Председателствали: председателят Цвета Караянчева

Секретари: Филип Попов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден на всички!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка:
Проекти на решение за промени в постоянни комисии. Вносител е Цветан Цветанов на 11 януари 2018 г., като предлагам да стане точка първа за петък, а досегашните първа и втора точка съответно да станат втора и трета за днешното заседание.
Моля да гласуваме.
Гласували 194 народни представители: за 174, против 2, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Господин Кирилов, заповядайте за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Във връзка с дневния ред за днешния пленарен ден правя процедурно предложение да бъде отложено обсъждането на второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал.
Аргументите за това, колеги, са следните. В дебатите във вчерашния ден ние взехме решение да отложим за днес продължаването на обсъждането на този законопроект. След вчерашното заседание с продължителна работа с колеги от парламентарни групи, включително и с експерти, след проверка и на стенограмата, обединихме мнението си по това, че е необходимо провеждане на допълнително заседание на Земеделската комисия, която да подготви допълнителен доклад по отношение на параграфи 30 и 31, с оглед регулиране на последиците във връзка с приетите параграфи 16 и 17. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Подлагам на гласуване процедурата, която току-що предложи господин Кирилов.
Гласували 190 народни представители: за 186, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към приетата първа точка за днешния дневен ред:
ПРОЕКТИ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям Проект за решение за попълване на състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Иван Николов Миховски за член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 188 народни представители: за 184, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Следващият Проект за решение е за промяна в състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Иван Николов Миховски като член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
2. Избира Радослава Пламен Чеканска за член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 189 народни представители: за 184, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Следва Проект на решение за попълване състава на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Николай Цветанов Сираков за член на Комисията по труда, социалната и демографската политика.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 189 народни представители: за 182, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Последният проект за решение е за промяна в състава на Комисията по културата и медиите.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Николай Цветанов Сираков като член на Комисията по културата и медиите.
2. Избира Радослава Пламен Чеканска за член на Комисията по културата и медиите.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 173 народни представители: за 163, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието, а с това и точката.

Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 20 ДЕКЕМВРИ 2017 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 274 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2017 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
За Доклада, господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, госпожа Фикирлийска ще представи Доклада на Комисията по правни въпроси.
Аз искам да направя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на правосъдието – господин Евгени Стоянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Моля да гласуваме така направената процедура за допускане в залата.
Гласували 190 народни представители: за 177, против 3, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете госта в залата.
Заповядайте, госпожо Фикирлийска, за Доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАНКА ФИКИРЛИЙСКА: Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители, дами и господа!
„ДОКЛАД
относно Указ № 274 на Президента на Република България, постъпил на 2 януари 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, приет от Народното събрание на 20 декември 2017 г. и мотивите към Указа.
На свое заседание, проведено на 10 януари 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 274 на Президента на Република България, постъпил на 2 януари 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, приет от Народното събрание на 20 декември 2017 г. и мотивите към указа.
На заседанието присъстваха: от Администрацията на Президента на Република България – професор Емилия Друмева – председател на Правния съвет на Президента, и господин Пламен Узунов – секретар по правните въпроси и антикорупция; от Министерството на правосъдието – господин Евгени Стоянов – заместник-министър, и господин Любомир Талев – директор дирекция „Съвет по законодателство“; от Държавната агенция „Национална сигурност“ – госпожа Таня Каракаш – директор дирекция „Правно-нормативна дейност“; от Българската стопанска камара – госпожа Мариела Радева – главен експерт; от Българския институт за правни инициативи – госпожа Неда Грозева – експерт; от Института за пазарна икономика – господин Иван Георгиев – правен експерт; от Фондация „Антикорупционен фонд“ – госпожа Деница Руканова – управител; от Националното Движение на Българските Граждани – госпожа Радка Николова; от Движение „Защита на гражданите и държавата“ – госпожа Капка Донева и госпожа Марина Мучакова.
Председателят на Комисията господин Данаил Кирилов докладва Указа на Президента и мотивите към него, като посочи, че на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, приет от Народното събрание на 20 декември 2017 г., като го оспорва по принцип и в неговата цялост.
В мотивите си Президентът посочва, че приетият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество не създава подходяща нормативна основа за справяне с корупцията и ще затрудни борбата с нея. Отбелязано е, че противодействието на корупцията не се свежда само до мерките, посочени в Закона, и не се осъществяват единствено от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като извън обхвата на Закона остават редица органи и звена с функции в областта на противодействие на корупцията.
Изложено е становище, че изброяването на съставите по чл. 108, ал. 1 от Закона не са съобразени с целите на приетия Закон и с връзката между особеностите на отделните престъпни състави. Положително се оценява създадената публична процедура за определяне на председателя, заместник-председателя и членовете на Комисията, но като неподходящо законодателно решение се посочва изискуемият 5-годишен професионален стаж за заместник-председателя и членовете на Комисията, който не създава достатъчни гаранции за тяхната професионална компетентност. Като неподходящо се отчита и приетото законодателно решение заместник-председателят и членовете на Комисията да се избират по предложение на председателя й.
С Указа се оспорва липсата на съдебен контрол върху решения на Комисията за образуване и прекратяване на производствата по проверка за имуществено състояние и по отнемане на незаконно придобито имущество, както и намаляването на регресната отговорност за вреди, причинени от действията на членовете на Комисията.
В мотивите към Указа се отбелязва, че приетият Закон не създава достатъчно гаранции за подателите на сигнали за корупция и конфликт на интереси и не прегражда възможността за предприемане на неблагоприятни действия срещу лицето, което е подало сигнал.
Президентът отчита като положително обединяването на процедурата по установяване на конфликта на интереси и по налагането на санкции, но приема за неефективен децентрализирания модел за установяване на конфликт на интереси, тъй като приема, че този модел не осигурява достатъчно гаранции за безпристрастност на лицата, установяващи конфликта на интереси.
Отбелязва се необходимостта от прецизиране на уредбата относно декларирането, конфликта на интереси и административнонаказателната отговорност по отношение на лицата, които не заемат висши публични длъжности и се изтъква, че при установен конфликт на интереси предвидения едногодишен срок за незаемане на висша публична длъжност няма да има възпиращ ефект.
Посочва се също, че разпоредбите на Глава девета се нуждаят от прецизиране, като се отбелязва необходимостта от уеднаквяване на терминологията в отделните разпоредби.
Поставен е въпросът за спазване на принципа за съразмерността и осигуряването на гаранции за защита на правата на човека и основните свободи при използването на специалните разузнавателни средства. В мотивите Президентът счита за наложително при образуване на проверка Комисията да прилага едни и същи методи за определяне на стойността на имуществото, както и създаването на нормативна база, която да подобри модела на управление на отнетото имущество.
Професор Емилия Друмева представи мотивите, като увери, че те са подготвени отговорно, добронамерено и чрез задълбочен анализ на правната материя. Подчерта, че аргументите в мотивите са юридически, като изложи конституционните основания и механизмите за упражняване на правото на вето на Президента.
Господин Евгени Стоянов отбеляза, че при подготовката на Законопроекта са обсъдени и взети предвид всички постъпили становища и мнения, като уточни, че мотивите към Указа не съответстват концептуално на възприетото понятие за корупция, което е по-широко и не се ограничава до съставите в Наказателния кодекс.
В дискусията взеха участие народните представители Димитър Лазаров, Данаил Кирилов, Десислава Атанасова, Христиан Митев, Крум Зарков, Пенчо Милков, Явор Божанков, Филип Попов и Димитър Стоянов.
Народните представители Крум Зарков, Филип Попов, Явор Божанков, Димитър Стоянов и Пенчо Милков изразиха подкрепата си към Указа и изложените мотиви. Изразено беше становището, че ветото е напълно аргументирано, като се наблегна върху неясното съдържание на понятието за корупция, избора на Председателя на Комисията от Народното събрание, недостатъчните правомощия за извършване на разследваща дейност, невъзможността на Закона да постигне поставените цели, механичното събиране на действащите органи и процедурните правила, липсата на защита на подалото сигнал лице, ограничената регресна отговорност на членовете на Комисията и употребата на специални разузнавателни средства. В допълнение беше посочено, че изброяването на престъпните състави в чл. 108, ал. 1 води до „дефокусация“ на Закона. Господин Божанков отбеляза, че не е направен анализ за последващо въздействие на Закона и че събирането на различните органи ще продължи тази неефективност в борбата с корупцията.
Народните представители Данаил Кирилов, Десислава Атанасова, Димитър Лазаров и Христиан Митев изразиха подкрепата си към Закона, като отбелязаха, че списъкът с корупционните престъпления не следва да бъде изчерпателен, тъй като проверка по чл. 107, ал. 2 се извършва, освен в случаите по чл. 108, ал. 1 и при установено несъответствие в размер на не по-малко от 20 000 лв., при установен с влязъл в сила акт конфликт на интереси, при неподаване в срок на декларация по чл. 35, ал. 1, т. 2 или т. 4, както и при уведомление от административнонаказващия орган, когато има административно нарушение, установено с влязъл в сила акт, което е от естество да създава облага на стойност над 50 000 лв.
