Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Валери Жаблянов и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Процедура – заповядайте, господин Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! На основание чл. 55, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение точка шеста от седмичната Програма за работа на Народното събрание – Първо гласуване на Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, да стане точка първа от дневния ни ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Има ли обратно становище?
Гласуваме предложението.
Гласували 173 народни представители: за 145, против 6, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Заповядайте.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, правя процедурно предложение за допуск в залата на Недялко Недялков – заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, и Евгени Евгениев – директор на специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Нека да преминем към разглеждане на Законопроекта и ще подложа на гласуване процедурата, която предложихте.
Преди това съобщение:
Заявление от Джейхан Хасанов Ибрямов – народен представител от парламентарната група на Движението за права и свободи:
„Уважаеми господин Председател, на основание чл. 23, ал. 1, т. 1 и ал. 4 заявявам, че напускам ръководството и състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека в качеството ми на заместник-председател и член.“
И още едно заявление – от Хайри Реджебов Садъков, народен представител от парламентарната група на Движението за права и свободи:
„Уважаеми господин Председател, на основание чл. 23, ал. 3, т. 1 и ал. 4 заявявам, че напускам състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека в качеството ми на член.“
Във връзка с представените заявления информирам народните представители, че съгласно чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, когато народен представител заяви, че напуска състава и/или ръководството на постоянна комисия на Народното събрание, освобождаването му се обявява, без да се обсъжда и гласува. Поради това и народните представители Джейхан Ибрямов и Хайри Садъков са освободени от състава и ръководството на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Заповядайте – смяна в процедурата.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, по процедурата: от Държавна агенция „Национална сигурност“ – Николай Ненков и Евгени Евгениев, директор на специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното предложение за допускане в залата на господата Ненков и Евгениев.
Гласували 171 народни представители: за 169, против няма, въздържали се 2.
Предложението за допускане в залата е прието.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
С Доклада ще Ви запознае председателят на Комисията – народният представител Цветан Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 20 септември 2017 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Държавна агенция „Национална сигурност“ – председателят Димитър Георгиев и директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ Евгени Евгениев, и от Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Красимир Ципов.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от Димитър Георгиев.
В изложението си той посочи, че предвид множеството и съществени промени, които се предлагат да бъдат направени по отношение на досегашната уредба, е възприет подходът за изготвяне на Проект на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, който да отмени действащия. С приемането на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари и изменения и допълнения на други релевантни нормативни актове ще се постигне съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и Съвета, като слабостите на сега действащото законодателство ще бъдат отстранени.
Изпирането на пари, финансирането на тероризма и организираната престъпност често се извършват в международен план и са проблем не само от национално ниво, но и на равнището на Европейския съюз, и в международен план. Потоците от пари с незаконен произход могат да навредят на стабилността и репутацията на финансовия сектор, да застрашат националната сигурност и вътрешния пазар на Съюза и международното развитие.
Динамично развиващите се обществени отношения и терористичните атаки през последните години в Европа показват още по-силна необходимост от актуализиране на международните стандарти и търсене на по-висока ефективност при прилагането им. Това е причината през 2015 г. да бъде приета Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 649/2012 на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на досега действащата Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и отмяна на Директива 2006/70/ЕО. Директивата от 2015 г. значително изменя изискванията за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма и България като страна – член на Европейския съюз, следва да ги въведе в националното си законодателство.
Целите, които си поставя новият Закон за мерките срещу изпирането на пари, са засилване на превенцията за изпирането на пари и финансирането на тероризма, борба срещу корупцията, по-ефективно отчитане на рисковете, увеличаване капацитета на компетентните национални институции за анализ и обмен на информация. Една от основните цели също е запазване стабилността на обществото чрез предпазване от терористични актове и недопускане на финансирането им. Не на последно място е и повишаването на прозрачността и отчетността на юридическите лица и другите правни субекти, които са регистрирани на територията на страната или управляват имущество в страната, както и повишаването капацитета за противодействие и разкриване на рисковете.
Мерките, които се въвеждат с новото законодателство, следва да се изпълняват от две групи лица/организации. От една страна, това са компетентните държавни органи и институции. От друга страна, са категориите задължени лица, които не са съществено изменени от досега включените в обхвата на действащия Закон, но със законодателните изменения се въвеждат нови дефиниции за определяне на мерките, които следва да прилагат, и начините за осъществяването им. С новите изисквания към задължените лица се преодоляват някои дефицити в поведението им като задължени субекти.
Предвидени са два вида проверки – комплексна и опростена, в зависимост от оценката на потенциалния риск от изпиране на пари или финансиране на тероризма. Проектозаконът внася яснота по отношение на случаите, в които задължените по Закона субекти са длъжни да прилагат мерки за разширена комплексна проверка, в хипотезите, формулирани в Директива 2015/848, като е предвидено такива мерки да се прилагат и при ситуации с друг, по-висок риск по критерии, разписани в Закона.
Регламентирано е създаването на междуинституционална работна група с акт на Министерския съвет на Република България, която да изготви и актуализира Национална оценка на риска.
Очаква се да се постигне по-висок превантивен ефект с въвеждането на по-строги санкции за неспазване на Закона, както и подобряване на контролните функции на надзорните органи.
За повишаване нивото на обмен на информация се предвижда въвеждане на използването на допълнителни електронни средства за получаване, анализ и обмен на информация. Изрично е уредена и възможност за предоставяне на информация по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от ДАНС сертификат за достъп.
Сред основните промени е изричното формулиране на задължение за всички учредени на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и лицата им за контакти, както и за всички физически и юридически лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, и лицата им за контакт да получават, да разполагат и да предоставят в определени от Закона случаи точна информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици.
Съществени промени са предвидени и в предложения нов режим за установяване произхода на средствата, с които се цели по-висока ефективност, административна икономия и гъвкавост съобразно вида на сделката или операцията, рисковия профил на клиента и прочее.
Предвиждат се промени и по отношение на действащия режим на Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари с цел постигане на административна икономия.
Контролът по прилагането на Закона се осъществява от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, като проверки на място на задължените по Закон лица ще се осъществяват от определени от председателя на Агенцията служители на дирекция „Финансово разузнаване“.
По отношение на административнонаказателните разпоредби са предвидени наказания както за физическите, така и за юридическите лица при неизпълнение нормите на Закона. Предвидено е и публикуване на интернет страницата на ДАНС на информация за всички влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания.
Правоприложението на нормите на новия Закон за мерките срещу изпирането на пари следва да доведе до намаляване риска финансовите институции в страната да бъдат използвани за прикриване и интегриране на финансови средства с неустановен произход, за намаляване нивото на престъпленията, генериращи финансов резултат, в това число корупция, за повишаване доверието в институциите, за повишаване нивото на взаимодействие между националните институции и международните им партньори в страните – членки на Европейския съюз.
Проектът е предоставен за съгласуване от асоциациите и професионалните организации на лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 през месец септември 2016 г. През месец октомври е проведено обсъждане с изразилите готовност за това организации.
Със Законопроекта са предвидени съответните промени и в Закона за мерките срещу финансиране на тероризма. Прецизирани са и норми в други относими нормативни актове.
В разискванията взеха участие народните представители Иван Иванов, Красимир Янков, Димитър Стоянов, Веселин Марешки, Диана Саватева, Тодор Байчев, Волен Сидеров и Цветан Цветанов. Народните представители повдигнаха въпроси, свързани с капацитета за правоприложение на Закона, с обхвата на задължените лица, с дефинициите на „действителен собственик“ и „подставени лица“, както и необходимост от експертно прецизиране на някои норми с оглед отстраняването на противоречието с други норми, уредени в действащите специални закони.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, без „против“ и 8 „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Предстои доклад на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
С доклада ще ни запознае председателят на Комисията народният представител Димитър Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроект на Закон за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.

На заседание, проведено на 7 септември 2017 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроект на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
На заседанието присъстваха представители на Държавна агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите.
Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Николай Ненков – заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, който посочи, че предвид множеството и съществени промени, които се предлага да бъдат направени по отношение на досегашната уредба на мерките срещу изпирането на пари, е възприет подходът за изготвянето на проект на нов Закон за мерките срещу изпирането на пари, който да отмени настоящия.
Законопроектът има за цел привеждането на българското законодателство в пълно съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, международните стандарти, Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма, както и на задължителни резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
Със Закона се определят мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение.
Предвижда се навременен достъп до информация от финансов, административен и правоприлагащ характер, която е необходима на звената за финансово разузнаване за надлежното изпълнение на техните задачи. В проекта са посочени категориите информация, които представляват служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, ако информацията не е класифицирана като държавна тайна по смисъла на същия Закон.
Като механизми, позволяващи сътрудничество и координация на национално равнище при разработването и прилагането на политики и дейности за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, се разграничат две основни групи – механизъм за извършване на национална оценка на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма и съвместни инструкции за взаимодействие между звеното за финансово разузнаване, от една страна, и органите за надзор, прокуратурата, службите за сигурност и обществен ред и други държавни органи и институции, имащи компетентност в областта на превенцията и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, от друга страна.
Контролната дейност по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари е предвидено да се извършва от дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“.
След проведената дискусия, при която народните представители изразиха подкрепата си към Законопроекта, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения с 6 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта на Закон за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
С доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае народният представител Анна Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.

На свое заседание, проведено на 4 октомври 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи – господин Красимир Ципов – заместник- министър; от Държавна агенция „Национална сигурност“ – господин Евгени Евгениев – директор дирекция „Финансово разузнаване“ и госпожа Анна Гочкова – началник отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Евгени Евгениев, който посочи, че с него се цели привеждането на българското законодателство в пълно съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, международните стандарти, Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма, както и на задължителни резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.
Със Законопроекта се определят мерките за превенция при използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, организацията и контролът по тяхното изпълнение, както и кръгът на задължените лица.
Господин Евгениев посочи, че мерките за превенция включват комплексна проверка на клиентите на задължените по Законопроекта лица, събиране, изготвяне и съхраняване на документи и друга информация, оценка на риска от изпиране на пари, разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти, разкриване на друга информация за целите на Закона, контрол върху дейността на задължените субекти и обмен на информация.
С Проекта на закон се предвижда навременен достъп до информация от финансов и административен характер, необходима на звената за финансово разузнаване при изпълнение на техните задачи.
Изрично е уредена възможността за предоставяне на информация по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от Държавна агенция „Национална сигурност“ сертификат за достъп, като за определени категории информация е предвидено това да се извършва посредством защитени канали за електронна комуникация при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
Проектът предвижда контролната дейност по прилагането на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари да се извършва от дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“.
В дискусията взеха участие народните представители Филип Попов, Крум Зарков и Данаил Кирилов. Господин Попов отбеляза, че проектът излиза извън рамките на транспонираната в него директива и повдигна въпроси, свързани с тълкуването на думи и изрази, използвани в Законопроекта, които биха създали затруднения при прилагането на Закона.
Господин Зарков отбеляза, че парламентарната група „БСП за България“ ще се въздържи при гласуването на Законопроекта.
Господин Кирилов заяви, че той ще подкрепи така предложения Законопроект и посочи, че при обсъждането между първо и второ гласуване би следвало да се вземат предвид и постъпилите от различни организации становища.
По Законопроекта са постъпили становища от: Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на българските застрахователи, Асоциацията на организациите на българските работодатели, Българската асоциация за потребителско кредитиране, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, „Пейнетикс“ АД (дружество за електронни пари) и представители на български неправителствени организации.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
С доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм ще ни запознае заместник-председателят на Комисията народният представител Даниела Савеклиева.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, №702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 4 октомври 2017 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за мерките срещу изпирането на пари.
На заседанието присъстваха: от Министерство на вътрешните работи – Ангел Мечков – служител в сектор „Изпиране на пари и измами с фондове на Европейския съюз“ в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, от Държавна агенция „Национална сигурност“ – Николай Ненков – заместник-председател, и от Министерство на финансите – Калоян Симеонов – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и Анна Бъчварова – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика“.
Законопроектът беше представен от заместник-председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ Николай Ненков.
Със Законопроекта частично се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията.
Определят се мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение.
Разписаните мерки за превенция включват:
1. Комплексна проверка на клиентите.
2. Събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване.
3. Оценка на риска от изпиране на пари.
4. Разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти.
5. Разкриване на друга информация за целите на закона.
6. Контрол върху дейността на задължените субекти и обмен на информация.
Мерките за комплексна проверка са:
1. Идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация.
2. Идентифициране на действителния собственик.
3. Събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите отношения, които са установени.
4. Установяване на произхода на средствата.
5. Текущо наблюдение върху установените делови отношения.
Разписани са и общи правила, особени правила и изключения, правила за извършване на опростена комплексна проверка и правила за извършване на разширена комплексна проверка в зависимост от направената оценка на риска.
В сферата на компетентност на Комисията попада определянето на задължени субекти в чл. 4 от Закона, като доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и системи и техни представители, застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници със седалище в Република България с изключение на обвързаните застрахователни агенти по смисъла на Кодекса за застраховането, инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране, органи по приватизация и други.
Разписани са особени правила при прилагането на мерките за комплексна проверка по отношение на бенефициентите по застрахователни договори.
Предвижда се включването на нова категория информация, получена от „Централен депозитар“ АД, която касае издаването и разпореждането с безналични финансови инструменти. В тази връзка, в „Преходните и заключителните разпоредби“ на Закона са предвидени необходимите изменения в Кодекса за застраховането и Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране.
В хода на дискусията народният представител от парламентарната група „БСП за България“ Румен Гечев, заяви решението на групата да гласуват „въздържали се“ по Законопроекта, поради субективизъм и неяснота в редица от текстове му.
Заместник – председателят на комисията Адлен Шевкед обяви решението на парламентарната група „Движение за права и свободи“ също да гласуват „въздържали се“, поради мнението, че противно на решението на правителството за облекчаване на административната тежест за бизнеса, тя се увеличава.
В свое писмено становище от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изтъкват, че наред с положителните промени, Законопроектът създава „силно рестриктивна национална правна рамка по отношение на прилагането на комплексна проверка на клиента от издателите на електронни пари, която значително ограничава възможностите за развитие на пазара на електронни разплащания в България“.
В становищата си от Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници правят предложения по конкретни текстове от Законопроекта и споделят мнението за нарастване на административната тежест.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 7, без „против“ и „въздържали се“ – 11 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Савеклиева.
Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. С него ще Ви запознае председателят на Комисията – народният представител Кристиан Вигенин.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.

На свое редовно заседание, проведено на 20 септември 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.
Законопроектът беше представен от господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Държавна сигурност“, господин Евгени Евгениев – директор на дирекция в същата Агенция, госпожа Цветелина Стоянова – началник сектор в същата Агенция, госпожа Анна Гочкова-Цаловска – началник отдел в същата Агенция, както и инспектор Ангел Мечков – сектор „Изпиране на пари и измами с фондове на Европейския съюз“ при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ към Министерството на вътрешните работи.
Настоящият Законопроект има за цел определянето на мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както организацията и контролът по тяхното изпълнение. Изпирането на пари, финансирането на тероризма и организираната престъпност представляват значителен проблем, за преодоляването на който следва да се предприемат мерки не само на национално равнище, но и на ниво Европейски съюз.
Проектът на закон въвежда в националното законодателство разпоредбите на Директива 2015/849 нa Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията.
При изготвянето на текста на Директивата са взети предвид международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на терористични дейности и разпространението на оръжия за масово унищожение на Специална група за финансови действия от месец февруари 2012 г.
С оглед изискванията на Директива 2015/849 са предложени множество мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, които съгласно Законопроекта включват комплексна проверка на клиентите, рисковете и информацията около финансовите операции. Всички изисквания за извършване на комплексна проверка на клиентите следват както от разпоредбите на Директивата, така и от международните стандарти. Също така се разширява и кръгът от лица, които попадат в дефиницията за видна политическа личност, и спрямо които задължително се прилагат мерки за разширена комплексна проверка. Това се налага, за да се уеднакви дефиницията с изискванията на Директивата. Въвежда се задължение за установяване на източника на богатство на тези лица, с оглед на транспонирането на разпоредбата на чл. 20 от Директивата и на изискванията на международните стандарти – Препоръка 12 и тълкувателните бележки по нея.
Също така се въвежда изрична дефиниция „банка фантом“, съответстваща напълно на тази в чл. 3, т. 17 от Директивата, с цел да бъдат обхванати и финансовите институции или институциите, извършващи дейности, еквивалентни на извършваните от кредитните институции и финансовите такива.
В Преходните и заключителните разпоредби към Законопроекта е формулирана подробна дефиниция на понятието „действителен собственик“, която съответства напълно на дефиницията в чл. 3, т. 6 от Директивата.
Изрично е въведена възможността да се иска спиране на сделка или операция, която предстои да бъде извършена извън територията на Република България, както и възможността такава сделка или операция да бъде спряна на територията на страната по искане на чуждо звено за финансово разузнаване, което се налага поради изискванията на Директивата – чл. 32, параграф 7, и на Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления и финансиране на тероризма.
В Глава седма на Законопроекта са включени разпоредби, уреждащи оценката на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, които имат за цел транспониране на чл. 7 и чл. 8 от Директивата и постигане на съответствие с Препоръка 1.
Предвижда се чрез Законопроекта да бъдат уредени и правомощията на контролните органи от Държавна агенция „Национална сигурност“ при извършване на проверките, както и задълженията за оказване на съдействие на контролните органи от страна на задължените по Закона лица и от държавни органи, това е необходимо във връзка с постигане на съответствие с изискванията на Директивата, Препоръките на FATF и Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране на пари.
В последвалата дискусия народният представител господин Иван Иванов отбеляза, че Законопроектът съдържа редица слабости, част от които са отбелязани и от неправителствените организации, представили становища по него. В отговор господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Държавна сигурност“, информира членовете на Комисията, че е решено да бъде сформирана работна група, която да разгледа внимателно Законопроекта и да внесе необходимите промени между първо и второ четене.
В заключение председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове подчерта важността на този Закон и призова да бъде подкрепен, но с условието работната група да отчете представените становища и да подобри текстовете преди окончателното му приемане от Народното събрание.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 4 гласа „за” и 3 гласа „въздържал се“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
От вносителите някой желае ли да вземе думата? Не.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, заповядайте.
Уважаеми колеги, имам удоволствието да Ви информирам, че на Балкона наши гости са младежи от град Самоков, по покана на народния представител Валентин Милушев. (Ръкопляскания.)
Имате думата, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес ни е предложен за обсъждане Законопроект за мерките срещу изпирането на пари. Безспорно такъв Закон е нужен на обществото, предвид уродливите практики, които са се установили, но все пак искам да Ви кажа, че ние от „БСП за България“ имаме забележки, и то сериозни. Закона ще подкрепим, но си запазваме правото да искаме налагането на промени и отпадането на някои норми, които са предложени в настоящите текстове, за да можем да го подкрепим и на второ четене.
Какво имам предвид? На територията на Европейския съюз общото застраховане е изключено от обхвата на този действащ Закон. Общото застраховане е с ниска степен на риск, краткосрочно по време и паричните средства нямат инвестиционен ефект. Никъде досега не се е доказало финансиране на тероризъм или пране на пари чрез общо застраховане. Считам, че позицията на застрахователите в България към настоящия Закон е правилна и те с право настояват за извършването на такива промени.
Друга промяна, за която също настояваме, е по отношение на издателите на електронни пари, тъй като те ще бъдат поставени в едно неравностойно положение спрямо останалите такива, които действат на територията на Европейския съюз. На тях ще им се вмени една административна тежест, а именно комплексната проверка, което те няма как да изпълняват, тъй като нямат нужния капацитет.
