Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Нигяр Джафер и Явор Нотев

Секретари: Филип Попов и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Колеги, постъпил е проект и на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да бъде включена в седмичната ни програма следната допълнителна точка:
Проект на Решение за избиране на заместник-председател на Четиридесет и четвъртото Народно събрание. Вносител е Цветан Цветанов.
Предлагам точката да стане първа за днешното заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 171, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Господин Цветанов, заповядайте да ни запознаете с предложението.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на парламентарната група на ГЕРБ предлагаме за заместник-председател на Народното събрание Емил Маринов Христов, роден на 5 юни 1957 г. Завършил е Висше военно училище в Шумен и Военна академия – София. Работил е два мандата като председател на Общинския съвет – Стара Загора. Работил е активно и в националния Управителен съвет на Асоциацията на председателите на общините в България.
Смятаме, че с натрупания опит и с неговата активност като народен представител в сегашния парламент ще може действително да бъде един достоен заместник-председател на парламента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Колеги, откривам разискванията.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване
„Проект
РЕШЕНИЕ:
за избиране на заместник-председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 4, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Решение за приемане на Процедурни правила за избиране на заместник-председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание
РЕШИ:
Избира Емил Маринов Христов от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ за заместник-председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание.“
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 123, против 7, въздържали се 48.
Предложението е прието.
Честито на господин Христов, нека да го поздравим! (Ръкопляскания.)
Продължаваме със съобщения:
- заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със своя заповед е разрешил изпращането и ползването на самолети и екипаж от военнослужещи от състава на Военновъздушните сили за изпълнение на полети за осигуряване на въздушен транспорт на група от военнослужещи от Военното формирование 28 000, Граф Игнатиево, по маршрут летище София – летище Граф Игнатиево – летище Батайница – Република Сърбия, – летище София и обратно на съответните дати. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени съответните компетентни държавни органи. Уведомлението е постъпило на 20 ноември 2017 г., с входящ № 703-09-48 и е предоставено на Комисията по отбрана.
- На 22 ноември 2017 г. на Народното събрание е предоставена изработена и приета по съответна инициатива от Икономически и социален съвет резолюция на тема: „Преждевременното напускане на образователната система, проблеми и възможни решения“. Материалът е предоставен на Комисията по образованието и науката, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по икономическа политика и туризъм и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, продължение.
Преди това – декларация от името на парламентарна група.
Господин Марешки, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние от парламентарната група на „Воля“ не приветстваме и не поощряваме такова крайно пребоядисване от тъмносиньо в кървавочервено и преминаването от редиците на истинската десница, така наречена СДС, в редиците на истинската левица БСП. Ние не поощряваме и участието в групировките от миналото, за което сега всички говорим постоянно: за ревизия на сделките, за корупцията, контрабандата, за бандитизма. Все пак това си е лично решение на всеки един от нас, така че ние в това отношение не можем да имаме големи претенции към нашия колега, който е извършил това деяние. В крайна сметка това е въпрос на морал, на чест.
Няма да допуснем нито един народен представител, който и да е представител на властта, публично да обижда 80% от българския народ, наричайки го „дебили“. (Ръкопляскания от ГЕРБ и от „Воля“.)
Няма да допуснем да се принизява историята, да се принизява ролята на българския народ и държава по спасяването на българските евреи. Ние ще бъдем безкомпромисни и няма да отстъпим, докато този човек не напусне парламента, защото това е срам за парламентаризма. (Реплики и шум от „БСП за България“.) Всеки, който не се противопоставя на такива явления, става съучастник на тези неща.
Защо сме толкова остри в тази си критика? Защото пътят от „80% български народ дебили“ до „80% български народ дебили в концлагерите“ е много кратък. И който си е позволил да нарече българския народ „дебил“, той може да каже: „Тези дебили да бъдат в концлагерите, защото развалят расата.“
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Хайде, започваме работа. Хайде, стига!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Когато тръгнахме да търсим дебилите, в момента… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за ред в залата, колеги.
Продължете, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Опитвахме се да разберем кои са дебилите. В момента виждам, че този, който нарича 80% от българския народ „дебили“, седи и се прави на възпитан. Обаче виждам и други хора, които реагират по различен начин. Значи те сами се различават от този „възвишен“ човек, от този „високо морален“ човек. Така сами себе си определят в този си вид.
Последно ще Ви кажа, че през последните дни станахме свидетели как определени партийни формации заставаха в защита на свои другарчета по различни поводи. И аз питам – кога ще се намерят мъже, които да застанат в защита на българския народ, който е оприличен на дебили?! Ще се намерят ли мъже в парламента, които да застанат в защита на българската история и да защитят героизма, самопожертвованието, което е направил българският народ, спасявайки българските евреи по времето на войната?
Теми за размисъл, уважаеми дами и господа. Помислете си добре. Пожелавам Ви успех и ползотворна работа! (Ръкопляскания от ГЕРБ и от „Воля“. Парламентарната група на „Воля“ напуска пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Продължаваме с второто четене на доклада.
Господин Цветанов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Продължаваме с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи.
Преди да започнем гледането по същество, предлагам да бъде допуснат в залата заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направеното предложение за допуск.
Гласували 145 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Ципов.
Продължете, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 42:
„§ 42. Договорите по чл. 92, ал. 1 и 2, сключени до 31 декември 2017 г. включително, запазват действието си до прекратяването им.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 28, който става § 42.
Гласували 155 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 46.
Предложението е прието по доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 29 има предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 43:
„§ 43. (1) Договорите за осъществяване на пожарогасителна и спасителна дейност и държавен противопожарен контрол от органите за пожарна безопасност и защита на населението за „Мини Марица-изток“, „ТЕЦ Марица-изток 2“, „Летище София“, както и за сгради или части от сгради, ползвани от Българската народна банка, запазват действието си до 31 декември 2017 г. включително.
(2) Договорите за осъществяване на пожарогасителна и спасителна дейност и държавен противопожарен контрол от органите за пожарна безопасност и защита на населението за обекти, извън посочените по ал. 1, сключени до 31 декември 2017 г. включително, запазват действието си до прекратяването им.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С настоящия параграф, само да отворя една скоба – знаете, отсъствахме миналата седмица от заседанието и не присъствахме на дебатите по същество в първата част на този Закон, в този параграф се затвърждава тенденция, която беше заровена още в първата част – именно един процес, който ще доведе до деструктурирането на Пожарната като такава дейност. Още на Комисията ние категорично бяхме „против“ тази дейност на Пожарната, която по Закон трябва да бъде с грижа за гражданите и държавното имущество, да става платена.
На практика с този параграф се продължава, от утвърдените по-рано текстове, Пожарната да става един вид част от нещо, което да генерира приходи. Не е нормално и ние не очакваме от Министерството на вътрешните работи да се превръща в едно голямо търговско дружество и да работи срещу заплащане. По тази причина искаме този параграф да не бъде приет още повече в този текст, особено в първата алинея, ни прави впечатление, че е заложено „Летище София“.
Какво имам предвид? Още вчера министърът на транспорта заяви, че процедурата за концесията на „Летище София“ ще продължи след Нова година и това летище ще се концесионира. Тук много ясно прозират намеренията това летище да бъде концесионирано – нещо, което ние сме категорично против. Една изключително държавна собственост, която носи приходи на държавата, да бъде дадена при неясни критерии. Именно с този текст се отнема възможността Министерството на вътрешните работи, тоест Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да охранява този стратегически обект, като най-вероятно целта е след Нова година да се сключат временни договори, докато се концесионира това летище. Именно по тази причина, господин Цветанов и уважаеми колеги, ние настояваме този параграф да не бъде приет и като цяло сме против тенденцията дейността на Министерството на вътрешните работи да става платена. Това не е търговско дружество, още повече че Вие се съгласихте в Комисията и мина на второ четене това предприятие, което беше определено – част от дейностите да бъдат платени на Министерството на вътрешните работи – това да се прехвърли и към самото Министерство по отношение на охранителната дейност, и по отношение на пожарната безопасност и защита на населението.
Именно с това преформатиране разчитаме на сключените към днешна дата договори. Затова апелирам към колегите по този параграф да бъдем против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Господин Цветанов, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, смятам, че така изложената теза не отговаря на истината. Мога да кажа, че с подготвянето на договорни отношения с обектите, за които Вие споменахте, ще може да се освободи допълнително числен състав, който да покрие вакуума, който се създава в момента в системата. Мога да Ви кажа, че от разговорите, които са водени от ръководството на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и Министерството на енергетиката, ще могат да бъдат осигурени около 70 служители, които ще могат да запълнят това, което беше като недостиг за пожарните участъци.
Знаете, че първите текстове на законодателната ни промяна са свързани с възможността в малки населени места – до 5000 жители, да има пожарни участъци, които да бъдат с двама пожарникари, които да могат да реагират адекватно в първите часове на възникнал пожар или бедствие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Реплики?
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цветанов, до известна степен Вие имате своите основания, защото политиката, която се опитва да наложи Министерството на вътрешните работи по отношение на пожарната безопасност, е именно намаляване на числения състав, за което ние категорично сме против. Понеже Вие отворихте темата за съставите в малките населени места, тъй като този текст вече е минал и е гласуван, ще се възползвам от правото си да Ви репликирам, тъй като Вие повдигнахте тази тема. Знаете, че самите служители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ бяха категорично против тази промяна, защото тя застрашава живота и здравето на тези служители. Знаете техните мотиви, знаете действително как функционира отряд, който трябва да дежури и реално да се включи в акция, примерно гасене на къща. Аз лично не правя разлика дали гори къща в София, или в някое от селата в Софийско. Знаете какви са минималните изисквания, за да може такъв екип да извърши пожарогасене. Какво по-напред да направят двама души?! Знаете, че единият трябва да подава вода, другият – да влиза в дома и така нататък. Като цяло опасенията ми са, надявам се, да не се окажа прав, но има опасност да доведат до загуба на жива сила от наличния състав. Това е още един мотив ние да бъдем против този параграф. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Ще има ли втора реплика? Няма.
Господин Цветанов – дуплика? Няма.
Други изказвания?
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! С така предложения текст, а и с допълнителното обяснение, което чухме от господин Цветанов, става ясно, че продължава практиката Министерството на вътрешните работи да бъде използвано като търговско дружество.
Некоректното в предложението е, че Народното събрание приема бюджет и за Министерството на вътрешните работи, и съобразно предложения бюджет то трябва да разпредели средствата и да обезпечи сигурността, безопасността на българските граждани, да я гарантира, да изпълни задачите, които са вменени по закон. В същото време се дава възможност за допълнителни средства, с които да разполага Министерството на вътрешните работи, съобразно подписани договори, които, първо, не подлежат на контрол от Народното събрание, така както самият бюджет, приет от парламента, подлежи на контрол, и, второ, дава възможността, както чухме преди малко, за обезпечаването на средства за около 70 щатни служители на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.
