Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Жаблянов

Секретари: Александър Ненков и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Съобщения: На основание чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 109 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – 80 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ предлагат Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет с министър-председател Бойко Борисов заради провала в политиката за противодействие на корупцията.
Предложението, заедно с мотивиран Проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския съвет, е внесено на 17 януари 2018 г., сряда, в 11,21 ч., с № 854-02-5/17.01.2018 г. В същия ден материалите са раздадени по един екземпляр на парламентарните групи и са изпратени на народните представители в електронен вид.
Уважаеми колеги, тази сутрин имахме Председателски съвет, на който направих предложение разискванията по вота да бъдат във вторник на 23 януари 2018 г. Предложението беше прието.
Предлагам на Вашето внимание във връзка с изложеното съобщение и с оглед на изискванията от чл. 110, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, че разискванията по Проекта за решение, за гласуване на вот на недоверие, започват не по-рано от три дни и не по-късно от седем дни от постъпването на предложението, да се приеме решение на основание чл. 48, ал. 3 от нашия Правилник, както следва:
Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 23 януари 2018 г., от 13,00 ч., при следния
Дневен ред:
Точка единствена. Проект на Решение за гласуване недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради провала в политиката за противодействие на корупцията.
Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 17 януари 2018 г.
Гласуването на Проекта за решение е не по-рано от 24 часа от приключване на разискванията съгласно чл. 110, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“
Подлагам на гласуване така прочетения Проект за извънредно пленарно заседание на 23 януари 2018 г., вторник, от 13,00 ч.
Гласували 185 народни представители: за 182, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Още едно съобщение.
Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 85 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас на 15 декември 2017 г. Законопроект за гробищата, гробищните паркове, погребенията, крематориумите и погребално-обредната дейност на територията на Република България, № 754-01-85, вносители са Вежди Рашидов и група народни представители.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОСЪСЕДСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ.
С Доклада на Комисията по външна политика ще ни запознае председателят на Комисията.
Госпожо Грозданова, заповядайте.
Във връзка с тази точка на гости ни е посланикът на Република Македония, Негово Превъзходителство Мариян Гьорчев.
Добре дошли! (Бурни ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2017 г.
На редовно заседание, проведено на 17 януари 2018 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие, Република Македония.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от госпожа Екатерина Захариева, заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи.
България следва политика на добросъседски и приятелски отношения и всестранно сътрудничество с Република Македония като независима и суверенна държава. Отношенията ни се базират на последователната политика и приемственост на всички български правителства от 15 януари 1992 г., когато България първа призна независимостта на Република Македония.
На 22 февруари 1999 г. в София беше подписана декларация от министър-председателите на Република България и на Република Македония, която изразява общата воля за развитие на всестранни приятелски отношения и за укрепването на разбирателството, мира и стабилността в региона на Югоизточна Европа. С декларацията беше възприета взаимно приемлива „езикова клауза“, с която беше преодолян проблемът с езиковия спор при подписването на двустранните документи. Това отвори пътя за изграждането на двустранната договорно-правна база.
Сключването на Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество е сред външнополитическите приоритети на българската държава от 2012 г., когато България предложи подписването на този договор като предварително условие за българската подкрепа за по-нататъшния напредък в евроинтеграционния процес на Република Македония.
Договорът, който беше подписан на 1 август 2017 г. от министър-председателите на България и Македония, е юридически обвързващ документ между двете страни, уреждащ трайно и стабилно добросъседските отношения и стремежа за развитие на сътрудничеството помежду им.
За сключването на договора беше демонстрирана и широка парламентарна подкрепа към българското правителство от всички политически сили с приемането на Декларация в подкрепа на подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония от 27 юли 2017 г.
Насърчаването на добросъседските отношения и приобщаващото регионално сътрудничество са една от целите на Европейския съюз в процеса на интеграцията на Западните Балкани.
С договора се определят основните принципи, на базата на които ще се развиват двустранните отношения между Република България и Република Македония, а именно: уважение, доверие, разбирателство, добросъседство, взаимно зачитане на интересите на двете държави и отчитане на общата история, която свързва двете държави. Регламентират се формите на сътрудничество между двете държави в рамките на Организацията на обединените нации (ООН), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и други международни организации и форуми. Предвижда се двете държави да провеждат срещи между представителите на органите на държавната власт на различни равнища и да си съдействат за поддържане на контактите между местните власти и гражданите на двете страни. Създават предпоставки за подобряването на икономическите, финансовите и търговските отношения между държавите, насърчаване на взаимните инвестиции и осигуряване на тяхната защита.
Предвижда се осигуряването на подкрепа за разширяването на туристическия обмен и на транспортните връзки и комуникациите, включително в рамките на регионалните инфраструктурни проекти. Регламентира усилването на сътрудничеството в областта на културата, образованието, здравеопазването, социалната политика и спорта.
Важен момент представлява създаването на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси. Договорът създава правна основа за осъществяването на съвместни чествания на общи исторически събития и личности, насочени към укрепването на добросъседските отношения.
Въвежда се гаранция за ненамеса във вътрешните работи на Република България и задължение за предприемането на ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда, омраза или други действия, които биха навредили на отношенията между страните.
Създава се Съвместна междуправителствена комисия, която ще изпълнява функциите на механизъм за мониторинг на изпълнението на разпоредбите на Договора.
Договорът подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 16 гласа „за“, 1 глас „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерския съвет на 8 ноември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова.
Вторият Доклад е на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Вигенин.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми колеги народни представители! „На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2018 г., Комисията по Европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, № 702-02-13, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от госпожа Екатерина Захариева, заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи.
На заседанието също така присъстваха господин Ангел Ангелов – директор на дирекция „Югоизточна Европа“, и господин Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Договор, подписан за Република България от министър-председателя на 1 август 2017 г.
Настоящият Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония цели да надгради Съвместната декларация от 1999 г., подписана от двете страни, и да придаде обвързващ международноправен характер на политическите ангажименти, като ги допълни с нови задължения за държавите. Новите моменти, включени в Договора, засягат:
- отчитането в преамбюла на значението на общата история на двете държави;
- създаването на международноправна гаранция за ненамеса във вътрешните работи на Република България чрез Разпоредбата на чл. 11, параграф 5;
- създаването на правна основа за организирането на съвместни чествания на общи исторически събития и личности;
- създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси, която има за цел да допринесе за обективно тълкуване на историята;
- въвеждането на задължение за предприемането на ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и за обезкуражаване на дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство, към насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на отношенията между страните;
- създаването на Съвместна междуправителствена комисия, която ще се съпредседателства от министрите на външните работи на двете държави и която ще изпълнява функциите на механизъм за мониторинг на изпълнението на разпоредбите на договора.
По отношение на съдържанието Договорът се състои от преамбюл и 14 члена. В преамбюла се обособяват основните принципи, на база на които следва да се развият двустранните отношения между Република България и Република Македония. Те включват: уважение, доверие, разбирателство, добросъседство, взаимно зачитане на интересите на двете държави и отчитане на общата история, която свързва двете държави.
Вносителите посочват, че особено внимание следва да се обърне на § 5 от чл. 11, който предвижда, че Република Македония потвърждава, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са нейни граждани. В § 6 от чл. 11 тази идея се допълва, като се посочва, че страните следва да предприемат ефикасни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда.
В последвалата дискусия госпожа Ивелина Василева – заместник-председател на КЕВКЕФ, изказа благодарност за приноса на правителството по отношение на подписването на Договора и подчерта, че той се оценява високо от нашите европейски партньори.
Председателят на КЕВКЕФ отправи въпрос във връзка с начина на функциониране и състава, който се предвижда да включва Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси и каква работа е свършена по тази тема от подписването на Договора до сега. В допълнение на този въпрос господин Иван Иванов – член на КЕВКЕФ, попита дали има яснота кои са спорните моменти в общите исторически събития на двете страни.
В отговор госпожа Захариева обясни, че историята не бива да се политизира и следва да бъде оставена в ръцете на учените, които ще влязат в състава на съвместната комисия. Тя заяви, че идеята е да няма манипулация на историческите факти и това ще бъде в интерес на двете страни.
Председателят на Комисията подчерта, че изпълнителната власт следва да информира Народното събрание по развитието на поставените в Договора цели.
Госпожа Захариева увери, че народните представители ще бъдат информирани своевременно и че предвидената в Договора на политическо ниво Съвместна междуправителствена комисия ще следи за изпълнението на разпоредбите му.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно, с 8 гласа „за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Откривам разискванията.
Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на външните работи, уважаеми госпожи и господа народни представители! След малко предстои парламентът да ратифицира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. В този ден няма място за безсмислени спорове, нито пък за пресилена екзалтация. Каквито и емоции да проявяваме в тази посока, те ще са еднакво неискрени, щом не минават през сърцето.
Въпреки това днес е особен ден, различен от онези много, в които често изпадаме в дребнотемие, в непремерени политически страсти, в които опозицията упреква управляващите за несвършена работа, а управляващите контрират с несвършеното от тях, когато са били на власт.
Днес е ден, в който правим опит да успокоим душите на онези стотици хиляди българи, които загинаха в името на един свят идеал – идеал, завещан ни от Левски и Ботев, от Гоце Делчев и Даме Груев. На фона на тяхната жертва, от дистанцията на днешното време, преживели историческите превратности на 20-тото столетие някак неуместно звучат въпросите: Нормално ли е в XXI век между две братски държави да няма елементарни инфраструктурни връзки, икономически взаимоотношения, културен и образователен обмен? Хора с еднакви фамилни имена и история да не се познават? За този идеал ли се бореха предците ни?
Всъщност кой има полза от липсата на непосредствени приятелски отношения между България и Македония? Със сигурност не и хората от двете страни на границата. Сега, след толкова извървян път, вероятно мнозина приемат Договора с Република Македония като нещо нормално.
Нормални са и съмненията в недостатъчна искреност от двете страни, в направените компромиси и двусмислия, в геополитическите подбуди. Но, спомнете си, само допреди няколко месеца подписването на договор в такъв вариант беше немислимо, защото той удря звучен шамар на фалшивите коминтерновски и великодържавни доктрини, на лабораторните национални проекти, на опита да се търсят измислени малцинства там, където няма такива. Договорът прокламира нашата обща история.
Убеден съм, че съвместната комисия ще включва най-достойните учени от Българската академия на науките, от университетските среди, от Македонския научен институт, а те, бъдете сигурни, компромис с истината няма да направят.
Езикът на омразата – този език, който ражда митове и вражди, основен инструмент на кралска и Титова Югославия, а до скоро и на антибългарските среди в независима Македония, е заклеймен. Институциите, училищата, средствата за масово осведомяване ще трябва да оставят езика на омразата.
Представете си утрешна Македония, когато децата ще учат обективната истина, а до гражданите няма да достигат само негативни новини за България. В този смисъл, уважаеми госпожи и господа, Договорът не е обект на настоящото и на миналото. Договорът е залог за бъдещето. Нали всички ние искаме да живеем свободно, както е казал Апостола? Нали общоевропейската идея създава възможност да живеем без граници и да бъдем такива, каквито се чувстваме, независимо от името на държавата? Нека да дадем шанс на нашите братя, оттатък Осогово, да имат своята европейска перспектива, така както винаги сме им подавали ръка в трудните моменти и както винаги ще го правим!
Да приветстваме ратификацията на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Нека не приемаме този договор за края на един труден период от общата ни история, а като едно начало, с което България и Македония да покажат, че Балканите могат да бъдат място на мир, просперитет и единство! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Богданов.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Настоящият Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония цели да надгради съвместната Декларация от 1999 г., подписана от двете страни, и да предаде обвързваш международноправен характер на политическите ангажименти, като ги допълни с нови задължения за държавите. Подписването на този договор е исторически пробив в отношенията на двете страни. Преговорите за подписването му започват да се водят в далечната 2008 г. и едва сега се стига до подписването на Договора.
„Движението за права и свободи“ приветства подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, като повратен момент в двустранните отношения и в процеса на присъединяване на Западните Балкани към Европейския съюз.
България в момента председателства Съвета на Европейския съюз и един от основните ни приоритети е именно темата за Западните Балкани, от които част е и Македония и разширяването на Европейския съюз. Балканите могат да бъдат консолидирани на принципа на заедността и толерантността. Пред двете близки приятелски страни се открива перспективата за преодоляване на натрупаните недоразумения, подозрения и враждебност, които нерядко вредят на отношенията между гражданите на двете страни.
„Движението за права и свободи“ подкрепя намеренията на българското правителство да съдейства активно на Република Македония за присъединяването й към Европейския съюз и НАТО и ще работи за постигането на тези цели. Очакваме този договор да бъде подкрепен от конкретните съвместни проекти в рамките на Европейския съюз и НАТО за повишаване на свързаността и сигурността в региона. Нееднократно сме изразявали мнението, че всички позиции на България в европейски и външнополитически план ще бъдат консенсусни и винаги сме работили в подкрепа за развитието на евроатлантическия модел на България.
Договорът за добросъседство между България и Македония е повратна точка в отношенията за целия регион на Западните Балкани и важна стъпка в правилната посока по пътя на Македония към Европейския съюз.
Когато става въпрос за добрите външнополитически взаимоотношения на Република България и утвърждаването на нейното стратегическо място на Балканите, ние от „Движението за права и свободи“ сме готови винаги да изразим своята подкрепа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възглас: Браво!“ от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Мехмедова.
Други изказвания?
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! Изказвам се с една молба – да спрат фанфарите поне за три минути, и се изказвам в лично качество на народен представител, отговорен пред собствената си съвест.
Шест месеца слушаме фанфарите. Неслучайно казвам „фанфарите“, защото имаше един министър, който докара газ във вътрешния джоб на сакото си и го чакаха с фанфари на летище София. Вече никой не си спомня за него, освен онези, които са се докосвали по някакъв начин до неговите дела като министър по това време.
Учудваща е лекотата, с която пристъпваме към решаването на най-същностните въпроси за българската нация, съдържателните въпроси за българската нация. От сутрин до вечер възхваляваме нашия патриотизъм. От сутрин до вечер се обявяваме за форлойтери на Балканите.
Уважаеми колеги, в Договора, който подписваме, чл. 8, т. 2 въпросът за българската нация е оставен настрани. Това не е въпросът за общата история, нашата духовност, близките ни връзки с Македония. Аз дори не приемам понятието „близки връзки“, защото става въпрос за един народ. Става въпрос за един народ с общо самосъзнание, с общо разбиране за историята и за собствената си историческа съдба!
Днешните политически реалности на Балканите са резултат от намесата – груба, със сила, чрез международни договори, на Великите сили.
РЕПЛИКА ОТ ОП: И на Коминтерна!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Правилно, и на Коминтерна! И на Коминтерна, и на Атлантическия съюз!
Днес тези политически реалности са начертани въпреки волята на нашия народ от Черно море до Охридското езеро. Въпреки нашата воля са начертани тези граници – разделителни и разрушителни.
Какво може да реши този договор? Кой е врагът на нашето народно единство? Врагът е македонизмът, сътворен в Титова Югославия, развиван от Коминтерна (ръкопляскания от ОП) и наложен със силата на международни съюзи – военни и политически. Това е врагът на единството на българския народ.
Какво прави уважаемият Договор, подписан от нашия министър-председател с фанфари и строени македонски четници около него? Ами, този договор реабилитира македонизма, той стъпва върху македонизма. Защото признава какво? – Съществуването на два отделни народа, на два езика. Радвам се, че не признава съществуването на две азбуки. Дотук стигна смелостта на нашия премиер – поне азбуката да остане обща, защото можеше да се предложи и да се премине на латиница на една от двете страни за по-автентично звучене на Договора.
В чл. 6 нашата държава се задължава да се бори с недобронамерената пропаганда. Недобронамерена пропаганда! Кое според Вас ще бъде недобронамерена пропаганда, уважаеми другари (оживление), знаете ли? И колеги, и господа, и дами! Знаете ли какво ще бъде недобронамерена пропаганда? Поставянето на плоча на македонска територия в памет на загинали български войници в сражение. То не само ще бъде недобронамерена пропаганда, ще бъде враждебен акт, срещу който македонската полиция може да употреби оръжие и нищо не можете да кажете. И нашите колеги народни представители, които извършиха това геройство, щяха да дадат жертви в този акт. Недобронамерена пропаганда ще бъде някой да излезе и да твърди, че поетът Никола Йонков Вапцаров не е българо-македонски или македонско-български, а е чист българин. Това ще бъде недобронамерена пропаганда. Недобронамерена пропаганда ще бъде да кажете, че Димитър Талев е описал историята на съвременна Македония. Недобронамерена пропаганда ще бъде да обяснявате, че братя Миладинови са събирали български народни песни и приказки. Недобронамерена пропаганда ще бъде да обяснявате, че по време на Първата, Балканската и Междусъюзническите войни сме се сражавали за свободата на българския народ в неговите исторически граници. Ето това ще бъде недобронамерена пропаганда.
