Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 13 септември 2017 г.
Открито в 9,00 ч.
13/09/2017
Видео архив » Преглед на видео архивВидео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева и Явор Нотев

Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги, моля да заемете местата си!
Имаме кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги народни представители, по предложение на Председателския съвет предлагам да се приеме на основание чл. 74 от Конституцията на Република България следното решение – Народното събрание не провежда пленарно заседание на 15 септември 2017 г.
Такова ще бъде проведено на 19 септември 2017 г., вторник, с програма идентична на тази, която би била, ако беше проведено заседанието на 15 септември.
При всички случаи ще бъде включен парламентарен контрол –три часа, а с оглед на това, което ще бъде като завършеност от парламентарните комисии днес, утре ще предложа на Вашето внимание конкретна програма, която да бъде подложена на гласуване.
Моля, гласувайте предложението да не се провежда пленарно заседание на 15 септември 2017 г. Решението е предложение на Председателския съвет и е прието единодушно.
Гласували 187 народни представители: за 183, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Предлагам на вниманието Ви Проект за Програма за работата на Народното събрание за 13 и 14 септември 2017 г..
Имаме постъпило предложение от парламентарната група на „БСП за България“ по реда на чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. То ще бъде разисквано, без да бъде подлагано на гласуване.
Втора точка се гласува. Предлагаме първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител е Министерският съвет на 14 юли 2017 г.
Трета точка – предлагаме второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, общ Проект, изготвен от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения въз основа на приетите на първо гласуване на 19 юли 2017 г. законопроекти с вносители: Борис Ячев и група народни представители на 15 юни 2017 г., както и Станислав Иванов на 30 юни 2017 г.
Четвърта точка – първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет на 18 юли 2017 г.
Пета точка – ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, приет от Народното събрание на 27 юли 2017 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 175 от 7 август 2017 г. на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
Предлагаме това да бъде точка първа за четвъртък, 14 септември 2017 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 166, против 5, въздържали се 17.
Програмата ни за работа за 13 и 14 септември 2017 г. е приета.
Народният представител Румен Георгиев – имате думата.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение точка втора от дневния ред за днес – първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, да стане точка втора за утре.
Господин Председател, ще Ви дам дневния ред на Комисията по околна среда, където днес от 14,30 ч. ще гледаме този Законопроект. Логично е първо да минат през комисии законопроектите и след това да се гледат в залата. Как така днес ние ще вземаме отношение, без да имаме и становище на министъра на околната среда по този Законопроект?! Затова правя процедурното предложение.
Ясно е, че искате два или три пъти да се увеличи такса смет – това е финансов, но и екологичен процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Предлагате разместване на точките, така ли?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (встрани от микрофоните): Разбира се, още не сме го гледали в Комисията. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Още една процедура.
Заповядайте.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движение за права и свободи предлага точка втора от дневния ред да отпадне въобще. Мотивите ни за това са, че, първо, Законопроектът е разпределен в комисии, а единствено и само Бюджетната комисия има само становище по въпроса. Другите комисии ще заседават днес или ще продължат с дебата от предишни заседания. Това е един от мотивите.
Другият мотив е, че Националното сдружение на общините нямат категорично становище по въпроса и има нужда от дебат по въпроса, за да няма бъркотия в общините, уважаеми колеги.
Точно поради тези мотиви предлагаме тази точка да отпадне и да влезе в други заседания на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Али.
Има ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Танер Али, за отпадане на точка втора от предложената Програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 204 народни представители: за 92, против 94, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Румен Георгиев, точка 2 да стане точка 3. Нали така беше предложението? Точка втора да стане точка втора за утре.
(Шум и реплики.)
Моля, гласувайте така направеното предложение. (Реплики.)
Предложението е т. 2 – първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, вносител Министерският съвет на 14 юли 2017 г., да бъде т. 2 утре, 14 септември 2017 г. Гласуваме това предложение, направено от народния представител Румен Георгиев.
Гласували 204 народни представители: за 92, против 99, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 6-12 септември 2017 г.
На 8 септември 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Вносители са народните представители Ивелина Василева, Менда Стоянова и Диана Йорданова. Разпределен е на водещата Комисия по бюджет и финанси, както и на Комисията по европейските въпроси и контрол над европейските фондове, и Комисията по правни въпроси.
На 8 септември 2017 г. е постъпил Проект за решение във връзка с разискванията по питане, № 754-05-33 от 13 юли 2017 г., от народните представители проф. Бъчварова, Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на Министерството на земеделието, храните и горите за създаване на ред в поземлените отношения. Вносители са народният представител Корнелия Нинова и група народни представители.
На 12 септември 2017 г. е постъпил Годишен доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решения на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България през 2016 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
На 8 септември 2017 г. в Народното събрание е постъпило Становище на Фискалния съвет относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. Публикуван е на страницата на Съвета в интернет. Със свое писмо председателят на Народното събрание е изпратил Становището на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, като същото е на разположение на народните представители и в Библиотеката на Народното събрание.
На 8 септември 2017 г. от Националния статистически институт в Народното събрание е постъпила информация за индекса на оборота в Раздел „Търговия на дребно без търговия с автомобили и мотоциклети“ през юли 2017 г., индекси на промишленото производство през юли 2017 г., и индекси на строителната продукция през юли 2017 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към предложението от парламентарната група на „БСП за България“ за включване в дневния ред на:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХРАНИТЕ.
Той е внесен в Деловодството на Народното събрание под № 754-01-7 на 18 май 2017 г. Вносители са народният представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Думата има председателят на Комисията – народният представител Петър Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, № 754-01-7, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 май 2017 г.

Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 28 юни 2017 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните, № 754-01-7, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 май 2017 г.
На заседанието присъстваха от:
- Министерството на земеделието, храните и горите: д-р Димитър Димитров и д-р Росен Баев – държавни експерти в Дирекция „Политики по агрохранителната верига“;
- Министерството на икономиката: Силвия Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, Бончо Бончев – началник отдел в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, Цвета Димитрова – началник отдел в Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“, и Гергана Славова – държавен експерт в Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“;
- Комисията за защита на конкуренцията: Теодор Георгиев – и.д. директор на Дирекция „Право и политика на конкуренцията";
- Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България: господин Николай Даскалов.
Законопроектът бе представен от народния представител Драгомир Стойнев.
Според вносителя целта на предложения Законопроект е гарантиране интереса на българските земеделски стопани на българския пазар, въвеждането на нови изисквания при използването на понятието „българско“, намаляване на сроковете за разплащане при бързо развалящите се продукти.
Обекти на приложение на Закона са търговски обекти или търговски вериги, които имат годишен оборот над 2 млн. лв.
Предлага се част от стокооборота да бъде формиран от минимум български продукти, които се разпределят по групи, както следва: за пресни плодове и зеленчуци – 51%; мляко и млечни продукти – 70%; месо и месни продукти, без пилешко – 25%; месо и месни продукти, пилешки – 50%; вино и спиртни напитки – 75%.
Предложената регулация дава на българските производители равен шанс пред вносителите на хранителни продукти, голяма част от които се произвеждат в страни със значително по-високи субсидии.
При неизпълнение на задължението за осигуряване на български продукти имуществената санкция е в размер до 10 на сто от годишния оборот от продуктите от групата, по отношение на които е неизпълнението. Предлага се събраните суми от санкциите да постъпват в Държавен фонд „Земеделие" и да се използват за подпомагане на производството на местни земеделски продукти.
В становището си Министерството на земеделието, храните и горите уведомява народните представители, че е разработен проект на нов Закон за храните, който е в процес на нотификация. Очакват се бележките от Европейската комисия и държавите членки.
По отношение на настоящия Законопроект, в него се съдържат разпоредби, които вече са регламентирани в правото на Европейския съюз. Държавите членки не могат да приемат, нито да запазват национални мерки, които създават пречки пред свободното движение на стоки, включително да не водят до дискриминация по отношение на храни от други държави членки.
Във връзка с предложението за целеви характер на бюджетни приходи от санкциите, то противоречи на Закона за публичните финанси.
Министерството на земеделието, храните и горите предлага Законопроектът да се нотифицира пред Европейската комисия по реда на Директива (ЕС) 2015/1535.
Министерството на икономиката, давайки конкретни бележки по отделните параграфи, обобщава, че са налице някои сериозни индикации за възможно противоречие между представения Законопроект и правилата на конкуренцията. Поради това би било коректно Законопроектът да бъде изпратен за съгласуване на Комисията за защита на конкуренцията.
Комисията за защита на конкуренцията със свое Решение № 228/28.02.2017 г. дава становище по варианта на Законопроекта, внесен в предходното Народно събрание. В своето заключение Комисията е категорична, че Законопроектът ограничава конкуренцията в няколко аспекта. Регулацията създава географски бариери за свободно движение на стоки, което е свързано с риск от излизане от пазара на някои чуждестранни доставчици, включително може да доведе до отпадане на продукти, които не са взаимозаменяеми с български. Всичко това е свързано и с ограничения избор на потребителите, по-високи цени, риск от дефицит на стоки, поради недостиг на български стоки, чрез които да се покрие минималният процент риск от некачествени продукти.
Освен това разпоредбите не само поставят в привилегировано положение българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци на дребно. Пазарната икономика се основава на взаимодействие между търсенето и предлагането, поради което естествените пазарни механизми, а не регулации, биха създали предлагане, което да удовлетвори насрещно търсене.
Подпомагането на българските производители следва да се осъществява чрез мерки, които не ограничават конкуренцията и са съобразени и с правилата за държавните помощи.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието.
В последвалата дискусия представителите на институциите защитиха представените от тях писмени становища.
Народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ изразиха становище за необходимостта от приемането на адекватни мерки за защита на българските производители. Произведените селскостопански стоки в старите страни членки са при условията на двойно по-високи субсидии, което ги прави по-конкурентоспособни и поставя българските стоки в неравнопоставено положение. Освен това други държави от Европейския съюз като Франция, Италия, Румъния и Унгария са намерили начин за прилагане на различни протекционистични мерки по отношение на своите стоки.
Беше взето решение, независимо от изхода от гласуването, Законопроектът да бъде изпратен за нотификация в Европейската комисия.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 8 гласа, „въздържали се“ – 10 гласа, и един глас „против“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, № 754-01-7, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 май 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кънев.
Ще има ли представяне на мотиви към Законопроекта?
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание предлагаме промени в Закона за храните. Считам, че обсъждането на този Законопроект ще даде възможност на българските граждани наистина да видят за какво става въпрос и да обърнат внимание на проблемите, които се формират през последните поне 2000 – 2016 г., 2017 г. на българския пазар. Предлаганите промени са реакция именно на тези промени, които искам да подчертая, искам да припомня. Може би не всички от Вас са в течение на състоянието на търговските и хранителни вериги в страната, но за какво става въпрос?
Първо, руското ембарго доведе до трайно настаняване на пазара на земеделска и преработена продукция от Европейския съюз, която е много по-субсидирана. В страните от Европейския съюз субсидиите за земеделските производители са 1,5 – 2 пъти по-високи от тези в България. Тук като изключим и ДДС, което е 20% в страната, имате предвид, че не можем да бъдем конкурентоспособни на това, с което българският пазар се залива на базата именно на това ембарго. То продължава и в момента, и съответно е една от причините за трайно увеличаване на вноса на земеделска и преработена продукция на българския пазар – първа причина.
Втора – преговорите с Украйна за присъединяване към Европейския съюз. В рамките на 2016 – 2017 г. много пъти се увеличиха квотите за безмитен внос на хранителни продукти, включително през 2016 г. Не знам дали сте проследили една драма с внос на сухо мляко от Украйна, когато в последствие Европейската комисия забрани този внос поради съдържанието на вещества, които са вредни за здравето, но вече в България имаше осъществен такъв внос и съответните продукти.
Тази тенденция през следващите години също ще продължи, защото основен потребител на този безмитен внос от Украйна, предвид и транспортните разходи, се оказва България.
Трето, с промяната на общата селскостопанска политика от 2016 г. българските земеделски стопани получават субсидия за обвързана подкрепа. Тоест това са европейски средства, които те, за да получат като такива за подпомагане, трябва да са произвели определено минимално количество земеделска продукция, а освен това тя трябва да бъде реализирана на пазара. Съгласете се, че, от една страна, искаме сивият сектор да изчезне въобще в икономиката, искаме в същото време земеделските стопани да реализират своята продукция, а не осигуряваме равен достъп до пазара. Ако продължи тази тенденция 2017 г., 2018 г., обвързаната подкрепа няма да има никакво значение, европейските средства съответно ще бъдат изгубени, по простата причина че тези български земеделски стопани нямат възможност да достигнат до пазара и да реализират продукцията си по начин, който съответно да създаде предпоставки да бъдат устойчиви на пазара.
Сега в София виждате фермерски пазари. Миналата година – 28 фермерски пазара, в София са малко повече. Чувам сега, че тези дни ще има фермерски пазар в София „Познайте млякото“. Извинявайте, започваме да учим децата от първата година да разпознават млякото на фермерски пазар, защото по друг начин няма как да го направят. Това ми се струва убийствено за страна, която е традиционен производител на почти всички земеделски стоки и продукти.
Четвърта причина – двойният стандарт на храните. Както и да го отричаме, каквито и анализи да се правят, двоен стандарт в храните има и той не е в полза на българските потребители. Българската агенция по безопасност на храните, без да е известно по каква методика и по какъв начин, направи своите изследвания. Установи ценови разлики, някакви минимални отклонения от стандарти в другите страни, но страни като Словакия, Унгария все пак направиха изследвания и показаха, че двойният стандарт съществува. Ние няма как да го хванем, защото в България стоките от Европейския съюз, стоките от трети страни идват със сертификати. Тези сертификати документално се проверяват единствено от Българската агенция по безопасност на храните. Няма абсолютно никакъв контрол от гледна точка физическия контрол и лабораторни изследвания за това какво се предлага на пазара.
Пета причина, която последните един-два месеца стана особено актуална – въпросът за безопасността на храните. Замърсените яйца с фипронил, яйчен прах без документи, пък и с документи – всичко на пръв поглед изглежда перфектно, но на практика се оказва, че има проблем именно с безопасността на храните. Когато в България се произвеждат традиционни продукти, когато те се преработват, контролът не е само документален, той е физически и може да се гарантира безопасността, а качеството е тема, която всеки български потребител може да оцени, предвид факта че през последните години търсенето на български продукти се увеличава.
На базата на тези обективни причини вероятно през 2017 г. към този списък ще се добавят и други. Необходими са регулации на пазара на дребно на хранителни продукти, които да дадат възможност на българските производители и преработватели да имат облекчен достъп, а също така и да задоволят нуждите на българските потребители, които определено считаме, че имат интерес именно към това, което се произвежда в България, и да консумират това, което се произвежда в България.
Какво предлагаме?
Първо, по отношение на изискванията за етикетиране предлагаме, когато се употребява понятието „българско“, за какъвто и да е продукт, суровината, която е вложена в производството на този продукт, да бъде от България. Във всички останали случаи, когато на етикета не пише „български продукт“, той е произведен в България и отговаря на изискванията на Закона. Считаме, че по този начин, с обозначаването на произхода на суровината, създаваме достатъчно добри защити и мотивираме и преработвателите наистина да се обърнат към българските производители.
Въвеждат се регулации по отношение на сроковете за плащане, като по отношение на бързо развалящите се стоки срокът за плащане се съкращава на 10 работни дни. Целта е максимално да се намали времето за плащане, като по този начин се осигури по-висока финансова стабилност за фермерите и преработвателните предприятия.
Основен момент в Законопроекта е въвеждането на изискване за присъствие на пазара на български храни. Регулацията не засяга дребни търговци, малки магазини и специализирани бутикови такива за търговия на храни. Фокусът е върху търговски обекти с годишен оборот над 2 млн. лв.
В тези обекти трябва да се осигурят определени количества произведени в страната традиционни за България продукти. Определя се изискването за минимално изискване – присъствие от стокооборота, а за виното и спиртните напитки – от асортимента. Тук искам да обърна внимание, че понятието „стокооборот“ ние го дефинираме като количеството стоки и продукти, които се намират в съответния момент на пазара в съответния търговски обект. За пресните плодове и зеленчуци, които са в обхвата на схемата за подпомагане по линия на Европейския съюз, минималното присъствие да е 51%, и то за традиционни такива. Списъкът с продуктите е публикуван в наредба на Министерството на земеделието, храните и горите и е свързан с подпомагането през 2016 – 2017 г. Мляко и млечни продукти – минимум 70%, месо и месни продукти извън пилешкото – минимум 25%, месо и месни продукти пилешко – минимум 50 на сто, вино и спиртни напитки – минимум 75 на сто, но от асортимента.
Предлаганата промяна дава на българските производители равен шанс пред вносителите на вносни хранителни продукти, голяма част от които, както вече се разбра, имат доста по-големи възможности да присъстват на българския пазар и са финансово доста по-силни.
По отношение на санкциите предлаганите изменения налагат нов подход, който е максимално справедлив. При неизпълнение на задълженията за осигуряване на български продукти на лицето, регистрирало и извършило дейност в търговските обекти, се налага имуществена санкция в размер на 10 на сто от годишния оборот на продуктите от групата, по отношение на които е установено това неизпълнение.
Нов момент е и преразпределителният механизъм, който определя събраната сума от санкции да постъпва в бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ и да се използва за подпомагане на производства, където ние сме традиционни производители.
Уважаеми колеги, вероятно ще се изкажа по-нататък по време на дебата, но искам да Ви кажа, че при всички разчети, които са правени в проведени разговори с представители на различни браншови организации, посочените пропорции за присъствие на българските традиционни продукти е на база обективна информация, която всеки може да намери на страницата на Министерството на земеделието и храните. Агростатистиката е официалният представител за онова, което произвежда България, каква търговия се осъществява и какво е потреблението на съответните продукти. Показателите, които ние залагаме в Закона, са напълно изпълними и могат да бъдат прилагани. Ние предлагаме това да стане от 2018 г., когато стартира годината, за да е възможно да се сключват договори с българския производител и да се осигури този минимум, който е предвиден в Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Уважаеми колеги, пристъпваме към разискванията по разглеждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните.
Има ли желаещи народни представители, които да вземат отношение?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, проф. Бъчварова ясно изложи нашите предложения. Аз ще се спра по този въпрос чисто политически, тъй като той е държавнически.
Ние сме много големи защитници на това, че защитаваме, че видите ли, ще се наруши конкурентоспособността, общностната рамка, предложението е неприемливо и нарушава европейската правна рамка. Ще Ви прочета мотиви на една от работодателските организации:
„С предлаганата разпоредба се въвежда задължение за предлагането на определен процент стоки от български фирми в големите вериги. Подобна норма е в противоречие на чл. 34 от Договора за финансиране на Европейския съюз.“
Ние много сме се загрижили за защитата на европейските стоки. Само ще Ви дам пример, че в Румъния, в Унгария, в Австрия са приели такива защитни мерки, въпреки нашите опасения, че ще нарушим общностната рамка. Даже в Австрия по време на сезона на плодовете и зеленчуците донякъде дори е забранен и вносът.
С нашите предложения ние ще защитим нашите земеделски производители от гледна точка на насърчаването на техния стимул за развитие и за нови земеделски производители, та млади фермери да се включат в сферата на земеделието с такава защита от страна на държавата. Като сме толкова загрижени, добре е да се изпрати писмо от името на Министерството на земеделието – защо субсидиите за западните фермери, както каза и проф. Бъчварова, са 1,5 – 2 пъти по-високи?! Това не е ли нарушаване на конкурентоспособността?! Един полски производител на яйца може да има допълнително финансиране, а пък нашите производители на яйца не могат да имат! Нека да погледнем по-държавнически върху нашите предложения. Нека да защитим родното си производство, нашите земеделски производители и да не бъдем така много големи европейци в защитата на общностната рамка. Завърших. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Георгиев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, ще се опитам накратко да Ви мотивирам да подкрепим на първо четене това предложение. Законът не е идеален, той подлежи на доста сериозни дебати. Законът е добре да бъде приет на първо четене, но след това да изчакаме и големия Закон за храните на Министерството на земеделието и на Министерския съвет.
Искам да успокоя колегите, че нотифициране няма как да направим допълнително, макар че взехме такова решение в Комисията. Допълнително получихме писмо от Министерството на икономиката, че нотификация може да прави само на актове и закони, предложения на министерства, ведомства, но не и на група народни представители.
Проблемът стои открит. Аз ще се спра само на няколко точки.
Първо, спомняте си, преди две години благодарение на един консенсус, който постигнахме тук от ляво, от дясно и от центъра за така наречения Закон за веригите – виждам, Делян Добрев става, тогава с него успяхме да договорим, след като четири парламента не успяхме да направим този Закон, и след едни доста балансирани преговори успяхме да го приемем. Какъв беше резултатът? Тогава нас ни убеждаваха, че приемем ли Закона за веригите, първо ще се вдигнат цените. Нищо подобно не се случи, цените паднаха. След това ни убедиха, че веригите ще избягат от България. Нищо подобно не се случи, една верига с българо-сръбско участие фалира. Знаете за коя говоря. Всички останали са на печалба. Нещо повече, тогава по служебен път аз изисках и ни представиха информация какви са балансовите отчети на първите десет вериги в България. Преди 4 – 5 години, не помня, се оказа, че от десетте първи вериги само три си публикуваха балансите, а от останалите всички са на загуба. Резултатите от миналата година са коренно различни, веригите са на печалба, и то никак не малка.
