Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Александър Ненков и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум – откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка – Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, вносители: Станислав Иванов и група народни представители, на 4 октомври 2017 г., приет на първо гласуване на 26 октомври 2017 г., като предлагам тя да стане т. 9 в Програмата. Досегашната т. 9 – Второ гласуване на Законопроект за изменение на Закона за обществените библиотеки, и следващите се преномерират съответно.
Моля, гласувайте.
Гласували 195 народни представители: за 116, против 5, въздържали се 74.
Предложението е прието.
Съобщение: уважаеми народни представители, в началото на вчерашното пленарно заседание Ви информирах, че на 11 декември 2017 г., с писмо от министър-председателя на Република България, в Народното събрание постъпи Програма на Република България за Председателство на Съвета на Европейския съюз 1 януари – 30 юни 2018 г., приета с Решение № 753 на Министерския съвет от 2017 г.
Програмата е предоставена с писмо на всички постоянни комисии и на народните представители на електронните им пощи.
Във връзка с това Ви информирам, че по време на пленарното заседание утре – 15 декември 2017 г., петък, в изпълнение на т. 5 от Решение за приемане на позиция на Народното събрание по Проекта на програмата на Република България за Председателство на Съвета на Европейския съюз 1 януари – 30 юни 2018 г., приета от Народното събрание на 1 декември 2017 г., министърът за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г., госпожа Лиляна Павлова ще представи пред Вас приетата Програма.
Заповядайте за декларация, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър!
Присъединяването на България към Шенгенското пространство е сред основните приоритети на българската външна политика и от стратегическо значение както за България, така и за Европейския съюз като цяло.
Подобен приоритет считам, че всички политически сили сме записали в своите предизборни платформи и всички сме го защитавали. Само че силата на БСП е именно в нейната последователност (шум, реплики, провиквания от ГЕРБ) и когато е трябвало да се защитава национален приоритет, не сме бягали от него, докато Политическа партия ГЕРБ прави точно обратното.
Вчера ние предложихме на българския парламент да излезем с обща декларация и всички да застанем зад нашите евродепутати в тяхната битка за една огромна несправедливост.
Искам да Ви прочета декларацията, която трябваше ние да приемем:
„Народното събрание на Република България:
- първо, приветства включването на темата за разширяването и укрепването на Шенгенското пространство в дневния ред на пленарното заседание на Европейския парламент в Страсбург на 13 декември 2017 г.“
Всички ние сме за, но ГЕРБ са против такава точка. (Шум и реплики.)
„- второ, оценява високо декларираната последователна подкрепа на основните политически групи в Европейския парламент за присъединяването на България и Румъния към Шенген, резултат и от съвместните усилия на българските членове на Европейския парламент“.
Всички са за, но ГЕРБ са против тази точка.
„- трето, подчертава, че пълноправното членство на България в Шенген и прилагането на целия инструментариум на Шенгенското законодателство ще позволи на страната ни да допринася пълноценно за повишаване на сигурността на Европейския съюз и неговите граждани“.
Всички сме за, но ГЕРБ са против.я
„- четвърто, потвърждава още веднъж, че България изцяло е приложила достиженията на правото от Шенген, което, съгласно Договора за нейното присъединяване и съществуващата правна рамка на Европейския съюз, е единственото предварително условие за присъединяването към Шенгенското пространство;
- пето, възприема продължителното отлагане на приемането на България в Шенген за прецедент, който подкопава доверието и солидарността между държавите членки и обезценява ангажиментите, поети на най-високо равнище“.
ГЕРБ отново се противопоставят на такава констатация.
„- призовава настоятелно всички държави членки да подкрепят разширяването на Шенгенското пространство, така че приемането на единодушното решение на Съвета за присъединяването на България към Шенген да бъде постигнато без допълнително и неоправдано забавяне“.
Смятам, че това трябва да ни обедини и всички сме за, уви, ГЕРБ са против.
„- призовава българското правителство да продължи да работи активно за осигуряването на подкрепа за присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство и изразява своята готовност да продължи да подпомага усилията на отговорните български институции в тази връзка.“
Приемането на настоящата декларация от Народното събрание можеше да бъде силен знак за необходимостта от обединение и единодействие на всички равнища за това, че България е напълно готова да заеме мястото си на равнопоставен член на Европейския съюз.
За съжаление, уважаеми дами и господа, тази декларация трябваше да обедини всички политически сили, от ГЕРБ избягаха. Избягаха, защото ГЕРБ показаха,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …че те никога не са защитавали национален интерес, а имало политически слугинаж на външни сили…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, моля Ви!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Нека да довърша, защото това е скандално.
Вчера имаше дебат в Европейския парламент и всички политически сили…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, овладейте емоцията си! Господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Всички политически сили подкрепиха този дебат, освен европейските реформатори и консерватори, и „Европа на свободата и демокрацията“ – една крайно дясна партия, но, за съжаление, уважаеми дами и господа, вече, тъй като маските паднаха, има и Политическа партия ГЕРБ, която се присъединява именно към тези партии за неподкрепа на членството на България в Шенген. (Реплики от ГЕРБ.)
И това е, защото някой отвън отново е променил Вашите приоритети. Вие доказахте за пореден път, че не може да отстоявате национален приоритет, така както БСП го е отстоявала. (Оживление, смях от ГЕРБ.)
Защото разликата между нас и Вас е, че няма какво да ни уплаши. Няма външна сила, която да промени нашето отношение към българските граждани, към българските национални приоритети, докато Вие се уплашихте. И така ще бъде цялото Председателство, което ни предстои. То ще бъде обърнато към политическия слугинаж, към слугинажа към Европейския съюз, защото Вие не можете и в най-елементарното нещо да застанете рамо до рамо, когато става въпрос за европейска и българска национална кауза.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А нали искате референдум за оставането в Европейския съюз? Нали искахте референдум за Европейския съюз?!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Разликата е, че Вие не можете да защитавате българска национална кауза, ако някой отвън не Ви го каже! Точно това е истината или пък може би не желаете да бъдете в Шенгенското пространство?!
Защото вчера, както излезе информацията, ГДБОП арестува общински съветник и неговия син в трафик на хора в Свиленград. Ето това е разликата между Вас и нас. (Смях, силен шум, реплики и провиквания.)
Защото при Вас всичко е ясно какво се случва – при Вас, единственото което Ви държи на власт, е именно да усвоявате този ресурс, който е в момента – било то европейски фондове, било то публични финансови средства, защото след малко ще имаме дебат за ветото на Президента. Става въпрос за близо 20 млн. лв. Вчера Вие раздадохте 600 млн. лв. на тъмно, а тук – за здравето на българските граждани, Вие де факто, най-вероятно ще отхвърлите това вето.
Ето това е разликата между Вас и нас! Но, пак казвам, за нас е важно националният паритет, за нас е важно националната кауза, за нас е важно, когато става въпрос за бъдещето на нацията, ние да бъдем рамо до рамо, а не както Вас – само когато някой отвън Ви каже, тогава Вие да защитавате европейската Ви кауза. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По-спокойно!...
Уважаеми колеги, относно декларацията, която направи господин Стойнев – вчера на Председателски съвет беше решено декларацията да бъде раздадена на парламентарните групи, за да се запознаят с тази декларация. Аз, като председател на Събранието, по чл. 88, ал. 3 съм я разпределила на Комисията по външна политика, на Комисията по вътрешна политика, за да може да бъде обсъдена по Правилник. (Реплики и провиквания от „БСП за България“.)
След като Вие не изчакахте да чуете какво мислят останалите председатели на парламентарни групи по декларацията… (Шум и реплики.)
Господин Стойнев беше на тази среща и той е много добре запознат, но изопачават се фактите в момента от парламентарната трибуна.
Заповядайте, господин Ерменков, по начина на водене. (Шум, реплики: „И, ако може, по-тихо говори!“.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Невинаги може да се говори тихо, уважаеми дами и господа народни представители, защото невинаги чувате, даже и когато Ви викаме, и когато и народът Ви вика, така че ще ме извините, ако съм малко по-емоционален.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Ерменков! Към мен!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател, но укротете си хората, за да мога да взема процедурата.
Госпожо Председател, когато има декларация от името на парламентарна група, доброто възпитание изисква тя да се чуе. Може би емоциите на тези, които се чувстват засегнати, да бъдат изразени по начина, по който те смятат, че е културен – с чукане по масата. Когато те се чувстват засегнати за това, че не са защитили национален интерес, което е истината, разбира се, те да викат и да свиркат, но не Ви дава право на Вас, като председател, да правите коментари на тази декларация под никаква форма, дори като реплика, дори като изказване, дори като председател на Народното събрание.
Единственото нещо, което може би можехте да направите, това е да има ответна декларация от името на партия ГЕРБ, с която да отговорите на нашата декларация.
Превишавате си правата, госпожо Председател, затова много Ви моля, спазвайте Правилника. Нека да не вървим по вече един път, направен път на движение на председателите на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ерменков, сега имам възможност в две минути, да Ви отговоря.
Аз не направих контрадекларация, а разказах какво се е случило на Председателски съвет изключително коректно. Това колегите, които участваха, могат да потвърдят.

Продължаваме със следваща точка от дневния ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2018 Г., ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 29 НОЕМВРИ 2017 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 250 ОТ 8 ДЕКЕМВРИ 2017 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси ще ни представи доклада.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Моля за процедура – в залата да бъдат допуснати госпожа Жени Начева, председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и заместник-министър на здравеопазването, и господин Камен Плочев, управител на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, гласувайте направената процедура.
Гласували 175 народни представители: за 168, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
относно Указ № 250 от 2017 г. на Президента на Република България, постъпил на 11 декември 2017 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., приет от Народното събрание на 29 ноември 2017 г., и мотивите към указа
На свое заседание, проведено на 12 декември 2017 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Указ № 250 от 2017 г. на Президента на Република България.
На заседанието присъстваха: госпожа Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК, и проф. д-р Камен Плочев – управител на НЗОК.
Председателят на Комисията Менда Стоянова докладва Указа и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., като оспорва § 6 от Преходните и заключителните разпоредби.
Президентът изтъква, че приетият § 6 от Преходните и заключителните разпоредби поражда опасения, че няма да бъдат гарантирани правата на всички здравноосигурени лица. (Шум и реплики.) С него се установява правилото през 2018 г. НЗОК да не заплаща за лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование, за което е подадено заявление за включване в позитивния лекарствен списък, както и за включени в позитивния лекарствен списък, които подлежат на заплащане за първи път през 2018 г. (Шум и реплики.)
Президентът отбелязва, че мораториумът по § 6 влиза и в противоречие с редица международни актове. С § 6 се създава различно третиране на здравноосигурените лица през 2018 г., което не е оправдано от друга конституционно гарантирана ценност и не е пропорционално на преследваната цел, Конституцията обявява равенството на гражданите пред закона за принцип и не всяка цел може да бъде годно основание за ограничаване на права. Преграждането на възможността за заплащане на лечение с иновативни лекарства и на такива, включени в позитивния списък, които за първи път трябва да се заплащат през 2018 г., е формално и не се предпоставя от друга конституционно гарантирана ценност, а е обвързано единствено от времето за прилагане на забраната. (Шум и реплики.)
Мотивите в подкрепа на Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. бяха представени от госпожа Жени Начева.
Безспорно е, че правата на гражданите за достъпна медицинска помощ чрез здравно осигуряване и безплатно ползване на медицинско обслужване са основни конституционни права и са неотменими съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Конституцията. Но както е приел и Конституционният съд в мотивите на Решение № 8 от 1998 г. по конституционно дело № 3/1998 г., конституционната разпоредба на чл. 52, ал. 1 „не е пряко приложима и в нея е указано, че тя ще се прилага при условия и ред, определени със закон”.
Основните правни средства за реализиране правата на гражданите за достъпна медицинска помощ са намерили своята уредба в отделни закони, издадени на основание делегацията на чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България. От изложеното Конституцията не определя реда и конкретните условия, при които възниква правото на здравно осигуряване, в нея липсва лимитативно изброяване и на източниците, от които ще се осигуряват необходимите средства за заплащането на медицинска помощ, както и формите, чрез които ще се реализира плащането. (Шум и реплики.)
В този смисъл правата на гражданите по чл. 52, ал. 1 от Конституцията могат да се реализират само в рамките на системата на задължително здравно осигуряване, което, от своя страна,…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви, в залата е много шумно.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „…функционира единствено в рамките на бюджета, формиран за целта.
Ако се разгледа обратната хипотеза на несъобразяване на заплащаните от НЗОК цени и обеми с рамката на бюджета на тази солидарна осигурителна система, е възможно преди изтичане на годината финансовите ресурси на НЗОК да бъдат изчерпани, което от своя страна би довело до ограничаване на правата на гражданите по чл. 52, ал. 1 от Конституцията.
В рамките на текущата година се реализираха редица законодателни промени и се предприемат конкретни действия за заздравяване на системата с мерки, които водят до по-добър контрол върху разходите и управлението на финансовите ресурси на НЗОК, до оптимизиране функционирането и подобряване контрола на здравната система.
Анализът на динамиката в разходите за здравеопазване и здравно-демографските показатели за състоянието на населението, отразени в редица стратегически документи, показват ясно, че устойчивото нарастване на средствата за здраве не се съпътства от съответно подобрение на показателите за здравето на гражданите. Повишаването на ефективността би могло да доведе до значително по-добри резултати и да компенсира необходимостта от съществено увеличение на разходите. За целта е необходимо провеждането на комплекс от мерки в разходната част по бюджета на НЗОК, осигуряващи нов дизайн на планирането, договарянето, закупуването и доставката на здравни услуги и стоки, както и на системите на заплащане с цел стимулиране на ефективност, ефикасност и качество. Последователното използване на тези подходи през следващите години несъмнено ще доведе до по-ефективно управление на разходите за здравеопазване. (Шум и реплики.)
Разходите за функция „Здравеопазване“ за 2018 г. по Консолидираната фискална програма са в размер на 4 712,0 млн. лв., като е разчетен ръст спрямо 2017 г. в размер на 485,2 млн. лв. По този начин ще има сигурност, стабилност и предвидимост в здравноосигурителната система.
Общо разходите по бюджета на НЗОК за 2018 г. са 3 млрд. 855 млн. лв., като тук е предвидено и допълнително право на разходи през 2018 г. спрямо закона за 2017 г. в размер на 406,6 млн. лв. допълнително.
През 2018 г. НЗОК ще гарантира заплащането на лекарствени продукти за домашно лечение на 282 заболявания и за лечение в условията на болничната медицинска помощ на 585 онкологични и хематологични заболявания, като списъкът на лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, за тези заболявания включва:
1. Лекарствени продукти – 1718 броя, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение, и над 123 медикамента за онкологично лечение, заплащани в над 2457 аптеки, имащи договор с НЗОК.
Броят на пациентите за 2018 г., които се планира да се обърнат към аптечната мрежа за получаване на тези лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК за домашно лечение, е около 1,6 млн. души.
2. Лекарствени продукти за онкологично лечение – 450 броя, прилагани в болничната медицинска помощ – в болничната само. (Шум и реплики.)
През 2018 г. е разчетено заплащането за над 33 хиляди здравноосигурени лица на лекарствени продукти, предназначени за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги. Редица разходи по клинични пътеки…“
Госпожо Председател, господа докторите сигурно го знаят, но залата включва 240 депутати, които не са доктори. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така е, госпожо Стоянова.
Моля Ви за тишина!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „…НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги. Редица разходи по клинични пътеки, както вече се посочи, са също за лечение на онкологични заболявания. Подчертавам, 74% от общия дял на разходите на НЗОК за 2017 г. за лечение на онкоболни е за лекарствени продукти със скъпи молекули и прицелна терапия.
Следва да се отбележи отново, че планираните разходи за онкологично лечение в болничната медицинска помощ са с прогнозен размер около 300 млн. лв. на годишна база, което е повече като размер от разходите за цялата първична медицинска помощ, която е в размер на 207 млн. лв., и на цялата специализирана медицинска помощ в размер на 222 млн. лв.
Динамиката в навлизането и заплащането на иновативни лекарствени продукти няма аналог в другите направления на здравноосигурителните плащания, където максималният ръст на разходите достига едва около 6%. Темповете за иновативните лекарства и болнични дейности в пъти изпреварват останалите здравноосигурителни дейности. Може да се дадат редица примери на водещи производители на лекарствени продукти, които увеличават приходите си само за една година – 2017, от 1 до над 10 млн. лв. на компания – темпове на ръст в постъпленията по НЗОК, които не се отчитат дори и от водещи многопрофилни болници, където има хоспитализациите на хиляди пациенти по над 300 клинични пътеки.
През последните 4 години в онкологията са въведени 25 нови молекули с 37 лекарствени продукта, които НЗОК заплаща – като странно, колеги, забележете, само за 2018 г. исканията стават 32. Двадесет и пет за 4 години, 32 за 2018 г.! Това нарастване е значително. Нараства и броят на клиничните проучвания в страната, което осигурява достъп на пациентите до най-новите терапевтични алтернативи в областта на онкологията и онкохематологията. Ефектите от новоприетите в списъка иновативни лекарства преди 2018 г. са изпреварващи по отношение на разходите спрямо другите продукти и дейности. Какво показват данните? Много интересни данни!
2014 г. – 5 нови международни непатентни наименования. За 2017 г. разходите за тези 5 са 8 млн. 807 хил. лв.
2015 г. – 8 нови международни непатентни наименования. За тях разходите през 2017 г., забележете, само за тези 5, са 53 млн. 141 хил. лв.
2016 г. – 10 нови международни непатентни наименования, като разходите за тях за 2017 г. са 38 млн. 175 хил. лв.
2017 г. – 7 нови международни непатентни наименования за 10 млн. 800 хил. лв.
2018 г. ние имаме искания за сключване на договор с Касата за 32 нови международни непатентни наименования на прогнозна стойност за 39 млн. лв. за 2018 г. Тук трябва да е ясно, че от тези 32 нови молекули само пет са за заболявания – 4 на брой, за които до момента няма реимбурсна терапия. Първите две от тези четири са редки заболявания и не са включени в списъка на заболявания, за които НЗОК заплаща – 23 пациенти са подходящи за лечение. Другите две нови молекули са за 1500 пациенти.
Тук е много важно да отбележим, че тези пациенти ще бъдат включени в програми за лечение с нови молекули, финансирани от самите производители на лекарствените продукти. Такава практика има и досега, и тя ще бъде продължена и разширена от Министерството на здравеопазването.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Къде я има разписана тази програма? Няма такова нещо!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Голяма част – забележете, това също е много интересно – от тези молекули не фигурират в българските фармакотерапевтични ръководства, тоест няма ръководство как точно да се изписват тези лекарства, в какви дози и в какви срокове.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Пациентите са виновни, че няма?!