Отделно от това, ни се предлагат и правни норми, които няма да произведат абсолютно никакъв правен ефект – дайте да си го кажем това. В Комисията го обсъждахме с председателя на ДАНС – цитирам: „Съществено задължение на тези лица и правни образувания е да предоставят информация относно действителните собственици при извършване на проверки. Предвидено е и задължение при поискване на такава информация, да се предостави на дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС.“ Става въпрос за регистрацията на фирми чрез подставени лица. Това, същото лице, което е подставено, с една декларация или по някакъв друг начин да декларира или да покаже кой е истинският собственик?!
Това е меко казано несериозно, колеги. В крайна сметка защо ще се прави и ще се регистрира фирма чрез подставено лице, след като ще се разкрива кой е действителният собственик? Тук задължително трябва да бъде преработено и да бъде поднесено в такава форма, че нормата да произвежда правно действие, а не да бъде чисто формална и декларативна.
Бих желал да обърнем внимание на още нещо. Проектът въвежда забрана за откриване или поддържане на анонимни сметки или сметка на фиктивно име, както и откриването и поддържането на анонимни депозитни сертификати или депозитни сертификати на фиктивно име. И досега, в сега действащата нормативна уредба не се допуска анонимна сметка – дайте да си го кажем, няма какво да го увъртаме. Това е чисто формално изискване.
Друг е въпросът, че сметка може да се открие чрез неистински документ за самоличност или такъв, който удостоверява кой си, но служителите, които работят в съответната банка, нямат достъп до базата данни на МВР, за да могат да проверят дали това е действителното лице, което се представя и иска да разкрие сметката.
Разширява се кръгът от лица, които попадат в дефиницията за видна политическа личност, спрямо които задължително се прилагат мерките за разширена комплексна проверка. Това се налага с цел да се постигне съответствие с дефиницията за видна политическа личност.
Тук се връщаме на дебатите, които вървят от началото на седмицата – кой е братовчед, кой е кум, кой сват и така нататък. Мисля, че също се нуждае от едно прецизиране до коя степен на сватовство може да бъде проверявано лицето, дали това важи само за назначенията, или и за прането на пари.
Друго, което искам също да подчертая. Чисто формален е документът, който предвижда комплексна проверка на всеки разкриващ сметка или извършващ случайно операция за повече от 15 хил. евро, или равностойността им в български левове и извършва сделки в брой за над 5 хил. лв. И към настоящия момент има действаща уредба, която задължава всяко едно лице да попълни декларация за произход на парите. Не зная някой проверява ли тези декларации, прави ли си труда да ги проверява, или не, но такава нормативна уредба е налице към настоящия момент и тя си действа?!
Също така е интересно всички тези данни къде ще се съберат и кой ще ги обработва?! Няма ли да се затруднят органите на МВР и ДАНС да си изпълняват преките задължения по защита на собствеността и правата на гражданите и тяхната неприкосновеност и да се впуснат в една чиста бумащина, като разглеждат документи, които са постъпили по определени сделки?!
Искам да Ви кажа, че настоящият Законопроект предвижда една излишна административна тежест и по отношение на юридическите лица с нестопанска цел. В огромната си част, да не кажа 99%, това са юридически лица, предимно пенсионерски клубове, спортни клубове, читалищни настоятелства, църковни настоятелства. Няма как на тях да им се вмени да проверяват даренията, паричните потоци на дарителите, кой е дарителят и така нататък, тъй като те нямат нужния административен и професионален капацитет.
В резултат на всичко изброено досега, се връщам на първоначалната ни теза, че ние ще подкрепим Закона на първо четене, но ще настояваме за отпадане на някои разпоредби, както и за преработването на някои нормативни уредби, които са предложени към настоящия момент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Имате ли реплики, колеги?
Изказване – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Така внесеният Законопроект създава условия да търсим отговори на няколко въпроса.
Първо, доколко е ефективна до този момент работата на институциите, на съответните звена с правомощията, които са имали по нормативната уредба към днешна дата?
Какъв е отчетът за работата на Дирекция „Финансово разузнаване“ в Държавна агенция „Национална сигурност“? Ние не знаем какво точно е необходимо на база на този отчет и анализа, който ни бъде предоставен, да направим, за да бъде по-ефективна работата.
Иначе, звучи гръмко: Законопроект за мерките срещу изпирането на пари. Изглежда и много европейско – на база на директива, ние приемаме закон. Само че, колеги, директивата на Европейския съюз – първо, не е императивна, не е задължителна за страните членки. И, второ – с така предложения Законопроект се разширява обхватът.
И веднага следващият въпрос: има ли капацитет държавата да изпълнява разпоредбите на така предложения Законопроект? Има ли експертен капацитет, кадрови или тези разширени правомощия, големият обхват ще даде възможност на държавата, разбирайте – управлението на ГЕРБ, да използва целево за определени лица?
Аз твърдя, че няма капацитет нито в Държавна агенция „Национална сигурност“, нито в другите звена да прилагат така предложените текстове в Закона за всички лица. След като ще плашим народа, че е много важно да приемем този Закон, защото той е свързан с променената среда за сигурност, с финансирането едва ли не на тероризъм и ние трябва да го пресечем, то нека да бъдем откровени, защото в текстовете на Закона, а и в мотивите е предвидено да бъдат разследвани лица, които се занимават с политическа дейност, техните близки. Дали това не е следващият орган, на който се вменяват със закон възможности да бъде юмрук на държавата, юмрук на Бойко Борисов, или понеже се приема в Закона – юмрук на Цветан Цветанов.
В последните дни си задаваме въпроса: всъщност кой ще има възможността да използва силата на партията и държавата? (Реплики от ГЕРБ: „Кой? Кой?!“.)
Правомощията на тези звена, които ще прилагат Закона, дали ще бъдат използвани целево, или ще се работи по начина, по който благовидно ни се представя?
Има ли усещането в България за сигурност? Има ли усещането, че държавата, управлявана от ГЕРБ, ще изпълнява законите, така както очакваме – като в демократично общество?
Една управленска нищета, липса на законодателство, между другото и за този Закон във Вътрешна комисия председателят на парламентарната група, който съвместява и председателството на Вътрешната комисия, обяви, че във връзка с аргументите, които бяха изложени от опозицията, отново ще има работна група. Значи, управляващите, изпълнителната власт внасят Законопроект, в който отново ще трябва да се търсят промени в така предложените текстове, за да има консенсус.
Парламентарната група на управляващото мнозинство, изпълнителната власт явно при законодателството имат разминаване или се опитват да внушат, че може да се намери диалог. Вие внасяте Законопроект с конкретни текстове, имате мнозинството – явно, че след една година, започвайки да го прилагате, хората ще усетят ефекта върху главите си, върху гърба си от репресията, която предвиждате. Компенсирате тази управленска нищета и немощ с възможности за всяване на страх, щото това, което се предлага с конкретните текстове, е точно опит утре държавата, използвайки възможностите на нас – законотворците, с гласуването на законопроекти, да всяват страх.
С всяване на страх няма да управлявате дълго, дами и господа от ГЕРБ! Слагайки народа до стената – очаквайте, че той ще реагира! Ще реагира адекватно на натиска, който оказвате. Осъзнайте се и работете за народа си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Има ли реплики? Няма.
За изказване – народният представител Цветан Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не смятам, че е лошо, когато се създават работни групи, защото парламентът има водеща роля при окончателното приемане на всеки един законопроект.
Изпълнителната власт е във възможността да инициира законодателна промяна, както и народните представители го правят между първо и второ четене. Силата на истинския парламентаризъм е когато действително засилим ролята на парламента и на съответните комисии, които имат пряко отношение към секторните политики.
Що се касае до това, което беше визирано от колегите от БСП, аз искам да им предложа – участвайте активно в работната група, защото работната група не е само за народните представители от различните парламентарни групи. Идеята на работната група е да бъдат поканени представители от всички неправителствени организации, които към настоящия момент в диалога, който е изграден между Вътрешната комисия и неправителствения сектор, ние винаги чуваме и различното мнение. И затова се прави тази работна група. И затова, след като, ако бъде приет, разбира се, Законопроектът, ще предложим да има удължен срок между първо и второ четене, за да можем действително да прецизираме законодателството, което е внесено от изпълнителната власт и да можем да приемем устойчиво законодателство, което да даде пълна гаранция за неизползването на институциите за политическа репресия или за това, което в момента правите опит да внушите в залата.
Аз Ви гарантирам, че никога, по никакъв повод – и това го показахме и в Закона за частната охранителна дейност, имаше различни мнения между самите асоциации и представители на частната охранителна дейност, защото ние не искаме и те да се противопоставят, затова направихме работна група, тя вече работи. Всички тези, които искат да участват активно от Вътрешната комисия, са поканени. Знаете, че за всяка една инициатива, която правим, винаги каним абсолютно всички представители на всички парламентарни групи, защото смятаме, че това е силата на многообразието, което има в парламента и във всички парламенти, които е имало досега.
Колеги, аз смятам, че е по-добре и нека да гледаме позитивно и да поощряваме създаването на подобни работни групи, които могат действително да прецизират и да създадат едно устойчиво законодателство и с противоречията мисля, че е най-лесното то да бъде провокирано и това може да бъде направено, но не смятам, че е най-полезното за парламентаризма и за парламента в България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Реплика – господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Цветанов, Вие казахте, че можете да бъдете гарант да не се използват органите за политическа репресия. Не можете да бъдете гарант Вие!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Не аз! Парламентът!
КРАСИМИР ЯНКОВ: Вие на практика не можете да бъдете гарант!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Парламентът! Парламентът!
КРАСИМИР ЯНКОВ: Изправяте се и говорите от чие име – от името на парламентарната група? От името на парламента говорите?! (Шум и реплики.)
Господин Цветанов, явно че ще трябва да си припомняме какво се е случвало в България за последните десет години, откакто е учредена и работи с българските граждани Политическа партия ГЕРБ.
И аз Ви предупреждавам, че с тези текстове, така предложени, Вие отново ще използвате държавата, за да репресирате нашите съграждани. Аз не се притеснявам в лично качество или някои от колегите, но това, което Вие давате възможност с приемане на такива закони, утре ще го употребите. И Ви предупреждавам, че това със сигурност ще доведе до реакция от страна на хората. А Вие ми обяснявате, че с работна група може да се работи.
Предлагате законодателство, имате мнозинство и ще го гласувате, защото до този момент не сте чули нито един наш аргумент по всички законопроекти, които сте предложили, макар и малко, предложени в този парламент и сега обяснявате – какво? Че работната група решава всички въпроси. Абсурд!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Други реплики има ли? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Янков, аз смятам, че могат да бъдат дадени примери за действително умелото Ви използване на институтите за политическа репресия и мога да Ви припомня тези периоди – в 2013 г., тези народни представители, които бяха тук и това формирано мнозинство, което реализирахте във Вашия управленски мандат. И аз мога да Ви дам себе си, като един пример, който може винаги да го имате предвид, защото – кажете ми, беше ли нормално председателят на една парламентарна група, който участваше в предизборен период, да внесе анонимен сигнал? Това не беше ли въвличане на българските институции за политическа репресия?
Искаме да направим гаранция в българския парламент това да не се допуска. И точно това предлагаме, защото Вие знаете, че както по Закона за частната охранителна дейност, така също и за този Закон, предложенията, които направихме при обсъжданията, е да бъдат изчистени възможностите изпълнителната власт чрез подзаконови нормативни актове да допълват закон.
И това е силата на тези работни групи, в които участваме заедно с неправителствения сектор и те приеха този подход, защото знаете, че когато изразих подобно мнение във Вътрешната комисия, както представителите на частната охранителна дейност, така също и представителите на неправителствените организации приеха този подход, защото действително, когато ние приемем тук закон, това е гаранцията. И няма да позволим с подзаконови нормативни актове да се допълва законът, с което действително могат да се създадат подобни усещания. (Шум и реплики.)
Е, как да няма? Защото и в този Законопроект също има подобен подход и ние казваме, че това ще бъде променено. И това ще го направим заедно, ако решите да участвате, но ние ще участваме заедно с неправителствения сектор, защото знаем, че те са част от българското общество, а ние трябва да дадем пълната гаранция с една прозрачност при приемането на законодателството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Други изказвания?
Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, повечето аргументи бяха представени вече, но все пак, доколкото се касае за законопроект, който отчита съществено европейско законодателство, бих искал да кажа следното.
Този Законопроект инкорпорира конкретно и коректно една голяма част от европейските разпоредби. Тоест, от тази гледна точка ние не бихме имали проблеми с коректното въвеждане на законодателство, което е важен елемент от нашата законодателна дейност.
В същото време обаче този Законопроект излиза значително извън обхвата на необходимите за въвеждане директиви. От тази гледна точка можем да кажем, например, че се разширява обхватът на лицата, които подлежат на съответните проверки, и то по две линии – едната е заради това, че са изброени в Закона, а другата е, че значително са снижени праговете във всяка една от сферите, подлежащи на проверка в сравнение с предвиденото в Директивата. Не че е некоректно.
Това теоретично е възможно от гледна точка на европейското законодателство, но тук възниква въпросът: първо, възможно ли е съответните отговорни по Закона институции да се справят с огромния обхват дейност, който ще им се вмени чрез този Закон, ако бъде приет в този вид?
И, второ, че силно ще затрудни дейността на икономическите и финансовите оператори.
И като говорим за работна група, аз се питам как е изготвен този Закон, тъй като логично е при такова чувствително законодателство на един предварителен етап да бъдат отчетени мненията на съответните организации и институции, които имат отношение към него. Наистина се впечатлих от броя на организациите, които впоследствие са изпратили своите становища, което означава, че на предварителен етап или мнението им не е зачетено, или просто не е поискано.
Става въпрос за една поредица от организации. Държа да ги изчета, защото все пак трябва да отчетем техния ангажимент, и това само показва значението на този Закон и колко голям обхват от икономически и финансови дейности той засяга. Става въпрос за Българската асоциация за потребителско кредитиране, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на българските застрахователи, Българската асоциация на застрахователните брокери, Асоциацията на застрахователните брокери в България, Сдружение „Обединени застрахователни брокери“, становище от група неправителствени организации, тъй като и тяхната дейност е в обхвата на този Законопроект, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българската асоциация за лизинг и Дружеството за електронни пари.
Изрично подчертавам това, защото бих искал тези много конкретни предложения, които са направени от неправителствените организации, да бъдат отчетени сериозно в дейността на работната група, която, както разбираме, има ангажимент не само от страна на ДАНС, но и от страна на парламентарната група на ГЕРБ и на Вътрешната комисия да бъде създадена, защото тя е в интерес на всички. Аз бих предложил принципен подход – да бъдат все пак коригирани въпросните прагове и обхват на проверки и ако видим, че институциите и съответно операторите имат възможността реално да прилагат този Закон, след това на един следващ етап да се премине към допълнително снижаване на тези прагове, ако се прецени, че това е възможно и необходимо.
Разбира се, остават нашите колебания по отношение на възможността този Закон, ако бъде приет в този вид, да бъде използван не само за политическа, но икономическа репресия. Така че тук наистина е въпрос, който ние самите ще следим много отблизо, и, разбира се, с помощта на нашите европейски партньори ще направим необходимото това да не бъде допуснато.
От наша страна днес даваме политически знак, защото не може да има ефективна борба с корупцията, ако няма ефективна борба с изпирането на пари. Ще подкрепим Законопроекта, но, разбира се, ще участваме активно с предложения в дейността на работната група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Реплики? Няма.
За изказване – народният представител Валери Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Извинете, може ли да удължите времето на групата, господин Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Удължете го.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние като че ли по инерция, без да се замисляме, започваме да приемаме едно законодателство, чийто дух и чиято буква все повече се отдалечават от основополагащите принципи на съвременното свободно и демократично общество, от конституционните права на гражданите, които са записани в нашата Конституция. Все повече нормативни документи и актове, създадени извън българския парламент, започват да се приемат безкритично под формата на закони от нашето Народно събрание. Струва ми се, че трябва да бъдем изключително внимателни, когато под формата на Закон срещу изпирането на пари се предлагат по същество различни техники за ограничаване на гражданските права и свободи.
В този Закон се съдържат два основни елемента.
Първият е: всички възможни средства, с които държавни и недържавни институции, попадащи в списъка на така наречените „задължени лица“, събират информация, проверяват информация и създават информационни масиви в сътрудничество с правоохранителните и правоприлагателните органи за икономическата дейност на гражданите. Искам да напомня и на инициаторите на Законопроекта, и на почитаемите съставители на така наречените „европейски директиви“, че с тези директиви те все повече нарушават основополагащите принципи на функционирането на Европейския съюз.
Какво означава да се поставят под контрол на банката така наречените „делови отношения“? Или не само на банката. Отворете да видите какви, с извинение за израза, недомислени формулировки съществуват вътре в тези текстове. Кой ще проверява деловите отношения и какво ще проверяват на деловите отношения? На някой да му е известно, че има банкова тайна, тайна на кореспонденцията – на личната и на служебната, че чл. 34 от нашата Конституция, уважаеми колеги, постановява тайна на личната кореспонденция?
На изброените задължени лица им се възлага да проверяват идентификацията на клиентите на съответното учреждение. Как ще ми проверявате идентификацията? Идентификацията може да ми я проверяват държавните органи. Вътре не е разписано как става проверката на тази идентификация. В една от точките, да не я цитирам в момента, за да не изгубя времето, пише, че и с други средства може да се проверява идентификацията. Ама, тук в основните права на гражданите е записано, че никой не може да бъде следен, филмиран, да му се проверява кореспонденцията. Този Закон така, както е предложен в момента, е на границата на нарушаване на Конституцията и на основните права на гражданите, и в случая няма никакво значение дали става дума за Европейска директива, Европейския парламент или някакъв друг екстериториален орган.
Правата на българските граждани са наше задължение, уважаеми колеги народни представители, и когато приемаме такива текстове, трябва да сме напълно наясно за последиците от тях.
Няколко въпроса относно обхвата на Закона. Той е абсурден. Обърнете внимание на списъка на задължените институции, които трябва да се занимават с тези проверки. То няма институция, където да се внасят два или три лева от гражданите и която да не е записана в този списък. Обърнете внимание на нивата, за които се изисква събиране на информация за деловите отношения. Категорично възразявам срещу това да се събира информация за деловите отношения на гражданите. Как ще се събира информация за деловите отношения? По-голямо убийство за частната инициатива – съжалявам, че от Социалистическата партия трябва да държим такива лекции – по-голямо убийство за частната инициатива от това аз не мога да видя.
Един от принципите на свободната конкуренция на пазара включва аз да имам право, или който и да е от гражданите да има право на тайна в това отношение. Какво означава банката да събере информация за деловите ми отношения? Къде отива тази информация? Отива ли при моите конкуренти? Банката явява ли ми се конкурент, защото съвсем ясно е, че чрез свързани дружества огромна част от финансовите предприятия на територията на България контролират един куп други отрасли, които са извън финансовия сектор. Какво им даваме ние в ръцете, извинявайте? Не говоря в случая за репресивните органи на държавата. Малко ли им е монополът в момента на банките и на финансовите институции, че им предоставяме и това – бази данни, информация за клиентите, за физически лица, за делови отношения, право да контролират кореспонденцията? Къде отива Конституцията? На кино, с извинение за жаргона.
Много моля, преди да се пристъпи към по-нататъшно разглеждане на този Закон тук, искам да уточня, че аз изрично ще гласувам „против“. Това е абсурден Законопроект, антиконституционен.
Искам да обърна внимание и накрая върху названието на Закона. Уважаеми колеги, не може да има Закон с название и със заглавие, в което фигурира жаргон. Какво значи „изпиране на пари“?! Ама, моля Ви се – изпиране на пари, Закон срещу изпиране на пари! Ако онези, които пишат директивите, не са особено грамотни, българският народ е създал азбука и писменост, с още няколко други народи.
