Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Валери Жаблянов и Явор Нотев

Секретари: Юлиан Ангелов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден на всички, да си пожелаем ползотворна работа днес!
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Виждам, че днес има страхотно настроение в залата.
Колеги, ще Ви запозная с Програмата за работа на Народното събрание за периода 29 ноември 2017 г. – 1 декември 2017 г.:
1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносители: Станислава Стоянова и група народни представители на 15 ноември 2017 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Вносител: Менда Стоянова на 13 ноември 2017 г. и приет на първо гласуване на 22 ноември 2017 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. Вносител: Министерският съвет на 30 октомври 2017 г. и приет на първо гласуване на 8 ноември 2017 г.
4. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. Вносител: Министерският съвет на 30 октомври 2017 г. и приет на първо гласуване на 8 ноември 2017 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 г. Вносител: Министерският съвет на 30 октомври 2017 г. и приет на първо гласуване на 9 ноември 2017 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Вносители: Маргарита Николова и група народни представители на 25 октомври 2017 г. – точка първа за петък, 1 декември 2017 г.
7. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте така предложената Програма за работа на Народното събрание.
Гласували 180 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 52.
Предложението за Програма за работа на Народното събрание през тази седмица е прието.
Предложение за включване в дневния ред на основание чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„Уважаема госпожо Председател, на 23 ноември 2017 г. на заседание на Комисията за контрол над службите за сигурност, и прилагането и използването на специализираните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения бе изслушан и приет Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2016 г.
На същото заседание председателят на Националното бюро господин Бойко Рашков потвърди свое изказване от август 2017 г., че има нерегламентирано подслушване на магистрати, политици и журналисти. Бяха констатирани и други тревожни факти и обстоятелства от Доклада във връзка с действието му.
С оглед на гореизложеното, на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагаме да се проведе изслушване, в закрито заседание на Народното събрание, на председателя на Националното бюро за контрол на специализираните разузнавателни средства господин Бойко Рашков.
На основание чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от името на парламентарната група на „БСП за България“, предлагаме изслушването да бъде включено като първа точка в програмата на Народното събрание за периода 29 ноември 2017 г. – 1 декември 2017 г.
Славчо Велков и Филип Попов – народни представители.“
Кой ще обоснове предложението?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Госпожо Председател, както изчетохте нашето предложение на основание чл. 113, във връзка с чл. 53, ал. 3, тук се касае за наистина обезпокоителни данни и факти, и то изнесени от председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства още през месец август 2017 г.
На въпросното заседание на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, председателят на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства господин Бойко Рашков потвърди в това свое изказване, че е имало нерегламентирани подслушвания на журналисти, магистрати и политици.
Имаше и други обезпокоителни констатации във въпросния Доклад на Бюрото, с оглед на което предлагаме тази точка да бъде включена в дневния ред като точка първа в днешната програма.
Направили сме това предложение с оглед важността на тези факти и обстоятелства, които са изнесени именно от председателя на това Бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, и с оглед защитата на правовата държава и на принципите за правов ред и регламентираност или нерегламентираност за използването и прилагането на специални разузнавателни средства.
Предлагаме и се надяваме да го подкрепите, защото тук наистина става въпрос за стряскащи, повтарям, стряскащи факти и обстоятелства, изнесени не от кой да е, а именно от председателя на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
На Председателския съвет беше обсъждана тази точка – колегите от „БСП за България“ казаха, че ще я предложат днес. Имаше предложение на Председателския съвет другата седмица отчетът да се гледа на закрито заседание.
От така изложеното предложение на господин Попов ще подложа на гласуване тяхното предложение.
Господин Лазаров, заповядайте да направите обратно предложение.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, миналата седмица, четвъртък, беше заседанието на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства. Да, бяха задавани тези въпроси на господин Рашков. Съжалявам, че отговорите не удовлетворяват очакванията на колегите от „БСП за България“. Предлагам, тъй като предстои така или иначе да разгледаме Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, нека да бъде в закрито заседание и отново да се поставят тези въпроси. А, ще има време, междувременно, когато излезе стенограмата от това заседание, колегите да я прочетат още веднъж, така че предлагам в близките дни, разглеждайки Доклада, ние така или иначе трябва да го разгледаме, на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, това да бъде на закрито заседание, колегите още веднъж да поставят своите въпроси и да не приемаме сега така предложената точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Славчо Велков и господин Филип Попов за включване в дневния ред направеното предложение по чл. 53, ал. 3.
Гласували 199 народни представители: за 98, против 78, въздържали се 23.
Предложението не е прието, а с това и точката няма да влезе в днешния дневен ред.
Няма да подлагам на гласуване предложението на господин Лазаров, защото то автоматично става валидно.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 22 до 28 ноември 2017 г.:
- Законопроект за изменение на Закона за държавните такси. Вносители: Михаил Иванов и група народни представители. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика;
- Проект за решение за създаване на временна комисия за установяване факти и обстоятелства, свързани с изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Вносители са Атанас Петров и група народни представители;
- Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата и медиите;
- Проект на Решение за приемане на позиция на Народното събрание по Проект на Програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз, 1 януари – 30 юни 2018 г. Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители. Ще се гледа в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини за тяхното унищожаване. Предложението е на Министерския съвет. Водеща е Комисията по отбрана;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието, храните и горите.
Съобщение:
Омбудсманът на Република България Мая Манолова е внесъл в Народното събрание на 24 ноември 2017 г., с вх. № 739-02-7, Становище по Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 702-01-40, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2017 г. С писмо на Председателя на Народното събрание материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по здравеопазването и на народните представители на електронните им пощи.
На 28 ноември 2017 г., с вх. № 739-02-08, предложение относно Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Материалът е предоставен с резолюция на Председателя на Народното събрание на парламентарните групи и народните представители на електронните им пощи.
На 22 ноември 2017 г. от Министерството на външните работи в Народното събрание и постъпил Доклад за изпълнението на Програмния бюджет на Министерството на външните работи за полугодието на 2017 г. и справка за извършените разходи по области и политики и бюджетни програми на Министерството на външните работи за полугодието на 2017 г. С писмо на Председателя на Народното събрание материалите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Кой ще ни запознае с Доклада?
Господин Гечев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Преди това правя процедура за допуск в залата на Лозана Василева – заместник-министър, и Цветомира Стайкова – директор на дирекция „Развитие на селските райони“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на допускане.
Гласували 168 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете гостите.
Заповядайте, господин Гечев.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ГЕЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за подпомагане на земеделските производители, № 754-01-79,
внесен от народния представител Станислава Стоянова
и група народни представители на 15 ноември 2017 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 22 ноември 2017 г., на което обсъди цитирания Законопроект.
В заседанието на комисията взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите: Румен Порожанов – министър, Лозана Василева – заместник-министър, Цветомира Стайкова – директор дирекция „Развитие на селските райони“, Ася Стоянова – директор дирекция „Правна“, и Диана Филева – главен юрисконсулт в същата дирекция.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от Станислава Стоянова. Законопроектът е свързан с прилагането на инвестиционните мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) чрез Интегрираната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
В тази връзка се предлага производствата по компенсаторните мерки на площ, свързани със залесяване, агроекология и климат, биологично земеделие, Натура 2000, необлагодетелствани райони и хуманно отношение към животните да се извършват чрез ИСАК.
Производствата по инвестиционните мерки и подмерки вече ще се провеждат чрез ИСУН. Предвижда се проектните предложения по тези мерки да подлежат на предварителна оценка, когато общият размер на заявената финансова помощ надхвърля бюджета за съответния период на прием. Критериите и редът за извършване на оценката и класирането ще бъдат определени в насоките за кандидатстване. В едноседмичен срок от публикуване на класирането ще могат да бъдат подавани възражения, които ще бъдат разглеждани от специална комисия. Срокът за произнасяне по възраженията е две седмици.
Въз основа на извършената оценка и произнасянето по подадените възражения, комисията, извършваща предварителната оценка, ще изготвя списък на проектните предложения, по които заявената помощ не надхвърля с повече от 30% определения бюджет за съответния период на прием, включително и тези с еднакъв брой точки. За останалите проектни предложения се изготвя отделен списък.
Процедура чрез подбор ще се извършва по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за проектните предложения от първия списък до достигане на до 110 на сто от бюджета. Преди класиране и при наличие на остатъчен бюджет до 110 на сто ще се извършва оценяване и на проектните предложения от втория списък до 110 на сто от бюджета. За всички останали проектни предложения се издава решение, с което се отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ.
По отношение на мерките, по които производствата се провеждат посредством ИСУН, в Преходните и заключителните разпоредби е предвидено, че до изтичане на периода на мониторинг, административните производства по тях се довършват по досегашния ред. Кандидати с вече подадени заявления, за които няма издадена заповед за одобрение или за отказ, могат да поискат прехвърляне на заявлението си в следващ период на прием. Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, ще може да използва и ИСАК за тяхното администриране.
За предварителни разходи, допустими за дейности преди подаване на проектното предложение, за мерките и подмерките, осъществявани чрез ИСУН, кандидатите за подпомагане, които не са възложители по Закона за обществените поръчки, ще следва да прилагат специалните правила за определяне на изпълнител на глава четвърта от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Вече договорените дейности ще са допустими при условията, предвидени в насоките за кандидатстване.
Условията и редът за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., ще следва да бъдат уредени в двумесечен срок с наредба.
Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя Законопроекта.
В последвалата дискусия от парламентарната група на БСП за България отбелязаха, че ще е невъзможно да бъде спазен двуседмичният срок за разглеждане на възраженията по предварителната оценка и класирането и че заложената процедура е неефективна. Заявиха, че ще се въздържат да подкрепят Законопроекта, но ще направят предложения между първо и второ четене.
От парламентарната група на Обединени патриоти подкрепиха Законопроекта, като отбелязаха, че сроковете за подаване на възражения и за тяхното разглеждане следва да бъдат прецизирани.
От парламентарната група на ДПС заявиха, че ще подкрепят Законопроекта на първо четене.
От парламентарната група на ГЕРБ заявиха готовност между първо и второ четене на Законопроекта сроковете да бъде прецизирани.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 12 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 754-01-79, внесен от народния представител Станислава Стоянова и група народни представители на 15 ноември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Становище на вносител на Законопроекта ще бъде ли представено?
Заповядайте.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание ще представя мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители:
С Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители се предвижда:
1. Въвеждането на текстове, свързани с извършване на производства чрез ИСУН пред Управляващия орган или Държавен фонд „Земеделие“, на основание следните разпоредби:
- чл. 15 от Регламент 1303/2013, съгласно който в Споразумението за партньорство трябва да има уредба за осигуряване на ефективното изпълнение на европейските структурни и инвестиционни фондове, включително оценка на съществуващите системи за обмен на електронни данни и обобщение на планираните действия, с които постепенно да се даде възможност целият обмен на информация между бенефициерите и органите, отговорни за управлението и контрола на програмите, да бъде осъществяван чрез обмен на електронни данни;
- т. 3 от Приложение 1 от Регламент 1303/2013, съгласно която държавите членки и управляващите органи, отговорни за усвояването на европейските структурни и инвестиционни фондове, следва да работят в тясно сътрудничество при подготовката, изпълнението, мониторинга и оценката на споразумението за партньорство и програмите;
- чл. 66 от Регламент 1305/2013, съгласно който Управляващият орган е отговорен за управлението и изпълнението на програмата по ефикасен, ефективен и правилен начин и по-специално за гарантиране, че има подходяща сигурна електронна система, която да записва, поддържа, управлява и докладва статистическа информация за програмата и нейното изпълнение, която се изисква за целите на мониторинга и оценката, и по-специално информация, която се изисква за наблюдаване на напредъка към определените цели и приоритети;
- чл. 70 от Регламент 1305/2013, съгласно който ключова информация за изпълнението на програмата, за всяка операция, избрана за финансиране, както и за приключени операции, необходима за мониторинга и оценката, включително ключова информация за всеки бенефициер и проект се записва и съхранява по електронен път;
- чл. 46 от Регламент за изпълнение № 809/2014, съгласно който държавите членки предвиждат подходящи процедури за подаване на заявления за подпомагане, искания за плащане и други декларации по отношение на мерките за развитие на селските райони, които не са свързани с площ и с животни;
- т. 9 от преамбюла на Регламент № 809/2014, съгласно който трябва да бъде определена общата рамка за въвеждане на опростени процедури в контекста на обмена на информация между бенефициера и националните органи. Тази рамка следва по специално да предвижда възможността за използване на електронни средства;
- чл. 11 от Регламент за изпълнение № 809/2014, съгласно който държавите членки могат да разрешат или да изискват всички съобщения както от бенефициера към органите, така и обратно да бъдат предавани по електронен път.
2. Въвеждането на текстове за работа през ИСАК, на основание:
- чл. 67 от Регламент № 1306/2013, съгласно който всяка държава членка създава и прилага система за администриране…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Един момент, госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги, може ли малко тишина в залата, защото наистина няма как да се четат мотивите. Благодаря.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: …система за администриране и контрол („интегрирана система“), която интегрирана система се прилага към схемите за подпомагане, изброени в Приложение I към Регламент № 1307/2013 и към подпомагането, предоставено в съответствие с чл. 21, параграф 1, буква а) и 6), и членове 28 – 31, член 33, член 34 от Регламент № 1305/2013 (мерките с плащане на площ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.);
- чл. 6 от Регламент 1305/2013, съгласно който Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони действа в държавите членки чрез програмите за развитие на селските райони. В българската Програма за развитие на селските райони, раздел 9.2 „Управление и координация“ е регламентирано, че „Предвижда се инвестиционните мерки на програмата да бъдат управлявани чрез ИСУН 2020, като в системата ще бъдат отразени процесите, използвани за управление на средствата по оперативните програми. Това ще позволи получаване на текуща информация за мониторинг на Програмата за развитие на селските райони от Централно координационно звено. Освен това, достъпът до информацията в ИСУН на широката общественост ще спомогне за подобряване на публичността и прозрачността на Програмата за развитие на селските райони и ще предостави възможност за по-широк обществен мониторинг на Програмата“.
3. Въвеждането на изискване за издаване на наредба на министъра на земеделието, храните и горите, с която се определят намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ на основание:
- Регламент за изпълнение № 908/2014, който определя специфични правила за финансовото управление, управлението на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността, извършвани от акредитираните Разплащателни агенции;
- чл. 5 и чл. 6 от Регламент 809/2014, които определят прилагане на намаления, откази, оттегляния и санкции, както и тяхната последователност по всяка схема за директно плащане или мярка за развитие на селските райони.
4. Въвеждането на текстове за издаване на решение от страна на изпълнителния директор за финансова корекция се извършва на основание чл. 35 от Регламент 640/2014, който въвежда специални разпоредби относно мерките за подпомагане на развитието на селските райони, включително налагането на финансови корекции.
5. Въвеждането на текстове, свързани с извършване на предварителен подбор на проектни предложения по инвестиционните мерки и подмерки от Програмата за развитие на селските райони, както и текстовете, свързани с процедурата по подаване и разглеждане на възражения по извършения предварителен подбор, в съответствие с изискванията на:
- чл. 49 от Регламент 1305/2013, съгласно който Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони определя критерии за подбор на операции след консултация с Комитета за мониторинг. Критериите за подбор имат за цел да гарантират еднакво третиране на кандидатите, по-добро използване на финансовите ресурси и насочване на мерките в съответствие с приоритетите на Съюза за развитие на селските райони;
- чл. 66 от Регламент 1305/2013, съгласно който Управляващият орган е отговорен за управлението и изпълнението на Програмата по ефикасен, ефективен и правилен начин и в случаите, когато е делегирал част от функциите си на друг орган;
- чл. 74 от Регламент 1303/2013, съгласно който държавите членки гарантират, че съществува ефективна уредба за разглеждане на жалби във връзка с европейските структурни и инвестиционни фондове. За обхвата, правилата и процедурите във връзка с тези разпоредби отговарят държавите членки съгласно тяхната институционална и правна рамка.
Предложените в Закона за подпомагане на земеделските производители текстове ще създадат условия и ще гарантират ефективното и ефикасно управление на Програмата за развитие на селските райони с цел изпълнение на междинните цели, заложени в Програмата, които трябва да бъдат изпълнени към края на 2018 г. съгласно изискванията на Регламент 1303/2013 г. Съгласно чл. 22 от същия Регламент при непостигане на междинните цели ще бъдат загубени 6% от стойността на Програмата за развитие на селските райони. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Откривам разискванията по внесения Законопроект.
Заповядайте за изказване, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това е вторият опит за промяна на Закона за подпомагане на земеделските производители и трябва да отчетем, че, за разлика от първия път, когато Законопроектът не мина в залата, сега вносителите са се ограничили основно върху прецизиране на част от текстовете и в направленията, които са важни оттук нататък Програмата да работи.
Една част от предложенията са безспорни и те са свързани най-вече с това, че инвестиционните мерки и проекти по Програмата за развитие на селските райони трябва да се управляват чрез системата ИСУН – система, в която са включени всички останали оперативни програми и която създава условия за значително по-голяма публичност по отношение на това какви проекти се приемат и съответно какво е движението им във времето.
Запазва се възможността и за контрол чрез сега действащата система за администриране и контрол, тоест ИСАК. Дотук с положителните направления в промяната на Законопроекта.
Друга част от предлаганите промени ние категорично не можем да приемем и сме против. Става въпрос за разписаната процедура по предварителен ранкинг на проектите. Тя ще се осъществява на две нива.
Първо ниво – в рамките на комисия в Държавен фонд „Земеделие“. На базата на предварителния ранкинг и на постъпилите възражения се създава и функционира втора комисия, която е в рамките на Министерството на земеделието, храните и горите. Забележете, тази комисия следва за не повече от две седмици да обработи всички възражения и да предложи класирането на възраженията към Държавен фонд „Земеделие“, за да излезе окончателният ранкинг.
Според нас, първо, в рамките на две седмици това е абсурдно да се случи, имайки предвид броя на проектите, които досега се приемат, а и възраженията. Давам пример: през месец декември 2016 г., когато бяха приети предложения по една от най-атрактивните мерки – 4.1 – от Програмата за развитие на селските райони, постъпиха над 3000 проекта. Възраженията бяха 700.
Питането е: как в рамките на две седмици, при условие че проектът 90% трябва отново да бъде прегледан, Министерството на земеделието, храните и горите ще разгледа тези възражения и ще излезе с обективно становище?
За нас при този начин на работа и с тези срокове субективизмът ще бъде в значителна степен по-голям, отколкото може всеки бенефициент да бъде удовлетворен от това, което му се предлага.
Твърдим, че предварителен ранкинг не е необходим. Защо? И в останалите оперативни програми – „Конкурентоспособност“, „Човешки ресурси“, се приемат по 2, 3 до 4000 проекта, но те се обработват всичките заедно и всеки един бенефициент има становище защо проектът му има съответния ранкинг, защо върви напред, какви са му проблемите. Докато при този избор, който се предлага в момента, означава, че 10% от проектите ще бъдат разгледани с бюджета, който е разписан, а останалите ще стоят на трупчета и въобще няма да бъдат, под никаква форма, разглеждани и оттук нататък включени в системата на подбор.
От тази гледна точка считаме, че предварителният ранкинг е вреден за Програмата, а и не стимулира бенефициентите, които имат добри проекти, да кандидатстват и да участват в нейното създаване.
Въпрос, който възникна по време на обсъждането – една техническа грешка на пръв поглед се оказа обаче, че не е техническа грешка. В първия вариант на Закона министърът на земеделието трябваше да изработи наредба, която е свързана с изкуствено създадените условия. Това е проблем, с който доста от бенефициентите се сблъскват по простата причина, че в някакъв момент излиза, че има изкуствено създадени условия, но никой не знае какви са тези условия и с какви указания работи Държавен фонд „Земеделие“, за да може да ги определи!
Сега в този вариант тази наредба е изчезнала! Защо? Наредбата е нещо, което дава правила и тези правила, когато се знаят от всички, няма да се нарушават. В противен случай остава усещане, че субективно се решават въпросите на един или друг бенефициент според това доколко е достъпът му в Държавен фонд „Земеделие“ или в Министерството на земеделието.
Няма да подкрепим Законопроекта, но между първо и второ четене ще дадем нашите предложения – считаме, че по този начин ние ще дадем възможност да се решат доста от въпросите на управление на Програмата за развитие на селските райони именно в насоката, в която са записани мотивите – по-голяма публичност и прозрачност при обработването на проектите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Има ли реплики към изказването на народния представител Светла Бъчварова? Няма.
Други изказвания има ли по предложения Законопроект?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми дами и господа колеги! Аз лично мога само да поздравя, че Министерството на земеделието, храните и горите успя в такива кратки срокове да подготви и да внесе този вариант на Закона в Народното събрание, защото това е изключително важно за българската икономика. Невнасянето и негласуването на този Законопроект означава забавяне, включително и загуба на десетки милиони левове, които са жизненоважни за българската икономика, и по-специално за българското селско стопанство.
Считам, че това, което се прави с този Закон – осветляване на процеса, при който се внасят проектите, при който те се разглеждат и се вземат решения по тях, е добро решение и то ще помогне на нашите селскостопански производители. Тук е мястото да изкажа своето мнение, а предполагам и на моите колеги от парламентарната група на „Обединените патриоти“, че това, което иска да направи Министерството на земеделието, храните и горите – предварителното ранкиране, е добро. Трябва да спрем най-после да се съмняваме в нашите държавни органи. Нека да ми каже някой в последната година или две – поне аз не мога да се сетя, големи пропуски, нарушения, спорове около оценяването на проектите.
Онова, което се внушава от страна на БСП – нормално е като опозиция да го правят, че едва ли не ще бъдат внесени проекти и ще разглеждат едно количество, а другите ще ги оставят без последствие, не е вярно. Абсолютно всички проекти, които ще бъдат внесени, ще бъдат разгледани, ще бъдат ранкирани в предварителен порядък, ще бъдат сложени съответните резерви от проекти, които да бъдат класирани по-нататък.
Избягва се тази процедура, която задушава усвояването на европейските фондове не само по Програмата за развитие на селските райони, а и по оперативните програми с това непрекъснато обжалване, с това непрекъснато водене на съдебни процеси. Накрая става така, че българската икономика губи. Струва ми се, че правилно в Закона са предприети по-ясни и точни правила, по които да бъдат оценявани проектите.
Отново апелирам към народните представители – и в изказванията, които правят по различните медии, да не внушават, че едва ли не в Държавен фонд „Земеделие“, респективно в Министерството на земеделието, храните и горите, има едни туристи, които са дошли там, минават, разглеждат проектите и след това си заминават по туристическите пътеки. Това не е така. Там има много добри, много опитни специалисти, които се занимават с оценката на проектите. Нека да им имаме по-голямо доверие.
Що се отнася до този двуседмичен срок, госпожо Бъчварова, аз вярвам на Вашия опит, на Вашата експертиза, защото всички знаем, че от БСП сте водещият специалист в тази сфера, но нека да дадем възможност през тези две седмици, които са включени в Закона, да видим какво ще се случи. Още не се е случило, не сме казали: „Хоп!“ и казваме: „Няма да можем да прескочим съответната дупка“.
По отношение на това, че наредбата, за която говорите, липсва в това предложение за Закон – за мен също е много важно. Аз самият се занимавам от месец май, половин година с един случай в Търговище, където пчелари са набедени в създаване на изкуствени условия и хората не могат да се оправят, въпреки че са им направени две проверки – и от дирекцията за измами, от всякъде. Шест месеца те не могат да докажат, че не са направили изкуствени условия, които са констатирани в протоколите на съответните проверяващи органи.
В това отношение трябва да имаме процес, при който, от една страна, земеделските производители, а и народните представители да имат по-голямо доверие в органите, на които им е дадено правото да оценяват проектите, защото те са професионалисти; но, от друга страна, да не се отива в другата крайност, че всеки, който подава проекти, е потенциален престъпник, защото болшинството от земеделските производители са честни, трудолюбиви хора, които искат да имат тази субсидия, в някои случаи – незначителна, за да могат да имат конкурентоспособен бизнес.
Най-накрая искам да апелирам към народните представители и тези, които участват в комисиите, които имат влияние във формирането на българската позиция по новата Обща селскостопанска политика през периода след 2020 г.
Аз не се уплаших да кажа лично на господин Йотингер, той се ядоса, че България в много отношения е подценена и се гледа само един от критериите, който определя обема на средствата, които се предоставят по европейските фондове и Програмата за развитие на селските райони, а именно брутният вътрешен продукт. А това не е вярно – има пет критерия, по които се определят средствата.
За Ваше сведение, България получава между 2 и 2,5 пъти по-малко средства на човек от населението спрямо бившите балтийски губернии – сега процъфтяващи прибалтийски републики.
Към това трябва да се насочим като Народно събрание – да налагаме и да искаме онова, което ни се полага, а именно по-сериозно отношение от хората, които се занимават с бюджетирането на Общата селскостопанска политика, защото никоя държава не е тръгнала и не е стигнала до своето благополучие без благополучие в сферата на земеделското производство. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Има ли реплики към изказването?
Господин Румен Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Аз само искам да кажа на господин Петров за двуседмичния срок, че в Комисията по земеделие самият министър Порожанов каза, че този срок е прекалено кратък и че няма да е достатъчен за преглед на това, което даде и госпожа Бъчварова – за 700 проекта. Така че, господин Петров, не ние от БСП настояваме за този срок. Той е недостатъчен и самият министър го потвърди. Благодаря.(Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Други реплики? Няма.
Господин Петров, дуплика искате ли? Няма дуплика.
Преминаваме към следващи изказвания.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За разлика от предния колега ще бъда по-обран в изказа си.
Предложеният Законопроект, който разглеждаме днес, е втори. Ако си спомняте, допреди две седмици гледахме първия вариант на същия Законопроект. Прави впечатление, че разликата между първия и втория Законопроект е доста голяма. Трябва да признаем усилията на колегите от Министерството на земеделието, че са преработили основно първия вариант на Законопроекта. Този, който беше предложен първия път с благородната, с хубавата идея, земеделската програма да се качи в ИСУН системата. Покрай тези благородни мотиви бяха предложени доста текстове, които според нас, първо, не бяха на ниво закон и, второ, променяха някои политики в областта на земеделието.
В така предложения втори вариант прави впечатление, че всички тези неща са отстранени. В този двуседмичен период лично знам, че имаше доста комисии, работни групи в Министерството на земеделието, които доста са се потрудили и прави впечатление, че тези неща са изчистени. Не казвам, че Законът е съвършен, все още има неща, които е редно да се прецизират, както това, което споделиха колегите за срока, за обжалването, за процента на договаряне, но нещата, които са останали като текстове за изчистване, вече са толкова малко, че според нас вече биха могли да се изчистят в предложения между първо и второ четене.
В този смисъл нашата парламентарна група ще подкрепи предложения Законопроект по принцип като дух, като философия с уговорката, че за непрецизираните текстове ще се възползваме от правомощията си да предложим корекции, изменения и допълнения, с които да прецизираме все още оставащите за прецизиране текстове.
Обръщам се към колегите от Министерството на земеделието с молба да бъдат много внимателни, защото при преминаване от една система в друга да не се получат катаклизми, сътресения, което да застопори усвояването на европейските средства, защото лично знам, че не е лесно. Така че бъдете внимателни с благородната идея и земеделската програма да мине в системата ИСУН, да не причиним сътресения и колебания, които в края на краищата ще се отразят върху нашите земеделски производители! Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Абазов.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на първо четене на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 754-01-79, внесен от Станислава Красимирова Стоянова и група народни представители на 15 ноември 2017 г.
Гласували 152 народни представители: за 97, против 5, въздържали се 50.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от седмичния дневен ред, а именно:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
Моля за Доклад на Комисията.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Моля за процедура в залата да бъде допусната госпожа Нина Стоянова – подуправител на БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля, режим на гласуване за допуск до залата.
Гласували 130 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 3.
Моля, поканете подуправителя на БНБ да присъства в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на названието на Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.
Гласували 137 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 има предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 13, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 8:
„8. данни за действителния собственик на лицата, които притежават пряко или непряко квалифицирано дялово участие в заявителя“.
2. Досегашните т. 8 и 9 стават съответно 9 и 10.“
Предложение на Комисията за нов § 2 (във връзка с измененията в § 1):
„§ 2 В чл. 32, ал. 2 думите „т. 7-9“ се заменят с „т. 7-10“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря.
Има ли изказвания по предложения параграф? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Гласували 143 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 36.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 2 има предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Предложението само на Цонев ли гласуваме?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не, гласуваме предложението по § 2 по вносител, по предложение на Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Подлагам на гласуване § 2 на вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 152 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 41.
Предложението е прието.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 3 по вносител има предложение от народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението по букви „а“ и „б“ и не го подкрепя по буква „в“:
„в) в т. 3 относно новата ал. 8 изречение второ се изменя така: „Начинът на изчисляване на стойността на експозициите се определя съобразно режима за отчитане на големите експозиции по Регламент 575/2013.“
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думите „управителен орган" се добавя „и след предварително одобрение на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, които не са изпълнителни членове“;
б) в т. 2 думите „акционери, притежаващи“ се заменят с „лица, които притежават пряко или непряко квалифицирано дялово участие в капитала на банката или“;
в) в т. 4 думата „лица“ се заменя с „лицата“, а накрая се поставя запетая и се добавя „както и лица, които се намират във фактическо съжителство с тях“;
г) създава се нова т. 5:
„5. лица, които банката или лице по т. 1-4 контролира пряко или непряко, включително съвместно с други лица;“
д) досегашната т. 5 става т. 6 и в нея думата „управлението“ се заменя с „управителните или надзорни органи“;
е) досегашната т. 6 става т. 7 и се изменя така:
„7. търговски дружества и други предприятия по смисъла на чл. 2 от Закона за счетоводството, в които банката или лице по т. 1 4 има пряко или непряко квалифицирано дялово участие;“
ж) досегашната т. 7 става т. 8 и в нея думите „т. 1-6“ се заменят с „т. 1-7”;
з) създава се т. 9:
„9. лица, които упражняват пряко или непряко контрол върху банката или върху акционери с квалифицирано дялово участие в банката;
2. В ал. 3:
а) в т. 1 след думата „възнаграждения“ се добавя „или е в рамките на предварително одобрени от надзорния съвет лимити”.
б) в т. 2 думите „ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и 7” се заменят с „ал. 1, т. 2, 3, 5-10”.
3. Създават се ал. 8 и 9:
„(8) Експозициите по ал. 1 включват всеки актив или задбалансова позиция, включително деривативни договори, вземания, произтичащи от предоставянето на услуги, придобиване и продажба на активи и лизингови договори. Начинът за изчисляването на стойността на експозициите се определя с наредбата по чл. 45в.
(9) Алинея 1 се прилага и при промяна на условията по експозициите като предоговаряне на лихвата и предоставяне на гратисен период.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Йордан Цонев – в § 3 точка „в“, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 148 народни представители: за 15, против 97, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 3 относно чл. 45 с направените изменения в редакция на Комисията.
Гласували 144 народни представители: за 108, против 14, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 4 по вносител има предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова по чл. 83, ал. 5, т. 2 срокът по чл. 45б да е тримесечен.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната редакция:
„§ 4. Създават се чл. 45а-45в:
„Чл. 45а. (1) Банките са длъжни да приемат и прилагат вътрешни правила и процедури за установяване, наблюдение и докладване на експозициите към лица по чл. 45, ал. 1.
(2) Правилата и процедурите по ал. 1 включват механизъм за проследяване на линията на контрол или квалифициран акционерен дял до действителния собственик на лицата по чл. 45, ал. 1 от Закона за кредитните институции.
45б. Банките съставят и представят в БНБ тримесечен отчет за експозициите към лица по чл. 45, ал. 1 във форма и съдържание, определени в наредба.
Чл. 45в. Българската народна банка приема наредба по прилагането на чл. 45-45б.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 4 в редакцията на Комисията с направените изменения.
Гласували 150 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 39.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 5 е по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Параграф 6 е по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като предлага в ал. 3 думите „може да“ да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакционната поправка, която току-що госпожа Стоянова прочете – „може да“ да отпадне.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, двата параграфа – § 5 по вносител и § 6 по Комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Първо да гласуваме редакцията на § 6 и после § 5 и § 6 заедно ще ги гласуваме.
Гласували 130 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Гласуваме параграфи 5 и 6 по Доклада на Комисията с така направената редакционна поправка.
Гласували 140 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 31.
Параграфите по Доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Менда Стоянова, Николай Александров, Маргарита Николова, Евгения Ангелова и Йордан Цонев за нови параграфи.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народния представител Йордан Цонев за нови параграфи.
Предложението е оттеглено.
Комисията предлага да се създаде § 7:
„§ 7. В чл. 151, ал. 1 се изменя така:
„(1) Индивидуалните административни актове по този закон се издават от Управителния съвет на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, с изключение на индивидуалните административни актове по чл. 3а, които се издават от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, и по чл. 56 и 56а, които се издават от подуправителя, ръководещ управление „Банково“.
Комисията предлага да се създаде подразделение „Заключителни разпоредби“ с § 8-11:
„ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ“
„§ 8. В Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (обн., ДВ, бр. …) в чл. 44 се правят следните изменения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Мерките по ал. 3 за банка се прилагат по решение на Управителния съвет на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор“, като се определя подходящ срок за изпълнението им, който позволява да се оцени ефективността от тяхното прилагане.“
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Мерките по ал. 3 по отношение на инвестиционен посредник се прилагат от Комисията по предложение на заместник-председателя, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, като се определя подходящ срок за изпълнението им, който позволява да се оцени ефективността от тяхното прилагане.“
§ 9. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 16, т. 16 се изменя така:
„16. прилага надзорни мерки и мерки за ранна намеса, дава одобрения, разрешения и съгласия в предвидените от закона случаи;“
2. В чл. 17 се създава ал. 5:
„(5) За заседанията на Управителния съвет се води протокол, който се подписва от присъствалите на заседанието членове на Управителния съвет и от изготвилия протокола. Информация за решенията на Управителния съвет се публикува на страницата на банката в интернет, освен когато решенията съдържат професионална, банкова, търговска или друга правнозащитена тайна.
3. В чл. 20:
а) в ал. 3 изречение второ се изменя така: „Подуправителят упражнява надзорните си правомощия и оперативното ръководство на управление „Банков надзор“ самостоятелно и независимо от функциите на другите управления на Българската народна банка“;
б) в ал. 4 изречение второ се изменя така: „Подуправителят упражнява надзорните си правомощия и оперативното ръководство на управление „Банково“ самостоятелно и независимо от функциите на другите управления на Българската народна банка.“
§ 10. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр….) в чл. 137 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Индивидуалните административни актове по този закон се издават от Управителния съвет на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ управление „Банково“, с изключение на индивидуалните административни актове по чл. 26 и чл. 77е, ал. 3, които се издават от подуправителя, ръководещ управление „Банково“.“
2. Алинея 2 се отменя.
§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създадения нов § 7, създадените нови подразделения с наименованието и параграфи 8, 9, 10 и 11.
Гласували 144 народни представители: за 108, против 22, въздържали се 14.
Предложенията са приети, а с това и Законът.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2018 Г.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, моля за процедура.
Освен министърът на труда и социалната политика, който по право ще е тук, в залата да бъдат допуснати: госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, госпожа Снежана Малакова – от НОИ; и госпожа Петя Малакова от Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да гласуваме така направената процедура за допуск.
Гласували 137 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 4.
Моля поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ЗАКОН ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2018 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепеното от Комисията наименование на Закона.
Гласували 136 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 1 по вносител има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 1:
1. в ал. 1:
- В т. „I. Приходи и трансфери“ числото „11 067 344,2“ се заменя с „11 067 484,2“;
- в т. 1.1. „Осигурителни вноски“ числото „6 517 626,3“ се заменя с числото „6517 766,3“;
2. В ал. 2 „I. Разходи и трансфери“ числото „11 067 344,2“ се заменя с числото „11 067 484,8“;
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в уводното изречение числото „11 067 344,2“ се заменя с
„11 961 344,2“.
б) в таблицата:
- на ред I. „ПРИХОДИ И ТРАНСФЕРИ – ВСИЧКО“ числото „11 067 344,2“ се заменя с „ 11 961 344,2“.
- на ред 1. „Осигурителни приходи“ числото „6 517 626,3“ се заменя със „7 154 543,4“.
- на ред 1.1. „Осигурителни вноски“ числото „6 517 626,3“ се заменя със „7 154 543,4“.
- на ред 5. „Получени допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства“ числото „4 186 309,3“ се заменя с „4 443 392,2“.
2. в ал. 2:
а) в уводното изречение числото „11 067 344,2“ се заменя с
„11 961 344,2“.
б) в таблицата:
- на ред I. „РАЗХОДИ И ТРАНСФЕРИ – ВСИЧКО“ числото „11 067 344,2“ се заменя с „11 961 344,2“.
- на ред 1. „ Разходи“ числото „11 059 944,2“ се заменя с „11 953 944,2“.
- на ред 1.1. „Пенсии“ числото „9 455 866,4“ се заменя с „10 275 866,4“.
- на ред 1.1.1. „Пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване“ числото „9 146 635,4“ се заменя с „9 966 635,4“.
- на ред 1.2. „Социални помощи и обезщетения“ числото „1 490 000,0“ се заменя с „1 564 000,0“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Многократно сме заявявали, че бюджетът на държавното обществено осигуряване, като всеки един, е бюджетен инструмент за реализиране на определен тип политики. За съжаление, уязвимите социални групи не намират подкрепа чрез този бюджет, тоест този бюджет не способства за повишаване на социалната закрила на българските граждани, както трябва да бъде.
Сега – по същество. Както Ви обърнах внимание още при първото гласуване на проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване, в предложението на вносителите като цяло, в политиката по приходите на държавното обществено осигуряване няма сериозни стъпки в посока на увеличаването им, което е необходимо, за да се гарантират адекватно осигурителните права на осигурените лица и в по-голяма степен да се гарантира балансът в осигурителните фондове.
Ако въобще има някакви идеи в посока подобрение на положението, то е за сметка на осигурителните права на отделните групи осигурени лица. Най-важните параметри на приходите са замразени и няма и намек за по-значителната им промяна в посока увеличаване.
Въпреки че е предвидено увеличаване на приходите с 560 милиона, 9,3% спрямо достигнатото преизпълнение или с над 920 милиона на планираните през 2017 г., аз твърдя, че отново приходната част на бюджета на държавното обществено осигуряване е подценена. Това се превърна в трайна практика и тенденция при изготвянето на бюджета и в края на бюджетната година всеки път има сериозно преизпълнение от порядъка на 5-6%, което в никакъв случай не се дължи на някаква свръхсъбираемост или на нещо положително в тази посока, а на умишлено подценяване на приходите.
Затова от парламентарната група на „БСП за България“ предлагаме във внесения от нас алтернативен бюджет приходите да се завишат първо във фонд „Пенсии“ – увеличение с 264 млн. 547 хил. 200 лв., с 5,86% нагоре, което предвиждаме да бъде реализирано в резултат на вдигането на максималния осигурителен доход от 2600 лв. на 3300 лв. Като стигнем до чл. 9 по този Законопроект, ще Ви обясня защо трябва непременно да вдигнем максимално осигурителния доход.
На второ място – в по-пълна степен отчитане на ефекта от вдигане на минималната работна заплата с 10,86%, от 460 лв. на 510 лв.
На трето място – в по-пълна степен отчитане на ефекта от нарастване на осигурителната тежест с 1“.
На второ място, във фонд „Пенсии“ – за лицата по чл. 69, ранното пенсиониране, предлагаме увеличение с 2,8% или 19 млн. 48 хил. лв. и то също е съвсем реално очакване вследствие на увеличаване на базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“, по Закона за Националната служба за охрана и по Закона за Държавната агенция „Разузнаване“.
И на трето място, увеличаване на фондовете „Общо заболяване и майчинство“ и „Безработица“ се постига като следствие от по-прецизно и отговорно отчитане на ефекта от вдигането на минималната работна заплата и залагане на използвания от Министерство на финансите темп на нарастване на осигурителните доходи в размер на 16% за 2018 г. спрямо 2017 г.
Предвиждаме общо увеличение на осигурителния доход за 2018 г. с 332 млн. 92 хил. 631 лв. С така предвиденото и предложеното от нас завишаване на приходите ще се финансират предлаганите от нас алтернативни политики по разходите, като например, за преизчисляването на пенсиите, където ще са необходими допълнително 750 млн. лв. и още 70 млн. лв. допълнително разходи за новия размер на максималната пенсия от 1155 лв., която предвиждаме в алтернативния бюджет. Още 60 млн. лв. за увеличаване на обезщетенията за отглеждане на дете от 1 до 2 години и 14 млн. лв. за увеличаване на обезщетенията за безработица.
Затова отправям апел към всички народни представители да подкрепят предлаганите от нас промени за целия чл. 1 от този Законопроект.
Няма да ставам да обяснявам промените, които предлагаме да се направят в бюджетите на отделните фондове по приходите, разходите и трансферите, защото тези промени са свързани с философията на нашите предложения за алтернативния бюджет, които обясних и отразяват предложените промени в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите, разходите и трансферите по отделните фондове като фонд „Пенсия“, фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност“, фонд „Трудова злополука и професионална болест“, фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Безработица“.
Виждате, че ясно и точно обясняваме откъде ще дойдат парите в приходната част за осъществяване на политиките, които предлагаме по-нататък в разходната част. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам реплики.
Изказвания?
Доктор Адемов, заповядайте.
Наши гости, колеги, днес са студенти от Великотърновския университет. Нека да ги поздравим! (Ръкопляскания.)
Заповядайте, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители!
Предложението, което правим по чл. 1, е свързано с увеличаване на приходите и разходите със 140 млн. лв.
Преди да аргументирам нашето предложение, искам да се опитам да разсея едно твърдение, което през последните години върви тук, в пленарната зала, че няма как между първо и второ четене да се променят параметрите на бюджета, няма как да се променят приходи и разходи, тъй като Министерството на финансите е ангажирано със събирането на осигурителните вноски чрез Националната агенция за приходите, Министерството на финансите изпълнява бюджета и от тази гледна точка само те имат право да предлагат рамката на бюджета.
Уважаеми дами и господа, ако приемате тази мантра, променете и Конституцията и напишете един текст, който да позволи на Министерския съвет да приема бюджета с постановление на Министерския съвет. (Реплики.)
Благодаря, но елате и от трибуната ме реплекирайте, за да мога да Ви отговоря.
На следващо място, предложението, което правим, е свързано с увеличаване на приходите, пак повтарям, със 140 млн. лв. Разходите ги предвиждаме: 67,5 млн. лв. за фонд „Пенсии“, 63 млн. лв. за фонд „Безработица“ и 10 млн. лв. за земеделски производители и за обезщетения за безработица.
Уважаеми дами и господа, искам да Ви покажа едно огромно разминаване в допусканията на вносителите по отношение на планирането на приходи.
Планирането на приходите от вносителите е на база на 2 милиона и 700 хиляди осигурени лица. Ето я официалната статистика на Националния осигурителен институт. (Показва документ.)
Там заетите в България са 3 милиона и 200 хиляди. Разбирам, че може да има хора с два трудови договора, да имат и граждански договори, но сами разбирате, че 500 хиляди е огромна разлика – 500 хиляди заети, които не фигурират като приходи в бюджета на държавното обществено осигуряване, така че тези 140 млн. лв., които Ви предлагаме, могат да дойдат съвсем спокойно като приходи от осигурителни вноски.
Аз разбирам твърдението, че от осигурителните вноски приходите са напрегнати, но в никакъв случай тези 140 млн. лв. не могат да бъдат в тежест на бюджета на държавното обществено осигуряване.
На следващо място, уважаеми колеги, този бюджет е бюджет и дискусия за политики – политики в областта на държавното обществено осигуряване. Молбата ми е да се отнесете сериозно към предложенията на опозицията. Разбирам, че не приемате такъв тип предложения, но поне се вслушайте внимателно, ако искате да се коригирате по някакъв начин.
Това, което предлагате в момента, Вие го казвате в аргументите към проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване, че за следващата година осигурените лица ще нараснат с 10 300 човека. Ама, Вие убедени ли сте в това, че само с 10 хиляди ще бъдат повече осигурените през следващата година. След като има идея – не е идея, заложен е ръст на брутния вътрешен продукт от 3,9, близо 4%, след като има увеличаване на възнагражденията в бюджетния сектор, има увеличаване на възнагражденията в реалния сектор, така че тези 140 млн. лв. не могат да бъдат какъвто и да е проблем.
Разходите, които предлагаме, са за фонд „Пенсии“.
Уважаеми колеги, това увеличение на пенсиите, което предлагате Вие от 1 юли следващата година, с 3,8%, може само с 67 млн. 500 хил. лв. повече, да бъде значително увеличено. Ако при това увеличение, което Вие предлагате, за 3,4% при среден осигурителен доход 870 лв., за следващата година е някъде между 13 и 14 лв., това което ние предлагаме от 5,2% увеличение на пенсиите, забележете, на всички пенсии, струва само 67,5 милиона до края на следващата година.
Молбата ми е да подкрепите тези предложения. Няма да има никаква драма. Няма да има никаква драма, защото тези 140 млн. лв. са изпълними.
Миналата година казахте, че приходите са напрегнати. Ето сега – към края на годината, имаме 360 млн. лв. увеличение на приходите, очаквани към края на годината, а тези 460 млн. лв., които ги предлагате като увеличение на приходите за следващата година, са на база програма за 2017 г. и програма за 2018 г., а не спрямо изпълнението на приходите в бюджета към края на годината, така че не 460 млн. лв. е предложеното увеличение, а само тези пари, които са над 360 млн. лв. до 460 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов.
Реплики към изказването на доктор Адемов? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Димова.
ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители!
В Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. се съдържат допусканията на Националната агенция за приходите за събираните от нея приходи. В очакваните приходи е отразено увеличаването на минималната работна заплата от 460 на 510 хиляди. Очакваните приходи са разработени при максимален осигурителен доход на 2600. Тук е отразен и ефектът от увеличаването на един процентен пункт на фонд „Пенсии“, отразен е ефект от увеличаването стаж за пенсия на трета категория с два месеца годишно, както и увеличението на минималните осигурителни прагове с 3,9%, отразени са и отчетите на Министерство на финансите за приходите от задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 159 от Закона за публичните финанси, изготвени на база на пролетната макроикономическа прогноза за периода 2018 – 2020 г. на Министерството на финансите.
Планираният размер на приходите от осигурителни вноски съответства на 2 милиона 786 хиляди и 85 лица при среден осигурителен доход 872,20 лв. и няма основание да бъде увеличен.
Какво се наблюдава в постъпилото предложение от парламентарната група „Движение за права и свободи“? Имаме предложение за нарастване на приходите от осигурителни вноски със 140 млн. лв. по чл. 1, което съответства на 56 хиляди 815 осигурени лица повече при среден осигурителен доход, както Ви казах, 872 лв. Няма данни за такова нарастване на осигурени лица, като се имат предвид основните социално-осигурителни показатели и данни. Ефектът от изменението по чл. 1, ал. 2 – за разходите, е също увеличение със 140 млн. лв.
Относно предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители се предлага следното: още по-голямо увеличение по чл. 1, а именно увеличение на приходите от осигурителни вноски с близо 637 млн. лв., което съответства на 258 хиляди 473 осигурени лица. И тук вече се вижда и допълнителен трансфер за покриване недостига на средства в размер на 257 млн. лв., като в разходите изменението е с 894 млн. лв. повече.
Искам отново да Ви кажа и да Ви припомня, че няма основания за увеличение на планирания размер на приходите, а всяко увеличение на разходите води до нарастване на трансфера от държавния бюджет за покриване на недостига от средства, което допълнително натоварва разходната част на държавния бюджет.
Да, в настоящия Законопроект няма популизми и всички знаем, че социалната политика е едно от благоприятните полета за популизъм. Затова нека да останем в полето на експертизата.
Относно чл. 2 какво наблюдаваме? (Шум и реплики.) Защото те се изказваха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате време.
ИРЕНА ДИМОВА: Понеже няма да взимам после думата, ще направя общото изказване, както тях.
Относно ал. 2, разходите във Фонд „Пенсии“ са в съответствие с актюерските разчети при изготвянето на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. Тук са взети увеличенията на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 180 лв. от 1 юли и на 200 лв. от 1 октомври. Средният размер на пенсионерите за 2018 г. се очаква да е около 2 милиона 170 хиляди и в направените предложения виждаме при „Движението за права и свобода“ увеличение на приходите и разходите във Фонд „Пенсии“ с 67 милиона 500 хиляди.
При предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители ефектът от изменението на чл. 2, ал. 1 е увеличение на приходите във Фонд „Пенсии“ с 374 милиона 547 хиляди.
Ефектът от изменението на чл. 2 – допълнителни разходи за Фонд „Пенсии“ в размер на 820 милиона.
Ефектът от изменението на чл. 2 е увеличение на дефицита във Фонд „Пенсии“ с 445 милиона 452 хиляди. Както се вижда, тук имаме чувствително нарастване на дефицита във Фонд „Пенсии“. Това все пак е бюджет, откъде да дойдат тези средства? Никой от преждеговорившите, нито от тези, които са направили предложение, не казват откъде ще дойде това – от осигурителни вноски, от други вноски или отново от държавния бюджет?
Вече споменахме, че се наблюдава значително намаление на зависимостта на бюджета на ДОО… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Димова.
ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплика?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Димова, преди малко Ви показах официална информация от Националния статистически институт (показва.). Заетите в България са 3 милиона 225 хиляди третото тримесечие на 2017 г. Как така тръгвате от 2 милиона 700 хиляди осигурени лица? По каква логика? Къде са тези 500 хиляди?! Или официално управляващите признават, че това са хора в сивия сектор, че това са хора, които не плащат осигурителни вноски? От тези хора, за които говоря – 500 хиляди, приемаме, че половината са по граждански договори. При определени условия и те са задължени да плащат осигурителни вноски. Но къде са останалите хора?
Твърдите, че 50 хиляди са необходими, за да могат да се изпълнят тези 140 милиона. Ами, това, което е предвидено в бюджета на база програма за 2017 г., за следващата година парите са 560 милиона повече. Но изпълнението на бюджета, преди малко Ви казах, към края на тази година е с 360 милиона повече, отколкото предвиденото за 2017 г. Тоест увеличението за следващата година е само със 100 милиона.
И какви са тези приказки, че Националната агенция за приходите са предвидили абсолютно всички увеличения? Само от увеличението на осигурителната вноска за Фонд „Пенсии“ с 1% влизат в бюджета 270 милиона. А това, което Вие предлагате, са 100 милиона повече, така че догодина от тази трибуна, живот и здраве, ще Ви припомня, че не искате да приемете тези 140 млн. лв. допълнително приходи от осигурителни вноски. Защото Вие с преизпълнението на бюджета за приходи от следващата година ще дадете така наречените „великденски и коледни надбавки“, ще намалите дефицита, който е 4 млрд. 200 млн. лв. за догодина, и по този начин ще отчетете едно добро управление на бюджета на държавното обществено осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми д-р Адемов.
Втора реплика ще има ли?
Заповядайте, господин Гьоков.
Колеги, да поздравим на балкона нашите гости – младежи от град Пловдив. (Ръкопляскания.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Димова, в моето изказване казах, че Вие подценявате приходната част на бюджета. Доктор Адемов Ви каза как подценявате броя на осигуряваните лица. Чух от Вас едно твърдение, че в разчетите на БСП липсвали 257 хиляди осигуряващи се, за да се стигне този резултат. Обясних Ви откъде ще дойдат още приходи – от вдигането на максималния осигурителен доход от 2600 на 3300 лв.
Управляващото мнозинство трябва да сте наясно, че подценявате бюджета, и това го правите с всеки бюджет. Това е от 7 – 8 години насам. Това е осмият пореден бюджет, който правите. Не Ви ли стана ясно, че вече сте разконспирирани в тази част? (Силен шум и реплики от „БСП за България“ и ГЕРБ.)
Винаги на края на бюджетната година се вижда, че приходите са с 5 – 6% в повече от това, което сте планирали. Така беше миналата година, така беше по-миналата година, така ще бъде и сега. И д-р Адемов Ви каза, че на края на тази бюджетна година, за която приемаме сега бюджета, ако сме все още тук, ако не е паднало правителството Ви, ще видите, че отново ще бъде така. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гьоков!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Това, което предлагаме в приходната част, е реалното, и с тези приходи може да финансираме добрите неща, които предлагаме в разходната част, едно от които е преизчисляването на пенсиите от средноосигурителния доход за 2013 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Трета реплика – госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Димова, какво популистко има в това да направим така, че бюджетът на държавното обществено осигуряване действително да гарантира осигурителните права на гражданите и да повишава качеството на осигурителната защита? Какво популистко има в това да увеличим максималния размер на осигурителния доход на 3300 лв.? Според Вас това популистка политика ли е, след като този размер не е повишаван от 2014 г., след като разликата между минималния и максималния осигурителен доход става все по-малка и това прави така, че да се облагодетелстват високодоходните групи по линия на осигурителните задължения, за сметка на тези с по-ниски доходи? Това ли е справедливост, това ли е популизъм, госпожо Димова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Дуплика?
Заповядайте, госпожо Димова.
ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Адемов, относно отговора към Вас – откъде са взети тези осигурителни лица, това са изчислени и са от статистическите показатели, които са ни предоставени. Това е точният брой на осигурителните лица, които могат да се осигуряват. (Реплика от „БСП за България“: „Откъде са Ви ги предоставили?“)
От Вашите експерти. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, не се обаждайте от залата, използвайте реплика или изказване.
ИРЕНА ДИМОВА: Относно популизма, господин Гьоков, подчертах и Ви казах: има намаляване на дефицита на държавното обществено осигуряване от държавния бюджет, който 2015 г. е бил около 50%, а сега в момента е около 40%. Вие с Вашето предложение искате отново да върнете увеличението на този дефицит.
Имаме парадокс: тук говорим за осигуряване – осигуровки от пенсии и от осигуряване, а излиза така, че Вие искате да платим тези осигуровки от данъци, или като вземем от други лица от бюджета, за да осигурим Вашите допълнителни приходи. Дотук видяхме само разходи. Не видяхме никакви реални предложения, реални числа, цифри, а само популизъм и само разходи. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Димова.
Изказвания?
Господин Александров, заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, може би трябва да се концентрираме повече върху това, което четем. Аз също съм бил опозиция, също разбирам говоренето на опозицията, но в крайна сметка знаете, че специално за Закона за държавното обществено осигуряване… (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Да, така е господин Янков, но в крайна сметка Законът за държавното обществено осигуряване трябва да бъде солидарен. Това Вие го разбирате, даже господин Адемов го разбира може би два пъти по-добре от мен самия. Това е Закон, по който трябва много да внимаваме както при изказванията си, така и при предложенията си какво моделираме в него, защото плодовете ще се берат, и то след дълги години.
Оттук насетне мога да се обърна повече към колегите от БСП и ДПС, тъй като те ясно съзнават, че недостигът е 4,2 милиарда. Ясно съзнават, че има разлика между броя на заетите лица и броя на осигурените лица, тъй като това е с двойни работи, това е с граждански и трудови договори, които са прикрити, това е с осигуряване на четири часа. За да преодолеем всички тези трудности и за да може действително да получим увеличенията, които Вие предлагате и от двете партии, включително и ние предлагаме такива, трябва да работим в посока как да балансираме самия бюджет.
Очевидно е, че с тези предложения няма да се получи. Не може да стане: просто дайте да извадим едни 800 милиона и да ги дадем. Въпросът е откъде ще ги вземем? В момента финансирането на бюджета на ДОО означава, че всеки, плащайки каквото и да е, потребявайки и плащайки ДДС-то, след това една част от това се връща в бюджета на държавното обществено осигуряване. Тази система не се самоиздържа практически, Вие много добре го знаете и осъзнавате.
Увеличението на тавана за осигуряване (реплики от „БСП за България“), това не е релевантно, автоматично, че ще получите едни приходи, които може да ги преразпределите. Увеличението на тавана от 2600 на 3300 означава увеличение на тавана на максималната пенсия от 931 на 1150 лв., или 219 лв. отгоре, и сметнете реално колко нови пенсии ще се получат с този таван…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): 60 милиона повече.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: …колко ще бъде дисбалансирана самата система? (Реплика от „БСП за България“.) Не, напротив, това е. Това показват числата. Няма как ние да пренебрегнем тези числа. Ако желаем в края на периода или като цяло тази система да продължава да функционира, тя ще функционира в малка част за нас тук, долу примерно, но най-вече по-младите хора ще изпитат по-сериозни трудности в тази система, в по-продължителния период на време. Знаете, че всяко едно пипане, което е в насока повече популизъм и повече разходи вътре в самата система, вади системата от дисбаланс. Водили сме разговори много пъти по тази тема, включително върху предложения, които ние сме давали. Да, действително има правота в тези думи и ние трябва да се слушаме много повече, защото това е бюджетът, в който е ясно абсолютно всичко – имаш точна статистика, имаш точни параметри за всяко перо по статистиката и на края имаш краен резултат.
Това, което твърдите с повечето приходи, те могат да дойдат включително по няколко направления. Могат да дойдат с осигуряване на реално получавания доход, могат да дойдат приходите в годината с увеличение на броя на заетите, могат да дойдат включително чрез увеличението на заплатата, което означава увеличение на осигуровките. Така че не може да кажете праволинейно: Вие имате преизпълнение. Преизпълнението с 300 милиона в едната година не означава автоматично, че имаш преизпълнение в другата година с 300 милиона. Това не е едно и също. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Така че не може да го залагате просто толкова лековерно и по този начин. Има си определени параметри. Това действително е бюджетът – и господин Адемов го знае може би най-добре от всички ни, както и господин Бисер Петков – в който имаш точна статистика, точно определено лице, с точни и ясни показатели и на края получаваш ясно число. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Александров.
Реплика – господин Стойнев, после – д-р Адемов, трета реплика – господин Марешки.
Заповядайте.

ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Александров, в този бюджет и в тази система най-важното е доверието. Но как да постигнем това доверие, при положение че ние не мотивираме хората да се осигуряват на реалните си доходи? В крайна сметка казвайки му, че ще има таван на пенсията, че на каквато и заплата да се осигурява, той ще вземе този таван, тогава той си казва: „Ами какъв е смисълът?!“
Вие по този начин ограничавате и запазвате този таван. Ние искаме да го вдигнем чрез максималния осигурителен доход. Ще има положителен ефект от приблизително 70 млн. лв. при увеличаването на максималния осигурителен доход.
Обръщам се към всички колеги: честно ли е човек, който работи и се осигурява на 2600 лв., независимо какво е трудовото му правоотношение – 33%. Ние тук, в Народното събрание, които вземаме над 3000 лв., имаме по-малка осигурителна тежест. Това честно ли е?! Затова ние предлагаме да се увеличи максималният осигурителен доход, за да има и доверие, за да знаят хората, че като се осигуряват на по-висока заплата ще получават и по-висока пенсия.
А приказките, че тук трябва да гледаме дефицита – ето, ГЕРБ го правят. Ами вдигнете още стажа и възрастта, ограничете хората въобще да не могат да се пенсионират и тогава Ви уверявам, че няма да има никакъв дефицит в системата! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Втора реплика – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Александров, аз разбирам Вашето притеснение и желание бюджетът на държавното обществено осигуряване да не се издъни по някакъв начин, ако мога да използвам тази дума. Това е съвсем нормално за управляващите.
Но Вие говорите за популизъм. Искам да Ви припомня една позиция, която защитавахте, когато бяхте в друга позиция – в друга политическа партия. Вие предлагахте минимален размер на пенсията от 1000 лв. Тогава какво беше това, господин Александров?! Вие предлагахте 1000 лв. минимална пенсия! (Реплика на народния представител Николай Александров.)
Добре, това е по-малкият проблем. Но знаете, че имахте такова предложение. На следващо място – 140 милиона. Ние сме много внимателни по отношение на макрорамката на бюджета на държавното обществено осигуряване. Не предлагаме 1 млрд. или 800 млн. лв. повече приходи. Предлагаме реално изпълнение на приходите. Категорично не е вярна Вашата теза, при положение че миналата година е имало преизпълнение на приходите на бюджета на ДОО, догодина няма да има. Тогава защо предлагате и допускате ръст от 3,9% за следващата година?! Или едната позиция не е вярна, или другата.
Не може да обвинявате нашето предложение, не можете да обвинявате „Движението за права и свободи“, че прави популистки предложения. Нашето предложение е съвършено реално. Казали сме какви са натуралните показатели, на базата на които могат да бъдат гарантирани тези приходи. Те не са измислени. Те са документирани в документа, който Ви показах преди малко. Националният статистически институт е казал, че заетите в България са 3 милиона и 200 хиляди души, а не 2 милиона и 700 хиляди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, д р Адемов.
Трета реплика – господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Александров, във всеки момент, когато има смислено изказване, то трябва да бъде поощрявано, защото дава добър пример. В този смисъл ние от парламентарната група на „Воля“ Ви изслушахме много внимателно, и второ, много високо оценихме Вашето изказване.
Още веднъж да подчертаем, че все пак има поне няколко човека, които внимателно са изслушали Вашето изказване. Стори ми се обаче, че направихте една грешка. Води се протокол, затова искаме да я изчистим. Казахте, че увеличаването на разходите ще изкара от дисбаланс системата. Според нас ще я вкара в дисбаланс, по-скоро ще я разбалансира. Това сте имали предвид. Ако може да го коригирате. Иначе ние изцяло подкрепяме Вашето изказване. Благодаря, че все пак се случват и такива хубави неща понякога при нас. (Смях и неодобрителни ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марешки.
Дуплика – господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Да, фактологически съм сгрешил. Действително увеличението на разходите ще извади системата от баланс.
Сега ще се върна към това, което казаха колегите.
Господин Адемов, броят на заетите не е равен на броя на осигурените. Вие като бивш министър много добре осъзнавате каква е разликата. Също така осъзнавате разликата да се осигуряваш на 8-часов работен ден и да се осигуряваш на 4-часов работен ден, както да има и граждански договори, които фактически са прикрити трудови договори.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място.) Разликата е 500 хиляди, а не пет човека! И тези, които се осигуряват на четири часа, те не плащат ли?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Адемов, моля ви!
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Господин Стойнев, към Вас ще се обърна със следното. Действително тази система се гради на доверието и на солидарността. Ако Вие имате система, за която някои, а най-често политиците твърдят, че е прекалено утежнена или че ще бъде пред фалит, говорим за период примерно 2035 – 2038 г., Вие ще имате ли доверие в тази система или няма да имате? Доверието произтича от самата система, произтича от нашето говорене. Ако целта в момента е да доведем до по-големи дисбаланси вътре в нея, това не увеличава доверието. Ако не ме лъже паметта, мисля, че от следващата година таванът на новоотпуснатите пенсии ще отпадне.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място.) Къде е справедливостта?!
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Това не кореспондира с изказванията, които направихте. Доверието е двустранен процес. Първо трябва да имаш една стабилна система, на която да се довериш. Знаете го много добре, още като министър на икономиката. Не може с такава лекота да пренебрегваме това. То не е примерно бюджет на детска градина, който да управляваме. Това е бюджетът, от който ще се ползват равно абсолютно всички, които са завършили трудовия си път, тези, които в момента са в отпуск по майчинство, тези, които са в отпуск по болест, тези, които са с трудови злополуки, и прочие. Това е бюджет, който засяга голяма част от обществото, и ние не може да бъдем лековерни към него. Именно за да повишим доверието, затова няма как да подкрепим Вашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Александров.
Други изказвания? Не виждам.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предлагам процедура за проверка на кворума, преди да гласуваме приходната част на ДОО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Поименна проверка.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място.): Обратно становище.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място.): Няма обратно становище! (Силен шум и реплики в „БСП за България“ и в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Парламентарната група има право да предложи поименна проверка.
Колеги, нека да поздравим нашите гости – студенти от град Русе! Добре дошли! (Ръкопляскания.)
Започваме поименна проверка отзад напред.
Явор Руменов Божанков отсъства
Явор Божилов Нотев тук
Юлиян Михайлов Папашимов тук
Юлиан Кръстев Ангелов тук
Чавдар Йорданов Велинов тук
Цветан Генчев Цветанов тук
Цветан Борисов Топчиев тук
Цвета Вълчева Караянчева тук
Христо Танчев Проданов тук
Христо Грудев Грудев тук
Христо Георгиев Гаджев тук
Христиан Радев Митев тук
Хасан Ахмед Адемов тук
Хамид Бари Хамид тук
Халил Реджепов Летифов тук
Хайри Реджебов Садъков отсъства
Филип Стефанов Попов тук
Тома Николов Томов тук
Тома Любомиров Биков тук
Тодор Байчев Байчев тук
Теодора Радкова Георгиева тук
Теодора Атанасова Халачева тук
Таско Михайлов Ерменков тук
Таня Тодорова Петрова тук
Танер Мехмед Али тук
Стоян Михайлов Мирчев тук
Стефан Ламбов Данаилов отсъства
Стефан Иванов Бурджев тук
Стефан Апостолов Апостолов тук
Станислава Красимирова Стоянова тук
Станислав Тодоров Станилов тук
Станислав Стоянов Иванов тук
Станислав Иванов Владимиров тук
Спас Янев Панчев тук
Спас Георгиев Гърневски тук
Снежана Георгиева Дукова отсъства
Славчо Стоев Атанасов тук
Славчо Георгиев Велков тук
Слави Дичев Нецов тук
Симеон Христов Симеонов тук
Симеон Георгиев Найденов отсъства
Сергей Манушов Кичиков тук
Севим Исмаил Али тук
Светлана Ангелова Найденова тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова тук
Руслан Здравков Тошев тук
Румен Петров Генов тук
Румен Николов Георгиев тук
Румен Василев Гечев тук
Росен Живков Иванов тук
Рамадан Байрам Аталай отсъства
Ралица Трилкова Добрева тук
Радостин Радославов Танев тук
Радослав Любчов Стойчев тук
Полина Цветославова Цанкова-Христова отсъства
Пламен Трифонов Христов тук
Пламен Тачев Петров тук
Пламен Иванов Манушев тук
Пламен Дулчев Нунев тук
Петя Цветанова Аврамова тук
Петър Христов Петров тук
Петър Георгиев Кънев отсъства
Петър Бойков Витанов тук
Пенчо Пламенов Милков тук
Павел Димитров Шопов тук
Павел Алексеев Христов тук
Нона Кръстева Йотова тук
Николай Цветанов Сираков тук
Николай Кръстев Бошкилов тук
Николай Иванов Цонков тук
Николай Димитров Пенев тук
Николай Георгиев Иванов тук
Николай Веселинов Александров тук
Николай Асенов Тишев отсъства
Никола Илиев Динков тук
Нигяр Сахлим Джафер отсъства
Нели Рускова Петрова тук
Надя Спасова Клисурска-Жекова тук
Мустафа Сали Карадайъ отсъства
Младен Николов Шишков тук
Михаил Ивайлов Христов отсъства
Милко Недялков Недялков тук
Милена Цветанова Дамянова тук
Милен Василев Михов тук
Миглена Дойкова Александрова тук
Менда Кирилова Стоянова тук
Мартин Владимиров Тинчев тук
Мария Йорданова Илиева тук
Маргарита Николаева Николова тук
Манол Трифонов Генов тук
Маноил Минчев Манев тук
Любомир Бойков Бонев тук
Лъчезар Богомилов Иванов тук
Лало Георгиев Кирилов тук
Кръстина Николова Таскова тук
Крум Костадинов Зарков тук
Кристина Максимова Сидорова тук
Кристиан Иванов Вигенин отсъства
Красимир Христов Янков тук
Красимир Митков Събев тук
Красимир Любомиров Велчев тук
Красимир Илиев Богданов тук
Красен Георгиев Кръстев тук
Корнелия Петрова Нинова тук
Константин Веселинов Попов тук
Кольо Йорданов Милев тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева тук
Кирил Боянов Калфин тук
Калин Николов Поповски тук
Калин Димитров Василев тук
Йорданка Иванова Фикирлийска тук
Йордан Стоянов Младенов тук
Йордан Кирилов Цонев тук
Йордан Илиев Йорданов тук
Йордан Апостолов Апостолов тук
Ихсан Халил Хаккъ тук
Искрен Василев Веселинов отсъства
Ирена Тодорова Анастасова тук
Ирена Методиева Димова тук
Имрен Исметова Мехмедова тук
Илиян Ангелов Тимчев тук
Иглика Иванова Иванова-Събева тук
Иво Ангелов Христов тук
Ивелина Веселинова Василева тук
Иван Тодоров Ибришимов отсъства
Иван Стефанов Вълков тук
Иван Николов Миховски тук
Иван Киров Генов отсъства
Иван Ивайлов Ченчев тук
Иван Димов Иванов тук
Иван Валентинов Иванов отсъства
Ивайло Любенов Константинов тук
Запрян Василев Янков тук
Жельо Иванов Бойчев отсъства
Ерол Осман Мехмед тук
Ерджан Себайтин Ебатин тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова тук
Емил Маринов Христов тук
Емил Димитров Симеонов тук
Елхан Мехмедов Кълков тук
Елена Николова Йончева тук
Евгения Даниелова Ангелова тук
Евгения Бисерова Алексиева тук
Евгени Генчев Будинов тук
Драгомир Велков Стойнев отсъства
Дора Стоянова Христова тук
Дора Илиева Янкова тук
Донка Димова Симеонова тук
Димитър Стоянов Стоянов тук
Димитър Николов Лазаров тук
Димитър Николов Гамишев тук
Димитър Крумов Александров тук
Димитър Иванов Данчев тук
Димитър Иванов Гечев тук
Димитър Иванов Аврамов отсъства
Димитър Величков Георгиев тук
Димитър Борисов Главчев тук
Димитър Бойчев Петров тук
Дилян Станимиров Димитров тук
Диана Димова Саватева тук
Джема Маринова Грозданова тук
Джейхан Хасанов Ибрямов тук
Джевдет Ибрям Чакъров тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева тук
Десислава Жекова Танева тук
Десислава Вълчева Атанасова тук
Десислава Ангелова Тодорова тук
Десислав Славов Чуколов тук
Денчо Стоянов Бояджиев тук
Делян Славчев Пеевски отсъства
Делян Александров Добрев тук
Даниела Добрева Димитрова тук
Даниела Димитрова Малешкова тук
Даниела Владимирова Савеклиева тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова тук
Даниел Петков Йорданов тук
Данаил Димитров Кирилов тук
Гергана Желязкова Стефанова тук
Георги Янчев Гьоков тук
Георги Ченков Търновалийски тук
Георги Тенев Станков тук
Георги Страхилов Свиленски тук
Георги Колев Колев тук
Георги Йорданов Йорданов тук
Георги Запрев Динев тук
Георги Евдокиев Марков тук
Колеги, дотук са 151. Да изчета тези, които са влезли в залата – Юлиан Ангелова само добавяме.