Уважаеми колеги, предложеният бюджет за Министерството на вътрешните работи осигурява средствата за 46 000 служители. По щат те са 49 800, тоест предлага се недокомплект, да не бъде финансиран, залага се такъв около 10%, и в същото време ще се запушват пробойни с договори като търговско дружество от страна на Министерството на вътрешните работи, с които да се осигурят средствата за около 70 души, и то след разговори с Министерството на енергетиката. Министерството на енергетиката ли трябва да обезпечи допълнително средства за Министерството на вътрешните работи? Става въпрос за договори с държавните дружества. Това е заобикаляне на нормативната уредба, от една страна.
Второ, Вие приехте – от мнозинството, да приключим с авантюрата на Румяна Бъчварова за Държавно предприятие „Център за административни услуги“, което също позволяваше Министерството на вътрешните работи да бъде използвано като търговско дружество. В същото време продължавате с практиката Министерството на вътрешните работи да подписва договори и дружествата да плащат на Министерството на вътрешните работи за услугата, която трябва да е гарантирана и на хората, които работят в тези търговски дружества, а и на самите юридически лица. Това е абсурд!
Още в първия мандат на управлението си Вие се противопоставихте срещу това Министерството на вътрешните работи да бъде използвано като търговско дружество, но в същото време в Преходните и заключителни разпоредби и в текстовете, които гласувахте при нашето отсъствие, позволявате това да е практика. Практика, в която Министерството на вътрешните работи ще може допълнително да договаря средства, е недопустима и деструктивна за работа на Министерството! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Реплики?
Господин Цветанов – първа реплика.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, начинът, по който излагате аргументите си са абсолютно неверни! Тук не говорим за стопанска или търговска дейност, а говорим за дейности, които ще бъдат извършени и трябва да бъдат заплатени.
Що се касае до договорите, само да Ви припомня, че точно Вие бяхте тези, които закрихте СОД-МВР, което е ясно за всеки, че това беше груба грешка, защото СОД-МВР можеше да бъде използвано както за национални обекти, така и за държавни институции и това беше дейността, която беше пълна гаранция, че ще има сигурност и ще може действително да се противодейства на посегателствата, които има върху държавното имущество.
Не бих искал да влизам в полемиката – да сравняваме периодите за управление, стигайки до днешната законодателна дейност. Смятам, че всеки един от нас има възможност действително аргументирано да изложи своите мотиви. Ще се въздържам повече от коментари и реплики, защото смятам, че се търси някакъв друг подтекст от законодателните промени, които гледаме днес, и които минаха в Комисията по сигурност и обществен ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Втора реплика? Не виждам втора реплика.
Господин Янков, заповядайте за дуплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Цветанов, разбирам, че Вие сте свикнали с практиката да има повече средства, които да могат безконтролно да се насочват и за подслушване на българските граждани, и за начин, по който не гарантира свободата на българските граждани. Вероятно и репликата, която вземате, е насочена точно в тази посока. Тези средства ще бъдат извън контрола – и обществения, и на Народното събрание.
За какво ще се използват тези средства? Вие казвате, че ще бъдат за заплати на още 70 служители и за средствата, които са необходими. Но дали тук не е заровено желанието Ви да има средства, които да бъдат използвани в работата на МВР с недобросъвестни намерения, защото, когато са безконтролни средствата, може ръководството на МВР да реши, че ще се възползва и от това? Говорейки за предишните мандати, включително и за мандата, в който Вие бяхте министър на вътрешните работи, има достатъчно наслагвания в нашето общество и такова отношение. Самият факт, че Вие го предлагате, буди съмнения. Трябва да разсеете тези съмнения, господин Цветанов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам дебатите по този параграф.
Подлагам на гласуване § 29, който става § 43, който Комисията подкрепя.
Гласували 155 народни представители: за 103, против 42, въздържали се 10.
Параграф 43 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 30 има предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 44:
„§ 44. В Закона за защита при бедствия (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6б, ал. 1 т. 4, 5 и 6 се изменят така:
„4. принципи при изпълнението на стратегията;
5. набелязване на мерки за постигане на зададените цели;
6. принципи, на които се основават индикаторите за изпълнение на мерките по т. 5;“.
2. В чл. 9:
а) създават се нова ал. 18 и ал. 19:
„(18) Плановете за защита при бедствия по ал. 4, 8 и 10 се разработват по начин, осигуряващ преминаване на управлението при бедствия от общинско на областно и съответно на национално ниво.
(19) Плановете за защита при бедствия по ал. 4, 8 и 10 се разработват и за постигане на целите на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия.“;
б) досегашната ал. 18 става ал. 20.
3. В чл. 35:
а) в ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „определени въз основа на оценка на риска“;
б) в ал. 3, т. 5 накрая се добавя „за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението“;
в) създават се ал. 4 -7:
„(4) Локалните системи за оповестяване по ал. 3, т. 5 може да не се изграждат в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „г“ от Закона за устройство на територията, в случаите, когато максималните възможни последици за персонала, населението и околната среда от авария, определени в плана по ал. 1, не могат да причинят загуба на човешки живот, травми или други последици за здравето извън територията на обекта поради:
1. количеството и физикохимичните характеристики на наличните опасни вещества;
2. отдалеченост от строежи първа, втора и трета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията;
3. отдалеченост от жилищни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване, както и производствени сгради, инсталации, съоръжения и прилежаща инфраструктура.
(5) Локалните системи за оповестяване по ал. 3, т. 5 може да не се изграждат в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „д“ от Закона за устройство на територията в случаите, когато при авария в заливаемите територии, определени в плана по ал. 1, не попадат:
1. строежи първа, втора и трета категория по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията;
2. жилищни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване, както и производствени сгради, инсталации, съоръжения и прилежаща инфраструктура.
(6) Локалните системи за оповестяване по ал. 3, т. 5 осигуряват възможност за:
1. незабавно подаване на сигнал към съответния оперативен център на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР при възникване на авария;
2. предупреждаване на населението чрез задействането им от съответния оперативен център на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.
(7) Условията и редът за изпълнението на изискванията на ал. 6 се определят с наредбата по чл. 62, ал. 2, т. 5.“
4. В чл. 36:
а) в ал. 1:
аа) в т. 3 думите „отговорните структури“ и запетаята пред тях се заличават;
бб) в т. 5 думите „структурите и“ се заличават;
б) в ал. 2 т. 3 се отменя.
5. В Глава четвърта, Раздел ІІІ се създава чл. 47а:
„Чл. 47а. (1) Доброволните формирования могат да се сдружават на доброволен принцип за решаване на общи въпроси и за постигане на цели от взаимен интерес.
(2) За защита на своите общи интереси и за поддържане и развитие на дейностите си доброволните формирования могат да създадат национално сдружение.
(3) Националното сдружение има право да:
1. представлява своите членове пред държавните органи;
2. разработва предложения за промяна и усъвършенстване на правната уредба на доброволните формирования;
3. участва в подготовката и обучението на доброволците;
4. осъществява контакти и взаимодействия със сродни организации от други държави, както и да членува в международни сдружения;
5. осъществява и други дейности, определени със закон и с учредителния акт.
(4) Министерството на вътрешните работи съдейства за осъществяването на дейността на националното сдружение на доброволците, като може да му предоставя за безвъзмездно ползване помещения – държавна собственост, необходими за изпълнението на дейностите му.
(5) Правата по ал. 3 се упражняват, при условие че в националното сдружение членуват над половината от доброволните формирования, създадени по реда на чл. 41,
ал. 1.”
6. В чл. 54:
а) в ал. 1 думите „заместник министър-председател“ се заменят с „министъра на вътрешните работи или заместник-министър на вътрешните работи“;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Комисията се подпомага административно от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР. Процесуалното представителство на комисията се осъществява от юрисконсултите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР.”
7. В чл. 92:
а) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „глоба от 500 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв.“ се заменят с „глоба от 200 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.“;
б) създава се ал. 2:
„(2) За маловажни нарушения лицата по ал. 1 се наказват с глоба от 100 до 200 лв. или им се налага имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.“
8. В чл. 94:
а) в ал. 1 думите „глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 15 000 до 25 000 лв.“ се заменят с „глоба от 200 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.“;
б) в ал. 2 думите „глоба от 2000 до 5000 лв. или с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв.“ се заменят с „глоба от 200 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.“;
в) в ал. 5 думите „глоба от 1500 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 15 000 лв.“ се заменят с „глоба от 200 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.“.
9. В чл. 95:
а) в ал. 1 думите „глоба в размер от 500 до 5000 лв. или с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 лв.“ се заменят с „глоба в размер от 200 до 2000 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.“;
б) създава се ал. 3:
„(3) За маловажни нарушения лицата по ал. 1 се наказват с глоба в размер от 100 до 200 лв. или им се налага имуществена санкция в размер от 200 до 500 лв.“
10. В § 1 от Допълнителните разпоредби:
а) точка 24 се изменя така:
„24. „Реагиране“ са действията, които са предприети непосредствено преди, по време на или незабавно след бедствието с цел спасяване на човешки живот, намаляване на въздействията върху здравето, осигуряване на обществената безопасност и на основните потребности на засегнатите хора.“;
б) създава се т. 27:
„27. „Управление при бедствия“ е процес на координиране на усилията на различните структури на единната спасителна система и тяхната съвместна работа за постигането на общата цел – овладяване на възникнало бедствие и защита на живота и здравето на хората, имуществото и околната среда.“
11. В Закона за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия (ДВ, бр. 51 от 2016 г.) в Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 50 думите „до 6 месеца“ се заменят с „до две години“.
2. В § 51 думите „до една година“ се заменят с „до три години“.
3. В § 54, ал. 2 думите „до 9 месеца“ се заменят с „до две години“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Така предложените текстове не са безспорни, но ние от „БСП за България“ ще ги подкрепим. Все пак съм длъжен да обърна внимание за конкретни текстове, които не са устойчиво законодателство, тъй като формираното мнозинство с основен стълб Политическа партия ГЕРБ, с това предложение променя отново Закона за защита при бедствия.
Първо, правят се много промени през Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР в други закони. Добавят се текстове, които, включително трябва да намерят своята подкрепа през обществено обсъждане.
Защо казвам „неустойчиво законодателство“? Предлага се в чл. 54, ал. 1 думите „заместник министър-председател“ да се заменят с „министър на вътрешните работи или заместник-министър на вътрешните работи“, което в някаква степен сваля нивото на компетентност по отношение на заместник-министър на вътрешните работи, но това може да бъде уредено с други нормативни актове.
Приветстваме намаляването на глобите. Смятаме, че не толкова ефективно е наказанието с високи глоби, колкото превантивната и разяснителната дейност. Още повече че самото предложение е във връзка с установеното несъбиране на тези високи глоби при нарушения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Реплики към изказването на господин Янков? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 30, който става § 44.