Господин Кирилов посочи, че именно създаването на единен антикорупционен орган е основната цел на Закона и обединяването на функциите ще допринесе за по-добрата работа на тези звена, като акцентира върху необходимостта, докато трае досъдебното производство и се събират доказателства за формулиране на конкретен престъпен състав, да може да бъдат предприети всички мерки, предвидени в този закон, за обезпечаване на възможността за отнемане на незаконно придобитото имущество и по този начин да се защити общественият интерес.
По повод твърдението за липсата на достатъчни гаранции при използването и прилагането на специални разузнавателни средства беше отбелязано, че в чл. 104, ал. 3 от Закона е посочено, че редът за прилагане на оперативно-издирвателни дейности и в частност употребата на специални разузнавателни средства се извършва по реда на Закона за специалните разузнавателни средства и съдебната власт упражнява контрол и съблюдава правата на човека и основните свободи при употребата им.
Отбеляза се също, че отговорността на членовете на Комисията е същата и в сега действащия чл. 17 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и по този начин се осигурява вземането на свободно от икономически натиск решение на членовете.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 0 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, приет от Народното събрание на 20 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Фикирлийска.
Колеги, откривам разискванията.
Заповядайте за изказвания.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждаме ветото на президента по Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Обсъждаме го за пореден път. Дано този път обаче обсъждането не протече, както протичаха тези досега.
За този закон се говори от няколко години, а за варианта, който разглеждаме днес, се говори активно от месец август тази година. Проведе се така нареченото „обществено обсъждане“. Много се изписа, много се изказа, но какво от това? Нито един от аргументите, които бяха изтъкнати като притеснителни в този закон, не беше чут. Нито един не беше отразен. Общественото обсъждане има смисъл само тогава, когато страните са готови да чуят какво мислят, а не като досадна процедура, която просто трябва да мине. Много от аргументите на ветото днес бяха изречени много пъти и нито един не беше оборен. Въпреки това със силата на мнозинството, със силата на аритметическата логика, която показва, че определени политически сили имат повече от други, се гласува Законът точно така, както беше публикуван август месец и представен тук от началото.
Какво ни казва президентът днес? Той казва нещо просто: този закон няма да проработи – в смисъл, че корумпирани политици, корумпирани длъжностни лица и чиновници и тези, които ги корумпират, ще продължават да се радват на безнаказаността точно, както го правят досега.
Този закон няма да проработи и това е ясно на всички. Нито едно становище извън управляващата коалиция – и то в управляващата коалиция, трябваше да поясним, че имаше доста нюанси – не е в подкрепа на този закон. Нито едно – нито журналистическо, нито експертно, нито политическо! И в този ред на мисли си заслужава, тъй като ветото е в цялост и по принцип, да се върнем на обсъждането по време на първо четене на този закон, когато се обсъждаше неговата концепция. Тогава ние от БСП бяхме против, както сме и днес, аргументирано.
Колегите от ДПС подкрепиха Закона, но имаха сериозни притеснения по отношение на една главна част от него – тази, която засяга оперативно-издирвателната дейност. Те заявиха, че ще подкрепят този закон, но ще предложат тя да отпадне. Е, тя не отпадна! Те продължават да подкрепят Закона, поне така направиха в Правната комисия.
Колегите от „Обединените патриоти“ имаха десетки предложения между първо и второ четене. Подкрепиха Закона на първо четене, казвайки, че ще направят така, че притесненията да отпаднат. Предложиха неща, между които много разумни, като например това за централизирането на конфликта на интереси. Практически нито едно от техните предложения не беше прието и Законът остана така, както беше внесен.
Законът няма да проработи, защото логиката му е сбъркана, а оттам и неговата концепция. Според този закон корупцията не е престъпление. Тя е нещо повече или нещо по-малко, не разбрахме – усещане, чувство, възприятие. Това, че корупцията в България е приела размери такива, че действително нито един от съставите на Наказателния кодекс не успява да я опише, е факт, но това не е просто социално явление, което е някак си така вменено в нашия живот. Ако е явление, то е патологично. Това е тумор и туморът трябва да се изреже със скалпел, а не да бъде замазан с баданарката. Въобще се показа едно неглижиране на целия дебат от хората, които защитават този закон. Дори и защитата му беше някак си с половин уста. И днес министърът на правосъдието не е тук, поздравявам заместник-министъра на правосъдието, който се опитва да защити Закона, но това не е достатъчно.
Не чухме категорична позиция например от вицепремиера, който отговаря за съдебната реформа по този закон. Някак си срамежливо той бива гласуван само и единствено, за да бъде гласуван, за да бъде показано на външните наблюдатели и на българските граждани, че, видите ли, тук нещо се случва. Но така, както не се интересувахме какво точно пише в Закона, много се интересувахме как точно ще бъде конституиран този нов орган, защото добре разбираме, че той няма да повлияе на корупцията, но може да повлияе на много други неща. Този орган ще се избира – председателят и заместник-председателите му – от Народното събрание, разбирайте, от мнозинството в него. Аз не знам какво точно трябва да се каже, за да се разбере, че това решение е абсолютно неудачно.
За този орган се говори, че трябва да е независим. Независим от кого? Независим от политиците, разбира се! Къде са политиците? Тук в тази зала. И ние ще направим така, че новият председател и всичките му заместници във всеки един момент ще трябва да се съобразяват с едно мнозинство, естествено, с управляващото мнозинство, за да продължат да извършват дейността й.
Ще Ви попитам: представете си, че този орган е създаден и избухва скандал, недоволство по повод някакво негово действие или по повод на някакво негово бездействие. И той идва тук, за да отсъдим ние дали е прав или не. На каква база ще отсъдим ние, депутатите, дали този орган е бил прав да действа или бездейства? Ще се заровим в тоновете документи, в аргументите на едната и другата страна? Ще проверим СРС-тата, ще видим какво наистина е делото? Не, естествено е, че в тази зала единствената преценка ще има симпатията, която имаме към този председател. Той ще бъде съден по неговата лоялност, а не по неговия професионализъм. И това се е доказало във времето. Не само че този орган няма да проработи, той ще върне институционалната рамка назад, както е отбелязано във ветото на Президента, той най-вероятно ще пречи, вместо да помага. И това е ясно обяснено не само в мотивите на президента, не само в нашите изказвания дотук. Това е обяснено по повод на конфликта на интереси например в книги, студия, беше ни обяснено на Комисията от хората, които работят това нещо. Това беше позиция и на „Обединените патриоти“, между другото.
По отношение на Комисията за отнемане на имущество – два мониторингови доклада на Европейската комисия, заради която всъщност беше това бързане, обясняват, че отнемането на имуществото е нещо коренно различно и че трябва внимателно да се прецени, разбирайте да не се прави, да се влее този орган в другия нов. Неслучайно когато за първи път се заговори за единен орган, беше написана цяла стратегия – Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията в България през 2015 г., която казваше кои органи трябва да са вътре. И тези, за които говоря, особено отнемането на имуществото, не са вътре. Защо приемаме една стратегия през месец април 2015 г. и правим нещо различно през декември 2017 г.?
Ще Ви кажа, логиката е проста. Когато решиха все пак да се създаде този орган, управляващите започнаха да се оглеждат към коя действаща структура могат сега да го прикрепят. Комисията за конфликт на интереси, обезглавена от преди три години след злополучното действие на Златанов и функционираща в продължение на повече от година и половина в непълен състав, очевидно не можеше да даде структурната база. Другите органи са просто малки дирекции в по-големи. Затова погледнахме там, където ни се струва, че нещо стои стабилно. Видяхме я тази Комисия – КОНПИ, харесваме явно състава ѝ, казваме: „Айде там ще отидат и другите“.
Междувременно под обществения натиск се отбеляза, че корупцията трябва да се бори на терен, а не от чиновници на бюра. И затова се огледахме тук-там, видяхме една дирекция и в ДАНС, хайде и тя с една глава в Закона. Дирекция в ДАНС, за която в 80% от разпоредбите пише какъв ще е статутът на служителите, а съвсем малко е отделено за това какво ще прави. Какво ще прави не е написано поради простата причина, че тя няма какво да прави в такъв орган. Няма да проработи, ще попречи, но може да мачка! Може да мачка и то не само политици, а всеки български гражданин. Защото от един орган, който трябваше да е концентриран във висшите етажи на властта, стана един орган, който може да се занимава с всеки. И до ден днешен нямаме отговор, как ще бъдат използвани специални разузнавателни средства и оперативна информация, събирана чрез проследяване, инфилтриране и какво ли още не пред Гражданския съд. Защото този орган няма да стъпва в наказателно преследване и в Наказателен съд. Той ще ходи пред Гражданския съд. И като отиде там и представи на гражданския съдия СРС-тата, аз лично не мога да разбера каква доказателна стойност това може да има. Това е недопустимо по Гражданския процесуален кодекс, по който този орган ще работи.
