Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ПЕТДЕСЕТ И ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 27 септември 2017 г.
Открито в 9,02 ч
27/09/2017
Видео архив » Преглед на видео архивВидео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева и Валери Жаблянов

Секретари: Юлиан Ангелов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги! Имаме кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги народни представители! Позволете да Ви представя Програмата за работа за периода 27 – 29 септември 2017 г. включително, която беше разгледана и приета на Председателския съвет днес сутринта:
1. Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2016 г.
Разискванията бяха проведени на последното ни заседание. Предстои гласуването.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България. Вносители са народният представител Константин Попов и група народни представители на 22 юни 2017 г. Приет е на първо гласуване на 6 юли 2017 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Вносител е Министерският съвет на 9 август 2017 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносители са народният представител Цветан Цветанов и група народни представители на 13 септември 2017 г.
5. Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2016 г. Вносител е Министерският съвет на 29 август 2017 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Вносители са народният представител Волен Сидеров и група народни представители на 13 септември 2017 г.
Предлагаме това да бъде точка първа за петък, 29 септември 2017 г., за да може на народните представители да бъде представен доклад от Комисията по околна среда и водите.
7. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г. Вносител е Комисията за регулиране на съобщенията на 30 юни 2017 г.
Предлагаме да бъде точка първа за четвъртък, 28 септември 2017 г.
8. Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г. – „Анализ на пощенските услуги“. Вносител е Комисията за регулиране на съобщенията на 30 юни 2017 г.
Предлагаме това да бъде точка втора за четвъртък, 28 септември 2017 г.
9. Парламентарен контрол.
Моля, гласуваме.
Гласували 181 народни представители: за 112, против 53, въздържали се 16.
Програмата ни за работа е приета.
Заповядайте за процедура, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ние от парламентарната група на „БСП за България“ не подкрепихме този дневен ред, защото смятаме, че не е нормално законопроекти на опозицията да не се разглеждат и да не намират място в дневния ред на Народното събрание.
Когато става въпрос за Наказателен кодекс, за отпадане на текстове за маловажност, защото в обществото има убеждение за безнаказаност на извършителите на престъпленията – тези законопроекти не са важни за управляващите, а този Законопроект е внесен на 25 май и не е гледан от водещата Правна комисия.
Когато става въпрос за Законопроект, касаещ възстановяване на отпадналото изискване в случаите на опасен рецидив, неизтърпяната част от наказанието да не е повече от три години – отново не е важно за управляващите. Тук става въпрос именно и за тези „нагли“, които си позволяваха в един период от време да отвличат български граждани.
Когато става въпрос за законопроект за Търговския закон, където да се прекрати порочната практика, фирми със задължения, предимно към НАП, и заплати на работниците да се прехвърлят на социално слаби граждани и да се подобри защитата на работниците и служителите, които не са получавали трудови възнаграждения, отново не е важен за управляващите.
Когато става въпрос за Закон за лечебните заведения, внесен на 19 юли, който касае именно по-голямата защита на докторите, отново не е гледан от водещата комисия.
В същото време, уважаеми дами и господа, ловът и дивечът са изключително важни за управляващите и е внесена като точка в днешния дневен ред! Законопроект, който е внесен, забележете, на 13 септември, а закони на опозицията, които касаят проблемите на българските граждани, които са внесени май, юни, юли месец, те дори не се гледат в комисии.
Остро възразяваме срещу този начин на работа на сегашния парламент. Може би отново се връща тенденцията да не се гледат закони на опозицията, но, уважаеми господин Председател, моля вземете мерки, наистина да не се получава това и след един-два месеца отново да възразяваме по този начин. Защото, в крайна сметка има огромна част от българското население, които ги интересуват именно тези проблеми, а не кога ловците могат да ловуват. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Приемаме, че процедурата е по начина на водене.
Единствената разлика между законопроектите, за които споменахте – едни, че са включени, а други – не, е, че има доклад на водещата комисия. Няма никаква друга разлика. Така че това е единствената причина да не бъдат включени в програмата. Без доклад на комисия – пак се връщаме към един предишен разговор... Благодаря Ви.
Има предложение на основание чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: предлагаме като точка в Програмата на Народното събрание за периода
27 - 29 септември 2017 г. – Първо гласуване на Законопроект за изменение на Наказателния кодекс, № 754-01-9, от 25 май 2017 г. Вносители са народният представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Кой ще представи предложението?
Заповядайте, господин Иванов.
Народният представител Иван Валентинов Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С настоящото предложение на Закона за изменение на Наказателния кодекс предлагаме отпадането на текстовете за маловажност на престъпление в съответните разпоредби на Глава пета – „Престъпления против собствеността“, от Наказателния кодекс, като това е продиктувано от нарасналата обществена необходимост за адекватна и съразмерна наказателно-правна реакция срещу увеличаващите се престъпни посегателства върху движими вещи и съвкупност от движими вещи, включително покъщнина и лично имущество на лицата.
Тези разпоредби във вида, в който действат към момента, създават реална опасност ефективното наказание да е несъразмерно леко спрямо обществената опасност на деянието, за което е постановена присъдата, и спрямо личността на осъденото лице. Предлаганите изменения ще доведат до реално завишаване на превантивния ефект, избягване на рецидив, тоест до намаляване на подобен род престъпления. Предложените промени са адекватни на сегашното състояние на обществените отношения и тяхното приемане няма да доведе до качествена промяна в наказателната политика, възприета в Наказателния кодекс, макар и приета при друга обществено-политическа обстановка.
Статистиката ясно сочи, а и гражданското общество вижда и усеща, че престъпленията против собствеността, особено тези в сферата на битовите отношения, свързани с покъщнина и лични движими вещи на лицата, постоянно се увеличават през последните години и заемат все по-голям дял от общия брой извършени престъпления.
Като се има предвид тази тенденция, законодателят не може да остане безучастен и пасивен наблюдател и да не предприеме необходимите законодателни мерки, с които да въздейства върху това негативно явление, с цел прекратяването, ограничаването и наказването му със средствата на наказателното право.
Една голяма част от посегателства против собствеността остават дори несъобщени от пострадалите поради тяхната демотивация и обезкуражаване, произтичащо от несъразмерно леките наказания и преценка на съответните компетентни държавни органи за тяхната маловажност. Нормативната уредба на несъразмерно леки наказания освен че е несправедлива от гледна точка на преобладаващи обществени нагласи, обществени потребности е и в противоречие с целите на наказанието, установени в чл. 36 от Наказателния кодекс. Сегашната уредба по отношение на тези деяния не постига нито една от целите на наказанието и това се знае от цялото гражданско общество.
Именно по тази причина ние предлагаме тези изменения в Наказателния кодекс, които бяха залегнали в голяма част от предизборните програми, включително и на господата от „Обединени патриоти“. Затова очакваме да бъдем подкрепени в залата именно за това предложение. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Гласуваме предложението за включване в Програмата на предложението на колегите от Парламентарната група „БСП за България“.
Гласували 191 народни представители: за 92, против 48, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Господин Лазаров, прегласуване.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля да подложите на прегласуване тази точка.
Странно защо колегите не-юристи от БСП повдигат въпроса за маловажния случай по един Законопроект, който юристите, включително и преподаватели, включително симпатизанти (силен шум и реплики от „БСП за България“)…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: …и членове на БСП казаха, че това е върхът на популизма – Законопроектът за маловажния случай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Което означава, за десет лева съдът да води дела. Но колегите не са юристи, очевидно търсят популизма в тази зала.
Моля за прегласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Прегласуване.
Гласуват 195 народни представители: за 91, против 63, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Заповядайте по начина на водене.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин председател.
По начина на водене. Тъй като допуснахте изказване на господин Лазаров, което противоречи на Правилника, но още по-интересно е, че може би господин Лазаров живее в един друг свят, паралелен, на управляващите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Стойнев, по начина на водене е към мен, а не е към господин Лазаров!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …които не знаят какво точно се случва в селата и малките населени места. Защото там хората живеят в ежедневни кражби, ежедневен тормоз, имат чувство за безнаказаност за тези престъпници и затова именно Законът трябва да бъде променен, и затова ние настояваме от Парламентарната група! Това, че Вие не знаете за проблемите на хората, си е изцяло Ваш проблем. Но дори и за 10 лв. – да, дори и за 15 лв. – да. Този човек, ако продължава, трябва да влезе в затвора. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Стойнев. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Хубаво е все пак водещата комисия да разглежда законопроектите преди да са в зала. Така че спазваме Правилника и затова не е включен в Програмата.
