Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Валери Жаблянов и Явор Нотев

Секретари: Юлиан Ангелов и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Добър ден, уважаеми народни представители! Моля да заемете местата си.
Има кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, гласувано е извънредно пленарно заседание на Народното събрание за днес – 17 октомври, от 14,00 ч.
Точка единствена на днешното извънредно заседание е следната: Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс – Общ проект, изготвен от Комисията по правни въпроси, въз основа на приетите на първо гласуване на 7 юли 2017 г. законопроекти с вносители: Корнелия Нинова и група народни представители от 10 май 2017 г.; Пламен Христов, Албена Найденова и Полина Цанкова от 12 май 2017 г.; Данаил Кирилов и група народни представители от 30 май 2017 г. и Христиан Митев и група народни представители от 4 юли 2017 г.
Преди да преминем към работа върху Законопроекта ще Ви запозная с някои съобщения:
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил за времето от 17 октомври 2017 г. до 17 ноември 2017 г., с цел участие в съвместна летателна тренировка между Военновъздушните сили на Република Полша и Военновъздушните сили на Република България на летище Граф Игнатиево, преминаването през и пребиваването на територията на Република България на сили и средства от Военновъздушните сили на Република Полша. Съвместната летателна тренировка не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други, на друга държава или организация въоръжени сили. Уведомлението е постъпило на 13 октомври 2017 г. с вх. № 703-09-38 и е предоставено на Комисията по отбрана.
На 12 октомври 2017 г. на Народното събрание е предоставена разработената и приета по собствена инициатива от Икономическия и социален съвет резолюция на тема: „Бяла книга за бъдещето на Европа – размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г.“ Материалът е предоставен на Комисията по външна политика, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по икономическа политика и туризъм и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
До господин Димитър Главчев – председател на Народното събрание: „Уважаеми господин Главчев, на свое редовно заседание, проведено на 12 октомври 2017 г., Комисията по бюджет и финанси в изпълнение на чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание попълни състава на постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор. Това беше наложено поради избирането на госпожа Диана Йорданова за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, която заемаше длъжността председател на подкомисията. На проведеното заседание членовете на Комисията единодушно избраха за член и председател на подкомисията по отчетност на публичния сектор госпожа Мария Йорданова Илиева. С уважение: Менда Стоянова.“

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Преди да представя на Вашето внимание Доклад за второ четене, искам да Ви уведомя, че в парламента е омбудсманът на Република България – госпожа Мая Манолова, която беше активен участник във всички обсъждания и в работната група на второ четене на Общия доклад на Правна комисия, така че при необходимост всеки един от нас би могъл да направи и да поиска процедура за нейния допуск, за да изрази становище и мнение по отделен текст или отделен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Процедура.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Правя процедура за допускане в пленарната зала на омбудсмана на Република България – госпожа Мая Манолова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Попов.
Моля, режим на гласуване за допускане до залата на омбудсмана на Република България – госпожа Мая Манолова.
Гласували 154 народни представители: за 143, против 2, въздържали се 9.
Мая Манолова е допусната в залата на Народното събрание.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Други предложения? Няма.
Моля, който е „за“ така прочетеното наименование на Закона, да гласува.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Наименованието на Закона е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3, който става § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля, режим на гласуване.
Гласували 161 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 2.
Текстове на вносител – Вариант I и Вариант II.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля, режим на гласуване.
Гласували 149 народни представители: за 135, против 4, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Параграф 3.
Текстове на вносител – Вариант I, Вариант II, Вариант III.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението по буква „а“, а по буква „б“ е оттеглено.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант II относно т. 1 и 3 и подкрепя т. 2 относно отмяната на ал. 4.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 2 относно отмяната на ал. 3 и т. 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант III относно т. 1, 2 и 3 и не го подкрепя по т. 4.
Комисията предлага следната редакция на § 3, който става § 1:
„§ 1. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение първо след думата „ответникът“ се добавя „в продължение на един месец“ и се създават изречения трето и четвърто: „Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.“
2. В ал. 3 думите „указва на ищеца да представи справка за“ се заменят със „служебно проверява“ и се създава изречение трето: „Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.“
3. Алинея 4 се отменя.
4. В ал. 6 се създава изречение второ: „Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Подлагам на гласуване редакцията от Комисията на § 3, който става § 1.
Гласували 154 народни представители: за 154, против и въздържали се няма.
Параграф 3 според редакцията на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Анна Александрова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Хамид Хамид по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, текстът на този параграф беше дискутиран в Правната комисия. Аз ще предложа една редакционна поправка.
В Гражданския процес освен общото исково производство има особени искови производства и охранителни производства. Този текст се намира в чл. 61, което е част от общата част на гражданския процес и се предлага спиране на сроковете за страните. Същевременно обаче, в охранителните производства, които са безспорни, но странни – страни няма, там има участници. В ГПК също има и заявители.
Така че, моята редакционна поправка, която правя, е следната: думата „за страните“ да се промени на „за страните, молителите и заявителите“. Така, включвайки трите възможни субекта, ние ще обхванем всички производства в гражданския процес, какъвто е смисълът на разпоредбата в общата част. Защото освен страни, в процеса има и участници. Така че моля да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Пенчо Милков като редакционна поправка към предложения текст.
Гласували 158 народни представители: за 77, против 42, въздържали се 39.
Предложението на господин Милков не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 2, така както беше прочетено от господин Кирилов.
Гласували 156 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 42.
Предложението за нов § 2 по Комисията е прието.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 3.
Изказвания има ли?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): На Правна комисия по отношение на този параграф бяха изслушани присъстващите представители на практиката, съдиите Белазелков и Влахов. И тук беше направено едно предложение – и е обосновано – на Правна комисия, което искам да представя на Вашето внимание като редакционна поправка.
В текста на чл. 72 се използва думата в двете алинеи „интерес“. Докато според присъстващите представители на практиката и според мен по-удачно е използването на думата „благо“. А именно: в ал. 1 „защита на едно благо“, в ал. 2 „различни блага“. Защо? Защото „благото“ е тази материална ценност, която обуславя заплащането на таксите. Интересите са много, а и противоречиви. Така че според мен следва да се използва думата „благо“ и я предлагам на Вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Милков, за предложението.
Други мнения, реплики? Няма.
Господин Кирилов, имате реплика – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Хубаво е, че колегата ни върна към този дебат. Той обаче е за следващия параграф. Както прецените. Ако искате тук да го проведем дебата, ако искате на следващия параграф.
Ако е да говорим сега и да пристъпим евентуално към гласуване… Интересни бяха съображенията – и тук колегата Милков е абсолютно прав, на съдиите от Върховния касационен съд. Действително такава една промяна, вероятно би била и в полза на правото. При всички положения на този етап ще застраши съдебната практика и ще доведе до множество спорове, поне в първоначалния етап от прилагането.
Уви, нямаме дефиниция за благо в легална дефиниция, в нормативните актове, и би следвало, ако използваме такова едно понятие, да пристъпим към неговото или изрично дефиниране в нормативен текст, или да очакваме тълкувателна практика на върховните съдилища.
Тъй като при множество искани искове и тяхното съединяване все още, въпреки че това са класически текстове, продължават споровете при определяне на точния размер на дължимата държавна такса, една такава промяна на този етап би била в известна степен преждевременна. Признавам, че колегата Милков провокира и ни връща към дебат, който е смислен и който би трябвало да продължим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Изказване?
Дуплика искате ли господин Милков? Заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми господин Кирилов!
Много кратка ще бъде дупликата ми. „Благото“ носи в себе си смисъл на понятие. Това е стойността, която носи след себе си задължението за заплащане на държавна такса. Интересите съществуват и при предявяването на кумулативни, на алтернативни искове, както и на искове срещу различни ответници, така наречените „субективно съединени искове“, което представлява интерес, но не следва да води до допълнителни такси, а именно такава е практиката в момента. Има съдилища, които продължават неправилно да постановяват повече от една такса, тоест за всеки съединен иск. И с предложението „благо“, именно представителите на практиката обосновано обясниха, че за думата „благо“ няма нужда да дефинираш общо известни понятия – „благо“ носи в себе си имуществената тежест на това, което ще предопредели и таксата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Господин Лазаров, бяхте заявил желание за реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Кирилов, виждам, че тук на второ гласуване по този текст, тоест следващия, но приехме, че тук ще се води дебатът, да не се повтаря, започват да се водят сериозни дебати, и то изначални и в теорията, и в практиката.
Считате ли, че това би могло да се нарече „редакционна поправка“, защото ние сме на второ гласуване по един много сериозен проект? Аз не считам, че това е редакционна поправка. И не бива така, с лека ръка под формата на редакционна поправка, защото Законът го допуска, да променяме текстове в зала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Кирилов?
Трябва да отговорите. Към Вас е репликата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Пак подчертавам: темата и анализът на понятията са много интересни. На колегата Милков само ще уточня следното във връзка с неговото изказване.
Особеността при „благото“ е, че „благото“ кумулира не само материалния интерес. „Благото“ кумулира и вероятен неимуществен интерес. Тоест, то безспорно е много по-широко понятие. Това съответно има значение в хипотезите и в случаите, когато кумулираме имуществени и неимуществени притезания.
Но пак казвам, резервът тук не е от съдържателна, от смислена страна. А резервът е с оглед рецепция и прилагане това ново понятие при прилагане на държавните такси и таксуването.
По отношение на репликата на господин Лазаров, благодаря, господин Лазаров, за Вашата реплика – не е редакционна, съдържателна е. Даже бих казал, че ако пристъпим към тази промяна, тя ще има един доста радикален ефект. При всички положения този дебат е полезен за правото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
За изказване има думата господин Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, като подкрепям напълно това, което каза колегата Милков, аз също ще направя една редакционна поправка, взимайки повод и от думите на председателя на Правна комисия.
В § 4, както и в следващия параграф, е записана единствено думата „интерес“. Тук председателят е изключително прав – интересът може да бъде и неимуществен. Затова правя още едно редакционно предложение, в случай че бъде отхвърлено предложението на колегата Милков: преди думата „интерес“ да се добави думата „материален“. Тогава вече ще е ясно за какво иде реч и § 2 да звучи по следния начин – на § 4, чл. 72, ал. 2:
„За предявяване с една молба искове в защита на различни материални интереси, минималната такса се събира въз основа на всички материални интереси“.
Съответно в следващия параграф предложението ми е същото – пред думата „интерес“ съответно да се постави „материален“ или „материални“, в зависимост дали числото е единствено или множествено на „интерес“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Попов.
Уважаеми колеги, постъпили са две предложения за редакционни поправки, като имаше две предложения за редакционни поправки, като имаше възражение от господин Лазаров срещу първата, че не е редакционна. Но аз ще я подложа на гласуване. Става въпрос за добавяне на понятието „благо“ вместо „интерес“. Предложението е на господин Пенчо Милков.
Моля тези, които подкрепят редакционната поправка от господин Пенчо Милков, да гласуват.
Гласували 137 народни представители: за 57, против 37, въздържали се 43.
Предложението на господин Пенчо Милков не е прието.
Преминаваме към гласуване на редакционното предложение, направено от господин Филип Попов, а именно в § 4, чл. 72, ал. 2 да бъде изменена така, че пред „интерес“ да се добави понятието „материален“. (Реплика на народния представител Филип Попов: „В ал. 1 също“.) В ал. 1 също.
Моля да гласуваме.
Гласували 142 народни представители: за 48, против 8, въздържали се 86.
Предложението на господин Попов не е прието.
Подлагам на гласуване § 4.
Гласували 136 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 26.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, сега всъщност ще представя на Вашето внимание редакционните предложения, по които гласувахме, на колегите Милков и Филип Попов.
Първото предложение от народния представител Христиан Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колегата Митев го оттегля.
Представям на Вашето внимание предложение от народния представител Анна Александрова, което също не е подкрепено.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И тя го оттегля.
Представям на Вашето внимание предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. Член 72 се изменя така:
„Държавни такси при съединяване на искове
Чл. 72. (1) За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес, независимо от броя на ответниците.
(2) За предявените с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси.“
Всъщност по този текст – предложение на Комисията, проведохме дискусията преди малко.
Моля да подложите на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля да гласуваме създаването на нов § 4.
Гласували 135 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 24.
Предложението за създаване на нов § 4 е прието.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Пристъпваме към § 5, текст на вносител:
„§ 5. В чл. 73, ал. 2 изречение второ след думата „интерес“ се добавя „като таксата не може да надвишава 2 на сто върху него, а по заявление за издаване на заповед таксата не може да надвишава 1 на сто върху интереса.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказване ли имате?
Заповядайте.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Чрез внасянето на тази корекция целта, която имахме ние от „Воля“, е чрез намаляване на таксите да увеличим достъпа до правосъдие на българските граждани.