Не знам дали правите връзка между този абстрактен, да не употребявам езика на учениците от трибуната на Народното събрание, текст, който е записан? Всичко това става недобронамерена пропаганда и в България, и в Република Македония. И какво ще правят там тези, които се чувстват по друг начин, а не като македонци? Какво ще правят? Кой ще ги защити след като сме се подписали под това? А на всичкото отгоре му свирим и с фанфарите! Този договор трябва да бъде подписан в най-голяма тишина! В пълно затъмнение на медиите, за да не се срамуваме в следващите десетилетия и столетия – ако някой доживее от нас до такава възраст, защото такива договори, гласувани по този лековат начин, без да се вниква в съдържанието, без да се държи сметка за историческата тежест на нашата нация, на нашето самосъзнание и на перспективата за развитие на България, отрязват именно бъдещето за развитието на нашата нация, на нашата държава, на перспективата ни да бъдем фактор в Европа и на Балканите.
Именно подобни договори! Защото те разкъсват националното самосъзнание, защото нацията е дух, а не работници по евтините строежи на Европа. Нацията е дух, нацията е самосъзнание, нацията е разбиране за собствената ни ценност, като народ в рамките на целия този съюз, и ние с лека ръка продаваме всичко това! Продаваме го на Югоизток, продаваме го на Запад и на всичкото отгоре обясняваме, че това е мъдра държавническа политика. Това е търгашество, уважаеми колеги – политическо, геополитическо, и не искам да употребявам други квалификации – търгашество от най ниска проба! То не е държавническа политика.
И всички продължаваме да смятаме, че тук някакъв нов Наполеон се е явил в средата на Балканите, който рисува граници, нации и подписва договори. Няма такова нещо! Наполеон е бил нисък на ръст, нали всички го знаем?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ (от място): „Добре дошъл в София!“.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Наполеон е бил много нисък, но това не му е пречило да стигне до Москва. Няма и да дойде. Извинявайте за репликата, но Наполеон няма да види на картата София. По политически причини няма да я види.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ (от място): „И другари“.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги и другари, разбира се, искам да Ви кажа, че тази дума не носи негативна комутация. Може някой път да бъдем другари в някаква компания, Вие не знаете. (Шум и реплики.) Съдбата предлага всичко на хората.
Пътят на Договора – такъв договор е необходим, такъв договор би следвало да има и в него да има няколко точки за приятелство, които да отразяват нашата обща душевност, защото приятелството е душата. Приятелството е нещо интимно! Приятелството не е евроатлантическо сътрудничество, уважаеми колеги. Приятелството е нещо, с което вървиш на дълъг път – с един човек, с един народ, защото усещате родство, защото имате близки възгледи, защото сте едно и също. Това е приятелството. Как може аргументите на този договор да бъдат атлантически?! Извинявайте, Атлантикът е на 3000 км., а Вардар – на 300.
Уважаеми колеги, Договорът е недоносче, Договорът е една измишльотина! Договорът е апотеоз на атлантическите амбиции на Балканите за сметка на народите и също така, както преди 100 години бяха подписани редица други договори, България загуби територии и влезе в няколко национални катастрофи. По същия начин, по един и същи път върви нашата държава, за съжаление, уважаеми колеги, и ние всички с Вас сме участници в този процес и носим нашата отговорност. Съжалявам, ако част от колегите са решили, че с този договор изправят историческата несправедливост. Задълбочават я и тя ще се върне в следващите години така, както е казал философът от Трир. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Реплики към изказването на господин Жаблянов? Не виждам.
Други изказвания?
Реплика ли имате?
Изказване – заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа, Ваше Превъзходителство! Надявах се днес, че поне по този въпрос няма да има разделение между различните парламентарни групи или народни представители, защото на всички е ясно, че един такъв договор ще допринесе единствено добро между отношенията на двете държави – между България и Република Македония.
За пореден път обаче виждаме опити на определени среди през определени народни представители да внушават и да се изпълняват, може би, чужди интереси. Подобни изказвания, които чухме преди малко, допринасят единствено и само полза за обслужване на чуждите национални интереси, но не и на българските. Защото, когато някой реши да чете Договора, както дявола Евангелието, винаги ще намери основание да критикува и да заподозре световната конспирация.
Но ще добавя няколко факта, защото чух как македонизма се е породил в Титова Югославия. Не е в Титова Югославия! Македонизмът се породи от Коминтерна още в 1934 г. Приветствам позицията на БСП, които искат да подкрепят Договора, но изказването ми касае тези народни представители от БСП, които не желаят да подкрепят този договор. Затова ще поправя преждеговорившия с неговите изказвания относно некоректните факти, които той изнесе.
Ще добавя и следното: в Договора много ясно е записано как се доказват историческите моменти от историята на Република Македония и на България, и пише много ясно и точно: „На база на автентични документи.“ Тук няма въпрос на съмнение, че от изрезка от вестник или някой луд учен от някоя държава е казал, примерно, че дадена азбука или език е на 60 000 години, това ще е основание тази комисия да приеме това за факт. Пише директно: „автентични документи“. Ако не е известно на някои народни представители какво значат думите „автентични документи“, толкова по-зле за тях.
Ще добавя и няколко други неща. Кои са хората, които направиха така, че този договор да бъде приет в Македония? Защо години наред правителствата в Македония бойкотираха и не желаеха да приемат този договор? Тоест, те считат този договор, че застрашава македонската политика и македонската пропаганда. Тоест, ние сме правилната страна в момента този договор да бъде приет и този договор ще защити и българските интереси, и българите в Македония. Всички българи в Македония, които аз познавам, приветстват този договор и за мен това е достатъчен факт, и това е важното.
Българите в Македония искат българското народно представителство да направи така, че те да бъдат защитени. От няколко месеца насам българите в Македония се чувстват свободни граждани на Република Македония и този договор, приемайки го единодушно в нашия парламент, ще затвърди това тяхно усещане.
Ще кажа още няколко неща. Преди няколко месеца, когато се формира новият македонски парламент – помните събитията, които се случиха, помните нахлуването в македонския парламент на граждани, на депутати от бившите управляващи, помните ексцесиите, които се случиха. Имаше доста хора, които пострадаха, но двама основно пострадаха най-много и бяха окървавени. Единият е сегашният министър-председател на Република Македония – господин Заев, а другият е бившият кмет на Струга и сега народен представител – Зенадин Села. По време на предизборната кампания единствено тези двама македонски политици си позволиха да говорят за българи в Македония. Единствено те споменаха, че в Македония живеят българи – и в телевизионни участия, и на митинги. Те пострадаха от бившите управляващи, които се противопоставят на този договор, така че тези аргументи, които някой иска да ни вмени – че българската държава прави отстъпление от своите национални интереси, просто не са верни. Просто не са верни!
Затова Ви призовавам и нека всички единодушно да подкрепим този договор за приятелство, и да покажем на българите в Македония, да покажем на хората, които живеят в България, че българският парламент е единен, когато става въпрос за македонския въпрос. Да живее България! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов.
Други изказвания?
Адмирал Манушев, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, госпожо Министър, Ваше превъзходителство! Днес е един исторически ден за България – ратифицирането на Договора за приятелство с Република Македония.
Само преди 26 г. в този парламент нашата държава е признала Република Македония като независима държава. (Реплика.) Първа я призна! Може ли да се върнем назад и да кажем: Няма такава държава! – това, което говори колегата от БСП. Има я! Ние приемаме, че има такава държава и тези два народа, които в миналото са били един, ще продължат да бъдат такива и Договорът дава тази възможност. Той дава възможност да спре антибългарската пропаганда, говорене в Македония. За всичките тези години и с всичките наши опити да направим така, че да имаме добросъседски отношения, отсрещната страна имаше най-злостната кампания – единствената държава, която имаше такова говорене срещу нашата страна. Повярвайте, казвам го и към посланика на Македония: никога в българския народ не е имало такива чувства, въпреки тези приказки и може би, защото сме и по-голямата държава. Нашият народ продължава да обича Македония, да обича македонските песни, да ги пее из цяла България, включително и в Добруджа, макар че сме на другия край.
Този договор дава възможност най-после и правителството на Република Македония да постави тези въпроси честно, искрено, учените да се съберат да говорят за общата история, да се изкарат знаците из музеите, из мазетата, които се крият – кой какъв цар е бил, на кого е бил цар. Това нещо няма да попречи на нашите отношения. Напротив, ние трябва да живеем заедно, трябва да живеем в мир, в разбирателство, а един ден сигурно няма да имаме граница, когато тази държава влезе в Европейския съюз и тогава ще отпаднат по-голяма част от тези притеснения на колегите.
Този договор не е предателство! Напротив, този договор е исторически пробив в отношенията между два братски народа, в отношенията между две братски държави. Този договор ще даде възможност на нашите деца, на нашите внуци да живеят заедно в бъдеще в една обединена Европа. Ще даде възможност всеки един да се чувства какъвто иска. В част от България има македонци, които се чувстват такива.
Димитър Благоев в този парламент е казвал, че е македонец. Не знам какво щяхме да говорим сега, ако се беше осъществила идеята за Македонска народна република през 1946 г. Тогава за каква обща история, за какъв език щяхме да говорим? Как щяхме да приемаме нашите българи от Пиринска Македония? Какви щяхме да ги наричаме? Така че аз поздравявам всички, които са работили по постигането на успех с подписването и ратифицирането в Република Македония на този договор. Поздравявам премиера, поздравявам ръководителя на нашата дипломация – министъра на външните работи, защото десет години работиха по този договор.
В предния парламент аз питах неколкократно министъра на външните работи: „Има ли напредък по този договор?“. За съжаление, отговорите бяха: „Никакъв!“. Затова този договор е пробив, този договор не е предателство. Този договор е исторически пробив в отношенията между два братски народа и между две братски държави. Той ще даде основание да продължим да живеем заедно, да развиваме нашите отношения – и културни, и исторически, и търговско-икономически, и всякакви, за да живеем в мир и разбирателство, и да има просперитет за нашите народи. Ще даде възможност на всички, които се чувстват българи в Македония, да го кажат свободно, да не се страхуват, че са българи и ще го правят. Ще даде възможност всеки да казва това нещо и да се чувства такъв.
Аз смятам, че договорът е наистина исторически. Тук няма фанфари, тук има реалност, тук има бъдеще за нашите деца, за нашите внуци! Да живее България! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми адмирал Манушев.
Реплика?
Господин Ерменков – заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам реплика, защото наистина въпросите са много чувствителни. Когато говорим от тази трибуна, всяко наше изказване е официално – изказване на законодателния орган на Република България. Подписваме договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между две държави, но не между два народа, и вътре в този договор се говори за гражданите на две държави. Самият господин Заев говори, че ние сме един народ. Много Ви моля, когато се изказвате тук, да внимавате как се изказвате, защото, когато говорим за два народа, наистина минаваме границата, която не трябва да преминаваме като български политици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Други реплики? Не виждам.
Дуплика? Няма.
Господин Вигенин – заповядайте за изказване.
След това господин Михов.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на външните работи, уважаеми колеги народни представители! От името на парламентарната група на „БСП за България“ започвам с това, че ние ще подкрепим ратификацията на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество с Република Македония.
Солидаризирам се с изказаното мнение от господин Ерменков, че трябва да сме много внимателни какъв език държим тук от трибуната, защото, уверен съм, че и в момента Република Македония следи внимателно какво говорим от тази трибуна и с каква нагласа пристъпваме към ратификацията на този договор. Мисля, че в момента може би няма място за триумфализъм, но има място за удовлетворение, че десет години по-късно, след като България инициира подписването на такъв договор, днес сме на път да ратифицираме.
В тези десет години многобройни експерти, учени, политици мислеха и разсъждаваха над всяка дума, която има в този договор. Той не е литературно съчинение, което някой си е написал на бюрото и след това го е дал за подписване и ратификация. Затова смятам, че от самите нас зависи как четем този договор и дали в него виждаме възможности, дали в него виждаме бъдеще за нашите отношения или виждаме пропаст, към която този парламент се е запътил и в която ще падне след няколко минути. Аз лично смятам, че верният прочит е първият, което не значи, че не трябва да бъдем внимателни по въпроса как този договор след това ще бъде реализиран на практика.
Политическата промяна в Скопие направи възможно подписването на този договор. Това е неоспорим факт. Без да си приписваме излишни заслуги, искам да кажа, че в тези години – и в управление, и в опозиция, Българската социалистическа партия неизменно подкрепяше социалдемократите и ръководството на Социалдемократическата партия в Република Македония. В най-¬тежките моменти, когато бяха преследвани, мачкани, заплашвани, обвинявани, ние и нашето политическо семейство бяхме до тях и им дадохме силата да направят наистина тази промяна. Най-малкото имаме съществен принос за това те да имат европейската подкрепа на своето политическо семейство, за да се борят за принципите, които днес се опитват да приложат на практика – демокрация, свобода на медиите, свобода на словото, свободни избори и всичко, в което предишното ръководство на Република Македония се беше превърнало в отрицание.
Можем и сега да заявим, че амбицията на премиера Зоран Заев да придвижи бързо Република Македония към Европейския съюз, да стъпи стабилно по пътя към присъединяването ще срещне и нашата подкрепа. Ние отсега планираме поредица инициативи на парламентарно равнище, на равнище местна власт, между младежките организации, което ще бъде нашият принос като опозиция за сближаването между хората от двете страни на границата и за засилването на политическите връзки.
Днес е време да гледаме напред, а не толкова назад, да помним уроците на миналото, но да се учим от тях и да мислим какво можем да направим днес и за бъдещето. Договорът дава възможност за една добра основа в нашите отношения, но по-важно от самия Договор и от документа, който се подписа и който днес ще ратифицираме, е как той повлия върху отношението, особено в Република Македония, и дали новият курс, новият стил на днешното ръководство има реална твърда база в македонското общество? Дали, както някои се опасяваха, подписването е просто един пиар акт от страна на правителството в Скопие, или то е добре осъзната системна политика, която ще бъде следвана?
Днес, половин година по-късно, имаме всички основания да смятаме, че това е последователна политика и че сегашното ръководство не се страхува да я отстоява. Още по-важното е, че отстояването на тази политика не само не доведе до политически загуби в Република Македония, а обратно. Предишните управляващи от МВРО – ДПМНЕ, направиха местните избори в Република Македония през миналата година своеобразен референдум „за“ и „против“ Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Македония, разчитайки че капанът, в който те самите влязоха – че антибългарските настроения печелят избори, ще сработи отново. Всъщност и това беше една от причините ВМРО – ДПМНЕ, буквално да бъде изличен от местната власт в Република Македония. Това за мен е основание да смятам, че добрите отношения с Република Македония, чийто Договор се явява и изразител, са устойчива политика, която системно ще бъде следвана оттук нататък.
Няма да споменавам в детайли поредицата стъпки, които междувременно бяха направени за съвместни отбелязвания на исторически личности, още преди влизането на Договора в сила; съвместното заседание на двете правителства, когато бяха договорени съвсем конкретни инициативи, които допълнително трябва да бъдат разширявани, защото е важно хората и от двете страни на границата да видят смисъла, конкретния смисъл от добрите отношения между двете страни, за да може тази политика да бъде системно надграждана.
Искам да обърна внимание, преди да приключа, на два въпроса.
Първо, за съвместната Мултидисциплинарна експертна комисия, предвидена в Договора. Държим нейният състав да бъде внимателно подбран, балансиран, по възможност съгласуван с по-широки кръгове, включително с парламента, доколкото това е възможно, за да сме сигурни, че самата Комисия няма да се превърне, поне от наша страна, разбира се, ние от македонска страна не можем да имаме контрол върху това, в препъни камък, а обратно – там ще се търсят конструктивните решения в интерес на историческите факти и на историческата истина.
И второ, искам да припомня нашата декларация от 26 юли миналата година, в която поискахме от българското правителство периодично, поне веднъж годишно, да информира Народното събрание по напредъка в реализацията или изпълнението на Договора, който днес ще ратифицираме. Смятам, че е много важно парламентите да бъдат ангажирани с този процес, защото ние сме тези, които са пряко избрани от гражданите на двете страни и приносът ни трябва да бъде видим.
Както казах, парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи ратификацията и ще очакваме следващите стъпки от страна на правителствата на двете страни, в които да се докаже, че тази стъпка е имала своя дълбок смисъл за бъдещето в отношенията между двете страни. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Господин Михов – заповядайте за изказване.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Да, днес не е време за фанфари, днес не е време и за униние. Днес е време на спокойно, разумно и с достойнство ратифициране на Договора за приятелство между Република България и Република Македония.
Този договор ерозира, пропуква „Берлинската стена“ на Балканите. Той е удар срещу това, което наричаме македонизъм, като идеология и доктрина, разделяща и противопоставяща хората в Република България и хората в Република Македония. Това е голяма крачка към онова, което са завещали дедите ни, за което поколения български политици в последните 140 г. полагаха усилия и не успяха да постигнат. Това е крачка в реализирането на българските национални интереси, на интересите на всички българи, независимо къде живеят.