Заповядайте за лично обяснение, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Паралелният свят е във Вашата виртуалност. Вземете се съберете. Обявихте, че събирате някакъв съвет. Каните юристи. Част от тези юристи директно казаха и се произнесоха за този Законопроект. Не знам, в тази зала броди един призрак, призракът на популизма. Вие живеете в нереалния свят. Вие живеете в света на популизма, в света на панаирите, в света на циркаджилъците! (Шум и реплики от „БСП за България“, единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 20 септември 2017 г. до 26 септември 2017 г.
На 20 септември 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, вносител е народният представител Димитър Гечев и група народни представители. Разпределен е на водеща комисия Комисията по земеделието и храните, както и на Комисията по бюджет и финанси.
Отново на 20 септември 2017 г. е постъпил в Деловодството на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Вносители са народният представител Александър Сиди и Йордан Йорданов, Христиан Митев. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси като водеща, както и на Комисията по правни въпроси.
На 21 септември 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносител е народният представител Драгомир Стойнев и група народни представители. Разпределен е на водеща комисия по земеделието и храните, както и на Комисията по правни въпроси.
На същата дата е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, с вносител народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Разпределен е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
На същата дата е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Отново вносител е народният представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Разпределен е на водеща комисия Комисията по правни въпроси, както и на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
На 21 септември 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Вносители са народните представители Антон Кутев, Сергей Кичиков и Гергана Стефанова. Разпределен е на водеща комисия Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
На 26 септември 2017 г. е постъпил Законопроект за храните. Вносител е Министерският съвет. Предстои разпределението му.
На 25 септември 2017 г., с входящ № 702-00-41 в Народното събрание е постъпил Доклад за изпълнението на Плана за подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. към 15 септември 2017 г. Приет е с Решение № 537 на Министерския съвет от 2017 г.
С писмо на Председателя на Народното събрание докладът е предоставен на парламентарните групи и всички постоянни комисии. Материалът е публикуван на страницата на Правителството в Интернет и е на разположение на народните представители и в Библиотеката на Народното събрание.
В изпълнение на Плана за двустранно сътрудничество между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на националната отбрана на Румъния за 2017 г., в периода 25 септември – 6 октомври 2017 г. ще се проведе съвместно българо-румънско учение „Блубридж 2017“, в което ще участват, първо, сили и средства от Военновъздушните сили на Република България и, второ, сили и средства от Военновъздушните сили на Румъния. Уведомлението е постъпило на 21 септември 2017 г., с вх. № 703-09-34 и е предоставено на Комисията по отбрана.

Преминаваме към гласуване на:
ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2016 Г.
Разискванията бяха проведени в четвъртък. Предстои ни само гласуването.
Още веднъж Ви запознавам с Проекта за Решение, който следва да гласуваме.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2016 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България,

РЕШИ:

Приема Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2016 г.“
Моля, гласувайте.
Гласуват 189 народни представители: за 106, против 61, въздържали се 22.
Докладът за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2016 г., с № 702-00-37, внесен от Министерския съвет на 31 август 2017 г., е приет.
Някой, който не е взимал отношение по същество, да заповяда за отрицателен вот. Това е народният представител Спас Панчев.
Имате думата, уважаеми господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми господин Председател! Драги колеги! Позволете ми първо да изразя съболезнования на военнослужещия, който вчера пострада, самоуби се при учебните стрелби край гр. Сливница.
Поисках съгласно Правилника право на отрицателен вот, за да изразя своето становище по Доклада.
В последните години, уважаеми колеги, сериозният проблем в отбраната, Българската армия, е недофинансирането на сектора. В основата на всичко са проблемите с това, че няма достатъчно средства, и затова Българската армия не е добре мотивирана и личният състав, за съжаление, не е добре подготвен, защото заплатите са едни от най-ниските заплати в администрацията в страната ни и това неминуемо води до другия основен проблем – недоокомплектоването на Българската армия. Двадесет процента, уважаеми колеги, е сериозна недоокомплектовка, а има родове войски, в които тази недоокомплектовка стига до 40 и повече процента в някои от поделенията.
Парите, уважаеми колеги, са и в основата на бойната подготовка, което дава възможността ние да имаме добре обучени и подготвени военнослужещи.
През последните години парите не стигат за реализация на инвестиционните проекти, които са заложени в програмите на всички правителства след 2010 г. – и закупуването на новите изтребители, и патрулните кораби за Военноморските сили, и бронираната бойна техника и специално оборудване за Сухопътните войски. Без модернизация на Българската армия, без поддръжка на Българската армия, ние не можем да очакваме добро изпълнение на задачите на българските военнослужещи.
Средствата за издръжка – завършвам господин Председател – в рамките на 2%, така както ние сме поели като член на НАТО, трябва да бъдат постигнати, за да може да имаме достатъчно и боеспособна армия, да имаме нова техника, за да изпълняваме онези задължения, които се очакват от нас като колективен член на НАТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Панчев…
СПАС ПАНЧЕВ: И още веднъж да кажа само, завършвайки, отново в залата няма никой от генералите от ръководството на Българската армия. Не говоря за присъствието на Министъра. Нека да върнем онази практика. Вие знаете, колеги, че на втория етаж има специално място за ръководството на Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Панчев, времето Ви отдавна изтече!
СПАС ПАНЧЕВ: Нека да им дадем възможност те да присъстват и когато обсъждаме тези въпроси, ръководството на армията да бъде тук. Благодаря Ви. Извинявайте. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев.
Ръководството на армията седя в четвъртък до 15,30 ч., когато народните представители бяха само членовете на Комисията по отбрана. Нека те да потвърдят, че ръководството на армията, и Министър Каракачанов беше тук, и шефът на отбраната също беше в залата.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 754-01-30, внесен от народния представител Константин Попов и група народни представители на 22 юни 2017 г., приет на първо гласуване на 6 юли 2017 г.
Доклад на Комисията, който ще Ви бъде представен от председателя й – народният представител Константин Попов.
Имате думата, уважаеми господин Попов.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за обраната и Въоръжените сили на Република България“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Закона, който е подкрепен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласуват 158 народни представители: за 129, против 3, въздържали се 26.
Наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Член 79 се изменя така:
„Чл. 79. (1) Постоянният секретар на отбраната е най-висшият държавен служител в Министерството на отбраната.
(2) За постоянен секретар на отбраната се назначава държавен служител, който:
1. има професионален опит не по-малко от 8 години и четвърти старши ранг като държавен служител;
2. е изпълнявал ръководна длъжност в държавната администрация не по-малко от три години, от които не по-малко от една година в Министерство на отбраната;
3. е получил по-висока годишна оценка на изпълнението на длъжността при годишното оценяване в годината, предхождаща подбора, в сравнение с останалите кандидати и по отношение на него е изтекъл едногодишният срок за изпитване.
(3) Постоянният секретар на отбраната се назначава от министъра на отбраната, съгласувано с министър-председателя, след подбор за срок от 4 години, който изтича преди придобиване от служителя на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
(4) Редът за извършване на подбора се определя със заповед на министъра на отбраната.
(5) Подборът на кандидатите се извършва от Комисия в състав най-малко от трима членове, с председател заместник-министъра на отбраната. Комисията завършва своята работа с доклад до министъра на отбраната с мотивирано предложение. При утвърждаване на доклада на Комисията министърът на отбраната изпраща предложението за назначаване на постоянен секретар на отбраната за съгласуване от министър-председателя.
(6) Постоянният секретар на отбраната има всички права по служебно правоотношение.
(7) За неуредените случаи по отношение статута на постоянния секретар на отбраната се прилага Закона за държавния служител.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Имате думата за изказвания, колеги. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване § 1 по доклада на Комисията.
