Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Добро утро, уважаеми колеги!
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, за пореден път станахме свидетели на терористичен акт – този път в Ню Йорк, при който беше отнет животът на невинни граждани.
Нека отново осъдим категорично всички форми на насилие като грубо посегателство срещу демокрацията и съвременната цивилизация.
Заявяваме волята си да обединим усилия в борбата срещу тероризма, защото няма и не може да има оправдание за подобно насилие над невинни хора.
Уважаеми колеги, ще Ви представя Проекта за програма за работа на Народното събрание от 1 до 3 ноември 2017 г.
Тъй като сме първа сряда на месеца, влизаме в хипотезата за предложения на парламентарните групи по реда на чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – за включване в дневния ред на точки, които не подлежат на гласуване.
Първа поред е парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. Тя предлага: Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. Вносител – Министерският съвет, 29 септември 2017 г. Приет е на първо гласуване на 13 октомври 2017 г.
Предложението от парламентарната група „БСП за България“: Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносители – Георги Йорданов и група народни представители, 19 юли 2017 г. Това е предложение за точка втора.
За точка трета – предложение от парламентарната група „Обединени патриоти“: Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Вносители – Искрен Веселинов и група народни представители, 26 юли 2017 г. – продължение.
Точка четвърта – предложение от парламентарната група „Движение за права и свободи“: Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Вносители – Мустафа Карадайъ и група народни представители, 6 юли 2017 г. – продължение.
Няма постъпило предложение от парламентарната група на Политическа партия „Воля“.
В частта, която подлежи на гласуване:
5. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Вносители - Мустафа Карадайъ и група народни представители, 6 юли 2017 г.; Искрен Веселинов и група народни представители, 26 юли 2017 г. – продължение. Това – в случай че не ги разгледаме по реда на чл. 53, ал. 8.
6. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. Вносител – Министерският съвет, 29 септември 2017 г. Приет е на първо гласуване на 13 октомври 2017 г. Най-вероятно тази точка ще бъде разгледана като първа и ще я изчерпим.
7. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Вносител – Министерският съвет, 19 октомври 2017 г.
8. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет, 2 октомври 2017 г. Приет е на първо гласуване на 19 октомври 2017 г.
9. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Вносител – Министерският съвет, 28 септември 2017 г. Приет е на първо гласуване на 12 октомври 2017 г.
10. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор. Вносител – Министерският съвет, 24 октомври 2017 г. Предлагаме това да е точка първа за четвъртък, 2 ноември 2017 г.
11. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Министерският съвет, 18 юли 2017 г. Приет е на първо гласуване на 14 септември 2017 г. Предлагаме това да бъде точка втора за четвъртък, 2 ноември 2017 г.
12. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Вносител – Министерският съвет, 9 август 2017 г. Приет е на първо гласуване на 27 септември 2017 г.
13. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Вносител – Министерският съвет, 16 октомври 2017 г.
14. Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари – 30 юни 2017 г. Вносител – Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, 5 октомври
2017 г.
15. Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между правителството на Република България и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) относно осигуряването на поддръжка от страната-домакин на дейности на съюзнически сили в контекста на Съвместните сили с много висока степен на готовност (VJTF). Вносител – Министерският съвет, 16 октомври 2017 г. Предлагаме това да бъде точка първа за петък, 3 ноември 2017 г. На основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заседанието в тази му част е закрито, тъй като Споразумението е с ниво на класификация „за служебно ползване“, съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
16. Проект на решение за приемане на Годишния доклад за дейността на Държавна агенция „Разузнаване“ за 2016 г. (поверително). Вносител – Министерският съвет, 20 април
2017 г. Предлагаме това да е точка втора за петък, 3 ноември 2017 г. На основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от нашия Правилник заседанието в тази му част е закрито, тъй като Докладът е с ниво на класификация „поверително“, съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
17. Проект на решение за приемане на Годишния доклад за дейността на служба „Военна информация“ за 2016 г. (секретно). Вносител – Министерският съвет, 24 април 2017 г. Предлагаме това да е точка трета за петък, 3 ноември 2017 г. На основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от Правилника ни заседанието в тази му част е закрито, тъй като Докладът е с ниво на класификация „секретно“, съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
18. Парламентарен контрол.
Моля да гласуваме Проекта за програма в частта, която подлежи на гласуване.
Гласували 198 народни представители: за 120, против 1, въздържали се 77.
Програмата ни за работа е приета.
На основание чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка в Програмата на Народното събрание за периода от 1 до 3 ноември 2017 г. включително Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 754-01-36 от 5 юли 2017 г., с вносители Весела Лечева и група народни представители. Предложението е от заместник-председателя на парламентарната група „БСП за България“ Весела Лечева.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да представя на Вашето внимание отново нашето желание за включване на точка в дневния ред – разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта.
Само преди няколко седмици народното представителство гласува в дневния ред да влезе Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за младежта, но смея да твърдя, че чрез процедурни хватки, чрез измислени паузи и почивки тогава не остана време той да бъде разгледан, да бъде разискван.
Прокрадва се съмнението, че управляващите не искат този Законопроект, че този Законопроект е нежелан, и то е, защото в него се вменява обществен контрол от страна на младежките организации към Министерството на младежта и спорта. Вменява се обществен контрол и чрез националното представителство на младежките организации, което е вътре в Законопроекта.
Ето защо считам, че за да няма съмнение, Вие, господин Председател, трябва да направите така, че през тази седмица нашият Законопроект да бъде разгледан. Надявам се, че управляващите ще разсеят тези съмнения, като гласуват това наше желание да бъде разискван Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за младежта. Надявам се, че Вие ще подкрепите желанието ни, както го направихте преди няколко седмици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Лечева.
Гласувайте, уважаеми народни представители, за да се разсеят всякакви съмнения. Аз нямам никаква възможност да влияя.
Гласували 198 народни представители: за 98, против 21, въздържали се 79.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 25 до 31 октомври 2017 г.:
На 25 октомври 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
На същата дата е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Вносители – народните представители Маргарита Николова, Даниела Савеклиева, Александър Сабанов, Евгения Ангелова и Пламен Тачев. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Отново на 25 октомври 2017 г. е постъпил Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Другите комисии, които ще го разгледат, са Комисията по външна политика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
На 26 октомври 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за народните читалища. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата и медиите.
Отново на същата дата е постъпил Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Георги Гьоков и група народни представители. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика.
На същата дата е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност с вносители народните представители Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Разпределен е на Комисията по правни въпроси, както и на Комисията по бюджет и финанси.
На 30 октомври 2017 г. е постъпил Законопроект за държавния бюджет на Република България. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по бюджет и финанси, както и на Комисията по правни въпроси, Комисията по икономическа политика и туризъм, въобще на всички постоянни комисии в Народното събрание.
На 30 октомври 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по бюджет и финанси, както и на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, Комисията по енергетика, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
На същата дата – 30 октомври 2017 г., е постъпил Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. Разпределен е на водещата Комисия по бюджет и финанси, както и на Комисията по здравеопазване.
На 30 октомври 2017 г. е постъпил Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по бюджет и финанси, както и на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
На 31 октомври 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на водещата Комисия по отбрана, както и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със свои заповеди е разрешил поради изменение на Плана за съвместна подготовка на Постоянната противоминна група на НАТО № 2, в чийто състав е включен и базов миночистач със щатното си въоръжение и екипаж от военнослужещи, корабът да плава и в териториалните води на гръцката република в периода от 18 до 23 ноември 2017 г.
Разрешил е и участие в ротационна подготовка-учение в тренировъчен център на силите на САЩ Хохенфелс – Германия, за периода 30 октомври 2017 г. до 23 ноември 2017 г. и изпращането на военнослужещи от въоръжените сили на Република България с въоръжение, снаряжение, екипировка и имитационни боеприпаси.
Разрешил е и участие в учението „АЛ 17“ в Република Гърция в периода от 31 октомври до 10 ноември 2017 г. и изпращането на военнослужещи от въоръжените сили на Република България.
В изпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са уведомени компетентните държавни органи. Уведомленията са постъпили на 26, 27 и 30 октомври 2017 г. с входящи номера 703-09-43, 703-09-44 и 703-09-45 и са предоставени на Комисията по отбрана.
В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 септември 2017 г. – 24 октомври 2017 г., и Протокол № 44 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила Информация за общия индекс на цени на производител в промишлеността и индекс на цени на производител на вътрешния и международния пазар за септември 2017 г., както и за бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията на дребно и услугите през октомври 2017 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Народният представител Милена Дамянова има думата за декларация от името на парламентарна група.
След нея – народният представител Иво Христов.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„На първи ноември честваме делата на хилядите българи, които до ден-днешен пазят националното ни самосъзнание и пламъка на българския дух. Днес славим делата на своите просветители, книжовници и революционери и палим факли за знанието, образоваността и националната ни идентичност. Веднъж в годината напомняме на себе си като народ, че просвещението е в основата на това да ни има през вековете.
Уважаеми колеги, пламъкът на факлите ни кара да не забравяме, но делникът ни задължава да работим за това да има какво да помним и да учим поколенията какво е род, родина, нация, българщина, да се грижим знанието да ни пази като нация, така както са правили и правят будителите ни от Възраждането до ден-днешен.
ГЕРБ обяви образованието за приоритет в своята управленска програма. Всеки ден работим за политики, които гарантират икономическа стабилност на държавата и лична реализация на всеки човек. В пректобюджета за следващата година са предвидени над половин милиард лева в повече за образование и наука. Това са средства за конкретни дейности, които заложихме в Закона за предучилищното и училищното образование, в Закона за висшето образование, за които имаме поет политически ангажимент и съгласието на обществото, че са важни за всяко дете, за всеки ученик, за всяка детска градина, за всяко училище, за всеки университет.
Не става дума за някакви пожелания за бъдещето или неясни промени. Става дума за конкретни стъпки, като:
- всяко дете да посещава детска градина или училище, за да получи грамотност;
- всяка детска градина и училище да имат достатъчен финансов ресурс, за да покани и задържи най-добрите учители, независимо дали се намира в центъра на голям град, или в отдалечено населено място;
- всеки учител да има средствата и социалната стабилност да работи професионално и да гради собствената си кариера. Отварям една скоба, за да напомня, че държавата ще покрива транспортните разходи на всички пътуващи учители, за да могат децата да учат там, където са техните домове;
- всеки ученик да получи и финансови, и образователни стимули да развива своя личен талант. Само ще отбележа, че един от тези стимули са стипендии, които ще получават всички осмокласници, което се постигна с приемането на Закона за предучилищното и училищното образование;
- шестнадесет пъти повече са средствата за развитие на професионалното образование и това е красноречив знак за разбирането ни колко е важно то за икономиката ни;
- всяко висше училище ще получи повече средства само за онези професионални направления, в които качеството е водещо, в които науката е определяща, а специалистите, които създава, са с висока добавена стойност;
- всеки млад учител или учен ще има допълнителна подкрепа, за да се развива професионално и да избира образованието и науката за своето развитие;
- за наука в бюджета за 2018 г. са разчетени близо 121 милиона повече в сравнение с 2017 г. С ръста на разходите за наука се осигуряват приоритетно средства за увеличение на трансфера на Българската академия на науките и Селскостопанска академия с 5,9 млн., за повишаване ефективността на инвестициите в науката чрез финансиране на научните организации в зависимост от постигнатите резултати и увеличаване на дела на програмно-конкурсното финансиране на научната и изследователската дейност;
- усилията продължават да бъдат насочени към подкрепа на младите учени и към разработването на национални научни програми с основна цел финансиране на научни изследвания в приоритетни и конкурентни области.
Дали е достатъчно? Не, не е достатъчно, но са стъпки, които носят промяна. Дали всички ни вярват, че ще успеем? Не, но тези, които са убедени, че пътят е правилен, са повече.
В парламентарната група на ГЕРБ нито за секунда не сме мислили и нито веднъж не сме казвали, че промяната е лесна и ще стане веднага. Не приемаме обаче квалификациите на опозицията, че нищо не се прави, че промяната е неработеща, че механизмите не действат, че в училищата цари хаос, че учителите са изоставени, че семействата са изолирани, че има само бюрокрация и напрежение.
Разбираме колегите от БСП. За толкова години именно ГЕРБ прави първите реформи в сферата на предучилищното и училищното и в сферата на висшето образование (шум и реплики от ПГ на „БСП за България“), но ще им напомним, че само в Закона за предучилищното и училищното образование има над 80 техни предложения, наред с всички предложения на синдикати, неправителствени организации, учители и работодатели, а Закона за висшето образование приехме с единодушие.
Да, колегите от БСП са прави: ние сме готови на още промени, защото чухме учителите, които ни казаха, че имат проблем с делегираните бюджети; чухме ги, когато казаха, че са затрупани от бумащина; чуваме ги, когато казват, че имат нужда от подкрепа, стабилност и повече уважение към труда им.
Чуваме и родителите, които искат гаранция, че държавата не само ще създаде условия системата да работи, но и ще я контролира и като управляващи ще променяме всичко, което създава пречки пред голямата цел да имаме образовани и успяващи деца.
Истеричните приказки за апокалипсис ще ги оставим да тънат в рамките на политическата говорилня, но няма да приемем предложение да превърнем цяла система в заложник на нечии партийни неудачи в сферата на образованието.
Системата на образованието няма нужда от спорове! Има нужда от гаранции, че ще честваме Деня на народните будители, че ще палим пламъка на знанието на всеки първи ноември на народни шествия, а всеки ден ще го пазим грижливо, да не угасне в нито една класна стая, в нито едно дете, в нито един от нас! Това е целта на нас от ГЕРБ!
И както би завършил един достоен български учител, когото имам честта да познавам и когото не за първи път ще цитирам в тази зала: „И тъй, почитаеми колеги, учащи се и вече изучена младеж! Нека в този ден да си спомним и от все сърце да благодарим на знайните и незнайни труженици от българския събуден дух. Уповавани на тяхната вяра и дела, да се взрем в бъдещето и да видим там щастието и величието на малобройното ни, но достойно наше племе!“
Да живее просветена България! Честит Ден на народния будител!“ (Продължителни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
От името на парламентарната група на „БСП за България“ думата има народният представител Иво Христов.
Заповядайте, професор Христов, имате думата.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„Първи ноември е Ден на народните будители. Този път го отпразнувах в Пловдив – града на хризантемите, и минавам през градината „Цар Симеон“, толкова красива в своите есенни багри, и спирам пред главния й вход. Отсам и оттатък, по двата тротоара на улицата, стои изправено гражданството между тия два бряга. И между тия два бряга от хора тече потокът на бъдещето, преминават една след друга стройните редици на манифестираща младеж с лица, озарени от въодушевление и слънце, знамена и песни. Хубави момчета и дваж по-хубави момичета носят портрети на народните будители, увити с венци и хризантеми. И когато някои от редиците забавят своя ход, редиците подире им маршируват с едно огромно въодушевление. Небето над нас е толкова синьо, аз се чувствам все по-бодро и все по-леко.“
Това не са мои думи. Това го е написал големият български литературен критик и писател Константин Гълъбов, а годината е 1934. Това са 15 години след края на Първата световна война, която се оказва опустошителна за България; 15 години след Версайския договор, съгласно който България бива лишена от изконни свои територии, има близо един милион бежанци от Тракия, Македония и Добруджа. От действащата 850-хилядна армия с най-голям мобилизационен ресурс от всички воюващи държави като процент от населението, всеки трети е или ранен, или заложник и пленник.
Ньойският договор поставя кръст на идеите на България да бъде водеща сила на Балканите, „прусаците на Балканите“, както са ги казвали.
Само петнадесет години след това в един от най-известните български литературни алманаси Константин Гълъбов публикува това.
Каква е била надеждата на българите тогава? Надеждата на българите тогава не е била икономическа, не е била политическа, заобиколени от съюзници-разбойници, както се пееше в една песен. Надеждата им е била именно в будителите, както и преди сто години. Българите са разчитали преди всичко на това, че са народ с идея, с дух и с проект за собствения си съвместен живот в следващите години.
Сега да се върнем, по-скоро да направим скок във времето и да се приземим в 2017 г. През 2017 г. в резултат на 30-годишния близо преход България е напусната от повече от два милиона и половина от собствените си граждани. От тях 31,9%, близо 32%, са хора с висше образование. По изчисленията на един от най-добрите български математици тези хора всяка година произвеждат доход в страните, където се намират, за близо 100 млрд. долара. Това означава, че страната се е лишила, грубо казано, от още един национален бюджет. Съгласно изследванията на теста PISA, на Организацията за икономическо сътрудничество на ООН, проведен сред деца между IХ и Х клас, сиреч, децата, които ще завършат и ще поемат било към студентската скамейка, било в живота, 30% от тези деца са функционално неграмотни в трите направления – математика, природни науки, български език и литература; 41,5% са функционално неграмотни в областта на литературата, казано простичко, четат текста, но не разбират. Мисля, че е малко по-голям процентът, като гледам – 42% са функционално неграмотни по математика – грубо казано, четат със заекване условията на задачата, но не разбират за какво става дума; 38% са функционално неграмотни по природни науки – вероятно мислят, че агрегатното състояние на водата има четири форми; 13,6% – само 13,6%! – от децата от по-долните социални групи показват добри резултати по математика, природни науки или литература. Това за Ваша информация означава запушени лифтове за социално придвижване от по-долните към по-горните нива на системата и тежко социално разслояване. За Ваша информация във Виетнам този процент е седемдесет, на първо място в света.
