Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Стенограми от пленарни заседания
ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, сряда, 24 януари 2018 г.
Открито в 9,02 ч.
24/01/2018
Видео архив » Преглед на видео архив
Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Програмата за работа на Народното събрание за периода от 24 до 26 януари 2018 г.:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите. Вносител: Министерският съвет на 23 октомври 2017 г. Приет на първо гласуване на 7 декември 2017 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за измерванията. Вносител: Министерският съвет на 23 октомври 2017 г. Приет на първо гласуване на 7 декември
2017 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите. Вносител: Министерският съвет на 11 декември 2017 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители: Искрен Веселинов, Емил Христов и Дора Янкова на 15 декември 2017 г.
5. Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване на Стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл „ВиК“ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие от 23 февруари 2016 г., подписано на 2 ноември 2017 г. Вносител: Министерският съвет на 20 ноември 2017 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал. Вносител: Министерският съвет на 29 септември 2017 г. Приет на първо гласуване на 26 октомври 2017 г. – продължение.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за социално подпомагане. Вносител: Министерският съвет на 22 декември 2017 г.
8. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева. Вносител: Министерският съвет на 5 януари 2018 г.
9. Гласуване на Проект на решение за гласуване недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради провала в политиката за противодействие на корупцията. Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители на 17 януари 2018 г. – точка първа за четвъртък, 25 януари 2018 г.
10. Проект на решение за приемане на Годишния доклад за дейността на Държавна агенция „Разузнаване“ за 2016 г. –„поверително“. Вносител: Министерският съвет на 20 април 2017 г. – точка втора за четвъртък, 25 януари 2018 г. На основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, заседанието в тази му част е закрито, тъй като докладът е с ниво на класификация „поверително“, съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
11. Проект на решение за приемане на Годишния доклад за дейността на служба „Военна информация“ за 2016 г. „секретно“. Вносител: Министерският съвет на 24 април 2017 г. – точка трета за четвъртък, 25 януари 2018 г. На основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, заседанието в тази му част е закрито, тъй като доклада е с ниво на класификация „секретно“, съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
12. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител: Министерският съвет на 19 декември 2017 г. – точка четвърта за четвъртък, 25 януари 2018 г.
13. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за филмовата индустрия. Вносител: Министерският съвет на 24 ноември 2017 г. – точка пета за четвъртък, 25 януари 2018 г.
14. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Вносител: Христиан Митев и група народни представители на 13 декември 2017 г. – точка първа за петък, 26 януари 2018 г.
15. Парламентарен контрол.
Моля, режим на гласуване за приемане на Програмата за работа на Народното събрание през тази седмица.
Гласували 188 народни представители: за 175, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 17 до 23 януари 2017 г.:
- Проект на решение за гласуване недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради провала в политиката за противодействие на корупцията. Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители.
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и храните.
- Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносители са Даниела Дариткова и Данаил Кирилов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
- Предложение за провеждане на разисквания по питане, № 754-05-57 от 23 ноември 2017 г., от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно стратегия за запазване и развитие на общинските болници. Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за селскостопанската Академия. Вносител е Министерският съвет. Предстои разпределение.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ.
Господин Кънев, заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, ще помоля за допуск в залата на Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и Бончо Бончев – началник-отдел в дирекция „Техническа хармонизация“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Колеги, подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 148 народни представители: за 144, против 3, въздържал се 1.
Моля, поканете гостите да влязат в залата.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 702-01-33, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2017 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме наименованието на Закона, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 165 народни представители: за 165, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 1 Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 2 Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания по текстовете на § 1 и § 2? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на § 1 и § 2, които са текстове на вносителя и се подкрепят от Комисията.
Гласували 154 народни представители: за 153, против няма, въздържал се 1.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 3 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 след думата „правоотношение“ се добавя „чиито трудови договори са регистрирани по реда на чл. 62 от Кодекса на труда, и“.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) За издаване на удостоверение по ал. 2 кандидатите подават заявление по образец до председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, в което вписват единния идентификационен код от търговския регистър, седалището, адреса на управление и името на законния представител, придружено от документите, определени в съответната наредба по чл. 31.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кънев.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 3, който Комисията предлага и който беше представен от докладчика.
Гласували 158 народни представители: за 158, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 4 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 4. Създава се чл. 41а:
„Чл. 41а. Заявленията по чл. 34а, ал. 5 и чл. 36, ал. 4 и приложените документи към тях могат да се подават по електронен път в съответствие със Закона за електронното управление и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кънев.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 4 в редакцията, който предлага Комисията.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Благодаря Ви, господин Кънев, за стегнатото представяне на Закона.
Преминаваме към обсъждането на

следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, той е още по-кратък от предишния.
Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за измерванията, № 702-01-32, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2017 г., приет на първо гласуване на 7 декември 2017 г.
„Закон за изменение на Закона за измерванията“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който се подкрепя от Комисията, относно наименованието на Закона.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания относно текста на § 1? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 1 по вносител, подкрепен от Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 2, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 148 народни представители: за 147, против 1, въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 3 по вносител, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 161 народни представители: за 160, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 4 по вносител, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Приема се.

Продължаваме със следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Заповядайте, господин Кънев.
Вашата Комисия действително най-много работи днес.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е най-работливата комисия, председателю!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вече сме имали удоволствието да го установим.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерски съвет на 11 декември 2017 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 17 януари 2018 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката Лъчезар Борисов – заместник-министър, и Желяз Енев – директор на дирекция „Икономическа политика за насърчаване”; Стамен Янев – изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции.
Законопроектът бе представен от Лъчезар Борисов.
Според вносителя целта на предложения Законопроект е привеждане на Закона за насърчаване на инвестициите в съответствие с промените на Общия регламент за групово освобождаване в сила от 10 юли 2017 г., въвеждащи нови разпоредби срещу преместванията в схеми за регионална инвестиционна помощ. Приемането на Законопроекта ще позволи да бъде продължено ефективното привличане и насърчаване на изпълнението на съществуващи и бъдещи значими за икономиката ни инвестиционни проекти с издаден сертификат по реда на Закона за насърчаване на инвестициите на територията на страната, посредством непрекъснатото предоставяне на финансови насърчителни мерки, които са важен инструмент на провежданата инвестиционна политика.
Втората цел е прецизиране на съществуващите изисквания на Закона за насърчаване на инвестициите за яснота за инвеститорите и за отразяване на настъпили промени в други нормативни актове, към които Законът препраща. Това ще улесни инвеститорите, кандидатстващи за издаване на сертификат и изпълняващи сертифицирани инвестиционни проекти.
Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с регулаторни режими по отношение на стопански субекти.
Приемането на Законопроекта няма да доведе до икономически, социални, екологични и други негативни въздействия.
Към Законопроекта е приложена Частична предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
След гласуване с резултати: „за” – 18 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, № 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Давам думата за изказвания.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите,
№ 702-01-54, внесен от Министерския съвет на 11 декември
2017 г.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Приема се.

Следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Вносители: Искрен Веселинов, Емил Христов, Дора Янкова на 15 декември 2017 г.
Господин Веселинов, заповядайте за представяне доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа!
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 754-01-87, внесен от Искрен Веселинов, Емил Христов и Дора Янкова
На редовно заседание, проведено на 18 януари 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 754-01-87, внесен от Искрен Веселинов, Емил Христов и Дора Янкова на 15 декември 2017 г.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Управителния съвет на Националната асоциация на председателите на общинските съвети в Република България.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител господин Емил Христов. Той подчерта, че предложените промени в Законопроекта са в две основни насоки.
Първата предложена промяна има за цел да се приравнят възможностите на председателите на общинските съвети с останалите изборни длъжности след прекратяване на правомощията им и по аналогия с уредбата в Изборния кодекс да имат правна възможност да заемат предишната си длъжност след прекратяване на правомощията им като председатели на съвета.
Втората промяна има за цел да се създадат условия за изясняване на статута и подобряване на организацията на дейността на служителите в административното звено, подпомагащо работата на общинския съвет, като по този начин се създават и възможности за по-добро организационно-техническото и административно обслужване и цялостно подобряване на организацията и дейността на общинския съвет и на неговите комисии.
Със Законопроекта се предлага председател на общински съвет, който преди избирането му за председател на съвета е работил в държавно или в общинско учреждение или предприятие, в търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или в бюджетна организация, да има право след прекратяване на правомощията му като председател на общинския съвет да заеме предишната си длъжност, а в случаите, когато тя е закрита – друга равностойна длъжност в същото или с негово съгласие в друго държавно или общинско учреждение или предприятие, или в търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или в бюджетна организация. Предложените допълнения в тази част на Законопроекта са заимствани от разпоредбите на параграф 6 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс, където по аналогичен начин е решен въпросът за народните представители, президента и вицепрезидента на републиката, членове на Европейския парламент от Република България и кметовете на общините, районите и кметствата.
Втората част на промените в Закона е обоснована от съществуващите проблеми в практиката и затрудненията, които не малка част от председателите на общинските съвети срещат при осъществяване на правомощията си. С предложените изменения в Законопроекта се създават необходимите предпоставки съществуващите несъответствия и практически проблеми да бъдат преодолени. Обособяването на самостоятелните звена за подпомагане на работата на общинския съвет и на неговите комисии на пряко подчинение на председателя на общинския съвет ще създаде условия за подобряване на дейността им и ще подпомогне председателя на общинския съвет при осъществяване на правомощията му по подготовката, свикването и провеждането на заседанията и организационно-техническото и административно обслужване на тяхната дейност.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха по принцип предложените промени, като бе обърнато внимание на необходимостта от прецизиране на текста, свързан с назначаването и освобождаването на служителите в звената, подпомагащи дейността на общинския съвет, с оглед предотвратяване или недопускане на възможност да се създават допълнителни противоречия с кметовете на общините.
От страна на представителите на Националната асоциация на председателите на общинските съвети бе изразена категорична подкрепа за предложените промени. В изказванията им бе обърнато внимание на това, че и съгласно действащите разпоредби служителите в звеното се назначават и освобождават от кмета на общината по предложение на председателя на Общинския съвет, но независимо от разпоредбите на Закона, в практиката по прилагането му се създават определени проблеми и не допринасят за подобряване на организационно-техническото обезпечаване на дейността на общинския съвет. В отделни общини са налице откази за назначаване от страна на кметове на предложените кандидати или се назначават служители, за които не са направени предложения от председателя на съвета. Съществен проблем предизвиква и фактът, че в голяма част от общините звената не са обособени самостоятелно в структурно отношение, каквато е логиката на Закона, а служителите са включени в други структурни звена, възлага им се работа, несвързана с дейността на съвета, и се оценяват от съответните административни ръководители, които невинаги имат отношение към тяхната същинска работа, свързана с организацията и дейността на общинския съвет. Според представителите на Асоциацията на председателите на общинските съвети с предложените със Законопроекта промени съществуващите проблеми ще бъдат преодолени.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 754–01–87, внесен от Искрен Веселинов, Емил Христов и Дора Янкова, да бъде приет на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Откривам разискванията.
Давам думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението, което тримата народни представители предлагаме на Вашето внимание относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, има своите стъпки за развитие от 2003 г. и в последващите изборни закони.
Тук спор няма, че в този период, в който се утвърждава местното самоуправление, ние имаме интерес на местно ниво двата органа: кметът, като мажоритарно избран и като имащ доверието орган на изпълнителната власт, да си сътрудничи ефективно и по правилата в интерес на гражданите с другия орган – органът за местно самоуправление.
В повечето случаи досега – особено до 2003 г., обикновено кметът, като позиция, като по-силна политическа фигура – някак си се неглижираше позицията на председателя и на самия общински съвет. Особено в последните години, когато се разби поляризирането, когато кметът има своята силна политическа подкрепа от своята партия, се появиха плаващите мнозинства – възникнаха много скандали, много проблеми, много противоречия между самите общински съвети и между самите кметове. Аз по принцип заявявам своята лична позиция, че съм за политическите мнозинства на лявото, дясното – кметът да има сериозна политическа подкрепа, защото виждам какво се случва в момента на терен.
Може би в перспектива трябва да помислим за Закона, като цяло има такива практики и в Европейските страни – че избирането на кмета дава възможност той да реализира програмата и да получи мнозинство от общинските съветници, които да го подкрепят, за да е спокойна средата, и да се покаже такава програма и политика.
В момента в страната имаме много пъстра картина, много остри противоречия на места, които спъват местното самоуправление, които са във вреда за развитието на местните общности. Този закон частично решава нещата по отношение на деловото и политическо сътрудничество между двата органа.
В първата част – мисля, че тя е най-безспорна, в която ние казваме, че правомощията на изборния общински съветник, който ще стане председател на общинския съвет – пръв между равни, да ръководи и да организира дейността на Общинския съвет – в Закона се дава възможност той да отиде и да организира тази дейност в самия общинския съвет, да следваме уредбата на Изборния кодекс той да може да се върне на работа. Това в обществото и в хората, ангажирани с общинските проблеми, е най-безспорно.
Във втората част – практически през 2003 г. Законът е дал това послание и това свое решение – да се формира звено, което да обслужва председателя и Общинския съвет при организирането на общинските заседания и заседанията на общинските съвети, в това число и цялостната дейност на самия Общински съвет: обществени обсъждания, приемни и други.
След като разписахме Законопроекта, поне при мен възникнаха много въпроси и много дискусии, особено от малките общини. В тази ситуация, в която големите общини, като Столична, Бургас, Пловдив и други, които имат възможности и по-голям бюджет, някак си не е проблем да има самостоятелно звено – самостоятелно звено, което, по предложение на председателя на Общинския съвет, да организира цялостната дейност.
Тъй като кметът назначава общинските служители и носи отговорността за тях, веднага възниква въпросът на другата група: дали да не направим едно дефиниране, че там, където има наличие на достатъчен финансов ресурс, да се обособи самостоятелно звено по предложение на председателя на общинския съвет и съответно на общинския кмет, но характеристиката да бъде изпълнена заедно, защото трудовото правоотношение все пак е със самия кмет? Може би тази дискусия ще бъде между първо и второ четене – и в Комисията, и в консултации със Сдружението на общините, и с Асоциацията на председателите.
И второ, там, където имаме малки общински съвети до 11, 13, 17 човека, където общинските администрации са малки, има много случаи, в които административно-техническото обслужване – служителите, имат задача да обслужват и Общинския съвет, да създават такава организация, тоест това самостоятелно звено в тази ситуация ще бъде трудно обособено. Ние ще отделим двама човека в малък Общински съвет със свита администрация, при което започва едно мърморене в самата общинска администрация и едни съображения от самите кметове на малките общини. В тази ситуация имаме какво още да доизясним.
Затова аз ще подкрепя днес Законопроекта, който тримата колеги внесохме, защото той и в предишното Народно събрание беше подкрепен от Комисията по регионално развитие, и тук – в зала, мина на първо четене. Нямаше възможност с оставката на правителството да отидем на второ четене. Нямаше спор. Но за да бъдем по-коректни и да чуем всички – да чуем цялата пъстрота и възможност, която имаме, предлагам да дискутираме на тази тема, да бъдем отворени към тези предложения – и във възможността, и в цялостната палитра – да имаме възможности да направим и корекции, особено във втората част, и по-скоро за самите малки общини.
В този смисъл смятам, че Законът е полезен, защото дава възможност да се даде тежест на двата органа: органът за местно самоуправление – общинският съвет, и мажоритарният орган – кметът на изпълнителната власт делово да си сътрудничат. Ние имаме интерес като законодателна власт да подкрепим в общините и в местното самоуправление да има добро функциониране на тези органи, да създадем тези правила и дори анонсирам да мислим по-нататък за действително стабилно позициониране на политическите послания, които идват през мажоритарния кмет и след това да отиват в общинския съвет.
Не са полезни тези много чести смени, които са правят в общинските съвети, тези пазарлъци – насипно, по пет-шест съветника, плаващи мнозинства – мнозинства с компромиси, които до нищо не водят в самите общински съвети.
И на следващо място, Вие знаете, във времето, когато управляваше кабинетът Сакскобургготски, той даваше възможност общинските съветници да бъдат платени. Това също създава частично напрежение. Има много кметове, които в края на мандата, изостряйки си отношенията с общинските съвети, казват: „видите ли, с тези пари в тези четири години, можехме да направим три-четири улици“. Това са неща, които ние все трябва да ги чуваме, да ги регулираме, така че на местно ниво демокрацията да функционира справедливо и добре за гражданите. И аз смятам, че този Законопроект е една от тези стъпки, по която се работи може би 15 години. Той е един процес, който се развива.
За това се обръщам към Вас да подкрепите Законопроекта и между първо и второ четене да помислим именно за тези послания, които идват отдолу, от самите общини – от големи и малки, за да имаме възможност да направим справедлива законова регулация. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Има ли реплики към госпожа Янкова? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз бях първият, който най-много бъркаше от тази трибуна, когато казваше общински съветници. Но опитът, който имам като председател на Общинския съвет, смятам, че предложените промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация имат своята логика. Въпреки че лично аз, като народен представител, а и от опита, който имам, мога да заявя, че част от текстовете не бих ги подкрепил, ако Законопроектът остане в същия вид. Имам предвид втората част, която се отнася до звеното, което обслужва общинския съвет.
Какво имам предвид? Първо, по този начин предвидената процедура за освобождаване и за назначаване на хората, които ще работят в звеното, обслужващо общинския съвет, до известна степен противоречи на Закона за държавния служител – не създава стимули и човекът, който ще работи в това звено, да натрупва опит и качества, за да стане държавен служител. Още повече, ако заварим в звеното – по чл. 29а, човек, който е държавен служител, как ще придадем функции на председателя на Общинския съвет да изиска неговото уволнение, който няма да е по реда на Закона за държавния служител? Но това е само едната страна.
Другото съображение, което изказвам от тази трибуна в момента, е, че много често започнахме да правим промени в закони, които са основополагащи за демокрацията – както на национално, така и на регионално ниво. Тук имам предвид следния факт: през месец декември с приемането на бюджета ние направихте големи промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Сега, през януари, почваме нови промени. Смятам, че с такива основополагащи закони трябва да бъдем много прецизни в тяхната промяна, и да преминават през широко обществено обсъждане. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 754-01-87.
Гласували 117 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, правя процедура за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 754-01-58, внесен на 20 септември 2017 г., който приехме точно миналата сряда.
С оглед на заявените от различните парламентарни групи мнения, становища за това, че трябва да бъде обследван продължително и внимателно този въпрос и за да могат да се изработят качествени предложения, предлагам удължаването да бъде с максималния срок – с още три седмици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Подлагам на гласуване направеното предложение за удължаване на срока до достигане на максимално позволения в Правилника от народния представител Христиан Митев.
Гласували 102 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.

Преминаваме към пета точка от Програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ, УКРЕПВАНЕ НА РЕГУЛАТОРНИЯ КАПАЦИТЕТ И ПОВИШАВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРЕДОСТАВЯНИТЕ УСЛУГИ В ОТРАСЪЛ „ВиК“ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ОТ 23 ФЕВРУАРИ 2016 Г., ПОДПИСАНО НА 2 НОЕМВРИ 2017 Г.
Господин Веселинов, заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване на Стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл „ВиК“ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие от 23 февруари 2016 г., подписано на 2 ноември 2017 г., № 702-02-14, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 18 януари 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване на Стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл „ВиК“ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие от 23 февруари 2016 г., подписано на 2 ноември 2017 г., № 702-02-14, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2017 г.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Малина Крумова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Целта на одобреното от Министерския съвет на 24 октомври 2017 г. Изменение на Споразумението е удължаване срока на предоставяне на Резултат 7 „Стратегия за финансиране на отрасъл „ВиК“ от 12 на 19 месеца и отпадане на Резултат 4 „Доклад за изпълнение на дейностите по преоценка на публичните ВиК активи“ от обхвата на Споразумението. Удължаването на срока за разработване на Стратегията цели осигуряване на необходимия времеви ресурс за определяне на размера, източниците и начините за финансиране на отрасъл „ВиК“, което изисква провеждане на обсъждания между голям брой заинтересовани страни.
Предложената отмяна на разработването на Доклад за изпълнение на дейностите по преоценка на публичните ВиК активи е породена от невъзможността докладът да бъде изпълнен в срока на Споразумението.
Подписаното Изменение на Споразумението ще доведе до намаляване на договореното възнаграждение за консултантските услуги със 100 000 лв.
Осъществяването на предвидените в Споразумението и в Изменението към него дейности и мерки ще допринесе за постигане на съответствие с изискванията на европейското екологично законодателство, повишаване на финансовата устойчивост на потребителите и намаляване на ценовите въздействия върху тях.
В хода на проведената дискусия госпожа Малина Крумова отговори на въпроси на народните представители, касаещи различни детайли и дейности по разработването на Стратегията за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл ВиК.
Народните представители се обединиха около идеята за необходимостта и полезността на предложения проект за Изменение на Споразумението.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване на Стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл ВиК между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие от 23 февруари 2016 г., подписано на 2 ноември 2017 г., № 702-02-14, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Давам думата за изказвания по представения Законопроект.
Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На първо място искам да отбележа, че е редно, когато гласуваме документ, законопроект, изменение на законопроект, допълнение към международно споразумение, да присъстват представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Смятам, че е редно поне един заместник-министър да бъде в залата, тъй като има доста въпроси.
След приемането на Проекта от 2016 г. за подкрепа на развитие на ВиК сектора това е поредният документ или поредното изменение, или поредната работа, която върви по следната логика. Кохезионният фонд предоставя на България пари за управление на водния сектор по Оперативна програма „Околна среда“. Оперативна програма „Околна среда“ ги предоставя като на целеви бенефициент на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на принципал на ВиК сектора. МРРБ от своя страна ги предоставя на екип на Световната банка, а Световната банка с екип от 6 човека, който е описан, със старши експерти, водещи експерти и асистенти предоставя Стратегия на Република България за управление на ВиК сектора.
Тук има няколко проблема. Това постоянно аутсорсване на стратегии отвъд компетентността на държавната администрация измества фокуса върху Националната водна стратегия на България, която този парламент е приел през 2012 г.
Ето защо искам да бъдем особено внимателни и особено прецизни, когато сравняваме. Никъде в предоставените от Световната банка документи на тази Стратегия не се говори за Националната стратегия за управление на водите – не на ВиК сектора, а на водите.
Аз ще се въздържа. Такава беше и позицията на нашите представители в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – доводите са повече от ясни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване на Стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл ВиК между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие от 23 февруари 2016 г., подписано на 2 ноември 2017 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 92 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 22.
Предложението се приема.
Процедура – заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за промяна на точките в Програмата за работа на Народното събрание: точка 6 – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, да стане седма, а т. 7 да стане т. 6. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Подлагам на гласуване предложението, направено от госпожа Ангелова, за размяна на точки 6 и 7 от Програмата за работа на Народното събрание, а именно: т. 7 – Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за социално подпомагане, да бъде разгледана като т. 6, а т. 6 в обявения дневен ред – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, да бъде разгледана като т. 7.
Гласували 100 народни представители: за 91, против 5, въздържали се 4.
Предложението се приема.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ.
Господин Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за социално подпомагане, № 702-01-59, с вносител Министерският съвет
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 17 януари 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за социално подпомагане, № 702-01-59, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие: господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, госпожа Йоана Германова – началник-отдел „Политики за социално включване, децата и семейството“ в Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Николина Иванова – началник-отдел „Социални услуги за пълнолетни лица“ в Агенцията за социално подпомагане.
Законопроектът беше представен от министъра на труда и социалната политика господин Бисер Петков.
Основният мотив за предложените изменения в Закона за социално подпомагане и в Закона за закрила на детето е намаляването на административната тежест за гражданите и бизнеса.
С предлаганите промени в Закона за социално подпомагане отпада изискването към лицата, които не са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, при заявяване на административната услуга по вписване в Регистъра на доставчиците на социални услуги да прилагат:
- оригинал или заверено копие на удостоверение за актуално състояние или регистрация, издаден от компетентния съд;
- заверено копие на карта за идентификация по Регистър БУЛСТАТ.
Агенцията за социално подпомагане по служебен път ще извършва справка в електронната база данни на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и на Регистър БУЛСТАТ.
Предвижда се отпадане на срока за пререгистрация на доставчиците на социални услуги, тъй като удостоверението за регистрация е безсрочно и няма основание лицата да се ограничават с конкретни срокове за подновяване на регистрацията им.
Със Заключителната разпоредба на проекта на Закона за изменение на Закона за социално подпомагане се предлагат изменения в Закона за закрила на детето. Тези изменения предвиждат доставчиците на социални услуги при заявяване на административната услуга по издаване на лиценз за предоставяне на социални услуги за деца да не представят:
- копие от картата за идентификация по Регистър БУЛСТАТ;
- удостоверение за актуално състояние;
- декларация, че кандидатът не е обявен в несъстоятелност, не е в процедура по производство за обявяване в несъстоятелност и не е в ликвидация;
- свидетелство за съдимост на лицето, а за юридическите лица – свидетелство за съдимост на членовете на управителните им органи.
Държавната агенция за закрила на детето по служебен път ще извършва справка в електронната база данни на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и на Регистър БУЛСТАТ. Единствено физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, възникнали съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава от Европейското икономическо пространство, ще представят свидетелство за съдимост на чуждите граждани и на членовете на управителните им органи и декларация, че не са обявени в несъстоятелност, не са в производство за обявяване в несъстоятелност и не са в ликвидация. Тези лица ще представят и документи, удостоверяващи регистрацията по националното им законодателство.
Вносителите на Законопроекта очакват, че чрез предложения Законопроект ще се облекчи административната процедура за регистрация на доставчиците на социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане, като се премахва изискването за представяне на официални удостоверителни документи на хартиен носител, а също така и облекчаване на административната процедура за издаване на лиценз на доставчиците на социални услуги за деца по реда на Закона за закрила на детето чрез премахване на изискването за представяне на официални удостоверения на хартиен носител.
Към Законопроекта е приложен формуляр за предварителна частична оценка на въздействието.
Приложена е и справка от Министерството на правосъдието съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове относно съответствието на Законопроекта с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Според справката предложеният Законопроект не създава нормативни предпоставки за противоречие с разпоредбите на съответните документи, за които споменах.
Също така е приложена справка, в която са отразени становищата, получени след съгласуване на Проект на решение на Министерския съвет за одобряване на Проект на закона за изменение на Закона за социално подпомагане.
След приключване на представянето и обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване с резултати: 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“.
Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за социално подпомагане с вносител – Министерският съвет“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Откривам разискванията по представения Законопроект.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за социално подпомагане, № 702-01-59, внесен от Министерския съвет на 22 декември 2017 г.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики.)
Моля за малко тишина в залата, уважаеми колеги!
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
За процедура – моля, заповядайте.
СВЕТЛАНА НАЙДЕНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения между първо и второ четене на току-що приетия Законопроект за изменение на Закона за социално подпомагане да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от народния представител Светлана Найденова за промяна на срока между първо и второ гласуване на представения ни Законопроект на три дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Процедура – господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искал на основание чл. 80, ал. 2 от нашия Правилник да предложа да гласуваме на второ четене Законопроекта за ратифициране на Изменението на Споразумение за предоставяне на консултантски услуги за разработване на Стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл ВиК, тъй като на първо четене нямаше направени заявки за изменение между първо и второ четене и мисля, че това ще улесни нашата работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното от народния представител Искрен Веселинов предложение да бъде разгледан на второ гласуване Законопроектът за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване на стратегия…
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 75, против 4, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Господин Веселинов, моля представете за второ гласуване Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване на Стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл ВиК между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие от 23 февруари 2016 г., подписано на 2 ноември 2017 г.
Член единствен. Ратифицира Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване на Стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл ВиК между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие от 23 февруари 2016 г., подписано на 2 ноември 2017 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Откривам разискването за второто гласуване на представения Законопроект.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам разискванията и подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване на Стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл ВиК между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие.
Гласували 105 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 14.
Предложението се приема.

Преминаваме към следваща точка от Програмата:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОСЕВНИЯ И ПОСАДЪЧНИЯ МАТЕРИАЛ.
Госпожо Танева, моля, заповядайте, за да представите Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! С Решение на Народното събрание от 12 януари 2018 г. Законопроектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2017 г. и приет на първо гласуване на 26 октомври 2017 г., беше върнат на Комисията по земеделието и храните за преразглеждане на § 30 и § 31 по Доклада на Комисията.
В тази връзка искам първо да направя процедурно предложение за разглеждане и за разделно гласуване на параграфи 30 и 31 по Основния доклад на цитирания Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, гласувайте по така направеното предложение от народния представител госпожа Танева за разделно гласуване.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към гласуване, тъй като не бяха гласувани, на § 30 по Основния доклад:
„§ 30. Когато към датата на влизането в сила на този закон решението за промяна предназначението на земеделска земя не е отменено по чл. 35 от Закона за опазване на земеделските земи с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, то запазва действието си.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Моля да гласуваме § 30 по Основния доклад.
Гласували 103 народни представители: за 17, против 82, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към гласуване на § 31 по Основния доклад:
„§ 31. Сроковете по чл. 34, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на земеделските земи се прилагат и за заварените производства, за които едногодишният срок от влизането в сила на подробния устройствен план за съответния имот, не е изтекъл към деня на влизането в сила на този закон“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Гласуваме § 31 по Основния доклад.
Гласували 100 народни представители: за 94, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Във връзка с резултатите от предходното гласуване за § 30 от основния доклад, преминаваме към Допълнителния доклад към Доклад вх. № 753-07-20 от 21 декември 2017 г. за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г., приет на първо гласуване на 26 октомври 2017 г.
Комисията предлага да се създадат § 30 със следната редакция:
„§ 30. (1) В случаите по § 27, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. ...) заинтересованото лице може да поиска потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, като внесе мотивирано заявление до комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи. В заявлението се посочват номерът и датата на решението за промяна на предназначението и към него се прилагат:
1. документ за собственост или учредено право на строеж;
2.становища или влезли в сила решения, издадени по реда
на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;
3. влязъл в сила подробен устройствен план.
(2)Комисията по ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като постановяварешение, с което потвърждава решението за промяна напредназначението на земеделската земя или постановява отказ.
Решението се съобщава и може да се обжалва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
(3)В решението, с което потвърждава решението за промяна на предназначението на земеделската земя, комисията определя размер на таксата по чл. 30, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи по действащата към момента на внасяне на предложението тарифа, утвърдена от Министерския съвет или указва да бъде определен размер на таксата по чл. 30, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи.
(4)Разликата между внесената такса за промяна на
предназначението и таксата по ал. 3 се заплаща от заявителя или му се възстановява.
(5)Когато в периода от 24 май 2017 г. до влизането в сила на този закон е постановено ново решение за промяна на предназначението на земеделската земя и е заплатена определената такса по чл. 30, ал. 1 или 2 от Закона за опазване на земеделските земи, заинтересованото лице може да подаде заявление за отмяна на това решение и мотивирано заявление по ал. 1 за потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделската земя.
(6)В случаите по ал. 5 административният орган се произнася по подадените заявления в едномесечен срок от датата на постъпването им. При отмяна на решението за промяна на предназначението на земеделската земя, заплатената такса за промяна на предназначението се възстановява.
(7)Решението, с което се потвърждава решението за промяна на предназначението на земеделската земя, губи правно действие в сроковете по чл. 24, ал. 5 от Закона за опазване на земеделските земи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване създадения нов § 30 от Допълнителния доклад.
Гласували 115 народни представители: за 109, против 5, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, във връзка с провелите се гласувания по време на заседанието на Народното събрание на 12 януари 2018 г., преминаваме отново към основния доклад с вх. № 753-07-20 от 21 декември 2017 г. за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, № 702-01-22, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г., приет на първо гласуване на 26 октомври 2017 г.
Продължаваме с гласуването на § 19 по този основен доклад, който става § 33.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 33:
„§ 33. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. …) в чл. 37, ал. 1 се правят следните изменения:
1.Текстът преди т. 1 се изменя така: „За издаване на разрешения за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия, лицата по чл. 21, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 подават заявление до Министерския съвет, в което посочват ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, към което прилагат:“.
2.Точка 1 се отменя.
3.Точка 5 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията на § 19, който става § 33 по доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към § 20 на вносител, по който има постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има постъпило предложение от народния представител Димитър Гечев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което Комисията по принцип подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 34:
„§ 34. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 30:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) За регистрация на ветеринарномедицинско заведение лицата по чл. 27, ал. 1 подават заявление до директора на съответната ОДБХ по образец, което съдържа:
1. наименованието, седалището и адреса на управление на заявителя;
2. постоянния адрес, адреса и вида на ветеринарномедицинското заведение;
3. имената на ветеринарните лекари, работещи във ветеринарномедицинското заведение, данните от документите им за самоличност;
4. номера и датата на издаване на диплома за ветеринарномедицинско образование на управителя и на ветеринарните лекари, работещи във ветеринарномедицинското заведение;
5. номера и датата на издаване на удостоверение за членство в БВС на ветеринарните лекари, работещи във ветеринарномедицинското заведение.“;
б) в ал. 2:
аа) текстът преди т. 1 се изменя така: „Заявлението по ал. 1 се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:“;
бб) точка 1 се отменя;
вв) точка 5 се отменя;
в) в ал. 4 накрая се добавя „и служебно проверява членството в БВС на ветеринарните лекари, посочени в заявлението“.
2. В чл. 32 ал. 3 се отменя.
3. В чл. 33 думите „води национален“ се заменят с „поддържа публичен национален електронен“.
4. В чл. 34:
а) в ал. 2 думите „7-дневен срок“ се заменят със „срок до три работни дни“;
б) в ал. 3 думите „копие от“ се заменят с „в което се посочва номер и дата на издаване на“, след думите „образование и“ се добавя „се прилага“ и накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“;
в) създава се нова ал. 4:
„(4) При последващо вписване по ал. 3 на ветеринарен лекар, който вече е вписан в регистъра по чл. 32, към заявлението не се прилагат диплома за завършено ветеринарномедицинско образование и документ за платена такса.“
5. В чл. 51, ал. 1 след думата „регистрация“ се добавя „по реда на чл. 137“.
6. В чл. 51б, ал. 2:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „За вписване в регистъра производителите и търговците на средства за идентификация на животните подават заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ, в което се посочва ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:“;
б) точка 1 се изменя така:
„1. документ за актуално състояние, издаден от компетентен орган на друга държава, когато е приложимо;“
в) в т. 5 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
7. В чл. 71:
а) в ал. 2:
аа) текстът преди т. 1 се изменя така: „Търговците по ал. 1 подават в ОДБХ заявление за регистрация по образец, в което се посочва ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:“;
бб) в т. 1 думите „единен идентификационен код съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър или“ се заличават, а накрая се добавя „когато е приложимо“;
вв) точка 2 се отменя;
гг) в т. 3 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“;
б) в ал. 3 думите „7-дневен“ се заменят с „тридневен“ и след абревиатурата „ОДБХ“ се добавя „служебно проверява регистрацията на обекта, в който се осъществява дейността“.
8. В чл. 72, ал. 2 думите „и 2“ се заличават.
9. В чл. 137, ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, в което се посочва номер и дата на издаване на документ за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:“;
б) точка 2 се отменя;
в) в т. 4 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
10. В чл. 138, ал. 2:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „За одобряване на екипите по ал. 1 ръководителят на екипа подава заявление по образец до директора на ОДБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:“;
б) в т. 8 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
11. В чл. 155:
а) в ал. 1:
аа) текстът преди т. 1 се изменя така: „Собствениците или управителите на регистрирани обекти, в които се провеждат опити с животни, подават до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец за издаване на разрешение да използват животни в опити. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:“;
бб) точка 1 се отменя;
б) в ал. 2 след думата „извърши“ се добавя „служебно“ и след думите „проверка на“ се добавя „регистрацията на опитната база и“.
12. В чл. 165:
а) в ал. 1:
аа) текстът преди т. 1 се изменя така: „За получаване на лиценз за превоз лицата по чл. 163 подават заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Заявлението съдържа номер и дата на издаване на регистрационния талон на транспортното средство, сертификата за одобрение на транспортното средство, лиценза за извършване на международен/вътрешен превоз на товари и удостоверението за правоспособност по чл. 164, ал. 1 на водача и придружителя на животните. Към заявлението се прилагат:“;
бб) точки 1, 2,3 и 4 се отменят;
вв) в т. 8 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“;
б) в ал. 2 думите „проверка на“ се заменят със „служебна проверка на заявените обстоятелства и“ и след думата „документи“ се добавя „по ал. 1“.
13. В чл. 166, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „В БАБХ се води“ се заменят с „Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен“.
14. В чл. 229:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) За извършване на дейност по ал. 1 се подава заявление по образец до директора на ОДБХ, в което се посочва ЕИК на заявителя по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ, номер и дата на издаване на акта за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден по реда на Закона за устройство на територията, номер и дата на влязъл в сила административен акт, издаден по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:
1. документ за актуално състояние, издаден от компетентен орган на друга държава, когато е приложимо;
2. копие от документа за правото на собственост или правото на ползване за обекта;
3. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път.“;
б) в ал. 3 след думата „проверява“ се добавя „служебно заявените обстоятелства и“;
в) в ал. 5 думите „30-дневен“ се заменят с „14-дневен“.
15. В чл. 229а:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Операторите по ал. 1 подават до директора на ОДБХ по седалището си заявление за регистрация по образец, в което посочват ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.“;
б) в ал. 3 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
16. Член 233 се изменя така:
„Чл. 233. Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на обектите по чл. 229, ал. 1 и на операторите по чл. 229а, който съдържа данните от регистрите на ОДБХ.“
17. В чл. 238, ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „заявление“ се добавя „по образец“.
18. В чл. 246, ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „За регистрация на транспортно средство за превозване на обектите по чл. 245, ал. 1 собственикът подава заявление по образец до директора на ОДБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:“.
19. В чл. 247 думите „В ОДБХ се води“ се заменят с „На интернет страницата на ОДБХ се поддържа публичен национален електронен“.
20. В чл. 262, ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Търговец, който иска да осъществява обезвреждане на странични животински продукти или съхранение на такива продукти, подава до директора на ОДБХ заявление по образец за регистрация на обект по чл. 259, ал. 1 или 2 и на инсталация по чл. 259а, ал. 1. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. В заявлението се посочва дейността в обекта, ЕИК на търговеца по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и към него се прилагат:“;
б) точка 1 се отменя;
в) в т. 4 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
21. В чл. 264 текстът преди т. 1 се изменя така: „Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на обектите и инсталациите за обезвреждане на странични животински продукти и за съхранение на странични животински продукти, който съдържа:“.
22. В чл. 271 ал. 2 се изменя така:
„(2) Физически и юридически лица, които желаят да използват странични животински продукти, подават до директора на ОДБХ заявление по образец, към което прилагат документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато плащането не е извършено по електронен път. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.“
23. В чл. 279:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „За издаване на лиценз за употреба на ветеринарно-медицински продукти лицата по чл. 278 подават заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ, в което се посочва ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл.5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:“;
б) точка 1 се изменя така:
„1. документ за актуално състояние, издаден от компетентен орган на друга държава, когато е приложим;“
в) в т. 7 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
24. В чл. 290, ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така:
„Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на издадените лицензи за употреба на ветеринарно-медицински продукти по чл. 288, ал. 1, който съдържа:“.
25. В чл. 292, ал. 4 след думите „чл. 14, ал. 2“ се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
26. В чл. 300, ал. 1 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“ и се създава изречение второ: „Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор“.
27. В чл. 314, ал. 1 се създава изречение второ: „Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.“
28. В чл. 315, ал. 2:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „В случаите по ал. 1 лицето, което желае да придобие правата по лиценза за употреба, подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:“;
б) в т. 4 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
29. В чл. 328, ал. 4:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Лице, което иска да извършва реклама на ветеринарно-медицински продукти, подава до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:“;
б) в т. 3 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
30. В чл. 329а, ал. 2 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“ и се създава изречение второ: „Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор.“.
31. В чл. 345, ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „За издаване на лиценз за производство на ветеринарно-медицински продукти лицата по чл. 343, ал. 1 подават до изпълнителния директор на БАБХ заявление по образец, в което се посочва ЕИК по БУЛСТАТ, номер и дата на издаване на акт за въвеждане в експлоатация на обектите по чл. 344, т. 2, издаден по реда на Закона за устройство на територията. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:“;
б) точки 3 и 4 се отменят;
в) в т. 7 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
32. В чл. 350, ал. 1, в текста преди т. 1 думата „води“ се заменя с „поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен“.
33. В чл. 351, ал. 2 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
34. В чл. 356, ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „За получаване на лиценз за производство на ВМП лицата по чл. 355 подават заявление по образец, в което се посочва номер и дата на издаване на акта за въвеждане в експлоатация на помещенията за съхранение на ВМП в Република България, издаден по реда на Закона за устройство на територията. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:“;
б) точка 3 се отменя.
35. В чл. 364, ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „За издаване на лиценз лицето по чл. 363, ал. 1 подава заявление по образец. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. В заявлението се посочват ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, номер и дата на издаване на акта за въвеждане в експлоатация на обекта за търговия на едро с ВМП, издаден по реда на Закона за устройство на територията, номер и дата на издаване на дипломата на управителя на обекта за търговия на едро с ВМП и към него се прилагат:“;
б) точки 1, 2 и 3 се отменят;
в) в т. 5 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
36. В чл. 366, ал. 2 думата „води“ се заменя с „поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен“.
37. В чл. 368, ал. 2 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
38. В чл. 375, ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „За издаване на лиценз за търговия на дребно с ВМП лицата по чл. 373, ал. 1 подават заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. В заявлението се посочват ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, номер и дата на издаване на акта за въвеждане в експлоатация на ветеринарномедицинската аптека, издаден по реда на Закона за устройство на територията, номер и дата на издаване на дипломата на лицата по чл. 373, ал. 2 и към него се прилага:“;
б) точки 1, 2 и 3 се отменят;
в) в т. 4 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
39. В чл. 377, ал. 2 думата „води“ се заменя с „поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен“.
40. В чл. 379, ал. 2 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
41. В чл. 410б, ал. 1:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „За издаване на сертификат за регистрация на инвитро диагностично ветеринарномедицинско средство производителят, съответно лицето по чл. 410а, ал. 2, подава заявление по образец до изпълнителния директор на БАБХ, в което се посочва ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилагат:“;
б) точка 1 се изменя така:
„1. документ за актуално състояние, издаден от компетентен орган на друга държава, когато е приложимо;“
в) в т. 12 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
42. В чл. 410д, ал. 3 текстът преди т. 1 се изменя така: „Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на инвитро диагностичните ветеринарномедицински средства, получили сертификат за регистрация, който съдържа:“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева. Поздравления, че успяхте да ни представите този дълъг текст.
Има ли изказвания по текста на § 20? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 20, който става § 34, и който беше представен от госпожа Танева като текст на вносителя в редакцията на Комисията.
Гласували 128 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 21 на вносител има предложение от народния представител проф. Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 35:
„§ 35. В Закона за животновъдството (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11e, ал. 3 се изменя така:
„(3) Министерството на земеделието, храните и горите публикува на интернет страницата си актуален списък на независимите акредитирани лаборатории за изследване на суровото мляко.“
2. В чл. 15:
а) в ал. 1 думата „зайци“ се заличава;
б) в ал. 2 думата „зайци“ се заличава;
в) в ал. 3 изречение второ след думата „заявление“ се добавя „по образец“;
г) в ал. 4, т. 5 думата „зайци“ се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Танева.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 21, който става § 35.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 36:
„§ 36. В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6, ал. 3 думата „води“ се заменя с „поддържа на интернет страницата си публичен електронен“.
2. В чл. 10, ал. 3:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Организациите по ал. 1 се признават въз основа на заявление по образец, подадено до изпълнителния директор на ИАРА, в което се посочват ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, наименование, седалище и адрес на организацията. Към заявлението се прилагат:“;
б) точки 1,2 и 3 се отменят;
в) точка 6 се отменя.
3. В чл. 10в, ал. 4:
а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Браншовите организации се признават въз основа на заявление по образец, подадено до изпълнителния директор на ИАРА, в което се посочват ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, наименование, седалище и адрес на организацията. Към заявлението се прилагат:“;
б) точки 2, 3 и 4 се отменят.
4. В чл. 18, ал. 1:
а) след думите „риболов с“ се добавя „регистриран по Закона за храните“;
б) в т. 5 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“;
в) точка 6 се отменя.
5. В чл. 18е, ал. 2 накрая се добавя „когато плащането не е извършено по електронен път“.
6. В чл. 25 се създава ал. 8:
„(8) За вписване в регистъра лицата по ал. 1 следва да притежават съответните разрешителни по Закона за водите, решение по глава шеста от Закона за опазване на околната среда или разрешение по чл. 67, ал. 2 от Закона за биологичното разнообразие, а когато техническите съоръжения са във водите на Черно море – и съгласувателни скици с органите по ал. 2.“
7. В чл. 25а ал. 2 се изменя така:
„(2) В заявлението по ал. 1 се посочва ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и номера и датата на съответните актове по чл. 25, ал. 8. Към заявлението се прилагат:
1. документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползването на обекти държавна, общинска или частна собственост;
2. техническо описание на обекта и технологична схема на производство в съответствие с издадените разрешителни по реда на Закона за водите;
3. документ за платена такса за регистрация, когато плащането не е извършено по електронен път;
4. документ за определяне на лимит за производство в съответствие с наредбата по чл. 25, ал. 5;
5. съгласувателни скици с органите по чл. 25, ал. 2, когато техническите съоръжения са във водите на Черно море.“
8. В чл. 25б, ал. 2 след думите „представените документи“ се добавя „или в посочената в заявлението информация“.
9. В чл. 46а:
а) в ал. 1 след думите „регистрират в ИАРА“ се добавя „след издадено удостоверение за регистрация по реда на Закона за храните“;
б) алинея 3 се изменя така:
„(3) В заявлението по ал. 1 се посочва ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ, номер и дата на удостоверението за регистрация по Закона за храните. Към заявлението се прилагат:
1. документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползване на обекта;
2. проект на правилник на центъра за първа продажба;
3. документ за платена такса, когато плащането не е извършено по електронен път.“
10. В чл. 46б, ал. 2 след думите „представените документи“ се добавя „или в посочената в заявлението информация“.
11. В чл. 46д:
а) в ал. 1 след думите „еднолични търговци“ се добавя „притежаващи валидно удостоверение за регистрация по Закона за храните“;
б) алинея 3 се изменя така:
„(3) В заявлението по ал. 1 се посочват наименованието, седалището и адресът на управление на юридическото лице или на едноличния търговец, ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, номер и дата на удостоверението за регистрация по Закона за храните или удостоверението за регистрацията на транспортното средство по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Към заявлението се прилага документ за платена такса, когато плащането не е извършено по електронен път.“
12. В чл. 46е, ал. 2 след думите „представените документи“ се добавя „или в посочената в заявлението информация“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Танева.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 22, който става § 36 в предложената от Комисията редакция.
Гласували 125 народни представители: за 123, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 37:
„§ 37. (1) В срок два месеца от влизането в сила на този закон съответните административни органи в рамките на тяхната компетентност утвърждават със заповед образци на документите по този закон и ги публикуват на интернет страницата на съответната администрация.
(2) В срок до 31 декември 2019 г. съответните административни органи привеждат в съответствие със Закона за електронното управление и подзаконовите нормативни актове по прилагането му водените от съответната администрация публични регистри.“
Комисията предлага да се създаде § 38:
„§ 38. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 23, който става § 37 в редакцията на Комисията, който беше представен от госпожа Танева, и създаването на § 38 с текст, представен от Комисията.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Приема се.

Преминаваме към следващата точка от Програмата ни:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 131 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА, ПРИЕТА НА 22 ЮНИ 1970 Г. В ЖЕНЕВА.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Адемов, моля, заповядайте, за да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, № 802-02-01, внесен от Министерски съвет на 5 януари 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, с вносител Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, и госпожа Теменужка Златанова – началник отдел в Дирекция „Стратегическо планиране и демографска политика“ в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от министър Петков. Той посочи, че предложението до Народното събрание за ратифицирането на Конвенция № 131 може да се разглежда като сериозна стъпка при въвеждането на международни трудови стандарти в областта на заплащането в националното законодателство и че Международната организация на труда (МОТ) отделя много сериозно внимание на определяне на факторите и процедурите за формиране на минималната работна заплата.
Според мотивите на законопроекта Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата изисква отдeлните страни да отчитат, доколкото това е възможно и приемливо за националната практика и условия, две групи фактори, които оказват влияние върху размера на минималната работна заплата:
1. Потребностите на работниците и техните семейства, като се вземат предвид общото равнище на заплатите в страната, разходите за живот, придобивки, обезпечаващи социална сигурност, и относителният жизнен стандарт на други социални групи.
2. Икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост.
Чрез ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда се гарантира балансиране и предвидимост в ръста на минималната работна заплата. По силата на Конвенцията промяната ще се прави на базата на редица важни социално-икономически критерии, като инфлация, производителност на труда, заетост, динамика на брутния вътрешен продукт (БВП) и др.
Всяка страна – член на Международната организация на труда, ратифицирала Конвенция № 131, като отчита националните условия и потребности може да възприеме различни форми за определяне на минималната работна заплата за страната, включително и чрез нормативен акт на правителството.
Процедурите за определянето и изменението на минималната работна заплата, като отчитат националните условия и потребности, задължително трябва да предвиждат изчерпателни консултации със заинтересованите представителни организации на работниците и служителите и на работодателите.
В Комисията беше получен Протокол № 23 от заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, заедно със становищата на работодателските и синдикалните организации. Допълнително постъпиха и становища на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), както и на КНСБ.
Независимо от направените бележки, всички становища подкрепят предложената ратификация на Конвенция № 131 на Международната организация на труда.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържали се“, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, № 802-02-01, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има думата госпожа Джема Грозданова, за да представи Доклада на Комисията по външна политика.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда относно определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, № 802-02-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 17 януари 2018 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда относно определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от госпожа Султанка Петрова – заместник-министър на труда и социалната политика.
Конвенция № 131 е приета през 1970 г. от Международната конференция на труда на Международната организация на труда (МОТ), проведена в гр. Женева, Швейцария.
С ратифицирането на Конвенция № 131 на Международната организация на труда ще се гарантира балансиране и предвидимост в ръста на минималната работна заплата. По силата на конвенцията промяната ще се прави на базата на редица важни социално-икономически критерии, като инфлация, производителност на труда, заетост, динамика на брутния вътрешен продукт и други. Конвенцията ще допринесе и за съвместната цел на правителството, синдикатите и работодателите в отговор на специфичните препоръки от Съвета на Европейския съюз за създаването на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата.
Анализите на нормите на българското трудово законодателство, както и многогодишната ни практика сочат, че те отговарят на основните задължения, които произтичат за страната от ратификацията на Конвенция № 131. Ратифицирането на Конвенция № 131 е важна за въвеждането на международни трудови стандарти в областта на заплащането в националното законодателство.
Конвенцията подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика със 17 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда относно определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, № 802-02-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Грозданова.
Заповядайте за изказване, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, може би трябва да обърнем внимание на тази Конвенция, защото, като гледам, тя не предизвика такъв голям интерес, включително и сред народните представители, какъвто интерес предизвиква една друга конвенция, която предстои да гледаме наскоро. Затова ще обърна внимание на Конвенцията, за да дадем значимото за нея, защото България е член на Международната организация на труда от 6 декември 1920 г., което означава, че наскоро се навършват 100 години, откакто сме член на тази организация.
От създаването си досега Международната организация на труда е приела 188 конвенции и 199 препоръки, като 8 конвенции, допълнени от 6 препоръки, се считат за фундаментални, защото уреждат основни трудови права, а 4 други конвенции, допълнени с 6 препоръки, се считат за приоритетни.
До момента, ако не се лъжа, България е ратифицирала 84 конвенции, в това число всичките 8 фундаментални и 3 от приоритетните, така че се нареждаме на челно място сред 182 държави – членки на Международната организация на труда.
Днес предстои да разгледаме Законопроект за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда, относно определяне размера на минималната работна заплата. Тя е от 1970 година.
Аз и парламентарната група на „БСП за България“ като основни носители на отговорността за надеждата и борбата за справедливост и единствените, които сме си поставили за цел да осигуряваме надеждна защита на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите и да работим за формирането на широка средна класа и за напредъка на всички, разглеждаме ратифицирането на Конвенция № 131 на Международната организация на труда относно минималната работна заплата като сериозна стъпка в посока въвеждането на международни трудови стандарти в областта на заплащането и националното законодателство.
От особена важност за нас е чл. 3 от Конвенцията, с който се вменява, доколкото е възможно и целесъобразно във връзка с националните практики и условия, да се имат предвид елементи, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на нивото на минималната работна заплата, а именно потребностите на работниците и техните семейства, като се вземат предвид общото равнище на заплатите в страната, разходите за живот, придобивките, обезпечаващи социалната сигурност и относителният жизнен стандарт на други социални групи, а също така икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост.
Какво е положението в момента? В България въпросите за трудовото възнаграждение се уреждат с Кодекса на труда. В българското законодателство отдавна се е наложило понятието „минимална месечна работна заплата“. Нямаме отделен закон за минималната работна заплата, а понятието „минимална месечна заплата“ се налага от Кодекса на труда и неговия чл. 244. Минималната работна заплата се определя от Министерския съвет. При определянето й обаче участват и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище чрез Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Минималната работна заплата за страната се определя на национално ниво, договорена на база нормална продължителност на работния ден – осем часа и при пет дневна работна седмица, и на нейна основа се изчислява дневното и седмичното минимално възнаграждение. Определят се и минималните осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии.
Има сериозен опит и дългогодишна практика на база на преговорите между социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество относно размерите на минималната работна заплата, а през годините, и без да сме ратифицирали тази конвенция, е имало многократно опити да бъде определян механизъм за договаряне на размера на минималната работна заплата, но различията между страните така и не довежда до постигането на конкретен резултат.
На 22 май 2017 г. Европейската комисия публикува отново предложения за препоръка на Съвета на Европейския съюз към България, която гласи: „В консултация със социалните партньори да състави прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата“. В тази връзка министърът на труда и социалната политика обеща, че до края на месец юни същата година ще предложи на Националния съвет за тристранно сътрудничество да се обсъди въпросът за бъдещи действия по проблемите, свързани с минималната работна заплата. Пак той тогава каза, че ще настоява да се обсъди цялостен пакет от конкретни мерки в областта на доходите и жизненото равнище. Аз нямам информация докъде стигна това обсъждане на цялостен пакет от конкретни мерки в областта на доходите и жизненото равнище, най-вероятно доникъде, а иначе за механизма за определяне на минималната работна заплата има сериозни разногласия, а като аргументи от различните страни в тристранния диалог са изтъквани аргументи в полза на механизми, като съотношение между минималната и средна работна заплата за страната, производителност на труда, инфлация, необходимите средства за издръжка на член от домакинство, линия на бедност и какво ли още не.
Минималната работна заплата за страната винаги е била една доста емоционална тема, но напоследък дебатът изключително се сгорещи. Често чуваме оплаквания от различни среди, най-вече от дясната страна на политическия сектор и от работодателските организации, че минималната работна заплата е нещо много вредно и затова тя трябва да бъде премахната. Едва ли не премахването й е условие за увеличаване на заплащането на кадърните работници и за заплащане достатъчно за нормален стандарт на живот, каквото и да означава това. Това, естествено, не е съпроводено от сериозни икономически аргументи, а е базирано на някакви неправилни интерпретации на статистически изследвания – данни, често извадени от контекста.
Разчита се на това, че като цяло обществото е със слаби икономически познания и облъчването с мантри за ниска производителност на труда и затова, че минималната работна заплата и увеличаването й води до затваряне на производства и фалит на фирми, а оттам и до закриване на работни места. Без да се вниква надълбоко в темата, се очаква обществото да приеме за нормално отпадането й. И сега, като гледам, че становищата на работодателските организации в общи линии са в подкрепа на ратификацията, ми е чудно как ще обясняват доскоро яростното си противопоставяне на съществуването и определянето на минималната работна заплата?
Конвенцията не предизвиква напрежение сред обществото, за разлика от другата Конвенция, която Ви споменах в началото. Смятам, че българският парламент, и аз призовавам за това, ще ратифицира единодушно тази конвенция.
Интересното става оттук нататък обаче. Мисля, че нормите на българското трудово законодателство, както и отбелязаната от мен многогодишна практика, по никакъв начин не противоречат на духа и основите на тази конвенция и произтичащите задължения от нея, от ратификацията, дори напротив.
Въпреки това очакванията на нашата парламентарна група след ратификацията са, че в най-кратки срокове ще бъде създаден прозрачен и устойчив механизъм за определяне на минималната работна заплата в България. Този механизъм ще се изгради на база на най-важните социално-икономически критерии като инфлация, динамика на брутния вътрешен продукт, нарастване на средната работна заплата, производителност на труда, заетост и така нататък. Ще ми се да вярвам, че това ще е приоритетна цел не само на правителството, а и на синдикати, и на работодатели.
Засега без изграден такъв механизъм, както твърди министърът на труда и социалната политика, прогнозните размери за минималната работна заплата при средносрочната бюджетна прогноза за 2018 г. – 2020 г. са съобразени с прогнозните данни за основните макроикономически показатели от пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите от месец април 2017 г. и се отнасят за периода 2017 г. – 2020 г., на база на реалния растеж на брутния вътрешен продукт. Нарастването на компенсациите на един нает и средногодишната инфлация.
Надявам се да нямам основание да се притеснявам, че след изработването на новия механизъм за определяне на минималната работна заплата, под натиска на работодателските организации ще се разминем с прогнозираното увеличаване на минималната работна заплата от 1 януари 2019 г. – на 560 лв., и от 1 януари 2020 г. – на 610 лв. Защото аз определено смятам, че темповете на растеж трябва да са по-осезателни от предвиденото, за да се гарантира едно нормално заплащане на българските работодатели.
Подкрепата на „БСП за България“ за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда ще я имате. Надявам се целият парламент да ратифицира единодушно Конвенцията, за втори път го казвам. Надявам се правителството и социалните партньори да не ни разочароват при изработването на точен механизъм за определянето й. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики? Предполагам, че няма да има след бурните ръкопляскания.
Господин Адемов, Вие заявихте изказване – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, ще кажа само няколко изречения, за да стане ясно за какво става въпрос. В момента ратифицираме Конвенция № 131 на Международната организация на труда, една Конвенция с много дълга история. През 1970 г. е ратифицирана в този си вид от Международната организация на труда, от десет години в България се води дискусия кога, как и при какви условия да ратифицираме Конвенция № 131.
Нещо повече. В Националния съвет за тристранно сътрудничество мненията винаги се поляризират, когато става въпрос за определяне на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата. Всъщност тази конвенция въвежда минимални социални стандарти за заплащане в националното законодателство в зависимост от два фактора.
Единият тип критерии са така наречените „социални критерии“. От гледна точка на определението за социални критерии в съображение идва потребност на домакинствата, линия на бедност, жизнено равнище и така нататък, докато икономическите фактори включват ръста на брутния вътрешен продукт, производителността на труда, включват и други елементи, като средна работна заплата и така нататък.
Условието, за да се възстанови доверието в индустриалните отношения в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, беше да се подпише именно тази Конвенция на Международната организация на труда.
Неслучайно през последните 7-8 години Европейската комисия в препоръките към Националната програма за реформи на България винаги препоръчва България да изработи прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата, да изработи така наречената „методика“, която да не зависи от субективни фактори, а да бъде на базата на обективни критерии.
Затова аз се надявам, че днес Народното събрание на Република България с консенсус ще подкрепи Конвенция № 131 на Международната организация на труда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви,
д-р Адемов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева, № 802-02-01, внесена от Министерския съвет.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Приема се.
Процедура, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, правя процедурно предложение ратификацията на Конвенция № 131 на Международната организация на труда да бъде гласувана на второ четене в рамките на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви,
д-р Адемов.
Подлагам на гласуване направеното предложение за второ гласуване на текста.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, представете за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева
Член единствен. Ратифицира Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към второ гласуване на Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Приема се.
Уважаеми народни представители, с това програмата за работа на Народното събрание днес завърши.
Следващото редовно пленарно заседание е на 25 януари 2018 г. от 9,00 ч., съгласно приетата за работа програма.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,30 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева
Емил Христов



Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков
Форма за търсене
Ключова дума
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