Проблемът е, че държави като Франция, Италия, Унгария, Румъния, хайде, Унгария и Румъния са пословични, няма да ги коментираме, но старите държави – членки на Европейската общност, са намерили начин да защитят интересите си.
Аз няма да се връщам назад с всичко онова, което говорѝ Светла Бъчварова – и за двойния стандарт. Има двоен стандарт. Министерството се оплете, политиците са оплетоха, има стандарт, няма стандарт. Има двоен стандарт! Щом Европейската комисия взе решение да създаде специална работна група за двойни стандарти, значи го има.
Няма да коментирам темата за вредността на храните. Няма да коментирам темата за субсидиите в селското стопанство. Мисля, че в тази зала няма нито един, който да е участвал в тези пазарлъци още в предприсъединителния период на държавата ни, но е факт, че българските селскостопански стоки са трудно конкурентни на западните предвид големите субсидии там.
За двойния стандарт. Няма да коментирам, но искам още един път да Ви помоля – трябва да намерим някакво решение.
Знаете, преди с огромно недоверие се прие предложението ни за ЗИД на Закона за конкуренцията. Между другото, за първи път тази тема я повдигна Иван Костов още в Четиридесетия парламент, аз си спомням, точно от тук – за беззаконието на част от търговските вериги в България.
Виждате, след три парламента нещата намериха някакво свое решение. Трябва да го потърсим, и аз Ви моля, призовавам Ви, подкрепете го на първо четене, и между първо и второ четене, обединен с другия, голям Закон за храните, да намерим някакво решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кънев.
Други народни представители за изказване? Има ли от други парламентарни групи, за да редуваме?
Заповядайте – колегата от ДПС.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че в тази зала няма човек, който да не се съгласи с всичко изложено дотук от колегите. Въпросът, който се поставя, е много сложен. Много дълго време по него не се дискутираше, за което поздравявам колегите, че поне направиха първата стъпка по този проблем. Мисля, че няма хора в тази зала, които да кажат: „Ние не искаме да насърчаваме българското производство“. Мисля, че няма хора, които да кажат: „Ние не искаме да контролираме качеството и безопасността на храните“. Мисля, че няма хора, които да кажат: „Ние не искаме в българските вериги да има български стоки“. Така че това, което е в духа и философията на този Закон, аз лично го приемам.
Колеги, съгласете се, инструментите и методите, които са заложени в него, не са точно такива. Мисля, че Законът би трябвало да се подкрепи на първо четене. Както каза колегата Кънев, вече обединен с другия, успоредно движещия се Закон на Министерския съвет и на Министерството на земеделието, храните и горите, мисля, че от двата законопроекта между първо и второ четене ще се роди хубав закон, който ще защити българското производство и наистина българският потребител ще консумира български стоки. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Абазов.
Заповядайте, господин Топчиев.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Какво се касае в този Закон? Български стоки да се предлагат на българския пазар. Няма никакъв проблем. Не засягаме движението на стоки в Европа. Български стоки на българския пазар! Нищо повече.
Разбирам, че тактиката на управляващите е да…
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Сега няма ли го?
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ: Има го, но не го забраняваме. Тактиката на управляващите е такава – щом този Закон е предложен от БСП, да не се приеме. Моля Ви, защитете българските производители. Те са и Ваши, и наши избиратели. Защитете ги! Подкрепете Закона на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Топчиев.
Заповядайте, господин Станков.
ГЕОРГИ СТАНКОВ (ГЕРБ): Господин Председател, колеги! Слушах колегата, наистина той е прав – трябва да се подкрепи българското! Но искам да кажа, че не всичко, което Вие говорите в момента, е точно така, защото в този Закон има много противоречия.
Първо, Законът няма да постигне желаните цели – да подкрепи българското производство, а напротив – въвежда ограничение върху избора на потребителя. Всичко това е свързано и с редица неблагоприятни последици за потребителите, като ограничен избор, риск от дефицитна стока поради недостиг на български стоки, чрез което да се покрие минималният процент риск от некачествени продукти в разрез с мотивите за здравето на гражданите.
Второ, регулацията, която се предвижда в Законопроекта, относно въвеждане на задължения на обектите за търговия с храни с годишен оборот над два милиона лева – част от количествата на предлаганите продукти да са произведени в България, на практика не може да бъде приложена поради невъзможност от контрол, липса и невъзможна нормативна регулация коя стока е българска предвид влагането на много компоненти в крайния продукт – част местни, част вносни, част вътрешнообщностни доставки; липса на съответна статистическа информация за страната за количеството на стоката – какъв обем продукт се продава.
Инструментариумът за подкрепа на българското производство следва да е във вид, повишаващ конкурентоспособността на българския производител, за да може потребителят по свое убеждение да направи информиран избор на покупка в съответния обект на предлагане.
Има и предложения в този Закон, които са неприемливи и са в нарушение с европейската правна рамка. Колегата го каза – за чл. 44 от Договора за функциониране на Европейския съюз, а именно свободното придвижване и предлагане на стоки в рамките на Европейския съюз между държавите членки. Недопустимо е в националното законодателство да се налагат клаузи, които противоречат на общото законодателство. Потвърждение за това са и отрицателните становища – казахте, че сте го съгласували с всички браншови организации, а становищата на Комисията за защита на потребителя и на Министерството на земеделието, храните и горите са отрицателни. Не знам с кого сте го съгласували, но това е така.
В същото време въвеждането на квоти води до падане в хипотезата на Директива 2015/1535 и преди да бъдат разгледани нормите, трябва да бъдат нотифицирани. Разглеждането на този Законопроект в залата също е в нарушение на европейското законодателство, тъй като не е нотифициран.
Имайки предвид тези мотиви, а и не само тези, моето предложение е, че този Закон няма как да бъде приет, защото има много нарушения в законодателството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Станков.
Реплики има ли към изказването?
Заповядайте, господин Стойнев – първа реплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Станков! Това че се предлага българска стока за Вас означава, че е с по-лошо качество. За нас от БСП е обратното. Ние се грижим за българските производители. Може би виждате тези двойни стандарти, които са в Европа, които се доказват, и ги толерирате. Ние от БСП не можем да ги толерираме. За нас е важно да има повече български продукти. Това означава, че… Къде виждате…
Първо, не мога да разбера как така ще изчезнат продукти? Напротив – нищо не изчезва! Има си предлагане, има го в момента. Също така ние искаме, с оглед да защитим българските потребители, да имат и по-голяма информираност. Примерно какво означава българско сирене? Че млякото е българско, основната суровина е българска, а не както в момента някои правят българско сирене с вносно сухо мляко от Полша. Вие за това ли сте, или сте против това? Ние сме против. Искаме на потребителите да им е ясно, че там, където има наименование „българско“ и неговите производни, означава, че основният продукт е произведен тук, в страната и основната суровина е българска.
Това че не е нотифицирано. Кой трябва да го нотифицира?! Знаете ли кой? Трябва Министерството да го нотифицира. Това че Министерството не си е свършило работата не означава, че не може да гледаме този Закон тук. Или може би тактически не го е направило, за да угоди на големите търговски вериги. Ние сме точно против тях и сме за битката, която водим с монополите, защото искаме българският потребител и консуматор наистина да имат достъп до качествена българска храна. Това е! Това предлага този Закон. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Стойнев.
Господин Гьоков – втора реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Станков, Вие тук натрупахте куп клишета, които аз не знам как да разбирам: „въвежда ограничения в избора на потребителя“. Как, като му дава възможност да избира българското ли?
На практика не може да бъде приложен Законът. Къде го видяхте това? Цитирайте, което не може да бъде приложено на практика.
Имало неприемливи предложения – как може тези предложения да са приемливи за румънци, за унгарци, за чехи, за словаци, а за българите да не са приемливи и за България да не е приемливо?
Цитирате директиви, норми, какво ли не в изказването си, а не цитирате къде е българският интерес и как ние трябва да го защитим този български интерес.
Станете и кажете, ние сме против българското производство! Ако не гласувате „за“ този Закон на първо четене и с взаимни усилия да го оправим на второ четене, каквото смятате, че не е наред, значи Вие гласувате против българския производител. Това да Ви е ясно! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Има трета реплика заявена вече, Професоре.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Станков, големите вериги са западни. Ако един френски фермер взима пет евро субсидия, а нашият български едно евро, е, как ще бъде конкурентноспособен в българските вериги? (Реплики от народния представител Станислав Иванов.) Как защитавате Вие нашето родно производство? Аз това не мога да разбера!? Вместо да напишем тук от името на Министерството или Комисията за защита на конкуренцията да се защитят, тази нотификация да изравним субсидиите, и в новата общоселскостопанска политика да бъдат изравнени тези субсидии, ние сме големи защитници на западните вериги. Аз не мога да Ви разбера, затова Ви призовавам нека да подкрепим на първо четене, а между първо и второ четене ще направим промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Георгиев. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Господин Станков – заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ СТАНКОВ (ГЕРБ): Убеден съм, че няма някой от колегите да не иска да поощрява българското, но на мен ми е ясно Вие накъде биете и какво искате да кажете, нали това е ясно?! Да не е да кажем, че не го подкрепяме. Ще Ви кажа едно: господин Стойнев, добре, как ще задължите Вие потребителите да купуват българското? Аз това искам да попитам?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Ние не ги задължаваме, даваме им право на избор.
ГЕОРГИ СТАНКОВ: Защото с това над два милиона лева – толкова българска продукция, добре как ще стане това?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Даваме им избор. Даваме им избор.
ГЕОРГИ СТАНКОВ: И другото, което е – ние си подкрепяме българското, подкрепяме българския производител, но в рамките на Закона. Всичко трябва да бъде…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Ти чел ли си Закона?
ГЕОРГИ СТАНКОВ: Да, чел съм го, да. Всичко трябва да бъде в рамките на Закона.
Ние цитирахме европейско законодателство, цитирахме всичко. Така че в момента е ясна Вашата опорна точка да кажете: „Колегите от ГЕРБ не подкрепят българския производител“. (Реплики от „БСП за България“) Но това не е вярно, ние подкрепяме всичко хубаво, което е законно и така нататък. Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Станков.
Заповядайте господин Гърневски, следващо изказване.
Имате думата, заповядайте.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, когато хулим търговските вериги на България, първо, трябва да си припомним каква беше българската търговия преди да дойдат тези търговски вериги – хаос в търговията, търговия на „сиво“. Когато хулим тези вериги, които създадоха правилата на съвременната европейска, цивилизована търговия, трябва да Ви припомня какво правят те за българското производство. Трябва да следите, когато сте заинтересовани да се продава българското, какво правят те.
Ще Ви дам пример – световната верига „Метро“. От миналата година „Метро“ започна проект в областта на селскостопанското производство в България с възстановяване на старите традиционни български сортове. След това за една година сключи хиляди договори в цялата страна, директно със селскостопански производители. Финансира тези селскостопански производители, финансира им засяването, торовете, дава им правилата, по които да отглеждат продукцията по определен стандарт, и след това изкупува тази продукция и осигурява българската продукция да стигне не само на българския, а и на метропазара. Ето, хората го правят! Те го правят от една година, а Вие сега питате защо не го правят? „Метро“ е лястовицата в световната търговия. След като го започна „Метро“, започна го след това и „Билла“ и ще дойде време, ще го направят всички.
Наистина трябва този Закон, процесът е тръгнал и не трябва да се прибързва, а успоредно със Закона на Министерството на земеделието да се обхванат всички среди, така че, хората са ни изпреварили. Стига този популизъм: „Не щем българското!“ Ето световната верига налага българската продукция. И й се поклонете, а стига сте ги хулили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гърневски.
Заповядайте за реплика.
НИКОЛАЙ БОШКИЛОВ (БСП за България): От трибуната искам да благодаря на преждеговорившия колега, тъй като той на практика подкрепя нашето предложение. Да, българският производител в момента наистина е дискриминиран. Именно заради това ние искаме да приложим този Закон.
Уважаеми колеги, миналата седмица тук, в тази зала, гласувахме Закона за опазване на земеделската продукция. Този Закон също не беше издържан, също имаше много пропуски, много неясноти, но в интерес на земеделските производители всички се обединихме и подкрепихме на първо четене този Закон. Затова Ви призоваваме, действително може да не е изряден Законът, но между първо и второ четене да направим съответните корекции, така че да защитим българското, да защитим българския производител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бошкилов.
Народният представител Драгомир Стойнев има думата – втора реплика, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Гърневски, виждам, че сте като рекламен агент на определена хранителна верига, но ние от БСП не сме против веригите. Ние искаме да има правила и тези правила да се спазват така, както е в останалите европейски държави. Това, че определени вериги започнаха и рекламират българското е именно благодарение на този Закон, за който ние говорим от приблизително още и по време на кампанията и се започна … защото те знаят накъде отиват нещата и знаят, че ние сме прави.
Въпросът е тук, в пленарната зала, дали ние ще се обединим наистина така да накараме всички големи търговски вериги – забележете, тук става въпрос за обекти, които имат над два милиона годишен оборот – тук не става въпрос за тези малки квартални магазинчета. Не, те имат правото наистина да си предлагат всякакви продукти, но тези, големите, където ходи голяма част от българското население нека наистина, то да има този избор – тук говорим за правото на избор за повече български стоки, защото те са по-здравословни. Това търсим с този Законопроект! Още повече ще подпомогнем и за производството, и на месо, и на мляко, и на малките земеделски производители, те знаят, че тяхната продукция ще бъде гарантирано изложена, няма да им се извиват ръцете. В крайна сметка всички знаем как големите търговски вериги също така и извиват ръце на българските производители, това наистина не е тайна. Ние искаме да въведем ред. Това е, което искаме. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Стойнев.
Професор Гечев, имате думата за трета реплика, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колега Гърневски, колеги! Нека да изясним нещо много важно: първо, за да има потребители, трябва да има производители, тъй като българите, които отиват в супермаркетите и магазините, за да купят нещо, трябва те да са го изкарали, а те го изкарват, уважаеми колеги, в производството.
Защитата на производството е защита и на доходите на българските производители, които ще имат по-голяма възможност да избират. С това първият аргумент отпада.
Вторият аргумент за търговските вериги – никой не оспорва това, че бяха направени промени в инфраструктурата на търговската система, много добре. Три години и половина отне на този парламент, за да прекратим практиката на търговските вериги – нула данъци в българския бюджет, милиарди, които излизат от България в тяхна посока.
Уважаеми колеги, Вие не знаете ли, че официално правителствата на Федерална република Германия и Франция субсидират търговските си вериги? Те са валяка в Източна Европа, който съсипва част от конкуренцията и открива пазари за западните производители. Аз не обвинявам западните политици, те си защитават техните интереси, но е изумително, че български народни представители въртят, сучат с търговските вериги – три години и половина тук, пет пъти обсъждахме, докато накрая – браво на колегите, намериха се 20 души от ГЕРБ да подкрепят Закона за търговските вериги. Девет месеца не плащат на българите, тъпчат българските производители, плащат маркетингови проучвания, плащат рекламите на веригите. Нещо, което те не могат да си помислят да направят във Франция или в Чехия, или в Полша, но ние ще слугуваме тук на търговски вериги и на други. Откъде-накъде? Ние искаме те да спазват законите на Европейския съюз, а не да съсипват нашето производство само заради това, че са дошли тук да си продават техните стоки.
Онзи ден бях в Калининград. Всички леки коли БМВ, които влизат в Русия, в момента се сглобяват в Калининград. Знаете ли защо Ви го казвам? Сто процента тече газта от Русия към Германия, 100 % си вървят стоките от Германия към Русия, но тук ние си съсипваме българските производители и с две ръце гласуваме за санкции. Хвала на такъв парламент! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Дуплика ще има ли, господин Гърневски? Изказване? (Реплики.) Заповядайте.
Извинявайте, три реплики чухме, няма възможност.
Процедура, дуплика? Няма да ползвате правото на дуплика.
Има ли изказвания? Заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Използвам трибуната на Народното събрание да се обърна по-скоро към Вас като към потребител на българска стока.
Аз, като част от мнозинството, на което се опитвахте да вмените, че сме против българския производител, искам да кажа, че е точно обратното. Аз съм „за” българския производител и аз съм „за” българската стока, и аз искам да консумирам и да потребявам български продукти.
Искам да върна малко дебата от хипермаркетите към производството на българска продукция. Дали тази промяна, която се дава в момента на Закона, ще реши проблема, който имаме, защото смятам, че наистина го имаме.
Имаме няколко играчи, които са по веригата – производител, преработвател, дистрибутор и търговец на дребно. В случая Вие визирате големите хипермаркети, които са с над два милиона оборот и искаме през тях да задължим потребителите да ползват българска стока.
Аз имам няколко въпроса.
Първо, защо българският преработвател не ползва българската продукция – той е българин. Българско кисело мляко се прави с румънско прясно мляко?! Този преработвател е българин и той не ползва българската суровина. Този продукт влиза във веригите и не само във веригите, а навсякъде, и аз като потребител си купувам български, само че вече в кавички продукт. Този Закон ще реши ли това нещо, когато задължаваме някой да продава определено количество стока?
Второ. На една от срещите между двете комисии – на Регионалната и на Земеделието, големи преработватели и представители на съответни браншове заявиха, че за да продават стоката си в хипермаркетите, той трябва да покрива определени условия за количества и че няма български производител, който може да му достави тези количества месо – беше в случая, и затова той е принуден да ги купува отвън.
Та всъщност аз съм „за” потребяването на българска стока, на качествена българска продукция. И мисля, съмнявам се, че точно това предложение на Закона би могло да урегулира този проблем, който имаме, а той се корени по-скоро в манталитета на всички нас. Защото, ако производителят, преработвателят ползваше качествена българска суровина, щяхме да имаме качествен български продукт. Защо той не ползва българската суровина? Може би заради качеството, може би заради цената, може би заради недостатъчното количество. И ако тръгнем от генезиса на проблема, така че производителите да могат да произвеждат качествена българска стока, с нормални количества, на нормална цена, то преработвателите ще имат всичките тези условия да ползват нашата си суровина и така на пазара ще има българска продукция.
В заключение. Аз като вляза в магазина избирам българското, не ми е нужно някой да ми казва колко процента ще бъде българското или не. Единственият начин да притиснем хипермаркетите, чуждите вериги да продават българско е, когато ние си купуваме българското. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Господин Стойнев, реплика към изказването на народния представител Сираков, заповядайте.
ДИМИТЪР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Сираков, точно за това се борим. И ще го обясня още веднъж.
Примерно, както сега в момента имаме българско сирене, само че в момента, тъй като излиза по-евтино и някои искат да си направят по-голяма далавера с цел по-голяма печалба, и са готови да жертват здравето на българския консуматор, внасят сухо мляко от Полша. Ние не забраняваме на всички тези хора, които искат да произведат дадено сирене с чуждо мляко, нека да си го правят, но то да не носи наименованието „българско“. „Българско“ и неговите производни да означават само за тези, примерно, кашкавали, сирена, на които основната продукция е тук, произведена в България. Така че аз като отида, Вие като отидете, българските граждани като отидат да знаят, че имат право на избор – българско сирене, това означава, че млякото е българско и то е произведено тук, а другото да бъде саламурено сирене и тогава хората да знаят. Вярно, че това ще бъде с по-високо качество, съответно ще бъде и по-скъпо, но българинът има право на този избор. Ние не ограничаваме никой, напротив, даваме още по-голям избор. И тогава производителят, знаейки, че именно хората търсят с наименованието „българско“, се обръща към българските производители на мляко. Те, от своя страна, знаейки, че има по-голямо търсене, започват да теглят кредити, обръщат се към банка, разширяват производството, създават работни места. Веригите, виждайки какво се случва, те също така могат да разширят, още повече, като им казваме какво трябва те да предлагат. Тоест, това е начин, който го има и в други държави. Ние искаме да бъде тук, в страната. Пак казвам, българският производител избира, ние не го задължаваме, но нека той да бъде добре информиран какво си купува. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Стойнев.
Втора реплика и трета ще чуем по отношение на изказването на народния представител Сираков.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Колеги! Уважаеми господин Сираков, понеже дадохте за пример Румъния, да Ви обясня за Румъния. Там държавата защитава родното производство, дори в селата финансират закупуването на една крава. По този начин селата са им живи и има животни. Това е защитата. Оттам има защита и на цялото производство на мляко, докато в България, знаете как е в този сектор – никаква защита, производителите на мляко се натискат с ниските цени, и още нещо – в Румъния „Карфур“ не е в центъра, никъде няма в центъра „Карфур“ или пък някои от големите вериги. Те са в края, така че вътре в центъра има даден шанс на местните румънски търговци и производители да си продават и да си защитават родното производство. Тук това го няма и спрете с тези, които защитават западните вериги, субсидии и други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Имаше заявена трета реплика.
Заповядайте.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние някак си се концентрираме повече към търговците с българска продукция или съответно небългарска продукция.