Ще си позволя да Ви дам малко статистика на страни – членки на Европейския съюз. Идеята ни е, че осъществяването на правосъдието е част от елементите на държавната власт и държавата е задължена да го осъществява. Не бива правосъдието и не следва правораздаването да се превръща в услуга, достъпна само за богатите. За да не бъда голословен, ще си позволя да Ви цитирам конкретните данни и защо искаме да намалим тези такси.
Направено е проучване за съдебните такси на първа инстанция, които са изчислени на база размер на иска от 1 млн. евро. Знам, че сумата е доста голяма, но просто с такива данни разполагаме. Ще Ви дам конкретните данни. В Австрия съдебните такси за 1 млн. евро иск са 12 хил. евро, в Германия са 16 хил. евро, във Франция са 1000 евро, в България са 40 хил. евро.
Уважаеми колеги, дори да намалим таксите наполовина, както предлагаме ние, пак няма да достигнем нормалните размери, които са в страни – членки на Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Реплики към изказването на господин Христов има ли? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложения от Комисията § 5.
Гласували 128 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Анна Александрова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 73 ал. 4 се изменя така:
„(4) Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора размера на таксата за опис, определена към момента на извършване на описа. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. За задължение в размер над четиридесет и пет минимални работни заплати този сбор не може да надвишава една петнадесета от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания? Няма.
Режим на гласуване.
Гласували 127 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за създаване на чл. 73а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. Създава се чл. 73а:
„Такси по изпълнението“.
(1) Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава:
1. до 20 на сто от минималната работна заплата – 40 на сто от минималната работна заплата;
2. от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата – 50 на сто от минималната работна заплата;
3. от 50 на сто до една минимална работна заплата – 70 на сто от минималната работна заплата;
4. от 1 до 3 минимални работни заплати – 90 на сто от минималната работна заплата.
(2) В общия сбор на таксите по изпълнението не се включват таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им.
(3) В случаите, когато е достигнат общият сбор на таксите по ал. 1 и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника.“
Уважаеми господни Председател, искам думата за предложение за редакция на ал. 1 на предложения чл. 73а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, правя следното редакционно предложение по отношение на ал. 1 на чл. 73а – тя да бъде със следното съдържание:
„(1) Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер:
1. до 10 на сто от минималната работна заплата – 30 на сто от минималната работна заплата;
2. от 10 до 20 на сто от минималната работна заплата – 40 на сто от минималната работна заплата;
3. от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата – 50 на сто от минималната работна заплата;
4. от 50 на сто до една минимална работна заплата – 70 на сто от минималната работна заплата;
5. от една до две минимални работни заплати – 80 на сто от минималната работна заплата;
6. от две до три минимални работни заплати – 90 на сто от минималната работна заплата.“
Това е предложение само за ал. 1, а ал. 2 и 3 остават със същото съдържание, така както колегата Христиан Митев ги е предложил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Изказвания има ли? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакционното предложение, направено от господин Кирилов за чл. 73, ал. 1 така, както беше представено.
Гласували 127 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 14.
Редакционното предложение на господин Кирилов е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението за § 6, който създава чл. 73а, във вида, който е предложен от Комисията, заедно с редакционната поправка.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Предложението за създаване на нов § 6 е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Анна Александрова за създаване на нов параграф – по отношение на ново изречение второ във ал. 5 на чл. 78. Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Христиан Митев за създаване на нов § 5а – по отношение на чл. 79.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Предложение на народния представител Георги Свиленски.
Комисията подкрепя по принцип предложението по отношение на ал. 4, което е отразено на систематичното му място в чл. 73а, и не подкрепя предложението по ал. 5.
Предложението на колегата Георги Свиленски по ал. 5 е следното:
„(5) Разходите за адвокат в изпълнителното производство, които са за сметка на длъжника, не могат да надвишават 150 лева за задължения в размер до 1000 лева.“
Предложение на народния представител Йорданка Фикирлийска.
Комисията подкрепя по принцип предложението по отношение на ал. 4, което е отразено на систематичното му място в чл. 73а, и не подкрепя предложението по ал. 5.
Предложението на колегата Йорданка Фикирлийска е следното:
„(5) Разходите за адвокат в изпълнителното производство, които са за сметка на длъжника, не могат да надвишават 150 лева за задължения в размер до 1000 лева.“
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Предложение на народния представител Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 79, ал. 1 се създава т. 3:
„3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.“
Правя и редакционно предложение, господин Председател, в доклада има в повече „са“ – т. 3 да бъде в редакцията:
„3. разноските, направени от взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени“.
Да отпадне „са“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми народни представители, направени са две предложения, които не са приети от Комисията.
Едното е на господин Георги Свиленски, а другото предложение е на Йорданка Фикирлийска, които по същество са идентични и затова ще ги подложа едновременно на гласуване.
Моля да гласуваме предложенията на народния представител Георги Свиленски и народния представител Йорданка Фикирлийска.
Гласували 119 народни представители: за 31, против 16, въздържат се 72.
Предложението на Георги Свиленски и Йорданка Фикирлийска не е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка, предложена от господин Данаил Кирилов, за отпадането на думата „са“ в т. 3.
Гласували 115 народни представители: за 98, против няма, въздържат се 17.
Редакционното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, моля за прегласуване и моля да отхвърлите редакционното ми предложение, защото, проверявайки връзката с ал. 1 – тя завършва с „когато“, и тогава т. 3 напълно правилно става – „когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени“.
Моля за извинение за тази и редакционна грешка, и редакционна поправка, която поисках.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, налага се да прегласуваме редакционната поправка на господин Кирилов така, както беше предложена.
Моля, гласувайте втори път редакционната поправка, предложена от господин Кирилов.
Гласували 115 народни представители: за 28, против 35, въздържат се 52.
Предложението не е прието.
Уважаеми господин Кирилов, предложението Ви не е прието. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е прието редакционното ми предложение, затова моля да подкрепите предложението на Комисията така, както е направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Комисията предлага създаване на
нов § 7:
„§ 7. В чл. 79, ал. 1 се създава т. 3:
„3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.“
Гласуваме така предложения текст.
Гласували 121 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 5.
Предложението за нов § 7 е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Анна Александрова.
Предложението е оттеглено.
Пристъпваме към предложението на народния представител Данаил Кирилов за създаване на нов параграф по отношение на чл. 108.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „държавни учреждения и“ и “управление или“ се заличават.
2. В ал. 2 след думата „държавата“ се добавя „и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните“, а думите „спорното правоотношение“ се заменят с „правоотношението, от което произтича спора“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли изказвания по направените предложения? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване предложения от Комисията текст за създаване на нов § 8 по отношение на чл. 108.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Предложението за създаване на нов § 8 е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Данаил Кирилов за създаване на нов параграф по отношение на
чл. 115.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 9:
„§ 9. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Прекият иск на увредено лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли изказвания по направеното предложение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложения нов § 9.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Предложението за нов § 9 е прието.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Параграф 6 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Крум Зарков, по реда на чл. 83, ал.5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 10:
„§ 10. В чл. 127 се създава ал. 4:
„(4) По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин на плащане.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания? Предложения? Не виждам.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 116 народни представители: за 104, против няма, въздържат се 12.
С преминалото гласуване и с редакцията на § 6, който става § 10, нали така господин Кирилов? Приема се § 6, който става § 10.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, приема се § 6, който става § 10.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Анна Александрова.
Предложението е оттеглено.
Параграф 7 – текстове на вносител, Вариант I и Вариант II.
Предложение на народния представител Крум Зарков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага следната редакция на § 7, който става § 11:
„§ 11. В чл. 236, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 7:
„7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми или друг посочен от ищеца начин за плащане;“.
2. Досегашната т. 7 става т. 8.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли предложения и изказвания по тази точка? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания и предложения по § 8? Няма.
Подлагам на гласуване предложения параграф.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 274, ал. 3, в текста преди т. 1 след думата „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания? Няма.
Режим на гласуване за предложения § 13.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Параграф 9 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Христиан Митев и Емил Димитров.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Христиан Митев.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 14:
„§ 14. В чл. 280 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.“
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли изказвания?
Господин Крум Зарков – заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, когато започнахме работата по Гражданско-процесуалния кодекс вносители на два от четирите законопроекта бяха народните представители от БСП и „Воля“, които по инициатива на омбудсмана идентифицираха ясен въпрос, свързан със защита правата на длъжниците и правомощията на частните съдебни изпълнители. По този въпрос след дълги дискусии и много дебати – разгорещени в по-голямата си част, стигнахме до решения, които може да се каже, че са добри или поне дават надежда да бъдат добри.
Другите два законопроекта: единият, внесен от партия ГЕРБ, който беше разработван дълго време от Министерството на правосъдието, също породи спорове и намери своите решения. Законопроектът, внесен от „Патриотичния фронт“, обаче отвори друг много важен дебат за Глава двадесет и втора, а именно една от най-важните части на гражданското съдопроизводство – касационното обжалване, начинът, по който се стига, и последствията, които има от стигането на един процес до върховната инстанция. Тук те предложиха решение, което връщаше всъщност нещата десет години назад – при приемането на така наречения „нов“ Гражданско-процесуален кодекс, който все пак е от 2008 г.
Защо правя целия този преамбюл? Защото този въпрос засяга начина, по който се развива цялостният процес и изисква повече работа, по-задълбочено и съсредоточено дебатиране и обмисляне на различните плюсове и минуси, които имат различните решения, а той има такива.
Още когато се приемаше през 2008 г. сегашният текст, който ще променим в крайна сметка съвсем малко, се говори много, надълго и нашироко, имаше и конституционно решение по този въпрос. Страхуваме се и затова ние няма да подкрепим този и следващите текстове, които нанасят промени в Глава двадесет и втора, че тук законодателят ще подходи прибързано към този въпрос. Ние можехме да отворим дебата, той заслужава да бъде отворен и да намерим трайни решения. Защото, съгласете се, в този много важен Закон, в който всички граждани могат да са потърпевши и да се уповават на него, не може на всеки десет години да вървим една напред и една назад. Трябва да вземем едно решение, няма перфектно такова, но практиката е достатъчно богата, за да ни го покаже, още повече че ние вървим някак си хаотично по отношение на административния процес, в едната страна, гражданския – в друга. И това, между другото, важи за всички парламентарни групи.
Заслужава си по-внимателно да обсъдим въпроса за касационното обжалване, защото то е ключов за цялостното прилагане на правото и, струва ми се, не можахме в тежката работа, която имаше Комисията, да му посветим достатъчно време.
Текстът на чл. 280, който след малко ще гласуваме, в крайна сметка е нещо като нищо. Затова ние ще се въздържим по този и следващите текстове, засягащи Глава двадесет и втора от Гражданско-процесуалния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Може да е нещо като нищо, но аз го подлагам на гласуване. (Оживление.)
Други изказвания?
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Вземам думата не само защото колегата Зарков зачете тежестта на този институт и важността на промяната в допускането на касационното обжалване. Вземам думата, защото това действително е едно от много сериозните и фундаментални изменения в този Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, като искам да Ви запозная със следните факти и обстоятелства.
Това не е първият Законопроект, който ние обсъждаме, с предложение за промяна на чл. 280, респективно за промяна в допускането до касационно обжалване. Това вероятно е четвъртият Законопроект, който обсъждаме в рамките на Четиридесет и третия и Четиридесет и четвъртия парламент на Републиката.
Специален фокус на този проблем беше отделен и в дебатите, и в научните статии и доклади, които бяха представени на Националната теоретично-практическа конференция, за която благодаря на всички докладчици по този въпрос, включително и на върховните съдии – господин Красимир Влахов и Дария Проданова, както и на представителите на правната процесуална наука.
Безспорно е, че това е болезнен въпрос. Безспорно е, че последните десет години, откакто се въведе този институт в гражданския ни процес, имаме проблем в правосъдието и в допускането, в достижимостта до третата съдебна касационна инстанция. Срещу това се изказват много мнения, изписани са много статии. Всички евентуално касационни жалбоподатели, всички адвокати апелират горещо за промяна по отношение на този режим на допускане.
Тук трябва да отчетем, че такъв филтър трябва да има. Моля да ме извините за по-простите понятия, които употребявам – не е от стремеж да елементаризирам проблема, но с оглед на по-голяма разбираемост. Трябва да се коригира филтърът, трябва да се коригира допустимостта след като има такава реакция и толкова много и необсъдени, недопуснати до касационен контрол съдебни актове. Важно е, както се каза и в този дебат, да можем да върнем доверието в правосъдието. А доверието в правосъдието ще се върне и като отворим още малко вратата за допустимост до върховната съдебна инстанция. Истината е, че хората вярват на Върховния съд. Хората искат да се съдят до Върховен съд.
Радвам се на дебатите и в Научната конференция, и в работната група, включително и на второ четене на Законопроекта, защото смятам, че ние запазихме принципа на допустимостта на касационното обжалване, от една страна, но направихме и втори критерий, втори филтър, който може да гарантира справедливост за всички тези решения, които, макар и да не е посочен порокът, но се виждат от Върховния съд, че са вероятно нищожни, вероятно недопустими, или са очевидно неправилни. Смятаме, че това ще подобри правната защита и ще върне доверието в правосъдието.
