Председателствали: Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, преди заседанието ми се оплакаха народни представители, че пултовете им не работят. Ангажирам се наистина да взема мерки. Вчера беше народният представител Драгомир Стойнев, днес – народният представител Снежана Дукова, в резултат на което нейните знаци към кабината са възприети, не точно по начина, по който трябва да бъдат възприети. Наистина, поднасям извиненията си на колегите, на които не им работят пултовете. Днес с Администрацията ще тръгнем да решаваме проблема.

За днес има определена точка първа, а именно:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ.
Преди това процедура.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване за допускане в залата на господин Иван Иванов – директор на Дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, да гласуваме направеното предложение.
Гласували 166 народни представители: за 158, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Поканете лицето в залата.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси, с който ще Ви запознае народния представител Мария Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„На свое заседание, проведено на 14 септември 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерския съвет: Иван Иванов – директор на Централното координационно звено, и Мария Банева – експерт в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от народния представител Ивелина Василева.
Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове е приет от 43-то Народно събрание и е в сила от 25 декември 2015 г. С него се постигна максимално кодифициране и унифициране на правилата, уреждащи обществените отношения, свързани с различните дейности по координация, изпълнение, мониторинг и контрол на средствата, по които се управляват и разходват средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. От своя страна регулацията на тези обществени отношения на законово ниво позволи въвеждането за първи път по безспорен начин на публично-правния режим в отношенията между управляващите органи и бенефициентите на финансова подкрепа, съответстващ на установените принципи в регулацията на публичните средства. Установяването със Закона на ясни административноправни отношения и въвеждането на съкратени срокове при съдебния контрол, осъществяван от административните съдилища, също са положителни предпоставки, стимулиращи законосъобразното и ефективно усвояване на европейските средства.
Въпреки това от натрупаната до момента практика в прилагането на закона се установява необходимост от изменения в конкретни разпоредби с цел прецизирането им и отстраняване в максимална степен на риска от разнопосочен подход в отделни процеси при управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
С настоящия Законопроект се цели обезпечаване на принципа на добро финансово управление по отношение и на националното съфинансиране, предвидено по програмите, което се осигурява чрез трансфер от централния бюджет. За тази цел се въвежда унифициран подход, при който правилата, по които се управляват средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, да бъдат приложими и към втория компонент от публичния принос – националното съфинансиране.
Тъй като систематично националното съфинансиране е уредено в Закона за публичните финанси, то предложението, направено с § 1 в допълнение с дефиницията в § 12, цели преодоляване на уредбата в Закона за публичните финанси, който се отнася до националното съфинансиране и собствения принос на бенефициентите – бюджетни организации. По този начин се елиминира вероятността да бъде изкривен принципа при извършване на финансови корекции, а именно да се възстанови вредата от извършеното нарушение, без това да има санкционен характер за бенефициента, какъвто би бил налице, ако е извършена финансова корекция върху собствените средства, осигурени от бенефициента при изпълнението на Проекта.
С предлаганите изменения са прецизирани текстове, свързани с финансовото управление и контрол, като се гарантира постигането на по-добра финансова дисциплина и максимална защита на публичния принос чрез регламентиране на изплащането на безвъзмездната финансова помощ, съответно в случаите, при които е налице съмнение за нередност и в случаите, при които се извършва финансова корекция при вече установена нередност.
С настоящите изменения в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове се постига рационализиране на административната практика. Дава се възможност на управляващите органи сами да определят срока, в който бенефициентите трябва да представят съответните доказателства при предоставянето на безвъзмездната финансова помощ. В сегашната редакция на закона този срок е фиксиран на 10 дни. В тази връзка предложението охранява и интереса на бенефициента. Изхождайки от практиката на управляващите органи, често са налице обективни причини, поради които бенефициентът не е в състояние да осигури необходимите документи в 10-дневен срок, като това обстоятелство може да бъде причина за отказ на безвъзмездната финансова помощ на това формално основание.
Направено е предложение за определяне на отделен размер на съдебна такса при оспорване на решението за прекратяване на производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на етап административно съответствие и допустимост. Поради нормативна празнота по отношение на съдебната такса при оспорване на решение за прекратяване, практиката на съда показва, че се прилага по аналогия таксата, определена за оспорване на индивидуалните административни актове. Размерът на тази такса обаче е необосновано висок при оспорване на този тип решения.
В заключение, предложените изменения и допълнения в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове ще допринесат за оптимизиране на системата за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, включително и съответстващото национално съфинансиране, както и за повишаване на нейната ефективност и ефикасност като цяло.
След обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, без „против” и 8 „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 754-01-53, внесен от народните представители Ивелина Василева, Менда Стоянова и Диана Йорданова на 8 септември 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Илиева.
Следва становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Вигенин.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Председател.
„На свое редовно заседание, проведено на 20 септември 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структури и инвестиционни фондове, № 754-01-53, внесен от Ивелина Веселинова Василева, Менда Кирилова Стоянова и Диана Иванова Йорданова.
Законопроектът беше представен от госпожа Диана Йорданова – народен представител, вносител на Законопроекта.
Експертно становище по Законопроекта изложиха господин Иван Иванов – директор на Дирекция "Централно координационно звено" в Администрацията на Министерски съвет, и госпожа Мария Банева – началник отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ в същата дирекция.
С настоящия Проект на закон се предлагат промени в Закона за управление на средствата от европейските структури и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Съгласно предоставените от вносителите мотиви се налагат изменения в конкретни разпоредби с цел тяхното прецизиране и отстраняването в максимална степен на риска от различен подход в отделни процеси при управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).
С промените на Закона се цели обезпечаването на принципа на финансовото управление по отношение и на националното съфинансиране, предвидено по програмите, осигурено чрез трансфер от централния бюджет. Чрез промените в чл. 1, ал. 2 се предвижда да се въведе унифициран подход, при който правилата, по които се управляват средствата от ЕСИФ да могат да бъдат прилагани и към националното съфинансиране. Вносителите посочват, че систематично то е уредено в Закона за публичните финанси (ЗПФ) и чрез промените в чл. 1, дефинирани в Допълнителните и заключителните разпоредби на Законопроекта, се цели преодоляване на уредбата в ЗПФ, която третира за национално съфинансиране и собствения принос на бенефициентите. Това би следвало да доведе до отстраняването на вероятността да бъде изопачен принципът при извършването на финансови корекции, т.е. да се възстанови вредата от извършеното нарушение без това да има санкционен характер за бенефициента.
Промените в чл. 64 и чл. 75 целят да се постигне по-добра финансова дисциплина и защита на публичния принос. В случаите, където има съмнения за нередност, и в тези, при които се извършва финансова корекция при вече установена такава, се предвижда регламентиране на изплащането на безвъзмездната финансова помощ (БФП).
Законопроектът също така предвижда рационализирането на административната практика. Чрез изменение в чл. 36 се дава възможност на управляващите органи сами да определят срока, в който бенефициентите следва да представят съответни доказателства при получаването на безвъзмездната финансова помощ. В настоящата редакция на закона този срок е фиксиран на 10 дни. В тази връзка следва да се има предвид, че често са налице обективни причини, поради които бенефициентите не са в състояние да осигурят необходимите документи в 10-дневен срок, а това може да се превърне в причина за отказ на безвъзмездна финансова помощ.
Не на последно място следва да се отбележи, че е направено и предложение за определяне на отделен размер на съдебната такса при оспорване на решението за прекратяване на производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на етап административно съответствие и допустимост.
Вносителите посочват, че промяната е необходима поради нормативна празнота по отношение на съдебната такса при оспорване на решенията за прекратяване. В досегашната практика на съда се прилага по аналогия таксата, определена за оспорване на индивидуалните административни актове, а нейният размер е необосновано висок при оспорване на такъв тип решения.
В проведената след представянето на Законопроекта дискусия участие взеха народните представители Иван Иванов, Кристиан Вигенин, Петър Петров и Ивелина Василева. Бяха зададени редица въпроси по отношение на предвижданите изменения. Председателят на Комисията по европейските въпроси информира, че са постъпили становища от членовете на Обществения съвет към Комисията и следва да бъдат взети предвид при гласуването. Вносителите увериха, че не възразяват срокът за внасяне на предложения по Законопроекта да се разшири между първо и второ четене и текстовете по отворените въпроси да бъдат прецизирани.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси с 3 гласа „за” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структури и инвестиционни фондове, № 754-01-53, внесен от Ивелина Василева, Менда Стоянова и Диана Йорданова на 8 септември 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Няма доклад на Комисията по правни въпроси.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, вземам думата не толкова по отрицателния вот, който даде една от основните комисии – смятам, че е Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове във връзка с предстоящото председателство на България на Съвета на Европейския съюз.
Обръщам се по-скоро към ръководителите на парламентарните групи. Тук, за съжаление, виждам само един от тях – господин Цветанов, другите ги няма, имат важна работа. Обръщам се с желание да обърнат внимание на това как се сформира тази Комисия. Тя се сформира, за да взема консенсусни решения по въпроси, засягащи България, засягащи нашето бъдещо председателство. По обсъждането на този въпрос чух мнения, че едва ли не неправителствените организации са оказали влияние върху отрицателното становище, което дава Комисията. Смятам, че това отрицателно становище на Комисията означава, че ние искаме да продължават общините да бъдат наказвани, да бъдат санкционирани така, че някои от тях да банкрутират. Това решение на Комисията също означава, че ние искаме да остане 10-дневният срок, в който трябва да се отговаря на въпроси от управляващите органи, които изискват в някои случаи един месец, за да се вземе становище от съответното електроразпределително дружество. Това означава, че ние искаме да се запази сегашният статут, който има примерно Програмата за развитие на селските райони, която не е обект на този Закон за европейските фондове. Това гласувахме вчера и дадохме нашето отрицателно мнение. Ние не искаме това състояние – ненормално, да продължава.
Моля, заместниците, или пък пълномощниците на ръководителите на парламентарните групи да информират своите ръководства за това, че не бива Комисията по европейски въпроси и европейските фондове, избрана на паритетен принцип, да дава тези отрицателни сигнали, защото практически ние се обявяваме срещу елементарни правила, които трябва да се спазват при усвояването на европейски фондове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Петров.
Има ли реплики към неговото изказване? Не виждам.
Заявено е изказване от народния представител Иван Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес на Вашето внимание се предлага изменение на Закона за управление на средствата от европейските структури и инвестиционни фондове, и то само почти година, откакто той е приет. Той беше приет с апломб и с една голяма амбиция да въведе ред в управлението на средствата, които получаваме от Европейския съюз.
Днес на това разглеждане и вчера в Комисията ни направи впечатление, че е внесен от народни представители, а не, както би трябвало да е нормално, да мине през Министерския съвет, където би трябвало да сте забелязали някакви слабости при неговото прилагане, някакви нередности. Бяхме изненадани именно от бързането, с което този Законопроект се внася, за да избегне всички съгласувателни процедури, през които е нормално един Законопроект да минава през Министерския съвет.
Нормално беше и да бъдем „въздържали се“ в Комисията по тази тема, тъй като голяма част от текстовете, които ни се предлагат за изменение, имаха, меко казано, спорен характер. Немалко становища бяха постъпили от неправителствени организации, от бенефициенти, от Сдружението на общините, които не бяха изключително положително настроени към предложените промени.
Най-накратко – беше ни обяснено, че промените се налагат във връзка със съдебна практика, която има вече на база на прилагането на Закона и която е в ущърб не на бенефициентите, а на тези, които прилагат Закона и които отпускат средствата – именно Министерството, управляващите органи и така нататък.
Мисля, че в случая е малко спорно със закон да определяме поведението на съда и по такъв начин да наказваме именно публичните, най-вече публичните бенефициенти, каквито са общините. Има и сериозна опасност – разбира се, това е дискусионен въпрос, който между първо и второ четене би трябвало да бъде изчистен. Дали с този Закон не се налага едно по-тежко финансово бреме на общините, които най-често са потърпевши от така наречените „финансови корекции“, тъй като немалко бенефициенти още през предния програмен период бяха потърпевши именно от налагането на прекомерно високи финансови корекции, било то по тяхна вина, било поради неразбиране от страна на управляващите органи, нисък административен капацитет и неща, които са били дъвкани доста през годините, но, за съжаление, не е намерен правилният подход.
Именно това бяха и причините да се въздържим в Комисията, немалка част от членовете на Комисията, не както каза господин Петров, защото имаме някаква собствена визия, да спъваме законопроектите. Напротив, най-вероятно има необходимост от промяна в този Закон, но начинът, по който ни беше представен не е в своята пълнота и не ни убеждава по абсолютно категоричен начин, че именно тези промени трябва да бъдат направени.
Стана въпрос и за така наречената „десетдневка“. Нали разбирате, че непоставянето на краен срок дори в двуседмичен, едномесечен, какъвто и да е, би направил абсолютно разтекаема възможността на бенефициентите да предоставят документи и в никакъв случай не би имало дисциплиниращ ефект по отношение на подготовката, която те трябва да направят. Това становище беше изразено от Обществения съвет към Комисията, които дадоха своето виждане, че в един бъдещ съдебен процес един бенефициент, който си е позволил с месеци да протака, да бави внасянето на документи пред управляващия орган съответно в негова полза ще отсъди съдът, защото в сегашния текст е записано разумен срок. Какво значи разумен срок? Да, вярно, старият 10-дневен срок беше изключително кратък, но все пак трябва да намерим и някакъв вариант, в който действително тези хора да ги дисциплинираме по някакъв начин, да бъде 15-дневен ли, месечен ли, двумесечен ли, защото иначе ги пускаме в една спирала, която ще бъде безкрайна.
В крайна сметка, надявам се, в дискусиите между първо и второ четене ние да бъдем убедени, разбира се, ако бъде приет днес този Законопроект, тъй като и вчера стана ясно на Комисията, че голяма част от политическите сили не са убедени в правотата на тези искания, които са заложени като текстове вътре, разбира се, ако мине, да се прецизират тези текстове и те да бъдат полезни както за управляващите органи, и съответно министерствата, които отпускат средствата, така и за тези бенефициенти, най-вече публичните, които се възползват от тези средства.
При нас остава едно неприятно усещане, че Законът се прави именно, за да се пребори една съдебна практика, която вече се е наложила в административните съдилища и е в полза на бенефициенти, които жалят наложените финансови корекции. Тоест, ние да ги поставим в среда, която да бъде изключително неблагоприятна за тях. Именно по тази причина ние ще се въздържим от подкрепата на този Закон. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплики към неговото изказване?
Първа реплика – госпожа Василева. Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, господин Иванов! Няколко коментара бяха направени от Вас, които смятам, че трябва да бъдат разяснени и прецизирани.
Преди всичко текстовете, които са свързани с ясното регламентиране на елементите от грантовото финансиране, а именно европейските структурни и инвестиционни фондове и националното съфинансиране са нещо, което според нас по-скоро ще внесе яснота, ще ограничи разнопосочни практики и от гледна точка на съдебни практики, и от гледна точка на третиране от страна на управляващите органи. Тоест, това е нещо, което се прави в интерес на доброто финансово управление, в интерес и на бенефициентите, защото текстовете целят прецизиране и на тази част, която ясно казва, че само и единствено грантовото финансиране е предмет на налагане на финансова корекция, а не и собственото участие на бенефициента, защото тогава вече това би се третирало като глоба или санкция и в този смисъл би утежнило положението за бенефициентите.
А що се отнася до сроковете – мисля, че е ясно на всички, че сроковете, заложени в Закона, целят дисциплиниране на цялата система. Това беше основна цел още при създаването на Закона, а конкретният срок за предоставяне на документи, удостоверяващи факти и данни, декларирани от кандидатите по време на кандидатстване, е срок, който е валиден за всички бенефициенти, срок, който се обявява от управляващите органи още в насоките за кандидатстване и в този смисъл Вашите притеснения не могат да бъдат валидни. Спазва се принципът на добрата дисциплина, спазва се принципът и на равнопоставено третиране на кандидатите в процедурите за кандидатстване за финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Втора реплика на Данаил Кирилов – заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми колега Иванов, първо, искам да възразя срещу Вашето становище, че депутатите изместват по някакъв начин законодателната инициатива на Министерския съвет. Подчертавам, че не е редно самите народни представители да лансираме един такъв неглижиращ подход – инициативата на народното представителство.
Второ, освен това въобще не виждам основание на съображенията, които Вие представихте. Второ, и конкретно за този Закон, искам да посоча, че са неверни констатациите Ви по скоростта на измененията и че, видите ли, това едва ли не било първото изменение. Аз се сещам за още две изменения на този Закон, господин Иванов, и Вие трябва да си ги спомняте, защото те са от миналото Народно събрание, те бяха свързани с установяването на административния съдопроизводствен контрол по отношение на споровете, свързани с финансови корекции.
Ако си спомняте, там за пръв път новаторски въведохме правилата при обжалване на административните договори, имаше съобразяване на административната практика и на съдебната практика.
Господин Иванов, тук подчертавам дебело, и моля да ме разберете – няма лошо законодателят да коригира съдебна практика, която променя смисъла на неговото законодателство.
Аз подкрепям инициативата на колегите и се извинявам пред цялата зала, че поради свръхнатоварване Правната комисия не успя да направи обсъждане на този Законопроект, който подкрепям изцяло. Благодаря Ви.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Василева, уважаеми господин Кирилов! Опитвате се да ни убедите, че този Законопроект към днешна дата е необходим, но аз пак казвам, че нито с Вашите реплики, нито с текстовете успяхте да ни убедите, че правените промени не са в посока именно да бъдат ощетени бенефициентите посредством, както казах – няма нищо лошо, със законодателна промяна на съдебната практика. Мисля, че в случая ни остава лош привкус в тази посока.
По отношение на сроковете, госпожо Василева. Такъв срок на практика с текста, който Вие предлагате, вече няма. Преди беше десетдневен, сега имаме текста „разумен срок“. „Разумен срок“ е изключително разтегливо понятие. Господин Кирилов, като юрист, председател на Правната комисия, може да Ви каже, че „разумен срок“ не е нещо, което е обвързано с някаква времева граница. Нали така, господин Кирилов? (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
Може да бъде месец, може да бъде една година. Разумният срок може да бъде и две години и в никакъв случай не се отнася дисциплиниращо по отношение на бенефициентите. Ако дадем някакъв разумен срок, записан категорично в Закона – да бъде той месечен, двумесечен, тримесечен, или нещо, което наистина да влиза в някакви времеви граници, защото съдебната практика показва, че когато нямаме категорично определен срок, съдът би приел всеки един срок, който е бил поискан от страната, която е засегната.
Пак казвам, наистина не възприемаме подход за правилен – посредством закон, когато са видени практики, които са в полза именно на бенефициентите, да правим така, че те да бъдат неблагоприятни за тях. Наистина има опасност оттук нататък да направим именно европейските средства непривлекателни за бенефициентите, по някакъв начин да започнем да ги отблъскваме.
Вярвайте ми, като член на Комисията вече трети парламент – нагледал съм се на достатъчно фрапиращи случаи на бенефициенти, и то най-вече публични, които са буквално доведени на ръба на фалита поради една или друга причина. Цели райони от България вече нямат никакъв интерес да кандидатстват за получаване на средства от Европейския съюз именно поради причини от административен и вече съдебен характер, които ги вкарват в неблагоприятна ситуация, по-скоро близко до фалита.
Уважаеми дами и господа, като цяло Законът не е лош като идея, но да не превръщаме неговото изпълнение в нещо вредно и недопустимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! От БСП ще се въздържим от подкрепа на този Проект, тъй като имаме няколко забележки към него, като основната е разминаването между внесения Законопроект и желанието, което се заявява от вносителя.
Какво имам предвид? Вносителят заявява, че тези промени се правят с цел тяхното прецизиране и отстраняването в максимална степен на риска от различен подход в отделните процеси на управлението. Съжалявам много, но към момента имаме един унифициран подход по отношение на срока, а именно той е конкретно заявен 10-дневен, докато сега се предлага срок, който е световно неизвестен, а именно „разумният срок“.
Трудно можем да обясним какво означава разумен срок. Разумът е нещо субективно. За един е едно, за друг е друго. Но какво е по-важното? Позволява се на управляващия орган едностранно да определя срок, какъвто той счете за необходимо или както елегантно е направено едно измъкване – какъвто той счете за разумен.
Какво обаче се крие зад това предложение? По този начин се дава възможност на управителния орган да направи пренареждане на играчите, тоест тези, които не са подготвени, които са изостанали и имат някакви нередности в проектите, да бъде даден един разумен срок, както се казва, и те да се отстранят, и както казваше Радой Ралин: „Последните да станат първи“.
Другото, което се прави с това предложение, смятам, че е неволно, а не е умишлено – създава се възможност за една корупционна среда, за едни договорки, които всички ние поне публично твърдим, че желаем и определено избягваме. Няма такова състезание, при което правилата да не са известни предварително, а преди началото на мача реферът да ги обявява и да се играе мачът. Това е първото ни съображение, поради което не можем да подкрепим.
Второто е относно предложенията, направени в § 6, където на практика всяко физическо или юридическо лице може да подаде сигнал за нередност. На това основание управителният орган започва процедура, която като време е доста дълга и продължителна. На практика поради широкия кръг на лица, които могат да подават сигнали и липсата на срок за приключването им, предложението ще блокира за неопределено време плащанията по програмите. Оттук е ясно, че това ще рефлектира и негативно върху финансовото състояние на бенефициента. А не трябва да забравяме, че в огромната си част бенефициенти са общините.
Предвид това, Парламентарната група на Българската социалистическа партия ще се въздържи и няма да подкрепи предложения Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Байчев.
Има ли реплики към неговото изказване?
Господин Лазаров, заповядайте – първа реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега! Чух нещо, което донякъде ме учуди. „Разумен срок“ като понятие и като съдържание било нещо световно неизвестно. Извинявайте, първо, има го в нашето законодателство, в немалко закони.
Второ, погледнете, толкова, толкова богата практика има по отношение „разумен срок“ на Европейския съюз за защита правата на човека, където е казано, че той не се съизмерва в дни, месеци и години, а в зависимост от обстоятелствата се преценява дали един срок – примерно, едно разследване, може да бъде разумен или неразумен – в зависимост от вида, формата, тежестта.
Същото е и в конкретния случай – в зависимост от това, което трябва да бъде представено. Не искам да се впускам в дебати, но моля Ви се, въздържайте се от такива определения, че разумният срок бил понятие „световно неизвестно“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Има ли друга реплика? Не виждам.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Лазаров, оценявам усилията Ви да легитимирате това предложение, но що се отнася до „разумния срок“, все още не съществува легална дефиниция за този срок. Практиката е нещо различно. И в този смисъл мога да Ви кажа, че има над 1 милиард вярващи в Христос, но още никой не го е видял. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Байчев.
Сериозен аргумент беше приведен в полза на изказването.
Има ли други изказвания?
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Изказването ми ще бъде кратко, защото всъщност доста детайлни бяха разискванията в комисиите, в които беше разглеждан Законопроектът. Преди всичко, както стана ясно, характерът на измененията, които се предлагат, е правнотехнически и той цели прецизиране на текстове, прецизиране на регламентирането на процедури, които касаят ефективното и ефикасно управление на публичните средства.
В този смисъл, мисля, че всички ние сме наясно с това, че Законът за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, който действа вече година и половина, се доказа като един безспорно полезен инструмент, който регламентира ясно отношенията между бенефициенти – управляващи органи, и ясно регламентира взаимоотношенията, свързани с управлението, мониторинга, контрола на средствата, които се предоставят като безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и всички заинтересовани страни, които участват в тази система, а именно бенефициенти – управляващи органи, сертифициращият орган, одитиращите и контролните органи.
Затова смятам, че темите, които бяха обсъждани днес, разбира се, те биха могли да бъдат предмет на предложения от страна на колегите по време на периода между първо и второ четене. Но държа да подчертая още веднъж, че може би част от тези въпроси са свързани и с неразбиране на процеса и процедурата така, както тече, при предоставянето на безвъзмездното финансиране. Конкретно визираният срок, който е свързан само и единствено с процедурата, свързана с удостоверяване на декларирани данни от бенефициента в процеса на кандидатстване, е в полза на бенефициентите. Със сигурност не означава произвол на управляващите органи, защото това е срок, който се дава след като, първо, в насоките за кандидатстване се определи срокът, който е приложим за конкретната процедура, след което всички кандидати на равна нога са запознати с това, подготвят своите проекти. Тези проекти стават предмет на оценка. Оценяват се. Ако положителната оценка на проектното предложение трябва да доведе до подписване на договор и в рамките на тези дни – десет, по настоящия регламент на Закона, бенефициентът не може чисто физически да предостави необходимата документация, се оказва така, че той не може да подпише договор за безвъзмездно финансиране по чисто формална процедура. Затова е въведена тази разпоредба. Както казах, това не означава произвол на управляващите органи, защото самите насоки за кандидатстване са предмет на контрол, на обществени обсъждания. Те се публикуват още преди да стартират процедурите, но това са детайли.
