Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Здравейте, колеги! (Звъни.)
Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, в началото на вчерашното пленарно заседание Ви информирах, че по време на днешното заседание в изпълнение на точка пет от Решение за приемане на позиция на Народното събрание по Проекта на програмата на Република България за Председателството на Съвета на Европейския съюз 1 януари – 30 юни 2018 г., приета от Народното събрание на 1 декември 2017 г., министърът на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. госпожа Лиляна Павлова ще представи пред Вас вече приетата с Решение на Министерския съвет Програма.
Напомням Ви също така, че постъпилата в Народното събрание на 11 декември 2017 г. Програма е предоставена в началото на седмицата с писмо на всички постоянни комисии, в парламентарните групи на хартиен носител и на народните представители на електронните им пощи. Както Ви е известно, съгласно чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание и могат да вземат думата винаги, когато поискат.
Колеги, след като госпожа Павлова приключи с изявлението си, ще дам по пет минути на парламентарна група за отношение към Програмата.

Преминаваме към:
ДЕБАТИ ОТНОСНО БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – ПРИОРИТЕТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за възможността на днешното заседание да представя пред Вас окончателния вариант на Националната програма и приоритетите на българското правителство за предстоящото Председателство на България на Съвета на Европейския съюз от 1 януари 2018 г. Остават буквално броени дни до началото на този изключително важен момент за България. Точно 10 години след пълноправното членство на България в Европейския съюз, в ситуация на сериозни предизвикателства, които стоят пред Европа, България поема Председателството на Съвета.
Представено на Вашето внимание, имаме окончателния вариант на Програмата, която беше приета на заседанието на Министерския съвет на 6 декември 2017 г. Искам да Ви уверя и да Ви благодаря за това, че приносът на българското Народно събрание, който беше приет и гласуван, обсъден тук, в пленарната зала, на 1 декември, е отчетен в максимална степен в окончателния вариант на Програмата и приоритетите. Може да видите и сами ще се уверите в това, че по всички значими теми, по които приносът на Народното събрание беше представен, беше ясно приет както по отношение на кохезионната политика, общата селскостопанска политика, бъдещата дунавска и черноморска политика за тези региони, цифровата икономика по икономическия дневен ред, в областта на отбраната и в други – ясно е отчетен този принос. Именно защото оценяваме и осъзнаваме важната роля и на националния парламент, и на Европейския парламент в резултат от договора от Лисабон, тази роля е значима. Ролята е тази, която трябва да отчитаме, защото именно единството, именно националната приемственост и работата на всички институции е тази, която ще ни даде възможност да отстояваме както националния интерес, но и в същия момент това, към което сме призовани – да бъдем честен, безпристрастен балансьор, да бъдем такъв председател, който търси баланса, който търси консенсуса, когато се налага и компромиса в името на постигането на общото решение в интерес на 28-те или 27-те държави членки, в зависимост от съответния формат. (Шум.)
Благодаря също така на всяка една от парламентарните групи, с които проведохме индивидуални срещи. Благодаря изключително много на парламентарните комисии, които също направиха изслушване с ресорните министри. Разбира се, на колегите от Външната комисия, и специално на господин Вигенин – Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, с която работим оперативно в постоянна координация. Неговото участие в Съвета по европейски въпроси, мисля, че също има важна роля, която отчита значението на българския парламент. (Шум и реплики.)
Оттук нататък при изготвянето…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви малко по-тихо!
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: …и на националните позиции за участието на съответните министри в заседанията, също ще отчитаме, и отчитаме вече, тези препоръки, този принос, който беше приет от Народното събрание на 1 декември.
Освен шестте срещи от Парламентарното измерение, които са важни, които касаят българския парламент, искам да Ви уверя, че в предстоящите срещи и календара на Председателството Вие, народните представители, ще имате възможност за активно участие в специфичните тематични заседания както на неформалните съвети и конференциите на високо ниво, така и в срещите на експертно ниво, които касаят секторите от интерес и значимост за Народното събрание и съответните парламентарни комисии.
В представената кратка презентация с основни послания специално сме отбелязали за Ваша информация основните срещи от календара на Българското председателство. Календарът също е готов и е завършен. Освен формалните съвети на министрите, европейските съвети като част от дневния ред, които ще се провеждат в Брюксел и Люксембург, заседанията в Страсбург на Европейския парламент, в България ще бъдат проведени 270 заседания от националното измерение, шест от които са от парламентарното. На Вашето внимание сме представили основните дати, на които ще имате възможност да участвате.
Вчера вечерта се върнах от Страсбург. Това беше и първото представяне, и първото всъщност поемане, бих казала, на парламентарно ниво на Председателството в Европейския парламент. Практиката е две до три седмици преди датата на поемане на Председателството, министърът, отговорен за Председателството, да представи своите приоритети пред Комисията – Конференцията на председателите на всички парламентарни групи в Европейския парламент. Беше един изключително важен и интересен дебат, на който представих приоритетите. Получих висока оценка за това, че България ясно осъзнава, оценява и познава проблемите, но и приоритетите, които стоят пред нас.
Високи са очакванията към България, защото 2018 г. е последната цяла година преди края на мандата и на Европейския парламент, и на Европейската комисия. Това поставя пред нас една доста по-амбициозна, бих казала, програма, но и очаквания до май месец съвместно с Европейската комисия да успеем да предложим на вниманието всички проекти на регламенти и законодателство, които стоят пред нас. Така и през 2018 г. да бъдат приети, да бъдат приключени триалозите, а именно одобрението и от Европейския парламент, съвместно със Съвета и Комисията, на важното законодателство като такова.
Впоследствие бях поканена и участвах на изслушване в Европейската народна партия, в Европейската партия на социалистите и демократите, в АЛДЕ – партията на либералите, отново дебат по отношение на приоритетите, на важните теми от общоевропейския контекст и дневен ред.
Както Вие сте запознати и от дебата, който имахме на първи, още веднъж да потвърдя: България представи, първо, своето основно послание – посланието за единство, посланието за стабилност в рамките на общоевропейския дневен ред, и четирите окончателно приети приоритета за Българското председателство.
Първият е бъдещето на Европа и младите хора – един приоритет, който касае дебата не само за бъдещето на Европа, а ролята, мястото, значимостта на младите хора като основен капитал, за това каква Европа искаме и в каква Европа искаме те да живеят.
Тук особено внимание и значение има дебатът за бъдещия бюджет след 2020 г., в контекста на Брекзит, в резултат на който Европейският бюджет е на минус между 10 и 15 млрд. евро годишно. И в същия момент предизвикателството как формираме европейския бюджет след 2020 г., който трябва да бъде предложен сега, май месец, по време на Българското председателство, в който новите предизвикателства, свързани със сигурност, отбрана, миграция и подкрепа за страните от Африка, страните извън Европейския съюз, също изисква един бюджетен ресурс от около 10 – 11 милиарда годишно.
В същия момент България като държава от последните присъединявания, кохезионна държава, трябва и ще отстояваме значението на кохезионната политика, кохезионните фондове, които са изключително важни за държави като нашата, за да продължим усилията за изравняване различията в регионите и продължаване инвестициите в подобрена инфраструктура, образователна, социална, транспортна и други.
Вторият приоритет е насочен към Западните Балкани – европейската перспектива и свързаността на Западните Балкани, тъй като в България дадохме заявка – такъв беше и политическият консенсус в България, да дадем заявка да бъдем Балканско председателство и да намерим важната роля, значение, защото бъдещето на Европа, мирът, стабилността на Европа минават през мир и стабилност на Балканите и просперитет също на държавите от Западните Балкани.
Третият приоритет е сигурност и стабилност. Безспорно тук е много важна темата, свързана с проблема с миграцията, релокацията на мигранти – Дъблинското споразумение, както е по-известно; темата за изпълнение на мерките с Единната система за отбрана, отбранителен съюз, които са изключително важна точка в общоевропейския дневен ред – точка, по която особено темата миграция не намира консенсус и единомислие в решенията.
Четвъртият приоритет е икономика, икономическо развитие и растеж, със специален фокус в Единния цифров пазар. Единният цифров пазар – много голямо беше усилието и успехът на Естонското председателство, което имаше дигиталния дневен ред за свой приоритет, но остава много именно по време на Българското председателство да довършим, така че темата със стартирането, започването в реален аспект да функционира Единният цифров пазар остава в ръцете на Българското председателство. Аз съм уверена, че със съвместни усилия ще успеем да бъдем активни и успешно да доведем докрай и този приоритет.
В заключение, благодаря още веднъж за подкрепата. Надявам се в името на това, че Председателството, успешното представяне на България като председател на Съвета на Европейския съюз, ще изисква политически консенсус и диалог, разбирателство. Това е кауза, около която трябва да сме обединени всички ние, защото, ако България е успешна, ще сме успешни всички ние. За българските граждани, за европейските граждани и институции няма значение коя е институцията. Важно е какви са резултатите. Така че нека още веднъж да докажем това, което стои на българското Народно събрание, че „Съединението прави силата“, каквото е и мотото, девизът на Българското председателство. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Колеги, давам Ви думата за отношение – по пет минути на парламентарна група.
Господин Вигенин, заповядайте.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да благодаря на министър Павлова за това, че представи днес окончателния вариант на Програмата и на мнозинството, че даде шанс все пак на парламентарните групи да изразят своето мнение по това как се финализира подготовката и как започва Българското председателство.
Разбира се, отново бяхме свидетели на факта, че някак си за парламента тази тема не е чак толкова интересна, но се надявам с времето и с напредването на самото Председателство тук да произтекат повече въпроси, които можем да обсъждаме и по които ще имаме интерес.
Благодаря за това, че усилията, които положи Народното събрание в този период от всяка една политическа група за подготовката на нашия принос, решението, което приехме преди няколко седмици, са отчетени във финалния вариант на Програмата. Някои от елементите са разработени по-подробно и това е важно, защото на тази база съответните парламентарни комисии трябва да осъществят контрола по изпълнението на Програмата и на самото решение, и в частност Комисията по европейските въпроси.
Разчитам доброто взаимодействие, което по тази тема беше демонстрирано до момента, да продължи, защото само със съвместните усилия на институциите, в случая на парламента и на парламентарните комисии, можем да постигнем по-съществени резултати за България. Тук не става въпрос доколко Председателството само по себе си ще реализира тези приоритети, а доколко това Председателство ще бъде плюс за България, за нейния имидж, за политиките, които след това ще бъдат реализирани от Европейския съюз в интерес на страни като България.
Предстои в сряда в Комисията по европейските въпроси да направим финално изслушване на министър Павлова за финализирането на подготовката не само по отношение на политическите приоритети, но и чисто технически. Това са важни въпроси. Ние сме били свидетели, когато и най-добрите политически послания умират, когато технически проблем направи невъзможна дискусията или блокира превода. Споменавам го, защото тези въпроси никак не са за подценяване и се надявам само, че забавянето в подготовката, което имаше, на финала изцяло е преодоляно.
За нас е важно, и това е въпрос на работа и на Парламентарната група на „БСП за България“, какви са критериите, по които ние накрая ще оценим дали това Председателство е било успешно. Защото доколко приоритетите, които сме заложили, са реализирани, зависи не само от България, но в процеса на работа ще проличи доколко ние сме били готови тези приоритети да бъдат поставени по адекватен начин в европейския дневен ред.
Искам да подчертая също, че в последните седмици особено се лансира една теза, че в рамките на тези шест месеца ние трябва да се снишим, да не поставяме своите проблеми и въпроси. Аз смятам, че това е грешна теза. Разбира се, не става въпрос грубо да поставяме публично всичко това, а именно по въпроси като членството ни в Шенген, еврозоната, механизмът за сътрудничество и оценка, ние трябва да използваме тези шест месеца, контактите, които наши представители по всички линии ще имат с партньорите, и да поставяме тези въпроси, защото, както се казва, „желязото се кове, докато е горещо“ и нашето Председателство дава уникална възможност ние да работим по тези теми. Затова не бива да подхождате с ниско самочувствие по тази тема.
Второ. Постоянно се поставя въпросът, че през тези шест месеца едва ли не ние трябва тук да замразим вътрешно-политическия дебат, да няма конфронтация, да не се изложим пред чужденците. Нека да сме наясно, „БСП за България“ заяви, че по въпросите на Председателството ще подкрепяме, ще работим заедно, особено когато парламентът е ангажиран, но това по никакъв начин не означава, че по всички други въпроси, по които една опозиция има какво да каже на управляващите, ние ще мълчим. Така че и вотът на недоверие, който е подготвен, не е саботаж към Председателството, а може да се окаже стимул за управляващите да работят по-добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Завършвам, госпожо Председател.
Искам да кажа, че все още виждаме неяснота по отношение на визията, която България иска да покаже в рамките на тези шест месеца. Началото никак не беше добро. Снимките, които бяха лансирани като лице на България, бяха оценени от социалните мрежи като доста абсурдни. България не е овчари и овце, България не е конници. Разбира се, България не е и само народни песни. Бистришките баби са нещо добро, но да не стигаме до там и „бистришките тигри“ да показваме на плакатите (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Вигенин. Времето изтече.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Нека покажем една модерна България. Имаме време да коригираме това. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин.
Други изказвания?
Госпожо Грозданова, заповядайте.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Министър, колеги! Преди две седмици приехме Проекта на решение, с който всички парламентарни групи и народни представители казахме своето мнение как да разширим обхвата и какво допълнително трябва да се включи в окончателния вариант на предложения Проект на Програма. В крайна сметка се получи така, че правителството се съобрази с нашите предложения и те бяха включени в окончателния вариант на Програмата, за което благодарим.
Отчитайки ролята, която има всяко едно ротационно Председателство, следва да подкрепим нашето правителство в стремежа му да постигне в максимална степен баланс между специфичните интереси на държавите членки, за да бъдат постигнати целите, зададени в европейския дневен ред през следващите шест месеца. Както стана ясно, ние сме в трио до края на 2018 г. Като имаме предвид и ролята на националните парламенти след Договора от Лисабон във формирането и реализирането на ключовите приоритети на Европейския съюз, следва да обърнем специално внимание на работата, която ни предстои в парламентарното измерение заедно с нашите колеги от другите национални парламенти, както и с колегите ни от Европейския парламент, за да постигнем съгласувани позиции в отговор на очакванията на европейските граждани. Вярвам, че предизвикателствата от днешния ден могат да бъдат преодолени само чрез съвместни действия на европейско ниво.
В същото време на национално ниво е наш дълг да съдействаме за запазване на постигнатия до момента политически консенсус и за широка обществена подкрепа за провеждане на едно успешно първо Българско председателство на Съвета на Европейския съюз.
Всичко това е важно, за да отговорим на реалните нужди на европейските граждани и да превърнем предизвикателствата във възможности за младите хора, което е основен наш приоритет, да продължим работата за социално сближаване, да развиваме цифровата икономика и умения, които ще съхранят солидарността в Европа, да допринесем за сигурността и стабилността с акцент върху европейската перспектива на Западните Балкани и инфраструктурната свързаност на Европа, да продължим да поддържаме общите европейски идеи в съответствие с Римската декларация, който документ се оказа и потвърди изключителното значение на принципите на солидарност и сближаване, които са водещи за европейската интеграция.
Така изведените в окончателната Програма на България приоритети за Председателството, са предпоставка за провеждане на едно успешно Председателство и според мен успехът на Председателството ще се измери в това колко от чувствителните досиета ние ще можем да финализираме в нашия период, а и как ще можем политиците и администрацията, която работи за Председателството, да се сработим, за да постигаме нашите цели. Затова вярвам, че с постоянното представителство в Брюксел по време на периода ще работим добре.
В заключение бих искала да посоча, че целта на нашите общи усилия е да дадем на Европейския съюз нов тласък за постигане на ефективен съюз в полза на демократичните общества и на демокрацията като цяло. Бих искала да кажа, че поставянето на преки национални интереси по време на самото наше Председателство, не е редно да се прави. Това са едни неписани правила, които смятам, че трябва да спазваме. Благодаря Ви и успех! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Други изказвания? Не виждам.
Да благодарим на министър Павлова и да си пожелаем успешно Председателство. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Народният представител Йордан Цонев иска думата.)
Искахте ли изказване, господин Цонев?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Да, но исках да взема думата след тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се, заповядайте, господин Цонев. Не вдигнахте ръка своевременно. (Народният представител Иван Валентинов Иванов иска думата за процедура.)
Заповядайте, господин Иванов.
Какво нередно видяхте в начина на водене?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Понеже днес е важен ден и представяме българските приоритети по време на Председателството… (Силен шум в ГЕРБ.)
Колеги, моля да се изслушваме!
Понеже най-вероятно с Ваше разрешение тези документи са разпространени в залата, надявам се по този начин да не стартираме нашето Председателство. Ще Ви демонстрирам. (Показва на председателя брошура относно Председателството, която е с обърнати страници.)
Понеже не съм учил арабска филология, не мога да чета на обратно. Ще помоля госпожа Павлова да прегледа всички такива подобни документи. (Показва ѝ документа. Министър Лиляна Павлова поема брошурата и му дава своята.)
Да не се налага на нашите официални гости да раздаваме такива книжки, които да се четат с главата надолу. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: При мен нещата са наред. Мисля, че не беше редно това да се казва от трибуната. Можехте да го кажете на госпожа Павлова. При мен книжката е без проблем.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател. Извинявам се, ако не сте ме разбрали, че искам думата, както и на Вас, госпожо Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И аз се извинявам.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги, ние от ДПС се отнасяме сериозно към тези документи и към подготовката на Председателството. Поради тази причина няма как да не вземем отношение отново, макар че ще трябва да повторя повечето от нещата, които казах от името на парламентарната група при обсъждането на така наречената „декларация“… или какъв беше документът? Решение ли беше? Решение за Председателството. Изглежда не бяхме ясно чути. Затова сега ще се опитам да повторя.
Вече виждаме приоритетите изписани ясно, дори цветно, с фигури.
В дипломатическите усилия, които полага Движението за права и свободи, в частност председателят ни господин Карадайъ, ние правим всичко възможно, за да убедим нашите либерални партньори, че България може и ще играе много силна роля в повечето от тези приоритети. Убедени сме в това. Убедени сме, че сигурност и стабилност в силна и единна Европа няма как да има, ако продължаваме да толерираме национализмите и радикализмите. И Европа го показва. В частност Германия днес го показа. Австрия също го показа, въпреки че там очакванията са други. Всички европейски държави го показват, без България. Може ли да има европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани, след като знаем, че най-големият бич на Западните Балкани са етнорелигиозните различия, етнорелигиозният национализъм.
Повтаряме това, защото тогава имахме конкретни предложения, които искахме да влязат в приоритетите, макар и нюансирано, макар и не точно като приоритет, а като средство за реализация на определен приоритет. Не бяха приети. Ние продължаваме да твърдим, че стабилността на Западните Балкани зависи от няколко неща, зависи дали ще продължи преговорният процес с Република Турция – икономически, политически и военен колос, гигант на Балканите. Без стабилност там и без привличане на тази държава в процеса, независимо от процесите, които протичат там, или въпреки, или понеже такива процеси протичат, няма как да очакваме стабилност на Балканите, защото Балканите представляват етнически шарен килим. Този факт трябва да бъде отчитан. Цялата история е пълна с ужасяващи трагедии на такава основа.
Подкрепяме категорично този приоритет. Смятаме, че България единствено притежава ключа към решаването на този приоритет и ключът е българският етнически модел. Българският етнически модел е много силен и актуален днес, защото той предвижда точно това – не мнима интеграция, а реална интеграция на малцинствата; не искане на автономии, каквото се случва на запад от нас, а реална интеграция на малцинствата. Не се срамувайте да подчертавате този конвентируем български политически продукт само защото негов автор е д-р Ахмед Доган и Движението за права и свободи. Достояние на цялото българско общество е и всички партии имат отношение към българския етнически модел, госпожо Министър. Затова трябваше това да бъде вписано тук и да бъде използвано в това наше Европредседателство.
Пак ще кажа: ако не беше участието на националистите, убеден съм, че всички тези неща щяха да бъдат приети, както и нямаше да се вкарват законодателни норми, които по никакъв начин няма да помогнат за стабилност нито в страната, нито на Балканите, нито в Европа.
Последният пример е от миналата седмица – поставянето на религиозна квалификация пред престъпление. В законодателните норми не може да бъде поставяна религиозна етническа квалификация пред престъпление! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Друго отношение?
По начина на водене – заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. (Реплика от народния представител Цветан Цветанов.)
От Ваше име, ако може, да благодарите на господин Цветанов за голямата оценка, която ми даде.
Бих искал чрез Вас, госпожо Председател, да поясним един въпрос. Простете ми, на мен, невежия в това отношение. Може би госпожа Павлова ще даде някакъв отговор на този въпрос.
На една от страниците четем…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Да, по начина на водене – да осигурите условия за отговор на този въпрос, тоест така да водите, че да получим отговор.
Имаме придружаващи лица от Министерството на външните работи – офицери за връзка с посолства, акредитирани в България. Бих искал, ако може, да получим отговор на този въпрос може би чрез Вас, госпожо Председател: какви са тези офицери от Министерството на външните работи? Аз не го разбирам просто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Велков.
Заповядайте, госпожо Павлова.
МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Велков, това е терминология, която се използва, буквален превод от стандартно установените норми. „Лиазон офисър“ е терминът, който използваме на английски, който използва всяко председателство. На български „лиазон офисър“ означава офицери дипломати, стажант дипломати, младши дипломати от Министерството на външните работи на всяка една от държавите, които по време на всяко ротационно председателство придружават делегатите на високо ниво, съответния премиер или министър, или ръководител на делегацията на всяка държава. Това просто е буквален превод. Не търсете нещо там, където го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Петров, заповядайте за отношение. (Оживление, шум.)
Колеги, моля Ви, заемете местата си! Ако може, да бъдем малко по-тихи! Ако на някого темата не му е интересна, нека да изчака в кулоарите.
Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Вече чух, достигнаха до ушите ми коментари, че това било абсолютно скучна дискусия, която се водела в това Народно събрание. Смятам, че трябва да се отнесем с достатъчна сериозност към бъдещото ни председателство.
От свое име и от името на моите колеги искам да оценя високо работата на госпожа Павлова, на Комисията по външна политика, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, които допринесоха в значителна степен да имаме балансирана, добра програма, която, предполагам, ще издигне авторитета на България на ново равнище по време на това председателство.
Бих желал да апелирам към колегите народни представители, които, разбира се, заради това че са в друго направление, в други сектори, да обърнат достатъчно внимание на тази програма, защото тя наистина представлява документ, ръководство, което ще даде на много от нас възможности да разберем истински политиките, които води Европейският съюз. В това отношение искам да кажа, че и ние от „Обединени патриоти“ няма да влезем в кръчмарски, така да се каже, спорове, които ни се предлагат от религиозната партия ДПС, защото не е добре за Европейския съюз. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев. Оживление, шум.)
Тя е религиозна, разбира се, не е етническа, защото има различни етноси: има цигани, турци, има други. Те обаче са свързани основно с религиозния момент. (Оживление, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Петров, не влизайте в диалог със залата! (Реплики.)
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Стойнев! Така ли е, господин Стойнев? Споменавам името Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не изпитвайте господин Стойнев. Продължете си по темата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: В тази връзка искам особено да подчертая завоя, който се направи от госпожа Павлова по приоритетите. Ако си спомняте, госпожа Деница – все забравям фамилията – Деница, която беше се ориентирала към глобалните азиатско-тихоокеански проблеми. (Оживление, смях.) Сега вече имаме обръщане към нашите съседи, към Балканите, и е направено съвсем професионално. За няколко месеца… (Реплики.)
В Европейския съюз не искаха да чуят за тази тема в началото, ако си спомняте. Успяхме да я наложим и това е много важно за нашите български интереси. Тук искам да спомена нещо, което, изглежда, колегите от ДПС не могат да го разберат. Изглежда, четат само тези части от европейските документи, които са свързани с някакво прибиране на пари, с някакви такива неща. Те не четат, че Европа, като замисъл от двамата големи европейци – Роберт Шуман и Конрад Аденауер, е замислена като организация на нациите. Не може в организация на нациите да няма националисти. Представяте ли си?! А те ги заклеймяват като нещо лошо. (Оживление, смях.) Нашият националист Васил Левски бил нещо лошо, Христо Ботев – националистът, който се обявява за националист, било нещо лошо. Изобщо, да слушам това от устата на господин Цонев, който не смее да се появи в Бургас, аз просто не мога да разбера за какво става дума, но както и да е. (Оживление.)
Ние ще дадем особен принос за изкореняването на етномафиотската структура в България и ще дадем нашия принос и нашия опит в това отношение и в останалите балкански страни, защото там също може да се появят такива етнорелигиозни и мафиотски структури, които да заплашат мира и стабилността на Балканите. (Оживление в „БСП за България“.)
Колегите от БСП искат и им е много смешно. Изглежда усещат, че това се отнася донякъде и за тях, но аз не съм казал, че Вие сте, нали. (Възгласи от „БСП за България“: „Еее!“ Оживление, смях.) Вие не сте мафиотска структура, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Петров. (Оживление, шум и реплики.)
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Нещо важно, което искам да подчертая.
Обединението прави силата! Ние сме точно за това – обединението на българските политически партии да направи едно силно председателство. (Възгласи от „БСП за България“: „Браво“! Ръкопляскания. Възгласи: „Още, още“!)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Петров.
По начина на водене – заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Съзнавам, госпожо Председател, че такъв тип бръщолевене трябва да бъде оставено без коментар. Щях да го оставя, но няма как да подмина квалификации към партията ми, като религиозна партия. ДПС е съставена от хора, които вярват в Бог, но всеки вярва в своята религия. Аз съм християнин и съм доктор по християнско богословие, почитаеми господин Петров. И съм заместник-председател на парламентарната група на ДПС. Колегата ми Халил Летифов е мюсюлманин и заместник-председател на парламентарната група, така че квалификацията Ви е неточна.
„Движение за права и свободи“ е българска политическа партия като всички останали, а не религиозна организация, нито етническа организация. Това е добре да го знаете, за да не ставате смешни, защото предизвикахте смях в залата.
Иначе, за Ваше успокоение да Ви кажа: с удоволствие ходя всеки месец, най-малко веднъж в месеца в Бургас при приятели и роднини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Да благодарим за втори път на министър Павлова и да си пожелаем успех в предстоящото председателство.

Продължаваме с точката от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО – продължение.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Във вчерашното обсъждане за второ гласуване беше гласуван чл. 13.
Чл. 14 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Иван Валентинов Иванов:
„В чл. 14 се създава ал. 4:
„(4) Главният секретар на Комисията подпомага председателя при осъществяването на административното ръководство на администрацията. За главен секретар се назначава български гражданин, който притежава юридическо и икономическо образование и има най-малко 10-годишен професионален опит в дейности, свързани с противодействие на корупцията и в дейности, свързани с отнемане на активи, придобити от престъпна или незаконна дейност, от които най-малко 5 години на ръководна длъжност.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 119 народни представители: за 35, против 48, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 14, който Комисията подкрепя.
Гласували 124 народни представители: за 90, против 32, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо министър!
По текста на вносителя за чл. 15 има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията по т. 2, а по т. 1 сме отбелязали, че е оттеглено, но отбелязвам с оглед уточнението на господин Хамид, че не е прието, затова ще прочета и двете точки:
„В чл. 15 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 2 отпада. (при отпадане на Глава девета)
2. Алинея 6 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението по т. 2, а по т. 1 е оттеглено.
Предложение от народния представител Иван Валентинов Иванов:
„В чл. 15, ал. 7 в началото се добавя „Главният секретар“, след което се поставя запетая и се премахва главната буква в думата „инспекторите“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? (Шум в залата, разговор между народни представители.)
Колеги, моля Ви, заемете местата си в залата и нека има малко ред и тишина.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! В дебата, който започна вчера, поставихме под съмнение доколко този нов орган е антикорупционен, доколко е независим. Време е чл. 15 да ни покаже, че той няма и да е единен, така както е представен в мотивите на Законопроекта.
Обърнете внимание, уважаеми дами и господа народни представители, че се предвиждат три типа работещи в тази нова служба – едните ще са инспектори и други държавни служители по Закона за държавния служител; други ще са държавните служители, които ще работят по специалната Глава девета, отнасяща се до оперативно-издирвателната дейност, и третите са лица, работещи по трудово правоотношение, тоест на трудов договор.
За какво точно става дума? Първите… (Реплика от народния представител Пламен Манушев.)
Не навсякъде са, господин адмирал. Вие и вчера много активно участвахте в дебата, но, с цялото ми уважение, Ви моля да участвате в дебата от трибуната.
За какво става дума? Инспекторите и държавните служители ще са тези, които работят в момента в Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и в Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Сметната палата. Хората по т. 2 обаче, така наречените „нови служители по чл. 16, ал. 2“, това са служителите от Специалната дирекция на ДАНС, които трябва да се влеят в нея. Третите са лицата по трудови правоотношения.
Защо това е важно и защо не е същото, както в други ведомства? Защото на служителите по чл. 16, ал. 2, сегашните служители на ДАНС, имайки предвид коренната разлика в маниера и начина на тяхната работа и на това, което ще вършат, се предвижда изцяло нов статут в този закон. Те ще работят под една обща шапка с другите си колеги, но ще бъдат третирани различно както по отношение на техния статус, така и по отношение, естествено, на техните задачи. Вие сами разбирате какво ще бъде отношението между служителите в тази агенция. Но дори и това не е толкова важно. По-важно е, че това подсказва и доказва за пореден път, че всъщност ние имаме различни органи, които, въпреки че ще бъдат поставени под една шапка, всеки ще копае в собствената си писта. И както ще видим в правомощията на Комисията, те няма да се засичат дори и при упражняването на техните правомощия.
Когато дойдем до Глава девета и следващите, ще видите, че там е изписано изцяло и само какво и как се третират тези специални служители по чл. 16, ал. 2. Това го няма в другите институции, с цялото ми уважение. В другите институции има по Закона за държавния служител и по трудово правоотношение. В една и съща институция да имате държавни служители, третирани по доста различен начин, аз поне не съм запознат с такъв прецедент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков. (Шум в залата, разговор между народни представители.)
Колеги, за пореден път Ви моля да заемете местата си в залата.
Има ли реплики към изказването на господин Зарков? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Карадайъ и група народни представители. (Народни представители дават сигнал, че имат проблем с пултовете за гласуване.)
Моля, помогнете на колегите да гласуват. Има проблем с пултовете. Ще изчакам.