Имаме кворум – продължаваме.
Закрих разискванията. (Народният представител Мустафа Карадайъ иска думата за декларация от името на парламентарна група.)
Първо да гласуваме и тогава ще Ви дам думата за декларация. Нека да приключим с процедурата.
Подлагам на гласуване неподкрепените от Комисията предложения.
Гласуваме предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители – Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 174 народни представители: за 171, против 74, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 181 народни представители: за 75, против 89, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията чл. 1.
Гласували 182 народни представители: за 109, против 70, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Колеги, имаме и гости – студенти от Нов български университет. Нека да ги поздравим. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля заемете местата си в залата и запазете тишина.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На 26 ноември 2017 г. поредица от факелни шествия, организирани от ВМРО и други националистически организации, афишираха напиращия реваншизъм на българските националисти, този път в рамките на исторически реминисценции. Опити за използване на исторически факти, като договори, чието действие е отдавна суспендирано от последващи договори, представлява опасен опит за създаване на настроения, за действия за прекрояване на държавните граници,…(Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: …което е недопустимо. Недопустимо е, защото отрича основни принципи на нашия общ европейски дом – признаване на сегашните граници и отказ от действия за прекрояването им. Недопустимо е, защото подкопава мира и стабилността в страната, региона и Европа.
„Движението за права и свободи“ остро осъжда този акт и тези действия и категорично настоява Народното събрание и правителството да се разграничат от антидържавните прояви на националистите и да потвърдят категоричната позиция на държавата ни, за която основен приоритет е установяването на траен мир в региона и Европа, както и запазването и задълбочаването на добрите междусъседски отношения.
Мирът и стабилността са в основата на всеки успех на държавата за просперитет и гарантирано бъдеще. Мирът и стабилността не са даденост, не са неотменими, за тях трябва да се полагат усилия и всички национално отговорни партии дължим това в името на бъдещите поколения. Последното ни беше напомняно съвсем скоро и в обръщението на председателя на Европейския парламент Антонио Таяни.
Въпроси към управляващата партия нямаме, защото знаем отговора. Той се разпростира далеч от конструкцията отговор на въпрос и добива твърде голяма прилика с адвокатска защита на техните коалиционни партньори.
Ние от ДПС няма да мълчим и всеки път ще напомняме колко много се отдалечаваме от нормалността и как демокрацията е в риск, защото не е нормално управляващи, скривайки се удобно зад националистически формации, да поставят под такъв риск мира в региона.
Не е нормално народни представители и евродепутати да организират и участват в мероприятия, които подкопават мира и стабилността и да забравят, че като управляващи носят отговорност не само за днешния ден, но и за далечните хоризонти на България.
Ние от ДПС сме срещу всеки опит за дестабилизиране на държавата, за дестабилизиране на мира в страната и региона, за груба провокация срещу сближаването в междусъседските отношения на Балканите.
Не е нормално едно да се говори, друго да се върши, трето да се мисли, четвърто да се провокира.
Не е нормално някой да си мисли, че може да контролира процеса, че влиза и ще остане в историята с успехите си.
Направете си преценка и заемете позиция – другото е страх и безотговорност, за които ще плати тежка цена целият народ! От една страна… (Шум и реплики от ПГ на „Обединени патриоти”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви!
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: …на база спокойна, практична и трезва оценка, загърбвайки историческите наслоения и исторически решения, България 27 години върви към утвърждаване като важен фактор за мира в региона.
От друга страна, националисти, които с участието си във властта, обричат страната в най-добрия случай на изолация и я превръщат в държава на периферията.
Не е нормално да призоваваш за защита на етническия мир в страната и региона, позовавайки се на исторически и геополитически особености, а в същото време да се правиш, че не виждаш как коалиционните ти партньори рушат държавността и демокрацията, да ги поощряваш и да им подражаваш.
Не е нормално да призоваваш за мир, а в същото време да провокираш напрежение и да създаваш риск.
Освен собствения опит, управниците трябва да познават много добре уроците от историята. Ние сме научили своите уроци, ние знаем цената на демокрацията и няма да отстъпим от позицията си!
Вече 27 години последователно, а не формално, ДПС следва своята политика за демокрация, върховенство на закона, за европейски ценности, мир и просперитет. Българският етнически модел е показал и доказал своята правота. Този модел е не само лицето на ДПС, той е лицето на България пред Европа и света и продължава да е изключително актуален.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днешните ни държавни граници са определени след Втората световна война с Парижкия мирен договор през 1947 г., в който се казва: „След прекратяване на военните операции срещу Обединените нации България прекъсна отношенията си с Германия и след като сключи на 28 октомври 1944 г. примирие с правителствата на Съюза на съветските социалистически републики, Обединеното Кралство и Съединените щати – Америка, като действащ от името на всички Обединени нации във война с България, и след като взе активно участие във войната срещу Германия, и като се има предвид, че съюзническите и асоциираните сили и България желаят да сключат договор за мир, който в съответствие с принципите на справедливостта ще уреди все още нерешените въпроси в резултат на по-горе споменатите събития и ще създаде основата на приятелските отношения между тях.“
Парижкият мирен договор е основата за съществуването на ООН и на Съвета за сигурност в съвременния му вид.
Всеки опит да се оспори предишен договор за определяне на граници несъмнено хвърля сянка върху договора, с който са определени днешните граници на нашата държава.
Визираните действия на националистите, а чрез участието им във властта и на държавата, са самоцелна провокация, несъвместима с европейското място и роля на страната.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С тази Декларация ДПС не просто осъжда подобни недопустими в XXI в. актове. Ние настояваме държавните органи и институции – президент, председател на Народното събрание, премиер, незабавно да изразят своята позиция и да осъдят всеки акт и всички действия през годините… (Шум и реплики от ПГ на „Обединени патриоти”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви!
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: …включително и последния акт и действия на националистите, които застрашават мира и стабилността в страната и региона. (Шум и реплики от ПГ на „Обединени патриоти”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за прилично държание в залата!
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Уважаема госпожо Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще имате възможност за декларация, колеги, ако искате да изкажете мнение.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Госпожо Председател, патриотизмът трябва да е вътре у всеки един от нас и няма нужда от афиширане. Патриотизмът обединява и сближава, а национализмът разединява и руши дори изградени традиционни връзки.
С оглед актуалността и силата на Парижкия договор ще си позволя да завърша с цитати от него. (Шум и реплики от ПГ на „Обединени патриоти”.) Те нямат нужда от коментар, те трябва просто да бъдат осъзнато приети. Това са клаузи, които са поети като задължение, и имат силата на закон, а в морален аспект – на завет:
„Чл. 2. България ще вземе всички необходими мерки, за да осигури на всички лица под българска юрисдикция, без разлика от раса, пол, език и религия, упражняването на човешките права и основни свободи, включително свободата на словото, на печата и на публикациите, на съвестта, на политическите мнения и на обществените събрания.
Чл. 4. България, която е предприела мерки за разпускането на всички организации от фашистки тип на българска територия, било то политически, военни или паравоенни, както и други организации, които водят враждебна пропаганда спрямо Обединените нации, не ще позволи за в бъдеще съществуването и дейността на организации от такова естество, които имат за своя цел да отнемат и да не позволяват упражняването от хората на демократичните им права.“
Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ.
По начина на водене – господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура по начина на водене, тъй като не успяхте да осигурите достатъчно ред и тишина в залата, когато председател на парламентарна група прави декларация от името на парламентарната група.
Предлагам Ви, госпожо Председател – не, а настоявам, да изслушате аудиозаписа по време на декларацията и да чуете какво викаха… (Шум и реплики от ПГ на „Обединени патриоти”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: …колегите от националистическия сектор на залата и да приложите Закона и онзи член с цялата му строгост като накажете народния представител, който използва обидни думи и квалификации по адрес на нашия председател.
Ще чакаме Вашия отговор, включително и за тези думи, които чуваме в момента. (Шум и реплики от ПГ на „Обединени патриоти”. Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Ще прослушам стенограмата. Чух, че има шум в залата и направих забележка, но не можах да чуя точно какво се казва. Благодаря Ви.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС) (встрани от микрофоните): Госпожо Председател, в момента не чухте ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В момента чух, но…
Колеги, правя Ви официална забележка, моля Ви! ((Шум и реплики от ПГ на „Обединени патриоти”.)
Без обидни определения в залата, много Ви моля!
Продължаваме с чл. 2.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
По чл. 2 по вносител има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 2:
1. в ал. 1 „I. Приходи и трансфери" числото „4 430 014,9“ се заменя с „4 430 082,4“;
2. в ал. 2 „I. Разходи и трансфери“ числото „8 351 402,1“ се заменя с „8 351 469,6“;
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 2 се правят следните изменения:
1. в ал. 1:
а) в уводното изречение числото „4 430 014,9“ се заменя с „4 804 562,1“.
б) в таблицата:
- на ред I „ПРИХОДИ И ТРАНСФЕРИ – ВСИЧКО“ числото „4 430 014,9“ се заменя с „4 804 562,1“.
- на ред 1. „Осигурителни приходи“ числото „4 403 364,8“ се заменя с „4 777 912,0“.
- на ред 1.1. „Осигурителни вноски“ числото „4 403 364,8“ се заменя с „4 777 912,0“.
2. в ал, 2:
а) в уводното изречение числото „8 351 402,1“ се заменя с „9 171 402,1“.
б) в таблицата:
- на ред I „РАЗХОДИ И ТРАНСФЕРИ – ВСИЧКО“ числото „8 351 402,1“ се заменя с „9 171 402,1“.
- на ред 1. „Разходи“ числото „8 351 402,1“ се заменя с „9 171 402,1“.
- на ред 1.1. „Пенсии“ числото „8 350 768,8“ се заменя с „9 170 768,8“.
- на ред 1.1.1. Пенсии за сметка на държавното обществено осигуряване числото „8 349 268,8“ се заменя с „9 169 268,8“.
3. в ал. 3 числото „3 921 387,2“ се заменя с „4 366 840,0“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване, първо, неподкрепените предложения.
Първото предложение е на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 147 народни представители: за 59, против 70, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неприетото предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 156 народни представители: за 60, против 83, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 2, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 152 народни представители: за 101, против 47, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Декларация от името на група, госпожо Стоянова.
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Днес за пореден път станахме свидетели на това как една партия се държи антибългарски, как една партия работи в разрез с интересите на българската държава, как една партия обслужва интересите на чужда държава, как една партия отрича това, че Ньойският договор е несправедлив за българския народ и за българската държава! Благодарим Ви.
Ето, за пореден път се разкрихте, за пореден път показахте, че сте антибългарска партия, Вие, от ДПС, защото стотиците хиляди загинали по бойните полета на България, включително и Вашите деди, които са оставили костите си в тези обединителни войни, Вие им обърнахте гръб. Срам и позор! Срам и позор да отричате това, че Ньойският договор е несправедлив за България! Този договор оставя стотици хиляди българи извън пределите на майка България.
Ние, патриотите, „Обединените патриоти“, години наред организираме именно тези шествия, за да напомним, че подобно нещо не трябва да се случва никъде – нито в Европа, нито по света. Не трябва една държава да бъде наказвана и да бъдат рязани територии от нея, населени с етнически българи. Това нещо не трябва да се повтаря, но явно Вие не сте разбрали това нещо. С тези шествия ние почитаме паметта и на тези герои, участвали във войните, както казах преди това, че Вашите прадеди също са участвали в тези войни и да припомня дори, че в Първата световна война България и Република Турция са съюзници. Или може би сте забрали това нещо? Но днес, явно Вие сте решили да покажете на Европа или на българските граждани как ние, „Обединените патриоти“, сме най-лошите, най-черните и, видите ли, нямаме право да участваме в управлението на страната. Само че това не можете да го кажете Вие, това го казва българският народ. Това, че Вие непрекъснато използвате всякакви номера, очернящи българската държава – включително и с доноси, включително и с клевети, включително и с измислици, защото миналата седмица тук, в парламента, се разнасяше един пасквил, една книжка, която Вие сте направили срещу българските патриоти, за да ги изкарате най-черни, в която дори нямахте срам да сложите натрошени еврейски гробове, които се свързват директно с нас. Това е срамота! (Силен шум и реплики от ДПС.)
Защото, за разлика от Вас, конкретно ВМРО участва най-активно в спасяването на българските евреи. Къде беше тогава Главното мюфтийство?! (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
Тогава бяха българските политици, Българската православна църква и ВМРО, които участваха в това нещо. Къде бяха тези хора, за които Вие днес смятате, че са нарушени правата им, или просто те си траеха, защото чакаха, че стигайки Хитлеровите войски до Кавказ, Турция ще се включи на страната на Третия райх? Това очакваха Вашите предци и затова те не предприеха действия за спасяването на българските евреи. Предприехме ги ние, лошите националисти!
Така че, когато приказвате неистини, вземете прочетете малко повече. Когато говорите неистини от тази трибуна, ние не само ще викаме от залата, но ще направим така, че да покажем на всички, че Вие отново и отново лъжете и манипулирате с единствената цел – да се домогнете до властта. Е, няма да се получи! Повече няма да влизате в българската власт, нямате място там! Вие сте вредни! Вие сте вредни за българската държава! (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ангелов, моля Ви!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Времето ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не времето, имате време, малко по-спокойно.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Не съм обидил никого.
Аз говоря истините в момента, както те ги говорят. (Шум и реплики от ДПС.)
Това, което ще отбележа още, че напоследък се забелязва стопляне на отношенията между ДПС и турски политици. Явно оттогава започва един процес на това – да бъдат нападани и атакувани „Обединените патриоти“. Няма да Ви се получи! (Народният представител Мустафа Карадайъ излиза от залата.)
Виждам, Вашият лидер излезе.
Наближава Коледа, по Коледа в ДПС се случват чудеса. Надявам се, да сте го разбрали. И докато Вашият почетен председател твърдеше в интервюта, че се гордее да е български националист, Вие днес отричате… (Шум. Реплики от ДПС: „Патриот“.)
Национализъм, патриотизъм и родолюбие е едно и също, но явно трябва да прочетете още повече. (Реплики от ДПС.)
Ето, виждате, те се обаждат от залата и в момента, а иначе правят забележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви, не се обаждайте от залата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Докато някои Ваши депутати носеха пантофки на почетния Ви лидер в сараите – еничари такива има, ние се борехме за правата на българите, останали…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ангелов, моля Ви, с тази дума…
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: …зад пределите на българската държава.
Това сте Вие! (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Правя Ви забележка, господин Ангелов, за думата „еничари“, която употребихте. Мисля, че не е редно да я употребявате. Затова по чл. 156, т. 2 Ви правя забележка. От Правилника наложих… (Силен шум.)
По начина на водене, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател… (Силен шум и реплики от „Обединени патриоти“. Реплика от народния представител Юлиан Ангелов: „Еничари“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги, не употребявайте повече тази дума. Има наложено наказание за тази дума.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Изключително ми е неприятно да правя процедура за втори път по начина на водене, но искам да Ви обърна внимание, госпожо Председател, върху два факта.
Първо, че този, когото току-що наказахте за обидни квалификации към депутати и членове на българския парламент на други парламентарни групи, когато прослушате аудиозаписа, и ако внимавахте в предното, по време на декларацията, ще видите, че той, същият, предната забележка беше пак към него, за употребяване на същата квалификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, затова в момента му наложих забележка по Правилника.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не може втори път да я наложите, първо, и, второ, държа още веднъж да Ви кажа да прослушате аудиозаписа. Този, който произнесе декларацията от името на обединените националисти – същият той, трябваше да бъде отстранен от залата по същия този Правилник. Ние ще настояваме за това, защото чухме каква дума употреби спрямо нашия председател.
Другата част от бележката ми по начина на водене е отправена към това, че може би трябваше да прекъснете говорещия, тъй като той стъпи върху неверни факти. Той казва, че в нашата декларация се говори за Ньойския договор. Там тя не е спомената. Този договор изобщо не е споменат. Ние говорим в декларацията за това, че тези шествия създават определени… (Силен шум и реплики от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Цонев, към мене.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз това казвам, трябваше да направите това – да прекъснете водещия и да му направите бележка, че онова, което говори не са факти и обстоятелства, които бяха прочетени в нашата декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев. (Силен шум и реплики.)
Момент да се изкажа. И аз имам право на две минути по Правилник.
Когато чух от залата този израз, аз направих забележка, но не съм направила забележка по Правилника. Просто направих забележка. А когато господин Ангелов каза думата „еничари“ от парламентарната трибуна, аз му направих забележка по чл. 156 и вече го наказах. Първия път не съм направила такава забележка по Правилника, по съответния чл. 156. (Шум и реплики от „Обединени патриоти“.)
Заповядайте, господин Станилов.
Много Ви моля, с по-малко емоция, с повече конструктивен тон.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За Ваше сведение, госпожо Председател, и Вие, колеги, думата „еничарин“ означава елитен войник в Османската армия. Нищо повече! Кое му е обидното?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Станилов. (Силен шум.)
Колеги, половин час почивка, малко да уталожим страстите.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме работата си със Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Започваме с гласуване на чл. 3. Член 2 е гласуван и приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 3 по вносител има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
В чл. 3 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1 навсякъде в текста, в неговите четири употреби, числото „676 166,6“ се заменя със „695 215,0“.
2. В ал. 3 числото „-81 610,2“ се заменя с „-62 561,8“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Имате думата за изказвания. Има ли желаещи за изказвания по докладваните текстове? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на чл. 3 първо с предложението, неподкрепено от Комисията.
Гласували 82 народни представители: за 24, против 53, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на чл. 3 по вносител.
Гласували 87 народни представители: за 75, против 10, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на докладваните текстове на членове 4 и 5.
Нямаше заявки за изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Гласували 113 народни представители: за 87, против 25, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 6 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
В чл. 6 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1, навсякъде в текста, в неговите четири употреби, числото „979 978,2“ се заменя с „1 162 324,2“.
2. В ал. 2:
а) в уводното изречение числото „1 085166,5“ се заменя с „1 145 166,5“;
б) в таблицата:
- на ред І „Разходи и трансфери – всичко“ числото „1 085 166,5“ се заменя с „1 145 166,5“.
- на ред 1 Разходи числото „1 082 366,5“ се заменя с „1 142 366,5“.
- на ред 1.2 „Социални помощи и обезщетения“ числото „1 082 366,5“ се заменя с „1 142 366,5“.
3. В ал. 3 числото „-105 188,3“ се заменя със „-17 157,7“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Това наше предложение в този Фонд „Увеличаване на средствата“ е свързано с чл. 13 от настоящото предложение от бюджета, където ние предлагаме числото „380“ да се замени с „510“. Това е обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53, алинеи 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване. Неговите неадекватни размери и неговото замразяване са едни от най-дразнещите обществото ни действия по време на бюджетната процедура. Сега вносителят увеличава обезщетението за малко дете от една до две години от 340 на 380 лв., сигурно под влиянието на новия коалиционен партньор, защото такова увеличение нямаше през нито една година, в нито един бюджет, правен от ГЕРБ. Ама увеличението е с 40 лв.
Не знам новина ли е, сигурно е, защото за първи път се размразява някое социално плащане.
Но друг е въпросът: какъв ще е ефектът върху демографската криза и ще доведе ли едно такова огромно увеличение от 40 лв. до удовлетворение сред младите семейства, решили да отглеждат деца, и ще им помогне ли в отглеждането на дете, ще накара ли българките да раждат повече деца?
Парламентарната група на БСП за България е последователна и когато управлява, това обезщетение за отглеждане на малко дете от една до двегодишна възраст е обвързано с минималната работна заплата и е равно на нея. Когато е в опозиция, предлага на управляващите да се обвърже с минималната работна заплата и да е равно на нея. Точно така предлагаме и сега: замразеното от 2014 г., а преди това от 2009 до 2014 г. обезщетение за отглеждане на малко дете да се увеличи от 340 на 510 лв. и съответно това да се отрази сега тук в чл. 6 в бюджета на Фонд „Общо заболяване и майчинство“. Увеличението, което предлагаме тук, е със 170 лв. – доста по-значително от 40 лв., ще даде глътка въздух на майките.
Както казах и преди, сега ще го повторя – 60 млн. лв. допълнително са необходими за обезпечаване на това увеличение на обезщетението до нивото на минималната работна заплата. Мисля си, че българските майки заслужават тези 60 милиона и вместо да ги даваме за саниране или за нискокачествени дейности по ремонти и изграждане на пътища и магистрали, по-добре да ги дадем на българските майки и на българските деца. И аз Ви призовавам да подкрепите това предложение за промени във Фонда „Общо заболяване и майчинство“, за да може после, когато стигнем до чл. 13, да подкрепите и увеличаването, едно по-значително увеличаване на средствата, които ще дадем на българските майки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Има ли реплики към изказването на народния представител господин Гьоков? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте, имате думата.
ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние няма да подкрепим така направеното предложение по чл. 6 и веднага се обосновавам защо. Защото тук ефектът от изменението в чл. 6 е увеличението на приходите във Фонд „Общо заболяване и майчинство“ е 182 милиона, господин Гьоков го каза. В планирания проект размерът на приходите от осигурителни вноски няма основание да бъде увеличен, тъй като не е предвидена допълнителна промяна в размера на осигурителната вноска и броя на осигурените във фонда лица. Няма основание за извършване на допълнителни разходи, тъй като не е предвидена промяна в основанията за придобиване право на паричните обезщетения, изплащани от Фонд „Общо заболяване и майчинство“.
По тази причина ние няма да подкрепим така направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Димова.
Има ли реплика към изказването на народния представител госпожа Димова? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, искам да подкрепя направените от „БСП за България“ предложения за увеличаване на разходите по чл. 6 – „Общо заболяване и майчинство“, и чл. 7 – „Безработица“. Тези разходи пряко засягат политиката на държавата за решаването на един критичен за съществуването на Република България проблем, а именно демографската криза.
Трайна е тенденцията през последните години да се раждат средно 4 хиляди деца по-малко годишно и една от причините за това е именно размерът на тъй наречените сред обществото „майчински“. Той не осигурява покриването на естествените нужди от качеството на живот, както на децата, така и на техните родители, но затова създава едно социално напрежение и чувство за несигурност сред социалните и професионални групи с по-висок образователен статус. А именно те са тези, които гарантират високо личностно качество на българската нация. Едва ли е нужно да Ви убеждавам, че в семействата с висок имуществен и образователен статус вероятността да се родят и отгледат здрави, образовани и мотивирани да останат да живеят в Република България деца е много по-голяма.
С личностното качество на българската нация е пряко свързан и проблемът с безработицата. С предвиденото увеличение ние от БСП за България целим да се въведат ефективни мерки за намаляване на безработицата сред младите хора в страната, особено тези с добро образование, за да не избират пътя на икономически емигранти.
Именно затова, аз като млад човек, който е избрал да живее и да работи в родината си, Ви призовавам да подкрепите предложените от нас промени в членове 6 и 7. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Халачева.
Има ли желаещи народни представители за реплика към изказването? Не виждам.
Други изказвания по обсъждания текст на чл. 6? Няма желаещи народни представители.
Преминаваме към гласуване на текста.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували: 151 народни представители: за 50, против 73, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на текста на чл. 6, предложен от Комисията.
Гласували 151 народни представители: за 101, против 44, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Член 7 по вносител.
Предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 7:
1. в ал. 1 „I. Приходи и трансфери“ числото „271 517,1“ се заменя с „271 580,1“;
2. в ал. 2 „I. Разходи и трансфери" числото „396 372,4“ се заменя с „396 435,4“;“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 7 се правят следните изменения:
1. в ал. 1:
а) в уводното изречение числото „271 517,1“ се заменя с „332 492,6“.
б) в таблицата:
- на ред І. Приходи и трансфери – всичко: числото „271 517,1“ се заменя с „332 492,6“.
- на ред 1. Осигурителни приходи числото „271 117,1“ се заменя с „332 092,6“.
- на ред 1.1. Осигурителни вноски числото „271 117,1“ се заменя с „332 092,6“.
2. в ал. 2, навсякъде в текста, в неговите четири употреби, числото „396 372,4“ се заменя с „410 372,4“.
3. в ал. 3 числото „-124 855,3“ се заменя с „-77 879,8“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има ли желаещи за изказвания по обсъждания текст?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Предложението, което правим по чл. 7, е свързано с едно друго наше предложение, което правим в § 3 на Преходните и заключителните разпоредби – т. 9а да отпадне.
За какво става въпрос? Става въпрос за това, че с промените в Кодекса за социално осигуряване се удължава необходимият срок от 9 месеца през последните 15 месеца на 12 месеца през последните 18 месеца.
За нас е непонятно защо се удължава този срок? Аргументът в Комисията беше, че става въпрос, че краткосрочните обезщетения за 2017 г. са близо 1,5 млрд. лв., като в тези краткосрочни обезщетения влиза и обезщетението за безработица.
Дефицитът в този фонд се оформя на 80 млн. лв., което в никакъв случай не може да бъде аргумент за ограничаване на достъпа до ползване на осигурителни права.
Затова ние предлагаме тези 63 млн. лв., които ако се приеме предложението за отпадане на 12 от последните 18 месеца, да бъдат компенсирани с тези 63 млн. лв. Това предложение вероятно е направено, за да се компенсира увеличението на минималния размер на обезщетението за безработица. Аз не виждам никаква логика в това, защото минималният размер на обезщетението за безработица се увеличава на 9 лв., разбира се, при ограничение на месечния таван на 74,29 лв., но в никакъв случай това не може да бъда аргумент да се ограничава достъпът до ползване на осигурителни права. Това е осигурителен риск. При настъпване на осигурителното събитие трябва да има съответната престация, съответното осигурително плащане на обезщетение.
Затова предлагаме във фонд „Безработица“ да се увеличават приходите и разходите с 63 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има ли реплики към изказването? Не виждам желаещи.
Други изказвания по обсъждания текст на чл. 7? Няма желаещи народни представители.
Гласуваме предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители за чл. 7.
Гласували 151 народни представители: за 55, против 77, въздържали се 99.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за текста на чл. 7.
Гласували 148 народни представители: за 56, против 77, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на текста на чл. 7 по вносител.
Гласували 150 народни представители: за 102, против 43, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 8 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 8 се правят следните изменения:
1. в ал. 1:
а) в уводното изречение числото „4 214 936,8“ се заменя с „4 472 019,7“.
б) в таблицата:
- на ред І. Приходи и трансфери – всичко числото „4 214 936,8“ се заменя с „4 472 019,7“.
- на ред 5. Получени допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет за покриване на недостига от средства числото „4 186 309,3“ се заменя с „4 443 392,2“.
2. в ал. 3, навсякъде в текста, в неговите три употреби, числото „4 100 609,0“ се заменя с „4 357 691,9“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване народни представители? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 159 народни представители: за 54, против 82, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на чл. 8 по вносител.
Гласували 155 народни представители: за 110, против 42, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 9 има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 9, т. 3 се изменя така:
„3. Минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители – 330 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Георги Гьоков и Светла Бъчварова – в чл. 9, т. 3 числото „480“ се заменя с „330“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – в чл. 9, т. 4 числото „2600“ се заменя с „3300“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Светла Бъчварова-Пиралкова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС – в чл. 9, т. 3 числото „480“ се заменя с „350“.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9, като в т. 3 числото „480“ се заменя с „350“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Господин Адемов – за изказване.
Имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Тази дискусия за земеделските производители и тютюнопроизводителите всяка година, когато водим дискусиите по бюджета на държавното обществено осигуряване, е изключително актуална. Очевидно е, че трябва да се правят стъпки в посока на това да се гарантира балансиране на приходи и разходи, но явно, че това не може да стане с една стъпка.
Ние от „Движението за права и свободи“ сме предложили минималният осигурителен доход за земеделските производители да бъде 330 лв. Защо сме предложили точно 330 лв., а не някакво друго число? Защото осигурителният доход за следващата година расте приблизително с 10%. Ние сме съгласни всяка година – всяка година! – минималният осигурителен доход за земеделски производители и тютюнопроизводители да нараства с процента, с който нараства средният осигурителен доход. Това означава, че предложението, което правим, е адекватно към ръста на осигурителния доход за тази година.
Уважаеми колеги, някак си, когато говорим за земеделски производители и тютюнопроизводители, гледаме на тази категория като на привилегировани лица. Това въобще не е така, те не са привилегированите лица на държавното обществено осигуряване, а са донор на системата за социално подпомагане и на социалната политика изобщо. Защо казвам това? Защото 55% от акцизите, които са част от приходите на държавния бюджет, са за сметка на тютюнопроизводството и свързаните примерно на производство на цигари.
С новата стъпка по отношение на акцизите за цигари приходът, който се предвижда в бюджета на държавата от акцизи, е 1 млрд. 700 хил. лв., което е 55%.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Какво от това?
ХАСАН АДЕМОВ: Какво от това ли? Тютюнопроизводителите и земеделските производители имат отношение към реализирането на този акциз.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: А пушачите нямат ли?
ХАСАН АДЕМОВ: Пушачите нямат ли? Това ще го кажете Вие, госпожо Стоянова, когато дойдете тук, от трибуната.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, приемете нашето предложение за 330 лв., защото то е на базата на аргументирано изчисление на ръста на осигурителния доход. Ние сме съгласни с това да има, пак повтарям, малки стъпки, но не сме съгласни да има такава голяма стъпка, която е предвидена в предложението на вносителите по този проект.
Освен това искам да Ви кажа, че земеделските производители и тютюнопроизводителите са различни категории. Тютюнопроизводителите се регистрират по реда на Наредба № 3, а земеделските производители се регистрират по системата ИСАК, както добре знаете всички Вие. Така че да ги включим в една група, според мен не е толкова коректно.
И още нещо! Когато говорим за земеделски производители, не трябва да разбираме онези едри земеделски производители с тракторите, с комбайните, арендаторите и така нататък. Те се осигуряват по съвсем различен ред.
Тук говорим за дребните земеделски производители и трябва, от една страна, да защитим тяхната възможност да внасят осигурителни вноски. Те, ако не внасят осигурителни вноски, не го правят, защото не искат да се осигуряват, а защото не могат да го правят на базата на приходите, които имат от реализираната продукция. Тоест, трябва да има съизмеримост между приходите, които получават при реализирането на продукцията от земеделски стоки и услуги, от една страна, и възможността да плащат този размер на минималния осигурителен доход.
И последното нещо, с което завършвам. Когато говорим за минимален осигурителен доход, това не означава, че земеделските производители и тютюнопроизводители трябва да се осигуряват върху този доход. Това е минималният доход. Ако получават по големи приходи, естествено, че трябва да се осигуряват върху по голям осигурителен доход, за да могат да получават по-високо ниво на социална защита. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Адемов.
Има ли реплики към изказването на господин Адемов? Не виждам желаещи.
Има ли изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин председателстващ заседанието.
Искам в своето изказване, първо, да започна с една забележка към водещите на заседанията: да не допускат от тази трибуна да се разделят българските земеделски производители. Преждеговорящият, който сега в момента води друг разговор и не внимава какво говоря, каза на няколко пъти и искаше да обясни по някакъв смешен начин, че тютюнопроизводителите се различавали от земеделските производители, защото били регистрирани по различен режим, което е абсолютна глупост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Петров, имате думата за изказване. Много Ви моля – по темата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Изказването е свързано с това, че земеделските производители са едни и те се занимават с една и съща дейност. В тази дейност се включват и тютюнопроизводителите. Това разделяне беше направено в мрачните времена, когато в Министерството на земеделието се говореше свободно на турски и българските служители не можеха да разбират за какво става дума. (Реплики от ДПС.)
Така беше. Това бяха времената, когато се извършиха заменки в огромни мащаби, когато определени кръгове от ДПС се обогатиха много и сега, видите ли, сме много загрижени за това, за тази част от земеделските производители, които се занимават с производство на тютюн. А в същото време, какво? В същото време, знаят ли останалите земеделски производители, че активистите на ДПС, които са се записали през периода 2007 – 2008 г. – знаете ги, нали, тези активисти, тези списъци, които получават всяка година от държавата 100 млн. лв. – една година бяха 129 – 130 милиона, и ги получават като доплащане към тютюна? Представете си – средства, които се дават за това, те да престанат да отглеждат тютюн.
Имайте предвид, че тези пари, които и в този бюджет ги има, около 100 млн. лв., са за конверсия. Те са преходна помощ, която 2020 г. – запомнете ми думата, тези същите хора, които са в религиозната партия ДПС, тези същите ще бъдат тук да протестират: „Защо не ни давате парите за тютюна?“. Защото нищо не правят. Те нарочно нищо не правят, за да конверсират производството на тютюн в друго.
По отношение на този осигурителен праг, от който пропищяха, кажете ми в коя нормална държава има хора, които плащат по-малко осигуровки от останалите по измислената причина, че те нямали пари? Аз мисля от тази група да отделим точно тази група… (Шум и реплики от ДПС.)
Значи, от земеделските производители… Да, много е смешно, гледам, че господин Чакъров се пука от смях. Хайде бе, господин Чакъров, стига смях, сега говорим за сериозни работи. Извинете! (Реплики и смях от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Петров, не влизайте в диалог с народните представители, моля Ви.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Предлагам от групата на земеделските производители да бъдат извадени онези, които получават споменатите 100 милиона и те да си плащат не на 330, не на 360, а на минимума, който е в момента – 510 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към изказването? Не виждам желаещи.
Заповядайте за изказване.
Господин Иванов, имате думата.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще аргументирам отново пред Вас предложението ни за увеличаване на максималния осигурителен доход.
В мотивите на вносителите не е ясно кое налага в Проектобюджета за 2018 г. максималният осигурителен доход да се замразява на нивото от 2015 г., тоест на 2600 лв., въпреки че е ясно, че има съществени основания за увеличаването му, от една страна, има видим консенсус за необходимостта от увеличаване на пенсиите, макар и по-малко от символично според Вас, колеги от управляващото мнозинство, или преизчисляването им, каквото е нашето предложение, а това е един от пътищата – с увеличаването на максималния осигурителен доход, за повече пари във Фонда.
Факт е, че предвиждате запазване на максималния осигурителен доход на достигнатото ниво и това не е странно. Защото принцип на ГЕРБ е, когато управляват, да облагодетелстват високодоходните групи по линия на данъчните и осигурителните задължения за сметка на тези с по-ниските доходи. Въобще принципът, че по-богатите трябва да понасят по-голяма осигурителна тежест, Ви е чужд. Също така тук действате последователно и упорито, както и при нежеланието Ви да приемете в какъвто и да е вид прогресивно подоходно облагане. Ако по някакъв начин като управляващи Ви е грижа за хората с ниски доходи, живеещи под и около прага на бедността, трябва да работите в посока най-богатите да понасят по-голяма тежест – и данъчна, и осигурителна.
Справедливостта, солидарността и грижата за хората с ниски доходи, повтарям, особено тези около прага на бедността, изисква да се увеличи максималният осигурителен доход. Не приемате никакви аргументи, дори и увеличението да е поне с ръста на увеличението на минималната работна заплата, което в сравнение с миналата година, е 10,86%. Да не говорим, че ако пресмятаме и спрямо минималната работна заплата за 2015 г., към която е замразен максималният осигурителен доход, увеличението е над 34%.
Все пак Ви призовавам да подкрепите това наше предложение, защото то ще донесе допълнителни приходи във фондовете на държавното обществено осигуряване, постигнато като общия ефект от увеличаването на максималния осигурителен доход, увеличаването на минималната работна заплата и нарастването на осигурителната тежест с 1%. Справедливостта изисква и увеличение на максималния размер на пенсиите, още повече че в Кодекса за социално осигуряване има обвързаност между максималния осигурителен доход и максималния размер на пенсиите.
Призовавам Ви да проявите разбиране и да гласувате това наше предложение. Надявам се, че ще го възприемете. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте – по начина на водене.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, взимам тази процедура по начина на водене в следния контекст: моля да следите, когато колегите се изказват – за каква тема. Защото тук разглеждаме една точка, а колегата се изказваше по вече гласувана точка и е отминал дебатът по нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Ще имам предвид бележката.
Има ли реплики към изказването на господин Иванов? Няма.
Други изказвания?
Да, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Само да уточня, че изказванията на колегата бяха точно на място и не знам Вие какво гледате и какво четете, ама сте се объркали. (Реплика.) Да, объркал се е нещо колегата, ама…
Значи тук, в тази точка, освен за максимални осигурителни доходи, за доходи на земеделските производители, става въпрос и за минималните месечни размери на осигурителния доход през календарната година, за основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Аз няма да ги коментирам в детайли, а ще отбележа само, че се залага среден ръст на минималните осигурителни доходи по икономически дейности и групи персонал от 6,8%, който е формиран от ръста на минималната работна заплата, и 3,9% за всички други категории персонал.
Това е едно символично увеличение, както и в цялата политика по приходите на държавното обществено осигуряване в Проекта за бюджета за 2018 г. Най-важните приходни параметри, включително и тези минимални месечни размери на осигурителния доход по основни икономически дейности, са замразени или се вдигат съвсем минимално и не следват логическата необходимост за увеличаване и достигане на адекватни нива за осигурителните вноски, и няма нагласа за промяна на тези политики. Явно и с този бюджет се обслужват интересите на капитала и отново трудът е на заден план, но не е нищо ново в политиката на ГЕРБ.
Стигаме до това огромно увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 на 480 лв. – с цели 60%.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Нали Комисията прие друга цифра?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Неприемливо е, госпожо. Ще го споменем и това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля Ви.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Увеличаването на осигуровките на всички останали групи осигуряващи се лица, ако въобще има увеличаване, е минимално – с около 1%, а тук е с цели 60%. И пак Ви казвам: неприемливо е! Затова с професор Бъчварова сме предложили увеличението да е от 300 на 330 лв. – с 10%, колкото е при минималната работна заплата. Не е прието от Комисията. Хубаво е, че Комисията е проявила благоразумие и е приела възникналото в хода на дискусията предложение от 350 лв. Наистина много разумна Комисия, защото другото наистина беше неприемливо.
И сега стигаме до предложението на вносителите: максималният осигурителен доход да се замрази на нивото от 2015 г. – 2600 лв., за трета поредна година. Освен че се намалява съотношението между максималния и минималния доход, осигурителен доход – 2600 лв. и 510 лв., а колегата го каза, но аз няма как да не го спомена, защото то си е наистина принцип на ГЕРБ – това, че се толерират високодоходните групи, а пък в целия Европейски съюз, в целия свят не е така. Тези, които получават по-големи възнаграждения, поемат по-голяма осигурителна тежест и аз не знам кога това ще го разберете, управляващите от ГЕРБ.
Искам да Ви кажа, че това е абсурдно действие – за трета поредна година замразяване на този максимален доход, и това е погрешна политика, защото се ограничават приходите в държавното обществено осигуряване и в здравната система. Сигурен съм, че рано или късно ще Ви се наложи да увеличите максималния осигурителен доход, както стана с минималния осигурителен доход и минималната работна заплата, и ще се наложи това да стане със сериозен скок и то по начин, който ще създаде сериозно напрежение в обществото.
Затова с внесения от нас, от нашата Парламентарна група, алтернативен бюджет на държавното обществено осигуряване сме предложили през 2018 г. той да стане 3300 лв., така че високодоходните групи ще започнат да поемат малко по-голяма осигурителна тежест, ще се генерира и брутен допълнителен приход от порядъка на 206,5 милиона в сравнение със заложеното в Проектобюджета. Това ще доведе до по-голяма справедливост и допълнителен положителен нетен ефект на бюджета.
В случая е редно само да спомена, въпреки че е извън темата, на чл. 9 от Проекта да отпадне и таванът на пенсиите, като предлагаме увеличаване на максималния осигурителен доход, предлагаме и адекватно на него увеличаване на максималната пенсия. Необходими са около 70 млн. лв. разходи за новия размер на максималната пенсия, която трябва да стане 1155 лв. Иначе за поредното замразяване на 910 лв., нямам думи. Осъвременяването, което се осъществява за всички, не важи за максималната пенсия. Този таван е нищожно нисък за държавата и за Европейския съюз, даже е по-нисък от минималната пенсия в Гърция. Това става неприемливо и нашето предложение е още с този бюджет да започне плавното решаване на този проблем: паралелно с вдигането на максималния осигурителен доход, да се вдига и максималната пенсия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Има ли реплики? Не виждам реплики.
Професор Бъчварова, заповядайте.
Имате думата за изказване.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да се върна на темата за минималния осигурителен доход на земеделските стопани.
По това, което бяха казали колегите, искам да внеса известна корекция – говорим за земеделски стопани, които получават субсидии по европейските фондове и държавни помощи. В това число са и тютюнопроизводителите. Абсолютно всички са регистрирани по Наредба № 3, защото няма друга система да се получава държавна помощ, както са тютюнопроизводителите, ако те не са регистрирани по Наредба № 3. Това стана след 2009 г. (Реплика.) Това вече е друг спор.
От тези дребни земеделски стопани, за които говоря – такава е правилната терминология, една десета са тютюнопроизводителите. Защото в системата, по която се регистрират дребните земеделски стопани, около 68 хиляди са дребни, тоест те са с обработваема площ до 50 дка. Ние предлагаме 330 лв. минимален осигурителен доход. Причината е, че тези земеделски стопани – на базата на това, което произвеждат, евентуално получават субсидии до 1000 лв., не могат да осигурят доход за собственото си съществуване, а също така и да си платят осигуровките.
Искам също да обърна внимание, че преди три години, когато минималният осигурителен доход стана 300 лв., 28% от дребните земеделски стопани отпаднаха от системата на регистриране. Те просто не се пререгистрираха по Наредба № 3 и оттук нататък тези дребни стопани не плащат абсолютно никакви осигуровки. При увеличаване на минималния осигурителен праг сега се предполага, че една голяма част – калкулирайки какво произвеждат, какво в края на краищата получават, също ще отпаднат част от системата на подпомагане.
И още нещо като аргумент.
Много често, когато се казва какви доходи получават земеделските стопани, се гледат цените, които Вие ги имате на дребно, тоест ние, като потребители, съответно плащаме.
Европейската комисия преди няколко дни излезе с решение, че земеделските стопани получават не повече от 30% от крайната цена на потребителя. Когато например купувате в магазина и видите, че ябълките са 1,00 лв. или 1,50 лв., това означава, че земеделският стопанин получава 30 ст. изкупна цена.
Тези калкулации ни дават основание да кажем, че стъпка трябва да има, но тези стъпки не трябва да са в посока, която да създаде проблем те да отпаднат въобще от системата на подпомагане. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Николай Александров.
Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Аз ще се възползвам да взема една бележка от последното изказване на колежката Бъчварова, защото тя каза нещо много правилно.
При увеличението на минималния праг на 300 лв. при предходния път, отпадането на земеделските производители, които просто не са се пререгистрирали, е 20%.
Казвам това правило най-вече за колегите от БСП, защото то е абсолютно валидно и по същия начин, както когато искате да увеличите максималния осигурителен праг.
Има такава крива на Артър Лафер, който доказва именно чрез нея това свое твърдение кога отпадат данъците. Виждам господин Търновалийски – жив и здрав сред нас! Той е работил в тези среди, може преспокойно да Ви каже какво се случва, когато прекомерно увеличавате само тавана.
Затова няма как да подкрепим едно такова Ваше предложение, специално за увеличението на тавана.
От друга гледна точка, Вие говорите от тази трибуна, но е хубаво да се вслушвате и в репликите на колегите, които са идвали. Защото, когато дойдете да изчетете цялата канонада и казвате, че това е само част от нещата, които Вие предлагате; че в следващите текстове ще намерим други такива предложения, тогава трябва да пресъздадете модела, който предлагате – това отпадане от 20%, за което госпожа Бъчварова даже спомена – при предишната регистрация на 300 лв. Това, което предлагате като промяна в доходите на физическите лица, също ще бъде преекспонирано.
Когато свързвате отделните текстове, те не са така лесно съпоставими. На хартия, да, звучи много лесно, но практиката доказа принципно съвсем различни неща. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Александров.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми колеги, тук загубихме доста време за този осигурителен доход. Нека ясно да кажем, че в Комисията с колегите и от БСП, и от ДПС се разбрахме много почтено да намалим този доход от 480 на 350 лв.
Аз искам да попитам нещо друго. Известно ли е, че всички тези земеделски стопани, както казахте Вие, професор Бъчварова, регистрирани по Наредба № 9 и с издаване на зелени карти и удостоверения, срещу които получават субсидии, не ги ли виждаме да продават своята продукция покрай пътищата?
Не мога да се съглася с това, което казахте, че те получават много по-малка стойност за своите продукти, тъй като, както казах, включително и по поща може да получавате техни продукти, за които няма издадена никаква фискална бележка, и доходите, които те получават за своята произведена продукция, не се отчитат по никакъв начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Апостолов.
Има ли реплики? Да.
Заповядайте, имате думата за реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колега, когато говорите, че се продават без документ стоките и производството на селскостопанските производители, Вие какво направихте, за да има фермерски пазари, където те да продават регламентирано? Какво направихте, когато ние предлагахме така наречения Закон за защита на българския производител, за да могат големите вериги да изкупуват тази продукция? Направихте ли нещо по този въпроси, или сега тук само ще обвиняваме производителите, че работели нерегламентирано? Ще работят, когато Вие им създавате условия така да работят и те ще продължават да го правят! Ако ги направите 480 лв., и 100% няма да се регистрират като дребни земеделски производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Има ли други реплики? Не виждам.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Хубаво би било народните представители от ГЕРБ да се изкажат по тази тема.
Апелираме и господин министърът също така да вземе отношение, защото някой трябва да ни обясни защо ние се отказваме от приходи в осигурителната система.
Не е вярна тази теория – за кривата на Лафер. Това означава, че тя е валидна, когато наистина се прекалява с данъците. В България въобще не е така! Ние по тежест на осигурителните вноски сме на едно от най ниските нива в Европейския съюз. Нещо повече – самите хора ще бъдат мотивирани да плащат повече осигуровки с цел получаването на една по-висока и по-адекватна пенсия.
Ние в крайна сметка целим точно това. С Вашите действия, които направихте до момента, Вие демотивирахте хората. Защото тези, които имат най-малък принос към осигурителната система, тези, които са най-некоректни към осигурителната система, ние де факто на тях вдигнахме пенсиите.
А какво правим с тези хора, които си плащат осигуровките и имат високи доходи? Аз питам: какъв е проблемът примерно човек да се осигурява не на 3300 лв., защо да не говорим за осигуряване на колкото пари реално се получават?
Ето ние тук, в парламента, имаме високи заплати, защо да не се осигуряваме на пълната сума? Задавам въпрос, Вие трябва да ми отговорите! Опозицията пита.
Не може депутатите от ГЕРБ да мълчат по този въпрос, при положение че положителният ефект в бюджета е факт. Призовавам министъра да излезе и да каже: „Да, ние се отказваме, няма да увеличаваме максималния осигурителен доход. Искаме хората да имат по-ниски пенсии“. Но Вие трябва да имате мнение!
Пак питам: защо само на най-ниските? А някои от тези хора дори нямат никакъв осигурителен принос. Вярно, предизборно обещание! Хубаво, направихте го. Нека сега да видим за тези хора, които искат да бъдат осигурявани и са коректни към осигурителната система.
Пак казвам: не е нормално този, който има по-ниски доходи, да бъде облаган повече, отколкото този, който получава над 2600? Това седим и го премълчаваме! Това не е някакъв голям данък. Този човек ще се възползва после от тези осигуровки, нали така? В България системата е разходно-покривна! Не виждам никакъв проблем.
Навремето, когато 2000 г. се въвеждаше системата, за да се покрива и се направи голямата реформа, осигуровките бяха приблизително 43 – 44%. Ние ги намалихме прекалено много! Затова, както Вие казвате, с данъците допълваме.
Сега, когато хората вече имат по-големи доходи, когато самите хора искат да получават по-високи пенсии, ние им казваме: „Не! Замразяваме го и край!“. Защо?!
Затова призовавам наистина управляващите да излязат, да ни обяснят спокойно. Призоваваме: министърът да вземе отношение – той споделя ли тази идея, или желае наистина и догодина да вървим към замразяване на този осигурителен доход?
Защото, вярно е, това важи за максималната пенсия. Вие казахте, че ще се увеличава, но само на новоотпуснатите. Е, къде е справедливостта, господин Министър?! Значи този, който е работил, осигурявал се е, но се е пенсионирал по-рано, на него няма да му се увеличи пенсията, а ще се увеличи само на този, който се пенсионира от догодина? Честно ли е това?
Ние искаме отговори! Съвсем нормално е да кажете: „Вижте, ние имаме стратегия тук, от догодина или пό догодина нещо ще правим, а не така просто – да замразяваме, защото, виждате ли, натоварваме хората“. Разберете, не ги натоварвате! Хората сами по този начин ги мотивирате да бъдат коректни към осигурителната система. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Стойнев.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на текста на чл. 9 с предложенията, които обсъдихме.
Гласуваме първо предложенията.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 170 народни представители: за 74, против 75, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложение от народните представители Георги Гьоков и Светла Бъчварова.
Гласували 173 народни представители: за 76, против 77, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Гласуваме следващото предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 178 народни представители: за 75, против 82, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от народния представител Светла Бъчварова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: То е подкрепено!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да, то е подкрепено от Комисията.
Преминаваме към гласуването му.
То е инкорпорирано към предложението по вносител.
Прощавайте, моя е грешката. То е подкрепено от Комисията и е включено в текста, който предстои да гласуваме – текста по вносител.
Гласуваме чл. 9 по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9, като в т. 3 числото „480“ се заменя с „350“.
Това е предложението на професор Бъчварова…
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: На Комисията!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: …И на Комисията. То е инкорпорирано в предложението.
Преминаваме към гласуване.
Гласували 179 народни представители: за 116, против 44, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Ерменков – отрицателен вот.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, гласувах против това предложение не в онази част, в която става въпрос за 350 лв. – гласувах против това, че Вие запазихте максималния осигурителен доход. Гласувах против това, защото всички, които гласувахте „за“, сте в конфликт на интереси, защото всички, които гласувахте за това да останат 2600 лв., се облагодетелствахте от това гласуване, (ръкопляскания от „БСП за България“), защото Вие няма да плащате този данък – затова гласувах против. Много Ви моля, утре, когато отидете в избирателните си райони, да им обясните защо детските ще останат същите, защо няма да има пари за други пенсии, защо всичките помощи, които трябва да получават, ги замразявате именно заради това, защото си пазите Вашите доходи. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Стоянова, моля.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Процедура.
Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване днешният пленарен ден да бъде удължен до 18,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли обратно предложение?
Гласуваме предложението днешния пленарен ден да бъде удължен до 18,00 ч.
Гласували 183 народни представители: за 108, против 55, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 10? Няма изказвания.
Гласуваме текста на чл. 10 по Комисия.
Гласували 108 народни представители: за 89, против 14, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Продължете с Доклада.
Извинете, госпожо Стоянова, има предложение за прегласуване.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, поради факта, че някои от колегите не гласуваха, предлагам процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Прегласуваме чл. 10.
Гласували 179 народни представители: за 120, против 59, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 11 има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 11 числото „1,169“ се заменя с „1,185“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текста на чл. 11?
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението, което правим по чл. 11, е свързано с промяна на този коефициент 1,169, който управляващите предлагат да се замени с 1,185.
Какво означават тези коефициенти? Това е тежестта на година осигурителен стаж. Защо тя е важна във формулата за изчисляване размера на пенсията? Защото, за да се определи индивидуалния размер на пенсията, доходът се умножава по този коефициент, който всяка година се определя с бюджета на държавното обществено осигуряване.
Когато през 2015 г. управляващите приеха този чл. 70, идеята тогава беше този коефициент от 1,1 да достигне 1,5. Какво означава това? С тези темпове, с които увеличаваме този коефициент 1,126, сега на 1,169, може би след 50 или 60 години ще достигнем 1,5 – това, което сме предвидили в чл. 70 на Кодекса за социално осигуряване. Затова ние предлагаме, макар и с малко, да бъде ускорен ръстът на този коефициент, с който се увеличава тежестта на всяка година стаж. Предложили сме и отделен законопроект, но, за съжаление, Вие отхвърлихте възможността по-подробно и в детайли да се запознаете с този проект.
Уважаеми колеги, за нас е интересно как ще гласуват управляващите по този проект, защото една от управляващите партии обеща минимален размер на пенсията 300 лв., а това, което се предлага сега, е минималният размер на пенсията от 200 лева да стане 207,60 лв. Ако някой ми каже, че 207,60 лв. и стотинки са равни на 300 лв., да дойде да го докаже, а не да се упражнява на тема земеделски производители и да се упражнява на тема социална политика без да има каквото и да е понятие от нея.
Уважаеми колеги, предлагам да подкрепите това предложение, защото повишава нивото на социалната защита на българските пенсионери. Това са 67 милиона! При бюджет на държавното обществено осигуряване и бюджет на Фонд „пенсии“ близо 10 млрд. 67 млн. са нищо в сравнение с това, което се предлага в момента.
Затова молбата ми е да подкрепите това предложение. То е разумно предложение и по никакъв начин не може да дискредитира бюджета на държавното обществено осигуряване. По никакъв начин не може да издъни, ако мога да използвам тази груба дума, бюджета на държавното обществено осигуряване, защото тези 67 милиона могат съвсем спокойно да бъдат изпълнени като приходи от осигурителни вноски. Затова молбата ми, още веднъж, е да подкрепите това предложение – коефициентът за година осигурителен стаж да бъде променен на 1,185.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Адемов.
Реплики към изказването? Няма желаещи.
Господин Гьоков, заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Няма как да не взема думата по чл. 11, защото този чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване изразява цялото отношение на управляващата коалиция към 2 млн. 250 хил. човека пенсионери в България.
Аз и моята парламентарна група няма да подкрепим това Ваше предложение за определяне на процента по чл. 70, ал. 1 на 1,169, защото то е пречупено през чл. 100 на Кодекса за социално осигуряване и това е „златното“, или каквото е там друго, „швейцарско правило“, което ще донесе на българските пенсионери 3,8% увеличение на пенсиите. Нали си представяте при тези мизерни пенсии, които получават българите, защото в България повече от половината, даже две трети, пенсионери живеят под прага на границата на бедност и през 2017 г. тази граница беше 314 лв.
За Ваша информация, към 1 декември 2016 г. или към 1 януари 2017 г., броят на пенсионерите, които получават под 314 лв., включително с парите за допълнителна пенсия от починал съпруг и други добавки, е 1 млн. 295 хил. 395 човека. Към 1 октомври 2017 г. това са 1 млн. 491 хил. 371 човека, които получават пенсии под прага на бедността. Над 66% от всичките 2 млн. 158 хил. 885 пенсионера в България живеят под критичния праг на бедност.
Едно такова увеличение от 3,8% на пенсиите е цинизъм и то цинизъм в много висша степен след като наричате бюджета, държавния и на държавното обществено осигуряване „социален“, а увеличавате мизерните пенсии с 3,8%. Аз по друг начин не мога да се изразя за бюджета. Един такъв подход за осъвременяване на пенсиите води до сериозно изоставане на размера на по-рано отпуснатите пенсии спрямо новоотпуснатите.
Затова от парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепим предложението на колегите Мустафа Карадайъ, Хасан Адемов и група народни представители за определяне на стойността по този процент по чл. 70 от 1,169 на 1,185. То е алтернативно на предлаганото от вносителя и ще доведе до едно, макар и малко, но по-голямо увеличение на пенсиите при осъвременяването им по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване с 50% от инфлацията и 50% от нарастването на средния осигурителен доход. Няма да обяснявам същността на тяхното предложение, но то ще доведе до наистина малко по-голямо увеличение. Ако се приеме такава индексация на пенсиите, тя ще доведе до увеличаване на пенсиите с около 5,4% и при среден размер на пенсиите на един пенсионер 341,57 лв. това ще доведе до средно увеличаване на пенсиите с около 18 лв.
Това предложение не променя съществено състоянието и адекватността на размерите на пенсиите, не решава и драстично задълбочаващите се различия между старите и новоотпуснати пенсии, но е стъпка за увеличаване на всички пенсии и няма как да бъде пренебрегвано.
Предлагам на всички народни представители да подкрепим това предложение, включително и на народните представители от управляващото мнозинство, защото в приоритетите си за управление, някъде на скрито място, двамата коалиционни партньора записахте стабилна пенсионна система, която гарантира предвидимост и спокойствие на хората в дългосрочен план. Ако отхвърлите предложението на парламентарната група на „БСП за България“ за преизчисляване на всички пенсии, каквито подозрения имам, че ще направите малко по-късно, и ако отхвърлите това предложение на ДПС без ясно и точно в ясен времеви план да кажете какви действия ще предприемете за подобряване на адекватността на размерите на всички пенсии, Ви обвинявам, че наистина търсите предвидимост и спокойствие, но по-скоро в мизерията, отколкото в някаква мисъл за бъдещето на пенсионерите.
Подкрепете предложението, за да не се събират хора да протестират отвън пред Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам.
За изказване – господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз съм длъжен да подчертая, че това, което ние сме се разбирали за Управленската програма, никога не се е случвало някъде там на тайничко и на скрито. Напротив, това се случи в Народното събрание, когато ние сме договаряли Управленската програма, мястото, на което се извърши, беше Народното събрание на Република България. Никое друго място не е по-подходящо, както и Народното събрание на Република България е най-подходящото място да можем да повдигнем дебат.
Не съм склонен да вярвам, че с увеличени 18 лв. средно на доходите, ние ще оправим състоянието, в което се намират в момента българските пенсионери.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС от място): А със 7 лв.?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: По същия начин, това е абсолютно вярно – и за 7.60 лв.
Прави сте, обаче за едно – дебата трябва да го водим от тази трибуна, но не сте прави с методите и с аргументите, особено на колегата Гьоков, който ги изтъкна. Разбирам това, което ни е написал PR отделът, и това, което сме се опитали да засилим, но надали това ще бъде най-доброто.
По предложението на господин Адемов смятам, че това е само първото от две общи, тъй като в § 3 има абсолютна промяна на модела, което трябва също да извършим в този дебат. Може би този дебат ще бъде по-удачен и в спокойни времена, аз съм говорил това и с господин Адемов, действително трябва да вървим в тази тема.
Колеги, ако трябва да взема от методологията, която използвате, господин Ерменков използва преди малко, че сме в конфликт на интереси и трябва да гласуваме „за“, сега за това предложение Вие защо няма да гласувате „за“? Вие сте пак в конфликт на интереси, така или иначе. Когато гласуваме бюджета на държавното обществено осигуряване ние по всички точки ще бъдем в конфликт на интереси. Това е абсолютно вярно и за държавния служител. Това означава, че народните представители не могат да гласуват бюджета на Народното събрание, защото са в конфликт на интереси.
Пак Ви казвам и Ви призовавам – ако намалим политическия диалог, успеем да го сведем до тесни и много точни политически послания и можем да ги насочим най-правилно, да, ние може би в един по-среден до дълъг период ще извършим една благинка за българския народ.
Господин Адемов, аз лично ще Ви подкрепя, както съм Ви обещал, и за § 3, защото има много логика в това. Говоря това в мое лично качество. Надявам се действително да проведем оттук един смислен дебат. А упреците дали ние със 7,60 лв. ще подобрим живота, дали с 18,00 лв. ще подобрим живота, най-вероятно, ако направим минималната пенсия и 500 лв. това няма да доведе до автоматично подобрение на момента на живота на българските пенсионери, но това са крачки, това са стъпки, това е процес. Както беше процес това, което се случи в последните 28 години. Ние можем да го обърнем само чрез друг процес. Това не е явление. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Александров.
Реплика ли, господин Гьоков? Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Александров, аз никъде не съм казал, че Вие на скрито място сте приели някакви предложения. Казвам, че на скритичко място го записахте, тъй че да не се вижда много стабилността в пенсионната система. И казвам „на скритичко“, защото забравихте – съжалявам, че пак трябва да Ви припомня от трибуната на Народното събрание – за обещанията за 300 лв. пенсия (реплики от ОП), за преизчисляване на пенсиите, които говорехте по време на предизборната кампания, и Вие, и от ГЕРБ също говорихте за преизчисляване на пенсиите. Аз обаче не виждам желание да правите това и с това увеличение от 3,8% не знам какво правим за българските пенсионери.
Вие казвате: „18 лв. ще им решат ли проблемите?“, ами 7 лв. ще им ги решат ли? Или пък като давате 40 лв. коледна добавка и то не на всички пенсионери, ще се решат ли проблемите?
Между другото аз сега, защото Вие казахте и доста разумни неща от трибуната в изказването си за пенсиите, ще наблюдавам много внимателно как ще гласувате по § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на този Законопроект за държавния бюджет, където е нашето предложение за преизчисляване на пенсиите.
Нали говорихте за преизчисляване на пенсиите по време на предизборната кампания? Сега ще Ви видя дали ще подкрепите нашето предложение за преизчисляване на пенсията. Ако искате го променете. Кажете: „Няма да го преизчисляваме с 2,13, ще го направим по друг начин“, но подкрепете, направете нещо от това, което сте обещавали, защото хората се разочароват от това.
Там колегите от ГЕРБ Ви съветват какво да отговорите. Слушайте ги внимателно, дано намерите някакъв отговор на това, което сте обещавали, а не го правите. Благодаря за вниманието, не знам доколко сте внимавали всъщност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Внимавахме, господин Гьоков.
Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Александров, срамно е от трибуната на Народното събрание да казвате, че 18 лв. са малко, а 7 лв. са достатъчни. Ако наблюдаваме това, което предлагате в средносрочната тригодишна прогноза, уважаеми господин Александров, ще видим, че положението на българските пенсионери няма да се промени по никакъв начин, за да говорите тук за дискусия. От това, което е заложено като цифри, виждаме, че увеличението на пенсионерите ще е средно по 7-8-10 лв. на месец за година. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Трета реплика има ли? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Жекова, аз Ви предлагам да прочетете стенограмата. Аз казах, че 18 лв. надали ще подобрят, както и 7,60 лв. Съжалявам, че не сте ме чули. Може би колегата до Вас Ви е разсеял. Ще го приема по този начин.
Относно съветите, господин Гьоков, ще Ви кажа, че аз ако не слушах другите страни, надали щях да участвам в дебат, надали щях да участвам в преговори. Ако Вие не слушате съветниците си, или просто правите такива намеци – ОК.
Пак ще Ви помоля да се върнем на тази тема за професионализма и за някакъв състоятелен дебат, защото, ако трябва да го изкараме в това популистко лого какво сме били обещали, пак Ви казвам – това е процес, този процес търпи години, за да може да се случи. Същото е и с индексацията на пенсиите – по същия начин сме го записали в коалиционното споразумение. Не е на скрито, има си цял раздел за това нещо.
Вие в предизборната кампания също обещавахте плосък данък. Накрая по време на предизборната кампания се завъртяхте.
Ако желаете да превърнем този дебат в това и той да не бъде продуктивен накрая за българските граждани – кажете. Аз винаги съм смятал, че БСП трябва да бъде стабилна и продуктивна партия и знам, че има такива хора. Вие трябва да бъдете такива. Без стабилна опозиция няма да има и стабилно управление. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Александров.
Госпожо Добрева – за изказване.
РАЛИЦА ДОБРЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми народни представители! Ние от парламентарната група на ГЕРБ няма как да подкрепим това предложение, тъй като то е свързано с предложения за промяна в Правилото за определяне на процента за осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, като сума от 75 на сто от нарастването на осигурителния доход и 25 на сто от индекса на потребителските цени за предходната година. В този случай процентът на нарастване на тежестта на една година осигурителен стаж е 5,2 или увеличение на тежестта от 1,126 на 1,185. Ако подкрепим това предложение за преизчисляване на пенсиите, включително на новоотпуснатите, с новата тежест от 1,185 вместо 1,169, ще са необходими 67,5 млн. лв. спрямо предвидените в Законопроекта за бюджета на ДОО за 2018 г., което според нас е финансово необосновано. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Добрева.
Реплики към изказването?
