Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Нигяр Джафер и Явор Нотев

Секретари: Филип Попов и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Здравейте, колеги!
Има кворум – откривам заседанието. (Звъни.)
Колеги, предлагам на Вашето внимание Програма за работа на Народното събрание 13 – 15 декември 2017 г.
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Вносител – Министерският съвет, на 2 ноември 2017 г. Приет е на първо гласуване на 23 ноември 2017 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносители: Диана Йорданова, Павел Шопов, Светлана Ангелова, Драгомир Стойнев, Крум Зарков, Дора Христова, Албена Найденова, Хасан Адемов, Александър Сабанов и Елхан Кълков на 6 юли 2017 г. Приет е на първо гласуване на 26 юли 2017 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за пазарите на финансови инструменти. Вносител е Министерският съвет на 24 октомври 2017 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет на 4 декември 2017 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за физическото възпитание и спорта. Вносител – Министерският съвет, на 5 октомври 2017 г.
6. Ново обсъждане на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., приет от Народното събрание на 29 ноември 2017 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 250 от 8 декември 2017 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България – точка първа за четвъртък, 14 декември 2017 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Вносител е Министерският съвет на 6 октомври 2017 г., приет е на първо гласуване на 25 октомври 2017 г. – точка втора за четвъртък, 14 декември 2017 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за народните читалища. Вносител е Министерският съвет на 26 октомври 2017 г. Приет е на първо гласуване на 23 ноември 2017 г.
9. Второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за обществените библиотеки. Вносител е Министерският съвет на 9 октомври 2017 г., приет е на първо гласуване на 23 ноември 2017 г.
10. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за фуражите. Вносител е Министерският съвет на 28 ноември 2017 г.
11. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили. Вносител е Министерският съвет на 31 октомври 2017 г.
12. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Конвенцията по касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване. Вносител е Министерският съвет на 27 ноември 2017 г.
13. Парламентарен контрол, включващ:
13.1. Разисквания по питане № 754-05-55 от 22 ноември 2017 г. от народния представител Румен Гечев към министъра на финансите Владислав Горанов относно държавния дълг;
13.2. Отговори на въпроси и питания.
Моля, режим на гласуване по така прочетената Програма.
Гласували 177 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 31.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 6 декември 2017 г. до 13 декември 2017 г.:
- Проект на решение за спиране на издаването на разрешения за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46 от Закона за лечебните заведения до утвърждаването на Националната здравна карта на Република България. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по здравеопазване и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
- Законопроект за ратифициране на актовете на Двадесет и шестия конгрес на Всемирния пощенски съюз. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
- Предложение за провеждане на разисквания по питане № 754-05-55 от 22 ноември 2017 г. от народния представител Румен Гечев към министъра на финансите Владислав Горанов относно държавния дълг. Вносители – Румен Гечев и група народни представители.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм.
- Актуализирана стратегия за националната сигурност на Република България и Проект за решение. Вносител е Министерският съвет. Разпределени са на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на всички комисии в Народното събрание.
- Проект на Декларация относно присъединяване на България към Шенгенското споразумение. Проектът е на Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията на външна политика.
Съобщения:
На 11 декември 2017 г. с вх. № 702-00-46 в Народното събрание е постъпила Програма на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз от 1 януари – 30 юни 2018 г. Приета е с Решение № 753 на Министерския съвет от 2017 г.
С писмо на председателя на Народното събрание материалът е предоставен на постоянните комисии, на народните представители на електронните пощи.
На основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се съобщава на народните представители, че на 11 декември 2017 г. е постъпил Указ № 250 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 29 ноември 2017 г. Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата Комисия по бюджет и финанси да докладва пред народните представители указа на Президента и мотивите към него.
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, министър-председателят на Република България уведомява Народното събрание, че Министерският съвет е приел Решение № 757 от 8 декември 2017 г. за изменение на Решение № 484 на Министерския съвет от 2012 г. за участие на контингент от въоръжените сили на Република България във военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина „АЛТЕЯ“. В изпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за решението е уведомен и Президентът на Република България. Уведомлението е постъпило на 11 декември 2017 г., с вх. № 702-00-47 и е предоставено на Комисията по отбрана.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със своя заповед е разрешил изпращането на военен кораб с щатното си въоръжение и екипаж военнослужещи за участие в Учението на противоминните сили на Военноморските сили на Република Гърция с международно участие в периода от 5 март до 20 март 2018 г., включително дните за преход. Уведомлението е постъпило на 8 декември 2017 г. с вх. № 703-09-51 и е предоставено на Комисията по отбрана.
И последното съобщение за днес: от Националния статистически институт е постъпила информация за индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно“ без търговията с автомобили и мотоциклети през месец октомври 2017 г., индекси на промишленото производство през 2017 г., индекси на строителната продукция през месец октомври 2017 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ.
Кой ще докладва?
Господин Добрев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, № 702-01-43, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2017 г., приет на първо гласуване на 23 ноември 2017 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване подкрепените от Комисията наименование на Закона, параграфи 1, 2 и 3, които Комисията подкрепя.
Гласували 165 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Член 14 се изменя така:
„Чл. 14. (1) Дейност по използване на ядрената енергия и по управление на радиоактивните отпадъци и на отработеното ядрено гориво се извършва след получаване на разрешение и/или лицензия за съответната дейност в случаите, определени в този закон.
(2) Дейност с източници на йонизиращи лъчения се извършва след подаване на уведомление, получаване на удостоверение за регистрация, на разрешение или лицензия за съответната дейност в случаите, определени в този закон.
(3) Дейностите по ал. 1 и 2 не подлежат на регулиране по този закон, когато:
1. радиационният риск от дейността е пренебрежимо малък и вероятността за настъпване на събитие, което да доведе до неговото повишаване, е незначителна;
2. контролът върху дейността не е оправдан и няма да доведе до допълнително намаляване на индивидуалните дози.
(4) Дозовите критерии и нивата за освобождаване от регулиране на дейностите по ал. 1 и 2, както и нива за освобождаване от регулиране на материали по чл. 15, ал. 7, се определят с наредбата по чл. 26, ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по предложения текст? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 4, предложен от Комисията.
Гласували 152 народни представители: за 152, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по представените текстове на параграфи 5 и 6? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 5 и 6, които Комисията подкрепя.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 17 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се изменя така:
„2. повишаването на активността на храни, фуражи, играчки, бижута и козметични продукти чрез добавяне на радиоактивни вещества и активирането на материали, използвани за производство на играчки и бижута, както и вносът и износът на такива стоки и продукти;“.
2. В т. 4, буква „а“ думите „обратен внос“ се заменят с „реимпорт“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по предложения от Комисията текст на § 7? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 7, предложен от Комисията.
Гласували 155 народни представители: за 154, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „т. 1 и 8“ се заменят с „т. 1, 8 и 9“;
б) в т. 3 думите „един месец“ се заменят с „два месеца“.
2. В ал. 2:
а) в т. 1 думите „и 14“ се заменят с „и 15“;
б) в т. 2 след думите „т. 5“ се добавя „и 18“;
в) в т. 3 думите „точки 7 – 13 и 15“ се заменят с „точки 7 – 14 и 16“;
г) в т. 4 думите „т. 16“ се заменят с „т. 17“.
3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Председателят на агенцията издава удостоверение за регистрация за дейностите по чл. 56, ал. 3 в срок до един месец.“
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „и разрешение“ се заменят с „разрешение и удостоверение за регистрация“.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „или разрешение“ се заменят с „разрешение или удостоверение за регистрация“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 8, предложен от Комисията.
Гласували 152 народни представители: за 151, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 19 се създава ал. 3:
„(3) В удостоверението за регистрация се определят титулярят, срокът, за който се издава, дейността и източникът на йонизиращо лъчение, както и изисквания, свързани с предоставяне на информация относно осъществяването на дейността и източника на йонизиращо лъчение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по текста на § 9? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 9, предложен от Комисията.
Гласували 141 народни представители: за 140, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В чл. 20 се създава ал. 4:
„(4) Срокът на удостоверението за регистрация по чл. 18, ал. 3 е до 5 години.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по текста на § 10? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 10, предложен от Комисията.
Гласували 141 народни представители: за 140, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11:
„§ 11. В чл. 22 се създава ал. 4:
„(4) Разпоредбите на ал. 2, т. 1, 2 и 4 се прилагат съответно и за прекратяване действието на удостоверение за регистрация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по текста на § 11? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 11, предложен от Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 23 се създава ал. 5:
„(5) Разпоредбите на ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“, т. 2 и 4, ал. 3 и 4 се прилагат съответно и за отнемане на удостоверение за регистрация.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по § 12? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 12, предложен от Комисията.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по текста на § 13? Няма.
Подлагам на гласуване § 13.
Гласували 141 народни представители: за 141, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 14 има предложение от народните представители Делян Добрев, Искрен Веселинов, Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. удостоверения за регистрация и удостоверения за правоспособност, както и тяхното прекратяване и отнемане;“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) В агенцията се води публичен регистър на подадените уведомления за извършване на дейности по чл. 56, ал. 2.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по текста на § 14? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 14, предложен от Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В чл. 28, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Такси по ал. 1 се заплащат за:“.
2. Създава се т. 6:
„6. регистрация за дейности по чл. 56, ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по текста на § 15? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 15, предложен от Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. В чл. 33 се създават ал. 6 – 9:
„(6) Разрешение по ал. 1, т. 1 е основание за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план по Закона за устройство на територията.
(7) Заповедите по ал. 4 са основание за одобряване на подробния устройствен план, съответно на техническия инвестиционен проект по Закона за устройство на територията.
(8) Разрешение по ал. 1, т. 3 е основание за издаване на разрешение за строеж по Закона за устройство на територията.
(9) Разрешение по ал. 1, т. 4 се издава след получаване на разрешение за ползване по Закона за устройство на територията.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по текста на новия § 16, подкрепен от Комисията? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста на новия § 16.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по трите параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на § 16, 17 и 18, които стават съответно § 17, 18 и 19.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20:
„§ 20. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:
а) точка 2 се изменя така:
„2. строителство, монтаж и предварителни изпитвания на обект с източник на йонизиращо лъчение, с изключение на случаите, които подлежат на уведомление;“;
б) точка 6 се изменя така:
„6. внос и износ на източници на йонизиращи лъчения;“;
в) създава се т. 7:
„7. извършване на промени в предвидени по проект конструкции, системи и компоненти, свързани с радиационната защита в обекти с източници на йонизиращи лъчения.“
2. Създава се ал. 2:
„(2) Разрешението за строителство по ал. 1, т. 2 е основание за издаване на разрешение за строеж по Закона за устройство на територията.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 19, който става § 20.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 20, който става § 21.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 22:
„§ 22. В чл. 59 се създава ал. 3:
„(3) При внос на закрит източник по ал. 2 лицето, за което е предназначен източникът, внася във фонд „Радиоактивни отпадъци“ еднократна вноска, определена с наредбата по чл. 94, ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 22 с текста, предложен от Комисията.
Гласували 149 народни представители: за 149, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания по параграфи от 21 до 29? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи от 21 до 29 включително, които получават съответната номерация. Само за справка – последният § 29 става § 31.
Гласували 147 народни представители: за 147, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 32:
„§ 32. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 1:
а) създава се нова т. 5а:
„5а. „Активиране“ е процес, при който в даден материал чрез облъчване се образуват радионуклиди.“;
б) създава се т. 23а:
„23а. „Немедицинско образно изследване“ е преднамерено облъчване на лице с цел визуализиране, при което облъчването няма за цел да допринесе полза за неговото здраве.“;
в) точка 30 се отменя;
г) създава се т. 32а:
„32а. „Радиационен риск“ е вероятността за възникване на вредно въздействие върху здравето на човек или неговото потомство в резултат на облъчване с йонизиращи лъчения.“;
д) създава се т. 33а:
„33а. „Радиоактивно вещество“ е вещество, което съдържа един или няколко радионуклида, чиято активност или специфична активност не могат да се пренебрегнат от гледна точка на радиационната защита.“;
е) в т. 34 думите „включително радиоактивен източник, чийто срок за безопасна експлоатация е изтекъл съгласно производствената документация“ се заличават.
2. В § 1б навсякъде думите „чл. 15, ал. 4, т. 7, 12 или 16“ се заменят с „чл. 15, ал. 4, т. 7, 13 или 17“.
3. В § 1в думите „чл. 15, ал. 4, т. 13 и 15“ се заменят с „чл. 15, ал. 4, т. 14 и 16“.
4. Създава се § 1з:
§ 1з. Този закон въвежда изискванията на Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми на безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение, и за отмяна на директиви 89/618/Евратом, 90/641/Евратом, 96/29/Евратом, 97/43/Евратом и 2003/122/Евратом (OB, L 13/1 от 17 януари 2014 г.).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 30, който става § 32.
Гласували 136 народни представители: за 135, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 31 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 2 в § 32.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 3 в § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отпадане на § 31 и § 32 от предложението на вносителя.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на съответното систематично място като нов § 16, ал. 2 в § 21, нов § 22 и т. 3 в § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията § 33 да бъде отхвърлен.
Гласували 137 народни представители: за 136, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста за наименованието на подразделението.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 33:
„§ 33. Издадените до влизането в сила на този закон лицензии за дейности по чл. 56, ал. 3 запазват действието си за срока, за който са издадени, като за оставащия срок не се дължи такса по чл. 30, ал.1, т. 2“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 34, който предлага Комисията и който става § 33.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 34:
„§ 34. (1) Започналите до влизането в сила на този закон процедури за издаване на лицензи или разрешения и за създаване на зони за превантивни защитни мерки се довършват по досегашния ред.
(2) Започналите до влизането в сила на този закон процедури за издаване на лицензии за дейности по чл. 56, ал. 3 се довършват по реда на този закон“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 35, който Комисията предлага и който става § 34.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 35:
„§ 35. (1) Наредбите по чл. 26, ал. 1 и 3 се привеждат в съответствие с този закон в едномесечен срок от влизането му в сила.
(2) До привеждането на актовете по ал. 1 в съответствие с този закон се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, доколкото не му противоречат“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания по текста на § 36? Няма.
Подлагам на гласуване текста на Комисията за § 36, който става § 35.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ХРИСТОВ: По § 37 има предложение от народните представители Делян Добрев, Искрен Веселинов, Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 36:
„§ 36. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 64:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Защитата на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява при спазване на принципите и изискванията за радиационна защита.“;
б) в ал. 2, т. 2 накрая се добавя „включително оценка на медицинската им пригодност да изпълняват конкретни професионални задължения“;
в) в ал. 3 след думата „лъчения“ се добавя „включително оценката на медицинската им пригодност да изпълняват конкретни професионални задължения“, а след думата „осъществява се“ се добавя „от лекари“;
г) създават се ал. 4 – 6:
„(4) Медицинската пригодност на лицата да изпълняват конкретни професионални задължения се определя със заключение от лекар по ал. 3 с придобита специалност „Радиобиология“ или „Радиационна хигиена“. Заключението може да се обжалва в 14 дневен срок от неговото получаване пред комисия за медицинска пригодност в НЦРРЗ.
(5) Комисията по ал. 4 се определя от директора на НЦРРЗ и се състои най-малко от трима лекари с придобита специалност „Радиобиология“ или „Радиационна хигиена“.
(6) Комисията по ал. 4 се произнася по жалбите в 14-дневен срок от тяхното получаване с решение, което е окончателно. В решението се определя медицинската пригодност на лицата да изпълняват конкретни професионални задължения в среда на йонизиращи лъчения“.
2. В чл. 65, ал. 2 се отменя.
3. Създават се чл. 65а – чл. 65г:
„Чл. 65а. (1) Дейностите по изпитване качеството на медицинската радиологична апаратура се извършват от юридическо лице или едноличен търговец, вписани в регистъра по чл. 65в, ал. 1.
(2) Юридическото лице или едноличният търговец назначават на договор лица с придобита специалност „Медицинска радиологична физика“ и с най-малко 5 години професионален опит в областта на лъчелечението, нуклеарната медицина и образната диагностика, които да извършват дейностите по изпитване. Назначаване на лице на договор не се изисква, когато едноличният търговец притежава необходимата квалификация и опит сам да извършва дейностите по изпитване.
(3) За вписване в регистъра по чл. 65в лицата по ал. 1 подават до министъра на здравеопазването заявление, към което прилагат:
1. единен идентификационен код или код по БУЛСТАТ или съответен документ по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или по законодателството на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. актуално удостоверение за регистрация за работа с източници на йонизиращи лъчения съгласно чл. 56, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия;
3. списък на дейностите, които ще се извършват;
4. списък и идентификационни данни на средствата за измерване и актуални сертификати за калибриране или проверка, удостоверяващи метрологичните характеристики на средството за измерване;
5. имената на лицето, което ще извършва дейности по изпитване качеството на медицинската радиологична апаратура, и документи, удостоверяващи неговата квалификация и опит.
(4) Заявлението по ал. 3 може да се подаде и по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление.
(5) В едномесечен срок от получаване на заявлението по ал. 3 министърът на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице се произнася като:
1. вписва лицето в регистъра по чл. 65в и издава удостоверение за регистрация;
2. прави мотивиран отказ за вписване в регистъра по чл. 65в, като уведомява заявителя за това.