В България през 2016 г. 45% от първокласниците нямат за роден език българският. Между 130 хиляди и 200 хиляди, нарочно слагам тези цифри, защото няма точна статистика, напускат училище, така нареченото „ранно отпадане“; 38% от българите не завършват въобще висше образование. Същевременно в страната към днешната дата има, ако не ме лъже паметта, между 52 и 53 висши училища. Тези висши училища обявиха прием тази година, ако не се лъжа, за около 70 хил. студенти, при положение че завършващите абитуриенти са някъде около цифрата 58-60 хиляди. Тоест очертава се един дефицит от близо 10 и повече хиляди души. Това означава, казано накратко, че всеки уважаващ себе си ректор на висше училище трябва да издаде една много важна заповед – вечер университетът да се заключва, защото ще влезе някое куче и ще завърши.
Същевременно огромна част от тези завършващи абитуриенти, които влизат в съответните висши училища, получават дипломи с фактура, тоест функционалната неграмотност се превръща в структурна неграмотност. Тези хора, тези неграмотни генерации вече влизат в активен социален оборот и както казваше големият руски режисьор Сергей Михалков: „Днес деца, ама утре народ.“ Утре дойде днес! България – една от страните с най-високи показатели по образованост, по коефициент на интелигентност, по разпространение на науката и образованието като особена ценност на нашия народ, в момента се нарежда след 50-60-о място по всички международни класации – 2017 г. Не през 1917 г., а през 2017 г.!
През това време ние получаваме бравурни доклади колко много сме напреднали. Да, ние сме напреднали, но се сещам, че май основното движещо противоречие на българския преход е, че колкото по-натам отиваш, толкова по-насам идваш. Убийствена диалектика! Това означава, онзи ден, по-скоро вчера, получих една информация, че дори парите, които получаваме от Европейския съюз по различните програми, включително и Оперативната програма за образование и интелигентен растеж, поради корупция, некадърност и откровена злоупотреба са спрени от Европейския съюз. Това го заяви лично министърът на образованието. По тази причина ние сме изправени пред следната тенденция – не наливане на пари, колеги, в България върви най-страшната тенденция, за която всъщност много малко се говори – българският народ от прусаците на Балканите да стане простаците на Балканите с всички произтичащи от това последици.
Накрая, с две думи, вчера беше Хелоуин. Вчера беше Хелоуин – гледах едни дечица, които се движеха по улицата щастливи, облечени в маскарадните си униформи. Не знам дали знаете, че Хелоуин е празник на мъртвите, да не се превърне Денят на народните будители в празник на прекратяването на българското образование!? Кой е най-големият проблем? Проблемът не е икономически, социален или политически. Проблемът е преди всичко културен. Той опира до това, че ние като нация сме изправени пред бездната на незавръщането. Образованите нации се учат от проблемите. Необразованите нации влизат в гробището на историята. Благодаря Ви. (Възгласи: „Браво, браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Христов – и все пак можехте да поздравите с Деня на будителите.
Друга декларация?
Заповядайте.
ГЕРГАНА СТЕФАНОВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми и господа народни представители! Всеки път, като се зададе 1 ноември или 24 май, си мисля колко уникална е нашата страна! Няма друга държава в света, която да почита със специални дати своята култура, писменост, своите умове и духовни водачи, своите будители – факт, с който всички ние трябва да се гордеем.
Няма да е пресилено, ако кажа, че миналото на България, големите имена от нашата история, посветили се на нейната свобода и просперитет, са неизменна част от манталитета и израстването на всеки български гражданин, поколение след поколение. И така трябва да бъде! Защото народ, който не почита и не помни миналото си, няма как да гради своето добро бъдеще.
В Деня, в който си спомняме за будителите ни, някои задават въпроса: има ли съвременно проявление на това, или будителството остава там някъде, в далечната история, когато нашите предци са се борили за свобода и за културна идентичност на народа ни?
Аз съм убедена, че всяко време създава условия да има и да се наричаме „будители“! Всеки от нас днес може да бъде такъв и това не представлява голямо геройство. Дали някой ще организира съседа и заедно да почистят градината пред блока, дали някой учител ще подготви своите ученици за световна олимпиада, дали служители във фирма ще дадат иновативно предложение – примерите са много и във всички тях има дух на будителство. Длъжни сме да пазим този дух жив, защото той не само може да помогне за просперитета на страната ни, но и да ни донесе удовлетворение като хора.
Един от будителите от края на ХIХ век – революционерът Гоце Делчев, казва пророческите думи: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите.“ Повече от 100 години по-късно всички ние знаем, че българската култура и духовност са фактори, които единствено са способни да ни поставят напред в сравнение с другите държави и народи.
Как се пазят духовни и културни ценности, когато битът и ежедневието всеки ден ни подлагат на изпитание? Ето и в това ние, като народ, сме уникални. Защото въпреки трудностите през така наречения „преход“, въпреки опитите, откъде ли не българинът да бъде обезверен и подчинен, в страната ни винаги е имало и ще има хора, които да се изправят и да защитават не само народа, но и неговите непреходни ценности.
В това виждам смисъла на днешния празник – да знаем кои сме, да знаем какво искаме да постигнем като народ и заедно с воля да го направим. Защото наистина носим непоколебим дух на старите будители. Честит празника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стефанова.
Господин Ерол Мехмед – заповядайте, от името на парламентарна група на ДПС.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми просветители и дейци на науката! В Деня сме на народните будители, общобългарски празник и светъл ден, осмислен и осъзнат от поколенията като ден на почит към паметта на предците ни – книжовници, духовници, мислители, вдъхновители, революционери, държавници.
В историята на България словото има съдбовна роля. Светли и силни личности с думи и дела издигат националното самосъзнание и превръщат България в държава на духа. Първи ноември е паметен ден от календара, неизменна част от духовната ни същност и от съвестта ни.
Днес почитаме паметта на онези герои и светци, чрез които словото е живо и всички знаят своя род и роден език. Това е ден, в който спокойно можеш да се обърнеш назад във времето, да потърсиш силата на вярата и чрез нея да си проправиш път към бъдещето, да потърсиш своите корени, да почувстваш мъдростта на предците и по техните стъпки да продължиш напред, осмисляйки живота.
Уважаеми колеги, България е побрала в своята люлка историята не само на един етнос. Животът изисква да сме толерантни, умни, отговорни, защото е обща съдбата ни, обща е историята ни, обща е земята и родината ни.
Ние сме обречени да живеем заедно и това мирно съжителство е основна ценност и политическа философия на „Движението за права и свободи“. Левски винаги ще е съвестта на новите държавници, дръзнали да оспорват с омразни думи и дела равноправието на българи, турци, евреи, живущи в чистата и свята република. Преди действието и проявлението като историческо събитие, революцията първо се извършва в съзнанието. Тя е повсеместна. Във всички аспекти на живота касае съдбата на личността, но и съдбата на целия народ. Но словото, майчиният език е в основата на всичко.
Паисий вечно ще ни буди и ще ни държи будни със страшния въпрос: „Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език?“
„Когато изпърво видях по другите страни, че децата начеват да четат на книги, писани по техния език, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразно мъки теглят горките деца“ – признава д-р Петър Берон.
За това се труди и Софроний Врачански: „…денем и нощем да напиша няколко книги на нашия български език. Та ако не е възможно да им го кажа с устата си, да чуят от мене, грешния, някое полезно поучение.“
Вниквайки в дълбочината на думите на великите възрожденци, няма как да не се направи аналогия с изучаването на майчините езици в съвременна България, която в името на демокрацията следва да осигури държавна подкрепа.
Но картината няма как да е пълна без цитат от Ботев: „Да! Патриоти сме ние, дордето сме пияни; народни сме, дордето робът има още с какво да ни храни! У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременните истини.“
Уважаеми дами и господа, всички ние сме наследници на едно непримиримо с несправедливостите в живота поколение, превърнало се в пример за духовна сила. Сами осъзнаваме, че пречупени през призмата на времето, българските будители са всъщност актуални и в съвремието ни.
Родолюбието и истинският патриотизъм се явяват пътеводна светлина за всички народи, защото предполагат и изразяват любов, а не омраза към другия, различния, още повече, когато другият всъщност се явява твой сънародник. Един истински държавник не мрази част от народа си и омразата не може да е държавна политика.
Днешният ден е празник, а един празник има за основна функция да обединява нацията. Човешкото отношение към род и родина е обединяващ патриотизъм – това, което всъщност изповядва „Движението за права и свободи“ като житейска философия и политическа стратегия. Ние ще си останем будни във времето и като такива пожелаваме повече мъдрост на политиците, сила на духа на съвременните просветители и повече вяра в собствените сили на всички отрудени и изтерзани хора!
Днес България е горда със своите синове! Честит празник! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мехмед.
Други декларации?
Господин Сидеров, заповядайте, от името на „Обединени патриоти“.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, ако трябва да съм политически коректен, днес трябва да Ви кажа: честит Хелоуин, драги будители! Защото Хелоуин е по-познат от празника на будителите – става дума за българските деца. Хелоуин е един езически празник, в който се използват доста бесовски изображения, но в момента той се рекламира от всички медии. Той е станал бизнес и децата знаят, че това е някакво забавление и днес трябва да отбележат този празник. Ако ги питате, днешните български деца, какво са будителите, те ще се затруднят, и с основание, защото днес тук чух, много пъти се повтори думата „дух“ и „българският дух“. Само че децата не знаят какво е дух, защото не учат вероучение. Те не знаят какво е дух и душа. Продължават да учат глупостта, че хората са произлезли от маймуните, на който му харасва да е произлязъл от маймуната, нека да смята така.
В училище според нас, патриотите, трябва да се учи вероучение. Досега произнеслите слова представители на различни партии, които са управлявали през годините, отказваха предложението, което сме правили аз, мои колеги през годините – да се учи вероучение или Закон Божи, за да може детето от малко да разбере какво е дух, душа, защо съществува, защо трябва да вярва в Бог и че светът е сътворен от Създателя на всичко видимо и невидимо.
Без това ще продължаваме да се питаме: защо има агресия, защо се случват такива ужасяващи неща в училище, защо подрастващите са такива, такива и такива? Да, такива са, защото никой не ги учи, че трябва, първо, да вярват, че вярата е спасението. Оттам нататък всички други приказки за българския дух, българската събуденост, са да, елейни слова, подходящи за празник, но те също наслагват лицемерие. Ако трябва сега да разсея лицемерието, трябва да Ви кажа, че българските будители са бивали избивани от една или друга част на управляващите през различните периоди на новата ни история.
По време на османското присъствие, както пише в днешните учебници, българите са намирали начин да се просвещават. И когато чужденци са идвали тук, са се възхищавали и са казвали: този народ под османско иго, вече да кажем, или робство – истинската дума, намира начин да се учи, въпреки цялата толерантност тогава, за която говори тук преди малко ораторът – цялата толерантност на османското присъствие. Не знам дали знаете, на територията на България е било забранено да има печатници по време на толерантното османско присъствие. Забранено е да има църкви по-високи, отколкото един конник. Забранено е въобще българският народ да има достъп до образование. Той обаче е правил възможното, печатал е книги в Белград, Букурещ, Виена, там, където може, и пак се е просвещавал. Затова аз съм оптимист, за разлика от многоуважаемия от мен професор Христов, който нарисува една апокалиптична картина. Да, такива белези, такива щрихи има в нашата действителност, но аз съм оптимист, че българинът няма да се превърне в лумпенизирано племе, в каквото се опитват да го превърнат в годините на така нареченета „демокрация“. Не, няма да стане това, защото има нещо заложено и то ще остане винаги!
Друго исках да кажа: този празник, който днес отбелязваме, е официално признат за празник през 1923 г. – драматичната 1923 г., в която са били избити, да кажем, будители като Гео Милев, Йосиф Хербс, Георги Шейтанов. Знам, че в някоя част на залата някой може да стане и каже: какви будители са те, те са комунисти, те не са приемливи! Само след две години пък тези, които са били избивани, и тяхното ръководство на партията извършват най-големият терористичен акт в новата история на Европа – атентатът в „Света Неделя“ – 213 души убити на място. Сред тях е имало будители, интелектуалци, генерали, преподаватели. Тоест българското общество започва една кървава гражданска война в годината, в която е обявен празникът Будители, след което ние знаем вече какво се случва: едните убиват – другите си отмъщават, другите идват на власт – започват да си отмъщават.
Ще повярвам, че наистина тук тези, които говорите от всички партии, говорите искрено, тогава, когато, на първо място, примерно: „Движението за права и свободи“ признае, че в България е имало турско робство, а не османско присъствие, когато БСП като социалистическа партия каже и признае, че атентатът през 1925 г. е едно варварско дело и то не може да бъде част от сто или сто и десет годишната история. Тази част само е достатъчна, за да компрометира всички останали десетилетия на нашата история. Също така тази част от десницата, която сочи винаги към комунистите и посочва колко те са лоши, тя пък да признае, че Никола Вапцаров е гениален поет и будител, а не комунистически терорист, че Гео Милев е гениален поет и така нататък – всички тези леви интелектуалци, които са били пък убити от тогавашната дясна част на управляващото общество. Тогава ще приемем, че България се нормализира. Тогава ще приемем, че будителството е общ празник за всички, а не Хелоуин с изрязаните тикви. Това е нашата задача!
Конкретно като присъствие във властта ние, патриотите, смятаме, че играем такава роля, ако не е будителска, то поне стимулираща роля.
Какво може да се промени, докато имаме властта? Обръщам се към колегите от ГЕРБ – учебниците, тези учебници, които споменах. Децата в трети, четвърти клас продължават да учат, че Левски е бил престъпник, преследван от турската полиция. Продължават да учат, че по времето на Цар Симеон Велики не се е случило нищо значимо за България. Това го пише днес в учебниците – това трябва да се промени! В учебниците на българските ученици трябва да влезе най-после истинската история на българите, такава каквато е тя, доказана вече от ДНК експертизи. Ние не сме номадско племе, дошло тук в VII век на кончета, с пастърма под седлото, а сме цивилизационен народ, който е тук от хилядолетия и затова вече има достатъчно исторически и научни доказателства. Ето това трябва да влезе в учебниците! Разбира се, както казах и в началото, вероучението или Закон божи.
Тогава съм убеден, че българските ученици ще израстват с едно друго самочувствие, те няма да имат смачканото самочувствие – ама ние българите какви сме, да искат веднага да отидат да учат в друга държава или да се реализират там, всъщност ние да ставаме донори на по-богати от нас държави. Тогава те ще знаят, че са наследници на велика цивилизация, че досега в нашите учебници по история е имало големи изкривявания, ще кажа, фатални изкривявания, че ние сме една малка орда, която е дошла тук и се е вляла в славянското море. Всичко това трябва да се преразгледа и да влезе истинската история.
Ако през нашия мандат успеем да направим това, да помогнем на авторски колективи, които да извадят истинската българска история, аз лично ще бъда удовлетворен, че сме свършили необходимото като български народни будители. Тогава можем да кажем: да, всички въпроси не можем да решим, да, всички проблеми не можем да решим, „не можеш да нахраниш всички котки“ – казва една китайска поговорка, но сме свършили това, откъдето започва всичко: началото – словото, учебника, буквара. Това е нашата задача, обръщам се към моите колеги, тя е основна задача, защото знам, че в депутатската работа понякога си доста разцентрован – занимават те с какви ли не въпроси. Нашата задача е точно тази: да сложим началото на учебници, в които да се учи истинската история, истинската цивилизация. Да възстановим, да покажем, докажем и възпитаме българските деца с величието на нашите будители, да покажем голямата роля, ние ги споменаваме като национални герои, един Раковски, колко е познат Раковски като истински изследовател на българския произход и език? Нула, никак. То не се учи в учебниците. Знаят го като някакъв воевода, който развял знаме. Да, и това е правил, но всъщност това е първият изследовател, който доказва автохтонния произход на българите, това че ние тук живеем от хилядолетия. Питам: защо това не се учи? Не знам. Нека да отговорят тези, които пишат учебници. Ако не могат да отговорят, да отстъпят място на такива, които ще напишат истинските, добрите, правилните учебници.
Това исках да Ви кажа в Деня на будителите, скъпи колеги. Пожелавам Ви душевно здраве, душевно спокойствие и в българските училища да се говори за дух и душа, не само за материя, не само за това, че сме произлезли от коацерватната капка или от шимпанзе, или от маймуна. Крайно време е това да бъде изместено от истината. А истината е вярата в Бог, истината е да учиш Закон Божи. Без да направим това, ще минат още десетилетия и ще се питаме защо израстват лоши младежи, защо вършат лоши неща? Защото нямат опора.
Благодаря Ви, желая всичко добро на българския парламент!
Нека да приемем правилните решения! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ ЗА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ.
Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 702-01-20, внесен от Министерския съвет, на 29 септември 2017 г. и приет на първо гласуване на 13 октомври 2017 г.
Докладът е на Комисията по бюджет и финанси и ще Ви бъде представен от народния представител Менда Стоянова – председател на Комисията.
Имате думата, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател!
Моля за процедура – в залата да бъде поканен господин Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Да гласуваме предложението, уважаеми колеги.
Гласували 131 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министър Ананиев в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Параграфи 1, 2 и 3 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за
параграфи 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме текста на вносителя за наименование на Закона, както и параграфи 1, 2 и 3 по доклада на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на Закона и параграфи 1, 2 и 3 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „баланс“ се добавя „и от управление на средствата на единната сметка и други активи на фискалния резерв“.
2. В ал. 2 изречение второ се изменя така: „Разходите се извършват въз основа на този закон, Закона за държавния бюджет за съответната година или акт на Министерския съвет.“
3. Създава се ал. 4:
„(4) Чрез централния бюджет се консолидират като агрегирани суми постъпленията, плащанията и средствата по чл. 154, без да се засягат салдата и лимитите за плащания по отделните сметки и депозити на съответните бюджетни организации и лицата по чл. 156 и при запазване на директното им участие в платежния процес и на съответните права и задължения на участниците в него.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 по доклада на Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 2.
