Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Валери Жаблянов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Режим на регистрация, моля.
Прекратете регистрацията.
Втори опит за регистрация след 15 минути.

Открито в 9,20 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Здравейте отново, колеги. (Народните представители от „Воля“ влизат в пленарната зала с медицински маски на лицата.) И на колегите с маските – здравейте, колеги от „Воля“. Предполагам ще ни разкажете какво точно символизира тази маска.
Режим на регистрация втори път.
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка: „Проект на решение за приемане на позиция на Народното събрание по Проекта на Програма на Република България за председателство на Съвета на Европейския съюз 1 януари – 30 юни 2018 г. Вносители: Кристиан Вигенин, Ивелина Василева, Джема Грозданова, Петър Петров, Иван Иванов, Полина Цанкова, Албена Найденова и Миглена Александрова на 21 ноември 2017 г., и Проект на решение за приемане на позиция на Народното събрание по Проекта на Програма на Република България за председателство на Съвета на Европейския съюз – 1 януари – 30 юни 2018 г. Вносители: Мустафа Карадайъ и група народни представители на 24 ноември 2017 г.
Предлагам това да стане точка първа в заседанието в петък, 1 декември 2017 г.
Като точка от програмата остава Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Вносители: Маргарита Николова и група народни представители на 25 октомври 2017 г. Това ще остане точка втора за заседанието в петък.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 194 народни представители: за 192, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Съобщения:
На 29 ноември 2017 г. в изпълнение на т. 1 от Решение на Народното събрание от 17 ноември 2017 г., прието във връзка с разисквания по питане от народния представител Георги Гьоков относно политика за решаване на демографските проблеми на страната от заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов, е постъпил Отчет за 2016 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г., придружен с обобщена информация. Материалът е изпратен на народните представители на електронните им адреси и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация за бизнес климата в промишлеността, строителството, търговията на дребно и услугите през 2017 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 Г.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
Прощавайте, декларация. Още един път ще Ви върна.
От името на парламентарна група – господин Марешки, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! (Реплики от „БСП за България“: „Не се чува!“) Ще поема малък риск, за да чувате. (Сваля медицинската маска.)
Преди около десетина дни наш колега народен представител си позволи да направи две неща, абсолютно неприемливи, обидни, цинични, а именно: да определи 80% от българския народ за дебили. Второто нещо е да принизи българската история, като каже, че българският народ, гордият български народ, а не дебилният български народ няма нищо общо със спасяването на българските евреи и това е следствие от някакви други исторически факти.
Тук идва моментът да Ви кажа защо съм с маска, защо и всички от групата сме с маски. Надявам се и господин Славчо Велков е разбрал – сложи си я, сега я е свалил и поема риска да се зарази от тази, надявам се, временна умопомрачителност. Защото, докато колегата Иво Христов поне даде шанс на всички Вас, на Вашите роднини и приятели да си мислите, че сте от 20-те процента, стигнахме дотам, че след това колегата Вежди Рашидов каза, че всички не стават и за чеп за зеле.
Заразата обаче не спира дотук. Миналия ден в Лондон господин Слави Трифонов е казал, че в България не е останал никакъв морален и качествен капацитет. Тук вече всички сте в това определение „неморални“ и „некачествен капацитет“. Тук няма 20% – тук е Иво Христов, той е в това определение.
Стига се до нелепата ситуация човек, за когото Иво Христов казва, че може би е в тези 20 или 80% дебил или не, господин Рашидов му казва, че 100% за чеп за зеле не става, той самият сам за себе си казва, че няма морален и качествен капацитет, отива в Лондон и на моралните и качествени българи, които са избягали, им казва: „Аз ще Ви стана предводител.“
Представяте ли си каква зараза и защо ние се противопоставихме на това нещо още в началото? Защото, ако го бяхме пресекли, никой друг нямаше да си позволява да прави такива неща. Историята се повтаря: по времето на Виденов еди-кой си крал, после по времето на царя – друг крал, и ние сега казваме – няма да се закачаме, защото единият крал и другият крал. Сега става същото – единият обидил българския народ, но само 80% от него, но ние няма да го закачаме, защото вече другият пък обидил 100% от българския народ.
Искам да Ви дам един пример, уважаеми дами и господа: само за миг си представете, че аз изпадам в някакво умопомрачение – мигновено, ей сега изпадам в такова нещо, защото в съзнание не мога да изрека такива обидни думи към българския народ. Между другото, достойнството и честта на българския народ са защитени по Конституция. И си представете, че сега нещо ми става, пада ми пердето и казвам, че всички Вие сте дебили или пък всички, които са гласували за Вас, са дебили. Мислите ли, че можете да ми простите това нещо и дали няма да ме разнасяте всеки ден по медиите? Това е двойният аршин: когато някой казва нещо, което не трябва да казва, но не е от партийните другарчета – на разстрел, а когато е от партийните другарчета, можем да му простим всичко.
Затова още веднъж се обръщам към морала, към достойнството на всички Вас, защото не само към Вашето, а към защита на морала, достойнството и честта на Вашите роднини, приятели, симпатизанти и гласоподаватели, нека с обща декларация всички тези неща да ги изхвърлим от политическия ни живот. На всеки такъв човек да му кажем, че мястото му не е в парламента, да търсим възмездие за честта и достойнството на българските граждани, да не оставяме да става така, че утре в медиите един да казва: ама, той – другият, каза същото. И това да е достатъчно основание да има пълна безотговорност както за грабежите през годините, така и за неморалното, поквареното поведение на различни самозабравили се хора.
Аз се надявам, че наистина всички тези неща са изказани в някакъв такъв миг на самозабравяне, на умопомрачение, а не в разсъдък. Иначе съвсем друга идея ще имам за тези хора.
Ние, понеже още не сме си доставили противовирусни лекарства, за момента ще останем с маски – поръчали сме си такива, и се надявам заедно да се съберем и да излекуваме тези според нас най-лоши практики в българския парламентаризъм. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Заповядайте за процедура по начина на водене.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Председател, остро възразявам, че не правите забележка и не предприемате никакви мерки спрямо този цирк, който в момента се играе тук – хора с маски стоят. Ако искат, могат и с шапки да дойдат и по друг начин, но това наистина принизява българския парламент.
Знам, че Вие разчитате на „Воля“ да гласува бюджета, че „Воля“ стана патерица на управляващите, че „Воля“ Ви подкрепят във всяко едно отношение, че едно говорят вън, тук правят коренно различно, и че Вие имате кворум благодарение на „Воля“. Но ако Вие продължавате да толерирате това поведение тук, в пленарната зала, и да си затваряте очите, ясно показва, че Вашата основна цел е наистина да принизявате българските институции.
Моля Ви, вземете мерки за това, което се случва тук! Това е недопустимо в една парламентарна република, в една държава – членка на Европейския съюз! В крайна сметка хората трябва да имат поне елементарно възпитание и да знаят къде се намират! Тук не им е пазарът, не им е аптеката! Тук е българският парламент! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Заповядайте за лично обяснение!
Преди това да поздравим нашите гости – студентите от Стопанска академия, град Свищов. Добре дошли! (Народните представители с ръкопляскания поздравяват гостите.)
Заповядайте.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, вземам правото си на лично обяснение и бих искал (реплики от „Воля“), ако не можете през маските, колежки, жестикулирайте, аз разбирам този език.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Давайте по същество, господин Велков. Не влизайте в диалог със залата. Взели сте процедура.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Нека да Ви кажа следното с огромно уважение към господин Марешки. Тази сутрин така се случи, че той дори ми направи услуга, за което му благодарих. Аз наистина споделям това, което каза, и призовавам всички тук, в тази зала, нека един път завинаги да забравим за всичко онова, което обижда другите, което обижда културата, религията, думите на другите. (Реплики от ГЕРБ.) Моля Ви, колега! Моля Ви! С господин Христов говорихме за това. Стига ръкомахайте! Ако имате дар слово, елате тук!
Господин Марешки, ако ме чувате – за двойния аршин. На 13 септември ето от тази трибуна господин Марешки каза следното: „Държавата се управлява от трите прасета, тримата идиоти и тримата глупаци.“ И дори визира кои са тези групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз ще Ви помоля да не ги визирате.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Аз цитирам! (Оживление.)
Малко по-късно имаше от страна на наш колега, няма да казвам името…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви за което.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: …определение, че една от групите е „дивашка опозиция“. Последва друго, пак няма да казвам името – „и чепа за зеле“. Казвам го не за друго, колеги, а защото смятам, че наистина трябва да забравим за подобно отношение един към друг и да не мерим с двоен аршин, затова Ви казвам: ако искате, ако приемате – долу маските! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Велков.
И аз ще помоля колегите от „Воля“ да свалят маските.
Продължаваме с бюджета, колеги. (Народният представител Веселин Марешки иска думата.)
Господин Марешки, моля Ви, нека да продължим с бюджета!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля, встрани от микрофоните): Ще бъда много кратък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Лично обяснение или по начина на водене?
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля, встрани от микрофоните): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене – заповядайте!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нали видяхте за какво става въпрос! Осемдесет процента от българския народ – дебили. (Реплики от „БСП за България“.) Да, трябваше да прекъснете това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Велков се изказа в един конструктивен тон с призив да спрат личните нападки, за да може днес да започнем да работим спокойно.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Имам предвид изказването на господин Драгомир Стойнев. Нали видяхте – за 80% български дебили нито дума! За Веселин Марешки с маска, за да се предпази от тази зараза и да не започне да говори такива нелепости в залата, веднага се вземат мерки. Виждате ли, веднага ни заклеймиха! За това, че съм сложил предпазни средства, ни заклеймяват, а за 80% български дебили го издигат на пиедестал. Това ли Ви е аршинът? (Реплики.) Така ли мерите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви и аз!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, преминаваме към чл. 18 от бюджета.
Госпожо Стоянова, моля да докладвате чл. 18.
Изчакайте – господин Рашидов има процедура.
Заповядайте, господин Рашидов.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): С маските ли ще стоят? Толерирате ли това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Помолих да ги свалят.
Заповядайте, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Министър, колеги министри, скъпи колеги! След 20 минути говорене вчера изтървах една дума, за която имах достойнството и мъжеството, когато човек сбърка, да се обърне и да каже: „моля, простете ми, изтървах се“. Не го казах правилно.
Господин Марешки, Вие днес сте депутат, аз съм депутат, печелил избори в четири мандата – Четиридесет и първото народно събрание, Четиридесет и второто, Четиридесет и третото и Четиридесет и четвъртото. Моят живот – на 65 г., не е измислица от два дена и не е мерак на един или друг. Правя грешки, но намирам и достойнството, и мъжеството да се извиня. Случи се. Не съм го мислел, знаете го добре.
Седем години съм бил български министър и съм направил много неща не за себе си, а за българската култура – от театри, през археология, през училищата, през Ларгото, през музеите.
Прощавайте, станах този път да кажа: Вие сигурно обичате българския народ само за фразата, която изпуснах. Преди това явно не сте чули, че фразата беше причина да говоря, че българската държава приема днес бюджета на България – най-важният Закон; че даваме милиарди левове за образованието на българския народ; че подготвяме прекрасни деца с образование, инвестираме много пари в тях от българския данъкоплатец, и тези наши деца заминават да работят в чужбина, което е притеснително – това касае и демографския проблем, и плащат данъци – подготвени, инвестирани, изучени, на друга държава.
Това не го ли чухте, че го казах по телевизията? Не го чухте. Всеки ден български прекрасни лекари напускат България и отиват в Германия. Не го ли чухте, господин Марешки? Чухте го. Това не Ви интересува – моята оставка. Моля Ви като министър… Лесно се обича българският народ от частен самолет, трудно се работи за българския народ и се създава.
Станах, за да помоля колегите ми… Изпуснах се – неправилно лошо казана дума. Безкрайно уважавам много хора и съм тук за това. Има достойни хора от всички парламентарни групи. Извинявам се, ако някой съм наскърбил. Моля Ви да ми простите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов.
Продължаваме, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 18 по вносител има предложение на народния представител Дора Янкова:
„В чл. 18, ал. 1, т. 2.2.2, сумата да се увеличи с 76 900,0 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
В чл. 18 се правят следните изменения:
„1. в ал. 1:
а) в раздел II. Разходи:
- на ред II. Разходи числото „49 858,1“ се заменя с „59 858,1“.
- на ред 1. Текущи разходи числото „47 340,1“ се заменя с „57 340,1“.
- на ред 1.1. Персонал числото „29 009,3“ се заменя с „30 014,1“.
б) в Раздел III Бюджетни взаимоотношения (трансфери):
- на ред III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „ -6 438,3“ се заменя с „3 561,7“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „63 211,7“ се заменя с „ 75 711,7“.
- на ред 2. Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации числото „-69 650,0“ се заменя с „ -72 150,0“.
- на ред 2.2. Предоставени трансфери числото „-75 650,0“ се заменя с „-78 150,0“.
- на ред 2.2.1. - за Българската академия на науките числото
„¬-2 550,0“ се заменя с „5 050,0“.“
2. в ал. 2:
- създава се нов ред 3:
„3. Политика в областта на превенцията от природни бедствия 10 000,0".
- сегашният ред 3 става ред 4.
- на ред Всичко числото „49 858,1“ се заменя с „59 858,1“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Янкова.
Господин Костадинов е след госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Направих предложение в графата за предприятието за управление на дейностите по околна среда да бъдат увеличени така, както ги докладва председателят на Бюджетна комисия, с около 76 милиона, да Ви привлека вниманието за един проблем, за една политика, за която няма средства в бюджета – за населените места до 3 хиляди жители, в които има Програма и безводие. Искам да Ви привлека вниманието – тук е и министърът на околната среда, и министърът на регионалното развитие.
Уважаеми колеги, тези водопроводи в тези населени места са с етернитови тръби. Има Европейска директива, която казва, че по смисъла на давността, това означава, че тези хора в тези малки населени места пият вода, която е със съмнително качество. И тъй като ние сме оставили възможността да се финансират големите водни проекти и се захласваме по големите градове, по Оперативна програма „Околна среда“ и защото няма целенасочено въздействие през бюджета към определени секторни политики, искам да Ви привлека вниманието, че такъв ресурс е необходим в страната. Дружествата, водните асоциации и операторите съответно трябва да разпределят по на няколко общини малкото пари, които са за печалба. Те са толкова, колкото да поддържат техническата инфраструктура. Знам, че Вие сигурно няма да подкрепите този въпрос. Но тъй като тук са министрите, в чийто ресор са тези сектори, а и Вие сте групата, която носи отговорността за развитието на страната, искам да Ви привлека вниманието на тази тема – да се мисли и да се търси решение.
На Форума на българските общини заместник-министърът на регионалното развитие каза: „Ние подготвяме фонд, с който на малките общини ще намерим финансов ресурс до 10 хиляди, в който да се инвестира за подмяна на техническата инфраструктура във водите.“ Търсех го този ресурс в бюджета – не го намерих. Тоест, имаше едно феърплей послание, едно волно послание към общините – ще има нещо – ха дано, но надали, но се вижда, че го няма в бюджета. Затова с ясното съзнание, че трябва такава политика, се обръщам към Вас да го подкрепите. Но като виждам, че за манастири, за крипта се съпротивлявате за 1 милион, мислете върху това. Дано да дойде време да се намери финансов ресурс. Това е важен въпрос и важен проблем. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Реплики към изказването на госпожа Янкова?
Господин Костадинов, заповядайте за изказване.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Исках да се обърна към колегите от „Воля“ и да ги поздравя, както се казва „на патерица“: Честит Хелоуин!, но те излязоха.
Дами и господа, позволете ми преди да се мотивирам защо правим тези предложения в бюджета да Ви запозная с няколко предизвикателства, които стоят пред нас и разрешаването на които биха ни довели до по-адекватно вземане на решение за бюджета.
Първото предизвикателство на този етап отпадна. То беше в потайна доба, както беше снощи, да обсъждаме важни за държавния бюджет въпроси. Радвам се, че това не се случи с бюджета за околна среда.
Второто предизвикателство е следното: колеги, ние от опозицията сме в много странна и деликатна ситуация. В разговорите с комисии ние виждаме искрения поглед на Вашите министри чрез опозицията да се увеличи по някакъв начин бюджетът за съответното министерство. Виждаме го искрено, разбираме ги, защото който и от нас да беше на това място, щеше да направи същото.
В същото време те спазват много сериозна финансова дисциплина и не нарушават рамката на бюджета. Аз зададох на министър Димов в комисия много откровен въпрос: „Кажете господин Димов, с тези пари на Проектобюджета може ли да изпълнявате секторните политики, задачи, стратегии и цели по околна среда - както по нейните компоненти, така и по нейните фактори?“ Чест му прави, че той заяви, че може да ги изпълнява. Това е доста дисциплиниран отговор от негова страна. Аз ще Ви докажа защо според нас това не може да се случи.
Третото предизвикателство е следното. Съжалявам, че не е тук господин Дончев, той ще ме подкрепи. Дефиницията за европейските средства, колеги, е, че те допълват националните усилия. Ние прекалено много легнахме на крилата на европейските фондове, а забравихме една от основните във финансовия регламент дефиниции, че европейските средства не са основни – както е при нас в България, за съжаление, а са допълващи националните усилия. Ето защо, всеки един бюджет трябва не само да осигури националното съфинансиране, а да покаже усилията на националния бюджет по тези секторни политики, които обсъждаме. Това е третото огромно предизвикателство.
България от години не го прави. Ние сме се хванали за това, че има едни фондове, между другото, доколкото си спомням, до момента процентът на усвояемост е между 4% и 5% – поправете ме, ако не е така, по отношение на Оперативна програма „Околна среда“.
Четвъртото предизвикателство е, че бъркаме понятията и това се отразява на бюджета. България продължава да не различава реформата във водния сектор, която иска Комисията, от ВиК реформата. Европейската комисия от нас иска реформа във водния сектор. България показва план за действие за реформа на ВиК сектора. ВиК секторът работи със 7-8% от общия воден отток в цялата страна, така че той е част, но не е цялата реформа.
По същество – в чл. 18, т. 2.1 за Българска академия на науките. Имайте предвид, че предложението, което е от 2,5 милиона на 5 милиона, касае следното: освен за НИМХ – Националния институт по метеорология и хидрология на БАН, освен за Океанографския институт, смятам, че няма нито един ред за ИБЕИ – Института за биологично разнообразие и екосистемни изследвания. България има изключително големи проблеми по отношение на дефиниране на натурзоните – държавата не отделя достатъчно средства. Вярвам, че има в Оперативната програма.
Ето защо мисля, че Вие адекватно ще оцените това наше предложение.
На следващо място, в чл. 18 – 2. се създава нова т. 3 – това е нашето предложение: „Политика в областта на превенция от природни бедствия“ с бюджет 10 млн. лв., като т. 3 става т. 4 „Бюджетна програма администрация“, и от 49 става на 59 тоталът. Във връзка с бедствията, които бяха, смятам, че е излишно да мотивирам това наше предложение.
В заключение бих помолил Дора Янкова да направи редакционна поправка. Бих искал Вашето предложение да е ориентирано между 2-10 хиляди еквивалент жители, защото така наречената „водна реформа“ изостави 70% от българските общини без възможност за инвестиции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Редакционна поправка – „до десет хиляди“.
Реплики?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Репликата ми е отправена към господин Костадинов, който, така както го чувате, говори много компетентно – човекът е бил заместник-министър. Питайте го – нека да каже какво е завършил, каква специалност има. Защото веднъж той ме попита на една от комисиите аз каква специалност имам. Да каже, когато е бил заместник-министър, какви мерки е приел в сферата…
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Това не е реплика!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Хайде де, как да не е реплика? (Реплики от „БСП за България“.)
Не съм съгласен с това, че той критикува сегашния бюджет в частта му по опазване на околната среда, а не казва той самият какво е направил: „Аз направих това, това и това – сега искам да надградим над него.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Реплика?
Господин Иванов, имате ли реплика, или имате изказване?
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа министри! За да не нарушавам регламента на Народното събрание, ще отговоря само на реалната, истинската реплика на уважавания колега, тоест на втория въпрос.
Не смятам, че ние критикуваме бюджета на държавата, а съм искрено уверен, че това, което предлагаме, ще бъде добре и за секторните политики, и за работата на министър Димов, и за работата на този сектор като цяло, особено по време на председателството. Така че бих Ви призовал да вникнете в съдържателната част на нашето предложение, особено 10-те милиона за превенция на природните бедствия и частта с 2,5 милиона за Българската академия на науките. Смятам, че това е доста съдържателно.
По отношение на втората част от Вашата реплика Ви предлагам да не занимаваме колегите, а да си премерим образованието отвън – аз ще си взема моите два куфара, вземете си Вашата една папка и ще ги сравним. (Възгласи: „Еее!“ от ОП.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Изказване – господин Александров, заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Първо да кажа няколко думи по предложенията на колегите. Онова, което предлага колежката Дора Янкова, е изключително правилно, това нещо е необходимо. Въпросът е, че тази макрорамка, която сте ни предоставили, с приблизително около 2 милиарда разходи, без да конкретизирате откъде ще дойдат приходите е трудно постижима.
Смятам, че и министрите тук са достатъчно отговорни – и колегата Нено Димов, и регионалният министър Николай Нанков. Двамата да подхождат изключително отговорно – за следващата година, доколкото ми е известно, ПУДООС има отделени над 30 милиона само за води. Отделно по програмата, която е към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, има 12 или повече от 12 милиона бяха. (Реплика от министър Николай Нанков.)
18 милиона – благодаря за корекцията.
Действително трябва да се работи в този сектор. Ние ще очакваме Вие също да ни подкрепяте – все пак при по-сериозна и стабилна опозиция имаме сериозно и стабилно управление.
Не мога обаче да се съглася с втората Ви част. Ще призова господин Костадинов, както и господин Крум Зарков, като част от вносителите, да си погледнат ред 2, т. 2.1. на предложението, където е Българската академия на науките, и да прочетат много внимателно това, което е разписано в бюджета.
В бюджета пише: „Предоставени трансфери“ – това означава, че Министерството предоставя трансфери на БАН в размер на 2,5 милиона. С корекцията, която сте направили – вместо минуса, който е пред цифрата, сте сложили знак „+“, това реално означава, че Българската академия на науките, освен че трябва да се лиши от тези 2,5 милиона, които й предоставя Министерството, трябва да доплати 5 милиона на Министерството. Тоест вместо да увеличите бюджета на БАН, предлагате да го намалите със 7,5 милиона. Ние няма как да го подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Колега, очевидно е станала някаква грешка. Аз чета вариант на нашето предложение с минус – ние потвърждаваме това. Може би да го уточним редакционно, но поддържаме предложението си. Ако е станала грешка с плюса, моля да ни извините – очевидно това е така.
Настояваме за допълнителен трансфер към този ред, който е направен, пак със знак минус. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Втора реплика?
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Александров, виждам Вашата съпричастност към нашите предложения, но ако Вие мислите, че с 30 милиона може да се направи нещо генерално във ВиК сектора, много бъркате.
Слушам напоследък – едни 10 стотинки към сметките на всеки кубик, които ще ги разпределяме по хората. Ами 99 литра е потреблението в България – сметнете го, за една година това ще даде 21 милиона.
Господин Нанков, колко милиарда ни трябваха? Осем? (Реплика от министър Николай Нанков.) 12 – имаме там от оперативните програми. Хайде разделете тези милиарди на 21 милиона – 385 години трябва да се инвестира във ВиК сектора с този темп, който се предлага в момента с тези средства – едните 18 и другите 30.
Така че добре си направете сметката. Няма ВиК структура с 400 години амортизация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Трета реплика ще има ли?
Господин Александров, заповядайте за дуплика.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Към колегите, които направиха реплики, може би към господин Костадинов – това, което уточнихме в момента с него, е, че предложението, което аз гледам в доклада, който имаме от Бюджетната комисия, действително е нонсенс, защото означава, че от БСП предлагате 7,5 милиона. Това, което ми показа господин Костадинов, е съвсем различна цифра и седи по различен начин.
Онова, което ще Ви отговоря – в сектор „Води“, доколкото съм запознат, има няколко програми, които функционират – както „Развитие на селските райони“, както „Региони в растеж“, включително образуването на ВиК агломерации, което означава до 3,6 милиарда – двете министерства: Министерството на околната среда и водите с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Както виждате, определено се работи по проблема. Бих казал, че по-скоро Вие предлагате неща, които ние вече сме тръгнали да ги правим. Аз се радвам, че Вие ги откривате и ги подкрепяте. Ще Ви помоля да продължавате в същия дух, защото, както казах и в първата част на изказването си, една силна опозиция е гарант за силно управление, каквото очаква цялото общество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господа министри, госпожо Министър, уважаеми колеги! В чл. 18 ще се спра по отношение на разходите за персонал за Министерството на околната среда и водите. В процентно измерение увеличението е с 8,7%, което се равнява на 2 млн. 300 хил. лв. – пари, които са крайно недостатъчни за възнагражденията на служителите в Министерството на околната среда и водите.
Преди две седмици в Комисията по околната среда и водите правихме среща с изпълнителната директорка на Изпълнителната агенция по околна среда и там беше заявено, че заплатите са крайно ниски, особено в териториалните звена.
С увеличаването на минималната работна заплата от 460 на 510 лв. излиза, че тези 2 млн. 300 хил. лв. ще покрият разликата. Тоест отново няма да имаме увеличение на заплатите. В същото време там работят специалисти, доказани експерти – на тази среща беше заявено, че голяма част от тях напускат и отиват в частния сектор.
Колегата Костадинов говори преди мен за политики и за секторните политики. В бюджета средствата са крайно недостатъчни по отношение на поставените като приоритет в Управленската програма на правителството, съответно на Министерството на околната среда и водите, за периода 2018 – 2020 г. политики в областта на околната среда, дейности за борба с климатичните проблеми, с акцент – подобряване качеството на атмосферния въздух в населените места, разширяване на комплекса от мерки за опазване чистотата на атмосферния въздух.
Колеги, знаем, че България е на едно от първите места по замърсен въздух и средствата, които са заложени в бюджета, са крайно недостатъчни. Това е една от причините ние да гласуваме „против“. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Има ли реплики към неговото изказване? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Ще взема отношение по един друг проблем, свързан с опазване на околната среда, с големия брой нерегламентирани сметища в страната. Неколкократни са сигналите на заинтересовани граждани, алармиращи за новообразувани нерегламентирани сметища на територията на техните населени места. Този въпрос, разбира се, е поставян в наши приемни дни. Броят им в цялата страна е изключително голям.
За целта нерегламентираните сметища трябва да бъдат рекултивирани, като тези задължения са вменени на общините. В предложения Законопроект за държавния бюджет не са предвидени достатъчно средства за извършване на рекултивация на нерегламентираните сметища. Като проблем трябва да споменем, че на държавата е наложена наказателна процедура и са направени съответните предписания за това. За щастие, за момента нямаме наложени финансови санкции.
Редно беше в предложения ни Законопроект за държавния бюджет да бъдат включени допълнително средства за стимулиране на българските общини в това отношение, тъй като в техните финансови възможности липсват средства, за да преодолеят тези недостатъци.
Практика е на общините да се делегират задължения, без да се осигурява финансов ресурс за отстраняване и преодоляване на съответния проблем. Средствата в ПУДООС са регламентирани от нормативната база, но могат да бъдат увеличени с инициатива, разбира се, на изпълнителната власт.
Считаме, че в предложения Законопроект средствата по тази мярка са недостатъчни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Има ли други изказвания, уважаеми народни представители? Няма заявени желания.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народния представител Дора Янкова, неподкрепено от Комисията.
Гласували 156 народни представители: за 48, против 71, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 162 народни представители: за 52, против 92, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на Комисията за чл. 18.
Гласували 165 народни представители: за 117, против 43, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, в чл. 19 и чл. 20 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19 и чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по чл. 19 и чл. 20?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Бих искал да обърна внимание по отношение на Проектобюджета на Министерството на икономиката по чл. 20 от Проектозакона за Бюджет 2018 г. Ще обърна внимание на нещо, което ми направи добро впечатление, че средствата, които са отделени за насърчаване на инвестициите в България, през тази година са с повече от пет милиона в сравнение с 2017 г.
На пръв поглед, от това, което ни се представя в Проекта за бюджет на Министерството на икономиката, се взимат мерки за насърчаване на инвестициите, предлагат ни се отново традиционните мерки по сертифициране, маркетинг, определяне на приоритетни сектори и така нататък. За съжаление обаче от това, което показват резултатите за нивото на преките чуждестранни инвестиции в страната, става ясно, че тези мерки са крайно недостатъчни и са необходими значително по-големи и радикални промени.
Вече имах възможност преди няколко дни от тази трибуна да обърна внимание по отношение на мястото, което заема страната ни в една от престижните класации, които показват доколко е привлекателна нашата икономика за чуждестранните инвеститори – класацията „Дуинг бизнес“, където сме се сринали до 50-о място от 190 страни.
Мерките обаче, които трябва да вземем, за да бъдем по привлекателни, със сигурност не кореспондират с това, което се прави в Министерството на икономиката и политиката, която ни предлага то за насърчаване на инвестиции.
Ако обърнем внимание на някои от недостатъците, които се посочват в тази класация, ще стане ясно, че ние търпим критика по такива показатели като присъединяване към електропреносната мрежа, където сме на 141 място, пак казвам, от 190 страни, и тук сме в компанията на Того, Палау и Монголия. Подобна е ситуацията с регистрирането на фирми в България – на 95 място сме в тази класация и плащането на данъци, което се оказва, че не е лесен процес у нас.
Ще обърна внимание и на това, което се случва с инвестициите от трети страни. Преди няколко дни имаше известна еуфория около една среща в Будапеща на Китай с Групата на шестнадесетте страни, плюс Китай.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: (ГЕРБ, от място) По същество.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: По същество говоря – за мерките, които трябва да се взимат, и за средствата, които се отделят. Там ние искаме изграждане на автомагистрала „Хемус“ – Черно море и на жп линията Русе – Варна. На мен всички тези проекти ми звучат много добре и биха били чудесни, ако се случат, но за съжаление никой не прави нищо по тях. Виждаме същевременно как привличат инвестиции съседните нам страни, в това число и от Китай – обърнете внимание на инвестициите в Чехия, Сърбия, Полша.
Така че помислете за мерките, които трябва да се вземат, и за ефекта от харченето на пари, които ни се предлагат в Бюджет 2018 г.
Преди около година някъде тогавашният министър на икономиката посочи, че желае да направи една структурна промяна в Министерството, като обедини Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и Агенцията за инвестиции и ги превърне в една Агенция за икономически растеж. Съмнявам се, че само такава структурна реформа щеше да доведе до подобряване на привличането на инвестиции в страната, но със сигурност беше знак, че се разбира необходимостта от промяна на сектора. Сега ни се предлага просто наливане на повече пари, без да се търси какъвто и да е било ефект от това.
Така че в този бюджет на Министерството на икономиката аз не виждам разлика с Бюджета от 2017 г. За мен той е направен на принципа „колкото повече, толкова повече“, а резултатите от харченето на държавни пари определено се отлагат. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Данчев.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма реплики.
Има ли други изказвания? Няма заявени такива.
Пристъпваме към гласуване на чл. 19 и 20, така както са предложени по доклада на Комисията .
Гласували 151 народни представители: за 99, против 51, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По чл. 21 има предложение на народния представител Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Крум Зарков, Драгомир Стойнев, Георги Свиленски, Жельо Бойчев.
„В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1:
а) в Раздел II. Разходи:
- на ред II. Разходи числото „ 19 098,0“ се заменя с „55 098,0“.
- на ред 1. Текущи разходи числото „17 778,0“ се заменя с „53 778,0“.
б) в Раздел III. Бюджетни взаимоотношения (трансфери):
- на ред III Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „9 343,8“ се заменя с „ 45 343,8“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „9 343,8" се заменя с „45 343,8“.
2. в ал. 2:
- на ред 1. Политика в областта на устойчивото развитие на туризма числото „16 707,1“ се заменя с „17 707,1“.
- създава се нов ред 2:
„2. Политика в областта на удължаването на туристическия сезон 35 000,0“.
- сегашният ред 2 става ред 3.
- на ред Всичко числото „ 19 098,0„ се заменя с „55 098,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер, господа министри!
За съжаление, ресорният вицепремиер и министър го няма.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: (ГЕРБ, от място) Тук е.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Тук ли е господин Симеонов? Добре, радвам се.
Безспорно в последните години туризмът става все по-значим сектор в българската икономика. Затова народните представители от нашата парламентарна група си позволихме да направим няколко предложения, а те са израз на нашето разбиране и предложение за една цялостна стратегия за развитие на туризма, от която се нуждае нашата страна.
Какво сме предложи в прочетените преди малко предложения? Искаме да разработим една нова програма в размер на 15 млн. лв., която да бъде ползвана извън активния сезон, когато на всеки турист в Република България, който е тук за повече от четири нощувки, му се предоставя ваучер в размер на 50 лв. Ваучер, който може да ползва за екскурзии, за посещения на исторически и културни събития в нашата страна. С тази програма искаме да удължим туристическия сезон и да могат посетителите в нашата страна в максимална степен да опознаят прекрасната ни родина.
Сложили сме много ясен фокус и върху СПА туризма. Ние сме благословени с наличието на множество минерални и термални извори в нашата страна. Няма съмнение, че това е тази част от туризма, която е с огромен потенциал, и имаме цялостна програма за финансиране на тези над 100 региона, 100 общини, които имат такъв тип минерални и термални извори. Тя е в рамките на 15 милиона и касае проекти за довеждаща и за облагородяване на цялата инфраструктура за развитие на тези СПА дестинации по един най добър начин.
Предвидили сме и 20 милиона за една национална програма, която да насърчава развитието на спортния туризъм в страната. Нашата страна дава и уникални възможности за спорт и за подготовка и през федерациите, и през българските общини. Искаме да има такъв фонд към Министерството на туризма, който да насърчава и развитието на спортния туризъм в страната.
Разбира се, за да има успех във всичко това, е необходимо и повече средства за една информационна, комуникационна кампания, представяща по един добър начин нашата страна в чужбина. Затова сме предвидили и увеличение на средствата и за това.
Много ми се искаше да чуя мнението на ресорните министри, вицепремиери относно тези наши предложения. Не считат ли, че те са удачни, не считат ли, че те заслужават подкрепа, тъй като всеки един лев, инвестиран в българския туризъм, ще донесе многократно повече ползи на нашата страна?
Специално към Валери Симеонов имам няколко въпроса: освен първият, за това дали подкрепя всички тези мерки за насърчаване на туризма, които БСП предлага, господин Симеонов, каза, че в българския туризъм се губят 4-5 милиарда, по спомен имаше такива изказвания, че се укриват 4-5 милиарда. Тук е и финансовият министър. Много бих искал да чуя как и по какъв начин тези средства ще бъдат направени усилия да бъдат обхванати в Бюджет 2018?
Вицепремиерът Симеонов каза, че държавните дружества в туризма, а визираше едно държавно дружество в „Слънчев бряг“, е черна дупка. Така че бих искал в контекста на непрекъснато търсене на приходи за какво ли не, за многото разходи, които имаме нужда да направим в страната, да видим какви са усилията да съберем тези пари.
Накрая, господин Симеонов, мисля, че всичко, което предлагаме – и ваучерната програма за удължаване на туристическия сезон, и СПА програмата ни за насърчаване на този туризъм в страната, и развитието на спортния туризъм, заслужават една подкрепа, и ние сме направили тези предложения. Приемете го, като една протегната ръка към сектора от наша страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Има ли реплики? Няма реплики.
Заповядайте за изказване, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, благодаря.
Уважаеми министри, уважаеми колеги! Първо, искам да изразя съжалението си за това, че ресорният министър я няма в залата и подхожда високомерно.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тя е рожденичка днес.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Да е жива и здрава тогава, но това не я оправдава, все пак е на работа. Ако не разбрахте, министърът на финансите каза, че министърът на туризма е рожденичка днес. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължете с изказването си, моля.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Тъй като колегата Бойчев се спря на това, което ние предлагаме от опозицията, и знаем, че Вие от управляващото мнозинство ще кажете: „Откъде пари?“, аз ще Ви кажа, ще Ви дам пример откъде могат да се намерят пари.
Преглеждайки внимателно бюджета в приходната му част на Министерството на туризма прави впечатление, както между другото и в останалите бюджети на ресорните министерства, че в частта с приходите бюджетът е силно подценен.
Ще Ви дам два такива примера. В свои медийни изяви министърът на туризма казва, че от концесии за тази година приходите на държавата се очаква да надхвърлят 20 млн. лв. В същото време в тригодишната прогноза за всяка една от следващите три години се предлагат по-малко от 5 милиона, като приходи от концесиите на морските плажове. По мои сметки, след като се направи преразпределението между различните общини и областни управители, средствата, които трябва да остават към Министерството на туризма, ако наистина е вярно това, че концесионните такси би трябвало да надхвърлят 20 милиона, са около 8-9 милиона, което е разлика приблизително с 4-5 милиона.
Друго перо, което е подценено, това е перото с глобите. Между другото, аз не знам как се планират и изчисляват приходи от глоби, но ще Ви дам пример, какво е предложението от Министерството на туризма.
За следващите три години те предвиждат по 320 млн. лв. от глоби. Само за настоящата година шумните акции, които бяха проведени по българското Черноморие, са донесли над 450 милиона в хазната от глоби. Това е по информация на зададен от мен въпрос до председателя на Комисията за защита на потребителите. Намаляването в предвижданията на тези глоби, при положение че Министерството на туризма има идея да създаде специално звено, което да контролира туризма и в същото време да предвижда доста по-малки приходи от глоби, според мен губи смисъла от създаване на такова звено.
Това е вторият пример, който Ви давам, откъде могат да дойдат парите, така че наистина да се инвестира повече в туризма, защото, както каза и колегата Бойчев, той е приоритетен за България отрасъл и може да носи доста повече пари в хазната и да стимулира за развитието на местния малък и среден бизнес. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Проданов.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма заявени такива.
Има ли други изказвания, уважаеми народни представители? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Обявете резултата. (Шум и реплики.)
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Има проблем с пултовете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Повече от една минута гласуваме. (Шум и реплики.) Добре, гласувайте. Колко души не успяха да гласуват? (Шум и реплики.)
Вижте проблема при господин Георги Марков. (Реплика от ГЕРБ: „Проблемът е в целия блок.“)
Продължава да съществува технически проблем.
Прекратете гласуването.
Гласували 128 народни представители: за 37, против 66, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Най-вероятно ще бъде поискано прегласуване.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Действително има проблем с пултовете. Голяма част от колегите наистина не успяха да гласуват. Моля за процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Прегласуваме предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 150 народни представители: за 45, против 79, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението за чл. 21, подкрепено от Комисията.
Гласували 142 народни представители: за 98, против 44, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Продължаваме с чл. 22.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народните представители Петър Кънев, Николай Тишев, Тодор Байчев, Димитър Стоянов:
„В чл. 22, ал. 2, таблицата, ред 2 – в колона 2 числото „374 844,3“ се увеличава с числото „12 000,0“. За увеличение бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ за основен ремонт и рехабилитация на републикански път Малко Търново – Царево.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 22 се правят следните изменения:
1. в ал. 1:
а) в раздел II. „РАЗХОДИ“:
- на ред II „РАЗХОДИ“ числото „418 365,0“ се заменя с „448 365,0“.
- на ред 2. „Капиталови разходи“ числото „147 419,9“ се заменя със „177 419,9“.
б) в раздел III. „БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ)“:
- на ред Ш. „БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ)“ числото „45 791,9“ се заменя с „75 791,9“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „62 724,2“ се заменя с „92 724,2“.
2. в ал. 2:
- на ред 2. „Политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрираното управление на водните ресурси и геозащита“ числото „374 844,3“ се заменя с „404 844,3“.
- на ред „Всичко“ числото „418 365,0“ се заменя с „448 365,0“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, откривам разискванията.
Заповядайте за изказване.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми господин Нанков! Предложението, което сме направили ние четиримата народни представители от Втори многомандатен избирателен Район – Бургас, е за прословутия път Малко Търново – Царево. Знаете, че за този път всяка година се обещават средства, а в крайна сметка действия няма.
Имайте предвид, че от повече от десет години пътят е в лошо състояние. Последните шест-седем години той е в изключително отчайващо състояние, а след поройните дъждове, които се случиха септември месец тази година, път на практика няма. Да, защото той беше отнесен край село Граматиково.
Пътят е едва 56 км, но се изминава за повече от час и половина-два с автомобил, защото, ако се движиш по-бързо или колата ти ще остане в някоя дупка, или просто предницата ти ще замине.
Всички партии по време на предизборни кампании, тук са колегите от ГЕРБ – ще го потвърдят, залагат в регионалните си програми ремонт на пътя. В крайна сметка след като минат парламентарните избори, тази тема се заравя, а това не е нито партийна, нито политическа тема.
Правителството говори за приоритети за подпомагане и за развитие на Северозапада и на Странджа-Сакар. Ами хайде да се обединим около тази благородна тема и да помогнем на Странджа.
Пътят Малко Търново – Царево може да помогне да се реши един от основните проблеми в Странджа. След безработицата и след липсата на перспектива това е основният проблем за хората в Странджа. Ако той бъде отремонтиран с тези 12 милиона, които ние предлагаме да се увеличи бюджетът на Агенция „Пътна инфраструктура“, гостите на Малко Търново например и на Странджа за 35 40 минути ще стигат до Южното Черноморие в района на Царево и това със сигурност ще подобри икономическата обстановка в региона.
Както Ви казах, това предложение няма нито политически, нито партиен оттенък, хората - жителите и на Малко Търново, и на Граматиково, излязоха на протест без значение кой какви политически пристрастия има.
Трябва да отбележим, че ако в последните 12 години например всяка година в бюджета на МРРБ или съответно на Агенцията бяха залагани по 1,5 милиона, сега нямаше да говорим за този проблем, а щяхме да се поздравим за нещо, което реално е свършено за региона „Странджа“.
Ще завърша с това, приканвам Ви всички да се обединим около тази кауза, защото това няма да го направим, този път няма да го отремонтираме нито за кмета на Малко Търново, нито за кмета на Царево, това ще го направим за хората, които живеят в Странджа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Тишев.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Заявени са други изказвания.
Заповядайте за изказване, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Националната стратегия за регионално развитие определя следната визия за развитие на регионите в България за периода 2012 - 2022 г., а именно: българските райони – привлекателни за живеене, ефективно използващи своя потенциал за постигане на устойчив растеж, създаване на нови работни места, бизнес и туризъм, със съхранено природно и културно наследство.
В Доклада на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за състоянието и различието в развитието на отделните региони в страната е отделено изключително голямо внимание на целенасочената инвестиционна програма за развитие на Северозапада, Родопите, планинските и полупланински райони, Странджа-Сакар, граничните и пограничните райони. Тя е разработена за периода
2017 - 2025 г.
