Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева и Нигяр Джафер

Секретари: Стоян Мирчев и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум – откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги народни представители, представям Ви Проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 20 – 21 септември 2017 г.
1. Избор на членове за съдийската и за прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание на 31 май 2017 г.
2. Проекти на решения за промени в постоянни комисии. Вносител е народният представител Цветан Цветанов на 14 септември 2017 г.
3. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по бюджет и финанси на 15 септември 2017 г.
4. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по културата и медиите на 15 септември 2017 г.
5. Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и на процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на 14 септември 2017 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е Министерският съвет на 1 август 2017 г.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е Министерският съвет на 2 август 2017 г.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Вносители: Ивелина Василева и Диана Йорданова на 8 септември 2017 г. – точка първа за четвъртък, 21 септември 2017 г.
9. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносител е Министерският съвет на 29 август 2018 г. – точка втора за четвъртък, 21 септември 2017 г.
10. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносител е Министерският съвет на 22 август 2017 г. – точка трета за четвъртък, 21 септември 2017 г.
11. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Вносители: Мустафа Карадайъ и група народни представители на 7 юли 2017 г. – точка четвърта за четвъртък, 21 септември 2017 г.
12. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати, Щаба на върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“ (HQ MND-SE). Вносител: Министерският съвет на 17 август 2017 г.
13. Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2016 г. Вносител: Министерският съвет на 31 август 2017 г.
14. Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2016 г. Вносител: Министерският съвет на 29 август 2017 г.
Гласуваме програмата. (Народният представител Иван Валентинов Иванов иска думата за процедура.)
След гласуването.
Гласували 207 народни представители: за 155, против 1, въздържали се 51.
Програмата ни за работа е приета.
Има предложение по чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание като точка в дневния ред на Народното събрание за периода 20 – 21 септември 2017 г. да бъде включено на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-18 от 7 юни 2017 г. Вносител е народният представител Иван Валентинов Иванов.
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес на Вашето внимание представяме Проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Правим това предложение, тъй като темата е изключително актуална и изключително касае събития, произтекли през последните месеци, а именно отвличането и опасността от други такива случаи.
Първата крачка беше направена с приемане на промените в Наказателнопроцесуалния кодекс. Промените, които сега предлагаме в Наказателния кодекс, а те трябваше да вървят ръка за ръка с тези в Наказателнопроцесуалния кодекс, касаят именно предсрочно освобождаване на лица, осъдени за тежки престъпления и в частност тези, които са осъдени за отвличане.
Мотивите за написването на този Законопроект бяха искането за предсрочно освобождаване на лицата, които бяха осъдени по случая „Наглите“.
Тъй като промените в Наказателния кодекс от месец февруари 2017 г. в уредбата на института на предсрочното освобождаване не дадоха необходимия ефект, търсен от вносителите, ние предлагаме промяната, която беше направена и създаде сериозно негативно отношение към направените промени в Кодекса, както и при пострадали от подобен род престъпления, така и сред гражданското общество. Поради това считаме, че предлаганото със Законопроект допълнение, с което да бъде възстановено отпадналото изискване за наложително. Това е изключително важно, тъй като тогава направените промени дадоха възможност на лица, осъдени за тежки престъпления, да имат възможността да излязат по-рано от затвора. Това е като условие, ако…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Стига сте заблуждавали хората.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Напротив, господин Кирилов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте от залата!
Не влизайте в диалог с народни представители от залата!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: За този Законопроект имаме положително становище от прокуратурата на Република България, която казва, че подобна промяна би била полезна и ще се отрази именно превантивно по отношение на лица, които биха могли да извършат подобен род престъпления. Сега е моментът и времето подобен Законопроект да бъде приет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Единствената причина да не бъде включен Законопроектът е, че няма доклад на водещата Комисия и не само по този Законопроект, има още няколко законопроекта по Наказателния кодекс, по които би било добре да се произнесе водещата Комисия. А включеният сега Законопроект за Наказателния кодекс касае европейско законодателство, което позволява отделното му движение, за да може да се разгледа.
Моля, гласувайте.
Гласуваме предложение за включване в седмичната ни програма, направено от народния представител Иван Валентинов Иванов по чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували 210 народни представители: за 92, против 72, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Съобщения:
Постъпили Законопроекти и Проекторешения за периода 13 – 19 септември 2017 г.:
На 13 септември 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносители са Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по земеделието и храните – водеща, както и на Комисията по околната среда и водите;
На 13 септември 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносители са народният представител Цветан Цветанов и група народни представители. Разпределен е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения – водеща.
На 14 септември 2017 г. е постъпил Проект за решение за промяна в състава на Комисията по политиките за българите в чужбина. Вносител е народният представител Цветан Цветанов.
На 14 септември 2017 г. е постъпил Проект за решение за попълване състава на Комисията по околната среда и водите. Вносител е народният представител Цветан Цветанов.
На 14 септември 2017 г. е постъпил трети Проект за решение за промяна в състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Вносител е народният представител Цветан Цветанов.
На 18 септември 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Регламент на Съвета на Европейската общност № 1236/2005 г., относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Вносител е Министерският съвет. Разпреден е на Комисията по икономическа политика и туризъм – водеща.
На 18 септември 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм – водеща.
На 19 септември 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносители са народният представител Цветан Цветанов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта – водеща.
На 19 септември 2017 г. в изпълнение на т. 3 от Решение на Народното събрание от 9 юни 2017 г., прието във връзка с разискванията по питане от народните представители Корнелия Нинова, Жельо Бойчев и Манол Генов, с вх. № 754-05-13 от 17 май 2017 г., е постъпила информация от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, относно бъдещата визия на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и нейното финансово обезпечаване. Информацията е изпратена на народните представители на електронните им адреси и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ ЗА СЪДИЙСКАТА И ЗА ПРОКУРОРСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
В началото ще Ви запозная, уважаеми колеги, с процедурните правила:
1. Заседанието се излъчва в реално време, чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието може да присъстват допуснатите кандидати;
2. Комисията по правни въпроси представя Доклад за проведеното изслушване;
3. Кандидатите се представят от вносител на предложението по поредността им, определена в списъка на кандидатите за съдийската и за прокурорската колегия, изготвен по азбучен ред на собствените имена в изложение до две минути;
4. Провеждат се разисквания по представените кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание;
5. Гласуването се извършва поотделно за всеки кандидат по поредността, определена в списъка на кандидатите за съдийската и за прокурорската колегия;
6. Избран е кандидатът, който е получил най-много гласове, но не по-малко от две трети от гласовете на народните представители;
7. В случай, че повече от шестима кандидати от съдийската колегия, съответно петима кандидати от прокурорската колегия получат необходимия брой гласове, съгласно изискванията на чл. 130, ал. 3 от Конституцията на Република България и на чл. 19б от Закона за съдебната власт, измежду кандидатите, получили необходимия, но най-малък равен брой гласове, се провежда балотаж и за избран се смята този, който е получил най-много гласове, но не по-малко от две трети от общия брой народни представители.
Доклад на Комисията по правни въпроси. С доклада ще Ви запознае председателят на Комисията – народният представител Данаил Кирилов.
Имате думата, уважаеми господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Както Вие посочихте преди малко, в процедурата е предвидена възможност кандидатите, които желаят да присъстват в залата, да имат тази възможност. По тази причина, моля за процедура за допускане в залата за: Ангелинка Николова, Боян Магдалинчев, Боян Новански, Вероника Имова, Даниела Марчева, Диана Хитова, Драгомир Кояджиков, Марина Дойчинова, Мирослав Джеров, Нели Виодорова, Стефан Гроздев, Владислав Томов, Гергана Мутафова, Йордан Стоев, Калина Чапкънова, Маринела Тотева, Пламена Апостолова, Светлана Бошнакова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласуваме направеното предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Гласували 200 народни представители: за 199, против 1, въздържали се няма.
Поканете лицата в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател!

„ДОКЛАД
относно изслушване на допуснатите кандидати за членове за съдийската и за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