Гласували 152 народни представители: за 110, против 32, въздържали се 10.
Параграф 1 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, заместник-министърът Атанас Запрянов е тук, пристигна. Моля да бъде допуснат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласуваме направеното предложение за допускане в залата на заместник министър Запрянов.
Гласували 155 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 3.
Поканете заместник-министър Запрянов в залата.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 по доклада на Комисията.
Гласували 157 народни представители: за 111, против 41, въздържали се 5.
Параграф 2 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: По § 3 има предложение на народните представители Владимир Цветанов Тошев, Христо Георгиев Гаджев, Георги Тенев Станков, Пламен Иванов Манушев, Антон Динев Тодоров и Запрян Василев Янков.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Десислава Йорданова Костадинова-Гушева, Емил Маринов Христов, Пламен Дулчев Нунев, Милен Василев Михов и Борис Вангелов Борисов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 136 се създава ал. 3:
„(3) Офицерите, след удостояване с висше военно звание с указ на президента на републиката, се представят в Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната или определен от него заместник-министър.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 по доклада на Комисията.
Гласували 147 народни представители: за 106, против 34, въздържали се 7.
Параграф 3 по доклада на Комисията е приет.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Гласувах „против“ този текст в Закона, тъй като – знаете, че нашата позиция е била последователна. В дебата при първо четене изразихме становище, че според нас е недопустимо привикването, представянето на висшия офицерски състав пред Комисията в Народното събрание, още повече с нарочен текст в Закона.
Колеги от управляващото мнозинство, мисля, че се съгласихте, че българският офицер трябва да бъде уважаван и достойнството му трябва да бъде пазено, включително и от Вас – тези, които управлявате в момента. Няма никакъв проблем да бъде направена среща на висшия офицерски състав и Комисията заедно с министъра. Но записването на този текст в Закона вече говори за отношението – Вашето отношение към българския офицер. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Има ли? Няма други отрицателни вотове.
Заповядайте, господин Попов, за параграф четвърти.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 4 по доклада на Комисията.
Гласували 155 народни представители: за 137, против 10, въздържали се 8.
Параграф 4 е приет, а с това и Закона на второ гласуване.

Следващата ни точка е гласуване на:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ТЪРГОВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, а с доклада ще ни запознае председателят на Комисията по транспорт народният представител Халил Летифов.
Имате думата, уважаеми господин Летифов.
Заповядайте, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Първо, една процедура. Правя предложение на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допуск в залата на господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, и капитан Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да гласувате така направената процедура за допуск.
Колеги, виждам, че има движение в залата. Успяхте ли всички да гласувате?
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите в залата.
Продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12,внесен от Министерския съвет на 9 август 2017 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 13 септември 2017 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерския съвет на 9 август 2017 г.
На заседанието присъстваха: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, и госпожа Петя Малакова – началник-отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът бе представен от госпожа Красимира Стоянова.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване се въвеждат част от изискванията на Директива на Съвета 2014/112/ЕС от 19 декември 2014 г. за прилагане на Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт, сключено от Европейския съюз за речно корабоплаване, Европейската организация на речните превозвачи и Европейската федерация на работниците от транспорта.
От вносителите бе заявено, че в българското законодателство трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения на членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и на корабопритежателя са уредени в чл. 88б от Кодекса за търговското корабоплаване (КТК) и в Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя. За неуредените в тези два акта въпроси субсидиарно приложение намират общите правила на Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане.
Друга част от текстове в Законопроекта имат за цел да съобразят в пълна степен действащи разпоредби на КТК с актуалните в момента редакции на актове на вторичното право на Европейския съюз и актове на международното право, по които Република България е страна. Изискванията на тези актове са въведени изцяло в националната правна система с други законови и подзаконови нормативни актове, но съответните разпоредби на КТК са останали непроменени.
Със Законопроекта се определя и компетентен национален орган за нотифициране на организациите, които ще оценяват съответствието на оборудването на морските кораби с изискванията на Директивата. Предлага се функциите на национален нотифициращ орган да се осъществяват от Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Редът и условията за това нотифициране са подробно уредени в Наредба № 54 от 2016 г. за техническите изисквания и оценяване съответствието на оборудването на морските кораби.
Предлаганите промени в чл. 79 от КТК са съобразени с констатациите за непълно въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
Със Законопроекта се въвеждат и специфичните изисквания по отношение на професионалното образование и обучение и на висшето образование по морски и речни специалности. Това са изисквания, засягащи съдържанието на учебните планове и програми, минималния брой часове по различните учебни предмети и модули, материално-техническата база за провеждане на обучението, в т.ч. на практическата подготовка, и изискванията към преподавателите по специалните дисциплини, които са в допълнение към общите изисквания, установени съответно със Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование.
С друга група промени се премахва съществуващата пречка за вписване на определена категория кораби, които действително плават под българско знаме, в Регистъра на корабите, плаващи под българско знаме.
Предлагат се и разпоредби, с които се въвежда облекчена форма на договора за прехвърляне право на собственост върху серийно произведен плавателен съд за спорт, туризъм и развлечения от производителя или негов дистрибутор на първия приобретател.
Законопроектът създава и законова делегация министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да приеме наредби, с които да регламентира правилата за обслужване на плаващите по вътрешните водни пътища безекипажни кораби по време на плаване, при престояване на външна котвена стоянка, при влизане, приставане и престояване в акваторията на пристанищата, както и при извършване на товаро-разтоварни операции, както и условията и реда за извършване на дейностите по технически надзор при проектиране, строеж, експлоатация и ремонт на корабите, за които не се изисква да притежават клас, при монтирането, поддържането и ремонта на електронавигационното, спасителното и противопожарното оборудване, както и за оправомощаване на лицата, които ги осъществяват, и за оттегляне на предоставените правомощия.
В подкрепа на Законопроекта в Комисията е получено и становище от министъра на труда и социалната политика, което бе представено от госпожа Петя Малакова – началник-отдел в Министерството.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 19 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерски съвет на 9 август 2017 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Следва докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Процедура – заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, дами и господа народни представители!
„Преди четири месеца ГЕРБ и „Обединени патриоти“ съставихте правителство, което щеше да работи в името на прозрачност, стабилност на България, борба с корупцията и увеличаване на доходите. Тогава ние от „БСП за България“ заявихме, че това е безпринципен съюз за власт, постове и пари, а не за правене на политики. Само четири месеца по-късно тези наши думи се потвърдиха отвътре – от правителството.“
Това е декларация от името на група.
„Вицепремиерът Симеонов заяви: „Напоследък нямаме диалог с Борисов.“ И още, цитирам: „Поставят се на ръководни длъжности хора по чисто партийни съображения, партизански съображения. Слагат ми например един човек, който е бил шеф на ВиК в Сандански, вземат го оттам и го правят шеф на ВиК – Добрич. Човекът е с четири искания в Общинския съвет да бъде освободен от тази длъжност, с еди-колко си приключени предварителни производства. Да Ви кажа ли защо е сложен? – пита Валери Симеонов и отговаря: Защото там има един воден цикъл на една много висока стойност, защото тези пари трябва да бъдат усвоени.
Или пък да вземеш да сложиш един човек, който е с доста съмнителна биография, в един град за шеф на РИОСВ, натискайки министъра за тази работа, по чисто партийни съображения. Министърът обаче не желае и му се оказва партиен натиск и му се казва: „Ако не го сложиш този човек, ще оттеглим доверието и ще те разкараме като министър“.
Хей на такива глупави, първобитно-общинни процеси са подложени една част от министрите – твърди вицепремиер в правителството, хей на такива безобразия!
От кого са поставени на натиск министрите и кой прави тези назначения? Очевидно другият коалиционен партньор – ГЕРБ!
Преди да се стигне до тези тежки откровения в правителството, Вие имахте противоречия в коалицията и на тема корупция. Отново коалиционният Ви партньор заяви: „Министърът на туризма Николина Ангелкова и подчиненото й Министерство крият информация от мен за концесиите по Черноморието, които се държат от знакови имена от групировки и конкурсите се печелят със съмнителна документация. Корупцията в туризма е по високите етажи на властта“ – заяви той и обеща да отнесе случая в прокуратурата. Чий министър е госпожа Ангелкова? – на другия коалиционен партньор ГЕРБ.