Параграф 4 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 5 има предложение на народните представители Георги Търновалийски и Дора Янкова.
Комисията не подкрепя предложението.
„В § 5, чл. 51, ал. 2 се изменя така:
„(2) Размерът на бюджетните взаимоотношения по ал. 1 може да се променя по реда на този закон въз основа на друг закон или акт на Министерския съвет, ако това е предвидено със закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги!
Разпоредбата на чл. 51 от Закона за публичните финанси я променихме преди година и половина – 2016 г., след сериозен дебат в залата на Четиридесет и третото народно събрание. Тогава ние предупредихме, че предложенията и с това, което беше прието в залата, са противоконституционни. Нямахме възможност тогава да внесем конституционна жалба, защото нямаше кой да ни подкрепи, но за радост в 2017 г. вече мнозинството на Българската социалистическа партия в Народното събрание е достатъчно, за да бъде входирана и внесена такава жалба, и такава е факт в Конституционния съд по този текст.
Днес управляващите правят нова промяна и предложения в текстовете на чл. 51 на Закона за публичните финанси – с неясни мотиви, не е ясно защо. Предполагам, че това е поради конституционната жалба, която е внесена, но и с един пропуск, и то смятам сериозен – по Закон този текст трябва да има и последваща оценка на въздействието. Как година и половина се отрази тази промяна и какви са резултатите от приетите от Четиридесет и третото народно събрание промени в законодателството в един толкова важен закон – Закон за публичните финанси, и конкретно във взаимоотношенията между централен бюджет и бюджет на общините?
В нашата конституционна жалба ние надълго – и тук в залата, сме дебатирали защо не сме съгласни с тези промени. Затова днес предлагаме текстът на чл. 51, ал. 2 да бъде еднакъв с текста, който беше до 2016 г., който позволява промените в бюджетните взаимоотношения да бъдат само на базата на Закона за държавния бюджет или когато това е предвидено със закон.
Днес ни се предлага един текст, който скрива този опит да бъде променян държавният бюджет зад гърба на Народното събрание. В 2016 г. управляващите, на база на този текст, са раздали 160 милиона с постановление на общините и са променили тези бюджетни взаимоотношения. В 2017 г. тези раздадени средства по неясни критерии и принципи са вече 140 милиона. Това е противоконституционно, защото бюджетните взаимоотношения имат конституционен статут и нормативните актове, които могат да ги променят, са само закони.
Ето защо ние няма да подкрепим предложения текст. Предлагаме наш текст, който знаем, че няма да бъде приет, но ще продължим с атакуването на правенето на бюджет и промяната му зад гърба на Народното събрание в Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги народни представители!
Искам да кажа няколко думи, защото материята наистина е малко специализирана и специфична. От изказването на преждеговорившия може би голяма част от Вас са останали с впечатление, че даваме право на Министерския съвет със свои постановления да пререшава Закона, който е гласуван от Народното събрание, тоест той да преразпределя излишъци, допълнителни приходи, на когото пожелае – в случая общините.
Искам да Ви уверя, че това не е така, и ще Ви дам следните прости примери.
Първо, всеки лев преизпълнение на приходите, на данъчните приходи в бюджета не може да бъде изразходван за допълнителни разходи. Единствено и само преизпълнението на приходите спрямо бюджета отива за намаляване на дефицита в съответната година. Ако в съответната година няма дефицит и в резултат на преизпълнението на приходите се формира излишък, изричен текст на Закона казва, че този излишък може да бъде преразпределен за допълнителни разходи единствено и само с решение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Така че ясно и категорично всички трябва да разберете, че нито един лев от допълнителните приходи не отива за допълнителни разходи. Това, което Министерският съвет може да прави съгласно Закона, това е преструктуриране на разходите между отделните пера и крайни бенефициенти на тези разходи, в рамките на общите разходи, утвърдени от Народното събрание. Нито един лев разходи повече Министерският съвет не преразпределя. Единственото, което прави Министерският съвет, е: там, където има неусвояване на разходите до края на годината по най-различни причини тези разходи да бъдат пренасочени към онези сфери, които има недостиг за постигане на определени цели, от една страна. От друга страна, много често в делегираните от държавата дейности и други дейности, Вие всички знаете, че те се базират на натурални показатели, има изменение през годината на тези натурални показатели. И е нормално! Това Министерският съвет трябва да може да го прави – да прави преразпределение на този разход на базата на изменението на съответните натурални показатели. Много често съответните министерства, да речем Министерството на образованието, които изпълняват функции по различни разходи по образование за сметка на общини, също трябва да бъдат оформени в едно такова преразпределение.
Нали не си представяте как всяко едно такова движение на средства, за което Ви говоря, ще трябва да минава през дебат на Народното събрание? И това не е нарушение на Закона за държавния бюджет, защото за сетен път повтарям: нито един лев повече от планираните общо в бюджета разходи Министерският съвет не може да преразпределя. Нито един лев от преизпълнението на приходите Министерският съвет не може да разпределя за разходи!
Аз мисля, че предложението, което се прави от „БСП лява България“, има за цел да стагнира изпълнението, реализирането на бюджетните политики. Има за цел да задръсти, така да се каже, оперативните решения, които Министерският съвет по закон взема и които Министерският съвет трябва да взема, за да има оперативно изпълнение на дейностите, и естествено да задръсти Народното събрание всеки ден да се занимаваме с одобряване на подобни разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Реплики?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Стоянова, опитвате се да дадете пример, но аз съм сигурен, че на залата не й стана по-ясно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не подценявайте залата!
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Не подценявам залата.
Ясно е, че през годината с постановление на Министерския съвет се преразпределят средства и аз съм съгласен, че това, което Вие обяснихте, касае първостепенните разпоредители, взаимоотношенията между централен бюджет и бюджетите на министерствата, но тук говорим за взаимоотношения между централен бюджет и бюджет на общините и самостоятелността на общините, с която Вие не се съобразявате, и се правят преразпределения и разпределения. Аз цитирах одеве размера на сумите, които се правят през годините по неясни критерии и правила.
Това били оперативни решения на Министерския съвет.
Да, госпожо Стоянова, оперативни решения по управление и изпълнение на държавния бюджет на Министерския съвет, но Министерският съвет има правото и може да управлява! Той не е собственик на публичния ресурс. Затова бюджетът се гледа в тази зала и се приема в тази зала. Не може да бъде променян, защото Министерският съвет имал такова оперативно решение и в никакъв случай не мога да приема, че това, което ние предлагаме, задръства работата, или както се изразихте – на управляващите на Министерския съвет. В крайна сметка няколко години работихте и по този начин, с тези текстове, и работата на Министерския съвет беше що-годе на добро ниво и не беше задръстена. Мога да Ви дам един пример какво правихте всъщност, за да е ясно на всички в залата: когато ние в 2015 г., с бюджета за 2016 г. предложихме за паметника на Христо Ботев в Калофер да бъдат дадени 300 хил. лв., залата го отхвърли. През януари месец още с постановление на Министерския съвет бяха дадени тези пари на община Карлово, за да бъде ремонтиран паметникът. Това е един нагледен случай за това какво постигате и какво искате да направите! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Търновалийски, не подценявайте залата. Точно защото и аз не я подценявам, искам само да дочета текста, за който спорим.
Уважаеми колеги, какво всъщност е повече от това, което господин Търновалийски предлага в текста? Повече е, че размерът на бюджетните взаимоотношения по ал. 1 може да се променя по реда на Раздел II на Глава осма от съответния орган, когато това произтича от закон, от преструктуриране на делегираните от държавата дейности или промени в натуралните или стойностните показатели за финансиране на съответната дейност по бюджетите на общините. Това е промяната, уважаеми колеги, а всичко останало са интерпретации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Георги Търновалийски и Дора Янкова, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласуват 136 народни представители: за 54, против 40, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, подкрепен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласуват 157 народни представители: за 93, против 55, въздържали се 9.
Параграф 5 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 6 и 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме параграфи 6 и 7 по доклада на Комисията.
Гласуват 158 народни представители: за 102, против 4, въздържали се 52.
Параграфи 6 и 7 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 8.
Предложение на народните представители Георги Търновалийски и Дора Янкова – § 8 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Господин Председател, колеги! Създаваният нов чл. 55а – той има същото значение като дебатирания преди малко. Няма да повтарям всичко, което казах преди малко. Само искам да се върна на това, което се опита да изясни госпожа Стоянова, защото нямаше как да отвърна на нейната дуплика.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Нарушение на Правилника – прави реплика на моята дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Господин Търновалийски!
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Тя ни прочете, че в чл. 51, а същото го има и в чл. 55а – където е казано, че „взаимоотношението между бюджетите на общините и централния бюджет могат да се променят по реда на Раздел II, Глава осма от съответния орган“.
Сега, колеги, ще Ви прочета какво гласи Глава осма: „Изпълнение на бюджетите. Раздел втори. Изпълнение на държавния бюджет, на бюджета на Държавното обществено осигуряване и Националната здравно-осигурителна каса и други бюджети, без бюджетите на общините“. Тук изключваме бюджетите за общините, а в текста говорим изключително за взаимоотношение „централен бюджет – бюджет на общините“.
В цитирания чл. 111, който също беше прочетен и към който всъщност ни препраща този текст, малко по-късно ще дебатираме и ще видим, че той също е променен. И там, където е казано, че министърът на финансите има право да променя тези взаимоотношения, когато има промени по закон или с акт на Министерския съвет във връзка с натуралните и стойностни показатели в делегираните от държавата дейности, това отпада и се казва: „Това се променя. Променят се бюджетните взаимоотношения между общините и централния бюджет с решение на Министерския съвет“, които министърът на финансите има право да изпълни, което означава, че даваме индулгенции на министъра, за да е спокоен, че не нарушава Конституцията и не нарушава закона.
Няма как този нов текст да бъде приет и той сигурно ще бъде също част от нашата последваща конституционна жалба. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Има ли реплики? Няма.
Изказвания? Също няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Георги Търновалийски и Дора Янкова, което не се подкрепя от Комисията.
Гласуват 153 народни представители: за 71, против 48, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, подкрепен от Комисията.
Гласуват 152 народни представители: за 90, против 54, въздържали се 8.
Параграф 8 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 9 и 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме параграфи 9 и 10 по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласуват 155 народни представители: за 98, против 1, въздържали се 56.
Параграфи 9 и 10 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 11.
Предложение на народните представители Георги Търновалийски и Дора Янкова – § 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Заповядайте за изказване, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Господин Председател, колеги! Правим предложение да отпадне този параграф, защото подкрепяме становището на Националното сдружение на общините, че с предложената норма се ограничава правото на Националното сдружение на общините да прави предложения, като тук е ограничено само до „основни бюджетни взаимоотношения“. Това е в противоречие със Закона за местното самоуправление и местната администрация. Не може Националното сдружение на общините да бъде ограничено да прави предложения само по отношение на основни бюджетни взаимоотношения. Затова предлагаме този параграф да отпадне и да си остане действащият текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Търновалийски.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Господин Председател, аз се обръщам към Вас. Може би само преди две седмици в „Албена“ Вие подписахте Споразумение със Сдружението на българските общини. В това Споразумение със Сдружението на българските общини Вие подкрепихте духа на диалог между Сдружението на общините, българския парламент и инициативата на Сдружението на общините. Сега за първи път със Закона за публичните финанси вместо да се даде тази възможност, в чл. 77, ал. 1 е записано, че „Националното сдружение на общините в Република България може да прави предложение в общия размер на взаимоотношенията на общинските бюджети с централния бюджет“.
Не разбирам защо, при положение че общините са доминирани и от представители на ГЕРБ, и от ръководството на Националното сдружение, ние отиваме в ограничителни параметри.
Обръщам се към всички народни представители – да дадем възможност на едно от най-големите сдружения – Сдружението на българските общини, да има възможността да дебатира с Министерството на финансите, с нас и по отношение на бюджета, какъвто и да е бюджетът, а не само на основните бюджетни параметри. Това са местните власти. Отдолу идва много енергия. Нека да не я запушваме. Колеги, подкрепете нашето предложение. То е отношение към българските общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Янкова, уважаеми господин Председател! Понеже Вие сте били на заседанието на Националното сдружение на общините, не сте казали нищо лошо там. Аз Ви гарантирам, че този текст не опровергава Вашите думи.
Националното сдружение на общините води диалог с Министерството на финансите и ще продължава да води диалог по всички взаимоотношения – по делегираните от държавата дейности, по изравнителната субсидия, по субсидията за капиталови разходи и зимно поддържане. Но всички тези взаимоотношения в този Закон са формулирани като основни бюджетни взаимоотношения. Затова „общо взаимоотношение“ се заменя с „основни бюджетни взаимоотношения“, които ясно дефинират всички видове взаимоотношения, по които се води и ще се води диалог с общините.
Естествено е, че извън тях би могло да се тълкуват още много неща, по които биха могли общините на базата на общия текст – „взаимоотношения“, без „основни“, да искат да водят диалог. Те водят диалог в онази сфера, която включва тези основни бюджетни взаимоотношения. Може да погледнете текста в Закона и да видите кои са те. Това са всичките взаимоотношения по делегираните дейности, по изравнителната субсидия, по субсидията за зимно поддържане, капиталови разходи и така нататък.
Така че никакво ограничение на правата на общините няма тук. От Националното сдружение на общините нещо са се объркали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Господин Председател, госпожо Стоянова! Позоваваме се единствено и само на предложението на Националното сдружение на общините. Те не са се объркали, те са голяма и силна организация, която осъзнато е направила предложение по Закона за публичните финанси. Това предложение към нас, народните представители, Вие го имате в кабинета, имат го и председателите на комисии. Това е тяхно предложение. Мисля, че заслужават такова уважение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Дуплика ще ползвате ли, госпожо Стоянова?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважението го имат, госпожо Янкова, и никога не е отказано уважение към общините и към Националното сдружение на общините. Тук обаче не става дума за уважение, става дума за ясно и точно понятие в Закона, което е определено и категоризирано. Колкото по-ясни и точни са параметрите, толкова по-лесно след това те се осъществяват. Ние никого не ограничаваме. Тук уважението, което го имат, няма отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Георги Търновалийски и Дора Янкова, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 155 народни представители: за 63, против 42, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 11 по доклада на Комисията.
Гласували 142 народни представители: за 88, против 36, въздържали се 18.
Параграф 11 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме параграфи 12, 13, 14 и 15 по доклада на Комисията.
Гласували 150 народни представители: за 97, против 2, въздържали се 51.
Параграфи от 12 до 15 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 16 има предложение от народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Министърът на финансите може да удължава срока за възстановяване на заемите по ал. 1 на общини с още една година, след което може да отпусне еднократно нов заем от централния бюджет за рефинансиране на непогасения размер от заема със срок за възстановяване не по-дълъг от една година. Удължаването на срока и отпускането на нов заем се извършва въз основа на мотивирано предложение на кмета на общината и при наличие на решение на общинския съвет.“
2. Създават се ал. 5 и 6:
„(5) Максималният размер на заема по ал. 1 не може да надвишава размерите на общата изравнителна субсидия и целевата субсидия за капиталови разходи на съответната община, приети с годишния закон за държавния бюджет.
(6) Безлихвени заеми по ал. 1 не се отпускат на общини, когато решението на общинския съвет за поемане на дълг е прието след изтичането на 39 месеца от неговото избиране.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 16 по доклада на Комисията.
Гласували 145 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 47.
Параграф 16 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 17 има предложение на народните представители Георги Търновалийски и Дора Янкова:
Параграф 17 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Имате думата, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Промените, предвидени в чл. 111, ал. 1 са точно свързаните с предходните два дебатирани текста на чл. 51 и новия чл. 55а, които са свързани пряко с промяната в бюджетните взаимоотношения между централния бюджет, бюджета на общините и даването на възможност те да бъдат променяни както Министерският съвет намери за добре. Именно този текст е потвърждение на това, което ние застъпваме, и в противовес на това, което се опитват вносителите и управляващите да докажат.
Какво казва чл. 111? Именно в него, в главата, която Ви прочетох преди малко и която изключва общините, в чл. 111 досега министърът на финансите можеше да променя и да извършва компенсирани промени по отношение на делегираните от държавата дейности по натурални и стойностни показатели.
Сега това отпада и винаги когато Министерският съвет е решил на базата не само на закон, а и, подчертавам, на решение на Министерския съвет, министърът на финансите ще има индулгенцията, правото да извърши тези промени в бюджетните взаимоотношения между общините и централния бюджет, което всъщност е тезата ни, че това е противоконституционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Георги Търновалийски и Дора Янкова, което Комисията не подкрепя.
Гласували 147 народни представители: за 57, против 42, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 17 по доклада на Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 88, против 36, въздържали се 14.
Параграф 17 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 18 има предложение на народните представители Георги Търновалийски и Дора Янкова:
Параграф 18 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Георги Търновалийски и Дора Янкова, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 147 народни представители: за 56, против 43, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 18, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 140 народни представители: за 91, против 38, въздържали се 11.
Параграф 18 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 19 има предложение на народните представители Георги Търновалийски и Дора Янкова:
Параграф 19 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Господин Председател, колеги! С новите текстове се създават ограничения и забрани, които отново са в противоречие с принципите на местното самоуправление. Тук отново подкрепяме Националното сдружение на общините. Опасността предложените текстове да доведат до блокиране работата на общините поради невъзможност да бъдат договорени и извършени неотложни разходи в случай на временно отклонение само по един от показателите е реална.
Ще Ви зачета какво казва ал. 3, последното изречение: „ако планираните по бюджета на общината приходи не се изпълняват“.
