Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателят Цвета Караянчева

Секретари: Николай Александров и Стоян Мирчев


(В пленарната зала влизат председателят на българския парламент господин Димитър Главчев и председателят на Камарата на депутатите на Гърция господин Николаос Вуцис. Всички стават. Продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги, имаме кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, имам голямото удоволствие да Ви представя нашия скъп гост – председателя на парламента на Гърция. Той води официална делегация и сега ще направи обръщение към Вас. Нека да го приветстваме. (Ръкопляскания.)
НИКОЛАОС ВУЦИС: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа депутати!
Бих искал да Ви благодаря горещо за поканата, която ми отправихте да посетя Вашата красива страна и за Вашето сърдечно гостоприемство. Най-вече обаче бих искал да Ви благодаря за честта, която ми оказвате, като ми предоставяте възможността да се обърна към Вас от трибуната на Народното събрание.
В парламента на България, както и във всяка демократична страна, пулсира сърцето на българската демокрация: тук се приемат законодателните актове, които са решаващи за прогреса и развитието на страната, тук се укрепва държавата на правото, тук се контролира и отчита изпълнителната власт.
Скъпи приятели! Гръцко-българското приятелство доказва по най-добрия възможен начин, че дори на многострадалните Балкани преодоляването на национализмите и изграждането на отношения на доверие, сътрудничество и приятелство са възможни, когато съществува необходимата политическа воля. Гърция и България – две съседни страни в Югоизточна Европа, с многовековна история и силни култури, често, дори и в не толкова далечното минало, имахме противоречиви интереси, несъвместими претенции, оказвахме се в противникови лагери и воювахме една срещу друга. Осъзнаването обаче на нуждата от прогрес в нашите отношения с главна цел запазването на стабилността в нашия регион и благоденствието на народите ни стана много бързо. Последваха много години, по време на които с последователност и упорство нашите отношения се задълбочиха.
Включването на България в Европейския съюз, за което Гърция работи упорито, маркира нова фаза в гръцко-българските отношения, които вече имат положителен отзвук в целия ни регион. По този начин вече гръцко-българските отношения представляват движещата сила не само на вътрешнобалканското сътрудничество, но и на общия ни стремеж да поставим Югоизточна Европа в епицентъра на приоритетите на Европейския съюз.
Гърция и България са създали динамични формати на регионално сътрудничество. Тези формати почитат, уважават рамката на Европейския съюз, утвърждават солидарността в Общността, преследват общото прилагане на европейските правила, противно на това, което често се случва в други групи от държави – членки на Европейския съюз. Вие разбирате за кои говоря. По този начин нашата цел, действайки в европейската рамка, е:
- първо, да работим за утвърждаване на сигурността в региона на Югоизточна Европа чрез преодоляването на националистическия подход, който действа възпиращо за нашия прогрес и благоденствие и да активизираме намирането на решения по регионалните въпроси;
- на второ място, да работим съвместно и конструктивно по емигрантския и бежанския проблем, съгласно принципа на европейската солидарност, като уважаваме същевременно напълно правата на бежанците и емигрантите;
- трето, да си сътрудничим тясно по общи европейски проекти за развитие в стратегически сектори на икономиката, като енергетиката, по проекти, какъвто е газопроводът ТАП, като интерконектора IGB, по вертикалния коридор Гърция – България – Румъния, и железопътните връзки, които ще бъдат взаимноизгодни за икономиките на нашите страни и ще повишат комуникацията между нашите народи;
- на четвърто място, да дадем нов тласък на солунския дневен ред и да поставим отново на масата на Европейския съюз обсъждането на процеса на приемането в Съюза на страните от Западните Балкани. Благодарение на нашия опит като държави- членки на Европейския съюз, можем да предложим експертиза на нашите съседи и да допринесем за бързия прогрес на преговорите, разбира се, като следваме принципа на условност;
- на пето място, бих казал, особено важно е да работим съвместно, за да не се превърне Европейският съюз във формален съюз на концентрични кръгове и на регионални съюзи на държави, като специални икономически зони с постоянни неравенства и социални отклонения.
Както естествено произтича от всичко това, предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз идва в подходящия момент, така че да даде нова динамика на тези наши стремежи. Както отбеляза и Вашият премиер Бойко Борисов: българското председателство желае да действа като едно балканско председателство. Тази идея бе топло приета от ръководителите на България, Сърбия, Румъния и Гърция, които наскоро се срещнаха във Варна. В рамките на тази среща бе решено да бъде предложено организирането на среща на върха на Европейския съюз и Западните Балкани по време на българското председателство, която да бъде посветена на целите, които току-що споменах.
Скъпи колеги, Гърция ще бъде рамо до рамо с България по време на председателството и ще й предостави всяка възможна подкрепа. По време на планираното за края на октомври посещение на Комисията по външните работи на българското Народно събрание в Атина ще ни бъде дадена възможност да разменим становища по европейската политика с акцент по въпросите на общата външна политика, политиката за сигурност, както и общата политика за отбрана, които ще бъдат поставени по време на българското председателство.
Успоредно с това гръцките депутати са готови да споделят опита си, който са придобили по време на предишните гръцки председателства. В нашата делегация е председателят на групата за приятелство с България от гръцкия парламент госпожа Панагиота Дрицели.
Същевременно, с общото разискване за бъдещето и архитектурата на Европейския съюз, Европейският съюз трябва да засили своя социален характер, да ограничи социалните неравенства, да повиши демократичната си легитимност и да предложи начини за засилване на сближаването и кохезията. Само с ефективни и надеждни решения по тези въпроси ще се запази обединена Европа и ще бъдат победени силите на популизма, на крайната десница и на евроскептицизма. В това начинание определяща е ролята на националните парламенти, които трябва да участват активно в диалога за бъдещето на Европа.
Скъпи колеги, сериозността и значението на тези теми предвещават трудна роля на българското председателство. Сигурен съм обаче, че България ще работи с необходимата отдаденост и усърдие за тяхното разрешаване, като отхвърля регионалните и социалните неравенства вътре в Европейския съюз и ще положи усилия за една Европа, в която държавите членки ще бъдат наистина не формално равноправни и ще решават въпросите за политиките, които са призвани да прилагат, с пълно зачитане на правата на гражданите. В тези усилия Гърция ще бъде Ваш приятел и поддръжник. Заедно ще вървим по този път. Много Ви благодаря. (Силни и продължителни ръкопляскания. Гръцката делегация излиза, депутатите я изпращат прави с ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, продължаваме с днешния пленарен ден.
Искам да Ви прочета съобщение относно допълване състава на ръководството на парламентарната група на „БСП за България“:
„Уважаеми господин Председател, на 18 октомври 2017 г. общото събрание на парламентарната група допълни състава на ръководството си, като реши:
Избира за заместник-председатели на парламентарната група на БСП за България Весела Николаева Лечева и Георги Страхилов Свиленски.
На основание чл. 14, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля решението да бъде вписано в регистъра на Народно събрание.“ (Възгласи:“Браво, браво!“, ръкопляскания от „БСП за България“и единични ръкопляскания от залата. Шум, оживление и реплики.)
Продължаваме с днешния дневен ред.
Госпожо Ангелова, имахте процедура – заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател. Моля да подложите на гласуване процедура – срокът за предложения по ДОПК да стане шест дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Моля, гласувайте така направената процедура.
Гласували 156 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.

Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Доклад на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте, господин Гечев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание:

„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закон за подпомагане на земеделските производители, № 754-01-57, внесен от народния представител Димитър Гечев и група народни представители на 20 септември 2017 г.

Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 4 октомври 2017 г., на което обсъди цитирания Законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието, храните и горите – Лозана Василева – заместник-министър, Донка Йорданова и Таня Петрова – експерти в дирекция „Развитие на селските райони“, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“. Присъстваха още Светлана Боянова – съветник на заместник-министър председателя Томислав Дончев, както и представители на неправителствени и браншови организации.
Законопроектът беше представен от народния представител Станислава Стоянова, която поясни, че той е свързан със синхронизирането на Закона за подпомагане на земеделските производители със Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и с прилагането на инвестиционните мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) чрез Интегрираната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН).
Със Законопроекта се предлага производствата по компенсаторните мерки на площи, свързани със залесяване, агроекология и климат, биологично земеделие, Натура 2000, необлагодетелствани райони и хуманно отношение към животните да се извършват чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
Производствата по инвестиционните мерки и подмерки вече ще се провеждат чрез системата ИСУН по реда и при условията на ЗУСЕСИФ. По отношение на тези мерки се въвежда допълнителен предварителен подбор на проектните предложения, когато размерът на заявената финансова помощ на всички подадени проектни предложения надхвърля бюджета за съответния период на прием. Според извършеното класиране, първо ще се разглеждат проектите, по които заявената помощ не надхвърля с повече от 30% определения бюджет и едва при наличието на допълнителен финансов ресурс ще се разглеждат следващите проекти. Подобен предварителен етап не е уреден в ЗУСЕСИФ. Оценката и класирането ще се извършват от комисия по критерии и ред, определени в насоките за кандидатстване, които ще следва да бъдат разписани в тримесечен срок. След приключване на предварителния подбор ще се извършват проверките за административно съответствие и допустимост, техническата и финансовата оценка по реда на ЗУСЕСИФ. Възражения по проведеното класиране също ще се разглеждат от комисия.
Условията и реда за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и за намаляване или отказ за предоставянето на финансовата помощ за мерките по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., осъществявани посредством ИСУН и условията, проверките и реда за установяване на изкуствено създадени условия, ще следва да бъдат уредени с две нови наредби на министъра на земеделието, храните и горите.
Прецизира се текстът, регламентиращ условията и реда, по които земеделските стопани кандидатстват за подпомагане по схемите за директни плащания.
В Преходните и заключителните разпоредби по отношение на мерките, по които производството ще се провежда чрез ИСУН, е предвидено, че до осигуряване на възможност за пълна техническа интеграция, осъществяването на административни проверки, проверки на място, оторизиране на плащания, отчитане към Европейската комисия и последващ контрол в период на мониторинг, ще се извършва от Държавен фонд „Земеделие –Разплащателна агенция“ посредством системата ИСАК.
Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя Законопроекта.
В Комисията е постъпило становище в подкрепа на Законопроекта от заместник-министър председателя Томислав Дончев с конкретни предложения за прецизиране на част от текстовете. От негово име Светлана Боянова отбеляза, че между първо и второ четене текстовете ще следва да бъдат допълнително синхронизирани със Законопроекта за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ.
В свое становище Националното сдружение на общините също подкрепя Законопроекта, като прави и някои предложения.
В последвалата дискусия от парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че ще подкрепят Законопроекта предвид необходимостта производствата да се провеждат чрез системата ИСУН, но отбелязаха, че основен проблем на проектите по Програмата за развитие на селските райони е тяхното класиране и липсата на прозрачност при тази процедура. В тази връзка считат, че всички постъпили проектни предложения следва да бъдат обработвани без да подлежат на предварителен подбор. Освен това отбелязаха, че част от разписаните процедури са напълно излишни, не следва да бъдат обект на Закона и заявиха, че ще направят съответните предложения между първо и второ четене на Законопроекта.
От парламентарната група на ДПС заявиха, че ще подкрепят Законопроекта, като отбелязаха, че в него има детайли, които не следва да бъдат разписвани в закона.
От „Патриотичния фронт“ също подкрепиха Законопроекта, като изтъкнаха, че процентът на проектните предложенията, които ще бъдат разглеждани, не следва да бъде изрично записан в Закона.
В отговор от Министерството обясниха, че за да няма съмнения по отношение на етапите, през които преминава оценката на проектите и разглеждането на възраженията, процедурата за предварителен подбор следва да бъде регламентирана в Закона. Отбелязаха, че предложеният процент за разглеждане на проекти според тях е напълно достатъчен, но все пак е заложена възможност при наличен бюджет да бъдат разгледани и останалите проекти.
Браншовите организации единодушно подкрепиха необходимостта от извършване на предварителен подбор и посочиха, че критериите за оценка се залагат и одобряват от Комитета по наблюдение, в който участват всички заинтересовани страни и не може да съществува съмнение по отношение прозрачността на процедурата.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 15 гласа “за”, без “против” и 4 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 754-01-57, внесен от народния представител Димитър Гечев и група народни представители на 20 септември 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Ще има мотиви ли към Законопроекта?
Госпожа Стоянова ще представи мотивите.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще представя на Вашето внимание мотивите към Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители са насочени към постигане на по-ясна, точна и допълваща нормативна регулация по отношение на отделните процеси при управление на средствата по Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 – 2020 г. Измененията и допълненията на Закона за подпомагане на земеделските поизводители са основно в няколко насоки:
В Глава „Общи положения“ се създава чл. 9б, в който се уреждат специфични за Програмата за развитие на селските региони положения. В текста е уредено, че производствата по компенсаторните мерки за площ от Програмата, свързани с агроекология, биологично земеделие, Натура 2000, необлагодетелствани райони, залесяване и хуманно отношение към животните ще се извършват чрез Интегрираната система за администриране и контрол.
Производствата по инвестиционните мерки и подмерки от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. ще се провеждат в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове с направените предложения.
В специалния Закон за подпомагане на земеделските производители се урежда още един етап от извършването на проверки на проектните предложения, който не е уреден в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове – предварителен етап на подбор на проектните предложения. Процедурите по този етап са детайлно регламентирани в Закона, след което се извършват проверки по реда на чл. 29, ал. 2 от ЗУСЕСИФ – административни проверки, техническа и финансова оценка, които приключват с решение на компетентния орган.
Създава се законова делегация министърът на земеделието, храните и горите да издаде две нови наредби: за условията и реда на изплащане на безвъзмездната финансова помощ и за намаляване или отказ за предоставянето на финансовата помощ за мерките по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., които се осъществяват посредством ИСУН, и за условията, проверките и реда на установяване на изкуствено създадени условия.
За мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., по които производството ще се провежда чрез ИСУН, е регламентирано, че ИСАК може да се използва като система, в която Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, да извършва административни проверки, проверки на място, оторизиране на плащания и отчитания към Европейската комисия и последващ контрол в периода на мониторинг за провежданите производства до осигуряване на възможност за пълна техническа интеграция с ИСУН.
Промяната в чл. 33а, ал. 2 е свързана с необходимостта заповедта за одобрение на окончателен слой на Системата за идентификация на земеделските парцели да се публикува в „Държавен вестник“.
Изменението на разпоредбата на чл. 41 от Закона е в резултат на ангажимент към Европейската комисия (ЕК) и EU PILOT 8495/2016/AGRI – СНАР(2015)3589 за директните плащания. Благодаря Ви, за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Откривам разискванията.
Госпожо Бъчварова – за изказване.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предлагат се промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, които са, първо, много спорни, необосновани и драстични от гледна точка на управлението на Програмата.
Вместо да се поучим от досега създадените проблеми по управление на европейските фондове, включително и по Програмата за развитие на селските райони, ние създаваме прецедент в управление на европейските средства, защото в средата на управлението на Програмата за развитие на селските райони правим промени, които могат да доведат до сериозни проблеми, особено в констролните механизми по нейното прилагане. Доколкото знам, политиката в промяната по прилагане на Програмата за развитие на селските райони от 2007 г. насам се движи в посока Министерството на земеделието, храните и горите да делегира правомощия на Държавен фонд „Земеделие“ като структурата, която не само управлява Програмата, но също така осъществява всички административни процедури по нейното прилагане.
С прилаганите промени се правят революционни промени в следните насоки:
Първо, на практика се изземват функции от Държавен фонд „Земеделие“, което означава, че Министерството на земеделието, храните и горите ще преценява кои проекти ще влязат в класирането за финансиране и кои няма да получат финансиране. Министерството на земеделието, храните и горите ще преценява дали жалбите по класиране са основателни, или не са основателни. Министерството ще издава отказите по проекти, по които няма бюджет.
Трябва да припомним, че досега Министерството на земеделието, храните и горите никога не се е намесвало в оперативната работа на Държавен фонд „Земеделие“.
Какви ще са ефектите от тези предложения?
Първо, съсредоточаване на изпълнението на Програмата в ресора на Министерството.
Второ, двойна работа, тъй като Държавен фонд „Земеделие“ е единствената разплащателна агенция, тя прави класиране на проектите, изпълнява регламентите, но цялостната дейност, която е свързана с проверка на свършеното в Държавен фонд „Земеделие“, ще се дублира в рамките и на Министерството.
Трето, ангажиране на допълнителен персонал. Сега в Държавен фонд „Земеделие“ около 300 човека са заети с договориране. Капацитетът на Министерството на земеделието, храните и горите е дирекция с 50 човека. За да могат да се приемат решенията, свързани с изпълнение на всички контролни функции, които са задължителни, това означава, че трябва да има дублиране на персонала в Министерството на земеделието, храните и горите, за да могат да изпълнят именно тази работа.
Също така немаловажно е, че ще се забави сериозно изпълнението на Програмата, а през 2018 г. ние трябва да имаме определени индикатори, които да дават напредък в изпълнение на Програмата. Ако не сме ги изпълнили, означава средства, които ще връщаме в Европейската комисия.
Защо ще се забави програмата? Всички тези промени изискват задължителна нотификация в Европейската комисия. Ако сега се приемат, най-малко приемът на проекти ще бъде от три до шест месеца, а нотификацията от Европейската комисия не може никой да каже точно в какви рамки и граници ще се осъществи. Това означава наистина пълен провал на програмата и усвояването на средствата.
Проблем ще има и в друга насока. Към настоящия момент заместник-министърът, който отговаря и за акредитацията на процедурите за работа, също ще трябва да осъществява класирането, но трябва да одобрява и процедурите. Това е в сериозно противоречие с регламента, който определя, че акредитиращата структура трябва да е независима от акредитирането.
Проблеми се очертават и при обжалването при министъра. Досега при обжалване пред министъра на земеделието участваше дирекция в Министерството на земеделието, храните и горите, която отговаря за управление на програмата, тъй като тя не беше свързана пряко с процеса на разглеждане на заявленията. Сега не е ясно кой ще бъде органът, пред който ще се прави обжалването и ще има ли въобще възможност за административно обжалване. Това ще бъде сериозен проблем на бенефициентите, защото на практика ние нямаме абсолютно никакви правила за обжалване на това, което бенефициентите смятат, че трябва да им бъде обърнато внимание и да има корекция.
Сигналите за нередности също нямам идея как ще се осъществяват. Досега те са в рамките на „Борба с измами“ в Държавен фонд „Земеделие“, сега се предвижда, както е записано от вносителите, това да става в рамките на Министерството на земеделието, храните и горите.
Отделно от това искам да Ви кажа, че предварителният ранкинг, който Държавен фонд „Земеделие“, Министерството налагаше през последните години, създаваше много проблеми. Ние сме категорично против предварителния ранкинг, защото голяма част от проектите въобще и под никаква форма не се разглеждат. По време на обсъждането в Комисията беше заявено, че броят на проектите е голям и администрацията не може да се справи на ниво административна проверка с подадените заявления. Много хубаво, обаче ако се направи справка с останалите оперативни програми – „Човешки ресурси“, „Конкурентоспособност“, имат по две-три хиляди проекта и как там колегите, които участват в управлението на средствата по европейски фондове, правят тази административна проверка на всички проекти. При нас предварителният ранкинг създава изключително много напрежение и няма система, в която да се гарантира обективност на този ранкинг.
Разглеждайки внимателно Законопроекта, тъй като искам да подчертая, че ние имахме много малко време за този Законопроект при обсъждане на Комисията, а и не получихме адекватни отговори от представителите най-вече на Министерството на земеделието, ми направи впечатление следното предложение на колегите. Ако можете да ми отговорите: по каква причина Вие предлагате в Закона да отпаднат три важни елемента от решенията за това как прилагаме Общата селскостопанска политика 2014 – 2020?
Първо, отпада таванът на субсидиите. Защо отпада таванът на субсидиите? Ако Вие сте решили от 2018 г. да няма таван на субсидиите – кажете го. Всички в парламента бяхме решили, че има таван 300 хиляди евро, тоест големите стопанства да не получават максималния размер на своето подпомагане. Сега казвате: таван на субсидиите няма да има, чл. 43а от Закона отпада. Предлагате да отпадне преразпределителното плащане – чл. 43б. Предлагате да отпадне също така подпомагането на малките стопанства – чл. 43в.
В първия момент, когато прочетох тези предложения, реших, че това е сигурно някаква правна техника, защото в 2015 г. са приети тези предложения. Някаква правна техника, която аз не разбирам. Но все пак това е закон. След като отпадат тези възможности да се провежда системата за директни плащания на базата на нотифицирани европейски регламенти, това означава, че в 2018 г. те няма да се прилагат. За мен това е изключително притеснително.
В заключение искам да кажа, че ние няма да подкрепим Законопроекта и нашата препоръка е той, даже да бъде оттеглен от вносителите, да се направи задълбочен анализ какво се цели с този Законопроект, но последиците, ако се приеме в този вид и сега, ще бъдат наистина много тежки по прилагането на програмата и управлението на средствата от европейските фондове в областта на земеделието. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема проф. Бъчварова.
Реплики?
Заповядайте, господин Янков.
ЗАПРЯН ЯНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема проф. Бъчварова, при разглеждане в Комисията на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на селскостопанските производители, гледаме общата рамка. Не сме конкретизирали и не сме тръгнали в насока по-конкретно да се разглеждат тези промени. Да, наистина ще има прецизиране на реда за кандидатстване на земеделските производители, ще има допълнително синхронизиране на тези предложения, допълнително има съгласие и одобрение както на различните браншови асоциации, така и на Сдружението на общините.
