Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателят Нигяр Джафер

Секретари: Филип Попов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги! Има кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Съобщения.
На 19 юли 2017 г. е постъпил и раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, приети на първо гласуване на 19 юли 2017 г. Проектът е изготвен от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване.
На 19 юли 2017 г. е постъпил и раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, приети на първо гласуване на 7 юли 2017 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване.
Декларация от името на парламентарната група „Обединени патриоти“.
Имате думата.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес се навършват точно 114 години от паметното лято на 1903 г. Тогава цяла Европа заговори за подвига на македонските и тракийските българи, за героичната им саможертва и романтичния им идеал.
Илинденско-Преображенското въстание беляза завинаги съдбата на Балканите и родовата история на милиони. В онези дни с възрожденски песни на уста българите от Вардарско, Беломорието и Одринско въстанаха срещу човеконенавистните договорки на Великите сили, оставили стотици хиляди под властта на ретроградната и разпадаща се османска държава. Като следствие от най-голямото българско въстание бяха опожарени стотици села, бяха избити и изклани хиляди българи, а други десетки хиляди се принудиха да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в майка България.
Илинден – 1903 г., е символ на свобода и човещина, гордост за българите и опора в днешните дни. Илинден и Преображение Господне преди 114 години станаха и вододел за преображението на цял един народ. Сто и четиринадесет години по-късно е време за ново преображение. Днес това въстание се чества в две държави – едните го наричат македонско, другите българско, но ние сме спокойни, защото знаем, че между македонско и българско няма конфликт, няма и разлика. Десетилетия, вече столетия се опитват да разделят този народ на две непримирими части. Наши съседи, както и исторически доброжелатели с имперски амбиции, правят възможното да отродят политиците в Скопие, да пречат на пътя на Македония към евроатлантическия свят или пък предявяват териториални претенции. Да бъдем честни – всички те ще се радват, ако днес България и Македония не намерят общ път – общ път, взаимно зачитане, без компромиси по миналото, но най-вече с поглед към бъдещето, защото Македония не е наш враг, Македония, това сме самите ние, напук на всички, които искат да ни разделят.
Затова 20 юли е символна дата, която днес трябва да ни обединява. Ние сме гарант за европейското бъдеще на Македония, защото всеки трети човек от нас има дядовци от Македония или Тракия, защото поколения българи живяха и мряха с името Македония на уста, защото България беше убежището на всички дейни на Македоно-Одринското движение, защото никога не бяхме егоисти, искахме всеки в Македония и Одринско да е свободен, независимо от етнос и религия. Дори не искахме Македония за себе си като териториална придобивка, а я искахме първо свободна за хората, които живеят в тази многострадална област. И в последните десетилетия България проявяваше майчинското си великодушие към Македония, макар голям част от тамошния елит да не отговаряше със същото. Сред народа на Македония обаче България няма проблем. В името на този народ ние трябва да вървим към все по-тесни икономически и културни връзки, към запазване на териториалната цялост на Македония, към париране на стремежите на нейната дестабилизация, защото това ще означава и дестабилизация за самата България, общото минало и отговорното настояще ще са гаранция за общото бъдеще на двете страни.
Затова призоваваме Договорът за добросъседство да бъде подписан без компромис и с усърдна работа за връщане на доверието между двете държави в името на истината, в името на свободата и в името на паметта на Илинденци! Само така националната Голгота от 1903 г. ще има смисъл.
Вечна слава на героите на Илинденско-Преображенското въстание! Да живее България! (Ръкопляскания от ОП и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Йорданов.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносител е Министерският съвет на 5 юни 2017 г., приет е на първо гласуване на 22 юни 2017 г.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, моля за процедура – в залата да бъдат допуснати господин Бойко Атанасов – заместник-министър на финансите, господин Александър Георгиев – заместник-изпълнителен директор на НАП, Таня Дренска – заместник-директор на Дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, Наташа Петрова – Агенция „Митници“, и Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласуваме предложението за допускане в залата.
Гласували 176 народни представители: за 172, против няма, въздържали се 4.
Поканете лицата в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме наименованието на Закона по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 176 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 7.
Наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 има предложение от народния представител Георги Търновалийски:
„§ 1 се изменя така:
„§ 1. чл. 19 се изменя така:
„Отговорност на трето лице – лице, натоварено с действия по управление и представителство
Чл. 19. Лицето, натоварено, при условията на законово или доброволно представителство, с действия по представителство и управление отговаря за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на представляваното от него задължено лице, за които е укрило факти и обстоятелства от значение за тяхното установяване или събиране, или по какъвто и да е друг начин е препятствало събирането им.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Дора Христова и група народни представители:
„В § 1, в чл. 19 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 отпадат думите „както и лице, което по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическо лице управлява цялостната му дейност“.
б) в ал. 2 отпадат думите „както и лице, което по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическо лице управлява цялостната му дейност“.
в) ал. 3 се изменя по следния начин:
„Отговорността по ал. 2 се носи от мажоритарните съдружници или акционери, ако действията са извършени по тяхно решение, за което са гласували.“
Комисията подкрепя предложението по букви „а” и „б” и не подкрепя предложението по буква „в”.
Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Член 19 се изменя така:
„Отговорност на трето лице
Чл. 19. (1) Който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.
(2) Управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:
1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
(3) Отговорност по ал. 2 носят мажоритарни съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на негласувалите и гласувалите против.
(4) Отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
(5) Мажоритарните собственици на капитала, включително мажоритарните съдружници или акционери, имащи това качество към деня на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции така, че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери, отговарят за непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Отговорността е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала. Недобросъвестност е налице, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно и разпореждането е извършено преди обявяването на несъстоятелност или отхвърлянето на искането за обявяване в несъстоятелност.
(6) Отговорността по ал. 5 носят и лицата, съдружници или акционери, които притежават миноритарни дялове от капитала, когато едновременно или последователно за период не по-дълъг от три месеца, недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала. Изречение първо не се прилага за дружества, чиито акции са предмет на публично предлагане.
(7) Лицата, които са действали в скрито съучастие дължат солидарно с неплатежоспособното юридическо лице неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски така, както биха възникнали за неплатежоспособното юридическо лице.
(8) Собствениците на капитала, включително съдружниците или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера на полученото, освен ако скритото разпределение е декларирано.
(9) Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението.
(10) Смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2, 3 и 5, когато действието е извършено, след като е образувано производство по реда на този кодекс за контрол по спазване на данъчното и/или осигурителното законодателство до 6 месеца от приключване на производството. Когато се извършва проверка, срокът тече от получаване на искането или протокол съгласно чл. 110, ал. 5.
(11) За прокурист се смята и всяко лице, което е упълномощено да изпълнява правомощията на управителя. За търговски пълномощник се смята и всяко лице, което изпълнява условията на чл. 26 от Търговския закон, с изключение на изискването да получава възнаграждение, както и всяко лице, действало при условията на чл. 301 от Търговския закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С предложеното изменение в чл. 19 се цели да се повиши ефективността от приложението на института на този член от ДОПК, тъй като съдебната практика не е много добра. Така предложените промени са опит за решаване на значими проблеми, но анализът на съдебната практика по чл. 19 показва, че съдът определя два основни пропуска и основание за отмяна на ревизионните актове в тези производства.
Първият проблем е, за да възникне отговорност по чл. 19 от ДОПК, едно лице – за него следва да бъде налице поведение, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органите по приходите и пред публичните изпълнители.
Имайки предвид тези два основни факта, строго съблюдавани от съда, вносителят прави опит чрез въвеждане на редица нови алинеи да реши голяма част от казусите, които възникват в този процес. Ние смятаме, че с така направените предложения няма да бъдат решени възникналите големи проблеми, напротив, те могат да създадат много повече трудности, да предизвикат много повече ревизии и след това – съдебни дела.
В ал. 1 на чл. 19 беше предложено да бъде разширен обхватът на лицата, отговорни по този текст, с пълномощниците, които са с нотариално заверено пълномощно, да управляват цялостната дейност. Имаше много реакции срещу този текст – че е неточен, и от колеги в Комисията, и от юристи. Този текст отпада с доклада на Комисията и неговото отпадане беше подкрепено. Ние също предлагаме да отпадне.
Но много интересно, предлага се да бъде въведена една нова ал. 11, която определя, че за прокурист, търговски пълномощник се смята и лицето, което… Това в Търговския закон ясно и категорично е казано – кой е търговски пълномощник, какви са неговите функции, неговите права, кой е прокурист, какво представлява. Не може с ДОПК да променяме Търговския закон и да внасяме такива неясни текстове.
Ето защо нашето предложение е направено по-кратко и смятам, по-ясно, като сме казали: „лице, натоварено при условията на законово или доброволно представителство с действия по представителство и управление да отговаря за“.
И също така, за да отговорим на изискванията на съдебната практика, сме записали „всичко това трябва да бъде за укрити факти и обстоятелства от значение за тяхното установяване или събиране, или по какъвто и да е друг начин е препятствало събирането им“.
Комисията не подкрепи нашето предложение, но аз още веднъж съм длъжен от трибуната да заявя, че така предложеното разширение на текстовете на чл. 19 няма да доведе до търсената по висока и по-добра ефективност в производствата по чл. 19. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Реплики?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Търновалийски, позволете да не се съглася с Вас. Искам да кажа, колеги, че в момента действащият чл. 19 се състои от две алинеи и по същият начин изброява отговорността на органите на управление – управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задълженото юридическо лице по тези две хипотези.
Господин Търновалийски в неговото предложение предлага този чл. 19 да бъде допълнен, така да се каже, с едно допълнение, което не допринася по никакъв начин за изясняване и детайлизиране на тази отговорност. Смятам, че това, което е предложено от вносителя, а именно чл. 19 да се развие в 11 алинеи, като в ал. 2 има детайлизиране на това какви точно видове действия трябва да е извършил управителят, мажоритарният съдружник, за да носи подобна отговорност, е много по-ясно, много по-детайлно и създава по-голяма сигурност при прилагането на текста най-вече за данъкоплатците, не толкова за тези, които го прилагат.
И смятам, че това предложение, което е направил вносителят, подобрено, разбира се, от Комисията, би дало своя по-ясен ефект и в съдебната фаза на производството. Докато това, което предлага господин Търновалийски, смятам, че още повече би замъглило възможността чл. 19 да се прилага и би създало още по-големи тълкувателни възможности за това кой може да носи отговорност и при какви случаи и до какъв размер трябва да носи тази отговорност.
Неслучайно са предложени толкова много детайлни текстове в чл. 19, защото вече има натрупана с години съдебна практика в прилагането на този вид отговорност и мисля, че Вие – не знам дали внимателно слушахте това, което четох, но на практика се създава възможност данъчната администрация наистина да търси отговорност от собствениците тогава, когато те прехвърлят фирмите си на така наречени „социално слаби лица“, прехвърлят дяловете си на подобни лица и по този начин създават препятствия за плащането на данъците и осигурителните вноски. Ясно и категорично ще се търси отговорност – лична имуществена от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Други реплики има ли? Няма.
Заповядайте, господин Търновалийски, за дуплика.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Стоянова, текстът, който предлагаме, обхваща абсолютно всички лица, които участват в оперативното управление на дружеството – както тези, които по Закон отговарят и управляват, така и тези, които доброволно по някакъв начин чрез пълномощници са поели тези отговорности и, разбира се, сме записали „с действията си да са възпрепятствали възможността за събиране“.
Аз разбирам, имате друго становище, но това няма да реши проблемите, които са създадени с години, защото няма как в Закона да бъдат обхванати абсолютно всички казуси.
По отношение на собствениците и възможността те да прехвърлят своите дялове, аз смятам, че това е рестриктивно ограничение и в чл. 19а сме направили предложение – като нов чл. 19а, по отношение на който аз след това ще взема отношение и ще обясня какво целим с това.
Но по отношение на оперативното управление на дружествата и тези управители и пълномощници, които предприемат действия и затрудняват събирането на задължения за данъци и осигурителни вноски смятам, че всичко това в този кратък и ясен текст е обхванато и могат да бъдат насочени действия срещу тях. Друг е въпросът доколко администрацията иска, може или си свършва работата по отношение на това да изследва всички факти и обстоятелства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Изказване – народният представител Пенчо Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги, взимам отношение по § 1 и по-конкретно против предлаганата нова ал. 11. Искам да Ви обясня защо според мен ал. 11 във вида, в който се предлага, не само противоречи на Търговския закон, а би създала действително хаос в правоприлагането. В Търговския закон в Глава шеста има четири, не повече, четири вида търговски пълномощници и прокуристът е първи от тях. Това е така нареченият „алтер его“ – второто лице на търговеца, другото аз. За да има действие на прокурист едно лице, то трябва да бъде вписано в Търговския регистър. Без това няма как той да бъде прокурист и това го пише в чл. 24 на Търговския закон – императивна разпоредба.
Включвайки в чл. 11 три фикции, Законопроектът според мен ще създаде объркване и ще Ви покажа просто и ясно как. Тълкуването на правото никога не следва да води до абсурд, а именно дотам бихме отишли със следния пример: упълномощаването е едностранна сделка, тоест, ако едно лице упълномощи друго по собствената си воля, дори в нотариална форма на това пълномощно и го остави в собствената си документация, това друго упълномощено лице би носило, по смисъла на този текст, отговорност за задълженията. Няма как това нещо да се подкрепи, това е фикция, противоречаща на Търговския закон. Правилно в първите разпоредби на чл. 19, които подкрепям, вносителят на това изменение прави опит да разшири субектния кръг на отговарящите лица. Това заслужава подкрепа, но не и чл. 11 с трите си фикции.
Какво означава всяко лице, действало при условията на чл. 311 от Търговския закон? Това са лица, които действат без представителна власт – трети, недобросъвестни лица за търговеца. Още една фикция, която не може да намери обоснована подкрепа, място в ДОПК.
Предлагам на вносителя да оттегли предложението си по чл. 11, ако не, правя предложение да отпадне ал. 11. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
Реплика – народният представител Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Предполагам, че сте юрист, колега?
Искам да Ви кажа само, че ал. 11 в никакъв случай не разширява кръга на лицата, напротив, дава определения на тези лица, които биха носили отговорност. Но, забележете: „ако са извършили действия по укриване на факти и обстоятелства или недобросъвестно са извършили действия, в резултат на които имуществото на задълженото лице е намаляло и са ясни точка 1 и 2, които казват какви са тези действия, а именно плащания в натура, пари от имуществото на задълженото лице, представляващо скрито разпределение на печалбата или действия, свързани с обременяване, с тежести на имуществото от задълженото лице за обезпечаване на чужд дълг и то да бъде осребрено в полза на трето лице“. Тоест, те не носят отговорност въобще, а само тогава, когато в това си качество на упълномощено лице са извършили подобни действия, които са довели до невъзможност данъчната администрация да събере и лицето да плати своите данъци и осигурителни вноски.
Това не значи, че всяко лице, което е упълномощено едностранно и пълномощното му стои и то не е извършило действия, ще носи отговорност. То ще носи отговорност само ако е реализирало това свое пълномощно и не само го е реализирало, но в рамките на това пълномощно е извършило подобни действия – укрило е факти и обстоятелства, извършило е действията, за които говорех, в резултат на което са останали неплатени данъци и осигурителни вноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Други реплики? Няма.
Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Госпожо Стоянова, не съм съгласен. Алинея 11 не въвежда дефиниция, ал. 11 въвежда три фикции. И това, което Вие казвате, е понятно по смисъл и го приемам, но не го пише в ал. 11. Ако там пишеше, че това, което Вие предлагате да отпадне, а именно упълномощени лица, които са извършили тези действия… Да, но тук ние въвеждаме фикция – „за прокурист се смята“. Как може да се смята за прокурист лице, което не е вписано по чл. 24 от Търговския закон в Търговския регистър? Как може да фингираш нещо, което противоречи на материална разпоредба в Търговския закон? Как може да въвеждаме фикции за точно определените четири вида търговски пълномощници? Това ми е възражението, не за опита Ви действително да се постигне ограничаване на заобикалянето на Закона от тези лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
За изказване – народният представител Валентин Ламбев.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колети! Общо – взето пропуските в ДОПК в многогодишната практика на НАП показаха, че се заобикаля Законът и се ощетява фиска, чрез различни юридически пропуски в Закона. В тази връзка опитът за осъвременяване на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е в правилната посока. Същевременно считаме, че има някои сериозни слабости, които биха попречили ефективно тази промяна да ограничи злоупотребите и в крайна сметка да увеличи приходите за фиска.