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Искам да репликирам преждеговорившата главно в един пункт. През тази година четвърт милион пенсионери не получиха нужното увеличение. Четвърт милион?! Като 4900 души не получиха никакво увеличение. Вие обещахте, че с този Закон ще коригирате това нещо. Къде да го намерим? Моля Ви, отговорете на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Втора реплика? Няма.
Дуплика ще ползвате ли, госпожо Добрева? Не.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 152 народни представители: за 67, против 64, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 11, подкрепен от Комисията.
Гласували 154 народни представители: за 92, против 48, въздържали се 14.
Параграф 11 по Доклада на Комисията е приет.
Процедура – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Председател, обръщам се към Вас – когато от опозицията имаме въпроси, на които не получаваме отговор от представителите на ГЕРБ, тук все пак е и министър Петков, апелираме, когато има въпроси, министърът също така да вземе отношение. Аз не виждам да има някакви тайни. Хубаво е тук да има дебат. Примерно, не получихме отговор какво е отношението на Министерството към увеличаването на максималния осигурителен доход и защо? Каква е причината Министерството да е против, щом явно не се приема? Преди малко колегата зададе съвсем ясен и конкретен въпрос, който касае десетки хиляди български пенсионери – защо не са получили нужното увеличаване на пенсиите през годината и даде конкретна бройка с приблизително 250 хиляди пенсионери. Пак няма отговор.
Все пак като министърът е в залата, молбата ми е да го подканите. Разбира се, негово желание е дали той ще отговори, или не, но молбата ми е, когато има въпрос от народен представител, просто да се обърнете към него и да го поканите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Вие знаете, че членовете на Министерския съвет могат да вземат думата винаги, когато пожелаят.
Господин Министърът иска да каже няколко думи.
Заповядайте, господин Министър. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Смятах да взема отношение по поставените въпроси в края на дебата, за да не го прекъсвам, но тъй като господин Стойнев настоява да отговоря на поставените два въпроса, аз се възползвам от това право и тази възможност.
Започвам от поставения въпрос по отношение на това как ще се коригира това, което се случи тази година при първото преизчисляване на пенсиите, да не се повтори следващата година. Отговорът е в § 6 в Законопроекта, който предстои да гласувате, в ал. 3: „Когато преизчисленият по реда на ал. 2 размер на пенсията е по-нисък от размера й преди преизчисляването, увеличен с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето, пенсията се определя в по-високия й размер“. Това е отговорът на въпроса, който беше поставен.
По въпроса за максималния осигурителен доход като един от параметрите, който се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и по предложението на Министерския съвет, защото Законопроектът е на Министерския съвет, за запазване на неговия размер бих искал да дам няколко аргумента.
Първо, държавното обществено осигуряване, чийто бюджет се разисква и предстои да се гласува, е първият стълб на българската пенсионна система. Нека не забравяме това, че пенсионната система има втори задължителен и трети доброволен пенсионен стълб, така че ограничаването на размера, върху който се правят вноски в първия, респективно и във втория стълб, има за цел да остави разполагаем доход в по-високодоходните групи, които, ако желаят да увеличат пенсионния си доход, имат друга възможност за това – стимулиране на третия стълб доброволното пенсионно осигуряване и други форми на пенсионни спестявания, които съществуват. Откакто българската пенсионна система има този многостълбов характер, не бива този аргумент да не се отчита. Според мен не е най-добрата политика да се увеличават едновременно размерът на осигурителната вноска и размерът на осигурителния доход, защото това е осигурителната база, върху която съответно се формират приходите за осигурителната система.
Максималният осигурителен доход е регулатор на максималния размер на пенсията. В момента има таван, определен за пенсията – 35% от максималния осигурителен доход, респективно 910 лв.
В Кодекса за социално осигуряване има текст, който гласи, че от началото на 2019 г. таванът на пенсиите отпада за новоотпуснатите пенсии. Това е свързано с една друга промяна, която влиза от същата дата, свързана с механизма за изчисляване на тези пенсии, а именно отпадането на тригодишната база от 1997 г., преди 15-те години, която, както е известно, поради липсата на такъв регулатор в този период деформира понякога размера на изчисления доход. Факт е, че има действителни размери на пенсии, които значително – в десетки пъти, надвишават фиксирания в момента максимален размер на дохода.
Смятам, че това са аргументи, които би трябвало да се отчитат, и са аргументи в полза на запазване на този максимален размер. Бих искал да подчертая, че увеличаването, промяната въобще на максималния осигурителен доход има двупосочен ефект в бюджета на ДОО – както увеличение на приходите, но същевременно и увеличение на разходите. Понякога това се игнорира – бих искал да акцентирам и върху него.
Надявам се, че отговорих на поставените въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Продължаваме, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 12 има предложение от народните представители Георги Гьоков и Светла Бъчварова:
„В чл. 12 думите „9 лв.“ се заменят с „12 лв.“, а запетайката и текстът след тях, до края на изречението – отпадат.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 12 цифрата „9“ се заменя с „12“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! В чл. 12 вносителите предлагат увеличаване на минималния дневен размер на обезщетението за безработица от 7,20 лв. на 9 лв. и се въвежда максимален дневен размер – 74,29 лв., което не е съществувало досега.
На пръв поглед голяма работа е направена и имаме новина. След като размерът на това обезщетение е определен още при минимална работна заплата от 240 лв. и не е променян седем-осем години, сега следва увеличение.
Но да погледнем от една друга гледна точка на нещата. Тогава, в далечната 2008 г., при „лошата“ тройна коалиция, минималното обезщетение е било 151,20 лв., или 63% от минималната работна заплата, която тогава е била 240 лв.
Сега, след дълги мъки, при добро управление на ГЕРБ го правите, колко – 189 лв. Колко е това? – 37% от минималната работна заплата. Много символично увеличение! Това обезщетение се намира далеч под нивото – около 60,5%, на официалната линия на бедност! Дори за 2017 г. – 314 лв., а през 2018 г. ще бъде още по-нисък процентът, тъй като прагът, линията на бедността ще се вдигне.
Нашето предложение е това обезщетение да е с по-значително увеличение. Ще е справедливо, след като законодателно сме определили горната граница на обезщетението на 60% от средноосигурителния доход на лицето, да определим долната граница от 60% от максималния осигурителен доход, тоест 14,60 лв. дневно.
Така мисля, но за да не Ви шокирам и за да се вържат балансите, без да увеличаваме осигурителната тежест, като не предлагаме увеличаване на вноската във фонда за обезщетение при безработица, от парламентарната група на „БСП за България“ предлагаме минималният дневен размер на обезщетението за безработица да се увеличи от 7,20 лв. на 12 лв.
Смятам, че ако сте отговорни и мислите за хората, трябва да приемете това предложение. В противен случай трябва да сте наясно, че обезсмисляме мотивацията за необходимост въобще от осигуряване. Кой ще иска да се осигурява при такива ниски обезщетения, които са под прага на бедността? Необходими ще са 14 млн. лв. за цялата година. На общия фон на бюджета на държавното обществено осигуряване са нищо пари.
Ограничението, с което ще определяте максималния дневен размер от 74,29 лв., е „гениално“ и е част от идеите Ви за намаляване на разходите. Мислех да не го коментирам, но няма как. Тази евентуална промяна, която да доведе до намаляване на размера на обезщетенията за безработица, които се изплащат на български граждани, работили в други държави – членки на Европейския съюз, е недомислица.
Веднага задавам въпрос на вносителите: как подобна промяна би съответствала на ангажиментите на България в рамките на създадените на европейско ниво механизми за координация на системите за социална сигурност?
И втори въпрос: не биха ли представлявали подобни ограничения нарушение на правата на български граждани, които са се осигурявали в съответствие с нормативни изисквания в страните, в които са полагали труд?
Тъй като съм сигурен и знам, че никой няма да обърне внимание на поставените от мен въпроси тук и сега, аз ще ги задам още през следващата седмица на министъра на труда и социалната политика. Да ми отговори: как ще се черви пред европейските си колеги и ще отговаря на тези въпроси, които поставям, когато се поставят на по-високо ниво в Европа?
Мисля си, че като отговорни хора в това Народно събрание, трябва да подкрепим едно по-сериозно увеличаване на обезщетението за безработица, защото иначе обезсмисляме цялото осигуряване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам.
Госпожо Ангелова, заповядайте за изказване.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Не мога да се съглася с предложението, направено от колегите от парламентарната група „БСП за България“.
Години наред минималният дневен размер на обезщетението действително беше 7,20 лв. Сега в бюджета на държавното обществено осигуряване ние предлагаме да стане 9 лв.
Години наред колегите от парламентарната група на БСП между първо и второ четене предлагат минималният дневен размер на обезщетението за безработица да се увеличи на 9 лв. Ето, сега с бюджета на държавното обществено осигуряване изпълняваме това тяхно желание.
След като те видяха, че минималното дневно обезщетение за безработица ние го направихме 9 лв., автоматически предлагат 12 лв. Защо точно 12 лв.? И те не знаят.
От 7,20 лв. на 12 лв. – това е почти двойно увеличаване на минималното дневно обезщетение за безработица.
Но по-важното, искам да Ви обърна внимание, колеги, е следното: кой в България получава минимално дневно обезщетение за безработица? Получават тези работници и служители, чието трудово или служебно правоотношение е прекратено с тяхно съгласие и по тяхно желание. Второ, получават работници и служители, чието трудово или служебно правоотношение е прекратено поради виновно поведение, наказание, тоест те са уволнени дисциплинарно.
По-нататък ние предлагаме минимално дневно обезщетение за безработица да получават и онези работници и служители, чието трудово или служебно правоотношение е прекратено по тяхно съгласие и те са взели накуп между четири и шест брутни работни заплати.
Какво правите Вие? Стимулирате в България професия „безработен“, при положение че имаме ръст на икономиката, имаме намаляване на безработицата, бизнесът се гъне, чуди се откъде да вземе работна ръка – дали от Украйна, или от Западните Балкани.
Вие предлагате тези хора, които сами са поискали да им бъде прекратено трудовото или служебното правоотношение, да си стоят вкъщи, да пият кафета по заведенията, да разчитат на държавата и да източват социалните фондове.
Това ли е справедливото предложение, господин Гьоков, от Ваша страна? Това ли е справедливото предложение?! Според мен няма как да го подкрепим. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Реплика – господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, манипулирате тук хората – не знам в тази зала всички наясно ли са с безработицата, за какво става въпрос, но това, което казахте, са две от групите, които получават такова минимално обезщетение. Само че Вие сте много наясно как работодателите в България осигуряват работниците си – на минимална работна заплата, на четири часа. И Вие обричате тези хора на минимално обезщетение!
Поискайте справка от министъра – той ще Ви я даде: колко човека в България получават минималното обезщетение, колко от тях са напуснали по взаимно съгласие и колко от тях са дисциплинарно уволнени. Ще видите, че разликата е огромна – в полза на другите, които получават минимално обезщетение, но заради заплатата, върху която са осигурявани.
Доста интересна тема повдигате – дали да учим професия „безработен“, или не. Но защо ги караме да се осигуряват тези хора? Нали знаете какво значи „осигуряване“, принципите на осигуряването?
Основният принцип на осигуряването, госпожо Ангелова, е когато настъпи осигурителното събитие, доходите, които ще получаваш от обезщетението, да са заместващи, и то в по-голямата част от това, което си получавал.
Казвате: „Вие искахте 9 лв. миналата година“ – миналата година минималната работна заплата беше 460 лв. Сега я правите 509 лв. Ние пό миналата искахме 9 лв., но Вие не го направихте. Затова Ви цитирах преди малко какви проценти са от минималната работна заплата. Защо държим тези хора на 30% от минималната работна заплата?
Кой при праг на бедност от 315 лв. за тази година и 351 лв. за следващата ще има желание да се осигурява и няма да има желание да си крие доходите, като ще му давате обезщетение, когато изпадне в безработица, 180 лв.? Кой ще е този нормален човек?
Много бързо ги решавате тези въпроси с внос на работна ръка (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) от Украйна и от не знам си къде – не става така. Помогнете на българската работна ръка и тогава мислете за другата. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Гьоков, искам да Ви припомня 2013 г., ноември месец, когато приемахме бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. Тогава минималното дневно обезщетение за безработица беше 7,20 лв. – това бяхте записали Вие, когато бяхте управляващи и когато имахте министър на труда и социалната политика! Тогава ние, като опозиция, от парламентарната група на ГЕРБ предложихме минималното дневно обезщетение за безработица да бъде 9 лв., но Вие не го приехте! Това не е ли лицемерие?
В момента ние предлагаме да е 9 лв. – Вие предлагате 12. Кажете ми: това политически трик или лицемерие е от Ваша страна? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Колеги, нека да приветстваме нашите гости от град Варна. (С ръкопляскания народните представители приветстват гостите на балкона.)
Продължаваме с изказванията. Не виждам повече желаещи за изказвания.
Закривам дебатите по този член.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от народните представители Георги Гьоков и Светла Бъчварова.
Гласували 127 народни представители: за 51, против 59, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 131 народни представители: за 46, против 71, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване чл. 12, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 84, против 44, въздържали се 6.
Член 12 по Доклада на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: по чл. 13 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 13 числото „ 380“ се заменя с „510“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Госпожо Желева – заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След като години наред предложенията на социалистите бяха отхвърляни, след като редица години не бяха променяни почти никакви социални плащания и обезщетения, при това че имаше растящи разходи за издръжка, днес управляващите пристъпват към незначителни увеличения в бюджета на ДОО, като не се държи сметка за най-голямата опасност пред страната – задълбочаващата се демографска криза.
В резултат на подценяване с години на демографските проблеми България преминава и ще преминава през сложни, драматични, социални и икономически промени. Изправени сме пред риска главоломно да спадне съотношението между подрастващо, трудоспособно и застаряващо население. Затова е необходима дългосрочна политика. За насърчаване на майчинството трябва да се направят малки, но важни стъпки към подобряване на семейната политика, която е основата на демографската политика в България, и защото всяка година напускат страната ни близо 40 хиляди души.
Малките стъпки обаче не значат минималното увеличение, което Вие предлагате, но обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години остава под размера на минималната работна заплата. Тоест над 38 хиляди осигурени майки всеки месец ще бъдат ощетявани със 130 лв. Всъщност подобни искания и предложения е имало и преди от нашата парламентарна група, тъй като преди няколко години тези обезщетения следваха минималната работна заплата, но още в първия мандат на ГЕРБ обвързаността на минималната работна заплата с майчинството бе премахната и години наред, то е било под прага на бедността, с единствения мотив, че когато се увеличава обезщетението за втората година от майчинството, майките не се стимулират да се върнат на работа, което само по себе си е абсурдно, тъй като в големите градове, недостигът на места в детските заведения е скандално.
Смятам, че въпросът за доброто обезщетение за майките в едно общество, което е в демографски срив, трябва да има широка подкрепа, още повече че това обезщетение замества доходите на труд. На тези средства не трябва да се гледа като на социални помощи. Това са осигурителни права, за които всички ние правим такива плащания, осигурителни вноски по 3,5% от доходите си всеки месец, и ще продължаваме да го правим.
Всеки ден се говори за най-големия проблем на страната ни – демографската криза. Да, тя не е свързана само с насърчаване на младите семейства, но трябва да бъде приоритет. Точно затова ние правим и нашето предложение обезщетението да бъде 510 лв., още повече че имаме и вицепремиер по демографската политика. Трябва да предприемем някакви мерки, макар че управляващите не го правят. Трябва да предприемем бързи мерки. Това е и нашето предложение. Това е част от бързите мерки.
Искам да кажа оттук, че демографската политика не е откриване само на обекти по граничните пунктове. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Реплики към изказването на госпожа Желева?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Искам да подкрепя казаното от навярно младата майка от БСП, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожа Желева.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: …защото наистина трябва да се обръща достатъчно внимание на майките, които отглеждат деца. Аз самият имам снаха, която отглежда малко дете, и зная какви са трудностите. При такива изказвания, бих искал, да се казва: вземаме оттук и ги слагаме там, защото средствата за бюджета ние сме ги гласували вече като обем. Някак си ми звучи само като едно пожелание.
Другото, което искам да кажа – моля да не слуша мъжкото население в залата. Защо се говори само за майки? Не е ли дискриминационно това, след като има и бащи? Непрекъснато говорим за помощи за майки, непрекъснато говорим за млади майки, а никой не обръща внимание на младите бащи, което аз смятам определено за дискриминация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Петров.
Втора реплика? Не виждам втора реплика.
Госпожо Желева, за дуплика?
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колега, сигурно не сте слушали дебата внимателно. Не сте – признавате си, да виждам.
Само че ние това го коментирахме в чл. 6. Всичко там е обяснено и колегата Гьоков много мотивирано се изказа за това откъде ще вземем и къде ще дадем.
За това дали и защо трябва да раждат мъжете не знам, аз така разбирам Вашето изказване. (Шум, смях и реплики. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По-скоро да отглеждат децата. (Ръкопляскания от ОП.)
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Това е малка шега, нека да разведря дебата. Тук става въпрос за размера. Не е затова кой кого отглежда. (Ръкопляскания „БСП за България“, ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева.
Други изказвания по чл. 13?
Заповядайте, господин Генов.
РУМЕН ГЕНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моето изказване няма да е във връзка с размера, частично с предложението на колегите от БСП за промяна в чл. 13 от Проектобюджета, касаещ паричното обезщетение за отглеждане на малко дете.
За да стане по-ясно – нашето основание и нашата позиция, нека да припомня за всички в залата каква е ситуацията в момента. Обезщетението за раждане и бременност е 410 дни. Това са 45 дни преди раждане и една година след раждане. Оттам нататък започва да тече периодът за отглеждане на малко дете. Това е единствено в България. Само в България от всичките 28 страни в Европейския съюз има такава дълга продължителност на този общ период – майчинство. Това е 2 години и 45 дни.
По този начин обвързването на обезщетението в тази втора година с минималната работна заплата – 510 лв., по никакъв начин няма да стимулира майките да се върнат към работните си места.
Вие преди малко казахте, че това е може би някаква демагогия. Не е така. Всички модели в страните в Европейския съюз, с които ние се сравняваме, майчинството като общ период е 15, 16, 17, 18 седмици. В Италия е 22 седмици, единствено в Дания, в Швеция са по една година, в Словения – една година. Всички други 24 държави са с такъв ограничен период на майчинство. Единствено България прави голяма разлика спрямо този стандарт. Там този кратък период също е разделен на две.
В първата част на периода те получават от 80 до 100% от заплатите си като обезщетение.
Във втората част получават много по-ниска сума. Освен това при тях е възможно да получат и допълнителен отпуск, но той или е неплатен, или пък е на около 20 – 25% като обезщетение от сумата.
Точно в този смисъл това предложение за нас е неприемливо. Тези държави следват модела по този начин, за да могат да стимулират майките да се върнат по-рано на работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Реплики?
Господин Гьоков – заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Генов, това което казвате, е всеизвестно на всички. България е с едно от най-добрите обезщетения за отглеждане на дете в Европа. Не е уникално, но казвам, че е едно от най-добрите, заедно с още няколко страни.
От Вашето изказване разбрах няколко неща – че е много дълго. Ами посмейте да предложите да се намали това майчинство. Хайде направете го, и тогава вече социалната Ви политика, която афиширате, че правите и имате, ще бъде доказано, че въобще не е така.
Вие казвате: „В България да стимулираме връщането на майките на работа“. Да, Вие и сега ги стимулирате от миналата година с промени в Кодекса за социалното осигуряване, но защо ги стимулирате с осигурителни пари, а не чрез държавни пари. На това може ли да отговори някой? Защо ги плащате – кой, когато се върне на работа, плащате половината от майчинството, но го плащате с пари от осигуровки, а пък когато държавата изпълнява някаква политика за насърчаване на заетост или за някакво насърчаване, ще ползват държавни пари? Вие ги вземате от осигурителни вноски.
Трето, искам само да Ви кажа, че в Европа, наистина в Италия и еди къде си, има по-малък период, но за сметка на това в Италия сигурно имат много по-развита система от детски градини, от други грижи за децата, за разлика от България.
Може и смешно да звучи, но е така. Доколкото знам, в София хората се редят на опашки и спят там, за да могат да запишат децата си в детска градина. (Реплики от ГЕРБ.)
Така че, господин Генов, има много въпроси. Когато пристъпите да оспорвате някакви осигурителни права, които са придобили хората, много трудно ще ги убедите, че трябва да им ги отнемете, и да ги държите през втората година на минимално майчинство няма да ги принудите да се връщат на работа. Те, при тези мизерни обезщетения, ако имаха някаква възможност да се върнат на работа, щяха да го направят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, ще бъда съвсем кратък.
Уважаеми господин Генов, имате ли политическо решение на партия ГЕРБ за преразглеждане на периода, в който майките ползват именно това майчинство? Ако има, излезте и го кажете, защото Вие в момента го критикувахте. Имате ли намерение да преразгледате този период? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Генов.
РУМЕН ГЕНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стойнев, първо, не мога да кажа дали имаме такова политическо решение, защото ние не сме разглеждали този въпрос по този начин.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Защо го критикувате?
РУМЕН ГЕНОВ: Защо да го критикувам?
Хайде, няма да влизам в диалог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог със залата.
РУМЕН ГЕНОВ: Това е отговорът на Вашия въпрос.
Относно репликата на господин Гьоков, да, по принцип нямам какво чак толкова да коментирам в нещата, които изложихте, но точно в свързаното с периода на майчинство проблемът е, че в тази една година, в сравнение с всички други политики в тази област, ние няма как да насърчаваме връщането на майките, ако приемем Вашето предложение за 510 лв.
Освен това искам да Ви попитам: по принцип смятате ли, че ако приемем 510 лв. като сума, това би променило желанието на майките да имат повече деца? Не съм убеден в това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Други изказвания? Заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, моето изказване ще опонира на това на народния представител господин Генов, а именно, че предложенията на парламентарната група на „БСП за България“ трябва да бъдат приети, за да се увеличи размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете.
Главната причина, както вече споменах в предишното си изказване, е демографската криза, която застрашава съществуването ни както като нация, така и като държава. Отново повтарям, затвърждаващата се тенденция на година да се раждат 4 хиляди деца по-малко в Република България.
Предлаганото увеличение ще е знак за ангажимента на държавата към българските деца и семейства, а също и към оценяването на труда на младите майки. Петстотин и десет лева дори е недостатъчна сума, но е знак, че отговорните фактори, а именно Народното събрание, са взели проблема във фокуса си и работят за неговото разрешаване.
Необходимо е, неотложно е, и българските майки и деца имат нужда от това увеличение.
Нека да направим също и една констатация за самотните майки. Разбира се, не всички майки в България имат възможността да отглеждат своите деца в пълноценни семейства. Съгласете се, че 510 лв. са крайно недостатъчни те да се грижат за себе си и за своите деца и да живеят в едни нормални и достойни условия за живот.
Тук също искам да спомена и ощетените майки на осиновени деца в Република България.
Благодаря Ви и отново призовавам да подкрепим предложението на парламентарната група на „БСП за България“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Халачева.
Реплики към изказването на госпожа Халачева? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ключовата дума, свързана с това наше предложение за обвързване на минималната работна заплата с обезщетението за отглеждане на дете от една до две години, е бедност. Бедност, уважаеми господа управляващи! Няма как да правим сравнение с развитите западноевропейски страни.
Точно поради тази причина е необходимо в годините, в които е необходимо майката да отглежда своето дете в бедност в нашата България, поне това обезщетение да бъде обвързано с минималната работна заплата. Помним добре, имаше такива години, в които това правило се спазваше, и помним годините, в които Вие взехте решение минималната работна заплата да не е обвързана с това обезщетение за отглеждане на дете. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията по чл. 13 и преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 144 народни представители: за 52, против 55, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 13, подкрепен от Комисията.
Гласували 147 народни представители: за 95, против 43, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията чл. 14 и 15.
Режим на гласуване.
Гласували 146 народни представители: за 105, против 18, въздържали се 23.
Членове 14 и 15 по Доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 16 има предложение от народните представители Георги Гьоков и Светла Бъчварова – „В чл. 16, 2 числото „1300“ се заменя с „2800“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Вземания има, гарантиране няма. За поредна година – не знам колко години станаха, мисля, че вече девет,…
Не знам като правите едно и също как очаквате аз да говоря нещо различно. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог със залата. Говорете си, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Девета поредна година се планира нулева вноска за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и се стига до ситуация, че вече девет години се гарантират и изплащат вземания на работници и служители, дори и при работодатели, някои от които не са направили и една стотинка вноска в този фонд. Да не говорим, че този фонд така ревностно го пазите от промяна и правилата за изплащане на вземанията, което пък затруднява достъпа до парите във Фонда с една-едничка цел – да има достатъчно средства, за да няма мотив да се възстановяват вноските в него.
Не помагат и парламентарните комисии, назначени да решават проблема. Отново Ви казвам: гарантиране няма!
Не мислите ли за редно, че трябва да направим поне две неща:
Първо, да възстановим вноската във Фонда като за начало, например 0,5%?
Второ, да улесним достъпа до средствата от Фонда?
Обезщетението, което получават лицата от гарантираните вземания на работниците от Фонда „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при несъстоятелност на работодателя и то замразено.
Какво пречи да го увеличим така, че да гарантира поне три средни работни заплати за страната. Във Фонда има предостатъчно средства, които са заделени точно за тези цели, а не да са неприкосновен фискален резерв. Такова е нашето предложение с колежката Светла Бъчварова – да увеличим гарантираното вземане на 2800 лв., което е долу-горе три средни работни заплати за страната.
Пазите този Фонд, който е част от фискалния резерв, а хората, които честно са положили труд, трябва да чакат и да не могат да си вземат заплатите, нищо че са се сблъскали с некоректни работодатели, сега се сблъскват и с некоректността на държавата.
Няма да подкрепим това предложение за поредна година да не се внасят вноски във Фонда „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и да се замразява максималния размер на гарантираните вземания на нива от 2013 – 2014 г.
Призовавам да подкрепите нашето предложение, поне това за увеличаване на гарантираните вземания, тъй като знам, че мислите като мен, но партийната дисциплина не Ви позволява да ме подкрепите.
Ще направим едно добро дело за тези хора, които са изпаднали в положение, когато са работили, но не са си получили парите и ние по никакъв начин, въпреки европейски директиви и въпреки хуманност, морал и човещина, не им помагаме да си вземат парите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Константинов.
ИВАЙЛО КОНСТАНТИНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Ние от групата на ГЕРБ няма да подкрепим направеното предложение от господин Гьоков и госпожа Бъчварова. Ще изложа и няколко аргумента за това.
Първо, Директива 2002/74 на Европейския парламент и тази на Съвета от 23 септември 2002 г. в чл. 3 урежда възможността държавите членки да въведат тавани за плащанията, които да се поемат от гарантиращия орган.
В същото време, съгласно приложимите европейски и вътрешни норми, решението за минимални и максимални размери на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя следва да отчитат минималните и средни нива на доходите, социално поносимото съотношение на гарантираните вземания спрямо нивата на заплащане, както и приноса на работодателя към Гаранционния фонд.
В чл. 22, ал. 2 и чл. 23, ал. 2 на Закона за гарантиране на вземанията на работници и служители при несъстоятелност на работодателя ясно е казано, че максималният размер не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати. В този смисъл предложението на вносителя – Министерския съвет, изцяло е съобразено с изискването на Закона и европейското законодателство в тази му част.
Искам да отбележа също, че няма държава в Европейския съюз, при която гарантираното вземане да бъде в размер на повече от пет минимални работни заплати, каквото е предложението на госпожа Бъчварова и господин Гьоков.
Ще обърна внимание и на цифрите. Към момента за шест месеца гарантиране на вземанията при сегашния размер, определен в Закона за ДОО от миналата година 1200 лв., това означава 7200 лв. за тези шест месеца.
Цифрите, които са изплатени – средноизплатените на човек вземания за 2016 г. са – 4531 лв., за 2015 г. – 3995 лв. и за 2014 г. – 2250 лв. Тоест цифрите показват, че ние при сега действащия неувеличен размер всъщност не може да бъде усвоен дори наполовина при средния размер на изплащане на гаранционните плащания.
Предложението на Министерския съвет в този бюджет за държавното обществено осигуряване е тази сума да бъде 1300 лв., което, повтарям отново, е съобразено с действащия Закон и с европейската нормативна уредба.
Това е нашата обосновка, заради която считаме, че предложението на госпожа Бъчварова и господин Гьоков е икономически необосновано, освен това и правно несъстоятелно.
Не на последно място, искам да отбележа, че при един такъв висок размер на обезщетението, ако то бъде прието – говорим за обезщетение от порядъка на 16 800 лв., това е предложението на споменатите господа, това, според всички нас, е едно сериозно основание за злоупотреби, които биха могли да възникнат във връзка с този евентуален интерес, който би предизвикал този висок размер на обезщетението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Константинов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Колеги, само да поздравим нашите гости от основно училище „Професор Иван Батаклиев“ от Пазарджик. (Ръкопляскания.)
Преминаваме към гласуване на чл. 16.
Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Георги Гьоков и Светла Бъчварова.
Гласували 148 народни представители: за 55, против 73, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 16, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 148 народни представители: за 102, против 40, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Преминаваме към гласуване на подкрепените от Комисията чл. 17 и чл. 18.
Гласували 148 народни представители: за 106, против 23, въздържали се 19.
Членове 17 и 18 по Доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и параграфи 1 и 2, които Комисията подкрепя.
Гласували 149 народни представители: за 108, против 19, въздържали се 22.
Наименованието и параграфи 1 и 2 по Доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 3 има предложение на народните представители Мустафа Карадайъ, Хасан Адемов, Йордан Цонев, Ерол Мехмед, Адлен Шефкет, Нигяр Джафер, Ахмед Ахмедов и Велислава Кръстева:
„В § 3.
1. точки 8 и 9а да отпаднат.
2. създава се нова т. 29а:
„т. 29а – в чл. 100, ал. 1 след думите „сбора от числото 50“ се заменя с „числото 75“ и след думите осигурителен доход „числото 50“ се заменя с „25“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Надя Клисурска-Жекова:
„В § 3 се правят следните изменения:
1. т. 8 отпада.
2. в т. 10 буква „в“ отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Георги Гьоков и Светла Бъчварова.
„В § 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 9 се правят следните изменения:
а) буква „а“ отпада.
б) буква „б“ става съдържание на т. 9.
2. Точка 10 отпада.
3. Точка 13 отпада.
4. Създава се т. 35:
„34. В Преходни и заключителни разпоредби, в § 6, ал. 1 думите „35 на сто, а от 1 юли 2019 г.“ – отпадат.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
„В § 3 се създава т. 35:
„35. В Преходни и заключителни разпоредби се създава § 7б:
„§ 7б. (1) Пенсиите за трудова дейност, отпуснати преди 31 декември 2012 г. се преизчисляват от 1 януари 2018 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2013 г., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79.
(2) Преизчисляването по ал. 1 се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като:
„1. Точка 3 се изменя така:
„3. В чл. 6:
а) в ал. 2, т. 2 думите „определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигуряващо се лице“ се заличават;
б) в ал. 12 думите „ал. 3 и 5“ се заменят с „ал. 3, 5, 6 и 7“.
2. Създава се т. 35:
„35. В § 53 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1, изречение първо достигне 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение четвърто.
Пенсиите за трудова злополука и професионална болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, като коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 се увеличава с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето. Преизчисленият размер се определя без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което се осъвременява, преизчислява и индексира, съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията.“
2. Създава се ал. 3:
„(3) Когато преизчисленият по реда на ал. 2 размер на пенсията е по-нисък от размера й преди преизчисляването, увеличен с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето, пенсията се определя в по-високия размер.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Както казах по-рано в репликата си, бюджетът на държавното обществено осигуряване трябва да гарантира правата на осигуряващите и да повишава качеството на осигуряваните лица. С така направените предложения в § 3 има сериозно отстъпление от гарантиране правата на трудещите се.
Ще спомена някои от тях, а те са предложеният текст – т. 8, който гласи, че „чл. 42, ал. 2 се отменя“. По този начин се запазва правото на обезщетение за временна нетрудоспособност в случаите, когато тя настъпва преди прекратяването на договора, но това право се отнема, ако настъпи до 30 дни след прекратяването. Има неравнопоставеност между този, който би се разболял два дни преди да му прекратят договора, и този, който се е разболял два дни след тази дата.
Мотивите за отпадане на разпоредбата са нелогични. В тях четем: „Като се отчита основното предназначение на обезщетението за временна нетрудоспособност, да замести липсващия доход от труд, както и това, че лицата с прекратено осигуряване в повечето случаи имат право да получават други плащания, обезщетения за оставане без работа и други обезщетения от работодателя, парично обезщетение за безработица от ДОО пенсия.“
В крайна сметка, в тези случаи в сегашния текст на Кодекса за социално осигуряване в изречения второ и трето четем: „Паричното обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсии или обезщетения за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт. Изплатените парични обезщетения за временна нетрудоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа.“ Именно поради липсата на друг вид обезщетение за осигуреното лице, хипотезата на временна нетрудоспособност, възникнала непосредствено след прекратяването на осигуряването, предоставянето на заместващия доход ще е най-потребно, защото те са реализирали такъв труд.
Ще поставя на обосновка самата хипотеза. Когато се прекратява трудовото правоотношение по взаимно съгласие от страните по чл. 325 от Кодекса на труда, тогава работодателят не дължи обезщетение на работника. Единственото обезщетение, което дължи работникът, е в случая, когато не е използвал полагаемия му се платен годишен отпуск по чл. 224. Друг вид обезщетение е, когато работникът прекрати по своя воля – в хипотезите на прекратяване на трудовото правоотношение с желание на работника с предизвестие или без предизвестие в случая, пак не му се дължи никакво обезщетение.
В случаите, в които работодателят дължи обезщетение, са хипотезите, когато той прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328 от Кодекса на труда, а именно поради намаляване обема на работа, съкращаване на щата и всички хипотези на чл. 328. Именно поради тази причина Кодексът за социално осигуряване чл. 42, ал. 2 допуска, че когато лицата получават съответното обезщетение нямат право на това обезщетение за временна нетрудоспособност.
Какви са Вашите мотиви и какви са Вашите аргументи в това направление не става ясно?
В тази връзка по отношение на това предложение предлагам то да бъде отменено.
Другото ми предложение е свързано с т. 10, която също предлагам да отпадне. Тя регламентира промени в чл. 54б, като допълва ал. 3 с хипотезите на чл. 331 от Кодекса на труда и хипотезите на чл. 107а от Закона за държавния служител.
В мотивите посочвате, че се включват в разпоредбата, защото прекратяването е налице, когато има съгласие от страна на осигуреното лице. Досегашното изключване на тези хипотези от приложното поле на чл. 54б, ал. 3 не е случаен пропуск и е правилно. Въпреки че приемането на предложението на работодателя е форма на съгласие и макар че се свързва донякъде с хипотезите на чл. 325, между тези две хипотези няма никаква идентичност.
На първо място, инициативата за прекратяване на правоотношението е винаги и единствено на работодателя.
На второ място, в житейски план причините и мотивите, водещи до иницииране на прекратяването и отправяне на предложения, са от различен характер и в този смисъл съгласието от страна на работника е само субективен елемент от процеса, защото тук инициативата е на работодателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Колеги, нека да поздравим днес нашите гости – членовете на Клуба на хора с увреждания, град Велико Търново. Да им кажем „Добре дошли!“. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Предложенията, които ние от нашата парламентарна група правим, са свързани с § 3 на Кодекса за социално осигуряване.
Първото, което искам да кажа, е, че промени в Кодекса за социално осигуряване при приемане на бюджета на държавното обществено осигуряване се правят в текстове, които имат отношения към бюджета на държавното обществено осигуряване, само че направените предложения нямат никаква връзка с бюджета на държавното обществено осигуряване, а те са предложения от съвсем друг характер.
Преди малко стана въпрос за т. 8 – за отпадането на обезщетението, когато се прекрати трудовото правоотношение. Става въпрос за обезщетение за ползване на временна нетрудоспособност в рамките на 30 дни след прекратяване на трудовото правоотношение. Няма да коментирам тази тема. Бяха казани достатъчно аргументи, но фискалният ефект от тази мярка е, забележете, 700 хил. лв. Ако 700 хил. лв. до края на месец септември са проблем на 12-милиардния бюджет на държавното обществено осигуряване, колеги, съгласете се, че няма никаква логика в отпадането на това обезщетение. Още повече, че това обезщетение не получават хората, които получават обезщетение за безработица, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На следващо място, предлагаме да отпадне и т. 9а от § 3. Тази т. 9а се отнася за удължаване на изискуемия срок за получаване на обезщетение за безработица. Забележете, че досегашният текст казва, че през последните 15 месеца трябва да имаш 9 месеца осигурителен принос, осигурителен стаж, а сега този срок се удължава от 9 месеца на 12 месеца през последните 18, тоест, с други думи казано, сезонните работници, земеделските производители по никакъв начин няма да могат да изпълнят това допълнително утежняващо условие и няма да могат да се възползват от правото на обезщетение, ако не си намерят, разбира се, друга работа.
По-важното от предложенията, които правим обаче, не че тези са маловажни, е предложението, което правим за създаване на нова т. 29а.
Уважаеми колеги, става въпрос за промени в Кодекса за социално осигуряване, в чл. 100, където променяме съотношението в така нареченото „златно швейцарско правило“ от 50 на 50, на 75 на 25 в полза на ръста на осигурителния доход.
Защо правим това предложение? Защото през последните десет години има осезаем, забележим ръст на осигурителния доход, който, според нас, трябва да намери отражение в така нареченото „златно швейцарско правило“. То не е свещена крава, ако мога да се изразя по този начин. Златното швейцарско правило през годините е било модифицирано и в други съотношения, така че с бюджета на държавното обществено осигуряване всяка година можем да променим тези показатели. Няма нищо страшно в това.
Тази промяна ще доведе до онзи коефициент за година осигурителен стаж, който Вие не подкрепихте – 1,185, но сега имате възможност да подкрепите това предложение, за да може да има по-високо ниво на осигурителна защита на българските пенсионери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми д-р Адемов.
Реплики към изказването на д-р Адемов? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! С този § 3 от настоящия Законопроект променяте Кодекса за социално осигуряване и то какви промени правите само?! Всички до една отнемащи трудови права на работниците и служителите!
Не смеете да ги пуснете тези промени като нормална законодателна инициатива за промяна на Кодекса за социално осигуряване, която да мине на нормално обсъждане и със социалните партньори, и обсъждане в комисиите на Народното събрание, и в пленарната зала, защото ще лъсне антисоциалната Ви същност, а го правите през Преходните и заключителните разпоредби на бюджета на държавното обществено осигуряване с намерение всичко да мине тихомълком и без много, много шум.
Аз няма да ги коментирам надълго и нашироко тези отнемания на права, но няма как да не спомена някои от тях, защото всичкото Ви законотворчество и бюджетиране е рестриктивно.
Например, отново с аргумент за намаляване на разходите се променят изискванията за достъпа до обезщетения за безработица – повече осигурителен стаж, а също и в размера на периодите за получаване – по-кратки периоди. Всичкото Ви законодателство и бюджетиране е рестриктивно. Твърди се, че така ще се спестят 63 млн. лв., ама за сметка на осигурителни права на хората и за сметка на доверието в системата.
Другото, което предлагате да отпадне, е, когато временната нетрудоспособност, поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, е настъпила до 30 календарни дни от прекратяване на трудовия договор или осигуряване, паричното обезщетение да се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. Това го отменяте.
Аз ще подкрепя предложенията, които са направени по текстовете на Закона за отпадането на тези текстове. Надявам се обаче някой от вносителите или господин министъра да стане и да ги защити тези записани текстове и да отговори на въпросите защо се отнемат права на осигурените.
Аз ще се спра на предложението на Парламентарната група на „БСП за България“ за преизчисляване на пенсиите. Какво налага да бъде направено това предложение в рамките на алтернативния бюджет на държавното обществено осигуряване за 2018 г., който Парламентарната група на „БСП за България“ внесе? Налага го фактът, че в политиките по отношение на размера на пенсиите и по отношение на тяхното осъвременяване за 2018 г. няма нищо ново, тоест от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ хабер нямат да откликнат на очакванията на обществото за увеличаване на адекватността на размерите на пенсиите.
Кьорфишек се оказаха обещанията и на Патриоти, и на ГЕРБ за преизчисляване и за по-значително увеличаване на пенсиите. Това значително увеличаване няма да се състои, въпреки популизма и лозунгите, защото не е налице политическа воля за сериозно повишаване на тези пенсии.
С предложението на вносителите на бюджета за 2018 г. и за следващите години не се предвижда увеличаване на заварените пенсии, различно от досегашното осъвременяване. Коефициентът на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула ще се увеличи от 1,126 на 1,169 с цели 0,043% и ще остане далеч от очакваното 1,5, а това не довежда до очакваното от обществото чувствително увеличение на размера на пенсиите.
От левицата продължаваме да твърдим, че тези символични 3,8% не решават проблема с нарастващите разлики между стари и нови пенсии, а това създава несправедливост и конфликт между поколенията. Ние не приемаме такъв един подход.
Неубедително за хората е, че с тези 3,8% увеличение на пенсиите се компенсира инфлацията и ще е достатъчно да живеят поне толкова добре, колкото са живеели през 2017 г., а това са близо 2 милиона и 200 хиляди българи. Всички в тази държава трябва да са наясно, че е невъзможно с 200 лв. месечно, които получават милион и половина български пенсионери, да купуваш храна и лекарства и да живееш нормално.
За пореден път Ви отправяме предупреждение, че увеличаването на възрастта и стажа за придобиване правото на пенсиониране, съчетано със запазване на определено ниските нива на размера на пенсиите, съпроводено с неяснотите от доходността на допълнителното пенсионно осигуряване и неразчетените действия като това за увеличаване само на минималните пенсии, засилва скептицизма и недоверието в системата и води до демотивация и отказ от осигуряване. Затова трябва да приемете незабавно нашето предложение пенсиите да се преизчислят от 1 януари 2018 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средно осигурителния доход за страната за 2013 г.
Това преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 2013 г., от Парламентарната група на „БСП за България“ го разглеждаме като първа стъпка към преодоляване на разликите между стари и нови пенсии. След увеличаването на минималните пенсии от 165 лв. на 200 лв. – за тази мярка ще са необходими около 750 млн. лв., и без спекулация, че милиард и нагоре са необходими.
При отказ на мнозинството да подкрепите предложението ще затвърдите установената от 2013 г. тенденция за намаляване на реалния ръст на пенсиите, на коефициента на заместване на дохода – и брутния, и нетния, а средната пенсия в България отново ще е съвсем близо, даже смешно близо, до границата на бедността. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики към изказването на господин Гьоков. Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 3.
Първо ще гласуваме неподкрепените предложения.
Гласуваме първо предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 144 народни представители: за 63, против 60, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Надя Клисурска, което Комисията не подкрепя.
Гласували 148 народни представители: за 60, против 66, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение от народните представители Георги Гьоков и Светла Бъчварова.
Гласували 158 народни представители: за 62, против 86, въздържали се 10.
Предложението не се подкрепя.
За прегласуване – заповядайте.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля за процедура по прегласуване, тъй като имаше технически проблеми с пултовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложението на народните представители Георги Гьоков и Светла Бъчварова – подлагам на прегласуване неподкрепеното им предложение.
Гласували 166 народни представители: за 65, против 93, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 173 народни представители: за 67, против 73, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 3 с направеното предложение на вносител, който се подкрепя от Комисията. Заедно с § 3 гласуваме и подкрепеното от Комисията предложение на народния представител Менда Стоянова.
Гласували 174 народни представители: за 105, против 55, въздържат се 14.
Предложението е прието по Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4 и § 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3, т. 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя по приложения от 1 до 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания по така изчетения текст и параграфи? Няма.
Първо, подлагам на гласуване § 4 и § 5, които Комисията подкрепя.
Гласували 172 народни представители: за 111, против 22, въздържали се 39.
Предложенията са приети.
Сега гласуваме § 6 – предложението да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място.
Гласували 166 народни представители: за 106, против 21, въздържали се 39.
Предложението е прието по Доклада на Комисията.
Сега гласуваме § 7, който става § 6, и § 8, който става § 7. Тези параграфи са подкрепени от Комисията.
Гласували 169 народни представители: за 106, против 52, въздържали се 11.
Предложенията са приети по Доклада на Комисията.
И сега гласуваме приложения от 1 до 5, подкрепени от Комисията.
Гласували 160 народни представители: за 102, против 52, въздържали се 6.
Приложения от 1 до 5 включително по Доклада на Комисията са приети, а с това и Законът.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата, за да благодаря за приетия Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. Той обезпечава нормалното функциониране на държавното обществено осигуряване през следващата година. Убедено твърдя, че този бюджет намира оптималния баланс, от една страна, между повишаване адекватността на основни социалноосигурителни плащания и, от друга страна, подобряване на финансовата устойчивост, на финансовата стабилност на осигурителната система.
Тук малко се засегна в дебата, но аз мисля, че голямата новина от този бюджет е, че при повишаване на тези минимални осигурителни плащания, които се определят със Закона за бюджета, в същото време делът на финансирането на трансферите от централния бюджет за покриване на разходи в бюджета на държавното обществено осигуряване намалява на 40%. Само допреди две години, в Бюджета на 2015 г., държавата участваше във финансирането на разходите на държавното обществено осигуряване с 50,4%. Това е важно, защото по този начин намалява зависимостта на осигурителната система от държавния бюджет, което е един от принципите на самостоятелното, обособеното социално осигуряване.
Същевременно бих искал да акцентирам върху още две числа. В бюджета, който току-що гласувахте, приходите от осигурителни вноски, общите приходи на държавното обществено осигуряване са с 920 милиона повече от бюджета за миналата година. Да, очаква се преизпълнение на плана за приходите за тази година с около 360 милиона, но 560 милиона са повече спрямо очакваното изпълнение, и това не е символичен ръст на приходите. Ръстът в относително изражение е 16,3%. В същото време с планираните разходи по бюджета на държавното обществено осигуряване те са с 690 милиона повече, отколкото бюджетът за тази година – 520 милиона са повече за пенсии и 170 милиона са повече за краткосрочни обезщетения.
Бих искал да обърна внимание само на една друга връзка, защото връзката между осигурителната система и пазара на труда е много важна, и политиките в тези две сфери трябва да бъдат координирани. Факт е, че в последно време българският пазар на труда изпитва остър недостиг на работна ръка. Търсенето превишава значително предлагането и в тези условия политиките, свързани с отсъствие от пазара на труда, по определени причини трябва да бъдат съобразени с това. Трябва да насърчават по-бързото връщане на родители, на безработни лица на пазара на труда, защото той има нужда от тях. Ако търсим резерви в това да подобрим предлагането, то е и в това, че трябва по-добре да съчетаваме личния и професионалния живот на хората, за да могат те наистина да се връщат на пазара на труда и в същото време да имат отговорно родителство спрямо децата.
Внимателно изслушах целия дебат по бюджета. За мен като министър той е много полезен за формиране на бъдещите политики на Министерството на труда и социалната политика. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, обявявам 30 минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, за по-голяма прецизност трябва да се върнем за малко на Законопроекта за държавното обществено осигуряване и да прегласуваме. Сега ще Ви изчета текста.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3 заедно с предложението на Комисията за изменение на т. 3 и създаване на т. 35, както бяха докладвани от Комисията – за по-голяма прецизност.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 81, против 18, въздържали се 12.
Предложението е прието. Благодаря Ви, колеги.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2018 г.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Моля за процедура: в залата да бъдат допуснати професор Камен Плочев – управител на Националната здравноосигурителна каса, госпожа Десислава Гайдарова – главен секретар на Касата, и госпожа Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за така направената процедура по допуск.
Гласували 130 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Процедура.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди да сме започнали бюджета, правя процедурно предложение: на основание чл. 83, ал. 1 да удължим срока за предложения между първо и второ четене по Закона за безопасно използване на ядрената енергия до 6 декември 2017 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 131 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, което Комисията подкрепя.
Гласували 134 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 1 има предложение от народния представител Георги Йорданов и група народни представители:
„В чл. 1 се правят следните изменения:
1. в ал. 1:
а) в уводното изречение числото „3 859 978,0“ се заменя с „3 960 530,3“.
б) в таблицата:
- на ред I. ПРИХОДИ И ТРАНСФЕРИ – ВСИЧКО числото „3 859 978,0“ се заменя с „3 960 530,3“;
- на ред 1. Здравноосигурителни приходи числото „3 818 478,0“ се заменя с „3 919 030,3“;
- на ред 1.1. Здравноосигурителни вноски числото „2 556 292,0“ се заменя с „2 746 292,0“;
- на ред 1.2. Трансфери за здравно осигуряване числото „1 262 186,0“ се заменя с „1 172 738,3“;
2. в ал. 2:
а) в уводното изречение числото „3 859 978,0“ се заменя с „3 960 530,3“.
б) в таблицата:
- на ред II. РАЗХОДИ И ТРАНСФЕРИ – ВСИЧКО числото „3 859 978,0“ се заменя с „3 960 530,3“.
- на ред 1.1.3.3. Здравноосигурителни плащания за дентална помощ числото „157 000,0“ се заменя със „172 000“;
- на ред 1.1.3.7. Здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ числото „1 824 560,7“ се заменя с „1 890 860,7“;
- създава се ред 1.1.3.7.1:
„1.1.3.7.1. в т.ч. за долекуванe и продължително лечение 45 000, 0“;
- на ред 1.3. Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи числото „114 554,3“ се заменя с „133 806,6“;
- създава се ред 1.3.1:
„1.3.1. в това число за изпълнение на Решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на Надзорния съвет на НЗОК за заплащане на отчетена и незаплатена дейност на изпълнители на болнична медицинска помощ, извършена през периода м. април 2016 г. – м. ноември 2016 г.:
- за медицинска дейност 18 852,0;
- за медицински изделия 400,3.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
В чл. 1:
1. в ал.1:
- Ред I „Приходи и трансфери – всичко 3 859 978,0“ да се промени „Приходи и трансфери – всичко 3 879 978,0“;
- Ред 1. „Здравноосигурителни приходи 3 818 478,0“ да се промени в „Здравноосигурителни приходи 3 838 478,0“;
- Ред 1.1 „Здравноосигурителни вноски 2 556 292,0“ да се промени в „Здравноосигурителни вноски 2 578 292,0“.
2. в ал.2
- Ред II. „
Разходи и трансфери – всичко 3 859 978,0“ да се промени в „Разходи и трансфери – всичко 3 879 978,0“;
- Ред 1. „Разходи 3 858 395,0“ да се промени в „Разходи 3 878 395,0“;
- Ред 1.1. „Текущи разходи 3 738 840,7“ да се промени в „Текущи разходи 3 758 840,7“;
- Ред 1.1.3. „Здравноосигурителни плащания 3 665 060,7“ да се промени в 1.1.3. „Здравноосигурителни плащания 3 685 060,7“;
- Ред 1.1.3.1. „здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ 207 200,0” да се промени 1.1.3.1. „здравноосигурителни плащания за първична извънболнична медицинска помощ 217 200,0“;
- Ред 1.1.3.2. „здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) 222 300,0“ да се промени в 1.1.3.2. „здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) 227 300,0“;
- Ред 1.1.3.4. „здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност 83 000,0“ да се промени в 1.1.3.4. „здравноосигурителни плащания за медико-диагностична дейност 88 000,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова:
„В чл. 1, ал. 2 след ред 1. 3. да се създадат нови редове 1.3.1., 1,3.2., 1.3.3. и 1.3.4.: съгласно таблица.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2018 г. по приходи и трансфери – всичко на обща сума 3 859 978,0 хил. лв., както следва: съгласно таблица.
(2) Приема бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. по разходи и трансфери – всичко на обща сума 3 859 978,0 хил. лв., както следва: съгласно таблица.
(3) Приема бюджета на НЗОК за 2018 г. с балансирано бюджетно салдо.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, доцент. Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, искам да поздравя госпожа Стоянова за начина, по който прочете нещата – страхотен талант. Така трябва да стане – бързо, в кръга на шегата, естествено.
Уважаеми колеги, предложените корекции са във връзка с факта – ние вече имахме възможност да кажем на първо четене, че в този бюджет не намираме идея, концепция, стратегия. Нарекохме го, мисля доста сполучливо, „бюджет на статуквото“.
Ние имаме вицепремиер по демографската криза. А ние нямаме в областта на здравеопазването, която е една от основните моменти за борбата с демографската криза, ресурсна подкрепа, конкретните числа. И във връзка с това считаме, че сумата на здравноосигурителните вноски е силно подценена.
Защо? Защото в този период – 2018 г., ние ще имаме вдигане на минималната работна заплата с немалко, ще имаме увеличение, и вече имаме, на средната работна заплата. В крайна сметка по различни статистики имаме около един милион здравно неосигурени хора. Надяваме се, че ще успеем да съберем здравноосигурителните вноски от тези хора. Затова считаме, че приходната част на бюджета, що се касае до здравноосигурителните вноски, може да бъде увеличена. На тази база даже постигаме, според нашите разчети намаление на трансфера от Министерството на здравеопазването, тоест от държавния бюджет с 89 млн. лв.
Защо говорим за демографската криза? Защото ние в здравеопазването какво можем да направим? Няколко неща.
Първото е да помогнем на акушеро-гинекологичните отделения в страната. Тези, които са се интересували и, за щастие, са имали досег за хубави неща – раждане на наследници, на внучета и са контактували с акушер-гинеколози знаят, че така наречената „клинична пътека № 5“ – пътеката за раждане, е силно подценена.
Уважаеми колеги, 580 лв., повярвайте ми, не стигат за всички разходи по едно раждане. Тя е еднаква и за случаите, когато раждането е усложнено и се налага кръвопреливане и други скъпоструващи неща. Затова искаме в тези разчети с числата, които предлагаме, да влезе увеличаване на пътеката за раждане със 100 лв.
Колеги, специалисти акушер-гинеколози, народни представители ми казаха: „Не, малко са.“ Да, аз знам, че са малко, защото 680 лв. също не стигат. Това обаче е поне една стъпка, която с този оскъден бюджет ще се опитаме да направим.
На второ място, сериозни проблеми имат българските граждани при отглеждането на техните деца. Не дай Боже, да ти се разболее детето. Тогава, заради състоянието на здравната система, ти си принуден да плащаш от джоба си допълнителни средства, защото болниците, лечебната мрежа нямат необходимия ресурс да се осъществи лечението на децата така, както трябва да бъде.
Преди няколко дни имахме кръгла маса и тези, които присъстваха от Комисията по здравеопазване и експерти, се запознаха със становището на професионалната гилдия в областта на педиатрията. Те казаха, че вече нямат педиатри, защото не могат да им осигурят заплащането, не могат да лекуват децата както трябва, защото нямат необходимите средства.
Ние предлагаме да бъдат вдигнати пътеките в педиатрията и неонатологията с 15%, което, по наши изчисления, може да осигури сума от около 15 млн. лв. Не дай Боже да имате близко дете, което се е родило недоносено и трябва да се отглежда в неонатологията. Повечето от Вас, които са имали този досег, знаят, че има медикаменти, които осигуряват дишането на това дете и по-добри перспективи при отглеждането му, само че те струват почти 3 хил. лв. – толкова, колкото е и пътеката. Затова лечебните заведения, независимо дали са държавни, или частни, не си позволяват или крайно прецизно си позволяват да използват тези съвременни средства.
Ние искаме да им помогнем. Може би това е проблем номер едно в болничното здравеопазване – увеличаване на средствата в педиатричните пътеки, които са изключително много подценени през последните години. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Накрая – тук е професор Плочев, ние за първи път правим ход, който ще оценяваме през 2018 г. Силно намалихме резерва на Касата, тоест ние го преразпределихме. Оказа се, че той е под 3%. Не може Националната здравноосигурителна каса да има резерв под 3%! Пожелавам Ви да не се сблъсквате с тези проблеми в здравната система и, за да не се сблъсквате, гласувайте положително за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Йорданов.
Реплики? Не виждам.
Доктор Джафер, заповядайте за изказване.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Нееднократно имахме повод да заявим, че този бюджет на Здравната каса ще задълбочи съществуващия вече дисбаланс в системата.
Нашето предложение е в посока да направим опит да преодолеем един от тези дисбаланси, а именно да увеличим средствата за извънболнична помощ. Предложението е те да бъдат увеличени с 20 милиона: 10 млн. за първична извънболнична помощ, тоест за джипитата; 5 милиона за специализирана извънболнична помощ и 5 милиона за медико-диагностични дейности.
Няма логика при намаляващо население, при съществуващи сериозни демографски проблеми – вярно, при увеличен брой на лечебните заведения, да имаме всяка година нарастващ брой на хоспитализациите. Логично е да даваме повече средства за извънболнична помощ – за повече изследвания, за повече направления точно в тази сфера.
Ако направим ретроспективен анализ, ГЕРБ имат едно особено отношение към резервите в системата на здравеопазването. Те правят предложение в същата посока, каквото е и нашето предложение, но, забележете, източникът на техните увеличени разходи идва от резерва на Здравната каса. Припомням, че резервът на Здравната каса тази година от 10% беше намален на 3%. Сега правят второ предложение – отново оттам да се вземат пари, да се разпределят сега и да се дадат повече средства в размер на 27 милиона. Припомням времето, когато отиде в небитието един голям резерв на Здравната каса – милиард и 300 милиона.
Колеги, имате някаква нетърпимост към резервите в системата на здравеопазването, което не е добър знак. Ние смятаме, че правите грешка с това, че оставяте само 87 милиона в резерва на Здравната каса за следващата година. Мисля, че е кратко времето, след което ще отчетете тази грешка.
В този смисъл, надяваме се на разум, защото Народното събрание трябва да приема решения, които да решават проблеми, а не да ги задълбочават.
Предложението ни е абсолютно синхронно с това, което е предложено и от управляващата коалиция, но, мисля, че източникът, който ние предлагаме, а именно повече здравноосигурителни приходи, ще накарат администрацията, чиновниците да си свършат работата, да бъдат така добри да съберат повече от здравнонеосигурените, от тези, които не се осигуряват, които избягват системата, като са некоректни платци. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема д-р Джафер.
Реплики?
Други изказвания?
Заповядайте.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще коментирам сумата, предложена за частта „дентална помощ“ от така предложения Проектобюджет. Сумата от 157 млн. лв. е крайно недостатъчна. Тази сума може би ще бъде достатъчна, за да се покрият досегашните разходи за дентална помощ, но в никакъв случай не може да бъде достатъчна, за да се покрият нуждите от обещаните протези на възрастните хора над 65 години. Тази сума, съпоставена процентно, е по-малка отколкото бюджетът от 2017 г. – 4,85 от парите за здраве, на 4,28 за тази година.
Твърдите, че в тази сума има заложени 10 млн. лв. за протези на възрастните хора. От 147 млн. лв. бюджет за 2017 г., всички знаем, че има трета дейност – обтурация или екстракция на зъб, които бяха платени през 2017 г., за които разходите бяха близо 7 млн. лв., или от 147 млн. лв., плюс 7 млн. лв. за третата дейност – 2016 – 2017 г., де факто се получава цифра от 154, 5 млн. лв., или увеличението, което се предлага тази година, е едва 2,5 – 3 млн. лв. С тази сума – изчислено, при цена на протеза 200 лв., може да покрием разходите за протезиране на не повече от 7 хиляди възрастни пациенти, от хора, които имат нужда от протези – било то частични, или тотални. Затова предлагаме бюджетът да бъде увеличен с 15 млн. лв. – да бъдат взети от резерва на Касата, с които той да стане 172 млн. лв. и с тези средства да бъдат покрити разходите за протезиране на 37 хиляди български пациенти, което не е достатъчно, но може да бъде добро начало. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ибришимов.
Има ли реплики към изказването на господин Ибришимов? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, д-р Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Ще се опитам да направя кратък анализ на приходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Четиристотин и седем милиона повече се предвиждат в приходите. Ако внимателно разчетем тези числа, 128 милиона от тях са така наречените „5% повече“, които са заложени по закон. Остават 277 милиона спрямо Проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г., тоест сравненият проект 2017 – 2018 г. – 277 милиона повече.
Съвсем наскоро стана известно, че преизпълнението на приходите за 2017 г. е със 106 милиона към днешна дата, а до края на годината вероятно ще бъдат малко повече, което означава, че само със 177 милиона се увеличават приходите за следващата година. Де факто това е допълнителното, което се дава на системата. Всичко друго е заложено по закон – това, първо.
На следващо място – извънболничната помощ по Проекта на бюджета на Касата за следващата година, казвам, по Проекта – 30 милиона повече. С предложението на д-р Дариткова стават 57 милиона повече, 57 милиона повече за извънболнична помощ.
Съотношението – от нашата парламентарна група много често говорим за диспропорции в тази система – между извънболнична помощ, макар и да е направена малка крачка, според нас не толкова сериозна, е близо 600 милиона, към милиард и 800 от болничната помощ. Тоест парите за извънболнична помощ са 600 милиона, а парите, заделени за болнична помощ, са милиард и 800. Никъде в Европейския съюз няма такова съотношение между извънболнична и болнична помощ.
Що се отнася до лекарствата, там увеличението е с 200 милиона, забележете, с 200 милиона повече в сравнение с миналата година. Не казвам, че са много, не казвам, че са малко, само отбелязвам факта, че лекарствата вече надминават един милиард за следващата година и няма никаква гаранция, че тези пари ще бъдат достатъчни.
Няколко думи и за така наречения „резерв“. Уважаеми колеги, с предложенията да бъркаме непрекъснато в резерва ние дискредитираме изобщо идеята да има такъв резерв.
Какво имам предвид? В чл. 26 от Закона за здравното осигуряване е казано, че със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. Средствата от резерва могат да бъдат използвани от 31 март следващата година, когато и ако се приеме Националният рамков договор, ако се подпише Националният рамков договор за отделните дейности. Тоест с приемането на предложението на д-р Дариткова ние отсега казваме, че в началото на месец април ще има значителни отклонения от равномерното разходване на средствата. Ние сами признаваме, че няма да можем да управляваме тези средства – първо.
Второ, само вчера Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса е разпределил 108 милиона от така наречения „резерв“. Забележете, 108 милиона! Не казвам, че са много, не казвам, че са неправомерно разпределени, само казвам, че са 10 милиона, а за следващата година в този резерв остават 87 милиона.
Какво ще разпределяте, уважаеми дами и господа, от Националната здравноосигурителна каса? Какъв резерв остава? Ами, недай Боже, ако има някаква сериозна епидемия или нещо друго? Откъде ще се намерят допълнителни средства, като ние предварително изчерпваме резерва на Касата.
Госпожа Менда Стоянова ме поглежда загадъчно, за да ми каже, че има Закон за публични финанси, който дава такава възможност – как да се случат нещата. Аз обаче не искам да стигаме до тази възможност. Сега коментирам резерва на Касата.
Съзирам съвсем друг, тънък подтекст в предложението да се дадат повече средства в извънболничната помощ.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предстои подписването на Национален рамков договор. Колегите от Българския лекарски съюз (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и от останалите съюзи трябва да бъдат по някакъв начин поощрени, трябва да им се намигне с едното око, за да бъде гарантирано подписването на Рамковия договор за следващата година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми д-р Адемов.
Изказване?
Заповядайте, господин Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми професор Плочев, уважаеми дами и господа, колеги! Ние предлагаме основният бюджет на Националната здравноосигурителна каса да бъде със 100 млн. 552 хил. лв. повече и това са реално събираеми средства, което и преждеговорившите казаха: „Услади Ви се, господа управляващи, готови, свежи средства от публичния ресурс за здравеопазване да ги оставяте в държавния бюджет и, жаргонно казано, да ги превръщате в асфалт“.
От „БСП за България“ имаме 17 предложения за промени в бюджета на Националната здравноосигурителна каса. С това показваме, че е време да се промени моделът на финансиране и разпределението на средствата на Националната здравноосигурителна каса според сега съществуващите нормативни документи.
Едно от тези предложения е свързано и със създаването на новата клинична пътека за долекуване. Такава в момента няма, въпреки очевидната нужда от предлагането на тази здравна услуга.
Предвиденият болничен престой по много пътеки е твърде кратък за окончателното възстановяване на пациента. Така често се случва да се изписват преждевременно недоизлекувани пациенти след тежки операции в нестабилно състояние, което е свързано с риск за здравето на пациента и сложно за техните близки.
Средствата, които са нужни за разкриването на пътека за долекуване, според нас възлизат на 45 млн. лв. Според нас, това е и моментът да се заложи на такава политика, още повече, че съдът отмени доста нормативни актове от предишното Ви управление, както и отмени Националната здравна карта, още повече че има достатъчно време да се създаде и остойности новата клинична пътека до подписването на новия Рамков договор през април.
Ползите от разкриването на пътека за долекуване са, на първо място, за пациентите, но не спират и до там. Както всички знаем, множество общински болници са в затруднено финансово състояние. Евентуална пътека за долекуване представлява и възможности за допълнително финансиране на общинските и на такива болници с държавно участие – допълнителна услуга, която те могат да предлагат. На този етап общинските болници и тези с държавно участие могат да имат определен брой легла за долекуване по тази клинична пътека.
Например, ако една общинска болница е от три основни отделения, по две легла във всяко основно отделение, може да има шест такива легла, когато са пет – да са десет, и така нататък.
Призоваваме Ви да приемете нашето предложение. По този начин ще покажете, че имате и държавно отношение към общинското и държавно здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Тимчев.
Реплики?
Заповядайте, д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми д-р Тимчев, правя Ви реплика във връзка с Вашето предложение. Отделихте много време, за да обясните, че предлагате средства за пътека за долекуване. Трябва да Ви кажа, че това е изключително нереалистично, не само защото няма ред, в който това да се разпише тук.
Разбирам идеята Ви. Има две големи липсващи звена на здравната система в момента. Първото звено – на профилактика, скрининг и ранна диагностика, и последното звено, което идва след извън болничната помощ – болниците, последното звено на палиативни грижи и дългосрочна грижа, както и долекуване.
Голяма част от лечебните заведения в България се натоварват не за друго, а защото липсват тези две важни звена. Ако профилактиката гарантира ранната диагностика и съответно по-ефективното лечение, звената за долекуване – хосписите, звената за палиативни грижи биха дали възможност за достойно долекуване и това хората в България с тежки заболявания да си отиват достойно от този свят.
Това обаче, което предлагате, е нереалистично.
За профилактика и скрининг говорим вече десет години. Те нямат отражение в този бюджет.
Затова смятам, че това, което предлагате, няма как да се случи, защото нито институциите, нито държавата имат идея какво да правят с осигуряването на достойни старини, както и това хората с онкологични заболявания, тежки, хронични заболявания да си отиват достойно от този свят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, д р Джафер.
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Глупавите и здравни мениджъри на Франция решиха, че трябва да направят болници за долекуване и трансформираха една голяма част от общинските си болници в такива, защото прецениха, че издръжката на едно остро легло е много повече отколкото издръжката на едно легло за долекуване. Колеги, това е смисъла на реформата – там, където не можем да осигурим остри легла, легла за спешно лечение, трябва да имаме легла за долекуване. Една значителна част от българските граждани не се нуждаят от спешни легла. Те се нуждаят от легла за долекуване и това обикновено са нашите бащи, нашите майки. Трябва да им го осигурим.