В чл. 9б ал. 3, 4 и 5 бяха предложени от Министерството на земеделието и храните. В този ред на действия и на мислене някои ще бъдат извадени от предложения текст, други ще бъдат коригирани и прецизирани, за да може да се стигне до законопроект за изменение, който да бъде в интерес на всички земеделски производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Други реплики?
Заповядайте, госпожо Бъчварова, за дуплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Янков, аз съм наясно, че между първо и второ четене се правят драстични промени, които нямат нищо общо с внесения Законопроект. Това се е случвало и със законопроекти на Министерския съвет.
Вие казвате: общата рамка. Общата рамка са две неща. Първо, плюс е, че системата ИСУН започва да действа и за Програмата за развитие на селските райони, но това е едно изречение, което може да бъде внесено и в Закона, който ние в момента разглеждаме – дванадесетте закона, които се разглеждат, по отношение на семената и посадъчния материал за намаляване на административната тежест. Основната рамка на този Закон е отнемане правомощия на разплащателната агенция – нито повече, нито по-малко. Текстовете са така разписани. Аз мога да вляза още в подробности на това предложение.
Защо го правим? От 2007 г., въпреки трудностите, които е имало по усвояването на средствата, такава стъпка никога не е правена по отношение на Държавен фонд „Земеделие“ и разплащателната агенция. Няма мотиви. Вие също бяхте по време на обсъжданията. Единственият мотив, който излезе по време на обсъжданията, беше, че имало много проекти – 4000 например по 4.1., месец декември. 650 са възраженията. Но тук означава, че Вие дублирате договориране. Същият капацитет трябва да има в Министерството на земеделието – тези възражения да бъдат разгледани в цялата им дълбочина, за да може да се вземе решение. Създава се прецедент, разбирате ли?
Според мен Европейската комисия много сериозно ще погледне на това предложение и дали се спазва разделянето на функциите. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема проф. Бъчварова.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние от Българската социалистическа партия няма да подкрепим този Законопроект, тъй като не споделяме неговата философия, нито неговата идея и насоченост. Единственото, поради което вероятно се предлага, е изпълнение на ангажиментите, които имаме към Европейската комисия.
Настоящият Законопроект е свързан със синхронизирането на Закона за подпомагане на земеделските производители със Закона за управление на средствата от европейските структурни фондове и с Програмата за развитие на селските райони чрез интегрирана система за управление и наблюдение на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Държа да Ви заявя, че в предложения Законопроект са разписани такива подробности и детайли, както и процедури, които по-скоро го свалят на ниво наредба или правилник. Трудно и бавно биха могли да се извършат тези промени, които се предлагат в настоящия Законопроект.
Основната ми забележка е към използването на ранкинга като система за проверка на критериите, или казано с други думи – предварителен подбор на проектните предложения ще се прави, когато размерът на заявената финансова помощ на всички подадени проектни предложения надхвърля разполагаемия бюджет, определен в обявата за откриване на съответния прием. Съгласно предложените процедури, оценката следва да бъде извършена от експерти, при които проектите би трябвало да отиват на случаен принцип, но това не е уточнено. Така би трябвало, според вносителя, да се гарантира една безпристрастна оценка на всеки един проект, но истината е, че няма прозрачност по отношение на предварителния ранкинг и от там нататък започват всички проблеми за обосноваността на необходимостта защо се прибавят или изваждат определени точки от даден бенефициент.
Въвеждаме предварителен подбор, който ще се извършва преди същинската административна процедура. На негова база ще се отсяват само проектите, за които би имало бюджет. В едноседмичен срок след приключване на приема по дадена мярка и подмярка, шефът на Държавен фонд „Земеделие“ или ръководителят на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони ще назначават комисия, която да извършва предварителен подбор на проекти. В едномесечен срок от назначаването й ще трябва да са оценени и класирани проектните предложения. В списък, който трябва да се публикува на интернет страницата на съответната администрация, ще бъдат посочени точният брой точки по критерии. Остава обаче проблемът как точно ще се избегне субективизмът при класирането на проектите. Не говоря за липса на професионализъм или компетентност у проверяващите, а по-скоро, че се създава един модел на корупционна среда, което вече е смущаващо.
Веднага искам да дам пример с кметовете, които се оплакаха в Министерството на земеделието през 2016 г. по повод на общините, които участват в Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Скандалът стигна и до Националното сдружение на общините. Наложи се ресорният заместник-министър Васил Грудев да дава обяснения и да изпраща допълнително писмо до Държавен фонд „Земеделие“ с указание как точно да се оценяват проектите и какви са критериите. С настоящото предложение ни се предлага абсолютно същото, само че този път облечено в законова форма.
Вносителят не дава ясен отговор и на един много важен въпрос, а той е: защо се въвеждат процедури, които са динамични във времето. На всички ни е ясно, че ще последват промени, свързани с установената практика и прилагането на новите норми. Според направеното предложение от вносителя, при несъгласие от страна на бенефициента за правилността на предварителното оценяване на неговия проект, той не може да обжалва въпросната стъпка от процеса на обработка на заявлението за подпомагане до момента на получаване на официален отказ на проекта, който срок за отказ обаче не е предвиден в Закона. Едва след получаването на отказа бенефициентът има право да обжалва въпросното административно решение. Междувременно проектът няма да бъде въобще разпределен за обработка, въпреки че е възможно бенефициентът да бъде прав. Ето затова смятам,че така разписаната ситуация е предпоставка за прилагане на изключително лоши практики от страна на администрацията, отговорна за обработката на проектите.
Друг проблем, който ще възникне, е във връзка с това, че производствата по инвестиционните мерки и подмерки вече ще се провеждат чрез системата „Европейски структурни и инвестиционни фондове“ по реда и при условията на Закона за управление на средствата от европейските и структурни фондове. По отношение на тези мерки се въвежда допълнителен подбор на проектните предложения, когато размерът на заявената финансова помощ на всички подадени проектни предложения надхвърля бюджета за съответния период на прием. Според извършеното класиране първо ще се разглеждат проектите, по които заявената помощ не надхвърля повече от 30% определен бюджет и едва тогава при наличието на допълнителен финансов ресурс ще се разглеждат следващите проекти. Подобен предварителен етап не е уреден в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Оценката и класирането ще се извършват от комисия по критерии и ред, определени в насоките за кандидатстване, които ще следва да бъдат разписани отново в тримесечен срок. След приключване на предварителния подбор ще се извършват проверки за административно съответствие и допустимост, техническа и финансова оценка по реда на Закона за управление на европейските структурни и инвестиционни фондове. Възраженията по проведеното класиране също ще се разглеждат от Комисия. Как ще става това, след като не е уредено в съответния закон? Имам опасение, че отново ще се намесва субективният фактор.
Ето защо нашите предложения към вносителя са: да бъде оттеглен Законопроектът, да бъдат прецизирани предложените норми и едва тогава отново да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще повтаря това, което съм казал и в Комисията. Да, много добре, ние ще приравним Програмата за развитие на селските райони с останалите оперативни програми, като качим и Програмата за селски райони и проектите по тях в системата ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение). По този начин ще изпълним волята на Директивата и на Регламента, но нашите забележки са чисто практически. Това, което е разписано в закон, трудно може след това да се променя.
Опитът ни досега от два периода на прилагане на Селската програма показва, че в хода на процедурата често пъти се налага да се прецизират текстове, да се прецизира технология. Така, както е разписано на ниво законодателен акт – закон, смятам, че при условие, че ще се наложи да се коригира, това би станало много трудно и би попречило на цялата процедура.
Първата ни забележка по така предложените текстове е тези регулации да са на ниво наредба, а не ниво закон, поради чисто практическия ни опит от приложеното досега, че когато се наложи да се прави някаква корекция, някаква промяна, много по-лесно е това да стане на ниво наредба, отколкото на ниво закон. Ние като променим Закона, мярката ще е провалена.
Категорично сме против промяната, която настъпва, след като отпаднат определени текстове в частта за директните плащания. В частта „Директни плащания“ 2013 г. ние предложихме като основен приоритет, като основна група за подпомагане с особено внимание към тях, това да са малките земеделски стопанства, малките фермери и онеправданите сектори в българското земеделие като плодове, зеленчуци, животни и тютюн. С тези тестове, които се предлагат в частта „Директни плащания“, след като отпаднат специалните мерки, които подпомагат тези малки земеделски производители, по същество се променя политиката и отношението към тях. И тъй като ние сме автори на тази идея, и ние отстояхме това – и в България, и в Европейската комисия 2013 г., категорично не можем да се съгласим с този пасаж от текстове.
След това, не е ясно разписан механизмът за обявяване на резултатите от ранкираното и възможностите за обжалване. За разлика от другите колеги, няма да влизам в подробности, само маркирам темите и текстовете, по които ние ще направим предложение между първо и второ четене, но според нас тези основни моменти би трябвало да се променят, за да може да се разпише ясно как става ранкирането и как става обжалването на този ранкинг.
В така предложените текстове според нас има открито отнемане на права на Разплащателната агенция. Не е ясно разписана процедурата по назначаването на Комисия по оценяване. Затова в първата ми бележка, в която казах, че тези неща не са на ниво закон, това имах предвид. Когато не е много ясно разписано тази Комисия ще я назначава министърът на земеделието или шефът на Разплащателната агенция, това води до двояко тълкуване. Повярвайте ми, имаме горчив опит от такива тълкувания, където всяко едно тълкуване се отразява директно върху бенефициентите.
Откровено признавам – тези забележки, някои от тях не са мои, те са на Националното сдружение на общините, а някои от тях са на екипа на вицепремиера, който отговаря за европейските фондове, така че ние между първо и второ четене ще имаме сериозен пакет от предложения, с които да прецизираме доста от текстовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Абазов.
Реплики към изказването на господин Абазов? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Гласували 158 народни представители: за 71, против 68, въздържали се 19.
Предложението не е прието. (Ръкопляскания.)
Прегласуване – заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, моля да направим процедура по прегласуване, тъй като голяма част от колегите не можаха да гласуват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мацурев.
Моля за прегласуване.
Гласували 163 народни представители: за 74, против 70, въздържали се 19.
Предложението не е прието, а с това не е приет и Законът. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Продължаваме със следващата точка от днешния дневен ред:
ДОКЛАД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНИЯ КОТРОЛ НА ПРОДУКТИ, СВЪРЗАНИ С ОТБРАНАТА, И НА ИЗДЕЛИЯ И ТЕХНОЛОГИИ С ДВОЙНА УПОТРЕБА ПРЕЗ 2016 Г. ОТ МЕЖДУВЕДОМСТВЕНИЯ СЪВЕТ ПО ОТБРАНИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ И СИГУРНОСТ НА ДОСТАВКИТЕ КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Кой ще изчете Доклада на Комисията по икономическа политика?
Не виждам председателя – господин Кънев.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ДИНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
по Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2016 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 702-00-43, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2017 г.

Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 26 октомври 2016 г., разгледа и обсъди Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2016 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, № 702-00-43.
На заседанието присъстваха: от Министерски съвет – Аню Ангелов, секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет, и Елена Бакова – държавен експерт; от Министерство на икономиката – Светлин Стефанов, главен експерт в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“; от Министерство на отбраната – Иван Карабашев, началник на отдел в дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“, Анелия Гадженакова – младши експерт в дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“, Десислава Костадинова – държавен експерт в дирекция „Отбранителна политика“, и Стоян Карастоянов – главен експерт в дирекция „Отбранителна политика“.
От името на вносителя Докладът бе представен от господин Аню Ангелов.
През 2016 г. Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките е провел девет заседания, на които са разгледани 124 заявления. Издадени са 78 лиценза за износ и внос на продукти, свързани с отбраната (ПСО); три лиценза за транспортиране на ПСО между две трети страни; 39 удостоверения за регистрация на брокерска дейност с ПСО между две трети страни; 63 удостоверения за регистрация и трансфер на ПСО, 20 броя фирми не са получили поисканите и издадени удостоверения.
Междуведомственият съвет, през 2016 г.:
- спря действието на издадените на „Алмед“ ЕООД, гр. Бургас лиценз за износ и внос на ПСО, удостоверение за регистрация за трансфер на ПСО и удостоверение за регистрация за брокерска дейност с ПСО;
- прекрати, поради ликвидация на САПЛ БГ ЕООД, гр. София, лиценз за износ и внос на ПСО и удостоверение за регистрация за трансфер на ПСО;
прекрати, поради писмена молба от „АТЛ България“ ООД, гр. София, действието на тригодишно удостоверение за регистрация за трансфер на ПСО и на тригодишно удостоверение за регистрация за брокерска дейност с ПСО;
- отложи, за представяне на допълнителна информация, вземане на решение по три заявления;
- разгледа и прие за сведение 18 заявления за промяна на обстоятелствата, при които са издадени документи по експортния контрол на ПСО, които не водят до издаване на изменения към тях.
Междуведомственият съвет отбелязва нарастване броя на заявителите за издаване на документи по експортния контрол, както и броят на притежаваните от тях документи. Оценява се като положителен факт увеличаването на броя на заявленията за промяна на обстоятелствата, при които са издадени лицензите. Необходимо е периодично извършване на проверки за съответствие между заявените данни при издаване на лицензи и/или удостоверения за регистрация и вписаните обстоятелства в Търговския регистър и Агенцията по вписванията.
Народният представител Румен Гечев постави въпроса за контрола при движението на легално изнесеното оръжие и за размера на таксите.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 18 народни представители, без „против” и „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да вземе следното

„РЕШЕНИЕ
по Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2016 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 70, ал. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба

РЕШИ:
Приема Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2016 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Динев.
Колеги, откривам разискванията по Доклада. Не виждам желание за изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на прочетеното Решение преди малко от господин Динев, което ще си позволя да прочета отново, защото мисля, че не всички внимаваха:

„РЕШЕНИЕ
по Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2016 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 70, ал. 2 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба

РЕШИ:
Приема Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2016 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет.“
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Колеги, изчерпахме дневния ред за пленарно заседание.
В 11,00 часа Ви очаквам отново в залата за парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 13 до 19 октомври 2017 г.:
Постъпило е питане от народните представители Георги Гьоков, Виолета Желева, Дора Янкова и Надя Клисурска към Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, относно политика на Министерството на труда и социалната политика, визия и ангажименти за конкретни решения и действия по отношение на статуса на служителите, заети в сферата и провеждащи държавната социална политика. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 октомври 2017 г.
Постъпило е питане от народните представители Иван Валентинов Иванов и Дора Янкова към Валентин Радев – министър на вътрешните работи, относно политиката на Министерството на вътрешните работи за пожарната безопасност и защита на населението. Следва да се отговори в пленарното заседание на 27 октомври 2017 г.
Писмени отговори за връчване:
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Жельо Бойчев;
- от министъра на вътрешните работи Валентин Радев на въпрос от народния представител Юлиян Папашимов;
- от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Миглена Александрова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Николай Цонков и Манол Генов;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Христо Проданов;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народните представители Таско Ерменков и Иван Генов;
- от министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Хасан Адемов;
- от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Полина Цанкова-Христова;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Даниел Йорданов и Красимир Янков;
- от министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Атанас Стоянов;
- от министъра на вътрешните работи Валентин Радев на два въпроса от народния представител Стоян Мирчев.
Процедура – заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Главчев, процедурата ми е към Вас, като председател на Народното събрание – поради върнат от мен и госпожа Нинова въпрос, отправен към министър-председателя Борисов.
Моля да обърнете внимание на парламентарния контрол, тъй като по този начин според мен се цензурират народните представители и се ограничава възможността да се задават въпроси по определени теми, особено когато става въпрос за господин Борисов.
Вижте, ние попитахме само едно нещо – за официалната позиция на 7 октомври, качена на официалния сайт на Министерския съвет, изразена от вицепремиера Валери Симеонов: какво е отношението на господин Борисов и е ли тя официална позиция на Министерския съвет?
Вашите служители връщат нашия въпрос с аргумента, че публикуваната позиция на господин Валери Симеонов не се отнася до дейността на правителството.
Питам: господин Валери Симеонов какъв е в това правителство, кога си смени статута? Пак казвам, става въпрос за официална позиция, качена на официалната страница на Министерския съвет. Съвсем нормалното беше ние чрез българския парламент да разберем мнението на министър-председателя Борисов относно всички твърдения в тази позиция и ултиматума, който беше даден към българските медии.
Господин Председател, мисля, че не правите добра услуга на премиера Борисов с лишаването му от възможност да дойде в тази зала и оттук българските граждани да разберат отношението му по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Не съм с никакви намерения да правя услуги не само на премиера, въобще на нито един министър, само че когато става дума за въпроси към министър или към премиера, или към вицепремиер, прочетете, че се иска да се изрази становище по политика, докато Вие питате защо позицията е качена на сайта на Министерския съвет.
Когато се задават въпроси и питания, се задават такива по отношение на политики. Това, което питате Вие – не смятам, че става въпрос за политика.
Заповядайте, господин Гьоков – декларация от името на парламентарна група „БСП за България“.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
„Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Днес, след осем години управление на ГЕРБ, България е на дъното на европейските статистики по доходи и е начело в списъка на най-неравните общества. Бедността и неравенството са сред най-големите заплахи, пред които е изправено обществото ни. Тенденцията е влошаване на показателите и увеличаване на риска за националната ни сигурност от нарастващото социално разслоение и бедност.
Парадоксално е, но е и факт, че откакто България членува в Европейския съюз, неравенството се задълбочава и по отношение на разпределянето на доходите в обществото се движим в посока, противоположна на развитите европейски страни.
Десет процента от българите, които можем да наречем богати, печелят повече, отколкото половината от българския народ, които няма как да наречем по друг начин, освен бедни.
Каква е истината за България? През месец юни тази година Националният статистически институт публикува официалните данни за бедност и социално включване за 2016 г. Там пише:
„С доходи под линията на бедността са 1 млн. 639 хил. български граждани – 23% от населението, и се увеличават.
С пенсии под 310 лв. са над 1 млн. 300 хил. пенсионери – 60% от общия брой на пенсионерите.
Относителният дял на лицата в риск от бедност и социално включване – 40%, близо 3 милиона.
Бедните деца на възраст до 17 години са 384 хиляди – 32%, и се увеличават.
20% от децата нямат подходящо място за учене или писане на домашни вкъщи.
32% от децата нямат възможност за покупка на книга, освен учебници и пособия.
36% от децата не могат да си купят два чифта обувки в рамките на календарната година.
27% от децата не могат да си позволят ежедневно плод или пресен зеленчук.
Делът на лицата, живеещи в тежки материални лишения, през 2016 г. е 34% от населението – близо 2 милиона и половина. Тенденцията отново е към увеличаване.
56% от домакинствата не могат да си помислят дори за едноседмична почивка.
54% не могат да посрещнат със собствени средства неотложни ремонти, подмяна на повредена битова техника или внезапно заболяване.
39% ограничават отоплението на жилището си поради недостиг на средства.
35% не могат да си позволят месо или риба три пъти седмично.
Делът на работещите бедни в България е 11,6% – със 110 хил. човека повече от 2015 г.“
Огромна маса български граждани са с доходи на границата на физическото оцеляване.
„Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“ – така мислите Вие от ГЕРБ за бедността и неравенствата, но от морална и политическа гледна точка това са остарели и дълбоко недемократични възгледи.
Това не е приемливо и със сигурност – непродуктивно, за икономиката и за хората.
На фона на тази нерадостна картина в сряда, на заседанието на Министерския съвет със свое решение, прокарано тихомълком, Борисов вдигна драстично заплатите на всички заместник-министри и най-доверените висши политически чиновници, началниците на политическите кабинети и още незнайно кои други. Рязкото и драстично облагодетелстване ще доведе до това, че те вече ще получават месечно по около 3500 – 3600 лв., или с около 2000 лв. повече, отколкото в момента.
Изведнъж 2000 лв. отгоре! Как Ви звучи? На нас от парламентарната група „БСП за България“ ни звучи като цинизъм, като безсрамие и като непремереност, като грабеж на народни пари, събирани от данъци, такси и налози, плащани от целия български народ, за да бъдат хрантутени роднини, съпрузи, съпруги и деца, любовници, че даже и шофьори на властта.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гьоков, моля Ви.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: „Няма как да бъде наричано по друг начин, освен цинизъм“, госпожо Заместник-председател.
„Пари раздавате с лека ръка, защото не ги вадите от джоба си, а от бюджета – от парите на народа. А повечето от хората, които ще получат тези пари, не са на такива позиции, защото притежават някаква уникална експертиза или са ефективни, а защото са верни; защото тези високи позиции са им дадени като възнаграждение за тази им вярност; защото са целували ръка.
Само да попитам: как така Борисов се сети за постановлението от 2010 г., което ограничава министерските заплати, а не се сети да отмени Постановление № 180 от юли 2016 г., заради което хиляди пенсионери не получиха дори мизерното увеличение от 2,4%?! Може би Борисов разчита на слабата памет на така наречения от него „лош материал“ и се надява никой да не си спомня популизма му отпреди 7 години, когато еднолично, с фанфари, барабани и с много хвалби замрази заплатите на така наречения „втори ешелон“ на властта. Даже им забрани да участват в бордове на държавни фирми и ако участват, да го правят безвъзмездно.
Сега какво се промени? Да не би суджукът да не стига за всички? Да не би да назрява бунт срещу едноличната власт, че трябва да се потушава с увеличаване на заплати? И колко ще ни струва това разточителство – не става ясно, но от ясно по-ясно е, че няма да е малко.
Борисов призова бизнеса да вдигне заплатите, а бизнесът пък иска оставката на социалния министър заради ръста на доходите. Работодателите са недоволни от предвиденото увеличение на минималните осигурителни доходи и на обществените заплати. Какъв цинизъм!