Прекратете гласуването и обявете резултата.
Гласували 121 народни представители: за 11, против 55, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Валентинов Иванов, което Комисията не подкрепя.
Гласували 122 народни представители: за 21, против 58, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 15, който е подкрепен от Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 98, против 26, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По чл. 16 има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 16 ал. 2 отпада. (при отпадане на Глава девета)“.
Предложението не е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, обещавам, че ще бъда кратък и ще се спра само на текста.
Искам да обърна внимание на следното. Органи на Комисията са директори на териториални дирекции и за втори път в контекста им е казаното преди това „орган на Комисията ще е и директор на тази Специална дирекция“.
Искам само да кажа, че скоро ще говорим и за употребата на специални разузнавателни средства. Трябва да знаете, че заявител на тези специални разузнавателни средства няма да е Комисията или председателят й, а директорът на дирекцията – само като елемент още веднъж как правим служба в службата.
Но искам да взема отношение по ал. 3. Вчера, след приемане на предложение от народни представители, стажът, който се изисква за председател и член на Комисията, стана пет години.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Само за член, за председател – не!
КРУМ ЗАРКОВ: И за председател, господин Председател.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Извинявам се.
КРУМ ЗАРКОВ: Нека да проверим все пак тази информация.
Сега тук се залага и директорите на териториални дирекции да имат пет години стаж, с което се изравнява това изискване. Но всъщност от териториалните директори ще се изисква повече, тъй като за членове на Комисията не се изисква специализиран стаж – юридически и икономически, а общ професионален стаж. Мисля, че трябва да се има предвид и мисля, че вчера направихме председателят на Комисията да е с пет години стаж. Моля да проверите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тъй като господин Зарков настоява да проверим, това е чл. 8, ал. 3 и 4. Корекциите касаят заместник-председател и член на Комисията. Не сме променяли изискванията по отношение на председател на Комисията.
По повод на Вашето разсъждение, че за директорите имаме по-тясна лента от изисквания, това донякъде е обосновано, защото директорите осъществяват конкретна професионална и административна дейност, докато членът има широки правомощия като член на Комисията. Не виждам защо пак трябва да връщаме онзи дебат към това трябва ли членовете да бъдат само и единствено юристи и икономисти или трябва да имаме възможност за една по-широка селекция по по-добър подбор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Други реплики? Не виждам желаещи за други реплики.
Ще направите ли дуплика, господин Зарков? Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, използвам дупликата, за да благодаря за тази проверка. Прав сте, променили сме изискванията на заместник-председателите. Това е така, но не променя по същество моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Други желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Гласували 120 народни представители: за 12, против 67, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 16, който Комисията подкрепя.
Гласували 113 народни представители: за 98, против 14, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преди да продължите, господин Кирилов, нека да поздравим нашите гости от гр. Търговище. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми гости от град Търговище, уважаеми колеги!
Член 17 е текст на вносител.
Има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 17 ал. 3 отпада. (при отпадане на Глава девета)“
Предложението не е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Съвсем накратко – в чл. 17 е описано, че Народното събрание осъществява контрол в ал. 1 върху дейността на Комисията, по-надолу специализираната Комисия. На практика този текст, предвид начина на назначаването и възможността за освобождаване, която гласувахте вчера, този контрол наистина се обезсмисля, защото предвид начина на назначаване от мнозинството – и на председателя, и на заместник-председателите. Възможността този председател и заместник-председатели да бъдат освободени, ако мнозинството, пак повтарям, в това Народно събрание или в следващото прецени, че той не си е изпълнявал достатъчно добре задълженията, той просто ще бъде освободен. Какъв по-голям контрол от тази възможност?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Заповядайте за реплика, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Репликирам, защото това е поредното абсурдно твърдение, което колегите от опозицията навеждат на Вашето внимание.
Уточнихме, включително и във вчерашния ден, че по повод на основанията за освобождаване, че и 1/5, колега Попов, народни представители могат да искат предсрочното освобождаване на член на Комисията, което означава опозицията във всеки един момент да може да иска, грубо казано, „главата на всеки член“, когато събере 48 подписа.
Смятам, че това е пределно демократично и това не е инструмент в полза само на управляващите, това е инструмент в полза на парламентарния контрол и е на равна база и основание, и еднакво основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Други реплики?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Попов, аз Ви репликирам, защото, те не можаха да разберат разликата между контрола, за който Вие говорите, и контрола, заложен в текста. Те все още смятат, че става дума за политически орган, в който ще се развива борба – опозиция и управляващи, и не разбират, че този начин на отзоваване ще накара председателя преди всяко едно действие, преди това да си осигури дали има подходящото мнозинство в Народното събрание. Тази Комисия не е парламент, а административен орган за изпълнение на закон. Тази разлика Вие не можахте да обясните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Трета реплика? Не виждам.
За дуплика – господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Дупликата ми се състои в това, че на практика колегата Кирилов потвърди тезата, която току-що беше изказана и от колегата Зарков.
Наистина контролът ще бъде осъществяван единствено и само въз основа на политически цели и целесъобразност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 113 народни представители: за 113, против 63, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 17, който Комисията подкрепя.
Гласували 111 народни представители: за 92, против 16, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ:
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, госпожо Министър! Искам да взема отношение по чл. 20, в който изрично се казва, че органите на Комисията – членовете, не носят имуществена отговорност за действията, които те предприемат, освен ако не представляват престъпление от общ характер.
Това създава предпоставка при съществената възможност, която Законът предпоставя, да се засягат правата и законните интереси на гражданите при иницииране на проверки, те да претърпяват такива вреди, защото не винаги вредоносното действие е престъпление.
Съсипването на една кариера – било то политическа, професионална или доброто име на някого, макар след година и половина, той да бъде оправдан, няма да дадат възможност да се търси имуществена отговорност за тези вреди от конкретните лица, които са ги причинили. Разбира се, че лицето ще има възможност да търси тази отговорност, но от кого? Отново от държавата ни.
Аз се противопоставям на принципа, въвеждан в чл. 20, при такава широка компетентност на Комисията, при такава широка персонална база на Закона, ние да освобождаваме лицата от носенето на отговорност за вреди. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков.
Реплики?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Напълно солидаризирайки се с колегата Милков, изразявам подобно становище. Освен това, съгласно разпоредбата, която ще се гласува цялата информация, която им е станала известна, тя е и класифицирана информация, тоест без значение дори и от вида на тази информация, защото тук е записано: „по повод изпълнение на задълженията им“.
„По повод изпълнение на задълженията им“ може да е всякакъв род информация, включително която не е класифицирана, но класифицирайки тази информация няма да дадем възможност за по-добър контрол върху упражняването на тяхната дейност. Същевременно, те няма да носят отговорност, а би било нормално да носят отговорност по Закона за отговорност на държавата за вреди, причинени на гражданите от нейните служители и органи. Има такъв Закон и това е било най-нормалното, защото редица органи, включително и в съдебната власт, включително и в изпълнителната власт, отговарят именно по този Закон.
Защо тези дами и господа, бъдещи тук, които ще участват в тази Комисия, не следва да отговарят за своите действия, особено предвид техните правомощия и хипотетичната, но голяма възможност и угроза, те наистина да нарушат законни права и интереси на българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Втора реплика?
ФИЛИП ПОПОВ (встрани от микрофоните): Това беше изказване.
Регистрирахме го като реплика? Добре, изказване.
Променете го на изказване.
Реплики има ли по изказването на господин Попов? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване членове 18, 19, 20 и 21, които Комисията подкрепя.
Гласували 110 народни представители: за 84, против 22, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
Член 22 е текст на вносител.
Има предложение от народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Мария Илиева
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
„Чл. 22. (1) Стажьт на членовете на Комисията и на директорите и инспекторите в дирекциите, както и на лицата в администрацията, заемащи длъжност, за която се изисква висше юридическо образование и юридическа правоспособност, се зачита за юридически стаж.
(2) Стажът на лицата по ал. 1, заемащи длъжност, за която се изисква висше икономическо образование, се зачита за стаж по специалността в обществения сектор.
(3) Трудът на членовете на Комисията и на органите по чл. 16, ал. 1 и 2 се зачита за първа категория.
(4) При изпълнение на служебните си задължения органите по чл. 16, ал. 1 и 2 пътуват безплатно в обществения градски транспорт.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Съвсем кратко изказване, дори смехотворно за мен е предложението в новата ал. 4, че: при изпълнение на служебните си задължения органите пътували безплатно в градския транспорт.
Колеги, как ще определим кога те си изпълняват служебните задължения и кога не? Сигурно контрольорът ще ги пита: „Вие на работа ли отивате, по какъв повод?“, за да им иска картата, за да пътуват безплатно в градския транспорт?“
По-добре да премахнете това: „при изпълнение на служебните си задължения“. Просто: „органите по чл. 16 пътуват безплатно в обществения и градския транспорт“, защото този Закон става една голяма каша. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплики? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията по принцип текст на вносителя и предложената редакция на чл. 22.
Гласували 110 народни представители: за 86, против 21, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Продължете, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Член 23 е текст на вносител.
Има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
„В чл. 23 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Устройството и организацията на Комисията се уреждат с правилник, приет от Народното събрание.“
2. Алинея 2 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 101 народни представители: за 10, против 58, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 23, който Комисията подкрепя.
Гласували 103 народни представители: за 87, против 11, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, моля за процедурно предложение за удължаване на законодателната дейност в настоящото заседание с половин час – до 11,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Гласуваме така направената процедура от господин Кирилов.
Гласували 102 народни представители: за 96, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Глава трета – Взаимодействие на Комисията с други държавни органи и международно сътрудничество“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване подкрепеното от Комисията наименование на Глава трета и чл. 24, който Комисията подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 87, против 16, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Член 25 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 25 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. постановленията, с които се образува или се отказва образуване на досъдебно производство;“.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. постановленията, с които досъдебното производство се спира или прекратява;“.
3. Точка 3 отпада, а следващите се преномерират“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 109 народни представители: за 14, против 54, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 25, който Комисията подкрепя.
Гласували 106 народни представители: за 84, против 8, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.
Член 27 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 27, ал. 1 т. 4 и 5 отпадат при отпадане на Глава девета“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, колеги народни представители! Не сме съгласни с начина, по който е кодифицирано взаимодействието на Комисията с останалите държавни органи и не само с тях.
Какво имаме предвид? По отношение на взаимодействието с други държавни органи е важно да се вземе решение относно това доколко установяването на механизмите и правилата на взаимодействие следва да се предвижда и регулира чрез съвместни инструкции, а не на законово ниво, предвид факта че подобни инструкции и предвиденото в тях ще е в състояние да засяга правата на гражданите.
В тази връзка чл. 26 от Законопроекта смесва два основни принципа и отваря врата към значително заобикаляне на предвидените гаранции за физическите и юридическите лица.
Член 26 говори за съдействие от страна на търговци, физически и юридически лица, но ако се изиска информация от физически и юридически лица, това по същество е свидетелстване и следва да бъде уредено по друг начин и скрепено със съответните гаранции и основания за отказ, както е направено в Гражданския процесуален кодекс или в Наказателния процесуален кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Байчев.
Реплики към изказването на господин Байчев? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители в чл. 27.
Гласували 108 народни представители: за 9, против 46, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване членове 26, 27, 28 и 29, подкрепени от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 83, против 5, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Глава четвърта – Превенция на корупцията“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.
Чл. 32 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1 В ал. 1 т. 7 отпада.
2. В ал. 2 след думите „компетентните органи“ се добавя „от изпълнителната власт“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.
Член 33 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 33, т. 2 думите „по приложението на Закона“ се заличават“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, разглеждаме главата, една от четирите части на този закон – „Превенция на корупцията“, което досега правеше Центърът за противодействие и превенция на корупцията, по-известен като БОРКОР.
Ще взема отношение само по текста на чл. 32, т. 1 – текст, който съществуваше и досега и, който по-скоро не проработи. Става дума, че всеки законопроект, изготвен от органите на изпълнителната власт, се съгласува относно наличието на корупционен риск.
Няколко въпроса се поставят във връзка с този член. Първо, защо се съгласуват само изготвените от органите на изпълнителната власт законодателни проекти? Ако ще се съгласуват предварително законодателните проекти, нека се съгласуват и тези на народните представители, и предложенията, които се правят между първо и второ четене, които често крият именно лобистки интереси.
Второ, думите имат значение, особено когато са написани в законопроект. „Съгласува“ би трябвало да означава, че при евентуално идентифициране на корупционен риск този законопроект не бива да види бял свят. Фактите, разбира се, са съвсем различни, тъй като конституционно нито изпълнителната власт, нито законодателната инициатива на депутатите може да бъде предопределяна от предварителен контрол, какъвто и да бил той. Следователно думата „съгласува“ не отговаря на реалността, която се търси с този текст, а пък практиката показва, че становищата, които бяха издавани досега от Центъра, а сега ще бъдат издавани в Комисията, рядко биват дискутирани и оповестявани. Те са становища, каквито би трябвало да могат да дават всички институции и заинтересовани страни по време на обсъждането на един законопроект.
Тази важна превантивна дейност всъщност е формализирана в един текст. Тя съществуваше и досега, ще съществува и занапред на законово ниво, но практическото й измерение е близко или поне клони до нулата.
Обръщам внимание също на факта, че както БОРКОР, така и тази Комисия трябва да извършва превенцията, основно издавайки предварителни доклади, така че ние да сме наясно, когато гласуваме съответните текстове, за какво става дума. Практиката обаче показа, че докладите на БОРКОР досега бяха неглижирани, най-меко казано, особено от органите, към които са насочени специални препоръки. Напомням, че през месец януари тази година излезе тежък доклад за общото състояние на политиките по корупция в България, за начина по който Министерският съвет издава стратегии, които си противоречат една на друга и доклад, в който се констатираше, че липсва политическа воля за борба с корупцията. Този доклад дори не беше обсъден, камо ли от него да са произтекли някакви конкретни действия и мерки от страна на правителството или от страна на тази зала.
В заключение искам да кажа, че превенция на корупцията е важно, без съмнение. Хубаво е, че го има, но това, че го има написано в закон, съвсем не е достатъчно. Необходимо е този закон да бъде приведен в някакви конкретни действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики – заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Зарков!
Абсолютно недопустимо е от конституционна гледна точка и предвид независимостта на народните представители в тяхната дейност някой да им указва, още повече някой да им съгласува дейността – било то и антикорупционен орган. И точно затова е нашето предложение за изменение във втората алинея на чл. 32, защото наред с парламента и народните представители, на които не може да им се указва, чл. 32 включва и органите на съдебната власт. Абсолютно недопустимо е някой да указва и да предлага, и да съгласува нещо в съдебната власт, затова сме направили тези предложения във втората алинея на чл. 32. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Хамид.
Заповядайте за дуплика, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Хамид, приемайки репликата, просто искам да уточня, че законодателната инициатива на народните представители конституционно не се различава от законодателната инициатива на Министерския съвет – каквото не е позволено спрямо нас, не е позволено и спрямо тях. Истината е, че думата „съгласува“ е не само неудачна, а тя просто не отговаря на реалностите. Идеята на вносителя, така както е било в постановлението досега, е, че предварително, като мярка за превенция, този център досега, а сега Комисия, трябва да бъде сезиран за да даде становище до каква степен определен законопроект би съдържал в себе си корупционни рискове или рискове за злоупотреба, или има някакъв лобистки елемент. Това не е лошо да се прави, но, естествено, то не обвързва с нищо този, който по Конституция има право на законодателна инициатива, било то депутат или Министерският съвет. Това, с което би трябвало да повлияе, е, че това становище бива оповестено, и когато тази инициатива все пак се реализира, въпреки него, съответният вносител носи своята политическа отговорност, тук, пред залата. Но „съгласува“ така, както е написано, значи друго. „Съгласува“ значи, че трябва да има съответния подпис или съответната мярка за одобрение, за да тръгне. Естествено, това не може и няма да е така, но в този Закон всичко е така. Пише много неща, които нищо не значат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението по чл. 32 на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 9, против 43, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване следващото предложение за чл. 33 от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 88 народни представители: за 8, против 30, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четвърта и текста на чл. 30, 31, 32, 33, 34, които се подкрепят от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 76, против 2, въздържали се 17.
Предложенията се приемат.
Моля, представете останалата част от текста, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По Глава пета – „Декларации“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Раздел I – „Задължение за деклариране“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли изказвания по целия Раздел?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Взимам думата, за да направя предложение за редакция по отношение на чл. 35, ал. 5 – финала на ал. 5, където думите са в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис.
Предлагам думите „електронния подпис“ да се заменят с думите „електронните удостоверителни услуги“, тъй като променихме наименованието на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, което беше обнародвано в „Държавен вестник“, брой 85 от 24 октомври 2017 г., и е необходимо да съобразим наименованието на Закона и той да стане „Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Има ли реплики? Изказвания? Няма.
Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на Глава пета като наименование на Главата – подкрепено от Комисията, наименование на Раздел I – подкрепено от Комисията, чл. 35 с редакцията на ал. 5, представена от господин Кирилов, чл. 36, чл. 37, чл. 38, чл. 39 и чл. 40, като Комисията подкрепя текста на вносителя за изброените членове от Раздел I на Глава пета.
Подлагам на гласуване новата редакция на ал. 5 от чл. 35.
Гласували 93 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване изброените текстове за наименование на Глава пета, наименование на Раздел I и текстовете на членове от 35 до 40 включително от Раздел I.
Гласували 85 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Раздел II – „Регистри на декларациите“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
Раздел III – „Проверка на декларациите и имущественото състояние“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
Глава шеста – „Сигнали“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел II, текста на вносителя за наименованието на Раздел III, текста на вносителя за наименованието на Глава шеста и текстовете на членове от 41 до 48 включително. Всички се подкрепят от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 13.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Глава седма – „Защита на подалия сигнала“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
По чл. 49 – текст на вносител и предложение от народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров и Явор Нотев:
„В чл. 49 ал. 1 отпада. Останалите алинеи се преномерират.“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Мария Илиева.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 49 ал. 1 думите „само на това основание“ се заменят с думите „ако сигналът е бил основателен“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Категорично не приемаме безусловното освобождаване от отговорност на подателя на неоснователен сигнал по този закон. Посочената разпоредба според нас грубо нарушава правото на защита на лицата, срещу които е подаден сигнал, който впоследствие се е оказал неоснователен. В тези случаи тези лица няма да могат да ангажират „делитната“ отговорност на сигналоподателя и да защитят своите права и законни интереси. Това е недопустимо в една правова държава, за която претендира да е Република България.
Считаме, че Законът предвижда достатъчно други възможности за защита на подателите на сигнали и това се явява прекомерна мярка за постигане на целите, които си поставя Законопроектът, и затова предлагаме отпадането на ал. 1.
Действително това наше предложение може да Ви се стори радикално, но смятаме, че вредите, които може да нанесе ал. 1 в сегашната си редакция, са прекалено големи, за да се поема риска от оставането на тази редакция. Мога да декларирам, че ако не бъде подкрепено предложението ни за отпадане, ние ще подкрепим другото предложение, което е за добавяне на неоснователните сигнали като възможност и вариант, при който сигналоподателят носи съответната отговорност. На практика с оставането на текста на вносителя в този вид се рискува действително много сериозно накърняване на правата и законните интереси на всяко едно лице, което попада в предметния обхват на този закон, който заема висша държавна или висша публична длъжност, и който ще бъде на практика оставено без защита в случая, в който сигналът се е оказал неоснователен.
Ние защитаваме по много други начини подателите на сигнала, не се изнася информация. Има предвидени административнонаказателни разпоредби за случаите, в които член на Комисията или служител на Комисията изнесе информация за подадения сигнал. Но на практика по никакъв начин няма как да ограничим самия сигналоподател да изнесе информация за този сигнал, този сигнал да бъде публикуван, публично оповестен в медиите и на практика до приключване на проверката, и дори да се окаже, че сигналът е неоснователен, по отношение на това лице да тече една негативна медийна кампания в обществото, да бъдат уронени неговото добре име, престиж, чест и достойнство, които той няма как да защити с този текст на Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли реплики към изказването на господин Митев? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! На предишни варианти на този закон се обръщаше внимание на анонимния сигнал и само за него се говореше. Сега като че ли концентрираме вниманието си върху този текст.
Първо, искам да напомня, че още в принципните положения на Закона защитата на сигнализиращите е изведен като един от основополагащите принципи на целия Закон.
Второ, това, което не мога да разбера и апелирам някой да ми обясни – дали ще дава сигнал, дали ще бъде защитено лицето, е едно, но какво ще прави тази институция с този сигнал? Какъв е интересът на някой гражданин да сигнализира точно тази институция с нещо? Гражданинът може да сигнализира, защото има съмнения, че някой е проявил корупционно поведение. Само че това е съмнение в извършване на някакво престъпление. Ако гражданинът има такова съмнение, той ще се обърне към орган, който може да го разследва, и много бързо ще разбере, че тази комисия не е такъв орган. Единственото нещо, което може да направи тази комисия със сигнала, ако иска той действително да бъде проверен и разработен, е да го повери на своята специална дирекция за оперативна издирвателна дейност, която ще направи някаква проверка. Но когато направи тази проверка, тя ще бъде изправена пред следната дилема. Ако сигналът се потвърждава, тя ще трябва да го изпрати в прокуратурата, която е разследващ орган – прокуратура, която обаче няма да може да се възползва от тези събрани данни, тъй като те няма да имат никаква доказателствена стойност в наказателно производство и ще го възложи за втора проверка на някой от органите, упълномощени да извършват такава по друг закон. Или, тъй като много бързо ще стане ясен абсурдът на тази ситуация, единственото, което ще прави тази комисия, е да препраща сигнала по компетентност. Това поставя наистина въпроса и за защитата, тъй като след като очевидно тази комисия няма какво да направи със съответния сигнал, тя по право и процедурен ред, единственото, което може да се случи, е или да го препрати, или евентуално по някакъв начин да се злоупотребява със съответната информация.
За вреди се говори много. Теоретично погледнато от самия сигнал вреди не могат да изтекат. Ще произтекат вреди от действията на органа, който е сигнализиран, и ако този сигнал, който не съдържа някаква чувствителна информация и въпреки това органът работи и прави, той просто превишава пълномощията си.
Но всичко това е един дебат, който много трудно може да бъде разбран и много трудно може да бъде обяснен, но това важи не за този текст, който концентрира Вашето внимание, а за целия Закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Има ли реплики към изказването на господин Зарков?
Моля, заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Зарков, аз не съм съгласен с това, което засегнахте във финала на Вашето изказване, че вредите ще произтекат само и единствено от действията на държавния орган. Аз не бих казал, че те ще произтекат от действията на държавния орган. Той на практика ще упражнява правомощията си по закон да извърши проверката и в резултат на тази проверка ще установи, че сигналът е неоснователен. Вредите ще произтекат от недобросъвестно действие и поведение на самия сигналоподател, който, ако цели да урони, да очерни доброто име, честта и достойнството на едно лице, ще огласи този сигнал чрез медиите. От там нататък ще се стигне до вредоносния резултат, който след като този сигналоподател не носи никаква отговорност – нито гражданската „делитна“ отговорност по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, нито каквато и друга такава, тъй като текстът на ал. 1 на чл. 49 от Законопроекта е императивен, оттам нататък няма как това лице да се защити. На практика нарушаваме негови основни права, залегнали в Конституцията, залегнали и в гражданското законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Имате думата за реплика, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Зарков, прав сте за последното си твърдение, както и в останалата част на Вашето изказване, че тук на практика се касае за целия Закон.
Вие пропуснахте да кажете, че текстовете, които вече гласувахме, а именно, че членовете на тази комисия не носят каквато и да било отговорност за извършените от тях действия, дори по Закона за вреди, причинени на гражданите от държавата, тук се връзва идеално с този текст, че на практика и сигналоподателят не носи никаква отговорност, без значение какъв е сигналът – дали е донос, или не. От тази гледна точка наистина целият Закон е в тази сфера, в която Вие описахте, просто Ви обърнах внимание, че и предишните текстове, по които ние бяхме против, касаят именно тази сфера. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Трета реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Зарков. Отказвате се от нея.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ (от място): И аз се отказвам.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): И аз се отказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И Вие се отказвате.
Имаше ли друго изказване? Господин Иванов! Няма.
Прекратяваме разисквания и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Христиан Митев, Борис Ячев, Емил Димитров, Явор Нотев, Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 101 народни представители: за 73, против 7, въздържали се 21.
Предложението се приема. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ОП.)
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ (от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кирилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Искам процедура по прегласуване – не всички колеги успяха да гласуват. Само искам да отбележа, че от всички предложения това е най-радикалното за отпадане на цялата ал. 1.
Искам само с едно изречение да кажа, че ние категорично ще продължим да поддържаме текста на вносител. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Процедура по прегласуване.
Гласували 115 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 41.
Предложението се приема. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и възгласи: „Браво, браво!“.)
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, Комисията не подкрепя предложението…
Процедура – господин Кирилов, това променя изцяло текста на чл. 49.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, аз затова предупредих при прегласуването. При положение че подкрепихте отпадането на цялата алинея, вече няма смисъл да се гласува предложението на народния представител мустафа Карадайъ и то няма как да се подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Така или иначе времето ни изтича – имаме още няколко минути.
Ще продължим с гласуването на текста на вносителя за наименованието на Глава седма и чл. 49 с приетото предложение и корекцията в текста от народните представители Христиан Митев и група народни представители.
Гласували 111 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 30.
Предложението е прието.
С разглеждането и гласуването на второ четене на Законопроекта ще продължим на следващото заседание.
В 11,00 ч. продължаваме с разискванията по питането на народния представител Румен Гечев към министър Владислав Горанов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме с: ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 8 декември 2017 г. до 14 декември 2017 г. от народния представител Димитър Стоянов Стоянов към Валентин Радев – министър на вътрешните работи, относно бъдещето развитие на Академията на МВР. Следва да се отговори в пленарно заседание на 12 януари 2018 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Дора Янкова;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Хамид Хамид;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Имрем Мехмедова;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на 11 въпроса от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Виолета Желева и Светла Бъчварова;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Дора Янкова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Петър Витанов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Петър Витанов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на два въпроса от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Пенчо Милков;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Николай Цонков;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Пенчо Милков.
Колеги, преминаваме към процедурата на разискванията.
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Госпожо Председател, ползвам правото на процедура, за да възразя, по начина, по който провеждаме парламентарния контрол. Лично аз вече имам проблем – връщате втори въпрос, който задаваме към министър-председателя на Република България. Моля да ми кажете как да направим така, че министър-председателят да дойде тук и да отговаря на въпроси. Вие сте ми върнали в момента моя въпрос с аргумента, че той отговаря за въпроси, касаещи дейността на правителството. Аз съм направил възражение до Вас.
Моята молба е да бъде разгледано на Председателския съвет, тъй като във възражението си съм посочил заповед на министър-председателя на базата на чл. 108 от Конституцията, където функциите и координацията на дейностите на Министерството на финансите, Държавна агенция „Разузнаване“, Държавна агенция „Национална сигурност“ са пряко в отговорността на министър-председателя, под негов отчет.
Считам, че въпросите, които поставяме, касаят пряко и единствено министър-председателя и са от неговата компетенция. Моля, не крийте господин Борисов! По този начин не му правите услуга. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Бойчев.
На Вашето питане ще Ви бъде отговорено на Председателския съвет. Въпросът е зададен към определена агенция и е доклад, който е постъпил при министър-председателя, а при министър-председателя постъпват много доклади. Така че въпросът Ви трябва да бъде съотносим към съответния министър, който отговаря ресорно по тази тема – изслушван е и главният прокурор.
Заповядайте, господин Генов – декларация от група.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Има нещо, което сме длъжни да признаем на управляващата Политическа партия ГЕРБ. Това е тяхната упоритост така да работят, така да налагат и отлагат политики, че периодично да изкарват протестиращи хора по улици и площади.
Днес сме свидетели на поредния такъв справедлив протест – хора от различни краища на страната протестират заради сервираната им предколедна новина как водата, която пият и ползват в дома си, ще става по-солена – не на плюс, разбира се, а на разход, който са принудени да плащат, без обяснение кое е справедливо.
С присъщото си високомерие, с което вчера потвърдиха орязания достъп за лечение на нуждаещи се пациенти, сега управляващите ще се отнесат и към протестите срещу поскъпването на водата. Ще се направят, че с тези протести роса ги роси, ще намерят удобни версии за конспирации на опозицията и ще продължат да редят дитирамби за светлото бъдеще.
Вярно е, че новината за първото сериозно поскъпване на водата не е от вчера и, ако имаме новина, тя не е добра, защото това е само първото от поредица неминуеми следващи повишения. Никой от властта не е сметнал за нужно – нито до момента, нито от сега нататък, да обясни и защити пред българските граждани защо се прави това. Хората все някога и някак си ще разберат, а някои може да го приемат, някои може да не го приемат. Истината е, че всички потребители ще трябва да приемат безалтернативно как месечните им разходи, най-необходимият ресурс в ежедневния бит, ще става все по-скъп.
Оказва се, че е ничий ангажимент да се разясни достъпно и търпеливо защо се прави, да се докаже колко е справедливо и как държавата е направила всичко необходимо, а в крайна сметка не може без увеличение на цената. Защото тези управляващи, от последните два мандата, търкаляха някъде уж сериозната реформа във ВиК сектора, само не към реална и качествена промяна. От това страдат както самите водни дружества, така и потребителите.
Какво се случва в страната?
Господа управляващи, днес гневни хора протестират, защото са стреснати как ще се справят с разходите за поскъпващата вода. ВиК секторът е притиснат отдавна до стената, приклещен е с ангажимента за поне 12 милиарда инвестиции, които трябва да се случат според всички написани стратегии за развитие на водния сектор. Но нито протестиращите ще се сетят, нито на водните оператори ще им е удобно да предприемат, колко – над 100 милиона, потроши държавата в различните кабинети за водна реформа, без ефект и отговорност за недомислени действия.
Първо, 51 бяха регионалните планове. Сетне се сетиха, че те не вършат работа, защото трябваше 28 области да са на административен принцип. Така се похарчиха още 60 милиона в регионални прединвестиционни проучвания, а над 100 милиона са изписани в предходните години за писане на стратегически документи. В същото време нито тогава, нито днес слизат от ефира новините за безводие и воден режим в летните месеци, за липсващите канализации и в големите градове.