Мога да Ви предложа няколко варианта на заглавие на Законопроекта. Може да бъде за мерките срещу легализиране на незаконни доходи, или нещо подобно. Предполагам, че има Правна дирекция тук в Народното събрание, ще дадат варианти. Това е идиотщина: изпиране на пари. Извинявайте, да гласуваме това нещо! Е, как да го гласуваме?! Какво значи да се перат пари?! Моля Ви се, това е законодателен орган!
Какво значи в Закона да фигурира понятието „видни политически личности“? И тази идиотщина ли да гласуваме?! Кои са видни, какво означава това? (Шум, реплики и оживление от „БСП за България“.) В списъка са изброили членовете на Управителния съвет на Българската народна банка. Те най-напред не са политически личности, какво търсят в този Закон?
На всичкото отгоре са записали и „членове, ръководители и заместник-ръководители на международни организации“. Те попадат под друга юрисдикция, как този Закон ще се отнася до тях?!
Извинете, това е изключително слабо съчинение (смях и оживление от „БСП за България“), изключително – от заглавието до последната буква! Аз не виждам как човек даже може и да се въздържи по този Законопроект? Просто трябва да направи компромис със съвестта си, с Конституцията и със всичко каквото може, за да подкрепи това елементарно, лишено от съдържание съчинение на някакво еврочиновничество, които вече наистина са ни взели тези от периферията за някакви, на които могат да пробутват всякакви текстове.
Призовавам към разум и да се отхвърли Законопроектът. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Реплики?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Жаблянов, разбирам емоционалността Ви. Самият аз бях емоционален, изказвайки се по така предложения Законопроект. Но ми направи впечатление, че Вие смятате, че има недомислени текстове. Мислите ли, че вносителите са наивници, господин Жаблянов? Мислите ли, че това се прави случайно? Това е конкретната ми реплика към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други реплики?
Ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Уважаеми господин Янков, не мога да разгранича двата мотива, когато са писани тези текстове. Често пъти човешката глупост граничи и със злонамереност. Обикновено злонамерените хора, когато подготвят някакви текстове, те са и глупави. (Смях и оживление от „БСП за България“.) Така че не мога да кажа кое е водещото при съставянето на тези текстове, или обикновената некадърност на чиновниците в институциите, които ни ги пробутват. (Реплики.)
Няма нищо общо с тероризма тази работа. Ама, нищо общо, тук да сме наясно с това. Това е една политическа глупост. Това е опит за налагане на контрол върху инициативата, върху свободите на българските граждани, върху свободомислието на българските политически дейци и институции, върху партиите в България и върху целия ни обществен и политически живот под формата на това – откъде са Ви стотинките.
Искам да Ви кажа, че Указ 56 даваше повече свобода за стопанска инициатива от това, което в момента правим. Някой от Вас чел ли е този Указ? Отворете го да видите какво дават на хората. Дадоха право на хората да карат такси, без да имат таксиметров апарат вътре и смятаха на километър. Спомняте ли си? Спомняте ли си?! Това го даде тогава Централният комитет на Българската комунистическа партия – онази антипазарна партия, даваше на хората право да изчисляват километрите в таксито по километража и да Ви приберат сумата, без да Ви издадат бележка. Това беше при социализма.
При големия пазар тук, който шества и тържествува, не можете да похарчите 3 лв., без да се отчетете на Европейската комисия. Това каква частна инициатива е, уважаеми колеги? Каква частна инициатива?! Тя е потъпкана. Смачкана е частната инициатива в името на трансдържавни, транснационални и наднационални финансови и други органи и институции, които душат такива като нас и им изцеждат последните стотинки в джобовете. Последните стотинки! (Реплики от ГЕРБ.) Говоря за българските граждани, не Ви визирам конкретно Вас.
За съжаление, такъв икономически ред създаваме. Това не е закон, свързан със сигурността. Този закон има отношение към икономическата дейност на държавата, към икономическата политика, към финансовата политика и не виждам защо водеща тук трябва да бъде Комисията по вътрешна сигурност, ред и така нататък. Тези органи и без това имат прекалено много правомощия. Постоянно се занимаваме с техните системи за подслушване тук през два-три месеца.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): Времето!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Много Ви благодаря за напомнянето, госпожо Дукова. Към Вас – най-топли чувства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
За изказване – народният представител Димитър Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Все пак за яснота – Законопроектът въвежда евродирективи, които са задължителни. Ако преждеговорившият, преждеговорившите искат България да излезе от Европейския съюз, има си легални законови начини. (Оживление в „БСП за България“, реплики.) Предизвикайте референдум – има вече пример във Великобритания – да се произнесат българските граждани да напуснат Европейския съюз. Аз това разбрах от изказването – видите ли, този Закон бил въведен от едни служители, български чиновници, спомена се и за европейските чиновници, за Европейския парламент. Въвеждат се евродирективи, уважаеми колеги! Предизвикайте…
Вчера също стана въпрос, някъде се засегна тази тема. Предизвикайте референдум. Съберете подписи България да напусне Европарламента. „БГ екзит“ ли, как ще бъде, Вие можете да съчинявате творения – направете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Има ли реплики?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нека да бъдем сериозни, а да не правим поредното шоу. Понеже говорите какво прави страната ни, как се подчиняваме на Европейския съюз, на всички международни договори…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Към господин Лазаров!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: …има, господин Лазаров, „изпиране на пари“ като престъпление против финансовата система. Има правна уредба и дефиниция за изпирането на пари и тя датира в исторически план от 1962 г., дори 1612 г. в Англия. Другото, има международноправна уредба. Въпросът за мерките срещу изпирането на пари е уреден нормативно в няколко международноправни акта, по които България е страна. Мога да Ви кажа: Единна конвенция за упойващите вещества от 1961 г. – в сила в Република България от 1968 г.; Конвенция за психотропни вещества от 1971 г. – в сила в Република България от 1976 г.; Конвенция на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, приета във Виена в 1988 г. – в сила в България от 1992 г.
Моля Ви, дръжте се сериозно! Знам колко е важно да направите популистко изказване. Нека да се държим отговорно и да се базираме на факти, на дефиниции.
Господин Лазаров, моля Ви, не влизайте в тона на тези, които провокират да правим безсмислен дебат, защото страната ни се нуждае от това законодателство. Всички тези, които са го приемали в исторически план – виждате, говорим за 1968 г., 1978 г., 1998 г., 1992 г. Разбира се, има още много, ако искате, ще Ви извадя специално на Вас, господин Жаблянов, защото Вие се отнесохте неуважително към българските народни представители, към българските институции и се разграничихте от европейските институции. (Реплики и възгласи от „БСП за България“.) Това го наблюдаваме от вчера, когато водихме дебата, във всичко, което дискутирахме тук. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ако действително БСП възприема тази посока, просто кажете: България трябва да се ориентира на изток. Но ние няма да подкрепим и българските граждани няма да Ви подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Втора реплика – господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Господин Лазаров, имам въпрос към Вас. Прав сте, че трябва да има референдум, защото когато България влезе в НАТО и в Европейския съюз, нямаше референдум. Никой не попита българския народ дали е съгласен да влезе в НАТО и в Европейския съюз. Може би сте прав, че е малко късно, но трябва да има такъв референдум и суверенът – българският народ, да се произнесе по този важен въпрос, защото действително ще знаем тогава къде се намира България. Благодаря Ви. (Реплики, шум, възгласи в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Паунов.
Има ли трета реплика?
Господин Лазаров, заповядайте за дуплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! По отношение на референдума за влизане в НАТО – да, това е форма, която би могло да бъде приложена тогава. Аз предлагам на колегата да седне в групата на „Атака“, защото това беше тяхна идея. Разбирам, че развивате тезата на „Атака“. Няма лошо.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): Гласувал съм „против“, когато нямаше „Атака“.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Може ли да продължа, господин Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, господин Паунов!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По отношение на референдумите – да, наистина е форма. Например в Швейцария беше подложено на референдум дали да закупят самолета „Грипен“, или не. Беше отхвърлено. Така че има всякакви форми – имаше референдум и за „Белене“, но…
Заключвайки, уважаеми колеги, наистина трябва да се отнасяме сериозно. Референдум – предизвикайте го, България да излезе от Европейския съюз. Предполагам, ще си носите и политическите дивиденти от всичкото това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Лично обяснение – заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цветанов! Това че сме хора на крайностите е известно, нали? Няма да се налага да го аргументирам от трибуната.
Не виждам защо на базата на обсъждането на законопроект Вие правите генерални изводи за цивилизационния избор на държавите, нациите и обществата?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Така го каза колегата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Репликата не е реплика, а е лично обяснение от мен към Вас. А колегата, ако искате да разговаряте с него, имате възможности.
Не виждам какви са основанията, когато се обсъжда Законопроект в явно нарушение и ограничаващ конституционните и граждански свободи на българските граждани, Вие да излизате с аргументи, които са от времето на третия интернационал. Това не ми се иска дори да го коментирам. В моето изказване се позовах на текстовете в предложения Законопроект и на нищо повече.
Що се отнася до понятието „изпиране на пари“ – това, че то е разписано и фигурира в някакви международни актове, включително и на Организацията на обединените нации, не означава, че не е жаргон. Мисля, че можете да попитате всеки специалист по български език и литература да Ви каже какво е това, всеки специалист, който се занимава с гражданско и с всякакво друго право – какво означава изпиране на пари? Недейте, моля Ви, да се подвеждате по тази, обхванала обществото извън България… (Реплики от народния представител Станислав Иванов.)
Ако обичате, помолете господин Иванов да се сдържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов, времето Ви изтече.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Така че, генерализирайки цивилизационния избор на държавата, не пробутвайте закони, които са антиконституционни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
За изказване – заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, ще приема поканата на господин Цветанов да се придържаме към фактите, а те са следните, когато касае така нареченото на жаргон „пране на пари“.
Уважаеми колеги, според официална информация на Евростат и на националната статистическа агенция на САЩ за миналата година укритите пари в офшорните зони на Европейския съюз са един трилион евро – хиляда милиарда! В САЩ са един трилион и деветстотин милиона щатски долара – близо два трилиона.
В същото време незаконно, разбира се, укритите данъци в рамките на Европейския съюз са около 160 – 190 милиарда евро по данни на Евростат, а са намерени законови вратички, пропуски в данъчното законодателство да се укрият още между 50 и 70 милиарда евро. Като съберем тези числа – какво се укрива вътре в Европейския съюз, колеги, се получава числото 260 милиарда евро по официална информация за Европейския съюз, а в офшорните зони – един трилион евро. Тоест разликата, уважаеми колеги, е 740 милиарда евро в полза на офшорните зони.
Възниква въпросът: докога ще ни занимават някои представители на Европейската комисия с дребнотемие и гонене на трохи? В Европарламента с министри на Европейската комисия имах честта и удоволствието да коментираме икономическата политика. Направих предложение пред колегите, правих и презентация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за това, че решаването на така нареченото „пране на пари“ трябва да започне не с дребнотемието и Директива № 17, а със закриването на офшорните зони.
Кой създаде офшорните зони? Световният политически и финансов елит. Защо – за да крадат и да си крият парите. Докато малките и средни фирми в България, във Франция, във Финландия, в Румъния пълнят бюджета на държавата, големите финансови акули, които са закупили голяма част от политическия елит на САЩ и Европа, ни занимават – с какво? С дребнотемие!
Българският парламент защо не излезе с предложение? Защо ще се занимаваме с петте лева на Иван Иванов, а няма да се занимаваме с трите трилиона евро, които се крият в офшорните зони? Откъде накъде пари, откраднати от България, излезли в офшорните зони, с години се връщат в България, купуват активи, на които трябва да робуват нашите деца и внуци? Откъде накъде?! А тук ще обсъждаме понятието „крадене на пари“.
Уважаеми колеги, Европейската комисия не си върши работата и ни пробутва директиви, чрез които да се занимаваме с дребнотемие.
В заключение, смятам, че основното направление на борбата с така нареченото „пране на пари“ и с криенето на данъци е да закрием данъчния рай – офшорните зони, рай за финансовите и политическите акули и обида за редовите граждани на Европейския съюз, които си плащаме данъците. Благодаря Ви. (Ръкопляскания в „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми проф. Гечев.
Реплики?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На днешното заседание маските паднаха. Видяхме една парламентарна група, която системно, но днес вече по-официално се разграничи от Европейския съюз е започна да дава назидателен тон към европейските институции и към държавите – членки в Европейския съюз.
Но никой не говори за миналото, защото аз си спомням, когато седяхме по опашките. Държавата ни тогава не беше в Европейския съюз, не беше и в НАТО. Аз си спомням, когато се роди моята голяма дъщеря 1995 г., бяхме на режим на водата, бяхме на режим на тока и не можех да си купя памперсите, защото те просто липсваха от витрините в магазините.
Спомняте ли си това, което се случи, господин Гечев, с фалита на банковата система 1995-1996 г.? За голямо съжаление, липсата на политическа воля не доведе до това да има възмездие и българските избиратели да знаят кой е виновен за краха на техните спестявания, защото всички тези възрастни хора, които днес не получават достойни пенсии, е благодарение на всичко това, което преживяхме в началото на демокрацията. А тогава нито бяхме в НАТО, нито бяхме в Европейския съюз и един долар беше 3000 лв. Само да Ви кажа, че днес два лева се равняват на едно евро.
Днес мога да Ви кажа, че страната ни има икономически ръст и за първи път от 10 години, което казах и вчера, ние днес сме икономически просперираща държава и това е благодарение на усилията на България като член в Европейския съюз. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Само да Ви върна пак в исторически план. Заслугата да влезем в Европейския съюз 2007 г. е на тогавашното парламентарно мнозинство, което се е формирало, и усилията на всички институции, на всички правителства. Вие управлявахте 2007 г. и тогава се гордеехте с това, че сме влезли в Европейския съюз, а днес казвате, че не е трябвало да влизаме в Европейския съюз. Значи не сте били искрени към българските граждани и през всички тези години, когато назовавате нещата, ги назовавате по начин, както Ви изнася.
Кажете, господин Гечев, като реплика, която Ви отправям: какво се случи с парите на българските данъкоплатци и на българските граждани? Техните спестявания просто ги няма. (Шум и реплики в „БСП за България“.) Кажете кой беше виновен и каква беше вината, че страната ни не е в Европейския съюз? Защото, ако беше в Европейския съюз, това нямаше да се допусне. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Цветанов, не можах да разбера, тъй като в репликата Ви нямаше нищо за офшорните зони и криенето на трилиони, а се връщате в други исторически времена, които аз вече веднъж Ви обясних.
Вие, господин Цветанов, и Вашата група признахте професионализма на министъра на финансите на правителството Виденов, който в момента е подуправител на БНБ. Вие обиколихте света, господин Цветанов, и Вие гласувахте за заместник-министър на финансите на Виденов господин Димитър Радев – високо квалифициран, който е шеф на БНБ. Вие гласувахте служебен министър на финансите и заместник-министър на финансите, който е от екипа на Финансовото министерство. (Реплика от народния представител Цветан Цветанов.) Така че Вие признавате този висок професионализъм. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Ограбването на банките няма нищо общо с правителството – нито едно, тъй като по Конституция банките се управляват от друга институция.
Но тъй като Вие задавате въпроси къде са отишли парите – парите са отишли у едни невероятни, нечувани, добри тъщи, които купуват по шест апартамента на добрите момчета. Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания от „БСП за България“, възгласи „Браво! Браво! Браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Е, господин Гечев!
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Нинова.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Нямат време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имат една минута. (Шум и реплики.)
Моля Ви за ред в залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Председател, колеги, няма да Ви позволим за втори път да внушите на българското общество, че БСП е антиевропейска партия. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Направихте го по време на предизборната кампания по следния начин… (Шум и реплики в ГЕРБ.) … когато в предизборната кампания казвах: „Няма да позволим да сме втора ръка хора в Европейския съюз“, Вие казахте: „Тези ще ни извадят от Европейския съюз. Днес същото изречение го произнася господин Юнкер и казва: „Няма да позволим България да са на втора скорост в Европа. Когато казвахме: „Не искаме да ядем храна второ качество“, Вие казахте: „Ето ги антиевропейците“. Днес кой води битката срещу храната второ качество за Източна Европа спрямо Западна Европа? – Господин Юнкер.
Тоест, твърденията Ви от предизборната кампания: „Те ще извадят Европа“, днес като политики се прилагат от десните. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Да сте чули някой от нас да казва, че няма да гласуваме този закон, защото искаме да извадим Европа? (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не манипулирайте хората!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Паунов.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Нашата теза е, че зад европейската директива, която подкрепяме, вкарвате текстове, които са противоконституционни за България. Няма да Ви позволим да рушите българското държавно устройство, криейки се зад европейска директива.
Много ясно Ви казахме – ние този закон на първо четене ще го подкрепим, заради европейските правила, но на второ четене ще отхвърлим текстовете, с които…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: … нарушавайки българската Конституция, лишавате български граждани от техните законни права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Какво по-ясно от това да Ви кажа?
И спрете да манипулирате с тази антиевропейска тема, защото нямам време, но много примери мога да дам кой е антиевропейска партия. Ще се възползвам… (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте по начина на водене, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, Вие нарушихте правилника, защото това не беше по темата.
Другото, което е, Вие зададохте този тон да излезете във възможното време за дебата по законодателството и упрекът, който отправихте към европейските институции за това, че изпълняваме стриктно техните указания. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)
Аз правя процедура, не говоря с Вас, госпожо Нинова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, не се обаждайте!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин председател, моля Ви! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви за ред в залата!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Само да Ви кажа – Вие днес декларирахте, че не е било справедливо влизането Ви в Европейския съюз. Това го каза и господин Паунов. (Шум и реплики в „БСП за България“.) Той каза, че е трябвало да има референдум. Той го каза. Той е представител на Вашата парламентарна група. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Народни представители от ДПС влизат в залата.)
От тази гледна точка, разбира се, че трябва да го назовем. И тук се оказва, че най-големите евроатлантически настроени партии, това са всички останали с изключение на Вас.
Защо тогава, госпожо Нинова, когато говорите за всички тези грехове, защо не подкрепихте мажоритарната система? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защо не подкрепихте? Защо не подкрепихте един референдум, който българските граждани дадоха, и те бяха над 2,5 милиона?
От тази гледна точка нека да бъдем искрени. Вие не се съобразихте с референдума, а говорите постоянно за референдум. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
За изказване – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, все пак предлагам да се върнем към Законопроекта, ако нямате нищо против, защото последния половин час се говори за всичко друго, но не и за Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Че и повече.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Исках да бъде по-мек.
Уважаеми колеги, защо е този дебат, защо се изкривява дебатът по един Законопроект, който е хармонизационен? Това е първият въпрос, който трябва да си зададем. Причината е една-единствена – напоследък се забелязва много трайна тенденция, когато хармонизираме директиви, какъвто е този Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, който трябва да хармонизира изискванията на Директива 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г., и изведнъж залата се разбунва като кошер и стигаме до членството ни в Европейския съюз.
Причината е една-единствена – тенденцията, която се забелязва в законодателството напоследък, директивите да не се хармонизират по начина, по който са дадени, а да се отива много отвъд тях. Какво е това – пренатягане ли, самоунижение ли, какво точно означава този подход в законодателството?
Не е само този случай. Предстои да гледаме измененията в Кодекса за социално осигуряване. Там ще видите за какви извращения става въпрос от директивите, от регламентите, от цялото европейско законодателство. Обърнах внимание в комисията, когато имаше блиц контрол на министъра на финансите.