Между другото, чудя се и на какво основание въобще ще му бъдат разрешени тези СРС-та, имайки предвид, че в Закона е писано, че той ще ги използва, но в Закона за специалните разузнавателни средства, в неговия чл. 3 е казано, че такива средства се използват за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления. Този орган по Вашата представа не се занимава с такива. За какво тогава ще подслушват?
Това вето беше посрещнато от много на нож. От вчера и онзи ден наблюдаваме една тенденция да се казва, че, видите ли, който е против този закон, е против борбата с корупцията. Истината е точно обратната. Това вето е шанс. Шанс, след като хората вече са убедени, че това е прах в очите, ние да дадем знак, че не е, да отхвърлим този закон и да напишем такъв, какъвто ще проработи. Имаме шанс да се вразумим и това ще е истинският сигнал за политическа воля. Другото е демагогия. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Само да поясня, министър Цачева не може да присъства, защото има среща с европейските комисари.
Реплики към изказването на господин Зарков?
Заповядайте, господин Кирилов. Отказвате ли се от репликата?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказвания.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще започна с думите на професор Емилия Друмева, които бяха цитирани в доклада днес пред Вас, а именно, че мотивите във ветото са юридически, а не политически. Ще добавя от себе си, че правото е една сложна система, която съдържа правила за поведение, които могат да работят, ако бъдат обаче добре подредени. Българските граждани посочват корупцията като основно негативно явление, като причина за неуспехите както на държавата ни, така и на всеки един от хората, с които се срещаме, за своите лични несгоди.
Този закон обаче според мен не е решението на този проблем, който нашите съграждани формулират като основен за обществото. Ще се спра на три аргумента, които виждам, защо не е такова решение.
Още в началните разпоредби на всеки закон се посочва неговият предметен обхват, принципните му положения. Така е и в този случай, където в чл. 1, т. 1, първите думи на този закон са, че той съдържа мерките за противодействие на корупцията. Тоест всички мерки за превенция на корупцията. И това са първите му думи. Така приелите Закона твърдят, че с този закон биха преборили корупцията. Това се потвърждава и от два текста по-надолу, където след девет точки изреждане на действия, в десетата е, че има и други способи и средства, но предвидени в този закон. Така от самото начало необосновано се претендира, че именно това е нормативният акт, който съдържа всички мерки за противодействие на корупцията. Да, но не е така.
Извън предметния обхват на Закона остават текстове за преследване на корупционните престъпления по Наказателния кодекс. Остава дейността на Висшия съдебен съвет в рамките на съдебната власт, остават специалните органи като Агенцията по обществени поръчки, Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция и техните правомощия, които също са свързани с противодействие на това явление. Така Законът не урежда изчерпателно материята, която претендира, че урежда. И това не е големият ни проблем. Големият проблем е, че този закон създава едни обществени очаквания. Едновременно с това създава нормативна разпокъсаност, неяснота и бъдещи проблеми при прилагането му.
На второ място, вторият ми аргумент е, че същността на корупцията като едно негативно обществено явление, вредно за нашето общество, представена в Закона, не кореспондира с международни правни актове, по които България е страна, влезли са в сила и следва да ги отчитаме и да ги прилагаме. Съществуват няколко международни акта, имах възможност веднъж да Ви кажа, които фиксират корупцията именно като престъпление: Наказателната конвенция относно корупцията на Съвета на Европа, страни сме по нея, от 2002 г. е в сила за България. Тя не дава дефиниция за корупция, но посочва редица състави на конкретни престъпления.
Същото е с Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. Тя е в сила за нас от 2003 г. и говори за криминализиране на корупцията. Всяка държава, страна по Конвенцията, предприема съответни законодателни и други мерки, необходими за обявяване на умишлено извършени деяния за престъпления. Конвенцията на ООН срещу корупцията, която можем да цитираме, но не спазваме, за нас е в сила от 2006 г. Няма дефиниция, но отново от приложното ѝ поле става дума, че се говори за извършване на отделни престъпления.
И много са силни тук аргументите на президента в мотивите, който Ви обръща внимание, че дори и когато се говори за отнемане на незаконно придобитото имущество, и в чл. 108 има изброяване на конкретни престъпления, голяма част от списъка с тези престъпления изобщо не са корупционни. Отделно на това, извън Закона остават състави на корупционни престъпления, цитирани в мотивите, ако ги видите, които не са обект на регламентация от Закона, което означава, че ако някой извърши такива корупционни престъпления, съществуващи по нашето право, този закон няма да се прилага за него.
Третият ми аргумент, и последен, е следният: той засяга въпросите с определянето на председателя, заместник-председателя и състава на членовете на Комисията, и с тяхното предсрочно освобождаване. Председателят се предвижда да се избира от нас, от най-политически представения орган на страната. Също става дума за заместник-председателя и за членовете от същото мнозинство. Всяко следващо мнозинство в това Народно събрание, с 48 народни представители може да инициира процедура, а с обикновено мнозинство, с мнозинство от присъстващите да прави промени в този орган. Ние избираме членове и на други органи, като Висшия съдебен съвет, но там избраните от нас членове на Висшия съдебен съвет по специален ред и процедура не въздействат със своите дейности пряко и непосредствено върху правата и интересите на гражданите, а по специален ред и процедура избират магистратите, които правоприлагат, и те въздействат върху нашите права и законни интереси. Тоест няма аналог в правото за това, което правим.
Законът, който обсъждаме, съдържа правила, като обобщение искам да Ви кажа, които няма да спомогнат за справяне с проблема корупция. Една нова законодателна процедура би ни дала възможност в много по-кратък период да формулираме правните механизми, които да способстват да оправдаем очакванията на българските граждани, да спомогнем действително да има противодействие и борба с това вредно явление, защото законодателстването на принципа проба – грешка, ще ни коства много дълъг период от поне една година, в който ще стигнем до извода, че поредният правен механизъм, който приемаме, е неработещ. Затова аз апелирам да подкрепим ветото и заедно да формулираме много по-добро законодателно решение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Явно, е че парламентарната група на БСП ще подкрепим ветото на президента. По мои пресмятания управляващото мнозинство ще гласува против това вето и същото ще бъде преодоляно.
И така законовото изискване ще бъде спазено, но както винаги има едно „но“. И „но“-то е следното: на 10-и този месец немската телевизия АRD в едно предаване за България казва, че корупционните сделки през 2016 г. в България са милион и 300 хиляди. В тези корупционни сделки са участвали 22% от населението на България.
Аз не зная как са ги преброили, кой ги е установил, но едно е сигурно – че проблемът в България, смешно е да се каже, че е висок, е голям, той е жесток проблем. Около решаването на този проблем през годините са се обединили всички политически сили. Различията са в начина на действие.
Аз подкрепям мотивите на президента, както и голяма част от тук присъстващите. Но ми се ще да отидем отвън мотивите на президента, за да разгледаме този закон, защото това е изключително важно.
Както е известно от философията, всяка причина си има следствие и всяко следствие си има причина. Не зная има ли в тази зала човек, който може да каже какви са причините за корупцията в България. Обикновено, когато искаме да решим един въпрос, ние трябва да сме наясно с причините и причините да ни подскажат съответните мерки. Не е правен досега анализ на причините за корупцията в България. Всеки може да си има собствени интерпретации, но те не ни дават отговор на въпроса защо стигнахме дотук. Основният въпрос за мен е с приемането на един закон ние ще продължим ли тенденцията на увеличаване на корупцията в България, или ще успеем да я приведем в някакви нормални граници?
Анализирайки сегашния закон, аз установявам, че той се бори срещу вече станали корупционни престъпления, разкриване на извършена корупция. Той не прегражда самата корупция, не взема предварителни мерки. Казвам всичко това, защото за влизането на един такъв закон в сила, на първо място, трябва да се елиминират, да се неутрализират причините за извършване на корупция, а след това да се преследват самите извършители.
Казвам всичко това, защото в цялата наказателноправна система в България и в целия свят има един основен проблем и той се корени във факта, че се наказват за извършени престъпления само тези, които са хванати. Никой, когато тръгва да извършва престъпление, няма убедеността, че ще бъде разкрит. Казвам всичко това и Ви благодаря. Очаквам, че ще подкрепите ветото на Президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стоянов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря.
Госпожо Председател, моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължете времето на групите!
ТОДОР БАЙЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ясно е, че групата на „Българската социалистическа партия“ ще подкрепи ветото на Президента, предвид това че има множество различия между целта, мотивите, с които е внесен Законопроектът, и предложените кодифицирани норми в него. Считаме, че така предложените норми няма да отговорят на обществените очаквания, дори биха се разминали с тях относно мерките за противодействие на корупцията.