На първо място тази разпоредба на ал. 1 с всичките нейни записи обхваща конкретни казуси, които органите на Националната агенция по приходите са констатирали в годините като „хватки за заобикаляне“ на законодателството. Същевременно практиката показва, че не можем да обхванем в един закон всички казуси, тъй като има развитие в годините и навярно ще има други казуси, които не са обхванати с тези категорични и подробни записи.
На второ място, и сега Търговския закон ясно и дефинирано определя правомощията, отговорностите на отделните видове категории, които управляват или стопанисват юридическите лица. Има ясни и категорични записи в Наказателния кодекс кой и как носи отговорност. В момента с тези промени, опитвайки се да подпомогнем работата на НАП, бихме създали трудности впоследствие именно в работата на НАП, тъй като ще завалят множество дела на ниво Административен съд и на ниво Върховен касационен съд, тъй като има няколко записа, които говорят за недобросъвестност. Най-мъчно се доказва в съдебна зала презумпцията за недобросъвестност. Тоест ще затънем в едни съдебни процедурни практики в съда и едва ли бихме постигнали желания и искания от всички ефект да ограничим заобикалянето на Закона и злоупотребата с разпореждането с тези фирми, както и с кражбата на най-вече данък добавена стойност.
В тази връзка би трябвало да разсъждаваме и да работим в посока принципност на тези разпоредби и да изключим конкретните казуси, тъй като това ще доведе в съвсем кратки срокове отново да правим допълнение и изменение на ДОПК с нови казуси. Тъй като, както знаете, парите не спят и хората, които се занимават с тези схеми, ще измислят сигурно още сто хватки, с които да заобиколят тези по принцип добри примери, които са заложени сега в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В тази връзка считам, че когато приемаме даден закон, той трябва да е устойчив във времето, трябва да е работещ дългосрочно и то не за конкретните обстоятелства и факти, които към днешна дата имаме в практиката и в работата на НАП, а по-скоро да създадат рамки, правила, условия и спазването на тези условия.
И последно, с което искам да завърша, ние като че ли даваме почти неограничени правомощия на органите на Национална агенция по приходите с много разширителни тълкувания, които те могат да използват спрямо юридическите лица.
Общо взето, колеги, ние в момента се отказваме от определени права, правомощия, които имаме като законодателен орган, прехвърляме ги на НАП и им казваме: направете си един правилник, с който Вие да прилагате това, което ние днес ще приемем.
Искам да Ви кажа, че и сега правомощията на органите на НАП не са никак малки. Тук е въпросът, разбира се, как органите на НАП изследват тези казуси, където има нарушения, как ги довеждат до съдебна зала и как, разбира се, успяват да спечелят тези съдебни дела. Защото практиката е показала, че много често ревизионни актове, наказателни постановления, които по смисъла на Закона са правилни и прави, не издържат в съдебна зала, поради редица пропуски, които са допуснати от служители на НАП в хода на производството. Така че да разширим правомощията и възможностите на НАП. Добре, но в крайна сметка това е въпрос и на административен и човешки ресурс на органите на НАП, които и по сега действащото законодателство имат немалко правомощия да защитят интереса на българските данъкоплатци. Нека си кажем за какво става въпрос – става въпрос за кражба на обществени средства чрез различни процедури и хватки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ламбев.
Първа реплика – народният представител Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колега, аз не разбрах Вие подкрепяте ли или не подкрепяте текста? Защото така, както се изказахте, от една страна, сте за това наистина да има инструменти приходната администрация да спре кражбата на обществени средства, както нарекохте данъците и осигурителните вноски. От друга страна, се изказахте против ал. 1 и 2, но всъщност ал. 1 и 2 са досегашните алинеи 1 и 2 на чл. 19 и именно те, с допълнението в ал. 2, на т. 1 и 2, дават конкретика и ограничават възможността администрацията да си тълкува въобще какво означава „недобросъвестни действия“, в резултат на които е намаляло имуществото, защото тук са описани точно тези недобросъвестни действия и те са в т. 1 и т. 2.
Ние правим в ал. 1 и най-вече в ал. 2 това, срещу което Вие се изказахте, и аз не мога да разбера всъщност Вие сте против досегашните алинеи 1 и 2 на чл. 19 или сте против тяхното доуточняване и в крайна сметка точно изясняване на какво значи „недобросъвестно действие“, в резултат на което е намаляло имуществото? Не можах да Ви разбера, съжалявам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли други реплики? Не.
Заповядайте за дуплика, господин Ламбев.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Няма как да бъда против промени, които биха довели до ограничаване на злоупотребите. Това категорично, както и групата на БСП, няма как да бъде против.
Същевременно трябва да сме наясно, че когато приемаме определени разпоредби, те, първо, трябва да са устойчиви, и, второ, не трябва да бъдат в противоречие с действащи нормативни актове и закони.
Преждеговорившите колеги споменаха за някои колизии с Търговския закон. Същевременно тези разширителни правомощия, да дам още един пример, влизат в колизия с Търговския закон. Всеки собственик, управител, пълномощник, прокурист отговаря до размера на капитала, респективно до размера на активите на съответното юридическо лице. Да не създадем казуси в ситуация, в която тяхната отговорност ще бъде неограничена, и да не създадем ситуация, в която чрез тези промени, стигайки до съдебна зала, отново определени състави на административни съдилища поради такива противоречия ще направят тълкувания и ще паднат определени ревизионни актове и отново да не постигнем целите и ефекта, който всички целим, а именно да ограничим злоупотребите и кражбата на обществени средства?
В тази връзка определени текстове, които сега се предлагат, считам, че няма да доведат до нужния ефект. Така че по принцип приемам идеята, духа на промените, но не приемам конкретни разпоредби, които биха създали във времето категорично още повече противоречия вместо да обхванат и да изяснят всички вратички, които сега се използват, за да се заобикалят казусите по прехвърляне на юридически лица с огромни задължения, както и кражбата на данък добавена стойност, което, за съжаление, е национален спорт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ламбев.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Процедура по начина на водене, господин Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ще Ви помоля, господин Председател, от високото място, на което се намирате, да напомните на всички присъстващи в тази зала, че тези, които имат конфликт на интереси, би трябвало да ги декларират преди да се изказват от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това трябва да го правя в началото на всяко заседание тогава. Записано е в Правилника.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ами, хубаво е да го правите, господин Председател, защото някои народни представители забравят за това свое задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте.
Процедура ли искате?
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): По-скоро реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: На кого реплика?
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ: На госпожа Стоянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Няма как по начина на водене да й направите реплика.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ: Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Каква процедура? По начина на водене може би?
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ: По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добре, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ: Да спазим Правилника, да не сме извън Правилника.
Очевидно е, че всички колеги, които се изказват, трябва да декларират, ако имат такъв конфликт на интереси. Практиката от този парламентарен сезон показа, че това почти не се спазва и аз подкрепям апела на госпожа Менда Стоянова да се спазват разпоредбите на Закона за конфликт на интереси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Дали има конфликт на интереси, или липсата на такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: То е записано и в Правилника.
Заповядайте, господин Търновалийски – Вашата процедура каква е?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте!
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Уважаеми господин Председател, не трябваше да допуснете в зала този Законопроект, тъй като по него няма оценка на въздействието. Но Вие го допуснахте и го разпределихте да влезе и в Комисия и днес го гледаме в залата. Смятам, че това е в нарушение и на Закона за нормативните актове, и на нашия Правилник, и опорочава целия дебат, който водим в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Оценката за въздействие и дали има съответствие с оценка за въздействие се прави в комисията, която разглежда Законопроекта. Предполагам, че сте участвали в заседанието на Комисията и там сте установили.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (встрани от микрофоните): Казал съм го и на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други по начина на водене има ли?
Изказване на народния представител Дора Христова, след нея Владислав Николов, след него Филип Попов.
Имате думата, уважаема госпожо Христова.
ДОРА ХРИСТОВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! С внесената от „Воля“ промяна на чл. 19, ал. 1 и 2, а именно да отпаднат думите „както лице, което по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическо лице, управлява цялостната му дейност“, ще се даде възможност по-прецизно да бъдат определени отговорните лица в хипотезите на ал. 2 и на същия закон, тъй като преди това в Законопроекта липсваха ясни критерии, чрез които да се определи кога от съдържанието на едно пълномощно, може да се направи извод, че упълномощеното лице има право да управлява цялостната дейност на търговеца.
Това важи и за предложената от нас промяна в ал. 3 на чл. 19, която гласи: „Отговорността по ал. 2 се носи от мажоритарните съдружници или акционери, ако действията са извършени по тяхно решение, за което се гласува“.
Искам да използвам възможността да благодаря на колегите от ГЕРБ, които след нас направиха същите предложения като нашите по тази алинея с малка разлика в ал. 3. Добре е, че са се вслушали в нашите мотиви при разглеждането на първо четене от внесените ни предложения. Но типично в техен стил те предлагат в последния момент една много сериозна промяна, за която ние вече не можем да реагираме по никакъв друг начин освен да гласуваме „против“. Това е промяната в новата ал. 11, за която говориха колегите преди мен. С нея на практика пак вкарват пълномощниците като солидарно отговорни лица.
С предлаганата нова ал. 11 на практика се въвежда необорима презумпция, че за прокурист ще се смята и всяко лице, което изпълнява правомощия на управител; необорима презумпция, че за търговски пълномощник ще се смята всяко лице, което изпълнява изискванията на търговски пълномощник по чл. 26 от Търговския закон, независимо че не получава възнаграждения; необорима презумпция, че за търговски пълномощник ще се смята всяко лице, действало при условията на чл. 301 от Търговския закон без представителна власт от името на търговец.
По този начин се разширява неконтролируемо кръгът на отговорните лица по чл. 19. Като се има предвид, че в правомощията на управителя се включват всякакви фактически и правни действия извън тези, които са от компетентността на Общото събрание на съдружниците, то упълномощеното лице за което и да е от действията, което е правомощие на управителя, ще има за резултат приравняване на упълномощеното лице на прокурист и съответно то ще попадне в кръга на отговорните по чл. 19.
С тази презумпция се заличава и разликата, която има в Търговския закон между прокуриста и упълномощеното за извършване на конкретно действие лице.
Недопустимо е според нас един служител на търговеца, упълномощен от управителя, например да тегли суми от сметката на търговеца или да подписва и подава документи, които търговецът е задължен да подава в НАП, да се приравнява на отговорност на прокуриста.
По аналогичен начин стои въпросът и с разширяване кръга на отговорните по чл. 19 лица относно всяко лице, което бъде приравнено на търговски пълномощник по силата на новата ал. 11. И давам пример: служител на търговеца, подписал документ за получаване на стока, въз основа на който документ, се издава фактура, търговецът не се е противопоставил веднага след узнаването за това действие и този служител по силата на въведената презумпция попада в кръга на отговорните по чл. 19.
Вмъквам тук, че госпожа Стоянова каза, че това се касае, когато има престъпление, но в тези случаи на по-късен етап също може да се установи такова престъпление. По този начин с предложената промяна от ГЕРБ се въвежда поредния тормоз върху малкия и средния бизнес, поредната административна тежест и поредната бюрокрация, развързваща ръцете за нескончаеми наказания на търговците и на обикновените служители.
С новото изречение второ, предложено от ГЕРБ в чл. 121а, ал. 2, се предлага органите на фискален контрол…
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това е друг текст.
ДОРА ХРИСТОВА: Защо да е друг?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не разговаряйте помежду си!
Госпожо Христова, имате думата.
ДОРА ХРИСТОВА: …да могат да налага обезпечение, не по-малко от 10% от пазарната стойност на стоката.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е ли по друг параграф?
ДОРА ХРИСТОВА: Да, то е по друг параграф, продължавам нататък със следващата промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате още 10 сек. за продължението.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Тогава, когато дойде другия параграф!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Стоянова, моля Ви, не се обаждайте.
ДОРА ХРИСТОВА: Да, грешката е моя. Извинете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Владислав Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Мотивите ни за направените промени в § 1 са свързани с допълване и прецизиране на съществуващата уредба на ДОПК. Основната промяна е свързана с чл. 19 от ДОПК, отнасяща се до повишаване на отговорността на трети лица за непогасени данъци и осигурителни вноски за задължените юридически лица.
Разширява се и кръгът на лицата, на които може да се търси отговорност по чл. 19 от ДОПК, като в този кръг се включват и лица, които по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на юридическото лице, управлява цялата му дейност, като до този момент тези пълномощници не носят почти никаква отговорност за възникналите задължения на юридическите лица за данъци и осигурителни вноски.
Предлага се и въвеждане на отговорност на всяко лице, което в хипотеза на скрито съучастие, прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособно юридическо лице. Това е приложимо и в случаите, когато физическото или юридическото лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва дейност чрез неплатежоспособен длъжник, търговец или скрит пълномощник.
Анализът на съдебните решения по ревизионните актове по чл. 19 от ДОПК показва, че един от най-съществените пропуски и причина за отмяната на тези ревизионни актове е свързан с обосноваване на субективната страна на извършените действия на третите лица, така наречените „пълномощници“ и на причинно-следствената връзка между тяхното поведение и непогасените задължения. Затова във всички алинеи въвеждаме изисквания за наличие на недобросъвестно поведение. Това защитава интереса на добросъвестните данъкоплатци.
С оглед масовите случаи на продажби и прехвърляне на търговски предприятия след започване на ревизия или пък проверка се създава нова ал. 5 в чл. 19 от ДОПК, в което понятието „недобросъвестност“ се дефинира чрез необорима презумпция. Приема се, че недобросъвестно поведение на лице е винаги, когато действието е извършено след започната проверка или ревизия.
Всички тези промени в чл. 19 от ДОПК са свързани с повишаване събираемостта на данъците и повишаване отговорността на хората, които извършват такъв вид дейност. Защото в момента точно тези, които са така наречените „пълномощници“, управляват. Те са и реалните собственици на тези фирми, а не носят никакви задължения за действията, които са довели до неплатено ДДС и данъчно-осигурителни вноски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Има ли реплики? Няма.
Господин Попов, заповядайте – имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, мисля, че тук проблемът в Търговския закон започна още след като въведохте изискването за 2 лв. минимален капитал. Естествено, при едно дружество – еднолично или ООД, при 2 лв. капитал после трудно ще се събере каквото и да било вземане не само по отношение на данъчните задължения, а каквото и да било вземане, след като няма някакъв капитал в това дружество. Защото то отговаря до размера на капитала си.
След това Вие тук, в чл. 19, записвате, че търговски пълномощник, прокуристът, търговски представител и така нататък отговаря за събраните задължения за данъци или задължения за непогасено задължение. Тоест тук вече към кой момент произхожда тази отговорност? Към момента вече, когато съответният търговец е даден на публичен изпълнител, когато в Търговския регистър по актуалното му състояние вече са наложени запорите или обезпечителни мерки. Нито един от тези, изброени тук в чл. 19, не може да извърши каквито и да било действия, след като има наложена обезпечителна мярка. Това е абсурдно!
От друга страна, ако той не може да извършва тези действия преди налагането на тази обезпечителна мярка, преди търговецът да е бил даден на публичен изпълнител, Вие на практика, от една страна, искахте да засилите с двата лева капитал търговския обмен и възможността за регистрация на множество търговски фирми, а от друга страна, тук на практика прекратявате търговския оборот. Защото всеки един ще се страхува по какъвто и да било начин, защото тук не е уточнено кога възниква това задължение, а ако считате, че е уточнено, то просто е безсмислено. Защото то възниква след като е наложен запор.
