Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Филип Попов и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум, откривам заседанието.

Колеги, преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ ЗАРАДИ ПРОВАЛА В ПОЛИТИКАТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА
Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 17 януари 2018 г.
Заповядайте за процедура, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за излъчване на гласуването по настоящата точка от дневния ред по Националната телевизия и Българското национално радио. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Коректно предложение, защото във вторник сме гласували да предаваме по телевизията само дебатите.
Моля, гласувайте.
Гласували 229 народни представители: за 228, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Декларация от името на група – заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри от Кабинета!
Госпожо Председател, вчера от името на парламента направихте изявление по повод политическа оценка, дадена от държавния глава, за характера на българската парламентарна република. По този повод Вие заявихте, че ниският рейтинг на парламента се дължи на системните атаки на президента и на негативните оценки, които той дава на нашата институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И не само. (Шум и реплики.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ние възразяваме срещу Вашето поведение и срещу опита да дадете отговор от името на целия парламент, тъй като във Вашето изказване Вие сте заявили, че в парламента присъстват различни парламентарни групи, с различни програми и когато народните представители гласуват, гласуват от името на своите групи. Тоест, Вие сте представител на ГЕРБ в случая, макар и председател на Народното събрание, и не можете да изразите такава колективна оценка.
Втори въпрос. Ниският рейтинг на парламента се дължи на действията на самото народно представителство, както и на Председателството на парламента.
На първо място, отсъствието на дебати по ключови законопроекти, които минават през Народното събрание, по които партията, която води парламентарното мнозинство, дори не взима думата. Това не може да бъде парламентаризъм.
Вторият въпрос, нарушаването на Правилника на Народното събрание, какъвто беше случаят с приемането на републиканския бюджет, включително от ръководството на самото Народно събрание, само и само да се прокара волята на парламентарното мнозинство.
И третият въпрос, когато се обсъжда съдбата на правителството, вота и обвиненията на опозицията по повод на сериозни аргументи, внесени във връзка с борбата с корупцията, министър-председателят отсъства на дебатите и отсъства на гласуването. Това подкопава рейтинга на парламента, това създава усещането в българските избиратели, че парламентът не е институцията, където се решават политическите въпроси на държавата.
Използвам случая да поканим министър-председателя да присъства на гласуването. (Шум и реплики.) Неговото отсъствие унижава парламента, срива рейтинга и променя характера на републиката. Оценката на държавния глава е правилна. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Господин Цветанов, заповядайте за декларация от името на парламентарна група.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че беше задължение на председателя на българския парламент да се противопостави в опитите на президента да злепоставя и да уронва престижа на българския парламент. Защото България е парламентарна република и смятаме, че подобен подход за системното унижаване на парламента и на парламентарната институция не прави чест на човека, който трябва да бъде обединител на нацията. Защото във вчерашните изказвания ние не чухме нищо, което да е свързано с неговата полезност за последната една година, а чухме това, с което всъщност той допринася за разделение на нацията и за противопоставяне на институциите.
Що се касае до желанието на определени народни представители от БСП за това, че премиерът трябва да бъде в днешния ден за гласуване, мога да Ви кажа, че премиерът Борисов изпълнява ангажиментите си от Международната програма (шум и реплики от „БСП за България“) по Председателството и днес сутринта, дори и в момента лети за форума в Давос. Така че от тази гледна точка Ви моля: нека да не спекулираме и нека действително да дадем заслуженото на премиера, неговото лидерство, което има в момента в Европейския съюз, уважението и респекта, които имат европейските лидери към България, благодарение на общите усилия на всички тези политици, които мислят за доброто представяне на България в тези шест месеца.(Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Вие сте тези, на които темата „Председателство“ Ви е далечна. Вие сте тези, които говорите за референдум и Вие сте тези, които през тези години, когато сме имали възможност да взимаме решения на база референдум, проведен, подкрепен от около 3 милиона български граждани, Вие сте против, а днес говорите за референдума, как трябва да бъде формата за допитване до обществото.