Искам само да цитирам една статия, която е много от отдавна, от 2008 г. Всички юристи дебатираме по тази допустимост. Статията е на колегата адвокат Валентин Брайков. Тя започва с девиза: „В правото напредва онзи, който върви на колене, а не на кокили“. Ние за десет години ходене на колене, мисля, че все пак последователно стигнахме до едно по-добро решение. А колегите, които искат да прочетат, вътре има прекрасен прецизен анализ, включително и на австрийския и на немския Гражданско-процесуален кодекс, който възприема подходен филтър още в края на XIX век – от 1884 г. е едно от измененията.
Благодаря Ви и аз апелирам към подкрепа на тази промяна. Ние апелираме за подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплика? Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми господин Кирилов, с част от Вашите тези ние сме абсолютно съгласни. Това пролича и в изказването на колегата Крум Зарков.
Задължително, разбира се, следва да има достъп до правосъдието, и то до трета инстанция, на гражданите на Република България. Вие казахте, че следва да има и филтър по отношение на касационното обжалване – тази възможност. Така обаче описан, този филтър на практика е липса на такъв, защото очевидно неправилност, вероятна нищожност или недопустимост според мен дава възможности за едно безгранично тълкуване в тази насока. Къде има вероятна нищожност, къде има очевидна неправилност – да, това ще го решават съдиите от върховните съдилища, но няма ли, ако се допусне такова обжалване, при нормите на новата ал. 2 на практика това значи предрешаване на делото за вероятна нищожност и очевидна неправилност. След като бъде допуснат до касация на тези основания, най-вероятно изходът на това дело ще е вече известен.
От тази гледна точка ние сме съгласни, че следва да има филтър, следва да има в същото време и възможност за касационно обжалване. Но така зададени през тези параметри на практика означава липсата на какъвто и да е филтър, което неминуемо ще доведе до пренатовареност на Върховния касационен съд, а тук естествено, и до подкопаване на доверието, за което Вие говорите, към същия съд. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Господин Кирилов, дуплика? Ще се възползвате ли?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Попов, при всички положения е редно да уточним следното. Прилагането на понятията по отношение на така наречения „филтър“ в института на допускане до касационно обжалване и сега е предмет на тълкувателна практика и на всяка практика на върховните съдии. Аз съм сигурен и в дебатите няколко пъти коментирахме както досегашното тълкувателно решение, така и вероятно необходимостта, от която ще се възползват Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд, да издадат тълкувателно решение по отношение на прилагането на тези критерии. Аз не мисля, че с тези критерии се предрешава правният спор. Напротив, ще Ви припомня изказването, няма да цитирам име, но на един от върховните съдии в Научната конференция, който казваше следното: „Да, виждаме, че решенията очевидно са неправилни, очевидно неправилни, но сме с вързани ръце“. Тоест не можем да действаме съобразно непосочено основание или да излезем от основанията за допускане на касационното обжалване. Ето този институт, този инструмент дава възможността съдът да не бъде с вързани ръце, съдът да не бъде сляп.
При евентуалното прилагане на този нов филтър, аз съм убеден, че няма да има чрезвичайно увеличение на ръста на делата, които ще се допускат до касация във Върховния касационен съд и че ще се запази сравнително пропорцията на допуснати и недопуснати до такъв контрол дела, както и понастоящем. Затова нямам особени притеснения в тази връзка.
Освен това, искам да припомня и на колегите, че както дебатът, така и прилагането на досегашните критерии показаха тяхната, образно казано, относителност или условност при прилагането, както и трудности с това прилагане. Виждате колко трудно диференцирахме противоречивата съдебна практика, първо, на касационната инстанция, второ, на по-долните съдилища, чиито решения всъщност би следвало да се уеднаквяват. И голямата заслуга на това решение е, че запази досега действащите инструменти на самия Върховен касационен съд да уеднаквяват съдебната практика и да създават тълкувателни решения.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И аз Ви благодаря, господин Кирилов.
Думата за изказване има господин Пенчо Милков.
Заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов! Нашето възражение основно е по ал. 2 на текста, който обсъждаме, тъй като в правния мир изрази от типа на „вероятна нищожност“ и „очевидна неправилност“ според нас са недопустими. Ако един много уважаван от нас висш магистрат използва израза „очевидно незаконосъобразни“ в разговора ни в Правната комисия, съжалявам, че това става причина ние да го претворим в нормативен акт.
Второ, спомнете си до момента на тълкувателното решение колко трудности създаваше въпросът за тълкуването на така наречения „съществен правен въпрос“, с който съдът се е произнесъл. Думите „съществен“, „очевиден“, „вероятен“ не мисля, че ще допринесат за по-обективно и бързо правораздаване. Напротив, ако в т. 1 влиза всичко, което Вие казахте за филтъра, и аз се съгласявам, в т. 2 считам за неудачно използването на изрази, като „вероятна нищожност“ и „очевидна неправилност“, защото вероятното и очевидното за един не е такова за друг. Освен това, „вероятна нищожност“ – само твърдяната нищожност вече я прави вероятна.
Ние сме против ал. 2, затова няма да подкрепим и текста. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Господин Божанков, заповядайте за изказване.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На база на това, което каза господин Милков, с тези понятия не просто открехваме вратата към касацията, а направо я събаряме. Отваряме доста работа за тълкувателни решения и доста трудности в практиката, които ще се родят. Този риск го поемаме.
Бях свидетел в Правната комисия, в 21,30 ч. на един доста напрегнат дебат при почти празна зала и много изморени народни представители. Моля да ме извините за лекото излизане от темата, но е важна посоката, в която говорим сега – да пуснем повече дела до касация.
Моля да обърнете внимание на визията ни по Административнопроцесуалния кодекс, в който правим точно обратното. Тези аргументи, които използваме тук, ми е интересно как ще тежат при предстоящото гласуване на АПК, в който постъпваме точно обратното – приподписване на жалбата от адвокат, ограничаване максимално на броя дела, които стоят, до ВАС. Сега правим точно обратното, и то в последния момент. Мисля, че това в практиката ще роди много проблеми.
Ние ще се въздържим да гласуваме „за“ това предложение.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Божанков.
Реплики към изказването на господин Божанков? Не виждам.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Говорехме, че не работим – пък сега: защо работим до късно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля да гласуваме § 14 с изменение в чл. 280, така както е предложен.
Гласували 116 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 28.
Предложението е прието.
ние на народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 10 и предлага да бъде отхвърлен.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Оттеглям тези две предложения като вносител. Така че остава да гласуваме, ако няма изказвания, отпадането на § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля да гласуваме.
Гласували 108 народни представители: за 98, против 8,
въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: Комисията предлага да се създаде
нов § 15:
„§ 15. В чл. 286, ал. 1, т. 3 думите „ал. 2“ се заменят с
„ал. 3“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението за създаване на § 15.
Гласували 110 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 22.
Предложението за създаване на § 15 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: По § 11 има предложение на народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 11 и предлага да бъде отхвърлен.
Уважаеми господин Председател, като вносител оттеглям тези две предложения. Ако няма изказвания, следва да подложите на гласуване § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря за предложението, господин Митев.
Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване § 11, така както е предложен.
Гласували 109 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 14.
Предложението за отпадане на § 11 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за създаване на нов параграф по отношение на ал. 3 на чл. 290.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. В чл. 290 се създава ал. 3:
„(3) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания по предложението?
Господин Попов, заповядайте за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък, тъй като дебатът се състоя и по тази точка. Мотивите ни са същите, като по предишната.
Уважаеми народни представители, мерило за качеството на един законопроект са издадените тълкувателни решения по него. С тези промени, които Вие гласувахте и направихте, по които ние се въздържахме, очакваме редица тълкувателни решения, което ще говори за липсата на каквото и да е качество на тези текстове от Гражданския процесуален кодекс. Това исках да споделя.
Тук отново ще се въздържим по мотиви, които вече изказахме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли реплики на изказването на господин Попов? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 16.
Гласували 104 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 12 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания по § 12? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отпадане
на § 12.
Гласували 101 народни представители: за 90, против 2,
въздържали се 9.
Процедура по прегласуване – господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Предлагам процедура по прегласуване. Тук на практика се предлага да се отмени чл. 291 „Уеднаквяване на практиката“. Едно от съществените значения на върховните съдилища е именно за уеднаквяване на практиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Попов, по същество Вие направихте изказване – имаше възможност за изказване преди това.
Подлагам на прегласуване предложението на Комисията за отпадане на § 12.
Гласували 109 народни представители: за 84, против 9,
въздържали се 16.
Предложението за отпадане на § 12 е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за създаване на нов параграф по отношение на чл. 291.
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. Член 291 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Митев.
Изказвания по предложението? Не виждам.
Преминаваме към гласуване за създаване на § 17.
Гласували 109 народни представители: за 88, против 9,
въздържали се 12.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Митев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: По § 13 има предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 13 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания по направените предложения на Комисията? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Митев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви.
Предложение на народните представители Христиан Митев и Емил Димитров за създаване на нов параграф относно ал. 2 на чл. 340.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. В чл. 340, ал. 2 накрая се добавя „както и самостоятелно от поставения под ограничено запрещение“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Митев.
Имате думата за изказвания по направеното предложение. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Гласували 115 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Митев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: Параграф 14 – Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания? Не виждам.
Режим на гласуване за отхвърлянето на § 14.
Гласували 111 народни представители: за 101, против 8,
въздържали се 2.
Предложението на Комисията е прието.
Заповядайте, господин Митев, за следващия текст.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 19 и 20:
„§ 19. В чл. 393, ал. 1 след думите „Закона за лечебните заведения“ се добавя „както и върху вземания на лечебни заведения от Националната здравноосигурителна каса“.
§ 20. В чл. 396, ал. 2 след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Думата за изказване има господин Пенчо Милков – заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Митев, направили сте предложение за промяна на текста на чл. 393, ал. 1, което аз не приемам, и ще се аргументирам пред колегите защо.
В момента в текста на Гражданския процесуалния кодекс има текст, който казва в кои случаи не е допустимо искът да бъде обезпечен чрез обезпечителни мерки. Текстът включва само субекти. Това са задължения на държавата, държавни учреждения, както и лечебните заведения, които са създадени от държавата – тези по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Незнайно защо пред нас е изправен да приемем текст, който иска да въведе в текста на чл. 393, ал. 1 ново изключение, което гласи: „всички взимания на лечебните заведения от Националната здравноосигурителна каса“. Какъв е смисълът в случая? Това означава, че всички лечебни заведения по Закона за лечебните заведения, не само създадените от държавата – тези по чл. 5, ал. 1, имайки вземания от Здравната каса нито един техен кредитор няма да има възможност да посегне върху тези вземания, тоест те са защитени, което според мен не е духът на разпоредбата.
Предлагайки се сега, преди второ четене, според мен не трябва да я приемем, защото ще означава, че всички милионни вземания, които имат от държавата всички видове лечебни заведения, нито един техен кредитор няма да може да ги обезпечи. Ето защо аз съм против. Надявам се да го обясних ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Реплики към изказването на господин Милков?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Милков, репликата ми е в следния смисъл. Моля да зачитате и да съобразявате, че това са вземания от Националната здравноосигурителна каса, които следва да обезпечат дейността на съответните лечебни заведения. Иде реч за налагане на обезпечителна мярка, тоест за запор, тъй като това са парични вземания, иде реч за запор. Обяснено най-просто казусът стои така: може ли болница, която има вземане, но не го е получила от Националната здравноосигурителна каса, да бъде запорирано от трети лица кредитори, да кажем доставчици на една или друга услуга? Приели сме предложението на Министерството на здравеопазването, тъй като се касае за публичен ресурс, който обезпечава предоставянето на една жизненоважна функция в държавата – здравеопазването. Това не означава, че тези вземания са несъбираеми, напротив те са събираеми, но те са сигурни и са дължими.
Предполагам това е мотивирало колегата Христиан Митев и колегите подкрепили това искане – тези задължения да не бъдат предмет на запори и да не затрудняват дейността на лечебните заведения, за да могат те да си лекуват пациентите. Пак казвам: по отношение на събираемостта те са дължими. Тъй или иначе те не са и постъпили още в лечебните вземания. Вие знаете Националната здравноосигурителна каса в какъв ритъм и след какви проверки изплаща задълженията съответно по отчети.
Тук, ако имаше време, щях да развия темата за размера на тези задължения, съобразно контрола, който се осъществява, но времето ми изтече. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Дуплика желаете ли, господин Милков?
Заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Кирилов, всичко, което казахте, беше вярно, но не променя смисъла на това, което казах аз.
Първо, лечебните заведения не са само болници. Второ, ние знаем броя на частните лечебни заведения в България и аз обърнах внимание, че опитвайки се да обезпечиш, и тук второ нещо, което не засегнахте, че обезпечението винаги е само до размера на дълга, то не е да блокираш всички пари, които идват от Националната здравноосигурителна каса, а само до размера на дълга.