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Тези фармакотерапевтични ръководства определят алгоритъма на лечение при пациентите и имат отношение към заплащането и включването в позитивния списък. Всички останали 27 молекули са за заболявания, за които Националната здравноосигурителна каса заплаща лечението изцяло и има подходяща алтернатива за това лечение. Това са молекули…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Това изказване ли е? Какво е това? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, моля да направите забележка на стоящия на първия ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Стоянова, правя забележки, но явно никой не ме слуша.
Моля Ви, колеги!
Вие по-бързо, госпожо Стоянова, защото…
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, докладът е важен! Това е вето на Президента и аз искам колегите да чуят цифрите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги!
Продължете, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Всички останали 27 молекули, за които се иска включване в позитивния списък, са за заболявания, за които Касата в момента заплаща лечението изцяло и има подходящо лечение. Това са молекули за ревматоиден артрит, вирусен хепатит С, колит и така нататък. Пациентите с тези заболявания се лекуват и в момента, като Националната здравноосигурителна каса заплаща за тях голям брой лекарствени продукти като терапевтична алтернатива с висока ефикасност –биологични продукти, имунохимиотерапия и таргетни молекули в онкологията и онкохематологията.
През последните три години България получава препоръка от Съвета на Европейския съюз в областта на здравеопазването, която неизменно фокусира върху ефективността на разходите на системата.
В хода на Председателството на България един от нашите приоритети е именно в направление лекарствената политика, намирането на баланс и европейска перспектива между иновативни и генерични продукти, като амбициите ни са да дадем форум за безпристрастни и прозрачни дискусии по тези въпроси на европейско ниво.
Тези мерки ще намерят и своите законодателни предложения от страна на Министерския съвет.
След приключване на разискванията и проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. Становището е прието с 12 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Откривам разискванията.
Изказвания – заповядайте, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Имах съвсем различно построена теза за моето изказване, но, за съжаление, Докладът, който прочете госпожа Менда Стоянова, ме кара, като бивш председател – допреди шест месеца, на Комисията за оценка на високотехнологичните форми на лечение към Министерството на здравеопазването, член на Комисията по редки болести, член на Комисията за лечение в чужбина и национален консултант по хематология, да Ви кажа, госпожо Стоянова, няколко неща в отговор на тези „много“ интересни данни, които Вие изнесохте тук.
С това и ще започна, а след това ще се опитам от гледна точка на експерт да Ви призова да преосмислите всичко това, още повече на фона на тези 700 милиона, които вчера са раздадени. Тук ще говорим за много по-малка цифра.
Първо, искам да Ви споделя, госпожо Стоянова – председател на Бюджетната комисия, че цифрите, които изнесохте, са абсолютно логични на фона на революцията в света на клиничната медицина, която се реализира през последните петнадесет-двадесет години. Няма нищо учудващо, че повече от 30 милиона средногодишно се увеличава разходът за нови молекули, тъй като под контрола на съвременната клинична медицина попадат все повече и повече заболявания, които само допреди петнадесет години бяха животозастрашаващи.
В този смисъл това не е интересно, а е похвално. Това е успех на човечеството, и за щастие България до момента е полагала усилия при всички правителства, при всички трудности, които е имала през последните 30 години, да даде възможност на българските пациенти да имат достъп. Трябва да Ви кажа, че този достъп е доста широк до момента и в никакъв случай не трябваше сега, по този може би неумел, да го нарека, а не с друга дума, начин да се създава напрежение в обществото.
Защо? Първо, става дума за обем от средства, който представлява не повече, както и да ги изчисляваме – с отстъпки, без отстъпки, дали са 25, дали са 38 милиона – става дума за между 2,5% и 4% от разходите за лекарствени средства, предвидени в новата бюджетна 2018 г.
Второ, искам да кажа на всички, които не разбират от клинична медицина, че понятието „алтернативи“ в клиничната медицина и особено в онкологията е нещо много относително. Когато се достигне до даден етап от еволюцията на пациента, много често няма алтернатива. На никого от Вас не пожелавам да застане пред тази алтернатива – да бъде принуден да наведе глада, и да няма възможност за достъп до нов медикамент, който му дава теоретичната, разбира се, но човешка възможност. Това никога никой не го е отказвал на българските пациенти – да използва тази възможност, за да предпази своя живот и да облекчи съдбата на себе си и на своето семейство.
На трето място, ако приемем тази хипотеза и направим тази, както твърдят колегите отдясно, временна бариера, какво ни очаква през 2019 г.? Още повече молекули – медицината няма да спре да се развива. Как тогава ще търсим алтернативата кои от тях да влязат?
Като онколог и онкохематолог искам да Ви кажа, че молекули, които отдавна не са иновативни, още ги няма на българския пазар, но нека да не влизаме в тези детайли. Внимателно слушах сутринта дебатите по медиите, затова искам да не взривяваме залата, защото става дума за нещо, което е изключително болезнено за българския гражданин. Става дума за неговото здраве!
За да не бъда многословен и да оставя място за дебат, но професионален, колегиален дебат – става дума за здравето на пациентите, в тези предколедни дни искам да Ви призова: идва Коледа. Хората търсят, взират поглед в бъдещето. Нека не си слагаме греха на душата да ги лишим от възможността – не казвам, че това е реалност, 30 години работя в тази специалност и знам колко е тежко, когато застанеш пред такъв проблем – нека в тези предколедни дни да им дадем тази глътка, тази възможност, тази вяра и да намерим начина, да намерим, както споменаха колегите, фискалния баланс ли, как да го наричам? Аз не съм икономист. Нека им предоставим тази възможност. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, проф. Михайлов.
Реплики? Няма.
Първо процедура, след това изказване – д-р Джафер беше заявила.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, на балкона се намират Любов Любомирова и Детелина Банакиева, представители на пациентите, които обсъждаме в момента, във връзка с наложеното вето.
Правя процедура да бъдат допуснати в залата, защото това касае тях и хората, които представляват, които са изправени пред този тежък и сложен проблем.
Моля да бъдат допуснати в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, процедурата Ви е недопустима. Гостите са на балкона, имат възможност да проследят дебата.
Заповядайте, д-р Джафер, за изказване. (Шум, реплики, възгласи от „БСП за България“.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Подложи го на гласуване. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурата, която направи господин Попов. (Шум, реплики. Народни представители от ГЕРБ и ОП влизат в пленарната залата.)
Моля, режим на гласуване.
Гласували 195 народни представители: за 83, против 37, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Въпреки експедитивността на управляващите и тяхната бързина, за да не допуснат в залата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кажете процедурата, господин Попов. Каква Ви е процедурата?
ФИЛИП ПОПОВ: … представители на тези пациенти… (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Някои от колегите не успяха да гласуват и в тази връзка правя процедура по прегласуване.
Моля Ви, поне допуснете тези хора в залата тук. Очевидно е, че ще им откажете тези лекарства, поне ги допуснете в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, ще Ви отнема думата! (Реплики между народните представители Данаил Кирилов и Драгомир Стойнев.)
Колеги, моля Ви, спокойствие в залата!
Господин Стойнев, моля Ви! Дамите са допуснати в залата – те са на балкона и могат да чуят от първо лице дебата по тази точка.
Режим на прегласуване.
Гласували 195 народни представители: за 85, против 33, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Процедура по начина на водене – д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Смятам, че допуснахте недопустима процедура. Няма как да участват в дебата представители на неизвестна за нас пациентска организация, защото това не беше обявено от заявителя на това желание. В Закона за здравното осигуряване и за здравето са ясно регламентирани национално представените пациентски организации. Те имат своето право да участват в заседанията на Комисията по здравеопазване и да дават становища по всички законопроекти. Те участват в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
Колеги от опозицията, опитите да манипулирате пациентите, да експлоатирате техните страхове няма да доведат до нищо позитивно за Вас. (Шум, реплики и възгласи от „БСП за България“. Реплики от ДПС.)
Госпожо, моля да успокоите страстите!
Нека бъдем рационални, нека търсим добрите решения, защото те са в интерес на българските пациенти. Иначе, в залата сигурно има потенциални пациенти и всеки от нас може да се изкаже в полза на една или друга терапия. Балансът е важен и това търсим днес в заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема д-р Дариткова.
Доктор Джафер, заповядайте за изказване.
Призовавам залата за добър професионален дебат.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Все повече харесваме призивите за надпартиен консенсус и за добър дебат, но протестираме против това да се използват предимно фискални аргументи по принципни решения. Заявявам, че ще подкрепим ветото на Президента и ще го направим по няколко причини.
На първо място, защото то е в унисон с нашето предложение, което направихме на второ четене по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, единственото решение и предложение за отпадане на § 6.
На второ място, ще подкрепим това вето, защото пледираме за противоконституционност на текста. Мотивите във ветото на Президента посочват много ясно защо имаме основание за това.
Ще подкрепим ветото и заради това, защото, смятаме, че априори това е едно грешно решение. То е признание за безпомощност, признание на институциите и на администрацията, че не може да се справи с тренда на средствата за лекарства. Това обаче не е проблем на пациентите, това е проблем на администрацията, на институциите, уважаеми господин Министър!
Днес, когато казваме, неизвестно защо влиза и в доклада на Комисията по бюджет и финанси, че влезли пет нови молекули и миналата година били девет, следващата щели да бъдат десет – да, тези молекули и тези средства ще стават все повече и повече. Няма как да бъде спрян възходът на високите технологии, на медицинската наука, госпожо Стоянова. Независимо какви решения ще вземем ние, тези технологии ще вървят напред. Няма как с един мораториум да спрете развитието на тези процеси и пациентите ще искат най-съвременното лечение, най-доброто за тях. Днес, когато светът говори за персонализирана медицина, ние се опитваме с един мораториум да наложим отсрочка затова да харчим средства за тези нови технологии и нови молекули.
Ето защо ние смятаме, че съвременните терапевтични постижения и медицински стандарти са нова, по-висока терапевтична възможност, а не е предизвикателство пред фиска. Фискът и хората, които трябва да се справят с тези предизвикателства, трябва да предложат решенията, но това решение не е такова решение. Има много други възможности. Понеже бяхме призовани за професионален дебат – нека да споменем част от тях, които не са изчерпали своите механизми, за да удържат разходите, ако те според Вас, са неправилно растящи.
На първо място, обективност при работата на Комисията за оценка на здравните технологии, както и на Комисията по цени и реимбурсиране. Плащането за молекули не трябва да продължава, а трябва да се търси терапевтичен резултат. Това е безспорна цел, към която трябва да се стремим.
На второ място, въвеждане на задължителния характер на така наречените „гайтлайни“ – така наречените „фармакотерапевтични ръководства“, които да бъдат задължителни като етапи на последователно лечение, защото не може да се започва с третия етап, ако не се е минало през първия и втория етап на лечение. Това трябва да бъде правило.
На трето място, гъвкаво договаряне на цени и отстъпки за медикаменти, включително санкции за фармацевтичните фирми, когато надхвърлят определено ниво. За болниците наложихте лимити – не заплащате надлимитна дейност, защото казвате, че за Вас тя просто не съществува. Ето и тук може да се санкционира дадената фирма, ако надхвърля обема, който трябва да покрие тази година и това е много елементарно. Нека те да понасят санкциите, но не и пациентите.
На четвърто място, анализ на структурата на плащанията за медикаменти по лечебни заведения, по специалности, по диагнози. Там ще се видят кои са звената, които харчат, може би и неправомерно.
Пето място, ключовата дума „контрол“ – чрез регистри на заболяванията, каквито няма, чрез справяне с криминалния паралелен износ – много актуална тема, защото този износ означава точене на Националната здравноосигурителна каса в частта „скъпоплатено лечение“.
На шесто място, легендарната Единна информационна система, електронна здравна карта, електронна рецепта, за да може да се проследи какво се случва не само с пътя на пациента, но и със скъпоструващите терапии и медикаменти, които покриват тези терапии.
Уважаеми дами и господа, искрено звучи признанието по време на второто четене, че всъщност налагането на този мораториум е само опит да се спечели време, защото държавата и институциите не знаят какво да правят, за да удържат тези разходи и ръста на разходите на лекарства в България. Принос определено беше даден днес с това да се направи нов дизайн на планирането. Не знам какъв дизайн ще правите, но наистина, както каза един колега, това прилича не на нов дизайн на планирането, а нов дизайн на безсилието.
Ето защо всички трябва да си даваме сметка, че тези фискални параметри, за които говорим, водят до себе си лични, човешки трагедии. Всеки пациент има право да иска най-доброто лечение за себе си и за своите близки.
Аз вярвам, че разумът ще надделее, но независимо какъв ще бъде изходът от това гласуване днес, във връзка с това вето на Президента, ние смятаме, че текстът е противоконституционен, защото в Конституцията е казано, че всеки има равен достъп до лечение. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема д-р Джафер.
Реплики? Не виждам.
За изказване – доц. Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми представители на пациентските организации, днес дискутираме Вашата надежда за живот! Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вчера, когато приехме тази точка в дневния ред, си мислех, че ще дискутираме една процедура – вето на Президента. Днес, когато идвах към сградата на Народното събрание и ме спряха протестиращите болни, и ми казаха: „Във Вас ни е надеждата! Ние искаме още няколко дни живот, ние искаме надежда, че можем да живеем!“ – си дадох сметка, че днес основното не е да коментираме фиска, а днес ние коментираме на моралната платформа правото на едни хора, правото им на живот, правото им на надежда.
Бях много изненадан, когато едно временно решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса стана постоянна норма в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, в този бюджет, който е силно подценен според нас в приходната част. Защото, какво е това, Националният осигурителен институт да каже, че не може да събере здравноосигурителните вноски от 1 милион български граждани?! Тогава това решение става Закон, което вече не може да променим, даже да има необходимите средства във фиска, защото Законът забранява включването на нови медикаменти. Надзорният съвет може да реши, че те могат да бъдат похарчени за клинични пътеки, за лекарства, които досега са включвани, но за новите иновативни лекарства вече не могат да бъдат похарчени, ако няма процедура през тази зала, през Народното събрание.
Много ли са, или са малко тези 25 милиона, за които става дума? Вчера 700 милиона бяха похарчени и днес аз искам да има дискусия. Целесъобразността на похарчването на 700 млн. лв. от Министерския съвет и днес, това което разискваме: можем ли да осигурим 25 милиона на нуждаещите се тежко болни български пациенти? Това е днес актуалният въпрос на деня, на който трябва да си отговорим.
Имало алтернативно лечение?! Професор Михайлов е абсолютно прав, уважаеми колеги! Много често тези болни нямат клиничен отговор, те не реагират на досега известните медикаменти и затова е нужно да има нови иновативни медикаменти, но ние им казваме цинично, че солидарният наш инструмент – Касата, не може да Ви плати лечението, оправяйте се сами!
Какво остава за тези хора? Да търсят средства да си купят тези медикаменти. Деветдесет и девет процента ги нямат тези пари! Да търсят възможност да се лекуват в чужбина, да натоварят Касата?! И това е трудно достъпно. Остава да се примирят, да запалят свещичка в църквата и да се молят за своя живот и за надеждата, която, дай Боже, да я има.
Няма да бъда многословен, но искам да Ви кажа, че за всеки от нас ще дойде ден на равносметка – за едни по-рано, за други по-късно. В този ден няма начин да не отбележите как гласувате днес – „за“ или „против“ ветото. Повярвайте ми, съдникът ще бъде не нашите партийни централи, съдникът ще бъде най-тежкият – нашата собствена съвест! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доц. Йорданов.
Реплики? Не виждам реплики.
Господин Гьоков, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Излишно е да Ви казвам, че нашата група единно ще подкрепи ветото на Президента.
Във връзка с това, че не допуснахте Любов Любомирова и Аделина Банакиева в залата, аз ще си позволя от трибуната на Народното събрание да Ви прочета писмо на една българка. Получих го по пощата, получили са го още 38 народни представители.
Господин Министър, моля Ви много внимателно да слушате какво говорят хората, които пряко ги засяга този мораториум:
„Добра вечер! Казвам се Стефка, лекувам се от рак. Току-що разбрах, че Комисията по бюджет и финанси е отхвърлила ветото на Румен Радев, наложено върху чл. 11 от Закона за бюджета на Здравната каса за 2018 г. Това значи, че мораториумът върху въвеждането на новите лекарства в списъка със заплащаните от Здравната каса остава валиден. Геноцидът сега е факт. Сега е мой ред, утре може да е някой, на когото държите, Вие самите след това. Знаете ли колко разнообразни неща могат да Ви се случат и на колко години?! Оказва се, хиляди. По едно общество се съди от това как се отнася със слабите и болните и Вие сте част от това общество. Сега Ви съдим ние, утре ще Ви съдят децата ни за геноцид над собственото си население. От какво? От алчност. Друго обяснение няма.
Тези дни парламентът на Република България прие на второ четене бюджета за 2018 г. на Здравната каса като наложи мораториум за една година на всички нови терапии. Тук искам да отбележа, че става дума за всички видове нови терапии и медикаменти за всички видове заболявания. Това значи, че ако досегашният медикамент, с който хората с тежки заболявания са лекувани, вече е спрял да действа, нов няма да има.
Всеизвестен факт е, че в България се работи с нисък клас генерични заместители и то само на терапии, на които има такъв заместител, но това не са нови терапии. За да се произведе генерик на някоя нова терапия, трябва срокът на лиценза на компанията производител да е изтекъл. На нормален език това значи, че лечение ще се осъществява само и единствено със стари терапии. Всичко това се случва дни след като Брюксел обяви, че България не е адекватна по отношение на превенцията на предотвратима смъртност. Тук можем да се похвалим с най-ниските в света преживяемости при онкологичните заболявания. Аз съм наясно, че тези 25 милиона, с които Здравната каса си отдъхва от болните, са капка в морето, но преди този мораториум поне имаше надежда за молби, врънкане и апели за помощ. Сега и такава надежда няма.
В България, за да се лекуват хората с онкологични, сърдечни, генетични, диабет и други заболявания, те често са принудени да теглят кредити, губят домовете и работата си и обричат себе си и близките си на живот в мизерия и дългове. Това е съдбата на всички хора с тежки заболявания тук, или поне на живите.
Апелирам да върнете този Закон за преразглеждане. Няма срам и безчестие да си промените мнението. Хора сме! Моля Ви, дайте шанс на болните хора поне да вярват, че е възможно. Не убивайте и хората, и надеждите им, защото, за съжаление, жертвите на този мораториум са и може да бъде всеки един от нас, всички ние. Намерете мъжество и доблест и върнете този закон.“
Това е писмото на Стефка.
Господин Министър, аз се обръщам към Вас като финансист. Вчера Министерският съвет раздаде с постановление 700 милиона, днес ние правим проблем за 25 милиона. Не може да бъде до безкрай легитимация липсата на контрола и невъзможността да се осъществява контрол върху нещо за унищожаване на цялото нещо.
Уважаеми колеги, ако не чувате мен от тази трибуна, чуйте тази жена, която е една част от хората, засегнати от този мораториум, който Вие налагате от позиция на силата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Господин Аврамов, заповядайте.