(6) При констатиране на нередовност или когато е необходима допълнителна информация министърът на здравеопазването или оправомощеното от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя или определя срок за отстраняване на нередовността и/или за представяне на допълнителната информация, който не може да е по-кратък от 10 дни. До отстраняването на нередовността и/или предоставянето на допълнителната информация срокът по ал. 5 спира да тече.
(7) Удостоверението за регистрация съдържа данни за вписаното лице, лицето, което ще извършва дейности по ал. 1, списък на дейностите по регистрацията, наименованието на регистъра и регистрационния номер.
Чл. 65б. Министърът на здравеопазването или оправомощеното от него длъжностно лице мотивирано отказва вписване в регистъра по чл. 65в, когато:
1. са представени неверни данни или документи с невярно съдържание;
2. лицето, което ще осъществява дейности по изпитване качеството на медицинската радиологична апаратура, не отговаря на изискванията на чл. 65а, ал. 2;
3. са представени данни или документи, които не отговарят на изискванията на чл. 65а, ал. 3, т. 2 и 4.
Чл. 65в. (1) В Министерството на здравеопазването се създава и поддържа регистър на лицата, получили удостоверение за регистрация за извършване на дейности по изпитване качеството на медицинската радиологична апаратура.
(2) Регистърът е публичен и в него се вписва:
1. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;
2. наименование, седалище и адрес на управление на юридическото лице или едноличния търговец, единен идентификационен код или код по БУЛСТАТ, или съответен документ по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или по законодателство на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
3. данни по чл. 65а, ал. 3, т. 3 и 5.
(3) В регистъра, в отделен раздел се вписват данни за лицата, подали заявление за издаване на удостоверение за регистрация, броят и видът на приложените документи, като се отбелязва и движението на преписката. Вписването се извършва по реда на постъпване на заявленията.
(4) Министърът на здравеопазването заличава от регистъра лице, получило удостоверение за регистрация за извършване на дейности по изпитване качеството на медицинската радиологична апаратура при:
1. искане на лицето, към което се прилага оригиналът на издаденото удостоверение;
2. прекратяване на юридическото лице или заличаване на едноличния търговец;
3. предоставяне на неверни данни или документи с невярно съдържание, послужили като основание за вписване на лицето в регистъра;
4. прекратяване или отнемане на удостоверение за регистрация за дейностите по чл. 56, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия;
5. извършване на дейност в нарушение на изискванията на чл. 65а, ал. 2;
6. извършване на дейност без актуални сертификати за калибриране или проверка, удостоверяващи метрологичните характеристики на средството за измерване.
(5) Лице, вписано в регистъра, е длъжно да уведоми Министерството на здравеопазването при промяна на обстоятелства по ал. 2 в 7-дневен срок от настъпване или узнаване на промяната, а за обстоятелствата, подлежащи на вписване в търговския регистър – в 7-дневен срок от тяхното вписване.
Чл. 65г. Актовете по чл. 65б и чл. 65в, ал. 4 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
4. Чл. 67 се изменя така:
„Чл. 67. (1) Допуска се извършване на образни изследвания с източници на йонизиращи лъчения с немедицинска цел при спазване на принципа за обоснованост на облъчването.
(2) Случаите, в които се допуска извършване на образни изследвания по ал. 1, както и условията и редът за провеждането им се определят с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на финансите и министъра на правосъдието“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Добрев.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване § 37 по текста на Комисията, който беше предложен и който става § 36.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение на народните представители Атанас Славчев Стоянов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 37:
„§ 37. В Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците (обн. ДВ, бр. …), в § 68 от Преходните и заключителните разпоредби думите „2018 г.“ се заменят с „2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 37 с текста, предложен от Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение на народните представители Делян Добрев, Искрен Веселинов, Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 38:
„§ 38. В Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 36е, в ал. 2 и 3 думата „15-о“ се заменя с „20-о“.
2. В чл. 100:
а) създават се нови ал. 3 и 4:
„(3) Сделките по ал. 1, които се сключват от производители на електрическа енергия с обща инсталирана мощност над 5 MW, включително от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност над 5 MW, както и сделките по ал. 2 се осъществяват на организиран борсов пазар на електрическа енергия.
(4) Алинея 3 не се прилага за сделки с електрическа енергия, които се сключват при условията и по реда на чл. 119, ал. 1 и 2.“;
б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 5 и 6.
3. В чл. 206, в ал.1 числото „200 000“ се заменя с „20 000“.
4. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 71 и 72:
„71. „Оператор на борсов пазар“ е лице, притежаващо лицензия за организиране на борсов пазар на електрическа енергия.
72. „Борсов пазар“ е съвкупността от всички организирани пазарни сегменти, оперирани и администрирани от оператора на борсовия пазар, на които се сключват сделки с електрическа енергия с физическа доставка.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 38 с текста, предложен от Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 38 има предложение на народните представители Делян Добрев, Искрен Веселинов, Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 39:
„§ 39. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на § 37, който влиза в сила от деня на обнародването на Закона в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 38, който става § 39 с текста, който Комисията предлага.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Благодаря Ви, господин Добрев. (Смяна на председателите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители!

Преминаваме към точка втора от седмичната ни програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Господин Адемов ще ни запознае с Доклада на второ четене.
Заповядайте, имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение – в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика господин Лазар Лазаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме процедурното предложение за допуск в залата.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете госта в залата.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40, внесен от Диана Йорданова и група народни представители, приет на първо гласуване на 26 юли 2017 г.
„Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме наименованието.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 1 има предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 228 се правят следните допълнения:
1. В заглавието накрая се добавя „и срок за изплащане“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи за изказване.
Гласуваме § 1 по предложението на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, на гости са ни дами от град Пловдив. Нека да ги поздравим. (Ръкопляскания.) Благодаря.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 2 има предложение от народния представител Калин Поповски – предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 399 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „и дейности“ се добавя „включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ подава писмена молба съгласно чл. 625 от Търговския закон“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Адемов.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи за изказване.
Гласуваме текста на § 2 по предложение на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 3 има предложение от народния представител Калин Поповски – предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 404 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 12:
„12. да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.“
2. В ал. 3 след думите „ал. 1, т. 1“ се добавя „и/или т. 12“, а преди думите „на законодателството“ се поставя съюзът „и“.
3. Създава се нова ал. 6:
„(6) Копие от влязло в сила предписание по ал. 1, т. 12 се предоставя от контролните органи на работника или служителя по негово искане.“
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване на § 3 по текста, предложен от вносителя.
Гласували 111 народни представители: за 110, против 1, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 412а, т. 2 след думите „едноличните търговци“ накрая се поставя запетая и се добавя „и на дружества, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам заявки за изказвания.
Преминаваме към гласуване на § 4 по текст, подкрепен от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване за наименование на подразделението.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението за наименование на подразделението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 417:
а) създава се нова т. 8:
„8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения.“;
б) досегашните т. 8 и 9 стават съответно т. 9 и 10.
2. В чл. 420, ал. 1 думите „чл. 417, т. 1 – 8“ се заменят с „чл. 417, т. 1 – 9“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли желаещи за изказвания? Не виждам заявено желание.
Подлагам на гласуване § 5 в редакция на Комисията. (Уточнение на народния представител Хасан Адемов с председателя на заседанието господин Явор Нотев.)
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уточнявам, по повод бележка на господин Адемов, че по § 3 гласувахме текста, който е подкрепен и внесен от Комисията, а не по вносител, както съм заявил тук.
Продължаваме с Доклада по § 6.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 6 има предложение от народните представители Диана Йорданова и Менда Стоянова, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Предприятие, в което има наети работници или служители, може да се прехвърли след като отчуждителят изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите трудовите правоотношения, с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на предприятието.
(5) Ако страните се договорят изрично, предприятието може да се прехвърли и ако приобретателят изпълни задълженията по ал. 4.”
2. В чл. 129, ал. 1, изречение второ накрая се добавя „и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите трудовите правоотношения, с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял“.
3. В чл. 608, ал. 1:
а) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „или“;
б) създава се т. 4:
„4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.”
4. В чл. 625 думите „както и“ се заличават, а накрая се добавя „както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца“.
5. В чл. 628 ал. 2 след думата „кредиторът“ се добавя „или Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
6. В чл. 687 ал. 1 се изменя така:
„(1) Вземане на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника до 6 месеца преди вписване на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност в търговския регистър, се вписва служебно от синдика в списъка на приетите вземания.“
7. В чл. 789, ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. кредитори с вземания, произтичащи от трудови или прекратени трудови правоотношения, възниквали до 6 месеца преди датата на определението за откриване на производство по стабилизация;“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Зарков, имате думата за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, минаха почти осем месеца, откакто омбудсманът на Републиката и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) ни сезираха с този проблем. Преди шест месеца приехме закона на първо четене и след много работа и преглеждане на становище от всички страни Комисията днес ни предлага един качествен текст, който, струва ми се, трябва да подкрепим. С него се постигат няколко неща.
Първо, поставя се доста сериозна преграда пред недобронамерената техника на недобросъвестен работодател да прехвърли фирмата, която не е изплатила своите задължения, на трето лице, което очевидно няма възможности да поеме тези задължения да развива фирмата, така нареченото „прехвърляне на клошар“. Това вече няма да бъде възможно или поне няма да бъде толкова лесно.
Второ, създава се ново условие за неплатежоспособност, когато задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците не са изпълнени. Това вече ще е условие за обявяване на съответното предприятие в неплатежоспособност.
Трето, може би и особено важно, дава се право и задължение на Главната инспекция по труда да помоли съда да започне процедура по несъстоятелност, в случай че не са изплатени заплати на повече от една трета на работниците.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Да сезира съда.
КРУМ ЗАРКОВ: Да сезира, да помоли съда да започне процедура по несъстоятелност, ако, разбира се, са налице условията за това. Съдът ще реши. Но това е особено важно, тъй като това отваря достъп към Фонда на тези работници тогава, когато един работодател, въпреки своето законово задължение, не го изпълнява и не поиска съответната процедура. Процедура, която, напомням, е оздравителна такава. Тоест добросъвестният работодател би трябвало да я поиска.
Ние ще подкрепим този текст и се обръщам и към Вас, и към гостите тук, и към обществеността с апел: нека всеки в своя район, за съжаление, във всеки един от нашите избирателни райони има такива случаи, възможно най-много да оповести тези промени, за да могат хората да търсят правата си.
Трябва да кажем, че с този Закон – и предишните параграфи, и с този, натоварваме Главна инспекция по труда с доста сериозни задължения. Трябва да признаем, че министърът на труда се отнесе с разбиране към въпроса и съдейства на процеса. Оттук нататък просто не трябва да оставяме топката у тях, а да имаме предвид и когато гласуваме бюджети, и когато разглеждаме тези проблеми, за новите натоварвания на тази администрация, така че тя да може да ги изпълнява ефективно. Всичко това е в интерес на работниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Зарков.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председателю.
Ето един пример, за който трябва да кажем, че от всички политически сили от двете страни на залата – и опозиция, и управляващи, работихме за пример, бих казал. Имаше и тежки прении в Комисията, имаше сблъсъци, имаше много противоречия, но в крайна сметка резултатът е изключително положителен.
Няма да се съглася с господин Зарков с това, че сме били сезирани от някой, та затова сме свършили работа. Проблемът съществува от десетилетия и понеже от „Атака“ в Четиридесет и второто Народно събрание, не си спомням вече през кое управление е било, няма значение, имахме предложения, които не минаха и не се възприеха. Въпросът е много често на натрупване в обществото, за да се реши определен проблем. Идва му моментът.
Дойде моментът и нито омбудсман, нито синдикати, за мен имаха това значение проблемът да се реши. Което беше направено автентично дело, решение на българския парламент и така е нормално. Никой не може да ни сезира, никой няма правото на частична или не знам каква законодателна инициатива, каквато някои се опитват да си препишат. Ясно е в Конституцията кой има право на законодателна инициатива и нещата в българското Народно събрание се решиха така, в съзвучие с интересите на избирателите, които са ни пратили, защото всички ние знаем и от приемни, и от нашите обиколки от предизборни кампании колко пъти ни беше поставян проблемът.
Излизам да изкажа още веднъж своето изключително задоволство от това, което направихме, и да призова всички – от опозиция и от управляващи, за в бъдеще да решаваме проблемите по този начин, както ги решихме и сега, господин Зарков, макар и след осем месеца, но се получи след парламентарна комисия, след много обсъждания, връщания в комисиите на определени проблеми, нещо много добро и работещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Шопов.
Има ли реплики? Не виждам желаещи за реплики.
Това бяха разискванията по § 6.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за текст на § 6.
Режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 7 има предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е подкрепено по принцип от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения:
1. Член 4 ал. 1 се изменя така:
„(1) Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време.“
2. Член 22 се изменя така:
„Чл. 22. (1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6.
(2) Максималният месечен размер на гарантираните вземания по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър.
(3) Когато вземанията на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6, са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.“
3. Член 23 се отменя.
4. В чл. 25 думата „двумесечен“ се заменя с „тримесечен“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволих си да взема думата, защото искам да обърна внимание на важни текстове, които предложих на заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика, които бяха подкрепени от всички народни представители – членове на Комисията. Тези текстове касаят работниците и служителите с неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения с цел по-голяма част от тези работници и служители да могат да вземат гарантираните вземания от Фонда – най-важната промяна, която правим в този Законопроект, а именно да отпадне ограничението право на гарантирани вземания да имат работниците и служителите, чието трудово правоотношение е прекратено само през последните три месеца преди вписване в Търговския регистър на датата за откриване на производството по несъстоятелност на предприятието – тоест отпада този срок, който беше ограничителен.
Този срок беше обект на дебат в годините назад. Спомням си като народен представител в предишни народни събрания, че имаше предложения този срок да бъде увеличен на шест месеца, на дванадесет месеца, даже и в Законопроекта, който в момента обсъждаме, но в крайна сметка, за което благодаря още веднъж на всички народни представители без изключение, че ние се обединихме в името на по-голяма защита на работниците и служителите с неизплатени заплати. Право на гарантирани вземания от Фонда за гарантиране на вземанията вече ще имат всички работници и служители – тези, които са с трудови правоотношения към момента на вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, и тези, които имат прекратени трудови правоотношения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други желаещи за изказване по текста на § 7? Няма заявки.
Преминаваме към гласуване на текста на § 7, предложен от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на народните представители Диана Йорданова и Менда Стоянова.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 54, ал. 1 т. 6 се изменя така:
„6. е установено с влязло в сила наказателно постановление, принудителна административна мярка по чл. 404 от Кодекса на труда или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен;“.
2. В чл. 56, ал. 1 се създава т. 4:
„4. е платил изцяло дължимото вземане по чл. 128, чл. 228, ал. 3 или чл. 245 от Кодекса на труда.“
3. В чл. 58:
а) в ал. 1, т. 3 след думите „чл. 54, ал. 1, т. 6“ се добавя „и по чл. 56, ал. 1, т. 4“
б) алинея 2 се изменя така:
„(2) Удостоверението по чл. 56, ал. 1, т. 4 се издава в 15-дневен срок от получаване на искането от участника, избран за изпълнител.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Адемов.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Текстът, разбира се, е консенсусен. Взимам думата само да обърна внимание на народните представители, че правим нещо добро, защото не знам от така прочетения от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика текст дали става ясно на народните представители за какво става въпрос. Оттук нататък с приемането на този текст няма да има възможност фирми, които са некоректни към работниците, или въобще с неизплатени заплати, или имат наказателни постановления, да участват в търгове за обществени поръчки. Може би това беше едно от съвсем дразнещите неща в практиката на обществените поръчки, че некоректни фирми, въпреки че са били некоректни и към работниците си, и към изпълнение на задълженията си по предходни обществени поръчки, продължаваха да имат възможност да участват в такива. Сега с това нещо ние преодоляваме този негативен проблем и си мисля, че правим изключително добро, включително и за коректните български фирми.
Подкрепете този текст! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Има ли реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме § 8 по текст, предложен от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Колеги, да поздравим гостите от община Летница, област Ловеч, които са вече на балкона.
Добре дошли! (Ръкопляскания.)
Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение от народния представител Юлиян Папашимов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, т. 2 и § 6, т. 3, 4 и 5, които влизат в сила от 1 юли 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Адемов.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя една редакционна поправка – думите „1 юли“ да бъдат заменени с „31 март“.
За какво става въпрос? Става въпрос от кога Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да може да изпълнява тази нова дейност, свързана с подаване на искова молба в съда за откриване на производство по несъстоятелност?
Първоначално предложението, което възприе Комисията, беше тази нова дейност да влезе в сила от 1 юли. Мотивите за това бяха, че е необходимо технологично време за подготовка от страна на „Главна инспекция по труда“ – първо, трябва да се промени Устройственият правилник на „Главна инспекция по труда“, за да се разпишат в конкретика всички правомощия, за да се види каква ще бъде организацията. Необходимо е технологично време този нов Правилник да бъде качен за обществено обсъждане, да бъде приет в Министерския съвет, а впоследствие да бъде обнародван в „Държавен вестник”. Минимум около два месеца.