Всеки законопроект, освен борбата както е в случая с корупцията, би трябвало да разглежда и мерки за превенция, мерки за разследване и да се предлагат и конкретни мерки за борба с корупцията. Какво имам предвид? В настоящия Законопроект не е предложено нищо относно превенцията, не е дефиниран проблемът, не са разгледани условията, пораждащи корупционна практика. Няма предложени мерки, които да се борят с тези условия, няма механизми за контрол на тези условия. Бих казал също, че не се предлага никакъв мониторинг върху тези условия, като аз бих доразвил темата мониторингът да бъде от граждански организации, които са особено чувствителни на тази тема.
Що се отнася до разследването, което тотално липсва, и е изрично посочено като липса в Мониторинговия доклад на Европейската комисия, тоест това е механизъм, който би трябвало да залегне в конкретния закон и самият орган да извършва разследване.
Що се отнася до борбата, бих искал да заявя, че тази борба не се води само с този закон. Напротив, тя се води и трябва да се води и с множество други закони, като борбата включва едно прозрачно управление, ясни, ефикасни, лесно приложими и синхронизирани с останалото законодателство закони, какъвто настоящият Закон не е към момента.
В Законопроекта ни се предлага орган, наречен „комисия“, който представлява механичен сбор от други органи, но самите други органи не са били изследвани, не е бил направен разбор на тяхната ефикасност и най-вече на тяхната резултатност, тоест тези органи дават ли някакъв резултат със своите действия в борбата с корупцията. Защото просто механичният им сбор, защото се харесват членовете на комисиите на управляващите, няма да доведе до борба с корупцията.
Също така се опитва вносителят да установи контрол върху ръководството на този орган, тъй като той ще се избира от мнозинството в парламента – това мнозинство, което е избрало правителството и Министерския съвет. Няма как този орган, който ще бъде контролиран и в зависимост от мнозинството, да извършва контрол на управляващите.
Тук бих искал да доразвия тезата си и относно компетентността на членовете на този орган. В първоначалния проект бяха леко завишени изискванията, докато сега вече съвсем отпаднаха. Изисква се за зам.-председател и за членове на органа висше образование и 5 години стаж по специалността. Предвид материята, с която ще се работи, считам, че тази магистратска степен трябва да бъде тясно специализирана, за да може съответният член на Комисията да бъде независим, а не обратното – да изпадне в зависимости и контрол от своя началник.
Също така искам да обърна внимание относно самото заглавие на Закона, а именно Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Съжалявам, колеги, но няма как имущество да бъде незаконно придобито. В континенталното право, което ние изповядваме, всяка една сделка или договор е на правно основание, тоест ние предлагаме едно парадоксално наименование на Закона.
От друга страна, членовете на Комисията със своя имунитет няма да бъдат отговорни за действията, които предизвикват по отношение на отнемането, а спрямо самата държава и общините, все още действа Законът за обезщетение на държавата и общините. Така и не става ясно защо едно субективно административно право на държавата, а именно отнемане на имуществото, трябва да се разглежда по една псевдогражданска процедура?
Другото, на което също искам да обърна внимание, е чл. 104, ал. 2 относно използване на специализирани средства без да се конкретизира за какво ще се използват. Това ще доведе до една несъразмерност на използването на специалните разузнавателни средства и намеса в личния живот на хората и в личната им кореспонденция.
Другото, на което искам да обърна внимание, е чл. 108. Там няма уредба, която ясно да дефинира реда за издаване на акта от председателя на Комисията. Тоест задава се една служебна победа на държавата, няма ред, по който да се обжалва нито по АПК, нито по НПК.
В заключение искам да Ви призова да размислите и да подкрепите ветото на Президента, защото с така предложения Законопроект вместо да е налице престъпление и наказание, напротив – ще имаме престъпление без наказание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Байчев.
Реплики към изказването на господин Байчев? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, групата на „Обединени патриоти“ ще гласува в подкрепа на Закона и против ветото на Президента. Не за друго, не защото не уважаваме изключително много господин Радев. Напротив, моето лично отношение към него е много уважително. Аз смятам, че той много израсна като политик, но трябва още. Защото ако беше дошъл да се допита до нашата група, щяхме да му кажем точно кои текстове в Закона да атакува, така че да ги поправим. Защото наистина този закон има нужда от доиздялкване на някои текстове. Но Вие виждате сега тук Европейското председателство, дошли са първите хора на Европа – е, как няма да се отчетем с един закон за корупцията? (Оживление в „БСП за България“.)
По темата за корупцията, между другото, правим доста големи… Вчера казах няколко думи по отношение на мазохизма. Стига сме се самооплювали и стига сме цитирали чужди издания. В най-цитираното издание „Гардиън“, дето напоследък с него ми надуха ушите, статията против България, е базирана на думите на шефа на Центъра за изследване на демокрацията Шентов – българин клепа собствената си родина. Разбира се, хваща се един западен вестник, защото това са соросови организации, няма никакъв проблем и от там идва тази нечиста струя – „България е корумпирана“, „България е лоша“.
Стига сме се самооплювали. Хубаво, приемаме този закон, приемаме го – сигурно има в него недостатъци, но президентът прави грешката, че атакува целия закон, а не посочи какво в него не му е точно. Ако го беше направил така, то щеше да бъде приет конструктивно и функционално и да коригираме някои текстове. Сега излиза, че той самият е против това да се приеме закон за борба с корупцията. Така че, уважаеми дами и господа, аз предлагам да скъсим дебатите.
Накрая само в заключение ще кажа, че примерно сега, понеже тук разсъждаваме какво е корупция, какво точно е корупция, сега аз следобед имам намерение да подаря на Жан Клод Юнкер една бутилка хубава българска ракия – това ще бъде ли корупция, госпожо Председател, и кажете… (Оживление.) Така че да не пресоляваме темата с корупцията, нека приемем Закона и да вървим напред. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сидеров.
Реплики към изказването на господин Сидеров? Няма.
Други изказвания, колеги?
Господин Хамид, заповядайте.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, понеже Указът върна Законопроекта във фаза за първо четене – духът и философията на Закона, аз ще се върна към момента преди неговото внасяне.
Съгласен съм с констатацията на Президента в Указа, че подготовката и внасянето на Законопроекта са извършени по всички изисквания на Закона за нормативните актове обществени обсъждания. Тези обсъждания обаче, колеги, особено финалното, не минаха по обичайния ред – както винаги формално. Аз твърдя, че последното, финално публично обсъждане на Законопроекта, където присъстваха и колеги, мина конструктивно. Защото, спомнете си, там ние направихме нашите възражения, своите възражения направиха главния прокурор, председателите на службите за сигурност и част от тези възражения бяха приети и бяха оттеглени от Закона още преди неговото внасяне. От този сигнал за конструктивност според мен можем да извлечем извода, че е налице воля и търсене на общо съгласие за борба с корупцията. Защото този конструктивизъм продължи след това и в Правната комисия. Ние внесохме нашите предложения. Прав е колегата Зарков, че голяма част от тях не бяха приети, една част бяха приети, но поне опитахме да направим по-добър законопроект.
Дали Законът е станал съвършен, дали има някакви кусури, които трябва да се изгладят, ще видим по време на неговото действие. Но аз не приемам за аргумент, не приемам за сериозен мотив констатацията, обявяването от тази трибуна: „Този закон няма да сработи“, без да сме дали шанс на този законопроект. Дори един ден да поработи, ние излизаме, обявяваме: „Този закон няма да проработи“. Не приемам и за основен мотив – навсякъде се говори, не е аргумент твърдението, констатацията: „Нямате воля за борба с корупцията“. Това не може да са юридически, не са правни аргументи, колеги. Това са аргументи на хора, които може би са имали среща с лица, които предсказват бъдещето, но не са юридически аргументи.
Колегите в БСП имат изключително добри юристи, доказали са го в Правната комисия и в залата, така че не приемам те да използват такива изявления: „Законът няма да проработи“. Нищо юридическо, нищо правно няма в това.
Нека да дадем шанс на Закона да поработи. Ние сме готови отново и отново да внасяме предложения, ако видим, че някъде има спирачка, има противоречия, но според нас се получи Закон, който може да работи. Нека да водим този дебат не сега, а след една година и да видим какви резултати ще даде този закон.
Защо този закон и този орган се гради около Комисията за отнемане на противозаконно придобито имущество? Колеги, от всички страни, включително и отвън, са много високи оценките за дейността на Комисията за отнемане на противозаконно придобито имущество. Това съм го чул и от колеги от БСП. Просто там наистина има желание, има мотивация, има хъс за работа и го показват резултатите, които тази Комисия дава. Около тази Комисия, около гръбнака на Законопроекта и на новия орган около Комисията, мисля, че Законът ще проработи. Нека да дадем шанс на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Наистина ветото на Президента беше като че ли последен шанс да коригирате политиката си по отношение на корупцията.