Неаргументираният теч на милиони – за писане, прекрояване, преписване и зарязване на стратегии, също не е спирал. Обещанията и заклинанията на кабинета Борисов 2 как реформата в сектор „Води“ ще приключи най-скоро и ще бъде наказан всеки, който я саботира, вероятно биха свършили работа на някой пазар или на някой завой, а не на усвояването и изоставането на средствата по Оперативна програма „Околна среда“.
Сега сме принудени да приемем за свършен факт позицията на Комисията за енергийно и водно регулиране как повишението на цената на водата не било икономически аргументирано, или пък било. Да извадим пред скоба европейските директиви за стратегии в сектора, да видим с очите на обикновения българин как се приема това. Излезте днес при протестиращите, господа управляващи, ние сме там! Или отидете, в което и да е градско или селско читалище на среща, и вижте дали хората ще Ви повярват. Колко от тях сте успели да убедите коректно и навреме, че повишената цена на водата сега и след време, която плащат, е достатъчно аргументирана?
Сега търсим някой да се сети: колко години назад бе прегърната тезата за въвеждане на социалната поносимост с цената на водата? Ако това бе направено навреме, нямаше да има огромни несъбрани вземания от клиенти, а водните оператори да се чудят с какво да преглътнат загубите си. Вярно е, че качествената услуга струва пари и това трябва да бъде ясно. Но нереформираните и драстично недофинансирани оператори на услугата за доставяне на вода нямат друг шанс освен да прехвърлят на клиентите си задължението да бъдат инвеститори в тези милиарди – без гаранция кога точно ще има качествена услуга, и гаранция, че клиентите плащат точно това, което получават. Без гаранция кога водната реформа ще достигне онези малки населени места, които днес протестират, които държавата заряза от 2009 г. насам, защото онези европейски инвестиции, които водните стратегии вещаят и вдигат цената на водата, нямат намерение да влязат в тези населени места.
Питаме: намерен ли е отговор за тези хора – на българските общини, които имаха смелостта да дръзнат с реализиране на проекти във водния сектор, но са принудени да се спасяват сами с изключително непосилни финансови корекции, на хората, неразбиращи и неприемащи повишената цена на водата?
Дами и господа, всичко това ще се случи! Реформата във ВиК сектора ще се случи. Ще се случи, защото правото на достъп до чиста питейна вода е признато право на ООН, а в нашата страна управляващите все още си мислят, че водата е просто българска песен на Евровизия. (Реплики.)
Имайте смелост, признайте си грешките, съберете кураж и разберете: ако искате да няма нови протести и хората да станат отговорни платци на добрата услуга, вземете незабавни мерки! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми гсоподин Генов.
Продължаваме с разискванията във връзка с питането на народния представител Румен Гечев към министъра на финансите Владислав Горанов относно държавния дълг. На питането на народния представител Румен Гечев е отговорено в заседанието на 8 декември 2017 г., петък.
На същото заседание 62-ма народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ са внесли предложение за разисквания по питането заедно с Проект за решение. Разискванията са насрочени за този парламентарен контрол. Предложението за разискванията по питането и Проекта за решение са изпратени на народните представители в електронен вид на 8 декември 2017 г., петък. Внесен е и втори Проект за решение от народен представител от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ на 14 декември 2017 г., четвъртък, и е изпратен същия ден на народните представители в електронен вид.
Внесени са два проекта, които следва да бъдат гласувани. Първият Проект за решение е внесен от 62-ма народни представители от парламентарната група на „БСП за България“, № 754-00-134, от 8 декември 2017 г., и Проект за решение, внесен от народен представител от парламентарната група на партия ГЕРБ, № 754-02-111, от 14 декември 2017 г.
Колеги, давам думата на вносителите за това разискване в рамките на 10 минути да изложат мотивите си.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колега Горанов, уважаеми колеги! В самото начало искам да направя следната уговорка. По формални показатели състоянието на държавния дълг на България, сравнено с другите страни – членки на Европейския съюз, изглежда добро. Добре изглежда и състоянието на бюджетния дефицит. Българската държава е в състояние да обслужва държавния дълг към момента, даже и при нарастващ натиск върху бюджета към 2022 – 2023 г. с известни затруднения, но държавата няма проблем да обслужва този дълг. От тази гледна точка ние искаме да обърнем не толкова внимание към моментното състояние, колкото към политиките, които се провеждат, и на връзките на тези повърхностно добри показатели с развитието на българската икономика, което е по-важно.
Втората уговорка, която трябва да направим, е, че „БСП за България“ категорично заявява, че когато коментираме тези политики, състоянието на дълга и свързаните показатели, ние задължително искаме да се спазват ограниченията на Европейския съюз дългът да не надвишава 60% от брутния вътрешен продукт, бюджетният дефицит да се движи до 3% от брутния вътрешен продукт, съответно лихвените проценти, инфлацията да се движат съобразно нормите на Европа. Ние не само че не атакуваме тези норми, а искаме и настояваме те да бъдат спазвани.
Какви са нашите сериозни бележки и препоръки по отношение политиката на правителството по отношение на дълга, на бюджетния дефицит, на фискалния резерв – взаимосвързани величини, и съответно връзката с икономическата политика? Пет групи проблеми, накратко.
Първо. Все пак твърденията на Министерството на финансите, че имаме текущ излишък в бюджета, са неверни и подвеждащи, защото, уважаеми колеги, тази година правителството за втори път няма да похарчи близо 2 млрд. и 300 млн. лева за капиталови разходи, няма да похарчи 1 млрд. 300 млн. лв. за въоръжение на Въздушните сили и Военноморските сили на България. Доста странно изглежда твърдението за излишък от милиард и нещо, при положение че не е изпълнен Законът за бюджета за 2017 г. и тези разходи не са направени, в резултат на което българската икономика, малки и средни фирми, българските потребители пряко или косвено са лишени от един огромен ресурс.
Втората група проблеми. Фактически цяла година Министерството на финансите държи като нерегламентиран бюджетен резерв почти четири милиарда лева по елементарни сметки. Ние трябва да поддържаме по Закон четири, четири и половина милиарда лева фискален резерв. Господин Горанов, ние поддържаме 12, 13, 11.5 млрд. лв. фискален резерв. Да отворя една скоба. Тъй като косвено са свързани, даже и с преки връзки, валутният резерв на страната – 47 млрд. лв. замразени, още 7 млрд. лв. замразени и в какво са замразени тези средства? Те са замразени в държавни ценни книжа – както казахме – първокласни, на чужди държави. Докато развитите страни и нашите партньори от Европа с десетилетия поддържат бюджетни дефицити до три и над три процента, бедна България свива бюджетните дефицити към нула и финансира държавните ценни книжа на други страни и народи, срещу което те ни плащат отрицателна лихва към момента, а от резервите не получаваме нищо.
Така че не можем да се съгласим Министерството на финансите да тъне в разкош, а десетки милиарди да са заделени под скрити резерви на неразходвани капиталови разходи и други разходи, двойни и тройни резерви, и фискален резерв, и валутен резерв, в резултат на което България губи не толкова приходи в бюджета – това е най-малката страна на въпроса, най-важното е, че финансираме чужди бюджети и лишаваме българската икономика от свеж икономически ресурс.
На следващо място, бюджетната политика няма абсолютно никаква връзка с икономическото развитие на страната. Кажете, колеги, къде в Закона за бюджетите от последните години или в бюджетната прогноза пише, че тази и тази фискална или бюджетна политика е свързана с тази и тази секторна политика на българското правителство? Ние правим ли разлика между преработка на суровини или производство на високи технологични продукти? Има ли разлика между внос на оборудване или внос на луксозни стоки, освен в акциза? Има ли диференцирана бюджетна и фискална политика, която да е обвързана с някакви цели на правителството за развитието на икономиката на България, която да води до някакви конкретни резултати?
Освен това рапортуването на отлични резултати пред Европа няма никакъв смисъл пред страни като Франция, Италия, Полша, Унгария, Чехия. Какво казваме ние? „Вижте, Вие поддържате дефицити над минус три процента – повечето от тях. Вашите дългове са 80 – 90%. О, ама Вие сте изостанали страни! Я вижте какво правим ние в България!“ Ние продължаваме да си намаляваме като отличници дефицита – даже ще излезе на плюс, което го правят само в момента две страни – Дания и Германия. Деветдесет и девет на сто от страните по света си поддържат дефицити, обяснено е теоретично и практически, под 3%, затова ще стане и по отношение на държавния дълг.
Освен това, какъв е смисълът ние да рапортуваме за тези показатели, при които – обърнете внимание – много добре, че са сравнително ниски показателите на дълга и на бюджетния дефицит, ама какъв ти е смисълът, след като в пъти ни са по-малко разходите за наука и образование? Казвам относителни, не в абсолютна величина. В пъти са по-малко разходите ни за отбрана. Здравеопазването ни се намира в трагично състояние. Закриват се общински и други болници, хората тук идват на стачки. Е, какъв е смисълът тогава от счетоводно показване на равновесие, при положение че няма нито един сектор в България, който да е финансиран достатъчно и най-страшното, който да е реформиран?! Държавният дълг не е обвързан с икономиката, макар че да припомним все пак, държавният дълг е почти удвоен в сравнение с 2007 г.
Освен това, уважаеми колеги, ще Ви кажа няколко данни, които са прелюбопитни и поучителни. Връзката между дълга и развитието е много сложна. Въобще не може да се каже, че колкото е по-нисък дългът, толкова е по-висока динамиката на развитието и с това съм сигурен, ще се съгласи колегата Горанов. Вижте какво казва Световната банка. Знаете ли, колеги, коя страна в света има най-нисък дълг към брутния вътрешен продукт? Ще Ви изненадам – Афганистан, със 7,64. Вчера извадих 20-те страни с най-нисък дълг в брутния вътрешен продукт, като извадих абсолютно точно и съвестно само страните износителки на петрол. Вижте какво става. Първи е Афганистан със 7.6, Естония само от Европейския съюз – с 8.7, Соломонови острови – 10, Узбекистан, Ботсуана, Конго, Казахстан, Алжир и Судан са с 19%. Вие сте заложили свалянето на дълга до 20% през следващите три години. Прегледах бюджетите на страните – членки на Европейския съюз и на евро зоната. Никъде нямат такива намерения – да свалят дълга под 60%! Затова Ви казваме, скъпи колеги, седнете и се замислете: дали тласкате политиката на дълга към Афганистан, или към евро зоната и другите страни – членки на Европейския съюз?
Какъв е дългът в другите страни от Европейския съюз? Знаете, че около 90%, при ограничение от 60%. Какъв е дългът на другите източноевропейски страни, които да кажем са по нашата черга? Чехия е 53%, Полша – 69, Унгария – 97, Словения – 102, Румъния – 38, при положение – припомням – че Румъния в края на 80-те години следваше една налудничава политика да нулифицира дълга и започнаха от нула. Мисля, че това не е един много добър пример. Та, нито една европейска страна няма такива политики.
На следващо място – бюджетните разходи. Уважаеми колеги, нищо не събираме като бюджетни приходи, защото разликите в разходите и приходите са 2, 3, 4, 5% – за някои страни, за други – повече. Като говорим за приходите, това касае, разбира се, и разходите. Ами, вижте какви са данните на страните, към които се стремим. Ние имаме 37%, правителството е заявило, че ще се движим към 35% – в обратна посока.
Какво правят другите страни и народи? Финландия – 57%, Франция – 56,6, Дания – 55, Австрия – 51, Италия – 50, Швеция – 50. Страните от нашата черга какво правят? Унгария – 50, Словения – 48, Словакия – 45, Чехия – 42, Полша – 42, Естония – 40. Какво следва от това? Първо, че в най-развитите европейски страни бюджетните им разходи, респективно приходи, са около 55 – 57% от брутния вътрешен продукт. (Председателят Емил Христов дава сигнал, че времето е изтекло.)
Можем ли да го включим във времето за разисквания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма такава практика, но Ви моля да представите. Можете.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре. Благодаря Ви. Ще се постарая да бъда кратък.
Уважаеми колеги, разликата с развитите страни е 20%, а с другите източноевропейски страни, разликата е десетина процента. Вие знаете ли това какво означава? Че ние не събираме по европейски стандарти между 10 и 20 млрд. лв. Ама, извинете, Вие давате ли си сметка как би изглеждал бюджетът на България с още 10 или 20 милиарда?! Да, това не може да стане за една година, господин Горанов, но Вие провеждате политика, която е обратна на тези процеси.
При тези данни, неоспорими тенденции и зависимости в България няма как да се увеличи делът на това, което казахме за секторите образование, здравеопазване, инвестиции. Как ще стане тази работа? По какъв начин ние ще свиваме обратно на Европа бюджетните разходи в брутния вътрешен продукт, а ще наваксваме и ще настигаме Европа?
Не на последно място, в стопанската история няма нито един случай, в който дадена страна да е излязла от криза, да си е стимулирала икономиката, да е изградила съвременна пазарна икономика чрез нулеви бюджетни дефицити, нулеви дългове. Няма такава страна. Практиката от XVIII век досега и последната криза е, че когато има затруднение, какво правят правителствата на Франция, на Унгария, на Полша и на Съединените щати? Увеличават бюджетните разходи, преструктурират и стимулират икономиката си – не това, което правим ние в момента.
Уважаеми колеги, в заключение, проблемът е, че по тази политика ние не се движим на две скорости в Европа. Ние не сме на втора скорост, България се движи на задна скорост. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Проектът за решение трябваше да чуем, но ще го прочетем допълнително.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
В тази връзка предлагаме Проект за решение:
„Възлага на Министерския съвет в срок до 19 януари 2018 г. да изготви и внесе в Народното събрание детайлен анализ за периода 2015 – 2018 г. по отношение на:
1. Съотношението между фискалния резерв и държавния дълг, съответно за приходите от инвестирането на резерва във финансови инструменти и разходите по обслужване на държавния дълг.
2. Постигнатата цена за дълговите инструменти в сравнение с цената за аналогични кредити за Румъния и страните от Вишеградската четворка.
3. Ефектите от външното финансиране по държавния дълг върху българската банкова система.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Преди да продължим, госпожо Стоянова, бихте ли представили Вашия проект за решение? (Обръща се към Менда Стоянова.) Отказвате се.
Откривам разискванията по питанията.
Имате думата за изказвания, колеги.
Господин Стойнев, имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Дългът на страната почти не се управлява. Бих казал, че е единствената, ако можем да я наречем така „Стратегия за управление на държавния дълг“, е, когато предстои голямо плащане през следващата година, да се вземе дълг през настоящата, за да се изплати. Следователно хоризонтът на вземане на решения е година, година и половина, което е доста краткосрочно. И понеже госпожа Менда Стоянова не пожела да прочете решението, което ГЕРБ предлага, а именно за управлението на дълга за 2018 – 2020 г., то е тази Стратегия да бъде приета. Ние няма как да се съгласим, защото нашата цел е наистина да има една по-прозрачна Стратегия и ако може по-дългосрочна, защото липсата на дългосрочна Стратегия е очевидна.
Поддържа се изкуствено ниско предлагане на дълга, а сега може би е възможно най-изгодният му момент за държавата. Това изкуствено ниско предлагане не създава нормална пазарна среда и прави дълга неатрактивен за външните инвеститори.
Институционалните вътрешни инвеститори на практика по задължение купуват дълга, за да не си държат парите на отрицателни лихви. Това, уважаеми дами и господа, са застрахователните фондове, пенсионните фондове и банките.
Публичната политика и говоренето по дълга по време на предходния мандат бяха погрешни и не осигуряваха най-изгодните нива на държавата. Обявяването, че ще се вземат 16 милиарда подаде грешен сигнал за реалните нужди на държавата, което направи дълга по-неизгоден, в сравнение с една нормална комуникация. То не може да се нарече „средносрочна стратегия за комуникация и управление“, а представлява залитане по, на пръв поглед, модерен инструмент, който се оказа безсмислен и беше на границата на нарушение на Конституцията.
Друг грешен сигнал беше обявяването, че ще се вземе дълг за евентуално рекапитализиране на банки след оценка на активите им. Това създаде напрежение, и за съжаление – погрешни очаквания.
В момента изцяло липсва комуникация по дълга, което създава несигурност на пазара и отсъствие на предвидимост в календара на емисиите. Липсват краткосрочни книжа, които е възможно да постигнат много близка до нула лихва, което води до ситуация, при която, забележете, краткосрочни разходи се финансират с дългосрочен дълг.
Ударното харчене през последните месеци на годината – неефективно, непрозрачно, без реална санкция на парламента, създава съмнение как точно толкова бързо се усвояват парите и по какви критерии са отпуснати. Това изкуствено завишава разходите, намалява фискалния резерв и не дава възможност за допълнително намаляване на дълга.
Няма да се връщаме по начина, по който ГЕРБ в първия си мандат по времето на господин Дянков управляваха дълга, защото това може би е пример и да се напише книга: „Как не трябва да се управлява дълг“.
Господин Министър, Вие в момента сте изправен пред едно огромно предизвикателство, а именно, че този нисък дълг, който ние имаме – освен да се хвалим пред рейтингови агенции и пред Европейската комисия, де факто той не носи нищо на българската икономика.
В крайна сметка, когато един дълг е нисък, както е сред европейските инвеститори, това е признак, че в бъдеще държавата ще направи реални инвестиции за съответната си вътрешна икономика.
За съжаление, до момента ние подобен род инвестиции не сме виждали от Ваша страна. Говорим за реални стимули за един по-устойчив икономически растеж, защото ако говорим за потенциала на икономическия растеж ние наистина почти вече го изчерпваме. Тук говорим за квалифицирана работна ръка, говорим за необходим капитал, за иновации, за нови модерни технологии, които да развиват наистина един по-устойчив икономически растеж, а не такъв, който да се влияе изцяло, за съжаление, от външни фактори. Тук е голямото предизвикателство, но за съжаление, ние подобен род дебати не водим в българския парламент. Може би Вашето нежелание и липсата на такова желание да дебатираме какво ще се случи в следващите 10 – 15 години, и дали Вие сте готов да инвестирате в бъдещето, изцяло зависи от Вашата политическа сила.
Уверявам Ви, че и от опозицията сме готови да подкрепим един подобен дебат, когато говорим за реални инвестиции в бъдещето, в нови технологии, в иновации, в човешки капитал. Разбира се, че сме за, защото е ключово потенциалът ни да се увеличи на икономически растеж – не самоцелното взимане на дълг, било то за изплащане на такъв, или пък просто трябва да се вземе, за да се запълват дупки. Тук, разбира се, че няма да получите от нас подкрепа, но ако говорим сериозно за една дългосрочна стратегия, правилно комуникирана за управление на дълг, който води наистина до един устойчив икономически растеж, уверявам Ви, че наистина можем да говорим и да получите дори подкрепа, защото липсата на вътрешните ни инвестиции наистина е факт. Вие не желаете да я компенсирате, считате, че колкото повече, по-скоро колкото по-малко държавата се намесва, толкова по-добре, но има сфери, в които наистина е необходимо държавата да се намеси. Това го правят и най-либералните икономики – като започнем примерно със Съединените американски щати, така че ние не трябва да бъдем просто статисти, да бъдем зрители, а желанието на опозицията е България да бъде един активен играч и правителството наистина да има по-активна роля, когато се решава бъдещето на страната – това, което касае и инвестиционната политика. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Има ли реплики?
Изказвания?
Господин Шопов, заповядайте, имате думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми колеги, много странен, бих казал озадачаващ ме дебат! Откъде накъде, как пък влезе тази точка? Аз си обяснявам – тук нещата са на границата между политическото, икономическото, макроикономическото, финансовото, бюджетното – всичкото смесено.
Както казах, тук ги няма Вашите коалиционни партньори от ДПС, на майчин език „карашък“.
Та защо? Ами, взели сте на въоръжение това средство „дебат по питане“. Има го в Правилника, няма лошо в това, и периодически го използвате като инструментариум. Няма лошо и в това, само обяснявам какъв Ви е стратегическият замисъл. Ами, сяда там Вашето ръководство, гледа, чуди се – това става, това не става, ами, какво да направим, какво да направим, за тази седмица трябва да измислим едно питане тук, и тази седмица се е паднало да обсъждаме въпросите с външния дълг. (Шум и реплики от „БСП за България“.) И това е всичко!
Тук, така в по-плътни редици, за разлика от управляващите, са се събрали, излиза някой Ваш корифей, другите рукоплескания след всеки, забележете. Да става нещо, поредният панаир може да излезе, да произтече от това питане със съответните негови разисквания. Е, това е замисълът – вчера панаир и цирк, днес панаир и цирк, истини – полуистини, да, наистина тук преди малко се говори за важната роля на държавата – истина. Абе, много полуистини, абсолютни лъжи и неистини! Та, от този целия „дебат“, от който чакате днес отново заек да изскочи от тази туфа, нали някакъв, това Ви е работата – нито Ви е за външния дълг, нито Ви е за дебата по външния дълг.
За мен ползата, да Ви кажа, е, че аз буквално, да, това изтрисване, как Вие, когато се взема някой милиард външен дълг скачате тук, нажежавате нещата до червено, държавата се обръща и рисувате едни апокалиптични картини за срива, за края на българската държава, едва ли не, а днес слушам едни приказки, аз не съм икономист, от които точно на 180 градуса се пледира, убеждавате ме как било хубаво външният дълг да бъде увеличен, как външният дълг на България бил много малък.
Затова казвам: това тук не е нито политика, нито макроикономика, нито някакви виждания, нито Ви интересува растежа на външния дълг, нито ползите от външния дълг – дали да се вземат заеми, къде да бъдат инвестирани. Всичко е толкова, колкото сте в този състав в момента, да направите по поръчка на главното Ви командване, ако може, един панаир, един цирк. Дежурните тук плювачи са застанали, чакат, наострят уши, ако може от някаква реплика, отнякъде да вземат повод, за да направят сеира отново на българския народ. (Шум и реплики от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов! Благодаря Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е всичко. Цялата полза по този дебат и съответно най-пострадалият е министърът на финансите, който трябва да дава тук здрав тон, разумни обяснения, каквито всъщност на Вашите доводи не могат да бъдат дадени. (Възгласи и ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Предполагам, че има реплики.
Имате дума за реплика, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Господин Шопов, Вие сигурен ли сте, че разбрахте за какво е дебатът днес? (Смях.) Защото аз от Вашето разказване не разбрах дали сте го разбрали.
Ако успях да извадя нещо по дебата, за който говорим, от Вашето изказване това е, че видите ли, ние сме искали да се изтегли повече дълг. Не, ние казваме, че се управлява лошо дългът, което е друго твърдение, но това е единственото, което имаше нещо общо с темата, другото бяха свободни съчинения. Хайде, по-сериозно, моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Шопов, аз разбирам, че не сте икономист и се мъчите да вникнете в дебата, който в момента се прави от БСП, и Ви е много трудно, защото чувате противоречиви мнения между единия изказващ се и другия.
Първият изказващ се каза, че харчим много малко, че имаме много малко проценти на разходи спрямо брутния вътрешен продукт и ни цитира други страни и народи.
Вторият изказващ се пък каза, че харчим много. Да не говорим, че вторият изказващ се имаше противоречие между първата част на изказването, която прочете, и втората част, която вече беше неговото изказване от душа и сърце.
Така че, господин Шопов, много съжалявам, ама май няма да успеете да разберете нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
За дуплика, господин Шопов?
Имате думата. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Вижте, аз рискувам да разбуня наистина духовете и всъщност да им подам на колегите от БСП, да им дам нишката да развият това, за което са тръгнали, тоест питане – загадка, един вид, нещо като пас-загадка във футбола. Това е смисълът, по който излизам да поставя по принцип въпроса, че много от техните действия, много от техните по Правилник процесуални питания в петъците, имат точно тази цел и този смисъл.
Настина не мога да разбера икономическия смисъл на това, което искате да кажете! Човек изпада в шизофренно състояние. Честно казано, не мога да разбера – единият твърди едно, другият след него твърди друго, а логика няма. Аз затова излизам на трибуната, да се опитам да изясня, че Вие от БСП в такива случаи имате нищо повече от едни пропагандни, Ваши политически, дребни цели и интриги, и не Ви е въпрос нито за държавния интерес, нито за смисъла на онова, което говорите, освен да направите поредния скандал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Други изказвания, колеги?
Имате думата, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представител! Във Вашето изказване миналата седмица Вие аргументирахте идеята, че за България бюджетният баланс е важен и поддържането на нисък дял на дълга от БВП са решаващи за макроикономическата стабилност. Аз обаче смятам, че други фактори, свързани с икономическата сигурност на държавата, гарантират и макроикономическата стабилност, и икономическото развитие. Стабилността на производствения потенциал на предприятията, произвеждащи продукти, свързани с отбраната, е важна част от икономическата сигурност на държавата. Бюджетният баланс и неправилното управление на дълга обаче не решават този фундаментален въпрос. Нещо повече, с поддържането на бюджетен баланс и нисък дълг по-скоро ще продължи системното недофинансиране и хронично недофинансиране на армията, както и на други ключови сектори. Нека припомня, че секторът „Сигурност“ е един от основните, ключов за страната, чиято роля е да предостави важно обществено благо, каквото е сигурността и отбраната на страната.
Защо лишавате българските граждани от сигурност и от икономическо развитие?
Провеждането на политика на поддържане на бюджетния баланс и нисък дълг по-скоро не позволява преодоляване на сериозните финансови ограничения и достигане на 2% като разход от брутния вътрешен продукт за отбрана, което е и ангажимент към НАТО. Тези финансови ограничения възпрепятстват същественото увеличаване на възнагражденията на военнослужещите, на цивилните лица в Министерството на отбраната. Тези финансови ограничения не позволяват закупуване на бойни самолети, които са необходими, на ново въоръжение, техника и бързо осъществяване на програмите за модернизация. Финансовите ограничения по-скоро влошават състоянието на Българската армия в следствие на бюджетния баланс и неправилно управление на дълга. Това води всъщност до невъзможност Българската армия да изпълни в пълен спектър своите задължения, задачи и съюзни ангажименти, поети към НАТО.
Поддържането на бюджетен баланс и неправилното управление на държавния дълг по този начин създават условия за изоставане на българските Въоръжени сили в технологично и във военно отношение, защото съседните на нас страни се превъоръжават, купувайки нови бойни самолети, кораби, бронирани машини. Вижте една Гърция например, макар че има един много висок дял на дълга от брутния вътрешен продукт, това не й пречи да се превъоръжи последните няколко години. А ние се опитваме да осигурим средства за ремонт на МиГ-ове и нямаме 17 млн. лв. за поддържане на „Спартан“-те. Между другото, това е гордостта на премиера Бойко Борисов, от които само един „Спартан“ лети в момента. За „Кугар“-те да не говорим.
Благодарение на политиката на бюджетен баланс и това управление на дълга, ние обмисляме закупуване на скромните 16 нови самолета, докато другите страни разполагат с 200 – 300. Тази политика поставя България на 67-мо място според класациите на най-силните армии от 133 страни. Тази оценка използва критерии като общо количество на въоръжението. Разбира се, има и още нещо важно като критерии – баланс на военната мощ и разнообразието от налично въоръжение. В това число тук бих посочил завидните стотина танкове и няколкостотин бронирани машини на по 30 – 40 години. Естествено, няма ресурси за поддържането им. Бюджетният баланс и това управление на дълга обрича Българската армия на продължаващ финансов недостиг и недофинансиране. Смятам, че ние, както и Вие, искаме модерна армия и бързо превъоръжаване на армията – да бъде боеспособна. Но тази политика създава пречки пред модернизирането.
Отдавна е установена връзката сигурност – икономическо развитие. Чрез програмите за модернизация може да бъде стимулирана военната индустрия и може да бъде генериран икономически растеж. Осигуряването на средствата за модернизация и даването на поръчки на отбранителната промишленост могат да създават работни места, да увеличат печалбите, инвестирането в нови технологии и да повишават бюджетните приходи чрез подобни инструменти. С други думи, бюджетният баланс и сегашното управление на дълга силно ограничават икономическото развитие и водят ключови за всяка страна сектори по-скоро към постепенно унищожение. Един от тях, за съжаление, който е много важен, е „Сигурност и отбрана“.
Господин Министър, какъв е смисълът от Вашето безцелно бюджетно равновесие и нисък външен дълг, далеч от европейските норми, когато с него не може да гарантираме националния суверенитет и териториалната цялост? Как бюджетният нулев дефицит ще купи самолети, нови кораби и танкове? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Реплики към изказването на господин Цонков? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! Дебатът може да бъде и по-богат, ако в него се добави предложение от страна на опозицията какви алтернативни политики могат да бъдат провеждани, така че бюджетният баланс, държавният дълг, бюджетният дефицит и ролята на държавата да бъдат в друго съотношение, което да съответства на друга доктрина, предлагана от левицата.
Ще се опитам да извлека като реакция от изказванията на колегите от БСП това, което аз разбрах. Колегите смятат, че ниското ниво на държавния дълг е проблем. Те дават примери, че други държави, които са успешно развити, имат по-голям държавен дълг. Вероятно този извод се вади през обстоятелството, че увеличаването на бюджетния дефицит, което неминуемо води до увеличаване на държавния дълг, инвестирано в някакви смислени проекти, би довело до увеличаване на растежа на икономиката – нещо, което аз не приемам като концепция, защото харченето на държавни пари никога не може да бъде с такъв мултипликатор, че да увеличи икономиката с по-голям процент от размера на разхода, който се извършва, в противен случай това означава ефективност над 100% и перпетуум-мобиле на практика. Но това не е най-големият проблем.
По-големият проблем е неразбирането на ролята на бюджета в държавното управление. Търсенето на директна връзка между икономическото развитие, инвестирането в реалното производство и българския бюджет не може да бъде директно намерено с оглед на структурата на държавата и нейното устройство. Ако Вие, колеги, предлагате да създаваме нови държавни предприятия или, ако предлагате да извършваме разходи в подкрепа на нови производства, това едва ли се свързва директно с българския бюджет. От една страна, защото поставя силно под съмнение схемата за държавни помощи, която не е в дискреция на българската държава. От друга страна, достигнахме ли до ефективност на държавното управление, че да претендираме, че ние можем по-добре да решаваме вместо хората?
И тук идва дебатът за размера за държавата. Тук идва дебатът за ролята на данъчната политика и размера на българската държава. Има общества, особено в Скандинавия, където делът на преразпределение надминава 50 – 55%. За съжаление, колеги, 28 години на прехода не дават достатъчно основание да смятаме, че развитието на българското общество е достигнало този етап, в който обществото може да решава чрез органите на управление по-добре от обикновения гражданин. (Реплики от народния представител Румен Гечев.) Румъния между другото, господин Дичев, ако погледнете, ще видите, че има по-нисък преразпределителен дял и от България. Но това е евростатистика, която във всеки един миг може да се провери.