Финансовата рамка за финансиране от националния бюджет е в размер на 1 млрд. 295 млн. лв. За изпълнението на тази Програма обаче и заложените мерки за 2017 г. в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството пари не бяха осигурени, а бяха предвидени 193 млн. лв.
Проектно предложение по тази Програма за национално финансиране и за 2018 г. в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството също няма.
Всички разбираме, че тези мерки са изключително важни за преодоляване на демографската криза, на миграционните процеси, водещи до обезлюдяване на малките населени места в районите на страната. В доклада за състоянието и развитието на отделните региони е записано, че е необходима политика за задържане на хората в местата, където живеят чрез подобряване на регионалната свързаност и достъпност, повишаване на качеството на средата в населените места, както и стимулиране откриването на работни места.
Това го казвам, защото по време на парламентарния контрол през последните месеци един от най-постоянните въпроси, които бяха задавани, беше за състоянието на третокласната пътна мрежа, която свързва тези населени места с общинските центрове и с останалите пътища от четвъртокласната пътна мрежа.
В бюджета няма яснота за решаване на тези въпроси. Да, министърът каза, че с въвеждането на ТОЛ-таксите реализацията на тези въпроси ще започне да се извършва по-осезателно през 2019 г. Ние отлагаме, отлагаме решаването на тези въпроси и чрез целенасочената инвестиционна програма за тези изостанали райони. Считам, че това не е държавническо.
През месец октомври заместник-министърът на регионалното развитие Деница Николова казва: „Балансираното развитие на регионите и насърчаване на сътрудничеството на база партньорства ще са приоритети на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по време на българското председателство на Европейския съюз. Целта ни е да осигурим политики и финансиране не само за големите градове, но и за по-малките региони и населени места, за да спрем обезлюдяването им и негативните икономически тенденции, за да се развиват, а не да западат.“ Само че тези политики в бюджета са много слабо застъпени.
Другият въпрос, на който искам да обърна внимание, са някои проблеми във ВиК сектора. Цитирам другия заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството госпожа Малина Крумова. През месец юли тя информира секцията „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“ към Камарата на строителите в България, че се разработва механизъм за финансиране на пречиствателни станции в населени места с еквивалент жители между 2000 и 10 000 човека. Те нямат европейски средства по оперативните програми за обновяване на ВиК мрежата и пречиствателни съоръжения, защото не отговарят на изискванията.
„Планираме да създадем фонд, който да финансира дейности, с които да се постигнат мерки за качество на водите в по-малките населени места. Идеята е да се покрият селищата, които не са допустими бенефициенти по европейските фондове.“
Четейки това изявление, аз бях много обнадежден, тъй като в малките общини в Хасковска област, които са по поречието на река Марица, имат голям проблем с наличието на манган в питейната вода. В бюджета обаче не виждам средства за реализация на това намерение.
Завършвам – уважаеми господа министри, в последните години в много села и малки населени места бяха изградени много спортни съоръжения, стадиони, игрища, които в момента не се ползват от никой. Да не стане така, че твърде късно да започнем да реализираме тези мероприятия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Динков.
Има ли реплики към неговото изказване? Реплики няма.
Заповядайте за следващо изказване, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители!
Във връзка с изработването на Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на страната за периода 2015 - 2020 г. е направен анализ на разпространението им в страната. Те са категоризирани в четири групи в зависимост от активността и степента за риск.
Направените изчисления показват, че до края на 2020 г. са необходими средства за укрепване от приблизително 800 млн. лв., като 500 млн. лв. от тях са за най-належащите. По информация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството регистрираните свлачища у нас са над 2 хиляди, от тях 60% са в населени места. Останалите близо 40% могат да бъдат рискови и се намират основно в земеделски земи и горски райони.
Направените предложения от „БСП за България“ за допълнителни средства за политиката за поддържане, модернизация и изграждане на техническа инфраструктура, свързана с подобряване на транспортната достъпност и интегрирано управление на водните ресурси и геозащита са мотивирани от множеството проблеми в сектора и липсата на достатъчна ресурсна обезпеченост за преодоляването им.
Проблемът със свлачищата, ерозията и абразията на територията на страната е в обхвата на четири закона, два правилника, единадесет наредби, една инструкция и една конвенция. Очевиден е недостигът на финансов ресурс за геозащитите, разположени в Перник, Варна и Плевен, които са три на брой за цялата страна. Общините нямат нито финансов ресурс, нито административен капацитет за превенция и укрепване на свлачищата.
Проблемите се задълбочават поради недостатъчния финансов ресурс. Именно поради тази причина апелираме към народните представители да подкрепят нашето предложение за увеличаване на сумата в сектора като стъпка в посока на по-скорошно преодоляване на поне част от натрупаните проблеми, иначе рискуваме да даваме пари за възстановяване на щети от несвоевременна превенция, за която в настоящия бюджет, представен от управляващите, липсват средства и политики. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Това беше изказването на народния представител Любомир Бонев.
Има ли реплики? Няма желание за реплики.
Заявено е следващо изказване – на народния представител Иван Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги!
Мисля, че дойдохме на една от най-важните точки, а именно бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Защо казвам това? Защото като цяло в заглавието на Министерството се съдържа и неговата функция, която то трябва да изпълнява пред нашето общество.
Като цяло в предложения бюджет на държавата от Министерството на финансите отсъстват конкретни ангажименти, от които се нуждаят както българските общини, така и държавата като цяло по отношение на нейната инфраструктура.
Ние с предложението, което сме направили в чл. 2, ал. 2 до голяма степен отговаряме на нуждите и изискванията, които би трябвало това Министерство да изпълнява като функция, за да може инфраструктурата – както пътна, така и водна, така и критична, да бъде постоянно под наблюдение и да се правят необходимите инвестиции.
Аз се радвам, че тук днес е министърът. Той за радост и сега, и снощи беше до края с нас, и господин Дончев е тук, защото се оформят една група въпроси, на които, за съжаление, в основния бюджет не намираме отговор.
В предложението, което ние правим, до голяма степен се съдържат тези отговори, защото само да припомня, че само тук преди месец започна подписване на договори с бенефициенти по Оперативна програма „Развитие на селските райони“, където една от мерките, по които са подписани договори, е за асфалтиране на вътрешноулична мрежа.
Само да припомня, че в голямата част под тази улична мрежа има и съответната инфраструктура, която водоснабдява населението. За съжаление, тези десетки и стотици български кметове, които са подписали или предстои да подпишат договор с Фонд „Земеделие“, нямат необходимите средства да изпълнят този ангажимент и да си подменят водопроводите.
Ние не случайно сме заложили в ред 2 политика за поддържане, модернизация и изграждане на техническата инфраструктура, свързано с подобрен транспорт, общодостъпност, интегрирано управление на водните ресурси, геозащитата и да се увеличи бюджетът на Министерството със 170 млн. лв., защото, уважаеми колеги, това трябва да бъде един достъпен източник за финансиране именно на такива проекти, които са финансирани от Европейския съюз.
Тук е и господин Дончев и аз се надявам той да вземе отношение по тази тема, защото наблягането на така наречените „финансови инструменти“, за които общините мисля, че нямат достъп, или тежките преговори с Фонд ФЛАГ до голяма степен обезсърчават общините дори и да кандидатстват. Именно тук държавата трябва да влезе в ролята си и да бъде един достоен партньор на българските общини и да помага, когато те не са в състояние да покрият голяма част от разходите си.
Аз тук ще избегна да засягам темата, по която вчера бях отворил, за неясната програма на Министерския съвет за финансиране целево на определени общини, но днес в тази връзка даваме действително един реален шанс на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с подобна програма, с подобни средства да отвори една действително достъпна програма за финансиране на общини, които имат нужда от подобно финансиране.
Надявам се, че нашите доводи тук ще бъдат приети както и от министъра – за съжаление, не виждам министъра на финансите, който фактически трябва да одобри тези разходи и да каже своето мнение по тази тема, но ако не се приеме, за съжаление, за пореден път ще се окажем в ситуацията, в която български общини са наредени на опашката като, с извинение, просяци и търсят откъде да намерят средства, за да могат да покрият тези разходи, които са свързани с неотложни нужди и за съжаление поставят под въпрос в не малко случаи изпълнението на проектите, които са свързани с европейско финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народния представител Петър Кънев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 50, против 53, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представители Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 40, против 81, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Пристъпваме към гласуване на текста на чл. 22 по предложение на Комисията, отразено в Доклада.
Гласували 144 народни представители: за 102, против 40, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Продължете с чл. 23, моля… (Шум и реплики.)
Първо, заповядайте за отрицателен вот.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против“ чл. 22 от Законопроекта за държавния бюджет, който касае регионалното развитие. Въпреки гръмките обещания на управляващите, предизборни обещания, че ще обърнат внимание на изостаналите райони, няма никаква финансова подкрепа в това отношение и затова аз гласувах „против“. Защото без финансова подкрепа няма как да се реализират всички добри намерения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Топчиев.
Заповядайте за втори отрицателен вот, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Гласувах „против“ поради същата причина. След години на подготовка, планиране, реално ангажиране на всички местни регионални власти и надежда, че най-сетне изостаналите региони ще получат истинска подкрепа през държавния бюджет със съответните финансови инструменти, разработени в целенасочената инвестиционна програма, и след като, уважаеми господин Министър, цялата Комисия по регионална политика при представената от Вас междинна информация за състоянието на тази целенасочена инвестиционна програма Ви подкрепи в усилията Ви в Проектобюджета за 2018 г. да стартира едно истинско финансиране поне на мерки, свързани с инвестиции в човешкия капитал, в крайна сметка предложението на вносителя в Проекта за бюджет за 2018 г., в частта на Министерството на регионалното развитие, няма никакъв помен от желание или ангажимент за политика към изостаналите региони.
Това вече ясно показва, че реален ангажимент на това управление, особено към Северозапада, няма и хората от този най-тежък регион в социално-икономическо отношение наистина вече нямат никаква надежда и едва ли ще Ви вярват оттук нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Аз също гласувах „против“ Проектобюджета на Министерството на регионалното развитие по няколко причини. Бих искал да припомня, че в Европейския съюз има два много важни принципа, освен този на солидарност. Това е конвергенцията, това е кохезията. Неслучайно говорим отдавна за Европа на регионите.
Какво се получава обаче в България? Макар в по-голямата част от Европейския съюз пограничните територии да бъдат най-гъсто населени, добре развити, с едни добри икономически връзки между отделните региони, между едната и другата страна на границата, ние виждаме в България точно обратното – най-слабо развитите територии са точно пограничните, включително и полупланинските, които също са обект на регионалното развитие.
Нещо повече, не виждаме никаква политика, която да предлага Министерството посредством бюджетния инструмент. Защото виждаме, че тази нарушена полицентрична структура на населените места продължава да се стимулира – дали умишлено или неумишлено, от Министерството. Това говори не само за неефективна регионална политика, а за отсъствието на каквато и да е политика за регионално развитие.
А бих искал да припомня, че в основата на регионалната политика е подкрепата за малките, за средните по големина общини и хармонично развитие на териториите, намаляване на диспропорциите. Кога ще го направим това нещо? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Цонков.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АТАНАСОВА: По чл. 23 има предложение на народните представители Светла Бъчварова и Стоян Мирчев: в чл. 23, ал. 1, Раздел II. Разходи, на ред 1.1. „Персонал“ числото „116 059,0“ се заменя със „126 059,0“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 23:
1. В ал.1 Раздел II. Разходи се правят следните промени:
- в ред 1.1. числото „ 116 059,0“ се заменя със „116 576,0“;
- в ред 1.2. и ред 1.2.1. числото „17 000“ се заменя с „16 483,0“;
- в Раздел III. „Бюджетни взаимоотношения“ в ред 1. числото „64 836,1“ се заменя с „65 516,1“.
2. В ал. 4 се правят следните промени: числото „17 000,0“ се заменя със „17 680,0“.
3. В ал. 5 се правят следните промени: числото „1 681,0“ се заменя с „2 200,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в Раздел I. Приходи, помощи и дарения:
- на ред I. Приходи, помощи и дарения числото „156 600,0“ се заменя със „170 257,0“;
- на ред 1. Неданъчни приходи числото „156 600,0“ се заменя със „170 257,0“;
- на ред 1.2. Приходи и доходи от собственост числото „84 047,9“ се заменя с „96 654,9“;
- на ред 1.3. Глоби, санкции и наказателни лихви числото „2 100,8“ се заменя с „3 150,8“;
б) в Раздел II. Разходи:
- на ред II. Разходи числото „210 088,1“ се заменя с „270 088,1“;
- на ред 1. Текущи разходи числото „202 331,1“ се заменя с „259 831,1“;
- на ред 1.1. Персонал числото „116 059,0“ се заменя със „138 559,0“;
- на ред 1.2. Субсидии и други текущи трансфери числото „17 000,0“ се заменя с „52 000,0“;
- на ред 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия числото „17 000,0“ се заменя с „52 000,0“;
- на ред 2. Капиталови разходи числото „7 757,0“ се заменя с „10 257,0“;
- на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „7 757,0“ се заменя с „10 257,0“;
в) в Раздел III. Бюджетни взаимоотношения (Tрансфери):
- на ред III. Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) числото „53 488,1“ се заменя с „99 831,1“;
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „64 836,1“ се заменя със „111 179,1“.
2. В ал. 2:
- на ред 1. Политика в областта на земеделието и селските райони числото „158 326,6“ се заменя със „141 326,6“;
- създава се нов ред 4:
„4. Политика „ Аграрна наука и трансфер на знания“ 77 000,0“;
- сегашният ред 4 става ред 5;
- на ред Всичко числото „210 088,1“ се заменя с „270 088,1“.
3.Създава се ал. 6:
„(6) Утвърждава средства в размер на 77 000 хил. лв. в нова политика „Аграрна наука и трансфер на знания“ за обезпечаване дейността на Селскостопанската академия, както следва: 2 500 хил. лв. за капиталови разходи, 22 500 хил. лв. за заплати и 35 хил. лв. за научни изследвания в областта на иновативното земеделие.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Преди да открия разискванията бих искала да съобщя, че на балкона на гости на Народното събрание са жени от Кърджали. Моля да ги приветстваме! (Ръкопляскания.)
Има ли изказвания?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не подкрепихме бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите. Причините са следните.
Първо, фактическата рамка на бюджета показва, че за 2018 г. увеличението на бюджета на Министерството е с 4 млн. 500 хил. лв. От тези 4 млн. 500 хил. лв. два милиона и половина отиват, за да покрият увеличението на минималната работна заплата с 50 лв. и с 1% увеличението на пенсионната осигурителна вноска. На практика това означава, че около 2000 човека, от които 1300 в Селскостопанската академия и 700 в Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ ще получат увеличение на заплатите си благодарение именно на увеличаване на минималната работна заплата. Всички останали второстепенни разпоредители в Министерството на земеделието – около 7000 човека, които работят, няма да имат такава възможност, въпреки че бюджетът и фонд „Работна заплата“ на Министерството не е увеличаван в продължение на 10 години.
Предвидени са средства за увеличаване с два милиона на „Напоителни системи“ за извършване на обществената услуга за защита на вредното въздействие от водите и може би това е единствената положителна промяна в бюджета, която може да бъде адмирирана. Факт е, че през последните години има изключително много проблеми, които „Напоителни системи“ следва да решава в изпълнението на тази своя функция.
Това, което ние предлагаме, е свързано в две направления.
Първото е свързано с предлагане на увеличаването на разходния таван на Министерството на земеделието и храните за сметка на увеличаването на собствените приходи. Потенциал за увеличаване на собствените приходи има и ние сме го намерили в следните насоки.
Първата насока е свързана с прилагането на законите, които бяха приети в предходното Народно събрание. Спомняте си споровете и от наша страна възраженията за увеличаване на санкции и глоби, които съответно биха довели до увеличаване и на приходите на Министерството на земеделието.
Също така много от контролните функции, които изпълнява Министерството и съответно носят приходи, трябва да бъдат и финансово обезпечени. Давам пример – преди една година беше завършен швейцарски Проект за изграждане на лаборатория за генетични ресурси. Тази лаборатория изпълнява и редица контролни функции, а също така и подпомага Държавен фонд „Земеделие“ в осъществяване на неговата дейност. Но тази лаборатория, съответно подпомогната от държавата и от швейцарското правителство, на този етап не работи, защото няма консумативи.
Какво правим оттук нататък? Не само лабораторията, която посочвам за пример, е важна, но също така и много от лабораториите на Българската агенция по безопасност на храните са в подобно положение, затова се плаща на външни и частни лаборатории на много по-високи стойности.
Второто предложение, с което искам да обърна внимание, за което смятам, че няма никакъв проблем да бъде прието в бюджета, както ние го предлагаме, без да се променя рамката на бюджета, е да се прехвърлят 10 млн. лв. от издръжката на Министерството на земеделието и храните в заплати за персонала.
Защо? Първо започвам със Селскостопанска академия, както вече казах 1300 човека от 1900 са на минимална работна заплата. Съотношенията между заети в науката и най-ниските нива, които са свързани с обслужващия персонал, са общо взето в рамките на 70 80 лв., а заплащането не е коригирано от 2008 г.
Изпълнителната агенция по борба с градушките – също много проблеми. Министерството на земеделието през месец юли тази година подписа едно споразумение, което се ангажира за търсене на възможности за увеличаване на заплатите в Агенцията, защото 700 човека също са на минимална работна заплата. Считаме, че по този начин с това вътрешно-компенсаторно прехвърляне на средства ще може да бъде осигурено едно справедливо заплащане на тези две структури.
Не искам да пропусна и Българската агенция по безопасност на храните, където също заплащането на фона на отговорностите, които трябва да се изпълняват, са далече от необходимото.
Буквално вчера беше публикуван Проект на промяна на Закона за Селскостопанската академия. В повечето случаи управляващите казват: „Да, ние ще увеличим средствата за една или друга структура, но ако има реформа.“ Предлага се реформа в структурата и управлението на Селскостопанска академия, която при разглеждане в парламента ние ще подкрепим.
За Изпълнителната агенция за борба с градушките няма никакви предложения. Оттук нататък тази структура не може да върши своите функции със заплащането, което е определено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Има ли реплики? Не виждам.
За изказване – господин Румен Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В Министерство на земеделието, храните и горите увеличението на бюджета за персонал за заплати в сравнение с миналата година е със скромните 2,2%. Само Министерство на външните работи е с по лош бюджет по отношение на заплатите. Това са 2 милиона и половина – крайно недостатъчни! Трябва да кажем, че за 43 второстепенни разпоредители с бюджетни средства за поредна година няма да има никакво увеличение на заплатите, а те работят на минимална работна заплата от 460 лв., крайно демотивирани, и с увеличението на минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 г. реално погледнато това увеличение в бюджета на Министерството на земеделието от тези 2 милиона и половина ще отиде за покриване до минималната работна заплата.
Така че никаква политика по отношение на селското стопанство от страна на управляващите няма, тъй като един демотивиран с ниско заплащане експерт няма как да очакваме от него и големи резултати.
Аз ще дам и още един пример. За обезпечаване на дейността на Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от Европейския земеделски фонд“ са определени 1 млн. 681 хил. лв. Това е от години, а в същото време, ние делегираме още дейности, като тази одитна Агенция ще одитира и програмата за морско дело и рибарство. Слагаме му още осем човека, без да им отпуснем средства за заплати. Какво очакваме от тези хора? Как ще работят, как ще одитират европейските средства?
В Изпълнителната агенция за борба с градушките – професор Бъчварова също каза, че няма никакво увеличение, а там има недостиг от 17 млн. лв.: за персонал – почти 4 млн. лв., за издръжка на новопостроени ракетни площадки – над 1 млн. лв., и 7,2 млн. за ракети. Тези пари липсват!
По отношение на „Напоителни системи“. Да, ние увеличаваме с 2 млн. лв. бюджета, но „Напоителни системи“ стопанисват над 1100 обекта за предпазване от вредното въздействие на водите – диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, като отводнителни помпени станции и отводнителни канала, и 21 броя комплексни и значими язовири – публична държавна собственост. Тук недостигът е от 6 млн. лв. Видяхме какво стана наскоро и в Бургаско, и в други региони. С недостиг от 6 млн. лв. очакваме още такива инциденти.
По отношение за Селскостопанска академия професор Бъчварова също обясни, че там недостигът на професори, доценти е крайно незадоволителен и с една заплата от 700 лв. на един професор представете си каква дейност той ще извършва и как ще бъде мотивиран, когато в много дружества и агенции чистачките взимат същата заплата?!
С една дума, няма как да подкрепим този бюджет. Отново искам да повторя, че за поредна година 43 второстепенни разпоредители ще останат на минималната работна заплата. Тези хора са крайно демотивирани и няма как да подкрепим този бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Уважаеми колеги, днес има масирано женско присъствие в парламента – на балкона са жени от Бургас.
Моля да ги приветстваме! (Ръкопляскания.)
Продължаваме с изказване на народния представител Бюрхан Абазов.
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги, уважаеми дами от Бургас и от Кърджали! Това, по което ще взема отношение – по бюджета на Републиката за 2018 г. в частта „Земеделие“, не е даже свързано с политики. Всички много добре знаем, че бюджетът е основното средство за правене на политики. В частта „Земеделие“ в бюджета за 2018 г. средствата са толкова малко, че даже не могат да се правят и политики. Ще кажете, че секторът е много финансиран. Слава богу, че е финансиран с небългарски средства, че е финансиран с Европейски средства. А делът на нашия бюджет, на приноса на нашата държава в съфинансирането заедно с европейските средства като национални доплащания, е изключително малко.
Това, което сме направили като предложения по проектобюджета, е в три основни направления. Аз не искам да се спирам за малкото средства, които са за капиталови разходи на самото Министерство, за малкото средства, които са за издръжка на Министерството, за малкото средства, които са за правене на национална политика от страна на Министерството.
Не можем да не направим предложение и не мога да не взема отношение по три основни направления.
Уважаеми колеги, това са трите основни направления, които са хронично недофинансирани. Като казвам хронично, наблюденията са ми поне от 15 години и тези три сектора, в интерес на истината, дълго време, дълги години не се финансират достатъчно, което е огромна язва, което е огромен проблем за нашето Министерство.
Предложенията, които сме направили, са свързани с вредното въздействие на водата, с Агенцията за борба с градушките и Селскостопанската академия.
Това, което сме предложили като общ сбор на ресурса, който искаме допълнително – с притеснение го казвам – е 28 млн. лв. Казвам го с притеснение, защото снощи, като видях каква суматоха настъпи за 1 млн. лв. в повече, при 28 млн. лв. поискани сега за Министерството на земеделието, не мога да си представя каква суматоха ще настъпи тук, в залата!
Уважаеми колеги, ако не предвидим тези средства, суматохата, която ще настъпи в цялата страна след евентуални проливни дъждове или след едни обилни градушки, примерно през лятото, ще е още по-голяма.
Затова призовавам дясната част на залата да прояви разбиране и погледът ми е насочен към Вас, госпожо Танева. Вие много добре знаете за какво говоря, защото Вие лично сте изпитали недофинансирането на тези три сектора в българското земеделие.
Съжалявам, че го няма министърът тук, защото всъщност най големият удар и най-големият проблем ще се стовари на неговата глава с този планиран бюджет. Повярвайте ми, няма министър в страната, който да се справи с този бюджет при тези предизвикателства, които стоят пред сектора.
Допълнително сме поискали средства за предпазване от вредното въздействие на водата. Признавам, че моделът не е най-добрият! Признавам, че моделът е сбъркан! Защото, колеги, ние сме дали правомощия, задължения на едно юридическо лице, на един търговски субект, чийто едноличен собственик на капитала е министърът на земеделието в лицето на „Напоителни системи“ ЕАД, за да изпълнява една функция, която му е неприсъща на този статус – статуса на търговски субекти. Задължили сме го да изпълнява една обществена, публична функция – да предпазва от вредното въздействие на водата живота и здравето на стотици, хиляди, милиони българи, милиони декара земи, милиони животни и така нататък. Всичко това трябва да го прави едно търговско дружество, което е недофинансирано. Лично съм бил в Борда на това дружество, колеги, и знам, че с предвидените средства освен да се гледат тези диги…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето!
БЮРХАН АБАЗОВ: …нищо повече не може да се направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето! Приключвайте!
БЮРХАН АБАЗОВ: Другото направление, в което искаме повече пари – 17 млн. лв., е Агенцията за борба с градушките, защото Министерството обяви, че ще има програма, с която да преструктурира този сектор…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Абазов!
БЮРХАН АБАЗОВ: Приключвам, госпожо Председател.
Призовавам Ви, колеги вдясно, проявете разум, приемете тези наши предложения, за да може който и да е министър, седнал от тази страна, да си изпълнява функциите спокойно и нормално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Абазов.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма.
Давам думата на господин Петров за изказване.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми колеги! Искам да Ви кажа, че съм се готвил доста добре за това предаване. (Смях в залата.) За това изказване!
Бях се съсредоточил върху това, че нямам никаква папка с дипломи! Нямам никаква папка, за успокоение на господин Костадинов, с който имаме закачка! Нямам, аз съм един необразован човек! Валери Симеонов го намери там и го докара в Народното събрание. Казвам Ви – нямам папки, нямам куфари, нищо!
По същество, започнах изказването си така провокативно, за да може да ми обърнете внимание, насочено към средната и лявата част на залата, а също и към дясната. Ще видите в какво отношение.
Първо, в разходната част на бюджета има 156 млн. лв., които са за селскостопански политики – политики в сферата на селското стопанство.
Заострям Ви вниманието на всички депутати от ГЕРБ, за да знаете за какво става дума. Дано да ми стигне времето! Става дума, че трябва много стриктно да се следи как се изразходват две трети от тези пари – 89 млн. лв., защото цялата тази политика за 156 млн. лв. и наличието в нея на едни 89 млн. лв. са причината в много отношения нашето земеделско стопанство да не е конкурентноспособно, да имаме протести на производители на мляко, на месо и на други продукти.
Моля Ви да обърнете внимание – 89 милиона от 156 милиона за цялата политика в селското стопанство ще бъдат дадени на хора, които нямат преходна помощ, хора, които трябва да престанат да отглеждат тютюн и да се насочат към нещо друго, тъй като тютюнът не се субсидира от Европейската комисия по никакъв начин. Той е отчетен от Европейската комисия и Световната здравна организация като дрога и по тази причина не се дава нищо.
Дават се 89 милиона на хора, които са вписани в списъци, изготвени от една партия – българска. Тези списъци са изготвени по незнаен начин и там е записано, че между 2007 г. и 2009 г. е трябвало хората да бъдат земеделски производители. Ако обаче не са били земеделски производители и нямат производство, ще се гледат годините преди 2007 г.
През 2013 г., докато ДПС беше на власт в земеделието, се взе решение, прокара се в Европейската комисия, с което България се задължи да дава всяка година – първо, започна от 99 милиона, през 2015 г. станаха 95 милиона, сега – 89, и така нататък ще върви до 2020 г. В 2020 – 2021 г. тютюнопроизводителите ще дойдат да протестират на жълтите павета, защото им ги няма субсидиите. Няма субсидии, разберете го! Това не е субсидия! Това са средства, които се дават по списъци на хора, които са записани от една партия, и са предоставени в съответните служби. В много отношения тези хора не са производители на тютюн. Те са производители и на друго примерно могат да отглеждат коне, могат да отглеждат говеда и да получават пари за тютюн за преходна помощ. Внесена е в Европейската комисия през 2013 г., изготвено е съответното нареждане от страна на Европейската комисия и това нещо тежи всяка година върху държавния бюджет.
Затова, госпожо Бъчварова, с уважението ми към Вас, няма пари за Селскостопанската академия. Това е причината да ги няма тези пари, защото две трети от парите отиват за дейност, несвързана с производството. Точно така е написано: „дейност, несвързана с производството“, за която се дават пари.
Знаете ли какво е обяснението, което са дали от ДПС, от тогавашното министерство в Европейската комисия, за да им го утвърдят? Това че тези земеделски производители щели, видите ли, да напуснат местата си и да направят натиск върху населението на големите градове. За да ги спрем, за да не отиват в големите градове, трябва да им даваме от бюджета на Земеделското министерство всяка година 90 млн. лв. Те не правят нищо по тяхното трансформиране в производството.
Запомнете ми думата: в 2020 – 2021 г. ще дойдат тук. Това е, което исках да кажа. Бъдете бдителни как се изразходват тези две трети от парите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Петров.
Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нямах намерение да репликирам колегата, но от снощи и днес забелязвам, че колегата за втори път подема тази тема, и то не по най-коректния начин. Не знам колко дипломи има колегата, но ще се наложи да му прочета една лекция.
Уважаеми колега, в този период аз бях в Министерството на земеделието, храните и горите. Откровени глупости говорите от тази трибуна. Първо, такива списъци не е правила нито една партия – нито нашата, нито Вашата, нито която и да е.
Второ, регламентът, Директивата на Европейския съюз, която казва, че ще се плаща за референтен период, не сме я измислили ние.
Трето, хората, които са влезли в тези списъци, са от Фонд „Тютюн“, който съществуваше едно време, така че нямате право да говорите по този начин за най-онеправданите, за най-пренебрегнатите и за най-многострадалните земеделци и тютюнопроизводители в България. Ако искате повече информация, готов съм да Ви я дам, но от тази трибуна нямате право да говорите така за тютюнопроизводителите, защото не е вярно това, което говорите. Недейте да политизирате проблема, защото никой не е правил списъци, никой не е взимал решения дали и какви пари, колко да им се дава на тютюнопроизводителите. Всичко това е по регламент, по директива, за референтен период, за минал период. Това че не отглеждат тютюн днес, те не са задължени да отглеждат тютюн, а е задължително да са отглеждали тютюн в преходния период.
Допълнително лекцията мога да я продължа отвън. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Абазов.
Втора реплика – заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Петров, крайно изненадан съм от Вашето изказване. Останах с убеждението и с усещането, че Вие умишлено ще направите така, че за три-четири години тези тютюнопроизводители да дойдат да протестират на жълтите павета – Вие това казахте. Аз не чух политика за стимулиране, за преструктуриране на тези хора в друго производство. Вие умишлено ще направите така, че да дойдат да протестират след три години, а това наистина са онеправдани и бедни хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Това беше втора реплика.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Първо, казах, че нямам никакво образование. Аз съм един човек, взет от улицата и е прав господин Абазов, като каза, че говоря глупости. Такъв човек говори глупости, естествено.
Това че една партия официално не е правила списъци – разбира се, че не е правила официално, иначе тя щеше да бъде дадена в съда за такива дейности. Такива списъци има изготвени и това, уважаеми народни представители, а не зрители, е работа много перфектно свършена. Казвам Ви, че тази работа е довела до това, че днес гласуваме бюджет 156 милиона, като 90 милиона от тях се дават на хора, които са включени в списък и са били във фонд „Тютюн“.
Второто нещо, което господинът не Ви каза. Този преходен период свърши в 2013 г., на 31 декември. Той трябваше да свърши и хората казаха: „Седемгодишен период имате да направите конверсията.“ Трябваше тези хора вече да излязат от производството на дрога и да започнат да произвеждат нещо друго. Не, нашите хора успяха с нотификации, с разни гимнастики да ги накарат да им дадат още седем години.
Младият колега, който взе некомпетентно отношение, защото човекът не знае, не че е прост като мен, нали?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля Ви, господин Петров!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Той не говори глупости, но е некомпетентен, защото не знае. В Комисията по земеделието взехме решение и направихме промяна в Закона, с който хората, които се откажат да гледат тютюн, ще получат много по-голяма помощ, отколкото помощта, която им се дава като преходна. Това не е субсидия. Дава им се преходна помощ, за да се откажат от производството на дрога.
В тази връзка искам отново да обърна внимание, да знаете, че хората, които протестират пред Министерството на земеделието, храните и горите, които ще дойдат да протестират и тук, протестират, защото от 156 милиона, които държавата има право да даде като държавна помощ – защото това е, което дава, 90 милиона отиват за хора – четете съобщенията, част от хората, които имат право да получават тези пари, се сърдят защо първо дават на тези, които имат собствени складове. Представяте ли си? Помощ се дава на хора, които имат складове за тютюн?! Абсурди! А това че говоря глупости, майка ми така ме е родила. Просто съчинявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Петров.
Заявено изказване – заповядайте, господин Йорданов.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам отношение по разходната час на Законопроекта за държавен бюджет и бих искал да направя съпоставка на Бюджет 2018 с този за предходната година.
В сега предложения бюджет сумата е в размер на 116 млн. лв., а за предходната – 113 млн. лв., което прави разлика от 2,5 млн. лв. Споделеното от моя колега Георгиев процентно съотношение от 2,2% – това, което се цели с това увеличение, е показателно от разходната час на бюджета, тъй като говорим за увеличаване на минималната работна заплата с 50 лв. и преминаването й от 460 лв. на 510 лв.
Предвид големите неравенства, които са факт при второстепенните разпоредители на бюджети, намиращи се под ръководството на Министерството на земеделието, храните и горите, бих искал да направя сравнение на минималната работна заплата на служителите в областните дирекции по земеделие и подвластните на тях общински служби по земеделие.
В тези служби младшите експерти получават заплати в размер на 460 лв., а старши експертите – в размер на 560 лв. Ако направим сравнение с така предложената нова минимална работна заплата от 510 лв., ще видим, че разликата в йерархията на служителите в тези служби е едва 50 лв. Възниква въпросът: за какво получават възнаграждение тези служители и защо е това голямо неравенство в заплащането в различните второстепенни разпоредители на бюджети? Имам предвид общинските служби по земеделие в сравнение със заплатите, които получават служителите в Държавен фонд „Земеделие“, респективно Разплащателна агенция, както и тези, които работят в централното управление на Министерството на земеделието, храните и горите. Тук говорим за голяма несправедливост, неравенство от почти 50% разлика във възнагражденията между двете институции.
Тази несправедливост не е отразена в сега предложения бюджет, който ние няма да подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Има ли реплики? Няма.
Думата за изказване има народният представител Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Не исках да вземам процедура по начина на водене, но ще използвам от моето време за изказването, за да икономисам време на Народното събрание – и без това имаме да вършим много работа.
Много моля, когато някой се изказва по определени бюджети, да му обръщате внимание, че въпреки може би недобрата му информираност, или както той каза: не добро образование, има разлика между бюджета на Фонд „Земеделие“ и бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите.
Ако искаше да говори нещо по Фонд „Земеделие“, щеше да му дойде времето да го направи, а не когато обсъждаме бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите да ни занимава с други бюджети.
Разбирам, че на всеки му е ясно какво пише в бюджета, но все пак е хубаво да прочете и да се подготви.
Все в тази връзка понеже и аз не се чувствам достатъчно подготвен искам да задам въпрос. Първо ще го аргументирам, може да излезе несвързан с бюджета, но ще разберете, че все пак има връзка с него.
На 17 октомври тази година тричленен състав на Върховния административен съд излезе с решение по отношение на Наредба № 9 от 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 – 2020 г.
От решението на този състав става ясно, че жалбоподателят има пълно основание в аргументите, които е поставил и че според решението на ВАС е налице неспазване на чл. 77 от Административнопроцесуалния кодекс, и на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нормативен акт с по-висока степен и заради това има основание за отмяна на оспорената разпоредба на основание чл. 193, ал. 1 и във връзка с чл. 145, т. 3 от АПК. Чета Ви го, за да знаете, че говоря за сериозни неща.
Става въпрос за програма в размер на 500 млн. лв. Става въпрос за програма, която ако бъде оспорена и петчленният състав на Върховния административен съд потвърди решението на тричленния състав, няма ли да се наложи, пак питам, тези 500 млн. лв. – половин милиард, да бъдат върнати, тоест те няма да бъдат върнати от Европейската комисия, ще трябва да бъдат върнати от бюджета. Съществува ли такъв риск и ако съществува, дали това е предвидено в бюджета за следващата година? Това ми беше въпросът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Има ли реплики?
Други изказвания има ли?
Заповядайте, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, правя това изказване, за да отговоря на зададения въпрос от предния колега, тъй като историята в някои медии, а и това, че сме от един избирателен район, зная, че това е въпрос към мен и ще отговоря.
Преди всичко искам да кажа, че изказванията, които направиха колегите, без последния, от „Българската социалистическа партия“, от „Движението за права и свободи“ – господин Абазов, и от Патриотичния фронт на практика бяха в една посока. Аз също, без последното изказване на депутата от БСП, бих подкрепила техните бележки и желания за бюджета. Да, те са в правилната посока и смятам, че в течение на идната финансова година – 2018-а, при реализиране на част от Политическата програма на кабинета и приемането на съответните законодателни инициативи, които бяха анонсирани и по които се работи – визирам и за реформата в Селскостопанската академия, сега видях професор Бъчварова, всичко това, което се желае, макар и не в пълна степен, ще се реализира. По принцип наистина има основания, но, разбира се, трябва да се съобразяваме с рамката на бюджета.
Мисля, че към момента трябва да бъде подкрепен така, както ни е предоставен.
С колегата Апостолов говорихме по отношение на заплатите и прехвърлянето им, че ще се намери механизъм. Така че колегите говориха в една посока за това, което е необходимо, и са във вярната посока.
По отношение на въпроса, който бе зададен и има определена цел, ще отговоря по същия начин. Бе цитирано съдебно решение, което не е влязло в сила. Също така искам да кажа, че няма да го изчета. На сайта на Министерството на земеделието, храните и горите има публикувана информация по повод съобщенията в някои медии с определен контингент читаемост. Независимо какво е решението на петчленка, няма категорично каквато и да било опасност нито от неплащане на одобрени, контрактувани проекти по приема по Мярка 4.1, нито от средства, които биха били за сметка на българския данъкоплатец и Европейската комисия би отказала възстановявания на разход. Знам, че това е патент на някои колеги от ляво. Само преди две години, сигурно един месец темата бяха някакви милиарди, спиране и така нататък. Нищо от това не излезе вярно. Две години по-късно едно съдебно решение се тълкува по начин, по който може да се тълкува само за фойерверка, който изгаря в небето за секунди. Нищо вярно няма от това.
Нека не става така, че един ден, когато говорим истина и факти, вече никой да не ни вярва.
Благодаря за това, че ми бе дадена думата и също така за колегите от Комисията по земеделие, с които, независимо от политическата окраска, в дебат стигаме до решения за земеделието, които са в единна посока и в интерес на земеделието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Заповядайте по начина на водене, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, взимам процедура този път наистина по начина на водене.
Трябваше да напомните на преждеговорившия, че когато има желание да коментира някой, който е говорил преди него, трябва да го направи като реплика, за да може да имаме отговорите.
Не го правейки като реплика, преждеговорившият ме лиши от възможността да благодаря за отговора на въпроса, защото, ако си спомните и отворите стенограмата, ще видите, че това беше въпрос и молба за тълкуване. Не беше констатация, беше загриженост.
Това, че някой го е приел малко по-обидно, си е негов личен въпрос и сигурно, може би в истината и заради истината, и заради процедурата този някой трябваше да излезе и да каже, че е в конфликт на интереси, защото е страна по делото. Но това е друг въпрос.
Ще Ви помоля още един път: нека да не се опитваме да се крием зад изказване, когато правим реплика, за да няма възможност за дуплика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Има ли други изказвания? Няма желания за изказвания.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народните представители Светла Бъчварова и Стоян Мирчев, неподкрепено от Комисията.
Гласували 156 народни представители: за 55, против 71, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията. (Народният представител Таско Ерменков дава сигнал, че има проблем с пулта.)
Господин Ерменков, какъв е проблемът?
Гласували 160 народни представители: за 53, против 81, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 159 народни представители: за 56, против 83, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста за чл. 23, предложен от Комисията.
Гласували 163 народни представители: за 106, против 57, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Стоилов. (Народни представители от ГЕРБ ,„Обединени патриоти“ и ДПС излизат от залата.)
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, гласувах „против“ чл. 23 от бюджета, защото и представителите от Министерството на земеделието, храните и горите ясно заявиха, че заложените средства в бюджета не стигат.
Ще засегна само някои от направленията, в които се предлага някакво развитие, което мога да нарека съвсем спокойно символично или развитие в застой.
По отношение на Агенцията за борба с градушките – хроничен недостиг на средства. Въпреки това виждаме едни положителни мерки и намерения с неясни резултати, както неясно времево, така и ефективно необосновани.
Чухме обяснения за нови модели на финансиране, и то пак на гърба на хората, които са в допир до тази сфера. Явно Ви е лесно така да вземете от тях, за да отчитате някаква дейност.
Не виждаме желание да се направи нещо, с което държавата да не абдикира от отговорност и да няма ангажимент, като предложи разумен и ефективен подход за развитие на противоградовата защита, с което Агенцията да подобри начина си на работа.
Няма да навлизам в подробности, понеже положението стана трагично.
Няколко изречения и за Селскостопанската академия. Отново същото положение – няма средства, няма достатъчно финанси. Искате Академията да започне отново да се самоиздържа. Имам предвид, че субсидията намалява два пъти и половина през последните години, а собствените приходи трябва да се увеличават. Младите учени все по-малко изявяват желание за работа в Академията, а не толкова младите намаляват все повече. Това се дължи не само на ниското заплащане, а и на лошото състояние на материално-техническата база, в това число и липса на нова техника, остаряла апаратура в лабораториите и други. Много детайли за уточняване има в тази сфера. Доста от тях са свързани с нормативни промени, други – с управленски решения. Въпреки всички тези данни, които много добре знаете и осъзнавате, отново се стига до поредните само добри пожелания и намерения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Стоилов.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ: На всички наши предложения за увеличение на средствата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Приключвайте.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ: …Вие гласувате „против“ импулсивно и защото са предложени от опозицията.
Вие гласувате против развитието на науката. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стоилов.
За втори отрицателен вот има думата господин Николай Бошкилов.
НИКОЛАЙ БОШКИЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Виждам, че колегите вдясно явно доста огладняха, темата „Земеделие“ не ги интересува много.
Ще бъда кратък, тъй като преждеговорившите казаха почти всичко, което трябваше да се каже по отношение на земеделието. Аз гласувах „против“ в частта на бюджета „Земеделие“ по следните причини.
Първо, по бюджетните параметри в частта „Селскостопанска академия“, тъй като няма модерно земеделие без модерна наука.
Второ, в направление „Напоителни системи“, тъй като нямаме конкурентно земеделие без напояване. Оказа се, че в разговор с наши колеги, напоителните ни системи в момента се намират в равнища отпреди 1944 г.
Третият стълб, който крепи Министерството на земеделието, това е службата за борбата с градушки. Именно тези три стълба са крайно недофинансирани в сегашния бюджет в сравнение с бюджетите от предходните години.
