Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Валери Жаблянов и Явор Нотев

Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, позволете ми да Ви представя Програма за работата на Народното събрание за периода 18 – 20 октомври 2017 г., която обсъдихме на Председателския съвет и сега я предоставям на Вашето внимание.
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет на 2 октомври 2017 г.
2. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. Вносители – Цветан Цветанов и група народни представители, на 13 септември 2017 г. Приет на първо гласуване на 27 септември 2017 г.
3. Избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 20 септември 2017 г.
4. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Общ Проект изготвен от Комисията по правни въпроси, въз основа на приетите на първо гласуване на 7 юли 2017 г. законопроекти с вносители народните представители Корнелия Нинова и група народни представители на 10 май 2017 г.; народните представители Пламен Христов, Албена Найденова и Полина Цанкова на 12 май 2017 г.; народните представители Данаил Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.; народният представител Христиан Митев и група народни представители на 4 юли 2017 г. – продължение от вчерашната ни работа.
5. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от Народното събрание на 27 септември 2017 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 198 от 6 октомври 2017 г. на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България – предлагаме да бъде точка първа за четвъртък, 19 октомври 2017 г.
6. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005, относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Вносител е Министерският съвет на 18 септември 2017 г.
7. Първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Първият Законопроект е с вносители Йордан Апостолов, Борис Ячев и Христиан Митев на 5 септември 2017 г.; вторият Законопроект е с вносители народният представител Драгомир Стойнев и група народни представители на 21 септември 2017 г.; и третият Законопроект е с вносители народният представител Запрян Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г.
8. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта с вносители народният представител Цветан Цветанов и група народни представители на 19 септември 2017 г.; народният представител Мустафа Карадайъ и група народни представители на 21 септември 2017 г.; народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов са вносители на третия Законопроект на 27 септември 2017 г.; и четвъртият Законопроект е с вносители народният представител Боряна Георгиева и група народни представители, на 28 септември 2017 г.
9. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 161, против 1, въздържали се 23.
Програмата за работа е приета.
Съобщения:
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 11 октомври 2017 г. до 17 октомври 2017 г.
На 13 октомври 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за пътищата. Вносител е народният представител Александър Ненков и група народни представители. Разпределен е на водеща комисия – Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, както и на Комисията по европейските въпроси и контрол над европейските фондове.
На 16 октомври 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водеща комисия – Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и на Комисията по здравеопазването.
На 16 октомври 2017 г. е постъпил Законопроект за платежните услуги и платежните системи. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водеща комисия Комисията по бюджет и финанси, както и на Комисията по европейските въпроси и контрол над европейските фондове, на Комисията по икономическа политика и туризъм, както и на Комисията по правни въпроси.
Отново на 16 октомври 2017 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на техническото споразумение между правителството на Република България и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE), относно осигуряване на поддръжка от страната домакин на дейности на съюзнически сили в контекста на съвместните сили с много висока степен на готовност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбрана. Разпределена е също така и на Комисията по бюджет и финанси, както и на Комисията по външна политика.
На 13 октомври 2017 г., с писмо от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол над европейските фондове е постъпил Междинен доклад на Комисията относно приключването на програмите, съфинансирани със средства на Европейския съюз и страните от европейското икономическо пространство, през програмен период 2007 – 2013 г., както и постигнатия напредък по програмите за програмен период 2014 – 2020 г., по данни към 30 юни 2017 г. Съгласно писмото Докладът в електронен вид се намира в Раздел „Документи“ на интернет страницата на Комисията по европейските въпроси и контрол над европейските фондове. Писмото е изпратено по електронната поща на всички народни представители. Тези, които желаят, могат да се запознаят с доклада и на хартиен носител в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация за индексите на потребителските цени за септември 2017 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Господин Атанасов, имате думата за процедура – заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги народни представители! Предлагам т. 8 от дневния ред да отпадне, поради следните аргументи.
Само преди няколко дни в парламента влезе новият Закон за физическото възпитание и спорта, и вече даже е разпределен в нашата Комисия. Законът започва да се гледа на 1 ноември. От тези четири предложения има много разумни неща в четирите, но има и големи слабости. Има опасност ние като парламент да отхвърлим тези предложения. Хубаво е те да влязат между първо и второ четене в новия Закон.
Така че моето предложение е да отпадне тази точка от дневния ред и направо тези четири ЗИД-а да си ги гледаме в новия Законопроект. Защото, разбирате, абсурдно е четири ЗИД-а да ги гледаме в сегашния действащ Закон за физическото възпитание и спорта, при положение че само след няколко дни започваме разглеждането на новия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Има ли обратно становище? Не виждам.
Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 181 народни представители: за 107, против 66, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Преминаваме към разглеждане на точките от дневния ни ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще Ви запознае председателят на Комисията народният представител Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, моля за процедура по Законопроекта в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Наталия Чернева, госпожа Анна Бъчварова – експерти „Данъчна политика“ в Министерството на финансите, господин Александър Георгиев – заместник-изпълнителен директор НАП и Росен Иванов – директор дирекция ДОМ на НАП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуване за допускане в залата.
Гласували 154 народни представители: за 151, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите да заемат местата си в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2017 г.

На заседание, проведено на 12 октомври 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702 01-23, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2017 г.
С предложените в Законопроекта промени се прецизира разпоредбата на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като за целите на комплексното административно обслужване се посочва, че освен Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините също ще предоставят служебно по електронен път информация за наличие или липса на задължения.
По този начин лицата ще бъдат освободени от задължението да предоставят пред компетентните органи удостоверение за наличие или липса на задължения, издадени по тяхно искане от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините в изпълнение на задължения, предвидени в други нормативни актове. С § 2 от Законопроекта се предлага да отпадне задължението преди заличаване на едноличен търговец от търговския регистър да бъде уведомена Националната агенция за приходите, като това е мярка за намаляване на административната тежест. Във връзка с това и с оглед въвеждането и на други мерки за намаляване на административната тежест за лицата с преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са направени предложения за промени в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност и в други нормативни актове.
С предложения Законопроект се въвеждат и правилата на Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари. Срокът за транспониране на Директивата е 31 декември 2017 г. В съответствие с Директива (ЕС) 2016/2258 с § 1 от Законопроекта се предоставя право на достъп на органите по приходите до информацията и документите, събирани в рамките на комплексната проверка, извършвана от задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който се транспонират правилата на Директива (ЕС) 2015/849, до информация за прилаганите мерки за комплексна проверка на клиента и до информация за действителните собственици на юридическите лица и други правни образувания.
Промените, които се предвиждат в проекта на акт, няма да бъдат свързани с разходи за гражданите и представителите на бизнеса.
След проведената дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
С 12 гласа „за”, без „против“ и 7 гласа „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702 -01-23, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Следващият доклад е на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Ще бъде представен от председателя на Комисията или не?
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, представям на Вашето внимание:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2017 г.

На свое заседание, проведено на 12 октомври 2017 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борбата със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2017 г.
На заседанието присъства: от Министерството на финансите госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“.
Законопроектът беше представен от госпожа Петкова, която подчерта, че основните цели на проекта за нормативен акт са необходимостта от намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса, и въвеждане на Директива 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари.
За постигането на първия приоритет се предлагат промени, с които се прецизира разпоредбата на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като за целите на комплексното административно обслужване се посочва, че освен Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“, и общините също ще предоставят служебно по електронен път информация за наличие или липса на задължения на лица, които следва да предоставят удостоверение за наличие или липса на задължения, издадени по тяхно искане в изпълнение на задължения, предвидени в други нормативни актове.
С част от промените се предлага да отпадне необходимостта от уведомяване на Националната агенция за приходите преди заличаване на едноличен търговец от търговския регистър, което е мярка за намаляване на административната тежест и е мотивирано от обстоятелството, че физическото лице отговаря неограничено с имуществото си за задълженията си като едноличен търговец.
Законопроектът предвижда изменения в редица закони, включително в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за счетоводството. С цел облекчаване на данъчно задължените лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството през съответната данъчната година и които не подават годишен отчет за дейността си, същите да бъдат освободени и от подаване на годишна данъчна декларация по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
С предложените промени в Закона за счетоводството се предвижда освобождаване от задължението за обявяване в Търговския регистър на годишните финансови отчети на предприятия, които не са осъществявали дейност през съответния период.
В съответствие с Директива (ЕС) 2016/2258 със Законопроекта се предоставя право на достъп на органите по приходите до информацията и документите, събирани в рамките на комплексната проверка, извършвана от задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който се транспонират правилата на Директива (ЕС) 2015/849, до информация за прилаганите мерки за комплексна проверка на клиента и до информация за действителните собственици на юридически лица и други правни образувания. Предоставянето на това правомощие на приходната администрация е свързано с необходимостта от ефективен контрол относно качеството на информацията – предмет на обмена за данъчни цели.
При обсъждането на Законопроекта бе зададен въпрос от народния представител Дора Христова относно обвързването на предлаганите промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – чл. 12, ал. 9, с все още неприет Законопроект за мерките срещу изпирането на пари.
Госпожа Петкова обясни, че препратката е направена с цел предотвратяване стартирането на наказателна процедура по отношение на българската държава за неспазен срок за транспониране на европейското законодателство, но ще бъде съобразена с приемането и влизането в сила на неприетия нормативен акт.
След направеното обсъждане и проведеното гласуване: с 12 гласа „за“, без „против“ и 4 „въздържали се“ Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение н допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Гушева.
По Законопроекта е внесен и доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Доклада ще представи председателят на Комисията народният представител Искрен Веселинов.
Заповядайте, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, представям Ви:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 12 октомври 2017 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерски съвет на 2 октомври 2017 г.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите.
Основните промени, предложени в Законопроекта, са свързани с намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител.
В тази връзка с Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта са предложени и промени в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за местните данъци и такси, Закона за данъка върху добавената стойност и други нормативни актове.
Предложените промени в Закона за местните данъци и такси са насочени към облекчаване на административното обслужване и повишаване на контрола при извършване на годишните прегледи за техническа изправност на превозните средства, като проверката за платен данък ще се извършва чрез достъп до автоматизирана система за обмен на информация. Във връзка с комплексното административно обслужване се предвижда при предоставяне по служебен път на информация за наличие или липса на задължения на лицето към съответната община по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да не се дължи такса.
В Комисията е предоставено становище от Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява принципна подкрепа за предложените промени в Законопроекта, включително и за промените в Закона за местните данъци и такси. В становището на Националното сдружение на общините в Република България са направени и конкретни забележки и мотивирани предложения за допълнителни промени и прецизиране на определени разпоредби на Законопроекта, които са насочени към постигане на равнопоставеност между държавните и местни органи, администриращи данъчни приходи и повишаване на тяхната събираемост.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 8 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържали се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към разисквания по представения Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Има ли желаещи за изказване? Няма постъпили предварително заявки, затова отново Ви приканвам, оглеждам залата. Има ли изказвания по представения Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс? Няма.
Закривам разискванията.
Пристъпваме към гласуване на предложения Законопроект.
Гласуваме предложение за Решение за приемане на Решение за одобряване на Законопроекта:
„Министерският съвет
РЕШИ:
Одобрява Проекта на закон за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
Предлага на Народното събрание да разгледа и приеме Законопроекта по т. 1.
Министърът на финансите да представи Законопроекта по т. 1.
Министър-председател Томислав Дончев“
Моля, режим на гласуване, гласуваме Решение № 567 за приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Гласували 145 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 43.
Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател, Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 754-01-55, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 13 септември 2017 г., приет на първо гласуване на 29 септември 2017 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме заглавието на Законопроекта.
Гласували 130 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По параграф единствен има предложение на народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл.83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен:
„Параграф единствен. В чл. 19в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се добавя „за срок 5 години“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Председателят може да бъде преназначен на същата длъжност само за срок от още 5 години.“
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея, в т. 4 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“.
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ ал. 5“.
6. Досегашните ал. 6, 7 и 8 стават съответно ал. 7, 8 и 9.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Във връзка с параграф единствен, първо, правя предложение за разделно гласуване на т. 1 на параграфа от т. 2 – създадената нова ал. 2. Какви са ми мотивите?
Текстът на Закона за специалните разузнавателни средства в своя чл. 19в би следвало да звучи по следния начин: „Държавна агенция „Технически операции“ се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на Републиката по предложение на Министерския съвет за срок от пет години“ и да се постави точка. По този начин ще се уеднакви на практика, защото наистина има празнота в Закона и председателят няма мандат, не е ограничен във времето, в което може да изпълнява тази длъжност. С това предложение на практика ние ще уеднаквим неговия мандат с този на Държавна агенция „Национална сигурност“, защото Държавна агенция „Технически операции“ и Държавна агенция „Национална сигурност“ имат сходство в своите функции. Дори знаете, че в ДАНС има и такава дирекция.
Това, което е направено като предложение в новата ал. 2, с която ние не сме съгласни и го обявихме още на първо четене на този Законопроект, е на практика председателят да може да бъде преназначен на същата длъжност за още пет години, което го уеднаквява като възможности с председателя на Държавна агенция „Разузнаване“. Тези две агенции обаче са с много различни функции като възможности, като значения, като правомощия. Ето защо аз правя това предложение.
Ние държим на своето предложение, защото подкрепихме този Законопроект на първо четене именно с оглед попълване на празнотата в Закона, но той се изчерпва единствено и само с ал. 1 – това, което е записано, за срок 5 години. Като аз предлагам „за срок от“ – преди думата „5“ редакционна поправка, да е „за срок от 5 години“. На Комисията по контрол над службите също направихме предложение ал. 2 да отпадне. Не получи подкрепа това наше предложение в Комисията, затова го правя и в залата – за разделно гласуване на т. 1 и на новата ал. 2, и в т. 1 накрая се добавя „за срок от 5 години“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искал да започна с това, че подкрепям колегата Попов и продължаваме да държим на това предложение. Ще взема отношение само и единствено по т. 2, ал. 2 – председателят може да бъде преназначен на същата длъжност само за срок от още пет години.
Какво имаме предвид, тъй като според мен недостатъчни са мотивите за подобно предложение?
Първо, Държавната агенция „Технически операции“ по същество е служба, чийто статут – на председателя и на самата служба – не може да бъде приравняван с този на Държавна агенция „Разузнаване“, предвид факта, че характерът на задачите и спецификата на работа са съвсем различни. Колегата Попов вече изтъкна факта, че тя е по-скоро по-близо по дейност до Държавна агенция „Национална сигурност“, където има дирекция „Технически операции“, отколкото тази на разузнаването. По този начин, колеги, помислете добре, ние създаваме статут чрез председателя на Агенция, на служба, която се превръща в мега агенция.
И, от друга страна, ние пренебрегваме и обиждаме статута на българските разузнавачи. Нека да бъдем наясно – хора, които работят при високорискови условия, повечето от тях зад граница, с недостатъчен бюджет и освен опасностите, на които са подложени от средата за сигурност, са подложени и на мощното въздействие на местните служби.
Виждам прозрачността на подобно намерение. Този човек, който в момента оглавява Държавната агенция, вече има мандат четири години. Ако сега бъде даден мандат пет години, след пет години още един мандат само за още пет и неговият мандат става 14. Даже се учудих, че не сте поискали да бъде пожизнен мандатът.
Нека да бъдем обективни, колеги, да не забравяме, че в Комисия докладът на тази служба не беше приет и то с основателни мотиви, и да си даваме ясна сметка, че когато искаме да даваме статут на длъжност, това не означава да уреждаме определен човек на тази длъжност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря на господин Велков.
Има ли други изказвания? Не виждам заявки. Приключваме разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Филип Попов за разделно гласуване на ал. 1 и ал. 2 в предложения Законопроект.
Гласували 156 народни представители: за 59, против 70, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Попов за редакционна поправка в ал. 1 за добавяне на предлога „от“ пред текста „за срок 5 години“ – да стане „за срок от 5 години“.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 60, против 67, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Гласуваме параграф единствен по редакцията на Комисията.
Гласували 160 народни представители: за 114, против 36, въздържали се 10.
Предложението е прието, а с това на второ четене и Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.