Ние предложихме този срок първоначално, защото това е съвършено нова дейност за Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – няма нужните специалисти, които да бъдат обучени по Търговско право. Това е една сериозна нова дейност и затова е необходим и срок за обучение на тези специалисти. Също така и за изработването на вътрешни процедури, за да стане ясно, като отидат специалистите от „Главна инспекция по труда“ на проверка, какво да търсят, защото не е нужно само специалистите от „Главна инспекция по труда“ да подадат искова молба. Тази искова молба трябва да бъде подплатена с много сериозни доказателства, за да издържи в съда. Всичко това направихме в интерес на работниците и служителите, за да се създаде организация, гарантираща ефективно действие от страна на „Главна инспекция по труда“.
Впоследствие сме разговаряли и с изпълнителния директор на „Главна инспекция по труда“ и възникна спор в Комисията, че е добре този срок да бъде скъсен максимално. Смятаме, че разумният срок да влезе в сила тази нова дейност, да я изпълнява Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е 31 март. Затова правим тази редакционна поправка. Надявам се тя да бъде подкрепена от всички народни представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам заявки.
Гласуваме редакционното предложение на народния представител Светлана Ангелова за промяна на срока, предвиден в текста на § 9 – „1 юли” да стане „31 март 2018 г.”.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Гласуваме текста на § 9, предложен от Комисията, с току-що приетата редакционна поправка.
Гласували 114, народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин Председател, ако ми позволите, да кажа две изречения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, първо, на вносителите на този Законопроект, след това на народните представители от Комисията по труда, социалната и демографска политика, благодаря на експертите и референтите към Комисията по труда и социалната политика, благодаря и за експертната помощ на Консултативния съвет по законодателство към председателя на Народното събрание.
Разбира се, благодаря и на всички народни представители, които подкрепиха текстовете. Надявам се тези балансирани текстове да бъдат в интерес на всички български граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, колеги.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, № 702-01-35.
Вносител е Министерският съвет на 24 октомври 2017 г.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Най-напред моля за процедура по допуск в залата: от Министерството на финансите – заместник-министър Росица Велкова, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Комисията за финансов надзор –заместник-председателят Бойко Атанасов, ръководещ-управление “Надзор на инвестиционната дейност“, Анна Андонова – директор на дирекция „Правна“, и Александър Цветков – директор на дирекция „Координация и политика на регулаторна и надзорна дейност“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за така направената процедура за допуск.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси
относно Законопроект за пазарите на финансови инструменти, № 702-01-35, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2017 г.
На заседание, проведено на 7 декември 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите: Росица Велкова – заместник-министър, и Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари”, и на Комисията за финансов надзор: Бойко Атанасов – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, Анна Андонова – директор на дирекция „Правна”, и Александър Цветков – директор на дирекция „Координация и политика на регулаторната и надзорната дейност”.
Законопроектът беше представен от госпожа Велкова.
С предлагания нов Закон за пазарите на финансови инструменти в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти и се въвеждат мерки по прилагането на Регламент ЕС № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти, чиято цел е увеличаване прозрачността на пазарите на финансови инструменти, за по-добра защита на инвеститорите, укрепване на доверието и недопускане на нерегламентирана търговия с финансови инструменти, както и се въвеждат редица други делегирани директиви и регламенти за допълване на Директива 2014/65/ЕС. Новата регулаторна рамка на ниво Европейски съюз обхваща широк кръг от услуги и дейности, предлагани на инвеститорите, и има за цел да осигури необходимата степен на хармонизация, защита на инвеститорите, както и условия инвестиционните посредници да предоставят услуги в целия Европейски съюз по силата на лиценза, получен в съответната държава по произход. Промените, които тази рамка предвижда, са съществени и важни, което обосновава приемането на нов закон.
Основните моменти в Законопроекта са:
- Разширява се кръгът на финансовите инструменти, като са включени някои стокови и други деривати, както и някои видове енергийни договори;
- Надгражда се сега съществуващият правен режим на организацията и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на ценни книжа, като се запазват изискванията на действащия към настоящия момент Закон за пазарите на финансови инструменти по отношение на изискванията за лиценз, капиталова адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници и др.;
- Въвеждат се нови изисквания относно управлението и представителството на инвестиционния посредник, подробни изисквания за добра репутация, професионална квалификация и опит на членовете на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник. Запазва се досега съществуващият режим на одобрение на членовете на управителните и контролните органи на инвестиционния посредник;
- Предоставя се възможност инвестиционните посредници да сключват договори с обвързани агенти, които да предоставят определени услуги от името на един инвестиционен посредник на негова пълна и безусловна отговорност;
- Регламентират се случаите, свързани с придобиването и увеличаването на квалифицирано участие в инвестиционен посредник. Определят се и изискванията за вътрешна отчетност, вътрешен контрол, управление на рисковете, вътрешен одит, политики за възнагражденията, управлението на конфликти на интереси и др.;
- Защитата на интересите на инвеститорите е водеща в правната регламентация на дейността на инвестиционните посредници и отношенията им с клиенти. Предвидени са изисквания към информацията, която инвестиционният посредник е длъжен да предоставя на клиентите и потенциалните клиенти, както и за извършване на оценка за уместност и целесъобразност;
- Въвеждат се изисквания, които инвестиционните посредници трябва да спазват при използването на така наречената „алгоритмична търговия“, при която компютърен алгоритъм определя автоматично елементите на нареждането при ограничена или нулева човешка намеса;
- Въвежда се възможността инвестиционният посредник да организира освен многостранна система за търговия, и организирана система за търговия;
- С цел насърчаване на малкия и средния бизнес да набира капитал чрез капиталовия пазар се предвижда създаването на нов вид многостранна система за търговия – пазар за растеж;
- Регламентирани са отношенията, свързани с ограниченията, управлението и докладването на позициите в стокови деривати;
- Подобрява се прозрачността и качеството на информацията, която се публикува относно сделките с финансови инструменти. Регламентира се статутът и дейността на доставчиците на услуги за докладване на данни – оператори на механизми за публикуване, доставчици на консолидирани данни и оператори на механизми за докладване;
- Прецизирани са разпоредбите за прилагане на принудителни административни мерки;
- Въвеждат се и мерки за прилагането на Регламент ЕС № 1286/2014 относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти, Регламент EС 2016/1011 относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, както и Регламент ЕС 2015/2365 относно прозрачността при сделките с финансиране на ценни книжа.
В съответствие с препоръките от Доклада на Програмата за оценка на финансовия сектор, FSAP, се предвижда съществените регулаторни и надзорни правомощия да се осъществяват от Комисията за финансов надзор като колективен орган, а на заместник-председателя на Комисията, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, са възложени предимно надзорни правомощия с оперативен и текущ характер.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 20 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за пазарите на финансови инструменти, № 702-01-35, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Вторият Доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Кой ще ни запознае с него?
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, представям:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за пазарите на финансови инструменти,
№ 702-01-35, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2017г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за пазарите на финансови инструменти, № 702-01-35, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2017 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерството на финансите, госпожа Елена Петрова – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерството на финансите, госпожа Христина Пендичева – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерството на финансите, госпожа Анна Андонова – директор на дирекция „Правна“ към Комисията за финансов надзор, и госпожа Петя Никифорова – началник-отдел „Методология“, дирекция „Правна“ към Комисията за финансов надзор.“
Ще прочета Доклада в резюме, тъй като водещата Комисия даде основната информация.
„Целта на новия Закон за пазарите на финансови инструменти е увеличаване прозрачността на пазарите на финансови инструменти, по-добра защита на инвеститорите, укрепване на доверието и недопускане на нерегламентирана търговия с финансови инструменти.
С предлагания Законопроект в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2014/65/ЕС, като се надгражда сега съществуващият правен режим на организацията и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на ценни книжа.
Промените, които се предвиждат, са съществени и важни, което обосновава приемането на нов закон. Не е възможно новите регулаторни изисквания да бъдат транспонирани чрез изменение и допълнение на съществуващия Закон. Те трябва да бъдат обект на изцяло нов и отделен нормативен акт, който да регламентира в пълнота обществените отношения, свързани с пазарите и финансовите инструменти.
Законопроектът предвижда съществените регулаторни и надзорни правомощия да се осъществяват от Комисията по финансов надзор като колективен орган, а на заместник-председателя на Комисията, ръководещ управление „Надзор на инвестиционна дейност“, със Законопроекта са възложени предимно надзорни правомощия с оперативен и текущ характер.
Законопроектът е структуриран в три части: „Общи разпоредби“, „Пазарни участници“ и част трета „Надзор“, Допълнителни и Преходни и заключителни разпоредби.
В съответствие с изискването на Директива 2014/65/ЕС лицата, които предоставят инвестиционни услуги и/или извършват инвестиционни дейности съгласно Директивата, да подлежат на лицензиране с оглед защитата на инвеститорите и стабилността на финансовата система, се запазва лицензионният режим за инвестиционните посредници.
Проектът на закон включва и досега действащите разпоредби на Закона за пазарите и финансови инструменти, с които в националното законодателство са въведени изискванията на Директива 2013/36/ЕС, както и Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции.
В текста на Законопроекта са подробно разписани изискванията към дейността на регулирания пазар и извършването на дейност като маркет мейкър на регулиран пазар при спазване изискванията на Делегиран регламент 2017/578 на Комисията от 13 юни 2016 г. за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти с регулаторните технически стандарти, с които се уточняват изискванията за споразуменията и схемите за поддържане на пазара.
В съответствие с изискванията на Директива 2014/65/ЕС е предвиден лицензионен режим за осъществяване на дейност като доставчик на услуги за докладване на данни. Също така доставчиците на услуги за докладване на данни следва да приемат и да прилагат в дейността си политики и процедури за отчитане на информацията съгласно Регламент ЕС № 600/2014.
Разпоредбите на глава двадесет и шеста от Законопроекта „Административнонаказателна отговорност и имуществени санкции“ са изцяло съобразени с изискванията на Директива 2014/65/ЕС и Директива 2013/36/ЕС.
В заключение следва да се посочи, че със Законопроекта изцяло се въвеждат разпоредбите на законодателството на ЕС в областта на финансовите пазари и се осигуряват мерки за тяхното прилагане при съобразяване на спецификите на местния пазар.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага: със 7 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за пазарите на финансови инструменти, № 702-01-35, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2017г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова.
Откривам разискванията.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроекта за пазарите на финансовите инструменти с вносител Министерския съвет на 24 октомври 2017 г.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Ангелова, заповядайте за процедура.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Моля за процедура – срокът между първо и второ четене на току-що гласувания на първо четене Законопроект за пазарите на финансови инструменти да бъде 10 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
Подлагам на гласуване направеното предложение за увеличаване на срока между първо и второ четене.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към четвърта точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ МЕЖДУ АГЕНЦИЯТА ПО ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ.
Вносител е Министерският съвет, 4.12.2017 г.
Кой ще ни представи доклада на Комисията по бюджет и финанси?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и
Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-15, внесен от Министерския съвет на 04.12.2017 г.
На редовно заседание, проведено на 07.12.2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-15, внесен от Министерския съвет на 04.12.2017 г.
Целта на Споразумението е чрез консултантска помощ от Международната банка за възстановяване и развитие да бъде извършен цялостен преглед и оценка на националната система на обществените поръчки. Предвидените дейности са обособени в три компонента: функционален преглед на Агенцията за обществени поръчки, анализиране на данните за обществените поръчки и договорите и цялостна оценка на системата за обществени поръчки.
Изпълнението на дейностите по Споразумението ще осигури актуална оценка на системата на обществените поръчки в България и ще позволи да се установи ефективността на предприетите мерки в изпълнение на Националната стратегия за развитие на сектор „Обществени поръчки“ през периода 2014 – 2020 г.
Консултантските услуги, които ще бъдат предоставени от МБВР, имат възмезден характер, като финансирането ще бъде осигурено в рамките на проект по Оперативна програма „Добро управление“.
Споразумението е подписано при условие на последваща ратификация, като в него е предвидено и арбитражно уреждане на евентуални спорове.
Тези обстоятелства налагат ратификация на Споразумението на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 20 гласа „за”, без “против” и „въздържал се”, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, № 702-02-15, внесен от Министерския съвет на 04.12.2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, с вносител – Министерския съвет от 04.12.2017 г.
Гласували 98 народни представители: за 96, против и въздържали се 2.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка пета от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Вносител е Министерският съвет, 5 октомври 2017 г.
Заповядайте с Доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Моля да се гласува допуск в залата на Ваня Колева – заместник-министър на младежта и спорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме допуск на заместник-министър Колева до залата.
Гласували 96 народни представители: за 96 против и въздържали се няма.
Моля заместник-министърът да бъде поканен в залата.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за физическото възпитание и спорта,
№ 702-01-25, внесен от Министерски съвет на 05.10.2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 01.11.2017 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди на първо гласуване Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерски съвет на 05.10.2017 г.
На заседанието присъстваха министърът на младежта и спорта господин Красен Кралев, госпожа Ваня Колева – заместник-министър на младежта и спорта, госпожа Светлана Йорданова – заместник-министър на здравеопазването, Мая Манолова – омбудсман на Република България, Николай Николов – директор „Миграция“, и Райна Димова – главен юристконсулт в Министерство на вътрешните работи, полковник Венелин Дерибеев – Министерство на отбраната, професор д-р Любен Тотев – председател на Съвета на ректорите, Евгения Костадинова от Министерство на образованието и науката и Благой Станчев – Национално сдружение на общините в Република България.
Законопроектът беше представен от министър Красен Кралев. Своето изложение министърът започна с това, че изготвянето на проект за нов Закон за физическото възпитание и спорта е станало наложително след анализ на действащата нормативна уредба, регулираща обществените отношения в сферата на физическото възпитание и спорта, извършен от Министерството на младежта и спорта.
С предложения Проект се регламентират предметът, обхватът, целите и принципите на закона, функциите на държавата и общините за управлението и развитието на физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност.
В Глава трета от Законопроекта се систематизира и кодифицира уредбата, регулираща спортните организации, която в действащата нормативна уредба е разпръсната в различни по степен нормативни актове. Предвиждат се само два вида спортни организации – спортни клубове и спортни федерации. Дефинират се видовете клубове – за развитието на един и сходни видове спорт или многоспортови по обединяващ принцип. Предвижда се изискване спортните клубове да бъдат членове само на една спортна федерация. Създава се задължение клубовете да имат наети треньорски кадри като изискване за вписването им в Регистъра на спортните организации.
Новата уредба на спортните федерации предвижда издаването на безсрочен спортен лиценз от министъра на младежта и спорта и засилен последващ контрол върху федерациите, притежаващи лицензи.
Детайлизира се уредбата по издаване, отказ, отнемане и прекратяване на спортен лиценз, като изчерпателно са посочени изискванията, на които федерацията трябва да отговаря, както и необходимите документи за издаване на лиценза. Въвеждат се нови изисквания по отношение на лицензирането на федерациите – те трябва да имат най-малко 15 клуба за членове със седалища в 3 административни области. В Глава дванадесета е предвидено финансиране с публични средства да могат да получават само федерации, които имат не по-малко от 20 членове.
Нова уредба регламентира статута и функциите на „специални организации“ в областта на спорта. Това са Българският олимпийски комитет, Националната параолимпийска организация, Националната организация за спортно-туристическа дейност и обединени спортни клубове. Изцяло нова е уредбата на обединените спортни клубове, които са създадени с цел ползване и управление на спортни обекти и съоръжения. Подлежат на вписване в нарочен регистър, което е предпоставка за извършване на дейността им.
Законопроектът въвежда ново легално определение на понятието „спорт за всички“. Досегашното понятие „социален туризъм“ се заменя със „спортно-туристическа дейност“ с оглед разграничаване на предмета на регулиране от туризма, който е предмет на Закона за туризма.
За пръв път на законово ниво се предвижда взаимодействие между институциите в системата на училищното и висшето образование и Антидопинговия център с цел повишаване на информираността на подрастващите относно превенцията на употребата на допинг и вредни за здравето субстанции и методи.
Вносителят посочи, че със Законопроекта се създава прецизна, изчерпателна и последователна уредба на законодателно ниво на условията за картотекиране на спортистите, правата на професионалните спортисти и спортистите аматьори, условията за отнемане и прекратяване на състезателни права. Дефиниран е статутът на спортния съдия като лице със специална квалификация.
Проектозаконът съдържа уредбата на медицинския контрол и медицинското осигуряване в областта на спорта. Обособява се самостоятелна глава, регулираща допинговия контрол и борбата срещу употребата на допинг в спорта.
Въвежда се понятието „треньорски кадри“, което включва треньори и инструктори, които трябва да бъдат вписани в регистър на треньорските кадри. Дефинират се понятията „спортни услуги“ и „треньорски услуги“ и се обвързват помежду си. В дефиницията на спортни услуги се включва освен дейността на спортните организации и дейността на фитнесите, както и други подобни дейности с оглед постигане на единни правила и високи изисквания към предоставянето на спортни услуги.