По отношение на ал. 11, мисля, че се смесват абсолютно правни понятия по отношение правомощията на управителя, пълномощника, търговския пълномощник. В Търговския закон изрично е записано кой какъв е и кой какви правомощия има. За да е търговски пълномощник едно лице, то следва да е упълномощено изрично. Изисква се, за да извърши каквото и да било действие, актуално състояние на търговеца от Търговския регистър и изрично пълномощно.
В чл. 301 на практика Вие казвате, че търговски пълномощник е такова лице, което няма пълномощно или пълномощното е оттеглено. Това само по себе си е абсурдно. Няма такава възможност – един човек да е пълномощник, физическо или юридическо лице, без да съществува хипотезата изобщо за пълномощно, без да съществува пълномощно в правния мир или да е оттеглено, което е недействително. Извършените действия от тези лица след наложените обезпечения се считат за недействителни и не произвеждат правни последици. Това много добре мисля, че го знаете. Това е всъщност за ал. 11.
Мисля, че просто е недопустимо по такъв начин през ДОПК да се променя Търговския закон, и то основни правни понятия! Смесването на тези основни правни понятия – отговорността, възникването и липсата на такава отговорност, през ДОПК е просто недопустимо и ще наруши страшно търговския оборот! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Попов, 2 лв. капитал или 5000 лв. капитал, все тая! Тук говорим за задължения от стотици хиляди.
Колкото до обезпечителните мерки, мисля, че не сте прочели хубаво текстовете. Може би е добре да си прочетете ал. 10. Тя казва кога всъщност се смята, че действието е извършено.
Но аз искам да се спра отново на ал. 11, защото не знам дали хората в тази зала разбраха срещу какво са изказванията срещу ал. 11.
Всъщност ал. 11 дава възможност да се търси отговорност от лица, които не са прокуристи, не са търговски пълномощници, така както изисква чл. 26 на Търговския закон да бъдат вписани като такива. Но на практика с пълномощно те изпълняват тези функции и това са онези малограмотни лица, които са упълномощени от собствениците на фирмите и чрез които всъщност се извършва източването на фирмите. Защото след това те не могат да носят никаква отговорност. Но аз си мисля, че народните представители отляво, които се изказаха по тази тема, всъщност разбират много добре за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Точно за ал. 10 става въпрос, и това Ви го казах – фирмата няма да извършва никакви действия 6 месеца и приключва, фалира! Това ще направите! Абсолютно!
И следващото. Кой носи отговорност? Естествено, че упълномощителят, защото той упълномощава пълномощника с правомощия, които той има и той си носи отговорност. Той носи отговорност, а не пълномощникът! Пълномощникът носи отговорност пред него за извършените и неизвършените действия, а упълномощителят носи отговорност за това, което е вменил на пълномощника с пълномощното. Аз дадох и преди пример – един служител, да речем на МВР, извърши някакви незаконни действия, кой ще носи отговорност? Прощавайте, но наистина 6 месеца… Шест месеца, ал. 10 – какво прави тази фирма през тези 6 месеца? Никакви търговски действия! Никой няма да смее да извърши никакви действия за тези 6 месеца!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Процедура?
Заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА (Воля): Предлагам процедура за отделно гласуване на ал. 11 от останалите алинеи. Тъй като тя беше предложена по-късно, да се проведе отделно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Преминаваме към гласуване на предложението от народния представител Георги Търновалийски, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 154 народни представители: за 51, против 21, въздържали се 82.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване буква „в“ на предложението на народния представител Дора Христова и група народни представители, която гласи следното:
„в) ал. 3 се изменя по следния начин: „Отговорността по ал. 2 се носи от мажоритарните съдружници или акционери, ако действията са извършени по тяхно решение, за което са гласували“.“
Предложението по буква „в“ не се подкрепя от Комисията.
Гласували 161 народни представители: за 61, против 39, въздържали се 61.
Предложението по буква „в“ не е прието.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Пенчо Милков, за отхвърляне на ал. 11 от текста на Комисията.
Гласували 165 народни представители: за 64, против 65, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Това гласуване обезсмисля предложената процедура от госпожа Христова, затова подлагам на гласуване § 1 по доклада на Комисията.
Гласували 167 народни представители: за 110, против 10, въздържали се 47.
Параграф 1 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Георги Търновалийски за създаване на § 1а:
„§ 1а. Създава се чл. 19а:
„Отговорност на трето лице – участник в задълженото юридическо лице.
Чл. 19а. (1) Лицето, участващо или участвало в задължено юридическо лице, отговаря за задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски на лицето, в което участва/е участвало, събирането на които е избегнато чрез разпоредителни сделки с имуществото на задълженото лице, при вземането на решение за извършването на които участващото лице е гласувало по начин и при условия, които имат значение за взетото решение.
(2) Отговорността по ал. 1 е до размера на даденото по разпоредителната сделка, която обосновава отговорността на лицето, пропорционално на участието му към момента на вземане на решението.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 1а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 20 думите „отговарят членовете на органите на управление или управителите им“ се заменят със „се носи отговорност“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги, аз ще направя изказване, за да мотивирам нашето предложение. То е в духа на предложението, което направихме и по чл. 19. Отделили сме го в отделен чл. 19а, като става въпрос за отговорност на трето лице, вече тук в случая участник в задълженото юридическо лице. Разделили сме тук отговорността, като сме казали, че отговорността е на лицата, които са участвали и участват в управлението. Така че презумпцията за това – за продажбата на дялове, по този начин решаваме този казус. Поне това ни е бил стремежът.
За да не се допуска превратно тълкуване или дори злоупотреби с направените промени в разпоредбите по отношение на мажоритарните собственици и тяхната отговорност, ние предлагаме отговорност за взетите решения да носи този, който е участвал или участва по отношение на разпоредителни сделки, с които е избегнато или е затруднено събирането на данъци и осигурителни вноски. Също така с втората алинея предлагаме справедливо отговорността да е до размера на даденото по разпоредителната сделка.
Смисълът на учредяването на акционерно дружество е отделяне на собствеността от мениджмънта. Собствениците на всеки един бизнес носят отговорност за риска от пропадане на бизнеса или от неговото фалиране, което в много случаи може да бъде по чисто субективни причини. С направените промени в ДОПК по отношение на мажоритарните собственици се прехвърля рискът от неплащането на данъци и осигурителни вноски. Съдебната практика в това отношение ясно подчертава, че статутът на чл. 19, ал. 1 от ДОПК не е средство за преодоляване на бездействието на администрацията по събиране на публичните задължения.
Предложените промени не решават проблемите, напротив – опитват се да прехвърлят отговорността другаде, където не е проблемът. Това може би ще задълбочи и проблемите. Дава се възможност с тези текстове и за административен натиск, и произвол, опасност от възбуждане на много ревизионни производства и последващи от това съдебни такива, в много от случаите срещу лица, които нямат умишлено ощетяване на фиска. Ето защо нашето предложение е участващите юридически лица да са отговорни за задължения за данъци и осигурителни вноски на лицето, в което участват, или са участвали, събирането на които е избегнато чрез разпоредителни сделки с имущество на задълженото лице. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Няма как да не взема реплика, господин Търновалийски. Какво предлагате Вие? Лицето, участващо или участвало в задължено юридическо лице…
Ами това са собствениците на това лице, нали така?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
… отговарят за задълженията за данъци и осигурителни вноски на въпросното лице, събирането на които е избегнато чрез разпоредителна сделка с имуществото – не е ясно каква и как е избегнато и така нататък – ако са участвали при вземането на решение. Ами, ако са гласували „против“ и са миноритарни собственици? Ако не са гласували в това, но са миноритарни собственици, ще носят отговорност по Вашето предложение.
Уважаеми колеги, това, което гласувахме в предходния чл. 19, всъщност са новите алинеи от трета до десета, които решават въпроса с отговорността на собствениците, на юридическите лица и онези собственици – мажоритарни, които трябва да носят отговорност, и онези собственици – миноритарни, които са станали такива в резултат на това, че на няколко пъти са си прехвърляли дела, за да станат от мажоритарни миноритарни, но само на тези, които са участвали и със своето гласуване „за“ са взели решения, с които са увредили имуществото и от там са създали предпоставки за неплащане и несъбиране на данъци и осигурителни вноски.
Аз мисля, че текста, който предлагате, господин Търновалийски, е по-добре да си го изтеглите, защото той не е в интерес на данъчно задължените лица, както Вие току-що твърдите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Стоянова, благодаря за анализа на текста, но тук ясно е казано кой – този, който е участвал и участващият. Участвал, в смисъл, дори и да е продал дяловете си, да ги е прехвърлил, той носи отговорност за своето участие във времето, в което е участвал в тези разпоредителни сделки. Това е смисълът и смятам, че това е смисълът и на вносителя – да бъде отговорен този, който прехвърля имущество, когато след това не могат да бъдат събрани, или ще бъде затруднено събирането на задължения, които са възникнали от дейността на дружеството. Тук говорим в крайна сметка за мажоритарния собственик, който няма нищо общо. „Лицето, участващо или участвало в задълженото юридическо лице“. Това са всички лица, които участват.
Кои участват, госпожо Стоянова?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Всички собственици.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Всички собственици. Разбира се, че всички. Да, всеки, който е увредил, да носи отговорност. Това е смисълът и това е записано в този текст. Не очаквам да го приемете, още повече има ал. 2, където е записано: „отговорността по ал. 2 е до размера на даденото“. Това го пропуснахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложение, направено от народния представител Георги Търновалийски, неподкрепено от Комисията.
Гласували 146 народни представители: за 60, против 55, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 2 със съответното му съдържание съгласно доклада на Комисията.
Гласували 145 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Георги Търновалийски за създаване на нов § 1б:
„§ 1б. В чл. 20 след думите „чл. 19“ се добавя „и 19а, а думите „отговарят членовете на органите на управление или управителите им“ се заменят с „отговаря третото лице“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предлагам и другото, господин Председател, тъй като то също е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Търновалийски, то е свързано със създаване. Оттегляте ли ги?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България, от място): Оттеглям ги и двете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Оттегляте и двете, няма смисъл в тях. Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
По § 3 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 73, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. предоставянето на данни при осъществяването на взаимна помощ и административно сътрудничество, включително обмен на информация, при условията и по реда на Глава шестнадесета, раздели ІІІа, IV, V и Раздел VI, Глава двадесет и седма „а“, Глава двадесет и седма „б“, както и по силата на регламенти на Европейския съюз;“.
2. Създава се т. 6:
„6. предоставянето на данъчна и осигурителна информация на задълженото лице, относно декларирани от и за него данни и данните, съдържащи се в данъчно-осигурителната му сметка, посредством телефонна услуга, след идентифициране на лицето, извършено по ред, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 3 и 4 по доклада на Комисията.
Гласували 149 народни представители: за 137, против 10, въздържали се 2.
Параграфи 3 и 4 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 4а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 87 ал. 11 се изменя така:
„(11) За целите на комплексното административно обслужване компетентните органи изискват и получават служебно по електронен път от Националната агенция за приходите информация за наличие или липса на задължения на лицата с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Редът за изискване и предоставяне на информацията се определя от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 5 и 6 по доклада на Комисията.
Гласували 150 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 5 и 6 са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 7.
Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 8:
“§ 8. В чл. 121а се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Когато е предоставено обезпечение по реда на чл. 176в от Закона за данъка върху добавената стойност, размерът на обезпечението е не по-малко от 10 на сто от пазарната стойност на стоката.“
2. В ал. 3 след думата „сто“ се добавя „съответно 10 на сто“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Христова.
ДОРА ХРИСТОВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! С новото изречение второ, предложено от ГЕРБ, в чл. 121а, ал. 2, се предлага органите за фискален контрол да могат да налагат обезпечение не по-малко от 10 на сто от пазарната стойност на стоката и в случаите, когато такова обезпечение вече е наложено по реда на чл. 176в от Закона за данък върху добавената стойност, регламентиращ обезпечение по доставки на течни горива.
По този начин, първо, отново се регламентира два пъти обезпечение за една и съща стока, което според нас е недопустимо.
Второ, не е ясно, както е казано в текста „не по-малко от 10%, горната граница не може да е по-висока от 30%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаема госпожо Христова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! С предложените от вносителите промени в чл. 121а и свързаният с него чл. 127а, ал. 3 се разширява обхватът на едно от най-силните оръжия, предоставени в ръцете на данъчната администрация – фискалния контрол.
Искам обаче да насоча внимание към проблем, който според нас засяга преди всичко малкия и средния бизнес. Въпросният проблем е породен от сега предвидения режим на засилен данъчен контрол към дадени видове предимно бързооборотни стоки, определени от министъра на финансите като стоки с висок фискален риск.
Естествено, основната цел на така предвидения режим е чрез него да се предотвратява преди всичко укриването на данъци и данъчни измами. Така нареченият „фискален контрол“, най-общо казано, даде правомощия на органите по приходите да извършват редица действия по движението на стоки с висок фискален риск, като например да спират транспортните средства, с които се превозват тези стоки, да проверяват документите на стоката, да поставят технически средства за контрол на транспортното средство и други. Най-важното правомощие, дадено от специалния режим на приходните органи, обаче се оказа предвидената възможност да се налагат така наречените „предварителни обезпечителни мерки“ и то, само при условие че въпросните органи установят, че…
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това изказване не е свързано с текста.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Свързано е с текста, госпожо Стоянова, че при последващото му разпореждане със стоката събирането на дължимото ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Тези предварителни обезпечителни мерки са в размер на 30 на сто от пазарната стойност на транспортираната фискално рискова стока.
Както сами разбирате, тези така наречени „предварителни обезпечителни мерки“ фактически позволяват на данъчната администрация да си събере дължимите данъци за всяка сделка, преди тя дори да е извършена.
За съжаление, получихме информация от множество засегнати фирми, че практиката на НАП по прилагане на въпросните обезпечителни мерки е, меко казано, противоречива и не е съобразена с целта и смисъла на Закона. Получихме и практиката на съдилищата, които са оправомощени от закона да оказват контрол по законосъобразността на налагането на обезпечителни мерки и опасенията напълно ни се потвърдиха.
След анализа на въпросната съдебна практика можем да откроим два съществени проблема…
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, това изказване не е по темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, госпожо Стоянова!
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: … при прилагането на така предвидените обезпечителни мерки.
Първият съществен проблем според нас се корени в неправилното прилагане на нормата на чл. 121а, ал. 3, която позволява на органите, оказващи фискален контрол, да предприемат и действия по обезпечаване на доказателствата. Въпреки че нормата и в сегашната си редакция достатъчно ясно оказва, че въпросното обезпечаване на доказателствата е съпътстваща мярка и може да се налага само, след като имаме наложена предварителна обезпечителна мярка с постановление на публичен изпълнител, органите по приходите продължават и към настоящия момент да обезпечават доказателства, като изземват или запорират стока, преди да има издадено постановление от публичен изпълнител.
Във всички, прегледани от нас съдебни определения, категорично се застъпва становището, че въпросните практики… (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
Темата е свързана, госпожо Стоянова. Моля Ви да имате малко търпение! (Реплика от народния представител Диана Йорданова.) Свързана е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, колеги, тишина в залата! (Реплики.)
Народният представител Данчев говори за чл. 121а, ал. 3, което е точно предмет на текста, който обсъждаме.
Моля Ви за ред в залата!
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Очевидно е, че фискалният контрол е важен елемент от инструментариума на данъчната администрация, но неговото използване следва да се прави съобразно логиката на закона, а не съобразно нуждите на данъчната администрация.
В случай че данъчната администрация среща трудности при прилагането на нормата, то следваше вносителите не просто да разширят обхвата на стоките, върху които се прилага фискалният контрол, а да потърсят решение по отношение на процедурите. В този смисъл ние сме готови на следващ етап да предложим при необходимост промяна и в тази част на закона. Обръщаме внимание на органите да спазват и прилагат коректно нормата на закона и да обърнат внимание на съдебната практика по въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Разбирам, че преждеговорившият господин всъщност направи голямо изказване срещу фискалния контрол и възможността, която данъчната администрация има по него. Той се обяви срещу този фискален контрол.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ, от място): Кой въведе този фискален контрол? Кога е въведен този контрол?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да, хубав въпрос от залата: кой въведе фискалния контрол? Кой? (Реплики.) Срещу какво в крайна сметка се бори фискалният контрол? – Срещу нелегалния внос на зеленчуци, на месо, на всякакви хранителни стоки, на други стоки и Вие го знаете много добре – вносът, който засяга българския производител с нелоялните цени на пазарите. Срещу това ли се борите, господа?! (Реплики от „БСП за България“.) Аз не знам срещу какво се борите?!