На свое заседание, проведено на 7 септември 2017 г., Комисията по правни въпроси проведе изслушване на допуснатите кандидати за членове за съдийската и за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, в съответствие с Раздел IV от Решение на Народното събрание за приемане на Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на членове за съдийската и за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, приети на 31 май 2017 г., обн. в ДВ, бр. 44 от 2 юни 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Института за пазарна икономика – господин Иван Георгиев – правен експерт, и от Института „Отворено общество” – госпожа Иванка Иванова – директор на „Правна програма”.
В срока, определен в Процедурните правила, са постъпили осемнадесет предложения за кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на Народното събрание. Към предложенията са представени всички изискуеми документи съгласно Раздел I, т. 2 от процедурните правила.
В съответствие с процедурните правила на 12 юли 2017 г. Комисията по правни въпроси извърши проверка за допустимост на предложените кандидати на основание разпоредбите на Закона за съдебната власт и Раздел ІІI, т. 1 от Процедурните правила, като взе решение до изслушване да бъдат допуснати всички осемнадесет кандидати, от които 11 за съдийската колегия и 7 за прокурорската колегия.
На основание Раздел IV поредността на изслушването се проведе по азбучен ред според собствените имена на кандидатите.
Кандидатът за член на ВСС госпожа Ангелинка Николова беше представена от народния представител Симеон Найденов, който изтъкна, че госпожа Николова има 26 години стаж в съдебната система, като е преминала през всички нива от младши съдия, съдия изпълнител, районен съдия и съдия в Окръжен съд – град Търговище. Разглеждала е граждански, наказателни, административни и търговски дела.
През 2017 г., госпожа Николова е напуснала съдебната система и към настоящия момент е адвокат в Адвокатска колегия Търговище, като е включена и в списъка на синдиците към Министерството на правосъдието.
В подкрепа на кандидата са постъпили становища от Окръжен съд град Търговище и Адвокатския съвет на Адвокатска колегия Търговище.
В представянето си госпожа Николова акцентира върху необходимостта от въвеждане на ефективни правила в съдилищата, борба с корупционните практики и издигане на авторитета на съдебната система. Според нея повишаването на авторитета на съдебната власт минава през прозрачен, принципен и компетентен избор на административни ръководители, промяна в системата за повишаване и преместване на съдии чрез обективна оценка на работата им.
Госпожа Николова предложи промени в дисциплинарните производства, целящи бързото им провеждане и оповестяване на постановените решения пред обществеността.
Народният представител Данаил Кирилов представи кандидатурата на господин Боян Магдалинчев като посочи, че съдия Магдалинчев е юрист с високи професионални и нравствени качества, доказани в дългогодишната му 35-годишна съдийска практика и 38-годишния му общ юридически стаж, който последователно преминава през всички нива на съдебната система.
Господин Магдалинчев е лектор на множество семинари в национален и международен план, участва и в множество работни групи по различни законопроекти и активно допринася за развитието на концепции за стратегическо управление на съдебната система, в частност – на административните съдилища.
В подкрепа на господин Магдалинчев са постъпили становища от Европейската асоциация на административните съдии, Главния инспектор на съдебния инспекторат на Румъния, Русенския университет „Ангел Кънчев” и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
В изложението си господин Магдалинчев акцентира върху възможността ВСС чрез изготвянето на становища по законопроекти да подобри организацията на съдилищата и предложи създаването на аналитично звено за правни анализи в съвета, което да се фокусира върху проблемите на съдебната система. Според него ВСС следва да използва правомощията си и да промени границите на съдебните райони и добави, че не е задължително те да съвпадат с административното деление на страната. Господин Магдалинчев изрази необходимостта от въвеждане на ясен и обективен механизъм за оценка на магистратите-кандидати за административни ръководители, който да проверява правните и организационните им компетенции, както и качествата им с оглед представителния характер за длъжността.
В отговор на поставения от господин Филип Попов въпрос относно това какви мерки следва да бъдат предприети във връзка с неравномерната натовареност на магистратите, господин Магдалинчев посочи, че пленумът на ВСС може да предприеме действия за оптимизиране на съдебните райони чрез промяна на съдебния район в някои административно-териториални единици.
Кандидатурата на господин Боян Новански беше представена от народния представител Христиан Митев, който посочи, че господин Новански е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски” с 20-годишна практика като адвокат. Практикува в областта на наказателното, търговското и корпоративното право. Участвал е в редица семинари, конференции и симпозиуми в страната и чужбина по проблемите на съдебната система.
В подкрепа на кандидатурата е постъпило становище от юристи от различни отрасли на съдебната система.
По време на изслушването господин Новански се обяви за регулярно провеждане на конкурси и за преустановяване на командироването на магистрати. Според него настоящият състав на ВСС води немотивирана кадрова политика и това следва да се промени. Той посочи, че трябва да се подобри кадровата и битовата обезпеченост на съдилищата чрез увеличаване на щатната численост на съдии и съдебната администрация в натоварените съдилища за сметка на по-малко натоварените.
Господин Новански постави акцент върху необходимостта от прецизиране на механизма за оценяване при кариерното развитие на магистратите с прилагането на справедливи показатели, както и прозрачни правила при избора на административните ръководители.
От името на вносителите, кандидатурата на госпожа Вероника Имова беше представена от народния представител Димитър Лазаров, който отбеляза, че госпожа Имова има над 36 години юридически стаж в органите на съдебната власт и е дългогодишен лектор по актуални наказателни въпроси, като е взела участие в редица международни обучения и семинари по наказателно право, както и в състава на експертни работни групи към Съвета по законодателството при Министерство на правосъдието за изготвяне на законопроекти. Той посочи, че госпожа Имова е била докладчик на пленума на Върховния касационен съд (ВКС), както и по четири тълкувателни дела на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС, участвала е в изготвяне на становища по конституционни дела и е автор на редица статии и публикации по наказателноправни въпроси.
При представянето на своята концепция госпожа Имова отбеляза като свои основни идеи укрепването на независимостта на съдебната власт, предоставянето на обществото на качествено и ефективно правосъдие, както и решаването на проблема с неравномерната натовареност на магистратите, съдилищата и прокуратурите в страната. Тя се обяви за проявяването на по-голяма активност от ВСС чрез изготвянето на становища по законопроекти, които се отнасят до дейността на съдебната власт.
На въпроса на господин Емил Димитров относно предизвикателствата в дейността на Комисията по атестирането и конкурсите към съдийската колегия на ВСС при решаване на въпросите за статута на магистратите, госпожа Имова отбеляза, че Комисията е подготвяла и предлагала решения по всички въпроси, които регулират статута на магистратите, и посочи като предизвикателство създаването на принципни правила и критерии при оценка на работата на всеки един магистрат.
Кандидатурата на госпожа Даниела Маринова-Марчева беше представена от народния представител Крум Зарков, който посочи, че тя има над 21 години юридически стаж, като е заемала последователно длъжността съдия в Софийски районен съд, Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. Участвала е в редица семинари и обучения, свързани с гражданското и търговското право.
В представянето на своята концепция госпожа Маринова-Марчева постави акцент върху индивидуалната и институционалната независимост на магистратите. Според нея при решаване на проблемите Висшия съдебен съвет следва да упражнява правомощията си при условия на прозрачност, публичност и отчетност, като се избягват привидност и формалност. Тя застъпи идеята за периодични срещи със съдиите по апелативни райони за дискутиране на възникнали проблеми във връзка с правораздаването в рамките на определена материя. Госпожа Марчева добави, че реализирането на дисциплинарната отговорност трябва да се осъществява чрез задълбочено анализиране на всички релевантни факти и съобразяване на ефекта от същото върху конкретния магистрат и цялата общност.
Народният представител Анна Александрова постави въпрос относно конкретните мерки, които трябва да се предприемат за индивидуалната независимост на съдиите. В отговор госпожа Марчева посочи, че за да се осигури тяхната независимост следва процедурите по първоначално назначаване и процедурите за повишаване в длъжност да почиват на обективни критерии. Според кандидата влияние върху независимостта на магистратите оказват натовареността, възможностите за квалификация и спазването на принципа за случайното разпределение на делата.
От името на вносителите, кандидатурата на госпожа Диана Хитова беше представена от народния представител Крум Зарков, който посочи, че съдия Хитова е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски” и допълни, че професионалният й опит е преминал като адвокат и председател на Адвокатска колегия – Сливен, синдик, народен представител в 40 ото Народно събрание, член на Комисията за защита на конкуренцията, а към момента е съдия във Върховния касационен съд. В заключение той изтъкна участието на госпожа Хитова в разработването на законопроекти в областта на гражданското право и обществените поръчки.
В подкрепа на Диана Хитова е постъпило становище от Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – Сливен.
В представянето си госпожа Хитова акцентира върху подобряване на съдържанието на Кодекса за етично поведение на магистратите, необходимостта от усъвършенстване на системата за случайно разпределение на делата с допълнителни критерии, насочени към по-голяма специализация в правната материя и отчитане на фактическата и правна сложност. Според нея в дейността си Висшият съдебен съвет трябва активно да насърчава съдиите чрез прилагане на система за материални и морални поощрения и увеличаване на обученията в сферата на право на ЕС.
Тя предложи създаването на единни правила за осъществяване на административно обслужване на граждани, провеждането на местни конкурси за назначаване на магистрати и създаването на общи критерии в дисциплинарната практика. Госпожа Хитова представи идеите си за създаване на единна система, по подобие на Търговския регистър, за централно разпределение на всички подадени заявления по заповедни и обезпечителни производства и съставянето на каталог на всички отправени от България преюдициални запитвания и резултатите от тях.
Народният представител Крум Зарков представи кандидатурата на господин Драгомир Кояджиков, като отбеляза, че професионалното му развитие започва като следовател в Окръжна следствена служба – град Русе, преминава като съдия в Районен съд – град Русе и Софийски районен съд, а към момента е съдия в Апелативния специализиран наказателен съд.
В изложението си господин Кояджиков отбеляза като важен момент в развитието на новоизбрания Висш съдебен съвет отстояването на независимостта на съдебната система и предложи създаването на раздел в електронната страница на Висшия съдебен съвет, в който всеки магистрат да може да поставя въпроси. Той отбеляза, че Висшият съдебен съвет следва да обобщи и уеднакви дисциплинарната си практика, както и че са необходими промени в законодателството във връзка с натовареността на магистратите. В допълнение кандидатът акцентира върху необходимостта от продължаване на работата по изготвянето на съдебната карта и увеличаване на магистратското възнаграждение на районно ниво.
От името на вносителите, кандидатурата на госпожа Марина Дойчинова беше представена от народния представител Крум Зарков, който отбеляза, че съдия Дойчинова започва професионалния си път като юрисконсулт, а впоследствие работи като съдия на всички нива на съдебната система. Била е съдия в Районен съд – град Ботевград, Софийски районен съд, Софийски окръжен съд и Върховен административен съд, и има над 36 години юридически стаж. Той добави, че госпожа Дойчинова е защитила докторантура по право във Варненския свободен университет, работила е като преподавател в Националния институт по правосъдие и е участвала в работни групи към Министерството на правосъдието по изготвяне на законопроекти.
В подкрепа на госпожа Марина Дойчинова са постъпили становища от Националната асоциация за обществена защита и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
В представянето си госпожа Дойчинова акцентира върху необходимостта Висшият съдебен съвет да насочи усилията си за осигуряване и отстояване независимостта на съдебната власт, прокуратурата и следствените органи, тяхното финансово и техническо обезпечаване. Според нея гаранция за независимостта на съдебната власт е дейността на Висшия съдебен съвет по атестирането, повишаването в длъжност и преместването на магистратите. Госпожа Дойчинова счита като основна задача на Висшия съдебен съвет определянето на норма на натовареност на магистратите, на председателите на съдилищата и на съдебните служители.
На поставения от господин Крум Зарков въпрос госпожа Дойчинова посочи, че не счита, че издигането на кандидатурата й от парламентарната квота ще повлияе на нейната работа във Висшия съдебен съвет и изрази мнение, че това се отнася до всички кандидати за членове от парламентарната квота, стига да работят съвестно и да следват убежденията си.
От името на вносителите, кандидатурата на господин Мирослав Джеров беше представена от народния представител Данаил Кирилов, който посочи, че господин Джеров е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски”, с повече от 17 години юридически стаж към Софийската адвокатска колегия, като неговата сфера на дейност е свързана с гражданското право. Господин Джеров е обществено ангажиран човек, изявен защитник на основополагащите демократични принципи като върховенството на закона, разделението и взаимния контрол между властите, както и равенството пред закона за всички български граждани и организации.
Съюзът на младите юристи представи становище в подкрепа на господин Мирослав Джеров.
При представянето на своята концепция господин Джеров също засегна въпроса за независимостта, като според него основната задача на Висшия съдебен съвет е да гарантира независимостта на съдиите и съдебната система и в тази връзка предложи Съветът да създаде допълнителни структури, които автономно да изпълняват тази функция. Той се обяви за осигуряване на незабавна реакция при накърняване на независимостта на съдиите, което би повишило авторитета на Съвета в съдебната власт.
Според кандидата гаранции за случайното разпределение на делата може да бъде само безукорният морал на ръководителя на конкретния съд. Господин Джеров предложи да се създаде орган по командироване на магистрати и да се увеличи броят на конкурсите, като изложи идеята за изцяло нов начин за атестиране на магистратите, основаващ се на оценка на работата им при включване на гражданско участие при оценяването.
Госпожа Нели Виодорова беше представена от вносителя Ангел Исаев, който отбеляза, че госпожа Виодорова е адвокат с повече от 26-годишен стаж, явяващ се по граждански, наказателни и административни дела в съдилищата в Република България и по дела по жалби пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
В подкрепа на кандидатурата са постъпили становища от Софийския адвокатски съвет, Асоциацията на жените адвокати, Националното бюро за правна помощ, Сдружението с нестопанска цел „Проект права на човека” и юристи, поддържащи нейната кандидатура.
Госпожа Виодорова посочи като първостепенна задача в дейността на Висшия съдебен съвет утвърждаването на независимостта на съдебната власт и създаването на механизми за защита на магистратите от нерегламентиран обществен, политически, медиен и йерархически натиск. Тя обърна внимание върху нуждата от провеждане и утвърждаване на трайна и последователна дисциплинарна практика и въвеждането на електронното правосъдие.
Народният представител Хамид Хамид представи кандидата господин Стефан Гроздев като изтъкна, че господин Гроздев е магистрат с над 28 години юридически стаж, работил е като съдия в Софийския районен съд, Софийския апелативен съд, а понастоящем е заместник-председател на Апелативен съд – София, и ръководител на Търговската колегия. Господин Гроздев притежава допълнителни квалификации и специализации в областта на международното право.
В подкрепа на господин Стефан Гроздев е постъпило становище от Частно висше училище – Колеж по туризъм – Благоевград.
В допълнение към представянето си господин Гроздев посочи необходимостта от институционална независимост на съдебната власт, нуждата от провеждане на обективни, прозрачни и предвидими конкурсни и атестационни процедури, както и от осигуряването на широка публичност на кандидатурите за административни ръководители. Според него промяната на съдебната карта следва да бъде извършена както с оглед решаване на проблемите с неравномерната натовареност на различни звена от системата, така и с оглед осигуряване на нормален достъп до правосъдие на гражданите и организациите. Той постави акцент на връзката между съдебната карта и натовареността на магистратите, въвеждането на електронното правосъдие и създаването на единна деловодна програма за всички съдилища.
Народният представител Симеон Найденов представи господин Владислав Томов, като отбеляза, че той е магистър по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“, има 20 години юридически стаж и последователно е работил като юрисконсулт, младши прокурор в Районна прокуратура – гр. Сандански, адвокат и прокурор в Районна прокуратура – гр. Варна, и е участвал в множество семинари, организирани от Националния институт на правосъдието.
В представянето си господин Владислав Томов постави акцент върху необходимостта от промяна на критериите при провеждането на изпитите за първоначално назначаване в съдебната система и от създаване на обективни процедури за повишаването в длъжност на магистратите. Според кандидата за осигуряването на независимост на магистратите е нужно увеличаване на техните възнаграждения. Той предложи да се съкратят сроковете при разглеждане на дисциплинарните дела и да се осъществи постоянен мониторинг на натовареността на отделните звена в съдебната система. Господин Томов отбеляза също нуждата от продължаване на работата по изготвяне на съдебна карта.
От името на вносителите кандидатурата на госпожа Гергана Мутафова беше представена от народния представител Данаил Кирилов, който посочи, че г-жа Мутафова последователно преминава през всички нива на съдебната система. Била е прокурор в Районна прокуратура – гр. Пловдив, изпълнявала е длъжността административен ръководител на Районна прокуратура – гр. Асеновград, и на Районна прокуратура – гр. Пловдив. Той добави, че Гергана Мутафова е заместник-председател на Асоциацията на прокурорите в България, член е на Националната прокурорска мрежа за международно сътрудничество и има многобройни специализации у нас и в чужбина.
В подкрепа на госпожа Гергана Мутафова са постъпили становища от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Асоциацията на прокурорите в България, Института по Европейско право, Българско училище за политика „Димитър Паница“ и Висшето училище по сигурност и икономика – Пловдив.
В своето представяне госпожа Мутафова посочи, че най-големият проблем е неравномерното натоварване на съдиите и прокурорите, което на свой ред се отразява и на качеството на тяхната работа. Тя застъпи идеята за въвеждане на нови стандарти за обмен на информацията между отделните подсистеми на съдебната власт и постави като приоритет бързото въвеждане на електронното правосъдие. Госпожа Мутафова предложи създаването на общ софтуер, който да предоставя възможността за проследяване на наказателното производство от неговото образуване до постановяване на окончателна присъда или постановление. Според кандидата съдилищата трябва да могат да задържат процент от приходите от съдебни такси, за да има средства за поддържане на съдебните сгради.
Народният представител Емил Димитров представи кандидатурата на господин Йордан Стоев като посочи, че кандидатът е магистър по право, завършил е Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност – МВР София, и има 21 години юридически стаж. Господин Стоев е работил последователно като следовател, адвокат, заместник-директор на Столична следствена служба, прокурор и понастоящем е заместник-апелативен прокурор в Апелативна прокуратура – гр. София.
В подкрепа на г-н Йордан Стоев е постъпило становище от Частно висше училище – Колеж по туризъм Благоевград.
В допълнение към своята концепция г-н Стоев посочи, че е необходимо въвеждане на единен и комплексен стандарт за оценяване на магистратите, преразглеждане на концепцията на конкурсите за преместване в равен по степен орган на съдебната власт и кадровата политика на Висшия съдебен съвет. Според него трябва да се създаде единна норма за натовареност на магистратите и да се продължи работата по изработването на съдебната карта. Той подчерта нуждата от единни и обективни критерии в дисциплинарните производства, като предложи механизми за поощряване на отделните магистрати. Господин Стоев отбеляза като приоритет активното взаимодействие между ВСС и Министерството на правосъдието при изработването на законопроекти в областта на съдебната система.
От името на вносителите народният представител Данаил Кирилов представи кандидатурата на госпожа Калина Чапкънова-Кючукова, като отбеляза, че тя е преминала през всички нива на прокуратурата, има над 20 години юридически стаж в органите на съдебната власт, като понастоящем е окръжен прокурор на гр. Бургас за втори мандат. Той добави, че тя е била хоноруван асистент в Бургаския свободен университет и е участвала в редица международни обучения, свързани с тероризма. В работата си госпожа Чапкънова е била наблюдаващ прокурор по редица значими за съдебната практика дела, като сред тях е делото относно терористичния акт на летище Сарафово в гр. Бургас.
Кандидатурата на г-жа Чапкънова беше подкрепена от Бургаски свободен университет, проф. Борис Велчев и Сдружение с нестопанска цел „Асоциация Деметра“.
При представянето на своята концепция госпожа Чапкънова отбеляза, че сред основните въпроси за новия състав на ВСС са независимостта на системата и осигуряване на равен достъп до правосъдие. Тя заяви подкрепа за приетия от Прокурорската колегия на Съвета вариант за реформа на съдебната карта, а именно – окрупняване на районните прокуратури и свиването на техния брой до 28, тъй като според нея този вариант би дал възможност за по-лесно пренасочване на хора по преценка на ръководителите на прокуратурите и би изравнило натоварването в системата. Основната задача на новия Съдебен съвет според нея трябва да е спечелване на загубеното доверие в съдебната система. Госпожа Чапкънова се обяви и за единен подход и прозрачност при атестиране, повишаване в длъжност и назначаване на административни ръководители. Тя посочи, че оценката на дейността на магистратите трябва да е обективна и безпристрастна и следва да се промени досегашната практика за оценяване.
Господин Зарков постави въпрос относно необходимостта от прецизиране на дисциплинарната практика на ВСС. В отговор госпожа Чапкънова отбеляза, че практиката на настоящия Висш съдебен съвет е разнопосочна и следва да се изработят обективни и детайлни правила за провеждане на дисциплинарното производство след обстоен анализ на досегашната практика.
Кандидатурата на госпожа Маринела Тотева беше представена от народния представител Крум Зарков, който посочи, че тя има над 17 години юридически стаж, последователно преминава от младши прокурор в Софийската окръжна прокуратура, през прокурор в Софийската районна прокуратура, Софийската окръжна прокуратура и Върховната административна прокуратура. Той добави, че госпожа Тотева е участвала в работни групи за изготвяне на становища по тълкувателни дела на Върховния административен съд, както и като ръководител на работни групи за анализ на дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет.
От Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ изразиха своята подкрепа за кандидатурата на госпожа Маринела Тотева.
В изложението си госпожа Тотева предложи да се въведе наблюдение на ротационен принцип на апелативните и окръжните съдилища от конкретни членове на Съвета, както и да се прецизира уредбата за атестиране на магистратите, за придобиване на статут на несменяемост и уеднаквяване на дисциплинарната практика на ВСС. Според нея изграждането на електронна деловодна система за обмен на документите на разследващите органи и прокуратурата ще допринесе за бързина и ефективност в наказателния процес. Госпожа Тотева определи натовареността на магистратите като ключов фактор за предстоящата реформа на съдебната карта и подкрепи приетия от прокурорската колегия модел за реформа, според който от 113 районни прокуратури трябва да останат само 28.
Кандидатурата на госпожа Пламена Апостолова бе представена от народния представител Йордан Цонев, който изтъкна, че госпожа Цветанова е магистрат с над 23 години юридически стаж като следовател. От 2014 г. завежда специализиран отдел в Националната следствена служба. Госпожа Апостолова участва в множество конкурси и обучения в областта на наказателното право. В подкрепа на Пламена Апостолова са постъпили становища от Камарата на следователите в България и от Софийската градска прокуратура.
В представянето си госпожа Апостолова изложи своите аргументи за утвърждаване на независимостта на съдебната власт, оптимизирането на структурата и реорганизацията на съдебната карта. Тя посочи необходимостта от създаването на единни критерии и показатели за оценяване на първоначално назначаване, както и ясни и прозрачни процедури за кариерно развитие.
Госпожа Апостолова отбеляза също, че ВСС следва да насочи усилията си върху анализ и обобщение на дисциплинарните производства. Според кандидата следва да се осигури финансова обезпеченост за въвеждане на електронно правосъдие и прекрояване на съдебната карта.
Госпожа Светлана Бошнакова бе представена от народния представител Крум Зарков, който посочи, че прокурор Бошнакова има над 28 години юридически стаж. Тя започва професионалното си развитие като младши съдия и последователно заема длъжностите съдия, прокурор и инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, и към настоящия момент госпожа Бошнакова е прокурор във Върховна касационна прокуратура.
В подкрепа на госпожа Светлана Бошнакова са представени становища от главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет и ръководствата на Окръжната прокуратура и Окръжния съд в град Кюстендил.
В представянето си госпожа Бошнакова изложи, че приоритет в работата на ВСС следва да е независимостта на бюджета на съдебната власт и осигуряването на достатъчен финансов ресурс. Тя посочи необходимостта от промени на съдебните райони и разкриване на териториални отделения на прокуратурите, с което в значителна степен да се облекчи неравномерната натовареност на магистратите. Като важно условие за ефективността на съдебната система тя посочи спазването на конкурсното начало при назначаване на магистратите и служителите в съдебната система, тяхното професионално обучение и повишаване на квалификацията им. Госпожа Бошнакова акцентира върху взаимодействието на Висшия съдебен съвет с изпълнителната и със законодателната власт и въвеждането на електронното правосъдие.