Обърнах внимание защо за мен текстът е неприемлив. Защото от текст, който съдържа субекти, слагаме накрая изкуствено вид вземания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Милков.
Има думата за изказване господин Филип Попов.
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, с тези промени в Гражданския процесуален кодекс се прави очевидно един несполучлив опит за решаване на тежките проблеми в българското здравеопазване. За пример мога да Ви дам случая във Враца, следваща държавна и областна болница сигурно ще бъде във Видин, в Ловеч. Започват да гърмят на практика една по една.
Това се случва заради недофинансирането на системата в здравеопазването на държавните и общински болници и лечебни заведения, заради лошото управление на тази система и на ресурсите, които постъпват в нея.
Уважаеми народни представители, това на практика е една подкрепа и за частните болници, за частните лечебни заведения, благодарение на които и заради които фалират на практика държавните болници.
Какво ще стане, когато върху тези вземания доставчикът на услуги, на лекарства към съответната болници не може да наложи съответния запор? Ами той ще промени условията към тези болници, и няма да ги промени към по-добри, напротив, ще ги промени към по-тежки условия, така че голяма част от болниците, особено от държавните болници, които ползват по евтините клинични пътеки за сметка на частните, които ползват скъпите и точат държавния бюджет през тези скъпи клинични пътеки, те няма да могат да отговарят на тези условия. Това ще направите с тези промени в Гражданския процесуален кодекс и ние няма как да ги подкрепим.
Извинявайте, може би не е била това целта, може би целта е била да се отложи този проблем във времето, но вместо това той ще се разшири и ще се задълбочи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Попов.
Има ли реплики към изказването на господин Попов? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нови параграфи 19 и 20 на Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 71, против 31,
въздържали се 17.
Предложението е прието.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: По § 15 – предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 21:
„§ 21. В чл. 410, ал. 2 се създава изречение второ: „В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Заповядайте за изказвания. Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване – моля, гласувайте § 15,
който става § 21.
Гласували 114 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Митев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
По § 16 – предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 22:
„§ 22. В чл. 411 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ след думата „изпраща“ се добавя „незабавно“.
2. В ал. 2, т. 1 накрая се добавя „и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли изказване по направеното предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 16, който става § 22.
Гласували 118 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Митев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Параграф 17 – имаме три варианта в § 17, Вариант I, Вариант II и Вариант III по вносител.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Варианти I, II и III и предлага следната редакция на § 17, който става § 23:
„§ 23. В чл. 412 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 7:
„7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми или друг начин за плащане;“.
2. Досегашната т. 7 става т. 8.
3. Досегашната т. 8 става т. 9 и в нея думите „т. 7“
се заменят с „т. 8“.
4. Досегашните т. 9 – 11 стават съответно т. 10 – 12“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 17, който става § 23.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Предложението за създаване на § 23 е прието.
Заповядайте, господин Митев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
По § 18 – предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 24:
„§ 24. В чл. 414, ал. 1, изречение второ накрая се добавя „освен в случаите по чл. 414а“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме § 24.
Гласували 119 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Митев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска за създаване на нов параграф, за създаване на нови алинеи 3 и 4 в чл. 414.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска за създаване на нов параграф:
„В Глава тридесет и седма се предлага да се създаде чл. 414а „Възражение срещу разноските“.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 25:
„§ 25. Създава се чл. 414а:
„Възражение при изпълнение в срока за доброволно
изпълнение
Чл. 414а. (1) Длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
(2) Ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.
(3) Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище.
(4) Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.
(5) Пропускът на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422.
(6) Ако въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист, съгласно чл. 418, съдът го обезсилва в частта, в която е обезсилена заповедта за изпълнение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли изказвания по това предложение? Не виждам.
Гласуваме създаването на § 25.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Предложението за създаване на нов § 25 е прието.
Заповядайте, господин Митев.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска за създаване на нов § 18а, за изменение на чл. 415.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Анна Александрова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 26:
„§ 26. Член 415 се изменя така:
„Действие на възражението
Чл. 415. (1) Съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в срок;
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
(2) Когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал. 1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418.
(3) Искът по ал. 1, т. 1 и 2 е установителен, а по т. 3 – осъдителен.
(4) Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата държавна такса.
(5) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Имате думата за изказвания.
Господин Пенчо Милков – заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги.
По принцип не съм против текста, единствено ал. 3, в която се казва, уточнява се, че искът по точки 1 и 2 е установителен, а по т. 3 е осъдителен.
Защо съм против този текст? Защото според мен е ненужен. Защото в Гражданския процесуален кодекс, тези които работят по този Процесуален закон знаят кои искове са установителни и кои осъдителни, и считам, че е прецедент такова уточняване. Дори в чл. 124, в който е уредена хипотезата на установителния иск, законодателят е използвал, че се допуска иск за установяване на определени обстоятелства, но не го е нарекъл какъв е като вид.
Считам, че това е теоретизиране ненужно и предлагам ал. 3 да отпадне, като алинеи 4 и 5 станат съответно 3 и 4. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Направено е предложение за отпадане на ал. 3.
Други предложения няма.
Първо, предлагам да гласуваме направеното от господин Пенчо Милков предложение за отпадане на ал. 3 в предложения нов § 26 относно чл. 415.
Гласуваме направеното предложение.
Гласували 120 народни представители: за 43, против 27,
въздържали се 50.
Предложението, направено от господин Милков, не е прието.
Сега поставям на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 26 относно чл. 415, така както предложението е внесено от Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 93, против 1,
въздържали се 29.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Параграф 19 – текстове на вносител: Вариант I и ВариантII.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага § 19 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания?
Господин Попов, имате думата за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Както нашето предложение, така и предложението на колегите от „Обединени патриоти“ е банките да не бъдат равнопоставени на практика с общините и с държавата. Чрез нашето предложение се цели, когато длъжник подаде възражение по реда на чл. 417, то да спира изпълнението, защото при едно стартирало изпълнение вече при съответния съдебен изпълнител, след това дори и при доказване, че длъжникът не дължи същия размер или че изобщо не дължи, много трудно ще бъдат възстановени първоначалните правоотношения, защото те вече са тежко нарушени. От тази гледна точка сме направили нашето предложение. Апелираме то да бъде прието и наистина банките да бъдат поставени на едни равни начала с всички останали правни субекти в държавата, защото там им е мястото.
Чух, че в крайна сметка това предложение щяло да нанесе сериозни щети на банковата система, на финансовата система, което според мен е абсурдно, защото стабилност в банковата и във финансовата система е имало преди чл. 417, ще го има очевидно и след чл. 417 или неговата промяна, която предлагаме в настоящия случай. Затова моля да подкрепите това наше предложение. То всъщност беше и едно от основните, които предлагахме още на първо четене в измененията и допълненията на Гражданския процесуален кодекс за борба с неравноправните и неравностойни положения на банките като кредитор спрямо кредитополучателите.
Да, тези наши предложения, ако бъдат приети, лесно могат да бъдат заобиколени от банките чрез нотариална заверка на съответния договор, но мисля, че това е стъпка напред към развитието на тези правоотношения в правилната посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Господин Митев, заповядайте за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, ще бъда максимално кратък, с оглед на това че в по-голямата част на изказванията си колегата Попов изрази мотивите, с които е направено нашето и тяхното предложение по отношение на отпадането на банките като субект, който има възможност да се снабдява със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение на счетоводни книги.
На практика поставяме банките, макар и особен, и специален частно-правен субект, наред с държавата и общините – нещо, което смятам, че е недопустимо и не е правилно. Би следвало дори да не премахваме изцяло възможността им да се снабдяват с подобна заповед за незабавно изпълнение въз основа на посочените в чл. 417 документи, в никакъв случай те нямат място в държавата и общините. Никой друг частно-правен субект, колкото и да е значим за икономиката на страната, тук могат да се посочат и пенсионно осигурителните дружества, и застрахователните дружества, няма такава привилегия, каквато имат банките с поставянето им в това привилегировано положение, наред с държавата и с общините.
Ако все пак се възприеме гласуване на някои от вариантите на вносител, дали ще бъде радикалното предложение за отпадане изобщо на банките от текста, или предложението на колегите от „БСП за България“ за отделянето им в отделна точка, с която с последващи промени в други текстове на Кодекса ще се даде възможност с правенето на възражение да се спира изпълнението по такава заповед за незабавно изпълнение, смятам, че ще бъдат удачни и добри с оглед на подобряване на сега съществуващото положение, което дава действително една незаслужено разширена привилегия по отношение на този частно-правен, макар и особен субект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Господин Кирилов, имате думата за изказване.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, искам да заявя категорична позиция срещу направените предложения както от колегите от БСП, така и от колегите от „Обединени патриоти“ по отношение промяната в действащия текст на т. 2 на чл. 417 на ГПК.
Вижте, уважаеми колеги, проблемът в изпълнението не са банките. Опитът да сочим с пръст някой като виновен в този процес, мисля, че е неудачно да припознаваме банковите институции за това. Ако търсим виновни по отношение на формиране на дълг, вероятно би трябвало да слезем по-надолу в регулацията на субектите, които предоставят паричен ресурс и които действително не са толкова регулирани като банките. Това са субектите, които предоставят бързи кредити, това са и субектите, които по един или друг начин, прикрито или явно, лихварстват. Там такива гаранции на регулацията няма.
Искам също да припомня, че банките бяха в текста на ГПК и преди този ГПК. И в стария ГПК преди 10 години банките имаха тази възможност. Това е ясно и е обяснимо защо. Защото банката е най-регулираният търговски субект и изпълнява освен формални, така и финансови и икономически изисквания спрямо показателите на дейността си. При това дейността по предоставяне на паричен ресурс е нормативно определена, в голяма степен типизирана, с много ясно определени за публиката, за бъдещите кредитополучатели правила.
Банките, нека не забравяме, предоставят такъв ресурс, но те, от друга страна, пазят и парите на вложителите си. Така че в този смисъл би трябвало наравно да охраняваме и да балансираме интереса между пасивните и активните операции, в които банката участва, защото пък като депозанти банката пази нашите пари. Като вносители банката пази нашите пари.
Да, може да отпадне, но това ще доведе до увеличаване цената на кредитирането, до натоварване на кредитополучателя с повече разноски. Дали ще бъде за нотариални заверки, дали ще бъде за снабдяване с други документи, при всички положения това ще натежи в портфейла на кредитополучателя, на този, който уж казваме, че пазим в настоящия момент.
Искам също така да припомня, че обяснението за този Закон и за приемането на специфичен способ за бързо изпълнение, каквото е заповедното производство, са били преди 10-15 години множеството указания, множеството изисквания, множеството съвети не само на Световната банка, но и на европейските ни партньори да имаме бързо производство за безспорните задължения.
Помислете това как би се отразило на фона и на претеглянето на българските банкови институции спрямо тези от Европейския съюз? Защо ние винаги трябва да дерогираме, да взривяваме доверието към институции, които работят добре, или ако не свръх добре, то поне достатъчно добре?! Няма случаи, в които да няма нужда от корекции, но тук не сме в този случай.
И моля да ми кажете: защо притежателят на запис на заповед, която не е нотариално заверена, аз или който и да е от колегите, защо притежателят на разписка за дадени пари има възможността за заповед за изпълнение, но банката не? Но банката не! Защо? Защото са империалисти ли? Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И аз благодаря, господин Кирилов.
Реплики?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Кирилов, Вие казахте: „Не обвинявайте банките, те не са виновни“. Никой не обвинява банките. Ще перифразирам тази хубава българска поговорка: „Не е виновен този, дето яде баницата, а този, дето му я дава“. Защото точно това правим. Тук говорим за едно заповедно производство, където не се изследва същината на иска. То се изследва в следващото, в исковото производство – размера на задълженията, има ли изобщо задължения. На база на частен документ – извлечение от банковите сметки, тук вменяваме презумпцията за дължимост. На длъжника му се налагат запорите, обезпеченията, взима му се имуществото от банката и после трябва да върви в съда да доказва дали дължи и колко дължи.
Ако той сметне, че не дължи, или не дължи това, което банката е предявила по заявлението по чл. 417, в неговите правомощия е да направи възражение и да се отиде на същинското производство, на исковото производство. Вие казахте, че и преди банките са били. Да, но преди не е имало заповедно производство. Преди е имало изследване на обективната истина в същинското, исковото производство.
Уважаеми господин Кирилов, Вие тук още преди малко, с промените в ГПК, давате много преимущество на частната сфера, в което няма лошо в една демокрация, в една уж пазарна икономика. Но вижте Закона за концесиите. Здравеопазването стана частно, образованието стана частно, банките се приравниха по статут на общините и на държавата. Накъде върви тази държава с такова законодателство?! То се прокарва през цялото законодателство, включително и тук в Гражданския процесуален кодекс. Няма как да се съгласим с тези Ваши твърдения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Имате думата за следваща реплика, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, ще изразя своето несъгласие с Вас откъм гледна точка на банките. Вие казвате няколко твърдения, които не мога да призная за верни.