Гласували 129 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 3.
Параграф 44 по доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 45.
„§ 45. В Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8, ал. 1, т. 1 след думата „повикванията“ се поставя запетая и се добавя „включително „eCall”.
2. В чл. 28, ал. 1 след думата „устройства“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на „eCall” повикванията.“
3. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 6:
„6. „eCall” е спешно повикване от превозно средство към номер 112 (обн., ДВ, бр. …), направено автоматично чрез активиране на бордовите сензори на превозното средство или чрез ръчно набиране, което чрез мобилните мрежи пренася стандартизиран минимален набор от данни и осъществява звукова връзка между пътниците в превозното средство и най-подходящия обществен център за приемане на спешни повиквания.”
4. В Закона за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 в заключителната разпоредба на § 3 думите „една година“ се заменят с „две години“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители. Предложените промени са в Закона за Национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Законът е гласуван още 2008 г. и се нуждае от усъвършенстване. Така предложената промяна – допълнение в Закона, регламентира и възможността за свързването със 112 и по още един път. Само че дали системата на номер 112 установява от кой абонат е постъпило повикването? Дали има възможност да се установи къде е точката на повикването, или може да бъде генерирано подаването на фалшиви сигнали? Обръщам внимание на управляващото мнозинство и на изпълнителната власт, представлявана в залата от заместник-министъра Красимир Ципов, тъй като имам информация, че специално 112 има такъв проблем. Обръщам Ви внимание при гледането на конкретните текстове, за да се обезпечи ефективната работа на Центъра за спешни повиквания 112. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 31, който става § 45.
Гласували 128 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 31.
Параграф 45 е приет по доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя на § 32, който става § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 32, който става § 46.
Гласували 117 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 32.
Предложението е прието, а с това и § 46 по доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители:
„В § 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 създаденият чл. 7а се изменя така:
„ Чл. 7а. Представителството на непридружени малолетни и непълнолетни лица в производство по реда на този Закон се осъществява от служители на дирекция „Социално подпомагане“. Редът се определя в правилника за прилагане на закона.“
2. В т. 10 се правят следните изменения:
„2.1. В б. „а“:
2.1.2. В новото съдържание на чл. 6 след думата „укриване“ се добавя „и мерките по ал. 5 не могат да бъдат приложени“.“
2.2. В б. „б“:
2.2.1. Отпада изменението по ал. 8 уводното изречение на б. „б“ се изменя на: „алинеи 9 и 10 се изменят:“
2.2.2. В новото съдържание на ал. 9 в изречение първо след думата „лица“ се добавя и „техните придружители“, а в изречение четвърто думата „служител“ се заменя с „представител“.
2.3. В б. „г“ новото съдържание на ал. 13 се изменя така:
„(13). В случаите на чужденец с неустановена самоличност след индивидуална преценка на принципа на пропорционалност и съразмерност, органът по ал. 1 може да издаде спрямо него заповед за краткосрочно настаняване в обособено за тази цел звено на специален дом за временно настаняване на чужденци за възможно най-кратък срок не по-дълъг от 30 календарни дни за провеждане на действия по първоначална идентификация и установяване на самоличност. Чужденци, за които се предполага, че са малолетни и непълнолетни, се настаняват заедно с придружителите им в специални помещения. Краткосрочно настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за краткосрочно настаняване, предава лицето на представител на съответната дирекция „Социално подпомагане“, която незабавно предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето. Незаконно пребиваващ чужденец не се настанява повторно краткосрочно в обособено звено на специален дом за временно настаняване на чужденци.“
3. В т. 11 се правят следните изменения:
„3.1. Буква „а“ и буква „б“ – отпадат.
3.2. Буква „в“ става съдържание на т. 11, като в нея думите: „ал. 1 по чл. 44, ал. 8 или“ – отпадат.
4. В т. 12 в уводното изречение думата „създава“ се заменя със „създават т. 4г и“ и се добавя „т. 4г“:
„4г. „Непридружен“ е този малолетен и непълнолетен чужденец, който пристига на територията на Република България и не е придружен от свой родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него съгласно българското законодателство или практика, докато грижата за него не бъде реално поета от такова лице.“
Комисията подкрепя предложението по т. 2.1.1. и не го подкрепя в останалата му част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 47:
„§ 47. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 2, ал. 3 в текста преди т. 1 думите „по смисъла на този закон са“ се заменя със „са лицата, които живеят с него в едно домакинство и са“.
2. В глава първа се създава чл. 7а:
„Чл. 7а. Непридружените малолетни и непълнолетни лица се представляват в производствата по този закон от дирекция „Социално подпомагане“ по местопребиваването им.“
3. Създава се нов чл. 14а:
„Чл. 14а. (1) Виза за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена и на чужденец, който желае да извършва сезонна работа по условията на чл. 24л.
(2) В случаите по ал. 1 на визовия стикер се отбелязва, че е издаден за целите на сезонна работа.
4. В ал. 23, ал. 1, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите, предвидени в този закон.“
5. В чл. 24:
а) в ал. 4 след думите „за постоянно пребиваване“ се поставя запетая и се добавя „както и член на семейство на български гражданин, който е упражнил правото си на свободно движение и притежава валиден документ за пребиваване като член на семейство на гражданин на Съюза, издаден от друга държава – членка на Европейския съюз;“
б) създава се ал. 9 – 12:
„(9) При смърт на български гражданин правото на продължително пребиваване на членове на семейството му, разрешено по реда на чл. 24м, не се засяга, ако са пребивавали в Република България най-малко една година преди смъртта му в качеството си на членове на семейството.
(10) При смърт на български гражданин правото на продължително пребиваване, разрешено по реда на чл. 24 м на член на семейството, който упражнява родителските права, и на неговите деца не се засяга, при условия, че децата са записани в училище от системата за предучилищното и училищното образование или във висше училище до приключване на обучението или когато представят доказателства за последващи етапи от обучението им.
(11) Член на семейството на български гражданин с предоставено право по реда на чл. 24м запазва правото си на продължително пребиваване при прекратяване на брака, ако отговаря на условията да е работник или самостоятелно заето лице в Република България и да притежава здравна осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по пребиваването си и на тези на членовете на семейството си, без да са в тежест на системата за социално подпомагане, и по отношение на него е налице едно от следните обстоятелства:
1. бракът е продължил най-малко три години, от които една година в Република България;
2. упражнява родителски права по смисъла на съдебно решение;
3. пострадал е от домашно насилие преди прекратяването на брака, както и в други случаи, когато това е оправдано с оглед на особено трудни обстоятелства, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или да предотврати;
4. има право на посещение на ненавършило пълнолетие дете по силата на съдебно решение, при условие че в съдебното решение се предвижда посещенията да се провеждат в Република България.
(12) Лицата по ал. 9 – 11 следва да докажат, че са работници или самостоятелно заети лица или че притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на своите семейства, така че да не се превърнат в тежест на системата за социално подпомагане през времето на пребиваването си, и че имат пълна здравна осигуровка.
6. В чл. 24л, ал. 1 след думите „90 дни“ се добавя „без прекъсване“ и след думата „виза“ се добавя „за краткосрочно пребиваване.“
7. Създава се чл. 24м:
„Чл. 24м. (1) Член на семейството на български гражданин, който е упражнил правото си на свободно движение и притежава валиден документ за пребиваване като член на семейство на гражданин на Съюза, издаден от друга държава - членка на Европейския съюз, подава заявление до дирекция „Миграция“ – МВР, или до областните дирекции на МВР за издаване на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, удостоверяваща правото му на продължително пребиваване, за което незабавно му се издава временно удостоверение.
(2) Заявлението по ал. 1 се подава в срок до три месеца от датата на влизането на лицето в Република България, като към него се прилагат:
1. валиден паспорт;
2. документи за наличието на родствени връзки;
3. документ за платена държавна такса;
4. документи за законното пребиваване в другата държава членка;
5. медицински документи относно наличието на сериозни здравословни причини, които налагат полагането на лични грижи от българския гражданин, в случаите, когато е приложимо.
(3) Картата за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, удостоверяваща правото му на продължително пребиваване, се издава в срок до три месеца от подаване на заявлението и е с валидност 5 години.
(4) При липса на някой от документите по ал. 2 на лицето се определя 14-дневен срок от съобщаването за представянето му, до изтичането на който срокът по ал. 3 спира да тече. В случай че исканите документи не се представят в определения срок, административният орган предприема действия за прекратяване на производството по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
8. Създава се чл. 25г:
„Чл. 25г. (1) Член на семейството на български гражданин, на когото е разрешено продължително пребиваване по реда на чл. 24м, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България заедно с българския гражданин или ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 24, ал. 9, 10 и 11.
(2) За издаване на карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, която да удостовери правото му на постоянно пребиваване, лицето по ал. 1 подава заявление до дирекция „Миграция“ - МВР, или до областните дирекции на МВР два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване.
(3) Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, която удостоверява правото му на постоянно пребиваване, се издава в срок до един месец от подаване на заявлението.“
9. В чл. 26, ал. 2 след думите „24к“ се поставя запетая и се добавя „24м“.
10. В чл. 33к:
а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Разрешение за пребиваване и работа тип „синя карта на ЕС“ могат да получат чужденци, които са висококвалифицирани работници по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за продължително пребиваване в Република България на друго основание.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срок до четири години. В случай че срокът на трудовия договор е по-малък, разрешението се издава за срока на договора, удължен с три месеца, като може да се подновява при наличие на основания за преиздаването му.“;
б) създава се ал. 6:
„(6) Разрешение по ал. 1 не могат да получат чужденци, получили право на продължително пребиваване на основание чл. 24б, чл. 24к и чл. 24м, лицата по чл. 24л, както и членове на семейството на граждани на Съюза, които са упражнявали или упражняват правото си на свободно движение на територията на Европейския съюз и са получили право на пребиваване по реда на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства.“
11. В чл. 40:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 след думите „24к“ се поставя запетая и се добавя „24м“ и след думите „25в“ се поставя запетая и се добавя „25г“;
бб) в т. 5 думите „освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16“ се заменят с „освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г“;
вв) в т. 6 думите „пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16“ се заменят с „пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г“;
гг) в т. 10 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите по чл. 24м и чл. 25г“;
дд) създава се т. 13:
„13. член на семейството на български гражданин с предоставено право на постоянно пребиваване по реда на чл. 25г отсъства от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.“;
б) в ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на случаите по чл. 25г“.