Увеличаване на минималния осигурителен доход с 3,9% за следващата година, при условие че тази година не е имало увеличение и скок на минималната работна заплата от 460 лв. на 510, тоест с цели 50 лв., така възмути българските работодатели, че някак си им мина покрай ушите увеличението с 600 до 2000 лв. на верните на Борисов хора. Верните, дето с нечуван административен натиск, заплахи и изнудване му печелят изборите! Верните, дето със зъби и нокти му бранят властта!
Бизнесът недоволства от увеличаването на минималните пенсии за стаж и възраст, което не било обвързано с осигурителния принос и нарушавало основни принципи на осигуряването. Когато от парламентарната група на „БСП за България“ предложихме преизчисляване на всички пенсии, не срещнахме подкрепа, а това щеше да доведе до едно 20-процентно увеличение на всички пенсии и да даде малко признание за приноса на пенсионерите към България.
Увеличение средно с тридесетина лева за пенсиите на българите не може, възмутително е, а за нашите хора във властта може увеличение с 2000 лв.
Преди дни Борисов каза: „Ние трябва да създадем задължително усещането на хората за справедливост. (Реплики от ОП.) Колкото повече работим в тази посока, толкова ще е по-добре“. (Реплики от ГЕРБ.)
Следва логичният въпрос: това ли е справедливостта по Борисовски, по ГЕРБ-аджийски – за едни увеличение на заплатите с 2000 лв., за други с 50 лв., а за трети – с 3 лв. над пенсиите? (Реплика от ГЕРБ: „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“.)
За всички верни стражи на властта – с 2000 лв. над заплатите, сега и веднага, а от догодина за майките – с 40 лв. повече! За безработните с 35 лв. повече за обезщетения, а за пенсионерите – 3,8% увеличение, средно 12 – 13 лв., и то от 1 юли! Справедливост в най-висша степен!
Не сме против повишаването на доходите, дори работим и се борим за това, включително и на министри, и на началници на политически кабинети, защото всеки има право да получава достойно заплащане на своя труд. Но сме против несъразмерното увеличение на заплатите – трябва да има справедливост, но истинска справедливост за всички българи, не по ГЕРБ-аджийски.“ Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Колеги, днес на балкона имаме гости от Благоевград – нека да ги поздравим. (С ръкопляскания народните представители приветстват гостите на балкона.)
Преди малко имаше и ученици от 134 училище в София по покана на колеги.
Продължаваме с днешния парламентарен контрол.
Първият въпрос е към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната господин Красимир Каракачанов, който ще отговори на въпрос от народния представител Николай Иванов Цонков относно използването на сили и техника от състава на 68-а бригада в полицейска операция.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната, уважаеми колеги народни представители! Съгласно чл. 9 на Конституцията на Република България основна задача на Въоръжените сили е да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и да защитават нейната териториална цялост. Всички дейности, които трябва да извършват Въоръжените сили, са уредени в Закона за отбраната на въоръжените сили на Република България. В него няма текст, който да позволява използването на армията за решаване на задачи от вътрешен характер. В чл. 57 ал. 1, т. 1 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е посочено, че армията може да оказва съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на оръжие и тероризъм.
В този смисъл случаят с 44 годишния охранител на 1 септември 2017 г. не може да бъде отнесен към нито един от случаите, посочени в този текст. Въпреки това в нарушение на чл. 178, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, който изисква заповедите, които се отдават на подчинените да извършват правонарушения, Вие сте разпоредили на командира на 68-а бригада да предостави военнослужещи от бригадата заедно с високопроходима техника за участие в полицейска операция, независимо че МВР разполага както с хора, така и с високопроходима техника, а и районът, в който е задържан нарушителят на Закона, не изисква използването на такава. Освен това в чл. 140, ал. 5 от Устава за войскова служба на Въоръжените сили изисква военнослужещият, който е получил заповед от по-старши началник, да доложи за изпълнението на прекия си началник.
В тази връзка Ви питам: на какво основание сте заповядали военнослужещи и високопроходима техника от състава на 68-а бригада да участват в полицейска операция за залавяне на нарушител на Закона и съответстват ли действията на командира на бригадата на изискванията на Устава за войскова служба на Въоръжените сили на Република България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонков.
За отговор – заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната господин Каракачанов.
Заповядайте, господин Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Цонков, уважаеми колеги народни представители! Учуден съм от този въпрос, господин Цонков. От една страна, разбирам, че като опозиция функциите Ви са да критикувате всичко и всички, но една от критиките Ви е, че проблемите с престъпността се решават трудно. И в един конкретен случай, когато Министерството на отбраната с наличните сили и възможности е подпомогнало Министерството на вътрешните работи да реши един подобен тежък случай, Вие ме критикувате. Не мога да разбера логиката?! Очаквах, че ще ме похвалите, очаквах една грамота от парламентарната група на БСП, да кажат: „Ето така се действа. Институциите в България трябва да си сътрудничат и да залавят тежките престъпници.“ (Реплики от народния представител Славчо Велков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: После, господин Велков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Велков е човек, който е абсолютно наясно с темата. Аз съм наясно с неговото мнение.
Господин Цонков, тук не става въпрос за нарушител. Става въпрос за убиец – човек, който абсолютно хладнокръвно, демонстративно, в центъра на средно голям български град – Пещера, извършва убийство – 10 удара с нож пред погледа на десетки хора. Убийството е документирано поне от шест-седем човека с модерни телефони. И в момента, в който този човек, който се оказва, че не е един обикновен убиец, извършил нещо от ревност, а много добре се укрива и успява да се измъкне на полицейските органи, аз получих информация в качеството си на вицепремиер, отговарящ за сигурността, от заместник-министъра на вътрешните работи с молба за съдействие по отношение на информация и данни за този извършител на престъпление „убийство”, който се укрива – между другото, много успешно и професионално, тъй като това е човек, работещ в охранителна фирма, много добре познава и знае къде МВР са разположили видеонаблюдението, и се измъква, включително прави фалшиви движения, с които да заблуди органите да получат съдействие.
От тази гледна точка искам да уточня нещо, че тук в конкретния случай, участието на военнослужещ от бригада „Специални сили“ е ограничено до осъществяването на разузнаване, наблюдаване на място, събиране на информация, нейния анализ и предоставяне на органите на МВР. Така че това и тези действия на военнослужещите са били единствено в рамките на провеждане на учение, тренировка за отработване на елементи от Националния план за противодействие на тероризма, приет с Постановление на Министерския съвет № 1 от 2016 г.
Тези действия са разпоредени с моя устна заповед на 2 септември и последвала след това писмена заповед, тъй като 2 септември беше събота, аз не бях в София, с последвала след това писмена заповед, с която съм потвърдил устната заповед.
Искам само да Ви подчертая, че Въоръжените сили могат да изпълняват задачи по оказване на съдействие на органите за сигурност в борбата с тероризма – чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили, включително чрез провеждане на съвместни учения и тренировки с органите на МВР.
Информацията, която аз получих от заместник-министъра на вътрешните работи, е, че извършителят на убийството, след като професионално се е укрил и се предполага, че е въоръжен, тъй като работи в охранителна фирма, е възможно, укривайки се, впоследствие, когато бъде притиснат от органите на реда, да извърши друго престъпление – да отвлече заложници, да отвлече човек и да усложни ситуацията.
Така че от тази гледна точка аз смятам, че съм постъпил правилно. Разбира се, Вие имате право да тълкувате дали това по точката, запетайката, параграфа е най-точното. Това е Ваше право, но аз Ви декларирам и го казвам на всички: при подобни случаи, ако се наложи военнослужещите с уменията, които имат, със знанията, които имат, да подпомогнат органите на МВР, аз ще го направя. Не защото съм вицепремиер, отговарящ за сигурността, а защото смятам, че институциите в България, които са призвани да се борят с подобни явления, трябва да си съдействат.
Аз съм убеден, че ако не бях съдействал и се беше случило нещо друго, сега въпросът, който Вие ми задавате, щеше да бъде: Защо не сте откликнали на молбата на Министерството на вътрешните работи и сте допуснали убиецът да извърши нови престъпления? А по отношение на това Вие ще ми кажете сега в репликата си вероятно, искам да Ви го спестя, за тероризъм. В самото определение за тероризъм, което е записано, се говори че: „този, който с действия събужда страх в обществото“ – това е също част от формулировката за тероризма.
В конкретния случай има всички основания да разпоредя военнослужещите от една специализирана бригада да съдействат на органите на реда – и пак подчертавам, под формата на събиране на информация и предоставянето й на органите на МВР. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Каракачанов.
Дадох Ви още две минути допълнително, защото считам, че темата е важна и трябва да бъде изяснена – казвам на колегите.
Заповядайте, господин Цонков, за реплика.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, дами и господа народни представители! Съгласен съм, че трябва институциите да си съдействат, но в крайна сметка ние живеем в демократична държава и Законът е преди всичко. От тази гледна точка не мога да приема напълно Вашия отговор и действията на бригадата и ще Ви кажа защо. Вие знаете много добре, че когато се провежда планирано учение, то е предварително подготвено – има цели, план, задачи, място и съответно програма, по която се провежда. Интересно ми е дали в този план и програма има записано: „Наблюдение и откриване на терорист-престъпник“, защото планираното обучение също така се фиксира и като дата.
Адмирирам Вашите действия, но хубаво е все пак да се спазва Законът. Очевидно трябва да променим някои от задачите и мисиите на въоръжените сили и може би е хубаво МВР да премине към Министерството на отбраната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
За дуплика, господин Вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Цонков! Вашето последно предложение МВР да мине към Министерството на отбраната си го обяснявам само с факта, че Вие като член на Комисията по отбрана искате да вдигнем престижа на армията, но в края на краищата Министерството на вътрешните работи си върши работата. В случая ние сме имали абсолютно спомагателна дейност да подпомогнем органите на реда.
Между другото, във Вашия въпрос имаше и втора част по отношение дали е уведомен, дали е спазен Уставът и дали е уведомен началникът на отбраната? Цитирали сте Устава – чл. 140, ал. 5. Искам да Ви уведомя, че генерал Матеев е уведомил впоследствие генерал Боцев, началника на отбраната, след което със свое писмо от 13 септември командирът на бригадата е изпратил всички относими документи за проведената тренировка до непосредствения си началник.
Използвам повода да благодаря на командира на 68-а бригада „Специални сили“ генерал Матеев, да благодаря на момчетата, които, макар и в една дейност, която не е характерна за тях, изпълниха своя дълг и подпомогнаха органите на реда.
И тук вече Вие сте прав в едно категорично – по отношение на това армията да може да изпълнява и функции. Не говоря за полицейски, никога не бих пратил армията да се занимава с демонстрации, протести и така нататък, но за засилване правомощията на Министерството на отбраната по отношение на опазване на обществения ред, не говоря за криминални разследвания и преследвания, а за опазване на обществения ред, една тема, актуална от гледна точка на ситуацията в самата Европа, една тема, ставаща много актуална и от гледна точка на предстоящото ни европредседателство и евентуалните заплахи, които могат да се увеличат в следствие на това. Тук, темата, която повдигате, е абсолютно резонна. С министъра на вътрешните работи коментираме този въпрос буквално от един месец. Подготвили сме някои предложения. В момента те се съгласуват с военното ръководство на Министерството на отбраната, като идеята е именно на армията да бъдат дадени охранителни и допълнителни функции. Това според мен трябва да става регламентирано в Закона и да става след решение на Министерския съвет, за да няма съмнения дали един или друг министър – днес аз, утре някой друг, си превишава правомощията. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
От името на група – заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, чухме декларацията на колегите от ляво и не разбрахме нищо от това, което искаха да кажат. Аз поне, уважаеми колеги, не намерих никакъв смисъл в тази декларация. Какво искахте да кажете, уважаеми колеги, с този декларация?
Първо, от една страна, какво прави Министерският съвет – увеличаваме заплатите. Това е факт! Вие какво – протестирате против това увеличение ли? Увеличаваме заплатите – 700 милиона следващата година ще бъдат изплатени на хората, които имат най ниски заплати, плащаме 300 милиона за заплати на учителите, около 600 милиона за образователна инфраструктура. Да продължавам ли? (Шум и реплики.) Добре. Около 400 милиона даваме за здравеопазване. Това също е факт. Така че недейте да казвате, уважаеми колеги, на черното бяло! Това е недопустимо! Няма нужда да има такова противопоставяне тук, на тази трибуна.
В момента в държавата имаме 2,5 милиарда повече приходи. Залегналият в бюджета за следващата година дефицит е 1%, при 4% по Ваше време. Това също е факт!
От втора страна – 2,5 милиарда. Откъде са тези пари? Тези пари са от събраната контрабанда, която беше 34% по Ваше време, а в момента е около 7%.
Това са все неща, уважаеми колеги, които народът вижда. Няма нужда да хвърляте тук такива небивалици, с които да се опитвате да омаскарите българското правителство и да свалите още повече рейтинга на парламента. (Реплики.) Да, декларация е.
Уважаеми колеги, спрете с това противопоставяне и с тези Ваши брътвежи тук, непрекъснато от тази трибуна. Моля Ви!
Нека да гледаме напред, нека да увеличим тези доходи на хората. Нима се съмнявате, че няма да го направим? Ще го направим и ще продължим! Ще продължим, защото следващата година ще имаме възможност за още повече увеличения, за още повече пари, които ще се налеят в инфраструктурата на държавата, не само за магистрали, както може би тук ще ме апострофирате – за образование, за лечебните заведения, за всички сфери от нашия живот.
Затова Ви моля – спрете да се противопоставяме по този начин. Нека да гледаме напред, нека да гледаме към развитието на нашата държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Свиленски – по начина на водене.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, народни представители! Вземам процедура по начина на водене.
Наистина, молбата ми е, госпожо Председател, да спазвате Правилника и когато колегите искат думата от името на парламента група да правят декларация, а не да коментират декларацията на БСП, то да правят декларация от името на парламентарна група. Защото в момента станахме свидетели на коментар на нашата декларация. Декларация, коментирайки друга декларация, е просто нонсенс. Ако имате да кажете нещо към българските избиратели, Правилникът Ви разрешава – 10 минути може да говорите. Но 10 минути да коментирате нашата декларация, вероятно Ви е впечатлила, вероятно Ви е засегнала и вероятно сме били прави.
Така че, госпожо Председател, когато има декларация, тя нека да бъде декларация към българските избиратели, а не към народните представители, които са направили преди това декларация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Мисля, че декларацията беше и към едните, и към другите.
По начина на водене ли, господин Кирилов?
Заповядайте, господин Кирилов, по начина на водене.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Взимам процедура по начина на водене, за да Ви убедя по никакъв начин да не се вслушвате в интерпретации, които някои колеги развиват от тази трибуна, които нямат нищо общо с Правилника.
Моля да четем Правилника: изказването е 10 минути от името на група и няма абсолютно никакви ограничения в Правилника какво се коментира и какво се говори. Това е изявление на парламентарна група! Стига да не е по точка от дневния ред, не е коментирано по точка от дневния ред. Вие какво искате – да нямаме право на отговор ли? Това ли искате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кирилов, към мен, ако обичате.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, госпожо Председател. Не допускайте такава ситуация, в която – която и да е политическа група да отнема правото на отговор на друга политическа група, и то със законните средства – с тези, които са в Правилника установени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов. (Шум и реплики.)
По тази причина аз и не отнех думата на господин Иванов и му дадох от името на парламентарна група да направи изявление.
Продължаваме с втория въпрос към вицепремиера – господин Каракачанов. Той е въпрос от народния представител Петър Витанов и Кольо Милев относно политиката на Министерство на отбраната за запазване на архива на Военния филмотечен фонд.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Заместник министър-председател, господа министри, колеги! Аз искам да насоча вниманието Ви към Военния филмотечен фонд първо, защото той представлява един безценен архив, и – второ, защото това е и демонстрира отношението на властта към българската историческа памет.
Първо, няколко думи за самия Фонд. Той е вторият по големина в Европа. Създаден е с Указ от Борис III още през 1936 г. Произвежда учебни и документални фирми от 1966 г. до 1992 г. и е показван в киносалоните на армията до 2008 г. пред военнослужещи с военно-патриотична и възпитателна стойност.
Филмите във Фонда на Министерството отразяват историята на българската армия в картина и звук и се квалифицират като дълготраен нематериален актив с познавателна, историческо-възпитателна, военно-патриотична и художествена стойност. Там, в този архив, работеше един човек. И само правя паралел с Франция – в най-големия архив, там работят 300 души. Триста души, които се занимават, също структурна част от тяхното Министерство на отбраната, с опазването на техния Фонд.
В момента в Българския военен фонд не работи никой, тъй като от 1 септември е прекратен договорът и на последния служител.
Последното нещо, с което се занимаваше Фондът, беше да трансформира кинолентите, тъй като те са 26 хиляди заглавия – 15 от които са на киноленти, на DVD, което също е следствие на една безстопанственост, тъй като най-сигурният начин да се съхрани Фондът, е чрез кинолентите. Той има над 200 години срок на годност и ако се съхранява по определен начин, запазва и автентизма на изображенията.
Това вече също не може да се прави, защото януари 2017 г. на скрап са предадени и нови кино и видео машини. Последният човек, Ви казах, е уволнен, тоест няма кой да извършва дейност по съхраняване, химическо почистване, химическо овлажняване – неща, необходими за поддържането на този фонд. Обречен е абсолютно на разруха.
Последното нещо – няма направена инвентаризация на Фонда и се създават предпоставки за злоупотреби и буквално за крадене на филми, които имат огромна, безценна стойност, особено за някои външни продукции.
Моят въпрос, господин Министър, е: какви мерки предприема Министерство на отбраната, за да прекрати политиката на разруха спрямо Военния филмотечен фонд? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Витанов.
Господин Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Витанов, уважаеми генерал Милев, уважаеми колеги! Придържайки се към въпроса, който ми е зададен, Вие казвате така: през последните години Министерство на отбраната целенасочено провежда политика на неглижиране на проблемите на Военния филмотечен фонд. Да разбирам ли, че през последните години – това включва и времената, когато министри на отбраната са били Ваши представители? (Реплики.)
Благодаря Ви, да го уточним, защото говорите за последните години.
По отношение на това, което Вие питате. Естествено, Вие го казахте – през 1936 г. с Указ на цар Борис III е създадено кино-звено към Главния щаб на българската войска.
Тези специфични структури на Министерството на отбраната са произвеждали стотици учебни, документални и игрални филми, които и до днес се съхраняват в Армейския киноархив. В нашия архив са били съхранявани изключително ценни филми, заснети по време на Балканската, Първата и Втората световна война. Почти всички оригинални кино носители са предадени на Държавния киноархив още през 1952 г.
В Националния военно-исторически музей и в Информационния център на Министерство на отбраната днес се пазят само копия от тези филми. Армейският киноархив е структурата на Информационния център на Министерство на отбраната, а складовата база се намира в имот в управление на Министерство на отбраната – на ул. „Столетов“, 23 А. Там се пазят 14 хиляди аудио и видео касети.
През февруари 2014 г. проверка установява и наличието на няколко хиляди кутии с филмови ленти с неизяснен произход – това, за което Вие говорите, че някои от тях не са и заведени.
По същество по въпроса, който Вие задавате. За подобряване на условията за съхранение на филмовия архив са предприети следните мерки – първо, ремонтирани са покривите на филмовите бази, електрическата инсталация, възстановена е противопожарната защита, изградени са външно осветление и денонощно видео наблюдение.
Второ, за изясняване на правното основание, на което филмовите носители се съхраняват в базите на Министерство на отбраната, и за установяване на тяхното съдържание и техническа годност се извършва инвентаризация, която тече и в момента. След нейното приключване, съгласно Закона за държавния архив аудиовизуалните произведения, игрални и документални филми, върху които Министерство на отбраната няма продуцентски права, ще бъдат предадени за съхранение в Националната филмотека. Такъв е Законът!
Информационният център съхранява документални филми, учебни филми, кинопрегледи и други аудиовизуални произведения, върху които притежаваме продуцентски права.
През месец май тази година – 2017 г., е извършена и проверка от Инспектората на Министерство на отбраната, която констатира, че Информационният център полага необходимите грижи, като добър стопанин за съхраняване на материалните носители при все, че този архив не е заведен като негова собственост.
В заключение искам да Ви уверя, че не само в качеството си на министър, а и на човек с историческа грамотност, също оценявам значението на цялата тази документалистика и най-вече архивните кадри, но не смятам, че информацията, която Ви е предоставена, е най-актуална. Може би тя е от последния служител, който е бил освободен от работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
За реплика – господин Милев, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Заместник министър-председател и министър на отбраната, уважаеми министри! Аз Ви благодаря, уважаеми господин Министър на отбраната, за загрижеността, която проявявате към Военния филмотечен фонд, но ако Министерството на отбраната се освободи от всички тези филми, видео касети, дори и дискове и се предат на други органи, без да имаме ангажимент за тяхното съхранение и ползване, считам, че това е едно бягане от нашата памет.
Доколкото чувам и всички знаем, че доста от машините, които са уникални, само на тях може да се прожектират тези филми, са дадени за скрап, някои от тях дори не са продадени, някои са продадени за 20 хил. лв.
Моят въпрос: има ли възможност някои от тези машини, които са изправни да се възстановят към Министерство на отбраната и да се ползват в бъдеще за тези филми, които не са идентифицирани в момента и при инвентаризацията се окаже, че всъщност са уникални, което е много важно за това, за което Вие като министър се борите.
Ние като военни хора обичаме да знаем историята си и да наблюдаваме автентичните действия, които са запечатани именно на тези филми и аз вярвам, че Вие ще предприемете адекватните мерки за въвеждане на ред във Военния филмотечен фонд, най-вече с неговото кадрово осигуряване и също така за създаване на условия за работа и за възстановяване на тези машини, които са дадени може би недалновидно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милев.
