Председателствали: председателят Димитър Главчев и заместник-председателите Цвета Караянчева, Валери Жаблянов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Филип Попов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има кворум, откривам заседанието (Звъни.)
Уважаеми колеги, позволете ми да Ви представя Проекта за Програма на Народното събрание за периода от 8 до 10 ноември 2017 г. включително.
Проектът беше обсъден на Председателски съвет.
1.Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. (Вносител е Министерският съвет на 30 октомври 2017 г.)
2.Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. (Вносител е Министерският съвет на 30 октомври 2017 г.)
3.Първо гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. (Вносител е Министерският съвет на 30 октомври 2017 г.)
4.Първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. (Вносител е Министерският съвет на 30 октомври 2017 г.).
5.Проект на решение за попълване състава на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. (Вносител е народният представител Цветан Цветанов на 3 ноември
2017 г.)
6.Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. (Вносител е Министерският съвет на 9 август 2017 г. Приет е на първо гласуване на 27 септември 2017 г.)
7.Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. (Вносител е Министерският съвет на 3 октомври 2017 г. Приет е на първо гласуване на 26 октомври 2017 г.)
8.Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. (Вносител е Министерският съвет на 16 октомври 2017 г.)
9.Отчет за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през периода 1 януари - 30 юни 2017 г. (Вносител е Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на 5 октомври 2017 г.)
10.Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласуват 192 народни представители: за 173, против 2, въздържали се 17.
Програмата за работа на Народното събрание за периода 8 – 10 ноември 2017 г. включително е приета.
Позволете преди да премина към съобщенията, да направя малки пояснения по Програмата.
На Председателския съвет се обединихме около това днес да приключим с гласуването на първите три точки и след това, ако времето позволява, което така или иначе ще бъде удължено заради гласуването на първите три точки, да започнем с докладите по Републиканския бюджет – само с докладите, за да може утре да се проведе същинският дебат – само с него да започнем. Но това ще го видим в процеса на работа днес.
Правя пояснението с оглед колегите да си направят добре програмата за функциониране на постоянните комисии на Народното събрание, тоест днес най-вероятно няма да може да се провеждат комисии.
Съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 1 ноември
2017 г. до 7 ноември 2017 г.:
На 2 ноември 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по енергетика, разпределен е на Комисия по здравеопазване и Комисията по европейските въпроси и контрол над европейските фондове.
На 3 ноември 2017 г. е постъпил Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители са народният представител Георги Колев и група народни представители. Разпределен е на водеща Комисия по здравеопазването.
На 3 ноември 2017 г. е постъпил Проект на Решение за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа. Вносител е народният представител Цветан Цветанов.
На 3 ноември 2017 г. е постъпил и е раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приети на първо гласуване на 19 октомври 2017 г. Проектът е изготвен от Комисията по земеделието и храните на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съобщението се прави с оглед на срока за писмени предложения за второ гласуване.
На 7 ноември 2017 г. е постъпило в Народното събрание писмо до Председателя на Народното събрание:
„Уважаеми господин Председател, на основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, оттегляме внесения от нас на 26 октомври 2017 г. Законопроект за изменение на Кодекса за социалното осигуряване, № 754-01-76, с вносители народните представители Георги Гьоков, Драгомир Стойнев, Светла Бъчварова, Георги Търновалийски и Кристина Сидерова.
От Националния статистически институт е постъпила Информация за проведеното през октомври 2017 г. наблюдение на потребителите. Материалът е на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Декларация от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На 2 ноември
2017 г. говорителят на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова заяви, че в годините на Втората световна война благодарение на войските на СССР е предотвратена депортацията на евреите от България и по този начин около 50 хиляди души са били спасени от неминуема гибел.
На твърдението на Захарова, че Червената армия е спасила българските евреи, отговориха почти всички институции, както и политици и общественици с различни политически възгледи.
Разбира се, имаше институционална реакция от българското Външно министерство, в която беше подчертано, че българските евреи са спасени благодарение на усилията на Българската православна църква, политическия и интелекуталния елит на страната, докато по това време Червената армия се е намирала на хиляди километри от България.
Не бива да се пропусне да се спомене, че в реакцията на българското Външно министерство се признава ролята на Съветската армия за ликвидирането на национал-социализма в Европа, но се отстоява и тезата, че България има решаващ принос за спасяването на 50 хиляди човешки живота.
Два дни след изявлението на Мария Захарова в своя позиция руското посолство в София призна приносът на българския народ, българската интелигенция и Българската православна църква за спасяването на българските евреи.
В същото време Организацията на българските евреи „Шалом“ и Американският еврейски комитет реагираха остро на думите на Захарова.
В своя позиция изпълнителният директор на Американския еврейски комитет Дейвид Харис нарече твърденията на руския официален представител „фактически неверни и крещящ пример за най-лошия възможен исторически ревизионизъм“.
В позицията на господин Харис се казва още: „Независимо от предаността си към Берлин, България се извиси през 1943 г., за да стори нещо забележително – да се противопостави на нацистките заповеди и да защити близо 50 хил. български евреи от депортиране и почти сигурно изтребление. Мнозина бяха смело ангажирани с това героично спасително усилие, което е признато с благодарност от Хияд Вашем, историците на холокоста и самите оцелели.
На 7 ноември 2017 г. в медиите беше разпространен видеоклип, на който се вижда народният представител от БСП господин Иво Христов по време на среща със симпатизанти в Раднево да защитава тезата на говорителя на руското Външно министерство, като заявява, цитирам: „Скандалът с Мария Захарова – говорителката на руското Външно министерство, е класика в жанра. Като отчетеш, че 80% от населението са дебилни и не могат да се подписват, това работи безупречно.“
И още, какво казва Мария Захарова: „Не трябва да се забравя, че ако не беше Съветската армия, 50 хил. български евреи щяха да бъдат депортирани. Някой съмнява ли се, че нямаше да стане така? Или ще кажем ние: „Йок, не на Гьоринг и Хитлер. Ние ще си ги пазим нашите евреи, Вие си гледайте работата.“
Какво направиха нашите вестници по линия на хибридната война? Извадиха от контекста и казаха: „Руснаците твърдят напук на цялата история, че те били спасили българските евреи“ и 80% дебили в един народ, така е. Това си е класическо изместване проблема, а той е не кой е спасил българските евреи, а защо Вие осирате съветските паметници.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на ГЕРБ осъжда остро това изказване на народния представител от БСП господин Иво Христов, защото то е символ на безродие и презрение към българския народ. Преди всичко това изказване е унизително за институцията на Народното събрание. Изказването на Иво Христов е гавра с паметта на онези смели българи, които в най-мрачните и тежки години в световната история намериха сили и кураж да защитят своите съграждани евреи и да ги спасят от лагерите на смъртта.
Огромната част от тези смели хора след окупацията от 9 септември 1944 г. попадна в комунистическите лагери на смъртта, а една част от тях като Лиляна Паница, бяха убити веднага след преврата без съд и присъда.
В годините от 1944 г. до 1989 г. Българската комунистическа партия като филиал на КПСС положи всички усилия паметта за тези хора да бъде изтрита и на нейно място да се инсталира лъжата, че комунистическото движение в България с помощта на СССР е основният двигател за спасяване на българските евреи. Това беше национално предателство, защото спасяването на българските евреи е хуманно достижение от европейски мащаб, което принадлежи и винаги ще принадлежи на България! Откажем ли се от това, както правеше в продължение на 45 години комунистическата власт и както прави днес народният представител от БСП Иво Христов, ние се отказваме от себе си. Няма да позволим това!
Не бива да се подминават и думите на Иво Христов, според когото „80% от българския народ са дебили, които не могат да се подписват“. Това е срамно изказване на човек, който по Конституция е призван да представлява целия български народ. И ако тезата, че Червената армия е спасила българските евреи, е перфиден израз на защита на чужд интерес, то да наречеш 80% от българския народ „дебили“ е обида, която няма как да бъде преглътната от нито един българин. Подобно публично презрение към народа си не са си позволявали дори терористите, взривили църквата „Св. Крал“ през 1925 г., дори безродниците, които се опитаха да унищожат Българската православна църква след 9 септември 1944 г., дори националните предатели, които подписаха искането България да се саморазпусне като държава и да се присъедини към СССР.
Дори и те имаха достатъчно срам, за да скрият от широката публика своята омраза и ненавист към българския народ и да водят антибългарската си политика, скрити зад догмите на комунистическата идеология. Подобна срамна откровеност през последните години си е позволявал само бившият депутат от БСП Христо Монов, който през 2013 г. нарече протестиращото мнозинство „интернет лумпени“.
Уважаеми колеги от БСП, уважаема госпожо Нинова! Само преди две седмици в тази зала гласувахме оставката на народен представител от ГЕРБ, който си позволи да прояви неуместно чувство за хумор в телевизионно предаване. Това беше достатъчен повод за остра реакция от Ваша страна и за оставка от него.
Днес имаме ситуация, в която депутат от БСП заявява, че не България, а СССР е спасил българските евреи, че 80% от българския народ са дебили, които не могат да се подписват и че българските медии са папагалски и манипулират обществото.
Призоваваме Ви да заявите ясна позиция по отношение на тези думи на Иво Христов. В подобни случаи позицията на партия, която се счита за българска, би могла да бъде само една – да се разграничи от подобни изказвания и да поиска незабавно оставката на своя народен представител или да го изключи от парламентарната си група. Ако не направите това, Вие ще проявите двоен стандарт и ще покажете, че говорите едно по време на Вашите партийни събрания и съвсем друго в парламента и в медийното пространство.
Ще препотвърдите и двойния стандарт, който приложихте при случая с нацисткия поздрав на президентския съветник Пламен Узунов и ще го превърнете в практика.
Припомняме, че тогава атакувахте остро заместник-министър на „Обединените патриоти“ за същото, за което мълчахте и продължавате да мълчите, когато става въпрос за Узунов. По този начин показвате, че Вашата партия говори едно, прави друго и мисли трето.
Ако още днес не изключите Иво Христов от Вашата група, ще изглеждате като хора, които говорят едно, когато са в София, друго – когато отиват в Брюксел, и трето – когато се намират в Москва. Причината да не Ви вярват нито в София, нито в Брюксел, нито в Москва е шизофренното Ви мълчание при подобни ситуации.
Само преди по-малко от месец от тази трибуна Вашият депутат Александър Паунов заяви, че иска България да излезе от НАТО и Европейския съюз и Вие нямахте нито куража, нито волята да осъществите адекватна политическа реакция, защото политическа реакция не е да се кълнете, че сте за НАТО и Европейския съюз, докато Ваши представители призовават да излезем от Европа и против националния си интерес да се присъединим към нищото.
Обръщаме се и към президента господин Румен Радев с призив да се разграничи категорично от думите на Иво Христов, който беше част от Инициативния комитет, издигнал го за държавен глава.
Ако отминем подобни изяви с мълчание, ще се превърнем в съучастници на тези, които са ги произвели, защото това не са просто думи – това е битка за България, за нейните устои, за нейното минало и за нейното бъдеще! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще Ви запознае председателят на Комисията - народният представител Менда Стоянова.
Имате думата, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Моля, първо за процедура – в залата да бъдат допуснати госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, госпожа Галя Димитрова – изпълнителен директор на НАП; господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ към НАП, както и госпожа Наталия Чернева и Таня Накова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 199 народни представители: за 189, против 3, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля, поканете лицата в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседание, проведено на 1 ноември 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: представители на Министерството на финансите – Маринела Петрова заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Мина Янкова – началник на отдел в същата дирекция; представители на Националната агенция за приходите – госпожа Галя Димитрова – изпълнителен директор, и Таня Дренска – началник на отдел в дирекция ”Данъчно-осигурителна методология”, представителите на Агенция „Митници” – Светослав Владимиров и Георги Димитров – началници на отдели в дирекция „Акцизи”, представители на Института на дипломираните експерт-счетоводители и др.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Маринела Петрова.
Предложените изменения и допълнения на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) целят прецизиране на разпоредби, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.
Предлагат се изменения и допълнения в разпоредбите на закона, уреждащи корекцията на ползван данъчен кредит за стоки и услуги. Регламентират се случаи, в които задължението за извършване на годишна корекция отпада. Прецизира се разпоредбата за възникване на данъчно събитие в случаите на доставка с поетапно изпълнение.
С оглед допускане на данъчно третиране, несъобразено с правилата на Директива 2006/112/ЕО, се конкретизира, че прилагането на нулева ставка в случаите на превоз на пътници е приложимо само за техния багаж.
Прецизира се разпоредбата, регламентираща освобождаване от облагане с данък върху добавената стойност на доставката на „универсална пощенска услуга“, което е в съответствие с направеното в Закона за пощенските услуги разграничение между „универсална пощенска услуга“ и „услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга“.
В съответствие с правилата на членове 344 и 345 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система за данъка върху добавената стойност се предлага допълнение на разпоредбите, които регламентират квалифицирането на златните монети като инвестиционно злато, с оглед прилагането на специалната схема за инвестиционно злато. Предлагат се изменения относно реда за определяне на златните монети, които се търгуват на територията на Република България и представляват инвестиционно злато.
Допълва се разпоредбата за регистрация, с която данъчно задължените лица се задължават да подадат заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която въз основа на обема и характера на извършваната дейност, могат да направят обосновано предположения, че ще достигнат облагаем оборот от 50 000 лв. или повече в рамките на текущия и следващия месец. Предложението има за цел да противодейства на лицата, които избягват регистрация по ЗДДС при извършване на облагаема дейност за определен период от годината (осъществяване на дейност в сезонни обекти в рамките на 2 – 3 месеца годишно).
Допълва се разпоредбата, която урежда задължителната регистрация на неперсонифицирано дружество, в което са внесени стоки или услуги от съдружник, регистрирано по закона лице, в случаите, когато съдружникът е регистриран по закона след датата на създаване на неперсонифицираното дружество.
Предлага се в случаите на прекратяване на юридическо лице без ликвидация или на неперсонифицирано дружество, или на осигурителна каса, данъчно задължените лица да бъдат дерегистрирани по закона служебно от органите по приходите.
Предлагат се изменения, свързани с облекчаване и оптимизиране на процеса на деклариране, съгласно които, освен в изрично предвидени в закона случаи, отпада възможността за подаването на справка-декларацията, VIES-декларацията и отчетните регистри на хартиен носител и на технически носител. Подаването ще става по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Прецизира се разпоредбата, предвиждаща обезпечение при доставки на течни горива, като при определени обстоятелства отпада задължението за предоставяне на обезпечения от крайните потребители – лица, които не търгуват, а само пряко потребяват течни горива.
Предвижда се принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец“ да може да се прилага и към трето лице, когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от това трето лице, ако то е знаело или е могло да знае, че е започната процедура по запечатване.
В преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се предлагат промени в следните закони:
В Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) – прецизира се определението за „Енергиен продукт за отопление“ във връзка с различното тълкуване от администрацията и съдилищата и с цел защита на фиска. Допълва се разпоредбата на чл. 12 относно определението за тютюневи изделия.
В съответствие с чл. 21, § 5 от Директива 2003/96/ЕС на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията се предлага да се допълни хипотезата за избягване на двойно облагане в случаите на производство на електрическа енергия за собствени нужди, като с акциз се облагат само суровините за производство на електроенергията.
Предвижда се освобождаване от облагане с акциз на цигари до 1000 къса и тютюн за пушене до 2 кг годишно, които са предназначени само за научни изследвания и за изследвания, свързани с качеството на продукцията.
Предлага се допълнение в процедурата по издаване на решението на директора на Агенция „Митници“ при промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в издадения лиценз за управление на данъчен склад, като се предвижда решението да подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.
Във връзка с новите Правила за търговия с природен газ, които предвиждат всички лица, извършващи сделки с природен газ, да сключват договори с операторите на газопреносните и газоразпределителните мрежи за регулиране на енергийните потоци, се въвежда задължение за операторите на тези мрежи да предоставят информация в компетентното митническо учреждение на електронен носител, която да съдържа данните от средствата за търговско измерване. Предлага се въвеждането на минимален срок от 1 година за валидност на банковите гаранции, предоставяни от икономическите оператори.
Предвиждат се нови забрани в чл. 91б, като се забранява регистрирането на електронен административен документ или издаването на документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, за акцизни стоки, които не са произведени или постъпвали физически в данъчния склад. Въвежда се и забрана за подаване на съобщение по реда на чл. 73д за акцизни стоки, които не са постъпвали физически в данъчния склад или обекта на оператора.
Допълват се разпоредбите на чл. 102 и в чл. 102а от Закона за акцизите и данъчните складове, свързани с инсталирането на технически устройства за осъществяване на контрол върху движението на отпадъците от тютюн.
Прецизира се разпоредбата на чл. 103, ал. 2 по отношение връщането на доказателства, събрани по реда на ДОПК. Изменението е продиктувано от разнородната съдебна практика и свободното тълкуване на процеса от подлежащите на контрол лица и администрацията.
Предлага се промяна в чл. 107з, която цели засилване на института на споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство, като се дава възможност при първо извършено нарушение да бъде наложено наказание под минималното определено в съответната административнонаказателна разпоредба.
Предлага се прецизиране на санкциите в чл. 110 съобразно тежестта на нарушението и в съответствие със създадената трайна съдебна практика по отношение маловажността на извършеното противоправно деяние.
В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се предлага промяна, свързана с прецизиране на текстове в Закона и тяхното съгласуване с промените в Закона за данък добавена стойност относно непризнати разходи от липси и брак.
В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се предлага годишната данъчна декларация, която се подава от самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, както и декларацията по чл. 55, ал. 1, която се изготвя и подава от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци, да се подават само по електронен път от 2018 г.
Предлага се отпадане на съществуващата в Закона отстъпка от 5% върху данъка за довнасяне при подаване по електронен път на годишната данъчна декларация.
Предлага се промяна, с която изискването на Закона за прилагане към годишната данъчна декларация на „удостоверения“ за внесения в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава, в случаите на доходи на местни физически лица от източници в чужбина, се заменя с изискване за прилагане на „доказателства“.
Дава се възможност на местните физически лица да декларират в годишната си данъчна декларация придобитите през годината, в това число и придобитите през 2017 г., необлагаеми доходи съгласно чл. 13 от Закона.
Предлага се промяна на срока за подаване на справката, която се предоставя от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, за изплатените през годината, в това число и изплатените през 2017 г., доходи на физическите лица (справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ), който вместо до 30 април ще е до края на месец февруари.
В Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) се предвижда „специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари“ да отпадат като термин в разпоредбите на чл. 55 от Закона за местните данъци и такси.
Предлага се всички видове ремаркета да се облагат само в състав с моторното превозно средство категория N.
Предлага се електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 да бъдат освободени от данък върху превозните средства. Промяната цели намаляване на вредните емисии в атмосферата и продължаване на водената данъчна политика по отношение на електрическите превозни средства.
Предлага се прецизиране на разпоредби в Закона, свързани със заплащане на данък върху таксиметров превоз на пътници, като с промяната се постига пълно съгласуване между Закона за автомобилните превози и Закона за местните данъци и такси.
В Закона за счетоводството (ЗСч):
Предлагат се редакционни промени, които целят прецизиране на съществуващи разпоредби относно сроковете за публикуване на консолидирания финансов отчет, оповестяването на нефинансова информация, изготвянето на годишния доклад за плащания към правителства, прецизира се определението за „нетни приходи от продажби“ и се привежда в съответствие с определението за „нетен оборот“, дадено в Директива 2013/34/ЕС .
Създава се нов § 5а с цел да се обезпечи правилното прилагане на Закона от предприятия, чиято счетоводна база за съставяне на финансовите отчети са международните счетоводни стандарти.
В Закона за ограничаване на плащанията в брой се предлага да се намали прага за ограничаване на плащанията в брой от 10 000 лв. на 5000 лв. Предложеният праг на плащанията в брой е в съответствие с наложилата се практика в другите държави – членки на Европейския съюз, където прагът за плащанията в брой е в диапазон от 2000 до 3000 евро.
За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост.
Ефектът върху бюджета от предложената със Законопроекта промяна в Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за отпадане на регламентираната отстъпка от данъка за довнасяне по годишна данъчна декларация се оценява на допълнителни приходи в размер на 1,2 млн. лв. за 2018 г.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на комисията изразиха принципна подкрепа за Законопроекта.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: „за” – 12 народни представители, „против” – 7 народни представители и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Следва Доклада на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Заповядайте, господин Николов
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„Д О К Л А Д
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702 01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На свое заседание, проведено на 1 ноември 2017 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, съвместно със Комисията по Енергетиката, обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Мина Янкова – началник на отдел в Дирекция „Данъчна политика“ , госпожа Татяна Накова – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика“, госпожа Виолета Гаджева-Баева – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика“, и госпожа Диана Терзиева – държавен експерт в Дирекция „Данъчна политика“.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Ананиев.
Основните промени в предложния пакет от промени в данъчните закони, касаещи дейността на Комисията, са в следните посоки:
На първо място в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) се предлагат промени, свързани със засилване на контрола върху сектора „Търговия с горива“, като се създават ограничения за извършването на нерегламентирани ремонти/намеси от страна на лицата, обслужващи фискалните устройства за отчитане на продажбите на горива в търговските обекти, като се предлага предоставящите такъв тип сервизни услуги да преминат от регистрационен на разрешителен режим. По отношение на доставките на течни горива се предвижда също така при определени обстоятелства да отпада задължението за предоставяне на обезпечения от крайните потребители – лица, които не търгуват, а само потребяват горива за нуждите на икономическата си дейност.
В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са инициирани промени в редица нормативни актове – Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за пощенските услуги, Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, Закона за ограничаване на плащанията в брой и др.
В Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е допълнена разпоредбата на чл. 12 относно определението за облагаемите с акциз тютюневи изделия, като неговия обхват е разширен с препаратите за пушене с водна лула (тип наргиле), съдържащи тютюн или негови заместители. Предвижда се по-стриктен режим на контрола върху отпечатването на бандеролите, осъществяван от Министерството на финансите. Отново по отношение на акцизите се предлага забрана за издаване/приключване на документи за акцизни стоки, които не са били произведени или не са постъпили физически в данъчния склад/обекта, като доказването на това обстоятелство е в тежест на митническите органи. С цел противодействие на нелегалната търговия с тютюневи изделия и алкохолни напитки се въвежда забрана за предлагане с цел продажба на акцизни стоки без заплатен акциз чрез услугите на информационното общество и с опосредстването на пощенските оператори.
Регламентират се допълнителни правомощия на митническите органи при контрола върху движението на акцизни стоки, както и на възможност за извършване на така наречените „контролирани покупки“.
В Закона за ограничаване на плащанията в брой с цел намаляване на сивата икономика се предлага нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащанията в брой в страната да се намали от 10 000 лв. на 5000 лв.
При последвалото обсъждане на Законопроекта народните представители Драгомир Стойнев и Адлен Шевкед изразиха несъгласието си с основни постановки от същия.
След направеното обсъждане и проведеното гласуване: с 10 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Следва доклада на Комисията по енергетика.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„Д О К Л А Д
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На свое редовно заседание проведено на 1 ноември 2017 г., Комисията по енергетика, съвместно с Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабанда, обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на финансите: господин Кирил Ананиев – зам.-министър на финансите, госпожа Мина Янкова – началник на отдел в Дирекция „Данъчна политика“, госпожа Татяна Накова – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика“, госпожа Виолета Гаджева-Баева – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика“, госпожа Диана Терзиева – държавен експерт в Дирекция „Данъчна политика“
Мотивите към законопроекта бяха представени от господин Кирил Ананиев – зам.-министър на финансите.
В Преходните и заключителни разпоредби се предлагат промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Прецизира се определението за „Енергиен продукт за отопление“ във връзка с различното тълкуване от администрацията и съдилищата и с цел защита на фиска. Във връзка с новите Правила за търговия с природен газ, които предвиждат всички лица, извършващи сделки с природен газ, да сключват договори с операторите на газопреносните и газоразпределителните мрежи за регулиране на енергийните потоци, в чл. 57а се създава нова алинея 11, съгласно която операторите на тези мрежи се задължават да предоставят информация в компетентното митническо учреждение на електронен носител, която да съдържа данните от средствата за търговско измерване. При извършване на проверки от митническите органи данните ще бъдат съпоставяни с тези от уредите за търговско измерване на потребителите на природен газ и подадената от икономическите оператори информация.
В последвалата дискусия народният представител господин Таско Ерменков заяви, че народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепят предложения Законопроект, тъй като в преходните разпоредби има текст, който ограничава размера на разплащането в брой.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване, Комисията по енергетика, с 10 гласа „за”, 5 гласа ”против” и 1 глас ”въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Следва Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема, госпожо Председател, уважаеми колеги!
„Д О К Л А Д
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 2 ноември 2017 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
В заседанието на комисията взе участие госпожа Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите, която представи Законопроекта от името на вносителя в частта му, касаеща промените в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са във връзка с необходимостта от прецизиране на разпоредби, които създават затруднения при практическото прилагане на закона.
С Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта са предложени и промени Закона за местните данъци и такси.
Предложена е промяна за разрешаване на установени проблеми при облагането на ремаркета. Предвижда се специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари да отпадат като термин от разпоредбите ЗМДТ, тъй като не е налице легална дефиниция за тях в националното законодателство. Предлага се всички видове ремаркета да се облагат само в състав с моторното превозно средство категория N. Промяната цели преодоляване на установени при обмена на данните от регистъра на Министерството на вътрешните работи (МВР) проблеми при облагането на специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и тяхното коректно категоризиране.
Друга част от промените предвижда електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013, да бъдат освободени от данък върху превозните средства. Промяната цели намаляване на вредните емисии в атмосферата и продължаване на водената данъчна политика по отношение на електрическите превозни средства.
Предлага се също така да бъдат прецизирани разпоредбите в закона, свързани със заплащане на данък върху таксиметров превоз на пътници, като с промяната се постига пълно съгласуване между Закона за автомобилните превози и ЗМДТ. Предложени са някои редакционни промени, свързани с обектите на облагане с данък върху превозните средства, като с промяната се постига съгласуване между Закона за движението по пътищата и ЗМДТ.
След представянето на Законопроекта се проведе гласуване, в резултат на което Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа – „за”, 4 гласа – „против”, и 2 гласа – “въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Последният доклад е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте, господин Танев.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВ ТАНЕВ: Уважаема, госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 1 ноември 2017 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 702-01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседанието присъстваха госпожа Мария Веселинова – началник отдел в Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“, и госпожа Петя Копчева – началник на отдел в Дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите.
При представянето на Законопроекта представителите на Министерството на финансите изтъкнаха, че направените предложения за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са във връзка с необходимостта от прецизиране на разпоредби, които създават затруднения при практическото прилагане на Закона.
Със Законопроекта се прецизира разпоредбата, регламентираща освобождаване от облагане с данък върху добавената стойност на доставката на „универсална пощенска услуга“, с цел да не се допуска по-широко тълкуване на освобождаването, предвиденото в Директива 2006/112/ЕО относно общата система за данъка върху добавената стойност. Новата редакция е съобразена със становището на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и с Одитния доклад на Сметната палата за извършената оценка на ефективността на „Български пощи“ ЕАД за периода 1 януари 2013 г. – 31 декември 2014 г. по отношение на прецизиране на субекта, освободен от облагане с ДДС при извършване на „универсална пощенска услуга“, както е определена в член 3 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно Общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, изменена и допълнена с Директива 2002/39/ЕО и с Директива 2008/6/ЕО.
В преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са предложени промени в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за пощенските услуги, Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за счетоводството и Закона за ограничаване на плащанията в брой.
В Закона за пощенските услуги се създава разпоредба, според която се забранява поставянето във вътрешни и международни пощенски пратки на акцизни стоки и отпадъци от тютюн, чието държане, пренасяне, превозване, предлагане и продажба са забранени от Закона за акцизите и данъчните складове.
С предложените изменения и допълнения в Закона за местните данъци и такси се разрешават установените проблеми при облагането на ремаркета. Предвижда се „специализираните ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари“ да отпаднат като термин в разпоредбите на чл. 55 от закона. Предлага се всички видове ремаркета да се облагат само в състав с моторното превозно средство категория N. Промяната цели преодоляване на установени при обмена на данните от регистъра на МВР проблеми при облагането на специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и тяхното коректно категоризиране съгласно разпоредбите на чл. 55 от Закона за местните данъци и такси.
Направено е и предложение електрическите превозни средства категории L5e, L6e и L7e, определени в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013, да бъдат освободени от данък върху превозните средства. Промяната цели намаляване на вредните емисии в атмосферата и продължаване на водената данъчна политика по отношение на електрическите превозни средства.
От вносителите бе заявено, че се прецизират и разпоредбите в Закона, свързани със заплащане на данък върху таксиметров превоз на пътници, като с промяната се постига пълно съгласуване между Закона за автомобилните превози и Закона за местните данъци и такси.
Предложени са и редакционни промени, свързани с обектите на облагане с данък върху превозните средства.
След проведеното гласуване, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 11 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 702 01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Танев.
Колеги, откривам разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След заседанието на парламентарната ни група вчера съм упълномощен да заявя следното: няма да подкрепим Проекта по две основни и ясни причини.
Първата причина, съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове, целият пакет от данъчни закони, в това число и този, и бюджетът трябваше да стоят един месец за обществено обсъждане. Те стояха няколко дни! Няма как парламентът да нарушава собствените си закони и разпоредби за работа и да приема тук закони, които не са обсъждани.
Второ, което е по-важното. В Бюджетната комисия повдигнахме въпроса и не получихме отговор. Предлагат се промени в този Закон – в „Заключителни разпоредби“, в десетки други закони.
Уважаеми колеги, без абсолютно никакви разчети няма нито едно число какво става с бюджетните приходи и бюджетните разходи. БСП е заявявала много пъти, ние празни чекове не подписваме! Така че няма да подкрепим този Проект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Шевкед.
АДЛЕН ШЕВКЕД (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След дълги дискусии, проведени от парламентарната група на „Движението за права и свободи“, ние категорично няма да подкрепим този Законопроект.
Нашата основна теза от създаването на този кабинет винаги е била, че участието на националистите във властта е пагубен за държавата и тук в този ЗИД личи намесата на ресорния вицепремиер, ако не сте разбрали, говорим за икономика и туризъм.
Кои текстове са плод на решителната творческа мисъл на цитирания по-горе?
В § 13 „Внасят се промени в чл. 96 от сега действащия Закон, а именно: намалява се срокът за регистрация по Закона за ДДС от 14 на 7 дни.“ Не виждам с това как подпомагаме бизнеса?
Добавя се т. 2 в по-горе цитирания текст, която гласи следното, колеги: „Датата, на която въз основа на обема и характера на извършваната дейност може да направи обосновано предположение, че ще достигне облагаем оборот 50 хиляди или повече в рамките на текущия или следващия месец.“
С този тест държавата придобива още един рестриктивен елемент, който се основава, цитирам: на „обосновано предположение“.
Тук възниква въпросът: как мантрата, повтаряна ни от управляващите, че ще стимулират малкия и среден бизнес, след като е направил обосновано предположение, а ако не достигне предположението пък, било и то обосновано, също не е ясно как ще извършва обосноваването за регистрация по този Закон? За дерегистрация в 14 дневен срок ще отчитаме дейност, че е много добра бизнес средата.
Вижте колко много фирми са регистрирани по Закона за ДДС. Рестрикцията ще се прилага в пълна сила, като прилагаме метода на аналогичния бизнес и ще санкционираме фирмите, които не са се регистрирали по този Закон с обосновано предположение.
За мен, колеги, това определение е нонсенс. Тук възниква въпросът: защо се отменят текстовете на чл. 176а и 176б, заложени съответно в § 26 и § 27? Мотивите, дадени от правителството, са твърди неясни. Аз предполагам, че с отмяната на тези членове, отпада защитата на фиска или се дава амнистия на тези субекти, от които е поискано обезпечение за регистрация по Закона за ДДС, или пък се взимат обезпеченията на база този Закон, без да се издава акт на компетентния орган. Ако се приеме този текст, най-вероятно времето ще покаже за кого или за какво се налага тази отмяна.
Относно новите рестриктивни действия, насочени към сезонния бизнес в туризма основно, личи и от текста в създаването на т. 1 в § 15, с която се създават нови ал. 3 и ал. 4 към чл. 102 от сега действащия Закон за ДДС. Няма да го цитирам, текстът е пред Вас, колеги, прочетете го и го осмислете правилно!
Тук стигаме до съществената част от този ЗИД, а именно „Преходните и заключителни разпоредби“, както преди малко спомена, професор Гечев.
От § 22 разбираме, че ограничаване на плащанията в брой отново са на дневен ред въпреки категоричната му отмяна в предишния опит на управляващите. Не е нужно да влизаме в полемиката за въвеждане на ограничението, защото беше доста дискутиран, обстойно преди няколко месеца, не само от парламента, но и от бизнеса. Мисля, че мнението на последния в случая е меродавен.
Другите промени, с които ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ след дълъг дебат сме категорично „против“, ще ги изложа в няколко направления, а именно: промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Въвеждането на понятието „доказателства при деклариране на внесени данъци и осигурителни вноски в чужбина“.
Колеги, всички са обвиняеми, защото трябва да прилагат доказателства към данъчните си декларации. Аз декларирам и затова прилагам доказателства. Абсурд е, колеги! Никъде в този текст на ЗИД не се тълкува понятието „доказателство“. Как ще се интерпретират от проверяващия орган, тоест позволява се субективизъм при преценката това доказателства ли са, или не са.
Още една колизия, колеги, с отмяната на чл. 53, ал. 6, от сега действащия Закон, физическите лица да ползват 5% отстъпка от дължимия данък за довнасяне при спазването на условията в този член, със следващата ал. 7, която е новосъздадена, вменява задължения на всички самоосигуряващи се лица – говорим за еднолични търговци, свободни професии, регистрирани земеделски производители, да подават декларация по чл. 50 от Закона само по електронен път.
Обяснете ми кое налага тази мярка? Аз я разбирам така: малкият и среден бизнес, свободни професии, земеделски производители до 2017 г. действаше „морковът“, а от 2018 г. започва „тоягата“. Защото Вие управляващите стимулирате малкия и среден бизнес с рестрикции. Тук прозира ориентираната към малкия човек състрадателна мисъл на ресорния вицепремиер, на когото не един път досега от „Движението за права и свободи“ сме искали оставката, защото е много „полезен“ за всички в тази държава.
Извинете ме, но как бай Иван – обущарят, ще си подаде годишната декларация по електронен път? Ще Ви кажа – ще си плати! Още една услуга, която, той трябва да заплати от така отънелите му приходи.
Или чичо Гошо – овчарят, който освен драстично повишените си осигурителни вноски, ще отиде до областния център да си вземе персонален идентификационен код от офиса на НАП, като преди това си е регистрирал имейл адрес, пътните разходи, лутането по институциите, търсенето на счетоводител… Каква идилия – нали, колеги? На фона на липсата на средства за фураж – да се храни, да се лекува, не дай си боже да има семейство... Проза?!
Не на последно място, ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ не можахме да си изясним защо срокът за подаване на декларация по чл. 73 от Закона за данъците върху доходите на физически лица се измества с два месеца напред?
На нас в Комисията ни обясниха, че ако получателят на доходи е забравил, че му е бил изплатен такъв, ще влезе в информационната система на НАП – не разбрахме по какъв начин ще влезе в информационната система на НАП, ще види, че платецът на доход е декларирал неговото име и така, видите ли, той ще може да си включи този доход в своята декларация.
Тук възниква и обратната хипотеза, колеги. Като платецът не ми е декларирал името, аз защо да си декларирам дохода, като в същото време в сега действащия Закон до 30 септември имате опцията да подавате коригираща декларация?
Обяснението в този случай, звучи някак неуместно и неубедително. Затова, колеги, ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма да подкрепим този Законопроект и Ви призовавам, и Вие да дадете отрицателен вот. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми госпожо Шевкед.
Реплики има ли? Не виждам.
За изказване, госпожо Христова – заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние категорично не отхвърляме тези промени в този Законопроект, тъй като с много от предложените промени сме съгласни.
Аз по-скоро ще се спра на тези промени, с които не сме съгласни. Те бяха в голяма степен презентирани от колежката преди мен.
Ще започна с новото предложение за ограничаване на плащанията в брой. Ние не можем да си обясним защо, докато преди два месеца между първо и второ четене категорично беше отхвърлено предложението за ограничаване на плащанията в брой за 5000 лв., сега със същите мотиви отново се внася като предложение.
На заседание на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика министър Горанов направи презентация на мерките, които са предприели за ограничаване на сивата икономика и контрабандата. Голямо внимание обърна на промяната, която е въведена с този Законопроект, за ограничаване на плащанията в брой. Един от основните му доводи беше констатацията, която направи, като каза, че си е направил труда да погледне статистиката и какво е установил. Към 31 декември 2009 г. парите в обращение в страната са били 9 млрд. лв., а парите в касите на фирмите, по данни от статистиката, са били 10 млрд. лв. В края на 2016 г. парите в обращение са били 14 млрд. лв., а парите в касите на фирмите – 13,5 млрд. лв. Ето защо той каза, че това го е накарало да предприеме спешни мерки за ограничаване на плащанията в брой.
Аз си направих труда да направя едни прости изчисления и установих, че делът на парите в касите на фирмите спрямо парите в обращение в края на 2009 г. е бил 111%, а този дял в края на 2016 г. е 96%. Законът за ограничаване на плащанията в брой беше приет през февруари месец 2011 г., тоест за шест години този дял на парите на фирмените каси е намалял само с 15% – по 1,25% на година, което доказва, че с тази мярка за ограничаването на плащанията в брой се постига 1,25% на година ограничаване на сивата икономика и контрабандата. За нас този мотив за въвеждане на ограниченията на плащанията в брой няма да свърши тази работа. Ето защо трябва да се търсят други механизми за ограничаване на сивата икономика.
Искам да кажа още един цитат от презентацията на министър Горанов. Цитирам директно стенограмата, той казва: „Нека този от Вас – разбирайте народните представители, които присъствахме на заседанието, който каже, че плащането на еднократна сметка от 5000 лв. е обичайна практика за обикновените български граждани…“
Тук не говорим за еднократно плащане, уважаеми колеги. Може би министърът е чел само Закона за ограничаване на плащанията в брой, където наистина се говори за еднократно плащане. Ако прочете Указанието на Министерството на финансите, което излезе два месеца след Закона и е пет пъти по-голямо от Закона, а даже в него не са си направили труда да променят сумата от 15 хиляди на 10 хил. лв., защото към датата на създаването беше 15 хил. лв., е казано: „Следва да се има предвид, че стойностният праг от 15 хил. лв. се отнася както за всяко самостоятелно плащане, тоест паричен поток, така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричните потоци е равен или надхвърля 15 хил. лв., включително и всички данъци и такси към него“. Тоест има разминаване между Закона и Указанието. Лошото е, че тези указания се издават съгласно чл. 10, ал. 6 от Закона на НАП, където министърът на финансите има право да дава задължителни указания към Националната агенция за приходите.
В Указанието също изрично е посочен примерът за наеми. Предния път в моето изказване Ви казах, че тук ще пострадат много обикновените физически лица, защото те няма как да знаят за това Указание и няма как да знаят как стоят нещата. Ще Ви дам пример. Ако едно физическо лице дава апартамент под наем и месечният наем е 1000 лв., ако е сключен за една година, стойността на договора е 12 хил. лв., но той, като не е чел Указанието, ще каже, че е 1000 лв., и може да си плаща в брой, а санкцията, ако е плащал в брой за първо нарушение – 25%, е 3000 лв., за второ нарушение е 6000 лв. Също така в Указанието, обърнете внимание, е записано, че това се отнася и за договори за доставки, които могат да бъдат не само писмени, но и устни.
Навлязох в тези подробности, за да си представите в каква абсурдна и опасна ситуация са поставени най-вече българските граждани, да работят малкият и средният бизнес, спазвайки Закона за ограничаване на плащанията в брой и да бъдат глобявани, а не по Указанието на НАП, тъй като най-вероятно те няма да са запознати с него.
Ето защо според парламентарната група на „Воля“ – ние поставяме много сериозно въпроса за втори път, този Закон за ограничаване на плащанията не само трябва да бъде променен, но трябва да бъде изготвен един нов Закон, а не да се работи шест години по едно Указание и евентуално тогава да може се мисли за някакви промени в тази посока. Затова ние ще се въздържим да подкрепим този Законопроект.
Също искаме да предложим и за това, че вече няма да има 5% отстъпка за физически лица, тъй като са отпаднали условията за нейното ползване, тоест всички данъчни декларации трябва да се подават по електронен път, но условията са две. Второто условие е това, че ако физическото лице, освен че си е подало декларацията по електронен път, ако си е платил задълженията до 28 февруари – ние предлагаме да остане второто условие, тоест, ако физическите лица си платят своите задължения за данък „Общ доход“ до 28 февруари, те да ползват тази 5-процентна отстъпка, за да бъдат стимулирани навреме да си плащат данъците.