12. Създава се чл. 41а:
„Чл. 41а. На чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 41, може да му бъде издаден Европейски пътен документ за връщане съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1953 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година за утвърждаване на европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и за отмяна на Препоръката на Съвета от 30 ноември 1994 г. (ОВ, L 311/13 от 17 ноември 2016 г.) по ред, определен с правилника за прилагане на закона.“
13. В чл. 42 се създават ал. 5 и 6:
„(5) Когато заповедта за експулсиране спрямо член на семейство на български гражданин, на когото е било предоставено право на пребиваване по реда на чл. 24м или чл. 25г, не е изпълнена повече от две години след нейното влизане в сила, органът, който я е издал, проверява дали все още са налице фактическите основания за издаването. Когато фактическите основания са отпаднали, заповедта се отменя.
(6) Член на семейството на български гражданин, на когото е било предоставено право на пребиваване по реда на чл. 24м или чл. 25г и на когото е наложено експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.“
14. В чл. 44:
а) алинеи 5 и 6 се изменят така:
„(5) Когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна и няма насрочени действия за предстоящото му извеждане, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, или директорът на дирекция „Миграция“ след преценка на индивидуалните обстоятелства и на опасността от укриване или на осуетяване на връщането по друг начин разпореждат със заповед по ред, определен с правилника за прилагане на закона, изпълнението заедно или поотделно на някоя от следните обезпечителни мерки:
1. чужденецът се задължава да се явява ежеседмично в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването си;
2. чужденецът внася лично или чрез трето лице парична гаранция в срок и в размер, определени с правилника за прилагане на закона;
3. чужденецът предава във временен залог валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, който получава обратно при изпълнение на връщането или експулсирането.
(6) В случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените по ал. 5 обезпечителни мерки.“;
б) алинеи 8 - 10 се изменят така:
„(8) Настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. За наличието на основанията за принудително настаняване в специален дом се извършват ежемесечни служебни проверки от директора на дирекция „Миграция“. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция „Миграция“ може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок, не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Заповедта за продължаване на принудителното настаняване подлежи на обжалване по реда на чл. 46а, ал. 1 и 2. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно.
(9) По изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6 за придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. В специалните домове по ал. 7 се обособяват помещения за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци с подходящи за тяхната възраст и потребности условия. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, предава лицето на служител на съответната дирекция „Социално подпомагане“, която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.
(10) Настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентния орган по ал. 1, като в заповедта изрично се посочва необходимостта и законовото основание за настаняването, прилага се и копие от заповедта за наложената принудителна административна мярка връщане или експулсиране.“;
в) в ал. 11 думите „включително на малолетните и непълнолетните“ се заличават;
г) алинея 13 се изменя така:
„(13) В случаите на чужденец с неустановена самоличност органът по ал. 1 след индивидуална преценка на принципите за пропорционалност и съразмерност може да издаде спрямо него заповед за краткосрочно настаняване в обособено за тази цел звено на специален дом за временно настаняване на чужденци за срок до 30 календарни дни за провеждане на действия по първоначална идентификация и установяване на самоличност и за преценка на последващите административни мерки, които е необходимо да се предприемат. Чужденци, за които се предполага, че са малолетни или непълнолетни, се настаняват заедно с придружителите им в специални помещения. Не се допуска повторно настаняване на чужденец в обособено звено за краткосрочно настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци.“;
д) създава се ал. 14:
„(14) Заповедта по ал. 5, с която е разпоредено изпълнението на обезпечителна мярка, може да се обжалва в 14-дневен срок от издаването й по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта.“
15. В чл. 46а:
а) алинея 3 се отменя;
б) алинея 4 се отменя;
в) алинея 5 се изменя така:
„(5) Когато съдът отмени обжалваната заповед за принудително настаняване по ал. 1, по чл. 44, ал. 8 или чл. 44, ал. 12, чужденецът се освобождава незабавно от специалния дом.“
16. В чл. 50, ал. 1, т. 1 думите „чл. 44, ал. 5“ се заменят с „чл. 44, ал. 5, т. 1“.
17. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 20:
„20. „Доказателства за осигурено жилище“ са документи, както следва:
1. нотариален акт или друг документ, доказващ собствеността или ползването на имота;
2. нотариално заверена декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване - при представяне на договор за наем.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! На първо четене, гласувайки този Законопроект, а и всеки законопроект, той се обсъжда по принцип и в цялост. Ние се произнесохме по основните му положения. Това е съобразно нашия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
Съгласно друг текст от нашия Правилник, по законопроекти, които регулират трудовите и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия трябва да изиска становище на Съвета за тристранно сътрудничество.
На първо четене в Закона за Министерството на вътрешните работи такива предложения нямаше – като това в този параграф и следващия, вземам отношение и по двата, но и това не е необходимо, тъй като Законът за МВР е нормативен акт, който регулира съвсем други обществени отношения – не такива за трудовите ни правоотношения.
Между първо и второ четене бяха внесени текстове от колеги народни представители, с които се цели решителна промяна в два закона – за чужденците в Република България и за трудовата миграция и трудовата мобилност, които регулират достъпа до българския пазар на труда на лица от трети държави. Това са отношения в обществото, които нямат връзка с обществените отношения, регулирани със Закона за МВР, което слушахте до момента.
Протокол от обсъждания в Националния съвет за тристранно сътрудничество беше качен на страницата на Народното събрание, след обсъждането му във Вътрешната комисия за второ четене, и от този протокол се вижда, че двата големи български синдиката са решително против. В тази насока са и изрично представените им становища, също достъпни на страницата на Народното събрание.
Безспорно, от друга страна, представителите на работодателските организации, както и специалисти в областта, в свои изказвания и становища през последните години формулират проблема. Ние признаваме и отчитаме, че вече в България има недостиг на работници и това се дължи както на голямата трудова миграция на българи към Европейския съюз и други държави, така и на демографската катастрофа. Същевременно обаче, макар да се говори за този проблем, според нас няма необходимото обективно проучване за реалните му измерения, макар че всички го отчитаме и го признаваме, пак повтарям, няма как да не се види, че отварянето на трудовия пазар на България има отражение върху друг голям проблем пред нашето общество, именно демографската криза.
Според мен тук свързани проблеми са и износът от България на все повече квалифицирана работна ръка, което положение се отчита. Това е видно и от изнесената информация от Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките, че се изменя образователната структура на българите, които пребивават в чужбина, увеличава се делът на хората с висше образование и Българската академия на науките обосновава извода, че демографията и образованието дори са пряко свързани.
Според мен мерки за отваряне на трудовия пазар трябва да се предприемат, но те не бива да бъдат самостоятелни, извън комплекс от мерки, което е ограничаване на трудовата миграция на българите особено на висококвалифицираните ни съграждани, повишаване на възнагражденията от българските работодатели за труд, и то за един и същи труд, за който в други държави българските работници получават повече, обвързване на българското образование с икономиката. След малко може да ми отговорят, че проблем съществува, което аз признах, че внасянето на такива промени не противоречи на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – формално това е факт, и че първоначалните предложения са редуцирани – и това беше факт, защото бяхме свидетели на много по-агресивни промени за отваряне на трудовия пазар и че все пак трябва да се започне отнякъде. Считам, че не може да се предприемат прибързано и на парче мерки по отношение на проблем, който следва да се реши след, пак казвам, обективен анализ, който отсъства и при напрягане на научния, интелектуален капацитет на нашето общество. Не това ни се предлага днес в следващия параграф. Това са частични мерки, внесени между двете четения, няма обществено обсъждане, няма единомислие и със синдикалните организации. Според мен те няма да доведат до решаване на проблема, който формулирах. По тази причина ние няма да ги подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков.
Реплики?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Господин Милков, предложенията може да са частични, може да не решават проблема, но те касаят основно, както и за следващия параграф, защото Вие засегнахте и следващия параграф, не само по този, който коментираме в момента, допускането на трудовия пазар в България, на огромна част от тези хора, които са чуждестранни граждани от български произход, което допринася за това, те да имат възможност да работят наистина в България, да решат проблемите до някаква степен с липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка в България, а също така се дава и възможност, когато те пребивават в България да се интегрират в българското общество. Все пак, когато това допринася, българските общности зад граница – да им се дава възможност по този начин да стигат да българския трудов пазар, това е добро. Това не трябва да се отрича. Не трябва да отричаме, когато нещо положително се прави и се дава възможност на наши сънародници зад граница да се включват в българското общество. Разбира се, това не решава проблемите с демографската криза, не решава изцяло проблемите с липсата на квалифицирана работна ръка, но това допринася наистина за подпомагане на българските общности зад граница и подпомагане на българския трудов пазар. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов.
Втора реплика? Не виждам втора реплика.
Дуплика ще има ли?
Заповядайте, господин Милков, за дуплика.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Господин Ангелов, ползвам правото си на дуплика, за да Ви кажа, че проблемът, който Вие фиксирате, а именно, действително има разпоредби и в тази насока – тук сме абсолютно на едно и също мнение, но пак казвам, не може да се законодателства на парче, не може да се приемат такива промени, без да има дори становище на Социалната комисия. Този Законопроект не е минал оттам. Не може със Закона за МВР да приемем промени в трудовото законодателство и трудовите отношения. Безспорно усилията българските общности зад граница да бъдат приобщени сред нашите сънародници не и съграждани. Трябва да търсим ресурс – и трудов, и демографски. В тази насока сме абсолютно на едно и също мнение, но пак казвам, за да го направим както трябва, този Законопроект трябваше да бъде на две четения, трябваше да има обществено обсъждане, трябваше да мине през Социалната комисия, трябваше да се вземе предвид и формулирането – в момента и Българската академия на науките работи по въпроса за демографските проблеми и процеси в България. Това беше, на което Ви обърнах внимание, иначе съм съгласен, че тези общности и текстовете, които са в Закона, в тази насока, те са отделни и изобщо не касаят – има изрични текстове, Вие ще видите, които говорят за лица с български произход, но има и такива, които отварят пазара за граждани на трети държави, за по-дълъг срок, без становище на синдикатите, и не само за висококвалифицирани служители, както стана дума в обсъжданията в Комисията. Тук става дума и за масово навлизане на работна ръка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков.
Второ изказване?
Господин Байчев, заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Искрено ми се иска да вярвам, че направените предложения за законодателни промени са с благородна подбуда, но начинът, по който се извършват, будят съмнение у нас и поради тази причина ние нямаме основание да ги подкрепим. Както колегата Милков правилно каза, направената промяна е направена между първо и второ четене без възможността за обществено обсъждане и произнасяне от страна на синдикатите. Този проблем се корени дълбоко назад в миналото ни, когато още в 90-те години правителствата промотираха нашата страна към инвеститорите като страна, която разполага с висококвалифицирани кадри, които работят срещу ниско възнаграждение обаче. За съжаление, в резултат на тази политика от нашата страна за промоция остана само ниското възнаграждение. Както виждаме, вече висококвалифицираните кадри липсват дори и за нашата икономика, а камо ли да подпомагаме и да изнасяме умове.