На мен ми се иска малко да обърна фокуса Ви и към един друг аспект. Ако ние подкрепим едно такова ограничение, според мен то би довело до друг ефект, а именно чуждите производители, които благодарение на този закон ще бъдат малко или много ограничени да продават в големите вериги в България, дали случайно те няма да се опитат да направят едно производство, да изнесат тяхно производство в България и по този начин ние да постигнем допълнителен ефект – големите и можещи производители извън България, да инвестират в България само и само да могат да продават в големите вериги.
Аз не съм толкова сигурен дали този оборот от 2 млн.лв. и тези проценти, фиксирани в Законопроекта на колегите от БСП, са точно подходящите. Но това, което ми се струва разумно, е да подкрепим на първо четене този Законопроект и вече след това да започнем фината настройка по него. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Христов. Това беше трета реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Сираков, ако ползвате тази възможност.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Господин Стойнев, аз уважавам Вашия логически път, който изложихте току-що. Това е единият от вариантите обаче. Само че в дългосрочен план какво би се случило? Ние ще ограничим сега представянето на стоките в големите хипермаркети, колко процента да бъдат българските – примерно 70% нека да бъдат млечните стоки. След време, следвайки тази логика, ние ще ограничим и оборотите на тези стоки, да бъдат по-голям процент през български магазини, а не през чужди хипермаркети. (Викове от БСП за България: „Еее!“.) И още малко в по-дългосрочен план ще се върнем 30 години назад – системата, в която аз съм отрасъл, тоест да имаме само българско, само през български магазини.
Да, съгласен съм. Аз уважавам Вашата логика, само че не я изповядвам. Аз съм „за“ свободния пазар, където ще се научим българският производител да произвежда качествена стока при нормални и разумни условия, така че българският преработвател да избере българската качествена стока и да я продава през български магазини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Сираков.
За изказване?
Заповядайте, господин Младенов.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Крайно време е България да има визия какво ще развива. Стига вече с правителства, които нямат дългосрочна политика – накъде ще вървим и какви ще са приоритетите на нашата държава. Затова внасяме промени в Закона за храните. Защото ние от „БСП за България“ смятаме, че селското стопанство е безспорно традиционен отрасъл за нашата страна, за който трябва да дадем бъдеще и подкрепа.
Въпреки потенциала си България продължава да не защитава достатъчно добре интересите си в селското стопанство. През изминалата година стойността на произведената селскостопанска продукция е със спад от 7,3%. Това е статистика на НСИ. Главната причина са по-високите цени, като дефлацията е била валидна както за растениевъдството, така и за животновъдството.
Ще направя една вметка тук. Румъния е най-големият вносител на селско стопанство от нас – с годишен оборот от 613 млн.лв. Същата тази Румъния прие законодателни мерки, които си подкрепиха своите производители. Подобни мерки има и в други страни. Крайно време е България да застане зад този отрасъл.
Какво предвижда Законът за храните? Това са практики за защита на местните производители на хранителни стоки. Ще представим изисквания към големите търговски вериги да предлагат определен минимум процент от предлаганите хранителни стоки от местни млечни продукти, свежи плодове и зеленчуци и други с доказан български произход. Неслучайно редица съсловни организации се произнесоха положително към Законопроекта и го определиха като крачка напред за продажбата на повече българска продукция.
Уважаеми колеги, това е изключително необходима подкрепа за всички малки и средни земеделски производители. Надявам се да проявите национална отговорност и да подкрепите тези промени. Време е да изберем ще има ли адекватна политика, или ще се носим по това течение. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“: „Браво, браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Има думата за процедура господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Загубихме повече от час време в поредното празно говорене, на усилен пиар, който всички се опитват да си направят.
Ще взема тон от последното изказване на нашия уважаем колега, който каза в края, не зная дали беше в последното словосъчетание: „Време е да изберем!“, затова моето предложение е да прекратим дебатите и с начина си на гласуване да направим нашия избор в полза на българския народ. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря на господин Марешки.
Имаше реплика – заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изказвам се отново в подкрепа на предложението на колеги, които се изказаха преди мен – да гласуваме „за“ на първо четене, след което да обсъдим по-подробно текстовете, защото наистина има доста силни текстове в подкрепа на българския малък бизнес и българското производство. Ще Ви дам конкретен такъв пример. Предложението за срока на плащане на бързо развалящите се храни да бъде 10 дни. Всички с Вас сме ходили в търговските вериги. Минаваме през щандовете, харесваме си каквото си харесаме, минаваме на касата и го плащаме веднага. Търговските вериги от своя страна зареждат два или три пъти седмично свежи меса, зареждат домати и краставици всеки ден и в същото време доста дълго разсрочват плащането към производителите. Фактически те работят с техните пари.
Има доста силни текстове и призивът ми е наистина да подкрепим Законопроекта на първо четене и между първо и второ четене, при един по-сериозен дебат да намерим верните решения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Проданов.
Реплика ли искате?
Заповядайте!
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, удължете времето.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Явно някои от колегите вдясно не са прочели добре предложените промени и не са вникнали в тях. Припомням, тези промени подпомагат достигането на български стоки и продукти до обществото. Целта на тези промени в Закона за храните е да гарантира интереса на българските земеделски стопани от нелоялни търговски практики на местния пазар. Законът дава сигурност на потребителите, търсещи български храни, и да получават именно такива, повишава доверието към тях. По тази причина се въвежда понятието „българско“ и неговите производни.
Основен момент, припомням, е въвеждането на изискване за присъствие на пазара на български храни. Въведени са и регулации относно сроковете за плащане във връзка с бързо развалящите се храни. Няма да се повтарям с вече изказалите се колеги, но напомням, че промените дават на нашите производители шанс да са конкурентни на вносните хранителни продукти, както, разбира се, не ограничаваме и другите производители, независимо, както вече се опитват да внушат колегите отдясно.
Предвиден е и преразпределителен механизъм, чрез който събраните от наложените санкции суми постъпват в бюджета на Фонд „Земеделие“. Тези суми се използват за подпомагане на местните земеделски производители.
Колеги, всички казваме, че сме „за“ подкрепа на Закона, но ще видим как реално ще гласуваме.
Особено се обръщам към колегите от „Обединените патриоти“: нали сте патриоти! Къде сте? Една патриотична тишина се чува! (Реплика от „БСП за България“: „А, така!“, ръкопляскания от БСП за България“.)
Да подкрепим българските храни и производителите. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и възгласи: „Браво, браво!“.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Трета реплика? Има ли реплики?
Имате ли дуплика, господин Младенов? Нямате.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Това беше изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Но беше заявено като реплика.
Има ли други изказвания?
Господин Марешки има изказване.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съжалявам, че не съм разбрал, че е време за реклама.
През всичките – колко – 27-28 г., а след края на мандата ще станат 32 г., само увеличаваме с 15 г. разпад, корупция, грабеж. Двадесет години същото – смяна на управлението и стигаме до 27-28 г., а утре ще станем до 30-35 и ще минем онези четиридесет и няколко години, за които някои са скачали по площадите и са казвали: „Стига“.
Но всъщност един депутат попита: „Искате ли да се върне онова време?“. Ами, с Вашето управление я докарахте дотам, че хората мечтаят да се върне онова време (шум, смях и ръкопляскания от „БСП за България), което, за съжаление, казвам го с абсолютно съжаление, защото аз в собствения си път съм се борил за свобода, за демокрация, да може всеки един човек да изпъква с личните си качества. Но в крайна сметка го докарахте дотам, че да се чудим кое е по-добре, а всъщност даже вече въобще не се чудим. (Шум и реплики.)
През всичките тези години сте направили и невъзможното – положили сте максимални усилия българският производител от всякакъв вид, на каквато и да е стока, да бъде съсипан, да бъде в неравностойно положение, да бъде неконкурентен и, ако може за някакви дребни рушвети, да продадете и малкото български производства. Ще дам пример с корабостроителницата във Варна, които нанасят такива щети, и много други естествено, че съсипват цели съсловия, съсипват цели градове, съсипват много хора.
Но в момента говорим за българските земеделски производители. Не трябва ли точно тук по тази тема да се обединим и да дадем защита, да дадем тласък, да дадем конкурентно предимство – както правят редица европейски и световни държави, за да може българският производител, който е наш съгражданин, и Ваш, и наш гласоподавател, да може да живее нормален живот? Не Ви ли е срам в XXI век пенсиите на хората, които са създали това, което Вие не можете да ограбите през всичките тези управления, да получават по 70-80 евро пенсия?! Не Ви ли е срам минималната работна заплата да бъде 200-300 евро в една Европа?! Това ли е Европа?! Към това ли сме се стремили, за това ли се борихме?! Накрая, ще се намерят ли днешни възрожденци, които да променят всичко това, а да не си останем с едно празно говорене, което предполагам, че ще си остане след този така наречен „дебат“?
Благодаря Ви много. Надявам се да размислите и да намерим правилното решение. Предложението може да не е съвършено, ще го коригираме, но това е едно предложение, което е добро за българския земеделски производител и аз се надявам ние всички, заедно да го подкрепим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Реплики? Има ли реплики към изказването? Не виждам заявка.
Следващо изказване.
Заповядайте, имате думата. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искал по тази тема да споделя малко опит, тъй като съм живял известно време във Великобритания. Там ми направи впечатление, че търговските вериги над 99%, да не кажа почти 100%, са британски и производството, стоката в тях също е от британски производители. На този фон имаше само една чужда немска верига, която продаваше предимно немски стоки, и това ми грабна вниманието.
Запитах се защо и как са проникнали на този пазар, тъй като очевидно Великобритания има доста политика в подкрепа на своите производства. Ами, направили са го като са сключили договор тази немска верига да изнася британски алкохол в цяла Европа в своята мрежа, тоест са търсили баланса между английските и немските интереси. И тук е въпросът – риторично го поставям, да се запитаме: къде е нашият интерес в България? Защитихме ли го, когато навлязоха веригите и чуждото производство, защото балансът се търси и дори основоположниците на Европа и на европейските принципи го спазват. Тоест, всеки търси своите интереси.
На всички въпроси, които поставихте: защо българските производители и преработватели не произвеждат качествено, не произвеждат евтино и хубаво – ами, да го правят! В крайна сметка това е тяхна грижа.
Искам да Ви отговоря на този въпрос по следния начин, тъй като от първо лице знам каква е причината. Например моят чичо произвежда българско пилешко месо. За него е по-евтино да купи полско пилешко месо и да го продаде в България, отколкото да произведе своето, защото заплатите в България са по-ниски, данъците са по-ниски, наемите на сградите са му по-ниски. Но Полша има друга политика по отношение на своите производители – на субсидирането им, на фуражите за птиците, това е дълга тема. Но в крайна сметка Полша успява да вкара, въпреки всичките тези свои недостатъци, по-евтино полско месо и нашите производители нямат възможност дори да го произведат, и да го продават на конкурентни цени.
Ето това е причината: Полша има друга политика. Време е и България да започне да има своя политика по отношение на местните производители. Сега е моментът да го направим и, въпреки че този Закон може би има недостатъци, имаме капацитета между първо и второ четене да го променим и благодарение на Вашата експертиза в крайна сметка да се обединим около тази тема, и да постигнем нещо за нашето производство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Божанков. (Шум, реплики и ръкопляскания от „БСП за България“.)
Реплики по повод изказването на господин Божанков? Не виждам желаещи за реплики.
Други изказвания?
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да се върна към предложенията по нашия Законопроект и да започна с това, че в страните, които бяха изредени като страни, в които има регулации по отношение на предлагането на продукти и са местно производство, парламентите са приели с пълно единодушие предлаганите промени и са ги вкарали в законодателство, което и прилагат.
Както виждаме при нас има едно разделение – „въздържал се“. Какво означава?! От какво се въздържате – като потребители ли, или като защитници на земеделските стопани? Това е въпрос, на който Вие може би трябва да отговорите, но досега не чух отговор.
Заплашвахте ни с това, че няма нотификация, че КЗК са се изказали, но искам да обърна внимание, че това, което КЗК направи през месец февруари, не се отнася за този Законопроект, който има редица промени и те са в съответствие и с част от констатациите на КЗК. Тази подробност може би е убягнала в дебатите или в разглеждането на Законопроекта.
И не на последно място искам да Ви обърна внимание върху непоследователната политика по отношение на земеделските стопани и производители от гледна точка на европейските регламенти. Само две неща: за да няма натиск върху пазара и да не са ниски изкупните цени през 2016 г. – и пак заради руското ембарго съответно беше прието да се плаща субсидия за намаляване на производството на мляко. Това е анти-политика, при условие че в света храните са най-важният ресурс и той трябва да се увеличава като производство и да е конкурентен.
Преди един месец с наредба на Министерството на земеделието – затова, че има голямо предлагане на праскови и нектарини, се предлага те да се дават за фураж на животните. Българският производител на праскови и нектарини ще получи една трета от пазарната цена, ако те стигнат съответно до хипермаркетите. Това, ако е политика, аз не знам как да разбирам – при условията на дефицит на ресурси, Европейската комисия да предлага субсидии да не се произвежда или да се изхвърля като фураж.
Тук бяха поставени много теми какво се опитват да правят веригите в момента. Те правят реклама, която казва, че се сключват договори с български производители и предлагат български стоки, но действителността е друга. Според доклад на агростатистиката за 2016 г. България е нетен вносител на плодове и зеленчуци, при условие че е произвела тези плодове и зеленчуци – пак по същата агростатистика. Това означава, че веригите не търсят българските производители да сключват договори с тях. В сферата на зеленчуците всяка година могат да се сключват договори и да се осигуряват количествата, които им трябват.
При плодовете България има ръст в производството благодарение на европейските програми, но пак много трудно се достига до пазара, защото никой не търси българския производител съответно за сключване на договори, които да гарантират такава последователност на доставките в големите вериги.
Ние не сме против веригите, но искаме да има правила – такива, каквито са и в другите страни.
Въздържанието не е политика по отношение на храните, които се произвеждат в България и които българският потребител съответно търси. Благодаря. (Ръкопляскания от ПГ на БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Добрев, заповядайте, имате думата.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми вносители! Слушаме Ви с колегите от сутринта как пламенно защитавате българския производител – късате си ризата от тази трибуна. Всъщност в тази зала няма противници на българския производител. Всички искаме да защитим българския производител.
Тази сценка, която разигравате, едва ли не внушава, че всички останали сме против българския производител, защитници на веригите, а само Вие сте „за“ българския производител.
Искам да Ви припомня нещо, като се опитам да бъда максимално конструктивен, като не нападам, обиждам или предизвиквам никого с изказването си.
Ако си спомняте, през 42-рото или 43-тото народно събрание имахме Законопроект за защита на конкуренцията. Разглеждахме го, както каза господин Кънев, повече от две години. Накрая се получи така – тук господин Кънев вероятно ще ме подкрепи, че от първоначалния Законопроект, внесен отново от госпожа Нинова, останаха само първият и последният параграф. Между първо и второ четене сменихме всички други, освен заглавието и датата, на която Законопроектът влиза в сила! Всички други ги сменихме, заедно ги сменихме и работихме в продължение на месеци, за да го направим. Тогава имаше Законопроект, който, подобно на този Законопроект, щеше да донесе много повече вреди на българския производител, отколкото каквито и да е ползи.
Чувам призиви за това да подкрепим сега Законопроекта на първо четене и между първо и второ четене да го оправяме. Колеги, ако направим така, ще се получи същото, както при Закона за защита на конкуренцията. Ще подкрепим само първи параграф – заглавието, и последния параграф – датата на влизане в сила на закона. Следователно ще направим нов Закон, което Вие самите знаете, че е злоупотреба с правата на народните представители – да подменим същността на Законопроекта между първо и второ четене.
Да не говорим, че по този Законопроект имате отрицателни становища от всички възможни институции – от министерствата, от Комисията за защита на конкуренцията, включително от някои от браншовите организации. Бях искрено изненадан да видя, че браншовите организации са против Вашия Законопроект. Той звучи така добре от трибуната, когато го разказвате, такава защита на българския производител – изведнъж той ще цъфне и ще върже, а се оказва, че самите браншови организации са против.
Колеги, вижте становището на Асоциацията на месопреработвателите. Хората казват, че толкова българско месо няма. Толкова българско месо няма! И министерствата, и браншовите организации Ви казват, че Законопроектът Ви ще доведе до дефицит на стоки и по-високи цени. Дефицит на стоки, колеги! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Демокрацията, преходът може да имат много кусури, но дефицит на стоки не сме имали от 1990 г. Спомням си купоните тогава – на човек се падаха по 300 г сирене. Като дете се редях в магазина на опашка, за да купя 1 кг сирене на месец. Това означаваше дефицит на стоки.
Сега министерствата и браншовите организации Ви казват, че Вашият Законопроект на първо четене ще доведе, първо, до дефицит на стоки; и второ, ако не е дефицит на стоки, няма купонна система, цените на стоките ще скочат рязко, защото ще има недостиг на стоки.
Ако ми позволите, да бъда още малко по-краен, с Вашия Законопроект всъщност искате сами да си въведем санкции. Както има санкции срещу Русия, срещу Северна Корея от западните държави заради политически причини, така всъщност с този Законопроект предлагате сами да си въведем санкции. Да кажем: тук ще продаваме само българско, както сега в Русия се продава само руско, защото никой друг не им продава заради санкциите. Вие искате сами да си го направим, сами да си наложим санкции, сами да си наложим ембарго, разбирате ли?! Това звучи абсолютно абсурдно!
Няма въобще да се спирам на останалите подробности – с нотификацията пред Европейската комисия преди приемането на законодателството и т.н. Чухте експертния дебат на колегите. Експертен дебат се е провел и в Комисията по земеделие, където Законопроектът е отложен, гласуването е отложено до момента, в който се получи становище от Европейската комисия по нотификацията и такава нотификация е изпратена от Министерството.
Интересно беше да слушам дебата. Не мога да пропусна да кажа, че примерът с едната крава в Румъния, румънският модел беше изключително полезен за дебата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Реплики?
Господин Марешки – първа реплика.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Добрев – колега не само заради това, че сме народни представители, а заради това че и двамата сме обвиняеми. (Смях, оживление, реплики.) В обвиненията срещу мен някак останахте в сянка, заради това искам да спомена, да отбележа, че и в редовете на ГЕРБ има обвиняеми, и то обвиняеми, доколкото знам, заради сериозни далавери в АЕЦ или нещо в енергетиката. (Оживление.) Както и да е.
Защо излизам да направя реплика? Вземам думата, защото Вие споменахте, че в този парламент няма противници на българските производители. Ще отбележа, че не само в този, а във всички парламенти преди това има не само противници, а има отявлени врагове на българските производители! В противен случай българските производители, в конкретния случай земеделските – щяха да процъвтяват, да благоденстват и ние в момента нямаше за поредна година да търсим начин да оправим жалкото състояние, в което са те. Да, има определени земеделски производители, които са около върховете, около върхушките на управлявалите партии през всичките тези години, но това не касае обикновения земеделски производител. Ние говорим за обикновения, за масовия земеделски производител.
Ако Вие заради това, че през годините сте съсипали земеделските производители и месопреработватели и в момента няма такова българско производство, това не може да е доводът да не искаме да има. Ако те бъдат защитени, аз съм сигурен, че българският производител както в по-далечни години, така и сега няма да допусне рафтовете в магазините да бъдат празни. Напротив, ще се стегне и ще напълни рафтовете с качествена българска продукция, с която да изметем второто качество чужда продукция, с която ни заливат. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПГ на „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Втора реплика, заявена от името на господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Добрев, съгласен съм с Вашата констатация, че темата е изключително важна по една основна причина – до каква степен основополагащите принципи на свободната търговия са валидни за всички държави – членки на Европейския съюз, и за всички национални икономики. Смятам, че тук не би следвало да имаме никакви съмнения, че такова равенство не съществува. Германските търговски вериги контролират 90% от организираната търговия в България. По оценка на Института за пазарна икономика, в чийто заключения няма защо да се съмняваме, тя е около 45% от общия обем на търговията на дребно в България. Това означава, че имаме практически монопол на германските търговски вериги в сектора на организираната търговия в България. Е, как този монопол, освен със законодателни инициативи, може да бъде променен? Ами, не може да бъде променен!
Когато принципите на свободната европейска търговия се нарушават от тези, които са ги въвели, и които смятат, че имат правото да ги интерпретират в полза на собствените си търговски интереси, е задължение на българските народни представители да защитят българския национален интерес, в случая – възможността българските производители да произвеждат и да търгуват при равни условия.
Условията изначално са нарушени, господин Добрев. Ние не можем по никакъв начин да компенсираме ниската себестойност на германската селскостопанска продукция и гигантския експортен натиск на германската икономика в Източна Европа с жалките усилия на българското раздробено и съсипано селско стопанство, с помощта на Вашите предшественици в управлението от десницата. Така че тези аргументи, които се опитвате да ни представяте, са напълно ирелевантни към съвременната европейска икономическа действителност.
Вторият въпрос – за дефицитите. Най-вероятно Вашите детски спомени са след 10 ноември, а не отпреди това, като Ви гледам. И още нещо да Ви кажа: дефицитът от магазините в момента е пренесен в българските домакинства. Там е дефицитът, ако не сте разбрали. (Ръкопляскания от БСП за България).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Възможност за трета реплика.