Въпроси към кандидатите са постъпили от: Българския институт за правни инициативи, Съюза на съдиите в България, Института за пазарна икономика, Съюза на одиторите от Сметната палата, сдружението „Обществен съвет за правосъдие“ и Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт.
След проведеното изслушване и въз основа на представените концепции народните представители се обединиха около становището, че кандидатите отговарят на законовите изисквания за членове на Висшия съдебен съвет. По отношение на тях не са представени данни, които да поставят под съмнение нравствените и професионалните им качества, както и че всички кандидати притежават необходимата квалификация и опит, специфична подготовка и лична мотивация, ползват се с безупречна професионална репутация и обществена подкрепа.
Комисията по правни въпроси – със 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание 18-те кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, от които 11 – за съдийската колегия, и 7 – за прокурорската колегия, да бъдат предложени на обсъждане и последователно гласуване, за което прилага списък на кандидатите – Приложение № 1, и проекти за решенията за избор на членове на Висшия съдебен съвет за съдийската и за прокурорската колегия, съгласно Приложения № 2 и № 3 на доклада. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Следва представяне от вносител на предложението на кандидатите. Моля Ви, колеги, позволете ми само да Ви припомня, че разполагате с 2 минути за представяне на кандидатите, които сте предложили.
Започваме с Ангелинка Николова Николова – предложение на парламентарната група на Политическа партия „Воля“.
Господин Марешки, Вие ли ще я предложите?
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости, кандидати!
За член на съдийската колегия предлагаме госпожа Ангелинка Николова Николова, на 52 г., от гр. Търговище, адвокат в Търговищката адвокатска колегия, с 25 години юридически стаж в съдебната система. Преминала е през всички нива на системата – от младши съдия, през съдия-изпълнител, съдия в Окръжения съд в гр. Търговище, била е председател на Търговищкия районен съд, а от 2006 г. е с ранг на съдия във ВКС или във ВАС и със статут на несменяема. В момента е в списъка на синдиците на Министерството на правосъдието.
От всички кандидати, които сега ще разглеждаме, госпожа Николова е единственият кандидат, който е напуснал съдебната система доброволно – в знак на несъгласие с всички тези процеси, които всички българи бизнесмени ги коментираме, процеси, които разяждат системата отвътре. Няма по-ярко доказателство за моралните й качества от факта, че е напуснала системата, където по принцип е престижно и сигурно, с гарантирани доходи, за да доказва професионализма си в нова сфера.
Оценките от атестациите на работата й като съдия са много добри. Извършвана е ревизия на делата й от Инспектората на Висшия съдебен съвет, която също е завършила с много добра оценка. Била е член на изпитна комисия за млади съдии, напуска съдебната система през месец февруари тази година.
Госпожа Николова отговаря перфектно на изискванията на Закона за член на ВСС, познава перфектно съдебната система и се е сблъсквала лично с проблемите на всички нива. Нейният опит в спецификата на работата по образуване, движение и решаване на всички видове дела – административно и техническо движение, случайното разпределение, натовареността на отделните съдии и съдилищата, проблемите, свързани с отлагането на делата, бавното правораздаване и административното обслужване на гражданите, ни дават увереност, че тя може да бъде достоен член на Висшия съдебен съвет и с работата си да допринесе за подобряване на работата на съдебната система.
Моралните качества на госпожа Николова са неоспорими. Сред колегите й и в обществото тя е известна с това, че недопуска и не е допускала чуждо влияние върху работата си, нито се е поддавала на натиск и заплахи, касаещи пряка или косвена намеса в решенията си.
С поведението си в обществото госпожа Николова утвърждава представата за независимост на съдебната власт…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Една минута просрочвате, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: … Нито в професионалния си, нито в личния си живот кандидатът не е допускал предпочитание, предубеждение, предразсъдъци въз основа на раса, пол, етническа принадлежност, религия, образование, обществено положение или имуществено състояние. Толерантна е към чуждото мнение и умее да го оценява по достойнство. Сред колегите си и в обществото е позната като честен, коректен и учтив човек, не се страхува да изразява позицията и мнението си.
С това считаме, че с опита и знанието си госпожа Николова ще може да допринесе за качествената работа на Висшия съдебен съвет и най-вече за издигането на авторитета му, както и основните цели и задачи, които обществото очаква от Съвета – качествена реформа на съдебната система и бързо решение за корупционните проблеми в нея. Благодаря Ви.
Пожелавам успех на госпожа Николова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Следва предложение за Боян Георгиев Магдалинчев, направено от парламентарната група на ГЕРБ.
Имате думата, уважаеми господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, както вече имахме възможност да посочим, предлагаме Ви кандидатурата за член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на господин Боян Георгиев Магдалинчев, към настоящия момент заемащ длъжността заместник на председателя на Върховния административен съд и ръководител на Втора колегия на Върховния административен съд.
Господин Магдалинчев е съдия от 1982 г., като последователно преминава през всички нива на съдебната система. От 1997 г. заема длъжността съдия във Върховния административен съд на Република България. В периода от 1999 до 2003 г. господин Магдалинчев е член на Висшия съдебен съвет, председател на Бюджетната комисия и член на Комисия „Съдебна администрация“.
Считаме, че господин Боян Магдалинчев е юрист с високи професионални и нравствени качества, доказани в 35-годишната съдийска работа, както и от дейността му като административен ръководител.
Високите си професионални и нравствени качества същият е изявявал в работата си на всички нива и органи на съдебната власт. В работата си с колегите той проявява такт, търпение, уважение и толерантност.
Съдия Магдалинчев е председател на Асоциацията на българските административни съдии, с което активно допринася за осъществяване на дейността и защита на професионалната и обществената позиция на членовете й и престижа на съдийската професия, за повишаване състоянието на прозрачността на работата и статута на административния съдия в обществото.
В условията на прозрачност и в изпълнение на принципа на самоуправление обективна оценка за работата му дават съдиите на проведеното през 2013 г. Общо събрание на Асоциацията на българските административни съдии, на което господин Магдалинчев е избран за втори мандат за неин председател.
Много още можем да посочим за професионалните качества на съдия Магдалинчев, но спирам до тук, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Следва предложение от народния представител Волен Сидеров за Боян Чавдаров Новански. То е от групата на Обединените патриоти. Някой ще представи ли кандидатурата? (Шум и реплики.)
Следва предложение от парламентарната група на ГЕРБ за Вероника Атанасова Имова.
Господин Кирилов, заповядайте, имате думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Госпожа Вероника Атанасова Имова е завършила висше юридическо образование в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Тя има общ юридически стаж повече от 36 години в органите на съдебната власт. Била е дългогодишен лектор по актуални наказателни въпроси.
Госпожа Имова е съдия от 1982 г., като последователно преминава през всички нива на съдебната система. Била е съдия в Софийски районен съд, съдия в Софийски градски съд, Наказателна колегия. През 1993 г. е избрана за заместник-председател на Софийския районен съд и председател на Наказателната колегия. От 1997 г. заема длъжността съдия във Върховния касационен съд на Република България.
Избрана е от Пленума на Върховния касационен съд през 2016 г. за председател на Комисията за атестирането и конкурсите при Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
Госпожа Вероника Имова е вземала активно участие в състава на експертни работни групи към Съвета по законодателство при Министерство на правосъдието за изготвяне на законопроекти. Съдия Имова е била докладчик на Пленума на Върховния касационен съд с изготвяне на становища по конституционно дело № 10 от 2010 г. и по конституционно дело № 11 от 2010 г. Тя е докладчик по четири тълкувателни дела на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, които са от съществено значение и имат приносен характер в правоприлагането относно продължаваното престъпление по приложението на чл. 78а, ал. 7 от Наказателния кодекс – трафик на хора, приложимостта на гражданския иск в наказателния процес.
Госпожа Имова е участвала в редица международни обучения и форуми.
Спирам до тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Господин Веселинов има готовност да представи кандидатурата на Боян Чавдаров Новански.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям Ви кандидатурата на Боян Чавдаров Новански за член на Висшия съдебен съвет от Съдийската колегия.
Боян Чавдаров Новански е адвокат с 19-годишна практика. Има капацитет и е подготвен да предложи решения, свързани с проблемите на съдебната власт. Уважаван е заради професионалното ниво на работата си, но и с добре аргументираните си позиции по професионални въпроси и проблеми на съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Следващото предложение за член на Висшия съдебен съвет, Съдийска колегия е за госпожа Даниела Ангелова Маринова-Марчева, предложена от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Имате думата, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представяме Ви кандидатурата на госпожа Даниела Ангелова Маринова-Марчева за член на Висшия съдебен съвет, Съдийската колегия.
Госпожа Маринова-Марчева има над 21 години общ юридически стаж, а в последните 16 години е заемала последователно длъжността съдия в Софийски районен съд, Софийски градски съд и Софийски апелативен съд.
Завършва юридическото си образование през 1995 г. в Софийския университет, като започва кариерата си като експерт по правните въпроси в Агенцията за приватизация. Работи юрисконсулт до 2002 г. От 2003 до 2005 г. госпожа Марчева заема длъжността старши експерт-юрисконсулт в администрацията на Висшия съдебен съвет. През 2005 г. Даниела Марчева се посвещава на съдийската професия, като е назначена за съдия във Втора гражданска колегия на Софийския районен съд. Пет години по-късно е назначена в Търговското отделение, а към настоящия момент е командирована в Търговското отделение на Софийския апелативен съд с най-високия ранг.
Като Съдия Даниела Марчева винаги е проявявала безспорен професионализъм, изразяващ се не само във високо ниво на правни познания и опит, а и в широка обща култура, а също и добросъвестност и почтеност, с които тя е известна сред своите колеги.
Познава много добре работата на съдиите в най-натоварените съдилища в България. Притежава необходимите личностни и професионални качества и затова ние подкрепяме и Ви предлагаме нейната кандидатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Преминаваме отново към кандидатура, на която и Вие сте вносител – Диана Атанасова Хитова.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожа Диана Хитова също е кандидат, издигнат от групата на БСП. Съдия Хитова се ползва с безупречна репутация сред колегите си. Тя е градена по време на продължителната й и възходяща кариера в юридическите среди. Госпожа Хитова е била адвокат, председател на Адвокатската колегия в Сливен и в това си качество е натрупала не само практически, но и административен опит. Госпожа Хитова е работила и като синдик, където безпристрастно е упражнявала дейността си, спазвайки законите и проявявайки балансирано отношение към интересите както на собствениците, така и на кредиторите.
Госпожа Хитова е била избрана за народен представител в 40-ото народно събрание, където е оставила отлични впечатления сред своите колеги. Работила е много активно в Комисията по правни въпроси и в Комисията по икономическата политика, като е участвала в разработването на редица законопроекти в областта на гражданското и процесуалното право, както и в областта на обществените поръчки.
В настоящия момент госпожа Хитова е съдия във Върховния касационен съд. Биографията й показва логично и обосновано израстване до най-високите позиции в юридическата професия, като през дългите си години кариера е имала възможността да се запознае както с организацията, така и с проблемите на съдебната система и без съмнение ще допринесе за тяхното решаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Вие сте сред вносителите и на следващото предложение, което е за господин Драгомир Асенов Кояджиков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Да, благодаря Ви, господин Председател.
Господин Кояджиков също е кандидат на БСП за Съдийската колегия от квотата на Народното събрание. Той завършва юридическото си образование и започва работа като следовател в Окръжната следствена служба – Русе.
През 2004 г. е назначен за съдия в Районния съд – Русе, където работи по наказателни, административнонаказателни и граждански дела. Дългогодишната кариера на съдия Кояджиков винаги е била гаранция за неговия професионализъм и познаване на проблемите на съдебната система като цяло и на съдийската професия в частност. Опитът му като следовател също ще допринесе за точната преценка по въпроси, поставяни пред Съдийската колегия и пред пленума на Висшия съдебен съвет. Господин Кояджиков работи в Специализирания съд и дейността му в специализираната юрисдикция е допълнителна атестация, че в новия Висш съдебен съвет ще има цялостен поглед върху работата на правораздавателните институции.
Моля да подкрепите и тази кандидатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
И последната кандидатура, която предлагате за член на Висшия съдебен съвет – Съдийска колегия, от квотата на Народното събрание, е на госпожа Марина Михайлова Дойчинова.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Имам честта да Ви запозная и с кандидатурата на госпожа Марина Дойчинова. Тя има дълъг и без съмнение успешен професионален път – първо, като юрисконсулт, в последствие като съдия на абсолютно всички нива на съдебната система. Работила е в Районния съд – град Ботевград, в Софийския районен съд, Софийския окръжен съд, а от 1997 г. до сега е съдия във Върховния административен съд. От 1 февруари 2002 г. тя е председател на Съдебния съвет във Върховния административен съд, където се разглеждат окончателно спорове за прекратяване на служебни правоотношения с държавни служители. Това й дава предимството да е участвала съществено във формирането на съдебната практика, свързана със статута на държавните служители, който има много общи характеристики с този на магистратите.
В средата на 2015 г. Марина Михайлова защитава и докторантура по право. Докторският й труд е върху прилагането на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, което поставя професионалните интереси в пряка връзка с обществено значимия въпрос – за интегритета на магистратите и авторитета им в обществото.
Качествата на съдия Михайлова са най-ясно обективирани в съдебните актове, постановени с нейно участие. Заради професионалния й опит тя е привлечена като временен преподавател в Националния институт по правосъдие и в Програмния съвет на Националния институт по правосъдие, където участва в редица работни групи. Нравствените качества, научните занимания и съдийската практика на госпожа Михайлова със сигурност биха били изключително полезни за дейността на ВСС, както и за формирането на политики за една по-независима и отговорна съдебна власт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Следва предложение от народния представител Георги Марков, който предлага Мирослав Александров Джеров за член на Висшия съдебен съвет в Съдийската колегия.
Имате думата, уважаеми господин Марков. Разполагате с две минути да представите кандидатурата на господин Джеров.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз си позволих в качеството на народен представител, съобразно правилата, които гласувахме още при конституирането на настоящото Народно събрание, да издигна кандидатурата на Мирослав Джеров за член на Висшия съдебен съвет в Съдийската колегия. Считам, че съдебната власт би спечелила, ако в този висш кадрови орган на съдебната власт има и представител на адвокатската гилдия, която е в тесен контакт със съдебната власт, но все пак има един страничен поглед върху нея.
Що се отнася до качествата на господин Мирослав Джеров, не върви да ставам адвокат на адвоката, но все пак ще кажа, че той вече 18 години е адвокат в София. Именно в съдилищата в София станаха и най-големите проблеми в последните години, има добър поглед върху тях, под проблеми имам предвид и скандалите, и проблемите с разпределението на делата. Тук са седалищата на Върховния касационен и Върховния административен съд. Мисля, че 18 години практика като адвокат в София е достатъчен атестат да участва в този висш орган на държавата. Има безупречна репутация, честно момче, никога не се е замесвал в скандали и има едно много добро качество – качеството на дистанция от медиите. Голям проблем на съдебната власт днес е масовото говорене на магистратите, които трябва да говорят не по телевизиите, а да говорят с решенията си. Горещо подкрепям кандидатурата на Мирослав Джеров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марков.
Следва предложение за кандидат-член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание за Съдийската колегия от Ангел Илиев Исаев – народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Той предлага госпожа Нели Любомирова Виодорова.
Имате думата, уважаеми господин Исаев.
АНГЕЛ ИСАЕВ (нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям Ви кандидатурата на Нели Виодорова – адвокат от Софийската адвокатска колегия. Възпитаник е на първия випуск на Класическата гимназия, с отличие завършва и „Право“ в Софийския университет, има юридически стаж само като адвокат – повече от 26 години, без прекъсване. Действа изключително като съдебен адвокат, явява се по граждански, наказателни и административни дела пред всички съдилища и инстанции в държавата и по дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Известна е на магистратите с добър професионализъм, с висока нравственост на борбена личност, получила е годишна награда за отстояване на човешките права. Кариерното й развитие включва: два мандата като член на Контролния съвет на Софийската адвокатска колегия от 2004 г. до 2008 г. и от 2008 г. до 2012 г., два мандата е член на Висшия адвокатски съвет – от 2013 г. до 2017 г. В настоящия е от 2017 г., където работи активно и като негов представител десетки пъти е изпитващ в държавните изпитни комисии в Министерството на правосъдието за придобиване на юридически правоспособности. Член е на Националното бюро „Правна помощ“ от 2015 г. и до момента. Действа за правната помощ в страната. Кандидатурата е подкрепена от професионалната общност на Софийската адвокатска колегия, чийто член е от 15 февруари 1991 г., от адвокати от страната и председателите на адвокатските колегии на София, Монтана и Враца.
Всичко изложено до тук дава увереността, че кандидатурата на Нели Виодорова е достойна и силна и следва да получи кредит на доверие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Исаев.
И последната кандидатура за член на Висшия съдебен съвет – Съдийската колегия, е на господин Стефан Гроздев Гроздев. Кандидатурата е издигната от народния представител Хамид Хамид.
Имате думата, уважаеми господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, предлагам на Вашето внимание кандидатурата на господин Стефан Гроздев Гроздев. Господин Гроздев покрива всички законови изисквания за член на Висшия съдебен съвет. Декларира своето съгласие да бъде номиниран. Господин Гроздев е съдия с повече от 28 години юридически стаж, като целият този стаж е преминал в Софийския районен съд, Софийския градски съд и Софийския апелативен съд. Към настоящия момент господин Гроздев е заместник-председател на Софийския апелативен съд, притежава високи нравствени качества, редица допълнителни квалификации и специализации в областта на международното право. Подробна автобиография е качена на сайта още при номинацията, няма да Ви занимавам с подробности. Мисля, че съдия Гроздев се вписва точно към изискванията на Висшия съдебен съвет, затова моля да подкрепите неговата кандидатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
С това приключихме с представянето на кандидати за членове на Съдийската колегия за Висшия съдебен съвет.
Преминаваме към Прокурорската колегия.
Предложение от парламентарната група на Политическа партия „Воля“, които предлагат кандидатурата на Владислав Димитров Томов.
Имате думата, уважаеми господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За квотата от Народното събрание за Висшия съдебен съвет в прокурорската колегия, Политическа партия „Воля“ предлага господин Владислав Димитров Томов на 47 години, прокурор в Районна прокуратура – Варна. Професионалната му кариера започва като юрисконсулт в НЕК. В съдебната система започва работа през 1998 г. като младши прокурор в Районна прокуратура – Сандански, и по-късно е назначен като прокурор в Районна прокуратура – Варна, където работи и към настоящия момент. Общият му юридически стаж е около 20 години. За проявената решителност и обективност при вземане на решения и постановяването на присъди по наказателни дела, свързани с трафика на наркотици, през 2011 г. е удостоен с награда от конкурса за магистрати и полицаи в памет на италианския магистрат Джовани Фалконе.
Прокурор Томов е постоянен член на местната Комисия за борба с трафика на хора към община Варна, където дейно участва в превенцията на местно ниво на трафика на хора и наркотични вещества. Известен е сред колегите си като ревностен радетел за спазване на принципа на случайно разпределение на делата, Кодекса за етично поведение на българските магистрати и гражданско наблюдение на съдебната система. Противник е на изразените становища за изваждане на прокуратурата от системата на съдебната власт.
Кандидатът, който Ви предлагаме, е със задълбочена юридическа подготовка, богат професионален опит и безупречна репутация. Има висока лична мотивация за провеждане на реформи, започнати от действащия ВСС.
Смятаме, че прокурор Томов притежава необходимите морални и професионални качества за член на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и с чиста съвест предлагаме неговата кандидатура на Вашето внимание, като му пожелаваме успех! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.
Следващото предложение за кандидат за член на Висшия съдебен съвет от прокурорската колегия е за госпожа Гергана Найденова Мутафова.
Господин Кирилов, имате думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание кандидатурата на госпожа Гергана Найденова Мутафова, която е завършила висше юридическо образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, била е прокурор в Районна прокуратура – гр. Пловдив, като през 2006 г. започва работа в Районна прокуратура – гр. Асеновград, като неин административен ръководител.
По време на административното ръководство на Гергана Мутафова в Районна прокуратура – гр. Асеновград, тя става един от първите прокурори, която въвежда за работа унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България в деловодната си програма. След проведен конкурс госпожа Мутафова е избрана за административен ръководител на Районна прокуратура – гр. Пловдив, а от 2015 г. единодушно е преизбрана от Висшия съдебен съвет за втори ръководен мандат, който изпълнява и в момента.
От 2013 г. до настоящия момент Гергана Мутафова е заместник-председател на Асоциацията на прокурорите в България. В това си качество тя участва в работните групи към Висшия съдебен съвет по натовареността, по дисциплинарната отговорност и тази, изготвила Комуникационната стратегия за съдебната власт.
Прокурор Гергана Мутафова има проведени редица стажове в европейски съдебни институции, организирани от Националния институт по правосъдие и съответните центрове за правно обучение – в Лисабон, Португалия; Букурещ, Румъния; Любляна, Словения; Лече, Италия.
Кръгът от нейните интереси излиза извън чисто професионалната й подготовка и прокурорска дейност. Освен висшето си образование по право, тя има и следните магистратури: „Финанси“, „Правна и съдебна система на Европейския съюз“ и „Международни отношения и право на Европейския съюз“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Следващото предложение е от народния представител Волен Сидеров. То е за Йордан Андреев Стоев като член на Висшия съдебен съвет от прокурорската колегия.
Имате думата, господин Веселинов, да представите кандидатурата на господин Стоев.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям Ви кандидатурата на господин Йордан Стоев за член на ВСС от прокурорската колегия с убедеността, че нашият кандидат има необходимата професионална подготовка и необходимите нравствени качества, за да заема тази длъжност. Нашият кандидат е магистър по право, завършил е Висшия институт за подготовка на офицери и научно-изследователска дейност на МВР – София, и има 21 години юридически стаж. Отговаря на всички изисквания за член на ВСС.
Господин Стоев е работил последователно като следовател, адвокат, заместник-директор на Столичната следствена служба, прокурор и понастоящем е заместник-апелативен прокурор в Апелативна прокуратура – София.
Надяваме се кандидатурата ни да бъде подкрепена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Следващото предложение е за госпожа Калина Стефанова Чапкънова-Кючукова за член на Висшия съдебен съвет от прокурорската колегия. То е от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Имате думата, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, представям на Вашето внимание кандидатурата на Калина Стефанова Чапкънова-Кючукова, която е магистър по право от Бургаския свободен университет. Има общ юридически стаж повече от 12 години в органите на съдебната власт. Работила е като хоноруван асистент в Бургаския свободен университет, специалност „Обща теория на правото“. В системата на прокуратурата постъпва през 1997 г. като младши прокурор в Районна прокуратура – Айтос. Преминава през всички нива на прокуратурата. Работила е като прокурор в Районна прокуратура – Бургас, заместник-районен прокурор в Районна прокуратура – Бургас, прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, заместник на административния ръководител – окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, административен ръководител – окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас.