Тук се говореше много за пропагандата и истината. Силата на България е в историческата истина, в политическата истина, в истината за бъдещето. Разликата между пропагандата и истината е съществена. Този договор слага край на пропагандата и защитава истината.
Тази Мултидисциплинарна комисия ще извърши своята предвидена роля, ако стъпи на истината. В този смисъл споделям разбиранията на колегите от ляво, че екипът, експертите, трябва да бъдат добре подготвени и тя да защити истината, без определения – историческата, достоверната и самата истина. Защото мога да кажа, и повярвайте, знам това, има камари от исторически документи, публикувани в Република Македония, които защитават тази историческа истина.
Ние, от ВМРО, винаги сме твърдели, че българските национални интереси ни диктуват Република Македония да бъде териториално цяла, демократична и приятелска държава. Тези три компонента в последните 27 г. бяха поставени под въпрос. Чужди и вътрешни сили поставяха под въпрос териториалната й цялост. Демокрацията й беше стъпкана, а приятелството в България беше национално предателство за гражданите на Република Македония. Този договор защитава тези три основни принципа.
В Република Македония се проведоха местни избори и тук вече бяха казани някои неща за тях. Анализатори обобщават политическия резултат от тези избори. Този, който говори срещу България и води антибългарска политика, губи изборите. И това е най-голямото доказателство, че гражданите на Република Македония искат приятелство с Република България и това е най-големият аргумент срещу всички опасения, че днес скачаме в пропастта. Не, ние днес отговаряме на големите очаквания на всички граждани в Република Македония, независимо от тяхната етническа и религиозна принадлежност – Република Македония да бъде приятелска към България. И това е нашата отговорност, това трябва да направим, защото днес ратифицирайки този Договор, ние отговаряме не само на желанията на нашите избиратели, които са ни пратили тук, но и на хората от Република Македония. Затова апелирам да го подкрепим с пълно съгласие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Захариева, уважаеми господин посланик! Аз нямаше да се изказвам, но тъй или иначе тръгна дебат. Понеже се спомена за далечната 1992 г., когато признахме първи Република Македония, аз бях депутат в Тридесет и шестото народно събрание, мисля, че не сме много в тази зала – Павел Шопов беше тогава, ние признахме Македония по доста необичаен начин. В отсъствието на председателя на парламента Стефан Савов, в отсъствието на външния министър Стоян Ганев – Бог да ги прости, покойни, но тогава бяха живи и летяха към България, единият със самолета от Берлин, в който бях и аз, другият със самолета от Страсбург. Не беше много прилично за една парламентарна демокрация да не изчака председателя на парламента си и външния министър. Въпреки това, България, в тяхно отсъствие, призна Македония като акт на добронамереност. Аз се ядосах много тогава като човек, който разбира от право, че не е допустимо в парламентарна република да ги няма председателя на парламента и външния министър и да се приемат такива решения. Стана голям скандал тук, в тази стая, на госпожа Караянчева, в резултат на който си отиде Стефан Тафров, който тук стоеше в качеството на заместник-министър.
Въпреки това, аз считам, че това беше голям жест към Македония и го направихме с отворени сърца. По-късно президентът Желев стана причина Турция, след срещата му със Сюлейман Демирел, и Русия, след срещата му с Елцин, да признае Македония.
Използвам случая, че господин посланикът е тук, тези добри жестове на България не бяха оценени през годините. Сега обаче искам да защитя българския премиер, защото той, за разлика от тогава – 15 януари 1992 г., аз си спомням датата, преди да сключи този договор, както подобава в една парламентарна държава, тук постави въпроса и благодарение на всички политически сили той сключи този договор. В България има консенсус. Борисов, ако беше хитър политик, можеше и да се измъкне с едно много просто нещо: уважаеми господин Заев, Вие сте министър-председател, легитимно избран, но аз не мога да сключа договор с Вас, защото в Македония няма консенсус. Вие сте партия, загубила парламентарните избори, и сте премиер, защото македонската партия, обърна се палачинката, и сте малко като моя Орешарски навремето тук, в България.
Борисов обаче не постъпи така – не се измъкна, поиска мнението на българския парламент, сключи Договора в името на втори път по ред добро отношение в аванс към Република Македония и в името на европейското бъдеще на Балканите, защото има нова политика на Балканите, защото никога на Балканите премиерът на България, премиерът на Гърция, премиерът на Сърбия и премиерът – сега е премиерка вече на Румъния, не са си стискали ръцете заедно.
Българският премиер е един от проводниците на приобщаването на Балканите и на Западните Балкани към Европейския съюз. Това не може да стане без този договор с Македония. Затова искам да защитя българския премиер, че постъпи добре, като взе мнението на българския парламент. Надявам се, че така ще бъде и за прословутата Истанбулска конвенция.
РЕПЛИКА ОТ „БСП за България”: Няма да бъде така!
ГЕОРГИ МАРКОВ: Много съм ядосан вчера, че евродепутатка си е позволила да задава въпрос дори и на български министър-председател какво ще направи българският парламент? Кога и как българският парламент ще гласува не може да каже никой освен тези 240 депутата в залата.
Поздравявам Борисов за този договор, поздравявам всички парламентарни групи! Ако не искаме да останем в балканския кюп, а да отидем към Европа, трябва да го направим заедно с всички Западни Балкани. Това беше предпоставка този договор да стане, беше оценена, България направи жест към Република Македония. За съжаление, македонският парламент – мисля, че с 61 гласа само ратифицира, но се надявам, че ще дойдат по-добри времена и там ще стане с пълен консенсус. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марков.
Реплики към изказването на господин Марков? Не виждам.
Колеги, други изказвания?
Закривам разискванията.
Моля, поканете народните представители в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Вносител е Министерският съвет на 8 ноември 2017 г.
Гласували 182 народни представители: за 182, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ, ОП и ДПС.)
Госпожо Грозданова, заповядайте.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, госпожо Председател, процедура.
Моля, току-що приетият Законопроект на първо гласуване да бъде разгледан и на второ четене в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Грозданова.
Други предложения? Не виждам.
Подлагам на гласуване току-що направеното предложение ратификацията да мине и на второ четене днес.
Гласували 186 народни представители: за 185, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Грозданова, за да изчетете текста за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Госпожо Председател, госпожо Министър, колеги!
„Закон
за ратифициране на Договора за
приятелство, добросъседство и сътрудничество между
Република България и Република Македония
Член единствен. Ратифицира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие, Република Македония.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Грозданова.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за Закон за ратифициране на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония.
Гласували 186 народни представители: за 186, против и въздържали се няма.
Ратификацията е приета. (Ръкопляскания от ГЕРБ, ОП и ДПС.)
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател! Ще бъда съвсем кратка.
Взех думата само, за да Ви благодаря.
Благодаря на всички, които са работили през годините за това, което се случи днес, да е факт. Няма как интересите на България да са различни от това да имаме стабилна, демократична и приятелска Република Македония.
Искам да успокоя и тези, които имат притеснения по текстовете на този договор, които, за съжаление, очевидно съвпадат със същите притеснения – чухме и от опозицията в Македония, която до скоро водеше сериозна антибългарска кампания, че изпълнението на Договора продължава и преди Ратификацията. Ще посоча честването на 13-ти януари, само преди няколко дни – общо честване на Мара Бунева. Спомняте си какво се случваше 2007 г., 2008 г. и колко пъти беше разрушавана нейната плоча. Така че общото честване на общи личности, което доскоро беше немислимо, продължава. Надявам се това да се случва и в бъдеще. Както казаха и много от народните представители, очевидно вече антибългарската кампания не печели избори в Република Македония, което ни дава надежда, че това ще бъде трайна политика.
Искам да благодаря още веднъж, да Ви пожелая лека работа и да обещая, че ангажиментите, които поехме и без да ни ангажирате с това решение, но в изпълнение на Решението на Народното събрание, ще информираме редовно за изпълнението и напредъка по разпоредбите на този договор. Благодаря Ви и лека работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. (Ръкопляскания.)

Колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ.
Заповядайте, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Уважаема госпожо Председател, правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов и главен комисар Тодор Гребенаров – заместник-директор на Националната полиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допуск.
Колеги, да поздравим всички именици днес – знаете, че е Атанасовден. Да са живи и здрави, много късмет и успешна година! (Ръкопляскания.)
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
По чл. 7 има предложение от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
„В чл. 7, ал. 3 думите „наредбата по чл. 5, ал. 4“ се заменят с „правилника за прилагане на закона“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 11:
„Чл. 11. (1) Охраната на имущество на физически или юридически лица е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на противоправно посегателство спрямо физическо лице в обекта.
(2) Охраната на имуществото може да включва и осигуряване на пропускателен режим в охраняваните обекти и/или извършване на видеонаблюдение при спазване на Закона за защита на личните данни, и/или мониторен контрол.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Нунев, дотук.
Първо, да приключим с този член – чл. 7, който става чл. 11.
Изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Първо, ще подложа на гласуване създадения нов Раздел II „Охрана на имуществото на физическите или юридическите лица“.
Гласували 86 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Иван Иванов и група народни представители.
Гласували 77 народни представители: за 22, против 50, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на чл. 7, който става чл. 11 по Доклада на Комисията.
Имаме проблем с гласуването. Отменете гласуването! Ще гласуваме наново!
Моля, подлагам на гласуване редакцията на чл. 7 по Доклада на Комисията, който става чл. 11.
Гласували 86 народни представители: за 70, против 1, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията предлага да се създадат нови членове от 12 до 16:
„Чл. 12. (1) Възложител по договор за охрана на имущество на физически или юридически лица е юридическото лице или пълнолетното и дееспособно физическо лице, които са собственици или ползватели на законно основание на това имущество.
(2) Когато собственик на имуществото е непълнолетно или недееспособно лице, възложител по договор за охраната му е законният представител на лицето.
Чл. 13. (1) Охраната на имущество на физически или юридически лица се осъществява от обособен екип от изпълнители на охранителната дейност на търговеца.
(2) Екипите за изпълнение на охрана по ал. 1 са:
1. пост;
2. мобилен охранителен патрул;
3. подвижна охранителна група.
(3) В договора за охрана се посочват видовете, броят и
числеността на екипите, които ще осъществяват охраната.
Чл. 14. (1) Видовете постове са:
1. пост за охрана;
2. пост за наблюдение.
(2) Постът за охрана е стационарен охранителен патрул от един или повече изпълнители на охранителна дейност за охрана, предотвратяване или пресичане на противоправно посегателство спрямо охраняваното имущество и/или физическо лице в обекта и/или извършване и контрол на установен пропускателен режим на лица и/или превозни средства.
(3) Постът за наблюдение е стационарен охранителен патрул от един или повече изпълнители на охранителна дейност за наблюдение на обект чрез видеонаблюдение или мониторен контрол на определена територия в охранявания обект, в това число своевременно информиране за движение на лица и обекти, както и предприемане на действия при противоправно посегателство спрямо охраняваното имущество и/или физическо лице в обекта.
(4) Наблюдението по ал. 3 се провежда от специално
оборудвани закрити помещения в определената за охрана територия.
Чл. 15. (1) Мобилният охранителен патрул се състои от един или повече изпълнители на охранителна дейност, които изпълняват задълженията си чрез придвижване от и до определено място.
(2) Видовете мобилни охранителни патрули са:
1. автопатрул - с моторни превозни средства;
2. мотопатрул - с мотоциклети/мотопеди;
3. велопатрул - с велосипеди;
4. пеши патрул.
Чл. 16. Подвижната охранителна група е екип със служебно превозно средство, изпълняващ приоритетно задачи, свързани със своевременно реагиране при възникнали усложнения в средата за сигурност, оказване на съдействие и контрол на други екипи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Изказвания?
Господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Имам предложение за редакционна поправка в чл. 14, ал. 4 – да добавим думите „или извън нея“ след „за охрана на територия“. Това е наложително, тъй като има моменти, в които пунктовете за видеонаблюдение се изграждат извън територията на охраняемия обект и тази промяна е наложителна. Моля да я подкрепите, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Манев.
Реплики към господин Манев?
Други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване добавката към чл. 14, ал. 4, която предложи току-що господин Маноил Манев.
Гласували 78 народни представители: за 67, против 3, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване създаването на нови членове от 12 до 16 включително с добавката към чл. 14, ал. 4, приета по предложение на народния представител Маноил Манев.
Гласували 78 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 6.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията предлага да се създаде Раздел III с наименование „Сигнално-охранителна дейност“.
По чл. 8 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 17:
„Чл. 17. (1) Сигнално-охранителната дейност е дейност по защита от престъпни посегателства на имуществото на физически или юридически лица, намиращо се в охранявани обекти, при която чрез монтиране, поддържане и използване на сигнално-охранителни известителни системи се осъществява наблюдение на обектите и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни патрули.
(2) За осъществяване на дейността по ал. 1, освен лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 или удостоверение по реда на наредбата по чл. 2, ал. 4, е необходимо и разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за осъществяване на електронни съобщения по реда на Закона за електронните съобщения и/или договор за комуникационни услуги.“
Комисията предлага да се създадат нови членове от 18 до 21:
„Чл. 18. (1) Възложител по договор за сигнално-охранителна дейност по защита на имущество е юридическото лице или пълнолетното и дееспособно физическо лице, които са собственици или ползватели на законно основание на това имущество.
(2) Когато собственик на имуществото по ал. 1 е непълнолетно или недееспособно лице, възложител по договор за охрана по ал. 1 е законният представител на лицето.
Чл. 19. (1) За извършване на сигнално-охранителна дейност търговецът изгражда или ползва въз основа на договор мониторинг-център за наблюдение и приемане на сигнали от охраняваните обекти и ръководство на мобилните охранителни патрули.
(2) Търговецът създава организация за непрекъснато обслужване на центъра по ал. 1 с наети от него изпълнители и/или ръководители на охранителна дейност.
(3) За извършване на дейността по ал. 1 търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2, т. 2 и по чл. 14, ал. 1, т. 2 и определя броя на мобилните охранителни патрули съгласно времето за реагиране.
(4) В договора за сигнално-охранителна дейност се посочват видовете, броят и числеността на екипите, както и времето за реагиране при получен сигнал за нарушение.
Чл. 20. (1) За реагиране на получени в мониторинг-центъра сигнали при изпълнение на сигнално-охранителна дейност се използват охранителни патрули по чл. 15, ал. 2.
(2) На изпълнителите на охранителна дейност от мобилните охранителни патрули по ал. 1 не могат да се възлагат други видове дейност по чл. 5, ал. 1, освен реагиране при получен сигнал за нарушение на охраняван обект.
Чл. 21. (1) Използваните сигнално-охранителни известителни системи за изпълнение на сигнално-охранителна дейност се изграждат по начин, осигуряващ ефективно наблюдение на охраняваните обекти.
(2) Обекти, за които в нормативен акт са предвидени изисквания за изграждане на системите по ал. 1, се изграждат съгласно тези изисквания.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Уважаеми народни представители, изказвания?
Имате думата, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Така предложените текстове и новите членове показват – какво?
Първо, че първоначално внесеният текст – инициативата като законодателна такава от изпълнителната власт в Министерство на вътрешните работи явно, че не е изчерпателна, тоест капацитетът на изпълнителната власт, след провеждане на съответните дискусии с бранша показват, че има бели петна в работата на МВР, на тези, които подготвят Законопроекта, и той не е изчерпателен – от една страна.
От друга страна, защо в Закона за частната охранителна дейност съгласно чл. 8, имам предвид, както е разписано по-горе в дефиницията, се слагат дейности от друга сфера на частните услуги за сигурност и защо не са включени тогава и услугите по пожароизвестяването, тъй като в самите мониторингцентрове на охранителните дружества така или иначе се получават тези сигнали? Защо са включени всички съпътстващи дейности като основна дейност на сигнално-охранителната? От една страна, самото законодателство, първо, не е изчерпателно, ако се има предвид, че то ще бъде не само по отношение на частната охранителна дейност, а ще регламентира в детайли и съпътстващите дейности, от друга страна, е ясно, че това законодателство, правено на коляно в самата Комисия, няма да отговаря на реалната дейност, която трябва да бъде регулирана в бранша. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Реплики към господин Янков?
Други изказвания има ли? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на едно гласуване създаването на Раздел III с наименование „Сигнално-охранителна дейност“, текста на чл. 8, който става чл. 17, който Комисията предлага, и създаването на нови членове от 18 до 21, включително с текст на Комисията, който беше представен от докладчика.
Гласували 96 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Моля, продължете, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията предлага да се създаде Раздел IV с наименование: „Самоохрана на имущество на лица по чл. 2, ал. 3“.
По чл. 9 има предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 22:
„Чл. 22. (1) Самоохраната на имущество е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, осъществявана от служители на лице по чл. 2, ал. 3, които отговарят на изискванията на този Закон.