С колко не се изпълняват? С 50%, с 0,1%? В кои случаи? Има неясноти. Напълно споделяме притесненията на Националното сдружение на общините и затова правим предложението тези нови текстове да отпаднат, да бъдат изчистени и ако трябва, след време да бъдат предложени отново. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Имате думата, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, аз искам да Ви обърна внимание какво предлага Министерството на финансите и какво „БСП лява България“ ни иска…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: „БСП за България“!
МЕНДА СТОЯНОВА: …„БСП за България“ да влезе в сила.
Ще Ви прочета само началото на текста, чийто край Ви прочете господин Търновалийски: „Не се допуска натрупване на нови задължения за капиталови разходи или поемане на ангажименти за капиталови разходи за сметка на приходи, ако планираните по бюджета на общината приходи не се изпълняват.“ Общината не си събира приходите, обаче сключва договори за нови поръчки и капиталови разходи…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Колко не си събира?
МЕНДА СТОЯНОВА: …след това не ги плаща, защото няма откъде да ги плати и след това запорират нейните сметки, влизат съдия-изпълнители и тя висва пред Министерството на финансите: „Моля, дайте ми помощ!“ – местно самоуправление, нарушаваме самостоятелността на общините.
Другият текст: „Не се допуска увеличение на наличните по бюджета на общината към края на годината просрочени задължения спрямо отчетените към края на предходната година, ако наличните към края на предходната година просрочени задължения надвишават съответните разходи.“ Забраняваме им да увеличават просрочените си задължения, защото просрочените задължения водят до нови задължения от лихви, от неустойки много често и в крайна сметка до затлачване на общината и стигането ѝ до ниво на фалит, когато трябва да се намеси Министерството на финансите с безлихвени заеми или с други способи.
Искам да Ви обърна внимание, че местното самоуправление е чудесен принцип, само че общините, а и колегите отляво бъркат местното самоуправление с местната самостоятелност по харчене на разходи, без ангажименти тези разходи да бъдат обезпечени или събирани – в някои общини. В някои общини – категорично.
Искам да Ви обърна внимание и на още нещо. Когато ние тук, с Вас гласуваме основните параметри на бюджета – за приходи, за разходи, за бюджетно салдо, за дълг – консолидираната фискална програма, уважаеми колеги, включва същите взаимоотношения и на общините. Всеки техен дълг, всяко тяхно просрочие, рефлектира в неизпълнение на гласуваното от нас бюджетно салдо в увеличение на дефицита по консолидираната фискална програма, а оттам естествено и към увеличаване на дълга.
Това, за което ни призовават колегите отляво, е да няма бюджетна дисциплина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Заповядайте за реплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Госпожо Стоянова, господин Председател! Придържаме се единствено и само до един принцип, който с чл. 128 какво е записано досега и ние искаме той да бъде запазен: „Не се допуска извършване на разходи, натрупване на нови задължения за разходи или поемането на ангажименти за разходи, както и за започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишния бюджет на общината.“
Вие – да, правите тези уговорки, сигурно имате своето основание. Следя редовно с писмени въпроси как се изпълнява приходната част на общините, за която Вие говорите.
Има общини, които имат 43% изпълнение на местните данъци и такси и паралелно с това в края на годината идват в Министерството на финансите и споделят проблеми. Може би е добре на Бюджетна комисия да направим разговор със Сдружението на общините и с Министерството на финансите по параметрите и по процентите, които общините не си изпълняват. Ето, ние също това искаме, което и Вие искате. Не ни упреквайте в неща, за които не е ставало въпрос от тази трибуна.
Общините – да, те трябва да напрягат своята приходна администрация, да си събира местните данъци и такси. Аз мога да дам конкретни примери, общини с несъбрани местни данъци и такси по 2 милиона, по 3 милиона, по 2 милиона и повече, и съответно проблеми, които в края на годината се декларират в умилителен вид.
Поради тази причина ние искаме принципни отношения, а не доразвиване в този вариант, в който Вие го споделяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Заповядайте за втора реплика, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Господин Председател, колеги! Госпожо Стоянова, няма как да оставя да обвинявате БСП, че е против финансовата дисциплина на общините. Нека да си отговорим с този текст, който предлагате, и казвате, че дисциплинира общините, като ги карате да извършват нереално планиране на приходите си, за да могат да направят това, което са решили, като капиталови разходи. Това ли трябва да правят? Това правите Вие в държавния бюджет – планирате ниски приходи и си правите каквото искате, същото да правят и общините, за да им бъде добра финансовата дисциплина. Не, това не е дисциплиниране на общините. Това е принуждаване на общините, за да могат да извършат съответните дейности, които имат задължение пред обществото и по закон да правят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Търновалийски.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Аз съм затруднена да направя реплика, защото това, което чух тук от репликиращите – те продължават да твърдят, че бюджетната дисциплина за общините не трябва да важи.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Кой е казал това нещо? Стига! Никой не е казал това нещо.
МЕНДА СТОЯНОВА: Ние много скоро направихме цял раздел с общини с финансови затруднения, в който описахме през много членове и алинеи по какъв начин тези общини трябва да излязат от тези финансови затруднения, по какъв начин Министерството на финансите се намесва с помощ и с контрол, за да могат тези общини да излязат от това натрупване на дългове и на поставеното им състояние на предфалит. Естествено, че ще има ограничение, и то на законово ниво, за да не се стига дотам, докъдето са стигнали общини, които не искам да цитирам сега, тук от тази трибуна.
Уважаеми колеги, не можем да оставим само благодарение на това, че общините са самостоятелни, самоуправляващи се, те да потъват, защото в крайна сметка, това се плаща от всички данъкоплатци, не само от данъкоплатците на територията на съответната община.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Георги Търновалийски и Дора Янкова, което комисията не подкрепя.
Гласували 143 народни представители: за 53, против 40, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 19, подкрепен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 83, против 41, въздържали се 16.
Параграф 19 по доклада на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23:
„§ 23. В чл. 130з, ал. 2 в началото се добавя „В срок не по-рано от една година от започването на изпълнението на плана за финансово оздравяване“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 20 до 23 включително по доклада на комисията.
Гласували 146 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 49.
Параграфи от 20 до 23 включително по доклада на комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 25 и предлага следната редакция.
„§ 25. В чл. 130к се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 3 думите „собствените общински“ се заменят с „общинските“;
б) в т. 4 думата „собствените“ се заменя с „общинските“;
в) създава се т. 6:
„6. недопускане на три или повече от условията по чл. 130а, ал. 1 и изпълнение на фискалните правила, приложими за общините.“
2. В ал. 2 думите „6 месеца“ се заменят с „12 месеца“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания?
Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 24 до 29 включително по доклада на комисията.
Гласували 142 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 43.
Параграфи от 24 до 29 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова за нов § 30.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 30:
„§ 30. В чл. 153, ал. 10 накрая се добавя „както и средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално съфинансиране на лицата по чл. 156, независимо дали останалите им средства са включени в единната сметка.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 30 със съответното му съдържание, съгласно доклада й.
Гласували 143 народни представители: за 96, против 9, въздържали се 38.
Параграф 30 по доклада на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 30, който става § 31:
„§ 31. В чл. 154 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 9 изречение първо се изменя така: „Обслужването от банките в страната на плащанията чрез СЕБРА и на транзитните сметки по ал. 4 – 8 се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките, като в тях може да се включва и обслужване на операции на бюджетните организации по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания“
2. В ал. 12, изречение първо думите „от името и за сметка на Министерството на финансите“ се заменят с „от името на Министерството на финансите и за сметка на централния бюджет“.
3. Алинея 14 се изменя така:
„(14) За сметки за чужди средства, сметки за средства от Европейския съюз, както и за бюджети на първостепенни разпоредители с бюджет, които не са част от държавния бюджет, министърът на финансите може да определи техните лимити да се определят автоматично на база на общия размер на постъпленията по съответната сметка в Българската народна банка.“
4. В ал. 20, изречение второ, думите „от името и за сметка на Министерството на финансите“ се заменят с „от името на Министерството на финансите и за сметка на централния бюджет“.
5. Алинеи 22 и 23 се изменят така:
„(22) Министърът на финансите упражнява общ контрол, осъществява управление на ликвидността и се разпорежда със средствата в единната сметка включително чрез извършване на депозити в Българската народна банка и в банките, на операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа, на операции със заеми на Българската народна банка и ценни книжа, емитирани от нея, както и на други операции с ликвидни и нискорискови ценни книжа на други държави, с активите по чл. 152б, ал. 16 и с активите, преминали в собственост на държавата при прилагането на чл. 152в, ал. 7. При определяне на общите насоки за управление на ликвидността Министерството на финансите провежда консултации с Българската народна банка.
(23) Въз основа на акт на Министерския съвет министърът на финансите може да извършва, освен в случаите по ал. 22, гаранционни и други депозити в банки за целите на финансиране чрез банки на проекти по международни програми, и договори и за други цели и плащания, както и да придобива от името на държавата финансови активи при прилагане на държавни инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа.“
6. Създава се ал. 24:
„(24) Операциите по ал. 22 и 23 се извършват в рамките на общата наличност на единната сметка чрез сметки на централния бюджет при осигуряване на текущите плащания на централния бюджет и включените в единната сметка и СЕБРА бюджетни организации, и лица по чл. 156.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване § 30 по вносител, подкрепен от Комисията и ставащ § 31 в нейния доклад.
Гласували 141 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 36.
Параграф 31 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Гласуваме § 32 по доклада на Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 28.
Параграф 32 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 37, който става § 38:
„§ 38. В Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 13:
а) в ал. 1, т. 1 се изменя така:
„1. депозити и сметки в Българската народна банка, нейни заеми и ценни книжа, емитирани от нея;“
б) създават се ал. 11 – 14:
„(11) Управлението на активите на фонда по ал. 1, т. 1, включително разпределението им по текущи, депозитни и други сметки, се извършва от министъра на финансите за оптимизиране на касовото управление на средствата във фискалния резерв.
(12) В случай че активи на фонда по ал. 1, т. 1 са с отрицателна лихва/доходност, тя е за сметка на централния бюджет.
(13) За средствата на фонда, съхранявани по текущи сметки, обслужвани от Българската народна банка, се изчислява в полза на Фонда и за сметка на централния бюджет доходност в размер на приложимата за съответния период лихва по депозитни сметки, обслужвани от Българската народна банка, при спазване на изискванията на ал. 12. Изчислената сума се превежда по реда на чл. 11, ал. 3.
(14) Разходите за обслужване на сметките на фонда са изцяло за сметка на централния бюджет.“
2. В чл. 22:
а) в ал. 4 думите „ал. 2 и 6“ се заменят с „ал. 2, 6 и 7“;
б) създава се ал. 7:
„(7) Паричните постъпления, произтичащи от активи на чл. 11, ал. 5 и чл. 13, ал. 9, се внасят и отчитат по сметките на фонда в Българската народна банка по реда на чл. 11, ал. 3, доколкото в закон или с акт на Министерския съвет не е определено друго.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания, уважаеми колеги? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименование на подразделението „Заключителни разпоредби“, както и параграфи от 33 до 38 включително по доклада на Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 32.
Наименованието „Заключителни разпоредби“ и параграфи от 33 до 38 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39.
По § 39 има предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40 и предлага следната редакция:
„§ 40. В Закона за държавния дълг се правят следните допълнения:
„1. В чл. 5, ал. 1 се създава т. 7:
„7. за финансиране на програми и инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.“
2. В чл. 29 се създава изречение второ: „Българската народна банка определя с наредба условията и реда за придобиване, изплащане, търговия и сетълмент с емитирани от нея ценни книжа.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме параграфи 39 и 40 по доклада на Комисията.
Гласували 139 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 36.
Параграфи 39 и 40 по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 41, и предлага следната редакция:
„§ 41. В Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници в чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1, т. 3 думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 7“.
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Подкрепата по ал. 3, т. 4, букви „а“ и „б“ се предоставя по решение на Министерския съвет при спазване на Закона за държавните помощи и правната рамка на Европейския съюз за държавната помощ, и след постановяване на положително решение от страна на Европейската комисия, въз основа на мотивирано предложение от Българската народна банка до министъра на финансите, в което се съдържа подробна информация за изпълнението на условията по ал. 4 и за другите обстоятелства от значение за предоставянето на помощта.“
3. Създава се ал. 6:
„(6) С решението по ал. 5 Министерският съвет определя конкретната форма и размера на извънредната публична финансова подкрепа, както и други условия, които следва да се изпълнят, и мерки, които следва да се приложат. Министърът на финансите отговаря за изпълнението на решението на Министерския съвет.“
4. Досегашната ал. 5 става ал. 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 41 по доклада на Комисията.
Гласували 142 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 35.
Параграф 41 по доклада на Комисията е приет, а с това и Законопроектът на второ гласуване.

Следващият Законопроект, който ще разгледаме, е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, № 754-01-45, ОТ 19 ЮЛИ 2017 г.
Вносител е народният представител Георги Йорданов, както и група народни представители.
Докладът на Комисията по здравеопазването ще Ви бъде представен от народния представител Даниела Дариткова, председател на Комисията.
Уважаеми колеги, гости от Трето основно училище – „Братя Миладинови“, гр. Гоце Делчев, се намират на балкона. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-45, внесен от Георги Йорданов Йорданов и група народни представители на 19 юли 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 5 октомври 2017 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-45, внесен от Георги Йорданов Йорданов и група народни представители на 19 юли 2017 г.
На заседанието присъстваха: министърът на здравеопазването – профeсор Николай Петров, заместник-министърът на здравеопазването – д-р Мирослав Ненков, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и други. Списъкът с присъствалите гости на заседанието се прилага към пълния стенографски протокол на заседанието. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от вносителя доцент д-р Георги Йорданов. Той информира народните представители, че със Законопроекта се цели да бъдат въведени нормативно определени правила за охрана на пациенти и персонал в лечебните заведения. Предложеният Законопроект е отговор на зачестилите прояви на нападение и насилие спрямо медицински специалисти в страната.
По разглеждания Законопроект – в постъпили писмени становища, подкрепа са изразили: Българският лекарски съюз – подкрепа по принцип, Българският фармацевтичен съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Националното сдружение на общините, Асоциацията на университетските болници в България, КНСБ, Националната асоциация на частните болници.
В писмени становища Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването изразяват позиция, с която не подкрепят Законопроекта.
В хода на дискусията народни представители изразиха принципно несъгласие със Законопроекта. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 9, „против“ – 10, „въздържал се“ – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-45, внесен от Георги Йорданов Йорданов и група народни представители на 19 юли 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Гамишев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГАМИШЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-45, внесен от Георги Йорданов и група народни представители на 19 юли 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 октомври 2017 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения № 754-01-45, внесен от Георги Йорданов и група народни представители на 19 юли 2017 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на вътрешните работи – заместник-министър Красимир Ципов и главен инспектор Георги Георгиев – началник сектор „Патрулно-постова дейност" към отдел „Охранителна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция".
От името на вносителя Законопроектът беше представен от народния представител Георги Йорданов.
В изложението си той посочи, че със Законопроекта се въвеждат нормативни правила за охрана на пациентите и персонала в лечебните заведения. Основен мотив за внасянето на Законопроекта са зачестилите нападения и издевателства над медицински специалисти при изпълнение на техните задължения. Предприемането на законодателни мерки е с цел да се пресече негативното явление и се осигури нормална среда за упражняване на медицинската професия. Медицинските специалисти не могат да работят в несигурна среда и се увеличава тенденцията за напускане. Условията и редът за осигуряване на охрана на пациентите и персонала на лечебните заведения се регламентират с наредба, издадена от министъра на здравеопазването съвместно с министъра на вътрешните работи. Подчерта, че лечебните заведения са важен елемент от националната сигурност.
Постъпило е становище по Законопроекта от Министерство на вътрешните работи, в което се отбелязва, че и сега лечебните заведения ползват охрана, като в повечето случаи тя е непрофесионална. В случай че вносителите са имали предвид охраната да се осъществява от МВР, следва да се посочи, че МВР не разполага нито с финансов, нито с човешки ресурс, за да поеме подобно задължение. Съгласно действащото законодателство лечебните заведения могат да сключват договори за охрана по Закона за частната охранителна дейност, а при постъпили сигнали за противоправни действия спрямо пациенти и персонал компетентните органи на Министерството са длъжни да изпълнят установените им в Закона за МВР задължения, свързани със защита на правата и свободите на гражданите и противодействие на престъпността.
В разискванията взеха участие народните представители Маноил Манев и Цветан Цветанов. В изказванията си те обявиха, че поставените въпроси със Законопроекта са важни и следва да намерят своето организационно разрешаване. При провежданите срещи с участието на Главния прокурор и представители на Министерство на вътрешните работи са набелязани мерки и действия, които трябва да дадат резултат. С внесения Законопроект на Закона за частната охранителна дейност са регламентирани минималните стандарти за охрана, както и процедура за обследване на обектите, в които има заплаха.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 5 гласа „за“, 0 „против“ и 9 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-45, внесен от Георги Йорданов и група народни представители на 19 юли 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гамишев.
Мотиви на вносител ще чуем ли?
Заповядайте д-р Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлаганата промяна в Закона за лечебните заведения касае нормативно обусловени предпоставки, правила за охрана на пациентите по време на тяхното лечение и на медицинския персонал по време на изпълнението на неговите служебни дейности.
Защо го предлагаме? За ситуацията в спешната помощ медиите знаят много повече от нас. Ние имаме ежедневно проблеми от Видин до Малко Търново и от Благоевград до Силистра. Всеки ден нашите колеги от спешната медицинска помощ се срещат с агресията на тези, които са поискали тяхната помощ и обикновено те са потърпевшите.