По-скоро искам отново да подчертая, че с предлаганите промени всъщност ние постигаме по-ясна, точна и допълваща нормативна регулация по отношение на отделни процеси в управлението на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и предложенията са мотивирани от натрупаните практики както от страна на управляващите органи, така и на административните съдилища при упражнявания от тях съдебен контрол. Те целят, разбира се, доброто финансово управление и контрол, целят рационализиране на административната практика и оптимизиране на системата за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли реплики към изказването на госпожа Ивелина Василева?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаема госпожо Василева, малко грубо ми прозвуча тезата Ви, че не разбираме процеса на одобряване на проектни предложения – горе-долу това бяха думите Ви, и от тук нататък не можем да разберем тънкостите в процедурите. Този срок в Комисията беше обсъждан. Зададох два пъти въпроса – това означава, че за някои ще има срок десет дни, за друг ще имаме срок двадесет дни. Преценката ще е индивидуална. Така излезе, защото аз не получих отговор на въпроса.
Вторият въпрос, който искам да поставя: какво е това правно конкретизиране по отношение на делегирането на правомощия? Вие накрая можете да делегирате правомощия на най-ниското ниво експерти. Защо? Защото вярно, че министърът е управляващ орган, но той има заповеди, които дават право на заместник-министри, тоест политическият кабинет да управлява съответните ресори – имате устройствени правилници, които са приети от Министерския съвет, от съответните министерства, и там са разписани правомощията. По този начин делегирането може да стигне до най-ниските нива и това Вие го предлагате, и пак не можахте да обосновете защо го правите. Отделно Фонд „Земеделие“, което съответно е обект на специално внимание – изпълнителният директор да прави корекции, това и сега е така. Правно-технически не знам какви са мотивите Ви, но бъдете сигурни, че разбираме процедурите, по които се одобряват проектите, защото ние сме от 2007 г. в Европейския съюз и сме запознати с тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Бъчварова.
Има ли втора реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Бъчварова, аз ще се въздържа от емоции, наистина стриктно фактологически ще се опитам да отговоря на репликата Ви. Става въпрос, за пореден път казвам, за една процедура, която е финалната фаза преди подписване на договор с бенефициент и за която срокът се определя от управляващия орган още в насоките за кандидатстване, още преди да е започнал подборът на проектните предложения. И този срок, тази процедура, е валидна за всички потенциални бенефициенти, тоест няма риск от неравнопоставено третиране.
Що се отнася до Държавен фонд „Земеделие“ този Закон третира европейските структурни и инвестиционни фондове, системите за управление и контрол, и всъщност подчинява всички взаимоотношения в тази система на административнопроцесуалния ред. И в този смисъл е необходимо да се определи административният орган, който има правомощията да издава административни актове, защото, естествено тези административни актове подлежат на съдебен контрол. В този смисъл, отново казвам, целите на предложенията са да се постигне пълна яснота относно определянето и на административния орган, и на процедурите, които са в пълно съответствие с общия финансов Регламент 13/03, както и АПК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Има ли други изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Закривам разискванията. Пристъпваме към гласуване.
Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове № 754-01-53, внесен от народните представители Ивелина Василева, Менда Стоянова и Диана Йорданова на 8 септември 2017 г.
Гласували 171 народни представители: за 110, против 6, въздържали се 55.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Бих искал да направя предложение не от името на група, а от мое име – процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Процедура от името на господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Бих искал да направя предложение срокът между първо и второ четене по Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове да бъде увеличен до максималния – триседмичен срок. Казвам го, защото, първо, имаше такава заявка от страна на вносителите, че са готови този срок да бъде удължен.
И, второ, смятам, че това бързане – на 8 септември е внесен Законът, днес вече го приемаме на първо четене. Това не даде възможност дори Правната комисия да изрази становище по него. Смятам, че ако беше изразила такова становище, част от дискусията тук щеше да бъде изчерпана предварително по отношение на термини като „разумен срок“ и други някои неща, свързани с упълномощаването. Затова нека да дадем време, първо, на колегите от Правната комисия, второ, на неправителствените организации, които се занимават с тази тема, да дадат своите становища, включително Сдружението на общините да ревизира предложенията си и да направи по-коректни такива в този период, за да може да бъдат внесени. Мисля, че нашата цел – на парламента, е в края на краищата да направим промени, които да бъдат положителни, а не да претупваме приемането на този Закон, тъй като все пак говорим за Закон, който засяга милиарди левове и засяга цялата страна, всеки един проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Обратно предложение – госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, правя обратно процедурно предложение. Законопроектът е изключително малък, става дума за няколко текста, така че три седмици е изключително голям срок за подобен Проект между първо и второ четене. Смятам, че колкото по-бързо го приемем, толкова по-бързо ще се възползват и общините, и бенефициентите от положителните страни на Законопроекта и затова предлагам обратно – да удължим срока на 10 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението, направено от господин Вигенин – за удължаване на срока за три седмици.
Гласували 170 народни представители: за 70, против 61, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Пристъпваме към гласуване на второто предложение за удължаване на срока с 10 дни – предложение на народния представител Менда Стоянова.
Гласували 166 народни представители: за 100, против 16, въздържали се 50.
Предложението е прието.
Изявление на група – заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! На 21 септември страните – членки на ООН, отбелязват Международния ден на мира. Нека припомня, че в основите на Европейския съюз са положени идеите за мир, за свещения дълг на всеки държавник да го пази на всяка цена.
Още в Декларацията от 9 май 1950 г. Робърт Шуман посочва: „Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия пропорционални на опасностите, които го грозят.“
Днес повече от всякога се нуждаем от призива на ООН за разрешаване на всички конфликти на планетата по мирен начин. В настоящата ситуация на непрекъсната заплаха от тероризъм, на нестихващи конфликти и насилие в различни краища на планетата, вече е крайно необходимо да бъде извървян път към намиране на диалог, към стихване на острите противоречия и уважение на другомислещите, към правото на държавите да живеят съгласно традициите, вярванията и културната си идентичност. Затова, както пише в Устава на ООН: „Нека да проявяваме повече търпимост и да живеем заедно едни с други, като добри съседи.“ Да обединим силите за поддържане на международния мир и сигурност. Нека днес на Международния ден на мира поемем ангажименти, независимо от своите партийни пристрастия, че ще бъдем единни срещу онези вътрешни и външни сили, които призовават към омраза, към саморазправа чрез оръжие и насилие, които не зачитат правото на другия, на опонента, на мнение и свободата му на другомислие.
Нека си обещаем, че няма да допуснем съвременните поколения на България да бъдат въвлечени във въоръжен конфликт и да се превръщат в пушечно месо, служейки на чужди интереси.
Ще работим за България – мост на разбирателство и приятелство между народите.
Ще работим за България – икономически просперираща и социална европейска държава. Държава, в която образованието и националната култура са жалони за мирно развитие и духовно величие на нацията – държава, в която поколенията имат сигурността да отглеждат децата си, а възрастните хора – спокойствие за старините си.
От парламентарната група на „БСП за България“ сме сигурни, че мирът не е утопия, не е непостижима цел. Мирът е реалност, която зависи от всички нас. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Проданов.

Сега вече пристъпваме към следващата точка от дневния ред.
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА, № 702-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
Думата за доклад на Правната комисия има господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Преди да представя на Вашето внимание Доклада по Закона за администрацията, бих искал да посоча и да уточня, че заместник министър-председателят Томислав Дончев изчакваше повече от половин час в кулоарите на парламента, за да стигнем до обсъждане на този Законопроект. Но поради участието му в заседание на Министерския съвет от 10,00 ч. той не можа да изчака да пристъпим към това обсъждане.
Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 702-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
На свое заседание, проведено на 13 септември 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 702-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
На заседанието присъстваха господин Томислав Дончев – заместник-министър председател, и госпожа Мария Томова – директор-дирекция „Главен инспекторат“ на Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от господин Дончев, който посочи, че измененията са свързани с подобряване на законовата уредба на инспекторатите и въвеждане на принципа за усъвършенстване на качеството в дейността на администрацията. Предвижда се структурата и минималната численост на инспекторатите, редът и начинът за осъществяване на дейността им и взаимодействието със специализираните контролни органи, да се определят с наредба, приета от Министерския съвет.
С измененията се създават условия за повишаване ефективността на инспекторатите и се постига по-голямата им независимост като звена за вътрешен административен контрол. Въвеждат се единни правила и процедури, регламентиращи дейността на инспекторатите по Закона за администрацията, като се изгражда и обща система за предотвратяване, разкриване и отстраняване на нарушения при функционирането на администрацията.
Въвежда се дефиниция на понятието „административен контрол”, като по този начин се разграничават функциите на инспекторатите по Закона за администрацията от тези на другите контролни органи.
Законопроектът въвежда система за управление на качеството в централната и местната администрация, което ще подобри предоставяните публични услуги в съответствие с очакванията на гражданите и бизнеса.
В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев, Крум Зарков и Данаил Кирилов, които изразиха подкрепата си за Законопроекта.
Господин Митев постави въпрос относно степента на съгласуване между Законопроекта и Проект на закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, тъй като по отношение на контролната дейност на инспекторатите и с оглед дейността им по превенция и противодействие на корупцията, тези два нормативни акта имат някаква прилика. В отговор господин Дончев посочи, че няма потенциал за колизия между двата проекта, защото се отнася за различни типове контрол.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 702-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.“
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Следва становище на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Заповядайте – председателят Борис Ячев.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 702-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое заседание, проведено на 14 септември 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, №702-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г. за първо гласуване.
На заседанието присъстваха: господин Томислав Дончев – заместник – министър председател, и госпожа Мария Томова – ръководител на „Главен инспекторат“ на Министерския съвет.
Мотивите на Законопроектa за изменение и допълнение на Закона за администрацията бяха представени от господин Томислав Дончев. Той посочи основните насоки на направените предложения в Законопроекта, които са подобряване на законовата уредба на инспекторатите и въвеждане принципа на усъвършенстване качеството на предоставяните административни услуги. Беше изтъкнато, че контролът върху дейността на администрацията е важен както за осигуряване на ефективната й работа, така и за превенция и противодействие на корупционни практики.
Детайлно са дефинирани по широки функции на Главния инспекторат по отношение оценяване дейността на инспекторатите в посока подпомагане изпълнението на държавната антикорупционна политика. С въвеждането на засилен методически контрол от страна на ръководния орган се цели минимизиране на възможността за политическо и ведомствено влияние върху секторните структури.
Със Законопроекта се предвижда изготвяне на стратегически и годишен план на Главния инспекторат и на ведомствените инспекторати с цел по-голяма прозрачност в тяхната дейност.
С второто направление на законодателните изменения се допълват основните принципи на дейността на администрацията, като се добавя принципът на непрекъснато усъвършенстване на нейното качество, дефинират се понятията „система за управление на качеството“ и „административен контрол“, като се цели повишаване на ефикасността на политиките и подобряване качеството на публичните услуги в съответствие с очакванията на гражданите и бизнеса.
След представянето на Законопроекта председателят на комисията Борис Ячев постави въпрос относно възможността инспекторатите да извършват проверки на търговски дружества с държавно участие. Уточнено беше, че тези дружества няма да бъдат обект на контрол от страна на инспекторатите, а от страна на други проверяващи органи като Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата.
След проведената дискусия Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика: със 7 гласа „за“; без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 702-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ячев.
Явно няма да има становище на вносителите.
Откривам дискусията.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги!
Има ли изказвания? Очевидно, не.
Закривам дискусията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, вносител е Министерският съвет, внесен на 29 август 2017 г.
Гласували 117 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 38.
Предложението е прието.

Уважаеми колеги, пристъпваме към следващата точка от приетия дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Вносител е Министерският съвет, 22 август 2017 г.
Заповядайте, господин Тачев, за да представите Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ТАЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, предлагам процедура за допуск в пленарната зала на заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Режим на гласуване за допускане в пленарната зала на заместник-министър Красимир Ципов.
Гласували 114 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието – поканете заместник-министър Ципов в залата.
Продължете, господин Тачев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН ТАЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Предлагам на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2017 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерски съвет на 22 август 2017 г.
На заседанието присъстваха Красимир Ципов – заместник-министър на Министерство на вътрешните работи, старши комисар Тодор Гребенаров – зам.-директор на Главна дирекция „Национална полиция”; Комисар Бойко Рановски – началник-отдел „Пътна полиция”, Мая Йовчева – началник на Правен отдел в Главна дирекция „Национална полиция“, Петя Караянева – представител на Върховния комисариат към ООН за бежанците.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от Красимир Ципов. В изложението си той отбеляза, че основна цел на Законопроекта е прецизиране на текстове и отстраняване на несъвършенства в отделни разпоредби в Закона за МВР, както и изменения и допълнения в други закони, свързани с функционалната компетентност на Министерството на вътрешните работи.
С Проекта се разширяват правомощията на полицейските органи на Главна дирекция „Гранична полиция“, които ще могат да осъществяват оперативно-издирвателна дейност и разследване на престъпления, свързани с функционалната им компетентност на територията на цялата страна. Урежда се осигуряване на дългосрочно и устойчиво изискване за професионалната подготовка на разследващите полицаи. Допълва се нормата в действащия Закон за МВР в посока полицейските органи да могат да съпровождат лица, за които е издадена заповед за краткосрочно настаняване на основание Закона за чужденците в Република България, както и за лица, за които това е предвидено в закон.
Създава се ясна регламентация за охраната на обекти от МВР, като се отстраняват противоречията в сега действащите норми. Разширяват се правомощията на лица, работещи по трудово правоотношение, които ще могат да осъществяват охрана на обекти, които не са предоставени за управление от МВР, както и да оказват съдействие при опазване на обществения ред. Промени са направени и в административнонаказателните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи и в Закона за защита при бедствия, с които е приведен размерът на глобите и имуществените санкции с тежестта на нарушението, подбудите за извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съгласно Закона за административните нарушения и наказания. С цел ефективност при предотвратяване на корупционните практики се прецизират текстове, свързани с проверката на декларираните факти, както и текстовете, въвеждащи времеви ограничения на проверките.
За въвеждане в националното законодателство на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно документите за регистрация на превозни средства са направени допълнения и изменения в Закона за движение по пътищата. Уредени са понятията „прекратяване на регистрация”, „временно отнемане на регистрация” и „възстановяване на прекратена регистрация”.
В Закона за защита при бедствия е регламентиран механизъм за сдружаване на доброволните формирования на национална ниво, както и условията, при които е задължително изграждане на локални системи за оповестяване, които да бъдат интегрирани с Националната система за ранно предупреждение и оповестяване.
С промените в Закона за чужденците в Република България се въвеждат допълнителни мерки за обезпечаване връщането на граждани на трети страни в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г.
В Преходните и заключителни разпоредби се предвиждат промени в Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Въвежда се понятието „еCall” в съответствие с националното и европейско законодателство. „еCall” е спешно повикване от превозно средство на номер 112, направено автоматично за осъществяване на звукова връзка между пътниците в превозното средство и най-подходящия център за приемане на спешни повиквания.
В Закона за българските лични документи се удължава с една година законно определеният срок за електронна идентификация и електронно удостоверяване на автентичност, които да се залагат в българските лични документи.
Предложените промени в Закона за движение по пътищата са с цел въвеждане на европейското законодателство за регистрация на превозни средства, както и промени в санкционните и други разпоредби, с които да се отстранят съществуващите несъвършенства при правоприлагането от компетентните органи.
Със Законопроекта са прецизирани и норми в други закони.
Приемането на Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи и промените в други закони не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства.
В разискванията взеха участие народните представители Иван Иванов, Красимир Янков и Цветан Цветанов.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за Министерството на вътре 22 август 2017 г.“
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Тачев.
Следващият доклад е от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте, господин Милушев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерски съвет на 22 август 2017 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 20 септември 2017 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерски съвет на 22 август 2017 г.
На заседанието присъстваха: г-н Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и комисар Бойко Рановски – началник-отдел „Пътна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“.
Законопроектът бе представен от г-н Красимир Ципов.
При представянето на Законопроекта вносителите изтъкнаха причините, които налагат промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, както и необходимостта от прецизиране на определени текстове и отстраняване на несъвършенства в отделни разпоредби на Закона. Със Законопроекта се измененият и допълват и други закони от функционалната компетентност на Министерството на вътрешните работи.
Предложените изменения и допълнения в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) се налагат поради необходимостта от въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства.
Съгласно Директивата следва да се уредят понятията „временно отнемане на регистрация”, „прекратяване на регистрация” и „възстановяване на прекратена регистрация”. В резултат от анализа на правоприлагането по ЗДвП са отстранени несъвършенства в санкционните разпоредби на Закона.
Вносителите изказаха мнение, че в настоящата редакция на чл. 171, т. 2 от ЗДвП не са дадени срокове на действие на принудителните мерки по т. 2, б. „е“ и „ж“, което не дава яснота както на лицето, спрямо което са приложени, така и на правоприлагащия орган.
Предложената промяна на разпоредбата на чл. 177, ал. 3 е аргументирана със зачестилите повреди по пътищата, които в голяма степен са предизвикани от страна на водачите на моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и целú ограничаване на възможността за преминаване на такива МПС-та над определен тонаж по пътната мрежа. По силата на чл. 183, ал. 3, т. 5 от ЗДвП е предвидена глоба в размер 30 лв. за водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, а съгласно чл. 179, ал. 1, т. 5 от същия Закон за неспазване предписанието на пътните знаци, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, се налага глоба в размер 150 лв. Тези санкции се прилагат към водачите на тежкотоварни МПС-та и не са достатъчно ефективни, поради което се предлага глобата да се завиши от 500 до 3000 лв.
С изменението в чл. 180, ал. 1, т. 3 от ЗДвП се цели избягване на дублиране в законовата уредба. В същия Закон има два отделни текста, по които се налагат глоби за паркиране на спирките за обществен превоз на пътници: глоба в размер от 20 до 150 лв. – по чл. 180, ал. 1, т. 3, за паркиране на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, както и глоба в размер 50 лв. – по чл. 183, ал. 4, т. 8, за паркиране в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. Посочените два текста, въпреки че се отнасят за едно и също по вид нарушение, въвеждат две различни по размер санкции и са изписани по два различни начина. Това води до прилагане на различна практика при налагане на наказанията.
Предвижда се прецизиране на текстовете от Закона, свързани с налагане на санкцията при неспазването на правилата за изпреварване.
Предлагат се и промени в разпоредбите, отнасящи се до административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и за които не е предвидено наказание лишаване от право на управление на моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. За тези нарушения на място може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение. Когато не е определен минимум на наказанието или то не е фиксирано на нарушителя, може да се наложи глоба с фиш в абсолютно минимален размер.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа “за”, 7 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерски съвет на 22 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милушев.
Последният доклад е от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Ще го представи госпожа Грозданова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерски съвет на 22 август 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 септември 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерски съвет.
Законопроектът беше представен от г-н Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, г-н Петър Тошков – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на ЕС“ в Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към Министерство на вътрешните работи, и комисар Бойко Рановски – началник на отдел „Пътна полиция“ в Главна дирекция “Национална полиция” към Министерство на вътрешните работи.
I. Настоящият Законопроект цели да прецизира текстове и да отстрани несъвършенства в отделни разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи, както и да измени и допълни други закони от функционалната компетентност на Министерството на вътрешните работи. Предложените промени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) се стремят да хармонизират националното законодателство с изискванията на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. чрез уточняването на понятията „временно отнемане на регистрация, „прекратяване на регистрация” и „възстановяване на прекратена регистрация“. Вносителят посочва, че в резултат от анализа на правоприлагането по ЗДвП са отстранени несъвършенства в санкционни разпоредби на Закона и е предвидена промяна и в Закона за местните данъци и такси. Промените в санкционни и в други разпоредби на ЗДвП са насочени към отстраняване на съществуващи недостатъци при правоприлагането от страна на контролните органи по пътно движение.
II. Важно е да се отбележи, че срокът за транспониране в българското законодателство на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства е бил юни 2017 г. Непредприемане на своевременни действия по транспонирането би довело до започване на наказателна процедура срещу Република България.
III. Предвиждат се и промени в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), чрез които се въвеждат допълнителни мерки за обезпечаване на връщането на гражданите на трети страни в съответствие с Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Промените се стремят да въведат в ЗЧРБ изискванията на Директивата, отнасящи се до използването на задържане с цел извеждане. То следва да бъде ограничено и подчинено на принципа на пропорционалност относно предприеманата мярка и преследваните цели, а задържането е оправдано единствено с цел да се подготви връщането или да се извърши процесът на извеждането, както и когато прилагането на по-леки принудителни мерки не би било достатъчно.
IV. Не на последно място, се предвиждат промени в Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер на 112. Въвежда се понятието „eCall” в съответствие с изискванията на националното и европейското законодателство.
В проведената след представянето на мотивите дискусия взеха участие г-н Кристиан Вигенин, г-н Иван Иванов и г-н Петър Петров. Народните представители обсъдиха дали предложените промени в Закона за Министерството на вътрешните работи съдържат елементи, които не са пряко свързани с необходимостта от приемане на европейското законодателство. Беше отбелязано, че в Преходните и заключителни разпоредби се предвиждат промени в редица закони и трябва да се изясни какви причини са ги наложили. Заместник-министър Ципов обясни, че подготовката за този Законопроект е започнала още през месец май. Тогава са постъпили предложения от всички основни структури на МВР за промени на редица закони, един от които е именно ЗДвП. Той информира, че в ЗДвП има промени, които са продиктувани от нуждата за прецизиране на някои текстове, както и отстраняване на несъответствия по отношение на санкционните разпоредби, предвидени в действащия ЗДвП. Те не са свързани с транспониране на изискванията на Директива 2014/46/ЕС.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 3 гласа „за” и 4 гласа „въздържал се” на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерски съвет на 22 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова.
Откривам разискванията.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! С така направеното предложение за изменение и допълнение на Закона за МВР има признаване за констатацията, която сме направили още при предишния мандат от управлението на Борисов за хаоса в системата.
Това е поредното предложение за изменение и допълнение в Закона за МВР.
Уважаеми колеги, колко още промени в Закона за МВР ще предложи управляващото мнозинство?! Припомням, че Законът дава основания за стабилност на системата. Министър Веселин Вучков имаше свое виждане и имаше предложения за промени в Закона. Министър Румяна Бъчварова имаше друго виждане и отново приемахме промени в Закона за МВР. Сега министър е Валентин Радев и вече за трети път променяме Закона за МВР.
Задавам си въпроса: следващият министър на вътрешните работи в рамките на този мандат вероятно ще има друго виждане?
Всъщност със ЗИД на Закона за МВР се предлага да се разширят правомощията на полицейските органи на Главна дирекция „Гранична полиция“, които да могат да изпълняват функционалните си задължения по извършване на оперативно-издирвателна дейност и разследване на престъпления на територията на цялата страна – нещо, което ще създаде, първо, дублиране на дейности и в някаква степен хаос при разследване на престъпления, и второ, отново показва констатация, която сме правили от БСП, че взаимовръзките между отделните функционални звена са скъсани. Няма взаимодействие между отделните звена – те не се информират за предприеманите действия и не работят като хомогенна структура съобразно функциите, които имат. Това със сигурност дава възможност на отделните звена да работят и паралелно по един и същи случай. Доколко това ще е ефективно, сами си отговорете.
В допълнението на чл. 15 от Закона за МВР се осигурява дългосрочно и устойчиво уреждане на професионалната подготовка на разследващите полицаи.
Главният прокурор размаха пръст на разследващите полицаи, на МВР, че събираните доказателства не са годни. Това е един отдавнашен спор между прокуратура и МВР, още от времето, когато силно се крещеше: „ние ги хващаме – те ги пускат“. Веднага се реагира, защото е много тежко обвинението дали органите на МВР имат капацитета, имат компетентността да извършват разследване с годни доказателства, които да изпълнят в пълнота функциите на правораздавателната система. Първото звено като необходимост е именно разследването в МВР.
Вторият въпрос: кой ще плаща? Колко ще струва това на бюджета на МВР? Или може би ще трябва всеки разследващ полицай да заплаща от джоба си тази подготовка, защото стана ясно, че пари в МВР няма? Мисля си, че е по-важна мотивацията на служителите в системата на МВР.
Отново Ви обръщам внимание, че трябва да бъде удовлетворено тяхното искане за повишаване на възнагражденията, отношението към тях, техническите средства, за да могат и те използвайки своята компетентност, капацитета на службите, опитът, който са натрупали, да извършват качествено разследване. Няма да стане само с подготовка и преподготовка.
В потвърждение на хаоса, който предстои, се урежда въпросът с охраната, която може да предоставя МВР срещу заплащане. Задавам си въпроса: след като има функции в МВР, които са част от това, национални стратегически обекти, които са от изключително значение за националната сигурност – трябва да бъдат охранявани от МВР, защо е необходимо да се урежда и въпросът със заплащане на МВР? Как се отразява то на бюджета и как ще бъде предложено при обсъждането на бюджета за следващата година? Какъв ще е точно бюджетът на МВР и как ще се разходват тези средства, още повече че става въпрос и за гарантиране на договори, и за пожарна безопасност.
Предвижда се правна възможност за осъществяване на охрана, от органи на МВР, на обекти извън предоставените за управление на МВР по чл. 92. Ами, това е търговска дейност на МВР.