Министър Кралев подчерта, че нов, особено важен елемент в Законопроекта е регламентиране стопанисването, използването и поддържането на спортните обекти по начин, който да създаде условия за ефективното използване и качественото обновяване на съществуващите спортни бази, привличането на по-сериозни инвестиции за изграждането на нови спортни бази, като същевременно се гарантират публичният или общественият интерес при предоставянето на имот – държавна или общинска собственост. Отчетен е фактът, че възвръщаемостта на инвестицията в спортни обекти е най-бавна. Предвидени са два механизма за предоставяне на спортни обекти – държавна и общинска собственост – отдаване под наем и учредяване на ограничени вещни права – право на ползване и право на строеж. Допуска се отдаване под наем за срок над 10 до 30 години само на спортен клуб, спортна федерация или обединен спортен клуб. Не се предвижда публична собственост да се превръща в обект на стопанска дейност и източник на доходи, поради което кръгът на субектите, в чиято полза могат да се учредяват безвъзмездно правата, се ограничава до обединен спортен клуб, спортни клубове и спортни федерации. За посочените субекти се допуска учредяване на правото за срок до 30 години. Във всички останали хипотези ограничените вещни права се учредяват само възмездно и със срок до 10 години.
Със Законопроекта се урежда обхватът на контрола по прилагането на Закона за физическото възпитание и спорта и общите правомощия на контролните органи на Министерството на младежта и спорта. Тази материя е пряко свързана с разпоредбите, установяващи принудителните административни мерки и съдържащи административнонаказателните разпоредби.
В Комисията са постъпили писмени становища на следните групи институции и организации: Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването и Министерството на отбраната, които подкрепят Законопроекта, като Министерството на образованието и науката предлага прецизиране на определени уредби в Проекта, свързани със Закона за предучилищно и училищно образование и със Закона за висшето образование.
Националната спортна академия „Васил Левски“, Университетът за национално и световно стопанство и Държавното спортно училище „Генерал Владимир Стойчев“ подкрепят Законопроекта, но предлагат въвеждането на текстове, които да регламентират учредяването на университетски спортни клубове с решение на Академичния съвет на висшето училище, както и текстове, свързани с необходимостта спортните обекти, включени в активите на Националната спортна академия, да са дефинирани като обекти публична държавна собственост с национално значение и служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на висшето образование, физическото възпитание и спорт.
Националното сдружение на общините в Република България принципно подкрепя Законопроекта, но предлага редакция и прецизиране на текстове, свързани със Закона за местната власт и местното самоуправление и Закона за общинската собственост.
В становищата, получени от спортни организации, се изразява подкрепа и са изразени обобщено следните предложения:
- да отпадне критерият за три административни области в изискванията за издаване на спортен лиценз с оглед на това, че за определени спортове липсват спортни съоръжения;
- на лицензираните спортни федерации да не се налага имуществена санкция в случай на констатиране на използване, разпространение или допускане на използването на допинг в спорта, тъй като отговорността е лична – на извършителя;
- в случай на отнемане на лиценз на спортна федерация да се регламентира възможност на клубовете, които остават без право да извършват спортна дейност, да могат да избират временно ръководство на Сдружението до лицензирането на нова организация;
- определяне на пожизнени парични премии за медалистите от световните и европейски първенства и техните треньори;
- предлагат в текстовете на Проекта, касаещи спорта за хора с увреждания, освен националната Параолимпийска асоциация да се добавят и игрите за глухи „Дефлимпикс“ като равнопоставена организация.
Омбудсманът на Република България обърна внимание в становището си медалистите от игрите за глухи „Дефлимпикс“ да бъдат равнопоставени на медалистите от Параолимпийските игри относно получаването на пожизнена месечна премия.
В хода на последвалата дискусия всички народни представители се съгласиха с очевидната необходимост от приемането на един изцяло нов Закон за физическото възпитание и спорта, който да отговаря на съвременните изисквания за развитие на обществените отношения в спорта. Оформиха се групи с различни становища, част от които критични, друга част подкрепящи, но с изразена готовност за предложения между първо и второ четене.
Народният представител Боряна Георгиева изрази подкрепа за Законопроекта на първо гласуване като подчерта, че не малка част от предложенията за изменение и допълнение в получените в Комисията становища са смислени и ще ги подкрепи между първо и второ четене, което ще направи Закона по-работещ и качествен.
Народните представители госпожа Весела Лечева и господин Иван Ченчев се обединиха около едно критично становище, според което Законопроектът не носи нова радикална реформа в българския спорт, като по-голямата част от него повтаря разпоредбите на действащия Закон. Изразиха мнение, че твърде оскъдно е разписана подсистемата „Спорт за учащи“, която включва ученически и студентски спорт, а частта за спортните федерации е прекалено разширена, като посочиха, че част от уредбите могат да бъдат детайлизирани в подзаконови нормативни актове. Подчертаха, че не се обръща нужното внимание на Раздел „Научно осигуряване в спортната подготовка“. Изразиха становище, че в Закона за физическото възпитание и спорта трябва да бъдат разписани и вменени стандарти на общините по отношение на необходимата спортна площ, отговаряща на броя на населението в тях.
Народният представител Светлана Ангелова изрази пълна подкрепа за Законопроекта, аргументирайки се и с факта, че по този Проект се предлага система за регулация, която осъвременява и систематизира дейността на действащата нормативна уредба и напълно отговаря на съвременните изисквания за развитието на спортните клубове и спортните федерации. Изрази готовност между първо и второ четене с обединените усилия на всички парламентарни групи да се прецизират някои текстове и подкрепят тези предложения, които ще направят Закона по-работещ.
Народният представител Георги Марков заедно с подкрепата за Законопроекта направи предложение Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта да бъде приемана от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Народният представител Славчо Атанасов подкрепи предоставения Законопроект като обърна внимание, че има достатъчно сериозни аргументи за тази подкрепа, но подчерта, че има предложения между първо и второ четене.
В края на обсъждането гости на заседанието, представляващи различни институции, изразиха своите допълнителни предложения, невключени в писмените становища, както следва:
От страна на Министерството на вътрешните работи предложиха прецизиране на термина „дългосрочно пребиваващите чужденци“, отнасящ се за правото на картотекиране на спортисти чужди граждани, с оглед на регламентиране на няколко типа пребиваване в Закона за чужденците в Република България и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
От страна на Министерството на отбраната и Националната служба за охрана подкрепиха Законопроекта, като предложиха да бъде предоставена възможност многоспортовите клубове към двете ведомства да запазят правото по смисъла на действащия Закон да членуват и в други спортни федерации по съответния вид спорт с оглед спецификата на тяхната спортна дейност, свързана с повишаването и усъвършенстването на професионалната им подготовка.
След приключването на дискусията министър Кралев изрази задоволство от проведения сериозен дебат в Комисията, на някои от критичните бележки отговори, аргументирайки се, като подчерта, че голяма част от направените предложения в писмени становища, както и тези, направени по време на заседанието, ще бъдат взети под внимание между първо и второ четене.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване със следните резултати: „за” – 13, „против“ – 6, „въздържали се“ – няма, Комисията по въпросите за децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Госпожо Ангелова – процедура, заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Моля за процедура въз основа на чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложим и на второ гласуване Ратификацията, преди да продължим с точка пета от дневния ред – Ратификацията на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Подлагам на гласуване направената процедура.
Гласували 103 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ):
„ЗАКОН
за Ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие
Член единствен. Ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Агенцията по обществени поръчки на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 2 ноември 2017 г. в София.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Има ли разисквания? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Гласували 102 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, на балкона гости на Народното събрание днес са младежи от Младежкия информационен център – Карлово.
Моля да ги поздравим. (Ръкопляскания от народните представители.)
Продължаваме с Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Веселинов, да представите Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за физическото възпитание и спорта,
№ 702-01-25, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 7 декември 2017 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.
В заседанието на Комисията взе участие господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта, както и експерти от Министерството.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от министър Кралев. Той подчерта, че приемането на нов закон, който да замени действащия Закон за физическото възпитание и спорта, е свързано с изпълнението на цел 215 от приоритет 60 (законодателни промени, регламентиращи цялостната реформа на българския спорт) от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. Извършеният от Министерството анализ на действащата нормативна уредба, регулираща обществените отношения в сферата на физическото възпитание и спорта, е показал, че са необходими многобройни и съществени промени в нея и тези обстоятелства са мотивирали необходимостта от разработването и приемането на изцяло нов закон.
Законопроектът въвежда нови изисквания относно лицензирането на федерациите, основанията за отнемането на лиценза и борбата против употребата на допинг в спорта.
Основно внимание при представянето бе обърнато на разпоредбите на Глава единадесета от Законопроекта, която регламентира стопанисването, използването и поддържането на спортни обекти. С предложените разпоредби се създават условия за ефективното използване и качественото обновяване на съществуващите спортни бази, привличането на по-сериозни инвестиции за изграждането на нови спортни бази, като същевременно се гарантират публичният или общественият интерес при предоставянето на имот – държавна или общинска собственост.
Отчетен е фактът, че възвръщаемостта на инвестицията в спортни обекти е най-бавна. Предвидени са два механизма за предоставяне на спортни обекти – държавна и общинска собственост, отдаване под наем и учредяване на ограничени вещни права – право на ползване и право на строеж.
Отдаването под наем за срок до 10 години се подчинява на общите правила на Закона за държавната собственост и Правилника за прилагането му, съответно на Закона за общинската собственост, като се предвижда в условията на търга или конкурса, а впоследствие и в сключения договор да залегне изискването кандидатите да представят нарочна програма за поддържане и управление на спортния обект. Допуска се отдаване под наем за срок над 10 до 30 години само на спортен клуб, спортна федерация или обединен спортен клуб, които са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност и са вписани в съответния регистър на Министерството на младежта и спорта. Специфично задължение на наемателите е представянето и изпълнението на инвестиционна програма за ремонт, обновяване и реконструкция.
Безвъзмездно учредяване на ограничените вещни права върху публична държавна, съответно общинска собственост се допуска само по отношение на имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности с национално, съответно общинско значение в областта на спорта, физическата активност и физическото възпитание. Кръгът на субектите, в чиято полза могат да се учредяват безвъзмездно правата, се ограничава до обединен спортен клуб, спортни клубове и спортни федерации – юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, вписани в съответния регистър на Министерството на младежта и спорта. За посочените субекти се допуска учредяване на правото за срок до 30 години. Във всички останали хипотези ограничените вещни права се учредяват само възмездно и със срок до 10 години.
В Комисията бе представено становище на Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява принципна подкрепа на Законопроекта, като същевременно са направени и някои бележки и предложения за прецизиране на отделни разпоредби.
В хода на дискусията изказалите се народни представители изразиха принципната си подкрепа за Законопроекта, като обърнаха внимание на необходимостта от прецизиране на част от разпоредбите на Проекта в частта му, отнасяща се до спортните обекти – общинска собственост, и привеждането им в съответствие с разпоредбите на Закона за общинската собственост като освен изложеното в позицията на общините, бяха направени и допълнителни бележки по отделни текстове.
Министър Кралев увери членовете на Комисията, че бележките и предложенията на общините се приемат от Министерството и те, както и допълнително направените предложения за прецизиране на отделни разпоредби, следва да бъдат взети предвид при подготовката на Законопроекта за второ гласуване във водещата комисия.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с: 11 гласа – „за”, без „против“ и 7 гласа – „въздържали се“, предлага на Народното събрание Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Уважаеми народни представители, следва 30 минути почивка, след което ще продължим със следващите доклади и разискванията по Законопроекта за физическото възпитание и спорта.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, продължаваме с Доклада на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.
На свое заседание, проведено на 22 ноември 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на младежта и спорта: господин Красен Кралев – министър, госпожа Ваня Колева – заместник-министър, господин Асен Марков – главен секретар, и господин Васил Пеловски – директор дирекция „Правно и нормативно обслужване“.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Кралев, който посочи, че с него се предлага систематизирана и кодифицирана нормативна уредба, посветена на спортните организации. Създава се правна възможност спортен клуб да бъде регистриран като търговско дружество, като се запазва действащото правило за финансиране само на спортните клубове, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Законопроектът въвежда нови изисквания относно лицензирането на федерациите, основанията за отнемането на лиценза и борбата против употребата на допинг в спорта.
С предлагания Проект на закон се регламентира стопанисването, използването и поддържането на спортните обекти, като се предвиждат два механизма за предоставяне – отдаване под наем и учредяване на ограничени вещни права (право на ползване и право на строеж). Въвежда се изискване към участниците в търга или конкурса за представяне на конкретна програма за поддържане и управление на спортните обекти.
Предвидена е възможност за безвъзмездно учредяване на ограничени вещни права върху публична държавна или общинска собственост само по отношение на имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности с национално, съответно общинско значение в областта на спорта.
Господин Кралев посочи, че Законопроектът предвижда въвеждане на принудителни административни мерки и по-високи размери на глобите и имуществените санкции за нарушения на антидопинговите правила и за извършване на дейност от федерация, която не е лицензирана, и от спортен клуб, който не е вписан в регистъра.
В дискусията взеха участие народните представители Тодор Байчев, Пенчо Милков, Христиан Митев, Филип Попов, Валери Жаблянов и Данаил Кирилов.
Господин Байчев и господин Милков поставиха въпроси относно промяната на здравния статус на българските деца чрез спорта и липсата на високи спортни постижения, лицензионния режим на спортните федерации, инвестициите в спортните съоръжения и контрола върху обществените отношения. Господин Попов и господин Жаблянов поставиха въпроси относно промяната на дефиницията за свързани лица, професионалните лиги, организирания спортен туризъм и студентските спортни клубове.
Господин Кирилов и господин Митев изразиха подкрепата си за предложения Законопроект, като господин Кирилов посочи, че голяма част от проблемите, които са затруднявали спортната дейност, са намерили ефективни правни решения, обосновани от практиката и подкрепени от съответните организации. Той заяви, че предложеният Законопроект е систематизиран и съобразен с основните правни решения, като се запазват съществуващите и се развиват допълнителни форми, позволяващи точното установяване на правата на субектите при експлоатацията и поддръжката на спортните съоръжения.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Следва Доклад на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 22 ноември 2017 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.
В заседанието взеха участие: от Министерство на образованието и науката професор Иван Димов – заместник-министър, Йорданка Петрова – парламентарен секретар, от Министерство на младежта и спорта – Красен Кралев – министър, Ваня Колева – заместник-министър, и Радослав Костадинов – парламентарен секретар, председателят на Съвета на ректорите професор Любен Тотев, ректорът на УНСС – професор Стати Статев, ректорът на Националната спортна академия професор Пенчо Гешев, Синдикат на българските учители – Ивелина Антова, Независим учителски синдикат – Иван Алексиев, и Национално представителство на студентските съвети – Яна Вангелова, както и представители на неправителствени организации и медии.
В Комисията по образованието и науката са получени становища от: Министерство на образованието и науката, Национална спортна академия и Университет за национално и световно стопанство.
Законопроектът бе представен от Ваня Колева – заместник-министър на младежта и спорта, която подчерта, че Проектът на закона за физическото възпитание и спорта цели да отговори на новите изисквания и потребности на обществото в сферата на спорта и физическата активност. Законопроектът предлага система за регулация на спорта, която осъвременява и систематизира действащата нормативната уредба. Проектът съдържа 15 глави и 153 члена, систематизирани са и са разписани на ниво закон множество процедури, които в момента са уредени в различни нормативни актове. Със Законопроекта се създава възможност спортните клубове да бъдат регистрирани и като търговски дружества. Въвеждат се нови изисквания към спортните клубове и спортните федерации, които целят засилване на контрола над дейността им. Въвежда се безсрочна спортна лицензия за федерациите.
Проектозаконът предвижда създаване на национална параолимпийска организация. В предложения Законопроект допинговият контрол и борбата срещу употребата на допинг в спорта е съобразена със Световния антидопингов кодекс. Създават се условия за ефективно използване и качественото обновяване на съществуващите спортни бази – предоставяне на концесия по реда на Закона за концесиите, отдаване под наем или учредяване на право на ползване или право на строеж. Предвидено е финансово подпомагане с публични средства единствено за дейности, с които се осъществява държавната политика в областта на спорта. Урежда се възможността за създаване на студентски спортни клубове, които могат да се подпомагат финансово от висшето училище и от Министерство на образованието и науката.
Съгласно Законопроекта физическата активност, физическото възпитание, спортът и спортно-туристическата дейност в системата на предучилищното и училищното образование са част от образователния и възпитателния процес. Проeктът дава възможност, по предложение на министъра на младежта и спорта и с разрешение на министъра на образованието и науката, след завършен VII клас, да се приемат медалисти от европейски, световни и олимпийски състезания без отчитане на резултатите от национално външно оценяване. Предлага се училищата да имат право да разкриват паралелки по един или няколко вида спорт, след завършен VII клас, по реда на Закона за предучилищното и училищното образование. Със Законопроекта се въвеждат задължителни занимания по физическа активност, физическо възпитание и спорт във висшите учебни заведения – 60 часа годишно за студентите за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“. Създава се регистър на треньорските кадри.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Станислав Станилов, Ирена Анастасова, Анелия Клисарова, Таня Петрова, професор Пенчо Гешев.