(2) Самоохраната на имуществото може да включва и осигуряване на пропускателен режим в охранявания обект и/или извършване на видеонаблюдение при спазване на Закона за защита на личните данни, и/или мониторен контрол.“
Комисията предлага да се създаде нов чл. 23:
„Чл. 23. За извършване на самоохрана лицето по чл. 2, ал. 3 обособява екипи по чл. 13, ал. 2. Видовете, броят и числеността на екипите се вписват в документите, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Нунев, може ли да спрем дотук?! Спираме до чл. 23.
Колеги, има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване създаването на Раздел IV с наименование „Самоохрана на имущество на лица по чл. 2, ал. 3“, чл. 9, в текста, който беше представен от докладчика и който става чл. 22, и създаване на нов чл. 23 с текст, представен от докладчика.
Гласували 102 народни представители: за 86, против 6, въздържали се 10.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията предлага да се създаде Раздел V с наименование: „Охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 24:
„Чл. 24. (1) Охраната на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали е дейност по осигуряване на пропускателен режим в охранявания обект, по опазване на телесната неприкосновеност на физически лица в обекта и физическа защита от противоправни посегателства на имуществото на едноличния търговец или юридическото лице, както и по тяхното предотвратяване и пресичане.
(2) Охраната по ал. 1 може да включва и извършване на видеонаблюдение при спазване на Закона за защита на личните данни, и/или мониторен контрол.“
Комисията предлага да се създадат нови членове 25 и 26:
„Чл. 25. Възложител по договор за охрана по чл. 24 е едноличният търговец или юридическото лице – собственик или ползвател на законно основание на недвижимия имот, в който е обособено заведението или залата, притежаващ разрешение от местните органи за извършване на търговската си дейност и/или лиценз, издаден от Държавната комисия по хазарта.
Чл. 26. За извършване на охрана по чл. 24 търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 3. Видовете, броят и числеността на екипите се посочват в договора за охрана.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Нунев.
Има ли изказвания?
Господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С какво тази дейност, регламентирана в чл. 10, който става чл. 24, се различава от охраната на имущество? До този момент е регламентирана в сегашното законодателство.
Само се създава допълнителен лиценз, с който се натоварват дружествата с административна тежест и се обременяват допълнително със заплащане на финансови средства.
Тоест отново напомням, че с този закон се създават условия за увеличаване на административната тежест на бранша. Досега всичко, което е регламентирано като дейност, просто се разписва само с допълнително раздробяване на отделните лицензи. Нищо повече! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Реплики? Няма.
Изказване – господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Уважаеми колега, не става въпрос за никаква административна тежест. Става въпрос за нещо много важно.
За този нов раздел за охраната на заведения – питейни, развлекателни, игрални зали и така нататък, времето показа, че трябва да бъде с особено внимание. Причините са няколко.
Едната е, че във всеки голям град, във всяка община, за да получи едно заведение лиценз за удължено работно време, общините са поставили изискване то да има охрана. Това е в логиката на нещата, тъй като там се събират хора, рискът е огромен, риск е дори за самите охранители.
Откакто съществува този бранш в цял свят е един от най-рисковите, тъй като под въздействие на какви ли не неща хората в заведенията изпадат в еуфория, в неконтролируема среда и там обучението, подборът, стратегията и тактиката на извършване на тази охранителна дейност са особени. Може да се равняват единствено и само с личната охрана, с известните филмови герои и бодигардове. Там рискът дори е много по-голям.
Затова ние изпълнихме едно много належащо изискване на средата – да създадем текст, да създадем отделен вид охранителна дейност, който така или иначе съществуваше. Защото един пазач, охраняващ една автомобилна станция, един парк не може да отиде и да охранява нощно заведение поради много, много, много причини. Затова съществува този раздел и той не натоварва с нищо никого. Той дава възможност да се отдели особено внимание на този вид охрана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Манев.
Реплики?
Реплика, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Манев! Вие сигурно четете различни текстове.
Това, което говорите, това, което казахте, го няма като регулация в Закона, който предлагате?
Не че не може да разсъждаваме, всички сме ходили в нощни заведения, но това, което Вие говорите от трибуната на Народното събрание, не кореспондира с текстовете, които се предлагат. Това просто е увеличаване на административната тежест, допълнителна репресия от страна на държавата, защото Вие само това можете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Други реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Прекратявам разискванията.
Поставям на гласуване, първо, създаването на Раздел V, с наименование „Охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали“; второ, текста на чл. 10, който става чл. 24 и беше представен от докладчика, като текст на Комисията и, трето, създаването на нови членове 25 и 26 с текст от Комисията, представен от докладчика.
Гласували 103 народни представители: за 85, против 3, въздържали се 15.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията предлага да се създаде Раздел VI с наименование: „Охрана на урбанизирани територии“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, който става чл. 27.
Комисията предлага да се създадат нови чл. 28 и 29:
„Чл. 28. Възложител по договор за охрана на урбанизирана територия е кметът на общината, в границите на която се намира селищната територия, обхваната от границите на населеното място или селищното образувание (строителните му граници), определени с устройствен план.
Чл. 29. За извършване на охрана по чл. 27 търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2 и оптимизира техния брой съгласно границите на охраняваната урбанизирана територия. Видовете, броят и числеността на екипите се посочват в договора за охрана.“
Предложение от народните представители Цветан Цветанов, Maноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място като нов чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Изказвания?
Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Връщаме се пак на тема, която вчера дискутирахме, защото тук е едно от разковничетата именно на тези, както вчера ги нарекох „лобистки елементи“ в този закон. В това няма лошо, уреждаме частна охранителна дейност, но в един момент какво правим?!
Имам чувството, че вече ще концесионираме дейностите на Министерството на вътрешните работи и ще ги даваме на частния бизнес.
В тази връзка моля да отбележите – предлагам чл. 28 и 29 изобщо да отпаднат от този закон, защото на практика с тези текстове вкарваме възможността кметовете на общините, както е написано, да почнат да си правят звена за самоохрана, тоест да заменят тези, които бяха с джиповете по Околовръстното, те да си ги въдворят по общините и да си ходят вече с техни охрани – да охраняват общинските мероприятия, и Министерство на вътрешните работи впоследствие, не дай Боже, ако стане някой инцидент, ще станат само едни свидетели и ще запишат какво се е случило. Ще ги гледаме по новините: „МВР отразило, че еди къде си, на еди кое си мероприятие на еди коя си община станал инцидент“.
Вярвайте ми, не е в компетенциите на частните фирми да охраняват масови мероприятия, които се организират от общините. Става въпрос за струпване на голям брой хора, за които единствено и само държавата може да носи отговорност за тяхната безопасност.
Да не правим тази груба грешка, да не правим тази крачка, с която даваме възможност на държавата да се дръпне настрани. Най-малко в контекста на това, че говорим, че Министерството на вътрешните работи има необходимост да се развива, да се реформира, да може да се уплътняват функциите на неговите служители и в един момент Вие им отнемате възможността тези функции те да ги изпълняват на практика.
Какво да чакаме? Следващата стъпка е в този закон, с негова промяна да дадем възможност частни охранители да охраняват Народното събрание, Президентството да охраняват, да охраняват Министерския съвет – това ли е следващата крачка? Ами, да закрием тогава министерството и да го концесионираме напълно.
Приехме вече Закон за концесиите, който е доста спорен по мое мнение, и създава, не само по мое, но и на политическата сила, която представлявам, среда за корупция. Неслучайно другата седмица ще дискутираме корупцията и там ще си говорим много надълго и нашироко по тази тема, а Вие тук отваряте още една врата – не е процеп, не е дупчица, а буквално цяла врата отваряте, за да може да се развие тази корупция вече и в рамките на Министерството на вътрешните работи.
Ами, те какъв интерес ще имат тогава директорите на областни дирекции да дават служители? Ще започнат съкращения от утре, други ден. Тези 1200-1300 служители, които бяха назначени в Министерство на вътрешните работи, какво ще правят?
Той, наистина, главният прокурор, както съобщи на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, май изцяло концепцията за функциониране на това министерство вече е объркана, защото с непрестанните промени, които правите, и сега с това, което се прави, почвате да обезсмисляте неговото съществуване.
Аз наистина няма да се изненадам някоя сутрин тук, ако на влизане в работа, заваря не служители на Националната служба за охрана и служители на МВР, ами някой охранител с табелка „Фирма Еди-коя-си ЕООД“ – охраняваме ние Народното събрание?! Това звучи несериозно!
И затова призовавам колегите да надделее при тях здравия разум и членове 28 и 29 да отпаднат. Не е сериозно и не е нормално служители на частни фирми да охраняват масови мероприятия, които се организират от общински администрации. Това са в повечето случаи доста сериозни събития, които се нуждаят от много сериозна и професионална охрана. Няма как да се съгласим и да допуснем това нещо да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики на изказването?
За изказване – заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Колега, искрено се надявах, че по този закон поне няма да си говорим неистини, които нямат нищо общо с текстовете на Закона.
Ако намерите в текста на Закона някъде написано „масови мероприятия“, „охрана на масови мероприятия“ в тази част, за която говорите, аз – не знам, ще направя шпагат! (Оживление.)
В Закона изрично е записано: „наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули“, нищо повече. Нищо повече! Така че, дайте да не си правим свободни съчинения, когато говорим за професионални закони и за професионални текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Манев.
Реплики към господин Манев няма.
Други изказвания? (Шум и реплики.)
Имате реплика?
Заповядайте за реплика към изказването на господин Манев, господин Иванов. Извинете ме, не Ви видях.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Манев, ако Вие под „урбанизирани територии“ разбирате нещо друго освен населените места… (Шум и реплики.)
Моля? Не ме репликирайте…
Разбирате нещо друго, освен населените места и мероприятията, които се провеждат в тях, аз наистина мисля, че познанията по география са доста бедни. Може би сте пропускали тези часове навремето.
Аз наистина Ви моля, ако трябва тук в промеждутъка, в Гугъла, да проверите някъде, да разберете какво означава „урбанизирана територия“. И много ясно наистина сте го написали: „наблюдение, контрол и реакция с мобилни патрули“. „Контрол“ – какво означава? Нали точно контрол над събития, които се случват на урбанизирани територии.
Малко трябва да се мисли и върху смисъла на текстовете и в тази връзка буквално предлагаме и този чл. 11, който става чл. 27 – значи, 27-и, 28-ми, 29-и, господин Председател, да отпаднат, защото там се създава наистина прецедент.
Моля Ви, уважаеми колеги, тези, които считат, че урбанизирана територия не е охрана на мероприятия, които се провеждат на територията на съответните общини, защото в следващия текст е записано: „урбанизирана територия“, договор за охрана и кметът на общината, а това означава, че на територията на общината – там, където се провеждат такива мероприятия, именно са масовите мероприятия, които се провеждат там.
Наистина апелирам към Вас това безобразие да го пратим в историята. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Друга реплика? Няма.
Господин Манев, имате право на дуплика.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Охраната на мероприятия е отделна вид охранителна дейност и ако ще трябва да изнасяме лекции на всеки текст по този закон кое и къде се намира в Закона, просто е несериозно, колеги! Имаме да приемаме доста текстове още. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Манев.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! В този текст имаме припокриване с дейности, свързани с упражняването на публичните власти.
Това си е почти същото като охрана на обществения ред в населените места, иначе терминът „урбанизирана територия“ е взет от Закона за териториалното и селищно устройство.
Трябва да се внимава при тази дейност да не се навлиза в територия, която не е част от урбанизираната, и да се поемат ангажименти, които не могат да бъдат изпълнени.
Иначе това е също част от сценария за увеличаване на административната тежест. Ще Ви го казвам всеки път, когато съм на трибуната, защото Вие манифестирате, че ще намалявате тази репресия на държавата върху бизнеса, а всъщност със законодателството, което предлагате и приемате, я увеличавате и, от друга страна, уважаеми дами и господа, създавате условия, с които да прехвърляте отговорност и ангажименти, вменени като задача на Министерството на вътрешните работи, умело използвайки и манипулирайки средата чрез медиите, на местната власт. Там, където смятате, че политически не Ви е изгодно местната власт да Ви се противопоставя на Вашите решения като партия, тоест да се противопостави на овладяването на всички нива на властта, сливането на партия с власт, сте готови и чрез това законодателство, отваряте тази врата, за да вмените отговорност за несправянето със задачите на Министерството на вътрешните работи на местната власт, за да се обяснява, че капацитетът на МВР, съобразно ресурса, с който разполага държавата, не е достатъчен и във връзка с взаимодействието с местната власт, отговорността е на местната власт.
Идват местни избори. Ясно е, само че обръщам внимание и то точно тук, когато става въпрос за нов лиценз за охрана на урбанизирани територии, че Министерството на вътрешните работи като основна задача има превенция и пресичане на престъпност.
Това, че българските граждани са обезверени и има липса на заявителски материали или отказ на такива, и статистиката показва, че намаляват престъпленията и може би в края на мандата на Борисов 3 няма да има престъпления, след като няма заявителски материали, това не значи, че българските граждани са спокойни и Вие сте осигурили безопасността им…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Янков, леко се отклонявате от темата. Моля Ви! Леко се отклонявате.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Не, господин Председател, ако изчакате да завърша изказването си ще разберете, че не се отклонявам изобщо от така предложения текст, защото с този текст Вие маскирате политически цели и прикривате некомпетентното ръководство на Министерството на вътрешните работи. (Възгласи от ГЕРБ: „Ееее!“) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Реплика? Има ли реплики към изказването на господин Янков? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за отпадането на членове 28 и 29, които Комисията предлага да бъдат създадени.
Гласували 115 народни представители: за 36, против 66, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на Раздел VІ с наименование „Охрана на урбанизирани територии“ и текста на чл. 11, който става чл. 27, който се подкрепя от Комисията, освен това предложението на Комисията за създаване на нови членове 28 и 29 с текста, който беше представен от докладчика.
Гласували 109 народни представители: за 86, против 14, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Моля, продължете, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място като нов чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това няма да го гласуваме сега, а като чл. 38, затова Ви моля – към следващия Раздел VІІ.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията предлага да се създаде Раздел VІІ с наименование „Охрана на мероприятия“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 30:
„Чл. 30. (1) Охраната на мероприятия е комплекс от дейности, насочени към осигуряване на спокойното и нормалното провеждане на масови прояви с краткосрочен характер.
(2) Охраната на мероприятия може да включва и осигуряване на пропускателен режим.
(3) Забранява се охрана на мероприятия, за провеждането на които не е получено разрешение по установения за това ред“.
Комисията предлага да се създадат нови чл. 31 и 32:
„Чл. 31. Възложител по договор за охрана на мероприятие е едноличният търговец или юридическото лице – организатори на законно основание на мероприятието.
Чл. 32. За извършване на охрана на мероприятия търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2, т. 1 и 3. Видовете, броят и числеността на екипите се посочват в договора за охрана“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Поредният пример за хаос в законодателството, което се предлага от политическа партия ГЕРБ, или създаване на условия за тълкуване, според това кой упражнява властта, в чии ръце е властта.
Как и къде е разтълкувано понятието „спокойно и нормално провеждане на масови мероприятия“? Какво значи това? Кой ще квалифицира какво е спокойно и нормално провеждане? И кой определя краткосрочен характер? Това в чии ръце е? Решението за това в чии ръце е?
Вие отново си подготвяте възможност да тълкувате така предложените текстове съобразно условията, създадени от конкретната ситуация, а обществото всеки ден е на протест. Даже имаше преди няколко дни девет протеста в един ден и Ви е ясно, че този мандат, колкото и да продължи той, защото аз съм сигурен, че няма да бъде пълен мандатът, ще протече под знамето на протестиращи. И тези протести Вие се опитвате със законодателството да имате възможността да осъществявате контрол, да осъществявате натиск върху едно демократично право на българските граждани.
Член 30, ал. 2: „…може да включва и осигуряване на пропускателен режим“. Кой преценява това? Кой решава кога за едно мероприятие ще бъде организиран пропускателен режим? Кой дава предписанията? Отново този, в който е властта. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Страх! Вас Ви е страх от народно недоволство. Страхът на Борисов от 2013 г. – протестите, които доведоха до предсрочно прекратяване на мандата – предизвиква и това Вие в законодателството да си гарантирате, че ще можете да туширате народното недоволство. Няма да се случи това! Прилагайки Закона, не можете да се противопоставите на демократично извоюваните права на нашите съграждани, за които в голяма степен има условия, и очаквайте съвсем скоро те да изразят отношението към тази власт – тази власт, която се опитва да наложи недемократични правила и регулации в нашите взаимоотношения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Янков.
Има ли реплики към господин Янков?
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване създаването на Раздел VII с наименование „Охрана на мероприятия“, текста на чл. 12, който става чл. 30 и беше представен по предложение на Комисията от докладчика, и създаването на два нови члена: 31, 32, с текстове, представени от докладчика.