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България, от място): Не сте ме слушали внимателно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не, аз слушах много внимателно.
Ще помоля и за процедура, господин Председател, по начина на водена, ако ми позволите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, след като се изчерпи настоящата процедура.
Заповядайте за дуплика, ако няма други реплики, разбира се.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Стоянова, моля да не ми слагате думи в устата, които не съм използвал наистина, тъй като няма никаква логика да твърдите, че някой от нас се обявява против фискалния контрол, напротив. (Реплика от народния представител Диана Йорданова.) Напротив! Не сте слушали внимателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, госпожо Йорданова!
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Това, което казвам, е, че фискалният контрол е много ефикасно, добро средство в ръцете на данъчната администрация, но неговото прилагане не бива да става съобразно или срещу нормата на закона. Това са различни работи! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, моля процедурата да е по начина на водене, защото изказването касаеше наистина чл. 121а, ал. 3, но всъщност това, което в момента се предлага на обсъждане и на гласуване, е само добавянето в ал. 3 на 10 на сто, касаещо стоките под митнически режим.
Категорично смятам, че трябваше да спрете това изказване, защото е извън конкретната тема. В крайна сметка сме на второ четене доклад на ДОПК, а не преразглеждане на текстовете на ДОПК въобще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Бих се съгласил, ако пишеше 10 на сто, но пише „не по-малко от 10 на сто“, което означава, че всичко, което е повече от 10 на сто, може да бъде обсъждано. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Има ли други изказвания?
Поставям на гласуване текста на вносителя за § 5, който става § 7 в доклада на Комисията, след като е подкрепен от същата.
Гласували 147 народни представители: за 93, против 53, въздържал се 1.
Параграф 7 по доклада на Комисията е приет.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 8 със съответното му съдържание по доклада на Комисията.
Гласували 146 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 43.
Параграф 8 е приет.
Уважаеми колеги, нека да поздравим гостите ни от град Кърджали, които в момента напускат балкона. (Ръкопляскания.)
Имате думата, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 6 по вносител има предложение от народния представител Дора Христова и група народни представители:
„В § 6 чл.127а ал. 3 да отпадне“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 9:
„§ 9. В чл. 127а, ал. 3 накрая се добавя „по смисъла на приложимото митническо законодателство“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Христова.
ДОРА ХРИСТОВА (Воля): Предлаганата нова редакция от парламентарната група на ГЕРБ в § 6, касаеща чл. 127а от ДОПК, изключва от фискален контрол стоките под митнически режим по смисъла на Закона за митниците.
Същевременно, видно от обнародваните изменения в Държавен вестник, бр. 58/2016 г., в Закона за митниците бяха отменени както т. 10 от § 1 от Допълнителните разпоредби относно дефиницията на митнически режим, така и съответните текстове от Закона за митниците, регламентиращи отделните митнически режими. Поради това считаме, че препратка към отменени вече правни норми е недопустима.
Отделно от това, считаме за неправилно и самото предложение на Министерския съвет като вносител, чрез което се цели въвеждане върху акцизните стоки и на фискален контрол от страна на органите на НАП по реда на ДОПК.
По отношение на движението на акцизните стоки съществува подробна регламентация в Закона за акцизите и данъчните складове и въвеждането на контрол от страна на още една администрация води не само до утежняване на условията за извършване на дейността, но и до липса на яснота как ще се прилагат разпоредбите на двата закона – ДОПК, и Закона за акцизите и данъчните складове, когато те регламентират по различен начин правомощията на органите на фискалния контрол, съответно на митническите органи, но по отношение на една и съща стока.
Колегата, който се изказа преди малко, голяма част от неговото изказване се отнасяше за тази алинея в чл. 127а, както и госпожа Стоянова спомена. Тя сама каза, че фискалният контрол е най-вече за бързооборотните стоки, зеленчуци, плодове и така нататък. Затова ние не виждаме смисъл защо трябва и акцизните стоки да бъдат обект на този фискален контрол.
Променяме нашето предложение и предлагаме да си остане старият текст на ДОПК, както е бил досега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тоест не приемате това, което предлага Комисията в доклада.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложение, направено от народния представител Дора Христова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 142 народни представители: за 14, против 58, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 9 по доклада на Комисията.
Гласували 140 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 12.
Параграф 9 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДКИЧ МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за от § 7 до § 20 по вносител, които стават параграфи от 10 до 23 по доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Само едно редакционно предложение: в § 18, ал. 3 е записано „при откриване на нова сметка на физическо лице или на образувание предоставяща информация финансова институция може да използва декларация от това лице, получена по реда на чл. 142л и 142п, освен ако знае или има причина да знае…“.
Предлагам „или има причина да знае“ да отпадне, просто е нелогично. Да звучи „освен ако узнае“ или „само знае“, че декларацията е невярна. Какво значи „има причина да знае“? Каква е тази причина, откъде е възникнала? Чисто редакционно ми е предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: То всъщност и да има причина, пак ще знае. (Реплики между народните представители Филип Попов и Менда Стоянова.)
Реплика – заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Искам само да кажа, че става дума за текстове за транспониране на директива и те по този начин са записани в Директивата в две хипотези: знае или има възможност или причина да знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Кофти превод.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Аз разбирам, че така е транспонирана директивата. Става въпрос за превод и за смисъл, ако има причина да узнае, той следва да знае. Просто е нелогично. На български език това е буквалният превод. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Филип Попов.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 53, против 16, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване параграфи от 10 до 23 включително по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 4.
Параграфи от 10 до 23 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 21 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 24:
„§ 24. В чл. 143, ал. 4 думите „чл. 52 от Закона за банките“ се заменят с „чл. 62 от Закона за кредитните институции, застрахователна тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Кодекса за застраховането“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 24 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Параграф 24 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 22 до 41, които по доклада на Комисията са параграфи от 25 до 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване параграфи от 25 до 44 включително.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Параграфи от 25 до 44 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група за създаване на нов § 41а, което Комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 45:
„§ 45. В чл. 155, ал. 2 се създава изречение второ: „Когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, решаващият орган се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 45 със съответното му съдържание, съгласно доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 139, против и въздържали се няма.
Параграф 45 по доклада на Комисията единодушно е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 46:
„§ 46. В чл. 160, ал. 4 се създава изречение второ: „Когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 46 със съответното му съдържание, съгласно доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Параграф 46 по доклада на Комисията единодушно е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група, което Комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 47:
„§ 47. В чл. 178, ал. 6 се създава изречение второ: „Когато плащането е извършено с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, по реда на чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, се смята, че плащането е получено в деня на авторизацията на нареждането за плащане.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 47 със съответното му съдържание по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Параграф 47 по доклада на Комисията единодушно е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи от 42 до 51, които по доклада стават съответно параграфи от 48 до 57, както и наименованието на „Преходни и заключителни разпоредби“, което Комисията подкрепя.
Параграф 52 по вносител, който става § 58.
Параграфи по вносител от 52 до 56 се преномерират в съответните параграфи от 59 до 63 и следват определената си систематика, както по-надолу ние ще посочим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Подлагам на гласуване параграфи от 48 до 58 включително, както и наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме предложение на народния представител Менда Стоянова и група, което Комисията подкрепя и, което Комисията предлага да се създаде в нов § 60, а именно:
„Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите в едномесечен срок от влизането в сила на този закон определя реда за предоставяне на данъчна и осигурителна информация посредством телефонна услуга по чл. 73, ал. 2, т. 6 и реда за изискване и предоставяне на информация по чл. 87, ал. 11.“
Господин Председател, правя предложение в зала, думата „едномесечен“ да се замени в „шестмесечен“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Един момент. (Експертът от Комисията подава нов доклад на председателя.) Тук ми дадохте нов доклад с нова номерация и не знам откъде се получава тази нова номерация. (Експертът от Комисията, народният представител Менда Стоянова и председателят уточняват номерацията на параграфите встрани от микрофоните.)
Обявявам 30 минути прекъсване.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме.
Госпожо Стоянова, гласували сме до § 58, по доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Гласували сме до § 58, по доклада на Комисията.
Господин Председател, докладвам предложение на народния представител Менда Стоянова, за създаване на нов параграф, което Комисията подкрепя и Комисията предлага да се създаде нов § 60, независимо, че по доклада е § 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Оставате го със старата номерация, после ще ги преномерират.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „§ 59. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите в едномесечен срок от влизане в сила на този Закон, определя реда за предоставяне на данъчна и осигурителна информация, посредством телефонна услуга по чл. 73, ал. 2, т. 6 и реда за изискване и предоставяне на информация по чл. 87, ал. 11.“
Тук правя предложение от трибуната на Народното събрание – „едномесечният срок“ да се замени с „шестмесечен“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това е добре, и докладвайте до § 56 по вносител включително.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Докладвам параграфи от 53 до 56 по вносител, които съответно по доклада са параграфи от 60 до 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Параграф 56, предлагате да стане § 58, преди подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Нали така?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 56 по вносител, да стане § 58 и да мине преди заглавието „Преходни и заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Оттам насетне номерацията ще се отрази във „Финални текстове“.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма желаещи.
Първо подлагам на гласуване предложението в предложения за нов § 59 – думата „едномесечен“ да бъде заменена с „шестмесечен“, така, както Ви беше предложено от народния представител Менда Стоянова от парламентарната трибуна.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване току-що докладвания нов параграф, заедно с приетата промяна „едномесечен“ да стане „шестмесечен“.
Моля, гласувайте. Параграфът ще стане съответния номер след пренареждане след малко.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението на Комисията за създаване на нов параграф, заедно с току-що направената и приета промяна, е прието.
Подлагам на гласуване параграфи от 53 до 56 включително, по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Параграфи от 53 до 56 по вносител са единодушно приети.
Подлагам на гласуване предложението § 56 по вносител да стане § 58 в доклада на Комисията, за да заеме систематичното си място в Закона, преди подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 116, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Докладвам параграфи от 57 до 59 по вносител, Комисията ги подкрепя и предлага те да станат параграфи от 64 до 66 по доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 64 до 66 включително, по доклада на Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Параграфи 64, 65, 66 по доклада на Комисията са единодушно приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 60 има предложение на народния представител Таско Ерменков в „Преходни и заключителни разпоредби“ § 60 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Волен Сидеров и група народни представители – § 60, т. 1, чл. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Йордан Цонев и група народни представители – § 60, т. 1, чл. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Георги Търновалийски.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя предложението по т. 2.
Сега ще изчета т. 1, а именно:
„В § 60 се правят следните изменения:
1. В т. 1 относно чл. 3, ал. 1, т. 1 се изменя така:
а) в буква „а” думата „юли” се заменя с „декември”, а в буква „б” изразът „август 2017 г. до 31 декември 2017 г.” се заменя с „януари 2018 г.“;
б) буква „в“ и буква „г” се заличават;“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 67:
„§ 67. В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“.
2. В чл. 4:
а) създават се нови ал. 3 и 4:
„(3) Наредени чрез виртуално терминално устройство ПОС или чрез терминални устройства ПОС плащания по администрирани от Националната агенция за приходите публични вземания постъпват по отделно открита за целта сметка на агенцията в Българската народна банка.
(4) Обслужването на картовите плащания по ал. 3 се извършва от оператора на платежна система с окончателност на сетълмента по ал. 2 въз основа на сключен договор между него и Националната агенция за приходите.“;
б) досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея след думите „по ал. 1“ се добавя „и 4“;
в) досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „по ал. 3“ се заменят с „по ал. 4 и 5“;
г) досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея думите „по ал. 1 и 3“ се заменят с „по ал. 1, 3 и 5“;
д) досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея цифрата „5“ се заменя със „7“.
3. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 3а:
„§ 3а. Договорът по чл. 4, ал. 4 между Националната агенция за приходите и лицензирания от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента се сключва, след като Българската народна банка уведоми Националната агенция за приходите, че са изпълнени изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В нашето предложение, което не е подкрепено от Комисията, със съгласието на останалите вносители, правим едно редакционно допълнение – след § 60, добавяме т. 1, чл. 3, което на практика става същото, каквито са предложенията на народните представители Волен Сидеров, Йордан Цонев и така нататък, тоест няма нужда да подлагате на гласуване това.
Използвам случаят, че съм тук, само за да дам един от аргументите, поради които смятам, че трябва да отпадне този опит за намаляване на плащанията в брой по една много проста, елементарна причина. На границата, когато влизате, в която и да е държава или който й да влиза в България, има правото на до 10 хил. лв. недекларирани пари, което на практика означава, че разрешаваме на хората да внасят до 10 хил. лв., но ги ограничаваме да ги изхарчат наведнъж.
Поради тази и поради много други причини – това е едно от нещата, които ми се струва, че са достатъчни като аргумент, за да подкрепите нашето предложение, е, че се съобразяваме с предложенията на останалите народни представители и няма нужда да гласувате нашето отделно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Оттегляте го на практика, във вида, в който са го направили изцяло. Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кръстев.
КРАСЕН КРЪСТЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Какво предлагаме? Предлагаме нормативно регламентираният праг за ограничаване плащанията в брой в страната да бъде намален до 5 хил. лв.
Защо? Смятаме, че това е основна мярка за ограничаване на сивата икономика и едва ли има някой против това нещо.
Предлагането на ограничаването на плащанията в брой е и в съответствие с наложилата се честа практика в Европейския съюз. Мярката ще доведе и до ограничаване възможността да не се отразяват в счетоводството на предприятията парични потоци, свързани, от една страна, с реализирани приходи от продадена продукция, стоки и услуги, а от друга, с изплащане на заплати и възнаграждения, за които не са начислени, удържани и внесени задължителните осигурителни вноски, съответно и данъци.
Къде е нашето място в момента и какво предлагаме? От страните със законови ограничения ще спомена само: Белгия – 3000 евро, Гърция – 1500 евро, Италия – 3000 евро, Португалия – 1000 евро, Румъния – 2260 евро, Франция – 1000 евро. Смятам, че може да подкрепите нашето предложение и смятам, че е удачно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Реплики?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми колега Кръстев, аз много се надявам, че ограничаването на плащанията в брой не са наистина основната мярка за борба със сивата икономика. (Реплика от народния представител Красен Кръстев.)
Казахте, че това е основната мярка, сигурен съм, че може би направихте грешка. Има много други мерки и лостове, които могат да повлияят в това отношение и не смятам, че точно с това ще постигнем така очакваната борба или справяне със сивата икономика. Това не го казваме само ние в парламента. В този дух е и отговорът на Европейската централна банка. След като предлагаме тези мерки и казваме, че те ще доведат до ограничаване на сивата икономика, беше добре тук да представим анализ, да покажем как ще повлияят, на кои приходи ще повлияят. Също така беше добре да направим една оценка, каквато няма – по целия Законопроект няма, и това е голям проблем. (Реплики.)
Да, няма оценка на въздействието. Още повече, че този текст вече го променяме за трети път или се прави за трети път такъв опит – 2015 т., от 15 хиляди стана 10 хиляди. Добре е тук в случая, след като искаме да вървим още надолу, да имаме последваща оценка и да кажем, че за тази една година, в резултат на промяната, постигнахме такива резултати и затова предлагаме да бъде на 5 хиляди. (Реплики.) Не, няма такива текстове, няма такава оценка! Просто решили сме, че това е основна мярка. Още веднъж казвам: не, не е основна мярка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Втора реплика – заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, направено от ГЕРБ за ограничаване на кешовите разплащания до 5 хил. лв., няма нужда от такава обосновка. Виждате, че фискът работи, пълни се хазната. Само да попитам колегите от ляво, които не го подкрепят…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Репликата е към господин Кръстев.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Да.