Уважаеми колеги, ако оценката на външните медии е под въздействие на – соросоиди ли казахте? (Реплика от ГЕРБ: „Да, соросоиди.“) Да, добре.
Питам Ви: 83% от българските граждани, които определят корупцията като проблем номер едно на управлението, соросоиди ли са? Осемдесет процента от българския бизнес, който казва, че обществените поръчки са нагласени и предварително уточнени за един-единствен изпълнител, соросоиди ли са? Целият български народ, който е с усещане за пропиваща навсякъде корупция, и те ли са соросоиди? За да решим един проблем, първо, трябва да кажем, че го има и да го назовем. Уви, Вие не признавате корупцията за проблем. Как да го решите тогава? Оставям настрана това, че дори имаше изказвания, че тя не е престъпление, че не можем да я борим, защото не сме й дали определение. Абе, 28 години всички крадат в тази държава и не можем да преборим тази кражба, защото няма определение на това що е корупция. Какви аргументи са това? Правни ли са, колеги? Това правни аргументи ли са?!
Уважаеми управляващи, най-вече ГЕРБ, които мълчите, сигурно нямате аргументи или искате да мине току-така дебатът и уважаеми опозиционни групи, които ще гласувате с управляващите, защо не използваме Председателството като шанс да опровергаем всички уж соросоидни твърдения, че България е най-корумпираната и бедна страна?! Що за изказване е това?
В момента тук има чужденци и ние ще трябва да се отчетем с един Закон за корупцията. Най добре беше да ги поканим – еврокомисарите, министъра на правосъдието, и да им дадем възможност да видят как българските държавници, политици в парламента наистина са решени да се борят с корупцията, а не да имитират такава борба. Колеги, много можем да спорим по Закона – подробности, детайли, СРС бюро, но един голям въпрос стои и той е юридически аргумент, колеги от ДПС.
В Конституцията и в правото има един железен принцип от римско време та до ден-днешен и дано да го има и напред. Казва се „разделение на властите и взаимен контрол“ и това е конституционен юридически аргумент. Няма такова нещо в света – властта, която управлява, тоест априори при нея е корупцията, да си избира тези, които ще я контролират. Ето затова казваме, че няма да сработи. Ако някой ме убеди, че човекът, който краде, назначавайки си човека, който го контролира, очаква този, втория, да го вкара в затвора, е, няма как да Ви повярвам. Това е проблемът на този закон.
За съжаление, този дебат беше изроден по следния начин: коя група иска да назначава органа – БСП и Президентът, или управляващите и другите опозиционни групи, които ги подкрепят. Не, не е това проблемът, колеги. Корупцията е надпартиен въпрос. Ако ние се съобразявахме с партийния си интерес, щяхме да Ви подкрепим. Утре може да управляваме ние, ще си назначим наши хора, те няма да ни контролират и на нас ще ни е добре. Гледаме на корупцията като на въпрос на държавността и на надпартийна тема. Днес президент е Румен Радев, утре ще е някой друг. Днес управлява ГЕРБ, утре ще управлява БСП. (Възгласи от ГЕРБ: „Ееее!“)
Ние, колеги, не правим закон за един мандат. Ако гледате на това законодателство, като на закон за Вашия мандат, това е втора държавническа грешка. Ние трябва да правим трайно законодателство и независимо кой е в изпълнителната власт, чие е мнозинството тук, кой е в президентската институция, да гарантираме, така че изпълнителна, законодателна и президентска власт взаимно да се контролират, за да има ефект от тази работа.
Уви, както виждам, ще пропуснете последния шанс да коригираме поведението си по отношение на борбата с корупцията. И не се сърдете, ако началото на Председателството и краят му бъдат едни и същи, никакъв напредък за борба с корупцията. За съжаление, като български политици и държавници целта, която имаме дори и по това Председателство – да придвижим България, да ни приемат в Шенген, ако продължавате така, няма да можем да я реализираме, за съжаление. Много правителства работиха в тази посока, от различни партии. Не ни приемат не защото не сме изпълнили условията – отдавна ги изпълнихме – и Вие, и ние сме работили за това, и колегите в центъра, а защото корупцията продължава да е проблем номер едно и управляващите продължават не да се борят с нея, а да я прикриват. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Реплики? Изказване.
Заповядайте, професор Станилов – за изказване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Няколко пункта само, колеги, извинявайте.
Уважаема госпожо Председател! Аз се опитах да направя справка, може да не е точна, но няма европейска държава, която да има специално насочен Закон за корупцията. Само ние го разиграваме този номер и всички тук знаем или повечето, които са тук, знаят, че законът е само един инструмент в ръцете на хората. Ако не сложиш закона в правилните ръце, той не работи. Този закон за корупцията, ако се приеме – надявам се, че ще бъде приет, ако не го сложим в правилните ръце, ако не намерим точните хора, той няма да мръдне. Всички го знаете без грешка и това е вече въпрос на това кои ще бъдат назначени там, и кои ще прилагат този закон.
Второ, когато се работи срещу явление като корупцията, трябва да се взима предвид, че първо се отстраняват причините, а не следствията, както тук вече се каза. Само че причините не могат да бъдат отстранени, защото причините са в цялата неолиберална система – безпринципна, безбожна, цинична неолиберална система, в която парите са поставени пред човека (ръкопляскания от ГЕРБ), човекът след парите и затова ние не можем да победим корупцията или, по-точно казано, не можем да я изкореним изцяло. И затова всички съветници от европейските страни, които говорят за борба с корупцията, казват, че тя не може да бъде изкоренена, но може да бъде силно намалена. Надявам се, че е така.
И на трето място, искам да кажа на колегите от Социалистическата партия: като излизате от тази трибуна да не говорите като големи, бели и хубави хора, които досега не са били нито в управлението, нито в политиката, нищо не знаят, не са участвали. Можем да си припомним например, както често си припомняме, как Иван Костов знаково продаде БГА „Балкан“ за цената на един апартамент, как Тройната коалиция продаде Българския морски флот на безценица, аферата „Батко и Братко“ и така нататък. Примерите са безкрайно много.
Много Ви моля, имайте тези очи, като излизате на трибуната, говорете от позицията, че и Вие сте в цялата тази история. Не сте вън, не сте ангели, не сте се пречистили, никой не Ви е опростил греховете, както и на нас, разбира се, но поне недейте лицемери в тази посока. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми професор Станилов.
Реплики към изказването на професор Станилов? Не виждам.
Изказване – господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! И аз исках този дебат да бъде различен, да се чуят аргументи и позиции, които, макар че в продължение на пет или шест месеца активно обсъждаме всеки един от елементите на този законопроект, всяка една от идеите, да прозвучи действително ново, да прозвучи оригинално и да не е била обсъдена по един или друг начин назад във времето.
Тук ще си позволя да коригирам някои от ораторите, които казаха, че дебатът е започнал през месец август по този вариант на Законопроекта. Не, колеги, дебатът по този вариант на Законопроекта започна през месец декември 2017 г. Ако колегите тогава не са били в състава на… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: 2016 г., господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, месец декември 2016 г., на финала на Четиридесет и третото народно събрание, на второ четене на Комисията по правни въпроси. Тогава колегите от опозицията имаха представители в този дебат и взеха участие в дебата.
Няма да влизам в анализ на структурната база, както употреби израза господин Зарков, ще кажа обаче, че прочитът на мониторинговия доклад е неверен, както е неверен и прочитът на голяма част от законовите разпоредби. Това, колеги, много ме притеснява, защото се познаваме, работим заедно в Правната комисия и, когато някой колега започне с претенцията за правно изложение да говори странни неща, признавам, че започвам да се притеснявам.
Ще се върна към мотивите на Президента. Опитът на тези мотиви на Президента е да бъдат балансирани и да бъдат обективни. Благодаря на професор Друмева, че прие поканата на Комисията по правни въпроси и представи мотивите на Президента за ветото.
Също така ценя начина, опита, желанието критиката да бъде добронамерена и доброжелателна. Мисля, че това е добър подход, за да стане един добър диалог. Мотивите в аргумента – няма да ги квалифицирам дали са политически, дали са юридически, какъв е техният ефект, кога те ескалираха и дали ескалираха по въпроса за назначаването на органа. Този въпрос стана ескалационен точно през месец декември, точно след провеждането на изборите за президент на Република България. Този период и този аргумент се свързаха с възхода на Вашата политическа заявка за управление и за влизане във властта. Няма да го коментирам политически, но всички в този момент сме парламентаристи.