Уважаеми народни представители, пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ИЗБОР НА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ.
С доклада на Комисията по културата и медиите ще ни запознае госпожа Саватева.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедура за достъп на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля в залата да бъде допуснат кандидатът за генерален директор на Българската телеграфна агенция господин Максим Минчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, гласувайте за допуск в залата.
Гласували 138 народни представители: за 135, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете господин Минчев в залата.
Моля, госпожо Саватева, да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА:

„ДОКЛАД
на Комисията по културата и медиите относно изслушване на предложения кандидат за генерален директор на Българската телеграфна агенция Максим Христов Минчев

На открито заседание, проведено на 12 октомври 2017 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по културата и медиите проведе изслушване на предложения кандидат за генерален директор на Българската телеграфна агенция по реда на Раздел V от приетите Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 77 от 2017 г.), наричани по-нататък „Процедурни правила“.
В Деловодството на Народното събрание е получено едно предложение за генерален директор на Българската телеграфна агенция за Максим Минчев от народния представител Тома Биков.
Председателят на Комисията по културата и медиите господин Вежди Рашидов отбеляза, че към предложението са представени изискуемите документи, съгласно Раздел І, т. 2 от Процедурните правила.
Съгласно Раздел ІІІ от Процедурните правила становището на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е, че към настоящия момент няма открити документи, установяващи принадлежност на Максим Христов Минчев към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
В резултат на извършена проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е установено, че кандидатът за генерален директор е с българско гражданство и няма правно ограничение.
Предложението за кандидата, заедно с всички документи са публикувани в срок на специализирания сайт на интернет страницата на Народното събрание.
Народните представители от Комисията по културата и медиите, след като се убедиха в редовността на документите, пристъпиха към изслушване на предложения кандидат.
Народният представител Тома Биков представи кандидатурата на господин Максим Минчев и изтъкна неговите безспорни качества като ръководител на Българската телеграфна агенция, дейността му като генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции и президент на Асоциацията на информационните агенции от Балканите и Югоизточна Европа.
В представянето си Максим Минчев акцентира върху изпълнение на основната политика на Българската телеграфна агенция като национален информационен лидер, издигането на международния престиж на страната, както и политиката към българите по света. Изтъкна, че Националната агенция отделя специално внимание на видеоновините и новините с регионален характер. Кандидатът подчерта като основна мисия на Агенцията точни, бързи, безпристрастни и не-фалшиви новини.
В обсъждането на кандидатурата за генерален директор на Българската телеграфна агенция взеха участие народните представители: Вежди Рашидов, Диана Саватева, Спас Гърневски, Красимир Богданов, Чавдар Велинов и Боряна Георгиева.
Беше изразена единодушна подкрепа за кандидатурата на господин Минчев и на зададените въпроси той отговори обстойно.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел VI на Процедурните правила предложената кандидатура на Максим Христов Минчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция, за което към настоящия Доклад се прилага Проект на решение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Съгласно Процедурните правила за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция вносителите имат възможност да представят предложенията си в рамките на две минути.
Заповядайте, господин Биков, да направите своето изложение.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам Ви да подкрепим кандидатурата на господин Максим Минчев за председател на Българската телеграфна агенция.
Господин Минчев е роден на 5 юни 1953 г. в град София. Завършил е „Журналистика“ в университета в Лвов, Украйна, през 1976 г. Бил е стипендиант на НАТО в Брюксел, владее руски и английски език.
Работил е като заместник главен редактор в Българското национално радио, като редактор и водещ в Радио „Свободна Европа“. Бил е редактор в различни вестници и списания.
Господин Минчев има повече от 2500 публикации в ежедневния и периодичния печат, над 1500 анализи, репортажи и коментари в електронните медии. Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и Международната организация на журналистите.
От 2006 г. е председател на Асоциацията на българските медии по света. От 2016 г. е генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции, президент на Асоциацията на информационните агенции от Балканите и Югоизточна Европа, и на Асоциацията на информационните агенции от Черноморския регион.
От 2003 г. Максим Минчев е генерален директор на БТА. През декември 2017 г. изтича първият му 5-годишен мандат, съгласно Закона за Българската телеграфна агенция.
Безспорните професионални качества и високият авторитет на Максим Минчев го правят достоен кандидат за отговорния пост на генерален директор на БТА.
Извън тези мотиви ще подчертая, че само преди няколко месеца настоящият парламент прие с пълно единодушие Отчета на БТА за 2016 г., което беше своеобразна оценка за работата на господин Минчев, а Комисията по културата и медиите през миналата седмица с пълно единодушие подкрепи неговата кандидатура, което мисля, че е достатъчен мотив да подкрепим тази кандидатура и в пленарната зала. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Биков.
Съгласно процедурните правила след представяне на кандидата пристъпваме към разискване на предложената кандидатура.
Има ли желаещи народни представители, които да вземат отношение?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Групата на „Обединени патриоти“ подкрепя кандидатурата на господин Максим Минчев, защото смятаме, че тази медия, която той управляваше толкова години, е една от малкото, която наистина е ангажирана с проблемите на българите зад граница. Това, което БТА и той лично прави през годините, а именно тези срещи на българските медии по света, е нещо, в което трябва да участват и други български медии. Това, че БТА направи кореспондентски центрове в Босилеград и Тараклия, също е показателно, че Българската телеграфна агенция наистина не дели българите на българи от България и българи от чужбина, а се грижи за всички.
Смятаме, че примерът, който беше даден от БТА, трябва да е пример и за БНТ, и за Българското национално радио, а именно – да направят свои кореспондентски центрове навсякъде, където живеят компактни български общности.
Затова ние подкрепяме тази политика на БТА и господин Минчев – политиката, която той водеше толкова години, и ще подкрепим неговата кандидатура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Има ли реплики към изказването на господин Ангелов?
Заповядайте, господин Рашидов – имате думата за изказване.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, бих искал да кажа няколко думи за господин Максим Минчев. Има нещо, което е много интересно и е хубаво да се чуе в залата. Да оставим настрана, че той е избран за председател на Световната асоциация на медиите, а това значи, че е ценен и уважаван човек навън. Но трябва да кажа, че сме работили в годините, когато бях министър – да го чуете.
Използвайки културните центрове, които има Министерството на културата и държавата в много страни в Европа, ние сме работили много сериозно и активно не само за популяризиране и за добри, ясни и честни новини за българите, които са в чужбина, но основната, голямата роля на Максим Минчев беше тези новини да стигат до европейските граждани за всичко, което касае достойнството на българската държава. Защото много често медиите излъчват такава информация, която носи лошо име на България и негативи за българската държава. Единствената Агенция, която в момента работи за популяризиране на положителното, което се случва в българската държава, за онова, което е качествено, добро, за всичко онова, което променя България, е БТА. И това е благодарение на самия генерален директор Максим Минчев.
Ние също единодушно подкрепяме господин Минчев – дай Боже, тази медия да се развива и все повече да носи престиж на българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Други народни представители?
Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всичко, което се каза дотук, беше обсъждано и в Комисията. След блестящата концепция, която представи господин Минчев, всички се обединихме около това, че неговата кандидатура е достойна за директор на Българската телеграфна агенция. Както каза и господин Рашидов, хубаво е да се чуят някои неща в залата – хубаво е да се чуе, че БТА е оазис и че в БТА липсват фалшивите новини – нещо, от което страдаме всички, цялото общество в България.
Групата на „БСП за България“ ще подкрепи кандидатурата на господин Минчев, защото наистина сме впечатлени от това, което той изложи пред Комисията.
Пожелаваме му успех и, разбира се, да разширява още дейността на Българската телеграфна агенция – има нашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Има ли други народни представители, които да се включат в разискванията? Не виждам заявки за изказвания.
Закривам разискванията.
Съгласно Процедурните правила след приключване на разискванията кандидатът има възможност да направи изложение пред Народното събрание.
Желаете ли, господин Минчев? Имате тази възможност, затова съм длъжен да Ви поканя. Няма да се възползвате. Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване на решение, което е предложено и е приложено към доклада на Комисията, със следния текст:

„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за Българската телеграфна агенция

РЕШИ:
Избира Максим Христов Минчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция с мандат от 5 години.“
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието.
Господин Минчев е избран за генерален директор на Българската телеграфна агенция.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за Българската телеграфна агенция при избирането си генералният директор полага клетва пред Народното събрание.
Господин Минчев, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички стават.)
МАКСИМ МИНЧЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и да изпълнявам добросъвестно задълженията си на генерален директор на Българската телеграфна агенция, като се ръководя от принципите, предвидени в Закона за Българската телеграфна агенция. Заклех се!“ (Ръкопляскания. Народни представители поздравяват господин Максим Минчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.