Заповядайте, господин Бойчев.
Извинете, помолих да се уточните. Това е последната реплика към изказването на господин Добрев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател!
Уважаеми господин Добрев, съжалявам, че чух от Вас тези думи. Искам да припомня, че когато се обсъждаха промените в Закона за конкуренцията същите аргументи бяха чувани и от тази трибуна, и в българското общество. И тогава ни се обясняваше как усилията, които полагахме, за да променим общите условия на търговските вериги към техните доставчици, ще доведат до вдигане на цените, как едва ли не това било в ущърб на потребителите.
С общи усилия постигнахме промени в този Законопроект и виждате, че нищо такова не се случи.
Второ, Съюз „Произведено в България“ подкрепя Законопроекта на БСП и тук, от тази зала, чувам непрекъснато, че трябва да оставим свободния пазар да решава тези отношения. (Реплика от ГЕРБ.) Не, много Ваши колеги го говорят. Свободният пазар, за да бъден наличен, трябва да има и свободна конкуренция.
При какви условия работят българските земеделски производители? Да не би субсидиите им да са равнопоставени, да са такива, каквито са на колегите им в другите държави? Да не би достъпът им до финансиране и ресурсът, който ползват, да е този, който ползват земеделските производители в другите държави? Затова няма държава в Европейския съюз, която да не подкрепя собственото си производство.
Мога да дам примери и с Румъния, мога да дам примери и с Полша, мога да дам примери и със Словения, мога да дам примери и със най-пазарните държави, каквато е Франция. Знаете закона във Франция за регионалните производители и задължението търговските вериги на 200 километра около тях да продават продукцията им.
Ние в момента трябва да дадем много ясен сигнал за подкрепа на българските производители, които гарантират и доход, и заетост в България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП за България).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Дуплика от народния представител Делян Добрев.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Жаблянов, дефицит имаше наистина в началото на демокрацията – така наречения „Луканов период“, когато отново беше на власт БСП. Но купони и дефицити е имало и преди това – по времето на комунизма, сега колегите ми казаха, наистина не съм бил роден тогава, шестдесет и някоя година. Така, че дефицити и купони е имало и по време на комунизма, и по време на управление на БСП, и не знам защо (реплики от БСП за България) се налагаше да уточняваме този въпрос.
Господин Бойчев, в Закона за защита на конкуренцията, който приехме в Четиридесет и третото народно събрание, всички текстове по същество бяха по предложение на групата на ГЕРБ, всички текстове по същество – от мен и мои колеги народни представители, а всички Ваши текстове на първо четене отпаднаха. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ). Така че не се опитвайте да си припишете някакви заслуги за приетия Законопроект за защита на конкуренцията. Единствената Ваша заслуга е това, че бяхте инициатори и внесохте първи законопроект по тази тема. Но от него, пак повтарям, остана заглавието и датата на влизане в сила на Закона. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Има ли и други изказвания по обсъждания Законопроект?
Няма желаещи за други изказвания.
Закривам дебата, пристъпваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители – предстои гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 203 народни представители: за 97, против 8, въздържали се 98.
Предложение за прегласуване.
Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Предлагам да има прегласуване защото, първо, колеги не можаха да гласуват и, второ, мисля, че беше подадена дезинформация на Народното събрание, защото дали българските производители могат да задоволят пазара в момента – без да има пазар няма производство. Някой нещо не е разбрал. (Шум и реплики от ГЕРБ). С този Закон ние ще дадем възможност на българските производители да увеличат производството, иначе ако повторите това гласуване, Вие тъпчете българските производители. Всичко друго са локуми. (Ръкопляскания от БСП за България).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: В процедура сме, благодаря Ви.
Прегласуваме предложението.
Гласували 211 народни представители: за 102, против 19, въздържали се 90.
Предложението не е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: От името на парламентарна група – господин Марешки, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Казвам „уважаеми“ от уважение към българските избиратели, които са гласували за Вас – да, не мажоритарно, защото такъв е Законът, за партиите, които са Ви издигнали, но все пак Вие сте представители на българския народ, който Ви е изпратил тук.
Ще Ви отделя малко от скъпоценното време, за да Ви запозная с част от един много сериозен материал не защото е написан и е публикуван от виден народен представител от ГЕРБ, не защото не е написан от Ревизорката или от разследващия Вальо Ахчиев. Ще покажа част от тези материали, защото видният народен представител от ГЕРБ работи само с документи – само и единствено с документи. Той не може да си позволи да хвърля в пространството безпочвени обвинения. Затова, защото в този материал се показват несъвършенствата на прехода – преход на грабежа, преход на корумпираното управление, аз ще бъда съвсем кратък и ще Ви прочета какво има на обложката на този интересен материал. Той се казва „Шайка“. (Показва книга.)
„Бoйкo, Pocен, Цецo, Лиляна... Четири гoдини те управляваха България и я пoвлякoха към дънoтo. Гoвoреха за мoрал, а cамите тънеха в пoрoци и кoрупция. Pабoтеха и живееха катo „шайка“ – перcoни, oбединени oт преcтъпна цел.
B тази се вадят мръcните им тайни. Oт първo лице. Cамо с дoкументи и факти. Oбективнo, без да се пеcти нищo. Bръзките им c върхушката на БКП и Държавна cигурнocт, c банкoвия картел, c междунарoдни гангcтери, c oнази cенчеcта чаcт на oбщеcтвoтo, кoятo наричаме задкулиcие. Pекет, дoнocи, кoнтрабанда, транcфери на милиарди, изтoчване на държавния резерв“.
И още. Това е само на обложката, а книгата има около 250 страници.
Обръщам се към главния прокурор и се надявам, че ще постъпи като истински мъж, което чувам от неговите изказвания, веднага да заведе дело, да ме призове и му обещавам, че ще имам този път смелостта да говоря с реални имена, с реални факти кои са хората, от които съм разбрал, да не повтарям, за тези грабежи, банди, контрабанди, убийства и т.н., за кои хора става въпрос. Ще ги кажа поименно и се надявам истината да излезе. Цялата истина. Ако това нещо, което прочетох само на обложката, аз не можах да се запозная с целия материал, а той е прелюбопитен, доколкото чувам, защото намерихме само една книга в цяла София, тиражът й е свършил…
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): Да се преиздаде.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Ние, между другото, сме готови да спонсорираме преиздаването му. (Оживление и ръкопляскания от „БСП за България“.)
Ако това, което се твърди вътре, не затова, пак казвам, че е виден депутат от ГЕРБ, а защото борави само с документи и само с истината, и само с факти, тези хора не трябва да бъдат управляващи, а трябва да бъдат по затворите. Ако обаче това не е истина, аз няма да бъда съдия в този спор между тези хора, ако това не е истина, тогава пък имаме грубо наклеветяване, изопачаване на факти и фалшифициране на документи, използване на фалшиви документи, за да можеш да защитиш тези тéзи, тогава пък човекът, който е такъв виден използвач само на документи по неговите думи, също трябва да бъде на тези места, защото това също са груби престъпления.
Така че ние призоваваме главния прокурор по най-бързия начин да се задейства, ние ще му съдействаме и ще бъдем много конкретни с имена и с факти.
Доколкото разбирам парламентът ще бъде дълъг, така че ще имаме време през тези четири години от време на време да Ви запознавам с част от материалите в книгата. (Оживление.)
Какъв извод правим и какво сме готови да декларираме ние от парламентарната група на „Воля“? Говорим само образно, някой да не се припознае, но какво виждаме ние? Ние виждаме държава, управлявана по схемата „трите тройки“ – съвсем образно, естествено. Хората казват: да, те не са само трима, пет, шест, петнадесет или така нататък, но ние символично ще ги обрисуваме така.
Първата тройка е така наречените „три прасета“. (Оживление.) Какво казваме? Бягаме от думата „прасета“. Това е събирателен образ на символа на злото, на корупцията, на безхаберното управление, на довеждането на българските избиратели, българските граждани до нищета, до съсипването на българските производители и до всичко лошо, което се случва в държавата.
Втората тройка са така наречените от самите управляващи, както си наричат своите коалиционни партньори – „тримата идиоти“. Пак казвам – не става дума за конкретни имена, някой да не се почувства конкретно обиден. Така чуваме в кулоарите да се отнасят към тях. Но те не са най-голямата беда.
Стигаме до третата група тройка – това са „тримата глупаци“. „Тримата глупаци“ е събирателен образ на тези човечета, които са готови по всяко време, на всяко място, по заповед без значение от кой, да излязат и да наговорят всякакви нелепости, всякакви неверни твърдения, за да се опитат да оклеветят дали министър-председателя, дали някой колега от залата, дали определена политическа партия – няма значение. Това са хора, които са готови във всеки един момент да излязат и да наговорят всякакви небивалици. На тях няма да им обръщаме внимание, само ще ги споменем, че това е начинът на управлението на държавата.
Забелязваме, че някак си не се вписваме в тази среда, някак си отвътре клокочи това желание аз да не седя отпред, ако може парламентарната група на „Воля“ да не е в парламента. Затова от името на нашата парламентарна група аз ще направя следното изявление-декларация.
Аз съм готов веднага да напусна заместник-председателското място при две елементарни неща, които Вие сте обещавали при Вашите предизборни кампании, ние ги подкрепяме. Още днес, утре, по най-бързия начин гласуваме увеличаването на пенсиите на българските пенсионери на 300 лв. и правим една малка крачка към борбата с картела, като създадем държавна верига от бензиностанции, която да се бори с картела. Не е работа на един човек, колкото и да е смел, колкото и да е силен, колкото и да обича народа и държавата си, да върши тази работа. Ако гласуваме двете неща, това всички сте го обещавали – борба с картелите, повишаване на доходите, повишаване на пенсиите, 300 лв. пенсия, а преди това и 500 лв., сме го чували в продължение вече на десетилетия. Така че гласувате тези две неща, които са единствено в полза на българския народ и българската държава, на българския производител, на бизнеса и веднага ще си изпълните мечтата да не ме виждате на заместник-председателското място.
Както виждате няма нито едно предложение за решаване на някакви лични наши въпроси, на който и да е от нашата парламентарна група. Говорим единствено за правото на българския народ да живее достойно, за едни достойни доходи, за правото на българския бизнес да работи нормално, в конкурентна среда и да се развива, за просперитета на българската държава и за благоденствието на българския народ.
Надявам се наистина главният прокурор да бъде активен. Очаквам Вие всички да бъдете помощници в това нещо, да дадем депутатските имунитети на тези, които са правили престъпления, да ги махнем от тези места, които заемат в момента, наистина – повтарям за последно – за благоденствието на българския народ, за просперитета на българската държава. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Воля“ и „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марешки.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Доклад на Бюджетната комисия – госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Моля за процедура, госпожо Председател, в залата да бъдат допуснати господин Бойко Атанасов – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, и госпожа Петя Копчева – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допускане на заместник-министъра и директорите на дирекции от Министерството на финансите.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:

„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 702-01-8, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2017 г.

На заседание, проведено на 7 септември 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Законопроектът беше представен от господин Бойко Атанасов – заместник министър на финансите.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси е изготвен в изпълнение на разпоредбата на § 13а от заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, съгласно която Министерският съвет съвместно с Националното сдружение на общините в Република България следва да разработи методика за изготвяне на план-сметка с необходимите разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне размера на таксата за битови отпадъци, и да внесе в Народното събрание Проект за изменение.
Законопроектът е съобразен с основните принципи в Закона за местните данъци и такси, а също и възприема наложилите се такива от местните власти на държавите – членки на Европейския съюз, при определяне на таксата за битови отпадъци да се съобразят с принципа ”замърсителят плаща”.
Принципът „замърсителят плаща“ е мярка за стимулиране на разделното събиране, рециклирането и компостирането на отпадъци, и едновременно с това е финансов стимул както за лицата – да намалят количеството на генерираните отпадъци, така и за общините – да оптимизират разходите по събиране, транспортиране и третиране на отпадъците.
С предлаганите промени се постига ясно дефиниране на услугите, за предоставянето на които общините събират таксата.
Трите услуги са:
1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране;
2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;
3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общините.
Законопроектът предвижда по-ясно дефиниране на разходите, които е допустимо да бъдат включени при определяне размера на таксата, като план-сметката ще бъде унифицирана.
С цел прозрачност при определянето на разходите по план-сметката е предложен ред за провеждането на обществено обсъждане преди одобряването й, както и публикуване на обобщени данни от нея на интернет страниците на общините и на Националното сдружение на общините в Република България – на годишна база.
С цел прозрачност и информираност на задължените лица е предложено проектът на решение за приемане на конкретните основи и проектът на доклад на вносителя преди внасянето им за разглеждане на заседание на общинския съвет също да се публикуват на интернет страницата на общината за обществено обсъждане. Също така се предвижда информацията и данните за одобрените план-сметки, отчетените разходи и отчетените количества събрани и третирани битови отпадъци за предходната година, както и приетите основи за определяне на такса за битови отпадъци за текущата година да се публикуват ежегодно в срок до 15 февруари на интернет страницата на общината във формат, определен с наредбата за изготвяне на план-сметката.
Предвидено е Националното сдружение на общините в Република България ежегодно да оповестява обобщена информация, свързана с таксата битови отпадъци, по общини, по области и на национално ниво.
Предвижда се размерът на такса битови отпадъци за всяко задължено лице да се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката се разпределят на база на приетите от общинския съвет основи.
В Законопроекта е предложена водеща основа за определяне размера на таксата за битови отпадъци да бъде количеството на битовите отпадъци. Използването на основи, различни от количеството битови отпадъци, е възможно и е поставено под условие, предвид което останалите основи няма да са алтернатива на водещата основа, а изборът им следва да бъде допълнително мотивиран.
В провелите се дискусии участие взеха представители на Националното сдружение на общините, Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Софийския общински съвет, кметове и депутати от парламентарно представените групи. Всички те се обединиха около идеята за необходимостта и полезността на предлаганите законодателни промени. Изразени бяха мнения и настоявания за задълбочено разискване на проблемите, които евентуално биха възникнали при прилагането на закона по конкретни текстове от него. Националното сдружение на общините настоятелно предложи да бъде удължен срокът за въвеждането на новите основи за разпределение с една година, считано от 1 януари 2020 г. Според тях това се налага, за да се осигури безпроблемна подготовка и техническо обезпечаване на прилагането им. Направено бе предложение Министерството на финансите да изработи и предостави на Комисията проекта на Наредба по чл. 66, ал. 3, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, отнасяща се до план-сметката, като това се случи в срока до разглеждане на Законопроекта на второ четене.
Взе се решение между първо и второ четене да се сформира работна група от заинтересованите страни, която чрез консенсус да предложи съответните промени, с цел постигане на баланс на справедливост и финансова обезпеченост.
В заключение членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект с 13 гласа „за”, без „против“ и 5 „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 702-01-8, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Мотиви към предложения Законопроект ще има ли? Няма.
Преминаваме към изказвания. Откривам разискванията.
Заповядайте, колеги.
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Спор няма, че този Законопроект трябва да бъде променен и че мотивите, които е внесъл Министерският съвет с голямо закъснение, трябва да бъдат дебатирани тук в парламента по няколко причини. Отдавна на данъчна оценка, и в самия Законопроект за местни данъци и такси, не бива да се събира таксата. От края на 2008 г. има Директива и ние със Закон сме задължили Министерския съвет и Сдружението на общините да внесат нова методика. Тази нова методика, колеги, се изработваше 5 години – в края на 2013 г. беше посланието, 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Интересното обаче е друго – че Министерският съвет внася предложението, а задължението беше заедно със Сдружението на общините. И има шум в системата – Сдружението на общините не е съгласно. До един етап е участвало в изработването на методиката и след това то се оттегля по много причини. Вие ги знаете, колеги. Тук една голяма част сте общински съветници, другата част сме бивши кметове и знаем, че това е една голяма политика, която засяга всеки, допира до всеки дом, до всяко семейство, до бизнес.
Мен специално в първата част, която е уводната и за която Председателят на Бюджетна комисия каза, че всички са участвали, силно ме впечатли поведението на кметовете. Тук вече чисто политически момент е съображението на Сдружението и най-вече на голямата Столична община, но по-нататък ще се спра по съображенията на Столична община и не случайно тя, с председатели на комисии, присъства на две комисии – и на Бюджетната, и на Регионалната.
По отношение на „замърсителят плаща“ – много политика има вътре. Трябва да има справедливост. Има дадени три опции. Трябва да има безспорно чистота. С този Законопроект тук трябва да си дадем сметка, че ние не трябва да направим така, че да създадем условия градовете да станат по-мръсни, а трябва да създадем условие с този Проект градовете и селцата да станат по-чисти, по-добре организирани. Тук имам своето притеснение и след малко ще го споделя.
И паралелно с това, като справедливост, като чистота, предполагам, всеки от Вас усеща онзи политически анонс, че ще има коренно различно организиране на сметосъбирането и сметоизвозването. Възможностите в малките селца да се закарат кофи като че ли е по-лесно. В големите блокове мярката за справедливост коя ще бъде – ще дадем черни чували, пък тези чували ще затлачат София и тя ще потъне в боклуци ли?
Неслучайно общините се притесняват от тази организация. Аз лично съм била свидетел, когато Атина внесе такъв законопроект – атиняните въстанаха. На всеки ъгъл, на всяка улица големи количества от черни чували – беше изключително грозна картината. Сигурно знаете, че при преминаването към такъв тип организация има необходимост добре, ама много добре това да бъде осмислено, създадено и организирано.
Така че ние имаме няколко анонса в този Законопроект – той не е толкова простичък. Давам си сметка, че много силно Ви притиска бизнесът – двете становища. Те са безкрайно доволни от предложението.
Но има един момент в Законопроекта, в който се разглежда – да, количеството е едното, второто е третирането, но имаме общи части, колеги.
Като казвам, че градовете, общините, България трябва да стане по-чиста, ако ние променяме Закона за местните данъци и такси, това означава чистота, въздух; публичните места, които ще чистим, които ще разпределим и ще отидат като тежести на гражданите. Не си въобразявайте, че една торбичка ще я потегнем, тя ще е по-малка и ще намали таксата смет. Ами тротоара, ами улицата, ами зелената площ? В тази план-сметка ще го сложа. Пише, че ще бъде разпределено на брой жители или на квадратура. Ще бъде добавено върху цената за самите хора.
Има много неща, които тепърва между първо и второ четене ще осмисляме. Лятото метеш тротоара и казваш: „Той е чист“ – тук може би законодателят ще трябва да се произнесе, защото ако се отиде в съдебни процедури, винаги имат намеренията на вносителя – зимата пускаш култиватора, за да почистиш тротоара, искаш да платиш от таксата смет – имаш излишък, и ти казват: „Не, това е зимно поддържане“. Къде от зимното поддържане имаме пари за тротоари?
Има неща, в които – ако ще правим чиста България, чисти общини, добри отношения, справедливост, в Законопроекта трябва информирано да вземем тези решения.
Има и хубави неща. Публичността на Сдружението на общините, че всеки гражданин ще влезе и ще каже: „Аха, в тази община е така, в другата е по друг начин“ – това са хубави неща.
Има обаче още един въпрос. Ние, като Народно събрание, държавата се е произнесла с две политики. Първата политика е формирала регионалните депа. Там, където е депото майка, имаме нормални отношения по трите компонента. А там, където е общината, която вози до депото майка, транспорта как ще го разпределим, колеги? Солидарно върху всичките на територията, където е депото, или само за общината, за която вози? Тук със Закон сме ги задължили – има празнота в предложението.
Има и трето място. Законодателят се е произнесъл да има, и се притиска с политика, все повече сепариращи инсталации. Общините нямат средства за сепариращите инсталации. Отива се или на публично-частни партньорства, или съответно се търсят някакви възможности трите или четирите общини да направят сепарацията. Там го има, естествено, и лобизма в хората, които се занимават с тази политика. Ние не сме ги подсигурили, а тук си остава парите от таксата смет да отиват в регионалните представителства на околната среда, за да може, ако ти не си направил да стоят като депо, да те притиска държавата да направиш сепариращата инсталация. Политика не сме осигурили, но сме притиснали и гражданите, притиснали сме и общините. Тук проблеми няма.
И сега стигаме до чисто политическия финал, тъй като е на първо четене. Ние ще се въздържим или ще бъдем „против“ по няколко причини. Кметовете предупреждават, че ще се вдигне цената на таксата смет. Председателят на Столичната комисия по бюджет каза: „За гражданите таксата смет се очаква да се увеличи два пъти и 80% във вътрешните отношения на столицата гражданите ще поемат таксата смет, 20% – бизнесът“.
Паралелно с това, от дискусията в Сдружението на общините чух, че кметът на Димитровград е изчислявал по-конкретно и е споделил, че в селцата ще се увеличи 10 пъти.
Вие обещавахте данъци и такси да не се увеличават. Има и нещо добро за нас, като опозиция. Ако Вие го приемете, ние чисто принципно ще се въздържим, защото обещавахте да не се увеличат. Но Вие ни вършите много добра работа – приемете го, тъй като бързате – видимо, гласувайте го и ще ни дадете възможност в големите градове може би да имаме възможности за политически дивиденти, на базата на тази политика да поспечелим доста областни градове.