ДИМИТЪР АВРАМОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! ДПС представи своите аргументи и при разглеждането на бюджета на НЗОК на първо и на второ четене. Ние имахме предложение за отпадането на тези ограничения затова, защото по този начин болни, а в много от случаите това са и малки деца, не споделяме те да нямат достъп до най-съвременното лечение. Можем да посочим за успешен пример прилагането на подобни лекарства от най-ново поколение при хепатит С, където успеваемостта в лечението е над 90%. Разбира се, има и много други примери.
Вместо да се вземат мерки и да се оптимизира лекарствената политика по отношение на изключително високите цени, които плаща Националната здравноосигурителна каса, които са и едни от най-високите в рамките на Европейския съюз, ние подхождаме командно-административно с налагане на ограничения и лишаване на болните от достъп до съвременно лечение.
Някой би ли могъл да гарантира, че тези болни, които са лишени от лечение тук, няма да потърсят такова в чужбина? Това ще го направят тези, които имат възможности, а тези, които нямат? С тях какво ще се случи? Те ще бъдат лишени и един вид обречени! Добре е да се чува и гласът на пациентските организации, които са силно притеснени и протестират. Вместо да чуем техния глас, ние днес даже им отказахме достъп до залата.
С оглед на това, уважаеми дами и господа, ние ще подкрепим ветото на Президента, а тези наши аргументи и тази наша позиция са последователни, бяха представени и преди това, и ще бъдат защитавани и в бъдеще. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Аврамов.
Реплики? Не виждам реплики.
Доктор Тимчев, заповядайте за изказване.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Колегите преди мен говориха експертно за това – защо ние от Българската социалистическа партия ще подкрепим ветото на Президента. Но тъй като стана модел на управление на ГЕРБ така нареченият „исторически принцип“ на целия публичен ресурс на Здравната каса, и моето изказване ще бъде на исторически принцип – да Ви припомня някои неща, що касае здравеопазването в България.
2017 г. сме. Трябва да направя инсулт, за да се обади Бойко Борисов по телефона, за да изпрати хеликоптер и да ме откарат на лечение? Трябва ли да откраднем милиард и половина от Здравната каса…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Два милиарда!
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Да, благодаря за помощта.
Защото ние сме един отбор. Само седмица преди да гласуваме големия бюджет на държавата, раздадохте 22 милиона, поредните 22 милиона. Вчера раздадохте 700 милиона. Ще ми е трудно да Ви събирам средствата, които ще раздадете под масата, уважаеми управляващи! Това ще го следим, защото това е безпринципно управление, това е безпомощност, това са пари от публичния ресурс, раздадени под масата.
И сега, господин Министър, и Вие казахте, че ще поемете тези средства да се лекуват тези хора. Отново: как ще ги раздадете, под масата ли ще ги раздадете? Защото Вие това го заявихте публично в медиите, че нито един български пациент няма да остане без дори такова иновативно лечение.
Ние държим на парламентаризма и на това всеки един лев от публичния ресурс да мине през гласуване в тази зала и да залегне в основните закони на държавата. Вие с това не се съобразявате, дами и господа. Високомерието, ехидните усмивки няма да Ви помогнат. Трябва да се вслушате и в българското население.
Затова аз като лекар ще подкрепя пациентите, а като народен представител ще подкрепя парламентаризма. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тимчев.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Искам да кажа само няколко неща.
Първо, абсолютно некоректно е в поредното изказване, което се прави, да се противопоставят едни разходи на други, да се противопоставят едни хора на други хора, защото това не е смисълът на финансирането през бюджета и още по-малко това е смисълът на нашата работа тук.
Тъй като аз не съм лекар, а съм бюджетар, искам да Ви кажа, че абсолютно некоректно се говори, че тук вчера са раздадени под масата 700 млн. лв.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП, от място): Ако беше така, е добре!
МЕНДА СТОЯНОВА: Това е невярно, защото го говорят хора, които нямат „хал-хабер“, не исках да употребявам тази дума, подсказа ми я колегата, от това как се прави бюджет и за какво става дума.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Само Вие знаете как се прави бюджет!
МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да Ви кажа ясно и категорично: вчера не са раздавани никакви 700 млн. лв., 540 млн. лв. не са раздадени, а е увеличена възможността да се поемат разходи за тол системата от Министерството на транспорта. (Възгласи: „Еее!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, за тишина.
МЕНДА СТОЯНОВА: Това е увеличение на перото, поемане на ангажименти. Това не е даване на пари. Още по-малко под масата.
Второ, 120 млн. лв., също не са раздадени, а е увеличена възможността Министерството на икономиката да увеличи капитала на държавно предприятие и Вие много добре го знаете, които работите в тази област, държавно предприятие, което се занимава с обезвреждане на химически и други вредни вещества. На практика от това, което вчера е приел Министерският съвет, има само 34 милиона, от които 24 са за подновяване лицензите на Майкрософт на държавната администрация. Това ли трябва да противопоставяме? Или 10 милиона, които са отпуснати на Министерството на образованието за училищни автобуси, които да извозват децата, това ли трябва да противопоставяме?
Моля, нека коректно да бъдат изказванията по отношение на раздаването на пари и на бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Реплики към изказването на госпожа Стоянова? Не виждам.
Господин Ибришимов – заповядайте.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Всички в тази зала знаем колко са задълженията на нашата Здравноосигурителна каса към чужди такива. Вече са над 230 млн. лв. Тези задължения са направени именно от пациенти, които не са имали алтернативно лечение в България и по един или друг начин заради това са потърсили лечение в чужбина.
Ако ние забраним с този мораториум използването на тези нови съвременни лекарства в България, ще подтикнем все повече пациенти да отидат да се лекуват в чужбина, а там тяхното лечение ще бъде остойностено минимум по три. И това лечение пак ние всички ще бъдем принудени да го платим, с нашия бюджет, на нашата Здравноосигурителна каса. И когато в държавата ежегодно, бих казал ежемесечно, под формата на излишъци или други схеми, се раздават милиони, както каза и колегата Стойнев, само вчера са раздадени близо 700 млн. лв., просто е смешно ние да не дадем за здравето на хората 25 млн. лв.
Така че моля Ви, осмислете Вашето решение и да гласуваме така, както трябва да защитим интересите на българските пациенти. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ибришимов.
Реплики? Не виждам.
За изказване, д-р Адемов – заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! По правило такъв тип дискусии са натоварени с емоции, натоварени са с напрежение, натоварени са този път и с очаквания, и с надежда. Защо казвам това? Защото градусът на напрежението се вдигна във времето между налагането на президентското вето и днешната дискусия.
Ето например едно такова изказване, което повиши градуса на напрежението: „Огромна манипулация от малък брой хора, които изпълняват определени частни и корпоративни интереси“. Коя е тази огромна манипулация? Кои са тези частни и корпоративни интереси и кой стои зад тези интереси? Това е един много важен въпрос.
Всички сме съгласни, че съгласно Конституцията Президентът, които и да е той, има право да налага вето на текстове, които според него не са приемливи от гледна точка на балансиране на обществения интерес. В случая става въпрос тъкмо за това.
Искам да декларирам пред Вас, уважаеми дами и господа, че не съм от групата на така наречените „манипулатори“. Не съм от групата на хората, които защитават корпоративни интереси. Декларирам, че съм от другата група. От групата на тези, които са имали шанса и възможността да се възползват от иновативна терапия. Това е много важно да го чуете, защото преди да натиснете копчето, трябва да си зададете много интересния и важен въпрос: дали един от Вас няма да бъде следващият, който ще има нужда от иновативна терапия? Веднага ще ми кажат, че тази терапия е гарантирана. Сигурно е гарантирана. Знам, че е така. Знам, че дори и тези, които не влизат в позитивната листа, ги има на пазара. Знам, че който може и има финансовия ресурс, може да си ги купи. Знам, че тези лекарства са свободни на пазара.
Но, уважаеми дами и господа, в никакъв случай не трябва да говорим за противопоставяне на едни пациенти на други. Това е така. Не трябва да говорим дори и за противопоставяне на тези 700 милиона, за които говорят колегите отляво, на онези неизвестно колко лева, които гласувахме тук като разходи за закупуване на недвижими имоти от Националната здравноосигурителна каса, с пари от здравни вноски. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС.)
Искам да кажа и нещо много важно, което тук някои забравят да отбележат. Уважаеми дами и господа, по вносител текстът на § 6 изключваше и така наречените „генерични лекарствени продукти“ и биопродуктите. Това означава, че и Вие имате огромни съмнения в себе си, че мораториумът не е най-добрата мярка, че мораториумът е грешна политика. Мораториумът според Вас е временна политика, но до какво ще доведе – ще видим в следващите месеци и години. Вие бъркате прогенеричната политика с новите молекули, с въвеждането на иновативните препарати. Защото при прогенеричната политика има възможност за избор между много препарати. Докато тук, при иновативните лекарства, има един единствен препарат, няма възможност за избор. Когато този препарат, иновативната молекула, е единствено средство на избор, тогава, кажете ми: не лишавате ли по този начин пациентите от право на надежда, от право на избор?
Затова, уважаеми дами и господа, молбата ми е да преосмислите това категорично грешно решение, защото системата на здравеопазване не е единствено и само сбор от числа, не е само фискална политика. Тя има и хуманитарни елементи и пред тези хуманитарни елементи трябва всички да сме равни. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, д-р Адемов.
Удължете времето на групите.
Реплики? Други изказвания?
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз не съм експерт. Слушах с изключително внимание тези, които са експерти в тази сфера. Не съм и финансов експерт, но слушах внимателно и тези, които защитаваха сумите, които се отделят за тази дейност. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) И политиките ще ги оставя настрани.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Не, не, напротив!
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Тук съм като здрав човек, в който живее потенциалният пациент и цялата тази история ме интересува от тази гледна точка.
Парите, които би трябвало да се заделят или тези, върху които е наложен Мораториумът, както сами установихме, не са толкова много. Те даже са безкрайно малко. Но аз не бих желал с тези пари да подхранваме една илюзия и тези пари да отиват за една надежда, а не за реален живот, за реална възможност човек да продължава да живее. (Викове от „БСП за България“: „Еее!“.)
Преди три години е имало най-новата иновативна молекула, която е струвала най-много пари и е давала най-голямата надежда. (Реплики на народния представител Димитър Стойнев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, колеги! Господин Стойнев, моля Ви!
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Три години по-късно имаме новата, най-новата молекула, която към този момент е най-скъпата и която дава най-голяма надежда.
Господин Стойнев, аз съм бил болен. Господин Стойнев, аз съм здрав в момента и се надявам дълго време да съм здрав! Не се изказвам често от трибуната, просто искам да разкажа едно различно мнение, което най-вероятно не е политическо, защото не мога да намеря логиката, за да определя как да гласувам. Ако нещо преди три години е давало най-голямата надежда и е било най-скъпото, след три години имаме ново нещо, което дава най-голямата надежда и е най-скъпото, какво стана с предното нещо? Какво стана с молекулата отпреди три години? Ако сега припознаем нова, това означава, че тя вече не работи! (Реплики от „БСП за България“.) А ако тя работи, тогава защо не продължаваме да я използваме?
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Нали има нови технологии?
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Като има нови технологии,…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Ами, спрете прогреса!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, моля Ви! Моля Ви, господин Стойнев!
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Новите технологии дават нови възможности! Новите технологии дават нови възможности и когато една възможност дава шанс за живот и хората живеят, то би трябвало тази възможност да продължава да се използва.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Нали това казахме?!
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Нека да използваме тези средства, които вече сме плащали, за които са установили, че дават резултат – тези в момента нямат гарантирания резултат, който ние очакваме. Така че аз бих гласувал „за“ закона, против ветото на Президента, с ясното съзнание, че не желая да давам надежди на хората, а имам желание да давам реални шансове за здраве. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ, реплики от народни представители от „БСП за България“ към народния представител Николай Сираков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Сираков.
Реплика?
Доцент Йорданов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължихме времето.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Уважаеми господин Сираков, искам да разберете нещо! Ние не пледираме за молекулите, установени тази година. Молекулите, за които става дума, са вкарани в процедура през 2015 г., тоест те вече са на две години. Догодина ще бъдат на третата година. Въобще не е вярно, че те са измислени месец декември 2017 г. и, видите ли, ние искаме да ги вкараме в 2018 г. Тоест ние вече имаме 3-годишен период на давност за вкарване на тази молекула. А тези, които тази година са минали клиничните изпитания, за тях вече говорим за 2020 г. Това трябва да знаете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доц. Йорданов!
Втора реплика?.
Заповядайте, проф. Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сираков, прекланям се пред Вашата лична история, но повярвайте ми като лекар – ако световната медицина беше обърнала гръб на надеждата, тя нямаше да победи инфекциозните заболявания, нямаше да превърне онкологичните заболявания от фатални в хронични, нямаше да може успешно да лекува Синдрома на придобитата имунна недостатъчност. Именно защото световната медицина винаги е обръщала своя взор към надеждата и е влагала в това всичко – финансови ресурси, душата си, времето си! Така че нека да не бъркаме фалшивата надежда с реалния напредък на човечеството. Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания и възгласи от „БСП за България“: „Браво, браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, проф. Михайлов.
Трета реплика?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател! „Какво значи тук някаква си личност? Аз паднах и друг ще ме смени! Разстрел, и след разстрела – червей!“ Току-що Вие разстреляхте надеждата на тези български граждани, на тези пациенти, на всеки един бъдещ пациент! Точно това направихте в момента, защото това е надеждата – надеждата, която крепи една нация. Това е крепяло българите по времето на Първата, на Втората световна война, на Балканската, на Междусъюзническата война, по времето на робство, на Баташкото клане! Това е надеждата! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Защото, уважаеми народни представители, когато човешката ценност, човешкият живот като ценност, мине на заден план, тогава няма нужда от бюджет, няма нужда от правителство, няма нужда и от държава, защото не сме такава модерна държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Дуплика ще има ли? Не.
Други изказвания?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Говориха лекарите експерти, говориха бюджетарите експерти. Говорихме за емоции и за надежди. Но мисля, че е време и политическия разговор по тази тема, защото сме политически орган и защото политиката по здравеопазването е наша работа.
Какво чух от Доклада на Бюджетната комисия, което ме тревожи? Производителите на новите лекарства щели да включат в своите програми тези пациенти и те няма да останат без обгрижване. Какво означава това на политически език? Българското правителство и българската държава се отказва от част от своите граждани и им казва: „Нека частните производители да се погрижат за Вас!“. Това е отказ от политика, отказ от грижа за част от българските граждани, което е и конституционно, и законно, и морално право на тези граждани.
На второ място, може би е и въпрос на финанси – казват някои: „Няма достатъчно средства“. Чух много екзотичното определение, ще го прочета буквално, защото сигурно значи нещо: „Нов дизайн на планирането – каквото и да значи това – в бюджетирането и във финансирането“. Има ли пари за тези лекарства? Очевидно, да! Не са много – тези между 25 и 40 млн.лв.
Ако говорим за политика и за държавничество, това означава, че трябва да подредим приоритетите. Кое е по-важно – да има здрав народ или пътища и толсистема – 513 млн. лв.? Или 120 млн. лв. за увеличаване на капитала на публично дружество „Екоантрацит“? Или разходи за персонал в размер на 600 млн. лв. – в Министерството на правосъдието? Всички сфери имат нужда от дофинансиране! Нашата задача, Вашата – като правителство, и ние, като парламент, е да подредим държавнически приоритетите – кое е на първо място и кое е на следващо!
Добре, ще строите пътища! Няма да има народ, който да пътува по тези пътища. Заради демографската криза, заради това отношение към здравеопазването. Да мислим за преподреждане на приоритетите – пари има, важно е кой за какво смята, че трябва да се изразходват.
Госпожа Менда Стоянова каза, че това, което вчера е раздадено, не било раздадено, а създава възможности. Ами, да дадем възможности на тези хора – да опитат да се лекуват и да бъдат здрави. Даваме възможности на магистрали и пътища, да дадем възможност на тези хора! Питаме се: защо се предпочита едното пред другото? Не викайте и не скачайте, но ще Ви кажа мнението си! Защото през това финансиране от вчера може да се краде, могат да се вземат комисионни – и от пътища, и от раздадени пари за проекти! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) От тези хора не може да се краде! (Реплики от ГЕРБ.)
Трето, конституционно ли е, или е противоконституционно това, което решавате и правите? Уважаеми колеги-управляващи, когато миналата седмица внесохме предложение за мораториум върху лицензи на нови болници, Вие скочихте и казахте: „Ограничавате от БСП частната собственост, която е гарантирана в Конституцията, Затова не приемаме Вашето предложение“ – временно да спрем лицензите за нови болници, докато не направим най-накрая този нов модел в здравеопазването“. Казахте: „О, не! Това е противоконституционно и се ограничава частната инициатива!“. Днес налагате мораториум върху внос на лекарства и това не е противоконституционно.
Значи, ако се ограничават частниците да открият сто и първата болница в София, а държавата да закрие третата в Северозападна България, това било противоконституционно и ограничава частния интерес. А ако спреш със същия мораториум вноса на лекарства, това вече не било противоконституционно.
Тук пак поставям политическия въпрос: Кой се грижи за частните интереси и защо? Може ли от там нещо да се получи обратно? Кой ще се грижи за здравето на нацията и дали от там може да се получи нещо? Мислете! Мислете извън партийните ни рамки, дайте да помислим държавнически! В едни и същи случаи за Вас едното е противоконституционно, другото не е. Това е безпринципно! В единия случай няма пари за здраве, но има тези 700 млн. лв., които дават възможности на системите да се развиват, а не даваме възможност на тези хора да са здрави!
Ето защо днес, освен експертния разговор, освен финансовия разговор, изпитание и предизвикателство ще бъде пред нас: дали ще проведем политическия разговор и при решаването дали ще бъдем държавници, които мислят освен за Конституцията, и за народа си?! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и възгласи: „Браво, Браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Реплики? Няма реплики по изказването на госпожа Нинова.
Други изказвания?
Госпожо Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Разговорът днес тръгна от тежки морални квалификации и предизвикателства, през призив да мислим политически. Категорично искам да заявя, че решението да се вземат мерки за баланс на интересите на здравноосигурените граждани, макар и чрез непопулярни решения, именно гарантира конституционните права на българските граждани. Защото в Конституцията е записано правото на достъп до безплатно медицинско обслужване, само че регламентирано със закон. В рамките на Закона за здравното осигуряване, регламентиращ функционирането на здравноосигурителната система, се дават правомощия на народните представители да реализират това право чрез механизми, които осигуряват баланс на интересите на здравноосигурените български граждани.