Първо, казахте, че ако този текст бъде отхвърлен, банките едва ли не ще имат основание да повишат цената на риска, който те залагат посредством лихвения процент. Това би било дотолкова вярно, ако банките сваляха лихвените проценти, лихвените нива, когато агенциите за кредитен рейтинг кажат примерно: „Международният кредитен рейтинг на България се е покачил“. Тоест обстановката на макроикономическо ниво е достатъчно добра, с тенденция за подобряване, следователно банките трябва да намалят лихвите си по кредитите. Това би било логично.
Второто, което казвате: „Банките оперират с нашите пари и едва ли не може да се случи така, че да се стигне до едно събаряне“. В първата част сте прав – да, банките в 80% от случаите оперират с пари на вложителя.
В икономическата теория съществуват два принципа – единият е „мóрал хезард риск“ или моралният риск. Това е когато ти не носиш пряка отговорност за действията си и оперираш с пари на други лица, когато се създава една лъжлива обстановка, при която може да подведеш вложителите и да не носиш последици за това. Това беше част от принципа на световната икономическа финансова криза от 2007 г., това съществува и при теорията „Принципал енджънси теори“, тоест тази теория, която трябва да наблюдаваш.
Изравняването на държавата, на общината с банките на едно и също ниво поставя банката в частично лъжовна ситуация, защото банката е управител на рискове, тя управлява риск. Когато ти отиваш, оставяш парите си при нея, тя ги дава под формата на кредити, като преценява какъв би бил рискът за съответния кредитополучател и дали банката е склонна да го поеме. Ти прехвърляш риска от себе си, държиш парите си в банката и банката трябва да го управлява. Ако ти изкривиш банката и създадеш лъжлива сигурност, тя вече не управлява рискове, тя е съвсем друга институция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата за дуплика, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Ще се възползвам от правото на дуплика.
Не мога да се съглася с аргументите, които представиха и двамата колеги.
Колега Попов, ще кажа следното: глобата от 20 лв., която ми е написала общината, аз също може би я оспорвам, но сме дали право тази глоба да се събира в едно специфично изпълнително производство, защото тя е вероятно основателна. Аз не искам да спорим по това, не искам да поставяме и да противопоставяме банките спрямо другите евентуални институционални кредитори. Нека да подходим по-просто. Помислете, господин Попов, ама моля да ме чуете. Особеният залог, който давам на банката, с какво е по-различен от договора за кредит? Там също има бързо изпълнение по заповедта за незабавно изпълнение. Нали? Тя е в другите точки и пак подлежи на незабавно изпълнение.
По отношение на анализа, който направи колегата. Без да твърдя, че имам компетентността на финансов анализатор или на икономически прогностик, бих искал да кажа следното: банките намаляват лихвените проценти. Спомнете си, и в по-миналия парламент имахме прецедент. Тук е и господин Цонев. Тогава той беше председател на Бюджетната комисия. Ние принудихме банките да предоговорят договорите за кредити и те последните две години изпълняваха това си задължение.
От коя степен банката е анализатор на риска? Да, банката е професионален анализатор на риск. Тя ще прецени всички аспекти на кредитоспособността на евентуално задълженото лице, но тя ще прецени и колко и какви такси ще плати при двете различни производства. Едното е по-бързо и по-евтино, а за другото, което е обикновеното исково производство, таксата е 4%. Ще прецени най-вероятно в този случай да си създаде свръх обезпечение по отношение на този кредит, точно защото е оценила риска си спрямо събираемостта на по-голям.
Затова нека създаваме на всички субекти в тази държава, но равна и обоснована възможност да правят гарантиран бизнес, да правят обоснован бизнес. Ние не можем да предпазим длъжниците от това, че те не си четат договорите, но трябва да ги научим към дисциплина, трябва да ги научим да си четат договорите, да съобразяват, да встъпват в тези правоотношения само когато пет, десет пъти са сигурни, че могат да поемат задължение и да вземат дълг. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Взимам думата за изказване по повод дупликата на колегата Кирилов, който твърди, че има извлечения от Регистъра на особените залози.
Уважаеми колега Кирилов, тук отново бъркате субект с обект.
На следващо място, за записа на заповед. Когато се подаде възражение срещу записа на заповед, се спира изпълнението. То е описано в чл. 420, където се казва: „Възражение срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, точка от 1 до 8“, а той е в т. 9.
По отношение на това колко пъти трябвало да дисциплинираме кредитополучателите, уважаеми колеги, не пет, а 25 пъти да прочетат един договор, в тази нестабилна икономическа социална обстановка в България никой не може да бъде сигурен не в следващата година, в следващия месец дали ще получава трудово възнаграждение, дали ще бъде на работа и ще може да си покрива кредита.
Тук не говорим за дисциплиниране на кредитополучателя. След като са подписали договор, той се е съгласил с общите условия и със специфичния договор на съответната банка. Тук говорим за възможност кредитополучателят да може в същинския, исковия процес, когато е подал възражение, възражението на практика да спре изпълнението. Единствено и само толкова! Ако той прецени, че наистина дължи и че не следва да подава възражение, защото това ще го натовари с разноски – държавни такси, юрисконсултски възнаграждения, експертизи, вещи лица и заплащането им, той просто няма да подаде възражения, заповедта за изпълнение ще влезне в сила, банката ще си извади изпълнителен лист, ще го даде на частен съдебен изпълнител, с който работи и той ще си събере вземането, но нека да му дадем тази възможност, той да се защити пред съд, в същинското производство, в исковото производство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли реплики към изказването на господин Попов?
Господин Кирилов, заповядайте за реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Попов! Репликата ми е всъщност в отрицателните становища, които получава това предложение:
От Софийския градски съд становището е отрицателно. Казват: липсва оценка на въздействието; становището на Комисията по правни и институционални въпроси на пленума на Висшия съдебен съвет – отрицателно: задълженията към банките възлизат по силата на договор за кредит и не следва да се поставят на еднаква плоскост вземанията, основаващи се на запис на заповед, забележете, менителница и приравнени на тях ценни книги; становище на Министерството на правосъдието – не подкрепят предложението; становище на Върховния касационен съд – отрицателно: необходимо е да се прецени дали тази промяна ще доведе до натоварване на длъжника с лихви и разноски за исковия процес; становище на Министерство на финансите – отрицателно: би довело до негативни последици за длъжника, тъй като банките биха предпочели тогава облекчената процедура по чл. 410 от ГПК; становище на Камарата на частните съдебни изпълнители – отрицателно; становище на Българска търговско-промишлена палата – отрицателно; становище на Движение „Експерти за гражданското общество“ – отрицателно; становище на Българска търговско-промишлена палата – отрицателно: предложението е нелогично и объркващо – казват колегите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми колега Кирилов, хубаво четете тези становища, но е хубаво да има принцип в становищата, а не само когато така са Ви угодни. Защото имаше становища и предложения, които Вие тук не приехте. В крайна сметка тук гласуват народните представители, а не колегията от Градския съд. Ако се приеме това предложение, съдът неминуемо ще се натовари с повече дела, той без това е натоварен. Когато говорехме за дисбаланса в натовареността на съдилищата – там е същинската реформа в съдебната власт – също не срещнахме подкрепа.
С тези становища съм запознат много добре, знам и мотивите защо са ги написали като отрицателни становища по отношение на тези наши предложения. Това е защита по-скоро на интереса на гилдията, но ние сме направили това предложение в интерес на обществените отношения и на тези правни отношения, които уреждат този вид правоотношения. Мисля, че те са справедливи и няма някаква съществена пречка това нещо да влезе в Гражданския процесуален кодекс, да се приложи. Ще видите, че няма да има никакви сътресения в системата, напротив.
По отношение на натовареността на длъжника. Аз казах и в своето изказване, че той преценява доколко ще се натовари с едни разноски или доколко няма да се натовари. Банките преценяват дали да преминат по реда на чл. 410 или не, но и там има възможност за възражение и там възражението спира изпълнението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Попов.
Изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз не знам, но щом сме тук, ние сме Ви нужни. Нека си компилират всички становища оттук-оттам и въпросът се решава.
Много е ясно защо тези становища, които бяха прочетени, имат отрицателно мнение. Аз мога да изложа мотивите на всички тях, включително и скритите, задкулисните.
Ако почнем така, защо не повикахте българските профсъюзи, за да кажат какво мислят българските трудещи се?
Мнението на омбудсмана – не се взе. Ама и те не ни интересуват.
А мен ме интересува какво е мнението на българските граждани, които са пропищели от банките. Мен ме интересуват онези, които ни изпращат и които много пъти казват: „Справете се с тези банки. Какъв е този произвол, какво е това беззаконие?!“ Защото ние от „Атака“, „Обединените патриоти“ от години говорим за банките като за „свещените крави“ на българската икономика. Банките са в такова привилегировано положение, че оттук нататък повече не може! И те пазят позициите си. Тях ги защитават със зъби и нокти, за да могат и догодина да изнесат от България една тлъста, огромна печалба над милиард. Тази година или миналата беше мисля милиард и 250 милиона лева. Други години тези печалби са били и по-големи.
Дайте най-после да направим нещо да ги ограничим, да намалим тяхното влияние, техния произвол. Крайно време е! Този въпрос, колеги, е концептуален. А това схващане за банките, което битува, е многостранно, то не е само по чл. 417, то е либерално схващане, а България по Конституция е социална държава. България е пазарна социална икономика!
Скоро един вицепремиер заяви от телевизионен екран пристрастност към либералните идеи?! Това най официално.
Време е най-после да се осъзнаем и да почнем да връщаме държавата към нейните конституционни базисни състояния, към основата ѝ, към онова, в което ние сме се клели от тази трибуна. От години го правим този опит, от много години. Първо от „Атака“, после „Обединените патриоти“. В момента виждам и най важното е, че този опит се прави отново. Той ще продължи да се прави и дано най-после да успее. Това е най-положително в този дебат.
Явно е в момента, че сте решили да ни „отрежете“. Определени политически сили сте решили да отхвърлите това наше предложение. Иначе би било много радикално, иначе би било много смело. Казвам Ви, това ще бъде много смело, ще се надигне страшен вой. От екраните още утре сутринта ще завият така наречените „либерални икономистчета“ от разни институти за пазарни икономики, модерни, либерални и пазарни и така нататък стратегии, хранени, издържани кой знае от къде, включително и от тези банки, за които говорим.
Затова Ви призовавам да се проявите на нивото на избирателите, които са ни изпратили тук с много ясно послание. Всички сте много наясно с мнението, становищата и оценката на нашите избиратели, на българския народ по отношение на банките. Дайте да дадем, да направим първия знак в това отношение и да направим една много важна поправка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Реплики към изказването на господин Шопов има ли? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Започнахме промените в ГПК, ако мога да го нарека, с мото – да ограничим произвола на частните съдебни изпълнители и злоупотребите с монопола на банките. Виждам, че доста спорим по предложенията на колегите от БСП, от страна на колегите от „Обединени патриоти“ . Аз лично виждам резон в това, което господин Кирилов изказа от трибуната.
Ще си позволя с по-обикновени думи за онези от всички нас, които не сме юристи, малко да опростя нещата и да ги обясня по различен начин от колегите юристи.
Какво предлага БСП? От БСП предлагат да бъде запазен така нареченият условно „специален статут“ на банките, според който те ще могат да се сдобиват с изпълнителен лист само на база счетоводните си документи. В същото време обаче, както е разработено предложението на колегите от БСП, той лесно може да бъде заобиколен, тоест те могат да спрат изпълнението според тяхното предложение, но то може да бъде заобиколено чрез едно просто изискване от страна на банките – да има нотариална заверка например на договора за кредит. Това не само че няма да реши проблема, ще доведе до допълнителни разходи на кредитополучателите и по-специално на малките, на дребните хора, ако мога така да ги нарека и представителите на малкия и средния бизнес.
От друга страна, колегите от „Обединени патриоти“ предлагат тотално премахване на специалния статут на банките. Тук идва моментът да се съглася с господин Кирилов и да кажа, че, естествено е да считаме, че банките в страната са едни от основните колони на икономиката на всяка държава. Не бива с лека ръка да се премахва техният специален статут.
Тук идва моментът да зададем въпроса: от всичките предложения, които бяха направени, ако не бъдат приети сега – нито на колегите от БСП, нито на колегите от „Обединени патриоти“, нито предложението на „Воля“, остава посланието, което ще дадем на българския народ и да кажем: „Ами от идеите ни да ограничим монопола на банките всъщност не реализирахме абсолютно нищо. Дори и никакъв помен няма от това.“
Моето изказване може би щеше да е по-точно, когато разискваме § 21, защото там е залегнало нашето предложение – моето и на колегите от „Воля“ – нещо, което запазва специалния статут на банките, тоест запазва им възможността да се сдобиват с изпълнителен лист на база счетоводните си документи. Имат специален статут, не разклащаме банковата система по никакъв начин, но в същото време, предлагайки промени в чл. 420, вместо в чл. 417, ние ограничаваме възможността, тоест даваме възможност едно обжалване да спира изпълнението и ограничаваме възможността – нещо, което колегите от БСП пропускат, това да бъде заобиколено, както казах, чрез нотариална заверка, да речем, на договора за кредит.