По отношение на секторните политики – липса на адекватна политика за опазване на здравето на хората предвид опасните храни, които консумираме. Възстановяване липса на политика по отношение на възстановяване на земите в нереални граници. Липса на политика на визия за производство на традиционни култури, характерни за нашия район.
Искам не на последно място да кажа един сериозен проблем – липса на политика при получаване на субсидии и неправомерно отдаване на мери и пасища на лица, които не отговарят на изискванията. Един от тези въпроси бях поставил на министъра на земеделието. Получих абстрактен отговор, от който става ясно, че тук има сериозна липса на политика от Министерството на земеделието. Именно затова гласувах „против“ бюджета в частта му „Земеделие“. Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Бошкилов.
Трети отрицателен вот – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Аз също гласувах „против“ бюджета в частта му „Земеделие“, който беше гласуван току-що, не само по съображенията, които подкрепям и които бяха изказани от преждеговорившите, които също дадоха своя отрицателен вот, а защото тук в крайна сметка се касае за живота и здравето на българските граждани.
По отношение на напоителните системи, те нямат единствено и само функция да напояват българската плодородна земя, имат функция да отводняват. Във Видинска област този проблем е наистина сериозен и там животът и здравето на населението са сериозно застрашени, тъй като липсват каквито и да било средства, предвидени и в този бюджет за това „Напоителни системи“ да могат да функционират нормално, да отводняват заблатените райони в съответната област, както и да почистват коритата на реките. Това застрашава живота и здравето на населението. Случвали са се вече няколко такива аварии и във Видинска област, а и в други области. Нищо от това обаче не се взима като мярка, въпреки тези проблеми, които съществуват в предвидения бюджет, във връзка със земеделието. Ето защо аз също гласувах „против“ – липсва каквато и да е политика и визия, и стратегия за развитие на земеделието. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Попов.
Уважаеми колеги, обявявам тридесет минути почивка, след което заседанието ще продължи.
В клуба на народния представител ще бъде открита изложба на големия български художник Георги Баев. Събитието е в рамките на честванията на празника на град Бургас. Експозицията ще бъде съпроводена от благотворителен базар на поетични книги на бургаски поети от всички поколения. Всички народни представители са поканени да присъстват на събитието.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, моля да заемете местата си.
Моля, квесторите да поканят народните представители в залата.
Имаме ли готовност да продължим с четенето на доклада?
Заповядайте, колегите ще се присъединят към нас.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Председател.
По чл. 24 има предложение на народните представители Мустафа Карадайъ, Йордан Цонев, Адлен Шевкед, Сергей Кичиков, Халил Летифов, Джевдет Чакъров, Ахмед Ахмедов, Имрен Мехмедова, Бюрхан Абазов, Хасан Адемов, Танер Али, Нигяр Джафер:
„В чл. 24 се правят следните промени:
В ал. 1, Раздел II „Разходи“ и Раздел III „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ се правят следните промени:
- в ал. 1 Раздел II числото „256 421,4“ се заменя с числото „275 868,4“;
- в ал. 1 Раздел II ред 1. числото „245 912,4“ се заменя с числото „ 262 359,4“; в ал. 1 Раздел II ред 1.1. числото „28 025,8“ се заменя с числото „32 861,8“; в ал. 1 Раздел II ред 1.2. числото „192 562,0“ се заменя с числото „204 173,0“;
- в ал. 1 Раздел II ред 1.2.1. числото „192 562,0“ се заменя с числото „204 173,0“;
- в ал. 1 Раздел II ред 1.2.1.1. числото „175 000,0“ се заменя с числото „186 611,0“; в ал.1 раздел II ред 2. числото „10 509,0“ се заменя с числото „13 509,0“;
- в ал. 1 Раздел II ред 2.1. числото „10 509,0“ се заменя с числото „ 13 509,0“;
- в ал. 1, Раздел III числото „ 109 927,0“ се заменя с числото „129 374,0“;
- в ал. 1, Раздел III ред 1. числото „139 691,8“ се заменя с числото „ 159 138,8“;
В ал. 2 се правят следните промени:
- в ред 1. числото „217 536,6“ се заменя с числото „232 147,6“
- в ред 3. числото „20 322,8“ да се замени с числото „25 158,8“;
- в ред „Всичко“ числото „256 421,4“ се заменя с числото „275 868,4“;
- в ал. 3 ред 1. числото „238 118,7“ се заменя с числото „257 565,7“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 24 се правят следните изменения:
1. в ал. 1:
а) в раздел II. Разходи:
- на ред II. Разходи числото „256 421,4“ се заменя с „258 859,4“ – на ред 1. Текущи разходи числото „245 912,4“ се заменя с „248 350,4“
- на ред 1.2. Субсидии и други текущи трансфери числото „192 562,0“ се заменя с „ 195 000,0“.
- на ред 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия числото „192 562,0“ се заменя с „195 000,0“.
- на ред 1.2.1.2. за „Български пощи“ ЕАД числото „17 562,0“ се заменя с „20 000,0“.
б) в Раздел III. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“:
- на ред III. „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ числото „109 927,0“ се заменя с „112 365,0“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „139 691,8“ се заменя със „142 129,2“.
2. в ал. 2:
- на ред 2. „Политика в областта на съобщенията и информационните технологии“ числото „18 562,0“ се заменя с „21 000,0“.
- на ред „Всичко“ числото „256 421,4“ се заменя с „258 859,4“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по чл. 24.
Господин Летифов – заповядайте.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, по въпросния чл. 24 имаме няколко съществени предложения, които всъщност са предложения и на Министерството, но неосъществени. Както се шегуваме и с господин Иванов, той също ги подкрепя, но негласно. Надяваме се сега поне при гласуването да подкрепи тези разумни предложения.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не е вярно. (Смях.)
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: В чл. 24 се правят следните промени според нашите предложения. Те са три съществени, по-нататък ще ги изчета с цифрите, които сме обсъждали, господин Иванов, и се надявам да ги подкрепите днес в залата.
Първо се увеличава субсидията на БДЖ „Пътнически превози“ с 11 милиона 611 хиляди приблизително. Увеличават се разходите за „Персонал“ с 4 млн. 836 хил. лв., за повишаване на квалификацията и мотивацията на персонала в БДЖ и служителите, и увеличаване на капиталовите разходи с 3 млн. лв., за закупуване на 120 автомобила за нуждите на изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“.
По-нататък това в числа и по алинеи е разделено. Може би няма да изпадам в подробности, за да не губя време. Това са едни предложения, които като приоритети ги има самото Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, но те не са срещнали подкрепа при договарянето на бюджета. На база увеличението на бюджета и на бюджетната рамка с тези приблизително 12,6%, ако не ме лъже паметта, и това, което е направено или по-скоро е защитено от Министерството на транспорта с нашето предложение, ние стигаме горе-долу тази рамка на увеличение на бюджета, за да се получи тази справедливост в Министерството на транспорта, по-нататък има и други предложения, които ще аргументирам, като им дойде времето. (Реплики.) Да в чл. 1 те не бяха подкрепени, но ако сега се подкрепят, това ще е едно справедливо решение, с което ние ще покажем на отрасъла, че не е забравен, защото при представянето на бюджета от страна на Финансовото министерство в Комисията разбрахме едно основно нещо, че транспортът като сектор не е приоритет в този бюджет. Затова нашите предложения не са популистки, напротив, неведнъж те са заявявани като приоритети от страна на Министерството. Второ, в рамките на допустимото увеличение, ние сме вкарали нашите предложения, така защото те да са изпълними.
Уважаеми колеги, извън популизма и голите обещания наистина Ви моля да подкрепите тези наши предложения, да покажем едно добро отношение и към БДЖ „Пътнически превози“, които всъщност са един транспорт в цяла Европа, който е толериран, защото е екологичен, удобен и така нататък, но ние тук сме го забравили, господин Иванов, както Вие споделяте, разбира се.
Надявам се наистина да срещне разбиране това предложение, то е разумно и ще бъде оценено и от всичките български граждани, които ползват услугите на БДЖ, а и не само.
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сме коментирали, че заслужава тази подкрепа, за да може да се борим превантивно с несполучилите шофьори по пътищата. Благодаря Ви, за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Уважаеми народни представители, имате думата за реплики към изказването, а господин Иванов за лично обяснение, ако желае, разбира се. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Няма реплики към изказването.
Преминаваме към следващите изказвания.
Имате думата.
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, драги гости! Участвам в трети парламент – един колега каза „в предаване“, аз бих казал „постановка“, за която от началото на месец септември ние като опозиция се готвим. В състава на Коалиция „БСП за България“ има двадесет съвета по секторни политики, в които, освен народните представители, участват и експерти от различните партии в Коалицията. Проведохме стотици срещи, уверяваме Ви, стотици срещи, с представители на различните ведомства, общини, населени места, профсъюзни деятели, браншови структури с желанието да бъдем полезни в изготвянето на един реален, обективен бюджет на Република България за 2018 г.
За съжаление и този път не беше прието никакво предложение на опозицията. Дори от кумова срама, бих казал, защото е в интерес на обществото и беше добре да подкрепите нещо. Изненада ме като гръм от ясно небе спечелването на 1 млн. 200 хил. лв. за едно свято дело за ремонта на Атон и на „Св. Александър Невски“. Нещо, което предизвика буря в залата, а аз го намирам за съвсем нормално някое от предложенията да бъде подкрепено, особено, казвам пак, малка сума, свято дело за неща, които са символи на държавата ни. Ние час не можахме да се разберем как да продължим и какво става в момента по този въпрос?
Знам, че Вие не приемате нашите предложения, защото смятате, че това, което Вие предвиждате, е най-доброто. Съжалявам, че министрите ги няма и че нито един от тях – вече гледаме чл. 24, не стана и не каза: благодаря на опозицията, подкрепяте ни; знаем, че няма средства тази година; не можем да приемем Вашите предложения, но Ви благодарим; ние ще разчитаме на Вас; знаем, че ни подкрепяте коректно; искате да вървят нещата, за съжаление, не става.
Няма да говоря за БДЖ, защото нашият председател на Комисията господин Летифов говори, но ще кажа няколко думи за съобщенията. „Български пощи“ изпълняват една универсална услуга, която държавата възлага на тях в една трудна, конкурентна обстановка и затова, разбира се, държавата субсидира „Български пощи“ АД. В това дружество заплатите са едни от най-ниските в страната – между 400 и 700 лева, без значение дали си висшист, незавършил, ръководител. Смятаме, че това са ниски, много ниски заплати. Това, което Вие предвиждате в бюджета – 2,5% увеличение, ще бъде наистина недостатъчно. Искам да споделя с Вас, че в много населени места в страната единственият държавен служител е представителят на пощите. Единственият, към когото се обръщат хората – било то за спешна помощ, за някаква сигурност, е пощенският служител и много хора в страната наистина разчитат на тях.
Редно е и ние да бъдем толерантни към тях. Виждам, че доста подценени са приходите в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и биха могли, защото имат собственост, която е коректно да бъде продадена, да заделят средства и да помогнат на тези хора да се чувстват добре, комфортно да изпълняват задълженията си и да служат вярно в изпълнение на техните задачи.
Моето желание, уважаеми колеги, е да подкрепите това наше предложение – с 2 млн. 438 хил. лв., да повишим в ал. 1, Раздел ІІ субсидията за „Български пощи“ АД. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Панчев.
Имате думата за реплики към изказването. Няма реплики.
Имате думата за следващи изказвания, заповядайте.
Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложенията, които не са подкрепени от Комисията. Те са на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 134 народни представители: за 37, против 70, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители по чл. 24, неподкрепено от Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 42, против 72, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за чл. 24 по предложение на Комисията.
Гласували 149 народни представители: за 104, против 44, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Отрицателен вот.
Заповядайте.
ИВАН ДИМОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Гласувах отрицателно поради няколко причини, които ще изложа съвсем накратко.
Първо, направих си труда да погледна Бюджет 2017 и на Министерството на транспорта, и направих сравнителен анализ с Бюджет 2018. В мен възникна обосновано предположение, че почти на 90% са копирани почти всички текстове, като се сменят само цифрите. (Шум и реплики от дясно. Смях.)
Не е смешно, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля за тишина в залата.
ИВАН ДИМОВ ИВАНОВ: Ако си направите труда да погледнете предния доклад за Проектобюджета, ще видите, че не е смешно.
Освен това, как бихме разбрали тези числа от бюджета, при положение че нямаме числата от изпълнението на бюджета от предните години. (Шум. Смях.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Вземете ги, те са публични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Иванов, един момент.
Мога ли да помоля веселата компания за тишина. Благодаря Ви.
Заповядайте.
ИВАН ДИМОВ ИВАНОВ: В така наречената „мисия на доклада“ за Проектобюджет на министъра е отбелязано, че ще се стремим към намаляване на потреблението на горива и повишаване на енергийната ефективност, а освен това и ограничаване на негативното въздействие на транспорта върху околната среда.
Искам да Ви кажа, че това съвсем не отговаря на истината, а смея да твърдя, че имам пълна представа върху работата на пристанищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ориентирайте се към приключване, господин Иванов. (Възгласи: „Времето!“)
Времето изтича, завършете.
ИВАН ДИМОВ ИВАНОВ: Завършвам за приходите от концесии, защото в Проектодоклада на министъра по бюджета върви една нишка, която води към концесиониране на пристанища и на летища. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ако обичате, приключвайте.
ИВАН ДИМОВ ИВАНОВ: Искам да Ви обърна внимание, че събираемостта на концесионните такси е на 67%.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Иванов, приключвайте. Пресрочихте почти с една минута.
ИВАН ДИМОВ ИВАНОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И аз благодаря.
Процедура.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедура с предложение за удължаване на пленарното заседание до приемане на целия Проектозакон за държавния бюджет на Република България за 2018 г., заедно с приложенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Разбрахме предложението.
Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване направеното от господин Данаил Кирилов предложение за удължаване на работното време до приемане на Държавния бюджет, заедно с приложенията.
Гласували 147 народни представители: за 104, против 24, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Работното време е удължено.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 25 има предложение от народните представители Корнелия Нинова и група:
„В чл. 25 е правят следните изменения:
1. в ал. 1:
а) в раздел ІІ. Разходи:
- на ред ІІ. Разходи числото „75 732,0“ се заменя с „84 642,8“.
- на ред 1. Текущи разходи числото „74 082,0“ се заменя с „82 792,8“.
- на ред 1.1. Персонал числото „11 553,1“ се заменя с „12 912,5“.
- на ред 1.1.1. Персонал без делегирани бюджети числото „4 206,5“ се заменя с „4 701,5“.
- на ред 1.2. Субсидии и други текущи трансфери числото „49 308,3“ се заменя с „55 110,0“.
- на ред 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия числото „180,0“ се заменя с „201,2“.
- на ред 1.2.2. Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел числото „49 128,3“ се заменя с „54 908,9“.
- на ред 1.3. Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата числото „7 712,3“ се заменя с „8 612,8“.
- на ред 2. Капиталови разходи числото „1 650,0“ се заменя с „1 850,0“.
- на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „950,0“ се заменя с „1 850,0“.
б) в раздел ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери):
- на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „49 032,0“ се заменя с „57 942,9“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „47 032,0“ се заменя с „57 942,9“.
2. в ал. 2:
- на ред 1. Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време числото „16 354,0“ се заменя с „18 673,9“.
- на ред 2. Политика в областта на спорта за високи постижения числото „50 479,7“ се заменя с „52 641,2“.
- на ред 3. Политика в областта на привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти числото „3 289,8“ се заменя с „5 000,0“.
- на ред 4. Политика в областта на усвояването и прилагането на добри международни практики за спорта числото „297,6“ се заменя с „200,0“.
- на ред 5. Политика в областта на младите хора числото „3 287,0“ се заменя със „6 717,7“.
- на ред 6. Бюджетна програма „Администрация“ числото „2 023,9“ се заменя с „1 410,0“.
- на ред Всичко числото „75 732,0“ се заменя с „84 642,8“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Имате думата за изказвания по чл. 25 – по предложението на Комисията и по направените допълнителни предложения.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Разбира се, ние няма как да подкрепим един бюджет, който следва низходяща тенденция като процент от брутния вътрешен продукт. Процентът, който заема бюджетът на Министерството на младежта и спорта, е 0,071 от брутния вътрешен продукт на бюджета на Република България. Той е най-нисък сред всички европейски страни. Практиката е в развитите европейски страни този бюджет да бъде в рамките на един и два процента от общия бюджет на страните. Затова се налага една стратегия от последователни мерки за увеличаване на брутния обем на финансовите ресурси всяка година с 15%.
В тази връзка ние предлагаме увеличението на бюджета на Министерството на младежта и спорта с 12 милиона, или 12 близо 12%.
Най-важните две политики, които осъществява Министерството: едната политика, която касае здравето на българските деца и най-вече усвояването на спортни навици, което означава да предоставим организирани форми на спорт в свободното време за подрастващите, или това е политиката в областта на спорта за учащи в спорта за свободното време. Тук Министерството предвижда 16 милиона, от които 11 милиона са само за издръжка и поддръжка на държавните спортни училища. Сумата, която се отделя за спорт в свободното време и за спорта сред децата, е пет милиона. Вие разбирате, че това е един крайно недостатъчен процент от общия обем разходи за политиката за спорт.
Ние винаги сме настоявали през годините да има баланс от процента, който се отделя за спорт за високи постижения, и от процента, който се отделя в политиката за подрастващите или спорта за всички. В момента балансът е следният: 80% са средства за спорт за високи постижения и останалите 20% за спорт в свободното време и за подрастващите. Ето защо вчера с нашето предложение да променим и да увеличим средствата за изпълнение на постановление 129, което означаваше една възможност за един по-качествен процес физическо възпитание и спорт в свободното време на децата и учениците, беше пропуснат. Беше пропусната възможността бюджетът на спорта да бъде увеличен с още едни три милиона и половина и да постигнем онзи баланс, който ние искаме: 50% за високи спортни постижение и 50% за спорта за всички.
Другата основна политика е политиката за високи спортни постижения. Тук нашето предложение е за увеличение с 4% на основния бюджет и той е продиктуван от необходимостта на голяма част от спортните федерации по летните видове спорт, които продължават да работят при значителен недостиг на финансови средства, и това ще създаде проблеми пред участието на нашите състезатели в олимпийските игри през 2020 година. Обективните данни налагат извода, че при планирането, финансиране и управление на представителния спорт в България е изключително тревожната и от десетилетие устойчива тенденция за катастрофално представяне на страната ни за зимни и летни олимпийски игри и тя ще се запази, ако следваме този модел на разпределение на финансови средства.
И, разбира се, един от най-важните проблеми във връзка с развитието на българския спорт – състоянието на спортната инфраструктура. Вярно е, че се направиха големи спортни обекти, които, разбира се, са далеч от необходимостта за спортни обекти и съоръжения за спорт за гражданите и за подрастващите и за младите хора. Тези спортни големи съоръжения единствено са предназначени за организация и реализация на големи спортни събития, но това, което е дефицит, и това, което отсъства в момента, това са тренировъчните спортни съоръжения, достъпната спортна база за българските граждани. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Средствата, които тук се отделят, са само милион и половина. И няма нито една програма, чрез която общинските спортни обекти и държавните спортни обекти да могат да кандидатстват за средства за възстановяване, ремонт, и, разбира се, най-вече за изграждане на нови спортни обекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ориентирайте се към приключване.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Ето защо няма как да подкрепим и нашето предложение тук, разбира се, средствата в тази политика да бъдат увеличени с пет милиона лева. Смятам, че Вие ще проявите Вашето разбиране и Вашата любов, и загриженост към българските деца, и здравето на българските деца, и ще подкрепите нашето предложение. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Лечева.
Имате думата за реплики, уважаеми колеги. Няма реплики.
Има думата народният представител господин Иван Ченчев за изказване.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин председател, министри няма, уважаеми дами и господа народни представители! И ресорният министър го няма, но все пак за седем месеца един път успяхме да го докараме тук в така наречената „кошарка“.
Госпожо Лечева, една лека забележка отправям към Вашето изказване по отношение на това, че Вие не казахте, че в бюджетната програма за спорт за учащи и спорт в свободното време са предвидени пари за голф. За Вас не знам, аз не съм виждал в междублокови пространства деца да играят голф, но, слава богу, към момента не е включена петанката или скелетонът, или…
След като в Комисията се разбрахме че трябва да има национално приоритетни спортове и мисля, че постигнахме съгласие по този въпрос. Какво прави голфът там, не става ясно.
Съществен недостатък на Проекта за бюджет е липсата и на нова визия в приходната му част. За пореден път и в този проект липсва увеличение на приходите от дейността на българския спортен тотализатор. Планираните неданъчни приходи са на нивото от минали години в размер на 26,7 милиона лева. Данните налагат извода, че тотализаторът е в тежка криза и непрекъснато губи пазарни позиции. Към настоящия момент липсват законодателни инициативи за съхранение позициите на БСТ като един от основните източници на финансов ресурс за спорта, както и търсене на нови такива.
Обективните данни налагат извода, че при планирането от Министерството финансиране и управление на представителния спорт в България изключително тревожната и от десетилетие устойчива тенденция за катастрофалното представяне на страната ни ще са запази. Страната ни се нуждае и от нов национален олимпийски комплекс, впрочем пак постигнахме съгласие по този въпрос, както и реконструкция и модернизация на няколко специализирани по видове спорт национални спортни обекти.
Политика в областта на младите хора: тук е, бих казал, даже цинично положението, защото увеличението в така предложения ни бюджет в областта е с, забележете, 60 лв., 60 български лева! Символична е дейността в тази област. Бюджетната програма „Администрация“ – увеличението на бюджета за
2018 г. е с 22%, близо 23, или с 366 200 лв. Издръжката на администрацията е в размер на 1 млн. 155 хил. лв. Кое налага това увеличение към момента, не ми стана ясно.
Проектобюджетът на Министерството за 2018 година е недостатъчен и не може да осигури устойчиво финансиране, растеж и реформи в сектора на физическото възпитание и спорта, в него не са заложени интензивни темпове за развитие и ясни приоритети, съответстващи на целите за национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта до 2022 година.
И нещо също важно: в много от нашите дебати в Комисията ние сме си говорили и за това – включително и признание от самия министър, че спортът все по-рядко се обръща към науката. Ние не виждаме в този бюджет много важни неща, които са част от живота на хората, не само на спортистите, а и на подрастващите и, разбира се, всички, които се занимават с масов спорт. Нищо в областта на спортната медицина, кинезитерапията, няма и дума! Характерните черти на системата са незадоволителната ефективност и неустойчивост. Лошото е колеги, че това ще се запази.
Затова лично аз, а и групата, ще гласуваме „против“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Имате думата за реплики към изказването, уважаеми народни представители.
Няма реплики. Има ли други изказвания?
Има думата народният представител госпожица Теодора Халачева.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Жаблянов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да допълня изказването на господин Ченчев, а именно за политиката и отделените средства в областта на младежките дейности. Смятам, че младежките политики не са приоритет на управляващите в момента. Защо? Ще Ви го докажа с числа. Към момента единствената програма на Министерството на младежта и спорта, касаеща младите хора, а именно „Младите в действие“ за 2018-а, 2019-а и 2020 г. отделя 1 млн. 977 хил. 800 лв. за три дейности. Питам: как ще бъдат осъществени политиките на правителството с тези средства, които смятам, че са крайно недостатъчни, а именно за да се осъществи заявената от ръководството на Министерството стратегическа цел, цитирам: „Да си осигури достъп до качествени услуги за специална подкрепа за личностно и обществено развитие на младите хора в съответствие с потребностите и интересите им“. Това подкрепа на държавата към младите хора ли е? Това начин да задържим младите хора в страната ли е? Няма как с едни три милиона лева, които се предвиждат в този сектор, да бъдат задържани младите хора, да се развиват, да създават семействата си и да остават в Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожицe Халачева.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на направените предложения по
чл. 25.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Крум Зарков, Драгомир Стойнев, Георги Свиленски и Жельо Бойчев, неподкрепено от Комисията.
Гласували 142 народни представители: за 42, против 82, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на предложението за текст на чл. 25 на Комисията.
Гласували 147 народни представители: за 106, против 41, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 26 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания по чл. 26? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на текста за чл. 26, подкрепен от Комисията.
Гласували 147 народни представители: за 103, против 44, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 27 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
„В чл. 27 се правят следните изменения:
„1. В ал. 1:
а) в раздел II. РАЗХОДИ:
- на ред II. РАЗХОДИ числото „ 108 159,0“ се заменя със „120 691,0“.
- на ред 1. Текущи разходи числото „ 101 359,0“ се заменя със „111 891,0“.
- на ред 1.1. Персонал числото „94 145,5“ се заменя със „104 677,5“.
- на ред 2. Капиталови разходи числото „6 800,0“ се заменя с „8 000,0“.
- на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „6 800,0“ се заменя с „8 000,0“.
б) в раздел III БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ):
- на ред III. БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) числото „107 959,0“ се заменя със „120 602,9“.
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „108 070,9“ се заменя със „120 491,0“.
2. В ал. 2:
- на ред 1. Политика в областта на защитата на националната сигурност числото „108 159,0“ се заменя със „120 691,0“.
- на ред Всичко числото „108 159,0“ се заменя със „120 691,0“.“ Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Имате думата за изказване, уважаеми народни представители. Няма изказвания.
Поставям на гласуване предложение на народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Крум Зарков, Драгомир Стойнев, Георги Свиленски и Жельо Бойчев за чл. 27.
Гласували 144 народни представители: за 44, против 78, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението за чл. 27 по текста, подкрепен от Комисията.
Гласували 144 народни представители: за 99, против 45, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 28 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители чл. 28 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители. Има ли желаещи? Не.
Преминаваме към гласуване на предложението на госпожа Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Крум Зарков, Драгомир Стойнев, Георги Свиленски и Жельо Бойчев чл. 28 да отпадне.
Гласували 149 народни представители: за 41, против 91, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста за чл. 28 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 150 народни представители: за 104, против 37, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 29 има предложение на народния представител Валентина Найденова.
„В чл. 29 се предлагат следните изменения и допълнения:
„1.1. В ал.1 да се внесат следните изменения:
1.1.1. В Раздел II. РАЗХОДИ, числото 2 570,0 хил. лв. да се замени с числото 2 766,24 хил. лв.
1.1.2. В Раздел II. РАЗХОДИ, т.1 Текущи разходи, числото 2 370,0 хил. лв. да се замени с числото 2 566,24 хил. лв.
1.1.3. В Раздел II РАЗХОДИ, т. 1.1. Персонал, числото 1 640,0 хил. лв. да се замени с 1 796,6 хил. лв.
1.1.4. В Раздел II. РАЗХОДИ, т. 2. Капиталови разходи, числото 200,0 хил. лв. да се замени с 235,0 хил. лв.
1.1.5. В Раздел II. РАЗХОДИ, т. 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт, числото 200,0 хил. лв. да се замени с 235,0 хил. лв.
1.1.6. В Раздел III БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ТРАНСФЕРИ) - (+/-), числото 2 570,0 хил. лв., да се замени с 2 766,24 хил. лв.
1.1.7. Бюджетни взаимоотношения с централния бюджет (+/-), числото 2 570,0 хил. лв. да се замени с 2 766,24 хил. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ:
Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания?
Заповядайте.
Народният представител Валентина Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Направените предложения за изменение и допълнение на чл. 1 към ал. 1 и ал. 2 са във връзка с препоръките на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа и по-специално във връзка с общата политическа препоръка № 2, където е посочено, че специализираните органи трябва да разполагат с достатъчно средства, за да могат да изпълняват ефикасно своите функции и задължения и финансирането им трябва да бъде предмет на ежегодно одобрение от страна на парламента.
В тази връзка и с оглед препоръките в мониторинговия доклад на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, Комисията за защита от дискриминация е задължена да открие и управлява свои регионални офиси на територията на цялата страна, които към момента не са достатъчни.
Затова с направените предложения за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет се предлага увеличаване финансовия ресурс в чл. 29 от бюджета на Комисията за защита от дискриминация в размер на 196 хил. 240 лв., който ще дойде от повишаване на събираемостта на Националната агенция за приходите.
Все повече граждани ще се обръщат към Комисията за защита от дискриминация, търсейки своите нарушени права на политическа, икономическа и религиозна основа, преди да се обърнат, разбира се, и към Съда в Страсбург.
Колеги, забелязвам, че както се увеличава работата на омбудсмана на Република България в тази посока, очаквам, че в следващите години така ще нарасне и работата на Комисията за защита от дискриминация. Нека с този скромен финансов ресурс да направим тяхната помощ по-достъпна до гражданите като очаквам да подкрепите това може предложение, особено по отношение моето обръщение към членовете на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Има ли други изказвания по чл. 29? Не виждам други изказвания.
Подлагам на гласуване направеното предложение за чл. 29 от народния представител Валентина Найденова, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 44, против 55, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на предложението на вносителя за чл. 29, подкрепено от Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 90, против 41, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 30 има предложение от народния представител Цветан Цветанов:
„В чл. 30:
- в т. ІІ „Разходи”, т. 2 „Капиталови разходи” сумата да се увеличи с 2 720 000 лв., от които 2 100 000 лв., включващи 1 500 000 лв. за извършване на реконструкция и основен ремонт на сграда, предвидена за Национален обучителен център в областта на защита на личните данни и 600 000 лв. за закупуване на необходимите съоръжения, оборудване и обзавеждане, както и за разработване и въвеждане на електронна платформа за дистанционни обучения в областта на защита на личните данни и 420 000 лв. за персонал и 200 000 лв. за издръжка и текущи разходи, вкл. за периода на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за изпълнение на допълнителни дейности, възложени на Комисията с решение на Министерския съвет на Република България.
- т. ІІІ „Бюджетни взаимоотношения (трансфери)“ да се увеличи със същата сума.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението за чл. 30 на народния представител Цветан Цветанов, неподкрепено от Комисията.
Гласували 139 народни представители: за 19, против 45, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение на вносителя за текст за чл. 30, подкрепен от Комисията.
Гласували 140 народни представители: за 97, против 42, въздържали се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване на текст на вносител за чл. 31, подкрепен от Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 93, против 44, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за доклада, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 32 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 32, ал. 1 се правят следните изменения:
1. в раздел ІІ. Разходи:
а) на ред ІІ. Разходи числото „37 444,0“ се заменя с „45 260,0“.
б) на ред 1. Текущи разходи числото „37 144,0“ се заменя с „45 260,0“.
в) на ред 1.1. Персонал числото „32 188,0“ се заменя с „39 188,0“.
г) на ред 2. Капиталови разходи числото „300,0“ се заменя с „1 116,0“.
д) на ред 2.1. Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт числото „300,0“ се заменя с „1 116,0“.“
2. в раздел ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери):
а) на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „37 144,0“ се заменя с „44 960,0“.
б) на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „37 144,0“ се заменя с „44 960,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текст по чл. 32 – предложение на народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Крум Зарков, Драгомир Стойнев, Георги Свиленски, Жельо Бойчев, неподкрепено от Комисията.
Гласували 140 народни представители: за 46, против 74, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на предложения от вносителя текст, подкрепен от Комисията, за чл. 32.
Гласували 143 народни представители: за 93, против 49, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 33 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 33, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В Раздел ІІ. Разходи:
а) на ред ІІ. Разходи числото „34 319,0“ се заменя с „35 700,0“.
б) на ред 1. Текущи разходи числото „33 519,0“ се заменя с „35 700,0“.

2. В Раздел ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери):
а) на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „34 319,0“ се заменя с „35 700,0“.
б) на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „34 319,0“ се заменя с „35 700,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания?
Господин Филип Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Вземам думата по отношение на чл. 33, защото той урежда бюджета на Държавна агенция „Разузнаване“, както по-надолу – и на останалите служби за сигурност.
Държавна агенция „Разузнаване“, твърдя, е една от службите, които въпреки обидно малкия и недостатъчен бюджет, върши своята работа отговорно, а и професионално все още.
Средата за сигурност е променена и усложнена – миграционен натиск, терористични заплахи, несигурни Балкани, а същевременно политиката на правителството към службите ни за сигурност остава непроменена.
Знаете ли с каква заплата започва първоначално служителят в Държавна агенция „Разузнаване“ и същевременно какви изисквания има към него за владеене на чужди езици, редки от които, за компютърна експертност и информационна такава? Стартовата заплата на такъв служител е около 1200 лв. при тези изисквания.
В тази връзка, видно от предложения бюджет, нашите служби в тази среда няма да могат да изпълняват пълноценно задълженията си и да запазят и развиват способностите си. Рискът от вербовка на служители на нашите служби от страна на чужди такива е огромен, предвид условията в които работят, за които Ви споменах преди малко. А ни предстои и европредседателство, нека да не забравяме.
Бюджетът на службите е, за да могат те, горе-долу, да покриват разходите си по сградите, в които се помещават, и да изплащат, както казах, обидно ниските заплати на служителите си. С този бюджет няма как отговорно да си партнират нашите служби с партньорските служби за сигурност, от друга страна.
Уважаеми народни представители, с тази политика рискуваме в рамките на до пет години – това не е мое становище, това е становище на един от шефовете на тези служби – част от тези служби на практика да прекратят своето съществуване. И това го казваме в обстановката, в която се намира България в момента. Същевременно наши съседни страни увеличават и продължават да увеличават в пъти бюджета на техните служби за сигурност. Като пример мога да дам със съседна Турция. През последните 10 години са увеличили над 420% бюджета на Службата им за сигурност, по голям е бюджетът на Службата за сигурност на Македония, на Хърватска в сравнение с Държавна агенция „Разузнаване“. Къде се намираме ние в тази ситуация?
Това създава изключителен риск за националната ни сигурност и няма как да подкрепим тази унищожителна за службите ни политика, която прозира тук, в бюджета.
Ние сме предложили тук в Проекта на бюджет към Държавна агенция „Разузнаване“ едно минимално увеличение на бюджета й, за да поемат глътка въздух, за да могат да изкарат тази година и достойно да продължават да изпълняват, както казах, своята отговорна професия и задачи, които са им поставени във връзка с защита на националната ни сигурност.
Уважаеми народни представители, подкрепете предложението, което сме направили, ако искаме да вложим в националната сигурност на България, защото това е инвестиция в България, това е инвестиция в бъдещето на България. Подкрепете това предложение и не подкрепяйте предложението на Министерския съвет, защото това е унищожителна политика спрямо службите ни за сигурност, спрямо националната ни сигурност, което е невъзможно да продължава.
Ако искате тази политика да продължава и след пет години да нямаме служби за сигурност, то подкрепете предложението на Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Имате думата за реплики към изказването. Няма реплики.
Имате думата за други изказвания.
Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Аз само искам да обърна внимание на колегите на факта, че ние за толкова месеци не намерихме време да разгледаме отчета, Доклада на Държавна агенция „Разузнаване“ за 2016 г.
Сега вече сме края на 2017 г. и, честно казано, наистина ми е малко интересно, на база на какво сега ще натиснете копчетата и ще приемете този бюджет. Вие знаете ли какво е свършила ДАР през 2016 г.? Не знаем какво е свършила през 2017 г. Доверяваме се изцяло на това, което счита Министерският съвет, че би трябвало да бъде финансирането на Държавна агенция „Разузнаване“. Никой от Вас не излезе да защити този бюджет, а съответният министър всъщност го няма. Няма кой да ни каже всъщност защо ги даваме тези средства.
Аз споделям това, което даде като аргументи Филип Попов, като аргументи за увеличаване на бюджета. Но много бих искал, така както е за Държавна агенция „Разузнаване“, така и за другите министерства и институции, които обсъждахме и гласувахме днес, все пак да има някой, който да дойде и да каже няколко думи – защо е този бюджет и все пак какви политики ще се реализират, достатъчно ли е, или не е, какви са намеренията в следващите години? Имаме нахвърляни едни сухи числа и ако някой иска да разбере нещо повече, трябва да се рови в големи детайли. (Реплика от докладчика Менда Стоянова: „Това трябваше да бъде в Комисията.“)
Чувам Ви, госпожо Стоянова. Сигурно някои неща са станали в Комисията, обаче тук, в края на краищата, решава парламентът, а не комисиите. Може би 90% от хората, които сега ще одобрят този бюджет, не знаят за какво става въпрос и съм убеден, че не са чели и Доклада за 2016 г. Впрочем, не само че съм убеден, ами може и да се докаже, защото там, тъй като той е под специален режим, в него има два подписа – единият е на човек от ГЕРБ, а вторият е моят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Други изказвания?
Господин Иванов, заповядайте. Думата има господин Иван Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз няма да повтарям казаното от предходните колеги, защото това е една част от истината. Действителността, за съжаление, е доста по лоша и по-тежка, и не разбирам защо днес в тази зала ние се опитваме да гласуваме един бюджет на Държавна агенция „Разузнаване“, който продължава да я държи в един коловоз, чиято посока е в небитието.
За съжаление Министерският съвет и в частност Министерството на финансите не разбира политиката, която води Европейският съюз в тази посока, още повече че по време на нашето председателство предстои да приключим някои от досиетата, които са свързани най вече с обмяна на информация. Това е един от приоритетите за бъдещия и сигурен Европейски съюз, който се обсъжда на най високо ниво. Само да припомня, че от председателя Юнкер се внесе пакет от законодателни инициативи, които да променят статута на така наречената „шенгенска информационна система“.
В частност Държавна агенция „Разузнаване“ е ползвател на подобна информация и с подобен орязан бюджет, за съжаление, тя ще се превърне точно в един обикновен краен ползвател. Тя няма да има никаква добавена стойност за това, което предстои за бъдещето на Европейския съюз. Моите опасения са, че с тези средства, които ние предоставяме тук „щедро“, ще затвърдим една тенденция и в крайна сметка ще превърнем служителите на Държавна агенция „Разузнаване“ във вестникари. Те ще си купуват вестници от чуждата преса, ще ги преписват и ще ги предоставят като аналитичен материал.
Мога да твърдя, че в това отношение Българската социалистическа партия е била изключително последователна през годините и ние изключително настоятелно сме предлагали във всеки един бюджет сумите, които са необходими за издръжка на това перо, да се увеличават.
Тази година не предлагаме някакви мащабни суми. Предлагаме нещо, което да покрие екзистенц-минимума на тази служба. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов от ГЕРБ.)
Не ме репликирайте от залата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не влизайте в диалог със залата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Господин Председател, нека да ми направят реплика от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Кирилов, моля Ви се. Ораторът си знае словото.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Защото това е истината. Вярно е, че голяма част от българската общественост, да не кажа по-голямата част, не е запозната с дейността на тази Агенция, но тя е жизненоважна. Защото оттам се получава информацията от външни източници за заплахи, които са непосредствени за българската държава и на подобно отношение, което е унизително към службите, трябва да му бъде сложен край. Действително превръщането на тези хора в едни аналитици на вестници няма да бъде полезно нито за нас, нито за нашите партньори от Европейския съюз. И пак да повторя, че в един момент обменът на информация става ключов за бъдещето на един сигурен, истински Европейски съюз – нещо, което се дискутира на европейско ниво, а не само тук в България.
Аз давам съвсем прясна информация от срещата по време на председателството на Естония, където това се дискутираше и ни беше поставена висока оценка, че се очаква по време на нашето председателство да завършим тези досиета, които са свързани с обмяната на информация. А ние с това нещо даваме един изключително лош знак за нашите партньори. (Реплики.)
Аз, меко казано, съм изненадан от подобен подход, защото случващото се в Европа и заплахите, които непосредствено тегнат над нашата страна, са един ясен категоричен знак, че ние трябва да погледнем с друго око на тези служби – с начин, по който те заслужават. Разчитам на колегите да подкрепят нашето предложение, което не обхваща в цялост всичките нужди и необходимости на тази служба, но поне да закърпи най необходимото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплики към изказването?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Съвсем кратка реплика. Уважаеми колега Иванов, на изнесеното заседание на Комисията за контрол над службите, която се проведе в Държавна агенция „Разузнаване“, стана ясно и се пое ангажимент от колегите от управляващото мнозинство, членове на тази Комисия, че, видите ли, с постановление на Министерския съвет при нужда в следващата година – през 2018 г., ще се дадат някакви допълнителни пари на тази служба.
Горе-долу допълнителните пари, уважаеми колега Иванов, са като тези, които ние предлагаме сега. Само че може би Вие пропуснахте да кажете, и аз в тази връзка Ви правя реплика, че в крайна сметка, функцията на тази служба е такава, че тя трябва да има прогноза, тя трябва да има план. Тя не е като някои други институции, които в момента гледаме – бюджет, и после може с постановление на Министерския съвет да бъдат дофинансирани. Когато липсва план, когато липсва прогноза в тази служба, тя на практика не може да изпълнява своята функция, защото тя седи в едно застинало положение, не може да развива своите способности, дори не може и да ги задържи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли други реплики към изказването на господин Иванов? Няма.
Имате думата за дуплика.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Попов, уважаеми колеги! За съжаление, трябва да се съглася с Вашите констатации и мога да направя едно по-лошо заключение.
Тук мога да цитирам господин Цветанов, който неведнъж е казвал, че на службите е необходима сигурност и прогнозируемост за бъдещето. За съжаление, с този бюджет ние не осигуряваме това нещо. Ние осигуряваме една среда на несигурност и непредсказуемо бъдеще на тези служби.
Не искам да отварям приказка за агентурния апарат. (Реплики от ГЕРБ.) Не искам да отварям приказка, защото такъв на практика вече не съществува. С този бюджет ние не можем да поддържаме такъв. Да не говоря за спекулациите, които се правеха през годините, с отварянето на досиета, затварянето, разкриването на агентура. Та ние не сме привлекателни по никакъв начин за хора, които да донасят информация в полза на българската държава. (Реплики.)
Извинявам се много, но всичко това, което се случва и ще се случва за в бъдеще, води към един-единствен извод: ние ще станем действително един обикновен потребител на информация и преписвачи на вестници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
За дупликата има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на чл. 33.
Подлагам на гласуване предложение на народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Крум Зарков, Драгомир Стойнев, Георги Свиленски и Жельо Бойчев за чл. 33, неподкрепено от Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 45, против 61, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Процедура ли има?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Моята процедура е по прегласуване и в тази връзка призовавам колегите, които са членове на тези комисии, независимо от кои политически сили са тук, поне дайте знак към службите и подкрепете нашето предложение. Явно е, че то няма да мине в залата, но поне членовете на комисиите, дайте знак към службите, че сте загрижени наистина за тяхното бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Процедура по прегласуване на предложението, което преди малко гласувахме – за чл. 33.
Гласували 126 народни представители: за 46, против 68, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на текста на чл. 33 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 87, против 44, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Членове от 34 до 42 включително по вносител.
Комисията подкрепя текста на членовете от 34 до 42 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Закривам обсъждането.