Министерството на вътрешните работи вече е на пазара на охранителните фирми. Може би затова вървят паралелно и двата закона: промяната в Закона за МВР и нов Закон за частната охранителна дейност, и се отрича, че няма да има ново преструктуриране и регулиране на пазара на частната охранителна дейност. Като гузни, негонени бягате, дами и господа от управляващото мнозинство.
Предупреждаваме, че с непостоянство в законодателството не може да очаквате служителите от системата на МВР да са спокойни и да работят съобразно нормативната база!
Потвърждение на думите ми за хаоса в законодателството на управляващото мнозинство, с промените в Закона за МВР, в преходните и заключителните разпоредби се променят още девет закона, включително и Закона за движение по пътищата, който, ако си спомняте, миналата седмица гледахме в пленарна зала и приехме промени. Защо? Колко промени още в различни закони ще бъдат направени през преходните и заключителните разпоредби?
Уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, дневният ред на Народното събрание според очакванията на нашите избиратели, според очакванията на хората трябва да бъде съобразен с дневния ред, който ни се задава от тях.
Това, което предлагате с поредната промяна в Закона за МВР, не е според очакванията на хората няма да доведе до ефективна работа на органите по осигуряване на безопасността и спокойствието на гражданите на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Реплики към изказването на господин Янков? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ахмедов.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предложеният Законопроект за изменение на Закона за МВР, видно от мотивите към него, цели прецизиране на текстовете и отстраняване на несъвършенствата в отделните разпоредби на Закона, както и изменение и допълнение на други девет закона, свързани с компетентността на Министерството на вътрешните работи.
Един от основните аргументи на вносителите е необходимото транспониране на Директива 2014/46 на Европейския съюз в българското законодателство, за да се избегне наказателна процедура срещу държавата ни. Според предложенията, които следва да бъдат подкрепени, са новосъздадените основания за издаване на подзаконови нормативни актове, които да уреждат водолазната дейност в МВР, както и въпросите, свързани с осигуряването на преводач-тълковник на лица, спрямо които се предприемат действия по обиск или други полицейски правомощия водещи до ограничаване или посегателство върху личната неприкосновеност на тези лица или тяхната собственост. Липсата на подзаконовите актове до настоящия момент, уреждащи тези дейности, е свързана с наличие на своеобразна празнота в правото.
Пред нас обаче са и текстове на проекта, които будят сериозни опасения. По повод текста на чл. 91, с който се въвеждат изключения от правилото, че средства за явно наблюдение не могат да бъдат използвани за следене на вътрешността на жилищните сгради, смятам, че предложенията за промяна създават риск от незаконосъобразна намеса в личният живот на гражданите и възможно несъответствие с чл. 8 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа.
Докато не бъде приета ясна регламентация на правомощията и реда за използване на средства за явно наблюдение, не можем да подкрепим подобна възможност.
Най-сериозно притеснение буди редакцията на чл. 92, с която полицията ще може да охранява обекти въз основа на сключени договори, включително със сигнално-охранителна и друга техника. Прочитът на тази норма остава впечатление, че в структурите на МВР отново се създава съществувалата до 2012 г. дирекция „Охранителна полиция“, чието основно правомощие беше защитата и охраната на стратегически основни и важни обекти. Това впечатление се засилва от предложената редакция, която предвижда по време на изпълнение на договор МВР да назначава нови служители за целта. Същото ще важи и за пожарната, която ще може да осъществява пожарогасителна и спасителна дейност след договор със заинтересованите лица.
В сегашният си вид Законопроектът не би могъл да оптимизира и без това сложните процеси в МВР. „Сложни“, защото всички сме свидетели на продължаващото напрежение между служителите и министъра на вътрешните работи, и предложените изменения не съвпадат с очакванията на обществото и на служителите в системата.
Ние, от ДПС, няма да подкрепим така предложените изменения. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ахмедов.
Реплики към изказването на господин Ахмедов? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 702-01-13, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 163 народни представители: за 98, против 48, въздържали се 17.
Предложението е прието, а с това и първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Процедура има госпожа Стоянова – заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Процедура за удължаване срока между първо и второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване, № 702-01-9, от 18 юли 2017 г. с още пет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 153 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
Доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Заповядайте, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги Ви представя

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-41, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 7 юли 2017 г.
На редовно заседание, проведено на 14 септември 2017 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-41, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 7 юли 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите господин Иван Еничаров – началник-отдел в дирекция „Правна”, и господин Ивайло Танев – главен експерт в дирекция „Държавни разходи”; от Министерство на труда и социалната политика госпожа Петя Малакова – началник-отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”; и представители на неправителствени организации.
От името на вносителите, Законопроектът беше представен от народния представител Джейхан Ибрямов.
Със Законопроекта се предлага допълване на категориите лица, които се считат за политически и граждански реабилитирани, но не попадат в обхвата на чл. 2 от Закона. Това са хората, пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим. Тяхната реабилитация не е възможна въз основа на съществуващите в Закона основания, тъй като срещу тях не е била произнасяна наказателна присъда, не са били лишени от свобода или интернирани. Пострадалите не са имали възможност да получат защита по съдебен или друг ред. Според вносителите основната цел на Законопроекта е да бъде направено официално признание на факта на репресия от страна на комунистическия режим, извършена по политически или други идеологически причини.
Представителите на Министерство на финансите и Министерство на труда и социалната политика представиха становищата си по Законопроекта. Те заявиха, че в Законопроекта кръгът на лицата, които са посочени, е много общ и излиза извън предмета на Закона – реабилитация на репресирани лица конкретно заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. В мотивите на Законопроекта се дават конкретни примери – пострадали при колективизацията на селското стопанство, смяната на имената, пострадали при упражняване на правото си на мирни протести, но от предложените разпоредби това не става ясно.
Предложението за въвеждане на нова категория репресирани в чл. 1 – лицата, които са ранени с огнестрелно оръжие по време на групови протести и мирни демонстрации от органите на МВР, не е достатъчно мотивирано. В Законопроекта не е дефинирано дали лицето, ранено от огнестрелно оръжие, следва да е претърпяло конкретна телесна повреда – лека, средна или тежка. Освен това не е изяснено как ще се прилага Законът в случай, че увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия.
По аналогичен начин, също толкова общо, е очертан и кръгът на лицата, които следва да имат право на еднократно обезщетение на основание разпоредбата на чл. 2 и на добавка към пенсията по чл. 9 от Закона. Предложението, съдържащо се в Заключителната разпоредба на законопроекта – обезщетенията или добавката към пенсиите да се изплащат и на наследниците на пострадалите лица, е в противоречие с принципите на държавното обществено осигуряване и действащото законодателство.
Законопроектът не е съобразен със Закона за публичните финанси, липсват финансови разчети за средствата, необходими за изпълнение на предлаганите нови разпоредби, а предварителната оценка на въздействието не отчита, че тези промени водят до необходимостта от допълнителни средства за изплащане на еднократни обезщетения и добавки към пенсиите на лицата от новата категория.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Красимир Велчев, Тодор Байчев, Васил Антонов, Хайри Садъков, Джейхан Ибрямов и Николай Тишев. Бяха изказани мнения в подкрепа на изразените становища по Законопроекта от представителите на министерствата. По-голямата част от членовете на комисията, заявиха че не подкрепят Законопроекта и че не е необходимо постоянно да се връщаме към миналото и стари практики, получили негативна оценка от обществото.
След проведените разисквания Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 2 гласа „за”,13 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-41, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 7 юли 2017 г.“ Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Следващият доклад е на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 754-01-41, внесен от Мустафа Сали Карадайъ и група народни представители на 7 юли 2017 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 19 юли 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносители Мустафа Карадайъ и група народни представители.
В заседанието участваха: господин Ивайло Иванов – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерство на труда и социалната политика.
С този Законопроект вносителите предлагат към досегашния кръг от лица, попадащи в обсега на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица да се добави още една категория лица. Това са хората, пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим. Те са упражнявали свое основно право на мирен протест, в защита на свои законни права и интереси. Това право е било грубо погазено с използването на незаконна сила, като пострадалите не са имали никаква възможност да получат съдебна или друга защита. Те са претърпели значителни щети от морално и материално естество, а също и физически, и психически страдания. Това са български граждани, срещу които не е произнасяна наказателна присъда, не са били лишавани от свобода, не са били интернирани. Вносителите смятат, че действащият закон несправедливо е пропуснал тази малка група, която няма законовото основание да установи осъществената срещу тях политическа репресия и като следствие да им бъде предоставено обезщетение. В същото време вносителите са убедени, че тази категория лица отговаря напълно на философията на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
В комисията бяха получени становища от Министерство на труда и социалната политика, Министерство на финансите и Министерство на вътрешните работи.
В становището на Министерство на труда и социалната политика се подчертава, че кръгът на лицата, посочен в Законопроекта е прекалено общо очертан. Освен това от Министерството считат, че се излиза извън предмета на действащия закон, а именно да бъдат реабилитирани лица, които са репресирани конкретно заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Също толкова общо е очертан кръгът на лицата, които следва да имат право на еднократно обезщетение и на добавки към пенсията. В становището също се препоръчва да се вземе предвид становището на Министерство на финансите, заради липсващата в Законопроекта финансова обосновка.
В становището на Министерство на финансите се изразява опасение, че въвеждането на нова категория репресирани лица, именно ранените от органите на МВР във връзка с провеждането на мирни протести и демонстрации не е достатъчно мотивирано. От друга страна, според Министерството, самото доказване на претърпяната репресия е доста трудно, както по отношение на документирането, така и с оглед изследването на фактите и обстоятелствата, свързани с това доколко увреденото лице в резултат на огнестрелното оръжие от органите на МВР не е допринесло за съпричиняване на увреждането. Тази неяснота ще доведе до проблеми в правоприлагането към тази допълнителна категория лица. Освен това се обръща внимание на заключителната разпоредба, в която е предвидено, че обезщетението или добавката към пенсията се дължи не само на пострадалите лица, но и на техните наследници. Министерство на финансите счита, че досега чрез действащия Закон не е провеждана политика по обезщетяване на наследниците и предоставянето на субективно право на наследниците да получат добавка към пенсията, ако предложението бъде подкрепено, ще бъде в противоречие на досега действащите законови принципи. Поради изложените съображения и с оглед на текущото икономическо състояние и бюджетни ограничения Министерство на финансите на настоящия етап не може да подкрепи Законопроекта.
Представителите на Министерство на вътрешните работи изказаха съображения, сходни с тези на другите министерства. Освен тях, те също намират, че обстоятелствата, при които е извършена репресията, са трудно доказуеми. От мотивите на Законопроекта не става ясен начинът, по който лицата ще доказват как е получено нараняването, в какво време е получено, дали то е причинено от органите на Министерство на вътрешните работи и така нататък. В тази посока се изразява притеснение доколко новата норма ще може да се прилага на практика, тъй като във всички останали категории лица в чл. 1 от Закона, тези факти са известни, лесно проверими и доказуеми.
Изказвания по Законопроекта направиха народните представители Павел Шопов и Хасан Адемов.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 3 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносители Мустафа Карадайъ и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, д-р Адемов.
Кой ще ни запознае с мотивите на Законопроекта?
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Мотиви към Законопроекта за изменение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица цели допълване на категориите лица, които се считат политически и граждански реабилитирани, съгласно чл. 1, т. 7, но не попадат в обхвата на чл. 2 от самия Закон. Категорията лица, която по силата на Законопроекта ще бъде добавена, са хора, пострадали от огнестрелни наранявания при мирни протести срещу репресивни управленски политики на комунистическия режим. Действащият към настоящия момент Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица не включва тази категория лица изрично. Тяхната реабилитация не е възможна въз основа на съществуващите в Закона към настоящия момент основания, тъй като срещу тях не е имало нито произнесена наказателна присъда, нито са били лишавани от свобода или интернирани. Поради това към настоящия момент законодателството не дава възможност осъществената срещу тях политическа репресия да бъде установена и да им бъде предоставено обезщетение.
В същото време няма никакво съмнение, че тази категория лица отговаря на общия смисъл и целите на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Основната цел на този Закон е да бъде направено официално признание на факта на репресия от страна на комунистическия режим, извършена по политически или други идеологически съображения. Тази репресия е несъвместима с ценностите и принципите на свободното демократично общество. Категорията пострадали, чието включване се предлага, са упражнявали основното си право на мирен протест в защита на своите законни права и интереси. Това право е било грубо погазено от комунистическата държава с използването на незаконна сила, като пострадалите не са имали никаква възможност да получат защита по съдебен или какъвто и да било друг ред.
Конкретни факти за такива инциденти могат да се посочат от далечната 1947 година – против колективизацията на селското стопанство, от далечните 1972, 1974 и 1985 година – против принудителната смяна на личните имена. Това са несъвместими с демокрацията примери за грубо и тежко погазване на основни права на човека. При много такива инциденти е документиран фактът на разпръскване с огнестрелно оръжие от страна на силите на МВР на мирни митинги, при което са простреляни протестиращи.
Като показателен пример може да се вземе случаят от 13 март 1972 година в село Барутин, Смолянска област. При разпръскване на събралите се на протест срещу смяната на имена жители на селото, служителите на реда използват оръжие и раняват хора. Предложената формулировка на Законопроекта не е ограничена единствено до тези инциденти, доколкото има примери за подобно разпръскване на митинги със сила и от 50-те години. Пострадалите при тях също биха могли да потърсят реабилитация по силата на този Закон.
Помирението по отношение на неотдавнашното ни минало е ключов елемент за интегритета на нацията, но тази цел не може да бъде постигната чрез мълчание и забравяне, а чрез споделяне, дискусии и най-вече – чрез политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ибрямов.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Примерите, които бяха дадени преди малко в мотивите към Законопроекта, за места, където било „използвано огнестрелно оръжие“, не са тези, които водят вносителите. Ще споделя с Вас това, което знам за интимната мисъл откъде тръгва това намерение на ДПС.
Годината е 1972 – Корница. Там се е разчуло, че нещо се случва – по-възрастните от нас си спомняме – и над общината било вдигнато турското знаме. (Оживление в ДПС.) Така беше – ние го помним. Съответно тогавашната власт взема мерки, обкръжава селото, има стрелба.
Някъде преди около две години бившият лидер на ДПС, който беше от ДПС, съвсем правилно и основателно отправен в политическата история на България, бил там. Една жена му казала: „Бях ранена в ръката.“ Той: „Трябва да се помисли как да бъдете овъзмездени.“ Оттам тръгва идеята. Тя се е обективирала в обсъждания днес Законопроект.
Всички ще кажете – нерде Стамбул, нерде Ямбол, нерде Корница, нерде някакви събития, случващи се тук, там, по колективизацията, след 9 септември, по-късно или по-рано. Цялата тази бъркотия всъщност ражда великата законодателна идея – да бъде внесен по този начин Законопроектът.
Всички средства за рекет на българското общество се изчерпаха! То не бяха разни декларации в това Народно събрание за геноцид, за репресия, за така наречения „възродителен процес“ и още, и още законопроекти, в които бяха вкарани безброй активни борци с вечни права, получаващи пенсии, измислени мъченици на свободите и правата на човека! Върху цялата тази концепция се основава цялото това ДПС, което върлува вече толкова години върху снагата на майка България. (Шум и реплики от ДПС. Ръкопляскания от ОП.)
Откъде да си намерят други поводи и други причини, за да напомнят за себе си? И отново, и отново да се мери температурата на българския народ, да се преценява търпимостта на българското общество – докъде, какво могат да си позволят. Прави се и тази проба – да се види как ще реагираме. Да се види докъде могат да стигнат, докъде им се полага и доколко могат.
Можете ли да си представите какво безумие – чисто юридическо е то, за доказателствата за подобни инциденти, случки, увреждания на лица?! И още повече, представете си, активни борци, но не само те правоимащи, ами и техните наследници! Само дето не се казва – техните наследници до кое коляно, до кое поколение ще могат да имат права и да получават обезщетения – да им се плаща.
Практически тази фигура, която се визира и която ще претендира права, е без значение – тук се говореше как ще се отрази върху бюджета. Такива едва ли ще се намерят или ще стане практически възможно всичко това.
Въпросът е в политическия акт! А политическият акт отново е в този състав на Народното събрание – през 2017 г. отново на нас, българите, да ни се натресе чувство за вина, да ни накарат да си посипваме главите с пепел и да се оправдаваме какво се е случило 1972 г., какво се е случило 1980, 1985 г.!
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Прочети Законопроекта!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да се чувстваме виновни за всичко онова, което е било! Е, това е целта! Отново целта е ДПС още веднъж да докаже на своя електорат, че воюва на политическата сцена, че „защитава“ правата, че напомня за себе си и че успява да се вмести, да изнуди, да изрекетира българското общество!
Затова, колеги от всички български партии, апелирам към Вас да проявим твърдост и да кажем: „Не!“ на този етнически рекет, на тази омраза, която е неистова, от тези хора! (Реплика от народния представител Ахмед Ахмедов:“По-високо! По-високо!“)
Основният проблем за нас, българите, 140 години след Освобождението на България е все още да преодоляваме последиците от турското робство! Ние 140 години не сме ги преодолели напълно! И ето, виждате рецидивите! Това е много голяма тема!
Ние от „Атака“ ще очертаем кои последици от турското робство не сме преодолели. Една от последиците е, че в България има чужда, турска пета колона в лицето на ДПС! Това е тежка последица! Вие всички си давате сметка какви са измеренията на присъствието тук – и от БСП, и от ГЕРБ. Всички български партии, които са били в Народното събрание, може би понякога малко късно, но все пак са си дали сметка какво означава ДПС в българския политически живот, каква е ролята му! Че това е една от последиците от петвековното турско робство.
Затова, колеги от българските партии, не се колебайте, не гласувайте с безличното „въздържали се“ по този въпрос! Хайде да им дадем отпор и да гласуваме с едно категорично „против“! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Реплики? Нямаме реплики.
Изказване – заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по предложения от нашата парламентарна група Законопроект и в частност по оценката за въздействието, която са дали Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи и Социалното министерство. Разбира се, че няма да вляза в ксенофобския тон на преждеговорившия, също така няма да се запеня и да ми треперят брадата и ръцете, когато говоря за страданията на хора, защото репресиите на тоталитарния режим засягаха не само българските турци – засягаха целия български народ и всички етноси. Преждеговорившия съм го виждал в предишно качество да говори със същия патос срещу този комунистически режим, който е репресирал и етнически българи, и всякакви други етноси.
Ако аршинът ни е еднакъв, понеже преждеговорившият се обърна към всички българи…
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (ОП, от място): Това не е реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказване е.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не ме прекъсвайте! Аз изтърпях с достатъчно мъдрост преждеговорившия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, продължете.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моля да слушате внимателно, защото аз и моята група слушахме внимателно Вашия представител.
Във всички случаи, ако мерим с еднаква мярка, трябва да се отнасяме по еднакъв начин към репресиите на тоталитарния режим, независимо към кого са извършени. Ако прочетем много внимателно, ние ще видим, че става въпрос за репресиите на тоталитарния режим, които са извършени по определен начин към определени групи хора. Не знам защо беше нужен този патос и тази омраза, когато става въпрос да отдадем справедливост на група хора, които са претърпели и морални, и физически щети, някои от тях ги носят и до ден-днешен.
По тази причина смятам, че трябва да се отнесем – обръщам се към колегите от другите парламентарни групи – с християнско милосърдие към пострадалите от тоталитарния режим, и не само от него.
Защото, почитаеми колега Шопов, знам, че Вие сте истински християнин – нашата религия ни учи да не правим на другите това, което не искаме да ни правят на нас. Само Ви напомням това – мога да Ви напомня и други неща от нашата вяра.
Много силно впечатление ми направиха мотивите на Министерството на финансите и на Министерството на труда и социалната политика.
Обръщам се към тези, които са изготвили становището, срам ме е от тях: как е възможно да запишеш в мотивите, че „Според Министерството самото доказване на претърпяната репресия е доста трудно както по отношение на документирането, така и с оглед изнасянето на фактите и обстоятелствата, свързани с – доколко увреденото лице в резултат на огнестрелно оръжие от органите на МВР не е допринесло за съпричиняване на увреждането“?
Колеги, това е страхотен цинизъм. Представяте ли си: лицето е допринесло някой да стреля срещу него?! Ние знаем какъв беше режимът тогава спрямо определени групи хора, не само етнически групи – спрямо много български граждани, настроени срещу този режим. Тук не се визира конкретен случай. Има описани действия, извършени от властите спрямо други лица.
Ако бяхте прочели внимателно Законопроекта, щяхте да видите, че там могат да попаднат и протестиращи срещу режима – 1989 г., да кажем, в градинката на „Кристал“. Защо не го прочетохте и не видяхте, че и това го има? Или не искате да мислите по този начин?
Следващо обстоятелство на Министерството на финансите, което счита, че „Поради изложените съображения и с оглед на текущото икономическо състояние и бюджетни ограничения Министерството на финансите на настоящия етап не може да подкрепи Законопроекта“. Представяте ли си? Става въпрос за шепа хора. Поради икономическото състояние на страната ние не можем да си го позволим и поради бюджетните ограничения!
Ако наистина бях злонамерен тук, щях да Ви покажа какви са точно бюджетните ограничения към този момент или към последните осем години, какви точно бюджетни ограничения има, за какви харчове става въпрос и по какви линии! Но не съм настроен злонамерено, просто искам да обърна внимание на Министерството на финансите, че когато се пишат такива становища, не бива да се уронва престижът на институцията по този начин.
Също така от Министерството на вътрешните работи – много трудно щяла да бъде доказана репресията.
Колеги, коя репресия ще бъде трудно доказана? Тази репресия е доказана от историята – хората са живи, половината от тях, срещу които е употребена, са сакати! Не е ли срамота в 2017 г. ние да говорим така?
Моля Ви да се отнесем с хуманност и разбиране към тези хора и да подкрепим Законопроекта, а не с предразсъдъци. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Реплики към изказването на господин Цонев? Не виждам желаещи за реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Садъков.
ХАЙРИ САДЪКОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законопроектът, който разглеждаме в момента, е останал непълен в тази си част, която касае днешния Законопроект. Това е може би последната група, която не е попаднала в този Законопроект.
Тук най-важната част и основното е да погледнем от моралната страна на този въпрос. Да се абстрахираме и изолираме от финансовите становища, които са дадени на Финансовото министерство и от другите, защото основното е точно това.
Трябва да си дадем сметка, че тези хора, в онзи момент, са отстоявали права, които са в основата на демокрацията днес, във времената, в които ние живеем. Те са водили не собствена, лична битка, а са водили битка много рано във времето назад, преди демокрацията, точно по основните акценти на демокрацията. И трябва и може би това е най-важното днес – да успеем да се изолираме от тези крайни изказвания. Да се абстрахираме от възгледите си, чисто политически и да погледнем на въпроса точно от тази морална гледна точка, в този морален аспект, за да вземем правилното решение. Тези крайности са били причина и тогава тези хора да бъдат наранявани. Да преживеят остатъка от живота си с тези белези, които са оставени тогава, и това нещо е докарало точно до този проблем. Ако и днес се отдадем точно на тази част, мисля, че ще сгрешим.
Затова молбата ми е: наистина абстрахирайте се от всичко и вземете своето морално правилно решение, което ще е най-доброто за днес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Садъков.
Реплики? Не виждам.
За изказване?
Господин Ибрямов, заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Госпожо Председател, колеги! Взимам отношение по Законопроекта в качеството си на български гражданин, роден, израснал в майка България, и преживял не „така наречения“ възродителен процес, а преживял възродителния процес в нашата страна.
Няма да навлизам в интимни отношения, а ще говоря предимно за човешките права, защото Законът касае именно това.
Колеги, правата не са някакъв вид характеристика, които ние притежаваме по естествен начин, а е отношение, чиято основа е във взаимното признание. Правата трябва да са равни партньори пред закона, уважаеми колеги!
За хората и техните близки този акт на насилие, който са преживяли, е травматично събитие, което нанася рана на всекидневния ход на историята, бих казал, дори на жизнената история на тези потърпевши.
Едно травматично събитие не е белязано като такова само от спомена за това, което се е случило. То отваря дълбока рана, която оставя, поради нашия ужас не пред самото бъдеще, а и не само пред миналото. Трябва повече от всякога да се защитават човешките права. Нужни са човешки права, уважаеми колеги. Ние се нуждаем от тях, а и те от нас, защото винаги има дефицит, липса, недостиг, недостатъчност. Човешките права никога не са достатъчни. Справедливостта никога не свършва с един закон.
За мен проблемът е в нашето критично отношение към историята, която не бива да се загубва. Самата загуба води и отваря пътя към политическото варварство. Самото политическо варварство е доказателство, бих казал, за провала на човешкото просвещение, а това от своя страна води до интелектуална загуба. Ето това вече е много опасно. А самото човешко просвещение, уважаеми колеги, е доказателство за утвърждаване на демокрацията в една страна. Затова, както и моят колега Йордан Цонев призова, българските системни партии да подкрепят и да покажат гражданска зрялост и разум към този Закон. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ибрямов.
Реплики?
Господин Петров, за реплика ли?