За съжаление, днес дебатът се концентрира върху една малка част от възможностите за осигуряване на по-добро здраве на нацията – инвестицията в иновативна лекарствена терапия. Само че в годините здравето на нацията се е определяло от различни параметри и всички доклади, които досега касаят българската здравна система и общественото здраве, посочват, че дефицитът е в друга посока – в посоката на това, че имаме късно откриване на заболяванията и нямаме ранна диагностика и достъп до иновативни методи за диагностика, достъп до профилактика. Именно това касае едно от тези непопулярни решения, които се наложи да вземем в Преходните и заключителните разпоредби на бюджета на Касата, а именно гарантирането на правилното съотношение между отделните параметри, защото в годините се наблюдаваше значителен ръст на разходите за медикаментозна терапия и тази година имаме около 100 млн. лв. преразход. В същото време се намериха механизми по някакъв начин да се регулират в извънболничната помощ чрез регулативните стандартни, в болничната помощ – чрез прогнозните бюджети, които се налагат на болниците.
В следващата година ние приехме една друга непопулярна мярка, която някак си убягна от интереса на държавния глава и колегите от ляво. Това е невъзможността Касата да заплаща нови дейности и нови болници, които са се включили тази година. Това е решението, което не е противоконституционно, защото проблемът не е с наличните структури, ако те се финансират по други механизми. Проблемът е в това, че всички нововъзникнали структури, основно в сферата на болничната помощ, искат да получават средства от нашия единствен фонд – Националната здравноосигурителна каса.
Защо се наложиха тези две непопулярни мерки? Фактът е, че наистина в рамките на последните години не можаха да се използват всички механизми от изпълнителната власт, за да се регулират разходите за лекарства. Факт е, че не можа да се създаде и изгради Национална здравна карта, която да регламентира възможността Касата да сключва договори с определени лечебни заведения, които гарантират еднакъв достъп на гражданите до медицинска помощ.
Трябва наистина да се активира изпълнителната власт и ние затова носим тази политическа отговорност тук с тези непопулярни решения, за да дадем срок, защото мерките са временни, да се изготвят всички тези механизми, които аз днес чух и от колеги от опозицията, които ще бъдат полезни – да се балансират разходите в българската здравна система, а именно: национална здравна карта; информационна система, която да гарантира наистина наличието на електронна рецепта, електронно досие, регистри на заболяванията; фармакотерапевтични ръководства, в които ясно да е регламентирана съвременната терапия и достъпът на пациентите до нея, и включването им съгласно най-новите постулати на медицината в отделните медицински специалности; да се гарантира възможността медикаментите, които Касата плаща и се изписват на българските пациенти, да не се озовават в съседни нам страни чрез законова промяна, която да регламентира паралелния износ в размерите му, в които той не застрашава живота и здравето на гражданите. Това е експертният разговор.
Останалият разговор наистина може да бъде сведен до отделните пациентски съдби. Лекарите размишляват за съдбите на своите пациенти и виждат образите на своите пациенти, само че ние тук като политици сме призовани да виждаме цялата картина на българското здравеопазване.
Факт е, че различният достъп на гражданите до здравни услуги се засилва във времето, защото достъпът не е само до иновативни медикаменти, а той е достъп до лекар, достъп до лечебно заведение и това трябва да бъде гарантирано именно чрез балансирания бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Това е предизвикателството, което трябва да реализира изпълнителната власт в рамките на бюджета, който сме приели за следващата година.
Измамно е да се твърди, че наистина имаме лишен и нарушен достъп до иновативна терапия по отношение на онкологично болните, защото фактите говорят друго: за следващата година са предвидени 300 милиона за лечение на онкологични заболявания, а до този етап 74% от тези средства са именно за иновативни молекули и за таргетни терапии.
В рамките на конкретния разказ за медикаментите, които трябва следващата година да бъдат заплащани от Националната здравноосигурителна каса, а всъщност този мораториум няма да го позволи, става въпрос само за четири заболявания, за които досега няма друга алтернативна терапия. Две от тях все още не присъстват в списъка на Касата. Едното от заболяванията касае наистина около хиляда на брой пациенти. Става въпрос за идиопатичната белодробна фиброза, туберозната склероза и за макулната дегенерация.
Аз искам да призова Министерството на здравеопазването да се върнем към разговора за редките болести – тези, които касаят малък брой пациенти, но в същото време техните права трябва да бъдат гарантирани и да станат обект на инвестиции от страна на Министерството на здравеопазването, да се върнем към плащането с Фонд, който да дава достъп на тези пациенти до медикаментозна терапия. Защото смисълът на солидарната система, на солидарното здравно осигуряване е да гарантира достъп на всички пациенти и то по отношение на социално-значимите заболявания, от които страдат по-голям процент от хората и от които всъщност се разболяват и умират по-голям процент от нацията. В това се търси балансът.
Аз смятам, че също е неморално противопоставянето на едни инвестиции в развитието на държавата на тези в здравето. Защото, когато инвестираме в по-добра инфраструктура, в по-добра пътна система, това гарантира здравето и доброто състояние на българската нация. Защото имате експерти – нека те да потвърдят, че един от най-големите рискови фактори за развитието на хроничните незаразни заболявания, е именно бедността. Ако преодолеем това с инвестициите и със стабилното развитие на икономиката във времето, аз гарантирам, че ще имаме и по-добро състояние на общественото здраве.
Разговорът наистина трябва да бъде политически, да бъде експертен, да не се употребяват съдбите на хората, да се търсят решенията, които са стабилни във времето и които гарантират интересите и равноправието на всички български граждани. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема д-р Дариткова.
Реплики към изказването на д-р Дариткова?
Реплика ли, господин Стойнев?
Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър! Госпожо Дариткова, аз направо съм потресен от това, което чух за пореден път от Вас. Вие като че ли сега влизате в този парламент, като че ли досега не сте управлявали и изведнъж продължавате да говорите за тези експертни разговори, за това, че българската медицина се срива, че затваряме болници, че нашите специалисти вече не желаят да упражняват своята благородна професия тук, в страната.
За нас основен приоритет, на БСП, е да имаме здрава и образована нация! Това е нашият приоритет, а не, както Вас, да седим и да даваме пари за пътища, за магистрали и да крадем от тях! Ето, това е разликата и от началото Ви го казвам – между Вас и нас. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Всеки един човек да има надежда, ние сме длъжни да му я осигурим. В момента ме е срам, че дебатираме един толкова антихуманен акт, едно решение, което е взето на тъмно, и една-единствена причина, а това са фискалните критерии.
Защото разбирам да сме зле икономически, да няма пари, но тук ни проглушиха ушите цяла година за големия излишък, за многото пари, а снощи на тъмно се раздадоха 700 млн. лв. Затова призоваваме тези пари да се изразходват тук, в българския парламент – това беше основната тема на дебата, който водехме. Вие ни говорите, че, виждате ли, хората имали достъп до медикаменти, до здравеопазване!
Госпожа Дариткова, Вие и колеги от ГЕРБ, просто живеете в друг свят – на благоденствие, на благополучие, но истината е, че хората в България страдат и умират, защото Вие не желаете да осигурите достъп до качествено здравеопазване! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Втора реплика от господин Костадинов.
Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще си позволя да направя реплика на госпожа Дариткова относно следното: Не съм съгласен с формулировката, че дебатът не трябва да е политически.
Колеги, дебатът е много сложен именно поради следната причина: ясните експертни мнения, които тук се чуха и всеки от тях очертава реално ситуацията, ние трябва да ги облечем в определено политическо решение. Не е възможно национално отговорни и публично важни въпроси да ги вземаме единствено и само на базата на експертната оценка и на експертното решение. Ето защо смятам, връщайки се към думите на доц. Йорданов, че в България иновативните лекарства имат едно две-три-годишно закъснение в имплементирането им реално. Ние смятаме, че това е основният довод да вземем политическото решение на базата на тази експертна оценка, че, закъснявайки с две-три години, не се нуждаем от мораториум, тъй като те вече са закъснели.
Така че репликата ми е тази и с това завършвам: Не е достатъчно да имаме само експертна оценка, а трудността в нашия дебат е, че трябва да го обвържем и с политическо решение, имайки предвид всички експертни мнения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Трета реплика?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Дариткова, като Ви благодаря за базовите обяснения, които опитахте да направите пред опозицията, аз ще Ви помоля и ще апелирам за още малко обяснения, за да сме сигурни, че опозицията наистина се грижи за здравето на хората, а не за преразпределение на вноса и вероятно на износа. Използват се доста понятия и дефиниции, и мисля, че доста свободно се използват: иновативни лекарствени средства, международни непатентовани наименования – непатенти, или непатентовани. В смисъл коренът и правните последици са едни и същи.
Мога да направя анализ, но ми остават няколко секунди, на трите квалификации по отношение на търговските марки и патентите, и генериците в лекарствените средства. Моля Ви да отличите: за какво според Вас се бори опозицията в този случай? Какъв е проблемът: в името ли е, или в здравето? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Преди да дам дуплика на д-р Дариткова, уважаеми колеги, наши гости днес са: председателят на Скупщината на Република Черна гора – Иван Брайович, и водената от него парламентарна делегация. (Силни ръкопляскания.) Нашите колеги от Черна гора са на двудневно официално посещение в България. Благодаря Ви.
За дуплика – д-р Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Убедена съм, че всичко в тази зала се превръща в политика! Политиката трябва да се прави в интерес на хората и техните реални потребности, а не в интерес на една или друга политическа сила, или други интереси.
Аз разбирам затрудненията на опозицията, защото те слушат експертите си. За съжаление, техните експерти показаха разнопосочни становища. Ако визираме мнението на проф. Гайдарски, бивш министър от Вашата политическа сила, той каза, че българските пациенти разполагат с достатъчно средства за медикаментозна терапия, която е на най-съвременно ниво. В този смисъл объркването Ви е понятно. Само че политическите решения винаги сме ги взимали с нужната доза отговорност, а тази отговорност сме я носили и за досегашните си управления, и за това, което ще се случва следващата година.
Да, отговорно решение е да се реши временно да няма достъп до тези медикаменти, да се търсят решения. Защото, пак подчертавам, че това решение е временно – да се решават проблемите на всички хора с достъпа им до медицинска помощ. Защото тук, ако споменем проблемите на пациентите със захарен диабет и децата, които искат най-нови съвременни средства за по-добър контрол, ако споменем проблемите на пациентите, които се нуждаят от нови медицински изделия и балансираното им финансиране, защото там достъпът също не е на 100% безплатно гарантиран, ако се запознаем с проблемите на болниците, балансът трябва наистина да бъде намерен на високо, отговорно политическо ниво. Това предстои да правим през следващата година. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Разчитам да бъдете конструктивни, да не внасяте всеки ден неразумни предложения, написани на коляно някъде из кулоарите на парламента, и да губите времето за съществения разговор за това как да оптимизираме здравната си система, и да търсим баланса на решенията между възможностите за прогенерична терапия и навлизане на нови иновативни методи,…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: (БСП за България, от място): Как ще осигурите по-добър живот на хората?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: …балансите за това как да осигурим по-добър живот на българските граждани и респективно –по-добро здраве. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Чуйте дупликата на госпожа Дариткова.
Колеги, моля да поздравим и нашите гости от Основно училище „Васил Левски“ и Основно училище „Иван Хаджийски“ – община Троян. (Ръкопляскания.)
Следващо изказване?
Заповядайте, господин Данаилов.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (БСП за България): Добър ден! Аз искам да заявя конфликт на интереси, защото ще подкрепя ветото на Президента, а съм онкоболен и затова заявявам конфликт на интереси.
Скъпи приятели, досега имах възможност да Ви слушам и гледам по телевизията. Дойдох специално, за да Ви предложа нещо.
Не обичам този остър тон, тези скандали и така нататък, когато наистина става въпрос за човешкия живот. Ако три – четири години съм в ремисия, не знам какво ще каже господ след месец, два, година. Явно химиите, които са ми наливали през годините, вече няма да действат, ще трябва да пробваме нова химия. Вие ще кажете: „Ти имаш пари, ще си купиш“. Аз имам, но тези хора, които нямат?!
Скъпи приятели, тук има лекари, има хора, които допускам, че също имат такова заболяване. Знам поне един, който има. Няма начин да не сте загубили близки от тази гадна, коварна, мръсна болест, няма начин!
Хайде да направим така: да направим две групи и да се разходим из софийската онкология и националната хематология, за да видите какви хора са вътре. Големият процент са млади хора, млади младини, които трябва да живеят, а не могат! Свидетел съм на безсилието на лекарите, които казват: „Всичко опитваме и не става, и не става, и не става!“.
Затова не ме интересуват тези милиони, те явно не са отишли на вятъра. Дайте обаче този път да направим не жест, да изпълним наше задължение. Нас са ни избирали хората. Тук има уважаеми мои колеги депутати, които доста години присъстваме тук. Много хора са заставали зад нашите кандидатури и много хора също са опарени от тази коварна болест. Едва ли ще нарушим толкова страшно бюджета, защото, като слушам д-р Дариткова, то едва ли не ще съсипем държавата, ако отделим тези 25 – 30 милиона.
Обръщам се към Вас като Ваш приятел, човек, който Ви уважава и обича. Скъпи приятели, дайте да сменим политиката и да постъпим най-човешки! Защото това, което не дай си боже Ви се случи да изживеете, да не знаете дали ще оцелеете, или не, е страшно! Страшни са миговете, когато чакаш да дойде лошото или чакаш да дойде доброто. Изпитвал съм го и затова си позволявам да го споделя с Вас.
Разчитам на Вашия разум. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от БСП за България. Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Данаилов.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Няма как да не се вълнуваме след тези емоционални и откровено, по човешки казани думи от уважавания от всички нас господин Стефан Данаилов.
Искам да повторя от наше и от мое име, подчертавам – и в качеството ми на лекар, е да има възможност за болните, които имат потребност от най-съвременно лечение, да имат достъп до това лечение.
Господин Министър, Вие сте един от най-добрите финансисти в държавата ни.
Обръщам се към управляващото мнозинство и към всички колеги, които сме тук, в пленарната зала. Винаги могат да се намерят резерви. Впрочем това бяха предложения от ДПС за второ четене – да отпаднат тези ограничения. За съжаление, нашият глас не се чу. Не се чу и гласът на пациентските организации, тоест на гражданското общество, което протестира, бих казал, с основание. Ние тук трябва да чуваме гласа на съгражданите ни там, където е възможно, а тук не виждам причина това да не се случва.
Тази финансова рамка определено е в рамките на възможностите да бъде реализирана.
Ще си позволя да кажа определено, че всички аргументи, които се посочват тук при различните етапи на разглеждане на бюджета на НЗОК, не са състоятелни, с оглед на това да дадем шанс и надежда. Макар не във всички случаи да има успеваемост, а се вижда, че има успеваемост – вече беше посочен примерът с хепатит С, дори за една диагноза, за част от болните да бъде успешно, човешкият живот е безценен и ние трябва да направим всичко възможно да помогнем на всеки един пациент.
Бих искал освен това да погледнем и от друг аспект. Имаме изключителни лекари, медици, хора, които работят в системата на здравеопазването. Уверявам Ви, нашата медицина работи на изключително високо ниво. Защо трябва да се лишаваме от съвременните достижения и тези, които имат възможности да отидат, се лекуват извън страната, а тези, които нямат и няма да намерят начин да бъдат включени в списъците за лечение в чужбина, да бъдат лишени?! В никакъв случай в качеството ми на лекар не бих искал да допуснем да има такава хипотеза и да има такива пациенти!
По отношение на другото, което се каза тук от управляващото мнозинство, от представители на ГЕРБ – да има превенция, естествено, всички знаем – като граждани, като хора, аз – като лекар, че е най-добре да има профилактика и най-ранно откриване на всички заболявания. В този контекст тук направихме предложение най-после да стартираме с реални действия и стъпки за промяна в конфигурацията, в структурата на функциониране на системата на здравеопазването. Ние предложихме да се даде тежест на извънболничната помощ, където това се случва нормално в практиките и разходът на средства, господин Министър, би бил много по-ефективен. Вие сте много добре запознат със структурата на финансиране и начина на функциониране на системата. Ефективността би била по-добра за всички нас, като граждани и като пациенти. По този начин действително ще има потребност от прилагане на такива лекарства в по-малко от случаите. Не трябва обаче да лишаваме нито един пациент, който е достигнал до тази фаза. Към нас са се обръщали хора, които чакат определено лекарство, даже от рутинните и нямате представа с каква надежда чакат това лекарство и да им се помогне. В повечето случаи не може да им се помогне, но това не означава, че не трябва да има друг подход, освен този, който трябва да прилагаме. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател.
Другото, което бих казал, е, че трябва да се оптимизира лекарствената ценова политика. За съжаление, ние сме страната, където за лекарства се дават най-много пари. Тези пари, ако и да се дават от Националната здравноосигурителна каса, тоест от системата на здравеопазването, излизат от всички нас солидарно и трябва да бъдат разходвани най-ефективно! Най-високите цени в рамките на Европейския съюз, за съжаление, са в нашата страна! Следователно резерв има – къде какво да се оптимизира, така че да се осигурят тези средства в името на даването на шанс и възможност всеки един да се лекува. Дай боже това да е успешно! Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Чакъров.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешният дебат отново създаде условия за противопоставяне на българското общество. Едни говорят, че не защитаваме болните, други говорят, че се правят какви ли не други неща само и само да не се решават проблемите.
Аз уважавам господин Стефан Данаилов, но смятам и бих казал, че в днешния дебат той беше употребен. (Възгласи „Еее!“ от „БСП за България“.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Е, стига бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви! Запазете тишина в залата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Защото няма човек, който да няма близък с раково заболяване или който да не е загубил близък заради раково заболяване. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Моят баща почина на 62 години, и то точно от рак. Точно затова не искам по тази тема да спекулираме тук, в пленарната зала.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Дайте парите!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Когато имаме бюджет с 485 милиона повече за 2018 г., това не е ли по-добра политика за здравеопазване, която ще направи днешното правителство?! (Шум и реплики от БСП за България: „Нови политики?!“.)
Разходите, които ще направи Националната здравноосигурителна каса, са в размер на 407 млн. лв.
Колеги, парите за здравеопазване за 2018 г. ще бъдат 4 млрд. 712 млн. лв.!
Уважение и респект, господин Данаилов, но винаги трябва да се търси балансът!
Вие казахте за младите хора, за самия Вас, но искам да сложа тук и тези, които си заминаха. Пак повтарям – личните проблеми. Това, което можем днес да говорим, е да търсим политики, които да стигат до хората, и да предотвратим, тези заболявания да бъдат по-малко! Това става с необходимия баланс. Точно затова се прави такъв баланс.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Какъв баланс, бе?!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Не е ли по-добре да имаме необходимата профилактика, не е ли по-добре да имаме необходимото диагностициране, не е ли по-добре да имаме необходимите прегледи, които да ни дадат възможност да живеем по-дълго време и да предотвратим всяко подобно раково заболяване?!
В днешния дебат можеше да излезе да говори и Вежди Рашидов, защото и той също се лекува от рак. Можехме днес да поканим тук и Данчето Фандъкова, която също го преодоля. Това, за което призовава тя и всички, които минават по този път, е преди всичко профилактика и превенция, защото това е разковничето за успеха. Затова в този бюджет сме направили именно такъв баланс.