Да кажа на господин Кръстев, че ако ограничим тези кешови плащания, има едно емпирично измерване, което показва, че с намаляване кешовите разплащания на 5%, тоест се вкарат още в банкови разплащания, сивата икономика се свива до 3%. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Именно с този комплекс от мерки, а това е една от основните – за свиване на сивата икономика, за да може после да има пари за увеличаване на заплати, за анексиране на пенсии и други социални разплащания.
Защото не може да мислим само в разходната част на бюджета, а ние вървим комплексно, вървим към тази насока – ограничаване на сивата икономика, за да има повече пари в хазната, за да може тези средства след това да бъдат разпределяни към изоставащите социални плащания и анексиране на заплати и пенсии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
И третата реплика е на госпожа Таскова.
Заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Единственият мотив за това ограничаване, доколкото се посочва, е справянето със сивата икономика. „Воля“ абсолютно е за борба със сивата икономика и ще продължим да се борим за това. И бихме Ви подкрепили, ако не осъзнавахме, че това ще създаде повече трудности и за бизнеса, и за обикновените хора, а няма да допринесе до справянето със сивата икономика. Това ще повиши междуфирмената задлъжнялост. И също така ще повиши разходите за банкови такси. Всички много добре знаем, че и в момента който не иска да плаща по банка, просто си цепи фактурите на по-малки, така че ще завишите само единствено документооборота и междуфирмената задлъжнялост. Мисля, че има много повече механизми, с които може да се борим със сивата икономика и това не е от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова.
Заповядайте за дуплика, господин Кръстев.
КРАСЕН КРЪСТЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, господин Търновалийски, наистина лапсус лингва е може би основна, не е единствена. Благодаря за забележката.
Но съм съгласен и с колегата Александър Иванов, който коректно спомена някои от действията, които биха възникнали.
Относно колежката от „Воля“ – наистина може да се мисли и в двете посоки, но не във всеки търговски обект има ПОС терминал, но отново повтарям, това ще бъде добър довод и добър повод за ограничаване отново на тази сива част от икономиката, с която, повтарям, ние от ГЕРБ се борим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Други изказвания?
Заповядайте.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не съм съгласен с твърдението на господин Кръстев за това, че ограничаването на плащанията ще намали сивата икономика. Защо? Защото, когато едно юридическо лице плаща до 10 хил. лв., то винаги взема фактура, тъй като ползва ДДС-то като данъчен кредит. Няма такъв, който да плаща до 10 хил. лв. и да не взема фактура.
Освен това много често се злоупотребява с един факт, че, видите ли, фирмите имали много пари на каса, които се установяват. Ами естествено, щом е декларирал приходи, ще има пари и на каса. Така че аз считам, че трябва да остане 10 хил. лв., защото даже и в малките населени места, ако въведем по-малко ограничение, това може да предизвика неудобства на юридически и физически лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Динков.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Христова, за изказване.
ДОРА ХРИСТОВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Никой не обърна внимание на това, че освен всички други причини, които изтъкнаха, за да се запази сумата от 10 хил. лв. като таван за плащания в брой, трябва да се обърне внимание, че това ще допринесе най-много за увеличаване на приходите в банките, защото по този начин ще се увеличат много таксите спрямо физическите лица и таксите на фирмите от малкия и средния бизнес, тъй като не трябва да забравяме, че когато се плаща с карта физическото лице даже и в някои банки – вече имам информация, че се плаща такса от физическото лице, но таксите се плащат от търговците, които не са никак малко, варират от 0,5 до 2,3%.
Така че искам да обърна внимание, че може би това е пак предложение на банковия картел за увеличаване на техните приходи и на паричните потоци в банките, тъй като знаете, че лихвите в България, ако се вземат предвид и таксите, са отрицателни по депозитите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Реплики?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Колко пъти споменаваме как ще затрудни това физическите лица, ако се намалят разплащанията кеш от 10 хиляди на новия праг, който ГЕРБ предлага 5 хил. лв. Ами, замислете се, физическите лица колко пъти в годината ще направят плащане – говорим за еднократно над 5 хил. лв. Кой го притеснява това нещо? Това са хората с пари кеш, недекларирани доходи. Те се притесняват от това нещо. Обикновеният гражданин, еднократно ако направи такова плащане в годината, няма да го затрудни под никаква форма. Предпочитаме бабите да си хвърлят парите през прозорците на измамниците, отколкото да ги прекарат да платят в банка. Така че този довод за физическите лица, че ще им създаде трудности за плащания 5 хил. лв. не сме съгласни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други реплики има ли? Няма.
Госпожо Христова, ще ползвате ли правото си на дуплика? Явно не.
Заповядайте, господин Шопов за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този срамен пазарлък продължава много години вече. Тук в основата на цялата драма са, както винаги съм казвал, либералстващите в България, които, ако им падне, ще ликвидират парите в брой изобщо и ще минем само на безкасови плащания. Има фантастика за едно общество, за в бъдеще, няма да цитирам автори и заглавия, която предполага това.
Но хайде да не бързаме да вървим в бъдещето. Такива са реалностите и тезата на ГЕРБ е абсолютно неспасяема – тази, която защитавате Вие. Теза, която съм слушал много пъти. Нямате аргументи. Каквото и да кажете и нека да си кажем истината – в основата са банките, които са „свещените крави“ на българската икономика и банките натискат. Не стига, че лихвите, които даваме по кредитите, са толкова високи, а лихвите, които ни дават като вносители, са толкова ниски и маржът е толкова голям. Не стига, че и сега от таксите, които се дават за плащанията, банките печелят толкова много, колкото в нито една друга страна и излиза сигурно на печалба, както никъде другаде по света, както в България, но те искат още и още. И това още ще стане по този начин – като намалим прага на 5 хил. лв.
Аз си спомням предишното издание на проблема. Тогава аргументите бяха подобни. Как ще се доближим, колеги, към обикновените граждани, които държат парите си кеш, които така са свикнали и за тях това е нормално? За да ги накараме да идат към тези виртуални плащания и пари, каквито Ви се присънват и били добре. Всичко е от лукаваго, не се лъжете! Тук стоят мощни банкови интереси. Сега банкерите стоят и чакат нашето решение и се надяват, и радват, ако парите станат 5000 лв., защото това ще бъдат още средства в техните ръце. Това ще бъдат още по-големи печалби, това са огромните печалби. Защото в България какво е толкова печелившо? Най-печелившото нещо в България са банките. Банките, както Ви е известно, са чужди.
Вижте как започна пазарлъкът? Ясно беше, че няма да паднем на това, от което се започна? На колко се започна от начало – 2000 лв. ли?
РЕПЛИКИ: 1000 лв., 1000 лв.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Хиляда лева ли? И каква е играта? Хиляда лева като в един стар виц, няма да го цитирам – толкова черно беше 1000 лв. за хората, и, хайде, сега ще преговаряме, ще се разберем да не е толкова страшно и ще падне на 5000 лв. От 10 000 лв. на 5000 лв. (Реплика на народния представител Делян Добрев.) Не, няма да ти го казвам вица, после ще ти го кажа!
Така че никой тук от вносителите не си е въобразявал, че нещата ще минат на 2000 лв. Като на пазарлък, мизата се свали много ниско – на 2000 лв., и, хеле, да я качим на 5000 лв. Двете хиляди лева обаче са заветна мечта. Както преди няколко години, на няколко пъти се сваляше, сваляше, сваляше и в един момент от 5000 лв. ще започнем с 500 или с 1000 лв., за да отидем на 2000 лв. А в малко по-далечното бъдеще ще минем и към напълно безкасово плащане, включително за да си купиш хляб.
Така че не се лъжете, хайде, да си останат 10 000 лв., въпреки че е и те са малко и в един момент ще трябва да помислим и да вдигнем тази сума за безкасовите плащания. По същата логика, по която сега се прави, ще предложим в един момент да я вдигнем на 20 000 лв. и тук, след пазарлък, подобно ще минем на 15 000 лв. на първия етап, след това обратно, нагоре по скалата. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожа Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, ограничаването на плащанията в брой не е единственото, но то е част от комплекса мерки, които ние всички тук в тази зала сме гласували в годините назад за ограничаване на сивата икономика.
Този комплекс от мерки дава своите резултати. Само за шестмесечието на 2017 г. приходите от данъци и осигурителни вноски спрямо същия период на миналата година са с над милиард повече. Значителна част от тях се дължи и на мерките, които правителството и приходните агенции вземат за ограничаване на сивата икономика, контрабандата, нелоялната конкуренция.
Къде сме ние в крайна сметка с ограниченията на плащания в брой? Тук беше цитирано, че Европейската централна банка е против. Така, тя е против, по-скоро изказва съображения за ниския праг от 1000 лв., което е 500 евро, но Европейската централна банка подкрепя това, че трябва да има ограничение на плащанията в брой. Неслучайно 15 от 28 държави – членки на Европейския съюз, имат такива ограничения на плащанията в брой – до 3000 евро. В 13 от тях ограниченията са до 2500 евро, тоест 5000 лв., равностойността на 5000 лв.
Тук отляво имаше един народен представител, който аз днес не виждам и който винаги искаше да си задаваме въпроса: „Къде сме ние в Европа и спрямо другите европейски партньори?“ Ето, там сме, господа и дами – накрая на опашката!
Изказаха се много съображения, че предложеният от нас размер на прага от 5000 лв. ще затрудни обикновените хора в малките населени места. Това е смешно. Просто обикновените хора в малките населени места не правят еднократни сделки за над 5000 лв. Няма такива сделки! (Реплика.) Има, ако си купувате супер плазмен телевизор, само че хората от малките населени места не си купуват такива телевизори, тъй като според статистиката 70% от българите получават под средната работна заплата за страната.
Няма да ограничим и създадем затруднения на обикновените хора, но ще ограничим и ще създадем затруднения на хората, чиито джобове се пълни с кешови пари, а те са дошли там от сивата икономика, не от другаде. Защото са си получили заплатите на черно, защото са собственици и управители на фирми, които продават без документи и които искат тези пари да продължат да се въртят в сивата икономика. За мен е много странно, че изведнъж народното представителство толкова единодушно се обедини срещу това – сакън, недейте пипа кеша повече от 5000 лв.! Аргументи – обикновени хора, аргументи – малък бизнес.
Знаете ли, сутринта в едно предаване по радиото имаше интервюта с хора от дребния бизнес? Хората казаха: „Да, 1000 лв. ще бъде прекалено ниско, 1000 лв. ще ни затрудни, но 5000 лв. е една приемлива сума“. Затова ние от парламентарната група на ГЕРБ предлагаме тавана да бъде 5000 лв. и да влезе в сила от 1 януари 2018 г.
Не знам дали, тук, в тази зала, ще съумеем да гласуваме това предложение, като гледам как се обединявате и как влизате в залата все повече и повече, за да гласувате „против“ това предложение?! Най-вероятно то няма да мине. Но аз ще Ви го напомням тук от тази трибуна, когато застанете и поискате разходи – разходи за пенсии, разходи за социални плащания, разходи за сигурност, разходи за заплати. Разходи, разходи, разходи! Защото това е много хубаво за ушите на гласоподавателите. Но когато говорим за приходи, когато говорим за сива икономика, за неплащане на данъци и осигуровки, започваме да казваме: „Ама, фискалният контрол ги тормози, ама, кешовите плащания ги тормозят!“.
Дами и господа, трябва да мислите като политици. Само, че Вие мислите май повече като бизнесмени, защото немалка част от преждеговорившите по-скоро са бизнесмени, отколкото политици и може би наистина имат горчивия опит как едно ограничаване в плащанията ще ги затрудни, казано най-така, да звучи приятно за всички. (Реплика.)
Сега няма да сядам! Ще седна, когато преценя и когато ми изтече времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: А, то Ви изтече вече.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Сега е Видовден, колеги! (Шум и реплики.)
След малко, когато гласуваме, ще се види кой е „за“ нелоялната конкуренция, защото сивата икономика захранва нелоялната конкуренция… (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Стоянова, времето!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: …и оттам удря малкия и средния бизнес. Кой е „за“ парите в кеш и в джобовете на бизнесмените…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Госпожо Стоянова!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: …ще видим на Видовден. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Първо, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Стоянова! Борбата със сивата икономика не е с ограничаването на плащанията в брой, а е с контрола, който съответните институции правят върху това дали се издават съответните документи при плащанията, дали се дават касови бележки, дали се изписват фактури. А всичко друго, което Вие така патетично го казахте, беше ясно: поредното Ваше поведение – ние ще предложим нещо, което се надяваме никой от Вас да не го приеме.
Точно това правите в момента, госпожо Стоянова – предлагате нещо и се надявате, много се надявате да не бъде прието. Ако си спомняте преди две седмици, минавайки покрай нашия ред, ни помолихте да внесем едно предложение, за да отпадне този текст от Вашето предложение.
Така че бъдете искрена, бъдете тази жена, която държи на думата си, минавайки между редовете, и седейки тук, отпред. Недейте така да прехвърляте едно нещо, което звучи красиво може би за някой, но Вие сте наясно, че е неправилно.
Още веднъж повтарям, борбата със сивата икономика не е борба с кеша, както Вие казвате. Това е въпрос на контрол, въпрос на това как приходните агенции си организират работата, въпрос на това как контролните органи проверяват дали се издават платежни документи, въпрос на това съответните агенции дали проверяват как и какви договори се сключват – трудови, и как се плащат тези трудови договори, дали се плащат на истинската им цена. Кеш-ът няма да Ви помогне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Стоянова, ясно е, че от „Обединени патриоти“ имаме предложение за 10 хил. лв. Ясно е, че няма да мине 5 хил. лв. Но не мога да си обясня едно-единствено нещо: как ще кажете на земеделските производители, които плащат ренти, в голямата си част на възрастни хора, как баба Иванка от село Българка ще си вземе 6000 лв. от рента – с карта, по банка? И как ще ги изхарчи в село Българка, където няма нито ПОС терминал, нито има банкомат? Това ми е въпросът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сабанов.
Господин Гьоков, заповядайте за трета реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, аз Ви моля да не внушавате от трибуната, че който гласува против Вашето предложение, едва ли не е за сивата икономика. Няма такова нещо. Всеки глас против Вашето предложение е един разумен глас. Нормално мислещият човек би гласувал против Вашето предложение.
Искам да Ви кажа съвсем кратко нещо друго. Казахте, че ще Ви заговорим за приходи, приходи, приходи, за увеличаване на това, за увеличаване на онова. Казвам, че лично аз ще гласувам „за“ Вашето предложение и ще работя парламентарната група на „БСП за България“ да го подкрепи, ако Вие излезете на трибуната и сега в дупликата кажете: „Намалявайки прага за плащането в брой, ще ни даде възможност наесен, когато влезем в другата парламентарна сесия и когато говорим за новия бюджет, да увеличим пенсиите чрез преизчисляването им.“ Ако кажете това, мисля, че цялата парламентарна група на „БСП за България“ ще Ви подкрепи в това Ви искане. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Дуплика, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ще взема дуплика само по две от изказванията на господин Таско Ерменков.
Да, господин Таско Ерменков, аз бях против 1000 лв. и 3000 лв. Продължавам да съм против, защото считам, че това е изключително нисък праг и той наистина би затруднил обикновените хора. Моля, бъдете коректен и като колега, и като съсед по пътечка!
Колкото до последното предложение, нали разбирате, че от ограничаване на плащанията в брой от 10 хил. на 5 хил. лв. няма как да придобием 1 млрд. 200 млн. лв. годишно, колкото са нужни за увеличаване на пенсиите, както Вие ги предлагате? Намаляването на прага за плащанията в брой е част от целия комплекс от мерки, които водят до допълнителни приходи и които в крайна сметка се използват за разходи. Никой тук не обърна внимание на едно просто нещо – че нелоялната конкуренция, от която плачат малките фирми, цените, които могат да си позволят фирмите, внасяйки и продавайки различни видове продукти на по-ниска стойност, което съсипва нашето земеделие, всичко това също е функция на кешовите плащания, защото те са в спиралата, захранваща и нелоялния бизнес.
Мислете, когато гласувате, многопосочно. Невинаги всичко е черно и бяло, невинаги трябва да заставаме единствено и само, гледайки едната страна. Трябва да търсим възможностите на това, което предлагаме за бюджета, за приходите в крайна сметка точно за тези обикновени малки хора от дребния бизнес, от частния бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Други изказвания?