Моят въпрос е: докога ще следим само и единствено за интересите на инвеститорите и работодателите и кога ще се погрижим за интересите на обикновените граждани в тази държава, които работят тук, плащат си данъците тук, сътворяват благата тук, а не някъде навън в чужбина? Тази политика, която ни се предлага, води само и единствено до емиграция и изтичане на квалифицирани кадри от страната. Какво казваме обаче на хората, които са останали и продължават тук? Ние им казваме следното: „или ще работите за заплата каквато ние Ви даваме, или ще вкараме хора от трети страни“. Няма значение, че това ще бъдат българи, но това ще се отрази на пазара на труда на местния, както и на хората, които искат техните деца да останат тук, да учат и да работят.
Моят призив е по-скоро да се обърнем и да направим нужните промени в образованието, защото липсата на така наречените „средни кадри“ е следствие на закриването на техникумите. Това, което направихме с тях, е да ги преименуваме в професионални гимназии и да ги прехвърлим към общините. Една община няма нито капацитета, нито визията… (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Байчев, темата е съвсем друга. Не се отклонявайте от темата, ако обичате.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Законът за МВР гледаме в залата.
ПЕНЧО МИЛКОВ: …именно, Закон за МВР гледаме. С този Законопроект, който ни се предлага, ние се намесваме косвено между отношенията между синдикати, работници и работодатели, като вземаме страната на работодателите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Байчев.
Реплика?
Заповядайте. (Реплики.)
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги от БСП! Няма и седмица, откакто мина по Ваше желание дебатът за мерките за справяне с демографската катастрофа. Доколкото си спомням, Вие тогава много настоявахте за конкретни и спешни действия. От трибуната заявихме и се обединихме около мнението, че вече няма време за празни приказки и трябва да се действа. Сега с голямо разочарование, мога да кажа с дълбоко прискърбие, чувам Вашата позиция, когато се предлага нещо конкретно, свързано както с пазара на труда, така и със справяне с демографската криза, с привличане на българи от традиционните общности в чужбина, добри специалисти, трудолюбиви, които ще помогнат много за развитието на нашата страна, Вие поради някакви Ваши партийни, политически причини вероятно отказвате да подкрепите тази стъпка. Затова ще Ви помоля следващия път, когато коментираме действия за справяне с демографската криза, да бъдете така добри да отбележите, че една от големите заслуги да не се случва нищо конкретно в тази посока е на Вашата политическа сила. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Богданов.
Втора реплика – господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Все пак нека да се придържаме към текстовете за второ четене. Аз само ще направя едно уточнение, защото имаше доста обвинения, че нямало обществено обсъждане, че нямало съгласуване между съответните институции или засегнати страни. Само да заявя, че с писмо от Вътрешната комисия ние сме изпратили на 25 октомври писмо до Тристранния съвет – знаете, че вицепремиерът Валери Симеонов оглавява Тристранния съвет. На 27 октомври е проведено заседание, с което ние сме изискали протокол точно от тази точка, която касае дали е съгласувано и дали е запознат Тристранният съвет, и същевременно в този процес са участвали и синдикатите. В работната група сме се съобразили с предложенията, които днес предлагаме. За голямо съжаление...
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място.) Какъв е отговорът?
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог със залата, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Когато имаме работна група, ползваме експертизата и всички засегнати страни, които участват в изчистването на текстовете.
Затова умолявам всички колеги, които са членове на Вътрешната комисия, ако имат желание да участват в законодателния процес, има съобщения, които се изпращат на всички членове, за да участват в тези работни групи. Работната група е изпълнила абсолютно всичко, което кореспондира с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля Ви, нека да се придържаме към текстовете, които гледаме днес. Всичко е направено, съгласувано е и е информиран Тристранният съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Трета реплика ще има ли? Не виждам.
За дуплика, господин Байчев, заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Съгласен съм с Вас, господин Цветанов, но все пак нека да кажем ясно и гласно, че синдикатите са твърдо против тези промени.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (от място): Ние се съобразихме с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на господин Иван Иванов и група народни представители, като има подкрепено предложение т. 1.1, останалото господин Цветанов го прочете, то е неподкрепено.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение.
Гласували 118 народни представители: за 36, против 66, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 33, който става § 47. (Председателите се сменят.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласували 121 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 26.
Предложението е прието.
Продължаваме, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Има предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители:
„Създава се § 33а:
„3. В чл. 14, ал. 2 след думите „социална политика“ се добавят думите „може да“.
4. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
а) В основния текст на ал. 2 думите „чл. 7, ал. 1, т. 1, 3 и 4“ се заменят с „чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4“;
5. Член 18 се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението по т. 3 и т. 4 буква „а“ и т. 5, а го подкрепя по принцип в останалата му част.
Комисията предлага да се създаде § 48:
„§ 48. В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7:
а) в ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите, изрично посочени в този закон“;
б) в ал. 8 думите „400 лв.“ се заменят със „100 лв.“.
2. В чл. 8, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите на сезонна работа по чл. 24,
ал. 3“.
3. В чл. 17:
а) в ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „който е не по-кратък от 12 месеца“;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) При достигане на максималния срок по чл. 33к, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България, решението по ал. 1 се предоставя по реда на ал. 2.“;
в) създава се ал. 5:
„(5) При кандидатстване за първоначален достъп до пазара на труда и за продължаване срока на Синята карта на Европейския съюз не се прилага изискването по чл. 5, ал. 2.“.
4. В чл. 20:
а) в ал. 2 накрая се поставя тире и се добавя „до завършване на максималния срок по чл. 33к, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България“;
б) създава се ал. 3:
"(3) След срока по ал. 1 притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да смени работодателя си при условията и по реда на чл. 17.“
5. В чл. 24:
а) в ал. 3 след думите „90 дни“ се добавя „без прекъсване“ и накрая се добавя „и при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона“;
б) създава се ал. 4:
„(4) В случаите по чл. 24к, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България решението по ал. 1 се предоставя по ускорена процедура при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона.“
6. Член 29 се изменя така:
„Чл. 29. (1) В случаите по чл. 24к от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да смени еднократно работодателя си по реда на чл. 24, ал. 1 за срок до 9 месеца в рамките на календарната година, считано от датата на издаване на първоначалното разрешение за сезонен работник, без да се прилага изискването по чл. 5, ал. 2.
(2) В случаите по чл. 24к, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да продължи да работи при същия работодател, както и да го смени по реда на ал. 1.“
7. Създава се чл. 29а:
„Чл. 29а. (1) В случаите по чл. 24л от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да продължи да работи с разрешение по чл. 24, ал. 1 за срок до 9 месеца в рамките на календарната година, считано от датата на издаване на първоначално разрешение за сезонен работник, без да се прилага изискването по чл. 5, ал. 2.
(2) В случаите по чл. 24к, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да продължи да работи при същия работодател, както и да го смени по реда на ал. 1.“
7. Създава се чл. 29а:
„Чл. 29а. (1) В случаите по чл. 24л от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да продължи да работи с разрешение по чл. 24, ал. 1 за срок до 9 месеца в рамките на календарната година, считано от датата на първоначалната регистрация на заетостта, при същия работодател или да го смени, без да се прилага изискването по чл. 5, ал. 2.
(2) В случаите по ал. 1 изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предоставя решението по чл. 24, ал. 1 в срок от 7 работни дни, след подадено заявление от работодателя.
(3) Заявлението по ал. 2 се подава не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на регистрацията на сезонната заетост по чл. 24, ал. 3.“
8. В чл. 41, ал. 4 думите „таксата по чл. 7, ал. 8“ се заменят с „такса в размер на 400 лв.“
9. В чл. 45, ал. 3 думите „таксата по чл. 7, ал. 8“ се заменят с „такса в размер на 400 лв.“
10. В § 2 от допълнителните разпоредби:
а) в т. 1 накрая се добавя „(ОВ, L 16/44 от 23 януари 2004 г.)“;
б) в т. 2 накрая се добавя „(ОВ, L 158/77 от 30 април 2004 г.)“;
в) в т. 3 накрая се добавя „(ОВ, L 375/12 от 23 декември 2004 г.)“;
г) в т. 4 накрая се добавя „(ОВ, L 289/15 от 3 ноември 2005 г.).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания?
Заповядайте за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя предложение за редакционна добавка в така докладваната редакция на текста на Комисията: В § 33а, в т. 1 да се добави нова буква „а“, като съответно досегашните букви „а“ и „б“ станат букви „б“ и „в“ и да се запише в чл. 7, ал. 1, т. 2 думите „10 на сто“ се заменят с „25 на сто“, като мотивите са ми следните:
Това предложение е във връзка с компетенциите на Министерство на вътрешните работи като орган за административен контрол на чужденците и като отговорно ведомство за издаване на всички разрешения за пребиваване на територията на Република България на чужденци, включително с цел заетост. След решение на органите на Министерство на труда и социалната политика предвид подобрената икономическа обстановка в страната, намалената безработица, създаването на повече работни места и затруднението на бизнеса в България да намира подходящи работници за заемане на свободните работни места български граждани, граждани на Европейския съюз и на европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, и на лица с приравнени на тях права съществуваща предпазна мярка по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност не отговаря на актуалните потребности на пазара на труда в България. Това налага приемането на мерки за въвеждане на мерки за по-балансиран прием на работна сила от трети държави, което да отговаря на съвременните реалности на пазара на труда, без да е в ущърб на българските и европейските работници на територията на Република България.
С предложеното завишаване на коефициента от 10 на сто на 25 на сто се цели предприемането на подходяща стъпка в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: По същество правите предложение? Според Вас редакционно предложение?
ХРИСТИАН МИТЕВ (встрани от микрофоните): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли реплики към изказването? Беше заявено, че това е изказване.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Взимам реплика, със съжаление, за да възразя на предложението на колегата Митев, което, вярно е, беше обсъждано между първо и второ четене, но е по същество, а с оглед дебата, който се състоя по предходния § 33, се вижда, че няма постигнат консенсус по него и че има противоречиви мнения от синдикалните организации.
По тази причина аз изразявам нашите съображения за неподкрепа на това предложение, което, пак казвам, е по същество и е рано да го подкрепим в тази законодателна процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Това беше реплика.
Има ли други реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Митев – беше направено възражение по същество.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Кирилов, благодаря за направената реплика. Съобразявайки изложените от Вас мотиви, оттеглям направеното предложение. (Шум и реплики.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Това е коалиция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Решение, което се промени коренно в рамките на минута-две.
Има ли други изказвания? (Реплики от „БСП за България“.)
Така е, по принцип предложението противоречеше на нормотворчеството.
Има ли други изказвания, уважаеми колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Цветан Цветанов и група народни представители в частта, в която е неподкрепено от Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 4, против 52, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Комисията по доклада на Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 94, против 11, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Продължаваме с § 34.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 49.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания има ли? Не виждам заявки.