Затова, д-р Тимчев, мисля, че това е глътката въздух. Трябва да намерим перспективата за развитие на общинските болници в болници за долекуване, ако искаме да направим такава реформа, каквато е в целия свят. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доцент Йорданов.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте, д-р Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема д-р Джафер! В първата част на Вашата реплика към мен Вие подкрепихте философията защо е нужно създаването на тази клинична пътека, а в следващия момент казвате, че на този етап това не е реалистично. За мен точно на този етап, на който се намира нашето здравеопазване, което е замразено, и се финансира от клинични пътеки, е реалистично да разкрием такава клинична пътека.
Ако ще говорим за промяна въобще в модела на финансиране на здравеопазването в България, тогава трябва да вървим към клинично свързаните групи и така нататък, и така нататък. Но аз не съм оптимист, че това ще се случи в близкото бъдеще, а в крайна сметка всички ние тук, в тази зала, казваме само на думи, че сме за нов модел. Но и в този бюджет на Касата той не се случва. Няма дори и нотка за промяна.
Точно затова още в началото на изказването си казах: тези наши 17 предложения са израз на това, че е нужна промяна в модела на финансиране.
По отношение на това, че тези клинични пътеки трябва да се вземат основно от общинските болници, това е една социална услуга, а общинското здравеопазване има и своята социална ангажираност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Тимчев.
Заповядайте за процедура.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, извинявам се, че ставам втори път за една и съща процедура.
На основание чл. 83, ал. 1 предлагам да удължим с три дни и срока по Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Добрев.
Гласували 139 народни представите: за 110, против 3, въздържали се 26.
Предложението е прието.
Връщаме се към обсъждания текст.
Има ли други желаещи за изказване.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, по време на разглеждане на бюджета на Националната здравноосигурителна каса на първо четене почти всички парламентарни групи се обърнаха с бележки за повече пари за извънболнична, така както и днес тук продължаваме да апелираме за това като основна забележка, но не знам доколко се чува, с презумпцията да се задоволят потребностите на първичната, извънболнична медицинска помощ за по-добро функциониране на системата „Здравеопазване“.
Видно е, че от парите за здравеопазване в тази част са недоволни и джипитата, и специалистите в болничните заведения, а според всички анализи у нас извънболничната помощ трябва да бъде стимулирана и да заеме по-голям дял от медицинската помощ в страната, така че да не товари болничната. Естествено това би довело и до по-голяма ефективност. Само че у нас отдавна извънболничната помощ не може да изпълнява функциите, които се очакват от нея.
Поради тази причина всеки пациент търси помощ в болниците и е готов да си плати това и, за съжаление, си плаща. Такива са данните и на Световната банка, защото по този начин още около над 2 млрд. лв. циркулират в системата на здравеопазването.
Междувпрочем ето извадка от позицията на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България:
„Категорично изразяваме своето несъгласие с минималното увеличение на определения бюджет за извънболнична помощ като цяло и в частност символичното, което може да бъде определено като липсващо или 0,008% или по 3,70 лв. месечно за всяка една практика за първична извънболнична медицинска помощ. Това е крайно недостатъчно увеличение на този бюджет или, казано иначе, това решение е в коренно противоречие с определената приоритетна политика в Националната здравна стратегия 2020, насочена към изграждане и управление на справедлива, устойчива и ефективна здравна система, ориентирана към качество и резултати.
Обръщаме внимание на разписаното в Политика 2.4 от Националната здравна стратегия, а именно: развитие на първичната извънболнична помощ, подкрепена от високо технологична специализирана помощ, в която се посочва, че първичната здравна помощ, осъществявана от добре обучени и мотивирани общопрактикуващи лекари и други медицински специалисти следва да се утвърди като основен инструмент за преодоляване на предизвикателствата, пред които е изправена здравната ни система.“
Също препоръчват и Доклада на Световната банка.
Ние наистина апелираме за това най-после да бъдат реализирани първите плахи стъпки с намаляване на диспропорциите, както колегите преди мен посочиха, в системата на здравеопазването, така че всяка една част – и първичната, и болничната помощ да поемат своите функции и в крайна сметка да има една по-добре функционираща система на здравеопазването, ефективност и средствата, които се набират в тази сфера, да бъдат максимално ефективно разходвани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Реплики към изказването? Не виждам желаещи.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Бих искал да се изкажа сега, защото после този разговор би могъл по някакъв начин да се политизира или да тръгне в посока, в която не бих искал.
Напълно ясно е, че при толкова лекари в залата хора като нас не би трябвало и не би било редно да се изказват по политики, размери, пътеки, позитивни списъци. В тази област има достатъчно експерти.
Това, което бих искал да засегна съвсем набързо. Водещата роля по този Законопроект трябва да има Здравната комисия. Това трябва да бъде абсолютно ясно на всички. Нормално е така да бъде.
Ще се произнеса по криминалната част. Ще се опитам да отговоря на въпросите какъв да бъде задължителният резерв от лекарства, какъв да бъде контролът – предварителен, текущ или последващ, какви да бъдат санкциите и размерът им по вид и какъв трябва да бъде органът, който контролира темата, по която искам да говоря – недостига на лекарствата до пациентите.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС, от място): Това не е по темата.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Знам, че не е – за да не се политизира. Ще се опитам в рамките на две минути да обясня всичко иначе после ще стане скандалът.
Уважаеми колеги, предлагам Ви следното нещо. Пътеката на лекарствата минава през вносители, минава през дистрибутори съответната мрежа да стигне до пациента. Факт е, хората се сърдят, дойдоха и в нашата Комисия, че лекарствата не достигат.
Имам едно предложение към Вас, което съвсем накратко и набързо мога да Ви кажа: определени са един милиард за лекарства, покрай тях влизат още 400 милиона, които влизат, излизат в чужбина и се реализират огромни печалби.
Предложението, което имам, което съм си записал да Ви представя, е следното. Добре би било вместо да се опитваме да караме определени хора да се чувстват престъпници само за това, че са внесли или изнесли – не можем да им го забраним, някои хора да се чувстват виновни, че до тях не са стигнали лекарствата, а държавата е длъжна да им ги осигури, да помислим – и това е задължение на друга Комисия – как да избегнем тази криминална част с недостига на лекарства до пациентите, които не са виновни за това. Може да стане по един много лесен начин – както „Държавен резерв“ си определя размерите, както горивата си определят задължителните размери, така и вносителите в България, всички, които имат желание, да имат един размер от три месеца. Когато го надвишават, да могат да изнасят и да внасят, каквото решат да направят. Но този тримесечен размер да остава, да е деклариран и да бъде контролиран в България. Тогава никога няма да се стига до недостиг на лекарства, защото в който и да е момент при форс мажор имаме три месеца, в които ще разполагаме с времето. Правя го не за да се политизира, не за да обвиня някой, а за да кажа, че и този проблем има решение. Хората го очакват от нас.
Разбира се, дебатите по Закона нека да продължат. Ще се радвам, ако всички го гласуваме накрая. Аз лично ще го подкрепя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
С предупреждение, ние съзнателно нарушихме Правилата. Съжалявам, не знаех докъде и как ще разясни тезата си ораторът, но продължаваме.
Има ли реплики към изказването?
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа и дами народни представители, уважаеми господин Димитров! Аз подкрепям Вашето мнение, че по проблемите на здравеопазването трябва да се изказват експерти. Има конкретно внесено предложение на сайта на Министерството за контрола на реекспорта. Предполагам, че това Ваше предложение не сте го обмислили добре – за този тримесечен интервал, независимо че не е в дебата това, което говорим в момента. Но понеже Вие си позволихте да го кажете, да не остане едно неразбиране. То е дълбоко невъзможно по много причини. Вие не познавате начина на производство, дистрибуцията на тези медикаменти – особено на някои от тях, които са стратегически. Мога да Ви споделя, че в момента се очертава липса на стратегически антитуморен медикамент. Колегите звънят от цялата страна и питат какво да правим. Ние ще го внесем този въпрос към ръководството на НЗОК.
Така че когато предлагате нещо, дори и с добро намерение, Ви моля преди това да се посъветвате с експертите, за да не излиза то като нещо, което е с добри намерения, но на практика не може да бъде осъществено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Михайлов. Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Не знам защо го правите. Явно всяко добро намерение държите да изтече в канала. Но аз да Ви питам: като сте толкова експерти и много добре ги разбирате нещата, защо в момента в аптечната мрежа липсват лекарства? Хората, които отиват и искат да си купят – няма. Те чакат. Какво? Смятате, че имат пари да си го купят в чужбина? Нямат. Държавата не им го е осигурила. След като толкова ги разбирате нещата, защо днес повдигаме този дебат? Вие сте имали намерение, но от вчера ли липсват лекарства или от години? От много години липсват лекарства и от много години се стига до този проблем.
А що се отнася до стратегическия резерв, и „Държавен резерв и военновременни запаси“ има проблем с освежаването на тези лекарства. Тримесечният период е време, в което може държавата да има гарантирани количества, с които да се лекуват хората. Тях не ги интересуват тези стратегически проблеми. Тях ги интересува като влязат в аптеката да си купят лекарства. Ние нямаме задължителен минимален резерв, който трябва да имат вносителите. И те дори когато имат минимални количества, бързат да ги изнесат в чужбина, защото реализират огромни печалби. Това нещо се случва. Ако никой не го е видял, можем да Ви го разкажем. В Комисията го има записано. Има мнение и на Главния прокурор. Има и мнение, че няма санкции в Наказателния кодекс и, когато някой извърши такова деяние, те не могат да му потърсят отговорност и се опитват – „пране на пари“, „контрабанда“ било, не знам какво било. Именно защото експертите са се произнесли и до този момент са създали такъв режим, че всеки може да внася и да изнася жизнено важни лекарства, те не стигат до аптечната мрежа. Няма виновни. Има огромни печалби. И в крайна сметка при един милиард заделени за лекарства, имаме още 400 милиона за лекарства, които се въртят „влизане-излизане“ заради огромната печалба. Никой не обвинява вносителите, но нека да имат ангажимента, както всички други отрасли го имат, да имат едни минимални количества, с които да се работи.
И в заключение, като влезете в лекарския кабинет, никой не отива веднага да Ви поръчва отнякъде лекарствата, с които да Ви лекува, а те са в лекарския кабинет. Този резерв го има там. Нека вносителите да имат задължението. Те са много добри хора и ние не ги обвиняваме. Да имат един минимален резерв. Агенцията да ги наблюдава и контролира дали го спазват. Когато имат излишни количества, нека да ги изнасят в чужбина.
А иначе съм съгласен, че имате много идеи, но към днешна дата има хора, които страдат за това, че нямат лекарства. Превърнете идеите си в дела. Ще се радваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
За процедура – д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Ще започна с процедура по начина на водене.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Умолявам ръководството на Събранието да се придържа стриктно към Правилника предвид тежката работа, която ни предстои по бюджетите (частични ръкопляскания от ГЕРБ), защото темата за лекарствата и паралелния износ изобщо не е обект на днешния дебат. И смятам, че въвеждането ѝ наистина налага заблуждение. Темите за здравето са разбираеми за всеки един от нас, близки са на всеки един, но наистина експертизата е важна и трябва да се цени времето на Народното събрание, да вървим по процедурите за гласуване на бюджет, защото всичко останало разводнява дебата и в никакъв случай не е от полза на българските граждани. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Дариткова.
След уговорката, която направи ораторът, очаквахме да се върне всеки момент към темата. Това не стана. Приемам забележката Ви като основателна. Ще се постараем да не я допускаме повече.
Имате думата за изказване, което заявихте още преди процедурата. Заповядайте, имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, сега пристъпвам към темата на дебата в момента, а именно предложенията за корекции в параметрите на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, които съм направила и които са в синхрон с Програмата и Националната стратегия за укрепване на извънболничната медицинска помощ и с мнението на съсловните организации.
Нашият подход обаче е различен. Ние залагаме на бюджетния баланс и предвиждаме от оперативния резерв да се дадат седем милиона повече за първична извънболнична медицинска помощ, седем милиона за специализирана извънболнична медицинска помощ, три милиона за медико-диагностична дейност и 10 милиона допълнително за дентални дейности.
С тези средства общо увеличението по пера става: 14 милиона повече за следващата година за първичната извънболнична медицинска помощ, 18 милиона повече за специализираната извънболнична медицинска помощ, 5,5 милиона повече за медико-диагностична дейност, 20 милиона повече за дентална дейност.
Да, средствата в съотношението на увеличението на болничната помощ и лекарствените продукти са недостатъчни, но това е стъпка напред и се надявам разумното разходване след разписването на механизмите, по които тези средства ще се използват за здравни услуги на осигурените български граждани, да позволят наистина по-голям достъп за лечение, ранна профилактика и диагноза именно в извънболничната медицинска помощ. Увеличението на средствата в болничната помощ и в лекарствените продукти, гарантира стабилното функциониране и на тези сектори.
Защо смятам, че нашето предложение е по-разумно и рационално? Защото ние не променяме приходната част на бюджета. Така или иначе институциите, които са подготвили бюджета, са предвидили какви приходи могат максимално да се осигурят. Ако има допълнителни приходи, Надзорният съвет има възможност в хода на годината да ги преразпределя съответно на необходимостта от разходи.
От гледна точка на оперативния резерв, който тази година се намалява на 3%, това е намерението да балансираме разходването на средствата по отделните бюджетни параметри, защото винаги досега всички участници в системата на здравното осигуряване бяха насочили своето внимание именно към този оперативен резерв. Той в повечето случаи досега се изразходва за болнична помощ и за лекарствени продукти. Ние даваме възможност да се гарантира и участието на останалите видове медицинска помощ в разпределението на резерва.
Това действие за разпределяне на резерва не е иновативно. Ще Ви припомня бюджета за 2014 г. на Националната здравноосигурителна каса при министър Таня Андреева, когато в рамките на оперативния резерв бяха предвидени плащания за болничната помощ за 2013 г. – едно изключително иновативно бюджетно решение. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.) Не казвам, че това е практика, която трябва да се повтаря, но в рамките на нашето предложение смятам, че рационалността е запазена, а също и посоката на инвестиции в извънболничната помощ.
Всички останали теми, които бяха засегнати днес – темите за остойностяване на клинични пътеки, средства за долекуване, за съжаление, уважаеми колеги, нямат място тук, в този Закон. Защото в Закона за здравното осигуряване ясно е казано, че „обемите, цените и методиките за остойностяване по видове медицинска помощ са обект на Националния рамков договор“. Ние тук не определяме цени на клинични пътеки. Ние определяме глобални бюджетни параметри. (Реплика на народния представител Хасан Адемов.)
От друга страна, наистина може да говорим за промяна на модела. Финансирането съгласно този Закон е солидарно. Здравната вноска е 8%. Другият модел на предоставяне на медицински услуги също не е обект на дебат в този Закон, но давайки стабилна финансова рамка за следващата година с 407 милиона повече, с разпределението на повече средства по отделните параметри на бюджета, ние гарантираме, че дебатът за намирането на по-добър начин за оказване на медицинска помощ, може да бъде успешен и наистина да имаме ефективна здравна система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, д-р Дариткова.
Има ли реплики?
Заповядайте, д-р Йорданов, имате думата за втора реплика.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Д-р Дариткова, Вие повтаряте от доста време като мантра, че когато гледаме бюджета на Здравната каса, не трябва да гледаме клинични пътеки, защото те са обект на Националния рамков договор.
Д-р Дариткова, ние гледаме обема на средствата, които ще отидат в този параграф, наречен „клинични пътеки“. Управителят на Националната здравноосигурителна каса каза: „Ние няма да намалим цената на нито една пътека. Ние ще я увеличим на подценените“. С какви средства, д-р Дариткова? Затова ние искаме да увеличим обема на средствата в болничната помощ, които отиват за клинични пътеки, за да осигурим с мотиви това, което искаме да направим – демографския проблем, педиатрията, ражданията. Това е свързано. Разберете го.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Цени и обеми се договарят в рамковия договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, д-р Йорданов.
За втора реплика, заповядайте.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема д-р Дариткова! Аз съм съгласен с Вашето изказване, но Вие направихте няколко пропуска, които не мога да не отбележа. Ще се спра специално на денталната помощ, където първоначалното увеличение на сумата за следващата година е 10 милиона.
Дейностите, които тази година се извършват на възрастните хора над 18 години, също са три. Така ще бъде и следващата година. Предвидени са шест милиона и половина, което е с 2,6% увеличение спрямо тази година и те ще бъдат напълно достатъчни.
С предложението, което Вие правите, за увеличаване на още 10 милиона в денталната помощ, тези пари напълно спокойно ще стигнат за предвидената четвърта дейност за възрастни хора в областта на протезирането. Освен това, тази дейност ще бъде въведена поетапно във възрастови граници. Благодаря Ви за вниманието. Искам да отчетете това, което казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Папашимов.
За трета реплика – професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема д-р Дариткова, искам да възприемете нашите предложения, които са отправени с най-добри намерения, неполитизирани. Тук искам да отбележа пред уважаемата аудитория, че всъщност всички параграфи, включително и на „Заключителните разпоредби“ на този Закон, който сега обсъждаме, са свързани помежду си.
Вие правилно отбелязахте, че някои от нещата, които се коментираха от колегите в залата, са свързани със структурата на Националния рамков договор, който тепърва ще се оформи, но в § 11 на практика, по предложение на вносителя, се ликвидират практически всички възможности за коментар на Националния рамков договор. По моя професионална представа той буквално трябва да се превърне в снимка на договора от 2017 г. и с този параграф, който ще коментираме след малко. Затова колегите си позволиха в своите изказвания сега да обърнат внимание на отделни детайли, за да може като стигнем впоследствие до обсъждането на този параграф и неговите алинеи, да намерим политическия, надпартийния консенсус и да не замразяваме тази картина за финансовата 2018 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Михайлов.
Заповядайте за дуплика, д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, аз наистина съм за консенсуса, за търсенето на решения, които са надпартийни. Само че тук темата наистина са размерите и параметрите на бюджета на Касата – 360 милиона има повече за болнична помощ. Ако подкрепите нашето предложение – следващата година да се плащат дейностите само там, където те не са представени, ще имаме възможност с тези 360 милиона да балансираме стойностите на клиничните пътеки и да преостойностим и увеличим цените на тези, които не са добре остойностени досега. Те са известни, бяха цитирани и от Вас. Между другото, съществува пътека за продължително лечение, само че тя е на ниска цена и повечето болници не я изпълняват. Ето тук също ще интервенираме точно с допълнителните средства.
От друга страна, Законът за бюджета на Касата дава само рамката. Съдържанието, пакета на медицинската помощ се определя по други механизми. Обемите, начините на предоставяне на медицинската помощ, клиничните пътеки, са обект на договаряне според Закона за здравното осигуряване между Лекарския съюз и съсловната организация. Това са принципите на Закона за здравното осигуряване. В случая, с тези параметри на бюджета те не се променят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Процедура.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Аз мисля, че дебатите бяха доста ползотворни. Мисля, че вече всеки има достатъчно основание да е оформил своето мнение и да знае как да гласува. (Шум и реплики от „БСП за България. Възгласи: „Не, не, не!“)
Предлагам процедура за прекратяване на разискванията по чл. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Обратно предложение.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Има заявени изказвания. Ние от опозицията искаме да продължим този дебат, защото е важен, ключов дебат. Считам, че Вие като една демократична партия ще уважите това мнение, още повече че тук в парламента именно днес сме се събрали да обсъждаме бюджета и трябва да се чуе всяко едно мнение.
Правим обратно предложение да продължим дебатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Постъпило е процедурно предложение. Подлагам на гласуване предложението за прекратяване на дебатите.
Гласували 173 народни представители: за 93, против 74, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Закривам дебатите.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, моля за процедура по прегласуване. Лично аз не успях да гласувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, прегласуване.
Гласуваме предложението за прекратяване на дебатите.
Гласували 180 народни представители: за 96, против 78, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Закривам дебатите по чл. 1.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложение, неподкрепено от Комисията, на народния представител Георги Йорданов и група народни представители.
Гласували 181 народни представители: за 77, против 75, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 184 народни представители: за 77, против 80, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Пристъпваме към гласуване на предложението на д-р Даниела Дариткова, което е прието, подкрепено, и е включено в текста, предложен от Комисията.
Гласуваме текста на Комисията, в който е включено предложението и на д-р Дариткова.
Гласували 176 народни представители: за 103, против 66, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2 и за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по текстовете за чл. 2 и чл. 3? Не виждам желаещи за изказване.
Закривам обсъждането.
Преминаваме към гласуване на двата текста.
Гласуваме текста на чл. 2 и чл. 3.
Гласували 181 народни представители: за 115, против 54, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Член 4 по вносител – предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. (1) В рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.5.2, ред 1.1.3.6 и ред 1.1.3.7. за прилагане на чл. 55а от Закона за здравното осигуряване и на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., а когато не е приет такъв – в решението по чл. 54, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване:
1. Надзорният съвет на НЗОК:
а) утвърждава за всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци;
б) утвърждава стойности на разходите по буква „а“ и по изпълнители на болнична медицинска помощ, разпределена по месеци, по предложение на директорите на РЗОК;
в) наблюдава, анализира и коригира стойността на разходите по буква „а“ ежемесечно и на тримесечие.
2. директорите на РЗОК:
а) предлагат на Надзорния съвет на НЗОК стойностите на разходите по т. 1, буква „а“, разпределени по месеци и по изпълнители на болнична медицинска помощ за съответната РЗОК и наблюдават разходването на утвърдените стойности на разходите по т. 1, букви „а“ и „б“ по месеци и на тримесечие;
б) закупуват от изпълнителите на болнична медицинска помощ обем здравни дейности от пакета по чл. 2, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване в рамките на стойностите по т. 1, буква „а“;
в) анализират и отчитат ежемесечно пред Надзорния съвет на НЗОК дейността си по букви „а“ и „б“.
(2) Надзорният съвет на НЗОК анализира и контролира стойностите по ал. 1, т. 2, буква „а“ ежемесечно и на тримесечие.
(3) Надзорният съвет на НЗОК наблюдава и контролира дейността по ал. 1, т. 2, буква „б“ ежемесечно и на тримесечие.
(4) Надзорният съвет на НЗОК приема правила за условията и реда за прилагане на ал. 1, 2 и 3.
(5) Условията и редът за наблюдение, анализ и контрол по изпълнението на обемите по чл. 55а от Закона за здравното осигуряване и на стойностите по ал. 1 от изпълнителите на болнична медицинска помощ се определят в Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., а когато не е приет такъв – в решението по чл. 54, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания? Не виждам заявки за изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на текста на Комисията за чл. 4.
Гласували 168 народни представители: за 106, против 58, въздържали се 4.
Предложението е прието.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България, от място): Отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте за отрицателен вот.
Имате думата.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Взимам думата за отрицателен вот, дами и господа народни представители, защото се казва, че Надзорният съвет на НЗОК наблюдава и контролира стойностите по ал. 1, т. 2, буква „а“ – ежемесечно и на тримесечие. И не знам защо, след като има решение от 17 януари 2017 г. НЗОК да заплати надлимитната дейност на болниците в размер на 19 милиона лева – кой контролира нея, че тя не заплаща тази надлимитна дейност?
Мисля, че болниците основателно имат право да протестират за това и че терминът „надлимитна дейност“ е скриване на истината, че не болниците източват Касата, а Касата източва болниците, защото Конституцията казва, че не може на здравноосигурени пациенти или пациенти по спешност, да не бъде извършена лечебна дейност. След като е извършена, тя трябва да бъде заплатена. Няма лимитни и надлимитни пациенти. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Клисарова.
Продължаваме с доклада, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по § 1 и наименованието на Преходните и заключителни разпоредби?
Не виждам желаещи за изказвания.
Преминаваме към гласуване на наименованието и § 1.
Гласували 160 народни представители: за 110, против 44, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 2 има предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в ал. 3 след думите „управителя на НЗОК“ се добавя „след одобряване от Надзорния съвет на НЗОК“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на текста на вносител за § 2, заедно с предложението на Комисията за допълнение в ал. 3.
Гласували 156 народни представители: за 104, против 50, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 3, 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по параграфи 3, 4 и 5? Не виждам.
Закривам обсъждането.
Преминаваме към гласуване на параграфи 3, 4 и 5.
Гласували 159 народни представители: за 103, против 51, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
Параграф 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Александър Иванов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. (1) През 2018 г. НЗОК не заплаща за лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование, за което е подадено заявление за включване в позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 или 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и включени в позитивния лекарствен списък лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 или 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които подлежат на заплащане за първи път през 2018 г.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за генерични лекарствени продукти и за лекарствените продукти по чл. 29 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания?
Заповядайте, д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми Председателю, уважаеми колеги, декларирам, че нямам конфликт на интереси.
Мораториумът по този параграф шести е признание за безпомощност на институциите, на държавата, на администрацията да се справят с проблема „тренд на средствата за лекарствени продукти“. Безпомощност и признание, че не могат да приложат механизми за контрол на растящите разходи за лекарства и прехвърляне на отговорността към Народното събрание. Не можем да спрем развитието на високите технологии, на медицинската наука, уважаеми колеги! Какво правим, като забраняваме за една година да се заплащат нови молекули? Какво ще правим след една година? Пациентите, чакащи за съответните медикаменти, ще станат двойно, тройно повече!
Ето защо ние смятаме, че не са изчерпани механизмите, с които държавата може да удържи тези разходи. Предлагаме няколко стъпки, които са реалистични и които могат да доведат до удържане на тези разходи.
На първо място, продължаване на договарянето на механизми за отстъпки, включително санкции за фармацевтичните компании, които надвишават определена сума за съответния медикамент.
На второ място, прецизиране на работата на Комисията за оценка на здравните технологии.
На трето място, прогенерична политика. Всъщност правите крачка в тази посока, но това няма да реши проблема. Вярваме, убедени сме, че прогенеричната политика ще освободи повече средства, с които пък друга група пациенти да се лекуват с иновативни, с нови молекули, защото те ги чакат. Убедени сме също така, че с административни похвати няма да се реши нито един проблем в системата. Припомнете си въвеждането на лимити за лечебни заведения! Тази ограничителна, административна мярка доведе до един резултат, при който дефицитът на Здравната каса се прехвърли като дефицит на лечебните заведения и там в момента има много повече от 500 милиона неразплатени разходи. Няма как да спрем развитието на медицината.
Друг е въпросът, че институциите трябва да използват цялата мощ, която имат и да приложат механизмите, които и в момента са налични, стига да искат да го направят.
Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, д-р Джафер.
Има ли реплики към изказването? Не виждам заявка за реплика.
Професор Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, госпожо Начева, уважаеми професор Плочев! Бих искал, ако мога, да събера вниманието на уважаваната аудитория в момента и да обърна внимание на няколко много сериозни пункта, които касае този § 6.
В историята на България от 1989 година досега, независимо от всички трудности, които е изпитвала страната, никога, при никакви обстоятелства държавата, независимо кой е бил управляващ през този некратък период, не си е позволявала да затваря вратата за иновативни медикаменти, които дават опция за лечение на застрашаващи живота заболявания на българските граждани. На практика това означава отказ от политика в тази област на здравеопазването и ще постави търпението на българските граждани на предел.
Още във вчерашните новини на националните медии Вие вероятно – тези, които се интересуват сериозно от проблемите на здравеопазването, сте видели, че има протести на пациентски организации пред представители на мисиите на държавите от Европейския съюз точно в това направление. Вероятно уважаемата аудитория знае, че и омбудсманът на Република България е внесъл към Конституционния съд този параграф.
Искам да споделя специално, тъй като вече имаме дискусия по този въпрос в Комисията, че този опит да се направи реверанс към генеричните средства заслужава внимание, но трябва уважаемата аудитория да знае едно: генеричните медикаменти не представляват нова опция, те представляват копие на вече съществуващи модули на лечение, докато иновативните медикаменти нямат аналог за лечението си и независимо, че не са първа опция в началото на терапевтичната верига, в даден етап от развитието на пациента, не пожелавам на никого да има съдбата, да има близък, който се нуждае и може да бъде повлиян от такава форма на лечение, тази възможност да му бъде отнета. Още повече искам да споделя с уважаемите народни представители, че всички български граждани, които ще бъдат лишени от тази възможност, ще пожелаят да получат съответния протокол от Националната здравноосигурителна каса и да реализират това лечение извън територията на страната, което ще струва на България много повече, отколкото ако тази възможност се даде тук, в рамките на страната.
Именно Националната здравноосигурителна каса с нейните институции, с нейните структури е този филтър, именно Комисията по цени и реимбурсиране, именно Комисията по оценка на новите технологии е мястото, където трябва да се прецени дали е възможно един препарат да бъде номиниран да влезе и да бъде използван за лечението на такива животозастрашаващи заболявания.
Затова аз горещо призовавам както управителното тяло на Националната здравноосигурителна каса, така и най-вече уважаемите колеги сериозно да премислят, тъй като това също така ще отприщи една лавина от дела. Имайте предвид, че като онколози и онкохематолози ние сме се сблъсквали с проблема, когато българските граждани поставят въпроса, че те имат право на лечение, което е в съвременните терапевтични стандарти като опция и държавата е длъжна да им го осигури, ние не можем да го откажем и това би създало хипотезата болничните заведения да бъдат длъжни по някакъв начин да намерят изход от ситуацията за тяхна финансова сметка. Затова горещо призовавам в името на надпартийния консенсус в медицината да обмислим сериозно и да подкрепим предложението на колегите от ДПС за отпадане на този параграф. Благодаря Ви, господин Председател. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Заповядайте, професор Адемов, имате думата за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Това е един от най-важните текстове в предложения Проект на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Защо го казвам това? Защото този текст, по начина, по който е предложен, лишава една част от българските граждани, които имат такъв проблем, от иновативни лекарствени продукти. Ние от Движението за права и свободи предлагаме този параграф да отпадне, защото не приемаме подхода „има мораториум – няма проблем“. По никакъв начин не може да приемем такъв подход. Това – първо.
Самият факт, че първоначалното предложение на вносителя е по начин, по който изключва генеричните и биоподобните препарати, означава, че той не е изцяло коректно и добронамерено замислен, защото първоначалният текст изключваше и генериците, и биоподобните препарати.
На следващо място, уважаеми колеги, ако предложената промяна бъде приета, Национална здравноосигурителна каса ще може да заплаща през 2018 г. нови заместители на вече заплащани лекарства, но няма да може да заплаща нови лекарства без заместител. Разбирате ли за какво става въпрос?
В момента ще бъдат засегнати около 20 нови терапии, всички те са минали през оценка на Комисията за здравни технологии. Тази комисия ги е препоръчала на Комисията по Позитивния лекарствен списък. В един момент се появява мораториумът, който казва: „Дотук с новите лекарствени продукти!“.
Уважаеми колеги, новите лекарствени продукти са нова по-висока степен на терапевтични възможности. Не можем по никакъв начин да отнемем, както казаха и колегите преди малко, правото на българските граждани да се лекуват с модерни препарати, с модерни технологии.
Ако ние имаме административната неспособност да контролираме преразходите, аз съм убеден, че в законодателството има достатъчно механизми за контрол на преразходите и ние не ги използваме, това означава, че не трябва да пристъпваме към драстичната мярка орязване и налагане на мораториум.
Не може да се бърка прогенеричната политика с това, което се предлага в момента. Защото прогенеричната лекарствена политика е да насърчава употребата на икономически по-изгодни препарати, като изборът е между много препарати. Генериците могат да бъдат няколко вида, от няколко фирми, от няколко производители, докато иновативните лекарства, които нямат аналог, просто патентната им защита не позволява да се произвеждат генерични препарати. Разбирате ли за какво става въпрос? При прогенеричната политика може да избираш между няколко заместителя, а при иновативните няма такава възможност, защото те имат патентна защита и няма нито един заместител.
Ето, това е причината, поради която ние предлагаме този параграф да отпадне. Убеден съм, че една голяма част от мнозинството мислят по този начин.
Уважаеми колеги, застанете на страната на българските пациенти, защото в случая те са важни, дори не избирателите само и единствено. Важни са пациентите, които имат нужда от иновативни медикаменти. Пак повтарям, интересът на пациентите трябва да бъде преди всичко, защото аз от личен опит мога да Ви кажа – тук може да Ви каже и господин Вежди Рашидов за какво става въпрос, когато човек се изправи пред една такава административна бариера, наречена Мораториум. Затова молбата ми е да се вслушате в нашите аргументи. Ако имате други аргументи, заповядайте, кажете ги. Но нека да вземем правилното решение. А единственото правилно решение в момента е да премахнем този мораториум, защото ако тази година са 17, 18 или 20 препарата, които чакат да влязат в Позитивната лекарствена листа, догодина ще бъдат още толкова, пациентите ще бъдат още повече и тогава преразходът ще бъде още по-голям. Ето, за това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (встрани от микрофоните): Може да не е вярно, но ми хареса!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съзнавам цялата отговорност на това, че ще подкрепим предложението, направено от Надзорния съвет на Национална здравноосигурителна каса в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за бюджета на Касата, да се наложи временна забрана на плащането на скъпи нови терапии за следващата година – мярка, която ние редактирахме, защото в първоначалния й вариант наистина нямаше възможност да навлизат и генерични продукти, които са нови за нашия реимбурсен списък. Смятам, че това ще даде възможност за достъп до медикаменти. В същото време тази мярка е временна. Тя ще даде възможност да се прецизира нормативната уредба, да се прецизира списъкът на заболяванията, който Касата плаща, да се прецизират разходите по механизми, които ще бъдат от полза на българските граждани.
Искам да подчертая, че новите молекули, които предстои да навлязат в следващата година, в момента не се използват за терапия на българските пациенти. Тоест страховете, които бяха тиражирани в медиите, че някои пациенти ще останат без лечение, не са основателни.
Аз ще подкрепя изказването си с някои цифри. В момента в Позитивна листа има 2679 медикамента. От тях 1748 са в Реимбурсния списък на Касата, тоест те са на разположение на българските пациенти.
Искам да подчертая, че има значителни дисбаланси в разходите за лекарствени продукти по отношение на различните видове заболявания. За общи заболявания средномесечният разход за лекарствена терапия през 2016 г. – тук се включват захарен диабет, хипертония, най-често срещаните заболявания, 33 лв.; за редки болести средномесечният разход е 1274 лв.; за онкология – 58 лв., за трансплантирани пациенти – 361 лв.
Ние имаме универсален модел, който предоставя медицинска помощ на българските граждани съобразно правилата, заложени в пакета. Ние трябва да гарантираме именно универсалния достъп. В този смисъл трябва наистина да се ревизира. Това беше наше решение да включим редките заболявания, но във времето наистина ексцесивният ръст на тези разходи за малък брой пациенти по-скоро лишава останалите пациенти от достъп именно до възможностите и на новите терапии. Всичко това обаче трябва да се случи в рамките на времето и затова ние налагаме временната забрана с идеята, че тя веднага може да бъде отменена, когато изпълним останалите нормативни стъпки, за да регулираме и да гарантираме еднакъв и универсален достъп на българските пациенти.
А иначе, ако отчитаме разходите по отделните пера и ръстът във времето – ако сравним бюджета на Касата през 2009 г. и този, който сега приемаме за следващата година, ръстът за лекарствени продукти за домашно лечение е 100%, ръстът за онкология също е 100%, докато ръстът в останалите видове медицинска помощ е доста по-скромен. Така че наистина това, което се изтъква и в докладите на Европейската комисия – значителните разходи за лекарства, а по-малките разходи за медицински дейности, за профилактика, за превенция, трябва да намерят отражение в следващите нормативни решения, които ще вземем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Дариткова.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема д-р Дариткова, няма как да приема аргументите, които изтъкнахте по отношение на това, което защитавате. Ние поддържаме нашето предложение за отпадане на този мораториум и въобще достъпът на пациенти да бъде осигурен за иновативните лекарства. Няма да повтарям всичко с оглед на целия списък.
Бих искал да се обърна към Вас и към ръководството на Национална здравноосигурителна каса! Направени ли са разчети каква би била финансовата рамка и целта, която би се постигнала, ако мораториумът не отпадне? Оправдано ли е каквато и да е финансовата рамка в случая да не бъдат защитени интересите на пациентите, които могат да бъдат излекувани с тези иновативни лекарства? За пример можем да посочим изключително успешното лечение на Хепатит С – над 90% от пациентите, на които се прилага съвременното лечение, са с успешно лечение. Аз не визирам само Хепатит С. Разбирам реакцията Ви, но визирам, както и професор Михайлов посочи тук, и колегите посочват – има и други заболявания, които се нуждаят, и ние не трябва да лишаваме нашите съграждани, да не се налага на никого в качеството на пациент, който се нуждае от такива лекарства и такива медикаменти, но когато се налага, те трябва да бъдат осигурени. Правото на достъп е неизменно право. То е и конституционно право, сега да не навлизаме в други територии и аспекти.
В такъв аспект – каквато и да е финансовата рамка, но добре би било, ако има някакви изчисления, да знаем за какво иде реч. Основното е, че тук трябва да си отговорим на един друг въпрос – или има управленска немощ, или няма воля за оптимизиране на разхода за лекарства. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Всички данни – и на Световната банка, и на Европейската комисия, и данните, които ние имаме, сочат, че за лекарства ние харчим най-много пари и най-високата цена е при нас. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Именно там трябва да се оптимизират! Не трябва да се изписват излишно скъпи лекарства, да се постигне ефект, така че нашите съграждани да имат достъп до тези лекарства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Чакъров.
Господин Адемов – втора реплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема д-р Дариткова, не може да има фискални аргументи, които да бъдат поставени пред живота и здравето на българските пациенти. Категорично не съм съгласен с Вашето твърдение, че в момента не са били плащали от Националната здравноосигурителна каса иновативните лекарства, които чакат. Естествено, че няма да бъдат платени, тъй като не са част от Позитивния лекарствен списък и няма как българските граждани да се възползват от тази нова иновативна терапия.
Кой е в състояние да отнеме правото на българските граждани да се лекуват с модерни медикаменти? Кой е този, които може да наложи мораториум на базата на това, че имало преразход в перото за лекарства и така нататък? Като има, има си достатъчно контролни механизми, включително и за иновативните лекарства. Вие знаете, че има отстъпки предварително, които се подписват. Вие знаете, че има здравни технологии, има Комисия по Позитивния лекарствен списък. Направете така че всички контролни механизми да действат ефективно, за да може да няма този преразход, за който Вие говорите. Не може фискалният аргумент, пак повтарям и с това завършвам, да доминира пред аргумента на това, че човек има право на живот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Д-р Джафер – трета реплика.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема д-р Дариткова, този разговор, който водим в момента, е контрапродуктивен между лекари. Никой не избира в мнозинството от случаите от какво да боледува той или детето му. Изключвам случаите на зависимости, на начин на живот, който води до определено заболяване. Но да противопоставяме примерно семейства, в които има деца с редки заболявания, с пенсионери, които не могат да си платят 20 лв. за антихипертензивната терапия, наистина е контрапродуктивно и Вие го знаете.
Никой не избира дали детето му да боледува от мукополизахаридоза, защото има четири такива деца. На една от формите тяхното лечение примерно струва 70 хиляди месечно и тези родители имат своята лична драма и трагедия. Държавата трябва да каже, че когато има възможност, ще направи всичко възможно да осигури това лечение, защото това е правилното.
Правилно е обаче и за диагнози, които касаят много по-евтина терапия, институциите да направят така, че да покриват тези разходи, за да могат пенсионерите да лекуват своята хипертония, за да не умират от инсулти и инфаркти и да сме в челните позиции по тази диагноза.
Това, което ние можем да направим и предлагаме, е, първо, наистина да се въведат така наречените гайтлайни за лекарствени терапии и ръководства и да се знае, че трябва всеки, който назначава лечение, да минава през определени етапи. Да не отива директно към терапия трети клас, а да мине през първия етап, втория етап. Ето това държавата може да направи.
И другото, което наистина може да направи, е да помисли, да извади един фонд за лечение на редки болести – това, което сме коментирали с Вас, и ние ще подкрепим такава стъпка, защото – да, Касата дава 70 – 80 милиона само за лечение на редки болести. Водили сме го дълго този дебат. Той наистина е контрапродуктивен, защото не е в интерес на българските граждани.
Има практически стъпки, които трябва да се предприемат и ние сме „за“ това, а не за приемане на мораториум и административни забрани. Това няма да доведе до никъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Джафер.
Дуплика – д-р Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, аз съм категорично съгласна с повечето от Вашите аргументи. Само че, за да се намери този баланс, за да се решат проблемите с административните мерки, ние наистина се нуждаем от временно неплащане на новите скъпи терапии. Това е иновативна и временна мярка.
В същото време искам да подчертая, че наистина решенията трябва да са в посоката, в която ги коментирахме. Всеки български гражданин има правото да има достъп до лечение, което му е гарантирано. Във всички случаи това ще бъде и в следващата година основен ангажимент на Националната здравноосигурителна каса.
Искам да подчертая на един от репликиращите ме, че и тази година за хроничен вирусен Хепатит С до октомври 2017 г. Касата е платила 62 млн. лв. Тоест достъп до тази терапия българските пациенти имат и тази година.
Наистина имаме нужда от ревизия на механизмите, имаме нужда от употребата на терапевтично диагностични справочници. Всичко това вярвам, че от следващите месеци ще се случи. Това е временна мярка. Най-важното, към което трябва да се стремим обаче, е да плащаме не за молекула, а за терапевтичен резултат. Това ще даде наистина смисъл на инвестицията и в лекарственото потребление, и в останалите медицински дейности – да търсим заплащането за резултат, а не за диагноза или за отделна молекула. Това ще е нашата амбиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Дариткова.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Би трябвало да ни е срам да водим този дебат, защото този мораториум, който се налага в момента, ще лиши от качествено здравеопазване именно българските граждани.
От 2009 г. слушаме за политическа воля, за реформи, за анализи. Сега, д-р Дариткова, разбирам, че Ви трябва и допълнително време, за да запушите може би течовете в системата. Ами направете го! Защо не го направихте досега?! Какви ли не експерименти! Просто Вие носите основната – не Ви говоря персонално, а политическата Ви партия носи основната вина за разбиването на българското здравеопазване. Тук говорим и за достъпа до здравеопазване, за липсата на кадри. От 2009 г. каквото можахте, направихте.
И сега казваме на българските болни, че те, видите ли, няма да могат да ползват най-модерните лекарства. Всъщност, колеги, те могат да ги ползват, ако са богати! Ако са богати, могат да си ги купят, но бедните хора Касата де факто няма да ги реимбурсира. Това е! Ето, това ние гледаме в момента. Това е скандално!
Искате на базата на резултати. Ами, като умре човека? Тоест той няма право, не можете да го лекувате, докато не видите резултата, а резултатът ще бъде, само ако е излекуван.
Вие наистина правите експерименти с българското здравеопазване. Става въпрос сигурно за 25 – 28 милиона. Факт е, че парите за лекарства са много. Но в крайна сметка Вие сте виновни за тези частни болници, които ги въведохте, за липсата на здравна карта, че съдът отмени всичките Ви решения. Това си е изцяло Ваша вина! Вие трябваше да го направите това нещо! С подобен бюджет има съседни нам държави, с много по-нисък се оправят – имат качествено здравеопазване. При нас има огромен теч, огромни кражби в системата и това го призна лично министърът на финансите. И кой е виновен?
Виновни, уважаеми дами и господа народни представители, ще бъдат болните хора, които няма да могат да се ползват от най-модерните лекарства, които се използват в Западна Европа, защото ГЕРБ не могат да се справят с този проблем. Това е истината и това трябва да се разбере! Вие в момента, освен че лишихте хората и от достъп до здравеопазване – защото, ако продължавате тази политика, ще затворите и общинските болници, освен че вече нямаме и качествени специалисти, хората вече не могат да имат достъп до качествени лекарства или до лекарства от най-ново поколение. Ето, това е изводът от този дебат.
Срамен дебат е! Срамен – за 30 млн. лв., а ние да седим и да го обсъждаме тук. Затова и станах. Но и тези приказки – че имаме визия, ще гледаме, това го чуваме, д-р Дариткова, с години. Направете я тази визия най-накрая, ако можете. Ако не, кажете: да, провалихме се в здравеопазването, не можем да се справим, но бъдете откровени с българските граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Стойнев.
Реплики към изказването? Не виждам желаещи за реплики.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Преминаваме към гласуване на § 6.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители – за отпадане на § 6, което Комисията не подкрепя.
Гласували 204 народни представители: за 86, против 75, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да гласуваме § 6 по Доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Подлагам на гласуване § 6 по Доклада на Комисията.
Гласували 204 народни представители: за 115, против 82, въздържали се 7.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 7, 8 и 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Параграфи 7, 8 и 9, по които няма предложение по Доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Няма предложения по Доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли разисквания по параграфи 7, 8 и 9? Не виждам желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване параграфи 7, 8 и 9.
Гласували 204 народни представители: за 124, против 76, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 10 има предложение на народния представител Георги Йорданов и група народни представители:
„В § 10 след думата „разходи“ се поставя запетая и се добавя „извън тези поред 1.3.1.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания по § 10? Не виждам заявки за изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Йорданов и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 197 народни представители: за 83, против 90, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на § 10 по вносител.
Гласували 201 народни представители: за 117, против 71, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, моля за процедура.
Моля да подложите на гласуване за удължаване на днешния пленарен ден до 23,00 ч. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме процедурно предложение за удължаване на пленарния ден до 23,00 ч. (Шум и реплики.)
Гласували 202 народни представители: за 113, против 68, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 11 има предложение на народния представител Георги Йорданов и група народни представители:
„В § 11 се правят следните изменения:
а) ал. 2 – отпада.
б) ал. 1 става текст на § 11.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„Параграф 11 да отпадне.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за параграф 11:
„§ 11. (1) Лечебните заведения, които след 31 декември 2017 г. са получили за първи път разрешение за дейност по чл. 48, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, не могат да сключват през 2018 г. договори с НЗОК за съответните дейности.
(2) През 2018 г. НЗОК не сключва договори или допълнителни споразумения с лечебните заведения, изпълняващи болнична медицинска помощ, за дейности по нови: клинични пътеки; клинични процедури; амбулаторни процедури и нови медицински процедури (диагностични и терапевтични) в съответните клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедури спрямо договорените от съответното лечебно заведение за болнична помощ през 2017 г. по Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г., с изключение на случаите, когато тези клинични пътеки не са изпълнявани на територията на съответната РЗОК.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, д-р Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, искам да декларирам конфликт на интереси, като доскоро директорът на държавна болница…
Колеги, смилете се над държавните и общинските болници! С този текст знаете ли какво правите? (Шум и реплики.) Запечатвате частните печеливши структури в областите! Враца – частна инвазивна кардиология на входа на болницата, а на държавната й даваме съвети и тя да направи печеливша. Не може вече! Не може, защото частната вече има изпълнител на тази клинична пътека. Ами Русе? Ако не се беше усетил наскоро, щеше да има само частна инвазивна кардиология!
А другите градове – там, където вече имаме частни структури, които са заели печелившите пътеки? Не може вече държавната и общинската болница да се намесят. Ние ги обричаме на разпад!
И второ, една съвременна иновативна дейност има малък капацитет. Една инвазивна кардиология може да приеме десетина човека на ден, но потребностите са повече. Защо да няма повече ангиографии?
И моля Ви се, пак повтарям, това е запечатване на частния интерес в здравеопазването и обричане на държавните и общинските болници. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Йорданов.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Чакъров, имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз бих искал съвсем накратко да представя нашето предложение, а то е продиктувано именно от съображения, които ние, като либерална партия, споделяме – либералните принципи и идеи. Не може по такъв командно административен начин да се ограничават дейности, защото там, където е необходимо да бъдат реализирани тези дейности или да се открият лечебни заведения, не може да бъдат ограничавани с един административен акт.
Каквито са аргументите – такива, каквито преди малко изложихме по отношение на мораториума за нови иновативни лекарства, подобен е подходът и тук. Не може да се реализират регулации на дейности и на клинични пътеки на нови медицински заведения по абсолютно командно-административни… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Прощавайте, господин Чакъров.
Моля за тишина! Моля за тишина в залата, не се чува ораторът.
Моля Ви, продължете.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Ние не споделяме този подход. Трябва да има определено отворени пазарни механизми, конкурентна среда, в които всеки един субект да се доказва по отношение на дейностите, които реализира.
Изцяло споделяме съображенията, които колегата Йорданов преди малко представи тук, че трябва да бъдат равнопоставени и наистина трябва да бъдем много загрижени не само за общинските, а и за областните болници вече, защото те също имат своите изключителни затруднения по отношение на дейности, които извършват, и на тяхното функциониране. Ние поддържаме нашето предложение и се надяваме разумът да надделее, защото по този начин не се постигат ефекти.
Мога да дам справка с министъра на здравеопазването в предходния мандат, няма да му казвам името, той се опита и въведе редица лимити по отношение на дейности, по отношение на лечебни процедури и видяхме какъв беше резултатът. Резултатът отново беше превишаване на финансовата рамка на лимитите и задълбочаване на задлъжняването, ако не на всички, на повечето лечебни заведения. Този подход не води до резултати и ние не споделяме един такъв подход. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Чакъров.
Има ли реплики към изказването? Не виждам заявки.
Други изказвания?
Д-р Дариткова, заповядайте за изказване.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Какви са парадоксите, които наблюдаваме в системата на болничната медицинска помощ в годините на функционирането й като елемент на задължителното здравно осигуряване от 2006 г. и въвеждането на плащане на дейността чрез клинични пътеки? От една страна, твърденията, че тази помощ е недофинансирана; от друга страна, непрекъснатите инвестиции в разкриването на нови структури и сме постигнали наистина ниво на болнични лечебни заведения, което е много над средното за Европа – ниво на хоспитализациите, които, като съотнесени към населението, отново са над средните в Европа; и в същото време недоволство на пациентите от оказваната медицинска помощ.
Парадоксът, който също се отчита, е, че имаме надлимитна дейност, така е високопопулярна, тоест съществуващите структури могат да поемат допълнителни пациенти и ние търсим варианти за тяхното плащане. Именно такъв е смисълът на разпоредбата, която въвеждаме – следващата година да няма заплащане от Фонда на новооткритите структури, за да може в рамките на съществуващия бюджетен ресурс да търсим балансираното остойностяване и увеличаване на цените на пътеките, които са недооценени и от тази гледна точка непредпочитани досега. Да търсим варианта лечебните заведения за болнична помощ да могат да реализират целия си капацитет и да могат всички пациенти – здравноосигурени лица, които са се обърнали към тях, да получат лечение и после то да бъде заплатено на лечебните заведения за болнична помощ.
В същото време правим корекция, за да се даде възможност в регионите, където дадена дейност не е представена, да може да бъде реализирана, след като лечебните заведения направят постъпленията да покрият медицинските стандарти, да покрият апаратурните и кадровите изисквания.
Смятаме, че в хода на това решение ще намерим начин да реализираме успешно и другия механизъм, който да регулира инвестициите в оказването и представянето на медицински услуги. Наистина е важно да регулираме и уеднаквим достъпа на всички български граждани в различните региони на страната. Това може да стане чрез Националната здравна карта. Да, всички знаете, че тя беше обект на атака в съда и в момента трябва да се извърви цялата процедура, за да може да бъде утвърдена отново.
Обект на атака беше административната процедура по издаването и в никакъв случай по същество. Всички сме съгласни, че трябва да има такава карта и именно това е механизмът да се насочат инвестициите в посока, в която българските граждани ще имат еднакъв достъп до медицинско обслужване с гарантирано качество.
Смисълът на поправката е такъв. Надявам се да го разберете. И в този случай ние наистина търсим решение на проблем, който е натрупван с годините.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Дариткова.
Има ли реплики към изказването?
Заповядайте, д-р Чакъров, имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Д-р Дариткова, от всички аргументи, които изложихте, не чухме аргументи, които да можем да споделим, а бихме искали да ги споделим с оглед на това да се постига по-добра регулация. Това, че има много частни болници, е факт. Къде обаче са концентрирани тези болници и кои граждани имат по-голям, сравнително по-лесен достъп до тези здравни заведения?
Знаем и от последния доклад на Европейската комисия, че има нехоспитализации, а ние надминаваме съседни и еднакви по стандарт нам страни многократно по отношение на хоспитализациите.
Това, което предложихме и трябва да бъде въведено след дебатите, които имахме тук, в Народното събрание, е именно въвеждането, и то ускорено, на електронното здравеопазване, на информационната система. Да се знае кога постъпва всеки един пациент, да се види какво лечение е приложено. Въобще трябва да има пълна информация и информирана среда, в която да знаем по какъв начин се движат всички средства, които ние солидарно събираме, и трябва да бъдат разходвани най-ефективно. За съжаление, това не се случва и механизмите, които Вие предлагате, в никакъв случай не ги споделяме – повтарям това.
Освен това електронната система би довела до подобряване на дейността, но всичките параметри трябва да се определят в конкурентна среда, така че наистина да има равен достъп. По този начин, особено в отдалечените и в по-малките населени места, този достъп определено би бил затруднен, даже и да има такива идеи – да се разкрият такива клинични пътеки или дейности, които биха могли да бъдат реализирани в тези населени места. Затова поддържаме нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Чакъров.
Втора реплика?
Заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема д-р Дариткова, с този параграф, който е предложен, се унищожава или се убива възможността на общинските болници да възобновят дейността си в отделения, които са закрити през 2016 и 2017 г.
Давам Ви един пример. Пирдопската болница в района на Средногорието е за 21 хил. жители. Общността на седемте общини и кметовете от седемте общини направиха възможното задълженията й да бъдат покрити. Това сигурно е единствената общинска болница с нулеви задължения.
С това, което Вие правите в момента, ще направите така, че да не бъдат възстановени очно, физиотерапия и хирургия. В момента в болницата едвам работят детско, вътрешно и неврология. Ако се приемат тези текстове, обричаме едно начинание на всичките кметове на неуспех, защото бизнесът даде пари – над 2 милиона, както казах, инвестират се в техника и в оборудване, и в реален персонал, а в същото време с този нормативен акт закриваме болницата. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Професор Михайлов, заповядайте за трета реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема д-р Дариткова, само преди половин или един час, когато започна обсъждането на Закона, ние Ви споделихме, че тези два параграфа – 6 и 11, на практика създават условия, образно казано, за нулева година в българското здравеопазване: няма да има нови медикаменти, защото генеричните по своята същност не са нова опция за терапията; няма да има обсъждане на нови клинични пътеки, процедури – амбулаторни и диагностични.
Ние много пъти разговаряхме с ръководството на Здравната каса и съвсем добросъвестно, намирайки нейното разбиране, имахме намерения в последващото конструиране на Националния рамков договор действително добронамерено, съвестно да бъдат създадени възможности за правилното целесъобразно изразходване на този ресурс, който предвижда законодателят сега – 400 млн. лв., от които основната част е насочена към болнична помощ.
Нека да Ви припомня, а това го знаете вероятно всички, които се интересуват от здравеопазване, че излязоха само преди няколко дни данните на Евростат и България се намира на печалното първо място по брой на хоспитализации. Ако узаконим тази нулева година, няма никаква гаранция, че броят на тези хоспитализации няма да се повиши, тъй като схематичността на алгоритмите на клиничните пътеки дава възможност на всеки, който умело се е адаптирал към тях, да продължава да превърта и да източна ресурса на Националната здравноосигурителна каса.
Затова Ви призовавам внимателно да обмислите предложенията, направени от нас, и с помощта на всички колеги от залата да се опитаме действително да оптимизираме този повишен бюджет на НЗОК за следващата финансова 2018 г. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Михайлов. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Дуплика – д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, ние ще оптимизираме дейността за здравноосигурените лица тогава, когато направим възможното те да получават ранна диагностика и лечение в извънболничната помощ. Не се налага винаги да дебатираме именно болничната помощ и инвестициите в нови структури, защото е факт, че имаме структури, които са достатъчно, даже прекалено в определени места, а на други места са слабо застъпени. Това е нашата логика с идеята следващата година да не се допуска сключването на договори с такива. Иначе те могат да се разкриват, ако имат други източници на финансиране. В тази рамка, с тези увеличени средства ние ще имаме възможност да увеличим цените на пътеките, което е в интерес на общинските болници, защото по този начин приходите им ще пораснат.
Отново в техен интерес е да могат да получат заплащане за всеки един пациент, който е преминал, без да има ограничения.
И отново искам да подчертая, че следващата година ще се търси друго решение за предоставяне на медицинската помощ, но тъй като съдържанието на клиничните пътеки е елемент от Рамковия договор и както Вие сами признавате в досегашни разговори, че не сме намерили доброто решение с какво да ги заменим, смятам, че тази мярка ще даде възможност, от една страна, да се балансират клиничните пътеки и оттам – и дисбалансите, натрупани във времето, да бъдат преодолени, а те водят и до съответния кадрови дефицит и дефицит на оказване на тази медицинска помощ; от друга страна, да търсим наистина решения, по които медицинската помощ, оказвана в лечебните заведения за болнична помощ, да бъде само тогава, когато не може да се постигне ефектът в извънболничната такава, каквато е медицинската логика. Достъпът на българските граждани ще бъде гарантиран, защото те могат да избират лечебно заведение свободно на територията на цялата страна. Наистина териториалното ограничение създава проблем и именно тези териториални дисбаланси трябва да са обект на интервенция след приемането на Национална здравна карта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Дариткова.
Заповядайте, господин Кирилов, за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Лично аз внимателно слушах всички изказвания и изявления на колегите по темата. Смятам, че съм се ориентирал дори в тази тема и материя, която не е моя. По тази причина предлагам прекратяване на дебата. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Обратно предложение?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, това че на господин Кирилов най-накрая му е станало ясно за какво дебатираме не означава, че са изложени всички мотиви. Апелирам наистина да продължим този дебат, защото по начина, по който процедирате, наистина си превишавате правомощията.
Това, че сте силни, не означава, че не трябва да се чува гласът на опозицията. Това че в момента чувствате някакво надмощие и искате да смачкате дебата, може би не сте разбрали какво означава демокрацията в една парламентарна република, господин Кирилов. А демокрация е: да се чува гласът на опозицията. Така че апелирам наистина да продължим този дебат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Гласуваме процедурното предложение за прекратяване на дебатите по § 11.
Моля, режим на гласуване.
Гласуваме предложението на господин Кирилов да бъдат прекратени дебатите.
Гласували 172 народни представители: за 100, против 71, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, моля за процедура по прегласуване. Това на нищо не прилича, уважаеми народни представители. Гоните лидера на опозицията от зала, искате да смачкате дебата, а той е важен не за Вас, а за българските граждани. Не го правете и не превръщайте този парламент в такава функция, която той няма. Парламентът е, за да се чуят всички мнения и най-вече мнението на опозицията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Приемам предложението. Ще го подложа на прегласуване.
Прегласуване на предложението на господин Кирилов за прекратяване на дебатите.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 173 народни представители: за 100, против 73, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура? Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Аз моля за процедура. Съжалявам, че трябва да го кажа – има проблем в системата на гласуване. Мога да го демонстрирам на уважаемите технически служители. Картата, която се поставя, се транспонира като ефект с поставяне на карта на друго място. Това обърнах внимание и на колегите около мен и това може да създаде предпоставки за нереална оценка на самото гласуване.
Много моля, не зная дали това е възможно сега, но трябва да се проверят връзката между пултовете в залата и системата, която отчита гласуването. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Професор Михайлов, ще помоля квесторите да помогнат по този проблем. Разбирам, твърди се, че са разменени пултовете. Моля квесторите, да помогнат за коректно гласуване. Да се проверят пултовете дали са на място или има размяна на пултовете.
Продължаваме с гласуване на § 11.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Йорданов и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 184 народни представители: за 78, против 85, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Моля, за процедура по прегласуване. Наистина има проблеми с пултовете при нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Георги Йорданов и група народни представители.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 186 народни представители: за 78, против 90, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители § 11 да отпадне, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 186 народни представители: за 78, против 92, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Процедура.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, поради проблем с гласуването, моля процедура за прегласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте.
Попитах дали всички са успели да гласуват. Дайте знак, моля, за да не пристъпваме към тази процедура. Този път ще уважим искането.
Пристъпваме към прегласуване.
Моля, режим на прегласуване на предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Успяха ли всички да гласуват? Не виждам знак.
Гласували 186 народни представители: за 78, против 92, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакцията, която включва и предложението на д р Дариткова за § 11.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 187 народни представители: за 111, против 76, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, искам само да Ви информирам, че подадох по надлежния начин сигнал – вдигнах ръка, не ме забелязахте, не можах да гласувам. Може да проверите и в системата, защото все пак… И Ви помолихме тези пултове да ги пооправим, защото, ако продължаваме така, има до утре да си гласуваме и прегласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Предложение за прегласуване.
Госпожо Стоянова, заповядайте по начина на водене. Ще прегласуваме.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, вземам процедура по начина на водене. Много искам да Ви помоля, всеки път когато има гласуване, преди да прекратите гласуването, моля, настоятелно да попитате има ли някой от залата, който не е успял да гласува, за да може колегите, които не са успели – да гласуват, а не да искат прегласуване.
Последните пъти Вие наистина питахте, но ми се струва, че някои колеги злоупотребяват с Вашето доверие (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Така ще утежним процедурата, но нека все пак да изпълним предложената от господин Ерменков процедура по прегласуване на текста на § 11 по вносител.
Моля, режим на гласуване по текста на Комисията.
Успяха ли всички да гласуват?
Гласували 185 народни представители: за 109, против 76, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 12 има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В § 12 се създава нова точка 7 в раздел IX „Информационно осигуряване дейността на НЗОК“ със следното съдържание:
„т. 7: Чл. 68а (1). Създава се електронна здравна карта на физическите лица.
(2) Електронната здравна е носител на електронна идентичност и представлява ключ за достъп до здравното досие, както и потвърждение в реално време за получена медицинска услуга.
(3) Здравното досие е структурирана персонална информация и съдържа задължителни раздели, които се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(4) Електронната здравна карта е задължителна за всички физически лица, ползващи медицинска помощ, както и за всички изпълнители на медицински дейности по смисъла на чл.58.
(5) Редът за издаване на здравната карта е в съответствие със Закона за електронната идентификация и Закона за електронното управление.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15, ал. 1:
а) създава се т. 5б:
„5б. утвърждава стойности на разходите по т. 5а, разпределена по месеци и по изпълнители на болнична медицинска помощ, по предложение на директорите на РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година;“
б) в т. 11 след думата „длъжността“ се добавя „в съответствие с изискванията на закона“.
2. В чл. 24, т. 5 съюзът „без“ се заменя с „включително“.
3. В чл. 26, ал. 1, т. 1 думата „десет“ се заменя с „три“.
4. В чл. 37, ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „след представяне на отчетен документ, в който се посочват номерата на издадените документи за заплатените суми по ал. 5“.
5. В чл. 45 ал. 2 се изменя така:
„(2) Медицинската помощ по ал. 1, с изключение на т. 11, 12 и 15, се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, с наредба на министъра на здравеопазването.“
6. В чл. 64, ал. 1 след думата „медицинска“ се добавя „и дентална“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Заповядайте, д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Като мантра в захлас всички парламентарни групи повтаряме и сме записали в предизборните си програми, че създаването на система за електронно здравеопазване означава по-добър контрол в здравната система.
Предлаганите от нас текстове касаят една първа стъпка в тази посока. Аргументи от рода, че няма единна информационна система, не са сериозни, защото такава вече е крайно време да има. Не можем да даваме пари, не можем да правим анализи, при положение че нямаме пълната информация за това, което се случва в системата.
Ето защо ние предлагаме една първа стъпка за създаване на електронна здравна карта, да – на основата на единна информационна система, защото от времето на „Аремис софт“ повтаряме, че трябва да има такава система. Тази система стана почти легендарна. Отделиха се много милиони през годините, които ту се връщаха отново в едни фондове, ту отново се гласуваха в бюджетите. Обаче в този бюджет – нито в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, нито в консолидирания, нито където и да е на друго място е записано нещо в тази посока. Няма как да накараме институциите да работят в тази посока, ако Народното събрание не запише първи мерки за това.
Позволете ми да кажа и няколко думи по отношение на предложението за този параграф на народния представител Даниела Дариткова.
Уважаема д-р Дариткова, смятаме, че този текст е противоконституционен. Предлагате нещо, което трябва да бъде прието само на едно гласуване. Законите се гласуват на две четения. Конституционният съд, ако бъде прие приет този текст, ще го върне отново и ще го отмени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Джафер.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания?
Д-р Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, смятам, че е изключително непоследователен подход да обвините в противоконституционност предложението ми, след като Вие правите предложение, което няма нищо общо с гласуваните на първо четене разпоредби, които не са разглеждани в комисии – текстове за създаване на електронна здравна карта, на всичкото отгоре с аргументите, че това е стъпка напред в електронното здравеопазване. Това е абсолютно лобистка поправка в интерес Вие ще кажете на кой, защото няма оценка на въздействието. Една такава инвестиция вероятно ще струва много пари. Затова ние сме решили по друг механизъм да реализираме информационната система и Вие сте информирани за това. Този механизъм е чрез оперативните програми, където има повече от 11 млн. лв. Ние трябва да използваме тези средства. Създавайки картата, Вие правите нещо като пръстовия отпечатък, защото ние наистина нямаме единната национална здравна информационна система, нямаме все още пълното пациентско досие, нямаме пълния обмен на информация между отделните изпълнители на медицинска помощ. Това трябва да се случи и чак тогава да имаме вече идентификатора – здравна карта или лична карта с чип. Това ще се реши впоследствие.
В момента има обявена обществена поръчка за преглед на законодателната уредба, която да регламентира нормативно въвеждането на единна национална здравна информационна система, така че този проект е в ход и няма как тук в бюджета да търсим това решение. Имаме срокове за реализация на проекта и аз съм убедена, че той ще бъде успешно реализиран. Виждам, че много будно следите и Омбудсмана, който уж е внесъл нещо в Конституционния съд преди то да бъде гласувано, както и Вие, но в същото време трябва да знаем ясно разпоредбите.
Предложението, което правя – да се създаде нова т. 5, в която се уреждат възникналите правни последствия от Решение № 3 от 8 март 2016 г. на Конституционния съд на Република България по конституционното дело, което касае разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, попълва възникналата след това законова празнота. Това не е нова разпоредба. И досега е имало пакет и той е регламентиран, защото е от основно значение в системата на задължителното здравно осигуряване, тъй като, съгласно чл. 2, ал. 1, изречение второ от Закона за здравното осигуряване, задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Също така по силата на чл. 4, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности.
Липсата на уредба по отношение съдържанието на пакета прави невъзможно предоставянето на здравни дейности на задължително здравно осигурените лица, тъй като тези дейности не са очертани по вид, обхват и обем, което от своя страна възпрепятства свободния достъп на тези лица до медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване.
Предлаганият текст на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ще създаде сигурност при провеждането на преговорите за приемане на национални рамкови договори за 2018 г. от съсловните организации и Националната здравноосигурителна каса, тъй като те ще имат нормативно определени медицински дейности, които подлежат на договаряне. Всичко останало ще бъде риск за следващата година да нямаме пакет от услуги, тоест Касата да не може да закупува дейности и ние да не можем да осигурим на здравно осигурените български граждани да получават медицинска помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Дариткова.
Има ли реплики?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема д-р Дариткова, мълчах си, когато очаквах, че Вие ще заявите пред всички, че няма конфликт на интереси по предложенията за новите клинични пътеки. Имам предвид ширещото се напоследък в кулоарите на парламента, не казвам дали е истина това, че се готви нова инвазивна кардиология в Смолянска област. Това, което някои колеги предварително заявиха и казаха: нямаме конфликт на интереси. Може би всеки, който е направил някакви предложения, би трябвало първо да заяви, че действително няма конфликт на интереси.