Уважаеми народни представители, след този тържествен миг преминаваме към деловата работа по:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – продължение.
Господин Кирилов, моля да представите Доклада.
Уважаеми народни представители, както си спомняте, вчера беше докладван § 35 от Законопроекта. Поради изтичане на времето на заседанието прекъснахме, за да продължим днес с изказвания по § 35. Имаше заявки за изказвания: мисля, господин Милков – не го виждам в залата, Иван Иванов предложи прекъсване, струва ми се.
Имате възможност да вземете отношение по текста на § 35.
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Докато ораторите от опозицията се подготвят, бих искал да припомня, че в § 35 се регулира несеквестируемият минимум.
По § 35 имаме предложение в три варианта. Имаме и редакция, която е предложена от Комисията.
Вариант І – текст на вносител, вариант ІІ – текст на вносител, вариант ІІІ – предложението, което припознавам като предложение на колегите от Политическа партия ГЕРБ, вариант ІV – предложение на Пламен Трифонов Христов и група народни представители, и предложение на Комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант ІІІ и предлага следната редакция на § 35, който става § 42:
„§ 42. В чл. 446, ал. 1 се правят следните изменения:“
По т. 1 няма да чета.
Точка 2 казва, че т. 1 от ал. 1 се отменя.
В т. 3 е предложението да се измени т. 2:
„2. ако осъденото лице получава суми в размер от минималната работна заплата до 600 лв. месечно – една трета част от горницата, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;“.
Коментирахме с колеги вносители – ние сме склонни, вместо редакцията, която предлага Комисията по правни въпроси, да подкрепим варианта на колегите от „Воля“, където дават отделните етажи съобразно минималната работна заплата.
Предлагам да подкрепим предложението на колегите от „Воля“, заедно с тяхната редакция, както е направена от Пламен Трифонов Христов и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Това беше заявление за подкрепа на вече внесен вариант. Няма да го гласуваме като Ваше предложение – беше призив за този вариант.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, ако може, да поясня – при това положение вероятно ще се наложи разделно гласуване на вариантите, така че моля да се приеме, че правя предложение за разделно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще го подложа на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уточнявам, че ще подкрепим вариант ІІ, който е на колегите от „Воля“, заедно с редакционното предложение на господин Пламен Христов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли реплики към изказването? Няма.
Господин Иванов, заповядайте за изказване.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Действително засегнатата тема, касаеща чл. 446, е много важна, тъй като в момента работещите текстове на практика са неприложими, защото, знаете, минималната работна заплата, когато това нещо е било приемано, е била 220 лв. – оттогава насам се е увеличила многократно. Разбирам подхода, който имат и Комисията, и колегите, че тази разпоредба на Кодекса трябва да се промени.
В случая ние сме внесли така наречения „І вариант“, в който предлагаме несеквестируемият минимум да се определя с постановление на Министерския съвет, тъй като това за нас е най-работещият вариант с оглед почти ежегодната промяна на минималния доход, който се определя с постановление на Министерския съвет.
Още от тази година – ясно, че заявката, която управляващото мнозинство направи – минималната работна заплата да се увеличи на 510 лв., до голяма степен ще направи неработещо и това ново предложение. На практика ще се видим в ситуация още следващата година отново да променяме Гражданския процесуален кодекс.
Като цяло и този подход, който е заложен и подкрепен от Правната комисия, до известна степен би могъл да бъде променен, но с оглед пестене на време на парламента и по-голяма адекватност на вземаните решения е по-нормално това нещо да минава през Министерския съвет.
Тук по-спорна е темата, и ние държим, разбира се, ако бъде прието от залата решението да влезе в сила ІV вариант, да останат точки 5 и 6 от нашето предложение, от така наречения „І вариант“, където сме описали точно кои са несеквестируемите доходи и даваме възможност на банките да блокират всякакви възможности за опити за блокиране на тези несеквестируеми доходи, защото знаем, че и към днешна дата редовна практика на частните съдебни изпълнители, изобщо на съдебните изпълнители е да блокират доходи от пенсии.
Тук сме го записали: „Несеквестируеми са доходите от трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или пенсия до размера на минималната работна заплата“ и „Когато от основанието за постъпилите суми по банковата сметка на длъжника е видно, че същите представляват несеквестируем доход по смисъла на ал. 5, банката уведомява съдебния изпълнител за причината за неизпълнение на запорното съобщение.“
Към днешна дата, повтарям, имаме десетки, стотици случаи, когато се запорират именно такъв вид доходи, банката не реагира своевременно и поставяме длъжника в неудобната ситуация след това той да води дела, за да му бъдат върнати именно тези средства.
Надявам се и колегите в залата, и членовете на Правната комисия да разберат този наш подход като правилен, защото оставяйки неизяснена тази разпоредба, даваме много широко поле отново за своеволия върху доходи, които би трябвало да са гарантирани по Закон на длъжниците. Разпоредбата, дори и в променения си вид, отново става неработеща и не защитаваме по никакъв начин длъжника.
Именно това е целта, знаете, на несеквестируемия минимум – длъжниците да имат доход, с който да осигурят поне своя праг на съществуване. Подобна разпоредба действително би го защитила.
Пак ще помоля колегите да помислят дали не е по-работещ вариантът да оставим на Министерския съвет да определя този несеквестируем минимум именно с оглед ежегодното увеличаване на минималната работна заплата, тъй като в текста, който се предлага да бъде подкрепен, е записано, че таванът ще бъде 600 лв., а очакванията, които са заложени в предизборната програма на управляващите, са този таван да бъде преминат само след една-две години. В такъв случай ще влезем в ситуация отново да променяме Закона.
Това е по-работещ вариант, доста по-лесен както за длъжниците, така и за кредиторите, естествено, и за законодателя, но все пак помислете.
Мисля, че е много важно и правя процедурно предложение т. 5 и 6 да бъдат включени в предложението, което е одобрено от Правната комисия и беше направено от господин Кирилов. Пак казвам, това е един категоричен начин да защитим длъжниците от такива посегателства върху техните гарантирани доходи от страна на взискателите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплики към изказването?
Заповядайте.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, като цяло също одобрявам принципа, който е заложен и във Вашето предложение – вариант І, и смятам, че той не се различава много от това, което ние сме предложили.
Онова, което нас ни притеснява, е, че Вие възлагате да се определят от Министерския съвет – в досега действащото законодателство скалите също се определят, тоест те не са саморегулиращи се, а са фиксирани като числа.
Обръщам внимание, че когато е влязла в сила сега действащата нормативна уредба, минималната работна заплата е била 220 лв. Сами разбирате, че до момента тя е трябвало да бъде актуализирана, но не е. Нас ни притеснява, че ако приемем Министерският съвет да актуализира, също може да се забавя във времето. Затова ние предлагаме един автоматизъм – самите скали да се саморегулират с нарастването на минималната работна заплата.
Подкрепям Вашето предложение да се добави т. 6, която да вменява допълнителни задължения на банките, което е чудесна идея и е пропуск от наша страна, че не сме го включили.
Обръщам Ви внимание, че по същество т. 5, която е залегнала във Вашия вариант, е залегнала и в нашия, защото нашият вариант урегулира случващото се със заплатите, които са над минималната работна заплата. Тоест и в нашия вариант минималната работна заплата е, ако мога така да кажа, неприкосновена.
Принципно аз съм съгласен т. 6 да се присъедини към нашето предложение и бихме я подкрепили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, вземам реплика, защото ние не приемаме подхода да прехвърлим тази работа на Министерския съвет. Да, Министерският съвет издава много актове, но подкрепям аргументите във всички обсъждания, които бяха по този въпрос, че това е работа на законодателя, която той трябва да свърши.
Вярно е, че тук предизвикателството е да намерим точния инструмент, да дадем точен критерий за определяемост. Затова ще подкрепим предложението на колегите от „Воля“, които превързват отделните етажи съобразно критерия „минимална работна заплата“. Да, и минималната работна заплата се определя от Министерския съвет. Тук не искам да политизираме. Тук не е въпрос за прехвърляне на отговорността – дали тази отговорност да е на Министерския съвет, или да е на законодателя, но Гражданският процесуален кодекс е процесуалният акт, който урегулира всички гражданскоправни отношения в процедурен аспект. Затова е редно да не чакаме и да не прилагаме някакво постановление на Министерския съвет.
Уточняваме следното: макар и по различен начин ние сме стигнали до сходни решения – това, което и колегите от „Воля“ коментират. Вие държите на Вашите алинеи 5 и 6, което е поведението на банка по отношение на изпълнение върху доход от трудови възнаграждения и такива подобни. Ние сме го дали в предложение за нов чл. 446а – това е следващият параграф. Там в пет алинеи развиваме поведението на банката при определяне на несеквестируемостта и евентуално спор в тази връзка.
Комисията е приела – това е следващият § 36, нашето предложение. Мисля, че то може да бъде подкрепено, защото сме се постарали да бъде по-детайлно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли дуплика, господин Иванов?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги Христов и Кирилов, действително имате Вашите основания, но в крайна сметка искам и аз да Ви насоча вниманието към факта, че обвързването на несеквестируем минимум с минималната работна заплата така или иначе ни прикрепя към постановление, което Министерският съвет издава във връзка с минималната работна заплата. Горната граница, която сте сложили – 600 лв., очаквам съвсем скоро да бъде премината. По тази причина именно за гъвкавост и за по-бърза реакция, за да не се налага да минаваме през целия законодателен процес, ние сме направили предложението и това да се урегулира с акт на Министерския съвет.
Аз съм съгласен, че практиката до този момент – и законодателната, и съдебната, винаги е била това да бъде закотвено в Гражданския процесуален кодекс, но с оглед динамиката на променянето на минималната работна заплата е продиктувано и нашето предложение.
Във връзка с това, което споделихте за чл. 446а, да, възприемаме го. Аз детайлно погледнах текста. Действително отговаря до голяма степен на нашите предложения, защото целта там е практиката, която имаме в момента – взискателите да успяват да блокират именно такъв вид несеквестируеми доходи на длъжниците, да престане. Надявам се и съдът впоследствие да ги прилага при спорове, и самите банки да ги прилагат на практика – да престане тази порочна практика да се блокират доходи от пенсии, минимални заплати и така нататък.
Вашето предложение, господин Кирилов, го приемаме и разбираме, че е в подкрепа именно на нашето предложение. Но ще Ви помоля още веднъж да преосмислите подхода, който имаме по отношение на определянето на несеквестируем минимум с решение на Министерския съвет. Пак казвам, това е с оглед на динамичната промяна на минималната работна заплата ежегодно. Шестстотин лева горна граница според мен ще бъде много скоро премината, и буквално ще се наложи да променяме Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Само да уточним становището Ви. Да разбирам ли, че оттегляте предложението точки 5 и 6 да се прибавят към текста на Комисията, с оглед текста на чл. 446а, който решава тези въпроси?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Няма да го подлагам на гласуване.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ние също сме склонни да подкрепим вариант ІІ на колегите от партия „Воля“. Забелязвам в тяхното предложение, че са дали скала, която е удачна, но едва в т. 4 са записали, че се удържа съответният размер за горницата, когато се получава четирикратният размер на минималната работна заплата. Преди това не видях дали става въпрос за горницата, или върху цялото възнаграждение? Виждам, че колегите от ГЕРБ и във варианта на Комисията също говорим за горница. Затова е добре да се уточни в скалата върху кое ще се удържа тази разлика – дали върху горницата над минималната работна заплата, или върху всичкото възнаграждение, което получава съответното лице?
Затова предлагам, ако може, сега да го уточним и да направим редакционна поправка в текстовете по отношение на горницата. Ако не е възможно на момента да го направим, да отложим приемането и гласуването на тези текстове, да направим редакционната поправка и след това да се върнем. Ако считате изобщо, че е възможна и предлагате такава редакционна поправка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Попов, обсъждате редакционна поправка във вариант ІІ, ал 1, т. 4, така ли? Това е предложението на „Воля“.
Други желаещи?
Господин Митев, заповядайте за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Аз се радвам, че има такава еволюция от страна на колегите от ГЕРБ в лицето на колегата Кирилов по отношение на варианта, който да бъде възприет. Да, действително определянето на базата на минимална работна заплата е добър обективен критерий. Ние имаме подобно предложение, което се съдържа във вариант ІV, само че там стъпката е между една, две, респективно три и над три минимални работни заплати. Нямаме против да бъде възприето предложението на „Воля“.
Тук трябва да бъде направено уточнението по отношение на вариант І. Защо не е добро това решение? Решението не е добро по простата причина, че актовете на Министерския съвет подлежат на контрол за законосъобразност. Този акт може да бъде атакуван във Върховен административен съд и да бъде отменен, ако вървим към такъв начин на определяне на несеквестируемите доходи, получени от пенсии. Смятам, че по тази причина не е удачно това предложение. Нещо повече, все пак законодателното уреждане дава една много по-голяма степен на правна стабилност, а и освен това залагането на минималната работна заплата като критерий дава пък условията за една обективност.
По отношение на алинеи 5 и 6 от вариант І, смятам, че предложеното разрешение в § 36 със създаването на нов текст – несеквестируем доход, получен по сметка в банка, решава проблемите, които са заложени от колегите от БСП във вариант І.
Присъединявам се към казаното от колегата Попов по отношение на горницата. Действително трябва да има такава редакция на текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Използвам като процедура изказване, понеже пропуснах да отговоря на господин Попов.
Искам т. 4, която обърнахте внимание, че е пропусната, да я изчета цялата, за да стане ясно, че всъщност няма такъв пропуск:
„4. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата, горницата над двукратния размер“, господин Попов, „на минималната работна заплата“. Тоест определено е, че е горницата над двукратния – това исках само. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли реплики към изказването на господин Христов? Не виждам.
Уважаеми господин Кирилов, след тези предложения можем ли да пристъпим към гласуване? Постъпиха предложения. Необходима ли е работа по подобряване на редакцията?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Мисля, че сме готови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Готови сме да гласуваме във вида, в който са предложени. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
Разбира се, ще подложа на гласуване и това Ваше предложение. Благодаря Ви.
Гласуваме предложението на господин Кирилов за гласуване поотделно на предложените варианти за нов текст на чл. 446. Четири са внесени от парламентарни групи и един текст, който е предложен от Комисията.
Моля, гласуваме предложение за разделно гласуване на текста.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Гласуваме поотделно вариантите, които стоят на вниманието в Доклада за второ гласуване на чл. 446.
Гласуваме вариант І на § 35. Уточняваме: той е внесен от парламентарната група на „БСП за България“.
Гласували 122 народни представители: за 31, против 26, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на вариант ІІ, за който има предложение на народния представител Пламен Христов да бъде направена промяна.
Първо гласуваме предложението на народния представител Пламен Христов за промяна във вариант ІІ на § 35.
Гласували 124 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване вариант II с вече гласуваното предложение за редакционна поправка от народния представител Пламен Христов.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Предложението, внесено от парламентарната група на партия „Воля“ – вариант II, е прието.
Подлагам на гласуване вариант III, внесен от парламентарната група на ГЕРБ.
Гласували 131 народни представители: за 4, против 1, въздържали се 126.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване вариант IV.
Гласували 125 народни представители: за 15, против 3, въздържали се 107.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложения от Комисията текст – последния вариант за текст на чл. 446.
Гласували 128 народни представители: за 12, против 3, въздържали се 113.
Предложението не е прието.
Приет е вариант II за нов текст на чл. 446 с редакционната поправка на народния представител Пламен Христов, която също беше приета. Това остава окончателният текст.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 36 – текст на вносител – „Несеквестируем доход, получен по сметка в банка“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 43.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 37, вариант I – по вносител, вариант II – по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант I.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант II и предлага следната редакция на § 37, който става § 44:
„§ 44. Чл. 450а се изменя така:

„Електронен запор върху вземане по сметка в банка
Чл. 450а. (1) Запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от съдебен изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез унифицирана среда за обмен на електронни запори. Запор върху други вземания на длъжника от банка се извършва по общия ред.
(2) Запорното съобщение, отговорът на банката, съобщението за вдигане на запора, потвърждението за полученото съобщение и другите съобщения във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се с мятат за получени от адресата с изтеглянето им от средата по ал. 1.
(3) Министърът на правосъдието издава наредба, с която се определят изискванията към средата по ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 44.
Гласували 123 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 38 има предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 45:
„§ 45. В чл. 453 се създава т. 5:
„5. договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването на движими и недвижими вещи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложения текст на § 38 по доклада.
Гласували 123 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 39 – вариант I и вариант II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант I и вариант II и предлага следната редакция на § 39, който става § 46:
„§ 46. В чл. 454, ал. 1 думите „30 на сто“ се заменят с „20 на сто“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 47.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 41 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще ги гласуваме поотделно.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията текст за § 40, който става § 47.
Гласували 122 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Гласуваме § 41 с предложението на Комисията – § 41 да бъде отхвърлен.
Гласували 121 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 42 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 42 по предложението на Комисията, който става § 48.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 43: вариант I – по вносител, вариант II – по вносител.
Има предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кирилов, Александрова и Фикирлийска.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и вариант II и предлага следната редакция на § 43, който става § 49:
„§ 49. В чл. 468 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „75 на сто“ се заменят с „85 на сто“.
2. Създават се алинеи 3, 4, 5 и 6:
„(3) За определяне на стойността на вещите по чл. 474, ал. 5 съдебният изпълнител е длъжен да назначи вещо лице. Продажната цена на движимите вещи не може да бъде по-ниска от застрахователната им стойност, когато има такава. Това правило не се прилага при последващите продажби на същото имущество.
(4) В първото обявление за продажба всяка от страните може да оспори цената на вещта към определянето ѝ от съдебния изпълнител и да поиска нова оценка с назначаване на вещо лице. Съдебният изпълнител определя срок за внасянето на разноските.
(5) Съдебният изпълнител е длъжен да извърши нова оценка на вещта, когато страната в срока по ал. 4 е внесла разноските за новата експертиза, като в случаите на ал. 2 и 3 назначава друго или повече вещи лица.
(6) Определената по реда на ал. 4 и 5 нова оценка не подлежи на оспорване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста за § 49 относно чл. 468 по предложението на Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания по предложения текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за § 44, който става § 50.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението за § 44 е прието.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 45 има предложение на вносител Вариант I, Вариант II.
Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и II и предлага следната редакция на § 45, който става § 51:
„§ 51. В чл. 474 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „движима вещ“ се добавя „съвкупности от вещи или групи от вещи“.
2. В ал. 5, изречение четвърто думите „и 521“ се заменят със “с изключение на обжалването на проданта и чл. 521”.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В Правната комисия, обсъждайки въпроса по текста на настоящата разпоредба, добавихме и се радвам, че господин Митев припозна това, което изразих в Правната комисия – че правото борави с термина „съвкупности от вещи“.
Вносителят беше предложил единствено съдебните изпълнители да могат по своя воля да групират вещите, които подлагат на публична продан и да ги предлагат като групи, а в правото няма дефиниция за „група от вещи“, докато за съвкупности има.
С оглед на това приветствам включването на „съвкупности“ в текста, но отново изразявам притеснението си и пред Вас – как ще се приложи в практиката групирането на вещите по субективни критерии от частни съдебни и държавни съдебни изпълнители? Групирането може да направи вещите или непродаваеми, или да промени до голяма степен цената им. Всички знаем, че общото в никакъв случай не е равно на съставляващите го части. Винаги има промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Милков.
Изказване – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Изказването е кратко. То цели да подкрепи анализа, който д-р Милков направи с оглед дебата на „групи“ и „съвкупности от вещи“. Предвидили сме най-широката възможност по отношение на възможността да се извършва публична продан на движими вещи. Смятаме, че това е в полза на изпълнението с оглед ускоряване на изпълнителното производство и постигане на по-бързо удовлетворение на кредиторите.
Целта на изказването ми в тази връзка е да кажа, че това е една от първите стъпки – ние правим още четири стъпки в посока конкретизиране на прилагането на изпълнителни способи по отношение на отделни предмети. Тук разширяваме и специфицираме по отношение на движимите вещи. По-нататък ще видите обособени обекти и търговско предприятие, по-нататък също така ще видите разпоредби и по отношение на наличните акции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 45, който става § 51.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 46 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 52:
„§ 52. В чл. 475 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) По отношение на вещите по ал. 1 не се прилага чл. 468, ал. 4 – 6.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имате думата за изказвания? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване предложение на Комисията за редакция на § 46, който става § 52.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 47 има текст на вносител – Вариант I и Вариант II.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и II на § 47 и предлага да бъде отхвърлен.
Вариант I:
„§ 47. В чл. 481 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 10 се изменя така:
„(10) Когато търгът се обяви за не станал, се провежда нов търг по реда на ал. 1 – 9.“
2. Създават се ал. 11 и 12:
„(11) Цената на вещта на новия търг се определя в размер 80 на сто от началната цена на предишния търг.
(12) Когато след втория търг вещта не бъде продадена, съдебният изпълнител обявява проданта за не станала, освобождава вещта и я предава на длъжника. Ако длъжникът не присъства, вещта се предава на пазача, а ако вещта не е била предадена за пазене, се оставя на мястото на проданта на разположение на длъжника.“
Вариант II:
„§ 47. В чл. 481 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 10 се изменя така:
„(10) Когато търгът се обяви за не станал, се провежда нов търг по реда на ал. 1-9.“
2. Създават се ал. 11 и 12:
„(11) Цената на вещта на новия търг се определя в размер 90 на сто от началната цена на предишния търг.
(12) Когато след втория търг вещта не бъде продадена, съдебният изпълнител обявява проданта за не станала, освобождава вещта и я предава на длъжника. Ако длъжникът не присъства, вещта се предава на пазача, а ако вещта не е била предадена за пазене, се оставя на мястото на проданта на разположение на длъжника“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Подлагам на гласуване едновременно Вариант I и Вариант II за § 47, които Комисията не подкрепя и предлага да бъдат отхвърлени.
Гласували 132 народни представители: за 98, против 2, въздържали 32.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 53.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложение на Комисията за § 48, който става § 53.
Гласували 131 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 49 има предложение на народния представител Христиан Митев.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 54:
„§ 54. Член 485 се изменя така:
„Определяне на началната цена за публична продан
Чл. 485. (1) Съдебният изпълнител назначава вещо лице за определяне на стойността на имота. Вещото лице трябва да е вписано в регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители или в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по реда на Закона за съдебната власт.
(2) Заключението на вещото лице се съобщава на страните, които в седемдневен срок могат да го оспорят. При оспорването страната посочва вещо лице, което отговаря на изискванията по ал. 1, да изготви повторно заключение и внася разноски за извършването му, в противен случай повторно заключение не се извършва.
(3) При две и повече оценки стойността на имота се определя като средно аритметична стойност от всички оценки.
(4) Началната цена на имота, от която да започне наддаването, е 80 на сто от стойността на имота.
(5) Правилата на ал. 2 и 3 за определяне на стойността на имота се прилагат само при първата публична продан.
(6) Началната цена при първата публична продан не може да е по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена.
(7) Правилата на ал. 2, 3 и 6 се прилагат само при извършване на първата публична продан.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имате думата за изказвания.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, взимам думата главно, за да направя предложение за редакционно изменение в текста на тази разпоредба, като правя предложение за редакция на § 54 по доклада.
Предлагам:
1.Алинея 5 да се отмени, защото тя се дублира частично с ал. 7.
2. Алинеи 5 и 6 да станат съответно ал. 5 и 6, като ал. 6 да се измени така:
„(6) Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична продан.“
Иначе, извън предложението за редакционно изменение в текста на Комисията, искам да посоча, че с този текст уреждаме възможността за така наречената „защита на длъжника срещу оценката на вещта“ и правим арбитраж адхок на тези оценки, като по този начин спестяваме съдебното обжалване и запазваме скоростта на принудителното изпълнение.
Същевременно считаме, че даваме гаранция за достоверност на цената по изпълнение, която да е близка до пазарната цена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване направената от господин Кирилов редакция на § 54 по доклада.
Предложената редакция включва следното:
1. Алинея 5 да се отмени.
2. Досегашните ал. 5 и 6 да станат съответно ал. 5 и 6, като ал. 6 се изменя така:
„(6) Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична продан“.
Подлагам на гласуване предложената от господин Кирилов редакция.
Режим на гласуване.
Гласували 129 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 8.
Предложената редакция от господин Кирилов на § 49, който става § 54, е приета.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 49, заедно с току-що приетата редакция, предложена от господин Кирилов, който става § 54.
Режим на гласуване.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Давам думата на господин Богданов за декларация от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, взимам думата от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ и същевременно като председател за Групата за приятелство между България и Албания в Четиридесет и третото и Четиридесет и четвъртото Народно събрание.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, през миналата седмица Албанският парламент прие Закон за защита на националните малцинства в страната със 102 гласа „за“, 10 – „против“, и 1 – „въздържал се“.
С този закон Албанската държава признава официално съществуването на българско национално малцинство в Албания, наред с още осем други малцинства в страната.
Този безспорен успех на българщината беше постигнат с изключителните дългогодишни усилия на много институции и личности. Той възстановява историческата истина, нанася съкрушителен удар на историческите фалшификации и лабораторно създадени национални доктрини и най-важното – реабилитира тази близка, но почти непозната за много наши сънародници българска общност.
А българите в Албания са неразделна част от българското етническо землище още от годините на Ранното Средновековие. В големи периоди са били в състава на Първото и Второто българско царство. Тук се намират важни духовни и просветни български средища, като Девол и Берат, свързани с дейността на св. Климент и св. Наум. Тук се водят заключителните борби срещу Византия за запазване на българската държавна независимост в началото на ХΙ век. Земите на Голо бърдо и Мала Преспа са признати за български, по силата на Санстефанския договор. След Берлинския конгрес българите от тези райони продължават революционната борба срещу османската власт. След налагането на сръбския режим в Македония, българи и албанци заедно участват в Охридско-Дебърското въстание.
Бурните събития и войните от първата половина на ХХ век променят картата на Балканите. Появява се независимата Албанска държава.
През 1932 г., съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, България и Албания подписват заключителен протокол, в който се заявява, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради смяна на правителствата и настъпващата Световна война, резолюцията така и не е ратифицирана.
След 9 септември 1944 г. под влияние на външни сили, Народна република България изостави грижата за българското малцинство в Албания в полза на Социалистическа република Македония, част от Югославската федерация. Започва активен процес на македонизация, предимно на православното славяноезично население от Корчанския регион.
Въпреки това голяма част от българите запазва спомена за своята етническа принадлежност. За това спомагат и изследванията и публикациите за историята, езика, фолклорните особености на тази общност на представители на Българската академия на науките, български висши учебни заведения, Македонския научен институт, неправителствени организации и много български и албански учени.
По различни оценки днес в Албания живеят между 50 и 150 хил. души с българско самосъзнание в района на Мала Преспа и област Корча, Голо бърдо, Гора. Хиляди българи живеят и в големите градове във вътрешността на страната – Елбасан, Тиран, Драч, Берат, Вльора, Кукъс, Пешкопия. След 1990 г. те създават няколко свои организации като Културно-просветно дружество „Иван Вазов“, Културно дружество „Просперитет Голо бърдо“, Клуб за приятелство и сътрудничество „24 май“, Сдружение за Албано-българско приятелство.
Отворени бяха три български съботно-неделни училища. В Тирана училището носи името на революционера Христо Ботев. Такива училища има още в Корча и в Билища. В село Стеблево – района на Голо бърдо, беше възстановен православният храм „Св. Никола“. Организират се множество културно-просветни прояви за 3 март, 24 май и други български празници.
През годините въпросът за правата на българите в Албания е поставян неколкократно – при посещенията в България на бившите президенти на Албания Сали Бериша и Буяр Нишани; при посещение на българска парламентарна делегация в Тирана, пред ръководството на парламента на Албания през 2015 г.; между групите за приятелство на двата парламента; пред посланика на Албания в България негово превъзходителство господин Кирияко Курета. На тези срещи албанската страна заявява, че ще изпълни всички препоръки по отношение защитата на националните малцинства и с оглед на перспективите за еврочленство на страната.
Големият пробив идва на 15 февруари 2017 г., благодарение на усилията най-вече на евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки. Европейският парламент в Годишния доклад за напредъка на Албания я призовава да признае българското малцинство в страната.
В края на месец април на настоящата година в Албанския парламент беше внесен Проектозакон за защита на националните малцинства. В него българите не са посочени като такова. В този момент българските организации в Албания внасят заявления за включване на българите в Проектозакона.
Поради провеждане на извънредни парламентарни избори в Албания, законът остава за разглеждане от новия парламент.
Българските организации отново подават заявления, придружени с подписка от името на над 3000 души, които заявяват българския си етнически произход. Съпротива срещу признаването на българско малцинство изразяват единствено представителите на така нареченото „македонско малцинство“, което създава парадокса в една суверенна държава едно малцинство да се противопоставя на признаването на друго такова.
Разговорите на министър-председателя на България Бойко Борисов с премиера на Албания Еди Рама от 28 септември, на госпожа Екатерина Захариева – с външния министър на Албания Дитмир Бушати, призивът на Комисията по външна политика на Народното събрание до албанските колеги, контактите на отделни народни представители, на Държавната агенция за българите в чужбина повлияват сериозно на позицията на албанската страна и в крайна сметка на 13 октомври 2017 г. Албанският парламент прие Закон за защита на малцинствата, в това число и поправката, с която Албания официално признава българското национално малцинство.
Поздравления за усилията на българските дружества „Просперитет Голо бърдо“ с председател Хаджи Пируши, на ръководството „Албано-българско приятелство“ с ръководство Димитър Пандовски, Ервис Талюри и Яни Никола, на всички наши сънародници от цяла Албания; поздравления за българските учени и изследователи, популяризирали каузата на българите в Албания; за усилията на българските представители в Европейския парламент, Външно министерство и министър-председателя господин Борисов, народните представители Юлиан Ангелов, Борис Вангелов, Красимир Богданов, председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев.
Признаването, уважаеми госпожи и господа народни представители, на българското национално малцинство в Албания от албанския парламент е исторически момент. То показва европейския подход от страна на Албанската държава към всички малцинства на нейна територия, доказва приятелските чувства между народите на Албания и България, открива пътя на Албания към европейската интеграция, но най-вече, уважаеми колеги, доказва за пореден път, че ние, българите, сме силни и постигаме националните си цели само тогава, когато сме единни. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И аз Ви благодаря, господин Богданов. Убеден съм, че всички народни представители, независимо от принадлежността им към парламентарните групи, приветстват прогресивното решение на албанското Народно събрание и отчитаме важността на този наистина исторически момент.
Заповядайте, госпожо Александрова, продължаваме с текстове от Гражданският процесуален кодекс.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 50 – вариант I по вносител, вариант II по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант І и ІІ и предлага следната редакция на § 50, който става § 55:
„§ 55. В чл. 487, ал. 1 думите „и за каква сума“ се заменят с “има ли установени към момента на възбраната ограничени вещни права върху имота, вписани искови молби, възбрани и договори за наем“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване предложението на Комисията за редакцията на § 50, който става § 55.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 51 – текст на вносител вариант I, текст на вносител вариант II, тест на вносител вариант III.
Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант II и III.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I, т. 2 и не подкрепя т. 1.
Комисията предлага следната редакция на § 51, който става § 56:
„§ 56. В чл. 489 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение второ думите „повече наддавателни предложения“ се заменят със „само едно наддавателно предложение“, а изречение трето се заличава.
2. Алинея 3 се отменя.
3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Наддавателните предложения могат да се оттеглят най-късно в този срок.“
4. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, предложения за цена под началната, както и предложения, надхвърлящи началната с повече от 30 на сто, са недействителни.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Уважаеми колеги, тъй като има предложени три варианта на вносител – вариант II и вариант III се подкрепят от Комисията, а от вариант I, т.1 не се подкрепя от Комисията, затова ще подложа на гласуване вариант I, който не се подкрепя от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 11, против 24, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 51, който става § 56, както е предложен от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 27.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 52 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 52.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Хамид Хамид за създаване на нов параграф –
чл. 491б със следния текст:
„При правоприемство и прехвърляне на архива по реда на чл. 33 от Закона за частните съдебни изпълнители, в случаите когато липсват част или всички документи по конкретно изпълнително дело, приемащият съдебен изпълнител извършва действия по отмяна на обезпеченията и заличаване на вписаните възбрани по молба на длъжника, или трето лице – собственик на възбранения имот при представени писмени доказателства, че задължението е погасено след като е уведомил писмено взискателя по делото и същият не е оспорил в 14 дневен срок истинността на представените писмени доказателства.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания?
Не виждам господин Хамид в залата, който е и вносител на предложението.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид, неподкрепено от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 5, против 53, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 53 има вариант I по вносител, вариант II по вносител.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за т. 1 на вариант I и т. 1 на вариант II.
Комисията подкрепя т. 2 на Вариант I и т. 2 на Вариант II.
Комисията предлага следната редакция на § 53, който става § 57:
„§ 57. В чл. 492 ал. 3 се изменя така:
„(3) Купувачът е длъжен в двуседмичен срок от обявяването му за купувач да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакцията на § 53, който става § 57.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 54 има вариант I – текст на вносител, вариант II – текст на вносител.
Предложение на народните представители Пенчо Милков и Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и не го подкрепя за вариант II.
Комисията предлага следната редакция на § 54, който става § 58.
„ § 58. В чл. 493, т. 1 накрая се добавя: „а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Уважаеми колеги, понеже вносителят е предложил два варианта. вариант II не е подкрепен от Комисията.
Подлагам на гласуване, първо, неподкрепения от Комисията вариант.
Гласували 112 народни представители: за 11, против 73, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакцията на § 54, който става § 58.
Гласували 110 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Александрова, със следващия параграф, имаме време до почивката от 3 минути.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 55 има вариант I по вносител, вариант II по вносител.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Анна Александрова.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант II, т. 1 и не го подкрепя в т. 2.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II, т. 2.
Комисията предлага следната редакция на § 55, който става § 59:
„§ 59. В чл. 494, ал. 2, изречение второ числото „80“ се заменя с „90“, а в изречение трето след думата „срок“ се добавя „от съобщението“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Първо, подлагам на гласуване предложения вариант II, който Комисията подкрепя в т. 1. и не го подкрепя в т. 2.
Подлагам на гласуване неподкрепения в т. 2 вариант II на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 9, против 70, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложената от Комисията редакция на § 55, който става § 59.
Гласували 95 народни представители: за 93, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, обявявам почивка до 12.00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля, уважаемите народни представители да заемат местата си.
Продължаваме с приемането на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Заповядайте, госпожо Александрова, продължаваме.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 56 има текст на вносител, предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 60:
„§ 60. В чл. 495, изречение първо, думите „едноседмичен срок от разпределението“ се заменят с „двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Изказвания по тази точка? Няма.
Преминаваме към гласуване. Режим на гласуване за предложението на Комисията за § 60 във връзка с чл. 495.
Гласували 73 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 57 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания по тази точка? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 57 да бъде отхвърлен.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 61.
„§ 61. В чл. 498 се създава ал. 3:
„(3) Ал. 2 се прилага и спрямо лицата, вписали договори за наеми и аренда след първата ипотека, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на имота.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за редакция на § 58, който става § 61 във връзка с чл. 498.
Гласували 90 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „§ 59. В Глава четиридесет и трета се създава Раздел II с чл. 501а – 501ж:
„Раздел II „Електронни публични търгове“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имате думата за изказвания.
Господин Божанков, заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Приветстваме идеята и концепцията за провеждане на електронни търгове, но в Комисията стана ясно, че такава система не е изградена, тоест текстовете, които приемаме, са на сляпо и бихме искали първо да видим тази система – как ще бъде създадена, как ще функционира и тогава да го подкрепим. Поради тези причини на този етап ще се въздържим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Божанков.
Реплики към изказването?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Моята реплика във връзка с изказването на колегата Божанков е следната. Колега, ако се приеме и се подкрепи текстът, приемаме законовата регламентация на електронните публични търгове. В Преходните и заключителни правила предвиждаме задължения за Министерство на правосъдието да стори две неща и сме дали два срока. В рамките до 12 месеца да издаде наредба за прилагане на тези правила, а до 18 месеца да бъде стартирана и функционираща такава електронна система за публични търгове. И, общо взето, смятаме, че това е правилната процедура.
Имах разговори в понеделник с министъра на правосъдието. Тя казва, че включва тази част в Проект по ОПДУ за финансиране и че ще следва сроковете, които са по този проект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Дуплика?
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Кирилов, за изчерпателния отговор. Надявам се всичко със системата да се развие гладко. Аз го казвам от съображения, тъй като личният ми опит беше с една електронна система в управлението на отпадъците, която предизвика много полемики сред професионалната общност и всъщност се оказа, че нормативната уредба урежда нещо, но то не функционира добре и опасението ми беше да не се получи нещо такова и тук. Надявам се събитията да се развият според това, което казахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване по текста, подкрепен от Комисията, за § 59, който става § 62.
Гласували 107 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Христиан Митев за създаване на § 59а. Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 63:
„§ 63. Създава се чл. 507а:
„Запор на сметка
Чл. 507а. (1) Запор на банкова сметка на длъжника се налага до размера на дълга по изпълнителното дело.
(2) Когато съдебният изпълнител е допуснал явна несъразмерност по смисъла на чл. 442а, той носи отговорност по чл. 441.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Има ли изказвания по тази точка? Няма.
Преминаваме към гласуване на новия § 63 така, както е предложен от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 60 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепа по принцип текста на вносителя за т. 1 Вариант 1 и Вариант 2.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за т. 2.
Комисията предлага следната редакция на § 60, който става § 64:
„§ 64. В чл. 508, ал. 1 в текста преди т. 1, думата „тридневен“ се заменя с „едноседмичен“ и се създава т. 4.
„4. превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размерът на сумата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Уважаеми колеги, първо ще подложа на гласуване неподкрепения от Комисията текст на вносителя за т. 2 във вариант II.
Гласували 115 народни представители: за 4, против 80, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 60, който става § 64.
Гласували 117 народни представители: за 115, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 61 имаме предложение на народния представител Десислава Атанасова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 61, който става § 65:
„§ 65. В чл. 512 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1.“
2. Досегашните ал. 2-6 стават съответно ал. 3-7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря.
Изказвания по тази точка? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 61, който става § 65 по предложение на Комисията.
Гласували 120 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника – да се създаде нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 66:
„§ 66. В чл. 515 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създават изречения второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо: „В случай, че съдебният изпълнител не намери ценните книжа в държане на длъжника, съдебният изпълнител кани длъжника да ги предаде в двуседмичен срок. За предадените му ценни книжа съдебният изпълнител съставя протокол. Ако длъжникът не предаде ценните книжа в дадения му срок, съдебният изпълнител овластява взискателя, поискал изпълнение върху ценните книжа, да подаде молба по чл. 560 за тяхното обезсилване. При постановяване на решение за обезсилване на ценните книжа, съдебният изпълнител извършва продан по реда на ал. 4 въз основа на съдебното решение за обезсилване. В случай, че длъжникът по реда на чл. 564, ал. 1 депозира ценните книжа в съда или в банка, съдът прекратява производството по обезсилване и разпорежда ценните книжа да се предадат на съдебния изпълнител. В случай, че молбата за обезсилване бъде оспорена от трето лице, което заявява самостоятелни права върху ценните книжа, се прилага редът по чл. 564, ал.2.”
2. В ал. 2 се създават изречения четвърто, пето и шесто: „Ако съдебният изпълнител не може да открие наличните поименни акции или облигации и същите не бъдат предадени доброволно от длъжника съгласно ал. 1, съдебният изпълнител нарежда на дружеството да издаде дубликат на същите, въз основа на който се провежда изпълнението. При отказ или бездействие на управителния орган на дружеството да издаде дубликат, съдебният изпълнител налага глоба по чл. 93, ал. 1, т. 3 и овластява взискателя да подаде молба по чл. 560. Редът за обезсилване на ценни книжа в този случай се прилага съответно спрямо поименните налични ценни книжа.”
3. В ал. 4 се създават изречения четвърто и пето: „Когато изпълнението се извършва въз основа на решение за обезсилване на ценните книжа, купувачът се легитимира пред дружеството и пред трети лица с влязлото в сила постановление за възлагане. Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане купувачът може да поиска от управителните органи на дружеството да му бъде издаден дубликат на ценните книжа.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Минаваме към гласуване по предложението на Комисията за създаване на нов § 66.
Гласували 119 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народните представители Даниел Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Предложението е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде нов § 67:
„§ 67. Създава се чл. 517а:
„Изпълнение върху обособена част от предприятие
Чл. 517а. По искане на взискателя изпълнението може да бъде насочено и върху обособена част от предприятие по смисъла на § 1а от Допълнителните разпоредби на Търговския закон. Продажбата на обособена част се извършва по реда на публичната продан на недвижим имот.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Процедура по гласуване на § 67 по предложение на Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „§ 62. Създава се Глава четиридесет и пета „а“ с чл. 518а:
„Глава четиридесет и пета „а“ – „Изпълнение върху права върху обекти на индустриална собственост на длъжника”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 68.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания по направеното предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за § 68 във връзка с чл. 518а.
Гласували 113 народни представители: за 90, против няма, въздържали е 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 63 имаме вариант I – текст на вносител, и вариант II – текст на вносител.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за варианти I и II и предлага § 63 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правната комисия не прие предложенията, направени от БСП и от „Воля“, ако не се лъжа, за промени в чл. 519, ал. 1, с които се цели да не се допуска изпълнение върху имоти, вещи и вземания – публична държавна или общинска собственост.
Извън техническата част на дебата, който се проведе, все пак аз ще Ви помоля за Вашата подкрепа по тези текстове, тъй като знаете честите случаи, които има, и голямото обществено напрежение, което се предизвиква от възбрани или запори върху подобни публични или държавни собствености, особено, когато става дума за цели общини, които се оказват със запорирани сметки от частния съдебен изпълнител.
Има достатъчно начини, по които да се удовлетворят легитимните интереси на взискателите и без тази мярка. Затова Ви моля все пак да подкрепим вариант I или вариант II на предложения доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Реплики? Няма реплики към изказването на господин Зарков.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване направеното предложение във вариант I, неподкрепено от Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 33, против 48, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на вариант II – също неподкрепен от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 34, против 47, въздържали се 32.
Предложението за вариант II не е прието.
И сега подлагам на гласуване предложението на Комисията, която не подкрепя варианти I и II и предлага § 63 да бъде отхвърлен.
Гласували 113 народни представители: за 79, против 34, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за § 64, който става § 69.
Гласували 109 народни представители: за 109, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване по предложението на Комисията за § 65, който става § 70.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Предложения? Няма.
Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на подразделението.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал е 1.
Предложението е прието.
Вие ли ще продължите, господин Кирилов?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 66 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията § 66 да бъде отхвърлен.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 67 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за § 67 да бъде отхвърлен.
Гласували 108 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Предложение на народния представител Христиан Митев и Анна Александрова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и II и предлага следната редакция на § 68, който става § 71:
„§ 71. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 450а, ал. 3“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за § 68, който става § 71.
Гласували 114 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 72:
„§ 72. (1) В 18-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерството на правосъдието създава онлайн платформата за електронни публични търгове.
(2) В 12-месечен срок от влизането в сила министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 501а, ал. 6.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване по предложението на Комисията за редакция на § 69, който става § 72.
Гласували 110 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I, II и III и предлага следната редакция на § 70, който става § 73:
„§ 73. Публичните продажби, обявени до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. В случаите, когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по реда на този закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване по предложението на Комисията за редакция на § 70, който става § 73.
Гласували 114 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 71 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 74:
„§ 74. Висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 71, който става § 74.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
„§ 72. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …), в чл. 163 се създава ал. 4“ с посоченото съдържание.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 75.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 72, който става § 75.
Гласували 120 народни представители: за 101, против 19, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 73 – текст на вносител, вариант І и вариант ІІ по отношение на т. 5.
След това имаме предложение от народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 4, а по т. 2 и 3 е оттеглено.
Предложение от народния представител Анна Александрова.
Комисията подкрепя предложението по т. 3, а по т. 1 и 2 е оттеглено.
Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 1 и т. 4, буква „а“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за т. 7.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за т. 2, т. 3, т. 4, буква „б“, т. 5, вариант І и ІІ, т. 6 и т. 8.
Комисията предлага следната редакция на § 73, който става § 76:
„§ 76. В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 18 ал. 5 се изменя така:
„(5) Частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданско-правни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела.“
2. В чл. 68:
а) в ал. 1:
аа) в т. 2 числото „100“ се заменя с „1000“;
бб) се създава т. 5:
„5. лишаване от правоспособност завинаги“;
б) създава се ал. 3:
„(3) Наказанието по ал. 1, т. 5 може да се наложи на частен съдебен изпълнител, спрямо който са налице три или повече влезли в сила дисциплинарни наказания, поне едно от които е по ал. 1, т. 4.“
3. Член 81 се изменя така:
„Освобождаване от авансови такси
Чл. 81. Дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник по трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.“
4. В чл. 84, ал. 1 накрая се добавя „и е за сметка на взискателя“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги народни представители, има ли изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Безспорно тези текстове в ГПК бяха едни от най-очакваните, защото повече от 10 години се правеше опит съдебните изпълнители да бъдат овладени, да бъдат дисциплинирани и да бъдат респектирани по силата на Закона, за да се престане с техните пълни беззакония.
Трябва ясно да си кажем, че въпреки тези поправки –санкциите, които се предвиждат, това няма да стане. Този разговор по въпроса не е последен – той ще продължи оттук нататък, защото поначало институтът на частните съдебни изпълнители е анахронизъм в българското право, така както то е сложено, както са неговите основни начала и принципи.
Институтът на частните съдебни изпълнители беше въведен в началото на 2007 или 2008 г., когато шестваше либералната вълна. Той е типичен плод на либералните схващания и виждания в правото. Тогава имаше идеята, тя още не е изоставена, от време на време се споменава, за приватизиране и на затворната дейност, на изпълнението на наказанията. Слава Богу, тя не мина, защото щяхме да бъдем изправени пред много по-тежки проблеми.
Не може процесът, който е състезателен, на който изпълнението е продължение, да бъде даван в частни ръце и да бъде осъществяван от фигури, от лица, които наподобяват стопански субекти. По тази причина винаги ще има беззаконие, защото тук се гони печалба, гони се стопански ефект. Дейност, която е типична, класическа за държавата – изпълнението на наказанието, е хвърлена на частници. Тя на практика е приватизирана. Никога със санкции няма да бъдат спрени стопански субекти да се стремят и да осъществяват основната своя цел – печалбата.
От тази гледна точка ние от „Атака“ от много години сме правили предложения за ликвидиране на института на частните съдебни изпълнители.
Законът познава и другия институт – на държавните съдебни изпълнители. Тяхната фигура трябва да бъде изпълнена със съдържание в бъдеще, да се помисли за това. Аз предупреждавам, алармирам, че проблема не сме го решили – гражданите ще продължат да страдат. Тук юристите много добре разбират за какво става дума.
Рискувам да привлека бурите, негодуванието на частните съдебни изпълнители, които са мощно лоби – трябва да си дадем сметка и за това. Отначало намеренията по отношение на тях бяха много по-радикални, накрая нашата позиция омекна и се стигна до това, което известно време ще битува, ще съществува като решение, но то няма да изпълни своята историческа роля.
Ще Ви напомня, че някога съдебно-изпълнителската институция беше наричана „съдии и изпълнители“ – това не беше случайно. Хората, които осъществяваха тази функция, бяха съдии –продължение на състезателния процес, на исковото производство в другата му, втората му фаза. Тя е изпълнителната фаза.
Не може едната фаза да се осъществява на принципа на състезателността, на принципа на държавната опека, принуда във всяко едно отношение и след завършващата – съдебното решение или присъдата, да се хвърли във фаза, която е съвсем различна по характер, по смисъл, по значение и има друг генезис, други корени, друго значение, друг смисъл.