Очаквам проблеми – Вие сами ще ги калкулирате. Неслучайно Вашите кметове в момента протестират – нашите в момента са малки, лесно ще ги организират, те са по-малки общини. Но големият проблем, чисто политически, е Ваш. Тук не Ви предупреждавам, Вие си знаете шума от кметовете на ГЕРБ, за какво става въпрос – че това е тежък, голям проблем и като организация, и като чистота, и като начин на настройване на функционирането. Повтарям, заради това, че ще има тежести върху гражданите, ще бъдем „против“, но може и да ни помогнете политически – приемете го. Вие си го приемете, решили сте да го приемете – знам обаче, че кметовете са Ви пό мили.
Паралелно с това, очаквам и предлагам: ако трябва разумно да се смята, а не да се пришпорва „дайте да угодим“, нека направим така – да се дадат бонуси за общини – голяма, малка, средна, тази година които ще започнат, догодина, следващата година и да се направи анализ какво се е случило – тогава да се въвежда. Да се направи оглеждане, дискусия и в края на 2018 г. ние да кажем: „Това е възможно“.
Паралелно с това, ако е разумно, трябва да кажем: „През 2019 г. има местни избори – да оставим кметовете да си състезават идеите с общинските съветници и населението да избере модела, по който ще се прави това сметосъбиране, и от 2020 г. тази политика да започне да се прилага.
Убедена съм, че сега ще направите гласуване – да успокоите бизнеса. И съм убедена, че 2018 г. ще кажете: „Няма организация – ще го отложим за 2020“.
Това е нашето предупреждение – предупреждаваме гражданите на България, че такса смет ще се увеличи, че в момента държавата и общините не са готови да създадат такава организация, че Министерският съвет четири години забави написването на тази методика – можеше да е написана по-рано и да влезем в един дебат, като политика.
Искам да Ви споделя, колеги, че нашият възглед е – да, ние ратуваме за справедливо отчитане на такса смет, искаме чисти общини, чиста България, но паралелно с това – ясно разбиране на отношенията между населени места, между хора, които живеят, и техния социален портфейл – възможностите те да поемат тези тежести.
На финала ще кажа – тук чух „РЗП“. В прехода, в онзи период, който Вие го мразите – до 1989 г., в селата има къщи по три етажа. В момента, слава Богу, там живеят тук-таме по един-двама жители. Като им сложим РЗП за площ, която ще се мете, знаете ли как ще се качи таксата смет там?
Има неща, които трябва много да се премислят. А там пък живеят най-бедните хора – хората с най-малките пенсии. Затова дайте да помислим повече. Ние Ви предлагахме отлагане – Вие няма да го приемете. Поемете си политическата отговорност.
Граждани на България, част от обещанието, което Ви беше дадено – че няма да се увеличават данъците и таксите, в момента влизаме в този период и Законопроектът е именно допълнителна, неосмислена добре тежест върху хората, които ще поемат това като отговорност. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Реплики към изказването?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Янкова, аз уважавам много Вашата експертиза като кмет и това, че сте професионалист в тази област. Искам само да Ви направя следната реплика: 2013 г., когато законодателно започна тази сага, Вие, Вашето мнозинство тук, в този парламент отменихте данъчната основа като възможна основа, такава каквато в момента се ползва за разпределение на таксата смет, и записахте, че трябва да се сформира работна група – Министерския съвет, Националното сдружение, която да направи методиката както за основите, така и за начина, по който се изчислява такса смет. Това не се случи, защото подходът, който беше възприет, за мен той е правилният подход, беше не да дойде тук и да го дебатираме две години, а преди това да го дебатират заинтересованите страни и когато влезе в Народното събрание да имаме един Законопроект, който отразява консенсус между тези страни. Това, за съжаление, не се случи нито 2013 г. и 2014 г., след това отново беше рестартирана въпросната Комисия, работна група – 2015 г., и до момента то не се случва. Вие казвате, че Националното сдружение е напуснало. Ами то по-лесно от това да напуснеш нещо няма, а най-трудното е да дадеш конструктивно предложение, което да работи. Вие говорите, че тук се носят едни цифри 30 на 70 бизнес хора и така нататък, но Националното сдружение не намери възможност, а може би и нарочно, да даде цифрите за това колко наистина се плаща такса смет като относителен дял от страна на бизнеса, колко от хората? Това е умишлено и ще Ви кажа защо – защото през последните години почти няма бизнес, който да не е използвал възможността да си сключи договор с общината и сметосъбиращата фирма и да плаща на количество отпадък на база на заявени съдове и кратност на тяхното изхвърляне. Така че бизнесът – той си е решил този проблем, и в момента плаща на количество отпадък. Аз ще продължа после в изказването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Втора реплика, или изказване?
За изказване?
Втора реплика? Няма.
За дуплика?
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА (ГЕРБ, от място): Имам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прощавайте госпожо Янкова, има реплика.
ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Янкова, ще направя съвсем кратка реплика към Вашето изказване. Не знам до каква степен сте запозната – предполагам доста добре. Има семейства в София, които плащат по 30 лв. такса битови отпадъци, четиричленни семейства –наистина за маломерно жилище. Не мога да приема, че за стойността на едно кафе месечно едно семейство трябва да плаща такса битови отпадъци и да очаква, че столицата ще бъде чиста, европейска, приветлива и както щете я наречете.
Другата ми вметка ще бъде по повод това, че общините са се оттеглили. Да, оттеглили са се, защото не искат да се натоварват с тази наистина сложна материя. Това ще изисква доста усилия от тяхна страна, служебно натоварване. За мен е абсолютно ясно за какво се оттеглят общините. Така че смятам, за резонно да бъде приет този Законопроект. Тук става въпрос преди всичко и за справедливост. Всички граждани, които очакват, че ще живеят в чиста среда, трябва да си платят съобразно това, което замърсяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Фикирлийска.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Аз съм съгласна и с двете реплики. Да, 2013 г. имаше решение на Конституционния съд, Директива и трябваше да бъде променен Законът. Изгради се работна група, част от хората от Министерския съвет, които са тук, бяха членове на тази работна група. Тя е същата, едни и същи са експертите.
Две хиляди и четиринадесета година по средата Вие поемате държавата с пасивите и активите. Трябваше да довършите този процес през половината на 2014 г. и 2015 г., но Вие съзнавахте, че през 2015 г. предстояха избори и поради тази причина чисто политически отложихте този момент, и 2016 г., и 2017 г. – сега е дошло времето да го дебатираме, и има действително натиск да се случи това.
Колежката Фикирлийска изцяло е на моето становище. Аз слушах много внимателно, много рядко председатели на комисии от Столична община идват в парламента. Те са притеснени по организацията, по тежестите, искат малко отдалечаване във времето. Ние Ви казваме чисто политически – имаме дивидент от това да го направите по-бързо, защото в крайна сметка голямата група кметове са кметове на ГЕРБ. Това е чисто политически въпрос. Това, че в Столична община някой има проблеми, е проблем на „Местни данъци и такси“ на Столична. Ако търсим справедливост – красива България, красиви общини, добре организирани, прави сте. В цял свят тежестите се увеличават, обаче не като ходим на избори да лъжем хората: „Ние няма да Ви качим данъците, няма да Ви качим таксите“, а има такъв …(Реплика.) Има, има, имате го в програмата, в изявленията, ще извадим, ако искате между първо и второ четене, такива ангажименти.
Затова, уважаеми приятели, по-големият проблем е – нека да плащат, но направете политика да има портфейл, да има икономическо развитие, да имат хората хляб, да имат повече доходи да могат да си платят. Допълнителна тежест ще бъде, бързате, не е обмислена, но ако искате, го направете. Поемете я тази отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Колеги, 11,26 ч. е, да направим една почивка и след това ще продължим дебатите.
Обявявам 30 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля заемете местата си.
Продължаваме с разискванията по втора точка от днешния дневен ред – първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение Закона за местните данъци и такси.
За изказване – госпожа Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, в предишните изказвания се изясни историята на този Законопроект и неговото начало в далечната 2013 г. в търсене на консенсус и на най-добрия вариант. Оказа се, че най-лесното всъщност е отлагането и невземането на решение, защото невземането на решение на практика означава и непоемане на отговорност.
Аз разбирам, че всички в тази зала са наясно, че принципите, по които се изчислява таксата смет като цяло, от една страна, и, второ, начинът, по който, тя се разпределя, основата, на която тя се разпределя между хората, бизнеса – тези, които замърсяват, всъщност трябва да бъде променена. Всички са наясно, че трябва да бъде променена.
За първи път сега, независимо че такъв консенсус на работните групи за толкова години не успя да се постигне, правителството пое своята отговорност и внесе този Законопроект, за да го разглеждаме ние. Естествено, БСП ще търси възможност политически да използва това, че някой поема отговорност да свърши работа, която не е свършена години наред. Но всъщност няма лошо!
В предходните изказвания беше казано, че промяната на Закона за местните данъци и такси в частта „Такса смет“ е политически акт, политическо решение. Мисля, че това е силно преувеличено.
Искам да Ви върна към това какво значи такса смет и защо е такса, тя не е данък, такса е.
Съгласно Закона за таксите, таксите трябва да бъдат цена на услугата, която държава, в случая община предоставя на гражданите, на бизнеса, на хората. И размерът на всяка такса трябва да бъде разходно ориентиран. Той трябва да бъде равен на размера, който е необходим, за да се покрият разходите за осъществяването на тази такса. Това в годините при такса смет все повече и повече се отдалечава от истинските разходи, които са необходими за нейното формиране. Това е и една от целите на Законопроекта, а именно справедливото определяне на таксата за битовите отпадъци.
И аз тук искам да се спра на първия проблем: колко в една община трябва да бъде сумата, събрана от такса битови отпадъци, така че тя да даде възможност на общината да извърши качествено услугата по сметосъбиране, сметоизвозване, третиране на отпадъците и поддържането на териториите.
За да е ясно това, в Закона са предвидени много текстове, първият от които ясно дефинира какво включва въпросната услуга. Дефинирани са три компонента на тази услуга: събирането и извозването на битовите отпадъци; тяхната обработка в депата; последният компонент е поддържането чистотата на териториите.
Следващият момент, който решава Законът, е какви разходи са необходими за осъществяването на всяка една от тези услуги и тези разходи да не бъдат измислени от общината, а да бъдат реални. В тази посока в Законопроекта са записани текстове, които казват точно кои разходи трябва да влязат по трите компонента и план- сметката не може да бъде попълвана с други разходи.
Ще кажете: „Ама то и сега е така“! Да, така е, така пише в Закона. Но е общо изречение и, за съжаление, всички проверки, които извършват Сметната палата и Агенцията за финансова инспекция, на практика констатират, че това не се спазва и много общини са включили в план-сметката си разходи, които нямат общо с разходите по тези три компонента, като разходи за поддържане и напояване на зелените площи, по озеленяване, по дезинсекция, по поддържане на уличната мрежа, по ремонт на дъждоприемни шахти, по възстановяване на решетки, по ремонт на детски площадки и така нататък, и така нататък.
Нещо повече. На това трябва да се сложи край! Законът ясно дефинира разходите. Казано е, че план-сметката ще бъде унифицирана с наредба на Министерския съвет. Тя ще бъде приета, задължителна и използвана от всички общини. За да гарантираме, че това ще се случи са предвидени механизми за прозрачност, за обществено обсъждане, за качване на сайта както на план-сметката, така и на това как тя се изпълнява и как е изпълнена за предходната година. Тоест, по всяко перо, планирано в план-сметката, колко пари са похарчени точно по това перо.
И мисля, че по този начин – включвайки в дискусията цялото население на една община, неправителствените организации в една община, това е пътят, по който ще гарантираме правилното определяне на размера на таксата. Защото разковничето не е в това как ще я разпределим на ползвателите, а в това колко такса е необходима, за да се свърши работата от страна на общината и наистина да имаме качество на услугата.
Именно заради справедливото определяне на таксата битови отпадъци е и голямата част от текстовете в този Законопроект.
Преди да премина към следващата голяма тема – по какъв начин да се разпределя, искам да кажа, че в крайна сметка въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ не е самоцелно. Смисълът на това наистина замърсителят – този, който ползва услугата, защото той я ползва, поради това че замърсява, да плаща в размера на неговия дял от това замърсяване. Но „замърсителят плаща“ не е само принцип, който трябва да се приложи при разпределението на таксата. „Замърсителят плаща“ е принцип, който би стимулирал общините и хората за опазване на околната среда, за разделно събиране на отпадъците, за оползотворяване на голяма част от отпадъците, с което биха генерирали и допълнителни приходи за общината, и в крайна сметка – намаляване на самия размер на битовите отпадъци.
Ще Ви кажа едни цифри, защото това го говорим от много години. От много години общините декларират, че правят в тази посока промени, но ще Ви кажа цифрите. От 2010 г. до 2015 г. приходите от такса битови отпадъци от всички общини на Република България са се увеличили от 468 милиона на 513 милиона.
Едновременно с това за същия период битовите отпадъци, които са генерирани на човек в килограми за година, са се намалили от 542 кг на човек до 419 кг. Това са 130 кг по-малко за пет години, което е една четвърт намаление. Какво се получава? Имаме намаление на генерираните битови отпадъци като количество и имаме увеличение на приходите, събирани от такса смет. Някъде тук имаме бъг в системата. Бъгът е в начина, по който се определя чрез план-сметката. Този Закон ще сложи край на това.
Трябва да стимулираме разделното събиране, защото едни други данни показват, че по рециклиране на опаковки, където знаете, че работят фирмите по разделното събиране, най-общо казано, и производителите на опаковки, ние сме на средните нива на Европейския съюз, тоест там, където са и другите държави, но по показателя „Компостиране на битовите отпадъци“ ние сме на последно място и ако продължаваме тази политика – да нямаме стимул и притискане, защото това са двата способа, ние ще продължаваме да сме на опашката и ще продължаваме да изхвърляме ценни суровини на сметищата и едновременно с това да увеличаваме цената на услугата, и едновременно с това да увеличаваме и броя на сметищата, и начина, по който те функционират, и начина, по който трябва да се рециклират. На това трябва да се сложи край и аз мисля, че в тази част Законопроектът дава едно стабилно решение.
Сега, естествено отиваме на другия въпрос, който е по-пикантен и по-интересен за политическото говорене и това е въпросът: по какъв начин, на каква база трябва така определената такса смет да бъде разпределена на ползвателите?
Всички сме наясно, че данъчната оценка не може да бъде на тази основа. Тя е толкова далеч от генерирания отпадък, че е превърнала таксата смет в данък. На практика го е превърнала в данък, което е незаконосъобразно, бих казала и противоконституционно, затова трябва да се намери друга данъчна основа.
Това, което се случи в 2013 г. какво беше? Махаме ние там опашката, няма да е данъчната оценка, и казваме само „количество битов отпадък“. Това гласувахте като мнозинство – БСП и ДПС, тук, в тази зала. И оставихме общините да се оправят както намерят за добре, да определят количеството на изхвърления битов отпадък.
За малките общини това не е проблем. В еднофамилните къщи много лесно могат да се заявят съдове, тяхната кратност на извозване и наистина хората да плащат за това, което са генерирали като отпадък.
Проблемът е в големите градове, в големите комплекси, където живеят много хора и е изключително трудно да се приложи каквато и да било мярка за определяне на количеството отпадък, който изхвърля всяко едно домакинство, или всяко едно семейство, или в крайна сметка всеки един човек.
След много дискусии компромисно беше приет вариантът, който е най-близо до „Замърсителят плаща“ – брой живущи в съответния имот, затова защото на практика човекът е този, който генерира отпадъка и мисля, че и за големите градове това е една относително справедлива база, независимо че не отговаря на 100% на количеството на изхвърлените отпадъци.
Тук, разбира се, мога да дам примери, които бяха дадени вече от тази трибуна и няма да се връщам на тях.
Естествено, когато законодателят търси подходящото решение, той трябва да държи сметка не само за справедливостта и законосъобразността, но да държи сметка и за начина, по който общините биха оперирали такса битови отпадъци, начина по който общините биха администрирали тази такса битови отпадъци.
Сега те си имат една система – данъчна оценка, начисляват там промила, определят, хората плащат и така нататък, но това трябва да се промени, което означава, че трябва да се направят нови бази данни, общините трябва малко да помислят, трябва да бъдат по-гъвкави. Никой не ги задължава да приемат в дадена община една-единствена основа. Може да бъде комбинация от основи – такива, каквито са подходящи, за да се приложи справедливо този принцип „Замърсителят плаща“. И тук трябва да дадем възможност на общините, съобразно своята специфика, да изберат един или друг подход – такъв, който би бил най-справедлив и който най-малко би натоварил с допълнителна тежест хората.
Сигурно от тази трибуна ще се чуят много приказки против, но през всичките тези години в работните групи, в които участваха почти всички заинтересовани страни, никой не можа да предложи и да измисли основа, която да бъде лесна за администриране и едновременно с това справедлива и да отговаря на принципа „Замърсителят плаща“. В крайна сметка и затова Министерският съвет предлага на законодателя тази основа да бъде брой на живущите.
Тук се чуха приказки, че в момента таксата битови отпадъци е разпределена 30 към 70, видите ли – 70% плаща бизнесът, 30% плащат хората, и сега, когато отидем на принципа „Замърсителят плаща“, това съотношение ще се обърне.
Искам да кажа, че Националното сдружение на общините до момента не е представило справка за това какво е съотношението между вноските на бизнеса и на обикновените граждани, от една страна, от друга страна – бизнесът или голяма част от бизнеса, отдавна плаща на принципа „Замърсителят плаща“ чрез договорите за съдове за изхвърляне на битовата смет и кратността на нейното извозване, така че отдавна, ако общините са спазвали принципа таксата да е разходно оправдана, разходно ориентирана и да отговоря на необходимостта от разходите за тази такса, отдавна този принцип, който използват предприятията, вече е дал своето влияние в това съотношение, но тепърва ще се правят анализи в тази посока.
Съгласна съм, че ако се въведе един или друг вид данъчна основа е необходима една доста сериозна подготовка от страна на общините, за която в този Законопроект е предвидена една година, тоест през следващата 2018 г. да се извърши тази подготовка и от 2019 г. да бъдат гласувани новите размери.
Имаме призив от страна на общините да се удължи този срок. Аз лично смятам, че наистина едва ли в този едногодишен срок общините ще успеят да се справят, защото тук не говорим само за приемане на наредбите, които определено ще имат обществено обсъждани обществен отзвук. Говорим за механизма, евентуално подаване на някакви декларации, ангажиране на етажните собствености в по-големите градове и така нататък, които ще отнемат и повече време, и, разбира се, след това създаването на съответната база данни, която да може да бъде използвана за изчисляване на таксата и нейното събиране.
Ние между първо и второ четене ще разгледаме този проблем – има ли възможност да се справят общините в този срок от една година или трябва той да бъде удължен с още една година, каквото е тяхното искане, както и ще разгледаме всякакви конструктивни предложения, които биха постъпили от народни представители по механизма, по който се образуват разходите в план-сметката за таксата битови отпадъци, както и по механизма за нейното разпределяне.
Тук се чу призив, че, видите ли, бизнесът ни притиска. Аз мисля, че бизнесът отдавна е спрял да ни притиска, защото той си плаща на база на съдове и на действително изхвърлен битов отпадък и натискът е по-скоро чисто, как да кажа, емоционален и медиен, от Българска стопанска камара, която е взела като своя кауза таксата смет и това е по-скоро по медиите, отколкото е реален.
Друг е въпросът, че кметовете на 264 общини, освен да бъдат креативни, трябва да бъдат изключително заинтересовани и да предприемат наистина реални мерки, които да доведат до намаляване на количеството битови отпадъци. Това е пътят – до търсене на възможности за оползотворяване на онази част от отпадъците, която може да бъде оползотворена, която може да бъде друг източник на приходи в приходната сметка на такса битови отпадъци.
Тук се чу от тази трибуна, видите ли, как неравнопоставени ще бъдат общините, които имат регионални депа и другите, които возят до тези регионални депа, а какво пречи на тези общини и какво им е пречело досега да организират сепариращи инсталации и това, което ще возят до регионалното депо да бъде намалено не само на половина, но и да генерират приходи от сепарирането на тези отпадъци и продажбата на обработваемите отпадъци? Нищо не им пречи, само че досега те не бяха притиснати от Закона, не бяха притиснати от хората и защо да се мърдат, да си създават проблеми?
Ако ние като законодатели не създадем условия общините да станат активни в тази посока, от една страна, и населението на съответната община, като натиск върху ръководството на общината, да стане активно по тази посока, никога няма да стигнем до справедливост в таксата битови отпадъци и все повече таксата битови отпадъци ще се отдалечава от цената на услугата за нея.
Даже се чуха призиви по времето на тези работни групи: „А, бе що е такса? Дайте да го направим данък, да си го определяме ние, както намерим за добре, на каквато си решим основа – данъчна оценка ли, човек ли, няма значение и да няма нищо общо с разходите за осъществяването на тази услуга“. Ами това е изключително удобно за кметовете. Изключително удобно и за администрацията, разбира се.
Всички вие знаете, че администрацията е много често една от основните пречки за промяна в подходите и в принципите в една или друга посока.