Мълчах си, но сега имам следния въпрос: колко пари до момента са изразходени, това са пари на нашите граждани, за електронно здравеопазване? Колко? Да не говорим за пръстовите отпечатъци – над 2 млн. лв., да не говорим за други. Ако някой отиде и направи анкета в Министерството на здравеопазването, няма начин да не излязат колко опити са правени за електронното здравеопазване. И всички си мълчат. Защо? Едва ли опозицията е тази, която спира прогреса, а това е прогрес. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Други реплики?
Заповядайте, д-р Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема д-р Дариткова, не знам кой какъв интерес има и за какво лобира, но корупцията и прокарването на лобистки интереси са типични за управляващите – тези, които са на власт, а не за опозицията.
От друга страна, да отговорим на въпроса: кой според Вас има интерес от сегашното състояние на нещата да няма единна информационна система, да няма електронно здравеопазване с всички атрибути – електронна карта, електронно досие, електронно направление, електронна рецепта – и да се контролира пътят на пациента? В противен случай ние ще продължаваме да отговаряме дали се краде от системата, дали се избират по-скъпите пътеки, за да се точи Касата.
Ето защо смятам, че оправданието, че, видите ли, Вие управлявате само шест месеца, е изключително несериозно. През последните десет години ГЕРБ управлява осем години. Време е вече да се направят сериозни стъпки към електронно здравеопазване. Ние всъщност правим жест към управляващите. Хайде, имайте аргумент, оправдайте се с нас, че ние лобистки сме вкарали да направите здравна карта. Нека това да бъде оправданието, но го направете най-накрая.
Само преди два месеца ние всички заедно тук гласувахме и възложихме на министър Петров да работи по проблема с електронното здравеопазване. Не е наша вината, че сменяте министрите през 5 – 6 месеца. Вземете се в ръце! Дайте предвидимост на системата, защото ситуацията става много сериозна. (Ръкопляскания от ДПС и „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Джафер.
За трета реплика – заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Д-р Дариткова, само преди няколко минути, даже мисля, че и час не е минало, Вие посочихте, че все още липсват електронното здравеопазване и компонентите на електронното здравеопазване с оглед на по-добра регулация за постигане на по-оптимално разходване на средства за лекарства, за свръх хоспитализации. Искам да Ви питам: кога сте откровена – когато защитавахте, че няма електронно здравеопазване и е аргумент, и се обръщате към нас след това „за какво лобираме“?
Д-р Нигяр Джафер, аз ще доразвия това, което Вие казахте, и ще кажа: ние лобираме за прозрачно разходване на средствата, които са и от НЗОК, и от Министерството на здравеопазването в системата на здравеопазването, за да се постигне максимална ефективност. От 2001 г. поне аз, заедно с д-р Адемов и с колежката д-р Джафер, непрекъснато коментираме: да се въведе, да се въведе, да се въведе електронно здравеопазване. Най-накрая всички тук се обединихме и заедно подкрепихме да се въведе в рамките на определен срок електронното здравеопазване. Целта е да има прозрачност и информираност. Ние трябва да бъдем максимално коректни към нашите съграждани за средствата, които се разходват в системата на здравеопазването.
Повече от видно е, че не се разходват по правилния начин и няма добри резултати, така че нито пациентите са доволни, нито работещите в системата на здравеопазването. Ерго трябва да се направи нещо, с което да надскочим тази рамка.
Преди известно време казах, че политиците сме длъжници. Тази вечер пак ще кажа, че всички политици сме длъжници на системата на здравеопазването и най-вече управляващите, които носят субектност на отговорност. Така че всички трябва да работим и да се преодолее тази даденост.
Преди малко ни посочихте за пръстовия отпечатък. Прощавайте, адресатът е грешен. Не знам какво имахте предвид. Знаете кой въведе пръстовия отпечатък. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ние бяхме категорично против по ред съображения, които сега нямам време да изложа. Имаше и други неща, които бих искал да кажа. Не споделяме тези съображения. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, д-р Чакъров.
Дуплика?
Д-р Дариткова, имате думата за дуплика.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми госпожи и господа народни представители, наистина няма невинни от присъстващите в тази зала, може би освен новите политически сили, за това, че не се е случила единната национална здравна информационна система. Затова непрекъснато повтарям, че сме го извели като ключов приоритет. Затова непрекъснато повтарям, че подходът трябва да бъде системен и комплексен. Това, което правите Вие тук, наистина не решава проблемите, защото ние нямаме изградено пациентско досие, нямаме електронна рецепта, нямаме електронен обмен на данни, нямаме регистри.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС, от място): Направете ги.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Това се реализира в момента чрез проекта и парите на Европейския съюз. Чак тогава вече, когато стигнем до тази система и я структурираме, ние ще имаме нужда от идентификатор. И в този смисъл споменах за пръстовия отпечатък, който не беше регламентиран законово, а беше приет на друго ниво. Ние също имахме възражения срещу него, защото той не решава проблемите, той не идентифицира присъствието на пациента и не показва неговия път.
По същия начин една приета карта сега, в момента, след като нямаме структурирана системата, няма да доведе до нищо позитивно, защото в никакъв случай това няма да даде картината на единна национална здравна информационна система, няма да даде прозрачност, предвидимост и възможностите за контрол.
В този смисъл Вашето предложение категорично не трябва да бъде подкрепено по начина, по който е въведено тук. Сигурно някога ще стигнем до този идентификатор, но нека извървим стъпките, които така или иначе са предвидени в проекта, с който скоро, надявам се, Министерството на здравеопазването да ни запознае, защото ние така или иначе го задължихме да извършва изграждането на такава система.
От гледна точка на лобизма – да, аз заявявам, че съм лобист на избирателите в региона, който представлявам. Смолянска област е единствената или може би има още една-две такива – Силистра и Търговище, в които няма възможност за оказване на медицинска помощ при спешни сърдечно-съдови инциденти. Затова именно ние изграждаме в държавната болница, с която аз нямам договор, и инвазивна лаборатория. Освен това необходимото изискване, за да се случи това, ние го спазваме – до 31 декември трябва да имаме сключен договор, за разлика от болницата в Пирдоп, която не е подала искане за разширяване на дейността си и няма такова одобрено до момента.
Затова, колеги, много Ви моля да не бъдем дребнави, да бъдем коректни и да търсим наистина решения, които са в интерес на българските граждани и да избегнем дребното политическо заяждане, защото това в никакъв случай не дава структура, визия и хоризонт на българското здравеопазване следващата година. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Дариткова.
Други изказвания?
Заповядайте, за процедура.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Взимам процедура по лично обяснение, защото беше казана от преждеговорящия една наистина… (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Извинявайте, няма как да Ви дам думата.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Тогава по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Добре, по начина на водене. Слушам Ви.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Господин Председател, обръщам се към Вас и Ви казвам да санкционирате по Правилник преждеговорящия за казани неверни данни и това може да бъде доказано – документите за болницата и искането за ново разрешително са в парламентарната стая. Ако има интерес, ще бъдат донесени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Няма как да направя това.
Има ли изказвания?
Господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Дами и господа народни представители! Преди да премина към моето изказване искам да кажа, че от тази трибуна е най-лесно да се сипят обвинения в лобизъм без да има каквито и да е доказателства, без да има каквито и да било аргументи.
Затова Ви моля, който се опитва да се упражнява на тема обида в лобизъм, да бъде така добър да каже за кого лобира, как лобира, по какъв начин лобира, за да отпаднат каквито и да е тип съмнения, защото иначе обвиненията, които сипете от тази трибуна, приличат на елементарна лъжа.
Аз обаче искам да обърна Вашето внимание на един текст. Не казвам, че този текст е лобистки, но искам Вие да кажете за какво става въпрос.
Уважаеми дами и господа народни представители! В чл. 24, т. 5 на действащия Закон за здравното осигуряване, който сега се предлага да се промени, има един текст, който казва за какво се изразходват средствата от Националната здравноосигурителна каса. И в т. 5 има един текст, който казва следното нещо: „инвестиционните разходи за нуждите на Националната здравноосигурителна каса могат да се използват без придобиване на недвижим имот.“
И какво е предложението сега? Отпада съюзът „без“, тоест парите на здравноосигурените български граждани могат да се използват за закупуване на недвижими имоти. Забележете! Това е предложението, което се прави.
Въобще не оспорвам предложението на вносителите да имат право да закупуват недвижими имоти, но това не трябва да става по този начин. Аз оспорвам начина, по който се предлага. Например Национално осигурителният институт има капиталови разходи, които са разписани на отделен ред – 6 млн. лв. Капиталовите разходи се използват, след като Надзорният съвет на Националния осигурителен институт приеме програма за използване на тези капиталови разходи през годината.
А сега тук за какво става въпрос? Колко от парите на Националната здравноосигурителна каса ще се използват за закупуване на недвижими имоти? Става ли ясно? Не става ясно. Един лев ли, сто лева ли, хиляда ли, един милиард ли? Колко? Пак повтарям, не оспорвам правото на хората да имат желание да излязат от тези три апартамента, в които са настанени в момента, но къде е държавата, къде са общините да помогнат на Националната здравноосигурителна каса да намери своето подходящо помещение? Трябва ли да се използват парите на здравноосигурените български граждани за закупуване на имоти или трябва да търсим друг ред? Това е моят въпрос към вносителите и към Бюджетната комисия, която е подкрепила този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания по обсъждания параграф? Няма.
Пристъпваме към гласуване на § 12. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
Господин Адемов, не видях желаещи за изказване.
Пристъпваме към гласуване, първо, на предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 177 народни представители: за 68, против 94, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване § 12 по текста на Комисията.
Гласували 180 народни представители: за 110, против 70, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по § 13? Не виждам изказвания.
Приключваме разискванията.
Подлагам на гласуване § 13 по текста на вносителя.
Гласували 178 народни представители: за 108, против 68, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 14 има предложение от народния представител Александър Иванов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14:
„§ 14. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на § 12, т. 5 относно чл. 45, ал. 2, който влиза в сила от деня на обнародването на Закона в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания? Не виждам изказвания.
Преминаваме към гласуване на § 14 по текст, предложен от Комисията.
Гласували 184 народни представители: за 112, против 71, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Това беше последният параграф, а с това и Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. е приет на второ четене.
Процедура?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
На основание чл. 64, ал. 2 от Правилника от името на парламентарна група искаме половин час почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Обявявам половин час почивка.
Продължаваме в 19,05 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми народни представители, моля да заемете местата си.

Започваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 Г.
Моля за Доклада по бюджета.
Кой ще представя Доклада?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, моля за процедура – за допуск в залата: от Министерството на финансите: Росица Желева – заместник-министър, Добрин Пинджуров – директор на дирекция „Бюджет“, Владимир Петров – директор на дирекция „Държавни разходи“, Надежда Генова – директор на дирекция „Финанси на общините“; от Министерството на външните работи: Георг Георгиев – заместник-министър; от Министерството на младежта и спорта: Ваня Колева – заместник-министър; от Министерството на земеделието, храните и горите: Атанас Добрев; от Министерството на здравеопазването: Жени Начева; от Министерството на туризма: Ирена Георгиева; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Велик Занчев – заместник-министър; от Министерството на отбраната: Атанас Запрянов – заместник-министър; от Министерството на образованието и науката: Петър Николов – заместник-министър; от Министерството на вътрешните работи: Юрий Щерк – заместник-министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля, гласувайте предложението за допуск в залата на изброените лица.
Гласували 98 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 8.
Моля, поканете предложените лица в залата.
Заповядайте за Доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „Закон за държавния бюджет на Република България за 2018 г.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Подлагам на гласуване наименованието на Закона, подкрепено от Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 82, против 6, въздържали се 37.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 1 има предложение от народния представител Васил Антонов:
„В чл. 1, ал. 2, т. 5 „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи“ числото „71 1000,0“ се заменя с „69 970“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Юлиан Ангелов, Борис Ячев, Христиан Митев, Станислав Станилов, Борис Борисов, Искрен Веселинов, Александър Сабанов, Йордан Йорданов, Атанас Стоянов, Петър Петров, Росен Иванов, Емил Димитров, Калин Поповски, Славчо Атанасов, Валентин Касабов, Йордан Апостолов и Явор Нотев:
„1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1.1. В ал.1.1 I. „ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ“, т. 1.5 числото „5 150 000,0“ се заменя с „5 150 030,0“ (+30,0).
1.2. В ал. 2 II. „РАЗХОДИ“ числото „11 962 093,0“ се заменя с „11 962 123,0“ (+ 30,0).
2. В Приложение № 4 към чл. 51, ал. 1 – „Субсидии и други текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2018 г.“, се правят следните изменения:
2.1. На ред I. „Субсидии и други текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел“ числото „11 642,0“ се заменя с числото „11 672,0“ (+ 30,0).
2.2. На ред 27 „Македонски научен институт“ числото „70,0“ се заменя с числото „100,0“.“
Комисията не подкрепя предложения източник за увеличение на субсидиите и други текущи трансфери за Македонски научен институт. Предлага намаление с 30,0 хил. лв. на разходите по чл. 1, ал. 2, т. II. „Разходи“, т. 2 „Капиталови разходи“ и т. 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“.
Предложение от народните представители Юлиан Ангелов, Христиан Митев, Станислав Станилов, Борис Борисов, Искрен Веселинов, Александър Сабанов, Милен Михов, Йордан Йорданов, Атанас Стоянов, Красимир Богданов, Петър Петров, Росен Иванов, Емил Димитров, Калин Поповски, Славчо Атанасов, Валентин Касабов, Йордан Апостолов и Явор Нотев:
„1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1.1. В ал. 1, I. „ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ“, т. 1.5. числото „5 150 000,0“ се заменя с „5 152 000“ (+ 2 000 000).
1.2. В ал. 2 II. „РАЗХОДИ“ числото „11 923 291,5“ се заменя с „11 925 291,5“ (+2 000 000).
2. В чл. 6 се правят следните изменения:
2.1. В ал. 1, I. „ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ“, т. 1.3. числото „3 466,0“ се заменя с числото „5 466,0“ (+ 2 000 000).
2.2. В ал. 1, II. „РАЗХОДИ“ числото „91 070,0“ се заменя с „93 070,0“ (+ 2 000 000).
2.3. В ал. 2, т. 7.1 Бюджетна програма „Други дейности и услуги“ числото „23 123,0“ се заменя с „25 123,0“ (+ 2 000 000).
С предложеното изменение се увеличава бюджетът на Министерския съвет в частта, включваща бюджета на Държавната агенция за българите в чужбина, със средства в размер на 2 000 000 лева.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валентина Найденова:
„В чл. 1 се предлагат следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, Раздел I. „ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ“:
- числото „23 515 773,1 хил. лв.“ да се замени с „23 515 969,34 хил. лв.“;
- т. 1 „Данъчни приходи“, числото „21 040 600,0 хил. лв.“ да се замени с числото „21 040 796,24 хил. лв.“;
- т. 1.3 „Данъци върху доходите на физически лица“, числото „3 372 400,0 хил. лв.“ да се замени с „3 372 596,24 хил. лв.“.
2. В ал. 2, Раздел II. „РАЗХОДИ“ числото „11 962 093,0 хил. лв.“ да се замени с числото „11 962 289,24 хил. лв.“.
1.2.2. В Раздел II. „РАЗХОДИ“, т. 1 „Текущи разходи“ числото „9 464 086,2 хил. лв.“ да се замени с числото „9 464 282,44 хил. лв.“.
1.2.3. В Раздел II. „РАЗХОДИ“, т. 1 „Текущи разходи“, т. 1.1. „Персонал“ числото „4 489 309,8 хил. лв.“ да се замени с „4 489 466,40 хил. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мустафа Карадайъ, Йордан Цонев, Адлен Шевкед, Сергей Кичиков, Халил Летифов, Джевдет Чакъров, Ахмед Ахмедов, Имрен Мехмедова, Бюрхан Абазов, Хасан Адемов, Танер Али и Нигяр Джафер:
„В чл. 1, ал. 2:
а) В Раздел II. „РАЗХОДИ“ се правят следните промени:
- В ред 1.1. числото „4 482 331,8“ се заменя с числото „4 496 157,8“.
- В ред 1.2. числото „924 331,3“ се заменя с числото „970 621,3“.
- В ред 1.2.1. числото „856 086,0“ се заменя с числото „888 036,0“.
- В ред 2. числото „2 369 384,6“ се заменя с числото „2 430 184,6“.
- В ред 2.1. числото „2 131 410,9“ се заменя с числото „2 139 910,9“.
- В ред 2.2. числото „237 973,7“ се заменя с числото „290 273,7“.
б) В Раздел III. „БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) – НЕТО“ числото по т. 1 ,,11 082 080,7“ да се замени с „11 097 352,16“ и числото по т. 1.1. „3 264 075,1“ да се замени с „3 279 319,56“.
В чл. 1, ал. 3 числото „-623541,8“ да се замени с „-638786,26“.
В чл. 1, ал. 4 числото „623541,8“ да се замени с „638786,26“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Валентина Найденова и Милко Недялков:
„В чл. 1 се предлагат следните изменения и допълнения:
1.1. В ал. 1 да се внесат следните изменения:
1.1.1. В Раздел I. „ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ“ числото „23 515 773,1 хил. лв.“ да се замени с числото „23 516 773,1 хил. лв.“.
1.1.2. В Раздел I. „ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ“, т. 1 „Данъчни приходи“ числото „21 040 600,0 хил. лв.“ да се замени с числото „21 041 600,24 хил. лв.“.
1.1.3. В Раздел I. „ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ“, т. 1.3 „Данъци върху доходите на физически лица“ числото „3 372 400,0 хил. лв.“ да се замени с „3 373 400,24 хил. лв.“.
1.2. В ал. 2 да се внесат следните изменения:
1.2.1. В Раздел II. „РАЗХОДИ“ числото „11 962 093,0 хил. лв.“ да се замени с числото „11 961 093,0 хил. лв.“.
1.2.2. В Раздел II. „РАЗХОДИ“, т. 1 „Текущи разходи“ числото „9 464 086,2 хил. лв.“ да се замени с числото „9 463 086,2 хил. лв.“.
1.2.3. В Раздел II. „РАЗХОДИ“, т. 1 „Текущи разходи“, т. 1.1. „Персонал“ числото „4 489 309,8 хил. лв.“ да се замени с числото „4 488 309,8 хил. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Дора Янкова:
„В чл. 1, ал. 2, т. 5.1. сумата да се увеличи с 70 000,0 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Крум Зарков, Драгомир Стойнев, Георги Свиленски и Жельо Бойчев.
В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) на ред I ПРИХОДИ, ПОМОЩИ И ДАРЕНИЯ числото „23 515 773,1“ се заменя с „24 889 505,1“.
б) на ред 1. Данъчни приходи числото „ 21 040 600,0“ се заменя с „22 140 675,0“.
в) на ред 1.1. Корпоративен данък числото „2 294 100,0“ се заменя с „2 510 000,0“.
г) на ред 1.3. Данъци върху доходите на физически лица числото „3 372 400,0“ се заменя с „2 424 500,0“.
д) на ред 1.4. Данък върху добавената стойност числото „9 780 000,0“ се заменя с „10 890 000,0“.
е) на ред 1.5. Акцизи числото „5 150 000,0“ се заменя с „5 872 075,0“.
ж) на ред 2. Неданъчни приходи числото „2 475 173,1“ се заменя със „2 748 830,1“.
2. В ал. 2:
а) в раздел II. РАЗХОДИ:
- на ред II. РАЗХОДИ числото „11 923 291,5“ се заменя с „13 707 904,5“;
- на ред 1. Текущи разходи числото „9 449 086,2“ се заменя с „10 136 566,7“;
- на ред 1.1. Персонал числото „4 482 331,8“ се заменя с „4 879 197,7“;
- на ред 1.2. Субсидии и други текущи трансфери числото „924 331,3“ се заменя с „994 358,8“;
- на ред 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия числото „856 086,0“ се заменя с „918 781,8“;
- на ред 1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел числото „68 245,3“ се заменя със „75 577,0“;
- на ред 1.4. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата числото „1 124 690,4“ се заменя с „1 126 437,4“;
- на ред 2. Капиталови разходи числото „2 369 384,6“ се заменя с „2 745 705,6“;
- на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „2 131 410,9“ се заменя с „2 404 731,9“;
- на ред 2.2. Капиталови трансфери числото „237 973,7“ се заменя с „337 973,7“;
създават се ред 5.4 и 5.5.:
„5.4. За икономически растеж и преодоляване на регионалните различия 220 000,0“.
„5.5. Целева програма за финансово оздравяване на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ 500 000,0“.
б) в раздел III БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - НЕТО:
- на ред III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - НЕТО числото „11 082 080,7“ се заменя с „11484 434,4“;
- на ред 1. Предоставени трансфери числото „11 100 063,7“ се заменя с „11 502 417,4“;
- на ред 1.1. Общините числото „3 264 075,1“ се заменя с „3 380 375,1“;
- на ред 1.2. Държавното обществено осигуряване числото „4 495 090,4“ се заменя с „4 752 1 73,3“;
- на ред 1.3. Националната здравноосигурителна каса числото „1 286 186,0“ се заменя с „1 196 738,3“.
З. В ал.З на ред V БЮДЖЕТНО САЛДО числото „623 541,8“ се заменя с „1 436 127,4“.
4. Създават се ал. 5, 6, 7 и 8:
„(5) Средствата от резерва по ал. 2, раздел II, ред 5.4. се разходват въз основа на акт на Министерския съвет, както следва:
1. за фонд „Регионално развитие“ - в размер до 120 хил. лв.;
2. за фонд „Индустрия" - размер до 100 хил. лв.“
„(6) Министерският съвет определя условията, реда и критериите за избора на проекти и програми и прозрачното разходване на средствата по ал. 5, за постигане на икономически растеж, устойчиво развитие на регионите, създаване на възможност за генериране на заетост и доходи и повишаване на конкурентоспособността на икономиката.“
„(7) Утвърждава целева програма за финансово оздравяване на държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ с бюджет 500 хил. лв., разчетени в ал. 2, раздел II, ред 5.5.“
„(8) Средствата по ал. 7 до размер на 250 хил. лв. са за сметка на фискалния резерв, при спазване на изискването на чл. 67.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова. Промяната е в съответствие с предложение по чл. 2.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Предложението е в съответствие с предложение по Приложение № 4 към чл. 51.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
В чл. 1, ал. 2, на ред II „Разходи“ да се направят следните изменения:
1. На ред 2 „Капиталови разходи", в колона 2 сумата „2 393 032,7“ да се намали с 8 100,0 хил. лв.
2. На ред 2.1 „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“, в колона 2 сумата „2 155 050,0“ да се намали с 8 100,0 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага увеличение на средствата за персонал с 8100,0 хил. лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването за сметка на вътрешно-компенсирани промени по бюджета му, като предложената промяна е отразена в чл. 1.
Предложение на народния представител Весела Лечева:
В чл. 1, ал. 2, в раздел III БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - НЕТО се правят следните изменения и допълнения:
1. на ред 1. Предоставени трансфери числото „11 100 063,7“ се заменя с „11 103 263,7“.
2. създава се ред 1.6:
„1.6. допълнителни средства за изпълнение на ПМС 129 от 2000 г. за определяне на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическо възпитание и спорт 3 200,0.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. (1) Приема държавния бюджет за 2018 г. по приходите, помощите и даренията, както следва: в приложената таблица.
„(2) Приема държавния бюджет за 2018 г. по разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз, както следва:“ в приложената таблица.
„(3) Утвърждава бюджетното салдо по държавния бюджет за 2018 г., както следва:“ в приложената таблица.
„(4) Утвърждава нето операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2018 г., както следва:“ в приложената таблица.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Откривам разискванията по чл. 1 от Закона за републиканския бюджет.
Процедура или изказване имате?
Предоставям думата за изказвания.
Имате думата, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, господа министри, дами и господа народни представители! Искам от името на „Обединени патриоти“ като вносители на две предложения да оттеглим първото в неподкрепената му част, а второто изцяло, което не е подкрепено от Комисия, като мотивите ни да изтеглим второто ни предложение, което касае финансирането на българските организации зад граница, е със следните мотиви: Господин министър Горанов е тук. Той може да потвърди също разговора, който сме провели. Става въпрос за следното. Предложението, което бяхме направили с колегите касаеше 2 млн. лв., които да бъдат отпуснати на българските организации зад граница, за да кандидатстват по различни проекти. Чисто законодателно обаче, за съжаление в Закона за българите, живеещи извън Република България, такава процедура по този начин няма предвидена, а са съвсем други процедурите. Бе поет ангажимент от нас, от нашата група, да се изготвят промени в този Закон в най-кратки срокове, да ги внесем и съответно министърът на финансите да предложи с акт на Министерския съвет да бъдат отпуснати тези средства на Агенцията за българите в чужбина, за да може повече от 1000 български организации зад граница да бъдат подпомагани от българската държава.
Господин Горанов, надявам се, че този ангажимент, който поехте, ще потвърдите и от трибуната на Народното събрание, за да няма спекулации с тези въпроси за в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Разбирам, че оттегляте второто предложение, така ли? Първото остава. (Реплика.) Моля? (Реплика.) Трябва да уточним, за да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Първото оттегля източникът, което не е подкрепено и няма да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Добре, благодаря Ви. Уточнихме се кое от предложенията на „Патриотичния фронт“ отпада, кое остава, „Обединените патриоти“, извинете.
Заповядайте. Продължаваме с разискванията.
Други изказвания?
Господин Жельо Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа вицепремиери и министри, уважаеми дами и господа народни представители! С чл. 1 от обсъждания днес държавен бюджет запазваме досегашната несправедлива данъчна структура. Тази данъчна политика продължава да увеличава неравенствата в нашата страна.
С този държавен бюджет ние продължаваме да бъдем единствената европейска страна, която облага минималните доходи на своите граждани. За нас социалната справедливост е важна тема, не само абстрактна категория. Затова сме предложили прогресивна данъчна система. Едно прогресивно облагане, което ще остави в българските граждани над един милиард лева разполагаем доход. Доход, който ще стимулира потреблението, потребление, което ще доведе до по-висок икономически растеж.
Предложили сме прогресивна данъчна система за облагане, защото тя ще остави повече доход в ниско доходните категории български граждани. Това е по-справедливо, защото пределната полезност на парите за тези български граждани е по-висока.
Искам с една мисъл да охарактеризирам това, което трябва да ни води, когато провеждаме политика, а тя е: „Оценката за нашия прогрес идва от това не дали сме успяли да прибавим още благосъстояние към тези, които имат, а дали сме успяли да осигурим достатъчно на тези, които имат по-малко“. Тази мисъл между другото, е на Рузвелт.
С тази данъчна политика Вие обричате българските граждани. С тази данъчна политика Вие чертаете все по-голяма пропаст и неравенства между българските граждани. Какво друго обаче ни предлагате с този бюджет? Умишлено подценявате брутния вътрешен продукт, оттам и прогнозните приходи с цел отново да показвате свръх събираемост и да отчитате непрекъснато всеки месец резултати. Нека да погледнем малко данните, защото големите Ви „успехи“ в събираемостта и в борбата за контрабандата, какво показват?
Уважаеми дами и господа, данъчно-осигурителните приходи 2008 г. са били 32% от брутния вътрешен продукт. Към момента и с прогнозата за 2018 г. Вие сте под това ниво. Искам да Ви кажа, че от тогава, от 2008 г., до сега и брутният вътрешен продукт нараства с 34%, средната работна заплата нараства с 84%, минималната работна заплата нараства с 90%, акцизните ставки по някои горива и тютюневи изделия нарастват между 12 и 30%, данъчноосигурителните приходи нарастват само с 29%.
Приходите от ДДС 2008 г. са 10,8%. В момента са около 9%.
Приходите от акцизи 2008 г. са били 6,2% от брутния продукт. В момента ги залагате за следващата година под 5% от брутния продукт. Обяснете ми как става това при икономически растеж, който в голямата си част се дължи на база на потребление и растеж, косвените Ви данъци да намалят? Единственият извод е, че не може да събирате приходите на страната. Изводът е, че не може да ги планирате. И ако искате максимално справки, мога да Ви покажа.
Да Ви покажа 2008 г. как обложените късове цигари, забележете, са 21,7 милиарда. Приходите са 1,7 млрд. лв. При средна акцизна ставка на 1000 къса – 78 лв., сега забележете шампионите в борбата с контрабандата, най-добрите – дрийм тим тук – 2016 г. вече обложените късове цигари са 13,8 милиарда – 21,7 на 13,8. При средна акцизна ставка вече 163. Срив на приходите и от акцизи.
За горивата ще помоля Председателя на Комисията по контрабанда в парламента Емил Димитров да излезе и да каже там какво е ощетяването не толкова с акциз. Там знаете, че схемите са най-вече с ДДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Времето Ви изтече, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Приключвам, господин Председател.
Това е един бюджет на една пропусната година за Република България. Не успявате да използвате потенциала ни за икономически растеж, отказ от реформи. Продължавате да харчите пари без ясна цел и без ясен резултат за тях. Един бюджет, който обслужва големите корпоративни интереси, един бюджет, който ще направи богатите все по богати, един бюджет, който ще направи все по-бедни и все повече българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев. (Ръкопляскания.)
Реплика? Разбира се.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Човек трябва да има достойнство и трябва да има историческа памет.
Аз съм народен представител от 2005 г. Пълен мандат изкара тройната коалиция, когато беше въведена плоската данъчна система, когато „Атака“ от тази трибуна, и аз лично, сме протестирали изрично срещу въвеждането на подобна данъчна система.
Сега от БСП, които я въведоха, предлагат да я сменим?!
Човек трябва да има някаква памет, някакво достойнство и трябва да има последователна политика, ако иска да е политик! Това – първо.
Второ, уважаеми колеги, Вие се опитвате да измамите политиката в България като предлагате прогресивна подоходна данъчна система, засягаща само физическите лица.
Те, големите пари на олигархията са във фирмите бе, колеги, защо не го предложите това? Защо предлагате само за физическите лица, които винаги могат да си държат парите във фирмите и там не може да ги докоснеш? И из един път Вие – само физическите лица! Цялата тази Ваша история е фалшива, и тя няма стойност, и това се вижда от много далече. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПГ на „Обединени патриоти”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, професор Станилов.
Има ли други реплики към изказването на господин Бойчев? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа!
Уважаеми професор Станилов, не очаквах от Вас такъв тип реплики! Аз не съм бил народен представител, когато е приемано това решение за плоско облагане, но трябва да се гледат решенията към определения период, когато са били взимани. Тогава правителството с мандат на БСП е предложило – между другото, правителствата на БСП обикновено предлагат радикални реформи и в данъчната система, много рядко други правителства ги правят, е предложило такъв тип данъчна реформа с няколко ясни цели: изсветляване на икономиката, по-широка данъчна основа на облагане, стимулиране на инвестициите в страната.
Съвсем нормално е в историческо време, в друг вече икономически цикъл, да се направи преглед и да се преосмисли тази политика. Тя, каквото може, е дала, но в момента анализът показва нещо друго. Министър Горанов беше тук някъде, той започна една проверка – касовите наличности във фирмите в България се оказаха, че са 13 или 16 милиарда. Какво означава това? Тези пари нито са инвестирани, нито им е платен данък, въпреки че е 10%, нито оттам е разпределен и дивидент. Никой не може да отнеме правото на БСП в момента, с оглед на обстоятелствата и все по-големите неравенства в страната, да предложи нова по-справедлива и по-солидарна данъчна система – такава, каквато правим.
Професор Станилов, ще Ви предоставя нашите документи от Конгреса, където много ясно отделяме внимание и на облагането, и на капитала, и сме предложили (шум и реплики от ПГ на „Обединени патриоти”) и включително увеличение на данък дивидент, и сме предложили включително и данък финансови транзакции. Така че и този въпрос сме го разгледали и ще го видите в нашите предложения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители.
Заповядайте. (Шум и реплики.)
Дуплика? Дупликата мина. Нали това беше дупликата?
Ако искате, господин Бойчев, още една дуплика да вземете? Шегувам се.
Заповядайте за изказвания.
Изказване? Заповядайте, Професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Това, дето повишава събираемостта и изсветлява, според нас, от „Атака“ и от „Обединени патриоти“, е едно фалшименто и има – навремето излязоха няколко статии и излезе статистика, в която се казва, че събираемостта на данъците при плоската система се увеличава само следващата година и на другите тази събираемост пада.
Това че те при прогресивно подоходната се крият в сивата икономика, никой не може да скрие от държавата, изобщо ако има държава?!
Аз не мога да приема тези твърдения!
Изчел съм документите на БСП внимателно, следя за какво става дума и препоръчвам на колегата Жельо Бойчев, с който винаги съм бил в нормален диалог, да прочете днешната статия на Искра Баева във вестник „Труд“ и там ще разбере за какво става дума.
Прочетете я и ще видите там как я е описала картинно и мило, и ще разберете, че въпросът при Вас не е за данъчната система, а е просто за властта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, професор Станилов.
Реплики има ли към изказването?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Станилов, след като сте против плоското данъчно облагане, ще подкрепите ли нашето предложение или тук идва въпросът, както Вие казахте, за властта: когато сте в опозиция подкрепяте прогресивното, когато не сте, подкрепяте плоския данък?
Отговорете на този въпрос, тъй като Вие сте един – така както казахте, радетел против плоския данък. Отговорете на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Заповядайте за следваща реплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми професор Станилов! В продължение на репликата на колегата искам само да попитам, Вие като човек с Вашите разбирания сте преминали вече в данъчната политика, която се характеризира с неолиберални подходи, или все пак смятате, че прогресивното подоходно облагане е онова облагане, което е справедливо социално? Това ми е въпросът и искам да ми отговорите Вашето мнение какво е, а не какво е нашето мнение. Вашето мнение ми кажете! Вие сте „за“ или „против“ това облагане? За да знаем, че… (Шум и реплики.)
Всеки има право на еволюция, ние не спорим, ние не смятаме, че народните представители, един път защитили една теза, трябва постоянно да се придържат към нея. Развиват се хората в политиката, с участие в това число във властовото управление. Нямаме претенции към това, но искаме честно да ни отговорите на този един-единствен въпрос: Вие подкрепяте ли прогресивното подоходно облагане или сте за плоския данък? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Заповядайте, Професоре. Конкретни, ясни въпроси.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Без коментари. Нещо заприлича на полицейски разпит: Вие за това ли сте, не сте ли за това и така нататък.
Аз много пъти съм казвал, че политиката на „Атака“, респективно на „Обединени патриоти“, е свързана с нейното място в голямата коалиция. Тя е свързана с това, че ние сме 27 депутати и не можем да наложим фундаменталните си виждания. Искам обаче да Ви кажа следното нещо: ние сме „за“ тази данъчна система, когато обществото узрее за нея и обществените нагласи дойдат до нея. (Шум и реплики от „БСП за България”.) Вие сега налагате фалшива данъчна система. Вие измъквате олигархията извън и вкарвате една прогресивна подоходна данъчна система на физическите лица. (Шум и реплики от „БСП за България”.) Казах Ви го, Вие на този въпрос не ми отговорихте. Аз повече няма да Ви отговарям, защото ние говорим на различни езици с Вас.
Вие не разбирате какво правите според мен! Вие се опитвате да правите първосигнална опозиционна политика, която няма нищо общо с реалностите. Това е Вашата грешка, която ще Ви доведе в задънена улица. Запомнете го! Запомнете го и елате в час!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря за дупликата, Професоре.
Имате думата за нови изказвания.
Заповядайте.
МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да, пропорционалният данък от десет на сто беше въведен в началото на 2008 г. Това вече беше споменато и това, което се търсеше тогава като ефект, е именно стимулиране на икономическия растеж, на заетостта, подобряване на събираемостта, на данъците върху доходите на физически лица, увеличаване на бюджетни приходи, намаляване на данъчна тежест, подобряване на ефективността на данъчната система. Знаете, че това беше период, в който имаше финансова криза, и не само в България, в много други държави беше въведен такъв тип данъчно облагане.
Събраните приходи от този данък наистина показват, че той повишава събираемостта, тоест повишават се събраните приходи в бюджета, изсветляват се доходи и доказателство за това са данните за период от 10 години назад като, ако вземем за база 2006 – 2007 г., когато събраните приходи от този вид данък за в размер на 1 млрд. 324 млн. за 2006 г. и 1 млрд. 808 млн. за 2007 г., през следващите години значително тези приходи нарастват, като от 1 млрд. 950 млн. за 2008 г., за 2016 г. увеличението е почти двойно и е почти в размер на 3 млрд. лв. Тоест целта, която е била поставена с промяната в данъчното облагане, е била постигната.
Беше казано, че тази система повишава неравенството между хората. Позволете ми да не се съглася с това по няколко причини.
От една страна, независимо от размера на данъчната ставка, който е еднакъв – 10% върху доходите, колкото повече получаваш, толкова повече плащаш.
Другото, което искам да кажа, е, че неравенството по принцип се измерва с Коефициент или Индекс на Джини от Националния статистически институт. Това е една характеристика за паричната разлика между бедни и богати. Този коефициент за последните години в България е неравномерен, тоест той се променя, независимо от размера на данъчната ставка, която е една и съща и е десет на сто през всичките тези години. Това доказва, че размерът на данъка не влияе пряко върху този коефициент на неравенство.
Всяка държава преценява какъв да бъде моделът на данъчната ѝ система. Прогресивните данъци по принцип имат нежелан, негативен ефект върху индивидуалните решения за предлагане на труд и инвестиране в човешки капитал. Защото, когато хората са образовани, квалифицирани, те получават повече доходи и не бива да бъдат наказвани за това.
Предложението, което правят колегите от БСП за промяна в данъчното облагане, е противоречиво и тези изменения ще доведат до загуби за бюджета, загуби, които са значителни и са в по-голям размер – в размер на 1 млрд. 711 млн. лв., като това са едва около 58% от отчетените приходи от данъка върху доходите на физически лица от трудови правоотношения за 2016 г.
Не става ясно откъде ще се покрие тази разлика?
Следва да имаме предвид и не само необлагаемия минимум за минималната работна заплата и това, че тя ще се променя и в следващите години, тоест размерът на тази загуба или на тази непокрита част от приходите ще расте, но следва да имаме предвид и размера на средната работна заплата, която също расте и която също ще допринесе до увеличаване на тази загуба от този приход.
Ефектите от прилагането на приложената годишна прогресивна данъчна скала за доходи, различни от тези по трудови правоотношения, не са оценени. Необходимо е да се направи такава оценка и тя изисква много повече на ниво отделен данъкоплатец. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Направеното предложение ние приемаме за необосновано и то ще доведе до загуба в приходната част на бюджета, която следва да се компенсира отнякъде.
Ние сме за запазване на пропорционалното подоходно облагане, което е необходимо за икономическия растеж на страната, и за мотивиране на образовани и квалифицирани хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Илиева.
Имате думата за реплики към изказването, уважаеми народни представители.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председателю, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Илиева, аз съм съгласен с Вашия подробен анализ, който направихте на двата вида облагане, но не разбрах ясно през 2008 г. ли казахте, че е приложен плоският данък?
Не разбрах данните, които дадохте в сравнителен план кои години касаеха – 2006, 2007 спрямо 2008 година ли? Благодаря Ви. (Шум, реплики, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Следваща реплика – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Илиева, за подробния Ви анализ и за видовете данъчно облагане… (Силен шум в залата.)
Госпожо Илиева, към Вас е репликата. Бихте ли ми казали една държава от Г-7 – Г-7, ако не знаете, са най-развитите държави, където има плосък данък? (Шум и реплики.)
Не, не! Кажете ми една държава, където има плосък данък от тези най-развити държави или те са достатъчно глупави и не могат да го въведат, защото, виждате ли, ние сме се сетили?! Напротив, ние след десет години виждаме, че има проблем, защото има огромно неравенство в населението. Това води този данък, да! И тогава искаме да го променим. Какъв е проблемът?
Но Вие понеже толкова много го защитавате – една държава от Г-7 ми цитирайте с подобно данъчно облагане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
За още една реплика – заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаема колежке, аз не мога да се съглася с Вас, че дебатът трябва да бъде проведен само върху данъчната система и ще Ви кажа защо.
Тъй като колегите от БСП доста правдиво и доста често казват, че не могат да се правят съществени промени в закони посредством Преходни и заключителни разпоредби, аз смятам, че те са достатъчно последователни в своите действия и когато правят такива промени е хубаво да кажат, че те подкрепят да се правят такива принципни промени в други закони. Не е нормално в единия случай, че не може да се прави такава промяна, а в другия случай самият ти да предлагаш такава и затова, от тази гледна точка, не съм съгласен да се прави чак такъв анализ, разбор върху данъчната система при положение, че условията, в които функционираме в момента, са при плосък данък. Това е нормално, тъй като разглеждаме все пак бюджета за следващата година. Няма как да сме изменили данъчната система в тази или да направим това изменение в рамките на календарния декември месец и това съществено да промени механизмите, по които ние ще събираме средствата през следващата година.
Моля Ви, колежке, когато действително се води дебат, нека той да бъде сериозен, да отговаря на принципите, такива каквито и от опозицията са призовавали – госпожа Нинова включително, и господин Стойнев, и господин Бойчев, и те са действително правдиви, да не се правят съществени промени с Преходни и заключителни разпоредби. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Имате думата за дуплика.
Заповядайте, госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По реда на направените ми реплики.
Най-напред да кажа на господин Кирилов, че – да, данните, които изнесох, започват от 2006 г., през 2007 и през 2008 се наблюдава вече увеличение до милиард 950 милиона, което нараства значително през следващите години в прогресия и достига до около три милиарда през 2016 г.
Що се отнася, господин Стойнев, до това, което Вие поставихте като въпрос: в САЩ, въпреки че на федерално ниво данъкът е прогресивен, има пет щата – Илинойс, Индиана, Масачузетс, Мичиган и Пенсилвания, които прилагат плосък данък със ставка между 3 и 5%! (Оживление.)
Това са страни с развити икономики. И там високите доходите на хората се дължат на развитите им икономики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Илиева.
Имате думата за следващи изказвания, уважаеми колеги.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми дами и господа министри! Член 1 всъщност предрешава целия бюджет, както добре знаят всички, и по него изказванията са и по самия член, и по политиките, и общо политически, което е прието в цялата практика на Народното събрание, но аз ще се опитам да ограничи изказването си именно върху приходите и разходите.
По отношение на приходите – нека да започнем с доброто. За разлика от миналогодишния бюджет, тук виждаме вече един сравнително добре планиран брутен вътрешен продукт, на базата на който при съответния процент се получават и прилични приходи, бих казал, като планирани. Защото миналата година по това време, от тази трибуна ние предупредихме, че бюджетът се съставя тенденциозно ленив по отношение на приходите и посочихме, че точно брутния вътрешен продукт е инструментът, през който това се случва, след което цяла година ни заливаха с някакви два милиарда преизпълнение и след като се коригираха данните за брутния вътрешен продукт се оказа, че всъщност няма никакво преизпълнение. При нормално планиране на брутен вътрешен продукт, през същия процент данъчни приходи и въобще приходи от брутен вътрешен продукт, нещата си идват на мястото.
Надяваме се тази година да не заливат много с подобни фалшиви новини за преизпълнение на приходите, защото такива нямаше. А и детайлния поглед на отделните видове приходи ясно го доказа.
Това е по отношение на планирането. Ние смятаме, че въпреки всичко приходите са планирани консервативно, поради факта че икономическия растеж и структурата на брутния вътрешен продукт, оттам и структурата на растежа, дават възможност приходите да бъдат планирани малко по-смело. Но това не е най-голямата беда.
Най-голямата беда идва при ал. 2, при разходите, защото икономическият екип на ГЕРБ не показва абсолютно никакво желание да използва икономическия цикъл, за да проведе реформи в страната. Ако има някакви такива, те са изключително плахи и са в неправилната посока, някои други от тях.
При този икономически цикъл трябваше да се случат най-малко две неща – първо, подробен анализ на растежа на брутния вътрешен продукт. Да се види как този растеж отговаря на икономическия потенциал на страната – ако растежът е през потреблението, какъвто е, има опасност от прегряване при тези разходи, колеги. Ако обаче растежът бъде насочен през инвестициите, тогава наблюдаваме обратната картина – тогава има възможност растежът да бъде ускорен до 6 – 7%, само че ние не виждаме това в разходната част. Там няма сериозни стъпки, както и в законодателството преди това, които да насочват икономиката към по-мощни инвестиции, било вътрешни, било външни.
По тази причина тази разходна част – първо, не отговаря на цикъла. Второ, допълнителните средства, които се получават в една такава фаза на растежа, в каквато сме ние, не се използват за усилване на растежа, нито за пренасочване на растежа в правилна посока, нито за реформи, което е още по-лошо.
За какво се използва? За наливане на пари в нереформирани сектори. И това е най-лошата новина от този бюджет. И най-странното е, че точно тази новина е повод за гордост и то в хора, които претендират, че разбират от икономика. Това не е повод за гордост, колеги.
Говоря го не като политик от опозиционна партия, говоря го като икономист. Повод за гордост щеше да бъде, ако разходите бяха насочени към реформи – реформи в секторите, които трябва да бъдат реформирани, а не към наливане в нереформирани сектори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Реплики към изказването на господин Цонев има ли? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Председател, дами и господа министри, колеги! Обсъждаме бюджета, предложен от правителството, но хубаво е, че има и предложения, направени от другите парламентарни групи, тоест имаме алтернативи днес и ги обсъждаме с аргументи. Разбира се, мнозинството ще вземе решение.
Позволете ми да направя оценка на това, което предлага правителството, и това, което предлагаме ние.
ГЕРБ смятаме, че не предлага нищо ново и различно от досега, а то е повече пари, наистина в, както каза и господин Цонев, доказано неработещи системи. Защо доказано?
Нека да видим какво става с образованието – все повече деца отпадат от училище, все повече се увеличават онези, които са неграмотни.
Здравеопазването – увеличава се броят на закритите болници и броят на хората, които нямат достъп до здравеопазване.
Бедност – растат хората, вече близо три милиона, които са на прага на тази бедност.
Демографска катастрофа – наистина продължаваме да се топим.
Разбира се, това са процеси, които вървят от години, но напомням, че ГЕРБ управлява в последните осем.
Нашият бюджет, който предлагаме, или предложенията между първо и второ четене са: повече пари, но за реформирани модели и системи, за образование, здравеопазване и данъчна система с цел здравеопазване, в което болниците не са търговски дружества, това е сериозна промяна; образование, в което парите не следват ученика, а качеството на образованието е в центъра на реформата, и по-високи доходи дори и чрез една по-справедлива данъчна система. Това са две алтернативи.
На какво смятаме, че трябва да обърнем внимание в бюджета?
Първо, че трябва да има държавна политика за икономика и производство. Икономика и производство и без това няма нищо друго да има!
И второ е, че трябва да има държавна политика за борба с бедността.
В бюджета на ГЕРБ няма предпоставки за сериозен растеж в икономиката. Той е приблизително средният за световната икономика. Тъй като ние имаме доста да наваксваме, очевидно няма това приближаване до развитите страни да стане бързо.
Потребление и инвестиции: няма как при този ръст на цените да очакваме, че потреблението ще се увеличава и това ще стимулира икономиката – 80% на някои храни, казва Държавната комисия за стокови борси и тържища, ток – 1,5% нагоре, вода – 19%, акцизи на цигари – нагоре, 62 случая на общини в страната, които са увеличавали местните данъци и такси и само осем, които са ги намалявали. Тоест, оскъпява се животът, няма как това да не се отразява на покупателната способност и на потреблението.
Инвестиции – за 2017 г., в първата половина тези инвестиции са се стопили наполовина, чуждите. Предвиждате 2,1 от брутния вътрешен продукт за догодина вместо 5,6, както беше, да речем, в 2008 г., тоест и оттам не се вижда източник на растеж.
Ето защо предлагаме цялата наша алтернатива, която е в посока на компенсиране на липсата на чужди инвестиции с държавни такива, като предлагаме два специални фонда – и за проекти, и за Северозападна България, новата данъчна система, която да доведе до по-справедливо облагане и доходи, и реформите, които споменах в образованието и здравеопазването. Това – по съществото са промените в бюджета.
Искам да кажа няколко думи за другата съществена разлика между нас – за начина на бюджетиране. Години наред ГЕРБ подценяват умишлено приходите, които се разпределят в тази зала от Народното събрание, така както е редно, и има излишъци, които се разпределят извън тази зала, в Министерския съвет – субективно, без правила и без принципи, така както не е редно. Това го има и в бюджета за 2018 г. И ето как става това разпределение, колеги: от 28 ноември 2017 г. ГЕРБ – 30 милиона в 35 общини, извън бюджета; ДПС – 22 милиона в 35 общини, извън бюджета. Всички останали общини в държавата – 3 милиона.
Господин Симеонов, докато Вие откривахте тоалетни на ГКПП (смях), ДПС получи за половин час 22 милиона, извън бюджета. Какво става в държавата? (Ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики от ГЕРБ.) Кой управлява в държавата? Това ли е начинът на бюджетиране? Това ли са принципите на управляващи и опозиция? Ето защо казвам, че това е втората отлика между нас – ГЕРБ прави бюджет не за българите, а прави бюджет за купуване на влияние (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), за послушание на непослушни, за задкулисни договорки и за печелене на избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Времето изтече, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ГЕРБ превърна най-висшата форма на политика – бюджет, в най-грозната форма за купуване на политическо влияние и политическо спокойствие. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Реплики към изказването?
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, не ДПС, а хората в общините получиха тези пари – първо уточнение.
Второ уточнение – за да получиш определени пари по инвестиционни програми, трябва да си си свършил работата като кмет и да си направил нужното по отношение подготовката на инвестиционни проекти. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Всеизвестно е…
Мисля, че групата на ДПС слушаше внимателно и тихо Вашия лидер. Така ми се стори.
Всеизвестно е, че кметовете на ДПС работят изключително успешно по отношение на инвестиционните проекти, защото това е наша стратегия от много отдавна.
Трето, на което искам да Ви обърна внимание – в много голяма част от смесените райони кметовете не са от ДПС. И понеже имам само две минути, ще Ви кажа: например Търговище – кметът е от ГЕРБ, но е избран с гласовете на ДПС. Мога да Ви посоча още такива райони, включително и на Ваши кметове. Това, че тези общини получават финансиране, е вследствие от добре свършената работа.
В крайна сметка, ако Вие държите наистина на хората, трябва да отчитате факта, че тези пари отиват при хората, а не при партиите и при кметовете. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Заповядайте за следваща реплика, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Нинова, Вие споменахте, че ГЕРБ управлява последните осем години. Ако бяхме управлявали последните осем години, държавата щеше да бъде в много по-голям икономически растеж (възгласи: „Еее!“ от „БСП за България“) и щяхме да бъдем с много по-малък дефицит. Само да Ви напомня, че в двете години от Вашето управление, в тези осем години, ни върнахте действително с осем години назад (ръкопляскания от ГЕРБ и реплики от „БСП за България“), защото оставихте държавата през 2014 г. с 5,5 дефицит, а сега в момента нямаме дефицит. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Това, което се каза от Вас за кметовете – само да Ви кажа, че всичките кметове, след като бъдат избрани, са кметове на всички общини и работят за всички жители в тези населени места. Ако Вие имате формула за деление на наши и Ваши, ние нямаме такава. (Възгласи: „Еее!“ от „БСП за България“. Ръкопляскания от ГЕРБ.) Мога да Ви уверя, че така ще продължаваме да правим политиката си, защото така се печелят избори – когато работим в интерес на хората и когато правим политики за развитието на регионите. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Думата за реплика има госпожа Менда Стоянова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Аз като един обикновен счетоводител ще Ви кажа няколко цифри. Предвиждате милиард и осемстотин милиона повече разходи – за какво ли не. По-нататък ще ни ги разкажете в бюджета. За сметка на какво са тези разходи? Ще трябва да попитаме счетоводител.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Системата БАЦИС. Министърът на финансите да Ви каже.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Стойнев, ако обичате!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Вие предвиждате намаление на приходите от данъка върху физическите лица – милиард и осемстотин милиона лева. Предвиждате увеличение на приходите от корпоративен данък с 216 млн. лв., но за да се постигне то, ние трябва да имаме ръст на брутния вътрешен продукт 10,6%. Предвиждате приходите по ДДС да се увеличат с 1 млрд. 100 млн. лв., но за да постигнем това увеличение, ние трябва да имаме промяна нагоре – ръст в крайното потребление по текущи цени 14%, за да стигнем това, което предвиждате. А това, което е предвидено в бюджета, е едва 6,5%. Тоест цялата тази схема, върху която Вие градите повечето разходи, на практика означава милиард и седемстотин милиона повече дефицит, уважаеми колеги, и ако господата отляво бъдат на власт и реализират този бюджет, 2014 г. ще ни се види слънце. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Няма повече реплики.
Госпожо Нинова, заповядайте за дуплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Стоянова, помните ли пак спора ни за бюджета за 2017 г., и нашите прогнози тогава, когато пак Ви казахме, че бюджетирате с намалени приходи? Дадохме своите числа. Какво се оказа по средата на годината, даже малко преди средата? Че реалните числа станаха тези, които ние казахме.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Ама имаше приходи.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Колко Ви е излишъкът за 2017 г., не знам точно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Може ли, господин Лазаров, да не се обаждате?!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Борисов говори за два, за три милиарда излишък, а Вие казвате, че в нашите предложения разликата е в рамките на милиард и седемстотин милиона. Затова Ви говорим, че бюджетирате ниски приходи, за да имате излишък от два милиарда. А ние този излишък от два милиарда сме го сложили в бюджетната рамка и затова даваме разходи за милиард и седемстотин повече от това, което Вие давате.
Колегите от ДПС.
Господин Цонев, казвате, че това не са пари за ДПС, а за хората в общините. Извинете, но в общините, в които има кметове на БСП, на реформатори, на патриоти и на всичко друго извън ГЕРБ и ДПС, не живеят ли хора, те не заслужават ли това? Заслужават! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Казвате, че кметовете трябва да си свършат работата. Кажете ми на кого – на Вас от ДПС или на правителството, да дам списъка, който ми е на банката с над 60 проекта, подадени от кметове на БСП, одобрени и нефинансирани?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Вие нямате толкова кметове. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И мислите ли, че една община Самоков примерно няма проекти? Така че, недейте да казвате…
Господин Цветанов, не е задължително един кмет да дава един проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Цветанов, кметовете ще ги броим друг път, сега за бюджета говорим.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Давали са и по няколко. Имаме 60 проекта от наши общини. Така че аргументът Ви: Вашите кметове не са направили проекти, също не работи.
Това, което казвате, че един кмет, когато е избран, е такъв на всички жители в общината, съм съгласна. Приложете го не само на думи, защото и кметовете, извън ГЕРБ и ДПС, са кметове на всички жители на своите общини, и там живеят български граждани.
Начинът, по който финансирате – чрез постановления на Министерския съвет, а не в бюджета, дайте да ги сложим сега в бюджета тези пари. Защо не искате? Защото чрез тези постановления ще си купите и влияние, ще платите на недоволните да спрат да протестират, ще си направите задкулисните договорки с когото трябва чрез такова финансиране от Министерския съвет, без тези пари – пари на хората, да минат през парламента и да бъдат разпределени справедливо. Този модел на бюджетиране е сбъркан. Той изкривява политическия процес. Той не е обективен и се използва от партиите в управлението, за да решат свои партийни, изборни, задкулисни и всякакви други интереси. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Продължаваме с разискванията.
Други изказвания по чл. 1?
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа заместник-председатели на Министерския съвет, господа министри, госпожи и господа народни представители! Тъй като говорим за общините, искам да изкажа няколко съображения относно нашето предложение за повече средства, които сме предложили от току-що направеното предложение в доклада на Бюджетната комисия.
Уважаеми колеги, общините имат задължение да извършват и делегирани държавни дейности. Ако погледнем сектора „Социални услуги“, които се предоставят, тази година хората, които предоставяха социалните услуги, бяха най-бедните. И Вие знаете, работиш в Дом с ментални увреждания, предлагаш 24-часовата грижа, тези хора и тази година ще останат най-бедните – от 5 до 8%. Те дори изостават в отношенията с хората, на които им се предлага социалната услуга, уравняват се. Нашето предложение е да бъдат увеличени тези средства, а това го искат и българските общини.
Вие сигурно знаете, че в тази сфера – тук е и министърът на труда и социалната политика, питах го преди бюджета – работят повече от 15 500 човека. Да, има малка стъпка, но тук е необходимо още повече. Вие си давате сметка какво означава да работиш в такива домове, особено тези, които са за 24-часовата услуга.
Второ, скъпи приятели, говорим за промени в образованието. Госпожи и господа, медицинските специалисти в училищата и в детските градини отново получават най-ниската сума. Ние предлагаме и там да има увеличение, защото рязкото вдигане и участието в образованието – да, има промяна на заплатите в образованието, как ще изпратим там лекар, медицинска сестра или зъболекар?
На следващо място, тук са вицепремиерът по европейските фондове и министърът на регионалното развитие, 39 общини са по Оперативна програма „Региони в растеж“. В тези 39 общини ние имаме вече десета година бели полета. В тези 39 общини няма пари за общински пътища. Дори тези пари, които сега давате – 30 милиона, 20 милиона, Вие не ги съблюдавате, поне там да изравните различията, защото само осем кмета са си позволили до 20% от тези пари да отидат в периферията на градовете. Но в крайна сметка Вие управлявате там и ще оставите едни огромни контрасти и различия в развитието на общините. Това задълбочава проблемите в страната, Вие и го знаете.
Ние затова предлагаме целенасочено въздействие. Не знам защо се отказахте от Целенасочената програма за регионално развитие на Северозапада, Родопите, Странджа-Сакар, планинските и полупланински райони?! Имаше такива идеи, притопляме манждата и нищо не се случва.
На следващо място, искам да се спра на общинските пътища. Те са толкова по размер, колкото са държавните. Седем пъти повече пари отидоха в държавните пътища. 65% от общинските пътища имат нужда от реконструкция и рехабилитация. 164 милиона от бюджета отиват и малко от собствени приходи, защото знаем, че населението в общините е бедно, остава все по-малко и собствените приходи са малко. Ето, поради тази причина предлагаме увеличение на фонда, който е свързан с разходите за общините.
И едно мое предложение, което предлагам за трети бюджет вече: средствата 70 милиона за бедствия и аварии. Във всяка българска община реката е градообразуващ фактор досега. Във всеки европейски град има средства за почистване на реките и подреждане на основния градообразуващ фактор. Моето предложение е – хайде да направим така: да дадем 70 милиона на общините като първа стъпка, за да могат те да бъдат от типа капиталови, подобно на пътната инфраструктура, за да могат да си почистят и подредят реките. Смятам, че това ще бъде и превенция против бедствията, наводненията и авариите, които се случват. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Реплики към изказването на госпожа Янкова? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа министри, господа вицепремиери, колеги!
Започвам с въпрос: къде е министърът на икономиката? Министърът на икономиката не присъства в нито едно от обсъжданията на предложения Проект за бюджет за 2018 г. И това не е случайно. Бюджетът няма нищо общо с икономиката. Каква е бюджетната политика в икономиката, за да се оптимизират и стимулират отделни сектори – примерно нови технологии, високи технологии, преференции за стимулиране на отделни икономически отрасли? Този бюджет е преписван от предходния с променени числа, без да има политики.
В съседна Румъния, с която се сравняваме, забележете, са предвидили от приходите близо 5% да бъдат вложени в икономиката, в публично-частно партньорство, именно защото се увеличават приходите. След като има стимули за икономическите субекти, има и вложени пари на държавата в реален сектор, след това се генерират печалби и данъци като приходи в бюджета.
Дами и господа от управляващите, заради Вас разясних.
Говорейки за приходите в бюджета, няма как да подминем и начина, по който облагаме както физическите лица, така и юридическите субекти. И ако ние предлагаме промяна в тази данъчна система, то е заради принципа на Европейския съюз, а той е солидарност. Вие сте забравили, въпреки че манифестирате, че сте проевропейски ориентирана партия, стълба в управлението на кабинета Борисов 3, граждани за европейско развитие, забравили сте този принцип на солидарност.
Никакви реформи в този бюджет. Това е един бюджет, който имитира социална ангажираност, но няма такава. Увеличават се целево доходи в някои от секторите, именно заради Вашия страх – страхът от 2013 г. И този страх все още витае като призрак както в изпълнителната власт, така и в мнозинството в тази зала. Това е бюджет за оцеляване на кабинета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Реплики към изказването на господин Янков? Не виждам.
Заявка за изказване – господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, вицепремиери, уважаеми колеги! Действително преждеговорившите направиха добри заключения и конкретни изводи по отношение на държавния бюджет. Да истината е, че в чл. 1 на държавния бюджет се намира солта на бюджета. Това е есенцията, от която ние трябва да извлечем политиките, трябва да извлечем посланията към българските граждани.
За съжаление в чл. 1 – това, което е одобрила Бюджетната комисия, не намираме нищо. За съжаление в този чл. 1 не намираме политики. Намираме едно желание да бъде запазено статуквото и да бъде крепен този кабинет, както се изказаха преждеговорившите, на базата на компромиси, тежки компромиси. Неслучайно в предложенията, които сме направили като парламентарна група и като народни представители, има конкретни, точни и ясни послания към българските граждани, към българските избиратели, които са ни пратили тук с една единствена цел – да подобрим тяхното качество на живот. За съжаление такова нещо в това, което предстои да приемем, не се вижда.
Неслучайно ние сме предложили в този бюджет средствата както за общини, така и за здравни и общински заведения, да бъдат увеличени с една единствена цел – да се избегнат тежките дисбаланси и диспропорции, които са залагани през годините.
Уважаеми колеги, между определени региони в момента има пропасти, не разлики, а пропасти, защото механизмът, по който се разпределят средствата за местната власт, е повече от неясен. Ние от години търсим отговора, откакто е въведена тази практика. Тук е господин Горанов. Надявам се той да ни даде някакво конкретно обяснение какъв е точният механизъм, по който се определят бенефициентите, тоест, крайните потребители на тези решения на Министерския съвет, с които общините консумират отпуснати средства. Защото на мен лично не ми стана ясно как примерно областта, в която аз съм избран, от десет общини са отпуснати на шест. И примерно на областния град са отпуснати половин милион за шадраван господин Министър, половин милион за шадраван! По-добре да бяхте ги дали за тоалетни по границите, та всичките да се оправят, а не господин Симеонов само една тоалетна да открива. Но шадраван от половин милион лева, това ме изумява.
Какво говорим за общинските болници? Това е една язва в нашето здравеопазване, която обрича буквално жителите на общините на липса на здравеопазване. Само в областта, в която живея, една болница вече е закрита. На всичкото отгоре мениджмънтът на тази болница е засилен да управлява и областната болница, която затъва в момента с уникални темпове. И в същото време държавата не обръща грам внимание върху това нещо. Не мога да разбера бездушието, с което Вие се отнасяте към този проблем. Нашето предложение е да се увеличат средствата, да се създаде фонд за общинските болници. Това е начин да решим този проблем. Защото натрупаните задължения са не само от лош мениджмънт, но и от нехайство от страна на държавата по тази тема. Преди по-малко от час приехме Проектобюджета за Националната здравноосигурителна каса, който буквално нямаше никакви послания, ама нулеви към българските граждани. Никакви политики. И сега с това, което се залага в държавния бюджет, ние задълбочаваме тази пропаст. Да не говорим за доходите на гражданите, да се върна на друго място.
С политики, които залагате вътре, тоест липсата на политики ние отваряме пропасти, господа, в обществените отношения, които ще доведат до качествени изменения, буквално до изчезване на определени ценности. Защото българският народ не може да се задоволи с тези 500 или 600 лв., които му давате като минимална работна заплата.
Факт е, че дискусиите между социалните партньори са отишли в небитието. Нито с работодателите, нито със синдикатите. Правителството е изчезнало от този разговор, то го няма. И се прави всичко на калпак, за да се задоволят нечии интереси, неясно кои.
По тази причина аз призовавам колегите народни представители да размислят много внимателно и да гласуват предложенията, които ние сме направили. Защото пропастите, които се отварят в нашето общество, са гибелни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Реплики?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми колега Иванов, прав сте в това, което казахте, но Вие пропуснахте нещо по отношение на политиките. Ще Ви дам още един пример със Северозапада. Това, което Вие казахте, е аналогично на Северозапада – Видин, Враца и Монтана. В годините управляващите правеха редица кръгли маси, редица стратегии за развитието на този регион на Северозапада. Нищо обаче от това няма в настоящия бюджет, в основния документ, в основния Закон, който следва да определя политиката на едно правителство за съответния регион.
Във Видинска област от всичките 11 общини са отпуснати половин милион, уважаеми колега, само че не за шадраван, а за площад на най-малката община в Северозапада и в България – община Бойница. Това е нещо прекрасно. Не че другите общини нямат нужда от площади. Проблемът е, че вече няма хора, които да ходят по тези площади, защото Северозападът с тази политика се превръща в един резерват. Вече няма да има хора, там остават единствено животни и растения. Явно отношението на управляващите към хората от Северозапада е като към хора от резерват. Затова и моята реплика към Вас е: не само Шумен попада в тази тежка деградивна политика на управляващите. В тази политика попада и Северозападът, включително, за мое съжаление, и Видинският район, от който аз съм народен представител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Втора реплика? Господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Мисля, че това Ви интересува, уважаеми дами и господа народни представители. Господин Иванов, шест общини са получили пари. Бихте ли ми казали от кои политически сили са кметовете на съответните общини и дали някой кмет от БСП е получил финансиране? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Трета реплика? Господин Кирилов – заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колега Иванов! Аз никак не исках да Ви правя реплика, макар че много търпеливо изслушвах Вашия хиперболистичен фатализъм в интерпретацията на бюджета. (Смях.)
Слушах, но не разбрах. Преди това ни убеждавахте, че убиваме пенсионерите. След това унищожихме болните. А Вие заключихте – „цели сектори убихте с този бюджет“. Дайте по-конкретна информация кои са тези сектори? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, вицепремиери, уважаеми колеги! Господин Кирилов, над 2 милиона българи са под прага или на прага на бедността. Това не е сектор, това е българският народ! Това е геноцид, уважаеми господин Кирилов.
Господин Попов, до Вашия край за мое най-голямо съжаление дори не може да се стигне. Вие нямате път, нито железопътен, нито шосеен. Тук е министърът на регионалното развитие. Съжалявам, че министърът на транспорта го няма, но те знаят. Вярвайте ми, аз лично не мога да стигна до Вашия край. Да не говорим за това, че там са пропасти. Това не са диспропорции, това са пропасти, в които сме пропаднали.
Господин Стойнев, аз бях провокиран от Вас и го цитирам от медии. От 10 общини в област Шумен са отпуснати средства на пет на „Движението за права и свободи“ и на две на ГЕРБ. Ще цитирам заместник-кмет на община Шумен: „Знам какво искаме да направим това място, но все още нямаме готов архитектурен проект, затова ще пуснем оттук нататък да се прави“. Половин милион, колеги, половин милион за несъществуващ и непроектиран шадраван! Разбирате ли за какво харчим парите на българските данъкоплатци! Това е безумие! Разбирате ли? Това е безумие. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Изказвания?
Госпожо Лечева – заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Сега да поговоря и да повдигна още една важна тема, а темата е спорт. Мое лично убеждение е, че няма по-силна, няма по-въздействаща и няма по-ефективна социална политика от спорта. Защото спортът касае здравето на нашите деца. Защото спортът може да формира и да реализира бъдещето на България. А това е подрастващото поколение. Защото спортът може да прикове милиони български граждани по телевизията, милиони български граждани да се гордеят с българските успехи.