В 10,00 ч. ние ще направим трибунка, на която ще изразим и мнението си по всичко това, което в последните няколко дни се дирижира от страна на БСП, за да може действително тези, които искаха и подкрепяха, и желаеха да бъде приета Истанбулската конвенция, днес говорят абсолютно различни тези, но това ще бъде изложено, разбира се, с фактите, които бяха доказани за начина Ви за комуникиране с КТБ и хора, които са я посещавали. И Вие говорите за корупция?! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, нека да бъдем обективни във фактите, защото това, което каза колегата Делян Добрев, смятам, че трябваше просто само да замълчите и да кажете едно голямо „Извинявайте!“. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Що се касае до това кога трябва да бъде направен дебатът и това, кога трябва да бъде направено гласуването, моля Ви, прочетете Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Имаме срокове, в които трябва да се съобразим, след като е внесен вотът на недоверие – 7-дневен е срокът, за да се проведе необходимият дебат, и 24 часа, след като бъде приключен дебатът, да бъде направено гласуването. Ако бяхте ни попитали какви са ангажиментите на премиера, щяхме да Ви обясним и по този начин щяхме да бъдем много по-ясни и по-убедителни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Преминаваме към гласуване на
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за гласуване на недоверие на
Министерския съвет на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 89 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов поради провала в политиката за противодействие на корупцията.“
Вносители Корнелия Нинова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 234 народни представители: за 103, против 131, въздържали се няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Предложението не е прието, тъй като за него е необходим кворум от 121 народни представители. Вотът е неуспешен.
Заповядайте, господин Марешки, за отрицателен вот.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Този вот започна като безсмислен, но завърши като циничен, затова гласувахме и „против“.
По време на дебатите най-вероятно щяхме да гласуваме „въздържали се“, но вчера колега от парламентарната група на „БСП за България“ си позволи да напада и да обижда единствената парламентарна партия и парламентарна група, която по никакъв начин – и в хода на дебатите стана ясно, че не е замесена в корупция, в далавери, в шуробаджанащина, като я нарече безнадеждна. Безнадеждна в кое – в корупцията, в която сте свикнали да живеете? Да, но по-лошото от това е, че каза, че единственият начин, за да успее този вот на недоверие е, че разчитат на парламентарната група на Патриотите.
И аз питам: на коя парламентарна група и с какви хора искате да Ви мине вотът – на тези, на които постоянно говорите в публичното пространство, че им държите копчето и всеки момент можете да го натиснете и да свалите правителството? На тези, които в предни парламенти ги наричате националисти, фашисти и така нататък, и ги използвате за златен пръст за Вашето управление? На тези, които вчера или онзи ден си позволиха да наричат Ваши колеги с обидни думи и да ги сравнят с Анита Мейзер? Това ли е нивото, на което разчитате? Считате ли, че по този начин може да мине един истински, според Вас, вот на недоверие?
Нека да се обърнем към истинските ценности, към морала, към некорумпираността, и когато Вашата лидерка в началото излезе и каза: „Ние знаем, че от другите парламентарни групи ще ни засипят с това, че и Вие сте били корумпирани преди това“ – не, моралното беше да каже: „Ние знаем, че и ние бяхме корумпирани“. Това беше моралното, а не да чакате от другите парламентарни групи да Ви изкарват кирливите ризи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки! (Ръкопляскания от ВОЛЯ.)
Други колеги за отрицателен вот? Не виждам.
(Следва закрито заседание.)

(След закритото заседание.)
Продължаваме със следващата точка от дневния ред в открито заседание:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Уважаеми господин Летифов, моля да представите Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председател.
Ако ми позволите, първо ще направя процедура за допуск в залата: на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля, поканете заместник-министъра в залата.
Моля, продължете с представянето на Доклада, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 702-01-56, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2017 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 17 януари 2018 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 702-01-56, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2017 г.
На заседанието присъстваха: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, и представители на Министерството на земеделието, храните и горите.
Законопроектът бе представен от господин Велик Занчев, който заяви, че със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт се предлагат промени в разпоредбите, свързани с полученото мотивирано становище и допълнително Официално уведомително писмо № С(2016) 2382 по процедура за Нарушение № 2013/2076 по описа на Европейската комисия във връзка с неправилното транспониране и прилагане на Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно безопасността на железопътния транспорт в Общността, и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност.
Отделни текстове от Законопроекта предвиждат задълженията за разследване на произшествия и инциденти, изпълнявани досега от Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ – национален орган за безопасност, да се възлагат на управителя на „Железопътна инфраструктура“ и железопътните предприятия в съответствие с изискванията на Директива 2004/49/ЕО относно основните елементи на системите за управление на безопасността на управителя на инфраструктурата на железопътните предприятия.
Господин Занчев заяви, че със Законопроекта се разграничават задълженията на отделните заинтересовани страни и се транспонира разписаното в Приложение III, § 2, буква „з“ от Директива 2004/49/ЕО изискване основните елементи на системите за управление на безопасността на железопътните предприятия и управителите на инфраструктури да включват процедури, които да гарантират, че произшествията, инцидентите, ситуациите, близки до инциденти, и другите опасни събития се докладват, разследват, анализират и се вземат необходимите превантивни мерки. Създава се и правно основание за налагането на санкции при неизпълнение на задълженията от железопътните предприятия и управителя на инфраструктурата за разследване на произшествия, инциденти и ситуации, близки до инциденти.
Друга група промени са свързани с осъществяване на дейностите по дезинфекция на влизащите в страната подвижни железопътни състави, като се предлага прецизиране на дефиницията за „обслужващо съоръжение“ и промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност, където тази дейност е регламентирана.
Понастоящем дезинфекцията на превозни средства е регламентирана в Закона за ветеринарномедицинската дейност, където е дадена общата правна уредба на дейността за дезинфекция на превозните средства, влизащи в страната. Дейността за дезинфекция на подвижни железопътни състави от своя страна изисква специфични съоръжения, които се разполагат на железния път. Към настоящия момент такива съоръжения се експлоатират и управляват от управителя на „Железопътна инфраструктура“ и от железопътните предприятия. Това изисква да бъде допълнен и Законът за ветеринарномедицинската дейност, като се предлага на законово ниво да бъдат регламентирани субектите, които да имат право да извършват дейността по дезинфекция на подвижните железопътни състави.
Друга група промени в Закона за железопътния транспорт са свързани с реализацията на проекти за изграждане и/или разширение на обществената транспортна инфраструктура. Прецизира се начинът на предоставяне на имущество – държавна собственост, за управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Вносителите заявиха, че аналогична регламентация съществува в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, където е разписано, че държавата предоставя на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ имущество – публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет, за изпълнение на предмета му на дейност.
В хода на дебатите по Законопроекта народният представител Лало Кирилов зададе въпроси към представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно необходимостта от внасянето на Законопроекта, както и за независимостта на звеното за разследване на произшествията в областта на железопътния транспорт.
Дискусия предизвика и предлаганото допълнение в ал. 4 на чл. 9 от Закона. От вносителите бе обяснено, че предлаганите промени в тази част на Закона са съобразени с чл. 106 от Конституцията по отношение на организацията на стопанисването на държавното имущество от страна на Министерския съвет. Както и, че в случая с Национална компания „Железопътна инфраструктура“, най-често предоставяното имущество са имоти, необходими за изграждането на железопътна инфраструктура – публична държавна собственост, за осъществяването на важни инфраструктурни проекти, включително финансирани със средства от Европейския съюз. Бе споделено и мнението, че предлаганата уредба ще допринесе за по-добрата координация и съгласуваност между ведомствата при предоставянето на държавни имоти на публичните търговци.
В дискусията взеха участие и народните представители Георги Свиленски и Александър Паунов.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 13 гласа „за”, без „против“ и 8 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 702-01-56, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Давам думата за изказвания.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От групата на „БСП за България“ няма да подкрепим направения Законопроект. Ще гласуваме „въздържали се“ по две основни причини.
Първата е, че както беше прочетено и в Доклада, в Комисията поискахме писмото с препоръките от комисар Булц. Беше обещано в Комисията, че то ще бъде изпратено и членовете на Комисията ще се запознаят с писмото и препоръките, и ще получим и отговора на писмото от Министерството, което е изпратено до Комисията. Това не беше изпълнено като обещание.
Второто нещо, заради което няма да подкрепим този законопроект, е, защото той изследва точно препоръките по това писмо, но са отразени само малка част. В писмото има препоръки за преместване на звеното за разследване на железопътни инциденти – да бъде изведено от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, защото има несъвместимост. Министърът на транспорта е принципал и на двете дружества: „Български държавни железници“ и Национала компания „Железопътна инфраструктура“.
Мисля, че от дълго време има дебат къде да бъде сложено звеното и е време да отворим наистина реален дебат и веднъж завинаги да се реши дали това звено ще остане в Министерството, или ще бъде зачислено към Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики към изказването? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще кажа, че ще подкрепим Закона за железопътния транспорт на първо четене. Прав е колегата, като каза, че не видяхме писмото, което всъщност е мотивирало становище от Европейската комисия. На база становището, което са получили, е свършена и немалко работа. Залегнали са и текстовете, които са в този закон.
Вярно е, че има какво да се допълни и се надявам, че на второ четене с общи усилия на Комисията ще изчистим съмненията, които имаме. Смятам, че текстовете са добри. С оглед на това, че също сме в наказателна процедура е направен опит да се транспонират директивите както те указват, и смятам, че трябва да бъде приет Законът. Ако има недостатъци, те да бъдат отстранени между двете четения. Ще го подкрепим Законопроекта на първо четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Реплики към изказването на господин Летифов? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Квесторите, поканете народните представители в залата, предстои гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
Вносител: Министерският съвет на 19 декември 2017 г.
Гласували 114 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ.
Вносител: Министерският съвет на 24 ноември 2017 г.
Кой ще ни запознае с Доклада?
Заповядайте, госпожо Саватева.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат господин Румен Димитров – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за направената процедура по допуск на заместник-министъра.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-49, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2017 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 18 януари 2018 г., беше разгледан Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-49, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2017 г.
В заседанието участваха представители от Министерството на културата: Амелия Гешева – заместник-министър; Таня Цветанова – директор на Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“; Миглена Кацарова – главен юрисконсулт; Людмила Харизанова – главен юрисконсулт; Жана Караиванова – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция „Национален филмов център“, и представители от Националния съвет за кино, Съюза на българските филмови дейци, сдружение „Филмаутор“.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Амелия Гешева.
Със Закона за филмовата индустрия се уреждат отношенията, свързани с производството, разпространението, промоцията и показа на филмите в страната и държавното подпомагане на българската филмова индустрия, като създава условия за нейното развитие.
Целта на предлаганите изменения е в изпълнение на поети от България ангажименти, свързани с привеждането на българското законодателство в съответствие със Съобщението на Европейската комисия относно държавна помощ за филми и други аудиовизуални произведения.
Промяната е свързана и с обстоятелството, че Схемата за помощ за българската филмова индустрия, разрешена с Решение на Европейската комисия от 2 август 2012 г., се прилага до 31 декември 2017 г. и след нейното изтичане нова помощ дори в рамките на одобрен бюджет не следва да се предоставя.
Отпада изискването за българско гражданство на авторите във връзка с производството на оригинална версия на български филм, но се запазва условието да е на български език.
От определенията за „средностатистически бюджет на игрален филм“, „средностатистически бюджет на документален филм“ и „средностатистически бюджет на анимационен филм“ отпадат изискванията за дължината и вида на филмовата лента. Това е в съответствие с процесите на дигитализация във филмовата индустрия, както и уеднаквяване на условията за финансово подпомагане на различните категории филми, произвеждани и разпространявани у нас.
Предвижда се разходването на средства от бюджета на филм на територията на България да бъде в размер не по-малко от 75% и не повече от 160%, изчислени като процент от отпуснатите целеви средства за държавно подпомагане.
Съществуващото в Закона определение за „нискобюджетен филм“ се заменя с ново легално определение за „труден филм”. В своята политика Европейският съюз отдава предпочитание на този вид творби при определяне на параметрите и лимитите за финансово подпомагане на филми.
Със Законопроекта се предлага намаляване на административната тежест като отпада изискването за филмови продуценти, разпространители на филми и на лицата, оказващи показ на филми на територията на България, да предоставят актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър, необходимо за публичния регистър на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“.
Извършена е частична предварителна оценка на въздействието, която дава информация за очакваното въздействие и за резултатите от приемането на Законопроекта.
Госпожа Жана Караиванова обърна внимание, че измененията са необходими, за да бъде затворен провежданият мониторинг от Европейската комисия и за да се получи финансова помощ за производството на български филми.
Народният представител Чавдар Велинов зададе въпроси, отношение по които изразиха господин Вежди Рашидов, господин Лъчезар Иванов и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“.
След проведеното гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите с 11 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се” предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-49, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Саватева.
Доклада на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове кой ще ни представи?
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-49, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 януари 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2017 г.
Законопроектът беше представен от господин Румен Димитров – заместник-министър на културата.
На заседанието също така присъстваха: госпожа Миглена Кацарова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно нормативно обслужване и обществени поръчки“, и госпожа Весела Щерева – парламентарен секретар към Министерството на културата, както и госпожа Жана Караиванова – директор на Национален филмов център.
Първо, предложените промени в Закона за филмовата индустрия имат за цел да въведат действащите схеми за държавна помощ в областта на филмопроизводството в съответствие със Съобщение на Комисията относно държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения.
Проектът на Закон се предлага вследствие на мониторинг на схема за помощ SA.30569(2016/MX) – Схема за помощ на българската филмова индустрия, провеждан от Европейската комисия.
Второ, според мотивите на вносителя принципът на обща законосъобразност не е зачетен напълно, доколкото е налице изискване за българско гражданство на авторите във връзка с производството на оригинална версия на български филм, което представлява нарушение на принципа на недискриминация. В Проекта на Закон се отбелязва, че до въвеждане на посоченото изискване в Закона провежданият мониторинг няма да бъде приключен. Поради тази причина се предвиждат промени в Допълнителните разпоредби на Закона за филмовата индустрия чрез изменение в § 1, т. 2, буква „б“, където изискването за българско гражданство следва да бъде заличено.
Трето, в допълнение, Проектът на Закон предлага промени, свързани с изяснение на задълженията за териториалност на разходите. Промените предвиждат задължение за получателите на държавна помощ да разходват част от бюджета на филмовата продукция на територията на Република България.
Четвърто, предвидени са и промени в българското законодателство, които да го приведат в съответствие с основни изисквания на европейското законодателство и по-специално схемата на държавни помощи за филмопроизводство да бъде ориентирано главно към производството на тъй наречените „трудни филми“. За тази цел Проектът на Закон въвежда легално определение на „труден филм“, тоест „филм, чиято единствена версия е на български език и е с бюджет не по-голям от средностатистическия бюджет за съответния вид филм за преходната година“.
Пето, съгласно решението на Европейската комисия Схемата за помощ SA.30569 (2016/MX) е одобрена до 31 декември 2017 г. След изтичането на Схема SA.30569 (2016/MX) нова помощ, дори в рамките на одобрен бюджет, не следва да се предоставя. В тази връзка е необходимо да се предвиди изричен текст, регламентиращ спирането на действието на Схема за помощ SA.30569 (2016/MX) след 31 декември 2017 г. За целта с преходна разпоредба на Законопроекта се регламентира изрично, че след 31 декември 2017 г. нови индивидуални помощи по схемата не се предоставят.
Шесто, Законопроектът също така предвижда изменение на легалните определения за средностатистически бюджет на игрален филм, средностатистически бюджет на документален филм и средностатистически бюджет на анимационен филм. Промените се налагат с оглед дигитализацията на процесите на производството и разпространението на филми, както и за установяването на еднакви условия за финансово подпомагане на различните категории филми, които се произвеждат и разпространяват у нас.
В последвалата дискусия господин Иван Иванов попита за причината участниците в общественото обсъждане на Законопроекта да имат разногласия с неговите вносители.
Госпожа Кацарова обясни, че въвеждането на изискванията, които се съдържат в Съобщение на Комисията, е следствие на няколко години кореспонденция между главна дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия, Министерството на финансите, Министерството на културата и Националния филмов център, които са имали противоречия в областта на конкуренцията, засягащи производството на филми. Едно от тях е, че само български гражданин може да бъде автор, сценарист или режисьор на български филм. Според представители на Европейската комисия това е форма на дискриминация и многократно са заявявали в кореспонденция, че подобен тип дискриминационни изисквания в българското законодателство не следва да има. Препоръките на Европейската комисия са в резултат на провеждан мониторинг на схемата за помощ.
Поради тази причина госпожа Кацарова обясни, че тези изисквания са били поставени на обсъждане и към Националния съвет за кино и е създадена работна група, която е разгледала въпросната кореспонденция, както и провеждания мониторинг и е било решено да се въведат промени в националното законодателство.
Госпожа Ивелина Василева се поинтересува до каква степен е изработена нова схема за помощ, а от своя страна господин Вигенин попита какво налага промените в Закона, тъй като съобщенията от Европейската комисия нямат задължаващ характер.
В отговор госпожа Жана Караиванова – директор на Националния филмов център, обясни, че промените се налагат във връзка със затваряне на провеждания мониторинг, тъй като без неговото затваряне не може да бъде получавана нова помощ, а относно въпроса, зададен от госпожа Василева, госпожа Жана Караиванова обясни, че има 2 варианта за освобождаване на държавна помощ.
Първият вариант за предоставяне на държавна помощ е чрез Общ регламент за групово освобождаване. Госпожа Караиванова заяви, че мнението на Националния съвет за кино е, че този вариант има негативи по отношение на филмовата индустрия и съветът предпочита да се освобождава отново по схема. Огромна част от документацията за освобождаване по схема е налична в Националния филмов център.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно с 5 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-49, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2017 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Колеги, откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Велинов.
ЧАВДАР ВЕЛИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък, тъй като в докладите беше изяснена задачата на изменението на Закона за филмовата индустрия. Този законопроект има за цел да се изпълнят задълженията на Република България, свързани с привеждане на действащите схеми на държавна помощ в областта на филмопроизводството в съответствие със Съобщение № 332 от 2013 г. на Европейската комисия относно държавната помощ за филми и аудиовизуални произведения. Този текст е от значение за европейското икономическо пространство за четирите свободи – движение на стоки, движение на услуги, капитали и хора, базиран на конкуренцията и помощта.
Постоянното представителство на Република България е уведомено на 5 октомври 2016 г., че трябва да се предприемат съответните мерки за привеждане в съответствие с изискванията на Съобщението и на Договора за функциониране на Европейския съюз, и основно с чл. 107 и 108 на този договор.
За съжаление, времето за привеждане е било от 2013 до 2015 г., след това е прескочило до 2016 г. По ведоми или неведоми причини това не е направено. Сега изведнъж ние трябва скоростно да приведем в съответствие с изискванията нашата нормативна база. Това обаче води до нещо, което е изключително, може би за филмовите дейци и производителите, драматично, защото Законът за филмовата индустрия в този вид, в който е, чрез нотификацията от 2012 г., получава индивидуални помощи, а сега, както чухте, се предлага групово освобождаване, което при всички случаи не е в полза на филмовите производители, на продуцентите и на фирмите, с които те работят.
Ето защо в ограничения срок на сега действащата схема – до 31 декември 2017 г., в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за филмовата индустрия има проблем с приключването на индивидуалната схема.
Необходими са корекции, които е задължително да бъдат направени, за да се продължи евентуално по индивидуалната схема, а не по груповото освобождаване, и този текст трябва да се промени.
Ето защо ние от „БСП за България“ ще се въздържим на първо гласуване с надеждата, че между първо и второ четене ще се постигне необходимия напредък като се вземе становището на представителните организации на филмовата гилдия.
Бъдещето на киното всъщност зависи от решаването на този проблем. Ни най-малко не подценяваме факта, че филмопроизводството е трудоемък, рисков процес и без държавна помощ е обречено на провал, може би.
Ето защо много се надявам, че между първо и второ четене ще настъпят необходимите промени в полза на филмовите дейци. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Велинов.
Има ли реплики към изказването на господин Велинов? (Народният представител Евгени Будинов иска думата.)
За реплика или за изказване? За изказване.
Заповядайте.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, апелирам към Вас да гласуваме „за“ тези промени в Закона, защото това е много важно за хората, които работят в киното – хора, с които аз общувам постоянно, за да може тази година те да продължават да работят.
Колеги от БСП, аз разбирам Вашите резерви, но не разбирам какво по-добро в момента предлагате.
Затова апелирам и към Вас: нека да гласуваме „за“. Наистина, ако може да се направи нещо добро между първо и второ четене, аз съм съгласен и ще Ви подкрепя. Самият аз имам идеи за изменения в Закона за киното, но мисля, че това трябва да се обсъди внимателно и да бъде за доброто на хората, които са кинопроизводителите, и работят в тази сфера.
Моля Ви, хубаво е да гласуваме „за“ този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Будинов.
Има ли реплики към изказването на господин Будинов? Няма.
Други изказвания? Няма желаещи за други изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-49, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2017 г.
Гласували 118 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 24.
Предложението е прието.

Съобщение за парламентарен контрол на 26 януари 2018 г., петък:
Първи ще отговаря министърът на околната среда и водите Нено Димов на три въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов, Севил Али и Румен Георгиев; Христо Проданов, Димитър Данчев и Николай Цонков.
Втори ще отговаря министърът на енергетиката Теменужка Петкова на един въпрос от народния представител Николай Тишев.
Трети отговаря министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на два въпроса от народните представители Георги Стоилов, Крум Зарков и Пенчо Милков и на Иван Валентинов Иванов.
Четвърти отговаря министърът на труда и социалната политика Бисер Петков на три въпроса от народните представители Георги Стоилов и Пенчо Милков; Светла Бъчварова – два въпроса.
Пети отговаря министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на един въпрос от народния представител Иво Христов.
Шести отговаря министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на шест въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов, Светла Бъчварова, Драгомир Стойнев, Донка Симеонова, Георги Гьоков и Спас Панчев; Светла Бъчварова – два въпроса, Георги Гьоков и Александър Сабанов.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят Томислав Дончев на един въпрос от народния представител Петър Христов Петров;
- заместник министър-председателят по обществения ред и сигурност и министър на отбраната Красимир Каракачанов на един въпрос от народния представител Николай Цонков;
- министърът на културата Боил Банов на един въпрос от народния представител Иво Христов;
- министърът на финансите Владислав Горанов на два въпроса от народните представители Жельо Бойчев и Георги Гьоков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на здравеопазването Кирил Ананиев.
В заседанието за парламентарен контрол няма възможност да участва и министърът на вътрешните работи Валентин Радев, поради ангажираност в предвидена среща-заседание, включена в Календара на събитията на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., одобрен с Решение на Министерския съвет № 817 от 29 декември 2017 г.
Колеги, утре редовно пленарно заседание от 9,00 часа.
Закривам за днес заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,00 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Филип Попов
Юлиан Ангелов