По повод на този законопроект Ви казвам и това: в хармонизирането на тази директива също се отива много отвъд самата директива. Защо, питам? Да дойдат от Министерския съвет тези, които представят законопроекта, тези, които са го правили, и да обяснят защо. Нещо повече ли ни е нужно, отколкото на другите европейски страни, или ние си имаме тук някакви тайни замисли – да използваме европейските директиви, за да си пробутваме ченгеджийските номера? (Ръкопляскания от ДПС.) Или нещо друго – да използваме директивите в законодателството да удряме определени сектори от бизнеса или определени хора в бизнеса?
Парламентарната група на ДПС от тук нататък по тази тема ще бъде безкомпромисна. Четем директивата и четем разликата. И този, който я е направил, ще идва тук да обяснява на народното представителство, на Народното събрание и на пленарната зала защо ни вкарва в този мач. И Вие, като управляваща партия в тази коалиция, според мен сте длъжни да следите този процес. Защото в крайна сметка ние тук няма да се превръщаме в панаир и в цирк заради намеренията на някой чиновник или на някое министерство, или на който и да било друг. Хармонизацията на законодателството ще бъде такава, каквато е Директивата! Или, ако има изменения, те да бъдат подробно обяснение с мотиви.
Ние от ДПС ще подкрепим Законопроекта с това условие. Всичко, което не е в Директивата, няма да бъде подкрепено на второ четене. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте по начина на водене.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, моля Ви да не позволявате в залата да се създават условия за манипулиране на парламентарното и обществено мнение. Да е жива и здрава дъщеричката на господин Цветанов! Годините, за които той говори, че нямал пари за памперси, той работеше в едно от направленията на „Кадри“ при Жоро Янакиев и получаваше офицерска заплата. Моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Той каза, че е нямало памперси просто, а не че е нямал пари за памперси.
Има ли други изказвания?
Закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за мерките срещу изпиране на пари с вх. № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г.
Гласували 175 народни представители: за 166, против 1, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
С това приключихме със законодателната дейност.
Заповядайте за процедура.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, във връзка с този сериозен дебат, който се проведе в пленарната зала, предлагам срокът за предложенията между първо и второ четене по Законопроекта да бъде с максималния срок от три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Вие го казахте и в изказването.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 159, против няма, въздържали се 2.
Предложението за максималния срок от три седмици за предложенията между първо и второ четене на Законопроекта е прието.
Продължаваме в 11,00 ч. с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 29 септември 2017 г. до 5 октомври 2017 г. от:
- народния представител Нона Йотова към Боил Банов – министър на културата, относно средствата, постъпващи в Национален фонд „Култура“. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата следва да се отговори в пленарното заседание на 13 октомври 2017 г.
Писмени отговори за връчване от:
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народните представители Стоян Мирчев и Явор Божанков;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски;
- министъра на здравеопазването Николай Петров на въпрос от народния представител Валентина Найденова;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски;
Още един отговор на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Отново отговор на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски от министъра на икономиката Емил Караниколов.
Писмен отговор от:
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски.
Пак на народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски отговаря заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
Отново на същите народни представители отговаря министърът на младежта и спорта Красен Кралев.
Писмен отговор от:
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- министъра на здравеопазването Николай Петров на въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- министъра на здравеопазването Николай Петров на въпрос от народния представител Десислава Костадинова-Гушева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Ахмед Ахмедов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Пенчо Милков;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Пенчо Милков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Николай Тишев;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народния представител Светла Бъчварова-Пиралкова;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Стоян Мирчев;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Полина Цанкова-Христова;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Александър Сабанов.
Започваме с питане от народния представител Ивелина Василева и народния представител Димитър Бойчев относно спазване на разпоредбите, имащи отношение към риболовния капацитет и възможностите за риболов, и коректно прилагане на процедурите от страна на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Питането е към Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите.
Имате думата, уважаема госпожо Василева, да развиете питането. Разполагате с три минути.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, нашето питане касае поддържането на Регистъра на риболовните кораби и коректното прилагане на процедурите от страна на Изпълнителната агенция за рибарство и аквакултури.
Хипотезата, която искам да развия пред Вас, е следната. Един рибар има лодка – четириметрова лодка, и желае да извършва риболов по стопански начин. Съгласно разпоредбите на Закона за рибарството и аквакултурите, стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва от юридически лица и еднолични търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.
В Закона има ясно разписани процедури за необходимия набор от документи, които трябва да бъдат представени, заедно със заявлението, което подават кандидатите за издаване на разрешителни за стопански риболов. Съгласно Закона, разрешителното се издава в 14-дневен срок, а в случай на отказ изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури или оправомощено от него длъжностно лице трябва да издаде мотивирана заповед, която подлежи на обжалване. В същото време трябва да се гарантира равновесието между риболовния капацитет и възможностите за риболов. За това се издават нови разрешителни само при наличие на свободен капацитет.
Съгласно чл. 18а от Закона за рибарството и аквакултурите, възможност за прекратяване на действието на разрешителното за извършване на стопански риболов и на издадените въз основа на него удостоверения за право за извършване на стопански риболов има само ако две поредни години корабът не е извършвал риболовна дейност. Корабите с прекратени разрешителни на това основание се отписват служебно от Регистъра на риболовните кораби, а освободеният капацитет остава в полза на държавата и впоследствие се разпределя между риболовни кораби, желаещи да бъдат вписани в Регистъра на риболовния флот и да придобият правото да извършват риболов.
При срещи с избиратели от Бургаския избирателен район многократно бяхме алармирани, че от администрацията на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури не се приемат заявления с мотива, че не е обявена процедура, а в същото време, независимо от наличието на свободен капацитет, не е инициирана процедура по преразпределяне на свободния капацитет. Такава процедура не е стартирана дълго време, а съгласно нормативната уредба е необходимо да бъде стартирана. За тази цел е необходимо да има яснота и кои имат желание да участват в процедурата.
В тази връзка нашето питате към Вас е: по какви причини Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – Деловодството, административните служби на Агенцията отказват да приемат заявления по административен ред, и какво ще предприемете, за да осигурите, да гарантирате справедливото преразпределяне на свободния капацитет чрез гарантиране на публичност и прозрачност на процедурата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Давам думата на министъра на земеделието, храните и горите да отговори на питането в рамките на пет минути.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Василева, уважаеми господин Бойчев! Съгласно Вътрешните правила за организация на деловодната дейност и документооборота в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури всички входящи документи се регистрират в деловодната система на Агенцията. Във връзка с твърдението за отказ за приемане на заявления за извършване на стопански риболов, бих искал да Ви уведомя, че бе извършена вътрешна проверка на документацията в Агенцията и не бе установено отказ за прием от заявления. Ще го проверя още веднъж, защото Вие казвате, че в Деловодството са отказвали да приемат. Нещо повече, от началото на тази година ИАРА е издала 129 безсрочни разрешителни за стопански риболов.
По отношение на управлението на риболовния флот, всички държави – членки на Европейския съюз, в това число и България са длъжни да предоставят на Европейската комисия годишни доклади относно баланса между риболовния капацитет на своя флот и възможностите за риболов. В докладите за 2015 г. и 2016 г., наред с анализа на икономическите, техническите и биологичните индикатори на риболовния флот, Агенцията е предвидила и мерки за адаптиране на сегментите от флота, за които има установен структурен излишък на капацитет. Същите са включени в План за действие по отношение на небалансираните сегменти на флота.
Съгласно тези мерки се предвижда през 2017 г. да бъдат отписани от Регистъра на риболовните кораби тези плавателни съдове, които не са извършвали риболовна дейност през 2014 г. и 2015 г. Към настоящия момент тече процедурата по отписването на тези риболовни съдове, а освободеният капацитет ще бъде разпределен по реда на националното законодателство. Съгласно разпоредбите на националното законодателство – това е Наредба № 54/2006 г. – всички кораби, използвани за извършване на стопански риболов във водите на Черно море или превоз на продукти от риболов, трябва да бъдат вписани в Регистъра на риболовните кораби. Вписването се извършва след осигуряване на свободен капацитет, което е задължение на собственика на риболовния кораб, и след вписване в Регистъра на корабите, воден от Изпълнителна дирекция „Морска администрация“. В този смисъл, вписването на риболовни кораби чрез осигуряване на свободен капацитет се явява постоянен процес, който не налага задължително провеждане на процедура за разпределение на свободен капацитет.
До момента процедури за разпределение на свободен капацитет са се провеждали, когато е имало наличен, достатъчно свободен такъв. Това, което имам предвид, е, че свободният брутотонаж, изразен в брутотона, следва да бъде достатъчен, за да обезпечи съответната мощност, изразена в киловати, и обратното.
От друга страна, към настоящия момент процедура по разпределение на капацитет, проведена през 2016 г., е в процес на съдебен контрол. В случай че съдът отмени Заповедта за разпределение на свободен капацитет от 2016 г., е необходимо Агенцията да разполага с наличен такъв, който да бъде предоставен на жалбоподателите, без да се засегнат правата на лицата, които са получили капацитет по процедурата. Говорим за 2016 г. Следва да се има предвид, че съгласно европейското законодателство за България има определено ниво на риболовния капацитет, което не може да бъде превишавано.
Във връзка с осигуряването на прозрачност и публичност при разпределянето на риболовския капацитет на 21 септември 2017 г. стартира производство по издаване на общ административен акт за разпределяне на риболовния капацитет. На интернет страницата на ИАРА са публикувани уведомления и Проект на заповед на изпълнителния директор за разпределение на риболовния капацитет. По този начин се осигурява възможност и срок на заинтересованите лица да участват в производството чрез писмени предложения и възражения. Агенцията се ангажира да осигури необходимата публичност и прозрачност на процедурата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Следват два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Явно има смисъл да задаваме въпроси, защото виждам, че вече има процедура в ИАРА по по-голяма прозрачност на преразпределение на капацитета.
За съжаление, господин Министър, не знам кой Ви е подвел. Наистина има такива случаи на неприемане на документи и на върнати хора. Можем да Ви предоставим координатите на тези хора, защото те бяха в нашите приемни дни. От там имаме техните координати и знаем каква е ситуацията. За съжаление, има непрозрачност и нашият въпрос е точно в тази връзка. Не може ли да се направи Регистър на чакащите с приети документи и съответно на свободния капацитет, за да се избегне този субективен фактор? Хората се връщат с презумпция едва ли не те да отидат и да си намерят свободен капацитет от други, които са били в този Регистър, които са се отказали, за да ползват някакво предимство. И наистина боравенето с тази информация през ИАРА става по абсолютно непрозрачен начин. Нашият въпрос е точно този: да се направят два регистъра – със свободния капацитет, съответно с чакащите, които искат да регистрират такива съдове за стопански риболов, и всеки да си знае. Дори да има и правила, ако трябва, да е първи по време, първи по право, но това да бъде една ясна процедура, защото виждаме, че към този момент няма такава. Аз пак казвам, този въпрос може би е предизвикал факта, че има раздвижване в тази посока, но наистина има още много какво да се прави. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Уважаеми министър Порожанов, заповядайте за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Още веднъж благодаря.
Безспорно има смисъл от всеки въпрос, зададен в парламентарната зала. Потвърждение на това е и предният въпрос отпреди месец за риболовните дневници. В момента е в ход и се финализира методологията, която да бъде свързана с целия процес по отпадането на вписването, на риболовните дневници, на методологията за извадка на проверка и така нататък, за което Ви благодаря.
Поемам ангажимент да има ясна разяснителна кампания, която да се направи и от Министерството, и от Агенцията по отношение на свободния капацитет, разпределението на свободния капацитет, за да е ясно на абсолютно всички заинтересовани и за да няма елемент на спекулация с информация.
По отношение на регистъра за чакащи, нека да погледна, тъй като Наредбата урежда тези въпроси, дали се предвижда подобно нещо и дали се налага да има такъв, при положение че правилата следва да бъдат ясни и трябва да има разяснителна кампания. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Порожанов.
Уважаеми колеги, задали питането, имате възможност да изразите отношение.
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми министър Порожанов, аз благодаря за личния ангажимент, който поехте: да проверите начина, по който се провеждат процедурите, и да гарантирате принципите за прозрачност, за равен достъп и равнопоставеност на всички кандидати, които имат желание да участват в процедурата.
Може би другата тема, която засегнахте, свързана с риболовните дневници, дава основание наистина да се направи по-детайлен преглед на законодателството, защото не съм убедена, че това изискване на Европейската директива може би е било някакъв пропуск още при разработването на закона. Оказва се, че всички риболовци, които имат лодки до 10 метра, са горди капитани на риболовни кораби. Всички лодки до 10 метра се водят риболовни кораби и са част от българския риболовен флот. Тези капитани на риболовни кораби трябва да попълват риболовни дневници – те са доста обемни наистина като документация и там трябва да записват данни не само за извършения улов, но и данни за времето, за морските течения, координатите на регионите, където извършват риболов. Това са изисквания, които със сигурност не произтичат от европейското законодателство. В този смисъл аз разчитам Министерството на земеделието, храните и горите с компетентната дирекция, респективно Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, наистина да излязат с добре обмислени предложения за усъвършенстване на законодателството и ясно регламентиране на дребномащабния стопански риболов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Пристъпваме към въпрос от народния представител Веска Маринова Ненчева относно опазване на боровата гора над град Карлово.
Заповядайте, госпожо Ненчева, да развиете въпроса.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Днес малцина знаят какво представлява Балканът над Карлово от двете страни на реката. Ще ползвам цитати от книгата на един от кметовете на град Карлово – Васил Александров, който казва: „До 1911 г. това е стръмен, гол и ронлив сипей, по който се катерят кози, за да го оголят още повече и да го направят още по-ронлив“
Днес този сипей не съществува, защото е покрит с гъсто залесени борове и акации на площ от 1805 дка. През 1910 г. Карлово го сполетява нещастие: излял се пороен дъжд, сипеят се свлякъл и задръстил реката, обилна и буйна вода, която излязла от леглото си и завлякла много къщи, като застрашила и сукнената фабрика на Евлоги Георгиев. За предотвратяване на това бедствие през 1910 г. в града е създадена втора секция на горското стопанство, а първата е в Казанлък. Забележете, Народното събрание отпуска бюджет от 20 хил. лв. Залесяването става особено трудно – трябвало е на ръце и с животни да се качва почва, работниците са се връзвали, за да не паднат от скалите. За съжаление, през последните години, голяма част от боровете боледуват и прогресиращо изсъхват. От какво – ще кажете Вие? В същото време Министерството не предприема никакви ефикасни мерки за спасяване на боровата гора над Карлово.
Въпросът ми е: какви спешни мерки ще предприеме ръководеното от Вас Министерство за спасяването и оздравяването на боровата гора над град Карлово?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ненчева.
Уважаеми министър Порожанов, имате думата за отговор в рамките на три минути.
Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Ненчева! Безспорно темата с болестите по горите може би за трети или четвърти път я дебатираме в пленарната зала, ще я дебатираме още много пъти.
Бих искал, първо, да кажа няколко думи за това, което се случва като цяло, разбира се, след това ще отговоря конкретно за района над Карлово. Влошеното здравословно състояние на иглолистните гори в последните две-три години е интензивен процес и проблем, който се наблюдава на територията на цялата страна.
Предвид значимостта на проблема при встъпването ми в длъжност като министър беше проведена среща с учени от горската колегия, с представители на предприятията, общините, всички заинтересовани страни, за да потърсим незабавни решения. Още в началото на юни въведохме седмичен мониторинг на инвентаризираните повреди и изпълнението на дейностите по усвояване на засегнатата дървесина. Независимо от всичко на 1 септември 2017 г. създадох Кризисен щаб, в който участват както горските, така и държавните предприятия, областните управители. Каним научната общост, имам удоволствието да каня и народни представители, включително последния път има и присъствали тук: господин Гечев, господин Апостолов, поканих и госпожа Дора Янкова, която изключително уважавам – дебатирали сме темата заради Смолянския район, надявам се на следващите заседания да може да присъства. Разбира се, всеки би бил добре дошъл, за да се запознае на място точно какви мерки се предвиждат и как е движението като цяло на целия проблемен, заболял горски обем на територия.
В резултат на мобилизираните усилия в кратки срокове бяха направени изменения в действащата нормативна уредба за облекчаване на административния процес при провеждане на санитарни и принудителни сечи. Създадени са предпоставки чрез икономически стимули за привличане на допълнителен ресурс от работна ръка и техника, който ще ускори темповете за усвояване на увредената дървесина. От началото на годината до края на месец септември са добити близо 1 млн. 300 хил. кубични метра повредена иглолистна дървесина, което представлява 37% от количеството на засегнатата дървесина. В държавните гори са усвоени 40% от общо изсъхналите 2 млн. 900 хил. кубически метра дървесина.
Конкретно за района над град Карлово са засегнати иголистни култури от черен бор, създавани чрез залесяване от началото до средата на миналия век, като в момента същите са на възраст между 50 и 100 години. Целта на тези гори е била противоерозионна, за укрепване на стръмните и скалисти южни склонове на Стара планина, когато в началото на 20 век са били почти напълно обезлесени и със засилени процеси на ерозия, както и Вие споменахте.
През 2016 г. са сигнализирани повреди от корояди на площ от 6 дка в района на създадената „Апостолова гора“, разположена в непосредствена близост до град Карлово. Извършени са наблюдения от специалисти на Лесозащитна станция, град Пловдив, Регионална Дирекция по горите – Пловдив, включително и Института по гората към Българската академия на науките.
От страна на Държавно горско стопанство – Карлово са предприети необходимите за провеждане на предвидените по горскостопанския план действия и са одобрени план-извлечения за огледни и санитарни сечи в целия район. В началото на 2017 г. е усвоена цялата повредена дървесина, в размер на 69 кубични метра.
През настоящата 2017 г. до момента се инвентаризирани повреди от гъбни болести, извън корояда, върху обща площ от 654 дка., засегнатата дървесина е под 5% от общия запас на насажденията, което е в рамките на естествения отпад на гората. Практиката показва, че при благоприятни климатични условия, температури и валежи, засегнатите от гъбни болести борови гори преодоляват стреса и се възстановяват. В случай че съхненето продължи, тоест климатичните условия не са благоприятни, ще се предприемат действия за усвояване на повредената дървесина с цел недопускане на похабяването й. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаема госпожо Ненчева, имате възможност за реплика в рамките на две минути.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Господин Министър, слушам тази статистика и хронологията на това, което Вие казахте като действия, слушат и карловци и съм сигурна, че тази безпомощност, която звучи от думите Ви, нагнетява в тях гняв. Защото въпреки предприетите мерки, за които казвате, гората над Карлово, а съм сигурна и, че в много други градове отива, умира, без да могат да се приложат конкретни мерки за нейното спасяване. Ако ние ще разчитаме на способността гората сама да преодолее тези гъбични заболявания, каква е нашата конкретна сила хората да бъдат удовлетворени от конкретни действия на Министерството? Ще кажа, че силно се надявам централната власт да не остане равнодушна към гибелта на боровата гора над Карлово и не вярвам да позволите след век залесяване от хората всичко това да отиде като една голяма загуба, защото в една значима за карловци и за България година – 180 години от рождението на Левски, се изсипаха милиони пари в града за дейности, които бяха, разбира се, от огромно значение, но да се погуби гората, която е важна за климата, за почвата, за живота на карловци, е голяма отговорност, която Министерството трябва да носи в действията си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ненчева.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Безспорно според мен вкарахте малко повече емоция, която да бъде чута от карловци, но в това няма нищо лошо. Каня Ви, госпожо Ненчева, на следващото заседание лично ще Ви поканя да присъствате, където, включително с целия екип, който преди малко упоменах, ще обсъдим конкретно и случая над Карлово. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Да благодарим за участастието в днешния парламентарен контрол на Румен Порожанов, министър на земеделието, храните и горите.
Продължаваме с отговори на питания и въпроси към Валентин Радев, министър на вътрешните работи.
Той ще отговори на питане от народните представители Димитър Бойчев Петров и Диана Димова Саватева относно сигурността на българската граница.