Мисля, че много време тази тема се дебатира. Много време! Всички заинтересовани страни са казали своите мнения. Крайно време е законодателят да поеме своята отговорност, да приемем на първо четене Закона, да си дадем достатъчен срок между първо и второ четене, като аз Ви гарантирам, че всяко предложение ще бъде разгледано. Всяко конструктивно предложение, което може да бъде в посока подобряване на механизма, ще бъде формулирано и прието. Така че очаквам от Вас не политическо противопоставяне, не използване на темата да веете политическия байрак, не използване на темата „видите ли, ГЕРБ дойдоха на власт и обещаха да не вдигат данъци и такси, ама сега ги вдигат“. Не, не ги вдигаме! Таксата битови отпадъци не само че няма да бъде като цяло повишена, тя ще бъде намалена, когато се въведат принципите на това кои разходи трябва да бъдат вътре, и тези разходи да бъдат отчитани и контролирани.
Друг е въпросът по какъв начин тази такса битови отпадъци ще бъде разпределена и на някой може да бъде намалена, на друг може да бъде повишена. Защото има много примери, когато един човек живее в апартамент или къща, плащайки на данъчната оценка, в центъра на София или в центъра на някой град той плаща много повече, отколкото четиричленно семейство в края на града. Кой колко замърсява и кой колко трябва да плаща?!
Тук се чуха изказвания: „видите ли, в едно малко село, където били построени по три етажа къщи, как тази разгърната застроена площ, която е вариант на данъчна основа за третата компонента – поддържане на териториите, ще натовари тези хора“. Ами, няма да ги натовари, по простата причина че разгърнатата застроена площ е основата, но промилът, процентът, който ще се наложи върху тази основа, ще бъде толкова, колкото е необходимо за поддържането на територията на това населено място – село ли ще бъде, или малко градче. И ето тук е мястото и на общинския съвет, тук е мястото и на обществеността да контролира колко разходи се правят, кои са тези разходи. Струва ми се, че ще има много спекулации по отделни подробности.
Призовавам Ви, нека по един Закон, който е много важен и който отлагаме много, много години, даже не само от 2013 г., а доста преди това, да се опитаме да се абстрахираме от чисто политическите си желания да използваме всяка тема за политическо противопоставяне и политически дивиденти, и да се обединим за конструктивни решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Реплики към изказването?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, внимателно слушах Вашето изказване. Даже по едно време реших, че ще предложите точката да бъде отложена, тъй като имаше някои противоречиви неща от гледна точка на защитата на този Законопроект. Сега казвате: да не е политическо, и че на някои места таксата може да се увели, на други да се намали.
Бях общински съветник в Столичен общински съвет и в мандат 2011 – 2015 г. в Комисията по околна среда. Знаете ли къде ще се намали таксата? Там, където цялото организиране на извозването, депонирането, сметосъбирането се извършва от самата община. В случая бях предложил самите районни кметове в София това нещо да си го правят. Тогава ще има изсветляване. Иначе не съм чул да има фалирала фирма за сметосъбиране, нека да си го кажем в тази зала.
За бизнеса, абсолютно сте права. Да, бизнесът, те си сключват договори за определени контейнери. Там нещата горе-долу са ясни. Сега не мога да коментирам на БСК предложението.
Вие направихте реплика на госпожа Дора Янкова, че е трябвало да дебатираме преди да влезе в залата. Сега накрая казахте, че всичко по този Законопроект е ясно, че имало много дебати. Не мога да разбера кое е вярното?! Според мен, ако имаше много дебати, ние най-малкото в Комисията по околна среда трябваше да гледаме този Законопроект, а не сега, следобед, от два и половина да гледаме Законопроект, който в момента е в залата. А пък Комисията по регионално развитие получиха съобщение, че им се отлага гласуването. Тоест и тази Комисия няма да вземе отношение по този Законопроект.
Аз пак казвам, затова предложих този Законопроект да бъде оттеглен, за да мине през комисии, там да се чуе мнението – нямаме и на Сдружението на общините, за да може, когато влезе в залата, да има яснота от гледна точка на ресорни комисии, важни по този Законопроект. Екологичен е проблемът… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Георгиев, времето изтече.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: …освен такса смет. И Вие много добре го казахте – че като се хвърлят чувалите покрай кофите за боклук, значи проблемът вече не е от гледна точка на таксите, а е екологичен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Втора реплика?
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Стоянова, и аз Ви слушах много внимателно, като колегата Георгиев. От табличката за оценка на въздействието Вие сте извадили приходите, че 2010 г. са четиристотин и не знам колко милиона, 2015 г. са петстотин и нещо. Не съм съгласен с Вас, защото Вие си направихте една сметка и искате тук да хвърлите на общините, че са правили много разходи.
Каква беше таксата за депониране – двете такси по чл. 60 и чл. 64 от 2010 г., какво бе нарастването и колко се плащаше 2015 г.? Имайте предвид, че приходите, които са влезли, са отишли по направление и нека да не обвиняваме и кметовете, и общинските съвети, че не са си правили сметката и са вземали парите на хората ей така и са ги харчили, както си искат.
По отношение на разделното събиране. Разделното събиране в България няма нищо общо с такса смет. Косвено, през продуктите, които купуваме в магазина или някъде другаде, това бива финансирано от продуктовата такса, така че тази такса няма нищо общо с онази, за да я говорим.
Защо сме на средноевропейско равнище по опаковките? Да Ви кажа ли? Защото за металите има ДДС и като занесе някой метал на пункта, го пишат като опаковка.
Изтече ли ми времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате още 20 секунди.
МАНОЛ ГЕНОВ: Благодаря, после в изказването ще наблегна и на други моменти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Генов.
Трета реплика?
Заповядайте, господин Иванов
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, във Вашето изказване успяхте да маркирате всички спорни моменти и пороци на Законопроекта. Напълно съгласен съм с Вас, че цената на тази публична услуга трябва да бъде формирана така, че да се покрива разходът, но тук има и елемент, който не трябва да забравяме, а именно социалната поносимост на тази цена. Направете си труда да направите кратък анализ и ще видите, че голяма част от публичните услуги в общините се субсидират, защото отдавна ножицата между цената, която заплащат гражданите, реалните разходи за покриването, е широко отворена. Тук ще възникне същият проблем и отново гражданите ще бъдат наказани за това, че, да, безспорно, толкова години всички вкупом имаме вина, че тази реформа не стартира.
По отношение на малките общини и за това, което Вие казахте, че са имали възможност с рециклиране, с оползотворяване на отпадъци да намалят разходите си и да формират допълнителни приходи. Малките общини пострадаха сериозно в една друга част от реформата в управлението на отпадъците, когато закриха местните депа и се включиха в регионалните системи за управление на отпадъците, когато се наложи да направят много по-сериозни разходи за транспортирането и другата организация, и покриването на цялата територия по събирането на отпадъците.
Сега този Законопроект ще им създаде допълнителни трудности при определянето на основата, защото когато тя е с индивидуални съдове за отпадъци, ще се наложи инвестиране в съдове за отпадъци, когато е в индивидуални торби за смет, ще се наложи по-сериозен контрол, което също е финансов ангажимент, тъй като административният капацитет, нека не се лъжем, на малките общини вследствие на демографската криза и неатрактивното заплащане намалява всяка година. Да не говорим, че определянето на минимално количество – служебно, понякога по информация от кметове и кметски наместници, ще доведе и до възможност за обжалване на размера на таксите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Дуплика, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Георгиев, Вие сте прав. Наистина няма сметосъбираща фирма, която да е фалирала. Нещо повече – данните показват, че повече от половината общини имат договори за сметосъбиране и сметоизвозване с такива фирми. По-малко от половината осъществяват тази услуга сами. Определено смятам, че когато общините са организирали сметосъбирането и сметоизвозването с общинско предприятия, не с търговец по Търговския закон, бил той собственост на общината или на частен собственик, а с общинско предприятие, контролът и оптимизацията на разходите може да бъдат много по-добри. Поради това, че в този бизнес има намесени изпълнители по договорите, за които общината е възложител, именно точното и ясното дефиниране на разходите в план-сметката ще създадат и възможност да се контролират разходите, които тези предприятия, тези сметосъбиращи фирми фактурират на общините. Мисля, че това трябва да бъде оценено в Закона.
Господин Генов ме репликира по отношение на цифрите, които казах във връзка с приходите. Искам да Ви кажа, че те бяха само приходи от такса битови отпадъци, събрана от хората и фирмите. Там, за съжаление, са много малко приходите, които се отчитат от рециклиране на рециклируемите отпадъци. Почти няма община, която да се занимава с това. Вие знаете в какво състояние е разделното събиране във всяка една от общините, в която всеки от нас се връща в събота и неделя. Трагично! Ако не накараме общините да заработят в тази посока, ще се зарием с боклуци – и в околната среда, а и на хората това ще струва скъпо.
Господин Генов, Вие поне сте специалист по всичко, включително и по такса смет, аз в това не се съмнявам, ме репликирахте, че оползотворяването на опаковките нямало нищо общо с такса смет. Да, няма. Но там механизмът е довел до това, че да сме тези, достигнали средноевропейското ниво, а тук, поради липса на механизъм, сме на последно ниво по компостиране на битовите отпадъци.
Колкото до репликата на господин Иванов – господин Иванов, няма законопроект, който да бъде внесен и в който да няма спорни моменти. И в този има спорни моменти, и затова имаме първо и второ четене и така нататък – за изглаждане на тези спорни моменти, и търсене на максимални възможности и консенсус.
Не съм съгласна с това, което Вие казахте, че публичните услуги се субсидират. В случая такса смет не се субсидира от другите приходи на общината, точно обратното. Аз имам информация за точния брой на общините, които в план-сметката са записали разходи повече, отколкото облога по таксата смет, нали разбирате за какво става дума?! И точно този Закон е механизмът, който ще ги спре и ще даде инструмент за контрол не само на контролните органи от страна на Сметна палата, но и на хората. Защото в крайна сметка основният контрол трябва да се прави от гражданското общество.
Колкото до капацитета на малките общини – аз съм съгласна с Вас, но това е може би друг дебат за това колко общини и какви услуги трябва да има в Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Господин Али за изказване.
Изчакайте по начина на водене.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители!
Госпожо Председател, позволявам си да Ви направя процедура по начина на водене, за да не допускате от тази трибуна колеги народни представители да правят квалификации на други колеги народни представители по какво са специалисти, от какво разбират. В крайна сметка всички нас тук са ни изпратили българските граждани и кой по каквото е специалист си личи по неговата работа, а не е нужно от тази трибуна да си казваме кой от какво разбира, и да се подиграваме на колегите си. Държа, когато има такива изказвания или да ги прекратявате, или да правите поне забележка на колегите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски. Мисля, че нямаше обидна квалификация в изказването на госпожа Стоянова, така че не мисля, че трябваше да направя забележка.
Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги! За пореден път се убеждавам, че това, което предложих още в началото на днешното заседание – за отлагане на тази точка във времето, като парламентарна група на ДПС сме били прави, защото тук се чуха такива коментари.
Имам опит, понеже съм бил четири мандата кмет на община. Мога много да говоря по темата, но ще бъда кратък и ще се спра на основни детайли, които са важни при приемането на Закона. Вече влязъл в залата, явно има воля да се гласува в рамките на тази година, което ще бъде грешка, бъдете убедени в това, докато не се изчистят всички слабости на това, което се предлага.
Уважаеми колеги, всяка община е специфична за себе си, всеки регион е специфичен за себе си. Не е нормално да сравняваме София с Търговище или Пловдив с Цар Калоян. Нека да оставим експертите и кметовете от Националното сдружение на общините в Република България да направят методология, разпределяйки и разделяйки общините, както сме ги разпределяли дори при кандидатстването за европроекти – селски общини, агломерации до 50 хиляди жители, над 50 хиляди жители. Иначе ще влезем в конфузия и 2019 г., когато има местни избори …
Не мислете, че това е поводът да репликираме и да говорим, че искаме този Закон да не се прави заради изборите. Не е така. Този Закон трябва да се приеме. Съгласен съм, цялата парламентарна група е съгласна, че който замърсява, трябва да плаща. Това е неминуемо! Такава е европейската практика. Съгласни сме, но нека не избързваме, защото ще влезем в колизия.
Разпределяйки общините по категории, ще имаме възможност да разглеждаме спецификите на всеки район. Защо сме разделили България на шест икономически региона? Какво правят тези региони?! Само се събират веднъж месечно. А къде са техните предложения именно в тази насока?!
От началото на демократичните промени говорим за децентрализация на властта. Къде е децентрализацията?! В момента говорим точно за централизирано налагане на определен вид такса, без да се допитаме до мнението на неправителствените организации, на регионални сдружения, на Националното сдружение на общините – като толерантност, като Централна Стара планина, като дунавските общини. В Националното сдружение на общините могат съвместно да подготвят методология. Освен неправителствените организации, дори и пенсионерските клубове можем да питаме какво мислят по този въпрос, защото това е важно и ще бръкне точно в техния джоб!
Ние не искаме да изпадаме в популизъм. Това е сериозен въпрос. Затова въпросът трябва да се отложи минимум поне една година, докато се приеме – което приема Националното сдружение на общините.
Второ, къде е държавата, когато трябваше да бъдат създадени около 55 регионални депа?! Те създадени ли са? Финансирани ли са? Отделно – сепариращи системи. Отделно – какви лицензии имат тези депа? Закрити ли са нерегламентираните сметища в България?
Знаете ли колко много въпроси има в тази насока, които въобще не са решени като проблем! Най-малките общини ще плащат най-много, понеже са най-отдалечени от регионалните депа, заради допълнително депониране, които пари плащаме към Министерството на екологията чрез РИОСВ-тата по регионите. Къде са тези такси?!
Малките общини трябваше да бяха направили сепариращи системи или култивиране на сметта. Как да го направим? Погледнете колко общини са кандидатствали в ПУДООС, в Министерството на екологията и колко спечелени проекти има. Мога да дам дори примери с общината, на която съм бил кмет. Три пъти съм кандидатствал за сепарираща система, и трите пъти не ми е одобряван проектът. Сега плащаме ненормални суми за извозване на сметта, отделно за депониране – да не говорим, че почти 50 или може би и повече от регионалните депа имат нужда от изграждане на допълнителни клетки. Къде е държавата? Къде сме ние?
Тези въпроси, не искам да изпадам в подробности, ние не сме готови за приемане на този Закон. Затова категоричното мнение на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ е да отменим във времето и наистина да създадем нещо… Никой не е против този Закон. Това, което трябва да направим, е, който замърсява – да плаща. С това всеки е съгласен, но нека да се допитаме до всички, да създадем нещо добро, за да нямаме след това проблем с българския избирател. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Али.
Реплики към изказването на господин Али?
Госпожо Стоянова, заповядайте за първа реплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Али, на поредното отлагане, което Вие предлагате, аз бих сложила знак на равенство с безотговорност или бягане от отговорност.
Пет години всички заинтересовани, за които Вие говорихте, дебатираха по проблема. Пет години! Още пет ли да ги чакаме, за да стигнат до консенсус и ние, видите ли, народните представители чакаме да си постигнат консенсус, и да го гласуваме без проблем. Това ли искате да се случи? То се случва.
В 2013 г. по предложение на Вашата парламентарна група отпадна възможността, която и до днес е в закона – данъчната оценка да не е основа за определяне на таксата. Какво се случи от тогава досега? Нищо! Сега предлагате следващите пет години пак да го отложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Втора реплика? Не виждам втора реплика.
Дуплика ще ползвате ли, господин Али? Не.
Следващо изказване – господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Преди всичко, бих искал да кажа, че Комисията по регионалната политика, благоустройство и местно самоуправление, на която съм председател, проведе изключително задълбочен дебат по този Законопроект. Той се състоя на 7 септември. В него взеха участие много кметове, много представители на общини, включително и на Столична голяма община. Общо взето дебатът, който се състои в залата, по един свой начин се състоя и в Комисията. Единствената причина да не проведем гласуване и да няма предложение за решение към Народното събрание е фактът, че управителният съвет на Националното сдружение на общините все още не се беше събирал и нямаше официална позиция. Затова и по предложение на колеги от БСП се отложи гласуването за момент, в който имаме такова становище.
За съжаление, това становище на практика го получих буквално днес, преди около час, и не сме имали възможност да запознаем колегите и да довършим чисто процедурно работата си.
Във всеки случай не мисля, че гласуването би било изненада, тъй като то така или иначе ще се осъществи днес в залата от представителите на всичките политически партии и горе-долу е базирано на същите мотиви, които чухме и в Комисията, и сега.
Може би е редно да Ви кажа няколко думи за официалното становище на Националното сдружение на общините, което получихме в Комисията, и което казва, че: „Представителите на Националното сдружение на общините в Република България активно участваха в работната група към Министерството на финансите и на всички етапи от подготовката на Законопроекта. Дадохме предложение по предлаганите текстове и по време на междуведомственото съгласуване, като малка част от тях са отразени.
След проведено обсъждане в Тристранния съвет, в който не участвахме, настъпиха промени, влошаващи част от съгласуваните в работната група регламенти. Нашата принципна позиция се гради върху безспорната необходимост от по-справедливо определяне размера на такса битови отпадъци.
Предложеният Законопроект по-ясно определя видовете услуги за предоставяне, за които общините могат да събират такси, по-точно дефинира разходите, които се допускат, да бъдат включени при определяне размера на такса, по-добре изяснява реда за провеждане на публично обсъждане и прочие. Това са безспорно силните страни, които получават нашата подкрепа, като имаме и някои забележки“.
Следват шест забележки, сред които са: би следвало Законът за управление на отпадъците също да се промени и подчини на принципа „замърсителят плаща“; безпокойство относно липсата на информация за съотношението, за разходната тежест между бизнеса и между населението; желание за по-дълъг период за въвеждане в сила на нормите на закона и прочие.
На практика в дебата, който проведохме в Комисията, не забелязах принципни различия между представителите на отделните политически сили. Действително Законопроектът е претърпял изменения след заседанието на Тристранния съвет, които го правят по-неблагоприятен за представителите на общините. И аз като представител на „Обединените патриоти“, а и много от останалите колеги заявихме желание между първо и второ четене да бъде удължен срокът, в който Законът да влезе в сила и на практика прилагането му да започне след 2020 г. Мисля, че това е една от темите, които биха могли да ни обединят. Нещо повече, на база на конкретните предложения на Националното сдружение на общините бихме могли да направим работна група, в която поне консенсусните неща, без разлика от политическите сили, да бъдат внесени и да намерят своето място между първо и второ четене.
Заклинанията за отлагане за мен лично са неясни – колегата преди мен спомена, че е бил общински съветник, аз петнадесет години изпълнявах тази длъжност. В тези петнадесет години през цялото време се говореше за предстоящото въвеждане на тази такса, и това все оставаше някъде в неясното бъдеще. Това отлагане вреди според мен на всички.
На първо място, вреди на чувството за справедливост у хората, които плащат такса смет, при които еднотипни сгради, на една улица, ако щете, понеже за малки населени места се говори, да речем, в малко населено място, които имат едни и същи кофи за смет и общо взето един и същи разход се изисква общината да поеме, независимо дали са пълни, или празни, в края на краищата плащат драстично различна така смет. Единият може да плаща 6,50 лв., а другият примерно 165 лв. само заради цената на имота. Не можем да говорим за справедливост в таксата смет, подчинена на този принцип.
Този Законопроект всъщност ревизира основния порок на начина, по който до момента заплащаме този вид услуга. Мисля, че си струва това да бъде подкрепено.
В заключение искам да кажа, че „Обединените патриоти“ ще подкрепим на първо четене този Законопроект. Призоваваме наистина да няма политизация, да се опитаме между първо и второ четене да намерим максималния консенсус, който да е добър и за общините, но и за гражданите на тези общини, включително и за бизнеса, така че системата да стане по-работеща, да няма сиви зони на сметосъбирането, съответно на почистването на обществените площи. В края на краищата нормата да бъде работеща и да бъде от полза за всички. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Имаме ли реплики към изказването на господин Веселинов? Не виждам.
Господин Генов, заповядайте за изказване.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Стоянова, благодаря за комплимента, който ми направихте. Както виждате, предизвикан съм от него да направя едно изказване.
Всички сме съгласни, че съществуващото положение не отговаря на така наречения „европейски принцип“ замърсителят да плаща – пълно противоречие със справедливостта при определяне и заплащане на съответните такси. Няма съответствие на таксите за битови отпадъци и е в противоречие с принципите на справедливост. Няма съответствие също така и с генерираното количество отпадъци. Но в момента вариантите, които се предлагат, тези трите в хипотезата на прилагането им, не дават достатъчно светлина и в оценката за въздействие, която придружава Закона, няма реални данни.
Аз, госпожо Стоянова, си направих труда да взема точни данни от една община. За 2015 г. при фактическо изпълнение на плана и на събираемостта, съотношението на физически лица е 53,15 към 46,85 за юридическите. За 2016 г. е 55 на 44. Вие казахте, че бизнесът горе-долу си бил подредил нещата и плаща на генерирано количество. Аз не съм съгласен с Вас докрай, защото в момента на база данъчна оценка има три компонента, на база на които се събира такса смет. Бизнесът дали, заявявайки си определено количество контейнери, зависи от начина, плаща върху определен минимум –там също коректно не могат нещата да бъдат хванати докрай поради липсата на контрол. С това, че бизнесът си е подредил къщичката в това отношение, аз не съм съгласен.