Колеги, ако вървим в тази хипотеза, която Вие предлагате, това означава, че от парите за здравеопазване трябва да отнемем средствата за профилактика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Абе как може такова нещо?!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Искам всички тези млади хора да могат да направят необходимите профилактични прегледи, да минат там и да можем да предотвратим това, което се случва и на Стефан Данаилов, и на Вежди Рашидов, и на Йорданка Фандъкова, и на всички, които имат определени проблеми. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
От тази гледна точка, моля Ви, колеги от БСП, както винаги, се стараете да употребявате хората! (Смях, шум и реплики от „БСП за България“.) В тази посока Вие за пореден път показахте, че не говорите за политики, а искате само да употребите хората, за да постигнете някакви политически цели. (Шум и реплики от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Стойнев.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: И накрая, понеже всеки един знае, че в момента дебатът е за така наречените „32 молекули“, колеги, някой излезе ли в този дебат да говори за това, което се прави в държавите от Европейския съюз? Днешното заседание започна с призив за влизането в Шенген и как несправедливо ние не влизаме в Шенгенското пространство. Това означава, че трябва да черпим добрия опит на развитите демокрации, на тези, които не използват по такъв начин този дебат, а решават проблемите и прилагат необходимата профилактика.
Колеги, не знам дали знаете, но в държавите от Европейския съюз за тези 32 молекули, за които става дебатът и го водим вече толкова часове, 8 молекули от тези 32 се финансират в 11 държави от Европейския съюз под условие. Останали 12 молекули от тези 32 се финансират в други 6 държави от Европейския съюз. Смятате ли, че те не мислят по начин, по който да съхранят човешкия живот, или да направят необходимото лечение с най-новите иновативни продукти?! Смятате ли, че не го правят?!
Колеги, в този дебат не трябва да има популизъм! В този дебат не трябва да има безотговорно поведение, а трябва да има необходимата експертиза и да се излиза от действителните възможности на държавата да направи баланса, който сме предвидили в този бюджет. Нека не спекулираме с това, че с тези 32 молекули и с увеличаването на бюджета ще се реши проблемът. Проблемът няма да се реши!
Ние трябва действително да направим така, че проблемът да бъде решаван с необходимата превенция и точно затова сме постигнали този баланс и сме приели този бюджет!
Пак повтарям: от тези 32 молекули 8 се финансират в 11 държави под условие. (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.) Останали 11 молекули се финансират само в 6 държави. (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.)
Да, за Вас е „Какво от това!“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, ще имате възможност за реплика.
Моля Ви, не се обаждайте от залата! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Един човек да спасите, е важно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цветанов, не влизайте в разговор със залата!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Стойнев, ще Ви кажа, че от политиката, която правехме в първия управленски мандат, спасихме над 400 човешки живота само в борбата по пътищата. Жертвите бяха над 1000, а от мерките, които предприехме, стигнахме до 600. (ръкопляскания от ГЕРБ), така че може би сме спасили много повече човешки живот, отколкото Вие! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Заповядайте за реплика, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Цветанов, по повод това, последното – с първия мандат и колко живота сте спасили, нека да Ви напомня, че точно първият мандат е този, в който милиард и половина от Здравната каса заминаха другаде. Сега тепърва да ни пробутвате тезата за превенцията – ами Вие знаете ли колко превенция можехте да направите с този милиард и половина? А може би половината от тези случаи, които лично споменахте, нямаше да се случат, ако тогава тези пари бяха отишли за превенция.
Сега да се сетите, осем години по-късно, след като ми говорите, че сте дали нови 650 милиона?! Вие тогава изтеглихте 1 милиард и половина, господин Цветанов, и Вие лично участвахте в това, защото тогава бяхте член на правителството. Милиард и половина! (Ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики.)
Вие сте длъжни на българските граждани и на здравеопазването, докато стоите на тази банка и 10 години след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Втора реплика? Не виждам.
За дуплика? (Реплика от „БСП за България“.) Няма дуплика.
Лично обяснение на господин Данаилов.
Моля Ви, не се обаждайте от залата.
Господин Данаилов, заповядайте за лично обяснение.
СТЕФАН ДАНАИЛОВ (БСП за България): Всякакъв съм бил, само „употребен“ не съм бил. „Употребен“ ми звучи като „изнасилен“.
Другарю Цветанов, съжалявам, мислех, че имате по-високо мнение за мен. Ако смятате, че някой може да докара Стефан Данаилов тук, в тази зала, и да сподели някакви свои мисли, много се лъжете – аз току-що влязох. И даже никой не ме е викал да дойда, аз съм болен човек.
Така че, много моля, грижете се за думите, които употребявате по отношение на мен и на моите другари.
И все пак, каквото и да говорите, колкото и да го викате, и да го крещите, и да се опитвате някого да гепите в залата, няма да стане по този начин.
Искам да Ви кажа, че малкият жест, който очаквах, че ще се случи от страна на Вашата парламентарна група, явно няма да се състои, за което много искрено съжалявам. Съжалявам за хората, които не мислят като Вас, другарю Цветанов. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Данаилов.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Имате изказване ли, господин Рашидов?
Заповядайте.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Колеги, с болестите не е хубаво много да се заиграваме. Не пожелавам на никого, аз казах, и на враговете си.
Надявам се, че господин Цветанов не по-малко от мен обича и уважава Стефан Данаилов, защото той е човек за обичане, той е един човек, без който историята няма как да мине. Аз имам и респект, и уважение към него и няма да коментирам нито една дума.
Онова, което искам да Ви кажа: този дебат отново започва да става много неприятен. Не си играйте, първо, с болестите на хората! Никой не го е пожелал.
Второ, има ли в тази зала човек, който да желае смъртта на някого? На всички Ви е ясно – и 100 милиона да стане бюджетът, има проблем с изтичането на средства. От 300 милиона той стана на 4 милиарда. Лошо ли е желанието да се помогне?
Искам да Ви кажа откровено: моето лечение в чужбина не беше, защото в България има лоши лекари. Имаме прекрасни български лекари, моята съпруга 30 години е лекар в „Пирогов“ – тежка болница. Моето лечение беше от това, че още сме беден народ и трябваше да ползвам една много важна техника, много специална техника, каквато имаше една от големите клиники на Берлин, за да мога днес да говоря. Моето лечение на човек, който цял живот си е плащал здравните осигуровки, и то върху високи доходи, една част от високите ми доходи вече са в КТБ, струваше 70 хил. евро, колеги! Половината от тях не могат да се покрият от Здравната каса именно защото сме беден народ. Аз си покрих разноските и си пазя…
Най-накрая имаме един министър, който казва открито: „Трябва да спрем течовете в здравеопазването“, и това е министър Ананиев. Дайте на този човек да му позволим, наистина като добър бюджетарфинансист, да спре течовете, за да може след това да има качествен дебат за здравеопазването. Има течове – не сте ли съгласни с това? Наливайте тогава пари без край! (Реплики от „БСП за България“.) Не сте прави!
Аз смятам, че този дебат не е за тук. Вдигнат е бюджетът, да видим дали пак няма да стигнат. Да видим! Вдигнат е, не е свален бюджетът на здравеопазването, и тогава да говорим. Какво се плюем сега всички? Злоупотребяваме с болестите си. Да, има ги болестите. И не дай си боже, пак казвам: всички да сте живи и здрави! Днес имам рожден ден и Ви желая най-искрено здраве, здраве и малко по-добри за Нова година! Живи и здрави! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Да поздравим господин Рашидов с рождения ден и да му пожелаем най-вече здраве! (Ръкопляскания.)
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Колеги, подлагам на повторно гласуване Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., приет от Народното събрание на 29 ноември 2017 г. (Реплики от присъстващи на балкона представители на пациентски организации.)
Моля, квесторите, осигурете реда на балконите.
Гласували 221 народни представители: за 126, против 95, въздържали се няма. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Чакайте малко!
Съгласно чл. 86, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание приемаме повторно Закона, защото за него са гласували над 121 народни представители.
Законът ще бъде изпратен на Президента на Република България за обнародване в „Държавен вестник“ в седемдневен срок от получаването му, съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията.
Заповядайте за отрицателен вот.
Първо – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Гласувах за трети път „против“ този Закон и дебатът в залата днес ме убеди, че съм бил прав да гласувам „против“ – аз и моите колеги.
Господин Цветанов, обръщам се към Вас, като ръководител на най-голямата парламентарна група. Слушах внимателно Вашето изказване, както и целия дебат. Това, което правим в тази зала днес, е абсолютно порочно! Това е дефект на системата, за която говорим, която никой не проявява желание да реформира. Каква работа има парламентът да определя с какви лекарства ще бъдат лекувани пациентите?! В коя страна това се случва? Това е работа на здравните каси със съответните болници и пациентите. Във всички нормални държави е така. Колко време още трябва на българския парламент и на политическите сили да разберат, че системата с една здравна каса е дефектна и тя ще дава дефекти, колкото и пари да наливаме?! Колкото и желание да имат управляващи и опозиция да помагат на хората, няма как да се случи с този модел. Няма го този модел никъде в света! Разберете го!
Ние от ДПС се обръщаме и към БСП, и към Вас – управляващите: докато не се реформира моделът, ние тук, в тази зала, ще водим контрапродуктивни разговори по теми, които не са наша работа.
Господин Ананиев, обръщам се и към Вас. В становище на ДПС от 2005 г., и Вие го знаете, защото сте участвали в тези разговори, да ме простят лекарите, се казва, че системата може да се реформира в тази й част само от икономистфинансист. Имате тази уникална възможност, която Ви е дадена от управляващото мнозинство, ако щете и от съдбата. Ползвайте знанията си на икономист, на бюджетар и убедете управляващото мнозинство, че абсолютно неправилно е, даже не мога да намеря думата, да съществува в Европа такава здравна система. С една каса, която пренася всичките си проблеми тук, в тази пленарна зала.
Какво можем да решим ние, след като те не могат да се договорят?! Ние от ДПС ще гласуваме винаги против, докато Ви убедим, че реформата трябва да се състои. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Заповядайте, господин Кутев. (Шум и реплики в залата.)
Моля Ви, запазете ред в залата и не влизайте в словесни схватки от местата си.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, гласувах отрицателно, първо, защото, разбира се, това за мен беше чисто човешки избор. На мен наистина не ми е ясно, в края на краищата действително, когато мислиш в някаква национална схема или в големи мащаби, сигурно не обръщаш внимание на дребните неща, но тази година наистина това наше гласуване ще струва живота на някого. Дай боже, да са по-малко хората, които реално ще пострадат от това наше гласуване. Гласувах „против“, защото то ще има реални човешки измерения.
Но искам да Ви обърна внимание, че този Ваш глас сега мина с шестте гласа на „Воля“. Ако не беше „Воля“, ако не беше Марешки, ако не беше човекът с делата, които стоят срещу него, този вот сега нямаше да мине. Въпросът не е само в последствията от вота, въпросът е и в начина, по който той е постигнат.
Днес Вие прокарахте този вот с гласовете на Марешки, който е зависим от Вас. Един зависим човек подкрепи този вот и без него това нямаше да се случи! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Ерменков, заповядайте за отрицателен вот.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против“ още по-убеден от изказванията, които чух от управляващите, защото те и с това гласуване доказаха едно–единствено нещо: за тях финансите стоят над живота на хората, за тях политиката, която провеждат – на финансова стабилност, се крепи на гробовете на тези, които умират от безхаберието за тях. Тяхното поведение, което днес с това гласуване превърна един бутон за гласуване в бутон за издаване на смъртна присъда на онези, които няма да получат необходимото лечение. Гласувах против, защото балансът в Здравната каса и в бюджета беше противопоставен на живота на отделния човек.
И аз искам всеки един от Вас, когато утре някой почине, да погледне роднините му в очите и да каже: „Извинявайте, Вашият близък почина заради баланса в системата“.
Искам нещо друго да Ви помоля: понеже мярката е временна, дайте да помолим на паметниците на онези, които починат, да пише: „Жертви на временна мярка“, защото Вие постигнахте нещо, което никога не е постигано в този парламент – станахте съучастници в убийство. (Ръкопляскания от „БСП за България“, шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Колеги, преди да продължим по-нататък, моля да поздравим нашите гости – това са ученици и младежи от Общинския съвет в Стара Загора. (Ръкопляскания.)
Процедурно предложение. (Шум в залата.) Моля, запазете тишина!
Вчера Председателският съвет обсъди възможността парламентарният контрол, в частта му отговори на въпроси и питания, да продължи и след 14,00 ч. до изчерпване на въпросите и питанията според обявения ред.
Поради това, на основание чл. 106, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам парламентарният контрол в пленарното заседание на 15 декември 2017 г., петък, да се удължи до изчерпване на въпросите и питанията според реда, който предстои да бъде обявен.
Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 111 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Колеги, обявявам 30 минути прекъсване на заседанието. Благодаря.

(След прекъсването)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля, заемете местата си, за да продължим работа.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2017 г. и приет на първо гласуване на 25 октомври 2017 г.
Господин Кирилов, моля заповядайте да представите Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители!
„Доклад относно Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 702-01-26, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2017 г., приет на първо гласуване на 25 октомври 2017 г.“
Уважаеми господин Председател, преди да представя наименованието на Законопроекта, моля за процедура за допуск на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на господин Евгени Стоянов – заместник министър на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Подлагам на гласуване процедурата за допуск в залата на заместник-министър Стоянов.
Гласували 85 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете заместник-министър Стоянов в залата.
Моля, продължете господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
„Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
„Глава първа – Общи положения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Имате думата за изказване, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сутринта имахме тежък дебат, в който ставаше дума за няколко десетки милиона лева. И тук често има такива тежки дебати.
Как се отнасят тези няколко десетки милиона лева към милиардите, които изтичат от българската държава и от честните данъкоплатци заради ширещата се корупция? Трудно беше да обясните на едни хора защо не се отпускат толкова пари, но една истина не трябва да спестяваме: по незаконен път се отпускат много пари на хора, на които не е редно да се отпускат. И затова този Закон е толкова важен, и затова този Закон е важен за българските граждани, които в огромната си част определят корупцията и нечестността, на начина на вземане на решение като основен проблем, който пречи за развитието на нашата нация.
Затова този Закон е важен и за тези, които наблюдават страната ни отвън – инвеститори, партньори, други страни. Затова всички политически партии обещахме да направим такъв закон.
Няма да повтарям дебата на първо четене. Но категорично се противопоставям на наименованието „Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“. Този Закон не е за противодействие на корупцията! За отнемане на незаконно придобито имущество – може би, за конфликт на интереси – да, за публичност на имуществото – сигурно, но не и за противодействие на корупцията. Това е мъгла и тази мъгла трябва да бъде разсеяна, и ще бъде разсейвана с всеки текст на Закона, защото в Закона за корупцията няма нищо. А там, където има нещо, то е добавяно само като грим, като маскарад.
Според чл. 1 с този Закон се уреждат мерките за противодействие на корупцията, от една страна.
Второ, това не е и фактически вярно. Мерки за противодействие на корупцията се уреждат и в много други закони. Тук не са мерките - имаме Закон за администрацията, където са уредени инспекторатите, имаме Закон за съдебната власт, където са уредени – за корупцията в магистратските среди, имаме Наказателен кодекс.
И това не е анекдотично, защото този Закон ни е представян, , видите ли, като някаква кодификация на съществуващото в тази материя, която като събере всичко на едно място, то ще стане ефективно. Какво събира на едно място ще кажем по следващите членове, но още тук можем да кажем, че в чл. 1 е заложена абсолютната неефективност на този Закон. Видите ли, той урежда, според чл. 1, т. 2, и условията и реда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Той урежда, уважаеми дами и господа народни представители, един вид такова отнемане, така наречената „гражданска конфискация“, която и до ден-днешен е обект на много спорове, включително и в съдебна зала, но която, въпреки своите адепти и своите критици, се установи като някаква трайна практика – добра или лоша, това е обект на друг дебат.
Но този Закон съвсем не отнема условията и реда за всякакъв вид отнемане в полза на държавата на такъв тип имущество. Този вид отнемане се съдържа и в Наказателния кодекс. Той е определен в чл. 53 като носене на наказателна отговорност – отнемане в полза на държавата на имущество, което е принадлежало на престъпници.
Този Закон е лъжлив закон! Той няма да проработи или ще проработи селективно, и в никакъв случай няма да допринесе за борбата с корупцията. Ще видим нататък, че в него ни липсва едно – липсва ни инструментът, с който да се бори корупцията. Какъв е той? И веднъж завинаги трябва да кажем: корупцията е престъпление. Може да спорим по нейната дефиниция, но не и по нейното място. Нейното място е в Наказателния кодекс. Всичко друго е прах в очите на хората. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Преди да дам думата за реплики, да поздравим нашите гости от Начално училище „Михаил Куманов“ – гр. Пещера. (Ръкопляскания.) Благодаря.
Реплики по изказването на господин Зарков?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура.
Имате думата, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Обръщам се към Вас, защото сме в началото на четеното на един сериозен по обем нормативен акт. Молбата ми, като председател, е, да опитаме да спазваме Правилника максимално добросъвестно – обръщам се и към колегите.
В наименованията на нормативния акт и на Глава първа, както и в чл. 1, няма нито едно предложение, което да е постъпило от народни представители. Разбирам изкушението, когато иде реч за коментар по наименованието, да се прави обща оценка на нормативния акт. Но ние сме на второ четене. Този дебат сме го водили на първо четене. Продължихме го и в Комисията по правни въпроси.
Сигурен съм, че по никакъв начин няма да ограничите изказванията, но молбата ми е да се придържаме към реда и начина на провеждане на второто гласуване. Изкушавате ни да Ви отговорим - да влезем в дебат по понятията, да кажем кое е маскировъчно, което е истинно. Аз засега няма да Ви отговоря на това. Ще опитам да стартираме дебата съобразно Правилника: да коментираме норма по норма, предложение по предложение – главно неприето предложение, защото приетите предложения по принцип няма какво да се коментират, дори когато народният представител, чието предложение е прието, има аргумента и основанието да каже: „Ето, вижте, моето предложение е прието“. Да, но то е прието! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Аз също бих искал да помоля уважаемите народни представители изказванията, репликите и отговорите да бъдат сбити, по темата.
Имате думата за процедура.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, в началото на този текст се обръщам с молба към Вас да не се подавате на това изкушение да прекъсваме дебата.
Не само че не се страхуваме от отговорите на вносителите и защитниците на този Законопроект, напротив, призоваваме ги да ни оборят, да отговарят, да изяснят. Този Закон се очаква и това, че няма предложения по даден текст, въобще не значи, че той не трябва да бъде обсъждан, напротив, той се докладва и се обсъжда. Дали има предложение, или не, няма абсолютно никакво отношение към текста.
И напомням, че в моето изказваме взех отношение по наименованието на Закона, което беше докладвано, и по чл. 1 Ако то излиза от рамките на дебата, то по-добре да го закрием този дебат и направо да минем към гласуване.