Гласували 95 народни представители: за 76, против 11, въздържали се 8.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията предлага да се създаде Раздел VIII с наименование „Охрана при транспортиране на ценни пратки или товари“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 33:
„Чл. 33. (1) Охраната при транспортиране на ценни пратки или товари е дейност по защита, предотвратяване и пресичане на противоправни посегателства върху пари, ценни книжа, благородни метали, произведения на изкуството или други ценности при тяхното транспортиране.
(2) При транспортирането по ал. 1 се използва въоръжена с огнестрелно оръжие охрана, специално оборудван транспорт, средства за връзка и други технически и помощни средства за охрана.“
Комисията предлага да се създадат нови членове от 34 до 37:
„Чл. 34. Възложител по договор за охрана при транспортиране на ценни пратки или товари е собственикът или ползвателят на законно основание на ценните пратки или товари.
Чл. 35. (1) Транспортирането се осъществява с автомобили, отговарящи на изискванията на чл. 37, собственост на търговеца, наети или предоставени от възложителя по договора за охрана или от търговци, извършващи дейност по чл. 5, ал. 1, т. 8.
(2) В случаите, когато транспортирането се осъществява с друг вид транспорт, охраната на ценните пратки и товари се организира съгласно нормативните изисквания за съответния вид транспорт.
Чл. 36. (1) Охраната при транспортиране на ценни пратки или товари на стойност до 30 000 лв. се осъществява от екип от не по-малко от двама изпълнители на охранителна дейност.
(2) Охраната при транспортиране на ценни пратки или товари на стойност над 30 000 лв. се осъществява от екип от не по-малко от трима изпълнители на охранителна дейност.
Чл. 37. (1) Ценните пратки и товари на стойност до 15 000 лв. се транспортират с автомобил, снабден с трайно прикрепена към конструкцията му метална каса или шкаф, и въоръжена охрана.
(2) Ценните пратки и товари на стойност от 15 000 до 30 000 лв. се транспортират с автомобили, които отговарят на техническите изисквания, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.
(3) Ценните пратки и товари на стойност над 30 000 лв. се транспортират със специализирани бронирани автомобили, които отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 14 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване създаването на Раздел VIII с наименование „Охрана при транспортиране на ценни пратки или товари“, текста на чл. 13, който става чл. 33 и беше представен като предложение на Комисията, и създаването на нови членове от 34 до 37 с текст, представен от докладчика, както и отхвърлянето на чл. 14 с аргумент, че има място като нов чл. 6, който вече е бил приет.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 10.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията предлага да се създаде Раздел IX с наименование „Охрана на селскостопанско имущество“.
Комисията предлага да се създадат нови чл. 38 и 39:
„Чл. 38. (1) Охраната на селскостопанско имущество е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на противоправно посегателство спрямо физическо лице в обекта.
(2) Дейността по ал. 1 се осъществява само с невъоръжена охрана.
Чл. 39. (1) Възложител по договор за охрана по чл. 38 е кметът на общината, в границите на която се намира имуществото, както и собственикът или ползвателят на законово основание на това имущество.
(2) За извършване на охрана по ал. 1 търговецът обособява екипи по чл. 13, ал. 2, с изключение на поста за наблюдение, и оптимизира техния брой съгласно охраняваната площ. Видовете, броят и числеността на екипите се посочват в договора за охрана.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване създаването на „Раздел IX – Охрана на селскостопанско имущество“ и създаването на два нови члена: 38 и 39, с текст, представен от докладчика.
Гласували 84 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 7.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „Глава втора – Лиценз за извършване на частна охранителна дейност“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора, която става Глава трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава втора, която става Глава трета.
Гласували 88 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 11.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „Раздел I – Издаване на лиценз“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Раздел I да се измени така: „Издаване на лиценз. Отказ за издаване на лиценз“.
По чл. 15 има предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 15 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 40:
„Чл. 40. Лиценз за извършване на частна охранителна дейност се издава от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ на Министерството на вътрешните работи (МВР) или от оправомощено от него длъжностно лице.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел I, който Комисията предлага да се измени така: „Издаване на лиценз. Отказ за издаване на лиценз“, второ, отпадането на чл. 15, трето, текста на чл. 16, който става чл. 40 и който беше представен от докладчика.
Гласували 86 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 11.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По чл. 17 има предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
„В чл. 17, ал. 1 думите „с наредбата по чл. 5, ал. 4“ се заменят с „Правилника за прилагане на закона“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 41:
„Чл. 41. (1) За получаване на лиценз за извършване на частна охранителна дейност лицата по чл. 2, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 подават заявление до директора на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, съгласно приложението. Заявлението може да се подаде и чрез областната дирекция на МВР, на чиято територия е седалището на лицето, както и по електронен път съгласно Закона за електронното управление. Документите, удостоверяващи изпълнението на изискванията за получаване на лиценз, се определят с наредбата по чл. 2, ал. 4.
(2) За получаване на лиценз лицата трябва да:
1. са вписани в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в регистър БУЛСТАТ или в съответния регистър по националното законодателство на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. нямат задължения по смисъла на Данъчно осигурителния процесуален кодекс; това изискване се прилага и за неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество;
3. нямат задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, за които не е допуснато разсрочване или отсрочване от компетентния орган;
4. притежават образец на служебна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло на охранителния състав;
5. не са в производство /обявени в ликвидация или несъстоятелност/;
6. са внесли определената държавна такса.
(3) За получаване на лиценз физическите лица, регистрирани като еднолични търговци, собствениците на еднолични дружества с ограничена отговорност, съдружниците в дружества с ограничена отговорност, членовете на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество трябва да:
1. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията; за лицата, които са български граждани това обстоятелство се установява служебно;
2. не са привлечени като обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер;
3. не страдат от психическо заболяване;
4. не са били през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността членове на управителен или на контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. не са били през последната една година преди акта на съответния компетентен орган членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, на което е бил отнет лиценз за извършване на частна охранителна дейност, освен ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по надлежния ред.
(4) Лицата по ал. 3, които не са български граждани и нямат разрешение за постоянно пребиваване в Република България, прилагат документи за удостоверяване на обстоятелствата, посочени в ал. 3, издадени от компетентен орган от държавата, в която са установени, придружени с официален превод на български език.
(5) Към заявлението по ал. 1 търговците, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, прилагат документи за удостоверяване на посочените в ал. 2 обстоятелства, издадени от компетентен орган от държавата, в която са установени, придружени с официален превод на български език.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Нунев.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов и група народни представители за промяна в чл. 17, ал. 1, като Комисията не подкрепя предложението.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 17, против 68, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 17, който става чл. 41 в редакцията на Комисията, представена от докладчика.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 75, против 3, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 42:
„Чл. 42. (1) Когато представените документи са непълни или не удостоверяват обстоятелствата по чл. 41, ал. 2 и 3, органът по чл. 40 в 14-дневен срок от получаването им уведомява писмено за това едноличния търговец или юридическото лице.
(2) Едноличният търговец или юридическото лице
отстранява недостатъците в документите или представя
допълнително необходимите документи в 45-дневен срок от
получаване на уведомлението по ал. 1. Когато в този срок
недостатъците не се отстранят или допълнително необходимите
документи не се представят, производството по издаване на лиценз се прекратява със заповед на органа по чл. 40.
(3) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 органът по чл. 40 съобщава на лицето за прекратяването на производството по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 43:
„Чл. 43. (1) Органът по чл. 40 издава или отказва издаването на лиценз в срок до един месец от получаване на заявлението, съответно от отстраняване на недостатъците в документите или от представянето на допълнително изисканите документи.
(2) В срок до 7 дни от изтичането на срока по ал. 1 органът по чл. 40 публикува информация на интернет страницата на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, за издаването на лиценза.
(3) Лицензът се получава от физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, законните представители на юридическите лица или от упълномощени от тях лица с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 44:
„Чл. 44. (1) Лицензът за извършване на частна охранителна дейност се издава без срок.
(2) В лиценза се посочват изчерпателно видът дейност по чл. 5, ал. 1, която лицето има право да извършва, териториалният обхват на дейността, данни за притежателя на лиценза и обстоятелството, че е безсрочен.
(3) Лицензът се издава по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи.
(4) Правата по лиценза не подлежат на прехвърляне или преотстъпване.
(5) За издаване на лиценз се събира държавна такса в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Нунев.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 18, който става чл. 42 – новата редакция на чл. 18 беше представена от докладчика; член 19, който става чл. 43 – редакцията на чл. 19 беше представена от докладчика; и чл. 20, който става чл. 44, като редакцията на чл. 20 беше представена от докладчика.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 10.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 45:
„Чл. 45. (1) При изгубване, противозаконно отнемане или унищожаване на лиценза едноличният търговец или юридическото лице в 7-дневен срок от узнаване на обстоятелството уведомява писмено органа по чл. 40, като описва фактите, при които е станало това.
(2) В 14-дневен срок от уведомлението по ал. 1 органът по чл. 40 издава дубликат на лиценза.
(3) Дубликатът по ал. 2 се издава по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи. За издаването му се събира държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 44, ал. 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 21, който става чл. 45. Редакцията на текста по предложение на Комисията беше представена от докладчика.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, обявявам прекъсване на заседанието за 30 минути.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме с Доклада.
Моля, господин Нунев, продължете с представянето на текста.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По чл. 22 има предложение от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
„В чл. 22 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 след думата „реда“се поставя запетая и думите „на наредбата по чл. 2, ал. 4“ се заменят с „определен в правилника за прилагане на закона“.
2. в ал. 2 след думата „реда“ и думите „на наредбата по чл. 2, ал. 4“ се заменят с „определен в Правилника за прилагане на закона“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 46:
„Чл. 46. (1) Лицата, получили лиценз за извършване на частна охранителна дейност, подават декларация до директора на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, чрез директора на областната дирекция на МВР, на чиято територия е седалището им, при промяна на:
1. обстоятелство по чл. 41, ал. 2 или 3;
2. регистрацията на едноличния търговец или юридическото лице.
(2) Декларацията се подава в 14-дневен срок от настъпването на промяната. Променените обстоятелства се удостоверяват по реда на наредбата по чл. 2, ал. 4.
(3) Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, или оправомощено от него длъжностно лице в 14-дневен срок от представяне на декларацията отразява промяната по ал. 1, т. 2 чрез допълнение към издадения лиценз.
(4) Допълнението по ал. 3 се издава по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи. За издаването му се събира държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 44, ал. 5.
По чл. 23 има предложение от народните представители Пламен Нунев и Маноил Манев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 47:
„Чл. 47. Органът по чл. 40 отказва издаването на лиценз с мотивирана заповед, когато:
1. се установи наличие на неверни данни;
2. едноличният търговец или юридическото лице:
а) има задължения към държавата или към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване, освен ако компетентният орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задълженията;
б) е в производство/обявен в несъстоятелност или в ликвидация;
в) осъществява или е осъществявало в последната една година частна охранителна дейност без лиценз;
3. едноличният търговец или юридическото лице, както и неограничено отговорните съдружници в командитно или събирателно дружество имат задължения по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
4. има влязъл в сила акт за отказ или за отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност, издаден в последната една година;
5. физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, както и неограничено отговорен съдружник в командитно или събирателно дружество:
а) е осъдено за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
б) е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
в) страда от психическо заболяване;
г) е било през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или на контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
д) е било през последната една година преди акта на съответния компетентен орган член на управителен или на контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, на което е бил отнет лиценз за извършване на частна охранителна дейност, освен ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по надлежния ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Нунев.
Имате думата за изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов и група народни представители за изменение в чл. 22.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 96 народни представители: за 18, против 70, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 22, който става чл. 46 и текста на чл. 23, който става чл. 47, които бяха представени от докладчика по Законопроекта.
Гласували 91 народни представители: за 81, против 6, въздържали се 4.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24, който става чл. 48.
„Раздел II – Отнемане на лиценз“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
По чл. 25 има предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Пламен Нунев и Маноил Манев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
„В чл. 25, ал. 1. т. 3 думите „наредбата по чл. 5, ал. 4“ се заменят с „правилника за прилагане на закона“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 49:
„Чл. 49. (1) Лицензът се отнема от органа по чл. 40 с мотивирана заповед:
1. в случаите по чл. 47, т. 1 – 4;
2. в случаите по чл. 47, т. 5, ако в 30-дневен срок от настъпване на обстоятелствата физическото лице не прекрати участието си в търговското дружество или в юридическото лице;
3. когато частната охранителна дейност не съответства на минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал, предвидени в Глава втора;
4. когато физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съдружник в дружество с ограничена отговорност, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице или друг оправомощен служител на търговското дружество или на юридическото лице предостави на лице от охранителния състав на едноличния търговец или на юридическото лице огнестрелно оръжие, без то да притежава съответно разрешение за носене и употреба;
5. когато едноличният търговец или юридическото лице сключи трудов договор с ръководител или с изпълнител на охранителната дейност, който не отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 3 и 4, и в 30-дневен срок от констатиране на нарушението не изпълни задължителното предписание за неговото отстраняване;
6. при възникване на несъответствие с изискванията на този закон за назначаване на охранителен състав, ако едноличният търговец или юридическото лице в 30-дневен срок от констатиране на нарушението на чл. 50, ал. 3 и 4 не изпълни задължителното предписание за неговото отстраняване;
7. когато на едноличния търговец или на юридическото лице са наложени имуществени санкции за системни нарушения на основание чл. 72, ал. 1 и 2, чл. 74, ал. 1 и чл. 77;
8. при смърт или поставяне на физическото лице – едноличен търговец, под запрещение;
9. при заличаване на вписването на едноличния търговец от търговския регистър, съответно прекратяване на търговското дружество или юридическото лице.
(2) Когато лицензът е издаден за извършване на повече от един вид дейност по чл. 5, ал. 1, отнемането му на основание ал. 1, т. 3 засяга само вида дейност, за която е възникнало това основание. Лицензът се преиздава без този вид дейност в 30-дневен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 1.
(3) Заповедта за отнемане на лиценза може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Давам думата за изказвания? Няма изказвания.
Прекратявам разискванията.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов и група народни представители за замяна на текст в чл. 25, ал. 1, т. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 96 народни представители: за 20, против 72, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 24, който става чл. 48, наименованието на Раздел II, който Комисията подкрепя, и текста на чл. 25, който става чл. 49.
Текстовете бяха представени от докладчика.
Гласували 100 народни представители: за 83, против 9, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
Моля, продължете, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „Глава трета – права и задължения на лицата, извършващи частна охранителна дейност.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета, която става Глава четвърта.
„Раздел I – Права и задължения на физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или лице, оправомощено да го управлява и представлява.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да бъде отхвърлено.
По чл. 26 има предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков.
„В чл. 26 се правят следните изменения:
…
б) в т. 6, в края на изречението, след думата „обучение“ се поставя тире и се добавя „за ръководител на частна охранителна дейност“.
2. в ал. 3, т. 8, в края на изречението, след думата „обучение“ се поставя тире и се добавя „за ръководител на частна охранителна дейност“.“
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, буква „а“ и не го подкрепя в останалата му част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 50.
„Чл. 50. (1) Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 8 може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото лице.
(2) Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 9 може да бъде лице, което работи по основно или допълнително трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото лице.
(3) Физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, може да сключи трудов договор по ал. 1 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование – за ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност, което:
1. е български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
3. не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
4. не страда от психическо заболяване;
5. е физически клинично здраво, освен в случая по чл. 7;
6. притежава професионална квалификация по професия „Охранител“, придобита в институция от системата на професионалното образование и обучение.
(4) Физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява може да сключи трудов договор по ал. 2 само с пълнолетно и дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование – за ръководител на частна охранителна дейност и с не по-ниско от основно образование – за изпълнител на частна охранителна дейност. За ръководител лицето трябва да отговаря на условията по ал. 3. За изпълнител лицето трябва да отговаря на условията по ал. 3, т. 1 – 5, както и да е преминало успешно курс в институция от системата на професионалното образование и обучение.
(5) Преди сключването на трудовия договор физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява изисква от лицето по ал. 1 и 2 да представи:
1. документ, удостоверяващ гражданство по ал. 3, т. 1;
2. документ за завършено образование;
3. свидетелство за съдимост;
4. служебна бележка от Окръжната или Софийската градска прокуратура по постоянен адрес на лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер;
5. медицинско удостоверение, че не страда от психическо заболяване, издадено след преглед от лекар-психиатър;
6. медицинско удостоверение за физическото му клинично здраве;
7. документ за професионална квалификация по професия „Охранител“ или за успешно преминат курс – в случаите по ал. 4, издаден от институция от системата на професионалното образование и обучение.
(6) Гражданите на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария представят документи, еквивалентни на посочените в ал. 5, издадени от компетентен орган на съответната държава, придружени с официален превод на български език.
(7) Документите по ал. 5, т. 3 – 6 и ал. 6 трябва да са издадени не по-рано от 6 месеца преди сключването на трудовия договор. При сключване на договора лицето представя декларация, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Нунев.