Изказване.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Водеща и Председателстваща. (Оживление.) Председателстващият е и водещ на заседанието. Така ли е? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Председател!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Не е ли водещ председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Председател! Няма значение, няма значение. Текат Ви минутките. Карайте по същество.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам по същество да направя реплика на току-що направеното изказване, на много хубав български език. На мен ми е много приятно да слушам българския език на този човек, който се изказа преди мен, колегата. Много правилен, хубав…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колегата Ибрямов.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: ...съдържателен български език. Искам обаче да кажа, че не бива да се забравят, когато си говорим за права и за пострадали – всяка година ние ходим на Паметника на убитите от терористи в гара Буново. Аз съм представител от Сливен. От Сливен имаме тежко ранена жена във влака, във вагона за майки с деца. Не искам да ставам адвокат, но не бива да забравяме и да допускаме от трибуната една извънсистемна партия, каквато е ДПС, да говори за системни партии. Не може етническа партия да бъде системна партия. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Петров!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Не може! Така че когато говорим за репресираните, непременно когато говорим за права, трябва да говорим за това, че тази партия ДПС е подкрепяла терористи …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Петров, моля Ви…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: …и е правила паметници на терористи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Петров, моля Ви!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Тази партия е правила паметници на терористи в Бургаска област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: …изказването да бъде реплика към господин Ибрямов!
Моля Ви, господин Петров! Ще Ви отнема думата!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Затова много моля, да говорим истината и само истината. Два пъти е събарян паметник на терористи в Топчийско.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви изтече, господин Петров.
Други реплики?
Заповядайте, за дуплика, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Госпожо Председател, колеги. Затова говорих за интелектуалния провал – за просвещението. Ако колегата беше вникнал в същността на Законопроекта и неговите обединени – ОП, щяха да разберат, че става дума за всички български граждани, пострадали при митинги в защита на техните права. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, от залата.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Да, аз не се срамувам, че съм от Движението за права и свободи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, без определения от залата!
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: За това аз пак ще призова – системните партии в Народното събрание на Република България да подкрепят Законопроекта внесен от господин Карадайъ и група народни представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ибрямов.
За изказвания?
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Слушах внимателно моите колеги, които се изказаха преди това, и не мислех да взимам отношение, но няколко пъти се спомена за правата на човека. Искам моите колеги от ГЕРБ да разберат защо позицията на ГЕРБ е да не се приема този Закон.
Първо, и в Комисията го казах: тези хора, да, те са търсили своите права и главно са протестирали против практиките на тоталитарния режим.
Сега забелязвам, че толкова години след тоталитаризма се опитваме да върнем техни практики. Да ги върнем точно на гърба на хората, които са протестирали срещу тези практики. Какво имам предвид? Обществото не е забравило активните борци, техните деца, привилегиите и пенсиите, които получаваха. Сега ние какво? Връщаме тези практики точно чрез хората, които са протестирали срещу тези практики. Не мисля, че това е редно и морално. Да, една шепа хора казват, колегите тук. Добре колеги, всички знаем, че партия ДПС е създадена именно и благодарение на тези протести и на тези хора, които са страдали. Ами Вашите субсидии са достатъчно високи, за да отделите пари за тези една шепа хора и да им помогнете, както ние помагаме на нашите хора. (Ръкопляскания от ГЕРБ, реплики.)
Защо? Сигурно е бедна партията, или Вие нямате достатъчно пари?
Друго – добре, ние говорим тук едва ли не пак насъсквате и втвърдявате електората си. Още е далеч от избори. Вие се надявате скоро да има, но много ще има да чакате, но пък и хората не са забравили целувките на „Орлов мост“. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Нали се целуваха Вашите лидери и си опростиха всичко, а сега българският народ да плаща затова, че нещо има недоизказано между Вас. Аз не съм съгласен.
Какво значи „нарушени човешките права“, за което станах да говоря? Човешките права и може би е редно хората да получават нещо върху пенсиите си, ако са нарушени човешките права в смисъл, че не им е давана възможност да работят, не им е дадена възможност да упражняват своите професии или, за да разбере и електоратът Ви, примерно хора с висше образование са ги пращали да копаят, както едно време са пращани в Белене и по лагерите. Такива хора не е имало – Вие говорите за други. Излязъл на протест, станала злополука, не знам точно каква, но след това, аз съм сигурен, че от една шепа хора...
МУСТАФА КАРАДАЙЬ (ДПС, от място.) За какво става въпрос, за да давате оценка?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: ...изслушайте ме господине! Господине, аз не давам оценка. Казвам, че винаги се е получавало така, когато се дадат права на една група хора, след това се появяват други негативи, както и пенсиите за трудоспособност. Доказа се, че в България има 900 хиляди инвалиди. Утре каква е гаранцията, че няма да станат хиляди тези, които са пострадали по един или друг начин.
Пак повтарям, когато се говори за нарушаване на човешките права, в смисъл че не им е давана възможност те да изработят своите пенсии, затова се дават добавки към пенсиите. Затова, че сте участвали на такива митинги, не смятам, че трябва да получават като, казвате, „сакати хора“. (Шум и реплики.)
Виждам възмущението, обаче аз също толкова се възмущавам, когато чета в текста и „техните наследници“. Какво ще кажете по този повод? И те ли не са имали възможност да работят, и те да получават пенсии, защото са „наследници“ на активни борци? Ние затова сме против. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев.
Реплики?
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате една минутка от времето.
ХАСАН АДЕМОВ: …уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Велчев, надявах се, че поне Вие сте прочели Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Надявах се искрено да сте го направили, защото този Закон е приет през 1991 г. В неговото създаване са участвали видни български демократи като братя Неврокопски, за които не съм чувал да са от Движението за права и свободи. Законът се отнася за периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г. Вие да твърдите, че този Закон се отнася единствено и само за хората от Движението за права и свободи, е абсолютен цинизъм.
Преди 1989 г. не е имало Движение за права и свободи – имало е нелегална организация. За какви членове на Движението за права и свободи говорим преди 1989 г.?
Кой Ви е казал, че този Закон се отнася единствено и само за хората от Движението за права и свободи? Той се отнася за абсолютно всички български граждани, които са пострадали от репресивния режим. Ако не правим тази разлика, това означава, че говорим за неща, които или не познаваме, или искаме да манипулираме. Ние твърдим, че този Закон се отнася за всички български граждани, които са пострадали от репресивния режим. Моля Ви да правите тази разлика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, д-р Адемов.
Други реплики?
Заповядайте, господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Велчев! От Вашите аргументи да разбирам, че ДПС да се грижи за това, което една държава е причинила на една общност. От Вашите аргументи какво да разбирам – че всъщност проблемът на общността е извън държавата!? Тоест Вие изключвате правото на тази общност да възстанови справедливостта си по отношение на себе си от страна на държавата? Тоест Вие изключвате тази общност от държавата? Аз това не го приемам!
Колеги, това, което Ви моля, като апел: отнасяйте се сериозно към подобен тип въпроси! Тези въпроси не засягат само и изключително Движението за права и свободи. Тези въпроси засягат цялата държавност! Този въпрос засяга и националната сигурност! Защото, когато се прави подобен тип политика в Народното събрание, по подобен начин, Вие поставяте в риск определена част от обществото да се почувства изключена от грижите на държавата. Това правите в момента! (Шум и реплики.)
Не, не заплашвам. Това е истината! Какво следва от всичко това? Следва реално нещо друго. Има други опасности, колеги, които Вие наистина не осъзнавате! ДПС е част от националната сигурност на страната. Опитваме се да Ви го покажем, да Ви го докажем и да го разберете. Вие подценявате тази опция, подценявате ДПС, подценявате общността, за която ние полагаме усилия да се почувства като част, наистина като същинска част от нацията! А Вие ни изключвате. Моля Ви, недейте да постъпвате към нас по този начин! Не го заслужаваме. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ебатин.
Други реплики? Няма.
Дуплика – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По повод това, че Законът е от 1991 г. – чудесно! Чудесно! Двадесет и шест години! Вие няколко пъти бяхте на власт. Дори само преди четири години бяхте също на власт, заедно с партията, за която казвате, че е била държавата, защото пък следващият колега каза, че е една държава, причинила толкова беди на част от населението. Аз не смятам, че държавата го е причинила, и съм против да се твърди това нещо – че България е причинила именно тези неща към една част от народа, от една страна. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
От друга страна, Вие също потвърдихте това, което и колегите говорят, за съжаление. Точно това, което и аз казах, че благодарение на тези хора и на тези събития е основана след това ДПС, а не че ДПС е основана преди 1990 г. Ние знаем как се основа ДПС. Много добре помним!
Колеги, пак повтарям, защо 26 години след това се сещате?! Защо? Защо само преди четири години не го направихте, или и тогава не се прие този Закон? Вие го внасяте всяка година! Защо го внасяте всяка година – за да Ви забележат всички тези хора, които чакат от Вас да направите нещо за тях? Само че те надали чакат да получат някакви малки увеличения на пенсиите си. Те чакаха и Вие да сте участници в икономическия възход на тази държава, и народът да не е беден. (Шум и реплики.) А не като дойде някой след Вас, след Вашето управление, да се чуди как да оправя държавата и откъде да пълни бюджета.
Убеден съм, не може да се каже, че нямате вина за това, че приходите в бюджета бяха недостатъчни, че голяма част от тези пари изтичаха по канали, които не знам дали все още не ползвате. Не знам! Трябва да свалите лицемерието от Вашата маска. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велчев.
Виждам, че има още изказвания, колеги – господин Веселинов, Вие, колега…
Давам 30 минути почивка и след това ще продължим дебата.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме днешното заседание.
Има декларация от парламентарна група.
Господин Сиди, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес евреите по света отбелязват настъпването на Новата 5778 г. От свое име и от името на „Обединени патриоти“ поздравявам еврейската общност в България със светлия им празник!
Евреите в България са пример за успешна интеграция, пример, който всички етнически общности в нашето Отечество трябва да следват. Българските евреи са загивали рамо до рамо със своите братя българи по бойните полета в защита на Родината и толерантният български народ им отвърна със същото, сътворявайки чудото на спасението.
През 1943 г. нашият народ извършва един високо хуманен акт, който спаси от сигурна смърт 60 хиляди български евреи, които щяха да бъдат пратени в лагерите само заради своя произход.
Днес враговете на България, активно подкрепяни от безродници, родени тук, се опитват да омаловажат този факт и да лепнат срамни обвинения на българите, заличавайки спомена за спасението, наблягайки единствено на загиналите евреи от Македония и Тракия.
Началото на всяка нова година е време за равносметки. За евреите в дните между Рош а Шана и Йом Кипур на небето се отваря книга, в която Господ записва делата на всеки човек и той има възможност да се промени и да поправи грешките си. Ето защо и ние днес трябва да се поучим от грешките си и да направим така, щото да помним миналото си и да живеем задружно в бъдещето. Нека бъде мирна и щастлива Новата 5778 г.! Шана Това! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Продължаваме с изказванията по предния Законопроект.
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Когато се запознах със съдържанието на този Законопроект, се сетих за един виц от късния тоталитаризъм, който задаваше въпроса: „Чии са най-големите гори в света?“. Отговорът е: „Българските“, защото 40 години след 9 септември от тях продължават да излизат активни борци. Тогава комунистическата партия продължаваше да произвежда активни борци, десетилетия след всякакви реално антифашистки съпротиви, доколкото изобщо има фашизъм в България.
Днес ДПС продължава да се опитва да произвежда може би не активни борци, а напрежение, от което има политическа полза. Само че те са дори по-амбициозни от комунистическите си предшественици, с което доказват своята тоталитарна същност като партия. Нямаше пенсия за потомък на активен борец, но имаше други привилегии. (Шум и реплики от ДПС.)
Предлагам им в следващите си опити да подклаждат напрежение и съответно да експлоатират темата за собственото си страдание да предвидят примерно такива фигури като приемане във висше учебно заведение на такива хора, да пътуват безплатно по БДЖ и ред други такива неща, които активните борци имаха. Предполагам и тях ще отхвърлим, но ще са изпълнили политическата си задача да направят своите изявления от тук и да се представят пред избирателите си, че ето на, продължават да се борят за техните права, които някой злонамерен хищник желае да им отнеме.
Ако трябваше да се коментира за действително пострадали, които трябва да се овъзмездят, може би трябваше да има поправка и препратка към Закона за вреди, причинени от държавата. Тук имаме друга поправка, с друга идея, тъй като – иначе, имаме исков процес, потърпевшият реално трябва да докаже вредите, които са му причинени. Идеята тук е да имаме медийна бомба, за която да се говори и пише.
Искам да задам и въпроса, който и колегата зададе: колко поколения? Втори въпрос: ами, ако пострадалият по време на такъв митинг е нападнал с брадва служител на МВР и поради това е ранен, той част от потърпевшите и пострадалите ли е? Ами, ако този, който е пострадал, е бил служител на чуждо разузнаване, каквито случаи имахме, част ли е от пострадалите? Такива едни теоретични въпроси искам да задам, надявам се вносителите да ми отговорят.
Смятам, целта на колегите от ДПС е изпълнена, само че искам да им напомня, че след 30 години преход, от които те излъчиха две правителства, дадоха мандат за две правителства, два пъти бяха в коалиционни управления и доста пъти бяха крепител на мнозинство, да се поставя отново този въпрос е вече изхабена тема, израз на безкрайно лицемерие, което явно е характерно за тяхната партия.
Ние от „Обединени патриоти“ ще отхвърлим с „против“ този Законопроект. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплики?
Господин Цонев, заповядайте за реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Веселинов! Тъй като сте вторият колега народен представител, който поставя въпроса за нашето управление, участието на ДПС в управлението и защо тогава не е решен въпросът, отговаряме просто и ясно: при всяко наше участие в управлението и при всяко издание на Народното събрание ние сме поставяли този въпрос. Просто коалиционните партньори, с които сме участвали в управлението, мислят като Вас, никаква разлика!
И затова се обръщам – и в изказването си се обърнах към цялата зала, и към християните в залата, че на тези въпроси трябва да гледаме… Вие употребихте един термин „тяхното си страдание“. Няма тяхно страдание! За християнина няма чуждо страдание! Всяко страдание е негово, негово лично! Чуждото страдание е и мое страдание! Така трябва да гледаме на нещата.
Тук въобще не става въпрос за производство на активни борци и така нататък. Има второ четене! На второ четене може да се отхвърли това наследниците – аз също споделям това мнение, че трябва да бъдат овъзмездени тези хора с физически и морални увреждания, трябва да получат това, което им се полага от държавата и като морален акт, и като материален акт. Нищо не пречи Законът да бъде приет и на второ четене да бъдат изгладени тези неща. Това не може да бъде основание Законът да бъде отхвърлен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Други реплики? Не виждам.
За дуплика, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВАСЕЛИНОВ (ОП): Господин Цонев, дума – дума отваря! Като няма чуждо страдание, как гласувахте Вие за арменския геноцид? Защо не подкрепихте арменския геноцид в Декларацията на Народното събрание? (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Като няма чуждо страдание, ще подкрепите ли Декларацията ни за признаване на геноцида срещу българите в Османската империя? Надявам се, да! Надявам се това е предпоставен отговор. Защо говорих за Вашето – не за да разделям, както представилите на ДПС, обществото по линия на наши и ваши, а защото Ваш представител няколко пъти говореше за общностни права и по този начин демаскира цялата проява на Вашата партия: „Нашите общностни права, ние сме гаранта за национална сигурност, ако ни няма нас, знаете ли какво ще стане с националната сигурност?“. Това беше лайтмотивът на един от Вашите оратори и мисля, че той демаскира цялата операция. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов. (Шум и реплики. Водят се разговори встрани от микрофоните.)
По начина на водене – господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Към младите колеги от БСП – познавам добре Правилника и знам каква процедура да искам. Става въпрос за това, че колегата в дупликата си излезе извън предмета на репликата с въпрос към мен, който не засяга темата. Аз имам право на лично обяснение и ще отговоря.
И страданието на арменците, и страданието на всички българи в Османската империя, и не само на тях, трябва и имаме съпричастност към него. Когато обаче историята се политизира по този начин, по който е поставена темата за арменския геноцид, Вие знаете какво следва след арменския геноцид, след декларациите, в международен политически план и не само такъв, и по отношение на договори, и по отношение на претенции, и по отношение на влошаване на отношения между държави и така нататък.
Неведнъж сме казвали, нашите представители, тук, от тази трибуна, че това, което се е случило, и ние сме го признавали като страдание, като причинено страдание от едни режими на други и така нататък, от едни империи на други народи, но когато актът е политически и когато с историята се прави политика по този начин, ние сме против. Обяснили сме го много ясно и точно защо.
Отговарям на това обвинение: да, състрадаваме с тези народи, които са имали страдание, независимо кои са те. А най-много с българския, защото сме българи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Други изказвания?
Господин Гърневски, заповядайте.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател!
Нямам декларация в джоба, не се притеснявайте, колеги.
Кощунство е да говорим за арменския геноцид. Който не е бил в Армения и не е бил в храм-паметника до Обелиска, там да види поименно милион и половина изписани имената на жертвите. Тази тема трябва да спрем да я повтаряме. България направи своя морален жест към жертвите на този народ.
Колеги от ДПС, има нещо, което ни смущава. Ние не отричаме, напротив, винаги сме казвали за режима и се радваме, че Вие сами казахте за комунистическия режим какво е представлявал, какви жертви е нанасял и на българи, и на турци.
Аз самият, като редактор на вестник, съм писал есе за онази жена, която хвърлиха във водоема с детенцето в ръката и стреляха в рамото й по време на възродителния процес.
Това, което ме смущава, тъй като все пак 26 - 27 години съм, макар и в локалната политика, е това, че тук говорим за репресиране, за жертви, но тук са и наследниците на репресиращите. И ако се върнем по хронология назад, ще видим: 1992 г. депесарски шут от Вашите предшественици от тези банки, Йордан Цонев е свидетел, бяхме в една партия, и първото демократично правителство изхвърча!
След това с Вашия мандат, не говоря за Вас, моля Ви, слушайте! След това с Вашия мандат начело с господин Беров, Бог да го прости, беше създадено правителство, което постави основата на организираната мафия в България основно от средите на бившата Държавна сигурност и това е описано във всички книги, вестници, издания и никой – от ляво и от дясно, не може да го отрече.
По-късно Вие станахте коалиционни партньори – не Вие, пряко Вие, а тук, във Вашата група имам приятели: ето, Джевдет Чакъров, един достоен лекар от Пловдив, д-р Адемов уважавам също много, и други, има млади хора, което е хубаво, но ако си спомняте, че и по-късно Вие управлявахте през цялото време заедно и бяхте коалиционни партньори – репресираните с репресиращите! Това е една необяснима симбиоза!
Да не забравяме, че във Вашата група две трети от нея по онова време бяха всички бивши членове на Държавна сигурност и агенти на Държавна сигурност. Е, как защитаваха те интересите на онези репресирани хора, които ги хвърляха във водоемите? Къде беше интересът на ДПС? Беше интересът на една клика! Ето затова ние – българите, които съчувстваме, нямаме доверие, че сте искрени. Не Вие, а че през всичките тези 27 години сте били искрени!
Каза Ви господин Велчев за прегръдката на Орлов мост. Ами, правиха му ремонт тази година. От онази прегръдка такива сълзи текоха, че се хлъзгаше! (Реплики. Оживление.)
Всички коли, минавайки през Орлов мост, се хлъзгаха, не можеха да минат! Репресирани и репресиращи в братска целувка! (Смях. Оживление.)
Заедно управлявахте! Не го решихте този проблем, сега искате да правите партийна агитация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски, по темата ще Ви моля!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Не Ви вярваме, че сте искрени, затова аз нямам сили, спомняйки си всичко това през тези 27 години, да гласувам едно такова предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гърневски.
Господин Свиленски – за реплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател!
Уважаеми господин Гърневски, правя Ви реплика, тъй като Вие излязохте от темата и ми давате повод да Ви направя реплика.
Ремонтът на Орлов мост и вълните се случиха не благодарение на митинга, който беше в 2013 г., а благодарение на некачественото изпълнение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Свиленски!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …когато Вашият лидер беше кмет на София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма нищо общо тази тема с темата, която дебатираме в момента!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И това ще го казваме много пъти – 300 хил. лв. софиянци платиха два пъти заради некачествения ремонт на Борисов, така че този пример не го давайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е връзката между темата, която обсъждаме и ремонта на Орлов мост? (Силен шум, реплики, провиквания.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Връзката е митингът на БСП и ДПС и вълните на Орлов мост – това е връзката, за която господин Гърневски каза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да приключим процедурата.
Други реплики? Не виждам други реплики.
Дуплика – господин Гърневски, заповядайте.
Надявам се – по темата, и по направената реплика. Не знам как ще влезете в темата с тази реплика обаче.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): По темата колегата е объркан – не от това, че присъствието на хората е направило на вълни асфалта. Сладостните целувки, които допринесоха до сладостни сълзи, които разлигавиха този асфалт, а днес искате да го забършете. Как да стане?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гърневски.
По начина на водене, господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Неприятно ми е на Вас да правя реплика по начина на водене, но позволихте на преждеговорившите колеги толкова да се отклонят от темата, че дори не знаехме за какво става въпрос.
Ако човек влезе в залата в този момент, ще помисли, че всъщност разглеждаме някакъв законопроект за осъждане на коалиционните правителства на България или отношенията между партиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Или ремонтите на булевардите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Или ремонтите на Орлов мост и на булевардите.
Правя Ви тази бележка, защото такъв тип изказвания не само че ни отклоняват от темата, но и създават грешно впечатление у тези, които ни слушат и засягат и реномето на институцията, в която работим и която представляваме.
Иначе не ми е никак трудно да отговоря на господин Гърневски кой свали правителството на Филип Димитров, защото знам много добре: една част от СДС свали друга част от СДС, господин Гърневски!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По-добре – към мен забележката, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: А не е депесарският шут, да Ви го кажа направо!
А Вие, господин Гърневски, като човек, който наистина винаги е имал отношение срещу тоталитарния режим, аз очаквам да погледнете с това око на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедурата е към мен, господин Цонев!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Към Вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ами, да! Правите процедура по начина на водене!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз Ви казах защо Ви правя тази процедура, защото позволихте на господин Гърневски да говори не за това дали той ще подкрепи Законопроекта като човек, който има през цялата си политическа кариера отрицателно отношение към тоталитарния режим, а този Законопроект засяга жертвите на тоталитарния режим или тези, които са били репресирани. И той, вместо да каже това, Вие му позволихте да каже друго.
Ние очакваме от господин Гърневски, като изявен демократ и борец против тоталитаризма, да подкрепи този Законопроект, нищо че е предложен от ДПС. Или сме демократи, или не сме, господин Гърневски! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев. Приемам забележката.
Други изказвания. Не виждам други изказвания.
Гласуваме, колеги.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Гласували 154 народни представители: за 23, против 99, въздържали се 32.
Предложението не е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС, продължение.
Докладите са изчетени.
Продължаваме с разисквания по темата.
Изказвания, колеги? Не виждам изказвания.
Моля, колеги, заемете местата си. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Гласували 143 народни представители: за 102, против 2, въздържали се 39.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващия Законопроект:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – заповядайте, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на допуск.
Гласували 108 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 2.
Моля, квесторите, поканете господин Ципов в залата.
Не обявих, че предложението е прието.
Заповядайте, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за частната охранителна дейност, № 702-01-11, внесен от Министерски съвет на 2 август 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2017, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за частната охранителна дейност, № 702-01-11, внесен от Министерски съвет на 2 август 2017 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министъра на Министерство на вътрешните работи – Красимир Ципов; старши комисар Тодор Гребенаров – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция”; Камелия Кукева – инспектор в Главна дирекция „Национална полиция”, и Ирена Дамянова – началник отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз”.
На заседанието присъстваха и представители на браншовите организации от частния охранителен бизнес.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от Красимир Ципов. В изложението си той отбеляза, че основна цел на Законопроекта е да се отговори на обществените очаквания за сигурността на гражданите – опазването на техния живот, здраве и имущество.
Законопроектът е изготвен след задълбочен анализ на обществените отношения, които възникват при осъществяването на частната охранителна дейност и опита на държавите – членки на Европейския съюз, в тази сфера. Отчетени са и съществуващите проблеми, за чието правилно разрешаване са взети предвид и становищата на представителните организации в частния охранителен сектор, след задълбочени съвместни обсъждания.
За 13-годишния период от първото регламентиране на административното регулиране и административния контрол на този вид търговска дейност със Закона за частната охранителна дейност, същата се наложи като обществено значима и бързоразвиваща се дейност, която би следвало да бъде регулирана и контролирана въз основа на точни и ясно регламентирани законови разпоредби.
Променената икономическа реалност, свързана с пълноправното членство на Република България в Европейския съюз, както и промяната на обществено-политическото и социално-икономическото развитие на обществото ни са основните мотиви за разработването на настоящия Закон за частната охранителна дейност.