Заповядайте, господин Бойчев, да развиете питането.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Сигурността на българската граница бе един от най-дискутираните въпроси през първата парламентарна сесия. Темата е пряко свързана с изграждането на оградното съоръжение, със съпътстващата инфраструктура, както и на интегрираната система за наблюдение, която за мен е един цялостен проект, за да си изпълнява на 100% функцията това оградно съоръжение.
В периода на строителство горещите въпроси бяха свързани с необходимостта от съоръжението, неговото качество и срокове за изграждане. Сто двадесет и седемте километра преградно съоръжение, предвидено за Бургаска област, е изцяло завършено още през юни. Аз и моите колеги бяхме на място. Запознахме се с цялото съоръжение, защото минахме по цялото съоръжение, изградената прилежаща инфраструктура. Мога да Ви уверя, че наистина имаме едно прекрасно съоръжение. Природата обаче не стои на едно място. Междувременно от двете страни на ограждението са поникнали треви и храсти, а част от изградените шахти и отводнителни съоръжения са запушени от наноси, след летните порои е засегната и пътната инфраструктура.
Моят въпрос към Вас, господин Министър, е: как вече съществуващото преградно съоръжение се отразява върху мигрантския поток? Има ли данни за пренасочване на трафика въз основа на това построено съоръжение? Каква е визията на Министерството на вътрешните работи за поддържане на съоръжението, по какъв начин то трябва да продължи да се експлоатира от гледна точка на институцията, която да отговаря за последващата поддръжка на това съоръжение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Уважаеми господин Министър, имате пет минути за отговор на питането.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Саватева, господин Бойчев! Изграждането на Инженерното възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница е инициирано като допълнителна мярка за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на Република България след 2013 г. Същата има не само възпиращ ефект по отношение на опитите за незаконно навлизане на територията на Република България, но и доведе до съществено намаляване на разходите по охрана на държавната граница чрез редуциране броя на командированите сили и средствата, необходими за това.
За територията на Област Бургас напълно готови участъци от това съоръжение са 126 км, закръглям, от които 66 – близо 67 км, по сухоземната граница и 59 км по речната граница с Република Турция.
Изграденото съоръжение оказва силно изразен възпиращ ефект от началото на годината до момента, по наша информация. Турските гранични власти са задържали 381 лица за 2017 г., опитващи се незаконно да преминат държавната граница. За сравнение за 2016 г. – 2 194, близо пет пъти по-малко са вече. В граничната зона са задържани 410 лица през 2017 г., седем пъти по малко от тези за 2016 г. – 3 049. Виждате каква голяма разлика и каква голяма ефективност има съоръжението, поне по този показател.
По отношение на така очерталата се ситуационна картина продължава миграционният натиск да е най-голям на българо турската граница в зоните на отговорност на Гранично полицейско управление – Свиленград и Гранично полицейско управление – Малко Търново. Има и единични случаи и опити за придвижване на плавателни съдове с мигранти от Турция през Черно море. Крайната цел, разбира се, не е България, ние там сме реагирали.
В резултат на завършване изграждането на инженерното възпрепятстващо съоръжение по цялата българо-турска граница, включително и в речните участъци през 2017 г. се наблюдава пренасочване на основния миграционен поток по море от Република Турция отново към гръцките острови в Егейско море, въпреки знаете присъствието и на натовски кораби там – имаше операция.
Инженерното възпрепятстващо съоръжение по българо турската граница е изградено така, че в голямата си част да попада в обхвата на системата, която Вие споменахте – интегрирана система за наблюдение, чрез която се осъществява допълнителен контрол, освен излъчваните или поставени гранично-полицейски отряди по неговото разстояние.
По отношение качеството на инженерното възпрепятстващо съоръжение следва да се отбележи, че то съответства на предварително изготвените задания от Главна дирекция „Гранична полиция“ и на изискванията в разработените проекти от съответните областни управи. Съгласно Постановление № 55 от март месец 2015 г. на Министерския съвет областните управи имат ангажимента за 5-годишна гаранция или гаранционна поддръжка на това съоръжение. Тази поддръжка обаче, накрая ще завърша с това, не се отнася до вреди, нанесени вследствие опити за неговото преминаване – изрязване или по друг начин нарушаване целостта на това инженерно възпрепятстващо съоръжение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, госпожо Саватева, да зададете до два уточняващи въпроса.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, благодаря за изнесените данни. Особено впечатление прави силно намаленият поток от нелегални бежанци, които са успели да влязат в страната през 2017 г. в сравнение с 2016 г., но това ще коментирам малко по-късно.
За мен е важно да уточним нещо, което е свързано с така нареченото „възпрепятстващо съоръжение“. Както самият Вие казахте, господин Министър, оградата, както я наричаме често ние, не е единственото съоръжение, а е елемент само от цялостната система. Затова първият ми уточняващ въпрос е свързан с това: какво предстои по довършването на цялостната система за интегрирано наблюдение? Имам предвид, ако може, разбира се, да кажете – кои части от границата са покрити със сензорни системи и със системи за видеонаблюдение? Къде все още предстои това да стане? Какви са причините да не се е случило и има ли забавяне на обществени поръчки? Доколкото съм информирана, имаше такова забавяне, дали този проблем се е решил?
И вторият уточняващ въпрос е свързан с това, че България не е сама в охраната на границата ни с Турция. Както всички знаем, даже мисля, че днес е денят, точно преди година се откри Европейска гранична полиция, като структура, която присъства и в България и по тази линия през цялата година имаше полицаи от различни европейски страни. Какво е присъствието на Европейска гранична полиция, в България имам предвид, и по какъв начин нейните кадри помогнаха за охраната на границата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Уважаеми министър Радев, заповядайте за отговор на уточняващите въпроси. Разполагате с три минути.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Саватева, аз в началото на отговора на Вашия въпрос казах, че това съоръжение е част от онова, което вършим по границата. То е механичната преграда, така да се каже. Казах Ви колко помага и Вие чухте числата.
Какво още трябва да бъде направено? Разбира се, има такава публична информация, изградени са две такива интегрирани информационни системи, с които наблюдаваме границата преди самото съоръжение да бъде направено. Аз установявам, а и сигурно това е публична тайна, ако минем назад във времето, че няма особен синхрон между изграждането на възпрепятстващото съоръжение сега и тогава изгражданото съоръжение, което е започнало години преди това. Те всъщност са две съоръженията, ще се опитам да кажа това, което може да се каже в публичното пространство. Едното е от Капитан Андреево до Лесово – първата част. След това е построена още една такава информационна наблюдаваща система, която включва районите от Лесово до Резовска река. Тези системи са строени от 2012 г. натам и… Отговарял съм по този въпрос и се сещам, че част от тях не получават необходимата поддръжка след това. Има едно изградено съоръжение, то работи в известен период от време, има гаранционни срокове. Тези гаранционни срокове за първата част от съоръжението, за което споменах, са изтекли. Не са плащани пари по ред причини – обективни, субективни. Сега възобновяваме това с обществени поръчки.
За втората част от частта, която посочих, на това съоръжение изтичат мисля, че даже тези дни, буквално този месец. И ние имаме нова обществена поръчка – там го поддържаме.
Къде покриват тези информационни системи, които ни помагат да пазим границата, няма да мога да кажа, но да кажа така: представете си цялата граница – от Капитан Андреево до Резовска река. Там, където са били местата преди да има такова инженерно съоръжение уязвими, и там са минавали, там са били поставени тези системи, така най-общо да се изразя.
Сега да допълня и това, с което ще завърша, за да осъществим още по-добър контрол с тези 160 млн. евро – 320 млн. лв., които ни дадоха и удължихме срока до края на 2018 г. да ги усвоим, ще бъдат допълнително надградени и местата, където няма или там, където сега установяваме, че има усилен приток или натиск на мигранти, ще бъдат поставени допълнителни системи – радарни системи, наблюдателни системи, камери и така нататък. Това мога да съобщя.
Сега за Фронтекс – отговора на втория Ви въпрос. Фронтекс се казва организацията. Да, те ни помагат, числото е, примерно за тази година, над 1500 представители на Фронтекс, тоест от други държави са участвали тук. Скоро давах такава информация за един депутат от Холандия, депутатка, Ваша колежка, която ни упрекваше в това, че се държим нехуманно на границата и така нататък, имаше забележки и си спомням числата. Там дори казахме, че близо 30% от тези хора – в единия случай на българо-турската граница, 10% от тези колеги, които са от други държави, са от холандци. Те са от Нидерландия. Те участват също. Най-голямата група и най-голямата помощ е от Румъния, не знам дали е разбираемо или така е нормално. Има и от други държави. Трябва да кажа, че те много ни помагат, включително и с качествена, добра информация, обективна информация, тъй като те не са от редиците на нашата Гранична полиция. И сме много доволни от това. Радваме се, че тя беше открита тук. Това беше едно признание за България, Фронтекс откри новата си агенция, по новите регламенти на територията на Република България миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Кой ще изрази отношение към отговора?
Заповядайте, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Госпожо Председател!
Господин Министър, благодаря Ви за отговора. Пак ще кажа, че имаше няколко доста интересни числа в това, което казахте, и конкретика, което надявам се, че ще бъде оповестено и от средствата за масова информация, защото според мен е важно тогава, когато една тема беше много популярна по време на първата сесия на парламента, а именно изграждането на преградното съоръжение, интересът към нея да продължи, и то да продължи в обективен план. Да не се споменават само проблемите, които винаги има, когато се работи, които винаги съществуват, когато се изпълнява определена дейност, но да се отчита и ефектът от свършеното.
Според мен цифрите, които бяха оповестени, показват, че ефект от преградното съоръжение и от съпътстващата система има и предполагам, че периодично такава информация ще бъде изнасяна, защото хората трябва да имат информация, да бъдат осведомявани коректно, че действително се работи в тази посока за охраната на границата и че действително, когато нещо е изградено и за него са дадени солидни суми, от това е имало смисъл.
Аз ще повторя и това, което каза колегата Бойчев, че ние имахме възможност да отидем на място и да видим това, което е изградено. В крайна сметка моите впечатления бяха не само от самата ограда, а най-вече от съпътстващата инфраструктура, защото става въпрос за довеждащи пътища, става въпрос за път, който минава по линията на цялото преградно съоръжение, както, разбира се, и за отводнителни системи, които позволяват цялата тази система да съществува и функционира нормално.
И в този план ми се иска да кажем нещо много важно. Това е един етап от осигуряването на охрана на границата. Трябва да се мисли какво ще се случи от тук нататък.
И само едно изречение, ще изразя лично мнение и това на моя колега, тъй като има забавяне в някои от процесите, в някои от поръчките, ние мислим, че е по-целесъобразно да се мисли за облекчаване на процедурите, както се случи с изграждането на границата, за да може и сензорните системи да бъдат изградени по бързо и поддръжката да се случи, защото се съмнявам, че областните управи имат капацитет да свършат това сами. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Продължаваме с въпрос от народния представител Петър Бойков Витанов относно проведени проверки по черноморските курорти и комплекси.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! През този летен туристически сезон особено в курортите по южното ни Черноморие бяха проведени множество проверки от компетентните държавни органи, целящи защитата на правата, интересите и живота на летуващите български и чуждестранни граждани.
Аз, разбира се, подкрепям тези проверки и се надявам те да повишат качеството на българския туристически продукт и имиджа на курортите ни. Част от тях получиха и пространно медийно отразяване, особено тези, в които взеха участие Ваши колеги от Министерски съвет. Никъде обаче не прочетох, чух или видях да са правени проверки по чл. 8, ал. 3 и 4 от Закона за закрила на детето за това – има ли непридружени деца между 14 и 18 години на обществени места след 22,00 ч.
Според този Закон и чл. 6, Вие, господин Министър, сте орган по закрила на детето. Затова моля да ми отговорите на въпроса: правени ли са проверки за наличието на непридружени деца на възраст между 14 и 18 години след 22,00 ч. на обществени места в българските черноморски курорти през изминалия курортен сезон? Какви са резултатите от тях? А, ако не са правени, защо е нарушен Законът за закрила на детето? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Витанов.
Заповядайте за отговор, уважаеми министър Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Витанов! Правени са проверки, разбира се, не сме нарушавали закона. Статистическите данни за извършените проверки за непридружени непълнолетни деца над 14 години и ненавършили 18 години след 22,00 ч. през активния туристически сезон в периода от началото на май до края на месец август на тази година на територията – разделил съм ги на три, на Областна дирекция на МВР – Варна, са следните. Извършени проверки – 77, проверени обекти – 321, установени непридружени непълнолетни деца над 14 години след 22,00 ч. – 31, съставени актове за установяване на административно нарушение – 31.
Подобни данни за извършени проверки за непридружени лица над 14 години и ненавършили 18 години след 22,00 ч. от Областна дирекция на МВР – Бургас, през активния туристически сезон в периода май – август 2017 г.: извършени проверки – 128, установени непридружени непълнолетни деца – 5, съставени актове за установяване на административно нарушение – 5.
Подобни данни от 1 юни до 29 септември 2017 г. за четири месеца от този период – малко са изместени датите, за Областна дирекция на МВР – Добрич: извършени специализирани полицейски операции за спазване разпоредбите на Закона за закрила на детето, който цитирахте – чл. 45, ал. 2 – 4, са 24 броя; проверени питейни увеселителни заведения от обектите – 158. Нарушения на Закона не са установени в Добрич.
През летния туристически сезон на нарядите от единната разстановка – такава е терминологията, се свеждат ежедневно за изпълнение задачи относно извършването на такива проверки в питейни и увеселителни заведения за наличието на непълнолетни лица, без придружител след 22,00 ч. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Благодаря Ви, господин Министър, за отговора, макар честно да Ви кажа, че от статистическите данни, които изнесохте, стана ясно, че са констатирани едва 5 нарушения в две области – Бургас и Добрич по времето на целия активен сезон, което ми се струва някаква форма на формализъм в проверките. Контролът на шума, грамажа на порциите, укриването на данъците и други – това безспорно е важно, но сякаш е по-важно да опазим правата и живота на децата, на българските и чуждестранни граждани.
Между другото това лято прекарах няколко дни на Слънчев бряг и трябва да Ви кажа, че там определено климатът не е щадящ децата. Озадачавам се, че са констатирани едва пет случая на нарушения, защото в европейските и руските медии имаше стотици репортажи за деца, свободно употребяващи алкохол, тютюневи изделия и дори наркотици по българските черноморски курорти.
Нещо повече, няколко са смъртните случаи на деца само през тази година. Това не само вреди на образа на нашия туризъм и курорти, но подкопава и цялостната оценка на страната ни като член на Европейския съюз.
На практика това е цивилизационният избор – интересите на детето преди всичко друго! Като политик и като конкретни действия, надявам се това да се случи и в Република България, тъй като вече наближава и зимният сезон. На практика това е и Ваша отговорност, господин министър. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Витанов. Това беше Вашата реплика.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Витанов, аз Ви благодаря за въпроса и въобще, че насочихте вниманието натам. Тези проверки не са като онези проверки – за шума или други, те са малко по-деликатни. Аз няма да се разпростирам много в отговора по тези причини най-малкото, защото става въпрос за деца. Сигурно ме разбирате, щом сте били там – много трудно е, или как да кажа, даже внимавайки, когато проверяваме за нарушаване на ред други права на гражданите, да проверяваме кой-колко е малък, с кого е точно. Ако погледнете ал. 4, там е написано, че детето може да не е с родителите, може да е с упълномощено лице и това установяване и този разпит водят до доста неприятни ситуации в заведенията, но въпреки това го правим.
В едно още сте прав, което видях и аз и ми направи впечатление – за разликите в проверките и установените нарушения в различните дирекции. Считайте, че там лично ще обърна внимание и ще анализирам защо така се е случило. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър. Благодарим за Вашето участие в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към Бисер Петков – министър на труда и социалната политика. Той ще отговори на въпрос от народния представител Антон Константинов Кутев относно неизпълнение на Плана за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания (2015 – 2020 г.).
Заповядайте, господин Кутев, да развиете Вашия въпрос.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Ще започна с това, господин Министър, че се извинявам донякъде, че Ви връщам обратно на същата тема, за която вече сме говорили. Но аз смятам, че този – аз не бих го нарекъл „натиск“, но настояване на темата – няма как да не доведе до положителни резултати в бъдеще и се надявам, че това е наша обща цел.
Да минем на Плана за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания (2015 – 2020 г.). Знаем с Вас, че той е приет преди няколко години и общо взето в цялост някои неща са свършени по него, но много от тях не са. Това поражда куп проблеми. Според мен единият от основните проблеми, заради който всъщност повдигам за пореден път този разговор, е, че на мен не ми е достатъчно ясно кой е координиращият орган в този план. Аз си давам много добре сметката, че всъщност по този План мога да питам на парламентарния контрол Вас, защото Вие отговаряте чисто юридически в структурата на правителството. В същото време координацията по изпълнението на Плана на практика не е Ваша работа или е Ваша работа само отчасти, но няма кой друг да я свърши! Тоест според мен има принципен проблем с този План.
Планът е направен за периода 2015 – 2020 г. С Вас много добре знаем, че има куп неща, но най-главното е един закон за социалните услуги, който трябваше да бъде направен и приет още през 2016 г., а сега в края на 2017 г. ние с Вас постоянно си говорим, че тепърва работим по изработването на този план. Тоест администрации на министерства, които са преди Вашето встъпване в длъжност, очевидно там не са свършили работа. Това, разбира се, не е единственото закъснение по Плана, но причината, поне аз която видях за себе си, е в това, че няма координиращ орган. Дори едно министерство да изпълни ангажиментите по Плана, а той касае най-малко десет различни министерства, на практика органът, който трябва да координира тази дейност, доколкото е Министерство на труда и социалната политика, обаче същото не може и няма правомощията да въздейства върху всички останали или може да го прави, но косвено.
Именно това налага въпроса: докъде сме стигнали с изпълнението на Плана, какви са закъсненията, какви са причините и какво ще направим по този въпрос? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кутев.
Уважаеми господин Министър, заповядайте – разполагате с 3 минути за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, разработването на закон за социалните услуги, който е част от Плана за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания, за който конкретно е поставеният от Вас въпрос, е изведен сред приоритетите на Министерство на труда и социалната политика, както и на правителството на Република България. Изработването на този Законопроект е заложено в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. Поради това предприех не само действия за възобновяването на работата по този Законопроект, но и за провеждането на консултации със заинтересованите страни.
Част от тези консултации е провеждането на публично обсъждане на основните направления на бъдещата законодателна реформа. Конкретно: на 21 юни 2017 г. на портала за обществени консултации на Министерския съвет и на интернет страницата на Министерство на труда и социалната политика беше публикуван за обществено обсъждане консултационен документ по концепцията на Законопроекта за социалните услуги. Консултационният документ беше разработен въз основа на одобрената през месец октомври 2015 г. Концепция на Законопроекта. В рамките на обсъждането бяха получени множество коментари и предложения. Затова проведох и специална среща с представители на неправителствени организации, доставчици на социални услуги, на която беше поставено от тяхна страна искане да се отдели повече време за разглеждане и доразвиване на концепцията на Законопроекта и след това да се пристъпи към разработване на самия закон.
Вие сте точен в това, че наистина този Закон, съгласно Плана, е трябвало да бъде приет през 2016 г., но съответно това не е изпълнено. Причините са различни. В Министерството е извършвана подготвителна работа по този Законопроект, но с подаване на оставката на правителството през есента на 2016 г. на практика работата е спряла.