Гласуваме предложението на Комисията, в което се подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 49 и предложението на Комисията за § 35, който става § 50.
Гласували 111 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 36 има предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 51:
„§ 51. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 98, ал. 2, т. 5 думите „Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“ се заменят с „Министерството на вътрешните работи“.
2. В чл. 140, ал. 2, в изречение първо думите „пускане в движение и спиране от движение“ се заменят със „спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията“, а в изречение второ думите „специализирани служители на Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги“ се заменят със „специализираните органи на Министерството на вътрешните работи“.
3. В чл. 143:
а) в ал. 5, т. 1 думата „моторни“ се заличава;
б) създават се ал. 16 - 21:
„(16) Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ обменят технически данни за регистрираните превозни средства и за периодичните им технически прегледи.
(17) В случаите, когато при извършване на периодичен технически преглед се установи опасна техническа неизправност, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ уведомява Министерството на вътрешните работи за временно отнемане регистрацията на неизправното превозно средство.
(18) След получаване на уведомлението по ал. 17, с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, временно се отнема регистрацията на неизправното превозно средство и се уведомява собственикът на превозното средство.
(19) След отстраняване на опасната техническа неизправност и след като неизправното превозно средство по ал. 17 е преминало периодичен технически преглед, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ уведомява МВР и ползването на превозното средство се разрешава отново, като не се осъществява нова процедура за неговата регистрация.
(20) Условията, редът и начините за обмен на информация по ал. 16, форматите на данните и използваните класификатори се определят с наредбата по чл. 140, ал. 2.
(21) За целите на регистрацията на превозните средства може да се извършва обмен на информация с държавите – членки на Европейския съюз, относно правния статут на превозните средства и преди регистрация на превозно средство – да се извършва проверка в държавата – членка на Европейския съюз, в която то е било регистрирано. За да се улесни този обмен, проверката може да се извършва чрез използването на електронна мрежа, включваща данни от националните електронни бази от данни.“
4. В чл. 151, ал. 9 думите „най-малко основно“ се заличават.
5. В чл. 157, ал. 3 думите „първоначалния максимален размер“ се заменят с „максималния размер“.
6. В чл. 158:
а) в ал. 1:
аа) в текста преди т. 1 думите „точките за потвърждаване валидността на свидетелството“ се заменят с „контролните точки за отчет на извършваните нарушения“;
бб) в т. 1 думата „първоначалния“ се заменя с „максималния“;
вв) в т. 2 думите „до максималния размер“ и запетаята след тях се заличават;
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Броят на контролните точки по ал. 1 се възстановява до максималния размер, а за новите водачи – до две трети от максималния брой контролни точки.
7. В чл. 171:
а) в т. 2:
аа) в буква „е“ на края се поставя тире и се добавя „до отстраняване на неизправността;
бб) в буква „ж“ на края се поставя тире и се добавя „за срок до един месец“.
б) в т. 5 буква „в“ на края се добавя „в Министерството на вътрешните работи“.
8. В чл. 177 ал. 3 се изменя така:
„(3) Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред:
1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;
2. навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените.”
9. В чл. 180, ал. 1, т. 3 запетаята след думата „средство“ се заменя с „или“, а думите „или паркира на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници“ се заличават.
10. В чл. 181 в текста преди т. 1 думата „до“ се заличава.
11. В чл. 183, ал. 2, т. 3 думите „неправилно изпреварва“ се заличават.
12. В чл. 184, ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думата „до“ се заличава;
б) в т. 5 накрая се добавя „в Министерството на вътрешните работи“.
13. В чл. 185 думата „до“ се заличава.
14. В допълнителните разпоредби:
а) в § 6 се създават т. 68-70:
„68. „Временно отнемане на регистрация“ е отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите по чл. 143, ал. 17, че неизправното превозно средство е спряно от движение и не е разрешено да се използва в пътното движение.
69. „Прекратяване на регистрация“ е отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение.
70. „Възстановяване на прекратена регистрация“ е възстановяване на отмененото разрешение на превозното средство да се използва в пътното движение.“;
б) създава се § 6в:
„§ 6в. Този закон въвежда изискванията на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства (ОВ, L 127/129 от 29 април 2014 г.).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме текста на § 36, който става § 51, в редакцията на Комисията.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване на § 37, който става § 52, както е по доклада на Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 53:
„§ 53. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр…) се правят следните изменения:
1. В чл. 59, ал. 2, т. 7 думите „една година“ се заменят с „до четири години“.
2. В Закона за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи (ДВ, бр.101 от 2016 г.) в § 21 от Преходните и заключителните разпоредби думите „1 януари 2018 г.“ се заменят с „1 януари 2019 г.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме текста с предложената редакция за § 38, който става § 53 – редакцията на Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 29.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 39 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 11 в § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Не виждам.
Гласуваме предложението на Комисията § 39 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 11 в § 44.
Гласували 111 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 40 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 4 в § 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението § 40 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място.
Гласували 120 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 54:
„§ 54. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон съдебни производства по отменените ал. 3 и 4 на чл. 46а от Закона за чужденците в Република България се разглеждат по досегашния ред.“
Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Не, това е за нов § 41. Нека да гласуваме първо § 41.
Има ли изказвания по § 41, уважаеми колеги? Не виждам.
Гласуваме § 41, който става § 54 в редакцията на Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 31.
Предложението е прието.
Преди да продължим, уважаеми народни представители, искам да обявя, че представители на Тракийското дружество в Пловдив са на балкона. Моля да ги приветстваме. (Ръкопляскания.)
Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители за създаване на § 41а.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване на предложението за създаване на нов § 41а, подкрепен от Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 22.
Предложението е прието.
А сега, моля да изчетете предложението за създаване на § 55.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията предлага да се създаде § 55:
„§ 55. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон производства по предоставяне на решения и издаване на разрешения за пребиваване и работа на граждани на трети държави по Закона за чужденците в Република България и по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се довършват по досегашния ред“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 55, предложен от Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 27.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 42 – предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 56:
„§ 56. (1) Параграфи 4, 6, 11, 12, 14, § 34, т. 1, буква „б“ и т. 2, параграфи 40, 41, § 51, т. 1, т. 2 относно изречение второ, т. 7, буква „б“ и т. 12, буква „б“ и § 52 влизат в сила от 1 януари 2018 г.
(2) Параграф 44, т. 11 влиза в сила от 1 януари 2017 г.
(3) Параграф 45, т. 4 влиза в сила от 1 август 2017 г.
(4) Параграф 47, т. 2 и т. 14, буква „г“, § 51, т. 2 относно изречение първо, т. 3, буква „б“ и т. 14, буква „а“ относно т. 68 влизат в сила шест месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване на § 56 – редакцията на § 42, който става § 56, така както е предложен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието, с което и целият Законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря на работната група, на всички експерти, които работиха активно по финализирането и прецизирането на текстовете, които днес приехме.
Благодаря и на народните представители, които участваха активно в приемането на тези текстове. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, да поздравим и група учители от Пловдив и региона, които днес са наши гости. Те са на балкона. Силно пловдивско присъствие днес. (Ръкопляскания.)

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
„Доклад относно изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 702-01-31 с вносител – Министерският съвет, на 19 октомври 2017 г., приет на първо четене на 2 ноември 2017 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по наименованието на Закона? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, гласувайте наименованието на Закона.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 7а се създава ал. 5:
„(5) За целите на изпълнението на държавната политика по заетостта Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта обменят информация относно лични данни на физически лица при условия и по ред, определени в инструкция на министъра на труда и социалната политика“.“
По § 2 няма предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
По § 3 също няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Няма изказвания.
Пристъпваме към гласуване на параграфите, изчетени до тук – 1, 2, 3 и 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, заедно с Приложение № 1 към чл. 74ж, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма желание.
Пристъпваме към гласуване на § 5 и Приложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието, с което приехме и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.

Пристъпваме към следващото:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД.
Заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Преди това, госпожо Председател, ми позволете да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме процедурното предложение за допуск в зала на заместник-министър Лазаров.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Лазаров в залата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, № 702-01-30, вносител – Министерския съвет, на 16 октомври 2017 г., приет на първо четене на 9 ноември 2017 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за параграфи 1, 2, 3 и 4 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: По текстовете до § 4 има ли изказвания? Няма заявени желания.
Пристъпваме към гласуване на наименованието на Закона, параграфи 1, 2, 3 и 4.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 5 Комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграф 6 също е подкрепен от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по параграфи 5 и 6? Няма заявено желание.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на подразделението и § 7, предложен от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция:
„§ 8. В едногодишен срок от влизането в сила на този закон министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика утвърждават стандартите по чл. 25а, ал. 4“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, има ли изказвания по последния параграф от този Законопроект? Няма.
Гласуваме § 8 в редакция на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието, с което и последният параграф от този Закон.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 702-01-36, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.
На свое заседание, проведено на 16 ноември 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 702-01-36, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката: госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите”; от Комисията за защита на конкуренцията: госпожа Надя Минчева – директор на дирекция „Право и политика на конкуренцията“, и господин Теодор Георгиев – главен юрисконсулт в дирекцията.
Законопроектът беше представен от госпожа Любенова, която посочи, че с него се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение на вреди за нарушения в областта на конкуренцията.
Със Законопроекта се предвиждат мерки за преодоляване на основните трудности за ефективното упражняване на правото на обезщетение за вреди, причинени в резултат на нарушения на антитръстовото законодателство, и се създават разпоредби относно прехвърлянето на надценката, сроковете за упражняване на правото на защита от увредените лица, като се въвежда и презумпцията, че картелът причинява вреди. Предлага се влезлите в сила решения на Комисията за защита на конкуренцията да имат обвързваща сила за гражданския съд относно факта на извършване на нарушението и установяването на нарушителя, както и да се създадат норми, улесняващи достъпа на увредените лица до доказателства, включително и такива, събрани в производството пред Комисията по защита на конкуренцията.
Тя посочи, че се предвиждат разпоредби относно солидарна отговорност за причинителите на вреди, норми, улесняващи достъпа на увредените лица до необходимите доказателства, както и правила, определящи размера за имуществени санкции и глоби при осуетяване събирането на доказателства. С цел непротиворечиво прилагане на въведените с Директивата норми се допълват и съществуващите легални дефиниции в Допълнителните разпоредби на Закона.
Госпожа Любенова отбеляза, че разпоредбите на Директивата е следвало да бъдат въведени в българското законодателство до 27 декември 2016 г. и в резултат на неизпълнението на задължението за транспониране на Директивата Европейската комисия е инициирала процедура за нарушение на Договора за функциониране на Европейския съюз.
Народният представител Тодор Байчев посочи, че от „БСП за България“ ще подкрепят Законопроекта, и добави, че между четенията ще бъдат предложени текстове, които да прецизират някои от разпоредбите.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 702-01-36, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – кой ще представи Доклада?