Давам думата за изказвания.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Отново се натъкнахме на един препъникамък в така направените предложения. Много точно и добре вносителят в първоначалния вариант е описал какви са изискванията за изпълнител на охранителна дейност.
Незнайно защо впоследствие, с предложение между първо и второ четене, се появява едно предложение, което завишава изискванията за изпълнител на охранителна дейност. Изведнъж се оказва, че лице, което трябва да изпълнява охранителна дейност, разбирайте този, който реално изпълнява физическата охрана, трябва да бъде със средно образование.
Само да припомня на господа народните представители, че изключително от управляващото мнозинство, че основна задача на всяко едно управление, всяко едно правителство е да бори безработицата.
Аз нямам пред себе си статистика колко лица в момента са назначени за изпълнители на охранителна дейност под средно образование, но мисля, че техният брой никак не е малък. С приемането на този текст със сигурност бюрата по труда ще се окажат понапълнени с хора, които до този момент са работили тази дейност и в един момент с нашето гласуване тук, с Вашите предложения, те ще се окажат на улицата. Защо е това и кому е нужно?!
Единствено се оказа в един текст, че лица с по-ниско от средно образование могат да бъдат само пъдари. Извинявайте, но това си е чиста дискриминация. Защо към днешна дата тези лица могат да работят и да бъдат лица, изпълняващи охранителна дейност, а от днес нататък те не могат да бъдат. Единствено ги приравнявате и могат да бъдат само селски пъдари, да охраняват селскостопанска продукция. Това, първо, е обида за българските граждани, за тези, които работят в момента на такова трудово правоотношение, и се поставя бариера към хората, които търсят да си намерят работа. Защо подхождаме по този начин? Не мога да разбера защо е този двоен аршин?! Ние разделяме българските граждани – тези, които могат да работят, тези които не могат да работят. Как ще борим безработицата, уважаеми дами и господа? (Шум и реплики.)
Вие ме провокирате към днешна дата и да бъде зададен въпрос към министъра на труда и социалната политика действително делят ли в това министерство хората на категории и граждани с образование за постъпване на работа за охранител? Не виждам причината един охранител, който изпълнява, примерно, по точката за самоохрана, човекът си е направил Звено за самоохрана да му охранява имуществото, да му охранява обекта, където си държи примерно строителните машини, и той трябва да бъде със средно образование. Първо, това е обида към този, който е със средно образование, че единствено е годен, Вие го казахте, за нощен пазач. От друга страна, не позволявате на този, който по някаква причина не е успял да завърши средно образование, да не може да работи там като нощен пазач. На практика това се получава. Защо правите това нещо? Генерирате в момента безработица. Вие клатите стабилността на държавата! Направихте ли си сметка колко хора ще бъдат изхвърлени от работа в момента? Първо, в един момент забранихте на фирмите с приемане на по-ранни текстове да могат да си охраняват сами имущества, да си правят, както беше досега за една самоохрана, изключвайки тези, които ходят като, както Вие ги нарекохте „талибани“ с джиповете по улиците, защото трябва да правим разграничение на тези, които си охраняват собственото имущество, на собствените фирми, и тези, които ходят тук и обикалят нощните заведения. Вие не направихте това разграничение.
Сега, в един момент, на тези хора им отнемаме възможността да работят. На практика от следващата седмица след приемането на Закона в сила, бюрата по труда ще пращят от такива, които се оказва, че не отговарят на изискванията вече. Не разбирам защо трябваше да се направи това нещо?!
Уважаеми колеги, ако проявите малко здрав разум, ще отхвърлите това предложение. Нередно е и е неправилно да поставяме такива бариери пред българските граждани. Това е чиста проба дискриминация – на всякакво основание. Не правете тази грешка!
Предлагам редакционна промяна на текста, „… може да сключи трудов договор по ал. 1 само с пълнолетно и работоспособно лице с не по-ниско от средно образование за ръководител“ и думата „изпълнител“ да изчезне от това изречение.
Господин Председател, говоря за чл. 26, който става чл. 50, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Физическото лице регистрирано...
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: След „ръководител“ – „или изпълнител“ да отпадне, защото това нещо наистина създава невероятни условия за дискриминация и съм сигурен, че държавата ще бъде залята с дела за дискриминация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Изказвания?
Реплика.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че охранителната дейност не трябва да я принизяваме толкова много и че тя е отговорна дейност. Искам да напомня на колегата, че в България, ако не знаете, средното образование е задължително. Значи, те не са си направили труда да завършат задължителното образование, казвате, че ние ги дискриминираме. Ами, дайте да премахнем тогава всички цензури, за да не дискриминираме хората. Няма смисъл от образование тогава, според Вас. (Реплики.) Глупости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Друга реплика? Няма.
Дуплика – господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Велчев, аз съм изненадан от Вашата реплика, защото на практика с този закон действително се принизява дейността, тъй като се изравняват различни дейности и стават на една плоскост. Тоест тези, които охраняват физически лица, мероприятия, и селските пъдари стават под общ знаменател.
Само да Ви припомня, че успехите на сегашното правителство в намирането на ученици, за да ги върнат в училище и да завършат средно образования, не блестят с голям успех. Статистиката го показва. Скоро получихме такава информация, като гледам нито полицията, която е ангажирана, нито директорите на училищата, превърнати в пъдари с различни заповеди, не с такъв голям успех успяват да върнат учениците, предимно от малцинствата, за съжаление, в училище, защото не малка част са и в чужбина.
Тук остава въпросът: какво правим, господин Велчев, с тези, които към днешна дата са на работа и по старо законодателство, по стари изисквания, не са завършили средно образование? Такива бяха законите. Какво правим за тях – армия от безработни или ще правим специални концлагери за тях?!
Аз си спомням през 1938 г. в една държава, която сега в момента е водеща сила, имаше такава политика, негодните лица ги затваряха в трудови лагери. Може би това е следваща стъпка, която ще направи правителството – да затвори тези, които не са годни, които нямат необходимия ценз да работят там против волята си и да изпълняват някаква трудова повинност. Защо тези хора не ги оставим в момента да работят и да продължат да изпълняват своите задължения към фирмите, към които са наети, а ще ги пратим на бюрото по труда? По този начин нали си правите сметка, че Вие натоварвате държавния бюджет с излишни разходи, които са на гърба на данъкоплатеца и които работят? Защото от вносители на социални осигуровки в държавния бюджет в един момент Вие ще ги превърнете в такива, които получават. Нали си правите сметка към какво води това нещо? Защото Вие ми говорите за хора, които сега учат, за лица, които сега учат – за тях е задължително, но в минали години не е било задължително. Трябва да правим разграничение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): От 20 години е задължително образованието.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Вие реално създавате изкуствена безработица по този начин, създавате една армия от безработни, които ще дойдат на нашия гръб и ще се чудим какво да ги правим тук. Ще се чуди Вашият министър какво да ги прави, Вашият министър-председател, и ще задаваме въпроси – защо се е случило така и отговорите ще трябва да ги давате Вие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата и преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложение от народния представител Иван Иванов и група народни представители относно промяната в чл. 26, в частта, която не се подкрепя от Комисията. Това е буква б) от т. 1 и цялата т. 2.
Гласували 105 народни представители: за 22, против 66, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Гласуваме второто предложение на народния представител Иван Иванов за промяна на ал. 3 на чл. 26, който става чл. 50, в частта относно образователния ценз.
Гласували 107 народни представители: за 28, против 71, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава трета, която става Глава четвърта „Права и задължения на лицата, извършващи частна охранителна дейност“; предложението на Комисията относно Раздел I и наименованието на Раздел I, като Комисията предлага наименованието да бъде отхвърлено и текста на чл. 26, който става чл. 50, и който текст беше представен от докладчика.
Гласували 108 народни представители: за 87, против 17, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 51:
„Чл. 51. (1) Физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, уведомява писмено органа, издал лиценза, и областната дирекция на МВР за сключването на трудов договор по чл. 50, ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от регистрирането на договора в Националната агенция по приходите. Уведомлението се подава чрез началника на районното управление в областната дирекция на МВР, на чиято територия работи лицето, както и по електронен път съгласно Закона за електронното управление. Уведомлението съдържа трите имена, единния граждански номер (ЕГН) или личния номер на чужденец (ЛНЧ), номера на трудовия договор, датата на сключването му и срока, за който е сключен.
(2) Алинея 1 се прилага и при прекратяване на трудовия договор. В тези случаи уведомлението съдържа и номера и датата на заповедта за прекратяване, както и датата, от която договорът се смята за прекратен.
(3) Лицето по ал. 1 съхранява уведомленията по ал. 1 и 2, както и документите по чл. 50, ал. 5 и 6 от сключване на трудовия договор до изтичане на 18 месеца след прекратяването му и при поискване ги представя за проверка на компетентните органи.“
По чл. 28 има предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, буква „б“, а предложението в останалата му част е оттеглено.
Предложение от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
„В чл. 28 се правят следните изменения:
1. в ал. 2 думите „наредбата по чл. 5, ал. 4“ се заменят с „правилника за прилагане на закона“.
2. в ал. 6, в уводното изречение думите „наредбата по чл. 5, ал. 4“ се заменят с „правилника за прилагане на закона“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 52:
„Чл. 52. (1) При организиране на охранителната дейност лицето по чл. 51, ал. 1:
1. създава организация и контролира извършването на оценка на състоянието и степента на сигурност на охраняваните обекти при необходимост, но най-малко веднъж годишно, за резултатите от която утвърждава писмен протокол;
2. контролира воденето на регистър „Видеонаблюдение” в случаите на поемане на задължение по договора за охрана или при организиране на самоохраната за извършване на видеонаблюдение;
3. контролира съхранението и предоставянето на служебно огнестрелно оръжие;
4. създава организация и контролира провеждането на задължителен ежедневен и периодичен инструктаж на охранителния състав за охрана и безопасност, който се отразява в книга за инструктаж;
5. предоставя срещу подпис служебна идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло на охранителния състав;
6. не допуска лице от охранителния състав да осъществява дейност по охрана без професионална квалификация или без успешно преминат курс, удостоверени съгласно чл. 50, ал. 5, т. 7.
(2) За всеки обект лицето по чл. 51, ал. 1 организира и контролира изготвянето и съхранението на документацията, определена с наредбата по чл. 5, ал. 4.
(3) При сключване или прекратяване на договор за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 3 лицето по ал. 1 в 14-дневен срок от сключването или прекратяването уведомява за това органа, издал лиценза, и областната дирекция на МВР чрез началника на районното управление в областната дирекция на МВР, на чиято територия се осъществява дейността.
(4) При извършване на самоохрана по чл. 5, ал. 1, т. 4, уведомяването по ал. 3 се извършва в деня на фактическото поемане, съответно снемане на самоохраната.
(5) При сключване или прекратяване на договор за охрана по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 5 – 9, уведомяването по ал. 3 се извършва в 7-дневен срок от сключването или прекратяването, но не по-късно от 48 часа преди първото действие по изпълнение на договора за охрана.
(6) Уведомленията по ал. 3 – 5 съдържат данни, определени с наредбата по чл. 5, ал. 4.
(7) Документите по ал. 1 и 2, както и уведомленията по ал. 3 – 5 се съхраняват от лицето по ал. 1 от сключването на договора за охрана, а при самоохраната – от деня на фактическото й поемане, до изтичане на 18 месеца след прекратяването на договора, съответно след фактическото снемане на самоохраната и при поискване се представят за проверка на компетентните органи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Давам думата за изказвания. Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Иван Иванов и група народни представители относно измененията в чл. 28. Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 105 народни представители: за 23, против 76, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване чл. 27, който става чл. 51. Текстът на чл. 27 беше представен от докладчика и текстът на чл. 28, който става чл. 52, който също беше представен от докладчика.
Гласували 101 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 10.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По чл. 29 има предложение от народния представител Маноил Манев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 53:
„Чл. 53. На лицата по чл. 51, ал. 1 се забранява да:
1. въвеждат и използват методи или средства, които излагат на опасност живота, здравето или уронват честта и достойнството на гражданите;
2. приемат за изпълнение задължения, които противоречат на закон или на друг нормативен акт;
3. използват униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени за структурни звена на МВР или за други държавни органи и показващи принадлежност към тях;
4. извършват видеонаблюдение без регистрация по реда на Закона за защита на личните данни;
5. възпрепятстват държавните органи при изпълнение на техните правомощия;
6. предоставят или преотстъпват на други лица лиценза за извършване на частна охранителна дейност.“
По чл. 30 има предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 54:
„Чл. 54. (1) Лицата по чл. 51, ал. 1 са длъжни да предадат на органите на МВР и на Държавна агенция „Национална сигурност” носителят на информацията, с която разполагат, включително съдържаща се в записи от видеонаблюдението, за извършено, извършвано или подготвяно престъпление или нарушение на обществения ред, незабавно след узнаването й и/или при поискване от съответните длъжностни лица по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“.
(2) За охраняваните обекти на Министерството на отбраната, на Българската армия и на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната носителят на информацията по ал. 1 се предава и на структурите към министъра на отбраната.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Нунев.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на чл. 29, който става чл. 53 и който беше представен от докладчика, и текста на чл. 30, който става чл. 54, също представен от докладчика.
Гласували 106 народни представители: за 85, против 2, въздържали се 19.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „Раздел II – Права и задължения на ръководителя и изпълнителите на частна охранителна дейност“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да бъде отхвърлено.
Член 31 – предложение от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
„В чл. 31 думите „наредбата по чл. 5, ал. 4“ се заменят с „правилника за прилагане на закона“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 55:
„Чл. 55. При упражняване на дейността си ръководителят и изпълнителите на частна охранителна дейност са длъжни да носят служебна идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло, освен в случая по чл. 10, ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Иван Иванов и група народни представители за изменение в чл. 31, като Комисията не подкрепя предложението.
Гласували 103 народни представители: за 20, против 69, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията да бъде отхвърлен текстът на вносителя относно наименованието на подразделението в Раздел II – „Права и задължения на ръководителя и изпълнителите на частна охранителна дейност“, както и текстът, който Комисията предлага за чл. 31, който става чл. 55.
Гласували 99 народни представители: за 86, против 3, въздържали се 10.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Член 32 – предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 56:
„Чл. 56. (1) При извършване на дейност по чл. 5, ал. 1 изпълнителите на частна охранителна дейност:
1. осигуряват спазването на установения пропускателен режим за влизане и излизане от охранявания обект и вътрешния ред в него чрез:
а) проверка на документите за самоличност на външни лица и служебните пропуски на работещите;
б) проверка на багажа, включително чрез ръчен металотърсач и металдетекторна рамка, на моторните превозни средства и/или товара им, както и на съпроводителните им документи;
в) видеонаблюдение;
г) мониторен контрол;
д) проверка за наличие на взривни вещества, оръжие и забранени от закон вещества чрез технически средства;
2. проверяват сигнали, получени от обекти, оборудвани с технически системи за сигурност и включени на централизирани и локални системи за наблюдение и контрол, като проверката се извършва от мобилни охранителни патрули.
(2) Проверките по ал. 1 се извършват по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите.
(3) Чрез информационни табла, поставени на видно място, гражданите се уведомяват за използването на технически средства за наблюдение и контрол и че при влизане и излизане от охранявания обект подлежат на проверките по ал. 1, т. 1.
(4) Записите от техническите средства за видеонаблюдение се съхраняват в регистър „Видеонаблюдение” два месеца след изготвянето им. Унищожаването им се удостоверява от ръководителя на охранителната дейност.
(5) Когато охраната се осъществява с повече от един изпълнител на охранителна дейност, на охранителния екип се определя ръководител, който организира и контролира дейността.
(6) Ръководителите и/или лицата по ал. 1 са длъжни да осигурят достъп на органите на МВР и на Държавна агенция „Национална сигурност” до информацията, с която разполагат, включително съдържаща се в записи от видеонаблюдението, за извършено, извършвано или подготвяно престъпление или нарушение на обществения ред, незабавно при узнаването й и/или при поискване от съответните длъжностни лица.
(7) За охраняваните обекти на Министерството на отбраната, на Българската армия и на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната достъп по ал. 6 се осигурява и на структурите към министъра на отбраната.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Давам думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване текста, който Комисията предлага за чл. 32, който става 56, и текста на вносителя за чл. 33, който Комисията подкрепя, като чл. 33 става чл. 57.
Гласували 103 народни представители: за 83, против 3, въздържали се 17.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Член 34 – предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 58:
„Чл. 58. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице задържа лице в района на охранявания обект:
1. при извършване на престъпление или непосредствено след извършването му в района на охранявания обект;
2. когато с действията си лицето създава опасност за живота или здравето на намиращите се в района на охранявания обект лица, на персонално охраняваното лице или уврежда охраняваното имущество.
(2) След задържането на лице по ал. 1 незабавно се уведомяват полицейските органи по местонахождение на обекта и се изпълняват техните разпореждания. При охрана на обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се уведомяват и органите на Служба „Военна полиция” към министъра на отбраната.