Народните представители изразиха мнение, че Законопроектът отговаря на нарасналата необходимост от осъвременяване на законовата регламентация в областта на младежта и спорта. Изказано бе несъгласие с дадената със Законопроекта възможност научните изследвания в системата на физическата активност, спорта и физическото възпитание да се осъществяват освен от Националната спортна академия „Васил Левски“, от специализираните спортни катедри в други висши училища и от спортни федерации и други ведомства и организации. Изказано бе притеснение от становището на Национална спортна академия не само спортните дейности в свободното време на учениците, но и часовете по учебен план да се провеждат от педагогически специалисти с професионална квалификация „учител по физическо възпитание и спорт“ или „треньор“ по вид спорт.
На поставените от народните представители въпроси подробно отговориха министър Красен Кралев и заместник-министър Ваня Колева.
След проведено гласуване с резултати: „за” – 12 гласа, „против“ – 6 и „въздържали се“ – 0, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Борисов.
Следва Доклад на Комисията по здравеопазването, който ще ни бъде представен от д-р Венка Стоянова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предоставям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2017 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.
На заседанието присъстваха министърът на физическото възпитание и спорта господин Красен Кралев, заместник-министърът на здравеопазването госпожа Светлана Йорданова, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Красен Кралев. В своето изложение той отбеляза, че по време на изготвянето на Законопроекта разпоредбите му са коментирани и обсъждани с представители на академичните среди, със спортни федерации, с правителствени и неправителствени организации – национални и международни, осъществяващи и развиващи дейност в областта на спорта, както и със специалисти в областта на медицинския контрол, антидопинговите правила и други.
Министърът посочи, че приемането на нов закон, който да замени действащия Закон за физическо възпитание и спорта, е предвидено в приоритет 21.1 от Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014 – 2018 г. Проектът на нов закон цели да отговори на новите изисквания и потребности на обществото в сферата на спорта и физическата активност. Законопроектът предлага система за регулация на спорта, която осъвременява и систематизира сега действащата нормативна уредба.
Важен момент от Проектозакона е създаването на Национална параолимпийска организация, която е член на Международния параолимпийски комитет и е част от така наречените „специални организации“ в областта на спорта. Това е стъпка напред в организирането на спорта за хора с увреждания.
Пред Комисията изложиха становища Министерството на здравеопазването и Българският лекарски съюз, с които подкрепиха Законопроекта.
В хода на дискусията по Законопроекта членовете на Комисията засегнаха отделни теми, като предсъстезателните медицински прегледи; правоспособността на работещите във фитнес клубовете, както и контрола над тези клубове; отдаването и ползването на терени общинска собственост; въпроса относно пожизнената месечна премия и нейното наследяване.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 11, без „против“ и „въздържали се“ – 6, Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за физическото възпитание и спорта, № 702-01-25, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2017 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема доктор Стоянова.
Уважаеми господин Министър, желаете ли като вносител да представите Законопроекта? Не.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията по Законопроекта.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Лечева, имате думата.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Добър ден на всички!
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Министър! Аз лично очаквах, че ще има все пак изложени мотиви пред всички народни представители, но няма значение.
Искам да започна днешните разисквания с уговорката, че нов Закон за физическото възпитание и спорта е абсолютно необходим и дългоочакван от цялата спортна общественост, а и дългоочакван от цялото общество.
Какво е необходимо, когато се пристъпва към изработването и приемането на нов закон? Разбира се, първото, най-необходимо нещо е да се направи цялостен професионален, експертен анализ на досега действащата нормативна база, цялостен анализ на всички проблеми, които съпътстват сферата и сектора „физическо възпитание и спорт“. Както казах преди малко, този Законопроект беше дългоочакван, най-вече заради тревожните тенденции, които съпътстват цялото население.
Първите и най-важните, това са: физическото, влошаващото се физическо развитие и влошеният здравен статус на младите хора, на подрастващите и на цялото население. Само 3% от всички ученици участват в организирани форми на спорт. Петдесет и осем процента от младите хора въобще не спортуват. Наднормено тегло, гръбначни изкривявания, сърдечни заболявания, стрес и най-вече в последните месеци всички сме свидетели на ширещата се агресия сред младите хора.
Най-слабото представяне през последните участия на летните олимпийски игри на българската делегация. В Рио се представихме по-слабо от участието ни в Мелбърн – 1956 г. Сериозно отстъпление на всички традиционни спортове в България! Очевидно е за всички, че сега действащият модел за организация и управление показа своята неефективност и неспособност да разреши проблемите и да изпълни целите на физическото възпитание и спорта.
Освен това никой не каза, че в сега действащата законова уредба 63 важни текста не се прилагат и не се спазват, а това има голямо и съществено значение за състоянието на системата. Не е анализирана тази хипотеза, тази действителност. Така че и прекрасен нов Закон, ако не се прилага, а и ако системата за спорт продължава да не се финансира с достатъчно средства, както в последните 25 години, а тя варира като процент от БВП между 0,07 и между 0,09% от БВП, няма да има никаква съществена промяна.
Най-важното е, че този Проектозакон не ни дава положителен отговор на двата големи въпроса: ще допринесе ли за подобряване на здравния статус на децата ни и ще се възстанови ли българският олимпийски спортен престиж? Представеният Проект единствено ще доведе до значителна по-голяма свръхцентрализация и тук въпросът е: затова ли ни трябваше нов Закон? Някои ще кажат: „Когато се дават държавни пари, трябва да се контролират“. Така е. Безспорно е. Да се контролират, обаче по ясни критерии, а не по субективен принцип.
Проектът, смея да твърдя, че не е нов Закон. Над 70% от текстовете са редактиран вариант на действащия в момента Закон и Правилника за неговото приложение. Прекалено е голям по обем и е смесица от сега действащи закони, правилници и наредби. В този си вид е крайно несъвършен и предвид спецификата му може да нанесе значителни щети на българския спорт. Няма ясно дефинирана цел и визия. Всъщност е дефинирана целта на Закона, а не целите на развитието на физическото възпитание и спорта, не целите на развитието на двигателната активност сред българското население и да се определят техните функции според интересите, обществените интереси на гражданството.
Предложените промени не само че не улесняват развитието и укрепването на физическото възпитание и спорта, а точно обратното – създават сериозни бюрократични пречки. Рязко са увеличени административните изисквания за лицензиране на спортните организации. Нека само да спомена, че в почти всички европейски страни лицензирането е отпаднало като необходимост.
Въведени са изключително много допълнителни изисквания, чрез които администрацията всъщност ограничава правото на сдружаване. Освен процедура по регистрация, само чл. 24 изисква още 20 документа. Изискванията за лицензиране на нова федерация по нов вид спорт са противоречиви и погрешни. Критериите за съществуване на федерация са основно обвързани с броя на членуващите клубове и договор с треньор. Тук няма описани реални изисквания към спортните клубове, членове на федерацията, например адекватно отчитане на тяхната дейност, брой на картотекирани състезатели, брой на участия в състезания, брой на проведени и организирани от тях спортни състезания и събития. Справките, които се изискват по закон, са общи за дейността на федерациите, от което не става ясно колко клуба развиват реална дейност и колко са клубовете фантоми.
Основни спортни организации по този закон са клубовете и спортните федерации. Отпаднала е като спортна организация структурата на „национална спортна организация“. Не са ясно определени възможностите за работа на многоспортовите клубове и федерации. Например в чл. 15 се определя учредяването на многоспортова федерация на обединяващ принцип, като те могат да бъдат ученически, студентски и така нататък, където се казва, че може да има само един многоспортов клуб и той може да бъде член на само една многоспортова федерация. Това веднага означава, че всички сега учредени студентски клубове не могат да вземат участие в държавните първенства по различните видове спорт.
Като цяло не е добре регламентирана извънучилищната спортно-състезателна дейност, а нека да имаме предвид, че днес обсъждаме Закон за физическото възпитание и спорт, а не само за спорта. Физическото възпитание като процес е препратено към Закона за предучилищно и училищно образование, а в този Закон единствено се регламентират два часа в задължителната програма за учениците, два часа физическо възпитание! Тук няма да споменавам какво говорят финландският закон, естонският закон и унгарският закон за ежедневните занимания със спорт и кой ги подсигурява – Министерството на образованието и Министерството на спорта, разбира се. Тук нашият Закон за физическо възпитание, който се явява специален, мълчи. За тази важна дейност – физическото възпитание в извънучилищната дейност на децата и учениците, е посочено, че „се организира от спортни организации, центрове за подкрепа и личностно развитие – каквото и да означава това – и училищни спортни отбори – каквото и да означава това“. Няма раздел за детско-юношески спорт.
Научноизследователската дейност в системата на спорта, меко казано, не е достатъчно регламентирана и аз само ще спомена чл. 100, който касае научната дейност. Ще Ви го цитирам.
Госпожо Председател, виждам, че хората не се вълнуват от този изключително важен Закон, но все пак...
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за тишина в залата!
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Ще Ви цитирам чл. 100, който касае научната дейност в спорта: „Министърът на младежта и спорта координира и контролира дейностите по подготовката на спортистите, които се извършват от спортните федерации“.
Господин Министър, мисля, че се нагърбвате с непосилен труд.
Обезпокояващо е отпадането на законовата регламентация за националните спортни обекти, които бяха като приложения в сега действащия Закон, центровете, в които трябва да се провежда висококвалифицирана и специална подготовка на спортисти. Това ще доведе до много тежки последици по отношение на управлението, ползването и стопанисването на обекти като „Белмекен“, „Спортпалас“ и всички останали, а всъщност моят въпрос е: каква е съдбата, каква ще бъде съдбата на тези национални спортни обекти? И ако някой въобще се интересува от тази тема, нека да види каква е практиката във водещите европейски страни, които участват в олимпийски игри, които имат като съществен и значителен приоритет представянето на страните си в олимпийските игри, къде се провежда тази подготовка? Направете проучване как се случват нещата в Австрия, как се случват в Унгария, кои са онези специализирани центрове, където се случват?!
За спортната инфраструктура има разписана цяла глава в новия Проект. Основната цел тук е привличане на частни инвестиции, обаче няма нито ред за задължителните инвестиции от страна на публичните институции, нито един ред за стандарти, които да защитят обществените интереси за достъп до спорт на всеки гражданин. Трябва да заявя – добре е, че се дават преференции на спортните организации, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел. Но колко от тях могат да си плащат наем, определен на пазарната оценка плюс разходите за издръжка и поддръжка на спортните съоръжения и разходите по кредитите, ако въобще имат възможност да се доберат до тях? Те не разполагат с активи, които да ползват като обезпечение пред банки за осигуряване на финансиране на техните заявени инвестиции. Колко от тези спортове могат да имат такава възможност?
Да погледнем футбола, за който се предполага, че може да печели от телевизионни права, билети, трансфери и други. Какви са печалбите от акционерните дружества, които те управляват? Големият проблем със спортната инфраструктура, опасявам се, че ще остане. Само някои от спортните организации могат да се възползват от тези разпоредби.
Но тук всъщност възниква и необходимостта от определението на понятието „спортен продукт“. Основните приходи на спортните организации са именно в производството и реализацията на техния труд и спортен продукт, който те произвеждат. Това са спортни събития, организация на състезания, учебно-тренировъчен процес, лекции, семинари. Тук няма нито една дума и за определение, а това са основните приходи за всяка от спортните организации, как се разпределя и за кого остава печалбата от тези приходи? Тук Законът мълчи.
Като цяло философията на така предложения Законопроект, смея да твърдя, че предлага пълна свръхцентрализация вместо обичайната за европейските и водещи страни практика за децентрализация и обществен контрол. Нещо повече, министърът, който и да е той, ще има право по този Закон или оправомощено от него лице, да свиква общо събрание на спортните организации. Както казват: и ножът, и хлябът в ръцете на министъра.
Увеличава се възможността за субективен, бих казала, произвол по отношение на контрола и дейността на спортните организации. Макар и обемен по съдържание, този Закон не може да осигури необходимата промяна и усъвършенстване на националната система за спорт в България.
В заключение ще кажа: няма да подкрепим Проектозакона за спорта, защото той не е нов и не е закон за спорта, а е закон за министерството. В това има разлика.
Ако бъде приет, той няма да реши нито един сериозен проблем. В интерес на истината, след дълго очакване и обществено настроение за нов закон, очаквах и малко по-качествен продукт.
Ясно е, че мнозинството е готово да го приеме и в сегашния му вид. Ще се следят очаквания, които ще отнемат време, за да видят в практиката реализацията на този Закон, само че смея да твърдя, че времето е ценно и нека да не го губим, като отчитаме дейност само в законотворческа активност.
Все си мислим, че трябва да забравим партийния инат, защото спортът е национален и здравето са непартийни. Смятам, че трябва да излъчим работна експертна група, която да направи един наистина нов и качествен Закон за спорта. И не е нужно тук да откриваме топлата вода.
Ще дам само някои примери и ще се спра на естонския закон, който е в рамките на шест страници. Само шест страници! В Естония 45% от гражданите заявяват, че седмично практикуват спорт. Всяка седмица 45% от гражданите практикуват в организирана форма спорт!
Целите на Закона – на техния шестстраничен закон, е две трети от естонските граждани да имат условия да практикуват в седмицата спорт. В тези шест страници е вменено изискването и задължението по законодателен път – Национална програма за плуване за всички подрастващи. В тези шест страници се задължава държавата да поема разходите за социалните осигуровки на всички треньори от регистъра за квалифицирани кадри.
Виждаме как в един конкретен законопроект са определени със задължителни законодателни мерки основните източници, от които зависи осъществяването и реализацията на системата на спорт в България. Има разлика с нашия. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Има ли реплики към нейното изказване? Няма реплики.
Продължаваме с другите заявени изказвания.
Думата има госпожа Аврамова. Тя не желае изказване.
Продължаваме с другите изказвания.
Има ли от другите групи изказвания, освен от групата на „БСП за България“?
Заповядайте.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да концентрирам вниманието Ви върху Глава пета, Раздел ІV от разглеждания Законопроект. Тя засяга масовия студентски спорт.
Цялата глава, за жалост, обаче не предполага правни последствия от нея и е в стил „Дайте да дадем!“. Регламентира чл. 59 най-яркият пример, като неговата първа алинея регламентира минимум 60 часа спорт в образователните степени „бакалавър“ и „магистър“.
Разбира се, като млад човек, който се ангажира със спорт и с въпросите на децата, младежта и спорта, заставам зад това предложение, като разбира се, дори бих увеличила часовете на 120, но тук трябва да обърнем внимание на едно, а именно, че това противоречи на принципите на академичната автономия и на Закона за висшето образование у нас, като по този Закон висшите учебни заведения сами определят учебните планове и своите програми.
Също обръщам внимание на алинеи 2 и 3 на чл. 59. Нека не пишем празни текстове, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители. Нека не приемаме такива, от които не произтичат никакви правни последствия. Ако искаме да развиваме студентски спорт, а той е в основата на високото спортно майсторство, и тук можем да кажем, че например над 80% от олимпийските шампиони на олимпиадата в Рио де Жанейро бяха студенти, нека да създадем условия за развитие на масовия студентски спорт у нас, защото големият спорт се развива със спонсорство на бизнеса и от нас зависи да създадем условията, при които бизнесът да подпомага студентските спортове. Ето защо, звучи ми абсурдно предложението, направено в чл. 18, за финансиране на студентските спортни клубове. Към момента това могат да правят само висшите училища и Министерството на образованието и науката у нас. А питам аз: защо не и Министерството на младежта и спорта? Защо не останалите министерства или пък общините?
Защо също не привлечем и спонсори към бизнеса, за да може някой ден да се превърнем в част от онези нации, в които има олимпийски шампиони, има деца, които искат да следват примера на големите спортни нации, в които олимпийските шампиони не са рядкост. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Халачева.
Има ли реплики? Няма реплики към нейното изказване.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Али.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим внесения от Министерския съвет Законопроект за физическото възпитание и спорта, като си запазваме правото между първо и второ четене на Законопроекта да внесем предложения за промени в някои от текстовете на Законопроекта, така че да приемем един закон, който да бъде в интерес на всички български граждани.
Хроничният недостиг на спортните бази и тяхната морална остарялост на места е сред причините развитието на спортната дейност да не е на очакваното от обществото ниво, затова адмирираме включената в Законопроекта възможност за публично-частно партньорство както по отношение на спортните услуги, така и по отношение на ползването на спортните бази.
Така предложеният Законопроект за физическото възпитание и спорта регламентира правата и задълженията на спортните организации на ниво „закон“ в борбата срещу употребата на допинг.
Дава се възможност, освен това, на спортните клубове да бъдат регистрирани като всякакъв вид търговски дружества.
Освен това според нас е дисциплиниращо изискването спортните клубове да членуват само в една спортна федерация.
Налага се, уважаеми колеги, качеството на треньорската работа със задължението клубовете да наемат треньорски кадри, за да бъдат вписани в регистъра на спортните организации.
Положително е, освен това предвидената възможност, господин Министър, уважаеми колеги, създаването на така наречените „студентски клубове“, които могат да са финансирани както от съответното висше учебно заведение, така и от Министерството на образованието и науката, а според нас това трябваше да стане още преди това.