Не виждам в залата председателя на Комисията Вигенин.
Има ли заместник-председател на Комисията? Член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове?
Заповядайте, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона на защита на конкуренцията, № 702-01-36, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона на защита на конкуренцията, № 702-01-36, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите“ в Министерството на икономиката.
I. Настоящият Законопроект е насочен към хармонизирането на българската нормативна уредба с изискванията на Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията. Целта е да се постигне ефективно упражняване на правото на обезщетение за вреди, причинени в резултат на нарушенията на националните антитръстови норми и на чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
II. Предложените в Законопроекта промени предвиждат да се даде право на всички физически и юридически лица да претендират обезщетение за претърпени вреди от нарушенията на антитръстовите норми, доколкото сред засегнатия кръг от лица могат да попаднат както конкурентни фирми, така и крайни потребители, контрагенти и други.
Същевременно в Законопроекта са включени разпоредби относно размера на евентуалното обезщетение и прехвърлянето на надценката по веригата на доставки. С цел да се осигури достатъчно време на потърпевшите да предявят иск за обезщетение се предлагат правила относно прилагането на давностните срокове. В тази връзка Законопроектът въвежда и оборимата презумпция, че картелът причинява вреди. По този начин следва, от една страна, да се улесни възможността увредените лица да докажат претенциите си за обезщетение, а от друга – да се гарантира правото на нарушителите да защитят своята позиция.
III. С цел преодоляване на трудностите при доказване на антитръстови нарушения Законопроектът предлага да се придаде обвързваща сила за гражданския съд на влезлите в сила решения на Комисията за защита на конкуренцията по отношение на извършването на нарушение и установения нарушител, както и в случаите на решение на Комисията, което не е обжалвано или когато жалбата срещу него е оттеглена.
В допълнение, Законопроектът урежда въпроса за отговорността, когато нарушението е извършено от две или повече предприятия. В тези случаи лицата следва да носят солидарна отговорност за причинените вреди.
Настоящият Законопроект предвижда и въвеждането на норми, които да улеснят достъпа на засегнатите лица до необходимите доказателства, с оглед обосноваване на техните искове.
Същевременно гражданският съд ще има възможност да налага глоби и имуществени санкции на физически или юридически лица, когато не изпълнят разпореждане на съда да предоставят доказателства или са ги унищожили.
С предложения Законопроект ще се изменят Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията, като се добавят нови легални дефиниции с цел достигане до еднакво и непротиворечиво прилагане на правилата на Директива 2014/104/ЕС.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага със 7 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 702-01-36, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Няма доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Пристъпваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 702-01-36, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 92 народни представители: за 92, без против и въздържали се.
Предложението е прието, с което и Законопроектът на първо гласуване.
Уважаеми колеги, това беше осма точка от дневния ред.
Обявявам половин час почивка, след което ще продължим с работата по точка девет.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми колеги, започваме с разглеждането на:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА.
Предстои да изслушаме Доклад на Комисията по културата и медиите – доклад за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 702-01-37, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2017 г.
Докладът ще бъде представен от госпожа Станева-Милкова.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 702-01-37, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2017 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 16 ноември 2017 г., беше разгледан Законопроектът за изменение на Закона за народните читалища, № 702-01-37, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2017 г.
В заседанието участваха представители от Министерството на културата: госпожа Амелия Гешева - заместник-министър, госпожа Весела Щерева – парламентарен секретар, Таня Цветанова – директор на дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки".
Законопроектът от името на вносителя беше представен от госпожа Амелия Гешева.
Със Закона за народните читалища се урежда учредяването, устройството, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища.
Целта на предлаганите изменения е създаването на законово правомощие за издаване на подзаконов нормативен акт, с който да се уреди редът за вписване в публичния регистър на народните читалища и читалищните сдружения по чл. 10, ал. 1 от Закона за народните читалища.
Издаването на наредба на министъра на културата ще позволи нормативната уредба относно регистрацията на читалищата и читалищните сдружения да бъде приведена в съответствие, като изискванията към читалищата и читалищните сдружения ще бъдат максимално облекчени с оглед на възможностите за служебно събиране на информация от публичните регистри.
Законопроектът е придружен с частична предварителна оценка на въздействието, съдържаща информация за очакваното въздействие и за резултатите от приемането му.
Народният представител Емилия Милкова направи предложение за редакция и корекция по Законопроекта, което беше одобрено от Министерството на културата.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 14 гласа „за" предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 702-01-37, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова.
Това беше докладът на Комисията по културата и медиите.
Други доклади по Законопроекта няма.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи народни представители за изказвания?
Заповядайте.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България) : Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! С тази мярка на практика се цели правно регламентиране на издаването на един подзаконов нормативен акт, който да въведе порядък и ред във вписването на читалища и читалищните дружества в Регистъра за народните читалища.
БСП ще подкрепи направеното предложение, макар че си даваме ясна сметка, че то по никакъв начин не решава проблемите на народните читалища, а е чисто и просто административна мярка, която действително ще доведе до намаляване на административната тежест на народните читалища.
Когато говорим за Регистъра на народните читалища, тогава вече си задаваме въпроса кои читалища имат право да бъдат регистрирани?
Със сега съществуващата нормативна уредба читалищата се регистрират по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, но там липсват базови критерии, при които става тази регистрация. Няма критерий, например за собствена материална база, няма критерий за наличие на книжен фонд. Стига се дотам, че на един адрес – на частен дом, могат да бъдат регистрирани по три читалища.
Това всъщност е най-лесният начин да се придобие, да се вземе една общинска сграда, когато се регистрираш като народно читалище. Парадоксът в България е, че се предполага в читалището да се осъществява срещата между човека и книгата, а всъщност се оказва, че ние имаме регистрирани читалища, в които няма къде и няма какво да се чете.
Това води и до още един въпрос. Той е свързан със задължението ние да намерим начин, по който да усъвършенстваме финансирането и подобряването на книжния фонд на читалищата, защото преимуществено към момента книжният фонд е от времето на една епоха, която голяма част от Вас отрича.
Има и международни такива стандарти. Европейските държави отделят по около 3 лв. на човек на година за книги. В България подобна статистика не се прави, но последния път, когато се правеше – 2014 – 2015 г., се установи, че българската държава отделя между 2 и 3 стотинки на година за книги. Когато имаме подобно отношение към народните читалища и респективно към културата, нямаме основание да се възмущаваме на изказванията на професор Христов, защото всички ние ставаме свидетели на една безпрецедентна културна деградация през последните 25 години, която ощети моето поколение, а за съжаление безвъзвратно осакати и поколението на моите деца. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Витанов.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания по разглеждания Законопроект? Няма желаещи за изказване.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 702-01-37, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2017 г.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
С това Законопроектът за изменение на Закона за народните читалища е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ БИБЛИОТЕКИ.
Внесен е от Министерския съвет на 9 октомври 2017 г., има № 702-01-27.
Доклад за първо гласуване на Комисията по културата и медиите.
Заповядайте отново, госпожо Милкова.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за обществените библиотеки, № 702-01-27, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2017 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 16 ноември 2017 г., беше разгледан Законопроектът за изменение на Закона за обществените библиотеки, № 702-01-27, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2017 г.
В заседанието участваха представители от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър, Весела Щерева –парламентарен секретар, Таня Цветанова – директор на дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки".
Законопроектът от името на вносителя беше представен от госпожа Амелия Гешева.
Със Закона за обществените библиотеки се урежда учредяването, видовете, функциите, управлението и финансирането на обществените библиотеки, който са: Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий", регионалните, общинските и читалищните библиотеки.
Целта на предлаганите изменения е създаването на законово правомощие за издаване на подзаконов нормативен акт, с който да се уреди редът за вписване в Публичния регистър на обществените библиотеки. С наредба на министъра на културата се предвижда да бъде регламентиран редът за вписване им.
Извършена е частична предварителна оценка на въздействието, която дава информация за очакваното въздействие и за резултатите от приемането на Законопроекта.
Осигуряват се условия за приемане на документи и заявления за вписване и за промени в регистъра и по електронен път.
Участие в дискусията взеха народните представители Красимир Велчев, Станислав Станилов, Чавдар Велинов и Лъчезар Иванов, като изразиха подкрепа по Законопроекта. Народният представител Емилия Милкова направи предложение за редакция и корекция, което беше одобрено от Министерството на културата.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 13 гласа „за" предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за обществените библиотеки, № 702-01-27, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Милкова.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по Законопроекта и по изслушания доклад? Не виждам заявки за изказвания.
Приключваме разискванията.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за обществените библиотеки, № 702-01-27, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2017 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УЧРЕДЯВАНЕ И УСТАВ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ЕВРОПЕЙСКО ПУБЛИЧНО ПРАВО.
Вносител е Министерският съвет.
С доклада за първо гласуване на Комисията по правни въпроси ще ни запознае нейният председател господин Данаил Кирилов.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
„Д О К Л А Д
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право, № 702-02-12, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.
На свое заседание, проведено на 16 ноември 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право, №702-02-12, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.
На заседанието присъства господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието.
Господин Стоянов представи Законопроекта като посочи, че Организацията за европейско публично право е международна организация, създадена по инициатива на Република Гърция през 2007 г., в която членуват редица държави – членки на Европейския съюз, представители на Европейската комисия и на Съвета на Европа, гръцки държавни институции и редица европейски университети.
Той отбеляза, че Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право (наричана по-нататък Организацията) е подписано от българска страна на 19 декември 2016 г. от министъра на правосъдието след одобрение от Министерския съвет и предоставяне на мандат за водене на преговори.
Господин Стоянов подчерта, че основната цел на Организацията е създаването и разпространението на знания в областта на публичното право, включително в националното, сравнителното и европейското публично право, както и насърчаването на европейските ценности. За постигане на целите си Организацията предвижда организиране и осъществяване на подкрепа на научни, научно-изследователски, образователни, институционно-изграждащи дейности, както и подпомагане на демократичните институции в Европа и света.
Централното управление на Организацията е в гр. Атина (Гърция), като се предвижда при необходимост откриване на представителства и филиали и в други места или държави. Уставът предвижда всяка страна да определи свой представител за член на Общото събрание на Организацията с право на глас, с изключение на тези, които не предоставят необходимата подкрепа съгласно споразумението.
Предвижда се финансирането на Организацията да се осъществява чрез дарения, доброволни вноски, такси за курсове, семинари, обучения и други. Създава се възможност за прекратяване на присъединяването към споразумението и оттегляне на членството в Общото събрание на организацията чрез официално уведомяване на депозитаря.
Господин Стоянов подчерта, че участието на Република България в Организацията ще допринесе за подготовката на страната ни за председателството на Съвета на Европейския съюз в сферата на правосъдието и ще създаде основи за бъдещо сътрудничество в приоритетни области, като реформата в съдебната система, електронното правосъдие и юридическото образование.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 19 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право, № 702-02-12, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Подготвен е доклад на Комисията по външна политика относно Законопроекта.