Какво ще стане, ако хипотезата, че 20% – в описания случай, който имам пред мен, 20% от 3 милиона са 600 хиляди, бизнесът ще си плати 600 хиляди. Ами останалите един млн. 300 хил. трябва да дойдат от населението. Аз не искам да всявам страх и ужас у хората, че виждате ли с тази законодателна промяна, както си позволиха някои медии да напишат, едва ли таксата ще скочи десет пъти. Но коректно е да кажем, че в момента ние не може спрямо хипотезите на методиките, които се предлагат, да кажем колко ще стане това.
По отношение на разделното събиране, госпожо Стоянова, съм абсолютно съгласен с Вас, но защо – защото така е направен Законът. Никой кмет не дава една стотинка. Предлага му се договор, че той нищо няма да плаща, пък те ще си събират. Кой събира, как събира, дали откраднали контейнера – зеления, жълтия, синия, дали са го запалили, дали си е възстановен на място, общинската администрация въобще не я е еня.
Така че тук съм напълно съгласен, че трябва да има механизми, които да задължат и кметовете и общинските съвети, да ги принудят по-скоро, да може така да бъде организирана работата, че те да са заинтересовани от намаляването на количеството депонирани отпадъци.
Искам и едно нещо лично към Вас, госпожо Стоянова, защото видях, че сте навлезли дълбоко в материята. Вие, ако сте кмет на Пловдив, на квартал „Столипиново“, как ще му вземете таксата за смет? Как ще я вземете, как ще ги преброите, как ще видите колко са в къщи, или в бараката, или бидонвила, в който те се намират, как ще им определите размера на таксата, как ще им вземете парите? Това за мен също е голям пропуск в Закона. Не може ние всички да плащаме, пък някой в момента да не плащат. Защо?! Дето господин Гърневски едно време им казваше: „Гласувайте за СДС, няма да плащате тока, ние ще Ви платим водата“ и така нататък. Този филм мина. Мина този филм!
Казахте, че определянето на такса смет не е политически, а е икономически акт. Да, икономически, но вдигнете Вие в Пловдив два пъти и половина такса смет 2019 г. да видите как ще стане политически!
Не искам да разбирате криво, ние от БСП не сме срещу философията на Закона. Ние ще се въздържим за момента, защото не сме съгласни със срока, който се предлага за неговото реализиране. Говорим за едната година, което е посочено. Явно и Вие сте на нашето мнение и ще присъедините по-нататък към нас, че това, колега Ненков, ще стане три, две или пет години. Много е пет години, наистина, но това са реалностите.
Вие в момента, и ние, и който и да е специалист, не разполагайки с данните, какво се е случило сега и как ще оцени ефекта от Закона след една година, след като няма тези данни – колко са намалели разходите, колко са намалели отпадъците, които са депонирани, колко са се увеличили рециклираните? Не може да се направи такава оценка. И магьосник, и еквилибрист да е, и 12 да има по математика, пак не може да го направи.
Така че нека да бъдем реалисти, колеги. Призовавам към повече разум, към дебат. Ще се радвам, ако и Сдружението на общините се е включило с писменото си становище, ще го видим може би на Комисията по околната среда и водите следобед. Там също ще гледаме тази точка и аз ще бъда доволен, ако Сдружението на общините даде някакви реални разумни предложения по поправките в този Закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Реплики към изказването?
Заповядайте, господин Гърневски.
Лично обяснение или реплика?
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Реплика. Реплика на господин Генов.
Господин Генов, това че комунистическите клевети са третият принцип на Вашата партия ни е ясно. Току-що направихте клевета…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски, по темата, ако обичате.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Току-що направихте клевета от тези микрофони. Предлагам Ви в понеделник да Ви хвана за ръчичка, да Ви заведа в бившето пловдивското предприятие „Електроразпределение“, когато аз съм бил кмет на Пловдив, и ще се убедите, този въпрос е дискутиран в Пловдив, че, първо, по мое време задълженията на „Столипиново“ към предприятието са най-малки. Това, първо. Събираемостта е била най-голяма.
Но понеже поставихте въпроса как ще се събира такса смет в „Столипиново“, аз мисля, че и в тази зала, в политическата система на България няма по-голям специалист по ромските въпроси от Вас и предлагам да Ви назначим там и да събирате такса смет. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Ако няма как да я съберете, имате пари, с които купувате гласове, ще плащате и от тях. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика?
Не виждам втора реплика.
Дуплика?
Направих забележка, господин Свиленски.
Дуплика – заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Господин Гърневски, аз Ви напомних реч от Ваш предизборен митинг преди години. Помолете някой, който работи добре с архивите, прочетете ги тези неща, вижте ги – това са Вашите думи.
А по отношение, че Вие се опитахте от тази трибуна да се изживявате на някаква съдебна инстанция – никога не сте бил съдия, надявам се, че никога няма да бъдете. Така че, хайде да не дразним лъва! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Генов.
За изказване – господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Разбира се, без тези два последни момента, дебатът, който водим в тази зала по въпроса за боклука, е много стар. Той е един от най-всеобхватните и всичко, което беше казано в залата, е казвано, повтаряно, потретвано под какви ли не формати, под каква ли не форма до този момент – то не бяха дебати, които ставаха в така нареченото, повтарям, така нареченото „гражданско общество“, това бяха дебати, които произхождаха и произтичаха много често от бизнеса, във формат на общините – всяка поотделно, Сдружението на общините, занимаваше се омбудсман, занимаваха се полиция, прокурори, защото в темата за боклука имаше и продължава да има, разбира се, знаем, много корупция, но голямото достойнство на този дебат и на изказващите се от ляво и от дясно, и от опозиция, и от управляващи е, че най-после този дебат го има в пленарната зала. Ето това е голямото и това е най-същественото. Защото всички съждения, всички разсъждения, всички хипотези, всички модели, които се представяха досега, бяха просто казани, речени, отминаваха и темата за боклука се хвърляше в боклука. Защото в темата за боклука няма особено много политика – не могат да се правят политически дивиденти, на базата на нея не може и да се печелят гласове и да се увеличава електорат, но тя е тежка и неприятна, защото тя е такава по същество, че не може да се измисли перфектният модел. Това не е само в България, това е така в цял свят. Затова по репортажите, по новините най-редовно виждате прочути градове по света, заринати с боклук, той не може да се извози, непрекъснато съществуват проблеми и в най-съвършеното и перфектно, ако щете, демократично общество – знаем, че в тази зала представата за него в главите на различните тук участници е различна, не може да се намери. Затова ние от „Атака“ Ви призоваваме…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Обединени патриоти.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …и в изказването преди малко на моя съпартиец, беше да Ви призовем най-после – такъв, какъвто е внесен Законът, да мине и да се отпочне след толкова години тази промяна и тази реформа по въпроса. Защото всички се пънеха, силеха и когато се стигаше до завършващ удар, а той може да стане само в тази зала, темата се извеждаше и тя отиваше в небитието, отново и отново години наред. Сега всякакво отлагане означава същото. Всяко от тук протакане означава да се хвърли отново в едни институции, в едни обсъждания, които в момента правим. Те са правени толкова много пъти, че нищо ново не може да бъде внесено.
Избран е един модел, една формула, дайте да видим как тя ще работи. Иначе, ще минат пак пет години, още пет и още пет, и темата за боклука ще си остане в боклука. Ще има една голяма несправедливост относно тежестта на плащанията, ще има проблеми в това как се разпределят получените пари, къде отиват получените пари. Ще има едно абсолютно несъответствие между тези, които правят боклука и тези, които плащат боклука. Да, наистина ще има проблем в това, че сега от повече хора ще се събират парите, че няма да е, както досега – от „N“ броя фирми във всяка община, които по един много произволен принцип плащат едни пари и то огромни пари. Няма да бъде така. Някой може би съжалява, че няма да бъде така, защото ще му е по-лесно да бъде, както досега.
Този Закон е, както и друг път съм ги наричал пред Вас, един от домашните въпроси, защото въпросът за боклука е домашен въпрос. В него не бива да влагаме толкова политика, толкова политическа страст и да се делим на червени и сини, да се връщаме към времената на СДС и към онези мутренски времена, когато от боклука се печелеше страшно много, не че сега не се печели, но някога, в първите години в зората на демокрацията, боклукът беше един от основните източници на печалба за определени структури, беше една от най-тежките територии, в които воюваха групировки, кой да вземе боклука и кой да го употреби и използва.
Нека сега да сведем тази тема до чисто прагматични параметри, да не бъдем толкова политически, да вземем да приемем Закона за първо четене. Между първо и второ четене има, разбира се, какво да се пипне, като си знаем, че това няма да бъде окончателният вариант. Това е система, която е консервативна, тя бавно се нагажда, бавно се променя, но в годините трябва да се усъвършенства. Така е в много страни, към които се стремим, така ще бъде и при нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов и да Ви честитим рождения ден. Да сте жив и здрав! (Ръкопляскания.)
Реплики за изказването на господин Шопов? Не виждам.
Изказване – господин Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Безспорно темата е изключително важна и тя наистина много се коментира през последните години. Както знаете, независимо от политическото разпределение на залата – управляващи, опозиция, разбирам Вашата позиция, че няма да подкрепите Закона и ще се въздържите, но в крайна сметка има едно неписано правило и то е, че когато нещо не искаш да направиш, можеш да изкараш хиляди аргументи. С това всеки от нас сигурно се е сблъсквал в своето ежедневие, особено пък когато отиде в някаква администрация.
Въпросът наистина е много сериозен и опира до темата справедливост. Мога да дам хиляди примери за това как за една и съща услуга, при положение че услугата трябва да бъде разходоориентирана и след тази услуга трябва да има някакъв реален направен разход, как в едни и същи квартали на съседни улици има различна данъчна основа, което предопределя и различната такса за събиране и извозване на битовите отпадъци, което означава, че това е абсолютно несправедливо.
Таксата трябва наистина да бъде направена така, че този, който замърсява, да бъде този, който плаща. Не трябва да ни притеснява фактът, и аз много се ядосвам, когато се чуват аргументи от сорта на: виждате ли, хората нямали такъв манталитет. Един елементарен пример. Хората нямаха такъв манталитет и преди време, когато трябваше да се въведе задължителното използване на колани във всяко едно превозно средство. Хората нямаха този навик. Но какво стана? Сега има ли такива хора? Не, няма. Няма, защото държавата си е свършила работата и постепенно, поетапно е направила тази крачка напред. Това е много елементарен принцип.
Друг аргумент. Общините нямат капацитет. Общините нямаха капацитет, когато България влезе в Европейския съюз и когато трябваше да усвояват средства за стотици милиони, но изградиха такъв капацитет. Нали така?!
Същата е темата с боклука, с това как да си организираш извозването, събирането, компостирането на тези отпадъци. Аз вярвам, че хората са ни изпратили тук, особено в една представителна демокрация, където са делегирали на 240 народни избраници да водят държавата и да задават тона на движение, на модернизация на държавата, не само защото трябва да се съобразим с европейското законодателство и заради това, че има директива, а защото това е правилният принцип. Смятам, че хората затова са ни делегирали тази възможност и с нашето гласуване да предопределяме накъде трябва да се развива и модернизира страната. Смятам, че няма нито един здравомислещ човек в тази зала, който да не смята, че този принцип, който е в момента, е абсолютно погрешен.
Разбирам общините. Да, безспорно, със сигурност, трудно е. За тях ще бъде организационно трудно. Много от Вашите аргументи имат своя въпрос, който предстои да бъде уточнен, но в крайна сметка това не трябва да ни спира и да отлагаме тази тема с години напред, защото ние хем искаме, от една страна, да се приближим към средно развитите европейски държави, да сме развита държава, хем обаче не искаме някой път, ей така умишлено, да не направим крачка напред, а крачката напред зависи от това, което ние днес ще гласуваме в тази зала. Основната събирателна дума на Законопроекта е реформа, реформа в този сектор. Аз наистина Ви призовавам всички да подкрепим този Законопроект.
Тук, в рамките на шегата, понеже господин Генов преди малко каза, че принципно са съгласни и философията е правилна, но срокът не е достатъчен, мога да обещая на господин Генов, че ако Вие подкрепите днес Законопроекта, ще говорим по темата за срока – ако трябва ще го удължим, въпреки че не ми се иска, но се надявам сега с моята заявка, Вие да подкрепите този Законопроект.
Няма нищо по-важно от това хората да имат първо прозрачност по начина на събиране на тази такса, как се разпределя прозрачно и да бъде справедливо разпределена, защото много примери може наистина да съдят за това как хората плащат различна такса, а услугата е една и съща и то за едни и същи кварталите, което не е справедливо и няма кой да ме убеди, че това не е грешно.
Така че наистина, колеги, много Ви се моля, призовавам Ви, това наистина е реформа в този сектор, наистина е полезно за обществото, ще модернизира държавата, ще се даде достатъчно време на общините, ако трябва, за да направят своята реорганизация, но ако не го подкрепим, това ще бъде крачка назад и по-скоро ще бъде продукт на регресивно мислене, отколкото на това по какъв начин ние да развием нашата държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, Ви уважаеми господин Ненков.
Реплики към изказването на господин Ненков? Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Ненков, по принцип Вашето изказване прилича на повечето в тая зала, които говорят експертно. Да, така е, трябва замърсителят да плаща колкото замърсява, но Вие знаете, че едно време един човек беше казал приказката за голямата и за малката правда. Да, като погледнем глобално логиката на Закона е правилна. Какво правим обаче с 80% от българските граждани, които едната вечер се събуждат и плащат една такса смет, на другия ден за същата услуга, няма промяна на качеството, няма промяна на боклука който те изхвърлят, и плащат двойно по-голяма такса, защото в крайна сметка така ще се получи.
Така че справедливостта е понятие, което погледнато от различна камбанария, звучи по различен начин в очите на българските граждани. Затова тъй като Вие говорите доста справедливости и не само Вие, и Ваши колеги тук в залата, кажете ми как ще обясним на тези 80% от гражданите и казвам 80, защото ясно е че има 5%, за които не е проблем, има едни 10-15% в Столипиново, Кумлука Бургас, на други места, които и досега не са плащали, без значение каква е методиката, пак няма да плащат. Другите 80% обаче, на които ще им се увеличи таксата без да има промяна на услугата, как им го обясняваме това? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Тишев.
За втора реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега Ненков! В контекста на казаното аз също ще Ви задам един въпрос на преждеговорившия. Как ще обясните на българските граждани, че преди като се отопляваха чрез ТЕЦ, нямаше топломери, ползвате – не ползвате, много малко, дели се наравно и плащате, има един общ водомер, може изобщо да не живеете 5-6 месеца, но се дели по равно и всички носят тежестта на другия. В контекста на преждеговорившия, защото въпросът тук не е кой колко ще плаща, а че ще плаща толкова, колкото е консумирал или генерирал отпадъци. Същото е по тол системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Трета реплика?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ненков!
Да, действително в този Законопроект ние правим една огромна промяна, промяна във философията и тук репликите, които се направиха, и не бива и да оставаме и ние като народни представители с убеждението, че по трите компонента ще се плати това, което ти замърсяваш, но ние живеем в едно семейство, в една община и оттам ще се плати, разпределяйки по трите варианта дали на РЗП, или брой жители, обработката на отпадъка. Ами добре, всички кметове и всички съветници, пак казах, трябва да вървим към модерни общини, ами общите ти части, миенето, тротоарите, зелените части, компостирането? Това ще се разпредели по-равно и солидарно, то ще дойде по сметката. Тоест, разберете, ние в момента с малката сума, с която ще въведем едно модерно… И ние се притесняваме от това готовността в тези първи две-три години при пренастройването на тази система цялостно, ще има ли поетапно въвеждане? Въведете го сега, Ваша воля, водите 125 кмета, да го направят, да модернизират България, ние ще помагаме, имаме по малки общини. Но изключително е отговорно в този процес, ако приемаме принципна, радикална промяна, действително да бъдат чисти градовете и селата, да има въздух като ще се дава тази тежест.
И не оставайте с впечатление, че няма, тука господин Лазаров каза: по първия компонент за всеки по-различно, но има още два-три компонента още, на които ще има и на калпак – тротоари, общи части, парк, миене, има много неща. Това е политика – чистите градове като отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Янкова.
За дуплика господин Ненков. Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Янкова! Аз съм вътрешно убеден, че вие разсъждавате по един и същи начин, както и ние, убеден съм в това нещо. Въпросът е дали ни стиска, това е целият въпрос.
Аз казах и преди малко, всяка реформа, разбира се, че иска време, няма съвършен закон, няма перфектни общини, но Вие много добре знаете, във всяка една община, независимо от какъв цвят е кметът, или там мнозинството в общинския съвет, много си зависи от самите управленци в една община дали ще успяват да направят хубава, чиста, подредена община. И тука не опира само до някаква окраска на цвят, нали така, а до желание на един кмет, администрация, разбира се, на финанси, на възможност да участвате по различни програми, защото има много кметове, примерно, които казват: „ние не можем“ или „искаме пари, обаче няма“. Има възможности, някои други успяват, значи не е равнопоставено.
Въпросът тук наистина е: дали сме готови да направим тази крачка напред с ясното съзнание че тя ще доведе сигурно до някакво затруднения, ще изисква някакво време, но нещо, което вече толкова години е коментирано, на мен са ми мили общините, не ме разбирайте погрешно, напротив, но трябва все пак ние да им зададем този тон. Дали ще е 2019 или 2020 г., в крайна сметка не е толкова от значение. Въпросът е наистина да вървим в тази посока защото ако искаме все пак да се развиваме, да има чисти градове, да бъде подредено, да бъде по-прозрачно, ако щете, то това е стъпката напред и няма съмнение.
Ние не сме измислили топлата вода, ние гледаме да видим добри примери в други големи държави. И аз съм сигурен, без да съм направил справка, наизуст говоря, че няма сигурно в света или поне в Европа такива големи градове, където примерно да имат за основа данъчната оценка, или още по несправедливия вариант, разгъната застроена площ. Напротив. И това, което преди малко колега Тишев ме репликира също. В крайна сметка никой не казва дали ще е по-скъпо, или не и това е мит, защото, в крайна сметка, ако ти имаш възможността и ти се даде да плащаш по-малко, ако ползваш по-малко битови отпадъци, генерираш по-малко боклук, то тогава би било и стимул. А тези хора пък, които всъщност до този момент са плащали по-малко, за тях е било позитив, но за всички останали, които до този момент се субсидирали тяхното неплащане, не е справедливо и за самите тях – една и съща услуга в един и същи квартал се разплаща от различни хора по различен начин. Това не може да бъде справедливо.
А че има много такива сигурно частни случаи във всяка една община – отдалеченост от депата, и така нататък, аз съм съгласен, но това всяка една община спрямо своята специфика може да го направи и съм убеден, че може да го направи. И ние сме хората, които трябва да зададем този тон напред. Затова са ни изпратили хората, защото искаме да развиваме държавата си да бъде модерна, градовете ни да бъдат модерни, чисти, подредени, нали затова сме избрани тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ненков.
За изказване направи заявка господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Никой не спори по това, че е крайно време да бъде наложена справедливост и основният принцип на заплащане на тази услуга е „замърсителят плаща“ – количеството отпадъци, което всяко едно домакинство изхвърля, и, разбира се, да се намери най-добрият модел за поддържане и почистване на обществените площи.
Според мен, и дебатът дотук го показа, един от най-тежките проблеми при вземането на решение днес е това, че липсва реална предварителна оценка на ефекта от прилагането на Законопроекта за изменение и допълнение на този закон. Ако такава беше направена, може би сериозно, може би и общините щяха да бъдат много по-спокойни в предварителното обсъждане, в търсенето на консенсус за решаването на този тежък въпрос.
Безспорно реформа е необходима, но без партньорството на общините с едно такова силово налагане на решение без дори да дадем знак, че е възможно да има обсъждане на един по-преходен период на прилагането на Закона, нормално е да получим такова отношение от тях, и то от всички общини, независимо от политическата окраска на управлението.
Вторият голям проблем според мен, и мисля, че е трудно да се отрече, е, че за пореден път приемаме закон, с който вменяваме безспорно една законово уредена отговорност на общините, че зад чиято подготовка ние не осигуряваме финансиране. Защото през тази първа година – през 2018 г., включително с подготовката на базата данни, със създаването на новия софтуер, с инвестирането в съдове или в торби за отпадъци, в информационните кампании, за всичко това ще бъдат необходими допълнителни средства и законът, нито пък нашето поведение дотук и в предварителното обсъждане, не дава никакъв знак, че ние ще подкрепим общините с някакви инструменти за това.
Между другото становището, което чух от председателя на нашата комисия господин Веселинов на изложението на общините, в което те предлагат да се върви паралелно и към изменение на Закона за управление на отпадъците, е наистина много добро предложение. Защото без да съм експерт по темата, но видях, че община Габрово е предложила подобно нещо при предварителното обсъждане – продуктовата такса, която в момента не постъпва в общините, може да бъде един финансов инструмент, с който те да бъдат подпомогнати през първата година от прилагането на Закона.