Ваш коалиционен партньор също уволни през Фейсбук директора на дирекция „Национален строителен контрол“ със следните мотиви: „заради сериозни съмнения за покриване на незаконни дискотеки на мутрите по морето“. А министърът на ГЕРБ защити този ценен кадър и каза: „Тя е добър професионалист и все още е на работа“.
Когато взаимно се замеряте в коалицията с обвинения за корупция, ГЕРБ внася антикорупционен закон и твърди, че с него ще сложи край на това порочно явление! Оставям го без коментар!
Противоречия се забелязват в коалицията и по друга тема – доходи. Коалиционният Ви партньор се обяви за отказване от клас „прослужено време“, с което се намаляват доходите, а не се увеличават, както обещахте! (Реплика от ГЕРБ.) ГЕРБ в началото го подкрепихте, но после се отрекохте.
Заместник-министър на МВР заявява, че заплатите на полицаите от догодина ще се увеличат с 15 % и 10 минути по-късно министърът на МВР казва, че няма такова нещо!
Правителството заедно с коалиционните партньори внасят Доклад за националната сигурност, в който твърдят, че Русия е опасност за България. Единият коалиционен партньор в парламента заявява, че това е глупост.
Министър на икономиката, който мисля, че е назначен или е предложен от патриотите, се бори с една оръжейна фирма, внася сигнали в прокуратурата. В същото време вицепремиерът на патриотите споделя: „Без да се разбере, аз си направих труда и поканих в моя кабинет господин Гергов.“ Ама защо „без да се разбере“?! И какво си шушукате по кабинетите с оръжейни търговци, които единият министър ги гони, а вицепремиерът ги кани на кафе в кабинета си?! И „без да се разбере“, в името на прозрачността, разбира се, нещо се случва там! Това всичко го твърди вицепремиер в правителството на Бойко Борисов.
И той заключва: „Ако продължаваме по този начин да я караме, нищо няма да направим! Ако продължаваме да слагаме калинки на всички постове, не можем да очакваме някакви сериозни промени.“
Какво става, дами и господа управляващи, в правителството на Бойко Борисов 3 – дължите отговори! Вижте Доклада за националната сигурност. (Реплика от ГЕРБ.) Държавата ни е изправена пред огромни предизвикателства: демографска катастрофа, влошено здравеопазване, отпадащи ученици от образованието, неравенства – бедност, доходи, и престъпност във Вашия доклад за сигурност! (Реплика от ГЕРБ.) И вместо да решавате това, Вие се занимавате с калинки, с постове и с обвинения в корупция. За да дойде накрая ключовото, култовото: „Много грубо се нарушава пропорцията на участието в управлението. Чисто политически постове, които сме се разбрали в политическо споразумение с ГЕРБ“.
Уважаеми управляващи, кога и къде подписахте това политическо споразумение? Дължите отговори!
Има едно споразумение, което е видимо за обществото – Вашата програма за управление. Очевидно имате скрито политическо споразумение за пропорции във властта – казва Валери Симеонов.
Дължите отговори заради прозрачността на опозицията, на коалиционните си партньори и на обществото! Зная какво ще ми отговорите. Сега ще кажете: Пламен Орешарски, тройната коалиция и до Тодор Живков и до хан Аспарух, че е минал Дунава, са виновни за корупцията и за това, което се случва днес в управлението. (Реплика от ГЕРБ.) Спестете си го! Това го знаем. Дайте отговори какво правите на прага на председателството, на прага на тези предизвикателства, за които Ви говоря, какви от тези проблеми решавате?!
Ние от „БСП за България“ се обявихме за действия срещу паралелната държава на всички равнища. Често хората ни казват: „Дайте ни примери за паралелната държава“. Ето Ви най-яркия пример за паралелна държава на най-високото равнище в държавата – правителството. Едно политическо споразумение за политики за пред хората и друго – тайно, за пропорции във властта, по признание на вицепремиер от властта! Това сте Вие – най-яркият пример за паралелна държава!
И имате два изхода от тази ситуация – или да излезете и да кажете, че Вашият вицепремиер лъже, или да кажете, че е прав, и да публикувате политическото споразумение, което е същността на Вашата коалиция – четворна коалиция за пропорции във власт!“ (Силни ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова!
От името на парламентарна група – господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да говоря за миналото, защото всеки един си е направил своя извод, когато е отивал да упражни конституционното си право – да гласува. Ще кажа само няколко факта от резултатите на днешното управление: намаляване контрабандата на цигари до 7% – това са нива, които смятам, че трябва да бъдат поощрени за политическата воля, за поликата, която правят съответните ведомства.
Искам също така да заявя, че 1 октомври е Международният ден на възрастните хора. Нека да се отнесем с уважение и действително да им пожелаем дълголетие. Правителството ще положи максимални усилия, за да може действително със стъпките, които прави днешното правителство, да има увеличаване на минималната пенсия, а при този икономически растеж да търсим и актуализация на пенсиите в предстоящите години на нашия управленски мандат.
Само мога да кажа, че от 1 октомври минималната пенсия става 200 лева. Да, действително тя е малка, но все пак е много ясен политически знак за това, което правим. Тази добавка ще бъде получена от 820 хил. пенсионери.
Убеден съм, че това трябва да бъде оценено на база политическите усилия, които правим днес, и всичко, което правителството прави и в сферата на образованието. Знаем, че от догодина в бюджета на страната ще се заделят повече от 330 млн. лв. отколкото до сега, защото трябва да се поеме увеличението, което беше направенсо от 1 септември тази година.
Също така искам да споделя пред Вас това, че за образователна инфраструктура за първи път в Програмата „Региони в растеж“ ще бъдат заделени 624 млн. лв. Това действително ще може да подобри условията за подрастващите, за да можем действително да постигнем енергийна ефективност в тази среда за учениците, в която родителите да бъдат много по-спокойни.
Разбира се, в цялото това говорене, убеден съм, че по-смисленият дебат трябва да се води във връзка с предстоящия проектобюджет, който ще бъде внесен в българския парламент. Заедно всички народни представители можем да допринесем за оптимизирането и разпределянето на повече средства и по секторните политики, които днес се нуждаят от допълнително финансиране.
Убеден съм, че правителството със своята отговорност ще подходи много сериозно към тревожността, която има в Европейския съюз по тема „Сигурност“, и съм убеден, че в проектобюджета ще се намерят повече средства за отбрана и сигурност.
Уважаеми колеги от БСП, убеден съм, че Вие ще продължавате да говорите в този си тон. Дори вчера, когато имаше референдум, в който трябваше да се говори за антикорупционното законодателството, което трябва да бъде прието от българския парламент, ние видяхме, че взеха превес личните нападки.
Започнахте тази тема във вчерашния дебат благодарение на Вашия представител Антон Кутев. Това е негова политика, това е негов профил, с които е познат на цялата българска общественост през последните години. Може би в някои от изказванията и аз, и колеги народни представители, сигурно сме се изказвали невъзпитано, но най-важното е да можеш да се променяш и да вървиш към по-добро. Ние, поне това, което знаем, е, че Антон Кутев не може да се промени и няма как да бъде променен, (ръкопляскания от ГЕРБ), но ние не полагаме усилия да превъзпитаваме когото и да било.
Уверявам Ви, че от мен лични нападки няма да чуете, защото съм си извлякъл поуки и знам, че това не е добре нито за политиката, нито за тези, които гласуват за нас. Това, което Ви моля: нека, когато излизаме от тази парламентарна трибуна, да не влизаме в тълкувания на това кой какво е казал.
Отговорността, която носи днес правителството, отговорността, която носи парламентарното мнозинство, може да бъде защитена на всеки един избор, на който ние ще се явяваме. Днес нека да отчетем, че страната ни има икономически растеж – 3,6% за първото полугодие, нека да отчетем, че това, което се очаква към края на годината, е този икономически растеж да бъде 3,9 – 4%. Смятам, че дори и най-песимистичните Ви прогнози дават повече позитивизъм.