Какво довежда това? Не е важно само, че те имат физическите травми, въпросът е, че те се демотивират да работят в тази сфера на здравеопазването, която по всички правила би трябвало да е основна в Република България. Затова, въпреки че заплатите леко се повишиха в сферата на спешната медицинска помощ, там не може да намерим кадри – нито лекари, нито медицински сестри и фелдшери.
Въпросът не е само за спешната медицинска помощ. За съжаление към мотивите си трябва да добавя още няколко, два от които са буквално от последните дни.
Първият от тях касае ситуацията в „Пирогов“, която за съжаление завърши нещастно. Там един пациент, който не е приет в условия на спешност, който би трябвало да бъде под контрола на медицинския персонал, за съжаление, успява да излезе от този персонал и всички знаете какво се получи. Проблемът е какво стана с тези, които трябва да го лекуват? Видяхте снимките на тази жена – пребита, ако не се лъжа в Клиниката по лицево-челюстна хирургия. Какво може да искаме от нея ние повече – да даде своите способности на най-голямото лечебно заведение за спешна помощ в България, което не може да я охранѝ по време на оказването на медицинската помощ.
Неслучайно професор Асен Балтов – директор на „Пирогов“, поиска спешни мерки. Тук искам да кажа само на колегите от Комисията по сигурността, че не ние, професор Асен Балтов от „Пирогов“ поиска дейността на медицинските екипи в „Пирогов“ да се охранява от МВР. Нещо, което аз, гледайки предложението за бюджет, мисля, че не е реално.
Ситуацията в Пазарджик. Представете си 50 роми – въоръжени, които ограждат Многопрофилната болница за активно лечение в Пазарджик – областната болница, да търсят възмездие, вендета за смъртта на двама, за съжаление млади хора, а там по ирония на съдбата остава жив точно шофьорът, който е предизвикал катастрофата. Какво да направи д-р Васил Вълчев – директорът на лечебното заведение със своя персонал? Да изкара санитарките, медицинските сестри и лекарите срещу тези 50 въоръжени граждани на Република България?
Има и обратния случай, за съжаление, твърде негативен, когато акушерка си позволи в една известна столична голяма болница да травмира едно новородено дете. То също подлежи на защита и трябва да има правила то да се защитава за своя престой в болницата.
Не на последно място, въпросът за охраната на дейността на пациентите и на медицинските специалисти стои във връзка с предстоящото въвеждане на правила за охрана на личните данни на пациентите, тоест за охрана на личните данни на гражданите на Република България. В момента не знам дали си давате сметка, но едни от големите оператори с лични данни – това са болниците, и категорично Ви заявявам, че там борави с личните данни на пациентите всеки. Санитарката може да влезе в компютъра, медицинската сестра, лекарят, който иска може да влезе и да вземе личните данни на пациент, който е в болницата.
Аз със задоволство разбрах, че се подготвя Законопроект за частната охранителна дейност. Мисля, че това е нещо полезно в това, което ние мислим, че трябва да стане – да! МВР няма да може да охранява болниците и лечебните заведения, но частните охранителни фирми трябва да ги охраняват. Това трябва да стане по правила.
Аз отговорно Ви заявявам, като доскоро мениджър на болнично заведение, че в болниците няма необходимата експертиза, няма необходимите познания, по които ние да изготвим нашия план в защита на нашите пациенти и медицински специалисти.
Ние се нуждаем от компетентна медицинска помощ. Не е вярно, че няма средства за нея – и досега ги даваме. Даваме ги, обаче не можем да организираме дейността както трябва. Разберете, хората, които разбират, трябва да ни помогнат в това, защото нашата дейност е да лекуваме пациентите, а не да ги охраняваме. Там има други специалисти, които много уважавам. Затова предложихме този Законопроект. Надявам се и на Вашата подкрепа. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доцент Йорданов.
Колеги, откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Заповядайте, д-р Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След толкова много агресия в българските лечебни заведения, за съжаление, резултатът е твърде плачевен.
Нося Ви една заповед, с която който желае може да се запознае после – от РЗИ, град Ловеч, която се основава на чл. 10 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, както и Заповед РД № 01-336 от 25 септември 2017 г. на министъра на здравеопазването за изпълнение на Споразумението за сътрудничество и взаимодействие между прокуратурата на Република България и Министерство на здравеопазването във връзка със Заповед РД № 09-407 от 26 септември 2017 г. и Протокол от проведената среща от 29 септември. (Показва документите.)
Както виждате, споразумения, протоколи, а в крайна сметка сме свидетели на поредната агресия. Мисля, че такива заповеди са добри – да, но те решават нещата какъв е пътят, след като вече агресията е извършена, а нашият Законопроект решава нещата преди това да се случи.
Мисля, че всеки един ръководител на лечебно заведение трябва да знае, че трябва да осигури защитата на работещите медицински служители. Не само един доктор или една сестра да бъде дежурна в едно отделение, не само нощем да има охрана, ами и денем. Много моля, уважаемите колеги народни представители, да подкрепят нашия Законопроект, защото всичко това трябва да бъде облечено в Закон, а не само със заповеди, споразумения. Да, те са нужни да покажат пътя какво трябва да се прави и как трябва да реагираме едва тогава, когато вече хората са пребити, малтретирани, но не е този начинът. Трябва да се вземат превантивни мерки. Единият от начините е всеки ръководител да се погрижи за своите хора, а не да ги остави така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема д-р Найденова. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Реплики към изказването?
Реплика – заповядайте, госпожо Стоянова.
ВЕНКА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Найденова, бих искала да Ви репликирам относно Споразумението за съвместна дейност между Министерството на здравеопазването, Прокуратурата и Министерството на вътрешните работи.
В никакъв случай това, което цитирахте в момента, не е продиктувано единствено и само от агресията в лечебните заведения. Естествено, справянето с този проблем е наша обща задача, никой не оспорва, че трябва да се предприемат мерки, но цитираното Споразумение касае много други дейности между трите структури.
Там влизат контролът върху наркотичните вещества и прекурсорите, които се осъществяват от РЗИ под контрола и разпореждането на законите и на Министерството на здравеопазването, така че не бива да изтъквате този документ за съвместна дейност между трите институции като нещо, което едва ли не в момента спуснато като указания. Ако не се лъжа тази съвместна дейност, съгласно този документ, се осъществява някъде в последните може би 7-8 години и включва още много, много, много задачи, в които ние си сътрудничим с прокуратурата и с Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – заповядайте, д-р Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, взимам думата за дуплика.
Аз изрично посочих документа и го нося от километри дотук, за да Ви го покажа. На основание на тези документи за Устройствения правилник на РЗИ-тата, споразуменията, е издадена тази Заповед. Така че това са си съвсем редовни документи, които, извинявайте, със заповеди няма да могат да ни защитят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема д-р Найденова.
За изказване – д-р Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми колеги отляво, адмирирам добрите Ви намерения, но, за съжаление, и този Законопроект няма да може да реши проблемите с агресията в нашето общество, защото те са комплексни, изискват комплексни усилия и това, че Вие си мислите, че с предложеното от Вас изречение ще решите проблемите на всички лечебни заведения на болнична помощ, проблемите на взаимоотношенията в здравната система, не мисля, че достатъчно добре формулирате и разбирате наистина тежестта на ситуацията.
В тази ситуация смятам, че предложеното от Вас е лош признак на нормотврочество. И аз си спомням много добре един председател на предходното Народно събрание, който твърдеше, че не се прави законодателство по казуси и че Законът трябва да урежда трайни обществени отношения. Неговото име е Михаил Миков. И смятам, че той е един от добрите юристи вляво. Може неговата юридическата експертиза да бъде ползвана, защото този Законопроект е пример точно за това. Аз не вярвам, че агресията срещу медиците ще бъде трайно обществено отношение. Смятам наистина, че мерките трябва да се вземат в момента и да се укрепи доверието в системата.
Но какво предлагат уважаемите колеги народни представители? Във всяко лечебно заведение да се осигури охрана на пациентите и на персонала. По смисъла на Закона за лечебните заведения, лечебни заведения са общопрактикуващите лекари, специалистите в извънболничната помощ – менталните лекари, лабораториите, ДКЦ-тата. Вие представяте ли си във всеки кабинет, съгласно Вашето предложение, да има осигурена охрана!? Да оставим финансовата обосновка на този Законопроект, която е изключително несериозна и неаргументирана.
От друга страна, не смятам, че във всяка една такава лечебна структура има еднакъв процент на опасност.
Именно там, където процентът на агресия е по-голям – в спешната помощ, Вие не сте предложили решение, защото този Законопроект не обхваща системата на спешна помощ, която не е лечебно заведение. Тя може да се отнася до спешните отделения, до болниците с голям процент на спешност, но спешната помощ е извън обхвата на предлагания от Вас Законопроект.
Смятам, че подобен подход е по-скоро популистки, отколкото със сериозни аргументи да търси решение на проблемите. Ние търсим такива решения и ще предложим конкретни, но в случая смятам, че този Законопроект няма никакво основание да бъде подкрепен. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема д-р Дариткова.
Реплики? Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема д-р Дариткова!
Първо, искам да попитате господин Цветанов дали охраната е само физическа? В тези малки лечебни заведения не става дума там да има охранител. Има съвременни средства за охрана – камери и така нататък, аз не съм специалист, но той ще Ви ги представи по-добре от мен, предполагам.
Така че те не струват толкова скъпо, но трябва да ги има. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.)
Да, кой ще ги прави? Има кой да ги направи.
Вие в своето изказване обосновахте, че наистина има проблем в обществото. Да, ние знаем, че обществото е в стрес. Това ни е ясно. Защо е в стрес, също го знаем, но ние знаем и нещо друго. Ние решихме да социализираме психично болните и ги пуснахме. Само че не им закачихме личните асистенти, които да следят за тяхното поведение. И тогава вече в големите градове започнаха за едно място за паркиране да се вадят пистолети и хладно оръжие.
Това продължава и в системата на здравеопазването. Няма да може да се справим изцяло, но трябва да вземем мерки. И трябва да започнем отнякъде. Защото не може нашите близки, нашите деца да отидат в болницата и да няма кой да ги охранява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми доцент Йорданов.
Втора реплика, господин Цветанов – заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Госпожо Дариткова, аз съм много впечатлен от начина, по който обобщихте и маркирахте дефицита на Законопроекта на колегите от БСП.
Това, на което Вие акцентирахте, е комплексният подход. И понеже всеки говори и дава примери с конкретни инциденти за агресията, дори дадохте тук в момента и за паркомясто, където хората вече са доста агресивни, докато не засилим връзката родител – дете, агресията ще продължава да я има. Защото, само да Ви кажа, че по данни на доктори, които са психиатри, наркозависимостта води до психически разстройства, които водят до определена агресия. И точно затова аз изцяло подкрепям казаното от д-р Дариткова за комплексния подход и че всъщност в обществото трябва да има вече съвсем друго разбиране. Не може да казваме, че институциите трябва винаги да осигуряват полицай или охранител на паркомясто, на заведение, на лечебно заведение. Това си е начин на организация на съответната структура. И тя трябва да си направи необходимото, а ние като политици и всички тези, които искаме да участваме активно в гражданското общество, трябва действително да допринасяме за намаляването на тази агресия, дори и тук в тази зала. Защото в немалката си част парламентарната трибуна се използва някой път за провокиране на агресия в обществото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Дариткова, не знам колко време трябва да чакаме този комплексен подход? Една, две, три години? Да седим и да гледаме хората как ги бият? Дали да изчакаме, може би, да затворят лечебните заведения, защото тогава ще решим наистина всички проблеми в сферата на здравеопазването? В крайна сметка Вие толкова време управлявате, натрупахте дългове над 500 млн. лв., не знаете как да решите този проблем, медицинските работници напускат страната, има огромен дефицит, на доктори, медицински сестри, на хора, които да се грижат за българското здравеопазване. И тук продължаваме да си говорим за този комплексен подход. Само че хората искат сега действия.
Виждам, че преди малко преждеговорившият каза, че хората може би сами вече трябва да почнат да се организират, защото няма институции, които да ги пазят. Няма ги държавните институции, които да се грижат за спокойствието на българските граждани. Затова всяко едно лечебно заведение или всяка една община, или всяко едно населено място само трябва да се брани. Ето това е разликата между нас и Вас. Ние искаме наистина да има институции, които да се грижат за безопасността на българските граждани. Това също така трябва да бъде роля на държавата, а не на частни охранителни фирми, които може би са притеснени, че сега ще загубят своята работа. И в същото време да имаме едно качествено здравеопазване. Но този комплексен подход, който го чакаме вече години, Вие нямате никакво намерение да го извършите, напротив, Вие сте свидетели на деградацията на българското здравеопазване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Заповядайте за дуплика, д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, винаги съм смятала, че пример за противодействие на агресията трябва да даваме и ние тук, народните представители, със своето говорене, защото е факт, че демокрацията не избира най-добрите, а себеподобните.
Затова в дух на позитивизъм и консенсус миналата седмица подкрепихме стойностния Законопроект за промяна на Закона в лечебните заведения, на профeсор Клисарова, защото той гарантира по-добър достъп на българските пациенти.
Но този Законопроект не решава проблемите, ние не сме изкушени от популизма като Вас.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Дайте Вашите предложения!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Напротив, ние искаме да има устойчиви норми, които да решават проблемите на обществото. И търсим такива.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Е, къде са?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: В Четиридесет и второто народно събрание всички народни представители, от всички парламентарни групи, независимо от тонуса на напрежението тогава, подкрепихме промяната в Наказателния кодекс, инкриминирането на посегателства срещу медици. Ето това е пример за консенсус и комплексен подход.
Всичко това в наши дни, разбира се, трябва да бъде развивано, но в никакъв случай това, което сте предложили Вие, без финансова обосновка, без достатъчно ясни параметри, не решава проблемите на агресията в лечебните заведения и няма смисъл от тази законова норма – изобщо да бъде утвърждавана и приемана.
Българското здравеопазване ще търси решения на своите проблеми, но този Законопроект е едно добро намерение, облечено в изключително лоша правна форма. Така че аз предлагам на народните представители да не го приемат. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, д р Дариткова.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, д-р Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз пък ще кажа към цялата зала: подкрепете нашия Законопроект! Защото той вменява на мениджърите и управителите на медицинските заведения да осигурят на абсолютно всички лечебни заведения и ако Вие смятате, че в тези лечебни заведения стоят само едноличните търговци, общопрактикуващите лекари, те се подвизават на територията на медицинските центрове в малките населени места и в определена сграда. В тази сграда, може да я водите като лечебно заведение… Същото нещо е и с медицинските центрове. В тези медицински центрове работят медицински специалисти, заедно с административния им персонал, който също подлежи на защита.
Филиалите за спешна медицинска помощ са на територията на болничните заведения, те не са извънземни или някъде на улицата. Те се намират на територията на болниците, д-р Дариткова, а не са някакво „извънземно“. Само административно се водят като разделение. Имат разделени администрации. Болничното заведение, заедно със спешната помощ могат да осигурят охраната както на болницата, така и на филиала за спешна помощ.
И тук философията и на Законопроекта, идеята е това – лечебните заведения, персоналът, лекарите, всички от помощния персонал, както и българските граждани, които отиват на територията на тези болнични заведения, да бъдат защитени. Защото в тази практика пациентите и докторите, и медицинският персонал не са врагове. Те са в помощ на едни спрямо други. Ние сме партньори, а не сме врагове. Както от тази трибуна се е казвало какви са лекарите в България.
Така че в името на консенсуса Ви призовавам да подкрепите Законопроекта. Той вменява на такива управители на болнични заведения, които не подписват договори и въобще не осигуряват никаква охрана на болничните заведения. Само определени болници имат такава охрана. И не е проблем само със спешната помощ. Аз седемнадесет години съм лекар от спешната помощ. И знам в каква война по някой път тези лекари са хвърлени там на фронта. Защото отиват и на адрес, а пък там, както беше телефон 112 две години необслужван, знаете ли в какво напрежение отива лекарят там? А той не знае всъщност, че се е забавил с 40 или 50 минути. И отивайки там, нали се сещате семейството какво прави с този лекар? И на Вас да Ви е закъснял лекарят, и Вие така ще постъпите.
Така че нека държавата да си свърши работата и да предостави нормални условия за работа, както на лекарите, така и на сигурността на гражданите.
Така че, уважаеми колеги, да подкрепим Законопроекта! (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, д-р Тимчев.
Има ли реплики към изказването на колегата? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, очаквах тази дискусия да премине под знака наистина на консенсуса и с грижата към българските лекари. Честно казано, изненадан съм от разразилата се дискусия, защото годините, които сме пропилели назад, затъвайки в блатото на бездействието и липсата на отношение към българския лекар, който почти ежедневно е подложен на агресия от страна на пациенти, за съжаление, именно тези, които трябва да получат лекарската грижа, днес трябваше да даде заключителен финал с приемането на този Законопроект.
Не съм съгласен с тези заключения, които се дават тук, че, видите ли, този Закон не дава комплексен подход. Напротив, прочетете внимателно! Това е един абсолютно комплексен подход в тази посока, защото развързваме ръцете на институциите да намерят правилната посока, в която да защитим българските лекари, било то с видеонаблюдение, както се изразиха колеги, било то с физическа охрана или по друг начин. Всеки един тук, в залата, има по някакъв начин лекар или тук, в тази зала, има достатъчно лекари, които да разберат същината на предложения Законопроект.
Аз не мога да се съглася по никакъв начин, че тук, при нас, има себеподобни на тези, които бият лекари. Аз разбрах какво се имаше предвид. Ние не сме себеподобни на тези, които бият лекари, ние сме тези, които трябва да намерим решение на проблема.