През 2010 г. госпожа Чапкънова е повишена в ранг прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура. Участва в редица международни обучения, свързани с борбата с тероризма и управлението на мащабни случаи, провеждани в Република България, република Кипър и Република Гърция. Госпожа Чапкънова е била наблюдаващ прокурор по редица значими за съдебната практика дела, като същите са се отличавали и с висок обществен интерес. Сред тях е единственото дело в новата история на страната ни относно терористичния акт на летище Сарафово, гр. Бургас. През дългогодишната си практика като прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, от 2002 г. госпожа Чапкънова е работила по едни от най-тежките дела в прокуратурата, а именно такива, касаещи престъпления, извършени от организирани престъпни групи, занимаващи се с разпространение на наркотици. Била е наблюдаващ прокурор по значителен брой знакови убийства, извършени на територията на област Бургас. Ще спра дотук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Следващото предложение е от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Те предлагат госпожа Маринела Панкова Тотева за член на Висшия съдебен съвет, прокурорска колегия от квотата на Народното събрание.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Повече от 17 години Маринела Тотева работи в прокуратурата на Република България като последователно преминава различни етапи на кариерно развитие. След завършване на юридическото си образование в ЮЗУ „Неофит Рилски“, гр. Благоевград и професионален стаж в Софийски градски съд, през 2000 г. прокурор Тотева постъпва на работа като младши прокурор в Софийска окръжна прокуратура. Две години по-късно е назначена като прокурор в Софийската районна прокуратура, а през 2005 г. преминава в Софийската окръжна прокуратура. Там работи до 2011 г., когато заема длъжността прокурор във Върховната административна прокуратура.
Видно от гореизложеното е, че Маринела Тотева е посветила целия си професионален живот на прокурорската професия. Тя познава проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени прокурорите, и би имала огромен принос при решаване на кадровите и организационни въпроси от компетенциите на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
През цялата си кариера госпожа Тотева е поддържала, развивала и обогатявала професионалната си квалификация, участвайки на множество семинари и обучения. Придобила е широк общ поглед върху проблемите на съдебната власт и магистратската общност. Ползва се с добра репутация и доверието на своите колеги, което е видно от избора й за изборен член на Комисията по атестирането и конкурсите от квотата на действащите магистрати към прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет през 2016 г.
Моля да подкрепите кандидатурата на Маринела Панкова Тотева за член на Висшия съдебен съвет, прокурорска колегия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Следващото предложение е от народния представител Йордан Цонев, който предлага госпожа Пламена Цветанова Апостолова да бъде избрана за член на Висшия съдебен съвет от прокурорската колегия.
Имате думата, уважаеми господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, съгласно приетите правила използвам правото си да номинирам за член на Висшия съдебен съвет госпожа Пламена Цветанова Апостолова.
Госпожа Пламена Цветанова Апостолова е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Видно от приложените документи, госпожа Апостолова покрива всички законови изисквания за член на Висшия съдебен съвет от прокурорската колегия. Декларирала е изрично и съгласието си да бъде номинирана за член на този орган.
Госпожа Пламена Цветанова Апостолова е магистрат с над 23 години общ юридически стаж – от следовател в районна следствена служба на Столична следствена служба, през следовател в ТСО на Столична следствена служба и до настоящия й статут на завеждащ специализиран отдел „Стопански“ в Националната следствена служба.
Госпожа Апостолова има редица специализации. Ще спомена само една от тях – през 2004 г. обучение в Съединените щати, организирано от американската Агенция за международно развитие, на тема: „Борба с финансовите престъпления“.
Госпожа Пламена Цветанова Апостолова притежава високи професионални и нравствени качества и може да бъде избрана за член на Висшия съдебен съвет. Аз Ви умолявам да я подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Последното предложение е на Корнелия Нинова и група народни представители, които предлагат госпожа Светлана Георгиева Бошнакова за член на Висшия съдебен съвет, прокурорска колегия, от квотата на Народното събрание.
Имате думата уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Госпожа Бошнакова завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“ през 1988 г. Започва кариерата си като младши съдия и последователно заема длъжностите „съдия“ в Районен съд – град Кюстендил; „съдия“ в Окръжен съд – град Кюстендил.
Преквалифицира се като прокурор през 1995 г. и вече повече от двадесет години работи като такава.
Светлана Бошнакова последователно и успешно израства в кариерата до прокурор във Върховна административна прокуратура, където работи в отдел „Административно – съдебен“ от 2002 г. до 2009 г.
През 2009 г. е назначена за прокурор във Върховната касационна прокуратура, отдел „Международно правно сътрудничество“.
През 2012 г. с решение на Народното събрание е избрана за инспектор в „Инспектората“ към Висшия съдебен съвет, а от месец март 2015 г. и понастоящем е прокурор във Върховната касационна прокуратура, отдел „Специализиран“.
Прокурор Бошнакова се е доказала като признат специалист в областта на правораздаването, като през дългогодишния си професионален стаж не е давала основание за съмнение в нейните високи нравствени качества. Чрез работата си в сферата на международното сътрудничество тя се ползва с доверието и признанието и на своите европейски колеги.
Това са причините, поради които сме предложили госпожа Светлана Георгиева Бошнакова и молим да подкрепите тази кандидатура за член на Висшия съдебен съвет, прокурорска колегия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
С това представянето на кандидатурите от вносителите приключи.
Като обобщение ще Ви запозная с Приложение № 1 от Доклада на Комисията по правни въпроси – списък на кандидатите за членове на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
Започваме със съдийската колегия по азбучен ред, както са по Доклада: Ангелинка Николова Николова, Боян Георгиев Магдалинчев, Боян Чавдаров Новански, Вероника Атанасова Имова, Даниела Ангелова Маринова-Марчева, Диана Атанасова Хитова, Драгомир Асенов Кояджиков, Марина Михайлова Дойчинова, Мирослав Александров Джеров, Нели Любомирова Виодорова и Стефан Гроздев Гроздев – 11 кандидати за шест квоти.
За прокурорската колегия – Владислав Димитров Томов, Гергана Найденова Мутафова, Йордан Андреев Стоев, Калина Стефанова Чапкънова-Кючукова, Маринела Панкова Тотева, Пламена Цветанова Апостолова и Светлана Георгиева Бошнакова – 7 кандидати за пет квоти.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги!
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми кандидати за членове на Висшия съдебен съвет, с днешния избор, ако той е успешен, ще приключим процедура започнала преди няколко месеца за избор на нов Висш съдебен съвет.
Днес трябва да изберем така наречената парламентарна квота. И преди да я изберем, тъй като се поставиха много въпроси – каква е тази квота, дали въобще трябва да я има? Трябва ясно да уточним според мен няколко неща, за които и в процеса на работа се повдигат въпроси. Тези въпроси бяха повдигнати в Правната комисия от неправителствени организации, и като цяло в обществения дебат, който, знаете, е активен по отношение на въпросите на съдебната реформа, и на това, което се случва в съдебната реформа.
Няма да се спирам на това трябва ли да има парламентарна квота. Това е конституционно установен въпрос и сега няма нужда да разискваме допълнително. Трябва ясно да кажем, че представителите, излъчени от парламента, не са представители на политически партии. Това че един кандидат е издигнат от парламентарната група на ГЕРБ, БСП, ДПС, „Воля“ или „Обединени патриоти“, не го прави член на тази парламентарна група във Висшия съдебен съвет.
Затова всякакво квотно разпределение по групи и всякакъв пропорционален признак са нелогични. Не може да бъде аргумент, това, че една група има най-много народни представители. Това не и дава право под никаква форма да има най-много избрани кандидати във Висшия съдебен съвет.
Напротив, трябва да бъдат избрани тези кандидати, които са се представители най-убедително. Тук всички парламентарни групи трябва да бъдат поздравени, тъй като кандидатите в процедурата, в която участваме, всички се представиха по наше мнение, а мисля, че то е споделено – убедително.
Как протече процедурата до тук, защото и тя ще бъде обект на оценка? И ние си дължим тази оценка. Всички изисквания формално бяха спазени, с изключение на някои изисквания за сроковете. Част от тях не можеха да бъдат спазени заради особеностите на политически календар – августовия летен месец. Като цяло може да кажем, че нямаше проблеми в процедурата. Там, където обаче имаше проблем според нас, държим да го кажем, защото той е съществен и е в броя на кандидатите. Издигнахме прекалено малко кандидати. Това важи особено и за другите парламентарни групи – не за тази на БСП. Защо това е проблем? Това не е просто заяждане. Това е проблем поне по три признака.
Първо, това остава усещането в хората за наличието на договорки. Когато числата излизат и когато някой седи и анализира безпристрастно отстрани, и може да предвиди изхода на процедурата – тя не дава гаранции, че няма договорки. Усещането за договорки е подсилено от новото изискване за две трети, което прави така, че за да имаме успешен избор, ние трябва да гласуваме заедно за един, двама или трима кандидати. Повечето от тях между другото го заслужават.
Това поставя под риск и цялата процедура, защото малкият брой кандидати прави така, че ако не бъдат избрани единадесет от тях, ако един дори не бъде попълнен, то цялата процедура в парламентарната ѝ част ще бъде провалена, Висш съдебен съвет няма да може да бъде конституиран и това ще доведе до тежка криза. Криза не само съдебна – криза конституционна.
Не говорихме достатъчно и за това което пише и в концепциите на кандидатите. Те не бяха обект толкова много на внимание, колкото беше обект на внимание именно това, кой с кого се е разбрал и дали ще може, или няма да може.
Концепциите на кандидатите заслужават вниманието. Първо, защото те са обективно добри. Това са професионалисти, доказани и се доказва не само от CV-тата и автобиографиите им, а от начина по който те са изразили своите концепции.
Второ, и може би по-важно – в техните концепции няма големи разминавания. Тези 18 човека, издигнати от различни хора по различни причини, от различни партии, идентифицират едни и същи проблеми и дават сходни решения.
Кандидатите ни знаят какво трябва да се направи, за да се подобри качеството на съдебната система в България и работата на Висшия съдебен съвет в частност.
Друга обща линия в тяхните концепции е първенството, което те дават на въпроса за независимостта. Независимостта на Висшия съдебен съвет от една страна, на всеки магистрат от друга страна. И те разсъждават и ние трябва да ги подкрепим за различни гаранции и процедури, които да осигуряват тази независимост.
Поставиха въпроса и ние трябва да ги чуем за това как да удържат на натиска. Никой не поставя въпроса от къде идва този натиск? А той идва от политически, икономически и други среди.
И никоя гаранция няма да е достатъчна, и няма да е толкова ефективна, колкото всеки един от нас да поеме своята отговорност да няма такъв натиск. Това не е невъзможно!
Диагнозата на съдебната система е поставена, до голяма степен в концепциите на кандидатите, които, в интерес на истината трябва да отбележим, са сходни или поне не противоречат съществено на концепциите и идеите, които изложиха кандидатите, избрани от професионалните квоти. Диагнозата е поставена, решенията са сравнително ясни. За съжаление, те бяха ясни и преди пет години, но не се случиха и това трябва да кажем на нашите кандидати, на тези, които ще бъдат избрани, а и на тези, които няма да бъдат избрани, но ще продължат със сигурност да работят в тази система. Няма никакво значение коя партия Ви е издигнала. Вие не дължите на никого нищо освен на себе си, ако бъдете избрани. С тази мисъл в главата Вашата основна задача ще бъде да се стигне до решенията, които сте изписали, те са споделени от Вашите колеги, те ще бъдат споделяни от членовете на новия Висш съдебен съвет. Вие сте длъжни да установите нова атмосфера на работа в този Съвет, така че той най-накрая да вземе онези решения, които всички магистрати, а и в крайна сметка гражданите ни, очакват.
Трябва да гласуваме отговорно, уважаеми дами и господа народни представители, защото Висш съдебен съвет ни е нужен, нов Висш съдебен съвет ни е нужен, и качествен Висш съдебен съвет ни е нужен.
Нека всеки поеме тази отговорност и дано процедурата завърши с успех! (Ръкопляскания от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости и кандидати! Съгласно чл. 17 от Закона за съдебната власт за членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж. Тези качества на кандидатите за членове на ВСС трябва да не бъдат поставяни под никакво съмнение. За обществото не може да остават неизяснени аспекти от техния професионален път или личностни качества, които да оставят съмнения за безкористно изпълнение на бъдещите им служебни задължения.
Тук само ще добавя от това, което каза колегата Зарков – в неговото изявление имаше едно изречение: „Повечето го заслужават“. Добре, но ако има съмнение, че някой не го заслужава? Сега е моментът да изясним тези неща, за да няма съмнение в избора ни.
Изборът, провеждан в Народното събрание, следва да бъде предхождан от задълбочени изслушвания, при които на кандидатите да бъде предоставено достатъчно време да изложат концепциите си, и да им бъдат задавани въпроси относно вижданията им за работата на Висшия съдебен съвет. Не е без значение и медийният образ на всеки кандидат. В различни печатни издания са излагани съмнения относно законността на решенията на някои от представените кандидати по определени дела с обществен интерес и зависимостта им от определени организации.
В обществеността се прокрадва мнение, че за членове на Висшия съдебен съвет ще бъдат избрани послушни магистрати, проекция на различни тайни кръгове и организации, които с действията си ще защитават единствено техните бизнес интереси в ущърб на гражданите. Именно затова считам, че проведената дискусия в Народното събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет е недостатъчна.
По време на изслушването в Правната комисия не са проведени необходимите разисквания по представените от кандидатите концепции. Ограничено е времето, в което всеки кандидат да изложи своите виждания за работата на съдебната власт и необходимостта от реформи. Членовете на Правната комисия демонстрираха незаинтересованост от цялата тази процедура и просто са присъствали на заседанието, което на практика беше излишно, предвид предопределеността на избора.
И тук да добавя, че в деня на изборите – 26 март, един много виден общественик, който разбира от избори, някъде около пет часа следобед, предвид резултатите, които започнаха да излизат от социологическите агенции, ме срещна в една от големите национални телевизии и стана разговор ние ще минем ли прага, няма ли да минем, и той ми казва: „Ще минете, ще минете!“. Тоест някой, който е държал химикалката и е смятал докъде да паднат нашите гласове, така ги е сметнал, че ние да минем прага.
Защо казвам това нещо? Изборите минаха и това е отдавна. Казвам го, защото пак е едно от изреченията от изказванията на господин Зарков: „Ако е успешен изборът!“. Естествено, че формално ще е успешен, след като е договорен. Няма друг начин! И минималният брой на кандидатите, от една страна, е доказателство за договорките, но ако имаше повече кандидати, това нямаше да е доказателство, че няма договорки.
Още през пролетта на тази година се появиха публикации в медиите за уговорената среща по квоти – четири за ГЕРБ, три за БСП, по двама за ДПС и за „Обединените патриоти“. Изборът, който предстои да се проведе, най-вероятно ще потвърди тази изтекла информация относно провежданите задкулисни игри, които го опорочават.
През цялата процедура на обществото е било внушавано, че кандидатите за Висшия съдебен съвет се проучват внимателно, изясняват се всички съмнения относно професионалните им качества и морал. В същото време имената на тези, които ще бъдат избрани, са известни на много малък кръг хора, участващи в задкулисните игри между партиите.
По време на кампанията от различни организации бяха зададени много въпроси към кандидатите, имащи отношение към техните морални качества, имотно състояние, поставяне на съмнение за корупционни практики. На тези въпроси не беше отговорено. Правната комисия също ги е неглижирала и не е положила усилия за изясняването им.
Смисълът на чл. 19б от Закона за съдебната власт, според който Народното събрание избира всеки член на Висшия съдебен съвет поотделно с мнозинство от две трети на народните представители, е да бъдат избрани консенсусни фигури от професионалисти с безупречна репутация, а не проводници на партийни и корпоративни интереси. Най-малкото съмнение за почтеност следва да бъде взето предвид.
Ще дам две информации, които достигнаха до нас, и според нас са неприемливи, за това, което пише – за абсолютна почтеност, за неподвластност на каквито и да са кръгове.
По голямата част от нас, предполагам и всички, не познават всички кандидати, които са предложени пред нас за членове на Висшия съдебен съвет, но затова пък има медии, има други инстанции, има неправителствени организации и ние трябва да се съобразим с мнението на всички.
Ще дам малко информация за две от кандидатурите, които според нас – особено с едната, абсолютно грубо е погазен Правилникът на Народното събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет. Считам, че тази кандидатура в този смисъл, не трябва да бъде разглеждана. Какво имам предвид? При кандидатурата на госпожа Апостолова не е дадено обяснение за изказаните от Съюза на одиторите от Сметната палата съмнения за размера и произхода на притежаваното от нея имущество, оценено на милиони левове, от една страна. От друга страна, не че е незаконосъобразно, но доколкото разбираме, госпожа Апостолова е в роднински отношения с господин Георги Апостолов, който е директор на столичния офис на Комисията за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин. Нали говорихме, че няма да има шуробаджанащина?! Все пак всички сме равни! Всяко семейство и всеки българин трябва да има право да бъде издиган и избиран на различни места.
Това е едната кандидатура, срещу която ние имаме определени разминавания.
Втората кандидатура, за която считаме, че въобще не трябва да бъде разглеждана, защото е нарушен Правилникът, това е кандидатурата на господин Стоев. Пак казваме, че тук ние не се познаваме. Нямаме лични отношения, а говорим само за процедура.
В първоначалния вариант господин Стоев е предложен за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. За него е внесено предложение от парламентарната група на „Обединени патриоти“ на 19.06.2017 г., в което е записано, че Стоев е адвокат с 21 години стаж. В подписаната от него декларация не е било попълнено за коя колегия е съгласен да бъде предложен. И тук възниква въпросът, че едва ли не, за която стане, тоест ние сме готови на всичко, въпросът е където се договорите, за където остане квота.
От друга страна, вносителят господин Сидеров не е познавал достатъчно добре юриста, когото предлага за член на Висшия съдебен съвет, защото самият той на следващия ден е депозирал заявление до председателя на Правната комисия към Народното събрание за отстраняване на технически грешки по предложението на господин Стоев и е помолил думата „съдийска“ да бъде заменена с думата „прокурорска“, а думата „адвокат“, което не е така, да бъде заменена с думата „юридически стаж“. Тези грешки не са технически, а са съществени.
Никъде в Решението на Народно събрание за приемане на Правила за издигане на кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет не е предвидено кандидат за една колегия да може „да прескача“ в друга колегия със заявление за допусната техническа грешка. Съгласно тези Правила, издигането на господин Стоев за прокурорската колегия е трябвало да стане с ново предложение. В този смисъл становището на Правната комисия за допустимостта въобще на този кандидат за член на прокурорската колегия е неправилно. В случай, че бъде избран, това би било погазване на приетата от нас, от Народно събрание, Процедура за избор на членове на Висшия съдебен съвет.
Предполагам, че и други от Вас имат различна информация за различни кандидати. Това е мястото, където трябва да ги обсъдим, за да може наистина да изберем най-достойните, а с гласуването си накрая ще дадем знак към обществото и към нашите симпатизанти, членове и всички българи за това как работи Народно събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от парламентарната група на „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Реплики? Има ли реплики? Не.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Цветанов, за изказване.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Днешният ден е очакван от цялото българско общество – какъв ще бъде изборът на парламентарната квота за Висшия съдебен съвет.
Аз искам да благодаря на всички, които участваха в цялостната подготовка и участието им в Комисията за изслушване на всички кандидати. Цялото изслушване беше прозрачно за българските граждани и това беше доказателство, че изборът е максимално прозрачен.
Аз искам да направя малко по-различно изказване от това, което беше направено от господин Марешки, защото знаем, че за всеки един кандидат можем да изговорим много, но само да заявя категорично, че подборът, по който бяха направени номинациите в нашата парламентарна група, а предполагам, че това е направено така и в останалите парламентарни групи: уважаеми колеги, всеки един от нас като народен представител се е подписал, за да номинира определени професионалисти в съдебната система.
И нека да имаме уважение към всеки един кандидат, защото поне от това, с което аз съм запознат, няма нито един от номинираните, срещу който да има в момента образувано дисциплинарно производство. Всеки един от номинираните е в съдебната система от над 15 години. За всеки един от номинираните сме имали възможност да се запознаем с професионалните му качества и за тях, като част от колегите им, които са в съдебната система.
Това, което е много важно, че за първи път правим подобен избор по нова система. И тук искам да благодаря на всички народни представители, които бяха в Четиридесет и третия парламент, защото си спомняме, че през януари 2015 г. приехме Стратегията за съдебната реформа. И това беше едно мнозинство, което даде изключително голям импулс на всичко това, което се правеше от всички министри на правосъдието през тези години.
Искам да спомена пред Вас, че през есента на 2015 г. ние направихме конституционни промени, които никой в началото на формирането на Четиридесет и третия парламент не вярваше, че това може да стане. Имахме мнозинство, което даде възможност да се направят конституционни промени и действително да се съобразим с препоръките на Венецианската комисия и с препоръките на Европейската комисия.
Вие знаете, че разделението на Висшия съдебен съвет на прокурорска и съдийска колегия дава допълнителна самостоятелност както на съдиите, така също и на прокурорите. И най-важното е, че изборът няма да стане с обикновено мнозинство, а изборът ще стане с квалифицирано мнозинство, което означава, че отговорността за нашите решения е много голяма и не виждам нищо лошо в това, когато политиците постигат консенсус и има избор, който ги обединява. Само да припомня, че за конституционните промени достигнахме подкрепа за някои от текстовете с 204 народни представители.
Колеги, не винаги трябва да търсим конфронтационната нотка, за да покажем, че всеки един защитава дадена кауза. Каузата е, когато намираме общите пресечни точки, както по председателството, което ще започне от януари 2018 г. и е заявено като приоритет от всички парламентарни групи, които са в сегашния парламент. По този начин можем действително да издигнем авторитета не само на народните представители, но да издигнем авторитета на съдебната система, защото и тя се нуждае от обществена и институционална подкрепа.
Тя ще получи тази подкрепа от българския парламент и аз съм убеден, че всички тези, които ще бъдат избрани днес за представители на Висшия съдебен съвет, ще носят своята отговорност и действително ще отговорят на очакванията както на обществото, но преди всичко на колегите си от съдебната система, които през всичките тези години са ги подкрепяли или са били заедно при вземането на важни решения, които са давали възможност държавата да бъде демократична и да бъде правова. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Заповядайте за реплика, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цветанов, уважаеми гости!
Предполагам, че наистина никой не си е направил труда да ни представи недостойни кандидати. От това, което казахте обаче, е ясно и аз в определена степен го подкрепям, че всички са достойни. Очаквам, че ще се получи един избор, при който всички 18 кандидати ще получат абсолютно равен резултат, понеже, доколкото разбирам, от нито една парламентарна група, освен от нашата, във връзка с Правилата, нямаше никакви обструкции спрямо който и да е кандидат.
И когато наистина всички кандидати са толкова достойни, равностойни и така нататък, в едно състезание се гледат допълнителните елементи, примерно наличие на допинг, който в случая са задкулисните договорки или някакви други елементи.
Затова аз наистина се надявам всички кандидати да получат тази висока оценка, която им даде господин Цветанов. Мълчанието на залата за проблеми по техните кандидатури също да е доказателство за това и се надявам с пълен консенсус да ги предложим всичките 18 като получат равен резултат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предстои да разберем.
Има ли други реплики? Няма.
Дуплика няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Нека още един път да Ви прочета Правилата: гласуването се извършва поотделно за всеки кандидат по поредността, определена в списъка на кандидатите за съдийската и за прокурорската колегия. Избран е кандидатът, който е получи най-много гласове, но не по-малко от две трети от гласовете на народните представители. В случай, че повече от шестима кандидати от съдийската колегия, съответно петима кандидати от прокурорската колегия получат необходимия брой гласове, съгласно изискванията на чл. 130, ал. 3 от Конституцията на Република България, на чл. 19б от Закона за съдебната власт, то измежду кандидатите, получили необходимия, но най-малък, равен брой гласове, се провежда балотаж и за избран се смята този, който е получил най-много гласове, но не по-малко от две трети от общия брой народни представители.
Започваме с проектите за решения.
Запознавам Ви със съответния проект за решение и гласуваме. Това е по Приложение 2 от Доклада на Правната комисия.
„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет
от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Ангелинка Николова Николова за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 59, против 26, въздържали се 108.
Предложението не е прието.
„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет
от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Боян Георгиев Магдалинчев за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Моля, гласувайте.
Гласували 219 народни представители: за 213, против няма, въздържали се 6.
На този етап Проектът е приет.
Тъй като има повече кандидати, накрая теоретично биха могли да са повече със 160. Ще обявим накрая какви са крайните резултати. Засега Проектът за решение е приет.
Следващият