И накрая, най-големият риск според мен не е само новата финансова тежест върху гражданите и домакинствата. Най-големият риск е това, че след толкова години и усилия на местните власти и постигане на едно добро ниво на управление на отпадъците Законът създава огромен риск това качество на услугата и това ниво да бъде загубено, и то буквално за една година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Реплики към изказването на господин Иванов? Не виждам.
Заповядайте за изказване, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно днешният дебат, проведен в залата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, показва, че тези промени са изключително важни. Показва, че тези промени имат много аспекти. Това е Законопроект, който касае не само доброто финансово управление на публичните средства. Това е Законопроект, който касае всеки един гражданин. Това е Законопроект, който касае както социалния въпрос, така и икономическите въпроси, така и екологичните въпроси.
От всичко чуто дотук няма как да не споделя впечатлението, че всички ние се обединяваме около духа и философията за принципите, които стоят в основата на Законопроекта – принципите за справедливост, принципите, свързани с основите на екологичното законодателство, принципът „замърсителят плаща“, принципът „заплащаш колкото изхвърляш“.
Всички ние сме съгласни с това, че трябва да работим заедно, за да става средата в населените места все по-приветлива, да бъде чисто, да бъдат добре поддържани нашите градове и села, за да не се допуска замърсяване на околната среда. Прозрачност, информираност, публичност, диалогичност – това също е принцип, залегнал в предложения Законопроект.
Затова искам да призова всички тук да подкрепим Закона. Както стана ясно, този въпрос стои на дневен ред вече дълги години.
Но ние трябва да правим крачките напред – крачките, свързани с постигането на националните цели; крачките, които са свързани, ако щете, и с общите европейски приоритети, свързани и с прилагането на стъпките от преминаването към кръговата икономика. Защото предварителното третиране, рециклирането на отпадъците – всичко това трябва да бъде прилагано, за да намалим количеството депонирани отпадъци. Тук всеки един от нас има своето място, има своята роля и този Законопроект е един от стимулите, който ще доведе до това да се намали количеството генерирани отпадъци, да бъде справедливо разпределяна тежестта на базата на генерираните от всеки един от нас отпадъци, да могат общините разумно да структурират план-сметките си, да бъдат разходвани средствата, за да се инвестира в подобрение на системите за управление на отпадъци.Това се прави в годините.
Показателите са ясни, положителната тенденция – също, както по отношение на постигане на целите, свързани с йерархията на управление на отпадъците, така и по отношение на подобряването на средата за живот на нашите граждани.
Нека заедно да се обединим около това да подкрепим един разумен Законопроект, следващ тези основополагащи принципи.
Що се отнася до дебата, то той може да продължи и в периода между първо и второ четене на Законопроекта, в рамките на който могат да бъдат обсъдени конструктивните предложения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Реплики към изказването на госпожа Василева? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Атанасов, заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Явно е, че когато се прави такава радикална крачка, има печеливши, има и губещи. Истината е, че тук в тази зала доста от народните представители са били кметове и знаят, че този проблем е повече от 15 години, постоянно се обсъжда и идеята да се направят реформи е постоянна. Няма да повтарям колегите, които се изказаха преди мен.
Мисълта ми е друга. Истината е, че от цялата тази история, и това прави чест в интерес на истината на колегите от ГЕРБ и от БСП, и на колегите дори от ДПС, защото това са трите основни партии, които имат кметове в страната, истината е, че тежестта на цялата тази история ще падне върху техните кметове, и то бъдете сигурни, че ще бъде така.
Какво ще се получи? Ясно е какво ще се получи. Това е едно от основните приходни пера на всяка една община, на всеки един кмет. Аз съм убеден, че новата система ще направи така, че кметовете ще имат по-малко приходи в общинските си бюджети. От тук изходът е един и тук вече ще се види дали това нещо, което правим в момента, ще даде някакъв сериозен резултат. Голяма част от кметовете ще посегнат към вдигането на местните данъци. Това мога още отсега тук да Ви го кажа и ще видите, че ще се окаже така.
От тук нататък вече зависи как в градовете гражданството ще приеме поредното вдигане на данъците в общините. Така че тук е, бих казал, прищипването на проблема – как социално ще бъде възприето от обществото това вдигане на данъците, защото аз съм убеден, че някои кметове, да не кажа повечето, ще стигнат до там.
Тук въпросът е, че потърпевши са и ГЕРБ, и БСП, и ДПС, ние – „Воля“, и „Патриотите“. Патриотите имаме само няколко кмета в България и то на малки селища.
Тук вече наистина очаквам точно през 2019 г. да стане и политическия сблъсък, защото много от гражданите ще кажат: защо ни вдигате за пореден път данъците? Ето това ще стане, но иначе аз категорично смятам, като мое лично мнение, че тази система, която в момента въвеждаме, е справедлива. Справедлива е най-вече за гражданите, справедлива е за бизнеса, но като всяка система, тя не е съвършена.
Някои колеги тук много правилно казаха, че никой от нас в тази зала не може да бъде магьосник, за да прецени как наистина ще реагира толкова рязка, повтарям, толкова рязка промяна на нещата.
Аз лично, както и колегите от моята група, ще подкрепим Закона на първо четене. Някои неща на второ четене трябва да се изгладят, но нека заради „мръсната вода“ да не хвърляме бебето, така че като бивш кмет с пълно основание ще подкрепя на първо четене този Закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Реплики към изказването на господин Атанасов? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет на 14 юли 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласували 183 народни представители: за 112, против 38, въздържали се 33.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред:
ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА, № 753-19-8, ОТ 19 ЮЛИ 2017 Г., ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, АЛ. 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА, № 754-01-24, ВНЕСЕН ОТ БОРИС ЯЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 15 ЮНИ 2017 Г., И № 754-01-33, ВНЕСЕН ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ СТАНИСЛАВ ИВАНОВ НА 30 ЮНИ 2017 Г.
С доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще ни запознае председателят на Комисията – народният представител Халил Летифов.
Имате думата, уважаеми господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Най-напред ми позволете една процедура за допуск.
На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъдат допуснати Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и господин Бойко Рановски – началник-отдел „Пътна полиция“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министър Ципов и господин Рановски в залата.
Имате думата, уважаеми господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По § 1 има предложение от народния представител Борис Ячев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 5, ал. 3 т. 1 се изменя така:
„1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества, или техни аналози;“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата за изказвания, колеги. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, както и предлаганата от Комисията редакция на § 1 по вносител, съгласно нейния доклад.
Моля, гласувайте текста на вносителя за наименованието и § 1 по доклада на Комисията.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Наименованието на Закона и § 1 по доклада на Комисията са единодушно приети.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 2 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Член 19 се изменя така:
„Чл. 19. (1) Когато релсов път е разположен върху платното за движение, водачите на пътни превозни средства, които се намират върху него, са длъжни да го освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, за да го пропуснат да премине.
(2) Когато на пътя има платно, с изградена пътна настилка, обособено за движение на релсови превозни средства, се забранява движението на нерелсови пътни превозни средства по него, с изключение на пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Какво се предлага в този параграф? Първо, искам да напомня, че гледаме 73-тата поправка на Закона за движение по пътищата. Продължавам да твърдя, че трябва нов Закон за движение по пътищата. Не виждам изпълнение на обещанието на господин Цветанов през есента да има внесен такъв Закон от работната група. (Реплики от ГЕРБ.) Всички промени, които се правят в момента, не виждам с какво ще допринесат за намаляване на жертвите по пътищата в двата параграфа, които се предлагат в момента.
За какво става въпрос? Колеги, слушайте внимателно, за да видите каква глупост ще приемем: „Когато релсов път е разположен върху платното за движение, водачите на пътни превозни средства са длъжни да го освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, за да го пропуснат да премине.“
Обяснете, ако Вие шофирате и зад Вас има някакъв автобус, микробус, Вие откъде знаете дали този автобус е от обществените линии за ползване, как най-бързо ще освободите линията, по какъв начин, след като двете платна около Вас са заети, къде ще отидете, за да го освободите, и съответно как ще бъдете санкциониран и от кого?!
Приемаме норма, която няма да бъде изпълнявана. Автомобилите ще се движат по релсовите пътища, ще затрудняват движението на трамваите – в случая говорим само за София, тъй като на други места няма трамваи, но въпреки всичко предложението продължава да фигурира в доклада, а още по-лошото е, че е прието от Транспортната комисия.
И второто, по-притеснително предложение: „Когато на пътя има платно с изградена пътна настилка, обособено за движение на релсови превозни средства – представете си го, примерно бул. „Константин Величков“ или бул. „България“, за който дадохме 17 милиона, за да се направи трасето за трамвай – се забранява движението на нерелсови пътни превозни средства по него, с изключение на пътни превозни средства от редовните линии на обществения транспорт.“
Следователно по линиите на трамваите, които са екологичният, икономичният, бързият транспорт в София, сега пускаме автобусите, за да станат още по-бързи или още по-екологични – не мога да разбера?!
Освен това трасетата на трамваите са коренно различни от трасетата на автобусите от гледна точка на безопасността. Кажете ми, когато има два автобуса, спрели на светофар, и зад тях трамваят се движи със скоростта, с която се движи, но знаем, че спирачният път на релсовите превозни средства е доста по-дълъг от този на другите, при не дай си Боже една катастрофа колко жертви ще има?! И всички ние ще бъдем съучастници в приемането на текста, защото на трамвайното трасе ще сложим автобуса с пътниците вътре – правостоящи, без колани, без нищо, ние ще ги заложим и ще се молим на Господ някой ватман да не се спре в тях. Те и сега трамваите се блъскат един в друг, и сега, в момента стават тези катастрофи.
Колеги, предлагам този текст да не се приема. Предлагам да се обмисли в бъдеще в диалог със Столична община какъв е проблемът. Кой проблем решаваме с този текст? Тогава да се предлагат решения.
Иначе очаквам следващото предложение на господин Иванов да бъде да вкараме автобусите по метролиниите – още по-бързо. Благодаря Ви. (Смях, оживление, ръкопляскания от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 по доклада на Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 99, против 35, въздържали се 9.
Параграф 2 по доклада на Комисията е приет.
Прегласуване – заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване, защото двама от колегите не успяха да гласуват.
В същото време искам да обърна внимание върху изправността на пултовете за гласуване. Това не е пръв и единствен случай. Моля, когато приключи заседанието, да се направи необходимата проверка защо не може да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Разбира се. Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Прегласуване.
Гласували 149 народни представители: за 105, против 37, въздържали се 7.
Параграф 2 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 3 – предложение от народния представител Борис Ячев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 102 т. 1 се изменя така:
„1. на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на неправоспособен водач;“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване § 3 по доклада на Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се – няма.
Параграф 3 по доклада на Комисията е единодушно приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По § 4 – предложение от народния представител Борис Ячев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 125 т. 5 се изменя така:
„5. има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме § 4 по доклада на Комисията.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се – няма.
Параграф 4 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от народните представители Станислав Иванов, Тома Биков и Петя Аврамова. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 143 се създава ал.15:
„(15) Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 5 със съответното му съдържание, съгласно доклада на същата.
Моля, гласувайте § 5 по доклада на Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 142, против няма, въздържал се 1.
Параграф 5 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Предложение от Георги Свиленски и група народни представители.
Комисията не приема предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Имате думата, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател!
Извинявайте, колеги, че така става, но понеже има разместване в параграфите.
Става въпрос за отмяна на ал. 2 в чл. 144, а именно за нотариалната заверка при прехвърляне на регистрирани моторни превозни средства между собственици.
Мотивите, с които предлагаме това нещо, са и във Вашата, а и в нашата предизборна програма имаше предложение за облекчаване на обществото от административна тежест. Смятаме, че нотариалната заверка е абсолютно излишна в момента. При положение, че вече има два талона, няма нужда да се ходи при нотариус. Купувачът и продавачът могат абсолютно свободно да си сключат договор, да отидат в съответното поделение на МВР, да си регистрират автомобила, без да плащат тези такси, които се плащат в нотариалните кантори. Още повече, че и в момента, който не желае да посещава нотариална кантора, има тази възможност – да извърши прехвърляне на автомобила без да ходи при нотариус. Разбира се, не забраняваме това нещо да се случва. Който купувач има притеснения, че купувайки автомобила може да има някакви тежести или може да има някаква съсобственост, или може да има някакви проблеми с него, по свое собствено желание може да отиде при нотариус и да си изповяда сделката за негова сигурност, но не го правим задължително за всеки един купувач, който купува автомобил.
Мисля, че това предложение трябва да го подкрепите, ако сте искрени в желанието си да облекчите българските граждани в тяхната административна тежест. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски!
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми, колеги!
Вземам думата като вносител на това предложение. Считам, че със задължителната нотариална заверка на договорите голяма част от излишни финансови средства отиват в нотариусите, като също няма гаранция, че когато договорът е нотариално заверен, не могат да се извършват измами.
Бих искал да Ви дам пример с това, че мерцедесът на Президента Първанов беше продаден при един нотариус. Ще Ви дам и един друг пример със злоупотребите при нотариусите: живея в една жилищно-строителна кооперация, където още има дела и не можем да си извадим нотариални актове, но някои от нашите колеги пет пъти си продадоха апартаментите през нотариус, с което нарушават Закона, но с това не се гарантира, че когато един договор е нотариално заверен, ще бъде защитен от съответни злоупотреби.
Затова с господин Свиленски внесохме тази промяна да отпадне таксата и минаването през нотариалните кантори, защото считам, че много финансови средства отиват в нотариусите без да има необходимата правна гаранция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Паунов!
Репликата ли господин Шопов или изказване? Изказване.
Има ли реплики преди това? Няма други реплики.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател!
Недейте колеги, много е рано за такова нещо. Смятам, че и никога няма да му дойде и времето. Тук става въпрос за държавна санкция. Тази държавна санкция се осъществява от нотариус и се касае за нещо значимо. Ако тръгнем по този начин, скоро ще кажете: „за да не взимат нотариусите едни пари, хайде да не минават през нотариус и сделките с недвижими имоти“. Просто глупост! Това за мен е някакво детско хрумване.
Нотариалните такси са пренебрежимо малки в сравнение с интереса на тези сделки и това изобщо не е проблемът тук. Нотариалната форма има далеч по-важно значение. Това не е само да се регистрира волята на страните. Тук става въпрос на последици, които са свързани с оглед на значима собственост. В такива случаи сделката минава през нотариус.
Въпросът е много юридически, колеги, и аз бих искал да чуя тук юристите от БСП какво мислят по въпроса? Въпросът не е проблем от естеството на проблемите в Закона за движение по пътищата. Въпросът тук е вещноправен и би трябвало да бъде въпрос на много значимо, голямо не само обществено обсъждане, а преди всичко в юридическите среди. Това е виждане, което е либерално, но аз не се учудвам. Вие – социалистите, сте близки до либералите, социаллибералната идея е ясна и аз отново влизам тук в едно теоретизиране. Консервативното, сериозното, изпитаното в годините, във вековете, ако щете, усещане и виждане по въпроса е консервативното. А то е такова и недейте да си правим експерименти, защото ще залеем съдилищата с дела. Тогава да му мислят съдиите, на които и без това не им е лесно. Мога да Ви очертая в момента поне няколко хипотези за последици, които могат да следват, ако не се мине през нотариус. Нито е времето, нито е мястото в настоящия момент. Точно тук е мястото, разбира се, за такива обсъждания, но става въпрос за много значим и задълбочен дебат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов!
Първа реплика, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин Председател!
Благодаря за изказването, господин Шопов! Аз Ви уважавам Вас като дългогодишен и опитен народен представите, само че ще Ви кажа, че това, което начертахте, не е толкова черно и не е толкова страшно. И в момента, ако Вие решите да продадете Вашия автомобил на мен, Вашия личен автомобил, и не искаме да отидем при нотариус, ние двамата с Вас отиваме в „Пътна полиция“. Вие заставате на едно гише, попълвате срещу три лева заявление за дерегистрация на Вашия автомобил, след това сядаме на пейката двамата с Вас, пишете един договор, че Павел Шопов продава на Георги Свиленски автомобил за „Х“ лева и аз с този договор отивам на другото гише, тъй като този автомобил вече не е регистриран, и срещу още петнадесет лева го регистрирам. Разбрахте ли как става в момента ситуацията? И това го знаят тези хора, които се занимават с покупко-продажба на автомобили.
И защо трябва едни хора, така наречени „тарикати“, да се възползват, а масата български граждани да отиват и да си плащат – за Вас пренебрежимо малки, но за голяма част от хората пренебрежимо големи нотариални такси. Дайте да затворим тогава този път, който Ви казах аз. В тази алинея се казва, че само регистрирани автомобили подлежат на нотариална заверка. А другите автомобили? Казах Ви, срещу три лева дерегистрирате, срещу още 15 лв. регистрирате новия автомобил. Аз не предлагам някаква реформа в правната система на България, а действително – нека юристите да си кажат мнението, казваме, че трябва да облекчим гражданите. И когато нещо може да се случи, защо да не го махнем там, където е записано в Закона? Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Шопов за дуплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Чудех се дали да взема реплика, защото съм слисан от лекотата, с която илюстрирате как може да стане за гражданите нещо по-лесно? Ясно е, че може така. Само че се опитах да внеса дълбочина в мисленето, една дълбочина на проблема, за да бъда разбран – и сигурно съм разбран много добре от юристите. И тук, докато Ви слушах, имаше реакции от страна на колеги, които много добре ме разбират. Говоря за държавна санкция, говоря за значимост на интереса, говоря за последици, които са видими от практиката, с оглед на такова нещо. Най-простият пример, който мога да Ви дам в това отношение, е много често срещаната практика хората по този начин, с едни договори, да си прехвърлят едни на други коли, след което в такива случаи обикновено идват страшни последствия.
Колеги, ще Ви посъветвам в живота никой от Вас да не го прави с лека ръка, дори и на близки хора, ето така с един договор или без договор: „Ето ти колата, вземете парите“ – и свършено. Ами, тук става въпрос за достоверна дата! Знаете ли какво значи това? Тя може да бъде дадена от един нотариус. Никой не може да каже, че договорът, който, както Вие предлагате, няма да бъде антидатиран, и ако се случи нещо, отговаря собственикът – този, който номинално е собственик. А страните могат да си антидатират договора.
Давам един от милионите случаи, една от хипотезите, които да се случат, господин Свиленски. Зарежете тази работа, недейте да обръщате правния мир между институти, институти, които до този момент са пробвани и са доказали абсолютно състоятелността си. Не хвърляйте нещата в хаос! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Думата има народният представител Иван Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Мисля, че направеното предложение е достатъчно резонно и аргументите, които бяха изложени от колегите, са достатъчно сериозни.
Само да припомня и за колегите, които не са си направили труда да посетят чужда държава в Европейския съюз – тази практика е единствено да не си в България. Да има един посредник между две лица, които по нашия Закон за задълженията и договорите сключват договор за продажба на една движима вещ, да отбележим какъв е автомобилът, и има един посредник, който срещу определена сума Ви заверява договора. Това нещо се случва само и единствено на територията на Република България от целия Европейски съюз. Говорим за административна тежест и каквото друго се сетите. Искаме да избегнем тази тежест. Няма проблем във Франция, в Германия да си закупите автомобил, става между двете лица и единствената институция, където след това се удостоверява, прехвърлянето на автомобила, съответно е общината и службите, където се регистрират автомобилите. Това е за европейската практика, защото ние се стремим да влезем в Европейския съюз.
Какво се случва на практика в България?
В България има достатъчно институции, които да гарантират това, че една сделка по прехвърлянето на автомобилите ще бъде изрядна и няма да се случват злоупотреби. И сега в действащото законодателство имаме двуседмичен срок, за да регистрираме един автомобил в съответна служба КАТ. От там нататък всякакъв спор по антидатиране на такава сделка е безпредметен. Още повече, че самата система на регистрация на автомобилите в България е достатъчно надеждна и сигурна, че една такава изповядана сделка, след регистрация на автомобила, няма да има опасност този автомобил да попадне в нечии ръце, различни от собственика, който е бил преди това, и след това на приобретателя. Още повече има вече автоматизирана връзка между КАТ и съответната данъчна служба, където информацията постъпва и човекът си дължи данъците. Достатъчно имаме институции, които контролират този процес. Искаме в момента да премахнем едно паразитно звено, каквито са нотариусите, за да можем действително българските граждани да бъдат облекчени както финансово, така и административно. Резонната стъпка, която ние трябва да направим, е именно да подкрепим и да гласуваме подобно предложение, най-малкото за да станем достатъчно европейци и да можем да пътуваме с гордост в Европейския съюз, да кажем: „Да, ние като един германски или френски гражданин, сме си прехвърлили автомобила“. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Има ли реплики? Други изказвания. Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Свиленски и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 40, против 52, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Часът е 14,07 – изчерпахме времето, предвидено за днешното заседание, поради което го закривам. Следващо заседание – утре от 9.00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,07 ч.)


Председател:

Димитър Главчев



Заместник-председатели:
Цвета Караянчева
Явор Нотев

Секретари:
Стоян Мирчев
Юлиан Ангелов
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