Министър Горанов каза, че приходът в бюджета, който ще влезе от въвеждането на тази промяна, е милион и двеста. Аз мисля, че не е чак толкова много, за да се направи този реверанс към физическите лица. Колежката спомена за декларацията по чл. 73, която трябва да се подава. Променен е срокът от 30 април до 28 февруари. Аз искам само да допълня, че санкцията е много висока. Ако може този срок поне да бъде до 31 март, когато се подават годишните декларации, защото за всеки недеклариран доход на физическо лице санкцията е 250 лв. – може да си представите, ако си пропуснат пет физически лица, фирмите какви санкции трябва да плащат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Христова.
Реплики към изказването на госпожа Христова? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам изказвания, колеги.
Закривам разискванията.
Преминаваме към режим на гласуване.
Подлагам на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност,
№ 702-01-41, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
Гласували 207 народни представители: за 119, против 80, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедура.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Моля за процедура – срокът между първо и второ четене за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност да бъде шест дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 199 народни представители: за 116, против 75, въздържали се 8.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2018 Г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще Ви запознае председателят на Комисията народният представител Менда Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, моля за процедура в залата да бъдат допуснати
д-р Мирослав Ненков – заместник-министър на Министерство на здравеопазването, професор Камен Плочев – директор на Националната здравноосигурителна каса, Ганка Аврамова – директор на дирекция „Бюджет и финанси“ на Националната здравноосигурителна каса, и госпожа Таня Милева – началник на политическия кабинет на министъра на българското председателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Моля, режим на гласуване за допуск на лицата в залата.
Гласували 166 народни представители: за 147, против 9, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите да заемат местата си.
Процедура.
Слушам Ви, имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Съгласно Конституцията на Република България, чл. 83, ал. 2, съгласно и нашия Правилник, правя процедура по точки втора, трета и четвърта, тоест по бюджетите днес, които ще гледаме и ще се докладват в пленарната зала, на практика няма представител на Министерския съвет – има заместник-министри, но няма представител на Министерския съвет. Моля да поканите в залата представител на Министерския съвет, вицепремиер, който да присъства на гледането на тези най-важни закони за България, които определят политиката на правителството за следващата година и да изискате тяхното присъствие тук, защото може да има зададени въпроси към тях. Все пак гледаме на първо четене бюджетите на страната! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов.
Ще поканим отново представители на правителството.
В момента местата си заемат гостите, за които гласувахме току-що. Правителството, знаете, че е на изнесено заседание в Брюксел, така че ще бъде малко трудно да осигурим и да задължим министри да присъстват на днешното заседание.
Госпожо Стоянова, продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. № 702-01-40, внесен от Министерския съвет
На заседание, проведено на 2 ноември 2017 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите министър Владислав Горанов, заместник-министър Кирил Ананиев и директори на дирекции; от Министерството на здравеопазването заместник-министър д-р Мирослав Ненков, председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представители на съсловните, работодателски и пациентски организации, както и представители на синдикатите.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите и председател на Надзорния съвет на НЗОК. Той посочи следните приоритети, които са заложени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следваща година:
- на първо място – електронното здравеопазване, майчиното и детското здравеопазване, профилактиката и ранната диагностика на заболяванията и качествената медицинска и дентална помощ;
- на второ място – ще бъдат повишени изискванията към контролната дейност, както по отношение на медицинската, така и на финансовата част на изпълнителите на медицинска помощ и аптеките;
- на трето място – провеждане на адекватна лекарствена политика, насочена към осигуряване на качествени, ефективни и достъпни лекарствени продукти.
През периода на средносрочната бюджетна прогноза за следващите три години ще се цели създаване на условия и устойчивост на финансовите ресурси, ефективност и контрол на разходване на средствата.
Заместник-министър Ананиев изтъкна, че Проектобюджетът за 2018 г. на Националната здравноосигурителна каса е съобразен с общата бюджетна рамка. Показателите по този бюджет съответстват на показателите в консолидираната Фискална програма и на държавния бюджет. С него се постига гарантиране плащанията през течение на годината, дейностите които са включени в настоящия пакет от здравни дейности, финансирани от Националната здравноосигурителна каса.
Основните показатели на бюджета на НЗОК за 2018 г. са следните:
І. Приходи и трансфери – всичко:
В приходната част на бюджета за 2018 г. се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 3 860,0 млн. лв., или с 407,2 млн. лв. повече от 2017 г.
Здравноосигурителните приходи се предлага да бъдат в размер на 3 818,5 млн. лв. или с 404,7 млн. лв. повече от 2017 г.
От общата сума на здравноосигурителните приходи в размер на 3 818,5 млн. лв. за здравноосигурителни вноски се очаква да постъпят 2 556,3 млн. лв., или 276,6 млн. лв. повече от 2017 г., и от трансфери за здравно осигуряване от централния бюджет 1 262,2 млн. лв., или със 128,1 млн. лв. повече от трансфера за 2017 г.
От неданъчни приходи: глоби, санкции и наказателни лихви за 2018 г. е предвидено да постъпят 17,5 млн. лв., или с 2,5 млн. лв. повече от 2017 г.
Предвидени са трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им за здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето; за дейности за здравно неосигурени лица, включващи: комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с кожно-венерически и психиатрични заболявания; интензивно лечение; дейности по чл. 82, ал. 1, т. 2 от ЗЗ и за сумите по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване, които са на сума 24,0 млн. лв.
ІІ. Разходи и трансфери – всичко:
Общо разходите и трансферите за 2018 г. са разчетени в размер 3 860,0, млн. лв. Тази сума е с 407,2 млн. лв. повече от сумата за 2017 г.
В рамките на предложената сума за общо разходи и трансфери само за разходи са предвидени 3 855,4 млн. лв. и за предоставяне на трансфери на Националната агенция за приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване и към бюджетни предприятия, сключили договори за извършване на медицински услуги с Националната здравноосигурителна каса са 4,6 млн. лв.
От общата сума на разходите 3 855,4 млн. лв. за текущи разходи се предлагат 3 735,8 млн. лв., като тази сума е по-голяма с 634,4 млн. лв. от същите разходи за 2017 г.; за придобиване на нефинансови активи за 2018 г. са планирани 5,0 млн. лв., или по-малко с един милион лева от тези за 2017 г.
От сумата за текущите разходи 3 735,8 млн. лв. с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които за 2018 г. са разчетени на сума 3 662,1 млн. лв., или повече с 630,1 млн. лв. от закона за 2017 г. Тези средства се разпределят както следва:
1. за първична извънболнична медицинска помощ 207,2 млн. лв. или със 7,2 млн. лв. повече от 2017 г.
2. за специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) 222,3 млн. лв., или с 10,0 млн. лв. повече от 2017 г.
3. за дентална помощ 157,0 млн. лв., или с 10,0 млн. лв. повече от 2017 г.;
4. за медико-диагностична дейност 80,0 млн. лв., или с 2,5 млн. лв. повече от 2017 г.
5. за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната и за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги 1 000,0 млн. лв., или със 201,4 млн. лв. повече от 2017 г., в т.ч.:
5.1. за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната 718,0 млн. лв. или с 145,0 млн. лв. повече от 2017 г.;
5.2. за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги 282,0 млн. лв. и с 56,4 млн. лв. повече от 2017 г.
6. за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ 98,0 млн. лв. или 18,0 млн. лв. повече от 2017 г.
7. за болнична медицинска помощ 1 824,6 млн. лв., или с 367,1 млн. лв. повече от 2017 г.
8. за други здравноосигурителни плащания със Законопроекта се предлага сума в размер на 73,0 млн. лв., или с 13,0 млн. лв. повече от 2017 г., в т.ч. цялата сума е за медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.
В бюджета на НЗОК за 2018 г. са предложени разходи за персонал в размер на 37,6 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата на разхода за персонал за 2017 г. с 3,4 млн. лв.
За издръжката на административните дейности по здравното осигуряване за 2018 г. се предлага да се изразходва сумата 12,1 млн. лв., или с 1,0 млн. лв. повече от 2017 г.
За 2018 г. плащанията за сметка на средствата от трансфера на Министерството на здравеопазването по ал. 1, ред 3 са в размер на 24,0 млн. лв., или толкова, колкото са и за 2017 г. Тази сума е предназначена да се разходва за:
1. лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето 2,2 млн. лв.
2. дейности за здравнонеосигурени лица, включващи: комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение при пациенти с кожно-венерически и психиатрични заболявания; интензивно лечение – 1,7 млн. лв.
3. дейности за здравнонеосигурени жени по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето се предвижда разход от 4,0 млн. лв. Спрямо 2017 г. тази сума е намалена с 0,6 млн. лв.
4. суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване се предвижда разход от 16,0 млн. лв. Спрямо 2017 г. тази сума е увеличена с 0,6 млн. лв.
В Законопроекта за 2018 г. за придобиване на нефинансови активи се предлагат разходи в размер на 5,0 млн. лв. или с един милион лева по-малко от 2017 г.
За резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи, са предвидени 114,6 млн. лв., или с 226,8 млн. лв. по-малко от 2017 г.
Със Законопроекта се предлага трансферите за Националната агенция за приходите по чл. 24, т. 6 от Закона за здравното осигуряване и към бюджетни предприятия, сключили договори за извършване на медицински услуги с Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., да бъдат в размер на 4,6 млн. лв., или повече с 0,5 млн. лв. от 2017 г.
Бюджетът на НЗОК за 2018 г. е подготвен при сега действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8 на сто, като не се предвижда нейната промяна.
ІІІ. Със Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. се предлага балансирано бюджетно салдо, каквото е било прието и с бюджета за 2017 г.
По Законопроекта се проведе дискусия, на която бяха изказани различни становища и поставени множество въпроси.
Народният представител Георги Михайлов (ПГ на „БСП за България“) изрази неподкрепа за Законопроекта поради липса на политики и решения за ограничаване на разходите за лекарства; незаплащане от НЗОК на лекарствени продукти с ново непатентно наименование, за което е подадено заявление за включване в Позитивния лекарствен списък; не се предвижда увеличаване дела на разходите за извънболнична помощ.
Народният представител Нигяр Джафер (от ПГ на ДПС) постави въпроси относно намалението на резерва от 10 на сто на 3 на сто; електронното здравеопазване – което би засилило контрола и прозрачността при разходването на публичния ресурс; ограничаване заплащането за лекарствени продукти с ново непатентно наименование – което ще ограничи възможността новите технологии да бъдат достояние на българските пациенти.
Народният представител Кръстина Таскова (ог ПГ на „Воля“) също изрази неподкрепа на ограничаване заплащането за лекарствени продукти с ново непатентно наименование, което ще лиши български граждани от възможност за лечение и за лекарства и в нови дейности.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев изрази принципна подкрепа за изразената със Законопроекта визия за неотложна нужда от повишаване на финансовия ресурс за здравеопазване. Той изказа мнението, че в предложения Законопроект не е намерила отражение философията на Националната здравна стратегия, приета с Решение на Народното събрание от 17 декември 2015 г. „Концепция и цели за здраве 2020“ и „Национална здравна стратегия 2020“ за постоянно изнасяне на тежестта на медицинската помощ в извънболничния сегмент на системата.
Доктор Грозев настоя за увеличаване на средствата, предвидени за извънболнична помощ, предвидени в първичната болнична помощ и специализираната такава.
Изразена бе и подкрепа за идеята за неразкриване на нови лечебни заведения, но не и за неразкриване на нови дейности или за дейности, които ще се изнесат от извънболничната в болнична помощ.
Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков изрази принципна подкрепа за Законопроекта и повишаването на финансовия ресурс в здравеопазването, както и надежда за реализирането на идеята за въвеждане на абсолютно нова дейност - протезирането на възрастовата група над 65 години.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз господин Илко Гетов изказа мнението, че предвидените средства за лекарства за следващата година са под допустимия минимум, както и че не са посочени мерки за подобряване достъпа на пациентите до нови терапии, лекарства и фармацевтични услуги.
Председателят на Българска асоциация на професионалисти по здравни грижи госпожа Милка Василева изрази надежда, че ще бъдат направени правилните стъпки, така че за здравни услуги и професионалисти по здравна грижи да получат достойно заплащане.
Председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България д-р Любомир Киров изрази становището, че бюджетът на НЗОК в частта извънболнична помощ и особено също в частност в частта „първична извънболнична медицинска помощ или общопрактикуващи лекари“ е крайно незадоволителен като увеличение.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България господин Васил Велев заяви, че половината работодателски организации подкрепят проектобюджета, защото се вижда опит за въвеждане на повече ред и ограничаване на разхищенията и злоупотребите, макар и с административни средства. Препоръките и критиките са свързани с това, че няма достатъчно политики за подобряване на превенцията и доболничната помощ, електронизация на здравеопазването и липсата на пазарни саморегулиращи се механизми за въвеждане на повече ред и ресурсът да бъде използван максимално добре и да стигне дотам, където трябва.
Представителят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ Пламен Радославов изрази подкрепа за Законопроекта, като изказа препоръка за отпадане ограничението за разкриване на нови дейности в болниците.
Представителят на Българската търговско-промишлена палата госпожа Олга Чогунска изрази неподкрепа за Законопроекта поради неефективно използване на публичния ресурс. Според Българската търговско промишлена палата увеличаването на средствата не гарантира по-високо качество на здравните услуги и е наложително да се подобри контролът върху реално извършените здравни услуги, за да се ограничат възможностите за фиктивно оказана медицинска помощ. По отношение на разпределението на средствата в здравеопазването е нужно да се отдели по-голяма тежест на финансирането на извънболничната помощ и засилване на профилактичните прегледи.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара господин Димитър Бранков обърна внимание на недофинансиране на общинските болници и предприемане на законодателни мерки за тяхното спасяване.
В отговор на поставените въпроси и изразени становища министър Горанов заяви, че системата на здравеопазване е натоварена с изключително много очаквания и с невероятна неефективност по отношение на мрежата, по отношение на структурата и по отношение на разпределението на ресурсите. За да бъде преодоляна тази неефективност, която не би следвало да се търси в бюджета, е необходимо провеждането на обширен дебат, на който Здравната комисия и съсловните организации да установят какъв е размерът на необходимия ресурс, за да може да се финансира достатъчно българското здравеопазване. До приключването на такъв дебат пред Финансовото министерство или неговите представители в Надзора на Здравноосигурителната каса ще стои въпросът по най-ефективен начин ли се харчат парите на българския данъкоплатец, с най-ефективната структура ли се прави това.
След обсъждането се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за“ – 12 народни представители: „против“– 9 народни представители, без „въздържали се“.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 702-01-40, внесен от Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Предстои да изслушаме доклада.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, гледаме един от трите бюджета. Първият „малък бюджет“, както наричаме двата бюджета – на Националната здравноосигурителна каса и на държавното обществено осигуряване.
Абсолютно недопустимо е, колеги, в залата да няма представител на Министерския съвет. Заместник-министрите не са членове на Министерския съвет, те са членове на политическия кабинет на съответния министър. Те могат да дават експертно становище, може и политическо, но единственият Закон, по който законодателна инициатива има само Министерският съвет, не може да бъде внесен и гледан в залата без представител на вносителя. Вносителят е Министерският съвет. Моля Ви, правили сме всякакви компромиси в тази зала, но все пак и компромисите имат свои граници! Представител на Министерския съвет, ако не може да бъде ресорният министър, поне да бъде вицепремиер, който изпълнява в момента длъжността премиер или самият премиер, изобщо представител на вносителя трябва да дойде в залата. Ако до половин час не дойде, ние ще поискаме почивка и преустановяване на гледането, докато тук заеме мястото си представител на вносителя, защото така излъчваме към хората послание, че тази работа е несериозна. Да гледаме този бюджет не е несериозна работа и всички добре го знаем.
И още една процедура, която може да подложите на гласуване, ако сметнете, че е правилна. Предлагаме и трите бюджета да бъдат предавани по Българското национално радио и Българската национална телевизия, защото това е основният закон, който засяга съдбата на всички български граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Обратно становище на предложението на господин Цонев?
Заповядайте, господин Кирилов.
Вероятно предложението за излъчване или за присъствието?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Не, господин Председател, относно присъствието и представителството на централната изпълнителна власт.
Не разбрах много от становището на колегата Цонев. Конкретно в тази ситуация, когато имаме министър в оставка – на Министерството на здравеопазването – тук присъства заместник-министър на здравеопазването, който изпълнява длъжността на министър. Колеги, нека сме наясно със следното: не само министърът представлява едно министерство. Министерството има политически кабинет (Реплика от ДПС.) Как да не е така? Няколко са нивата на представителство. Вие изисквате представителство от министър на министерство, където министърът в момента е в оставка. В момента присъства най-висшият представител на това министерство – заместник-министърът, който изпълнява функциите на министър. Какво друго представителство да бъде осигурено? Няма смисъл от това да се въртим в дяволски кръг – да доказваме представителство. Няма как да Ви върнем министър, на когото беше провокирана оставката и човекът е в оставка.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Той още си е министър.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Хамид, подал е оставка. Ако иска, ще продължи да изпълнява функцията до гласуване на оставката, но той е в оставка. (Реплики.) И е възложил. И имаме представител от Министерството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Нали няма никакво съмнение, всички знаем, че д-р Ненков е в залата, тъй като не обявих официално, че заместник-министърът на здравеопазването присъства в залата,.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, нашата процедура е: първо, има ресорен вицепремиер, второ, искаме представител на вносителя, трето, съгласно решението на Министерския съвет е записано категорично и ясно в точка трета. Те не изпълняват собственото си решение и превръщат Народното събрание в един гумен печат. Не знаем какво обсъждаме! Тук пише, точка трета: „министърът на финансите да представи Законопроекта по точка първа в Народното събрание.“ Говоря за Законопроекта, който гледаме в момента, за тази точка. Записана е в решението на Министерския съвет. Очевидно, че на господин Горанов са му по-важни срещите в Брюксел, отколкото да дойде тук да присъства на приемането на бюджета на Здравната каса. (Възгласи от ГЕРБ.)
Отново призовавам и правя процедура – моля да задължите вицепремиера, господин Симеонов, да дойде да присъства тук при гледането на бюджетите. В момента не знаем от коя изпълнителна власт се управлява България. От заместник-министри и директори на дирекции очевидно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов!
Процедура?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес ние нямаме представител на Министерския съвет. Лошото е, че нямаме присъствие на председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, а това е най-важната фигура – човекът, който носи пълната отговорност за разходването на тези над 3 млрд. и половина – 3 млрд. 800 хил. лв. Мисля, че в отсъствието на председателя на Надзорния съвет не можем да разглеждаме бюджета. Знаете, че управителят на Националната здравноосигурителната каса, който присъства, просто изпълнява решенията на Надзорния съвет. Мисля, че сме в нонсенс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Йорданов.
Преди да продължим, подлагам на гласуване процедурното предложение за директно излъчване на заседанието по националните медии.
На следващо място, предложението на господин Цонев съдържаше срок, в който да се вземат мерки за осигуряване на лицата. Поемам този ангажимент. В резултат на усилията на Председателството заместник-министърът е вече тук. Ще направим нужното, за да осигурим на определено ниво присъствие на представители на изпълнителната власт.
Гласуваме предложение за директно излъчване по националните медии на днешното заседание.
Гласували 192 народни представители: за 77, против 58, въздържали се 57.
Предложението не е прието.
Продължаваме с доклада на Комисията по здравеопазване.
Заповядайте, госпожо Дариткова, да запознаете народните представители с доклада на Комисията.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г.,
№ 702-01-40, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването, проведено на 2 ноември 2017 г., беше разгледан и обсъден Законопроектът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
На заседанието присъстваха министърът на финансите господин Владислав Горанов, заместник-министърът на здравеопазването д-р Мирослав Ненков, председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, господин Кирил Ананиев, управителят на Националната здравноосигурителна каса професор Камен Плочев, представители на Министерството на финансите, синдикатите, работодателите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, господин Кирил Ананиев. Той запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в Проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г.
Предвидените приходи и трансфери са в размер на 3 млрд. 859 млн. 978 хил. лв. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто, като в разчетите са отразени ефектът от увеличаване на минималната работна заплата от 1 януари 2018 г. от 460 лв. на 510 лв. и ефектът върху размера на трансферите за здравно осигуряване от увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет от 55 на сто от 2016 г. и 5 на сто годишно от всяка следваща година до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по реда на чл. 40, ал. 4а от Закона за здравното осигуряване. Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2018 г. е 60:40.
Предвидените разходи и трансфери са в размер на 3 млрд. 859 млн. 978 хил. лв., от които 3 млрд. 622 млн. 60 хил. 700 лв. са за здравноосигурителни плащания. С планираните средства е предвидено закупуването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, гарантиранa от бюджета на НЗОК.
Господин Ананиев подчерта, че през 2018 г. се увеличават средствата за здравноосигурителни плащания за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, медико-диагностична дейност, болнична медицинска помощ, дентална помощ и за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.
Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, съгласно предлаганото със Законопроекта изменение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, е три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и е в размер на 114 млн. 554 хил. 300 лв.
Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. е съставен при запазване на условието за балансирано бюджетно салдо.
Със Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, които целят повишаване ефективността на управление на средствата за здравноосигурителни плащания и подобряване на контролната дейност на Националната здравноосигурителна каса.
Предлага се изменение в определения в чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване процент, определящ средствата, за резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи, формиран от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансфери, за здравноосигурителни вноски от други бюджети, от десет на сто на три на сто. Според ръководството на Националната здравноосигурителна каса по този начин ще се осигури предвидимост, прозрачност и прогнозируемост на здравноосигурителните плащания, по-ефективно разпределение на средствата и контрол върху тяхното разходване.
С измененията и допълненията в чл. 15 и чл. 19 се прецизират функциите на Надзорния съвет и на управителя на Националната здравноосигурителна каса. С промяната в чл. 24, ал. 1 се създава правна възможност Националната здравноосигурителна каса да придобива недвижими имоти за собствени нужди, като в дългосрочен план ще се търсят финансово най-ефективните решения за Националната здравноосигурителна каса. Предлага се допълнение в чл. 37, ал. 6, с което се гарантира предоставянето на отчетен документ на пациентите при заплащане на потребителска такса за всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина.
Становището на Българския лекарски съюз беше представено от председателя на съсловната организация, д-р Венцислав Грозев. Той поясни, че разходната част на бюджета, макар и номинално увеличена с 407 млн. лв., не е планирана в необходимия размер предвид философията на Националната здравна стратегия и Концепция „Цели за здраве 2020“ и заложените в тези документи стратегически цели. Предвиденото увеличение в разходната част на бюджета за 2018 г. е крайно недостатъчно по отношение на средствата за здравноосигурителни плащания за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ.
В заключение д-р Грозев посочи, че Българският лекарски съюз не подкрепя предлаганите текстове на разпоредбите на § 11, ал. 2 и на § 12, т. 3 и 5 от Законопроекта.
Председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков информира народните представители, че въпреки увеличението предвидените в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. средства за дентална помощ са крайно недостатъчни спрямо обема дейности, който се предвижда да се изпълнява през следващата година. Той изрази надежда, че в хода на договарянето на Националния рамков договор за денталните дейности за 2018 г. ще се потърсят възможностите за финансиране на пълното протезиране за населението над 65 години по възрастови групи.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлаганите в Законопроекта финансови параметри и отправиха конкретни въпроси във връзка с възможността Националната здравноосигурителна каса да гарантира осигуряването на достъпна и качествена медицинска помощ на всички здравноосигурени български граждани в рамките на предлагания за 2018 г. бюджет. Те подчертаха, че увеличаването на финансовия ресурс само по себе си няма да доведе до съществена промяна във функционирането на здравноосигурителната ни система без предприемането на ефективни мерки за повишаване на контрола и създаването на механизми за адекватно разпределение и разходване на средствата от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Някои от народните представители посочиха, че текстовете на разпоредбите на § 6 и § 11, ал. 2 от Законопроекта ще доведат до ограничаване достъпа на българските граждани до съвременна и качествена медицинска помощ и лекарствена терапия.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за” – 12, „против” – 8, „въздържал се” – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 702-01-40, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Дариткова.
Пристъпваме към разискванията по предложения Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, № 702-01-40, внесен от Министерския съвет.
Откриваме разискванията.
Желаещи за изказвания народни представители?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма да скрия, че съм твърде изненадан от това, което става. Според всички социологически проучвания, здравеопазването е в тройката на най-важните проблеми на обществото, наред с корупцията и образованието. Обществото казва ясно: нуждаем се от нов обществен договор в сферата на здравеопазването. При тази ситуация хората, които отговарят за разпределението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, днес ги няма. Няма ги, при положение че в предизборната програма на партия ГЕРБ здравеопазването беше доста добре отразено и аз мислех, че ще има промени и реформи.
Правителството на господин Борисов 2 с министър Москов декларира намерения за много промени и то се опита да ги направи. За съжаление, технологично те не бяха издържани и съдебната власт отмени практически всички. Тоест ние от няколко години считаме, че трябва да има реформа в сферата на здравеопазването, защото така иска българският избирател, отново обаче ние сме на неговата начална точка.
В предлагания ни бюджет липсва стратегия и концепция за развитие на здравеопазването. Нека днес да не се лъжем – основният бюджет на здравеопазването не е бюджетът на Министерството на здравеопазването, а е бюджетът на Националната здравноосигурителна каса. С политиките, със стратегията, с вижданията в него се определя бъдещето на българското здравеопазване през следващата година, а такава концепция липсва. Даже по този парлив въпрос – въпроса за демонополизация на здравното осигуряване, липсват отново политики. На всичко отгоре имаме и неиздържани юридически решения на Надзорния съвет за ограничение на сключване на договори с нови заведения, нови дейности и нови лекарства, нови молекули, както ние казваме в сферата на здравеопазването.
Определено считаме, че това е един бюджет на статуквото, един бюджет, който не вещае добра перспектива за здравеопазването в Република България. Ние отново сме представени пред невъзможността да прехвърляме числа от едни параграфи в други – нещо, което не е решаващо, не е структуроопределящо в здравеопазването и няма да донесе нищо хубаво.
Говорим, че страната е в остра демографска криза, а някои казват, че е в демографска катастрофа. Една от политиките, която може да бъде предприета в това отношение, е политиката в сферата на здравеопазването. Политика, която касае опазването на здравето на новородените, на децата, на учениците, на възрастните хора. Липсват реални предложения за решения в тази сфера.
Българското здравеопазване не е в добра кондиция – това всички го знаем. Българските болници са на финала си – и го казвам най-отговорно. Ние сме свидетели как една след друга всеки ден българските болници имат опасения, че ще фалират. И то най-големите, не говоря за общинските болници. Всички ние бяхме свидетели на ситуацията в Бургас, във Враца, във Видин, в Стара Загора, в Ловеч, в Димитровград, в Поморие и много другаде. Всеки ден кметове се обаждат и казват: „Какво ще правим с нашата болница? Моля, помогнете!“. Ефективният механизъм за помагане е именно през бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тук обаче ние не виждаме заложена такава политика.
Прави ми впечатление и мнението на Фискалния съвет, който остро критикува предложения бюджет най-вече – направи ми впечатление – за липсата на политика, за опазване дейността на общинските болници като основни болници в системата на болничното здравеопазване.
Уважаеми колеги, явно няма да можем да направим много. Въпреки това ние имаме някои конкретни предложения.
На първо място, това, което казах – политика за демографската криза. Ние искаме да увеличим бюджета с 30 млн. 552 хил. 300 лв. на средствата в болничната помощ за сметка на увеличената приходна част, здравноосигурителните вноски. Увеличението е със 100 лв. на средствата, така наречената „клинична пътека за раждане“. През миналата година имаме 63 хил. раждания. Вече втора година ние сме свидетели, че ражданията на българчета са повече в чужбина, отколкото в нашата страна. Така или иначе имаме 63 хил. раждания. Това прави една минимална сума от 6 млн. 300 хил. лв. Тези – дай Боже, на всички го пожелавам – които са присъствали на раждането на техните деца, знаят какви са условията в българските акушеро-гинекологични отделения. Определено Ви казвам: финансирането на пътеката от 530 лв. не отговаря на потребностите на този основен дял от българското здравеопазване. В едно раждане, ако е оперативно, участват 7 – 8 човека. С тези 530 лв. какво плащаме? Нищо не плащаме. Основателни са претенциите на родилките.
На второ място, ние скоро присъствахме на кръгла маса по въпроси на педиатрията. Там колегите казаха, че клиничните пътеки, заплащани в областта на детското здравеопазване, е подценено, недостатъчно. Това касае както неонатологията, където си представете, ако се наложи на недоносеното бебе да се приложи така нареченият сърфактант – средството, с което се разгъват неговите дробове. Стойността на този сърфактант е равен със стойността на пътеката. А другите средства за отглеждането му, което е доста продължително, както знаете, практически не остават. Това води до ограничаване, стагнация, отказ от използването на съвременни средства за медикаментозно лечение в областта на неонатологията. Така стои въпросът и с педиатричните пътеки за лечение на деца в по-голяма възраст.
Ние предлагаме увеличение с 15% на пътеките в педиатрията, което според нашите изчисления представлява една сума от около 15 млн. лв.
Уважаеми колеги, през 2017 г. сме свидетели на един интересен факт. Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса не изпълнява свое решение. За какво става дума? Касае се за изплащане на фактурирана и приета дейност от Националната здравноосигурителна каса за изплащане на така наречената надлимитна дейност за периода април – ноември 2016 г., която е в размер на 19 млн. 252 хил. 300 лв., от които 18 млн. 852 хил. лв. са за медицинска дейност и 400 хил. 300 лв. за медицински изделия. Има Решение № 4 на Надзорния съвет от 17 януари 2017 г., с което тази дейност трябва да се изплати. До ден-днешен тази дейност не е изплатена. Тук не поставям въпроса за другата надлимитна дейност, за другите периоди – за 2015 г. 50 млн. лв., и т.н.
Ние считаме, че определено това решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса трябва да се изпълни. Пак повтарям – то е в размер на 19 млн. 252 хил. 300 лв.
В последно време много се говори за отказа от заплащане на денталната дейност, която касае протезиране на възрастни хора над 65 години. Тук искам всички ясно да разберете, че протезирането не е само възстановяване на естетиката на тези хора, това е възстановяване на функцията. Известно е в медицината, че нарушенията в дъвкателната функция водят до нарушения в почти всички системи на организма. Нарушеното храносмилане е един от най-тежките проблеми на възрастните хора.
Затова ние предлагаме в съответствие с предложението на Българския зъболекарски съюз с увеличение на неразпределенията, тоест парите да се вземат за сметка на неразпределената част от резерва, едно увеличение с 15 млн. лв. на бюджета за дентална дейност, което да гарантира протезиране на възрастните хора над 65 г. от 1 септември 2018 г.
Мисля, че това са само част от проблемите, с които можем да се занимаваме. Мисля, че трябва да бъдем ангажирани всички. Това, с което не мога да се съглася, е, че когато шест месеца ние говорим за проблемите в здравеопазването, когато министърът на здравеопазването в оставка се съгласява, когато управителят на Националната здравноосигурителна каса се съгласява и казва, че има проблеми, в същото това време ние да гледаме бюджет, който не решава нито един от тези проблеми.
Мисля, че този бюджет вещае сериозни проблеми в сферата на здравеопазването. Те ще бъдат най-вече в областта на болничното здравеопазване – на държавните болници, на болници със смесено участие и на общинските болници. Не бих искал да бъда на мястото на управляващите, когато „белите престилки“ заявят своите намерения. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доцент Йорданов.
Реплики към изказването на доцент Йорданов? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ибришимов.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За мен така предложеният проектобюджет не е адаптиран към потребностите на здравната ни система и затова аз няма да го подкрепя и съвсем накратко ще изкажа моите аргументи.
Не може в една съвременна развиваща се държава с ефективна здравна система, каквато имаме претенции да имаме, да се налага със Закон мораториум върху нови медицински дейности и лекарствени продукти. Какво спестяваме с това, дами и господа?
Всеки български гражданин има право на лечение в чужди страни, европейски страни и там остойностяването на това лечение е в пъти по-скъпо от това в България. Тези пари, ако един български пациент отиде да се лекува в друга държава, в която има право – в Европейския съюз, ще бъдат платени пак от нашата Здравна каса в пъти по-скъпо, отколкото ако това лечение се проведе тук, в България.
Как болниците, които така или иначе вече са достатъчно задлъжнели, ще могат да се преструктурират и да ъпдейтват своята дейност, при положение че имат такава забрана със закон? Какво правим с 230 млн. лв. задължения към чужди здравноосигурителни каси? Какво правим със 72 млн. задължения на Здравната каса към болниците, към така наречената надлимитна дейност, колкото и да ми е неприятно да говоря за лимити. Това са все пак извършени услуги, за които болниците са направили разходи, и ние няма как да не ги платим, тъй като тези разходи са направени, защото са спазили Конституцията – не са върнали нито един български пациент и са му предоставили така необходимата услуга да го лекуват.
Какво правим с денталната помощ и с обещаните средства за протезиране на възрастните хора? Това, което е предложено като увеличение, едва ще стигне за покриването на тези дейности, които до момента са финансирани от Здравната каса в частта „Дентална помощ“.
Другото, което като цифри е важно, имаме 408 млн. лв. увеличение. Имаме обаче 72 млн. лв. задължения към болниците за надлимитна дейност. Имаме 230 млн. лв. неразплатени към чужди каси. Имаме с разрешение на Надзорния съвет от тази година решение да се прехвърлят 35 млн. лв. за неразплатени лекарствени продукти към новия бюджет за 2018 г. Тогава колко ще се получи увеличението за тази година, ако се имат предвид тези пари като разход?
Всички Вие знаете и ако всички признавате, че сривът на здравната система тръгна именно от онези 2 млрд. лв., които се прехвърлиха 2010 г. от сферата на здравеопазването в общия бюджет, и ако признаете, че това е така, сега е моментът да се коригирате и да помислим за една сериозна корекция на тези цифри, които са предложени в момента в този Закон. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ибришимов.
Реплики? Не виждам реплики?
За изказване – д-р Джафер.
Колеги, нека да поздравим нашите гости от град Бургас, които са на балкона днес и присъстват на едни от най-интересните дебати в Народното събрание. (Ръкопляскания.)
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема, госпожо Председател, уважаеми народни представители! Не знам доколко са интересни дебатите за нашите гости, но видимо личи, че няма особен интерес от страна на народните представители към това как ще се харчат 3 млрд. и близо 900 млн. лв. – 3 млрд. 900 млн. лв., които в буквалния смисъл касаят здравето и живота на българските граждани.
В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. има нови моменти, има стари решения и предизвестен резултат. Има заявени приоритети, които нямат отражение в бюджета. Този бюджет трябва да реши една много трудна и конкретна задача: как да се удържат рамките на този бюджет, разходите, и в същото време да се покрият високите очаквания, и с основание, на пациентите, които искат да се лекуват с високо технологични диагностични процедури и с най-иновативните терапии, открити от медицинската наука до днес? Този бюджет обаче трябва да реши тази трудна и конкретна задача в една дисбалансирана система и нашите опасения са, че този бюджет, въпреки че предлага повече пари за здраве, ще задълбочи тези дисбаланси.
Диспропорциите са повсеместни, те са регионални, те са между лечебните заведения, те са в структурата на плащанията за медицинска дейност и за лекарства, в заплащането за извънболнична дейност и разходите за болница. В този смисъл, ако обърнем внимание на новите моменти в този бюджет, трябва да отбележим, че той е с повече средства – 407 милиона повече. Тези пари, обаче не са повече, защото някой е благоволил да ги даде, а в голямата си част са вследствие на това, че се повишава минималната работна заплата, повишават се праговете, повишава се плащането от страна на държавата на групите, за които тя се грижи и осигурява.
Също ново решение е оперативният резерв от 10% да бъде намален на 3%. Не знам дали това е най-далновидното решение. Идеята на тези резерви беше в последното тримесечие да има буфер и да се реагира според проблемите, възникнали през текущата година. Все повече и все по-често говорим за разпределение на този резерв, още първото тримесечие, поради това че не сме преценили тенденциите, когато правим един бюджет.
На трето място, нов момент са две алинеи, с които се налага мораториум на новите дейности – разкриването на нови лечебни заведения, както и заплащането на нови молекули. Няма да се съгласим с това, че ако общинско заведение, например в Казанлък, Разлог, Златоград, Преслав, Кубрат, реши да разкрие нова дейност, защото е закупило нова апаратура с помощта на общинските власти или има нови лекари, стипендианти, които са дошли, например, те да получат забрана да разкриват такива дейности. Вярно е, че държавата и институциите трябва да регулират разкриването на лечебни заведения там, където има свръхпредлагане, но това не е проблем на голяма част от областите и регионите в България. Това е проблем на София и на няколко университетски центъра.
Признавам, както казаха и колегите, абсолютно нов момент при разглеждането на тазгодишния бюджет е, че за първи път отсъства от залата и от дебата здравен министър по определени причини.
Старите моменти са всеизвестни – любимото на всички ни балансирано бюджетно салдо. Не знам как можем да говорим за балансирано бюджетно салдо, при положение че се знае, че 260 милиона се дължат за лечението в чужди клиники и тези клиники рано или късно ще изискат тези средства? Не може Касата и Надзорът да се правят, че няма такъв дефицит и такова задължение! В този смисъл лансираното бюджетно салдо все повече се превръща в една счетоводна еквилибристика, която не отразява истинското финансово състояние на Здравната каса, още повече, че през 2016 г. например в отчета на Здравната каса отчетохме излишък, при положение че дефицитът се задълбочава, а неразплатените разходи на лечебните заведения отдавна минаха психологическата граница от 500 милиона. Това всъщност ще бъде първият въпрос, който ние ще зададем на следващия министър на здравеопазването.
В този смисъл този бюджет може да се нарече „Бюджет на отложената реформа“ – бюджет на безизходицата, бюджет на опита да се осигури временно спокойствие.
В същото време този бюджет е израз на невъзможността да се спрат тенденциите в здравеопазването, на невъзможността да се спре финансовата деструкция и да се излезе от ситуацията. В този смисъл резултатът е очакван и той ще демотивира медицинските специалисти, които работят в системата, въпреки повечето пари, защото те ще продължат да работят в една ситуация априори конфликтна; пациенти, които са късно диагностицирани, защото не виждаме как профилактиката е приоритет, при положение че средствата за извънболнична помощ и за медицинско диагностични дейности не са увеличени; ще продължаваме да виждаме фалирали болници. За първи път се заговори, че освен болници, ще фалират структури в извънболничната помощ! Защото заради увеличението на минималната заплата, мен поне ме убедиха икономисти и хора, които управляват ДКЦ-та, че те ще имат огромен проблем, защото няма да получат кой знае какво увеличение за следващата година, и за първи път ще говорим за това, че ще фалират структури в извънболничната помощ, което наистина е иновация.
Ще завърша с един приятелски съвет към колегите от ГЕРБ. Уважаеми колеги, разгърнете предизборната си програма. Изводът е, че грешката не е в нещо друго, а е в системата, в модела. Дори и Вие във Вашата предизборна програма записахте нещо, което ние пишем от 12 години – демонополизация на Здравната каса. Вие сте записали поетапна демонополизация, каквото и да значи това, защото до този момент никой не е обяснил какво означава това. Споделете с обществото – споделете, ако искате с опозицията, с пациентите, но най-вече със съсловните организации какво смятате да правите, защото до този момент не чухме идеи за промяна и за реформа. Ние отново декларираме, че ще подкрепим специално демонополизация на Касата, както и всички стъпки, що се отнася до електронно здравеопазване в системата.
Ние няма да подкрепим този бюджет поради това, че той ще продължава да задълбочава дисбалансите в системата и няма да реши проблемите, които са в тази система. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема д-р Джафер.
Декларация от името на парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! В тежките години на Втората световна война българският народ – неговите духовни водачи, смели и честни граждани, различни политически сили, застанаха в защита на българските евреи. Със съвместните усилия на различни, по своите идейни и политически убеждения, но демократично мислещи, обществени слоеве беше извършено дело, несравнимо по своя мащаб и краен резултат – спасяването на българските евреи.
Тази историческа истина не може да бъде подменена, пренаписана или изкривена от заинтересовани политически среди и държави. Тя намери своето подобаващо място в отношенията между българския и еврейския народ и се превърна в ценност на нашето междудържавно общуване.
Българската социалистическа партия е участвала в този исторически подвиг чрез своите представители, чрез работническите демонстрации в Коньовица и Ючбунар. Следователно напълно несъстоятелно е който и да е било да поставя под съмнение нашата позиция. Защото тя не е просто устно изразена, както позициите на редица съвременни партии, а за нея са загинали като членове на Българската комунистическа партия, РМС и Българския общ народен студентски съюз на Натан Зилберщайн, Леон Таджер, Емил Шекерджийски, Мати Рубенова, Моис Леви, Буко Леви, Вела Рубенова и стотици български евреи.