Добра е идеята, освен това, на законово ниво да има взаимодействие между училищата и антидопинговия център, за по-добра информираност на младите хора и превенция за употреба на допинг и вредни за здравето вещества.
Обаче, господин Министър, все пак има неща, които искаме да обсъдим и за които имаме известни резерви. Става въпрос за чл. 23, т. 5, който гласи, че в спортните федерации трябва да членуват не по-малко от 15 спортни клуба със седалище най-малко в три административни области в страната, повече от двойното увеличение на изискуемите членуващи спортни клубове в съответната федерация.
В това отношение ние сме на мнение, че това може да бъде предпоставка и пречка за развитието на спорта в някои административни области както по отношение на видовете спорт, които не са сред най-популярните, но набират скорост сред младите хора, защото това предложение създава впечатление, че целта на увеличението на броя на спортните клубове от седем на 15 е, първо, за да редуцира броя на спортните федерации, и, второ, да се намали общата стойност на субсидията като ангажимент на държавата.
Иначе новият критерий за резултатност на федерациите – медали от олимпийски игри, е справедлив и допълнително ще мотивира ръководството на спортните федерации в стремежа си да получат държавна субсидия.
Освен това, важна част от Проекта е регламентът за стопанисването, използването и поддържането на спортните обекти. Обновяването на спортните бази, както знаете, е проблем номер едно в спорта, защото считаме, че е много важно да се гарантира публичният интерес.
Ние от парламентарната група на ДПС бихме искали да видим в Законопроекта повече мерки за развитието на масовия спорт и ученическия спорт. Тук пак опираме до спортните бази и спортната инфраструктура, защото масовият спорт, уважаеми колеги, е базата за развитие на професионалния спорт и споделяме мнението, че в това отношение ние сме длъжници на обществото, защото в много от малките населени места спортната база е недостатъчна и в недобър вид за спортуване.
Ние от парламентарната група на ДПС се надяваме, че повдигнатите от нас въпроси могат да намерят отговор в Закона за физическото възпитание и спорта и именно затова, пак казвам, ние от парламентарната група на ДПС подкрепяме Законопроекта и неговата философия като основен документ за развитието на спорта и спортната дейност в страната. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Али.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Панчев. Имате думата за първа реплика.
СПАС ПАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Господин Али каза два пъти, че ДПС ще подкрепи Законопроекта. И той, и госпожа Халачева говореха за студентския спорт, за масовия спорт.
На мен, господин Али, ми се искаше много да чуя Вашето мнение като парламентарна група и Вие, като член на Комисията, какво мислите за детско-юношеския спорт, защото успехи в спорта има там, където започнат спортистите от деца да спортуват. Където съм бил, между три и пет години започват сериозно да спортуват, и през всичките години, докато са в училищата, учениците спортуват, за да израснат като сериозни спортисти.
Какво е Вашето мнение, ми се иска да чуя, като подкрепящи Проекта на закон и Закона, вероятно, като цяло по този въпрос? Достатъчно застъпен ли е в Закона проблемът с развитието на децата и юношите, и спортът, който от тях би изградил здрави български граждани и едни успешни спортисти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Али.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин Панчев, за въпроса, който ми зададохте.
Пак повтарям – ние от парламентарната група на ДПС на първо четене ще подкрепим Законопроекта в този си вид и между първо и второ четене ще имаме наши предложения. Евентуално се надяваме тези предложения да бъдат приети и по този начин да създадем един работещ закон, който е в интерес на всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Али.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте за изказване, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! В случая по разглежданата материя имаме един неоспорим факт, който беше подчертан и от госпожа Лечева.
Фактът е следният: имаме нужда от нов Закон и той в момента е в пленарната зала – новият Закон. Оттук-нататък пътищата ни са два: единият път е да се вторачим в слабостите на Закона, защото като всяка човешка дейност няма съвършен закон. Този Закон – не крия, че има и своите слабости.
От друга гледна точка, разбира се, да не гласуваме за него, да го пратим в небитието и да продължим да се управляваме с този Закон, с който в момента се управлява спорта. С един Закон, който категорично, повтарям – категорично се отхвърля от всички политически сили, а, разбира се, се отхвърля и от спортната общественост в България. Това е единият наш път. За да се създаде напълно нов Закон, знаете колко огромни усилия трябват и колко немалко време.
Вторият наш път, който за мен е приемливият и добрият път, това е да гласуваме сега на първо четене Закона и между първо и второ четене съответно да направим своите поправки в него. Да, самият аз имам поправки в този Закон.
Трябва да подчертая, че в Комисията, когато присъстваше и нашият министър и гледахме този Закон, истината е, че самият той се съгласи с много от нещата, които бяха посочени като „недостатъчно подредени“ да кажа в Закона. Самият министър потвърди спорните моменти. Поне за 80 от сто на тези неща, които бяха в Закона спорни, той се съгласи с тях и съответно пое ангажимент, че между първо и второ четене ще се действа тези неща да бъдат преодолени.
Това, което ми харесва, няма да скрия, е, че в нашата Комисия и петте партии работим в добър синхрон. Трябва да Ви кажа, че решихме да направим работна група за този Закон между първо и второ четене, като всички пет партии ще присъстват в тази работна група.
Надявам се всички колеги да подходят по необходимия начин в тази работна група и на второ четене да Ви представим един наистина вече добре подготвен Закон за приемане на второ четене.
Конкретно по самия Закон. Имаме уредба за спортните организации, където се предвижда издаване на безсрочна спортна лицензия. Това за мен е положителна стъпка, защото досега при лицензирането на четири години създаваше излишни административни тежести на федерациите.
Имаме правото да получават финансиране с публични средства федерациите, в които членуват над 20 спортни клуба. Тук има възпитателен дефект, защото финансовият ресурс ще се насочи към тези, които работят по-сериозно, и тези, които ефективно влагат предоставените средства. Между другото, това е и практика в страните, които ние смятаме за успешни в спорта. Критериите може да са различни, като например определени спортове, приоритетни за страната или друго, но пак е свързано с това, че не всички имат достъп до държавните субсидии.
Другата цел, която си е поставил вносителят, е да наложи малко по-различен ред в полето на дейността на държавните и местните власти в една и съща сфера, каквато е спортът и ръководейки се, разбира се, от добри намерения да се следва единна държавна политика в развитието на спорта.
Сигурно много от Вас знаят, че средствата, вложени от страна на общините във физическото възпитание и спорта годишно, в повечето случаи са от бюджета на Министерството на младежта и спорта.
Тук възникнаха и някои възражения от страна на Националното сдружение на общините за нарушения в Закона за местното самоуправление и местната администрация, но още по време на заседанието на Комисията беше постигнат подчертавам, колеги, консенсус и с нашето министерство.
Все пак, колеги, искам да отбележа, че местните власти трябва да обръщат и специално внимание, когато взимат решения за разпореждане със спортните обекти. Тяхно право е, като собственици, аз съм бил осем години кмет, до известна степен да се съобразяват с единната политика на държавата за спорта. Имаме случаи в някои общини, колеги, където чудесни, прекрасни имоти отидоха с решения на общинския съвет и в буквалния смисъл на думата в момента меко казано са спорни и не защитават обществения интерес.
Следващият особено важен акцент в Закона е частта за спортната инфраструктура. Безспорно това е едно ново модерно мислене и знаем, че публичните средства за модернизиране и поддържане на спортната инфраструктура не са достатъчни, а от друга страна, инвестицията в нея има бавна възвръщаемост.
Отдаването под наем на спортни обекти и съоръжения от 10 на 30 години, учредяването на право на ползване, на строеж вече отговаря на нови възможности за привличане на частните капитали. Целта, която си е поставил вносителят, е не само да предостави спортния обект за управление на спортни организации, но и да ги предизвика да гледат в една посока, заедно с частните инвеститори.
Спортът е сфера, където изключително успешно и ефективно могат да се съчетаят социалният и икономическият ефект. Навлизането на частния капитал в сферата на спорта чрез изграждане и поддръжка на спортните съоръжения ще доведе до създаването на работни места и ще помага на местното икономическо развитие.
Обособяването на самостоятелна глава, регулираща допинговия контрол и борбата срещу употребата на допинг за спорта, е следващият ключов момент. Така създадената нормативна база ще може своевременно да произвежда съответствия с промените в международните изисквания. Това е една сериозна стъпка към постигане на целта българската лаборатория за допинг контрол да получи международен лиценз.
Мога да изредя още положителни акценти на Проекта, като с това искам ясно да изразя подкрепата на първо гласуване на Законопроекта. Наред с това ще кажа, че лично аз ще направя някои предложения между първо и второ четене, като съм готов да подкрепя и част от направените предложения от спортни организации по време на обсъждането на Комисията.
Колеги, този Закон, който поне аз съм гледал изключително внимателно – гледал съм и различни предложения на различни федерации, на различни спортни общественици, на университети, на министерства – всичко, и колегите от Комисията са се запознали, трябва да Ви кажа, че една голяма част от този Закон е много добре разработена. Примерно главата за медицинското обслужване е перфектна според мен.
Моята молба е следната: нека да го гласуваме на първо четене. Нашата парламентарна група ще го подкрепи на първо четене и между първо и второ четене има някои неща, които наистина трябва да изгладим. Един велик класик беше казал: „Нека с мръсната вода да не изхвърляме и бебето“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Атанасов. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте за изказване, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители, уважаеми гости! Първо, искам да помоля за удължаване на времето на парламентарната група. Благодаря.
Присъединявам се към това, което каза колегата Славчо Атанасов. След като имаме забележки по така предложения проект и те не са една и две, защо бързаме с нещо, за което в Комисия едва ли не постигаме съгласие за работна група и за доизкусуряване? Може би по този Законопроект има близо три години работа. За три години това ли ни се предлага?
Нещо друго – по отношение на лицензирането – 15 клуба се предлага за лицензиране на федерация. Дами и господа, ние закриваме хокея – спорт с традиции, и редица други спортове. Това не е ли предпоставка за създаването на фантомни клубове?
Проектът не е съобразен с актуалното състояние на Националната система за физическото възпитание и спорта. Той е направен без задълбочен, обективен и професионален анализ на резултатите от действащия в момента Закон и причините за съпътстващата го тотална и задълбочаваща се криза на системата. В този смисъл целта на Закона не е решителна реформа, а запазване на действащия вече 26 години модел за организация и управление, който непрекъснато доказва своята неефективност и неспособност. Този модел на организация и управление на национални спортни системи е изключение, а не правило във водещите европейски и световни спортни практики.
В Проекта за закон липсват ефективни механизми за обществен контрол върху дейността на държавния апарат и търговските дружества, управляващи държавни активи. Нещо повече, изземват се функции от Народното събрание по отношение на запазване на неприкосновеност на статута на националните спортни и спортно-туристически обекти. Ние сме парламентарна република, стратегиите за развитие на държавата в различните направления се приемат от парламента, където има и специализирана Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта. Не е правилно да се игнорира Народното събрание, както е в Проекта в чл. 9, т. 1.
Липсва ключов раздел, свързан с научноизследователското и информационното осигуряване. Има само един член с две формално написани алинеи по този въпрос – чл. 100, който не върши никаква работа. Тази глава трябва да се разработи в съответствие със съвременните изисквания на научното осигуряване в спорта.
Да се помисли и за задължителен процент от бюджета на министерството за научното осигуряване на системата.
Липсва цялата подсистема като „Детско-юношески спорт“, за което се говори тук. (Реплики: „Ееее!“) Проблемът е изключително важен, естествено и конкретна връзка между отделните подсистеми на спорта, особено що се отнася до спорта за високи постижения и спорта в условията на българското училище – ученическия спорт.
Подценена е силно подсистемата „Спорт за всички“. Тази Глава пета – „Държавна политика в областта на спорта за всички“ включва още четири раздела, свързани с предучилищното и училищното образование, университетския спорт и спорта във Въоръжените сили, МВР и НСО. Спортът за всички може да бъде обособен в отделна глава.
В юридическото лице с нестопанска дейност „Спортен клуб“ не е определено кой може да членува.
Кадровото осигуряване в спорта – Глава девета – „Подготовка на кадри“ е разработена слабо. Някои текстове противоречат на отделни нормативни актове. В продължение на горното, добре е в Глава девета да бъде включен нов раздел – „Управленски кадри в спорта“, в който да се регламентира статутът и квалификацията на управленските кадри в спорта и конкретно на спортните мениджъри.
В раздел – „Спортни организации“ – каза колежката Лечева, със специална цел е премахнат Българският съюз за физическа култура и спорт. На практика България е единствената държава в Европейския съюз, която не позволява съществуването на дейността на обществена национална спортна организация. Защо, колеги?
В заключение, в Законопроекта личи известна некомпетентност при формулирането на основни термини, които се ползват в съдържанието. Акцентът е поставен върху статута на субектите, ангажирани в дейностите по организация и управление на физическа активност и спорт, така наречените „спортни обекти“, което не е достатъчно за добро нормативно регулиране на системите обществени отношения. На практика няма строен последователен и взаимосвързан регламент за извършването на конкретни дейности на държавата, общините, спортните организации, търговците със спортни услуги в управлението на физическата активност и спорта за всички като фактор за здравословен начин на живот и основа за развитие на спорта за високи постижения.
Значителна слабост е и дублирането на голяма част от материи, уредени в общи закони – Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Административнопроцесуалния кодекс и други.
Последно, в така предложения Проект са преписани 75% от сега действащия Закон. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Реплики към изказването? Няма.
Заповядайте за изказване.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, не казвам уважаеми господин Министър, и после ще кажа защо. Моята реплика към колегата е, че тези…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинявайте, имахте изказване!
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Добре, няма проблем. Изказване, благодаря Ви.
Тогава се обръщам към господин министъра. Уважаеми господин Министър, очаквах, че днес в тази зала ще се проведе действително много сериозен дебат на тема „спорт“ не само за това, че спортът е свързан със здравеопазване. Учудена съм, че този Законопроект ще бъде малко претупан и нищо чудно, че само от левицата и едно по-сериозно изказване имаше от ДПС.
Господин Министър, моето обръщение към Вас е: когато слушате опозицията, правете така, както правят останалите уважавани от нас министри – те понякога дори си водят записки и не разчитат само на стенограмата, която ще излезе малко по-късно. (Шум и реплики.) Дръжте се като министър на Република България, който отговаря за младежта и спорта. (Министър Кралев вдига високо изписани на ръка листове. Ръкопляскания от ГЕРБ.) Дръжте се прилично...
Чудесно! Но се дръжте прилично без пренебрежителни усмивки и жестове. Вие се намирате в българския парламент, а ние сме част от Европейския съюз. (Реплики от „БСП за България“.) Много Ви моля, има добрата практика на други министри, разбира се, с голямо уважение към тях, въпросът е много сериозен.
И още нещо, очаквах тук действително да има дебат и би могло повече комисии да се произнесат по тази тема. Нека българският парламент да покаже сериозно отношение към спорта. Нека нещата да се променят тук, оттук да се започне, а не такива жалки резултати, за които чуваме. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Реплика към госпожа Найденова?
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Правя реплика на госпожа Найденова.
Явно в българския парламент сме почнали да ковем толкова перфектни закони, че няма нужда от дебат. Мисля, че по Закон, който засяга цялата нация, здравето на гражданите, здравето на децата, трябва да има дебат. Аз дебат не виждам, видях едно изказване от господин Атанасов, от ДПС едно изказване и другите изказвания са от нас.
Вие потвърждавате ли, че сте създали един перфектен Закон?! Това ли се опитвате да кажете?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Други реплики?
Госпожо Найденова, ще ползвате ли правото си на дуплика? Не. Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Повечето от нас знаят, че измененията и допълненията на сега действащия Закон за физическото възпитание и спорта, който е от 1996 г., са десетки и всъщност стигнахме дотук, че ние, действащите в тази сфера, трябваше да работим с един нормативен документ, който отдавна не отговаряше на съвременните изисквания за развитието на спортните клубове и спортните федерации. В този смисъл изготвянето на нов Закон се оказа не само необходимо, но и бе наложително. Ето, Проектът за закон за физическо възпитание, внесен от Министерския съвет, запълва тази необходимост и изцяло отговаря на съвременните изисквания за това. Ето и моите аргументи.
На първо място, много по-добре е структуриран. За разлика от разпръсната и разпокъсана досега действащата нормативна уредба, така подредени и групирани нормите дават възможност за по-ясното възприемане и тълкуването му, защото знаем, че Законът не се чете само от юристи.
Второ, относно спортните организации, за мен е положително регламентирането в Проекта на две основни групи спортни организации. Това са спортните клубове и специализирани организации в областта на спорта: Българският олимпийски комитет, Националната параолимпийска организация, Националната организация за спортната и туристическата дейност и обединените спортни клубове. Това групиране ясно конкретизира функциите, правата и задълженията на всяка от организациите.
Една ключова положителна промяна според мен е въвеждането на безсрочно лицензиране на спортните федерации. Това даже би могло да бъде и първа крачка към премахването като цяло на лицензионния режим, разбира се, като сме достатъчно узрели за това нещо. Важно ще бъде, разбира се, упражняването на контрол, както е предвидено в Проекта – предварителен, текущ и последващ.