Призовавам всички, които имат отношение към темата– вземете думата сега, защото след три месеца на Вас, не на мен, ще искат резултатите от този Закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Изказвания?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да се изкажа по заглавието на предложения Законопроект – „Законопроект за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество”. На нас ни се предлага един правен нонсенс, една грешка, която е заложена априорно, и ние днес трябва да я избегнем.
Какво имам предвид?
„Незаконно придобито имущество” – такова понятие не съществува, поне към настоящия момент в правния мир. Всяко едно имущество – дали е движима вещ, или недвижим имот, се придобива на някакво законно основание. Ако договорът, с който е придобито това имущество, е нищожен, то той не произвежда съответните правни последици и те няма как да настъпят, и ние няма как да отнемаме имущество, което не принадлежи на конкретния нарушител.
Ето защо аз смятам, че тази грешка трябва да бъде изправена и да се погледнат законопроектите на други държави, които са го решили по един по-разумен начин, като в тяхното наименование е предложено например „отнемане на имущество, придобито по престъпен начин”, или някакъв подобен текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Реплика или изказване?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз правя предложение за техническа промяна в заглавието на този Закон, което ще се върже на практика с чл. 1 – „Общите положения” на Закона, като заглавието би следвало да звучи: „Закон за уреждане статута и функциите на Комисията за незаконно придобито имущество“, защото очевидно в чл. 1 се говори единствено и само за функциите и статута на тази Комисия, за взаимодействието на Комисията с други държавни органи, като да, действително в т. 1 са описани най-общо „мерките за противодействие на корупцията”. Никъде не става ясно какви точно мерки, именно от общите положения, следва да се приемат. Затова правя и това предложение – заглавието да е в унисон с чл. 1, а и по-надолу с целия Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Мога ли да Ви помоля – още веднъж ясно предложението?
ФИЛИП ПОПОВ: Да.
Да звучи по следния начин: „Закон за уреждане статута и функциите на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Процедура ли, господин Кирилов? Изказване.
Заповядайте.
След това ще гласуваме предложението на господин Попов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Поисках изказване, нищо че сме още в самото начало, но признавам, че предложението, което направи колегата Филип Попов, ме изкуши да не се въздържа и да взема изказване.
Забележете как той въведе редакционното си предложение. Той на два пъти – два пъти трябваше да го повтори, и каза следното: „Предлагам наименованието да звучи…“ и направи предложението така, както според него смята, че трябва да звучи.
Вижте, когато говорим пред нашите избиратели, когато говорим пред публика, когато говорим дори в тази пленарна зала, действително можем да използваме думите с оглед богатството на техните значения, дори имаме възможността да предаваме по-различен смисъл в тяхното съдържание, да дирим по специфичен нюанс. Това е безспорно!
Колегите и на първо четене, и в рамките на двудневния – всъщност два дни и две нощи в Правната комисия обсъждахме на второ четене този Законопроект, не се въздържаха, напротив, продължават да се изкушават да Ви заблуждават, че понятията имат друго значение, че това, което виждате, трябва да бъде определено по друг начин, че, видите ли, тук няма противодействие на корупцията, тя била нещо друго и била в някой друг закон.
Ние многократно сме обявявали нашата цел с този Законопроект. Ние търсихме кодификация, имахме амбицията и само правната техника ни накара да се въздържим да наречем този Закон „Кодекс”. Ние искахме да обединим всички норми с отношение към борбата с корупцията и последиците от тази борба в един нормативен акт.
Ама това не били мерки! Ама нямало разследване! А пък после по Глава девета няколко часа спорихме какво точно разследване сме предложили и какви функции сме заложили на така наречената описателно „Дирекция от ДАНС“, която би следвало да се влее в състава на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество!
Колеги, ако искате спор по понятията, ще извадя учебниците.
Абсолютно не съм съгласен с това, че понятието „незаконно придобито имущество“ било нонсенс. Абсолютно коректно е правилото!
Придобиването, колеги, за да е валидно, за да има придобивен ефект, може да стане само тогава, когато има правно основание, тоест когато е спазен Законът. Когато „придобиеш“ по незаконен начин или чрез престъпление, тогава нямаш придобиване по смисъла на Закона. Така че с това понятие ясно се отличава престъпният или незаконен способ, с което е придобито едно имущество. Ако имахте претенции, пак ще кажа, да бяхте правили предложения. В дебата в Правната комисия винаги Ви стимулирах и Ви питах: „А от това дълго изложение правите ли конкретно предложение?“.
И на второ четене може да се направят предложения, нищо че е пропусната възможността да се направи това с писмени предложения, съобразно Правилника.
Моля обаче да концентрирате Вашата си атака срещу този Законопроект, да си я изясните тази атака! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики?
Господин Зарков – реплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Кирилов, за да изясним атаката, както казвате, срещу този Законопроект – това не е кодифициращ Законопроект. Това, за да бъде кодифициращ Законопроект, би трябвало да следва двата принципа на кодификация, а именно: да събере на едно място норми, засягащи една материя, и да използва това събиране, за да ги доразвие и стикова една с друга.
Каква е едната материя на отнемането на незаконно придобито имущество по граждански път, на установяването на конфликт на интереси по административен път, на оперативно-издирвателната дейност, която не е ясно по кой път точно ще се развива, и на публикуването на имущество на висши длъжностни лица? Това не само, че не е една и съща материя – с аргументи, че не е една и съща материя, народните представители до тук, в предишните народни събрания, в които не аз, Вие сте участвали, са направили отделен Закон за всяко едно от тези неща, защото те трябва да се развиват независимо едно от друго. Такава е…
В стенограмите, когато видите как се е приемало – Законът за конфликт на интереси, или Законът за отнемане…, основен аргумент там е, че, видите ли, това трябва да се случва самостоятелно, за да не му се влияе и да може да се концентрират на едно място. Идеята на нов Закон за корупцията беше да се създаде именно нов самостоятелен орган, който да се специализира в наказателното преследване на корупцията.
Затова моята реплика към Вас е следната: не съм съгласен с това твърдение, че тук се извършва някаква кодификация. Тук се събират четири действащи закона досега, които, очевидно, по общата ни оценка, не са проработили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Друга реплика? Няма.
Уважаеми господин Кирилов, дуплика.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, ще използвам дупликата, но заявявам, че това ще ми е последното общо изказване по общи проблеми и въпроси, свързани с нормативната уредба, най-общо казано.
За да отговоря по-илюстративно на колегата Зарков, ще го попитам така: колега Зарков, каква е връзката между производството – Глава „Производство по брачни дела“, и Глава „Нотариални производства“ в Гражданския процесуалния кодекс? Каква е връзката?
И ще взема от Вашите думи продължение на логиката за борбата с корупцията: каква е целта на корупцията, господин Зарков? Очевидно някой да се обогати! Някой, чрез злоупотреба с властта, да получи полза или преференция, или благо, такова каквото не му се полага. Ако това негово престъпно намерение е осъществено успешно, то значи има такова благо, такова имущество, такъв резултат, който се е придобил. Ами ето това е връзката и отговорът – ако имаме едно противоправно явление, което в конкретния случай си е престъпление, трябва да уредим и последиците спрямо резултата. Какво, да оставим имуществото, което е незаконно придобито? Да, много коментирахме колко хипотези имаме на липса на основание за придобиване на едно имущество, но така или иначе това имущество не е на деец, това имущество не е на нарушителя, това имущество трябва да бъде санкционирано и да бъде върнато там, откъдето е взето. А то е взето от общото благо – от държавата, от общината, от Здравния фонд или от каквото и да е, но е от едно общо нещо. Това е връзката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Колеги, ще подложа на гласуване предложението на народния представител Филип Попов относно промяна на наименованието на Закона. Текстът беше представен.
Гласували 119 народни представители: за 28, против 68, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, текста на вносителя за наименованието на Глава първа и текста на вносителя по чл. 1 – и трите текста се подкрепят от Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 92, против 28, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател!
Член 2 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев:
„Навсякъде в Проекта, където се използват думите „висша публична длъжност“ или „висши публични длъжности“, думите „висша“ и „висши“ се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания?
Заповядайте.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Основният мотив за нашето предложение е: на първо място, доказаната ефективност на сега действащата от месец юни 2011 г. централизирана система за установяване и санкциониране на конфликта на интереси. Дотогава – от януари 2009 г., действаше децентрализираната система.
Същността на централизираната система се състои в обстоятелството, че един колективен независим орган, който е разположен в системата на изпълнителната власт, изпълнява държавната функция за установяване и санкциониране на административното нарушение за всички лица – „административното нарушение” – имам предвид установяване и санкциониране на конфликта на интереси по действащия сега чл. 3 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, това са между 115 хиляди и 120 хиляди държавни служители.
Централизираната система обезпечава професионално и експертно начало при установяване на тежкото нарушение „Конфликт на интереси”.
Производството за конфликт на интереси е обособено в самостоятелно административно производство. Неговите специфики, както и значимостта на провеждането му за гарантиране на независимостта от частни интереси на държавните органи, налагат възлагането на централен и специално обособен държавен орган така, както предвижда сега действащият Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Централизираната система, която ние предлагаме да бъде заложена в Закона, гарантира според нас еднаквост и относителна хомогенност на административната и съответно съдебната практика на приложение на Закона.
Централизираната система максимално изключва и съмненията относно конюнктурност при наличие на зависимости при приемане на решения за установяване или не установяване на конфликт на интереси. Тези решения ще бъдат постановявани от колективен централизиран орган с централна компетентност, който функционира в столицата и се конституира от три различни органа.
С предвидения чл. 13, т. 4 и във връзка с чл. 6, ал. 1 и § 2 от „Допълнителните разпоредби“ на Законопроекта, който в момента гледаме, се предлагат около 1000 държавни органа по назначаване или избор, както и постоянни комисии към общинските съвети, които да поемат функциите по установяване и санкциониране на конфликта на интереси.
Искам съвсем систематично да конкретизирам кои са тези органи. Това са Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество по отношение на лицата, заемащи висши публични длъжности по каталога на чл. 6 от приетия вече Проект; органът по назначаването в Администрацията на Президента на Републиката по отношение на администрацията на Президента на Републиката; органът по назначаване на служителите в администрацията на Народното събрание по отношение на същите.
Шестстотин и три са административните органи по назначение: министър, директор на агенция, кмет, ръководители на териториални държавни органи по отношение на лицата, заемащи публични длъжности – предимно експерти в съответните администрации. Двеста шестдесет и пет са постоянните комисии към общинските съвети, които ще разглеждат предотвратяването и установяването на конфликт на интереси на над 3000 кметове на кметства в страната. Административните ръководители на съдебните органи са органи по назначаване на служителите в техните администрации, по отношение на служителите в тези администрации.
Тази институционална рамка поставя под съмнение способността на по-малките администрации да провеждат компетентно и законосъобразно производство за установяване и санкциониране конфликта на интереси за съответните служители.
Създават се условия за генериране на различни практики по идентични или едни и същи казуси и затормозяване на цялостната държавна дейност по установяване на конфликт на интереси.
Възможно е, предвид практиката до 2011 г., когато действаше децентрализираната система, възникване и на съмнения относно безпристрастното решаване на отделни казуси от органи на местно самоуправление или ръководства на териториални държавни органи.
Допълнителен аргумент според нас за запазване на централизираната система е и превенцията на конфликт на интереси, което е акцент и важен приоритет в досегашната държавна дейност в тази материя. Защото според нас превенцията е възможно да реши във висока степен голям процент от самата поява на конфликт на интереси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Превенцията се осъществява и чрез различни форми, които са невъзможни при евентуално въвеждане на децентрализираната система. Спирам дотук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега, проблемът е, че управляващите от ГЕРБ не се поучават от грешките си, защото е имало такава система на деконцентрация до 2009 г. и тя не е работела. След това се променя, става тази концентрация във връзка с едноименната комисия. Има една-единствена практика, тоест уеднаквява се практиката за цялата страна.
Сега отново се връщаме на старата система, която наистина ще доведе до тази деконцентрация и до липса на еднаква практика в страната. Защото кой ще следи за конфликт на интереси? – Органът по назначението, но една ще бъде практиката в Бургас, друга – във Варна, трета – във Видин, четвърта – в София. Това крие огромни рискове изобщо за правовия ред по тази тематика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Заповядайте за реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Ячев, не съм съгласен с Вашето изложение, тъй като то беше непълно. Очаквах да акцентирате повече на това, че новите разпоредби и въвеждането на децентрализация на системата за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси – на практика ще се осъществява от органи, които нямат административния капацитет да извършат тези дейности.
Колегата Попов в реплика преди мен Ви обърна внимание на разнопосочната практика, която пораждат. Освен върху разнопосочната практика, тук трябва да се акцентира, че общинските съвети, особено в малките общини, нямат какъвто и да е административен капацитет да се занимават с предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. В това много лесно може всеки да се убеди като погледне практиката, докато действаше все още действащият Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Нещо повече, на практика по този начин правим много сериозна крачка назад – нещо, което беше преодоляно в действащия Закон, а ние се връщаме, бих казал, съвсем необосновано към него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Друга реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Ячев.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Всички сме наясно, че сега действащата Комисия за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси работи трудно, въпреки това – резултатно.
Работи трудно, защото е в състав, който много трудно събира мнозинство, за да бъдат вземани решения.
Не бива заради направени кадрови грешки в миналото да се сатанизира въобще централизираната система за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси. Това е порочно и грешно.
Връщането на децентрализираната система безспорно ще доведе, първо, до неравнопоставеност, аз го казах, защото всички ние, колеги народни представители и други представители на висшата администрация, които попадаме във висшите публични държавни длъжности, ще бъдем разследвани от централизиран орган с професионалисти и експерти в тази сфера.
Тук колегата Митев ми дава възможност да развия въпроса: местните общински комисии за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси до голяма степен са със съмнителни професионална квалификация и опит. Така че много трудно е да гарантираме безпристрастността и качеството на решенията, които те ще вземат.
От друга страна, чух, че основният аргумент в Комисията, за да бъде отхвърлено нашето предложение, е изключително голямата натовареност, защото говорим за между 115 – 120 хиляди длъжности, които влизат в обсега на конфликта на интереси.
Уважаеми колеги, искам да Ви кажа, че в момента Комисията, която установява конфликт на интереси, се състои цифром и словом от 22 служители.
Мисля, че при бъдещия персонален състав – може би между 400 и 500 души, на новия антикорупционен орган може би не е проблем този орган да поеме и функциите на Комисията, която в момента действа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Други изказвания?
Изказване – заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Член 2 ни дава повод да заявим, че не само не правим крачка напред, но правим сериозна крачка назад, отстъпление от един принцип – принципът на централизирана проверка на конфликта на интереси. Защо тази проверка трябва да е централизирана?
Колегите преди мен обясниха добре, може би пропуснаха да кажат, че като цяло българската политика в тази сфера върви към централизация – закарване на местните лица към центъра, тъй като те имат влияние там, където са, и упражняват своето влияние върху органа, който трябва да ги контролира. Заради това са специализираните наказателни съдилища, затова са различните специализирани органи, за да може тези хора да бъдат извадени от средата, върху която упражняват контрол и натиск.
Тук правим точно обратното. Припомням: тръгнахме да създаваме „единен антикорупционен орган“! Ами с този антикорупционен орган, вместо един орган да решава това, както е досега, от утре ще го решават хиляда органа. Хиляда! Казваме, че е единен, а в същност го разпределяме на 1000 органа.
Затова предложението на колегите от „Обединени патриоти“ е правилно, само че е правилно на теория! Тъй като 115 – 120 хиляди лица изискват сериозна работа, сериозен капацитет и Вие бихте били абсолютно прави, колеги, ако към това не се добавяха и всички преписки за конфискация на имуществото, които са десетки хиляди, някои, от които изискват труд с години, защото са с доста висока фактическа и правна стойност. Към това трябва да прибавите и десетките хиляди декларации, които ще трябва да бъдат проверявани от този орган. Към това трябва да прибавите и оперативната му дейност, която изисква специфична подготовка и материално осигуряване.
Това нещо няма да стане с 400 – 500 души. То няма да стане въобще!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев – Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 144 народни представители: за 68, против 26, въздържали се 50.
Предложението не се приема. (Реплики.)
Прегласуване?
Моля, направете предложение за прегласуване.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Господин Председател, правя процедура по прегласуване, тъй като колегите все още влизат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Подлагам на прегласуване предложението на народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев – Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 144 народни представители: за 64, против 32, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 2, който Комисията подкрепя.
Гласували 151 народни представители: за 86, против 44, въздържали се 21.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По чл. 3 – текст на вносител, и предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Господин Председател, ние поддържаме нашето предложение. Предложението не е оттеглено тук, в залата.
Аз обаче ще направя предложение гласуването на нашето предложение да бъде отложено до гласуване на чл. 82 и следващите от цялата Глава девета, защото при приемане на нашето предложение има смисъл да гласуваме тези предложения. Те са няколко.
Ако нашето предложение за отпадане на Глава девета бъде отхвърлено, тогава ще оттегля така направените предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Хамид.
Други изказвания?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Що се отнася до дефинирането на проблема за корупцията, направено е в настоящия Законопроект в чл. 3, няма да Ви го чета подробно, за да не губим излишно време, но дефиницията на корупция по чл. 3 е само действие или бездействие при пряк умисъл с цел извличане на една облага – материална или нематериална, но не е корупция, когато е направено с цел увреждане на нечие имуществено или неимуществено право или защитен от закона интерес, нито при осъществяването му при пряк евентуален умисъл, небрежност или непредпазливост.
Тези пропуски в дефиницията ни дават основание, че проблемът не е изследван в дълбочина и всеобхватно, поради това няма как да подкрепим чл. 3 от настоящия Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
За изказване – заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Дефиницията, която ни се предлага за корупцията, е смесица между две съществуващи дефиниции на престъпни състави в Наказателния ни кодекс. Става дума за чл. 301, който урежда подкупа, и чл. 387, който най-общо можем да кажем, че урежда злоупотребата с власт.
По дефиницията можем да спорим дали е добра и дали не може да има по-добра, но тук по-важното е следното: нищо не следва от факта, че определено деяние попада или не попада в тази дефиниция. Тя стои в този Закон в чл. 3, но няма никакво отношение към него.
Ако например към някой бъде повдигнато обвинение за деяние, което не попада в тази дефиниция, той ще бъде преследван, обработван и работен от Комисията по същия начин, както ако е срещу някой, чието деяние попада вътре. Тази дефиниция е залепена, тя е една кръпка, която трябва просто да оправдае съществуването на противодействието на корупцията в самото заглавие.
Неслучайно по-нататък може и да търсите, но няма да намерите думата „корупция“, нито елементи от тази дефиниция в нито един текст, с изключение на някои заглавия, на някои маркери, етикети. Пак искам да Ви обърна внимание – срещу Вас може да има преследване от тази Комисия. Може да има конфискация на имущество, но това въобще и по никакъв начин не се влияе от факта дали първопричината за това разследване е нещо, което отговаря или не на дефиницията, която е дадена в този Закон. Тя е напълно излишна и безсмислена. И тя доказва, че този Закон просто не се занимава с темата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Реплики към изказването? Няма.