Затова смея да твърдя, че от това Постановление, което ние предлагаме – да бъдат увеличени средствата за неговото изпълнение, касае всяко българско дете.
Постановление 129 касае минимални диференцирани средства за всяко българско дете в детските градини, за всички ученици, студенти и курсанти във висшите военни училища. Средствата, които ние предвиждаме, са в рамките на 3 млн. 200 хил. лв. В момента за всяко дете в детската градина се отделя по 1 лв. годишно за спорт, за всеки ученик се отделят по 3 лв. годишно, за всеки студент – 3 лв. годишно. Нашето скромно предложение е тези средства да бъдат увеличени със сто процента – 6 лв. за студент, 6 лв. за ученик, 3 лв. за дете в детските градини.
Ако считате, че това е най-важно за здравето на нашите деца, за перспективите пред подрастващото поколение, нека да гласуваме със зелено за това предложение.
Уважаеми дами и господа, от нас се изисква усилието да натиснем правилния бутон – зеления, за това предложение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Лечева.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, господа вицепремиери, уважаеми колеги! Според вносителя на държавния бюджет този бюджет осигурява финансова стабилност и гарантира спазването на европейските изисквания и правила за дефицит и държавен дълг. За поредна година, може би четвърта или пета, ние имаме бюджет, в който приходите са подценени, а разходите са надценени.
Спрямо 2017 г. имаме увеличение в приходите с милиард и 800 милиона лева, от които, забележете, 1 млрд. са за ДДС и само 90 млн. за акцизи, при положение че съвсем скоро променихме Закона за акцизите и данъчните складове, където данъчната ставка за хиляда къса цигари се промени от 168 лв. на 177 лв. При потребление от 13,5 млрд. къса за 2016 г. едва ли това прави само 90 млн. лв.
Така предложените приходи са много удобни за изпълнение и ще дадат възможност отново да се говори колко добре се справя правителството, приходните администрации, как добре се събират приходите, но резервите по отношение на приходите са много – бяха споменати от колегите, говорили преди мен и аз няма да ги повтарям. Това е видно и от отчетите по бюджетите от предходните години, в които, Ви казах, че приходите са били винаги в подценени размери.
Може би отново, както много пъти съм заявявал, да кажа, че дебатът, който днес водим, щеше да има смисъл, ако водехме, първо, дебат по отчетите и след това по предложенията за бюджет. Много важно до колко часа днес тук ще дебатираме чл. 1 и предложенията на различните комисии, когато в течение на изпълнение на този държавен бюджет, който ще приемем днес и утре, той ще бъде многократно променян така, както е удобно на управляващите, на Министерския съвет с едно постановление, каквото колегите цитираха многократно в тази зала днес.
Когато говорим за приходите и разходите по чл. 1, е важно да посочим и друг важен параметър на бюджета, че приходите, предвидени в Проекта за държавен бюджет, който ще гласуваме, са 36,2% от брутния вътрешен продукт; разходите са 37,2% от брутния вътрешен продукт. Това съотношение в нормалните европейски страни обикновено е от 40 до 46% и най-често е 42%. Европейските експерти, финансисти и хора, които се занимават с бюджет, приемат, че при съотношение под 40% трудно се поддържа добро ниво на публичните услуги, каквито ние по Конституция трябва да осигуряваме на българските граждани и каквито трябва да осигурим с бюджета, който днес дебатираме и който ще бъде приет днес или утре.
Другото, с което бюджетът, който днес дебатираме, се различава от бюджетите в другите европейски страни, е относителният дял на приходите от косвени данъци в общите приходи на бюджета. Това че косвените данъци са преобладаващи, задълбочава неравенствата и оказва негативно влияние особено върху хората с най-ниски доходи. При такава структура на данъчните приходи рискът от нарастване на бедността е много по-голям. Решаването на тези проблеми сме поставяли всяка година и обикновено към тях отношението на вносителите на бюджета и на управляващите е, че това е популизъм.
Истината можем да я видим в отношението, уважаеми колеги, и грижата на Международния валутен фонд и Световната банка, защото те изследват тези проблеми, тъй като те са важни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
По отношение на разходите – никой не спомена за капиталовите разходи, които, отново трябва да заявим, че са нов празен чек за управляващите, който всяка година не се изпълнява и служи само за представяне на едно по-добро изпълнение на бюджета и излишъци, каквито реално няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Търновалийски.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри! От „Движението за права и свободи“ направихме няколко предложения в Бюджет 2018, като тези предложения изцяло касаят бюджетните взаимоотношения между общинските бюджети с държавния бюджет, имайки предвид, че съгласно чл. 141, ал. 5 от Конституцията на Република България държавата чрез средства на бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините.
Предложенията, разбира се, целят да подобрят условията за финансиране на предоставени на общините основни публични услуги като административно обслужване, координация и изпълнение на държавните политики на местно ниво, осигуряване на условията за отглеждане и възпитание на деца в детските градини, осигуряване на достъп на всички български граждани, включително транспортни и други, финансово осигуряване на закрилата на държавата за старите хора, без близки и роднини и в бедност, както и лицата с физически и психически увреждания чрез предоставяне на качествени социални услуги – резедентен тип, колеги.
Чрез предложените промени ще бъдат постигнати следните положителни ефекти за обществото и общините. На първо място, 103 бедни общини ще получат допълнително увеличение на общата изравнителна субсидия, което ще създаде условия за поддържане на същото качество на услугите с местен характер.
На второ място, предложението ни е за осигуряване на държавна подкрепа за поетапно подобряване качеството на общинската пътна мрежа и доближаването й до това на републиканската пътна мрежа; осигуряване на законово определени добавки към възнагражденията на изборните лица; спиране изоставането на възнагражденията на заети в общинската администрация спрямо тези в държавния, в частния сектор и осигуряване на условия за диференциране съобразно степента на квалификация на отделните служители. Тук можем да дадем и конкретни примери.
Уважаеми колеги, много от специалистите като инженери, архитекти отидоха да работят в частния сектор и това е проблем за всички общини. Знаете, че без архитект една община просто не може да продължи своята дейност и цялата дейност на общината в инфраструктурните проекти спира. В момента се налага две, три или четири общини да наемат или да назначат на граждански договор архитект, за да им вървят услугите и строителните проекти. Това е проблем и ние наистина трябва да осигурим доходи за служители, които имат квалификация. Осигуряване на ресурс за поддържане на изградения капацитет за представяне на социални услуги – резедентен тип, и осигуряване на нормални условия за живот на потребителите на тези услуги.
Последно – заделяне на резерви в централния бюджет, осигуряващи адекватно изпълнение на държавната политика на местно ниво като политика на доходите, реформиране на системата, както и колегите преди мен казаха, на образованието и осигуряване достъп до услуги на всички български граждани, включително и децата.
Уважаеми колеги, надяваме се Бюджет 2018 да бъде бюджет, който да осигури бъдещето на страната и на нашите деца. От години наред говорим, за пореден път ще повторя думата „децентрализация“, трябва да слезем на нивото на общините, защото, знаем, че кметовете на общините са най-близко до населените места и са най-близко до нашите съграждани. Там трябва да е разковничето на този бюджет. Не го ли направим, пак няма да можем да постигнем резултатите, които всички ние искаме като нация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Али.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепените предложения.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Васил Антонов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 206 народни представители: за 71, против 86, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Предложението на Юлиан Ангелов и група народни представители е оттеглено.
Следващото предложение е отново на Юлиан Ангелов и група народни представители – оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Валентина Найденова, което Комисията не подкрепя.
Гласували 208 народни представители: за 71, против 85, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 210 народни представители: за 22, против 99, въздържали се 89.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентина Найденова и Милко Недялков, което Комисията не подкрепя.
Гласували 206 народни представители: за 71, против 84, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова, което Комисията не подкрепя.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 200 народни представители: за 70, против 76, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 204 народни представители: за 72, против 99, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова, което Комисията не подкрепя.
Гласували 203 народни представители: за 6, против 78, въздържали се 119.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Весела Лечева, което Комисията не подкрепя.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 208 народни представители: за 77, против 79, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 1 по доклада на Комисията.
Гласували 207 народни представители: за 120, против 86, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 2 има предложение от народните представители Данаил Кирилов, Емил Димитров и Христиан Митев:
„1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) В ал. 1:
- I. „Разходи“:
- числото „590 400,0“ се заменя с „591 120,0“;
- т. 1. „Текущи разходи“, числото „575 300,0“ се заменя с „575 650,0“;
- т. 2. „ Капиталови разходи“, числото „14 500,0“ се заменя с „4 870,0“;
- т. 2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“, числото „14 500,0“…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Стоянова, господин Кирилов, господин Димитров и господин Христиан Митев оттеглят и двете предложения.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова, което е подкрепено от Комисията.
Предложение от народните представители Пенчо Милков, Крум Зарков, Филип Попов и Явор Божанков, което Комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2 (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2018 г., както следва: (съгласно таблица).
(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2018 г., както следва: (съгласно таблица).
(3) Утвърждава максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2018 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2018 г. от органите на съдебната власт, както следва: (съгласно таблица).
(4) Утвърдените с ал. 3 максимални размери на ангажиментите за разходи и на новите задължения за разходи могат да се увеличават с до 20 на сто по решение на Висшия съдебен съвет.
(5) Висшият съдебен съвет може да изразходва средства от наличностите по сметки от предходни години за покриване на неотложни разходи на органите на съдебната власт, в случай че не се нарушава бюджетното салдо по държавния бюджет.
(6) В приходите по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на конфискувано или отнето в полза на държавата имущество с акт на орган на съдебната власт след приспадане на разходите по чл. 3, ал. 12 от Закона за Националната агенция за приходите.
(7) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2018 г. Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, в Сметната палата и в Министерството на финансите утвърдените бюджети на органите на съдебната власт.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми госпожо и господа министри! В разходната част Бюджетната комисия ни предлага да приемем 591 млн. 420 хил. лв. разход, което е малко повече от предложението на Министерството на финансите.
Първоначалното предложение на Висшия съдебен съвет (ВСС) – органът, който според Конституцията на Република България приема бюджета за съдебната власт, беше за 629 млн. 201 хил. лв. Само по себе си това, че има разминаване между Висшия съдебен съвет и Министерството на финансите не е новина, такива има винаги. Въпросът обаче тук е, че за около 10 млн. лв. – 9 млн. 900 хил. лв. е нашето конкретно предложение, трудно може да се обясни защо не се приема от Министерството на финансите, съответно от Финансовата комисия.
Необяснението идва от факта, че повечето от тези разходи, които съдебната система ще има, са й вменени като задължение със закон. Тоест законодателят задължава една система да направи нещо, след което същият този законодател отказва да отдели средства това да бъде направено. Ще дам само два примера заради ограниченото време.
Народното събрание чрез закон реши, че управлението на сградния фонд ще бъде задължение на съдебната система, а не на правителството, обаче искането на ВСС да разполага с пари за ремонти и поддръжката на тези сгради е отхвърлено. Резултатът се вижда от хората, които работят в съдилищата, и от гражданите, които се ползват от тях.
Дори когато се направи нова сграда – всички сме чували за новата сграда на Софийския районен съд, така нареченото „Военно НДК“, но за нея няма пари да се платят данъци и такси, според становището на ВСС. Що за държава е тази, в която едно от най-големите ни съдилища не може да си плати данъците? Как ще съдим в този съд некоректните платци, след като той самият не си е платил дължимото на държавата?
Вторият пример, който ще дам, е за Специализираното наказателно правосъдие. То беше натоварено в последните месеци със закон да се заеме с нов тип дела – тези срещу висшите държавни служители. Заради новото натоварване беше решено и работещите в него магистрати, както и служители, да им бъдат отпуснати по шест допълнителни месечни работни заплати годишно.
Спорихме за това дали това е хубаво или не. Както и да е, мнозинството реши. Само че в бюджета няма пари нито за новите щатни бройки, които ще са необходими във връзка с новите компетентности, нито за допълнителните възнаграждения, които законът предвиди.
Или законодателят не преценява какви са възможностите на държавата, който приема законът, или Министерството на финансите, съответно Бюджетната комисия решава, че определени закони няма да бъдат изпълнявани заради липса на средства. В случая обаче става дума за нещо много съществено. Става дума и за борбата с корупцията и то тази по висшите етажи на властта.
Какъв сигнал даваме, когато, първо, обявяваме, че Специализиран съд ще съди министри и депутати, и после, по предложение на министрите, депутатите отказват на този съд средствата, с които той да бъде ефективен.
Същото важи и за Инспектората към Висшия съдебен съвет. Приеха се конституционни промени, които превърнаха тази институция в ключов орган за борба с корупцията и злоупотребите вътре в съдебната система.
Главният инспектор вече се избира с две трети мнозинство, но накрая бюджетът, според същия този главен инспектор, който ни сподели в Комисията, е – цитирам: „Крайно недостатъчно за функционирането на органа през следващата година“. Този бюджет, според него, ще препятства неговата дейност.
Е, добре, когато хората, които сме натоварили да борят корупцията, ни казват, че бюджетът ще препятства тяхната дейност, то тогава сакралният въпрос да имат или нямат политиците воля за справяне с този проблем сякаш няма нужда повече от отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Няма реплики.
Изказване – господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри! Ще започна хронологично от дебата в Правната комисия по отношение на двете предложения за бюджет на съдебната система. Знаете, колегите от Правната комисия, че направихме подробен анализ, първо, на разликите, които са между предложението на съдебната система на Висшия съдебен съвет и тези, които са на Министерския съвет. След това изслушахме неудовлетворените искания на всички представители на институциите в съдебната система.
В края на дебата, както често – досега вече за четвърта година, народните представители от всички парламентарни групи постигнахме съгласие, че ще направим предложение до колегите от Комисията по бюджет и финанси да подкрепят най-неизбежните, най-необходимите искания на органите на съдебната система. Спомняте си, че ние се консолидирахме на три групи искания. Първото беше на Министерството на правосъдието по отношение на базовото допълнително възнаграждение на служителите в затворите, с оглед уеднаквяване на тази ставка, поне със средното за този вид служители в други ведомства.
Знаете, че дискутирахме въпроса – тя не беше още обнародвана в „Държавен вестник“, с промяна в Закона за съдебната власт по отношение на допълнителните възнаграждения на магистратите, един път, и на магистратите в Специализирания съд и Специализираната прокуратура, заедно със служителите там.
Третото искане касаеше спешно необходимите разходи на Инспектората, което беше в размер над милион и 200 хил. лв. Със съжаление оттеглихме преди малко тези предложения. Те не бяха подкрепени с логични обяснения от колегите от Комисията по бюджет и финанси. Беше подкрепено частично искането на Инспектората – частично, тоест от милион и двеста по предложение на колегата Менда Стоянова, нейно отделно предложение, е одобрено дофинансиране със 700 хил. лв., което касае заплащането, след атестация на служителите в Инспектората и евентуално да покрие проблеми, свързани с тяхното устройване. Аз пак ще повторя, че за тази година, сравнявайки финансирането на съдебната система, е най-малка разликата, най-малък е маржът между двете крайни предложения – това на Висшия съдебен съвет и това на Министерския съвет, тоест ние вървим към все по-голямо припокриване и уеднаквяване на двете предложения.
По отношение на влезлите след този дебат и обнародвани в „Държавен вестник“ изменения по отношение на допълнителното, уточнявам, евентуалното допълнително възнаграждение, очевидно е, че в бюджета на Висшия съдебен съвет има резерв, има ресурс първоначално да се поеме такова едно възнаграждение, най-малко поне, докато приключи спорът пред Конституционния съд за това. А впоследствие смятам, че няма проблем това възнаграждение да бъде допълнително одобрено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Реплика ли, господин Попов?
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Кирилов, Вие много подробно описахте на практика процедурата – какво се случва в Правната комисия, пък после в Бюджетната, за да стигнем дотук в този час. Въпросът обаче е: какъв е резултатът от всичките тези действия или бездействия? Защото Вие твърдите, че искате да направите някаква реформа в системата на съдебната власт – променихте законите, променихте Конституцията, вменихте нови функции на Инспектората.
Ние бяхме против тази реформа и все още сме, но така или иначе Вие тръгнахте да правите някакви стъпки и според Вашите разбирания да реформирате системата. Да, но тази система и тази реформа не е завършена, защото Вие на практика не осигурихте финансиране. Такава е политиката и към останалите сектори, уважаеми колега Кирилов. Защото в една правова държава органите, които са призвани да следят за правовия ред, това са съдът и прокуратурата, създавате и специалните съдилища и специализираните прокуратури, но не ги финансирате.
Същото е състоянието и в системата на сигурността. Нито една от службите ни в ситуацията, в която се намира България днес, не е достатъчно финансирана. Тук това много добре го знаят колегите от Специалната комисия по контрол на службите, а мисля, че и Вие го знаете. Но това е в контекста на системата за сигурността на България, защото и системата на съдебната власт също е един стълб от тази система. И такава е политиката на този бюджет през следващата година – недофинансиране на тази система и на тези реформи, които в крайна сметка Вие ги започнахте. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Втора реплика?
Господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Колега Кирилов, позволявам си да Ви направя реплика, тъй като преди малко приканихте да бъдем конкретни. И аз ще бъда съвсем конкретен.
В нашите предложения, които бяха между първо и второ четене, в тази част на бюджета, ние с колегите от моята група установихме, че и Вие сте направили сходни предложения, които дори надвишаваха като абсолютна сума нашите предложения и останахме с впечатление, че исканията на съвсем прясно избрания Висш съдебен съвет, който е така нареченото „правителство на съдебната система“, ще бъдат удовлетворени. Вместо това Вие днес оттеглихте своето предложение.
Сега нещо конкретно. В исканията на Висшия съдебен съвет и в нашите предложения става дума за една от сумите, която е за провеждане на дейността по осъществяване на електронното правосъдие – дейност, вменена със Закона за съдебната власт, както и всички други неща, които ние Ви предлагахме, бяха по конкретни правни норми. Не става дума за неудовлетворени искания на представители на съдебната система, не става дума само за заплати. Става дума за дейности, които ги възлагат нормативни актове, и те казаха ясно, тук беше представляващият Висшия съдебен съвет и той заяви, че без тези средства не могат да осъществят тези възложени им със закон функции.
Съвсем конкретно пак Ви казвам: три милиона и 900 хиляди за осъществяване на електронно правосъдие. Приканвам Ви да подкрепите нашето предложение, което ще даде възможност на съвсем новоизбрания Висш съдебен съвет и на съдебната система да работи спокойно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков.
Трета реплика – господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Кирилов, аз разбирам затрудненото положение, в което се намирате тук, когато вземате думата по тема, по която сте правили предложение, и предполагам не по собствена воля и убеждение сте били принуден да го оттеглите. Виждайки тук лицето, което направи госпожа Менда Стоянова, разбрах даже кой Ви е внушил да оттеглите това предложение. Но това е тема, която според мен е само дребната страна, върхът на айсберга. Всъщност, оттегляйки това предложение и оставайки на това финансиране, което е предложено от управляващите в момента, Вие доказвате, че всякакви усилия, които се опитвате да направите в областта на съдебната реформа, в това число и борба с корупцията, са мимикрия. Защото всяко нещо, което искате да направите, но не финансирате, всъщност Вие не искате да го направите. Това означава на практика, че ситуацията, която в момента съществува, Ви е изгодна, нямате никакво намерение да я променяте и поради тази причина не променяте и финансирането. Мисля, че това е логично.
Господин Кирилов, много Ви моля, след като Вие сте председател на Правната комисия, защитавайте онова, за което тази Комисия работи, защитавайте реформата, защитавайте това, за което ни убеждавате, че имате намерение да се борите – с корупцията, че имате намерение държавата да става все по-правова, а не все по-икономически орязана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Господин Кирилов, заповядайте за дуплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри, колеги, които репликирахте и взехте становище и отношение! Аз ще опитам да започна отзад напред.
Уважаеми колега Ерменков, аз смятам, че не само аз, всички колеги, които сме членове на Комисията по правни въпроси, защитаваме с убеждение, бих казал и с голяма страст, всичко, което касае реформата в съдебната система, включително и предпоставките, включително и финансирането. По тази причина аз моля да гледаме и да съобразяваме увеличението в абсолютни стойности. Не мога да Ви кажа числото на миналогодишния бюджет, но увеличението е с над 60 милиона – 80 милиона, ми казва колегата Зарков, спрямо тази година. И това не е някакъв ръст, който е автоматичен, това е ръст, който се дължи на отчитане на всички одобрени програми и проекти, които са свързани с реформата.
Тук ще прескоча и ще отговоря на колегата Милков, който казва, че не са обезпечени 3,5 милиона за електронното правосъдие. Това не е така. Това го проверихме още в дебата. Тези средства за електронното правосъдие са осигурени и са обезпечени. Не са обезпечени 4 милиона, които касаеха допълнителното възнаграждение, но аз по допълнителното възнаграждение малко се обърквам. Това е непокритата разлика. Когато Ви предложа тук повишаване на заплатите на магистратите, повишаване стимулите на магистратите, с оглед гарантиране на тяхната независимост, Вие опонирате и казвате, че то не се прави така, стига сме давали пари на магистратите, те получават. И действително те получават. Някои от магистратите получават значително по-големи възнаграждения от народните представители.
Когато сега се борим, за да покрием специално това допълнително възнаграждение, което да компенсира евентуално командироването, Вие също бяхте против, но сега вадите обратния извод, че не може да стане реформа от това. Реформите, основните мероприятия и проекти в бюджета на съдебната система, са обезпечени от предложението на правителството така, както беше направено. Имам още какво да добавя, но времето за дуплика свърши. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, колеги! В Правната комисия обърнахме внимание и такава критика отправихме, че приемаме законопроекти, които не са преминали достатъчно адекватна оценка на въздействие – една тема, която стана деликатна напоследък. Но действително впоследствие тази оценка на въздействие дойде на крака при нас в Комисията в лицето на професионалната общност, която каза, че мерките, които сме гласували, не са финансово обезпечени.
Втората критика, която отправихме, беше по отношение на спешността, условията, в които приемаме законопроекти, и специално промените в НПК, специално промените, които касаят допълнителното стимулиране. И обръщам внимание на господин Кирилов, че въпросът не е дали ще има допълнително възнаграждение, а колко, защото Законът ясно казва „до“, но не казва в никакъв случай колко. В този смисъл ние отправихме критика, че въпросите ги приемаме в условията на спешност и точно тази спешност ни поставя този проблем в момента.
Та моята молба, макар да има много плаха надежда, е в Правна комисия да подхождаме по-отговорно към въпроси, които имат и своите финансови измерения, действително да ги оценяваме и да не бързаме, защото това бързане ни докарва впоследствие и тези проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Божанков.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам. Закривам разискванията.
Започваме гласуване.
Предложението на господин Данаил Кирилов и група народни представители е оттеглено.
Второто предложение на господин Кирилов също е оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Пенчо Милков, Крум Зарков, Филип Попов и Явор Божанков, което Комисията не подкрепя.
Гласували 185 народни представители: за 60, против 87, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 2 в редакцията на Комисията, съгласно доклада.
Гласували 189 народни представители: за 110, против 78, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 3 и чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията чл. 3 и чл. 4.
Гласували 186 народни представители: за 112, против 66, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 5 има предложение от народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Крум Зарков, Драгомир Стойнев, Георги Свиленски и Жельо Бойчев:
„В чл. 5, ал. 1 се правят следните изменения:
1. в раздел ІІ. Разходи:
а) на ред ІІ. Разходи числото „6 668,0“ се заменя със „7 000,0“.
б) на ред 1. Текущи разходи числото „6 468,0“ се заменя с „6 800,0“.
2. в раздел ІІІ. Бюджетни Взаимоотношения (трансфери):
а) на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „6 668,0“ се заменя със „7 000,0“.
б) на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „6 668,0“ се заменя със „7 000,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 184 народни представители: за 58, против 88, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 5, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 179 народни представители: за 109, против 54, въздържали се 16.
Предложението е прието.
За отрицателен вот – господин Бойчев.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ако Ви бяхме подкрепили, щяхме да оставим президента без бюджет…
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Не, напротив, госпожо Стоянова.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз очаквах реакция. Финансовият министър го нямаше, очаквах реакция от господин Цветанов, защото той нееднократно е призовавал, че трябва да пазим авторитета на институциите. Гласуването по този член даваше една изключителна възможност на господин Цветанов да покаже отношение към институциите, а ние искахме само 330 хиляди лв. увеличение на бюджета на президентската институция.
Не е нужно дори за тази сума да давам аргументи защо поискахме това, но, за съжаление, не получихме подкрепата на мнозинството, което е израз и на отношение към президентската институция, към авторитета на тази институция.
Искам да припомня, един от аргументите да направим това предложение беше, знаете изключително неглижиращото Ви отношение към президента Плевнелиев, което се изразяваше в неколкократно намаляване на бюджета на президентската...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Бойчев!
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Това е факт, госпожо Председател, по времето на президента Плевнелиев неговият бюджет беше орязан неколкократно. Той не че изпълваше със съдържание тази институция…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Значи това не е тенденция.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Затова ние в момента искахме да увеличим бюджета на президентската институция и това да бъде един знак от страна…
Пак казвам, 330 хиляди лв. не дадохте на президентската институция, не протегнахте…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Бойчев.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Да, по начина на водене госпожо Председател, аз искам да Ви направя забележка да не допускате повече подобни изказвания, които, първо, са вътрешно противоречиви, и, второ, не отговарят на истината.
Господин Бойчев, в подкрепа на това, че институцията на Президента се уважава и не сте Вие, които я уважавате, е това, че бюджетът на Президентството е увеличен с 640 хил. лв. спрямо предходната година. Вие искате още 332 хил., може да искате още милион и 332 хил., но с начина, по който гласувахте – против внесения от Министерския съвет Законопроект, Вие показахте отношението си към тази институция по-добре от нас. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
И ако Ви бяхме подкрепили, сега президентът щеше да е без бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Продължаваме с чл. 6.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 6 има предложение от народния представител Васил Антонов:
„В чл. 6, ал. 1, Раздел ІІ, т. 1.2. „Субсидии и други текущи трансфери” числото „5 000,0“ се заменя с „6 130,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от Юлиан Ангелов и група народни представители, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 6 се правят следните изменения:
1. в ал. 1:
а) в раздел ІІ. Разходи:
- на ред ІІ. Разходи числото „91 070,0“ се заменя с „91 760,0“.
- на ред 1. Текущи разходи числото „85 845,0“ се заменя с „86 235,0“.
- на ред 1.2. Субсидии и други текущи трансфери числото „5 000,0“ се заменя със „6 530,0“.
- на ред 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел числото „5 000,0“ се заменя със „6 530,0“.
- на ред 2. Капиталови разходи числото „5 225,0“ се заменя с „5 525,0“.
- на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „5 225,0“ се заменя с „5 525,0“.
б) в раздел ІІІ. Бюджетни Взаимоотношения (трансфери):
- на ред ІІІ. Бюджетни Взаимоотношения (трансфери) числото „77 070,0“ се заменя със „78 600,0“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „83 863,0“ се заменя с „85 393,0“.
2. в ал. 2:
а) на ред 5 Политика в областта на архивното дело числото „6 362,0“ се заменя със „7 052,0“.
б) на ред Всичко числото „91 070,0“ се заменя с „91 760,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! С конкретното предложение се предлага да бъдат направени две промени, а това е да бъде завишено финансирането в посочената рамка от 1 млн. 130 хил. лв., като част от тях – 500 хил. лв., са насочени по посока на манастира „Св. Георги“ на Света гора и другото е за 630 хил. лв. за обследване и проектиране на черквата „Св. Александър Невски“. Това е предложение към Министерския съвет, което правим поредица пъти при обсъждане на бюджета. Нашето убеждение е, че това е едно патриотично национално предложение – да бъде отделена такава сума. Сумите, които предлагаме, са изключително ниски, но те са необходими по две направления. Първо, всеки един от нас, от мъжете, който е ходил на Светогорския манастир, знае, че южното крило е в много лошо състояние. Това е минималната сума, с която да може да бъде възстановен, да се започне ремонтът на южното крило, на Банското крило. А необходимостта да бъде направено обследването на „Александър Невски“, по-голямата част от Вас знаете, а тези, които не знаят, трябва да знаят, че криптата е в лошо състояние. Голяма част е пропита с влага, а самата черква конструктивно се нуждае от обследване, защото текат необратими процеси. Това е необходимо, за да бъде направен проектът и след това да може да участваме по програми – самото настоятелство, и съответно да бъде завършена във вид, в който трябва да бъде съхранена за поколенията.
Предложението ми не е партийно. То е от група народни представители от левицата. То е едно национално отговорно, патриотично предложение. Аз нямам съмнение, че Вие обективно ще го подкрепите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Антонов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Васил Антонов.
Гласували 179 народни представители: за 90, против 28, въздържали се 61.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и възгласи: „Браво, браво!“.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Прегласуване!
(Викове: „Еее!“ от „БСП за България“ и ДПС, реплики от БСП: „Това е за Света гора. Това не е за кметове, това е за църквата“, реплика от ДПС: Това е за „Св. Георги“, реплики: „Не се излагайте!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура по прегласуване – госпожа Стоянова.
Моля режим на прегласуване.
Гласували 201 народни представители: за 101, против 32, въздържали се 68.
Предложението е прието.
(Бурни ръкопляскания и възгласи: „Браво, браво!“ от „БСП за България“ и от ДПС.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ще кажем да го отразят, ние трябва да гласуваме чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предложението на народния представител Юлиан Ангелов е оттеглено.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Моля режим на гласуване.
Гласували 200 народни представители: за 71, против 77, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 6 по Доклада на Комисията с отразеното преди малко, подкрепено предложение на господин Антонов.
Гласували 199 народни представители: за 93, против 82, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кирилов поиска първи прегласуване.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложението не е прието – Министерският съвет остава без бюджет!? Министерският съвет остава без бюджет!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Тъй като при така проведеното гласуване очевидно ще се наложи преработка на текстовете в чл. 6, аз Ви предлагам процедура на отлагане. (Викове от „БСП за България“ и ДПС: „Еее!“.) При всички положения ще се наложи прегласуване – пак казвам – за да се обвържат числата. И Ви моля това отлагане да бъде на финала на гласуването на Законопроекта.
РЕПЛИКА ОТ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“: Прекъсване сега и продължаваме утре.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА (встрани от микрофоните): Няма какво да прекъсваме!
РЕПЛИКИ ОТ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“: Да прекъснем, да прекъснем!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев!
Госпожа Стоянова – процедура.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, не виждам причина да прекъсваме заседанието или да отлагаме разглеждането на този член. Ако има желаещи за прегласуване, нека да прегласуваме, и да приключим с това. Още повече ние приехме чл. 1 и там, ако си спомняте, източникът за точно това предложение не беше приет.
Предложението на господин Антонов в чл. 1, който беше същият като тук, не беше приет.
РЕПЛИКИ ОТ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“: Но сега е приет, сега е приет!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Правя предложение за прегласуване!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Имам процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател! (Докладчикът Менда Стоянова и народни представители разговарят до трибуната.)
Може ли да ме чуете, госпожо Председател на Бюджетната комисия? Основно към Вас е отправена тази процедура! Каква е практиката досега в такива случаи. Не изпадайте в… Имаше такива случаи много пъти – отлагаме гласуването на целия член за утре, през това време се преработва и се намира източникът на чл. 6. (Реплика на Менда Стоянова.) Това е практиката, такава е практиката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отлагаме ли го?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме процедурни предложения за отлагане и за противното.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имаме процедурни предложения да отложим гласуването на целия член, а това, което е прието, трети път не може да го гласувате. (Реплики.) Не, трети път не може да го гласувате! Добре, направете го и ще видим дали можете!
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Да, да, може!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще дам почивка, за да се разберем!
Заповядайте за процедура, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нищо страшно не се е случило! Напротив, нещо хубаво се случи.
Моето предложение, госпожо Председател, е министърът на финансите, който се намира тук (министърът на финансите Владислав Горанов и народни представители от ГЕРБ разговарят на пътеката)…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги! Господин Горанов!
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Горанов! (Реплики.)
Господин Горанов, молбата ми е към Вас! Става въпрос за 1 млн. лв. Срамота! Е, колеги народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е процедурата, господин Бойчев?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ако ние не направим този жест – всеки от Вас – от мъжката част в залата, е ходил на нашия манастир „Зограф“ и знае как изглеждат останалите манастири. Това е най-малкото, което можем да направим. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги!
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Горанов, ако за Вас са глупости да се дадат тези пари, излезте и го кажете от тази трибуна и да стане ясно, че това правите.
Ние правим предложение за прекъсване на разискванията, 15 минути почивка. Надявам се господин Горанов през това време да осмисли тази голяма промяна в бюджета с единия милион лева, която разруши макрорамката на бюджета и дадохме за Българската църква пари. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, тъй като възникна наистина казус, 15 минути почивка, за да можем да изясним каква е точно ситуацията и как да продължим нататък.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля заемете местата си.
Господин Кирилов, моля да повторите предложението си.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Подновявам предложението, което направих по процедура. Ако е необходимо, ще го разясня по-подробно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вашето предложение беше за отлагане на чл. 6.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Госпожо Председател на Финансовата комисия, Вие не ме разбрахте на първото предложение, затова ще го повторя по-ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Повторете го, господин Кирилов, да стане ясно на всички.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предлагам Ви отлагане на гласуването по чл. 6 и това отлагане да бъде за последно гласуване по Проектозакона. По чл. 6 имаме едно проведено гласуване и имаме едно искане за прегласуване, тоест имаме опцията за още едно гласуване по чл. 6. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Процедура – заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Правя обратно предложение, тъй като в момента ние сме в хипотеза на прегласуване и Вие много добре знаете Правилника, а това се случва, само когато някой колега не е гласувал и няма никакви хипотези за процедура между две гласувания.
И другото процедурно предложение, което правя, колеги: в момента е 22,10 ч. – виждате какво се случва от работа повече от 12 часа, предлагам да прекратим заседанието и утре в 9,00 ч. на бодри глави да работим, за да не се получат и други такива случаи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Значи, правите едно обратно предложение на господин Кирилов и едно предложение за прекратяване.
Господин Кирилов, заповядайте – процедура по начина на водене. (Реплики.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Аз правя обратна процедура на предложението. (Викове и възгласи от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Обратно предложение правя в частта „Прекратяване на заседанията“…(Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има право господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …Правя предложение за удължаване на заседанието до 24,00 ч. (Възгласи, шум и реплики.) До 12 часа следобед, казано по европейски.
И искам да Ви кажа, че в йерархията на гласуванията по чл. 69 предложението, което Ви направих – за отлагане на гласуването, винаги се гласува първо и най-напред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Точно така – предложение за отлагане на следващо заседание чл. 69, ал. 1, т. 2.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов за отлагане на чл. 6 за гласуване.
Гласували 213 народни представители: за 140, против 73, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на господин Свиленски за прекратяване на заседанието.
Гласували 213 народни представители: за 95, против 100, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване второто предложение на господин Кирилов – да удължим работното време до 24,00 ч.
Гласували 209 народни представители: за 112, против 91, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Продължете, госпожо Стоянова с чл. 7.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 7, 8, 9 и 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма. (Реплики от „БСП за България“.)
Нека да мине гласуването и ще Ви дам изказване.
Процедура? Госпожа Стоянова започна да чете, когато Вие казахте – процедура. (Шум и реплики:„По начина на водене“.)
Заповядайте – по начина на водене.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедура по начина на водене, госпожо Председател. В ситуация сме на гласуване на текст, искан от госпожа Стоянова за прегласуване. Вие грубо нарушихте Правилника, като разрешихте да се гласува процедура за отлагане на текста. Много добре знаете, че гласуването и прегласуването се извършват непосредствено едно след друго. Това е грубо нарушение на Правилника. Правилникът е закон, както за нас, така и за всички българи в тази държава, което подлежи на конституционен контрол.
Пак Ви казвам, че допуснахте голяма конституционна грешка. Призовавам Ви да извършите прегласуването, което поиска госпожа Стоянова, да продължите заседанието оттук нататък, както решите. Но тази грешка, която правите, ще подложи под съмнение целия бюджет, който ще приемем след няколко часа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Господин Лазаров – по начина на водене.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, може би трябваше да напомните, че когато дебатирахме чл. 1 с абсолютно същото предложение, със същото съдържание, не беше подкрепено и то не мина. Напомнете го на колегите, поради което се налага… (Шум и реплики:„Каква е тази процедура? Какви са тези работи?“)
Може ли да продължа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете, господин Лазаров – към мен.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: То е към Вас, но мисля, че от този шум очевидно истините не удовлетворяват колегите. Напомням – чл. 1 абсолютно същото предложение, със същото съдържание, не мина. (Реплики от „БСП за България“.)
По начина на водене, моля госпожа Председателката да Ви напомни, може би сте пропуснали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров.
Заповядайте, господин Филип Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, аз се присъединявам към колегата Свиленски.
Ще Ви зачета текста на чл. 71 от нашия Правилник, който е императивен:
„Ал. 2. Когато процедурата по гласуване или резултатът от него бъдат оспорени“, което се случи тук в залата, „веднага след приключването, председателят разпорежда то да бъде повторено. Резултатът от повторното гласуване е окончателен.“
Ние бяхме в процедура по прегласуване, а Вие, в нарушение на Правилника, отложихте вече в процедура по прегласуване второто гласуване, което следваше да е окончателно. А нали промяната на чл. 6 – защото такава е волята на залата по отношение на чл. 6, предложението на колегата Антонов, също трябва да мине през Бюджетна комисия? Кога ще мине това предложение през Бюджетната комисия, след като ние заседаваме и гледаме нататък текстовете? Затова ние искахме прекъсване на заседанието. Нека Бюджетната комисия да направи съответните корекции в чл. 6, да ги предложи на залата и да продължим нататък с бюджета! Това е коректната процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Процедура по начина на водене ли?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, процедура по начина на водене. Тъй като очевидно сме в спор и спорът продължава, моля да укажете на колегите да прочетат правилно текста, на който се позоваха.
Това е текстът, който се опита колегата Попов да представи на Вашето внимание, но като нарушение. Нека да го прочетем внимателно: „Когато процедурата по гласуването или резултатът от него бъдат оспорени тук и веднага, след приключването му, председателят разпорежда то да бъде повторено“. (Реплики.)
Колеги, тук не се казва кога да бъде повторено. (Шум, реплики и смях.)
Не се казва кога да бъде повторено. Освен това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви, моля Ви! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Освен това… Господин Попов, точно така. Има практика на този парламент и този парламент поне три пъти е гласувал и е прегласувал отложеното. (Реплики, тропане по банките и викове от „БСП за България“: „Оставка“.)
Госпожо Председател, моля да въведете ред и да вземете мерки особено за неговото нарушаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за ред в залата!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Всички видяхме кой скандира по банките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Колеги, на всички е ясно, че се нуждаем от прецизиране на този текст и на чл. 1. Нека да бъдем разумни и утре да направим съответните промени. Затова го подложихме на гласуване, защото трябва да бъдем прецизни. (Шум и реплики.)
Продължаваме. Госпожа Стоянова докладва членове 7, 8, 9 и 10.
Давам думата за изказване по тези членове. Няма.
Подлагам на гласуване анблок членове 7, 8, 9 и 10, подкрепени от Комисията.
Гласували 205 народни представители: за 120, против 85, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По член 11 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
„В чл. 11 се правят следните изменения:
1. в ал. 1:
а) в раздел II РАЗХОДИ:
- на ред II РАЗХОДИ числото „1 193 319,0“ се заменя с „1 431 267,0“;
- на ред 1. Текущи разходи числото „1 137 955,0“ се заменя с „1 249 533,0“;
- на ред 1.1. Персонал числото „911 730,0“ се заменя с „984 514,0“;
- на ред 2. Капиталови разходи числото „55 364,0“ се заменя с „181 734,0“;
- на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „55 364,0“ се заменя с „181 734,0“.
б) в раздел III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ):
- на ред III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) числото „1 149 319,0“ се заменя с „1 387 267,0“;
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „1 175 120,0“ се заменя с „1 413 068,0“.
2. в ал. 2:
- на ред 1. Политика в областта на отбранителните способности числото „1 116 953,0“ се заменя с „1 354 901,0“;
- на ред Всичко числото „1 193 319,0“ се заменя с „1 431 267,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Разглеждаме предложения от Вас бюджет в частта му за Министерството на отбраната. Вие знаете, че през последните 5 – 6 години тази система бих казал умишлено се водеше към ликвидация. Защо смятам така? Процентът за отбрана от брутния вътрешен продукт рязко спадна от 2009 – 2010 г. насам. Вие постоянно говорите от началото на Вашето управление преди осем години, че хората в отбраната са най-ценният ресурс, че отбраната и сигурността са приоритетни за Вас. Предложенията, които направихте обаче – с увеличение от около 100 млн. лв. на бюджета за отбрана, всъщност показват Вашето пренебрежително отношение към този основен сектор в държавата. Политиката, която водите, не само не оздравява сектора, не само не решавате проблемите, а напротив, продължавате да ги задълбочавате. Не е тайна, че този хроничен недостиг при финансирането на Министерството на отбраната води до липса на стимули, липса на мотивация у военнослужещите и на всички, работещи в системата на отбраната.
Това води и до нещо много по-важно – спад на бойната подготовка, липса на достатъчно тренировъчен процес, и не на последно място – липса на средства за поддръжка на техниката и въоръжението. Неслучайно съвсем скоро в изминалите месеци видяхме отказ на военнослужещи да изпълняват своите задачи.
Затова ние предлагаме да се акцентира върху този сектор, да се увеличат парите за отбрана, като за целия сектор те станат 350 млн. лв., а в частност за отбраната да бъдат увеличени с 240 млн. лв. С това искаме да решим няколко важни проблема, които очевидно Вие или не разбирате, или нямате желание да решите, а именно да започнем да се справяме и се борим с недокомплекта, достигнал вече чудовищни размери.
Затова Ви призовавам да подкрепите нашите предложения и да покажете, че този сектор е приоритетен за Вас, че имате положително мнение и бихте искали да оздравите Българската армия, бихте искали не да загубваме способности, а да укрепваме отбранителните си способности, да продължим да ги развиваме и да бъдем достоен отговорен член на Северноатлантическия договор.
Затова е необходимо да бъдат повишени както възнагражденията на военнослужещите, така и да бъдат увеличени средствата за поддръжка на техниката и на въоръжението.
Не мислете, че модернизацията е най-важното и че това е еманацията, която ще Ви реши проблемите. Затова още веднъж отправям молба към Вас: помислете за бъдещето на Българската армия! Решете най-накрая да работите за справяне с проблемите и реалистично да видите как може да постигнем общ успех.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Само да завърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Завършете.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Нашите предложения са последователни, всяка година ги предлагаме. Покажете още веднъж, поне сега, че мислите за Българската армия и че имате желание да оздравите системата на Министерство на отбраната. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонков.
Реплики?
Заповядайте, господин Атанасов. (Реплика от докладчика Менда Стоянова.)
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Как няма да правя реплика, аз съм български офицер! Аз съм български офицер!
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колега, говоря Ви тук, като български офицер, завършил военно училище, и в момента капитан от резерва. Уважаеми колега, когато направихте това изказване, трябва да Ви кажа следното: навремето, когато съкращаваха и унищожаваха Българската армия, даже не ни изпратиха с букет цветя – това е истината! И знаете ли кои направиха това нещо? Направиха го две партии – едната е СДС, а другата е БСП! Това е истината, приятелю! Тези две партии унищожиха Българската армия. Това е факт! Това е факт!
И когато за първи път се дават 100 млн. лв. за Българската армия, е срамота да говорите, че за Българската армия нямало достатъчно пари!
Къде бяхте, когато управлявахте четири пъти България за тези години?! Къде бяхте за Българската армия, Ви питам аз? Къде бяхте? Четири пъти управлявахте България през тези 27 години. Къде бяхте, за да оздравите Българската армия, та тя да бъде достоен защитник на българската държава? Аз твърдя, че в момента в резултат на Вашето управление и в резултат на управлението на СДС и на царя, с който бяхте съюзници, искам да Ви кажа, че Българската армия беше превърната в гражданска защита, не в българска армия. Беше превърната в гражданска защита! Не ми се смейте, това е факт, приятелю! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Атанасов, времето изтече. Благодаря Ви.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Цонков, заповядайте за дуплика.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, искам само да Ви припомня, че когато БСП е управлявала системата на отбраната, Министерството на отбраната, имаше реално повишаване възнагражденията на военнослужещите, върнахме стимулите в социално отношение и мотивирахме военнослужещите да останат в Българската армия.
Ще Ви припомня само един факт. През 2010 г. за една година бяха освободени около 2000 офицери. Вие обезглавихте Българската армия, ръководството на Българската армия – основно подполковници и майори. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
И сега Вие да ми говорите, че ние сме унищожили Българската армия?! Вие с политиката, която водите осем години – на унищожение, вървите към ликвидиране на Българската армия. Да си кажем истината! Стига повече лъжи! Стига повече лъжи!
И още нещо ще Ви кажа: от 2010 г. тенденцията е бюджетът на отбраната да бъде намаляван. Само през 2009 г. той беше намален с 400 млн. лв. (Шум и реплики от дъното на залата: „Вашият бюджет“.) Не, Вашият бюджет, Вашият бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог със залата, господин Цонков. (Шум и реплики.)
Моля Ви, по-тихо в залата.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Уважаеми господин Атанасов, резултатът, който виждаме в момента за състоянието на въоръжените сили на Република България, е такъв поради една основна причина – политиката на геноцид, която Вие прилагате последните години. Затова най-малкото може да си посипете главите с пепел! Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Други изказвания?
Господин Милев, заповядайте.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Нека да не принизяваме проблемите на армията на това ниво, което се получи преди малко. (Шум, оживление.)
Аз считам, че Българската армия е достойна за уважение и че наистина проблемите на отбраната най-сетне трябва да намерят решения в бюджета.
Жалко е, че през последните години се неглижират проблемите на отбраната. Това може би се насажда от изказвания, които не са лицеприятни за достойните военнослужещи, които служат в армията.
Считам, че най-големият проблем в момента в армията е социалното осигуряване и решаването на проблемите на военнослужещите. Запазването на ниската база за основната заплата и минималното увеличение, което предвиждаме през тази година – със 70 лв. за сержанти и до 90 лв. за офицерите, е смешно. Не можем да кажем, че по този начин се обръщаме с лице към проблемите на сигурността и отбраната.
Дори средствата, които се отделят за висшите учебни заведения, голяма част от тях отиват за порциона, който вече се изплаща от учебните заведения.
Вярно е, че модернизацията закъсва и е крайно време да се приеме и планът за сухопътните войски, за да може да вървят процедурите за едновременната модернизация. Това обаче ще се случва в годините. В годините ще се случва. Вярвам, че именно тези предложения, които направихме в това отношение, е целесъобразно да се подкрепят и не трябва да вдигаме толкова шум. Голяма част от нас тук знаят какви са проблемите, а най-добре ги знаят военнослужещите. С това поетапно минимално вдигане на заплатите обаче проблемът с окомплектоването на армията няма да се реши. Тази година отделяме някаква сума за 1300 военнослужещи при 5500 – 5600 души недокомплект, а в някои формирования той е повече от 25%.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, приканвам Ви да се отнасяме малко по-сериозно към проблемите на отбраната. Нека да гласуваме подобаващо. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Милев.
Реплики? Не виждам.
Господин Панчев, заповядайте за изказване.
СПАС ПАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, драги колеги! Разглеждаме един от най-важните закони за годината – Закона за държавния бюджет, и един сектор – отбрана, който е много важен за нас. Ние като че ли се успокоихме след 2004 г., че като страна – член на НАТО, някой мисли за нас. Ние сме длъжни да имаме силна, боеспособна, тренирана армия, която да осигури при необходимост защитата на нашата страна. За съжаление, след 2009 г. процентът от брутния вътрешен продукт за издръжка на Българската армия беше значително намален – пари, недостатъчни за личен състав, за бойна подготовка, за модернизация на Българската армия, за капиталови разходи, пари, без които не можем да се надяваме и да имаме това, от което имаме нужда – едни наистина добре подготвени военнослужещи, доволни от своята заплата, от социалните придобивки, които държавата им осигурява, за да могат, отдадени на службата, да работят и се грижат за нашата защита.
След 2009 г. бяха значително съкратени и социалните придобивки на военнослужещите и парите за тях, поради което в момента имаме около 6000 души недокомплект на военнослужещи и много офицери. Има поделения, в които броят на офицерите е 20% недокомплектован, което е неприемливо и го няма никъде в Европа като практика. С парите, които има тази година – още 100 милиона, предвидени за заплати, ще стигнат парите за повишаване на заплатите, но по никакъв начин не можем да решим проблема с недокомплекта.
Не можем да решим проблема с бойната подготовка. Вие знаете, че преди един-два месеца бяхме свидетели на нещо невиждано досега: да има недоволни военнослужещи, които не изпълняват поставените задачи, макар и във време на почивка, защото ние сме длъжни да осигурим необходимите средства на военнослужещите, за да могат те да бъдат натренирани, за да могат достойно да носят своята военна служба, да могат, където и да са по света, изпълнявайки нашите задължения към НАТО, да се представят достойно. Ние, Министерството на отбраната и лично министърът, носим отговорност за това.
Призовавам и министъра на отбраната, и колегите от ГЕРБ да погледнем по-сериозно на този сектор – сектора „Отбрана“, който има нужда от нашата подкрепа не в тези малки граници, а да изпълним ангажимента, който сме поели между 1,5 и 2% от БВП да бъдат средствата, които да бъдат предоставени за Българската армия.
Ние сме направили коректни предложения, на мен ми се иска Вие да ги подкрепите. За съжаление, от началото на разглеждането на трите бюджета виждам, че нищо от това, което опозицията предлага, не се приема. Мисля, че това е сериозна грешка, когато искаме да сме успешни. Вие казвате, че в следващата година, по време на председателството, лозунгът ще бъде: „Съединението прави силата“. Нека да сме обединени в интерес на Българската армия, на българските военнослужещи и да им дадем тези възможности, от които те имат нужда, за да могат да изпълняват достойно своята служба. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев.
Реплики?
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Панчев, правя Ви една реплика, тъй като Вашата теза се повтори на няколко пъти. Припомням на всички, ние приемаме бюджет за 2018 г., а не за 2009 г. – първо.
Второ, припомням Ви: министърът на отбраната се казва Красимир Каракачанов.
Трето, основните неща в Бюджета са увеличени. Разходите за отбрана, процентът спрямо БВП и за първи път, не някакви си 1300 военнослужещи ще бъдат назначени, а 1300 от 5000 некомплект, което можете да сметнете колко е в проценти. Моля Ви от БСП, говорете за Бюджет 2018, а не за Вашите спомени от 2009 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михов.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Панчев, заповядайте, за дуплика.
СПАС ПАНЧЕВ (БСП за България): Не искам да споря с Вас, господин Михов, знам, че сте член на Комисията по отбрана и имате представа. Не искам да упреквам министъра на отбраната, но искам да го предупредя: отговорността е негова! Не казвайте, че сега има много пари – парите са недостатъчни. В своето изказване казах, че има повече пари, но казах, че тези пари са недостатъчни. Българската армия има нужда от по-висок процент, от повече пари и ако Вие казахте пред колегите в Парламента, че 1300 души ще бъдат назначени следващата година, можехте да кажете дали това ще се случи в началото на годината или в последния месец, за да се изпълни някакъв ангажимент. Не 5000, а 6000 е недокомплектът. Убеден съм, че 1300 човека няма да бъдат назначени следващата година, дори и заради това, че едно време, когато управляваше правителството на Сергей Станишев, имаше по трима кандидати за едно място – сега няма по един кандидат за място, така че дори ще бъде трудно да бъдат намерени кандидати при тези средства, с които разполага Министерството на отбраната, с тези условия, които ние с този бюджет гласуваме за бъдещето на Българската армия, а нещата по никакъв начин не са цветущи. Напротив, много необходими пари има в Българската армия, за да се запълнят пробойните, дупките, за да се решат проблемите и не бива да разчитаме на това, което е направено в миналото.
Трябва да гледаме в бъдещето, така че ми се иска да вярвам, че няма да имаме проблеми, иска ми се да вярвам, че НАТО ще бъде на наша страна, но ние трябва да имаме наша Българска армия, на която да разчитаме и която и за в бъдеще да бъде гордост за това, че е част от България и затова, че защитава България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Панчев.
Други изказвания?
Господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, първо, бих искал с тъга да кажа на капитан Атанасов, че цветята свършиха и повече няма да мога да давам.
Уважаеми колеги, обсъждаме изключително важни проблеми, свързани със сигурността на страната. Провокиран съм от това, което чух от колегата доцент Михов и следващите изказвания, включително и от колегата Панчев. Преди всичко трябва да разчитаме на собствените си възможности и тогава да чакаме да ни помагат.
Но, връщам се на думите на господин Михов: казвате, че разходите са се увеличи спрямо БВП. Нека да видим в чл. 11, точка 2 – разходи от 1 млрд. 193 млн. 319 хил. лв., към БВП за 2018 г., ако бъде постигнат, ще представлява 1,2%. Съгласно онези отговорности, които страната ни е поела на срещата на върха на НАТО в Уелс, той само след една и половина календарни години – 2020 г. следва да бъде 2%. Ако тогава БВП, както Вие го предвиждате да бъде 110 – 115 млрд. лв. кажете ми колко ще бъдат 2%? – 2 млрд. 200 млн. лв. и повече. Ако може господин Михов да отговори как за една година и половина, календарни, откъде ще вземем 1 милиард., за да изпълним това искане? Може би господин Горанов, ако е тук, той ще ни каже. Нека да не се лъжем 1,5, аз днес казах и на генерал Попов в откровен разговор в кулоарите, разбира се, ако е тук, питах го и него, той…
Господин Председател, дали ще можете да кажете на колегите, които не са сведущи по въпросите на отбраната, да бъдат така добри да внимават, както госпожа Стоянова ме предупреди.
Благодаря Ви, госпожо Стоянова, тази вечер сте особено свежа. Ще Ви видя след 24 часа.
Нека още един път да бъдем наясно, защото колкото и да добавяме в сектора „Сигурност“ – да слагаме разходите на ДАНС, говоря за сигурност и отбрана, да слагаме разходите на ДАР, на други служби, той не може да стигне онова, което ние сме поели като отговорност и което, по мои скромни предвиждания, няма да можем да изпълним. Ако се сбъдне онова, което Вие казвате: 2020 г. всички да бъдат тук, на тези места, тогава ще трябва да кажете защо не сме го изпълнили.
Господин Михов, хубаво е да кажем: ние ще разчитаме на НАТО, но от това, което сме поели, виждаме, че и НАТО разчита на нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Има ли реплики? Не виждам желаещи за реплики.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Пристъпваме към гласуване на чл. 11.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 200 народни представители: за 72, против 94, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 11 по Доклада на Комисията.
Гласували 201 народни представители: за 122, против 79, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Ерменков, за отрицателен вот.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господа министри и госпожи министри, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах отрицателно, не защото не сме оценили, че този път в бюджета на отбраната има едни 100 милиона лева повече, което наистина е добро, особено тези 70 милиона, които отиват за заплащане на офицерите, служещите и войниците в армията. Гласувах отрицателно, защото това е недостатъчно. Гласувах отрицателно, защото всички ние и в Отбранителната комисия се кълнем, че трябва да засилим отбранителните способности на държавата, че трябва да има ново въоръжение, че трябва да има ново мундирование, че трябва да вдигнем статуса на военнослужещите. Кълнем се до момента, до който трябва да вдигнем ръка или да натиснем копчето със съответните числа. И когато стигнем до числата, някак си скромно се посвиваме, намаляваме сумите и си мислим, че с това ще сме решили проблемите на отбраната.
Колеги, да Ви напомня, предполагам сте забравили, че има една българска поговорка, която казва: „Който не храни собствения си войник, храни чужди войници“. Между другото го правим вече с приемане на разни ратификации, с които вече ще имаме достатъчно чужди войски тук, в България, че ще им плащаме логистика и така нататък. Но не е ли по-добре наистина сериозно да се заемем с проблемите на националната сигурност и най-вече с отбраната на България, да вдигнем статута на офицерите, да вдигнем статута на военнослужещите, за да може, когато има свободни места за попълване, да има по десет човека на място, а не десет места на един човек? За да може този статут на офицера да бъде това, което е бил винаги през годините – гордост за българина, който винаги се е гордял с армията си, а сега не съм много убеден като ги види какви са дрипльовци – извинявам се пред войниците, те не са военни, военните не са виновни, ние сме виновни (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.), извинявам се пред тях – едва ли се гордеем.
Колеги, това беше причината да гласувам „против“, защото българската чест и Българската армия заслужават повече пари и повече грижи. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Заповядайте, госпожо Стоянова, да продължите с Доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 12 има предложение на народния представител Иван Иванов:
„В чл. 12, ал. 2, таблицата, т. 1 „Политика в областта на противодействие на престъпността и опазването на обществения ред“, числото „743 845,5“ се заменя със „753 895,5“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в раздел ІІ. РАЗХОДИ:
- на ред ІІ. РАЗХОДИ числото „1 296 400,0“ се заменя с „1 393 600,0“;
- на ред 1. Текущи разходи числото „1 273 653,0“ се заменя с „1 343 633,0“;
- на ред 1.1. Персонал числото „1 161 763,0“ се заменя с „1 231 763,0“;
- на ред 2. Капиталови разходи числото „22 747,0“ се заменя с „49 947,0“;
- на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „22 747,0“ се заменя с „49 947,0“.
б) в раздел ІІІ. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ):
- на ред ІІІ. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) числото „1 139 012,0“ се заменя с „1 236 212,0“;
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „1 225 240,0“ се заменя с „1 322 440,0“.
2. В ал. 2:
- на ред 1. Политика в областта на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред числото „743 845,5“ се заменя със „799 545,5“;
- на ред 2. Политика в областта на защитата на границите и контрол на миграционните процеси числото „180 542,5“ се заменя със „194 042,5“;
- на ред 3. Политика в областта на пожарната безопасност и защитата на населението при извънредни ситуации числото „220 247,0“ се заменя с „236 673,0“;
- на ред 4. Политика в областта на управлението и развитието на системата на Министерството на вътрешните работи числото „151 765,0“ се заменя със „163 339,0“;
- на ред Всичко числото „1 296 400,0“ се заменя с „1 393 600,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
За изказване думата поиска народният представител Иван Иванов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги! В момента започваме да разглеждаме чл. 12 – бюджет на МВР. За съжаление, от този член прозира една горчива истина, че това е бюджетът на излъганите очаквания, това е бюджетът на празните обещания, това е бюджетът на измамата.
Уважаеми господин Министър, за съжаление, Вие посрещнахте празника на МВР с протести, посрещнахте празника на пожарната с протести и се опасявам, че след днешната вечер ще посрещнете Коледа и Нова година също с протести.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): А Никулден? (Смях от ГЕРБ.)
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Никулден други ще го празнуват. Ако може в залата да не правят реплики. Извинявам се. (Оживление.)
Защото този бюджет не покрива в ни най-малка степен очакванията, които имат служителите на МВР. В този бюджет не се покриват очакванията, които всички имат, за подобряване на материалната база и подобряване на професионалната подготовка на служителите на МВР.
Това, което ще запомним от тази година, са именно тези протести и една акция, за която надявам се скоро да дадете обяснение, с многобройна жива сила и техника за залавянето на четирима души, които все още не е ясно към днешна дата къде са.
За Ваша радост, уважаеми господа управляващи, ние Ви подаваме ръка и Ви даваме една възможност, защото БСП винаги е била последователна в своята политика по отношение на сектор „Сигурност“, а именно: повишаване на средствата за Министерството на вътрешните работи и съответно структурите, които работят в сектор „Сигурност“, в частност Министерството на вътрешните работи, защото необходимостта, която имат и служителите, за да бъдат мотивирани да работят, да имат спокойствие в своята среда, е именно в нашите предложения. Вие нееднократно сте казвали и в тази зала, и в комисии, че се нуждаете от тези средства и ние Ви ги предлагаме. Аз не разбирам защо към днешна дата Вие ги отхвърляте.
Убеден съм, че ще имаме повторение на случая с униформите. Колко години бяха трупани тези пари, та трябваше да променяме закона и да даваме допълнителни средства. Ние даваме тази възможност.
Още нещо в частност за предложението, което съм направил. Само да припомня на господа народните представители и на господин Министъра, че в последните промени в Закона на Министерството на вътрешните работи беше прието наше предложение за закриване на създаденото предприятие от госпожа Бъчварова. Аз си направих труда да се разровя в бюджета и установих, че за бюджета на този нероден Петко и умрял, с извинение, са отделени 10 млн. лв. Аз предложих тези 10 милиона да бъдат взети и да бъдат дадени на служителите на Министерството на вътрешните работи, но за моя най-голяма изненада установявам, че тези средства са отхвърлени от Бюджетна комисия. Защо лишавате служителите на Министерството на вътрешните работи от тези средства, които могат да отидат за Фонд „Работна заплата“ и да покрият в немалка степен нуждите, които те имат?
Аз се надявам от тази трибуна да чуем логично обяснение както от Министерството, така и от Бюджетната комисия защо се случва това нещо? Защото тези диспропорции, които са заложени в Министерството от минали бюджети, ги виждаме и тази година отново като бомба с цъкащ механизъм и то на прага на председателството на Европейския съюз, което ни предстои. Нормалната реакция и нормалното поведение на едни отговорни държавници е да бъдат приети тези предложения, които ние даваме, защото служителите ясно, точно и категорично си казаха своето становище по темата. Ние не можем повече да се подиграваме с нуждите на тези служители, защото Вие бягате от Вашите предизборни обещания. Къде са полицаите във всяко населено място? Къде е обръщането на внимание на всеки един български гражданин, защото в този бюджет това нещо отсъства, няма го тук. Само едно добро пожелание остава оттук нататък. Ние чакаме тези отговори и е нормално в гласуването Вие да подкрепите нашите предложения, защото – пак казвам – ние сме последователни в своята политика в това отношение. Предлагаме Ви тези неща и те са един спасителен пояс за Вас, господа управляващи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли реплики? Не виждам желаещи за реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Владимиров. Имате думата.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Всички ние помним вълната на ГЕРБ още 2009 г. с големите очаквания и особено в сферата на МВР. Тогава всички помним, че голяма част от полицаите гласуваха за ГЕРБ с големите очаквания, че в сферата на сигурността действително ще настъпят подобрения с много бързи крачки. Голяма част от полицаите останаха излъгани и вече години наред, виждаме го и с протести, виждаме го и с редица коментари, че всичко, което се очаква, не се случва.
С този бюджет голямото предизвикателство пред МВР за некомплекта и то на редовите полицаи, не на част от администрацията, която в някои дирекции се раздува с ненужни работни места, продължава. Това предизвикателство с това символично увеличение на бюджета, което ще отиде за фонд „Работна заплата“, ще продължи да действа демотивиращо за редовия полицай – този, който е на улицата, този, който всеки ден рискува живота си.
Затова и предложенията, които сме направили, надявам се, че ще има разум от страна на управляващите, защото една немалка част от тях са свързани със сферата на сигурността, да бъдат подкрепени. Ако не направим сега действително увеличаване на възнагражденията с по-бързи темпове, някои процеси ще се задълбочат и няма да има смисъл да ги решаваме след време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Владимиров.
Има ли реплики към изказването на народния представител Владимиров? Не виждам желаещи за реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа министри, господин Вицепремиер, колеги! Така предложеният бюджет за Министерството на вътрешните работи не е пригоден, за да обезпечи цялостно работата на Министерството и задачите, които има пред силовото ведомство.
Министър Радев още при встъпването в длъжност пое ангажимент на среща със синдикатите, че ще направи функционален анализ, като акцентираше върху дублиращите се дейности в Министерството. Има ли такъв функционален анализ, господин Министър? На база на този анализ ли направихте предложението към Министерския съвет и така внесеното предложение от Министерския съвет за бюджет на Министерството на вътрешните работи?
Имахме обсъждане във Вътрешната комисия и стана ясно, че се предвижда увеличение на възнагражденията в сектор „Сигурност“, в Министерството, заложени са в така предложения проектобюджет, но не е ясно как ще бъдат оформени тези увеличения или по-скоро разбрахме, че след като гласуваме бюджета, ще бъдат между 1% и 15%. По какви критерии? Как ще бъдат увеличени заплатите на служителите от системата на МВР? Вие еднолично ще решавате, няма да знае Народното събрание и в същото време искате да се гласува това минимално увеличение за Фонд „Работна заплата“.
Самият Вие признахте, че в бюджета не са достатъчни средствата за обучение. Вие предвиждате увеличение на разследващите полицаи и в същото време не сте заложили средства, с които да бъдат обучени.
Поехте ангажимент, поне гарантирахте, че средствата за окомплектоването работата на служителите са достатъчни. Ние ще контролираме тези Ваши думи. Това, от което се нуждаят различните звена в Министерството, не е малко и в бюджета на МВР очакваме техническото обезпечаване на всички звена да бъде факт.
И най-накрая. Това, което Вие не обезпечавате, дами и господа от управляващото мнозинство – щатът на МВР е малко над 49,800 хиляди и сте заложили средства за 46 хиляди полицаи. Какво значи това? Недокомплект от близо 10% допълнителен труд, който не плащате, извънреден труд и в същото време трябва да се обезпечи за шестте месеца безопасността, спокойствието, МВР да гарантира това спокойствие, тази сигурност, не само на българските граждани, но и на тези, които ще бъдат в София във връзка с Европредседателството. Как ще се справи МВР с тези предизвикателства, още повече, че в ангажимента на МВР се включва и тази специфична дейност, която да гарантира сигурността и срещу евентуални външни заплахи от тероризъм? Тези средства не са достатъчни, но министър Радев се е съгласил. Той защитава бюджета на МВР и затова носи отговорността за средствата, които са предвидени от Министерския съвет, предложени на Народното събрание, и за работата на Министерството за следващата година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Янков.
Има ли реплики към изказването на народния представител Янков? Не виждам.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Приключваме разискванията.
Преминаваме към гласуване на чл. 12.
Гласуваме предложението на народния представител Иван Иванов, неподкрепено от Комисията.
Гласували 172 народни представители: за 63, против 85, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 174 народни представители: за 60, против 89, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на чл. 12 по Доклада на Комисията.
Гласували 179 народни представители: за 106, против 71, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 13 има предложение на народните представители Данаил Кирилов, Емил Димитров и Христиан Митев – оттеглено.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
„В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в Раздел II Разходи:
- на ред II Разходи числото „231 595,0“ се заменя с „250 070,0“.
- на ред 1. Текущи разходи числото „221 804,0“ се заменя с „230 279,0“.
- на ред 1.1. Персонал числото „159 259,0“ се заменя със „167 734,0“.
- на ред 2. Капиталови разходи числото „9 791,0“ се заменя с „19 791,0“.
- на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „9 791,0“ се заменя с „19 791,0“.
б) в Раздел III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери);
- на ред III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „170 095,0“ се заменя със „188 570,0“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „170 115,6“ се заменя със „188 590,6“.
2. В ал. 2:
а) на ред 2. Политика в областта на изпълнение на наказанията числото „144 323,0“ се заменя със „162 798,0“.