Проектът на закона предвижда ново видово разделение на частната охранителна дейност, което се налага от динамиката в развитието на стопанските и обществените отношения. В Законопроекта е предвидено разработване на подзаконов нормативен акт, с който детайлно, за всеки един вид дейност, да се регламентират минимални изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване и/или моторни превозни средства и персонал, притежаващ необходимата професионална квалификация. Очакванията са да се подобри професионалният капацитет на субектите и да се повиши качеството на предлаганата от тях охранителна услуга.
Със Закона се въвежда изискване за принадлежност на субекта към професионално сдружение на лица, извършващи частна охранителна дейност. С това изискване се създава възможност за саморегулация на субектите от частния охранителен сектор чрез участие на представителните организации от сектора в регулационния процес и повишаване на тяхната представителност в Консултативния съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, функционирането на който е запазено в настоящия Законопроект.
Запазва се действието на издадените вече лицензи. Запазва се също и Единният автоматизиран централен регистър на лицензите и регистрациите за дейностите по закона, с оглед осъществяване на текущ контрол, който, както и досега, е възложен на органите на Министерството на вътрешните работи.
Новият Закон акцентира на законността и професионализма при осъществяването на частната охранителна дейност. Защитата на личния живот, здравето и имуществото на гражданите са сред водещите принципи в работата на частния охранителен сектор.
В разискванията взеха участие народните представители Красимир Янков, Маноил Манев, Димитър Стоянов и Цветан Цветанов.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за”, 1 глас „против” и 6 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за Закона за частната охранителна дейност, № 702-01-11, внесен от Министерския съвет на 2 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Нунев.
Преминаваме към изказвания.
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Така внесеният Законопроект за частната охранителна дейност е част от пропагандата на правителството на Бойко Борисов за законодателна дейност, която всъщност уплътнява дневния ред на обществото. Няма разлика между философията на сега действащия Закон и така предложения нов Закон за частната охранителна дейност.
Има обаче допълнителни текстове в Закона, които са, меко казано, смущаващи, а те са в противоречие със свободата на сдружаване, тъй като по отношение на издаването на лиценз за частна охранителна дейност има разпоредба, с която заявителят за лиценз трябва да е подал молба за членство в браншова организация, и в рамките на три месеца по-късно след издаване на лиценза той да удостовери, че членува.
Малко по-късно в текстовете на Закона има също ограничаването за представителност на браншови организации, които да представляват поне 15% от фирмите с издаден лиценз. Тоест философията на Закона е същата като действащия досега, но има ограничения, които будят съмнение за желания за преразпределение на пазара на частно-охранителната дейност.
Няма как да бъде подкрепен така внесеният Закон за частната охранителна дейност, при условие че с няколко подзаконови нормативни акта, три наредби, които ще издава министърът на вътрешните работи, всъщност ще се регламентира начинът, по който трябва да работи целият сектор. Това е свързано и с минималните изисквания за сигурност и безопасност, Наредба за реда, по която едноличните търговци и юридическите лица удостоверят, че отговарят на изискванията по този Закон, за да бъдат издадени лицензи. Като цяло предложеното законодателство ще създаде затруднения за сектора от гледна точка на регламентиране на взаимодействието между частната охранителна дейност, частните охранителни фирми и Министерството на вътрешните работи. Пак казвам, взаимодействие, защото в текстовете на Закона е изписано по друг начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Има ли реплики към изказването на господин Янков? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Ще дам думата на господин Ахмедов, понеже е от друга парламентарна група, после господин Велков.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От 2004 г. до ден днешен охранителите и дейността им си върви в Закон за частна охранителна дейност, чието приложение беше свързано с множество въпроси, които не бяха уредени в Закона, или макар уредени, тяхната уредба беше крайно незадоволителна. Философията на Закона е морално остаряла. Тя се базира на опита на органите на държавната власт от 90-те години на ХХ век, като този опит предполага приемането на този наистина рестриктивен от стопанска и икономическа гледна точка Закон. Вероятно по тази причина тези 13 години, откакто е в сила, Законът е ремонтиран над 10 пъти.
В мотивите на Законопроекта за частната охранителна дейност е констатирано, че частната охранителна дейност заема голяма част от пазара на обществените услуги, като не малка част от българското население е ангажирано в тази сфера. От направената справка в регистъра на фирмите, извършващи частна охранителна дейност към Българската стопанска камара и Индустриалния клъстер „Сигурност“, се установява, че в България са регистрирани общо 2867 фирми, лицензирани да извършват частна услуга за сигурност. Тоест това е една обществено значима дейност, която се нуждае от адекватна и ясна регламентация. Считам, че това е постигнато в голяма степен в новия Закон.
Според добрите предложения за регламенти бяха посочени следните моменти.
На първо място, предвидено е ново видово разпределение на частната охранителна дейност чрез добавяне на нови видове охрана, като охрана за сигнално-охранителна дейност, охрана за питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали, охрана на урбанизирани територии и охрана при транспортиране на ценни пратки и товари.
На второ място, бих посочил задължителното изискване към охранителните фирми да са членове на професионално сдружение на лица, извършващи частна охранителна дейност, както и изискването лицата от охранителния състав на едноличния търговец или юридическо лице да са длъжностни лица.
И не на последно място, предвидената разширена административно-наказателна отговорност, която би повишила ефективността на контрола на субектите, работещи в сферата на частната охранителна дейност.
Ние от ДПС считаме, че с този Закон за изменение и произлизащите от него подзаконови нормативни актове ще се получи едно ново преразпределение на пазара на лицензи за охранителна дейност, и това ще създаде напрежение в бранша. Прочитът на Законопроекта не ни дава надежди, че професионализмът и законността ще бъдат в основата на този важен сектор в обществения живот, поради което същият Законопроект според „Движението за права и свободи“ следва да не бъде подкрепен. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ахмедов.
Реплики към изказването на господин Ахмедов? Не виждам.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Както се разбира, парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепи този Законопроект. Основанията са следните.
На първо място, Законопроектът противоречи на Конституцията – чл. 44, ал. 1 от Конституцията предвижда гражданите свободно да се сдружават. Това право на свободно сдружаване в един момент съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от Законопроекта става задължение. Какво имам предвид? Това беше изтъкнато и от господин Красимир Янков. При кандидатстване за лиценз, съгласно чл. 17, ал. 2, т. 7 освен необходимите документи, кандидатът трябва да представи и доказателства, че е подал документи за членство в съответната неправителствена организация – сдружение с нестопанска цел, създадено от охранители.
Следващият член, който Ви цитирах, предвижда, ако в тримесечен срок след издаването на лиценза този кандидат не е станал член на такава организация, или ако в двумесечен срок от изключването си не поднови членството в друга организация, на него лицензът му се отнема. В един момент става така, че членството в тези организации е форма за рекет над охранителните фирми, с което ние не можем да се съгласим.
На следващо място, дава се възможност на охранителите да извършват задържане. Може би това е правилно, когато се установи, че определено лице извършва престъпление. Но за да се извърши задържане, трябва да се решат и множество други въпроси. Какво имам предвид? Трябва да има помещение, което е оборудвано по съответния начин, в което да се задържи задържаното лице до идването на полицейските органи. Ако това лице се придвижва с автомобил, съответният автомобил също трябва да е оборудван.
Освен това Законът не предвижда и други въпроси, които сега се използват за заобикаляне на настоящия Закон. Например много често, когато охранителите не отговарят на изискванията на Закона, те се назначават като портиери.
На следващо място, общоизвестно е, че едно лице – собственик на охранителна фирма, или чрез свързани лица взема лиценза на името на няколко охранителни фирми, и когато от една охранителна фирма лицензът бъде отнет, автоматично същото това лице задейства втория си лиценз.
Поради тази причина и едновременно с това, както беше посочено – фактът, че имаме основание да се съмняваме, че се касае за преразпределение на охранителния пазар, „БСП за България“ няма да подкрепи настоящия Проект за закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стоянов.
Реплики към изказването?
Заповядайте.
ГЕОРГИ АНДРЕЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги!
Господин Стоянов, аз останах с впечатлението, че това сдружение ще бъде филтър или може би някакъв регулатор в тази дейност. Искам да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Други реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Така, както е посочено в Закона, моето вътрешно убеждение посочва, че тези сдружения ще бъдат точно филтър. Едновременно с това на всички е ясно, че те са една възможност за рекет, защото във всяко сдружение може да се постави членски внос, който трябва да се плаща месечно от всяка фирма. И този членски внос може да бъде значим. Едновременно с това сдруженията могат да участват в преразпределението на пазара. Изключвайки определена фирма от сдружението, могат да вземат нейния бизнес. Смятам, че в тази си част проектът не е добре обмислен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стоянов.
Господин Велков, заповядайте за изказване.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, бих искал малко да Ви подгрея към следващия дебат през другата седмица – за състоянието на националната сигурност. Повече с въпроси към вносителите, но мотивировката, която чухме от колегата Нунев – тя беше за високите обществени очаквания от охранителната дейност за сигурността на гражданите и повишаването на охранителната услуга.
Аз бих искал да запитам вносителите, ако могат да отговорят: какво подпомагат промените в онези нерешени въпроси в досегашния Закон относно:
Първо, защитата на живота, достойнството на частните физически охранители, които често пъти, изпълнявайки задълженията си, се оказват в положението на хора, извършили престъпление, особено когато са употребили оръжие. Дали вносителите припознават тази огромна частна охранителна армия, събрана в съответните структури, като част от националната система за сигурност? И ако е така, трябва да видим в Доклада за състоянието понятията „корпоративна сигурност“ и „фирмена сигурност“.
И другият въпрос: какво се променя относно статута на личните охрани, които често пъти, криейки се зад Закона, извършват престъпления? Знаем какви огромни проблеми има с лични охранители, които много пъти се изживяват като хора, които извършват престъпления.
Така че ако мога да чуя отговора на тези въпроси, ще бъде добре. Иначе няма смисъл да обсъждаме подобни предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Манев, заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, колеги! Аз малко съм учуден от тази голяма активност по Закона за частната охранителна дейност, от активното отношение, което показват колегите с познаването на Законопроекта, и правят съществени изказвания по текстове от Закона, въпреки че сме на първо четене, където трябва да гледаме само духа и принципите на Закона. Но това е много хубаво, аз Ви поздравявам за това, колеги, защото Законът за частната охранителна дейност, който е внесен сега, има няколко безспорни качества.
Първо, всички, които познават материята или имат досег с нея, знаят, че такъв нов Закон през 2017 г. е необходим.
Господин Велков, извинявам се, че се обръщам лично към Вас, но ми направи впечатление Вашето сериозно отношение към Закона. Ще Ви кажа моето мнение – защо сега този Закон? Защото цялата среда на сигурност е променена тогава, когато е създаден предният Закон. И необходимо цялата тази сложна материя, свързана с немалко хора, заети в тази работа или в този бизнес, да бъде урегулирана.
Що се отнася до подробните забележки, реакции по отношение на текстове в Закона, колеги, аз мисля, че работата и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, и на народните представители в залата е точно тази – да коригираме и да работим по това, с което или не сме съгласни, или имаме като идея.
Този Закон, между другото, и работата по него досега показват едно много истинско отношение към законодателната ни работа. Още преди да влезе в Комисията, председателят на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред направи среща с всички сдружения на охранителните фирми, направихме кръгли маси, Законът се обсъждаше с тези, които той ще касае, продължават работните групи с тях и ще продължават.
Кой народен представител от Вас – тези, които познавате материята и искате да участвате в създаването на един читав Закон, за който вече казахме, че е безкрайно необходим в момента, не може да участва и да внася своите истински съществени предложения в него? Не бяха ли поканени всички на кръглите маси? Не бяха ли поканени всички на обсъжданията? Не са ли канени и сега в работата на Комисията? Духът на Закона, казвате Вие, не променя нищо. Не е вярно, не вярно. Духът на Закона сега, на първо четене, казва, че ние ще въвеждаме нови видове охранителна дейност. Има ли нужда от такива? (Реплика на народния представител Красимир Янков.) Да, има такива, които ги нямаше, но няма да Ви отговарям в диалог, господин Янков. Има ли нужда от нови? Има. Къде е мястото те да се появят? Не в поправки към стария Закон, а в един нов по смисъла си Закон.
Ще отговоря на всички колеги, които говориха преди малко. Самият факт, че откакто е урегулирана охранителната дейност, за първи път в духа на Закона, а надявам се след второто му четене – и в акт в Закона, ще бъде това, че хора, извършващи охрана, било то на ценни пратки, било на имущество, било на физически лица, ще бъдат третирани като служебни лица по смисъла на Наказателния кодекс. Та това не е ли нов дух на целия Закон?! Това не е ли нов дух изобщо в регулирането на взаимоотношенията с охраната?!
И последно, преди малко някой говореше в едно друго изказване как били в конфликт МВР и частната охранителна дейност. Няма да се спирам на това кой унищожи охранителната и сигнално-охранителната дейност на МВР. Защо? Какви бяха причините? Как стана? Дали беше обсъждано? Само ще кажа, че това, което говорите по тази тема, не е вярно. Нито МВР ще бъде конкурент на охранителния пазар, защото там промените, които приехме, се отнасят до съвсем други неща, и Вие, експертите в тази област, го знаете, нито пък се подлагат в някаква конкурентна среда охранителните фирми към МВР. Единственото, което се случва, е, че тази рискова бизнес дейност ще бъде на един сериозен контрол. За това говорим.
И аз апелирам отново към колегите от БСП. Това че Законът е внесен от Министерския съвет, това, че ние работим по този Закон всички, не трябва да бъде отхвърлен, само защото ние стоим с някаква положителна оценка към него. Дайте да го направим, подкрепете го на първо четене и влезте активно в Комисията. Между другото, в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред никога не е имало проблеми с делене заради това кой го е внасял и кой не го е внасял. И това никой не може да го отрече. Хайде да го направим този Закон! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Манев.
Реплики?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Манев! Благодаря Ви, че признавате несъвършенствата на законодателството, което подготвя Министерският съвет. Това е ясно и видимо. Ще Ви припомня само, че този Закон се внася в Народното събрание без да има обществено обсъждане. Използва се обществено обсъждане по друг закон преди една година. И това, което обяснявате за множеството срещи, кръгли маси, не е коректно към тези, които имат претенции именно към този закон. Иначе Вас той Ви устройва сега, когато сте на власт – регулацията на този сектор да се извършва с наредби, издавани от министъра на вътрешните работи. Но Ви питам: утре, ако има друг министър, защото това ще се случи, и той има друго виждане, издаде други наредби, това не е ли хаос? Ако отношенията в сектора бъдат регламентирани, това дава сигурност на участниците в този сектор. Три хиляди лиценза, над 100 хиляди заети в сектора. И това е потвърждение именно на хаоса в законодателството, което Вие налагате, защото с издаването на подзаконови нормативни актове това предстои. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Втора реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега, Вие казахте, че ние сме се вторачили някак си в детайлите. Ами то в детайлите е проблемът. Смисълът, духът на този Закон е именно разширяване на правомощията на частната охранителна дейност, на частните охранители. Вие сам казахте, че те щели да имат статут на държавни служители. Ами представете си тези, които бият с черните джипки по магистралите, които бият тук в София невинните граждани. Това ли са новите държавни служители?! Вие отнемате компетенции от правомощията на Министерството на вътрешните работи при недоимъка, при недофинансирането на МВР, и естествено – разширявате част от охранителната дейност, защото там, разбира се, имате по-големи интереси, най-вероятно. Това е смисълът и духът на Закона, който Вие предлагате – разширяване правомощията на частната охранителна дейност за сметка на тези, които са в държавата, в МВР. Това предлагате. И недейте да спекулирате, че ние не сме били запознати със Закона и сме се вглеждали в детайлите. Ами това са детайлите, такива са принципът и философията на този Закон. Недейте да го правите! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Манев, заповядайте за дуплика.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колега, аз ще започна отзад-напред. Преди малко чухме как съсипваме този бизнес, регулираме го, събираме му всички правомощия, унищожаваме го, а пък сега се оказа, че всъщност за сметка на МВР ще го разширяваме. Няма такова нещо. Няма да коментирам дали сте се запознали със Закона или не. Не говорим въобще за държавни служители.
Най-малко пък мен може да репликирате по темата с тези, където ходели по магистралите и биели, защото тук, в тази зала – мисля, че беше в миналото Събрание, въведохме минималните изисквания с много труд, с много спор.
Между другото, да отбележим, че с този Закон се въвеждат за първи път в България минимални изисквания при осъществяване на охранителна дейност. А и тук е въпросът, който трябва да дебатираме между първо и второ четене: как да бъдат въведени те – дали с наредба, или в самия Закон?
Господин Янков, Вие присъствахте на разговорите в Комисията и с господин Цветанов проведохме тези разговори, заедно с Вас, в които и ние сме склонни да мислим по темата дали това да не се случва в рамките на Закона.
Но пак казвам, работата по този Закон може да бъде свършена само между първо и второ четене, да излезе един добър закон. Всички останали общи приказки по този Закон нищо не ни дават.
Господин Янков, никой от Вас не смятам, че трябва да се чувства, че съм казал, че не познавате Закона. Напротив, напротив, сигурен съм, че го познавате и се радвам за това, че можем да водим истински дебат между първо и второ четене, да направим истински текстове, действащи и задоволяващи сектора – целият сектор, и да са полезни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манев.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за частната охранителна дейност № 702-01-11, внесен от Министерския съвет на 2 август 2017 г.
Гласували 124 народни представители: за 91, против 10, въздържали се 23.
С това приехме на първо четене Законопроекта за частната охранителна дейност.
Заповядайте.
Отрицателен вот или процедура? Отрицателен вот.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Поисках този вот и гласувах „против“ предложения Законопроект за частната охранителна дейност, защото няма нова философия в законодателството, която урежда отношенията в сектора. Същата е философията и на сега действащия Закон. Против съм да има ограничаване на правата, записани в Конституцията. Против съм, защото създавате възможност лично министъра на МВР, издавайки наредби към Закона, да регулира и преструктурира участието на частните охранителни фирми на пазара. Явно е желанието за овладяване на сектора. Приключихте с много други сектори в икономиката, сега наред е охранителният бизнес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бурджев.
Процедура – господин Манев, заповядайте.
Очаквах и Мексиканска вълна.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги, в духа на всичко това, което казах преди малко, предлагам удължаване на срока – на максималния, за да има възможност наистина да работим по този Закон и да се случат и работните групи и всичко вътре в промените на Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Манев.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура за максимално удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на съответния Законопроект.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РУМЪНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА КАНАДА, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ФЕДЕРАЛНОТО МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, МИНИСТЪРА НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ПОЛША, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ, ДЕПАРТАМЕНТА ПО ОТБРАНА НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, ЩАБА НА ВЪРХОВНОТО ГЛАВНО КОМАНДВАНЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ НА НАТО В ЕВРОПА (SHAPE) ОТНОСНО СЪЗДАВАНЕТО, ДЕЙНОСТТА, ОКОМПЛЕКТОВАНЕТО С ЛИЧЕН СЪСТАВ, ФИНАНСИРАНЕТО, АДМИНИСТРАТИВНОТО РЪКОВОДСТВО И ПОДДРЪЖКАТА НА ЩАБА НА МНОГОНАЦИОНАЛНА ДИВИЗИЯ „ЮГОИЗТОК“ (HQ MND-SE).
Вносител е Министерският съвет на 17 август 2017 г.
Процедура?
Заповядайте за процедура, господин Борисов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, предлагам да допуснем в пленарната зала Клементина Денева – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към Министерството на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Борисов.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура за допуск.
Гласували 104 народни представители: за 91, против 4, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете госпожа Денева в залата.
Господин Попов, заповядайте за доклада на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ще Ви представя Доклада на Комисията по отбрана относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати и Щаба на Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“ (HQ MND-SE), който е представен от Министерския съвет на 17 август 2017 г.
„На редовно заседание, проведено на 13 септември 2017 г., Комисията по отбрана разгледа за първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство – гореспоменатите страни.
Присъстваха 20 народни представители.
С Разпореждане на председателя на Народното събрание, трябва да поясня, че Законопроектът е разпределен на Комисията по отбрана, като водеща, на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по външна политика.
Законопроектът в Комисията по отбрана беше представен от името на вносителите – от заместник-министъра на отбраната господин Атанас Запрянов.
Предмет на Меморандума е изграждането на Щаб на Многонационална дивизия „Югоизток“ (HQ MND-SE), активиран от Северноатлантическия съвет (NAC) на 1 декември 2015 г. като военна структура на НАТО под оперативното командване на Върховния главнокомандващ на съюзните сили на НАТО в Европа (SACEUR). Рамкова държава е страната домакин – Румъния. Меморандумът е подписан от българската страна на 23 ноември 2016 г. с изявление, че за българската страна същият влиза в сила от датата на финализиране на необходимите вътрешни процедури.
Меморандумът се предлага за ратифициране от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, тъй като по силата му Република България поема финансово задължение за дългосрочен период, чиято стойност по години не може да се изчисли с голяма достоверност предварително и да се фиксира, разбира се, предполагаемата сума.
В последвалото гласуване участваха 20 народни представители. С 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати и Щаба на Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“ (HQ MND-SE), № 702-02-9, и представен от Министерския съвет, както вече споменах, на 17 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Следващият доклад е на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати, Щаба на върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE), относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“ (HQ MND-SE), № 702-02-9, внесен от Министерския съвет на 17 август 2017 г.
На редовно заседание, проведено на 19 септември 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати, Щаба на върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE), относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“ (HQ MND-SE), внесен от Министерския съвет на 17 август 2017 г.
Законопроектът беше представен от господин Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната.
Предмет на този Меморандум е изграждането на Щаб на Многонационална дивизия „Югоизток“ с рамкова държава – страната домакин Румъния. Щабът ще предостави на Алианса способности за командване и управление на национални и съюзнически сили до ниво дивизия в Югоизточната част от зоната за отговорност на върховния командващ на силите на НАТО в Европа, както и постоянно командване и управление на щабните елементи за интегриране на силите на НАТО в България и Румъния.
Той има задача да координира и да подпомага многонационални подготовка и учения в определени държави и да осигурява постоянните мерки за гарантиране на сигурността, включително чрез осъществяване на връзка с определените щабни елементи за интегриране на силите на НАТО в България и Румъния.
В Раздел VII от Меморандума „Финансови процедури“ са посочени разходите по функционирането и поддържането на Щаба, които се поемат от рамковата държава, разходите, които са национален ангажимент, както и случаите, в които се предвижда финансиране от НАТО. Всяка страна-участник поема разходите за личния състав, назначен от нея в Щаба и разходите, свързани с този личен състав, както и за всеки национален поддържащ елемент или друг допълнителен национален представителен личен състав към посочения в щабната структура в Анекс Б, заедно с надбавките, включващи дневните разходи, платими съгласно националните разпоредби, всякакво оборудване или личен състав, внесено в Щаба извън предоставените от рамковата държава. Комуникационни и информационни системи, произтичащи от националните изисквания, всички специални съоръжения или оборудване, независими за задоволяване на национални нужди, включително сгради, спортни и възстановителни съоръжения, както и за всякакви оперативни разходи по тези съоръжения или оборудване, когато тези разходи могат да бъдат определяни отделно от рамковата държава и одобрени от съответната страна участник и пътни разходи за личния състав в началото и в края на назначението му в щаба, както и други пътни разходи, свързани с годишен отпуск или служебни ангажименти, предприети с национална цел. Всички разходи отнасящи се до или свързани със зависими лица се третират съгласно съответното национално законодателство и разпоредби.
В Меморандума са предвидени още разходи, финансирани от НАТО в рамковата държава и поотделно многонационално финансиране.
В Комисията по бюджет и финанси постъпи писмо с рег.№ 21-02-266/15.09.2017 г. на министъра на отбраната с уточнение за финансовите разчети по Меморандума.
Според него прогнозните споделени разходи за издръжката на Щаба за сметка на Република България за 2018 г. са в размер на 19 хил. евро, които ще се изплащат от бюджета на Министерството на отбраната.
Предвид на обстоятелството, че Република България ще поеме финансово задължение за дългосрочен период и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, се налага ратификация на Меморандума със Закон.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 10 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 6 „въздържали се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати и Щаба на Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“, внесен от Министерския съвет на 17 август 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати и Щаба на Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“, № 702-02-9 и представен от Министерския съвет на 17 август 2017 г.
Гласували 112 народни представители: за 111, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, ген. Попов.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание този Проектозакон да бъде гласуван на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Моля да гласуваме така направената процедура.
Гласували 120 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Продължете, господин Попов.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ:

„ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати и Щаба на Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати и Щаба на Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да гласуваме.
Гласували 120 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 2.
Ратификацията е приета.
Процедура – заповядайте.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на времето до гласуване на следващата точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Точка 13 – Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.
Заповядайте за обратно предложение.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във връзка с направеното току-що процедурно предложение правя обратно предложение – да удължим работното време на заседанието до приключване на разискванията по следващата точка. Така мисля, че ще е по-коректно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И гласуването ли? Само разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на господин Витанов.
Гласували 120 народни представители: за 30, против 76, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Гаджев.
Гласували 119 народни представители: за 89, против 28, въздържали се 2.
Предложението е прието – ще приключим точката след приключване на разискванията.