Ние изразяваме нашата дълбоко безпокойство и несъгласие с опитите политическата дискусия в днешното Народно събрание да бъде фокусирана непрекъснато върху периоди от историята, които разделят нашата нация. Очевидно това е търсено целенасочено. Убедени сме, че нашата отговорност днес, като представители на българския народ, е да уважаваме историята и да не я използваме за нови противопоставяния.
По отношение на изказването на народния представител от парламентарната група на „БСП за България“ Иво Христов, той вече поднесе своите извинения за направената от него квалификация. Напомняме, че далеч по-груби квалификации, като „лош материал“, „прости“ и подобни по отношение на българите, са правени от сегашния министър-председател, за които изказвания извинения не са поднасяни до този момент. Изразяваме нашето дълбоко убеждение, че народните представители, независимо от коя парламентарна група, имат обща конституционна и гражданска отговорност да работят за по-доброто бъдеще на българските граждани и българската държава. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Заповядайте, професор Михайлов, за изказване.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз искам да започна моето изказване с цитиране на думите на уважавания министър на финансите господин Горанов, който по време на обсъждането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса заяви с необходимата за него острота, че основният проблем, с който е натоварен бюджетът на НЗОК, е несвършената работа в българския парламент – многото очаквания, малкото изпълнени задача. Необходимо е да се проведе дискусия в парламента за това какъв ресурс е необходим за реализирането на адекватно здравеопазване, което се финансира от бюджета на НЗОК. И той спомена неговото виждане за това кой печели от този бюджет – търговците на лекарства и търговците на медицински изделия. Но от неговото внимание убягна нещо, което е твърде важно за нашата система, и нещо, на което ние сме обръщали многократно внимание, а това са интересите на търговците на клинични пътеки. В това определение няма нищо незаконно, тъй като по закон болниците представляват търговски дружества и те упражняват търговска дейност.
Акцентът в бюджета на Националната здравноосигурителна каса и рязкото увеличение на средствата в момента са в раздел „Болнична помощ“. Там увеличението е над 400 милиона при абсолютно повтаряща се схема на разпределение и още повече при забрана в съответния параграф на Заключителните разпоредби на този Закон, за създаване, обсъждане на нови клинични пътеки, нови клинични процедури и нови дейности.
Тук е професор Плочев, уважаван от мен специалист. Ние многократно сме говорили в публичните срещи с него, че трябва да има сериозно преразглеждане не само на финансирането на едни или на други сега съществуващи клинични пътеки, но и за разделянето на определен тип клинични пътеки, тъй като те вкарват в своето инкорпориране съвсем различни по биологична агресия и финансоемкост, респективно, заболявания.
Като последствие от това се получиха аномалии, които Вие всички добре познавате, но аз ще си позволя сега да ги напомня.
Възникването на множество частни отделения в областта на клиничната онкология и хематология – области на клиничната медицина, които изискват много сериозно финансиране и които в цял свят не са приоритет на частните лечебни заведения.
Рязко намаляване на дейността на педиатричните отделения и на педиатричните лечебни заведения поради рязко занижаване на финансирането на клиничните пътеки по педиатрия.
Също така интерес в последните месеци и години представлява така нареченото „публично-частно партньорство“ към отделенията по хемодиализа. Но механизмът, по който се разпределят пациентите във всички тези области – няма да споменавам интервенционната кардиология, станала вече печално известна, е много добре познат, ако не на финансистите, то на професионалните лекари в системата.
Всичко това довежда до реалната необходимост между първо и второ четене, тъй като се надявам да има чуваемост, особено от членовете на Здравната комисия, да бъде направено сериозно преразглеждане не само на сега съществуващите клинични пътеки, но да се намери възможност – обръщам се специално към професор Плочев, да бъдат структурирани нови клинични пътеки, и аз ще Ви кажа какво е нашето конкретно предложение. Този сериозен финансов ресурс от 400 млн. лв. следва да бъде насочен в позиция балансиране между отделните лечебни заведения, тъй като – позволявам си да го кажа като професионалист – сегашните болници за активно лечение отдавна са загубили част от своята стойност, поради това че не могат да изпратят близо до населените места, до местата, където живеят съответните пациенти, пациенти, които биха могли в общинските болници, по-малките лечебни заведения, да бъдат долекувани. Такава пътека не съществува.
Обръщам се към професор Плочев и го моля с всички негови възможности, както и към уважаемия министър Ненков, да се направи възможното между първо и второ четене, не само декларативно да казваме, че сме съгласни или не с нещо, което е декларирано като основа на рамката на бюджета, да се пренасочат средства към общинските лечебни заведения. Да бъде създадена такава клинична пътека, която да даде възможност на глътка въздух на тези лечебни заведения, тъй като те иначе ще се превърнат в домино, което едно след друго ще пада в рамките на следващата 2018 г.
На следващо място, бих искал да обърна внимание на уважаемите колеги върху проблема на още един параграф, който представлява според мен недопустимо вмешателство в конституционните права на българските граждани за достъп до модерно иновативно лечение. Това е параграфът, в който практически се забранява вкарването на нови молекули през цялата 2018 г.
Много добре си спомням на едно съвещание в Брюксел, когато един от министрите на държава – членка на Европейския съюз, министърът на здравеопазването на Словакия заяви: „Аз не съм съгласен в моята държава болните с онкологични заболявания да имат 20% по-малко шанс да бъдат излекувани, отколкото във всяка друга държава – членка на Европейския съюз.“ С това не сме съгласни и ние, с това не е съгласна и нашата нация!
Имаше много разумно предложение на Българския лекарски съюз, което обаче не беше взето предвид при създаването на параметрите на този Закон – всички нови молекули, които ще бъдат въведени в следващата календарна година, да приключват обсъждането си до август предходната година. Това беше пренебрегнато и по този начин се създава този прецедент, който противоречи на правото на всеки български гражданин.
И тук имам още един въпрос. Министерството на здравеопазването излезе с една похвална инициатива, която беше приветствана от всички парламентарни групи в Комисията по здравеопазването – въвеждането на така нареченото „състрадателно лечение“ на пациенти, които са в сериозно състояние, при тежки заболявания, но които могат да бъдат повлияни успешно от молекули, които ще бъдат заплатени от иноваторите, тоест от самите фирми. Е, как да си обясним този професионален нонсенс? От една страна, Министерството на здравеопазването въвежда възможността за лечение с иновативни молекули на пациенти в България, а от друга страна, се спира възможността при тези пациенти, при българските граждани да бъдат въвеждани възможностите за тяхното лечение. Това българските граждани никога няма да ни простят. Не бива между първо и второ четене да не се обърне внимание на този проблем и той да не бъде решен в неговата благоприятна посока.
На следващо място, но не по-малко по значимост, искам да обърна внимание и да подкрепя Лекарския съюз, както и Асоциацията на общопрактикуващите лекари в това, че в този бюджет не се намери философия за балансиране между болнична и доболнична помощ. Всички ние сме наясно, включително и представителите на Министерството на здравеопазването, на Националната здравноосигурителна каса, че въртележката на клиничните пътеки изтощава ресурса на Националната здравноосигурителна каса, а същевременно обезкръвява доболничната помощ. В бюджета няма нищо в тази насока, което да балансира нещата, и затова между първо и второ четене смятам, че трябва да бъдат направени необходимите усилия.
И на последно място, но не последно по значимост, нищо в този бюджет не показва, а то беше показано много добре от професионалното съсловие – Български лекарски съюз, промяна в заплащането на медицинските специалисти. Никъде – нито в клиничните пътеки, нито в целия алгоритъм на Закона, който осъществява финансирането на Националната здравноосигурителна каса, не е отделена и дума на проблема „мотивиране на медицинските специалисти“. Ако и това не се случи сега, още повече че сключването на Националния рамков договор, и затова предупредихме Лекарския съюз, че има един абсолютен дебаланс – ние затваряме рамката на бюджета на НЗОК и договорът идва четири месеца по-късно, когато той вече е при свършени обстоятелства и на практика промените могат да бъдат само козметични. Всичко това може да се преодолее между първо и второ четене и аз призовавам почитаемите колеги: и на Здравната комисия, и всички, които милеят за българското здравеопазване, да обърнат внимание на проблемите, поставени от нас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми професор Михайлов.
Реплика?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми професор Михайлов, споделяйки по-голямата част, да не кажа, почти всичко от това, което казахте, но не изцяло, няма как да възприемем субектността, която Вие възприехте по отношение на дискусията, или формите, които трябва да бъдат реализирани в системата на здравеопазването, изцяло да се реализират от Народното събрание.
Да, това е така, ние имаме готовност. Преди малко и д р Джафер посочи, и Вие. Аз съм убеден, че всички колеги лекари тук, в Народното събрание, сме готови за такава дискусия с оглед на това да се дефинират приоритетите и да се реализира най-после реформата в системата на здравеопазването. Но вотът на всички наши съграждани по време на парламентарните избори определя субектността кой да бъде управляващ, кое да бъде управляващо мнозинство, впоследствие конструирано. Не че опозицията няма право на конструктивни и алтернативни предложения. Напротив, ние сме готови и преди малко, пак ще цитирам, д-р Джафер направи много такива, след малко и аз ще ги изкажа.
Политиките трябва да се формират от управляващото мнозинство. Ние да бъдем конструктивни като опозиция, готови сме на това. Даже предлагам да има консенсус най-после реформата в здравеопазването да се случи, но ясна е отговорността на управляващите в това отношение и те не могат да бягат от нея. Това трябва да бъде предложено, ние да обсъдим и да направим най-после следващи конструктивни, градивни крачки, така че системата на здравеопазването в нашата страна да отговаря на всички световни и европейски стандарти. Тук отговорността е ясна и субектността трябва да бъде ясно дефинирана, за която имаме готовност това да бъде по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Реплика?
Доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, правя и процедурно предложение за удължаване на времето на групата по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължете времето на всички групи.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Правя реплика на професор Михайлов. Той е прав, че по отношение на предложения бюджет на НЗОК за 2018 г. има повече финансов ресурс за здравеопазване. Но, професор Михайлов, не само количеството е от значение, а и това как се управлява този ресурс. Затова между първо и второ четене ще направим предложения за изменение и допълнение на Закона за бюджета на НЗОК, както и на законите, имащи отношение към него, а именно: Законът за здравето, Законът за лечебните заведения, Законът за здравното осигуряване, Законът за държавния бюджет, Законът за социално подпомагане и Кодексът за социалното осигуряване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Найденова.
Трета реплика – доктор Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми професор Михайлов, предстои председателство. В Комисията по здравеопазването беше казано, че ние имаме два приоритета. Вторият е достъп до съвременно лечение. Може би затова днес тук няма нито министър, нито вицепремиер, който отговаря за ресор „Здравеопазване“. Но има началник на кабинета по председателството, забележете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Джафер.
Дуплика – професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Найденова, доктор Джафер и доктор Чакъров, аз Ви благодаря за допълненията и уточненията, които направихте.
Прави ми тягостно впечатление за изтеклите шест месеца, и съм го споделял в Здравната комисия, независимо от това, което казвате Вие, доктор Чакъров, че инициативата трябва да бъде на управляващите, даже съм бил критикуван и от колеги, че основният законодателен инициатор това е Министерският съвет, но когато планината не отива при Мохамед, Мохамед трябва да отиде при планината. Тоест в момента се нуждаем от инициатива, дошла от парламента, за да преодолеем един сериозен проблем, и този проблем се казва „българско здравеопазване“.
Този бюджет няма да отговори на проблемите. Дори с предложените от нас промени няма да отговори на тези проблеми! И ако няма воля за дискусия, воля за промяна, то ние скоро ще се отзовем през месец октомври 2018 г. пред същия или подобен на него бюджет, и отново ще разменяме същите фрази, без да има ефект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми професор Михайлов.
Колеги, обявявам 30 минути почивка, след това има заявено изказване на доктор Папашимов.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаеми колеги, продължаваме заседанието.
Преди почивката желание за изказване е заявил доктор Юлиан Папашимов. Имате думата.
ЮЛИАН ПАПАШИМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по онази част от Проектобюджета на Здравноосигурителната каса, която касае денталната помощ.
Средствата, предвидени за 2018 г., относно денталната помощ се равняват на 157 милиона. В сравнение със средствата, които са предвидени за 2017 г., това е увеличение с 10 млн. лв., което се равнява на около 7% от бюджета на Здравноосигурителната каса. В тези средства са предвидени на пациентите до 18 години да бъде извършван безплатен преглед и четири процедури. На възрастните е предвидено безплатен преглед и три процедури. Знаете, че до 1 септември 2016 г. за възрастните пациенти беше предвиден само преглед и две процедури. Оттогава те са увеличени и се изпълняват в мерките на Здравноосигурителната каса.
Аз смятам, че това увеличение с 10 милиона на бюджета за дентална помощ е напълно достатъчно. Включени са около 6,5 милиона процедури, които също са достатъчни за изпълнението на предвидените пакети от здравна дентална помощ за пациенти до 18- и над 18-годишна възраст.
Искам да се спра и на нещо, което казаха двама от преждеговорившите колеги. Това е така наречената „четвърта дентална дейност за възрастните хора“, или дейност, която касае може би най-онеправданата част от населението – хора, които са частично или тотално обеззъбени.
Колегите много добре знаят, че ние в разговор с управителя на Националната здравноосигурителна каса професор Плочев на заседание на Здравната комисия сме повдигали този въпрос. Неговото отношение към въвеждане на такава процедура е абсолютно положително и той е с две ръце, както се казва, за въвеждането на такава процедура. Но той в този разговор в Комисията по здравеопазване изтъкна, че все още има да се доуточняват технически проблеми с Българския зъболекарски съюз и по-точно как ще става заплащането на зъботехниците, които изработват тези протези.
В същата посока се изказа онзи ден и председателят на Управителния съвет Кирил Ананиев, миналата седмица, когато имаше изслушване по Проектобюджета на Здравноосигурителната каса. Той каза, че изчиствайки проблемите и малките детайли във въвеждането на тази четвърта дейност, от Управителния съвет на Касата ще направят всичко възможно да се осигурят тези средства и действително тази част от хората, особено тотално обеззъбените, които в момента може да се каже, че практически нямат достъп до дентална помощ, да бъдат включени в нея.
Така че тези виждания, тези разбирания от страна на Касата могат да дарят само един оптимизъм и вяра, че това ще се случи. Затова не виждам в какъв смисъл колегите критикуваха, че няма желание да се включи тази четвърта дейност.
Аз ще подкрепя бюджета на Здравноосигурителната каса и призовавам всички присъстващи в залата да подкрепят този бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Папашимов.
Реплики? Няма.
Заповядайте доц. Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В Бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. към настоящия момент наблюдаваме добри макрорамки. Позовавам се на това, че увеличаваме бюджета с 407 милиона в глобален план. Вътре в преразпределението можем да направим някакви леки корекции между първо и второ четене: за първична медицинска помощ – 7,2 милиона; за специализирана медицинска помощ – 10,9 милиона; за денталната помощ.
Големият проблем е, че все още здравеопазването в България е доста недофинансирано. Заедно с другия бюджет, който е трансфер от Националния бюджет към Министерство на здравеопазването плюс бюджета на Националната здравноосигурителна каса, от 3,8 милиона общата сума става 4 млрд. 330 милиона. Тази сума по мое изчисление към настоящия момент е около 4% от брутния вътрешен продукт на България. Ние в близко бъдеще трябва да се стремим тази цифра да стане двойна. Това наистина е много трудно. С 8% здравна вноска трябва да мислим за в бъдеще някакви увеличения, за да може тази цифра да нарасне до 7 - 8% от брутния вътрешен продукт.
По отношение на лекарствената политика. Чухме различни становища в Комисията при изслушване на бюджета, но направи впечатление становището на Фискалния съвет. Към момента около 1 милиард от бюджета на Националната здравноосигурителна каса се харчат за лекарствена политика. Това са около 30%. Уважаващите себе си държави, които работят повече с генерични названия на лекарствата, които са доста по-евтини от оригиналните, 15-20% от бюджета на съответните здравноосигурителни каси са за лекарства. Тоест този мораториум, който трябва да наложим, трябва да важи според мен за няколко години и тези проценти да се изравнят с европейските. Тук имаме тежък дисонанс в свръхфинансиране на лекарствената политика – 30% от общия бюджет на Касата, което не е нормално. Сами Вие разбирате, че този бюджет, както казах и преди малко, в близко бъдеще трябва да бъде вдигнат двойно.
По отношение на болничната политика – 367 милиона, което е около 90% от общото увеличение от 407 милиона. Това е един добър знак на финансистите, че те разбират, че проблемите са основно в болниците. Там е най-тежко недофинансирана тази дейност. Не говоря само за репродуктивното здраве, където аз работя, където има фрапантни случаи на тежко недофинансирани пътеки, при все че един от приоритетите на това правителство е демографската политика.
Ние ще подкрепим бюджета като макрорамка, запазвайки си правото заедно с експертите на Националната здравноосигурителна каса и на Лекарския съюз съответно, да направим някакви леки промени за второ четене в съответните пера. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доцент Поповски.
Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с доцент Чакъров.
ДФЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Както вече бе казано от нашата парламентарна група, ДПС няма да подкрепи бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., защото се наливат пари в една нереформирана система. Повече средства не означава по-ефективно разходване, а продължаване на недоволството и на пациенти, и на лекарите и медицински кадри, които работят в системата, всъщност каквото е положението на настоя етап.
Нищо не се посочва и не се предвижда относно електронното здравеопазване, което ще позволи в системата на здравеопазването да се упражнява много по-ефективен цялостен контрол върху разходването на средствата.
Ние нееднократно сме пледирали за реформи, но реформа може да бъде реализирана естествено с волята на управляващото мнозинство. От това, което виждаме в бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., и от това, което чуваме от изказванията като позиции на представители на управляващото мнозинство, за съжаление такава воля няма, а ние имаме, както вече нееднократно сме изразявали, готовност за консенсус по отношение на приоритетите и реформите, които трябва да бъдат най-после реализирани в една закъсняла за реформи система, каквато е системата на здравеопазването, защото виждаме какви са резултатите.
Националните пациентски организации са силно притеснени от факта, както и професор Михайлов посочи, че за лекарствени продукти с ново международно наименование, които да бъдат с подадено заявление, включено в Позитивния лекарствен списък, като най-нови достижения за лекуването на редица заболявания, то с тяхното невключване, за съжаление, няма да имаме възможност и ще лишим българските пациенти от нови съвременни терапии. В това отношение можем да дадем съвсем накратко примера с хепатит С, където успеваемостта е 97%.
Друг аспект, заради който ние няма да подкрепим бюджета, е повечето пари за извънболнична помощ. Това е друга основна забележка към бюджета на Здравната каса. Виждаме, че няма промяна в пропорциите извънболнична – болнична помощ и в Националната стратегия за здравеопазване 2020 е заложено това да бъде по определен начин, така че да се изнесе тежестта в извънболничната помощ. С бюджета, който разглеждаме, това няма да се случи и фактически няма да се облекчи болничната помощ и пациентите, виждайки, че има превес в акцента към болничната помощ, продължават да търсят нея за лечение, даже плащайки в болничната помощ.
Както вече посочих, удължава се мораториумът за финансиране на нови дейности на болниците с още една година, както и за новите молекули. Това едва ли е най-правилното лечение. Ние виждаме, че вместо да се ограничава достъпът до нови съвременни лекарства, до нови терапии, че се лишава пациентът, Касата можеше да увеличи контрола си над изписването на скъпи лекарства в доболничната и болничната помощ и въобще да си оптимизира лекарствената политика, така че да има възможност и достъп до тези най-нови медикаменти, с които да се лекуват пациентите.
Има още ред причини, заради които ние няма да подкрепим, но най-важното, че не са заложени абсолютно никакви реформи в една закъсняла за реформи система в здравеопазването, каквато е тя. Те най-после трябва да стартират и ние апелираме за това: както вече беше посочено от доктор Джафер – демонополизация на Касата, от професор Михайлов – установена система на клиничните пътеки, търсене на баланс между различните болници, достъп в регионите. Всичко това трябва да бъде много ясно и добре разписано. Ние сме в готовност да подкрепим всички инициативи, както и с наши предложения това да се постигне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доц. Чакъров.
Реплики?
Заповядайте професор Михайлов. Първа реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми доктор Чакъров, аз съм абсолютно съгласен с по-голямата част от Вашите констатации, но искам още един път да акцентирам върху въпроса, който Вие поставихте, който беше поставен и от други колеги по време на дискусията. Това е проблемът за демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса. Той е един изключително деликатен и много сериозен финансов въпрос. Смятам, че в хода на следващите парламентарни месеци този въпрос трябва да застане във фокуса именно по инициатива на Здравната комисия в парламента, тъй като има много въпроси, които следва да бъдат решени по проблемите на демонополизацията.
Първият въпрос е – какво ще заплаща Националната здравноосигурителна каса като пакет от услуги, което ще бъде основа на конкурентния подход при създаването на други осигурителни каси. Ако всичко това механично само дублира като копи/пейст, то се получава една система, която е изключително нестабилна.
Има и още много въпроси, които следва да бъдат дискутирани. Затова аз смятам, че всички – и членове на Здравната комисия, и парламентаристи, които имат отношение към проблема за финансирането на здравната система, трябва да вземат участие в тази дискусия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Други реплики? Няма.
Дуплика?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми професор Михайлов! Споделяйки това, което казахте, ние нееднократно сме представяли – и колегите от нашата парламентарна група, и аз преди малко посочих, наистина сме за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса. Както и Вие посочихте, идеята е да има конкурентна среда. Това обаче е само част от реформата, която трябва да създаде конкурентна среда и да се постигне много по-ефективно разходване на средствата. Всички знаем, в конкурентна среда това може да се случи в максимална степен. За да се реализира реформата, е необходима политическа воля от всички нас и най-вече от управляващото мнозинство. За съжаление, не виждаме управляващото мнозинство да има такава и в бюджета, който в момента разглеждаме.
Ще си позволя да кажа, че закъсняваме с още една година. Достатъчно много сме закъснели! Осъзнаваме нашата отговорност и споделяме нашия и позитивен, и негативен опит от най-високата трибуна в нашата държава, в нашата страна. Споделяйки Вашата позиция, изразяваме готовност да участваме във всички дискусии и дебати, които могат да се проведат в Народното събрание, в комисиите, естествено, в изключително широк и активен диалог с всички заинтересовани страни, най-вече с пациентските организации, със съсловните организации, за да намерим най-правилните решения, да видим най-положителния позитивен опит в европейски и в световен аспект и това да бъде приложено и в нашата страна.
Ще кажа, че ние, политиците сме длъжни много на системата на здравеопазването, а най-голямата отговорност се носи от страна на управляващото мнозинство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доцент Чакъров.
От името на парламентарната група „Обединени патриоти“ думата има професор Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, извинявайте, че в това напрегнато време, когато приемаме бюджет на Републиката, трябва да Ви напомня, че днешната дата е важна за българската нация.
От 1922 г. досега днешният ден е Денят на отбелязване на внимание на българите от Западните покрайнини.
През 1918 г., когато сръбската армия окупира Западните покрайнини и кратко време след това Ньойският договор предава тези територии на Република Сърбия, досега този Ден се отбелязва – прието е решение на Народното събрание от 1922 г. – като ден на внимание на българската нация към сънародниците от Западните покрайнини.
През 1918 г. те са били някъде 186 хиляди, а сега са само 72 хиляди – приблизителна цифра, тоест през това дълго време те са се разсейвали сред сръбската нация. Те се денационализират и причината за този бърз процес е липсата на необходимото внимание от българската страна, от българското общество, от българската държава за постоянната поддръжка на това приобщаване към българската етническа черга, както го наричат някои от изследователите.
Ние се намираме в дълг към тези хора. Намираме се в дълг към всички „външни българи“, както ги наричаме, или към българската диаспора във всички държави, която през последните години във връзка с промените, които настъпиха, и голямата емиграция, почти толкова българи колкото са в страната може би са и навън.
Във всички съседни държави има българска диаспора, като изключим Република Турция, където такава диаспора по принцип няма, но това са други исторически обстоятелства. Тук не е времето и мястото да ги обсъждаме.
Сегашната ситуация е различна. Тя е различна от цялото това време, което е протекло от 1918 г. досега. Ние се намираме в рамките на Европейския съюз. Каквито и критики да имаме към него, той ни дава огромни възможности да работим с българската диаспора в европейските държави и да създаваме друга политика, да създаваме друго отношение към тези българи.
Какво може да се направи сега? Откакто „Обединени патриоти“ са във властта, откакто съществуват партиите като „Атака“, ВМРО, като НФСБ има процес на повишено внимание към тези проблеми. Това внимание, което много рядко преди се процеждаше в големите медии, сега вече не е така. Има и определен интерес от тези медии.
Тъй като „Обединени патриоти“ са във властта, искам от името на парламентарната им група и лично от мое име, от името на ръководството да кажа, че ние ще продължим да работим в тази посока. Напоследък имаме известни успехи например за признаването на присъствието на българите в Албания във връзка с договора с Македония. Всичко това повишава, както се казва, градуса на внимание към тези българи.
Накрая искам да призова от тази трибуна всички парламентарни групи, всички политически сили в България да подкрепят нашите усилия за работа с българите в чужбина и най-вече в Западните покрайнини и в Македония. Затова, разбира се, се изискват определени средства, които държавата би трябвало да отделя, изискват се определени политики, които не са проста работа, защото в различните държави има различни законодателства, но борбата предстои.
Уважаеми колеги, призовавам Ви за подкрепа на нашите усилия и Ви призовавам на този ден да си спомните за нашите сънародници, защото те без нашето внимание няма да съществуват, а ние без тях сме едно празно място. Българите трябва да ги има! За да ги има българите, ние всички трябва да оказваме определена поддръжка към тях! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Станилов.
Днес е и свети архангел Михаил! Днес празник има и Министерството на вътрешните работи.
Да поздравим всички празнуващи и да им пожелаем много здраве и успехи! (Ръкопляскания.)
Други изказвания има ли?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Много неща бяха казани във връзка с бюджета на Здравноосигурителната каса, аз искам да внеса някои ясноти с цифри.
Всички казват, че има приход от 407 милиона повече към бюджета. Ако сметнем тези 10% резерв, а сега останаха 3%, това означава, че резервът беше 370 млн. лв., сега остава 130 милиона или 240 милиона по-малко остават. Реално увеличението не е с 407 милиона, а със 163 милиона. Това е реалното увеличение.
Не това е същественото. (Реплика.) Да, може би е малко 3%, но ако направите сметките, ще видите, че е точно така.
Още нещо. От 2009 г. до 2017 г. от два милиарда бюджетът на Здравната каса става близо 4 млрд. лв., но в резултат нито пациентите са доволни, нито здравните работници са доволни.
Защо се случва това? Може би един от най-сериозните проблеми са диспропорциите, които сме заложили в бюджета. Защо? Обяснявам! Първата диспропорция е между извънболнична и болнична помощ. Абсолютно правилна е стратегията – повече средства за извънболничната помощ, в случая 10 милиона, и дейности от болничната помощ да бъдат извадени и да отидат в извънболничната помощ. Няма анализ, няма разчет кои дейности трябва да излязат от болничната и да отидат в извънболничната помощ. Тогава ще знаем точно колко средства повече са ни необходими за реформата, която предлагаме и всички сме единодушни, и как те ще бъдат остойностени.
Втора диспропорция – нека да видим първото деветмесечие на сегашната 2017 г. Искам да покажа: за Добрич за първите девет месеца са дадени 10 млн. 910 хил. лв., в същото време в Пазарджик са дадени 44 млн. 599 лева, или десет пъти повече. Нима пациентите в Добрич са по-малко от Пазарджик? Да, зная какво ще ми кажете – там има високоспециализирани дейности, нова, модерна болница. Пациентите от Добрич не заслужават ли това?!
Още една диспропорция – нека да видим Видин и Враца. Видин – 6 милиона, Враца – 24 милиона, четири пъти повече. Защо? Защото има повече частни болници или повече дейности?
Ето тези диспропорции – сигурно формулата е грешна. Всеки български гражданин иска, има право и трябва да бъде лекуван.
Следваща диспропорция, която беше засегната от доктор Джафер. Да, има разлика между големите градове и селата. Това е много сериозна диспропорция.
Как осигуряваме този равен достъп? Къде са двата основни стълба, които са ни необходими? Откога говорим за здравната карта и откога говорим за електронното досие на пациента? Няма как да планираме и да бъдем точни и да можем да защитим един бюджет, когато не разполагаме с тези механизми и лостове.
На последно място, ще кажа още една диспропорция. Давам пример с 2017 г. Предвидени са 2 млрд. 279 хил. 730 лв. и те са от осигурителния доход. Очакваме само от здравноосигурените, които са на трудов договор 2 млрд. 290 млн., или десет милиона повече. Ако сложим другите, които са на граждански договор, които се самоосигуряват, от българите в чужбина, ние занижаваме приходите, а по този начин остава излишък – още един дисбаланс, който може да бъде разпределен без нашето участие.
Във връзка с това предлагам между първо и второ четене да чуем, на първо място, и нашите пациенти. Не можем само със съсловни организации или само експертите от Националната здравноосигурителна каса да правят бюджета на Касата. Не бива финансистите да говорят, че лекарите и болниците източват Здравната каса. Не! Лекарите лекуват. Пациентите имат нужда от лечение, а финансистите трябва правилно да планират. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема професор Клисарова.
Реплики?
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема професор Клисарова! Изпитвам истинско притеснение да кажа на един професор, че се е объркал с анализа на цифрите в бюджета на Касата, но действително е така. (Реплики.) В числата. Прави сте! И аз се обърках.
Наистина 407 млн. 162 хил. са повече приходите и трансферите в бюджета на Касата. В резултат на това, че е намален резервът, тоест оперативният резерв, се получава разлика в здравноосигурителните плащания от 630 млн. 60 хил. и 200 лв., тоест там, в това ниво на бюджета са отчетени намаленията на параметрите на оперативния резерв.
Действително тази година ще разполагаме с 407 милиона повече в бюджета на Националната здравноосигурителна каса вследствие на увеличените приходи.
Другото, за което искам отново да Ви коригирам за пореден път, е начинът, по който се осъществяват здравноосигурителните плащания. Ние не разпределяме парите на Касата нито по региони, нито на глава от населението. Имаме солидарен модел, тоест плащат всички, ползват тези, които имат потребност.
Защо във времето се е случило така, че в Пазарджик да имаме по-голяма концентрация на лечебни заведения за болнична помощ, на високоспециализирани дейности, е въпрос на друга трактовка. Дисбалансът между регионите се получава заради различното представяне на различните видове лечебни заведения. Българските граждани имат гарантиран достъп до медицинска помощ на територията на цялата страна и те могат да избират къде да получат такава, независимо къде е тяхното местожителство. Това са двете ми забележки по Вашето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Други реплики? Няма.
Професор Клисарова, заповядайте за дуплика.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема доктор Дариткова, благодаря за направената добавка, но реално погледнато наистина не разполагаме реално с тези 407 милиона. А дори да ги има, както казах, диспропорциите и преразпределението е по-вярно.
Не мисля, че трябва да съветваме пациент от Видин да отиде в Пазарджик, защото там са високоспециализираните дейности, но ако това се наложи… (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Не, трябва да има реална здравна карта и всеки пациент да има достъп навсякъде.
Това е правилното решение и съм напълно убедена в това.
А и тези диспропорции в голяма степен идват от там – от липсата на здравна карта и точно разрешението за откриване на много болници с високоспециализирани дейности и там отиват голяма част от средствата на болничната помощ, което за мен е абсолютно несправедливо.
Отбелязахте много правилно още нещо – че принципът е солидарен. Знаете, за здравно неосигурените има средства в Министерството на здравеопазването и те всяка година… (Реплики.)
Да, в Социалното – също, абсолютно съм съгласна.
Касата плаща и за здравно неосигурените. Както в онкологията например, гарантирам Ви това, провеждат се търговете и химиотерапията се провежда по пътеки на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема професор Клисарова.
За изказване – народния представител Хасан Адемов.
Имате думата, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин заместник-министър, господин Плочев! Искам да кажа само няколко думи и започвам от това какво представлява бюджета на Националната здравноосигурителна каса?
Колеги, всеки един бюджет е финансов инструмент за реализиране на политики. И понеже няма политики, няма кой да защитава политиките, затова дискусията по бюджета на Националната здравноосигурителна каса е толкова вяла. Това не е случайно.
Искам да кажа, че един от най-големите проблеми е, че няма ясна визия за това какво трябва да се случи в този сектор. Ако ги има политиките – ясно и точно разписани, а политиките ги прави Министерският съвет, както е казано по Конституция, тогава Здравната каса и бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще финансират тази политика, тази политика, а не човек да се чуди коя пътека – тази пътека, тази клинична процедура или каквото и да е друго. Но големият проблем е дефицитът в бюджета на Националната здравноосигурителна каса или в бюджета на системата на здравеопазването като цяло.
На какво се дължи това? Политиките в Сектор „Здравеопазване“ са казали, че на входа на системата трябва да има завишени стандарти, трябва да има стандарти, които трябва да отговарят на отделните нива на компетентност. И понеже на входа изискванията са високи, разбирайки финансовоемки, а на изхода на системата има лимити, няма как, при висок праг на системата и затворена система отгоре с лимитите, няма как тази система да не генерира дефицити. Докато ги има тези неща, д р Дариткова, в системата ще има дефицити.
Затова молбата ми е, когато се правят тези бюджети, не да разчитаме единствено и само на Министерството на финансите, министъра на финансите да ни казва, че в тази система се краде. Къде са политиките в Закона за здравното осигуряване, в Закона за лечебните заведения, които да спрат тези кранчета? Не виждаме политиките, затова ще си говорим по начина, по който сме си говорили досега. Няма да бъдат доволни пациентите, няма да бъдат доволни лекарите, няма да бъдат доволни и политиците, които и да са те, които да управляват.
Затова трябва да се промени коренно философията на системата на здравеопазване, за да може да има адекватни политики по финансиране на тази система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов.
Има ли реплики?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми доктор Адемов, съгласен съм принципно с Вас, че залагането на дефицит в системата е изключително порочно, като става дума за финансиране на здравеопазването. Това, с което не бих могъл да се съглася – обръщам се не само към Вас, а и към всички колеги, които имат пряко отношение към здравеопазването, тази мантра, че трябва да паднат стандартите, които страшно затрудняват на входа влизането в системата на финансиране, е изключително погрешна. Изключително погрешна е и към това се стремят определени играчи в здравната система, което съвсем ще я разгради и ще бъде създадена възможност, както ние сме споделяли и в чисто професионална общност, с няколко договора да може да направим болнично заведение буквално на поляната отвън и с тези договори да можем да финансираме изцяло това здравно заведение.
Затова в никакъв случай не бива да се хлъзва здравната система към унищожаването на медицинските стандарти. Те трябва да бъдат внимателно преосмислени, трябва да бъдат поставени на реална основа, но да не бъдат отричани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Михайлов.
Други реплики не виждам.
Заповядайте за дуплика, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми професор Михайлов, никога не съм казвал, че трябва да бъдат занижени стандартите. Трябва да бъдат оптимизирани, трябва да бъдат огледани наново. Това, което казвате Вие, го казва и съдът. Нали знаете, че по-голямата част от стандартите са отменени, независимо от причините за това.
Искам да обърна внимание на нещо, което е много важно от това, което казвате. Уважаеми господин професоре, бюджетът на Националната здравноосигурителна каса не трябва да финансира структури, не трябва да финансира керемиди, както казваше един колега. Бюджетът на Здравноосигурителната каса трябва да финансира дейности, които са извършени със съответното качество, а не да финансира структури, както е сега, в момента. Защото, финансирайки структури, ние се принуждаваме да правим компромиси с качеството. Нали тук съобразяваме и достъпа до системата на здравеопазването? Но в никакъв случай не трябва да финансираме структури, разкрити само за това, защото министърът на здравеопазването, който и да е той, е дал разрешение за откриване на това лечебно заведение. Финансирането на структури е изключително грешна политика и никога не съм бил съгласен с това.
Няма никакво значение какъв е броят на болниците. Вие сте чувствителни на темата частни болници, чувствителни сте на темата държавни болници, знаем го това, но пациентите са едни и същи – и за следващата година пациентите ще бъдат два милиона. Ако ще да има и 200 болници, и 500 болници, два милиона пациенти има. Пациентът е този, който избира предлагането и търсенето, пациентът е този, който избира къде да се лекува, независимо от това. Ако има хиляда болници, пациентите са едни и същи, даже и намаляват, защото намалява населението.
Затова няма никакво значение колко са болниците. Важното е къде е, къде се предлага качествена услуга, там да отидат парите. Това е най-големият въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов.
Други изказвания?
Заповядайте.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, нашата парламентарна група няма основание да подкрепи този бюджет на Националната здравноосигурителна каса поради поредния отказ от реформиране на системата.
Публичните разходи за здравеопазване като дял от брутния вътрешен продукт са в диапазона около 4,6% при средно за страните от Европейския съюз между 7 и 11%. Именно този относително нисък дял на тези средства не води до добро здравеопазване, нито до реформи. Напротив, даже демотивира лекарите да останат в България, а ние имаме нужда от лекари, имаме нужда от повишаване и на тяхната квалификация.
В мотивите липсват мерки за електронизацията на здравноосигурителната система и очаквания ефект от това, преоценка на заплащането на клиничните пътеки, остойностяването на дейностите на здравната система, практиката на определянето на лимитите на болниците, липсва и нормалната работа на общинските болници. Трябва да се предприемат незабавни мерки за предотвратяване разрухата на общинското здравеопазване.
В публичното пространство и в дискусиите се налага мнението, че някои от тях трябва да бъдат преструктурирани в болници за долекуване или разкриването на болнични легла за долекуване. Но това не трябва да стане силово, както Ваш бивш министър Анна-Мария Борисова, професорката, която силово искаше да преструктурира общинските болници в такива.
Първо, трябва да се направи новата национална здравна карта, след това да се разработи клиничната пътека за долекуване и реалното й остойностяване и след това да се прибегне до преструктуриране на тези болници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Тридесет секунди просрочихте времето.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Накрая основният извод за мен е: продължаваме си постарому. А и за каква реформа в здравеопазването говорим, след като столът на министъра е празен? Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тимчев.
Има ли реплики? Няма.
За изказване – народният представител Даниела Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми госпожи и господа, темата „Здравеопазване“ винаги предизвиква сериозен, разнопосочен и интересен дебат, защото касае всеки един български гражданин. Днес искам да се върнем към конкретния бюджет, конкретния Законопроект, а именно Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., защото няма как в едно обсъждане да обхванем всички проблеми в сектора. Признавам, че те са се натрупали във времето и търсят своето решение, само че Законът за бюджета на Касата позволява да гарантираме за следващата година една стабилна финансова рамка и оттук вече всеки да даде своето конструктивно предложение и да реализира намеренията за усъвършенстване на сектора.
Дали този бюджет го позволява? Категорично – да! Имаме 407 милиона повече. Това дава възможност плащанията в първичната извънболнична помощ да се увеличат със 7 млн. 200 хил. лв.; плащанията за извънболнична медицинска помощ - така наречените „направления“, се увеличават с почти 11 млн. лв.; за дентална помощ повече 10 млн. лв. Имаме повече средства за медико-диагностична дейност, тоест за различни видове изследвания с 2 млн. 500 хил. лв. Най-големите увеличения, разбира се, са в секторите, които всяка година бележат и най-големи дефицити, а именно: в болнична помощ имаме 367 млн. лв. повече и 200 млн. лв. повече за лекарствени продукти.
Смятам, че това са параметри, които позволяват наистина да се реализират промени и всички изказани тук мнения и становища по-скоро са продиктувани от политическите пристрастия.
Логично е наистина опозицията да изказва своите несъгласия, но няма как да не се съгласите с числата и с цифрите, които позволяват реформата следващата година да се случи в един или друг сектор.
Много добре беше очертано и че консенсусът е важен, но консенсусът трябва да се търси наистина по отношение на конструктивните предложения. В тази връзка искам да кажа, че ние винаги сме били готови да приемем това, което опозицията като конструктивно, законодателно или нормативно предложение внася в Народното събрание.
Радвам се, че често се цитира нашата програма, в която обаче точките са разместени от изказващите се.
Първото, което искаме да реализираме, за да се получи един сектор, който е прозрачен и ефективно управляван, е именно създаването на единна национална здравна информационна система, защото тя ще позволи да стане ясно, от една страна, какви са възможностите с 8-процентна здравна вноска да се осигурява определен пакет медицински дейности и оттук да се реши какъв ще бъде механизмът на демонополизация.
Много пъти съм чувала заявления от тази трибуна и в медиите на колеги от опозицията, че са готови със законопроект за демонополизацията. Не съм виждала този законопроект. Ако те го представят, ние ще го обсъдим и наистина ще търсим нужните решения, но признавам, че във времето изключително много сме се забавили с информационната система – това, което ще позволи да се въведе ред в здравната система и да бъдем изключително коректни както в параметрите и бюджетите, които предлагаме, така и в ефективното харчене на средствата.