Преминаваме към гласуване на текста на чл. 34…
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: От 34 до 42 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …От чл. 34 до 42 включително, докладвани от госпожа Стоянова, по доклада на Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 87, против 43, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 43:
„Чл. 43. (1) Приема бюджета на Комисията за финансов надзор за 2018 г., както следва: съгласно таблица.
(2) Утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2018 г., и максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2018 г. от Комисията за финансов надзор, както следва: съгласно таблица.“
Комисията подкрепя чл. 44 и чл. 45 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам желаещи. Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 43, 44 и 45 в редакцията на Комисията.
Гласували 132 народни представители: за 85, против 47, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 46 има предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители.
„В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1:
а) в раздел ІІ. Разходи:
- на ред ІІ. Разходи числото „367 970,5“ се заменя с „374 970,5“;
- на ред 1. Текущи разходи числото „351 348,7“ се заменя с „358 348,7“;
- на ред 1.2. Субсидии и други текущи трансфери числото „300 350,0“ се заменя с „307 350,0“;
- на ред 1.2.1. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансови предприятия числото „300 350,0“ се заменя с „307 350,0“.
б) в раздел ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери):
- на ред ІІІ. Бюджетни взаимоотношения (трансфери) числото „401 723,8“ се заменя с „408 723,8“;
- на ред 1. Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет числото „401 723,8“ се заменя с „408 723,8“.
2. в ал. 2:
а) на ред 1. Политика на Министерството на земеделието, храните и горите в областта на земеделието и селските райони числото „335 507,8“ се заменя с 342 507,8“;
б) на ред Всичко числото „367 970,5“ се заменя с „374 972,5“.
3. създава се ал. 4:
„(4) Утвърждава средства в размер на 7 млн. лв. в нова програма за насърчаване внедряването на научните открития в земеделието. Средствата се дават на земеделските производители като допълнителна субсидия на декар, в размер на 1 лв. Условията за субсидиране се уреждат в наредба на министъра на земеделието, храните и горите.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Изказвания?
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господа министри! Предложението, което правим в План-сметка на Държавен фонд „Земеделие“, е за увеличаването на субсидия „Трансфер“ със 7 млн. лв. Причините за това са следните.
Първо. Триста милиона обикновено е субсидията, която се предоставя на Държавен фонд „Земеделие“ за държавни помощи. В началото на годината – февруари, март месец – тези държавни помощи обикновено се разпределят, така че запълват целия ресурс и в продължение на годината, при екстрени, критични, кризисни ситуации обикновено ресурсът не достига. Освен това от 2018 г. чрез Държавен фонд „Земеделие“ ще се подпомагат, първо, плащанията и договорите за екарисажите, което досега не е било като приоритет на Държавен фонд „Земеделие“; освен това и плащанията за частно-практикуващите ветеринарни лекари, което върви като субсидия. Малките земеделски стопани също се подкрепят от гледна точка на транспортни разходи, свързани с превоза на животни.
Затова считаме, че с тези 7 милиона и половина, с които предлагаме да се увеличи субсидията на Държавен фонд „Земеделие“, ще се създаде по-добра устойчивост в работата на фонда и ще се покрият всички необходими щети, които съответно биха могли да се появят в рамките на годината. Наистина рисковете през последните години от климатичния фактор доведоха до плащания, които никога и под никаква форма не бяха планирани за Фонда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Бъчварова.
Има ли реплики? Не виждам реплики към изказването.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Преминаваме към гласуване на чл. 46.
Гласуваме предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 118 народни представители: за 41, против 61, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на чл. 46 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 74, против 28, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 47 до 49 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи за изказвания.
Закривам обсъждането.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 47 до 49 включително по вносител, подкрепени от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 67, против 32, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 50 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 50 се правят следните изменения:
1. на ред 1 Българско национално радио числото „42 336,8“ се заменя с „47 336,8“.
2. на ред 2 Българска национална телевизия числото „65 397,4“ се заменя с „70 397,4“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Стефан Данаилов, Александър Симов и Чавдар Велинов:
„Сумите по чл. 50:
- по т. 1 „Българско национална радио” числото „42 336,8” да се замени с „47 336,8” – увеличение с 5 млн. лв.
- по т. 2 „Българска национална телевизия” числото „65 397, 4” да се замени със „70 397,4” – увеличение с 5 млн. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Господин Председател, и двете предложения са идентични, абсолютно еднакви са.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, скъпи колеги! Обръщам се към Вас с молбата да подкрепите нашето искане да увеличим с по 5 млн. лв. бюджетите и на БНР, и на БНТ.
Мотивите за това са няколко, най-важният от които е, че тази година и БНП, и БНР реално не получават никакво увеличение, няма промяна от бюджета им за миналата година, но по същество са им възложени много нови отговорности, в резултат на което ние на практика намаляваме парите и за двете институции. Намаляваме парите и не позволяваме на новите ръководства поне да се опитат да реализират онова, което са заявили, да покажат новата си политика и да развият тези две институции. Смятам, че не е нормално да възлагаме и на БНТ, и на БНР да бъдат онзи източник на обективни новини, на качествена журналистика, който очакваме от тях, а същевременно да затягаме финансова примка около тяхното гърло. На практика това ще означава затягане на примката около свободната журналистика, тъй като по ирония на съдбата и БНТ, и БНР са островчета на обективна журналистика в едно море от не чак дотам свободни медии. И заради това смятам, че държавата, а и ние, като народни представители, имаме ангажимент към тази обективна журналистика и трябва да им помогнем в такива мигове.
На всичкото отгоре на заседанието на Комисията по култура и медии, когато разглеждахме бюджетите и на БНТ, и на БНР, и от двете институции обявиха, че имат нужда от тези пари и реално са недоволни от своите бюджети. Но това, което лично на мен ми направи впечатление в молбата на БНР, е молбата на Теодосий Спасов – ръководител на Симфоничния оркестър на радиото, който помоли да бъде подпомогнато радиото, тъй като средната заплата в Симфоничния оркестър на БНТ е 830 лв. за средна в страната около 1060. Това са най-добрите музиканти, които ние държим на ръба на мизерията.
Тук имаме две каузи – и свободната журналистика, и да помогнем на тези великолепни музиканти да получат своя стандарт на живот. Умолявам Ви много да послушате тази молба.
На всичкото отгоре тук има и прагматични съображения. Ще се върнете по местата, от които сте избрани, и ще искате някой да отрази обективно това, което говорите. Ще бъдете ли спокойни, ако знаете, че журналистът, който Ви отразява, утре е готов да вдигне стачка или живее с мизерни пари?
Моля Ви се, подкрепете това предложение! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Симов.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Симов, не мога да не Ви направя реплика по отношение на изказването Ви, касаещо Симфоничния оркестър на Българското радио. (Народният представител Александър Симов разговаря с народен представител от „БСП за България“.) Ако обичате, слушайте ме, господин Симов, след това си говорете с Вашия съпартиец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Симов?
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Симов, искам да взема отношение по повод на Вашето изказване в частта за Симфоничния оркестър на Българското радио. Да, прав сте. Там наистина работят прекрасни музиканти и това е един от най-добрите оркестри. Но, господин Симов, Вие типично по социалистически искате тук едни пари да се раздават на бедните музиканти.
Аз, господин Симов, предлагам да седнем и да разработим концепция за финансирането на този оркестър, така както се финансират всички останали сценични изкуства – през делегиран бюджет и субсидия на база на зрители, които ги гледат, като по този начин се стимулира съответното сценично изкуство, за да не влизам в детайли, да представя такава програма, да привлича толкова зрители, че наистина да има ефект от неговата работа, а субсидията от бюджета да бъде свързана именно с това. Тоест, реформа по отношение и на този оркестър, който не знам поради какви причини е останал встрани от реформата, която се проведе преди няколко години във всички театри, музикални, симфонични оркестри, филхармонии и днес те са доволни от тази реформа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има ли други реплики? Не виждам.
Господин Симов, заповядайте за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Стоянова! Няма да коментирам Вашите политически оценки – социалистическо ли е, или не, тъй като не смятам, че дребното политическо заяждане има място в такава дискусия. Ако Вие смятате, че това е нормално, можем да го направим, но смятам, че е добре да останем на базата на професионализма специално за тази поправка.
От друга страна, чудя се, постоянно се говори за подпомагането на този оркестър, но досега нищо не е направено. Заради това Ви призовавам: помогнете сега, а този разговор, който предлагате Вие, можем да го проведем в рамките на следващата година, за да помогнем на тези музиканти да получат своето заплащане.
Пак ще повторя, говорейки за тези музиканти, това е една малка част от парите, които искаме. Другата част е да подпомогнем журналистите от БНР и БНТ да изпълняват своите задължения качествено и да продължават да бъдат онзи източник на обективна информация, който обикновено са. Ние в момента им вменяваме много задължения, много отговорности, а реално им режем парите. Свободната журналистика струва скъпо, защото това е цената на демокрацията. Ако смятате, че не трябва да им даваме пари – гласувайте, както Ви е казала партията. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и възгласи: „Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Симов.
Изказвания?
Заповядайте за изказване, госпожо Николова.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Радвам се, че господин Симов повдигна въпроса за бюджета на БНТ и БНР и най-накрая се радвам, че именно колегите от ляво разбраха, че това е островът на свободната журналистика. Аз лично ще подкрепя това предложение. Понеже тук говорим за двойните стандарти и се оказа, че тук са хората с най-къса памет, искам да припомня, че през 2013 г., когато се гласува бюджетът, бюджетът на Националната телевизия беше намален с 5 млн. лв. именно от БСП – тогава Вие бяхте управляващи. Радвам се, че след четири години сте стигнали до извода, че тези медии са недофинансирани и заслужават повече средства, за да могат достойно да изпълняват възложените им ангажименти за едно безпристрастно информиране на обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Има ли реплики?
Господин Симов, имате думата за реплика.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Николова, благодаря и аз на свой ред, че Вие повдигате тази тема.
Тъй като споменахте моето име, нека да Ви кажа нещо: да, онова намаляване на бюджета беше грешка. Аз нямам греха да съм го подкрепял. Още тогава написах статия, в която казах, че това е грешка. Защото като журналист винаги съм знаел, че журналистиката трябва да бъде подкрепяна, а не атакувана. В този смисъл не приемаме обвинения срещу БСП. Направили сме своите грешки. Днес, и Ви гарантирам, че това ще бъде качествена политика, ние ще подкрепяме свободното слово и журналистика. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Симов.
Втора реплика? Не виждам желаещи за друга реплика.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на чл. 50.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители заедно с идентичното предложение на народния представител Стефан Данаилов и група. Както госпожа Стоянова обърна внимание, те са напълно идентични – става дума за увеличаване на бюджета с 5 млн. лв. на двете институции.
Гласували 139 народни представители: за 31, против 39, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на чл. 50 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 142 народни представители: за 102, против 38, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Закривам обсъждането.
Преминаване към гласуване на текста на чл. 51 по вносител, подкрепян от Комисията.
Гласували 145 народни представители: за 102, против 43, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за отрицателен вот.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Гласувах отрицателно по приетия по вносител чл. 51, защото тук имаше едни предложения, които са много важни – защото в Приложение № 4 и Приложение № 5, по-късно – на ал. 1 и ал. 2, имаме предложения, които са много съществени. Едното е за увеличаване субсидията на превозите на пътници по нерентабилни линии във вътрешния транспорт и транспорта в планински и други райони с 5 млн. лв.
По-същественото отдолу е увеличението субсидията на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, която е компанията, грижеща се за поддръжката на инфраструктурата. Там разрухата или мизерията е в пълна сила и този бюджет не решава нито един проблем. В един голям участък от около 70 км, който поддържа железопътната инфраструктура, има, да кажем, 12 служители, имат само един автомобил, който е за ремонт. Цената на този автомобил е 3000 лв., а ремонтът, който трябва да се направи, е за 5000 лв. Няма условия за нормалното функциониране на НКЖИ.
От друга страна, има две държавни предприятия, които са Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“ и Държавно предприятие „Съобщително строителство и възстановяване“, които имат необходимост за техния екзистенц-минимум за съществуване от една сума, която не е голяма. За първото е 1 млн. 500 хил. лв. и за второто – 450 хил. лв. Ако тези пари не се дадат, това означава, че закриваме тези предприятия, те остават като разграден двор и загубите за държавата ще бъдат много по-големи от това, което сега щеше да се даде.
Според мен държавата ще ги даде принудително в един последващ период. Тази субсидия, която ние им спряхме – не са платени миналата година и сега също не сме ги заложили, всъщност ще ги остави на трупчета. Ще остави на трупчета тези две предприятия и най-вероятно те ще бъдат разграбени. Пак повтарям, загубите за държавата ще са много по-големи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Това беше обяснение на отрицателен вот.
Госпожо Стоянова, продължаваме с чл. 52 по доклада.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 52 има предложение на народния представител Надя Клисурска:
„В чл. 52, таблицата, област Пазарджик, се правят следните промени:
1. Община Стрелча – в колона 6 сумата се увеличава с „2 000,0“.
- за рехабилитацията на общински път III–8003 Блатница – Смилец – Дюлево от 23+764 до км 38+700.
2. Община Пазарджик – в колона 6 сумата се увеличава с „5 000,0“.
- за изпълнение на строително-монтажни работи на обект „Изграждане на западен околовръстен път – Пазарджик“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Милко Недялков и Валентина Найденова:
„В чл. 52, таблицата, област Ловеч, се правят следните промени:
1. Община Ловеч – в колона 6 да се увеличи сумата с „4 065,432“ за:
а) реализация на инвестиционен проект с проектна готовност „Реконструкция на ВиК мрежата на жк „ Младост“ – гр. Ловеч – 3 752 954 лв.;
б) реализация на инвестиционен проект с проектна готовност „Рехабилитация на транспортен мост над р. Осъм“, гр. Ловеч – 312 478 лв.
2. Община Троян – в колона 6 да се увеличи сумата с „1 250,0“ за:
а) етапно строителство на трета клетка на Регионално депо за неопасни отпадъци Троян – Априлци – 500 000 лв.;
б) изграждане на прилежаща инфраструктура на търговски комплекс „Малък пазар“ при условията на съфинансиране от общината – 250 000 лв.;
в) реконструкция на кръстовище ул. „Васил Левски“ и ул. „Минко Радковски“ – 500 000 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Валентинов Иванов:
„В чл. 52, таблицата, област Шумен, се правят следните промени:
1. Община Нови пазар – в колона 6 сумата се увеличава с „1 500,0“.
2. Община Каспичан – в колона 6 сумата се увеличава с „6 350,0.
3. Община Шумен – в колона 6 сумата се увеличава с „13 000,0“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Николай Тишев:
„В чл. 52, таблицата, област Бургас, община Бургас, в колона 6 числото „1 550,3“ се заменя с числото „5 500,0“.
- за основния ремонт и рехабилитацията на общинския път Банево – Изворище.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Валентинов Иванов:
„В чл. 52, таблицата, област Враца, се правят следните промени:
1. Община Козлодуй – в колона 6 сумата за капиталови разходи се увеличава с 655 862 лв.
- за обект „Ремонт, външно саниране и подмяна дограма на читалище „Н. Й. Вапцаров“, село Хърлец, община Козлодуй.
2. Община Мизия – в колона 6 сумата за капиталови разходи се увеличава с 25 000 лв.
- за обект „Реконструкция на паметник на културата „Гърбав мост“, част от Мемориалния комплекс „Ботев път“.
3. Община Оряхово – в колона 6 сумата за капиталови разходи се увеличава с 2 200 000 лв.
- за обект „Изграждане на втора клетка на Регионално депо за неопасни ТБО.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Николай Иванов, Денчо Бояджиев и Николай Цонков:
„В чл. 52 числото „2 780 714,8“ да се замени с „2 817 614,8“, числото „284 022,0“ да се замени с „292 722,0“ и числото „164 110,2“ да се замени с „214 110,2“, като се направят и съответните промени на ред „Всичко“ в таблицата. (Необходимо е МФ да изготви нова таблица към чл. 52 с отразени промени по общини, съответно в к. 2, к. 3, к. 4 и к. 5.)“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев:
„В чл. 52, област Видин се правят следните изменения:
Община Белоградчик числото „420,3“ се заменя с „462,3“;
Община Бойница числото „167,4“ се заменя със „184,4“;
Община Брегово колона 4 (обща изравнителна субсидия) числото „397,9“ се заменя с „547,9“ – увеличение със 150 000 лв. заради увеличението на минималната работна заплата и невъзможността общината да покрие увеличението; колона 6 числото „274,6“ се заменя с „930,6“ – увеличение с 656 000 лв. За реализиран проект „Реконструкция на водоснабдителната система на община Брегово“;
Община Видин числото „1 079,0“ се заменя с „1 189,0“;
Община Грамада числото „202,1“ се заменя с „223,1“;
Община Димово числото „543,0“ се заменя с „598,0“;
Община Кула числото „248,8“ се заменя с „314,8“;
Община Макреш числото „165,1“ се заменя със „185,1“;
Община Ново село числото „126,8“ се заменя със „142,8“;
Община Ружинци числото „265,3“ се заменя с „295,3“;
Община Чупрене числото „222,4“ се заменя с „245,4“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Лало Кирилов и Радослав Стойчев:
„В чл. 52, област Софийска се правят следните промени:
1. Община Пирдоп:
- в колона 4 сумата за обща изравнителна субсидия да се увеличи от 390,7 хил. лв. на 520 хил. лв.;
- в колона 5 сумата за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища да се увеличи от 66,1 хил. лв. на 115 хил. лв.;
- в колона 6 сумата за капиталови разходи се увеличава от 125,1 хил. лв. на 250 хил. лв.
2. Община Горна Малина:
- в колона 5 сумата за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища да се увеличи от 108,3 хил. лв. на 150 хил. лв.
3. Община Самоков:
- в колона 5 сумата за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища да се увеличи от 184,4 хил. лв. на 250 хил. лв.
- в колона 6 сумата за капиталови разходи да се увеличи от 874,3 хил. лв. на 955,0 хил. лв.
4. Община Мирково:
- в колона 6 сумата за капиталови разходи да се увеличи от 172,7 хил. лв. на 200,0 хил. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Дора Янкова, Кольо Милев, Любомир Бонев, Иван Д. Иванов, Никола Динков, Радослав Стойчев, Манол Генов, Милко Недялков:
„В чл. 52 числото „2 780 714,8“ да се замени с „2 817 614,8“, числото „284 022,0“ да се замени с „292 722,0“ и числото „164 110,2“ да се замени с „214 110,2“, като се направят и съответните промени на ред „Всичко“ в таблицата.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Лало Кирилов:
„В чл. 52, таблицата, област Софийска, се правят следните промени:
1. Община Правец — в колона 4 сумата за обща изравнителна субсидия да се увеличава от 343,7 хил. лв. на 378,1 хил. лв.
В колона 6 сумата за капиталови разходи се увеличава от 1 017,1 хил. лв. на 1 118,8 хил. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Мустафа Карадайъ, Йордан Цонев, Адлен Шевкед, Сергей Кичиков, Халил Летифов, Джевдет Чакъров, Ахмед Ахмедов, Имрен Мехмедова, Бюрхан Абазов, Хасан Адемов, Танер Али, Нигяр Джафер:
„В чл. 52 числото „2 780 714,8“ да се замени с „2 795 959,26“, числото „284 022,0“ да се замени с „286 871,62“ и числото „164 110,2“ да се замени с „171 957,21“. (необходимо е Министерството на финансите да изготви нова таблица към чл. 52 с отразени промени по общини, съответно в к. 2, к. З, к. 4 и к. 5).“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Валентина Найденова и Милко Недялков:
„В чл. 52, се предлагат следните изменения и допълнения:
1. Община Летница, да се внесат следните изменения:
- В колона 2, числото 2 773,4 хил. лв. да се замени с числото 3 273,4 хил. лв.
- В колона 3, числото 2 249,6хил. лв. да се замени с числото 2 749,6 хил. лв.
2. Община Ябланица, да се внесат следните изменения:
- В колона 2, числото 4 690,8 хил. лв. да се замени с числото 5 190,8 хил. лв.
- В колона 3, числото 3 744,4 хил. лв. да се замени с числото 4 244,4 хил. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Иван Иванов: „В чл. 52, таблицата, област Шумен, община Велики Преслав, се правят следните промени:
1. В колона 2 числото „6 168,0“ се заменя с „6 458,0“, като допълнителните средства в размер 290,0 се разпределят, както следва:
а) в колона 4 „обща изравнителна субсидия“ числото „871,3,0“ се увеличава със 50,0;
б) в колона 5 „за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища“ числото „93,5“ се увеличава със 75,0;
в) е колона 6 „Целева субсидия за капиталови разходи“ числото „392,2“ се увеличава със 150,0.
II. Предложението по Приложение № 7 се отразява и в чл. 52, таблицата, ред Велики Преслав, в колона 2 „Обща субсидия за делегираните от държавата дейности“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Весела Лечева, Явор Божанков и Валентин Ламбев:
„Община Велико Търново – да се предвидят нужните средства за неотложната рехабилитация на тунелите на северния вход на Велико Търново:
- Тунел № 1 „Велчова завера“, от км 103+524 до км 103+ 702, дължина 178 м;
- Тунел № 2 „Боруна“, от км 103+814 до км 103+955, дължина 141 м.
Община Горна Оряховица – в колона 6 сумата се увеличава с „4 680,0“ за рехабилитация на път II-53 Поликраище – Първомайци – Горна Оряховица.
Община Павликени — в колона 6 сумата се увеличава с „3 500,0“ за стартиране на доизграждането на околовръстния (обходен) път на гр. Павликени.
Община Полски Тръмбеш – в колона 6 сумата се увеличава с „5 372,0“.
Община Свищов – в колона 6 сумата се увеличава с „9 000,0“.
Община Сухиндол – в колона 6 сумата се увеличава с „4 000,0“ за овладяване на свлачищните процеси и възстановяване на участъка от път VTR 2206 /разклон III-403-разклон Ш-3011/ от км 5+200 до км 5+540.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Веска Ненчева:
„В чл. 52, в таблицата, за област Пловдив се правят следните изменения:
1. Община Карлово – числото „1 076,5“ в колона 6 се заменя с „2 821 800“.
Мотиви: Средствата са предназначени за:…“
Няма да чета мотивите.
„2. Община Хисаря – числото „344,8“ в колона 6 се заменя с „414,4“ – ремонт на част от ул. 2-ра в село Михилци, от осова точка 96 до осова точка 107, дължина 353 метра – стойност 69 600 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Георги Гьоков и Драгомир Стойнев:
„В чл. 52, в таблицата, в раздел област Стара Загора се правят следните изменения:
1. на ред Братя Даскалови числото „2 886,5“ в колона 3 се заменя с „3 463,8“, а числото „583,4 в колона 6 се заменя с „ 729,0“.
2. на ред Гурково числото „2 264,6“ в колона 3 се заменя с „2 717,5“, а числото „192,4“ в колона 6 се заменя с „240,5“.
3. на ред Гълъбово числото „5 277,5“ в колона 3 се заменя със „6 333,0“, а числото „332,4“ в колона 6 се заменя с „415,5“.
4. на ред Казанлък числото „27 971,4“ в колона 3 се заменя с „33 565,7“, а числото „941,5“ в колона 6 се заменя с „1 176,8“.
5. на ред Мъглиж числото „5047,4“ в колона 3 се заменя с „6 056,8“, а числото „375,2“ в колона 6 се заменя с „469,0“.
6. на ред Николаево числото „3 007,2“ в колона 3 се заменя с „3 608,7“ , а числото „149,1“ в колона 6 се заменя с „186,4“.
7. на ред Опан числото „992,2“ в колона 3 се заменя с „1 190,6“, а числото „303,3“ в колона 6 се заменя с „379,2“.
8. на ред Павел баня числото „6 350,0“ в колона 3 се заменя с „7620,0“, а числото „368,2“ в колона 6 се заменя със „618,2“.
9. на ред Раднево числото „6 827,5“ в колона 3 се заменя с „8 193,0“, а числото „660,3“ в колона 6 се заменя с „8255,4“.
10. на ред Стара Загора числото „59 731,7“ в колона 3 се заменя със „71 678,0“, а числото „2 272,3“ в колона 6 се заменя с „2 840,4“.
11. на ред Чирпан числото „8 986,4“ в колона 3 се заменя с „10 783,7“, а числото „649,2“ в колона 6 се заменя с „811,5“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Дора Янкова:
„В чл. 52, таблицата, област Смолян, се правят следните промени:
а) В т. 3.1 община Баните – в колона 6 сумата за капиталови разходи сумата се увеличава с 2 млн. лв.
б) В т. 3.2 Община Борино в колона 6 сумата за капиталови разходи се увеличава с 2 млн. лв.
в) В т. 3.3 Община Девин в колона 6 сумата за капиталови разходи се увеличава с 3 млн. лв.
г) В т. 3.4 Община Доспат в колона 6 сумата за капиталови разходи се увеличава с 2 млн. лв. – за общински пътища и улици във и до село Касъка.
д) В т. 3.5 Община Златоград в колона 6 сумата за капиталови разходи се увеличава с 3 млн. лв. – за населените места и улици в селата Аламовци, Долен, Ерма река; канализация на село Аламовци и водоснабдяване на село Долен – Станкова махала.
е) В т. 3.6 Община Мадан в колона 6 сумата за капиталови разходи се увеличава с 2 млн. лв.
ж) В т. 3.7 Община Неделино в колона 6 сумата за капиталови разходи се увеличава с 3 млн. лв.
з) В т. 3.8 Община Рудозем в колона 6 сумата за капиталови разходи се увеличава с 3 млн. лв.
и) В т. 3.9 Община Смолян се правят следните промени:
- в колона 6 сумата за капиталови разходи се увеличава с 6 млн. лв.
- в колона 5 сумата за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища се увеличава със 700 хил. лв.
й) В т. 3.10 Община Чепеларе се правят следните промени:
- в колона 4 общата изравнителна субсидия да се увеличи с 600 хил. лв.
- в колона 5 сумата за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища да се увеличи с 500 хил. лв.
- в колона 6 сумата за капиталови разходи се увеличава с 3 млн. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Корнелия Нинова, Георги Гьоков, Крум Зарков, Драгомир Стойнев, Георги Свиленски, Жельо Бойчев:
„В чл. 52, в уводното изречение се правят следните изменения:
1. числото „2 780 714,8“ се заменя с „2 807 289,8“.
2. числото „35 228,1“ се заменя с „36 228,1“.
3. числото „164 110,2“ се заменя с „214 110,2“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов:
„По чл. 52 – размерът на общата изравнителна субсидия да бъде увеличен с 8,7 млн. лв.“ – за какво не е ясно.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кристиан Вигенин:
„В чл. 52, в таблицата, в раздел област Ямбол се правят следните изменения:
- община Болярово числото „186,5“ се заменя с „286,5“ и съответно в колона 2 числото „3 961,2“ се заменя с „4 061,2“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания по текста на чл. 52?
Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Нанков, уважаеми колеги! Искам да спра вниманието Ви на един неудобен, но изключително сериозен за всяка власт проблем, особено за тази, който никак не звучи фанфарно в целия оптимистичен тон на Проекта за държавен бюджет 2018.
Изпълнителната власт в лицето и на настоящото правителство, и на предните мандати с издания на Политическа партия ГЕРБ, трайно и категорично мога да кажа, че се отнасят към общините като доведено и нежелано дете. То трябва да е доволно, благодарно колкото и когато му дадат, да не дръзва да има големи претенции, а като го натоварят с непосилна и несправедливо тежка работа, срещу никакво заплащане, разбира се, трябва да е доволно. Многогодишни обещания, стратегии от 2009 г. до момента как скоро, ама неизвестно кога, ще може по-голяма част от данъците да остават вътре в общините, където хората работят, живеят, плащат данъци и налози. Така и до момента няма никаква промяна.
Не стига системното недофинансиране на общините, но лавинообразно нарастват дейностите, които, от една страна, държавата вменява на самите общини, но в същото време прави един малък пропуск – не ги финансира. В този смисъл новият бюджет е в стил „нищо ново под слънцето“, освен повечко популизъм, отколкото необходимите средства, а това не е за добро.
Статистиката, уважаеми колеги, е безпощадна. Една трета от публичните услуги се осигуряват от близо 50 хиляди служители в държавната администрация. Останалите две трети от тези услуги се изпълняват от едва 25 хиляди служители, заети в общинските администрации. Това е положението в цялата държава. Няма шанс отнякъде да се облекчат общините и с новия държавен бюджет.
Над 110 нормативни актове и закони възлагат на общините финансово необезпечени ангажименти, чието изпълнение изисква около 300 млн. лв. допълнителни средства по изчисление на кметовете и на Сдружението на общините. Представете си какви финансови фокусници трябва да са кметовете, за да могат да се справят с тези непосилни задачи, които им се вменяват непрекъснато.
Тук искам да отбележа, че над 60% от бюджетите на общините представляват трансфери от централния бюджет, а за някои актуалната справка сочи 65%. Преди дни Националното сдружение на общините в Република България алармира за близо 10 млн. лв. неплатени от различни ведомства, институции, агенции и министерства от държавата за ползване на общинска собственост. Длъжници са и МВР, и Министерство на отбраната, Министерството на здравеопазването, областни администрации и други.
В протокола на Националното сдружение на общините от 18 октомври тази година на нарочни и специални консултации с министъра на финансите господин Горанов по отношение на формирането на Проекта за бюджет за 2018 г., той се е подписал под искането на общините за включване в държавния бюджет за 2018 г. на още 105 млн. лв. И това, повярвайте, е абсолютно аргументирано поискано заради критичен или краен недостиг на средства в техните бюджети. Сто и три общини се водят, че функционират в изключително тежък финансов риск, след като разчитат на собствените си приходи от под 25%. Двадесет и пет процента от нужната им издръжка. Представете си колко малко са техните приходи на фона на техните потребности.
Поне 50 млн. лв. са поискали общините като бюджетна добавка за общинските пътища. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Генов, довършете изречението.
МАНОЛ ГЕНОВ: Завършвам. Няколко изречения.
И всички обещания в тези споразумения и протоколи, които се правят, ми приличат доста на детски оптимизъм – някой някога на някой щял да купи колело. Колеги, повярвайте ми, българските кметове – били Ваши, били чужди, не са наивници и те виждат какво се случва и какво е отношението на държавата към тях. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Има ли реплики към изказването на народния представител Манол Генов? Не виждам заявки за реплики.
Заповядайте за изказване.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ние от Движението за права и свободи отчитаме с тревога липсата на реформи и напредък във финансовата децентрализация и на неизпълнението през 2016 г. на поетите ангажименти за общините. Категорично възразяваме срещу промените в разпределителните механизми по общини, без предварително съгласуване с Националното сдружение на общините. По този начин се нарушава чл. 9, т. 6 от Европейската харта за местно самоуправление.
Въз основа на направеното проучване сред общините в Република България, констатирахме следните проблеми във връзка с бюджетните взаимоотношения на общините и централния бюджет.
Хронично недофинансиране на държавно делегираните дейности. Непрекъснато на общините се вменяват нови задължения, които не са обезпечени с необходимото от държавата дофинансиране. Такива например са в сферата на образованието – преминаването към новия модел на финансиране на системата на делегираните бюджети в образованието изправя общините пред редица предизвикателства, свързани с формирането на паралелките, финансирането за транспортни разходи към средищните училища. Дофинансирането на тези дейности утежнява общинските бюджети и не позволява на общините да осигурят необходимите средства за поддържане на материалната база на институциите в системата на предучилищното и училищното образование – друго задължение, което им е вменено от нормативните документи.
Недостатъчно средства за зимно поддържане, чрез което да се осигурят нормални условия за придвижване в границите на съответната община. В част от по-големите общини се наблюдава увеличение на разходите за зимно снегопочистване, а в 103 общини нивата от 2017 г. се запазват или се наблюдава минимален ръст, който не може да покрие нуждите на съответните общини. Така например общини без ръст или с нулев ръст – Белица, Якоруда, Кирково, Кърджали, Момчилград, Сърница, Борино, Доспат, Рудозем – това са общини, които са в планински или полупланински райони, те са силно засегнати от неблагоприятните климатични условия. Непрекъснато се налага да бъдат правени извънредни разходи за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, а размерът на определената субсидия е недостатъчен. Необходимо е държавата да предостави финансова подкрепа за поетапното подобряване на качеството на общинската пътна мрежа и доближаването до това на републиканската.
Липсват средства за обезпечаването на законово определени задължения на общините като дигитализация на реките, поддържане на язовири и ред много други.
Необходимо е увеличение на средствата, заложени в държавния бюджет за компенсиране неколкократното увеличение на минималната работна заплата. По този начин ще се преодолее изоставането в стандартите за държавно делегираните дейности, които не са актуализирани от 2010 г. и принуждават общините да дофинансират средства във фонд „Работна заплата“ за служителите, които изпълняват помощни функции и получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата.
Представителните разходи на председателите на общински съвети от тази година с приемането на Закона за държавния бюджет за 2017 г. в чл. 90 от него е записано, че размерът на средствата за представителни разходи за кметове в общините не може да бъде по-голям от две на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка на общинската администрация, а размерът на средства за представителни разходи за общинския съвет не може да бъде по-голям от два процента от общия годишен размер за разходите за издръжка на общинските съвети. Оттук идва и разликата средствата за представителност на кмета и за представителност на общинския съвет. Би следвало тези средства за бъдат еднакви, както е било в миналогодишните бюджети, или да се оставят да се решат от общинските съвети.
Кадрови проблеми. Разпределянето на средствата за общинската администрация по общини показва, че много от общините са с много нисък ръст в сравнение с предходните финансови години. Все повече се задълбочава разликата между заплатите на служителите, заети в държавната и в тези в общинската администрация.
Наред с това заплатите на експертите в общинската администрация все повече се доближават до минималната работна заплата. Ниските заплати на персонала в общинската администрация води до непрекъснато текучество на кадри, до изтичане на експерти в общинската администрация и до проблеми с намирането на качествен персонал. Общините не могат да мотивират и задържат изградения експертен капацитет. Същевременно общините не могат да финансират квалификацията и преквалификацията на общинските служители.
Недостатъчни средства за капиталови разходи. Някои общини имат нулев ръст в сравнение с предоставянето на средства за капиталовите разходи.
Натрупани задължения за разходи в миналото… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, господин Председател… които не се покриват своевременно и продължават да се задълбочават заради законови лихви.
Ние от „Движението за права и свободи“ Ви приканваме да подкрепите всички наши предложения, за да може общинската администрация да отговаря на очакванията на хората. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ахмедов.
Има ли реплики към изказването? Не виждам заявки.
Господин Попов, дадохте знак за изказване. Заповядайте, имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Преди няколко дни, пътувайки за Видин и гледайки по националните медии реших да отида до Добридолския манастир, той се намира във Видинска епархия. Път до него няма. В ужасяващо състояние е. Пристигнах там и заварих един отец, който беше приютил 7-8 човека в неравностойно положение. Този човек даваше цялата си заплата за тези хора и молеше през националните медии добри граждани християни да спонсорират с храна, който с каквото може, за да оцелеят тази зима.
Защо казвам и споделям това свое тежко преживяване? Защото Добридолският манастир, уважаеми народни представители, е еманация, той е концентриран образ на общините в Северозападна България. Именно това се случва в Северозападна България, във Видин и във Видинска област, от която аз съм народен представител.
Път до там няма. Тук е господин Нанков, който след поредица наши въпроси в крайна сметка разбрахме, че път най-вероятно скоро няма и да има. След въвеждането на тол таксите, евентуално след 2020 г. и така нататък. Въпреки че мост се изгради, и то с усилията на много правителства, действително не само това на БСП, а на редица правителства. Дунав мост – 2 съществува, но път до него няма.
Ние сме предложили в тази графа, касаеща общините, да се увеличат поне с 10% капиталовите разходи на всички общини, на всичките 11 намиращи се на територията на област Видин. Защото ние не делим общините на „наши“ и „ваши“, на удобни и неудобни. Това са български общини, в които живеят български граждани. Но тези български граждани, подобно на тези хора, които се намираха в Добридолския манастир, очевидно са в едно неравностойно положение спрямо управляващите. Защото те се намират и в един „параграф 22“. Вие, управляващите, какво казвате? – Нека тези общини сами да си помогнат, да кандидатстват по проекти, за да има инвестиции. Но в същото време на общините им липсва административен капацитет просто защото хора не останаха във Видинско. Нямат кадри, които да подготвят, да защитят и да реализират един проект. Същевременно държавата високомерно, надменно по никакъв начин не ангажира каквато и да било целенасочена политика за развитието на този регион въпреки множеството приказки. Множество приказки в годините – то не бяха кръгли маси, не бяха обещания, специална стратегия за Северозапада. И виждаме каква е стратегията в бюджета. Нищо! Нищо ново не се е случило за Северозапада, в частност за Видинска област.
Затова ние предлагаме това увеличение поне на капиталовите разходи, защото основен работодател във Видин, във Видинска област са именно общините. Те да могат да имат някаква глътка въздух, за да продължат да съществуват и тази година. Преди известно време, когато господин Борисов беше във Видин на едно предизборно мероприятие, той там почти заплаши хората – ако гласувате за БСП нищо няма да се случи във Видин, Видин ще потъне. Е, хората избраха кмет от ГЕРБ. Обаче какво се случва и сега? Аз не обвинявам кмета от ГЕРБ, но отношението на правителството към Видин, независимо на чия кандидатура е избрания кмет, на коя партия е, е идентично. Това на господин Борисов, на няколкото му правителства, то е едно и също – последователно, унищожително за Северозапада и за Видин.
Приехте Закона за изменение и допълнение на енергетиката – „Видахим“ замина, мина „Кошава“ я няма. На практика няма никаква индустрия във Видин и в Северозапада.
За миналата година са се родили 200 – 300 деца, а са починали над 3 хиляди човека. По мое скромно мнение там демографската катастрофа, за съжаление, взима необратими последици, ако не се предприемат спешно мерки от страна на правителството, от страна на уважаемите управляващи за развитие на Северозапада – изравняване на този огромен дисбаланс, на тази пропаст между регионите в България.
Надявам се да подкрепите нашето предложение за увеличаване на капиталовите разходи с 10%, пак повтарям, на всички общини във Видинска област. Защото в противен случай – ще повтаря изказването си от вчера, Вие превръщате Видин и Видинска област наистина в един резерват, в една свободна територия, в която няма вече да има български граждани, българска политика, приключвам господин Председател, защото там хората, макар и на майтап, вече говорят: защо не ни отцепят към Румъния или Сърбия? Защото очевидно, както Добридолски манастир е забравен от цар, Бог и правителство, така и Видин и Видинска област са забравени от цар, Бог и правителство, и тази политика продължава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов.
Има ли желаещи народни представители за реплика към изказването на господин Попов? Не виждам.
Госпожо Лечева, имате думата за изказване.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! От преждеговорившите разбрахме какви са сериозните предизвикателства пред българските общини – пред малките общини, малките населени места, свързани с постоянния дефицит на финансови средства.
Вчера стана ясна и порочната практика, по която се финансират българските общини, и с която порочна практика огромни средства, заобикаляйки държавния бюджет, отиват към удобните общини. Разбира се, Вие вчера отхвърлихте и нашето предложение за 100 милиона, което беше напълно във възможностите на този бюджет, което щеше да отговори на голяма част от сега зададените въпроси, и от сега исканите промени във формиращия се бюджет за 2018 г. Вие сигурно нарочно няма да го направите – да одобрите нашите предложения, защото ще продължите да използвате тази порочна практика.
Мога да кажа и следното: когато говорите, че няма средства и когато казвате откъде ще се вземат тези средства, сигурно най-дисконтируемата програма е програмата за санирането. И днес хора от Бургас говориха за огромната несправедливост пред българските граждани – как правителството буквално хвърли 2 млрд. лв. и с тези 2 млрд. лв. само 2% от българските граждани всъщност получиха своя дан. Това беше една огромна несправедливост спрямо българските граждани. Два милиарда вкарани в инвестиции, в пътища за цяла Северна България, щеше да даде един друг икономически подем и други икономически възможности за цяла Северна България. И сега нямаше да слушате нашите искания, свързани с капиталовите разходи на определени общини.
Разбира се, това беше удобна програма за Вас – да печелите влияние, предстоящи избори. Надявам се следващата две-три години да видим резултатите и анализите от санирането, защото ще се покаже и грозната истина по начина, по който се разходиха огромните финансови средства, предназначени за всички български граждани.
Няма да говоря за София, която глътна също милиарди от европейските средства за цяла България и която глътна десетки милиони лева от българския бюджет, от Държавния бюджет, за ремонти на вече новопостроени съоръжения и инфраструктура.
Ще Ви кажа за нашето скромно искане за малка община, като Полски Тръмбеш – там, където общинската пътна инфраструктура няма никаква друга възможност да се финансира, освен през Програмата за селските райони и, разбира се, ако ние днес натиснем бутона със зелено и одобрим бюджета за тази община.
Средствата, които искаме са в рамките на 6 млн. лв. за малка община като Полски Тръмбеш, която няма друга възможност, и са за няколко пътни отсечки: Полски Тръмбеш – с. Раданово. Няма го господин Цветанов да го попитам къде се намират тези общини, дали въобще ги познава – във Великотърновска област са: Стефан Стамболово – Полски Сеновец; Полски Тръмбеш – Иванче – Обединение. Там живеят близо 3 хиляди човека. И когато говорим за обезлюдяването на малките общини, една от причините българските граждани да търсят своята възможност за реализация и да живеят в големите населени места е именно липсата на подходяща и на добра модерна инфраструктура.
Една община като Свищов – читалища. Много малко си говорим за българските читалища – тези средища на културата и образованието, строени в най-тежките времена от развитието на България в края на XVIII в. и в края на XIX в., когато икономическото развитие на България, разбира се, е било далеч от онова, което е сега в момента. Българските държавници тогава са счели за необходимо да създадат тези уникални структури, свързани с образованието.
Затова молим народните представители да натиснат бутона зелено за 3 милиона за четири читалища, едното от които основано 1908 г. в село Българско Сливово; читалище „Развитие“ – 1891 г. в с. Козловец; читалище „Светлина“ – 1911 г. и читалище „Съзнателност“ – 1899 г. И допълнително 6 милиона за водопровод за още 10 населени места към община Свищов. В XXI в. хората нямат водопровод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Сега, когато коментираме изключително важния дял от бюджета за 2018 г., свързан с финансирането на нашите общини – там, където реално се решават регионалните проблеми, за съжаление, присъствието в залата е изключително незадоволително. И казвам незадоволително, имайки предвид всички парламентарни групи.