(3) За предаване на задържаното лице на полицейските органи се съставя протокол, който съдържа:
1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;
2. дата и час на съставяне на протокола;
3. дата, час и място на задържането;
4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;
5. собствено, бащино и фамилно име, ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес/адрес на пребиваване на задържаното лице, ако изпълнителят на охранителната дейност има възможност да установи тези данни след задържането;
6. описание на видимото състояние на задържаното лице;
7. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;
8. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес/адрес на пребиваване, ако изпълнителят на охранителната дейност има възможност да установи тези данни.
(4) Протоколът се съставя в три екземпляра и се подписва от съставителя и от полицейски служител. Единият от екземплярите се предоставя на полицейските органи, вторият – на съставителя, а третият – на задържаното лице.“
Член 35 – предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 59:
„Чл. 59. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да използва физическа сила, само когато това е абсолютно необходимо при задържане на лице в случаите по чл. 58, ал. 1.
(2) Използването на физическа сила се съобразява с конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на правонарушителя.
(3) Използващият физическа сила взема всички мерки за опазване на живота и здравето на лицата, срещу които е насочена.
(4) Използването на физическа сила се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.“
Член 36 – предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 60:
„Чл. 60. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да използва помощни средства по изключение при:
1. задържане на лице в случаите по чл. 58, ал. 1;
2. условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост по смисъла на Наказателния кодекс.
(2) Помощни средства по смисъла на ал. 1 са: белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори.
(3) Използването на помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на правонарушението и личността на правонарушителя.
(4) Използващият помощни средства взема всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.
(5) Използването на помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Предлагам, господин Нунев, да спрем дотук, да не започваме чл. 37, за да няма объркване.
Давам думата за изказвания. Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 34, който става чл. 58, който текст беше представен от докладчика; редакцията на чл. 35, който става чл. 59, представен от докладчика; и редакцията на чл. 36, който става чл. 60, представен от докладчика.
Гласували 85 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 11.
Предложенията са приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Заповядайте за процедура, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам удължаване на работното време до приемане на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Манев.
Подлагам на гласуване направеното от господин Манев предложение за удължаване на работното време до приемането на второ четене на Закона.
Гласували 77 народни представители: за 57, против 7, въздържали се 13. (Реплики от залата: „Няма кворум, няма кворум!“ Господин Манев приближава към председателската банка. Уточнения.)
Уважаеми колеги, няма кворум за приемането на предложението. (Реплики.) Предложението не е прието – кворум има.
Обявявам процедура по прегласуване.
Моля режим на гласуване.
Гласували 89 народни представители: за 68, против 13, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Моля, заповядайте – чл. 37.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 61.
По чл. 38 има предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 62:
„Чл. 62. (1) Охранителният състав на едноличния търговец или юридическото лице има право да използва огнестрелно оръжие като крайна мярка при условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост по смисъла на Наказателния кодекс.
(2) При използване на оръжие лицето е длъжно да направи всичко възможно да запази живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашава живота и здравето на други лица.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 63.
По чл. 40 има предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 64:
„Чл. 64. При осъществяване на частна охранителна дейност на лицата от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице се забранява:
1. провокиране към извършване на правонарушения;
2. намеса при уреждане на колективен трудов спор в охранявания обект;
3. възпрепятстване на държавните или местните органи при изпълнение на техните правомощия;
4. извършване на действия, с които се ограничават правата и свободите на гражданите, освен в случаите по този закон;
5. преотстъпване на служебно огнестрелно оръжие, служебна карта, отличителен знак или униформено облекло на друго лице;
6. разгласяване на факти и обстоятелства за охранявания обект, представляващи лични данни или класифицирана информация;
7. използване на други помощни средства, освен посочените в чл. 60, ал. 2;
8. напускане на охранявания обект през работно време;
9. осъществяване на дейността след употреба на алкохол и/или други упойващи или наркотични вещества.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Нунев, предлагам дотук, тъй като има доста редакционни бележки от комисиите.
Давам думата за изказвания по предложените текстове.
Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 37, чл. 38, който става чл. 62, чл. 39, който става чл. 63, чл. 40, който става чл. 64.
Гласували 91 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 10.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 65.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде чл. 66:
„Чл. 66. (1) При възникване на бедствия и аварии лицата, извършващи частна охранителна дейност на засегнатите територии, изпълняват задачи, поставени им от длъжностното лице, ръководещо спасителните дейности и дейностите по отстраняване на опасностите за населението.
(2) При терористичен акт или заплаха от терористичен акт лицата, извършващи частна охранителна дейност, действат по предварително съгласуван със съответната областна дирекция на МВР план, конкретен за всеки обект.
(3) При провеждане на антитерористична операция лицата, извършващи частна охранителна дейност в зоната на операцията, действат съгласно чл. 39, ал. 6 от Закона за противодействие на тероризма.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Има ли изказвания? Не виждам.
Моля да гласуваме следните членове: член 41, който става чл. 65, и новосъздадения чл. 66.
Гласували 91 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 11.
Предложенията са приети.
Преминаваме към Глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „Глава четвърта – „Взаимодействие с органите на Министерството на вътрешните работи“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта, която става Глава пета.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 67.
„Чл. 67. (1) Към Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, се създава Консултативен съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност, наричан по-нататък „съвета“. Той се състои от председател, заместник-директор на дирекцията, и шестима членове – трима упълномощени представители на сдружения на лица, извършващи частна охранителна дейност, и трима служители на дирекцията, определени със заповед на директора й.
(2) Лица по чл. 2, ал. 2 и 3, които не членуват в сдружения на лица, извършващи частна охранителна дейност, могат да подадат писмено заявление до председателя за участие в заседания на съвета без право на глас по ред, определен с вътрешните правила по ал. 3, т. 1.
(3) Съветът:
1. приема вътрешни правила за дейността си;
2. обсъжда проблеми, свързани с административното регулиране и административния контрол на частната охранителна дейност, и предлага мерки за разрешаването им;
3. предлага конкретни форми за сътрудничество и взаимодействие между полицейските органи и лицата, извършващи частна охранителна дейност, и отчита резултатите от тях.
(4) Съветът се свиква на заседания най-малко веднъж на три месеца от неговия председател.
(5) Заседанията на съвета се считат за редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете на съвета. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове.
(6) Председателят определя секретар, който отговаря за организирането на работата на съвета.
(7) Техническото и деловодното обслужване на работата на съвета се извършва от Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР.“
По чл. 43 има предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 68:
„Чл. 68. Лицата, извършващи частна охранителна дейност, могат да създават сдружения, които:
1. защитават интересите на членовете им и подпомагат дейността им;
2. оказват съдействие на органите на МВР, на Държавна агенция „Национална сигурност" и на Служба „Военна полиция“ при министъра на отбраната;
3. сезират контролните органи за констатирани нарушения на този закон;
4. упълномощават свои представители за участие в съвета.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Дотук, господин Нунев.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, вземам думата по Глава трета, чл. 42, който става 67, и следващите също. Тук ми прави впечатление, разбира се, променили сте първоначалния текст и сте записали, че в Консултативния съвет влизат трима упълномощени представители на сдружение на лица, извършващи частна охранителна дейност – трима. (Реплика от ГЕРБ.) Чета окончателния текст, господин Манев, не ме репликирайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАЛБЯНОВ: Може ли без диалог в залата?
Господин Иванов, продължете.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Представители на сдружение на лица и трима служители на дирекцията, трима представители на сдружение. Какво правите? Вие с този закон определяте колко сдружения ще има в страната. Защо само трима? По какъв ред ще ги определите тези тримата? Как става тази работа? Това си е чиста форма лобизъм. Защо не написахте имената им направо вътре – на кои сдружения ще бъдат тримата представители?!
Аз съм изумен от това нещо. В първоначалния текст беше чиста форма лобизъм – петнадесет на сто от лицензираните субекти да има в тях, а сега ги направихме трима. Какво е това нещо?! Аз не съм предполагал, че може да стигнем дотук и още в текста на Закона да определяме колко души ще влязат точно. Само поименно дето не сте ги определили. Ако искате да добавим текст вътре в ал. 1, накрая, че тези три лица се определят поименно в наредбата на министъра, която наредба много искахте да съществува, да вземем да ги запишем отсега и да си знаят хората, да са спокойни, да се организират. Защо го правим това нещо? Наистина не мога да разбера.
По този ред направо предлагам да променим заглавието на Глава трета и да не бъде „Взаимодействие с органите на Министерството на вътрешните работи“, а да бъде „Взаимодействие на органите на Министерството на вътрешните работи с частно- охранителна дейност“. И без това вече ги направихме почти подчинена структура – няма да изпълняват своята дейност, частните фирми ще им я изпълняват, така че правя редакционно предложение по-добре да го наименуваме …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: За Глава пета ли, господин Иванов?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: За Глава четвърта да не бъде „Взаимодействие с органите на МВР“, а да бъде „Взаимодействие на органите на МВР с частни охранителни фирми“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Правите ли редакционно предложение?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Да, разбира се. По-добре звучи в контекста на това, което…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Можете ли да го повторите на микрофона?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Да, предлагам да стане „Взаимодействие на органите на МВР с частните охранителни фирми“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: С частните охранителни фирми.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Да, най-добре. И да запишем в чл. 67, ал. 1 имената на тримата упълномощени представители на сдруженията да бъдат определени в наредбата на министъра. Това е добре и най-коректно ще звучи по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Първото предложение го приемам, господин Иванов.
Второто няма как да го приема, тъй като вносителите трябва да направят предложение за имената, а те не са известни.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Според мен, както е написан текстът, те вече са известни. Точно трима са написани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Продължете, ако обичате.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Следващото, което ми прави впечатление, е в чл. 44 по първоначалния вносител, което е останало – „лицата, осъществяващи частна охранителна дейност, имат право на информация от МВР за криминогенната обстановка.“ Какво включва тази информация? Какъв обем…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Него не го разискваме в момента, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не го ли прочетохме, господин Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не. До чл. 43 го разискваме.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Извинявам се. Изключително неприятно е и тук виждаме, че са определени точно трима упълномощени представители. Защо и как, по какъв ред? Оставам с впечатлението, че те са предварително известни, а остава утре да ни ги съобщите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплики? Не виждам.
Изказвания?
Господин Манев, заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колега, много добре звучи и така популистично това, което казахте, само че това не е вярно. Трима упълномощени представители на сдружение, тоест всяко сдружение трябва да определи трима свои представители, които да участват, а иначе е отворен без никакви ограничения.
Във връзка с това да се определят кои са сдруженията и кои не са, въобще не съществува в текста. Дори има текст, в който се казва, че могат да присъстват и участват, да членуват в този съвет и лица, които не са членове на никакви сдружения. Това е посочено в ал. 2: „които не членуват в сдружение на лица, извършващи частна охранителна дейност, могат да подадат писмено заявление до председателя за участие в заседанието на съвета“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Манев.
Реплика към изказването?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Манев, имам усещането, че освен часовете по география са изпуснати и часовете по българска граматика. Чета внимателно: „Той се състои от председател – заместник-директор на дирекцията, и шестима членове – трима упълномощени представители на сдружения на лица, извършващи частна охранителна дейност, и трима служители на дирекцията, определени със заповед на директора й“.
Какво по-ясно от това? Това, което ни обяснявате, граматически не мога да го обвържа с написаното, разбирате ли?
Моля Ви, прочетете го внимателно и вижте за какво става въпрос. Точно и ясно е написано: „трима упълномощени представители на сдружения на лица“. Няма какво да го мислим. Ако искате, променете го по някакъв начин – да не са шестима, да не са ограничени членовете, или да пише „по трима представители“ и така нататък. Вие сте го написали „трима“ – точно и ясно.
Считам, че имам граматическа подготовка, мога да чета, мога да пиша, разбирам какво е.
Очаквам от Вас може би в дупликата да кажете точно и ясно имената на тези трима. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Иванов, благодаря Ви за репликата.
Господин Манев, ще вземете ли дуплика? Не.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Моля да гласуваме наименованието на Глава четвърта, която става Глава пета, с направената от господин Иванов устна редакционна поправка.
Подлагам на гласуване Глава четвърта, която става Глава пета „Взаимодействие с органите на Министерство на вътрешните работи на частните охранителни фирми“ – предложение на господин Иванов.
Гласували 80 народни представители: за 16, против 55, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване наименованието на Глава четвърта, която става Глава пета, както е предложена от Комисията „Взаимодействие с органите на Министерство на вътрешните работи“.
Гласували 79 народни представители: за 67, против 2, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Продължаваме с гласуване на чл. 42, който става чл. 67, както и на чл. 43, който става 68.
Гласували 84 народни представители: за 70, против 10, въздържали се 4.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, който става чл. 69.
„Глава пета – Контрол върху частната охранителна дейност“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Глава пета, която става Глава шеста, и предлага наименованието й да се измени така: „Единен автоматизиран централизиран регистър. Контрол върху частната охранителна дейност“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Гласуваме чл. 44, който става чл. 69, и наименованието на Глава пета, което се изменя и става така „Единен автоматизиран централизиран регистър. Контрол върху частната охранителна дейност“.
Гласували 82 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 10.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 70:
„Чл. 70. (1) В Министерството на вътрешните работи се изгражда и поддържа Единен автоматизиран централизиран регистър на лицензите за дейностите по този закон.
(2) В регистъра по ал. 1 се въвеждат и обработват данни за:
1. издадените лицензи, отказите за издаването им и отнетите лицензи;
2. едноличния търговец или юридическото лице;
3. физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, за членовете на управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, за други лица, оправомощени да управляват и да представляват едноличния търговец или юридическото лице;
4. средствата, използвани при осъществяване на охраната (превозни средства, оръжие и други);
5. подадените декларации по чл. 46, ал. 1;
6. охраняваните обекти;
7. имената, ЕГН, постоянен адрес, номера и датата на
трудовия договор/заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на служителите от охранителния състав на
едноличния търговец или юридическото лице;
8. писмените уведомления за поети и снети от охрана обекти;
9. писмените уведомления за сключени и прекратени трудови
договори;
10. наложените административни наказания по този закон;
11. наложените принудителни административни мерки по
този закон.
(3) Информацията от регистъра по ал. 1 се събира, обработва,
съхранява и предоставя по реда на Закона за Министерството на
вътрешните работи и може да се използва само за осъществяване на
контрол по този закон и за предотвратяване, пресичане и разкриване
на престъпления.
(4) За издадените и отнетите лицензи за извършване на
частна охранителна дейност, както и за отказите за издаването им се
създава публичен регистър, който се обявява на интернет страницата
на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, съгласно Закона
за електронното управление.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 71:
„Чл. 71. (1) Контролът върху дейностите по този закон се извършва от полицейски органи от Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, и от областните дирекции на МВР, определени със заповед на съответния директор.
(2) Контролните органи по ал. 1:
1. изискват информация и документи, а при необходимост –
и заверени копия от тях, както и достъп до всякаква друга
документация, свързана с дейностите по чл. 5, ал. 1;
2. имат право на достъп до охраняваните обекти, включително до обектите, които са частна собственост, при спазване разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи и Наказателно-процесуалния кодекс;
3. имат право на достъп до данните, обработвани и съхранявани във водените регистри „Видеонаблюдение";
4. дават писмени разпореждания със задължителни предписания за привеждане на охранителната дейност в съответствие с изискванията на Закона.
(3) Разпореждането по ал. 2, т. 4 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Освен в предвидените от този закон случаи контролните органи са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща търговска тайна на проверяваните от тях лица.“ (Народните представители Данаил Кирилов и Маноил Манев разговарят с референта по Закона.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, господин Кирилов, може ли на друго място да направите уточнението, защото като говорите, се чува даже от този микрофон?
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване на чл. 45, който става чл. 70, с предлаганата от Комисията редакция, както и чл. 46, който става чл. 71, с предлаганата от Комисията редакция.
Гласували 83 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 7.
Предложенията са приети.
Имаше заявка за процедура.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Искам възстановяване на дебата по отношение на чл. 42, който става чл. 67, включително и евентуално прегласуване на подкрепения по принцип текст от вносителя и предложената от Комисията редакция на чл. 42, който става чл. 67. Тук уточнявам за какво иде реч.
В дебата по тази разпоредба към текста на вносителя за чл. 42 е постъпило предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев. Отбелязано е, че Комисията е подкрепила по принцип текста на вносителя и предлага редакция за чл. 42, който става чл. 67. Иде реч за ал. 1, изречение второ.
В текста на Комисията е записано като изречение второ: „Той се състои от председател – заместник-директор на дирекцията, и шестима членове – трима упълномощени представители на сдруженията на лица, извършващи частна охранителна дейност, и трима служители на дирекцията, определени със заповед на директора й.“
Всъщност волята на Комисията е била съобразно направеното предложение от народните представители Цветанов, Манев и Нунев – това второ изречение да бъде: „Той се състои от председател – заместник -директор на ГДНП, и членове – трима служители на дирекцията, определени със заповед на директора на ГДНП, и по един упълномощен представител на всяко от сдруженията на лица, извършващи частна охранителна дейност“.