Темите за остойностяване на клиничните пътеки, за отделните клинични пътеки, за финансиране на общинските болници, сигурно са важни, но те, първо, не са обект на тази дискусия, не са обект и на ангажиментите на Народното събрание, защото много ясно в законите е разписано кой какъв ангажимент има. Цените на клиничните пътеки се определят чрез договаряне между Националната здравноосигурителна каса и Лекарския съюз. Освен това параметрите и съдържанието на клиничните пътеки са обект отново на договаряне и там могат да се произнесат медицинските специалисти. Това в никакъв случай не трябва да бъде повод за политическа интервенция, защото тук експертизата на специалистите е изключително важна. Общинските болници се финансират и отговарят на медицинските стандарти както всички останали болници.
Чухме заявлението на Надзорния съвет на Касата, че с тези увеличени средства за болнична помощ ще се преостойностят клиничните пътеки, като погледът ще бъде насочен и фокусиран именно към най-ниските цени, към пътеките, които във времето са останали по някакъв начин пренебрегнати. Това може да бъде временно решение, това обаче, което трябва да търсим като дългосрочно решение е наистина промяна на модела на заплащане на болничната помощ. Тук вече политическият консенсус ще бъде изключително необходим, защото фактът е, че нямаме министър на здравеопазването именно защото системата е наситена с много интереси и ако нямаме единно мнение всички политици и по един поне проект, по една тема не покажем изключително монолитно и еднакво действие, тогава няма как да променим сектор „Здравеопазване“, така че да бъде в интерес на българските граждани и да постигнем такива показатели на системата, които наистина да покажат по-добро здраве на българската нация, защото това са обективните критерии, по които оценяваме една здравна система.
Аз разчитам, че управляващото мнозинство, разумните народни представители ще подкрепят бюджет, който е по-висок за следващата година и в рамките на възможностите на народните представители. В никакъв случай не мога да се съглася, че ние сме само един гумен печат, както беше изказано от друг народен представител. Ние ще имаме възможност даже по тези текстове да се произнесем, защото ние възприехме мнението на представителите на извънболничната медицинска помощ, че там средствата трябва да бъдат увеличени допълнително. Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще търсим такива възможности.
Аз ще си позволя да изразя несъгласие и с други текстове от Закона за бюджета и Националната здравноосигурителна каса. Като народен представител от Смолянска област знам, че пациентите и гражданите на областта очакват с нетърпение откриването на инвазивна кардиология в Областната болница на Смолян. Това трябва да стане следващата година.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Това по бюджета ли е?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Министерството на здравеопазването финансира този Проект с 1 млн. лв. и ако се приеме в този му вид текстът, аз ще трябва да обяснявам на моите избиратели защо те отново трябва да пътуват на 100 километра, за да получат спешна медицинска помощ по проблеми, които наистина са животоспасяващи.
Затова настоявам този текст да бъде обвързан с действащите текстове за национална здравна карта. Разчитам, че екипът на Министерството на здравеопазването ще направи всичко възможно за своевременното приемане на такава здравна карта, за да има възможност да не се допускат нови дейности там, където имаме свръхпредставяне на такива, а там, където имаме липса или дефицит да гарантираме живота и здравето на българските граждани. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Реплики? Няма реплики.
Изказвания? Също няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 702-01-40, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 213 народни представители: за 125, против 88, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Благодаря Ви.
Отрицателен вот – заповядайте господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам отношение в процедурата „отрицателен вот“, за да изразя несъгласието си с така предложения бюджет за Националната здравноосигурителна каса.
Вие говорите за реформа и стартиране на такава реформа, а предлагате бюджет, в който не е заложена никаква реформа. Вашият представител на парламентарната група на ГЕРБ доктор Дариткова говори за интереси в здравеопазването, интереси, които са довели до оставката на здравния министър. Вие обслужвате тези интереси! С този бюджет, който предлагате за следващата година, го доказвате. Опитвате се да внушите, че е необходима консолидация, за да има по-добро здравеопазване, но не чувате нито един разумен аргумент, изложен от квалифицирани експерти, които Вие не приемате, тъй като са от опозицията.
Накрая ще Ви попитам: къде е министърът на здравеопазването, който трябва да защити тези числа в бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Нали той е основата, върху която Вие правите предложението? Кой е той? Кой ще изпълнява Вашите политики, които водят до по-лошо здравеопазване, до отказ от здравеопазване за цели региони в страната? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков.
Втори отрицателен вот.
Заповядайте, господин Ерменков. (Шум и реплики.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Госпожо Председател, бихте ли направили забележка на колегите да се държат възпитано?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за тишина в залата.
Заповядайте, имате думата, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против“ по две причини и ще го повторя при всеки един от следващите бюджети.
За първи път гледаме бюджет без становище на вносител. Спомняте ли си да има становище на вносител на този бюджет? Няма! Защото вносителят го няма! Защото вносителят, може би, като Министерство на финансите, което по Конституцията би трябвало да бъде този, който внася бюджетите, има едно единствено нещо, което каза и което е истина, и господин Горанов го каза публично по медиите: „В здравеопазването се краде“. Този бюджет, който Вие приехте сега, само способства да върви кражбата по нататък, тук няма реформи, тук няма политики, тук има едни пари, които се раздават, за да могат да бъдат усвоявани, за да може здравеопазването – вярно, д-р Дариткова вече говореше за здравна помощ, но да си остане услуга с печалба за определени фирми. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ерменков.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2018 г., № 702-01-39.
Внесен е от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае, госпожа Ангелова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, преди да прочета доклада, моля за допуск в залата на: заместник-министър Лазар Лазаров на Министерството на труда и социалната политика; господин Ивайло Иванов – управител на НОИ, и Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна“ в НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, гласуваме допуск в залата.
Гласували 127 народни представители: за 108, против 4, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят допуснатите лица в залата.
Продължете с доклада, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., № 702-01-39, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседание, проведено на 2 ноември 2017 г. Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – министър на финансите, Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите; Бисер Петков – министър на труда и социалната политика; представителите на Националния осигурителен институт – Ивайло Иванов – управител, Весела Караиванова – подуправител, Пенка Танева – актюер, и Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна“; представители на синдикатите и работодателските организации.
Законопроектът беше представен от управителя на Националния осигурителен институт господин Ивайло Иванов. Той изтъкна, че Законопроектът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2018 г. се основава на тригодишната бюджетна прогноза на правителството за 2018 – 2020 г. и в него са заложени следните политики:
1. по приходите:
- Увеличава се размерът на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии” с един процентен пункт – 19,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., при съотношение – 11,02 за сметка на работодателя и 8,78 за сметка на работника, и 14,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г., съответно при съотношение 8,22/6,58.
- Запазва се размерът на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – 60,8 на сто за родените преди 1 януари 1960 г., и 55,8 на сто за лицата, родени след 31 декември 1959 г.
- Не се предвижда промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове, като те остават съответно 60 към 40 на сто. За 2018 г. техните размери са, както следва:
- Фонд „Общо заболяване и майчинство“ – 3,5 на сто;
- Фонд „Безработица“ – 1,0 на сто;
- Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – диференцирано от 0,4 до 1,1 на сто за сметка на работодателя.
- За 2018 г. не са договорени минимални осигурителни прагове (МОП). При административно увеличение на МОП с 3,9 на сто и планираното увеличение на минималната работна заплата с 10,9 на сто, средното увеличение на МОП през 2018 г. е около 6,8 на сто.
- Увеличава се минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв.
- Определя се минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица в размер на 510 лв.;
- Увеличава се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 480 лв.;
- Запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 2600 лв.;
- За 2018 г. не се правят вноски за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
Общата сума на приходите и трансферите за 2018 г. се предлага в размер на 11 067,3 млн. лв., което е 10,4 на сто от БВП.
В рамките на общата сума с най-голям относителен дял са приходите от осигурителните вноски, които са предвидени в размер на 6 517,6 млн. лв. и са 6,1 на сто от БВП.
Планирани са неданъчни приходи в размер на 55,7 млн. лв., които са повече със 17,4 млн. лв. от 2017 г. и трансфери от държавния бюджет за бюджета на ДОО в размер на 4 495,1 млн. лв., или по-малко с 228,5 млн. лв. от размера им за 2017 г. От общата сума 4 495,1 млн. лв., 308,8 млн. лв. е трансфер за изплащане на пенсии и добавки, които са за сметка на държавния бюджет и 4 186,3 млн. лв. е допълнителен трансфер от държавния бюджет за покриване недостига от средства в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г.
В Законопроекта са заложени следните политики по разходите:
- Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд;
- От 1 януари 2018 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,126 на 1,169 с процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване;
- От 1 юли 2018 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, не се осъвременяват по чл. 100 на КСО, а се преизчисляват с новия процент за всяка година осигурителен стаж – 1,169;
- Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост се увеличават от 1 юли 2018 г. с 3,8 на сто;
- Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер 35 на сто от максималния осигурителен доход – 910 лв.;
- Увеличава се минималният дневен размер на обезщетението за безработица от 7,20 лв. на 9 лв. и се определя дневен максимален размер – 74,29 лв.;
- Променят се изискванията за право на парично обезщетение за безработица – внесени или дължими осигурителни вноски във Фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца от последните 18 месеца;
- Променят се изискванията за продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г., при изплащане на ПОБ;
- Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца при безработица, и бременност и раждане – 24 календарни месеца;
- Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, като за първите три работни дни се изплаща среднодневно брутно възнаграждение в размер 70 на сто от осигурителя, а от 4-ия ден на настъпване на неработоспособността се изплаща парично обезщетение от ДОО;
- Отпада възможността за получаване на обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на правоотношението;
- Запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 дни;
- Увеличава се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст – от 340 на 380 лв.;
- През 2018 г. продължава да действа въведената през 2017 г. възможност за майките (осиновителките), които имат право да ползват отпуск при бременност и раждане до навършване на едногодишна възраст на детето, но не го използват, а се върнат на работа, да получат обезщетение от ДОО в размер 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане.
- Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв.
- Определя се максимален размер на гарантираните вземания – 1300 лв.
Общият размер на разходите и трансферите за 2018 г. е 11 067,3 млн. лв. и тази сума е по-голяма с 691,7 млн. лв. от 2017 г.
С най-голям относителен дял са разходите за пенсии в размер на 9 455,9 млн. лв., което възлиза на 85,4 на сто от всички разходи в държавното обществено осигуряване. Относителният дял на разходите за пенсии от брутния вътрешен продукт е 8,9 на сто, като предвидените средства за пенсии са с 519,6 млн. лв. повече в сравнение с размера им в бюджета на ДОО за
2017 г.
Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2018 г. се предвижда да достигне 362,97 лв., като номиналното нарастване е 5,5 на сто при очакван среден размер за 2017 г. – 343,90 лв. Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 4,1 на сто през 2018 г. при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация за 2018 г. от 1,4 на сто.
Разпределението на разходите за основните групи краткосрочни обезщетения по КСО е следното:
- обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина и нетрудови злополуки – 514,9 млн. лв., което е 103,4 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2017 г.; планирани са обезщетения за 17 504,9 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 29,42 лв.;
- обезщетения за трудова злополука и професионална болест – 10,5 млн. лв., което е 122,1 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2017 г.; планирани са обезщетения за 279,9 хиляди дни за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест при среднодневно обезщетение от 37,67 лв.;
- обезщетения за бременност и раждане – 386,9 млн. лв., което е 107,3 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2017 г.; планирани са обезщетения за 13 863,7 хиляди дни за временна неработоспособност поради бременност и раждане при среднодневно обезщетение от 27,91 лв.;
- обезщетения за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст и за осиновяване на дете от 2 до 5 години – 157,7 млн. лв., което е 105,3 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2017 г.; планираните обезщетения за отглеждане на малко дете са за 8 715,5 хиляди дни при среднодневно обезщетение от 18,10 лв.;
- парични обезщетения за безработица – 396,4 млн. лв., което е 101,1 на сто спрямо очакваното изпълнение за 2017 г.; планираните обезщетения са за 76 552 правоимащи лица със средномесечен размер на обезщетението 431,48 лв.
- финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация – 20,1 млн. лв.
Планираните разходи за дейност „Социално осигуряване” са 113,9 млн. лв. Относителният дял на разходите за дейността спрямо всички разходи на КБДОО за 2018 г. е 1,03 на сто.
Разходите за персонал са 62,7 млн. лв. и са разработени при средносписъчен брой на наетите лица по трудови и служебни правоотношения.
Разходите за административна издръжка са 44,5 млн. лв., като увеличението се дължи на включените в издръжката разходи за заплащане на услугата, предоставяна от „Български пощи“ ЕАД за изплащане на пенсиите.
За 2018 г. проектът на средствата за капиталови разходи е направен на базата на необходимите действия за стопанисване, управление и обновяване на материалната база, като средствата са запазени на нивото от 2017 г.
В Консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2018 г. планираните средства за „Отбранително-мобилизационна подготовка, поддържане на запаси и мощности” и „Превантивна дейност за намаляване на вредните последствия от кризи, бедствия и аварии” са в размер 134 100 лв. и са предназначени, както следва:
- за финансиране на заплати и възнаграждения на персонала и осигурителните вноски за тях, издръжка на дейността, закупуване на индивидуални средства за защита и текущ ремонт в размер 94 100 лв.
- за финансово осигуряване на ресурси за провеждане на превантивни мероприятия и организиране на начални спасителни, възстановителни и други неотложни мероприятия при възникването на бедствия, аварии и катастрофи, засягащи Централното управление и териториалните поделения на НОИ общо 40 000 лв.
Консолидираният бюджет на държавното обществено осигуряване за 2018 г. се очаква да приключи с недостиг в размер 4 186,3 млн. лв. За да се балансира проектобюджетът на нула, този дефицит следва да се финансира от държавния бюджет под формата на допълнителен трансфер за покриване на недостига от средства.
По проектобюджетите на отделните фондове за 2018 г. резултатите са следните:
- Фонд „Пенсии” – недостиг от 3 921,4 млн. лв.
- Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69” – недостиг от 81,6 млн. лв.
- Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност” – недостиг от 0,01 млн. лв.
- Фонд „Трудова злополука и професионална болест” – остатък от 132,4 млн. лв.
- Фонд „Общо заболяване и майчинство” – недостиг от 105,2 млн. лв.
- Фонд „Безработица” – недостиг от 124,8 млн. лв.
- Бюджет на НОИ – остатък от 4 100,6 млн. лв.
Общият резултат по фондовете и по бюджета на НОИ се балансира на нула.
В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в част първа „Държавно обществено осигуряване“ на Кодекса за социално осигуряване, свързани с изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване, както и някои промени, свързани с прецизиране на разпоредби относно правата на осигурените лица и с редакционни промени.
По Законопроекта се проведе дискусия, в която народните представители и гостите, участващи в заседанието, изказаха своите становища.
Народният представител Георги Гьоков заяви, че представителите на „БСП за България” няма да подкрепят предложения Законопроект, като изтъкна следните причини. Първо, в него липсва визия за решаване на основни проблеми, които стоят пред обществото ни. Второ, в него не са набелязани приоритети и цели. В политиката по приходите няма сериозна стъпка в посока увеличаване на приходите, което е необходимо, за да се гарантират осигурителните права на осигурените лица и в по-голяма степен да се гарантира балансът в осигурителните фондове.
Народният представител Хасан Адемов от ПГ на ДПС изрази несъгласие с предложеното увеличение на минималния осигурителен доход за земеделските производители от 300 на 480 лв. То значително превишава темпа на ръст на осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване в сравнение с ръста на това, което получават от произведената продукция. Трябва да има увеличение, но то да не бъде в толкова голям размер.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България господин Васил Велев заяви, че представителните работодателски организации не подкрепят бюджета на държавното обществено осигуряване поради следните причини: първо, заложените политики по доходите не стимулират съзидателния висококвалифициран и високопроизводителен труд, а в някои случаи ощетяват хората и насърчават уравниловката, включително поради прекомерната административна намеса на пазара на труда, свързана с минимална работна заплата, минимален осигурителен доход и административно определяни класове. Второ, трите дни болнични, които остават за сметка на работодателите и по-точно за сметка на изрядните хора в трудовия колектив, които плащат на здравите хора с болнични листа. Трето, няма заложени реформи и промени, които да ограничат измамите с инвалидните пенсии.
Представителят на Съюза на пенсионерите в България господин Георги Русанов заяви, че е необходимо да се заложи преизчисляване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст през 2018 г. с пенсионноосигурителен доход от 2014.
Представителят на КТ „Подкрепа” господин Валери Апостолов изрази принципна подкрепа за Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., като обърна внимание на три аспекта. Първо, да бъде премахната началната такса, която частните пенсионни фондове начисляват на осигурените лица, тъй като зад тази такса не стои никаква услуга. Второ, инвестиционната такса да се начислява само върху резултата от инвестициите, а не върху пълната стойност на активите на осигурените лица. Трето, управляващите и членовете на ръководни органи на пенсионноосигурителните компании да декларират своето имущество пред Сметната палата, тъй като те управляват единствено и само публичен ресурс и там няма никакви частни средства.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” – 12 народни представители; „против” – 8 народни представители, и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., № 702-01-39, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Процедура.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, предлагам днешното заседание на Народното събрание да бъде удължено, като продължи до изчитането на докладите по т. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли обратно предложение? Не.
Пристъпваме към гласуване на направеното процедурно предложение.
Гласуваме удължаване на времето на днешното заседание до изчитане на докладите по т. 4.
Гласували 110 народни представители: за 93, против 8, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Следваща процедура.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Правя процедура за удължаване на сроковете между първо и второ четене на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 753-07-14, на максималния срок. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме и това процедурно предложение за удължаване на срока.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Продължаваме с доклад на Комисията по труда, социалната и демографска политика.
Заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., № 702-01-39, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на извънредно заседание, проведено на 2 ноември 2017 г., съвместно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г.
На заседанието присъстваха господин Владислав Горанов, министър на финансите, господин Кирил Ананиев, заместник-министър на финансите, господин Бисер Петков, министър на труда и социалната политика, господин Лазар Лазаров, заместник-министър на труда и социалната политика, господин Ивайло Иванов и госпожа Весела Караиванова, управител и подуправител на Националния осигурителен институт, експерти от Министерството на труда и социалната политика, Министерство на финансите, председателят на Фискалния съвет на Република България професор Борис Грозданов, представители на работодателски, синдикални и пенсионерски организации.
Законопроектът бе представен от управителя на Националния осигурителен институт господин Ивайло Иванов.
Проектът на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., се основава на тригодишната бюджетна прогноза на правителството за 2018 – 2020 г. и е разработен съобразно бюджетните насоки на Министерство на финансите за съставяне на проектобюджетите за 2018 г.
В Проекта на Закон за бюджета на ДОО са заложени следните политики по приходите:
- увеличава се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с един процентен пункт;
- запазва се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“;
- не се предвижда промяна на съотношенията между работодател и работник за останалите осигурителни рискове;
- предлага се административно увеличение на минималните осигурителни прагове за 2018 г. с 3,9 на сто и при планираното увеличение на минималната работна заплата с 10,9 на сто, средното увеличение на минималните осигурителни прагове през 2018 г. е около 6,8 на сто;
- увеличава се минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв.;
- определя се минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се лица в размер на 510 лв.;
- увеличава се минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 480 лв.;
- запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 2 600 лв.
В проекта са заложени следните политики по разходите:
- повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд;
- От 1 януари 2018 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,126 на 1,169 с процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване – 3,8 на сто;
- минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст и социалната пенсия за старост се увеличават от 1 юли 2018 г. с 3,8 на сто (чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване);
- максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход – 910 лв.;
- увеличава се минималният дневен размер на обезщетението за безработица от 7,20 лв. на 9 лв. и се определя дневен максимален размер – 74,29 лв.;
- променят се изискванията за право на парично обезщетение за безработица – внесени и дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца от последните 18 месеца;
- променят се изискванията за продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица за времето след 31 декември 2001 г., при изплащане на парично обезщетение за безработица;
- отпада възможността за получаване на обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на правоотношението;
- увеличава се размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст от 340 лв. на 380 лв.;
- определя се максимален размер на гарантираните вземания - 1 300 лв.
Разработването на проекта на Консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване по приходите и разходите за 2018 г. се основава и на очакваното изпълнение на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 г. на база отчет към м. август.
В приходната част се очаква да постъпят 6 милиарда 12 млн. лв., които са с 360 млн. лв. или 6,4 на сто повече от планираните. Очакваните разходи са в размер на 10 млрд. 490 млн. 700 хил. лв., които са със 122 млн. 500 хил. лв. или 1,2 на сто повече от планираните. Очакваните трансфери за 2017 г. са в размер на 4 млрд. 716 млн. 600 хил. лв., което е с 0,4 млн. лв. получени повече трансфери. Очакваният излишък за 2017 г. е в размер на 237 млн. 900 хил. лв.
В резултат на отчитането на всички тези политики - на макроикономическите и социалноикономически допускания, в Консолидирания бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2018 г. са заложени приходи и трансфери на обща сума 11 милиарда 67 милиона 300 хил. лв., в т. ч. получени трансфери от централния държавен бюджет – 4 милиарда 495 милиона 100 хил. лв. (за пенсии, добавки и обезщетения, финансирани от държавния бюджет – 308 милиона 800 хил. лв. и за покриване на недостига от средства – 4 милиарда 186 милиона 300 хил. лв.). Трансферът за покриване на недостига от средства е с 212 милиона 200 хил. лв. по-нисък от планирания за 2017 г. Планираните приходи от осигурителни вноски за 2018 г. са с 902 милиона 900 хил. лв. или с 16,1 на сто повече от заложените в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 г.
Пенсиите продължават да бъдат най-големия разход в бюджета на ДОО (85,44 на сто от общия разход), като е предвидено техният размер за 2018 г. да възлиза на 9 млрд. 455 млн. 900 хил. лв.
Финансовите разчети за пенсиите за 2018 г. се основават на параметрите, заложени в средносрочната фискална рамка на правителството от 27 септември 2017 г., очакваното изпълнение на разходите за пенсии на база Отчета за м. август 2017 г. и политиките по отношение определяне размерите на пенсиите през 2018 г.
При планиране на средствата за пенсии в Проектобюджета на ДОО за 2018 г. са взети предвид увеличението на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2017 г., промяната в условията за придобиване право на пенсия и увеличаване тежестта на една година осигурителен стаж (от 1,126 на 1,169).
Посочените по-горе параметри и политики в областта на пенсиите оказват влияние върху броя на пенсионерите и размерите на пенсиите, които определят разходите за пенсии за 2018 г. Средният брой на пенсионерите за 2018 г. се очаква да намалее до около 2 милиона 170,6 хил. души. По-ниският брой на пенсионерите се обуславя от плавното увеличение на пенсионната възраст и осигурителен стаж за всички категории труд.
Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2018 г. се предвижда да достигне 362,97 лв. като номиналното нарастване е 5,5 на сто при очакван среден размер за 2017 г. – 343,90 лв. Очаква се положителен реален ръст на пенсиите от 4,1 на сто през 2018 г. при прогнозирана стойност на средногодишната хармонизирана инфлация за 2018 г. от 1,4 на сто.
Брутният коефициент на заместване на дохода за 2018 г. се очаква да бъде 41,6%, а нетният коефициент се очаква да бъде 53,6%.
Очаква се разходът за пенсии през 2018 г. да бъде около 9,0 на сто от брутния вътрешен продукт.
Разходите за краткосрочните обезщетения за 2018 г. са съобразени с отчетените разходи за 2016 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., очакваното изпълнение на база месец август 2017 г., прогнозирания брой на осигурените лица и осигурителния им доход и са в размер на 1 млрд. 490 млн. лв. С най-голям относителен дял са разходите за майчинство – 545 млн. 200 хил. лв. (36,6 на сто), следвани от разходите за парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина и нетрудови злополуки – 514 млн. 900 хил. лв. (34,6 на сто), и паричните обезщетения за безработица – 396 млн. 400 хил. лв. (26,6 на сто).
Предвидената сума за финансиране на дейността по профилактика и рехабилитация е 20 млн. 100 хил. лв.
Планираните разходи за дейност „Социално осигуряване“ са 113 млн. 900 хил. лв. Относителният дял на разходите за дейността, спрямо всички разходи на Консолидирания бюджет на ДОО за 2018 г., е 1,03 на сто.
Разходите за персонал са 62 млн. 700 хил. лв. и са разработени при средносписъчен брой на наетите лица по трудови (989) и служебни (2 478) правоотношения.
Разходите за административна издръжка са 44 млн. 500 хил. лв.
За 2018 г. проектът на средствата за капиталови разходи е направен на база необходимите действия за стопанисване, управление и обновяване на материалната база, като средствата са запазени на нивото от 2017 г.
Консолидираният проектобюджет на държавното обществено осигуряване за 2018 г. се очаква да приключи с недостиг в размер на 4 млрд. 186 милиона 300 хил. лв. За да се балансира проектобюджетът на нула, този дефицит следва да се финансира от държавния бюджет под формата на допълнителен трансфер за покриване на недостига от средства.
По проектобюджетите на отделните фондове за 2018 г. резултатите са следните:
- Фонд „Пенсии“ – недостиг от 3 млрд. 921 млн. 400 хил. лв.;
- Фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ – недостиг от 81 млн. 600 хил. лв.;
- Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“ – недостиг от 100 хил. лв.;
- Фонд „Трудова злополука и професионална болест“ – остатък от 132 млн. 400 хил. лв.;
- Фонд „Общо заболяване и майчинство“ – недостиг от 105 млн. 200 хил. лв.;
- Фонд „Безработица“ – недостиг от 124 млн. 800 хил. лв.;
- Бюджет на НОИ – остатък от 4 млрд. 100 милиона 600 хил. лв.
Общият резултат по фондовете и по бюджета на Националния осигурителен се балансира на нула.
С § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Част първа „Държавно обществено осигуряване“ на Кодекса за социално осигуряване, свързани с изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване, както и някои промени, свързани с прецизиране на разпоредби относно правата на осигурените лица и редакционни промени.
В Комисията по труда, социалната и демографска политика бяха получени становищата на Конфедерацията на независимите синдикати в България и Българската търговско-промишлена палата.
В становището на КНСБ се акцентира, че политиката по приходите на държавното обществено осигуряване в проекта на бюджет за 2018 г., съдържа позитивни, но плахи стъпки в посока подобрение на приходите. КНСБ не намират за основателни повечето от разходните политики, предложени в проекта на бюджет. Като цяло се въздържат от подкрепа на целия проект на бюджет.
В становището на Българска търговско-промишлена палата се правят предложения за промяна на заложените политики и мерки и се заявява неподкрепа на Законопроекта.
По време на заседанието бяха представени становищата на КТ „Подкрепа“, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българската стопанска камара. Представителите на синдиката принципно подкрепят Законопроекта. Представителите на работодателските организации заявиха, че не намират достатъчно основания, за да бъде подкрепен бюджетът на Държавното обществено осигуряване.
След представянето на Законопроекта се състоя обсъждане, в което взеха участие народните представители Георги Гьоков и Хасан Адемов. Наред с положителните констатации, бяха посочени и недостатъци на проекта за бюджет, отнасящи се до това, че в него няма визия, не са намерени балансите между различните политики. Няма реформи по отношение на инвалидните пенсии, не се отчитат дисбалансите в икономиката, повечето от политиките, които ще се изпълняват, са в застой, осъвременяването на пенсиите е несправедливо, предлагат се палиативни мерки, с изключение на един, всички социални фондове, които покриват осигурителните рискове, са дебалансирани.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: за 11, против 7, въздържал се 1, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., № 702-01-39, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Ще чуем ли становище, позиции и мотиви на вносител? Не.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател! Бих казал и уважаеми господин Министър, ама го няма! Уважаеми народни представители, парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепи Законопроекта за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2018 г., защото той не променя несправедливостта в света на българина.
Не подкрепяме бюджета, защото няма как да се подкрепи нещо, което по нищо не се различава от предишните седем на същите автори. Няма как да правиш едно и също нещо, а да очакваш различни подобрени резултати.
Няма да го подкрепим, защото няма дори и знак за промяна в целта, която следват от години управляващите от ГЕРБ, да абсолютизират стабилността на финансовите системи, в случая на държавното обществено осигуряване, и да наричат „стопански напредък“ и сигурност това поддържане на макроикономическата и финансова стабилност на страната, и всичко това да е за сметка на хората, които са най-ценният стратегически ресурс на държавата и са основен фактор за националната ни социално-икономическа стабилност.
Няма да подкрепим този бюджет, защото в него липсва визия и воля за решаване на основни проблеми, които стоят пред обществото ни – демографска криза, икономически застой, бедност, неравенства, корупция, ниски доходи. В него не са набелязани приоритети и цели, а представлява хаотична система от палеативни, действащи сами за себе си административни мерки в социалната сфера.
Не подкрепяме този бюджет, защото след като години наред се предлага неолиберален модел на тежки бюджетни рестрикции, държавата абдикира от задължението си да подпомага отделните сектори и справедливо да преразпределя ресурсите.
Днес се прави опит да се имитира социална ангажираност, като се представят и трите бюджета – и държавният, и на държавното обществено осигуряване, и здравният, като социални. Това е фалшива социална ангажираност и няма как да не бъде зададен въпрос от тази трибуна: какво му е социалното на този бюджет, след като за социални дейности – осигуряване, подпомагане и грижи, се планират общо около 12,3% от брутния вътрешен продукт, при условие че миналата година са били 13,3%?
Какво му е социалното, когато с малки изключения, изразяващи се в незначително и частично увеличение, социалните плащания си остават замразени? Това е осми бюджет на ГЕРБ, който за осма година води доникъде. Води до застой и до административно харчене на милиони, които потъват в нереформираната социална система и от които до отделния човек достигат жълти стотинки.
Бюджет на отчайващата социална инфраструктура, бюджет, който не гарантира на никого нищо, камо ли осигурителни права, бюджет безсмислен, който не отчита развитието и динамиката в социално-икономически отношения и не предлага реална промяна, а застой и социална мимикрия.
Вижда ли някой в този бюджет някаква дългосрочна визия за водене на такава икономическа и социална политика, каквито са необходими на България за решаване на проблеми, за инвестиции, за висока заетост, за качествени работни места, за повишаване на доходи?
Има ли визия за водене на такава демографска политика, която да преодолява негативните тенденции?
Предлага ли решение и политики, които да гарантират адекватна, образователна подготовка, която да е предпоставка за висококачествена заетос, или политики за оптимизиране и по-голяма справедливост в разпределянето на социалните помощи – за подкрепа на домакинствата, на децата, на хората с увреждания, на самотните майки, на възрастните хора? Отговорът е сто пъти „Не!“ или по-скоро хиляда пъти „Не!“.
Ще насоча внимание към някои параметри от приходната част на проектобюджета на държавното обществено осигуряване. Като цяло политиката по приходите на държавното обществено осигуряване в проекта за бюджет за 2018 г. няма сериозна стъпка в посока на увеличаването им, което е необходимо, за да се гарантират адекватно осигурителните права на осигурените лица и в по-голяма степен да се гарантира балансът в осигурителите фондове.
Най-важните параметри на приходната част са замразени и няма и намек за по-значителната им промяна в посока на увеличаване. Става въпрос за минималните осигурителни прагове по различните икономически дейности, за максималния осигурителен доход, за осигурителните вноски, като цяло и така нататък.
Въпреки че е предвидено увеличаване на приходите с 560 млн. лв., спрямо достигнатото преизпълнение от 920 млн. лв. на планираните за 2017 г., аз твърдя, че отново приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване е подценена. Това се превърна в трайна практика и тенденция при изготвянето на бюджета и всяка година има сериозно преизпълнение от порядъка на 5-6%, което в никакъв случай не се дължи на някаква свръхсъбираемост на осигуровки, а на умишлено подценяване на приходите. Има две възможности: или умишлено подценяване на приходната част, или некадърно планиране.
Максималният осигурителен доход се замразява на нивото от 2015 г. – 2600 лв. Така освен че намаля съотношението между максималния осигурителен доход и минималния осигурителен доход, остава принцип на управляващите от ГЕРБ, без значение с кого са в коалиция, да облагодетелстват високодоходните групи по линия на данъчните осигурителни задължения за сметка на тези с ниските доходи. Чужд е принципът, че по-богатите трябва да понасят по голяма осигурителна тежест.
Тук се действа също така последователно и упорито, както при нежеланието да бъде въведено прогресивното подоходно облагане. Това е неправилна политика, дори и само защото се ограничават приходите в държавното обществено осигуряване и в здравната система.
Сигурен съм, че рано или късно ще се наложи да се увеличи максималният осигурителен доход, както става с минималния осигурителен доход и минималната работна заплата и ще се наложи това да стане със сериозен скок и по този начин ще се създаде напрежение в обществото.
Защо още през 2018 г. максималният осигурителен доход да не стане 3300 лв., каквото е нашето предложение? Така ще се генерира брутен и допълнителен приход от порядъка на 206 милиона и половина в сравнение със заложеното в Проектобюджета.
Продължавам нататък по приходите. Възстановява се вноската за Фонд „Пенсии“ с 1%, тоест увеличава се размерът на осигурителната вноска с 1% – от 18,8% на 19,8%. Това е добре, защото увеличаването на осигурителните вноски е един от факторите, който може да доведе до увеличаване на приходите в пенсионната система и в случая ще генерира приход от около 190 млн. лв. допълнително.
Само да припомня, че това ниво трябваше да бъде достигнато в началото на 2017 г., при условие че не беше лобистки променен Кодексът за социално осигуряване преди една година в полза на бизнеса.
Тук ще си позволя да изразя лично мнение, че управляващите трябва да поемат отговорност за по-съществено увеличаване на осигурителните вноски, защото само при такъв подход системата на държавното обществено осигуряване може да играе роля на продуктивен фактор и да стане инструмент за постепенното изкореняване на бедността в България.
Вноските по всички останали фондове на държавното обществено осигуряване остават в досегашните размери, а това води до дисбаланс и задълбочаване на дефицитите в тях.
Насочвам вниманието Ви към това, че не се предвижда увеличение на вноските във Фонд „Безработица“, а той отдавна е със сериозен дефицит. Размерът на тази вноска не е променян от 2007 г. и това доведе до това, че приходите от нея във Фонда сега покриват едва две трети от разходите за обезщетение за безработица. Нейното увеличаване с 1%, както предлагаме ние, ще донесе до повече приходи във Фонда и вместо дефицитът да се покрива чрез субсидия от държавния бюджет, тоест от данъци, разходите за обезщетение на безработните ще се покриват от осигурителните вноски, защото нали това е идеята на фондовата организация на социалното осигуряване?
Възниква и въпросът: защо е предвидено за поредна година, мисля, че станаха девет, замразяване на ниво нула вноската за Фонд „Гарантиране вземания на работниците и служителите“? Стига се до ситуация, че вече девет години се гарантират и изплащат вземания на работници и служители, дори при работодатели, които не са направили никакви вноски във Фонда. Да не говорим, че ревностно се пазят от промяна правилата за изплащане на вземанията, което затруднява достъпа до парите във Фонда, с една-едничка цел – във Фонда да има достатъчно средства, за да няма мотив да се възстановяват вноските в него. Не помагат и парламентарните комисии, назначени или избрани, да решават проблемите с неизплатените заплати. За политиките по разходите критиките са значително повече от тези за приходите.
Разходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване не предлага нищо ново като политики и виждания и най-важно – не допринася по никакъв начин за решаване на проблемите в областта на жизненото равнище и доходите за намаляване на бедността и задълбочаващите се неравенства.
За поредна година в Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване не само че не предлага, но няма и мисъл за решение по адекватността на социалните плащания, каквито са очакванията на обществото. Българите очакват не просто увеличаване на доходите си, а едно по-сериозно увеличение и при индексирането на пенсиите, и за размерите на социалните плащания, еднократната помощ при бременност, еднократната помощ при раждане, за месечните помощи за дете, и за минималния среднодневен размер на обезщетението за безработица и така нататък, на всички останали социални плащания. За поредна година се замразява размерът на по-голямата част, да не казвам на всички социални плащания с някои изключения.
Политиките по отношение размера на пенсиите за 2018 г. не водят до очакваната адекватност и техните размери са под всякаква критика. След като от ГЕРБ и мнозинството в предишното Народно събрание бе извършена една антисоциална, античовешка, наречена от тях „пенсионна реформа“, от която трябва да се срамуваме всички, обещанията за увеличаване на пенсиите и намаляване на дефицитите в бюджета на държавното обществено осигуряване и финансовото стабилизиране на фондовете не се състояха. Въпреки популизма и лозунгите не е налице политическа воля за сериозно повишаване на пенсиите.
През 2018 г. и за следващите няма да има увеличение на заварените пенсии, различно от досегашното осъвременяване. Коефициентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула, ще се увеличи от 1,126% на 1,169% тежест, тоест с 0,043%, което не довежда до очакваното в обществото чувствително увеличаване на размера на пенсиите.
От левицата продължаваме да твърдим, че тези символични 3,8% не решават проблема с нарастващите разлики между стари и нови пенсии, а това създава несправедливост и конфликт между поколенията (Оживление.)
След като не приемате предложенията ни за преизчисляване на всички пенсии, поне ги осъвременете с процент значително по-висок от нивата, които се получават по така нареченото „швейцарско правило“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Необяснимо е вълнението в залата. Моля за тишина, колеги!
Продължете, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Нашето предложение е, още с този бюджет да се приложи коефициент 1,2% за всяка година осигурителен стаж. Необходими ще са само около 230 млн. лв. Увеличаването на възрастта и стажа за придобиване правото на пенсия, запазването на ниските нива на размера на пенсиите, неяснотите от доходността на допълнителното осигуряване, неразчетените действия като това за увеличаване само на минималните пенсии засилват скептицизма и недоверието в системата и води до демотивация и отказ от осигуряване. Неубедително за хората е, че с 3,8% увеличение на пенсиите се компенсира инфлацията и ще е достатъчно да живеят поне както са живели през 2017 г., а това са близо 2 млн. 200 хил. българи.
Всички в тази държава трябва да са наясно, че е невъзможно с тези 200–250 лв. месечно, които получават милион и половина български пенсионери, да купуваш храна и лекарства и да живееш нормално. Средният размер на пенсията се предвижда да достигне 362,97 лв., при очакван среден размер 343,90 лв. за 2017 г. Увеличение с 19 лв. е смешно, в сравнение с някои други увеличения на заплати в политически кабинети.
Прави впечатление, че от 2013 г. до сега има тенденция за намаляване на реалния ръст на пенсиите, защото същото е и при коефициента на заместване на доходите – и брутният, и нетният. Средната пенсия в България отново ще е съвсем близо до линията на бедност. Справедлив ли е този подход за осъвременяване на пенсиите? Определено, не !
Замразява се максималният размер на получаваните пенсии на ниво от 910 лв., тоест осъвременяването, което се осъществява за всички, не важи за максималната пенсия. Този таван е нищожно нисък за държавата, европейският е нисък, той е по-нисък дори от минималната пенсия в Гърция. Това вече става неприемливо и нетърпимо.
Нашето предложение е още с този бюджет да започне плавно решаване на този проблем в съчетание с увеличаване на максималния осигурителен доход: максимален осигурителен доход 3300 лв., и таван – 1155 лв. Иначе се създават сериозни напрежения. Увеличава се и минималният дневен размер на обезщетението за безработица от 7,20 лв. на 9 лв. и се определя дневен максимален размер 74,29 лв.
След като размерът на това обезщетение е определен още при минимална работна заплата от 240 лв. и не е променян 7-8 години, сега следва символично увеличение от 7,20 лв. на 9,00 лв. и обезщетението ще е месечно около 190 лв. Това е цели 37,3% от бъдещата минимална работна заплата от 510 лв., и ако прави впечатление на уважаемите народни представители, далече е под нивото на официалната линия на бедност дори за 2017 г., тоест тя е 60% от 314 лв.
Нашето предложение е това обезщетение да е с едно по-значително увеличение и ще е справедливо, след като законодателно сме определили горната граница на обезщетението на 60% от средния осигурителен доход на лицето да определим и долната граница на 60% от минималната работна заплата или минималния осигурителен доход, тоест 14,60 лв./дневно. Иначе се обезсмисля мотивацията за необходимост от осигуряване при такива ниски обезщетения, които са под прага на бедността. Тук ще са необходими около 35 млн. лв. за цялата година.
Ограничението, с което се определя дневен максимален размер от 74 лв. и 29 ст., просто няма да го коментирам. То е в идеите Ви за намаляване на разходите. С този аргумент се променят и изискванията за достъп до обезщетенията за безработица, повече осигурителен стаж, също и размерът на периода на получаване, и то рестриктивно. Спестяват се 63 милиона, но за сметка на осигурителни права на хората и за сметка на доверието в системата.
Увеличава се обезщетението за отглеждане на малко дете от 1 до 2 години от 340 на 380 лв. Какво огромно увеличение от 40 лв.?! И все пак си е за хвалба, защото това се случва за първи път в управлението на ГЕРБ – да се размрази някое социално плащане. Може ли това увеличение обаче да доведе до удовлетворение сред младите семейства, решили да отглеждат деца, и какъв ще е ефектът върху демографската криза, е риторичен въпрос.