б) на ред Всичко числото „231 595,0“ се заменя с „250 070,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Пенчо Милков, Крум Зарков, Филип Попов, Явор Божанков:
„В чл. 13, ал. 1, таблицата, ред II. Разходи - числото „231 595,0“ се заменя с „23 7 423,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Изказвания?
Заповядайте, господин Крум Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Шегата настрана, знаете, синдикатите на служителите в затворите в България организират серия от протести в последните дни и седмици в защита на трудовите права и интересите на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието. Тези протести остават някак си встрани от общественото внимание и медии. Това е така, не защото тези хора не могат да бъдат достатъчно атрактивни, а защото въобще проблемите на пенитенциарната ни система и на затворническото дело рядко предизвикват интерес. И това, уважаеми дами и господа, според нас е голяма грешка. Тази грешка се чувства силно от хората, които са заети в тази система, защото те я изживяват всеки ден, но тя има отношение към цялостната – не само сигурност, а и обществено настроение в България. Сякаш забравихме, че затворите не служат само за наказание. Там се превъзпитава. И когато не превъзпитаме хората, които влизат по една или друга причина в затвора, те обикновено рецидивират. И не случайно голяма част от престъпленията, особено престъпленията срещу личността и собствеността в България, са извършени за втори, трети, четвърти път, тоест от рецидивисти.
Говорим често за превенция. Но една от най-големите превенции, които можем да направим, е това да осигурим условия за труд и хора, които да искат да работят в затворите, за да осигуряват сигурността там и за да се грижат за това превъзпитание.
Дълго време за служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ голямата кауза беше да приравнят своите условия на труд и заплащане най-вече към това на останалите служители в сектор „Сигурност“, основно в тези на МВР. Те са получавали многобройни обещания за това, дори сегашният министър на правосъдието госпожа Цачева беше гарантирала, че това ще е факт и те имат напредък в тази си дългогодишна борба. Естествено, това не ги топли много, ако ми позволите израза, тъй като и условията, към които се приравняват тези в МВР, не са достатъчно атрактивни, за да накарат някой да върши толкова сложна, толкова отговорна и не особено приятна работа.
Но Синдикатът на служителите в затворите сякаш е решил, че е дошло време да постави ребром своите изисквания. И ние трябва да го подкрепим. Те искат няколко неща – искат увеличение на основните месечни заплати с 20%, а не с предвидените сега 5%, защото аргументът, че трябва да са 5%, тъй като 5% са за всички от сектор „Сигурност“, тук не издържа. Прекалено дълго време разликата между тези служители беше такава, че еднаквото увеличение сега не я покрива. Напротив, те също я искат и поставят един основен за тях проблем, който беше поставен и от министъра на правосъдието по време на разсъжденията и дебата на бюджета в Правната комисия.
Става дума за увеличаване на базата за определяне на допълнително възнаграждение за специфични дейности. Тази база, която отново би трябвало да е еднаква с другите служители, всъщност доста се разграничава, дори и с недостатъчно добре обоснованата база в МВР. Там, след заповед на служебния министър от 1 април тази година – в МВР имам предвид, базата е определена на 190 лв. Поради недостиг на средства, базата в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ остава още 95 лв. Недостиг на средства – подчертавам, защото това е аргументът да не се вдигне, тоест всички признават, че е нормално тази база да бъде еднаква. Няма аргументи в противното, но не са достигали средства. И едно от обяснението е било, че тези средства не са предвидени в бюджета и няма откъде да бъдат взети. Сега имаме шанс да ги предвидим в бюджета. Точното сума, която е необходима, са 5 млн. 828 хил. лв. С тези 5 млн. 828 хил. лв. ще постигнем две неща: първо, ще допринесем за една по-голяма справедливост за изравняване на статута. Второ, ще дадем и възможност на министъра на правосъдието, на правителството, на всички нас, като парламентарни групи, да започнем нормален диалог с хората, които служат в тези отговорни професии, за да покажем, че сме чули техните искания, че оценяваме техния труд и че те заслужават повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Има ли реплики към изказването на господин Зарков?
Заповядайте, господин Ерменков, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Зарков, вчера в Сливен, откъдето съм избран за народен представител, имаше протест на служителите в единствения в България женски затвор.
Това, което Вие казахте, е абсолютна истина, няма двоумение по въпроса. Но мен ме потресе това, което каза една от жените, която работи там. (Реплики от ГЕРБ.) На зададен въпрос къде и е по-добре да бъде – дали да бъде тази, която служи в затвора или да бъде тази, която лежи в затвора, тя каза: „По-добре да съм тази, която лежи, защото съм по-добре социално осигурена.“ Ето за този статут става въпрос, господин Зарков. (Реплики от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ако обичате, недейте да викате. Така няма да е по-добър редът в залата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, това е въпрос на възпитание. Няма да може в 24,00 часа да превъзпитате хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Не го коментирайте повече, продължете с репликата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Така че, господин Зарков, наистина проблемът е изключително остър, но аз силно се съмнявам, че колегите ще разберат за какво става въпрос. Не за нещо друго, а защото те са убедени, че след като е минал чл. 1, чл. 2, всичко друго е безсмислено в това обсъждане. И все пак нека хората чуят, че ние сме на тяхна страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Други реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
По чл. 13 са направени две предложения, неподкрепени от Комисията.
Подлагам на гласуване първото предложение – от Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 169 народни представители: за 66, против 82, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване второто предложение по същия чл. 13, неподкрепено от Комисията. То е от народните представители Пенчо Милков, Крум Зарков, Филип Попов и Явор Божанков.
Гласували 183 народни представители: за 77, против 78, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Сега пристъпваме към гласуване на чл. 13 по текста на вносителя. Комисията подкрепя текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 191 народни представители: за 113, против 77, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 14 има предложение от Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 14 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в Раздел ІІ. „РАЗХОДИ“:
- на ред ІІ. „РАЗХОДИ“ числото „1 183 451,8“ се заменя с „1 298 951,8“;
- на ред 1. „Текущи разходи“ числото „1 181 061,8“ се заменя с „1 296 561,8“;
- на ред 1.1. „Персонал“ числото „99 224,5“ се заменя със „119 224,5“;
б) в Раздел ІІІ. „БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ)“:
- на ред ІІІ. „БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ)“ числото „1 157 451,8“ се заменя с „1 272 951,8“;
- на ред 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото „1 150 301,8“ се заменя с „1 265 801,8“.
2. В ал. 2:
- на ред 1. „Политика в областта на заетостта“ числото „103 764,1“ се заменя със „173 264,1“;
- на ред 4. „Политика в областта на хората с увреждания“ числото „282 703,9“ се заменя с „284 703,9“;
- на ред 5. „Политика в областта на социалното включване“ числото „613 087,7“ се заменя с „643 087,3“;
- на ред 6. „Политика в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие“ числото „870,3“ се заменя с „14 870,3“;
- на ред „Всичко“ числото „1 183 451,8“ се заменя с „1 298 951,8“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа вицепремиери и министри, уважаеми народни представители! Ставам да мотивирам нашите предложения за чл. 14 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България, който урежда бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2018 г.
Като цяло предлагаме увеличаване на разходната част на бюджета на Министерството със 115,5 милиона, които отиват за финансиране на политиките, първо, в областта на заетостта – 69,5 милиона; в областта на хората с увреждания – с 2 милиона повече; в областта на социалното включване – 30 милиона повече; в областта на жизненото равнище, доходите и демографското развитие – с 14 милиона повече, и не на последно място, на ред 1.1., където са разходите за персонал, ги увеличаваме с 20 милиона.
За да не кажете, че съм черноглед, ще отбележа, че виждам леко увеличение на разходите за заплати, но определено смятам, че предвиденото увеличение за работещите в социалната сфера, разбира се, с изключение на политическите назначения по върховете, където наскоро увеличихте заплатите с 1500 – 2000 лв., останалите все още са мизерни и неадекватни, и въпреки благоприятната икономическа конюнктура, се предвижда да се увеличат средно едва с около 6%.
В общия бюджет на всички министерства и ведомства разходите за персонал нарастват с 12,6% спрямо миналогодишния бюджет и едва със 7% спрямо очакваното му изпълнение.
В общия разход за заплати анонсирахте ръст около 10%, но едва ли ще се случи това предвиждане, защото въпреки че се говореше за 700 – 800 милиона лева за това, последно става въпрос за допълнителни 493 милиона, което е недостатъчно за увеличение дори от 10%. За работещите в социалната сфера дори увеличение от 10% е изключително малко, защото там заплатите на специалисти и експерти са толкова изостанали, че вече се сближават с тези на обслужващия нискоквалифициран персонал, чиито заплати следват увеличението на минималната работна заплата.
Предвиждаме разходите за персонал да се увеличат с 20 млн. лв., което да даде възможност заплатите на експертния състав в Министерството на труда и социалната политика и ведомствата да се увеличат малко по-съществено – средно с 20, 25%.
Трябва да подкрепите това предложение, защото положението със заплатите в социалната сфера е трагично и скоро там няма да остане да работи човек, който може да си намери друга работа. Предполагам, че господин министърът ще потвърди това – неговото желание смятам, че е също такова. Въпросът е мнозинството да осъзнае тази необходимост от увеличаване на заплатите в социалната сфера. Да не говорим, че там от дълго време зрее сериозно напрежение по този повод.
В останалото време искам да коментираме финансирането на политиките по заетостта. Афиширате, че с този бюджет Министерството на труда и социалната политика е предвидило финансиране на действия за адекватна политика за повишаване предлагането на квалифицирана работна сила, за активиране на безработните и подкрепа за увеличаване на заетостта. Но с тези пари, които сте предвидили и които отделяте, надали ще се случи това.
Въпреки леко положителната тенденция от три години насам за подобряване на заетостта, едва ли темповете са толкова задоволителни, че да се почувства някакво осезаемо подобрение в заетостта. Не говоря за безработицата, а за заетостта. Затова да се неглижира субсидираната заетост не е печеливш ход.
Акцентира се върху разминаването между търсене и предлагане на работна сила – в това няма нищо лошо, но се забравя структурната безработица и армията нискоквалифицирани и без квалификация, които формират основната част от безработните. Не стигат парите за битката със структурната безработица – това трябва да Ви е ясно.
Не може средства за активна политика от държавния бюджет в националните планове за действие по заетостта да не се променят вече осем години. От 2010 до 2017 г. те са все 73 милиона и да очакваме положителни резултати и промяна на картината на безработицата – вече осма година, въпреки икономическото оживление и ръст на брутния вътрешен продукт, делът на средствата за активна политика в бюджета непрекъснато намалява като дял от брутния вътрешен продукт и е няколко пъти под средния за Европейския съюз.
Да не говорим, че минималната работна заплата за този период нараства двойно – от 240 лв. през 2010 г., 460, 510 предвиждате за 2018 г. Това означава, че при един и същи финансов ресурс, отделян за Националния план за действие по заетостта, непрекъснато ще намалява броят на безработните лица от уязвимите групи, които могат да бъдат включени в програми и мерки за заетост и обучение.
Ограничаването на средствата за политики по заетостта в този бюджет на такива ниски нива не позволява да се изпълняват в пълна степен препоръките на Европейския съюз към България, които препоръчват… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Вие започнахте пет минути преди да завърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Заповядайте, господин Гьоков, завършете си изказването.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви. Приключвам.
Просто не можете да изпълнявате препоръките на Европейския съюз към обхвата на включените безработни от уязвимите групи. (Оживление, силен шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
Разбирам, че Ви дразни онова, което Ви говоря, защото нямате хабер от това и социалната Ви чувствителност клони към нула. Благодаря Ви за вниманието. (Силен шум, тропане по банките от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля Ви за тишина в залата! Господин Гьоков се съобрази с времето – няма никакво основание да реагирате по този начин.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Точно така се реагира, когато Ви се говори за безработица и за социалната Ви чувствителност. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики от ГЕРБ и ОП. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли реплики към изказването на господин Гьоков?
Господин Мирчев, заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гьоков, не бяхте съвсем ясен. Бихте ли били малко по-конкретен? Благодаря Ви. (Оживление, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Други реплики има ли освен тази на господин Мирчев? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа вицепремиери и министри! Няма да дразня повече мнозинството с изказване нататък. Само ще Ви кажа кои са тези уязвими групи – от лицата, които Вие неглижирате и не обръщате внимание на тях. Политиката, която водите спрямо тези групи, не е печеливша и когато става въпрос за работна ръка, за българските работодатели, за българските фирми, това наистина не е печеливша политика.
Уязвимите групи са продължително безработни лица – младежи до 29 години, с подгрупа 25-годишни младежи, които нито се обучават, нито са заети. Безработни над 50-годишна възраст, безработни без професия, без квалификация или с нетърсена на пазара на труда професионална квалификация. Безработни с трайни увреждания, неактивни лица, желаещи да работят, в това число обезкуражени лица.
73 милиона не стигат за това, а това е ресурс – работна ръка за бизнеса. Така че можете да продължавате с това, което правите – нечувствителни социално към тези хора, но това няма да промени... (Ръкопляскания за прекъсване на оратора, подсвирвания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Може ли тишина в залата, уважаеми колеги?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Между другото, смятах да приключвам, но имам три минути…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Нямаше смисъл да увеличаваме времето, ако ще ръкопляскаме един час след това.
Нека да приключи господин Гьоков.
Изкажете се.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Мислех да приключвам. Имам още минута и половина – мога да изчакам да ме аплодирате и да продължа нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз това време го спрях, господин Гьоков. Можете да продължите сега, ако искате.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви за чувствителността. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: За изказване ли?
Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, искам да Ви обърна внимание за това, че не спазвате Правилника. За пореден път допускате злоупотреба с право!
Първо, тук преди малко – няма да му назовавам името, дойде, разказа за Сливен и нямаше никаква реплика.
Преди няколко минути – няма да споменавам отново имена, излизаме и злоупотребяваме с право.
Затова неслучайно залата, виждате, има съответна реакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Справедлива реакция.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Моля Ви да спазвате Правилника, тъй като тук от половин час злоупотребявате като водещ с този най-важен документ в държавата. Ако обичате, да си влезете в правото и да спазвате точно Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Много Ви благодаря, господин Иванов.
Искам да обърна внимание, че това се отнася за всички народни представители, така че едва ли има някой тази вечер, който не е нарушил Правилника по някакъв начин. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
Извинете, ако съм го нарушил.
По начина на водене – господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Крайно съм възмутен от Вашето водене в последните пет минути, тъй като в залата имаше безредици – тропане, викане, ръкопляскане, и единственото нещо, което трябваше да направите, е да прекратите заседанието (шум, реплики и ръкопляскания от ПГ на „Обединени патриоти”), а не да давате думата за начина на водене, за процедури. Ето, продължават да викат колегите!
Моля Ви, прекратете заседанието, дванадесет без двайсет е. Благодаря Ви. (Шум и ръкопляскания от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, призовавам за ред в залата!
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожице Халачева.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, господа министри! Азбучната истина е, че бюджетът определя приоритетите в политиките на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги!
Извинете, госпожице Халачева.
В момента няма ред в залата. Моля за тишина, ако искате да чуете изказването.
Заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Уважаеми народни представители, уважаеми господа министри! Азбучната истина е, че Бюджетът на държавата за 2018 г. определя приоритетите ни в конкретните сфери. Ако отнесем това твърдение към предложенията за 2018 г. – бюджет именно на Република България за политиките на децата, можем да направим категорични изводи и те са, че политики за децата няма и не са приоритет на Република България в този бюджет.
Например Проектобюджетът на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Наистина той е увеличен с 400 хил. лв. в сравнение с 2017 г., но е далеч по-малък от бюджета на Държавната агенция за закрила на детето през 2009 г.
По-смущаваща е структурата на предвидените разходи, а тя не предразполага разработване на политиките за деца в Република България, която е една от основните функции на Агенцията. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Атанасов, може ли да Ви помоля за тишина все пак! (Шум и реплики.)
Извинете.
Уважаеми колеги, до края на заседанието има 17 минути. Предлагам Ви да си легнем спокойно тази вечер. (Шум и реплики.)
Заповядайте, госпожице Халачева.
Моля Ви за тишина наистина!
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Благодаря Ви отново, господин Председател.
Основните разходи – продължавам, предвидени в бюджета на Държавната агенция за закрила на детето, са именно 1 млн. 226 хил. лв. Те са предвидени за заплати и за евроазиатското събитие АСЕФ, като равнището на заплатите в Държавната агенция за закрила на детето не предразполага повишаване на експертния потенциал на служителите на Агенцията. Сега в нея работят 66 човека – 107 в средата на 2009 г. От началото на управлението на Политическа партия ГЕРБ Агенцията е напусната от 159 висококвалифицирани специалисти, като много от тях са уволнени по политическа целесъобразност именно от Вашата партия. В момента Държавната агенция няма дирекция за международно сътрудничество при условия на над милион български деца, живеещи временно или постоянно в чужбина и пребиваването също на над милион деца в други страни годишно извън територията на Република България.
Капацитетът на Агенцията в областта на събиране и анализ на информацията по проблемите на децата е сведен до санитарния минимум. Ето защо, предлагам да бъде увеличен бюджетът на ДАЗД и приемам това предложение, направено от страна на Държавната агенция за закрила на детето с исканите допълнително 200 хил. лв. за изграждане на автоматизирана информационна система. Тази нужда подкрепи и с изказването си според мен вицепремиерът Симеонов на петъчния парламентарен контрол, когато призна, че няма адекватна грижа на държавата за децата на българските емигранти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожице Халачева, за секунда само.
Моля Ви, колеги, заемете местата си! (Шум и реплики.)
На всички колеги – аз гледам на едната, гледам и на другата страна, спокойно. Не правя само на Вас забележка.
Моля, всички колеги да заемат местата си и да запазят тишина! (Шум и реплики.)
Седнете, колеги, моля Ви!
Продължете, госпожице Халачева.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Продължавам оттам, докъдето стигнах.
На петъчния парламентарен контрол при зададен от мен въпрос за политиките на държавата, свързани с децата на българските емигранти, вицепремиерът по демографската политика заяви, че стратегията ни… (Силен шум и реплики от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Министър, заповядайте, заемете мястото си в трибуната!
Моля Ви за тишина! Има изказване в момента.
Заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА: Благодаря.
Акцентирам върху най-същественото и приключвам, а именно статутът на Държавната агенция за закрила на детето.
Докога, уважаеми колеги, Агенцията ще е второстепенен разпоредител с бюджетни средства? За какви контролни функции може да говорим спрямо отделите на Агенцията за закрила на детето и за социалното подпомагане, когато бюджетът на Държавната агенция се определя и контролира от министъра на труда и социалната политика?
Независимостта на Агенцията не само е обект на постоянна критика от нашите международни партньори, тя е основна гаранция за качествената промяна на политиките за децата у нас. Съобразете се с това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожице Халачева. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от „БСП за България”.)
Дадох малко повече време, защото на няколко пъти прекъсва госпожица Халачева.
Господин Кирилов, заповядайте и после процедура. (Реплики.)
Да, господин Витанов, и Вие.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри! Правя процедурно предложение за удължаване на времето на настоящето заседание до приемане на чл. 20 и заедно с това правя предложение за начален час на утрешното заседание – да бъде 10.00 ч. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Витанов имаше процедура… (Шум и реплики.)
Добре. Господин Кутев, после господин Цонев. (Шум и реплики.)
Дадох думата на господин Кутев вече.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това не е първият път, когато бюджетът на държавата се приема по този начин. Много се надявам да бъде последният!
Искам да Ви изкажа искреното си убеждение, че ако камерите, които снимат отзад, утре покажат всичко това, което се е случило едно към едно, няма човек от Вас, който да не се срамува. Няма как в дванайсет през нощта, в тази обстановка – вървят едни милиони тук, които се обявяват, ама десетки и стотици милиони. Това е животът на българските граждани! Начинът, по който се случва всичко това, е, меко казано, омерзителен! Няма как единствената Ви надежда, защото Вие продължавате да настоявате на това, е, че това, което се случва в залата, ще остане скрито, защото ги няма журналистите и няма кой да Ви покаже. Хей ги камерите! Утре някои от тях ще пусне това директно в мрежите и аз не знам какво ще обясняваме?! Няма как да обясните как едни милиони са минали през главите Ви тук, в тази обстановка на шегички и закачки, на целия шум, в който никой не чува.
Искам да попитам кой от Вас в момента може да повтори две думи от това, което колежката Халачева произнесе? (Силен шум и реплики.) Кой може да каже две думи от това?
Е, вижте се! Това не са депутати! Съжалявам! Няма как да отговаряте на определението за депутати във вида, в който сме. Спрете тази комедия! Спрете я!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев, практика е, когато се приема бюджетът, да се работи до по-късно.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов да работим до приемане на чл. 20 и утре да започнем заседанието от 10.00 ч. (Шум и реплики.)
Гласували 202 народни представители: за 110, против 86, въздържали се 6. (Реплики от народния представител Таско Ерменков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На процедура няма отрицателен вот, господин Ерменков. Процедура може.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Госпожо Председател, правя процедура за прегласуване и едновременно с това правя процедура това прегласуване да го направим утре, защото вече е дванайсет без десет. Не ми стана ясно защо утре ще работим от 10,00 ч., а днес ще работим до 1,00 ч.? Не знам Вие денем не можете ли да работите? Само нощем ли Ви идва музата? (Шум, реплики и смях.)
Какъв е смисълът, господин Цветанов, тази вечер да работим до 1,00 ч., а утре да спим до 10,00 ч.? Кажете ми един логичен отговор – тази вечер да работим до 1,00 ч., а утре да спим до 10,00 ч.! Кажете ми! Ако ми отговорите, аз ще работя с Вас до 3,00 ч. през нощта, ако искате, извън Народното събрание обаче, не тук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Процедура по прегласуване. (Шум и реплики.)
Гласували 201 народни представители: за 106, против 89, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа Вицепремиери, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители!
Госпожо Председател, бюджетът според мен е нещо, което се обсъжда и трябва да се отнасяме към него сериозно. В това число може би най-сериозно към него трябва да се отнася министърът на финансите. Министърът на финансите обаче се държа като невъзпитан човек по време на изказването на колежката Теодора Халачева. През цялото време стоя с гръб към нея. Не искам да употребявам точно с коя си част финансово стоя към нея и като какъв се проявяваше като стоеше към нея? Той, ако си мисли, че е цвете и отвсякъде е красив, много се лъже! (Шум, реплики и смях от „БСП за България”.)
Много Ви моля, това нагло поведение да го прекратявате, защото министрите седят там и слушат какво им говорим! Може да не им харесва, но те трябва да го уважават, защото ние сме ги избирали да са там, а не да седят там долу…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вие не, господин Ерменков, но...
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …да си говорят и да пречат на изказващите се. Министърът не може да бъде причина за смут в залата, какъвто беше министърът на финансите.
Моля Ви, това нагло поведение да го прекратите! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Както се сещате, аз помолих министър Горанов да си седне на мястото, а в залата шумът се създаваше и от народните представители, и от това, че те не седяха по местата си.
Продължаваме нататък.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 202 народни представители: за 84, против 97, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 14, който е подкрепен от Комисията.
Моля, гласуваме.
Гласували 202 народни представителите: за 118, против 74, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване чл. 14, който е подкрепен от Комисията.
Моля, гласуваме.
Гласували 202 народни представителите: за 118, против 74, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 15 има предложение от народния представител Георги Михайлов:
„В чл. 15, ал. 2, таблицата, т. 2 „Политика в областта на диагностиката и лечението“ числото „890 481,0“ се заменя с „892 481,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Георги Йорданов, Анелия Клисарова и Георги Михайлов:
„В чл. 15:
1. в ал. 1:
- в т. ІІ. РАЗХОДИ – числото „495 244,2“ става „528 084,8“;
- в т. 1. Текущи разходи – числото „475 244,2“ става „496 084,8“;
- в т. 1.1. Персонал – числото „207 819,1“ става „224 659,7“;
- в т. 2. Капиталови разходи – числото „20 000“ става „32 000“;
- в т. 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт – числото „10 000“ става „19 000“;
- в т. 2.2. Капиталови трансфери – числото „10 000“ става „13 000“.
2. III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) – (+/-) – числото „ 455 244.2“ става „488 084.8“.
- в т. 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-) – числото „479 244.2“ става „512 084.2“.
2. в ал. 2:
- в т. 1. Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве – числото „89 358,3“ става „96 737,4“;
- в т. 2. Политика в областта на диагностиката и лечението – числото „359 121,7“ става „375 893,1“;
- в т. 3. Политика в областта на лекарствените продукти и медицинските изделия – числото „27 963,2“ става „28 676,4“;
- в т. 4. Бюджетна програма „Администрация“ - числото „18 801“ става „26 777,9“;
- Ред „Всичко“ – числото „495 244,2“ става „528 084,8“.
3. Създават се алинеи 6 и 7:
„(6) Увеличава с 9 000 хил. лв. средствата за капиталови разходи за центровете по трансфузионна хематология по Бюджетна програма „Осигуряване на кръв и кръвни продукти", разчетени в чл. 15, ал. 2, т. 2. „Политика в областта на диагностиката и лечението“.
(7) Увеличава със 7 000 хил. лв. средствата по Бюджетна програма „Администрация“ за специализации – Дейности за специализанти“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Николай Иванов, Денчо Бояджиев, Николай Цонков:
„В чл. 15, да се създаде ал. 6:
„(6) Министерството на здравеопазването предоставя не по-малко от 18 000,0 хил. лв. по реда на чл. 106, ал. 3 от Закона за лечебните заведения“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова и група народни представители:
„В чл. 15 се създава ал. 6:
„(6) Министерството на здравеопазването предоставя не по-малко от 18 000,0 хил. лв. по реда на чл. 106, ал. 3 от Закона за лечебните заведения“.“
Комисията не подкрепя предложението.

(30 ноември 2017 г., четвъртък)

Предложение на народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Крум Зарков, Драгомир Стойнев, Георги Свиленски, Жельо Бойчев:
„В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1:
а) в раздел II. РАЗХОДИ:
- на ред II. РАЗХОДИ числото „495 244,2“ се заменя с „526 605,5“;
- на ред 1. Текущи разходи числото „475 244,2“ се заменя с „500 603,5“;
- на ред 1.1. Персонал числото „207 819,1“ се заменя с „208 612,0“;
- на ред 1.2. Субсидии и други текущи трансфери числото „86 636,0“ се заменя с „94 893,8“;
- на ред 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия числото „86 636,0“ се заменя с „94 893,8“;
- на ред 1.3. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата числото „34 800,0“ се заменя с „35 640,0“;
- на ред 2. Капиталови разходи числото „20 000,0“ се заменя с „26 000,0“;
- на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „10 000,0“ се заменя с „13 000,0“;
- на ред 2.2. Капиталови трансфери числото „10 000,0“ се заменя с „13 000,0“;
б) в раздел III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ):
- на ред III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) числото „455 244,2“ се заменя с „486 603,5“;
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „479 244,2“ се заменя с „510 603,5“.
2. В ал. 2:
- на ред 2. Политика в областта на диагностиката и лечението числото „359 121,7“ се заменя с „390 481,0“;
- на ред Всичко числото „495 244,2“ се заменя с „526 603,5“.
3. Създават се алинеи 6 и 7:
„(6) Увеличава с 16 359,3 хил. лв. средствата по програмата за болниците в труднодостъпните райони, в т.ч. с 3 000 хил. лв. средствата за капиталови разходи.
(7) Учредява фонд за специализации в чужбина с бюджет 15 000 хил. лв., разчетени в ал. 2, ред 2. „Политика в областта на диагностиката и лечението“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова:
„В чл. 15 да се направят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) на ред II. „Разходи“, в колона 2 сумата „495 244,2“ да се увеличи с 8 100,0 хил. лв.;
б) на ред ІІ. 1. „Текущи разходи", в колона 2 сумата „475 244,2“ да се увеличи с 8 100,0 хил. лв.;
в) на ред ІІ. 1.1. „Персонал", в колона 2 сумата „207 819,1“ да се увеличи с 8 100,0 хил. лв.;
г) на ред III. „Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) – (+/-)“, в колона 2 сумата „ 455 244,2“ да се увеличи с 8 100,0 хил. лв.;
д) на ред Ш.1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет (+/-)“, в колона 2 сумата „479 244,2“ да се увеличи с 8 100,0 хил. лв.
2. В ал. 2:
а) на ред 1 „Политика в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве“, в колона 2 сумата „89 358,3“ да се увеличи с 2 891,5 хил. лв.;
б) на ред 2 „Политика в областта на диагностиката и лечението“, в колона 2 сумата „359 121,7“ да се увеличи с 4 694,9 хил. лв.;
в) на ред 4 „Бюджетна програма „Администрация“, колона 2 сумата „18 801,0“ да се увеличи с 513,6 хил. лв.;
г) на ред „Всичко:“, в колона 2 сумата „495 244,2“ да се увеличи с 8 100,0 хил. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага увеличение на средствата за персонал с 8 100,0 хил. лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването за сметка на капиталовите разходи по бюджета му.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. (1) Приема бюджета на Министерството на здравеопазването за 2018 г., както следва: (Приложена таблица.)
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва: (По таблица.)
(3) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2018 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2018 г. от Министерството на здравеопазването, както следва: (По таблица.)
(4) Министерството на здравеопазването предоставя възмездно на държавни и общински лечебни заведения – търговски дружества, и на лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565“ за закупуване през 2018 г. на медицинска апаратура и други дълготрайни активи въз основа на сключени договори за възстановяване на предоставените средства на месечни вноски.
(5) Предоставяните средства по реда на ал. 4 са до размера на възстановените и неизразходвани средства от минали години и текущо възстановяваните през 2018 г. постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд по проект „Реформа в здравния сектор – заем БУЛ 4565“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да обърна вниманието на уважаемата аудитория върху две от нашите предложения, които касаят ред, производство на кръв и кръвни продукти.
Първото предложение е свързано с трансплантационните центрове в България, които се занимават с трансплантацията на хемопоетични стволови клетки при пациенти, които са с животозастрашаващи заболявания от онкохематологични и онкологични заболявания.
Поради високия токсизитет на терапията, силното увреждане на организма, тези пациенти се нуждаят от много тежка и сериозна хематологична анимация, тоест от преливането на кръвни продукти. Голяма част от тези кръвни продукти обаче не се предоставят безвъзмездно от центровете по трансфузионна хематология, а те представляват само в този сектор на клиничната медицина основна част, да го наречем най-просто за почитаемата аудитория, от терапията.
Затова ние предлагаме тези трансплантационни центрове, тъй като субсидирането им за кръвни продукти включва само частта, която обхваща тясно транспланттационната програма, а подготовката е твърде сериозна, твърде линеарно дълга, да бъдат освободени от заплащането на тези кръвни продукти.
Второто предложение, което сме предоставили на почитаемата аудитория, касае националната сигурност на страната и аз моля всички да обърнат внимание на това предложение. Това е предложението да бъде увеличена субсидията отново в ред „Производство на кръв и кръвни продукти“ за въвеждането на нов тип диагностична апаратура, която позволява да бъде скъсен прозоречният период при откриването на трансмисивни преносими с трансфузията на кръвни продукти инфекции.
Ние вече веднъж имахме възможността да дискутираме този въпрос пред залата и да споделим, че процентът на инфузионно пренесения хепатит при наши пациенти, и то не само в областта на клиничната хематология и онкология, а във всички области на клиничната медицина, при които се използват кръвни продукти, е застрашително висок. Затова моля всички Вас да подкрепите тези две наши предложения, тъй като те имат пряко отношение към ефекта от терапията и към увеличаване на сигурността за работа с българските пациенти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми професор Михайлов.
Реплики? Не виждам реплики.
Заповядайте, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Първо, не мога да не започна с нещо и господин Гърневски ще го подкрепи – единственият световен лидер, който е работил нощно време, е Сталин и цялата администрация е работела нощно време, за да го обслужва. И докъде стигнаха нещата, Вие ще кажете, Вашата оценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По същество, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Така – сега, по същество, макар че в тази обстановка, какво по същество?
Ние искаме увеличаване с 16 млн. 359 хил. лв. на средствата по програмата за болниците в трудно достъпните райони, в това число с 3 хил. лв. средствата за капиталови разходи. Колеги, тези болници са 66 на брой и обслужват население от 1 млн. 600 хил. души.
На второ място, искаме учредяване на Фонд за специализации в чужбина с бюджет от 15 хил. лв. Целта на мярката е повишаване квалификацията на българските лекари. Изчислили сме, че вместо да плащаме на 10 души скъпоструващо лечение в чужбина, със същите пари може да осигурим специализацията на четирима лекари и след това да лекуваме тези болни тук, в страната, за много по-малко средства. А тези лекари, които са специализирали в чужбина, могат да обучат и своите колеги.
Ние искаме създаване на целеви фонд за финансово оздравяване на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ с бюджет от 500 хил. лв. С тази мярка искаме да поставим началото на здравната реформа.
Не знам дали Политическа партия ГЕРБ иска да има реформа в здравеопазването? Като гледам броя на присъстващите народни представители от ГЕРБ тук, когато обсъждаме бюджета на здравеопазването, даже мисля, че не искате реформа.
Ако не решим въпроса със задълженията на държавните и общинските болници, ние ще предизвикаме техния фалит, тяхното ликвидиране. И не само реформата – реформата ще бъде в посока изцяло частно здравеопазване. Може би и това е тип реформа.
Така че, уважаеми колеги, искрено се надявам да подкрепите поне някои от нашите предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доцент Йорданов.
Реплики?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Искам да направя реплика на доцент Йорданов, защото той засегна една много сериозна тема, но не я доразви, а именно, че само с 15 хил. лв. искаме да увеличим специализациите в чужбина.
Искам да Ви уверя, че и специализациите в България не са уредени, не са точни и ясни. Мога да кажа защо. Българските деца, завършили медицина, не остават да специализират в България, отиват в чужбина. За тези деца ние сме инвестирали средства, за тези млади хора, за тези лекари – от предучилищното им образование до медицинското им образование, и не остават тук, защото не са осигурени средства за техните специализации.
В голяма част тези специализации по Наредба № 1 от 2015 г. бяха дадени на болничните структури. Коя болница може да си позволи да заплаща на специализантите и колко бройки за специализации ще отпусне?
Втори вариант е вариантът, в който една болница има нужда от тези специалисти, обаче те трябва да отидат в друга болница на специализация. Затова самата болница трябва да плаща заплата и на специализанта, трябва да заплаща и на другото здравно заведение. Виждате, че и тези бройки са изключително ограничени. По този начин не се развиват младите хора, нямат възможност за специализация. Има дефицитни специалности, по които отчитаме, че работят над 60% хора в пенсионна възраст, и по този начин ние отблъскваме нашите хора да останат в България, да работят като лекари в България и да специализират.
Затова предлагаме 500 места държавна поръчка – 9 милиона към Министерството на здравеопазването за специалности, които са необходими за държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Клисарова.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, доцент Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Съжалявам, че министърът на здравеопазването не е тук сред нас днес, да чуе нещо, което е много важно.
Наистина, професор Клисарова, въпросът за специализацията е много важен. Той беше част от реформата „Москов“, който прехвърли задълженията от главата на държавата на търговските дружества – болници. Така специализация не се прави! В резултат на което имаме липса на специалисти в нашата страна.
Какво можем да направим? Безспорно като осигурим ресурси за тяхната специализация. Можем ли да го направим? Можем.
Някои казват: да, ама те ще специализират в България и ще отидат в чужбина да работят. Те ще работят там, където могат да се реализират. Искрено се надявам, че докато те специализират, в нашата страна ще има условия за реализация на младите ни лекари. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доцент Йорданов.
Други изказвания?
Професор Клисарова, заповядайте. (Реплика.)
Тази опашка ли? Всичко по медицински теми. (Смях и оживление.)
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Здравеопазването е система, в която участват всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така е наистина.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо Председател, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Искам да обърна внимание на още една изключително важна тема. Това е по чл. 15, ал. 1 – предвидените разходи за персонал в размер на 207 млн. 819 хил. лв. да бъдат завишени с още 16 милиона, и ще кажа защо.
Това са възнагражденията за структурите на Министерството на здравеопазването – регионалните центрове, центровете… Аз ще кажа точно заплатите. Защо предлагаме това? Мога да кажа колко е средната работна заплата на служителите във второстепенните разпоредители с бюджет на 2017 г. За регионалните здравни инспекции – 632 лв.; за центровете за трансфузионна хематология – за това, което говори професор Михайлов – 855 лв.; държавните психиатрични болници – 886 лв.; домовете за медико-социални грижи за деца – 718 лв.; Националния център за заразни и паразитни болести – 819 лв.; Националния център по радиобиология и радиационна защита – 819 лв.
При тези средни възнаграждения как специалисти ще отидат да работят в тези структури? Естествено е да има отлив на специалисти, а непрекъснато да се увеличава обемът дейности, които трябва да извършват тези служби, и съответно изискванията към квалификацията на тези специалисти. През последните години трудно се намират медицински и немедицински кадри, камо ли те пък да специализират, камо ли те да се развиват. Това е, защото няма мотив в заплащането на тези кадри.
Направеният анализ показва, че в системата работят около 15 хиляди човека. Мога да кажа и с кое колко. В момента на минимална работна заплата са 15% от тези 15 хиляди човека. До 2020 г., ако не увеличаваме заплатите на тези служители, то те около 50% ще бъдат с намалена и с минимална или близка до минималната работна заплата.
Затова увеличаването на минималната заплата, което приветствахме за 510 лв., е добре, но то води до изравняване или минимален марж между заплащането на труда на високо квалифицираните медицински и немедицински експерти и тези, които имат аналитична и контролна функция спрямо длъжностите, които изискват квалифициран технически персонал. Ако не вземем спешни мерки за служителите в регионалните здравни инспекции, в центровете по трансфузионна хематология, в държавните психиатрични болници, в домовете за медико-социални грижи, ние ще останем без специалисти в тази област. Над 60% от хората, които работят в тях, вече са в пенсионна възраст. Няма желаещи и за специализация.
Затова призоваваме – 16 млн. лв. не са невъзможни средства към Министерството на здравеопазването, които да бъдат осигурени, за да може да мотивираме специалистите да останат в изброените от мен центрове, както и да мотивираме млади хора да постъпят на работа там. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Клисарова.
Реплики? Няма реплики.
Заповядайте за процедура, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Искам да се обърна към Вас и да Ви призова за две неща, тъй като говорим по изключително важни теми.
Да призовем министъра на здравеопазването да дойде в залата, тъй като темите, по които дискутираме, струва ми се, са изключително важни, от една страна.
Второ, ако обичате, да призовете министрите също да останат с нас до приемането на чл. 20. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, разбира се, министрите са тук. Ще се поинтересувам, министъра на здравеопазването ще го поканя. Ресорният вицепремиер е тук.
Други изказвания?
Д-р Найденова, заповядайте за изказване.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не знам доколко сериозно е несериозното отсъствие на министъра на здравеопазването, но трябва да Ви уверя, че нещата в това Министерство поради ред причини – предимно честата смяна на министрите, предполагам, че не са така добре. Още повече че имам информация, че има структурни промени, които не осъществяват добрата работа в това Министерство.
Преди известно време ние спорихме за електронното здравеопазване, като имах предвид… (Реплика от народния представител Цветан Цветанов.) Момент, ще кажа каква е темата. Като имах предвид… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля, въведете ред, госпожо Председател. Така не може да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги, смущавате изказващия се!
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Като имах предвид, че много от проектите за електронно здравеопазване в самото Министерство са правени, но са стигнали до ниво „папка“. Казвам това, защото предполагам, че там има много сериозни хора, въпреки всичките сътресения, които настъпиха в Министерството. Мисля, че парите – и сега вече съвсем по темата, които се отделят във функция „Администрация“ за Министерството на здравеопазването, определено не са достатъчни. Това са открили моите колеги, затова и предлагат.
Ако искаме нещо да свърши Министерството на здравеопазването, трябва действително да му помогнем с повече средства. Аз мисля, че тук колегите отдясно ще бъдат доволни от моето изказване, защото, първо, трябва да дадем възможност на новия министър да си стегне нещата и едва тогава да искаме работа от него. Мисля, че не е справедливо и Комисията, която е решила, че няма да подкрепи това предложение, не е права. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, д-р Найденова.
Реплики?
Заповядайте, господин Иванов, за процедура. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Чакайте да чуем каква е процедурата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес се дебатира няколко часа по бюджета на Здравната каса, от една страна.
От втора страна, изискването да бъде тук министърът на здравеопазването, считам, че не беше толкова наложително, тъй като тук е ресорният вицепремиер, който отговаря за здравеопазването. Поради тази причина предлагам прекратяване на дебатите и гласуване. Благодаря. (Силен шум, реплики и тропане по банките от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за тишина в залата! Изчакайте да се изкажа! (Силен шум и възгласи в „БСП за България.) Изчакайте, не сте чули моето мнение! Не сте чули какво искам да Ви кажа!
РЕПЛИКА ОТ „БСП за БЪЛГАРИЯ“: Какво да чакаме?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Как какво да чакате? Има записани изказвания.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място.): Ще ни спрете?! Пак ли ще ни спрете?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма да Ви спра. Моля за ред в залата. Седнете по местата си, за да мога да направя изказване по темата. (Силен шум в „БСП за България“.)
Ще отговоря на господин Иванов. Господин Иванов, има записани изказвания, затова не мога да приложа тази процедура. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
РЕПЛИКА ОТ „БСП за БЪЛГАРИЯ“: Колко са записалите се за изказване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Осем. (Силен шум и възгласи в залата.) Аз няма да допусна гласуване на процедурата на господин Иванов.
За изказване – господин Иван Ибришимов.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Връщам се отново към бюджета на Националната здравноосигурителна каса. (Силен шум в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ибришимов, изчакайте малко. Моля, спрете времето на господин Ибришимов.
Колеги, моля, заемете местата си и запазете тишина!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място.): Я ги изгонете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да се успокоим и да продължим с изказванията.
Заповядайте, господин Ибришимов.
ИВАН ИБРИШИМОВ: А сега отново към бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който се предлага да бъде увеличен с 407 млн. лв. Пак ще кажа, че той е крайно недостатъчен, ако се вземат предвид задълженията към чужди здравноосигурителни каси, които са в размер на 230 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е бюджетът на Министерството на здравеопазването.
ИВАН ИБРИШИМОВ: Има 72 милиона така наречени „надлимитни средства“… (Реплика на народния представител Даниела Дариткова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колега, моля по темата. Вие говорите по бюджета на Здравната каса, а сега говорим за бюджета на Министерството на здравеопазването.
ИВАН ИБРИШИМОВ: Обсъждаме бюджета на НЗОК. (Силен шум в ГЕРБ, възгласи: „У-у-у“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви, запазете тишина. Член 15 – приема бюджета на Министерството на здравеопазването за 2018 г. В момента сме на този член, а Вие говорите за Здравната каса.
ИВАН ИБРИШИМОВ: Обърках се, извинявам се. (Силен шум в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, благодаря.
Реплики? Няма.
Следващо изказване – Георги Свиленски. (Силен шум в „БСП за България“.)
Господин Свиленски, ще се изкажете ли по темата за бюджета на Министерството на здравеопазването? Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, надявам се да слушате внимателно. Темата е много важна. Касае всички български граждани. Часът е 12,30, тоест нула и 30 часа.
А сега по темата. Член 15. Ще Ви прочета какво предлага правителството, за да решите, уважаеми колеги, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изкажете се. Ние разбрахме какво предлага правителството. (Силен шум в залата.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Какво се предлага в приходната част? Неданъчни приходи – 40 милиона; държавни такси – 40 милиона; приходи и доходи от собственост – 31 млн. 260 хил. лв.; глоби, санкции, наказателни лихви – 6 млн. 400 хил. лв.; други приходи – само 2,5 милиона. (Силен шум в ГЕРБ, ръкопляскания в „БСП за България“.)
Разходи. Текущи разходи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, моля Ви, нека да бъдем сериозни. Ако имате изказване по темата, направете го. А да четете таблицата, някак си не е сериозно.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: За да направя изказването си, трябва да обоснова какво искам да кажа по това, което е предложил Министерският съвет. Нали така, господин Министър? И така, продължаваме да си четем бюджета на правителството. Защото е 12 и половина, а с господин Цветанов имаме среща в три часа.
Субсидии и други текущи трансфери – 86 млн. 636 хил. лв.; субсидии и други текущи трансфери от нефинансови предприятия – 86 млн. 636 хил. лв., същите; …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Като свършите таблицата, какво ще четете?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинства – 34 млн. 800 хил. лв.; капиталови разходи – 20 милиона; придобиване на дълготрайни и материални активи – 10 милиона; капиталови трансфери – 10 милиона.
Тук ще имам въпрос към Вас, господин Горанов, но нека…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място.) Към Вицепремиера, към Вицепремиера!
ГЕОРГИ СЛИВЕНСКИ: А, към Вицепремиера. Здравейте, господин Симеонов. (Силен шум в залата.)
Бюджетни взаимоотношения и трансфери – 455 млн. 344 хил. лв.; бюджетни взаимоотношения – 24 милиона; Национална здравноосигурителна каса – 24 милиона.
Колеги, аз Ви чета едни числа, измислям си ги, но никой не ми прави забележка. Някой слуша ли какво говоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз Ви следя числата!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И това Ви е бюджетът на правителството! И искате да приемете бюджет на здравеопазването в 12 и половина! Какво правим в момента?! Може ли някой да ми отговори какво правим в момента?!
Госпожо Караянчева, демонстрирах Ви какво може да направи едно Народно събрание в 12 и половина през нощта, след повече от 12 часа работа! Вие продължавате да настоявате, че трябва да се работи сега, а утре да спим до 10 часа. (Силен шум в ГЕРБ, ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, много смислени изказвания направиха Вашите колеги. Това, че Вие нямате отношение по темата, не е наш проблем.
Следващо изказване… (Силен шум и възгласи в „БСП за България“. Народният представител Даниела Дариткова иска думата. Възгласи на народни представители от „БСП за България“, че има реплика.)
Реплика, добре. Заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Госпожо-о-о Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кажете-е-е, господин Кирилов! (Смях в залата.)
ЛАЛО КИРИЛОВ: Добър вечер. (Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър вечер! (Смее се.)
ЛАЛО КИРИЛОВ: Добър вечер и на господа министрите. Добър вечер, дами и господа. Те повечето са другари, така или иначе. (Смях в „БСП за България“.) Повечето от първия ред са другари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да бъдем сериозни, господин Кирилов! Слушам Ви.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Господин Свиленски, гледам в Законопроекта за бюджета – капиталовите разходи са 11 млн. 900 хил. лв. Ако можете, моля да ми разясните не са ли много? Няма уточнено какви ще са тези обекти. Ако Вие не можете и ресорният Ви Вицепремиер не може, да, питам го и него – да каже подробно къде ще бъдат инвестирани тези средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин Свиленски, слушах много внимателно Вашето изказване, но не можах да разбера от това, което ни цитирахте, какво предлага Министерството за електронно здравеопазване, какви средства ще бъдат заделени в бюджета на Министерството за въвеждане на електронно управление и какъв е смисълът от използването на тези средства, при положение че тук чухме в по-ранните изказвания днес на колегите и на д-р Дариткова, че това, което се предлага в областта на електронното здравеопазване, всъщност е излишно и ще бъде загуба на средства и време? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Данчев.
Трета реплика – господин Делян Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Свиленски, вярно, часът е 12 и тридесет. Помолих колегата Дани Кирилов да ми намери точния текст в Правилника. Член 84, ал. 3 гласи: „Народният представител може да обосновава на правните предложения в рамките на пет минути за всяко предложение“.
Моята реплика към Вас е, че Вие четохте предложението на вносителя, а не обосновавахте Ваше предложение и конкретно собствено виждане по този текст за члена, който разискваме. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Та Ви моля да кажете Вашето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Добрев.
За дуплика – господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Ще започна отзад напред от уважение към господин Добрев.
Уважаеми господин Добрев, моят съвет към Вас е: поне тази вечер не питайте господин Дани Кирилов да тълкува Правилника на Народното събрание. Тази вечер Дани Кирилов да си стои кротко, ако може да заспи, да си почива… (Смях в „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Свиленски!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Защото благодарение на неговото тълкувание преди няколко члена сега стоим и се занимаваме с глупости. Всеки народен представител може да се изказва до пет минути по всеки член.
А сега по въпросите, които ми зададоха колегите. Аз наистина се надявам господин Симеонов да излезе и да отговори, тъй като аз представих част от предложението на Министерския съвет. Обърках се и се надявам колегите, които са се подредили след това за изказване, да защитят предложенията на нашата парламентарна група.
Би било добре господин Симеонов да отговори какви пари се влагат за електронно управление, за какво ще бъдат изразходвани, кои болници ще бъдат закрити и кои няма? Това вълнува не само нас, народните представители, но и хората, които са ни изпратили тук, в тази зала, въпреки този късен час. Благодаря, надявам се да вземете отношение по сериозната дискусия. (Народният представител Петър Петров тръгва към трибуната. Силни възгласи в „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Искам да взема процедура по начина на водене. Гледам няколко юнаци, които изобщо не си сядат на мястото в ляво. Идваха тук подредени на редица. Моля квесторите да си бъдат на мястото и да си изпълняват задълженията. (Силен шум и възгласи в „БСП за България“.)
Освен това, тук има записани хора, които говорят абсолютни безсмислици и ни се подиграват. Ето, този, който беше на трибуната, говореше пълни безсмислици. Моля такива хора да ги прекъсвате и да им вземате думата, както и на този, който се кани да се изказва. (Силен шум и възгласи в „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Предлагам да се прекратят разискванията. В Правилника е казано „записани“, но аз правя предложение да се прекратят разискванията. (Силен шум и възгласи в „БСП за България“. Група народни представители от парламентарната им група тръгват към трибуната. Народният представител Иван Ченчев се провиква: „Въобще не го подлагайте на гласуване това предложение!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имахте процедура по начина на водене.
Заповядайте, госпожо Дариткова. Процедура.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моята процедура е аналогична, за да дам възможност на опозицията да престане да се излага! Виждаме, че колегите не са авто- и алоориентирани. Те не знаят кой Закон обсъждаме в момента. Те не знаят кои са текстовете и не мотивират нищо. (Ръкопляскания в ГЕРБ.) Искат просто да губят времето на Народното събрание! Моля Ви да прекратим разискванията по чл. 15, да пристъпим към гласуване и всеки с вота си да изрази отношение към това, което се случва с бюджета на Министерството на здравеопазването. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, д р Дариткова.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, тръгвайки към трибуната): Ако ще го подлагате на гласуване, ще направя обратно процедурно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Това, което прочете колегата Свиленски и което беше характеризирано като глупост, е документ, изработен от Министерството на финансите, внесен от Бюджетната комисия. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Ако там са написани глупости, какво правим?! Питам: какво правим?! Ако това са глупости, което той прочете, това означава, че Вие сте поднесли тези глупости, занимавате ни с тях и искате да гласуваме. Ако искате да чуете нашето мнение по въпросите, свързани със здравеопазването, бъдете търпеливи да ни изчакате.
Затова правя обратно предложение на предложението за прекратяване на изказванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване направеното предложение от д-р Дариткова за прекратяване на дебатите, тъй като изказванията не са по същество, а на практика са губене на време. (Силен шум и възгласи от ляво, група народни представители от „БСП за България“ тръгват към трибуната.)
РЕПЛИКА ОТ БСП за БЪЛГАРИЯ: Как ще го подлагаш на гласуване?! Няма да стане! (Народните представители Георги Свиленски, Антон Кутев, Иван Чечев и Таско Ерменков отиват към трибуната и се разправят с председателя.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Един от колегите Ви говори за Здравната каса, Вие говорите други неща…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (встрани от микрофоните): Един часът е през нощта! Какво да говорим?! Нормално е да се объркат.
РЕПЛИКА: Кой работи 15 часа?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: За да се успокои залата, давам 10 минути почивка. (Реплика: „Но нали сме в процедура на гласуване!“)
И аз се обърках. В момента има гласуване. (Силен шум и възгласи, около трибуната са се събрали много народни представители от „БСП за България“.)
Прекратете гласуването и обявете резултата. (Група народни представители се разправят с председателя. Квесторите се опитват да успокоят обстановката.)
Гласували 103 народни представители: за 98, против 5, въздържали се няма.
Десет минути почивка за успокояване на залата. (Народните представители от „БСП за България“ искат процедура за прегласуване.)
Прегласуване ще има, ако седнете по местата си и залата се успокои.
РЕПЛИКА ОТ „БСП за БЪЛГАРИЯ“: Няма да стане! Имаме записани за изказвания!
ИВАН ЧЕЧЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Колегите са се записали и при Вас!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Аз имах намерение да говоря за болниците в труднодостъпните райони. Това глупост ли е според Вас?! Става въпрос за много хора, които живеят там! Това не е ли интересно на нашите и на Вашите избиратели?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се, че е интересно.
Моля Ви, заемете местата си!
Процедура по прегласуване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (встрани от микрофоните): Няма да сядаме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура по прегласуване. (Групата народни представители от „БСП за България“ са заели мястото на трибуната и влизат в пререкание с председателя.)
Обявявам 10 минути почивка. След това ще видим какво ще правим. (Народните представители от „БСП за България“ отиват към парламентарната група на ГЕРБ и започват уточнения с народните представители Цветан Цветанов, Даниела Дариткова и Десислава Атанасова.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви, заемете местата си!
Продължаваме – процедура по прегласуване.
Господин Иванов, изчакайте всички да заемат местата си. (Шум, оживление.) Да върнем спокойствието в залата и да продължим с изказванията по темата. (Шум)
Колеги, моля, заемете местата си!
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Очаквах, че този парламент, със смяната на председателя, е започнал да работи в дух на разбирателство. За съжаление, виждаме, че тук вървят стари трикове за отнемане думата на опозицията, особено по важни теми като здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В никакъв случай не съм си позволила такова нещо.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Част от колегите не успяха, при положение че са записани, да изразят своето становище по Закона за държавния бюджет в частта му „Здравеопазване“. Голяма част не успяха да гласуват в първата част. Поради тази причина предлагам процедура на прегласуване.
Моля Ви, престанете с тази порочна практика за отнемане гласа на опозицията с различни трикове като прекъсване на дебатите, изказванията, при положение че има записани народни представители, каквато е била практиката досега – при записани народни представители, да продължат изказванията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. (Народният представител Филип Попов иска думата по начина на водене.)
Нека да гласуваме и ще Ви дам думата по начина на водене.
Моля, режим на прегласуване на предложението на д-р Дариткова за прекратяване на дебатите по чл. 15.
Гласували 196 народни представители: за 117, против 79, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Попов, по начина на водене.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, подлагайки на гласуване предложението на Данаил Кирилов за удължаване на пленарното заседание до приемане на чл. 20, е в остро нарушение, считам, на нашия Правилник.
Ще се обоснова защо. Съгласно нашия Правилник редовните заседания на парламента се провеждат в дните: сряда, четвъртък и петък. Вие не спряхте часовника, което значи, че ние се намираме в следващо редовно заседание. Часът вече е 01,00 ч., тоест ние сме в четвъртък. Когато приемем тези текстове на бюджета, кое пленарно заседание, госпожо Председател, ще се запише? Ден сряда или ден четвъртък? (Възгласи от „БСП за България“: „Оооо!“) Тоест четвъртък ли продължаваме сега, или сме в ден сряда? (Ръкопляскания от „БСП за България“. Оживление.) Вие не спряхте часовника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Работим при спрян часовник.
ФИЛИП ПОПОВ: Не може в един и същи ден да има две пленарни заседания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Работим при спрян часовник.
ФИЛИП ПОПОВ: Не е спрян. (Шум, реплики, възгласи.) Нямаше такова предложение. Предложението беше до приемане на чл. 20 и дори Вие го потвърдихте преди малко от трибуната. Тоест в един и същи ден ние провеждаме две пленарни заседания. Това е в остро нарушение на Правилника.
Предлагам прекратяване на заседанието. Да не подлагаме повече на изтезания и Правилника, и себе си, и българските граждани с приемането на този бюджет, който очевидно се опитвате да скриете – може да Ви е срам от него, не знам, това са мои съждения.
Предлагам да се прекрати заседанието именно, за да влезем в рамките на нашия Правилник. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Възгласи: „Браво“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов. (В залата влиза народният представител Данаил Кирилов. Оживление в ГЕРБ.)
Къде е Дани Кирилов?
Заповядайте, господин Кирилов, по начина на водене и после господин Кутев по така направената забележка, че не сме спрели по Правилник.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Очевидно е, че би следвало да уточняваме базови понятия (шум, реплики, възгласи от „БСП за България“) от нашия Правилник, включително и от начина на работа. Погледнете какво се отразява на таблото. Коя дата пише на таблото? 30, четвъртък, колко е часът? Не означава, че сме в ново заседание. (Шум, възгласи и реплики от „БСП за България“.) Нищо подобно.
Колеги, парламентът не е общински съвет. Ние не заседаваме в полза на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Ние нямаме лимит. Къде има лимит в Правилника, в който да се казва: „Парламентът заседава до еди-кога си“? (Реплика от народния представител Филип Попов.) Имаме стенограма, колега. Имаме стенограма с точно отчитане на времето. Понятие „спрян часовник“ тук в заседанието няма.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Две заседания в един ден.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма, защото е обективно отразяването и времето си тече. Някъде в теорията, в доктрината може да сте срещнали понятие „спрян часовник“, но в този случай няма защо да се спира часовникът. При това Вие сам прочетохте кои са дните на редовните заседания.
В следващата норма пише: „Народното събрание може да заседава и в другите дни“.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Извънредно.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, извънредно. (Шум, реплики от „БСП за България“.) Аз не твърдя, че имаме извънредно заседание. Ние имаме продължаващо заседание, което ще приключи – то ще е започнало в сряда в 9,00 ч., но ще приключи, както подхождаме, вероятно в четвъртък в 3,00 ч., което не означава… (Реплики от „БСП за България“. Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кирилов, времето изтече.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Което не означава, че в четвъртък няма да има редовно заседание от 10,00 ч. с вярно удостоверено време на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
По начина на водене – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Госпожо Караянчева, уважаеми колеги! Защо според мен не можеше да стане това, което се случи, и да се прекрати по този начин дебатът? Най-малкото, защото по чл. 15 бяха изказани няколко смислени тези според мен. Мисля, че няма български гражданин, който като се сблъска със системата, да не разбере, че там липсват кадри. Част от това, че кадрите ги няма в системата, касае именно чл. 15 – и специализациите, и по отношение на разходите за персонал, тоест на заплатите. Всичко това говори за изравняването на минималната заплата съответно, че на места хигиенистите взимат почти колкото лекарите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Кутев. Нали процедурата е към мен.
АНТОН КУТЕВ: Към Вас е точно. Казвам, че всичко това има реални основания.
Няма го министъра. В момента, в който, най-малкото очаквах, че като се изкажат някакви смислени доводи, министърът примерно ще излезе и ще каже: „Хора, това не може да стане тази година, защото бюджетът не стига, но да речем, ще вземем някакви мерки, ще направим догодина нещо.
Министърът го няма! Вицепремиерът, който трябваше да отговори, също го няма. Какво правим в момента? Дебатираме посред нощ, в 01,00 ч. Отгоре на всичко и не дебатираме. Ние си говорим и после идват обвиненията защо колегите били неадекватни. Е, какви да бъдат?! Тоест ако искаме наистина да стане дебат за здравеопазването, за втори път взимам думата днес, за да Ви го кажа: всичко това се записва. По този начин дебатът няма да стане. Дори и да не го видят в момента журналистите, защото са си легнали, утре ще разгледат записите. Някой ще ми отговори ли всъщност как предвиждате да решите, и то някой от господата, които стоят тук… Вицепремиер има, министър…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедурата!
АНТОН КУТЕВ: Процедурата ми е да осигурите отговор на въпросите, които зададохме, на резонните въпроси. (Шум, частично ръкопляскане от ОП.) Чувам там господин Петров ли, някой може би по-безименен от него ръкопляска. Иска да спра. Ако искате, да спра?!
Въпросът ми е: как осигурявате кадри за системата? Как правим така, че когато отидеш на доктор, там да има лекари, а да не се окаже…
Онзи ден заведох майка ми в една болница и ми казаха, че не преглеждат, защото нямали лекари. В болница! Какво правят там, като не преглеждат? Да Ви кажа ли коя е болницата?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кутев.
Колеги, има процедура за прекратяване на заседанието.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 200 народни представители: за 90, против 107, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Свиленски, за прегласуване.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Госпожо Председател, последен шанс имате да не нарушите Правилника и решенията, които ще вземе това Народно събрание, да бъдат легитимни, да не подлежат на жалби, оспорвания. Не виждам кой има полза от това нещо.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Няма нарушение на Правилника.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Часът е един, няма спрян часовник. Дали трябва, или не трябва – тази дискусия вероятно ще се води в бъдеще.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е процедурата, господин Свиленски?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Първата ми процедура е за прегласуване, а втората – да я подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прегласуване по процедурата на господин Свиленски.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 200 народни представители: за 90, против 107, въздържали се 3.
Предложението не прието.
По начина на водене – заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Предвид взетите от Вас решения, които досега някак си бяха – веднъж да се записваме за изказване, втори път – да не може. Много Ви моля, дайте ни регламент на колко изказвания имаме право като опозиция преди да ни прекратите изказванията, за да се подготвим и да знаем колко човека какво могат да кажат и за колко време, за да няма двоумение и триумение, че ние сме били злоупотребявали.
Много Ви моля, кажете с колко изказвания ще бъдат задоволени слуховете на управляващите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ерменков, няма лимит на изказванията по отделните членове.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Михайлов.
Гласували 202 народни представители: за 68, против 105, въздържали се 29.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Георги Йорданов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Режим на гласуване.
Гласували 200 народни представители: за 67, против 98, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Иванов и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 201 народни представители: за 68, против 102, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 201 народни представители: за 67, против 101, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 203 народни представители: за 69, против 102, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Даниела Дариткова, което Комисията не подкрепя.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 202 народни представители: за 5, против 80, въздържали се 117.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване член 15 в редакцията на Комисията, съгласно Доклада.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 202 народни представители: за 120, против 81, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за отрицателен вот господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Караянчева.
Уважаеми колеги, искам да Ви кажа, че гласувах „против“ заради това, че с този бюджет, с Вашите предложения за следващата година Вие сами се подиграхте със себе си и с Вашите обещания в предизборната кампания в област Ямбол. Там Вие обещахте и това беше ключово послание, че ще бъдат отпуснати 12 милиона. Лично го направи Вашият бъдещ премиер, тогава лидер на партията, че за дооборудването и доизграждането на новата болница в Ямбол ще бъдат отпуснати 12 милиона, колкото са нуждите. В бюджета, който сега сте предложили и беше утвърден с Вашите гласове, капиталовите разходи изобщо за всички болници са 10 милиона.
Мисля, че трябва да бъдете малко по-последователни и когато обещавате нещо, наистина поне да правите някакво усилие то да бъде изпълнявано.
Надявам се тези от Вас, които натиснаха днес копчето, с което приеха този бюджет, да имат възможността някой ден да дойдат в Ямбол, да видят гражданите на Ямбол и на областта в каква болница са принудени да се лекуват и дано поне в следващата година и за следващия бюджет да направите така, че това, което е обещано, да се реализира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Вигенин.
Заповядайте за втори отрицателен вот, господин Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители, първо, гласувах „против“, защото този дебат за здравеопазването е един водевил и нещо нечувано в Четиридесет и четвъртото Народно събрание.
Второ, защото този бюджет не гарантира абсолютно никаква реформа в здравеопазването.
Трето, за първи път имам усещането, че опозицията всъщност предлага на управляващите това, което те са обещали в своята предизборна кампания, а в същото време на подкрепяте Ваши предложения и Ваши приоритети.
Не подкрепяте увеличението на средствата по Програмата за болните в трудно достъпните райони.
Не подкрепяте капиталовите разходи.
И нещо друго, нашето предложение за 500 хиляди за изплащане на задълженията на общинските и държавните болнични заведения е абдикация на държавата от здравеопазването в България. По-добре застанете тук на тази трибуна и кажете, че отивате само към частно здравеопазване в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Тимчев. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, не подкрепих чл. 15 от предложения бюджет, тъй като след приемането и на бюджета на Здравната каса днес, и с бюджета на Министерството на здравеопазването ние сме свидетели на ярък пример за отказ от реформи в здравеопазването.
С гласуването за бюджета на Министерството на здравеопазването проиграхте последния шанс да заложите каквито и да са реформи в здравеопазването.
С така предложения от Вас разчет стана ясно, че районите, в които български граждани няма да получават медицински грижи, ще стават все повече.
Затова поискахме много по-ясен ангажимент от страна на държавата към тези региони. От състоянието на здравеопазването в момента е видно, че общините трудно успяват да носят тази отговорност за здравеопазването. Затова искахме през трансфер да им прехвърлим средства, да им прехвърлим и капиталови разходи. Вие не подкрепихте и това.
Продължавате да обслужвате политиката да концентрирате лечебни заведения в няколко големи града. Те да стават все по-големи, бюджетите, които ползват от Касата, да стават все повече за сметка на цели територии от българската страна, за сметка на българските граждани, които се лишават от медицински грижи.
Правите няколко собственици на такива лечебни заведения много богати за сметка на всички останали.
В момента, с бюджета на Касата и сега чл. 15 – бюджета на министерството, 4 милиарда и 700 милиона ще бъдат изхарчени за функция „Здравеопазване“ и няма да има никакъв резултат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бойчев.
Госпожо Ангелова, продължаваме с Доклада – чл. 16.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 16 има предложение от народните представители Светла Бъчварова и Стоян Мирчев:
„В чл. 16% ал. 1, раздел III, на ред 2.1.1. за Българската академия на науките числото „83 075,8“ се заменя с „98 075,8“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в раздел II РАЗХОДИ:
- на ред II РАЗХОДИ числото „584 470,5“ се заменя с „859 970,5“.
- на ред 1. Текущи разходи числото „573 365,5“ се заменя със „777 620,5“.
- на ред 1.1. Персонал числото „322 996,2“ се заменя с „503 963,0“.
- на ред 2. Капиталови разходи числото „2 755,0“ се заменя със „74 000,0“.
- на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „2 755,0“ се заменя със „74 000,0“.
- на ред 2.2. Капиталови трансфери числото „10 000,0“ се заменя с „13 000,0“.
б) в раздел III БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ):
- на ред III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) числото „573 3 70,5“ се заменя с „848 870,5“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „1 076 389,6“ се заменя с „1 455 308,1“.
- на ред 2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации числото „-498 019,1“ се заменя с „-606 437,6“.
- на ред 2.1. Предоставени трансфери числото „-498 019,1“ се заменя с „-606 437,6“.
- на ред 2.1.1. за Българската академия на науките числото „ 83 075,8“ се заменя с „-150 000,0“.
- на ред 2.1.2. за Държавните висши училища числото „ 414 943,3“ се заменя с „-456 437,6“.
2. В ал. 2:
а) на ред 1. Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот числото „524 252,1“ се заменя с „604 257,8“;
б) на ред 2. Политика в областта на равен достъп до качествено висше образование и развитие на научния потенциал числото „55 148,1“ се заменя с ,,250 642,4“;
в) на ред Всичко числото „584 470,5“ се заменя с „859 970,5“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! В Проектозакона за бюджета на държавата средствата за образование нарастват с 409 млн. лв. Основно това са средства, за да се покрие увеличаването на възнагражденията на педагогическите специалисти. Това подкрепяме.
Считаме обаче, че заплащането на труда не е основният и далеч не е единственият стимул за българския учител. Постигането на качествено образование изисква не само мотивирани учители, изисква и съответна на новите изисквания учебна среда. В този смисъл промяната във философията на делегираните бюджети също е стъпка в правилната посока, доколко обаче тази стъпка е видима и осезаема, предстои да разберем. За да не апробираме промените в цялата система, както се случи със Закона за предучилищно и училищно образование, ние предлагаме разработване на нов модел на делегираните бюджети и методика за приложението му, която да бъде апробирана от 15 септември 2018 г. в няколко пилотни общини. За целта предлагаме дофинансиране от 30 млн. лв.
В Проекта на бюджет не виждаме особена грижа към образованието в обезлюдяващите райони, като изключим средствата по стандарта за институция, който стандарт включва все още неизвестно какво. Отпада добавка за така наречените условно „постоянни разходи“, която беше въведена от кабинета Орешарски, като опит да се коригира действието на принципа – парите следват ученика, но така и не знаем какво ще получат малките училища и дали увеличението ще е достатъчно, за да започне процесът на изплуването им, казано образно, от мизерията, в която са принудени да съществуват. Тук предлагаме 50 млн. лв. за целева програма за подкрепа на образованието в обезлюдяващите райони с бенефициент общините или общо предлагаме увеличение от 90 млн. 5 хил. 600 лв., увеличение на средствата в чл. 16, ал. 2, т. 1, тоест числото 524 млн. 252 хиляди става 604 млн. 257,8 хил. лева.
В доклада на Министерството на образованието относно Проектозакона за държавния бюджет на Република България в частта му за образование и наука се казва, че за развитие на детските градини и училищата са предвидени средства за 2018 г. в размер на 62,1 млн. лв. Тук се включват предвидените средства за подобряване на материалната база на общинските и държавни детски градини, в това число допълващия стандарт за материална база на училищата.
В рамките на тази дейност са разчетени и средствата за транспорт на педагогическите специалисти от местоживеенето им до местоработата и обратно в размер на 14,7 млн. лв., тоест за материалната база остават 47,4 млн. лв., или проблемът за училищната среда, за намаляване на неравенствата между училищата и между възможностите, които те предоставят, не се решава с предложения Проект за бюджет. Въпреки изразените от нас притеснения и принципното ни несъгласие да се финансират със средства от бюджета частните училища и детски градини със Законопроекта, който обсъждаме, се правят промени и в Закона за предучилищно и училищно образование в чл. 287, ал. 1.
Смисълът на тези промени е, че държавата не само ще финансира частните училища и детски градини, но и към тях ще приложи същите стандарти, тоест освен брой деца и ученици и брой групи и паралелки, и вид институция. Иначе казано, държавата се грижи да коригира негативното въздействие на принципа – парите следват ученика, не само за държавните и общински училища, но и за частните такива. Грижа на държавата са не само малките общински училища, но и частните такива. Странно и крайно неприемливо. И тук аргументи от рода, че тези средства – 7 млн. лв., са нищожно малки в сравнение с общия бюджет за образование, са неадекватни. Нека си припомним, че и частните болници в началото бяха единици, но сега далеч не е така и проблемът е явен за всички. Това ли искаме да се случи и в образованието?
Промените в чл. 298, ал. 2 на Закона за образование касаят дейностите по храненето на децата в задължителното предучилищно образование. С една дума, узаконява се събирането на такси за храненето на децата в задължителното предучилищно образование. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Смятам, че след като вече говорим за такова задължително обхващане, дори и при 4-годишните, е справедливо държавата да финансира и обедното хранене на децата в тези възрастови групи. (Реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Времето, времето!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Анастасова, завършете!
ИРЕНА АНАСТАСОВА: Системата, уважаеми колеги, трябва да работи в условията на предвидимост и сигурност, а това изисква национален, обществен и съответно политически консенсус. Приемането на Закона за образование и Законопроекта за бюджета, който обсъждаме, и отхвърлените наши предложения в рамките на това Народно събрание, са пример как този консенсус не се случва. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ето, така не се прави реформа в най-важната сфера за бъдещето на страната и не се учудвам, че я няма. А между другото, с цялата организация на днешното заседание по приемане на бюджета, Вие отново демонстрирате точно това, че национален консенсус, за съжаление, не може да бъде постигнат. (Шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема колежке Анастасова, според мен много от нещата, които са важни да се кажат за средното образование, не бяха доизказани. Много ми е интересно да чуя Вашето мнение и по другите проблеми, които не успяхте да назовете в изказването си.
Това, което е най-важното, е, че в момента залата представя отношението на българския парламент към българското образование и към българската наука. Допреди малко беше пълна, а в момента е празна. Това звучи за абсолютно всички парламентарни групи тук. Докато българското образование реално не стане приоритет за българската държава, нашата държава няма как да промени посоката, по която се движи, а тя е именно надолу. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мирчев.
Уважаеми господин Мирчев, за втори път предлагате възможност на изказалия се да допълни времето, през което може да обоснове своето изказване. Това не се прави по реда на репликата, заобикаляте правилата. Това не е реплика, ако някой не е разбрал или пък изказващият се не е успял в рамките на петте минути, както предвижда Правилникът, да обоснове, то това вече не се коригира по този ред.
Има ли друга реплика?
Да, заповядайте.
Нека да бъде реплика наистина, спазвайте правилата.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Аз съм напълно съгласен с предложенията и тезите, които изказа уважаваната от мен госпожа Анастасова, но бих искал да засегна още един въпрос, който не чух в изказването, а той е именно свързан с кариерното развитие на учителите, защото смятам, че той е част от проблема. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Цонков, извинявайте. Репликата е възражение. Това е дефиницията за реплика в нашия Правилник. Вие започнахте с изявлението, че сте напълно съгласен с изказалия се.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Казах, че с една част от изказването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: А с коя не сте и с какво не сте съгласен? Ако не уточните, просто нямам възможност да…
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Да, уточнявам.
Бих искал да допълня за кариерното развитие на учителите. (Шум и реплика от ГЕРБ.)
Моля Ви се, господин Председател, мисля, че не е необходимо да ме прекъсвате по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Не, необходимо е. Необходимо е, защото не може да се отклоним от правилата и аз Ви обръщам внимание на това.
Има ли нещо, с което не сте съгласен? Имате ли възражение, защото това е процедурата, която поискахте?
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Да, казах Ви.
На първо място, бих искал да обърна внимание на кариерното развитие на учителите и смятам, че то трябва да влезе като предложение от наша страна. Искам по този начин да отправя и една приятелска критика към госпожа Анастасова, че учителите – не само заплатите са важни, а е важно и кариерното развитие. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Смятам, че трябва да се обърне внимание на малките населени места. Постоянно го говорим, но реално не виждаме политиката към малките населени места, малките училища и училищната среда. Това ще го покаже справката, която може да се направи и в МОН. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Цонков.
Приемаме, че във втората си част имаше известно несъгласие. (Шум и реплики.)
Има ли трета реплика?
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В предходното изказване аз не мога да се съглася с констатациите, които се направиха. Напротив, нещата са далеч по-зле от това, което беше изказано тук пред нас. Очаквам от преждеговорившия да ме опровергае в тази посока. Аз Ви казвам, че в малките населени места нещата ескалират. Аз съм задал и въпрос на министъра: защо се допуска включително да се раздават учебни пособия на чужди езици от политически сили? Това нещо не го чух в констатациите тук. Затова твърдя, че нещата са по-зле. Ако може да ме оборите в тази посока, наистина желая да го чуя от тази трибуна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Това вече е реплика. Не Ви прекъснах.
Заповядайте за дуплика.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, едва ли предмет на обсъждане в предложенията за бюджета за образование са неправомерни действия на политически или други организации и по раздаването на литература на чужди езици в български училища. В това отношение има органи, които могат да се занимават с това нещо и трябва да предприемат съответните действия.
Относно това, че нещата са по-зле. Мисля, че казах достатъчно от гледна точка на това, че този бюджет заделя достатъчно средства за увеличаване на учителските възнаграждения – всъщност те никога не са достатъчно, но една осезаема стъпка напред, но не и за материалната среда. Дори казах, че учебната среда в някои училища е под всякаква критика, казах, че те работят в едни мизерни условия. Не виждам какво по-драстично може да се каже. А това, че този бюджет не решава това, мисля, че го обосновах.
По отношение на останалите колеги и на техните реплики. Може много да се говори, може да се каже и за това, че няма достатъчно грижа за медицинското обслужване в училищата, че не са предвидени в бюджета достатъчно средства за възнаграждение на медицинските специалисти там, което е сериозен проблем, както и много други неща, но в рамките на пет минути не може да се каже всичко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Анастасова.
Има ли други изказвания?
Господин Стойнев, тъй като имам списък на желаещи народни представители от групата на БСП, по списъка ли да предоставям тази възможност? Уточнете, защото има желаещи. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
По списъка, който ми е представен – професор Клисарова.
Заповядайте, имате думата за изказване.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, май само господа министри останаха, дами и господа народни представители, господин Вицепремиер!
Искам да обърна внимание за бюджета в неговата част относно средствата, отделени за държавните висши училища. Нашето предложение е увеличението да бъде от 41 млн. 494 лв.
Защо правя това предложение? Искам да Ви кажа, че тези средства са предназначени за присъщата научноизследователска и художествено-творческа дейност. Много Ви моля, искам да обърнем внимание, че в чл. 90, ал. 9 Законът предвижда 10% от размера на субсидията за държавните висши училища да бъдат предоставени за научноизследователска и художествено-творческа дейност. Реално погледнато, вече девет години ние не се стараем да изпълняваме този Закон, защото в бюджета за 2018 г. са предвидени само 8 милиона, вместо по изискваните по Закона 41 494 млн. лв.
Защо трябва да поддържаме нашите висши училища, мисля, че няма нужда да Ви убеждавам в това, но предлагам тези средства, които ще отделим за тях, да помислим така, че държавата да поема таксите за обучение на студенти по специалности, които са необходими и са стратегически за развитието на икономиката на държавата, като тези студенти трябва да поемат ангажимент за работа в България от три години по тези приоритетни направления. Това може да бъде осигурено със седем милиона лева.
Да бъде направена целева програма за подкрепата на студентите в тяхната научна дейност за млади изследователи, като там предлагаме още 5 млн. лева.
Знаете нашите предложения за минималните прагове на заплатите в Българската академия на науките и в Селскостопанска академия. Мисля, че трябва много сериозно да отстоим нашите позиции. Тук съм убедена, че мислим заедно, че не може да има възнаграждения по сега действащата наредба за получаване на научна степен „доктор“ и „доктор на науките“ между 15 и 30 лв. Това звучи несериозно и няма как да мотивираме тези хора да участват и в научни изследвания, няма как да мотивираме младите завършили асистенти да се стимулират и към научна работа, но защо ще станат асистенти за една минимална заплата от 510 лв.? Не, те няма да станат асистенти. Но ако разбием системата си на висшето образование, то е един общ кръг, ние разбиваме и системата на средното. Ако не са подготвени учителите, всички сме единодушни, учителите са ключовият фактор за качествено предучилищно и училищно образование. Е, ако няма кой да учи тези учители, да ги квалифицира, да им преподава, да ги обучава, как ще имаме качествено средно образование? Ако пък нямаме наука, как ще имаме учени, които да се развиват и да се развиват университетите? А как ще има иновации и икономика? Нека сериозно да помислим за тези неща и не пренебрегваме средствата, които предлагаме за подпомагане на висшите училища, държавни училища в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Клисарова.
Има ли реплики към изказването?
Господин Велков.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Не се карайте… Няма го Антон Тодоров и вече с Клисарова започнахте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Господин Председател, чух някакви реплики от залата по отношение на професор Клисарова. Моля Ви, нека да се уважаваме, колеги! И аз Ви препоръчвам, господин Председател, когато тя излезе за дуплика, да я намерите по-лесно от първия път. Просто не я забелязахте.
Благодаря Ви.
Да Ви кажа, уважаеми колеги, какво провокира в мен становището на професор Клисарова. С цялото си уважение към нея бих казал, че съм дори леко ядосан, като университетски преподавател бих искал да й кажа следното. Уважаема професор Клисарова, не съм съгласен с Вашето предложение по отношение средствата за подпомагане, за поддръжка, както Вие го изложихте, на младите учени. Вие предлагате една скромна сума в размер на 4 милиона. Моето мнение е, извинете ме, че тези средства трябва да бъдат повече и не само да бъдат повече, но да бъдат заложени на проектен принцип и то във Фонд „Научни изследвания“.
Затова смятам, че тези средства трябва да са минимум пет милиона. Това – първо.
Второ, по онова, което изложите като становище за поемане от държавата на таксите за обучение на студенти, които са поели ангажимент вече за работа в България, забележете, в България, и учещи се по приоритетни направления. За какви смешни суми става въпрос, професор Клисарова? Извинявам се, че го казвам, извинявам се че Ви отварям фронт… (председателят дава сигнал, че времето е изтекло)
Да, благодаря Ви, господин Председател. Ще стане въпрос и по-късно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз.
Друга реплика? Няма.
Професор Клисарова, имате възможност за дуплика. Заповядайте.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, господин Вицепремиер и господа министри! Благодаря за тази забележка, защото всички бихме искали тези средства да бъдат повече, но те могат да бъдат заложени наистина във фонд „Научни изследвания“ във връзка с това да се направи сесия за млади учени, но е важно да има наука и в университетите, а не само към Българска академия на науките.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Браво!
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да, Вие ще ми кажете, че трябва да има наука в университетите, и аз абсолютно подкрепям това становище. Затова мисля, че трябва по-целенасочено да отделяме възможностите на университета, тези 41 милиона, които предлагаме, 10% да отидат наистина реално за наука в университетите.
И нещо много важно, когато говорим за младите хора и за студентите, искам да Ви кажа, че не сме помисляли, от 2009-та година не са ремонтирани, не са инвестирали средства в студентските общежития. Два милиарда отделяме за саниране, просто една запетайка, да бяха включени студентските общежития. Там, ако сметнем на площ колко индивида живеят, вижте, че те са най-гъсто населени. Там живеят млади, перспективни хора, дай Боже, да има и повече деца в тези общежития.
И не на последно място, публични средства отиват в публичния сектор, а не инвестираме в частния. Нека помислим за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Клисарова.
Господин Попов – за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, моята процедура е по начина на водене. Уважаеми господин Председател, гледайки празната дясна част на залата в този час, моля да влезете в ролята наистина на председател и да поканите народните представители от управляващото мнозинство да си заемат местата, все пак обсъждаме важни теми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов.
Всеки един представител знае дневния ред, знае какво се случва в залата. Ще ги призова.
Госпожо Лечева, заповядайте.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, останали в залата! Явно на по-голямата част от управляващите им се доспа и сигурно си почиват някъде.
Уважаеми господа министри, ноторно е известно, че моделът на българското образование произвежда функционално неграмотни; ноторно е известно, че повече от 30% от децата са с наднормено тегло; ноторно е известно, че този модел на образование произвежда все повече деца, които не могат да се реализират. Знаете много добре, че и Вашите изследвания показват, защото Вие сте ги правили, че само 2% от децата в образователната система са обхванати в организирани форми на спорт. И Вие много правилно се сетихте, уважаеми дами и господа управляващи, че пречка за това и че условията за това са състоянието на физкултурните салони и училищните дворове. И много пъти Ви слушах по време на кампанията – на парламентарната кампания, от устата на министъра на спорта, от Вашия министър-председател, който заяви, че ще отдели 130 милиона за възстановяване на училищните салони. Още повече Вие изброихте училищни салони на 300 училища, които нямат училищни салони. И Вие се заехте с тази нелека задача, отделяйки 130 милиона за възстановяване на училищната спортна инфраструктура, да възстановите тези училищни салони.
Та моят въпрос е тук, защото го зададох и на министъра на спорта, но той не ми отговори, къде са тези 130 милиона, къде да ги четем? Има ли изработена програма, има ли критерии, има ли изработен стандарт за физическа среда? Вие ги обявихте няколко пъти по време на кампанията, уважаема госпожо Дариткова. Великотърновска област беше проглушена от фалшивите новини, които за пореден път Вашето правителство излъчи, и аз неслучайно задавам тоя въпрос. Ако може някой от Вашата комисия – Образователната, да ми каже къде да прочетем тези 130 милиона? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Лечева.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Заявка за изказване от народния представител Стоян Мирчев.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
В навечерието на протестите на БАН, не знам дали сте запознати, утре БАН ще излязат с черни знамена в знак на протест, че срещу тях продължава безобразното поведение на ликвидация, даже днес вече, да, днес ще се случи това нещо. Затова искам да обоснова 15-те милиона, които искаме повече в бюджета на БАН и ще бъда конкретен.
Първо ще говоря за издръжката на докторантите на БАН. Това са средно около 600 човека на година. От 2011 г. след драстично орязване на бюджета на Академията, тази издръжка не се осигурява в субсидията на БАН, което е грубо нарушение на чл. 47 и чл. 91 от Закона за висшето образование. Издръжката на докторантите възлиза на 900 хиляди годишно, плюс 3,6 милиона за стипендии, общо четири милиона и половина от тези 15, които ние искаме. Тази сума трябва да се осигурява на Академията целево според законовите изисквания.
След това – средства за задължителни дейности, с които БАН изпълнява национални задължения на държавата. В задълженията на БАН възлизат определени дейности, които тя изпълнява от името на държавата. Всички гледате прогнозата за времето и накрая всички чувате „Национален институт по метеорология и хидрология към БАН“.
Мога да продължавам, но такива задължения БАН има редици. Тук необходимите средства са около 5 млн. и 500 хил.
Абонамент и достъп до международна база данни. Научната дейност не може да бъде осъществявана без достъп до тези бази данни. Освен това българските публикации достигат до световните учени точно чрез тези бази данни. Тук говорим за около 800 хил. лв.
Средства за отопление, вода и ел. енергия – нещо, което всеки един гражданин плаща. Естествено е, когато работиш, когато ходиш на работа, също да имаш ток и отопление. Такива средства на БАН системно, изцяло, от години липсват в бюджетната субсидия на Академията. Това налага години наред Академията да изплаща режийни разноски от собствени средства, включително да взима от парите за проекти, тоест от парите, с които трябва да прави наука, в чиито правила не се допускат такива разходи.
Тук говорим за около 5 млн. лв. Всичко това прави 15 млн. лв. Ние не искаме допълнителни 15 млн. лв. за покриване на различни разходи. Ние искаме за оцеляване на БАН.
Тук ще Ви обърна внимание. Настоятелството на Академията, в което участват господин Томислав Дончев и Румяна Бъчварова, определиха, че екзистенц-минимумът за съществуването на БАН е 94 млн. лв. Точно тези 15 млн. лв., които ние предлагаме, ще покрият този екзистенц-минимум.
Тук говорим напълно за липса на издръжка на съществуване на учените.
Какви са изворите? Всички договори за изпълнение на научни проекти на БАН са целеви и в тях може да бъде предвиден само минимален финансов ресурс. Тоест държавата, ако не покрие издръжката, те чрез различни договори не могат да го направят. Същото се отнася до Оперативната програма за наука, за която има част от бюджета за такъв тип издръжка, но пак е минимално.
И тук пак ще обърна внимание. Междуведомствената комисия, която трябва да се грижи за прогреса и спасяването на тази Оперативна програма, на която господин Дончев пак е началник, миналата или тази седмица – вече се бъркам поради часа точно кой ден сме, е определено, че тя е пред пълен провал.
Господин Дончев, дали можете да кажете точно колко ще загуби българската държава над тези 50 млн. лв., които вече са сигурни, че ще бъдат загубени по Оперативната програма за наука? Вие лъгахте, че това ще спаси българската наука, но това няма да се случи.
Какви са изводите? Учените от БАН взимат 200 лв. по-ниска средна заплата, отколкото е средната заплата за държавата и двойно по-ниска, отколкото е средната заплата за София.
Казвате, че ще давате пари според качеството. Извинявайте, но 18% от учените в страната – тези в БАН, произвеждат над 60% от признатата международна научна продукция на България и 70% от патентите на българските учени.
Лично госпожа Менда Стоянова, така, доста нагло каза, че парите за БАН са раздаване „пари на калпак“. Извинявайте, но ако говорим за качество, точно БАН трябва да взима пари. Защото точно при БАН има диференцираност на плащането.
Оказа се, че в цялата бюджетна сфера, освен в БАН, парите се дават „на калпак“. Скоро бяха вдигнати, завършвам, и заплатите на заместник-министри и началник-кабинети.
Това, което правите Вие, е линчуване срещу българската наука. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мирчев.
Има ли реплики? Не виждам.
Заповядайте за реплика.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господа министри! Господин Мирчев, аз изцяло не съм съгласен с Вас относно размера на необходимостта от 15 млн. лв. за БАН. Така че бих желал да ми разясните по-подробно какво точно имахте предвид с това? Благодаря Ви. (Оживление в ГЕРБ, реплики на народни представители от ГЕРБ към народния представител Любомир Бонев. Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли друга реплика към изказването? Не виждам.
Господин Мирчев, ще ползвате ли правото на дуплика, за да разясните какво точно сте искал да кажете?
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Колега, това, което исках да кажа, е, че за пореден път доказваме геноцидът върху БАН. Там няма пари дори да се платят елементарни режийни разноски. Хората затова и утре ще излязат с черните флагове. Аз лично ги призовавам да не протестират само с черни флагове, а да си протестират качествено, докато спасят българската наука.
Тук ще кажа нещо, защото господин Станилов, когото не виждам, при обсъждането на чл. 1 от бюджета каза няколко интересни неща – че човек трябва да има достойнство, историческа памет – цитирам – и дали се опитваме да измамим самите себе си.
Господин Станилов, аз Вас много Ви уважавам, защото Вие винаги сте се борили за БАН и за неговото оцеляване. Но сега не Ви виждам тук за едни елементарни 15 млн. лв., при положение че сте в управляващата коалиция да се преборите, за да може БАН да оцелее. Вие казахте, че не можете да наложите Вашите фундаментални виждания, но, извинявайте, ако за Вас фундаментът е науката, ако не се борите за нея, тогава без фундамент какви сме ние?
Ще завърша с това, колега! Ясно ми е защо е такова отношението на управляващите от ГЕРБ към науката. Защото господин Борисов не може да го сложиш на една равна линия със знанието, а Винету не знае какво е наука. (Викове от ГЕРБ: „Еее!“. Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Мирчев, да не изоставяме добрия тон.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми господа министри! В 01,56 ч. отново констатираме, че България е изправена пред сериозни предизвикателства. Част от тях са с глобален характер, други – с чисто вътрешен.
След проведения дебат в Народното събрание по демографската политика, разбрахме, че имаме сериозен демографски проблем. Средствата за неговото разрешаване са различни, но най-вече са свързани с повишаване на доходите, на справедливостта, на сигурността, на възможностите за реализация. Но всъщност ключовата дума е образование.
За решаване на демографската криза е необходимо добро образование, за икономическия растеж е необходимо добро образование. За професионалната реализация – също добро образование. За достоен живот – добро образование.
Подкрепяме това, че правителството на ГЕРБ най-после разбра, че образованието трябва да бъде приоритет. Но мястото на даден сектор в политиката на правителствата в цял свят се определя от процента от брутния вътрешен продукт, който се инвестира в него.
И сега малко статистика. През 2009 г. правителството на Станишев отдели 4,2% от брутния вътрешен продукт. През 2011 г. – 3,5%; през 2014 г. – 3,8%; през 2017 г. – 3,6%. И сега 2018 г. – също 3,6%. Бюджетът през 2018 г. в сферата за образование се увеличава с 490 млн. лв., от които 330 млн. лв. за заплати.
Но в обзора на Европейската комисия за образование и обучение е посочено, че разходите за образование в България се увеличават, но все още продължават да бъдат относително ниски в сравнение с Европейския съюз. Достатъчни ли ще бъдат тези средства, за да се преодолеят основните предизвикателства пред образованието? А те са изключително сериозни.
Първо, голяма част от учителите са в предпенсионна възраст, а през следващите няколко години ще са необходими нови учителски кадри и само вдигането на заплатите на учителите няма да реши този проблем.
Второ, много деца не посещават училище или отпадат рано от него. Според обзорът на образованието и обучението за 2017 г. на Европейската комисия за България делът на преждевременно напусналите е нараснал през 2016 г. от 12,5% на 13,8%, средно за Европейския съюз – 10,7%. А правителството си е поставило за цел през 2020 г. да намалее с 11%.
Трето, голяма част от учениците ни остават на равнището на компетентност, която се свързва с базовата грамотност и не се развива функционалната грамотност. По данни на PISA ниските резултати по отношение на основните умения продължават да бъдат сред най-ниските в Европа.
Четвърто, деквалификация на работната ръка. Ученици, завършили средно образование, не разбират и не могат да работят това, което са завършили.
Пето, липса на мотивация за образование.
Шесто, нарушаване на равнопоставеността не толкова по отношение на възможността ученика да влезе в образователната система, колкото от факта, че училищата се различават значително едно от друго както по средата, която предлагат, така и по преподавателите, които ги обучават.
Необходим е нов подход и нарастване на публичната подкрепа на образованието. Покажете Вашата воля и желание за това като подкрепите за начало нашите предложения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Симеонова. (Шум и ръкопляскания.)
Има ли реплики?
Процедура по начина на водене – заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас. За втори път министърът на финансите не си стои в кошарката. (Министърът на финансите Владислав Горанов разговаря на пътеката с народни представители от ГЕРБ.) Моля Ви, призовете го. Не може да седи с гръб, когато се изказва народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Основателна е забележката.
СТОЯН МИРЧЕВ: Аз разбирам неговото неуважение и неадекватност, но е време да си знае мястото, че той е тук работник за нас, а не обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Мирчев, не е нужно да обосновавате. Основателна е забележката Ви.
СТОЯН МИРЧЕВ: Господин Председател, ако не вземем мерки, може да му се зачерви ухото при ходенето му към кошарката! Извинявайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин министър Горанов, много моля да спазваме реда в залата! Заемете полагащото се място. Има възражение за това, че сте на друго място в залата, не това, което е предвидено. Заповядайте, седнете на стола. (Министър Владислав Горанов отива към местата на Министерския съвет.)
Моля обаче и народните представители, които са прави в залата, да седнат по местата си. Тези, които няма да сядат, моля да излязат от залата и да довършат разговорите си там. Изчаквам да се възстанови редът в залата.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Има записан народен представител, няма как да откажа.
Заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри! Благодаря като начало за добре създадения ред, в който можем да си говорим лице в лице, а не в гръб. Благодаря, колеги. (Реплика на министър Владислав Горанов.) И е логично, господин Министър – забележката Ви е неоснователна.
Само преди няколко часа решихте и отредихте съдбата на българските майки да се грижат за децата си и за себе си с оскъдните 380 лв. на месец. Решихте, отредихте съдбата на българските пенсионери, като отказахте преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 2013 г., а това засяга два милиона български пенсионери, които са всъщност нашите майки и бащи. Само за 750 милиона!
РЕПЛИКИ ОТ ОП: Не е по темата!
ВЕСКА НЕНЧЕВА: И ако по своеобразен начин за най-малките и най-възрастните надеждите са изгубени, остава надеждата в частност за средното училищно образование, в което ние искаме едни скромни 80 милиона. (Викове от ГЕРБ и ОП: „Еее!“.)
Искаме да надделее разумът над политическите пристрастия в името на българското образование. Заявяваме сумата за училищно образование да бъде 604 млн. лв., а не 524 млн. лв. в чл. 16.2.
Ние предлагаме, както казах, само 80 млн. лв. за разработване на нов модел на делегирани бюджети, разработване на методика и дофинансиране – 30 млн. лв., за целева програма за подкрепа на образованието в обезлюдяващите райони – 50 млн. лв.
РЕПЛИКИ от ГЕРБ: Давай, давай!
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Защото, уважаеми дами и господа, само пропагандирането и внушението сред обществото за увеличаване на заплатите на учителите не води до желаното качество на образованието. Както и сега е видно, констатациите ни след много срещи с учители и колективи в цяла България, които работят в институции на МОН, Министерството само имитира желание за диалог. Истинският диалог е сред учителските колективи, между затрупаните с бумащина и непедагогически отговорности учители за прословутите 15%. Истинският диалог е между родителите, които в началото на учебната година и след това са в неведение колко струва от бюджета на семейството им закупуването на учебници, помагала и други. Истинският диалог е между учениците, които учат по неактуализирани и понякога неадекватни учебни програми и планове, които не отговарят на възрастовите им възможности.
А най-жестокото е, че в голяма степен е нарушен диалогът между това триединство в българската образователна система. Затова пък на освободилото се място на диалога трайно място са намерили агресията и хаоса. Липсата на финансова грижа на държавата води до задълбочаване на тези процеси.
Цитирам изказване на Министерството, за да не бъда по-точна, че е изказване на министъра: „Има три групи дейности. Първата група…“ и разсъждаваме на глас върху казаното, което буди голямо недоумение. „Първа група са реформи, които не изискват никакви средства. Това са промените в учебните планове и учебните програми“ – недоумявам. „Втората група реформи изискват средства, но не много“ – това е например връзката с пазара на труда. „Третата група дейности са тези, които изискват само пари“. Тук е инвестицията в учителите. Недоумявам от подобно изказване!?
Лично на мен не ми става ясно, така че призовавам да има отношение на държавния бюджет конкретно към средното образование, в което много неща не са изчистени. И завършвам с това: ако мислите, господа, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Ненчева.
Реплика?
Господин Велков, заповядайте. Не разбрах, за реплика ли поискахте думата?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Имате думата за реплика.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, колеги.
Благодаря за търпението, Вие го поискахте това. Още един път ще кажа, господин Председател, че от тази страна на залата чудесно владеят техниката на жестомимичния език, а гласуваха против Закона. Бих искал… (Реплики.)
Да, по темата, разбира се, по която вероятно Вие сте вън от нея. Аз чувам добре.
Госпожо Ненчева, колежке, извинявам се, че ще го кажа, но Вие провокирахте в мен, с Вашето становище, нагласа за реакция по отношение на следното: на първо място, говорихте за учебните програми и планове. Аз ще визирам преди всичко средното образование и съм сигурен, че тук една група – от дясната страна на залата, не само ще ме разбере, а и ще ме подкрепи. Никъде не чух обаче в това, което Вие казвате – не казвам, че Вашето становище не е изчерпателно, за учебни програми и планове по родолюбие, по патриотизъм, по лазаровизъм, по който говори господин Председателят сега, без да му е дадена думата. Моля Ви, направете му забележка. (Реплики.)
Връщам се на патриотизъм и най-вече по военна подготовка. Къде е мястото на всичко това? Говорите за милиони. Къде е мястото на онези аспекти в учебните програми и планове по отношение на обучението по история на религиите, по отношение на агресията и насилието в училище?! Нашите деца трябва да бъдат, госпожо Ненчева, така подготвени, че когато един ден станат депутати, да бъдат железни и да могат да работят не до 3, а до 4 часа сутринта! Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Времето, господин Велков.
Господин Лазаров, реплика?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Аз останах с впечатление, че се прави реплика към изказването на Министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Други реплики? Няма.
Имате възможност за дуплика.
Заповядайте, госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри! Първо, искам да благодаря за джентълменското отношение на колегите отсреща, на колегите от дясно. Можем още повече да работим върху Вашето възпитание и образование. Благодаря. (Шум и реплики.)
Конкретно на въпроса, свързан с учебните програми и учебните планове за патриотизма, смятам, че това е изключително сериозна тема и предполагам, че така ще се приеме от колегите в залата. Онова, което отдавна липсва в нашето образование, е голямата философия на средното ни образование, която не успяха да прозрат за пореден път хората, съставители на учебни програми, в които липсват междупредметните връзки, които споделихте,…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Какво общо има това с второ четене на бюджета?
ВЕСКА НЕНЧЕВА: …липсва задълбочен анализ на онова, какво трябва да учат учениците, след като това бъде направено в работни групи, които много обстойно и достатъчно дълго време работят, и дейността им бъде финансирана. Надявам се, че отговорът ми беше изчерпателен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Ненчева.
Реплика? Господин Петров?
Това е дуплика, това не е изказване. (Реплики.)
Професор Бъчварова даде знак, извинете, прощавайте.
Заповядайте.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Да се върнем към числата и по-скоро към това, което липсва в бюджета за Министерството на образованието.
Господин Министър, преди 20 дни от тази трибуна Вие заявихте, че парите за детско хранене и за хранене на децата от I до IV клас са недостатъчни. За съжаление, това, което ни предлагате днес, е същото. Означава ли това, че ще имаме отново същите ужасни закуски и същото отвратително детско хранене?
И още нещо. С този бюджет Вие предлагате и узаконявате събирането на такси от децата, пет-шестгодишните, които задължително посещават детски градини. Значи, задължаваме децата да ходят, обаче не им осигуряваме хранене и натоварваме още веднъж родителите, особено в райони, където това за тях е абсолютно непосилно.
Съжалявам много, но този бюджет, който ни предлагате, не е грижа за децата. Това е популистки бюджет, който дава пари на калпак, и единствено и само мисли за популизма на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Госпожо Пиралкова, Вие дадохте знак.
Извинете, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри и вицепремиери, колеги! Ще бъда съвсем кратка. По време на обсъждането на бюджета госпожа Стоянова каза, че дебатите ще бъдат в залата. И след като са дебати, това, което ние задаваме като въпроси, поне трябва да получим адекватни отговори.
Обръщам се по темата, но предлагаме бюджетът на БАН да бъде увеличен с 15 милиона. (Реплики.) Моят колега ги обоснова – 15 милиона увеличение на бюджета на БАН, което задоволява минималните нужди и изисквания, които БАН трябва да получи, за да осъществява нормалната си дейност.
Но в изказвания, преди приемането на бюджета на първо четене, се коментираше едно число – 65 млн. лв., които ще отидат за наука на базата на проектите. Повярвайте, господин Министър, всички научни организации искат да работя по проекти, когато има правила. И БАН ще работи.
Първо, къде са тези 65 милиона? Къде са, защото не се виждат във Фонд „Научни изследвания“? Ако не са там, как ще бъдат разпределяни? За мен това е една голяма загадка, защото 2018 г. започва на 1 януари, а ако няма правила и ред по усвояване на тези средства, няма как те да бъдат оттук нататък усвоени.
И не на последно място искам да кажа, че ние през тази година приехме една стратегия за научните изследвания. Там са записани едни числа, които трябва да бъдат съответно осигурени от бюджет 2018, а, за съжаление, това също не се вижда в бюджета.
Ако има възможност, да ми отговорите на въпроса: наистина ли науката ще бъде приоритет, Министерството на образованието само ли ще остане или науката въобще ще я забравим, като насока на развитие на българската икономика? Мерси. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Бъчварова.
Има ли реплики?
Господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
„Виж на изток просветлява“ – знаете една такава добра песен.
Сега, господин Председател, аз правя реплика на професор Бъчварова и не съм съгласен с начина, по който тя направи своето изказване. За мен този начин беше неуважителен към колегите и от ляво, и от дясно. Тя през цялото време се обръщаше към господин министър Горанов, гледаше само него и говореше с определено минорен тон.
Моля Ви, нека да бъдем, колеги, малко по свежи, нощта сега започва. Бъдете живи и здрави! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Репликата, струва ми се, извиква дуплика, но все пак. Има ли други реплики?
Професор Бъчварова? Не, няма дуплика.
По начина на водене – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Господин Председател, имаше конкретни въпроси към министрите и конкретно към господин Горанов. Съвсем нормално е да се отговаря на тези въпроси.
В крайна сметка министрите за това са тук, а не да си правят седенки с народните представители. Нека да отговарят на въпросите, така както в началото на днешния…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Стойнев,…
ДРАГОМИР СТОЙНОВ: Оставете ме да се изкажа.
В началото на днешния ден, спомнете си, когато обсъждахме бюджета на държавното обществено осигуряване, господин Петков, след наша молба, излезе и обясни причините, идеите, визията, политиките, след което ние ги приехме и продължихме работа.
Сега, когато не се отговаря на въпросите на народните представители, се създава излишно напрежение и е съвсем нормално министрите да излязат, да вземат отношение, да обяснят, ако знаят какви са политиките, защото останах с впечатление, че може би седим и не знаем какво се случва тук, и какво се гледа. Да обяснят на народните представители и тогава наистина да има нужното спокойствие, и да не се задават постоянни въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз. Не разбрах с какво трябва да променя начина на водене.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Поканете ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Те знаят. Господа министрите трябва да знаят, че по всяко време могат да вземат думата – напомням това.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Вече е 2,20 ч. (Шум и реплики.) Явно министрите не желаят да отговарят, но в залата има хора, които работят в държавната администрация. Отзад виждам поне 5 – 6 човека, горе, на балкона има 15 човека.
Ние утре сме от 10,00 часа на работа, но те са от 8,00 часа на работа. (Шум и реплики.) Моля Ви, уважаеми колеги, нека ги освободим поне те да отидат да си почиват, защото утре в 10,00 часа сме ние, а те са от 8,00 часа на работа. Няма смисъл да стоят да ни гледат разправиите.
Предложението ми е както ги допуснахме в залата, сега да гласуваме да ги освободим от залата. (Смях, оживление.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Свиленски, гласувахме решение, не пречете да го изпълним. Няма как да освобождаваме хората на балкона с решение, няма такава процедура.
Има ли други изказвания?
Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Не мога да не се изкажа по тази тема поради две причини.
Първата причина е, че като че ли пропуските в образователната система в първите седем години, в средното и във висшето образование са налице – казвам го и за себе си и за всички нас. За тях най-пресният и най-ярък пример като че ли сме ние.
Втората причина е, че съм възпитаник на Българската академия на науките. Бях докторант в бившия Институт по социология на БАН, където спечелих редовна докторантура.
Струва ми се, че Вие до голяма степен подценявате на бюджетно ниво нашето предложение за увеличение на бюджета от 83 на 98 млн. лв. не просто защото някой от нас иска да се спази принципът на Мечо Пух „Колкото повече – толкова повече!“, не само защото мога да кажа, че моите колеги, тогавашните научни сътрудници живееха и продължават да живеят – не се срамувам и не се притеснявам да го кажа – на ръба на нищетата, мизерията и оцеляването. За съжаление, това е така за по-голямата част от българските граждани.
Това не е причината, за да взема повод и да обърна още веднъж внимание към нашето предложение за увеличаване на този бюджет.
Искам да Ви уверя, че характерът на съвременното знание, характерът на науката, кумулативният ефект на научните открития и иновации върху националните икономики е огромен. България изостава с огромни крачки от глобалното развитие на съвременното знание. Не смятам, че с тези 15 или 16 милиона ще догоним света, но вече се страхувам, че като че ли сме закъснели да спасяваме тази държава, тъй като всички тук декларират такива усилия.
Искам да Ви помоля още веднъж да преразгледате това, защото имайте предвид следното.
Все още в средите на БАН има институти, които в голяма степен имат научен потенциал и научни открития, но нямат възможност да стигнат до регистрирането на полезен модел, до неговото патентоване и имплементиране в икономиката, а от това страдаме всички ние.
Едва ли сега е най-подходящото време, виждам, че настроението е много странно в цялата зала, но искам много сериозно да оцените тези мои доводи, защото когато лишаваме елита на българската наука от възможността да даде на самата си държава, на икономиката и на обществото това, което той може да даде, ние много бързо вървим към нещо, което мога да кажа, че няма да е с приятен край.
Смятам, че предложението е резонно. Смятам, че има известни възможности, известни ресурси. Смятам, че дори Вие по-добре от мен можете да кажете как да се случи това. Въпросът е да имаме ясното съзнание, че това е приоритет.
Иначе мислех да Ви разкажа различни мелодраматични истории от битуването ми като докторант в БАН, но смятам, че всички Вие сте запознати с положението на тези хора.
В резюме, аз не пледирам да повишим тяхното материално равнище, не пледирам само за това, те и без това получават „много високи заплати“. Пледирам науката да стане онзи кумулативен фактор на българската икономика, както е във всички нормални държави.
Преди няколко часа се прибрах от заседание на Централноевропейската инициатива от Парламентарната асамблея в Минск и трябва да Ви кажа, че дори в държава като Беларус инвестицията в иновационни фондове, обвързването на науката с технологиите и създаването на технологични научни паркове е приоритет. Честно да Ви кажа, донякъде ме беше срам, че при нас това не е приоритет.
Надявам се, че ще чуете правилно моите думи и Ви благодаря. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Костадинов.
Има ли реплики?
Господин Попов – реплика. (Шум и реплики.)
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Костадинов, Вие правилно говорехте за БАН, но нищо не споменахте за училищата в малките населени места и малките общини и какво се случва там с принципа „Парите следват ученика“. Във Видин и Монтана, откъдето Вие сте народен представител, във Враца, в по-малките населени места и общини вече няма и ученици. Какво правят управляващите?
Мога да Ви дам един пример: съвсем наскоро Техникумът по селско стопанство премина към община Видин. Тази община е почти фалирала и няма как да се грижи за този техникум. Сигурен съм, че и в Монтана има същите проблеми. (Шум и реплики.)
Много ми е интересно да чуя Вашето мнение по тази тематика – за малките населени места, за малките общини и какво се случва там с училищата. Продължават ли тези училища де факто да съществуват и в близко бъдеще ще съществуват ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Попов, уточнихме какво означава „реплика“. Вземете пример от господин Велков, който проявява новаторство и изобретателност при формулирането на реплики. Не мога да се съглася, че Вашият въпрос, с който давате думата на господин Костадинов, е реплика. Благодаря Ви.
ФИЛИП ПОПОВ: Мисля, че моят въпрос е реплика, защото изразих несъгласие с господин Костадинов, тъй като той разви само въпроса за БАН, но не засегна по никакъв начин темата за средното образование и за принципа „Парите следват ученика“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Няма да приема, че е налице реплика.
Господин Велков, с интерес очакваме Вашата реплика.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, благодаря. Всъщност искам да кажа, че си забравих репликата. (Смях, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря и аз – бяхте кратък и изчерпателен.
Други реплики? Няма.
Господин Костадинов, на коя от репликите ще отговорите първо? (Смях, оживление.)
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми министри, колеги! Аз, за съжаление, не мога да отговоря на втората реплика. (Смях, оживление.)
По отношение на първата реплика, за да внеса спокойствие, се разбрах така. Много ясно, господин Попов, забелязахте този пропуск. Аз не съм специалист по всичко, говорех за БАН. Много правилно отбелязахте следното. Няма как, уважаеми колеги, да се появят прекрасни, умни студенти, аспиранти, докторанти, научни работници, големи и малки доктори, след като действително в средното образование има големи пробиви. Това е очевидно разкъсана образователна верига. В този смисъл аз не акцентирах моето изказване за това, защото не съм запознат толкова с въпроса. Приемам репликата и Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Костадинов.
Заповядайте – народният представител Хамид Хамид за процедура. Слушаме Ви. Имате думата.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, вицепремиери, които не сте министри, уважаеми колеги народни представители! От името на Парламентарната група на ДПС моля за шест часа почивка. (Смях в залата.) Знам, господин Председател, че ще ми кажете, че в Правилника пише до 30 минути, но Правилникът беше нарушаван толкова много тази вечер, тази нощ и този ден, така няма да го нарушим, само ще прекъснем това дълго заседание в четвъртък. Вече върви заседанието в четвъртък, така че дайте шест часа почивка и продължаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ако предложението е сериозно, аз нямам право да му се противопоставя, но мога да огранича почивката до 15 минути. (Смях.) Поддържате ли искането, ако почивката е в рамките на предвиденото от Правилника – между 15 и 30 минути? (Реплики.)
Оттегляте. Предложението е оттеглено. (Шум, смях и реплики.) Беше разумно, но е оттеглено.
Закривам обсъжданията.
Преминаваме към гласуване по чл. 16 от бюджета.
Започваме с гласуване на неподкрепените предложения.
Пристъпваме към гласуване на предложението на народните представители Светла Бъчварова и Стоян Мирчев.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 190 народни представители: за 79, против 90, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Народният представител Стоян Мирчев с предложение за прегласуване.
Каква е причината, господин Мирчев? Слушаме Ви внимателно.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Едната причина според мен е, че няколко колеги не успяха да гласуват. Другата причина е, че от „Обединени патриоти“ няма нито едно „за“. Господин Станилов винаги е бил радетел за науката и мисля, че се е объркал при натискане на бутона. Причините са две.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще подложа на прегласуване предложението.
Гласуваме повторно предложението на народните представители Светла Бъчварова и Стоян Мирчев.
Гласували 193 народни представители: за 80, против 96, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Преминаваме към следващото предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 193 народни представители: за 81, против 98, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на чл. 16.
Гласуваме предложението на вносителя, подкрепено от Комисията.
Гласували 195 народни представители: за 116, против 64, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Изчаках това гласуване, дебатът беше съдържателен и аз искрено се надявах, че ще има ефект и ще има разбиране.
Слушах много внимателно мероприятието на управляващата партия този уикенд. Там министър Горанов излезе и благодари за политическото решение и разбирането на управляващото мнозинство да постави в центъра на своята политика образованието и човека.
Ние подкрепяме този Ви ангажимент и това осмисляне и промяна във Вашата политика, тъй като само допреди година нямаше и средства – един лев повече за образование, въпреки че имаме забележка относно коригиране на модела и начина, по който ще бъдат разходвани средствата в средното образование.
Уважаеми народни представители от мнозинството, унизително е отношението към българската наука! Година след година, ние го показваме в тази зала. Не знам как очакваме България да бъде и да има конкурентна икономика? Как очакваме България да има високотехнологична икономика? Как очакваме България да бъде, по думите на премиера, някакъв „икономически тигър“ – да има иновации с това отношение към науката.
Това е отношение и към бъдещето на нашата страна. Много се надявах, че това ще бъде коригирано. Защото пак ще чуя едни отговори, че имало средства, че щяло да се финансира науката по проектен принцип.
Чухте от колегите, които говореха преди малко тук. По този начин няма как да финансираме и да осигурим адекватните трудови възнаграждения на заетите в науката и Вие го знаете много добре. Няма как да мотивираме млади хора, няма как да мотивираме тези, които са там с тези трудови възнаграждения, с тази материална база и най-вече с това отношение, което всички показваме към тях, като дори не осигуряваме екзистенц-минимума за функциониране на тази система.
Съжалявам, че за пореден път Народното събрание показа това отношение към бъдещето на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бойчев.
Господин Панчев, вероятно втори отрицателен вот?
СПАС ПАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Гласувах против бюджета, който разглеждахме, защото като българин ме е срам за състоянието на българската наука и за отношението към българската академична общност.
Срам ме е към хората, които едва успяват да вържат двата края, а те са елитът на нацията! Срам ме е за тях, защото, като се пенсионират, виждаме професори, научни работници, които ровят в кофите за смет, за да изкарат още някой лев да вържат месеца.
Макар, че колеги не приемат това, което казвам, но наистина е, че е обидно в XXI век държава – член на Европейския съюз, да има такова отношение към хора, които са елит на нацията и които могат да дадат много на България за едно по-добро развитие в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Панчев.
Преминаваме към Доклада.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
Продължаваме с чл. 17.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 17:
„Чл. 17. (1) Приема бюджета на Министерството на културата за 2018 г., както следва:“ (съгласно таблица в Доклада).
(2) Утвърждава разпределение на разходите по ал. 1 по области на политики и бюджетни програми, както следва:“ (съгласно таблица в Доклада).
(3) Утвърждава максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2018 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2018 г. от Министерството на културата, както следва:“ (съгласно таблица в Доклада).
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Александър Симов има думата.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, вицепремиери, скъпи колеги! Добро утро! Да, виждам, че вече наближава.
Искам да кажа няколко думи за този бюджет, който е отпуснат за културата.
Забелязах едно изявление или беше част от стенограмата на министъра на културата, който каза, че е очарован от парите, които са отпуснати за култура, но разглеждайки числата, аз не успях да видя откъде може да произтича това очарование?
Да, тук се дават някакви пари, там се увеличава нещо, работи се, жонглира се с числата, но в крайна сметка очевидно е, че увеличението се дава, защото, видите ли, идва председателство, да накараме тези хора да мълчат, да запушим устите на другите културни дейци, които имат неприятното качество да протестират и да ни развалят политическия рахат.
С други думи, отсъства най-важното, което е за една култура – отсъства голямата идея, която да възпламени, която да накара, да вдъхнови хората.
Културата не е продукт на статукво, а трябва да има някаква централна идея. Ще дам пример с моята собствена партия, която в частта си за култура предвиди няколко много важни неща, като например така отдавна мечтания митичен 1% от БВП за култура. Нещо, което слушаме от ГЕРБ от много години – винаги има някакво намерение, винаги има лирични желания да бъде направено, но никога не бива постигнато.
Второ, ние сложихме една идея, която смятам, че е добре да бъде реализирана независимо от това, че произтича от БСП, а именно културния чек – възможността да дадем на младите хора лесен достъп до култура и така ще помогнем и на културните дейци и на всичко останало.
Това е една добра идея, която можеше да се реализира. Въпросът е да имаш идеята за развитие на културата. Каква друга идея можеше да се представи? Да се поеме ангажимент за процент българска музика по обществените медии.
Всичките ни съседи наблягат на това само ние тук тънем в някаква друга интонационна среда. Няма значение как са я постигали – трябва да се постигне нещо подобно, трябва да се залагат големи идеи.
Когато бюджетът се произвежда от десен финансов гуру, като Владислав Горанов – човекът произнесъл великата реплика „Справедливостта е косово понятие“, на нас ни е ясно, че за десните икономисти културната политика е само пилеене на пари.
Ето това е – резултатът е бюджетът за култура, който виждаме днес. Той е неприемлив и всеки истински човек, който милее за културата, няма да го приеме. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Симов.
По начина на водене, господин Велков, заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! В това ранно утро бих искал да Ви запитам: на какво основание преди малко госпожа Менда Стоянова говори от трибуната без да сложи своята карта? За нея важат ли правилата в Народното събрание или не? Аз я предупредих, че след 24 часа, тя ще има проблеми – изглеждаше свежа?! (Смях в залата.) Ето сега бих искал да направите забележка и да кажете, ако има някакви особени привилегии да си оставя картата в стаята и аз така да идвам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Привилегии няма!
Благодаря за забележката. Ще следя внимателно за спазване на реда.
Има ли реплики към изказването на господин Симов? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте.
Господин Велинов, заповядайте.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! В осемнадесетия час от началото на това заседание, в „тъмна доба“, както казва народът, след като ни налегна умора, дойде време да се говори и за култура.
Аз на Вас няма да Ви рецитирам, защото трудно ще бъде да тълкуваме това, което съм Ви цитирал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля Ви, не влизайте в диалог!
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Аз затова ще бъда кратък.
Нашата група народни представители от „БСП за България“ няма да подкрепи предложеното от Вас и параметрите в Закона за държавния бюджет за 2018 г. в неговата част за функциите „Култура и медии“.
Имам едно общо политическо съждение, което искам да споделя с Вас. От разпечатката на стенограмата на заседанието на Министерския съвет при обсъждане на бюджет 2018 г. разбираме, че министърът на културата е заявил, цитирам: „очарован съм от министъра на финансите и разбирането, което той проявява към нуждите на българската култура и изкуство.“
Въпреки, че в програмните документи на ГЕРБ е записано, че ще се осигурят 1% за функция „Култура“ в бюджета, виждаме, че в Проекта за 2018 г. това е 0,5%. Това практически е отказ да се провеждат реформи, да се правят политики в сферата на културата, която така или иначе финансово е изпосталяла и това е ноторно известно, както обичат да казват тук колегите юристи.
Вярно е, че стандартите за издръжка на читалищата и регионалните библиотеки ще има увеличение от 14%. Вярно е, че за сценичните изкуства ще има 10 милиона повече от 2017 г., но това значи, че заплатите в сектора ще бъдат увеличени само с 6%, а те досега в много от поделенията са доста под обявената за 2018 г. минимална заплата.
Уважаеми колеги, вече три години не се изпълнява предложението на тогавашния министър на културата, което е прието, за изменение и допълнение на Закона за хазарта, според което се предлага по бюджета на Министерството на културата за Национален фонд „Култура“ ежегодно да се привеждат 10 на сто от постъпленията по ал. 9 от държавните такси по ал. 3 и тяхната променлива част по ал. 4. Тези средства от Комисията по хазарта не се разпределят, не се разходват по бюджета на Министерството на културата и това е причината още веднъж да не се спомага за ликвидиране на недофинансирането на редица важни за развитието и съхранението на българската култура сектори, по които би трябвало да работи Националният фонд „Култура“, да се увеличават възможностите за кандидатстване по проекти, да се активира креативността и подкрепата на творческата инициатива в редица сектори, по които до този момент държавата, поради липса на бюджетни средства, се е оттеглила. Това води до чувствително занижаване на критериите в този сектор, до превръщане на страната ни в донор на таланти и подготвени творци за творческите екипи в Европа и Америка. Това понижава възможностите за достъп до културен продукт в близо 40% от населените места. Това води до понижаване качеството на живот на населението. Това се отразява върху възможностите за представяне достиженията на българската култура в страните от Европейския съюз и света.
За съжаление, недостигът на средства се отразява негативно и върху възможностите за откриване и опазване на националното движимо и недвижимо… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам.
Бих искал да отправя само въпрос към управляващите: не можеше ли да се подготвят мерки за финансиране и въвеждане на съвременни библиотечни услуги? Знаем, че… (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Велинов, времето.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: Добре, спирам.
Направете си извода до кое води недостатъчното четене и информираност на българското население. (Ръкопляскания от ГЕРБ, подканящи към прекъсване на изказването.) Правете си изводи дали със системното недофинансиране в тази област ние не участваме в активното…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ: …забавяне на интелектуалното развитие на нацията. (Ръкопляскания, възгласи: „Браво!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Заповядайте.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа и дами министри, колеги! Провокиран съм, господин Велинов, от темата за народните читалища, която само бегло споменахте. Действително, прав сте, че средствата се увеличават, но всъщност липсват всякакви допълнителни субсидии, които да стимулират дейността на тези, струва ми се, малко останали огнища на българщината. По този начин те се обричат на бавно и постепенно изчезване.
И понеже видях, че дясната част на залата е нетърпелива да чуе Вашата теза в нейната цялост и пълнота, Ви моля да я продължите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“, реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Кирилов – втора реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри! Часът е 3 без 7 минути. Искам да попитам многоуважаемия оратор преди мен: каква беше връзката на Вашето виждане за културата с бюджета? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Кой Ви накара да се изкажете? Имахте ли предложения във връзка с бюджета на Министерството на културата? Защо е необходимо, според Вас, с Вашата висока култура, интелект и образование умишлено да удължаваме един дебат, умишлено да лансираме общи виждания по проблематиката в културата?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Защото Вие искахте дебат.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо, съобразно Правилника…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Това реплика ли е?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Е какво е? Сто възражения. И още сто мога да направя по това. (Реплики от „БСП за България“.)
Търпеливо изслушваме целия дебат, но, колеги, уведомявам Ви – злоупотребявате с правата, с правата, които са установени в Правилника. И виждате, че вече в 3 часа без 6 минути ние търпеливо слушаме Вашите квазипозиции, които обаче са общо теоретични, общо познавателни бих казал, и с нищо не допринасят за конкретния дебат. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Имате възможност за дуплика. Ще вземете ли отношение?
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Кирилов, аз не разбрах – Вие правите оценка на интелектуалната същност на това, което казах, или нещо друго правихте? (Реплики от ГЕРБ.)
Вижте, бюджетът е съдържателен образ на политиките, които една партия води. Във Вашия бюджет няма политики, защото нито една от реформите, които сте обявили в предизборната си кампания, не се осъществява в момента. И аз Ви споменах само няколко от тях. Нищо от това не се прави.
Ето, вижте, ще Ви дам прост пример. Започваме с чл. 10 за читалищата, правим промяната, прекрасно е, че я правим, но това е абсолютно недостатъчно, защото, както каза самият министър на културата – 30% от читалищата са фиктивни. Какво правим с фиктивните и с тези 55 милиона, които даваме на читалищата? И ако 30 са фиктивни, 30% от тези пари някъде потъват. (Реплики от „БСП за България“: „Ааа!“.) Какво правим? (Ръкопляскания и реплики от „БСП за България“.)
Връзката между теорията и практиката… Между другото, има един принцип във философията за изхождане от абстрактното и конкретното към синтез на мисленето, така че не се захващайте с това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Велинов.
Няма други записани народни представители за изказвания. (Реплики от „БСП за България“.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Има – Иван Ченчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Възможно е.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми дами и господа министри! Аз благодаря на колегата Чавдар Велинов, защото всичко, което той каза, колега Кирилов, всъщност беше дебатирано в ресорната Парламентарна комисия по култура и медии. И това колегите, които са нейни членове, могат да го потвърдят.
Ще си позволя да насоча вниманието Ви към българското кино, към безспорните успехи на българските кинотворци по европейските фестивали. Наистина безспорни успехи, с които трябва да се гордеем. За да подкрепим тези успехи – забележете – отново не се осигурява изпълнението на чл. 17 от Закона за филмовата индустрия. За следващите три години отново не се предвиждат реформи в сектора, а министърът на финансите, от когото министърът на културата е толкова очарован, все пак заявява, че повече финансиране може да има само ако предложим адекватни на него реформи. Затова не можах да разбера от какво толкова се очарова министърът на културата. Не можах да разбера защо се съгласява така безропотно с така направеното предложение на министъра на финансите без бележки.
Иначе колегата Симов е прав – трябва да има нова визия, някаква идея, която да промени сега съществуващия модел. Нещо, което ние всъщност направихме с предложението ни за културния чек, което бе подкрепено от сектора, защото ние се срещнахме. Политика, която се прилага на европейско ниво между другото, вече работи в Италия, колеги.
Ето това за нас е начало на промяна, даване ход на реформа и това вече е истинска културна политика. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ченчев.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания няма записани. (Реплики от „БСП за България“.)
Господин Мирчев. Вие вече се изказахте. За реплика ли искате думата?
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Не, за изказване. За култура не съм се изказвал. Изказал съм се само по образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: За култура – не. Прощавайте. Често се виждаме, затова може би сбърках.
Заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Горанов, надявам се, че се чувствате удобно в „кошарката“, уважаеми колеги! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ще се върна на темата за читалищата и ще се върна нарочно, защото от изборния район, от който съм аз… (Реплики от народния представител Данаил Кирилов.) Моля Ви се, накажете ме, за да мога да продължа с изказването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще го направя след като приключите. Моля не прекъсвайте изказването.
Господин Кирилов, ще Ви дам думата и ще взема отношение.
СТОЯН МИРЧЕВ: От изборния район, от който съм избран, а именно 20 МИР – Силистра, на редица приемни ми беше поставен въпросът, че общината не отделя нито един лев за читалищата и за техните сгради, а те са общинска собственост. В Силистра кметът е от ГЕРБ – д-р Найденов, и му изпратих питане.
Тук – в културата, нарочно нямаме предложения, за да покажем, че и да имаме, и да нямаме управляващите не чуват за мъките и терзанията на хората. И ще Ви прочета само изречението на професор Юлиян Найденов – кмет на Силистра от ГЕРБ. Това са негови думи, не са мои.
„В община Силистра са регистрирани 23 народни читалища. От тях 22 народни читалища извършват дейност съобразно Закона за народните читалища. За 2018 г. няма заложени средства в Годишната програма на община Силистра за капиталови разходи, поради недостиг в общинския бюджет.“
Понеже бюджетът за Силистра ще е почти същият и тази година, това показва, че отношението както към науката, така и към културата е едно и също и е в посока на геноцид.
И тук ще направя заключението, което направих и миналия път: в държавата на Винету освен наука няма и култура. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Мирчев, възнамерявам да удовлетворя молбата Ви да Ви накажа. Правя Ви забележка. Намирам за непочтително и неуважително назоваването на местата, определени за членовете на правителството, по начина, по който Вие го направихте. Моля да не се повтаря.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България, от място): Благодаря за забележката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Кирилов, искате ли думата?
Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, процедура по начина на водене в три часа и вероятно три минути.
Аз реагирах остро на изказването на преждеговорившия колега по причина за това, че той ясно съзнаваше, че темата за финансирането на читалищата не е в разпоредбата, която коментира.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Това по начина на водене ли е?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не е по темата. Водещият заседанието има право да върне оратора в темата. Нямате и предложения. Първият Ви оратор пък имал идея за културата, която някъде я загубил и тръгнал да я търси. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Вижте, така може да си говорим и до пет часа и три минути, но нека следваме Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Нека се придържаме стриктно към него.
Пак казвам – стремим се да сме максимално търпеливи към опозицията и към това тя да има максималното време да излага тезите си и вижданията си, да защитава предложенията си, но нека това бъде по темата и нека бъде съобразно изискванията на Правилника. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Господин Свиленски – по начина на водене. Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Вземам процедура по начина на водене, защото позволихте на господин Кирилов в момента три минути да обяснява какво е било изказването на колегата Мирчев.
Процедурата ми за начина на водене към Вас е: първо, настоявам да отмените наказанието на колегата Стоян Мирчев, защото никъде в Правилника няма записано оскърбление на местата, където трябва да стоят министрите. Нито е обидил министрите, нито е обидил колегите народни представители. Нарекъл е тези две позиции отляво и отдясно „кошарки“. Така се говори в речника на народните представители не от сега, а от 27 години. И аз не виждам с какво колегата Мирчев е обидил който и да било в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Още повече, господин Председател, Вие позволихте през по-голямата част от заседанието министърът на финансите да стои с гръб както към Вас, и към който председателстваше заседанието. С хиляда опита успяхте да го вкарате в така наречената „кошарка“. (Оживление.) И въпреки това той не получи наказание, а нашият колега го наказахте със забележка в 3 часа и четири минути, вече и пет минути. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Свиленски, мисля, че ни връщате към вече минали събития. (Реплика от министър Владислав Горанов.) Да, господин Горанов, те са вчерашни или днешни.
Наистина призовавам да изоставим поне от трибуната тази терминология, която е за други сфери на стопанството. (Оживление.) Кошари… Моля Ви!
Господин Попов поиска процедура. Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Моята процедура също е по начина на водене и Ви призовавам, когато тук се правят опити за цензура през процедурата по начина на водене от господин Кирилов, който тълкува изказването на колеги, който казва какво следва да се каже или да не се каже от колеги от опозицията, моля да вземете отношение да прекъснете този опит за цензура от страна на господин Кирилов. Той всъщност предложи удължаване на времето, той предложи на практика и нарушаването на процедурата, която залата гласува, за която аз говорех тук преди няколко часа във вчерашния ден, може би. Така че, моля Ви, упражнете си правомощията като Председател и не позволявайте тук, от тази трибуна, повторно и потретно господин Кирилов да се опитва да налага цензура на народни представители от „БСП за България“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Александров и след това господин Велков. (Реплики от ГЕРБ.)
По начина на водене към мен се обърнаха толкова много народни представители.
Благодаря за добрите съвети.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми членове на Министерския съвет! С оглед на вече късните часове, и да престанем да се бием с това огледало, което се случва, защото смятам, че утре, ако имаме сили някой да прочете стенограмата, ще се учудим какви дивотии сме сътворили и сме наговорили тук.
Предлагам процедурно да подложите на гласуване – с гласуването на чл. 17 да приключи днешното пленарно заседание и да продължим утре в 10,00 часа сутринта. (Възгласи от ГЕРБ.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Длъжен съм да подложа на гласуване процедурното предложение. (Реплики от народния представител Славчо Велков.)
Да подложа на гласуване процедурното предложение за прекратяване. Ако не прекратим заседанието, ще Ви дам думата.
Уважаеми народни представители, заемете местата си. Предстои гласуване по процедурното предложение, след приемането на чл. 17, да бъде прекратено пленарното заседание.
Гласували 188 народни представители: за 179, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте, седнете на местата си, за да продължим работа до приемане на чл. 17.
Заповядайте, господин Велков, за процедура по начина на водене.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Добро утро, госпожо Председател! (Председателят Цвета Караянчева се отправя към председателкото място.)
Благодаря, господин Председател!
Господин Председател, преди да е седнала госпожа Караянчева…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз ще седна до него.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Седнете до него. Госпожо Караянчева, в 04,15 ч. ще Ви изпея известната песен „Добро утро и сбогом…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Велков, разсейвате се. Към мен беше процедурата.
Към Вас е – да.
Първо бих искал да Ви поздравя за това, че забелязахте укорителното поведение на нашия колега господин Мирчев, който вярвам, че ще се съгласи с това, което казвам, и съответно му отправихте наказание и, разбира се, да изкажа недоволство от това, че Вие не забелязвате укорителното поведение на други присъстващи в залата, когато точно от тази трибуна говореше дама и член на правителството се беше обърнал с гръб към нея. (Възгласи от ГЕРБ.) Моля Ви, тя можеше да бъде и от „Воля“, може да бъде и от ГЕРБ. Недопустимо е това, господин Председател. Не бива да се позволява да се виждат от една дама задните части на един мъж, пък били те и финансови. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Велков.
На Вас мога да го кажа. Пропуснахте да забележите, че господин Мирчев ме помоли да го накажа и аз го направих.
Други такива молби не са постъпили.
Господин Димитров – по начина на водене.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Ще бъда сдържан, не искам да обидя никой, но мисля, че не се отнасяме с необходимото уважение към присъстващите тук министри и представители на Министерския съвет. (Възгласи от ГЕРБ.)
Ще се обърна към Вас, господин Председател. (Народният представител се обръща с лице към Председателя.)
Всеки, който застане на тази трибуна, с лице или с гръб е към Председателя на Народното събрание, който по Конституция е най-висшата длъжност в България, но това никого от Вас не притеснява, че седите непрекъснато с гръб. (Реплики от ГЕРБ.) А се притеснявате, ако някой в залата случайно е в гръб?!
Искам да попитам: които и да са министри, в който и да е кабинет, освен по тези пътеки, откъде могат да влязат? Преди 10 ноември имаше две врати тук. Сега ги няма. Ами, откъде да влязат, освен през тези пътеки. Да забраним на министрите да пътуват по този път, да седят с лице към нас и къде в Правилника е забранено на министри от който и да е кабинет, да разговарят с депутати? Изведнъж на някой му стана много обидно, че министърът е влязъл по тази пътека, по която всички министри влизат, и разговаря с някои от председателите на парламентарните групи.
Мисля, че се увлякохме в желание да обидим, може би, и донякъде да унизим министрите, а те не го заслужават. Прекалихме с това да издевателстваме над тях. Дължим им благодарност, че са дошли, дължим им, мисля, че и извинение за това, че се държим по този начин. И сега срещу мен може да има някой с гръб. Аз не мога да се чувствам обиден. Не сме прави в случая. Помислете го още веднъж и мисля, че не трябва да се отнасяме по този начин. Утре ще са други министри тук. И ето, аз в момента съм с гръб към Председателката на Народното събрание, което е неуважително, но, ако се обърна, мисля, че няма да е по-добре за Вас. Нека да не преиграваме. (Възгласи и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме текста на чл. 17 по редакция на Комисията.
Гласували 188 народни представители: за 114, против 74, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Закривам днешното заседание поради изчерпване на дневния ред.
Следващото заседание е днес, от 10,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 03,15 ч)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Валери Жаблянов
Явор Нотев

Секретари:
Юлиан Ангелов
Слави Нецов