Иде реч да бъде коректно отразено, че се касае за един упълномощен представител на всяко от сдруженията на лица, извършващи частна охранителна дейност.
Членовете на Комисията заявяват, че дебатът и това, което са подкрепили, е в този смисъл. Затова правя изрично предложение за редакционна промяна на изречение второ от ал. 1 на новия чл. 67.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми народни представители! Постъпило е процедурно предложение до господин Кирилов за нова дискусия по чл. 42, който става чл. 67, и прегласуване.
Господин Кирилов, текстът, както е постъпил, не съдържа редакционното предложение, което Вие направихте устно от трибуната, нали така? Тоест, гласуваме Вашето редакционно предложение, както го направихте устно. (Уточнение между председателя и народния представител Данаил Кирилов.)
Процедура, господин Иванов – заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разбирам, че в момента се прави опит да се гласува пак текст, който вече е минал на второ четене. (Реплики от ГЕРБ.) Какво значи един път е гласуван? След него е гласуван друг текст. Наистина не разбирам. Няколко пъти Ви приканих и Ви казах, че правите грешка, когато приемате този текст. Сега, в един момент се усетих, че наистина сте направили грешка. Искам да ми обясните по какъв ред ще стане промяната на вече гласуван член? Защото такъв казус имахме при приемането на държавния бюджет. Сега пак ни връщате в една ситуация, която противоречи на Правилника. По кой текст от Правилника за дейността на Народното събрание ние сега ще променим вече гласуван текст? Аз това не мога да разбера. (Реплики от ГЕРБ.) Не ме репликирайте в зала.
Господин Председател, вижте какво сме гласували.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Няма такъв текст. Вярно е това, което казвате. Но сега така или иначе има направено предложение от господин Кирилов. (Оживления в ГЕРБ.)
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Разбраха, че са направили голям гаф. Но, моля Ви за в бъдеще да не се допуска да се правят такива, защото ние в момента потъпкваме всякакви закони, най-вече потъпкваме Правилника. Какво значи ново предложение на вече гласуван текст? След него е гласуван още един. Дори е отминала процедурата за прегласуване. (Реплики от ГЕРБ.) Аз Ви казах, че Вие сте направили грешка. Какво значи, че съм искал да го оправя? Този текст изобщо не трябваше да се приема, а Вие сега тръгвате в обратна посока – да нарушаваме Правилника и да коригираме вече допуснати фатални грешки.
Наистина не знам господин Председател на какво основание ще допуснете да се гласува този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Няма основание в Правилника, господин Иванов. В полза на доброто законодателство колегите от ГЕРБ правят процедурна бележка. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Господин Кирилов – заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, благодаря за възможността.
Не исках да усложнявам процедурния дебат. Затова предложих двете неща, тоест, за да се отмени гласуването да направим прегласуване и да се върнем отново на дебата. Тук господин Иванов би бил прав, че има в известна степен нарушение. То касае времето на искането на прегласуване. Прегласуването се иска веднага след гласуването. И тук господин Иванов е прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Така е.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Но действително, както и Вие казвате, а Вие представяте опозиционната теза, волята на Комисията е била друга. И Вашата воля е била друга, и на колегите волята е била друга. (Смях и оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Самата истина.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: При това положение и при положение, че нямаме второ гласуване, тоест не сме изчерпали възможността за дебат, предложих прегласуване евентуално с възможност за дебати и уточняване на това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Смятам, че изяснихме цялата ситуация. В името на по-доброто законодателство и по-доброто законодателно решение подлагам на гласуване чл. 42, който става чл. 67, второто изречение от ал. 1. Редакционната поправка звучи така: „Той се състои от председател – заместник-директор на ГДНП и членове – трима служители на дирекцията, определени със заповед на директора ГДНП и по един упълномощен представител на всяко от сдруженията на лица, извършващи частна охранителна дейност“.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „Глава шеста – Административнонаказателни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Глава шеста, която става Глава седма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 72:
„Чл. 72. (1) Който извършва дейност по чл. 5, ал. 1 без лиценз или удостоверение, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., а на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 10 000 до 20 000 лв., а имуществената санкция – в размер от 50 000 до 100 000 лв.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 73, като в него думите „чл. 22“ се заменят с „чл. 46“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, който става чл. 74, като в ал. 1 думите: „чл. 26, ал. 1“ се заменят с „чл. 50, ал. 1 и 2“, а в ал. 2 думите „чл. 26, ал. 2“ се заменят с „чл. 50, ал. 3 и 4“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 75:
„Чл. 75. (1) Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лица, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което е допуснало лице от охранителния състав да осъществява дейност без професионална квалификация или без успешно преминат курс, удостоверени съгласно чл. 50, ал. 5, т. 7, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
(2) Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което преди сключването на трудов договор с лице от охранителния състав на едноличния търговец или юридическото лице не изпълни задължението си по чл. 50, ал. 5, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 76:
„Чл. 76. Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което не изпълни задължение по чл. 51, ал. 1 – 3, чл. 52, ал. 3 – 5 и ал. 7 или по чл. 54, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имате думата за изказвания, колеги. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване от чл. 47, който става чл. 72 до чл. 51, който става чл. 76, и заглавието на Глава шеста.
Гласували 79 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 52 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 76.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 77:
„Чл. 77. Физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, член на управителен орган на търговско дружество или на юридическо лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява, което наруши забрана по чл. 53, се наказва с глоба от 1000 лв. до 5000 лв. за всяко отделно нарушение“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 78:
„Чл. 78. Ръководител или изпълнител, който не изпълни задължение по чл. 56, ал. 6 или 7 се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 79:
„Чл. 79. Който наруши забрана по чл. 64, се наказва с глоба от 500 лв. до 2000 лв. за всяко отделно нарушение“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 80:
„Чл. 80. Който не осигури достъп по чл. 71, ал. 2, т. 1 – 3 на контролните органи, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. за всяко отделно нарушение“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 81.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 82:
„Чл. 82. За неизпълнение на друго задължение, произтичащо от този закон и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи частната охранителна дейност, физическото лице се наказва с глоба, съответно на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция, в размер от 200 до 500 лв. за всяко отделно нарушение, ако не подлежи на по-тежко наказание“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 83.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване от чл. 52 до чл. 59, който става чл. 83 с направените редакционни поправки от Комисията.
Гласували 86 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „Допълнителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 1 има предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, а предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Ръководител на охранителната дейност“ е служител по трудово правоотношение с работодателя – едноличен търговец или юридическо лице, на който писмено е възложено да организира, ръководи и контролира охранителна дейност на своя работодател.
2. „Охраняван обект“ е физическо лице при лична охрана; движимо или недвижимо имущество – при охрана или самоохрана на имуществото на физически или юридически лица; недвижим имот и намиращото се в него движимо имущество – при сигнално-охранителна дейност; физическите лица и имуществото в питейно или развлекателно заведение, дискотека, игрална или компютърна зала – при охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали; пътното превозно средство и намиращите се в него ценности – при охрана при транспортиране на ценни пратки или товари; отделното населено място, обособено като самостоятелна урбанизирана територия – при охрана на урбанизирани територии; конкретното мероприятие – при охрана на мероприятие; селскостопанското имущество – при охрана на селскостопанско имущество.
3. „Видеонаблюдение“ е техническа форма на обработка и съхранение в предвидения в закона срок на лични данни, извършвани при спазване разпоредбите на Закона за защита на личните данни и на този закон, свързани с изискванията при обработката на лични данни съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, включваща заснемане на лица в охраняван обект и запис на получените данни.
4. „Сигнално-охранителни известителни системи“ са алармени системи против проникване и нападение, включващи централни или местни пултове, контролни панели, датчици, средства за сигнализация и устройства за предаване на сигнали на разстояние, които подават сигнал при опит да бъдат преодолени или разрушени физическите бариери от системи за физическа защита или при нападение на даден обект.
5. „Урбанизирана територия“ е селищната територия, обхваната от границите на населеното място или селищното образувание (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.
6. „Мониторен контрол“ е ограничена форма на видеонаблюдение – наблюдение с технически средства на охранявания обект, без възможност за запис на получените данни.
7. „Системно“ е извършването на три или повече нарушения в продължение на една година, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.
8. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
9. „Селскостопанско имущество“ е имуществото по чл. 2, ал. 1 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
§ 2. Министерството на вътрешните работи осигурява възможност за приемане на документите по чл. 41, чл. 46, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и 2 и чл. 52, ал. 3, 4 и 5 в електронна форма при условията и по реда на Закона за електронното управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Дотук, господин Нунев.
Има ли изказвания, уважаеми колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване названието на Раздела „Допълнителни разпоредби“, както и параграфи 1 и 2 с направените от Комисията редакции.
Гласували 87 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 11.
Предложенията са приети.
Преминете към следващия раздел.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
По § 4 има предложения от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
„В § 4, ал. 1 думите „с наредбата по чл. 5, ал. 4“ се заменят с „в правилника за прилагане на закона“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. (1) Издадените до влизането в сила на този закон лицензи за извършване на частна охранителна дейност, включително лицензите за извършване на самоохрана, издадени на лица по чл. 2, ал. 3, запазват действието си.
(2) Лице с издаден лиценз по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 – 5 от отменения Закон за частната охранителна дейност (ДВ бр. 15 от 2004 г.) в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон удостоверява, че извършваната от него частна охранителна дейност отговаря на минималните изисквания, предвидени в глава втора.
(3) Когато лицензът по чл. 5, ал. 1, т. 4 от отменения Закон за частната охранителна дейност (ДВ, бр. 15 от 2004 г.) е издаден на лице, извън посочените в чл. 2, ал. 3, се прилага § 5.
(4) Лице с издаден лиценз по чл. 5, ал. 1, т. 2 от отменения Закон за частната охранителна дейност (ДВ, бр. 15 от 2004 г.), може да извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3, 5 и 6, ако в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон подаде заявление до органа по чл. 40, че извършва такава дейност и удостовери, че тя отговаря на минималните изисквания за извършването й, предвидени в глава втора.
(5) Редът за подаването на заявление по ал. 4 и удостоверяването по ал. 2 и 4 се определя с наредбата по чл. 2, ал. 4.
(6) Дейността по ал. 4, заявена и удостоверена съгласно ал. 5 се вписва в допълнение към притежавания лиценз по реда на чл. 46.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
Комисията предлага да се създаде нови § 5 и 6:
„§ 5. Издадените до влизането в сила на този закон лицензи за извършване на самоохрана на лица, извън тези по чл. 2, ал. 3, прекратяват действието си в едногодишен срок от влизането му в сила.
§ 6. За лицата, извършващи частна охранителна дейност, със сключени към датата на влизане в сила на този закон трудови договори, не се прилагат изискванията на чл. 50 относно образованието и професионалната квалификация.“
По § 6 има предложение от народния представител Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
„Параграф 6 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8.
„§ 8. Единният автоматизиран централизиран регистър на лицензите по чл. 70, ал. 1 се изгражда в срок до една година от влизането в сила на този закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Дотук, господин Нунев.
Изказвания има ли по предложените текстове? Не виждам.
Подлагам, първо, на гласуване неподкрепено от Комисията предложение на народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков за § 4.
Процедура ли, господин Ерменков?
Заповядайте, господин Ерменков.
В режим на гласуване сме в момента, изчакайте. (Шум и реплики.)
Във връзка с гласуването ли е предложението? (Реплика.)
Добре, направете го, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Господин Председател, имаме няколко предложения в различен стадий на приемане. Едното беше предложение за наименования, които Комисията предлага, които бяха преди предложенията на колегите от парламентарната група на „Българската социалистическа партия“. Най-вероятно трябваше първо да гласуваме предложенията за наименованията, които са преди направените предложения за промени в текста, за да вървим по реда на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Ерменков, за какви наименования става въпрос? Извинявайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …след, което вече да гласуваме неприети и приети и така нататък. Не може да гласуваме неща, които са след неща, които не сме приели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Ерменков, благодаря за процедурата, но в момента гласуваме „Преходни и заключителни разпоредби“ с названието на главата. В тази глава и в текстовете, които бяха прочетени, има предложения, направени от народни представители, които не са подкрепени от Комисията, и които аз поставям първо на гласуване, така както е по Правилник. Няма направени пред мен някакви други писмени предложения относно названието на главата.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложение от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков по § 4, неподкрепено от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 11, против 71, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложение от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков относно § 6 – предложението е § 6 да отпадне, неподкрепено от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 14, против 71, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
И сега поставям на гласуване наименованието на Раздел „Преходни и заключителни разпоредби“, подкрепено от Комисията, а също така параграфи 3, 4 до § 7, който става § 8.
Гласували 90 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: По § 8 има предложение от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
„Параграф 8 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10.
„§ 10. Неприключените до влизането в сила на този закон производства по издаване или отнемане на лиценз, с изключение на производствата, свързани с лиценз за извършване на самоохрана на лица, извън тези по чл. 2, ал. 3, се довършват по досегашния ред.“
По § 10 има предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
По § 11 има предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13:
„§ 13. В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 9, ал. 5 думите „по реда на чл. 28 от Закона за частната охранителна дейност“ се заличават.“
Предложение от народните представители Цветан Цветанов, Маноил Манев и Пламен Нунев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 14:
„§ 14. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 93 т. 2 се отменя.“
Предложение от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков:
„Създава се § 12а:
„§ 12а. (1) В срок до 2 месеца от влизането в сила на закона Министерски съвет приема правилника за прилагането му.
(2) Подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането и въз основа на отменения Закон за частната охранителна дейност, се прилагат до приемането на правилника по ал. 1, доколкото не противоречат на този закон.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15.
Комисията предлага да се създаде § 16:
„§ 16. Законът влиза в сила два месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на чл. 2, ал. 4 и чл. 5, ал. 4, които влизат в сила от деня на обнародването му.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков за отпадане на § 8.
Гласували 93 народни представители: за 12, против 70, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Едно уточнение за протокола по предходни гласувани параграфи – става въпрос за § 5, който беше отхвърлен и отпада, а Комисията предлага да се създадат параграфите 5 и 6.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Иван Иванов, Николай Пенев, Филип Попов, Славчо Велков и Георги Гьоков относно създаване на § 12а.
Гласували 93 народни представители: за 13, против 67, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване параграфи от 8 до 16 с направените редакции.
Гласували 94 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 10.
Предложенията са приети.
Уточнение за протокола: приети са параграфите 8, 9, 10, 11, 12, 13, новосъздаденият § 14 и новосъздаденият § 16.
Заповядайте, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Приложение към чл. 17, ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за приложението, като в него навсякъде думите „чл. 17“ се заменят с „чл. 41“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване приложението към чл. 17, ал. 1 с направените от Комисията редакции.
Гласували 95 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието, а с това и Законът на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Уважаеми колеги, искам да благодаря на всички за търпението, което проявихте, на всички колеги, които участваха в обсъжданията, на експертите, референтите, за да приемем днес Закона за частната охранителна дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Нунев.
Съобщения за парламентарен контрол в утрешното заседание – 19 януари 2018 г., петък от 9,00.
1. Разисквания по питането от народните представители Димитър Данчев, Георги Свиленски и Кристиан Вигенин към заместник министър-председателя Томислав Дончев относно политика за изграждане на електронно управление.
2. Въпроси и питания:
- заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Валери Симеонов ще отговори на въпрос от народния представител Теодора Халачева и на едно питане от народния представител Георги Гьоков;
- заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на два въпроса от народните представители Жельо Бойчев и Петър Витанов;
- министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на един въпрос от народния представител Румен Гечев;
- министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Петър Витанов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Йорданов и Весела Лечева, Денчо Бояджиев и Светла Бъчварова;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на шест въпроса от народните представители Георги Гьоков и Кристиан Вигенин; Кристиан Вигенин и Николай Пенев; Георги Йорданов, Весела Лечева и Валентин Ламбев; Георги Михайлов – два въпроса, и на две питания от народните представители Стоян Мирчев и Христо Проданов, и Георги Йорданов и Илиян Тимчев;
- министърът на културата Боил Банов ще отговори на един въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Румен Гечев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 92, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на един въпрос с писмен отговор от народния представител Георги Стоилов;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министърът на труда и социалната политика Бисер Петков на два въпроса от народния представител Светла Бъчварова;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова на един въпрос от народния представител Николай Тишев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на един въпрос от народните представители Георги Стоилов и Пенчо Милков към министъра на труда и социалната политика Бисер Петков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министърът на вътрешните работи Валентин Радев и министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
Поради изчерпване на дневния ред и изтичане на времето, закривам днешното заседание.
Утре заседанието е от 9,00 ч., петък, 19 януари – парламентарен контрол. (Звъни.)

(Закрито в 14,20 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Жаблянов

Секретари:
Александър Ненков
Слави Нецов