Принцип, който не се променя с този бюджет, остават дългите периоди, които се вземат за база при определяне на краткосрочните обезщетения – 18 месеца при неработоспособност и 24 месеца при бременност и раждане и при безработица. Да се върнеш две години назад при определяне на обезщетение, което трябва да замества доходите на осигурения към момента на настъпване на осигурителното събитие, е цинизъм! С мотива да се предотвратят загуби, без да е ясно с какво точно се злоупотребява, се ограничават и нарушават осигурителни права.
В тази връзка ще спомена и отнемането на правото за ползване на парично обезщетение при временна нетрудоспособност, когато е настъпила в периода от 30 дни след прекратяване на осигуряването.
В заключение – на нас като опозиция работата ни е да критикуваме слабите места в бюджета на управляващите, да представим нашата алтернатива. Поели сме ангажименти пред тези, които ни подкрепиха на последните избори, а те са почти един милион българи и сме длъжни да ги спазим. Вие сте мнозинство – ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Ваша работа е дали ще се съобразите с тази алтернатива или за пореден път ще отминете надменно и безпардонно нашите предложения.
Знам, че мнозинството сега ще приеме бюджета в този му вид. Това е Вашият бюджет, това са Вашите виждания като управляващи, това са Вашите решения. Но при второто гласуване, когато нашата алтернативност е внесена като конкретни предложения, се вслушайте в гласа на разума и подкрепете добрите предложения.
Благодаря, че ме изслушахте. Оставам с очакване за конструктивен подход, защото пенсионно-осигурителните проблеми на българите са много и чакат не палиативни, а реални решения за себе си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Надхвърлихте времето дори на доклада на водещата Комисия, това определено е успех.
Има ли реплики, уважаеми народни представители? Няма такива.
Заявено е изказване – д-р Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости от Националния осигурителен институт, уважаеми господин Заместник-министър, господин Иванов, госпожо Малакова! Проектът на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. е поредната фалшива новина за пенсионерите и осигурените лица в България. Защо казвам това? Ще Ви обясня защо.
Казвам това, защото очакванията в този бюджет – първият бюджет на управляващата коалиция, трябваше да намерят място заявените в предизборните платформи на двете политически партии обещания. За съжаление нищо подобно не се случва в този бюджет и по-нататък в моето изказване ще се спра на част от тези неща.
На следващо място, за функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ в Бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. са заделени 12,4% от брутния вътрешен продукт, а през 2017 г. бяха 13,3%. Това е сериозен знак, че средствата за Бюджета на държавното обществено осигуряване, в това число и за функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“, макар и номинално увеличени, на съпоставима база спрямо брутния вътрешен продукт са намалени.
На следващо място, вместо да разширява правата на осигурените лица, този проект на бюджет отнема и ограничава права. Ще Ви кажа само два примера.
Кои права са отнети? Отнето е правото на ползване на обезщетение за временна нетрудоспособност след прекратяване на трудовото правоотношение. Досега имаше такава възможност в рамките на 30 дни. Сега това осигурително право се отменя.
Кое е осигурителното право, което се ограничава? Ограничава се достъпът на ограничените лица за ползване на обезщетение за безработица, като се удължава изискуемият срок за достъп за тези обезщетения от 9 месеца през последните 15 на 12 през последните 18 месеца. Това означава, че се нанася сериозен удар върху сезонните работници, върху земеделските производители, които трудно могат да отговорят на новите завишени изисквания.
На следващо място, в този първи бюджет на управляващата коалиция трябваше да видим предизборните обещания на обединените националисти. Вместо това какво виждаме? Увеличаване на минималния размер на пенсията за стаж и възраст не с обещаните 300 лв., а със 7 лв. и 60 ст. Нека някой да дойде да ми докаже от тази трибуна, че 207 лв. и 60 ст. са равни на 300 лв. Сигурно някой от Вас ще ми каже, че това ще се случи до края на мандата. Уважаеми дами и господа народни представители, вижте какво пише в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018 – 2020 г. На стр. 58 в прогнозата за периода 2018 – 2020 г. е предвидено размерите на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да се увеличават с проценти по чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване, а именно: 2018 г. – 3,8%; 2019 г. – 3,9%, 2020 г. – 4%. Четири процента означава с наслагванията някъде около 210 – 215 лв. Тези пари не са равни на 300 лв., уважаеми вносители на този Законопроект, уважаеми колеги от обединените националисти.
Искам да Ви покажа и още един документ. На страница 21 в Програмата за управление на коалицията, приоритет 9 „Стабилна пенсионна система“, мярка 129 – Повишаване на доходите на пенсионерите чрез повишаване на минималния размер на пенсията за стаж и възраст, никъде не виждам числото 300.
Ето един пример с документи за това, че Вие излъгахте Вашите избиратели на последните парламентарни избори. Ето документите, които казват точно обратното, а не това, което Вие сте обещали.
На следващо място, обещахте да ревизирате всички инвалидни пенсии. Дори един от вицепремиерите каза наскоро, че инвалидните пенсии в България, и то фалшивите инвалидни пенсии, са били 600 хиляди. Не знам по каква методика е изчислено това, не знам по какъв начин са стигнали до този извод, но, уважаеми дами и господа, това показва въпиюща некомпетентност, показва непознаване на системата, показва безизходица и невъзможност да излезете от рамките на лъжливите предизборни обещания.
Вие твърдите, че ще реализирате всички инвалидни пенсии и, забележете, с парите от реализираните инвалидни пенсии ще увеличите и ще осъвремените всички останали пенсии. Тази политика не я виждаме в този бюджет. Аз знам, че това е Ваше желание, но това няма как да стане от експертна гледна точка. Тоест Вие отново сте излъгали Вашите избиратели.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП, от място): През първата година.
ХАСАН АДЕМОВ: Коя първа година? Кажете ми в кой документ от стратегическите документи на правителството, това, което казвате, е записано? Дори не е записано и във Вашата предизборна платформа, макар че имам известна хигиена да не чета такъв тип документи. (Оживление, частични ръкопляскания в ДПС.)
Уважаеми дами и господа, имаше страхотна дискусия в хода на обсъждането на проектобюджетите за това как са се увеличили парите за болнични листи – временната нетрудоспособност. Да, те са увеличени на 500 милиона за тази година. Уважаеми дами и господа, вместо да видим предложени мерки как да се ограничат тези нередности, според Вас, виждаме точно обратното – увеличение с 15 млн. лв. на парите за болничен лист. Нали бяха фалшиви?! Защо не оптимизирате разходите, а предлагате увеличение на парите с 15 милиона? Защо предлагате парите на фонд „Общо заболяване и майчинство“ да се увеличат със 100 милиона за следващия бюджет? Има ли някаква логика в това? Или предвиждате някакъв бум на раждаемостта, или предвиждате повече болнични листи – къде е истината? Ако искаме да оптимизираме бюджетите от фондовете на държавното обществено осигуряване, трябва да предложим мерки. Вместо да предложим мерки ние какво правим? Вдигаме страхотен шум за това, че има фалшиви болнични листи и в следващия момент предлагаме увеличение на парите за болничен лист в програмата. Как стават тези неща? Къде е логиката в това нещо, уважаеми дами и господа народни представители?
На следващо място, няколко думи за очакваното изпълнение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., защото на базата на това изпълнение се предвиждат мерките и политиките в следващия бюджет.
Приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. се предвижда към края на годината да бъдат увеличени с 360 милиона. Уважаеми дами и господа народни представители, ако някой си е помислил бодряшки, че това увеличение на приходите е благодарение на активността на приходните агенции, няма нищо общо с това.
Кое е довело до увеличаване на приходите в бюджета на държаното обществено осигуряване? Първо, неправилното планиране на брутния вътрешен продукт. На второ място, от тази трибуна миналата година предложих тези приходи да бъдат увеличени с 300 милиона. От девет кладенеца вода ми докарахте да ми кажете, че това няма как да се случи. Случва ли се? Случва се. Да, ама по този начин орязахте ли разходи? Орязахте ги. Затова ние нямаме аргументи, с които да подкрепим предложения от Вас бюджет.
По разходите. 122 млн. и 500 хил. лв. разходи към края на годината повече от предвидените по план. Вярно е, че тук влиза еднократното плащане на великденските надбавки, вероятно на този етап. Така или иначе, уважаеми колеги, от реформата, която беше приета от втория кабинет на ГЕРБ през 2015 г. очаквахме финансови ефекти вече втора година, вече трети бюджет.
Какъв е финансовият ефект, дами и господа народни представители? Финансовият ефект е 13 милиона по-малко разходи във фонд „Пенсии“. При 9 милиарда и половина бюджет на фонд „Пенсии“, 13 милиона за това, че увеличаваме възрастта и стажа. Четири хиляди по-малко пенсии имаме сега. Дали по биологични причини са по-малко или затова, че са увеличени условията за достъп, възраст и стаж – това вече е съвсем отделна тема.
Говорим за финансова стабилност. Макрорамката на бюджета, трансферът, който се прави към бюджета на държавното обществено осигуряване от Министерството на финансите е с 400 хиляди повече от предвидения план. Тоест балансираното бюджетно салдо, за да се предвиди, още 400 хиляди трябва да приведе Министерството на финансите.
И забележете абсурда – пенсионерът с този размер на пенсиите, който получава, отива в магазина, защото пенсията я харчи само за потребление, купува си хранителни продукти, плаща 20% ДДС и обратно рефинансира този минимален размер на пенсиите, който получава. Има ли някаква логика в това, дами и господа народни представители?
На следващо място, по отношение на краткосрочните обезщетения, там вече сумата за фонд „Безработица, общо заболяване, майчинство и временна нетрудоспособност“ достига милиард и половина разходи. Друг е въпросът каква е необходимостта от харченето на тези средства? За следващата година се предвиждат средно по шест дни болнични за всяко осигурено лице. Това е написано в проекта за бюджет. Нали трябваше да предложим мерки, с които да ограничим и да оптимизираме тези разходи? Вместо това, пак повтарям, предлагаме увеличение на разходите с 15 милиона, а общо на фонда – със 100 милиона.
Искам да Ви кажа и още едно число. Знаете ли, че през 2016 г. за първите три дни работодателите са платили 144 милиона. Това е по информация на фискалния съвет. За първите три дни, освен тези 500 дни за болнични, са платили 144 милиона допълнително. Така че в този бюджет трябваше да видим мерките, с които да бъдат оптимизирани тези разходи. Не съм против това тези, които са болни, да получават обезщетения. Въпросът е друг. Най-лесно е да обвиним чичо доктор, който пише болничен лист, защото е заинтересован, че ще му избяга пациентът. Да, ама не, както казваше – лека му пръст – един известен журналист. Не, защото има други причини, по които се увеличава, и те трябва да бъдат анализирани и трябва да бъдат предложени мерки. За съжаление това не се случва.
По отношение на макрорамката на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., казваме, че той е балансиран бюджет. Айде, бе! Как става тая работа? Балансиран бюджет, пък 4 млрд. 200 млн. лв. – трансфер от Министерството на финансите!? Това е така нареченият „дефицит“, планиран заедно с трансфера, който е от Министерството на финансите. Тоест, за да се балансира тази система – още 4 млрд. 200 лв. Вярно е, че тази сума намалява. Някой ще каже, че това е благодарение на мерките, които са приети в реформата от 2015 г. Нищо подобно! Това е така, защото се увеличават вноските за Фонд „Пенсии“ с 1 % и няма начин да не се намалява този трансфер от бюджета на Министерството на финансите.
Още няколко думи. По отношение на приходите – 560 млн. лв. повече. Някой вероятно би казал, че това е благодарение на благоразположението и на сериозна политика на Министерството на финансите и сериозното отношение към проектобюджета на държавното обществено осигуряване. Нищо подобно, колеги, само от осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“ са 260 – 270 млн. лв. Останалите са от минималните осигурителни прагове, увеличаването на минималната работна заплата.
Тук да кажа няколко думи за заетите. Вие предвиждате през следващата година броят на заетите да бъде увеличен с 10 хил. 300.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Доктор Адемов, да увеличим времето на групата.
ХАСАН АДЕМОВ: …10 хил. 300, уважаеми дами и господа! Но това са много малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Увеличете времето на групата.
ХАСАН АДЕМОВ: На следващо място, искам да кажа няколко думи, и с това вероятно ще завърша, защото нямаме време – да кажа, че всички фондове на държавното обществено осигуряване са на дефицит с изключение на един фонд.
Но искам да кажа и две изречения за земеделските производители. Драстично увеличение от 300 лв. на 480 лв. по никакъв начин не корелира с идеята за балансиране на фондовете. Балансираният фонд по чл. 69 за сектор „Сигурност“, 82 милиона дефицит. Нито един от фондовете не е балансиран. Изведнъж тръгваме към най-бедните, най-нещастните хора, които се занимават с дребно земеделие, на тях да им увеличаваме с 60% осигурителните вноски с надеждата да балансираме фонда!?
За другите политики няма да говоря. Искам да кажа само едно – при представянето на Бюджета на държавното обществено осигуряване вицепремиерът Валери Симеонов беше казал, че Бюджетът за 2018 г. е сочна пица „Калцоне“. Ако искате да ми позволите да перифразирам този израз и да го отнеса към Бюджета на държавното обществено осигуряване. Този предложен бюджет на държавното обществено осигуряване се нарича не „Калцоне“, а „„постна пица Кълцоне“. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми д-р Адемов.
Реплики към изказването на д-р Адемов? Не виждам.
Дружи изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Пристъпвам към трибуната без каквато и да е емоция. Няма да се сърдя на никой, никого няма да навиквам, никого няма да обиждам, както бивам обвиняван.
Дебатът е вял, дебатът е, бих казал, ялов. Този дебат сме го слушали в продължение на много народни събрания от тази трибуна, и аз съм се вълнувал.
Към уважаемия господин Адемов не беше направена реплика. Естествено! Каква реплика да му правим!?
Дебатът е такъв, че опозицията трябва формално да си каже думата, управляващите – също формално да си кажат думата, да гласуваме. Знаем как ще се гласува и по силата на това който е управляващ, ще гласува „за“, който е от опозицията ще си гласува „против“.
Всички ние сме наясно, че този бюджет, както и целия консолидирания бюджет, са бюджети, които не могат да бъдат други. Приказките на опозицията са точно такива, каквито опозицията, ако беше управляваща, щеше да слуша, да чува от сегашните управляващи.
Тук 300 млн. лв. повече или 40 млн. лв. повече, земеделските производители – нагоре-надолу, плюс-минус нещо, едни пари, едни проценти, с нищо не променят картината, с нищо не променят философията, с нищо не променят модела – който модел е колониален. Защото Кирил Ананиев пише всички бюджети. Той пишеше бюджетите и на сегашната опозиция, когато бяха управляващ но той не ги и пише. Те му се задават, може би му се диктуват. Не искам да омаловажавам ролята му – дълбоко уважаван български финансист, който може би скоро ще бъде министър, и му ги диктуват колониалните господари, началниците. В България, скъпи колеги, все още – вижте каква е перверзията – има Валутен борд. Можете ли да си представите 2017 г. България – държава в Европейския съюз, има тук постоянно представителство, има Световна банка, която има своите емисари, свое представителство.
Ще Ви призная, че в личен разговор с един мой бивш приятел финансов министър на думите ми: „Абе, направи, дай – развържи колана, особено в бюджета за социалното осигуряване, едни пари на хората, малко да живне нашия народ“. Той: „Павка, на теб и на Волен ли да Ви разправям и да Ви обяснявам – Вие добре знаете, аз съм тук един служител. Имам едни параметри, които трябва да осъществявам, да спазвам – един дефицит, един платежен баланс, едни цифри, които са зададени от едни световни институции“, няма да споменавам пак какви и да ги обяснявам, и той, човекът, си ги спазваше четири години, замина нанякъде… Всички знаем, че е така и ние се пеним в момента и се вълнуваме и се чудим.
И тук с тази пица!? Един финансов министър беше казал тук, беше споменал, още се върти – с това стана известен, за постната пица. Сега Валери Симеонов – едно от нещата беше с оградата и с други негови фрази, спомена за пицата „Калцоне“. Сега и господин Адемов направи интерпретации на темата пицата „Калцоне“.
Колеги, все пица ще е! Бюджетът за социалното осигуряване ще е едно парче от тази пица – както ги продават, по един лев, по два лева, тоест от цялата тази пица (оживление) това парче – най-голямото може би, най-същественото по абсолютен размер, си е парче пица. Въпросът е, че тук нямаме една голяма тава с едно голямо прасе (оживление, смях от ГЕРБ), което да делим, да разпределяме, да даваме. Ето това е проблемът!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Много кулинарно изказване, господин Шопов! Много кулинарно стана!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Понеже всички все с пици, и аз минах да направя тази алюзия, като че ли сме тук в някое от готварските предавания на Ути Бъчваров. Да, образно е казано.
Но, колеги, какво правим тук? Ние социализираме бедността! Ние разпределяме мизерията!
РЕПЛИКА ОТ ЛЯВО: Браво!
ПАВЕЛ ШОПОВ: която идва, знаем откъде – от модела, който ни е натресен….
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Отвън!
ПАВЕЛ ШОПОВ: А моделът е отвън, каза господин… Няма да споменавам името. (Силен шум и смях от ГЕРБ. Реплика от „БСП за България“.) Господин Стойнев! Добре, той пожела да му спомена името – господин Стойнев!
Тази мизерия е натресена отвън и ни е определено какво да ядем, какво да пием, какво друго да правим. Колко от тука…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: А ГЕРБ къде са?
ПАВЕЛ ШОПОВ: …да бъде отнасяно в чужбина чрез собствеността, която е разпределена, която имат едни банки. Токът, който ни свети, собствениците, големите вериги магазини, телефоните, които държим по джобовете си, и те са чужди, горивата, големите предприятия, циментовите заводи – да продължавам ли още, които отнасят тук една печалба и тази печалба обогатява едни семейства в едни столици по света или на други места, в които хора живеят добре. Няма да ви напомням от банките 1 млрд. 250 милиона печалба изфирясват, от тока – между 300-350, преди пет години правих едни материали за в. „Атака“, където големите вериги магазини отнасяха от България 600 млн. лв. чиста печалба. Сега са много повече. (Ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“: „Браво, браво!“)
В това са проблемите, колеги!
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: А ГЕРБ къде са?
ПАВЕЛ ШОПОВ: И ние всичките в момента делим това, което остава тук – мъничкото, от българите, които го генерират. Какво е останало на българския бизнес?
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Нищо!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Останало е сервизи за ремонт на леки автомобили, някое частно хотелче, някое ресторантче. Е, оставиха винзаводите – там битката е много голяма, за да може да се събира акцизът от винзаводите. Бирените заводи отидоха, и те работят за другаде, за друга печалба.
Ако продължим така, моделът, либералният модел, който ни е натресен…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: …от ГЕРБ.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не е от ГЕРБ, и Вие, господин Стойнев! (Смях от ГЕРБ.) Защото плоският данък е елемент от този либерален модел. Той е характерен, особено характерен! Плоският данък…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: …ние го променяме.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …либералническа измишльотина…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: …на ГЕРБ, на ГЕРБ.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Оттук нататък либералният модел в икономиката, който си задава параметрите отгоре додолу и ние като ландтаг приемаме и изпълняваме.
И догодина разговорът ще бъде същият! И пак 300 милиона, 8,5%, 10 милиона, земеделските производители – всичко ще се върти в този кръг и ще се чудим как, пак повтарям, да социализираме бедността, да разпределяме мизерията. Защото парите, които се генерират в държавния бюджет, са много малко, а те са много малко. Защото законите, данъчните закони са такива, че тези пари не могат да бъдат повече. Защото на българския народ е натресено малкото пари, които се събират в бюджета, да бъдат събирани от ДДС, който е 20%.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Точно така.
ПАВЕЛ ШОПОВ: А всичките либералстващи в България разправят колко хубав бил данъкът 10%, че той бил кръгъл, че лесно се изчислявал (реплики от ДПС). Да, но те, всичките либералстващи, са несъгласни, ако данъкът бъде намален и ДДС-то на 10 % – за учебниците, за лекарствата, за насъщния хляб. И това няма да се допусне!
Така че този дебат ще се води оттук нататък по същия начин. Следващите ще се изкажат, ще громят – тук са раздадени патроните на опозицията (смях), те са халосни и ще се обвиняваме един друг за това и за онова. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и викове: „Браво, браво!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Реплика – господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Шопов! Аз имам една много кратка реплика. Без кулинарните изявления, които направихте в началото, аз съм изцяло съгласен с Вас и се подписвам с двете си ръце под това, което казахте Вие.
Вие по същество защитихте ли бюджета? Не разбрах защитихте ли го, защото със същите мотиви ние го отхвърляме!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Това е майсторлъкът. (Реплика на председателя Цвета Караянчева.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Това са част от мотивите ни и заради тези действия на правителството, които описахте тук, ние искаме вот на недоверие.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Абсолютно.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Вашите думи по същество са доказателство за провала на управлението на ГЕРБ, на 8-годишното управление.
Господин Шопов, само като реплика към Вас и като въпрос. Станете и кажете с думите, които досега говорихте, подкрепяте ли този бюджет? Ще се вдигнете ли, ще натиснете ли зеленото копче, или няма да го натиснете? Защото по-скоро друго говори вашето изявление! И Вашите колеги от „Обединени патриоти“ аз си мисля, че мислят точно като Вас, само че не смеят да го кажат, а Вие си го казахте от трибуната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Втора реплика – господин Садъков, заповядайте.
ХАЙРИ САДЪКОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чухме едно експертно изказване по обсъждания материал.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, с тези хора управлявате държавата. С тази експертиза, ще харчим тези пари. Да Ви е честито! Нека нещата да вървят в правилна посока и дано успеем. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Садъков.
Трета реплика ще има ли? Не виждам.
За дуплика, господин Шопов – заповядайте. (Оживление, ръкопляскания е възгласи: „Браво!“ от ДПС и „БСП за България“.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Моят приятел господин Гьоков нищо не е разбрал. (Смях, шум и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Следващо изказване, професор Бъчварова – заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да Ви върна към темата – обсъждаме бюджета на държавното обществено осигуряване.
Искам в своето изказване да отправя акцент върху едно от предложенията, които се правят в този бюджет, а това е повишаването на минималните осигурителни прагове на земеделските производители от 300 на 480 лв. На практика това означава, че ако досега земеделските производители са плащали приблизително около 1000 – 1050 лв., сега – през 2018 г., те трябва да заплатят 1800 лв., в това число за общо заболяване и майчинство.
По време на дебата в Комисията по земеделието и храните зададох въпроса: на базата на какви разчети се предлага това драстично увеличение от 60%? Отговор нямаше – за мен разчети не са правени. Просто е гледано в тавана и е определено, че земеделските стопани са прекалено богати или доходите им са се повишили в последните години и това е достатъчно основание те да се повишат с такава голяма разлика.
На базата на предишното изказване разбрах, че каквото и да си говорим, бюджетът ще бъде гласуван. Все пак, уважаеми колеги, добре е да има мотиви. И тези мотиви трябва да бъдат направени на базата на реалното състояние не само на сектора, а на тези хора, които най-силно ще бъдат засегнати. Затова в моето изказване ще обърна внимание върху някои факти за състоянието и структурата на земеделските стопанства в България.
Първо, трябва да Ви кажа, че от гледна точка на малките стопанства, общата селскостопанска политика е изключително несправедлива. Въпреки това тя дава някаква възможност да бъдат подпомагани земеделските стопанства. А какво се получава? Държавата вместо да подпомага тази несправедливост, която по линия на общата селскостопанска политика е факт в България – втори програмен период се достига до това, че тя изземва доходи именно чрез увеличаване на осигурителните прагове, и то, както вече няколко пъти споменавам, доста драстично.
В страната има 112 хиляди малки земеделски стопанства, които притежават земя не повече от 5 декара. От тези 112 хиляди земеделски стопанства 35 хиляди са регистрирани. Тези 35 хиляди земеделски стопанства получават под 3% от директните плащания по линия на европейските фондове. В това число тук влизат и 20 хиляди малки стопанства, които получават годишно от 500 до 1250 евро.
Условие обаче за получаване на тези средства е те да бъдат регистрирани като земеделски стопани, съответно затова трябва да си плащат осигурителните вноски. Каквито и калкулации да правите, тези стопанства не могат да си осигурят средствата, за да продължат да плащат и през следващата година. Какъв ще бъде резултатът? Резултатът ще бъде такъв, че повечето от тях ще се откажат да получават и европейски средства, защото не могат да си платят вноските и в същото време ще минат в сивия сектор. А това е група стопанства, които осигуряват и дават възможност на най-дребните стопанства да си добавят към доходите това, което не им достига.
Като се абстрахираме от финансовата част, която е най-сериозният мотив, който ние атакуваме в този бюджет, има едно пълно неразбиране за ролята и значението на семейните стопанства. Тези 112 хиляди стопанства осигуряват, първо, фамилна заетост и, второ – оцеляване. Малките стопанства са в основата и на хранителната независимост и продоволствена сигурност по региони, а това е изключително важно, имайки предвид, че в повечето случаи тези региони са селски райони, заетостта е ниска, освен това решават редица демографски проблеми.
Искам да поставя още два въпроса. Ако се калкулират все пак какви приходи имат фамилните земеделските стопанства, трябва да се обърне внимание на два въпроса.
Първият проблем е с опазването на земеделското имущество. През последните години кражбите на земеделско имущество, особено от тези стопанства, се увеличават. Неслучайно беше внесен закон, който искаше промяна в Закона за опазване на земеделското имущество, тъй като наистина това, което се случва с продукцията, която се произвежда от тези стопанства през последните години, става сериозен проблем.
Вторият въпрос, който също трябва да се има предвид при калкулациите какви доходи получават земеделските стопанства, е, че от крайната цена, които ние потребителите плащаме на земеделска продукция, доходът на фермерите е не повече от 40%. Оттук нататък може да изчислите за това какво се получава срещу 5 декара, които се обработват в тези стопанства.
Въпреки заклинанията, че няма никаква полза от този дебат, че каквото и да си говорим няма да има чуваемост, все пак искам да апелирам към сериозно отношение и внимание именно към тази група земеделски стопани. Те са най-уязвимата част в земеделския сектор.
Между първо и второ четене ще направим своите предложения, като, повярвайте, ще си направим точни разчети какво може да се понесе като натоварване от земеделските стопани и да се направи необходимата корекция, за да бъдат справедливи към тях изискванията по отношение на заплащанията на минималните осигурителни прагове. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Бъчварова.
Реплики?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Госпожо Председател, уважаеми колеги. Искам да взема отношение по тези минимални осигурителни прагове, защото са винаги един източник за спорове. Разбира се, че не бива най-малките и най-уязвимите да бъдат облагани с тежки данъци. От друга страна, казваме, че тези, малките, трябва да бъдат изрядни производители, които да бъдат различими, за да си получат европейските субсидии.
В това отношение искам да Ви кажа, че е невъзможно по процедурите на европейските регламенти да се раздават пари на хора, които не са регистрирани. След като са се регистрирали като производители, оттам нататък ние предлагаме те да не плащат осигуровките си, а да получават европейски субсидии. (Шум и реплики от ДПС.)
Моят въпрос е, към изказващите се: моля, когато казвате, че трябва да бъдат осигурявани, а осигуровката включва получаване на пенсии, получаване на различни услуги от държавата, откъде ще бъдат взети парите? Иначе звучи несериозно. Всеки един, който казва, че трябва да се дадат пари ето там, да каже: „Те трябва да бъдат взети от ето там.“
Иначе може професор Бъчварова, която аз уважавам и тя го знае това, да си говори умно, може господин д-р Адемов да говори задълбочено по финансови въпроси, но трябва да си подготвен за изказване и да кажеш: „Оттук вземаме – оттук даваме.“ Иначе на мен ми звучи толкова смешно, колкото Вие се смеехте, когато правистът – нашият колега Шопов, се опитваше да говори за световната политика. Това не му е силата на човека и затова изглежда смешно. (Оживление, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Петров.
Втора реплика? Не виждам, втора реплика.
Заповядайте, професор Бъчварова, за дуплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Петров, не мога да се съглася с Вас, че парите се раздават по линия на общата селскостопанска политика. Трябва да си земеделски стопанин и производител, да произвеждаш земеделска продукция, и тези пари, както е записано по линия на общата селскостопанска политика, са за подкрепа на доходите. А Вие какво правите? Те подкрепят доходите, от една страна, но Вие, от друга страна, им ги вземате?! Защото от 300 на 480 лв. е нещо, за което нямате обяснение защо се случва. Търсите средства?! Ами, намерете ги, увеличете максималния осигурителен доход. Защо от там се притеснявате да намерите средства? В края на краищата нещата не са „черно-бели“.
Когато казвате, че някой трябва да увеличи с 60% минималния осигурител доход, Вие трябва да кажете дали има възможност това да го направите? Тези 35 хиляди земеделски малки стопанства ще излязат от схемата на подпомагане, няма да имат абсолютно никакви доходи по линия на европейските средства, няма да се осигуряват, ще работят само за себе си или със сивия сектор, защото Вие ги принуждавате чрез драстичната промяна, която предлагате.
И наистина Ви моля, не знам дали говоря умно, но говоря нещата с числа, а срещу числата не може да спорите под никаква форма. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова, за изказването.
Има ли реплики към изказването на госпожа Бъчварова? (Реплики.)
Заповядайте, госпожо Димова.
ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Иванов, господа и дами народни представители! Настоящият Законопроект за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2018 г. е разработен в изпълнение на Решение № 37 на Министерския съвет от 19 януари 2017 г. за бюджетна процедура за 2018 г.
В Проекта се забелязва значителен ръст на приходите от осигурителни вноски, които спрямо бюджетът на държавното обществено осигуряване за тази година, са с 16,1% повече или по-точно казано: планираните приходи от осигурителни вноски с близо 903 милиона повече. Това се дължи на повишението на осигурителната вноска с 1%, на ръста на средно осигурителен доход и на увеличението на осигурените лица.
Осигурителната вноска, както всички разбрахте, за фонд „Пенсии“ става 19,8% за родените преди 1 януари 1960 г. и 14 на сто за родените след 31 декември 1959 г.
За останалите фондове на държавното обществено осигуряване се предвижда през 2018 г. запазване на размерите и съотношението на осигурителните вноски.
Предвижда се административно увеличение на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и основни групи с 3,9%, което е идентично с ръста на прогнозния брутен вътрешен продукт за 2018 г. Това е балансирано решение, което ще повиши замразените минимални осигурителни доходи за по-високодоходоносните професии.
Както разбрахме минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се предвижда да бъде 510 лв. Запазва се максималният осигурителен доход. Това бяха част от заложените основни политики в областта на приходите.
Не на последно място трябва да се отбележи, че се наблюдава значително намаляване на зависимостта на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. от държавния бюджет. Делът на финансирането от държавния бюджет доскоро беше около 50%, а сега се забелязва, че за следващата година нивото пада на 40%. Това е симптом и признак на финансово оздравяване на системата на държавното обществено осигуряване.
В областта на разходите, в проекта за 2018 г. са заложени следните политики: от 1 януари 2018 г. процентът за всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула се увеличава от 1,126 на 1,69 с процент, определен по правилото на чл. 100 от Кодекса за социалното осигуряване.
Предвидено е преизчисление на пенсиите от 1 юли 2018 г. с 3,8 по механизма за повишаване тежестта на година осигурителен стаж в пенсионната формула. От 1 юли 2018 г. ще се повиши минималната пенсия за стаж и възраст на 207,60 лв., а социалната пенсия за старост се увеличава на 125 лв.
Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва 910 лв. Увеличава се минималният дневен размер на обезщетение за безработица от 7,20 лв. на 9 лв. и се определя 74,29 лв.
Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения: при временната работоспособност – 18 календарни месеца, а при безработица и раждане – 24 календарни месеца. Отпада възможността за получаване на обезщетение за временна неработоспособност след прекратяване на правоотношения и договорите.
Планираният ръст на разходите по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. е 691, 8 млн. лв., тоест разходите са по-малко, отколкото ръстът на приходите.
Ръстът на разходите се дължи основно на по-високите разходи за пенсии – с над 500 милиона или 519,6 милиона, като тук са пенсиите и краткосрочното обезщетение за безработица. Средният размер на пенсията на един пенсионер през 2018 г. се предвижда да достигне 362, 97 лв., което е с 5,5% повече в сравнение с 2017 г. В резултат на съотношението на приходната и разходната част се наблюдава значително подобряване на системата на държавното обществено осигуряване, изразяващо се в абсолютно относително намаление на дефицита. Планираният размер на недостига на средства, който се покрива със субсидия от държавния бюджет за следващата година, е 4 млрд. 186 млн. 300 хил. лв. Установява се трайна тенденция за намаляване на дефицита на системата и за намаляване на размера на трансфера на държавния бюджет за покриване на дефицита.
Ние от парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване, защото той е издържан и реалистичен, налице е устойчива тенденция за увеличаване на доходите на българите, като се очаква тя да се запази и през 2018 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Димова.
Има ли реплики към изказването? Реплики няма.
Продължаваме с изказванията.
Моля, желаещите за изказване.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще започна със сравнението с пицата. В никакъв случай предлаганият Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване не е пица. Това е къшейче сух хляб. И защо? Защото с това, което ни предлагате, правите едни минимални отстъпки за сметка на много други права. Ще спомена само някои от тях. Увеличавате минималния дневен размер на обезщетението за безработица с 1,80 лв. Извинявайте, как се живее, със 180 лв. и къде е границата на бедността? Крайно време е минималният размер на обезщетението за безработица да бъде обвързано на 60% с минималната работна заплата.
Друга трохичка – 1,33 лв. за отглеждане на малко дете, обезщетението за отглеждане на малко дете след 1 година. Уважаеми господа, с така предлаганото увеличение от 1,33 лв. дневно, извинявайте, как една майка ще издържа и себе си, и детето, след като тя е работила, правила е осигурителни плащания за майчинство? Финансовият натиск върху домакинския бюджет обаче едва ли ще я накара да остави детето си, ако няма на кого да го остави.
Ще спомена и още една трохичка – 7 лв. върху минималните пенсии, стига до десет. Извинявайте, господа, които предлагате този бюджет, какво правим с милион и триста хиляди пенсионери, които живеят под границата на бедността? Това ли са Вашите мерки? Но не това ще засегна в моето изказване, а сериозното отстъпление от гарантираните права на трудещите се, които правите с корекциите на Кодекса за социално осигуряване, а именно в § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на бюджета за държавното обществено осигуряване.
В предложения текст т. 8 гласи: „Отменя се чл. 42, ал. 2“. Знаете ли какво правим с този член? Отнемаме правото на хората, на които са прекратени трудовите правоотношения, да ползват обезщетение за временна нетрудоспособност след прекратяването в рамките на 30 дни. Основните ни аргументи са свързани с това, че тези лица получават обезщетения за прекратяването. Извинявайте, господа, има много случаи и хипотези, в които в Кодекса на труда, по чл. 325, когато се прекратява трудовото правоотношение по взаимно съгласие, лицата нямат право на обезщетения, свързани с оставането без работа.
Ще се върна и на Кодекса за социално осигуряване, чл. 42, второ и трето изречение – такива, които са в сегашната редакцията на Кодекса за социално осигуряване. Защо ги пренебрегвате и посочвате мотиви, които не са съотносими към текстовете на Кодекса за социално осигуряване? Чета Ви второ и трето изречение от сега действащия чл. 42, ал. 2: „В тези случаи паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсии или обезщетения за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения за временна нетрудоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа.“
Именно поради липсата на право на друг вид обезщетение за осигуреното лице в хипотезата на временна нетрудоспособност, възниквала непосредствено след прекратяване на осигуряването, предоставянето на заместващ доход ще е най-потребно. Ще Ви върна на рестрикцията, която въведохме през 2011 г. Тогава хората имаха право на 2 месеца след прекратяването на такова обезщетение, а сега напълно им отнемаме това право.
Следва следващият текст в т. 9 от този параграф, с който се засяга чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Променя се изискването за наличието на най-малко 12 месеца осигурителен стаж през последните 18 месеца, като в настоящия момент това са 9 месеца от 15 календарни. И това води до допълнително ограничаване на достъпа до обезщетение за безработица.
Следващото – т. 10, регламентира промени в чл. 54б, като допълва ал. 3 с мотивите, че трябва да бъдат добавени чл. 331 и чл. 107а от Закона за държавния служител, в които посочвате: „Това е правната възможност на работодателя срещу уговорено обезщетение да прекрати съответното трудово правоотношение, без да се налагат други мотиви, каквито ги има в хипотезите на чл. 328, 325 и други. И в случая вкарвате всичките тези лица, които имат явна несъвместимост, и желанието, и волята е от страна на работодателя, да не получават възможността да получат обезщетение за безработица, такова каквото са отработили реално върху 60 процента от тяхното възнаграждение за периода, в който те са имали продължителен трудов стаж. В момента ги вкарвате в хипотезата тези лица да получават минималното обезщетение за безработица за най-краткия срок. Ето, това е поредното отнемане на право.
И за да не дотягам с отнемането на права на работещите, ще спомена само т. 11 от § 3 на Преходните и заключителни разпоредби, в които в момента Вие променяте и необходимите години отработен стаж, и месеците, в които лицето ще получава съответното обезщетение. И там има рестрикция. С всички тези рестрикции, с всички тези трохички, които подавате в така направения Законопроект на бюджета на държавното обществено осигуряване, показвате, че не хората, а магистралите са в центъра на Вашето управление.
И още нещо, държавният бюджет е отражение на Вашето виждане и конкретните политики. Така предложеният Законопроект за бюджета не показва никаква стъпка, която да отчита тежкото социално разделение и задълбочаващата се бедност на българската нация. Делът на лицата, живеещи при тежки материални лишения, през 2016 г. е 34,2%, като делът на тези хора е нараснал с 110 хиляди души спрямо 2014 г. Под границата на бедността живеят 1 млн. 639 хил. души, като пенсионерите са около милион и триста хиляди от тези. Делът на работещите бедни през 2016 г. е нараснал с 110 хиляди души повече от 2015 г. През 2016 г. в страната са се родили 2600 по-малко деца в сравнение с 2014 г., а населението е намаляло със 100 хиляди души. С този бюджет Вие запазвате краха на българската нация. Накъде ни водите, господа управляващи? (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Има ли реплики към изказването на госпожа Клисурска? Не виждам реплики.
Заповядайте за следващи изказвания.
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
След този комсомолски патос ще ми бъде малко трудно да говоря, тъй като съм се отдалечил в годините от тази риторика. Искам да кажа първо, че групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи този Закон за държавното обществено осигуряване (ръкопляскания от ГЕРБ), тъй като той е възможният Закон, тъй като той е по-добър от миналогодишния. Това е като аргументи, няма да влизаме в повече подробности, достатъчно специалисти се изказаха от тази трибуна.
Искам да кажа няколко думи за изказването на моя колега Павел Шопов, който предизвика шум в залата, тъй като той е нестандартен човек, каквито сме всички ние от „Патриотите“, нестандартен, но мислещ.
Това, което той изложи като обзор, анализ на неолиберализма, на това какви щети нанесе неолиберализма е вярно, само че, уважаеми дами и господа, тук, в тази част на залата, управляващата коалиция се състои от партии, които са нови партии. Нито ГЕРБ, нито партиите на патриотите съществуваха, когато беше осъществена приватизацията, някои я наричат грабителска (ръкопляскания от ГЕРБ), или пък когато беше наложен неолибералният модел, който доведе до сегашната мизерия за много българи. Да, много българи живеят зле. Това е факт. Но припомнянето на този факт и статистиката, която оттук четете, дами и господа от левицата, не помагат на тези хора да станат по-богати. Помагат действията. Ние вършим това, което е възможно – стъпка по стъпка, бавно, но сигурно в тази посока. Това е начинът да се прави политика. Другото са изказвания, които биха могли да бъдат добри за литературен кръжок или за някакъв клуб на общуване. Реалната политика означава да се направи възможното в рамките на мандата, който имаш. Това правим и смятам, че това е пътят, по който трябва да се работи.
И един последен съвет. Не ми е работа да давам съвет на други партии, но ако искате част от тези хора, които бедстват и мизерстват, малко да се почувстват по-добре, започнете с хонорарите в партийния си орган, изплатете ги. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Последната препоръка прозвуча като отглас от битката между вестник „Демокрация“ и вестник „Дума“ от началото на 90 те години.
Реплика на господин Сидеров? (Шум и реплики.)
По начина на водене, господин Ерменков.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП, от място): Искам думата по начина на водене! Нямате право!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Добре, професоре, приемам, ще се изкажете по начина на водене.
Господин Ерменков, заповядайте – по начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Председател, вземам процедура по начина на водене, за да Ви обърна внимание, че ние в Народното събрание обикновено обсъждаме бюджети, изказваме тези, изказваме нашето виждане и като партийни лица, и като личности. (Реплики.)