Заповядайте, госпожо Грозданова, да ни запознаете със съдържанието му.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законoпроект за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право, № 702-02-12, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.
На редовно заседание, проведено на 22 ноември 2017 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на правосъдието Евгени Стоянов, както следва:
Организацията за европейско публично право (ОЕПП) е учредена през 2007 г. в Атина. Понастоящем в нея членуват 16 държави, включително държави – членки на Европейския съюз, като Италия, Франция, Унгария, Естония, Португалия, Румъния, Гърция и Кипър.
Основна цел на Организацията за европейско публично право е създаването и разпространението на знания в областта на публичното право, включително националното, европейското публично право, правото за защита правата на човека, както и насърчаване на европейските ценности чрез публичното право по целия свят.
За постигане на целите Организацията за европейско публично право организира и подкрепя образователни, обучителни, научни дейности, свързани с институционалното и техническо сътрудничество в съответната област. Във връзка с това Организацията за европейско публично право е създала и редица образователни органи и програми, сред които Училището за европейско право и управление, Академията по европейско публично право, Академията за прозрачност и права на човека и Института за правосъдие и растеж.
След одобрение от Министерския съвет и предоставяне на мандат за водене на преговори на 19 декември 2016 г. министърът на правосъдието подписа от българска страна Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право при условие за последваща ратификация. Ролята на Депозитар по настоящото Споразумение се изпълнява от правителството на Република Гърция.
Присъединяването на Република България към Организацията за европейско публично право не налага поемането на финансови задължения. Страните по настоящото споразумение не носят отговорност за дългове, отговорности или задължения на Организацията.
При проведеното обсъждане народните представители подчертаха, че представените мотиви към Законопроекта не са достатъчно обосновани. Беше отправена препоръка за по-аргументирано мотивиране при представянето на последващи законопроекти за ратифициране.
Въз основа на проведеното гласуване с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 2, 7 и 8 от Конституцията на Република България, да приеме на първо четене, внесения от Министерския съвет проект на Закон за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Грозданова.
Внесен е доклад и от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С него ще ни запознае госпожа Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„Д О К Л А Д
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право, № 702-02-12, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017
На свое редовно заседание, проведено на 1 ноември 2017 г., Комисията по eвропейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право, № 702-02-12, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г. Законопроектът беше представен от господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието.
Основните цели на Организацията за европейско публично право (ОЕПП) са свързани със създаването и разпространяването на познания в областта на публичното право и управлението, включително международното, националното и европейското публично право, правата на човека, електронното правосъдие, както и реформата в съдебната система.
За постигане на целите си организацията подпомага образованието, обучението и научните изследвания и осъществява дейности, свързани с институционалното и техническо сътрудничество в съответната област. Във връзка с това Организацията за европейско публично право е създала редица образователни органи и програми, сред които – Училището за европейско право и управление, Академията по европейско публично право, Академията за прозрачност и права на човека и Института за правосъдие и растеж.
Участието на Република България в Организацията за европейско публично право ще допринесе значително за подготовката на страната ни за Председателството на Съвета на Европейския съюз в сферата на правосъдието и ще създаде основи за бъдещо сътрудничество в приоритетни области, като реформата в съдебната система, електронното правосъдие и юридическото образование.
Следва да се има предвид съгласно § 1а, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за нормативните актове, глави втора и трета от същия закон, не се прилагат по отношение на законопроектите за ратифициране и денонсиране на международни договори. С оглед на това не е необходимо извършването на оценка на въздействието, провеждането на обществени консултации и изготвянето на справка за съответствие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека на Проекта на Закон за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устава на Организацията за европейско публично право.
В последвалата дискусия на въпрос на господин Кристиан Вигенин, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, дали ратификацията предполага в бъдеще заплащане на членски внос в организацията или средства за поддържане на централата в Атина, господин Евгени Стоянов подчерта, че ратификацията не поражда никакви финансови ангажименти за Република България.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 6 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право, № 702-02-12, внесен от Министерския съвет на 25 октомври 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Василева.
Няма внесени други доклади.
Откривам разискванията по Законопроекта за ратификация на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право.
Има ли желаещи народни представители, които да се изкажат по разглежданата тема? Не виждам заявки за изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право. Вносител е Министерския съвет на 25 октомври 2017 година.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и с оглед липсата на дебат във връзка с този ратификационен Закон правя предложение да пристъпим към второ четене на Законопроекта за ратификация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз.
Преминаваме към гласуване на процедурното предложение за разглеждане на второ четене на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, господин Кирилов, да ни запознаете с доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Представям пред Вас доклад за второ четене на:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право
Член единствен. Ратифицира Споразумението за учредяване и Устав на Организацията за европейско публично право, подписано от българска страна на 19 декември 2016 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли народни представители, желаещи да се изкажат по разглеждания Законопроект? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет и на второ гласуване.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващия Законопроект – т. 12 от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът ще бъде представен с доклад от Комисията по енергетика.
Господин Добрев, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 702-01-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 ноември 2017 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 702-01-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2017 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на енергетиката: госпожа Катерина Костадинова – началник на отдел „Сигурност на ядрената енергетика“; от Агенция за ядрено регулиране: господин Алексей Алексиев – заместник-председател, госпожа Юлия Димитрова – главен секретар, госпожа Даяна Досева – директор дирекция „Радиационна защита“, госпожа Пепа Стоянова – държавен инспектор.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от господин Алексей Алексиев – заместник-председател на Агенцията за ядрено регулиране. Изменението в Закона за безопасно използване на ядрената енергия се налага с оглед привеждането му в съответствие с Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 г. Тя определя основни норми на безопасност за защита срещу рисковете, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение. Съгласно чл. 106 от Директива 2013/59/Евратом крайният срок за въвеждане на нейните разпоредби в националното законодателство е 6 февруари 2018 г. Директивата установява степенуван подход за регулаторен контрол, като въвежда уведомителен, регистрационен и лицензионен режим при ситуации на планирано облъчване. Също така регламентира изискванията и критериите за прилагането на тези режими.
Преди приемането на Директива 2013/59/Евратом действащите директиви в областта на радиационната защита изискваха само уведомление и прилагане на лицензионен режим за дейности, при които радиационният риск за работници и лица от населението не може да бъде пренебрегнат. Съгласно Директива 2013/59/Евратом всички дейности, свързани с планирано облъчване, подлежат на уведомление. В зависимост от риска, асоцииран със съответните дейности, регулаторният контрол може да се ограничи само до уведомителен режим, съчетан с подходяща честота на инспекции. За дейностите, определени изрично в чл. 28 от Директива 2013/59/Евратом, се прилага задължително лицензионен режим.
Съгласно чл. 27 от Директива 2013/59/Евратом – всяка държава - членка на Европейския съюз, може по своя преценка да въведе в националното законодателство регистрационен или лицензионен режим за дейностите извън обхвата на чл. 27 и чл. 28 от Директива 2013/59/Евратом. Съгласно чл. 26 от Директива 2013/59/Евратом дейностите с пренебрежим радиационен риск подлежат на освобождаване от регулаторен контрол, тоест за тях не се прилага уведомителен, регистрационен или лицензионен режим.
В съответствие с изложеното с § 4 и § 18 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия се въвеждат изисквания за освобождаване от регулаторен контрол, съответно за останалите случаи се въвеждат изисквания за уведомление, регистрация, издаване на лицензи и разрешения за дейности.
С оглед на тези промени се предлага в чл. 5 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия правомощията на председателя на Агенцията за ядрено регулиране да се допълнят с правомощия за издаване, прекратяване и отнемане на удостоверения за регистрация.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика, с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 702-01-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Други доклади не са постъпили. Изслушахме Доклада на водещата Комисия по енергетика.
Откривам разискванията по разглеждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Искам да кажа, че БСП ще подкрепи този Закон, който отговаря на европейските стандарти, и мога да кажа, че малко закъсняхме с него.
Ще обърна сериозно внимание на новия създал се чл. 64а и после по чл. 65, ал. 1, т. 4, защото в момента съществува Наредба № 29 за медицински цели, а именно оценката на медицинската пригодност. Това показва кои хора могат да работят в лъчева среда и кои хора могат да работят с тази апаратура.
Наложително е, като бъде приет този Закон да направим и ревизия на Наредба № 29, така че да бъдат заедно съгласувани. Мисля, че и Вие сте убедени в това, защото не е възможно само Националният център по радиобиология и радиационна защита да дава право по допуск, а трябва да има един регистър и да контролира кои лица работят в лъчева среда.
На второ място, с въвеждането на високотехнологична апаратура, както са циклотронните комплекси, както са модерните лъчелечения с най-новия ускорен електрон, не говорим вече за протонотерапия, задължително е големите болници да имат назначени физици, и то по медицинска физика, които да осъществяват контрола на тази апаратура както за защита на персонала, така и за защита на населението.
Благодаря Ви считам, че това ще бъде направено и ще подкрепим Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Клисарова.
Има ли реплики към изказването? Не виждам желаещи за реплики.
Други изказвания по разглеждания Законопроект? Няма желаещи народни представители да се изкажат по Законопроекта.
Закривам разискванията.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 702-01-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2017 г.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
С това Законопроектът е приет на първо четене.
Това беше последната точка преди парламентарния контрол от седмичната ни програма.
Запознавам Ви със съобщенията за парламентарен контрол, който ще бъде проведен в утрешния ден:
- министърът на вътрешните работи Валентин Радев ще отговори на два въпроса от народните представители Джейхан Ибрямов и Крум Зарков;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на седем въпроса от народните представители Георги Михайлов – 3 въпроса; Георги Гьоков, Антон Кутев, Георги Търновалийски, Георги Йорданов, Анелия Клисарова, Илиан Тимчев;
- министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на един въпрос от народния представител Николай Тишев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на един въпрос с писмен отговор от народния представител Николай Цонков;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова на един въпрос от народния представител Васил Антонов;
- министърът на труда и социалната политика Бисер Петков на един въпрос от народните представители Георги Гьоков, Виолета Желева и Кристина Сидорова;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на три въпроса с писмен отговор от народните представители Милена Дамянова – два въпроса, и Йордан Младенов;
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Уважаеми народни представители, господин Добрев ме подсеща, за да не пропуснем важно съобщение: продължаваме работа утре в 9,00 ч. с извънредна точка, която ще бъде поставена за разглеждане в пленарна зала.
Закривам днешното заседание.
Ще продължим в 9,00 ч. на 24 ноември 2017 г., петък, с извънредната точка. (Звъни.)

(Закрито в 12,44 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Нигяр Джафер
Явор Нотев

Секретари:
Филип Попов
Юлиан Ангелов