Моля Ви да не се подценяваме, обиждаме и да спазваме Правилника. Ако тук има корумпирани, има наказателен ред, по този наказателен ред те да бъдат осъдени с влязла в сила присъда. Не приемам, че законодателният орган на държавата е корумпиран. Тук е мястото да се води открит дебат. Тук е мястото опозицията, колкото и да е малка, да има възможността да ревизира. Това правило сме го запазили и в конструкцията на този орган.
Критикувате ни, че една пета от народните представители може да поиска смяна на член или на председател на Комисията – какво по-силно право за опозицията да упражнява контрол, да представи един проблем, един въпрос пред обществото, защото, колеги, тук всички сме съгласни, че всички ни наблюдават. Всеки български гражданин може да си включи телевизора, да си включи интернет и да види неговият депутат тук ли е, какви позиции защитава.
Тръгвам по аргументите на ветото. „Предметният обхват на Закона създава по-голямо фрагментиране и неяснота за цялостната институционална рамка. Извън обхвата остават органи и институции.“
Колеги, извън обхвата остават всички конституционно установени органи, които имат функционална компетентност за борба с престъпността, включително и с корупционните престъпления. Да, извън обхвата остава и Прокуратурата на Република България. Разбира се, но тя е орган за разследване и за предявяване на държавното обвинение.
Инспекторатите в администрацията били извън структурата. Разбира се, че са извън структурата, защото те са административни звена за вътрешен контрол. Те осъществяват много функции и партньорите ни по мониторинговия доклад ни дадоха препоръки, които изпълнихме. Ние усилихме капацитета на инспекторатите в администрацията. Тези инспекторати проверяват не само корупцията, те проверяват лоялността, те проверяват етиката, те проверяват основанията за дисциплинарна отговорност на служителите. Те проверяват всичко, което органът им възложи да проверят – логично е да бъдат извън.
В тази връзка абсолютно логично е извън тази структура да бъдат Агенцията за обществени поръчки, както и Агенцията за държавна финансова инспекция. Те са специализирани органи със собствена компетентност. Да, установяват много факти и обстоятелства, които могат да сочат корупция, но те трябва да останат извън тази структура, но в пряка координация, във взаимодействие с новосъздаващия се орган, който пък има методически функции по отношение на тяхната работа.
Твърдението за непълнота на съставите – колеги, това беше манипулативно твърдение. Това твърдение не отговаря на записаното в Закона. Ако бяхте го казали на второ четене в Комисията, щяхме да приемем предложението за тези четири или пет състава. Аз Ви каних много пъти: „Правете предложения! Имате ли предложения?“. Не направихте предложения за тези пет състава. Притеснителното е, че не забелязвате принципа. По отношение на принципа отнемане на имуществото, имаме други общи основания, които действат без значение на квалификацията по отношение на престъпния състав – това е несъответствието на имуществото. Тук няма да се съглася и с твърдението на колегата Байчев, и ако не сме в парламентарната зала, подробно щях да вляза в анализ на всички придобивни основания по всички закони. Иде реч за придобиване на незаконно основание, тоест за своене, за притежание, за придобито по престъпен начин имущество. (Реплики от „БСП за България“.)
Спорно е обединяването на функциите по установяване на конфликт на интереси и гражданска конфискация. Колеги, това също е една от големите заблуди, които се опитвате да внушите на обществото – че видите ли, този орган нищо нямало да може да прави. Напротив, ще прави поне три неща, а освен тези три неща може да прави още неща главно по събиране на доказателствата, главно по Глава девета, която Вас очевидно силно Ви притеснява. Да, няма да влизам подробно в анализ на оперативно-издирвателната дейност, аналитичната дейност и методическата дейност, но пак ще повторя: какво лошо, когато Комисията получи сигнал, изпрати този сигнал на прокуратурата за проверка на престъпления, веднага да започне да проверява всички други обстоятелства – да проверява имуществото, неговото съответствие, конфликта на интереси, да събира доказателства. Тук само ще отбележа, че въобще не сте прави, но друг колега ще говори за тежестта, употребата и доказателствената стойност на доказателствата, събрани със специални разузнавателни средства.
Имало понижаване на критериите по отношение на заместник-председателите и членовете на Комисията. Аз обясних в Комисията защо подкрепяме снижаване на прага до пет години – да изравним професионалните изисквания така, както са за членовете на Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране, Комисията за финансов надзор и Комисията за регулиране на съобщенията. Тоест ние следваме стандарта, който на това ниво на законодателно решение сме дали за всички комисии.
Защо е важно тук да бъде млад човек? – за да бъде амбициозен, за да бъде неповлиян, за да бъде чист, за да има възможност да се изгради в тази работа.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Като не е млад, не е чист – така ли?!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Действително, да бъде упорит.
Аз не противопоставям млади на стари. Не противопоставям! Казвам, че петте години професионален стаж не са недостатък, те могат да бъдат и преимущество, но всички тук в публична процедура, с дебат ще преценят за този човек достатъчен ли е този опит конкретно и специално.
Следващо твърдение – „липсва обжалване на решенията по започване, продължаване и прекратяване на производствата по отнемане на противозаконно придобито имущество“. Колеги, уважавам професионалните познания, както Вашите, така и на колегите от Администрацията на Президента, но за всички е видно, че това са вътрешноадминистративните актове по движение на проверката. Разбира се, че те няма как да бъдат обжалвани, те се обжалват финално, обжалва се резултатът. Ако в течение на самата проверка тези вътрешноорганизационни актове се обжалват, това означава да нямаме нито една завършила проверка, защото те винаги ще се обжалват в съда. (Шум и реплики.)
Твърдение – „ограничаване на регресната отговорност на членовете на Комисията“. Искам да подчертая, че и досега регресната отговорност на членовете на Комисията, на сегашното КОМПИ е такава, и е правилно да е такава. Ако не е по Закона за отговорността на държавата, всеки член на Комисията ще бъде заплашван по всички начини, включително и чрез медиите, че му предстоят изключително негативни последици, че ще бъде съден, че ще му се отнеме цялото имущество след това. За да бъде свободен, да бъде независим да прилага Закона, членът на Комисията трябва да има тази отговорност, а не да има обща, пълна регресна отговорност.
Просрочих много времето – няма да мога да се спра на още седем групи аргументи от президентското вето. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате време, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз благодаря за вниманието, ще завърша само с това – колкото повече повтаряте едни и същи аргументи, и то, бих казал, не особено обосновани, започнах все повече да се убеждавам, че може би този закон действително ще бъде мощен инструмент за решаване на този сериозен обществен, социален, правен, политически проблем.
Аз не вярвам на Вашите клетви и заплахи, че Законът няма да проработи и ще се радвам да можем след година да направим оценка по прилагането на този закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Господин Цветанов, заповядайте за изказване.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че днес, когато отхвърлим ветото на Президента, страната ни ще изпълни един ангажимент, като препоръка от Европейската комисия и ще можем да имаме действително повече ясна политическа воля и институционална подкрепа за това, което ще направят всички тези, които ще работят в борбата срещу корупцията.
За мен е изключително важно да се знае, че Политическа партия ГЕРБ, формиращото се парламентарно мнозинство, искам да благодаря на всички тези народни представители, които, както беше казано от лидера на БСП, са опозиционни, също стигнаха до извода, че трябва да имаме антикорупционно законодателство, което да подобри координацията и взаимодействието между всички структури, които до настоящия момент са работили в борбата срещу корупцията.
Винаги съм си задавал въпроса защо през последните няколко месеца, когато започнахме отново да говорим за антикорупционното законодателство в Четиридесет и четвъртия парламент, БСП коренно промени философията си и защитата за начина, по който трябва да изглежда този орган и как трябва да бъде направено назначаването на съответния председател.
Спомням си дебатите, които бяха в Четиридесет и третия парламент. Аз си спомням първоначалния вариант на Министерския съвет, когато Законопроектът беше внесен в Четиридесет и третия парламент. Знаете, че тогава първоначалният вариант беше назначаването на председателя да бъде от Министерския съвет. Тогава имаше доста задълбочен и смислен дебат, който се проведе в Четиридесет и третия парламент. Знаете, че Законопроектът беше приет на първо четене и тогава всички ние стигнахме до извода, че действително между първо и второ четене тези неща ще бъдат променени. Всички застанахме единодушно зад идеята председателят и съответното ръководство да се назначава от българския парламент. Тогава БСП бяха най-големите защитници, защото не можеха да си помислят, че президентската институция може да назначава този председател.
След изборите през есента на 2016 г. БСП рязко промени позицията си, когато влязохме в Четиридесет и четвъртия парламент. Това не е системен подход, това не е задълбочена работа по законопроекти, които са минали в Четиридесет и третия парламент на първо четене и сме имали обществено обсъждане. Мога да кажа, че това е Законопроектът, който е бил най-много дебатиран както в българското общество, така също и между експертите, участвали във всички експертни групи, които бяха направени, и в Правната комисия на Четиридесет и третия парламент.