Завършвам с думите – много скоро пак ще бъдем изправени пред проблема, да не си въобразяваме, че сме го решили. Хвърляме малко пепел в очите на обществото, че правим нещо, но това не е краят на проблема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И аз Ви благодаря, господин Шопов.
Реплики към изказването на господин Шопов има ли? Няма.
Други изказвания има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепените от Комисията текстове на вносителя за т. 2, т. 3, т. 4, буква „б“ и т. 5, вариант І и ІІ, т. 6 и т. 8.
Гласували 136 народни представители: за 31, против 59, въздържали се 46.
Предложенията не са приети.
Сега подлагам на гласуване подкрепения от Комисията текст за редакция на § 73, който става § 76.
Гласували 138 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 28.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант І и вариант ІІ и предлага § 74 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията варианти I и II на вносителя за § 74 да бъдат отхвърлени.
Гласували 133 народни представители: за 95, против 35, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант I и вариант II и предлага § 75 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
С тези предложения по § 75 е направен един, за съжаление, неуспешен опит да се намери сравнително лесно разрешаване на доста тежък и комплициран проблем. Това е проблемът с така наречения „вечен длъжник“. Така предложените обаче текстове на практика нито ще решат проблема, а напротив – ще го задълбочат.
Крайно време е, уважаеми народни представители, да приемем и изпълним европейските изисквания да се насочим към изработване и приемане на Закон за фалит на физическите лица. Това е ключът към разрешаването на този проблем.
Тук така предложеният ни вариант, който, слава Богу, на Комисия не беше подкрепен – нито единият, нито другият вариант, и аз призовавам народните представители да подкрепят в гласуването си Комисията, а именно тези два параграфа да бъдат отхвърлени. На практика тук се говори единствено и само за физически лица и за необезпечени вземания. Ами, кое вземане, досежно вземанията на банките, не е обезпечено? На 100% те са винаги обезпечени със залог, с ипотека или по други способи – чрез поръчители и така нататък, така че това на практика е, образно казано, дупка в морето. Нищо не може да се направи по този текст, дори той да беше приет.
Затова може би банките, когато направихме това обсъждане, не възразиха по тези текстове, но остро възразиха, когато направих изказване за Закон за фалит на физическите лица. Това е ключът към разрешаването на проблема „вечния длъжник“.
Има такова законодателство в Германия. Там, между другото, около пет години са обсъждали този проблем, за да намерят неговото трайно и знаково решение.
Тук в България от доста време го обсъждаме като проблем. Правим някакви опити, очевидно несполучливи, а и мисля, че е крайно време да предприемем стъпка в тази посока. Затова ние ще гласуваме „за“ решението на Комисията тези два параграфа да бъдат отхвърлени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Колега Попов, текстовете не бяха подкрепени не заради възраженията на опозицията, която ние ценим и уважаваме, и не заради Вашето твърдение, че е необходим Закон за частния фалит. Текстовете не бяха подкрепени, защото не получиха подкрепа в Научно-теоретичната конференция, на която разчитахме да получим в голяма степен подкрепа и от доктрината, и от съдебната практика. Решихме да уважим съображенията, че десет години са кратък срок при настоящата скорост на правосъдието и това може да доведе до изкушение от длъжниците да се укриват дълго и продължително.
Остро искам да възразя срещу Вашето твърдение, че Законът за фалита на частните лица би бил решение. Аз моля да не лъжете избирателите си! Моля да бъдете искрени, директни и откровени! С този Закон ще се създаде робия в държавата. Обяснете това на Вашите избиратели със социална нагласа и не ги заблуждавайте, че това е решение.
Тук ние ще се придържаме към предложението, което учените и съдиите направиха, тоест да търсим трети разумен вариант. Да търсим съществуваща възможност, която и сега има в ГПК и би могла да се развие. Да дадем възможност на длъжника, който се чувства притиснат, да се освободи от този натиск, отивайки при районния съдия, декларирайки, обявявайки цялото имущество и ограничавайки отговорността си до това. Това е един хубав институт. Има го и в сега действащия Граждански процесуален кодекс. За съжаление, не се използва. Свръх длъжниците ми пишат от Лондон и ми държат сметка защо нямало да се приеме този Закон? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Попов, заповядайте за дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз се радвам, че моите доводи и доводите на колегите, които изказахме, на практика съвпадат с тези на научната общност по отношение на Гражданския процесуален кодекс и на текстовете, които сте предложили.
Относно Закона за фалит на физическите лица, категорично възразявам по отношение на Вашата реплика и твърдения, че лъжем хората. Не виждам в Германия, както споменах, да има робия, както Вие се изказахте. Много е важно какво ще пише в този Закон, уважаеми господин Кирилов, и той следва да бъде приет.
Пример Ви давам – в Германия са разрешили подобен казус много елементарно и просто, разбира се, в съответствие с цялото законодателство. Там, след като физическо лице обяви фалит, две години или една година, това вече е въпрос на разсъждения, на теория, на проучвания, на анализи, срещу това лице не може да се образуват изпълнителни дела, да се наложат запори, възбрани върху неговото имущество. Това му дава глътка въздух, да може впоследствие да върне заемите и кредитите към кредиторите си. Ето, това е. Това само го давам като пример. Разбира се, той трябва да бъде анализиран, трябва да бъде много добре разработен и да съответства с цялото българско законодателство.
Казвам това, защото Вие отново се опитвате да търсите лесен способ за решаване на този проблем, а такъв очевидно няма – не са направени необходимите анализи. Първата стъпка, която следва да направим, защото доста дълго време не сме я предприели, е да направим тези анализи и да видим как най-добре ще можем да имплицираме така наречения „Закон за фалита на физическите лица“ в българското законодателство.
И моля, не въвеждайте Вие в заблуждение залата, а и уважаемите зрители, българските граждани, че става въпрос за робия. В никакъв случай, защото сега вечният длъжник на практика се превръща в роб на своите кредитори, независимо какви са те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Изказвания?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, безспорно беше заявено и от председателя на Правната комисия, и от колегите отляво, че текстът, който в момента се разглежда, няма да бъде подкрепен. Тоест ще се подкрепи предложението на Правната комисия да бъде отхвърлен този текст.
Някак си колегите отляво повдигнаха темата за фалита на физически лица.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, през 2013 г. от тази зала колеги от БСП говореха, че са разработили и ще внесат Законопроект за фалит на физически лица. Това не се случи. През 2014 г. отново повтаряха в тази зала, че те са готови и ще внесат Законопроект за фалит на физически лица. Също не се случи. И сега наново да почваме да говорим как, видите ли, трябва да се внася германският опит, не знам какъв опит. Това тогава не се случи, защото трябваше да се отговори на елементарния въпрос: а кой ще плаща на синдиците, които ще проверят дали това физическо лице, обявявайки фалит, има или няма имущество? Вещо лице или синдик, както искате го наричайте, трябва да направи съответната оценка. Дебатът започва да добива някакъв друг смисъл – за нещо, което някой е говорил, не го е направил, продължава да говори. Е, типично е за колегите от БСП, но да не политизираме дебата.
Възползвам се от възможността да предложа, след като беше заявено, че ще се подкрепи решението на Правната комисия за отхвърляне на текстовете, моля да подложите на гласуване за прекратяване на дебатите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не знам дали под формата на реплика, или обратно становище, но по същество искам да изкажа обратно становище. Дебатът си заслужава. Това, че няма да приемем тези текстове, не значи, че проблемът ще изчезне. Проблемът за хората, които са сринати под дълговете, съществува.
Неслучайно и председателят на Правната комисия, и всички ние най-вероятно сме получили по пощите си съобщения с въпросителни: „Защо приемате този текст? Защо го отхвърляте? Ако го отхвърлите, какво ще направите?“ Процедурата по несъстоятелност, която съществува по аналогия за юридическите лица, е процедура, която трябва да подпомогне този, който е в затруднение. Затова си заслужава да водим този дебат.
Това, че сме споменавали, че имаме различни идеи, разработки през годините, мисля и вярвам, че и други партии имат, е съвсем нормално. Спомена се тук, че в Германия този процес е отнел няколко години. Той не е лесен. Естествено, че има вътре интересите на синдиците и един куп проблеми. Неслучайно процедурата по несъстоятелност и в Търговския закон е една от най-сложните. Това, че не е лесен, не ни дава право да го неглижираме.
Спомнете си, на първо четене от тази трибуна беше заявено, че едва ли не текстът, който предлагаме, приемем ли го, ще го направим революция, тъй като е поставян много пъти на дебат в тази зала. Този път няма да го приемем. Добре, няма да го приемем, но нека да дадем началото на един разговор, който да реши наболелия проблем за свръхзадлъжнялостта на физическите лица. Това е обратното ми предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Зарков.
Постъпили са две предложения: предложение за прекратяване на дебата от господин Лазаров, и предложение за продължаване на дебата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Лазаров за прекратяване на дебата по тази точка.
Гласували 132 народни представители: за 83, против 27, въздържали се 22.
Дебатите по тази точка са прекратени.
В такъв случай преминаваме към гласуване по предложението на Комисията – варианти I и II за § 75 да бъдат отхвърлени.
Гласували 131 народни представители: за 114, против 5, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Предложение от народния представител Данаил Кирилов, относно създаване на нов параграф в Закона за енергетиката.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов за създаване на нова глава в Закона за водите.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Хубаво е да прочетете и двете, освен ако не са оттеглени.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, не са оттеглени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Ако ги оттегляте, няма да ги четете.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Оттеглям двете предложения. Те не получиха подкрепа, специфично е производството, което се предлага, но трябва да се прецизира. Това е вид рекламационно производство по отношение на потребителите във ВиК услугите и електроснабдяването.
Комисията предлага да се създадат параграфи 77, 78 и 79:
„§ 77. В Кодекса на труда в чл. 349, ал. 1, т. 11 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.
§ 78. В Закона за държавния служител в чл. 112, ал. 1, т. 2 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.
§ 79. В Закона за политическите партии в чл. 18, ал. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 77, 78 и 79 със съдържание съгласно доклада на Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 126, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 77, 78 и 79 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 76 – Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага параграфът да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Използвам последния параграф, за да изкажа благодарност на председателя на Правната комисия – колегата Данаил Кирилов, на членовете на Комисията от управляващото мнозинство и от опозицията, да не ги изреждам всички – колегата Милков, колегата Зарков, Анна Александрова, Йорданка Фикирлийска, които стояха до късните часове, в които заседава Правната комисия.
Благодаря на националния омбудсман, на представителите на Върховния касационен съд, на Камарата на частните съдебни изпълнители и на референтите и експертите към Правната комисия, без които този Законопроект, който действително прави много сериозна реформа в гражданския процес, нямаше да се случи. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря.
Изпуснахте заместник-председателите на Комисията.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Омбудсман! Аз благодаря на колегите от „Обединени патриоти“, лично и специално на колегата Митев – заместник-председател на Комисията по правни въпроси.
Благодаря на всички, които участваха в тази работа. Тя беше дълга, сложна, силно противоречива, с много ясно отразени сблъсъци между тези идеи и интереси. Въпреки многото време, което заложихме в тази работа, смятам, че дискусията беше внимателна, обоснована, без излишни емоции и без нападки.
Надявам се да сме стигнали до работещи решения. Това предстои да се провери от практиката. Също така искам да благодаря на учените, които взеха участие в научната конференция, на съдиите, които споделиха опит – безценен бих казал, в тяхната работа, макар да не бяхме съгласни с всички тези, които изразяваха.
Позволявам си също да кажа, че един от тези участници, които бяха полезни, в момента е обект – субект на атака. В момента той се защитава и аз искам да изразя моята подкрепа към неговата работа, която той свърши по ГПК, и да му пожелая успех във всички битки.
Искам да благодаря и на омбудсмана. Знам за колко много неща съм виновен. Знам какви щети и вреди съм причинил, но въпреки всичко мисля, че имахме добро взаимодействие и че това взаимодействие беше в полза на правото.
За да не прекалявам, господин Председателю, имаме още две гласувания. Аз съм убеден, че омбудсманът ще има възможност да вземе становище по това.
Благодаря на колегата Александрова, благодаря на четиримата заместник-председатели на Комисията по правни въпроси и на всички колеги-членове, и на всички Вас за подкрепата или неподкрепата на конкретни правни решения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Има ли други? Стана съвсем като церемония по връчване на оскари.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! И от името на депутатите от „БСП за България“, участвали в работата на Правната комисия, искам да изразя благодарност за търпението и организацията на председателя на Правната комисия и на неговия екип, както и за цялостната работа в тази Комисия. (Ръкопляскания.)
Мисля, че това е едно от смислените неща, които този парламент направи. То показа, че може да се съдейства законопроект, внесен от различни сили, намери своето място и в крайна сметка беше приет.
Инициативата за всичко това дойде от омбудсмана на Републиката, на която също дължим своята благодарност. Сега остава да видим дали и как тези текстове ще проработят и да следим внимателно за допълнителни проблеми, които не можахме да решим, но работата продължава. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Други изказвания на народни представители?
Има думата омбудсманът на Републиката – Мая Манолова.
ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за часовете труд в пленарната зала в работата по този Законопроект. Благодаря Ви за ангажираността, благодаря Ви за това, че застанахте на страната на Вашите избиратели по една тема, която е изключително болезнена за тях.
Знам, че не беше лесно, не беше лесно и да се удържи на натиска на частните съдебни изпълнители, но това беше тест за този парламент, защото аз водя тази битка от пет години. Внасяла съм този проект в три парламента. Това е първият парламент, който се реши на важната стъпка да ограничи свръхправомощията на частните съдебни изпълнители. (Ръкопляскания.)
Благодаря на всички парламентарни групи, благодаря специално на Правната комисия за десетките часове, които употреби, за да стигне до този резултат, благодаря персонално и на председателя на Правната комисия – господин Кирилов, (ръкопляскания), защото аз съм реалист. Ако той се беше запънал, приемането на Законопроекта щеше да се стане още по-бавно, по-трудно и някъде по-далеч във времето. Той го направи от сърце и с желание да помогне на гражданите, които страдат от тормоза на частните съдебни изпълнители.
Още две изречения. Приемам скептицизма, който прозвуча от тази част на пленарната зала (сочи дясната част). Аз също се ангажирам през следващите шест месеца да следя зорко как се прилагат новоприетите текстове – дали дават своя ефект. Имам непрекъсната обратна връзка с гражданите. Сигурна съм, че и Вие имате такава, и ако се окаже, че частните съдебни изпълнители са намери пролуки между приетите текстове, се ангажирам отново да настоявам за Вашето внимание за промени в Гражданския процесуален кодекс.
За сега резултатът е добър. Пет от шест важни каузи намериха своето решение. Шестата кауза, която се отнася до ограничаване на свръхпривилегиите на банките, не е свалена от нашето внимание. Напротив, буквално от утре, както се договорихме с юристите от „Патриотичния фронт“, започваме работа по изработването на текстове, които да дадат възможност на гражданите да проверяват верността на сметките, които банките претендират срещу тях.
Признавам си, че и текстовете, които аз бях предложила не бяха достатъчно прецизни. Те щяха да натоварят допълнително гражданите, както подчертах и по време на дебата. Най-доброто предложение беше на партия „Воля“, но то не беше подкрепено в залата. Ние ще направим един добър вариант, който, надявам се, отново с консенсус да бъде приет от този парламент.
Още веднъж благодаря!
Пожелавам Ви да работите неуморно по всички каузи, които са важни за Вашите избиратели, които са справедливи и даже когато е трудно да не се отказвате, както не се отказахме ние в тази важна битка! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Омбудсман.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и подлагам на гласуване предложението на Комисията за § 76 по вносител.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Параграф 76 по вносител е отхвърлен.
Сега предстои да се върнем на предложението на Комисията за създаване на нов § 41.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Накратко Ви връщам до предложението на Комисията за дефиниция на съразмерност и нов чл. 442а с три алинеи.
С оглед дебатите и с оглед обстоятелството, че това беше последният текст, гласуван на финала на второто четене в Правната комисия и беше гласуван, без да бъде видян, тоест беше гласуван по устно изложение, се налага неговото редактиране.
Бях предложил отпадането на ал. 2 и 3. Омбудсманът възрази срещу отпадането на ал. 2 и 3. Поиска прекъсване, за да може да се проведат допълнителни обсъждания и консултации.
Към настоящия момент смятам, че всички, които участваха в работата на работната група и на Правната комисия сме съгласни със следното:
В чл. 442а с наименование „Съразмерност“
Алинея 1: „Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено“.
Моля да забележите финала накрая – „и възможността вземането да остане неудовлетворено“.
Вместо ал. 2 и ал. 3, които виждате в доклада, предложението е за ал. 2 със следното съдържание:
Алинея 2: „По възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Алинея 3 отпада, така ли?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Алинеи 2 и 3 отпадат с това съдържание, а вместо това е текстът на ал. 1 и 2, както ги прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме първо отпадането на ал. 2 и 3 от предложения от Комисията текст.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложението за отпадането на ал. 2 и 3 в текста на Комисията в предложения нов § 41 са отхвърлени.
Преминаваме към гласуване на предложенията, направени от парламентарната трибуна за допълване на ал. 1, както Ви беше представено и след това за създаване на ал. 2 със съответното съдържание, както Ви беше представено от парламентарната трибуна от народния представител Данаил Кирилов.
Гласували 118 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 23.
Предложенията за промени в предложения нов § 41 във вид на допълнение в ал. 1, и ал. 2 с нейното съдържание са приети.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 41, както Ви е предложено по доклада и с измененията, които бяха току-що приети от пленарната зала.
Гласуваме новия § 41 по доклада на Комисията с измененията, които сега бяха приети в залата.
Гласували 119 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 32.
Параграф 41 по доклада на Комисията, заедно с измененията, приети в пленарната зала, е приет, а с това и Законопроектът на второ гласуване.
Процедура – заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, да бъде удължен с две седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Има ли обратно становище? Не виждам.
Гласуваме направеното предложение.
Гласували 122 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА (ЕО) № 1236/2005 ОТНОСНО ТЪРГОВИЯТА С НЯКОИ СТОКИ, КОИТО БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ С ЦЕЛ ПРИЛАГАНЕ НА СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ, ИЗТЕЗАНИЯ ИЛИ ДРУГИ ФОРМИ НА ЖЕСТОКО, НЕЧОВЕШКО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, госпожо Николова.
ДОКЛАДЧИК МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание представям