Днес страната ни се нуждае от конструктивен диалог, защото ни предстои председателство. За всички мероприятия, които са планирани да бъдат проведени от българския парламент, нека да бъдем поне единни в някои общи цели, които смятаме, че всеки един отстоява и защитава.
Ваше е правото да говорите по начин, по който прецените и смятате, че можете да спечелите избиратели, но изборите са минали и ние сме в началото на един стабилен управленски мандат, който залага на прозрачността, който залага на тази ефективност, която действително ще даде повече добавена стойност за развитието на регионите. Смятам, че там трябва да фокусираме вниманието си, да говорим по тази тема, а не за това какво е казал вицепремиерът Валери Симеонов. Мога да Ви заявя, че ние правим постоянни срещи, и през вчерашния ден сме направили Политически съвет и действително сме отчели и слабостите, които бяха допуснати през последните няколко седмици.
Няма безгрешни хора, важно е, когато сядаме на една маса, да се държим отговорно и да можем да взимаме правилните политически решения, които са в интерес на обществото, на България и на силния Европейски съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Преминаваме към Доклада на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте за лично обяснение.
Надявам се тонът да бъде конструктивен, такъв какъвто заложи господин Цветанов.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Разбира се, че ще е контруктивен тонът, няма как да е друг.
Господин Цветанов! По принцип напоследък, а особено вчера се опитах да говоря за политики. Друг е въпросът, че говорихме за политики и за корупция, във връзка с която някои хора свързват Вашето име, не знам защо?! Ако исках да говоря лично, щях да говоря по друг начин.
Лично бих казал, че Вие няколко пъти, благодарение на Ваши действия, защото Вие казвате: „Вие не се отнасяте лично“, не, благодарение на Ваши лични нападки и на Ваши лични действия като министър, държавата България е осъдена няколко пъти в Страсбург – от Борислав Гуцанов, от бившия вътрешен министър, от кой ли не. Парите, които е изплатила държавата на тези хора, са повече отколкото Вие самият сте декларирали за всичките имоти, които имате. Тоест, ако Ви вземат всички имоти, които имате, и ги върнат на държавата, би било справедливо. Значи, ако бихме говорили лично, бих казал това, ако бихме говорили лично, бих казал, че този тон е внесен от Вас. Вижте си записите от преди пет-шест години, вижте какво сте говорили за един куп хора. По какъв начин Вие свързвахте месеци и години наред Пешо Сумиста, на който един от нашите бивши депутати му беше издал пропуск като шеф на Федерацията по ръгби, и Вие през цялото време свързвахте мен и моята партия с Пешо Сумиста. Вие лично! Конструктивно ли беше, че не мога да се сетя?
Аз Ви предлагам да върнете парите на държавата, защото Вие имате толкова пари. Да върнете парите на държавата, за които е осъдена и които тя е изплатила заради лично Ваши действия. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Лично обяснение – Господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да заявя пред Вас, че не се срамувам от това, което правих като вицепремиер и министър на вътрешните работи, защото общественото одобрение (ръкопляскания от ГЕРБ) за системата за сигурност беше над 50%. Понеже визирате Пешо Сумиста, само да Ви кажа, че той в момента излежава присъда за тежки престъпления и също така се очаква решение на Върховния касационен съд по последната инстанция за убийствата, които бяха документирани, от тази престъпна група.
Уважаеми, господин народен представител, когато се говори по този начин и се търси обидата, нека все пак да дадем заслуженото за това, което направиха всички професионалисти в системата на МВР и екипът с който работих, защото и за отвличанията, и за килърите, и за всичко това, което беше свързано и с последната присъда, която излезе в Италия на последната инстанция и за Евелин Банев – Брендо. Знаете ли колко риск са поели служителите, които работиха по тези разработки? Знаете ли колко беше застрашен животът на всички тези колеги, които работиха по тези разработки? А защо не беше направено в предишен период, си направете сам извода за това, което днес питате и задавате като въпрос от тази парламентарна трибуна.
Горди сме от това, което направихме в сектор „Сигурност“ през периода 2009 – 2012 г., и съм убеден, че това и до ден-днешен се оценява от всичките ни международни партньори и неслучайно и до ден-днешен ме канят на подобни форуми, за да говорим по това как действително сме постигнали тази ефективност в борбата с престъпността.
Последно, ще Ви дам да прочетете Доклада на Европейската комисия от 2012 г. за осезаемия напредък на страната ни и че следващият мониторингов доклад трябва да бъде след година и половина, а не както за Румъния тогава – през шест месеца. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов!
Продължаваме с Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Доклада ще чете госпожа Василева – заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважеми, колеги!
„ДОКЛАД
Относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерския съвет на 9 август 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от господин Велик Занчев – зам-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кап. Живко Петров – директор на Изпълнителна агенция "Морска Администрация" към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Настоящият Законопроект цели да синхронизира българското законодателство с изискванията на Директива на Съвета 2014/112/ЕС от 19 декември 2014 година за прилагане на Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт, сключено от Европейския съюз за речно корабоплаване (EBU), Европейската организация на речните превозвачи (ESO) и Европейската федерация на работниците от транспорта (ETF). Това следва да се постигне чрез изменение на част от нормите в Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), засягащи отношенията между членовете на екипажа на кораб, който плава под българско знаме, и корабопритежателя. В тази връзка се въвеждат стандарти, касаещи организацията на работното време и здравословните и безопасни условия на труд на борда на кораба, като се отчита спецификата на така наречените „мобилни работници“ – членове на корабните екипажи и на обслужващия персонал на пътническите кораби (камериери, готвачи и др.), плаващи по вътрешните водни пътища на Европа. Тези стандарти включват максимална продължителност на работното време за период от 12 месеца, средна продължителност на работното време за една работна седмица, максимална продължителност на работния ден, разпределение на междудневната и междуседмичната почивка, както и на почивките през деня. Пълното транспониране на Директива 2014/112/ЕС следва да се извърши с приемане на изменения и допълнения на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя.
В допълнение, настоящият Законопроект цели да хармонизира в пълна степен Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) с актове на вторичното право на ЕС и актове на международното право, по които Република България е страна. Сред множеството такива актове е и Директива 2014/90/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно морското оборудване и за отмяна на Директива 96/98/ЕО на Съвета, чиито правила са въведени в българското законодателство с Наредба № 54 от 2016 г. за техническите изисквания и оценяване съответствието на оборудването на морските кораби.
Законопроектът предлага и редица промени в Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), които изцяло да въведат в българското законодателство изискванията на Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Понастоящем тя е въведена в българското законодателство с Наредба № 23 от 2011 г. за докладване и разследване на произшествия в морските пространства. Във връзка с пълното ѝ транспониране законопроектът предлага включване на точки в Допълнителните разпоредби на Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), които да дефинират понятия като „много тежко морско произшествие“, „тежко морско произшествие“ и „значително замърсяване на околната среда“. Обръща се също така внимание на разграничаването на правилата и органите, свързани с разследването на произшествия във вътрешните водни пътища спрямо тези, приложими при морските произшествия и инциденти.
Проектът на Закон предвижда и синхронизация с разпоредбите на Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно държавния пристанищен контрол, транспонирана в българското законодателство с Наредба № 12 от 2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол. За тази цел в Кодекса на търговското корабоплаване се въвежда изискване за извършване на определен брой проверки по реда на държавния екологичен контрол на корабоплаването в рамките на една календарна година, като същевременно се установят ясни процедурни правила за осъществяване на контрола по отношение на всеки един параметър.
Не на последно място следва да се има предвид, че на 22 декември 2016 г. Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване е приет от 43-тото Народно събрание на първо четене. Процедурата по разглеждане и приемане на Проекта на закон не е приключена поради разпускането на законодателния орган на 27 януари 2017 г. Междувременно с Писмо № С(20017) 300/3 от 24 януари 2017 г. Европейската комисия официално е уведомила Република България, че с решение от същата дата е поставила начало на процедура за нарушение № 2017/0022 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз за това, че Република България не е въвела в срок изискванията на Директива на Съвета 2014/112/ЕС от 19 декември 2014 г.
След представяне на мотивите не последваха коментари и въпроси.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 9 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерския съвет на 9 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерски съвет на 9 август 2017 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 7 септември 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на търговското корабоплаване.
На заседанието присъстваха, господин Велик Занчев, заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, капитан Живко Петров, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, госпожа Султанка Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Велик Занчев, в частта му, отнасяща се до трудовите права на членове на корабните екипажи и на обслужващия персонал. След него в представянето на Законопроекта се включи и капитан Живко Петров.
Според вносителя на Законопроекта основната цел на предлаганото изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване е да бъдат въведени част от изискванията на Директива на Съвета 2014/112/ЕС от 19 декември 2014 г. в българското законодателство. Това са тези изискванията, които се отклоняват от действащите в момента в страната законови разпоредби относно трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме и корабопритежателя.
В нашето законодателство трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения на членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя са уредени в чл. 88б от Кодекса на търговското корабоплаване и в Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя. За неуредените в тези два акта въпроси субсидиарно приложение намират общите правила на Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. През 2013 г. и в началото на 2014 г. са направени промени с цел съобразяване на българското законодателство с изискванията на Морската трудова конвенция от 2006 г. на Международната организация на труда. В резултат от тези промени правилата, установени в Морската трудова конвенция от 2006 г. относно организацията на работното време на морските лица, работещи на борда на морски кораби, се прилагат и по отношение на морските лица, работещи на кораби, които плават под българско знаме по вътрешните водни пътища на Европа.
В Директива на Съвета 2014/112/ЕС от 19 декември 2014 г. се отчита спецификата в условията на труд и живот на борда на плаващи по вътрешните водни пътища кораби. Тя създава минимални стандарти по отношение организацията на работното време и здравословните и безопасни условия на труд на борда на кораба на така наречените „мобилни работници“ – членове на корабните екипажи и на обслужващия персонал на пътническите кораби, плаващи по вътрешните водни пътища на Европа. Тези минимални стандарти са: максималната продължителност на работното време за приетия референтен период от 12 месеца; средната продължителност на работното време за 1 работна седмица; максималната продължителност на работния ден; минималната продължителност на междудневната и междуседмичната почивка; разпределението на ползването на почивките през ден. Тези стандарти бележат известни различия в сравнение с установените в българското законодателство. Освен това, за разлика от действащите в момента национални правила, съгласно които всички лица, работещи на борда на кораб като част от корабната команда, са членове на корабния екипаж, Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт разглежда и още една категория служители на борда – лицата от обслужващия персонал. Тази категория служители е характерна само за пътническите кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, и включва камериери, готвачи и други служители, които нямат пряко отношение към управлението и експлоатацията на кораба като плавателно средство.
Със Законопроекта се предлагат разпоредби относно статута на капитана и на членовете на корабния екипаж, нова организация и допълване на нормите, регламентиращи трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме и корабопритежателя. Предлага се още създаването на нова норма, с която да бъде установено законовото съдържание на понятието „обслужващ персонал“. Също така се предлагат изменения, с които да се прилагат действащите и в момента законови правила за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, които са общоприложими, независимо дали става дума за член на екипажа на морски кораб, за член на екипажа на кораб, плаващ по вътрешните водни пътища, или за член на обслужващия персонал на пътнически кораб, плаващ по вътрешните водни пътища.
С § 11 от Законопроекта се предлага създаването на три нови разпоредби в чл. 88в, чл. 88г и чл. 88д. Първата от тях урежда специфичните правила по отношение на трудовите правоотношения на членовете на екипажите на морски кораби С втората се регламентират специфичните правила по отношение на трудовите правоотношения на членовете на корабните екипажи и на обслужващия персонал на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища. Последната възпроизвежда съществуващ и в момента текст, относно субсидиарната приложимост на действащото българско трудово законодателство.
Пълното въвеждане на изискванията на Директива на Съвета 2014/112/ЕС от 19 декември 2014 г. за прилагане на Европейското споразумение относно определени аспекти на организацията на работното време в сектора на вътрешния воден транспорт следва да бъде извършено с приемане на необходимите изменения и допълнения на Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя.
Към Законопроекта е изготвено Приложение № 1, в което е разписана частичната предварителна оценка на въздействието на Законопроекта.
След приключване на представянето на Законопроекта и проведеното гласуване с резултати: 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 702-01-12, внесен от Министерски съвет на 9 август 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми д-р Адемов.
Откривам разискванията, колеги. Давам думата за изказвания.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Материята относно Кодекса и промените, които се предлагат, са доста специфични. Не знам доколко внимателно нашите колеги народни представители изслушаха докладите на трите комисии. Смятам, че е редно, тъй като всеки народен представител трябва да вземе информирано решение, когато подкрепя или не даден Законопроект, буквално с няколко изречения да фиксирам основните промени, които се предлагат от Министерството на транспорта.
На първо място се регламентират организацията на работните отношения на екипажите на кораби, плаващи по вътрешни речни пътища, защото до момента такава няма. Регламентира се задължителната почивка на членовете на екипажите, като се фиксира минимум 10 часа почивка в денонощието или 77 часа почивка в рамките на една седмица.
Естествено, тук се отчита спецификата на речния транспорт и капитанът има право да отложи част от почивката на екипажа, като съответно бъде компенсиран. Това е заложено в Европейската директива, която от своя страна е приета на база Споразумение между Европейската комисия, Европейския синдикат на транспортните работници и Съюза на речните превозвачи в Европейския съюз, тоест това е еквивалентът на българската тричленка.
Също така по вътрешните речни пътища в Европа се въвежда така нареченото понятие „обслужващ персонал“. Става дума единствено и само за пътническите кораби, тъй като там съществува такъв персонал – готвачи, сервитьори, камериери, които до момента в българското законодателно са приравнявани като част от екипажа, а това не е така.
Втора съществена промяна е, че с промените в Кодекса се регламентират правилата за работа на Специализираното звено към Министерството на транспорта, което има за цел да разследва инциденти и произшествия в морето. Основната функция на това звено е да подобри безопасността на морския транспорт. Регламентира се обхватът на разследването, а именно кораби, пътуващи под български флаг, без значение къде се е случил инцидентът, или произшествията, които са се случили в рамките на териториалните води на Република България. От обхвата са извадени военни кораби, риболовни кораби до 15 метра, яхти и други.
Не на последно място се въвежда забрана за допуск, която трябва да бъде контролирана от Морска администрация, на кораби под чужд флаг, на които преди това им е отказано заставане на рейд или допускане в пристанище, което е част от територията на Европейския съюз. С това смятам да приключа. Мисля, че по този начин стана малко по-ясно какво се предлага и какво ще подкрепим в Кодекса на търговското корабоплаване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Тишев.
Реплики към изказването на господин Тишев? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Прекратявам разискванията, преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете колегите в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, внесен от Министерския съвет на 9 август 2017 г.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Вносители са Цветан Цветанов и група народни представители на 13 септември 2017 г.
Процедура – господин Кирилов, заповядайте!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моля за процедура за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене, по отношение на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 702-01-10, внесен от Министерския съвет и приет на първо гласуване от пленарната зала на 21 септември 2017 г., с две седмици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Гласуване по така направената процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Гласували 117 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Продължаваме с доклада на Комисията.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 754-01-55, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 13 септември 2017 г.
На заседание, проведено на 20 септември 2017 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 754-01-55, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 13 септември 2017 г.
На заседанието присъства господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет.
Законопроектът и мотивите за неговото внасяне се представиха от господин Димитър Лазаров, който посочи, че предложеният Законопроект има за цел да уеднакви статута на председателя на Държавна агенция „Технически операции“ със статута на ръководителите на службите за сигурност, като се въведе мандатност за длъжността.
Процедурата по назначаване на ръководителите на Държавна агенция „Технически операции“, Държавна агенция „Национална сигурност”, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военна информация” на Министерството на отбраната и Националната служба за охрана се извършва с указ на Президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Този процедурен механизъм въвежда допълнителни гаранции за баланс на институциите и съгласуваност между изпълнителната власт и президента на Република България.
Дейността на тези служби е насочена в областта на защита както на националната сигурност и установения в страната конституционен ред, така и в областта на защита личните права на гражданите.
Ръководителите на органите на службите за сигурност са обвързани с ограничения в броя на мандата си. Предвид спецификата на работата на Държавна агенция „Технически операции“ като специализиран орган за осигуряване и прилагане на специалните разузнавателни средства и с оглед цялостната тенденция в българското законодателство при формирането на подобен тип органи винаги да се определя срок на заемане на длъжността и брой на мандатите се предлага да се въведат и за длъжността „председател“ на Държавна агенция „Технически операции“.
Измененията и допълненията в предложения Законопроект са свързани с необходимостта, от една страна, да се изравни статута на ръководителите на специализираните органи, а от друга – да се ограничи времето за заемане от едно и също лице на длъжността „председател“ на Държавна агенция „Технически операции“.
Приемането на Законопроекта не е свързано с допълнителни финансови средства и същият отговаря на обществените очаквания за доверие и прозрачност.
След проведената дискусия, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения със 7 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 754-01-55, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 13 септември 2017 г.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители, заповядайте.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Действително в Закона за специалните разузнавателни средства – чл. 19, липсва на практика мандатност на председателя на тази Агенция.
С оглед уеднаквяване на практиката и на законодателството в тази насока по отношение уреждане на обществените отношения и правомощията на различните видове агенции, ние сме съгласни, че тази законодателна празнота следва да се попълни, тоест следва да се въведе мандатност и на председателя на тази Агенция.
Мотивите към този Законопроект са изложени, и е защитена, именно тази теза за мандатност. Ние сме съгласни с тази теза, но не сме съгласни мандатът на този председател, който и да е той на тази Агенция, да бъде удължен с още пет години. Това, което колегите са предложили в Закона за Държавната агенция – в чл. 8, ал. 1, е записано, че: „Държавна агенция „Национална сигурност“ се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на Република България, по предложение на Министерския съвет за срок от пет години”. Тук, в този Закон, следва да пренесем същата тази практика. Защото Държавна агенция „Технически операции“ като функции е много по-близка до ДАНС отколкото до Държавна агенция „Разузнаване“. Тя има съвсем различна характеристика от Държавна агенция „Технически операции“. Затова следва да пренесем мандатността от Закона за ДАНС в този Закон, тя да е само пет години.
Уважаеми народни представители, един закон се прави, за да уреди принципно даден вид обществени отношения. Той не се прави с оглед на личността, така както е направен тук, в този Закон.
Ето защо ние на първо четене ще се въздържим да подкрепим този Закон, между първо и второ ще направим предложения – това, което аз изчетох, в общи линии ще гласи именно, че Държавната агенция се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на Републиката, по предложение на Министерския съвет за срок от пет години. Нека да се изчистят думичките „за срок от още пет години“! Тук е препъни камъчето – „още пет години“.
Оттук идва изводът, че тази промяна, този Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства не се прави принципно, а се прави с оглед на личността. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Имате думата за реплики.
Има ли реплики към изказването на господин Попов? Не виждам.
Следващи изказвания?
Заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Във връзка с предложението за промяна в Закона за СРС, отнасящ се до мандатността на председателя на Държавна агенция „Технически операции“, разбира се, че подкрепям колегата Попов, но бих искал да кажа и нещо друго. Моля Ви – когато преди малко тук прозвучаха думи, че дейността ни трябва да бъде в полза на обществения интерес, а не на отделни личности или на партийни, корпоративни, групови и каквито и да са, да бъдем така добри да го вкараме и в предложенията!
На какво сме свидетели в момента?
Председателят на Държавна агенция „Технически операции“ заема тази длъжност от 2013 г. без указ, тоест той вече има мандат от четири години. Ако Вие признавате този негов мандат за легитимен, по сега действащия Закон за Държавната агенция „Национална сигурност“ би трябвало да бъде предложено президентът да подпише указ за една година, тъй като в чл. 8, ал. 1 е фиксирано за пет години. Ако кажете, че тези четири години не представляват мандат, тогава би трябвало да оспорваме легитимността на неговите подписи върху разрешителните за използване на специални разузнавателни средства.
В това предложение с думичките „за още пет години“ ние виждаме един откровен опит да бъде бетонирана отделна личност на длъжността. И тази личност е добре известна – човекът, който сега заема длъжността!
Аз имам резерви и от друго.
На заседанието на Комисията за контрол над службите за сигурност докладът за дейността на Държавната агенция не беше приет. Забележете! Първо.
И второ, сега искам да заявя, че още на утрешното заседание, или на следващо, ние ще внесем предложение в Комисията да бъде изслушан председателят на Националното бюро за контрол на СРС, тъй като той точно имаше претенции и изявления за правомерност при прилагането на специални разузнавателни средства, включително от тази Агенция, включително и от една друга дирекция в друга агенция.
Ако искате да приравните мандатността с тази на Държавна агенция „Разузнаване“, би трябвало да мотивирате и каква е толкова близка дейността на ДАТО с тази на ДАР, или е по-близка до ДАНС? Нали в ДАНС има такава специализирана дирекция? Нали тя се занимава точно с почти същите задачи в една област, както и с ДАТО? Тогава защо искаме да бъде за още пет години?
Бих искал да Ви кажа, че подкрепям това, което каза колегата Попов, и ще се въздържим засега от това гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Имате думата за реплики. Няма реплики.
Изказвания?
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! В Комисията Законопроектът беше приет единодушно, включително и от колегите от всички парламентарни групи, които присъстваха. Разбира се, тяхно право е да правят предложения между първо и второ четене.
Искам да припомня обаче, председателят на ДАТО беше назначен по предложение на Министерския съвет с указ от 2013 г., когато беше изменен Законът и беше създадена Държавна агенция „Технически операции“ – това беше по време на Четиридесет и второто народно събрание. Аз няма да се впускам в дебрите на конституционализма дали може една година да се издаде указ за довършване на мандата, или не може да се издаде една година указ за довършване на мандата, дали може завареният случай да се брои за мандат, след като в досегашния Законопроект не е бил предвиден и мандат пет години.
Законът мина безспорно – говорим не политически, говорим технически, по отношение на изказванията на последния колега. Да, в право са да искат изслушване на Комисията, но това е малко по-друга тема. Няма да я дебатираме имено тук, защото тя е извън този Законопроект.
Искам да припомня, че ръководителите на Държавна агенция „Разузнаване“, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Военна информация“ също имат мандати, това беше 2015 г. със законите, които тук приехме, за да регулираме тези служби – също имат мандат, но не повече от пет години! Мандат пет години, но не повече от още пет години! (Шум и реплики.)
По отношение мандата на ДАНС – това е друга тема. Там ще спорим. Направете Вашите предложения, ще ги разгледаме в Комисията, разбира се, професионално, така както е работила нашата Комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Реплики към изказването на господин Лазаров има ли?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Лазаров! Вие хубаво изложихте фактите, но пропуснахте някои дребни подробности, а е хубаво наистина да разберем, колегите да разберат, какво се случва.
Прав сте, че сегашният директор на Агенцията беше назначен през 2013 г., но пропускате и факта, че август месец неговият мандат беше прекъснат и Министерският съвет направи ново предложение – той да започне нов мандат, като пропускате подробността, че господин Плевнелиев, който тогава беше президент, излъчен от Вашата партия за кандидат за президент, не издаде указ за назначаването на господина, който ръководи в момента Агенцията.
Към днешна дата ние по-скоро се нуждаем от обяснение защо е записано, че му се дава възможност за още един дълъг петгодишен мандат? Не усетихме от Вас да отговорите на нашето усещане, че тази промяна се прави именно интуито персоне.
Аз не оспорвам качествата на господин Китов, който е в момента, но при нас остава неприятното усещане, че се прави нещо задкулисно, че се опитвате да ни наложите една промяна, която по някакъв начин е в ущърб на обществото и на тези най-вече, които по някаква причина биха могли да бъдат и потърпевши, чрез едно неправилно прилагане на Закона за специалните разузнавателни средства.
Вие сам, като ръководител на тази Комисия, сте се сблъсквали не с един и два такива случаи. Хубаво е на нас да ни обясните защо именно в този момент се прави това нещо, а не го направихте миналата година, по-миналата година преди Министерският съвет да прекъсне мандата и да го предложи и назначи наново. Защо се прави тази промяна и защо се предлага да му се удължи мандатът с още пет години? Този мандат цял ли е, не е ли цял в момента? На тези тълкувания Вие не давате никакви обяснения и именно това са основните причини, по които ние се въздържаме. Разбирате ли, остава един неприятен усет, че се прави нещо нередно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други реплики към изказването на господин Лазаров? Не виждам.
Дуплика – заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, не знам на колегите дали им стана ясно, като се изказвахме, но искам да кажа за другите колеги.
Уважаеми колеги, 2013 г. с измененията в Закона за специалните разузнавателни средства, когато беше създадена Държавна агенция „Технически операции“, беше извадена дирекция от Министерство на вътрешните работи и беше създадена самостоятелна агенция, оттогава до внасянето на този Законопроект нямаше мандат, години, брой.
Да, този Законопроект беше гласуван от Вас, беше приет от Вас, уважаеми колеги, не говорете интуито персоне – давате възможност за още един, не давате... Ама просто нямаше мандат! Прочетете какво пише в първия параграф на Законопроекта: „за не повече от пет години“. В сега действащия, не е изменен Законът за специални и разузнавателни средства, не предвижда ограничение в годините – пет, десет, петнадесет, двадесет. Така че тези твърдения са манипулативни, че видите ли това се правело интуито персоне. Редът е същият: предложение на Министерския съвет, указ на президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Други изказвания по предложения Законопроект? Няма.
Моля, квесторите да поканят народните представители в залата, тъй като съставът е доста намален, и народните представители да заемат местата си.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 754-01-55, внесен от Цветан Генчев Цветанов и група народни представители на 13 септември 2017 г.
Гласували 145 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 41.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД НА МЕЖДУВЕДОМСТВЕНАТА КОМИСИЯ ЗА ЕКСПОРТЕН КОНТРОЛ И НЕРАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ОРЪЖИЯТА ЗА МАСОВО УНИЩОЖЕНИЕ КЪМ МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА ЗА 2016 Г. ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 29 АВГУСТ 2017 Г.
Моля да представите Доклада.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2016 г., № 702-00-35, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 13 септември 2017 г., разгледа и обсъди Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2016 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър, Петя Ценова – началник на отдел в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, и Мая Стоилова – главен експерт в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“; от Министерството на външните работи: Ясен Томов – дипломатически служител І-ва степен в дирекция „Политика за сигурност“; от ДАНС: Петър Стоименов, Ивайло Грозев и Николай Петков.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Борисов.
В Доклада са представени целите и обхвата на националната система за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение на Република България, в това число нормативна база, контролни органи и списъци на контролираните продукти, свързани с отбраната, и на изделия с двойна употреба.
По първото основно направление – продукти, свързани с отбраната (ПСО), през 2016 г. Междуведомствената комисия е издала общо 1010 разрешения. В Доклада не е включена информация за разрешенията/удостоверенията за извършване на временен и обратен износ/трансфер с цел ремонт, демонстрации и други.
Междуведомствената комисия е издала 595 разрешения/удостоверения за износ и трансфер на ПСО от територията на Република България. Общата стойност на издадените разрешения е за 1 млрд. 259 млн. евро. През 2016 г. е реализиран износ и трансфер на ПСО на обща стойност 1 млрд. 15 млн. евро. Издадени са 415 разрешения/удостоверения за внос и трансфер на територията на страната на ПСО на обща стойност 524 млн. евро. Общата стойност на реализирания внос и трансфер на територията на страната е 164 млн.евро.
За периода за издадени 190 броя международни сертификати за внос на ПСО.
През 2016 г. Междуведомствената комисия е издала 73 разрешения за транзит и превоз на ПСО и е отказала издаването на шест разрешения за износ, едно разрешение за внос и две разрешения за транзит на ПСО.
По второто основно направление – изделия и технологии с двойна употреба, министърът на икономиката е издал 19 удостоверения за регистрация на износ и трансфер на изделия и технологии с двойна употреба и 4 удостоверения за право за извършване на брокерска дейност с тях, за което се поддържа публичен регистър.
През 2016 г. в рамките на тази група изделия е реализиран износ и трансфер на обща стойност близо 14 млн. евро. През 2016 г. са издадени 22 индивидуални разрешения за износ на обща стойност 24 млн. евро, като по четири от тях няма реализиран износ. Общата стойност на реализирания износ по индивидуални разрешения е над 12 млн. евро.
През 2016 г. в Междуведомствената комисия не са постъпвали заявления за издаване на разрешения за трансфер на изделия и технологии с двойна употреба. Издадени са 28 удостоверения за внос на стойност над 73 млн. евро, като общата стойност на реализирания внос е близо 77 млн. евро, в това число и по 6 удостоверения от 2015 г.
Междуведомствената комисия през 2016 г. не е постановявала откази по подадени заявления за износ и трансфер и не е отказвано регистриране на внос на изделия и технологии с двойна употреба.
След гласуване с резултати: „за” – 19 народни представители, без „против” и „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да вземе следното
РЕШЕНИЕ
по Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 70, ал. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба
РЕШИ:
Приема Доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2016 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Шевкед.
Имате думата за изказвания по така представения доклад.
Заповядайте, уважаеми колеги.
Господин Бойчев, заповядайте, имате думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Докладът на Междуведомствената комисия, разбира се, съдържа информация относно политиката, която провежда нашата страна в изпълнение на всички международни ангажименти, които имаме при експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и изделия и технологии с двойна употреба.
Тук, разбира се, трябва да се говори и за защита на националната сигурност, но моят поглед ще бъде в защита на икономическите интереси на страната.
От доклада се вижда, че през 2016 г. българската страна е реализирала износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната, за 1 млрд. 15 млн. евро.
Същевременно в последните месеци сме свидетели на напрежение, да го кажа, в оръжейната индустрия на страната. Множество протести, свързани с предприети различни действия от държавните органи, които имат отношение към контрола на оръжейната индустрия на страната.
Искам ясно да заявя, че парламентарната група на БСП ще следи внимателно действията на българското правителство в оръжейната индустрия. Ще следим внимателно дали се прилага Законът с еднакъв аршин за всички. Ясно е, че в момента са възложени проверки на всички дружества в оръжейната индустрия на страната. Ще очакваме резултата от тези проверки.
Искам да заявя, че днес по наше настояване министърът на икономиката ще бъде изслушан в Комисията следобед именно по тази тема. Притеснени сме за това, което се случва в българската оръжейна индустрия и искаме някой много ясно да поеме отговорност за това в каква посока ще бъде развивана тя.
Считаме, че този праг от 1 млрд. 15 млн. евро за 2016 г., предвид световната конюнктура, трябва да бъде увеличен следващата година и това може да стане само ако има адекватна правителствена политика, която да подкрепя българските оръжейни производители в техния експорт. Това ще бъде обект на внимание от страна на парламентарната група.
Като констатация и информация подкрепихме доклада, няма как да е по друг начин, но ще следим изключително внимателно всичко това, което се случва в оръжейната индустрия на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Има ли реплики към изказването на господин Бойчев? Няма реплики.
Други изказвания има ли по така предложения Доклад? Няма.
Преди да обявя процедурата по гласуване, искам да помоля народните представители да приветстват гостите от Пловдив, които са в пленарната зала. (Ръкопляскания.)
Продължаваме с процедурата по гласуване.
Предлагам народните представители да одобрят Доклада и предложеното решение.
Моля, народните представители да заемат местата си.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура ли имате?
Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Предлагам процедура по удължаване на срока със седем дни за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
С настоящото гласуване и с настоящата точка приключихме дневния ред за днес.
Следващото заседание на Народното събрание е утре от 9,00 ч.
Обявявам заседанието за закрито. (Звъни.)


(Закрито в 11,04 ч.)



Председател:
Димитър Главчев



Заместник-председатели:
Цвета Караянчева
Валери Жаблянов



Секретари:
Юлиан Ангелов
Сергей Кичиков
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