Знам, че беше много изострен дебатът за прилагането на специални разузнавателни средства и дали е допустимо да бъде в този Антикорупционен закон.
Колеги, ние говорим за звеното в ДАНС, което към настоящия момент има тази компетентност, говорим само за звеното, което работи срещу корупцията. Веднага си задаваме въпроса: 2013 г., когато Вие формирахте мнозинство, точно Вие от БСП преместихте целия ГДБОП и дадохте разследващи функции на Държавна агенция „Национална сигурност“. Тогава всъщност Вие доказахте, че не искате да се борите срещу корупцията, дори и срещу организираната престъпност, защото знаете какви бяха оценките на Европейската комисия за всичко това, което направихте като промяна на структурата и организацията на работа на системата за сигурност.
Колеги от БСП, нека действително да бъдем обективни и последователни в това, което сте защитавали в Четиридесет и третия парламент, защото в немалката си част участват същите тези народни представители, които са били и тогава. Кое Ви промени мисленето в обратната посока?
Нека да кажем, че Народното събрание е най-големият гарант за назначаването на всеки един орган, който е от компетентността при обсъжданията и назначаванията, които се правят от българския парламент. Нека да си припомним как беше оценена постъпката, която направихме с решението Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде назначавана от българския парламент, защото знаете, че Комисията за енергийно и водно регулиране беше назначавана точно от изпълнителната власт, и когато взехме принципно решение точно тук, в парламента, тогава всъщност получихме добрите оценки и се дистанцирахме от политическото си влияние, за което Вие постоянно говорите, че може да бъде осъществявано върху този антикорупционен орган.
Искам да заявя категорично, че парламентарната група на ГЕРБ ще отхвърли ветото на Президента не заради тази практика, която вече се създаде в Четиридесет и четвъртия парламент, защото Президентът и БСП – Вие просто играете в един отбор, но ние играем в отбора на България. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ние ще работим винаги, водени само от националния интерес и ефективната борба срещу организираната престъпност и корупцията. Точно тук искам да благодаря на заявената позиция от народните представители както от „Воля“, така също и от „Движението за права и свободи“, защото те бяха принципни в оценката си и начина, по който са участвали в дискусията, и сме чули всяко едно различно мнение, и сме се вслушали там, където действително можем да направим необходимата законодателна промяна, която да бъде в интерес на обществото, и да можем действително да имаме по-широка парламентарна подкрепа при приемането на законодателството на България, защото това означава устойчивост, това означава сигурност и гаранция за изпълнение на ангажимента ни като правителство за четиригодишния управленски мандат, който имаме днес, и с предстоящото председателство, което вече започна. Когато отчитаме резултатите от Председателството и когато отчитаме резултатите от четиригодишното ни управление, убеден съм, че отново ще имаме управленски мандат, който ще бъде на ГЕРБ. Затова, госпожо Нинова, дълго време ще бъдете в опозиция, но това Вие ще го направите като един достатъчно добър опит, за да може да трупате опит като опозиционер, а не като управленец. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Нинова, заповядайте за лично обяснение.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): С последното изречение господин Цветанов показа защо в тази държава не се разчита на правосъдна система, а присъдите се изказват от трибуната.
Преди години по същия начин изказа присъда срещу български лекари, за което, уважаеми български граждани, днес плащате всички. Заради господин Цветанов България е осъдена в Страсбург. Днес от Ваше име издава присъди за това кой ще управлява и кой ще бъде в опозиция. (Реплика.) Не Вие, господин Цветанов, казвате това, а българският народ! (Реплики от ГЕРБ.) Така че, ако обичате, когато говорите от името на България, се ограничавайте до председател на парламентарната група на ГЕРБ.
На следващите избори единствено българският народ ще каже дали БСП ще остане в опозиция, или обратно. Въздържайте се от това Вие да определяте това нещо! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Други изказвания, колеги?
Господин Марешки, заповядайте за изказване. (Шум в залата.)
Колеги, моля Ви за тишина! Още малко търпение.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За никой от Вас в залата, със сигурност и за целия български народ, не е тайна, че единствената парламентарно представена партия, която не е имала свои представители и няма свои представители във висшите етажи на властта, е Политическа партия „Воля“. В този смисъл… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Въпрос на възпитание е все пак. Мисля, че никого не съм репликирал, но Вие си носите Вашата отговорност. В този смисъл ние с чиста съвест сме абсолютно спокойни и в решаването на този проблем ще застанем на страната на народа, ще постъпим държавнически, отговорно и ще отговорим на очакванията на българския народ, че най-накрая някой от тези, който е управлявал и грабил – разбирам, че някои и от тук присъстващите се притесняват, които са били министри или на други държавни и високи постове, най-накрая някой от тези, който е грабил България, обричал е българския народ на глад и мизерия с по 9 долара, с по 100 лв. пенсия, с мизерни заплати, с липса на достойно здравеопазване, с фалиращи болници, с фалиращо образование в момента, с фалираща култура, фалиращ спорт – някой от тези хора трябва да понесе своята отговорност. Точно заради това ние ще подкрепим, не ще гласуваме срещу ветото на Президента, не ще подкрепим ГЕРБ или някой друг, ние ще гласуваме за Антикорупционния закон с надежда, като всеки един обикновен български гражданин, че най-накрая ще има справедливост, че най-накрая някой ще носи отговорност в тази държава и този, който ще понесе отговорност, да бъде за назидание на следващите, които ще искат да бъркат в кацата с меда.
Надявам се, че по-голямата част от народните представители не са бъркали в кацата с меда и с чиста съвест ще подкрепят Антикорупционния закон. Ще се надяваме той да проработи и тези, които са грабили, да бъдат там, където българският народ очаква. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Реплики към изказването на господин Марешки? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на повторно гласуване Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, приет от Народното събрание на 20 декември 2017 г.
Гласували 222 народни представители: за 147, против 75, въздържали се няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество беше приет.
Господин Кутев, заповядайте за процедура за прегласуване.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Колеги, моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, процедура по прегласуване.
Гласували 222 народни представители: за 146, против 76, въздържали се няма.
Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е повторно приет.
Законът ще бъде изпратен на Президента на Република България за обнародване в „Държавен вестник“ в седемдневен срок от получаването му съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията.
Господин Божанков, заповядайте за отрицателен вот, после господин Кутев. (Народни представители напускат залата.)
Колеги, имаме още една точка в днешния дневен ред.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, явно трябва да изчакам колегите да излязат от залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, заемете местата си!
ЯВОР БОЖАНКОВ: Важните хора са в залата.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против“, защото в България корупцията е системен проблем, дълбоко вкоренен и няма да прекаля, ако кажа, че това е държавна политика.
Давам един прост пример, но смисълът е по-дълбок: всяка обществена поръчка в България, която аз съм виждал, е нагласена. Ако попитаме в един малък град кой ще я спечели, винаги ще намерим отговора на това.
Давам друг пример: една камера за 20 долара в едно село беше купена за 20 хил. лв. Никой няма съмнение, че тези пари отиват някъде нагоре и този кмет казва: „Законът е изпълнен“. Тоест корупцията не само е системна, тя е облечена във власт, тя е облечена, за съжаление, най-страшното е, че тя е облечена в закон. Срещу това даваме един корупционен закон, който е сбор от други закони, тоест нормативен отговор. Затова в България приемаме по над 130 закона годишно. Така за 215 години във Великобритания са приети 4300 закона, а в България, с това темпо ще приемем 19 хиляди закона. Ето това е нашият отговор, защото така е по-лесно, защото така е по-евтино, така е безобидно, и така ефект няма да има!
Нека дадем шанс на Закона, нека догодина да му направим един ЗИД. Да дадем още една година шанс и на ЗИД-а и след една година да направим още един закон, и така ще го правим още пет години, докато се смени управлението, и така продължаваме напред, и така българите няма да получат мечтаната борба с корупцията, няма да получат и правосъдие. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Божанков.