Ако колегите бъдат леко търпеливи, малко по-внимателни, ще разберат каква е процедурата, така че, бъдете по-търпеливи!
И ще Ви помоля, когато някой излиза извън нормалните диспути, които водим тук по бюджети, по точки, по политики и по числа, и се превръща в тълкувател на изказването на преждеговорившия, да му вземате думата. Защото в крайна сметка мисля, че ние сме достатъчно умни тук, за да разберем какво е искал да каже господин Шопов, за да ни казва господин Волен Сидеров какво е искал да каже господин Шопов. Много Ви моля! И да напомняте от време на време на тези, които говорят за приватизация, че когато тази приватизация се случваше, те бяха в СДС. (Шум и реплики. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Други изказвания?
Заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Първо, тази процедура, която взе господин Ерменков, не беше по начина на водене, а беше изказване и трябваше да бъде прекратено.
Второ, господин Жаблянов преди малко в качеството си на председател на Народното събрание и водещ на Събранието, наруши Правилника – също така взе отношение от място по изказване на председателя на парламентарната група на „Обединени патриоти“. Това е недопустимо и трябва да му бъде наложена санкция, още повече че господин Жаблянов изобщо няма право да заема тази позиция горе с оглед на всичките му изказвания, които са против българските национални интереси, свързани с българите в чужбина. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Други процедури? Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бюджетът на държавното обществено осигуряване е един от най-важните, защото касае всеки един от нас – българските граждани. В тази зала чухме доста критики от опозицията, повечето неоснователни, непродуктивни, имащи за цел да игнорират положителните страни на този бюджет и да създадат неоснователни страхове у хората. Много е лесно да критикуваш, когато си в опозиция, когато не държиш сметка за финансовата стабилност и не носиш отговорност за управлението на държавата.
Бюджетът на държавното обществено осигуряване за 2018 г. е бюджет на баланса между социалната сигурност и социалната справедливост. Акцентира се върху политики, насочени към разширяване на осигурителната база и засилване на връзката между осигурителния принос, и размера на получаваните пенсии и обезщетения от осигурените лица.
В Проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. са заложени редица промени, целящи да повишат доходите на българските граждани. Предвижда се ръст на пенсиите, минималните осигурителни доходи, майчинството, минималното обезщетение за безработица и гарантираните вземания на работниците при несъстоятелност на предприятието.
Няма да се спирам подробно на заложените основни политики в проекта на бюджета в областта на приходите и разходите – това го направи моята колежка Ирена Димова в своето изказване. По-скоро искам да Ви насоча вниманието към някои важни параметри.
Общо за следващата година планираните приходи от осигурителни вноски са близо 903 млн. лв., или с 16,1% повече в сравнение със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. Само от увеличаването с 1% на размера на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ ще има допълнително около 212 млн. лв. в приходната част. Тази мярка срещна подкрепа и от опозицията.
Предвижда се през 2018 г. да се запазят размерите на осигурителните вноски за останалите фондове. Друга важна мярка на бюджета е, че за първи път през последните години зависимостта на бюджета на държавното обществено осигуряване от държавния трансфер е намалял и е под 40 на сто – 37,8%, при 42,4% за предходната година, което показва, че предприетата политика и мерки през последните години са в правилната посока.
Ще се спра малко по-детайлно върху темата за увеличаване на минималните осигурителни доходи на земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 300 лв. на 480 лв., една важна и подлежаща на дискусия тема, която, вярвам, че ще продължи между първо и второ четене.
Един от основните принципи на българската социално-осигурителна система е нейната солидарност. Това на практика означава, че има група лица, които ползват права, срещу които няма достатъчен осигурителен принос, който да гарантира ползването на тези права. Или с други думи, осигурителните вноски, които те внасят, не покриват получаваните плащания. Типичен пример за това е режимът на осигуряване на земеделските стопани и тютюнопроизводителите.
Солидарната система гарантира минимален размер на пенсията, който не се покрива от определения осигурителен доход. За три поредни години размерът на осигурителния доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители е задържан изкуствено на 300 лв. – през 2015-а, 2016-а и 2017 г.
Спомням си, че през 2014 г. с бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. също имаше предложение за увеличение на осигурителния доход за земеделските стопани от 240 лв. на 420 лв. Тогава ние приехме компромисен вариант за 300 лв. Твърде много реверанси са правени досега. Земеделските стопани и тютюнопроизводители са единствените с привилегии да внасят осигуровки върху толкова ниска сума. Въпреки това, ако се приеме това предложение за 480 лв. осигурителен доход за земеделските стопани, пак няма да се изравни с минималния осигурителен доход, който ще плащат от следващата година самоосигуряващите се лица, а именно 510 лв. Спорна и трудно защитима е тезата, че за три години не са се увеличили доходите на земеделските стопани.
В същото време се забелязва плавно увеличаване на минималните осигурителни доходи по икономически дейности, предлаганото равнище на минималният осигурителен доход е в интерес и на самите лица. Защото реалната пенсия, която би трябвало да получават върху осигурителен доход от 300 лв., както е в момента, е 60 или 70 лв., а разликата до размера на минималната пенсия – 200 лв., плащаме всички ние, данъкоплатците. Защо другите да плащат? Въпросът, който трябва да си зададем, е: докъде да се простира принципът на солидарността и не лишаваме ли земеделските производители от възможността за увеличаване на техните пенсии в бъдеще?
Нямаше да е рязка стъпката, ако всяка година не се правеха компромиси в посока замразяване на размера на осигурителните доходи за земеделските стопани и тютюнопроизводителите. Но съгласете се, уважаеми колеги, че 300 лв. осигурителен доход е изключително малко.
По отношение на увеличаване размера на пенсиите през следващата година също получихме критики. В бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. всички новоотпуснати пенсии от началото на годината ще отчитат новата по-висока тежест – 1,169 при 1,126 за 2017 г. – за всяка година осигурителен стаж, а всички останали пенсии ще се осъвременят с 3,8% от 1 юли. Тези мерки са обвързани с политиката за повишаване на доверието към осигурителната система и повишаване мотивацията за осигуряване върху реалните доходи.
През 2018 г. средният размер на пенсията на един пенсионер се предвижда да достигне 362,97 лв. Казвате – малко е увеличението, но нека да си припомним, че през тази година повишихме с близо 24% минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на над 824 хил. пенсионери. Ако приемем предложението за повишаване на пенсиите от страна на колегите от БСП, това ще струва на бюджета 1,8 млрд. лв. Няма финансов ресурс, колеги от ляво, за това увеличение. Ако си го позволим, увеличаваме значително дефицита на НОИ. Или това трябва да стане за сметка на други сектори – здравеопазване, образование, сигурност и други.
Запазва се режимът за изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, като първите три работни дни ще се изплащат в размер на 70% от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпването на неработоспособността ще се изплащат от държавното обществено осигуряване.
Запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения за бременност и раждане и за временна неработоспособност. Увеличава се размерът за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст – от 340 на 380 лв. Това плащане беше замразено през последните години. Увеличаваме го с 40 лв., а не го изравняваме с минималната работна заплата, защото искаме да стимулираме майките да се върнат на пазара на труда.
Получихме и критики по отношение на новите условия за придобиване на право на обезщетение при безработица, а именно да бъдат внесени или дължими осигурителните вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Тези нови условия са обвързани с икономическия цикъл, в който се намира икономиката на страната ни, а именно икономическият растеж и нуждата от работна сила за посрещане на предизвикателствата, свързани с икономическия растеж. В икономическия сектор е налице недостиг на работна сила. Основните политики в тази област са свързани с прехода от пасивно получаване на обезщетение към активно поведение на пазара на труда, стимулирането на по-малкия престой на пазара на труда като безработно лице.
Основният въпрос, с който трябва да се търси решение, е именно свързан с това дали по-дълго да се получават парични обезщетения, или да се стимулира активното поведение и получаване на доходите от труд. Отговорът категорично е вторият – че хората трябва да работят и да получават доходи от труд. Това е отговорното и справедливо решение вместо възпрепятстване на икономическия растеж и източването на социалните фондове. Неприемливо е да насърчаваме професията „безработен“. Това са обществени средства и те трябва да се изразходват и да не се допуска злоупотреба с тях.
Ще завърша, уважаеми колеги – могат да се кажат много неща по политиките, които се предвиждат за следващата година по бюджета на държавното обществено осигуряване. Предложеният проект за бюджет на държавното обществено осигуряване, като заключение, може да се каже, че е издържан, реалистичен и покрива критериите за стабилност в общественото осигуряване. Затова ние от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще го подкрепим.
Надявам се Вие, колеги от опозицията, да бъдете обективни и реалистични. При предстоящото гласуване на бюджета на държавното обществено осигуряване да не се ръководите от популистки подбуди, а да мислите за стабилността и сигурността на общественото осигуряване. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Реплики?
Заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Ангелова, ще бъда съвсем кратка. Колкото и пъти да използвате думата „увеличение“ Вие и преждеговорившите от партия ГЕРБ, хората вече не Ви вярват. Както и да презентирате пицата Ви (силен шум и реплики от ГЕРБ), хората вече не Ви вярват и те го показват всекидневно – с протестите на служещи във всички сфери в страната.
Радвам се, че този бюджет ще Ви е последен, защото хората вече не Ви вярват! (Възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Има ли други реплики?
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Найденова! (Реплики от ГЕРБ: „Ангелова!“.)
Найденова! (Визира народния представител Светлана Ангелова Найденова.) Там преди малко пишеше „Найденова“.
Вазелин на автомобилно стъкло мазали ли сте? Не сте. Нищо не се вижда, като се намаже.
Нищо няма да видим и в следващата година. Едно и също, и ще продължава. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли трета реплика?
Заповядайте за дуплика, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, които ме репликирахте! Хубаво, че правите критики, но правете градивни критики. Хубаво, че правите критики, но е още по-хубаво, ако бъдете информирани, ако повече четете, защото и във Вашите изказвания, и във Вашите реплики прозира некомпетентност.
Нито сте прочели бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година (реплика от народния представител Драгомир Стойнев: „Тя дали го е чела?“), нито имате представа от социално осигуряване!
Дебатът, уважаеми колеги, трябва да се води на експертно ниво, а не да се ръководите от популизма и да създавате илюзия в хората, че трябва да харчат повече, отколкото изкарват. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г., заведен в Деловодството на Народното събрание под № 702-01-39, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
Гласували 209 народни представители: за 123, против 86, въздържали се няма.
Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 Г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
Съгласно решение на Народното събрание ще бъдат представени само докладите, а утре ще продължим със становището на вносителя, разисквания и гласуване.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседание, проведено на 2 ноември 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Владислав Горанов – министър на финансите, Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите; Бисер Петков – министър на труда и социалната политика; Мирослав Ненков – заместник-министър на здравеопазването; от Сметната палата: Цветан Цветков – председател, Горица Грънчарова и Тошко Тодоров – заместник-председатели; от Висшия съдебен съвет: Боян Магдалинчев – представляващ ВСС, и Севдалин Мавров – член на ВСС; Димитър Костов – подуправител на БНБ; от Националния осигурителен институт: Ивайло Иванов – управител, Весела Караиванова – подуправител, Пенка Танева – актюер, и Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна”; от Фискалния съвет: Борис Грозданов – председател, и Любомир Дацов, Дора Андреева, Юнал Тасим и Григорий Вазов – членове; представители на синдикатите, на работодателските организации и други.
Министър Горанов представи Законопроекта и подчерта, че държавният бюджет на Република България за следващата година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза представят икономическите перспективи и основните допускания, с които правителството борави, изграждайки фискалните цели и приоритети.
При съставянето на макроикономическата прогноза са използвани данни на Европейската комисия, Европейската централна банка, Световната банка, Международния валутен фонд. През периода 2018 – 2020 г. ще продължава насочването на усилията в подкрепа на запазване на икономическата и финансова стабилност и създаване на условия за продължаващ икономически растеж.
В своето експозе министър Горанов представи основните параметри на бюджетната рамка за периода 2018 – 2020 г. и заяви, че те са реалистични, съответстват на фискалните цели и на определените в законодателството – национално и европейско, фискални правила.
I. Макроикономическа прогноза за периода 2017 – 2020 г.
Основни макроикономически показатели:
1. Брутен вътрешен продукт
През 2017 г. българската икономика се очаква да отбележи реален растеж от 4,0%, движена от вътрешното търсене и най-вече от частното потребление. През първата половина на годината нарастването на реалния разполагаем доход на домакинствата и положителното развитие на пазара на труда подкрепиха ръста на частното потребление, а по-високите правителствени разходи за заплати и издръжка се отразиха в повишение на публичното потребление.
За 2018 г. се предвижда икономическият ръст слабо да се забави до 3,9%. Очакванията за по-ниско търсене на основните търговски партньори за страната ще ограничи растежа на износа на стоки и услуги до 5,9%, при очакван ръст от 6,1% през 2017 г. Крайното потребление ще се повиши с 4,7%, а ръстът при инвестициите ще се ускори до 4,3%.
За периода 2019 – 2020 г. се очаква ръстът на БВП да се запази на ниво от 3,9%. Вътрешното търсене ще остане водещо за повишението на БВП по линия както на потреблението, така и на инвестициите.
2. Пазар на труда
През първата половина на 2017 г. пазарът на труда отбелязва по-голямо оживление и въпреки очакваното забавяне в растежа на заетите до края на годината, средният темп на нарастване на заетостта за цялата 2017 г. се очаква да се ускори до около 0,8%. Растежът на заетите ще бъде съпроводен със спад в коефициента на безработица до 6,5%, а нивото на участие на населението в работната сила се очаква да нарасне на годишна база до 54,4%.
През 2018 г. нивото на безработица се очаква да се понижи до 6,2%. Коефициентът на икономическа активност (15+) се очаква да нарасне с по-бавен темп спрямо предходната година поради постепенното свиване на потенциала на свободния трудов резерв, който би могъл да задоволи търсенето на труд.
Негативното демографско развитие и съответното отражение върху предлагането на труд ще ограничат растежа на заетостта до около 0,4 и 0,2% съответно през 2019 и 2020 г. Равнището на безработица ще продължи плавно да намалява и през 2020 г. се очаква да достигне 5,6% от работната сила.
3. Инфлация
Средногодишната инфлация през 2017 г. се очаква да бъде 1,1%.
Средногодишното повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени през 2018 г. се прогнозира да бъде 1,4%, а инфлацията в края на годината да достигне 1,6%.
II. Фискална политика и основни параметри за периода 2018 – 2020 г.
Провежданата последователна фискална политика през последните години дава надеждна основа за устойчивост на бюджетната рамка и възможност за определяне на бюджетните перспективи в средносрочен план. Затова и за периода 2018 – 2020 г. правителството продължава да насочва своите усилия в подкрепа на запазване на икономическата и финансовата стабилност и за създаване на условия за икономически растеж в съответствие със заложените приоритети, цели и мерки в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г.
По отношение на изпълнението на бюджета за 2017 г. се очаква подобрение на бюджетното салдо до балансирано спрямо предвидения в разчетите към Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. дефицит по Консолидираната фискална програма (КФП) в размер на 1,4% от БВП. За това подобрение на бюджетното салдо допринасят, от една страна, очакваното преизпълнение на данъчно-осигурителните приходи и, от друга – по-ниско от планираното изпълнение на разходите в годишен план, включително и поради по-ниски от планираните разходи по сметките за средства от Европейския съюз.
В настоящата актуализирана прогноза се запазват целите за дефицита, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018 – 2020 г., съответно за 2018-а и за 2019 г. от 1,0% и 0,5% от БВП, и достигане на балансирана бюджетна позиция през 2020 г.
В средносрочен план за данъците не се предвиждат значителни промени, като се запазва правителственият приоритет за ниски данъци. В прогнозата за приходите са отчетени потвърждаващите се и в настоящата есенна макроикономическа прогноза положителни тенденции за стабилизиране на националната икономика.
През прогнозния период при приходите по КФП се наблюдава тенденция за номинален годишен ръст за всяка от годините от периода, включително за 2018 г., спрямо очакваното изпълнение за 2017 г.
Като процент от БВП при приходите се наблюдава тенденция за лек спад от 36,2% до 35,5% при актуализирана прогноза за периода 2018 – 2020 г., като същата тенденция се наблюдава и в пролетната прогноза, в която стойностите на показателите са по-високи в резултат на различните оценки за размера на БВП. В номинален размер приходите по КФП се увеличават на 38 223,9 млн. лв. за 2018 г. и се очаква да достигнат 42 355,2 млн. лв. през 2020 г.
При разходите се наблюдават тенденции, подобни на тези при приходите. Прогнозите са за номинален годишен ръст за всяка от годините от периода, включително за 2018 г., спрямо програмата за 2017 г., дължащ се на по-високия ръст на разходите за социални и здравноосигурителни плащания, за персонал и за пенсии, с който се обезпечава финансиране на приоритетните политики на правителството. Спрямо пролетната СБП също се отчита ръст от 685 млн. лв. за 2018 г. и съответно по около 1,1 млрд. лв. за 2019 и 2020 г., дължащ се на включените разчети за финансирането на новите мерки от управленската програма.
По отношение на разходите се запазват тенденциите за тяхното ограничаване в резултат на мерките за повишаване ефективността на публичните разходи.
Настоящата прогноза показва номинален ръст на общите разходи, като от 39 323,9 млн. лв. за 2018 г. се очаква да достигат до 42 355,2 млн. лв. през 2020 г. Разликата между разчетените средства за 2018 г. спрямо програмата за 2017 г. представлява увеличение в размер на 2 554,3 млн. лв. увеличение.
При тези прогнози постигането на балансиран бюджет ще се осъществи на ниво преразпределение на публичните разходи, значително по-ниско от максимално допустимото ниво на разходите по КФП – 40 на сто от БВП съгласно Закона за публичните финанси.
Продължаващата фискална консолидация и прогнозата за постигане на балансиран бюджет през 2020 г. са предпоставка за намаляваща необходимост от дългово финансиране на бюджета и се очаква постепенен спад на съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП, което да достигне до ниво от 20,0% към края на периода.
ІІІ. Основни показатели по Консолидираната фискална програма за 2018 г.:
1. По приходите:
Размерът на сумата на Общо приходите, помощите и даренията по Консолидираната фискална програма за 2018 г. са 38 млрд. 223,9 млн. лв., или 36,2 % от БВП.
2. По разходите:
Размерът на сумата Общо разходи и вноска в Бюджета на Европейския съюз е 39 млрд. 323,9 млн. лв., или 37,2% от Брутния вътрешен продукт.
В консолидираната фискална програма за 2018 г. се предвижда размерът на вноската на Република България в Общия бюджет на Европейския съюз за 2018 г. да бъде 1 млрд. 133,9 млн. лв., или 1,1% от брутния вътрешен продукт.
3. Бюджетно салдо:
По консолидираната фискална програма за 2018 г. е предвидено бюджетното салдо да бъде дефицит в размер на 1 млрд. и 100 млн. лв. Отнесено към прогнозния размер на Брутния вътрешен продукт дефицитът е 1%.
Направление на разходите в консолидираната фискална програма за 2018 г. по функции:
1. За Функция „Общи държавни служби“ по КФП за 2018 г. са предвидени разходи в размер 2 млрд. 478,6 млн. лв.
Във функцията се включват разходите на изпълнителните и законодателни органи, на част от изпълнителните агенции и комисии, както и средства в областта на науката.
2. За Функция „Отбрана и сигурност“ по КФП за 2018 г. са предвидени разходи в размер 4 млрд. 451,0 млн. лв.
Разчетените разходи за отбрана и сигурност за 2018 г. отразяват държавната политика по отбраната, сигурността и вътрешния ред, съдебната власт, както и дейностите по изпълнението на наказанията.
Основните приоритети на политиката в областта на отбраната, която се провежда от Министерството на отбраната e приемственост и устойчивост на развитието на въоръжените сили чрез провеждане на реалистична отбранителна политика, която съответства на заплахите за сигурността на страната, на съюзните ни ангажименти в НАТО и ЕС и на наличните финансови ресурси;
3. За Функция „Образование“ по КФП за 2018 г. са предвидени разходи в размер 3 млрд. 840,2 млн. лв.
За реализиране на образователните приоритети в предучилищно и училищно образование ще се изпълняват комплексни мерки и действия, гарантиращи равен достъп до качествено образование.
За да се гарантира успех в изпълнението на образователните политики са необходими мотивирани, подготвени и подкрепяни учители чрез инвестиции в тяхното развитие и квалификация. В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018 ¬ 2020 г. е предвидено поетапно увеличаване на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование с цел постигане на удвояването им в 2021 г.
С цел обвързване на финансирането с качеството на образованието, от 2018 г. ще се извърши промяна в системата на делегираните бюджети, като финансирането няма да зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на паралелките, от спецификата на региона, в който се намира училището, а в по дългосрочен период и от качеството на образователния процес.
Реализирането на политиките в областта на висшето образование ще се осъществи чрез осигуряване на финансиране, насочено към резултатите от обучението; чрез засилване взаимодействието между висшите училища и бизнеса; чрез усъвършенстване модела на акредитация и оценяване на качеството във висшето образование; чрез стимулиране на научното развитие и кариерно израстване на преподавателите от висшите училища; чрез подкрепа на мобилността на студенти и преподаватели.
Националното финансиране на образованието ще продължи да се допълва и със средства от фондовете на ЕС.
4. За Функция „Здравеопазване“ по КФП за 2018 г. са предвидени разходи в размер 4 млрд. 712,0 млн. лв.
Разчетените средства по функция „Здравеопазване“ за 2018 г. отразяват държавната политика в областта на общественото здраве и здравното осигуряване, като по бюджета на НЗОК е предвидено допълнително право на разходи в размер на 400 млн. лв. По този начин ще има сигурност, стабилност и предвидимост в здравноосигурителната система. Ще се създадат предпоставки за контрол и ефективност на разходите в системата на здравното осигуряване и за осигуряване на качество на лечението и достъп до медицинска помощ.
Като приоритетни направления и дейности остават спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, асистираната репродукция, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика.
Осъществяването на реформата в сектора е насочена към подобряване на достъпа до качествени медицински дейности, повишаване на удовлетвореността на българските граждани от качеството на предлаганите медицински услуги, адекватно финансиране и постигане на финансова устойчивост на сектора в средносрочен план.
В прогнозата за 2018 г. е предвидено увеличение с 25,5 млн. лв. на текущите разходи в здравеопазването във връзка с поетапното увеличение на заплатите на медицинския персонал, ръста на МРЗ и на осигурителните вноски за ДОО от работодателя. Броят на здравните медиатори е увеличен с 15 броя.
5. За Функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ по КФП за 2018 г. са предвидени разходи в размер 13 млрд. 071,1 млн. лв.
Планираните разходи в областта на социалното осигуряване и подпомагане за 2018 г. отразяват държавната политика по отношение на социалното осигуряване, социалните помощи, пенсиите и други дейности в сферата на социалното подпомагане и грижи и са в съответствие с икономическите възможности и демографските тенденции.
6. За функция „Жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда“ по КФП за 2018 г. са предвидени разходи в размер 2 млрд. 337,5 млн. лв.
През 2018 г. с предвидените средства ще бъдат финансирани разходи в изпълнение на политиката в областта на интегрираното развитие на регионите в страната и намаляване на различията, както и подобряване на тяхната инфраструктурна свързаност, модернизиране на ВиК инфраструктурата, разработване на нов работещ модел на българската жилищна система. През 2018 г. ще бъдат финансирани разходи за изграждане, реконструкция и рехабилитация на канализационна и вътрешна водопроводна мрежа в населени места, подпомагане проектирането и изграждането на язовири за питейно водоснабдяване, разходи за устройствено планиране, кадастрални карти и регистри, разходи за геозащита; поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура и интегрирано управление на водните ресурси.
В сферата на опазване на околната среда с предвидените средства за 2018 г. ще бъдат финансирани екологични проекти и дейности, свързани с проекти за изграждането на малки водоснабдителни мрежи и съоръжения с местно значение за питейно-битово водоснабдяване на населението. Също така ще се осигури финансиране на проекти за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води, канализационни мрежи и довеждащи колектори, съоръжения за защита на руслата и бреговете на деретата от ерозия, съоръжения за регулиране на оттока на реките и създаване на водни площи с местно значение.
Значителна част от планираните средства ще бъдат насочени за проекти, свързани с изграждане на нови или рекултивация на съществуващи депа, инсталации или съоръжения за управление на отпадъците. Предвижда се и финансиране на специализирани машини, сепариращи съоръжения и инсталации за третиране, преработване, разделяне, системи за рециклиране или оползотворяване на отпадъците.
Предвидените средства за изпълнение на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация за 2018 г. са в размер 5,0 млн. лв.
7. За Функция „Почивно дело, култура, религиозни дейности“ по КФП за 2018 г. са предвидени разходи в размер
659,1 млн. лв.
С разчетените средства финансово се обезпечава държавната политика в областта на културата, подпомага се реализирането на проекти, свързани с възстановяването на манастири и религиозни паметници на културата, и други; по тази функция се планират и средствата за разширяване възможностите за практикуване на двигателна активност и здравословен начин на живот и за развитието на ученическия спорт.
С предвидените средства в областта на спорта за 2018 г. се осигуряват условия за изпълнението на проекти и дейности, свързани с развитието на спорта за учащи и практикуването на спорт от всички с цел укрепването на здравето и развитие на спорта за високи постижения като средство за повишаване престижа на нацията.
В областта на културата с цел повишаване на ефективността и качеството на художествената продукция и през 2018 г. Министерството на културата, съвместно с творческите съюзи и национално представените синдикати, ще продължи да усъвършенства модела на финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства, за което са предвидени допълнително средства в размер на 10 млн. лв.
По отношение на общините в сферата на културата за 2018 г. стандартите за регионалните библиотеки и за читалищата са увеличени с 14%. Въвежда се единен разходен стандарт за всички музеи и художествени галерии с регионален характер независимо от субсидираната численост.
8. За Функция „Икономически дейности и услуги“ по КФП за 2018 г. са предвидени разходи в размер 5 млрд.
918,2 млн. лв.
Разчетените средства във функцията отразяват държавната политика по отношение на реалния сектор, политиките в селското и горското стопанство, рибарството и аквакултурите, както и приоритетните политики при реализирането на инфраструктурни проекти в сферата на транспорта и на проекти, свързани с енергийната стабилност и ефективност, промишлеността, строителството, туризма, минното дело, горива, енергия и други.
9. За Функция „Разходи некласифицирани в другите функции“ по КФП за 2018 г. са предвидени разходи в размер 722,4 млн. лв.
В тази функция са включени разходите за лихви по обслужване на дълга, както и разходите за лихви по държавни инвестиционни заеми.
Бюджетни взаимоотношения на държавния бюджет с общините за 2018 г.
Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, повишаване ефективността и подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище.
Основно предизвикателство пред общините e продължаване на действията за финансово оздравяване на общинските финанси и привеждане на фискалните показатели и правила за дълга и финансовото състояние в съответствие с изискванията на Закона за публичните финанси.
В КФП е предвидено общо увеличение на собствените приходи на общините във връзка с тенденция за нарастване на постъпленията от имуществени данъци, общинските такси и приходите и доходите от собственост. Разчетите са положителни в съответствие с въведените механизми на взаимодействие между централната и местните власти, както и на усъвършенстване на системите за управление и администриране на местните данъци и такси. Допълнителни положителни ефекти върху собствените приходи на общините се очакват в резултат на предприемането на действия за подобряване на събираемостта им.
Относителният дял на общинските разходи за 2018 г. достига 5,2 % от БВП, а делът на разходите за местни дейности е разчетен на 48,4 % от общите разходи на общините. Относителният дял на общинските разходи в общата структура на разходите по КФП достига 14,3 %. За 2018 г. има увеличение в размера на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и общините с 382,7 млн. лв. в това число: на общата субсидия за делегираните от държавата дейности с 357,7 млн. лв.; на изравнителната субсидия с 10 млн. лв.; на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване с 5 млн. лв.; на целевата субсидия за капиталови разходи с 10 млн. лв.
Средствата за всяка делегирана от държавата дейност се определят по утвърдените стандарти и натурални показатели, съгласувани с отрасловите министерства и Националното сдружение на общините в Република България.
По законопроекта на държавния бюджет на република България за 2018 г.
1. Приходите, помощите и даренията се предлагат на обща сума 23 млрд. 515,8 млн. лв. Тази сума е по-голяма от сумата по бюджета за 2017 г. с 1 млрд. 583,8 млн. лв. Това увеличение е образувано от очаквани в повече постъпления от данъчни приходи с 1 млрд. 819 млн. лв. и в по-малко постъпления от неданъчните приходи с 235,2 млн. лв.
2. Общата сума на разходите за 2018 г. е 11 млрд. 923,3 млн. лв. и е по-голяма от разходите за 2017 г. с 831,2 млн. лв. Увеличението се разпределя за текущите разходи 538,7 млн. лв. и капиталовите разходи 292,5 млн. лв.
3. Бюджетните взаимоотношения (трансфери) - нето са 11 млрд. 082,1 млн. лв. и са резултат от предоставени трансфери в размер на 11 млрд. 100,1 млн. лв. и получени трансфери на сума 18 млн. лв. Сумата на бюджетните взаимоотношения за 2018 г. е увеличена с 370,7 млн. лв.
4. За 2018 г. се предлага вноска в общия бюджет на Европейския съюз на сума 1 млрд. 133,9 млн. лв. Тази вноска е по голяма със 141,4 млн. лв. от вноската за 2017 г.
5. Бюджетното салдо се предлага да бъде дефицит, в размер 623,5 млн. лв. и извършване на операции в частта на финансирането на бюджетното салдо със същата сума. Тази сума е по-малка с 240,6 млн. лв. от сумата на дефицита за 2017 г.
Бюджет на съдебната власт за 2018 г.
Висшият съдебен съвет предлага за 2018 г. общо приходи, помощи и дарения в размер на 116,0 млн. лв., или с 9,0 млн. лв. по малко приходи спрямо от 2017 г.; общ размер на разходи - 629,2 млн. лв., или 64,2 млн. лв. повече спрямо бюджета за 2017 г. и бюджетно взаимоотношение с централния бюджет - 513,2 млн. лв., или 73,2 млн. лв. повече спрямо бюджета му за 2017 г.
Министерският съвет предлага за 2018 г.:
- Общо приходи, помощи и дарение в размер от 116 млн. лв., или в по-малко с 9 млн. лв. от 2017 г.;
- Общо разходи в размер на 590,4 млн. лв., или в повече със 25,4 млн. лв. спрямо 2017 г. Увеличението се дава за текущите разходи 28 млн. лв. а се намаляват капиталовите разходи с 2,6 млн. лв.;
При посочените от Министерския съвет приходи и разходи бюджетното взаимоотношение с централния бюджет става 474,4 млн. лв., което е в повече с 34,4 млн. лв. от бюджетното взаимоотношение за 2017 г.
Резервът за 2018 г. се запазва на нивото на 2017 г.
600 хил. лв.
Бюджет на Народното събрание за 2018 г.
За бюджета на Народното събрание за 2018 г. са предвидени следните приходи, разходи и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет: приходи 1,5 млн. лв.; разходи 62,2 млн. лв. и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет (трансфери) 60,7 млн. лв.
От общата сума на разходите текущите разходи са 59,2 млн. лв.; капиталовите разходи са 2,5 млн. лв. и резервът за неотложни и непредвидени разходи е 0,5 млн. лв.
По Законопроекта се проведе дискусия, на която бяха представени различни становища и поставени множество въпроси.
Народният представител Йордан Цонев (ПГ на ДПС) изрази следните забележки и въпроси: първо – липсва анализ на икономическия растеж. Растежът, според господин Цонев, не се дължи на инвестиции и на подобрена инвестиционна среда, а на това, че предходната година се наблюдава рязък спад от 6,6 процентни пункта и той се базира предимно върху износа и върху потреблението. Посоченото намаляване на административната тежест, което касае премахването на изискването за свидетелство за съдимост и още няколко мерки в бюджетната сфера, няма да повлияе на инвестициите.
Второ – относно сектор образование – липсват реформите в този сектор. Кореспондира ли средното образование с нуждите на бизнеса? Излизат ли от средното образование подготвени професионалисти? Специалностите, за които плаща бюджетът, ли са необходимите на бизнеса?
Трето – няма цялостна визия за корекция на тези сектори, които поглъщат огромен финансов ресурс.
Народният представител Румен Гечев – ПГ „БСП за България“, изрази мнението, че се наблюдава недофинансиране в секторите наука и образование, здравеопазване, отбрана и така нататък Необходимо е пояснение относно необходимостта от нулев бюджетен дефицит.
Представителят на Националното сдружение на общините в Република България Дончо Барбалов заяви принципна подкрепа на Законопроекта, с оглед предвидените значителни допълнителни средства за общинските бюджети, а именно: допълнителни средства при взаимоотношенията с общините, за делегирани дейности за персонал, за административен ресурс на общините, за общинското здравеопазване (за заплати на медицински персонал), средства за социални дейности и култура.
Господин Барбалов подчерта, че са необходими допълнителни средства за: административен капацитет на общинската администрация, общинските пътища, по-бедните общини – 103 на брой, общинските болници в труднодостъпни и отдалечени райони.
Народният представител Михаил Христов от ПГ на „БСП за България“ изрази становището, че е необходимо да бъде пояснено за какво се използват средствата по бюджетната програма за интеграция на хора с увреждания и какви ще са резултатите от тях.
Народният представител Кръстина Таскова от ПГ на ПП „Воля“ заяви, че липсва желание и ефективни мерки за борба с корупцията и сивата икономика, което води до занижаване на приходите в бюджета. На следващо място – демографската криза, за която няма предложени мерки. Не на последно място недостатъчни мерки за премахване на „административната тежест“ за бизнеса.
Господин Димитър Костов – подуправител на БНБ, управление „Банков Надзор“, изрази положително становище по Законопроекта и заяви, че анализите и оценките на БНБ на базата на моделите, с които БНБ работи, потвърждават обосноваността, аргументираността, разумността на очакванията и оценките, които са заложени в средносрочната бюджетна прогноза, на която е формулиран бюджета.
Анализът показва, че това, което се реализира като бюджетна политика, е съпътстващо или подпомагащо развитието на икономиката, в смисъл че се провежда една антициклична бюджетна политика, което през призмата на една централна банка е важно.
Представителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов изрази подкрепа на законопроекта. Работодателските организации смятат, че предложената макроикономическа прогноза е реалистична и изпълнима. Те подкрепят запазването на данъчния модел и на данъчните ставки, ниския процент на преразпределителната роля на бюджета от брутния вътрешен продукт, разумното управление на държавния дълг, както и определянето като приоритет на образованието и отделянето на допълнителни средства за наука и култура. В същото време не подкрепят увеличаването на разходите в неформирани сектори, като „Сигурност“ и по-специално Министерството на вътрешните работи, както и увеличените разходи за държавна администрация.
Представителят на КНСБ Любен Томев заяви, че КНСБ оценява изключително положителните промени в бюджетирането от гледна точка както на технически, така и съдържателно оформление на бюджета, мотивацията, която е заложена в него, като анализи и допълнителни разсъждения в посока на извеждане на приоритети, съответно финансово обезпечаване на тези приоритети. Според КНСБ редица структури, както в системата на Министерството на земеделието, храните и горите, така и в Министерството на труда и социалната политика, са недостатъчно финансирани. В сферата на здравеопазването – психиатрични болници, здравни инспекции и в други структури, също се наблюдава недостиг.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков подчерта, че независимо от отбелязаните стъпки по отношение на подобряване на бюджетните взаимоотношения с общините не се забелязват решителни стъпки за финансова децентрализация. Той настоя отново да се обмисли възможността между първо и второ гласуване да бъде възстановено нивото на финансиране на БАН от 100 млн. лв.
На поставените въпроси подробни отговори даде министър Горанов.
По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. постоянните комисии на Четиридесет и четвъртото народно събрание на свои заседания са разгледали, обсъдили и са изразили своята подкрепа на Законопроекта, с изключение на: Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, които не са подкрепили Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: „въздържали се” – 21 народни представители, без „за” и „против”.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за” – 12 народни представители, „против” – 8 народни представители, „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 702-01-38, внесен от Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Следва Доклад на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
„На свое заседание, проведено на 1 ноември 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на правосъдието – госпожа Цецка Цачева, министър на правосъдието, и господин Стоян Стоянов – главен секретар; от Министерство на финансите, дирекция „Държавни разходи” – господин Владимир Петров, директор, госпожа Ася Първанова, госпожа Стела Бояджиева и госпожа Маринела Давидова, главни експерти; от Висшия съдебен съвет (ВСС) – господин Боян Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет, господин Севдалин Мавров, член на Висшия съдебен съвет и член на комисията „Бюджет и финанси“ към ВСС, и госпожа Маргарита Радкова, финансов директор на дирекция „Финанси и бюджет”; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – госпожа Теодора Точкова, главен инспектор, и госпожа Красимира Николова, директор на дирекция „Бюджет и финанси” и главен счетоводител.
Проектът на бюджет на съдебната власт за 2018 г., изготвен от Висшия съдебен съвет, беше представен от господин Боян Магдалинчев, а министър Цецка Цачева представи становището на Министерския съвет по същия проект.
По отношение на приходната част предложението и в двата проекта е за намаляване на техния размер спрямо 2017 г. с 9 млн. лв., или се предвиждат 116 млн. лв. приходи от дейността на органите на съдебната власт, като от тях 102 млн. лв. се предвижда да бъдат приходите от съдебни такси.
Относно разходната част, в своя проект Висшия съдебен съвет предлага общ размер на разходите от 629,2 млн. лв., от които 590,2 млн. лв. за текущи разходи.
Министерският съвет, като отчита заявените от Висшия съдебен съвет искания за обезпечаване на изплащането на възнаграждения и социални осигуровки на заетите в съдебната система предвижда увеличение с 25,4 млн. лв. на разходите в общ размер в сравнение с 2017 г., или общо 590,4 млн. лв., насочени за увеличаване на средствата за персонал.
По отношение на предложените от Висшия съдебен съвет текстове към чл. 2 на Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г., Министерският съвет подкрепя предложената редакция на ал. 4, ал. 5 и ал. 7 на чл. 2.
Министерският съвет подкрепя по принцип и предложението на Висшия съдебен съвет за редакция на ал. 6, като предлага нейното прецизиране. Относно ал. 8 Министерският съвет не подкрепя предложението на Висшия съдебен съвет.
Господин Магдалинчев посочи, че в предложения от Министерския съвет проект на бюджет за съдебната власт за 2018 г. не са предвидени разходи за текуща издръжка и капиталови разходи по управление и стопанисване на сгради, както и разходи, свързани с възнаграждението на магистратите и съдебните служители от специализираните съдилища и прокуратури.
Госпожа Точкова изрази подкрепата си по отношение на бюджета на Инспектората към Висшия съдебен съвет, подкрепен от Висшия съдебен съвет, и подчерта, че размерът на предложените средства от Министерския съвет би осигурил само средствата за работна заплата и задължителни осигурителни вноски, но не се предвиждат средства за капиталови разходи и техническа обезпеченост на възложените по закон дейности.
Госпожа Цачева призова народните представители да подкрепят предложения от Министерски съвет проект на бюджет за съдебната власт за 2018 г., като между първо и второ гласуване да се направи предложение за увеличаване на базата за определяне на допълнително възнаграждение за специфични дейности, съгласно чл. 62 от Законопроекта за държавния бюджет за 2018 г.
В хода на дискусията взеха участие народните представители Филип Попов, Данаил Кирилов, Явор Божанков, Мария Илиева, Крум Зарков, Христиан Митев и Йорданка Фикирлийска.
Господин Попов, господин Божанков и господин Зарков посочиха, че ще подкрепят единствено Проекта за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет и няма да подкрепят Законопроекта за държавен бюджет за 2018 г., предложен от Министерски съвет, като господин Попов отбеляза наличието на недофинансиране в определени области.
Господин Кирилов заяви, че ключов приоритет във финансирането е инвестирането в магистратите, а самият Законопроект за държавния бюджет за 2018 г. е програмно ориентиран и специално насочен по отделни програми и проекти.
Господин Митев отбеляза, че едно от основните достижения в Законопроекта е ниският процент на несъответствие в разходната част между предложението на Министерския съвет и на Висшия съдебен съвет.
В заключение, господин Кирилов обобщи, че се надява, при постигане на съгласие между първо и второ гласуване, да се направят предложения за обезпечаване на необходимостта от допълнителни възнаграждения в органите на съдебната власт, свързани с командироването, и по отношение на капиталовите разходи на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и относно уравняване на базата по чл. 62 от Законопроекта.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси:
- със 7 гласа „за”, без „против” и 13 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2017 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет;
- с 13 гласа „за”, 8 гласа „против” и без „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2017 г., с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерски съвет“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм. С него ще Ви запознае председателят на Комисията народния представител Петър Кънев. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 ноември 2017 г. съвместно с Комисията по енергетика и Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата“… (Шум и реплики от ляво.)