„ДОКЛАД
на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, № 702-01-17, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2017 г.

Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 4 октомври 2017 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър; Христо Атанасов – директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“; Иван Пенчев – началник отдел „Международно контролирана търговия“; Десислава Дойчева – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, и Мая Стоилова – главен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност.
Законопроектът бе представен от Лъчезар Борисов.
Според вносителя целта на предложения Законопроект е своевременно прилагане на Регламент № 2016/2134 и Регламент (ЕО) 1236/2005 за въвеждането на национално ниво на реда за издаване на разрешения за предоставяне на брокерски услуги, транзит и техническа помощ на стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Въвеждането на общи разрешения за износ и за предоставяне на брокерски услуги цели ограничаване на административната тежест за заявителите, като компетентните органи имат право да издадат общо разрешение.
Във връзка с Решение № 338 на Министерския съвет от 2017 г. в Законопроекта е предвидено отпадане на изискването за предоставяне от заявителя на определени справки или актове, които се издават от други държавни органи, тъй като тяхното изискване и издаване ще става по служебен ред.
Към Законопроекта са приложени изискващите се по чл. 76, ал. 1, т. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
След гласуване с 19 гласа „за“, без „против” и „въздържали се” Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, № 702-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Регламент на Съвета(ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, заведен в Деловодството на Народното събрание под № 702-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Законопроектът единодушно е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Докладът на Комисията по Земеделието и храните ще бъде представен от народния представител Димитър Гечев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, господин Председател.