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Боян Чавдаров Новански за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Моля, гласувайте.
Гласували 211 народни представители: за 200, против няма, въздържали се 11.
Проектът за решение е приет.
Следващият

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет
от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт

РЕШИ:
Избира Вероника Атанасова Имова за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Моля, гласувайте.
Гласували 228 народни представители: за 227, против няма, въздържал се 1.
И този Проект събира необходимото малцинство, което трябва да бъде събрано – 160.
Следващият

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Даниела Ангелова Маринова-Марчева за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Моля, гласувайте.
Гласували 226 народни представители: за 226, против и въздържали се няма.
И този Проект събра необходимия минимум.

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3, чл. 130а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Диана Атанасова Хитова за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Гласували 210 народни представители: за 92, против 6, въздържали се 112.
Проектът за решение не е приет.

„Проект!
РЕШЕНИЕ

за избор за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Драгомир Асенов Кояджиков за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Гласували 229 народни представители: за 228, против 1, въздържали се няма.
Има необходимия минимум – приет е Проектът за решение.
Следващият

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание:

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130 ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Марина Михайлова Дойчинова за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Гласували 208 народни представители: за 91, против 7, въздържали се 110.
Проектът за решение не е приет.
Следващият

„Проект!
РЕШЕНИЕ

за избор за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Мирослав Александров Джеров за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Гласували 177 народни представители: за 23, против 14, въздържали се 140
Проектът за решение не е приет.
Следва:

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Нели Любомирова Виодорова за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Гласували 209 народни представители: за 17, против 45, въздържали се 147.
Имаме засега пет избрани кандидати от съдийската квота.
Гласуваме последната кандидатура:

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Стефан Гроздев Гроздев за член за съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Гласували 216 народни представители: за 198, против 4 и въздържали се 14.
Решението е прието.
С това приключваме с избора за съдийската квота.
Имаме необходимите избрани шест членове по реда на гласовете, които са получили, избрани са: Драгомир Асенов Кояджиков, Вероника Атанасова Имова, Даниела Ангелова Маринова-Марчева, Боян Георгиев Магдалинчев, Боян Чавдаров Новански и Стефан Гроздев Гроздев.
Продължаваме към избора на кандидатурите за прокурорската колегия.