Предлагам да се обединим, защото, мисля, че предложението на „Воля“ балансира всичките предложения, които бяха представени: крайното предложение, от една страна, на колегите от „Обединени патриоти“, другото крайно предложение от страна на колегите от ГЕРБ, изказано чрез становището на господин Кирилов, и добрата идея, но лошо изпълнение на предложението от БСП.
Надявам се да погледнете това, което се предлага, и § 21 в конкретния случай, въпреки че е малко рано. Това, което предлагам в случая, е да отхвърлим двете предложения на колегите от „Обединени патриоти“ и на колегите от БСП, и да подкрепите нашето предложение. Виждам усмивките на лицата на много от Вас, но все пак се надявам, че ще можем да излезем с достойнство след днешния дебат и да кажем: „Да, все пак дадохме възможност на българския народ да се защитава от произвола с монопола на банките.“ Много Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Думата за реплика има господин Славчо Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колега, съгласен съм с част от Вашето изказване. Не мога да разбера защо с толкова лека ръка казвате: нека банките да си имат специален статут? Откъде накъде? Нали сме гражданско общество?! Нали в края на краищата в един съдебен процес още от римско право всички трябва да бъдат равнопоставени, независимо дали са банки, или обикновен гражданин.
Иначе какво става? Става точно римският принцип: „Quod licet Jovi, non licet bovi – Което е позволено за Юпитер, не е позволено на бика“. Тоест, което е позволено на Юпитер – разбирай банките (Бога), не е позволено на вола – разбирай народа.
Мисля, че сте съгласни с мен. Това изцяло противоречи на принципа на правото. В залата има юристи и то именити юристи, съжалявам, че не вземат отношение по този въпрос.
Ще Ви припомня: в миналия парламент Вие не бяхте в Четиридесет и третото народно събрание, но ще припомня, беше същият дебат. На първо четене точно като дойде текстът за банките, ако си спомняте, колеги, които сте по-дълго време в парламента, на първо четене всичко мина добре. На второ четене банковото лоби се задейства и точно по тези въпроси загубихме със седем гласа в парламента. Сега става същото. Същото!
Не мога да разбера защо трябва да толерираме банките, при положение че всички имаме равностойни права в съда? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Думата за реплика има господин Михов.
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Не съм съгласен с Вас, че нашето становище е крайно. Принципно и в частност равенството между клиента на банката и банката е основно либерално право. На свободния пазар потребителят и търговецът са равни. Работникът и работодателят равно сключват договор и това е основно либерално право. Не възприемам това – Вие казвате, че нашето предложение е крайно. Ние не сме крайни. Ние сме много разумни, умерени патриоти, които са признати в цяла Европа като такива. Не съм съгласен с Вас и в лично качество.
Ще си позволя да споделя. Много обичам да си пазя документацията по кредитите. Пазя всичките и си обслужвам кредитите. Една хубава банка – чужда, след като си бях обслужил кредита по една карта, пет години след това ме намери и ми заяви, че дължа определена сума, на която ми е начислена лихва за периода след края на договора. Бях готов да платя, ако ми беше даден документ, който ми казва, за да мога да съдя банката. По техните книжа те не можаха да ми издадат, но все пак ме принудиха да платя една сума.
Установи се, че моят частен случай не е частен, а това не е единствена практика на тази банка. Масово се начисляват такси и лихви по приключени договори и кредитни карти. Ако някой в тази зала за първи път чува това, нека да си помисли за нашето изключително умерено, прецизно и либерално, бих казал, предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Реплика – господин Филип Попов.
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега, опитахте се неюридически да обясните част от нещата, за които иде реч.
Колега, ще Ви напомня, че в практиката – тук колегите юристи знаят, че има едно нещо, което се казва „заобикаляне на закона“. Когато се докаже, че има заобикаляне на закона, има и съответните санкции. Това по отношение на нашите предложения.
По отношение на това – твърдите, че банките следва да запазят своя особен статут. Те действително са с особен статут, но това не значи автоматично привилегировано положение спрямо кредитополучателите им.
На следващо място, Вие твърдите, че Вашето предложение запазвало този особен статут на банките. Напротив, Вашето предложение е следното: „Изпълнението се спира в случаите по чл. 417, т. 9, както и в случаите на чл. 417, точки от 2 до 6.“ Почти целият чл. 417, тоест Вашето предложение на практика, ако не на сто, то на деветдесет процента препокрива това, което са предложили колегите от „Обединени патриоти“, за което Вие твърдите, че било крайно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Думата за дуплика има господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги от „Обединени патриоти“, аз съм последният, който ще се бори за запазване на специалния статут на банките. Така или иначе това, с което се опитах в изказването си – не знам защо предизвика такива остри изказвания от Ваша страна – да играя функция на балансьор, все пак да постигнем някакъв консенсус между всички парламентарни групи и в края на краищата да дадем някакъв резултат.
Това, което предлагате, е чудесно и бих го подкрепил, но няма да бъде подкрепено от останалата част от залата и ще бъдем обречени това нещо да остане в историята като предложение. Това ми е дупликата към Вас.
По отношение на репликата, която господин Попов направи. Уважаеми господин Попов, както казах, аз не съм юрист. Широкият обхват обаче, който залагаме, както Вие казахте, на чл. 417 по всичките точки, дава гаранция, че обхващаме всички възможни документи, с които може да бъде заобиколен – като казвам заобиколен, нямам предвид заобикалянето, а противозаконното заобикаляне, имаме за цел да обхванем всички възможни варианти, които банката би намерила като вратички – да кажем „не заобикаляне“, а вратички в закона, като една нотариална заверка например.
Бих Ви попитал риторично Вас, като юрист: можете ли да твърдите, че в предложението, което правите, с една нотариална заверка на договора за кредит, поискан от банката и заплатен от кредитополучателя, няма да бъде обезсмислено предложението, което сте предоставили? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Думата по тази точка за изказване поиска и омбудсманът на Република България госпожа Мая Манолова.
Заповядайте.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, искам да Ви благодаря за… (Народният представител Пламен Христов разговаря с народни представители от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Момент, госпожо Манолова, извинявайте!
Колеги, може ли за тишина в залата и да заемете местата си?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Първо, искам да Ви благодаря за ефективната работа и за това, че приехте изключително важни текстове, които са в подкрепа на българските граждани и които ще дадат малко повече самочувствие на тези, които са попаднали в изпълнителен процес – възможност те да разберат, че са съдени, възможност да платят по-адекватни такси от кожодерството, което до момента наблюдавахме в изпълнителния процес.
В същия дух са и следващите предложения, които са подкрепени от Правната комисия и които не се съмнявам, че ще бъдат приети от пленарната зала, което означава, че наистина ангажиментът, който поех аз и който поехте Вие, че ще бъдат ограничени свръхправомощията на частните съдебни изпълнители, ще бъде изпълнен и ще се въдвори повече справедливост в тази част от изпълнителния процес.
Българските граждани наистина ще разберат, че имат омбудсман, който ги защитава, и че има народни представители, които ги защитават.
За съжаление, не може да се каже същото и по отношение на банките, защото наистина стъпките, които се правят в ограничаване на банковите свръхправомощия, са много по-скромни, но трябва да се отбележи, че има такива. Например банките вече няма да могат да товарят длъжника с допълнителни такси, каквито са таксата и за опис, и за постановление за възлагане, и пропорционална такса върху целия дълг, а също така ще носят и отговорност в случаите, в които са поискали несъразмерност върху имуществото на длъжника. Тоест за малък дълг са поискали да му се запорира цялото имущество, да му се възбранят всичките имоти и с това са му нанесли вреди.
По текста на чл. 417. В предложението, което съм отправила до парламента, съм си позволила да дам в два варианта само това предложение, което е подкрепено в единия вариант и е внесено от „БСП за България“, в другия вариант – от „Патриотите“.
В резултат на дебатите, които се случиха в Правната комисия, а трябва да призная, че аргументите, които в момента се изтъкват от парламентарната трибуна от председателя господин Кирилов, са основателни. Стоя с лицето си, и когато казвам неща, които ще се харесат, и тогава, когато казвам неща, които няма да се харесат както на депутатите, така и на част от публиката, която наблюдава тези дебати.
Да, съгласна съм и го отстоявам пета година, че не е честно банката да има свръхправомощия, и без всякаква проверка да може да се снабдява с изпълнителен лист срещу длъжника, особено в случаите, в които е допуснала грешка. В същото време предложенията, зад които стоя аз – казвам го от парламентарната трибуна, не са достатъчно добри, защото и в двата случая, финално, като се удари чертата, натоварват длъжника. Дали ще се мине през съдебен процес, в който ще има 4% такса, вещи лица, адвокати, юрисконсултски възнаграждения, инстанции в крайна сметка ще бъде потърпевш длъжникът, и аз лично съм била свидетел на такива случаи. Това, от една страна. От друга страна, наистина банките няма да могат своевременно да си съберат задължения и тогава, когато са прави, сметката пак ще я платят в крайна сметка длъжниците.
Затова в хода на дебатите направих едно друго предложение, което за сега не срещна подкрепа и което е уреждането на една адхок процедура, такава каквато е уредена по повод на обжалването на оценките на недвижимите имоти, които се изнасят на публична продан.
Тоест, от една страна, гражданинът там се защитава, че няма за жълти стотинки да му продадат имота, от друга страна, не се бави до безкрайност изпълнителното производство. Според мен, такава процедура можеше да се уреди по отношение на банковите претенции, тоест както и там с независими вещи лица, които да проверят дали коректно е пресметнат дългът и лихвите, и в крайна сметка да се върви към изпълнение, което отново да не бъде платено на 100% от длъжника. Така че, според мен това е доброто предложение, което ако не се възприеме сега, тъй като така или иначе нямаше готовност за текстове, рано или късно ще се стигне до него. Рано или късно ще се стигне до него, защото и Европейската комисия наблюдава България по отношение на заповедното производство, точно в контекста „Защита на потребителите“.
Тоест дали съдът в заповедното производство може да направи преценка за наличието на неравноправни търговски клаузи, които се отнасят и до банките, и до монополните дружества.
Тъй като тук имаше забележки и въпроси: какво е мнението на омбудсмана, аз съм го казала публично, казах го преди днешното заседание, казах го и на Правна комисия, казах го пред медиите, казвам го и сега тук.
Да, трябва да се измисли процедура, но от тези, които сте предложили и които всъщност аз съм предложила, тъй като съм първоначалния вносител, сметката ще се плати от българския гражданин.
Тъй като след пет години – даже не след пет, а след една година, като започнат да работят тези текстове, аз съм абсолютно наясно, че първият, от когото ще се търси отговорност, е омбудсманът.
Първият, който ще бъде попитан, не че ме е страх, аз съм свикнала да нося отговорност, така че искам да съм казала ясно. Да, тук трябва да има промяна, но тази промяна трябва да бъде в порядъка на адхок процедура за проверка на сметките, които е направила банката. Не и текстовете, които съм предложила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Дискусията, струва ми се, че приключи.
Има ли заявени други изказвания? Няма.
Преминаваме към процедура за гласуване.
Най-напред по направените предложения под формата на вариант за § 19 – Вариант І и Вариант ІІ, които ще подложа на гласуване последователно един след друг.
Подлагам на гласуване § 19, относно чл. 417 – Вариант І.
Гласували 159 народни представители: за 55, против 61,
въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложения в доклада Вариант ІІ за § 19 относно чл. 417.
Гласували 158 народни представители: за 56, против 52,
въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията – § 19 да бъде отхвърлен.
Гласували 157 народни представители: за 92, против 55,
въздържали се 10.
Предложението на Комисията е прието.
С това, уважаеми колеги, навлизаме отдавна във времето за почивка.
Обявявам почивка до 17,41 часа. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добър ден, колеги! Продължаваме с Гражданския процесуален кодекс.
Господин Кирилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Параграф 20.
Текстове на вносител – Вариант I, Вариант II.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и II и предлага следната редакция на § 20, който става § 27:
„§ 27. В чл. 418, ал. 5, изречение първо след думата „лист“ се добавя „и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение“, а в изречение второ думите „съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение“ се заменят с „връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С оглед дебатите в Комисията по правни въпроси, които не спират, а, напротив, продължават по отношение на редакционното изчистване на някои от текстовете, имаме редакционно предложение, което е по отношение в изречение второ думите: „съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение“ се заменят със „съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях“.