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Тук се говореше преди малко за разходи. Разходи от бюджета се правят, когато има приходи, а приходи има тогава, когато има търговия, когато има икономика. Вие правите точно обратното на това да има приходи в бюджета. Тези приходи не се постигат с драконовските мерки, които тук залагате в Закона за изменение и допълнение на ДОПК, напротив – по този начин ще стимулирате сивата икономика. Още в § 1 направихте това нещо. Защото с тези драконовски мерки отговорността на всички лица, които са в една фирма, било то управители, прокуристи, търговски пълномощник и така нататък, да не ги изброяваме всичките, още с първоначалната регистрация с капитал от 2 лв. ще си посочат един управител – сламен човек, аватар, както искате го наречете, търговски пълномощник, всичките, които са упълномощени да извършват някакви действия от името на фирмата, които са малоимотни, неграмотни в по-голямата си част, и ще си правят каквото си искат. Това е точно удар именно срещу по-малките фирми, срещу тези, които са лоялните фирми и си плащат и данъците, плащат си и осигуровките, защото Вие ги запушвате от тяхната търговска дейност, както и с това предложение.
Интересно ми е, какво се промени от Нова година досега, когато господин Горанов тук половин час и повече ни убеждаваше за 10 хил. лв., по мой спомен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Стоянова, по тази тема Ви моля да обърнете внимание на една практика, която ще Ви бъде много полезна, ако я анализирате. Става дума за рециклиращия бранш, сектор „Отпадъци“ – за сделки с отпадъци с физически лица лимитът за плащания в брой е 100 лв. (Реплика.) Точно така, беше въведен като мярка за борба със сивия сектор. Добре е да анализирате дали наистина сивият сектор намаля, или стана обратното: фирмите масово започнаха да минават сделките по друг начин – това е дълга тема, мога да Ви го обясня в частен разговор – или пък сивият сектор беше увеличен? Всъщност тази мярка… (Смях, оживление и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Просто е тема на дълъг разговор.
Този анализ ще Ви бъде изключително полезен. Опитвам се да вникна в главата на един работодател, който работи нелоялно, на сиво и без документи. Когато бъде намален прагът на безкасовото плащане, той не спазва закона, не го съблюдава. Какво казва този работодател? „Ей, промениха закона, сега започвам да плащам с документи на светло“. Едва ли, този човек не спазва закона. В случая мярката ще удари лоялните, ще удари тези, които работят на светло, както стана и в сектор „Отпадъци“. Анализирайте какво се случи там с въвеждането на този изключително нисък праг от 100 лв. за разплащане кеш. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Божанков.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Господин Ерменков оттегли предложението, което трябваше да гласуваме. Остава частта от предложението на народния представител Менда Стоянова и група народни представители, а именно т. 1, която не се подкрепя от Комисията.
Гласуваме предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители в частта, неподкрепена от Комисията.
Гласували 184 народни представители: за 73, против 98, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, има техническа грешка в доклада: в § 67, в т. 1 след думичката „в“, трябва да се добави „чл. 4“ и след това да продължим с ал. 1.
Ще стане: „В чл. 4, ал. 1…“ и така нататък.
Пропуснат е чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Чл. 4 е пропуснат, написано е ал. 1, без да е посочен член.
Гласуваме редакционното предложение.
Гласували 181 народни представители: за 160, против 3, въздържали се 18.
Уточняването на чл. 4 от Закона за ограничаването на плащанията в брой е факт.
Подлагам на гласуване текста на Комисията съгласно нейния доклад за § 67.
Гласували 186 народни представители: за 169, против 1, въздържали се 16.
Параграф 67 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов параграф.
Комисията предлага да се създаде § 68 със следната редакция:
„§ 68. В Закона за обществените поръчки (обн. ДВ. бр.13 от 2016г., изм. и доп. ДВ. бр. 34 от 2016г.), се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 229а:
„Проверка на технически спецификации
Чл. 229а. (1) При упражняване на правомощията по чл. 229, ал. 1, т. 5 и 14 относно проверката на техническите спецификации, Агенцията по обществени поръчки се подпомага от външни експерти, специалисти в съответната област.
(2) Външните експерти се включват в списък, поддържан от Агенцията по обществени поръчки, който се публикува на Портала за обществени поръчки.
(3) Условията и редът за определяне на външните експерти по ал. 1, както и тяхното заплащане, се определят с наредба на Министерския съвет.“
2. В преходните и заключителните разпоредби:
а) в § 28 думите „1 юли 2017 г.“ се заменят с „18 октомври 2018г.“;
б) в § 29:
аа) в т. 1 думите „член 39, който влиза в сила от 1 юли 2017“ се заменя с „член 39, който влиза в сила от 18 октомври 2018“;
бб) в т. 2, буква „а” думите „1 юли 2017г." се заменят с „18 октомври 2018г.“;
вв) в т. 3 думите „1 юли 2017г.“ се заменят с „18 октомври 2018г.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Господин Председател, колеги! Ние ще бъдем отново принципни и последователни в позицията си. Считаме, че внесеният Законопроект, който в момента разглеждаме – Закона за обществените поръчки, е в грубо нарушение на правилата, които имаме и на Закона за нормативните актове.
Внесен между двете четения, без да бъде обсъждан, без да е минал на първо четене, допуснат в Комисията и днес в залата. Ако предложението беше само по този Законопроект, за който е разбираемо защо се внася, тъй като по него има срокове, които вече са изтекли, създава се проблем на възложителите на обществени поръчки, сериозни проблеми, то за нас е необяснимо, защо трябва да се бърза с останалите текстове, както е Законът за акцизите и данъчните складове.
Какво толкова важно има да се случва и времето да ни притиска, за да може между двете четения да предлагаме тези промени и да приемаме така набързо толкова важни текстове?
Нашата принципна позиция е, че ние няма да участваме в това гласуване, защото някои от текстовете, както е този по Закона за обществените поръчки, наистина е важен, но принципно трябва да се прекрати с тази лоша практика, която в определени моменти ни е поставяла в много сериозни затруднения – нас и администрацията, която трябва да изпълнява решенията, които ние взимаме в залата.
Само искам да коментирам по Закона за обществените поръчки – § 28, и ако може някой да ми отговори. Срокът се променя до 18 октомври 2018 г. Много интересно, ние не можахме да изпълним 1 юли, сега определихме точен ден – 18 октомври 2018 г., може би в 17,42 ч.
Категорично заявяваме, че ние няма да участваме в този цирк. Това е подигравка с Народното събрание, това е подигравка с нас, народните представители, които сме тук, за да гласуваме, да дебатираме – затова сме изпратени, а не да ни се подхвърлят текстове между двете четения на толкова важни закони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Търновалийски, 18 октомври 2018 г. е последната дата по Директивата на Европейския съюз за въвеждане на електронната платформа – знаете, че тази платформа се жали по нашия Закон за обществените поръчки, жалбите се точат – дали сме възможният максимален срок, така че да не се налага отново да бъдем в неизпълнение.
Колкото до другата част от изказването Ви, Вие в Комисията казахте, че това е незаконно, противоконституционно и ми обещахте в залата да ми посочите текстове от закон, от Конституцията, от Правилника, които правят това незаконно.
Забравяте, господин Търновалийски, че всъщност залата е тази, която решава. Народните представители тук, в залата, са хората, които решават със своето гласуване „за“ или „против“. Те правят едни текстове, независимо кога и как са внесени, валидни или не. Върховенството на залата се изразява с нейното гласуване, което ще последва след малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли други реплики?
Заповядайте за дуплика, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Стоянова, заповядайте двата текста, за да не губя времето на колегите в залата, да Ви чета текстовете от Закона за нормативните актове и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Просто ме втрещихте с Вашия извод, че залата може да не изпълнява закона. С това достигнахте връх, който не съм очаквал, най-малко пък от Вас.
Датата 18 октомври, хубаво е записано, пожелателно, но с всички експерти в тази област, с които съм разговарял, казват, че това просто няма да се случи. Няма да може да се случи и най-вероятно начинът, по който сме тръгнали, ще ни доведе до нови проблеми.
По отношение на това, че има някакво решение на Конституционния съд за законосъобразността на взиманите решения по тези текстове на Закона за нормативните актове, смятам, че от 2006 г. е минало доста време и там мотивите са различни, още повече че Конституционният съд категорично и ясно е казал, че в тези случаи решенията са незаконосъобразни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Има ли други изказвания? Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 68 със съдържанието му по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 12.
Параграф 68 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов параграф, което Комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде § 69 със следната редакция:
„§ 69. В Закона за акцизите и данъчните складове се правят следните изменения и допълнения:
1. В Глава втора, Раздел ІІ се създава чл. 12а:
„Чл. 12а. „Нагреваемо тютюнево изделие“ е вид бездимно тютюнево изделие, при чиято употреба не протича процес на горене на съдържащия се в него тютюн, а употребата се извършва чрез нагряването му, в резултат на което се отделя аерозол.“
2. В чл. 29:
а) създава се нова ал. 3:
„(3) Данъчната основа за облагане с акциз за нагреваемо тютюнево изделие е количеството тютюн съдържащ се в продукта, измерено в килограми.“;
б) досегашната ал. 3 става ал. 4.
3. В чл. 38:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Акцизната ставка за нагреваеми тютюневи изделия е в размер на 152 лв. за килограм.“
4. В чл. 39 ал. 1 се изменя така:
„(1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва:
1. на специфичния акциз:
а) 101 лв. на 1000 къса – от 1 януари 2017 г.;
б) 109 лв. на 1000 къса – от 1 януари 2018 г.;
2. на пропорционалния акциз:
а) 27 на сто от продажната цена – от 1 януари 2017 г.;
б) 25 на сто от продажната цена – от 1 януари 2018 г.“
5. Създава се чл. 103в:
„Чл. 103в. Всички лица, независимо дали са данъчнозадължени по този Закон които приемат, разтоварват, съхраняват или извеждат енергийни продукти от пристанища и митнически складове, са длъжни да използват средства за измерване и контрол по чл. 103а на местата за въвеждане и извеждане на енергийни продукти в съответния обект, както и в местата за съхранение на енергийните продукти в обекта.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 69 със съдържание, съгласно доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Параграф 69 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов параграф.
По това предложение, както и последващото, господин Председател, имаме Допълнителен доклад. Моля да преминем към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Преминаваме – да.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на новия параграф, който по доклада става § 70:
„§ 70. (1) Изискването на чл. 48, ал. 2, т. 21 от Закона за акцизите и данъчните складове не се прилага за лицата по чл. 47, ал. 1 от същия закон, които подадат искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад до влизането в сила на наредбата по чл. 142а, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки.
(2) Изискването на чл. 57, ал. 3, т. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове не се прилага за лицата по чл. 56, ал. 1, т. 1 от същия закон, които подадат искане за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране до влизането в сила на наредбата по чл. 142, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и за започналите до влизането в сила по този закон производства по чл. 48 и чл. 57 от Закона за акцизите и данъчните складове.
(4) Агенция „Митници“ възобновява служебно производствата по чл. 48 и чл. 57 от Закона за акцизите и данъчните складове, по които до влизането в сила на този закон има откъс за непредставяне на документ, че дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилация и спиртни напитки, са закупени от лице регистрирано по Закона за виното и спиртните напитки.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 60б, който става § 70 в доклада на Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 100, против 5, въздържали се 4.
Параграф § 70 по Допълнителния доклад на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 60в, който става § 71.
„§ 71. (1) Лицата, които до влизането в сила на този закон извършват дейностите по чл. 142а, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки се регистрират в едномесечен срок от влизането в сила на наредбата по чл. 142а, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки.
(2) Министърът на икономиката издава наредба по чл. 142а, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки в едномесечен срок от приключване на процедурата по нотификация по Директива ЕС 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставяне на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 60в, който става § 71 в нейния доклад.
Моля, гласувайте.
Гласуваме § 71 по Допълнителния доклад на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Параграф 71 по Допълнителния доклад на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 72:
„§ 72. В Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права (обн., ДВ., бр. …) в чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 т. 2 се отменя.
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Междуведомствената комисията по чл. 31 изисква по служебен път от Националната агенция за приходите информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответния търговец.“
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 72.
Моля, гласувайте § 72 по доклада на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Параграф 72 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 73:
„§ 73. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ., бр. …) в чл. 21в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 т. 3 се отменя.
2. Създава се ал. 6:
„(6) Комисията по чл. 21д, ал. 1 изисква по служебен път от Националната агенция за приходите информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответното юридическо лице или едноличен търговец.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 73, съгласно доклада на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 73 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 74:
„§ 74. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ., бр. …) в чл. 167 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 т. 2 се отменя.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Дирекцията за национален строителен контрол изисква по служебен път от Националната агенция за приходите информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответния търговец.“
3. Досегашните ал. 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 4, 5, 6 и 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 74 по доклада на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 74 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 75:
„§ 75. В Закона за храните (обн., ДВ., бр. …) в чл. 37о се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 т. 1 се отменя.
2. Създава се ал. 4:
„(4) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните изисква по служебен път от Националната агенция за приходите информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответния кандидат.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 75 по доклада на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Параграф 75 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 76:
„§ 76. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (обн., ДВ., бр. …) в чл. 32а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 7 се отменя.
2. В ал. 3 след думите „Министерството на здравеопазването“ се добавя „изисква по служебен път от Националната агенция за приходите информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответното лице, кандидатстващо за лицензия и”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 76 по доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграф 76 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 77:
„§ 77. В Закона за тютюна, тютютневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ., бр. …) в чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 4 се отменя.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Министерският съвет изисква по служебен път от Националната агенция за приходите информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответния кандидат.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 77 по доклада на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Параграф 77 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 78.
„…в чл. 9, ал. 19“ – тук има техническа грешка, господин Председател, моля, вместо „ал. 19“ да се чете – „ал. 21“, се изменя така:
„§ 78. В Закона за лова и опазване на дивеча (обн., ДВ., бр. …) в чл. 9 ал. 21 се изменя така:
„(21) Обстоятелствата по ал. 19, т. 1, 2, 5 и 6 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, по ал. 19, т. 3 с получена по служебен път информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а по ал. 19, т. 4 и 7 – с декларация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме – след скобата – „…в чл. 9, да се чете, „ал. 21“, и след кавичките е отново – „(21) Обстоятелствата…“ и така нататък.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против 1, въздържали се няма.
Изправянето на грешката е прието.
Гласуваме § 78 заедно с току-що направените поправки.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграф 78 е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 79.
„§ 79. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ., бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 111:
а) в ал. 1 т. 3 се отменя;
б) създава се ал. 4:
„(4) Съветът за електронни медии изисква по служебен път от Националната агенция за приходите информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответния кандидат.“
2. В чл. 116б, т. 1 накрая се добавя „с изключение на информацията по ал. 4, която се изисква по служебен път“.
3. В чл. 116е, ал. 3 накрая се добавя „с изключение на информацията по ал. 4, която се изисква по служебен път“.
4. В чл. 125а, ал. 2 накрая се добавя „с изключение на информацията по ал. 4, която се изисква по служебен път“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 79 по доклада на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграф 79 е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група за създаване на нов параграф.
Комисията предлага да се създаде § 80.
„§ 80. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ., бр. …) в чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 2 т. 3 се отменя.
2. Създава се нова ал. 7:
„(7) Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ изисква по служебен път от Националната агенция за приходите информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответния кандидат – търговец и неограничено отговорни съдружници в командитно или събирателно дружество, или юридическо лице.“
3. Досегашната ал. 7 става ал. 8.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Не.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 80, съгласно доклада на Комисията.
Моля гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграф 80 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група за създаване на нов параграф в Закона за Камарата на строителите, което е подкрепено.
Комисията предлага да се създаде § 81.