Така че моя първа задача беше да възобновя действията по този Законопроект, първо чрез обсъждане на Концепцията. Оказа се, че за тези две години, откакто е разработена Концепцията, съответно са настъпили някои промени. От страна на доставчиците на социални услуги беше поставен въпросът да не се бърза толкова, внимателно да бъдат обсъдени нещата и с моя заповед от месец септември 2017 г. дейността на Работната група за разработване на Законопроекта за социални услуги е възобновена. Крайният срок, в рамките на който Законопроектът следва да е готов, е 15 октомври 2018 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми господин Министър! Аз мисля, че има грешка в администрацията, която Ви е подготвила отговора, между другото, защото Вие ми отговаряте на въпрос, който аз съм задал, но който не е част от днешния дневен ред. Става дума за Закона за социалните услуги. Така или иначе, Вие отговорихте на него и аз ще изтегля този въпрос – той би трябвало да излезе на някой от следващите контроли. Аз ще изтегля този въпрос, за да не излиза, защото Вие отговорихте на него.
Днешният въпрос, който излиза, е зададен по-рано и касае конкретно Плана за действие на Република България за прилагане на Конвенцията. Предполагам, че просто хората са сбъркали и са Ви дали отговор на следващия въпрос. Няма значение, отговорът беше полезен и смислен. Надявам се да ускорите работата по Закона за социалните услуги, което е нещо много важно в този случай.
Връщам Ви на Плана за действие на хората с увреждания. Там според мен има основен проблем, заради който зададох този въпрос. И пак Ви казвам, че това е координиращият орган. Планът за действие всъщност касае, както казах, десет министерства и доколкото Вие сте координиращ орган, според мен това донякъде е проблем. Агенцията за хората с увреждания още по-малко може да бъде такъв координиращ орган, защото тя е на подчинение на Министерството и тя още по-малко има правомощия, с които да обедини усилията, а няма по-голям орган, който да може да го направи. Тоест тук имаме според мен структурен проблем с Плана и той затова не се изпълнява.
Вие знаете моите усилия за последните няколко месеца да принудя и Министерство на труда и социалната политика, и другите министерства да дадат отчет докъде са стигнали в изработката на Плана именно защото няма кой в държавата в момента. Това е структурният проблем – няма кой да координира другите министерства, освен Вас и си давам сметка, че това е затруднение. Тоест молбата ми в този случай е да обърнете специално внимание на възможностите, с които Министерство на труда и социалната политика може да контролира изпълнението на Плана. Защото на практика Вие знаете, там има ангажименти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, има ангажименти на Министерството на отбраната и така нататък – да не ги изброявам всичките. Те общо взето не се управляват от Вас. Някой обаче трябва да ги принуди да си изпълнят ангажиментите, за които общо взето повечето от тях не знаят, че имат. Планът е разписан, от там нататък този План си го има някъде, обаче за министрите това е последната дупка на кавала. Защото какво му пука на министъра на отбраната за някакъв План за развитие на хората с увреждания!? На него това не му е тематика! Някой трябва през цялото време да го ръчка и да го принуждава да изпълнява Плана. За съжаление, това сте Вие, с ясното съзнание, че Вашите правомощия също са ограничени.
Молбата ми е – обърнете внимание и свършете необходимото, за да може този План да влезе в действие и да настигне изпуснатите срокове не само по отношение на закона за социалните услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кутев.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Има и един вицепремиер – Валери Симеонов, той е човекът…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Все пак социалните услуги са част от един подобен план.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, съжалявам, ако е станала грешка с въпроса. Въпросът, на който отговорих, всъщност е част от Плана за действие по прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Вие получихте в началото на месец септември, ако не се лъжа, подробен отчет за изпълнението на действията по Плана. Този отчет всъщност беше събран от отчетите на отговорните институции по изпълнението на мерките от този План.
Това, което мога да кажа конкретно на въпроса Ви, е, че всъщност до края на месец октомври ще има определен съответно координиращ орган, мониториращ орган по отношение Конвенцията по правата на хората с увреждания. Работните групи вече приключиха своята работа, направили са предложение и всъщност ангажиментът на Министерството е да координира по-активно действията по изпълнение на този план. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, Министър Петков.
Следва въпрос от народния представител Георги Янчев Гьоков относно злоупотреби с изплащаните от Националния осигурителен институт обезщетения за временна нетрудоспособност.
Заповядайте, господин Гьоков, да развиете въпроса.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, в България като че ли има за решаване много въпроси на социалната политика, но безспорно медицинската експертиза на работоспособността е един от съществените въпроси, който трябва да се решава. Темата е важна и повдига редица въпроси, при това не само в актуалния контекст на преценката на правото на пенсия за инвалидност, имам предвид трайното инвалидизиране. Всъщност от доста време повечето въпроси са в контекста и касаят изплащаните от Националния осигурителен институт обезщетения за временната неработоспособност.
В момента обществеността шумно е информирана за създадените работни групи и за подготвянето на промени по отношение на преценката на правото на пенсия за инвалидност. Обществото е в очакване, че Вие, като министър на труда и социалната политика, в най-скоро време ще представите своята концепция.
Затова насочвам въпроса и вниманието си към изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, защото от отчетните данни на Националния осигурителен институт за 2017 г., ако ги сравня с 2016 г., е видно, че изплащаните обезщетения за временна неработоспособност се увеличават и с годините това става непрекъснато. Това може да означава само две неща: или да се влошава здравният статус на българина, или да има злоупотреби с болничните. Доколкото няма доказателства за първото, голяма е вероятността да се касае за злоупотреби.
Изнесоха се десетки случаи по медиите за арестанти, които ползват фалшиви болнични за облекчаване на ситуацията, в която се намират. Ако тези измами с болнични листове са единични случаи, да ги подминем, но като че ли те са масово явление. Това показват и данните на Националния осигурителен институт, а пък НОИ трябва да изплаща тези обезщетения и всичко това на фона на дефицита на фондовете в НОИ.
Господин Министър, въпросът ми към Вас е за анализ на отчетните данни на НОИ за 2017 г. и за отговор на това каква е Вашата визия, какви са механизмите, които бихте използвали, и по какъв начин ще засилите контрола за предотвратяване и недопускане на неправомерни плащания от НОИ при обезщетенията за временна неработоспособност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте за отговор, министър Петков.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, от 1 януари 2015 г. данните от издаваните болнични листове се представят по електронен път в Националния осигурителен институт, който създава и поддържа електронния регистър на тези документи и на решенията по обжалването им. За да може да издава болнични листове, Националният осигурителен институт предоставя на лекарите и лечебните заведения уникални номера. Те се издават само на лекари и лечебни заведения, които са регистрирани в съответното териториално поделение на НОИ.
При приемането на данните от издадените болнични листове се извършват проверки дали вписаният уникален номер съответства на предоставения такъв на лекаря или лечебното заведение, които са го издали.
В изпълнение на задълженията, свързани с упражняване на контрол по изпълнението на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, управителят на НОИ е утвърдил функционални изисквания, структура и формат на данните, поддържани от програмните продукти за въвеждане, контрол, съхраняване, отпечатване, представяне, респективно анулиране на данните, изготвяне на справка за издадени, респективно анулирани болнични листове и решенията по обжалването им. Целта е да не се допуска издаване на болнични листове за временна неработоспособност, които да не са съобразени с разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинската експертиза.
Приемането на данните от издадените болнични листове е свързано и с извършването на контролни проверки, свързани с предварително определени лечебни заведения, за които е установено издаване на значителен брой такива листове. Контролира се и продължителността на временната неработоспособност – периодът, за които се издават болнични листове при определени заболявания. След тези проверки и във всички случаи на издадени в нарушение на разпоредбите на Наредбата за медицинска експертиза болнични листове се предприема обжалване по реда на Закона за здравето. Следва да се има предвид, че всички болнични листове – данните, по които постъпват в електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, са издадени от компетентни органи на медицинската експертиза, това са лекари и лекарски консултативни комисии, в съответствие с действащите нормативни актове, и от тези данни не може да се направи преценка налице ли е заболяване, което да налага издаването на болничния лист, както и времето, за което е издаден – съответства ли на периода, който е необходим за възстановяване на работоспособността.
Наистина броят на болничните листове през последните години е висок и нараства. За 2016 г. е 3 млн. 96 хил. 272 броя. За периода от 1 януари до 30 септември 2017 г. е 2 млн. 332 хил. 031, като за същият период на 2016 г. е 2 млн. 278 хил. 046 броя, тоест налице е увеличение с около 2,33 процента. Следва да се отбележи, че се наблюдава и положителен ръст в броя на осигурените за общо заболяване и майчинство лица с около две на сто през тези години, което в известна степен обяснява и нарастването на броя на болничните листове.
С оглед на броя и средствата, които се изплащат като парични обезщетения за временна неработоспособност от ДОО, се извършват анализи, свързани с работодателите, при които се установява значителен брой на работници и служители, за които се представят такива документи, с лекарите и лечебните заведения, които са ги издали. Анализ ще бъде направен и на продължителността на болничните листове за конкретни заболявания. С оглед на изготвянето му ще се предложи и предприемането на съвместни действия с Министерството на здравеопазването, чрез неговите структури, регионалните и здравни инспекции, както и с Националната здравноосигурителна каса, с цел да се засили контролът върху обезщетенията за временна неработоспособност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Гьоков, за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Министър на здравеопазването, уважаеми народни представители! Господин Министър, благодаря Ви за отговора. Вие като че ли наблегнахте повече на анализа на това. Наясно съм, че в рамките на три минути няма как да ми отговорите на такъв обширен въпрос, който, за съжаление, винаги съществува, но в годините на прехода се налага много сериозно въпросът с фалшивите болнични и фалшивите заболявания въобще.
Аз много мислих към кого да бъде въпросът – към Вас или към министъра на здравеопазването, но се радвам, че той е тук, за да знае, че този проблем го има. Зададох го към Вас, защото все пак НОИ изплаща обезщетенията за временна нетрудоспособност, а пък Фондът е в дефицит, като всички останали фондове на Държавното обществено осигуряване, но общо е мнението на хората, че държавата не успява да се справи с масовите случаи на измами при издаване и изплащане на болничните листове. Не че искам да Ви подсказвам, но може би бизнесът трябва да се включи в тази битка против болничните листове, и то не с рестрикции, а с поощрения, например с бонуси към хората, които не ползват болнични листове.
Темата е много деликатна, защото, ако се предприемат рестрикции в тази посока, те в никакъв случай не трябва да бъдат такива, че да засягат осигурителните права на осигурените лица, защото лицата плащат осигуровки и когато наистина настъпи осигурителното събитие, те трябва да могат да получат адекватно обезщетение, за да посрещнат това осигурително събитие.
Въпросът е изключително деликатен. Аз се надявам да се вземат мерки да не се допуска увеличаването на болничните листове, защото то няма как да се дължи на нещо друго, освен на фалшивите болнични листове. По този начин, оставете че бизнесът се ощетява, той ще си търси интересите, но се ощетяват и останалите осигурени лица, които очакват адекватни обезщетения за осигуряването си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Желаете ли дуплика? Не желаете.
Да благодарим за участието в днешния парламентарен контрол на министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков.
Продължаваме с въпроси и питания към Николай Петров, министър на здравеопазването.
Първият въпрос е зададен от народния представител Валентина Александрова Найденова относно осигуряване на достъп до извънболнична медицинска помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес.
Заповядайте, д-р Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър! В резултат на неолибералния модел на управление на здравната ни система около 4000 безимотни здравно неосигурени български граждани останаха зад борда. С Постановление на Министерския съвет № 17 от 2007 г. държавата се погрижи за случаите, когато те имат необходимост от лечение в болница, но преди да постъпят там, те са минали като пациенти на Спешна помощ. Остана една ниша. Какво става с тези хора, когато те не са за приемане в стационара, а имат нужда от медицински услуги в една доболнична помощ?
Затова първият ми въпрос към Вас е: ще предприемете ли действия, чрез които да бъде разширен достъпът и до извънболничната медицинска помощ на тези лица, с което ще облекчим спешната ни помощ?
Второ, много е дълга веригата на заплащане на болниците за лечение на такива пациенти. Нещо повече. Този, който плаща, а сега това е Агенцията за социално подпомагане, трябва да контролира изпълнението на услугата. Ето защо мисля, че парите за тези хора трябва да се увеличат с около два милиона и петстотин – те са за 2017 г., и за оказване на медицински услуги в доболничната помощ. Този финансов ресурс трябва да бъде в Министерството на здравеопазването, респективно Националната здравноосигурителна каса, а не в Министерството на труда и социалната политика, нещо, което можем да променим в Бюджет 2018 г. Това е моят втори въпрос към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Съгласно Правилника въпросът трябва да бъде един, формулиран ясно и точно, след което да се зададат уточняващи въпроси, въпреки всичко той беше поставен от трибуната на Народното събрание.
Заповядайте за отговор, уважаеми проф. Петров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема д-р Найденова, поставяте един изключително актуален и тежък за решаване въпрос. Действително, ако формулираме това, от какво би имал нужда всеки един пациент – той има нужда от доболнична помощ, има нужда от спешна помощ, има нужда и от болнична помощ, а защо да не говорим и за продължително лечение, за рехабилитация.
Тази категория български граждани, които са с много малко имотно състояние и не успяват да плащат своите здравни осигуровки, всъщност са гарантирани по отношение на спешната помощ, която е 24-часова, безотказна и без значение на пол, възраст, религия, имотно състояние. Тя оказва помощ на всички български граждани.
По отношение на болничната помощ. Вие много правилно казахте, че има Наредба от 2007 г., която, за съжаление, трудно работи поради забавяне, но аз си направих труда, изчел съм я много внимателно и установявам, че има ясно разписан подход и ясно разписани срокове за заплащане на лечението на тази категория пациенти.
Без да знам за предстоящото задаване на този въпрос от Вас, аз имах вече няколко пъти разговори със социалния министър и днес след парламентарния контрол имаме среща с него, за да коментираме работата на тази Наредба, да коментираме дали са достатъчни тези 5 млн. лв. Пак подчертавам, те касаят болничната медицинска помощ на тази категория пациенти.
Вашият въпрос обаче е фокусиран върху извънболничната помощ. Това са посещенията при лекар, посещенията при специалист, които не са регламентирани в Наредбата и които предстоят да бъдат решавани. Те могат да бъдат решени или по пътя на тази Наредба, чрез нейното разширяване, или с изработването на допълнителна нова такава, но и в двата случая ще се касае за отделяне на средства и формиране на фонд за това.
Тук обаче прозира един изключително логичен и деликатен въпрос. Независимо коя партия и кое правителство е управлявало България през различните периоди, всички те заедно и винаги са се борили за това да се разширява и да бъде максимално адекватно покритието на тези, които заплащат здравноосигурителните си вноски. Дали това ще бъде един добър модел, сигнал към всички, които имат възможност и по една или друга причина не го правят – това е нещо, което би трябвало да се подложи на сериозна дискусия.
А това, което касае размера на този фонд – аз настоявам за неговото увеличение и в тази връзка днес следобед ще имаме оперативна среща с министъра. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Петров.
Заповядайте, д-р Найденова, за реплика.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, аз затова и зададох този важен според мен въпрос, защото ако сравните случаите за 2015 спрямо 2016 г. на тези, които са лежали в болница, те са намалели с 300, но в същото време сумите, които са изплатени на лечебните заведения, са се увеличили, и то многократно. Тоест тези пациенти са дошли най-вероятно в тежко състояние, за да се изплащат по-високи суми при такива случаи.
Поводът да поставя въпроса е този, че стремежът ни някои от дейностите на стационара да ги прехвърлим към доболничната помощ, да разширим доболничната помощ, ще доведе до известна профилактика и профилактични мерки, първо, спрямо здравето на този уязвим контингент, от друга страна, ще намалим те да не влизат в такова тежко положение и да усложняват не само спешната помощ, на която нищо не се плаща за това, но и стационара.
И последно, аз се радвам, че ако не все повече, то поне да дадем начало на това ние много внимателно да наблюдаваме процеса на синхронизация на законовата нормативна база между различните министерства. Както виждате тук многократно, министърът на социалната политика и Вие, толкова много се доближавате, но когато разширим извънболничната помощ, синхронизацията с оглед на това да дадем максимално добро и качествено здравеопазване, ще се наложи. Така че аз се радвам, че Вие ще направите такава среща, това е много добре и може би е едно начало. Поне аз не съм чувала досега това. Вярвам, че това е пътят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, д р Найденова.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема д р Найденова, това, за което говорите, за фокусиране и разширяване обхвата на извънболничната медицинска помощ, е една стратегическа цел, която сме си поставили, и тя не касае само тази категория „бедни и нещастни хора“, а касае всички здравноосигурени български граждани.
Благодаря Ви за този уточняващ въпрос, за да имам възможността да кажа, че в момента се работи с националните консултанти, с председателите на асоциации по дружества и специалности, за да се види какво ефективно, а не на книга да може да бъде извадено в максимално кратък срок в доболничната помощ и така да се разтоварят лечебните заведения. Това беше направено като опит от предходен екип. Не сработи според нас поради недобре направени разчети, защото не може при една пътека, която се заплаща от Касата, да речем 600 лв., в извънболничната помощ да я извадиш за 20 лв. Тоест трябва да се намери сечението, мотивацията на доболничните специалисти да го правят и ефектът, който ще разтовари и болниците, и финансово НЗОК. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следва въпрос от народния представител Кристина Максимова Сидорова, относно ограничаване на употребата на наргилета от малолетни и непълнолетни.
Заповядайте, госпожо Сидорова, да развиете Вашия въпрос.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Българските младежи се оказват абсолютно незащитени от опасностите на съвременния свят – като се започне от опасните игри в интернет, премине се през продажбата на спиртни напитки в близост и непосредствено до оградите на училищата и се стигне до безпрепятственото влизане на деца в наргиле баровете. В последните месеци модата на наргилетата се засили страшно много сред младежите. В социалните мрежи могат да се видят снимки на 12-13-годишни деца, снимали се как пушат. В интернет се споделят видеоклипове с родители, подаващи наргиле дори на малки деца, както и снимки от купони на тийнейджъри с обилни количества бял дим. ShiSha баровете пък предлагат промоционални условия за организиране на детски рождени дни и в цената по правило се включва използването на наргиле като основна атракция.
За съжаление обаче в нито един наргиле бар няма да върнат детето Ви, защото е непълнолетно. В нито един наргиле бар няма да влезе инспектор на Здравната инспекция, защото забрана няма, както и няма какъвто и да е ред за пропускателния режим там.
Фактите са доста тревожни. Според Световната здравна организация наргилето в никакъв случай не е алтернатива на цигарите. Димът от него по съдържание на никотин, канцерогенни, въглероден окис превишава много повече цигарения дим, а една употреба на наргиле дневно се равнява на 100 изпушени цигари. При редовно използване на наргиле рискът за пушачите е много по-голям, отколкото редовно пушене на цигари. Пушенето на наргиле може да доведе до пристрастяване и е вредно за здравето, въпреки че много хора не съзнават тази опасност.
Знам, че към днешна дата Министерството на финансите планира да въведе акциз за всички смеси за наргиле, но това е само една стъпка към разрешаване на проблема.
В тази връзка Ви питам: уважаеми господин Министър, какви мерки ще бъдат предприети за ограничаване на пушенето на наргиле? Предвижда ли се и кога въвеждането на възрастови ограничения или направо забрана за пушене на наргиле от малолетни и непълнолетни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Сидорова.
Заповядайте за отговор, уважаеми проф. Петров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, във връзка с въпроса, който поставяте, който нашумя и в обществото много бързо и остро в последно време, Министерството на здравеопазването реагира много адекватно и много бързо. В доказателство на това ще посоча няколко дати.
На 30 август в Министерството на здравеопазването се инициира работна група, в която взеха участие представители на министерствата на икономиката, на вътрешните работи, на земеделието и храните, на образованието, както и медицински специалисти и представители на местната власт. Започна експертна работа по отношение спешни законодателни промени в няколко закона. Пак казвам – на 30 август.