Дебатът в Комисията беше в посока, че това е излишно и че така се разбира еднозначно текстът, но с оглед продължаващите настоявания за редакционна яснота, правим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Предлагате, се заменят със „съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях“.
Така, нали?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме направеното допълнение към текста, предложен ни току-що по доклад.
Моля, гласувайте първо предложението.
Гласували 105 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 22.
Предложението за допълнение, както Ви беше представено от парламентарната трибуна, е прието.
Подлагам на гласуване § 27 по доклада на Комисията, заедно с току-що приетото допълнение към него.
Гласували 104 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 22.
Параграф 27, заедно с приетото преди това допълнение към него по доклада на комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 21 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте.
Имате думата, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вече имахме достатъчно разисквания във връзка с принципа и идеите, които са залегнали в § 21, още когато разисквахме § 19.
Няма да отнемам повече от времето Ви. Наистина излязох и използвам възможността да се изкажа. Само да апелирам към Вас да подкрепим това наше предложение, като по този начин се възползваме от последната възможност, все пак да въведем някакво ограничение по отношение на възможности за злоупотреба от страна на банките, като дадем възможност едно възражение от страна например на кредитополучател да спира изпълнението на иска и той да има възможност да се защити, както Законът повелява.
Надявам се наистина тук вече и колегите от „Обединени патриоти“ да подкрепят все пак нещо, което макар и оспорвано от тях при предишните им изказвания. Аз се надявам, че и колегите от ГЕРБ, и лично господин Кирилов ще бъдат удовлетворени от такъв вариант, въпреки че той е вносител на предложението за отхвърляне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Под формата на реплика искам да установя мотивите да не подкрепим на второ четене в Правна комисия това предложение, главно търсейки баланс, пак казвам, в светлината, която колегите са предложили, но решението по отношение на което се обединихме и консолидирахме съгласие, беше свързано с ал. 2 по чл. 420, където допуснахме, първо, снижихме степента на убедителност на доказателствата, които са необходими за спиране. Премахнахме думата „убедителни“. Това ще го видите в следващото предложение като следващ параграф. Плюс това добавихме, без да е необходимо, обезпечението по ал. 1. Смятаме, че това създава много по-голяма възможност в съда, който обсъжда искането за спиране, много по-голяма широта той да постанови такова спиране, дори при най-малко съмнение за числови разлики, за грешки при пресмятането или за нужда, да кажем, да се изчисли наказателна лихва или друг елемент на съответното задължение.
По тази причина, мисля, че това, което сме предложили на този етап, е по-умерено и ще работи ефективно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, въпреки че и аз заявих претенцията да играя ролята на балансьор като представител на „Воля“, Вие също заявихте тази претенция като представител на ГЕРБ. Все пак смятам, че най-добрият балансьор в страната е съдът и по начина, по който ние сме внесли това предложение и сме го формулирали, даваме точно тази възможност, която в момента в сега действащото законодателство липсва. Точно това искаме и ние, когато има някакъв спор между банка и кредитополучател, те да могат да се обърнат към съда, междувременно да спре изпълнението и по-добър балансьор от съда не мисля, че можем да се надяваме да имаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Други изказвания?
Госпожо Манолова, заповядайте.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тъй като и аз неминуемо нося своята отговорност като вносител на тези предложения, съм длъжна да кажа, че наистина текстът, който предлага „Воля“, е по-балансиран и по-добър от предложенията, които аз самата съм направила, защото ще предпази в по-голяма степен длъжника от допълнително натоварване с допълнителни нотариални такси тогава, когато кредиторът банка се опита да заобиколи Закона. Не че е съвършен, защото банката винаги може да цедира своя дълг и тогава заявителят няма да бъде банка, но така или иначе това е по-добър текст от тези, които аз съм внесла.
Но аз продължавам да поддържам моето твърдение, че тук можеше да бъде намерено едно балансирано решение, което, от една страна, да не товари длъжника с такси-разноски адвокатски разходи за вещи лица, от друга страна, все пак да даде възможност претенцията на банката да бъде проверена. И в този контекст Ви предлагам да отложите приемането на този текст, като Правната комисия обсъди механизъм, който беше възприет по чл. 485. Можете да го погледнете – за оспорването на оценки на недвижими имоти, който трябва да звучи приблизително по следния начин:
„(3) Създава се нова ал. 3 в чл. 420 със следното съдържание.
Изпълнението се спира и в случаите, когато взискателят е банка и длъжникът е оспорил съществуването и размера на претенцията. В този случай съдът назначава вещо лице, което изготвя заключение за размера на дълга и в случаите, в които се установи разлика между реалния дълг и претенцията, заповедта за изпълнение се обезсилва.“
Този текст по начина, по който Ви го предлагам, не може да бъде приет на крак. Разбира се, трябва да бъде максимално редактиран. В тази връзка аз отправям един призив към залата да отложи приемането на текста, ако наистина има воля да бъдат ограничени свръхправомощията на банките и да се приеме текст, който да не товари гражданите с дълъг съдебен процес и в същото време да ги защити тогава, когато насреща си имат злоупотреба от страна на взискател банка тогава, когато или дългът не е изискуем, или няма основание, или когато е неправилно изчислен, или когато лихвите не са тези, които се претендират, без да се товари с излишен дълъг съдебен процес длъжникът.
Моето формално предложение е да отложите този текст и Правната комисия да предложи процедура, адекватна на процедурата по отношение на оспорването на оценките на вещите лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Има ли някой народен представител, който да припознае такова предложение? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз ще бъда максимално кратък по отношение на предложението на колегите от „Воля“. Тука с учудване чух оценката на омбудсмана, че това е било балансирано предложение. Не знам, това ако беше балансирано предложение, нашите предложения са свръх балансирани, защото, колеги, в този случай ние тотално блокираме някаква възможност на банките чрез използване на които и да е от документите, посочени в чл. 417 като основание за незабавно заповедно производство, да можеш да блокираш всяко едно такова вземане и да отидеш на исков процес без значение има ли основание, няма ли основание, дали тези документи, каквито и да са – дали ще е запис на заповед, дали ще е нотариално заверен договор за банков кредит, дали ще е някой от другите, да не ги изброявам всичките от чл. 417, които са с изброени, на практика много, много пъти, в пъти по-радикално от текстовете, които гледахме преди малко в чл. 417! Така че по някакъв начин не мога да се съглася с това определение.
А по отношение на адхок предложението не смятам, че е работа на Народно събрание в пленарната зала или на Правната комисия в момента да свиква извънредни заседания или да прави извънредно законодателство. Едно подобно предложение има място за самостоятелна и съвсем отделна законодателна процедура, която всеки от колегите може да инициира за нови изменения в ГПК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за § 21 по вносител.
Гласували 122 народни представители: за 74, против 34,
въздържали се 14.
Предложението на Комисията за отхвърляне на § 21 по вносител е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да докладвам следващия параграф от Проектозакона, моля за процедура за установяване на времето на настоящето заседание, като Ви предлагам това да бъде до 19,00 ч. Вярно е, че на мен ми се работи и до 21,00 ч., и до 22,00 ч., и до 23,00 ч., но с оглед обстоятелството, че в 19 ч. ще бъдат точно пет часа пленарно време, затова правя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля, гласувайте, уважаеми колеги.
Гласували 126 народни представители: за 121, против 4,
въздържал се 1.
Днес ще работим до 19,00 ч.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Докладвам Ви предложение на народния представител Христиан Митев по отношение на чл. 420, ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 28:
„§ 28. В чл. 420, ал. 2 думата „убедителни“ се заличава и накрая се добавя „и без да е необходимо обезпечението по ал. 1“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 28 в нейния доклад със съответното съдържание.
Гласували 129 народни представители: за 100, против 4,
въздържали се 25.
Параграф 28 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 22 има текст на вносител.
Има предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народно събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 29:
„§ 29. В чл. 422 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 4“.
2. Създава ал. 4:
„(4) Обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания?
Заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! В текста на § 29 според мен не следва да бъде приемана новата редакция на ал. 4 и ще се аргументирам защо. Предлага се обратният изпълнителен лист да не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост. Неизискуемост означава, че все още не е настъпил падежът и искът е бил предварително подаден. Но въпреки това в тази хипотеза е имало принудително изпълнение. Така че ако по него са събирани суми, те следва да бъдат възстановени. Така че според мен няма логика от вмъкването на този текст в ал. 4 и предлагам същата да отпадне. Ако са събирани суми, било то и при преждевременно подаден иск, какъвто е когато сумата е неизискуема, те също следва да се възстановят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме първо предложението на народния представител Милков, което е отпадане на т. 2, а именно на ал. 4, което е по доклада на Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 37, против 39,
въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 29 по доклада на Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 103, против 3,
въздържали се 24.
Параграф 29 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 23 има текст на вносител, предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народни представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 30:
„§ 30. В чл. 426, ал. 2, изречение второ накрая се добавя „само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Не виждам.
Подлагам на гласуване § 30 по доклада на Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 101, против 1,
въздържали се 24.
Параграф 30 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 24 има Вариант І на вносител и Вариант ІІ.
Има предложение на народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант І и ІІ и предлага следната редакция на § 24, който става § 31:
„§ 31. Член 427 се изменя така:
„Местна компетентност
Чл. 427. (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението;
2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от длъжника;
3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;
6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
(2) След образуване на изпълнителното дело по правилата на ал. 1 взискателят може да поиска от съдебния изпълнител налагане на запор или възбрана върху вещи на длъжника, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите, намиращи се в неговия район.
(3) В случаите по ал. 2, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
(4) Настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 5, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото.
(5) По искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Зарков!
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам накратко да обърна внимание на т. 6, ал. 1 на чл. 427, така както е предложен по отношение на местната компетентност, която говори за имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението. Сега имуществото на длъжника е сбор от недвижими имоти, движими вещи, права и други. Не става ясно от тази разпоредба върху кое точно е насочено изпълнението. Още повече в т. 1 и т. 2 ясно е обяснено, че недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението, могат да бъдат достатъчни за определяне на местната компетентност. Тази компетентност е неясна, може да доведе до объркване, а е и абсолютно безсмислена, затова предлагам т. 6 на ал. 1 да отпадне и моля да подложите на гласуване отпадането й преди гласуването на целия текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението на господин Зарков за отпадане
на т. 6.
Гласували 128 народни представители: за 38, против 47,
въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението по вносител на текста на § 31.
Гласували 127 народни представители: за 94, против 4, въздържали се 29.
Предложението е прието – текстът, предложен от Комисията.
Продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Параграф 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Вариант I и подкрепя по принцип Вариант II, като предлага следната редакция на § 25, който става § 32:
„§ 32. В чл. 428, ал. 1 се създава изречение трето: „В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Изказвания? Не виждам заявки за изказвания.
Гласуваме текста на § 32.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания за двата докладвани § 26 и § 27? Не виждам заявки за изказвания.
Режим на гласуване за предложените от Комисията за § 26 и § 27.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Текстовете на двата параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 28 – в три варианта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Вариант III, т. 2 и подкрепя по принцип Вариант II, т. 2.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I, Вариант II, т. 1 и Вариант III, т. 1.
Комисията предлага следната редакция на § 28, който става § 35:
„§ 35. В чл. 432 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение, или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.“
Постъпило е предложение от народните представители Христиан Митев и Анна Александрова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 36:
„§ 36. В чл. 433 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието след думата „прекратяване“ се добавя „и приключване“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“, след думите „запори“ се добавя „незабавно“, а след думите „постановлението за прекратяване“ се добавя „или разпореждането за приключване“.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думата „Прекратяването“ се добавя „и приключването“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Атанасова, докладвахте два параграфа – 35 и 36.
По първия § 35 има предложение на народните представители Христиан Митев и Анна Александрова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Точно така, което се подкрепя от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли народни представители, които желаят да се изкажат? Няма.
Гласуваме § 35 по текст, предложен от Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 4.
Предложението по Комисията за § 35 е прието.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 36 с текст, докладван от представителя на Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 35.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 29.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Гласуваме § 29 по текст на Комисията.
Гласували 136 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 7.
Приема се предложението § 29 да бъде отхвърлен и да бъде отразен на систематичното му място в § 26 по доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме § 30 по доклада на Комисията.
Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Параграф 31.
Предложение във Вариант I, Вариант II, Вариант III и Вариант IV.
Предложение на народния представител Христиан Митев, Комисията го подкрепя.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска, Комисията го подкрепя.
Предложение на Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5 от Правилника, Комисията го подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и
Вариант II.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант III.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант IV и предлага следната редакция на § 31, който става § 38:
„§ 38. В чл. 435 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Взискателят може да обжалва:
1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
(2) Длъжникът може да обжалва:
1. постановлението за глоба;
2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;
3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;
4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;
5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;
6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;
7. разноските по изпълнението.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на текста по доклада на Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 36.
Предложението е прието.
Преминаваме към § 32.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 32 – предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 32, който става § 39:
„§ 39. В чл. 436 ал. 2 се изменя така:
„(2) В тридневен срок, считано от получаване на жалбата, съдебният изпълнител изпраща за връчване препис на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на страната, по молба на която е образувано изпълнителното дело.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по разглеждания текст? Не виждам желаещи.
Моля да гласуваме § 39 по доклада на Комисията.
Гласували 135 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 33 и предлага той да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 85, против 8,
въздържали се 37.
Предложението за отхвърляне на § 33 е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение от народния представител Христиан Митев за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Кирилов, Александрова, Фикирлийска за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Милков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 40:
„§ 40. В чл. 441 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава ал. 2:
„(2) Налице е незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Има ли изказвания?
Господин Кирилов, имате думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Вземам думата за изказване, главно за да може в стенограмата от настоящето обсъждане да бъдат дадени някои от параметрите на тълкуването на тази разпоредба, в случай че тя бъде приета, с оглед на сложните, дълги и тежки дебати, които се проведоха.
Искам да подчертая, че тук се има предвид такава явна несъразмерност, която да е очевидно непропорционална спрямо предприетите обезпечителни мерки и размера на дълга.
Тук частните съдебни изпълнители имаха огромни възражения и продължават да ги имат с оглед на обстоятелството, че тръгвайки да събират даден дълг, те, образно казано, действат на сляпо, тоест не знаят длъжникът какви активи има, какво имущество има и от какво би могъл да се удовлетвори взискателят. Това е факт – съдебният изпълнител първоначално не знае активите и имуществото на длъжника, но не може примерно заради дълг от 20 или от 100 лв. да налага радикални обезпечителни мерки по отношение на недвижимо имущество например със значителна стойност.
По тази причина и тъй като ще е трудно практическото разграничение на отговорността, ако се стигне до такава отговорност, ние разчитаме и на създаването на добри практики и правила от Камарата на частните съдебни изпълнители, които в тази първа фаза на изпълнението – тоест на неяснотата за имуществото на длъжника, да действат съразмерно и пропорционално.
Предупреждаваме и за опасността да се спекулира от страна и на длъжника с тази отговорност, която вменяваме в тежест на частните съдебни изпълнители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов, за уточнението, предупреждението и очакванията, които заявихме в Комисията.
Реплики към изказването на господин Кирилов? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване текста на § 40, предложен в доклада на Комисията.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Предложението за създаване на нов § 40 е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Предложение на народния представител Христиан Митев за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Кирилов, Александрова, Фикирлийска за създаване на нов параграф.
Комисията го подкрепя по принцип.
Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 41:
„§ 41. Създава се чл. 442а:
„Съразмерност
Чл. 442а. (1) Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото и процесуалното поведение на длъжника.
(2) Когато длъжникът възрази за липса на съразмерност по ал. 1, съдебният изпълнител незабавно изпраща на взискателя възражението за становище в тридневен срок.
(3) Ако взискателят потвърди действията по ал. 1, отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на длъжника от явна несъразмерност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Господин Кирилов, заповядайте, имате думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Този текст беше приет от Комисията по правни въпроси в 10,00 ч., тоест в 22,10 ч. на петъчния ден след тридневни денонощни извънредни заседания чрез прегласуване. То беше поискано от страна на частните съдебни изпълнители и по тази причина тяхното предложение беше припознато от колегата Христиан Митев.
След подробен анализ, включително и във вчерашния ден, ние имаме колебания по отношение на необходимостта от наличието на алинеи 2 и 3 в този текст. По тази причина аз ще направя предложение за отпадане на ал. 2 и ал. 3 от редакцията, приета от Комисията.
Апелирам също така и към колегата Христиан Митев, който е номинален вносител на това предложение, ако прецени, да го оттегли по отношение на ал. 2 и ал. 3.
Обръщам се и към омбудсмана – също да вземе отношение по този въпрос.
Аргументите ни са, че чрез ал. 1 се постига баланс в отговорността и не е необходимо да претоварваме изрично и да насочваме тази отговорност и спрямо взискателя с оглед на обстоятелството, че господар на изпълнителното производство е съдия-изпълнителят, не взискателят. Съдия-изпълнителят във всеки един момент може да каже дори на амбициозния, дори на непропорционалния взискател: „Няма да предприема мерки в повече“. Ако взискателят продължава да настоява, частният изпълнител може да му откаже. Ако частният изпълнител му откаже, взискателят има възможността и опцията да оспори съдебно този отказ.
По тази причина мислим, че ал. 2 и ал. 3 вероятно ще объркат, вместо да подпомогнат съдебната практика в разпределение на отговорността между двата субекта – взискател и частен съдебен изпълнител. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики към изказването? Не виждам желаещи.
Има думата госпожа Манолова – омбудсман. (Реплики от народния представител Христиан Митев.)
Госпожо Манолова, ще дам първо думата на господин Митев с оглед на това да разберем доколко се е съобразил с призива на председателя на Правната комисия. Господин Митев е номинален вносител – така беше наречен. Нека го чуем.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, предизвикан от призива на колегата Кирилов, и аз ще дам малко разяснения по текста, който е предложение на Комисията. Да, факт е, че чисто процедурно и формално юридически аз няма как да оттегля гласувано предложение, но правя следното уточнение.
Тези предложения действително бяха гласувани на финала на гледането на текста на ЗИД на ГПК на второ гласуване в Комисията. Без да правя уточнения за късния час, който беше действително извън всякакви рамки и норми на продължителност на работа, но така работи Комисията по правни въпроси, правя следното уточнение.
Направих това предложение с идеята, че би следвало пленарната зала да е тази, която да вземе окончателно отношение дали ал. 2 и ал. 3 да присъстват в текста, за да може да се развие дебат. Счетох, че ако не бях направил това предложение, то нямаше да бъде гледано сега в пленарната зала и нямаше да можем да чуем различните гледни точки на колегите.
Съгласен съм действително, че ал. 2 и 3 товарят извънредно много текста. Още тогава имах резерви, но въпреки това сметнах, че тези разпоредби на ал. 2 и 3 са необходими за дебата тук, в пленарната зала, и е добре да влязат в доклада. Затова ги направих.
Присъединявам се към казаното от колегата Кирилов, колеги: действително чл. 442а в своята ал. 1 с гласувания вече текст на чл. 441, който е достатъчно тежък по отношение ангажиране на деликатната отговорност на частните съдебни изпълнители, са достатъчна гаранция и мярка в посока на това да бъдат защитени максимално правата на длъжниците в случаите, когато има незаконосъобразни действия, извършвани от частните съдебни изпълнители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Митев.
Реплики към изказването? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Манолова.
Струва ми се така – Вашето изказване ще обхване становищата и на двамата, говорили преди Вас.
Заповядайте, имате думата.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, мисля че достатъчно толеранси бяха направени на банките. Не мога да бъда обвинена със сигурност, че частните съдебни изпълнители са ми слабост. Мисля, че съм доказала, че това не е така. Все пак трябва да има някаква справедливост.
Не съм съгласна, че частният съдебен изпълнител е абсолютен господар на съдебния процес, защото взискателят посочва какви способи желае да бъдат приложени по отношение на длъжника, така че абсолютно да разтоварим от отговорност един кредитор, който образно казано иска да съсипе длъжника в рамките на изпълнителното производство, не е честно и не приляга в контекста на всички предложения, които бяха направени.
Според мен тези две алинеи трябва да останат. Единственото, което би могло да бъде допълнено, е в ал. 3 да се предвиди солидарна отговорност за кредитора и за частния съдебен изпълнител, тогава когато явно несъразмерно са подходили като обезпечение, като способи по отношение на имуществото на длъжника и с оглед на късния час това, което мога да предложа и на господин Кирилов, е просто да прекъснете заседанието и до утре да има прецизни текстове по чл. 442а. (Шум и реплики.)
Аз мисля, че дори тези, които искат да услужат на банките, ако извадят разумни аргументи до утре, в крайна сметка ще се разбере, че за една почтена банка, която си събира дълговете от един длъжник, тези текстове не са проблем. Тези текстове са за некоректните кредитори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Приключихте ли с изказването?
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Настоявам двете алинеи да останат, ако ще ги гласувате сега. Другото ми предложение е, ако някой го припознае, текстовете да се гласуват утре сутрин след допълнително обмисляне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Вие вероятно предлагате прекъсване на заседанието. Няма как да го подложа на гласуване.
Господин Кирилов, ще вземете ли отношение?
Заповядайте, имате думата.
Процедура – слушам Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, правя процедурно предложение да отложим гласуването по този параграф, да използваме дванадесетте минути, които ни остават като работно време, а към този параграф да се върнем накрая, когато сме обсъдили и гласували всички разпоредби в корпуса на Законопроекта.
Надявам се до тогова да се прецизират и взаимодействието, и анализът на ал. 2 и ал. 3 от тази разпоредба и да постигнем максимално съгласие.
Очевидно към този момент имаме нужда от още малко време, тук всеки час има значение, нека да използваме това време.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на председателя на Комисията по правни въпроси за отлагане на обсъждането на § 41 и продължаваме работата по следващите текстове на Законопроекта.
Гласували 129 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отлагане на разглеждането на § 41 е прието.
Продължаваме по доклада на Комисията.
Моля, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 34 – Вариант I и Вариант II.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и II на § 34 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам желаещи за изказвания.
Режим на гласуване на текста на § 34 по доклада на Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 10.
Предложението за § 34 е прието.
Продължете, моля.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В § 35, Вариант I, II, III и IV – предложение на народния представител Пламен Христов и група народни представители в § 35, Вариант II, в § 35 в чл. 446, ал. 1 се правят следните изменения:
„1. В текста преди т. 1 думите „чийто размер е“ се заменят с „чиито размери са“.
2. Точка 1 се отменя.
3. Точка 2, 3 и 4 стават съответно 1, 2 и 3.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I:
„§ 35. В чл. 446 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, удържането се извършва при спазване на ограниченията, определени в акт на Министерския съвет.“
2. Създават се ал. 5 и 6:
“(5) Несеквестируеми са доходите от трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или пенсия до размера на минималната работна заплата, както и от помощи и обезщетения съгласно нормативен акт, постъпили по банкова сметка на длъжника, освен за задължения за издръжка.
(6) Когато от основанието за постъпилите суми по банковата сметка на длъжника е видно, че същите представляват несеквестируем доход по смисъла на ал. 5, банката уведомява съдебния изпълнител за причината за неизпълнение на запорното съобщение.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант II:
„§ 35. В чл. 446 ал. 1 се изменя така:
(1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение до размера на минималната работна заплата – една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна залата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна залата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
4. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна залата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и за Вариант IV:
„§ 35. В чл. 446 ал. 1 се изменя така:
„(1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава суми в размер от 1 минимална работна заплата до 2 минимални работни заплати месечно – една трета част от горницата, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
2. ако осъденото лице получава суми в размер от 2 минимални работни заплати месечно до 3 минимални работни заплати месечно – една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
3. ако осъденото лице получава суми в размер над 3 минимални работни заплати месечно – горницата над 1 минимална работна заплата, ако е без деца, и горницата над 2 минимални работни заплати, ако е с деца, които то издържа.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за Вариант III и предлага следната редакция на § 35, който става § 42:
„§ 42. В чл. 446, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думите „чийто размер е“ се заменят с „чиито размери са“.
2. Точка 1 се отменя.
3. Точка 2 се изменя така:
„2. ако осъденото лице получава суми в размер от минималната работна заплата до 600 лв. месечно – една трета част от горницата, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Процедура – заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, тъй като параграфът, който предстои да дебатираме и гласуваме, е от изключителна важност и съм убеден, че ще стане сериозна дискусия, тъй като касае несеквестируемия минимум и е правна норма, която вълнува редица български граждани, правя следното процедурно предложение – дебатите и гласуването на тази точка да бъдат за следващото заседание. Предвид оставащото време до 19,00 ч. не виждам как може да се осъществят дебатите по тази точка. (Реплика от ГЕРБ.) Остават три минути, а пет минути е минималното изказване. Ще има изказвания, разбира се, най-малкото аз искам да се изкажа. Други колеги искат да се изкажат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Направихте процедурно предложение – ще го подложа на гласуване.
Има ли обратно предложение? Няма обратно предложение.
Гласуваме предложението на народния представител Иван Иванов за прекратяване на обсъждането, което да продължи в рамките на утрешния ден.
Гласували 126 народни представители: за 46, против 29,
въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Уважаеми народни представители, докато течеше гласуването, останаха по-малко от минута и половина. Мисля, че не е издържано да започнем обсъждане на текста. Всеки изказал се ще бъде в неблагоприятната позиция – неговото изказване да няма каквото и да било отношение. Така че с оглед изтеклото време приключваме заседанието поради изтичане на времето.
Следващото заседание е утре от 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 19,00 ч.)

Председател:
Димитър Главчев

Заместник-председатели:
Валери Жаблянов
Явор Нотев

Секретари:
Юлиан Ангелов
Джейхан Ибрямов