Днешният Законопроект, който отначало беше възторжено приет и подкрепен, господин Цветанов, от Вашата група, не разбирам защо днес се отхвърля?! (Шум и реплики в ГЕРБ.) Той влиза в дневния ред с Ваше съгласие, защото знаете какъв е редът. Към днешна дата Вие ни изненадвате с подобна реакция.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): От Комисията не беше подкрепен.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Започвам да считам, че това е еманация на всички проблеми на здравеопазването, които онзи ден намериха и връх в оставката на министъра.
Призовавам всички колеги тук, в тази зала, да се обединят върху този Законопроект, защото, пак казвам, всеки един от нас има близки лекари. Лично аз имам двама братя, които са лекари. В тази зала има достатъчно лекари в момента, които искат и желаят да бъде гласуван този Законопроект. Нека не затваряме тази страница, защото наистина комплексният подход не е само дискусии и кръгли маси, с които да търсим решението на този проблем. Ние днес даваме реално решение на този проблем.
Умолявам Ви: не го отхвърляйте, защото по този начин ще затворим вратата и ще обърнем гръб на българските лекари. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплики към неговото изказване? Не виждам.
Заявено е изказване. Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Длъжен съм след така започналата дискусия все пак да обърна внимание какво е предложението. То е – чл. 7а: „Лечебните заведения осигуряват охрана на пациентите и персонала при условия и ред, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването, съвместно с министъра на вътрешните работи“.
Въпрос: кой обезпечава сигурността в едно лечебно заведение? Кой отговаря за тази сигурност? (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Да, може би не е прецизно предложението за „осигурява охрана“ – „обезпечава сигурността“, както на лекарите, така и на пациентите. Това е вменено с друга нормативна уредба в ръководството на това лечебно заведение.
Защо бягате от това да се поеме отговорност? Министърът на здравеопазването и министърът на вътрешните работи съвместно да изготвят ред, по който да се обезпечи както сигурността, така и охраната. Това е и превантивна дейност. Това ще обезпечи спокойствието на тези пациенти и на лекарите, които работят в лечебното заведение.
Активността Ви и този отговор, който давате на едно такова предложение, уважаеми дами и господа от Политическа партия ГЕРБ, е именно, за да запазите най-вече министъра на вътрешните работи, който е отговорен за обезпечаването именно на тази сигурност, на спокойствието на българските граждани в цялата страна, включително и когато става въпрос за посегателство както на пациенти, така и на лекари и работещи в лечебните заведения.
Въпросният министър на вътрешните работи няма компетентността, за да разпише ред, по който това се осигурява, или сега изпадате в тълкувание какво точно ще пише в тази наредба?
Уважаеми колеги, капацитетът на управлението личи именно в такова предложение, което се прави от опозицията, за да има ясен регламент по какъв начин отговаряме на това, което се иска, на този стрес в работещите в здравеопазването, именно от посегателства. Как и по какъв начин Вие ще отговорите на това искане? Не да гледаме по националните емисии почти ежедневно за саморазправа с тези, които са призвани да отговарят на запазването на живота и здравето на българския гражданин.
Какъв е Вашият отговор? – „Ще помислим“ или „Мислим“. Ами мислете върху това, което е предложено.
Защо не искате да поемете отговорност? Къде е тя?
Господин Цветанов, разбирам Вашата загриженост. Вие сте стожерът в парламента, който пази Вътрешното министерство. Лично сте засегнат и във връзка с Ваше изявление именно срещу българския лекар тук, от тази парламентарна трибуна. Ами помогнете на вътрешния министър да разпише тази правила!
Господин Цветанов, помните, че Вие организирахте дискусия по отношение на обезпечаване сигурността в българските театри. Тогава с изненада разбрахте, че именно ръководствата на тези театри отговарят за тази сигурност. Но призивът от тяхна страна беше: „Методически указания и регламент, по който те да изпълняват тези си задължения“.
Защо бягате от отговорността в лечебните заведения – за тези методически указания, разписани в наредба по ред, по който да се спазва. Колегите Ви обърнаха внимание. Има такива лечебни заведения, които заради финансов недоимък или поради небрежност не осигуряват такава сигурност, не осигуряват охрана. Къде отива отговорността или така ще я карате – без отговорност, както и управлявате? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков.
Заповядайте за реплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, във Вашето изказване всичко стана ясно, само пропуснахте да кажете едно нещо на колегите – че бягайки от тази отговорност, за която призовавате, стигайки до състояние, в което да отричаме, че е необходимо да има взаимодействие между Министерството на здравеопазването и Министерството на вътрешните работи при изпълнение на задълженията им за оказване на качествена медицинска помощ и за опазване на персонала от едната и от другата страна, пропуснахте да напомните на колегите от ГЕРБ, че всеки следващ, подложен на насилие лекар, освен че трябва да бъде търсена отговорност от насилника, ще трябва да бъде търсена отговорност и на тези, които са против този Закон. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Това беше първа реплика.
Има ли втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, благодаря Ви, че поне Вие сте слушали акцента, който направих в моето изказване за отговорността. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Това е към Вас, господин Цветанов, защото Вие провеждахте телефонен разговор, но чухте името си и сега с любопитство ще чуя какво лично обяснение точно ще направите пред залата, тъй като въпросът за отговорността е и в парламентарната група на ГЕРБ, не само в изпълнителната власт. Вие сте заедно като отговорни за това, което се случва в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков.
Заповядайте за лично обяснение, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин народен представител, мога да Ви кажа следното: конгресът на БСП мина (смях и единични ръкопляскания в ГЕРБ) и моля Ви, нека да се концентрираме върху реалните неща, които трябва да правим.
Това, което анонсирахте и цитирахте моето име, мога да Ви кажа, че ако поглеждаме и гледаме какво се е случило през всичките тези години – Вие бяхте тези, които закрихте СОТ в МВР. Много от тези лечебни заведения бяха свързани с точно тази охранителна дейност, която можеше да им подпомогне да има по-бърза реакция и задържане на съответните агресивни лица. Това го направихте Вие само преди две години.
Вие, господин Янков, участвахте в дебата, който организирахме във Вътрешната комисия, във връзка с предстоящото законодателство по частната охранителна дейност. В Закона за частната охранителна дейност много от нещата са разписани и точно там отговорността към охранителните фирми и координацията, която ще бъде подобрена с Министерството на вътрешните работи, ще даде отговор на този въпрос.
Да излизате тук от трибуната и да казвате, че едва ли не всички тези, които са тук, от тази страна на залата, от дясната, са хора, които не биха искали да подкрепят законодателство, което е свързано с мерките и сигурността, която трябва да се гарантира във всяко едно държавно учреждение, това е популизъм.
Това, което каза д-р Дариткова – през цялото време говореше за това, че когато има Законопроект, който е съдържателен, може да бъде подкрепен и това беше направено миналата седмица. Извинявайте, този Законопроект беше отхвърлен и във Вътрешната комисия поради този дефицит и непознаване на материята, и търсене само на популизма и на популистките Ви действия, които са обичайни за Вас и постоянно да има фалшиви новини, които смятате, че можете действително да ги обвързвате и с Вашия конгрес. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за допълнение на Закона за лечебните заведения, № 754-01-45, внесен от Георги Йорданов Йорданов и група народни представители на 19 юли 2017 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 172 народни представители: за 72, против 44, въздържали се 56.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, днес отбелязваме Денят на народните будители, един от най-светлите български празници, ден на духовността и народността.
Днес ние почитаме онези книжовници, революционери и просветители, които са изиграли важна роля за запазването на българската народност, използвайки силата на словото, знанието и културата.
Поздравявам учениците, учителите и учените по повод празника.
Нека помним делото на народните будители, защото то носи важно послание, че в основата на просперитета са образованието и науката.
Днес гости на парламента бяха и са ученици и граждани от Раднево, Златица, Гоце Делчев, Пловдив, Велико Търново и Велинград, както и студенти от Великотърновския университет. (Ръкопляскания.)
В почивката в Северното фоайе ще ни поздрави Хорът на софийските момчета.
Честит празник!
Половин час почивка.
Заседанието ще продължи в 12,30 часа.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с програмата за днес.
Следващият Законопроект, който предстои да разгледаме, е постъпил по реда на чл. 53, ал. 8 от вносители Искрен Веселинов и група народни представители. Това е точка трета в актуализираната програма за днес: първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация – продължение.
Обръщам вниманието Ви, че по този Закон има две предложения, разглеждането на които започна в рамките на миналата седмица. Затова точките, които предстои днес да разгледаме, които са внесени по специалния ред на чл. 53, ал. 8, се явяват като продължение на представянето на двата законопроекта и изслушаните доклади от комисиите, през които законопроектите са преминали. Продължението ще проведем при отделно, разделно разглеждане и гласуване на двата законопроекта, като разглеждането на всеки един от тях ще продължи с представяне на законопроектите от вносител.

Преминаваме към точка трета, както вече обявих:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ – от 26 юли 2017 г., с вносители Искрен Веселинов и група народни представители.
Кой ще представи Законопроекта?
Представяне на Законопроекта от вносителите, заповядайте.
БОРИС БОРИСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на вносителите ще Ви запозная с мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
Със Законопроекта се прецизират разпоредбите в Закона за гражданската регистрация относно вписването на бащино име в акта за раждане на българските деца, родени извън страната. След 2010 г. при непроменена правна рамка е наложена административна практика, според която се отказва вписване на бащино име в българския акт за раждане, съобразно българската именна система, на децата, родени извън България, ако такова име не е изрично посочено в чуждестранния акт за раждане. Такова име обаче не се предвижда да съществува в именните системи на повечето държави по света. В резултат на тази практика български деца, родени от български граждани, се записват в регистъра на населението само с две имена – собствено и фамилно, както се записват например натурализираните чужденци у нас. Родителите на тези деца са принудени да защитават правата си по съдебен ред чрез съдебна процедура за промяна на име, чрез добавяне на бащиното им име, а това е свързано с разходи на време, средства и усилия, в това число и с ангажиране на адвокат.
През последните години са водени десетки, забележете, десетки дела пред районни съдилища по искане за добавяне на бащино име във вече издадени актове за раждане на деца. Доколкото тези граждани най-често не живеят в България, вероятно са хиляди, които предвид незнание или тежестите на една съдебна процедура, или географската отдалеченост се отказват да водят такива дела и децата им остават само с две имена.
Не са редки и случаите на дечица от едни и същи родители, по голямото от които е родено преди 2010 г. и е с добавено бащино име в акта си за раждане при съставянето му, а другото дете е родено по-късно от същите родители и е вписано в регистъра за населението в България без бащино име поради отказ на администрацията у нас да впише бащиното му име.
С практиката да отказва добавяне на бащино име държавата, в лицето на нейните служби по гражданското състояние, подлага на отродяване поколения български деца, родени извън България, като изкуствено ги разграничава от българските деца, родени на територията на Република България въпреки конституционните принципи за равно третиране, както и изричната разпоредба, че, цитирам: „Българските граждани, където и да се намират, имат всички права по тази Конституция“ – чл. 26, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Името на едно човешко същество е фундаментът на неговата идентичност, то е елемент на неговата уникалност. Името определя принадлежността към едно семейство, връзката между родителите му, но и принадлежност към едно етнокултурно пространство, към една нация. В българската именна система бащиното име е особено ценно. То олицетворява кръвната, но и социалната връзка с родителя и дава на детето опора и увереност в живота. Неслучайно дори на изоставените в приют деца, с неизвестни родители или тези с неизвестен баща, законодателят е предвидил механизъм, за да им бъде дадено бащино име – това са разпоредбите на членове 15 и 17 от Закона за гражданската регистрация. Специално внимание се отделя и на осиновените деца, така че и те да получат бащиното име на осиновителя.
Отсъствието на бащино име създава и затруднения при завръщането в страната на българските деца, родени извън България, както в обществената среда, в училището им, в контактите с връстниците им, така и затруднения при извършване на всяка една административна услуга.
С предлаганите изменения на Закона за гражданската регистрация се дава възможност на родителите на дете, родено извън България, да поискат – тоест това не е задължително, родителите трябва да го поискат, вписване на бащино име в процеса по издаване на българския акт за раждане на тяхното дете, когато такова име не се съдържа в чуждестранния документ и когато родителите са заявили желание за това.
Това също е много важно – предвижда се и правна възможност при съставени вече актове по административен ред български гражданин, роден извън територията на България, да може също да поиска бащиното му име да бъде вписано в акта му за раждане. Когато лицето е непълнолетно, вписването ще се извършва с писмено заявление от родителите му.
В случая, колеги, избраният правно-технически похват е аналогичен и на други, предвидени от законодателя възможности, с добавянето на наставки -ов, -ев или за женски род -а при имената на родени в чужбина българи. В случая не се създават предпоставки за двойна самоличност, предвид обема от данни, намиращи се в личния регистрационен картон на всеки български гражданин, а това са: ЕГН, датата, мястото на раждане, имената на родителите, братята, сестрите, промени в гражданското състояние, в това число и в имената, както и въведени биометрични български документи за самоличност. Добавянето на бащино име внася допълнителен елемент на идентификация, като се допълва информацията за връзката му със съответния възходящ в пресъставения документ по гражданското състояние.
Искрено се надявам, колеги, че този въпрос, който не би трябвало да бъде спорен по някакъв начин, той би трябвало да е за всички еднакво възприет – надпартийно, и се надявам всички групи да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
Господин Борисов представи Законопроекта.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по внесения Законопроект? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754 01 48, внесен от народния представител Искрен Веселинов Веселинов и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. (Ръкопляскания.)
Процедура – заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз първо искам да благодаря на всички, които подкрепихте този Законопроект, който наистина създава предпоставки да лишим от една административна тегоба българските граждани, които са запазили родовото си чувство въпреки дълготрайното си пребиваване в чужбина.
Във връзка с единодушната подкрепа на този Законопроект и това, че не бяха направени изказвания, които да предполагат промени между първо и второ четене, предлагам да се възползваме от възможностите, които нашия Правилник дава и да го гледаме и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Веселинов, току-що приетият на първо четене Законопроект, да бъде подложен на гласуване и на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация.
Имате думата, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Председател.
„ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация
§ 1. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) При съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното му име, когато липсва в преписа по чл. 72, ал. 1, се вписва в акта, ако това е писмено заявено от родителите на лицето“.
2.Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
§ 2. В чл. 72, ал. 3 в текста преди т. 1 думите „без изменение“ се заличават.
§ 3. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1.Създава се нова ал. 3:
„(3) По административен ред български гражданин, роден извън територията на Република България, може да поиска бащиното му име да бъде вписано в акта за раждане, ако то липсва в съставения акт. Когато лицето е непълнолетно, вписването се извършва с писмено заявление от родителите му“.
2.Досегашната ал. 3 става ал. 4.
3.Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „чл. 19а“ се заменят със „закона“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Веселинов.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Тук само едно мое опасение да изразя. Съгласен съм с текста, предложен от колегите, но по отношение на писменото изявление от родителите, има хипотези, случаи, в които на практика има неизвестни родители, знаете – изоставени деца. В тези случаи не знам какво ще се прави. Има деца с настойници и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов. (Шум и реплики.)
Има ли реплики към изказването? (Реплики.)
Господин Лазаров, ако желаете думата, моля. Не.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Радвам се, че този Законопроект на първо четене мина. Надявам се и на второ да мине, защото тази битка започна още в предходния парламент, за това да може наистина българската именна традиция да може да бъде споделена от всички българчета по света, при положение че техните родители желаят.
Понеже от БСП колегите питаха – има други разпоредби на Закона, които дават тази възможност, така че нека да ги прочетат.
Моето изказване конкретно по тези текстове и подкрепата, която събира в залата, е едно учудване, което при мен от миналата седмица още тече – защо, примерно, колегите от ДПС не подкрепят подобно предложение, включително в Комисията по политики за българите в чужбина, те гласуваха „въздържали се“? Включително днес в зала те не гласуват и не подкрепят това българчетата в чужбина да имат възможност да имат второ име, може би защото те харесват традицията на една друга държава, където има само по две имена. (Шум и реплики от ДПС.)
Моето желание е наистина, ако те са българска партия, да гласуват и да подкрепят това предложение, защото то касае всички български граждани зад граница, а не само конкретни.
Надявам се и колегите от партия „Воля“ да подкрепят предложенията на второ четене, защото видяхме, че те се въздържаха за гласуване на второ четене. При положение че председателят на Комисията по политики за българите в чужбина е от тази партия, за мен беше нелогично да не подкрепят, а да се въздържат за това този Закон да бъде гледан на второ четене. Мисля, че председателят на една комисия, която се грижи за българите в чужбина е длъжен да излезе и да подкрепи, а не да гласува „въздържал се“ тези предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
Има ли реплики? Не виждам заявено желание за реплика към изказването на господин Ангелов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Дончев. Имате думата.
АНДОН ДОНЧЕВ (Воля): Реплика е, не е изказване.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ангелов, ние се въздържахме просто защото мислехме, че може да има време да помислим допълнително за някакви още изменения по Закона, а не защото не го подкрепяме.
Ние на първо гласуване гласувахме „за“. Също гласуваха „за“, доколкото видях и всички от партия БСП, и не виждам причина, по която Вие някак си сега да ги агитирате против себе си евентуално да гласуват „против“. Само това исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Дончев.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания? Има ли желаещи за изказвания народни представители? Не виждам.
Господин Димитров, давате знак – за какво? За изказване? Давайте знак пό навреме.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Моля за извинение, господин Председател. Абсолютно сте прав в упрека си към мен.
Колегата от БСП беше абсолютно прав. Възможно е някъде в чужбина да възникне двусмислие при тълкуването. Ако няма родител, значи няма кой да направи предложението.
В тази връзка предлагам да се добави текстът: „Родителят или друг законен представител на лицето“, както е уредено по нашия Семеен кодекс. (Реплики.)
Има го. Искат да го има още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Димитров, направихте предложение за редакционна поправка или как да разбираме изказването? (Шум и реплики.)