На 1 септември, един ден по-късно, с моя заповед е сформирана междуведомствена работна група, която има за задача да разработи и предложи промени в нормативните актове, засягащи регулацията на употребата от непълнолетни на растителни смеси за пушене с наргиле и тяхното разпространение.
След приключване дейността на работната група следва бърза законодателна инициатива и тя е по отношение на няколко закона.
Предложения за промяна в Закона за здравето, които ще касаят разширяване на забраната за пушене в закритите обществени места и на някои открити обществени места, като се регламентира забраната за пушене на тютюневи и свързани с тях изделия. По този начин забраната за пушене ще обхване и така наречената „водна лула“ – наргиле.
Предлагаме още разписване на административнонаказателен състав за допустителство, така че да може управителят на обект, който е допуснал пушене, да бъде санкциониран за това, че не е създал необходимите условия и по този начин да се наруши въведената забрана.
Предвижда се и въвеждане на принудителна административна мярка за спиране експлоатацията на обект за определен срок, като строга санкция за системно нарушаване на забраната. Считаме, че това ще окаже необходимото възпиращо и възпитаващо въздействие.
Предлагаме също така да се разшири кръгът на контролните органи – нещо много важно – които да установяват нарушения на забраната и това да не бъдат само органи на Министерството на здравеопазването.
По отношение Закона за тютюна се правят предложения за промени в дефиницията „изделия, свързани с тютюневите изделия“, така че да бъдат включени в това понятие и изделията за водна лула, несъдържащи тютюн. Също така се дефинира и понятието „изделие за водна лула, несъдържащо тютюн“ като изделие за пушене и т.н.
Има предложения за промяна в Закона за закрила на детето, които касаят въвеждането на забрана за предлагането и продажбата на деца на изделия, свързани с тютюневите изделия, наред със забраната за предлагане и продажба на тютюневите изделия.
Промените в Закона за акцизите и данъчните складове са свързани с разширяване определението за тютюневи изделия, като се поясни, че смесите за пушене с наргиле също попадат в обхвата за облагане. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И пак се връщам: 30 август – 1 септември, и отиваме на 5 септември, когато стартирахме с мое писмо до министъра на образованието информационна кампания, която вече е в ход сред родителите, сред децата, така че на първия учебен ден, ако някъде се забавят и малко след това, да има видеоклипове, да има лекционен материал, от който да се убедят хората, че това не е безвредно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, госпожо Сидорова, за реплика.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Уважаема госпожо Председател!
Господин Министър, благодаря Ви за отговора. Само едно уточнение искам да направя: въпросът ми е входиран на 1 септември в 12,00 ч. Благодаря Ви за действията, които са последвали след това, за всичко, което сте предприели за разрешаване на този наистина наболял и сериозен проблем сред българската младеж.
Една препоръка – надявам се, че след като бъдат приети законодателните промени, те ще бъдат спазвани и няма да се случи това, което се наблюдава с тютюнопушенето в закритите помещения, защото въпреки че има закон, който забранява, всички сме свидетели, че на много места в страната в закрити помещения, в барове, в ресторанти се пуши. Надявам се, че всичко това, което Вие сте начертали и предприели като мерки, ще има реални и ефективни действия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Сидорова.
Господин Министър, желаете ли дуплика? Не желаете.
Пристъпваме към следващия въпрос, който е поставен от народния представител Елена Николова Йончева, относно наличието на конфликт на интереси в „Многопрофилна болница за активно лечение“ АД – гр. Хасково, в противоречие на закона.
Заповядайте, госпожо Йончева.
ЕЛЕНА ЙОНЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Петров, според информация в публичното пространство и не само в публичното, изпълнителният директор и член на Борда на директорите на „МБАЛ“ АД – гр. Хасково, д р Георги Гелов е и съдружник в частната МБАЛ „Хигия“ ООД.
Въпросът ми към Вас е: какви мерки ще предприемете по отношение на този противоречащ на закона конфликт на интереси? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Йончева.
Заповядайте за отговор, проф. Петров.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Йончева, в отговор на Вашия въпрос направихме необходимите действия и бих могъл да Ви представя следното.
Д-р Гелов е предприел необходимите действия и е продал дружествените си дялове в МБАЛ „Хигия“ ООД на стойност 100 лв. още на 15 септември 2015 г., което е видно от нотариалната заверка на Договора за покупко-продажба на дружествените дялове. Договорът е виден и от Търговския регистър. Също от Търговския регистър е видно, че още на следващия ден – 16 септември 2015 г., Гелов е подал молба до управителя на болница „Хигия“, с което го уведомява за продажбата и моли да се предприемат необходимите действия за вписване на тази промяна в Търговския регистър. От компетенциите на представляващия дружеството обаче е да предприеме необходимите действия. В този смисъл обръщам внимание, че облигационното отношение настъпва от момента на подписване на договора в кантората на нотариуса, а не от момента на вписването. Задължение за извършването на вписването има представляващият дружеството МБАЛ „Хигия“, какъвто д-р Гелов не е.
В този ред на мисли той е представил всички декларации, необходими при определянето му и вписването му като член на Борда на болницата в Хасково. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Нямате реплики, госпожо Йончева.
Дуплика, господин Министър? Няма реплика, искате ли все пак да се възползвате от времето за още коментар?
Заповядайте, уточнете нещо, което сте пропуснали.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Пропуснах това, което са ми дали юристите.
Съгласно чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал, подаден до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Всеки, който разполага с данни, че лицето, заемащо публична длъжност, е нарушило разпоредбите на този Закон, може да подаде сигнал до Комисията.
В този смисъл, ако бъде сезирана Комисията и тя се произнесе с решение, което констатира конфликт на интереси от д-р Гелов, Министерството на здравеопазването веднага ще предприеме действия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, проф. Петров.
Следващият въпрос е от народните представители Кольо Йорданов Милев и Таско Михайлов Ерменков относно „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Сливен“ ЕООД, прекратено чрез ликвидация.
Заповядайте да развиете въпроса, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министър Петров! Бившата туберкулозна болница в град Сливен е преобразувана със заповед на министъра на здравеопазването в еднолично търговско дружество „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести“.
Същата започва работа и функционира до 2004 г., когато поради лоши условия на работа е закрита от ХЕИ. Тъй като в продължение на редица години не може да се намери подходящ сграден фонд, през 2010 г. дейностите са прехвърлени за изпълнение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – град Сливен, и едноличното търговско дружество е в процес на ликвидация. За съжаление, срокът за ликвидация е изтекъл през 2012 г. и досега не са предприети мерки за приключване на неговата ликвидация.
Самият сграден фонд се руши. Основната сграда, построена през 1898 г., е паметник на културата.
Нашият въпрос към Вас, господин Министър, тъй като има голям обществен интерес за запазването на тази сграда като паметник на културата и нейното бързо възстановяване: какви мерки ще предприемете за бързо преминаване на процедурата по ликвидиране, която е Ваша отговорност като принципал – на Министерството, и за решаване бъдещето на сградния фонд, който Ви е предоставен за управление, тъй като в момента нещата не са много добри? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, ген. Милев.
Заповядайте, уважаеми господин Министър – имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Милев, уважаеми господин Ерменков! Докато слизах към трибуната, си мислех, че би било добре оттук нататък, когато се назначават министри, да бъдат по двама. Единият да гаси такива пожари – то не беше Ловеч, Враца, то не беше Проектът „Спешна помощ“. Сега ще докладвам за поредния пожар. Не ми остава време да погледна в перспектива, а ме питате за политики. И вторият министър да прави политиките в бъдеще. Трябва да има един, който да рине и да мете.
Случаят, правя аналогия, е абсолютно такъв.
Малко хронология. С решение на едноличния собственик – министъра, от 2010 г. дружеството се прекратява чрез ликвидация и се назначават трима ликвидатори – д-р Баев, Милена Мангинова и Веселка Цонева, което е в съответствие с тогава действащата разпоредба на чл. 55 от Закона за лечебните заведения. До крайния срок за ликвидацията – 2012 г., не са изпълнени никакви дейности от ликвидаторите, в резултат на което се иска удължаване на срока за ликвидация, обаче разпоредбата не позволява това нещо.
По тази причина с отмяната на разпоредбата през 2015 г. горепосочените лица са освободени и е назначен нов ликвидатор, а срокът – удължен.
Настоящият ликвидатор какво пише в писмото си до нас?
„Цялата счетоводна и друга документация, оставена на територията на болничния комплекс, е разграбена. Липсата на документация прави невъзможно преминаването на производството към оценка на имуществото на дружеството с оглед осребряването му. Малкото съхранени движими вещи, които биха могли да се използват, са били предмет на публична продан от частни съдебни изпълнители.
Дружеството не разполага с парични средства – нещо повече, има задължения от 400 000 лв.!
И на последно място, самият ликвидатор не е получавал никакво възнаграждение.“
В този ред на мисли това е поредният казус, с който Министерството на здравеопазването трябва в спешен порядък да се заеме, да намери средства да покрие задълженията, да приключи тази процедура и оттам нататък да се мисли какво ще стане със сградната собственост. Пътищата са няколко – Вие знаете, дали да се обяви за публична продан, дали да се прехвърли към общината през Агенцията, или към Агенцията за приватизация.
На първо място, ние трябва да покрием задълженията, да видим къде сме, да приключим процедурно нещата и да решим този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И аз Ви благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, ще започна с Вашата закачка за двамата министри и ще кажа, че в крайна сметка, като сте поемали този пост, е трябвало да бъдете наясно, че не е нещо, което е прекрасно, чудесно за работа. Има такава френска поговорка (поговорката – на френски език) – „Положението задължава“. Така че се надявам да бъдете наистина на висотата на положението, за което сте избран – за министър на здравеопазването.
Колкото до конкретния случай, искам да Ви кажа, че още в началото на 2015 г., също като народен представител от Сливен, посетих д-р Москов, който беше Ваш предшественик, тогава – министър на здравеопазването, запознах го с този случай и му показах едни ужасни снимки. Там наистина е ужасно – ако отидете и видите, по пода се въргалят остатъци от лекарства, от спринцовки, някакви остатъци от рентген. Между другото, има и много документация, която е в раздела на лични данни – картотеки и други такива. Помолих го – ако може, по-бързо да предприеме необходимите мерки, в резултат на което той традиционно, по български ми каза: „Да, добре, ще направим една комисия“. Резултатите от тази комисия – даже не знам дали е и създавана, ги виждате какви са в момента.
Надявам се, под въпроса „ликвидация на тази болница“ няма да стигнем до ликвидация на сградния фонд, защото той наистина се руши и още малко е останало да бъде ликвидиран, да няма вече какво да ликвидират, освен думата „болница“.
Много се надявам този проблем, който е язва в центъра на Сливен – в един парк, който може да бъде разширен и тези сгради да бъдат използвани като културно-развлекателни центрове или за нещо друго, да носят полза на обществеността на Сливен, да не се забатачва много като въпрос.
Знам, че 400 000 лв. дългове не са малко в общата яма на безпаричието в здравеопазването в момента, но нека да обърнем внимание на това, че гражданите на Сливен заслужават да имат добра среда за живеене и без рисковете на една сграда, която, освен че е паметник на културата и трябва да се пази, все пак представлява риск за хората, ако, не дай си Боже, някой влезе вътре и таванът падне върху него. Там има такива случаи.
Още един път – призовавам Ви много бързо, знаейки, че нямате втори министър, който да се занимава с такава работа, да възложите на някого от Вашите заместник-министри този въпрос да бъде решен. Ние ще следим и няма да Ви оставим на мира, обещавам Ви. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Георги Георгиев Михайлов, относно поставения от Министерството на здравеопазването приоритет за въвеждане на модел за заплащане на труда в областта на здравеопазването.
Заповядайте, господин Михайлов, да развиете въпроса.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми проф. Петров, уважаеми колеги! През август месец бяха представени приоритетите на Министерството на здравеопазването за действията на Министерството в областта на здравеопазването за 2017 г. и последващ период, между които беше засегната една изключително наболяла тема – за достойното заплащане на труда на медицинските специалисти, лекари, специалисти по здравни грижи и други специалисти в страната, които работят в областта на здравеопазването.
Бих искал да разбера от Вас: какви са Вашите конкретни виждания и предприети ли са конкретни мерки за остойностяване, по някакъв начин конфигуриране във финансирането на болниците на този труд? Една несправедливост от последните, мога да кажа съвсем спокойно като лекар от практиката, две десетилетия преследваше и създаваше един от основните проблеми за напускането и на страната, и на държавните болници на специалисти, които са ценени от всички нас и представляват национален капитал. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми проф. Михайлов! По отношение заплащането на труда – в него намирам два подвъпроса, а именно остойностяването на труда, на първо място, и разработване на модел за неговото реализиране.
По отношение остойностяването на труда – знаете, че това е тема, по която не се работи и доста се бяга. Откакто работи моделът на клиничните пътеки, няма достатъчна яснота как се формират работните заплати на медицинските специалисти. Неслучайно вчера и в Комисията по здравеопазването подчертах, че това е изключително изоставащ и нарастващ проблем. Той очаква своето решение, защото от 2006 г. стойността на клиничните пътеки не е променяна. Минаха повече от 10 години, има поскъпване на живота, има инфлация, многократно се повишаваше, дай Боже все така да бъде, минималната заплата, средната заплата, но като процент от стойността на клиничната пътека – тя добива все по-голям и изчерпващ характер.
Това е една от причините болниците да започнат да трупат дългове, защото ако от 100% клинична пътека заплатите са се формирали 40 – 50, сега вече този процент гони доста по-високи стойности. Мисля, че е дошло времето, когато трябва да се прави актуализация на това.
По отношение на калкулацията на самия труд, свързана с квалификацията, както и с качеството на труда, има такава работна група, която работи заедно с Лекарския съюз, представители на университетските болници, представители на областни и общински болници. Тя е със задача – остойностяване на медицинския труд на лекари и на сестри.
По отношение обаче на настоящия момент, когато работата по първата тема – определянето цената на труда, ще доведе до промяна най-вероятно на целия модел, защото в такъв случай трябва да се извади като цифра какво представлява заплащането на този труд, по какъв механизъм ще се осигурява, кой ще е отговорен за него и той ще бъде ли изваден от стойността на клиничната пътека, или не, тази дискусия ще продължи, проф. Михайлов.
А по отношение на настоящата ситуация, знаете, Вие ми го вменихте, народните представители, и в момента се работи така наречената „Стратегия за управление на болнични заведения”, където едно от нещата, които ще бъдат предложени в тази Стратегия, ще бъде и начинът за формиране на настоящата работна заплата на лекари и сестри по настоящем действащия модел. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Министър.
Имате думата, господин Михайлов. За реплика – заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, проф. Петров.
Въпросът, който Вие разгледахте във Вашия отговор, действително има няколко страни. Но тези страни не могат в момента, както и да ги разглеждаме теоретически, да отговорят на сегашните нужди на професионалната общност от поне временно решаване на въпросите със справедливото заплащане на този труд.
Аз съм абсолютно съгласен с Вас, с това, което и вчера казахте на Комисията, че от 2006 г., не са променяни и цените на клиничните пътеки, а бих добавил: и не само това. Някои от цените на клиничните пътеки, Вие като професионалист от висока класа знаете, че са твърде свръхфинансирани – казвам го с цялата си сериозност – а други са недофинансирани. Някои от клиничните пътеки включват, инкорпорират в себе си заболявания, съжалявам, че използвам професионална технология, но във Ваше присъствие смятам това е абсолютно възможно, абсолютно различни по своята биологична агресия, по своята финансоемкост респективно, и изобщо, за да не бъда многословен – цялата конструкция на заплащане на здравеопазването чрез клинични пътеки е пред рухване и то, за съжаление, във Вашето високо професионално присъствие. Вие много точно казахте, отговаряйки на колежката ми преди малко, че действително вървите от „пожар в пожар“. С цялата си отговорност и с цялото си желание на лекар, на човек, на български гражданин да помогнете, но с този модел на заплащане нещата няма да бъдат по никакъв начин решени.
Този въпрос, който поставяте, безспорно е резонен, че ако се направят такива изчисления – тук си позволявам да отворя една малка скоба пред Вас и да кажа, че още през април Лекарският съюз представи един модел за заплащане. Дали той е съвсем съвършен, или не, но той е заимстван от Франция и Федерална република Германия. Трябва да се знае обаче, че модели, на държави, които са с брутен вътрешен продукт 4 – 5 пъти по-висок от българския, не могат така лесно да се пребалансират в нашите български професионални условия, така че такъв модел е налице. Но този модел, ако се имплантира автоматично, механично в цената на клиничните пътеки, той веднага ще вдигне цялата стойност на финансиране на здравеопазването, и то с немалко. Затова нашето предложение като парламентарна група беше, още в първите дни на управлението и формирането на сегашния парламент, да се обмисли, и то оперативно, а не теоретически, моделът на финансиране на здравеопазването. В този смисъл си позволих да задам този въпрос към Вас. Вие споделихте, че такива дискусии текат. Аз не съм известен за такива дискусии, честно казано и като парламентарист, и като лекар…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Времето, господин Михайлов!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …но ще бъде интересно действително, ако това се случи в един близък план. Иначе ние можем да си разменяме вижданията по този въпрос, но българските лекари и сестри ще останат със същото заплащане в следващите месеци. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря и аз.
Имате възможност за дуплика, господин Министър – заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми проф. Михайлов! Аз Ви благодаря за този въпрос и, ако се върнем на друг парламентарен контрол – дискутирахме тази тема.
Ние сме изправени пред един вододел, в който трябва да решим, тоест Вие, народните представители, да решите това ли ще бъде моделът. Защото ние се сблъскваме ежедневно с множество противоречия. Това е едната част на проблема – заплащането на труда на работещите в здравеопазването.
Другата част на проблема е това, което касае – Вие го казахте всъщност, клиничните пътеки дали покриват всичко? Ресурсната емкост на различните пациенти е много различна. Много различна! В този ред на мисли се прави и така нареченият „подбор” – различните лечебни заведения предпочитат да работят с едни пациенти, други, които нямат право, трябва да приемат всичко, работят с всички пациенти и оттам резултата го виждаме всеки ден.
Тоест, от една страна, имаме сложен, чисто пазарен модел. Този пазарен модел води до други недобри ситуации, както колегите от Враца с основание протестират, защото са работили и искат да си получат заплатите хората. Но те като че ли не знаят, че Министерството на здравеопазването не дава заплатите. Те са търговски дружества.
И пак се връщаме в началото: дали това би трябвало да бъде моделът? Но това е много по-сериозен казус за решаване – дали ще работим пазарно и в същото време ще се правим на лицемери, и ще говорим за хуманност, за Хипократовата клетва?
Вчера четох жалба за някаква жена, на която отказали да й прегледат детето. Ами, това е по същия начин да се жалваш, че са ти затворили магазина пред носа, защото е свършило работното време. Но те работят по този Закон, за съжаление! Не е човешко, не бива да се случва, но започват да се бият понятията за морал, човещина, отговорност и търговия.
Така че благодаря Ви, че повдигате топката. Аз съм готов да го обсъждаме, но това ще бъде тежко решение, трябва да бъде решение на парламента, и то не наложено от една партия, а единодушно решение. Действително моделът не е съвършен – ще намерим ли по-добър, какво ще ни коства, как ще го обясним на хората? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Министър.
Към Вас има и следващ въпрос отново от господин Георги Михайлов, който е относно предложението на Министерството на здравеопазването за създаване на Фонд за редки болести.