Пак процедура. Заповядайте господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във връзка с тази точка бих искал да направя процедура за допуск на генерал-лейтенант Андрей Боцев да може да присъства в залата по време на дискусията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гаджев.
Моля да гласуваме така направената процедура.
Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля поканете госта в залата.
Заповядайте, господин Ерменков, за процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предстои ни да разглеждаме един изключително важен документ, от който зависи наистина и е основен елемент за националната сигурност на Република България.
Във връзка с това, първо, много моля вносителят, в лицето на министъра на отбраната, да дойде тук (реплики от ГЕРБ) – не го виждам, аз нямам усета за това къде е той и да го следя – да влезе в залата, за да може да присъства по време на дискусията.
Молбата ми, госпожо Председател, да подложите на гласуване, тъй като става въпрос за важен документ, дискусиите да бъдат предавани по Българската национална телевизия. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ. Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Ако господин министърът е в кулоарите на парламента, да заповяда.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Ерменков за пряко предаване по Националната телевизия на тази точка от дневния ред. (В залата влиза министър Красимир Каракачанов. Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Вицепремиер. Много Ви се радват колегите. (Шум.)
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 120 народни представители: за 43, против 66, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Генерал Попов, заповядайте за доклада на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната! Уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2016 г., 702-00-37, внесен от Министерския съвет на 31 август 2017 г.
На заседание на 13 септември 2017 г. Комисията по отбрана обсъди Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2016 г., 702-00-37, представен от Министерския съвет на 31 август 2017 г.
В заседанието участваха 20 народни представители.
На заседанието присъства заместник-министърът на отбраната господин Атанас Запрянов, който представи Доклада и мотивите към него, както и началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев, постоянният секретар на отбраната господин Антон Ластарджиев и началникът на политическия кабинет господин Илия Налбантов.
Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили е изготвен в изпълнение на чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Той представя на Народното събрание и българското общество отчет за предизвикателствата пред отбранителната политика, постигнатото през 2016 г. Одобрен е с Решение на Министерския съвет № 503 от 31 август 2017 г.
Докладът съдържа информация за изпълнение на отбранителната политика и се структурира в съответствие с поставените цели, приоритети, задачи и критерии за оценка. Отчитат се постигнатите резултати, достигнатата степен на изпълнение на заложените цели в секторните политики и се оценява ефикасността на използване на предоставените ресурси. Докладът съдържа изводи за състоянието на Въоръжените сили и направления за работа през следващия период, които се вземат предвид в процеса на по-нататъшно планиране.
Заместник-министърът господин Запрянов подчерта, че с Доклада правителството предоставя обосновани изводи и насоки за съсредоточаване на усилията през следващия отчетен период. Те са в съответствие с приоритетите от правителствената програма в сектор „Отбрана“, по които се търси политически консенсус и решение на Народното събрание.
В обсъждането на Доклада взеха участие народните представители Славчо Велков, Милен Михов, Симеон Симеонов, Емил Христов, Борис Вангелов, Пламен Манушев, Петър Витанов, Христо Гаджев, Антон Тодоров, Николай Цонков и Владимир Тошев.
В изказванията си народните представители се обединиха около разбирането, че докладът отразява проблемите и предизвикателствата пред отбраната. Изразиха тревога за състоянието на Въоръжените сили, което налага предприемането на спешни мерки за повишаване на възнагражденията и мотивацията на военнослужещите, превъоръжаване и модернизация на съществуващите способности, постепенно и последователно увеличение в следващите години на бюджета за отбрана за постигане на 2% от брутния вътрешен продукт.
В изказванията на народните представители Славчо Велков, Петър Витанов и Николай Цонков бяха направени критични бележки по оценките и основния извод, че българските въоръжени сили „са в състояние да изпълняват задачите си“ по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната „в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз“, сравнявайки я с проект за доклад на служебното правителство.
Отговори на въпросите даде заместник-министърът на отбраната господин Атанас Запрянов. Пояснено беше, че оценката за състоянието на въоръжените сили в новия доклад не е по-малко критична, но е реалистична. Ясно се посочва, че изпълнението на задачите продължава да „се осъществява с редица затруднения и риск за хората“, свързани със системния финансов недостиг, нарастващия некомплект от личен състав и лошото състояние на остарялото въоръжение и бойна техника. По тази причина някои задачи се изпълняват с ограничения. Тази оценка се базира на анализите на предоставените материали от видовете въоръжени сили и структурите от системата за отбрана. Подчерта се, че е важно да бъдат одобрени направленията за съсредоточаване на усилията, защото след Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили – Програма 2020, Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили е следващият документ, по който Народното събрание се произнася с решение и така утвърждава набелязаните мерки и действия.
Началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев допълни, че в момента се подготвя заповед за провеждане на преглед на структурите. Подчерта се, че мерките, които следва да се предприемат са важни и неотложни. Ситуацията с личния състав, като основен фактор за решаване на проблемите в армията продължава да се влошава, затова моментът е ключов и разчита на институциите да приложат колективни целенасочени дейности.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по отбрана с 12 гласа „за“, 5 „против“ и 3 гласа „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2016 г., 702-00-37, представен от Министерския съвет на 31 август 2017 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, генерал Попов.
Колеги, откривам разискванията.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАРСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз се двоумях как да го дефинирам този доклад – дали да го дефинирам като некролог, или да го дефинирам като диагноза на смъртно болен човек. (Възгласи от ГЕРБ: „Ееее!“)
В крайна сметка, мисля, че по-правилното и по-отговарящо на действителността, ще бъде: сводка за резултатите от военните действия, които преживя нашата армия в най-дългата война, която е водила – почти 30-годишна война, с най-големи загуби. (Шум и реплики отдясно.)
Аз ще дам пример. Хиляда деветстотин осемдесет и девета година – 152 хиляди военнослужещи, сега са някъде около 35 хиляди. Виждате какви са загубите, нали? Около 2000 танка, сега малко под 200. Осемстотин БТР-а и 1000 МТ-ЛБ, сега някъде около 500. Разбирате за какво става въпрос?
Самолетите са ясни. Тук министър Каракачанов ги спомена – 15 МиГ-а, сега в момента от тях осем летят, четиринадесет „Су“ – четири летят, десет „L-39“ – четири летят. Цитирам го от стенограмата, която беше, срещу 300 самолета – 220, от които са били изтребители тогава, и 45 вертолета.
Военноморският флот. Господин Адмирал, знаете го по-добре от мен до какво състояние се е свил. Два есминеца сме имали тогава, три стражеви кораба, една фрегата, една ракетна фрегата, шест ракетни катера, шест торпедни катера. Какво имаме днес?! Това, което се е случило с армията, няма аналог в България. И това тука го има.
Нещо повече. Аз искам да Ви прочета и част от нещата, които са написани вътре в самия Доклад, за да си направим един извод, който според мен ще бъде малко по-правилен, отколкото това, което в момента го имаме. (Възгласи отдясно: „Къде бяхте БСП?…“)
През годината не са се провели около 10% от планираните учения с формирования от родовите и специалните войнски от тях. Забележете, защо? Две летателно-тактически учения поради недостиг на изпитателни и летателни средства; две учения с формирования с ранг на батальон поради недостатъчна наличност на гориво, смазочни материали и стремеж за съхраняване на ресурса на специалната бойна техника. Господин Министър, най-добре ще я съхраните, ако я сложите в музей, няма въобще да я ползваме тогава. Десет тактически учения с кораби поради невъзможност за възстановяване на техническото състояние на материалната част – да не би да потънат следващия път; дванадесет учения с формирования с ранг на рота – две поради недостатъчно осигурени горивно-смазочни материали за провеждането им, десет поради ангажименти на формированията, които са се занимавали с неспецифична за себе си дейност. И всичко това с недокомплекта, който имаме в момента в армията, който представлява някъде около една пета от състава на армията, ни позволява, в този доклад, да направим един извод, че армията е в състояние да изпълнява поставените й задачи.
Аз мисля, че този извод е направен само с една единствена цел. Това е поредната закачка с президента на Република България. Защото няма в историята на Република България – най-новата ни история, случай, в който един доклад, който един път приет на Министерския съвет, след това да бъде ревизиран. Имам предвид Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на България.
Защото, когато се намери един истински български офицер да каже какво е състоянието на армията, че тя не е в състояние изцяло да изпълнява собствените си задачи, Вие намерихте един перфиден начин това да го направите малко по-мекичко, че била в състояние, но имало рискове. Не се закачайте с президента поне на военна тема! (Шум и реплики отдясно.) Недейте да го правите, защото това не Ви прави чест – нито на колегите от ГЕРБ, нито пък и на Вас, господа патриоти, които, уж, твърдяхте, че сте го подкрепили по време на изборите. Това е недостойно поведение.
Признайте си, че Българската армия в момента не е в състояние изцяло да изпълнява задачите, които с й възложени, и няма как да ги изпълнява с недокомплект във въоръжение, с недокомплект в личен състав, с неизпълняемост на съответната си дейност. Примерно ВВС изпълняват само 74% от летателната дейност, която трябва да изпълнява. За каква способност и за какви сто процента от изпълнението на работата говорите?!
Господин Министър, аз все се надявам, че Вие разумно ще признаете състоянието на армията, ще стигнете до извода, че тя наистина се нуждае спешно от финансови мерки, от финансиране на дейностите, от предприемане на законодателни промени, с които да се увеличи нейният капацитет. Най-накрая ще се съгласите, че тя наистина не може в състоянието, в което се намира, да изпълнява своите задължения, както беше казано в първия доклад, който Вие не знам защо върнахте, за да имате основание сега, когато разглеждаме бюджета, наистина да кажете: да, Българската армия не може да изпълнява задълженията си изцяло. Затова е необходимо всички политици да се обединим, за да може тя наистина да бъде армия, която да отговаря на съвременните изисквания.
А иначе, пак Ви казвам, не се закачайте с президента посредством и правителството. Вчера се опитахте да го направите с един доклад за самолетите, днеска го правим с Доклада по отбраната и Въоръжените сили на Република България. Достойните офицери личат по своето поведение и по отговорността си, която имат към армията. Генерал Радев го доказа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Има ли реплики?
Присъединявам се към господин Ерменков – да не се закачате с президента.
Само че, господин Ерменков, Докладът е за 2016 г., когато президент не е бил Румен Радев, ако прочетете какво се обсъжда. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Таско Ерменков:„По начина на водене.“.)
Какво по начина на водене?!… (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Какво се обсъжда?
Четете ли докладът за коя година е?! (Силен шум и реплики.)
За коя година е този доклад?!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Господин Главчев, много Ви моля по начин на водене! Вие сте водещ Събранието, ако аз нещо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Не съм водещ, а съм председател на Събранието! Водещ е в дискотека.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, председател сте в момента. Правилно. Извинявайте!
Вие сте председател на Събранието и в момента можете да ми давате думата, да ми отнемате думата, но ако искате да правите изказвания по същество на това, което аз съм казал, слезте долу, направете ми реплика, аз в дуплика ще Ви отговоря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Аз никаква реплика не Ви правя, а призовавам колегите да се съсредоточат към 2016 г., когато президент на България не е бил Румен Радев. Докладът е за 2016 г.
И наистина призовавам да не се „закача“ никой, както казвате Вие да се „закача“, да не се „закача“ с президента Радев!
Реплика, заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Ерменков! Не можах да разбера само срамувате ли се или се гордеете с факта за това числено падение на Българската армия? Защото Вие управлявахте в голяма част от този период. За тези 30 години, Вие управлявахте и то управлявахте…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Веселинов, 2016 г. обсъждаме!
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: …в годините, в които имаше икономически комфорт, и когато, вместо да купувате примерно бойни самолети, купувахте транспортни и ред други глупости.
Това, което по същество искам да кажа и да Ви репликирам, е следното: 2016 г. обсъждаме, президент не е Румен Радев. Какво касателство има Румен Радев към темата? А може би той е инициаторът на този Доклад, може би под негова диктовка е писано? Това ли искате да кажете? И сега е засегнат, че този доклад е редактиран? Аз не разбирам по този начин нещата.
И не на последно място, да Ви напомня, че Вашата група има също своя принос за по-ниската отбранителна способност на армията, защото буквално преди една година предлагахме наборна служба, която Вие групово не подкрепихте. Така че поемете си и Вие отговорността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Господин Владимир Тошев – втора реплика, и трета реплика – господин Манушев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Ерменков! В Доклада ако намерите някъде да пише „президент на Република България“, независимо кой е той, аз ще Ви се извиня от тук пак.
Второ – няма ли във Вашата група един офицер, който да разбира нещо от това, което говори, за да стане тук да поднесе някакъв смислен анализ на това, което е прочел, дори и критичен? Защото за годините, за които Вие говорите, аз съм бил оперативен офицер в Българската армия. Тези, които са офицери, знаят за какво става въпрос.
Задачата на тогавашната многохилядна българска армия беше да издържи от три до десет часа на линията на Стара планина, максимум Ямбол – колегите знаят тази работа, докато дойде Десети одески военен окръг, който беше няколко пъти по-мощен, отколкото цялата мощ на Българска народна армия, но не говорим за това сега.
Питам Ви тези неща, които говорите от тук, къде ги четохте, в кой доклад четохте и как ги видяхте, защото това, което Вие споменавате, няма нищо общо с Доклада, който е поднесен от Министерския съвет на Народното събрание за коментар и одобрение? Това, което трябва да Ви кажа, аз ще Ви отговоря в изказването си, ако Вие не знаете, президентът, го няма в Доклада. Обаче на кого на 12 април тази година служебното правителство гласува с решение на Министерския съвет да внесе този Доклад? Тогава нямаше Народно събрание.
Питам Ви: този Доклад, който е за отбраната и Въоръжените сили за 2016 г., за какво ни е на нас? Това е сериозен въпрос към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Заповядайте, господин Манушев, за трета реплика.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателю, дами и господа народни представители! Дебатът по Доклада за състоянието на отбраната не почна в унисон с атмосферата, която има в Комисията по отбрана. Това изказване нямаше нищо общо с дебат по един доклад за състоянието на отбраната за 2016 г.
В Конституцията на Република България е записано: „Вътрешната и външна политика на нашата държава се провежда и осъществява от правителството на България. Президентът е върховен главнокомандващ, когато има война, когато има върховно главно командване.“ Цялата дейност, за която говорим, е абсолютно задължение на министъра, на Министерство на отбраната. По закон той е длъжен да ни представя всяка година този Доклад.
Не можем да се връщаме в началото на прехода. Първо, такава армия, когато тогава имахме, не ни трябва да имаме такава армия. Тази армия и недостигът на пари не са от последните една, две, три, пет, десет, те са от 27 години. Свидетели са голяма част от хората, които са служили в тази армия.
Не може непрекъснато да се внушава от тази трибуна, че нещо правим все срещу президента. Не, не го правим срещу президента. Президентът си е, казах Ви, кога върховен главнокомандващ. Неколкократно използвахте определението: единственият достоен български офицер! Не е. Има хиляди достойни български воини и офицери! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Не е единствено президентът! Той е достоен български генерал, но не е единствен, има много, които служат сега.
Това, което показвате, не е в тази зала, напротив. Мога да Ви покажа поименно много достойни български офицери, които са служили по 30-40 години на България! Независимо кой е бил на власт! Български офицери приеха 1990 г. да служат на България, а не политически партии и го доказват с досегашната си служба. Българската армия е била вярна на България всичките тези години.
Не мога да приема такива определения! Това показва, че не знаем как се прави този Доклад. Този Доклад е направен от офицерите, от командванията на видовете Въоръжени сили. Те ли са измамници всички, които пишат там какво е състоянието? Те ли не знаят какво им е състоянието на войските и в този недоимък проявяват героизъм да я има армията? Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Манушев.
Заповядайте, господин Ерменков, за дуплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Господин Веселинов, „закачката“ е във връщането – тук ще се опитам да обединя отговора на Вас и на господин Манушев по повод експертизата в Доклада. „Закачката“ е във връщането на Доклада от редовно правителство на Доклад, направен от служебно правителство, назначено от президента. Ако не я виждате тази връзка, сигурно сте сляп.
Колкото до експертизата – точно това исках да кажа, че една и съща е експертизата вътре, едни и същи хора са го правили. Единствените разлики са в политическата оценка, която е дала служебното правителство и която сте дали Вие, господин Министър. Това е единствената разлика, всичко друго е едно и също от този доклад.
И аз Ви питам: това не е ли политически извод, а не реален и експертен? Защото, когато говорех за офицер, казах: един достоен офицер. А когато казах, че е единственият, казах, че е единственият, който си позволи публично да каже какво прави Българската армия и в какво състояние е.
Така че много Ви моля, недейте да се опитвате да извъртите реалностите, такива каквито са. Имаме Доклад – един, направен март месец със същата фактология, със същите числа и на всички ни е ясно, че Българската армия в момента не може да изпълнява задълженията си 100% и Вие сте го написали във Вашия Доклад само че малко завоалирано, но го връщате. Аз Ви казвам, че това е точно, ако не е „атака“, наистина си е „закачка“.
Много Ви моля, когато говоря, слушайте какво съм казал! Недейте да преиначавате думите.
Казах и говорих за състоянието на Българската армия днес, защото го правя с болка. Защото това, което днес имаме, когато пращаме – и това в Доклада Ви е написано, хора на мисия, облечени с втора категория дрехи и обувки, трябва ли да се гордеем с това!? Болка ли е? Болка е! Когато не знаем колко акумулатора има за действащата ни техника, това болка ли е? Болка е! Това означава ли, че не си изпълняваме и не можем да си изпълняваме правилно и в пълен обем задълженията? Означава. Тогава не можах да разбера какво означава връщането на Доклада!?
Затова още един път Ви обяснявам: връщането на доклада при един и същи фактологически материал, с почти едни и същи изводи, само че единият път малко по-завоалирано, е „закачка“ със служебното правителство, ерго с президента, който го е назначил. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
За изказване думата има господин Кольо Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната! Самият факт, че в рамките на три месеца се приемат два варианта на Доклада, е смущаващ и трябва сериозно да ни обезпокои като народни представители.
Смущаващо е като факт, защото в основата на разработката на двата доклада, както стана въпрос и преди малко, стоят едни и същи екипи от дирекциите на Министерството на отбраната, Щаба на отбраната, съвместното командване на силите и щабовете на видовете въоръжени сили. Промяната е основно от политическия кабинет и затова двата доклада не се различават съществено по съдържание. Различават се по изводите, което говори за политически натиск при изготвянето на последния Доклад.
На базата на едни и същи изходни данни, а те не могат да бъдат променени, се правят съществено различни изводи за състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Забележете, докладът е за състоянието на Отбраната и на Въоръжените сили! Това говори за дирижирано изготвяне на втория доклад, за скриване на истината от обществото и вземане на по-удобни за кабинета решения в областта на отбраната и по отношение на Въоръжените сили.
Докладът, както казах, е за отбраната и състоянието на Въоръжените сили, но оценка на състоянието на отбраната като извод липсва. Липсва и пак вниманието е насочено основно към Въоръжените сили, защото това е по-удобно.
Целият първи раздел е посветен на отбранителната политика. Доказва се колко е гъвкава и съобразена с реалностите, но няма извод, доколко е довела страната в областта на отбраната тази политика.
Отбраната е сложно понятие и включва не само приказки за политика. Нормативни документи, но и неща като Въоръжени сили, система за управление, ресурси, подготовка на страната за отбрана и подготовка на населението. За тези неща няма нито оценка, нито нормални изводи, освен тези за Въоръжените сили.
На всички е известно, че има военновременен план, но как се изпълнява, нямаме представа. Предишното редовно правителство признава, че военновременните запаси не се попълват редовно. Дори не изпълняваме директивите на Европейския съюз, а излиза, че това е нещо нормално и не бива да ни смущава. Запасите за военно време, които трябва да са по-големи, откакто сме членове на НАТО от тези при Варшавския договор, не се попълват и опресняват редовно. Боеприпаси не са купувани от 30 и повече и не достигат за реалното въоръжение, което има в момента Българската армия. Но и това не е смущаващо и се премълчава.
Няма оценка на състоянието на инфраструктурата на страната за нуждите на отбраната, нито за подготовка на населението за отбрана. Тогава за какво говорим и какъв доклад приемаме, когато казваме, че първата част е за отбраната.
Но да се върнем на основния елемент – Въоръжените сили и тяхното състояние, което е основният мотив за разработването на втория доклад и извода изпълняват ли се задачите частично или пълно, или не ги изпълняват? Знаем, че още от доклада за 2015 г. е записан тревожният извод, че Въоръжените сили, тоест Българската армия, само частично изпълняват възложените им от Конституцията задачи.
Служебното правителство с пълно право заяви, че Въоръжените сили не са в състояние пълно да изпълняват задачите си. А третото правителство на ГЕРБ вече заявява, че Въоръжените сили могат напълно да изпълняват възложените им задачи или дори по-завоалирано в намален обем. Браво! Достойно за радост на обществото, че е защитено от надвисналата опасност над целия християнски свят, защото защитаваме и външните граници на Европейския съюз.
Данните за недокомплекта на формированията, за недостига на средства за бойна подготовка, за лошото състояние на въоръжението и техниката, за нуждата от подготовка на резерва, са същите. За нас, като бивши военни, е странно как се правят такива оптимистични изводи, освен ако целта не е успокоение на общественото мнение и засилване на доверието му към управляващите.
Фактите сами говорят: 25% недокомплект общо за армията е повече от тревожен. Още в царско време при 25% загуби частите са се смятали за небоеспособни и са били извеждани за попълване. Загубите на Българската армия през цялата Първа световна война са около 22% и тя напуска фронта. Убити са около 9 – 10% и се водят за безвъзвратни загуби. По времето на социализма при 20 до 40% загуби формированията се считат за частично боеспособни.
Днес, при липса от личностния състав на 25% за някои формирования и до 50%, се прави изводът, че те могат напълно или дори в намален обем да си изпълняват задачите. Това означава, че един екипаж на танк или на бойна машина от трима души, когато го няма механик-водача, е боеспособен и ще тръгне на бой, или го няма командира, или мерача. И това е напълно боеспособна армия?!
Как се води подготовката в рота, на която половината личен състав и командирите ги няма? Вероятно се мисли, че всички са рамбовци и сами повишават подготовката си по време на наряд и компенсация след наряда.
Уважаеми госпожи и господа! Да не си затваряме очите пред истината и да се опитаме да помогнем на армията, а не да ги залъгваме с празни приказки. Причините са ясни: ниско заплащане, ниска мотивация за кадрово развитие, нисък статус в обществото. Военната професия не е вече сигурна и хората напускат и ще продължават да напускат. Никакви оптимистични изводи няма да променят нещата, а те са, че дават право на управляващите да не повишават заплащането на военните и да отклоняват средства към други групи на обществото.
Да погледнем въоръжението и техниката на армията, което не е сменяно от 30 – 40 години. Боеприпасите не са опреснявани и стават опасни за ползване. Залъгваме обществото, че придобиването на нов самолет, кораб или бронирана машина е придобиване на нови способности. Нищо подобно! Това е придобиване на нова техника, за която трябва да се подготвят хора, които да я управляват. Да създаваме условия за ремонт и поддръжка на тази техника и чак тогава можем да кажем, че сме придобили някакви способности.
И още нещо – залъгваме обществото с целите, за които ще придобиваме ново въоръжение. Въоръжените сили са единен комплект сили, които изпълняват съвместни операции и действия и всяко нещо, което се купува, трябва да осигурява трите вида въоръжени сили. Новият самолет при криза трябва да е завоювал въздушно пространство и да подкрепя действията на сухопътна групировка, защита на обектите на територията на страната. Корабите не се купуват да охраняват несъществуващи приспособления и платформи в морето, а за охрана на териториалните води и подкрепа на действията на сухопътните войски. Вертолетите се купуват за стоварване на десанти, продоволствия, товари и други действия, също в подкрепа на Сухопътни войски. Нищо не се купува само за една задача и именно Сухопътни войски се изграждат, за да осигуряват и действията на другите два вида въоръжени сили. Това е ясно на всеки един, но изглежда само на тези, които вземат решенията, не е ясно.
Липсва подготовка на населението за отбрана. Малко са кандидатите да се готвят като резервисти. Ние нямаме резервни сили в армията. Това е резултатът от досегашната ни политика – нито армия, нито резерв за усилване, а силата на Българската армия винаги е била в резерва. Тогава за каква готовност говорим? На какво се надяваме? Едно е ясно – с изводите залъгваме обществото, че всичко е наред.
Нуждаем се от нов стратегически преглед на отбраната, но не изготвен само от управляващите, а с участието на учените и неправителствените организации от областта на отбраната и сигурността, на базата на който да променим нещата. Нуждаем се от работещи, а не от многословни нормативни документи в областта на отбраната.
Парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепи този доклад, защото дори и изводите, че могат въоръжените сили в намален обем да изпълняват задълженията си, не е коректен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милев.
Реплики?