Увеличаването обаче, колеги, на дела на преразпределение на държавата задължително минава през промяна на данъчния модел в момента. Ниските данъци, които са предпоставка за растеж, имат определени недостатъци от гледна точка на преразпределение от богати към бедни. Но във всеки случай увеличаването с 10 процентни пункта на размера на държавата, тоест на това, което ние изземваме от българските граждани, неминуемо минава през едно драстично увеличение на данъчната тежест и то преобладаващо вероятно за средната класа, тъй като повечето предложения, които идват от Вас в тази посока, минават през невъзможното решение на задачата да оставим необлагаем минимум, да не увеличаваме в средата на доходните групи данъците и да вземаме от най-богатите. (Реплики от народния представител Румен Гечев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Гечев!
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз Ви слушах внимателно, господин Гечев, и ще продължа след малко с това, за което искахте да водим дебат.
Казвате, че държавният дълг се управлява лошо. Възможна е и подобна констатация, но искам да Ви уверя, че за 2015 г. и 2016 г., за когато искате да се внесе анализ, на база на проведената анкета в годишната класация на „Глобъл Кепитъл“, България беше избрана за най-впечатляващия кредитополучател от Централна и Източна Европа.
За сведение, колеги, „Глобъл Кепитъл“ е водеща световна платформа за новини, мнения, данни и услуги за хора, институции, които използват и са заети на международните капиталови пазари.
За 2016 г., когато беше емитиран вторият транш, Република България беше отличена от авторитетното списание „Глобъл Маркет“ с наградата „Най-добра държава в Централна и Източна Европа по управление на държавния дълг/Емитиране на облигации на международните капиталови пазари“. В статията тогава беше записано така: „Отлично избраният момент за пласиране на двойния транш еврооблигации през месец март, осъществено непосредствено след обявените от страна на ЕЦБ мерки за количествени улеснения, в комбинация с неочакваното решение на Министерството на финансите да емитира облигации без предварително да проведе традиционното „роудшоу“, са в основа на присъдената награда“. Специализирането във финансовите пазари издание отбелязва, че подобен метод за издаване на облигации показва нарастваща финансова вещина и увереност на страната.
Ще използвам трибуната още няколко минути, за да се опитам да отговоря малко по-задълбочено на Вашето питане, професор Гечев, към министъра на финансите.
1. Съотношение на фискален резерв и държавен дълг.
Нека да припомним: фискалният резерв се създаде веднага след валутния борд като отговор на това, че държавата, липсвайки емисионна политика на Централната банка, и отнемайки на Централната банка възможността да бъде кредитор на правителството, то трябва да има достатъчно ликвидни буфери, за да не изпада в състояние на неплатежоспособност. След малко ще се върна и на това до какво доведе по-високият размер на фискалния резерв.
Исторически погледнато обаче фискалният резерв по депозит и като относителен дял в брутния вътрешен продукт не е нетипично висок за последните 20 години. В периода преди глобалната криза относителният дял в брутния вътрешен продукт на наличностите на разположение във фискалния резерв е по-висок дори от нивата за периода 2016 г. – 2017 г. Средно претеглено за периода януари – 15 октомври 2017 г. относителният дял на фискалния резерв представлява 1,4% сравнено с 12,9% от брутния вътрешен продукт за периода януари 2007 г. – декември 2008 г.
За периода 2009 г. – 2014 г. средно претегленият относителен дял на фискалния резерв в брутния вътрешен продукт представлява 9,3%, или за период от 10 години фискалният резерв се поддържа в интервал от 10 на 12 на сто от БВП, след пика от 2008 г, като се отчита постепенно свиване на фискалния резерв до средата на 2014 г.
От 2015 г. до октомври 2017 г. общото кумулативно нетно номинално увеличение на размера на държавния дълг възлиза на около 1,4 млрд. лв., или от 22,1 млрд. лв. към 31 декември 2014 г., и стига до 23,5 милиарда към 31 октомври 2017 г. Това е статистика. За същия период относителният дял на държавния дълг в брутния вътрешен продукт намалява от 26,4% към 31 декември 2014 г. на 23,6% към 30 октомври 2017 г., което е намаление с 2,8 процентни пункта.
2. Съотношението на фискален резерв – депозити.
По-високите нива на фискалния резерв в последните години до голяма степен е следствие от стратегията за формиране и поддържане на фискални буфери. Искам да Ви обърна внимание тук, че поддържането на по-високи фискални буфери доведе до следните ефекти върху икономиката, за които тръгна дебатът, и е добре да се коментират. Вероятно сте запознати, колеги, но мога да Ви оставя тази статистика, която показва изменението на спреда на лихвените проценти по страни и по вид кредит спрямо Еврозоната. В резултат на високите равнища на фискалния резерв и възстановяване на доверието в българската икономика, което доведе до увеличаване на кредитния рейтинг на страната от 1 декември 2017 г., и вече имаме инвестиционен кредитен рейтинг, за последните години от месец декември 2014 г. до края на октомври 2017 г. ние имаме най-бързия спад в Европейския съюз на лихвите по кредитите. Това е директно отражение върху икономиката, защото спестява разходи както на домакинствата, така и на реалния бизнес.
По отношение на жилищните кредити ние безспорно имаме най-големия спад и то е с 2 процентни пункта за този период.
По отношение на кредитите за предприятията имаме 3 процентни пункта спад на лихвите по кредитите, което неминуемо означава пряко влияние върху разходите на бизнеса и домакинствата, и подобряване на начина, по който те се финансират.
Няколко думи, понеже се интересувахте как емитира България спрямо останалите държави от Централна и Източна Европа. Ще Ви цитирам данни по отношение на емисии със сходен матуритет и падеж за няколко държави.
Доходността на държавните ценни книжа по емисия български еврооблигации с падеж 2022 г. – в момента на нейното емитиране през месец март 2015 г. е 2,1%.
Оттогава обаче, колеги, имаме изменение в спреда спрямо немските ценни книжа със 150 пункта и в момента спредът на тази емисия български еврооблигации с падеж 2022 г. е 38 базисни точки, което е равно на Чехия, която е с четири-пет пъти по-висок кредитен рейтинг от България, погледнато по отделните стъпки, по които кредитните агенции са структурирали тяхното аранжиране на кредитните рейтинги.
Ако говорим за Словения и Словакия, да, те са с наполовина спред спрямо немските еврооблигации, но тук трябва да се има предвид, че този ефект е основно на база на количествените улеснения, които Европейската централна банка извършва, и на база на покупките на държавни ценни книжа на Словения и Словакия, които, за разлика от нас, са членове на Еврозоната.
По отношение на Полша – държава с много по-висок кредитен рейтинг от нашия, спредът спрямо немските еврооблигации е 42 базисни точки.
Ако говорим за Румъния, Унгария и Хърватска, нашият спред е 38 базисни точки, на Румъния е 331, на Унгария е 308, на Хърватска е 153 базисни точки.
Тоест в пъти по-висока рискова премия плащат гражданите на тези държави и техните правителства, защото рисковият профил, измерен през отделните им емисии облигации, се отразява директно във финансирането не само на бюджета, а и на финансовите институции – показва, че не само тази политика за поддържане на добри фискални баланси и достатъчно ликвидни буфери, а като цяло доверието в държавата България се е възвърнало до нива, до които тя изпреварва в съотношенията, мерени през риск, държави с много по-висок кредитен рейтинг.
Впоследствие мога да Ви предоставя статистиката, която, между другото, е достъпна, но може би в по-специализирани бази данни – за улеснение, ще Ви я предоставя.
Завършвам с това, че изменението в доходността на българските еврооблигации, и не само на българските еврооблигации – въобще на облигациите, емитирани на българския пазар, оказва изключително добро влияние и върху българската банкова система, защото на практика с промяната на доходността расте цената на съответните облигации, държани от българските търговски банки, в резултат на което промяната на ценовите равнища на българските еврооблигации веднага се отразява на балансите на търговските банки – държатели на тези книжа. Те имат положителни преоценки, което веднага влияе благоприятно върху финансовото състояние на цялостната банкова система. И не само, колеги, на банковата система.
Намаляването на доходността и съответно покачващите се цени на българските държавни ценни книжа, били те деноминирани в лева или в евро, веднага водят до подобряване и положителна доходност в пенсионните дружества и в българските застрахователи.
Всичко това не променя дебата дали трябва да имаме по-висок дълг, който обаче не трябва да е самоцел. По-висок дълг може да дойде, ако решим по някаква причина с целенасочена стратегия да поддържаме високи нива на бюджетни дефицити, които в никакъв случай обаче не трябва да бъдат свързани просто с разхлабване на коланите и инвестиране в повече разходи, били те самолети, вертолети или други не толкова директно свързани с ежедневния бит на българските граждани разходи.
Със сигурност обаче, ако искаме държавата да има по-голям преразпределителен дял в икономиката, това трябва да мине през много по-сериозен дебат, свързан с нейната роля, и задължително през увеличаване на данъците – дебат, който не сме провели докрай, защото във всеки момент, в който левицата вдига дебата за прогресивно или плоско облагане, в този момент не сме докрай честни, че има само два варианта – или огромна загуба за бюджета, или увеличение на данъците на средните и нискодоходните групи. Защото ако се върнете в края на 2007 г., когато за последен път се прилагаше прогресивното подоходно облагане, тогава ще установите, ще си припомните, че в Закона за данъците върху доходите на физическите лица ставката беше 26%.
Не можем, колеги, да говорим за решаване на уравнението, пак казвам, или чрез значителни загуби на бюджета, които при статични изчисления се мерят, спрямо последното Ваше предложение, някъде около милиард и триста – милиард и половина, или през увеличение на данъците на средната класа – нещо, което ние от Политическа партия ГЕРБ и в предизборната кампания, и впоследствие заедно с нашите колеги от „Обединените патриоти“ не приемаме като политика. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Горанов.
Преминаваме към гласуване. (Реплика от „БСП за България“.)
Аз прекратих разискванията, преди да дам думата на господин Горанов.
Първо ще изчета Проекта за решение на господин Румен Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Лично обяснение може ли? (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене – заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, няма да злоупотребявам. Ще Ви помоля колегиално – като обяснение на едно-единствено изречение. Очевидно е, че позициите са различни.
Мисля, че е правилен изводът, господин Горанов, че нищо не пречи да се седне и да се обсъди за ефективното управление.
Каквото и да говорим тук, колеги, има един критерий – кредитният рейтинг може да ни е висок, ама чуждите инвестиции са 700 милиона евро срещу 10 милиарда евро 2007 г.! (Реплики от ГЕРБ: „Това е изказване!“.)
Не е изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура по начина на водене.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Оценката на чуждите инвеститори е „Слаб (2)“. Съжалявам. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Ще Ви изчета първо:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 754-05-55 от 22 ноември 2017 г. от народния представител Румен Гечев към министъра на финансите Владислав Горанов относно държавния дълг
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Възлага на Министерския съвет в срок до 19 януари 2018 г. да изготви и внесе в Народното събрание детайлен анализ за периода 2015 – 2018 г. по отношение на:
1. съотношението между фискалния резерв и държавния дълг, съответно за приходите от инвестирането на резерва във финансови инструменти и разходите по обслужване на държавния дълг;
2. постигната цена за дълговите инструменти в сравнение с цената на аналогични кредити за Румъния и страните от Вишеградската четворка;
3. ефектите от външно финансиране по държавния дълг към българската банкова система.“
Вносители – Румен Гечев и група народни представители.
Първо ще гласуваме този Проект за решение.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 160 народни представители: за 57, против 97, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Госпожо Караянчева, има процедура за прегласуване! (Народният представител Данаил Кирилов иска думата за процедура.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Кирилов. Не успяхте да гласувате или колегиално?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, искам процедура по прегласуване – колеги влизаха и в последните секунди на гласуването. Благодаря Ви. (Весело оживление. Възгласи от „БСП за България“: „Еее!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Моля, режим на гласуване за прегласуване на Проекта за решение.
Гласували 160 народни представители: за 54, против 102, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Сега ще Ви представя и втория: „Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 754-05-55 от 22 ноември 2017 г. от народния представител Румен Гечев към министъра на финансите Владислав Горанов относно държавния дълг
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Задължава министъра на финансите в срок до 15 януари 2018 г. да внесе в Народното събрание одобрена с Решение № 663 от 1 ноември 2017 г. на Министерския съвет Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2018 – 2020 г.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 167 народни представители: за 121, против 44, въздържали се 2.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Благодаря Ви, колеги.
Благодаря и на министър Горанов за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпроси към заместник министър-председателя Томислав Дончев.
Той ще отговори на питане от народните представители Димитър Данчев, Георги Свиленски и Кристиан Вигенин относно политика за изграждане на електронно управление.
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник министър-председател! В поредица от въпроси към Вас, като отговарящ за електронното управление, аз и група народни представители от „БСП за България“ показахме, че огромната част от средствата, заделени за електронно управление, се усвояват, но без никаква практическа полза за гражданите на страната.
Нещо повече, заявените цели в Стратегията за развитие на електронното управление в Република България (2014 – 2020) и изброените за финансиране проекти в разработената към нея Пътна карта засилват убедеността на обществото, че правителството съсредоточава своите усилия по-скоро към продължаващото усвояване без практическа полза и хвърляне на димки в общественото съзнание с пускането в действие на електронни услуги, които са реализирани далеч преди мандата на това управление.
Въпреки че по данни на поредица годишни доклади за състоянието на администрацията повече от 80% от административните услуги, включително електронни, се предоставят от общинските администрации, те отново не присъстват като бенефициенти на средства за електронно управление в държавния бюджет за 2018 г. Странно, нали?
За няколко министерства и държавни ведомства са заделени повече от 109 млн. лв., а за 265 български общини, които поемат повече от 80% от административната тежест, включително по въвеждането на електронно управление – нула!
Казано на разбираем език, въвеждането на електронно управление, което да бъде усетено достъпно от нашите съграждани, се отлага и през следващата година – провал, чиято цена от стотици милиони отново ще платят българските граждани.
И за да не решите, че злословим, бързам да кажа, че от „БСП за България“ вече разполагаме с факти за повече от 20 милиона хвърлени на кладата на електронното управление само за последните три години. Това е и един от основните ни мотиви категорично да се противопоставяме на продължаването на този тип управленска политика на усвояване.
В тази връзка е и нашето питане към Вас: защо след няколкогодишна работа и милиони похарчени левове няма резултати в изграждането на електронното управление? С какво създаването на отделна Държавна агенция „Електронно управление“ допринесе за ускоряването на изграждането и въвеждането на електронно управление у нас? Какви са политиките и насоките за реформиране на работата по изграждане на електронно управление от страна на правителството? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Господин Вицепремиер, имате възможност за отговор в рамките на пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми питащи, боя се, че във въпроса си изнесохте неверни данни! Силно са преувеличени средствата, които се отделят исторически за електронно управление.
Не искам да коментирам колко ефективни са били усилията в последното десетилетие за изграждането на ефективно електронно управление, защото не са били толкова ефективни. Наред с това, безспорна истина е, че отделените средства са много малко – едва надхвърлят 120 милиона?! (Реплики от народните представители Димитър Данчев и Георги Свиленски.)
Не бъркайте средствата за електронизация на администрациите, за закупуване на компютри, монитори, кабели, принтери със средствата за електронно управление нямат нищо общо!
В годините назад основният ресурс, който е инвестиран, е за закупуване на компютърни конфигурации, понякога за сървъри за администрациите. В резултат на това имаме 129 хиляди компютри в администрацията, което не е лошо само по себе си, но наред с това е напълно недостатъчно.
Да имаш електронно управление означава цялостна архитектура, логика на електронното управление, и Ви казах, че допускането, представата Ви за електронно управление е невярна – това не е набор от електронни услуги, тоест всяка администрация да си направи една електронна услуга. Това е съвсем различно! Ние трябва да осигурим възможност регистрите да говорят помежду си, като алтернатива на предоставянето на хартиена справка, и това е целта. Ще коментирам след малко.
Впрочем държавите с развито електронно управление отделят много повече средства. Една Швеция, една Великобритания отделят над 1% от брутния вътрешен продукт за електронно управление и резултатите са налице.
България дори за електронизация, дори за закупуването на компютри, монитори, принтери отделя нищожни суми – 0,2 – 0,3% от брутния вътрешен продукт.
Една малка Естония само за електронно управление от 2007 г. до края на 2020 г. трябва да похарчи 260 млн. евро.
Мащабите са абсолютно несравними и аз твърдя, че отделените средства в България всъщност са малко!
Каква е ползата и какъв е смисълът от Държавната агенция „Електронно управление“? Да въведе ред в този процес – приоритизиране, централизиране, координация и най-вече консолидация, защото в годините назад сме били майстори на сепаративните решения.
Както коментирахте Вие, една администрация подготвя проект с финансиране – европейско или от държавата, и си електронизира дадена услуга. Друга администрация – някъде другаде, подготвя друг проект и си електронизира друга услуга. Много хубаво!
А някой мислил ли е дали информацията от двата регистъра може да бъде свързана, те дали могат да си говорят помежду си? Защото електронното управление не е да направим електронен аналог на хартиените процеси. Не! Това е съвсем различен начин на мислене.
Всъщност най-важният въпрос е: каква е логиката, какви са приоритетите на правителството? Ще се опитам да го обясня, като избягвам технически и наукообразни термини.
Как изглежда административният процес? Аз отивам в дадена администрация и заявявам да получа дадена услуга или разрешително. За целта аз трябва да отговарям на примерно пет или шест обстоятелства. По сега действащия модел аз се снабдявам с пет или шест документа от различни администрации. Ходя в първата, във втората, в третата, в четвъртата, в петата и в шестата, подготвям си папката с документи и го нося на седмата администрация. Казвам: „Понеже отговарям на условия от едно до шест, удостоверил съм ги с документи, моля да ми издадете услугата“.
За да имаме истинско електронно управление, трябва да прекратим практиката гражданинът да носи документи в администрацията! Тази информация е налична в другите държавни администрации. Това не означава обаче администрациите да си кореспондират, даже не означава те да отменят тази информация по електронната поща. Всяка администрация, всяка подобна информация трябва да е в рамките на регистър. Този регистър трябва да е достъпен от другата администрация и когато аз отида и заявя дадена административна услуга, това трябва да е проверимо по служебен път. Даже не е необходимо да ходя, бих могъл да получа тази услуга и по електронен път.
За това какво се прави към момента. Първо, следваме една цялостна архитектура и логика.
На второ място, всички по-чувствителни доставки, всяко закупуване и поръчване на софтуер вече се контролира, за да е ясно, че ще бъде част от цялата тъкан на електронното управление.
Започнахме с електронизиране на тези услуги, за които вече имаме адекватни електронни регистри. Те, за съжаление, не са чак толкова много.
На Вашето внимание, благодаря за подкрепата! Вече са готови първите законови текстове. Над 100 закона трябва да бъдат променени и по повод на свидетелството за съдимост, и по повод на други удостоверения.
Когато говорим за цели, аз вярвам, че ако следваме същите темпове, не само първият и вторият пакет хартиени услуги ще бъдат премахнати в следващите месеци, но до края на 2018 г. ще прекратим практиките администрациите да си общуват на хартия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Имате възможност за допълнителни въпроси.
Първият от тях ще развие народният представител господин Свиленски.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Господин Вицепремиер, нали сте наясно, че хората в тази зала и тези, които гледат телевизия, ни гледат в момента и много добре разбират какво значи „електронно управление“?! Не е нужно тук да им обясняваме като отидат в едната администрация, като подадат документите какво трябва да получат!
Смисълът на нашето питане беше в съвсем друга посока. Цифрите, които каза колегата Данчев, са абсолютно верни – 200 млн. лв. за три години! Те не са измислени от Данчев, Вигенин и Свиленски, а са подадени от ресорните Ви министри в рамките на един месец размяна на парламентарни въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (от място): Грешни са!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Те са подали тези данни и те не включват компютри, кабели, принтери и каквото казахте друго. Те включват пари, изхарчени за електронно управление, от което в един момент пак някой от правителството казва, че електронното управление на това, което е направено до момента, не струва за нищо и трябва да се почва наново.
Вероятно много неща са направени, но много неща и предстоят да направите!
Позволете ми да цитирам съвсем кратка част от Отчета за състоянието и Годишен план за развитието и обновяване на информационните ресурси в администрацията и ресурсите на единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност. Там се казва, че: „Държавна агенция „Електронно управление“ извърши документален преглед на разработените системи и техните функционалности и анализира възможностите за тяхната интеграция за целите на електронното управление. Анализът показва, че разработените до момента системи и техните функционалности не могат да бъдат използвани като обща платформа за електронно управление.“
В този смисъл е интересно да ни кажете има ли анализ за извършеното до момента, който да отчита неуспехите, неизползваемите проекти, но и да открива виновните и да посочва решенията, в това число и в рамките на работата на Държавна агенция „Електронно управление“?
Вече цитираният отчет казва, че: „В разпоредбите на Закона за електронно управление и на наредбите за общите изискванията към „Информационни системи“ (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), в регистрите и електронните административни услуги са заложени ясни правила за осъществяване на контрол по целесъобразност на разходите на административните органи за електронно управление. В обхвата на този контрол влизат всички разходи, които администрациите планират и извършват за придобиване, извършване на информационни ресурси.“
Това звучи чудесно, но проблемът е именно в преразход на средства за неработещи системи. Практически няма проект в е управлението, който да е бил реализиран и който да не е бил силно, понякога не в проценти, а в пъти преоразмерен.
В този смисъл е и моят втори уточняващ въпрос: какви мерки смятате да предприемете, за да спрете „усвояването“ на средства за надграждането на доказано безсмислени проекти или за интегрирането на неработещи такива? Какви мерки предприемате за прекратяване на безобразното преоразмеряване на проекти, свързани с електронното управление? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Свиленски.
Господин Вицепремиер, имате думата за отговор на уточняващите въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Свиленски, мисля, че смисълът на разговора, дори той да се води в парламента, е хората да се слушат! В този смисъл е безсмислено, аз да Ви снабдявам с точна информация, включително и с числа, а минута след това Вие да твърдите нещо различно. Още по-безсмислено е да повтаряте това, което съм казал преди малко. Това направихте!
Част от разходите, които са правени в годините назад, са неефективни, те не са таргетирани, не са насочени в добра посока.
Дали имат характер на злоупотреби? Чисто процедурно, позволете ми да отбележа, че ако има честно и прозрачно проведена обществена поръчка, няма как и един разход да бъде преоразмерен по една проста причина – пазарът не би го позволил! Това може да се случи само с процедура, където има един кандидат и той подаде оферта с преоразмерена цена, но когато са десет, пазарът не би допуснал преоразмеряване.
Какво се прави, за да не се повтарят стари грешки и в крайна сметка да вървим напред?
Както Ви казах преди малко, една от функциите на Държавната агенция „Електронно управление“ е да прави предварителен преглед на всеки значим разход бил той за хардуер, бил той за софтуер, не само и единствено да гарантира, че разходът е на прилична цена и е в правилната посока, да гарантира, че това, което се снабдява, ще може да бъде интегрирано в цялото. Това е правилният път!
Нещо друго, ние направихме един детайлен преглед на всички услуги, които се предоставят от държавните администрации. С изключителна изненада разбрах, че това не е правено от десетилетия. Всички удостоверителни документи – близо 6000, се изискват от гражданите, което позволи да насочим усилията си в правилната посока. Защото, както казах преди малко, ако не решим проблема с удостоверителните документи, ако не ги прехвърлим в електронни регистри, ако не ги накараме да говорят помежду си, електронно управление няма да има! В най-добрия случай ще имаме механичен сбор от електронни услуги.
Проблеми има всякакви. Ще Ви дам един от примерите. Имаме някои регистри, които са изцяло дигитализирани и в годините назад. С изненада установяваме, че някои регистри са актуални само примерно след 2000 г. Данните преди това не са дигитализирани, което ги направи не докрай използваеми. Затова, ако питате мен какви са били усилията конкретно и в посока на регистрите, то е не само дигитализация на това, което е на хартия, но включително и гаранция, че всеки регистър е абсолютно актуален. Защото абсурд би било за една услуга, която може да бъде доставена по електронен път, да допуснем в същото време паралелен хартиен процес. Хартиен процес може да има само и единствено за този, който го иска на хартия! За всички останали, които имат мобилен смартфон, компютър, трябва да тече по електронен път.
Ако позволите да обобщя. Убеден съм, че като политическа кройка усилията са изцяло в правилната посока. Доколкото зависи от мен, а пък то би трябвало да зависи, аз не бих допуснал нито излишни разходи, нито преоразмерени проекти. Много благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Вицепремиер.
Процедурата предвижда възможност на вносителите за две минути отношение към получения отговор.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Дончев, наистина не е редно да се замеряме с данни и цифри или да ги преповтаряме, но принуден съм да кажа, че тези 200 милиона, които сме изкарали като данни...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (от място): Сто и двадесет!
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: ...за изхарчените през последните три години средства, наистина са в резултат на отговори, които са дали Вашите колеги от различните ведомства.
Отделно от това Вие споменахте, че Естония предвижда за 10 години да изхарчи около 200 млн. евро...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (от място): Двеста и шестдесет милиона!
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Добре, 260, нека да бъдат и 300. Вие предвиждате в бюджета за 2018 г. за няколко централни администрации 109 млн. лв. да бъдат изхарчени. Така че процентно погледнато за една година вероятно са много повече средствата, които се харчат в България. Не бих казал, че са малко.
Просто липсва синхронизиране на изразходването на средства с извършването на административна реформа, с изграждането на електронно управление и съответно в администрацията се реализират дейности, които водят до неясно дефинирани продукти и услуги по изграждане на електронното управление, което от своя страна рязко намалява ефективността на разходването на публични средства.
Създадена е добре работеща среда за неконтролируемо харчене на публични средства, предимно на национално ниво, при което работата по изграждане на електронно управление е устойчива и въведена в състояние на непрекъснато извършвани дейности с неясни или направо неизползваеми резултати.
Ще обърна само кратко внимание на едно проучване, което излезе преди няколко дни – на Българската стопанска камара. Информацията стана публично достъпна. Според нея едва една пета от администрациите в България предоставят електронни услуги, но по отношение на данните, които дават тези – изхарчените пари, през последните десет години, от 2 млрд. лв., които Вие казвате, че са крайно неверни или поне такъв намек направихте във встъпителното си слово днес, ще кажа, че подобен извод направи и Вашият колега предшественик – госпожа Румяна Бъчварова, само преди няколко години, когато тя отговаряше за електронното управление.
По данни на Държавната агенция за електронно управление едва 20 общински администрации от общо 265 в България са започнали реално да цифровизират документите си. Забелязахме, както казах, че в Закона за държавния бюджет за 2018 г. средствата за е-управление в централната администрация са изведени в отделно приложение, което е добре, разбира се, но добре би било обаче това да се случи и в общинските бюджети, защото поне за мен не става ясно откъде следващата година общинските администрации ще получат средства за електронно управление, тоест, както казах, налага се изводът, че въвеждането на електронно управление в местната администрация, където са 80% от услугите за гражданите и бизнеса, се отлага за неопределено време.
И за да не звуча крайно негативно, ще отбележа, че електронно управление в България наистина се развива, но изключително бавно, на много висока цена, както казахме, и на практика страната ни изостава значително спрямо другите страни. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
С една дума, смятаме, че темата не може да бъде затворена – приключвам, господин Председател, в рамките на това питане и внасяме, господин Председател, предложение за разискване по нашето питане за политиката за изграждане на електронно управление с необходимия брой подписи. (Предава на председателстващия папка с документи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
Има предложение, което ще докладвам.
Уважаеми народни представители, във връзка с питането, което проведохме току-що, с писмо № 754-00-136 от 15.12.2017 г., внесено днес в 12,21 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане № 754-05-56 от 22.11.2017 г. и проект за решение по питането, зададено от народните представители Димитър Данчев, Георги Свиленски и Кристиан Вигенин към заместник министър-председателя Томислав Дончев относно политика за изграждане на електронно управление.
Предложението и проектът за решение са подписани от 64 народни представители, тоест изпълнено е изискването на чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание повече от една пета от народните представители да направят предложение за провеждане на разискване по питането. Ето защо на основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите по днешния парламентарен контрол.
Следващите въпроси са към господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, който ще отговори първо на въпрос от народните представители Георги Гьоков, Виолета Желева и Кристина Сидорова относно коледни добавки към пенсиите.
Заповядайте да развиете въпроса.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, преди три седмици заедно с колегите Виолета Желева и Георги Гьоков зададохме актуален въпрос относно коледните добавки, които тази година отпуска Министерският съвет за пенсионерите.
Към днешна дата обаче голям брой от тези коледни добавки вече са получени от пенсионерите. За съжаление обаче, за един милион български граждани – възрастни, няма да има нито една стотинка за Коледа допълнително.
Надявахме се, че чрез този въпрос Вие ще преосмислите решението си, но, за съжаление, това не се случи.
2017 година може да се нареди сред най-несправедливите години за българските граждани и най-вече за българските пенсионери и осигурителната система. На едни бяха увеличени пенсиите няколко пъти със солидна сума, на други обаче не получиха нито стотинка. За съжаление, тези хиляди български граждани няма да получат стотинка и за Коледа.
С решението си преди един месец кабинетът отпуска коледни добавки само за 57% от българските пенсионери. Близо един милион български възрастни граждани останаха без добавки за Коледа.
Дали 322 лв. или 325 лв. са достатъчни за достойно съществуване и за достойно посрещане на празниците? По-скоро отговорът, убедена съм, вярвате всички в това, е „Не“.
За да получат всички български пенсионери коледни добавки са нужни още допълнителни 40 млн. лв. Само за последните два месеца чрез постановление на Министерския съвет бяха раздадени стотици милиони лева. Нито една стотинка от тях не стигна до българския пенсионер.
Няма нужда да Ви припомням добавките, които получиха гръцките пенсионери. Сравнението е изключително обидно за всички български възрастни хора.
В тази връзка въпросът ни към Вас е: защо за поредна година разделихте българските пенсионери на такива, които ще получат коледни добавки, и такива, които няма да получат? Това ли е най-справедливият подход за раздаване на коледни добавки на пенсионери?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Сидорова.
Господин Министър, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, госпожо Желева, госпожо Сидорова!