„§ 81. В Закона за камарата на строителите (обн., ДВ., бр. …) се извършват следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 17:
а) в ал. 2 т. 10 се изменя така:
„10. информация за обстоятелствата по чл. 16, ал. 3, т. 11;“
б) създава се ал. 4:
„(4) Комисията по чл. 26 изисква по служебен път от Националната агенция за приходите информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответния кандидат.“
2. В чл. 20:
а) в ал. 2 думите „и удостоверение за наличието или липсата на публични задължения за изтеклата година“ се заличават;
б) създава се ал. 3:
„(3) В срока по ал. 2 комисията по чл. 26 изисква по служебен път от Националната агенция за приходите информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за съответния строител.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 81 със съответното му съдържание, съгласно доклада на Комисията.
Моля гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Параграф 81 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова и група, което Комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде § 82.
„§ 82. Във Валутния закон (обн. ДВ., бр. …) в чл. 11а ал. 2 се изменя така:
„(2) При пренасяне на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна митническите органи изискват по служебен път от Националната агенция за приходите информация за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс за съответното лице.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, тези текстове, които изгласувахме преди малко, това е последният от тях, на практика са първите текстове по административната реформа за облекчаване на бизнеса и хората. Виждате, че през цялото време говорим, знаете, че ето, по всичките тези закони се изискват справки, които хората и бизнесът трябва да правят в Националната агенция за приходите, да изваждат документи, с които удостоверяват липсата на задължения. Това вече няма да е така. Информацията ще се изисква по служебен път и аз благодаря на Националната агенция за приходите за това, че е готова да я предоставя бързо… Да, не се смейте господа, защото Националната агенция за приходите е тази администрация, която първа в държавата е електронизирала почти всички свои услуги и продължава да го прави в ускорен темп. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 82, съгласно нейния доклад.
Моля гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграф 82 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 61. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 83:
„§ 83. (1) Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:
1. параграф 64, който влиза в сила от 1 януари 2022 г.;
2. параграф 68, т. 1, която влиза в сила от 1 януари 2018 г.;
3. параграф 68, т. 2, която влиза в сила от 30 юни 2017 г.;
4. параграф 69, който влиза в сила от 1 януари 2018 г.;
5. параграф 71, ал. 1, който влиза в сила от 26 април 2017 г.;
6. параграфи 72 - 82, които влизат в сила два месеца след обнародването му.“
Господин Председател, тук правя едно предложение за корекция и тази т. 6 предлагам да бъде гласувана по следния начин: „6. параграфи 72 до 82, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.“
„(2) В двумесечен срок от влизането в сила на този Закон подзаконовите нормативни актове, които съдържат задължение за представяне на удостоверение за наличие или липса на задължения от лицата, се привеждат в съответствие с него.“
И тук правя второ предложение, господин Председател, думичката „двумесечен“ да се замени с „шестмесечен“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване първото предложение, направено от народния представител Менда Стоянова от парламентарната трибуна: в ал. 1 на § 83, т. 6 да изглежда по начина, по който Ви беше представен.
Гласували 90 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване второто предложение, направено от народния представител Менда Стоянова от парламентарната трибуна: в ал. 2 думата „двумесечен“ да бъде заменена с думата „шестмесечен“.
Гласували 94 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 10.
И второто предложение е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 61, редактиран от Комисията, ставайки § 83, и току-що приетите две предложения по ал. 1 и ал. 2.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Параграф 83 по доклада на Комисията е приет, а с това и Законопроектът на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА УПРАВИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика, с който ще Ви запознае председателят на Комисията – д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.

„ДОКЛАД
относно Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание

Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 19 юли 2017 г., разгледа и обсъди Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ и на основание чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага на Народното събрание да приеме следния Проект на решение (с прилежащите към него три приложения на образци на декларации):

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
I. Предлагане на кандидати за управител на Националния осигурителен институт и представяне на документите им.
1. Предложения за управител на Националния осигурителен институт се правят от народни представители или от парламентарни групи. Българските неправителствени организации могат да правят предложения за управител на Националния осигурителен институт до народните представители и парламентарните групи. Когато народен представител или парламентарна група направи предложение въз основа на предложение на неправителствена организация, това се отбелязва в него.
Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по труда, социалната и демографската политика чрез председателя на Народното събрание в 14-дневен срок от приемането на процедурни правила от Народното събрание.
2. Предложенията за управител на Националния осигурителен институт се придружават с писмени мотиви, които аргументират високите професионални и нравствени качества на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – Приложение № 1 към Решението;
б) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – Приложение № 2 към Решението;
в) подробна автобиография;
г) диплома за завършено висше образование;
д) свидетелство за съдимост;
е) декларация от кандидата, че за него не са налице обстоятелствата по чл. 39, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Кодекса за социално осигуряване, по образец – Приложение № 3 към Решението.
II. Публично оповестяване на документите.
1. Внесеното предложение, заедно с приложените към него документи, се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание незабавно, но не по-късно от 7 дни преди изслушването.
2. Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни.
3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по труда, социалната и демографската политика становища за предложените кандидати, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени.
4. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по труда, социалната и демографската политика въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени.
5. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
6. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по труда, социалната и демографската политика, или по електронен път на e-mail: ktsdp@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Изслушване на кандидатите
1. Преди да изслуша предложените кандидати, Комисията по труда, социалната и демографската политика проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на съответните изисквания за заемане на длъжността, за която е предложен.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за управител – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Кандидатите за управител представят тяхната концепция за дейността на Националния осигурителен институт – до 15 минути на кандидат.
5. Комисията по труда, социалната и демографската политика провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за управител по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители, кандидатът отговаря – до 10 минути.
6. Председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика задава в резюме въпросите на лицата по чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор.
7. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
8. Комисията изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването, в който са представени кандидатите. Ако са изслушани няколко кандидата за дадена длъжност, Комисията по труда, социалната и демографската политика изготвя доклад от изслушването на кандидатите, към който се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилагат проекти и решения за избор на всеки кандидат за управител на Националния осигурителен институт.
9. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата. Процедурата не спира и когато няма предложен кандидат за длъжността.
V. Избор на управител на Националния осигурителен институт от Народното събрание
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
3. Вносителите на предложения представят кандидатите за управител – до две минути за всеки кандидат.
4. Провеждат се разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Народното събрание избира управителя на Националния осигурителен институт.
6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидата за длъжността, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за длъжността са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
8. Когато никой от кандидатите за длъжността не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за длъжността не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
10. Когато някой от кандидатите за длъжността се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание, и той е единствен кандидат, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност.
11. Ако няма кандидат за длъжността, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
Към Проекта на доклада има Приложение № 1 към решението, Приложение № 2 и Приложение № 3 съгласно Доклада“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания.
Не виждам да има желание за това.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Националния осигурителен институт, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
Вносител е Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Моля, гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Процедурните правила са приети.
Проектът за решение е приет.
Уважаеми колеги народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка:
Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Вносители са народния представител Корнелия Нинова и група народни представители на 1 юни 2017 г.
Предлагаме това да е първа точка за утре – 21 юли 2017 г., в съответствие с това, което се разбрахме на Председателския съвет. Докладите са Ви раздадени.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте за процедура.
МАРТИН ТИНЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложение за изменение и допълнение на Общия закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата да бъде съкратен на три дни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Тинчев.
Има ли обратно предложение? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване на направеното процедурно предложение.
Моля, гласуваме.
Гласували 110 народни представители: за 72, против 23, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предлагам процедура на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, да бъде удължен на три седмици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Все още не сме обсъдили и приели на първо четене Законопроекта, господин Иванов. (Смях. Реплики.) Изпреварвате събитията. Изчакайте, престъпваме тепърва към гласуване.

Уважаеми колеги, започваме следваща точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС.
Заповядайте, господин Райков.
АДРИАН РАЙКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, народни представители! Предлагам да бъдат допуснати в залата: господин Димитър Геновски – заместник-министър на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията; госпожа Неда Койчева и госпожа Катерина Севлиевска – съответно директори на дирекции в Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Райков.
Подлагам на гласуване направената процедура за допуск в залата.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Моля допуснатите лица да бъдат поканени в залата.
Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАДОСТИН ТАНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, представям на Вашето внимание:

„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 12 юли 2017 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г.
На заседанието присъстваха: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията; господин Росен Желязков – председател на Държавна агенция „Електронно управление“; господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията; госпожа Андреана Атанасова и госпожа Ирина Романска – членове на Комисията за регулиране на съобщенията; и госпожа Ирена Бориславова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”.
Законопроектът бе представен от народния представител Станислав Иванов.
Господин Иванов подчерта, че основната цел на Законопроекта е да приведе националното законодателство, регламентиращо предоставянето на електронни удостоверителни услуги, в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, наричана по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“.
В резултат на предлаганите промени структурата на Закона ще обхваща следните основни подразделения: електронно изявление и електронен документ, електронни удостоверителни услуги, надзор, акредитация на органи за оценяване на съответствието, защита на личните данни и административно-наказателни разпоредби.
Регламент (ЕС) № 910/2014 предвижда устройствата за създаване на квалифицирани електронни подписи и устройствата за създаване на квалифицирани електронни печати да подлежат на сертифициране, за да се гарантира съответствието им с изискванията на Регламента. Сертифицирането ще се извършва от лица, определени от държавите членки. Със Законопроекта се предлага националният орган по акредитация – Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, да определя сертифициращите организации.
С предложената редакция на чл. 19 от Проекта на Закон чрез препращане към Регламент (ЕС) № 910/2014 се въвежда общото понятие за доставчик на удостоверителни услуги, както и специфичната категория доставчици на квалифицирани удостоверителни услуги. Законопроектът посочва и изискванията, на които трябва да отговарят доставчиците на удостоверителни услуги при осъществяване на дейността си, включително допълнителните изисквания към доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги съгласно чл. 24 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
Регламент (ЕС) № 910/2014 установява правила за осъществяването на надзор върху дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, като всяка държава членка сама определя, кой да е отговорният за това орган. Господин Иванов отбеляза, че със законопроекта се предлага Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да е Националният надзорен орган, осъществяващ правомощията по Регламент (ЕС) № 910/2014, включително да предоставя и да отнема квалифицирания статут на доставчиците на удостоверителни услуги.
В тази връзка се регламентира и изрично правомощие на Комисията за регулиране на съобщенията да получава от доставчиците на удостоверителни услуги необходимата информация за изпълнение на функциите ѝ на надзорен орган, както и да участва в провеждането на съвместни разследвания с надзорни органи на други държави членки.
С предложената нова редакция на чл. 32, ал. 4 на Комисията за регулиране на съобщенията е възложена и дейността по създаване, поддържане и публикуване на националните доверителни списъци на лицата, предоставящи удостоверителни услуги и квалифицирани удостоверителни услуги.
За разлика от сега действащия режим в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014 Законопроектът предвижда доставчиците на удостоверителни услуги да не подлежат на акредитация. Съгласно чл. 21 от Регламента, ако доставчик реши да предлага една или повече квалифицирани услуги, трябва да направи уведомление за намерението си пред надзорния орган – Комисията за регулиране на съобщенията, и да приложи доклад за оценяване на съответствието, съставен от орган за оценяване на съответствието. Комисията за регулиране на съобщенията ще трябва да провери, дали доставчикът и предоставяните от него услуги отговарят на изискванията на Регламента, и при положителна преценка на тези обстоятелства да му предостави квалифициран статут, както и да го включи в доверителните списъци в тримесечен срок от уведомяването от доставчика.
Господин Иванов изтъкна, че с предложените изменения се предвижда след вписването в доверителните списъци доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги да подлежат на периодични одити най-малко веднъж на 24 месеца за тяхна собствена сметка, от орган за оценяване на съответствието.
С предлаганата промяна на Закона за електронния документ и електронния подпис се прецизират и допълват административно-наказателните разпоредби, като е предвидено налагането на имуществени санкции и глоби за нарушения на конкретни разпоредби на Регламент (ЕС) № 910/2014 и не се предвижда промяна в размера на санкциите в сравнение с действащия режим.
В „Преходните и заключителните разпоредби“ на Законопроекта са предложени изменения в редица закони, които препращат към Закона за електронния документ и електронния подпис.
В Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения са постъпили становища в подкрепа на Законопроекта от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Министерството на икономиката, от Държавната агенция „Електронно управление“ и от Комисията за регулиране на съобщенията, като част от тях предлагат прецизиране на отделни текстове.
След представянето на Законопроекта се проведе дискусия, в която взеха участие народният представител Павел Христов, представители на Министерството на икономиката и на Комисията за регулиране на съобщенията. Господин Христов подкрепи Законопроекта, като подчерта, че новата уредба в областта на удостоверяванията при електронни трансакции на стоки и услуги ще създаде предпоставки за бъдещо развитие на цифровата инфраструктура, ще подобри качеството на публичните услуги и ще ускори развитието на електронното управление в Република България.
Дебат предизвика въпросът, кой да е органът, отговорен за изпълнение на установените в чл. 30, § 2 и чл. 31, § 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 задължения на държавите членки да информират Европейската комисия относно лицата, на които е разрешено да извършват дейност по оценяване на съответствието на устройствата за създаване на квалифицирани електронни подписи и на устройствата за създаване на квалифицирани електронни печати, съответно относно сертифицираните съгласно Регламента устройства. Законопроектът предвижда този орган да бъде Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“. Господин Божков подкрепи този подход и изрази несъгласие със Становището на Министерството на икономиката, в което се предлага Комисията за регулиране на съобщенията като национален орган, отговорен са прилагането на Регламент (ЕС) № 910/2014, да извършва уведомяванията по чл. 30, § 2 и чл. 31, § 1 от Регламента.
След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, единодушно с 20 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Танев.
Това беше докладът на водещата комисия.
Имате думата за доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание представям:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 25 юни 2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 юли 2017 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис.
На заседанието присъстваха Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта и Росен Желязков – председател на Държавната агенция за електронно управление.
Законопроектът беше представен от народния представител Станислав Иванов. С него се цели привеждане на националното законодателство в областта в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО; създаване на условия за развитие на цифровата инфраструктура; подобряване качеството на услугите, предоставяни от публичния сектор; облекчаване на трансграничния достъп на бизнеса и гражданите до вътрешния пазар.
В сферата на компетентност на Комисията попада Глава четвърта „Акредитация на органи за оценяване на съответствието“. За разлика от действащия режим, доставчиците на удостоверителни услуги няма да подлежат на акредитация. Доставчик, решил да предлага една или повече квалифицирани услуги, уведомява Комисията за регулиране на съобщенията, като надзорен орган и прилага доклад за оценяване на съответствието, съставен от орган за оценяване на съответствието. Комисията извършва проверка дали доставчикът отговаря на изискванията и при положителна преценка му предоставя квалифициран статут, и го включва в доверителните списъци. Срокът за това е три месеца от подаването на уведомлението от доставчика.
След вписването в доверителните списъци доставчиците на квалифицирани услуги подлежат на периодични одити за тяхна сметка, най-малко веднъж годишно, от орган за оценяване на съответствието. Орган за оценяване на съответствието може да извършва тази дейност след акредитация. По този начин се удостоверява, че съответното лице е компетентно да извършва оценяване на съответствието. Предвидено е акредитацията на органите за оценяване на съответствието да се извършва от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, която е национален орган по акредитация. Освен това акредитация може да се извършва и от орган за акредитация на друга държава членка или на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 18 народни представители, без „против“ и „въздържали се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис,
№ 754-01-32, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 25 юни 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Следва доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Той ще бъде представен от председателя на Комисията Кристиан Вигенин.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря госпожо Председател.
Уважаеми колеги, мисля, че трябва да си помислим малко по процедурите и това четене на доклади на комисии, но, така или иначе, по Правилник трябва да се направи.

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 юли 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис,
№ 754-01-32, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители. Законопроектът беше представен от господин Станислав Иванов – народен представител, и господин Росен Желязков – председател на Държавна агенция „Електронно управление“ към Министерски съвет.
С настоящия Законопроект се предлага въвеждането на мерки за изпълнение на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Прякото прилагане на Регламент (ЕС) № 910/2014 налага отмяната на съществена част от разпоредбите в Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), уредени в Регламента.