За изказване – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Опитът за дефиниция на това що е корупция в чл. 3 отново показва, че на практика липсва философия на този Закон.
В чл. 3, ал. 1 ясно е записано, че корупцията по смисъла на този Закон е налице, когато в резултат на заеманата висша публична длъжност, лицето злоупотребява с власт и така нататък.
Уважаеми народни представители, не всяка злоупотреба с власт е корупция. Злоупотребата с власт може да съставлява и състав на друг вид престъпления.
На следващо място, противодействието на корупцията как се осъществява? Забележете – в т. 9, че чрез сезиране на компетентните органи в случаите, предвидени в този Закон. Ето това е една страхотна мярка за борба с корупцията – да сезираш компетентните органи, които да се борят с тази корупция.
Очевидно е, че в чл. 3 прозира липсата на каквато и да е идея, каквато и да е платформа, основаваща се именно на борба с корупцията, защото самата дефиниция на корупцията не е категорична, не е ясна. То, между другото, до този момент има, мисля, един единствен опит за такава дефиниция. Това е първият опит за дефиниция на понятието „корупция“ в правния й смисъл, а не в политическия, в българското законодателство. Очевидно, този опит също се оказа доста ялов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Реплики към изказването? Няма.
Други изказвания?
За процедура – господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, с оглед уточнението, което господин Хамид направи по отношение на предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, изцяло се присъединявам към това, което той обясни. Такъв беше подходът в Комисията. Ние отлагахме гласуването по тези предложения, докато не стигнем до Глава девета и не направим ключовото гласуване. Тъй като то беше отрицателно, условието се сбъдна, затова и колегите са записали, че предложението е оттеглено, но за коректност смятам, че е необходимо да го чета всеки път и да уточнявам, че към този момент, на този етап то не е подкрепено от Комисията. Затова моля да ми дадете възможност да изчета предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 3, ал. 2, т. 1 отпадат думите „и оперативно-издирвателна дейност по реда на Глава девета“. (При отпадане на Глава девета-чл. 82 и следващи.)“
Това предложение не беше подкрепено от Комисията по правни въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Предложението, както чухте, не е оттеглено и не се подкрепя от Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 11, против 58, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 89, против 32, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, продължете, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 4 – текст на вносител, предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„1. В чл. 4, ал. 1, т. 2 думите „повишена отговорност на“ се заменят със „завишен контрол над“.
2. В чл. 4 ал. 2 се изменя така:
„(2) Ограниченията на собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степен, необходима за постигане целите на закона, при стриктно спазване правото на защита на засегнатите и на пострадалите лица и недопускане на риск от несправедливост. При прилагане на предвидените в този закон принудителни мерки органите са длъжни да избират тези от тях, които засягат в най-малка степен правата на лицата, ако и така се постигат целите на закона“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Тук, с този текст в чл. 3 и по-точно в ал. 1, т. 7, именно защита на лицата, подали сигнал за нарушения, което наистина звучи галещо за ухото – добре, но се подготвя на практика по-нататъшната безотговорност на същите тези лица, абсолютна, тотална безотговорност, съгласно този Закон, и се въвежда една практика, смело мога да кажа, на доносничеството, защото тези лица, според Закона, няма да търпят никакви санкции, ако са подали, знаейки за такъв фалшив сигнал срещу някого. И срещу този човек започват едни тежки: връщане назад, намеса в личния му живот, на неговия на семейството, изобщо една не много благоприятна за него процедура. Да не говорим вече за отразяването на тази процедура в общественото пространство.
И въпреки това този човек, срещу когото е подаден сигналът, който сигнал се окаже в крайна сметка фалшив, недействителен, подателят на сигнала ще бъде защитен от този Закон. Ето това е стимулиране на доносничеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Реплики към изказването? Няма.
Други изказвания?
Господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, направеното от нас предложение, наред с целите на Закона, прави акцент и върху правата на проверяваното лице.
Текстът е чисто редакционен, защото по-назад в Законопроекта Вие ще видите подобен акцент, не в същия текст, така че аз мисля, че тук му е мястото – при целите на Закона, да добавим текста, който сме предложили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Хамид.
Реплики? Няма реплики.
Заповядайте за изказване.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По отношение на чл. 4, особено на т. 9 – политическият неутралитет, изразявам едно опасение, че този орган няма как да бъде напълно политически неутрален, особено предвид, че той ще бъде назначен от Народното събрание и логично, че това ще стане от мнозинството, което поставя под въпрос неутралитета, особено политическия, сочен в т. 9.
Изразяваме съмнение, че принципите, заложени в чл. 4 звучат добре, но на практика не са развити механизми, които да гарантират тяхното изпълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Божанков.
Реплики към изказването? Няма.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 115 народни представители: за 20, против 36, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който Комисията подкрепя.
Гласували 121 народни представители: за 82, против 31, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля, продължете, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 5 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев:
„В чл. 5, ал. 2 се създава изречение второ: „В това производство се събират доказателства на самостоятелно основание с оглед предмета на проверката и делото.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания?
Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, мотивите за това наше предложение са следните. Въпреки че в предходните разпоредби, които гласувахме, и съществуващите ограничения в чл. 200 и чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс, които са налице и сега, съдилищата кредитират изгодни за ответниците доказателства по наказателното производство или по административни производства, в частност с успешно обжалвани данъчно-ревизионни актове. С аргумента за влязло в сила решение по такива производства, съдилищата противопоставят заключенията на органите по приходите за доказаност на доходите на заключенията на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за наличие на несъответствие. Смятаме, че с така направеното предложение този проблем ще бъде преодолян. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики? Няма реплики.
Изказвания?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! По чл. 5 ни се въвежда една необорима презумпция от проекта, а именно незаконно придобито имущество, и то така, че поставя в кръга на незаконно придобитото имущество и конкретните имуществени права, чието придобиване не е установено, или не е доказано поради причини, независещи от лицето – титуляр на правото. В този кръг са включени без основание и всички облаги, които са получени от граждански деликти, но със сигурност не са резултат от неправомерно поведение и те не могат да бъдат отнемани по публичен ред. Именно поради тази причина ние няма да подкрепим чл. 5. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания? Няма.
Закриваме дебата.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христиан Митев и група народни представител – Комисията не подкрепя текста на предложението.
Гласували 107 народни представители: за 10, против 34, въздържали се 63.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който Комисията подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 77, против 18, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, вече сме на чл. 6 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 6, ал. 1, т. 19 се добавя „и директорът на дирекцията по чл. 16, ал. 2“.“ (Ако се запази Глава седма.)
Предложението не е подкрепено в Комисията.
Предложение от народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев:
„В чл. 6, ал. 1, т. 24 след думите „директорът на Служба „Военна информация“ и неговите заместници“ се добавя „директорите на териториалните дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност“ и на Държавна агенция „Технически операции“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз го изчетох вече.
А следващото оттегляте ли го?
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Председател, и следващото предложение беше оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И двете предложения се оттеглят.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да вземам отношение по съдържанието на списъка, който ни е представен. В нашето разбиране органът трябваше да се съсредоточи върху основни структуроопределящи единици, но така и така това е списъкът, който е произведен от досегашното действие на Закона за имуществото на публичните лица, с известни модификации.
Но искам да обърна внимание на следното: този списък съвсем не е списъкът, по който Комисията ще може да работи. Комисията ще може да работи по установяването и евентуално отнемането на имущество на абсолютно всички български граждани на други основания, а именно повдигнато обвинение по друг списък на престъпни състави. Така че този списък нека да го прегледаме добре, но не трябва да се остава с впечатлението, че това са лицата, засегнати от работата на Комисията. Новият антикорупционен орган за висши длъжностни лица ще работи не само по висши длъжностни лица, а по всички. Надявам се да не работи предимно по всички други и да не се съсредоточи върху ръководителите на „Червения кръст“, които са в този списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Няма да се спирам да изброявам в чл. 6 обхвата на всички, които са засегнати, но бих искал да обърна внимание на нещо, а именно че възникна спор за конституционност на персоналното обособяване на престъпленията, които ще се разследват от Агенцията.
Един от най-важните международни признаци за върховенството на правото е този за юридическото равенство, който намира израз в един цитат, а именно следния: „Нито един човек не може да бъде наказван нито физически, нито имуществено, освен за отделно нарушение на закона, установено по обичайния юридически начин пред обикновените съдилища.“
Народното събрание вече наруши този принцип при промяна на подсъдността в НПК и сега го правим отново втори път, и както се казва: да се готвят следващите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Реплики към господин Байчев? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители – Комисията не го подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 13, против 47, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на чл. 6, който Комисията подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 75, против 14, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Глава втора – Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
Член 7 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев:
„В чл. 7, ал. 5 се създава ново изречение: „В териториалните звена се създават отдели със специализация извършването на проверки по отношение на лицата по чл. 6.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, предложението ни за ново изречение в ал. 5 на чл. 7 е мотивирано със следното. По сега съществуващата система за електронно разпределение на преписките същото се извършва с оглед натовареността на служителите, без да се взима предвид длъжността, квалификацията и професионалния им опит.
Извършването на проверки на публични личности според нас би следвало да се осъществява от служители с определен житейски и професионален опит, с необходите знания и умения, свързани със спецификата на проверките. Затова предлагаме в териториалните звена да се създадат специални отдели, в които служителите притежават необходимата специализация за извършването на проверките по отношение на лицата по чл. 6. Смятаме, че така ще се постигнат по-адекватно целите на Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики към изказването? Няма реплики.
Други изказвания? Няма.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 96 народни представители: за 19, против 23, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора по текста на вносителя – Комисията подкрепя текста на вносителя.
Гласували 104 народни представители: за 89, против 10, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на чл. 7, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 81, против 13, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 8 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев:
„В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „петима“ се заменя с „деветима“, а думата „трима“ се заменя със „седмина“.
2. В ал. 5 след думата „Председателят“ се добавя „заместник-председателят и членовете“.
3. Алинея 6 отпада.
4. Алинея 7 става ал. 6 и в нея числото „6“ се заменя с „5“.
5. Алинея 8 става ал. 7.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 числото „10“ се заменя с „5“.
2. В ал. 4 числото „10“ се заменя с „5“.
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Председателят, заместник –председателят и членовете на Комисията се избират от Народното събрание по предложения на народни представители.“
4. Алинея 6 отпада, а следващите се преномерират.
5. В ал. 7 числото „6“ се заменя с „4“.“
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 2, по т. 3 и 4 е оттеглено, а по т. 5 не го подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 8, като в ал. 3 и 4 числото „10“ се заменя с „5“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, ще изложа нашите мотиви за промените в чл. 8, които касаят броя на членовете на новата Комисия, избора от Народното събрание и мандатът.
Смятаме, че петима членове на Комисията са изключително малко и недостатъчни като брой, като състав, предвид задачите и отговорностите, които й се възлагат. Освен това, след като към момента и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, съобразно специалните закони, са в състав от петима членове, то не би следвало новият орган, който ще бъде натоварен не само с отнемане на незаконно придобито имущество, но и с проверки за конфликт на интереси, да има по-малък числен състав с оглед повишените изисквания и увеличените правомощия. Няма как два пъти по-малко хора да се занимават с два пъти дори три пъти повече задачи.
Що се отнася до избора на членовете на Комисията, смятаме за най-добро разрешение целият състав, а не само председателят на Комисията, да се предлага и избира от Народното събрание. Мотивите на вносителя председателят да се избира от Народното събрание основно са, че България е Република с парламентарно управление и е редно именно председателят на този важен орган да бъде избиран от пленарния състав на Народното събрание. Смятаме, че това се отнася не само за председателя, но и за целия състав на орган, натоварен с подобни правомощия, каквато ще е новата Комисия, и с множество обществени очаквания за качествена работа, свързана с противодействие и борба с корупцията. По този начин ще се гарантира и по-голяма представителност на този орган.
Що се отнася до мандата на Комисията, в момента и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси имат петгодишен мандат, затова предлагаме мандатът да е пет години. Не намираме логика и обосновка мандатът да бъде шест години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато преди няколко години за първи път се заговори за такъв закон, основна критика към него беше, че ще бъде прикачен към Министерския съвет, тоест към изпълнителната власт.
Малко хора тогава си представяха, че може да се измисли по-лошо решение от това. Единственото по-лошо решение от директно да прикачите този орган към изпълнителната власт, която той трябва уж да контролира, е да го докарате тук, във върховния политически орган на Републиката. Този орган трябваше да бъде изолиран от политиката, а не вкаран в нейния център. И няма човек, който да не разбира простичкия факт, че никога няма да бъдат контролирани тези, които назначават, и как същите, които – ще видим два текста по-надолу, могат да отстранят във всеки един момент.
Няма значение дали да са пет, или девет членовете на Комисията. Става дума за квотен принцип. Как ще се разпредели той и по колко хора ще се паднат на отделна група, това няма кой знае какво значение, защото още при залагането на този квотен принцип, органът е изцяло опорочен. Колегиален орган, който да се занимава с тази работа, имаше смисъл, когато се занимаваше само с отнемане и с друго. Тръгне ли обаче да се бори с корупцията трябва да има конфиденциалност, която защитава ефективността на производството, от една страна, както и защитава от неадекватни или злонамерени сигнали, от друга страна. Тази конфиденциалност ще бъде загубена в момента, в който назначите това колегиално тяло, което ще трябва да решава всичко с дискусии. В този момент всички Вие, тук, ще бъдете информирани какво предстои, какво се готви и, не дай боже, да се реши и да върви и от другата страна потокът, и Вие да информирате какво трябва да реши и какво се готви.
Единственият текст, който беше променен между първо и второ четене, който Комисията прие да се промени, е този за стажа на новия председател и членовете на органа. Нищо друго не се промени от 40 часа може би дискусии в Комисията освен колко да е стажът на човека, който ще бъде назначен, на хората, които ще бъдат назначени. Вече няма да е десет, ще бъде пет – предложението е на колегите от Движението за права и свободи. Същото предложение мисля, че е направено и от колегите от другата страна на залата.
Това ни кара да мислим, колеги, че Вие знаете вече кои ще са тези хора. Ако знаете, кажете ги, и не ни заблуждавайте със следващите текстове, където се разписват някакви процедури и концепции.
Дали да бъдат пет, или девет, защото ще бъде натоварено? Уважаеми колеги, работата не се върши от началниците, тя се върши от служителите. А служителите не са добре в този Закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Има ли реплики към господин Зарков? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Председател! И в предложението на вносителя, и в предложението на „Обединени патриоти“ не откривам едно нещо – специалната професионална компетентност на членовете на Комисията. Ако за председател и неговите заместници има някакви изисквания и това са освен високите нравствени и професионални качества, да има висше юридическо или икономическо образование, то за обикновените членове на Комисията няма такива изисквания.
Ще Ви дам примера, който дадох и в Комисията. Ако един младеж е завършил Художествената академия, работил е десет години като учител, има висше образование; една девойка е завършила Музикалната консерватория, също е работила десет години като учителка по пеене, има висше образование, следва ли от това, че те имат и професионалната компетентност да извършват оперативно-издирвателна дейност, да правят анализи и да предлагат различните способи за разследване по този Закон. Мисля, че те няма да бъдат достатъчно добре подготвени и в това отношение трябва да се подходи по-сериозно към професионалната компетентност на членовете, които, както каза колегата Крум Зарков, ще извършват определената издирвателна или каквато и да е дейност, а не да бъдат в положение на зависимост, подчинение на своите началници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Има ли реплики към господин Байчев? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ако си представим, че сега пред нас бяха българските граждани и ги запитаме какво разбират под корупция по високите етажи на властта, несъмнено те биха насочили погледа към тази зала, защото властта е тази, която генерира корупция. Навярно този Закон трябва да бори корупцията по високите етажи на властта, включително и в тази зала. (Реплики.)
Съгласен съм с Вас, колеги отляво, отдясно и в центъра – във всички спектри на политическия живот трябва да се бори корупцията.
Поставяме обаче фундаменталния въпрос: как ще борим тази корупция с Комисия, която сме избрали оттук.
Отправям погледа Ви към една далеч по-съвършена система за избор на членове на важен орган например на Конституционния съд – избира се на квотен принцип от различните власти, по различно време, за да не се застъпва, с ясната идея никой да не упражнява монопол. Тук това важи с още по-силно основание, защото този орган практически може да засегне законните права и свободи на неограничен кръг български граждани.
Говорим за подслушване, говорим, че човек може да бъде опозорен, неговата репутация да бъде срината. Дори после да излезе невинен, този човек никога няма да може да изчисти името си. Обръщам Ви внимание, че това е само част от пъзела.
Променихме подсъдността в НПК – знаете, че вече всеки, на когото му бъде повдигнато обвинение от специализирания орган, ще отиде в специализиран съд. С промените в НПК, в този специализиран съд, не забравяйте, че променихме и възнагражденията на съдиите там – те ще взимат до шест заплати повече от своите колеги, тоест направихме един не специализиран, а специален съд. Попадналият в този специален ред според мен няма да може да излезе лесно оттам.
Животът е пълен с ирония и съм убеден, че няма да се развие както очакваме в тази зала, и някой тук рано или късно ще съжалява, че отваря тази врата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Божанков.
Изказвания?
Имате думата за изказване.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Понеже колегите, които се изказаха преди малко, насочваха вниманието към парламента като най-политическата институция, каза господин Зарков. Това е така, но не споменаваха кой да назначава този орган, кой да го избира? Ние знаем и от публичния дебат, че имаше предложение на БСП това да бъде президентът. Предполагам, че това имате предвид, това намеквате като казвате: парламентът е изключително лошо място за избор на такова нещо, има по неполитически места.
Първо, не съм съгласен, че президентската институция не е политическа. Тя е най-политическата институция в България. Тя е дотолкова политическа, че дори няма оперативни правомощия. Тя е висша форма на политика. Казвам го абсолютно добронамерено. Но защо парламентът? Защото парламентът може да оказва контрол, защото в парламента има и опозиция, и опозицията може да контролира също така, както и управляващите могат да контролират подобни органи чисто законодателно, за да не се стига до превишаване на правомощия, или пък до неизпълняване на функции.
Кой в президентството ще контролира един такъв орган? Коя опозиция? Има ли опозиция в президентството, първо? (Реплики: „Има.“ Аз чувам, че има, обаче може би Вие знаете по-добре. Вицепрезидентът ли ще контролира органа, назначен от президента? Това е логиката.