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Владислав Димитров Томов за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Гласували 202 народни представители: за 69, против 9 и въздържали се 124.
Проектът за решение не е приет.
Следващ:

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Гергана Найденова Мутафова за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Моля, гласувайте.
Гласували 225 народни представители: за 222, против и въздържали се 3.
Решението е прието.

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Йордан Андреев Стоев за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Моля, гласувайте!
Гласували 214 народни представители: за 184, против 7 и въздържали се 23.
Решението е прието.
Следващ:

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт

РЕШИ:
Избира Калина Стефанова Чапкънова-Кючукова за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Моля, гласувайте!
Гласували 212 народни представители: за 209, против няма и въздържали се 3.
Решението е прието.
Следващ:

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Маринела Панкова Тотева за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Моля, гласувайте.
Гласували 210 народни представители: за 97, против 6 и въздържали се 107.
Проектът за решение не е приет.

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Пламена Цветанова Апостолова за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Моля, гласувайте.
Гласували 212 народни представители: за 191, против 5, въздържали се 16.
Проектът за решение е приет.
Последен Проект за решение за избор за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за избор за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, чл. 130, ал. 2 и 3 и чл. 130а, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 16, ал. 3, чл. 17, ал. 1 и чл. 19б от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Избира Светлана Георгиева Бошнакова за член за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.“
Моля, гласувайте.
Гласували 225 народни представители: за 224, против няма, въздържал се 1.
Проектът за решение е приет.
Имаме избрани пет от кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от прокурорската колегия, а именно по броя на гласовете: Светлана Георгиева Бошнакова, Гергана Найденова Мутафова, Калина Стефанова Чапкънова-Кючукова, Пламена Цветанова Апостолова и Йордан Андреев Стоев.
Има избран състав на Висшия съдебен съвет. Още един път ще Ви представя съдийската и прокурорската колегия, кои са избрани.
От съдийската колегия: Драгомир Асенов Кояджиков, Вероника Атанасова Имова, Даниела Ангелова Маринова-Марчева, Боян Георгиев Магдалинчев, Боян Чавдаров Новански и Стефан Гроздев Гроздев.
За прокурорската колегия: Светлана Георгиева Бошнакова, Гергана Найденова Мутафова, Калина Стефанова Чапкънова-Кючукова, Пламена Цветанова Апостолова и Йордан Андреев Стоев.
Нека им честитим и пожелаем успешна работа!
Благодарим на Комисията по правни въпроси и на всички народни представители. (Ръкопляскания. Част от народните представители стават.)
Тридесет минутна почивка. След това продължаваме в 12,10 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, моля, заемете местата си!
Квесторите, поканете народните представители в залата!

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по политиките за българите в чужбина

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1, от Конституцията на Република България, и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Димитър Николов Гамишев като член на Комисията по политиките за българите в чужбина.
2. Избира Теодора Радкова Георгиева за член на Комисията по политиките за българите в чужбина.“
Моля, режим на гласуване.
Отменете гласуването!
Поименна проверка:
Адлен Шукри Шевкед отсъства
Албена Владимирова Найденова отсъства
Александър Димитров Паунов отсъства
Александър Иванов Мацурев отсъства
Александър Койчев Иванов отсъства
Александър Маиров Сиди отсъства
Александър Николаев Сабанов отсъства
Александър Петров Александров тук
Александър Руменов Ненков тук
Александър Тихомиров Симов отсъства
Алтимир Емилов Адамов отсъства
Ангел Илиев Исаев тук
Андон Димов Дончев отсъства
Андриан Иванов Райков тук
Анелия Димитрова Клисарова тук
Анна Василева Александрова тук
Антон Динев Тодоров тук
Антон Константинов Кутев отсъства
Ася Атанасова Пеева отсъства
Атанас Иванов Ташков тук
Атанас Петров Костадинов отсъства
Атанас Славчев Стоянов отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов тук
Богдан Емилов Боцев отсъства
Борис Вангелов Борисов тук
Борис Петков Кърчев тук
Борис Янков Ячев отсъства
Борислав Иванов Борисов тук
Боряна Любенова Георгиева отсъства
Бюрхан Илиязов Абазов тук
Валентин Алексиев Николов тук
Валентин Георгиев Ламбев тук
Валентин Кирилов Касабов отсъства
Валентин Мирчов Милушев отсъства
Валентина Александрова Найденова тук
Валери Мирчев Жаблянов отсъства
Васил Миланов Антонов тук
Васил Цветков Цветков тук
Вежди Летиф Рашидов отсъства
Велислава Иванова Кръстева тук
Венка Костадинова Стоянова тук
Весела Николаева Лечева тук
Веселин Найденов Марешки отсъства
Веска Маринова Ненчева отсъства
Виолета Русева Желева тук
Владимир Славчев Вълев тук
Владимир Цветанов Тошев тук
Владислав Тошков Николов отсъства
Волен Николов Сидеров отсъства
Галя Енева Захариева тук
Галя Стоянова Василева тук
Георги Георгиев Михайлов тук
Георги Георгиев Стоилов отсъства
Георги Димитров Андреев тук
Георги Евдокиев Марков отсъства
Георги Запрев Динев тук
Георги Йорданов Йорданов отсъства
Георги Колев Колев отсъства
Георги Страхилов Свиленски отсъства
Георги Танев Станков отсъства
Георги Ченков Търновалийски отсъства
Георги Янчев Гьоков отсъства
Гергана Желязкова Стефанова отсъства
Данаил Димитров Кирилов тук
Даниел Петков Йорданов отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова тук
Даниела Владимирова Савеклиева тук
Даниела Димитрова Малешкова тук
Даниела Добрева Димитрова тук
Делян Александров Добрев отсъства
Делян Славчев Пеевски отсъства
Денчо Стоянов Бояджиев отсъства
Десислав Славов Чуколов тук
Десислава Ангелова Тодорова тук
Десислава Вълчева Атанасова тук
Десислава Жекова Танева отсъства
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева тук
Джевдет Ибрям Чакъров тук
Джейхан Хасанов Ибрямов отсъства
Джема Маринова Грозданова тук
Диана Димова Саватева тук
Диана Иванова Йорданова тук
Дилян Станимиров Димитров тук
Димитър Бойчев Петров отсъства
Димитър Борисов Главчев тук
Димитър Величков Георгиев тук
Димитър Иванов Аврамов отсъства
Димитър Иванов Гечев тук
Димитър Иванов Данчев отсъства
Димитър Крумов Александров тук
Димитър Николов Гамишев тук
Димитър Николов Лазаров тук
Димитър Стоянов Стоянов тук
Донка Димова Симеонова тук
Дора Илиева Янкова отсъства
Дора Стоянова Христова тук
Драгомир Велков Стойнев тук
Евгения Бисерова Алексиева отсъства
Евгения Даниелова Ангелова тук
Елена Николова Йончева тук
Елхан Мехмедов Кълков тук
Емил Димитров Симеонов тук
Емил Маринов Христов тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова тук
Ерджан Себайтин Ебатин отсъства
Ерол Осман Мехмед тук
Жельо Иванов Бойчев тук
Запрян Василев Янков тук
Йвайло Любенов Константинов отсъства
Иван Валентинов Иванов отсъства
Иван Димов Иванов отсъства
Иван Ивайлов Ченчев тук
Иван Киров Генов отсъства
Иван Николов Миховски тук
Иван Тодоров Ибришимов отсъства
Ивелина Веселинова Василева тук
Иво Ангелов Христов тук
Иглика Иванова Иванова-Събева тук
Илиян Ангелов Тимчев тук
Имрен Исметова Мехмедова тук
Ирена Методиева Димова тук
Ирена Тодорова Анастасова тук
Искрен Василев Веселинов отсъства
Ихсан Халил Хаккъ тук
Йордан Апостолов Апостолов тук
Йордан Илиев Йорданов тук
Йордан Кирилов Цонев тук
Йордан Стоянов Младенов тук
Йорданка Иванова Фикирлийска отсъства
Калин Димитров Василев тук
Калин Николов Поповски тук
Кирил Боянов Калфин отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева тук
Кольо Йорданов Милев тук
Константин Веселинов Попов тук
Корнелия Петрова Нинова отсъства
Красен Георгиев Кръстев тук
Красимир Илиев Богданов тук
Красимир Любомиров Велчев тук
Красимир Митков Събев тук
Красимир Христов Янков тук
Кристиан Иванов Вигенин отсъства
Кристина Максимова Сидорова отсъства
Крум Костадинов Зарков отсъства
Кръстина Николова Таскова отсъства
Лало Георгиев Кирилов тук
Лъчезар Богомилов Иванов тук
Любомир Бойков Бонев тук
Маноил Минчев Манев тук
Манол Трифонов Генов тук
Маргарита Николаева Николова отсъства
Мария Йорданова Илиева тук
Мартин Владимиров Тинчев тук
Менда Кирилова Стоянова тук
Миглена Дойкова Александрова тук
Милен Василев Михов тук
Милена Цветанова Дамянова тук
Милко Недялков Недялков отсъства
Михаил Ивайлов Христов тук
Младен Николов Шишков тук
Мустафа Сали Карадайъ отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова отсъства
Нели Рускова Петрова тук
Нигяр Сахлим Джафер тук
Никола Илиев Динков тук
Николай Асенов Тишев отсъства
Николай Веселинов Александров отсъства
Николай Георгиев Иванов тук
Николай Димитров Пенев тук
Николай Иванов Цонков тук
Николай Кръстев Бошкилов тук
Николай Цветанов Сираков тук
Нина Пейчева Миткова отсъства
Нона Кръстева Йотова тук
Павел Алексеев Христов тук
Павел Димитров Шопов тук

Имаме кворум.
Ще прочета колегите, които допълнително са влезли: Александър Сиди, Александър Мацурев, Александър Симов, Адлен Шевкед, Александър Иванов, Александър Сабанов, Георги Гьоков, Антон Кутев, Георги Стоилов, Валентин Милушев, Даниел Йорданов, Веска Ненчева, Александър Паунов, Албена Найденова, Богдан Боцев, Денчо Бояджиев, Атанас Костадинов.

Имаме кворум. Продължаваме заседанието.
Подлагам на гласуване предложението, което е за промяна в състава на Комисията по политиките за българите в чужбина. Прочела съм го.
Моля, колеги, да гласуваме освобождаването на Димитър Николов Гамишев и избора на Теодора Радкова Георгиева.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Предложение от народния представител Цветан Цветанов.

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Теодора Радкова Георгиева като член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
2. Избира Димитър Николов Гамишев за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.“
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега ще Ви запозная с още един Проект за решение от народния представител Цветан Цветанов.
„Проект!

РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по околната среда и водите

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Даниела Добрева Димитрова за член на Комисията по околната среда и водите.“
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕТО НА КАНДИДАТ ЗА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „НАДЗОР НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ДЕЙНОСТ“, И НА КАНДИДАТ ЗА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „ОСИГУРИТЕЛЕН НАДЗОР“, НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Заповядайте, колеги, да изчетете доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание

На заседание, проведено на 14 септември 2017 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на двама заместник-председатели на Комисията за финансов надзор.
Приемането на Процедурните правила е необходимо във връзка с избирането на нови заместник-председатели на Комисията за финансов надзор поради изтичането на мандата на Ангел Джалъзов като заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, на 15 юли 2014 г., и прекратения предсрочно мандат на Николай Попов като заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, на 12 ноември 2014 г. Съгласно чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор Народното събрание трябва да избере двама заместник-председатели на Комисията за финансов надзор.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 20 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага Народното събрание да разгледа и приеме следния:

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор
РЕШИ:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
I. Предлагане на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, на Комисията за финансов надзор, и представяне на документите им.
1. Предложенията за отделните кандидати за заместник-председатели, ръководещи съответно управления „Надзор на инвестиционната дейност” и „Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор, се внасят в писмена форма от председателя на Комисията за финансов надзор до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание.
2. Предложенията се придружават от писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на съответния кандидат. Към всяко предложение се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – Приложение № 1 към решението;
б) декларация по чл. 4, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор – Приложение № 2 към решението;
в) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – Приложение № 3 към решението;
г) подробна автобиография;
д) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше юридическо или икономическо образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър”;
е) свидетелство за съдимост;
ж) документи, удостоверяващи, че предложеният кандидат притежава добра професионална репутация, професионален опит и отговаря на изискването за трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малко от 5 години в сферата на правото, икономиката или финансите през последните 10 години.
II. Публично оповестяване на документите.
Предложенията заедно с приложените към тях документи се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването.
Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени.
Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: град София, пл. „Княз Александър I” № 1, Комисия по бюджет и финанси, или по електронен път на e-mail: budget@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Изслушване на кандидатите.
1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали всеки от тях отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Всеки кандидат се представя от председателя на Комисията за финансов надзор – до две минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Всеки от кандидатите представя своята концепция за дейността на управлението в Комисията за финансов надзор, за което е предложен от председателя на Комисията за финансов надзор – до 20 минути.
5. Комисията по бюджет и финанси провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към всеки от кандидатите – до две минути на народен представител. След изчерпване на зададените въпроси към всеки кандидат от всички народни представители той отговаря – до 10 минути.
6. Председателят на Комисията по бюджет и финанси представя в резюме становищата и въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко.
7. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути.
8. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването на кандидатите и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилага Проект на решение за избор на всеки от кандидатите за заместник-председател, ръководещ съответното управление в Комисията за финансов надзор.
11. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата по отношение на другия кандидат за съответната длъжност.
V. Избор на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление, в Комисията за финансов надзор от Народното събрание.
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютъризираната система за гласуване.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
7. Ако кандидатът не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
Приложение № 1, № 2 и № 3 към решението.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Колеги, откривам разискванията.
Давам думата за изказвания на изчетения Проект за решение.
Не виждам желаещи за изказване.
Закривам разискванията.
Колеги, подлагам на гласуване Проекта за решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Гласуваме Проекта за решение плюс трите приложения към него.
Гласували 111 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ, КАКТО И НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Госпожо Саватева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаема госпожо Председател, колеги! Ще Ви представя:

„ДОКЛАД
относно Проект за решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание

Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 14 септември 2017 г., обсъди Проект за решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
Приемането на Процедурните правила за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция е в изпълнение на чл. 93, ал. 1 и ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Закона за Българската телеграфна агенция.
Мандатът на настоящия генерален директор на Българската телеграфна агенция изтича на 21 декември 2017 г. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция Народното събрание следва да избере генерален директор два месеца преди изтичане на мандата на действащия генерален директор.
След проведено гласуване Комисията по културата и медиите единодушно с 14 гласа „за” предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект за решение, с четири приложения към него на образци на декларации:

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 10, ал. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция
РЕШИ:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание:
I. Предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция.
1. Предложения за кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция могат да се правят от парламентарни групи или от народни представители. Предложенията се внасят в писмена форма чрез председателя на Народното събрание до Комисията по културата и медиите в 7 дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание.
2. Предложенията за кандидат за генерален директор на Българската телеграфна агенция се придружават с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидата. Към предложенията се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата по образец, съгласно приложение № 1 към решението;
б) подробна автобиография;
в) заверено от кандидата копие от диплома за придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър”;
г) свидетелство за съдимост;
д) декларация по образец, съгласно приложение № 2 към решението, че кандидатът притежава българско гражданство и отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция;
е) декларация по образец съгласно приложение № 3 към решението, че за кандидата не са налице обстоятелствата по чл. 11, ал. 1, т. 4-7 от Закона за Българската телеграфна агенция;
ж) копие от трудова или осигурителна книжка, които удостоверяват наличието на професионален стаж в областта на средствата за масова информация, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Българската телеграфна агенция;
з) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателни служби на Българската народна армия по образец, съгласно приложение № 4 към решението.
II. Публично оповестяване на документите.
1. Предложенията за кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция и документите към тях се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването.
2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни. Всички данни в документите на кандидатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция, които са лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, се заличават.
3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации могат да представят на Комисията по културата и медиите в срок не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите, становища за предложените кандидати, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени по време на изслушването.
4. Средствата за масова информация могат да изпращат в Комисията по културата и медиите въпроси към кандидатите, които да бъдат поставени по време на изслушването в срок не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите.
5. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
6. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София 1169, пл. „Княз Александър І“ № 1, Комисия по културата и медиите или по електронен път на адрес: kkm@parliament.bg.
7. Становищата и въпросите по т. 3 и 4 се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
ІІІ. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Кандидатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по културата и медиите. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
ІV. Проверка на представените документи за допускане на кандидатите до изслушване.
1. Комисията по културата и медиите в срок до три дни от изтичане на срока по раздел І, т. 1 изпраща списък на кандидатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция в Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството за проверка на гражданството съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция и за отсъствието на правното ограничение по чл. 11, ал. 1, т. 4 от същия закон.
2. Комисията по културата и медиите на свое заседание проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на съответните законови изисквания за заемане на длъжността, за която са предложени.
3. Комисията по културата и медиите може да изисква допълнителна информация както от кандидатите, така и от съответния компетентен орган.
4. До изслушването не се допускат кандидати, които не са представили документите по раздел І, т. 2.
5. След извършване на проверката, Комисията по културата и медиите изготвя списък на кандидатите, които са допуснати до изслушване. Списъкът се изготвя по азбучен ред на собствените имена на кандидатите и незабавно се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
V. Изслушване на кандидатите.
1. Комисията по културата и медиите изслушва само допуснатите кандидати, като поредността се определя съгласно списъка по раздел ІV, т. 5.
2. Изслушването е публично и се провежда в открито заседание на Комисията по културата и медиите.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя на предложението за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция – до две минути за всеки кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа на кандидата.
4. На всеки кандидат се дава възможност за лично представяне, включително за допълване на данни от професионалната си биография и за представяне на вижданията си за развитие на Българската телеграфна агенция – до 15 минути.
5. Председателят на Комисията по културата и медиите представя в резюме становищата и въпросите, постъпили в Комисията от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – до две минути за всеки въпрос.
6. Кандидатите отговарят на поставените им въпроси по т. 5 – до 10 минути.
7. Народните представители могат да задават въпроси към кандидатите, включително и въпроси, съдържащи се в становищата на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – до две минути за всеки кандидат.
8. Кандидатите отговарят на поставените им въпроси по т. 7 – до 10 минути.
9. От заседанието за изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията по културата и медиите изготвя и внася в Народното събрание доклад за резултатите от изслушването на кандидатите за заемане на длъжността генерален директор на Българската телеграфна агенция със съдържанието, определено в чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
11. Когато са изслушани няколко кандидати за длъжността генерален директор на Българската телеграфна агенция, към доклада по т. 10 се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена. Към доклада се прилага и проект на решение за избор на всеки кандидат за длъжността генерален директор на Българската телеграфна агенция.
12. Докладът на Комисията по културата и медиите за резултатите от изслушването на кандидатите за заемане длъжността генерален директор на Българската телеграфна агенция се предоставя на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
VІ. Избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция от Народното събрание
1. Заседанието, в което се провежда избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция, се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Комисията по културата и медиите представя на Народното събрание доклад за проведеното изслушване на кандидатите за заемане на длъжността генерален директор на Българската телеграфна агенция.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя на предложението за избор – до две минути за всеки кандидат.
4. След представяне на доклада по т. 2 и на кандидатите по реда на т. 3, Народното събрание провежда разисквания по представените кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По време на разискванията народните представители могат да поставят въпроси към кандидатите.
5. След приключване на разискванията, кандидатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция могат да правят изказвания и да отговарят на поставените към тях въпроси – до 10 минути.
6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване.
7. В случаите, когато има няколко кандидати за длъжността генерален директор на Българската телеграфна агенция, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши други.
8. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
9. В случай, че двама или повече кандидати са получили равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях.
10. В случай, че никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за”.
11. В случаите, когато при повторното гласуване по т. 10 никой от кандидатите не получи необходимите гласове, или когато някой от кандидатите за длъжността се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание, а той е единствен кандидат, както и в случаите, когато няма кандидати за длъжността, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция от Народното събрание.“
Следват четири приложения на декларации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Откривам разискванията. Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Пристъпваме към гласуване на така изчетения Проект за решение.
Моля, гласувайте Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за представяне на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1. Предложението е прието.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, СЕКРЕТАР И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД, КАКТО И НА ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Заповядайте, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!

„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избор от Народното събрание.
На заседание, проведено на 13 септември 2017г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането им от Народното събрание.
Приемането на Процедурни правила е необходимо във връзка с изтичането на мандата на председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
След проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за“, 1 „против“ и 7 „въздържали се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект на решение:

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избор от Народното събрание

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 5 и 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
РЕШИ:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избор от Народното събрание.
І. Предлагане на кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
1. Предложения за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се правят от парламентарните групи. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред чрез председателя на Народното събрание в 14-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание.
2. Предложенията се придружават с писмени мотиви, които аргументират високите професионални и нравствени качества, както и обществения авторитет и доверие на кандидата. Към предложението се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата по образец, съгласно приложение № 1 към решението;
б) подробна автобиография;
в) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование;
г) декларация за обстоятелствата и данните по чл. 5, ал. 3 и 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, съгласно приложение № 2;
д) свидетелство за съдимост и медицинско удостоверение, че лицето не страда от психическо заболяване;
е) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец, съгласно приложение № 3 – в два екземпляра;
ж) писмено съгласие за извършване на проучване на надеждност по Закона за защита на класифицираната информация, съгласно приложение № 3.
3. Когато кандидатът не притежава валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно”, към предложението освен документите по т. 2 се прилагат:
а) служебна бележка от Националната следствена служба, удостоверяваща липсата на образувани предварителни производства за извършени умишлени престъпления от общ характер – чл. 147, ал. 1, т. 1, б. „г“ от Правилника за прилагана на Закона за защита на класифицираната информация;
б) нотариално заверена декларация по чл. 74, ал. 2, т.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – чл. 147, ал. 1, т. 1, б. „д” от Правилника за прилагана на Закона за защита на класифицираната информация.
в) за извършване на проучване на надеждност по Закона за защита на класифицираната информация с ниво на класификация „Строго секретно” – попълнен въпросник по образец – Приложение № 2 към чл. 47 и чл. 48 от Закона за защита на класифицираната информация.
II. Публично оповестяване на документите.
1. Предложенията заедно с придружаващите документи по Раздел I, т. 2 с изключение на попълнен въпросник по раздел І, т. 3, б. „в” се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание не по-късно от 7 дни преди изслушването. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни.
2. Юридически лица с нестопанска цел и професионални организации, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, могат да представят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени в срок не по-късно от 3 дни преди изслушването на кандидатите.
3. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени по време на изслушването в срок не по-късно от 3 дни преди изслушването на кандидатите.
4. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, или по електронен път на e-mail: kvsor@parliament.bg
6. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
III. Извършване на проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
1. Кандидатите за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се проверяват относно обстоятелствата и данните по чл. 5, ал. 4, т. 2, 3 и 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
2. Исканията за извършване на проверката по т. 1 се правят от председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред до Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, службите за сигурност и службите за обществен ред по смисъла на § 1, т. 1 и 2 от Закона за защита на класифицираната информация.
3. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни.
IV. Извършване на проверка за разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Строго секретно“.
1. В случай че кандидатите не притежават валидно разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво „Строго секретно“, председателят на Комисията по вътрешна сигурност изпраща в Държавна агенция „Национална сигурност“ попълнени документи на кандидатите за извършване на проучване за надеждност.
2. Държавна агенция „Национална сигурност“ извършва специално проучване по смисъла на Закона за защита на класифицирана информация в 14-дневен срок.
V. Изслушване на допуснатите кандидати.
1. В 14-дневен срок от внасяне на документите по чл. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред проверява обстоятелствата по чл. 5, ал. 4, т. 2, 3 и 4 от същия закон.
2. В 7-дневен срок от получаване на информацията по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за достъп и разкриване на документите за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност.
3. Изслушването на кандидатите, които отговарят на изискванията, се провежда в 7-дневен срок от приключване на проверката по т. 2 в открито заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
4. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за председател, заместник-председател, секретар и членове в изложение до 3 минути. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
5. На всеки кандидат се дава възможност да представи концепцията си за работа като председател, заместник-председател, секретар или член на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в изложение до 7 минути.
6. Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред представя в резюме постъпилите при условията и реда на Раздел II, т. 2 и т. 3 становища и въпроси.
7. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 5 минути.
8. Народните представители могат да задават въпроси към кандидата. Времето за изложение на въпросите е до 2 минути.
9. На всеки кандидат се предоставя право на отговор след изчерпване на зададените въпроси към него. Времето за отговор е до 5 минути.
10. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
11. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването, в който са представени кандидатите, и го внася в Народното събрание. Ако са изслушани няколко кандидати за съответната длъжност, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прилага към доклада списък на кандидатите, участвали в изслушването, подредени по азбучен ред на собствените им имена. Към доклада се прилага и проект на решение за избор на всеки кандидат за съответната длъжност в Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
VI. Избор на председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия от Народното събрание.
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
3. Провеждат се разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Народното събрание избира поотделно председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, заместник-председателя, секретаря и шестима членове.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. В случай че има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите освен ако Народното събрание реши друго.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. В случай че двама или повече кандидати за една длъжност са получили равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях.
7. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
Решението е прието от 44-тото народно събрание на 20 септември 2017 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
Приложение № 1 към Решението – декларация.
Приложение № 2 към Решението – декларация.
Приложение № 3 към Решението – декларация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Бяха направени някои промени в част I, т. 2, буква ж, т. 3 и т. 3 буква а.
Има ли разисквания?
Заповядайте, господин Янков, за изказване.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Във връзка с така направеното предложение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, смятам, че трябва да си направим анализ и да си отговорим на въпроса дали десетте години, в които работи тази Комисия, не са достатъчни и има ли какво още да бъде обявявано, та гледайки в миналото да не виждаме възможността за повече доходи в нашето общество, за по-високи заплати на учители, полицаи, за по-високи пенсии, за повече средства за българските деца. Дали това е дневният ред, който искат от нас гражданите, или дневният ред трябва да бъде неравенството и възможностите чрез законодателството ние да преодоляваме това неравенство? Борбата с бедността и тези хора, които са под прага на бедността, не очакват ли от нас да мислим за бъдещето и да намираме конкретни решения за преодоляване на демографската криза?
В своето десетгодишно съществуване този орган вместо да внесе яснота и да стесни границите на нетърпимостта и омразата в обществото ни, донесе повече объркване и предизвика скандали с разнопосочна, а понякога и с взаимноизключващата се информация, която разкриваше.
Трябва да се уреди по различен начин информирането на българските граждани с това, което са документите от службите за сигурност в периода до 1989 г., и така наречената „тема за досиетата на бившите тайни служби“.
Информацията, знанието, което се крие в хилядите съставени дела и документи на предишните служби за сигурност, е твърде специфично и, разбира се, ценно за изследването и осмислянето на тогавашния общественополитически ред. Но дейността, свързана с документите и техните архиви, може и трябва да бъде предоставена на Архивната агенция.
Важно е обаче да се преустанови практиката на избирателно и целенасочено обявяване на данни от страна на административния орган, натоварен с управлението на архива и извършването на проверки за принадлежност.
Десет години работи тази Комисия. За десет години – над 40 милиона бюджет. Дали е достатъчен периодът, за който тя работи, и дали трябва и занапред да има обявяване на информация? Както знаете, с немалко промени в Закона се разшири обхватът на тази Комисия, а според мен се промени и философията на законодателя при приемането й през 2006 година, защото вече се разкрива информация, свързана с работата на държавните органи зад граница, което може да създаде в някаква степен сложни междудържавни отношения, които да доведат и до ограничаване на възможностите за привличане на инвеститори.
И отново Ви връщам към темата за възможностите, които има България като страна с традиционни отношения с немалко страни, които могат да допринесат за икономически растеж, с който ние да решаваме дневния ред на обществото.
Парламентарната група на „БСП за България“ е против процедурата за избор на нов състав на Комисията и ще внесе предложение, с което да се прекрати дейността й и да се прехвърлят документите в нарочен институт или агенция, която да дава възможност на заинтересовани страни все пак да бъдат запознати с интересуващата ги информация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли реплики към изказването на народния представител? Няма.
Други изказвания? Не виждам заявки за изказвания.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме направените промени в доклада, внесен от Комисията, в част I.
Гласували 129 народни представители: за 90, против 35, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Сега гласуваме целия Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и на процедурата за избор от Народното събрание.
Моля, гласувайте целия Проект за решение.
Гласували 136 народни представители: за 93, против 39, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносител – Министерският съвет, 1 август 2017 г.
Моля за представяне на доклада на водещата комисия.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2017 г.

На свое заседание, проведено на 13 септември 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Евгени Стоянов – заместник-министър.“
Госпожо Председател, извинявам се, че ще прекъсна доклада, защото заместник-министърът Евгени Стоянов е в парламента и понастоящем е в готовност да участва в настоящото първо четене. Затова Ви моля да прекъсна доклада с процедура за допуск на заместник-министъра Евгени Стоянов от Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля да гласуваме допуск в залата на заместник-министъра.
Гласували 109 народни представители: за 108, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министъра в залата на Народното събрание.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
„От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Евгени Стоянов, който посочи, че с него се цели въвеждане в националното законодателство на изискванията на няколко директиви на Европейския съюз.
Със Законопроекта се въвеждат разпоредбите на Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и се заменя Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета. Предвижда се установяването на минимални правила за определянето на престъпленията и наказанията в областта на атаките срещу информационните системи, като се цели предотвратяването на тези престъпления и подобряване на сътрудничеството между съдебните и другите компетентни органи.
Законопроектът предлага въвеждане на изискванията на Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба – Директива за пазарната злоупотреба. Предлага се в Глава седма на Особената част на Наказателния кодекс да се създадат разпоредби – от чл. 260а до чл. 260в, с които да се засилят мерките срещу пазарната злоупотреба.
Третата директива, която се въвежда със Законопроекта, е Директива 2014/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне, и за замяна на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета, като се цели осигуряване на подходяща защита на еврото и на другите парични знаци, чието обръщение е разрешено със Закон, чрез резултатни и ефикасни наказателноправни мерки.
Със Законопроекта се предлага допълнение на действащата уредба с оглед на по-ефективно противодействие на тероризма, като се разширява и обхватът на подбуждането към и заканата за извършване не само на тероризъм, но и на свързаните с тероризма дейности. Въвежда се нов квалифициран състав на кражбата, когато деянието е извършено с цел тероризъм. В действащата Нормативна уредба пиратството е признато само по отношение на въздухоплавателен съд, но по отношение на кораб няма регламентация.
В тази връзка се предлага в съответствие с Конвенцията за откритото море – в сила за България от 30 септември 1962 г., в чл. 341б от Наказателния кодекс да се добави „и кораб“, като по този начин всеки неправомерен акт на насилие, задържане или грабеж в открито море, или в международни води, извършен от екипажа на частен плавателен съд с лични цели, и насочен срещу друг плавателен съд, неговия екипаж или имущество, е предвидено да се наказва като „морско пиратство“.
С цел гарантиране защитата на изключителната държавна собственост, опазването на земните недра, земи, гори и природни ресурси се предлага инкриминирането на незаконния добив на подземни богатства на територията на цялата страна със създаването на чл. 240а от Наказателния кодекс.
В „Заключителните разпоредби“ са предвидени и изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с определянето на подсъдността на определени престъпни състави, както и в Закона за административните нарушения и наказания, с цел налагане на административнонаказателни санкции спрямо юридически лица, които са се обогатили или биха се обогатили от престъпление по тези разпоредби.
По Законопроекта са постъпили становища от Върховния касационен съд на Република България и от Висшия адвокатски съвет.
В дискусията взеха участие народните представители Симеон Найденов, Явор Нотев, Данаил Кирилов и Крум Зарков. Господин Найденов, господин Нотев и господин Кирилов изразиха подкрепата си за Законопроекта, като господин Нотев посочи необходимостта от неговото прецизиране между първо и второ четене. Господин Зарков отбеляза, че парламентарната група на „БСП за България“ ще се въздържи от подкрепа на Законопроекта.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси – с 13 гласа „за”, без „против“ и 3 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2017 г.“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Има доклад на Комисията по Европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България):