Съгласно мотивите на вносителя новата уредба в областта на удостоверенията при електронни трансакции на пазара на стоки, услуги и капитали в ЕС цели създаването на предпоставки за бъдещо развитие на цифровата инфраструктура и подобряване качеството на публичните услуги. Предвижда се уеднаквената правна рамка да доведе до доверие в онлайн средата и по този начин да насърчи гражданите и публичните органи към извършване на електронни трансакции и предоставяне на електронни услуги. След направените промени структурата на Закона ще включва следните основни подразделения: електронно изявление, електронен документ, електронни удостоверителни услуги, надзор, акредитация на органи за оценяване на съответствието, защита на личните данни и административнонаказателни разпоредби.
С оглед осъществяването на гореизложените цели в ЗЕДЕП се предприемат редица промени, сред които: в чл. 3, ал 1 и чл. 19 се извършва редакция чрез препращане към посочената разпоредба на Регламент (ЕС) № 910/2014; създават се чл. 18а и 18б; действащите правила в чл. 21 и чл. 22 се изменят или отпадат и съответно се предлагат такива по неуредените от Регламента въпроси; отменя се чл. 24; в чл. 25 се прави промяна по отношение на издаването на квалифицираните удостоверенията.
В чл. 32 изрично се посочва, че Комисията за регулиране на съобщенията е националният контролен орган, осъществяващ надзора върху дейността на доставчиците на удостоверителни услуги. На нея е възложена и дейността по създаването, поддържането и публикуването на националните доверителни списъци на лицата, предоставящи удостоверителни услуги и квалифицирани удостоверителни услуги. В чл. 17, ал.1 се посочва националният орган, Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, която се предвижда да определя организациите, които следва да сертифицират устройствата за създаване на квалифицирани електронни подписи и печати. С цел допълване и прецизиране в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предложени изменения на редица закони, които препращат към ЗЕДЕП.
Не на последно място следва да се отбележи, че вносителят цели чрез Законопроекта за изменение и допълнение на ЗЕДЕП да се приведе националната нормативна уредба, свързана с предоставянето на електронни удостоверителни услуги, в съответствие с европейското законодателство. Търсеният резултат от приемането на тези промени е Република България да бъде включена в един дългосрочен организационен, управленски модел за оперативно съвместима инфраструктура за обществените услуги в Европа.
В последвалата дискусия председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове отправи въпрос към господин Станислав Иванов по отношение на причините, които налагат Законопроектът да бъде внесен от народни представители, вместо по стандартния ред през Министерския съвет. Господин Иванов информира, че срокът за въвеждане на регламента в българското законодателство е отминал на 1 юли 2016 г. и по този начин ще се ускори приемането на Законопроекта, с цел да се избегне наказателна процедура.
С оглед на гореизложеното, и в резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 8 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис, № 754-01-32, внесен от Станислав Стоянов Иванов и група народни представители на 27 юни 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин.
За становище от името на вносител, заповядайте господин Валентин Милушев.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Предложеният от нас Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронни документи и електронния подпис има за цел да приведе националното законодателство, регламентиращо предоставянето на електронни удостоверителни услуги, с Регламент ЕС 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителни услуги при електронните транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93 ЕО.
Прякото прилагане на Регламент ЕС 910/2014 г. налага отмяната на съществената част от разпоредбите в ЗЕДП по въпросите, уредени в Регламента.
Считаме, че Законопроектът ще допринесе за бъдещото развитие на цифровата инфраструктура, подобряване качеството на онлайн услугите, сигурни, надеждни и по-лесни за използване, повишаване доверието и сигурността в онлайн пространството, осигуряване на правна сигурност при онлайн транзакциите, насърчаване на граждани, бизнес и административни органи към извършването на електронни транзакции и предоставянето на електронни услуги.
Законопроектът е подчинен на Концепцията за техническа и технологична неутралност на инструментите и механизмите, които се използват при предоставянето на електронни удостоверителни услуги в съответствие с принципите, описани в Регламент ЕС 910/2014 г.
Законопроектът установява правила и национална схема във връзка с осъществяването на надзор и одит върху дейността на доставчиците на удостоверителни услуги и предоставянето на квалифицирани удостоверителни услуги.
В резултат на предлаганите промени структурата на Закона ще обхваща следните основни подразделения: електронни изявления и електронния документ, електронни удостоверителни услуги, надзор, акредитация на органи за оцеляване на съответствието, защита на личните данни и административно противно наказателни разпоредби.
Съобразно променената структура на Закона, нормите свързани с тайната на данните и оспорването на изявленията при ползването на удостоверителни услуги, са намерили ново систематично място в Глава трета „Електронни удостоверителни услуги“, чл. 18а и чл. 18б. В тях, за разлика от съществуващите чл. 14 и чл. 15, са включени хипотезите на всички удостоверителни услуги, а не само на електронните подписи, ал. 11, относно създаването на чл. 18а и 18б, и ал. 7 относно отмяната на чл. 14, 15.
С предлаганото изменение на чл. 21 ЗЕДЕП са посочени изискванията, на които трябва да отговарят доставчиците на удостоверителни услуги при осъществяване на дейността си, включително допълнителните изисквания към доставчиците на квалифицирани удостоверителни услуги, съгласно чл. 24 от Регламента ЕС 910/2014 г.
В съответствие с разширения предметен обхват на Закона се предлага промяна в наименованието и уредбата на Раздел III, Глава трета, като разпоредбите обхващат не само удостоверенията на квалифициран електронен подпис, а всички квалифицирани удостоверения по Регламент ЕС 910/2014 г.
Като важна законова промяна определяме реакцията на чл. 32, алинеи 1 и 2, в която изрично е посочено, че Комисията за регулиране на съобщенията е националният надзорен орган, осъществяващ правомощията по Регламент ЕС 910/2014 г., включително да предостави и отнема квалифицираният статут на доставчиците на удостоверителни услуги, с което Република България изпълнява изцяло изискванията на чл. 17, Част І, изречение второ от Регламента ЕС 910/2014 г.
Подробните мотиви за всички необходими според нас законодателни промени са подробно изложени в мотивите към ЗИД на Закона за електронния документ и електронния подпис.
В заключение, бихме искали да посочим, че приемането на Законопроекта ще изиграе ролята на инструмент за включването на Република България в един дългосрочен организационен и управленски модел за оперативно съвместима инфраструктура за обществените услуги в Европа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Милушев.
Откривам разискванията. Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Точно преди три години беше гласуван един регламент, който се отнася за електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронните транзакции на вътрешния пазар. До миналата година трябваше и в България този регламент да бъде приет, но закъсняваме с една година от срока, който трябваше да спазим.
Законопроектът цели да се изменят и да се допълни Законът за електронния документ и електронния подпис, като се преведе националната нормативна уредба, свързана с предоставянето на електронните удостоверителни услуги в съответствие с европейското законодателство.
Изпълнявайки това, ние ще дадем възможност да се създадат предпоставки за едно бъдещо развитие на цифровата инфраструктура и да се подобри качеството на услугите.
Считам, че макар и закъснял, Законопроектът ще изпълни задачата, която си поставят вносителите и аз предлагам да гласуваме внесения Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Панчев.
Има ли реплики към неговото изказване? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията. Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис – първо гласуване. Вносители са Станислав Иванов и група народни представители на 28 юни 2017 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Събев.
КРАСИМИР СЪБЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Процедурата е на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля срокът за предложения по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронния документ и електронния подпис да бъде удължен на три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Събев.
Има ли обратно предложение? Не виждам.
Гласуваме предложението за удължаване на срока.
Гласували 119 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Пристъпваме към следващата точка от нашия дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ.
Моля за изчитане на доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще представя на Вашето внимание:

„ДОКЛАД
по Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г.

На заседание, проведено на 13 юли 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за държавните помощи, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха следните представители на Министерството на финансите: Бойко Атанасов – заместник-министър, Весела Данева – директор на дирекция „Държавни помощи и реален сектор”, и Маргарита Борисова – държавен експерт в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Атанасов, който подчерта, че 43-то Народно събрание е приело с консенсус на първо гласуване Законопроекта за държавните помощи. На база подкрепения вариант са отразени всички постъпили бележки и предложения на работните експертни групи от Министерството на финансите и Народното събрание. Направено е повторно междуведомствено съгласуване. Предложеният Законопроект за държавните помощи не представя изцяло нова уредба по отношение на процедурните правила по държавните помощи, не изменя концептуално съществуващия ред, а го прецизира, допълва и осъвременява в съответствие с изискването на режима по държавните и помощи на европейско ниво и модернизацията на правилата по държавни помощи.
Основните промени от досега действащия са:
- въвежда се правен ред за възстановяване на неправомерна и несъвместима помощ;
- разработен е механизъм за съдебно производство по оспорване на акт за предоставяне на държавна или минимална помощ, както и за засегнати от предоставянето на неправомерна помощ трети страни;
- въвеждат се базови принципи, които да се спазват при предоставяне на държавна или минимална помощ;
- подобрява се координацията и контролът върху държавните помощи;
- направени са промени по отношение на терминологичното и практическото прецизиране.
При обсъждането народният представител Светла Бъчварова, изказвайки се в подкрепа на Законопроекта, зададе въпрос в чии правомощия е процедурата за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, кой ще установи тази неправомерна помощ и какъв ще бъде нейният размер.
На поставените въпроси изчерпателен отговор даде представителят на Министерството на финансите Маргарита Борисова. Тя поясни, че координацията във връзка с възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ по решение на Европейската комисия е в компетенциите само на министъра на финансите, като компетенциите по същинското събиране на държавната помощ са в компетенциите на НАП, а този, който установява размера на помощта, е съответният администратор на помощ. Именно новите разпоредби на Закона подробно уреждат цялата процедура кой, кога, в какви срокове, при какви условия възстановява неправомерна и несъвместима държавна помощ.
След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” 20 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен на 3 юли 2017 г. от Министерския съвет.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Димова.
Следва доклад на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание представям:

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г.

Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 5 юли 2017 г., на което обсъди Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г.
В работата на Комисията взеха участие – от Министерството на земеделието, храните и горите: Румен Порожанов – министър. От Министерството на финансите: Весела Данева – директор на дирекция „Държавни помощи и реален сектор“, Лидия Атева – началник-отдел, и Стефка Сарафова – главен експерт в същата дирекция.
Към Законопроекта е приложена пълна предварителна оценка на въздействието съгласно методологията, утвърдена от Министерския съвет.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от Весела Данева, която подчерта, че с него не се изменя съществено съществуващият ред за предоставяне на помощи и че като цяло са запазени същността на процедурите, компетентните органи и правомощията на министъра на финансите и на министъра на земеделието, храните и горите, както и обменът на информация и координация.
Министърът на земеделието, храните и горите ще продължи да осъществява наблюдението, координацията и взаимодействието с Европейската комисия в областта на държавните и на минималните помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, като ще разработва съдържанието, параметрите и механизмите за предоставяне и контрол на всички видове помощи. Освен това министърът ще оценява въздействието на помощите, ще изпраща уведомленията, ще изготвя годишните доклади до Европейската комисия, ще дава становища и ще участва в дейността на работните органи на Европейската комисия, в кръга на своята компетентност.
Създава се ред за оценка на размера и за възстановяване на неправомерна и несъвместима или неправилно използвана държавна помощ. Механизмът се въвежда, за да се осигури изпълнението на негативното решение на комисията във връзка със замените на земи от държавния горски фонд за земи – частна собственост.
Въвеждат се редица легални дефиниции на понятия, в това число понятие за „администратор на помощ“, като са разписани неговите правомощия „получател на помощ“.
Предлага се съставянето на актовете за установяване на нарушенията да се извършва от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция по реда на Закона за държавната финансова инспекция. Агенцията ще издава и наказателните постановления.
Създава се механизъм за оспорване по съдебен ред на акт за предоставяне на държавна или на минимална помощ и за разглеждане на жалби и искове по оспорване от трети заинтересовани страни.
От парламентарната група на „Обединените патриоти“ предложиха разглеждането и гласуването на Законопроекта да бъде отложено до произнасяне на Комисията по бюджет и финанси.
В началото на заседанието от парламентарната група на „БСП за България“ постъпи подобно предложение под формата на процедурно предложение за отпадане на точката от дневния ред. То беше подложено на гласуване и е отхвърлено. Поради това предложението на „Обединените патриоти“ не беше подложено на повторно гласуване.
В заключение, Комисията по земеделието и храните с 10 гласа „за”, без „против” и 11 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Това беше последният доклад за днес. Предстои представянето на още два и разисквания по тази тема от дневния ред на следващо заседание.
Следват съобщения за Парламентарен контрол на 21 юли 2017 г., петък от 11.00 ч.:
1. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на два въпроса от народните представители Петър Витанов и Николай Цонков.
2. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на един въпрос от народните представители Румен Гечев и Георги Свиленски.
3. Министърът на правосъдието Цецка Цачева ще отговори на два въпроса от народните представители Павел Шопов и Васил Антонов.
4. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ще отговори на тринадесет въпроса от народните представители: Васил Антонов, Стефан Бурджев и Чавдар Велинов; Алтимир Адамов, Манол Генов и Иван Ченчев; Георги Търновалийски и Манол Генов (три въпроса); Павел Шопов, Тодор Байчев (два въпроса); Илиян Тимчев и Атанас Костадинов; Богдан Боцев, Любомир Бонев и Иван Валентинов Иванов.
5. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на четири въпроса от народните представители Веска Ненчева, Ивелина Василева, Димитър Бойчев, Диана Саватева; Петър Витанов и Теодора Халачева.
6. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Донка Симеонова, Нина Миткова, Анелия Клисарова и Веска Ненчева, и на две питания от народните представители Анелия Клисарова, Иво Христов, Николай Цонков и Стоян Мирчев; Халил Летифов, Ерол Мехмед, Сергей Кичиков и Ихсан Халил.
7. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на шест въпроса от народните представители Кристина Сидорова, Стоян Мирчев, Жельо Бойчев (два въпроса); Георги Търновалийски и Любомир Бонев.
8. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Гергана Стефанова.
9. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на три въпроса от народните представители Георги Търновалийски, Мартин Тинчев и Димитър Александров; Даниела Малешкова и Владимир Вълев.
10. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на шест въпроса от народните представители Ивелина Василева (два въпроса); Валентина Найденова и Милко Недялков; Атанас Костадинов, Адриан Райков и Радостин Танев; Павел Шопов, и на едно питане от народните представители Христо Грудев и Живко Мартинов.
11. Министърът на вътрешните работи Валентин Радев ще отговори на един въпрос от народния представител Виолета Желева.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от ПОДНС, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на финансите Владислав Горанов – на един въпрос от народните представители Румен Гечев и Георги Свиленски;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос от народния представител Иван Ибришимов;
- министърът на вътрешните работи Валентин Радев – на четири въпроса от народните представители Нина Миткова, Боряна Георгиева, Христо Грудев и Миглена Александрова (два въпроса) и на три въпроса с писмен отговор от народните представители Теодора Халачева, Ахмед Ахмедов и Красимир Янков;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Десислава Тодорова, Александър Александров и Красимир Велчев;
- министърът на здравеопазването Николай Петров – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Иван Валентинов Иванов, Филип Попов и Цветан Топчиев;
- министърът на туризма Николина Ангелкова – на два въпроса от народните представители Димитър Стоянов, Николай Тишев; Петър Кънев и Тодор Байчев (два въпроса);
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков – на три въпроса от народните представители Георги Гьоков (два въпроса); и Красимир Янков.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към министъра на околната среда и водите Нено Димов;
- три въпроса от народния представител Дора Янкова към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, към министъра на околната среда и водите Нено Димов и към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев;
- два въпроса от народния представител Миглена Александрова към заместник министър-председателя по правосъдната реформа, министър на външните работи Екатерина Захариева и към министъра на туризма Николина Ангелкова.
Поради отсъствие от страната, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на здравеопазването Николай Петров и министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
Поради ползване на отпуск, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на младежта и спорта Красен Кралев.
Следващо заседание, утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)



Председател:
Димитър Главчев


Заместник-председател:
Нигяр Джафер

Секретари:
Филип Попов
Симеон Найденов