Формулирайте, моля.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
След текста: „ако това е писмено заявено от родителите на лицето“ да се добави „или други законни представители“. Това е в § 1, ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на разглеждания Законопроект.
Подлагам на гласуване направеното предложение от господин Димитров за редакционна поправка или допълване на текста на § 1, ал. 2 след думите „се вписва в акта, ако това е писмено заявено от родителите на лицето“ – „или друг законен представител“.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието.
Предстои гласуването на Законопроекта заедно с редакционната поправка по текст на вносител.
Гласуваме целия текст на Законопроекта с току-що приетата редакционна поправка.
Гласували 127 народни представители: за 126, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега вече в цялост е приет Законопроектът на второ четене.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ.
Разглеждаме този Законопроект, внесен на основание чл. 53, ал. 8 от Правилника. Той е с № 754-01-38, вносители Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Представяне от вносител.
Имате думата, заповядайте.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, колеги, ще представя мотивите по нашия Законопроект. Изконно човешко право е изборът на име. Когато това е нарушено, са нарушени основни демократични принципи на обществото. Именно такива принципи бяха нарушени през периода 1984 – 1989 г.
Колеги, на мнозина от нас се налага често да им се припомня този факт, което от своя страна довежда до припомняне на насилствената смяна на имената по чисто формално административни принципи. Така непрекъснато трябва да се връщаме към тази болка и ние трябва да прекратим този административно-бюрократичен тормоз. Всеки от нас има ЕГН и по него може да се проследи историята на всеки човек. Това е смисълът на предложения от нас Законопроект.
Непрекъснато получаваме сигнали от български граждани с турско-арабски имена, че при тяхното административно обслужване и по-специално при издаването на удостоверения и препис от актове за гражданско състояние, те доста често са питани от служители да съобщят какви са българските им имена. Както знаем, Законът за гражданска регистрация и Инструкция № 1 от 22 юни 2001 г. за прилагане на чл. 19а от същия Закон регламентират реда за възстановяване на предишните имена на български граждани, които бяха променени по насилствен ред от тоталитарната власт в България. След успешното приключване на процедурата длъжностното лице по гражданско състояние по силата на чл. 12 и чл. 13 от Инструкцията е задължено да отрази промяната както в актовете по гражданско състояние, така и в информационните фондове на ЕСГРАОН.
След като това е така, смятаме за абсолютно недопустимо и засягащо съвестта и чувствата на гражданите да се изисква от тях да съобщават в писмена или устна форма лични данни, които съответното длъжностно лице може самό да получи чрез достъпа си до ЕСГРАОН и свързаните с нея регистри. Още по-недопустимо и болезнено е да се изиска от граждани, пострадали от така наречения „възродителен процес“, да посочват имената, които са им били насилствено наложени в онзи мракобесен период.
С цел да се пресекат подобни недопустими и незаконосъобразни практики предлагаме веднъж завинаги да се заличат в ЕСГРАОН насилствено наложените по време на възродителния процес имена на тези български граждани – създава се нов § 1б, както и да се въведе изрична забрана подобни данни да се изискват от служителите по гражданско състояние чрез създаването на нова ал. 2 на чл. 40. По този начин ще се гарантира, че служителят, който си позволи за в бъдеще да изисква от гражданите предоставянето на подобни данни, ще бъде санкциониран по силата на чл. 116, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.
С другото наше изменение в Закона предлагаме дефинитивен механизъм, който веднъж завинаги ще реши проблема с възстановяването на имената на починалите български граждани, които са станали жертва на насилствено преименуване по време на възродителния процес и които не са могли да си ги възстановят по реда на § 2 от отменения Закон за имената на българите, или по § 1а от сега действащия Закон.
И двата посочени по-горе законови механизми не изпълниха в пълен обем своето предназначение поради редица пречки от обективен и субективен характер. В крайна сметка обществената съвест и моралът изискват държавата, така както насилствено им е отнела рождените имена без тяхното съгласие, да им ги възстанови без да товари с ненужни задължения техните наследници.
Колеги, аз също съм част от тези български граждани, на които насилствено бяха сменени имената. Аз съм си ги възстановил. При условие че фигурирам в Единния регистър със своите си имена, няма никакво основание в българското законодателство да съществуват практики за изискване на имената, които бяха насилствено сменени. Кажете ми къде е човешкото? Тоест, има нужда от синхронизация, за нищо друго не става въпрос.
В същото време много колеги говорят за волеизявления. Колеги, да Ви припомня – под заплахата от оръжие, под дулото, кой е този човек, който няма да бъде принуден да си смени насилствено името? Дори може да стигнем по-далеч, дори се говори, че с този Закон се опитваме да бъркаме в родовата памет. Питам аз: някой питал ли е моите родители и мен лично, когато са бъркали в моята родова памет, когато мои родители, бащи, майки, приятели, лежаха в болници, защото бяха бити? Давам само примери. Или пък да се твърди, че искаме да зачеркваме отминали епохи. Абсолютно никой не иска да зачерква минали епохи. Паметта е много важно нещо, трябва да се помни, но да не се повтарят лоши практики.
А още по-позорно е да се твърди, че никой няма право да се срамува от българското си име. Мен ме е срам от самия акт, който българската държава наложи върху нас – българските граждани, родени в тази държава, и да се говори, че не било срамно. Срамно е, колеги, когато не практики, тоталитарната държава наложи насилствена смяна на имена на български граждани. Затова ние като вносители не търсим конфронтация, а искаме една правда, която няма за идея да противопоставя никой в българското общество. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ибрямов.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Вижте каква е разликата: гледаме последователно два законопроекта – единият от „Обединените патриоти“, насочен към новородените, към българските граждани от чужбина, а другият Законопроект, внесен от ДПС, по отношение на починали хора.
При първия Законопроект – от „Обединените патриоти“, от ДПС почти нямаше народни представители. Тях новородените българи в чужбина не ги интересуват и как ще бъдат защитени техните права. При всички няколко гласувания и по процедура, и по същество – първо четене, второ четене, поправка, забелязахте ли, че нямаше нито един гласувал от ДПС? Пълно безразличие, казано на майчин език – безхаберност.
Какво ги интересува от ДПС? Правилно беше отбелязано тук – тяхната именна система в държавата им Турция познава две имена. За какво ще са ни на нас, българите, три имена? Нека да дойде време, когато и ние ще възприемем онази система. И тук ние всички българи – това е мечтата, в по-далечна и още по-далечна перспектива, и ние да възприемем онзи модел, ако щете дори и онези времена. Ще дойде време, си мислят те, ще има възродителен процес в обратен смисъл, възродителен процес от едни други времена, една друга епоха. Не искам да бъда по-конкретен, досещате се, илюзиите, които правя, с трите големи помохамеданчвания в България – едното XIV век, другото ХVI век, последното XVII век, в Родопите.
Преди малко многоуважаем от мен народен представител от БСП дойде и ми постави въпроса: да отговаряме ли, за да им даваме възможност да се пъчат пред електората си, или да замълчим и да приключим набързо тук без ексцесии? Защото ексцесии, разбира се, ще има, не може да няма. Наистина този Законопроект е внесен за ексцесии. Той е от порядъка на онези, които ДПС периодически от време на време, внася – пό на дребно, пό на малко, за да прави опити да пробие. В един случай успяваше – особено тогава, когато бяха управляващи, и такива дребни законопроектчета едно по едно успяваха, пробиваха, и едни декларации, с които се осъждаше възродителният процес. Това беше тогава.
Но Вие ще зададете въпроса: като няма шанс сега, защо се прави? Ами, да се мери температурата ни, да се види как ще реагираме. Не толкова и за техния електорат, уважаеми господин Мирчев. Този Закон не е предназначен за техния електорат. Те си го имат готов, консолидиран. Там се работи на ниво молли ли, ходжи ли, не знам какви са им там техните водачи. Там няма нагоре-надолу, там няма съгласни. Там нашите обикновени представи, електоралните понятия за това какво политическите сили правят като добро и лошо, като настроение, няма никакво значение. Там действа, работи етническият инстинкт и толкова – край, приключва се.
Този Законопроект е предназначен за нас – българските партии, да видим предвид на тези остри наши прения, противоречия, -филии и -фобии за това, онова, БСП, ГЕРБ, „Обединени патриоти“, „Воля“, да видим дали няма някъде да се пропукаме по тези фундаментални национални теми и въпроси.
Това е въпросът, това е проблемът, това е опитът, и то, забележете, какво, бих казал безумие, на пръв поглед – как да се върнат едни стари имена на починали хора? Оруел – „1984“. Там големият брат или тези, които бяха управляващи, или „лошите“ – да ги наречем с една дума, периодически прочистваха архиви, променяха дати, факти, имена, обстоятелства, и това беше постоянната задача на Комисията ли беше, по истината? Нещо такова се предлага и сега.
И отново се прави опит да се забие фалшивата приказка за принудата. Хубаво, че днес няколко пъти като лайтмотив в изказването на вносителя беше споменато за принудата по време на възродителния процес. (Реплики.)
Аз съм свидетел и съвременник на това, което ставаше преди 30-35-40 години. Аз съм сигурен, че сега, когато след толкова години ще отпаднат някои идеологеми, някои политически наслагвания и конюнктурни моменти, които няколко пъти бяха причина тази тема да бъда интерпретирана в съвсем грешна насока, ще започне едно преосмисляне за оценката.
Когато ДПС бяха управляващи, в тази зала се натресе и декларацията, всъщност не веднъж, с която беше осъден този процес. Но аз съм сигурен, както винаги от „Обединените патриоти“, от „Атака“ сме Ви казвали, ще минат години и ще дойдат много хора на нашето, което сме разказвали. И тук ще настанат преоценки и ще бъдат направени обективни преценки за онова време с оглед на събития, които забравяме – за бомбени атентати, за действия на турските специални служби в България, за сепаратизъм, който вече беше очеваден, и те трябва да бъдат отчетени в контекста на онова, което стана през 80-те години.
Ползата от подобни опити на ДПС е в тази насока и е добре, че ще започнем тези неща да си ги говорим. И пак ние ще започнем, защото аз си спомням, че 90% от хората, на които бяха сменени имената, го направиха съвсем съзнателно. Те го желаеха. (Възгласи: „Еее!“ от ДПС.) Да, казвам го с най-голяма отговорност. И ексцесиите, които се получиха, бяха в резултат на действията на турските служби, на радикализирани елементи, които създадоха ексцесии в България в много отношения и насоки. Това, което тогава се случи, беше в резултат на станалото във влака за майки с деца, бомбата, която избухна в София, десетките атентати, десетките терористични актове, които бяха осъществени на много места в страната – аз не мога да ги изброя и да дам дори по-типичните примери за всичко това, което се случи.
Дори нещо повече – в резултат на онова време, на тези действия е и наследник на онези терористични организации или поне на една от тях, е партията, която стои, или групата, защото това не е партия, и в момента в Народното събрание, помежду ни. Идеен наследник, наследник по отношение на много от хората, кадрите, които тогава бяха в основата на терористичните актове и на онези структури – неформални, неофициални – които после, подобно на по-близки или по-далечни балкански страни, успяха да се впишат в обществено-икономическия, политическия живот на България, изчистиха се и в момента продължават онази своя нелегална, онази своя борба за дестабилизация на България и на българската общност.
Уважаеми колеги, аз много пъти съм призовавал от тази трибуна и в минали издания на Народното събрание: можем ние тук, българските партии отляво, отдясно, кои кога в опозиция, кога управляващи, по дадени въпроси да се обичаме, да се мразим, да си противостоим, но никога не можем и не бива да нарушаваме нашето българско чувство, обета, който трябва да си дадем – да съхраним, да спасим и да запазим нашата държава. Тук помежду ни в последните 25 години винаги е имало и продължава да има една политическа сила, която няма нищо общо с нашите стремежи и мечти за възвишена, силна България, разбрана по различен начин от различните нас, но, сигурен съм, всички желаещи такава България.
И когато бъде внесено, когато бъде направено подобно усилие от страна на ДПС, ние трябва да бъдем абсолютно единни. За мен е не толкова важно, че този Законопроект ще бъде отхвърлен. Въпросът е в категоричността, с която трябва да го отхвърлим, за да дадем знак за национална обединеност, сплотеност, и то в днешния ден – Деня на будителите. Да не става като в Комисията по вероизповеданията, където бяха 12 гласа „против“ Законопроекта и само един – не мога да разбера уважаемата народна представителка от „Воля“ – „въздържал се“. Госпожо, разбирате ли за какво става дума? Много странно. (Реплики от ДПС.) Няма да цитирам имена. Тук става въпрос за фундаментални неща, за въпроси, които са изначално фундаментално български.
Затова от тази трибуна Ви призовавам всички да гласувате категорично против този Законопроект, защото това е знак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Шопов.
Знак за реплика?
Заповядайте – първа реплика към изказването на господин Шопов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Шопов, първото нещо, за което се сещам, е: ето защо цяла Европа води битка с национализма – защото няма ценности, защото фундаментите, за които говорите, господин Шопов, са страшни. Две неща станаха ясни от Вашето изказване. Първо, не разбирате предложението по Законопроекта. Не става въпрос за починалите хора. Както на моите колеги, така и на мен самия, са ми искали удостоверение от мястото, където живея, че – видиш ли – тези имена, които имам, са на едно и също лице. Да де, ама, господин Шопов, аз съм български гражданин, роден съм в България, в Смолян, а ми се иска удостоверение за еднаквост на имената, които тази система ми е наложила.
За Вас тези хора, които са се борили със системата, са радикални елементи, защото тези били радикализирани, които са се опълчили на системата. Ами, Вашият лидер, не е ли бил 1989 г. на площадите? Той радикален елемент ли е? Радикален елемент е.
Ето затова, господин Шопов, цяла Европа говори за липса на ценности от страна на националистите, защото никога не сте разбирали фундамента на държавата.
Другото нещо, което стана ясно от Вашето изказване, господин Шопов, е, че нормалност в държавата е имало само тогава, когато ДПС е участвало в управлението. Нормално сега няма. Вие налагате една политика на национализация, на крайни елементи, както казахте, господин Шопов. Това е отстъп от ценности, от човешки ценности. Разберете едно нещо – европейските ценности са ценности на демокрация, на толерантност, на взаимно признаване. Те не са измислени ценности. Това са човешките ценности, които на Вас са Ви чужди.
Не разбирате нито Законопроекта, нито болката на всичките тези хора, господин Шопов. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Летифов.
Втора реплика – заповядайте. (Реплики от ДПС.)
Чухме една реплика от ДПС, сега втора, за трета реплика ще дам думата на народния представител.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Шопов, добре започнахте да цитирате Джордж Оруел и „1984“, но пропуснахте да кажете лозунгите на големия брат, които до голяма степен, за съжаление, съответстват на лозунгите на колегите от ДПС: „Свободата е робство, войната е мир, невежеството е сила.“ Но бяхте прав за едно – Законопроектът е абсурден и не следва да бъде подкрепян. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Митев.
Заповядайте за трета реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Ще ти извадим молбата за членство в ДПС, Павка! (Оживление и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА (ДПС): Припомнят колегите, нямам щастието да имам тази памет, че сте подавали молба за членство в ДПС, господин Шопов, но не затова излизам. (Ръкопляскания и оживление в ДПС.) Обяснимо е, че може и Вие да не си спомняте – много завои правихте през годините.
Вие и Вашата политическа сила сте срам. Вие сте срам за патриотизма! Вие сте позор за парламентаризма и политическия елит на България! Вие сте камък на шията, който ще потопи ГЕРБ!
И понеже Ден е днес на будителите, ще цитирам Ботев: „вий... вий сте идиоти!“ (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Кръстева!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте, професоре.
Не съумях, разбира се, да предвидя цитата.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Не е приключила процедурата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: По начина на водене веднага.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук една законна партия, за която са гласували няколкостотин избиратели, беше наречена „идиоти“. Тези, които ни наричат „идиоти“, които стоят срещу мен, са точно олицетворението на идиотизма, защото си позволяват оттук да ни наричат с всякакви думи, с които аз никога не съм ги наричал. (Реплики от ДПС.) Никога не съм казвал, че сте идиоти.
Тук излезе Вашият народен представител в миналия мандат и ме нарече „идиот“. И знаете ли защо? Защото го спрях да рецитира на Ботев „Патриоти“ и да се подиграва с българския национализъм. Тук ме изнесоха от сградата, само защото прекъснах този човек. Прекъснах го, репликирах го и ме изгониха от залата. И това беше позор.
Не мога да разбера, след като пишете на Вашите лозунги „Заедност“, къде Ви е заедността? Вие сте за отделност и е ясно, че сте.
Всеки път аз се въздържам да излизам, расъл съм сред турци, работил съм и работя, продължавам да работя с турци. И в моята работа имам квота за турци. (Силен шум и реплики от ДПС.) Могат да Ви го кажат. Имам квота, за която държа. Не ме репликирайте, не ми викайте! Не сте чули какво съм казал. (Силен шум и реплики от ДПС.) Престанете да ревете насреща ми като диваци, а ме чуйте какво ще Ви кажа.
Аз не мразя турците, но Вие създавате този език на омразата. (Силен шум и реплики, тропане по банките от ДПС.) Вие говорите с езика на омразата. Думата „идиот“ изразява език на омразата. От тази трибуна никой от „Атака“ специално не Ви е наричал „идиоти“. Само Вие си го позволявате.
Господин Председателю, моля, когато се употребяват такива думи, да не позорите Народното събрание.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА (ДПС, от място): Срещу Христо Ботев ли си?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Професоре.