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-00-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от господин Евгени Стоянов, заместник-министър на правосъдието.
Настоящият Законопроект цели да хармонизира българската нормативна уредба с изискванията на Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи, и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета; Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба и Директива 2014/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2014 г. относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамковото решение 2000/383/ПВР на Съвета.
Въвеждането на посочените директиви е залегнало в Плана за действие за 2017 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
II. По отношение транспонирането на Директива 2013/40/ЕС вносителят предлага замяна в Наказателния кодекс на понятието „компютърна система“ с понятието „информационна система“, за да разшири неговия обхват. Предвижда се и синхронизиране на съставите и размера на наказанията в редица членове, свързани с незаконния достъп до информационни системи, незаконната намеса в информационни системи и компютърни данни, както и незаконното им прихващане. С тази цел в чл. 319 б от Наказателния кодекс ще се включат деянията: „пренасяне“, „повреждане“, „влошаване“, „скриване“ и „спиране на достъпа“ до компютърни данни в информационна система. В същия член се криминализира и създаването на „ботнети“ (установяване на контрол върху компютри чрез зловреден софтуер посредством кибернетични атаки). Необходимостта от въвеждането на съответните разпоредби на Директивата в срок е свързано със стартирала процедура за нарушение срещу Република България, която се намира на етап мотивирано становище.
III. В допълнение, Законопроектът следва да транспонира изискванията на Директива 2014/57/ЕС чрез промени в Особената част на Наказателния кодекс, които да засилят мерките срещу пазарната злоупотреба. Предвижда се въвеждането на наказателноправни санкции, които имат по-силно обществено въздействие в сравнение с административните, тъй като пазарната злоупотреба вреди на целостта на финансовите пазари и разколебава доверието на обществеността.
IV. Във връзка със синхронизирането на Наказателния кодекс с разпоредбите на Директива 2014/62/ЕС за защита на еврото и на другите парични знаци се предлага да бъде допълнен чл. 244, ал. 1 от Наказателния кодекс, като се включват две нови изпълнителни деяния: „приемане“ и „превозване“. В чл. 244 а, ал. 1 се въвеждат изпълнителните деяния: „приемане“, „придобиване“, „внасяне“, „изнасяне“ и „превозване“, като се разширява и предметът на престъплението чрез добавянето на текста: „парични знаци, които все още не са емитирани, но са предназначени за пускане в обръщение като законно платежно средство“, съгласно изискването на чл. 3, параграфи 2 и 3 от Директивата.
В чл. 246, ал. 3 се допълват както предметът на изпълнителните деяния с „приемане“, така и предметът на престъплението с „данни, както и всякакви други средства“ с оглед въвеждането на разпоредбата на чл. 3, параграф 1, буква „г“ от Директивата.
V. Следва да бъде отбелязано, че Законопроектът цели да изпълни и препоръките на Комитета на експертите за оценка на мерките за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL) към Съвета на Европа, като приведе националното законодателство в съответствие с изискванията на редица ратифицирани от Република България конвенции и протоколи.
На 55-то Пленарно заседание на Комитета в края на декември 2017 г. ще бъде разгледан Проект на доклад за напредъка на България по предприетите мерки в рамките на IV кръг за оценка и ако бъде преценено, че препоръките на MONEYVAL за противодействие са изпълнени, страната ни ще бъде извадена от механизма на мониторинг, под който е поставена след Доклада за взаимна оценка през 2013 г. Ако България не демонстрира реален напредък във връзка с установените несъответствия, като се има предвид, че са изминали 4 години, на заседанието през месец декември 2017 г. Пленумът на Комитета MONEYVAL би могъл да бъде приканен да обмисли поставянето на страната под така наречените Процедури за подобряване на съответствието.
VI. Предвижданите изменения допълват действащата нормативна уредба с оглед на по-ефективното противодействие на тероризма, като инкриминира неговото финансиране, що се отнася и до дейности, свързани с осъществяване на набиране, обучаване и пътуване с цел тероризъм; допълва се съставът на кражба с въвеждането на нов квалифициран състав, когато деянието е извършено с цел тероризъм. Измененията адресират и са в съответствие с предвидени разпоредби в Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с тероризма, което предстои да бъде прието до края на годината.
Не на последно място следва да се отбележи, че се предлага изменение на чл. 251 от Наказателния кодекс във връзка с получено допълнително официално уведомително писмо – C (2016) 2395 oт 28 април 2016 г. от Генералния секретариат на ЕК, свързано с нарушение № 2012/2085 по описа на Европейската комисия за отстраняване на противоречие на режима на санкции за недеклариране на пари в брой при излизане или влизане в Европейския съюз.
След представяне на мотивите от страна на заместник министъра на правосъдието, от негова страна, както и от страна на Председателя на Комисията бе подчертано, че Законопроектът е отложен за обсъждане и приемане поради предсрочнoто прекратяване на мандата на 43-тото Народно събрание.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага – с 8 гласа „за“, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Следващият доклад е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Госпожо председател, колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2017г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2017 г.
На заседанието присъства заместник-министърът на Министерство на правосъдието – Евгени Стоянов.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от Евгени Стоянов. Основна цел на Законопроекта е въвеждане в националното законодателство на изискванията на следните директиви:
- Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета;
- Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба);
- Директива 2014/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета.
Предложеният Законопроект е изработен и съгласуван до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове (ЗНА) (ДВ, бр. 34 от 2016 г.) и на основание § 9 от Преходните и заключителните разпоредби към него не се прилага изискването за изготвяне на частична оценка на въздействието и справка за съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
Със Законопроекта се въвеждат разпоредбите на Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета. Въвеждането на Директивата е свързано и със стартирала процедура срещу Република България за нетранспониране в срок на разпоредбите на Директивата, като са необходими спешни действия за нейното транспониране, включително приемане на измененията от законодателния орган. Директива 2013/40/ЕС установява минимални правила за определянето на престъпленията и наказанията в областта на атаките срещу информационните системи с цел да способства за предотвратяването на тези престъпления и да подобри сътрудничеството между съдебните и другите компетентни органи. Информационните системи представляват ключов елемент от политическото, социалното и икономическото взаимодействие в Европейския съюз.
Безпроблемното функциониране и сигурността на тези системи в ЕС са от жизненоважно значение за развитието на вътрешния пазар и на конкурентоспособна и иновационна икономика. Осигуряването на подходящи равнища на защита на информационните системи следва да бъде част от цялостна ефективна рамка за превантивни мерки, съпътстваща реакцията на наказателното право спрямо киберпрестъпността.
На следващо място, Законопроектът предлага въвеждане на изискванията на Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива за пазарната злоупотреба).
Предлага се в Глава седма на Особената част да се създадат разпоредби (чл. 260а-260в), с които да се засилят мерките срещу пазарната злоупотреба.
Предвиждат се наказателноправни санкции, които са израз на по-силно обществено въздействие в сравнение с административните санкции. Интегрираният и ефикасен финансов пазар и наличието на по-голямо доверие от страна на инвеститорите изисква лоялни пазарни отношения. Безпроблемното функциониране на пазарите на ценни книжа и доверието на обществеността в тези пазари са необходими предпоставки за икономически растеж и благоденствие.
Третата директива, която се въвежда със Законопроекта, е Директива 2014/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне и за замяна на Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета.
Горните изменения се налагат както във връзка с приетите вече международни актове и стандарти по линия на Организацията на обединените нации и Съвета на Европа, така и ще адресират предвидените в Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета относно борбата срещу тероризма.
В разискванията взеха участие народните представители Тодор Байчев, Станислав Владимиров и Цветан Цветанов.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 15 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Манев.
Последният доклад по Законопроекта е на Комисията по енергетиката.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 14 септември 2017 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2017 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерство на правосъдието: г-н Евгени Стоянов – зам.министър; от Министерство на енергетика – господин Красимир Първанов – зам.министър на енергетиката, г-н Станислав Станков – директор на Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“, госпожа Веселина Кинанева – главен експерт в Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“, и госпожа Петя Йорданова – държавен инспектор в Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“
Господин Красимир Първанов – зам.министър на енергетиката, представи мотивите за предлаганата разпоредба на чл.240а от Наказателния кодекс, касаещ инкриминирането на незаконния добив на подземни богатства. Във връзка с множество постъпили сигнали за извършване на незаконен добив на подземни богатства на територията на цялата страна се предлага инкриминирането на това деяние, което към момента представлява административно нарушение. Предлаганата промяна би довела както до превенция на извършването на тази противоправна дейност, така и до по-ефективно производство по установяване на деянието и на неговия извършител и по налагане на наказание. Преките загуби за държавата от незаконен добив на подземни богатства се изчисляват на милиони левове годишно. Мащабът на нарушенията е такъв, че не само ощетява държавния бюджет, но и причинява непарични загуби, изразяващи се в безвъзвратно увреждане на релефа, земите, културното наследство, застрашава гражданите. Неефективността на предвидения към момента ред за осъществяване на контрол е очевидна както за институциите и бизнеса (концесионерите), така и за самите нарушители.
На първо място, залавянето на нарушителите и безспорното установяване на нарушението е изключително трудно за осъществяване от инспекторите на Министерството на енергетиката. Административното производство е в голяма степен ограничено откъм доказателствени средства и способи в сравнение с наказателното производство, което обосновава по-нисък процент на разкриваемост на извършените нарушения.
Не по-малко важен е и фактът, че за голяма част от нарушителите предвиденото наказание – глоба/имуществена санкция, не може да бъде наложено поради невъзможност за събиране. В други случаи икономическата облага от нарушението е в пъти по-голяма от предвиденото наказание. В този смисъл предложението цели да се гарантира в значително по-голяма степен защитата на изключителната държавна собственост, опазването на земните недра, земи, гори и природни ресурси.
В разискването по Законопроекта участие взеха народните представители Делян Добрев и Таско Ерменков. Народният представител Делян Добрев подкрепи предложената разпоредба, като обърна внимание на вносителя за необходимостта от редакционна поправка в един от текстовете в чл.240а. Народният представител Таско Ерменков също подкрепи текста на чл.240а, тъй като с него се запълва празнина в правния мир.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване, Комисията по енергетика с 10 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Добрев.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Безспорна е нуждата за нашето общество от един нов Наказателен кодекс или настоящите промени, които да удовлетворят обикновения гражданин и неговата представа за това какво е противоправно деяние, което да бъде ясно дефинирано и какво наказание трябва да бъде наложено на дееца, извършил деянието.
Промените, които ни се предлагат в момента, не отговарят на един основен въпрос: какви са обществено-политическите и икономически реалности, извършващи потребности от промени в действащия Наказателен кодекс, респективно кои променени обществени отношения се нуждаят от съвременна регулация?
Вносителят се позовава само и единствено на директивите на Европейския съюз, а не на нуждата от тези промени с цел облекчаване на някакви обществени отношения в нашето общество.
Вярно е, че е запазена постигнатата пълна кодификация на българското наказателно право и е съхранена концепцията на наказателноправната уредба, като са предложени текстове, съобразени със съдебната практика и международната такава, както и ангажиментите на държавата в международното ни право.
На пръв поглед при запознаване с текста на предложения Законопроект може да бъде направен извод, че новата система на отделните разпоредби е логична и с нея е изпълнено законово изискване за озаглавяване и квалифициране на всеки престъпен състав, но на практика това не е така. За отбелязване е, че механичното пренасяне на формулировките на директивите на Европейския съюз в предлаганите разпоредби на Наказателния кодекс не е най-удачният способ за формулиране на наказателноправни норми. Предвижда се установяването на минимални правила за определяне на престъпленията и наказанията в областта на атаките срещу информационните системи, като се цели предотвратяване на тези престъпления и подобряване на сътрудничеството между съдебните и другите компетентни органи.
Предложението за промяна е навременно, но, за съжаление, е непрецизно и може да се тълкува, че и при достъп до информационната система без да е налице достъп до данните, пак е налице опасност и деецът следва да се накаже. Трябва да направим едно ясно дефиниране, че става въпрос не за достъп до самата система, а до данните в нея – те са елемент на престъпния състав и съответно неговите квалификации в съответните хипотези.
С § 13 на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс се създава нова ал. 2 на чл. 251. Това е свързано с нарушение на задълженията за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и така нататък, които са укрити по специален начин. Този квалифициращ признак на изпълнителното деяние също е неясен, дава възможност за различно и нееднозначно тълкуване и се нуждае от прецизиране. Запазването му в този вид ще създаде само проблеми при правоприлагането. Не е ясно какъв е акцентът, който се поставя от законодателя – дали по-високата обществена опасност на деянието се свързва с факта на укриването, или мястото, начинът, средствата и така нататък. Всяко укриване е насочено към затрудняване на достъпа до укритата вещ и е специфично.
Предлага се също в Глава седма на особената част от Наказателния кодекс да се създадат разпоредби с членове от 260а до 260в, с които да се засилят мерките срещу пазарната злоупотреба. Добре е, че най-накрая ще се квалифицират състави относно ползването на вътрешната информация, до която имат достъп само определен кръг лица.
Обществото ни е чувствително към деянията ни, извършени от хора, възползвали се от служебното си положение, което им дава достъп до специфична информация.
Искам да задам следния въпрос: защо за престъпниците с бели яки са предвидени ниски наказания? Генерираните от тях деяния нанасят особено големи щети на пострадалия без значение дали е физическо, юридическо лице, държава или община. Чрез извършените от тях деяния се подкопава доверието във финансовата и банкова система. Ще Ви припомня сделките с външния ни дълг и КТБ и последиците, които настъпиха. Трябва ли да се случи нещо отново, за да се втурнем и да завишаваме наказанията по тези състави?
Следваща директива, която се въвежда със Законопроекта, е относно защитата по наказателно-правен ред на еврото и другите парични знаци срещу подправяне. Тук изпълнителното деяние е очертано бланкетно. То се изразява в нарушение на режима, предвиден за тези ценности и така нататък, но определено отново се нуждае от прецизиране.
Със Законопроекта се предлага допълнение на действаща Уредба за по-ефективно противодействие на тероризма, квалифицирани състави, които не са били обхванати и инкриминирани досега.
С цел гарантиране защитата на изключителната държавна собственост, опазване на земните недра, земи, гори и природни ресурси се предлага инкриминиране на незаконния добив на подземни богатства на територията на цялата страна със създаването на чл. 240а от Наказателния кодекс. За този проблем се заговори след сигнала на жители на Перник за незаконен добив на въглища. Това предизвика слягане на земни пластове и пропадане на цели жилищни сгради. Освен този проблем за Перник, който е характерен, има и други места за извършване на такива незаконни добиви, включително и на инертни материали, като загубата за държавата са изчислени на милиони левове. Това, което продължава да ни смущава и съм го изразил като мнение в комисия, са предвидените ниски наказания за тези обществено опасни деяния, които са с висока степен на фактическа и правна сложност. Нужни са повече човешки и финансови ресурси за тяхното разкриване, повече време, а вносителят гледа по-благосклонно на техните извършители, тъй като в общия състав на деянията предвиденото наказание е по малко от това за обикновена кражба, примерно.
Искам да заявя, че в Българската социалистическа партия категорично смятаме, че трябва да бъдат завишени наказанията, предвидени с настоящите промени в Наказателния кодекс, особено що се касае до обществено опасни деяния като тероризъм и подправяне на парични знаци. Обществената сигурност и финансовата система са част от националната ни сигурност и не можем да допуснем тяхното саботиране, разрушаване или подкопаване.
Предвид изложеното до момента мога само да кажа, че предлаганите промени в Наказателния кодекс са само механично изпълнение на директивите на Европейския съюз и тяхното транспониране в българското законодателство, като не са отчетени спецификите на българския обществено-икономически живот в страната. Затова ние от Българската социалистическа партия ще се въздържим от подкрепа на Законопроекта в този му вид и си запазваме правото да внесем предложения за корекции между първо и второ четене. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Байчев.
Има ли реплики към неговото изказване? Не виждам.
С това изказване прекратяваме днешното заседание. Разискванията по Законопроекта ще продължат утре.
Редовно заседание – в 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
Димитър Главчев

Заместник-председатели:
Цвета Караянчева
Нигяр Джафер

Секретари:
Стоян Мирчев
Слави Нецов