С Постановление № 253 от 16 ноември 2017 г. Министерският съвет одобри допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за еднократно изплащане допълнителна сума към пенсиите за месец декември.
Допълнителната сума е в размер на 40 лв. и се изплаща на пенсионери, чиято пенсия или сбор от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях за месец декември 2017 г. е в размер до 321 лв. включително, тоест до размера на линията на бедност за страната за 2018 г.
При преценката дали общият сбор на пенсията, заедно с добавките и компенсациите към нея, е до 321 лв. се вземат предвид и добавките, които се изплащат от Националния осигурителен институт към пенсията, например добавката по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване, така наречената „вдовишка добавка“, добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване и други.
Отпускането на еднократни добавки не е свързано с осигурителния принос на лицата, бих искал да подчертая това. Те не се отпускат на основание разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, който урежда правата на лицата, съобразно приноса им в осигуряването. Изплащането на тези допълнителни суми е начин за подпомагане на пенсионерите с най-ниски доходи – тези, чиито пенсии или сбор от пенсиите, заедно с добавките и компенсациите към тях са под линията на бедност. Тоест тези суми имат определено социален характер, но за разлика от социалното подпомагане, при което се извършва социална оценка за получавания от лицата доход и за притежаваното от тях имущество, при определянето на добавките към пенсиите такава анкета не може да се извърши.
С оглед запазването на социалния характер на плащането е възприет друг критерий за преценка и това е размерът на получаваните пенсии, заедно с добавките и компенсациите към тях до определен размер. В случая това е линията на бедност за 2018 г. Възприета е линията на бедност за следващата година, за да не се получи така, че само поради актуализацията на пенсиите, с преизчисляването им от 1 юли тази година, ще отпаднат пенсионери, които са получили великденски добавки, а няма да получат така наречените „коледни добавки“.
Искам да подчертая, че този критерий не е нов. С линията на бедност беше обвързано изплащането на така наречените „коледни“ и „великденски добавки“ през последните четири години. Считам, че този подход осигурява равното третиране на лицата с равен пенсионен доход, което го прави и най-справедлив. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Има ли реплика към отговора?
Заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, отговорът Ви беше очакван. Да, коледните добавки по традиция се изплащат въз основа на линията на бедност.
Отговорът беше очакван, но ние нямаше как да не зададем този въпрос и да не попитаме: защо допуснахте поредната несправедливост към пенсионерите и през тази година и по този начин увеличихте противопоставянето на различни групи пенсионери, въпреки че имаше обещания за диференцирано изплащане на коледните добавки, за да тушира недоволството на хората, за това че увеличихте със значително по-голям процент едни пенсии, а други – само с 2,4%?
Други 4900 с „огромната пенсия“ от около средно 257 лв. не получиха и стотинка. Можеше с тези коледни добавки да направите така, че поне тези хора да получат една минимална сума, но все пак да компенсира това, което се случи през тази година – още едно несправедливо отношение към част от пенсионерите. Те получиха вместо това обяснение за един объркан закон. Въпросните пенсионери ще получат това увеличение чак през юли другата година. Ясно е, че дали ще получат 40 лв., или 100 лв., пенсиите за мнозинството са унизително ниски.
Аз изслушах отговора Ви внимателно, но ще Ви попитам, за да ми обясните по-кратко и ясно, защото аз, като отида на приемна, възрастните хора с 321,50 лв. ме питат: защо ние няма да получим? Аз този отговор не мога да го дам. За мен това е несправедливо и се надявам следващата година, макар че за тях това ще е един дълъг период от време с ниска пенсия, тази несправедливост да бъде поправена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Желева.
Господин Министър, можете да вземете дуплика.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо Желева, за отношението към моя отговор.
Аз няма да скрия и публично съм го заявявал, че бяха правени разчети за диференцирано изплащане на размерите на коледни добавки. За да се преодолее по някакъв начин това, че една част от пенсионерите, които бяха на минимален размер на пенсията, получиха значително увеличение по линия на промяната в Кодекса за социално осигуряване, което беше осъществено от 1 юли и от 1 октомври, двете стъпки, които изведоха минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст на 200 лв., но се оказа, че съществуват чисто технически и информационни проблеми, които не гарантират по-голяма справедливост на това диференцирано разпределение на размерите на осигурителните вноски, за това беше запазен подходът, който се прилага няколко години и който стъпва на обективен критерий – официалната линия на бедност.
Когато не всички получават някакво плащане, тоест има граница, винаги има ефект на тази граница, тоест тези, които са малко над границата, както Вие споменахте, с една стотинка дори, те не получават, но когато има граница – има и този ефект, който няма как да се преодолее, така че стъпваме на нещо, което е обективно, нещо, което е официално, нещо, което е прилагано в годините, въпреки че, отново подчертавам, тази година направихме опит, но вероятно времето не беше достатъчно, за да се убедим, че това, което като ново може да се предложи, е по-справедливо от това, което традиционно се прилага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Продължаваме с въпрос на народния представител Георги Гьоков към министър Петков. Той е относно недостига на квалифицирана работна ръка, което ще е един от основните проблеми за българския пазар на труда още през 2018 г. Така е формулирал въпроса господин Гьоков.
Заповядайте да го развиете от трибуната.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател!
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Повод за въпроса ми, господин Министър, е наскоро представеното от Българската търговско-промишлена палата проучване за бизнес климата. То е наречено „Европейско икономическо проучване 2018 г.“ и се извършва вече 25 години от европалатите. Последното е сред 50 хиляди фирми от 23 държави, като за България това е 19-то поредно проучване и е проведено сред частни фирми, членки на Българската търговско-промишлена палата, 602 фирми от всички области, където са представени очакванията на бизнеса у нас за 2018 г. по няколко параметъра, в това число и затруднения пред бизнеса, но проблемът е известен и извън рамките на това проучване.
Изводът тук е, че не достига качествена работна ръка и това ще е проблем на проблемите за българските предприятия и работодатели и през 2018 г. Всички големи работодателски организации са единодушни, че недостигът на човешки ресурс се превръща във все по-голяма спирачка за развитието на икономиката.
Икономиката ни продължава да се развива с добри темпове. Само да уточня, че не се дължи на създадени от правителството благоприятни условия за това, а на външни фактори. Вече се забелязва сериозен недостиг на квалифицирана работна ръка, и ако не се вземат спешни мерки от страна на държавата, тези затруднения на пазара на труда скоро ще прераснат в криза.
Населението на България се топи и застарява, и то с такива темпове, че даже да вдигате пенсионната възраст, да включвате в заетост все повече пенсионери, трудно ще бъдат задоволени нуждите на трудовия пазар. Убеден съм, че ако засега говорим за недостиг на квалифицирани кадри и не вземем спешни мерки, до 10 години нещата ще са излезли от контрол, а е твърде вероятно да има изобщо недостиг на предлагания труд. По данни на Националния статистически институт до 2030 г. населението на възраст от 20 до 64 години ще намалее от 3,7 – 3,8 милиона души, и при условие че увеличим заетостта до 75% и намалим безработицата до 5%, бъдещите работещи българи пак ще са около 440 хиляди по-малко, отколкото през 2008 г.
Няма да задълбочавам въпроса в посока да говоря за емиграция, за демографска криза, за отчайваща реформа в образователната система. Задавам направо въпроса, тъй като ми свърши времето, и той е: какви са Вашите виждания и каква ще е политиката на Министерството на труда и социалната политика за преодоляване на недостига от качествена работна ръка в краткосрочен и в дългосрочен план? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Основната задача на българското правителство в областта на политиката по заетостта е постигане на по-добро съответствие между търсенето и предлагането на работна сила и ограничаване недостига на кадри за квалифицирана заетост. Предвижда се осигуряване на повече възможности за обучение на безработни и заети лица.
В изпълнение на Програмата на правителството за управление до 2021 г. ще бъде осигурено професионално обучение с бюджетни средства най-малко на 50 хиляди безработни лица по търсени от работодателите професии. Включване най-малко 400 младежи в дуалната система на обучение, обучение по ключови компетентности на най-малко 4000 заети лица в малки и микропредприятия. Със средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ ще бъдат обучени 100 хиляди търсещи работа и неактивни лица от уязвимите групи на пазара на труда и 150 хиляди заети лица.
През 2018 г. водещо направление на активната политика на пазара на труда ще бъде обучението на работната сила. Със средства от държавния бюджет за активна политика на пазара на труда ще се финансира обучение на не по-малко от 11 хиляди безработни лица. Приоритетни целеви групи ще бъдат продължително безработните и безработните без професия и квалификация, както и другите групи в неравностойно положение на пазара на труда. Обученията ще бъдат определени съобразно потребностите на работодателите и прогнозите за търсенето на работна сила. Ще се предоставя целият спектър от възможности за обучение – обучение за придобиване на професионална квалификация, обучение за ключови компетентности, обучение на работното място под формата на стажуване и чиракуване, обучение чрез работа, така наречената „дуална система“ на безработни лица и особено на рано отпаднали от образователната система младежи.
Развитието на отделните региони ще се подкрепя чрез изпълнението на регионални програми за обучение и заетост, които имат за цел да посрещнат потребности от работна сила в дейности с местно значение.
За подготовката на квалифицирана работна сила ще се използват възможностите на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ в настоящия програмен период, като е планиран ресурс от 322 млн. лв. за устойчиво интегриране на пазара на труда на 60 400 безработни неактивни младежи до 29 години. Предвидени са 270 млн. лв. за обучение за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности, осигуряване на заетост на 19 400 безработни неактивни лица за успешната им реализация на пазара на труда.
През 2018 г. ще стартира нова схема „Работа“ с бюджет 80 млн. лв., която ще подпомогне преодоляването на регионалните диспропорции на пазара на труда и повишаване на уменията и заетостта на 10 хиляди безработни и неактивни лица от районите с високо равнище на безработица.
Заложени са 145 млн. лв. за обучение на 34 500 заети лица за придобиване на квалификация по професии или по ключови компетентности, както и специфични обучения и специализирани чуждоезикови обучения за преодоляване недостига на квалифицирана работна сила за конкретни работни места. Средства в размер на 38 млн. 500 хил. лв. са предвидени за развитие на управленски и бизнес знания и умения за започване на самостоятелна заетост и предприемачество.
За преодоляване недостига на високо квалифицирана работна сила се търсят решения чрез осигуряване работна сила от трети държави за професии, за които има доказана липса на кадри и са включени в списък, утвърден от министъра на труда и социалната политика. За тези професии, както Ви е известно, е въведена опростена процедура за издаване на синя карта на Европейския съюз.
В заключение, бих искал отново да Ви уверя, че подобряването на човешкия капитал и подготовката на квалифицирани кадри със знания и умения, съответстващи на потребностите на бизнеса, е основна задача в дейността на Министерството на труда и социалната политика. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Очакван отговор като статистика. Но въпреки усилията, които Вие споменавате тук, и отчитате, за които говорите, въпреки че има мерки включително и в Програмата за управление на това правителство, аз не виждам особен напредък в проблема с недостига на работна ръка, напротив, той се задълбочава. Проблемът е безмилостно ясен и от няколко години чука на вратата ни. Друг е въпросът дали управляващите вече осем години, явяващи се според мен основен фактор за задълбочаването на този проблем, са наясно със сериозността му и способни ли са с комплексни и адекватни мерки да ограничат проблема?
Разбира се, изрично искам да подчертая пред Вас, че този проблем не е само и единствено на Министерството на труда и социалната политика, въпреки че много сериозно касае това министерство. Няма да задълбочавам повече в тази посока, защото аз и одеве в края на развиването на въпроса Ви казах, че мога да говоря за емиграцията, за демографската криза, за отчайващо нереформираната според мен образователна система, особено в частта й за професионално образование, и така нататък, и така нататък. Едва ли е необходимо, защото Вие знаете тези проблеми.
Господин Министър, само ще напомня, че преди няколко седмици приехме държавния бюджет. В него отново за Министерството на труда и социалната политика за Националния план за действие по заетостта бяха отделени 73 млн. лв., ако не се лъжа, и тези пари години наред са все едни и същи. Трябва да Ви кажа обаче, че както са едни и същи, те са намаляващи. Намаляващи са, защото се вдига минималната работна заплата и все по-малко хора могат да бъдат включвани в заетост, от една страна, и, от друга страна, обученията поскъпват и все по-малко обучаеми могат да бъдат включвани в тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Ще вземете ли отношение? Няма да ползвате дуплика.
Следващият въпрос отново е от народния представител господин Гьоков относно добавката от пенсията на починал съпруг или съпруга към пенсиите, отпуснати по дял I от Кодекса за социално осигуряване.
Заповядайте, господин Гьоков, да развиете въпроса.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Извинявайте, но са се натрупали много въпроси.
Господин Министър, загубата на съпруг или съпруга, освен че е тежък емоционален момент, е свързано и с финансови сътресения в семейството, особено в България, защото тук пенсиите са изключително мизерни – няма какво да го крием, и когато двама човека си поделят общите разходи, е малко по-поносимо. Затова е логично държавата да предлага някаква компенсация на изгубените доходи и тя да е насочена към преживелия съпруг, а защо не и към децата и родителите на починалия.
Кодексът за социално осигуряване и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж регламентират реда и условията за реализиране на това право – да получават добавка от съпруга. Към момента пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг, в размер на 26,5%.
Малко предистория. До 31 август 2011 г. добавката е 20 на сто от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг, след това става 26,5 на сто. По едни добри намерения и промени в Кодекса за социално осигуряване тя трябваше да нараства от 1 януари до 31 декември 2013 г. – 30 на сто, до 31 декември 2014 г. – 35 на сто, и до януари 2015 г. – 40 на сто. Незнайно защо бяха отменени тези промени през 2012 г. с промяна в Кодекса за социално осигуряване и останаха само като добри намерения. Аз си спомням, че те бяха много сериозни предизборни обещания на първия кабинет на Борисов. Казвам „незнайно“, защото до обществото не стигнаха истинските мотиви за това решение.
Сега наближава 2018 г. и размерът не е мръднал почти седем години. Приемаме бюджет, там предвиждаме пак според мен мизерно увеличение на пенсиите – 3,8%, а на вдовишката добавка няма предвидено увеличение. В приемните ми идват много хора, възмутени, че това не се прави и смятат това за несправедливо. Има и писма в тази посока до Комисията по труда, социалната и демографската политика, до омбудсмана, до Вас като социален министър.
Въпросът, господин Министър: не съм чул от Вас досега коментар по тази тема, затова Ви зададох и въпроса: какви са Вашите виждания и каква ще е политиката на министерството по темата за осъвременяване на размера на тези вдовишки добавки? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте, господин Министър – право на отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, както напомнихте във Вашия въпрос, съгласно разпоредбата на чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг или съпруга, в размер на 26,5 на сто. Тази добавка се определя от личната пенсия на починалото лице и подобно наследствената пенсия се отпуска, за да замести намалелите доходи на преживелия съпруг, тоест има за цел да го подпомогне. Изплаща се само на лица, които са пенсионери, и не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател.
Важно е да се има предвид, че в законодателството ни е предвидена възможност в случаите, когато за съпреживелия съпруг е по-благоприятно, той да може да получава наследствена пенсия от починалия съпруг, която при един наследник е в размер на 50 на сто, вместо да получава личната си пенсия и така наречената „вдовишка добавка“. По този начин се създава възможност за преживелия съпруг да получи пенсията, или пенсията и добавката според това кой от двата варианта е по-благоприятен за него.
Следва да се отбележи също така, че и след промените от 2015 г., последните съществени промени в Кодекса за социално осигуряване, в законодателството ни се запази възможността добавката от пенсията на починалия съпруг или съпруга по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване да се изплаща към пенсията на преживелия съпруг, независимо от нейния размер, без да се прилага ограничението, установено в Разпоредбата на § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, с която се определя така нареченият „таван на пенсия“. Според тази Разпоредба максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., без добавките към тях, се определя считано от 1 юли на всяка календарна година в размер на 35 на сто, а от 1 юли 2019 г. – 40 на сто от максималния осигурителен доход за същата календарна година, определен със Закона за бюджета на ДОО.
Сумата, която получават пенсионерите като вдовишки добавки, расте ежегодно с всяко осъвременяване, а от 2017 г. – с преизчисляване на пенсиите. Това е така, тъй като пенсиите за трудова дейност, включително и пенсиите на починал съпруг или съпруга, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията, с увеличения процент на тежестта на осигурителния стаж, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
Искам да Ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика ще продължи да търси възможност за повишаване стандарта на живот на възрастните хора, но според мен от по-голямо значение е осигуряването на възможности за повишаване размерите на основните пенсии. Това беше и една от основните цели на пенсионната реформа, извършена през 2015 г., продължава да бъде една от основните задачи на правителството и в настоящия момент. Убеден съм, че с реализирането на приетите мерки, това постепенно ще бъде постигнато. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаеми господин Гьоков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз се хващам за последните Ви думи. Вие казахте: по-добре е да повишаваме основните пенсии. Аз съм абсолютно и напълно съгласен с Вас. Може би това е най-доброто решение за българските пенсионери, само че то не се случва, и то не се случва… Не говоря за Вас, Вие сте по-малко от година министър. Не знам точно колко, но не е много.
От много време пенсиите на хората не са адекватни, затова те залагат на тези коледни добавки, за които Ви питахме, на тези вдовишки добавки, които могат по някакъв начин да им подобрят пенсиите. Затова от тази гледна точка аз не мога да кажа, че съм доволен от отговора Ви, въпреки че и аз съм наясно, че косвено вдовишките добавки се увеличават, защото се индексира и пенсията на починалия съпруг.
Ще Ви дам един много натуралистичен пример. Едно семейство, например пенсионери, съпругът се е блъскал цял живот, работил е на отговорна работа, за да осъществява стандарта на живот в семейството, в същото време съпругата пък е осигурявала домакинството и е останала на по-ниско платена работа. Съпругът е получил много висока пенсия, а съпругата – много ниска пенсия. По стечение на обстоятелствата съпругът почива и тази жена, която е била част от това семейство, което двамата са градили, е останала на такива ниски доходи, и ние я овъзмездяваме затова, че е поемала по някакъв начин по-различни отговорности в семейството, като е разчитала на съвместен живот, когато излезе в пенсия. Даваме ѝ тези мизерни според мен 26,5%. Не знам това справедливо ли е?! Защото по този начин в България, когато единият съпруг почине, животът за другия свършва. Повярвайте ми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьков.
Господин Министър, ще използвате ли правото на дуплика?
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! В допълнение на отговора ще кажа, че над 7200 са пенсионерите, които получават така наречената „вдовишка добавка“. Нейният размер, разбира се, е различен в зависимост от пенсията на наследодателя, на починалия съпруг. При една получавана пенсия от 910 лв., размерът на вдовишката добавка не е символичен. Той може дори да е по-висок от размера на основната пенсия.
По отношение на това, което Вие развихте във въпроса и напомнихте за намерения за увеличаване на размера на вдовишката добавка до 40 на сто, тук става дума за определени съотношения в пенсионната система, които не бива да се игнорират, защото аз споменах, че съществуват и така наречените „наследствени пенсии“. Те зависят от броя на наследниците. Когато наследникът на починалия съпруг или съпруга е един, той получава процент от пенсията на починалия съпруг. Представете си, ако 40 на сто е вдовишката добавка, то съотношенията в пенсионната система се нарушават. Това е един експертен коментар. Може би трябва да спра дотук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министъра на труда и социалната политика е от народния представител Тодор Байчев относно какъв е броят на българите, които получават минимална работна заплата като трудово възнаграждение.
Добре дошли на нашите гости от Чипровци, Георги Дамяново и Монтана! Имате щастието да бъдете по времето на контрола, когато министърът на труда и социалната политика отговаря на въпроси на народните представители.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Аз ще засегна една тема, която е болезнена за голяма част от българското общество, а именно за размера на минималното трудово възнаграждение. Все повече българи, за съжаление, декларират, че получават минимална работна заплата като свое трудово възнаграждение. Предвид съвременните условия на живот аз считам, че това е крайно недостатъчно за нормален живот, но все пак България принадлежи към кръга държави, които институционално определят размера на трудовото възнаграждение. В нашия случай в България това се извършва с постановление на Министерския съвет, на който Министерски съвет Вие сте член и Вашата работа включва в кръга на задълженията Ви увеличението на минималната работна заплата.
Разбирам, работата в екип налага съобразяване и с други министри. Считам, че бихте могъл да бъдете по-смел във Вашите желания за увеличение на работната заплата. Още повече, че към 2016 г. около 350 хиляди българи са декларирали, че получават минималното трудово възнаграждение като заплата. На всички е ясно, че заплатите изостават в сравнение с увеличението на цените.
Моят въпрос към Вас е следният: какъв е броят на българите, които получават минималната работна заплата като трудово възнаграждение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Байчев! Държавата участва в регулирането на процесите по заплащане посредством определянето на размера на минималната работна заплата за страната, както и видовете минимални размери на допълнителните трудови възнаграждения. Определеният размер на минималната работна заплата е задължителен за пълен работен месец и 8-часов работен ден и се отнася за всички групи работници, които са наети по трудов договор, независимо от формата на собственост.
Съгласно Кодекса на труда са предвидени гаранции за изплащане на трудовото възнаграждение в размер не по-малък от размера на минималната работна заплата, независимо от финансовото състояние на работодателя и формата на собственост.
По данни на Националния статистически институт броят на лицата, наети на трудов договор и пълно работно време, назначени на минимална работна заплата, основна работна заплата за второ тримесечие на 2017 г. е 416 хиляди 818 души. Тук ще добавя, че през последните една-две години поради по-значителното увеличаване ръста на нарастване на минималната работна заплата, този брой нараства.
Това, което надявам се, че следващата седмица ще бъде факт, но все още е предложение, в Проекта на постановление на Министерския съвет се предвижда нов размер на минималната работна заплата за 2018 г. от 510 лв. и бележи ръст от 10,9% спрямо 2017 г., което ще допринесе за повишаване на мотивацията на работната сила и намаляване на риска от бедност сред работещите. Мисля, че това е значителен ръст на минималната работна заплата, който се предлага от правителството, но нееднозначно се посреща от работодателите и от синдикатите.
Новият размер ще способства според нас за засилване на мотивацията за участие на пазара на труда и ще повиши покупателната способност на най-ниско доходната част от заетите. Тук ще добавя, че през 2018 г. се предвижда ръст на брутния вътрешен продукт от около 4%. Очакванията са за подобрение на бизнесклимата в страната, ръст на износа, инвестициите и заетостта, като стабилните макроикономически показатели и търсенето на работна ръка са предпоставка за увеличение на доходите. Очакванията ни са да се запази положителната тенденция за нарастване на средната работна заплата, която наблюдаваме през последните години.
Позволих си да бъда малко по-обстоятелствен, но мисля, че дадох конкретен отговор на Вашия въпрос по данни на Националния статистически институт. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Байчев – реплика.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Редно е да Ви благодаря за коректния отговор, който Вие поднесохте, тъй като част от информацията я имах предварително, но не съм я задавал във въпроса умишлено. Бих могъл да доразвия Вашата теза, що се отнася до съотношението „минимална работна заплата – средна работна заплата“. Бих казал, че в 9 от 28-те региона имаме негативна тенденция – в тези девет региони минималната работна заплата представлява 75% от средната работна заплата, което означава, че в тези региони хората, трудещите се, получават по-ниски възнаграждения. От друга страна, по данни на Статистическия институт нормалното би трябвало да бъде около 60%.
Приветствам идеята за увеличаване на минималната работна заплата, тъй като считам, че това ще доведе до увеличение на потреблението.
От друга страна, има едни изследвания на синдикатите, които показват нещо друго, а именно – при повишаване на възнаграждението, странно защо, се появява един недостиг на кадри? За мен това означава, че на нормалните обикновени хора им е омръзнало да чакат и вече са емигрирали. Поради тази причина започваме да изпитваме недостиг на кадри. Същевременно обаче Вие сте прав, че това ще доведе до ръст на инвестициите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Ще ползвате ли правото на дуплика? Не.
Следващият въпрос към министър Петков е от народния представител Георги Гьоков относно въвеждането на максималния размер на обезщетенията за безработица.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Продължавам с въпросите си. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване на 2018 г., в чл. 12 е въведена горна граница за размера на обезщетенията за безработица. За 2018 г. беше определен дневен максимален размер на обезщетението за безработица – 74,29 лв. Това ограничение, с което се определя дневен максимален размер от тези 74,29 лв., е „гениална“ идея и е част от идеите на управляващото мнозинство за намаляване на разходите. Само че принципите на осигуряване повеляват обезщетението да няма общо с финансовите възможности на държавата, а с осигурителния принос на осигурявания.
Трябва да разбираме обезщетението като пари на осигуряване, а не като пари, които държавата с някакво благоволение от нейна страна отпуска. Това са пари на осигуряваните, които се внасят във Фонд „Безработица“.
Не на последно място, обезщетението трябва да заменя трудовия доход. Всякакво ограничение според мен е недопустимо.
Подобно ограничение неминуемо ще рефлектира върху обезщетенията за безработица на тези българи, които са се осигурявали в други държави – членки на Европейския съюз, и следва да им се изплащат обезщетенията в България.. За тях въведеният максимален размер ще означава намаляване на обезщетенията им. Такъв подход за мен е странен и аз така и не схванах истинските мотиви за това ограничение.
Сега въпросът ми е друг. Въпросът е: как подобна промяна би съответствала на ангажименти на България в рамките на създадените на европейско ниво механизми за координация на системите за социална сигурност? Представлява ли подобно ограничение нарушаване на принципите на тази координация и нарушаване правата на българските граждани, които са се осигурявали в съответствие с нормативните изисквания от страните, в които са полагали труд? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри, уважаеми господин Гьоков! Европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност имат за цел да координират националните законодателства в сферата на социалната сигурност, а не да ги хармонизират.
Основен принцип в Регламент 883 от 2004 г. за координация на системите за социална сигурност е, че спрямо едно лице е приложимо само едно законодателство. Правилата, по които се определя това приложимо законодателство, се съдържат в Дял втори от Регламет 883 от 2004 г., като основното правило в него е, че ако едно лице осъществява дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, спрямо него се прилага законодателството на тази държава членка.
Правила за определяне на приложимото законодателство относно преценката на правото и изчисляване на размера на предишното обезщетение за безработица се съдържат в Глава шеста от Регламент 883. За българските граждани, които са работили в други държави – членки на ЕС, и които имат право на парично обезщетение за безработица, съществуват следните възможности.
Първо, паричното обезщетение за безработица на български гражданин, който има осигурителен стаж в България, но последната му заетост е в друга държава – членка на Европейския съюз, се преценява изцяло по чуждото законодателство както по отношение на правото, така и по отношение на неговия срок и размер. В тази връзка българският гражданин ще получава пълния размер, предвиден в чуждото законодателство, без да се прилагат разпоредбите на българското. Така по отношение на това лице не се прилагат изискванията за минимален и максимален размер на паричното обезщетение за безработица, предвидени в Кодекса за социално осигуряване.
Втората хипотеза. При изчисляване размера на паричното обезщетение за безработица на български гражданин, който е работил в страна – членка на Европейския съюз, но последната му заетост е в България, се прилага разпоредбата на чл. 62, § 1 от Регламент 883. Съгласно цитираната разпоредба компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляване на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, каквато държава е България, отчита изключително трудово възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице, съгласно посоченото законодателство.
Следователно при изчисляване размера на обезщетението, според предвиденото в тази разпоредба, се вземат предвид само доходите, получавани от лицето при последната му работа в България съгласно българското законодателство. Поради това по отношение на този български гражданин се прилагат всички правила, предвидени в Кодекса за социално осигуряване по отношение на размера на паричното обезщетение за безработица, което се определя изцяло въз основа на осигурителния доход на лицето в България.
Третата възможност е предвидена за български гражданин, който е работил в друга държава – членка на Европейския съюз, но по време на последната си заетост е пребивавал в България и е регистриран като безработно лице в България, без да упражнява и да е осигуряван по българското законодателство, тоест не упражнява трудова дейност в България. Това лице има право на обезщетение за безработица, тъй като по време на последната си заетост е пребивавало в България, която е държава – членка на Европейския съюз. Размерът на обезщетението в този случай е на основание чл. 62, § 3, във връзка с чл. 65, т. 5, буква „а“ от Регламента, се изчислява като се взема предвид доходът от държавата членка по време на последната му заетост, но в съответствие с правилата за изчисляване, включително и по отношение на минималните и максимални размери, установени в българското законодателство.
Това е в пълно съответствие с цитираната разпоредба, съгласно която безработното лице получава обезщетение в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице.
Във връзка с това бих искал да отбележа, че определянето на максимален дневен размер на паричното обезщетение за безработица не нарушава правата на лицата, предвидени в Регламента, а, напротив, чрез него се осигурява равнопоставеност между тези, които са упражнявали трудова дейност и са подлежали на осигуряване само в България, и тези, които имат осигурителни периоди и в други държави – членки на Европейския съюз.
Така се спазва един от основните принципи на координационните регламенти за равно третиране, съгласно който лицата получават същите обезщетения и имат същите задължения, съгласно законодателството на която и да е държава членка, както нейните граждани. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Гьоков, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз Ви благодаря за експертния и добър отговор на въпроса. Поне изяснихме за какво става въпрос, защото хората в голямата си част от тези, които работят в чужбина и се връщат в България, не са наясно какво се получава с този максимален размер на дневното обезщетение в България.
За трите хипотези е добре. Аз си мисля, че експертно сте прав. Задавам обаче принципно въпроса и сигурно от политическа гледна точка си мисля, че е несправедливо това, защото, когато на тези хора са им вземали осигуровки в чуждата държава, не са се съобразявали с това, че в България Народното събрание ще определи горен максимален размер на обезщетенията. Всъщност максималният размер на обезщетението, който между другото на пенсионерите и получаващите минимални размери на обезщетението за безработица се вижда огромен, едва ли не колосален – 74,29 лв. на ден, а той не е нищо повече от максималния размер, който могат да получават като обезщетение за безработица, осигуряващите се на максималния осигурителен доход в България – 2600 лв., или 60% от него – това е 1560 лв. обезщетение месечно, или 74,29 лв. дневно.
Вие казахте, че това не е нарушение на Регламент 883 от 2004 г. и ние не сме длъжни да хармонизираме нашето законодателство в случая. Съгласен съм с Вас, но има един друг момент, само че не ми остана времето да го развия и него. Не мислите ли, че по този начин ние караме българите да не се връщат в България, а до последно – дори и когато са в риск от безработица – да стоят в съответната държава и да искат там да получават обезщетение за безработица, а не да се върнат в България да си го получават и да търсят работа по-спокойно тук? Мисля, че трябва да си помислим в тази посока, когато въвеждаме такива ограничения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Уважаеми господин Министър, ще използвате ли правото за дуплика? Не.