Много положително нещо в този Проект е, че се решава въпросът за медицинското осигуряване при провеждане на спортните състезания. Контролните органи на Министерството на младежта и спорта или Българският Червен кръст могат да забраняват или да спират провеждането на състезания и други спортни прояви, когато не е осигурена необходимата медицинска помощ.
Другото много положително решение е, че спортният клуб вече е задължен да застрахова и провежда медицински контрол за своя сметка, дори за спортисти аматьори, с които няма сключен договор. Всички знаем, че досега това нещо се поемаше от самите спортисти.
В Проекта е налице и ясна дефиниция „що е то спортна услуга“ и „що е то треньорска услуга“. Важното е, че те се обвързват помежду си и се създава задължение на тези, които предоставят спортни услуги, да гарантират безопасни условия за практикуване на спорт, да включват медицинско осигуряване и да осигурят подходящи треньори.
Друга ключова промяна според мен е регламентирането, стопанисването, използването и поддържането на спортните обекти по начин, по който ще се създадат условия за ефективното използване и обновяване на съществуващите спортни бази. Ще привлече по-сериозни инвестиции, като ще гарантира с това и обществения интерес. Мисля, че е правилно да се отбележи и фактът, че възвращаемостта на инвестициите в спортни обекти е една от най-бавните.
Разбира се, има някои текстове, които трябва да бъдат прецизирани, както има и някои много смислени промени, които аз ще подкрепя между първо и второ четене.
Наред с всичко казано дотук, въпреки че бих могъл да изредя още аргументи „за“, аз ще подкрепя този Проект на първо гласуване, защото според мен той като цяло отговаря на всички потребности както на хората, занимаващи се със спорт в свободното си време, така и на тези, на които мечтаната кариера е свързана със спорт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Реплики?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Апостолов, няма нищо лошо в това, което ще кажа. Вие много пламенно защитавате този Проект. Според Вас едва ли не е съвършен.
Само един въпрос имам към Вас: Вие можете ли да гарантирате, че след като приемем този Законопроект в този му вид или с това, което лансирахте, че ще има поправки между първо и второ гласуване, и, ако приемем този текст, поне шест месеца няма да правите промени по него?
Свидетел съм на такава пламенна защита на редица законопроекти от Ваша страна, не лично от Вас, а от колегите от ГЕРБ, и след това се налага в първите два, три месеца, хайде в рамките на шест месеца да им правим промени. Това е въпросът ми към Вас. Разбирам Ви, че защитавате Законопроекта на Министерския съвет, което е Ваше право. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплика?
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Апостолов, говорите за контрол на спортните организации. Явно досега е нямало много контрол и ще Ви дам един пример, защото споменахте и Българска параолимпийска организация: от 2009 г. аз бях състезател в тази „организация“. Извадих си справка и какво се оказа: министерството в лицето на господин Кралев е финансирало организацията за четири години с близо 4 милиона. Това засега е о’кей, но идва един много интересен момент: 1 милион и 300 хиляди за 58 състезания и за 46 спортисти. Аз съм от 2009 г. в тази „организация“ и Българска параолимпийска организация няма 46 състезатели. Къде е контролът до този момент и ще има ли всъщност контрол оттук нататък, ако приемем Закона в този вид?
Ето Ви факт: 58 състезания, 46 фантоми и 1 милион и 200 хиляди, които не се знае къде са отишли! Къде е контролът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Ченчев – трета реплика.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители, уважаеми господин Апостолов! Ние сме съгласни с Вас и в преамбюла на изказването си госпожа Лечева каза, че има нужда от нов закон и това е безспорно.
В сега действащия има може би над 30 поправки за 26 години. Да, но ние казваме, че има нужда от нова философия и нов модел. Да не говорим за структурата на Проектозакона.
Не отричаме това, но от 150 члена в Проекта Вие изброихте три неща и затова в моето изказване казах, че очаквахме по-добър продукт. И няма как да е другояче след три години труд, а получаваме работни групи, за които всички се съгласяват, че трябва да ги има. Ето това получаваме!
Всяка една парламентарно представена партия да направи своите предложения, които най-вероятно ще се приемат?! Тогава изначалното предложение какво урежда?!
Нещо друго, което за мен беше важно: така и нямаше обществено обсъждане. Не Ви казвам дали е качен по сайтовете, казвам „обществено обсъждане“, за каквото искахме, помолихме и настоявахме в Комисията.
Това е репликата ми към Вас: има нужда от нов Закон, но не този! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Господин Апостолов, имате право на отговор.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ (ГЕРБ): Господин Ченчев, тази Ваша реплика малко ми заприлича на: „Исках да гласувам, обаче нямах желание“, честно да Ви кажа. (Смях, оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)
На господин Христов мога да кажа, че говорех за контрола на безсрочното лицензиране на спортните федерации. За този контрол говорех: да има предварителен, текущ и последващ. Не говорех за контрола в параолимпийската организация и така нататък.
За господин Гьоков. В момента обсъждаме самата философия на Закона. Дайте си предложенията между първо и второ четене. Ако са добри, гарантирам, че нашата група ще гласува да ги приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Други изказвания?
Господин Марков – заповядайте.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кралев! След две години, ако сме живи и здрави, светът отново ще е Олимпиада – в Токио. Войните няма да спират, но ще се изсипят крале, кралици, царе, царици, президенти и премиери, защото може да не е правилно, но олимпийските игри и спортът станаха начин за съревнование и превъзходство на една нация над друга. Едни нации са във възторг и посрещат олимпийци, други са в покруса.
Понеже днес приемаме Закон за спорта, няма как да избягаме от това да кажем с няколко думи какво е състоянието на българския спорт. Това очакват от нас любителите на спорта, които са милиони. Защото, ако през 2020 г. се провалим отново, както на последната Олимпиада, ще гледат тук към държавата, към държавния орган.
Едно време имаше една поговорка: „Важното е да участваш“, това на олимпийските игри е важното. Отдавна не е така на практика. Важното е да побеждаваш и е много трудно да отидеш, защото трябва да се извоюват квоти.
На последната Олимпиада отидохме с 50 – 51 спортисти – рекордно ниско. Върнахме се без златен медал.
Имам самочувствието да говоря за спорта, нищо че съм бил конституционен съдия, защото съм член на Бюрото на Българския олимпийски комитет по предложение не на „Аврам бакалина“, а на великата Стефка Костадинова, на която от 30 години не могат да подобрят световния рекорд. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Картинката е, най-общо казано, тъжна. Погребахме цели спортове, цели спортове! И ако ме питате за кой спорт ми е най-мъчно, че го погребахме, защото не мога да кажа за всички, това е баскетболът, жени.
Аз съм от поколението, което си спомня, лично познавам и се гордея с нашето приятелство, безсмъртната Ваня Войнова – европейски шампион на „Славия“. Баскетболистките на „Левски“. Скандирахме „И сте най-красиви, и сте най-добри!“. Най-красивите – от русенката Мадлен Станева, до пловдивчанката Силвия Германова. Най-високата състезателка, уважаеми колеги, беше Костадинка Радкова – 187 см, и ги посрещнах на летище София с плакат: „Момичета от 24 карата!“. Това е 1984 г.
Същата година, за да не се изказвам само левскарски, ЦСКА станаха европейски шампион по волейбол, жени.
И сега тук, толкова млади хора, народни представители, което е силата на този парламент – ами, те не са виждали на живо какво значи български европейски клубен шампион. То, няма такава радост! (Реплики от „БСП за България“.)
Защо стигнахме дотук? Стигнахме дотук, защото проспахме 90-те години, всички, които управляваха, че и следващите десет! Примери: стадион „Дружба“ – ходехме по 10 хиляди души на хокей на „Левски“ и ЦСКА, на „Левски“ и Перник. В „Левски“ играеха чехи – Ковачич и Карабин, Ватутин – руснакът, играеше в „Металург“, Перник, Яд Волохи – в „Академик“, София, играхме в група „Б“ на хокей, стана някаква дискотека, в която, за съжаление, загинаха и хора.
Плувният басейн „Червено знаме“ – европейско направихме в 1984/1985 г. Стърчат два колеца! И така нататък, и така нататък…
Имахме цели школи в спорта: Райко Петров – професорът, школа по борба; покойният Иван Абаджиев – школа по щанги; покойният Прохоров – треньорът на волейболистките на „Левски“, които станаха европейски шампионки, победиха рускините. Имаше една Чудина, която се чудехме мъж или жена е, тогава нямаше тези обратни работи, които се лансират в неолибералните модели. Беше 2,20! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Цели школи: Ники Петров – треньорът на Стефка! Сега ги няма тези школи, за най-голямо съжаление!
Причината е една. Да отидем на причината. Докато във времето на комунистическата тоталитарна държава партията-държава грубо се намесваше в спорта, толкова грубо, че посегна на святото име на „Левски“ – с решение на Секретариата, взеха та направиха „Левски“ – „Динамо“, по съветски образец. В 1969 г. към „Левски“ с тире лепнаха „Спартак“, и накрая Милко Балев разруши „Левски“, направи го „Витоша“. За съжаление, разруши и ЦСКА.
Но говорейки за тези неща във времето на комунизма, които естествено не могат да съществуват във времето на демокрацията – държавата не може да се намесва в спорта, затова Полша щеше да излети от УЕФА, искайки да си смени правителството навремето и да си сложи свой човек на футболния съюз, не можем да не признаем, че в онези години имаше държавна политика. Имаше държавна политика! Тя беше ведомствена, такива бяха времената. Ще вземе чин спортистът – дали в МВР, дали в МНО, ще вземе една „Лада“, в Зона Б-5 едно жилище, но държавна политика имаше, и тази политика даваше плодове.
В 90-те години от тази крайност – груба намеса на държавата, минахме на другата крайност – оставихме го на автопилот, спорта. Урааа! В 1994 г. имах това щастие да съм на мача България-Германия. Още си пазя шапката „България“, че като вкара Лечков гола тичам, тичам. Отидох на една стена, телена мрежа, няма накъде да тичам, че се връщам, не мога да си намеря мястото!
Никога не съм бил толкова целуван в живота си! Олигавиха ме мексиканци, ирландци, само щото имам шапка „България“! (Весело оживление, ръкопляскания.)
Живеехме си с тази мечта. Мислехме, че всичко е наред. И 1996 г. се прие Законът за спорта. Законът за спорта беше приет от едно абсолютно мнозинство на Социалистическата партия. В това няма нищо лошо, такъв беше вотът на народа, министърът се казваше Христов, спомням си го.
Законът за спорта, който сега ще изпратим вероятно, реши кардинално един въпрос. Той направи революция в статута на футболните клубове. Това му беше идеята – от дружество с идеална цел „Левски“ и ЦСКА се събудиха екс леге, по силата на закона, търговски дружества. За многобройните любители на футбола, тук много си говорим с всички колеги, преди „Байерн“-Мюнхен станаха търговски дружества наши водещи клубове.
Идеята беше така наречените „групировки“ така и така даваха пари за реклами – ВИС, „Балканбанк“, СИК, да вземат клубовете. Взеха клубовете, в това няма лошо, но не се реши въпросът с базата. Трансформираш един обществен строй в друг, трансформираш от дружества с идеална цел в дружества търговски, и не казваш какво става със стадионите.
И аз тогава имах приятели в ОДС, викам: „Бе, приятели, така им дадохте клубовете, дайте им и за ползване базите!“. Говоря – за ползване. Никой няма да си изнесе имота в къщи, защото той остава държавна собственост, и никой няма да го изнесе в чужбина или да го ползва за друго, защото по Закона може да го ползва по предназначение.
Загуби се тогава тази възможност. Конституционният съд се намеси с едно Решение № 6 от 2001 г. и каза: „заварено право на ползване“, а то навремето се казваше „оперативно управление“, не може да бъде редуцирано в новото демократично законодателство, защото е вещно право и не може да се отчуждава. Ако един имот е даден за 40 години за ползване, не може да се редуцира до 5, 10 или 15.
За съжаление, този Закон претърпя към 40 поправки, горе-долу по две годишно, и не доведе до нищо и понеже непрекъснато ме упрекват: много съм хвалел Бойко Борисов. „Много го хвалиш този Бойко, бе! Много го хвалиш!“. Ами, ще го хваля, защото направи за първи път от 2009 г. нещо в инфраструктурата на България! Даже съм на опашка за хвалене. Защо го хвали Меркел, хвали го Ердоган, хвали го Орбан, сега го хвали Тереза Мей! Що да го не похвали Жоро Марков?
Хваля го, защото направи зала „Армеец“ в София и успяхме всички ние тук – леви, десни и така нататък, три години да гледаме най-добрите и най-красиви тенисистки в света! Два часа чаках да целуна ръка на Ана Иванович, не мога да повярвам, че я видях в хотел „София“. И не само тя – Каролин Вожнячки, Симона Халеб започна от тук кариерата си, от турнира в София. Довтаса за няколко часа Илие Настасе, за да гледа на живо. Можахме да гледаме Григор Димитров на живо, благодарение на ГЕРБ! И госпожа Нинова, чест й прави, и тя е била в залата, построена от ГЕРБ, да гледа Григор Димитров! (Ръкопляскания, оживление.)
Направи се спортна зала в Пловдив, направи се зала красавец във Варна. Искам да поздравя министър Кралев за бъдещата „Бургас Арена“, „Шумен Арена“. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Благодаря на моя приятел Иво. В Дупница ме заведе. Ненадейно, ей така отидохме да пием едно кафе. Влезнах в новата, в залата в Дупница. Гледам – дечица играят!
Законът за спорта – нито предишният, нито сегашният, ще реши особено бъдещите проблеми на българския спорт. Ще ги реши чл. 9 от Закона, в който министърът се съгласи, правилна беше тук репликата и на господин Ченчев, Стратегията за спорта да се утвърждава в парламента. И аз се надявам догодина това да стане – да внесе Министерският съвет Стратегия за развитие на спорта.
Госпожа Лечева, която много уважавам, големи сини очи, страхотна пушка, имаше фен-клуб в Корея, само Григор сега и в Китай. Тя казва за Естония, аз предпочитам за Унгария да говорим, защото унгарците направиха чудо! Чудо на чудесата! За пореден път станаха осми на олимпиадата. Пореден път и запазват осмо място във всички олимпиади и всички времена, защото, уважаеми колеги, си запазиха традиционните спортове. От 1980 г. не са останали без медал в плуването. От 1980 г. не са останали без златен медал кану-каяк, но се дават много пари.
И ние сега, тук е господин министърът, трябва да го помолим да каже на Министерския съвет какво е чул тук, в тази зала.
Какво правят унгарците – публично-частно партньорство, сме говорили с госпожа Лечева в кабинета й, когато беше министър, а аз бях председател на Управителния съвет на „Левски“. Да се надяваме, че китаецът ще дойде догодина. Ли Къцян ще дойде тук и като дойде, ще онемее България, защото след него ще слязат 300 министри, фирми и така нататък, доведени тук от премиера Борисов, защото беше в конкуренция с Чехия и Хърватска това домакинство и ние го спечелихме сега в Будапеща. И ако влязат крупни инвеститори, ние трябва да направим закон, да им даваме възможност да изграждат спортни съоръжения срещу нещо. Има икономисти, повече разбират от мен.
В Унгария – Ференцварош, всички, които влизате в града, виждате моста. За една година „Групама“, френска застрахователна фирма, изгради стадиона на Ференцварош. Простиха се с името Флориан Алберт, кръстиха улицата на Флориан Алберт, фирмата „Групама“ взе егото, държавата им даде част от парцела да си строи билдинг.
Второ, нашата Конституция, чл. 60, ал. 2 позволява ние тук със закон да правим данъчни облекчения. Защо да не ги направим в спорта за тези, които инвестират, както в Унгария, в спортни академии за деца? В спортни академии за деца който инвестира! За това, като летите със самолета за Виена, поглеждайте, че е посиняла Унгария от басейни – басейн до басейн. Световно първенство направиха – най-хубавото и най-атрактивно в Европа и света! Направиха понтон в Дунава, в понтона – басейн, и скачат от 30-метровата кула, новата олимпийска дисциплина, директно в басейна, естествено на фона на красивия парламент!
Защо не можем ние да въведем данъчни облекчения за спорта? Аз съм говорил с Краси Кралев, ние сме приятели. Вика: „Братко, ще скочат културата, просветата“, окей, но тук вече стана дума. За здравето и спорта не говоря. Има лекари известни тук, педагози, но ние трябва да кажем, че спортът един ден ще бъде приоритет.
Виктор Орбан – социалистите, Вашите колеги, в 2014 г. излизат със следния предизборен плакат: „Ще строим болници, а не стадиони!“. Пак го избраха с две трети, щото той вика, че то и стадионите са за здравето. Ще дойде време на болниците. Тоест, ние не бива да се страхуваме, когато се инвестира и се правят финансови облекчения, свързани и със здравето на хората, от една страна, свързани с високото спортно майсторство.