Ще направя нужното, за да не се случи това. Ще взема необходимите мерки.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Нека да успокоим малко духа, да завършим процедурата с дуплика на господин Шопов.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Приключихме с процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте по начина на водене.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас по начина на водене, защото нашият колега госпожа Кръстева всъщност цитира Ботев, а Вие дадохте думата по начина на водене на проф. Станилов, който тук откровено си ни обижда на идиоти, на ксенофоби и т.н.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП, от място): Не съм употребил такива думи!
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Първо, не му обяснихте, че това е цитат. Второ, му позволихте да лее обиди към народните представители. Затова е по начина на водене.
Напрежението, господин Председател, го създадохте Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Не приемам Вашата критика. Всичко беше коректно изнесено от проф. Станилов, но това е лично мое мнение. (Реплики от ДПС.)
Що се отнася до това – цитат във всяка една насока може да се намери, въпросът е как се ползва и как се представя. Извинявайте, имах същия упрек за това, че не съм направил своевременна забележка към народния представител от групата на ДПС.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС, от място): Защо не направихте забележка?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Няма как да знам какво ще изрече в следващия момент народния представител.
Очаквам, че всеки, който застава на тази трибуна, ще се съобрази с Правилника и с етичните правила, които трябва да се следват в тази зала.
Извинявайте, продължаваме нататък.
Господин Шопов, тъй като прекъснахме процедурата и пропуснахме момента, аз Ви моля да не се ползвате от тази процедура. (Реплики от ОП.)
Добре, продължаваме. Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми колеги, да се успокоим.
Уважаеми господин Станилов, аз не се чувствам обиден. Това бяха такива комплименти за мен, направени от една еничарка. (Реплики от ДПС.) Много рядко се използва еничар в женски род – еничарка, но вижте, в по-късни османски времена етническият корпус много е променил характера, смисъла и значението си, започнали са в един момент да си продават постовете, да се женят еничарите, да имат деца, да наследяват и е започнало да има еничарки като обслужващ персонал. (Реплики от ДПС.)
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА (ДПС, от място): Това сега какво е?
ПАВЕЛ ШОПОВ: В тази връзка изобщо за мен тук няма място за обида.
Няма да отговарям и на репликите, защото в някои от тях се заслушвах и правих някои мои логики. Няма да отговарям на реплики на ДПС, защото винаги съм се ръководил от правилото на Кочо – простият чизмар, който казва: „Спогодба не става между нас и тях.“ Това е историческа формула, не бива да я забравяме. Тук нещата, въпреки годините и въпреки вековете, не са се променили. Тук става въпрос за различни цивилизации, за различни цивилизационни избори, модели на мислене и на свят. Няма съмнение и няма колебание в това отношение, но много често се говори за българските националисти и за национализма изобщо.
Българският национализъм е добър. Българският национализъм е имунната система на българския народ – и национализма, и патриотизма, както е във всички народи. Въпросът е, че е страшен в една страна чуждия национализъм в нея. В България е бич – страшно нещо, нещо, което ни е довело до това състояние, в което се намираме…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Турският национализъм в България, национализмът на партията ДПС. Ето това е страшното.
Не се плашете от българския патриотизъм или национализъм. Ние, представителите на българските партии, в една или друга връзка, в една или друга степен, по един или друг начин сме патриоти и националисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Времето изтече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И това е нормално. Да се борим срещу турския национализъм в България – това е нашата мисия в живота.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Шопов.
Заповядайте по начина на водене. Слушам Ви.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Искам да Ви кажа, че на всички народни представители стана ясно, че грубо нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Процедурата по изказване, реплики и евентуална дуплика приключи с включването, с интервенцията на професор, Станилов по начина на водене.
Самият факт, че дадохте възможност на господин Шопов за дуплика, е грубо нарушение на Правилника и Вие го съзнавате.
Не сме виновни ние от ДПС, че Вашите колеги от „Обединени патриоти“ Ви поставят в деликатна ситуация и изключителен юрист като Вас си позволи грубо да наруши Правилника, което е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Адемов.
Действително формално наруших Правилника. Ставаше дума за желание за изказване, което не посмях да прекратя, доколкото професор Станилов е уважаван народен представител. (Смях в ДПС. Реплики: „Тук няма неуважавани.“) Високият смях само ще ме накара да прекъсна за малко и да продължа мисълта си.
Начинът, по който той се беше насочил към трибуната, не ми даде възможност да го спра. Същевременно заявената дуплика беше факт. Няма да съчетаваме и съпоставяме времето.
Намираме се в парламент, не се намираме на спортна площадка и не се намираме на места, където на формален признак не се дава възможност на човек да вземе отношение по въпрос, който той е поставил в своето изказване и е репликиран своевременно от други народни представители.
Приемам критиката.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Христо Ботев се оказва еничар, според неговите думи, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Сега няма да влизам в дуплики. Ако имате изказване – заповядайте.
Други изказвания?
Заповядайте. Имате думата за изказване.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, който внесохме ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“, касае хиляди български граждани, които в началото на 70-те или в края на 80-те години са били подложени на огромна репресия, гонения от страна на тогавашния тоталитарен режим по време на така наречения „възродителен процес“ чрез насилствена смяна на имената, като една част от тези хора са лежали по затворите, а друга част са заплатили с цената на живота си за това, че са отстоявали своето фундаментално право да се самоопределят такива, каквито са се родили, тоест така, както са ги кръстили техните родители.
Ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ не желаем и работим за това никога повече нито един български гражданин да не бъде подлаган на репресиите и на натиска, на които са били подлагани именно тези стотици хиляди български граждани, които касае Законопроектът. Но, уважаеми колеги, за съжаление, в европейска България днес именно на тези български граждани, които касае Законопроектът, им се налага много често да им се напомня за онова мракобесно време, за онзи период, когато насилствено са им били сменени имената, когато те отидат в община, или в някое държавно учреждение за някакъв документ.
Ние от „Движението за права и свободи“ сме далеч от мисълта, че чрез приемането на този Законопроект ще намалим болката на тези хора и ще заличим горчивия спомен от историята, но поне ще премахнем тази административна тежест, това унижение на тези хора всеки път да им се напомня за този период от нашата обща история. Благодаря, колеги. (Частични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Али.
Има ли реплики към изказването на народния представител господин Али?
Други изказвания по разглеждания Законопроект?
Господин Трифонов, извинявайте, следващото изказване ще бъде Ваше. Имаше заявено желание преди това.
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Председател! Разбирам желанието на „Движението за права и свободи“ да поправи едно явно неправилно решение, но начинът, по който се предлага настоящият Законопроект, води до друго неправилно решение. И, повярвайте ми, колеги, две неправилни решения няма как да породят една правилна правна последица.
Защо казвам това?
Що се отнася до желанието Ви относно тези граждани, които са починали, имената им да бъдат възстановени по административен ред, мога да Ви кажа, че и в настоящия момент съществува такава правна възможност в Закона за гражданската регистрация, а именно чл. 19а. Това зависи само и единствено от техните наследници. Много пъти Вие говорите, че сте разговаряли с тях и те са Ви обяснявали, че има някаква пречка. Напротив, няма никаква пречка – административно е, безплатно е, става с нотариална заверка на подписите на заявлението.
Друго, по което също искам да се изкажа, е, че така предложеният Законопроект нарушава основни фундаменти на правото, що се отнася до правоспособността и дееспособността на тези, които са живели в периода 1989 – 2001 г. Те са имали правната възможност да поискат имената им да бъдат възстановени. Аз не мога да кажа защо не са се възползвали от тази възможност, но ние в момента административно им налагаме отново те да бъдат преименувани. Аз не съм съгласен с това нещо и с подмяна на фундаменти в правото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Байчев.
Има ли реплики към изказването на народния представител Байчев? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Трифонов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Господин Председател, радвам се, че най-накрая успях да се добера до трибуната. Боря се за това нещо още, опитвайки се да направя реплика на господин Шопов. И понеже той изрази учудване защо нашата колежка е гласувала „въздържал се“, тя не е в залата, аз обаче в Регионалната комисия също гласувах „въздържал се“, причините са две. Понеже Законопроектът, който внасят колегите от ДПС, всъщност може да бъде разделен на две части. Колегата от БСП, който се изказа преди мен, като че ли ще преповторя част от неговите думи.
В този Законопроект има две части. Едната част е тази, която няма как аз, като гражданин на съвременна Европа, да се съглася български гражданин да бъде унижаван и да му бъде искано удостоверение за имената, при положение че това нещо не се изисква от Закона. Когато държавната администрация превишава правомощията си и унижава който и да било български гражданин, аз няма как да не бъда против.
Съгласен съм обаче от друга страна, че автоматичното връщане на имената на онези български граждани, които са претърпели насилствена промяна на имената преди време, не би следвало да се приеме от Народното събрание, тъй като ние не сме сигурни в момента дали няма да направим същата грешка, която е била допусната преди години и насила да бъдат променяни нечии имена.
Затова аз гласувах „въздържал се“ тогава и мисля, че това е разумното обяснение от страна на нашата колежка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Процедура – заповядайте.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, предлагам да удължим днешното пленарно заседание до приключване на дебата и гласуване на тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще подложа на гласуване процедурното предложение.
Има ли обратно предложение?
Гласуваме процедурното предложение на народния представител Хамид Хамид за удължаване на времето до приемането на решение по разглеждания Законопроект.
Гласували 151 народни представители: за 37, против 48, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Продължаваме с обсъждането на Законопроекта.
Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по него за изказване?
Господин Карадайъ, заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Първо, господин Председател, ще се обърна към Вас. Днес, 1 ноември – Денят на будителите, 2017 г. от тази трибуна в тази зала в изказване народен представител се опита да ми определя родината, държавата и да ме праща нанякъде. Господин Председател, само Ви обръщам внимание, не знам дали го чухте.
Друг господин, председател, се обърна към конкретни народни представители, които били уважавали. Следва ли, че има народни представители, които не са уважавани? И следствието – уважавани български граждани и неуважавани български граждани. Но не това ми е думата.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нямам намерение да Ви казвам как да гласувате. Такива законодателни решения, свързани с естествените човешки права, смятам, че не се нуждаят от мотивировка. Този Законопроект е именно такъв. Той възстановява едно естествено положение и възвръща баланса в името на справедливостта.
Чувам въпросите: защо връщаме темата за възродителния процес? Впрочем осъден с декларации на Народното събрание. И в Тридесет и шестото народно събрание е имало един народен представител Павел Шопов. Проверете как е гласувал. (Реплики от народния представител Павел Шопов.) Да, най-вероятно Вие не сте.
Искам да Ви дам един личен пример. Баща ми почина през
1973 г. – аз бях на три години. Той почина с рождените си имена. По време на последвалата насилствена смяна на имената и опита за асимилация никой не го е питал дали иска, или не иска да му се смени името просто защото не можеше. Но имената му бяха сменени, включително и надгробните камъни бяха откраднати от режима.
До 1990 г. никой не ни е питал как му е рожденото име, но и до днес, когато ми се налага да получа определени документи, ми се задава въпросът: как му е било държавното име?! Мен, нас непрекъснато ни връща в онези грозни времена, когато искаме издаване на определени документи.
Като контрааргумент се сочи, че някой не е искал да си връща името. Нека този, който не иска да му се връща името, да подава заявление, че не иска да му се връща името! (Ръкопляскания от ДПС.)
Онези, на които името е сменено насилствено, което е масовият случай – тези случаи един път завинаги да бъдат решени законово.
Няма нищо по-естествено от това днес ние, вносителите на Законопроекта, да очакваме справедливостта да възтържествува, законността, конституционността да победи. Конституционността сама по себе си няма никакъв смисъл, ако не гарантира условията за достоен живот на човека – на човешката личност, която е висша ценност по нашата Конституция!
Много можем да говорим за значението на човешкото име – онова, рожденото, дадено от родителите в мига на раждането; онова, което е нашата връзка с мирозданието; онова свещено, неприкосновено, което ни прави личности в житейския път.
Народни поговорки и сентенции на велики личности само препотвърждават това.
„Името на човека е главна съставна част от неговата личност, може да се приеме дори като част от душата му“ – това е написал Фройд в есето си „Тотем и табу“.
Петър Дънов – „Името на човека определя съдбата му.“
Старите римляни са казвали: „Nomen est omen” – „Името е поличба.“
Често сме чували: „Човек за едното име живее.“
Нито една от тези сентенции няма предвид служебно наложеното, с държавна принуда име! Във всички случаи става въпрос именно за това естествено право – неотменимо, гарантирано и по Конституция.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз няма да Ви казвам как да гласувате. Единственото, което моля да направите, е да освободите съзнанието си и да чуете вътрешния си глас.
Вярвам, че всеки, гласувайки по съвест, ще подкрепи разглеждания Законопроект. Няма да говоря за това, че е морален дълг на всеки от нас. Няма да призовавам да възстановим нарушеното природно равновесие за погазената справедливост, защото вярвам, че вътрешният ни глас ще ни подскаже правилното решение.
Нека бъдем на висотата на онези, които с първите стъпки на демокрацията в нашата страна от името на всички български граждани, обявявайки верността си към общочовешките ценности – свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, издигнаха във върховен принцип…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, удължете времето на групата.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: …правата на личността, нейното достойнство и сигурност. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Позволих си да удължим времето на групата по даден знак от народните представители.
Има ли реплики към изказването?
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Времето е удължено вече.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, дами и господа народни представители! Слушахме изказването на председателя на парламентарната група на ДПС – то беше сравнително умерено този път.
Може би сте решили, господин Карадайъ, да покажете нов стил на говорене - без да нападате, да обвинявате българските националисти за най-голямото зло, за омразата на езика и така нататък.
Моята реплика към Вас е следната. ДПС непрекъснато, а и Вие като негов председател, твърдите, че сте за това да се защитават правата на хората, че трябва да има еднакво отношение към всички.
Искам да Ви попитам, да Ви репликирам, да ми отговорите на следния въпрос: ако ние, „Обединените патриоти“, внесем законопроект за връщане на всички български имена, които са насилствено сменени по времето на турското робство, на османското владичество, както го наричате, Вие ще го подкрепите ли? Логиката е същата. Тоест, ако Вие се борите за справедливост, трябва да подкрепите подобно нещо.
Апропо, подобни законопроекти са внасяни от страна на патриотичните партии – именно за признаване на геноцид над българския народ, извършен по времето на турското робство. Вие не ги подкрепяте. Ако говорите за правата на човека, ако говорите, че преценката Ви е равна за всички български граждани и изобщо, не трябва да делите тези неща.
Това е моята реплика: бихте ли подкрепили подобно нещо, защото то е същото?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Господин Карадайъ, ще дам възможност за дуплика.
Втора реплика към изказването на господин Карадайъ – заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Не мога да разбера какъв е точно проблемът на това, което говорим в момента. Ще Ви кажа защо. Много от народните представители в тази зала бяха депутати и в миналия парламент. Ако си спомняте, точно тогава приехме един Закон, който и ние, Патриотите, подкрепихме – всеки от роднините, от българските турци, при желание да промени името на починалия си роднина. Това помните ли го? Помните го.
Но не мога да се съглася с този Законопроект, който сега ДПС предлага – по административен ред, повтарям, по административен ред да се променят имената на всички починали български турци. Това просто е абсурдно. Това просто е абсурдно! Ровим костите на умрели хора!
Затова Ви казвам следното: всеки роднина от тези български турци, който иска да промени името на починалия си баща, майка, брат и така нататък – това са свещени чувства, разбира се, Законът, който гласувахме миналия парламент, и сега може да го направи. Но е абсурдно по административен ред да променяте имената на стотици хиляди умрели хора! Между другото, такава практика имат само мормоните – една американска секта.
И друго ще Ви кажа. Аз също се дразня от този език на омразата, който постоянно цитирате тук. Преди малко Ваш представител изреди може би десет епитета към нас, Патриотите, какви ли не сме ние. Ще Ви кажа само, че аз съм кум на турско семейство. Чуйте го внимателно – аз съм кум на турско семейство и се гордея с тази приятелска връзка. Тя вече е роднинска за мен.
Но това, което правите – наистина правите разделение в българското общество, разберете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Времето, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Това правите в момента – разделение в българското общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Трета реплика към изказването?
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, колеги!
Уважаеми господин Карадайъ, явно не Ви разбират какво казвате.
Не сте ни разбрали изобщо, колеги. Никой не иска да сменя имената. Да се заличат по административен път! Толкова е елементарно, толкова просто!
Репликата ми към Вас, господин Карадайъ, е – с остро внимание ще следя гласуването на колегите от ГЕРБ, и по-специално на господин Красимир Велчев. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов. Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ибрямов.
Мога да бъда упрекнат, че това не беше реплика към изказването на господин Карадайъ, но нямаше как да знам какво ще каже народният представител. Уточнявам какво се случва, когато наблюдаваме в реално време Събранието.
Господин Карадайъ, вероятно имате желание да използвате правото на дуплика.
Заповядайте на трибуната.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Към първия репликиращ по процедура няма какво да кажа, защото там нямаше реплика, господин Председател и уважаеми колеги.
Вторият репликиращ – господин Атанасов, призна, че не разбира за какво иде реч – явно не е само той.
Надявам се болшинството от народните представители наистина да разбира за какво става въпрос. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Има ли изказвания?
Не бързам, за да не ме упрекне някой, че съм пропуснал да забележа.
Пристъпваме към гласуване на Законопроекта.
Подлагам на гласуване Законопроект № 754-01-38, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 150 народни представители: за 23, против 61, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Други процедурни предложения? Прегласуване? Няма.
С това днешното заседание приключва.
Продължаваме утре, 2 ноември 2017 г., от 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 13,59 ч.)




Председател: Димитър Главчев


Зам.-председатели:
Цвета Караянчева
Явор Нотев
Нигяр Джафер



Секретари:
Стоян Мирчев
Юлиан Ангелов