Говорите за квоти. Това е грубо говорене за квоти, но дори да има квоти, това означава, че има опозиционна квота – ще има човек на опозицията, който ще следи отвътре какво се случва. Ако има проблеми, би могъл да ги съобщи. Естествено, че е много по-добре парламентът, иначе хората щели да кажат, че в парламента всички са корумпирани и те ще направят антикорупционен орган. Ами парламентът всеки ден приема закони. По същата логика – давайте да го разпускаме щом, ако сложим тук едни граждани и те кажат, че всички сме корумпирани, какво правим тука?! По-добре тогава да бъде без парламент. След като той не може да избира такъв орган, не може да го контролира, какъв е смисълът?! Нека да се опитаме крачка по крачка да се преборваме с този проблем. Ние не очакваме, че ще се случи революция с приемането на този Закон, но и не вярваме, че Вие може да предложите революция, при положение че предложихте орган, който надхвърля рамките на сегашната Конституция, без да предложите конституционни промени. Трябваше да предложите първо конституционни промени, за да видим може ли да се промени Конституцията и тогава да предложите такива радикални предложения. Иначе ще си помислим, че става въпрос просто за някакви пресконференции. Чудили сте се какво да измислите, за да дадете пресконференция поредния вторник, и сте измислили – дайте, президента да го назначава.
Истината е, че и сегашният президент, с цялото ми уважение към него, вече една година не може да назначи директор на пресцентъра си. Нека да назначи, първо, директор на пресцентъра, после ще му дадем и антикорупционния орган да назначи, евентуално (реплики), след промяна в Конституцията. Предложете промяната в Конституцията! Това е сериозното поведение. Мисля, че Вие искахте да не се приеме този Закон, така искахте и за приватизацията да не се разглежда ветото. Всичко е било ей така, нали: то нищо няма да свърши, дайте да не го правим. Ако кажем така за всяко нещо, ние по-добре да излизаме във ваканция целогодишно и да се събираме, като парламента преди 9 септември, по две седмици в годината.
Какъв е смисълът тогава? Затова аз Ви призовавам: нека да имаме конструктивен подход, да не боравим с такива крайни изрази по отношение на Народното събрание, защото това Народно събрание е най-представителната българска институция. То е директно избрано от народа, народът си е казал думата – кой е в опозицията, кой е в управлението и точно този орган, който представлява всички български граждани, може и да контролира една такава институция. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ГЕРБ“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Биков.
Реплика?
Имате думата за реплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Биков, не става дума за въпроса: парламентарна република ли е, или що е то парламентът. Вие прекрасно го разбирате, но мисля, че не разбирате прекрасно за какво става дума в този Закон и в този тип закони. Затова се пише и се казва, че е независим и трябва да е независим не защото той ще бъде клинично изолиран от всички власти и така нататък, а защото става дума за обективни предпоставки, които той трябва да санкционира – или има конфликт на интереси, или няма; или има данни за корупция, или няма; или има имуществото, което е незаконно придобито, или няма. Този орган трябва да прецени единствено на базата на доказателствата, а не на базата на управляващи и опозиция, не на базата, че имало там два члена, които са от управляващите, и по-скоро ще гледат от една страна, а пък опозицията, от друга. Ако следваме тази логика, дайте парламентът да избира и съдиите, дайте парламентът да избира всичко. Парламентарната република е прекалено важно понятие, за да го сервирате на всеки сос.
Колкото до президента, отхвърлихте нашето искане, то не е противоконституционно, може да го намирате за нецелесъобразно, но не е противоконституционно. Има други начини. Има съдебна власт, но за да отидем към съдебната власт трябва, първо, да видим функциите на този орган. Функциите на този орган тогава трябваше да са разследващи. Само, че Вие предлагате една административна структура, която да бъде поставена под контрол – не в смисъла, който казвате и който е изписан всеки закон – чрез отчет, веднъж в годината и дебат, а на постоянен контрол, на контрол, който да контролира не дали то спазва закона, а как спазва закона. В това се намира голямата разлика и Вие много добре го разбирате. Изчакайте още два параграфа, за да видите как ще може да бъде сменян този председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Друга реплика?
Господин Попов, имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Биков, когато говорим за корупция, тя неминуемо следва и властта. Не можем да разделим корупцията от властта. Те винаги се съдържат в едно и също изречение. В една парламентарна република, каквато е България – къде е властта, уважаеми господин Биков? Не е ли тя в мнозинството в парламента, респективно в Министерския съвет?
Това, което Вие предлагате тук в чл. 8, ясно и категорично в ал. 5 и ал. 6 се казва, че мнозинството избира председателя на този корупционен орган, а пък той предлага неговите заместник-председатели, които също ще се избират от това същото мнозинство. То е ясно, че Вие си го избирате. Вие сте избрали Министерски съвет и същият този орган после следва да следи за корупция Министерския съвет, защото там е властта, там са възможностите за корупция, не в Президентството. Все още не сме президентска република или монархия. Ние сме парламентарна република, властта произлиза тук от Народното събрание и респективно от мнозинството в това Народно събрание, което дава властта на Министерския съвет. Ето затова Вие нямате абсолютно никаква теза и база, върху която да почиват тези Ваши твърдения. Защото, ето това е, което Вие казвате: ние няма да се борим срещу корупцията, защото ние ще си назначаваме този орган и той ще следва нас да ни следи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Трета реплика? Няма.
Право на дуплика, господин Биков? Отказвате правото на дуплика.
Други изказвания?
Госпожо Нинова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми български граждани! Днес управляващите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ приемат Закон за противодействие на корупцията, в който корупцията не е престъпление. Просто да го знаете! Може би златният пръст на Марешки ще реши въпроса, но днес се имитира действие за борба с корупцията, защото в този Закон тя не е престъпление, а е административно нарушение. Тази законотворческа дейност днес е пълна имитация за борба с корупцията, защото управляващото мнозинство, независимо от коя партия е то, ще избира хората, които ще го контролират и ще ги освобождава по начин, който той намери и когато намери за добре. Второ основание да твърдим, че това не е Закон за противодействие на корупцията, а е закон за защита на корупцията. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Реплики към госпожа Нинова? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев, което Комисията не подкрепя.
Гласували 122 народни представители: за 16, против 44, въздържали се 62.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители в частта, която не се подкрепя от Комисията, а това е т. 5.
Гласували 133 народни представители: за 24, против 77, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 8 с изменението, което предлага Комисията.
Гласували 133 народни представители: за 81, против 38, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Господин Кирилов, моля продължете с представянето на текста на Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Член 9 – текст на вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
Член 10 – текст на вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
Член 11 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев. (Реплики.)
Колегите го оттеглят.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.
Член 12 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 12, ал. 1 думите „90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание“ се заменят с „на възнаграждението на председател на парламентарна комисия“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Изказвания?
Имате думата, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В чл. 9 е предвидена процедура, по която да се избират новите членове. Тя е процедурата, която е преписана от Закона за съдебната власт във връзка с избор на член на Висшия съдебен съвет. Любопитно е, когато се преписват така закони, че не се размишлява много, много. Предвидено е да се предостави концепция какво ще правят тези хора, когато отидат там за определено време. Но какво ще правят тези хора там, когато отидат там, е записано в Закона и те в 95% от случаите са в обвързана компетентност и трябва просто да отсъдят налице ли са основанията и фактите. Това не е политически орган, който ще може да развива концепция за развитие на някаква система, както е във ВСС. Но това е по-скоро анекдотично, тъй като този текст и без това надали някой смята сериозно, че ще бъде приложен.
Това, което съвсем не е анекдотично, е в чл. 12 – основанията за предварително прекратяване на пълномощията на председателя. Този председател, който ще бъде назначен от Народното събрание, ще може да бъде и отстранен от Народното събрание по всяко едно време, и то в какви условия? Както виждате, в ал. 3 е записано, че –ал. 1, т. 7 „При тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, правоотношенията на член на комисията се прекратяват предсрочно“.
Кой, мислите, определя дали новоназначеният председател си изпълнява задълженията? Парламентът. Ако председателят смята, че някой член от Комисията не си изпълнява задълженията, той сезира парламента и ние тук… Мнозинството решава. Мнозинството, което е назначило същия председател. Ако членове на Комисията решат, че председателят не си изпълнява задълженията, те пишат до парламента и пак ние тук, тоест това мнозинство, го отстранява от длъжност.
Но дори и това не е било достатъчно, за да сте убедени, че ще го държите добре, защото е измислена процедура за предсрочно освобождаване на основанията „по искане на една пета от народните представители“. Във всеки един момент, по всеки повод 48 човека от тук го викат този човек и предизвикват дебат за неговото отстраняване или предизвикват гаранции, че той ще се съобрази с тяхната воля.
Такъв текст няма в други такива органи! Ако ми покажете такъв текст за такъв тип своеобразен импийчмънт, предизвикан от Народното събрание на орган на изпълнителната власт, който не е министър – добре. (Реплика от народния представител Пламен Манушев.)
Може и от опозицията да се иска, господин генерал. Хубаво е, че правите тази реплика, но не е редно да могат народни представители, каквито и да са, да могат да искат отстраняването на един „независим“ – така пише в Закона, който гласувахме преди малко – орган, защото те считат – те считат, че той не си изпълнява добре задълженията. Да, ще повдигне на някой от опозицията обвинение и опозицията ще съберат подписи да му искат главата. Ще повдигне на някой от управляващите обвинение, и те ще му искат… И поради причина той никога няма да поиска на никого нищо. Или ще поиска целенасочено, знаейки, че има мнозинство в парламента, което го подкрепя. Това го политизира до крайност.
А пък в крайна сметка, контролът на органа на тази Агенция, не е Народното събрание. Той трябва да е съдът. Там трябва да се реши дали този орган върши добра работа или не. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Реплики? Няма реплики.
Преди да Ви дам думата за изказване, господин Попов, моля да поздравим група ученици от Основно училище „Кирил и Методий“, град Самоков – левия балкон. (Ръкопляскания.) Благодаря Ви.
Имате думата, господин Попов, за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Това, което сподели колегата Зарков, съм напълно съгласен, но същият нонсенс, както се казва, има и в следващия – в точка осем. „Правоотношенията на член на Комисията се прекратява предсрочно от Народното събрание при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Глава осма“. Е, кой установява този акт? Това е абсурдно! Самата Комисия трябва да си установи акт, с който да освободи свой член, колегата, срещу когото е установен конфликт на интереси, да направи този акт, Народното събрание, ако е органът по назначението. Кой на практика установява този акт, след като Вие вливате Комисията за конфликт на интереси в този мегаорган и той сам трябва да контролира и себе си, за да може предсрочно да бъде освободен негов член? Ето това е поредната юридическа недомислица в този Закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Имате думата за изказване.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Колеги, моля Ви наистина да обърнете внимание на текста за предсрочно освобождаване на председателя на Комисията. С една пета от народните представители всяко следващо мнозинство може да инициира и да реализира смяната на този независим супер орган. Всяко следващо. С 48 депутата ще го инициира и след това ще го смени.
За да бъде независим органът, трябва да му го гарантираме с нормите, които приемаме. Така че в чл. 11, ал. 5 ние създаваме една възможност съвсем реална и достъпна. И правилно направиха колегите ми аналогия с върховните съдии, защото ние избираме органа, който ги избира – Висшият съдебен съвет, но нямаме право да ги привикваме тук, да им търсим сметка и да ги освободим. Всяко следващо мнозинство. Приемайки тази норма, Вие отваряте пътя именно на политическа промяна на председателя на Комисията от всяко следващо мнозинство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Реплики към господин Милков?
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам разискванията.
Преди да подложа на гласуване текстовете на чл. 9 до 11, ще подложа на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 140 народни представители: за 13, против 89, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текстовете на чл. 9, чл. 10, чл. 11 и чл. 12, които се подкрепят от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 135 народни представители: за 97, против 37, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Господин Кирилов, ще продължим ли с още един текст, или спираме дотук?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По чл. 13 – текст на вносител, има предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 3, а по т. 1 и 2 не го подкрепя.
Представям неподкрепената част:
„В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1:
а) точка 2 отпада; (при отпадане на глава седма)
б) в т. 10 думите „сключва спогодби по този закон“ се обособяват в самостоятелна т. 11, а следващите точки се преномерират.
2. В ал. 3 след думите „по ал. 1, т. 8“ се добавя „както и решенията за прекратяване на образувано производство по този закон с решение на Комисията“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. (1) Комисията:
1. осъществява превантивни дейности по реда на Глава четвърта;
2. събира, анализира и проверява сведения при или по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности;
3. извършва проверка и анализ на декларациите за имущество и интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности;
4. установява конфликт на интереси на лица, заемащи висши публични длъжности; изслушва или изисква предоставянето на информация по отношение на проверките, свързани с установяване на конфликт на интереси;
5. проверява сигнали във връзка с декларациите за несъвместимост на лицата, заемащи висши публични длъжности, и сезира органа по избора или назначаването за предприемане на съответни действия;
6. извършва проверка на имущественото състояние, приема решение за удължаване на проверката в предвидените от Закона случаи и решения за прекратяване на проверката;
7. образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, което включва внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки и на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество;
8. отказва образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество;
9. прекратява проверката по чл. 107, ал. 2 или удължава срока й;
10. прекратява производства за отнемане на незаконно придобито имущество и сключва спогодби по този Закон;
11. приема правила за провеждане на проверките за почтеност на служителите на Комисията и организира тяхното провеждане;
12. утвърждава образци на декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 4;
13. упражнява други правомощия, предвидени в закон.
(2) Решенията на Комисията се приемат с мнозинство повече от половината от всички членове и се мотивират. В мотивите се посочват фактите, доказателствата, въз основа на които те са установени, както и направените правни изводи.
(3) Решенията на Комисията по ал. 1, т. 4 и мотивираните откази по ал. 1, т. 8 се публикуват незабавно на интернет страницата на Комисията при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация.
(4) Комисията публикува на интернет страницата си всички решения на съда по съдебните дела, по които тя участва, включително и невлезлите в сила и подлежащи на обжалване, а така също и определенията за прекратяване на съдебни производства, включително и невлезлите в сила.
(5) Решенията на Комисията по ал. 1, т. 6-10 не подлежат на обжалване.
(6) За заседанията на Комисията се води протокол.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, може би е целесъобразно да продължим работното време за гласуването на текста на чл. 13, за да не излизаме извън рамките.
Има ли изказвания по чл. 13?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Процедура, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура – господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя предложение за удължаване на пленарното време до приключване на чл. 13 с гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Подлагам на гласуване предложението за удължаване на заседанието до гласуване на текста на чл. 13.
Гласували 135 народни представители: за 129, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Изказвания по текста на чл. 13?
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В чл. 13 има нещо смущаващо. В ал. 1, т. 6 – 10 са изброени процесуалните действия, които Комисията може да предприеме и да осъществи спрямо нарушителя. Това, на което искам да Ви обърна внимание, е следното. С този текст се нарушават основни конституционни права, а именно правото на защита и правото на справедлив процес, тъй като тези процесуални действия няма възможност да бъдат обжалвани пред нито един съдебен орган, нито по някакъв административен ред, по реда на АПК например.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Точно обратното!
ТОДОР БАЙЧЕВ: След което искам да добавя, че по този начин се дава една възможност за служебна победа на контролния орган и понеже господин Кирилов се намесва, аз не виждам никакви логически или правни обяснения, които да са кодифицирани в настоящия текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Реплики към господин Байчев има ли? (Реплики на докладчика Данаил Кирилов.)
Имате думата за реплика, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Точно обратното е, колега.
Първо, тези правомощия касаят вътрешни решения на Комисията във връзка със съдбата на проверката, а съдебен контрол задължително има. Защото финалът на цялата ни работа е в съда, но не може вътрешнослужебните решения на тази Комисията да ги обжалваш. Няма! Обжалва се финално накрая резултатът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Дуплика? Няма.
Други изказвания?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, ето тук отново излиза наяве липсата на стратегия наистина в този Закон за борба с корупцията. Защото какво ни се казва тук? Първо, от една страна, се сместват функции на два различни органа. Единият е по установяване на конфликт на интереси на лица, заемащи висши и публични длъжности, и в т. 7 по отношение на отнемане на незаконно придобито имущество, така наречената „гражданска конфискация“. Смесват се функции, смесват се правопораждащи факти, смесват се и резултатите от тези проверки, което накрая ще доведе до един голям миш-маш в този мегаорган. И какво прави той? Събира, анализира и евентуално, ако прецени, че е налице някакво престъпление или деяние от такъв характер, ще предаде на прокуратурата, която отново ще трябва да разследва и да води целия наказателен процес – привличането на обвиняемия, повдигане на обвинение, влизане в съд и накрая, крайният съдебен акт – присъдата. Да, но тези органи и в настоящия момент, когато извършват своята дейност, имат същите правомощия. Не беше нужно да ги смесвате и да ги обединявате, защото има вътрешно противоречие в самото структуриране на тези органи, в целите, с които те са създадени, по отношение на кои обществени отношения те да контролират. Сега ги обединявате в един мегаорган, който на практика наистина ще размие отговорността, ще смеси функциите им и това няма да доведе до нищо положително в борбата с корупцията. Напротив!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Реплики към господин Попов? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме по чл. 13 първо предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители в тази част, която не се подкрепя от Комисията, а това са т. 1 и 2.
Гласували 128 народни представители: за 12, против 73, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на чл. 13 в редакцията, предложена от Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 97, против 28, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, преди закриване на заседанието, съобщения за парламентарния контрол на 15 декември 2017 г., петък:
1. Разисквания по питането от народния представител Румен Гечев към министъра на финансите Владислав Горанов относно държавният дълг.
2. Въпроси и питания:
- Заместник министър-председателят Томислав Дончев ще отговори на едно питане от народните представители Димитър Данчев, Георги Свиленски и Кристиан Вигенин.
- Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на един въпрос от народния представител Дора Янкова.
- Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на пет въпроса от народните представители Георги Гьоков, Виолета Желева и Кристина Сидорова; Георги Гьоков – три въпроса; и Тодор Байчев.
- Министърът на вътрешните работи Валентин Радев ще отговори на два въпроса от народния представител Тодор Байчев.
- Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ще отговори на два въпроса от народните представители Александър Паунов; и Теодора Георгиева и на един питане от народния представител Александър Паунов.
- Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на един въпрос от народния представител Дора Янкова.
- Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на седем въпроса от народните представители: Георги Стоилов; Иван Валентинов Иванов; Светла Бъчварова; Любомир Бонев; Станислав Станилов; Светла Бъчварова и Чавдар Велинов; и Виолета Желева и Светла Бъчварова.
- Министърът на правосъдието Цецка Цачева ще отговори на 4 въпроса от народните представители Тодор Байчев – два въпроса; Кристина Сидорова и Надя Клисурска; и Крум Зарков.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на финансите Владислав Горанов – на един въпрос от народния представител Румен Гечев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков – на един въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на два въпроса с писмен отговор от народния представител Николай Цонков;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос от народния представител Румен Гечев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Жельо Бойчев към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов;
- две питания от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев; и Стоян Мирчев и Христо Проданов към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
Следващото заседание, уважаеми народни представители, е на 15 декември от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,05 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Александър Ненков
Слави Нецов