Дуплика, господин Вицепремиер?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Милев! Мога да Ви уверя, че във времето, в което аз съм министър, не са продавани машини. Дълбоко се съмнявам дали те могат да бъдат използвани, освен за нещо друго, освен като музейни експонати, това също е ценност. Съгласен съм, че те трябва да бъдат съхранени, а не раздавани или унищожавани, или рязани на скрап, както апропо се случи преди много години с изстребители МиГ- 23, голяма част от самолетите МиГ-21 и така нататък. Тук съм съгласен. Обаче има нещо, което аз Ви казах – ако се установи, че в тези ленти има такива, които не са наша собственост, ние нямаме авторски права, ние сме длъжни по Закон да ги предадем на Националната филмотека, тя също е държавна структура и това предполага, че те няма да се загубят.
Естествено, за да могат да се ползват, лично аз смятам, че най-правилното е да се отделят необходимите средства и цялата тази документалистика да се прехвърли на съвременни носители, за да може да се ползва. Защото старите кино ленти – тук има много хора, тук е и министърът на културата, могат да Ви кажат, че те са почти неизползваеми и вероятността при ползване да се унищожат е много голяма. Затова това, че те се прехвърлят на съвременни носители, не е проблем, не е проблем, за да могат да се ползват. Това, че ние ще ги предадем, ние ще си оставим и копия, които ние да можем да ползваме, ако се наложи. По темата с авторските права не се наемам да кажа, че ще ги ползваме незаконно дотолкова, доколкото могат да бъдат предявени права върху тях.
Бъдете убеден, че ще се постараем това нещо, ако подобни практики, за които Вие говорите – унищожаване на стари машини има, те са нещо като част от миналото. В момента такова нещо не се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Преминаваме към третия въпрос към министър Каракачанов от Николай Цонков относно предприети действия за вливане на „Военно издателство“ ЕАД към Военно-ремонтни заводи „Терем“ ЕАД.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми господин Заместник министър-председател и министър на отбраната, дами и господа народни представители!
Господин Министър, знам че е много лошо състоянието на „Военно издателство“. Скоро имаше и въпрос на генерал Константин Попов по отношение на търговските дружества, но все пак едно такова дружество, особено с история над 100 години, трябва да бъде съхранено.
Вълнува ме състоянието и бъдещето на „Военно издателство“. Знаете, че сградата е ценна, също така и самият фонд, интелектуалната собственост. В тази връзка със сигнали, които са пристигнали до мен, бих искал да Ви запитам: има ли, предвижда ли се подобно нещо за вливане на „Военно издателство“ във Военно-ремонтните заводи „Терем“, и ако е така, какво го налага, каква ще е процедурата? Бих искал да ни информирате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Господин Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонков, Вие сте прав – не един, два въпроса имаше. Единият въпрос беше още пролетната сесия – за състоянието на икономическите дружества, и ген. Попов зададе такъв въпрос в началото на есенната сесия. В отговорите на тези въпроси аз изложих състоянието на дружествата, като подчертах още тогава, че състоянието на „Военно издателство“ е най-критично.
Ще припомня някои цифри за това как задълженията нарастват в годините: 2010 г. задълженията на „Военно издателство“ са в размер на 81 хил. лв.; 2011 г. – 103 хил. лв.; 2012 г. – 212 хил. лв.; 2013 г. – 331 хил. лв.; 2014 г. – 519 хил. лв.; 2015 г. – 681 хил. лв.; 2016 г. – 1 млн. 3 хил. лв. Към края на септември тази година задълженията са в размер на 1 млн. 174 хил. лв.
Липсата на достатъчно финансови средства, наличието на значителни по размер задължения към доставчици, персонал и публични задължения, както и намалелият размер на собствения капитал, могат да доведат „Военно издателство“ ЕООД до неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост. В този случай съществува риск активите на „Военно издателство“ ЕООД да бъдат изнесени на публична продан с цел удовлетворяване на кредиторите на дружеството – точно имотът, за който Вие питате, който е оценен на 5 млн. лв.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България, от място): Подценен.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Подценен на 5 млн. лв.
При милион и близо 200 хиляди лева задължения, опасността през подобна схема да бъде ударен имотът на „Военно издателство“, което, между другото, е архитектурен паметник, с изключителна стойност и за архитектурата на София, и на България, а и за Министерството на отбраната, това не трябва да се позволи.
След обсъждане на възможните варианти за бъдещето на „Военно издателство“, предвид тежкото му финансово състояние и значителния размер на задълженията му, беше взето решение за неговото преобразуване чрез вливане в „Терем“ ЕАД. „Терем“ ЕАД приключи 2016 г. с положителен финансов резултат и има налични финансови средства по разплащателни сметки и каса в размер на 6 милиона 200 и кусур хиляди лева.
Съгласно чл. 262, т. 1 от Търговския закон при преобразуване на търговско дружество чрез вливане, цялото имущество на търговското дружество преминава към едно съществуващо дружество – приемащото дружество, което става негов правоприемник. Преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация. Тоест при такъв вариант няма вариант за ликвидация и схемата, за която Ви уведомих.
От датата на вписването на вливането на „Военно издателство“ ЕООД в „Терем“ ЕАД в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, „Военно издателство“ се прекратява без ликвидация, а „Терем“ ЕАД става негов универсален правоприемник, като всички активи и пасиви според тяхната балансова стойност, отразена в изключителния баланс, ще преминат към „Терем“. По този начин целта е да се спаси именно основно тази сграда. „Терем“ има финансови възможности да покрие задълженията и към кредитори, и към служители, и по този начин да избегнем ликвидацията на „Военно издателство“. Такава е логиката на това, което е предприето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Господин Цонков, заповядайте за реплика.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер, благодаря Ви за искрения отговор и че мислите как да бъде спасено „Военно издателство“. Радвам се, че сте намерили правилно решение, и Ви благодаря за информацията, която ни представихте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Заповядайте, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Госпожо Председател, уважаеми господин Цонков, уважаеми колеги! Пропуснах, тъй като времето изтече, да Ви кажа, че бяха разглеждани и други варианти. Единият е да премине към издателската структура на Военна академия, което изглеждаше по-логично от гледна точка на една академична структура, която се занимава с издателска дейност. Оказа се, че това чисто законово няма как да стане, и затова прибягнахме към този друг вариант. Благодаря Ви. Успешна работа на всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Продължаваме с въпрос към Теменужка Петкова – министър на енергетиката.
Въпросът е от народния представител Дора Илиева Янкова относно бъдещето на Давидковското руднично поле.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители! Уважаема министър Петкова, за втори път задавам въпроса за бъдещето на Давидковското руднично поле. То е свързано преди всичко с желанието на родопчани за поминък, за работа и за съхраняване на една община.
В предишен въпрос преди две години Вие ми отговорихте, че действително, да, в Давидковското руднично поле съгласно Националния баланс – отчетът, който се води при Вас в Министерството, има наличие на ресурс и има логика. Имаше тогава някакъв желаещ икономически субект, който да започне да прави геоложките проучвания, след това, естествено, да започне добив и да започне работа. Впоследствие минаха две години и явно процедурата е прекратена, или някакви други въпроси, или проблеми са се случили. Но и Вие казахте тогава, и хората знаят, че в предишни времена е ползван държавен ресурс, за да може да се проучи находището в „Крушево дере“, в „Бахтерица“, в „Лисиче“, в „Стърница“ като част от Давидковското руднично поле.
Бях на празника на Давидково и ми беше много мило, когато кметът покани повече от 70 човека миньори – едни инженери, други работили – да ги награди, че са разкрили този ресурс. А те безкрайно са благодарни, че имат и пенсии в момента като миньори. На тези възрастни хора сълзите им капеха и казваха: „Ние искахме държавата да дойде по-близко до нас. Този ресурс да се открие и да има поминък, и да се съхрани една българска община“.
Моят въпрос е: какво ще направи Министерството, за да може да се разкрие потенциалът на Давидковското руднично поле?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
За отговор – министърът на енергетиката госпожа Теменужка Петкова.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, както Вие вече споменахте, Давидковското рудно поле беше предмет на няколко парламентарни писмени въпроса, в рамките на които имах възможност да Ви информирам по тази тема.
През изминалото столетие в резултат на проведени със средства на държавния бюджет геологопроучвателни работи в Централно-Родопския руден район са открити значителен брой находища на полиметали – оловно-цинкови-медни руди. В някои от тези находища и понастоящем се разработват рудни залежи от контактно-метасоматичен и жилен тип и се добиват оловно-цинкови руди.
Конкретно в Давидковското рудно поле, което е част от Централно-Родопския руден район, към момента не се води експлоатация на рудни полезни изкопаеми. По данни на Националния баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства на страната в находищата от Давидковското рудно поле се водят на отчет ресурси от няколко милиона тона оловно-цинкови руди. Въпреки това следва да се има предвид, че геоложката информация, с която Министерството на енергетиката разполага, показва, че са необходими допълнителни геоложки проучвания с цел окончателна оценка на перспективността на този район.
Както вече имах възможност да Ви информирам, през 2013 г. и 2015 г., във връзка с подадени заявления от българска компания, Министерството на енергетиката проведе тръжни процедури за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ, разположена в границите на Давидковското рудно поле. Заявената площ включваше един от най-перспективните оловно-цинкови находища: „Крушево дере“, „Бахтерица“, „Лисиче“, „Стърница“ и други райони в местността. Гореспоменатата компания като единствен кандидат е спечелила търга и впоследствие е определена за титуляр на разрешение за търсене и проучване в площта. Поради неизпълнение на клаузи от предложения договор за търсене и проучване, незаплащане в определения срок на оферираната сума в рамките на тръжната процедура, дружеството е загубило правата си по предоставеното разрешение за търсене и проучване и договорът на практика не е влязъл в сила.
По заявление на същата фирма през 2016 г. Министерството на енергетиката проведе отново тръжна процедура по предоставяне на разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Киселка – Преслопа“. Площта е част от Давидковското рудно поле и включва отново изброените по-горе полиметални находища. На практика тръжната процедура не се състоя поради това, че в обявените срокове не постъпи заявление от кандидата за участие в търга.
В тази връзка искам да Ви информирам, че вчера, 19 октомври, в Министерството е депозирано отново заявление от същата компания за откриване на процедура за предоставяне на разрешение за търсене и проучване в същата тази площ. Това, което Министерството на енергетиката, нейната специализирана администрация ще направи – по възможно най-бързия начин ще стартираме отново тази процедура. Надявам се, тя наистина да бъде успешна, за да може да работим и за развитието на региона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Госпожо Янкова, заповядайте за реплика.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа министри, госпожи и господа народни представители! Госпожо Министър, добра е новината. Аз Ви моля да следите лично и да напрегнете администрацията, която се занимава с тези въпроси, за да може действително да започнат геологопроучвателните дейности и, дай боже, след това да се намери – или същата фирма, или с партньор – солиден концесионер, който да разработи Давидковското руднично поле.
Това ще бъде за община Баните и за съседните общини заетост, доходи, перспектива, оживяване на една родопска община. Аз мисля, че Вие като български министър, правителството, ще се ангажирате към Родопския регион и ще създадете условия ресурсът, който е наш – на българските граждани, който Вие в момента като министър го представлявате и пазите, да бъде за благосъстоянието на хората, за стопанството и икономиката, ще направите така, че действително Давидковското руднично поле да създаде поминък в община Баните. Очаквам това да се случи и сигурно на един следващ етап отново ще Ви попитам как върви процедурата и как се случват нещата за Давидково, а то всъщност е за част от Родопите, за част от общините около Баните? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема, госпожо Янкова.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Янкова, използвам случая, за да Ви уверя, че лично ще се заема с проследяването на целия процес, свързан с прилагане на процедурата за стартиране отново на конкурс за търсене и проучване в тази област. Винаги по всяко време съм на разположение, за да дам информация и на Вас, и на жителите на този изключително важен регион как върви процедурата. Много ще се радвам, ако тя приключи успешно и този заявен инвеститорски интерес наистина се потвърди. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Да благодарим на министъра на енергетиката госпожа Петкова за участието й в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпрос към министъра на младежта и спорта господин Красен Кралев.
Въпросът е от народните представители Георги Йорданов и Димитър Георгиев относно основен ремонт на стадион „Пловдив“ в град Пловдив.
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, господин Кралев, уважаеми колеги! Парк „Отдих и култура“ в град Пловдив разполага с няколко спортни обекта от най-висока класа: гребен канал, лекоатлетически стадион, комплекс от тенис кортове и няколко спортни игрища. Особено място между тях заема стадион „Пловдив“, който има основно предназначение – футбол и лека атлетика. На този стадион са се провеждали множество значими международни футболни срещи и световно първенство по лека атлетика. Понастоящем стадионът се използва ограничено, предимно за тренировъчна дейност и аматьорски спортни състезания. Причина за това е констатираната необходимост от основен ремонт, чрез който стадионът ще придобие критериите на спортно съоръжение за международни състезания.
Не на последно място, искам да отбележа, че в момента в град Пловдив няма футболен стадион, който да отговаря на съвременните изисквания за футболни срещи.
Преди около десетина години държавата прехвърли собствеността на община Пловдив с обещанието на общината, че ще се справи с необходимата рехабилитация на стадиона. Това, за съжаление, не се случи. Необходимите средства, по сведения от различни средства, са между 20 и 60 милиона лева. Бихме искали да подчертаем, че стадион „Пловдив“ е футболният стадион в страната с най-голям капацитет – над 60 хиляди души.
Господин Министър, не считате ли, че спортният комплекс, базиран в Парк „отдих и култура“ в град Пловдив, с уникалните си спортни обекти, трябва да придобие статут на национална спортна база. За да придобие спортният комплекс завършен вид е необходимо да се извърши основен ремонт на стадион „Пловдив“ в съответствие със съвременните изисквания за провеждане на спортни състезания.
Считате ли, че Министерството на младежта и спорта би могло да съдейства за ремонта на стадион „Пловдив“ или да осигури необходимите финансови средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
За отговор – министърът на младежта и спорта, господин Красен Кралев.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Йорданов и господин Георгиев! Политиката по привеждане на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните и международни стандарти, е приоритет на правителството и Министерството на младежта и спорта за периода 2017 – 2020 г.
Реконструкцията на стадионите стартира още през 2015 г. с ремонта на Националния стадион „Васил Левски“ на стойност милион и триста хиляди лева. Модернизация и реконструкция на обща стойност пет милиона и сто хиляди лева е извършена на стадионите в следните градове: Горна Оряховица, Русе, Варна, Ямбол, Хасково, Монтана и Велико Търново.
Поощряваме използването на нови модерни методи за управление на спортната инфраструктура например с помощта на публично-частното партньорство, какъвто е случаят с градския стадион в град Варна.
С Решение 919 от 15 декември 2011 г. на Министерския съвет стадион „Пловдив“ от публична държавна собственост е преобразуван в частна държавна собственост и според желанията на община Пловдив правото на собствеността върху стадиона е прехвърлено на община Пловдив, която попада в кръга на субекти, кандидатстващи по Наредба № 2 от 8 май 2014 г. за финансово подпомагане на строителство и ремонт на спортни обекти и съоръжения към Министерството на младежта и спорта.
До момента не е постъпвало искане от община Пловдив за финансиране, както и за вписването на обекта в регистъра на спортните обекти към Министерството на младежта и спорта.
За да може спортен комплекс „Отдих и култура“ в град Пловдив да придобие статут на национална спортна база, е необходимо да отговаря на изискванията по чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта и да бъде регистриран в регистъра на спортните обекти към Министерството на младежта и спорта.
В заключение, бих искал да кажа, че при всяка възможност Министерството подкрепя общинските инициативи за рехабилитация, модернизиране на спортната инфраструктура, за да се осигурят още възможности за провеждане на различни състезания от национален мащаб и международен характер. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Реплика – заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Господин Кралев, разбирам, че не възразявате да започне процедура, която нормативно да стигне дотам, че Министерството на младежта и спорта да обсъди възможността за преобразуване на стадион „Пловдив“ – да има статут на национална спортна база, при покриване на съответните критерии и изисквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Йорданов.
Господин Министър, дуплика? Няма.
Да благодарим на министъра на младежта и спорта.
Вторият въпрос е трансформиран в писмен от госпожа Миглена Александрова относно мерки за справяне със затлъстяването на децата. Благодаря, господин Министър.
Преминаваме с въпроси към министъра на здравеопазването проф. Николай Петров.
Въпросът е от народния представител Георги Михайлов относно предложение на Министерството на здравеопазването за провеждане на лечение с иновативни лекарствени продукти, които да се осигуряват безплатно от фирми-производители.
Заповядайте, проф. Михайлов, да развиете въпроса.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми проф. Петров, уважаеми колеги! В представените през месец август приоритети на Министерството на здравеопазването беше изтъкната и възможността за достъп на български граждани до иновативни медикаменти за лечение на различни заболявания в клиничната медицина, които да бъдат финансирани от фирмите-производители, които представят тези молекули на българския пазар.
Темата е изключителна деликатна, касае немалък брой български граждани, като имаме предвид, че се намираме в състояние на действително много сериозна промяна на възможностите на клиничната медицина в началото на XXI век – възможност, която дава перспектива за лечението на много голям брой хронични заболявания, които само преди десет години бяха в графата „нелечими“. Това създава много голямо очакване на българските граждани към възможностите действително при голямата финансоемкост на тези медицински средства, лекарства, да получат достъп до лечение.
Затова си позволявам да потърся мнението Ви: каква е визията на Министерството за осигуряване на достъп на български граждани до тези иновативни средства? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми проф. Михайлов.
За отговор – проф. Петров, министър на здравеопазването.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители, уважаеми проф. Михайлов! През последното десетилетие се наблюдава бурно развитие във фармацевтичния сектор чрез разработване на все по-голям брой лекарствени иновативни продукти. Независимо от тези резултати, разрешението за пускането им на пазара е твърде дълъг процес, който понякога може да се окаже и фатален като срок по отношение на пациенти с тежки заболявания.
Доскоро клиничните изпитвания бяха единственият начин за достъп до иновативни лекарства в процес на разработване, но той не е тотално отворен, защото не всеки пациент отговаря на критериите за включване в клиничното изпитание – на някои състоянието им е живото застрашаващо и така нататък. Въвеждането на състрадателна употреба предоставя алтернативна възможност за лечение на такива пациенти.
През 2004 г. Европейският съюз създава Регламент 726 и по-точно в чл. 83 регламентира лечението на група пациенти, страдащи от хронично или тежко инвалидизиращо заболяване или заболяване, което се счита за животозастрашаващо, и не могат да бъдат лекувани с помощта на разрешен лекарствен продукт. С този Регламент се дава възможност да се употреби продукт, за който е подадено заявление за издаване на разрешение или е в процес на провеждане на клинично проучване.
Европейската агенция по лекарствата предоставя препоръки за състрадателна употреба чрез Комитета по лекарствените продукти, които целят, стандартизират програми за палиативна употреба в целия Европейски съюз.
Агенцията публикува списък на лекарствените продукти, както и начините за тяхната употреба. В този регистър всяка една от страните може да вземе съответните ръководства за употреба. Препоръките на Агенцията, държа да подчертая, допълват националното законодателство, а не го заменят. Държавите членки разработват на национално ниво регулаторни рамки.
След 2004 г., когато излиза този Регламент, веднага държавите Франция и Италия го въвеждат за своите пациенти, Германия го въвежда през 2010 г. Нашата страна е една от малкото, която до този момент не е регламентирала в националното си законодателство този подход. В тази връзка Министерството на здравеопазването разработи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти и хуманната медицина, който бе публикуван на 10 август 2017 г. Една от основните промени, залегнала в Законопроекта, е създаването на условия и ред за прилагане на чл. 83 от Европейския регламент. В наредба на министъра се предвижда да бъдат регламентирани условията и редът за извършване на това лечение. Преценката е изцяло в ръцете на медицинските специалисти. Тези лекарствени продукти ще се осигуряват от фармацевтичните компании безплатно. Следва да отбележим, че състрадателната употреба се отнася за продукти, които са в напреднала фаза на клинични изпитвания или приключили такива, при които се очаква положителен терапевтичен резултат за съответните пациенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Реплика – проф. Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Неслучайно се ориентирах към тази теза, уважаеми проф. Петров, тъй като въпросът действително е много деликатен. Тук става дума не само, от една страна, за медикаменти, които са в напреднала фаза на клинично проучване, но става дума и за пациенти, които са в напреднала фаза на заболяване и при които възможностите на стандартното лечение дори и на стандартизираните в страната, така наречените „алтернативни форми на лечение“, са изчерпани.
Добре известно е, че фармацевтичните компании използват така нареченото „състрадателно проучване“ като трамплин към пътя за реимбурсиране на тези молекули в съответната национална рамка. Мисля, че тук е добре да чуем каква е визията на Министерството, тъй като през последните години станахме свидетели на две тревожни явления, бих казал, в политиката на реимбурсиране. От една страна, внезапното навлизане на молекули, които са доказали своята клинична ефективност, но които, по скромната ми преценка на клиницист, не са по възможностите на българската здравна система за реимбурсиране.
От друга страна, на отпадане на вече неиновативни молекули, които отиват в Наредба 10 – знаете какво имам предвид, да не уточняваме пред колегите, и натоварват с това бюджета на съответното здравно заведение, тъй като то е принудено да купува тези средства, за да отговори на потребностите, заложени като основни репери в съответните схеми.
За нас е много важно да разберем каква е политиката, визията на принципала как точно ще се процедира и как наредбата, която ще бъде издадена, нейното решение ще бъде прилагано в страната? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми проф. Михайлов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПЕТРОВ: Благодаря Ви, проф. Михайлов за този уточняващ, но изключително важен въпрос.