Господин Кутев, заповядайте за отрицателен вот.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): За информация на безименните колеги отзад, които крещят, ако искат да дойдат тук, за да имат имена, защото там сте безименни – да знаете не съм гласувал „за“. Но е по-добре, ако дойдете да се изкажете оттук, поне ще Ви знаем кои сте, защото може да излезете от парламента, преди да сме Ви научили имената. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Уважаеми колеги, гласувах „против“, защото, за съжаление, съм убеден, че този закон няма да сработи. Няма да сработи по много неща, които ние казахме, включително това, че не може Вие, мнозинството, да назначите шефа на този орган и той да работи срещу Вас. Това означава, че при аналогични ситуации, каквито вече сме имали и с господин Цветанов, който сега е шеф на парламентарна група, няма как това нещо да работи, за да разследва него. Това нещо, че той няма да сработи, ще стане ясно още преди края на Председателството, тоест в срока, политическия, в който Вие гледате Българското председателство – месец юни 2018 г. вече ще е ясно, че този закон не работи. Така че Вие ще понесете негативите от това, което направихте днес, съвсем скоро. А още по-скоро ще стане ясно, защото искам да видя как сега този закон ще сработи, за съжаление, за онзи човек, който загина преди няколко дни и за който всички медии – аз не знам дали е така, но медиите казват, че е пряко свързан с Борисов и с Цветанов. Дали е така, аз не знам, но искам да видя сега Вие, мнозинството, с този закон докъде ще докарате това разследване, защото съм убеден, че няма да стигне до никъде, както много други неща. Няма да Ви сработи Законът и през месец юни 2018 г. Само след няколко месеца ние ще имаме отново разговор, на който Вие няма как да обясните какво правите! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Господин Янков, заповядайте за трети отрицателен вот.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Гласувах „против“, тъй като, без да има политическа воля, не може да бъде прилагано законодателство – и то ново – срещу големия проблем с корупцията. До този момент има достатъчно институции, достатъчно звена, които трябваше да имат вече резултат от тази борба с корупцията.
Ще Ви припомня, че Бойко Рашков от тази трибуна обяви, че при прилагането на специални разузнавателни средства под един процент са исканията от заявители за прилагането на такива при разследване на корупция. Ако Вие имате политическа воля за справяне с този проблем, имате последен шанс – при избирането на органа, той да бъде оглавен по предложение на опозицията. Именно тогава ще отхвърлите обвиненията, че искате да назначите удобен орган, който да разследва този, който го е назначил. Абсурд!
С този законопроект едва ли ще отговорите на изстрела срещу държавата, както квалифицира опита за убийство на данъчен служител премиерът Борисов, защото при всички случаи, след като става въпрос за изстрел срещу високопоставен данъчен, то той или се е борил срещу корупция, или е участвал в корупция. Корупцията е тази, която разяжда нашето общество и е първопричината да има друг тип регулация в нашето общество, а не прилагане на закона, и институциите да бъдат гарант за изпълнението на законите. Този друг тип регулация е и с изстрели, които понякога са опит за убийство, но ставаме свидетели, че и завършват с убийства на наши съграждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Янков.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА.
Доклад на Комисията по правни въпроси.
Кой ще ни запознае?
Заповядайте, госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение
на Закона за собствеността, № 702-01-58,
внесен от Министерски съвет на 22 декември 2017 г.
На свое заседание, проведено на 10 януари 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 702-01-58, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2017 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Деница Николова – заместник-министър, госпожа Веселина Терзийска – главен секретар, и господин Тодор Стоянов – директор дирекция „Държавна собственост“.
Законопроектът беше представен от госпожа Деница Николова, която отбеляза, че с него се предвижда продължаване на предвидения в § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.) срок за спиране на придобивната давност по отношение на държавни и общински имоти с още пет години с оглед максимална защита на държавния и обществен интерес. Предвиденото удължаване на срока е необходимо поради предоставена информация от областните управители относно необходимостта от окончателното финализиране на процеса по установяване, регистриране и актуване на имотите от страна на държавата и органите на местното самоуправление, свързани с реализирането на предвидените в Плана за действие мерки за предотвратяване придобиването по давност на имоти – частна държавна собственост или общинска собственост.
В обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Пенчо Милков и Тодор Байчев.
Господин Милков подчерта, че с изменението се създава привилегия за държавата и общините спрямо всички други равнопоставени субекти в гражданския оборот, а именно физическите и юридическите лица.
В отговор на поставения въпрос от господин Милков относно изразходваните средства за кадастрална карта и регистър госпожа Николова посочи, че в момента не разполага с конкретни данни, но същите могат да бъдат допълнително предоставени. Тя подчерта, че към 2014 г. за изготвяне на кадастрални карти са отпуснати 7 млн. лв., като към момента е покрита 36% от територията на страната.
В отговор на поставения въпрос от господин Байчев, заместник-министър Николова отговори, че се предвижда ежегоден мониторинг за контрол на изпълнението.
В хода на дискусията народните представители изразиха подкрепата си за внесения Законопроект.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за”, без „против“ и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 702-01-58, внесен от Министерски съвет на 22 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Илиева.
Разискванията са открити.
Заповядайте, господин Милков, за изказване.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Ще започна с няколко думи, които можете да възприемете за увод.
Да приемаме закони и да се надяваме, че те ще проработят, или да им даваме шанс да проработят, е, първо, сбъркано мислене и два пъти по-сбъркано говорене. Законът, както имах възможност да Ви кажа, е стриктна система от правила, ние тук натискаме бутона „Ентър“ и софтуерът трябва да проработи.
Законът, който ни е представен да изменим и да допълним днес, е приет 1951 г. при съвършено различни обществени и икономически отношения в страната. През 1989 – 1990 г.,1990 – 1991 г. този закон претърпява съществени изменения, като в него се отразяват новите обществени отношения в страната, а именно, че държавата е равноправен субект на правото, заедно с всеки един от Вас и Вашите организации, гражданите. Държавата и общините са публичноправни субекти, които обаче със своята собственост влизат в равнопоставени отношения, заедно с гражданите и юридическите лица.
Какво се предлага с този законопроект?
През 2006 г. държавата, осъзнавайки, че държавата и общините са заплашени да загубят собствеността си по давност, приема мораториум, с който гражданите и юридическите лица не могат да придобиват по давност имоти държавна и общинска собственост, тоест това е една привилегия, която се създава в правото. Затова тя е ограничена със срок и със задължения на държавата и общините да предприемат всички мерки, за да не се допуска такова придобиване по давност на имоти общинска и държавна собственост.
Знаете ли какви са мерките, които е трябвало да бъдат предприети? Държавата и общините е трябвало да опишат своите имоти и да се издадат актове – акт за държавна собственост, акт за общинска собственост. Законът за държавната собственост, Законът за общинската собственост са приети 1996 г. – преди повече от 20 години. И все още не е налице пълно актуване на имотите държавна и общинска собственост. Двадесет и две години!?
Сега в мотивите ни се предлага отново да удължим с пет години този срок, с който държавата, за която се борихме да бъде равноправен субект на правото, отново си създава привилегия спрямо гражданите и юридическите лица. И този път, ако предходното удължаване беше за три, сега си признаваме, че не можем да се справим за три, а с пет години удължаваме срока.
И знаете ли кой е основният аргумент? Че друга държавна институция, каквато е Кадастърът, не е съставил схема на цялата страна. Тридесет и шест процента от страната били картографирани към момента в Кадастъра. Тук резонен е въпросът: преди съществуването на Кадастъра държавата как е индивидуализирала своите имоти? Тя ги е индивидуализирала по старите идентификационни номера. И както всеки един от Вас, живеещ в район без кадастрална карта, извършвайки сделка и вземайки скица, той си ги индивидуализира по старите номера, тоест дори и този аргумент е несъстоятелен.
Аз ще подкрепя Законопроекта, защото, макар и той да показва безсилието и неизпълнението на задълженията в продължение на 22 години, ако ние сега не го подкрепим, най-вероятно ударно държавата и общините ще загубят имоти. Но искрената ми надежда е, че не пет години, какъвто срок даваме в момента, а много по-скоро ще бъдат предприети мерките не само да се опишат и да се картографират имотите държавна и общинска собственост, а те действително да бъдат реално използвани и защитавани от държавата и общините.
Ще си позволя да завърша с думите на последния говорил и подкрепил предходния Законопроект, като леко ги перифразирам: днес, подкрепяйки този законопроект, държавата ни няма да изпълни за още пет години своя ангажимент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков.
Реплики към изказването на господин Милков? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Колеги, подлагам на гласуване за първо четене Законопроект за изменение на Закона за собствеността, № 702 01-58, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2017 г.
Гласували 151 народни представители: за 151, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Кирилов, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, с оглед дебата при първо четене, с оглед съдържанието на този законопроект за изменение на Закона за собствеността, правя процедурно предложение за преминаване към второ четене на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Обратна процедура ще има ли? Няма.
Подлагам на гласуване току-що направената процедура от господин Кирилов.
Гласували 148 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„Закон за изменение на Закона за собствеността
§ 1. В § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., бр. 105 от 2011 г. и бр. 107 от 2014 г.) думите „31 декември 2017 г.“ се заменят с „31 декември 2022 г.“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона и § 1.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от 31 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието и § 2.
Гласували 138 народни представители: за 130, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Колеги, с това изчерпахме днешния дневен ред.
Поради ангажираност на министрите в срещи с представителите на Еврокомисията, днес няма да имаме парламентарен контрол. Следващият парламентарен контрол ще бъде другия петък от 9,00 ч., докато се изчерпат всички въпроси към министрите.
Благодаря Ви за днешната работа.
Редовно пленарно заседание на 17 януари, сряда, в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,02 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Секретари:
Филип Попов
Николай Александров