„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи: № 754-01-52, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 5 септември 2017 г.; № 754-01-61, внесен от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители на 21 септември 2017 г., и № 754-01-63, внесен от народния представител Запрян Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г.

Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 4 октомври 2017 г., на което бяха обсъдени трите цитирани законопроекта.
В работата на комисията взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева – заместник-министър, Лилия Стоянова – началник отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“. Присъстваха и представители на неправителствени и браншови организации.
Законопроект № 754-01-52 беше представен от народния представител Йордан Апостолов.
Със Законопроекта се въвежда изискването договорите за наем да се сключват от собственици или съсобственици на имоти, или от упълномощено от тях лице, като отношенията между съсобствениците ще се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. По отношение на съсобствените имоти е предложен и втори вариант, при който е поставено условие съсобственикът или съсобствениците, които сключват договора или упълномощават някого да сключи такъв, да притежават повече от 25 на сто от дяловете в съсобствеността.
Пренаемане на земеделска земя ще се допуска, когато това е изрично уговорено в договора, като наемателят ще е длъжен незабавно писмено да уведоми наемодателя.
При заверяването на подписите на страните по сключени договори за наем и за аренда, нотариусите ще проверяват доколко наемодателят, съответно арендодателят, отговарят на новите изисквания.
Предвижда се при вписване на договорите за наем и аренда на земеделски земи да се представят скици, като редът и условията за тяхната регистрация в общинската служба по земеделие ще бъдат определени от министъра на земеделието, храните и горите. Въвежда се фиксирана такса за вписване на договорите за повече от една година.
Въвежда се забрана общинските служби по земеделие да регистрират договори за наем, аренда и съвместна обработка на земеделски земи, когато са сключени от несобственици, както и когато констатират, че са налични повече от един различни договора.
Въвежда се изискване, когато в службата по вписванията има вписани договори за наем, които не са сключени от собствениците или от упълномощени от тях лица, собствениците да потвърдят тези договори в службата по вписванията в едномесечен срок. Това ще става с писмена декларация, която е с нотариална заверка на подписа. Липсата на декларация ще води до служебното заличаване на вписването от съдията по вписванията, съответно на регистрацията от органа по поземлената собственост. За едногодишните договори за наем декларацията ще се подава до общинската служба по земеделие.
Новите правила ще се прилагат за стопанската 2017 – 2018 г. В тази връзка е предвидено да се прекратят неприключилите съдебни производства по обжалване на отказите на общинските служби по земеделие да регистрират договори за имоти, сключени от лица, които не са собственици, съсобственици или упълномощени от тях лица.
В Закона за арендата в земеделието се предлагат аналогични промени по отношение на обхвата на проверката, извършвана от нотариусите при сключването на договори и изискването за предоставяне на скица при вписването на договорите за аренда на земеделска земя.
В Комисията по Законопроекта са постъпили становища от Националната асоциация на зърнопроизводителите, от Българската асоциацията на съдиите по вписванията и от Българска асоциация на собствениците на земеделски земи с коментари и конкретни предложения.
Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя по принцип Законопроекта, като прави бележки по голяма част от текстовете.
Законопроект № 754-01-61 беше представен от народния представител Светла Бъчварова.
С него се предлага създаването на нарочен регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи, който да се води от общинските служби по земеделие. Собствениците ще имат задължение своевременно да заявяват настъпилите промени. При несъответствие между собствениците, вписани в представените от ползвателите договори и наличната в регистъра информация за тях, общинската служба ще бъде задължена да уведоми страните по договора. Отпада необходимостта от заявяване на начина на трайно ползване на имотите. Отпада текстът, регламентиращ, че при представяне на два и повече невписани в службата по вписванията договора за един и същ имот, регистрация се извършва на договора, посочен от собственикът в подадената декларация. Отпада и изискването за наличието на изрично писмено споразумение между страните при продължаване срока на невписани договори.
Предлага се ежегодно до 5 август общинските служби по земеделие да подготвят систематизирана информация за земеделските земи в техните землища за предстоящата стопанска година и да осигурят нейната публичност. Събраната информация ще се изпраща на комисията, ръководеща сключването на споразумения за създаване на масиви за ползване между собствениците и/или ползвателите, вписани в регистъра.
В Закона за арендата в земеделието се предлага при вписване на арендните договори задължително да се изисква скица на имотите. Арендаторите, които вече са вписали своите договори, следва да представят скиците в службите по вписвания в тримесечен срок.
В Комисията е постъпило становище по Законопроекта на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Министерството на земеделието, храните и горите не подкрепя законопроекта и обръща внимание, че цялата информация е налична в съществуващите регистри като общинските служби по земеделие предоставят данните за регистрираните договори, заявления и декларации на собствениците и ползвателите на земеделските земи.
Законопроект № 754-01-63 беше представен от народния представител Запрян Янков.
С него се предлага договори за наем да могат да се сключват от собственик, от съсобственик или съсобственици, или от упълномощено от тях лице, както и от лице, получило от собственика или от упълномощеното лице право да ползва или да управлява земите. Упълномощаването следва да бъде с нотариална заверка на съдържанието и подписите на страните. Отношенията между съсобствениците ще се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
Предвидено е земята да може да бъде пренаемана, ако е уговорено в договора, като наемателят ще е длъжен в тридневен срок да уведоми писмено наемодателя и общинската служба по земеделие. Договорите със срок за повече от една година ще се сключват с нотариална заверка на съдържанието и на подписите на страните.
В общинската служба по земеделие ще се регистрират само договори за наем, отговарящи на новите изисквания. При предоставянето за регистриране на повече от един договор за един имот, ще се регистрира договорът, вписан в службата по вписванията с най-ранна дата. Тези изисквания ще се прилагат от стопанската 2017 – 2018 г. Конкретните правила за регистрация на договорите ще бъдат утвърдени от министъра на земеделието, храните и горите. За да се запази регистрацията на вече сключените договори, те следва да бъдат потвърдени от собственика или съсобствениците с декларация, подадена в общинската служба по земеделие.
Предлага се притежателите на компенсаторни инструменти, спечелили търгове за земеделски земи от държавния поземлен фонд, да заплащат четиридесет на сто от предложената цена с парични средства.
От легалната дефиниция на понятието „Пасищни селскостопански животни“ отпадат конете.
В Закона за арендата в земеделието се предлагат аналогични промени по отношение на сключването на договори за аренда, проверката от страна на нотариусите за спазване на новите изисквания и преарендуването на имотите.
В Закона за кадастъра и имотния регистър се предлага Агенцията по геодезия, картография и кадастър да предоставя документите, необходими за нуждите на общинските служби по земеделие, чрез отдалечен достъп до информационната си система.
В Закона за кооперациите е предвидено предоставените от членовете на кооперацията договори за съвместно обработване да подлежат на нотариална заверка и вписване.
В Комисията е постъпило становище на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Постъпило е и становище на Националното сдружение на общините, което подкрепя законопроекта, като прави конкретни предложения. Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя законопроекта.
В последвалата дискусия по трите законопроекта от парламентарната група на „Воля“ заявиха, че няма да подкрепят законопроекта, внесен от народния представител Запрян Янков и група народни представители.
От парламентарната група на ГЕРБ отбелязаха, че са против изискването за предоставяне на скици при вписване на договорите за наем и аренда на земеделски земи, предвидено в законопроектите на народния представител Йордан Апостолов и група народни представители и на народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители, тъй като скицата не представлява документ за собственост. Според тях, представянето на документ за правно основание, нотариалната заверка на подписите и съдържанието на договора и изискването договори да се сключват само от определен кръг лица е достатъчна гаранция против злоупотреби. Освен това от ГЕРБ се обявиха против създаването на нов регистър на собствениците и ползвателите, тъй като цялата информация вече е налична в съществуващите регистри.
От парламентарната група ДПС заявиха готовност да подкрепят и трите законопроекта, но изразиха несъгласие с предложението за намаляване на процента, плащан с компенсаторни инструменти при търгове за земеделски земи от държавния поземлен фонд. Изразиха несъгласие и с отпадането на конете от понятието „Пасищни селскостопански животни“.
От Асоциацията на земеделските производителите, от Националния съюз на говедовъдите в България и Националната асоциация на зърнопроизводителите се обявиха категорично против въвеждането на минимален процент собственост при сключването на договори за наем, предложен като вариант в законопроекта на народния представител Йордан Апостолов и група народни представители. Според тях проблемът със сключените от несобственици договори за „белите петна“ е породен от въведения в Закона за арендата текст, предвиждащ, че за да могат да сключват договори за аренда, собствениците следва да притежават повече от 50% от имотите. От браншовите организации бяха против предоставянето на скици при вписване на договорите за наем и аренда на земеделски земи и против създаването на допълнителен регистър. В заключение заявиха, че предложените промени ще доведат до голямо увеличаване на административната тежест за земеделските производители, без да спомогнат за разрешаване на проблемите.
От Националния съюз на земеделските кооперации в България се съгласиха с аргументите на останалите представители на браншовите организации и в допълнение заявиха, че са категорично против договори за съвместно обработване да подлежат на нотариална заверка.
От Българската асоциацията на съдиите по вписванията отбелязаха, че единствено за нотариусите се въвежда задължение да проверяват документите за собственост. Обърнаха внимание, че липсва срок за вписването, както и че не е предвидено съдиите по вписванията, които разполагат с най-актуалната информация за сделките с недвижими имоти и техните тежести, да извършват проверка на собствеността. Съответно няма никаква гаранция, че към момента на вписване на договора собствеността е останала същата.
След проведените разисквания, Комисията по земеделието и храните:
1. С 19 гласа “за”, без “против” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 754-01-52, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 5 септември 2017 г.
2. С 9 гласа “за”, без “против” и 11 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 754-01-61, внесен от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители на 21 септември 2017 г.
3. С 11 гласа “за”, 1 глас “против” и 8 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи №, 754-01-63, внесен от народния представител Запрян Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Часът е 13,59.
Поради изчерпване на времето, предвидено за днешния пленарен ден, закривам заседанието.
Утре продължаваме по приетата вече програма.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Димитър Главчев

Заместник-председатели:
Валери Жаблянов
Явор Нотев

Секретари:
Александър Ненков
Симеон Найденов