Важен е, защото действително трябва да имаме ясни параметри и да не смесваме понятията „състрадателна употреба“ със съответните правила и навлизането на нови молекули за реимбурсиране от Касата.
Надявам се тези Ваши, а и мои опасения да получат своето решение в предложенията, които сме депозирали в Закона за бюджета на Касата, които бяха дискутирани – имаме консенсус с Лекарския съюз, Асоциацията на университетските болници, на областните болници, на частните болници. Тоест ще направим всичко необходимо, за да не се получи това, за което Вие говорите, тоест през пътя на състрадателна употреба да се извърви изключително бърз път към реимбурсиране. Предлагам и такова е нашето намерение – да не смесваме двете неща. Едното е темата „нови молекули“, другото е темата „състрадателна употреба“ и не бива да ги смесваме. Така мисля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Да благодарим за участието на министъра на здравеопазването проф. Николай Петров в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към министъра на земеделието, храните и горите господин Румен Порожанов.
Първият въпрос е от народния представител Борис Ячев относно дейност на биоцентрала в землището на село Труд, община Марица, област Пловдив.
Заповядайте, господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, през месец март 2015 г. е въведена в експлоатация инсталация за производство на електроенергия от биологични отпадъци в землището на село Труд, област Пловдив.
След стартиране на работата на биоцентралата както жителите на селото, така и жителите от региона са пускали множество сигнали и жалби заради нарушения на екологични норми и съмнения за замърсяване на землищата на населените места.
Проведени са многобройни публични акции, демонстрации, включително блокиране на пътни артерии от живеещите в региона, с искане върху дейността на биоцентралата да бъде наложен сериозен контрол.
Под натиска на хората, община Марица е възложила проучване на замърсяването на почвата в землището на село Труд. Изпитанията на почвата са проведени от Аграрен университет – Пловдив, и в протокола от изпитанието се констатира високо съдържание на цинк, мед, както и наличие на нефтопродукти в почвата, които са опасни както за населението, така и за животните – овце, крави, пчели и така нататък.
Според хората от Инициативния комитет тези фактори са тревожно основание за риск за здравето на хората и за замърсяването на околната среда вследствие дейността на биоцентралата.
Живеещите в региона и Инициативния комитет са депозирали многобройни сигнали и жалби в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието, храните и горите.
От МОСВ и Министерство на здравеопазването има предприети проверки и действия по тези сигнали, тук ще добавя, както и срещи в рамките на парламентарните комисии и в самите ведомства.
На мен лично не ми е известно досега да има реакция от страна на Министерството на земеделието, горите и храните.
В тази връзка въпросът ми към Вас, господин Министър е следният: извършило ли е Министерството на земеделието, храните и горите проверка на обработваемите земи и готовата селскостопанска продукция в региона за наличие на замърсяване вследствие дейността на биоцентралата? Ако е имало проверки и проучвания, какви са резултатите и какви мерки са предприети?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ячев.
За отговор – министъра на земеделието, храните и горите, господин Румен Порожанов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ячев, на 7 юли тази година в Министерството на земеделието, храните и горите, по искане на Инициативния комитет от село Труд, е проведена среща с експерти на Министерството. На срещата са обсъдени негативите, които носи селото от изградената централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, чрез индиректно използване на биомаса с комбиниран цикъл с електрическа мощност 1487 киловата.
На 17 юли, в Министерството на земеделието е постъпило писмо от същия Инициативен комитет относно дейността на Централата. На следващия ден съгласно моя заповед, която е във връзка със срещата от преди това, Комисия в състав от експерти на Министерството, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), инспектори на Областната дирекция по безопасност на храните извърши проверка на предприятието. В проверката са участвали също така експерт по „Екология и опазване на околната среда“ и специалист по „Контрол на строителството“ от община Марица.
В Централата Комисията се е запознала обстойно с обстоятелствата във връзка с технологичния цикъл за преработка на растителната биомаса и животински тор в производството на биогаз и компост.
По време на проверката са предоставени документи, необходими за регистрацията на обекта, съгласно изискванията на чл. 229 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а именно: разрешение за ползване от 2015 г. на ДНСК и Решение от 2015 на РИОСВ – град Пловдив, за извършване на дейности по третиране на отпадъци.
Установено е, че Централата отговаря на изискванията, заложени в приложимото европейско национално законодателство в областта на преработката и съхранението на страничните животински продукти.
След извършената проверка и дадени препоръки от Министерството на земеделието, храните и горите, за спазване на разпоредбите на чл. 229 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, от Централата е подадено заявление за регистрация в БАБХ.
Министерството на земеделието е компетентен орган относно спазване на изискванията за боравене и преработка на странични животински продукти и производни продукти от тях. В Института по почвознание, агротехнология и защита на растенията „Никола Пушкаров“ през последните пет години не са постъпвали проби, растителност, храни и поливни води от землището в село Труд за химични, агроекологични и екологични анализи.
В Референтната изпитвателна лаборатория по радиоекология и радиоизотопни изследвания няма данни за радиоактивен статус на почвите в района на село Труд. Замърсяването на почвата и въздуха не е от компетенцията на Министерството на земеделието, храните и горите, а на компетентните органи по Закона за опазване на околната среда, Закона за почвите, Закона за управление на отпадъците и така нататък, в случая колегите от МОСВ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Предвид депозираните жалби и сигнали от Инициативния комитет и живеещите в района жители в село Труд относно дейността на Централата, както знаете, на 18 октомври 2017 г. в Народното събрание се състоя среща на ниво министри и заместник-министри от Министерство на земеделието, храните, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите и народни представители. На тази среща се дискутираха проблемите с функционирането на централите в град Нова Загора и в село Труд. Взето е решение за провеждане на съвместна проверка, която да бъде извършена от експерти на трите министерства в следващите дни. Въз основа на констатациите от тази проверка ще се вземе решение за последващи действия и мерки от министерствата, както и предложенията за законодателни инициативи. Доколкото съм информиран, следващата среща ще се проведе в най-близко време в Народното събрание.
Директно към отговора: не са правени проби от наша страна. Проверката е тази, която Ви споменах, но в рамките на дискусията, която ще бъде проведена тук, ако трябва ще направим и подобни проби. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Ячев, заповядайте за реплика.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Благодаря, за информацията господин Министър, защото действително Вашето Министерство някак си остана встрани от този публичен дебат, който се водеше последните няколко месеца около дейността на Централата, обществената реакция, общественото недоволство, от срещите на Инициативния комитет. Както виждам от отговора, същност Вие сте извършили онова, което е във Вашата компетенция като проверки, като анализи и като препоръки, но просто не е станало публично достояние.
Благодаря, че в рамките на днешния парламентарен контрол имате възможност да го изнесете като информация и хората от Труд да го чуят.
Аз също с интерес, а и хората от региона, и местната власт, очакваме резултат от тази комплексна проверка, която, доколкото знам, ще се проведе в рамките на следващите 10 дни. Ще бъда изключително благодарен, ако е възможно в рамките на комисиите, не само Комисията по земеделие, а и в рамките на парламентарната Комисия по околна среда и водите, да се запознаем и с онази част от резултатите, която касае и дейността на Вашето Министерство, защото пак казвам: МОСВ и Министерство на здравеопазването така като че ли са малко по-активни публично. Правя го просто като констатация.
Удовлетворен съм от отговора. Благодаря Ви. И ще очакваме с интерес, следващото развитие на „сагата“ Труд, а както разбирам от колегите, и „сагата“ Нова Загора, защото там проблемът е идентичен. Никой не иска да бъде създаден проблем пред биоцентралите като един модерен начин за производство на енергия, но всички сме за спазване на ограниченията, на екологичните норми, на всички онези правила, които ще направят тези биоцентрали не замърсители на въздуха и агрегати, които тровят живота на хората, а нещо, което е позитивно, и хората да го приемат с желание. Защото още, доколкото имам информация, над 360 са биоцентралите, които работят на територията на общините. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ячев.
Дуплика ще има ли, господин Министър? Няма.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Кристина Сидорова, относно мерки за ограничаване популацията на хищници.
Заповядайте, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми министър Порожанов, в последните години се наблюдава драстично увеличение на хищниците, обитаващи територията на страната ни, и набезите им в страната ни – не само фермерите, а и собствениците на големи стада. Хищниците не се притесняват да влизат в селата и да нападат домашните животни.
Най-често от тях страдат възрастни хора в по-обезлюдените малки планински села. Само преди няколко месеца три ферми в община Габрово пострадаха от набезите на чакали. Често чакалите влизат директно в оборите и отмъкват животни. Глутниците нанасят сериозни щети и на по-големите ферми на територията на страната. Увеличението на популацията на хищници е тревожно и за овцете, защото това автоматично води до намаляване на полезния дивеч.
Най-подходящи условия и предпоставки за отстрел на хищници има по време на активния сезон. Това са месеците октомври, ноември и декември. В останалите зимни месеци организирани хайки за хищници почти не се извършват. Единствената законова възможност остава отстрелът в предварително издадени индивидуални разрешителни.
Поощренията, които сега се дават за убит хищник, в ловните дружинки са почти символични – 10-15 лв. На много места те не се и изплащат. Това не е стимул за ангажираност и ефективност. Дори в някои сдружения, поради финансов недостиг, тези суми не се дават и те почти не отстрелват вреден дивеч.
В тази връзка Ви питам: какви мерки ще предприеме Министерство на земеделието, храните и горите за ограничаване на популацията на вреден дивеч?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Сидорова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, мерки не за увеличаване, а за ограничаване? Нали така?
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България, от място): Да, за ограничаване.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Да, добре.
Съгласно изискванията на чл. 44, ал. 4 от Закона за лова и опазване на дивеча на хищници е разрешено да се ловува индивидуално, групово и по време на лов на други видове дивеч. Или това означава, че са разрешени всички регламентирани начини и методи на ловуване с цел да се регулират запасите от хищници до допустимия минимум, като на вълк, чакал, лисица, скитащи кучета и котки, може да се ловува индивидуално през цялата година и във всички дни от седмицата.
Разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона, позволява на всяка ловна дружинка на всеки 500 хектара да се определят по трима ловци, които да ловуват целогодишно на хищници с разрешителни за лов, валидни за един календарен месец. Ловните сдружения съобразно числения състав ежегодно изпълняват план за отстрел на хищници, който се утвърждава от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите при условия и по ред, определен в Правилника за прилагане на Закона.
Законът и сега позволява при свръх популация на хищници министърът на земеделието и храните със заповед да може да определя начини на ловуване, включително и сформиране на хайки.
Това към момента не се е прилагало поради факта, че ловците не изпълняват предвидения план за ползване на хищници.
От направената справка в интернет в базираната информационна система на Изпълнителна агенция по горите, за 2016 г. е видно, че предвиденото ползване на хищници не се изпълнява от ловците.
Само няколко данни. Процентът на изпълнение на плана за вълците е около 25%, за чакалите е 71%, като са отстреляни близо 30 хиляди чакала от план – 41, за лисиците от 34 са отстреляни близо 19 и половина или 55%.
Ловците не би следвало да се оправдават с липсата на финансови стимули за отстреляни хищници, тъй като ловът е спорт и такива стимули няма за другите видове дивеч, имайки предвид, че дивата свиня в някои райони нанася повече щети на дивеча и на селскостопанските производители от хищниците.
Липсата на законово изискване за провеждане на хайки на хищници също не е пречка за регулиране на числеността им, тъй като разрешеният групов лов на хищници е с продължителност от 1 октомври до втората неделя на месец януари.
Освен това, с писмо от 27 септември тази година на Изпълнителната агенция по горите са дадени указания на държаните предприятия и юридически лица, които стопанисват дивеча в дивечовъдните участъци, на Съюза на ловците и риболовците в Република България, на Българския ловно-рибарски съюз и не членуващите към тях ловни сдружения да предприемат действия с цел увеличаване на отстрела на хищници. Същото се прилага и с цел упражняване на ефективен мониторинг на болестта „бяс“ по хищниците.
В заключение трябва да отбележим, че съгласно разпоредбите на Закона за лова и опазването на дивеча, опазването и охраната на дивеча в ловно-стопанските райони се осъществява от лицата, стопанисващи дивеча, които са длъжни да регулират числеността на хищниците, подивелите и скитащите кучета.
Имало е, разбира се, доста сериозни стимули. Включително, знаете, до 5 кубика дърва на отстрелян вълк и така нататък. Тези стимули са калкулирани в милиони левове, защото няма и „безплатни дърва“, както се казва. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В момента Министерството не разполага с такъв стимулиращ ресурс, за да може да направи кампания за финансиране на подобен обстрел на хищниците. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател!
Благодаря, господин Министър, за изчерпателния и сериозен отговор. Надявам се и ловните дружинки, които са слушали този въпрос и Вашия отговор, да подходят сериозно към проблема, защото наистина в малките населени места и за собствениците на ферми това е сериозен проблем.
Надявам се в бъдеще Министерството на земеделието да има финансов ресурс за стимулиране отстрелването на вреден дивеч и това да е един от казусите, който ще бъде решен в бъдеще. Хората, които гледат животни, няма да мислят за набезите на чакали. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Сидорова.
Господин Министър, за дуплика? Няма да ползвате.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Георги Търновалийски, относно упражняване на контрол върху дейността на животновъдните обекти в населените места.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! На приема в община Брезово бях сезиран за съществуващ проблем с упражняването на контрол от страна на компетентните органи над животновъдни обекти, намиращи се в населените места.
В конкретния случай става въпрос за над 47 животни, отглеждани в град Брезово в животновъден обект с № 4160-00-60, регистриран въз основа на заявление за промяна на собствеността на животновъден обект с договор за прехвърлянето му.
Такова многобройно стопанство трови ежедневно въздуха с изключително тежки и неприятни миризми, създава опасност от разпространение на зарази.
Същевременно така регистрирано, не подлежи на контрол от местната власт, а от Българската агенция за безопасност на храните – Пловдив. Въпреки подаваните многобройни жалби, няма ответна реакция. Писмата се позовават на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, според който при преместване на регистриран обект той не се нуждае от съгласуване с кмета на населеното място. Това разминаване в изискванията между съществуващата законова уредба относно регистрацията на животновъдни обекти в населени места и наредбата, приета от Общински съвет – Брезово, където се налагат по-големи ограничения, води до отпадане на актовете за нарушение, наложени от местната власт.
Последствие от това е и липсата на контрол върху регистрираните и впоследствие преместени животновъдни обекти.
Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: извършени ли са проверки от Българската агенция за безопасност на храните в този животновъден обект? Какви са констатациите, наложените мерки от тях? Как ще бъде решен въпросът с контрол за спазване на изискванията на Закона върху регистрираните, а впоследствие преместени животновъдни обекти? Предвиждате ли промяна в наредбите, които да обезпечат този контрол? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Търновалийски.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Търновалийски, Вашият въпрос касае конкретен животновъден обект в град Брезово. Собственикът на този обект на 18 май 2016 г. е подал заявление до Областната дирекция по безопасност на храните в град Пловдив с искане за промяна на собствеността на обекта.
На компетентния орган са предоставени декларация и договор за прехвърляне на животновъдния обект заедно с животните в него.
Данните на новия собственик своевременно са отразени в интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните.
Местоположението на животновъдния обект не е променяно. Касае се единствено за смяна на собствеността. Важно е да се отбележи, че животновъдният обект се вписва в информационната системата „ВетИС“ с GPS координати и индивидуален номер. При промяна на местоположението му старият номер се прекратява и се издава нов, с нови GPS координати. Обектът не е регистриран съгласно изискванията на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Това означава, че същият към настоящия момент не отговаря на критериите, заложени в Наредба № 14 за ветеринарномедицинските изисквания в животновъдните обекти.
На основание изискванията на чл. 51 от Закона, всички животни подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация в Агенцията, тъй като те са с особена важност за опазване на здравето на животните и хората.
За привеждането на животновъдния обект в съответствие с изискванията, заложени в законодателството, областната дирекция по безопасност на храните е предприела необходимите мерки и действия. През този месец на новия собственик е издадено предписание, което е със срок за изпълнение един месец.
Господин Търновалийски, не изключвам предписанието и проверката да са свързани и с Вашия сигнал.
Във връзка с отглеждането на животни в населените места през месец май 2011 г. беше отменена Наредба № 7 на Министерството на здравеопазването, касаеща хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. В нея бяха определени местоположението на животновъдните обекти и обемът на животновъдната дейност в парцели в жилищните райони на населените места, както и правомощия, които са имали органите на местната власт. След отпадането на Наредбата, въпросът, касаещ отглеждане на селскостопански животни в рамките на населеното място, е изцяло делегиран в правомощията на местната административна власт. Същата, в съответствие с разпоредбите на Закона за местното самоуправление и местната администрация се разпорежда чрез наредба, в която са посочени ограничения за брой животни, места за извеждането им и така нататък.
Към настоящия момент заявлението за регистрация на животновъден обект, съгласно образец утвърден със заповед от 20 март 2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията по храните, се изисква копие от становище на общината за допустимия вид и брой животни за отглеждане, в което компетентният орган следва да се съобрази с регистрацията на обектите и да се вземат под внимание разпоредбите на местната администрация.
Доколкото допълнително ме информираха, тук има, може би, малко и битов елемент в целия този обект, тъй като той, както и предходният въпрос е свързан с напрежение между жителите в населеното място, защото има миризми около него, некомфорт за съседите, така че нека да видим дали ще бъдат изпълнени предписанията и действията, които ще предприеме Агенцията по храните. Ще следя този процес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Търновалийски, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора, но явно има някакво разминаване между това, което казва местната власт, и актовете за нарушение, които са отменени от съда, по отношение на техните компетенции. Вие казвате, че има предписания, които евентуално са и по мой сигнал. Да, преди да задам въпроса към Вас, аз разговарях с директора на Агенцията по храните в Пловдив. Той каза, че ще се предприемат мерки, но нищо не е направено. Обектът си стои. Не е битов елемент, защото става въпрос за над 40 животни, които са в населеното място.
Проблемът е голям и това е записано и в отговора на Областната дирекция по безопасност на храните още преди една година, като е казано, че от всички животни, които са намерени при извършена проверка тогава – при първата жалба, едва само четири броя говеда и три кози са били с ушни марки. В резултат на това е съставен акт за нарушение и най-вероятно тогава са направени предписания. Какво се е случило обаче? Оттам нататък няма промяна, напротив, този обект съществува, животните се увеличават и не е битов проблемът. Явно това е проблем, който съществува в много населени места и може би това трябва да бъде регламентирано и променено в законодателството. Може би в Закона за ветеринарномедицинската дейност, който доколкото разбирам ще има промени. Трябва тези проблеми да бъдат регламентирани, защото хората са готови и на други действия, включително и уведомяване на европейските институции за това, което се случва в населените места в България, за това, че българските институции не предприемат нищо за решаване на проблемите. Това предавам, което ми е казано на приемна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Търновалийски.
Дуплика ще има ли? Не.
Продължаваме към следващия въпрос. Той е под номер четири на народния представител Стефан Бурджев – относно изпълнение на Програма за развитие на селските райони по проекти за неземеделски дейности в област Плевен.
Заповядайте, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Уважаеми господин министър Порожанов, уважаеми колеги! Въпросът ми е относно изпълнението на Програмата за развитие на селските райони по проекти за неземеделски дейности в област Плевен.
Уважаеми господин Министър, в програмния период 2007 – 2013 г. в област Плевен бяха реализирани проекти по мерки 311 и 312 – така наречените „къщи за гости“ в по-голямата си част.
Моля за Вашия отговор на следното: какъв е броят на реализираните проекти в региона? Изпълнени ли са критериите и бизнес плановете и какви са икономическите ефекти от инвестициите? Има ли наложени санкции за неизпълнение на условията по дадени проекти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бурджев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бурджев! На територията на област Плевен по мерки 311 и 312 от Програмата за развитие на селските райони от 2007 г. до 2013 г. са реализирани общо 31 проекта. От тях 10 са с изплатена субсидия от 3 млн. 028 хил. лв. за къщи за гости по двете мерки – 311.4 и 312.6. Другите са за други неземеделски дейности – 21 проекта са с изплатена субсидия – 5,8 млн. лв.
От проектите за къщи за гости – към момента в мониторинг от тях са само два проекта. Знаете, мониторингът продължава до пет години от реализацията на инвестицията и изплащането на инвестицията. В момента в мониторинг са два проекта, като единият от тях е попаднал в извадката за проверки на място за плащане.
От проверката, която е направена по този проект, е констатирано, че единствено не се изпълнява – къщата функционира, но се не изпълнява бизнес планът, който е на около 31% от заложения бизнес план. Изискването, за да няма финансови корекции по методиката, е да се изпълнява поне 50% от заложения бизнес план за периода на мониторинга, в който се контролира процесът. В момента е в ход тази проверка, изпратено е писмо до самия бенефициент, за да се получи отговор. При констатация ще бъде наложена финансова корекция, която в конкретния случай е около 5% от сумата на субсидията.
Не мога да Ви отговоря в момента за анализ точно на проектите за Плевенска област, какъв е ефектът от тях, за което се извинявам. Сега го разбрах като въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, господин Бурджев, за реплика.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Караянчева, уважаеми министър Порожанов, уважаеми колеги! Аз Ви благодаря, министър Порожанов, Вие сте коректен човек, който отговорно поема ангажименти, когато се постави даден въпрос, поне досега така е било. Очевадно има пропуски в анализа и цялостното избистряне на ситуацията по случващото се и тенденциите.
Въпросът ми беше продиктуван и зададен от това, защото по официални и неофициални данни и в обществото битува все повече мнението, че специално тези къщи за гости в една немалка част, повтарям – немалка част, различни са данните – официални и неофициални, създава се едно усещане у хората за несправедливост и за това, че буквално определени хора с някакво влияние или по някакъв втори начин са си направили грубо казано „домове“, в които да живеят уютно и комфортно за сметка на това, че са лишени кандидатстващи или желаещи да кандидатстват, които биха реализирали потенциал с някаква икономическа ефективност за дадения регион. Тези теми са особено чувствителни. Вие знаете, земеделските райони и малките общини – това е важно нещо.
Затова апелирам към Вас, много аналитично и много обстойно да се вземе базата данни, не само за Плевенския регион, говоря въобще и за страната, защото това е чувствителен въпрос, който тепърва ще се повдига, дразни и създава обществени нагласи за некоректност, така че апелирам към по-отговорно отношение, по-голяма база данни и където има нарушение да има възмездие, да има справедливост, да има наказания – такива каквито полагат инструментите на Вашето ресорно Министерство. Благодаря, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бурджев.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Абсолютно съм съгласен с Вас. Проблем има с използването по предназначение на една част от тези къщи. Проблемът е публичен. Неслучайно през 2016 г., някъде по средата беше, разплащателна агенция публикува пълния списък. Над 700 къщи са финансирани по тези две мерки и още около 300, закръглям ги, тъй като нямам числата при мен, през местните инициативни групи. Там, разбира се, мисля, че беше с малко по-малка субсидия. Затова списъкът на всички, които са в мониторинг, беше публикуван, а тогава бяха много, много повече в мониторинг – вече е минала година и половина оттогава, за да може да се подават и сигнали там, където граждани пожелаят да пребивават в тези къщи за гости и им бъде отказано по причини, затова че не се използва по предназначение къщата.
Затова отварям вратата малко и по-напред. С тази Програма за развитие на селските райони, поне моето виждане и на екипа на Министерството е, че къщи за гости с такова финансиране не трябва да се допуска. Когато бъде подготвена наредбата, очакваме през пролетта да се подготви и да се пусне прием по 6.4 – това е мярката, която е за неземеделските дейности, финансирането на къщите за гости ще бъде изключително ограничено. Анализираме около 50 хил. евро, за да се избегнат спекулации и който желае да си направи къща, основната тежест да дойде върху собствено финансиране.
Неслучайно и по наша информация, разбира се, тя не може да бъде потвърдена официално, стотици, да не кажа хиляди, са желаещите отново да кандидатстват. Точно поради тази причина това няма да бъде приоритет на неземеделските дейности. Приоритет на неземеделските дейности по новата програма трябва да бъде създаването на различни видове услуги като малки предприятия, ресторанти, сладкарници, пекарни и каквото и да е, които създават и работна ръка. Да се избегне спекулацията, защото много трудно се контролира един процес, когато е много масов. Винаги в рамките на нормативната уредба могат да се прокраднат недобронамерени идеи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Иван Валентинов Иванов относно мерки за подпомагане на земеделски производители в сектор „Лозарство“.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Настоящият въпрос е продиктуван от редица срещи по време на мои приемни с граждани, които имат свои занимания, свой бизнес в сектор „Лозарство“. Предимно това са хора, които влизат в категорията „малки и средни земеделски производители“. Именно на база на тези срещи и въпроси, които ми бяха зададени, аз задавам и този парламентарен въпрос към Вас.
Хората се притесняват и се интересуват дали държавата, дали ръководеното от Вас ведомство ще предприеме някакви мерки в посока да бъде по-заинтересовано към малките земеделски производители, каква е визията на Министерството на земеделието за този сектор и какви действия ще се предприемат?
Това, което споделиха хората с мен, а и Вие го знаете, че лозарството съществува по нашите земи от най-дълбока древност и в момента те чувстват, че не е приоритетен отрасъл в българското земеделие. Питат защо не се стимулира от държавата производството на десертни сортове, при положение че до 1989 г. държавата е била на четвърто място по износ на такива, през 1995 г. е изнесла над 500 тона, а след това почти нищо? Също така и ред такива други въпроси, но желаем да чуем от Вас дали Министерството на земеделието ще предприеме някакви мерки в тази посока, за да подобри усещането на тези малки и средни производители, че държавата стои зад тях и те могат спокойно да гледат своята продукция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, има един много, много дълъг отговор, но аз по-скоро ще Ви поговоря по темата. Не смятам, че лозарството не е приоритетен отрасъл, а точно обратното, може би е един от най-приоритетните. Въпросът е, че тези с по-малки възможности, от гледна точка да си подготвят проекта, да направят кандидатстването си нормално, срещат затруднения.
Първо, имаме Национална лозаро-винарска програма, която е много добре финансирана. Тя е финансирана от Гаранционния фонд чрез така наречените „пазарни мерки“, като 50% от субсидиите по тези проекти са европейски, другите 30% са финансирани от националния бюджет и 20% трябва да бъде собственото участие на всеки кандидат. В рамките на тази Програма основната дейност е преструктуриране и конверсия на лозя. Това е промяна на сортовата структура.
Първият програмен период, който мина – 2009 – 2014 г., тези програми са петгодишни, финансирани са близо 62 млн. евро и са обновени 10 330 хектара, това са над 110 хиляди декара. Отделно тогава се прилагаше и една мярка „Застраховане“, която също беше позитивно използвана.
През настоящата Програма – 2014 – 2018 г., отново имаме изплатени около 80 млн. евро за 12 хиляди хектара. Всеки е свободен да кандидатства, приемите са ежегодни. Разбира се, тук нямаме специална привилегия за по-голям или за по-малък, в случая, както Вие казахте, за по-малките.
Близо 52 милиона годишно е бюджетът или 26 млн. евро. Хубаво е, че тази Програма ще продължи и след 2019 г. още в петгодишен период с аналогично финансиране, което ще бъде от Европейския съюз. Може би компонентите на националното подпомагане ще бъде същото.
Освен това всеки един земеделец има възможност да кандидатства по схемите на площ. В случая говоря за винените и за десертните. Единното плащане на площ, зелените и директните плащания, преразпределителното плащане – знаете, за преразпределителното, всеки малък може да кандидатства – е 47 лв. на декар всяка година, калкулирани и трите заедно.
В допълнение, в схемата за обвързано подпомагане, където се подпомага само десертното грозде, плащането е, в момента не мога да намеря точно ставката, но имаме допълнително в обвързаното подпомагане за десертното грозде.
Единствено виненото грозде, за сметка на десертното, не е в приоритетните култури за подпомагане по 4.1 и по 4.2 за инвестициите. Там са другите плодове и зеленчуци. Мотивът е, че в рамките на Програмата за преструктуриране те могат да бъдат финансирани, защото това де факто им дава възможност инвестицията да бъде подпомогната на 80%, което е една изключително добра възможност. Доскоро имаше и мярка, в момента не мога да Ви кажа дали продължава, но имаше мярка за компенсиране на доходите за първите три години, когато самият масив влезе в плододаване.
Не изключвам и това, че по „Млад фермер“ и по другите за малките фермери, отново всеки може да кандидатства за защита на икономическите единици, също и с този тип земеделски продукт, в случая, лозята. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Иванов за реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Да, разбираме, че се предприемат мерки в тази посока, но все пак искам от името на тези малки и средни производители да отправя няколко апела към Вас – да се помисли в тази посока, особено за десертните сортове и изобщо за лозарството, дали не е възможно да се промени начинът, по който в системата за директни плащания се регулират двата вида дейност, защото в момента е приравнено към растениевъдството? Знаете, че разходите за единица площ са най-големи при лозарството.
Дали предвиждате промени в законодателството, с които да се даде известен приоритет и да бъдат по-конкурентоспособни тези хора на пазара, защото не е скрито от общността, а и те самите го знаят, че предимство се дава именно на големите производители в сектора. Неслучайно тези хора се обръщат към мен.
Ако сега тук от Вас чуят, че Вие поемате ангажимент като министър в рамките на този мандат да стимулирате допълнително тези хора, защото, ако те не срещаха определени трудности при кандидатстването и след това при изплащането на субсидиите, а само за тази година имаше оплакване, че са закъснели в един момент, тъй като за тях всеки един лев е от голямо значение и не са като големите производители и нямат възможност да кандидатстват пред банки и така нататък, така че всяко едно подпомагане по линията на директните плащания за тях е от изключителна важност. Ако действително Вие поемете ангажимент, това ще бъде добре посрещнато от тези хора. Вярвайте ми, те никак не са малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Не бих искал в момента да конкретизирам ангажимент. Говорейки за десертните лозя, които – да, вече те не са приоритет, в смисъл не са масови, както преди, тук основният проблем е в реализацията и цената, която може да бъде достигната.
Наистина малките производители не могат да си направят самостоятелна хладилна база, да съхранят по някакъв начин продукцията и техният достъп до пазара е по-труден. Това е една тема, по която би трябвало да помислим. Инструментариумът в момента за подпомагане е един. Те са най-различни, аз ги описах, може би съм изпуснал един или два, но той е един и ние не можем да измислим някакъв нов, различен. Затова в конкретния случай се кандидатства и ние ще отворим скоро Програмата 4.2.
Не мога да не Ви благодаря днес за неприетия Закон, който беше за разплащателна агенция, с която ни затруднявате работата с ИСУН. Не бих искал да коментирам визиите на един или друг от Вашите колеги, но мисля, че беше една доста сериозна стъпка назад, която се направи.
Затова в конкретния случай по-скоро бих искал да поема ангажимент да помислим от гледна точка на реализацията, защото за винените лозя е малко по-ясно – дори и всеки малък производител има къде да си сложи гроздето и да направи един хубав продукт от него, но да видим за реализацията на останалите десертни лозя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към последния въпрос към министър Порожанов. Той е от Николай Цонков относно съмнения за незаконосъобразни и безстопанствени дейности от страна на директора на Югоизточно държавно предприятие, град Сливен.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Караянчева.
Господин Министър, дами и господа народни представители! Моят въпрос е продиктуван от сигнали, които постъпиха до мен. На 1 октомври в местността „Топчиите“ се провежда организиран международен лов, при което двадесет и двама служители на Югоизточното държавно предприятие се изсипват там с колите на дружеството и започват да правят проверки.
Междувременно последват още две проверки. Резултатите от тези проверки са нулеви, няма открити нарушения, но възникват въпросите: на какво основание, защо се правят точно там проверките? Това са разходи за дружеството.
Имайте предвид, че все пак тази територия на дружеството е голяма, мисля, че е по-важно да се следи за незаконна сеч, за бракониери и така нататък. Също така има и основателни причини да мислим, че има големи злоупотреби в това държавно предприятие, макар Вие да казвате, че има добри финансово-икономически показатели.
Бих искал да Ви питам: Вие правили ли сте проверки, знаете ли какво става в това дружество и знаете ли за злоупотреби и нарушения, беззаконие от страна на директора на Югоизточното държавно предприятие? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Цонков, представихте информацията доста непълно, аз затова ще се опитам да я допълня. Но като цяло за проверките.
Първо, в момента дирекция „Вътрешен одит“ на Министерство на земеделието и храните извършва планов одитен ангажимент с цел даване на увереност на финансовата отчетност и спазване на принципите за добро управление на съответното предприятие – Югоизточното държавно предприятие – Сливен, за периода от създаването му до 2016 г., не е приключила 2017 г.
Същевременно Централно управление на държавното предприятие от своя страна също възлага и извършва одити за съответствие на финансовото управление в неговите териториални поделения, като до момента са проведени 31 одита, като в случаите, когато са констатирани причинени вреди на предприятието и нарушения на Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и техните подзаконови актове са издадени заповеди за заплащане на неустойки от директорите на териториалните поделения.
През 2014 г. е извършена проверка на предприятието от Агенция „Държавна финансова инспекция“ относно проведените процедури и сключване на договори за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги в съответствие със Закона за обществените поръчки и при финансовата инспекция не са констатирани злоупотребиq свързани с управлението на предприятието.
В конкретния случай Вие визирахте в самото питане въпроса за концесионни договори. Важно е да направим уточнение, че предоставянето, стопанисването и ползването на дивеч в дивечовъдните участъци от държавните горски стопанства не са обект на концесия по смисъла на Закона за концесиите и Вие го знаете това нещо. Тези договори се сключват след провеждане на конкурс по реда и условията на Закона за опазване на лова и опазване на дивеча и Правилника за неговото прилагане. Понастоящем Югоизточното държавно предприятие има сключени 74 договора за предоставяне на стопанисването и ползването дивеча в дивечовъдните участъци. Предприятието осъществява ежегоден контрол по всички сключени договори посредством проверки на изпълнението на задълженията от страна на ползвателите.
В изпълнение на Закона за лова и така нататък, след изтичане на половината от срока на договорите за стопанисване и ползване на дивеча и дивечовъдните участъци Изпълнителната агенция по горите съвместно с Държавното предприятие извършва проверка на изпълнението им. В периода от края на месец юли до началото на месец октомври са извършени проверки на 29 договора. До настоящия момент са констатирани несъществени нарушения от страна на ползвателите на дивечовъдни участъци, за които са изготвени конкретни предписания за отстраняването им.
Съществени нарушения са установени от страна на фирмата, която е сключила договор за предоставяне стопанисването в полза на дивеча в дивечовъден участък „Топчиите“ в района на дейност на Държавно горско стопанство „Тунджа“. Този договор е прекратен с едностранно едномесечно писмено предизвестие от страна на директора на предприятието поради виновно неизпълнение от страна на фирмата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
При извършена друга проверка на 4 и 5 октомври 2017 г. със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по горите относно изпълнението на договора за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъден участък „Садово“ в района на дейност на предприятието ДГС – Карнобат, също е констатирано наличие на виновно неизпълнение на задълженията от страна на ползвателя. Тук все още не са финализирани конкретните действия.
Бих искал да Ви кажа, че проверки на дейността на предприятието се извършват, включително, както виждате, от АДФИ. От гледна точка на ползването и стопанисването на участъците, които са предоставени след търг и конкурс, знаете, че всеки поема своите задължения и ангажименти при стопанисването, както и да има нормална финансова отчетност за направени разходи и други.
Не влизам в конкретните констатации, които са направени за тези два участъка, защото не смятам, че това е най-важното в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема господин Порожанов.
За реплика – господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, дами и господа народни представители! Не съм удовлетворен от отговора и съм учуден от резултатите от проверките, които Вие съобщихте, защото аз имам друга информация и искам да Ви попитам как ще коментирате следните факти: относно сграда в Горско стопанство – Садово. Прави се ремонт на стойност над 100 хил. лв. Прави се горски дом с идеята да се реализира ловен туризъм, но няма площи. Впоследствие се мести администрацията в Община Сунгурларе, където отново се прави ремонт за 100 хил. лв. на друга сграда. Малко по-късно стопанствата на Сунгурларе и Карнобат се обединяват и офисът се мести в Карнобат.
Как ще коментирате закупуване на яхта от Държавно ловно стопанство „Ропотамо“? Кое е наложило ремонта на хижа „Ропотамо“ за над 2 млн. лв.? Знаете ли за строителство на СПА център на хижа „Ормана“?
В предприятието работят повече от 30 юристи. Същевременно от отчетите за 2015 г. и 2016 г. е видно, че за 2015 г. са похарчени 100 хил. лв. за юридически и консултантски услуги, за 2016 г. – 308 хиляди. Очевидно дружеството има юридически капацитет.
В Отчета на дружеството за 2015 г. и за 2016 г. са заложени по 350 хил. лв. представителни разходи, тоест 700 хиляди за двете години. За какво са тези разходи, бих искал да Ви попитам?
Само на Агенцията по горите за цялата година горивото им струва 350 хиляди и за справка бих искал да Ви кажа, че на другите предприятия тези представителни разходи са 30-40 хиляди. Къде отиват тези пари? За какво се харчат? Очевидно има големи злоупотреби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето изтече, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря. Господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Не е очевидно, че има нарушения и злоупотреби. Вие успяхте да ме застреляте с най различни числа, искайки и да ме попитате. Като искате да ме попитате, може да ми ги зададете. Аз не мога да Ви коментирам в момента абсолютно всички инвестиции в една или друга посока, които са правени в годините на едно от държавните предприятия. Разбира се, всяко едно от държавните предприятия има своя дейност, има ловни стопанства, които имат своите функции, които изпълняват и Вие ги знаете много добре.
За конкретните случаи, когато говорехте за 1 октомври в хипотеза на прекратен договор, едностранно, разбира се, може би има обжалване, не съм в течение, нормално е да има, ако страната не е съгласна, Вие намирате ли за нормално като в екшън, в уестърн, да застанат от едната страна с пушките организираните ловци и службите, които са на държавните служители, да им казват, че нерегламентирано сте там на място и там да се стига до… Така ще се въздържа – с многоточие напред.
Така че много чувства има във Вашия отговор, затова моят отговор към Вас е дотук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Да благодарим на министър Румен Порожанов, министър на земеделието, храните и горите, за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпроси към министър Нено Димов, министър на околната среда и водите.
Първият въпрос ще бъде от народния представител Йордан Младенов относно заличаването на Резерват „Купена“ от списъка на Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО. Заповядайте, господин Младенов.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! На териториите на общините Пещера и Брацигово се намира Природен резерват „Купена“. Същият е под егидата на ЮНЕСКО от далечната 1977 г. През тази година резерватът беше заличен от списъка на Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО. Заличаването на парка от световната мрежа предизвика широка обществена дискусия в Община Пещера. Местната общност настоява за повече прозрачност по случилото се. В подкрепа на развитието на Парка и връщането му в Програмата се подписаха над 2000 жители.
В тази връзка бих искал да Ви запитам: по какви причини Резерватът е заличен от списъка на международната организация? Обособяването на биосферния парк от съвременен тип ограничава ли възможностите за инвестиции? И какви са пропуснатите ползи от премахнатия статут на ЮНЕСКО за общините, на чиято територия се намира този резерват? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Младенов.
За отговор – министърът на околната среда и водите господин Нено Димов.
Заповядайте, господин Министър – три минути за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Младенов! От 2012 г. Секретариатът на Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО неколкократно е приканвал България и всички държави с така наречените „стари биосферни резервати“ да съвместят своите обекти с изискванията на Севилската стратегия или съответно да направят постъпки за изключването им от световната мрежа на биосферните резервати.
Съгласно съвременните изисквания на Програмата „Човекът и биосферата“ обявяването на биосферни резервати може да стане единствено при наличие на пълна подкрепа от страна на местните институции и общности, като същите трябва да участват и в тяхното управление.
С оглед на горното още през 2014 г. Министерството на околната среда и водите координирано с Националния комитет по Програмата, изпрати официални писма и допълнителна информация до 27 общини и 33 кметства, в чиито землища попадат биосферни резервати от така наречения „стар тип“, с което ги приканват да изразят намерения за съвместяване на биосферни резервати в тяхната територия в обхвата на посочения от ЮНЕСКО срок – 30 септември 2016 г.
Конкретно по отношение на Биосферен резерват „Купена“ в периода 2014 – 2016 г. МОСВ неколкократно е изпращало писма до общините Пещера и Батак, на чиято територия попада обектът, с цел предоставяне на становище относно възможността за включване на цялата или на част от територията им в потенциален биосферен парка „Купена“ с оглед на това, че крайният срок наближава и че съществува опасност обектът да бъде заличен служебно от световната мрежа.
През август и септември 2016 г. общините Пещера и Брацигово уведомяват Министерството, че намират за нецелесъобразно включването на техни територии към преходна зона за потенциален биосферен парк в района на резерват „Купена“. Като основен аргумент общините посочват, че са в ход процедури по одобряване на общи устройствени планове и че обявяването на биосферен резерват, в чиято преходна зона се включват населените места, би могло да създаде ограничения за осъществяване бъдещи инвестиционни намерения на тяхната територия.
Становищата на двете общини са повод България да поиска заличаването на Биосферен резерват „Купена“ от световната мрежа на биосферните резервати с решение на заседание на Националния комитет по Програмата през септември 2016 г., съответно на 29-ата си сесия, провела се през юни 2017 г. Международният координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО изключи Биосферният резерват „Купена“ от световната мрежа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика, господин Младенов, заповядайте.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Благодаря за информацията, но никъде в тази информация не чух отговор на моите въпроси. И пак ще ги повторя още един път: възможни ли са инвестиции в тези райони, където попада обхватът на Биосферният резерват, и какво губят общините от излизането си от този резерват? Тъй като, пак казвам, въпросът е от много високо обществено значение, особено за Община Пещера, има инициативен комитет, който е готов да внесе с подписка искането този резерват отново да попадне в обхвата на ЮНЕСКО и не мога да разбера дали това е възможно да се случи оттук нататък? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Младенов.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Ако разрешите отзад напред, господин Младенов. Това не е затворен процес. Ако общините решат и променят своето мнение и подадат молба по съответната процедура в Министерство на околната среда и водите, ние ще процедираме. Това е изцяло процес, който не завършва веднъж завинаги.
А конкретно, възможни ли са инвестиции? Зависи от инвестициите. Всъщност ние сме изпращали многократно информация на всички тези кметства и общини, за които казах, какво може да се прави, какви са ползите, какви са ограниченията, тъй като винаги знаете, че има и ползи, и ограничения. Тази информация е била налична през всичките тези две години и многократно е изпращана, и очевидно в конкретния случай съответните кметове или общински съвети са преценили, че потенциалните инвестиционни намерения им носят по-голям плюс отколкото да остане биосферен резерват.
Пак казвам, какви инвестиции могат да се правят, зависи много. Едни инвестиции са допустими, други не, няма общо правило. Но, така или иначе, това не е затворен процес, на практика Министерството на околната среда и водите трябва да бъде сезирано от кметовете с решение, че искат възстановяване и че ще участват в управлението на този резерват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народните представители Станислав Иванов Владимиров, Любомир Бонев и Георги Стоилов относно предприети мерки по функционирането и експлоатацията на Регионална система за управление на отпадъците в регион Перник, изградена с финансиране от Оперативна програма „Околна среда“ 207 – 2013 г. чрез Европейския фонд за регионално развитие, Договор за безвъзмездна финансова помощ, DIR592115С001 от 30 ноември 2011 г.
Заповядайте, господин Бонев, да развиете въпроса.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Регионално депо за неопасни отпадъци „Тева“ е въведено в експлоатация на 29 декември 2015 г. Издадено е Разрешение за ползване № СТ-05-2612 от 29 декември 2015 г. на ДНСК – София.
През м. януари 2016 г. е избран оператор на депото – ДЗЗД „Регионално депо Перник-2015“. На 8ноември и 9 ноември 2016 г. е извършена комплексна проверка за „Регионално депо за неопасни отпадъци „Тева“ за общините Перник, Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир и Трън от екип експерти на РИОСВ – Перник, и представител на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“.
При проверката са установени редица недостатъци. Не е изготвена годишна програма за обучение на персонала. Отпадъците, приемани на обекта и предназначени за депониране, не се събират в съответствие с изискванията на оператора. Операторът не изисква документация от основно охарактеризиране на отпадъците от генераторите им. Компостиращата инсталация не работи и постъпилите на обекта зелени отпадъци се съхраняват над пътя в близост до оградата на депото на общински терен. Отпадъци от компостиращата инсталация не се образуват – тя не работи от началото на пускането в експлоатация на обекта.
При извършената проверка са дадени 21 броя предписания и поставени срокове за тяхното отстраняване. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 04/2017 г. на община Перник, която не е изпълнила задължението си да поддържа необходимото качество на заустваните в Мошинско дере пречистени отпадъчни води.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към въпроса, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Уважаеми господин Министър, в тази връзка нашият въпрос към Вас е: Какви мерки са предприети от Ваша страна за функционирането и експлоатацията на Регионална система за управление на отпадъците в регион Перник и предвижда ли се обявяване на Проекта за нефункционален в частта, отнасяща се до инсталацията за компостиране на зелени отпадъци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бонев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа Владимиров, Бонев, Стоилов! Регионалната система за управление на отпадъците в Перник се състои основно от следните съоръжения – съоръжение за депониране на отпадъците, клетка 1, със съответната допълваща инфраструктура, пречиствателно съоръжение за инфилтрирани води, инсталация за високо температурно обезвреждане на биогаз, електрическо захранване, ВиК-експлоатационен път и други, завод за сепариране на битови отпадъци и инсталация за компостиране на зелени отпадъци.
Въвеждането, както сам споменахте, става през 2015 г. В процеса на работата инсталацията за компостиране на зелени отпадъци през средногодишния срок за съобщаване на дефекти, съгласно условията на договора за СМР – ФИДИК-Жълта книга, е установен дефект в технологията на подаване на материалите към компостиращия тунел, който изпълнителят не успява да отстрани в указания срок.
По тази причина възложителят го удължава с още една година – до 29 декември 2017 г. При извършена проверка на място за устойчивост на инвестиционния проект през месец март 2017 г. от управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ е констатирано забавяне при отстраняването на проблемите с експлоатацията на компостиращата инсталация, като са дадени препоръки за незабавното му решаване.
С писмо на община Перник от 3 август 2017 г. е изпратен констативен протокол от 30.06.2017 г., подписан от представители на възложителя, Строителния надзор, изпълнителя и оператора на регионалната система, с които се установява, че компостиращата инсталация е пусната в реална експлоатация. При проведена последваща проверка на място, през месец септември 2017 г., от управляващия орган на Оперативната програма „Околна среда“ за последващо изпълнение на проектите от предходната проверка на място проверяващият екип констатира, че инсталацията функционира нормално и е с подобрена технология. Предвид гореизложеното, считам, че към момента на проверката на място, проведена през месец септември 2017 г., компостиращата инсталация работи нормално, като не би следвало да е предпоставка за обявяването на проект за изграждане на регионалната система за управление на отпадъците в Перник за нефункционална в частта, отнасяща се до инсталацията за компостиране на зелени отпадъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Частично сме удовлетворени от Вашия отговор, господин Министър. Казах „частично“, защото близо две години след редица проверки – на Вашата предшественичка и на премиера Борисов, които констатираха, че това е един от отлично изпълнените проекти, че този проект едва ли не трябва да се дава за пример и премиерът Борисов благодари тогава на всички, участвали в изграждането на проекта за добре свършената работа, близо две години след това, както и Вие сам отбелязахте, има редица нередности в изпълнението на този проект.
Затова с колегите доста често получаваме сигнали от редица институции, от експерти и от граждани, и в изложението на колегата бяха споменати евентуални аварийни ситуации, за изтичане на опасни води в реките, които са около сметището, и за това, че дълго време компостиращата система не е работила. Това са все въпроси, които постоянно ни се задават.
Между другото в репликата си, затова я взех, искам да Ви кажа, че и сега получаваме сигнали и от граждани, и от работещи, че самата инсталация не работи, така както Вие споменахте във Вашия отговор. Затова Ви предлагам заедно с Вас – ние ще откликнем, да се направи проверка на самото сметище, дали операторът, който трябва да оперира с отпадъците на сметището в Перник, извършва дейността, както трябва, защото сумата, която се дава за управление на сметището, не е малка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Владимиров.
Дуплика – господин Министър!
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Владимиров, последната проверка, която е направена, както споменах, е през септември тази година. Разбира се, винаги е добре да се правят проверки, въпросът е да преценим до каква степен трябва да се правят проверки непрекъснато, защото от един момент нататък те стават неефективни, а както знаете, това отнема и финансов, и човешки ресурс.
Ако има сериозни притеснения, разбира се, аз ще откликна на поканата да го направим. Моят апел е да бъдем внимателни все пак към разходването на ресурса. Нямам предвид само финансовия ресурс, колкото човешкия. В края на краищата на много места трябва да се правят проверки. А Вие знаете, че в район Перник Районната инспекция е с относително малък състав и има много сериозно натоварване в общината и в района. Но при всички положения, след като имате тези сигнали, ще намерим начин да го направим съвместно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос – от народните представители Крум Зарков, Георги Стоилов и Пенчо Милков, относно замърсяване на атмосферния въздух в гр. Русе.
Заповядайте, господин Стоилов.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! На 23 юни 2017 г. Вие, господин Министър, ни показахте, че сте запознат с проблема за въздуха в региона на Русе, уточнихте, цитирам: „Към настоящия момент в Районната инспекция по околна среда в Русе се провежда процедура по преценяване на необходимостта от оценка за въздействието върху околната среда, като получената от оператора информация е изпратена за становище в РЗИ, общината и Инспекция по труда“. Още, казахте: „След приключване на тази процедура ще се премине към промяна на комплексното разрешително на „Мон-тюпе“ за включване на нови условия, гарантиращи прекратяване на неорганизираните емисии и неприятните миризми.
Изминаха почти четири месеца и отново сме свидетели на поредни протести в Русе относно чистотата и замърсяването на въздуха. Русе отново осъмва с неприятни миризми и все по-големи са притесненията затова. За пореден път няма апаратура, която да уточни какви са вредните емисии и доколко те вредят на нас и здравето ни.
Хората в Русенско, които са преживели хлорния терор преди години, са със засилено чувство и не искат тези емоции да се предадат и на децата им.
Повече от 30 години русенци продължават да се борят за чистотата на въздуха. Налаганите от РИОСВ глоби не постигат реален ефект и хората системно се будят през нощта или рано сутрин от остра химическа миризма. Пак повтарям, 30 години русенци се борят за своя чист въздух.
Господин Министър, какви нови действия е предприело до момента повереното Ви ведомство относно качеството на въздуха в Русе? Установиха ли се основните замърсители на въздуха в региона? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стоилов.
Има думата за отговор министърът на околната среда и водите господин Нено Димов.
Заповядайте!
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Зарков, Стоилов и Милков! Ще започна отговора от предишния отговор нататък – каквото се е случило. От месец септември 2017 г. от експертите от РИОС – Русе, са извършени проверки на девет предприятия, разположени в западната промишлена зона на града. При проверките не са констатирани нарушения, свързани с изпускането на неприятни миризми от производствената дейност на дружествата.
На територията на Русе непрекъснато продължават да измерват една стационарна и две мобилни станции, като през последната седмица беше изпратена и четвърта станция, която да замерва качеството на въздуха. Тези замервания не показват превишаване на концентрациите с изключение на фини прахови частици.
Извън това контролният орган Районната инспекция на Русе е извършила проучване на използваните от „Мон-тюпе“ химични вещества и смеси и са определени специфични органични съединения, които биха могли да са причина за неприятната миризма.
В тази връзка и с цел установяването на наличие или отсъствие на тези специфични миризми в атмосферния въздух в гр. Русе на 3 и 4 октомври Регионалната лаборатория – Русе, е извършила пробонабиране в три пункта на територията на града. Първият е в район „Левенте“, който ще служи за фоново ниво, вторият е във „Възраждане“, който ще служи за тестване на качеството на въздуха и третият е в непосредствено на площадката на „Мон-тюпе“.
След получаване на резултатите от анализа на пробите, в случай че в тях бъдат открити, тоест във въздуха на Русе бъдат открити и установени наличията на специфични органични съединения, последните ще бъдат включени в системата на собствен мониторинг на „Мон-тюпе“ ЕООД.
От страна на РИОС – Русе, е осъществен контрол и по извършването на условията по Решение № Р-84-П от 2017 г., което цитирахте, за преценяване на необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда за инвестиционното намерение.
Към настоящия момент са изпълнени следните условия. В интерес на истината е изпратено за комплексно разрешително, което се процедира в Агенцията по околна среда и водите.
Още една информация. Направени са краткосрочни и дългосрочни мерки за решаването на проблемите. От краткосрочните мерки към настоящия момент са изпълнени следните условия от този план. Дружеството е уведомило Министерството за планирана промяна в работата на инсталацията. От страна на Агенцията по околна среда и води е определена процедура по издаване на ново комплексно разрешително. Извършен е монтаж вече на 17 охладители на покривите на хале 1 и 2, както съответно и на контролните табла за управлението им. Направено е предпроектно проучване за монтирането на аспирационна и инсталационна уредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Ще взема отношение по отговора Ви от гледна точка не на институциите, а от гледната точка на русенци. Защото Вие казахте как институцията е реагирала на проблема след нашия въпрос.
Аз бих Ви казал, че ако всичко е наред, хората не биха протестирали по улиците, не биха правили групи в социалните мрежи, в които ще има както е в настоящия случай, хиляди граждани вътре.
Само за последния месец именно поради ежедневните замърсявания, първо, постоянната Комисия по околна среда в Общинския съвет проведе открито заседание, на което присъстваха много граждани, присъствахме и ние – народни представители от различни групи. Второ, пак през последния месец се проведоха редица протести на граждани в града, включително се отбеляза 30-годишнината от това, което сподели колегата, от първите протести за чистотата на въздуха в нашия град.
Ще използвам трибуната тук в качеството си на народен представител, за да се чуят нещата, които ние, русенци искаме да кажем.
Първо, държим да се провежда не инцидентно замерване на неорганични вещества, а постоянно замерване и на органичните вещества, включително на тези, които се отделят именно при производството на санкционираното предприятие: диметиламин, който се получава при обработване на детайлите за бързо изстиване; фенолформалдехиди и други органични вещества, които се получават при разпада на използваните в производството смоли. Именно комбинацията на тези вещества създава неприятната миризма на бакелит, за която говорят гражданите.
Държим да се предоставят пълните данни, а не осреднени, среднодневни, защото замърсяването според експерти преминава бързо и затова среднодневните Ви данни не го отчитат.
Държим екипите на РИОСВ да могат да бъдат поне временно там. Да предвидите възможност и за нощно сезиране… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, госпожо Председател, няколко секунди.
…защото много от сигналите са през нощта.
Държим в Русе да се закупи постоянна техника, която да замерва тези органични показатели, газанализатори, които да стоят стационарно в града ни.
И ще завърша с цитат от тази сутрин, в 7,06 часа от социалните мрежи в Русе: „Бакелит във въздуха на квартал „Възраждане“. Нормално, нали?“ Искам да Ви кажа, че за нас не е нормално. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков.
Господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Милков, може би не съм достатъчно ясен в отговора, в първата част на отговора, но точно това е, което правим в момента. Замервайки на тези три различни места чрез лабораторията, искаме да установим точно какво трябва да бъде вменено в собствения мониторинг на „Монтюпе“, което ние ще определим като показатели, а те ще трябва да закупят и да мерят на границата на предприятието, тоест, не на комина, а в посока Русе. Това е специфичен случай, за който ние трябваше да направим съответно проучване. То тече. Не мога да Ви кажа, че това става бързо. Разбирам, че русенци не искат да чакат повече.
От друга страна, ние трябва да идентифицираме всичко, което можем да идентифицираме, за да бъде максимално добър мониторингът, който, разбира се, ще бъде онлайн предоставен и на Инспекцията на околната среда и през нея, в Интернет, за да може да бъде достъпен през цялото време.
Говорехме за краткосрочните мерки, за определянето от страна на РИОСВ и на системата на МОСВ заедно с помощта на Агенцията по околната среда на точните параметри, които искаме да се мерят, след което вменяване в това комплексно разрешително „Монтюпе“ да закупи това, което искаме да бъде закупено като мониторинг и да бъде постоянно там – точно това, което и Вие ме питате. Може би не съм бил достатъчно ясен в първата част. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следва въпрос от народния представител Станислав Владимиров относно замърсяване на р. Струма под язовир „Пчелина“.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! За пореден път общественото внимание е приковано от това, че р. Струма край язовир „Пчелина“ тече синя. Повече от две години жителите на района недоволстват, че реката през няколко месеца придобива странен цвят и мирише на сяра. През това време са подавани редица жалби от различни екологични сдружения срещу това, че вследствие на дейността на ВЕЦ „Пчелина“ р. Струма е силно замърсена. Въпреки че проблемът с водата е от няколко години, решение как той да бъде преодолян все още няма. МОСВ издава Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01440017 от 4 януари 2012 г. на „Пауър Туенти Туенти“ ООД, гр. София. Целта на водовземането е производството на електроенергия посредством ВЕЦ „Пчелина“. Язовир „Пчелина“ е с общ обем 54 милиона кубика и с мъртъв обем около 34 милиона кубика.
Една от целите, заради които е построен язовир „Пчелина“, е да играе ролята на утаител на отпадни води на Перник и Радомир, включително промишлени отпадни води. На дъното на този язовир са отложени множество химични елементи. Освен това р. Струма е подложена на убийствен хидрологичен режим, тъй като в различни периоди ВЕЦ „Пчелина“ не изпуска никаква вода в реката или изпуска 8.5 куб. метра в секунда.
Уважаеми господин Министър, напомням, че р. Струма под язовир „Пчелина“ попада в защитена зона по Директивата за местообитанията 33/Земен/БГ/0001012, определена за опазване на приоритетни видове и местообитания.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какви мерки са предприети от Ваша страна по отношение на трайното решение на проблемите със замърсяването на р. Струма под язовир „Пчелина“?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Владимиров.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Владимиров! В Плана за управление на речния басейн на Западнобеломорския район 2016-2021 г. с цел постигане на по-добро състояние на повърхностните води е направен анализ и е оценено състоянието на поречието на р. Струма.
Участъкът от р. Струма от вливането на р. Конярска до язовир „Пчелина“ е оценен в умерено екологично състояние. Язовир „Пчелина“ е оценен в лошо екологично състояние и неизвестно химическо състояние. Участъкът от р. Струма от „Пчелина“ до вливането на р. Треклянска е оценено в умерено екологично състояние и неизвестно химическо състояние.
След въвеждането на ВЕЦ „Пчелина“ в експлоатация през месец май 2016 г., е констатирано, че при интензивно водовземане от него се влошава екологичният потенциал на р. Струма след язовира. До изясняване на причините МОСВ разпореди незабавно спиране на водовземането от язовир „Пчелина“ с цел производство на електроенергия.
Влошеното екологично състояние на р. Струма, непосредствено след язовира е резултат от дългогодишен кумулативен антропогенен натиск в горното течение на р. Струма и притоците й преди язовир „Пчелина“.
От друга страна, интензивното водовземане от дълбинните слоеве на язовир „Пчелина“ води до насищане на повърхностния слой с токсични вещества от стари замърсявания и рязко понижаване на кислорода във водата, на разтворения кислород.
С цел подобряване на състоянието на р. Струма МОСВ измени служебно разрешението за водовземане на дружеството „Пауър Туенти Туенти“ ООД, което е собственик на ВЕЦ „Пчелина“.
С Решение № 216 от 27 октомври 2016 г. на министъра на околната среда и водите, служебно е изменено издаденото през 2012 г. разрешително за водоползване на язовир „Пчелина“. С повече от 50% е намален разширеният годишен лимит за водовземане и са установени водните количества за оводняване на руслото на реката след язовира. Бяха наложени и допълнителни ограничителни условия в работата на ВЕЦ „Пчелина“: преустановяване на работата на ВЕЦ-а в условията на маловодие и в периодите на размножаване на рибите, както и е наложен режим на равномерно преработване в денонощието на разрешените водни обеми за електричество.
Чрез служебно изменение титулярът беше задължен да осигури допълнителна аерация на преработените води, монтиране на измервателни устройства за непрекъснато следене на протичащите водни количества, както и ежедневен Мониторинг на количеството разтворен кислород във водата в три пункта.
Постановено беше допълнително условие ВЕЦ „Пчелина“ да работи само при обем на язовира над 53 500 куб. м, тоест, когато реално прелива.
През 2017 г. Басейновата дирекция включи в програмите за оперативен мониторинг допълнителни три пункта, в които се измерва пробовземане и анализ на всички основни химико-физични показатели, специфични замърсители и приоритетни вещества.
За конкретни нарушения на дружеството са съставени четири броя актове за установяване на административни нарушения и има две наказателни постановления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Владимиров, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Димов, уважаеми колеги народни представители! Аз съм силно притеснен от всичко това, което чух, особено за констатацията, че язовир „Пчелина“ е силно токсичен. Не мога да разбера как може някой да даде разрешение за производство на електроенергия от такъв тип язовир при условие, че дори за неспециалистите е ясно, че когато има водовземане от такъв тип язовир, след това реката, която излиза от този язовир, със сигурност ще е токсична.
Аз чух от Вас в отговора, че служебно е прекратена дейността на ВЕЦ-а, след това, че са му съставени няколко акта, че има редица предписания.
Питам Ви конкретно: ще продължи ли работата на ВЕЦ-а, защото дори и с редица предписания, които сте му написали, след вече взетите води от дълбоката част на язовира трудно могат с редица предписания да бъдат спрени всички последствия, които ще продължат вследствие на работата на този ВЕЦ?
През последните дни, въпреки Вашите предписания, под язовир „Пчелина“ цветът на реката пак е същият и миризмата е същата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Владимиров.
Господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Владимиров, с цялото ми уважение, когато се говори от тази трибуна, ще моля да се използва точно това, което съм казал. Аз казах – цитирам – „неизвестно химично състояние“. Никога в нито един момент не съм казал, че е токсичен. Така че нека да използваме терминологията правилно, защото като отговорни политици това е част от нашето задължение. Не съм казал в нито един момент „силно токсичен“ - записах си Вашите думи.
Нещо повече, когато питате, Вие самият споменахте, че там максималният обем е 54 милиона кубически метра. В момента разрешението е за над 53 и половина, тоест, практически той може да работи само когато язовирът прелива. Към днешна дата това е едно от основните ограничения, което е наложено върху язовира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Последният въпрос е от народния представител Надя Клисурска – Жекова относно реализацията на Проект „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“ по българо-швейцарската програма за сътрудничество в община Стрелча.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! По време на приемна в община Стрелча бях сезирана от жителите на кметство Смилец за проблемен склад, в който се съхраняват опасни пестициди от години. Бях информирана и от община Стрелча, че през 2014 г. е проведено предпроектно проучване – аз после се запознах и с документацията, свързано с включването на общината в Проекта за екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност. Този проект стартира 2015 г. през месец април, но от притеснението на община Стрелча смятам, че въпросът е от голяма обществена значимост, защото този проект обхваща 216 склада на територията на цялата страна и обезвреждането на около 5000 тона опасни пестициди.
Към момента на страницата на Агенцията по обществените поръчки това, което е видно като движение по проекта, е свързано с избор на консултант, който да изготви съответните обществени поръчки, които да реализират проекта в действителност.
Притесненията на жителите на община Стрелча, а смятам и на всички общински администрации, на чиито територии има такива складове, е кога реално ще започне проектът, защото краят е 2019 г., а все още не са започнали процедурите за избор на изпълнител и реалните действия? В тази връзка моля да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
За отговор – министърът на околната среда и водите.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Клисурска! На 21 април 2015 г. е подписано споразумение от заместник-министър председателя по енергийните фондове и икономическа политика господин Томислав Дончев, министъра на околната среда и водите госпожа Ивелина Василева и посланика на Конфедерация Швейцария в България негово превъзходителство Денис Кнобел за изпълнение на Проект „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“, чиято цел е осигуряване на екологосъобразно извеждане на практика на 4388 тона негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита на територията на цялата страна.
Дейностите по проекта предвиждат преопаковане, транспортиране, окончателно унищожаване и почистване на складовете и терените, където се съхраняват събраните пестициди с изтекъл срок на годност.
Статутът в момента. В момента проектът на документацията за обществена поръчка с предмет тази дейност е в процедура за одобряване от представителите на Конфедерация Швейцария, тоест сме го изпратили по тяхно искане за окончателно одобряване. Очаква се същият да бъде обявен в Агенцията за обществени поръчки до края на тази година и да имаме избран изпълнител през месец април 2018 г. Това означава, че ако няма допълнителни затруднения, месец май 2018 г. трябва да започне изпълнението на проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, буди недоумение фактът, че от 2015 г., а сега сме края на 2017 г., изключително дълъг период, в който реално оперативните процедури или процедурите, свързани с обществените поръчки, все още не са проведени. Територията на цялата страна е голяма. В тези складове, освен че ще се обезопасяват пестицидите, те са свързани и със саниране на съответните помещения.
Смятате ли, че в рамките на оставащия период ще се справите с тази дейност и се надявам искрено, само го казвам, наистина реализацията на Проекта да финализира успешно? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Господин Министър – за дуплика.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Клисурска, аз споделям Вашите притеснения. На практика една от първите срещи, които имах, когато встъпих като министър на околната среда и водите, беше със швейцарския посланик, именно по повод този Проект, който очевидно има закъснение.
На практика има обективни и естествено субективни причини, може би вторите са повече. Оттук нататък, това което ми остава на мен, е да придвижа максимално бързо процедурите, така че месец май да стартираме.
Факт е, че на практика трябва до септември – октомври 2019 г. да е свършила активната работа, за да може документално да се приключи към края на декември 2019 г., защото това е окончателният срок. Това, което мога да кажа, е, че съм направил всичко възможно да наваксам изоставането дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Това беше и последният въпрос към министъра на околната среда и водите Нено Димов от днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпрос от народния представител Димитър Данчев относно суми от влезли в сила наказателни постановления по актове, съставени от служители на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, които не са дадени за принудително събиране, към министъра на труда и социалната политика, господин Бисер Петков. Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! В отговор на мой въпрос до Вас от 15 септември 2017 г. ме информирате, че общият размер на глобите и имуществените санкции от наказателни постановления за периода от 2009 г. до края на 2016 г., издадени от служители на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в размер на 1 437 189 лв. – от тях 41 594 614 лв. са платени.
Наказателните постановления, които са влезли в сила за посочения период и по които не са постъпили плащания, са в размер на 64 201 424 лв. – тоест трябва да бъдат дадени за публично събиране 47 514 062 лв., които са изпратени за принудително събиране от Националната агенция за приходите или от частни съдебни изпълнители.
Изключително смущаващ за мен е фактът, че във Вашия отговор се откроява разликата от влезли в сила за посочения период санкции в размер на 16 687 362 лв., по които не са постъпили плащания, като същите не са включени в посочената от Вас сума на дадените за принудително събиране.
В тази връзка моля да ме информирате какви мерки и действия сте предприели за уточняване на тази смущаваща неточност? Има ли в Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ оправдателни документи за тази сума и какви са те? Констатирани ли са от органите на Сметната палата тези суми? Какви действия са предприети за събирането им? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев.
За отговор – министърът на труда и социалната политика, господин Бисер Петков. Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Данчев, бих искал в самото начало на моя отговор да уточня, че размерът на санкциите и глобите, наложени по наказателни постановления, изпратени от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за принудително събиране към Националната агенция за приходите или частни съдебни изпълнители, е 59 044 034 лв. От тях 11 529 972 лв. са принудително събраните суми по наказателни постановления, изпратени за принудително събиране през периода 2009 г. – 2016 г. Следователно, 47 514 062 лв. е размерът на санкциите и глобите, наложени с наказателни постановления, по които няма постъпили плащания.
Тъй като става дума за много числа, наистина държа да започна с това уточнение. Видно от казаното, разликата в размера на наложените санкции и глоби по наказателни постановления, които са влезли в сила и по които няма постъпили доброволни плащания, сумата е 64 201 424 лв., а на наказателни постановления, които са изпратени за принудително събиране – 59 044 034 лв., е 5 157 390 лв., а не посочените от Вас 16 687 362 лв. Едно уточнение на разликата е важно, защото става дума за голям порядък.
Принципно трябва да се има предвид, че срокът за доброволно плащане на санкции и глоби, без да бъдат начислени лихви, е едномесечен. За предприемане на действия за принудително събиране срокът е давностен и в общия случай е петгодишен.
Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ предприема мерки в рамките на този срок да предава административно наказателните преписки за принудително събиране в Националната агенция за приходите. Предоставените данни в отговор на предходния Ви въпрос са до края на 2016 г. – каквото беше Вашето питане.
За деветте месеца на 2017 г. за принудително събиране към Националната агенция за приходите са изпратени наказателни постановления, по които са наложени глоби и санкции в размер на 9 850 194 лв., част от които касаят и неизпратени наказателни постановления за периода 2009 г. – 2016 г.
В отговор на останалите формулирани от Вас въпроси, бих искал да продължа отговора с уточняване на това, че до 2016 г. дейността по осчетоводяване в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е била съобразена с указания на Министерството на труда и социалната политика, като до 2015 г. не е имало забележки при одита на Сметната палата. След текущ одит на Сметната палата през 2016 г. беше коригиран счетоводният начин на отчитане на сумите по наказателни постановления. В доклада за извършения финасов одит на Годишния финансов отчет на Министерството на труда и социалната политика за 2016 г. Сметната палата е констатирала, че одитният екип няма увереност в счетоводните записвания и установяването на неплатените влезли в сила наказателни постановления.
Във връзка с тази констатация започна разработване на специален модул към счетоводната програма, който да съобрази отчитането на сумите по наказателните постановления според указанията. Модулът е на етап „тестване и миграция“ на данните от системата на „Главна инспекция по труда“, като постоянно се работи за отстраняване на несъответствията. Изгражда се и свързаност между информационната система на „Главна инспекция по труда“ и системата на Националната агенция за приходите, като е заложено след изтичане на тридесетдневния срок за доброволно изпълнение, назаказателното постановление, по което не е постъпило такова плащане, да бъде автоматично изпращано за принудително събиране в Националната агенция за приходите.
Трябва да се има предвид, че до 2015 г. Изпълнителната агенция „Главна инспеция по труда“ не разполагаше с централизирана информационна система, поради което наказателните постановления и действията по тях са отразявани в актова книга, поддържана по дирекции „Инспекции по труда“ и в локални бази данни.
Тъй като времето изтича, позволете ми само да добавя, че благодарение на предприетите от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ мерки през тази година – въвеждане и централизиране на информационна система, обединяване на информацията от локалните бази данни, в които тя е събирана до 2015 г., и други, вече има сериозен ефект по отношение на събираемостта. Общата събираемост се е увеличила с 46,15% през деветте месеца на 2017 г. спрямо същия периода на 2016 г. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Данчев, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми господин Министър, наистина се учудвам от отговора, който получих от Вас, защото тези цифри, с които се опитваме да се замеряме, не звучат коректно на фона на писменния отговор, който съм получил от Вас. Затова ще си позволя още веднъж да го цитирам: „От издадените наказателни постановления 90% са влезли в сила и са годни за доброволно и принудително изпълнение. Броят им е 93 170 на обща стойност 100 437 189 лв. За посочения период са платени сумите по около 67% от влезлите в сила наказателни постановления или 55 738 броя наказателни постановления на стойност 41 594 614 лв.“ Малко по-надолу споменавате, че около 63% от влезлите в сила наказателни постановления са изпращани през този период за събиране от частни съдебни изпълнители или от Националната агенция по приходите. Броят на наказателните постановления е 33 853, а размерът на наложените санкции с тях е 47 514 062 лв.
За съжаление, не можах да запомня как точно се стигна до това разминаване, което цитирате в момента, и сумата за несъбраните, според мен, 16 млн., почти 17 млн. бих казал, е стигнала до близо 5 млн., доколкото си спомням това, което посочихте в момента. Това е първото, което ме смущава.
Второто, което ме смущава е,, че във Вашия отговор не можах да чуя какви са причините, довели до това суми в определения от Вас размер да бъдат събирани едва през 2017 г., а не в посочения период, когато това е трябвало да се случи. Не разбрах и какви мерки и действия сте предприели, за да не се стигне до избягване в бъдеще на наложените наказания. Съгласете се, че всяко избягване на наказание демотивира коректните работодатели и оставя в трудещите се усещане за несправедливост. Затова бих искал да Ви попитам: как ще санкционирате подобни пропуски? Очаквах от Вас да бъде поета съответна отговорност или най-малко да бъдат сезирани съответните органи, които трябва да направят своето разследване и проверка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев.
За дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Данчев! Аз не искам повече да боравя с числата, защото наистина може би няма да се разберем. Готов съм да представя и писменно всичко това, което казах, за да се ориентирате в това различие, може би прочитът и начинът на писане в писменния отговор е породило у Вас това заключение, че сумата е 16 млн., но аз уточнявам, че тя е три пъти по-малка от този порядък.
По въпроса по същество – какво е направено? След като получих през месец май, непосредствено след встъпване в длъжност, одитния доклад на Сметната палата по финансовия отчет на Министерството на труда и социалната политика, това, което направих, е: назначих одит на вътрешния одит, който е към Министерството на труда и социалната политика. Този одит приключи наскоро – има осем препоръки, по които съответно са предприети действия, а действията които незабавно са предприети след получаването на одитния доклад, са именно промяната в начина на отчитане и съответно изграждането на нов модул в информационната система, който да бъде свързан директно с информационната система в Националната агенция за приходите. Тук искам да уточня, че заключението в доклада на Сметната палата е, че няма увереност, тъй като това, което се подава от „Главна инспекция по труда“ и от Националната агенция за приходите, не си съответства, тъй като начинът, по който се води и отчита, и степента на детайлизация са различни, което не дава на одиторите увереност, че става дума за пълно съответствие на сумите.
Това, което оттук нататък се прави, е да има строга отчетност, не става дума за ненаказани, а по-скоро за процеса на събиране на вземания по влезли в сила наказателни постановления, което безспорно е важно – държавата да си получи това, което съответно й дължат тези, които са нарушили закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Това беше и последният въпрос към министъра на труда и социалната политика, господин Бисер Петков.
Преминаваме с въпроси към министъра на правосъдието, госпожа Цецка Цачева.
Въпрос от народния представител Елхан Кълков и Сергей Кичиков относно декларирани намерения за намаляване на административната тежест и изискуеми документи за издаване на свидетелства за съдимост на граждани.
Заповядайте, господин Кълков.
ЕЛХАН КЪЛКОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Съгласно Наредба № 8 за функциите, организацията и дейността на бюрата за съдимост български гражданин на основание чл. 35, ал. 5 при подаване на заявление за издаване на свидетелство за съдимост, представя в оригинал лична карта, препис от акта за раждане или удостоверение за раждане в оригинал или нотариално заверено копие, издадено от компетентен орган, удостоверяващ данни за родителите на лицето, което се иска за свидетелството.
В същото време, съгласно същата Наредба, органите на съдебната власт, в това число и районните съдилища ресурсно са осигурени, чрез продукт за достъп до национална база данни. На основание чл. 3, ал. 1 от последната, МРРБ чрез Главна дирекция „ГРАО“ представя на органите на съдебната власт информация от националната база данни „Население“, включително ЕГН, имена, гражданство, индикация дали са живи следните родители – съпруг, съпруга, майка, баща, братя, сестри и деца.
Главна дирекция „ГРАО“ въз основа на друга Наредба от 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация актуализира локална база данни население, като електронните документи ежедневно се изпращат на териториалното звено „ГРАО“, като в електронния документ „акт за раждане“ се въвеждат всички данни, които се съдържат, включително и в акта за раждане, съставен в писмен вид.
Във връзка с посоченото по-горе считаме, че актът за раждане е изискуем при подаване на искане за издаване на свидетелство за съдимост и е документ, който е осигурен от държавата чрез електронен път на органите на съдебната власт.
Във връзка с гореизложеното нашият въпрос към Вас е следният: предвижда ли ръководеното от Вас Министерство предприемане на действия по промяна на посочената Наредба в частта, изискваща представяне на акт за раждане при подаване на искане за издаване на свидетелство за съдимост от съответните служби за съдимост към районните съдилища? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кълков.
За отговор – министърът на правосъдието госпожа Цецка Цачева.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кълков, уважаеми господин Кичиков, уважаеми народни представители! В отговор на Вашия въпрос преди всичко искам да заявя, че един от основите приоритети на настоящото коалиционно правителство е системното редуциране на административната тежест на гражданите и на стопанските субекти, като в тази посока вече бяха приети няколко акта на Министерския съвет.
Стартирахме с Решение № 338 от 21 юни 2017 г. относно облекчаване на административната тежест чрез премахване на изискването за представяне на някои официални документи на хартиен носител.
На проведено редовно заседание на Министерски съвет на 5 октомври бе приет Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. С приетото решение по същество и с предлаганите изменения на Закона се предвиждат промени в 68 закони, по силата на които към този момент се изисква свидетелство за съдимост по познатия на всички ни начин – ведно със заявлението се представяше и удостоверение за раждане, нещо, което като данни, като информация Вие правилно заявихте, че се съдържа в регистри, които са публични, които се поддържат и за които администрацията служебно би могла да направи така справка.
Законопроектът вече е в Народното събрание. На вчерашното заседание на Правната комисия той бе приет на първо гласуване. Аз се надявам в най-скоро време да бъде внесен за дебат в пленарната зала и той да стане Закон, тъй като конкретно на Вашите въпроси в Министерството на правосъдието сме подготвили изменения на Наредба № 8, съобразена с промените в тези 68 закона от действащото ни право, които изискват удостоверение за раждане към момента на подаване на заявление за свидетелство за съдимост.
В момента, в който Законопроектът стане Закон, Наредба № 8 ще бъде публикувана за обществено обсъждане, каквито са правилата по Закона за нормативните актове. Там се предвижда промяна на чл. 35, според който при подаване на заявление за свидетелство за съдимост заявителят ще предоставя само оригинална лична карта.
Цялата друга информация, която се намира и съхранява основно в „ГРАО“, но и в други структури на държавната администрация, ще се обменя, без да се натоварват гражданите, за да притежават съответния документ на хартиен носител.
Министерството на правосъдието предвижда основната промяна в Наредба № 8 да бъде свързана с въвеждането на електронно служебно свидетелство за съдимост, като за да бъде издадено то няма да бъдат изисквани документи на хартиен носител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Господин Кълков – за реплика. Заповядайте.
ЕЛХАН КЪЛКОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Аз съм удовлетворен от Вашия отговор и благодаря.
Въпросът беше отправен на 4 октомври 2017 г. и аз нямаше как да знам, че на 5 октомври 2017 г. Министерският съвет е предприел такива мерки, но повярвайте, това наистина ще бъде в интерес и на бизнеса, и на гражданите, и ще намали изключително много тази тежка процедура, която изисква и време, и разходи, и средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кълков.
За дуплика, госпожо Цачева? Няма да ползвате.
Преминаваме към последния въпрос. Той е от народния представител Теодора Халачева, относно професионален стаж за придобиване на юридическа правоспособност.
Заповядайте, госпожо Халачева.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, уважаема госпожо Цачева! Всички сме убедени в особената важност за държавата, обществото и всеки отделен гражданин на юридическите професии. Ето защо качеството на образование по специалност „Право“ фокусира вниманието на държавните институции, на висшите училища, на студентите и цялото общество.
Съгласно чл. 297 от Закона за съдебната власт, завършилите висше образование по специалност „Право“ провеждат шестмесечен стаж към окръжните съдилища по разпределение от министъра на правосъдието или упълномощен от него заместник-министър. След приключването на стажа, стажант-юристите полагат изпит и издържалите го придобиват правоспособност за работа по специалността в държавни и недържавни институции, както и възможност за кандидатстване за заемане на магистратски длъжности, свободни професии като адвокати и други.
Съгласно чл. 297, ал. 2 от Закона за съдебната власт, стажът се провежда на два етапа.
Първият е основен с продължителност не по-малка от два месеца във всеки орган на съдебната власт. Предвижда се по време на стажа стажант-юристите да не получават възнаграждение и времето да не се зачита за осигурителен стаж.
Вторият етап е професионален с продължителност четири месеца, като ал. 3 на чл. 297 от Закона за съдебната власт предвижда възможност за уреждане на договор относно получаване на възнаграждение.
Незаплащането на стажа създава много проблеми на стажант-юристите, които влияят на мотивацията и ефективното участие в стажа, удвояването на работата, както и възможността за пълното престояване в работните дни в различните институции.
Оставянето без доходи и осигуровки, в точа число и здравни, след завършване на висше образование по време на провеждане на стажа принуждава голяма част от стажант-юристите да започнат друга работа, довежда до фиктивното им стажуване.
Това е една от причините представителите на институциите и лицата по чл. 297, ал. 2 от Закона за съдебната власт, при които следва да се провежда теоретично-практическа работа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпроса, госпожа Халачева!
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: …да заверяват предвиденото при тях стажуване.
Във връзка с това искам да получа отговор на следните въпроси: не смятате ли че е редно основният стаж по чл. 297, ал. 2, предложение 1, да бъде платен, а периодът на професионалния стаж да се зачита за осигурителен? Ще предприемете ли действия по изменение – да се предвижда стажът да се заплаща и да се зачита за осигурителен? Ще предприемете ли действия за решаване на въпроса за заплащане на юридическия стаж, което да залегне и в Наредбата, уреждаща реда за придобиване на юридическа правоспособност? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Халачева.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Халачева, уважаеми народни представители! Както е известно, Законът за съдебната власт е един от законите, които търпят динамика в различни периоди и често се сменят правните норми в него.
Принципът за заплащане на стажовете на стажант-юристите е бил в сила до 2003 г., след което стажовете стават неплатени. Вие много подробно – няма да се спирам, нямам и време в рамките на три минути – обяснихте какви са действащите правила по сега действащия Закон за съдебната власт.
Конкретно на Вашия въпрос – какво предвижда Министерството в тази част? В тази насока има разработен и одобрен Проект „Развиване на потенциала на човешкия ресурс на съдебната власт чрез изграждане на ефективен модел за придобиване на юридическа правоспособност“. Той се финансира по Програмата „Добро управление“ и има за цел да бъдат проучени добрите европейски практики, свързани с проблема, който Вие поставихте – необходимостта от ефективно време за стаж, за добиване на практически умения освен познанията, с които излизат младите хора от юридическите факултети. Но в същото време трябва да се държи сметка дали държавата може да си позволи тези средства – става дума за финансова обезпеченост, ако се мине на вариант изцяло за платени стажове.
Заради това с измененията в Закона в 2016 г. се предвиди двоен режим, който Вие много подробно дефинирахте тук, но аз разчитам изключително много на резултата от този Проект за развитие на потенциала на човешкия фактор в съдебната система, тъй като ще получим отговор на въпроси по пакети, както са разпределени в Проекта – аналитичен доклад за нормативната уредба в европейски практики на осем държави-членки на Европейския съд относно провеждането на стажове след дипломиране по специалността „Право“ и практико-теоретичен изпит. Ще бъдат проведени работни посещения във водещите осем държави, ще бъдат изготвени сравнително аналитични доклад-информации с идентифицирани добри европейски практики, и защо не – резултатът от приключване на този Проект да бъде свързан с идеята за законодателни промени?!
Преди да сме анализирали опита и практиките във водещите държави, на този етап, към тази дата Министерството на правосъдието не предвижда промени в тази част на Закона за съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Госпожо Халачева – за реплика.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, уважаема госпожо Цачева! Задавам Ви въпроса, защото към мен се обърнаха студенти – прависти, за които този въпрос и неговото поставяне е с огромна значимост. Именно затова, защото те искат да завършат своето образование и после да работят по специалността си, и то в България. Затова е много важно държавата ни да предостави условия не само за провеждане и извървяване на обучението, завършване на обучението, а и за самия стаж – той да е платен, той да се води за осигурителен стаж.
Вторият ми въпрос е във връзка с ефективността на стажа. В Проекта на новата Наредба за придобиване на юридическата правоспособност е предвидено Инспекторатът на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт да осъществява контрол само при правилното организиране и провеждане на основния стаж, който е два месеца, но не и на професионалния. Как предвиждате да се осъществява контрол за провеждане на професионалния стаж и смятате ли, че ако липсва такъв, той няма да бъде ефективен, а напротив, ще бъде фиктивен, както в момента, смея да кажа, се провежда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Халачева.
За отговор на репликата – дуплика, госпожо Цачева. Заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Халачева, повдигнатият от Вас въпрос в днешния парламентарен контрол е изключително актуален, тъй като буквално часове по-рано днес Съветът по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, тази реформа, която върви от много време, имаше свое извънредно заседание, господин Крум Зарков присъства на него, на което една от точките бе посветена на юридическото образование – добро ли е то, дава ли на държавата достатъчно добри и подготвени юристи, къде е мястото в това обучение на провеждането на практическите стажове? Все въпроси, по които се работи от много години, но все още представителите на неправителствените организации, на магистратските общности и сдружения считат, че не сме постигнали този резултат, който се очаква от цялото ни общество.
Въпросът за стажовете е част и от обучението. С решение днес на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система се обединихме около необходимостта за създаване на експертна група в рамките на Съвета, която да извърши този анализ, мониторинг на прилагането на сега действащата наредба, има нова наредба, която ще влезне от следващата академична година – 2018-2019 г. Там в работата на колегите очаквам, имайки и резултатите от проекта, за който Ви информирах в отговора си, да намерим добри практики, които съответно да принесем в българското обективно право. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Това беше и последният въпрос към министъра на правосъдието госпожа Цачева и последният въпрос в днешния парламентарен контрол.
Следващото редовно пленарно заседание е на 25 октомври 2017 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,17 ч.)


Председател:
Димитър Главчев

Заместник-председател:
Цвета Караянчева

Секретари:
Стоян Мирчев
Николай Александров