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми проф. Петров, уважаеми колеги! Също така в приоритетите на Министерството на здравеопазването беше издигната като възможност идеята да бъде създаден Фонд за лечение на редките болести. Този въпрос е изключително болезнен за една малка, но много ранима част от българското население. Този въпрос е третиран в Лисабонския договор, който е подписан от всички държави на Европейския съюз, и за чест на България, тя беше една от първите държави, която се съобрази и създаде Комисия към Министерството на здравеопазването по редките болести.
Моят въпрос към Вас е да чуем Вашата визия, тъй като създаването на един фонд предполага много възможности, и да обсъдим с Вас в рамките на тези няколко минути каква е възможността да бъде подобрено лечението на тези много наранени от природата, но и същевременно с големи възможности вече за лечение български пациенти и български граждани? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Михайлов.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми проф. Михайлов! Да, така е. В „Цел 120: Провеждане на балансирана политика” се предвижда финансиране на лечението на редки болести чрез създаване на самостоятелен фонд. Идеята подлежи на доста сериозно обсъждане, и то по начин, по който да бъдат ангажирани не само политическите организации, финансови такива, пациентски организации. Отговори трябва да се намерят на множество въпроси: първо, организирането и сформирането; второ, къде да бъде; трето, каква да бъде организацията, редът на работата и финансирането. Като първи най-важни два въпроса бих посочил следните – те са от стратегическа важност за самия Фонд: дали това да бъде специален фонд, който да подпомогне така наречената „състрадателна подкрепа” за единици пациенти с ултра редки заболявания, при които са показани изключително скъпи терапии, или той да обхваща всички установени в страната редки заболявания, съгласно общоприетото определение на Европейския съюз. Това е нещото, което тепърва ще правим, тепърва ще обсъждаме и тепърва ще се борим за него. Явно и Вие сте прав. Трябва да се обърне сериозно внимание – до настоящия момент тяхното лечение се финансира през Комисията, в която списъкът се утвърждава от министъра и се финансира от Националната здравноосигурителна каса. Това предстои – както с д-р Найденова, там също ще бъде най-вероятно необходим фонд за извънболнична помощ за бедните хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имате думата за реплика, господин Михайлов.
Две минути, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Дълги години съм бил член на Комисията по редки болести и като хематолог, и онкохематолог – нашите заболявания в по-голямата част от своята същност са с дефиниция „редки”. Интересувал съм се сериозно от проблемите на редките заболявания.
Искам да Ви споделя, в рамките на тази възможност за изява на мнение след Вашия отговор, моето виждане като лекар и като народен представител, и като български гражданин, че създаването на фонд по този начин, по който той беше реализиран – като печално известният вече Фонд за лечение на деца в чужбина, в който директорите се сменят като във футболен мач, или по-скоро в хокеен мач, защото във футболния мач по-рядко вървят смените, по една или друга причина, ще бъде изключително проблемно за всяко ръководство на Министерството, било то човек като Вас, който е доказан професионалист, или администратор, който е далеч от медицината.
Моето лично виждане за такива заболявания – не искам да влизам в подробности, тъй като в залата има много колеги, които не са вътре в тази много тежка професионална тема, трябва да бъде обект на дирижиране от страна на Министерството на здравеопазването. То трябва да поеме своята сурова роля, тай като това са три хиляди заболявания. Вие сте абсолютно прав, че ако ние отворим цялата палитра на редки заболявания, дори да сме с брутния вътрешен продукт на Дания, Швейцария или Сингапур, ние няма да можем да се справим с този въпрос. Още повече – ще Ви дам един пример: беше постъпило заявления в Комисията по редки болести за онкологично заболяване. Ако всички онкологични заболявания, които са редки, ги вкараме вече в този списък, нещата ще станат катастрофални.
На първи етап смятам, че Министерството на здравеопазването трябва да предяви своите претенции, да поеме – както поема лечението на болните от СПИН, както поема лечението на болните от туберкулоза, както поема лечението на болни с психични заболявания, да поеме контрола върху тази висока отговорна група пациенти, и вече с едно държавническо мислене съответните експерти, разбира се, да се види какво може да се направи за най-значимите кохорти от тези пациенти, които са редки, и разбира се, и за пациентите, които Вие споменахте, с ултраредки заболявания, чието лечение изисква повече пари. Но това трябва да бъде поето от Министерството на здравеопазването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Михайлов.
Имате думата за дуплика, господин Министър. Няма да я ползвате. Добре. С това се изчерпват въпросите към Вас.
Преминаваме към въпросите, които са постъпили към министъра на регионалното развитие и благоустройството – господин Николай Нанков.
Първият въпрос към министъра е от народния представител Николай Асенов Тишев относно констатации на вложени топло изолационни материали, неотговарящи на изискване по Закон, при саниране на блок по Програмата за енергийна ефективност.
Заповядайте, господин Тишев, да поставите въпроса.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В свое интервю в началото на месец август пред телевизия BTV Вие потвърждавате за саниран блок по Програмата за енергийна ефективност на територията на община Бургас с материали, неотговарящи на противопожарните стандарти.
В тази връзка, моля да отговорите на следните въпроси: наложени ли са някакви санкции на фирмата-изпълнител, и ако „да”, какви; поискана ли е замяна на вложените материали; поискано ли е поставяне на допълнителна мазилка, гарантираща безопасността на живущите във блока?
Втори въпрос: какви мерки са предприети от страна на контролните органи във връзка с доставените топло-изолационни материали, които не отговарят на изискванията по Закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Тишев.
Имате думата за отговор, господин Министър.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тишев, съгласно Наредбата за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар при влагането в даден строеж, топлоизолационните продукти следва да бъдат придружени от декларация за експлоатационните показатели, в която да е посочен класът по реакция на огън. Отговорност за достоверността на декларираното носи производителят на продукта, който го пуска на пазара, а не фирмата изпълнител на строително-монтажните работи, поради което не могат да й се налагат санкции и неустойки. Повтарям, отговорността в случая е на фирмата производител на съответния топлоизолационен материал.
Във връзка със сигнали, получени от Българската асоциация за изолации в строителството, за вероятност топлоизолационният продукт от експандиран полистирен, произвеждан от производителите – два са румънските производители, ще ги цитирам: „S. C. ADELPLAST S. A.“, Румъния и „S. C. EPS THERMOPOR S. R. L.“, компетентният орган Държавната агенция за метрологичен и технически надзор проведе изпитвания в нотифицирана лаборатория в Италия и в „Център за изпитване и европейска сертификация“ в град Стара Загора.
Резултатите от „Център за изпитване и европейска сертификация“ ЕООД – град Стара Загора, показват, че пробите от топлоизолационните продукти, произведени от единия от двата румънски производители – „S. C. ADELPLAST S. A.“ в Румъния, не отговарят на клас по реакция на огън С, а са клас В.
Във връзка с констатираното несъответствие на показателите по реакция на огън с декларираните от производителя, подчертавам отново, Главна дирекция „Надзор на пазара“ съгласно изискванията на чл. 56 от Регламент на ЕС № 305/2011 е уведомила нотифициращия орган и надзора на пазара в Румъния, както и Европейската комисия за продуктите, които не отговарят на декларираните си характеристики.
Производителите са предприели коригиращи действия, за продуктите са предприети нови оценки и изпитвания и са предоставени нови декларации за експлоатационните им показатели по реакция на огън.
След проведена среща с Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ се предприеха следните мерки:
Първа мярка – да бъдат изискани декларациите за топлоизолационните продукти, вложение на всеки един от обектите над 28 м, финансирани по Програмата.
На второ място, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да обсъди и предложи механизъм, по който всяка от сградите, изпълнени с тези продукти, да бъде обследвана и да бъдат предписани допълнителни мерки за гарантиране безопасността на живущите. Мерките ще бъдат указани за изпълнение на строителите там, където сградата не е приета, и на общините, в случай че договорът за строително-монтажни дейности е приключил и сградата е въведена в експлоатация. Мерките трябва да бъдат изпълнени в рамките на съществуващите договори или със средства от общините.
На трето място, да се сезира прокуратурата за пускането на пазара на продукт, придружен от декларация с невярно съдържание – това, което казах в началото – че отговорността е на самия производител. При образуване на наказателно производство, общини и изпълнители могат да се присъединят с граждански искове за нанесени материални щети. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Тишев.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, отговорът Ви наистина беше изчерпателен относно втория ми въпрос: какви мерки сте предприели за това да сезирате органите за контрол?
Но, основният ми въпрос в питането беше конкретно за блок 17 на комплекс „Славейков“ в Бургас: ще бъде ли подменена тази топлоизолация, материалите, които са използвани, и е доказано след проверката в Италия, че са некачествени, тоест не отговарят на стандарта за пожарна безопасност.
Ще Ви направя една аналогия. Знаете, ако в търговска верига бъдат открити храни, които не отговарят на българския държавен стандарт или срокът им на годност е изтекъл, въпреки че на етикета пише друго, те биват оттеглени. С случая по конкретния въпрос не чух: ще бъдат ли предприети такива мерки, че да се гарантира безопасността на хората, които живеят в този блок в Бургас? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Тишев, някъде на втората минути и 35-тата секунда отговорих конкретно на този въпрос (смее се), тъй като споменах, че в момента това е втората мярка, която сме предприели заедно с компетентните органи. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ има ангажимента да обсъди и предложи механизъм, по който всяка от сградите, изпълнена с тези продукти, включително цитираната от Вас сграда в Бургас, да бъде обследвана и да бъдат предписани допълнителни мерки за гарантиране безопасността на живущите.
В случая говорим за изпълнени дейности, не такива, които са в процес на реализация, така че средствата, които ще са необходими за допълнителните мерки, гарантиращи безопасността на живущите в сградата, ще останат за сметка на общината. Наистина в рамките на няколко седмици очакваме механизма, който ще бъде одобрен и от нас като методически отговорна институция по приложение и изпълнение на Програмата за енергийна ефективност, така че наистина не само за конкретната сграда, а за всички останали са направени необходимите мерки. В случая ще заключа с това, че наистина говорим, за да не квалифицирам дали е търговска измама, тъй като има компетентни органи, но за невярно декларирани характеристики от производителя. Нека сезират и румънската страна. Между другото Европейската комисия, не че оневинявам общинските администрации, в случая общинска администрация Бургас, те са няколко случаите в България, знаете. Преди две седмици отговарях на подобен въпрос в пленарната зала на Ваш колега. Не оневинявам строителите изпълнители на тези дейности, но наистина имаме декларирани качества, декларирани характеристики на материал и при проверка – искам да благодаря на Асоциацията за изолации, от която в случая сме сигнализирани за тази порочна практика, че има декларирани неверни данни и характеристики. Нито общинската администрация, кметове, технически надзор може на място да установи какви са характеристиките на конкретния материал, нито дори собственикът на жилище, който реши със собствени средства да си санира, да си изолира с топлоизолационен материал своята сграда.
В случая наистина говорим за една недобросъвестна, да не я квалифицирам като търговска измама, практика, за която според мен преди всичко трябва да бъдат уведомени компетентните органи, включително българската прокуратура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Димитър Величков Георгиев относно състоянието на път ІІ-58 Асеновград – Кърджали, в участъка Асеновград – село Новаково.
Заповядайте, господин Георгиев, да развиете въпроса.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в моето питане ясно съм очертал участъка от пътя от Асеновград до село Новаково – на прага, на края на Пловдивска област, е в доста окаяно състояние. Предвиждате ли този път да бъде ремонтиран, защото от Пловдив до Кърджали това е най-прекият път, а той се оформи също като международен път поради трафика посока Гърция през Маказа? Какво е предвидено от Вас и дали скоро ще очакваме да бъде ремонтиран пътят, да бъде приведен в нормално състояние? Районът е доста населен, жив, пътят ежедневно е натоварен и се надяваме, че ще се съобразите с искането на гражданите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, предвид значението на републиканския път ІІ-58 Асеновград – Кърджали, за осъществяване на нормална комуникация за жителите на общините Пловдив и Кърджали, на цяла Южна и Югоизточна България – между другото прав сте – това е един от най-натоварените второкласни пътища в страната, и отчитайки много лошото състояние на участъка от Асеновград до село Новаково – конкретната част, за която задавате Вашия въпрос, Агенция „Пътна инфраструктура“ планира основен ремонт на второкласния път ІІ-58 Кърджали – Асеновград в участъка на област Пловдив с обща дължина 32 км 834 м, като посочената отсечка попада в обхвата на планирания ремонт.
За участъка има готов технически проект. Обектът е включен в програма „Основен ремонт“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2017 г. Индикативната стойност на строително-монтажните работи е 23 млн. 500 хил. лв. без ДДС за целия участък, на строителния надзор почти 500 хил. лв. – 470 хил. лв. без ДДС.
Средствата са осигурени от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“. Към момента се провеждат процедури за избор на изпълнител на строително-монтажните работи и на строителния надзор. Тръжните процедури са в ход. На 29 септември 2017 г. са отворени офертите за избор на изпълнител на строително-монтажни работи, а на 6 октомври – днес, какво съвпадение, ще бъдат, а може вече да са отворени офертите за изпълнител на строителния надзор.
След приключване на работа на тръжните комисии и, надяваме се, да няма обжалвания на решенията за избор на изпълнител, очакваме ремонтните дейности на обекта да стартират още през 2018 г. А и да има обжалвания, в рамките на зимния сезон ще приключим с тръжните процедури, за да може в рамките на новия строителен сезон през 2018 г. от пролетта да стартираме реалните дейности.
Споменах, бюджетът е осигурен, което е най-важното нещо. Ще приключим и ще финализираме тръжните процедури.
Срокът за изпълнение на ремонта е 24 месеца. Има възможност да бъде оптимизиран. Нека да видим все пак какъв срок е дал участникът, който ще спечели обществената поръчка. Предполагам, че ще е по-нисък, тъй като 24 месеца е максималният срок, а той може да бъде оптимизиран.
Естествено, до реализацията на този проект Агенцията ще продължи да полага грижа за осигуряването на безопасни условия за движение по пътя, съобразно разполагаемия финансов ресурс, определен за поддържане на републиканските пътища в област Пловдив.
От началото на 2017 г. до момента в участъка на територията на област Пловдив са извършени дейности и по настоящия път те са на стойност малко над 50 хил. лв. Те включват изкърпване на компрометирани места по настилката, почистване на окопи, подравняване на банкети, косене на тревни площи, изсичане на храсти и възстановяване на хоризонтална маркировка, палиативни действия по текущ ремонт и поддръжка. Цялостното решение ще бъде реализацията на проекта, за който споменах. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате възможност за дуплика, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Господин Председател, колеги! Господин Министър, благодаря Ви за точната информация. Не бяхме информирани, че е стартирала процедура.
Моят въпрос е отпреди около месец. Да се надяваме, че ще контролирате да бъде извършен качествено и в срок ремонтът на този натоварен път. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Дуплика ще ползвате ли, господин Министър? Не, добре.
Преминаваме към следващия въпрос, който е и последен за днешния парламентарен контрол, от народния представител Георги Георгиев Стоилов относно управлението на Асоциация по ВиК – Русе.
Заповядайте, господин Стоилов, да отправите въпроса.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Въпросът, който ще задам, засяга не само Асоциацията по ВиК – Русе, а със сигурност всички такива създадени асоциации. Все по-голям е интересът на гражданите в област Русе относно състоянието на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе. Този интерес е породен от притеснението и недостатъчната информация относно дейността на дружеството.
„ВиК“ ООД – Русе, е контрагент по договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключени с Асоциацията по ВиК. В договора между Асоциацията и ВиК оператора са уредени отношенията, свързани с разпределението собствеността на активите. В него са заложени и показатели за качество на предоставените услуги и постигането им. Някои от тях са: загуби на вода, финансова ефективност, качество на питейната вода, план за стопанисване, план за експлоатация и поддържане на активите, план за управление на човешки ресурси, инвестиционна програма и други. Всички те са разпределени по години. Обособени са и като краткосрочни и дългосрочни във времето.
Уважаеми господин Министър, въпросът ми е: спазват ли се клаузите в договора между Асоциацията по ВиК – Русе, и оператора? Изпълняват ли се показателите за качество и инвестиционната програма, които са заложени в този договор? Има ли нарушения в работата и дейността на Асоциацията по ВиК по отношение на Закона за водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги между Асоциация по водоснабдяване и канализация на обособената територия, обслужвана от ВиК ООД-Русе, и оператора ВиК ООД-Русе, е влязъл в сила от 1 януари 2016 г.
В съответствие с чл. 9, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Комисията за енергийно и водно регулиране измерва и оценява качеството на предоставяните ВиК услуги чрез включените в договора показатели за качество, които надграждат изискванията на Закона и определят конкретни нива, които да бъдат постигнати в конкретни целеви години – показатели, които също цитирахте във Вашия въпрос.
Според доклада на оператора пред Асоциацията по ВиК изпълнението на показателите за качество към момента е следното.
Показател „Неотчетени водни количества“ – в проценти, трябва се снижи от 42,1% до целево ниво от 36% към края на срока на договора. Нивото, постигнато към 31 декември 2016 г. е, 41,67%, тоест вече виждаме, че имаме в рамките на тази календарна година – 2016, понижаване с почти 0,5%, в правилната посока на изпълнение на този показател, съгласно договора.
Показател „Измерване на водните количества на ниво „водоизточник“, целево ниво 100% трябва да се постигне до края на 2018 г., като това ниво е постигнато към края на 2016 г., тоест 31 декември 2016 г. Имаме 100% изпълнение на показателя.
Показател „Ефективност на търговското измерване“ включва три елемента, а именно: сградните водопроводни отклонения да са включени в регистър. Целево ниво 100% трябва да се постигне за период от две години, тези 100% са постигнати за период от една година, в рамките на 2016 г.
Сградните водопроводни отклонения да са оборудвани с водомери в срок на метрологична годност. Целевото ниво от 80% трябва да се постигне за период от пет години, постигнато към 31 декември 2016 г. – почти с 3% надвишение, на 83,27%. Имаме преизпълнение на показателя.
Сградните водопроводни отклонения с измерена консумация над 100 куб. м. на месец да са оборудвани с водомери в срок на метрологична годност. Целевото ниво от 95% трябва да се постигне за период от три години от влизането в сила на договора. Постигнато към 31 декември 2016 г., в рамките на тази календарна година, е 100%. Отново имаме преизпълнение на показателя.
Относно изпълнението на инвестиционната програма на оператора във ВиК системите и съоръженията следва да се има предвид, че поетият ангажимент за 15-годишния период на договора е в общ размер на почти 40 млн. лв. без ДДС – 38 млн. 432 хил. лв. Това представлява задължителното ниво на инвестициите в инфраструктурата на обслужваната от ВиК – Русе, територия.
Пресрочих времето, завършвам с две изречения.
Предвидените инвестиции по години са прогнозни. Така например прогнозата за 2016 г. беше 1 млн. 110 хил. лв., а операторът е направил инвестиции в размер на почти 3 млн. 500 хил. лв., тоест има три пъти преизпълнение на инвестиционната си програма.
Към момента в Министерството няма данни за нарушения в работата и дейността на Асоциацията ВиК – Русе. Ако се разполага с информация за неизпълнение на клаузите на договора между Асоциацията и ВиК оператора, или неспазване на разпоредбите на Закона за водите при работата и дейността на Асоциацията ВиК – Русе, моля тя да бъде предоставена в Министерството, за да бъде извършена проверка и се предприемат съответните действия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Няма нищо лошо в това, че сте просрочили времето, стига отговорът да е съдържателен. Благодаря.
Господин Стоилов, Вие искате ли реплика? Няма да ползвате.
С този въпрос приключихме днешния парламентарен контрол, а с това и дневния ред за тази седмица.
Следващото заседание на Народното събрание е в сряда, следващата седмица, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,24 ч.)


Председател:
Димитър Главчев


Заместник-председатели:
Валери Жаблянов
Нигяр Джафер

Секретари:
Александър Ненков
Николай Александров