Благодаря Ви за изчерпателните отговори, господин Министър.
С това въпросите към министър Петков завършиха.
Преминаваме към въпросите към министъра на вътрешните работи Валентин Радев.
Първият въпрос е от народния представител Тодор Байчев и е относно конкретните мерки за борба с битовата престъпност, които са реализирани към настоящия момент.
Заповядайте, господин Байчев, да изложите въпроса.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа министри, колеги народни представители! Битовата престъпност на територията на нашата страна е в един голям размер, който гражданите трудно проумяват и разбират, и остават с едно погрешно впечатление, надявам се, че държавата не противодейства. Често пъти в срещи в избирателния ми район ме питат: защо държавата е абдикирала, защо не се предприемат никакви мерки? Общо взето хората се чувстват беззащитни пред престъпниците, докато, обратно, за самите престъпници се създава едно излишно измамно чувство на самочувствие и чувство за безнаказаност.
Ето затова искам да попитам дали МВР провежда последователна политика по отношение на битовата престъпност? Набелязани ли са различни мерки, които ще помогнат за повишаване на ефективността на полицейските органи при предотвратяване на престъпления от битов характер, както и за разкриването им?
Вярвам, господин Министър, и то съвсем добронамерено го казвам, че е налице воля от страна на МВР да направи всичко възможно да уреди тези проблеми, но въпреки това процесите протичат бавно и мудно. Когато Ви задавам този въпрос, в отговора бих искал да чуя не само министърът, а и човекът Радев.
Моят въпрос към Вас е следният: какви са конкретните мерки за борба с битовата престъпност, които се реализират към настоящия момент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Уважаеми господин Министър, имате право на отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Байчев! Сред основните приоритети на сектор „Обществен ред и сигурност“ в Програмата на управлението на правителството за 2017 – 2021 г., е подобряване на дейността, превенция и противодействие на конвенционалната престъпност. Съгласен съм с Вас, темата е винаги актуална – поне досега е било така. Запазването на устойчиви резултати по отношение на ръста на разкриваемостта на регионалните престъпления и намаляване на техния брой представлява дългосрочна цел за МВР – увеличаване на разкриваемостта и намаляване на престъпленията.
Предприети мерки. Ще ви изброя само няколко, за да Ви убедя в това, което правим.
На първо място, с измененията на Закона за МВР се разширяват правомощията на лицата, работещи по трудово правоотношение, които ще могат да осъществяват охрана на обекти, както и да оказват съдействие при охрана на държавна граница, дейности при териториално обслужване на населението. Още един капацитет, който използваме.
На второ място, изготвен е Проект за нов Закон за частната охранителна дейност. Мисля, че вече е в парламента на второ четене. Целта е да се мобилизира ресурсът на все повече увеличаващите се частни охранители, борба срещу конвенционалната престъпност и заедно с това ясно разграничаване на функциите на Министерството на вътрешните работи и на тези колеги.
На трето място, за противодействие на конвенционалната престъпност е утвърден План за периода 2017 – 2018 г., с конкретни отговорници, срокове, изпълнение. Цели се повишаване сигурността на гражданите, намаляване и ограничение на престъпността срещу личността и собствеността. Акцентът се поставя върху превантивната дейност и повишаване на професионалната квалификация, включително на полицейските служители.
Четвърто, утвърдени са Правила за организация по опазване на обществения ред и противодействие на конвенционалната престъпност в населените места, в които няма полицейско присъствие. С Правилата е предвидено ежемесечно да се извършва анализ и оценка на оперативната обстановка по определени показатели и да се провеждат специализирани полицейски операции. Отново подчертавам – там, където няма полицейско присъствие.
На следващо място. Създаване на постоянно действащи екипи от ръководни служители за организиране, координиране и контролиране на полицейската дейност за ограничаване конвенционалната престъпност в страната.
На следващо място. В областните дирекции на МВР е създадена организация за сформиране на така наречените „мобилни екипи“ от служители за охранителна, криминална и икономическа полиция, които по график посещават проблемните населени места, срещат се с органите на местна власт и на място приемат граждани там, където няма постоянни. Те затова са мобилни.
Само в периода 4 май, тоест откакто ние влязохме на власт, правителството на господин Борисов, са назначени общо – аз вчера някъде казах – 1100, но всъщност са 1342, тоест постоянно се увеличават и това е актуалното число, служителите с полицейски правомощия. Тези 1000, които трябваше да бъдат по всички населени места, вече са 1342.
На следващо място, във връзка с влязлата в сила от месец януари 2017 г. – Инструкция за реда, организацията и осъществяване на превантивната дейност на полицейските органи на МВР, е проведено обучение на служителите с функции по превенция на престъпността на структурите на МВР. Предвижда се да се увеличи двойно годишният капацитет на Академията на МВР за обучение на служители. Това е записано в плана ни.
На следващо място, изпълнява се тригодишен план 2016 – 2018 г., одобрен на Националния съвет по превенция на престъпността с пет приоритета. Над 110 – по памет, мерки има там изписани. Основните са срещу измамите, които се извършват, включително и в момента продължават телефонните посегателства над възрастни и самостоятелно живеещи хора.
На последно място, с цел първична превенция на детската престъпност, министерството участва в активно разработване на всички национални програми. В дупликата ще Ви кажа и няколко други числа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Байчев, имате думата за реплика.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Първо, да благодаря на министър Радев за изчерпателния отговор. Ще си позволя обаче да Ви подсетя и за още няколко мерки, за които слушах внимателно, но не забелязах да са предприети.
По отношение на конкурсите, ако е възможно, да бъдат назначени и да бъдат провеждани по-бързо, тъй като на територията на бургаска област, чийто избирателен район е моят, има доста районни управления, в които продължава да има незаети места, в резултат на това че са се пенсионирали служители и няма назначени нови.
Другото, за което бих могъл коректно да Ви подсетя, е видеонаблюдението. Доказано е, че там, където има видеонаблюдение, престъпността рязко спада. Вярно, премества се в съседен район, където няма видеонаблюдение, но все пак за района, за който е организирано видеонаблюдението, сигурността се увеличава с близо 90%, а също така и за повишаване на квалификацията на полицаите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Уважаеми господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Байчев, малко суховато Ви изчетох всички тези неща, но зад тях стоят много други подробности. Накратко ще Ви отговоря, продължавайки всъщност с няколко числа.
За периода януари – ноември 2017 г. се отчита спад на престъпността по принцип. Какви са числата? Деветдесет и шест хиляди сто двадесет и пет престъпления спрямо деветдесет и девет, тоест намаление с 3,8% за 2016 г. Най-съществен спад се констатира при посегателства срещу моторни превозни средства – 28,7%, следвани от грабежите – там, където има и насилие, нараняване на хората – 12,1%, кражбите, малко по-малко – 9,9%, измамите с 9%, наркотиците с 3,5%, палежите с 0,6% – много трудно се разкриват тези престъпления.
Още нещо да Ви кажа, даже преди да отговоря конкретно на това, което ме попитахте. За тази голяма част от битката е много важна превантивната дейност.
Тук искам да Ви припомня само, за да го чуят и гражданите – да, има настроение. МВР идваме накрая, ние контролираме, опитваме се да се борим с последствията обаче, а преди това за тези, които са станали престъпници или престъпват закона, има много други механизми, които трябва да се случат или те да помогнат – семейството, училището. И ние сега с един механизъм на Министерството на образованието и науката успяхме да вкараме в училище буквално, ако е добра тази дума, и да направим така, че те да влязат в клас над 17 хил. 500, според мен потенциални престъпници – деца, които след време, ако не бяха влезли там, разбира се, повечето от тях от малцинства, но те са вътре. Това е много по-важно. Защото ние се появяваме накрая.
Вие добре ми насочвате вниманието към престъпността, благодаря Ви за това. Да де, ама преди това трябва да се свършат всички тези работи.
Конкретно за конкурсите. Този процес не можем да го спираме повече. Има правила – трябва да влязат шест месеца. Хората се чудят: „Абе дори конкурсите минаха, тях ги няма още там“. Няма ги, защото 6 месеца отиват в Академията. Това е единият проблем.
След това ме питате за незаетите. Да де, имаше заповед, която бях отменил, може би в началото на декември месец беше. Не назначаването на горните нива, а само тези долу, които са с полицейски функции, за да наситим. Там бяха най-много вакантните места. Освен това не назначаваме всички незаети. Ще оставим около 5% желаещи да има. Това е оздравително за системата.
Последното, за камерите. Абсолютно съгласен съм с Вас. Добрият пример, между другото, е Бургас и съветвам всички местни власти да го правят, да ни помагат – сами да слагат камери, ние ги връзваме в системи. Днес, след малко, отивам да откривам такава система в София. Те ни дават техните камери, връзваме ги заедно с нашите камери и правим центрове. Това може би е бъдещето на това наблюдение и то наистина много помага за намаляване на битовата престъпност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Радев е отново от народния представител господин Байчев и е относно водачите на МПС с повече от три невлезли в сила наказателни постановления за нарушения по Закона за движението по пътищата.
Въпросът е: какъв е процентът на наложени административни мерки от органите на КАТ с оглед така наречените „висящи производства“?
Имате думата за излагане на въпроса, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители, наскоро отново имаше катастрофа, при която загина младо момиче. Моите съболезнования на близките и приятелите, че засягаме тази тема и я включваме, но, за съжаление на всички ни, войната по българските пътища не спира. Темата е болезнена и актуална предвид станалите напоследък пътно-транспортни произшествия и жертвите, които даваме като общество.
Същевременно, според действащия Закон за движението по пътищата, органите на Министерството на вътрешните работи имат правомощия да налагат принудителни административни мерки, включително и чрез изземване на Свидетелство за управление на моторното превозно средство на провинилите се водачи за срока на административнонаказателното производство до изясняване на тяхната вина. Последното е напълно приложимо и е адекватна мярка за временно ограничаване именно на такива недобросъвестни водачи, които имат множество актове за установяване на административни нарушения, но чиито наказателни постановления по субективни причини не са влезли в сила и в продължение на необосновано дълъг срок. Въпросът за вината им остава спорен, а те продължават да управляват моторни превозни средства. Респективно, какъв е процентът на наложените принудителни административни мерки от органите на КАТ и на основание на колко от тези мерки има образувани досъдебни производства по Наказателния кодекс за евентуално извършени престъпления за тези нарушения?
В този смисъл моят въпрос към Вас е: какъв е броят на водачите с три и повече невлезли в сила наказателни постановления за нарушение по Закона за движението по пътищата и процента на наложени административни мерки от органите на КАТ, с оглед на така наречените „висящи производства? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байчев, отново Ви благодаря. Отново тема, която всеки ден е в обсега на вниманието на ръководството на Министерството на вътрешните работи и на всички граждани, гледайки само телевизията. Само за Вас ще го прочета бавно, за да е ясно.
„Законът за движение по пътищата не предвижда налагането на принудителна административна мярка „отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, на когото не е връчено наказателно постановление“.
Не предвижда такова нещо! Дали са едно, две, три, дори няма значение.
Аз разбирам какво казвате Вие. Вие ми казвате, ако ми позволите да преведа Вашия въпрос: „Тези, дето най-много нарушават, не може ли да направим нещо, включително и по този начин?“.
Съжалявам, опитваме се и го правим само в рамките на Закона. И на нас ни се иска, даже направихме такава мярка, знаете, отпочнахме и го казахме на ръба на Закона ще ги водим, ако трябва в съответните районни управления тези, които много пъти нарушават, само и само да ги принудим да не го правят, да няма тези жертви по пътищата, по-малко ранени и така нататък. Но в случая нямаме такива правомощия.
Ето какво друго сме направили с предприети от МВР действия. С тази автоматизирана информационна система на „Пътна полиция“ на полицейските служители се осигуряват следните три възможности:
- да правят през работните станции за отдалечен достъп – таблетите, които са в автомобилите, от място справка, освен че ги глобяваме с фишовете за дисциплината на водачите могат да проверят какъв е този;
- на второ място, да се разпечатат и връчат издадени електронни фишове веднага, на място;
- трето, временно да се отнемат свидетелства за управление на моторни превозни средства на водачите, които управляват моторно превозно средство с наложена наказателна глоба, незаплатена в срока на доброволно заплащане.
До заплащане обаче на глобата. Само това можем да правим. Така е написано и от народни представители, и аз като бях тук, така сме гласували.
Още една статистика, с която ще завърша. По данни на централната полицейска статистика, до края на месец ноември 2017 г. по чл. 342в – това е управление на МПС, в срока на изтърпяване на административно наказание са регистрирани 3206 престъпления, спрямо 3556 за миналата година. Това е някъде около 10-ина процента разлика. Горе-долу същото, ако приемем, че 10% не са чак толкова много, нищо особено не се променя. Какви ли чудеса не правим буквално, за да накараме тези, които най-много нарушават, както казвате, един, че втори път, че трети път, но това ни позволява Законът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Желаете ли реплика? Не желаете.
Съответно няма да има дуплика.
Благодарим за участието на Валентин Радев – министър на вътрешните работи, в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси и питания към Николай Нанков – министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Първият въпрос е на народния представител Александър Паунов относно неизплатени по договор средства от ГУСВ – ЕАД, на подизпълнители.
Заповядайте, господин Паунов, да зададете въпроса.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми разреждащи се колеги, уважаеми господин Министър! В приемния ми ден като народен представител бях посетен от група граждани, които са били подизпълнители на ГУСВ – ЕАД, на обект, изграждан по линията на аварийно-възстановителни работи. Обектът е въведен в експлоатация преди повече от две години. ГУСВ – ЕАД, като главен изпълнител, е получил 100% от финансовите средства, но не се е разплатило с подизпълнителите си. По-конкретно става въпрос за следното:
През месец август 2014 г. катастрофално наводнение е разрушило моста в с. Първенец, община Родопи. Веднага с Постановление на Министерския съвет № 225 от 22 август 2014 г. са били предоставени целево финансови средства за спешно възстановяване на разрушения мост. Обектът е възложен на ГУСВ – ЕАД, като главен изпълнител в края на месец септември същата година. Подписан е договор между дружеството и община Родопи. Сключени са договори и с подизпълнители, преведени са аванси и в много къс срок от 65 дни задачата е изпълнена успешно.
На 15 декември 2014 г. е подписан Акт № 15 за приемане на построения мост, след което инвеститорът – община Родопи, на 15 януари 2015 г., с фактура № 101234 е превела на ГУСВ – ЕАД, и останалите средства по договора в размер на 53 266 лв. без ДДС. Тези средства обаче са били отклонени от ГУСВ за други цели, а подизпълнителите на моста, включително и проектанта, чакат вече повече от две години да им бъде изплатено.
Поканите за среща с отклонените от ГУСВ – ЕАД, средства са били отклонявани. В резултат на това част от подизпълнителите са завели съдебни дела срещу дружеството, осъдили са го и имат издадени изпълнителни листове, по които, както е известно, текат и наказателни лихви.
В подкрепа на горното Ви предоставям официална справка от ръководството на ГУСВ – ЕАД, от 24 ноември 2015 г. за дължимите към подизпълнителите суми, а също и три изпълнителни листа по спечелените дела срещу ГУСВ – ЕАД.
Моят въпрос към Вас е следният: ще направите ли необходимото да бъдат изпълнени решенията на съда и на строителните подизпълнители да бъдат изплатени полагащите им се по договор финансови средства и ще бъде ли потърсена административна и имуществена отговорност от виновните длъжностни лица?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Паунов.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Паунов, въпросът касае търговски взаимоотношения, свързани с изпълнението на сключен след спечелена обществена поръчка договор от 25 септември 2014 г. – „Проектиране и аварийно изграждане на стоманобетонен, стоманен пътен мост над река Върлищица по път 2250 Брестовица – Първенец – Марково“, с ГУСВ – ЕАД, и възложител община Родопи, гр. Пловдив.
Обектът е предаден с констативен акт, Образец 15, подписан на 15 декември същата година от изпълнителя ГУСВ – ЕАД, и възложителя община Родопи, гр. Пловдив. За изпълнението на част от спомагателните дейности ГУСВ – ЕАД, е използвало подизпълнители, като обхватът на тези дейности е бил регламентиран в подписаните с тях договори.
На основание договора за изпълнението на обекта и Констативен акт Образец 15 са подписани от тогавашното ръководство на дружеството, представлявано по това време от господин Радослав Пешлеевски – изпълнителен директор. По данни от Дружеството към онзи момент не са били изготвени и оформени съответните протоколи за приемане на работата на подизпълнителите по сключените от тях договори – казвам, към него момент.
От ГУСВ – ЕАД, е представена информация, че на подизпълнителите са преведени авансови плащания в размер на 80% от стойността на договорите. Тези плащания, към момента, все още са отразени като „аванси“ към тях, тъй като липсват коментираните двустранно подписани протоколи между страните, респективно не може да се потвърди документално, какъв именно е обемът и качеството на извършените работи.
След въвеждането в експлоатация на мостовото съоръжение община Родопи, гр. Пловдив, два пъти е отправяла искания към ГУСВ – ЕАД, относно отстраняване на възникнали дефекти, които са в резултат на работата на подизпълнителите. Според представените данни, поради неявяване на съответните фирми-подизпълнители, ГУСВ – ЕАД, е извършило ремонтите за своя сметка.
Тъй като няма надлежно оформени документи, които да послужат като надлежно доказателство за удовлетворяване на насрещните претенции, настоящото към настоящия момент ръководство на ГУСВ – ЕАД, не е било в състояние да извърши други плащания.
В случая въпросът касае отношения с търговски характер между различни дружества, действали като свободно договарящи се страни. Предвид този факт, би следвало подизпълнителите, чиито претенции не са удовлетворени, при наличие на документални доказателства и особено тези, които имат издадени изпълнителни листове, както твърдите – със съдебни решения, да ги представят пред ГУСВ – ЕАД, с оглед удовлетворяването им.
С писмо на ресорния заместник-министър настоящото ръководство на дружеството е уведомено, че следва да извърши обстойна проверка по наличните документи и да представи своето становище относно неуредените разчетни отношения, свързани с този договор и възможностите за приключване на случая, след като Вие зададохте и Вашия въпрос.
По отношение на частта от въпрос, касаеща търсенето на административна и имуществена отговорност, моля да имате предвид коментираните по-горе обстоятелства, а именно факта, че действията по изпълнение и документално оформяне на резултатите от договорите са извършвани от друго ръководство, както и че към момента е налице определена фактическа и документална неяснота за произтеклите тогава взаимоотношения, която първо трябва да бъде преодоляна.
Административнонаказателна и имуществена отговорност могат да се търсят само в изрично предвидените от закона случаи по съответния ред. Към момента не са налице правни предпоставки и основания за търсене на подобна отговорност от настоящото ръководство на дружеството. Това, за което то може да се приеме като отговорно, е да установи точния и доказан размер на дължимите плащания и ако има такива, както твърдите, ще разгледаме в министерството съдебните решения след предоставянето им, да ги обслужи като добър търговец, в каквато насока са и указанията, дадени от мен като министър. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Нанков.
Заповядайте за реплика, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, при мен са констативните актове № 15 за установяване на годност за приемане на строежа. Също така съм Ви представил и Протокол Образец № 16 за установяване на годност за ползване на строежа, в който е казано, че на своето заседание заключението е, че: „Няма недовършени и неизвършени строително-монтажни работи, съгласно договорите за строителство“. Няма! „Изпълнението на конструкцията, вързани материали и изделия, монтирани инсталации, технологични линии и други машини и съоръжения са в съответствие със съответните технически норми, както личи от представените документи“. Предполагам, че това го има в ГУСВ?
От друга страна, накрая казва: „Комисията реши: приема строежа, аварийно изграждане на стоманен мост над река Върлищица, който може да бъде използван по предназначение“, и разрешение за ползване: „разрешава се ползването на строежа на моста, като нямат никакви претенции към подизпълнителите“.
Освен това, също съм Ви дал на базата на три изпълнителни листа, даже трябва да Ви кажа, че, за съжаление, проектантът вече е починал, чака две години, а на другите вече текат лихви. Лихвите трябва да се платят от ГУСВ, затова нека държавни пари не изтичат в тази посока.
Смятам, че с Вашата намеса този спор ще бъде решен и ще преустанови натрупването на нови лихви, които трябва да се плащат от държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Паунов.
Въздържате се от дуплика, министър Нанков.
Пристъпваме към питане от народния представител Александър Паунов относно тежкото финансово състояние на „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД.
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, едноличното акционерно дружество „Главно управление строителство и възстановяване“ – ГУСВ ¬¬– ЕАД, на което Вие сте принципал, е създадено с Разпореждане № 4 на Министерския съвет на Република България от 30 декември 2011 г. с капитал 176 млн. 173 хил. лв. и е правоприемник на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“ и закритите през 2000 г. Строителни войски.
Днешното финансово състояние на ГУСВ ¬¬– ЕАД, е много тежко. Счетоводната и балансовата загуба съгласно финансовия отчет за 2016 г. е 9 млн. 23 хил. лв., а непокрити загуби от минали години са 91 млн. 818 хил. лв. или общо загубите са около 100 млн. лв.
Дълготрайните материални активи от 363 броя през 2012 г. са намалели на 205 броя, в следствие на извършени продажби от дружеството и частни съдебни изпълнители. Независимо от това може да се направи изводът, че приходите от продажбите и незначителната строителна дейност не могат да осигурят достатъчно финансов ресурс на ГУСВ ¬¬– ЕАД, за покриване на задължението му и за нормалното функциониране на дружеството.
Като се има предвид, че банковите сметки на дружеството и цялата автомобилна техника и строителна механизация са запорирани от кредитори, а върху 104 недвижими имота са наложени ипотеки и възбрани, по същество ГУСВ ¬¬– ЕАД, е доведено до състояние на будна кома. Това умело се използва от недобросъвестни кредитори, не без помощта на частни съдебни изпълнители, за разпродажба на много ниски цени на дълготрайни материални активи.
Моето питане към Вас е: докъде е стигнало разследването на дейността на ГУСВ ¬¬– ЕАД, и Вие, като принципал, ще съдействате ли на компетентните органи за бързото и ефективно разрешаване на този недопустим проблем в полза на държавния интерес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Паунов.
Заповядайте за отговор, министър Нанков.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Паунов! За да се добие правилна представа за състоянието на ГУСВ, причините за него и възможните подходи за промяната му, е необходимо да се изследва историята на неговото възникване, развитие. Това за протокола има отношение към действията на множество правителства, ако трябва да бъдем честни.
В периода от създаването си до преобразуването на Дружеството през 2011 г., когато то съществуваше под формата на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“, резултатите от дейността му се влошават, растат задълженията и стойността на незавършеното производство в резултат на затрудненията, които предприятието изпита за довършване на строителните обекти, които е започнало.
В тежест са и допълнителните разходи, произтичащи от задължението за опазване на огромния сграден фонд от казармени имоти.
Освен структурата на активите, предполагащи извършване на разходи и ниска до никаква доходност, причините за изразената негативна тенденция включват – ще ги изброя накратко:
- Стартиране изпълнението на много инвестиционни, строителни обекти и дейности, несъобразени с капацитета на Дружеството и пазарните условия. Резултатът е бил непредаването им в срок и завеждане на множество съдебни процедури срещу предприятието.
- Сключване на неизгодни договори с инвеститори, подизпълнители и други контрагенти, като са договаряни цени, близки или под себестойността на разходите.
- Използвани са и голям брой подизпълнители, с които се е разплащало изцяло, докато гаранционната отговорност и рискът от предаване на строителните обекти е оставала за сметка на изпълнителя, визирам търговското дружество, предшествано от Държавното предприятие „Строителство и възстановяване“ и ред други причини.
В посочения период Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“ се лишава от някои от най-апетитните си недвижими имоти, а купувачите им реализират съществени изгоди от сделките. Една такава сделка е продажбата на обекти в ж. к. „Радост-1“ в град Варна, блокове от А до 3 с магазини и гаражи с обща разгърната застроена площ то 23 хил. 981 кв. м., реализирана през 2007 г., за които са получени 17 млн. 657 хил. 770 лв. от един инвеститор при продажна цена 340 евро на квадратен метър, а е със себестойност от 386 евро на квадратен метър. Загубите само от тази сделка, ако се отчетат пазарните цени и разликата, е в порядъка на 17 млн. лева. Говоря за една сделка – десетки, стотици са такива сделки.
Многократно са сигнализирани компетентните институции за недобросъвестната работа на някои частни съдебни изпълнители, които, възползвайки се от непълноти в законодателната уредба, извършват продажби на занижени цени на имущество и съществено накърняват дружествените интереси и тези на държавата като основен кредитор за публични и държавни вземания от Дружеството. За изключително тежкото му финансово състояние допринасят и сделките за придобиване на скъпа, неизползваема техника и неотговаряща на потребностите на предприятието и невключване на активите в строителната дейност.
След този изключително тежък период през годините многократно са правени опити за търсене на решение. През 2011 г. с цел по-голяма оперативна самостоятелност Държавното предприятие „Строителни войски“ е преобразувано в еднолично търговско дружество. Променяна е производствената и управленска структура, оптимизиран е персоналът, предприемани са стъпки за освобождаване от ненужни активи, така че броят им като количество не е толкова определящ. Те са били наистина ненужни за дейността на Дружеството, сключвани са извън съдебни спогодби с кредитори, правени са опити за приключване строителството на големи обекти и предаването им на инвеститорите. Независимо от това дълговете на предприятието и натрупаната загуба от предходните периоди остават.
По искане на принципала оперативното ръководство е разработило и е приета оздравителна програма на ГУСВ ¬¬– ЕАД. Работна група от министерството, която е извършила проверка на дейността на Дружеството за периода 2015 – 2016 г., е дала препоръки на Дружеството по отношение актуализиране на действащи правила и процедури.
Като цяло в настоящата ситуация е необходимо да бъде направен цялостен и задълбочен анализ, свързан с установяване на личността и състоянието на активите, тяхната обективна стойност, да се преценят перспективите за реализация на част от тях, така че да се покрият дълговете, а останалите да се използват икономически ефективно, така че Дружеството да намери своето място в икономическия живот и да носи доход. Именно в тази насока са усилията на ръководството и подведомствените дирекции, които работят с него в оперативен план.
Трябва ясно да се заяви, че обещание за незабавното и значително подобряване не може да бъде дадено. Множество комбинирани фактори, датиращи от десетилетия, стоят в основата на настоящите проблеми, за които Вие също добре сте запознат. В този смисъл ГУСВ представлява тежко наследство с изразена проблематика.
На въпроса за решаването на проблемите на тази специфична организация няма прост отговор и няма как да се очаква да бъдат решени в рамките на месеци. Необходимо е упорита работа, включително разработването на план за преструктуриране, който ясно да разграничи дейностите на подчинените структури.
Това, в което мога да Ви уверя, е, че на оперативно ниво непрестанно се работи в посока търсене решение за бъдещето на ГУСВ. Яснота по него може да има, след като се видят резултатите от задълбочения анализ, по който продължава да работи настоящото ръководство. Знаете, то е променено.
Усилията на оперативно ниво все пак показват известно подобрение в ситуацията. Няколко цифри, с това завършвам. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Така например, докато към 30 декември 2016 г. натрупаната загуба е била 92 млн. 367 хил. лв., то към 30 септември 2017 г. тя е в размер на 91 млн. 818 хил. лв., тоест с 549 по-малко.
Задълженията на предприятието към 30 юни 2009 г. възлизат на 96 милиона. Забележете – 96 млн. 200 хил. лв., за сравнение към 30 септември 2017 г., те са 28 млн. 400 хил. лв. Разлика от 67 млн. 800 хил. лв. надолу. Всичко това може да се приеме като пръв позитивен сигнал и възможна тенденция към бъдещо оздравяване на предприятието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Нанков, ще имате възможност да продължите с отговора след двата уточняващи въпроса, които ще Ви зададе народният представител господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Господин Министър, доста са сериозни съмненията, че се стреми Дружеството да бъде фалирано и да бъде разпродадено на безценица.
Ще Ви дам само два примера. Най-добрата производствена база на ГУСВ ¬¬– ЕАД, е база „Обеля“ с площ 167 дка и 53 построени сгради с данъчна оценка в размер на 13 млн. 370 хил. лв., е продадена през май месец 2015 г. за 2 млн. 646 хил. лв. от частни съдебни изпълнители. Нанесената загуба възлиза на 11 млн. лв.
Вторият аналогичен случай с продажба на поземлен имот на Дружеството в район Кремиковци, местността „Кража“, е с данъчна оценка 508 хил. 860 лв. Същият е продаден на 29 август 2016 г. от частен съдебен изпълнител на определен купувач за сумата от 31 хил. 500 лв., като загубата за дружеството е в размер на 477 хил. 360 лв. и това е станало въпреки факта, че една година преди това на 3 юли 2015 г. в „Държавен вестник“ е обнародвано изменение на чл. 485, ал. 2, от ГПК, съгласно която началната цена при публична продажба не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота.
Моят въпрос към Вас е следният: като принципал на Дружеството, разследвани ли са тези два случая, защо и от кого, и в услуга на нечии частни интереси е нарушен Законът във вреда на Дружеството и държавата? Обжалвано ли е постановлението на частния съдебен изпълнител за продажба на недвижимите имоти на купувачи и, ако не, каква е причината за това? Вие като принципал на ГУСВ ¬¬– ЕАД, какви административни и финансови санкции сте наложили на виновните лица? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Паунов.
Заповядайте за отговор, Министър Нанков.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Паунов! Първата не я наричам „санкция“, стъпка беше да сменим ръководството, тъй като това са данни, които изнасяте от предходни ръководства.
На второ място, назначихме вътрешен одит да докаже има ли хипотези и случаи това, което изнасяте, да се потвърди и от независими финансови одитори, дали има продажба на имоти под тяхната, в случая говорим за данъчна, не пазарна, данъчна оценка?
Аз споменах, че тежкото финансово, а и не само състояние на Дружеството е наистина заложено като генезис години назад във времето. Аз споменах само за една сделка във Варна. Над 140 са подобните сделки, в които Дружеството е участвало в изграждане на активи и продажбата им в пъти под пазарните цени, натрупвайки огромни задължения към подизпълнители и към кредитори, дори се стигна до там, че през 2015 – 2016 г., знаете е един от най-големите, понастоящем най-големият кредитор – държавата, чрез Национална агенция за приходите, предприе процедура, запознат сте предполагам, по несъстоятелност, все още не е приключена процедурата.