Господин Председател, направете им забележка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Моля Ви, още един път – който иска да си говори, нека да не е в залата!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите; Емил Караниколов – министър на икономиката; Николина Ангелкова – министър на туризма; Теменужка Петкова – министър на енергетиката, представители на съответните министерства, Агенция „Митници“, Национална агенция по приходите, КНСБ и неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Кирил Ананиев.
Основните приоритети на държавния бюджет за 2018 г. са продължаване на реформите в сектор „Образование“; здравеопазване; отбрана и сигурност; социална политика и провеждане на председателството на Съвета на Европейския съюз.
По проектобюджета на Министерството на икономиката за 2018 г. министър Караниколов посочи, че са заложени приходи, които възлизат на 26 млн. лв., което е с 1 млн. 90 хил. лв. повече от планираните приходи за 2017 г.
По проектобюджета на Министерството на туризма за 2018 г. министър Ангелкова посочи, че са заложени приходи в размер на 9 млн. 754 хил. лв.
Предвидените разходи за 2018 г. са в размер на 19 млн. лв.
В хода на дискусията от парламентарната група „БСП за България“ зададоха въпроси към заместник-министър Кирил Ананиев.
Народният представител Христо Проданов попита министър Ангелкова защо на фона на обявените приходи от концесии, глоби и санкции, заложените приходи в бюджета на министерството са толкова малко.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: без „за”, без „против” и „въздържали се” – 19 народни представители.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за” – 10, „против” – 1, и „Въздържали се” – 8 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2017 г., заедно с актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018 - 2020 г., представляваща мотиви към Законопроекта, и становището на Министерския съвет по проекта на бюджет на съдебната власт за 2018 г.“ (Ръкопляскания от ляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев, за образцово представяне на доклад в резюме, въпреки опитите на колегите Ви от лявата част на залата да Ви влияят отрицателно по време на представянето. (Оживление.)
Следва доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На свое заседание, проведено на 2 ноември 2017 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г.,
№ 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Маринела Давидова – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите, госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, госпожа Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация, госпожа Петя Първанова – председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, господин Емил Велинов – директор на дирекция „Вероизповедания“ в Министерския съвет, и представители на неправителствени организации.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Давидова, която запозна народните представители с общата рамка и приоритетите в Бюджет 2018, фокусирани върху секторите образование, здравеопазване, отбрана и сигурност, социална политика, провеждане на председателството на Съвета на Европейския съюз.
За институцията Омбудсман на Република България е предвиден бюджет в размер на 2 974 000 лв., с 24 000 лв. повече от бюджета за 2017 г. Госпожа Мая Манолова отбеляза, че дейността се е увеличила многократно, като броят на жалбите тази година спрямо предишни години е нараснал близо два пъти. Това налага съответен капацитет и ресурс. За функцията на омбудсмана като Национален превантивен механизъм в Република България, както и за изпълнение на задълженията, свързани със защита на правата на децата, с наблюдение на експулсирането на чужденци и бежанските лагери, са необходими повече квалифицирани експерти. Госпожа Мая Манолова заяви, че подкрепя Законопроекта за държавния бюджет за 2018 г. в частта „Омбудсман“, като отбеляза, че през следващата година ще е необходим човешки ресурс с висок професионализъм, опит и отговорност.
За Комисията за защита от дискриминация разчетените разходи са в размер на 2 570 000 лв., със 70 000 лв. повече от бюджета за 2017 г. Госпожа Ана Джумалиева благодари за увеличението на бюджета за 2018 г., но заяви, че заложените средства не са достатъчни за ефективното функциониране на Комисията като независим орган за превенция, контрол и защита от дискриминация.
Във връзка с доклада на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността Комисията е задължена да открие и управлява регионални офиси във всички областни центрове на страната. Госпожа Джумалиева сподели, че има голямо текучество на квалифицирания персонал и с цел задържане на същия е необходимо да бъде увеличен фонд „Работна заплата“.
Отпуснатата субсидия за вероизповеданията, регистрирани по Закона за вероизповеданията, е в същия размер като 2017 г. – 5 000 000 лв., но има промяна при разпределението на средствата по пера. За българските православни църковни общини в чужбина са отделени 1 200 000 лв.; за ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската православна църква в страната – 2 610 000 лв.; за ремонт и строителство на молитвени домове на мюсюлманското вероизповедание в Република България – 400 000 лв.; за ремонт и строителство на храмове и манастири на Католическата църква в Република България – 60 000 лв.; за ремонт на синагоги и подпомагане на религиозната общност на евреите в Република България – 60 000 лв.; за ремонт и строителство на храмове на арменската Апостолическа православна църква – 60 000 лв.; за ремонт и строителство на молитвени домове на други регистрирани вероизповедания в Република България – 100 000 лв.; за ремонт на молитвени домове – паметници на културата – 300 000 лв., и други.
Господин Емил Велинов заяви, че подкрепя Бюджет 2018 г. в частта „Вероизповедания“, като смята, че отпуснатите средства са достатъчни. Той информира народните представители, че с разпределената субсидия за 2017 г. в страната са ремонтирани 230 църкви, 45 джамии, 18 молитвени домове на други вероизповедания, а в чужбина: в Истанбул е завършено обновлението на църквата „Св. Стефан“, във Виена е построен нов храм, а в Йоханесбург и Мадрид – предстои строителство.
На Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет бюджетът за 2018 г. е планиран в размер на 8 500 000 лв., като в сравнение с 2017 г. е увеличен с 500 000 лв. Бюджетната прогноза за разходите за 2018 г. е в размер на 12 000 000 лв. Прогнозата е разработена на база разширения приемателен капацитет и прогнозирания миграционен поток към Република България.
Госпожа Първанова отбеляза, че потребностите на Агенцията зависят от динамиката на миграционния поток. Тя посочи, че до средата на следващата година голяма част от разходите за заплати и осигуровки, храна, медикаменти, горива, енергия, охрана, преводачи и текущ основен ремонт се поемат от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“. Малка част от издръжката и 280 000 лв. капиталови разходи се поемат от бюджета. Независимо от удължаване сроковете на грантовите споразумения, с които се проявява солидарност към България като държава на първа линия, средствата са достатъчни само за покриване на разходите до месец юли 2018 г. и след този период разходите са за сметка на държавния бюджет.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Красимир Велчев, Павел Шопов, Васил Антонов, Валентина Найденова и Йорданка Фикирлийска.
След проведените разисквания Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 9 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Велчев.
С доклада на Комисията по енергетика ще ни запознае народният представител Делян Добрев – председател на Комисията.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г, № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 ноември 2017 г., Комисията по енергетика, съвместно с Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабанда и Комисията по икономическа политика и туризъм обсъди и гласува Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г, № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: господин Кирил Ананиев – заместник-министър, госпожа Весела Данева – директор на дирекция „Държавни помощи и реален сектор“, госпожа Вергиния Йончева – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, господин Ивайло Новев – главен експерт в дирекция „Национален фонд; от Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър, господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Красимир Първанов – заместник-министър, госпожа Татяна Секулова – главен секретар; от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател; от Агенцията за ядрено регулиране: господин Борислав Станимиров – заместник-председател, госпожа Юлия Димитрова – главен секретар.
Госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, представи проекта за бюджет на Министерството на енергетиката и политиката на Министерството за 2018 г. Политиката е насочена към устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие. Тя ще бъде осъществявана с помощта на редица мерки, произтичащи от европейските и националните стратегически документи за създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика и повишаването на потенциала за икономически растеж.
Основен аспект на политиката е диверсификация на маршрутите и доставките на природен газ; осигуряване на енергийната сигурност на страната чрез увеличаване на местния добив на енергоресурси, разработване на дадените на концесия участъци и разработване на нови, чрез концесия за проучване и за добив на нефт и газ и либерализиране на енергийния пазар с оглед обезпечаване на достъпна и сигурна енергия на потребителите. В Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. приходите възлизат на 173324,2 хил. лв. Приходите са намалени с 81 675,8 хил. лв. спрямо 2017 г., което се дължи предимно на намаление на прогнозните приходи, събирани по реда на Наредбата за организацията и контрола по изпълнението на „Националния план за инвестиции за периода 2013 – 2020 г.“.
Предвидените в Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. разходи на Министерството на енергетиката са в размер на 98673,3 хил. лв. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 853,0 хил. лв. спрямо утвърдените разходи за персонал със Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. В Проекта на бюджета на Министерството на енергетиката за 2018 г. е заложено увеличение на субсидиите и капиталовите трансфери на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ с 4500 хил. лв. за Фонд „Радиоактивни отпадъци“ и Фонд „Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения“. За изпълнение на политиката в областта на Устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие, в Проекта за бюджет за 2018 г. са предвидени разходи в размер на 94427,6 хил. лв. Стратегическата цел на политиката е създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика. За постигането на тази цел са поставени три оперативни цели, както следва:
- гарантирана сигурност на доставките в конкурентни енергийни пазари;
- ефективно и екологосъобразно енергийно развитие;
- ефективно управление на енергийните ресурси.
Господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, и господин Борислав Станимиров – заместник председател на Агенцията за ядрено регулиране, изказаха становища, че предложените бюджети удовлетворяват техните искания и ще могат да осъществяват своята дейност качествено.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: „за“ – няма, „въздържали се“ – 20 гласа и „против“ – 1 глас.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: „за“ – 14 гласа, „въздържали се“ – 1 глас и „против“ – 5 гласа.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по енергетика предлага на Народното събрание:
1. Да не приеме на първо гласуване Проекта на Закон за държавния бюджет за 2018 г., с включен проект за бюджета на Висшия съдебен съвет по чл.1 и чл. 2.
2. Да приеме на първо гласуване Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България, със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 702-01-38, внесен на 30 октомври 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Следва докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Димитров, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание е:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На редовно заседание, проведено на 2 ноември 2017 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Николай Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството, госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите, експерти от двете министерства и представители на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Жени Начева, която представи пред народните представители информация за общата рамка на бюджета, предвижданията на тригодишната бюджетна прогноза и обърна подробно внимание на предвижданията на Законопроекта в частта му за взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините – общо и по отделните функции.
Политиките в бюджета по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, повишаване ефективността и подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Основно предизвикателство пред общините e продължаване на действията за финансово оздравяване на общинските финанси и привеждане на фискалните показатели и правила за дълга и финансовото състояние в съответствие с изискванията на Закона за публичните финанси.
Предвидено е общо увеличение на собствените приходи на общините във връзка с тенденцията за нарастване на постъпленията от имуществени данъци, общинските такси и приходите и доходите от собственост. Разчетите са положителни в съответствие с въведените механизми на взаимодействие между централната и местните власти, както и на усъвършенстване на системите за управление и администриране на местните данъци и такси. Допълнителни положителни ефекти върху собствените приходи на общините се очакват в резултат на предприемането на действия за подобряване на събираемостта им.
Относителният дял на общинските разходи за 2018 г. достига 5,2% от БВП, а делът на разходите за местни дейности е разчетен на 48,4% от общите разходи на общините. Относителният дял на общинските разходи в общата структура на разходите достига 14,3%.
Предвидено е увеличение в размера на основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет за 2018 г. с 382,7 млн. лв., в това число: за общата субсидия за делегираните от държавата дейности – с 357,7 млн. лв.; на изравнителната субсидия – с 10,0 млн. лв.; на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 5,0 млн. лв.; на целевата субсидия за капиталови разходи – с 10,0 млн. лв.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Николай Нанков представи пред Комисията Проекта за бюджет на Министерството и информация за предвидените в Проекта средства по основните политики, програми и дейностите, осъществявани от Министерството. Министърът обърна внимание на средствата, предвидени в Проекта за осъществяване на дейностите от Агенция „Пътна инфраструктура“, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Дирекцията за национален строителен контрол, като изтъкна причините, поради които в съответните области се прогнозира повишаване или намаляване на очакваните приходи.
В заключение министър Нанков обобщи, че бюджетът, предвиден за Министерството, е балансиран, даващ възможности за провеждане на политики в съответните области, но е недостатъчен, за да може да се отговори на очакванията в определени дейности.
В становището на Националното сдружение на общините в Република България са направени предложения за увеличаване на трансферите в определени дейности. Мотивите и конкретният размер на необходимите допълнителни средства за общините подробно са изложени в протокола за проведените консултации по Законопроекта, подписан между министъра на финансите и сдружението. Предложено е увеличаване на средствата за общинска администрация, на средствата за общинските пътища чрез увеличаване на общия размер на целевата субсидия за капиталови разходи, допълнителен ресурс за най-бедните общини, за делегираните от държавата социални услуги, за общинските болници в труднодостъпните райони и за разработване на общите устройствени планове.
В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделните параметри на бюджета, на които отговориха представителите на Министерството на финансите и на Министерството на регионалното развитие. Обърнато бе внимание на въпросите, свързани с възможностите за реализацията на обекти в пътната инфраструктура, програмата за енергийна ефективност и санирането на жилищни сгради, както и на предложенията на общините за увеличаване на трансферите в определени дейности.
В подкрепа на становището на общините бе изразено и несъгласие с подхода за предлагане на промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация чрез Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта, без предварителното им съгласуване със сдружението на общините.
Бяха направени предложения между двете гласувания на Законопроекта да се потърсят допълнителни механизми и възможности за предоставяне на допълнителни средства както за определени дейности, осъществявани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така и за общините, като се отчетат и специфичните особености при формиране на бюджетите на отделните общини, с оглед осигуряване на необходимите финансови ресурси, с които общините да оперират самостоятелно през следващата година.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 11 гласа „за“ 2 гласа „против” и 7 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, със становището на Министерския съвет по проекта на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Адемов, за да ни запознаете с доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., внесен от Министерския съвет
Законопроектът бе представен от министъра на финансите господин Владислав Горанов.
Приоритетите в Бюджет 2018 г. са фокусирани върху мерки, свързани с: продължаване на реформите в сектор „Образование“; отбрана и сигурност; социална политика; здравеопазване; провеждане на Председателството на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г.
Що се отнася до бюджетната програма за 2018 г. на Министерството на труда и социалната политика, тя е разположена в следните допускания и параметри:
За минимална работна заплата средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018 – 2020 г. предвижда увеличаване на размера ѝ от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 г.; на 560 лв. от 1 януари 2019 г. и на 610 лв. от 1 януари 2020 г.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход е съответно:
- през 2018 г. в размер на 510 лв., 550 лв., 600 лв., 650 лв.;
- през 2019 г. в размер на 560 лв., 600 лв., 650 лв., 700 лв.;
- през 2020 г. в размер на 610 лв., 650 лв., 700 лв., 750 лв.;
Запазва се максималният осигурителен доход на всички осигурени лица от 2600 лв. за целия период.
Размерите на семейните помощи за деца и размерът на средномесечния доход за достъп до семейни помощи за 2018 г. са следните:
- средномесечен доход на член от семейството за достъп до еднократната помощ при бременност, еднократната помощ за ученици, записани в първи клас, и месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година – 450 лв.;
- средномесечен доход на член от семейството за достъп до пълния размер на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – 400 лв.;
- размер на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, за децата близнаци – 75 лв. за дете;
- размер на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, за дете с един жив родител – пълен размер на помощта;
- размер на еднократната помощ при бременност – 150 лв.;
- размер на еднократната помощ при раждане: 250 лв. за първо дете, 600 лв. за второ дете, 300 лв. за трето дете и 200 лв. за четвърто и всяко следващо дете;
- размер на еднократната помощ за отглеждане на близнаци – 1200 лв. на дете;
- размер на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка, осиновителка, студентка, учаща в редовна форма на обучение – 2880 лв.;
Програмният бюджет на Министерството на труда и социалната политика е структуриран в 7 политики и 16 програми, включително и програма „Администрация”.
През 2018 г. ще бъдат осъществявани политики в областите на заетостта, трудовите отношения, социалната закрила и равните възможности, хората с увреждания, социалното включване, жизненото равнище, доходите и демографското развитие, свободното движение, миграцията и интеграцията.
Средствата за активна политика от държавния бюджет в Националните планове за действие по заетостта се запазват на 73 млн. лв.
В областта на политиката за социално подпомагане се предлага увеличение на гарантирания минимален доход от 65 на 75 лева, което ще има ефект по отношение на месечните социални помощи, еднократните помощи по Закона за социалното подпомагане и при целевите помощи за отопление.
За услугата „Личен асистент, социален асистент и домашен помощник“ ще бъдат осигурени 68 млн. 395 хил. 300 лв. Средномесечно тези услуги ще се ползват от 23 400 лица с увреждания и лица над 65 години в невъзможност за самообслужване, чрез почасово назначаване на близо 16 600 лични асистенти, социални асистенти и домашни помощници.
Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане са за 26 625 средномесечен брой деца, а необходимите средства за тях са 161 млн. 103 хил. 960 лв. Общите разходи за 2018 г. за всички десет мерки по програмата „Подпомагане на семейства с деца“ ще бъдат в размер на 568 млн. 683 хил. лв.
След приключване на представянето на проекта на Бюджет 2018 г. се състоя дискусия, в която участваха народни представители Хасан Адемов, Калин Поповски, Михаил Христов и представители на работодателски, синдикални и пенсионерски организации.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване с резултати:
1. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.: без гласове „за“ и „против“ и 19 гласа „въздържал се“.
2. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.: 11 гласа „за“, 7 гласа „против“, 1 глас „въздържал се“.
Въз основа на проведеното представяне, обсъждане и двете гласувания с посочените резултати Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Адемов.
Следва докладът на Комисията по външна политика.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
Относно Законопроект № 702-01-38 за държавния бюджет на Република България за 2018 г., внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На редовно заседание, проведено на 1 ноември 2017 г., Комисията по външна политика на Народното събрание разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. в частта му за Министерството на външните работи.
Проектът на бюджет на Министерството на външните работи за 2018 г. беше представен от заместник-министър председателя и министър на външните работи Екатерина Захариева. Здравко Бечев главен експерт в дирекция „Държавни разходи“ на Министерството на финансите запозна Комисията с общата рамка и приоритетите на бюджет 2018 г.
За целите на програмното бюджетиране и предвид административното функционално разпределение в дейността на МВнР, за постигане на по-голяма отчетност са формулирани единадесет програми разпределени в три политики: „Развитие на ефективна дипломатическа служба”, „Публична дипломация” и „Активна двустранна и многостранна дипломация”.
Стратегическа цел на политиката за развитие на ефективна дипломатическа служба е ефективно функционираща и адекватно обезпечена администрация. Оперативните цели са разработени в две програми: „Администриране и осигуряване на дипломатическата служба” и „Управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина”.
Стратегическа цел на политиката за публична дипломация е генериране на благоприятна вътрешна и външна среда, осигуряваща успешно изпълнение на външнополитическата програма и заложените в нея приоритети. Оперативните цели към тази политика следват общото и специфичното в публичната и културна дипломация и са дефинирани в две програми: „Публични дейности” и „Културна дипломация”.
Стратегическата цел на политиката за активна двустранна и многостранна дипломация е разработването и отстояването на последователни национални позиции чрез координирани, целенасочени и системни действия. Оперативните цели в политиката са разработени в седем програми: „Принос за формиране на политики на Европейския съюз и НАТО”, „Двустранни отношения”, „Международно сътрудничество”, „Европейска политика”, „Визова политика и управление на кризи”, „Осигуряване и контрол на външнополитическата дейност” и „Международно сътрудничество за развитие и хуманитарни въпроси“.
С Проектозакона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. са определени: приходите, разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет за Министерството на външните работи.
Основните параметри в проекта за бюджет за 2018 г. в частта му за Министерството на външните работи са следните:
- собствените приходи са в размер на 55 млн. 190 хил. лв.;
- разходите са в размер на 125 млн. 970 хил. 400 лв.;
- субсидията е в размер на 70 млн. 850 хил. 900 лв., от които 70 500 лв. за трансфери между бюджети и сметки за средствата от Европейския съюз.
Утвърждава се разпределение на разходите по политики и бюджетни програми, както следва:
- политика в областта на развитието на ефективна дипломатическа служба – 103 млн. 866 хил. 500 лв.;
- политика в областта на публичната дипломация – 805 хил. 400 лв.;
- политика в областта на активната двустранна и многостранна дипломация – 21 млн. 298 хил. 500 лв.
Утвърждават се максималните разходи, които могат да бъдат поети през 2018 г., и максималните задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2018 г. от Министерството на външните работи, които са в размер на 101 млн. 431 хил. 400 лв.
Утвърждават се целеви текущи и капиталови трансфери за чужбина за официална помощ за развитие и хуманитарна помощ общо в размер на 6 млн. лв., които не могат да бъдат разходвани за други цели, като не повече от 5 % от тези средства могат да се разходват за администриране на помощта.
С оглед на осигуряването на дейностите на Министерството на външните работи допълнително са осигурени средства в размер на 6 млн. 900 хил. лв. над разходния таван, определен с Решение на Министерски съвет № 281/2017 г., както следва:
- 3 млн. лв. за допълнително обезпечаване на дългосрочни командировки на служителите зад граница;
- 1 млн. 500 хил. лв. за обезпечаване на промените, свързани с Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат в сила от 1 януари 2017 г.;
- 1 млн. 900 хил. лв. за изпълнение на решенията за откриване на нови дипломатически представителства;
- 500 хил. лв. за изпълнение на препоръки от одит за подобряване на енергийната ефективност на Централно управление на Министерството на външните работи.
По линия на изпълнение на централния бюджет и във връзка с бъдещите процедури по присъединяване на Република България към организацията за сътрудничество и развитие, допълнително за периода 2018 – 2020 г. се предвижда от централния бюджет да бъдат осигурени 5 млн. 106 хил. 851 лв.
С Постановление на Министерския съвет № 67 от 5 април 2017 за 2018 г. са осигурени средства в размер на 2 млн. 350 хил. лв. за външното измерение на Комуникационната стратегия, културната програма и за разходи, свързани с кадровото управление на посолствата в трети страни във връзка с Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
След приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. и Постановлението на Министерския съвет за неговото изпълнение се очаква да бъдат осигурени други 1 млн. 460 хил. 700 лв. за допълнителното обезпечаване на дейностите на Министерството на външните работи, свързани с подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 8 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект
№ 702-01-38 за държавния бюджет на Република България за 2018 г., внесен от Министерския съвет на 30 октомври
2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Грозданова.
Следва доклад на Комисията по отбрана.
С него ще ни запознае председателят на Комисията господин Попов.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря Ви.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На свое заседание, проведено на 2 ноември 2017 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседанието присъстваха 20 народни представители.
На заседанието присъстваха също заместник-министърът на отбраната – Анатолий Величков, началникът на отбраната – генерал-лейтенант Андрей Боцев, постоянният секретар на отбраната – Антон Ластарджиев, и директорът на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“ – Ангел Маринов.
Представител на Министерството на финансите беше държавният експерт Маруся Гърбачева.
Председателят на Комисията по отбрана посочи предимствата на Бюджет 2018, значението му като база за постигане на целите на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018 – 2020 г., и обърна внимание на социалния аспект на предвидените политики.
В изложението си заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков отбеляза, че след четири години замразяване значително се увеличават разходите за персонал с цел създаване на условия за мотивация и професионален подбор на кадри за попълване на част от некомплекта на Въоръжените сили. Заедно с това е препотвърдена политиката в областта на отбраната, свързана с поддържането на модерни и боеспособни въоръжени сили, като продължава модернизацията на Въоръжените сили съгласно Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България.
Осигурени са средства за инвестиционните проекти на Военновъздушните сили и Военноморския флот. За реализирането на модернизацията за периода са предвидени средства в размер на 1 млрд. 191 млн. лв., от които: 678 млн. лв. за нов тип изтребител с разчет по 226 млн. лв. за всяка година и 513 млн. лв. за придобиване на многофункционални патрулни кораби за Военноморските сили с разчет по 171 млн. лв. за всяка година. По този начин общите разходи за отбрана за 2018 г. достигат 1,55% от брутния вътрешен продукт, което е ръст в сравнение с предходната година, което е основателна причина Министерството на отбраната да подкрепи проекта на бюджета за 2018 г., да призове Комисията по отбрана да го приеме и гласува.
В своето изложение представителят на Министерството на финансите – госпожа Гърбачева, посочи, че в съответствие с Програмата за развитие на отбранителните способности, приета с Решение на Народното събрание през 2015 г., е спазено изискването средствата за отбрана да не са по-ниски от размера на одобрения минимум за сектора. Заедно с това тя отбеляза, че допълнителни средства от централния бюджет за 2018 г. са предвидени за изграждане на държавната комуникационна система и осигуряване на разплащания за покриване на натрупвания с годините дефицит на Военно-медицинска академия.
В последвалите разисквания взеха участие народните представители Таско Ерменков, Кольо Милев, Николай Цонков, Милен Михов, Симеон Симеонов, Петър Витанов, Георги Андреев и Христо Гаджев, които се обединиха около становището, че с увеличение на разходите за персонал с 10,22% бюджетът за отбрана за 2018 г. представлява важна стъпка напред в сравнение с 2017 г.
В хода на дискусията, като съществена пречка по отношение попълване некомплекта на личния състав, беше посочена продължаващата практика за планиране на средства за персонал в бюджета на Министерството на отбраната само за фактически наличния личен състав, а не на базата на утвърдения щатен състав на Министерството на отбраната. Част от народните представители отбелязаха, че в Проекта на Закона за държавния бюджет не е отчетено и изменението на базата за определяне на основното месечно възнаграждение, което не съответства на минималната работна заплата и е допълнителна пречка за предвидимо и по-осезателно повишаване на доходите на военнослужещите.
В заключение на разискванията народните представители, като оцениха и отбелязаха достойнствата на проекта за бюджета в частта му за отбраната, изразиха мнение, че допълнителните средства макар и съществени като процент на нарастване няма веднага да решат натрупани с годините проблеми във Въоръжените сили. С възприетия обаче подход за по-осезателно нарастване на разходите за отбрана и постоянното увеличаване на бюджета на Министерството на отбраната се поставя добра основа за развитието на отбранителните способности и укрепването на цялостния отбранителен потенциал на страната.
След приключването на обсъждането беше проведено гласуване, в което участваха 20 народни представители – с 11 гласа „за“, 9 гласа „против“ и 1 „въздържал се“, Комисията по отбрана прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври
2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов.
Предстои да се запознаем с доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Следващият доклад е на Комисията по земеделието и храните.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, на Вашето внимание, е:
„ДОКЛАД
относно проект за Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г., внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г., № 702-01-38, заедно с актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018 – 2020 г., представляваща мотиви към Законопроекта и становище на Министерския съвет по проекта за бюджет на съдебната власт за 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 ноември 2017 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г., внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г., № 702-01-38, заедно с актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018 – 2020 г., представляваща мотиви към Законопроекта и становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на съдебната власт за 2018 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерство на финансите: Маруся Гърбачева и Светлана Тропчева, държавни експерти в дирекция „Държавни разходи"; от Министерство на вътрешните работи: Валентин Радев – министър на вътрешните работи, Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и Йордан Пеев – директор на дирекция „Планиране и управление на бюджета"; представители на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Евтим Костадинов – председател, и Василка Стефанова – финансов директор; представители на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов – председател, и Юлия Манова; представители на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" Станимир Пеев – председател.
Позицията по внесения проект на закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. бе представена от министъра на вътрешните работи Валентин Радев. С Проекта на бюджета на Министерство на вътрешните работи са осигурени разходи общо в размер на 1 млрд. 296 млн. 400 хил. лв., които са с 62,8 млн. лв. над утвърдените за Министерството със Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г.
От предвидените текущи разходи по Проекта на бюджета на Министерство на вътрешните работи за 2018 г. – общо в размер на 1 млрд. 273 млн. 653 хил. лв., 1 млрд. 161 млн. 763 хил. лв. са разчетени за персонал.
Предвиденото увеличаване на средствата за персонал за 2018 г. е с 55 млн. лв. за Министерството на вътрешните работи.
За други текущи разходи остават 22 млн. 747 хил. лв., като е предвидено увеличение със 7,8 млн. лв. над утвърдените за Министерството със Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г.
При представяне Проекта на бюджета на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, председателят на Комисията Евтим Костадинов уточни, че са предвидени общо разходи 3 млн. 480 хил. лв., в това число за персонал – 2 млн. 344 хил. лв., и капиталови разходи – 80 хил. лв. Планираните средства ще изпълнят поставените пред Комисията цели и задачи, планирани за 2018 г.
По отношение на Комисията за защита на личните данни в Проекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. са предвидени бюджетни средства в размер на 2 млн. 530 хил. лв., от които 2 млн. 280 хил. лв. са за текущи разходи.
Господин Караджов подкрепя заложената бюджетна политика, но насочи вниманието към показател „персонал" и отбеляза навлизането на нови дейности през 2018 г. и 2019 г. с нов регламент по защита на данните, който ще изисква допълнителни дейности от Комисията. Във връзка с изграждането на обучителен център за ремонт на предоставената сграда са необходими 1 млн. 500 хил. лв., които не са предвидени в бюджета.
В Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., касаещ бюджета на Комисията за защита на личните данни, не са предвидени допълнителни средства, които да обезпечат задължението на Комисията да координира и ръководи работна група Е.23 – по обмен на информация за защита на личните данни в рамките на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. За този период българското правителство е предвидило 4 заседания в Брюксел, които ще бъдат съпътствани от множество подготвителни срещи, както и в държавите – членки, така и в Брюксел със Секретариата на Съвета на Европейския съюз.
Считаме, че минимално необходимите средства за изпълнение на това задължение са в размер на 100 хил. лв., които трябва да бъдат включени в Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г.
Със Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. за дейността на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" са предвидени бюджетни средства в размер на 40 млн. 706 хил. лв., а в това число за текущи разходи – 20 млн. 76 хил. лв.; за персонал – 7 млн. 475 хил. лв.; капиталови разходи – 1 млн. 396 хил. лв. Завишението е свързано с увеличението на минималната работна заплата. Приема бюджета и планираните средства ще изпълнят поставените пред Комисията цели и задачи за 2018 г.
В дискусията взеха участие председателят на Комисията Цветан Цветанов, който благодари на Министерството на финансите, че е отделило средства за увеличение в областта на сигурността и отбраната, а народните представители Иван Иванов и Красимир Янков изразиха позиция, свързана с необходимостта от обсъждане между първо и второ гласуване за осигуряване на повече средства в сектор „Сигурност“.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – с 10 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавен бюджет на Република България за 2018 г., внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г., № 702-01-38, заедно с актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018 – 2020 г., представляваща мотиви към Законопроекта и становището на Министерския съвет по Проекта за бюджета на съдебната власт за 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Следва докладът на Комисията по земеделието и храните, а след него ще чуем на Комисията по образование и наука.
Господин Райков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНДРИАН РАЙКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г.,
№ 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 1 ноември 2017 г., на което обсъди цитирания Законопроект.
В заседанието взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите: Румен Порожанов – министър, Лозана Василева – заместник-министър, Атанас Кацарчев – началник на кабинета, и експерти от Държавен фонд „Земеделие“ Иванка Багданова-Мизова – заместник-изпълнителен директор, и Анелия Викторова – финансов директор. Присъстваха също представители на Министерство на финансите и на неправителствени организации.
Основните параметри в частта Селско стопанство са следните:
По Проекта на бюджета на Министерство на земеделието, храните и горите за 2018 г. предвидените приходи са 156,6 млн. лв.; предложеният разходен таван е 210,1 млн. лв., от които: за персонал – 116, 1 млн. лв.; за капиталови разходи – 7,8 млн. лв.
По политики и бюджетни програми тези средства са: за „Земеделие и селски райони“ – 158,33 млн. лв.; за „Рибарство и аквакултури“ – 5,9 млн. лв.; за „съхраняване и увеличаване на горите и дивеча“ – 25,5 млн. лв., и за „Администрация“ – 20,4 млн. лв.
В рамките на текущите разходи за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите са утвърдени 17 млн. лв. и 1,7 млн. лв. за изпълнението на дейността на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове“.
По Проекта на бюджета на държавен фонд „Земеделие“ за
2018 г. предвидените приходи са близо 6,3 млн. лв. Разходният таван е около 368 млн. лв., от които за субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия – 300,4 млн. лв.
По политики и бюджетни програми тези средства са: за „Земеделие и селски райони“ – 335,5 млн. лв.; за „Рибарство и аквакултури“ – 351,9 хил. лв., и за „Администрация“ – 32,1 млн. лв.
В Законопроекта са утвърдени 84 млн. лв. за данъчната преференция за намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първичното селскостопанско производство. Ще се прилага механизмът за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури. Ще се прилага и данъчното облекчение по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане, представляващо държавна помощ за земеделските стопани. Предвидено е увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на
480 лв.
Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя Законопроекта, въпреки недостига на средства за обезпечаването на някои дейности. В последвалата дискусия народните представители от парламентарните групи на „БСП за България“ и „Движението за права и свободи“ заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта. От парламентарните групи на Политическа партия ГЕРБ и „Обединени патриоти“ подкрепиха Законопроекта.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните – с 11 гласа „за“, 8 „против“ и 1 „въздържал се“, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., №702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Райков.
С доклада на Комисията по образованието и науката ще ни запознае председателят на Комисията – госпожа Милена Дамянова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 2 ноември 2017 г., Комисията по образованието и науката разгледа горепосочения Законопроект.
На заседанието присъстваха: министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, представители на академичната общност, на синдикални и граждански организации, на националното представителство на студентските съвети.
В областта на политиката за образование и наука Законопроектът бе представен от Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, който подчерта, че бюджетът на Република България за 2018 г. увеличава разходите за образование и извежда сектора като приоритетен в политиката на правителството.
Ръстът в разходите за образование е насочен:
- основно към увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование;
- към промяна във финансирането на институциите, което ще отстрани досегашните неравенства между големи и малки училища и ще осигури равни възможности за образователните институции.
Общият размер на разчетените разходи за образование за 2018 г. е 3 840,2 млн. лв.
Приоритетите, към които е насочена политиката в областта на предучилищното и училищно образование, са:
- подкрепа на реформите и изпълнение на мерките, заложени в Закона за предучилищното и училищното образование;
- осигуряване на подкрепа за педагогическите специалисти и привличане на млади хора в професията;
- пълно обхващане на всички подлежащи на образование деца и ученици, предотвратяване на отпадането от образователната система и реинтеграция на преждевременно напусналите;
- подобряване качеството на образованието във всички училища и нива на системата;
- осигуряване на качествено професионално образование и обучение в партньорство с бизнеса и съответствието му с потребностите на пазара на труда.
В областта на политиката за висше образование и наука министър Вълчев поясни, че тя е насочена към повишаване на качеството на образованието чрез неговото финансово насърчаване и ориентирането му към практическите нужди на пазара на труда.
Разчетените средства за висше образование за 2018 г. нарастват с 27,9 млн. лв. и общият им размер достига 777,5 млн. лв. С проектобюджета са осигурени допълнително 8,6 млн. лв. за издръжка на обучението на студентите въз основа на резултатите от обучението и 9,0 млн. лв. за стипендии на студентите, обучаващи се в приоритетни професионални направления.
Общият размер на предвидените по бюджета на Министерството на образованието и науката трансфери за държавните висши училища е в размер на 414,9 млн. лв., които се разпределят по елементи, съгласно чл. 91 от Закона за висшето образование. Националното финансиране на образованието и през 2018 г. ще продължи да се допълва със средства от структурните фондове на Европейския съюз.
С бюджета за 2018 г. нараства публичното финансиране и за сектор „Наука“. Разчетените средства за наука за 2018 г. са 405,8 млн. лв., при 285,0 млн. лв. за 2017 г. С ръста на разходите за наука за 2018 г. се осигурява увеличение на трансфера за Българската академия на науките и за Селскостопанската академия с 5,9 млн. лв. Увеличава се размерът на стипендията за докторанти от 450 на 500 лв.
Общият размер на трансферите за Българската академия на науките за присъща научна или художествено-творческа дейност и издаване на учебници и научни трудове на държавните висши училища към Министерството на образованието и науката за 2018 г. е в размер на 93,6 млн. лв.
Предвидените разходи за наука по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2018 г. са в размер на 33,2 млн. лв., с които ще се осигурят условия за изследвания в различни области на обществения живот, за конкурсно-проектно финансиране на научните изследвания и други.
В последвалата дискусия се включиха народните представители Анелия Клисарова, Ирена Анастасова, Ерол Мехмед, Станислав Станилов, Милен Михов и Таня Петрова, както и представители на синдикални и граждански организации в областта на образованието, Българската академия на науките, Съветът на ректорите, националното представителство на студентските съвети.
Изразено бе становище, че по-добър бюджет през последните години за предучилищно и училищно образование не е обсъждан, увеличават се заплатите на учителите и се усъвършенства системата на делегираните бюджети.
Изказано бе мнение, че само увеличението на учителските заплати няма да доведе до исканото качество на образование. Предложено бе да се ускори изработването на стандарта за физическата среда, за да се разпределят по-справедливо средствата за подобряване на материалната база.
Представителите на висшите училища и Българската академия на науките подкрепиха увеличения бюджет за предучилищно и училищно образование, но изказаха мнение, че увеличението на средствата за висше образование и наука не е достатъчно. Беше заявена необходимост от спешни мерки за увеличаване на възнагражденията в сектора и подпомагане на младите учени. Изказано бе мнение, че комплексната оценка на качеството на обучение във висшите училища следва да е ясно изразена при разпределение на средствата за тях. Изказано бе неудовлетворение от размера на средствата за докторанти и бе предложено докторантската стипендия да се обвърже с минималната работна заплата.
Подчертано бе, че трябва да се убеди обществото в необходимостта от увеличаване на средствата за наука. Необходимо е да има ясни правила за разпределението на средствата за наука, по научни области, приоритетно и конкурентно, финансирайки проекти с национална значимост.
На всички поставени въпроси и изразени становища отговори министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
След проведено гласуване с резултати: „за“ – 11 гласа, „против“ – 9, и без „въздържали се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Предстои да чуем Доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2017 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседанието присъстваха: господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта, госпожа Росица Димитрова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Теодора Иванова – главен секретар на Държавната агенция за закрила на детето, и госпожа Зоя Касърова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите.
Министър Красен Кралев представи проекта за държавния бюджет на Министерството на младежта и спорта. Той информира народните представители, че в Проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. за Министерството са определени разходи в размер на 75 732 300 лв., което е увеличение в сравнение с бюджета от 2017 г. с повече от 2 млн. лева.
В определените за Министерството на младежта и спорта средства в Законопроекта са включени 9 600 700 лв. за делегирани от държавата дейности. Това са средствата от бюджета на шестте спортни училища – второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на младежта и спорта.
Разпределението на средствата е за следните дефинирани политики:
Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време – предвидените средства за 2018 г. са в размер на 16 354 000 лв., които се разпределят между бюджетните програми „Спорт за учащи“ и „Спорт в свободното време“. В тези финансови рамки, след оптимизиране на разходите по определени показатели, ще бъдат финансово обезпечени както всички утвърдени и работещи детски, ученически и студентски програми, така и всички новостартирали през 2015-а, 2016-а и 2017 г. проекти и програми за подпомагане на детския и детско-юношеския спорт.
Политика в областта на спорта за високи постижения. Разпределените разходи за изпълнение на целите и дейностите в областта на спорта за високи постижения за 2018 г. са в размер на 50 479 700 лв. С тези бюджетни средства са финансово обезпечени подпрограмите за развитие на спорта за високи постижения, за развитие на спортните клубове, провеждане на домакинства на международни спортни състезания на територията на Република България, както и средствата за стимулиране, награждаване и социално подпомагане на спортисти, включително обезпечаване на пожизнените премии на олимпийските медалисти, прекратили активна състезателна дейност.
В общия бюджет на политиката в областта на спорта за високи постижения са заложени средства за обезпечаване дейностите на Антидопинговия център и лабораторията за изпълнение изискванията за лицензирането й в размер на 1 278 700 лв.
Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти, ще се провежда през 2018 г. със средства в размер на 3 289 800 лв., които продължават да бъдат крайно недостатъчни за провеждане на ефективна политика по отношение изграждане и реновиране на спортните бази.
Политика в областта на усвояване и прилагане на добри международни практики за спорта. Определените разходи за 2018 г. в размер на 297 600 лв. са предназначени за изпълнение на целите на политиката за добро международно сътрудничество и разработване на европейски проекти, което е ключово за осигуряването на допълнителни средства за реализиране политиките на Министерството на младежта и спорта.
В тази връзка министър Кралев изрази надежда, че работата на представителя на Министерството на младежта и спорта по време на българското председателство на Съвета на ЕС ще допринесе за постигане на положителни резултати при защита на българските интереси на ниво ЕС в областта на младежта и спорта.
Политика в областта на младите хора. В рамките на утвърдения бюджет за изпълнение на целите на тази политика през 2018 г. в размер на 3 287 000 лв. ще бъдат финансово обезпечени програмите за младежки дейности, за финансиране на проекти на неправителствени организации в сектора.
Заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Росица Димитрова представи тази част от проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика, която се отнася до провеждане на политиките, попадащи в компетенцията на Комисията:
Бюджетна програма „Закрила на децата чрез преход от институционални грижи към алтернативни грижи в семейна среда“ със средства за 2018 г. в размер на 18 млн. 600 хил. лв. Целта на програмата е оказване на финансова подкрепа на семействата на деца в риск и по-конкретно отглеждане на децата в семейна среда. Бюджетната прогноза за 2018 г. е разработена въз основа на данните за подпомаганите към момента от държавния бюджет приемни семейства и съобразявайки се с факта, че изпълнението на схема „Приеми ме 2015“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ ще бъде продължено до края на 2019 г.
Бюджетът на Държавната агенция за закрила на детето за
2018 г. в размер на 1 млн. 815 хил. лв. е увеличен в сравнение с 2017 г. с 400 000 лв.
В рамките на бюджетна програма „Осигуряване на заетост и повишаване на качеството на работната сила на безработните и заети лица“ в проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика през 2018 г. ще продължи активната политика на пазара на труда относно младите хора, които са приоритетна целева група на всички програми и мерки, подходящи за тях.
Към мерки в изпълнение на тази политика се включват:
- мерки за изпълнение на европейската гаранция за младежта 2014 – 2020 г., активиране на икономически неактивни младежи;
- обучение и заетост, включително стажуване и чиракуване на безработни младежи на възраст до 29 г.
Ще се активизира и дейността по достигане до младежите, които нито работят, нито учат, но не са регистрирани в бюрата по труда.
От страна на Министерството на здравеопазването писмено беше представена бюджетната програма „Медико-социални грижи за деца в неравностойно положение“, включена в проектобюджета на Министерството на здравеопазването за 2018 г.
Заделеният финансов ресурс по тази програма за 2018 г. в размер на 23 млн. 108 хил. лв. е за продължително медицинско наблюдение, профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и специфични грижи за деца с хронични заболявания, отглеждани в останалите, все още незакрити 16 домове за медико-социални грижи за деца в неравностойно положение от 0 до 3-годишна възраст.
В обсъждането на проектобюджет 2018 г. взеха участие Весела Лечева, Славчо Атанасов, Теодора Халачева, Стефан Апостолов, Иван Ченчев, Димитър Гамишев и Георги Марков.
Бяха поставени въпроси във връзка с някои финансови параметри по отделните бюджетни програми от проектобюджета на Министерството на младежта и спорта за 2018 г., на които министър Кралев предостави уточняваща информация.
В резултат на дискусията и въз основа на проведено гласуване с 10 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 1 „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Предстои да се запознаем с Доклада на Комисията по здравеопазването.
Имате думата, господин Генов.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ГЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На съвместно заседание на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването, проведено на 2 ноември
2017 г., беше разгледан и обсъден Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2018 г.
На заседанието присъстваха: министърът на финансите господин Владислав Горанов, заместник-министърът на здравеопазването д-р Мирослав Ненков, председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) господин Кирил Ананиев, управителят на НЗОК професор Камен Плочев, представители на Министерството на финансите, синдикатите, работодателите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Владислав Горанов, който запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в проектобюджета на Република България за 2018 г.
Общият размер на предвидените за 2018 г. разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването възлизат на 495 244 200 лв., което представлява увеличение с 36 396 500 лв. спрямо бюджета на ведомството за 2017 г. С тези средства ще бъдат финансирани дейности, политики и програми в областта на опазването и контрола на общественото здраве, дейности по национални здравни програми, осъществявани от бюджетните структури към Министерството на здравеопазването, спешната помощ, както и всички останали дейности, свързани с общественото здраве.
Приоритетни направления и дейности ще продължават да бъдат спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детското здравеопазване, асистираната репродукция, лечебните завадения за болнична помощ, както и лекарствената политика.
Чрез бюджета на Министерството на здравеопазването ще се финансират програмите и дейностите, осъществявани от бюджетните структури в областта на общественото здраве, спешната помощ, стационарната психиатрична помощ, медико-социалните грижи за деца, лечение в чужбина и други. Предвиденият финансов ресурс ще бъде разходван за обезпечаване на национални програми и централни доставки за профилактика, контрол и лечение на социалнозначимите заболявания, осигуряване на ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, както и обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването.
През 2018 г. Министерството на здравеопазването ще продължи да предоставя трансфер към Националната здравноосигурителна каса за финансиране на разходите за лекарствени продукти и дейности по прилагането им по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, за дейности за здравно неосигурени лица, включващи дейности по амбулаторно проследяване на болни с психични и с кожно-венерически заболявания, освен това пациенти с интензивно лечение, дейности по чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето и за доплащане на сумата за посещение при лекар/лекар по дентална медицина и на лечебни заведения от лицата, които са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
След закриване на дискусията се извърши гласуване при следните резултати:
1. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2, № 702-01-38, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2017 г.: „за“ - 1 , без „против“ и „въздържали се“- 20.
2. По Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.: „за“ - 12, „против“- 8 и „въздържал се“- 1.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при горепосочените резултати Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Генов.
С доклада на Комисията по околната среда и водите ще Ви запознае председателят на Комисията – народният представител Ивелина Василева.
Заповядайте, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2017 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на околната среда и водите: Нено Димов - министър, Атанаска Николова – заместник-министър, Красимир Живков – заместник-министър, Адрияна Василева – главен секретар, Цонка Дрянкова – главен директор на главна дирекция ОП „Околна среда", Ренета Колева – изпълнителен директор на ПУДООС, Ива Таланова –директор „Финансово управление", и Павлина Станова – изпълняващ длъжността главен счетоводител в ПУДООС и от Министерство на финансите: Мануела Милошева – директор „Национален фонд", Мария Веселинова – началник отдел в дирекция „Държавни помощи и реален сектор", Николина Апостолова и Ангел Ангелов – експерти.
Председателят на Комисията по околната среда и водите даде думата на Мария Веселинова от Министерството на финансите, която представи накратко основните моменти и приоритети на бюджет 2018, включително за председателството на Съвета на Европейския съюз от България през първата половина на
2018 г. Основни приоритети при фискалната политика остават усилията за запазване на икономическата и финансова стабилност и създаване на условия за икономически растеж в съответствие с програмата за управление 2017 – 2021 г. Тя подчерта, че макроикономическите перспективи са положителни, което се отчита от данните за икономиката, посочи данни и прогнози за БВП, запазването на резерва през 2018 г. и разходите по основните функции на консолидираната фискална програма, от които за жилищно строителство, благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда те са в размер на 2,2% от БВП.
Министър Димов представи проекта на държавния бюджет, в частта околна среда и бюджета на Министерството на околната среда и водите както следва: с проектозакона на Закона за държавния бюджет за 2018 г., за МОСВ се определят приходи в размер на 56,3 млн. лв., от които приходи от собственост – 0,5 млн. лв., приходи от държавни такси, най-вече по Закона за водите – 55,5 млн. лв., приходи от глоби и санкции – 0,9 млн. лв., приходи от концесии – 3,3 млн. лв., приходи от ДДС – 0,7 млн. лв. и други - 0,3 млн. лв.
Разходната част включва разходи за персонал, разходи за издръжка и капиталови разходи, като общите разходи, заложени в бюджета на Министерството на околната среда и водите за 2018 възлизат на 49,8 млн. лв., при 46,0 млн. лв. за
2017 г., или има едно увеличение от 3,8 млн. лв. От тези 3,8 млн. лв., 2,3 млн. лв. са разходи за персонал, 0,4 млн. лв. са за издръжка и 1,1 млн. лв. са за капиталови разходи. Общо, 29 млн. лв., или 51% са разходите за персонал, 18,3 млн. лв. или 36,8% са разходите за издръжка и капиталовите разходи са 2,5 млн. лв., или 5,1%.
Министър Димов представи предвижданите разходи по бюджета на МОСВ за 2018 г. по компоненти както следва: за интегрираното управление и опазването на водите – 6,7 млн. лв., за интегрираната система за управление на отпадъците и опазване на почвите – 2,8 млн. лв., за намаляване на вредните емисии в атмосферата и подобряване качеството на атмосферния въздух – 1,9 млн. лв., за съхранение, укрепване и възстановяване на екосистемите, видовете и генетичните им ресурси – 7,5 млн. лв., за информиране, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и прилагане на механизма на контрол – 1,1 млн. лв., за оценка и управление на въздействието върху околната среда – 2,7 млн. лв. и за политиката в областта на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост – 9,7 млн. лв. Министърът посочи и бюджета на ПУДООС, в който 6 550 000 лв. са собствени приходи и трансфер от ДБ – 67 100 000 лв., или общо 73 650 000 лв., а предвидените разходи за 2018 г. са в размер на 80 135 000 лв., като разликата се покрива от наличности от предходни години. Разпределението по компоненти е както следва: за управление и опазване на водите – 30 345 400 лв.; управление на отпадъците – 40 202 300 лв.; възстановяване на екосистемите, видовете и генетичните им ресурси – 800 000 лв.; информиране, участие на обществеността в процеса на вземане на решения – 1 800 000 лв. и за управление на дейностите по изменение на климата – 450 000 лв.
Съгласно проектозакона провежданата политика в областта на опазването на околната среда за прогнозния период 2018 – 2020 г. ще бъде реализирана чрез активното взаимодействие с други сектори на публичната власт, допринасящи за опазване на водите, почвите и въздуха, намаляване и оползотворяване на отпадъците, адаптиране към климатичните промени и ефективно използване на ресурсите в икономическия цикъл на държавата. Усилията ще са насочени към повишаване съзнанието и културата на обществеността в сферата на околната среда и осигуряването на достъп на обществеността при вземане на решения при формиране на политиките и прилагане на принципите за прозрачност, открито управление, партньорство и диалог. Предвидените средства за изпълнение на програми за отстраняване на нанесените щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия при приватизация за 2018 г. са в размер на 5 млн. лв.
Таваните на разходите на МОСВ са съответно: 49 858,1 хил. лв. за 2018 г.; 50 084,7 хил. лв. за 2019 г. и 50 388,6 хил. лв. за 2020 г.
Отношение по Законопроекта взеха народните представители Атанас Костадинов, Джевдет Чакъров и Ивелина Василева.
Народният представител Костадинов посочи, че макрорамката не е обект за разискване в тази Комисия, а се обсъжда частта, касаеща опазването на околната среда и водите, и зададе въпрос към министъра кое не може да изпълни политиките по опазване на околната среда и би могло да се подобри, посочвайки изисквания не само по превенция от наводнения, но и изискванията на директивите за докладване, както и за кумулативния ефект при хоризонталните политики. Той отправи въпрос и относно възможностите на ПУДООС, включително в сферата на управлението на отпадъците, получил отговор и на двата въпроса от господин Димов, който подчерта и важността на проблемите по опазване чистотата на атмосферния въздух, както и възможностите за финансиране и от други източници; народният представител Джевдет Чакъров относно административната тежест и финансирането за персонал, получил отговор от министъра, включително за финансирането на персонала по Председателството на Европейския съюз; народният представител Ивелина Василева, която изказа задоволство от това, че има ръст в бюджета на Министерството на околната среда и водите, което може да подпомогне нарастването на работните заплати в министерството, които са под средните за администрацията и зададе конкретен въпрос относно параметрите на Оперативна програма „Околна среда“, като предложи във връзка със зададените въпроси относно дейността и финансирането от ПУДООС и докладването по директивите да се направи едно заседание на Комисията по околната среда и водите, на което да бъдат представени дейностите както на ПУДООС и Доверителния екофонд, така и на Изпълнителната агенция по околна среда относно докладването. Госпожа Василева отправи и допълнителен въпрос относно Председателството – има ли в тази връзка предвидени средства за МОСВ, или всички предвидени средства са в Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Госпожа Цонка Дрянкова отговори в частта за бюджетните параметри на ОП „ОС“, като представи накратко прогнозите за 2018 г. по линия на програмата „Околна среда“: обща прогноза за плащания по ОПОС – 262,303 млн. лв. и допълнително по финансови инструменти – 49,720 млн. лв. По приоритетна ос „Води“ – 185, 707 млн. лв., за приоритетна ос „Управление на отпадъците“ – 30,0 млн. лв., за „Натура 2000“ и биоразнообразие очакваните разходи са 9,145 млн. лв., по приоритетна ос 4 „Превенция и проблемен риск от наводнения и свлачища" планираните разходи са 18,542 млн. лв. и по отношение мерките за опазване чистотата на атмосферния въздух – 11,528 млн. лв.
Министър Димов посочи, че за МОСВ във връзка с председателството са предвидени средства в размер на 1,0 млн. лв., а към Министерски съвет са предвидени 426 000 лв. за 121 събития в сферата на околната среда.
След приключване на дебатите и гласуването на законопроекта, Комисията по околната среда и водите с 12 гласа „за“, без „против“ и 7 „въздържали се“ изрази следното становище:
Комисията подкрепя проектозакона и заложените в него показатели по отношение на опазването на околната среда и водите и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38 внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
Следва доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Кой ще представи доклада?
След него ще чуем доклада на Комисията по културата и медиите.
Заповядайте, господин Милушев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 1 ноември 2017 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседанието присъстваха: господин Ивайло Московски - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Димитър Геновски, господин Велик Занчев и господин Ангел Попов – заместник-министри на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, господин Красимир Папукчийски – генерален директор на „Национална компания железопътна инфраструктура“, господин Атанас Темелков – главен секретар на Държавна агенция „Електронно управление“, госпожа Мария Веселинова – началник отдел в дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ в Министерството на финансите и господин Петър Бунев – председател на Синдикат на железничарите в България към КНСБ.
Основната макроикономическа рамка на Законопроекта за държавния бюджет за 2018 г. бе представена от госпожа Мария Веселинова.
Програмният бюджет в областта на транспорта, съобщенията и информационните технологии бе представен пред членовете на комисията от господин Ивайло Московски, който подчерта че стратегическата цел на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изграждане на устойчива транспортна система, развит и жизнеспособен сектор на електронните съобщения и пощенски сектор, както и за технологично развитие и иновации се постига посредством провеждането и реализирането на политика в областта на транспорта и политика в областта на съобщенията и информационните технологии.
От общия размер на разходите за 2018 г., възлизащи на 2 млрд. 131 млн. 294,2 хил. лв., се предвиждат 981 млн. 862,9 хил. лв. да бъдат осигурени от сметки за средства от ЕС и от други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз, 893 млн. 009,9 хил. лв. – от централния бюджет, в това число погашения и лихви от държавни инвестиционни заеми; 49 млн. 494,4 хил. лв. от собствени приходи и 206 млн. 927,0 хил. лв. – субсидии от държавния бюджет.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 11 гласа „за“, 2 гласа „против“ и без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г.,
№ 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Милушев.
От името на Комисията по културата и медиите.
Заповядайте да представите доклада.
След него ще чуем доклада на Комисията по взаимодействията с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 2 ноември 2017 г. обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г.,
№ 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
В обсъждането участваха представители на Министерството на културата, Министерството на финансите, Българската телеграфна агенция, Съвета за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия.
Министърът на културата господин Боил Банов представи бюджета на Министерството на културата.
Отношение по държавният бюджет за 2018 г. взе госпожа Росица Спасова, началник отдел в дирекция „Държавни разходи" на Министерството на финансите.
Проектобюджетът на Министерството на културата за 2018 г. предвижда собствени приходи – 24 900,00 хил. лв.; рамка на разходи в размер на 175 028,4 хил. лв., като от тях за текущи разходи са 168 344,7 хил. лв. и за капиталови разходи 6 683, 7 хил. лв.
Разходите по бюджета на министерството са насочени към осъществяването на:
- политика в областта на опазването на движимото и недвижимото културно наследство;
- политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование;
- бюджетна програма „Администрация“.
Предвидената сума от централния бюджет за Българската телеграфна агенция е в размер от 4 852,6 хил. лв. и е предназначена за финансиране на дейности, които Агенцията осъществява като национален независим информационен институт на Република България.
За Съвета за електронни медии в Законопроекта за държавния бюджет за 2018 г. са предвидени приходи в размер от 1 млн. 200,0 хил. лв., разходи в размер на 1 542,6 хил. лв.
Законопроектът за държавния бюджет за 2018 г. предвижда сума за Българското национално радио в размер на 42 336,8 хил. лв. Разходите на БНР са за осъществяване на основните цели на обществения оператор по подготовката, създаването и разпространението на националните и регионалните радиопрограми. Капиталовите разходи по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията са в размер на 3 млн. 900,0 хил. лв.
За Българската национална телевизия в Законопроекта за държавния бюджет за 2018 г. сумата е 65 397,4 хил. лв. Капиталовите разходи в това число по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията са в размер на 8 100,0 хил. лв. Средствата за БНТ основно са за създаване и разпространение на националните програми БНТ 1, БНТ 2, БНТ HD, БНТ „Свят” и за регионални програми.
В § 5 от „Преходните и заключителните разпоредби“ на Законопроекта за държавния бюджет за 2018 г. се отлага за следващо време действието на § 2 от Преходните и заключителните разпоредби, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 на Закона за радиото и телевизията, съответно за 2018-а и 2019 г.
По време на дискусията взеха отношение и зададоха въпроси народните представители Вежди Рашидов, Диана Саватева, Станислав Станилов, Красимир Богданов, Чавдар Велинов, Нона Йотова и Александър Симов. Министърът на културата отговори обстойно на поставените въпроси.
От страна на БНР и БНТ беше поставен въпросът за необходимостта от увеличаване на средствата за финансиране на обществените медии.
След приключване на дискусията се проведе гласуване със следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2: „за” – няма, „против” – 2, „въздържали се” – 15.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2: „за” – 10, „против” – 5, „въздържали се” – 2.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Господин Кутев, заповядайте да ни запознаете с доклада на ръководената от Вас Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Господин, Кутев имате думата.
ДОКЛАДЧИК АНТОН КУТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2017 г., Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври
2017 г.
В заседанието взе участие госпожа Евгения Орлова – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Евгения Орлова.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2018 г. е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018 – 2020 г. Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика.
В представения проект на държавен бюджет за 2018 г. в частта му за юридически лица с нестопанска цел – субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел:
Общо предвидените средства по консолидираната фискална програма за юридически лица с нестопанска цел възлизат на 207 024 хил. лв., или с 23 907 хил. лв. повече спрямо
2017 г., в това число:
По държавен бюджет – 68 245, 3 хил. лв., от които:
- по централен бюджет – 11 642 хил. лв.;
- включени по бюджетите на министерствата и ведомствата – 56 603,3 хил. лв.;
Общините – 64 043 хил. лв. основно субсидии за читалища;
По Национален фонд – 43 221 хил. лв. за финансиране на проекти с бенефициенти юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) по линия на европейските фондове;
Държавен фонд „Земеделие“ – 2 582 хил. лв.
По централния бюджет за 2018 г. средствата (субсидиите и капиталовия трансфер) за ЮЛНЦ са предвидени и посочени поименно с Приложение № 4 към чл. 51, ал. 1 и Приложение № 5 към чл. 51, ал. 2 от Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г. и възлизат на 12 642 хил. лв. (по Приложение № 4 – 11 642 хил. лв., и по Приложение № 5 – 1 млн. лв. за капиталови трансфери на Българския червен кръст).
Общо размерът на субсидиите на ЮЛНЦ по централен бюджет за 2018 г. се запазва спрямо 2017 г., с изключение субсидията на Български институт за стандартизация, където има завишение със 100 хил. лв.
Основната група от юридически лица – 20 на брой, от приложението са национално представителните организации на и за хората с увреждания (на основание чл.52 от Закона за интеграция на хората с увреждания). Общо предвидените средства за тази група юридически лица възлизат на 4 359 хил. лв.
Приложението освен това включва и субсидиите на Българския червен кръст – Национален съвет, Съюза на народните читалища, Рилската Света обител – Рилски манастир, Троянски ставропигиален манастир „Успение Богородично“, Бачковски манастир „Успение Богородично“, Национален дарителски фонд „13 века България”, Българския институт по стандартизация, Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство и други.
Финансирането на организациите от приложението се извършва в съответствие с разпоредбата на чл. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел при условия и по ред, определени в съответните специални закони.
Предвидените средства са предназначени за подпомагане и дофинансиране на изпълнението на съответните дейности и политики.
През 2018 г. ще влязат в сила измененията на чл. 4 от ЗЮЛНЦ, съгласно които се предвижда създаването на Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет. В една от дейностите на Съвета е залегнало той да разпределя средства да насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на ЮЛНЦ, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност. С чл. 4, ал. 8 от ЗЮЛНЦ е предвидено, че тези средства се предвиждат и разходват по държавния бюджет. Средствата са планирани по централния бюджет, но тъй като предстои създаване за първи път на Съвета, приемането на правилник за дейността му, както и утвърждаване от страна на съвета на критерии, условия, правила и процедури за оценка на проектите и разпределянето на средствата, средствата ще бъдат предоставени от Министерския съвет по реда на Закона за публичните финанси.
По Законопроекта за държавен бюджет за 2018 г. се изказаха народните представители Крум Зарков и Милена Дамянова, които изразиха мнения относно списъка по Приложение № 4, касаещи субсидии и други текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2018 г. Според тях по-прецизните критерии и обосновки за включване в списъка ще могат да бъдат направени през 2018 г., когато влизат в сила промените в ЗЮЛНЦ.
След проведено разискване, изказани становища и мнения, Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите със 7 гласа „за”, 6 гласа „против“ и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2017г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Следва доклада на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. С доклада ще ни запознае председателят на Комисията, народния представител Борис Ячев.
Заповядайте, господин Ячев.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г. с вх. №702-01-38, внесен на 30 октомври 2017 г. от Министерския съвет
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое редовно заседание, проведено на 2 ноември 2017 г., разгледа на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., №702-01-38, внесен на 30 октомври 2017 г. от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите – господин Владимир Петров, директор на дирекция „Държавни разходи“; от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – господин Николай Николов – временно изпълняващ длъжността председател, и госпожа Диана Кунзова – директор на дирекция „Финансово-счетоводна дейност и административно обслужване“; от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – господин Пламен Георгиев – председател, и господин Трифон Трифонов – главен секретар на Комисията.
Законопроектът беше представен от господин Владимир Петров. Той изтъкна, че един от основните приоритети на Министерство на правосъдието е извършването на законодателни промени, които да създадат условия за ограничаване на корупцията на всички нива на държавното управление. Господин Петров акцентира върху заложените бюджетни средства на действащите в момента антикорупционни звена, като направи уточнение, че с приемането на новия антикорупционен Закон всички те ще се влеят в единен орган, който би следвало да функционира безпроблемно с разписаните параметри. Уточнено бе също, че няма съществена промяна по отношение размера на бюджетите на двете основни комисии КОНПИ и Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси.
В хода на разискванията беше изслушан господин Николай Николов от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, който изрази известни резерви към представения бюджет в частта за издръжката на Комисията, като се обоснова с нарастването на минималната работна заплата, което респективно генерира всички разходи нагоре.
Господин Пламен Георгиев от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество оцени предвидения бюджет от 6 млн. 226 хил. лева като крайно недостатъчен за работата на ръководената от него Комисия. Той отбеляза, че с него ще се финансират основните дейности, но обемът на работа е нараснал значително и се налага назначаване на млади хора без опит, с ниски заплати, поради недостиг на средства. По този начин според господин Георгиев се рискува да се загубят дела за стотици милиони левове, които в момента Комисията води, а от друга страна ресурсната обезпеченост с кадри сериозно би повишила качеството и ефективността на работата на Комисията.
По Законопроекта взеха отношение народните представители Борис Ячев, Слави Нецов, Кристина Сидорова, Симеон Симеонов, Спас Гърневски, Симеон Найденов и Милко Недялков.
След проведената дискусия Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика с 6 гласа „против“, без „въздържали се“ и с 4 гласа „за“ не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. с вх. №702-01-38, внесен на 30 октомври 2017 г. от Министерския съвет.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Следва доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С него ще ни запознае председателят на Комисията народният представител Кристиан Вигенин.
Заповядайте, господин Вигенин.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 ноември 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. Експертно становище по Законопроекта направиха госпожа Мануела Милошева – директор на дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите, господин Иван Иванов директор на дирекция „Централно координационно звено“ в Администрацията на Министерския съвет и госпожа Милена Пеневска – държавен експерт в същата дирекция.
На заседанието присъстваха и представители от Министерството за българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.: госпожа Таня Милева – началник на политическия кабинет, госпожа Сийя Николаева – главен секретар, госпожа Марияна Китова – главен счетоводител.
Законопроектът за държавен бюджет на Република България за 2018 г., който е придружен от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018 – 2020 г., предвижда следните параметри по консолидираната фискална програма:
Приходи, помощи и дарения: 38 223,9 млн. лв. (36,2% от брутния вътрешен продукт (БВП);
Разходи (вкл. вноска в бюджета на ЕС): 39 323,9 млн. лв. (37,2% от БВП);
Дефицит: 1 100,0 млн. лв. (1,0% от БВП).
Прогнозният БВП по текущи цени за 2018 г. възлиза на 105 609 млн.лв., като реалният икономически растеж се очаква да бъде 3,9%.“
Пропускам част от информацията в доклада, тъй като тя ще бъде приложена към официалното становище на Комисията по бюджета.
С оглед спецификата на своята дейност КЕВКЕФ разглежда параметрите на проекта за държавен бюджет за 2018 г., касаещи вноската на Република България в Бюджета на Европейския съюз за 2018 г., както и планираните приходи и разходи по линия на средствата от Европейския съюз.
Вноска на Република България в бюджета на Европейския съюз за 2018 г.
Основният финансов ангажимент на страната ни във връзка с членството в Европейския съюз се изразява в националната вноска в бюджета на Европейския съюз. За 2018 г. тя се предвижда да бъде 1 133,9 млн. лв. Тази прогноза е изготвена въз основа на новото Решение на Съвета относно системата на собствени ресурси на Европейския съюз 2014/335/ЕС, Евратом, което влезе в сила, след като бе прието от всички държави членки.
По отношение на вноската следва да се вземат предвид и следните обстоятелства:
В процеса на изпълнението на бюджета на ЕС е възможно да се наложи промяна в размера – увеличение или намаление, на вноската на България поради въздействието на следните фактори: възникналите допълнителни или непредвидени нужди от средства по бюджета на Европейския съюз при изпълнение на разходните политики; промяна в размера на другите приходи на Европейския съюз извън собствените ресурси; промяна в размера на събраните традиционни собствени ресурси от всички държави членки; периодични актуализации на данните за предишни години за хармонизираната ДДС-база и за брутния национален доход на държавите членки с оглед постигане на по-голяма точност при изчислението на вноските им и др.
Представената прогноза е направена при допускането, че Обединеното кралство ще бъде пълноправен член на Европейския съюз през целия период 2018 – 2020 г., или в случай на фактическо оттегляне от Съюза ще продължи да плаща полагащите му се вноски в бюджета на Европейския съюз в съответствие с действащото законодателство и поетите правни ангажименти по време на членството му. В тази връзка прогнозата се основава на допускането, че няма да има промени нито в разходната, нито в приходната страна на бюджета на Европейския съюз в тази връзка. Причина за това е фактът, че към настоящия момент не са приключили преговорите по оттеглянето на Обединеното кралство и не са ясни резултатите от споразумението за напускане на Европейския съюз, което следва да се сключи съгласно чл. 50 на Договора за Европейския съюз.
Планирани приходи и разходи по линия на средствата от Европейския съюз за 2017 г.
Предвижда се съвкупният размер на приходите, помощите и даренията по линия на средствата от Европейския съюз за 2018 г. да бъдат 2 327,5 млн. лв., или 2,2% от прогнозния БВП. Те включват сметки за средства от Европейския съюз на Национален фонд, ДФ „Земеделие“ и други международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз. Прогнозните съвкупни разходи за 2018 г. по европейски програми и проекти възлизат на 4 224,4 млн. лв. или 4% от БВП, в това число 2 881,8 млн. лв. европейски средства – 2,7% от БВП и 1 342,7 млн. лв. национално съфинансиране – 1,3% от БВП.
Национален фонд.
При планиране на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз са взети под внимание новите правила за програмен период 2014 – 2020 г., етапът на изпълнение на всяка една от програмите, особеностите на подпомаганите сектори, както и характерът и сроковете за реализация на отделните проекти. Анализиран е опитът от стартирането на програмен период 2007 –2013 г. и направените изводи са отчетени при изготвянето на настоящите прогнози.
В тази връзка съвкупните приходи на Национален фонд по сметката за средства от ЕС за 2018 г. се предвижда да са в размер на 1 460,4 млн. лв. – 1,4% от БВП, а съвкупните разходи – 2 672,5 млн. лв. 2,5% от БВП.
Планираните приходи за периода 2018 – 2020 г. по оперативните програми, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз, включват определения индикативен размер на разходите, които се очаква да бъдат възстановени от Европейската комисия през този период.
Прогнозните приходи са изчислени, като са взети под внимание следните особености: 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през последните два месеца на предходната година. Съгласно правилата на Европейската комисия само заявленията за плащане, които държавата членка изпраща до 31 октомври гарантирано ще бъдат възстановени в рамките на годината, в която са изпратени. Поради тази причина всички заявления за плащане, които се очаква да бъдат изпратени след тази дата, са планирани за получаване през следващата година; 90% от размера на разходите по оперативни програми, съответстващи на европейското съфинансиране, извършени през първите десет месеца на настоящата година; до 10% от размера на сертифицираните разходи през предходната счетоводна година, които се очаква да бъдат възстановени от Европейската комисия при годишното уравняване на сметките.
Предварителното годишно финансиране, което се очаква да получи/възстанови България след годишното уравняване на сметките.
По отношение на очакваните приходи временното задържане на възстановяване на средства от Европейската комисия по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ ще доведе до значително изместване във времето на периода на възстановяване на разходите, които ще бъдат сертифицирани едва след отстраняване на пропуските в системите за управление и контрол на оперативната програма.
Съвкупните приходи на Държавен фонд „Земеделие“ по сметката за средства от Европейския съюз за 2018 г. се предвижда да са в размер на 582,6 млн. лв. – 0,6% от БВП, а съвкупните разходи – 1 040,8 млн. лв. – 1% от БВП.
По линия на първия стълб на Общата селскостопанска политика ще се изплащат средства за подпомагане на земеделските стопани по обвързани и необвързани с производството схеми за директни плащания и за пазарна подкрепа. По схемата за единно плащане на площ през 2018 г. се предвижда да бъдат усвоени 1 551,4 млн. лв. директни плащания на земеделски стопани, плащания за сметка на ЕС.
По линия на втория стълб на ОСП ще се изплащат средствата за развитие на селските райони за 2018 г. – 1 177,6 млн. лв., от които 967,2 млн. лв. са средства от Европейския съюз и 210,4 млн. лв. национално съфинансиране.
Средствата, които страната ни предвижда да усвоява по програмите на Европейския съюз и да изплаща за Общата рибарска политика за 2018 г., са 38,3 млн. лв., от които 29,6 млн. лв. са средства от ЕС и 8,7 млн. лв. национално съфинансиране и авансови плащания.
С актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018 –2020 г. са разчетени приходи, разходи и съответното съфинансиране от държавния бюджет по други сметки за средства от Европейския съюз и средства по международни програми и договори, за които се прилага режимът на сметките за средства от Европейския съюз. Разчетите са изготвени на база предложенията на първостепенните разпоредители с бюджет за очакваните приходи и разходи, включително и за съфинансирането им по различните международни програми, проекти и договори, като например Европейски фонд „Вътрешна сигурност“, Европейски фонд „Убежище, миграция и интеграция“, Българо-швейцарска програма за сътрудничество, Програма „Развитие на бизнеса, иновациите и малките и средни предприятия“, Програма „Фискалис 2020“, Програма „Митници 2020“, Програма „Национална франкофонска инициатива 2015 – 2018 г.“, Проект „Регионално сътрудничество за управление на границите България, Гърция и Турция“, Програма „Еразъм+“, Програма HERCULES и други проекти в областта на националната защита, Седма рамкова програма; Програма за фонд „Солидарност“, Програма „Борба с екзотичните болести в България“ и многогодишни програми за ликвидиране, контрол и надзор на болестите по животните и на зоонозите в България, различните програми за трансгранично и междурегионално сътрудничество, различните проекти по Механизма за Свързана Европа и др. За 2018 г. планираните приходи по тях възлизат на 284,6 млн. лв., а разходите – на 511,2 млн. лв.
В последвалата дискусия господин Вигенин отправи въпрос към вносителите относно това дали са предвидени в бюджета рисковете, свързани с европейските средства по отношение на загуба на средства и евентуални финансови корекции.
Госпожа Маринела Петрова увери, че такъв тип рискове са предвидени и евентуални загуби на средства ще бъдат възстановени от бюджета на съответното ведомство, отговарящо за дадената програма.
Господин Иван Иванов поясни, че са предвидени достатъчно средства, които да гарантират, че страната ни ще осигури необходимия национален принос по европейските програми.
Госпожа Ивелина Василева поиска информация кога се очаква окончателно потвърждение от Европейската комисия за изпълнението на Програмен период 2007 – 2013 г. и дали се очакват допълнителни постъпления или всички разплащания от Комисията към държавата са приключили, също така тя постави въпрос към господин Иванов по отношение на управлението на риска при евентуално освобождаване на средства – дали се предвижда пренасочването им от една програма в друга.
Госпожа Милошева отговори, че към момента няма нито една приключила и затворена от Европейската комисия оперативна програма от изминалия програмен период за нито една от държавите членки. Тя поясни, че все още има нефункциониращи проекти, а за да бъде изплатен балансът на страната ни, всички проекти следва да функционират.
В отговор на въпроса на госпожа Василева, господин Иванов информира, че се предвиждат и варианти за прехвърляне на средства от една програма в друга, но това изисква повече време и се предполага, че такъв вариант трябва да стартира по-рано от другите възможни хипотези. Господин Иванов поясни, че такъв тип мярка, ако е придружена с логична обосновка, би могла да бъде подкрепена от Европейската комисия, но мерките, които следва да бъдат прехвърлени, не трябва да са коренно различни една от друга.
В резултат на дискусията и проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 2 гласа „за” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г.,
№ 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Вигенин.
Докладът на Комисията наистина е най-обемен.
Господин Лазоров, да ни запознаете с доклада на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Имате думата – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседание, проведено на 2 ноември 2017г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди и разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г.
На заседанието присъстваха: бригаден генерал Светослав Даскалов – директор на Служба „Военна информация”; господин Драгомир Димитров – председател на Държавна агенция „Разузнаване”; господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност”; генерал-лейтенант д-р Ангел Антонов – началник на Националната служба за охрана; господин Борис Димитров – председател на Държавна комисия по сигурност на информацията; господин Бойко Рашков – председател на Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства; господин Цветан Китов – председател на Държавна агенция „Технически операции”, господин Георги Кръстев – Секретар на Съвета по сигурността към Министерския съвет; представители на Министерство на финансите и Министерство на отбраната.
По време на дебатите народните представители изразиха мнения в подкрепа по Законопроекта и такива, във връзка с необходимостта от увеличаване на средствата, предвидени за разходи. Обсъди се и възможността от целево финансиране на службите за сигурност.
След проведената дискусия с 4 гласа „за”, 3 гласа „против” и без „въздържали се”, Комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Остават ни докладите на две комисии.
Първо ще чуем докладът на Комисията по политиките за българите в чужбина.
ДОКЛАДЧИК АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по политиките на българите в чужбина относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На свое заседание, проведено на 1 ноември 2017 г., Комисията по политиките за българите в чужбина обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г. в частта му за политиките към българите в чужбина.
На заседанието присъстваха: от Министерството на външните работи: Тодор Стоянов – заместник-министър, Елена Шекерлетова – постоянен секретар, и Жасмина Ананиева – директор на Дирекция „Бюджет и финанси“; от Министерството на образованието и науката: Борис Шейкин – главен експерт в Дирекция „Образование зад граница и училищна мрежа“, и Ваня Балчева - главен експерт в Дирекция „Образование зад граница и училищна мрежа“; от Министерството на финансите Ивайло Танев – главен експерт в Дирекция „Държавни разходи“; от Държавна агенция за българите в чужбина: Красимир Томов – главен секретар, и Дилайла Михайлова – експерт.
Проектобюджетът на Министерството на външните работи беше представен от господин Стоянов, който заяви, че предстои увеличаване на изнесените консулски дни и намаляване на административната тежест на сънародниците ни в чужбина.
От Министерството на финансите господин Ивайло Танев обобщи информацията относно проектобюджета в частта му, касаеща политиката към българите в чужбина, и съобщи, че бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) ще остане непроменен.
Проектобюджетът на Министерство на образованието и науката беше представен от госпожа Ваня Балчева, която подчерта, че за българските общности в чужбина са предвидени бюджетни средства в размер на 13 млн. 169 хил. 177 лв.
От Държавната агенция за българите в чужбина господин Красимир Томов, поясни, че са необходими допълнителни 10 щатни бройки.
В хода на дискусията председателят на Комисията и народните представители обсъдиха въпросите за осигуряването на средства за програмата за подпомагане на българските организации и медии в чужбина.
След проведената дискусия Комисията по политиките за българите в чужбина с 9 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 1 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
Остава да се запознаем с последния доклад на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Заповядайте, госпожо Събева.
ДОКЛАДЧИК ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018г., № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 ноември 2017 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, съвместно с Комисията по енергетика и Комисията по икономическа политика и туризъм обсъди и гласува Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2018 г, № 702-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Весела Данева – директор на Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“, госпожа Вергиния Йончева – държавен експерт в Дирекция „Държавни разходи“, господин Ивайло Новев – главен експерт в Дирекция „Национален фонд“; от Агенция „Митници“ – господин Юлиан Мирков – заместник-директор на Агенция "Митници", госпожа Светла Генова - директор на Дирекция "Акцизи", господин Иван Борисов - държавен експерт в отдел "Стратегически анализи, оценка и прогнози" в Дирекция "Стратегически анализи и прогнози", и от Националната агенция за приходите (НАП) – госпожа Милена Кръстанова – заместник- изпълнителен директор, господин Пламен Димитров – заместник- директор на Дирекция „Контрол“.
Законопроектът беше представен от господин Кирил Ананиев, който запозна членовете на Парламентарната комисия с общата рамка и приоритетите в Бюджет 2018, фокусирани върху мерки, свързани с продължаване на реформите в секторите „Образование“, „Отбрана и сигурност“, „Социална политика“, „Здравеопазване“, както и провеждане на Председателството на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г.
Акцент беше поставен върху заложените средствата в проектобюджета за обезпечаване последващото повишаване на ефективността и фискалния ефект на контролната дейност на Националната агенция за приходите за персонал в размер на 299 млн. 274 хил. лв. за увеличаване числеността му с двеста щатни бройки. Това е във пряка връзка с изпълнение на възложените й функции с приетите промени в Закона за акцизите и данъчните складове, чрез които се разшири обхвата на дейност на Агенцията, предвид третирането на определен тип горива като стоки с висок фискален риск. Предвидени са и 44 млн. 618 хил. 100 лв. за дейности в областта на защитата на обществото и икономиката от финансови измами, контрабандата на стоки, изпирането на пари и финансиране на тероризма.
Предвидените средства са насочени към осигуряване условия за функционирането на администрациите с оглед изпълнение на възложените им дейности и задачи, свързани с провеждане на вътрешната и външната политика на страната във всичките им аспекти, в това число и средства за българската помощ за развитие, изплащане на членския внос в международни организации, създаването и функционирането на устойчива система за постигане на максимална ефективност при събирането на данъците и осигурителните вноски, намаляване на корупцията, повишаване качеството на административните услуги, подобряване на митническия контрол, борбата срещу митническите и валутните нарушения, контрабандата и други.
В обсъждането на законопроекта взеха участие народните представители Драгомир Стойнев и Валентин Николов.
След направеното обсъждане се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: без гласове „за“, 1 глас „против” и 17 гласа „въздържали се”.
2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: 11гласа „за”, 6 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”.
В резултат на проведеното гласуване Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание:
- да не приеме на първо гласуване проекта на Закон за държавния бюджет за 2018 г., с включен проект за бюджета на Висшия съдебен съвет по чл.1 и чл.2
- да приеме на първо гласуване проекта на Закон за държавния бюджет на Република България, със становище на Министерския съвет по чл.1 и чл.2, № 702-01-38, внесен на 30 октомври 2017 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Събева.
Уважаеми народни представители, с току-що изслушания доклад приключи представянето на докладите на парламентарните комисии по т. 4 от седмичната ни програма.
Съгласно Програмата, която приехме в началото на днешното заседание, с това изчерпваме работата за днес.
Работата ни продължава в следващо заседание на 9 ноември 2017 г. от 9,00 часа с продължаване на обсъжданията по т. 4.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 17,37 ч.)


Председател:
Димитър Главчев


Заместник-председатели:
Цвета Караянчева
Валери Жаблянов
Явор Нотев
Нигяр Джафер
Явор Нотев

Секретари:
Филип Попов
Слави Нецов