Ще започна с това, че през бюджета за 2018 г. финансирането на българските общини е изключително тревожно. С този бюджет правителството не се е съобразило по никакъв начин с мнението и желанието на кметовете, борещи се от години с недостига от финансови средства за подобряване на жизнената среда в общините. И тази година няма да има достатъчно пари за ремонт, изграждане на пътища, улици, водопроводи, детски градини, училища.
Уважаеми господа управляващи, само преди няколко дни с Постановление № 260 от 24 ноември пак целенасочено бяха отпуснати средства на конкретните общини – на конкретните общини, в които определените кметове са ни приятни, а други общини не получиха никакви средства. Това се случва за втори път през тази година. Мога да кажа, че в общината и областта, от която аз съм народен представител, финансиране получиха само четири общини.
Какви са тези регионални различия и какво налага това диференцирано разплащане на общините? Аз съм сигурна, че не е във връзка с техните проблеми. Буди недоумение и смятам, че трябва да бъде въведена една по-добра справедливост.
Но изказването ми ще бъде свързано с два изключително неотложни инфраструктурни обекта, които е желателно да бъдат финансирани от този бюджет за нашата област Пазарджик.
Единият обект е път, който свързва областния град с община Стрелча – път, който от 40 години не е подобряван като инфраструктура и е изключително неизползваем.
По време на парламентарния контрол, в началото на пленарните заседания през месец април, повдигнахме този въпрос с народния представител Йордан Младенов за изграждането на този път, но не срещнахме разбиране от страна на Министерството за неговата реализация. Пътят, свързващ Пазарджик със Стрелча, съответно с Копривщица – две общини, които имат изключително туристически потенциал, не е в приоритетите на правителството, защото най-вероятно кметовете, които принадлежат към тези общини, не са ни толкова приятни.
В тази връзка се надявам поне народните представители от област Пазарджик да подкрепят тези предложения, защото те са свързани с икономическия потенциал на нашата област.
Предлагаме в колона 6 да бъдат добавени около 2 млн. лв. за изграждането на пътя, свързващ Пазарджик със Стрелча, а именно участъкът от Блатница до гр. Стрелча.
Другият изключително стратегически инвестиционен проект, който трябва да бъде в полезрението на Министерството, защото той е приоритетен за Агенция „Пътна инфраструктура“ още от 2014 г., е Западният околовръстен път на Пазарджик. Това е общината, която е седма по големина в България; общината, която е най-близка до Пловдив и София, и този Западен околовръстен път свързва Южна със Северна България от трафика, преминаващ през Пазарджик. Целият тежкотоварен трафик минава през централните булеварди на Пазарджик и създава постоянно положение за пътнотранспортни произшествия – да не говоря за замърсяването, което се оказва.
В тази връзка се надявам народните представители от всички парламентарни групи, да погледнат по-прагматично на бюджетите на общините и да подкрепят предложението да започне поне първият етап по изграждането на този Западен околовръстен път на Пазарджик, който е с дължина около 1 км, и който, ако бъде финансиран от бюджета, да бъдат отделени едни 5 млн. лв., които смятаме, че по никакъв начин няма да окажат отражение върху големия бюджет и върху това, което залага правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви и аз.
Има ли реплики? Не виждам желаещи за реплики.
За изказване?
Заповядайте, господин Младенов.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Взимам думата и се извинявам на колегите, тъй като ще подкрепя изказването на преждеговорившата госпожа Жекова. Става въпрос за Западния околовръстен път на гр. Пазарджик – един стратегически обект за област Пазарджик като цяло.
Искам тук също да приканя и нашите колеги, които са от област Пазарджик, защото на всички предизборни мероприятия този път беше обещаван на няколко пъти. През 2013 г. бяха отпуснати частично средства, но по-късно тези средства бяха отклонени.
Пазарджик е много близко до летището, близко е и до магистралата, на няколко важни коридора, но същевременно при последни проучвания Пазарджик се нарежда вече към Северозапада, като изоставащ град, както Видин, Сливен и други общини, които бяха изкарани в последните проучвания.
Затова уважаеми колеги, моят апел е да се подкрепи този път, като стратегически, за развитието на област Пазарджик. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
Реплики към изказването на господин Младенов? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Предложенията, които сме направили за област Велико Търново с колегите, целят да избягаме от клишето „Опозицията иска на всяка цена – управляващите не дават“. Затова се прицелихме в такива проблеми, които стоят нерешени от десетилетия, които касаят здравето и сигурността на хората.
Започвам с пътя Горна Оряховица – Първомайци – Поликраище и тук обръщам внимание, че този проблем се поставя в контекста на двата големи инфраструктурни проекта – магистрала „Хемус“ и скоростния път Русе – Велико Търново, тъй като точно този път, за съжаление – защото той е стар, минава покрай къщите на хората, играе ролята на връзката на тези големи населени места, на тези важни икономически и транспортни центрове на Северна България с новите инфраструктурни проекти.
В момента тази връзка се осъществява през едно мостче над река Янтра, което е платно и половина. Дори тези проекти да бъдат осъществени, ще продължат да се осъществяват по същия начин. Заложили сме ги не само защото са в окаяно състояние, не само защото застрашават живота и здравето на преминаващите, но и защото са важни за големите инфраструктурни проекти.
По отношение на другото ни предложение – за двата тунела на северния вход във Велико Търново. Тук господин Нанков ми обърна внимание да престана да пускам въпроси, защото е предвидено да бъдат ремонтирани. Те са в изключително тежко състояние, повече от 27 години не са правени, текат, зимата образуват ледени късове, заледяват пътното платно, нямат осветление. И освен че, безспорно най-важното, са опасни за живота на преминаващите, те правят изключително лош имидж на Велико Търново като туристическа дестинация, тъй като са точно мястото, от което всички северни туристи от Румъния влизат в старата столица. Изключително унизително е за нас тунелите да бъдат в такова състояние.
Надявам се да приемете нашите предложения, и най-вече това, което говорихме с министър Нанков – тунелите също да бъдат ремонтирани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Божанков.
Реплики? Няма.
Изказване – заповядайте, господин Ламбев.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Дискутираме наболели проблеми в цялата страна, във всички общини. Неслучайно в тази част от проектобюджета има толкова много предложения, тъй като част от проблемите не са решавани в продължение на десетилетия.
Очевидно е, че инвестирането в инфраструктурата в регионите е изключително важно за всички ни, най-вече за хората, които живеят в тези региони, защото тази инфраструктура осигурява, първо, качество на живот, второ, един стандарт, който е близък до стандарта на столицата, и разбира се, не на последно място, всяко правителство има конституционно задължение да осигурява равни права и възможности на своето население.
Това, което бих искал да допълня за област Велико Търново, което заявиха и моите колеги, допълнително, с което всъщност нашите предложения се изчерпват, е за община Павликени – за изграждане на околовръстен път, какъвто няма и създава изключително големи проблеми; и за община Сухиндол – един нерешен проблем от три години, свлачище, което е затворило път и е откъснало три села от общинския център.
Вярвам, че колегите от Великотърновска област, независимо от политическата си принадлежност, ще подкрепят тези предложения, тъй като те са за всички. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ламбев.
Реплики? Не виждам.
Преминаваме към списъка.
Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, няма да държа големи речи, макар че проблемите, които засягат община Болярово, са едни и същи за почти всички погранични малки общини. В случая от името на общинската администрация, преди всичко на жителите на община Болярово, имам една молба към Вас – общата изравнителна субсидия да бъде увеличена със 100 хил. лв., от 186 на 286 хил. лв.
Съседни общини, които имат почти същия брой населени места и територия, получават десет пъти по-голяма изравнителна субсидия. В същото време Община Болярово има доста по-ограничени възможности за собствени приходи – няма да ги изброявам какви са, но истината е, че без тези допълнителни средства ще бъде затруднено функционирането на общината.
Не че няма да се справят, не че кметът не е железен, за пореден мандат е избран, сигурен съм, че ще намерят начин, но не бива да издевателстваме по такъв начин, господин Министър, върху тези малки общини. Това е погранична община, на първа линия на турската граница – мисля, че в наш общ интерес е тези общини да получават по-сериозна подкрепа, защото, ако някой съхранява българщината по границата, това са те, а ние не искаме да бъдат обезлюдени и постепенно да бъдат заселвани от друг тип граждани на света, ако така мога да се изразя.
Всичко това обаче е свързано с малки стъпки, които се правят всеки месец, всяка година – няма смисъл да отлагаме всеки път. Нека да направим такава малка крачка и да помогнем на тази община.
Надявам се, че тя не е лишена от финансиране само защото е общината, в която на последните избори БСП постигна най-високия резултат в страната. Понеже стана ясно, че правителството избирателно дава средства на кметове от други общини, нека покажем с гласуването днес, че все пак можем да се обединим – една малка, но важна сума да бъде дадена на тази червена община. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Реплики към изказването на господин Вигенин? Няма.
Следващото изказване – заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, господин Министър! С предложението ми за изменение и допълнение на чл. 52 от Закона за държавния бюджет предлагам увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи на общините Карлово и Хисаря, като числото „1 млн. 076“ в колона 6 се замени с „2 млн. 821 хил.“ за община Карлово, съответно за община Хисаря – „396“ в колона 6 да се замени с „466“.
Тук обаче зад конкретните цифри, които всички можем да видим, се крият разговорите с хората в тези две общини, както и с хората от общините в цяла Пловдивска област. Но зад тези цифри стоят надеждите, очакванията както на обикновените хора в населените места, така и на техните кметове и кметски наместници.
В една значима година за община Карлово – честването на 180 години от рождението на Васил Левски, а догодина ще честваме и големия български революционер Христо Ботев, и 140 години от Освобождението ни в град Клисура, само ще маркирам важните неща, които хората споделиха с мен.
Тук става въпрос за ремонт – от обикновени улици, които започват от центъра на населеното място до църквата или до гробищния парк, и минем през дълъг, широк път в град Калофер, както и ремонт, почистване и консервиране на паметник „Априлци“ в местността „Зли дол“ в град Клисура, ремонт на детски площадки в град Баня, на спортни площадки и всичко онова, с което ние, народните представители, сме се запознали назад във времето.
Искам да направя препратка с днешния хубав християнски празник – Андреевден. Денят, в който светлината набъбва с едно просено зрънце. Имам една огромна надежда и това е надеждата на хората в община Карлово и в община Хисаря, че тези средства ще бъдат отпуснати.
Зная, че колегите от Пловдивска област – всички колеги, ще подкрепят това мое искане, но само подкрепата на колегите от всички партии в Пловдив област няма да е достатъчна. Призовавам и останалите колеги, за да могат хората да получат онова, което заслужават. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ненчева.
Реплики? Няма.
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Няма да губя времето, само ще презентирам нашето предложение с колегата Драгомир Стойнев за Старозагорска област.
Предложенията са дошли от разговорите с шест от кметовете на 11-те общини и от приемните, които правим заедно с него и с останалите двама народни представители, където хората споделят местните проблеми.
Това е увеличение за всички общини – в третата колона „Обща субсидия за делегираните от държавата дейности“ – с 20%. Тук са заплатите на хората от администрацията, най-вече социалните работници, защото социалните институции са към общините. Там заплатите за експертните длъжности, както Ви казах – за цялото Социално министерство, и длъжностите на специалистите се доближават до тези на неквалифицирания, обслужващия персонал, чиито заплати растат с увеличаването на минималната работна заплата, а на другите не растат с такива темпове.
Също с 20% е целевата субсидия за капиталови разходи. Господин министърът казва, че в Старозагорска област, и аз се съгласявам с него, общо взето, пътищата са в малко по-добро състояние от другите области, но и там има много да се желае по въпроса. Сещам се за три пътя в община Стара Загора, които се нуждаят от ремонт, а пък смятайте в другите по-малки общини за какво става въпрос.
И нещо много интересно, което предлагат от община Павел баня – в разговор с кмета, с председателя на Общинския съвет, дори имат решение на Общинския съвет в тази посока: там трябват около 1,5 млн. за изграждане на Център за възстановяване, рехабилитация и тренировка на параолимпийците от националния отбор по лека атлетика и други параолимпийци, и спортисти с увреждания. Такъв център няма никъде на Балканите. Той може да бъде използван от спортисти с такива проблеми, с увреждания от съседните страни. Като идея е много добро. Аз го обсъдих с министъра на младежта и спорта – той няма нищо против, стига да се осигурят средства, дори адмирира, приветства изграждане на такъв център. Няма да губя повече времето. Мисля, че си заслужава да се направи.
Знам, че парите са разпределени вече по различните бюджетни пера – за общините са това, което е написано. Но си мисля, че вместо да разпределяме средства в последния момент с постановление на Министерския съвет – с последното постановление на Министерския съвет някъде около 60 милиона; вместо да отделяме общините, чиито кметове не са наши политически, или пък по някаква друга причина не са наши общини, от останалите; така че 35 и 35 – 70 общини с 60 и няколко милиона; по-добре сега всеки да сложи картите на масата, да се види къде са необходимостите – къде за инфраструктура, къде за капиталови разходи, къде за субсидия на държавно делегираните дейности, къде за зимно почистване, и да ги разпределим по-адекватно и справедливо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики към изказването на господин Гьоков? Няма.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В началото искам да декларирам, че съм в липсва на конфликт на интереси, тъй като няма да лобирам за „червен кмет“ или „червена община“, каквито приказки се чуват, а ще говоря за община Бургас.
Второ, искам да заостря вниманието на колегите от дясната част на залата и по-точно на колегите от ГЕРБ. Обърнете внимание, става дума за заместник-председателя на ГЕРБ – за колегата на Цветан Цветанов, за общината, която той управлява – Димитър Николов.
Това, разбира се, в кръга на шегата. Предложението, което съм направил да се увеличи капиталовия трансфер… (Реплики.)
Заповядайте, господин Цветанов.
Предложението, което съм направил е да се увеличи капиталовият трансфер от републиканския бюджет към бюджета на община Бургас от 1 млн. 500 хил. лв. на 5 млн. 500 хил. лв. Защо?
Истината е, че средствата за инфраструктура отиват основно в областните центрове, и то в централната част на областните центрове. За крайните квартали и за съставните селища, и за общинските пътища, до тях пари не достигат и те са хронично недофинасирани. А там също живеят хора! Дори съм дал пример с пътя Банево – Изворище. Трябва да Ви кажа, че всяка година за него се отделят едни смешни средства и той се ремонтира по 100, 200, 300 м на година.
Затова в предложението, което съм направил, коментирано е с колегите от ГЕРБ – Бургас. Надявам се да го подкрепят, надявам се и Вие да го подкрепите, съм предложил така, че не само този път, а и на други, да бъде обърнато внимание. Ако имате притеснение, че парите ще отидат някъде другаде, не по предназначение, трябва да уточним следното: парите от републиканския бюджет, който е изготвен от господин Горанов – финансов министър на ГЕРБ, ще отидат в общинския бюджет на Бургас, ще бъдат разпределени и в крайна сметка, гласувани от общинските съветници на Бургас, където ГЕРБ също има мнозинство. Така че и това не би трябвало да е пречка да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Нанков, уважаеми колеги! Между другото, господин Нанков, да Ви поздравя, за това че макар и като единствен останал на днешното заседание член на правителството ще очакваме да дойдат и другите!
Колеги, правим две предложения с уважавания от мен колега Милко Недялков.
Първото предложение, под № 754-04-130, касае предложение за изменение и допълнение на чл. 52, като се предлага увеличаване на целевата субсидия за капиталови разходи за две общини.
Първо, община Ловеч с 4 млн. 65 хил. 432 лв., като тези пари са предназначени за инвестиционен проект, с проектна готовност реконструкция на ВиК мрежата на ж.к. „Младост“ – Ловеч.
Вторият, инвестиционен проект с проектна готовност рехабилитация на транспортен мост над р. Осъм – Ловеч.
Второто, е за община Троян на стойност 1 млн. 250 хил. лв. за реализация на следното:
1. Етапно строителство на трета клетка на регионалното депо за неопасни отпадъци Троян – Априлци.
2. Изграждане на прилежаща инфраструктура на търговски комплекс „Малък пазар“, при условията на съфинансиране от общината.
3. Реконструкция на пътно кръстовище – ул. „Васил Левски“ и ул. „Минко Радковски“.
Второто ни предложение е с № 754-04-154 и касае бюджетите на общините Летница и Ябланица. Под формата на субсидии да бъдат увеличени общо с 1 млн. лв., като се променят общите субсидии на делегираните от държавата дейности в колона 2 и 3 с по 500 хил. лв.
Това завишение считаме, че е напълно възможно при увеличаване събираемостта от данъчните приходи.
Очаквам, колеги народни представители, да подкрепите нашето предложение и дори, ако Вие не направите това, очаквам другите трима народни представители от 11-и Ловешки многомандатен район. За съжаление, само един виждам оттук, и респективно ние от „БСП за България“, но все пак се надяваме на това, че Вие ще разберете нуждите и на този край и с гордост поставяме въпросите в този бюджет. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Присъединявам се към предложенията, които са направени от парламентарните групи дотук за увеличаване на средствата за общинските пътища, за увеличаване на средствата за зимно поддържане, за изравнителната субсидия на най-бедните общини, която е малка сума и бихме могли да направим такова отношение към тях, както и към общата субсидия за делегираните от държавата дейности.
Смятам, че това ще бъде отношение към общините, защото сигурно всички, може би 80% от тази зала, сме били общинари, или съветници, или кметове. Знаем, че когато в мозайката на българските общини има развитие, се развива цялата страна и то променя и качеството на живота.
Ще привлека вниманието Ви към политиките, които развих досега, дискутирайки по бюджета за Смоленска област, с ясното съзнание, че няма да правя политически дивиденти, а с ясното съзнание, че ще очертая регионални проблеми, които имат нужда от подкрепа и финансиране. В крайна сметка това е една сложна област и по Конституция, както споделиха преждеговорившите, всеки има право да получи качествена, общинска и публична услуга.
Уважаеми народни представители, господин Министър, Вие знаете, че в Смолянска област, това е третата област след Кърджали и Търговище с най-много населени места – 246, в периферията на осем града.
Паралелно с това общинската пътна инфраструктура е много по-голяма, много по-тежка за финансиране и много по-нова, предвид начина на развитие на населените места в Родопите.
Тук ще привлека вниманието Ви за това – средствата на общините, които са предвидени като капиталови средства, постарах се да разбия средствата – ако за община Смолян са дадени 1 млн. 700 лв. за капиталови, има 254 км пътна инфраструктура, от които 134 общински пътища и улици. Падат се 7 хил. лв. на километър, или на квадратен метър – 1 лв. и 16 ст.
Давате си сметка, че за 1 лв. и 16 ст. на квадратен метър, това всъщност е възгледа и отношението към една по-добра позиционирана като отношение община, а си представете финансирането в Борино, финансирането в района на Рудозем, за Баните, какво представлява като финансов ресурс, за да има качество на живот, да има възможности и предприемачество.
Затова докладването, което направи председателят на Бюджетната комисия в моето предложение за всички общини, е насочено към финансиране на общинските пътища до населените места, както и финансиране на общинските пътища в населените места.
Ще дам за пример с. Ягодина, община Борино. Прекрасно селище, с голям туристически потенциал, с туристи, които посещават селището, вътрешната инфраструктура, вътрешната пътна мрежа няма всъщност асфалт.
Паралелно с това ще Ви привлека вниманието за това, че в моето предложение има три проекта, които са свързани с водоснабдяване на малки населени места.
Тук ще се спра на община Чепеларе. Община Чепеларе като възможности кандидатства по всички възможни проекти, дори и по селските райони, за водоснабдяване на Малево, Орехово, Хвойна и Павелско. Там по всички правила има програма „Безводие“ и заради по-малкия брой жители и еквивалент жители спрямо европейския критерий, те не могат да се класират.
Съгласно плана на Водната асоциация няма финансов ресурс и това означава, че ако ти живееш в тези селища след 2021 г., по бизнес плана на Асоциацията евентуално би могло да се получи някакъв финансов ресурс.
Ето поради тази причина... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ДОРА ЯНКОВА: ...приключвам, господин Председател, моите предложения са: за пътища в населените места – в Родопите, за междуообщинската пътна мрежа и до населените места, и за водоснабдяване на малките населени места. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Реплики има ли? Няма.
Изказвания.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Предложенията по чл. 52 за област Враца, които правим с колегата ми Иван Генов са за решаване на важни проблеми от местно значение, които не са по силите на три от общините в областта – Козлодуй, Оряхово и Мизия.
Общият размер на увеличението на целевите капиталови разходи за тези общини, който предлагаме, е 2 млн. 880 хил. 862 лв., като аргументацията ми за това е следната:
Първо, ситуацията в регионалното депо за неопасни отпадъци в Оряхово е изключително тежка. В него се депонират отпадъците на седем общини и няколко търговски дружества, включително и АЕЦ „Козлодуй“. Към момента се експлоатира само клетка едно на депото с площ от около 17 дка и тя е със запълнен капацитет.
Оператор община Оряхово е изготвила актуализиран проект за изграждането на клетка две, но той е спрял още през 2009 г., поради липса на финансиране. Остават важни дейности по доизграждането на клетка две, за която е необходимо финансиране в размер на около 2 млн. 200 хил. лв.
Читалище „Никола Йонков Вапцаров“ в с. Хърлец, община Козлодуй е едно от важните културни средища в общината, като сградата му е в много тежко състояние, особено зрителната. Години наред местните ръководства и в селото, и в общината търсят подкрепа и финансиране за сградата.
Третият проблем, за който търсим решение и финансиране, чрез това наше предложение, е за реконструкция на част от панорамния комплекс „Ботев път“, който е на територията на община Мизия, за реконструкция на паметника на културата „Гърбав мост“.
Сигурен съм, знам, че колегите от област Враца, от другите парламентарно представени политически партии, ще подкрепят това предложение. Дано да получим още по-голяма подкрепа и тези общини от област Враца да получат това допълнително финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики има ли? Няма реплики.
Следващи изказвания.
Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В момента сме в обсъждане на чл. 52, една поредица, която касае българските общини. Аз не мога да остана безучастен към нуждите и необходимостите на областта, в която съм избран – на област Шумен, разбира се.
Дискусиите, които от вчера насам се водят, водят в една посока, че до голяма степен необходимостта от инвестиции в регионите е доста по-голяма от това, което предлага държавният бюджет.
Вчера дискутирахте тук на тази трибуна, отворихме пред българските граждани каква е действителността, че още в чл. 1 на бюджета, в неговата разходна част, се запазва една тенденция за едно непрозрачно, едно неясно финансиране на общини по избор на правителството, без да има ясен регламент в каква посока и защо се харчат тези пари. Не случайно, тъй като нашето предложение не беше прието вчера, сега ние сме принудени община по община да предлагаме решения именно на тези секторни проблеми, които трябва да се решат. Предлагам няколко неща – тук да отваря една скоба, при нас наистина няма двоен стандарт. Ние предлагаме както за общини на БСП, така и за общини на ГЕРБ, така и за всички други общини, защото в тези общини живеят граждани.
Ето, например аз съм се срещнал с гражданите на община Нови пазар и съм разбрал от хората, че има спешна необходимост за саниране, газифициране на поликлиниката в Нови пазар в размер на милион и половина, които в държавния бюджет не са разписани, на общината не се дават.
Община Каспичан няма необходими средства за допълнително водоснабдяване на квартал „Калугерица“ и за високата зона на Каспичан в размер на 350 хил. лв., за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води в град Каспичан в размер на 6 млн. лв. Това е обстоятелство, което пречи на общината да може да развива своя капацитет, да подобри качеството на водоснабдяването. Да не изпадаме в ситуации, каквито бяха това лято, да ходи директорът на ВиК – Шумен и да събира от гражданите средства, господин Министър, понеже сте тук, да се опитва да събира средства от гражданите да ремонтира водопровода, нещо, което противоречи на всякаква логика и на договора, който е подписан между ВиК дружеството и ползвателите на ВиК – услугата. Едно срамно обстоятелство! Мисля, че Вие трябва да вземете мерки и да поправите тази несправедливост.
И за община Шумен.
Нашето предложение е в колона 6, сумата да се увеличи с 13 милиона.
Какви са ни мотивите?
Средствата са необходими за изграждане на пречиствателна станция за питейни води и за изграждане на дом за възрастни хора. Но нека да влязат в пречиствателната станция за питейни води. Вярно е, води се дискусия, има предложения в така наречените „прединвестиционни проучвания” за Оперативна програма „Околна среда“ да бъде финансирана така. За съжаление, ВиК - дружеството е в изключително тежко състояние и съм убеден, че няма да има възможност да се финансира този проект. Защото мениджмънтът, който в момента е там, води дружеството към колапс. Община Шумен и област Шумен е с втората най-висока цена на водата от миналия месец. С един, единствен мотив да покрие загубите, които мениджмънтът трупа на това дружество.
И пак апелирам към господин Министъра, да вземе категорични мерки, защото следващата стъпка е това нещо да бъде дадено на прокуратурата, и изграждането на дом за възрастни хора. Тези пари бяха отпуснати от лошия Орешарски и бяха взети от следващия кабинет на господин Борисов. Сега апелирам да бъдат върнати, защото тези хора няма къде да пребивават. В изключително лошо състояние е сегашният старчески дом. И това е само 1 млн. лв.!
В чл. 52 за Велики Преслав предлагам няколко неща.
Това е единствената община на БСП в региона и действително апелирам: щом не проявявате двойни стандарти, господа управляващи, да подкрепите това наше предложение и да бъде финансирана община Велики Преслав – в обща изравнителна субсидия, за зимно почистване, за капиталови разходи и най-вече за болницата. Вчера в средствата, които бяха необходими за общинските болници, Вие не ги подкрепихте тези разходи! Сега ние се принуждаваме в отделни предложения да искаме средства за общинските болници. Това е единствената работеща изцяло общинска болница в региона. Единствената!
В Нови пазар я закри вашият представител, сега в момента се бори с нокти и зъби да закрие шуменската. (Шум и реплики.) Областна болница е, но директорът, който закри новопазарската болница, сега в момента води успешна борба да закрие и Областната болница. Затова ние апелираме да бъдат отпуснати средства за Нови пазар, за да остане единствената функционираща болница в региона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики? Няма.
Господин Кирилов – заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Взимам думата във връзка с моите предложения и с предложенията на колегите от София-област за промени в Законопроекта за бюджета. Не мисля да повтарям това, което сме написали като предложение, ще кажа само няколко подробности за нашата област и защо Вие не приемате нашите предложения.
София-област е една специфична област, без областен център, с 22 общини – малки, но все пак на нейната територия се намират 20% от пътната инфраструктура: две магистрали и подбалканския път.
Само на територията на Средногорието се формира 7% от брутния вътрешен продукт и една трета от осигурителните приходи в бюджета. И въпреки това, нашите предложения за кметовете от областта, които са на стойност само 600 хил. лв., не са приети. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики? Няма реплики.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Кирилов, от Вашето изказване не стана ясно какви щети са причинени на общините в област София от липсата на адекватна политика от страна на правителството по отношение на общините. Пак апелирам: наистина Вие тук да представите тези искания, да се разбере в крайна сметка, тази вредна политика, която води правителството в момента, за разпределяне на парче без ясни критерии по отношение на общините.
Вчера дадох един пример и сега пак ще го повторя.
На община Шумен беше дадено, в последното решение на Министерския съвет, 500 хил. лв. за шадраван. За шадраван, при положение че хората няма от какво да пият вода! (Шум и реплики от ОП.) И съм сигурен, че във Вашите региони, във Вашия регион, във Вашите общини има подобни неща. Ние затова предлагаме тези предложения, за да може тази порочна практика да изчезне. Не може хората да нямат какво да пият, да плащат най-скъпата вода и 500 хил. лв. да се дават за шадраван?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Отказвате ли дупликата? Отказвате.
Благодаря Ви, господин Кирилов.
Други изказвания? Няма други изказвания?
Преминаваме към гласуване.
Започваме с гласуване на предложението на народния представител Надя Клисурска, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 63, против 73, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е на народния представител Милко Недялков и Валентина Найденова.
Предложението не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 71, против 76, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Иван Иванов.
Предложението не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 64, против 71, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Прегласуване? Моля.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България.) Предлагам прегласуване. Трима колеги не успяха да го гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Прегласуваме предложението на народния представител Иван Иванов, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 71, против 79, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Николай Тишев.
Предложението не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 177 народни представители: за 78, против 70, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Иван Иванов.
Предложението не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 79, против 64, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Николай Иванов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 71, против 62, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев.
Предложението не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 78, против 68, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Лало Кирилов и Радослав Стойчев.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 72, против 71, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Дора Янкова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 67, против 64, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Лало Кирилов.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля да гласуваме.
Гласували 182 народни представители: за 71, против 73, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 75, против 85, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Валентина Найденова и Милко Недялков.
Предложението не се подкрепя от Комисията.
Гласуваме.
Гласували 187 народни представители: за 79, против 73, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Иван Иванов.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 71, против 72, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народните представители Весела Лечева, Явор Божанков и Валентин Ламбев.
Предложението не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 73, против 68, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Веска Ненчева.
Предложението не се подкрепя от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 80, против 70, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Георги Гьоков и Драгомир Стойнев.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 78, против 70, въздържали се 35.
Не се приема предложението.
Гласуваме предложението на народния представител Дора Янкова.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласуваме.
Гласували 182 народни представители: за 72, против 62, въздържали се 48.
Не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 70, против 81, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Следващо предложение, което ще гласуваме, е на народния представител Искрен Веселинов.
Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 188 народни представители: за 60, против 29, въздържали се 99.
Предложението не се приема.
Следващото предложение… (Шум и реплики.)
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Смятам, че когато се обявяват предложенията за гласуване не е редно да се уточнява дали Комисията ги подкрепя или не. (Силен шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.)
Вместо да подвиквате, това вече е прочетено, когато е представено това предложение, така че, когато стигнем до гласуване, достатъчно е да се обяви за кое предложение става въпрос и да не се насочват народните представители в каква посока да гласуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин, но и практиката досега е била такава, а и Правилникът не ни забранява да съобщаваме подробности по предложенията.
Следващото предложение, което гласуваме, е на народния представител Кристиан Вигенин.
Комисията не подкрепя предложението на господин Вигенин. (Оживление.)
Моля, гласувайте.
Гласували 190 народни представители: за 81, против 77, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 52, който Комисията подкрепя.
Гласували 189 народни представители: за 115, против 73, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Госпожо Стоянова, преди да Ви дам думата, съобщение за парламентарния контрол на 1 декември 2017 г:
Заместник министър-председателят Томислав Дончев ще отговори на две питания от народните представители Димитър Данчев, Георги Свиленски и Кристиан Вигенин; Светла Бъчварова; и Анелия Клисарова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ще отговори на осем въпроса от народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев; Васил Антонов; Светла Бъчварова и Николай Пенев; Крум Зарков; Валентин Ламбев; Любомир Бонев; Тодор Байчев; и Стефан Бурджев.
Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народния представител Васил Антонов.
Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Стоилов; и Иван Валентинов Иванов.
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на три въпроса от народните представители Георги Гьоков, Виолета Желева и Кристина Сидорова; и Георги Гьоков – два въпроса.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева – на един въпрос от народния представител Дора Янкова; и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Таско Ерменков;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на един въпрос от народния представител Станислав Станилов; и на две питания от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев; Стоян Мирчев и Христо Проданов;
- министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов – на един въпрос от народния представител Светла Бъчварова; и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Явор Божанков и Стоян Мирчев;
- министърът на правосъдието Цецка Цачева – на един въпрос от народния представител Тодор Байчев;
- министърът на културата Боил Банов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Стоян Мирчев;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов – на един въпрос от народния представител Дора Янкова;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на един въпрос от народния представител Николай Тишев; и на едно питане от народния представител Румен Гечев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- един въпрос и едно питане от народния представител Александър Паунов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов; и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Отрицателен вот – имате думата.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Гласувах „против“ така предложения текст в бюджета, защото според мен финансовите средства, предвидени за общините в област Видин, са крайно недостатъчни, за да могат да осъществят своите функции.
Моето разбиране е, че общините са най-близо до проблемите на хората, а също така те са продължение на държавната политика на местно ниво. Трябва да се осигури такова финансиране, за да могат те да функционират нормално, да решават проблемите на хората, а с настоящия бюджет това не е така, и аз затова гласувах „против“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Стоянова, имате думата за представяне на следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Следващите текстове са членове от 53 до 58 включително по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 53 до 58 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за изказвания по представените текстове на членове от 53 до 58 включително.
Няма изказвания.
Гласуваме анблок членове от 53 до 58 включително.
Гласували 147 народни представители: за 100, против 47, въздържали се няма.
Текстовете на членове от 53 до 58 включително по доклада на Комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 59 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група:
„В чл. 59 след думата „храна“ се добавя „и почивка“, а числото „320“ се заменя с „400“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Гьоков.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Къде ще почиваме, Гьоков?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Ваучерното хранене дава възможност на българските работодатели да предложат допълнителен стимул за работниците и служителите си. То създава допълнителни условия за реално увеличаване на доходите от труд. В същото време е изгодно и за работодателите, и за работниците и служителите. Затова е хубаво, че се предвижда увеличение с 40 милиона на квотата за ваучерното хранене за 2018 г. и се стига до мислимата само допреди една година сума от 320 милиона. Но достатъчно ли е това? Задавам въпрос на всички Вас и ще разберете по-нататък защо задавам този въпрос.
Основен проблем, с който са се сблъсквали досега и оператори, и работодатели, работници и служители, въобще ползватели, е недостатъчната обща квота. За 2015 г. недостигът е 20 млн. лв., за 2016 г. недостиг отново има и той е около 60 млн. лв. За 2017 г., където отпуснатите средства, квотата за ваучери е 280 милиона, едва ли е по-различна картината, не мога да кажа колко е недостигът.
Хроничният недостиг на квоти е от 2010 г. насам, а това води до отлив на системата. Въпреки този отлив от системата около 400 хиляди работници и служители ползват тази придобивка годишно. Ваучерната система за хранене създава потребление и по-високи приходи в държавния бюджет, а недостатъчните квоти водят до по-малък разполагаем доход и намаляване на покупателната способност на работниците. За голяма част от работодателите, които искат да дадат социални придобивки, е проблем, защото по този начин не могат да спазят поетите ангажименти към работниците и синдикалните им организации.
Убеден съм, че системата на ваучерното хранене не е проблем за бюджета, защото смятам, че дори косвено го подпомага, като увеличава търговските обороти, а с това подпомага развитието на фиска. Тоест интересът и търсенето са големи и определено превишават предлагането. Затова е необходимо либерализиране на пазара на ваучерите за храна по чл. 209, ал. 7 от Закона за корпоративното подоходно облагане чрез изграждане на примерна методика или механизъм за определяне на тази квота и като следваща стъпка – нейното отпадане.
Като говоря за либерализиране, имам предвид по-сериозно увеличаване на годишната квота за предоставяне на ваучери за храна и в същото време увеличаване на обхвата й не само за храна, а и за почивка. Според мен така ще стимулираме и туристическия бизнес, така че подкрепете предложението ни за увеличаване на квотата на 240 млн. лв. При това първоначално увеличаване на такава степен загубата за фиска ще е нищожна. Ако има въобще такава, тя ще бъде само първоначално, а ефектът ще е значителен.
Подкрепете го и заради твърдението на експертите, че системата съществува в България от 2004 г., но България си остава единствената държава, в която се прилага все още квотен механизъм. В другите европейски държави няма такъв квотен механизъм и е на пазарен принцип. Благодаря Ви за вниманието.
А къде ще почиват, ще Ви обясни по-добре колегата след мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики към изказването?
Имате думата за реплика.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гьоков, пропуснахте в изказването си да кажете целия обем от заинтересованите лица, които ще бъдат удовлетворени от подкрепата на тази мярка. Малкият и среден бизнес в туризма в България ще бъде облагодетелстван прекалено от тази мярка, защото, първо, по този начин ще насочим голяма част от потока от туристи, които вместо през лятото да ходят в съседните Гърция и Турция примерно, могат да предпочетат да дойдат и да използват ваучерите си в България, да почиват в българските малки хотели и да харчат парите си в България. Така че това е съществен принос за малкия и средния бизнес в областта на туризма.
Другото, което предлагаме с тази мярка, е правото на избор. Знаете, че ваучерите за храна важат преди всичко за големите търговски вериги, а така даваме възможност за избор на един български работник да избере дали да отиде и да си напазарува храна в голямата търговска верига, или да оползотвори ваучерите си в някой български хотел.
Колеги, призовавам Ви да подкрепим това предложение, защото то наистина е полезно за българския бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Веселинов – реплика.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гьоков, уважаеми колеги! Отнасям се с добро чувство към добрите намерения. Според мен този ваучер за почивка ще създаде сериозни възможности за злоупотреба с правото на работниците да почиват. Ще създаде възможност организирано да се въртят тези ваучери между работодателя и близки на работодателя фирми примерно във връзка с тази почивка. Като цяло много по-добре е работникът да си получи парите и да оперира с тях, отколкото да го закрепостим по някакъв начин да летува на определено от работодателя място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Друга реплика? Няма.
Дуплика – господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Съгласен съм с всичко, което каза колегата. То е част от нашата концепция за увеличаване на сумата за ваучерите. Той го направи като допълнение към изказването.
Към господин Веселинов. Идеята е добра. Ако всеки път за всяко нещо ни притеснява злоупотребата, то има една българска поговорка: „Покрай сухото гори и мокрото.“ Добрите идеи никога няма да можем да ги осъществим.
Тук контролът би могъл да бъде осъществяван много лесно. Засилен контрол, който лесно се осъществява, би предотвратил всичко, което казвате Вие, защото, когато се забележи по-сериозен оборот между фирмите, веднага от контролните органи може да се направи проверка и това да се прекрати.
Имахме контакти миналата година с две-три френски фирми, оператори на ваучери на българския пазар, заедно с българските идваха в Народното събрание. Срещахме се с тях и покрай тези срещи се запознах надълбоко с проблемите им като оператори на ваучери. От синдикатите знам за ниските квоти и недостига на ваучерите към третото тримесечие и към края на годината, когато свършват.
Квотата в другите страни въобще я няма. Хората могат да го правят с добър контрол, пък ние не можем. Знам, че няма разчетени пари за това в бюджета, но за това трябва да се говори, за да отпадне квотата и всеки работодател, който иска да ползва ваучери, да може да го прави свободно и спокойно. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Без данък печалба!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 36, против 66, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 59, подкрепен от Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 87, против 38, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 60 има предложение на Мустафа Карадайъ и група народни представители – в чл. 60 се правят следните промени: числото „84“ се заменя с числото „94“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители по чл. 60.
Гласували 129 народни представители: за 37, против 72, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 60, подкрепен от Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 96, против 33, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 61, подкрепен от Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 124, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 62 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – в чл. 62 числото „380“ се заменя с „420“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 36, против 76, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя по чл. 62, подкрепен от Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 100, против 36, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 63 има предложение на Кръстина Таскова и група народни представители:
„В чл. 63 ал. 9 се изменя така:
„(9) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца за 2018 г. е, както следва: за първо дете – 1000 лв., за второ дете – 2000 лв., за трето дете – 3000 лв., за четвърто и всяко следващо – 1000 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Гласуваме предложението на народния представител Кръстина Таскова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 48, против 43, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 63, подкрепен от Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 96, против 37, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 64 Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 64 по текста на вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 142 народни представители: за 101, против 41, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 65 има предложение на народните представители Гергана Стефанова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Поради тази причина текстът, който предлага Комисията като редакция на чл. 65, не е актуален и не може да бъде подложен на гласуване.
Следва да бъде подложен на гласуване текстът за чл. 65 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, добре е, че колегите от „Воля“ са оттеглили това предложение, тъй като аз го считам за абсолютна провокация. Начинът, по който се урежда финансирането на политическите партии, е в Закона за политическите партии. Очевидно е, че имаме проблем, че имаме нужда от такъв разговор, но мястото на този разговор е там.
Знаете мнението и политическата позиция на БСП – че ние трябва да отговорим на тези въпроси и очаквания сред българските граждани, които искат да знаят за какво точно се харчат парите, отпускани от бюджета за политическите партии – дали отиват реално за политическа дейност. Същевременно ние сме категорично за запазване на този европейски модел на финансиране, в който това става от държавния бюджет. Знаете, че ако това бъде прекъснато, алтернативният път ще бъде да се попада в различни форми на зависимост.
Добре е, че колегите от „Воля“ са оттеглили това предложение. Иначе щяхме да направим един много неприятен прецедент – да се опитаме служебно или с двоен аршин да разпределяме държавната субсидия. Ние сме готови да водим този политически разговор – по какъв начин трябва да бъде осъществяван контролът върху средствата, отпускани от държавния бюджет за политическите партии, но мястото за това не е в държавния бюджет и не можем в чл. 65 от Закона за държавния бюджет да пренареждаме такъв тип отношения за начина на финансиране и контрола на финансовите средства, давани на политическите партии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Други изказвания? Няма
Подлагам на гласуване чл. 65 по текста на вносителя.
Гласували 148 народни представители: за 103, против 8, въздържали се 37.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 66 до 78 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване членове от 66 до 78 включително – Комисията подкрепя текста на вносителя.
Гласували 151 народни представители: за 100, против 51, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 79 има предложение на народния представител Дора Янкова:
„В чл. 79 отпада текстът „или на общините“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Дора Янкова, което Комисията не подкрепя.
Гласували 153 народни представители: за 49, против 78, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Искате ли прегласуване?
Прегласуваме предложението на народния представител Дора Янкова, което Комисията не подкрепя.
Гласували 153 народни представители: за 49, против 80, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя по чл. 79, който Комисията подкрепя.
Гласували 157 народни представители: за 106, против 51, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов чл. 79а:
„Чл. 79а. Задълженията на бюджетните организации към общините по Закона за местните данъци и такси да бъдат разплатени до 31 декември 2018 г.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Прекратяваме разискванията.
Гласуваме предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на чл. 79а, което Комисията не подкрепя.
Гласували 155 народни представители: за 45, против 77, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок членове 80, 81 и 82 по текста на вносителя, които Комисията подкрепя.
Гласували 157 народни представители: за 102, против 55, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 83 има предложение на народните представители Николай Иванов, Денчо Бояджиев, Николай Цонков:
„В чл. 83 ал. 3, след думите „заеми от централния бюджет“, да се добавят думите „и за заеми, поети от Фонда за органите на местното самоуправление в България – ФЛАГ ЕАД“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова и група народни представители – абсолютно идентично на това, което прочетох преди малко, което Комисията също не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова и група народни представители и предложението на народния представител Николай Иванов и група народни представители, което е идентично – Комисията не подкрепя предложенията.
Гласували 162 народни представители: за 56, против 75, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 83, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 159 народни представители: за 106, против 53, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 84 до 87 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за членове от 84 до 87 включително, подкрепени от Комисията.
Гласували 156 народни представители: за 104, против 52, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 88 има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители – предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 88:
„Чл. 88. (1) Размерът на средствата за представителни разходи за кметовете в общините не може да бъде по-голям от 2 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.
(2) Размерът на средствата за представителни разходи за общинските съвети не може да бъде по-голям от 1 на сто от общия годишен размер на разходите за издръжка за дейност „Общинска администрация“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 88 в редакцията на Комисията.
Гласували 166 народни представители: за 121, против 45, въздържали се няма.
Член 88 в редакцията на Комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по чл. 89? Няма.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване чл. 89 по вносител.
Гласували 167 народни представители: за 110, против 57, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 90 има предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90, като ал. 4 се изменя така:
„(4) Държавните или общинските лечебни заведения – еднолични търговски дружества, както и лечебните заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 90 ведно с предложението на Комисията за изменението в него по доклада.
Гласували 162 народни представители: за 104, против 58, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 91 до 93 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване членове 91, 92 и 93 включително – Комисията подкрепя текста на вносителя.
Гласували 164 народни представители: за 111, против 53, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 94 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – член 94 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 94 се правят следните промени:
„Чл. 94 (1) За приходите от еднократното концесионно плащане по Договора за концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“ разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага.
(2) Получените средства от еднократното концесионно плащане по Договора за концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“ се изразходват за финансиране на политиката в областта на железопътния транспорт, за финансиране на предприятията от железопътния транспорт и за изграждане на железопътна и свързана с нея инфраструктура.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, предложението, което правим в чл. 94, е свързано с евентуалните концесионни такси от Летище София.
Алинеи 1 и 2 от чл. 94 госпожа Стоянова ги изчете и няма да ги повтарям.
Целта на нашето предложение е въпросните приходи от концесията да бъдат справедливо разходвани отново в сферата на транспорта и то за решаване на проблемите в железопътния транспорт.
След това в чл. 94а, в ал. 1, 2 и 3 сме упоменали точно как да бъдат разпределени тези средства:
- за предотвратяване и възстановяване на щетите от катастрофата в Хитрино – там са 114 милиона и нагоре;
- средствата за стимули според чл. 7 от Договора с държавата са 10 милиона;
- в ал. 3 – за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за Холдинг БДЖ, повече от 223 милиона.
Това ще реши една голяма част от проблемите и в БДЖ, и в Сектор „Железопътен транспорт“, така че наистина се надявам да подкрепите парите, които ще влязат от Сектор „Транспорт“, да останат в Сектор „Транспорт“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Реплики? Няма.
Изказвания? Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, на вниманието ни е чл. 94, в който се предлага парите от евентуална бъдеща концесия на Летище София да не отидат в Сребърния фонд, както е по закон, а да останат на разположение в бюджета.
Искам да Ви припомня, че тази идея, мисля, че за втора или трета година се предлага в държавния бюджет. Концесията на Летище София, слава Богу, не се случва, но по-важното е да заявя позицията на нашата парламентарна група изобщо дали трябва да се концесионира Летище София.
Ние категорично твърдим – заявявали сме го неведнъж, продължаваме да твърдим, че Летище София не трябва, не може и е опасно за България да бъде концесионирано. Летище София е стратегически обект от българската национална инфраструктура, обект от национално значение, обект изграден, направен, с терминали, с писти и ще бъде подарен под наем, скрит под формата концесия, на нечия фирма, която само ще калкулира печалби и евентуално някои от тия печалби ще влязат под формата на концесионна такса в бюджета.
Никой от нас в тази зала няма право да лиши българските граждани от тези пари, които по закон би трябвало да отидат в Пенсионния фонд, пак казвам, ако, не дай си боже, се случи тази концесия, но още повече никой от нас няма право в тази зала да залага Летище София на концесия, защото то е работещо предприятие, Летище София е предприятие, което в последните години върви във възходящ тренд по отношение на пътници, печалба, товари и няма как ние тук с Вас, събрани 240 народни представители, с едно гласуване на чл. 94 да кажем, че държавата се разделя с това предприятие.
Още веднъж казвам, позицията на нашата парламентарна група е, че Летище София трябва да остане държавна собственост, не трябва да се концесионира и всички други последващи предложения – парите да не отиват в Сребърния фонд или парите да отиват за подкрепа на БДЖ или други държавни предприятия, са нецелесъобразни.
Нека не правим заложници едно голямо държавно предприятие – БДЖ, на едно друго голямо държавно предприятие, каквото е Летище София.
Когато говорим за БДЖ, аз наистина очаквам – съжалявам, че министър Горанов го няма тук, между другото той много бяга от тази тема, но очаквам от министър Горанов ясно и категорично да каже и да подкрепи усилията на цялата Транспортна комисия, която единодушно каза, че ще осигури всякаква подкрепа, каквато е необходима за БДЖ, стига господин Горанов, който отсъства в този момент, да благоволи да отпусне необходимите средства от бюджета. Има ги, не може при милиарди излишък да няма 100 или 200 милиона на година, за закупуване на нови влакове, на нови мотриси и за модернизиране на „Български държавни железници“.
Най-грозното и най-опасното, което правим, е да правим 2200 души, работещи на Летище София, заложници на 2200 души, работещи в „Български държавни железници“. Това не е коректно, не е морално, не е почтено от нас. Нека който има други интереси, извън истинските, държавните интереси, да ги заяви, но да се крием зад това, че ще спасим едно предприятие за сметка на друго, не е почтено.
Колеги, призовавам Ви да не подкрепяте чл. 94.
След това имате възможност, ако случайно някой се обърка при това гласуване, да подкрепи нашето предложение, което е „Член 94 да отпадне“ и се надявам в едно от тези две гласувания, ако бъде вярно, да спасим и да бъдем хората, които ще защитим Летище София. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Заповядайте за реплика, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Свиленски, Вие заявихте, че се надявате и този път Летище София да не бъде отдадено на концесия. За мое съжаление, трябва да Ви опровергая, предвид скорошното гласуване на Закона за концесиите и разпоредбите, които се заложиха там от управляващото мнозинство, именно с цел да се отдаде на концесия Летище София.
В Преходните и заключителните разпоредби на този закон по отношение на вокацио легис с влизане в сила на самия закон имаше едно запитване: защо този закон да влезе по-бързо в сила? За да може по него да се концесионира Летище София. Дебатът ставаше на Правна комисия, като там представители на управляващото мнозинство заявиха, че те дори и по стария закон са съгласни и по него Летище София да бъде концесионирано. Въпросът е то да бъде концесионирано.
Вие тук не зададохте и въпроса към колегите от „Обединени патриоти“, защото техният председател господин Сидеров тук си късаше ризите за други концесии, че България е отдавала своите богатства навън, изнасяла ги, но тук ми е интересно каква ще е тяхната позиция сега и как тя ще бъде променена, най-вероятно. Може би трябваше да ги питате във Вашето изказване как ще гласуват по това наше предложение? Или сега „о, времена, о, нрави“ или „интереса клати феса“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Свиленски, споделям Вашата загриженост за Летище София, но да допуснем, че такава концесия и това, което каза господин Попов, се случи, следващият въпрос, който стои на дневен ред, е: какво се случва със средствата от тази концесия – дали ние ще защитим интереса на още едно държавно дружество, в което, както Вие казвате, работят над 2200 български граждани, или тези пари от концесията ще отидат за саниране? Което ще е още едно голямо престъпление спрямо железопътния транспорт.
Днес не подкрепихме предложените от нас промени в бюджета за железопътния транспорт, което щеше да му даде глътка въздух. А катастрофите, опасните участъци, които постоянно създават проблеми, стоят на дневен ред. Ние отнякъде трябва да намерим вариант.
Споделям това да се защити националният интерес, но оттам нататък, ако това не се случи, в този бюджет, който ще действа следващата година, трябва да разпоредим какво се случва, ако това стане факт. Не го ли направим, няма как да проследим тези средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, наистина се опитвам да бъда максимално дипломатичен. Знаете, че мога да бъда и доста по-остър и да кажа на всяка парламентарна група как е действала през годините и каква е била позицията, но не това е целта. Целта е наистина да направим така, че това дружество да не се концесионира.
Да, знам позицията на „Обединени патриоти“. Ние в предишния парламент, заедно с тях, те поставяха въпроса и бяха против концесията. Аз знам тяхната позиция. Надявам се сега да продължат да бъдат последователни, защото в политиката наистина най-важното е да бъдеш последователен. Няма значение дали си управляващ или опозиция. Когато си против концесия си против концесия, когато си за концесия си за концесия, без значение от конфигурацията, в която участваш в управлението.
Попитахте за Закона за концесиите. Да, Законът беше променен, да бързането и в предишния вариант, който беше върнат от президента, и в сегашния вариант е именно заради концесията на Летище София, защото знаете, 35 години плюс една трета удължаване, това става една безконечна концесия. България се разделя с един от най-важните си стратегически обекти.
Още един аргумент. Господин Летифов, съгласен съм с Вас, че стигне ли се до концесия, но аз искрено мисля, че в тази зала има отговорни български депутати и няма да допуснат това нещо, но стигне ли се до концесия, нека тогава да водим разговора къде би трябвало да отидат тези пари. Защото и това, което Вие предлагате, това е предложението, между другото, на господин Горанов, който преди две, три години в началното му битие на министър на финансите, реши, че парите от концесията са някакви пари на Министерството на транспорта и те там вътрешно да си ги разпределяли. Не, тези пари са на всеки един български гражданин, а политическата воля е ние от бюджета да осигурим тези пари. А как ще отидат в бюджета, това е пак наша работа. Но не можем да кажем, че парите от концесия на Летище София са за БДЖ, защото могат и да са за НКЖИ. Те не са техни пари, те не са на Министерството на транспорта пари. Ако, не дай си боже, се стигне до тази концесия, тези пари са на всички български граждани и те трябва да отидат в Сребърния фонд, където да се подкрепят българските пенсионери.
Но пак Ви казвам, не сме стигнали до това положение. Знам, ще ми кажете, Вие дадохте Летище Варна на концесия, но Летище Варна беше дадено в период, когато в това летище трябваше да се инвестира, трябваше да се влагат пари. Тогава концесионерът вложи пари и сега плаща концесионни такси. Летище София е съвсем друг пример и няма сравнение между двете концесии. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Изказване – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да се обърна към колегите от ГЕРБ и вносителите на Проекта за бюджет да ни подкрепят и чл. 94 да отпадне. Една част от аргументите бяха изтъкнати в изказванията досега, аз ще обърна внимание на другите.
Първо, стои един сериозен въпрос: къде ще стои правителственият самолет? Аз смятам, че в последните дни този въпрос е особено актуален и трябва да се погледне на концесията през друга гледна точка. Защото, ако стои в някоя съседна държава, могат да не му разрешат да излети и тогава ще трябва да пътуваме с влак.
Вторият въпрос, който също е важен. Какво означава да се концесионира летище, което беше построено от държавата? Всички знаете, че терминалите на летището са 10-годишни, инфраструктурата беше построена от Столична община и метрото беше доведено до летището, тоест всичко беше построено от държавата и сега ще намерим един предприемчив концерн, юнак или който и да било там, който ще обясни как прекрасно може да експлоатира всичко това, още повече че Летище София в момента е печелившо предприятие. С какви аргументи искате да приватизирате Летище София?
Накрая по третия въпрос. Аз не мога да си обясня как може партията, която проглуши ушите на българските граждани, която щяла да ревизира приватизацията, даже да обърне и Конституцията с хастара навънка заради приватизацията, да ни занимава в момента с концесията на Летище София? Как не Ви е неудобно, аз не мога да разбера?! На печелившото държавно предприятие! Което означава, че всичко останало са били празни приказки, които ни ги говорите тук и с които заблуждавате цяла България. Категорично сме против приватизацията и концесията на летище София.
Настояваме чл. 94 да отпадне, ГЕРБ да го подкрепи, ако наистина иска да ревизира приватизацията. Ако няма да ревизирате приватизацията и досега само сте хвърляли димки тук в общественото пространство, излезте и кажете това, но недейте да баламосвате българските граждани по този елементарен начин. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Реплики? Няма реплики.
Изказвания?
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, към колегите от ГЕРБ. Мисля, че е крайно време Вие да излезете и да обясните кое налага концесията на Летище София, още повече че това е едно печелившо предприятие и печалбата остава в българската хазна или в предприятието, но в крайна сметка на българска територия, а не както тези фирми, на които дадохме и приватизирахме – изнасят своите печалби, за да финансират чешките или германските пенсионни системи. Това, първо.
Второ, летището е част от националната сигурност, колеги. Представете си кой ще бъде този инвеститор, примерно фирма от съседна нам държава – обръщам се към господата патриоти, така наречени, примерно президентът на тази фирма защо да не бъде господин Ердоган (силен шум и реплики от ОП), който да знае кой влиза и кой излиза от Летище София. Това е част от националната ни сигурност, не е ли така?! Къде ще бъдат нашите служби, питам аз, в този момент? И Вие, патриотите, би трябвало да бъдете твърдо против, защото наистина това летище се управлява по един, меко казано, непрофесионален начин.
Онзи ден имаше статии как се вземат подкупи, за да се назначават служители. Затова, разбира се, трябва да дадете отговор, защото Вие назначавате тези хора там, които ръководят. Преди няколко месеца бе показан и телевизионен репортаж за една пожарна, която струва над 1 млн. лв., с цел именно корупционна схема за източване на пари. Вие трябва да дадете отговор, защото Вие сте част от тази схема, а в момента Вие управлявате и това са Вашите хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, моля Ви!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Също така трябва да се знае, че ако наистина искате това предприятие да работи, нека да сложим и професионален мениджмънт. Какво пречи в това? Нека да спрем с източването на Летище София. Но в същото време, когато това е част от националната ни сигурност и Вие, най-вече патриотите, сте готови да си затваряте очите, да го продадете с лека ръка на чуждестранни инвеститори, които няма да вкарат и един лев вътре.
Кажете ми, какво ще се инвестира в това летище? Нов терминал ли ще правим? То и сега се вижда, че пътникопотокът е достатъчен за тези терминали. Нова кула ли ще строим, при положение че РВД си я направиха? Но може и патриотите да са готови да продадат националния интерес за жълти стотинки и това трябва да е ясно.
Тук се обръщам и към „Воля“. Те съгласни ли са да влязат именно в тази порочна схема – да се приватизира едно българско печелившо предприятие?
Ние от опозицията сме категорично против. Ние искаме това предприятие да остане българско, да има професионален мениджмънт, а защо не да има и международен конкурс, за да се привлекат най-добрите професионалисти в тази сфера. Но Вие трябва да дадете отговор: кое налага именно приватизацията на Летище София? (Реплики: „Концесията.“)
Добре, концесия да бъде, за 100 години, за 35 години. И какво от това? Това е същото, колеги! (Силен шум и реплики.)
Това е същото! Чуждестранните инвеститори от съседните държави ще дойдат тук и ще знаят какво се случва на българска територия. Вие в момента ще предадете националния интерес с лека ръка, за жълти стотинки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това трябва да е ясно на всички! (Ръкопляскания от „БСП за България“. Възгласи: „Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това, което се случи в момента, Вие го готвите отдавна…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, мога ли да Ви помоля за секунда само.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, по-внимателно, по-спокойно.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Аз съм спокоен, но когато се предава националният интерес без да има повод, без да има нужда за това, за мен е изцяло неприемливо.
Тук наистина, хайде, ГЕРБ са се предали, ГЕРБ са готови да дадат всичко, да разпродадат каквото могат, да няма държавна собственост, но тук се обръщам към Патриотите и към „Воля“, към тяхната съвест: за такива ли жълти стотинки Вие сте готови да продадете националната сигурност на Република България?! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Реплика, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Стойнев, Вие казахте, че не разбирате как може да се приватизира печелившо предприятие. Аз ще Ви кажа как може да се приватизира. Приватизира се, както всички досега печеливши предприятия, за да се прибере печалбата, както се приватизираха банките, както се приватизираха мините, както се приватизираха заводите. (Силен шум и реплики.)
По същия начин се приватизира и Летище София. И ще го подпишат от правителството на ГЕРБ – тези, които се борят срещу последствията от прехода, за да продължат прехода, за да продължат лицемерието, да продължат да грабят, да крадат и да прибират по джобовете! (Ръкопляскания от „БСП за България“. Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Аз разбирам усилията Ви да се нормализира обстановката, но погледнете какво става в залата. Това не е нормална работна атмосфера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля заемете местата си, седнете!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Разбирам, че работим от много дълго време, но нека да се слушаме. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви не се обаждайте от място. Седнете, ще Ви дам думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Ангелов, има Правилник, където пише кой откъде говори, кой откъде работи. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)
Не знам защо не направите забележка на колегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, седнете и не се обаждайте. Ще Ви дам думата след това.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Уважаеми господин Стойнев, правя реплика на Вас, понеже зададохте въпроса: кой в тази зала може да Ви отговори. В момента никой не може да Ви отговори. Няма нито министър на транспорта, нито вицепремиер, отговарящ за Министерството на транспорта, нито министъра на финансите, няма го и заместник-министъра на транспорта, който цяла нощ беше тук с нас, сега и него го няма. В тази зала единствено, ако е тук генерал Попов и генерал Симеонов – летци, моля ги те от тяхната професионална същност да излязат и да кажат трябва ли да се концесионира Летище София. Тези хора са от други политически групи и се надявам, че могат да дадат някакъв отговор. Друг в тази зала няма как да даде отговор, защото желанието да се концесионира Летище София идва от друга посока. Затова призовах в началото народните представители, които се надявам, че са отговорни и български народни представители, да защитим българския интерес.
Затова, господин Стойнев, тук не очаквайте отговор. Действително сте прав, когато говорите за Пожарната, за обществените поръчки, за мениджмънта, но аз искам да попитам – в предишния бюджет, тоест за 2017-а, бяхме заложили 500 или 600 милиона лева от концесията на Летище София. Къде са тези пари сега? (Силен шум. Реплики: „На кого е репликата?“)
На господин Стойнев е репликата, защото ме попита какво се случва. И аз питам къде са тези пари, тези 500 милиона, които бяха заложени в бюджета за тази година? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Имате право на третата реплика. (Силен шум и реплики.) Трета реплика?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми членове на Министерския съвет! Аз отново не мога да разбера патоса, колеги, особено на изказващия се, защото той радикално се отклони от смисъла и съдържанието на текста и нормата, която обсъждаме в момента, и тръгна да обобщава с допускания, с презумпции, с вероятности за нещо, което, подчертавам, не се е състояло. (Шум и реплики от „БСП за България“. Възгласи: „Готви се!“)
Нека да обясни изказващият се как в нормата, която касае евентуалния приход от евентуална концесионна процедура, как този въпрос се свързва със самата концесионна процедура? Това е финансова норма, която касае едно-единствено правило. Ако има такъв приход, което означава някога да се случи, да се сключи такъв договор, тази норма дава възможност средствата, приходът да отидат за конкретно мероприятие, да не постъпят по общото правило в Сребърния фонд. Защото и двете дружества, които се коментират в тази норма, са от един сектор – стратегически са. Вярно е, стратегически са, но абсолютно не съм съгласен с внушенията на колегата кой, къде, какви данни щял да обработва. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Искам обяснение защо изместихте дебата? (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
Ние сега Закона за концесиите ли коментираме, конкретна бъдеща концесионна процедура ли коментираме? (Силен шум и реплики.) Коментираме евентуални финансови последици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, моля, заповядайте за отговор на репликите. Моля Ви да бъдете с бистър ум и хладно сърце, нали така се казва.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Господин Кирилов, ако нямате намерение да го концесионирате, какъв е този текст?! Ето тук са бъдещите приходи. Вие вече го залагате. Дори намерението да се извърши някакъв акт също е престъпление. Летище София – това, което Вие искате да направите, затова ние сме толкова гневни от опозицията, е равносилно на престъпление, защото това е едно печелившо хубаво българско държавно предприятие, което Вие ще дадете за жълти стотинки! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Второто, господин Свиленски, за тези 500 милиона, това е равносилно да попитам – къде е излишъкът от тази година, уважаеми господа управляващи? Къде е излишъкът от над 2 млрд. лв.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, това няма връзка със зададените Ви въпроси…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Защо не го дадохте Вие този излишък на българските пенсионери, а само тези, които са с доход 321 лв., а този, който има 322 ,няма да вземе 40 лв., нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, мога ли да Ви помоля…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Ако обичате, не ме прекъсвайте, а изчакайте да се изкажа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, придържайте се...
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Това – първо.
Второ, такъв излишък никога не е имало, защото Вие лъжете хората, че този излишък идва от повече приходи. От такива приходи никога, никога не е имало преизпълнение. Вие просто не изпълнявате капиталовите разходи. Защото, ако имаше истински излишък, Вие трябваше да го преразпределите.
Така че, господин Свиленски, ето там, тези 500 милиона, това е истината за това управление!
Що се касае за миналото, за печелившите предприятия, да, БСП няма вина за приватизацията на банките! (Възгласи: „Еее!“ отдясно.) БСП няма вина за съсипването на българското земеделие и създаването на ликвидационни комисии! БСП няма никаква вина, когато (ръкопляскания от „БСП за България“, реплики отдясно) Вие приватизирахте електроразпределителните дружества! БСП няма никаква вина, когато ГЕРБ дадоха и миноритарните дялове на ЕРП-тата! Но сега ще направим всичко възможно да спрем поредния грабеж, който Вие се готвите, който не само, че е престъпление, но това е предателство за националната сигурност и така наречените патриоти може би ще ходят да се обслужват във фирма на съседна нам държава, която, примерно казвам, принадлежи на господин Ердоган. Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Други изказвания? Моля, заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми членове на Министерския съвет!
Господин Председател, аз ще се обърна към Вас, тъй като умишлено се разгарят страстите в залата, това има винаги една единствена цел. Тук целта е да се вържем на някаква политическа игра. Но лошото в тази политическа игра е, че се всява омраза. Омраза към един или друг народен представител посредством сочене, което аз смятам, колеги, че като достатъчно големи и отговорни хора ние трябва да не допускаме.
По същия начин, господин Председател, моля да вземете и отношение, когато се подвежда пленарна зала! Да, Летище София е обект на национална сигурност. Но и обекти на националната сигурност са международни летища като Варна и Бургас. Когато някой говори за националната сигурност толкова лековато, ние сме длъжни да го прекъсваме, защото националната сигурност е над всички нас, колеги, независимо от това, което са ни казали партийните централи, независимо от това по какъв начин се опитваме да опорочим дебата и да вкараме дебата в един порочен кръг на омраза. Тук ние трябва да бъдем конструктивни и градивни. Благодаря, господин Председател. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за спокойния тон.
Заповядайте. (Шум и реплики.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): По начина на водене!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, встрани от микрофоните): Аз имам изказване, процедурата ще си я направиш след това. Като ми е дал думата за изказване…
Прощавайте, господин Жаблянов…
(Народните представители Валери Жаблянов и Юлиан Ангелов застават на трибуната.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! (Реплики.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, встрани от микрофоните): Когато аз съм поискал изказване, трябва да…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Жаблянов, мога ли да Ви помоля… Господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Процедура по начина на водене съм поискал.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, встрани от микрофоните): Ама аз съм поискал изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, надявам се да туширате страстите на опозицията и да въведете ред и да поглеждате повече към групата на „Обединени патриоти“, когато ние искаме процедури или изказване, защото е нормално и тази страна в залата да участва в дебатите, а не само колегите от ляво или в центъра.
По въпросите, които повдигнахте, аз не мога да разбера едно, колеги от БСП. Допреди малко, когато беше светло, всичко беше наред, нямаше проблеми, нямаше подскачания, в кулоарите, в коридорите си говорихте с нас нормално и изведнъж нещо Ви се случи. Дали госпожа Нинова отнякъде Ви наблюдава, че бездействате, и Вие се активирахте или нещо друго, не знам.
Когато говорите за концесии, най-малко Вие от БСП, имаше и колега от ДПС, който се изказа, най-малко Вие имате моралното право да говорите за концесии! Най-малко Вие имате моралното право да говорите, господа от БСП, за Ердоган, при положение че Вие бяхте в коалиция именно с партия, която голяма част от българския народ, да не кажа над 90% счита, че е партия на друга държава! Вие бяхте министри там! Вие бяхте министри. (Реплика от БСП за България: „Хайде стига, бе!“)
Вие се целувахте по Орлов мост! И ако някой е обслужвал интересите на Ердоган, беше два пъти, когато Вие бяхте в коалиция ето с тази партия. Така че не лъжете хората, не заблуждавайте. Както ние за Вас сме ужким патриоти, за Вас ние смятаме, че сте ужким социалисти. Защото Вие не сте социалисти. И когато говорите за това, че сме предавали националните интереси, се замислете – партията, на която Вие сте наследници и обявени за наследници, и се обявявате, колко души изби (викове и тропане по банките от „БСП за България“ и ДПС) и как…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ангелов…
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: …измисли и подкрепи това да има македонска нация! (Викове и тропане по банките от „БСП за България“ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ангелов!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Това го направи Вашата партия! Това е най-голямото национално предателство! Това сте Вие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ангелов, моля Ви. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Господин Цветанов? (Шум и реплики.)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз бих призовал всеки един от нас: нека да запазим този тон, който имахме в днешния работен ден, защото всички ние знаем какво направихме вчера и всеки един от нас допринесе да има определено напрежение в пленарната зала.
Сега, в момента, отново виждаме опити за провокация, за да повишим градуса на напрежението. Това не е необходимо на никого и днес текстовете, които гледаме, нямат абсолютно никакво отношение към темата, която отвориха колегите от БСП за концесии и за приватизация.
Моля Ви, нека действително да бъдем разумни, защото това е бюджетът на страната. Хубаво е, че всеки има някаква емоция, иска да го изрази по някакъв начин.
Колеги – към всички парламентарни групи, нека да бъдем умерени и да бъдем прецизни, и да уважаваме и различното мнение, но не да бъдем с повишен тон и с повече емоция, която може да провокира напрежение, от което ще се срамуваме всички, след като направим това. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Оттеглете точката!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Реплика? Една молба – бройте до десет.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ангелов, аз съм прагматик и искам само да Ви питам, има ли някаква финансово-икономическа логика това летище да бъде дадено на концесия, като ръстът на пътникопотока е с над 20% спрямо предходната година. Миналата година пътникопотокът е 4 милиона, а сега е 6. Днес празнуват шестмилионния пътник. Ако Вие ми обясните някаква икономическа логика, аз ще гласувам точно сега „за“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Моята реплика е към изказването на господин Цветанов.
Уважаеми господин Цветанов, Вие призовавате да бъдем конструктивни и спокойни. (Реплики от ГЕРБ.)
Той направи изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е трета реплика.
ФИЛИП ПОПОВ: Изказване беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинявам се. Реплика беше.
ФИЛИП ПОПОВ: Моля проверете системата, при нас изписа „изказване“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов, грешката е моя. Аз не съобразих третата реплика. Така че Ви моля да ме извините.
ФИЛИП ПОПОВ: Добре.
Уважаеми господин Председател, тогава репликата ми е към преждеговорившите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, нека да дадем възможност да се отговори.
ФИЛИП ПОПОВ: Вие призовавате, и Вас Ви призоваха всъщност, да бъдем конструктивни, да бъдем спокойни. Няма как да бъдем спокойни, когато се отнася за такъв грабителски текст – за чл. 94. Няма как да бъдем спокойни, всички тук заедно да съгрешим и да станем излишни! Ние не искаме да сме част от тази формация. Ние не искаме да продадем националния ни интерес! Оттук идва нашето безпокойство, оттук идват нашите емоции и нашите вълнения. Затова не ни призовавайте да бъдем спокойни! Ако искате това нещо наистина да се случи, оттеглете този абсурден текст – чл. 94, или не го подкрепяйте. Не предавайте България и националните ни интереси! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Отговор на репликите... (Шум и реплики.) Не, това беше третата реплика.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, в дупликата ще Ви помоля наистина да обяснявате процедурите по-ясно, защото колегите от ляво явно не могат да ги проумеят.
Това, което беше като реплика от господин Цветанов, да, ние не сме за това да влизаме в конфронтация по време на обсъждане на бюджета, да използваме тежки думи или исторически обвързаности от миналото. Но когато, господин Цветанов, една партия си позволява да говори, и определени народни представители, лъжи и манипулации от тази трибуна, нормално е ние да реагираме по същия начин, както те са го направили.
Ако те го бяха направили в умерения тон, в който може да върви един дебат, щяхме да им отговорим по нормален начин, както е редно. Но когато някой размахва пръст и викат, и крякат от трибуната, разбира се, по същия начин ще получат отговор.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП, от място): Аз Ви попитах спокойно.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Към репликата, която ми беше направена от страна на БСП – наистина не мога да проумея, явно във Вашата партия имате някакви гадателски способности, как решихте, че едно летище е продадено вече? Откъде го разбрахте? Никъде в текста не пише, че това летище се отдава на концесия. (Реплики от „БСП за България“.)
Това, че имало условие, че ако това се случи, трябва да се направи еди-какво си – е едно. А Вие казвате, едва ли не пророкувате, че то вече е продадено, продадено е на еди-кой си, еди-как си и така нататък. Как може да познаете? Ако имате някакви такива способности, аз се радвам. Даже ще се допитвам до Вас за бъдещи наши предложения, щом имате такива способности. Няма проблем. Но да говорите дали едно ще се случи или няма да се случи, е друг въпрос. Като говорите за концесията на Летище София, първо си отговорете за концесията на летища Бургас и Варна, кой ги направи – именно Вашата партия. А те също са стратегически обекти. (Реплики от „БСП за България“.)
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Няма второ летище като в София, в България, с такова значение за националната сигурност, стратегически обект, няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Отговарят от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, исках да направя забележка, моля Ви!
Изказване? Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Аз искам да върна добрия тон, както призовавате в приходите, и да Ви накарам да прочетете чл. 94. Да го прочетете в пълната му цялост.
Уважаеми господин Председател, ние сме били председатели на общински съвети и като че ли по-добре сме чели текстовете, които се предлагат. Питат колегите от Патриотите и отдясно. Да, в този член е записано, че концесията става – няма „евентуално“. Там пише, прочетете го какво пише: „приходите от еднократното концесионно плащане“. Това е. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Реплика?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е първа реплика.
Това беше изказване.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Понеже господин Свиленски поиска реплика, а като поиска някой реплика, взимам втора реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще му дам и на него.
Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колега! Когато имаме спор за съдържание, нека да видим текста и да го четем максимално прецизно. Текстът, който е предложен в правителствения Законопроект, е следният: „За приходите от еднократното концесионно плащане по договора за концесия на гражданско летище за обществено ползване София разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага“.
Кой е този договор? Такъв договор очевидно няма. (Реплики от „БСП за България“: Хайде, стига, бе! Тогава не трябваше да е членувано – договора“.)
Колеги, такава норма съществуваше и съществува и в настоящия Закон за държавния бюджет. Защото правителството честно е обяснило и Ви е обявило, че е стартирало, макар и по стария ред, една такава концесионна процедура. Тоест обявило си е намерението и Ви казва ясно и точно – само първото плащане, ако тази процедура се осъществи, ще бъде… (Реплики от „БСП за България“: „Няма, няма! Тук – няма. Тук пише!“)
Ние не знаем какво е. (Силен шум и викове от „БСП за България“: Еее!“) Ние не знаем…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви! Моля Ви, запазете тишина!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Ние не знаем какъв ще бъде окончателният концесионен договор, колеги. (Реплики.) Дръжте се сериозно! Четете законодателството, което приемаме. Понастоящем тук нямаме обявена концесионна процедура. Даже към настоящия момент нямаме и нов закон, който да отговаря на европейските директиви. (Реплики: „Времето, времето!“)
Но ако има, ако се случи (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), предлага се да се приложи това правило само за първото, за еднократното концесионно плащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Втора реплика – кой от двамата?
Господин Свиленски, заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Недялков, поставихте много правилно темата и върнахте дебата наистина там, където му е мястото. Опитва се колегата Кирилов да Ви обясни нещата по юридически път, но ситуацията, в която сме в момента, колеги, е следната. В момента нямаме обявена процедура за концесия. В момента нямаме подготвени концесионни документи.
Имаме възложен анализ на чужди банки, на две чужди банки, които вероятно ще станат готови след 2-3 месеца. След това ще бъде обявена процедурата, след това ще бъдат приложени всичките обжалвания, които могат да бъдат. Нали не си мислите, че това ще стане в рамките на 2018 г.? А Вие заявявате, че искате първото концесионно плащане, господин Кирилов – да Ви кажа, от краткия ми опит в политиката, това ще бъде и последното концесионно плащане. То друго няма да има след това. (Смях в „БСП за България“. Реплики на народния представител Данаил Кирилов.) Така че правилно сте записали „първото“. Но това ще бъде първото и последното! (Реплики на народния представител Данаил Кирилов.)
Може да си говорим и за „Софийски имоти“, и за Столичния общински съвет, но друг път, ако искате.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): А защо не говорим друг път за концесионни процедури?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Защото сега говорим за чл. 94. Говорим за чл. 94!
Господин Цветанов, Вие правилно призовахте да има спокойствие и мир. Това нещо, което се предлага, то не е на дневен ред. Все едно аз сега да Ви предложа приходите от концесията на „Александър Невски“ да се запишат еди-къде си. Нито има някой идея да се концесионира, нито има идея да се продава, обаче Свиленски предлага приходите да влязат еди-къде си. Това правим в момента. (Реплики на народния представител Димитър Лазаров.) Това правим в момента. Предложението ни е това да отпадне. Когато дойде концесията, този дебат отново ще го водим тук – дали да се концесионира, или не, когато бъде готов анализът. И когато решим, тоест решите, че това ще се концесионира, тогава ще направим една поправка. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но това със сигурност, и госпожа Стоянова сигурно ще ме подкрепи, няма да стане в рамките на 2018 г.
Моето предложение е наистина да подкрепите нашето предложение за отпадане и да вървим нататък, защото има още малко време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Трета реплика?
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Недялков, попитах дясната страна на залата дали виждат икономическа логика в тази концесия. Ще попитам същото и Вас. Ще Ви попитам и нещо друго. Поне според мен от това, което виждам и това, което казва господин Кирилов, е, че това е едно предположение. Така ли да разбирам? (Реплики на народния представител Димитър Лазаров.) Да, реплика към господин Недялков.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Ами, там гледай! (Сочи към блока на „БСП за България“.)
ЛАЛО КИРИЛОВ: И ще Ви питам, господин Недялков – според Вас това, което са направили в Закона за бюджета, не е ли едно грешно планиране, с което да покажат един по-малък дефицит? (Реплики на докладчика Менда Стоянова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Недялков, заповядайте – моля, отговорете на трите реплики.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги! В своята дуплика ще бъда много кратък. Аз мисля, че българският език има смисъл, има семантика, когато към думите добавяш пълния или краткия член. Когато казваш „народен представител“, имаш предвид всичките народни представители. Когато казваш „народният представител“, имаш предвид конкретен народен представител.
Така е и в този член, който е записан, предложен. Може да е било грешка в предния бюджет, но в него се съдържа, че е предопределена концесията на Летище София в думите „приходите от договора“ и така нареченото „еднократното концесионно плащане“. Ето ги трите думи, които указват, че се отива с този текст на концесия и че с този текст в бюджета ние взимаме решението за концесионирането на летището.
Тук не влагам никакъв политически смисъл. Просто разсъждавам точно по думите, зад които се крие политическият смисъл. Политическият смисъл от концесионирането на летището, неслучайно хората там са готови за протест, неслучайно това ще е един последен удар върху българската икономика! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Изказвания?
Господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма да апелирам към морала и възпитанието, защото това си е въпрос на всеки един от Вас. Но ще апелирам към председателството и към всички Вас за спазване на Правилника и такива невъзпитани подвиквания от място не са част от парламентаризма.
Ние, както си спомняте много добре, но ако сте забравили, ще Ви припомня, че още преди няколко месеца, когато никой не обелваше дума по тази тема, категорично и ясно се обявихме против концесията на Летище София. Тогава всички мълчахте и от ляво, и от дясно, а сега виждам някакви бурни страсти. (Реплики от „БСП за България“.)
Моля Ви се, по-възпитано! Аз помолих! За възпитание всъщност не говорим, вече говорим за Правилник. Спазвайте Правилника!
Това се вижда по медийните изяви, може да се види точно кой и кога го е казал.
Ще използвам случая да припомня само, че ние не сме участвали в никакви далавери и в никаква приватизация нито по времето на първия премиер – извинявайте, как беше, нито по времето на Луканов, нито по времето на Орешарски, нито по времето на Симеон, нито по времето на Костов…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: А при Борисов?
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: И до сегашно време, и до Борисов не сме участвали. Никога, мандатът ще свърши и пак ще бъдем единствените, които не сме участвали в никакви далавери по никое време в целия преход. Това си го запишете и си го помнете!
Понеже сме последователни и принципни в нашите действия, още отсега Ви обясняваме, че когато евентуално и ако се повдигне темата за концесия на Летище София, ние ще бъдем категорично против. Заявявайки го открито и почтено още сега, Ви даваме възможност Вие не открито и не почтено, задкулисно да отидете и да се договорите, за да я направите и да си получите Вашия дял от комисионните. Който и да е той, не казвам, че е някой – който реши, да отиде и да се договаря. Ние ще бъдем против това нещо!
Аз съм учуден как може да правите такива, няма да използвам думата „цирк“, въпреки че всички журналисти я използват цял ден, и от мухата да правите слон. И Ви го обясняват десет пъти едните, другите десет пъти казват, че тук се говори за евентуални разпределения на евентуално първо плащане по някаква концесия, която въобще не се разглежда в момента. Самите Вие казвате, че това е абсурдно, дори и да тръгне тази процедура и да стане през 2018 г. Е, защо ги правим тези неща!?
Нека да приключим темата, да си го гласуваме, а като дойде моментът за концесията, аз Ви призовавам да бъдете толкова остри, колкото сега. Ние ще бъдем още по-остри и ще бъдем категорично против едно такова действие.
И последно, но, хайде, ще се въздържа да го кажа, защото стана прехвърчане – ужким социалисти, ужким демократи, ужким патриоти, нека да спазваме наистина реда в залата, нека бъдем конструктивни и максимално бързо да приемем не спорните, а безспорните решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Реплика – господин Попов, втора реплика – господин Летифов.
Моля Ви, спазвайте тона на господин Марешки!
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми господин Марешки, Вие тук отново се обявявате като Бога от колесницата, който слиза и въздава справедливост тук на мирните хора. Само че Вие отново отлагате Вашата позиция, защото казахте, че евентуално когато дойде въпросът за концесиониране – ама, той е дошъл, господин Марешки, тук и сега!
Ето, аз пак ще Ви прочета текста: „За приходите от еднократното концесионно плащане по договора за концесия“. Ако управляващите нямаха намерение да концесионират летището, този текст нямаше да го има тук.
Затова Ви призовавам тук, от тази трибуна, изпълнете тази закана, която отправихте за бъдещия дебат тук и сега, за да Ви бъде ясна позицията, цялата Ви Парламентарна група да бъде тук и да гласува „против“ този текст. А не вече, след като са направили първата стъпка и са го вкарали в държавния бюджет – първата стъпка за концесиониране по конкретен договор, по конкретни приходи, тогава да си късате ризите. Няма да има смисъл просто. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Господин Летифов – втора реплика, трета реплика – господин Кирилов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Марешки! Аз ще бъда много кратък. Сега гласувате с Вашите коалиционни партньори – тези, които подкрепят бюджета, те са управляващи. Вие сте подкрепили чл. 1 – това е приходната част. Утре ще се наложи да подкрепите попълнението на тази част, примерно с концесията. И ако Вашият голям коалиционен партньор Ви задължи или Ви помоли да попълните тази липсваща част като коалиционни партньори, като управляващи, ще откажете ли да изпълните този ангажимент и ще направите само половинчато тази работа, която сте подхванали? Това е работа за коалиционни партньори – като сте започнали от „А“, трябва да я довършите до края. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри, уважаеми господин Марешки! Споделям логиката на Вашето изложение, че това е норма, която би касаела евентуален бъдещ приход. Но Вие не бяхте тук в миналия парламент, не присъствахте на обсъждането миналата година на действащия сега Бюджет на Република България за 2017 г.
Въпросът ми към Вас е следният: защо според Вас този дебат се започва сега? Защо го нямаше миналия ноември в края или в началото на декември? А тогава имаше даже отворена процедура за това! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Заповядайте, господин Марешки, за дуплика.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще почна отзад напред. Това е двойният аршин: когато си управляващ, говориш едно, не дай си боже, попадаш опозиция – говориш точно обратното, и чакаш момента да се качиш обратно на коня, за да говориш същото. И мечтата – да се провали концесията сега, за да може евентуално някога след години да дойдем на власт, да я направим ние, за да вземем не част от комисионите, а цялата комисиона.
Господин Хамид, управляващата коалиция е много стабилна! Както забелязвате – непоклатима. С Вашата подкрепа тя стана толкова непоклатима, че съвсем спокойно си гласувахте членовете на Висшия съдебен съвет, примерно, защото за Вас, подкрепени точки от бюджета, които са добри за българския народ, това са части от управлението, а за нас – тези, които подкрепиха състава на Висшия съдебен съвет, са част от управляващата коалиция, така че това са въпроси на интерпретации. Ние сме в опозиция, ние ще подкрепяме всички добри решения. Естествено, че ще подкрепим бюджета на България. Няма да подкрепим концесията на Летище София и колегата Попов.
Колега Попов, колкото и да го размахвате, аз наистина си помислих, че има нещо и съвсем съсредоточено прочетох чл. 94 от край до край, и там никъде не се говори, че ние в момента обсъждаме концесията на Летище София.
Аз още веднъж Ви декларирам, за да Ви дам свободата Вие отново по схемата 5,4,3,3,2,2 и каквато друга схема си направите да отидете да се договаряте. Ние концесия на Летище София няма да подкрепим! Не само че няма да я подкрепим – ще се противопоставяме активно!
Колкото и да го говорите за тройна, а тя няма как да е тройна, защото вече е тройна коалицията, колкото и да говорите, че с този жест ние подкрепяме приватизацията, българският народ е свидетел, последните социологически изследвания го показват ясно – мисля, че съм с най-високо одобрение от колегите депутати. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Това е благодарение на нашата винаги точната, честна и пряма политика спрямо българския народ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Марешки.
Изказвания?
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имам чувството, че съм попаднал в дежа вю, защото миналата година, обсъждайки държавния бюджет, водихме абсолютно същата дискусия. Изглежда, че тук присъстващите – голямата част от мнозинството, са забравили каква дискусия водихме миналата година.
Уважаеми колеги и преждеговоривши, тук на тази трибуна, с приемането на този текст, ние не отваряме врата, ние отваряме един портал за концесионирането на Летище София. Съдбата му е решена! Защото в Закона за концесиите, който приехме само преди няколко дни, точно и ясно е казано, че Народното събрание в тази игра не участва. Разбирате ли? Приемайки текста – че имаме бъдещи приходи от това предприятие, от неговото концесиониране, означава, че тази теза в решението на управляващите вече е нещо минало.
Оттук нататък чакаме съответният министър да вземе решението да открие процедурата и до края на годината да се настани концесионерът в Летище София. Това е горчивата истина! Това нещо ние го дъвчем от 2014 г. и го повтарям тук непрестанно, и няма кой да ни чуе, и всеки път се правим на ощипани, че такава работа няма да има.
Уважаеми колеги, днес с това решение оставяме пред българския народ едно крайно решение: летище София повече няма да представлява обект за националната сигурност и от тук нататък приходите от това летище няма да влизат в държавния бюджет, защото никой не може да гарантира какво ще влезе там, а очевидно тези приходи вървят нагоре.
Всички преждеговоривши по отношение на приватизация на концесии и така нататък, което управляващите в момента искат да ревизират, са изключително прави. Това нещо противоречи на всякаква логика, която се изповядва от Вас. Още веднъж, за да ме разберете: след това гласуване, след приемането на този текст Народното събрание излиза от играта за концесията на Летище София. Ние само ще следим по медиите и може да задаваме актуални въпроси на министрите – какво се е случило, кой го е взел, по какви критерии го е взел и така нататък. Ние само ставаме свидетели на едно бъдещо, както се изразиха колегите, „престъпление“ в тази посока.
Летище София не трябва да бъде концесионирано. Отхвърлянето на този текст днес ще бъде ясен знак към българските избиратели, към суверена, че ние се грижим за българските национални интереси, защото Летище София е един важен елемент от структурата на българската национална сигурност.
Аз и по тази тема предупредих още когато гласувахме Закона за МВР, когато беше записано там, че всички договори с Летище София по отношение на охраната се прекратяват до края на годината, това също не беше случайно, това беше първата стъпка. Днес сме на път да направим най-голямата крачка – да го заложим в бюджета на държавата. И оттам нататък само ще гледаме и нищо няма да правим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Прекратяваме дебата.
Процедура – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Във връзка с предстоящото гласуване на този грабителски текст, защото е прав колегата Иванов, че вече няма да има никакво значение, а е важно тук и отсъствието на министрите, тези, които ще концесионират Летище София, предлагам гласуването да става със ставане от място и заявяване начин на гласуване.
Да Ви види българският народ кой продава националния интерес! (Шум и възгласи от ГЕРБ.)
Предлагам тази процедура. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Друго мнение, противно? Няма. (Шум и реплики.)
Да го подложим на гласуване, ако нямате…
Моля народните представители да седнат по местата си.
Моля, прекратете движението! (Шум и реплики.)
Не, не съм подложил. Има грешка!
Помолих всички да заемат местата си, нищо друго. Не съм подложил на гласуване. Има грешка!
Бихте ли заели местата си? Благодаря Ви.
Вече можем да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Попов относно поименното… (Реплика: Няма право!)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, режим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това е нарушение на Правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, квесторите, намесете се. На няколко места има затруднения в гласуването.
Успяха ли всички народни представители да гласуват?
Гласували 202 народни представители: за 66, против 123, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Изказвания? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението по чл. 94.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 200 народни представители: за 67, против 99, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 198 народни представители: за 19, против 104, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Гласуваме текстът на вносителя по чл. 94, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 199 народни представители: за 116, против 83, въздържали се няма.
Предложението е прието. (Шум и реплики от „БСП за България“: „Отрицателен вот!“)
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ВЛАДИМИРОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Гласувах „против“ първата стъпка към концесионирането на Летище София, концесионирането на едно от най-печелившите държавни предприятия – предприятие, което носи само приходи за нашата страна, предприятие, което е част от нашата национална сигурност! Тук може всички да се изказват в посока, че са против концесионирането, че са против разпродажбата на държавните активи, които носят приходи за нашата държава, но с гласуването си някои политически сили много ясно показаха, че маските паднаха днес! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз гласувах против приемането на този текст, защото смятам, че изработването на един държавен бюджет е нещо сериозно. Нещо сериозно, в което не можеш да вкарваш неща, които нямаш намерение да правиш, но си ги вкарал вътре в приходната част. Нещо сериозно, което не подлежи на допускания, че ако някога може би нещо ще се случи и ние евентуално нещо ще получим, то ще бъде 100% влязло в приходната част и ще определи рамката на бюджета.
Колеги управляващи, това е несериозно поведение, освен ако не искате по чисто математически начин да си оправите дефицита, по чисто математически начин да определите едни приходи, които отдавна сте си помислили, че трябва да ги имате. Не искам да влизам даже в това, че по този начин – правейки едно чисто математическо упражнение, Вие почти предопределяте съдбата на Летище София – не само Вие като партия ГЕРБ, това го правите от много време досега. За съжаление, има колеги, които еволюират в своето отношение към Летище София и от миналите парламенти преминаха точно в обратното и подкрепиха това нещо днес. Това е непоследователно поведение. Непоследователно поведение и затова гласувах против, за да има още един глас против това да се концесионира летището, но нямам нищо против парите от него да отидат в бюджета, колеги от „Воля“. (Шум.)
Това, което днес направихме в момента и затова гласувах против, беше едно неглижиране на сериозното отношение към бюджета, на сериозното отношение към държавната собственост, на сериозното отношение към това как трябва да се отнасяме ние като народни представители към националното ни богатство и националната ни сигурност. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах против чл. 94… (Шум и реплики от ГЕРБ: „Нямате право на отрицателен вот!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има право да направи отрицателен вот. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Направих няколко реплики, не съм се изказал, имам право на отрицателен вот, уважаеми колеги!
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Гласувах против, защото не мога да подкрепя такъв текст, който означава национално предателство. Гласувах против, защото това беше първият и последният шанс на народните представители, предвид приетия Закон за концесиите – новия, да изразят своето мнение и становище по отношение на този Закон и по отношение на концесията на Летище София, защото оттук насетне всичката работа отива в управляващите, тоест в Министерски съвет и ресорните министри. И това уважаемите народни представители от „Обединени патриоти“ го знаеха и всички тези, които го подкрепиха.
И това, уважаеми господин Марешки, беше Вашият първи и последен шанс да си късате ризите против този Закон за концесиите, против концесионирането на Летище София, защото вече няма да имате този шанс тук, от тази трибуна. Всичко отива в Министерския съвет. Вие заявихте, че не сте участвали в нито една далавера – цитирам. Е, вече участвахте! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Госпожо Стоянова, заповядайте да докладвате следващия член. (Реплики от народния представител Веселин Марешки с искане за лично обяснение. Шум и реплики от ГЕРБ: „Не може!“)
Господин Марешки, на отрицателен вот няма лично обяснение.
Ако искате, мога да Ви дам процедура по начина на водене. (Реплики.)
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя Ви лека забележка за начина на водене и за това, че не прекратявате такива безчинства спрямо нашата политическа партия и лично срещу мен.
Не виждам абсолютно нищо общо с това, че оттук нататък парламентът няма да разглежда този въпрос. Ако днес не гласуваме тази точка, това променя ли процедурата, другари от БСП? Нали те пак могат и без да сме гласували как ще бъдат разпределени разходите, да го направят. (Шум и реплики.) Затова Ви казвам и аз, че гласуването днес няма никакво значение за процедурата за концесионирането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Марешки, към мен се отнасяйте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Да, ще Ви помоля да има ред в залата, да няма такива подвиквания, да има възпитание, да има последователност и да се защитават интересите на българския народ. Днес специално прочетох още веднъж Конституцията и там това е написано като едни от първите точки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители за създаване на няколко нови члена 94а, 946, 94в и 94г.
„Създава се чл. 94а със следното съдържание.
„Чл. 94а. Част от средствата, след получаването им като приходи от еднократното концесионно плащане по Договора за концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“, се изразходват, както следва:
(1) За доставка на нов подвижен състав на „БДЖ – Пътнически преводи ЕООД“ – 62 млн. лв.
(2) За Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – 124 млн. 551 хил. лв., както следва:
1. за спешни инвестиции в коридор Sea2Sea и възстановяване на последиците от катастрофата в Хитрино, и превенция на железопътни произшествия и инциденти – 114 млн. 551 хил. лв.
2. средства за стимули според чл. 7 от Договора с държавата – 10 млн. лв.
(3) За отпускане на безвъзмездна финансова помощ на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, в съответствие с нотификация № SA.31250 на Европейската комисия от 16 юни 2017 г. – 223 млн. 449 хил. лв.
(4) Средствата по алинеи 1, 2 и 3 са планирани в централния бюджет.
(5) Средствата по алинеи 1, 2 и 3 се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията до размера на планираните.
Чл. 94б. (1) Средствата за обезпечаване увеличението на минималната работна заплата в местните дейности по общинските бюджети са планирани в централния бюджет.
(2) Средствата по ал. 1 се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите до размера на планираните.
(3) Средствата се разходват за възнаграждения на служители, заети в местните дейности, чиито основни месечни възнаграждения към 31 декември 2017 г. са по-ниски от 510 лв.
Чл. 94в. (1) В централния бюджет са планирани средства до 5 млн. лв. за непредвидени и неотложни разходи за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища.
(2) Средствата по ал. 1 се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите до размера на планираните.
(3) Средствата се разходват за възстановяване на направени извънредни разходи от общините за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища, при условие че размерът на определената субсидия по чл. 52 е недостатъчен и климатичните условия на територията на съответната община са били по-неблагоприятни.“
Чл. 94г. (1) В централния бюджет са планирани средства до 50 млн. лв. за компенсиране на общините във връзка с преминаването към новия модел на финансиране на системата на делегирани бюджети в образованието.
(2) Средствата по ал. 1 се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите до размера на планираните.
(3) Средствата се разходват за компенсиране на общините за разходи за възнаграждения и осигурителни вноски в детските градини, при условие че размерът на определената субсидия по чл. 52 е недостатъчен.“
Комисията не подкрепя предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, в парламентарната група на „Движението за права и свободи“ проследихме дебата по предходния член от бюджета, който продължи може би повече от час, и през цялото време се питахме: обсъждаме ратифициране на Договор за концесията на Летище София ли, приемаме Концесионния закон ли, утвърждаваме правила за приватизация или концесиониране на Летище София, или гледаме държавния бюджет?
Основният проблем, ако бъде концесионирано Летище София, е какво става със средствата, приходите от тази концесия? Първо, никой изобщо не говори на тази тема и, второ, като виждаме предложенията, никой не се вълнува от тази тема. Напротив, има текст, който казва, че за тези приходи не се прилага текстът, който в съответния закон казва къде отиват, тоест в Гаранционния фонд на пенсионната система.
Затова ние правим тези три предложения, за да е ясно, ако има такава концесия, която, разбира се, ще бъде предмет на друго обсъждане, защото, първо, не е обявена; второ, не се знаят условията; трето, четвърто, пето и така нататък, но ако се случат тези неща в Закона за бюджета, текстът, който мина, ще препрати приходите там, където Министерският съвет ще ги харчи както реши.
Нашите три предложения са за това. Ако това се случи, приходите да отидат – част от тях за транспорта, част от тях за други нужди, описали сме какви.
Призоваваме мнозинството: по-добре е, ако ще има такива приходи, да е ясно къде ще отидат. Подкрепете тези текстове. Това е истинският дебат по този член. Другото беше няма да казвам какво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Реплики към изказването на господин Цонев? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Дискусията във връзка с чл. 94 е интересна не заради това дали има такъв концесионен договор, или няма. Струва ми се тук напълно основателно колегата Йордан Цонев постави въпроса за гаранциите за изразходването на средствата от такъв концесионен договор. Аз поглеждам цифрите, които са записани в тяхното предложение, и искам да обърна внимание върху тях. За доставка на нов подвижен състав на БДЖ „Пътнически превози“ ЕООД – 62 млн. лв. и 124 млн. за Национална компания „железопътна инфраструктура“. Нали така?
Следователно имаме някаква ориентация колко струва тази концесия. Нали така да Ви разбирам, господин Цонев? Или нямаме ориентация колко струва концесията? (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Искам да поставя въпроса: колко порочно тръгваме да работим? В бюджета се записват текстове, без да имаме нито концесионните договори, нито предложенията и целия онзи път, който тук моят колега господин Свиленски съвсем подробно го обясни. Не мога да разбера смисъла на тези текстове в бюджета. За пореден път се правят подобни действия и те няма да приключат добре, дори и да се реализира такъв концесионен договор, защото българската държава със сигурност ще загуби от него.
Не мога да разбера каква трябва да е тази политическа воля, която да не се съобрази с потребностите на българското общество и икономика?! Това не ми е ясно. Извинявайте, но защо трябва да се следва тази политика, която започна в средата на 90-те години? Докато се продадат и мантинелите ли? Ами те са чисто нови. Не мога да разбера за какво става въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Реплика?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Жаблянов! Не, ние не предполагаме колко ще бъдат приходите от концесията, макар че за целите на бюджетното планиране винаги се правят прогнози.
Например аз помня годините, в които приходите от приватизация бяха част от платежния баланс, и тогава, като приемахме бюджета, се казваше как ще се върже този платежен баланс – със заеми, с приходи от това, с това, с това, с приходи от приватизация, еди-колко си. Ако се изпълнят – толкова, ако не – се взимат повече заеми. Ние тук просто използваме бюджетна техника, за да кажем, че ако това се случи, част от тези приходи трябва да отидат по предназначение, а не коментираме дали трябва да стане сделката, или не трябва. Това не е предмет на дебат по време на обсъждане на бюджета – категорично не е предмет! Можеше да бъде предмет на обсъждане дали трябва да бъдат предвидени такива приходи, или не. Можеше да бъде предмет на дебат къде да отидат приходи – или не. Можеше да бъде предмет на дебат защо трябва да се заобиколи Законът, който праща приходите от приватизация и концесии във Сребърния фонд. Защото това е бюджет, но не може да бъде предмет на обсъждане същността на една сделка, когато това е друг предмет. Затова, ние казваме така: ако са предвидени приходи от концесия една част от тях да отидат там, където посочваме ние. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Жаблянов. Дуплика ще имате ли? Не.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 144 народни представители: за 19, против 99, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Следващото предложение.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Следващото предложение е на народния представител Валентина Найденова, също за създаване на нов чл. 95, както го е номерирала госпожа Найденова.
„Чл. 95. Утвърждава целеви текущи и капиталови разходи в областта на функция „Здравеопазване“ в рамките на бюджетните организации, съгласно Приложение № 11.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С направеното предложение под № 754-04-153 предлагам да се създаде нов чл. 95, в който се предлага ново приложение № 11 в табличен вид на разходите в областта на функция „Здравеопазване“ по бюджетни организации, подредени по начина, по който те са в структура на държавния бюджет – съответно с целеви текущи капиталови и общи разходи. Целите на направеното предложение са следните: първо, ще се даде възможност на министъра на здравеопазването, който по закон отговаря за цялата здравна система, да има пълна информация за всички разходи в нея.
Второ, да бъдат осветени всички разходи във функция „Здравеопазване“, включително и тези направени в някои министерства и агенции, което ще даде по-ясна картина на разходите и ще подпомогне процеса на бюджетна процедура за държавен бюджет на Република България.
Едно изречение – когато се готвихме за настоящия бюджет, а Вие виждате и самите цифри, оказва се че около 400–495 млн. лв. са под контрола на министъра на здравеопазването. Но освен другите пари, които вървят по линия на НЗОК, има и други публични средства, които избягват контрола на министъра на здравеопазването. Това са различни болници по линия на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Правителствена болница, Военна болница. Няма нищо лошо в това министърът на здравеопазването, който по закон отговаря изцяло за цялото здравеопазване в Република България, той да има тази информация, включително и народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема д-р Найденова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Валентина Найденова.
Гласували 131 народни представители: за 30, против 76, въздържали се 25.
Предложението не е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„Преходни и заключителни разпоредби“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението, § 1 и 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и § 1, 2 и 3, които Комисията подкрепя.
Гласували 139 народни представители: за 101, против 36, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група за създаване на нов § 3а:
„§ За. (1) Министерството на здравеопазването субсидира държавните и общински болници със средствата по чл. 15, ал. 7, по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването.
(2) Субсидията по ал. 1 е в размер до размера на задълженията на съответното заведение за болнична помощ.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 140 народни представители: за 36, против 77, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага § 4 да бъде отхвърлен, тъй като изменението е прието със Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 4.
Гласували 144 народни представители: за 121, против 17, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група за създаването на нови § 4а, 4б, 4в и 4г:
„§ 4а. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ. бр. … ) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 27е:
„Данъчно облекчение за доходи от трудови правоотношения
Чл. 27е (1) При определяне на месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 за доходи от трудови правоотношения, същата се намалява с размера на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответната данъчна година или за съответния период от нея.
(2) Годишната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения по чл. 25 се определя като сборът на всички доходи, получени от трудови правоотношения през годината, се намали със сбора на минималните месечни работни заплати, определени за страната за съответната данъчна година или за съответния период от нея, през който данъчно задълженото лице е получавало трудови доходи.“
2. В чл. 25, ал. 1 след думата „година“ се поставя нова запетая и се добавя „намален с данъчното облекчение по чл. 22е“.
3. В чл. 42 се правят следните изменения:
а) в ал. 3 се създава т. 3:
„3. данъчното облекчение за доходи от трудови правоотношения по чл. 22е, ал. 1.“
б) ал. 4 се изменя така:
„(4) Размерът на дължимия данък се определя съгласно следната таблица:
Месечна данъчна основа след намаленията по ал. 2 и 3.
До размера на установената за страната минимална месечна работна заплата. Необлагаем доход. Данък – нула.
Над размера на установената за страната минимална месечна работна заплата до 3300 лв. – 10% за горницата над размера на установената за страната минимална месечна работна заплата.
От 3300,01 лв. до 10 000 лв. Данъкът по предходния ред плюс 15% за горницата над 3300 лв.
Над 10 000 лв. Данъкът по предходния ред плюс 20% за горницата над 10 000 лв.
4. В чл. 43, ал. 3 думите „умножи по данъчна ставка 10 на сто“ се заменят с „обложи по таблицата на чл. 48, ал. 1“.
5. В чл. 44 се правят следните изменения:
а) в ал. 3 думите „10 на сто“ се заменят със „съгласно таблицата на чл. 48, ал. 1“.
б) в ал. 4, в изречение второ думите „10 на сто“ се заменят със „съгласно таблицата на чл. 48, ал.1“.
6. В чл. 44а, ал. 1, изречение второ думите „10 на сто“ се заменят със „съгласно таблицата на чл. 48, ал.1“.
7. В чл. 46 се правят следните изменения:
а) ал. 1 се изменя така:
„(1) Ставките на данъка за доходите по чл. 37 и чл. 38, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10 и 12 са съгласно таблицата на чл. 48, ал. 1.“
б) ал. 2 се изменя така:
„(2) Ставката на данъка е 8 на сто за доходите по чл. 38, ал. 8, в случаите на получаване на суми след изтичане срока на договора за застраховка „Живот“, който е 15 или повече години, както и за доходите по чл. 38 ал. 11 и 13.“
в) ал. 3 и ал. 4 се отменят.
8. В чл. 48 се правят следните изменения:
а) заглавието се изменя така: „Определяне размера на авансовия данък по чл. 43, чл. 44, чл. 44а и на размера на данъка върху общата годишна данъчна основа“;
б) ал. 1 се изменя така:
„(1) Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност, за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от други източници по чл. 35, както и върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 се определя съгласно следната таблица:
Обща годишна данъчна основа
до 39 600 лв. – 10%;
от 39 600,01 лв. до 120 000 лв. – 3960 лв. + 15% за горницата над 39 600 лв.;
над 120 000 лв. – 16 020 лв. + 20% за горницата над 120 000 лв.
в) създават се ал. 9, 10 и 11:
„(9) При определяне на размера на данъка върху общата годишна данъчна основа за необложените с авансов данък доходи от трудови правоотношения се прилага чл. 42.
(10) Ако лицето не е получавало доходи от трудови правоотношения, другите му доходи, включени в общата годишна данъчна основа се намаляват преди облагането с 2400 лв. за първо дете и с още 1800 лв. за второ и трето дете – до навършване на пълнолетие, ако задълженото дете има деца и не е лишено от родителски права. Намалението се декларира и ползва от единия родител по избор.
(11) Надвнесеният за данъчната година данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за този данък, дължим от едноличен търговец. Когато се установи, че едноличният търговец без основание приспада данък, за невнесените авансови и годишни вноски се дължат лихви по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.“
„§ 4б. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. в чл. 204, ал. 1, т. 2 в края на текста след думата „храна“ се добавя „и почивка“;
2. в чл. 209 в заглавието и навсякъде в текста думите „ваучери за храна“ се заменят с „ваучери за храна и почивка“;
3. в чл. 214, в заглавието след думата „храна“ се добавя „и почивка“;
4. в чл. 277а навсякъде в текста думите „ваучери за храна“ се заменят с „ваучери за храна и почивка“;
5. в чл. 277б след думата „храна“ се добавя „и почивка“;
6. в чл. 277в след думата „храна“ в нейните две употреби се добавя „и почивка“;
7. в Допълнителни разпоредби, § 1, в т. 35, 36, 61 и 62 след думата „храна“ се добавя „и почивка“.“
„§ 4в. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. …) в чл. 5, ал.1 след думата „правосъдието“ се поставя запетая и се добавя „Министерството на здравеопазването“.“
„§ 4г. В Закона за развитието на академичния състав в Република България (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 14а, ал. 2, в края на изречението, след думата „съвет“ се поставя запетая и се добавя „но не по-малък от 75 на сто от минималната работна заплата за „доктор“ и минималната работна заплата за „доктор на науките“.
2. Създава се чл. 15а:
„Чл. 15а. Лицата, заемащи академични длъжности в държавните висши училища, Българската академия на науките и Селскостопанската академия получават месечно възнаграждение, формирано по правила, приети с акт на Министерски съвет, като възнаграждението по основен трудов договор, при пълна заетост не може да бъде по-малко от:
1. за длъжност „асистент“ – два пъти минималната работна заплата, установена за страната;
2. за длъжност „главен асистент“ – три пъти минималната работна заплата, установена за страната;
3. за длъжност „доцент“ – четири пъти минималната работна заплата, установена за страната;
4. за длъжност „професор“ – пет пъти минималната работна заплата, установена за страната.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Преминаваме към гласуване на неподкрепеното предложение на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Аз попитах. Закрих разискванията. Моля Ви, вече сме в режим на гласуване. (Силен шум и реплики в залата.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Само едно изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ерменков, моля Ви, в режим на гласуване сме. (Шум и реплики в залата.)
Прекратете гласуването.
Заповядайте, господин Цветанов, за процедура.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, понеже, когато приключи четенето на текста колегите не разбраха, че е приключено и че минаваме в режим на гласуване, молбата ми е да отменим това, което казахте, за да можем да влезем в процедурата. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Колеги, моля Ви повече да внимавате. Аз попитах има ли изказвания?
Заповядайте, но вече бяхме в режим на гласуване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, благодаря.
Уважаеми господин Цветанов, благодаря за разбирането.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност този член, който в момента предлагаме, този текст е концептуалната разлика между едно ляво и едно дясно управление. Това е текстът, който показва разликата в отношенията на лява партия към приходната част на един бюджет, от отношението на дясна партия към приходната част на един бюджет. Това е онази тема, която ние наричаме „социална солидарност“ – нещо, което е свързано с облагане на богатите с по-голям данък, облагане на по-бедните с по-малък данък и на най-бедните без данък.
Уважаеми дами и господа, в света няма, поне много малко са, ако има въобще държави, в които да няма необлагаем доход. Ние сме държавата, в която в момента прави така, че вземаме от най-бедните, но не додаваме от най-богатите. Да Ви напомня вчера, че ние се отказахме да вдигнем прага на максималния облагаем доход. По този начин ние се опитваме да задържим поне малко повече средства при най-бедните, за да могат те да живеят достойно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Колко предлагате необлагаем минимум?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Председател, може ли в тона на нормалните отношения, ако госпожа Менда Стоянова има голямо желание да ме попита, има правото на реплика, аз ще й отговоря?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Стоянова, възползвайте се после.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нека да не се прекъсваме, защото губим време излишно. Може би щях да съм приключил вече, ако не трябваше да влизам в диалог. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Дами и господа народни представители, всъщност на нас ни е много добре известно, че след като беше приет чл. 1 от бюджета, оттук нататък дискусиите, разговорите, говоренията, които правихме тук, са в голямата си част безсмислени и единственото значение от тези изказвания беше да се чуят какви политики стоят зад дадените предложения, защото в чл. 1 има числа. Там са числата, там се каза какви са приходите. В по-нататъшните обяснения се дават ясните послания за какво ще бъдат изхарчени тези пари и откъде ще дойдат. Философията на една лява партия е, че тези пари не могат да бъдат за сметка на най-бедните, както става в момента. Не могат да бъдат за сметка на онези, които са най-онеправдани, на онези, които едвам свързват двата края. Именно това е смисълът на нашето предложение.
Аз даже няма да Ви призовавам да го подкрепите, защото знам, че няма да го направите, но все пак по гласуването ще разберем дали има еволюция в някои от участващите политически партии тук към проблема с пропорционалното подоходно облагане, дали те не са си изменили съответно позицията, защото – да, ние като партия въведохме навремето плоския данък, в нашето управление с нашия мандат. Не бяхме сами, разбира се, имаше и две либерални партии. Когато направихме това нещо, беше с ясното съзнание, че по този начин ще се опитаме да получим някои други социални придобивки, които две либерални партии никога нямаше да дадат, ако не беше този компромис от наша страна. Изминахме своя път. Мисля, че и България измина своя път с плоския данък и че вече е крайно време да преминем към едно нормално подоходно облагане, в това число и корпоративно. Защото иначе, ако ни кажете, че това е начинът, по който се развива икономиката и това е начинът, по който хората живеят най-добре, аз ще Ви попитам: защо тогава в България с плоския данък всички бягат в държави, където данъкът е много по-висок, където данъкът е с необлагаем минимум, където има прогресивно подоходно облагане и се чувстват по-щастливи, въпреки високите данъци, отколкото в нашата държава?
Пак казвам: не Ви призовавам да подкрепите този наш текст, но Ви моля да се замислите, защото ще дойде времето, когато този текст ще бъде предложен, и той ще бъде приет от един нов състав на Народното събрание. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на Корнелия Нинова и група народни представители – предложение, което Комисията не подкрепя.
Гласували 169 народни представители: за 60, против 94, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 5, който става § 4 и Комисията го подкрепя.
Гласували 165 народни представители: за 107, против 55, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 6 има предложение на народните представители Николай Иванов, Денчо Бояджиев, Николай Цонков:
„В § 6, т. 3 да отпаднат предложените нови чл. 63 и чл. 64.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова и група народни представители – § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В § 6:
Вариант 1: Да отпадне.
Вариант 2: В т. 3 да отпаднат предложените нови чл. 63 и
чл. 64.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов – § 6 отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5, като:
1. Създава се нова т. 1:
„1. В чл. 42, ал. 3 и 4 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 1“.“
2. Точки 1, 2 и 3 стават съответно т. 2, 3 и 4.“
Тук, госпожо Председател, аз ще помоля да направим една редакционна промяна…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Правно-техническа корекция.
МЕНДА СТОЯНОВА: …във връзка с номерирането на текстовете, като всъщност в т. 3 ще се направи тази промяна. По този начин цялата т. 3 ще звучи по следния начин:
„3. В чл. 61:
а) в ал. 1 думите „общинския съвет" се заменят със „съответните общински съвети и първостепенни разпоредители с бюджет - когато страна е второстепенен разпоредител с бюджет по държавния бюджет";
б) в ал. 2:
аа) т. 4 буква „а" се изменя така:
„а) за изпълнение на конкретен проект или дейност между две или повече общини, или между една или повече общини и орган на изпълнителната власт, както и между разпоредители с бюджет по бюджета на една община;"
бб) създава се нова т. 8:
„8. разпределението на рисковете и отговорностите между страните, гаранции за изпълнение на условията по споразумението и отговорностите за неизпълнение, включително неустойки, срокът на споразумението и процедурите за прекратяването му - когато е приложимо;"
вв) досегашната т. 8 става т. 9.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми дами и господа народни представители. Аз участвах в предложението, където трябва да отпадне целият досегашен § 6 с промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Логиката е такава, че това е един от основните закони в България и според Закона за нормативните актове, той трябва да има една сериозна процедура за обсъждане. Още едно доказателство направи преди малко и председателката на Бюджетната комисия, която вече в Закона нанесе уж редакционни поправки, които никой в залата не разбра те за какво се отнасят и какво променят. (Реплика от докладчика Менда Стоянова.). Не беше само преномериране. Вие четохте отново цяла точка.
Затова считам, че тук трябва да се съобразим и със становището, което има и Националното сдружение на общините в Република България, този параграф да отпадне и да бъде направен като Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, след сериозно обществено обсъждане. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Реплики?
Господин Веселинов, заповядайте за изказване.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Аз също съм вносител на поправка в същата посока – за отпадане на въпросния параграф. Ще бъде много кратък, тъй като основният мотив беше казан. Според мен, освен че това не е една добра практика от гледна точка комуникацията между държавната власт и Националното сдружение на общините в България и е в разрез със Закона за нормативните актове – примерно чл. 27, който казва, че такива поправки би следвало да се съгласуват със Сдружението, а подобно съгласуване няма, но е изцяло извън темата на Закона за държавния бюджет и няма никаква пречка или пък съответно няма никаква причина да се гледа в рамките на този Закон.
Освен това аз имам притеснение, че до някаква степен подобна поправка противоречи на Конституцията на Република България, чийто чл. 137, ал. 1 казва, че общините могат да се сдружават за решаване на общи въпроси, а ал. 2 изисква законът да създава условия за сдружаване на общините. В противоречие на това предложените промени всъщност ограничават свободата на сдружаване на местните власти.
Във всеки случай подобен законопроект, като отделен, ще може да бъде дебатиран по-спокойно и мотивите на вносителя да бъдат изяснени. Най-близката дата, която се фиксира в тази поправка, беше средата на март, когато се създават задължения за кметове. Тоест, имаме достатъчно време да извървим една нормална законодателна инициатива и аз призовавам да отхвърлим този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплика? Няма.
Изказвания?
Госпожа Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Разделям § 6 на две. В първите три члена и досега има такава практика за междуобщинско сътрудничество, и то доста сполучлива, която се разписва в други закони.
Господин Министър, това е функционирането на регионалните депа за отпадъци. Мога да дам за пример три общини: Смолян, Чепеларе, Баните. И при изграждането, и при управлението, и при взаимоотношенията с Министерството на околната среда и водите – и на финансите, и всички институции, има създадена такава процедура и практика. Тук стои доста декларативно и по никакъв начин няма да подпомогне занапред отношенията в общините и дори междуобщинското коопериране – неясно и декларативно.
В останалите членове, които са 63 и 64 – това са си членове за Закона за публичните финанси. Тези закони и сега се изпълняват от общините. Реално аз смятам, че от уважение към общините, това действително е, както каза и Председателят на Комисията по регионално развитие, и колегата преди това – основен закон. Нека да не подхождаме по този начин към основните закони в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Николай Иванов и група народни представители.
Гласували 134 народни представители: за 50, против 67, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 142 народни представители: за 60, против 67, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има два варианта, госпожо Председател. Във вариант първи, който е идентичен с варианта на госпожа Дора Янкова, който преди малко отхвърлихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Във вариант първи.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: И на Искрен Веселинов, който също отхвърлихме.
И във вариант втори, който е идентичен с предложението на Николай Иванов, което също отхвърлихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да ги гласуваме поотделно, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По вариант първи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване предложението на Мустафа Карадайъ и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията. Гласуваме вариант първи.
Гласували 154 народни представители: за 59, против 72, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на народния представител Мустафа Карадайъ – вариант втори, което също не е подкрепено от Комисията.
Гласували 155 народни представители: за 61, против 70, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Искрен Веселинов.
Гласували 158 народни представители: за 66, против 28, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме текста на вносителя за § 6, който става § 5, с направените от Комисията правно-технически корекции, заедно с предложените от госпожа Стоянова промени от парламентарната трибуна.
Гласували 164 народни представители: за 95, против 62, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, 8 и 9, които стават съответно § 6, 7 и 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията § 7, който става § 6, § 8, който става § 7 и § 9, който става § 10.
Гласували 160 народни представители: за 101, против 55, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 10 има предложение на Кръстина Таскова и група народни представители:
„1. В § 10 се създава нова точка 3:
„3. В чл. 6, ал. 1 се създава изречение второ: „Еднократна помощ се изплаща в случай, че майката е навършила 18 години и има завършено средно образование.“
2. Досегашната т. 3 става т. 4.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители:
„В § 10 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова т. 1:
„1. В чл. 2, ал. 2, т. 6 след думата „първи“ се поставя запетая и се добавя „втори, трети и четвърти“.“;
б) сегашните т. 1 – 3 стават съответно т. 2 – 4;
в) създават се т. 5 и 6:
„т. 5. В чл. 10а се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1 след думата „първи“ се поставя запетая и се добавя „втори, трети и четвърти“;
2. ал. 6 се изменя така:
„(6) Помощта за съответната година се възстановява от получателя, ако детето не постъпи в училище или не посещава редовно училище до завършване съответно на първи, втори, трети или четвърти клас, освен ако това се е наложило поради здравословното състояние на детето.“
„т. 6. В чл. 12, ал. 1, т. 6 след думата „първи“ се поставя запетая и се добавя „втори, трети и четвърти“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното от Комисията предложение на Кръстина Таскова и група народни представители.
Гласували 152 народни представители: за 34, против 66, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 161 народни представители: за 44, против 79, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 10, който става § 9.
Гласували 162 народни представители: за 106, против 54, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 11 има предложение от народните представители Милена Дамянова и Галя Захариева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители:
„В § 11, т. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) в буква „а“ новото съдържание на ал. 1 на чл. 282 се изменя така:
„(1) Средствата по чл. 280, ал. 3, т. 1 се разпределят между бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращи държавни и общински училища и детски градини въз основа на стандарт за образователна институция (училище, детска градина).“;
б) създава се нова б. „б“:
„б) ал. 2 се изменя така:
„(2) Стандартът за образователна институция включва:
1. финансово осигуряване на разделите на учебния план;
2. финансово осигуряване на издръжката, изграждането, обзавеждането и основния ремонт на базата;
3. финансово осигуряване на условия за столово хранене, общежития, отдих, спортна база и транспорт;
4. финансово осигуряване на развитието на учителите (квалификация и кариерно израстване);
5. финансово осигуряване на стипендии и специални помощи.“;
в) сегашните б. „б“ – „ф“ стават съответно б. „в“ – „х“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 10, като:
„1. Точка 4 се изменя така:
„4. В чл. 284:
а) в ал. 1, т. 2 думата „обучението“ се заменя с „образованието и образователните резултати“;
б) в ал. 2:
аа) в текста преди т. 1 думите „с високи или с ниски образователни резултати“ се заменят с „които имат високи, ниски или повишаващи се образователни резултати“;
бб) в т. 1 думите „високи образователни резултати“ се заменят с „високи, както и повишаващи се образователни резултати“;
в) в ал. 3 след думите „използват за“ се добавя „повишаване на“;
г) в ал. 4, изречение второ думите „са резултатите от обучението и оценката от инспектирането“ се заменят с „е оценката от инспектирането, а за училищата – и резултатите от обучението“.
2. Създава се т. 12:
„12. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 59а:
„§ 59а. До извършване на първото инспектиране за всички държавни и общински детски градини и училища в системата на предучилищното и училищното образование от методологията по чл. 284, ал. 4 не се прилага оценката от инспектирането.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното от Комисията предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 162 народни представители: за 36, против 99, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10, заедно с предложението на Комисията за изменение в него по доклада.
Гласували 166 народни представители: за 111, против 55, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията параграф с нова номерация – § 11.
Гласували 171 народни представители: за 112, против 51, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. В Закона за Сметната палата (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 53, ал. 1 думите „както и при отказ от заверка на финансов отчет“ се заличават.
2. В чл. 54:
а) алинея 8 се изменя така:
„(8) Ръководителят на одитния екип изготвя проект на одитен доклад, съдържащ одитно мнение относно финансовия отчет, при спазване на изискванията на този закон, международно признатите одитни стандарти и актовете на Сметната палата. Одитното мнение относно финансовия отчет може да бъде:
1. немодифицирано мнение;
2. квалифицирано мнение;
3. отрицателно мнение;
4. отказ от изразяване на мнение.“;
б) в ал. 9 думата „становище“ се заменя с „мнение“;
в) в ал. 10 думите „и становището по ал. 8“ се заличават, а думите „проверяват и одобряват“ се заменят с „проверява и одобрява“;
г) в ал. 11, изречение първо думите „и на одитното становище“ се заличават и думите „се връчват“ се заменят със „се връчва“, а в изречение второ думата „връчените“ се заменя с „връчения“ и думите „и одитно становище“ се заличават;
д) в ал. 14, изречение първо думата „доклада“ се заменя с „проекта на одитен доклад“ и думите „одитното становище“ се заличават, а в изречение второ думите „и одитно становище“ се заличават и думите „и формата на одитно становище“ се заменят с „както и вида на изразеното одитно мнение“;
е) в ал. 15 думите „и одитното становище по ал. 14 в 7-дневен срок от приемането им“ се заменят със „съдържащ одитно мнение относно финансовия отчет в 7-дневен срок от приемането му“;
ж) в ал. 16, изречение първо думите „В случай на отказ за заверка или на отказ от изразяване на становище“ се заменят с „В случаите, когато одитният доклад съдържа отрицателно одитно мнение или отказ от изразяване на мнение“, а в изречение второ думите „одитното становище“ се заменят с „одитния доклад, съдържащ одитно мнение относно финансовия отчет“.
3. В чл. 55, ал. 2 думите „и становища“ се заличават.
4. В чл. 62, ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. доклади за извършени одити със значими резултати за управлението на публичните средства и дейности;“.
5. В чл. 65, ал. 5 думата „приемането“ се заменя с „разглеждането“.
6. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 2 се изменя така:
„2. „Финансов одит“ е изразяване на независимо одитно мнение с разумна степен на сигурност дали годишният финансов отчет на бюджетната организация е изготвен във всички съществени аспекти в съответствие с приложимата обща рамка за финансово отчитане.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 12.
Гласували 172 народни представители: за 111, против 61, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. …), в чл. 105, ал. 1, изречение първо след думата „дружество“ се добавя „както и на лечебно заведение – търговско дружество със смесено държавно и общинско участие в капитала“, а след думата „капитала“ се добавя „съответно от Съвета на директорите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 13.
Гласували 176 народни представители: за 113, против 61, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията предлага да се създаде нов § 14:
„§ 14. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. …) в чл. 27 ал. 1 се изменя така:
„(1) Общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове от партиите и коалициите на последните парламентарни избори. Ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България се определя размерът на субсидията за един получен действителен глас за политическите партии и коалиции по чл. 25 и за политическите партии по чл. 26.“
Госпожо Председател, уважаеми колеги, този текст е във връзка с чл. 65 и оттегленото предложение по този чл. 65, поради което предлагам същият текст да бъде отхвърлен от пленарна зала.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване текста на Комисията за създаване на нов § 14 и направеното предложение за отхвърляне на този § 14.
Гласували 174 народни представители: за 127, против 8, въздържали се 39.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Тъй като сме вече на последните два параграфа на приключване на Законопроекта, имаме едно неосъществено прегласуване на чл. 6, на което трябва да се върнем, за да приключим процедурата по чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Стоянова, по-високо!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ще се опитам да викам, защото вече не ми остана сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за повече тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да припомня на народните представители хронологията на това събитие. Когато разглеждахме чл. 1, имаше предложение от господин Антонов за намаляване на неотложните разходи с определена сума, която той искаше да бъде източник за финансиране на разходи по чл. 6.
При гласуването на чл. 1, ние отхвърлихме това предложение на господин Антонов.
Когато стигнахме до чл. 6 и гласувахме отново предложението на господин Антонов за въпросните разходи, залата подкрепи това предложение. При прегласуването то също беше подкрепено.
В резултат на това на първо гласуване беше подложена окончателната редакция на текста на чл. 6 по доклада на Комисията с отразеното (чета от стенограмата) преди малко подкрепено предложение на господин Антонов, тоест това, което ние гласувахме на първо четене на практика е гласуване на окончателната редакция на обсъждания текст на чл. 6, който съдържа одобрените вече редакционни поправки. Чета дословно текста на чл. 69, т. 5 от нашия Правилник: „В резултат на това гласуване, тази окончателна редакция на чл. 6, с отразено в нея предложението на господин Антонов, беше отхвърлено.“
Аз направих предложение за повторно гласуване. Това повторно гласуване беше отложено до този момент.
Сега, уважаеми дами и господа, трябва да направим това повторно гласуване или прегласуване, а именно да гласуваме докладвания тогава от мен по следния начин текст на чл. 6 по доклада на Комисията с отразеното предложение на господин Антонов:
Член 6 по доклада на Комисията, освен предложението на господин Антонов, което е част от субсидии и други текущи трансфери, респективно в това число субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел, съдържа още редакционни промени, тъй като това предложение следва да се отрази в още няколко редове на таблицата на чл. 6, а именно в редовете „Разходи – общо“
Разходи ІІ.
1. Текущи разходи.
Разходи ІІІ – Бюджетни взаимоотношения – Трансфери
1. Бюджетни взаимоотношения с централния бюджет, респективно в ал. 2 – това беше в ал. 1., в ал. 2 на чл. 6, а именно: Разпределение на разходите по ал. 1 по области и политики в частта т. 4 – Политика в областта на правото на вероизповедания, както и сбора на тази таблица.
Следва и е отразена и ал. 3, която утвърждава максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2018 г. и максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2018 г.
Това всъщност са и редакционните промени, които са включени в текста на чл. 6 по доклада на Комисията, във връзка с отразеното в него предложение на господин Антонов.
Сега подлагам..., Вие ще го предложите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вие предложете, аз ще предложа.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: ...на второ гласуване да бъде прегласуван именно този обсъждан текст, който съдържа одобрените вече редакционни поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Окончателната редакция на чл. 6 по доклада на Комисията съдържа...
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Одобрени и включени редакционни поправки по предложението на господин Антонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Точно така.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Всички редакционни поправки плюс предложението на господин Антонов по доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура, господин Цонев? Или може би изказване. (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, изказванията бяха прекратени. Ние сме в процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Процедурата да кажем, че е по начина на водене, защото трябва да направим едно пояснение.
Всичко това тук, е окей.
Първо, поправките не са редакционни, а са същностни и те произлизат от това, че е прието едно предложение и в съответния член то трябва да бъде променено. Нали знаете, че Народното събрание работи освен върху Правилника, и основно върху него, разбира се, и върху практиката на Народното събрание. Сега, да Ви кажа, каква е практиката при такъв казус. Тук, ще има хора, които са били в предни народни събрания и помнят. Аз ще Ви я кажа като бивш председател на Бюджетната комисия. Правилното решение вчера беше взето. Въпросният текст – имаме такъв прецедент, не е един. Приема залата определен текст, независимо от чл. 1, защото, ако беше вярно, че чл. 1 предопределя всичко – приходи и разходи, всичко останало не се гласува изобщо. То не е вярно – понеже не е вярно, правят се вътрешни.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място) Не е вярно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, че ми казахте господин Лазаров, защото не го знаех. Ако слушате внимателно, опитвам се да помогна на всички ни.
Правилното решение беше да отложим, след това да се свиква заседание на Бюджетната комисия и тези неща се правят там. Подписва се протоколът, изготвя се нов протокол за съответния член, внася се и се гласува. Няма вариант, при който да бъде приет текст без да е отразена приетата поправка. Такъв вариант няма. Ако Вие го наложите сега – окей, това ще е първи прецедент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Заповядайте, господин Антонов – по начина на водене.
После господин Кирилов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, благодаря Ви, че ми дадохте думата по процедура, но и по принцип. Във връзка с това, че е важно гласуването и не бива да оставаме с впечатление, че госпожа Стоянова иска да преформатира гласуването.
Предлагам процедура на гласуване индивидуално със ставане от място, тъй като е важно това гласуване. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Такава процедура може да се направи по чл. 67 и тя е, с една десета от народните представители, господин Антонов, така че няма как да я направите от парламентарната трибуна в момента.
ВАСИЛ АНТОНОВ: Предлагам да го гласуваме все пак. Има варианта, който го спомена и господин Цонев. Мисля, че има такава практика и при оглед ситуацията, която се създаде – имаме два варианта: единият е да потвърдим с гласуване това, което гласувахме по чл. 6.
Моята процедура е със ставане от място – всеки да заяви своето гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: За да направим тази процедура, трябва да следваме чл. 67, господин Антонов.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри! Аз ще изразя несъгласие с практиката, която описа господин Цонев. Тя е относима тогава, когато ние сме имали възможност да нямаме първо гласуване, тоест да имаме гласуване на предложение, след това да видим, че има съществена промяна и тогава да съберем комисията. Както опозицията настояваше снощи, ние сме в хипотеза на прегласуване. В тази хипотеза на прегласуване, аз бих запитал – допускаме, че правим комисия. Тя какво ще промени?
Аз Ви предлагам следното: така, както и председателят на Комисията по бюджет и финанси уточни – извършваме прегласуването.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: (от място) Имаме акт на неприемане.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имаме две хипотези тогава: действаме съобразно окончателната воля.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Няма да си говорите.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да наистина, не е редно. Господин Цонев е парламентарист с голяма практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но това е – гласуваме и съобразно гласуването имаме два изхода: ако нямаме окончателно потвърждаване на нормата с изменението, тогава се връщаме да гласуваме чл. 6 по вносител. Ако имаме потвърждаване на гласуването от първото гласуване, тогава свършват гласуванията. (Възгласи: „Ееее“ и реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: (от място) Това не го казвайте!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колега Цонев, обяснявам специално за Вас – ние по отношение текста на вносител имаме нула гласувания, така че там нямаме никакво прегласуване. Не манипулирайте! (Реплики.) Не е вярно това, той е суспендиран с окончателната воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кирилов, не влизайте в диалог!
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Нека да се придържаме към Правилника поне в края на този бюджет, защото до тук Правилникът очевидно се тълкува като дяволът - Евангелието.
Имаме изричен текст в Правилника – в чл. 71, ал. 2, която аз и вчера прочетох: „Когато процедурата по гласуване или резултатът от него бъдат оспорени веднага, след приключването председателят разпорежда то да бъде повторено“. И вече: „резултатът от повторното гласуване е окончателен”, което ще рече, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ние не сме направили повторно гласуване, господин Попов! Отложихме повторното гласуване!
ФИЛИП ПОПОВ: Моля да ме оставите да доразвия тезата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ: Ние приехме текста на господин Васил Антонов. Приехме текста, той вече е част, приет от чл. 6, след което ние не приехме целия чл. 6 заедно с редакционните… (шум и реплики) …това, което каза госпожа Менда Стоянова – ние не приехме целия текст заедно с редакционната поправка. Няма как да се върнем! Няма такава процедура, разписана в Правилника. Ако сега не се приеме текстът на вносителя с редакционната поправка, да се върнем и да гласуваме за кой път текста на вносителя?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще гласуваме по чл. 69, ал. 1, т. 7.
ФИЛИП ПОПОВ: Няма такава процедура. Какъв е този чл. 69, ал. 1? Няма нищо общо с настоящия казус!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Как да няма нищо общо?
ФИЛИП ПОПОВ: Това, което предложи колегата Цонев, според мен е най-правилно. И го предлагам като предложение – да се събере Бюджетната комисия, да отложим този текст, да е т. 1 за утре сутрин, да излязат Бюджетната комисия със становище, ако искат и сега, да дадем почивка 30 минути… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, времето изтече.
ФИЛИП ПОПОВ: Могат да се съберат, защото става въпрос за гласуване, независимо дали е за прегласуване, или за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цветанов първо и после господин Карадайъ.
ФИЛИП ПОПОВ: Такава процедура, която господин Кирилов описа, не съществува в Правилника, и отново се опитвате да потъпквате Правилника, за да не приемете тези един милион за българските светини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Господин Цветанов, заповядайте за процедура.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Понеже има повишаване градуса на напрежение – темата е изключително чувствителна на финала на приемането на Бюджета за 2018 г. Предлагам да се направи почивка, един Председателски съвет и да поканим Бюджетната комисия да има представител, да има юристи от парламента и да има от Правната комисия. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Почивка – предложение за колко време почивка имате?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Почивка от 30 минути. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Момент.
Господин Карадайъ имаше предложение, но… (Шум и реплики.)
Почивка 30 минути.
Заповядайте на Председателски съвет в моя кабинет, заедно с Бюджетна комисия.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля заемете местата си.
Квесторите, поканете народните представители в залата.
Изчакваме народните представители да влязат в залата.
Колеги, ще изчакаме малко колегите от Парламентарната група на БСП за България, тъй като имат заседание.
Заповядайте, колеги.
Продължаваме. Преди да подложа на прегласуване…
Процедура – заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Цонев, господин Кирилов!
Господин Цонев, Вие сте прав.
Господин Кирилов, и Вие сте прав относно предложените процедури. И двамата сте прави, че тези процедури, които ги предлагате, са различни, защото тези процедури се отнасят за различни времена.
Господин Цонев, Вие говорите за процедури във времена, в които Конституцията на Република България и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се спазваше в максимална степен. Господин Данаил Кирилов също е прав, само че той говори за други времена. Той говори за епохата на ГЕРБ, когато в Народното събрание, в пленарната зала се внасят протоколи от непроведени, несъществуващи заседания на Комисии…
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Това не е вярно!
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Явно, току-що госпожа Стоянова каза, че и тя се е заразила от тази практика и затова пък може би, господин Цонев, Вие не сте прав, че трябва да има заседание на Комисията. Явно госпожа Стоянова е заразена от модела „Кирилов” и тя може би вече има готовност с протокол от такова заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Карадайъ, към мен да е процедурата.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Тук, уважаеми дами и господа, основният въпрос е един: Народното събрание и народните представители дали искаме, или не, да се заделят в държавния бюджет разходите, предвидени и предложени от господин Антонов, а именно разходи за катедрала „Александър Невски“ и разходи за манастира „Св. Георги“ в Атон на обща стойност 1 млн. 130 хил. лв. Това е основният въпрос. Всичко друго е решимо. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
По начина на водене, госпожо Стоянова?
А, лично обяснение – да. Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Много съжалявам, че вземам думата за лично обяснение, но господин Карадайъ спомена два пъти моето име и в единия случай той просто сложи в моята уста думи, които не съм казала, макар че суфлирах отдолу. Той сложи в моите уста думи, че аз признавам, че внасям несъществуващи доклади на Комисията.
Комисията, уважаеми господа, не е правила доклад и аз не съм внасяла несъществуващ доклад! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Преминаваме към процедура по прегласуване на окончателната редакция на чл. 6, която включва текста на вносител по доклада на Комисията и отразеното в нея предложение на народния представител Антонов.
Гласували 198 народни представители: за 82, против 12, въздържали се 104.
Предложението не е прието. (Ръкопляскания от ДПС.)
При това положение, колеги, съгласно нашия Правилник, трябва да гласуваме основния текст по чл. 69, ал. 1, т. 7 по вносител. (Силен шум и реплики от „БСП за България”. Народните представители от парламентарната група на „Движението за права и свободи” напуска залата.) Така че подлагам на гласуване чл. 6 по основния текст по вносител. (Шум и реплики.) Да, разбира се. Нека да приключим с гласуването.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Прегласуване? Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Колеги, подлагам на гласуване основния текст на чл. 6 по вносител, който Комисията подкрепя.
Колеги, ще оставя малко повече време, за да могат всички да гласуват.
Има ли някой, който не е гласувал?
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
От името на група – господин Жаблянов.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър на финансите!
Позицията на Българската социалистическа партия по създалия се казус във връзка с гласуването на държавния бюджет е следната. (Реплики от ГЕРБ: „По дневния ред не може декларация!“,“Това е по дневния ред!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете, господин Жаблянов, декларация от името на група.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, декларация от името на група. (Шум и реплики.)
По начина на водене е процедурата… (Силен шум, реплики: „Еее, така може!“)
Може ли все пак тишина малко?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за тишина, колеги! Моля Ви за тишина!
Заповядайте по начина на водене, господин Жаблянов.
Моля Ви, запазете тишина!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, в казуса, който се получи във вчерашния ден и днес изникна един сериозен въпрос и този въпрос е следният: относно цялостната процедура по гласуването на държавния бюджет. Той беше предмет и на обсъждане в Председателския съвет на Народното събрание, а именно – възможно ли е българското Народно събрание да направи някаква промяна в проекта на бюджета, предложен от Министерството на финансите, макар и малка, която да не доведе до сътресение на цялостния проект, предложен от Министерството на финансите, и какво може да направи Народното събрание по държавния бюджет? (Народните представители от парламентарната група на ДПС влизат в пленарната зала.)
Това е същественият въпрос, защото в случая ние стигнахме до ситуация, в която господин министъра, може би с основание от гледна точка на изпълнителната власт, да твърди, че всяка промяна на цифрите води до окончателен резултат – необвързаност на бюджета. Нали така, господин Министър?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Горе-долу.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Горе-долу, така.
Е, в такъв случай по-сериозният въпрос е: какво може да прави Народното събрание по проекта за бюджет? Ако ние на този въпрос трябва да намерим сили да отговорим, то тогава трябва занапред може би да започне една дискусия по въпроса за процедурата за приемане на държавния бюджет. Това ли е процедурата за приемането на държавния бюджет? Защото ние стигаме в ситуация, в която да нарушаваме нашия Правилник, да стигаме до разнопосочните опъвания на Правилника, до нарушаване и на Конституцията само и само да се запази обвързаността на някакви параметри на бюджета, макар и сериозни, разбира се.
В този случай на нас не ни остава нищо друго, освен да приемем гласуването на мнозинството, което е убедено, че процедурата е коректна, и в същото време да очакваме изпълнителната власт, българското правителство да прояви достатъчно загриженост за паметниците на българската култура, на българската национална идентичност, да не ги оставя в състояние, в което милион и 300 хил. лв. да се явяват въпрос, който трябва да бъде решаван със сътресение в Народното събрание.
Това, струва ми се, е основният извод. Българската социалистическа партия не може да подкрепи такова открито нарушение на Правилника, не може да подкрепи такова открито нарушаване на Конституцията и поради това не гласувахме предложените промени. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Думата има министърът на финансите Владислав Горанов.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Безспорно Законът за държавния бюджет е една сложна система от взаимно обвързани, даже не знам дали да ги наричам „норми“ или по-скоро – „показатели“, които много трудно се изменят между първо и второ гласуване не защото е невъзможно. Не защото е невъзможно, а защото предложенията, които се представят от народните представители понякога са незавършени и нарушават системата и логиката на Законопроекта във вида, в който той трябва да съществува, за да отговаря на Закона за публичните финанси, Конституцията и принципите на модерното бюджетиране.
Не можем да упрекваме народните представители, които правят предложения между първо и второ гласуване, че не винаги успяват така да структурират предложенията, че те да запазват системата на закона, който сам по себе си е специфичен дотолкова доколкото в други закони отделните норми имат самостоятелна стойност и правни последствия, докато тук, в този специфичен закон отделните норми са обвързани по математически начин, да го наречем по-просто, и промяната на някои от тях, без да се променят другите, води до некачество на закона и до проблем на изпълнителната власт как да го изпълнява.
Не случайно, между другото, конституционният законодател, макар че може би не с този аргумент, е запазил само за изпълнителната власт възможността да предлага Закона за държавния бюджет.
Това, което обаче излязох, за да кажа: направихме един доста сериозен дебат по един сериозен въпрос – за отношението на държавата по принцип към инвестиране в паметници на културата и особено в религиозни паметници на културата.
Искам да заявя, че в нито един момент позицията на управляващото мнозинство не е била против това да се инвестира в религиозни паметници на културата и в частност този, който е посочен от господин Антонов. Ако предложението на господин Антонов беше оформено като един текст в Преходните и заключителни разпоредби или като една алинея към чл. 6, която да звучи горе-долу така: в рамките на средствата в размер на 5 млн. лв., предвидени в… Не е пред мен текстът, за да цитирам дословно, но: задължаваме Министерския съвет, разбира се, това не е точно текст за норма, но разпределяме част от тези 5 млн. лв. и задължаваме правителството част от тези 5 млн. лв., в случая милион и 200-300 хиляди, да ги инвестира в точно тези обекти, между другото, има такава законодателна практика в предходни години, този дебат нямаше да стои.
Тук говорим за това, че предложението на господин Антонов засяга параметрите на чл. 6, и то по начин, по който те остават необвързани с другите части на Закона за държавния бюджет.
Спирам до тук с последното уточнение, че аз поемам ангажимент и благодаря на тези, които подкрепят, и тези, които не подкрепят – в рамките на средствата, предвидени по чл. 6, това е бюджетът на Министерския съвет и Дирекцията по вероизповедания, тези приоритетни обекти, които са поставени в предложенията на народните представители и получили подкрепа в залата в хода на гласуването на бюджета, да бъдат приоритетно удовлетворени. (Ръкопляскания от ГЕРБ, реплики и провиквания отляво.)
Вероятно ще продължим да спорим по техника и технология. (Реплики от „БСП за България“.) По техника и технология вероятно ще продължим да спорим. Ако спазваме парламентарния правилник – това, което дотук се гласува, е коректно и точно, но това, което в завършен вид исках да Ви кажа, че какъвто и да е резултатът от това гласуване, волята на българския парламент в частта, подкрепена от пленарната зала във вчерашния ден, свързана с инвестиции в тези обекти, предложени от парламентарната група на левицата и в частност – на господин Антонов, ще бъде реализирана. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Горанов!
По начина на водене, заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, искам остро да възразя по начина на водене, че не прекъснахте това доста арогантно изказване на министър Горанов.
Министър Горанов бил дошъл да ни учи как точно се пише законът и да обяснява на народните представители, че, видите ли, българският парламент трябва да се съобразява с правителството, а не правителството да се съобрази с волята на българския парламент. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз не чух такова нещо, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Точно това е скандалното, за което ние протестираме, че не направихте забележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това, че Вие интерпретирате думите по такъв начин…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Защото, господин Горанов, ние сме категорично против да се раздават парите по начин, по който Вие го правите – на тъмно, с постановление на Министерския съвет, и да определяте, примерно, кои общини ще бъдат печеливши и кои – не.
Защото вчера стана именно точно дума за това и по начин, по който Вие да определяте кои са тези манастири. Откъде да знае господин Антонов в тези 5 млн. лв. какво се включва? Нали имаше първо четене? Защо Вие не предложихте именно тогава да бъде направено това? Откъде да знае? Вие просто нямахте никакво желание, и тук лъсна цялата истина и лицемерието, което го има, защото ако не беше този казус, Вие никога нямаше да дадете пари за „Ал. Невски“ и за Атон. И това Патриотите трябва да го знаят. Това е!
Това е Вашата истина. Това е Вашата същност. И наистина остро възразяваме, защото по този начин се потъпква Конституцията, Правилника на Народното събрание. За пореден път ГЕРБ показват, че парламентът не струва, когато те управляват, и затова ние остро, остро възразяваме и не приемаме подобен подход. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Господин Цветанов, по начина на водене, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Молбата ми е все пак да се придържаме към нормалния диалог, който трябва да имаме.
Министърът има право да взема думата по всяко време на заседание на българския парламент. Министър Горанов се възползва от това си право и по никакъв начин не е нарушил нито Правилника, нито Конституцията. Оттам нататък Вие правите интерпретация на това, което той е казал.
Ние от тази част на залата разбрахме съвсем друго и подкрепихме неговото желание действително да направим така, че да удовлетворим това, което всъщност Вие сте направили като предложение. (Реплики от „БСП за България“.)
Това е, което мога да Ви кажа. И нека все пак, господин Стойнев, имаме работа още един час може би, защо трябва сега, в момента, да правим това, което предизвиквате? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Господин Карадайъ, заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Първо, бих искал да благодаря на министъра на финансите за поетия ангажимент за съответните разходи, които бяха предмет до преди малко, а именно за катедралата „Александър Невски“ и за манастира „Св. Георги“ в Атон.
Ние от „Движението за права и свободи“ ще следим изпълнението на този поет ангажимент.
Господин Цветанов, призовавате за нормален тон, но нормалният тон идва от спазването на правилата.
Госпожо Караянчева и към Вас – Вие вече направихте втора стъпка в посока на оставка. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги! Госпожо Караянчева, първата Ви стъпка беше в заявление от Ваша страна за нарушаване на Конституцията и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, втората стъпка е днес с нарушаването на Правилника, което вече е демонстрация за заявеното от първия път.
Уважаеми госпожи и господа от мнозинството, имам един апел към Вас: ако госпожа Караянчева я виждате като жертва в тясно партийния егоизъм и властови егоизъм, то призивът ми е да имаме уважение към институцията Председател на Народното събрание и да не я заставяме да нарушава Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Доколкото за нормалния тон – уважаеми дами и господа, нормален тон ще има, когато всички ние тук, в тази зала, спазваме Конституцията на Република България, спазваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и спазваме законите на страната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Заповядайте, господин Антонов.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да споря с господин Горанов по отношение на бюджет, на финанси, на съставяне на процедури и така нататък. Ясно е, че имахме затворена процедура – два пъти гласуване, и това беше волята в този момент при снощното гласуване на формираното мнозинство, това бе и нашата позиция, която защитихме.
Днес Вие ни показахте нещо друго – че няма смисъл българският парламент в последните два дни, което говорехме за демокрация, за избори, няма смисъл да говорим за бюджет и за принципи. Още повече, нещата са много простички. Днес на това вечерно гласуване мнозинството не бламира опозицията. Става въпрос за простички неща – за два национални символа, за народната памет. Вие днес бламирахте народната памет на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Антонов.
Хайде и Вие, господин Иванов, заповядайте. (Шум и реплики.)
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Вземам думата, за да възразя остро, първо, по начина, по който се отнасяте към народните представители, преди моето изказване по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво направих, господин Иванов?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Възразявам изключително сериозно, госпожо Председател, защото тук, в залата, се допуска и от Вас, и от Вашите предшественици да се гласуват закони един след друг, които дерогират конституционните права и задължения на народните представители. Примери: Закон за публичните финанси, днешният Закон за държавния бюджет. На практика ни поставяте в ситуация, в която права и задължения на народните представители се изземат в полза на изпълнителната власт. На практика ни поставихте в положение, след гласуването на чл. 1 от Закона за държавния бюджет, ние да бъдем излишни в тази зала. Именно поради тази ситуация в момента нарушаваме грубо Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Това е апел и към управляващите – да преосмислят своята позиция и да престанат да отнемат правата и това, което е дадено по Конституция на Народното събрание – да бъде върховният орган в тази държава.
Вие сте председател на тази институция и следва да спазвате и да следите за това нещо. В момента сме изпаднали в ситуация да потънем максимално на дъното, което е възможно като институция. От ден на ден това нещо се задълбочава. Днес не виждам по какъв начин ще измием това петно, което се сложи върху Народното събрание. Вкарването и гласуването на подобен род закони ще ни доведе до закриването на тази институция. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма как да бъде закрита тази институция.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Ама защо? Защото не е прието Вашето предложение. Аз нямам обяснение за тази позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме, колеги.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителите за § 13, който става § 14, и § 14, който става
§ 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става…
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не, § 14 беше отхвърлен от залата и ние вече нямаме § 14. При това положение § 13 по вносител се преномерира на § 14, респективно § 14 по вносител се преномерира на § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията параграфи – съответно 13, който става 14, и § 14, който става § 15.
Гласували 159 народни представители: за 111, против 48, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Следва да изгласуваме приложенията към Законопроекта.
Предложение от народния представител Васил Антонов:
„В Приложение 1 към чл. 6, ал. 4:
1. т. 1 За подпомагане на Българските православни църковни общини в чужбина и на свещенослужителите, работещи зад граница, числото „1 200,0“ се заменя с „1 700,0“ – за ремонтни дейности на манастира „Св. Георги Зограф“.
2. т. 2 За ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската православна църква в страната числото „2 600,0“ се заменя с „3 230,0“ – за ремонт на храм-паметник „Св. Александър Невски“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В Приложение № 1 към чл. 6, ал. 4 се правят следните изменения:
1. на ред 1 за подпомагане на Българските православни църковни общини в чужбина и на свещенослужителите, работещи зад граница, числото „1 200,0“ се заменя с „1 700,0“.
2. на ред 2 за ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската православна църква в страната числото „2 600,0“ се заменя с „3 230,0“.
3. на ред Всичко числото „5 000,0“ се заменя с „6 130,0“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Васил Антонов.
Гласували 157 народни представители: за 41, против 54, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 150 народни представители: за 30, против 75, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване подкрепеното от Комисията Приложение № 1.
Гласували 161 народни представители: за 114, против 45, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване подкрепеното от Комисията Приложение
№ 2.
Гласували 161 народни представители: за 116, против 45, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Приложение № 3 – предложение на народните представители Светла Бъчварова и Стоян Мирчев:
„В Приложение № 3 към чл. 16, ал. 4 на ред 1 Българска академия на науките числото „83 075,8“ се заменя с „98 075,8“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В Приложение № 3 към чл. 16, ал. 4 се правят следните изменения:
- на ред 1. Българска академия на науките числото „83 075,8“ се заменя със „150 000,0“.
- на ред 2. Технически университет – София, числото „41 327,7“ се заменя с „45 460,47“.
- на ред 3. Технически университет – Варна, числото „9 881,3“ се заменя с „10 869,43“.
- на ред 4. Технически университет – Габрово, числото „5 361,6“ се заменя с „5 897,76“.
- на ред 5. Русенски университет „Ангел Кънчев“ числото „12 648,0“ се заменя с „13 912,8“.
- на ред 6. Университет по хранителни технологии – Пловдив, числото „6 672,5“ се заменя със „7 339,75“.
- на ред 7. Химико-технологичен и металургичен университет – София, числото „6 309,6“ се заменя с „6 940,56“.
- на ред 8. Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас, числото „4 687,1“ се заменя с „5 155,81“.
- на ред 9. Лесотехнически университет – София, числото „7 279,5“ се заменя с „8 007,45“.
- на ред 10. Университет по архитектура, строителство и геодезия – София, числото „13 059,5“ се заменя с „14 365,45“.
- на ред 11. Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ – София, числото „4 737,1“ се заменя с „5 210,81“.
- на ред 12. Университет за национално и световно стопанство – София, числото „21 677,1“ се заменя с „23 844,81“.
- на ред 13. Икономически университет – Варна, числото „9 403, 9“ се заменя с „10 344,29“.
- на ред 14. Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, числото „4 849,3“ се заменя с „5 334,23“.
- на ред 15. Софийски университет „Св. Климент Охридски“ числото „58 014,3“ се заменя с „63 815,73“.
- на ред 16. Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ числото „11 791,4“ се заменя с „12 970,54“.
- на ред 17. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ числото „22 139,6“ се заменя с „24 353,56“.
- на ред 18. Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, числото „15 969,2“ се заменя със „17 566,12“.
- на ред 19. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ числото „8 222,1“ се заменя с „9 044,31“.
- на ред 20. Национална спортна академия „Васил Левски“ – София, числото „14 271,2“ се заменя с „15 698,32“.
- на ред 21. Аграрен университет – Пловдив, числото „7 632,1“ се заменя с „8 395,31“.
- на ред 22. Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, числото „2 941,2“ се заменя с „3 235,32“.
- на ред 23. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ – София, числото „3 987,4“ се заменя с „4 386,14“.
- на ред 24. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София, числото „4 176,5“ се заменя с „4 594,15“.
- на ред 25. Национална художествена академия – София, числото „5 121,0“ се заменя с „5 633,1“.
- на ред 26. Университет по библиотекознание и информационни технологии – София, числото „4 411,6“ се заменя с „4 852,76“.
- на ред 27. Висше училище по телекомуникации и пощи — София, числото „1 568,6“ се заменя с „1 725,46“.
- на ред 28. Медицински университет – София, числото „34 252,3“ се заменя с „37 677,53“.
- на ред 29. Медицински университет „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов“ – Варна, числото „20 658,6“ се заменя с „22 724,46“.
- на ред 30. Медицински университет – Пловдив, числото „19 843,4“ се заменя с „21 827,74“.
- на ред 31. Медицински университет – Плевен, числото „8 641,9“ се заменя с „9 506,09“.
- на ред 32. Тракийски университет - Стара Загора, числото „19 913,8“ се заменя с „21 905,18“.
- на ред 33. Висше транспортно училище „Тодор Каблешков“ — София, числото „2 494,1“ се заменя с „2 743,51“.
- на ред 34. Висше строително училище „Любен Каравелов“ — София, числото „ 998,8“ се заменя с „1 098,68“.
- на ред „Всичко“ числото „498 019,1“ се заменя с „606 437,63“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светла Бъчварова и народния представител Стоян Мирчев, неподкрепено от Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 41, против 69, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 137 народни представители: за 40, против 74, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за Приложение № 3, подкрепено от Комисията.
Гласували 141 народни представители: за 104, против 36, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля продължете с Приложение № 4 към чл. 51, ал. 1.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Иван Ибришимов и Жельо Бойчев:
В Приложение № 4 към чл. 51, ал. 1, таблицата, ред 28 „Рилска Света обител – Рилски манастир“, числото „199,0“ се заменя с числото „600,0“.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Юлиан Ангелов и група народни представители – в Приложение № 4 към чл. 51, ал. 1 – „Субсидии и други текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2018 г.“ – Комисията подкрепя предложението с друг източник.
Предложение на народните представители Мустафа Карадайъ и група народни представители – в Приложение № 4 към чл. 51, ал. 1 се правят следните промени:
„В ред II. „Субсидии и други текущи трансфери за нефинансовите предприятия“ числото „171 500,0“ се заменя с числото „203 450,0“;
В ред II.2. числото „17 000,0“ се заменя с числото „22 000,0“;
В ред П.З. числото „145 000,0“ се заменя с числото „170 000,0“.
Добавя се ред 4 със следното съдържание:
„В графата „Наименование“ - ДП „ Транспортно строителство и възстановяване“ в графата „Сума“ – числото „ 1 500,0“;
- Добавя се ред 5 със следното съдържание:
В графата „Наименование“ – ДП „ Съобщително строителство и възстановяване“; В графата Сума - числото „450,0“;
В ред „Всичко“ числото „183 142,0“ се заменя с числото „215 092,0“.
В Приложение № 4 към чл. 51, ал. 1 „Субсидии и други текущи трансфери за юридическите лица с нестопанска цел и за нефинансовите предприятия от централния бюджет за 2018 г.“:
a. В т. II. Субсидии и други текущи трансфери за нефинансовите предприятия, т. 2 – за превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони, числото „17 000,0“ да се замени с „21 000,0“.
b. Да се добави нов ред и нова т. 4 – за компенсиране на недостига при финансирането на транспорта на деца и ученици по чл. 53 от Закона за предучилищното и училищно образование – 20 000,0“
c. На ред „Всичко“ числото „183 142,0“ да се замени с „207 142,0“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кристиан Вигенин:
„В Приложение № 4 да се добави следното юридическо лице с нестопанска цел:
„1. Национален научен експедиционен клуб ЮНЕСКО — България, със субсидия в размер на 51,0 хил. лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители:
„В Приложение № 4 към чл. 51, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В Раздел I, на ред 28. Рилска Света обител – Рилски манастир числото „199,0“ се заменя с „599,0“.
2. В Раздел II, на ред 2. За превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони числото „17 000,0“ се заменя с „34 000,0“.
3. На ред Всичко числото „183 142,0“ се заменя със „183 542,0“.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2 и т. 3.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на Приложение № 4, към чл. 51, ал. 1 по приложена таблица.
Господин Председател, моля да подложите на гласуване най-напред предложението на народния представител…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Изказвания, колеги?
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Горанов! На края на бюджетната процедура ми се искаше да благодаря чистосърдечно за това, че сте приели нашето предложение да завишите бюджета на Рилската света обител и да възстановим едно положение отпреди две години, когато Рилският манастир получаваше тези 600 хил. лв. от бюджета. Не знам на кой е заслугата – на Вас, на госпожа Стоянова. Благодаря, че се съобразихте с това предложение, но ми се струва, че щеше да бъде много по-добър край на тази бюджетна процедура, ако бяхте намерили и тази възможност за предходните два манастира-светини – „Зограф“ и храм-паметник „Александър Невски“, да бяхме намерили такъв елегантен изход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз не бих бързал, господин Бойчев, да благодаря на министъра или на колегите от ГЕРБ, защото още не е минало гласуването, все пак да видим как ще мине и по Вашето предложение.
Но няколко думи. Не знам защо размахват там ръце. Искам да кажа, че разбрахме от господин Министъра, че ние по принцип няма мисъл да правим предложения, защото на практика почти нищо не беше прието. Но все пак искам да обърна внимание на предложението ми за добавянето на Национален научен експедиционен клуб ЮНЕСКО в списъка с организации, които получават държавно финансиране. Не си правя илюзии, че това предложение би минало. Няма да се спирам и на детайли за дейността и защо е необходимо да има такова финансиране, само ще кажа, че аналогичните структури в други страни – членки на Европейския съюз, а и тук от нашия регион, е значително.
Само да спомена някои от тях. Във Франция аналогичната структура получава 16 млн. евро годишно, във Великобритания – 6 млн. паунда, в Румъния – 420 хил. евро, в Сърбия – 86 хил. евро, в Македония – 32 хил. евро. Тези средства са предвидени неслучайно, имайки предвид, че догодина все пак е Европейската година на културното наследство, а България е една от страните, които има с какво да се похвалят, но имат и много дейности, които трябва да извършват, за да го съхранят и да го запазят за поколенията. Подкрепата на такъв тип организации смятам, че е необходима, и минималното финансиране, което съм поискал за тази организация от 51 хил. лв. годишно ще даде единствено известна административна сигурност и спокойствие за функционирането ѝ и за да може нормално да извършва огромната част дейности, които успява все пак да направи, въпреки че не получава никаква подкрепа от държавата.
Надявам се, че макар и да очаквам отхвърляне на това предложение, най-малкото през следващата бюджетна процедура ще може тя да бъде включена на предварителен етап още от Министерство на финансите, за да не изпадаме в положението тук да объркваме сметките на финансовия министър. Видяхме, че това не е за препоръчване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Реплики? Няма.
Други изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 30, против 77, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристиан Вигенин, което Комисията не подкрепя.
Гласували 133 народни представители: за 35, против 76, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители в неподкрепената му част.
Гласували 131 народни представители: за 30, против 74, въздържали се 27.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с редакцията на Комисията по текста на Приложение № 4, представена от Комисията.
Гласували 136 народни представители: за 106, против 30, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги!
В Приложение № 5 към чл. 51, ал. 2 – предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В Приложение № 5 към чл. 51, ал. 2 се правят следните промени:
В ред II. „Капиталови трансфери за нефинансовите предприятия“ числото „166 000,0“ се заменя с числото „212 800,0“;
- В ред II. 2. числото „115 000,0“ се заменя с числото „140 000,0“;
- В ред II. 3. числото „35 000,0“ се заменя с числото „50 000,0 „;
- В ред II. 4. числото „11 000,0“ се заменя с числото „17 800,0“;
- В ред „Всичко“ числото „167 000,0“ се заменя с числото „213 800,0“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
В Приложение № 5 към чл. 51, ал. 2, в раздел II, на ред 3. „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД числото „ 35 000,0“ се заменя с „ 135 000,0“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 132 народни представители: за 27, против 74, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 30, против 76, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за Приложение № 5, което Комисията подкрепя.
Гласували 131 народни представители: за 102, против 29, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: В Приложение № 6 към чл. 52 – предложение на народния представител Николай Иванов и група народни представители:
„В Приложение № 6 към чл. 52 Механизъм за определяне на субсидиите за общините от централния бюджет за 2018 г. да се добави нов компонент А5 и следният текст:
„А5 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет, до който достъп имат само общините, за които по отчет за 2016 г. делът на собствените приходи в общо приходи е по-нисък от 25% и чрез него се осигурява достигане на минимален ръст от 15% спрямо 2017 г. на всички общини с достъп.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова и група народни представители:
„В Приложение № 6 към чл. 52 Механизъм за определяне на субсидиите за общините от централния бюджет за 2018 г. да се добави нов компонент А5 и следния текст:
„А5 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет, до който достъп имат само общините, за които по отчет за 2016 г. делът на собствените приходи е по-нисък от 25% и чрез него се осигурява достигане на минимален ръст от 15% спрямо 2017 г. на всички общини с достъп“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В Приложение № 6 към чл. 52 да се добави нов компонент А5 и следният текст:
„А5 е допълнителен компонент на общата изравнителна субсидия от централния бюджет, който се разпределя само за общините, за които по отчет за 2016 г. делът на собствените приходи в общо приходи е по-нисък от 25%. Изравняването е до 15%, като съответните общини с достъп получават допълнително сумата, определена като произведение на утвърдения размер на общата изравнителна субсидия със Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. и разликата в процент между ръста на сбора на A1, А2, АЗ и А4 и максимално определените 15% изравняване“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов:
„В механизма за разпределението на субсидията да се добави допълнителен компонент, чрез който да се осигури ръст само за финансово слабите общини с дял на собствените приходи под 25% от общите“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма изказвания.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Иванов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 135 народни представители: за 32, против 77, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова и група народни представители – Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 133 народни представители: за 32, против 65, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което Комисията не подкрепя.
Гласували 134 народни представители: за 31, против 71, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Искрен Веселинов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 134 народни представители: за 30, против 46, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за Приложение № 6, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 136 народни представители: за 102, против 34, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля продължете с представянето на Приложение № 7.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Приложение № 7 към чл. 53.
Предложение на народния представител Николай Иванов и група народни представители:
„1. В Приложение № 7 към чл. 53 „Стойностни показатели на общините за делегираните от държавата дейности за 2018 г.“ ред „Всичко“ числото „2 780 714,8“ да се замени с „2 817 614,8“…,
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете, госпожо Ангелова, само за секунда.
Колеги, имаме още съвсем мъничко работа. Моля Ви, фокусирайте се върху това и ще свършим много бързо.
Продължете, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: …числото „2 701 425“ да се замени с „2 901 825“, числото „57 176,4“ да се замени с „68 576“, числото „214 248,6“ да се замени с „223 248,6“ и числото „230 956“ да се замени с „247 456“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова и група народни представители:
В Приложение № 7, ред „Всичко" числото „2 780 714,8“ да се замени с „2 817 614“, числото „271 425“ да се замени с „291 825“, числото „57 176,4“ да се замени с „68 576“, числото „214 248,6“ и числото „230 956“ да се замени с „ 247 456“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В Приложение № 7 към чл. 53 „ Стойностни показатели на общините за делегираните от държавата дейности за 2018 г.“ числото на ред „Всичко" в колона 1 „2 780 714,8“ да се замени с „2 784 086,85“, числото на ред „Всичко" в колона 2 „271 425“ да се замени с числото „274 797,05“, числото на ред „Всичко"" в колона 2а „57 176,4“ да се замени с „59 601,94“ , числото на ред „Всичко" в колона 2б „214 248,6“ да се замени с „215 195,11“ и числото на ред „Всичко" в колона 6 „230 956“ да се замени с „231 778,23“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Иванов:
„В Приложение № 7 към чл. 53 – „Стойностни показатели на общините за делегираните от държавата дейности за 2018 г. (без капиталови разходи)“ за област Шумен, община Велики Преслав, област се правят следните промени:
В колона 5 числото „213,9“ се заменя с „363,9“.
Допълнението се отразява и в чл. 52, таблицата, ред В. Преслав, в колона 2 „Обща субсидия за делегираните от държавата дейности".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Дора Янкова:
„Приложение № 7, колона 2, сумата се увеличава с 20 000 400 лв., като в колона 2а се увеличава 11 000 000 лева, колона 26 се увеличава с 9 000 600 лева
- колона 5 се увеличава с 10 000 000 лева
- колона 6 се увеличава с 26 000 000 лева.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Кристиан Вигенин:
„В Приложение № 7 е раздел ОБЛАСТ ЯМБОЛ се правят следните изменения:
Община Тунджа числото „7 257,7“ се заменя със „7 769,3“, числото „599,1“ се заменя с „821,7“, числото „640,7“ се заменя с „929,7“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Изказвания по представения текст на Приложене № 7 и направените предложения за изменение и допълнение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Иванов, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 138 народни представители: за 34, против 78, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 136 народни представители: за 34, против 76, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 137 народни представители: за 32, против 79, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 134 народни представители: за 31, против 79, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Дора Янкова, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 129 народни представители: за 30, против 75, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Кристиан Вигенин, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 140 народни представители: за 31, против 85, въздържали се 24.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за Приложение № 7, подкрепен от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 140 народни представители: за 108, против 32, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Моля представете текста на Приложение № 8.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 8 към чл. 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 9 към чл. 58.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на Приложения № 8, № 9 и № 10, подкрепени от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 143 народни представители: за 105, против 38, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова за ново Приложение № 11:
„Създава се ново Приложение №11, към нов чл. 95 с наименование „Разходи в областта на функция „Здравеопазване“ по бюджетни организации“.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 142 народни представители: за 39, против 88, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Колеги, благодаря Ви!
С това приехме бюджета. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.)
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми колеги, съвсем накратко искам да Ви благодаря! Там, където дебатите бяха смислени – бяха смислени, там, където не бяха – бяха дълги, но докато нещата се случват в пленарната зала, значи законът има върховенство и всичко е наред в държавата.
Чуха се дебати по отношение на данъчната политика и преразпределителната роля на държавата, защото двете са неминуемо взаимно свързани. Промяната на сегашния модел на облагане е нещо, което за партия ГЕРБ е неприемливо, и с този мандат влезнахме в изпълнителната власт. Вероятно е възможно. Но тук към малко останалите колеги от левицата бих препоръчал да започнем този дебат честно и със следните основни допускания. Ако ние решим да въведем необлагаем минимум и да запазим сегашното ниво на облагане на средната класа, това неминуемо означава огромна загуба за бюджета. Ако ние решим да възстановим прогресивното облагане от нивата, в които то беше от периода 2007 г., преди въвеждането на плоския данък от 2008 г., това означава неминуемо увеличение, и то близо два пъти, на облагането на средната класа. Няма как и двете едновременно да са верни. Нека да изберат позиция и да застанат пред обществото с едната от двете тези.
По отношение на преразпределителната роля на държавата. Тук бих могъл много дълго да разсъждавам, но в този късен час не искам да занимавам със себе си, но ниската преразпределителна роля на държавата изисква, от една страна, много по-висока ефективност на държавните разходи – едно предизвикателство основно към изпълнителна власт, и със сигурност дава възможност на обикновения инициативен човек да взима собствени решения за това как да разходва това, което създава. Обратното, защото в дебата се чуха тези, че ние трябва да увеличим размера на държавата като преразпределение, неминуемо означава да взимаме решения вместо хората и да имаме самочувствието, че можем да го правим по-добре от тях. Доктринално в някои държави това е така, но тези общества са си решили домашното. Нашата доктрина е, че свободният, образован, инициативен човек може сам да взема решения как да харчи създаваното от него. И ако ние се изкушим, в момента като управляващи, да увеличим дела на държавата, това означава, че сме лицемерни и че ние смятаме, че сме по-умни от българските граждани, което не задължително е вярно.
По отношение на общата характеристика на бюджета. Според мен, от гледна точка на баланса, той действа в подкрепа на икономическия растеж или в никакъв случай, от гледна точка на баланса, обратно. Следващите няколко години се намираме в положителен прозорец от гледна точка на външната среда, което предполага, че ако използваме разумно – и управляващи, и опозиция този момент, ние бихме могли да продължим развитието на държавата в правилна посока. Най-големият проблем, пред който се срещаме, за да достигнем по-високи нива и потенциал на растеж, е свързан с човешките ресурси и качеството на живот. Това, което задължително трябва да правим, е да продължим инвестициите в тази сфера, защото вече е трудно да намерим работна ръка, за да продължим развитието на икономиката и на производството.
Завършвам с това, че отново, макар че колегите отляво в голяма част отсъстват, искам да им благодаря и в никакъв случай не мога да приема тяхната теза, че през зимата бюджетът може да бъде приет на светло. Да, денят е къс, колеги, но този бюджет, за който благодаря на всички народни представители, дава перспектива. Дава перспектива и той е бюджетът, той е преразпределението на брутния продукт през следващата година, който дава основа за продължаващо устойчиво развитие с растеж, дай боже, над прогнозирания от Министерството на финансите, защото чухме, че прогнозираме грешно. Дай боже, ние да сме били консервативни, да сме прогнозирали лошо и следващата година да бъде много по-добра от 2017 г.! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, благодаря Ви и на Вас. Приятна почивка!
Утре, редовно пленарно заседание – 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 23,04 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Жаблянов
Явор Нотев
Нигяр Джафер




Секретари:
Александър Ненков
Филип Попов