Всички опити, аз споменах и за цифрата и разликата от 67 милиона от 96 на 27 800 на задълженията към кредитори, включително и държавата, които задължения бяха намалени, виждате 67 милиона в рамките на осем-девет години, именно поради факта, че те бяха натрупани, заради сключването на неизгодни сделки.
Принуждавано беше Дружеството, принуждавано назад в годините да оперира на пазара на имоти с продажбата на активи.
Именно затова проверката от вътрешния одит ще установи тяхната законосъобразност, ако има нарушения, разбира се, има и компетентни органи, които установяват и закононарушенията – ние ще отстраним административните такива, ако се потвърди. Такива са били нашите сигнали, между другото, като ръководство за извършване на сделки по данъчната им оценка, но първата стъпка, която споменах и предприех, е смяна на ръководството. Мисля, че това е най-нормалното нещо, и втората – назначаването на тази компетентна проверка от независими финансови одитори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Нанков.
Заповядайте, господин Паунов, да изразите отношение към отговора на господин Министъра.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Господин Министър, ние с Вас нямаме различия по отношение на това, че според мен с тези продажби Дружеството се разграбва и това трябва да спре, а тези, които са съдействали за това разграбване, трябва да си понесат съответната отговорност. Надявам се, че Вие като принципал много последователно ще развивате тази политика.
Искам и нещо друго да кажа. Трябва да се отбележи, че регистрираният капитал на Дружеството все още представлява голяма по обем собственост и значително надхвърля по пазарна оценка общия размер на натрупаните дългове. Ето защо е необходимо съхраняването на ГУСВ АД като дружество с 96-годишна история и може да се организира оздравителен план в рамките на няколко месеца, за да бъде спасено. В него задължително следва да се включат аварийно-възстановителни дейности, за които ГУСВ АД има на склад наличната инвентарна и конструкции, а също така има възможност да се организира професионална подготовка на безработни младежи, което ще бъде един добър ход за намаляване на безработицата, особено от ромското население.
Считам, че Вие като министър и принципал ще положите всички усилия Дружеството да бъде спасено. Ще продължа с тази своя дейност да следя как се развива това държавно предприятие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Паунов.
Пристъпваме към въпрос от народния представител Теодора Георгиева относно изработването и одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на Студентски град и дейността на междуведомствена работна група за извършване на цялостен анализ на правния и трудоустройствения статут на имотите в местност „Студентски град“.
Заповядайте, уважаема госпожо Георгиева.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, вече пет години няма изготвен нов проект на кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на Студентски град, което затруднява работата и нарушава правата както на общинската и областна администрация, така и на собствениците на частни терени. Липсата на кадастрална карта прави невъзможно и довършването на подробния устройствен план на местността.
Предвид изложеното моля да ми отговорите какво е движението по кадастралната карта на Студентски град, на какъв етап е, какви действия предстоят да се извършат и какви са сроковете за одобряване на кадастралната карта на местност „Студентски град“? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Георгиева! В действащите към момента разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) липсва законодателна уредба за начина на процедиране, когато заповедта за одобряване е оттеглена за част от територията, какъвто е случаят в Студентски град, за която е обявено откриване на процедура по изработване. В този смисъл следва да се прилагат общи норми по аналогия на нормите от процедурата по одобряване, като се обезпечат правата на заинтересованите лица, точността и актуалността на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Поради изминалия дълъг период от време от стартирането на тази процедура до приемането частично 2012 г. до отмяна заповедта на изпълнителния директор през същата година ноември месец, е необходимо да се определи нов срок за анкетиране на собствениците и за заснемане на означените от тях граници. Тези действия на изпълнителя и срокът за тях следва да се обявят в „Държавен вестник“, тъй като процедурата е открита по чл. 35 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
За приключване на производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри на частта от район „Студентски“, тоест на община, за която заповедта за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри е оттеглена 2012 г., е необходимо да се извършат следните технически дейности:
1. Да се индивидуализират имотите от държавата и от община съобразно решенията на Междуведомствената група, създадена със заповед от 11 май 2015 г. на министър-председателя на Република България, както и да се отделят техните граници по документи за собственост или с означаване на място.
2. Отразяване на влезлите в сила съдебни решения при съдебни спорове от вещно-правен характер.
3. Отразяване на данни от допълнително представените документи за собственост на физически и юридически лица, постъпили след оттеглянето на заповедта за одобряване, включително и по отношение на образувани граници, новопостроени сгради и самостоятелни обекти.
Агенцията по геодезия, картография и кадастър е провела процедурата за довършване и одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за частта от територията на район „Студентски“, Столична община, без кадастрална карта.
На 12 декември тази година е сключен договор с изпълнител „Геопланпроект“, държавно дружество, с предмет: „Дейности за довършване на процедура по създаването на Кадастрална карта и кадастрални регистри за частта от територията на Студентски район, Столична община, за която със Заповед от 10 юли 2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за одобряване на Кадастралната карта и кадастрални регистри е оттеглена.
В обхвата на договора са включени следните технически дейности:
- Проверка и актуализация на приета Кадастрална карта и кадастрални регистри;
- Анкетиране на собствениците;
- Измерване на нови, включително означени граници на недвижимите имоти;
- Съдействие на Междуведомствената група, създадена със Заповед от 11 май 2015 г. на министър-председателя на Република България по отношение установяването на границите на недвижимите имоти общинска държавна собственост – малко е трудна работата с групата към момента, и на последно място:
- Отразяване на възраженията и настъпилите промени в обявената по чл. 46 от Закона за кадастъра и имотния регистър Кадастрална карта и кадастрален регистър за частта район „Студентски“, Столична община, с оттеглена кадастрална карта.
Срокът за изпълнение е шест месеца, като включва необходимото време за извършване на цитираните по-горе дейности. Сроковете за провеждане на комисиите за приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри за обявяване, процедиране и разглеждане на възраженията по чл. 45, 46 и 47 от Закона за кадастъра и имотния регистър не влизат в срока на изпълнителя и са отговорност на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Всички те ще приключат в рамките на календарната 2018 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ненков.
Заповядайте за реплика, госпожо Георгиева.
ТЕОДОРА ГЕОРГИЕВА (ГЕРБ): Благодаря за отговора, господин Нанков.
На 10 октомври 2015 г. в изпълнение на Заповед Р110/11 от май месец 2015 г. на министър-председателя на Република България, както Вие казахте, се създаде Междуведомствена работна група, назначена с цитираната по-горе Заповед, със задача да се извърши цялостен анализ на правния и градоустройствен статут на имотите на територията на местността „Студентски град“, район „Студентски“. С председател господин Веселин Пенев – областен управител на област София, е излязъл междинен доклад, който след това е удължен с шест месеца.
Моят въпрос, господин Министър, е имате ли копие на този доклад, с който е излязла работната група, дали сте запознат с него, може ли да получа едно копие, за да се запозная и аз като народен представител от района, за да мога да отговарям адекватно на гражданите?
И вторият ми въпрос е: можете ли да поемете ангажимент от тази трибуна, че в най-кратък срок район „Студентски“ ще има Кадастрална карта, защото той е единственият район в София, който стана бяло петно без Кадастрална карта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Заповядайте, господин Министър. Имаше конкретни въпроси.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Георгиева! Много сте права за Доклада на работната група, тъй като също нямам копие, но на база писмо, изпратено преди две седмици – по спомен, от колегите от Агенцията, сме искали от Министерския съвет, респективно и от Областна администрация – София-град, да получим копие от Доклада, за да можем да изпълним и задълженията си по Договора с „Геопланпроект“, тъй като една от основните задачи е именно анализиране на резултатите от Доклада, за да може да индивидуализираме всички, всички имоти, за да не пострадат после данните в създадената Кадастрална карта от чисто вещноправен характер.
На второ място – да, твърдо, затова са и нашите действия в рамките на тези шест-седем месеца, по провеждането на обществената поръчка, сключването на договор с всички дейности, които са необходимо условие по създаването на Кадастралната карта и нейното приемане по чл. 45, 46 и 47 от Закона за кадастъра и имотния регистър, така че през 2018 г. наистина частта, не целият Студентски град, частта на Студентски град, която е без Кадастрална карта, наистина да бъде с приета такава, за да може не само общият устройствен план, а и всички строителни сделки, а и защита на вещните права на гражданите да бъдат гарантирани чрез този способ от Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Да благодарим на Николай Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството, за неговото участие в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпрос към Нено Димов – министър на околната среда и водите. Той ще отговори на въпрос от народния представител Дора Янкова относно замърсяване на водата за пиене в община Златоград и замърсената река Върбица.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, госпожи и господа народни представители! Моят въпрос, господин Министър на околната среда и водите, е от 29 ноември и касае замърсяване на водата за пиене не само в община Златоград, тъй като представлявам този избирателен район, но и целия български народ, и няколко кърджалийски общини. Повече от 50 селища и над 30 хиляди човека имаха този въпрос и проблем, и се питаха годна ли е водата за пиене, защо тази година за трети път – февруари и март, в началото на годината, и сега за трети път се замърсява река Върбица, а водохващането за питейни води на Златоград е от реката? В този смисъл се обърнах към Вас, като към министър, който координира всичко свързано с екосистемата по река Върбица, самата тя, естествено, отива и в по-голям водосбор – има ли проблеми, какви са проблемите, каква е координацията? В медиите следя за дейността на последващите действия през двете седмици, но бих искала, моите избиратели ме помолиха, от трибуната на парламента, като български министър, да осветите въпроса и да поемете ангажименти във връзка с този проблем.
Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Заповядайте, министър Димов, да осветите въпроса и да отговорите на зададения от народния представител Дора Янкова въпрос.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова!
През 2017 г. действително са възникнали три аварийни ситуации за замърсяване на хвостохранилището на река Ерма. Едното е през месец февруари, както отбелязахте, другото е вследствие на валежите и ледотопенето през месец март и обилните валежи през месец ноември. В резултат са изтекли непречистени отпадни води от хвостохранилището в Голяма река, която е приток на река Върбица. От РИОСВ, Басейнова дирекция и регионалната лаборатория са направени незабавни проверки. Приложена е принудителна административна мярка за спиране на дейността на фабриката до нормализиране работата на хвостохранилището през месец февруари.
На 28 ноември на оператора са определени мерки за предотвратяване на бъдещи замърсявания и извършване на ежедневен мониторинг на отпадните води. В резултат конкретните мерки са: първо – подобряване на пропускливостта на река Ерма, която се извършва в момента; втората мярка – възлагане на Проект за помпено транспортиране на пулпа от обогатителната фабрика до опашката на хвостохранилището, което трябва да бъде направено до 30 януари 2018 г.; трето – почистване на 100 декара тръстика от язовирното езеро, което е със срок юли 2018 г.
В периода 29 ноември – 13 декември от контролните органи на Министерството на околната среда и водите са извършени шест проверки, удостоверяващи изпълнението на първата мярка, която споменах, която се изпълнява в момента. Резултатите от ежедневния собствен мониторинг на отпадъчните води не показа превишение.
За констатираните на 28 ноември превишения на „Горубсо Златоград“ АД, стартира административно-наказателна процедура и е съставен акт.
Въпросът Ви за качеството на питейните води е от компетентност на Министерството на здравеопазването и ВиК и не мога да Ви дам по-конкретен отговор.
На 13 декември 2017 г. при областния управител е проведена Междуведомствена работна среща с участието на всички заинтересовани страни – Министерството на околната среда и водите, Министерството на енергетиката, Държавната агенция по метрология и технически надзор, Басейнова дирекция – Пловдив, РИОСВ, РЗИ, ВиК, Районна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, кмета и представител на Общинския съвет от Златоград, областния управител на Кърджали и представители на „Горубсо Златоград“ АД. Компетентните институции са докладвали, че няма отклонение в показателите на питейната вода. С цел прозрачност контролните органи канят представители на местната власт и гражданското общество при вземане на пробите. От Междуведомствената комисия е извършена проверка и оглед на място и са предложени мерки за подобряване на питейно битовото водоснабдяване на град Златоград.
Съгласно приетия Втори план за управление на речните басейни (ПУРБ), водите в горното течение на река Върбица са оценени в лошо химично и екологично състояние. В ПУРБ са включени четири мерки за подобряване на състоянието на водите. До 30 януари 2018 г. Дружеството е задължено да предостави програма с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за реализацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Димов.
Заповядайте за реплика, уважаема госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Госпожо Председател, господа Министри! Господин Димов – министър на околната среда и водите, тревожна е все още информацията за мен по няколко причини.
Вие споделихте, че е констатирано тревожно състояние на водите на река Върбица. Има план за управление от 2016 г. до 2020 г. Сега сме 2017 г. и чакаме да се случи нещо към 2018 г. Да, Вашите служители по места – изнесени в Пловдив, в Смолян, трябва да имат ангажимент за постоянен мониторинг. Ние няма как да изместим хвостохранилището и рудодобив ще се прави в Родопите, само че модерна България и модерните технологии трябва да бъдат неразделна част от политиката, свързана със самата екосреда.
Аз ще Ви подскажа и ще Ви помоля като министър на околната среда да поставите на цялостен мониторинг средата, където се прави рудодобив. В опашката на хвоста, ако посетите някога река Ерма, ще видите най-много заболявания от астма, тоест при един ветрец това, което е във високата част, и това, което е отгоре, се отнася и се поема от жителите. Да, те работят, вземат заплати, но работят в нездрава среда.
Паралелно с това, по река Върбица водата е замърсена. Вие деликатно отклонихте въпроса с качеството на питейната вода, а всички знаем, че в около 50 населени места ползват водата за пиене от водохващането от реката.
Моята препоръка към правителството – във Ваше лице, е да привлечете вниманието. Според мен е необходимо да започне незабавно търсене на други източници за водоползване от населението по поречието на река Върбица. Цялостната административна възможност, която имате, да упражнявате за контрол, за да има една хармонична екосистема по река Върбица, защото Златоград е известен с туризма, а и не само Златоград – и Кирково, и съседните общини от Кърджалийска област. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Заповядайте за дуплика, министър Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, когато говорите за мониторинг сте абсолютно права, с една единствена разлика, че когато говорим за държавните институции, те трябва да контролират, а собственият мониториг е задължение на собственика, на инвеститора. Всъщност ние не може да товарим българския данъкоплатец със собствения мониторинг. Затова казах, че резултатите от собствения мониторинг, който се дава в момента от „Горубсо“, показва тези резултати, а нашата система на районните басейнови инспекции контролира и това. Така че напълно съм съгласен, от гледна точка на собствения мониторинг, контролът трябва да бъде засилен.
Не съм отклонил въпроса за питейната вода. Действително трябва да са ясни разделенията. Ние отговаряме за ресурса „вода“, но как той достига и в какво качество достига, информацията се получава от други органи. В конкретния случай неслучайно изброих всички институции, които са присъствали там – споменах и за РЗИ, и за „Басейнова дирекция“, ВиК и всички останали, които имат отношение, защото това е начинът.
Вие сте права, говорим за държава, а не за отделни институции. Аз не бягам от тази отговорност, а само споменавам, че това са различни отговорности в рамките на едно държавно управление и съм съгласен с тази Ваша забележка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Позволете ми да благодаря на министъра на околната среда и водите Нено Димов за участието му в днешния парламентарен контрол.
Пристъпваме към въпросите, зададени към Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите. Той ще отговори на въпрос от народния представител Георги Стоилов относно прием на проекти по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.
Заповядайте, господин Стоилов, да зададете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Измина една година от приема на проекти, констатирането им по критерии за оценка и регламентите в Нардеба № 9 от месец март 2015 г., за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони в периода 2014 – 2020 г., в който прием се оформиха доста казуси и критични моменти в доста направления.
Обявеният срок за прием на проекти, съгласно Заповед на министъра на земеделието и храните е от 26 октомври 2016 г. до 7 декември 2016 г. При справка по Универсален регистрационен номер на страницата на Програмата за развитие на селските райони се откриват доста подадени проекти на дати след датата на 7 декември – на 8 декември, на 9 декември същата година.
Във връзка с това моите въпроси са: на какво основание – заповед, наредба, регламент на Европейския съюз, са приети проектите след крайната дата за прием, указана в заповедта на министъра? Какъв е броят на подадените проекти след крайния срок, указан в заповедта? Участват ли в оценката проекти, приети след този краен срок? Спазени ли са принципите за равнопоставеност, прозрачност и законосъобразност при прилагането на Програмата за развитието на селските райони? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте за отговор, уважаеми министър Порожанов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, приемът на заявления за подпомагане през 2016 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ е проведен съгласно заповед на министъра на земеделието от 4 октомври 2016 г. В тази заповед за начало на приема е определена датата 26 октомври 2016 г. – 7 декември 2016 г., определена за крайна дата.
Съгласно установените правила за работа процесът по подаване на заявление за подпомагане и заявки за плащане са вменени на Държавен фонд „Земеделие“ в съответствие с договора за делигиране на функциите по прилагане на мерките по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.
През този период подадените проекти по тази подмярка са 3165, като над 60% от тях са подадени в последните дни на приема. Като казвам последните дни – това са последните два и три дни, което прави 2000 заявления, които са подадени в последните три дни.
В тази връзка е издадена заповед от изпълнителния директор на Фонда на 6 декември 2016 г. за дообработка на всички подадени и приети заявления за подпомагане в последния ден на приема от служители на регионалните структури на Държавен фонд „Земеделие“, с цел да се създаде организация за безпрепятственото им приемане в цялата страна. Това са 461 проекта, на които са съставени и регистрирани в деловодната система на Фонда констативни протоколи в последния ден на приема, и за които е стартирало разглеждането и генерирането на участие по подмярката в ИСАК в същия ден, а именно 7 декември 2016 г., но обработката им е приключила на 8 и 9 декември.
Вие знаете, всички идват в последния момент, струпват се и физически нашите регионални дирекции – Вие имате поглед върху тези процеси, не могат да приемат абсолютно всички документи. Затова не само по 4.1 – мисля, че по общинските мерки, по още една сме го правили това, тези, които са дошли в срока, започва генерирането в ИСАК, издава им се регистрационен номер в ИСАК, и тези, които са последните, им се казва да идват на следващия ден в 10,00 часа, в 10,30 ч. и другите в 11,00 ч., за да може да приключи обработката. Самото излизане в ИСАК на тези проекти, ще Ви кажа колко са на брой – те са 461, приключва, но регистрацията е започнала и няма право на никакви промени в документите – както датиране, така и на допълване на каквито и да е документи. Това е поради физическата невъзможност. Да, стара българска практика е всеки да чака в последния момент. Преди, знаете, беше обратно, когато имаше дата и час на подаването при равни точки, тогава пък всички бързаха в първия ден да подават.
От обработените въз основа на констативните протоколи 124 заявления – попадат в обхвата на 100-те процента от обявения със заповедта прием-бюджет, тоест според заявленията получили над 56 точки, които към момента се гледат, включително след извършване на предварителна проверка за съответствие с критериите за оценка. Искам да Ви уверя, че няма никакво нарушение – нито на регламента, нито на каквито и да е процедури. Всеки от проектите е подаден в рамките на сроковете, но дообработката им е приключила в рамките на физическите възможности на служителите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Порожанов.
Господин Стоилов, имате възможност да зададете реплика.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Благодаря за отговора, господин Министър.
Все още не ми стана ясно как така заповед на изпълнителен директор на Фонд „Земеделие“ е по-силна от заповед на министъра на земеделието? Тоест заповедта на изпълнителния директор на Фонд „Земеделие“ удължава срока за прием. Така ли е?
Мога да Ви загатна само няколко от казусите, които по време и на приеми, и след приема при оценка на критериите, са доста притеснителни. Примерно в критериите за оценка 8.3, проектите с инвестиционни намерения за строителство или обновяване на сгради, помещения и на друга недвижима собственост, пряко свързани с производството, съхранението и подготовката на продукцията за продажба, включително съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделската техника, които са монтирани в тях, в това Приложение № 7 се допускат 75% от инвестиционните разходи по Проекта да са свързани със строителството или обновяване на сгради, помещения и друга недвижима собственост или съоръжения, оборудване, машини, различни от земеделската техника, които са монтирани в тях. Обаче в електронната страница на Министерството на земеделието и храните има отговор на постъпили запитвания и въпроси по мярка 4.1. Там се цитират силно противоречиви допълнения като например, че в допълнението на Наредба № 9, чл. 35 не е посочено, че публикуваните допълнения и разяснения ще се имат предвид при оценка на проектите, тоест дава се предпоставка за възможност за изискване разяснение от Министерството, но в текста на основните документи при прилагането на 4.1 не се имат предвид тези документи.
Разликата. В 8.3 е записано: строителството или обновяването на сгради, помещения и други недвижими собствености, което по своята същност предполага представянето на техническа документация по извършване на строително-монтажни работи. Пак в отговора на постъпили запитвания и въпроси по 4.1 на няколко места е отговорено, че при оценката на този критерий няма да се имат предвид някои части от технически проекти, а именно вертикална планировка, ограда и други. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Как така и на какво основание се прави разделение на техническата документация за строителство и монтажни работи и се оценяват в критерия 8.3 отделни избрани части? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте за дуплика, министър Порожанов.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Ще ме извините, че не разбрах втората част от репликата Ви. Много старателно, прехвърляйки страниците, изчетохте конкретни части от указания и така нататък. Поемам ангажимента, ако ми подадете писмен въпрос по това, да направим коментар.
В никакъв случай не смятаме, че е нарушена заповедта на министъра, както Ви казах, всеки е дошъл в срок. Ние не можем да върнем, който и да е бенефициент, затова че физически не може да се обработи неговата програма. Знаете, N на брой са документите, всеки един се вкарва ръчно в ИСАК след като бъде приет. Имате поглед върху тези неща и не е нужно да го казвам. Самото генериране на номера, на стартирането на регистрацията в съответния ден не е нарушавано, а че физически е довършено в следващ ден, това е поради физическата невъзможност да се направи това.
Неслучайно вече се върви и към ИСАК, където вече всеки по електронен път сам си генерира и когато бие камбаната на 17,00 ч., който входирал, входирал, но това означаваше ние да върнем 461 бенефициента, които са дошли – всичките примерно в 16,30 ч., в последния ден. Знаете, че няма как.
Уверявам Ви, да не сте притеснени, няма някакво нарушение – нито на регламент, нито на какво и да е, включително и от одитна гледна точка, смятам, че всичко е наред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Продължаваме с въпрос от народния представител Любомир Бонев относно последващ контрол по изпълнението на Договор с № 14/321/01326 между Държавен фонд „Земеделие“ и община Земен.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, министри, уважаеми колеги! На 27 ноември 2012 г. между Държавен фонд „Земеделие“ и община Земен е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони с № 14/321/01326 и с предмет: „Реконструкция, саниране и модернизация на спортна инфраструктура в община Земен“. Стойността на посочения договор е в размер на 3 млн. 468 хил. 942 лева.
Въз основа на този договор община Земен е провела обществена поръка и е възложила изпълнението на обект: „Извършване на СМР по реконструкция, саниране и модернизация на спортна инфраструктура в община Земен, включващи следните обекти – стадион към футболен клуб „Пирин-Земен“; паркоустройство; обслужваща сграда със спортна зала и басейн“ на обща стойност 3 млн. 334 хил. 497 лв. без ДДС.
Още не са изтекли две години от въвеждането в експлоатация на посочените обекти и вече същият е в окаяно състояние.
В тази връзка моят въпрос към Вас, господин Министър, е следният: какви действия е предприело Министерството на земеделието, храните и горите в изпълнение на законовите и договорните си задължения за осъществяване на последващ контрол по отношение на посочените по-горе обекти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Бонев.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бонев! Ще повторя част от нещата, които казахте. Община Земен има сключен договор на 27 ноември 2012 г. с Държавен фонд „Земеделие“ за изграждане на стадион с трибуни, басейни и обслужваща сграда в град Земен. На 2 септември 2015 г. е подадена заявка за окончателно плащане по проекта от общината.
След извършване на административни проверки при спазване на акредитираните процедури за работа по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. от страна на експерти от Фонда е установено, че инвестицията е извършена и се използва по предназначение, във връзка с което е изплатена субсидията в размер на около три милиона и половина лева.
Съгласно чл. 45 от Наредба 25 от 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по същата мярка – от Програмата за развитие на селските райони, за срок от 5 години след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ, ползвателят е длъжен да използва подобрените (реконструирани) и изградени въз основа на одобрения проект активи по предназначение: да не прехвърля собствеността върху активите предмет на подпомагане под каквато и да е форма, с изключение на случаите, когато това се изисква по закон; да не преотстъпва ползването на активите, предмет на подпомагане под каквато и да е форма, с изключение на случаите на инвестиция по еди-кой си член; да не променя местоположението на подпомаганата дейност; да не преустановява подпомаганата дейност. Спазването на посочените изисквания е предмет на процедура на последващ експост контрол, който представлява обективна контролна дейност, елемент на цялостния процес на финансово управление и контрол на Разплащателната агенция върху средствата на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Процедурата има за цел да гарантира ефективно и законосъобразно усвояване на договорените изплатени средства по Програмата за финансиране от Европейски съюз. Последващият експост контрол е с цел да се проследи изпълнението на ангажименти от страна на бенефициентите във връзка с получената финансова помощ. На описания контрол подлежат не по-малко от един процент от общия брой проекти и 5% от допустимите за плащане разходи по окончателно платените инвестиционни проекти. Изборът на проекти за последващ контрол след изплащане се извършва ежегодно чрез процедура на риск анализ на проекти, които са в период на мониторинг. В периода от изплащане на помощта до тази дата проектът не е попадал в извадката за проверка на място от риск анализ. В тази връзка не са извършвани проверки след плащане, в Държавен фонд „Земеделие“ не са постъпвали сигнали за неподдържане на финансираните активи, което да обуславя необходимостта от извършване допълнителни проверки. Ако имате подобни, подайте сигнал, за да бъде извършена проверка.
Аз знам, че този стадион беше елемент и на репортажи. Не мога да Ви кажа лично в какво състояние е в момента, но тъй като това е съоръжение, което няма как да бъде използвано за нещо друго, въпросът е до възможности на общината да го поддържа съгласно изискванията на Програмата и това е тяхна отговорност. Така че ако подадете сигнал и аз мога да сезирам Фонда да извърши подобна проверка, ако Вие считате че това е някакъв проблемен проект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за реплика, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Както сам казахте, обектът е разплатен септември месец 2015 г. на база издадено удостоверение за ползване.
Интересни факти изскачат след това. На 16-и юли 2016 г. незнайно как е направено официално откриване на басейн от община Земен, което навежда на мисълта, че или към момента на превеждането на парите не е бил готов басейнът или след това е довършвана, но това е тема на друг разговор.
Басейнът е в окаяно състояние, неслучайно акцентирам на него, защото по данни от приемен ден на жителите, той се пълни от реката, което дава предпоставки за отглеждане на аквакултури, и то не всички. Той е в окаяно състояние. Тревното покритие в по-голямата част на стадиона вече липсва.
Не съм имал възможността да проуча до такава степен дали общината стопанисва правилно съоръжението, поради това че нямам информация за това. Жалко е, че наистина този обект не е попаднал в последващия контрол на Министерството, респективно на Фонда. Сега ще Ви дам даже снимков материал да се убедите и сам.
Надявам се, че този обект не илюстрира усвояването на евросредства, защото, все пак, тук са разплатени близо 2 милиона евро пари на европейските данъкоплатци. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бонев.
Заповядайте, господин Министър, може да вземете отношение към репликата.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Аз също се надявам – ако има недобра експлоатация на обекта, това да не е практика и смятам че не е.
Само една реплика по отношение на откриването. Това е неформално официално откриване от кмета, или от който и да е, на един обект, това не е свързано със самото изпълнение на проекта, със самото разплащане и така нататък. Ще ви дам един пример в рамките на шегата. Имаше един терминал в Силистра, който се изгради, не знам дали господин Стоилов знае, който беше откриван три пъти от трима министри, три правителства набързо се завъртяха и тримата министри минаха да го откриват. Така че темата „откриване на обект“ е малко по-различна тема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Порожанов е от народния представител Станислав Станилов.
Господин професор, заповядайте да развиете въпроса, който се отнася до необходимост от промяна на статута на поземлен имот, в който се намира археологически обект с национално значение. Вие ще ни кажете повече по въпроса.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! В миналия петък на парламентарния контрол подобен въпрос зададох на министъра на културата. На фона на големите ни проблеми в страната този въпрос изглежда не особено значителен, но всъщност за този район – Малко Търново, такъв въпрос е много важен. Там има едно момиче директорка на Музея, което се бори за културен туризъм, за културно наследство и така нататък, и е изоставено в такъв смисъл от Министерството на културата, да се боричка само. Това е, както се казва, както руснаците казват „Камчатка“ – българската Камчатка. А би трябвало, господин Министър, да се обърне специално внимание на този район. Той, между другото, е много красив, но това е съвсем друго.
Районът на община Малко Търново е богата на исторически обекти, които съдържат важна информация за миналото на страната и са много привлекателни за всички посетители с интерес към културно-историческото наследство. Обектът Могилен некропол в местността „Пропада“ е от археологическа група недвижима културна ценност от национално значение: 48 надгробни могили, шест каменни гробници. И за да бъдат предприети действия за реставрация и консервация на обекта, необходимо е поземлен имот ПИ № 466636715 – държавна публична собственост горски фонд, да бъде деактуван от Министерството на земеделието и храните и да бъде актуван на Министерството на културата. Община Малко Търново е внесла необходимите документи до Министерството на културата. Следващата стъпка по процедура е министърът на културата да се обърне към Министерството на земеделието храните и горите за деактуване на имота след като поиска от областния управител на Бургас да изготви акт за държавна собственост.
В тази връзка моля да ми отговорите как и кога ще отговорите на искането на министъра на културата за промяна на статута на поземлен имот, в който се намира и археологическият обект с национално значение. Благодаря Ви за вниманието. Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Станилов.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Тук са ми направили доста подробен отговор, но накрая ще го резюмирам, защото и на мен ми беше доста сложен като го четох, но все пак ще го прочета.
Посоченият от Вас поземлен имот е горска територия държавна публична собственост с площ около 2490 декара. Имотът попада в защитена територия природен парк „Странджа“. Съгласно Закона за защитените територии, строителството, поддържането и ползването на обектите в защитените територии се извършват в съответствие с режима на дейностите, установен по реда на този Закон със заповед за обявяване и с плана за управление устройствените и технически планове и проекти.