Това, което искам да пожелая на господин Кралев, е, така както ГЕРБ тръгна да прави за първи път в новата ни история модерна спортна инфраструктура, да помисли за един плувен комплекс в София. Не може в 2017 г. да сме единствената столица в Европа, в която няма къде да се плува! Перловската река не става! Плажът „Република“ беше унищожен. Това, разбирам, ние говорихме с него, че много е трудно за стопанисване, но София стана два-три милиона. Ще плуваме масово и ние ще ходим, ще си плащаме карти и така нататък.
И второ, искам да го поздравя за позицията му за Банско. И тук искам да кажа нещо. То е конституционно, юридическо и политическо! Въобразяват си неправителствени организации, видях ги на снимка, една сюрия – около 37 души, застанали и реват пред Министерския съвет, и някой вика: „Ами, ще реват! Те са власт!“.
И тук искам в този парламент ясно да кажа: девет години съм бил конституционен съдия на тази страна и съм бил депутат във Великото Народно събрание, мажоритарно избран, не са власт неправителствените организации! Не са власт! Власти са по чл. 8 парламентът, правителството, съдебната власт, естествено, имаме местно самоуправление. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Имаме държавен глава – пряко избран, да е жив и здрав господин Радев! И Конституционен съд, който гледа, внимава тук да не нарушим – ние и президентът, Конституцията.
Неправителствените организации не са власт и Конституцията им забранява да бъдат власт. В чл. 12 казва им така: нямате право на политически цели и на политически дейности. А те развиват! Искат да станат власт. Като искат, да заповядат на терена на политиката, да спечелят избори, да дойдат тук – да закрият лифтовете, да закрият метрото, което ГЕРБ направи, да закрият спортните зали, и станем не парламентарна демокрация, а анарходемокрация! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ние всички тук, защото аз в кулоарите говоря с колеги за спорт и за всичко, всички сме против анарходемокрацията. Ще има ротация. Един ден ще дойдат и други да управляват, но трябва едно нещо да знаем – ние тук изпълняваме волята на българските граждани, защото сме парламентарна демокрация с правителствено управление! Управлява правителството, а не НПО-тата!
На добър час на новия Закон! Нов Закон – нов късмет! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марков.
Реплики?
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Марков, на няколко пъти споменахте, че сте бил конституционен съдия. Както знаете, финансирането с незаконно придобито имущество или средства също е наказуемо.
И Ви правя тази реплика по повод Вашето изказване, че не е било лошо, че групировките са финансирали спортните клубове. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Точно това каза! Каза: не е лошо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, не се разправяйте със залата!
Втора реплика – господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Марков, позволявам си да взема реплика на това прекрасно Ваше изказване, само за да поставя един въпрос, който ми се струваше, че има нужда от изричен отговор.
Моля Ви, кажете: до настоящия момент, сегашният Закон за спорта, Вие колко препятствия срещнахте по отношение на управлението на собствеността, по отношение на ползването на спортните обекти, по отношение на вещно-правния статут и достъпа на спортните организации до тях? Какво е Вашето становище по режима, който за първи път се предлага, според мен, толкова детайлно и конкретно разработен в този Проектозакон? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Трета реплика – господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Марков, бях впечатлен от силните Ви слова, но Вие забравихте една малка подробност. Хвалите партията, която Ви е излъчила, но не забравяйте, че дадените пари за залите са от джобовете на българския данъкоплатец.
Забравяте една малка подробност – че с пóказните зали, които хвалебствате, оставяте реалния спорт навън, да се срутва, защото реалният спорт и реалните спортисти се градят в спортната база, която се руши. Срутват се стари помещения, където таваните падат, тече вода. Не могат да влязат спортисти в залите, които Вие възхвалявате, те на всичко отгоре не са и готови в голямата си част, цената им се увеличава многократно. Говоря за Бургас, за Шумен. В Шумен реалният спорт има две зали, които се срутват. Господин министърът дойде и каза, че трябва да съборим стадиона в Шумен, защото вече няма футболен отбор. Какво ще правим с тези големи, огромни лъскави сгради, за които Вие говорите?! Реалният спорт загина, господин Марков, а ние правим помпозност. Това правим! Не разбирам Вашето хвалене пред народните представители, че видите ли, ние издигаме спорта, а той всъщност загива, защото няма да има пари да си плати и да влезе в тези лъскави зали, които се правят. Благодаря. (Частични ръкопляскания в „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Ще имате ли дуплика, господин Марков? Не.
Изказване – господин Цветанов. Заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много бяха тези, които говориха за спорта. Много бяха тези, които говориха какво не е направено и какво трябва да се направи. Нека да припомним, че днешния дебат го водим във връзка с нов Законопроект, който трябва да изпълни със съдържание всичко, свързано със спорта. Това е вакуум, който идва от 1996 г. Ако колегите от БСП са толкова добри и смятат, че се нуждаем от ново законодателство, би било редно да сте го внесли досега.
Искам да поздравя Спортното министерство, защото направиха Законопроект и в 43-тия парламент, но поради други причини не успяхме да го гледаме в пленарната зала и да бъде приет. Сега, когато имаме възможност да гледаме този Законопроект, повярвайте, че това ще даде възможност да направим така, че да се гордеем с онова, което можем да направим всички заедно, приемайки този Закон.
Относно критиката по Законопроекта. От ГЕРБ не смятахме да участваме активно в този дебат, защото от БСП не дадоха нищо, което да бъде укоримо, и нищо, което да бъде реално. Ние се съобразихме с председателя на Комисията Славчо Атанасов, който каза, че ще се направи работна група и между първо и второ четене, както е парламентарната практика, всеки ще може да участва активно и да внесе съответните допълнителни уточнения по прецизиране на текстовете.
Но що се касае до базите и до онова, което каза господин Марков, първо, той никъде не спомена, че спортът е бил финансиран от групировки. Ще кажа, че благодарение на управлението на Вас, отляво, защото имате по-голяма история, нека да си припомним и да се запитаме какво става с Националната база „Цар Самуил“ в Петрич. Отидете да видите – тя не е по-различна от онова, което беше през 90-те години, дори е още по-трагична, още по-зле. Тогава Вие не направихте нищо, за да съхраните тази база.
Нека да си спомним какво се случи със Спортния комплекс „Спартак“, който също беше раздаден. Ще кажа, че в първия управленски мандат на ГЕРБ успяхме да си върнем това спортно съоръжение и да го предадем на Столичната община, която го прехвърли, доколкото знам, на Министерството на спорта. Трябва да има регистър, трябва да има спортна база. Нека не забравяме, че за годините, когато управляваше ГЕРБ, бяха вложени над 350 млн. лв. за спортна инфраструктура. Не са само тези зали, за които Вие казахте, господин Иванов. Тук мога да кажа, че и в момента с новата Програма „Региони в растеж“ ще бъдат инвестирани средства за образователната инфраструктура, много спортни салони във всички училища, защото знаем, че това е масовият спорт. Трябва да направим спортната база достъпна за всички подрастващи.
Но ние се нуждаем и от спортни зали, с които да можем да бъдем домакини на световни, европейски и балкански състезания, за да можем да създаваме повече еталон за поведение на младите хора и повече родители да водят децата си да спортуват. Ето, към това се стремим! Убеден съм, че всички, които днес ще подкрепят Законопроекта, могат да излязат с високо вдигната глава и да кажат: „Ние подкрепяме развитието на спорта в България! Ние ще работим за подобряване на нормативната база. Ние ще подкрепяме правителството в лицето на ГЕРБ, защото знаем, че те са единствените, които за тези години направиха нещо реално за спорта и можем да правим световни, олимпийски и европейски подготовки за нашите шампиони!“ (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Първа реплика – господин Стойнев.
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Цветанов, след толкова много успехи, откакто управлява ГЕРБ, бихте ли ми казали колко златни и олимпийски медала имаме, и второ, знаете ли, че този Закон не е писан в министерството, а в адвокатска кантора? Как отговаряте на тези два въпроса? (Ръкопляскания от „БСП за България“. Народният представител Иван Веселинов Иванов иска думата за лично обяснение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Искате лично обяснение, но не сте засегнат лично. Не чух името Ви да бъде споменато от господин Цветанов.
Заповядайте за дуплика, господин Цветанов. (Народният представител Цветан Цветанов пояснява, че е споменал името на господин Иванов.)
Добре, нека да приключим процедурата. Заповядайте за дуплика, господин Цветанов.
След това ще Ви дам думата за лично обяснение, господин Иванов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, само да Ви кажа, че за да има олимпийски шампиони и олимпийски медалисти – госпожа Лечева е до Вас, нека да Ви каже колко години се е подготвяла и колко е инвестирала държавата, за да се случи това, което тя направи за България, за което – поздравления! Но фактът е, че Вие съсипахте всичко, което беше спортна база… (Възгласи от „БСП за България“:„Еее“.)
Господин Стойнев, отидете в Смолян, погледнете басейна, който години наред се рушеше. Ето, тук е бившата кметица, която участваше в това, което се рушеше… (Възгласи от „БСП за България“:“Еее“.)
Нека да кажем това, което се постигна в момента. Имаме ли басейн, който функционира в Смолян, който 20 години не работеше?! Имаме ли спортната зала, която функционира в Смолян, където вече създадохме по-добри условия?! Имаме ли спортните площадки в междублоковото пространство в Смолян, което беше екзотика да го видите някъде в междублоковите пространства?! И нека да кажем за всичко това, което правим – ние ще продължим да го правим по същия начин, защото знаем, че по този начин ще има и бъдещи олимпийски шампиони!
Един олимпийски цикъл, господин Стойнев, е четири години. (Реплика на народния представител Драгомир Стойнев).
А когато говорим за съсипан спорт, за съсипана база, няма как да я възстановиш за една-две години. Говорим за 350 млн. лв.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България от място): Осем! Осем!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Осем, да, това са два олимпийски цикъла. И ще видите какво ще се случи на следващата олимпиада! (Смях, възгласи и викове в „БСП за България“.) Ще видите какви ще бъдат резултатите! (Смях и ръкопляскания в „БСП за България“.) Но най-важното е да дадем възможност на децата да правят масов спорт, да могат да спортуват, защото това е и превенция, преди всичко.
А за адвокатската кантора – не бих го коментирал. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Чакаме зимната Олимпиада!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Реплика – господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цветанов, аз не мога да споделя патоса, с който пред народните представители тук се опитвате да обясните на базата на големите постижения на правителството на ГЕРБ как спортът цъфти. Останах с впечатлението, че май трябва да извикаме, както каза колегата Ви Марков, господин Орбан тук, да се смените с него, за да може да тръгне спортът в България и да стане поне осми някъде, защото спортът в България загива заради неглижирането и унищожаването на тези спортни бази…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Личното обяснение! С какво лично бяхте засегнат, господин Иванов?!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Засегнат съм лично, защото в моя избирателен район се подготвят спортисти, но базата се руши и срутва, а се строи един мастодонт, който няма да даде никакъв ефект. И се правят концерти срещу заплащане. (Силен шум в ГЕРБ.)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Имате лично обяснение!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Моите деца не могат да отидат да спортуват! Старите зали, господин Цветанов, се срутват и ще убият някое дете! Това е истината! Направете нещо, за да не се срутват!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте за лично обяснение, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Господин Цветанов, знам за Вашата любов към Смолян. Искам да споделя, че с встъпването ми като кмет басейнът беше в това състояние. Предишният кмет преди мен беше водач на листата на ГЕРБ. (Реплика на народния представител Цветан Цветанов.)
Искам да Ви обясня, че с Публично-инвестиционната програма на правителството на Орешарски общината кандидатства и беше подкрепена с 5 млн. лв. С тези средства бе направена спортната площадка, която беше необходима. Аз лично адмирирах кабинета на Орешарски и проекта.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): А басейна? Басейна!
ДОРА ЯНКОВА: Ще Ви кажа и за басейна.
Беше направена спортната зала и с 5-те милиона, тъй като се направиха само две неща, трябваше да се направят стадионът и басейнът. За басейна Вие дадохте 2,5 милиона.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Кой беше кмет?
ДОРА ЯНКОВА: Разберете, със седем милиона и половина бяха направени една спортна площадка, залата и басейнът. Басейнът беше рехабилитиран. Бих искала в много градове да има приемственост в политиката. Тъй като казахте 300 милиона, да, 200 милиона от Публично-инвестиционната програма на Орешарски беше за спортни имоти. Те отидоха в Бургас, Варна, във Велико Търново, в Смолян и на много други места като първа стъпка.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Колко дефицит оставихте в Смолян?
ДОРА ЯНКОВА: Да, ще Ви кажа и за дефицита. Смолян е нов град. Ако искате да направим дебат за Смолян, град на 50 години – три села, събрани в едно. Направих 21 улици в града, пет социални домове рехабилитирах, образователната инфраструктура – цялата! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Оставих 81 милиона по европейски проекти, от които за 41 милиона се върна чекът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Янкова!
ДОРА ЯНКОВА: Затова разбирам, че сте с голяма болка към Смолян. Погледнете я като община, която и сега има структурен дефицит. Благодарение на шестгодишното управление сега са 18! (Реплика на народния представител Цветан Цветанов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Янкова. Времето изтече!
ДОРА ЯНКОВА: Бих искала този професионален дебат, ако още сте в изборна кампания, но да демонизирате хора не Ви прави чест! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
По начина на водене – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Процедурата ми е по начина на водене. Моля да отправяте забележки. Тук, от тази трибуна господин Цветанов заяви, че колежката Дора Янкова е участвала в разграбването, ако не се лъжа в термина, във връзка с басейна в Смолян. Не знам по какъв начин – може би е източила водата от басейна. Затова, моля Ви, преди известно време, и то не преди голям период от време, приехме общ консенсус за езика на омразата в този парламент. Моля Ви да направите забележка на господин Цветанов – да не се продължава по този начин. Разбирам, че на ГЕРБ им трябват хляб и зрелища, но хлябът го няма, уважаеми господа от управляващите. Само зрелищата Ви останаха. (Частични ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, дадох възможност на госпожа Янкова да се аргументира в лично обяснение.
Продължаваме нататък.
Други изказвания по Законопроекта за физическото възпитание и спорта? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за физическото възпитание и спорта.
Гласували 157 народни представители: за 105, против 52, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! На основание чл. 83, ал. 1 от нашия Правилник предлагам срокът между първо и второ четене да бъде максимален поради сложността и обема на този Закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Моля да гласуваме така направената процедура.
Гласували 151 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 33.
Предложението е прието.
Господин Кирилов, заповядайте за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля за процедура за удължаване с две седмици на срока за писмени предложения по Законопроекта за европейската заповед за разследване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Гласуваме така направената процедура.
Гласували 155 народни представители: за 138, против 4, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Колеги, имаме едно второ четене, което е много малко, предлагам да продължим с него.

Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА.
Заповядайте, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам процедура за допускане в залата.
На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допусната госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да гласуваме така направената процедура.
Гласували 102 народни представители: за 97, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за народните читалища, № 702-01-37, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2017 г. и приет на първо гласуване на 23 ноември 2017 г.“.
„Закон за изменение на Закона за народните читалища“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепеното от Комисията наименование на Закона.
Гласували 104 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: По § 1 е постъпило предложение от народните представители Вежди Рашидов, Диана Саватева и Емилия Милкова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 10 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) В Министерството на културата се води регистър на народните читалища и на читалищните сдружения по ред, определен с наредба на министъра на културата. Регистърът е публичен, поддържа се в електронен вид, като достъпът до него е свободен и безплатен, включително онлайн, в машинночетим формат.“
2. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) В 7-дневен срок от вписване на читалището или на читалищното сдружение в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел читалищното настоятелство или управителният орган на читалищното сдружение подава заявление за вписване по регистъра по ал. 1. Към заявлението се прилагат данните по ал. 2, уставът на читалището или читалищното сдружение, а за сдруженията — и списък с членуващите в тях читалища. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
(4) Министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 3 извършва вписване и издава удостоверение за вписване в регистъра или отказва вписване. За извършено вписване в регистъра се уведомява кметът на общината по седалище на читалището или читалищното сдружение“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста, който Комисията подкрепя и редакционната поправка на § 1, който Комисията също подкрепя.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 2 е постъпило предложение от народния представител Диана Саватева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В срок три месеца от влизането в сила на този закон министърът на културата издава наредбата по чл. 10, ал. 1“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепеното от Комисията наименование на подразделението и § 2, който Комисията подкрепя и съответната му редакция, която Комисията също подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: По § 3 е постъпило предложение от народния представител Диана Саватева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В едногодишен срок от влизането в сила на този закон Министерството на културата осигурява условия за приемане на документи и заявления, подавани за вписване в регистъра по чл. 10, по електронен път“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя и съответната редакционна поправка на § 3, който Комисията подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Има предложение от народните представители Вежди Рашидов, Диана Саватева и Емилия Милкова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 4:
„§ 4. Законът влиза в сила от 2 януари 2018 г.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 4, което Комисията подкрепя.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това Законът е приет на второ четене. (Ръкопляскания.)
Благодаря, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря за вниманието.
Честито! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, времето за днешното пленарно заседание се изчерпи. Утре – редовно пленарно заседание в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер
Явор Нотев

Секретари:
Филип Попов
Юлиан Ангелов