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, няма да говоря за президента…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, трябва реплика към господин Милев.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: …ще говоря по доклада. Колеги, вижте, в момента изпращаме послание към армията, към обществото. Дори в най-тежките години на армията, в средата на 90-те години, никой не си позволи да дава такива квалификации за боеготовността, за подготовката и за състоянието на Българската армия. Кадровите офицери знаят, че тогава си пускахме войниците в отпуск, защото нямаше с какво да ги храним. Опровергайте ме, ако можете, но наистина беше така. В момента ние се опитваме по някакъв начин да омаловажим всичко онова, което се прави от армията – не го признавам. Моля Ви нека да не даваме такива разнопосочни сигнали, защото започваме да ги връщаме вече в едни други времена. Те очакват от нас ако не единство, то поне някакво единомислие, нещо като обща цел. Не можем да си позволим в този момент да даваме такива разнопосочни сигнали. Нека от тук нататък да се опитаме да говорим заедно за това, което предстои пред нас, не да се замеряме с данни и факти. Мисля, че можем да го направим.
В Комисията по отбрана го правим – там диалогът е добър. И ние признаваме, че е добър диалогът дори, когато сме различни.
Моето предложение към Вас е да не връщаме нещата там, където не бива – служебното правителство какво било казало, какво не било казало. Хайде да видим този доклад, той действително отразява състоянието на армията. Нека да си кажем нещата, но да продължим заедно напред, защото хората ни гледат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Това беше реплика към господин Милев.
Ще правите ли дуплика?
Заповядайте за дуплика.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми колега Христов! Ние двамата с Вас, когато сме били в армията, не сме си пускали войниците затова, че са нямали храна да ядат. Лично аз поне, когато съм бил, никога не съм пускал войници, че нямало какво да ядат.
Също така съм съпреживял всичко, което се случи и до момента се случва в армията. Съгласен съм, че трябва да вървим напред - именно да реформираме армията и да помогнем на армията. Замитайки нещата под килима, няма нищо да се случи.
Колегите много добре знаят и искам откровен дебат. Нека на всеки експерт да му се даде правото да каже това, което мисли и да поиска това, което желае, а ние като народни представители да кажем как да стане. Пари има, не трябва да се заблуждаваме, че няма пари – не се дават на армията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милев.
Думата за изказване има Симеон Симеонов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще се постарая да прескоча това, което беше говорено от моите колеги, но констатациите са абсолютно същите по отношение на двата доклада – тяхното изготвяне.
Структурно докладът е изготвен по утвърдената схема в годините, но по-важно е неговото съдържание. България все още остава далеч от изпълнението на поетите на срещата на върха на НАТО в Уелс ангажименти да отделя по 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана. Анализът показва, че разходите за отбрана спрямо 2016 г. и погледнато от 2010 г. – от 1,72, през 2016 г. става 1,28% от брутния вътрешен продукт.
На пръв поглед, уважаеми колеги, тези проценти са задължителни, ако обаче не се отчита важна особеност в тях – в тях влизат заплащанията на по-рано сключени модернизационни проекти и след като се изплатят тези модернизационни проекти, реалните пари, които остават на видовете въоръжени сили за бойна подготовка, за повишаване на оперативните способности, са изключително ограничени и пряко влияят на този важен процес. Това води до запазване на дисбаланса в направленията на разходите спрямо целевите нива, посочени от Програма 2020, което се отразява негативно на изграждането, поддържането и развитието на отбранителните способности на Въоръжените сили.
Изискванията в Алианса са разходите да бъдат 60% за персонал, 20% разходи за текуща издръжка и 20% за капиталови разходи, като последните да се използват за придобиване на нови видове въоръжение и техника. При нас тези показатели варират по-скоро: за 2015 г. – 69,9% за персонал, 23% за текуща издръжка и 6,3% за капиталови разходи. През 2016 г. има леко увеличение на капиталовите разходи, което е за сметка на двигателите МиГ-29, които са били на ремонт.
Финансовата необезпеченост се е превърнала в хроничен проблем, която влияе върху комплектоването с личен състав. Съществува проблем с попълването на вакантни длъжности с военнослужещи, поради това че в бюджета на Министерството на отбраната разходите за персонал се отпускат не за личен състав по щат, а само за реално заетите длъжности. Некомплектът в Българската армия се е увеличил драстично, двойно през 2014 – 2016 г. – последното съвещание на Комисията по отбрана – този процент е вече 28 – 30, което е изключително тревожно. Особено тежко е положението в Сухопътни войски.
Основните причини за големия некомплект се дължат на ниските размери на основните месечни възнаграждения, което прави труда на военнослужещите неконкурентоспособен на пазара на труда. Силно ограничаване на възможностите за попълване на вакантните длъжности, което на практика връзва ръцете на командирите и затруднява ежедневната дейност – носене на бойното дежурство. Запазва се тенденцията осигуряваните финансови средства да не съответстват на реалните потребности на военните формирования, което от своя страна оказва негативно влияние на поддържане на техниката в изправност, на ефективно провеждане на подготовката. Тук искам да заостря Вашето внимание: крие сериозни рискове от възникване на инциденти с личен състав и техника.
В резултат на недофинансирането се получава комплектоване на декларираните формирования, тоест тези, които участват в мисия зад граница с условности, което предизвика компромиси при изпълнение на поетите съюзни ангажименти.
В доклада точно е посочена бройката на проведените национални международни учения и тактически учения с бойни стрелби. Няма да давам цифрите, Вие сте чели доклада. Реално не е направено откога не е провеждано бригадно учение и какъв е максималният брой участници, бойна и спомагателна техника в тези учения. През 2016 г. проведените учения са по-малко с шест броя, което е 2,28% спрямо 2015 г. Подготовката е съсредоточена предимно в тактическите звена до батальон.
Уважаеми колеги, това означава взвод, рота и съвсем малко в батальонни учения, което е изключително тревожно. Специалистите знаят много добре за какво говоря.
Съществен проблем в условията на недостиг на финансови средства е изпълнението на пакета „Цели за способностите на НАТО 2013 “, а тази година тези Цели се предоговарят – 2017 г. Обикновено поради недостатъчното финансово осигуряване част от Целите се отлагат, което бие по авторитета на Република България и на Българската армия, и това е отново по финансови причини.
Много важен проблем е освобождаването и утилизацията на излишните боеприпаси. За 2016 г. е около 4070 тона, като почти толкова тона – 3912, се съхраняват от Министерството на отбраната, които са собственост на фирми, което допълнително натоварва Министерството на отбраната.
Един важен факт – не е унищожено 585 тона касетъчни боеприпаси, чийто срок изтича 2019 г.
Уважаеми колеги, затова са необходими ежегодно да се заделят целеви финансови средства и не трябва да се очаква да се случи някъде бедствие, а да се работи превантивно, изпреварвайки събитията.
Уважаеми колеги, днес докладът ще бъде приет, независимо с кои гласове, но състоянието на българската армия изисква ново отношение и нов подход, изразяващ се в достоен Бюджет 2018 г. Ако не бъде осигурен, пропастта между желания и възможности няма да може да бъде запълнена и проблемите за българската армия ще бъдат непоправими и неотстраними.
Уважаеми колеги, поетите разходи за отбрана от 2 % от брутния вътрешен продукт в Уелс – това условие го покриват само пет държави – САЩ, Великобритания, Полша, Гърция и Естония. Зная, че много добре сте прочели кои държави, но давам само един факт.
Гърция е държава, която практически е във фалит, но въпреки това намира пари за отбрана, за купуване на нова техника и за поддържане на своите въоръжени сили.
Движението за права и свободи винаги последователно и принципно отстоява принципите за балансиран подход за развитие на българската армия и въоръжените сили, затова парламентарната група няма да подкрепи преработения Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Реплики? Няма.
Думата има народният представител Славчо Велков.
Заповядайте, уважаеми господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Преди да започна, Ви моля на базата на взетото решение за продължаване на заседанието до приключване на разискванията да удължите времето на парламентарната ни група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да, благодаря, удължете времето на „БСП за България“.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, виждам, че ни гледате на монитора, разбира се.
Бих искал да започна, уважаеми колеги, в духа, който тук се спомена, в духа, който цари в Комисията по отбрана, като избягвам емоцията. Все пак ще кажа и започна с една приказка отпреди много години – какво означава нахален чиновник или човек, който проявява нахалство? Това е онова състояние на индивида, когато е написал доклада на началника си и си взема бележки, когато той го чете! Казвам това ненапразно. Моля Ви, бъдете точни, включително и Вие, господин Председател.
Ето Ви двата доклада – те са тук и двата, взех ги нарочно (показва два доклада), за да видите, когато твърдите нещо. Единият е от месец март 2017 г., другият, вторият доклад е от месец юли 2017 г. За каква 2016 г. говорим?!
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, от място): Прочети заглавието!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Тошев, не правете реплики от залата.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Заглавието го чета много добре.
Понятието… (Реплики от народния представител Пламен Манушев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Тошев, не се обаждайте от място.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Председател, ако господин Тошев иска, да дойде тук. Аз преди не го репликирах. Може да направи след това реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Велков, моля Ви, продължете. (Реплики от народния представител Пламен Манушев.)
Моля Ви за ред в залата!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Ще изчакам още един път господин Тошев да се успокои, ако Вие не можете да го успокоите.
Нека да кажем следното: понятията „частичност“ и „частично изпълнение“ знаете много добре, че се появиха по време на служебното правителство. Това е изводът, независимо че става въпрос за 2016 г.
Ако искате да бъда още по-точен, в доклада, в оценката на предизвикателствата и заплахите са залегнали и положения от 2017 г. В това няма нищо лошо и така трябва да бъде.
Въпросът е друг: че мотивацията за новия доклад е, че това е отчет за предизвикателствата, предохранителната политика и че се прави вследствие на разнопосочната обществена реакция – говорим, че с Решение на Министерския съвет от 2 юни единият доклад е оттеглен и е направен друг.
Всички членове на Комисията по отбрана много добре си спомнят, че на първото ни съвместно заседание стана въпрос за доклада и министърът на отбраната каза своите мотиви. Каза: „Аз ще оттегля доклада. Ще бъде преработен точно заради тази постановка – „частичното изпълнение“, защото хората, военнослужещите, офицерите, сержантите, войниците се плашат и демотивират от подобна постановка“. Нека да не залъгваме обществото с онова, което не е!
Ще Ви кажа какъв е проблемът на севернокорейския лидер. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, без реплики от залата.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Не зная кое е Вашето и нашето. Ще го свържа с доклада, господин Председател.
Той казва: „Ние ще унищожим Америка, ще я сринем със земята“. Пита генералите си: „Имаме ли такава мощ? Можем ли да се справим с Щатите?“. Отговорът винаги е: „Да, разбира се, ние ще ги смажем“. Те много добре знаят, че нямат такива способности, но какво рискуват – рискуват главите си.
Ние обаче какво рискуваме, ако кажем на обществото истината?! Вярно, че и вторият доклад е не по-малко критичен от първия. Основната колизия е в това: дали понятието „частично“ или „с големи затруднения“. Като че ли едното е в голяма степен, а не е другото. (Шум и реплики.) Очевидно тук обсъждаме актуализирания вариант.
Бих искал да кажа и нещо друго: докладът има и своите добри страни. Ще го вържа и с Доклада за националната сигурност, който ще обсъждаме другата седмица.
Относно заплахите и предизвикателствата за сигурността на България – на стр. 6 и 7, няма и дума за онази заплаха, която е определена от страна на Русия! Браво на тези, които са го правили! Явно това е оценката на Служба „Военна информация“.
След това, планът на Министерство на отбраната за защита при бедствия и участие в мисията „Сигурност на страната“ – изключително точно и добре разработено, не мога да не го призная!
Отиваме обаче вече в същината, уважаеми колеги, когато говорим за недокомплекта на личния състав, за остарялото въоръжение и техника. Когато говорим за мотивация, бих искал да кажа, че личният състав на българската армия, въоръжените сили не може да се мотивира от промяна в съдържанието на доклада. Той се мотивира от нещо съвсем друго. Понеже голяма част от тези, които присъстват тук, не са чели двата доклада, ще кажа: началникът на отбраната на последното открито заседание на Комисията по отбрана докладва за процентите недокомплект, които плашат – говорим за почти 30% недокомплект. Той обаче докладва и нещо страшно: желанието на младежи, на български граждани да постъпват в армията през 2016 г. е било сведено до 0,33 за едно свободно място. За 100 свободни бройки са кандидатствали 33 души. Нека не се залъгваме и да смятаме, че сме в състояние да изпълняваме задачи в такъв обем, който ние желаем.
Основният проблем, разбира се, е и финансовият. Тук не опонирам на генерал Милев, имам предвид друго, а именно достигането на онези 2 % от брутния вътрешен продукт, които, дай Боже, ако достигнете 100 милиарда, ще бъде 2 млрд. лв., което засега е неизпълнимо!
Прав е генерал Милев, че ние се нуждаем от преглед на отбраната и никакви доклади не биха променили състоянието на оперативните способности на въоръжените сили на Република България.
Нека да Ви кажа следното: аз по достойнство оценявам както усилията на министъра на отбраната, така и на военното ръководство за подобряване на ситуацията, но не мога да се съглася с изводи, че със 70 % личен състав и много по-малко бойна техника, особено във Военновъздушните сили, ние можем да изпълняваме 100 % от задачите си.
Виждам, че господин Вангелов е прав и нетърпелив, той отправи много хубава реплика в Комисията по отбрана, че трябва да обичаме армията си и затова трябва да гласуваме за доклада. Не, уважаеми господа: ние можем да не гласуваме за доклада, но да обичаме армията си! Затова Ви казвам моето мнение по въпроса открито, точно, честно, и съм сигурен, че министърът на отбраната ще го оцени по достойнство. Благодаря. (Единични ръкопляскания от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велков.
Реплики? Няма.
Думата има народният представител Владимир Тошев.
След него – Милен Михов, след него – господин Вангелов.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, понеже си показваме документи, това тук са двата доклада в едно (показва папка), тоест това, което се припокрива от доклада на служебното правителство, приет на 12 април, и промените, нанесени и приети в началото на месец юни. Доста по-лесно се сравнява така да Ви кажа, колеги.
Сега за тези, които не са подробно запознати с процедурата и защо толкова остро се изказваме тук? Този доклад не е информационен. Той не запознава само и единствено народните представители и обществото какво се случва във въоръжените сили на Република България.
Подготовката на този доклад се организира от министъра на отбраната със заповед. В нейно изпълнение абсолютно всички, които са подчинени на министъра на отбраната – това са цивилни и военни, започват работа и в края на краищата стигат до единен документ, който се внася в Министерския съвет и идва в Народното събрание.
Защо казвам това? По така наречения „първи доклад“ казах и в Комисията: няма първи, няма втори, няма 15-и доклад! Има доклад, който е внесен по законовия ред, приет от Народното събрание – внесен с подпис на министър-председателя за разглеждане в Народното събрание. Това, което гледаме сега, е единственият доклад. Другото са варианти.
Защо толкова много се говори за сравняване, за пренебрежение, за очерняне, не зная какви други думи бяха използвани тук. Не мога да разбера.
Обясних Ви каква е процедурата за написване на доклада. Искам да Ви кажа първия ни довод защо ние започваме да анализираме какво се е случило с първия вариант на доклада и имаме определени съмнения и притеснения.
Когато се внася на Съвета по отбрана, тогава генерал Боцев, който сега в момента е в залата, служебно е отсъствал, но неговият заместник Евтимов е ръководел Съвета по отбрана, приети са постановките, изводите, анализите и оценките на доклад, изготвен от военната експертиза на Министерство на отбраната и е бил подготвен да се представи на служебния министър на отбраната.
Тогава едно външно лице, мога да кажа името му, ако ме попитате в реплика…
РЕПЛИКА: Кое?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Казва се Милушев и е съветник на президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Това не е реплика, господин Тошев! Не се обаждайте от залата!
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Ами, не знае, да го информирам.
Съветник на президента става, след като генералитетът се е произнесъл, че докладът е добър, ясен, коректен, обективен, аналитичен и има съответните изводи и препоръки, тогава съветникът на президента, който по незнайно какъв механизъм се намира там – нека се намира, щом са го допуснали и законът го позволява, става и прави седем препоръки, които фактически променят изводната и оценъчната част на доклада. Тогава се появява това „частично“, което никой генерал, никой полковник, никой лейтенант, никой сержант в армията не го е писал. То е чисто политическа оценка. Нямаме нищо против нея, само че да е написана от тези, които носят отговорност – от Министерството на отбраната и от Министерския съвет, защото в нашето законодателство никъде няма дадени правомощия и регламентация какво прави един съветник на когото и да е по каквито и да е документи. Това ни притесни.
Второ, докладът, който сега разглеждаме, е доклад, който се внася в Народното събрание, защото в него освен фактология, освен анализи има оценки и препоръки. И месеците март и април в България нямаше редовно правителство и нямаше работещо Народно събрание. Към кого са били насочени тези препоръки и оценки на тогавашния доклад? Така че нека да бъдем малко по-смирени и малко по-обрани, когато говорим за тази част. Иначе колегите професионалисти, които се изказаха преди мен, благодаря, само че искам да Ви кажа още нещо. Те цитираха не само изводите, но цитираха и оценките, които са дадени, и фактологията, която е дадена в този доклад. Оценките и изводите, които дадоха и препоръките, аз им благодаря, че са се постарали да ги прочетат, защото ги четоха буквално едно към едно. Тях ги пише в доклада. Тогава не виждам защо две от основните политически сили в парламента казаха: „ние няма да го подкрепим“. Вие казахте това, което пише в доклада. Кое няма да подкрепите? Не го разбрах.
Няма да изпадаме в анализ на българския език, на граматиката, на определения и така нататък. Частично – какво означава „частично“ и какво означава „със затруднения и ограничения“? Не можем на българските граждани, които финансират и армията, не можем на войниците, сержантите, офицерите, генералите и адмиралите в Българската армия да им казваме, че те могат да използват само част от задачите си, защото това не е вярно. Колеги, това не е вярно! Изпълняват всичко, което им се възложи със заповеди, със затруднения. И другото – оценката, не сегашната, а по принцип, е, че нито една държава и нито една армия от НАТО не може да изпълнява сама в пълен обем задачите, които са й поставени. Затова съществува договор, затова съществува АЛИАНС, затова съществуват съвместни учения, подготовка и така нататък. Никога Българската армия, с изключение на създаването на Третата българска държава, със Съединението, със Сръбско-българската война, Първата и Втората балканска война е воювала сама, но тогава са били други условията.
По отношение на процентите, тук виждам колеги, които много добре знаят за какво става въпрос, но не коректно ги съобщават тези проценти.
Аз ще Ви кажа, страшно е – аз съм бил част от Българската народна армия, когато бяхме част от Варшавския договор, и е вярно това, което колегата каза – че на 20% загуби започва да се мисли, на 40% се изтеглят съединенията за доокомплектоване. Не искам да изпадам в политизиране, защото досега се стремях да говоря неполитически, обаче тогава в девиза на строя беше записано, че грижата е за човека. Само че 40% загинали и унищожена бойна техника се извеждаше съединението от операцията. За НАТО тези проценти, ако някои не знаете, не са тайна, не са секретни, при 3% се препланира, а при 6% се прекратява операцията. Това е истината! Така че кой е човекът, как се казва, нека не го коментираме сега тук, защото ще изпаднем в други закачки.
Друго, за тези прословути проценти за БВП и дела за армията. Да, колеги, само че препотвърждаване и то категорично, и с план, го направи пред НАТО президент, подкрепен от Политическа партия ГЕРБ и плана докога ще ги достигнем тези 2% го направи правителството на ГЕРБ.
Нека да не говорим само за проценти, защото не е ясно. Нека да говорим с абсолютни числа. Прословутият процент 1,46 за 2010 г.– прекрасно! За 2016 г. е 1,28 %. Само че, 1,46 % за 2010 г. се отнася към 841 893 хил. лв. за Министерството на отбраната, приблизително 842 тези, които са за миналата година – става въпрос за 1 080 267 хил. лв., разликата е 240 милиона лв. (Реплика.) Минимална разлика в полза на 2017 г. и това с малки изключения е направено от правителствата на Бойко Борисов.
Другото, понеже пак говорим за проценти – как е спаднал от 2016 г. спрямо 2015 г. Да, има спад 0,2% само че абсолютната разлика е 80 милиона плюс за 2016 г. спрямо 2015 г. Повече пари, нищо че процентите са по-малко. Знаете ли защо е така, колеги, тук го казвам чисто политически? Защото БВП в управлението на Бойко Борисов нараства. Нараства многократно! Затова процентите се изчисляват от различни, абсолютни числа и нека да не си затваряме очите за това. Това също го пише в доклада.
Още нещо. (Реплика от народния представител Славчо Велков.) Пише го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Велков! Моля Ви!
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Бойко Борисов е подписал доклада, как няма да го има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Тошев, моля Ви, не влизайте в диалог със залата!
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Аз имам забележка към министър Каракачанов и понеже колегата тук явно има източници, които аз нямам, ако ме гледа в момента, нека за следващия доклад… (Министър Каракачанов влиза в залата.) А, влиза министър Каракачанов. Имам забележка към него – в некомплекта… (Шум и реплики.)
Колеги, слушайте, това е сериозно. В некомплекта, който толкова се размахва след парите, след финансите за армията, е допуснато да се прави сравнение 2014 г. – 2016 г. Всичко останало е 2015 г. – 2016 г. Докладът е година за година и не бива, защото тогава процентът нямаше да бъде толкова главоломен и толкова страшен, колкото го изкарват колегите. Да, страшно е, но е написано, колеги, написано е за какво се отнася докладът. В първото изречение, което е написано, може би от президента, Вие го казахте, пише: „Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили е изготвен в изпълнение на чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Той представя на Народното събрание и българското общество отчет за предизвикателствата пред отбранителната политика и достиженията й през 2016 г.“ На кой месец и на коя дата е внесен, това няма никакво значение – става въпрос за 2016 г.
Така че, господин Министър, имайте предвид, за следващия доклад сравнявайте с 2016 г., за да нямаме колизии с колегите и да се оправдаваме. Още нещо, мисля, че в изводната си част докладът, който сега разглеждаме, в сравнение с предишния, който, благодаря на министър Каракачанов, че има кураж да го изтегли, е доста по-аналитичен и по-критичен, и по-остър, отколкото предишния. И това е направено с една единствена цел – загриженост за армията, за войника, сержанта и офицера, защото, ако не са направени острите изводи за финансовия некомплект, за некомплекта от хора, за остарялото въоръжение и техника, които трудно се поддържат, ние няма да имаме основание за модернизация, за превъоръжаване, за увеличаване на бюджета. Така че, нека да се говорим само чисто политически, защото така ни е възложено и трябва да защитаваме някой който го няма нито в първия, нито във втория, нито няма да го има никъде, защото той просто няма място в тези доклади.
Аз мисля, че докладът, който сега ни е представен, е един инструмент на Министъра на отбраната, на Министерството на отбраната чрез Министерския съвет да даде ясна информация на Събранието, защото не е късно, колеги, не е късно. Да, политическата обстановка наложи да го гледаме сега, а не преди няколко месеца, обаче ние сега формираме бюджета на Република България за 2018 г. Затова всичко, което е написано в него, ни дава основание да търсим повече средства, да търсим по-ясна мотивировка, да търсим по-добро въоръжение и техника за армията. И нека да не говорим само едностранчиво, защото лично аз Ви обещавам, тук виждам и други приятели, които по други теми ще станат и ще кажат : Бойко Борисов не дава пари, не дава пари за учители, не дава пари за лекари, не дава пари за социални дейности, не дава пари за пенсии. Ама тогава ще стана и ще кажа: колеги, тези, които стоят до Вас, искат пари за армия и въоръжение.
Правителството на ГЕРБ заедно с коалиционните ни партньори имат грижа за България. Да, лично аз като полковник от Българската армия, с което се гордея, и го казвам, че съм за цял живот войник и временно политик, Ви казвам и го разбирам с цялото си сърце – няма ли армия, няма да има България, няма да има детски градини, няма да има болници.
Това го осъзнаваме всички и се надявам да бъде така. Нашата задача тук е да подхождаме балансирано, разумно и неемоционално. Грижим се за армията, надявам се, че 2024 г. ще достигнем тези прословути 2%. Надявам се, европейските лидери, в това число и Бойко Борисов, да помислят много разумно за колективната защита на Европа. Това ми е друга тема, но тя е извън този доклад.
Искам да завърша с общия извод от доклада, и добре го чуйте: Българската армия изпълнява конституционните си задължения по отбраната и защитата на суверенитета на Република България в рамките на колективната отбраната на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.
Другото нататък са подробности – ясни, категорични, с изводи и как да бъдат преодолени недостатъците. Благодаря, господин Министър, господин Генерал, чрез Вас на всички войници, сержанти, офицери, които служат в армията в тази затруднена не само външна, а и вътрешна обстановка от недостатъци, които Вие много добре сте описали в този доклад.
Ние, всички сме виновни за това състояние не само на армията и на държавата. Нека да направим така, че да се гордеем с нещо, което започваме да правим. Вчера приехме един доклад, днес ще приемам друг. Само с доклади работа няма да свършим, но най-важният ще бъде след два месеца, когато гласуваме бюджета.
Нека да бъдем достойни българи, за да си покажем уважението, обичта и любовта не само към Родината, а и към армията и нейните войници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев.
Има ли реплики? Няма.
За изказване – народният представител Милен Михов.
Ако не възразявате, господин Вангелов, да дадем думата на колега от „БСП за България“ и после Вие, за да редуваме групите.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа! Ще започна от това, което ключово се захвана: защо този Доклад беше изтеглен и защо беше внесен от новото правителство и от новия министър? Служебното правителство за краткия срок на своето управление направи чудеса от храбрости, за няколко месеца направи това, което други са направили за години – реши проблема с новите самолети и прие Доклад за отбраната, който трябваше да внесе в Събрание, което не съществуваше. То се разработи, особено след като излязоха резултатите от парламентарните избори.
Отбелязвам тези „световноизвестни успехи“ на служебното правителство, с което, между другото, БСП нямате нищо общо, поне така се казваше, защото лично имам едно смущение, че изборите бяха спечелени и парламентът излъчи парламентарно правителство. Смущавам се дори, че е имало въобще избори, защото като че ли служебното управление е по-добро от парламентарното управление.
С тази ирония бих искал да подскажа несъстоятелността на обвиненията защо министър Каракачанов оттегли един текст и си постави подписа под документ, носещ отговорността на Министерството на отбраната и Министерския съвет, което също отговорно трябва да бъде разгледано днес. В противен случай той трябваше да играе ролята на вестоносец и да защитава тези, написани от други.
Ключовото изречение, около което се води политическият дебат, е: „Българските въоръжени сили вече само частично са в състояние да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната“. Това, преведено на обикновен език, означава, че българските въоръжени сили не могат да гарантират суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната.
Един такъв текст е несъстоятелен в официален документ и ще кажа защо. Това е все едно да кажем, че българските офицери, сержанти и войници ще изпълнят клетвата си, но частично. Голяма част от нас сме полагали клетва пред червеното знаме и петолъчката, която ни задължаваше и която продължава да ни задължава. Там има едно страшно изречение, че ни задължава да дадем и живота си. Този документ ни казва, че ние ще го направим, но частично.
Ето защо смятам, че редакцията на текста е изключително коректна. Той казва, че Българските въоръжени сили – това са българските офицери, сержанти и войници, могат да изпълнят своята конституционна задача. Но второто изречение е много по-важно: „Това ще стане с редица затруднения, рискове и жертви, а ако, не дай си Боже, Бог ни призове към най-високото изпитание, това ще стане с голяма кръв“.
Историята на България е показала, че грешките на политиците и на финансовите министри често пъти са се изплащали на бойните полета с най-драгоценното – с българската кръв. Това е по-страшната оценка за тези, които управляваха България през последните 30 години, и не трябва да прехвърля вината от болната на здравата глава.
В този смисъл бих искал да взема отношение по това, което се казва в новата редакция и липсва в старата. На страница 80 са поставени някои приоритети. Ставаше дума преди малко за некомплекта в нашите въоръжени сили, който според мен е най-големият ни проблем. Оръжия и техника ние можем да си купим, да си направим или да си внесем, но хора, готови да се бият за България, няма откъде да вземем! Първите три точки са ясно посочени.
Генерал Боцев спомена тревожните цифри – тук бяха цитирани коректно, за комплектоване на армията.
Но, господа, те ще продължат да се задълбочават, ако не променим политиката си, защото икономическото развитие на страната, увеличаването на доходите ще продължава да разтваря ножицата между големите изисквания да служиш в армията и заплащането, което да получаваш, сравнено с това в гражданския сектор.
Затова си позволявам да цитирам тези три много важни неща, които се казват в Доклада и които трябва да се чуят преди всичко за хората във въоръжените сили: „повишаване на заплатите в отбраната; промени, които стимулират мотивацията на военнослужещите, и ефективно управление на човешките ресурси; и на трето място, предислокация на българските въоръжени сили, които са разположени непропорционално в страната“! Ние имаме цели региони, в които нямаме войска, а народът иска да вижда, най-малкото, войска и е готов да й помага в местната власт.
С тези няколко думи заявявам, че Докладът, внесен от господин Каракачанов и правителството, не ревизира, а напротив, коригира и допълва текста на служебното правителство! Той е критичен към всички онези досегашни фактори, които имат отношение по отбраната, сигурността и развитието на армията!
Нека да не се връщаме в историята, защото можем да припомним, че до 2009 г. са изхарчени 2 млрд. лв., срещу което имаме нула, нула, нула военни способности! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михов.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Николай Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, господин Генерал! Слушах внимателно дебата. Благодаря на господин Михов и на господин Тошев, че си признаха всъщност защо са променили доклада и защо беше изтеглен обратно.
Вие официално съобщихте сега, че има война срещу президента. Благодаря Ви, че си признахте.
Няколко думи за доклада, защото Вие казахте, че той е достатъчно критичен, че е станал много по-аналитичен. По същество, сравнявайки двата доклада, имаме малка промяна в изводите, по-голяма промяна в направленията за съсредоточаване на усилията и малка за социална политика. Е, каква е разликата?
Съгласен съм – военните са дали информацията, експертите са работили по Доклада. Възможно е да има и информация, която е спестена. Но възниква един въпрос: защо се промениха тогава изводите? Информацията е една и съща, данните и фактите се знаят. Очевидно трябва да бъдат интерпретирани по различен начин. Тоест отново да се изкриви реалното състояние на Българската армия, да не се даде какво е то. И по този начин какви сигнали излъчваме? Така ли ще решаваме проблемите на Българската армия?
Давам Ви само няколко примера. В Раздел І „Развитие и функциониране на Министерството на отбраната като модерна институция на демократична държава“ е направен опит за анализ най-вече на нормативната рамка – как функционира, как се управлява Министерството, цялата система. Добре, само че никъде не се дават причините и коренът на проблема – защо е толкова лошо функционирането в момента на Министерството на отбраната, предвид този интегриран модел, който беше въведен, с който всъщност, да припомня, какво се случи? Беше нарушен балансът между гражданска и военна експертиза, а оттам редица грешки се допуснаха през последните години. Ето, виждаме резултата в доклада, макар че се казва много завоалирано. Трябва да се чете между редовете, и то запознати със системата.
В Доклада не се споменава и дума за известния на всички в системата проблем, който е свързан с цивилните лица, които се назначават на висши административни длъжности, за които определено може да се твърди, че не са достатъчно компетентни, не са подготвени. Какви резултати очакваме? Тези лица са подготвяли доклада! Оставям на Вас да си правите изводите.
Още един пример ще дам. В Раздел „Контролна и одитна дейност“ – вижда се, че има проблеми в разпределението на финансовите, на бюджетните средства. Рамкови споразумения се сключват само с един изпълнител. Един и същ изпълнител участва в повече от две обществени поръчки и ги изпълнява. Това са все порочни практики. Да не говорим, че се забавят конкурсите, обявленията на решенията от проведените конкурси. С подобни практики не можем да очакваме добри резултати.
Нещо повече в тази посока – разпределението на средствата става така, че по-скоро се финансират неприоритетни дейности. Вие казахте, че трябва да се дадат повече пари на видовете въоръжени сили. Съгласни сме. Защо тогава досега се финансираха неприоритетни дейности?
Още един факт ще Ви дам. За последните две години – казах го и в Комисията по отбрана – имаме двойно увеличение на този недокомплект, на числеността. Е, тогава какъв е резултатът, какви са причините, кой е виновен? Няма ли да се посочат тези причини за проблемите, които съществуват?
Нещо друго, свързано с недокомплекта. В момента има средства само за заетите длъжности, а не се финансира това, което е дадено по щат, по списък. Е, и ние очакваме, че ще попълним този недокомплект?!
За да завърша, ще Ви кажа само още нещо – това са общоизвестни данни: 2012 г. – за една година напускат 1370 военнослужещи, офицери; за 2013, 2014 г. те бяха само 20. Вие си правете изводите.
В доклада възниква един-единствен въпрос, на който Вие трябва да дадете отговор: какво правихте досега в три правителства, защо не решихте проблемите на армията? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По друг начин мислех да се изкажа, но не мога да се стърпя да не коментирам изказването колко много танкове, самолети и войска е имала България до 10 ноември, защото заслугата за това, доколкото знам, все пак съм 72-ри набор, е на Тодор Живков, а не на Вас! Същия Тодор Живков Вие го свалихте от власт (ръкопляскания от ОП), после приложихте „Ран-Ът“ с другаря Луканов и започна първо армията да бъде унищожавана, след това икономиката и така нататък. (Реплика от „БСП за България“.)
Престанете да ни вкарвате постоянно, ежедневно в някаква измислена война с президента, чрез която очевидно искате да се легитимирате (реплика от народния представител Таско Ерменков), защото не смятам, че президентът ми е враг – нито на мен, нито на родителите ми, нито на ВМРО, нито на целия български народ! Така че не ни вкарвайте във война с президента, защото ние не водим такава! Ако Вие искате да си я водите, правете си я!
После по доклада. Докладът е напълно обективен, напълно подробен, детайлен и откровен. Като слушах и Вашите изказвания, дори и Вие не го отричате!
Искам да Ви призова накрая – казахте ми вчера да не призовавам: добре, тогава нека бъдем хора, които имаме държавническо мислене; нека армията да не бъде поле за партийна надпревара; нека оттук нататък – през следващите години който и да е на власт – всички да работим за армията!
Кой от Вас не е съгласен да повишим заплатите на войниците, на офицерите и на генералите? Никой не е против, нали така? Кой не е съгласен да купим нова бойна техника за трите вида въоръжени сили? Всички сте съгласни. Тогава стига с това връщане, стига с тези партийни, гнусни боричкания, които само отчайват хората! И престанете да обиждате българските военнослужещи с тези констатации, с тези думи за некролози и прочее – много е обидно за тях.
Ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим доклада. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вангелов.
Има ли реплики? Не.
Народният представител Петър Витанов има думата.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Вангелов, ние останахме вече само във формат – Комисия по отбрана, така че да престанем с етюдите и може да бъдем искрени, и да продължим този дух на консенсус, около който обединихме становищата си за състоянието на отбраната.
Това, което искам да кажа и защо не мога да се съглася с политическите оценки. Всъщност това е основното ни различие. Ние не можем да се съгласим с този извод – чисто политически поради няколко причини.
Първо, ще посоча няколко факта. От частта на доклада „Ресурсна среда“ става ясно, че Министерството на отбраната през 2016 г. получава най-ниския бюджет от 2010 г. досега – 1,28% от БВП. Господин Тошев, никога не се говори с абсолютни стойности, а само с проценти.
Две констатации в тази част от Доклада, които мисля, че са ясно доказателство за критичното състояние, в което се намира отбраната.
Първо, генерал Симеонов спомена – бюджетът на МО разходи за персонал се пускат не за личен състав по щат, а само за реално заети длъжности, тоест няма как да се допълни личният състав.
Второ, не са осигурени в пълен обем необходимите финансови средства за горива и поддръжка, тоест няма как да се поддържа подготовка и да се извършват ремонти и подобряване на инфраструктурата и на въоръжението. Давам и още един пример – 29% недокомплект в Сухопътните войски. Вие знаете, адмирал Манушев, че има една категоризация на НАТО за бойните съединения, според която над 30% недостиг на личен състав води до небоеспособност на формированията. За мен истината е една – това е, че министърът не хареса думата „частично“ и затова на практика възложи изготвянето на нов Доклад. Тези фризирани изводи просто не отразяват реалната оценка на състоянието на отбраната и въоръжените сили и затова няма да се съгласим с тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Витанов.
Има ли реплики?
Изказвания?
Заповядайте!
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми, господин Председател, уважаеми колеги! Много набързо бих искал, първо, да взема отношение по някои от нещата, които бяха казани до момента. В интерес на истината, първо, се учудвам от някои преждеговорящи колеги от БСП, които се отказаха от една от реформите, въведени от правителството Станишев. Доколкото си спомням интегрираното Министерство на отбраната беше въведено със Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) през 2009 г., внесен в Министерския съвет на Станишев. Щом смятате, че това решение е било грешно – Окей.
Колкото до смятането на щатния и списъчен състав, да, това се случи първоначално с Бюджет 2013 г. – тази промяна, но в крайна сметка. Правителството Орешарски имаше две години и два бюджета да го промени, но такива мерки не бяха взети, проблемът продължава до момента и министърът ще има нашата подкрепа, ако успее да стигне до договореност с Министерството на финансите, това нещо да се промени.
От друга гледна точка, говорейки си за ресурсната среда – тук, последните няколко изказвания, все пак трябва да се каже, че Бюджет 2016 г. в Министерството на отбраната е с близо 160 млн. повече само за капиталови разходи.
Като добавим 40 млн. лв. допълнително за Военно медицинска академия, но нека не ги взимаме – 1,28 и то го пише много прясно в Доклада, е заради по-големият брутен вътрешен продукт от очаквания в приемането на Бюджет 2016 през 2015 г. Да цитираме правилно числата. В крайна сметка има хора, които разбират и от финанси и биха могли много елементарно да поправят тези грешки, които се допускат от колегите. Без да искам да се заяждам си спомням и тригодишната бюджетна прогноза, която беше приета от правителството на Орешарски с тогавашен финансов министър Чобанов и бюджетната прогноза за 2016 г. беше за 0,98% бюджет за отбрана. Честно казано, добре, че правителството си подаде оставка, за да не се случи това, защото това са над 500 млн. щеше да има по-малко за отбрана. Нека да гледаме как по-добре да разходваме средствата в отбрана, които се отделят от българския данъкоплатец, така че да може да има максимално качество на разходвания ресурс. Разбира се, тук трябва всички да сме наясно, в тази зала и в обществото, че най-големият проблем е човешкият фактор. Тук не е само проблем в Доклада за отбрана и не трябва да го гледаме като отделна част от общия обществен живот – трябва да го погледнем в цялата картинка. Това е проблем на националната сигурност и трябва го кажем много ясно и в разглеждането на Доклада за състоянието на националната сигурност на Република България. Нивото на образование, необходимостта от качествено образование, е изключително важно и затова всеки един лев, който се инвестира в образование, ще доведе до много по-добри резултати. Тук беше казано 0,30 хора, които се назначават в армията, но бройка е едно към едно. Един човек се явява за едно свободно място. Проблемът е, че половината от тях не могат да издържат един елементарен тест за интелигентност. Това е големият проблем! Другата част са болни и не отговарят на медицинските условия. Това е големият проблем! Проблемът е да погледнем как да оправим тези две неща, за да има хора, които да кандидатстват, защото има моменти при които даже и с 100% да се увеличат заплатите, ако няма хора, ако няма желаещи да кандидатства, ако няма привлекателност на службата, то тогава парите невинаги са най-водещият фактор. Да помислим най-вече и затова, защото пак ще кажа, приветствам и днешните решения на Министерския съвет за отделяне на над 600 млн. лв. за образователна инфраструктура. Такива разходи ще доведат и до решаване, и на този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гаджев.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Председателят на Комисията – Константин Попов и след него вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаеми, господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер и Министър на отбраната, уважаеми господин Генерал лейтенант Боцев – началник на отбраната, уважаеми колеги! Добри изказвания – благодаря на всички, които се изказаха. Докладът е прочетен и разбран. Всеки има право на своето мнение, всеки има право да изрази становище, всеки има право да го защити. Важното е, че министърът на отбраната и неговият екип предложиха доста критичен доклад, бих добавил, доста верен Доклад. Това е рисковано и за министъра, и за неговия екип, защото това предполага, че оттук нататък той трябва да вземе сериозни мерки и трябва да ги вземе своевременно, разумно за да се търси ефективност. Ние трябва да го подкрепим в това му начинание, както всички казаха. Това че състоянието на въоръжените сили, на отбраната, не е добро, е вярно. Всички, които сме носили пагони сме го изстрадали, всички носим белезите от това. Каква ще е точно формулировката – важно е! По-важно е според мен какво ще се направи оттук нататък. Високо оценявам това, което предложи господин Велков в Комисията по отбрана. Каза – ако Вие предложите 2%, ще ни подкрепите ли? Естествено, че ние ще Ви подкрепим. Направете анализ, говорете в партията, предполагам, че това е съгласувано с партийното ръководство, кажете откъде ще се вземат тези суми. Ние ще ги обсъдим. Защо – не. Приветствам такова изказване от господин Велков – прекрасно! Господин Велков, аз стоя зад Вас.
Важното е според мен и Българската армия се нуждае от това – леко да намалим тона, да спрем да търсим прекрасни, крилати думи в речниците, да съставяме прекрасни изречения, които да хващат, както се казва „дикиш“, за да излезеш по медиите. По-добре е според мен да поработим – по-добре е, защото хората очакват това от нас. Хората очакват от нас разумност, очакват да работим в техен интерес, защото техният интерес не е личен интерес, а това е интерес на България. Тук оценявам изказванията и на господин Вангелов, и на всички, които са достатъчно критични към това, което стана в армията, които подчертаха важността на Въоръжените сили като основен стълб на държавността.
Според мен в навечерието на националния празник – 22 септември, сме длъжни да благодарим на всички военнослужещи, затова че ги има, че изпълняват войнските си задължения и благодарение на тях имаме независима България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Ерменков.
Имате около 30 секунди.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми, господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Генерал лейтенант! Използвам тези тридесет секунди само за да кажа, че ние от коалиция „БСП за България“ в нито един момент не сме поставяли под съмнение необходимостта от ревизия на политиката към Българската армия, към способностите й. Това, което го говорехме, беше болка, затова, че в последната година този недокомплект се е удвоил, и че това е тенденция, която е страшна. Разберете го това като съчувствие, а не като критика.
Нека да поздравим и офицерите, и сержантите, и войниците, и генералите и адмиралите от Българската армия с настъпващия празник, и нека поне на темата „Национална сигурност“ съединението да вземе сила. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Дуплика ще ползвате ли? Няма смисъл, да.
Закривам разискванията.
Думата има вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми ген. Боцев, уважаеми господин Председател на Комисията по отбрана, уважаеми колеги, предимно членове на Комисията по отбрана!
Мисля, че дебатът, който се проведе днес, беше полезен. Истината е, че той беше изкуствено политизиран. Изкуствено политизиран, защото докладът, който направихме с моите колеги от Министерството на отбраната, има много повече критики и бележки, отколкото в предишния доклад. Аз обаче като министър на отбраната още на третия ден заявих публично, че ще изтегля този доклад. Господин Велков правилно отбеляза – аз не бях в залата, но внимателно го слушах, заявих го откровено, директно, без да се крия. Нямаше смисъл тук да се задава двадесет пъти въпросът защо, кой и как се е случило това? Ето казвам Ви: никой не ми е упражнявал натиск. Тези, които ме познават, знаят, че на мен натиск не може да ми се упражнява. Никой не ми е поставял този въпрос! Убеден съм, и го казах още на третия ден, бях откровен пред Вас, казах го още на първото заседание на Комисията, на която взаимно се поздравихме и поехме ангажимента да работим заедно.
Защо го направих? В самия доклад много ясно е записано, и пак казвам – с допълнителни факти и аргументи, анализи, че състоянието е критично, тежко, лошо и неприятно. Описали сме защо – хронично подценяване на финансите, необходими за армията, ниските заплати, да не изброявам всичко, чели сте го, коментирахме го в Комисията няколко пъти, коментира се и тук. Бях против онази формулировка, че армията не е в състояние да изпълнява своите конституционни задължения. Тук ще отговоря на въпроса, който зададе господин Цонков – кой е виновен? В никакъв случай не е виновен предишното или по-предишното правителство. Всички ние сме виновни за това, всички които сме минали през тази зала като народни представители, или като членове на изпълнителната власт. За тези 27 години в армията се правеха реформи, реформи и какво ли не, и тя стигна до това положение.
Защо още в началото възнегодувах и казах, че това ще бъде премахнато? Защото не е почтено към онези мъже и жени – български войници, сержанти, офицери, които изпълняват тежка служба в недоимък и липса на положително отношение в много случаи от страна на политиците, не е честно и не е почтено да хвърляме вината върху тях да ги посочим с пръст, да ги сложим на позорния стълб и кажем: „Вие сте некадърници и не можете да изпълнявате конституционните си задължения към своята страна.“ Вината не е в хората с униформи, към войните – войници, жени, мъже, офицери, сержанти, матроси, адмирали, генерали, вината е политическа, за това, че много години след промените, много български политици разсъждаваха, че сега като влезем в НАТО не ни трябват толкова пари за отбрана, има кой да ни пази. Виновни са много политици, които си позволяваха и позволяваха в армията и с парите на армията да се правят гешефти. Не е виновен войникът, който виждаше всичко това, но търпеше и си носеше службата.
Вчера, моят колега Валери Симеонов каза, че много съм обичал да ходя по учения и по стрелби. Да, ходя навсякъде по учения и стрелби и ще продължавам да ходя. И виждам тези хора, които на тези учения се представят, срещам се с тях. Никой от тях не ми е поставял въпроса: защо са ни толкова ниски заплатите? Никой! И това им прави чест, въпреки че заплатите са ниски. Тези хора, въпреки ниските си заплати, изпълняват една тежка служба, и ние да ги сложим на позорния стълб, да ги посочим ние – политиците, които сме виновни за състоянието на армията, това не го приемам. Това не е нито мъжко, нито офицерско, нито е почтено. Ето, това е причината. Аз бях човекът. Казах Ви го, няма защо да задавате въпроса: кой? Аз бях човекът, който настоя за това нещо. И Вие го разбирате, казах Ви го още тогава. Това е единственото нещо, както казаха много от колегите от БСП: единственото нещо, с което се различават двата доклада.
Е, добре, това ли е същественото? Трябва ли на всяка цена да бъдем нихилисти и да вменяваме обида в съзнанието на младите мъже и жени, които носят службата и защитават България. Аз мисля, че не трябва. Затова говоря. Констатациите с допълнителните неща – Вие казвате не се различавало съществено. (Заместник-министър Красимир Каракачанов показва доклада.) Ето тук с оранжево и зелено в доклада съм отбелязал допълненията, които сме направили в него. Те не са малко. Много смело и ясно сме казали какво трябва да се направи. Обвиненията, които звучаха, че предишният доклад бил епикриза, а ние сме сменяли епикризата. Не! Той беше епикриза, само че ние се опитахме да дадем и рецептата, и да назначим лечението. От общата ни воля зависи дали загрижеността ни за армията ще се осъществи и на практика. Това беше причината, всичко друго е излишно.
Трябва ли да влизам в остра политическа риторика и да попитам: а не мислихме ли 2007 г., когато се сменяше Конституцията и махнахме наборната военна служба, че няма да сме способни или ще намалим способностите? Да задавам ли въпроса: кой го направи, какви слова се лееха от тази трибуна, как армията ни щяла да бъде малка, но за сметка на това модерно въоръжена, добре обучена и добре платена. От тези четири неща: малка, обучена, платена и въоръжена, остана само малка. Да припомням ли по времето на кое правителство беше? Да припомням ли миналата година, когато гледахме бюджета, един Ваш виден колега, когато аз дълбоко уважавам – Янаки Стоилов, от същата тази трибуна каза мнението Ви против увеличаване на разходи за отбрана? Да напомням ли какво се каза на Консултативния съвет само преди няколко месеца при президента от Вашия лидер, че Вие сте против 2% от брутния вътрешен продукт? Няма нужда от тези неща. Казах: всички носим вина, тези които сме минали от тази зала като народни представители. Така че вместо да си прехвърляме топката или горещия картоф, да се опитаме всички да решим проблема, да убедим и обществото, и финансите, че са необходими повече средства за отбрана. Както беше казано: нямаме ли армия, няма да имаме държава. Това е общо мнение. Тук сме предимно колегите от Комисията по отбрана – говорили сме го отдавна.
Благодаря за критиките. Смятам, че когато става въпрос за армията ни, за сигурността и отбраната на България, трябва да разсъждаваме като българи, а не да се делим на опозиция и на управляващи, защото нещата се сменят, хората, които говорят от тази трибуна като министри, идват и си отиват, но проблемите остават нерешени.
Нека да дадем пример на цялото общество, че като нация, като политически елит, ние имаме волята да направим нещо заедно, а не разделено от политическия си егоизъм, да направим нещо заедно за нашата българска армия!
Накрая искам да благодаря на всички войници, сержанти, офицери, генерали, адмирали, които въпреки обидите, които са търпели през годините от политици, въпреки недоимъка и липсата на средства, в които се налага да работят и да носят службата си, продължават да служат на България. Благодаря!
А на всички – честит празник утре! Все пак 22 септември би следвало да ни послужи за един добър пример. Ако българските политици на 22 септември не бяха единни, ние щяхме да бъдем още васални на Османската или някоя друга империя. Независимостта и силата се постигат с единство, пише го и на сградата на Народното събрание.
Господин Председател, уважаеми колеги, благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник министър-председател и министър на отбраната.
Уважаеми колеги, с това предвиденото за днес време за пленарно заседание е изчерпано. Гласуването на Проекта за решение ще се състои в следващо пленарно заседание.
Закривам заседанието.
Следващо редовно пленарно заседание – сряда, 27 септември 2017 г., 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 15,26 ч.)



Председател:

Димитър Главчев



Заместник-председатели:

Нигяр Джафер


Цвета Караянчева




Секретари:
Александър Ненков

Николай Александров