Съгласно Закона за културното наследство режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут. С режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочва териториалният обхват и предписанията за опазване на недвижимите културни ценности и нейната среда.
Със заповед от 16 декември 2016 г. на министъра на културата се предоставя статут на недвижими културни ценности на Могилен некропол в местността „Пропада“, в който попадат съгласно Закона за културното наследство в групови недвижими културни ценности с категория „национално значение“. Министерството на културата следва да изясни режима за опазване на тази значителна площ от 2490 декара, съобразявайки статута й на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии, както и характера й на гора, чието стопанисване, охрана и ползване се извършва по реда на Закона за горите. В Закона за горите е предвиден ред, чрез който в горски територии могат да бъдат осъществявани дейности по проучване и консервация на археологически обекти, изграждане на съоръжения и обекти за реставрация и адаптация на недвижими археологически културни ценности, както и съоръжения, осигуряващи опазването на културни ценности.
За прилагане на този ред от страна на инвеститор не е необходима промяна на предназначението на поземления имот или промяна на собствеността и управлението на съответния поземлен имот. Безвъзмездно прехвърляне на собственост върху имоти в горски територии държавна собственост или предоставяне безвъзмездно за управление на поземлен имот следва да е съобразено с разпоредбите на Закона за горите и Закона за устройство на територията. Прилагането на Разпоредбата на чл. 15 и чл. 54 от Закона за държавната собственост не променя вида на територията. Необходимостта от поземлен имот в горска територия държавна собственост отпада едва след промяна трайното предназначение на имота. Изпълнителната агенция по горите и министерството считаме, че не е отпаднала необходимостта от посочения от Вас поземлен имот в горски територии публична държавна собственост поради промяна предназначението на имота по реда на Закона за горите и не следва за този имот да се прилагат чл. 15 и чл. 54 от Закона за държавната собственост.
Община Малко Търново следва да се възползва от възможностите, които са предоставени в Закона за горите за осъществяване на инвестиционни намерения, свързани с археологическите и културните ценности. Предвид факта, че във въпроса Ви не е посочено конкретно кой период се визира и с кое писмо са ни поставени тези въпроси по темата, искам да Ви уверя, че отговор в този дух ще бъде изпратен до министъра на културата с копие до община Малко Търново в най-кратки срокове. В писмото на министерството ще бъдат дадени подробни указания за възможностите, които Законът за горите предоставя, и необходимите стъпки в тази посока, с които да бъдат постигнати инвестиционните цели на общината, свързани с тази археологическа ценност – резюмирано.
Малко повече информация – преди известно време общината с определени документи е придобила един много голям парцел и актувала като общински горски фонд. Преди 2014 г. обаче те са възстановени като държавен горски фонд. В този горски фонд се намират всичките тези могили и археологически ценности. Няма никакъв проблем да се предостави по сегашните закони, без да се прехвърлят правата на собственост на гората и промяна на предназначението на гората, право на ползване или право на строеж впоследствие, за да се извършват тези дейности. Ние ще дадем подробно указание до Министерството на културата с копие до община Малко Търново, така че те да могат да развиват тази дейност в рамките на археологическите разкопки. Това не е пречка това нещо да бъде извършвано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Оставих Ви повече време, за да завършите Вашия отговор.
Господин Станилов, имате възможност за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Министър, Вие ме трогнахте и ще Ви кажа, че аз години наред като народен представител четвърти мандат се занимавам с тези проблеми и за първи път получавам от министерството такъв отговор – директен, с намерение да се дадат указания хората от Малко Търново, които със сигурност и да не са изцяло в час с тези сложности в администрацията и прочие, които в нашата страна Вие ги знаете какви проблеми са, да им кажете директно: „Направете това, това и това“, и започвайки там да си правите базата, всичко каквото трябва, защото аз видях, получих и данни, и там бях, получих пълна възможност да видя, че там има посетители и месеци наред – през летните, пролетните и есенните месеци, ходят хора с автобуси, най-вече ходят с коли със семействата си. Паметникът е интересен, там тази местност, тези гробници са много атрактивни и по тази причина тези хора могат да свършат нещо в този беден край. Там има възможност, има ресурс.
Това, което Ви казах, пак ще Ви го кажа – благодаря Ви много, удовлетворява ме. Аз съм такъв народен представител, следя нещата. Ще проследя как вървят нещата. От там наистина ще ми се съобщава какво правят и така нататък, но общо взето този отговор ме удовлетворява. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин професор.
Господин Министър, заповядайте, за да допълните отговора си.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Аз също Ви благодаря за въпроса и за репликата. За мен също е необяснимо защо не е отговорено на това писмо, поставено от доста време. Така че, господин Станилов, аз поемам ангажимент в отговора дори да поканим общината, след като го получа, директно да дойдат кметът и хората, както казвате, които се занимават с този процес, да може на място да ги изкоментираме, или в Бургас с нашата дирекция, така че да са наясно и това, което те имат като намерение, да може да се реализира. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър – това беше последният въпрос към Вас и Ви благодаря за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към госпожа Цецка Цачева – министър на правосъдието, която ще отговори първо на въпрос от народния представител Тодор Байчев относно реформа в системата на местата за лишаване от свобода.
Господин Байчев, имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги народни представители! За пореден път съществува напрежение в местата за лишаване от свобода, по-специално сред служителите, които работят там.
Госпожо Министър, до Вас, а също така и до Председателя на Народното събрание, в случая тогава е бил господин Главчев, е изпратено едно писмо от Синдиката на служителите на затворите в България, с което Ви уведомяват за проблемите в системата и своите искания. Тези проблеми не съществуват отскоро, те са много отдавна. Бих казал даже, че са с натрупвания, но все така липсва решение на тези проблеми. Служителите на затворите работят в една строго специфична среда и бих казал, че не е за всеки, а по-скоро за здрави, силни и психически устойчиви хора.
Съществува ли някакъв план за административни, организационни и финансови мерки, които ще доведат спад в създаденото напрежение?
Вярвам, че е налице воля във Ваше лице да се направи всичко възможно, за да уреди тези проблеми, но въпреки това не е налице необходима кодификация.
Моят въпрос към Вас е следният: каква е готовността на Министерството на правосъдието за провеждане на нужните реформи в системата на местата за лишаване от свобода за създаване на ред, нормални условия на труд на служителите и превъзпитание на осъдените? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Байчев.
Госпожо Министър, имате думата за отговор на въпроса на народния представител господин Байчев.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Байчев, уважаеми народни представители! Не едно писмо, няколко са материалите, които съм получила от работещите в администрацията на местата за лишаване от свобода, а и не само в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а и в Главна дирекция „Охрана“, тъй като двете дирекции са със статут на второстепенни разпоредители към Министерството на правосъдието и са със сходен законодателен режим. Служителите там са приравнени на служителите по Закона за Министерството на вътрешните работи. В резултат на тези техни искания сме провеждали неколкократни срещи, основно с представителите на синдикатите от двете дирекции и административните ръководители. Техните претенции са ми до болка познати.
Аз съм съгласна с Вас, че в тази система работят здрави, силни и психически устойчиви хора и затова им се възхищавам. Споделям, че политиките, които провежда Министерството за подобряване на условията в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ и по които имаме видим напредък и оценка на нашите партньори спрямо лицата, лишени от свобода, трябва да бъдат равностойни, съответни на усилията, които се полагат за подобряване условията на труд и възнаграждението на лицата, заети с охрана на лишените от свобода.
В резултат от постигнатите договорки от последните ни срещи, както и в отговор на писмото на главния прокурор господин Цацаров, който тази седмица отправи поредно подобно писмо, тъй като Вие сте прав, че това са проблеми, натрупани с годините и подобни препоръки е имало и преди аз да поема ръководството на министерството, има конкретни предписания, по които идната седмица на 21-ви от 14,00 ч. съм поканила ръководствата на синдикатите, заедно с административните ръководители на двете дирекции, за да отчетем конкретно какво сме свършили дотук в отговор на техните искания.
За всички е ясно, че 20% увеличение на заплатите няма как да бъде постигнато с оглед възможностите на държавния бюджет. Но така както за цялата система „Сигурност“, заедно със служителите на МВР, на отбраната, на ДАНС, така и служителите от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ще имат 5-процентно увеличение на трудовото възнаграждение считано от 1 януари идната година.
По отношение на немалкия брой незаети в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има около 400 свободни щатни бройки, основно за надзиратели. Ясно е, че възнаграждението, трудните условия на труд – не искам да кажа, неблагоприятен за млади хора, непривлекателен, но е проблем с окомплектоване на щатните бройки. Въпреки това регулярно се провеждат конкурси. Но трябва откровено да споделя с Вас, че текучеството също не е малко. Така или иначе обаче ние сме разработили и аз съм одобрила ново щатно разписание, в което по предложение на административното ръководство сме се съобразили там, където са най-натоварените звена, те да бъдат подсилени с кадрови персонал с допълнителни бройки за сметка на други – не казвам, че са по-малко важни, но на този етап с оглед възможностите на системата се преценява, че на други места трябва да се откликне.
Открит остава въпросът, който се дискутира и в Правна комисия, и тук в пленарната зала при приемането на Бюджета за 2018 г., за така наречената „база за определяне на специфични условия на труд“. Тъй като към този момент, въпреки че те са под еднакъв режим със служителите в МВР, базата в Министерството на вътрешните работи е 190 лв., докато в Министерството на правосъдието и в двете дирекции базата е 95 лв.
Имам с какво като предложение да изляза пред тях идната седмица. Затова ще го затая днес, защото считам, че е коректно в отговор на техните претенции, първо те да бъдат тези, които ще узнаят какво ще им предложи администрацията и ръководството на министерството. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Що се отнася до едно тяхно искане за изготвяне на нарочни правила за това как се формират допълнителните възнаграждения, тези правила вече също са готови в отговор на исканията им. Работим по първата препоръка на Главния прокурор, а тя се отнася до това да се намери критерий, по който да има съответност на надзирателите, на администрацията – персоналът в затворите, спрямо брой на осъдени лица. Оказа се, че това не е толкова просто занимание, тъй като броят на лицата, които изтърпяват наказание, е динамичен. В различни седмици той съвсем естествено е различен, но работим и по този въпрос.
В заключение, с извинение, че просрочих доста времето, но държах да бъда максимално изчерпателна, това е приоритет за Министерството на правосъдието. Проблемите са ясни. Знам, поставени са открито. Имаме коректен редовен диалог. Убедена съм, че така ще продължим и занапред. Правя всичко възможно от страна на правителството там, където е необходима и законодателна инициатива с народните представители, да бъдат все по-добри условията за администрацията, които полагат труд в местата за лишаване от свобода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Байчев, имате ли реплика към обстоятелственото изложение в отговор на Вашия въпрос?
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател!
Благодаря Ви, госпожо Министър, наистина за изчерпателния отговор, който трябва да кажа, че наистина беше и коректен. Виждам, че сте работили по писмото и по проблемите, които са Ви били поставени.
Що се отнася до трудовото възнаграждение, бих желал все пак да се помисли по въпроса, тъй като 5-процентното увеличение е за всички служители на МВР, не е само за служителите на затворите. Тяхното желание е тези възнаграждения да бъдат изравнени в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в Главна дирекция „Охрана“.
Другото, по което Ви моля също да поработите и да помислите по въпроса, е относно назначенията именно на тези липсващи надзиратели, които според служителите са между 500 и 700. Това ги натоварва в работния процес по отношение на изготвяне на схемите на работните смени и почивките съответно. От друга страна – няма да казвам откъде имам тази информация, не трябва да се разпространява, но разговарял съм със служители, които твърдят, че на смяна отговаря един служител за 96 души. На практика, не дай Боже, ако стане нещо, те няма как да удържат тези хора. Затова мисля, че е нужно спешно да се влеят нови кадри в тази система.
Другото, по което бих Ви помолил също да помислите, е по отношение на трудовите общежития – да бъде увеличена тяхната бройка, да се даде възможност за превъзпитаване на по-леко осъдените хора да бъдат отделени от хората с тежки присъди, за да може да няма влияние върху тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Ще вземете отношение, госпожо Министър, имате тази възможност.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: В първата част на Вашата реплика – безспорно всеки би желал да има възможност за увеличение на възнаграждението в едни трудни, отговорни и непривлекателни трудови функции. Но Вие сам разбирате, че става въпрос за бюджет, става въпрос за средства, които са отпуснати, така че не бих могла, въпреки желанието ми, да изляза над тези 5%, които Вие, народните представители, сте приели в Закона за държавния бюджет общо за цялата система „Сигурност“, а мисля, че това е и справедливо да бъдат поставени под този режим.
Що се отнася до незаетите бройки. Да, споделям изцяло Вашия призив. Търсят се възможности, рекламира се тази професия. Продължаваме да работим, не сме се отказали. Търсят се мъже, които да кандидатстват и съответно след конкурсната процедура да бъдат назначени за тези длъжности.
Що се отнася до последната Ви част от репликата за това, че за лишените от свобода с по-лек режим на изтърпяване на наказанието би трябвало да се предприемат мерки, които да позволят тяхната бърза ресоциализация след изтърпяване на наказанието, работи се по този въпрос.
И в заключение искам да кажа, че тези усилия се отчитат от нашите партньори. През септември месец тук бяха на мисия към Съвета на Европа от Комитета за противодействие на изтезанията в затворите, където успоредно с темата за подобряване условията за лишените от свобода, аз винаги съм поставяла и въпроса за подобряване условията на работа на служителите, в частност на тези, които са заети, на надзирателите в затвора. А подобна численост на съотношение, тоест един надзирател за колко лица и определени смени отговаря, бих могла да Ви предоставя таблиците. Те не са тайна. Различни са в различните населени места. Общото е, че са недостатъчно като персонал, който трябва да обгрижва лишените от свобода. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Следващият въпрос също е поставен от народния представител Тодор Байчев. Той е относно провеждане на съдебна реформа, според приетата Стратегия.
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги народни представители! Съдебната реформа е комплекс от законодателни мерки, включително организационни изследвания, както и множество проекти. На какъв етап сме от административните, организационни и финансови мерки, които ще доведат до ефективното управление на системата, процесите на атестиране, кариерния процес, дисциплинарния процес и електронното правосъдие?
Основните принципи, на които стъпва приетата Стратегия, са: гарантиране на независимостта на съда; превенция на корупцията и формите на нерегламентирано влияние; защитата на правата на човека; управление, основано на знанието, професионалното самоуправление; обществената достъпност на съдебните институции, които да станат открити към гражданите, както и интегриращите подходи за ресоциализация.
Въз основа на тези принципи в документа се предвиждат мерки за дълбока реформа на органите на разследването, чиято кариера да зависи от резултатите от делата, от сериозното участие на съдиите в управлението на системата и повишаване на отговорността и отчетността на Прокуратурата. Виждам, че е налице воля от страна на законодателя да направи всичко възможно, за да уреди тези проблеми, но въпреки това процесите протичат бавно.
Моят въпрос към Вас е следният: каква е готовността на Министерството на правосъдието за провеждане на съдебна реформа според приетата стратегия за създаване на адекватни условия за работа на съдебната система? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Госпожо Министър, имате думат за отговор.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Байчев! Два са основните приоритета в работата на Министерството на правосъдието. Във вътрешен план това е работата по актуализираната Стратегия за продължаване на съдебната реформа. Вторият приоритет безспорно са ангажиментите ни, свързани с Председателството на Съвета на Европейския съюз.
Работата по актуализираната Стратегия продължава от момента на приемането ѝ през 2015 г. с решение на Народното събрание. Тя е с един 7-годишен период, тъй като се целеше той да съвпадне с програмния период за подкрепа по линия на структурните фондове на Европейския съюз.
Извървян е немалък път до момента – конституционна промяна, два пъти промяна в Закона за съдебната власт, редица законодателни инициативи, които вече са закони – все в изпълнение на Стратегията. Но онова, което е важно и бих желала да споделя с Вас, е, че конкретните стъпки в изпълнение по разписаните мерки и пътната карта са обект на 6-месечен и годишен анализ, който се извършва от Съвета за провеждане на актуализираната Стратегия. Той е към Министерството на правосъдието, ръководи се от мен. В него участват всички заинтересовани държавни структури, които имат отношение и ангажименти към провеждането на съдебната реформа, заедно с магистратски организации на съдиите, прокурорите, следователите и представители на неправителствения сектор.
На 19 декември, идния вторник, е поредното редовно заседание на Съвета, а бяха проведени и две извънредни, с оглед законодателните инициативи на правителството, готвени от Министерството на правосъдието, имащи отношение към съдебната власт.
Бих искала да споделя с Вас, че по Оперативна програма „Добро управление“ в момента Министерството на правосъдието е бенефициент по седем проекта, които след малка забава, са резултат от политическите процеси – предсрочни избори, обяснимо е за всички, опитваме се да наваксаме във времето. Това са: подкрепа за мерки в областта на ефективен достъп до правосъдие, наказателна политика за изготвяне на изцяло нова наказателна Стратегия, с оглед необходимостта да ни даде отговори имаме ли нужда от изцяло нов Наказателен кодекс, както е записано в стратегията; повишаване качеството на предлаганите услуги в областта на пенитенциарната система – нещо, за което говорихме преди малко; повишаване качеството на юридическото образование – тема, която беше на дневен ред и от последното заседание на Съвета; осигуряване и подобряване на достъпа до електронно правосъдие, чрез усъвършенстване на електронния портал и развиване на регистровата система; повишаване качеството на експертизите в съдебната система и разширяване полето на приложение на алтернативни способи за решаване на спорове.
Искам да Ви припомня, че в последния доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка получихме една обективна оценка – положителна, за това че изпълняваме предписаните мерки, разбира се, не трябва да има отстъпление и това е мой ангажимент, както и на цялото ръководство на министерството, на Висшия съдебен съвет, така че с политическа воля от страна на управляващото мнозинство, с ясните разчети, които имаме, със съдействието на неправителствения сектор продължава работата по изпълнение на мерките от тази Стратегия.
Последно, отново превишавам времето! В изпълнение на специфична цел 6 от Стратегията, а това е развитие на отделните институции на съдебната власт, по предложение на вицепремиера Захариева, която е отговорник и за съдебната реформа, и мое предложение, отправихме и три искания за техническа помощ към Службата за подкрепа на структурните реформи в сферата на съдебната власт, а те са насочени към …
Господин Председател, позволете ми точно да ги дефинирам, тъй като в медиите вървят понякога с различна интерпретация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Търпеливо ще изчакам!
Мисля, че няма някой, който да се противопостави …
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Първата сфера е укрепване на капацитета на Инспектората към Висшия съдебен съвет за предотвратяване на корупцията, с оглед на новите правомощия, свързани с проверките за почтеност на магистратите.
Второто искане за техническа помощ е за установяване на причини от законодателен и организационен характер, за забавяния при разглеждането и приключването на наказателни дела в съдебна фаза и предприемане на мерки за ускоряването им, както и подобряване на законодателната уредба, а също изработване на анализ относно наличието на формализъм в съдебната фаза на всяка една инстанция от производството.
Третото искане е свързано с предприемане на мерки за регулиране на дейността на Върховния административен съд и на системата на административните съдилища.
Припомням, че по този ред бе поискана помощ от независими прокурори, които извършиха анализ на Прокуратурата на Република България с конкретни препоръки, по които има издадени пътни карти, и се работи за изпълнението им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Байчев – отношение към отговора?
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги народни представители! Аз разбирам, че времето наистина е малко, госпожо Министър, Вие да разкажете всичко и в подробности, но се радвам, че доста от темите ги отметнахте.
Ще си позволя да Ви задам няколко забележки и още уточняващи въпроси.
Първо, бих искал да започна, въпреки че имаме приета Стратегия и нейното изпълнение е започнало, незнайно защо в Мониторинговия доклад нито една мярка не е изпълнена, или поне така се твърди.
Другото, на което също искам да обърна внимание, е относно така наречената „модерна наказателна политика“. Мисля, въпреки че ние конкретно от БСП не бяхме съгласни, бяха приети промени в Наказателния кодекс и в НПК, които смело го обърнаха и, бих казал, че имаме вече нови, друг е въпросът до каква степен са действащи. Искам да обърна внимание и на още нещо, а именно: тъй като Вие засегнахте темата за бюджета, в Стратегията е залегнал нов начин на бюджетиране и ние също сме предлагали увеличение на средствата за правосъдие, даже колегата Божанков, който призова в тази част да подкрепим и бюджета.
Моят въпрос е, ако може, да ми дадете някакво пояснение относно висящото положение на следователите. Това са хора компетентни, със специфични познания и възможности, но бих казал, че към настоящия момент са слабо натоварени. Какво Ви е мнението и стратегията по отношение на следователите, а също така предвиждате ли някакъв план за реинтеграция на осъдените на пробация – образование, квалификационни мерки, и така да станат едни пълноценни членове на нашето общество? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Байчев.
Заповядайте, госпожо Министър.
Очевидно три отговора – отново ще нарушим регламента!
Въпросите са такива, че изискват повече време.
Търпеливо ще Ви изслушаме.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Байчев, действително въпросите, които повдигате Вие, излизат извън рамката на въпрос за контрол, но те са много важни и основното, с което се занимава екипът на Правосъдието във вътрешен план, извън Председателството.
По повод на първата Ви реплика, искам да поясня, понякога се получава объркване от коя препоръка, дали е към Стратегията, към мерките, към Доклада? Това, за което говорите Вие, за отчитането в Годишния доклад е, че става дума за 17-те препоръки от предходния Годишен доклад от януари месец 2017 г. Там ясно са отчетени коректно конкретните стъпки, които са извървели отговорните институции по всяка една от тези препоръки.
Няма препоръка, по която да не се работи! Не биха могли на този етап да бъдат отчетени изцяло като изпълнени, защото от януари месец 2017 г., правителството започна май месец, за ноемврийския доклад, сам разбирате за колко месеца става дума, но въпреки това по всеки един от показателите ние имаме конкретни стъпки и конкретно изпълнение.
Да, резултатите от приетите законодателни промени трябва да бъдат видяни и затова докладът с тези 17 препоръки е с хоризонт края на 2018 г., когато се очаква и следващият доклад.
Що се отнася до Вашето съмнение относно промените, които са извършени в Наказателно-процесуалния кодекс, който е в сила от 5 ноември тази година, не се притеснявайте, те срещат подкрепата на нашите партньори и политиките, които са предвидени в НПК за преодоляване на формализма, бавенето и връщането на делата, които работят за повече бързина в наказателното производство, се посрещат добре и се оценяват добре. Разбира се, трябва да задействат тези нови правила, за да има конкретна оценка за това, последваща оценка на въздействието на НПК.
Благодаря Ви за въпроса за натовареността на следователите.
Изцяло споделям Вашата теза. Това са магистрати, част от независимата съдебна власт, и е редно, те да имат повече отговорности в наказателния процес. Затова с Антикорупционния закон, който в момента е на второ гласуване и е на вниманието на народните представители, сме предложили от правителствения Законопроект и промени в НПК, където корупционните престъпления и други тежки престъпления, извършени от лица, заемащи високи етажи на властта, занапред да се разследват от следователи.
Аз считам, че именно магистрати, юристи, част от друга независима власт, каквато е съдебната, е най-удачното решение и бих Ви помолила да подкрепите Законопроекта ни в тази част. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Следващият въпрос, последен, е зададен от народния представител Крум Зарков и той е относно регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и готовността на Агенцията по вписванията за поддържането му.
Господин Зарков, заповядайте да развиете въпроса си.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господа народни представители! Госпожо Министър, на 20 септември 2016 г. в „Държавен вестник“ бяха публикувани последните изменения и допълнения на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В него са предвидени няколко ключови промени, за една от които се отнася моят въпрос – преминаването на регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел от компетентния съд към държавата, по-точно към Агенцията по вписванията.
Според чл. 6, ал. 1 на този закон, „юридическо лице с нестопанска цел възниква с вписването му в съответния регистър“. Този закон, съответно това задължение, ще влезе в сила на 1 януари 2018 г. Естествено, за да се впишат в съответния регистър юридическите лица, първо, такъв регистър трябва да бъде изграден. Второ, компетентната администрация трябва да бъде подготвена да го поддържа и да си служи с него.
В тази връзка е моят въпрос: каква е техническата и организационната готовност на Агенцията по вписванията за започване на работа на специалния регистър няколко седмици преди влизане в сила на Закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Зарков.
Госпожо Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Зарков, действително Вашият въпрос е актуален, тъй като е свързан с непосредственото влизане на Закона в сила и организация по различен начин от досега съществуващата, свързана с юридическите лица с нестопанска цел.
С оглед на осигуряване на практическото приложение на Закона са приети изменения и допълнения в подзаконовите нормативни актове, регламентиращи режима на търговската регистрация и регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел. С Постановление на Министерския съвет от 8 декември 2017 г. се прие изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, предвид възможността за подаване на заявления по електронен път.
Успоредно с изпълнение на Закона работим и по намаляване на административната тежест за юридическите лица с нестопанска цел. По отношение техническата реализация на функционалностите и информационната система на Регистъра, има договор, съгласно който се предвижда осигуряване на възможност за вписване на обстоятелствата и обявяване на актове по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в информационната система на Търговския регистър.
Очакваните резултати са:
Първо, на 1 януари 2018 г. да бъде осигурена възможност за вписване на обстоятелства и обявяване на актове за сдружения, фондации и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел без регистриране и обработка на получени удостоверения за актуално състояние на посочените юридически лица с нестопанска цел от съда, които са поискани от Агенцията по вписванията в процеса по пререгистрация. Ще бъде осигурена възможност за пререгистрация въз основа на подадено заявление в Регистъра с цел съобразяване с измененията, както следва. Те са в два пункта: в случаите, когато юридическо лице с нестопанска цел и клоновете на чуждестранно такова предоставят удостоверение за актуално състояние от съда и устав; и втората хипотеза – в случаите, когато такова юридическо лице и клоновете на чуждестранно подобно не предоставят удостоверение за актуално състояние, Агенцията по вписванията ще изисква същото служебно от съответния окръжен съд на хартиен носител. След получаването му ще се осигурява пререгистрация.
На 15 януари 2018 г. ще бъде осигурена възможност за издаване на удостоверения и преписи от документи от Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за сдружения, фондации и клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел.
Предвид спецификата на подлежащите на вписване в Регистъра обстоятелства за народните читалища на по-късен етап – 28 февруари, се предвижда да бъде осигурена възможност за вписване на обстоятелства, обявяване на актове и издаване на удостоверения за народни читалища, регистриране и обработка по получаване на споменатите документи, които са поискани от Агенцията по вписванията в процеса по пререгистрация, без регистриране на удостоверения за актуално състояние на посоченото лице от съда и последващата му обработка.
По подобие на функционалността, обезпечаваща пререгистрацията на юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни такива, регистрацията на тези лица ще може да се извършва и при облекчен административен режим, тоест служебно от страна на Агенцията по вписванията.
Да обобщя: има забавяне по отношение на техническата възможност. Няма да има възможност договорът да бъде изпълнен до 1 януари, но сме взели мерки с надграждане на съществуващите в момента системи да не препятстваме изпълнението на Закона.
В диалог сме с неправителствените организации. Такава среща бе проведена последно и през тази седмица. Публични са становищата на неправителствените организации. Надявам се да няма проблеми в системата. Правим всичко възможно, така че Законът да бъде изпълнен и да не се налага удължаването на момента на влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Зарков, ще вземете ли отношение по отговора?
Заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, първо, благодаря Ви за отговора и за точния график, който дадохте.
Въпросът ми беше провокиран от две неща. Първото беше притеснението, което стигна до мен от страна на заинтересованите организации. Второто беше общата тенденция, която се забелязва и която е едновременно порок и на законодателната, и на изпълнителната власт струва ми се, а именно да се гласуват закони, без да се предвижда точно трудността по тяхното изпълнение. Това понякога ни поставя в ситуации да изискваме от определени субекти нещо, което ние самите не сме готови да им предоставим като услуга. Докато си говорим, си спомням за онзи момент в Закона за обществените поръчки, който застраши цяла една система, защото съответният предвиден регистър не беше готов навреме.
Обръщам Ви внимание на този проблем и конкретно върху това, за което говорим сега, но и върху това, което залагаме в Административнопроцесуалния кодекс и в най-различни закони във връзка с електронното гласуване и регистри, много от които са подопечни на повереното Ви министерство.
Конкретно по Вашия отговор. В Закона има разлика между юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, и такива, регистрирани в частна полза. Най-вероятно по технически причини, свързани със спецификата на различните организации, Вие въвеждате поетапно регистриране по друг признак, който е признакът на спецификите на различните организации. Имайки предвид кратките срокове на етапите – 1 – 15 януари, това не би трябвало да доведе до кой знае какъв проблем, но от принципна гледна точка си заслужава да се отбележи, че съгласно разпоредбата на § 25 от Преходните и заключителните разпоредби всички неправителствени организации имат задължение по Закона в рамките на три години да се прехвърлят на новия режим, всъщност до 31 декември 2020 г.
Апелирам наистина, щом ще трябва да е поетапно и не е възможно другояче, нека етапите да са сгъстени един с друг, иначе системата се оставя в неравнопоставеност между различните юридически лица. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Зарков.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Зарков, господа народни представители! Аз Ви благодаря за разбирането, че предвидени разпоредби в Закона зависят от техническото изпълнение, от изпълнение на проекти, свързани с процедури по обществени поръчки, с обжалвания, понякога непредвидими във времето като продължителност – месеци за приключване на процедурата. Споделяйки обаче важността на една законова разпоредба, аз не съм подкрепяла, въпреки че ще призная – имаше и такива гласове – да се отложи моментът на влизането на Закона за по-напред във времето. Опитахме се и мисля, че получихме съгласието и разбирането на юридическите лица с нестопанска цел, че е възможно да функционират по начина и в сроковете, които Ви изложих съвсем коректно.
Благодаря и за това, че доброто сътрудничество, което имаме с тях, се дължи и на народните представители, които коректно в устен разговор са отнасяли този проблем. За мен това е пример, по който трябва да функционират различните власти, защото отговорността ни е една – да облекчаваме гражданите, представителите на бизнеса и неправителствените организации. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър. Това беше добър сигнал за парламентарната седмица – последният въпрос към Вас. Благодаря за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
С това изчерпихме седмичната програма.
Следващото заседание на парламента е на 20 декември, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,25 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер
Явор Нотев

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков