Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Филип Попов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с Проекта за Програма за работата на Народното събрание за 31 януари – 2 февруари 2018 г.:
„1. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносители – Даниела Дариткова и Данаил Кирилов, 19 януари 2018 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили. Вносител – Министерският съвет, 31 октомври 2017 г. Приет на първо гласуване на 21 декември 2017 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците. Вносител – Министерският съвет, 4 декември 2017 г.
4. Второ гласуване на Законопроекта за пазарите на финансови инструменти. Вносител – Министерският съвет, 24 октомври 2017 г. Приет на първо гласуване на 13 декември 2017 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Вносител – Министерският съвет, 19 януари 2018 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за фуражите. Вносител – Министерският съвет, 28 ноември 2017 г. Приет на първо гласуване на 11 януари 2018 г.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана. Вносител – Министерският съвет, 2 януари 2018 г. – точка първа за четвъртък, 1 февруари 2018 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за държавните такси. Вносители – Михаил Христов и Крум Зарков, 22 ноември 2017 г. Приет на първо гласуване на 11 януари 2018 г.
9. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Вносител – Министерският съвет, 2 януари 2018 г. – точка първа за петък, 2 февруари 2018 г.
10. Парламентарен контрол, включващ:
10.1. Разисквания по питане № 754-05-57 от 23 ноември 2017 г. от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно стратегия за запазване и развитие на общинските болници;
10.2. Отговори на въпроси и питания.“
Колеги, по предложение на Председателския съвет преди разискването ще мине отговорът на въпрос към вицепремиера Каракачанов. Имаме такова съгласие на Председателския съвет – след това да направим разискването.
Подлагам на гласуване така прочетената Програма за работа.
Гласували 189 народни представители: за 134, против 5, въздържали се 50.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение по чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от парламентарната група „БСП за България“ – като точка в Програмата за работа на Народното събрание за периода 31 януари – 2 февруари 2018 г. да бъде включено Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 754-01-36, от 5 юли 2017 г., внесен от народния представител Весела Лечева.
Госпожо Лечева, заповядайте да представите предложението си в рамките на две минути.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма как да подкрепим предложената Програма и гласувахме „въздържали се“, защото за пореден път виждаме, че дневният ред не включва нашето предложение за изменение и допълнение на Закона за младежта. Затова ще се възползваме от възможността, която ни дава ал. 3 – да предложим отново на вниманието на народните представители изключително важния Законопроект, който касае младите хора и техните младежки организации.
Нека само да припомня, че в този законопроект е разписано тяхното право за участие при формирането, реализирането и планирането на младежката политика, която е от съществено значение за тяхното развитие.
Нека само да припомня на всички народни представители, че това е водеща европейска практика. Сега в хода на Председателството нека да покажем нашата загриженост, най-вече нашата воля и това, че сме европейци, когато говорим за младите хора.
Считам за най-важно – в Законопроекта е разписан и статутът на Националното младежко представителство. Нека да проведем този дебат и да подкрепим включването в дневния ред на нашето предложение за изменение и допълнение на Закона за младежта. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Лечева.
Подлагам на гласуване предложението за включване на този законопроект в седмичната ни Програма.
Гласували 189 народни представители: за 86, против 15, въздържали се 88.
Предложението не е прието.
Ще Ви запозная със съобщенията за постъпилите законопроекти и проекторешения:
1. Предложение от народни представители за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Подкрепяте ли Народното събрание на Република България да ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие?“. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределено е на Комисията по правни въпроси, Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, Комисията по вероизповеданията и правата на човека и Комисията по външна политика.
2. Проект на решение във връзка с разискванията по питане № 754-05-57, внесено от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев на 23 ноември 2017 г., до министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно стратегия за запазване и развитие на общинските болници. Вносители – Даниела Дариткова и група народни представители.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Вносители – Лало Кирилов и група народни представители. Водеща е Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
4. Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2017 г. Вносител – Комисията за защита на личните данни. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Съобщения:
- В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 декември 2017 г. – 24 януари 2018 г. и Протокол № 5 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 29 януари 2018 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден.
С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
- От Националния статистически институт е постъпила информация за стопанската конюнктура през януари 2018 г., общ индекс на цени на производител в промишлеността и индекси на цени на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността за декември 2017 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Заповядайте, госпожо Захариева – декларация от името на група.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! БСП иска оставката на министъра заради идеологизация на образованието. (Оживление в „БСП за България“.)
Като чух това, си помислих, че става въпрос за виц или лоша шега. (Възгласи от „БСП за България“: „Еее!“.)
Как е възможно именно тези, които сталинизираха българското образование през 40-те и 50-те години на ХХ век (ръкопляскания от ГЕРБ), сега да се прокламират като борци за деполитизация?! Тези, които след 1944 г. проведоха масови чистки на директори и учители и на тяхно място назначаваха неграмотни хора без гимназиално образование само защото са участвали в грабежите на мандри преди 9-и!
Тези, които изхвърлиха от българските учебници произведения, като „Епопея на забравените“ и „Под игото“ на Иван Вазов… (Силен шум, тропане по банките и възгласи: „Ууу!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: …заради буржоазни възгледи на автора, а писателят Димитър Димов бе принуден… (Тропане по банките от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви!
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: …да пренапише романа си „Тютюн“, за да е политически коректен.
Не е възможно – казах си. (Шум и реплики, тропане по банките от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за тишина, колеги!
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: После се замислих и осъзнах, че не само е възможно, но е и много логично. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Искат оставката на министъра на образованието, защото е отстоял справедливото решение – кървавата история на комунизма в България да бъде изучавана от децата ни! (Възгласи: „Ууу!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви!
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Нашите деца най-после да научат, че тези същите, които наскоро проведоха с гордост 49-ия си конгрес, са оцапани с кръв не до лактите, а от главата до петите! (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Захариева…
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Е, господин министър Вълчев, това другарите отляво няма как да Ви го простят, защото, за разлика от останалите държави от Източна Европа, в които съвременните социалистически партии се разграничиха от комунистическото минало на предшествениците си и дори осъдиха действията им, в България Българската социалистическа партия приема с гордост цялата история на Българската комунистическа партия. История, изпълнена с тероризъм и атентати, масови убийства и концентрационни лагери, унищожаване на възрожденския български елит и национални предателства в услуга на Съюза на социалистическите съветски републики. (Шум и реплики – народни представители от „БСП за България“ напускат пленарната зала.)
Очевидно е, че БСП има проблем с отношението си към демокрацията.
Колеги отляво, Вие защитавате режим, определен като тоталитарен, наравно с националсоциализма и фашизма, не от нас, а в декларация от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и от Европейския парламент.
Комунистическият режим в България е обявен за престъпен със закон на българското Народно събрание още през 2000 г. – много преди създаването на партия ГЕРБ, а присъдите на така наречения „Народен съд“ са отменени поради множество процесуални нарушения и липса на доказателства още през 1996 г. от Върховния съд на Република България.
Вие отивате дори и по-далеч, като защитавате събития, от които БКП се е отрекла още на Априлския си пленум, тоест днешната БСП е по-антидемократична дори и от късната БКП. Срам и позор!
Парламентарната група на ГЕРБ категорично подкрепя министъра на образованието Красимир Вълчев и неговия екип. (Ръкопляскания от парламентарната група на ГЕРБ.) Образованието е основен приоритет на правителството на Бойко Борисов и работата на министър Вълчев до този момент е изцяло в подкрепа на политиките на ГЕРБ. Като най-голямата българска партия в център-дясното политическо пространство и уважаван член на Европейската народна партия, ние няма да допуснем за пореден път преоблечените със съвременни одежди комунисти да прикрият престъпното си минало и да се представят пред бъдещите поколения като демократи и патриоти. Историята трябва да бъде учена такава, каквато е! Защото не може да се търси баланс между жертвите и техните палачи. Само истината ще ни направи свободни!
Няколко думи, уважаеми колеги, и към нашите естествени партньори от дясното политическо пространство, обичащи да се кичат със званието „автентични“.
Уважаеми приятели, до този момент не само че не чухме подкрепата от Вас за политиките ни по разобличаването на тоталитарния комунистически режим, но и забелязваме едно странно спотайване от Ваша страна. Надявам се, че то не се дължи на партизански гени в ДНК-то Ви, а на разбираемия човешки срам, че за близо три десетилетия съществуване не успяхте да отстоите обективното изучаване на историята. А сега една презряна от аристократичното Ви реститутско его партия за пореден път Ви изнася урок по демокрация. (Ръкопляскания от парламентарната група на ГЕРБ.) Защото е лесно на думи да се самопровъзгласяваш за автентично десен, но няма как да обясниш защо, когато от 1997 г. до 2001 г. разполагаше с цялата власт в държавата, така и не пожела да въведеш поне минимална лустрация, както го направиха всички демократични страни от бившия социалистически блок?! Защо не въведе за толкова много години обективно изучаване на историята? Защо не разобличи изцяло доносниците на Държавна сигурност? Защо дори им подари стотици печеливши активи чрез приватизация?
Нали така, госпожо Нинова? (Ръкопляскания от парламентарната група на ГЕРБ.) Сега Ви боли да гледате, че ГЕРБ за пореден път прави това, което знаете, че трябваше да направите Вие, но не Ви достигна нито автентичност, нито кураж и се снишавате с надеждата хората да не обърнат особено внимание и да забравят, така както се снишавахте безмълвно, когато вицепремиерът и министър на вътрешните работи през 2010 г. предаде архивите на Държавна сигурност на Държавна агенция „Архиви”, с което ги направи свободно достъпни за гражданите и за всички жертви на комунистическия терор и репресии.
И тъй като сме широко скроени демократи (възгласи от парламентарната група на „БСП за България”: „Ееее!“), с чувство за национална отговорност, за пореден път Ви подаваме ръка и Ви призоваваме да загърбим неразбирателствата в миналото и да застанем рамо до рамо в отстояването на каузата за демократизация на България, защото вярваме, че няма по-подходящ момент да застанем твърдо зад европейското бъдеще на родината ни от този, когато сме за първи път председатели на Европейския съюз. А ясното ни бъдеще минава през категоричното изясняване на миналото и рисковете, които крие левият популизъм за свободните хора в държавата!
Успех в усилията, господин Вълчев и помнете, че не сте сам, а имате подкрепата на милионите българи, които донесоха 12 национални поредни изборни победи за Политическа партия ГЕРБ! (Ръкопляскания от парламентарната група на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Захариева.
Господин Жаблянов, заповядайте за декларация от името на парламентарната група на „БСП за България“.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Най-нормално би било предходната декларация да завърши с разграничаване от цялото ръководство на парламентарната група на ГЕРБ и от ръководството на партията (ръкопляскания от парламентарната група „БСП за България“), тъй като то е съпричастно в цялата си политическа дейност и в собственото си битие към бившия режим и носи същата отговорност, каквато носят основните дейци и функционери на Българската комунистическа партия от това време. Следователно трябва да минете през един вътрешен катарзис и да постигнете онази демократична чистота, за която призовахте всички народни представители. (Ръкопляскания и възгласи от парламентарната група на „БСП за България“: „Браво!“)
По-нататък.
Приемаме и разбираме стойността на разделението на властите като гарант за демокрацията, на основните принципи като върховенството на закона и плурализма на мненията. И това беше записано в Конституцията от 1991 г. – оттогава до днес тези принципи са в основата на българския политически живот. Българската социалистическа партия нито в едно свое действие, дори в моментите когато този парламент и най-висш орган на суверена е бил подлаган на – меко казано, незаконни действия, не е прибягвала и не е допускала нарушаването на Конституцията като път към налагане на демокрацията. Това ми се струва една доста перверзна, с извинение за израза, представа за демокрацията – демокрация, която може да съществува въпреки Конституцията, въпреки правовия ред! Това не е демокрация, а както са казали още древните, това е управление на тълпата, но това е нещо съвършено различно.
Какво ни дава основание да твърдим това?
Със своето решение от вчера Конституционният съд недвусмислено подчерта, че с акт на Народното събрание е нарушен чл. 4 от Конституцията, където върховенството на правовата държава е изведено в абсолют.
Конституционният съд подчерта, че с решение на Народното събрание е нарушен един от основните принципи за нашето политическо битие като народни представители, а именно свободният мандат на народния представител. Това нарушаване на Конституцията от Ваша страна, от страна на мнозинството, беше извършено умишлено с намерението да се спаси дискусионната политическа кариера на господин Делян Добрев, който и до днес, кой знае защо, стои в Народното събрание. (Ръкопляскания от парламентарната група „БСП за България“, шум и реплики от парламентарната група на ГЕРБ.)
С внасянето на нашето искане до Конституционния съд поискахме конституционните съдии, които не могат да бъдат заподозрени в каквато и да било преднамереност, да се произнесат по решението, инициирано и наложено от мнозинството. Отговорът е ясен – това не е позиция на БСП, това не са някакви хора от улицата, които са порицали решението на мнозинството. Това е решение на една от висшите институции в Републиката, което издава цялото отношение на Вашата партия, и на режима, който налагате от 10 години в България по отношение на всички останали легитимни държавни институции – отношение на неглижиране на правото, на Конституцията, на върховенството на закона, на плурализма, на всички форми на граждански и политически свободи, установяването на един полуличен режим, който не може да бъде скрит дори зад интензивния парфюм на Европредседателството.
Накрая, подчертавайки позицията на Българската социалистическа партия като привърженик, като един от авторите и като един от стожерите на конституционния ред в Републиката, искам да призова мнозинството от името на БСП и на всички убедени конституционни демократи в България, да не разграничават Конституцията и демокрацията! Да разберат, че демокрацията и върховенството на закона са взаимно, неразривно свързани и по никакъв начин тяхното и което и да било друго мнозинство не може да бъде поставяно над Конституцията.
Ако Политическа партия ГЕРБ и нейното ръководство разберат тази проста аксиома на демократичния политически живот, ще влязат в рамките, в добрите европейски практики на дясноцентристките партии и ще се превърнат в една автентична проевропейска партия, която е такава по съдържание, по практика, а не само в името си. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от парламентарната група на „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов. (Шум и реплики.)
Лично обяснение?
Господин Добрев, заповядайте – лично обяснение. (Шум и реплики от парламентарната група на „БСП за България“: „Какво е това лично обяснение на декларация?“.)
По начина на водене.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
По начина на водене.
Уважаема госпожо Председател, позволявате на колеги народни представители да се обръщат към други колеги, да ги засягат в процедура от името на парламентарна група, за да не могат тези колеги – в случая аз, да вземем лично обяснение. Правя Ви остра забележка за това да спазвате Правилника и да не позволявате това да се случва друг път. (Шум и реплики от парламентарната група на „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изчакайте да чуя забележката на господин Добрев! (Шум и реплики от парламентарната група на „БСП за България“.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Бих искал да Ви обърна внимание, че стоя тук по волята на българския народ. Стоя тук, защото ме подкрепиха моите колеги, защото ме подкрепи обществото (шум и реплики от парламентарната група на „БСП за България“), защото с документи оборих всички лъжи на колегите от БСП. Всички лъжи! (Ръкопляскания от парламентарната група на ГЕРБ.) Техният балон по темата „Хасково“, по темата „Делян Добрев“ се спука. Техните тези се спихнаха, затова ги е яд. (Шум и реплики от парламентарната група на „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Та, стоя тук… (Шум и реплики от парламентарната група на „БСП за България“.)
Госпожо Председател, стоя тук, в тази зала, по волята на българския народ! И както аз показах документи и оборих всички факти и твърдения на опозицията, така бих искал да чуя и госпожа Йончева, която стои тук, на първия ред, да отговори на въпросите (ръкопляскания от парламентарната група на ГЕРБ), които цяла седмица задаваме към нея: тя съдружник ли е в офшорна фирма? (Шум и реплики от парламентарната група на „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Добрев! (Шум и реплики от парламентарната група на „БСП за България“.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: От тази офшорна фирма получила ли е 315 хил. лв. капитал? (Ръкопляскания от парламентарната група на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Добрев!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И ако не може да отговори на тези въпроси, да си подаде оставката. (Шум, реплики, тропане по банките и възгласи: „Оставка!“ от парламентарната група на „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен забележката, господин Добрев. (Шум, реплики и възгласи: „Оставка!” от парламентарната група на „БСП за България“.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И ако не може да отговори на тези въпроси, да си подаде оставката! (Силен шум, тропане по банките и възгласи: „Оставка!” от парламентарната група на „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, тишина!
Колеги, моля Ви за тишина!
Господин Добрев! (Тропане по банките и възгласи: „Оставка!“ от парламентарната група на „БСП за България“.)
Господин Добрев, правя Ви забележка – не трябваше да говорите към колегите, а към мен.
По начина на водене – госпожо Дамянова, заповядайте. (Възгласи: „Ееее!“ от парламентарната група на „БСП за България“.)
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, правя Ви забележка по начина на водене, защото – обръщам Ви внимание (шум и реплики), благодаря на колегите, обръщам внимание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Дамянова!
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: …госпожо Председател, за реда в залата.
По времето, когато госпожа Захариева четеше декларацията на ГЕРБ, Вие допуснахте изключителен шум в залата, в лявата й част, блъскане по банките.
Колеги, Народното събрание е институцията с най-нисък рейтинг в нашата страна. (Шум и реплики от парламентарната група на „БСП за България“.) Само че всички ние заедно работим за това този рейтинг да бъде на това ниво!
Госпожо Председател, нека да следим не само за реда, но и за поведението на народните представители. Защото, колеги, всички имаме претенциите да не бъдем лицемери, да бъдем истински. Ами, Вие не бъдете лицемери! Приемете истината! Ние сме тук, в Народното събрание, за да назоваваме нещата с истинските им имена, да търсим решения. (Силен шум и реплика от парламентарната група на „БСП за България“: „Това не е по начина на водене!“)
Да, това е процедура по начина на водене и по поведението на народните представители. (Шум и реплики от парламентарната група на „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви!
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо, моля да им обърнете внимание, за да мога да приключа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви за тишина. (Шум и реплики от парламентарната група на „БСП за България“.)
Моля Ви за тишина!
Към мен, госпожо Дамянова!
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Народните представители трябва да спазват…
Да, към Вас, госпожо Председател – да обърнете внимание на народните представители, че законите в тази страна трябва да се спазват! А много ясно законът казва, че комунизмът е обявен за престъпен през 2000 г. Учениците трябва да знаят това и трябва да знаят защо този режим е обявен за престъпен!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Госпожо Председател, много Ви моля, колегите народни представители, ако не са лицемери, просто да не излизат от залата, а културно да изслушат декларацията на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Дамянова!
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: …парламентарната група на ГЕРБ, така както и нашата парламентарна група изслуша тяхната декларация! (Ръкопляскания от парламентарната група на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, за забележките.
Колеги, да, наистина шумът в залата беше много голям. Надявам се всички да четем Правилника. Там в чл. 54, ал. 6 пише, че: „Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи, на техните заместници или упълномощен от тях по време на заседанието народен представител по въпроси извън обсъждания дневен ред“.
Винаги обаче, когато има декларация, емоцията надделява. Затова Ви моля да бъдем малко по спокойни, да изслушаме обратното мнение или мнението на колегите си.
Ще взема предвид Вашите забележки. Благодаря Ви.

Продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ – първо гласуване.
Първият доклад е на Комисията по правни въпроси.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-2, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Данаил Димитров Кирилов на 19 януари 2018 г.
На свое заседание, проведено на 24 януари 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-2, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Данаил Димитров Кирилов на 19 януари 2018 г.
Законопроектът беше представен от господин Данаил Кирилов, който отбеляза, че с него се предлага закупуването на лекарствени продукти от лечебни заведения за болнична помощ, включени в списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина да се изключи от приложното поле на Закона за обществените поръчки. Със Законопроекта се цели осигуряването на навременно лечение на пациенти, чиито заболявания са без налична терапевтична алтернатива на територията на Република България.
В обсъждането взеха участие народните представители Пенчо Милков и Емил Димитров, които изразиха подкрепата си за внесения законопроект.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-2, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Данаил Димитров Кирилов на 19 януари 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
С доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае председателят на Комисията – госпожа Дариткова.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-2, внесен от Даниела Дариткова-Проданова и Данаил Кирилов на 19 януари 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 януари 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-2.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков, представители на синдикатите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доктор Даниела Дариткова, която информира народните представители, че с предлаганата нормативна промяна се цели изключване от приложното поле на Закона за обществените поръчки – ЗОП, на закупуването на лекарствени продукти, включени в списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – ЗЛПХМ, от лечебните заведения за болнична медицинска помощ.
Законодателната инициатива отговаря на необходимостта от уреждане на проблеми, свързани с прилагането на Закона за обществените поръчки по отношение на лекарствените продукти, включени в списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Поради липсата на съответна норма в Закона, осигуряването на навременно лечение на пациенти, чиито заболявания са без налична терапевтична алтернатива в България, сериозно се затруднява и забавя във времето.
В списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се включват лекарствени продукти, които са разрешени за употреба в страна – членка на Европейския съюз, разрешени са за употреба по реда на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, но не се разпространяват на българския пазар и които са необходими за конкретен пациент, лечението на чието заболяване е без алтернатива в България. Тези лекарствени продукти се прилагат предимно за лечение на редки заболявания, при които започването на адекватна терапия не търпи отлагане във времето, което от своя страна налага осигуряването на необходимите медикаменти в изключително кратки срокове.
Доктор Дариткова уточни, че допълнително се затруднява процесът по прогнозиране и планиране на обществена поръчка за закупуването на посочените лекарствени продукти поради спецификата и честотата на разпространение на тези заболявания, както и поради необходимостта списъкът с лекарствени продукти по чл. 266, ал. 2 от ЗЛПХМ да се актуализира при промяна на регистрационния статус на лекарствените продукти и в зависимост от нуждите на лечебните заведения и техните пациенти.
В заключение, доктор Дариткова изтъкна, че лекарствените продукти, включени в списъка по чл. 266а, ал. 2 от ЗЛПХМ, не подлежат на ценова регулация от държавата и в повечето случаи имат един или много малък брой доставчици, което само по себе си изключва наличието на конкуренция между тях. Този факт до голяма степен обезсмисля провеждането на обществена поръчка, чиято цел е в условията на пазарна конкуренция да бъде осигурена доставка на стоки, услуги или строителство при максимално изгодни условия. Тя поясни, че провеждането на обществена поръчка за закупуване на лекарствени продукти, включени в списъка по чл. 266а, ал. 2 от ЗЛПХМ, въпреки съкратените срокове при спешно възлагане, предвидени в Закона за обществените поръчки, оказва изключително неблагоприятно влияние върху здравословното състояние на пациентите, нуждаещи се от незабавно лечение.
Заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков изрази подкрепа за разглеждания Законопроект, с който се предлага закупуването на лекарствени продукти, включени в списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, да се изключи от приложното поле на Закона за обществените поръчки. Той благодари на вносителите за законодателната инициатива и уточни, че приемането на предлаганото допълнение в чл. 13, ал. 1 от ЗОП ще гарантира осигуряването на навременна лекарствена терапия на пациенти, чието лечение е без налична алтернатива в България.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз професор Илко Гетов информира народните представители, че представляваната от него съсловна организация изцяло подкрепя предложената нормативна промяна. Той посочи, че към момента в списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти са включени 37 международни непатентни наименования с около 70 търговски марки, което при над 7000 разрешени за употреба лекарствени продукти в България е изключително ограничено като бройка. Професор Гетов изтъкна, че в голяма част от случаите за закупуването на лекарствените продукти не се разходват публични средства, а се търсят и използват алтернативни източници на финансиране.
В писменото становище на Център „Фонд за лечение на деца“ и на Конфедерация на независимите синдикати в България се посочва, че приемането на Законопроекта е обосновано, навременно и необходимо.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха единодушна подкрепа за предлагания Законопроект и поставиха конкретни въпроси относно годишния брой пациенти, чието лечение е без алтернатива в страната, предвидените контролни механизми при включване на лекарствени продукти в списъка, възможностите за публично оповестяване на списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и относно въздействието върху държавния бюджет и бюджета на лечебните заведения за болнична медицинска помощ в резултат от приемането на законодателната инициатива.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 22 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-2, внесен от Даниела Дариткова-Проданова и Данаил Кирилов на 19 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
От името на вносителя Вие ли ще вземете становище?
Отново думата има доктор Дариткова.
Заповядайте, вече като вносител да представите Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Председател! В Доклада подробно описах мотивите и намерението ни чрез този законопроект, като изключим от приложното поле на Закона за обществените поръчки закупуването на лекарствени продукти, включени в списъка по чл. 266а, ал. 2, да дадем възможност за осигуряване на навременна терапия, свързана основно с лечението на пациенти с редки заболявания, които са без терапевтична алтернатива в България.
Кой е конкретният казус, който ни накара да предприемем тази промяна? Става въпрос за необходимостта от осигуряване на закупуване на необходимите медикаменти за деца с редки заболявания. Тези средства се осигуряват от Фонда за лечение на деца, но закупуването по сега действащите разпоредби става от лечебните заведения след уреждане на обществена поръчка. Обикновено сроковете, в които се реализира обществената поръчка, довеждат до забавянето на лечението на децата, а в случаите става въпрос за така наречените медикаменти „лекарства сираци“, които са на сериозна стойност.
При всички положения за закупуването на тези медикаменти се изразходва обществен ресурс. В случая, от гледна точка на грижата за пациента, е много важна навременната доставка на този медикамент и осигуряването на животоспасяващо лечение.
В този смисъл е необходимо да подкрепите нашето законодателно предложение, защото уреждането и необходимостта от бърза реакция при такива ситуации налага изключването от приложното поле на включените в този списък медикаменти.
Поради многото въпроси на колеги за това какъв е механизмът за включване и изключване в списъка на лекарствени продукти, беше ясно подчертано, че изключването касае именно само медикаменти, които са без наличие в нашата лекарствена мрежа, те са разрешени за употреба в друга страна – членка на Европейския съюз.
Възможностите за включване в списъка на различните медикаменти са два. Едните са медикаменти, които не се внасят от дистрибутори или от притежатели на разрешителните за употреба на територията на страната. Другата хипотеза е, когато те са изтеглени от българския пазар. Във втората хипотеза обикновено влизат лекарствени продукти, които поради ниската цена стават неизгодни за разпространение на фармацевтичните фирми и затова ги изтеглят от българския пазар, тъй като ние сме страна референт, която с постигането на най-ниска цена влияе върху останалите цени в европейския пазар. В тази ситуация в много редки случаи се налага все пак обществена поръчка, защото цените на медикаментите, които са необходими за конкретния пациент, са относително ниски.
В другата хипотеза средствата наистина се плащат през Обществения фонд, именно Фонда за лечение на деца. Всяко едно заявление за такъв медикамент касае конкретен пациент, постъпва от директора на съответното лечебно заведение, задължително минава през санкцията и съгласието на националния консултант по профила на заболяването и е съобразено със становището на Изпълнителната агенция по лекарствата. Има наредба, в която ясно се разписват механизмите, по които се включват или изключват медикаменти в списъка, в който вече подчертах, че има 37 позиции. Според последните наредби на министъра на здравеопазването, две от позициите даже са изключени. Във всяка една от тези заповеди изрично е посочено, че те се публикуват на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. Тоест всякакви съмнения и възможности за злоупотреба са изключени от механизмите, които са заложени както в самия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина, така и в Наредбата, която определя възможностите за включване, изключване и поддържане на списъка по чл. 266а.
След всичко изложено, наистина смятам, че е изключително важно да подкрепим това изключение от Закона за обществените поръчки, защото то е в интерес на българските пациенти, които са без терапевтична алтернатива в България. В интерес е най-вече на децата, които се нуждаят от навременно лечение на редки заболявания, за които трудно може да се предвиди необходимостта от съставяне на определени списъци или заявка на обществени поръчки и това ще допринесе за по-бързата реакция в ситуации, които са критични за здравето на пациентите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към обсъждане на предложения законопроект.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлаганото изменение със Законопроекта касае безспорно важна тема – важна тема, която засяга малък брой български граждани, но пък с огромно значение за тях.
Ние обаче имаме някои опасения, които искам да споделя, и си запазваме правото да направим съответните предложения между първо и второ четене.
Първото е, че с предлагания законопроект се предлага да въведем друг ред за харчене на публичния ресурс, тоест той да не бъде с обществени поръчки. Сумите, които се харчат, не са толкова малки, в някои случаи те са няколкостотин хиляди лева. Ние разбираме важността от срочността на изпълнение на лечението, на терапията за тези пациенти, но бихме искали да се въведат финансови прагове, в които може процедурата да се осъществи без обществена поръчка, а когато сумите са големи, там вече наистина да има обществена поръчка. Защото не искам темата за корупцията в здравеопазването да става водеща тема от тази трибуна и в нашата страна.
На второ място, безспорно трябва да се направят промени, които да облекчат тези болни. Те могат да бъдат много други и ние на Комисия подкрепихме този законопроект. След анализа вероятно ще се въздържим днес на гласуването и ще видим в крайна сметка какво ще влезе за второ гласуване и ще вземем нашето окончателно решение с ясното съзнание за важността на този акт за болните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Йорданов.
Има ли реплики?
За реплика ли господин Кирилов? Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми колега Йорданов, вземам реплика поради следното: главно искам да се позова на дебата, който сте водили в комисии и с оглед Вашето изявление за предложения между първо и второ четене, като моята молба е да оттеглите това изявление, ще обясня защо. Смятаме, че дебатът, който сте провели, е бил достатъчно съдържателен, включително и обяснителен за механизма. Аз също не бях в течение в отделните детайли, но от представянето на д-р Дариткова се ориентирах много ясно за двете хипотези, в които възникват такава нужда и необходимост.
Също така искам да подчертая, че в огромната част от случаите иде реч за лекарствени средства, чиято стойност надали влиза в нивата на стойностите, където са праговете за провеждане на обществени поръчки, тоест тук и целесъобразността от една такава допълнителна процедура е спорна, отпада.
По отношение на механизма и на списъка смятам, че има достатъчно гаранции този механизъм да бъде гарантиран на административно и на централно ниво, така че в списъка да бъдат действително лекарствени средства, които нямат алтернатива по една или друга от причините.
Затова моята молба е следната, тъй като смятах изрично като вносител и като председател на водещата комисия да направя предложение по чл. 80, ал. 2 от Правилника, молбата ми е да оттеглите това Ваше заявление и да вземете решение сега и тук и мисля, че сте готови за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Втора реплика? Заповядайте, доктор Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми доцент Йорданов, ако наистина имате някакви финансови параметри, които искате да вложите, моля да ги изкажете, но аз искам да предупредя каква е опасността от това, което заявихте.
Не може да се предвиди на каква стойност е медикаментът, необходим за нововъзникнало рядко заболяване – сега открито, защото знаете, тези казуси не могат да бъдат по никакъв начин планирани. Стойността на тези медикаменти варира – то влиза понякога в обсега и в повечето случаи на праговете, които са определени от Закона за обществените поръчки по принцип, но определяйки някакви прагове от Ваша страна, Вие ще дискриминирате пациентите. По какъв начин ще решите, че на едни пациенти, на които стойността примерно е над 100 хил. лв., трябва да се прави обществена поръчка? Ще забавите лечението по този механизъм, защото именно това е целта – обществените средства така или иначе ще бъдат похарчени! Тук факторът време е решаващ за полезността на действията, които извършваме по отношение на терапията на конкретния пациент. Забавянето за едни пациенти ще означава увреждане и риск за живота, ускоряването за други ще означава възможност за терапия в момента, която им дава по-голям шанс за преживяемост. Редно ли е народните представители да правят такава дискриминация?
Смятам, че ние бяхме достатъчно изчерпателни, когато се мъчим да Ви убедим, че подозрителността Ви не е оправдана. Във всички случаи тези средства, особено когато се плащат през Фонда за лечение на деца, минават през всички механизми на одобрение – от една страна, от Фонда, от друга страна, от конкретното лечебно заведение, националният консултант по профила, министърът на здравеопазването, който включва медикамента. В дъното на всичко това стои конкретният пациент, конкретното дете, което се нуждаеот животоподдържаща, животоспасяваща и навременното ѝ прилагане наистина гарантира успех на лечението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Дариткова.
Ще ползвате възможността за реплика?
Заповядайте, господин Йорданов – имате думата за дуплика, простете.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Мисля, че така оставаме с неяснота какво целим с този законопроект. Какъв е проблемът сега? Не толкова финансовите прагове. Проблемът сега е, че болниците са принудени да извършват разделяне на поръчка. За какво става дума? В началото на годината всяка болница си прави обществена поръчка за необходимите медикаменти, които тя ще използва през годината. Втора поръчка тя вече няма право да прави, защото това се тълкува като нарушение. Когато дойде Агенцията за финансови проучвания, тя казва: „Вие сте извършили нарушение, Вие разделяте поръчката с цел облагодетелстване.“.
Сега с Вашия Законопроект ние точно това се мъчим да избегнем – окей, така е. Но факт е, че Вие правилно казахте, че много медикаменти изчезват от пазара. Нашето опасение е, че ще се получи един поток от медикаменти, които прескачат от нормалния списък към този списък и тук ние нямаме ефективен контрол, който да регулира този процес, защото може абсолютно преднамерено определени медикаменти, особено на голяма стойност, да изчезнат от нашия пазар и да бъдем принудени да ги вкараме без вече да се закупуват без обществена поръчка по този ред, който предлагате. В това е смисълът на това, което ние предлагаме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Йорданов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Ние действително имахме, уважаеми колеги, една доста продължителна дискусия по проблема, който се представя от вносителя в Здравната комисия. Тук искам да призова уважаемия господин Кирилов, тъй като разбрах от неговото изявление, че той вероятно ще предложи второто четене да мине веднага след първото, поне така беше насочено неговото изказване – внимателно да премисли своето предложение и да имаме още едно осмисляне на това предложение за промяна в Закона, тъй като безспорно идеята на вносителите е позитивна. Но като човек, който е работил много години с този списък, искам да споделя пред Вас кои са основните опасности, които съществуват при така взетото решение и какви бяха аргументите, които ние изложихме пред Здравната комисия и нашите предложения във връзка с тези аргументи.
На първо място, този списък – нека да бъдат наясно всички, които се интересуват от промяната в Закона, внесена от вносителите, се утвърждава един път годишно, действително с участието на националните консултанти в отделните области. Той се парафира от принципала на Министерството на здравеопазването и след това вече действа през цялата календарна година до неговото реновиране през следващата. Това обаче означава, че като изключим хипотезата за отпускане на средства от Фонда – и това ние много добре споделихме с колегите в Здравната комисия, всички останали средства, които се изразходват за закупуването на тези медикаменти, отиват за сметка на лечебните заведения, които ще ги закупуват. И тук нека да разберат уважаемите народни представители, че въобще не става дума само за деца. Много болници, които са профилно насочени към лечението на относително по-редки заболявания, няма да ги изреждам пред Вас, се занимават с този проблем и оттам идва един следващ проблем, който моля много внимателно да чуете всички, за да преосмислите възможността толкова бързо да преминем през първо и второ гласуване.
Медикаменти по редица съображения и по редица взаимоотношения от световната фармацевтична индустрия в даден момент се монополизират от една фармацевтична фирма. Това не са нови молекули. Тезата, че това са лекарства „сираци“ не е вярна. Съществуват много лекарствени средства, които отдавна са излезли от принципа на своето състояние да бъдат нови, но по едни или други причини те се монополизират от една фармацевтична фирма, която ги предлага. Тя ги изтегля от регистрация в Република България, тъй като тук пазарът е много малък и тогава съществува възможност, дори да е един дистрибуторът, дори да са двама дистрибуторите, при споразумение между тях и при взаимоотношенията им с болнично заведение, те налагат цена и това е практика. Аз мога да Ви цитирам лекарствени средства, за които съм бил принуден да плащам 20, 30, 40 пъти по-висока цена. Това си е политика на фармацевтичните фирми и на дистрибуторите, които се възползват от това. По този начин например мога да дам нещо, което всеки от Вас е ползвал в своята практика – една ампула натриев бикарбонат, която е съвсем елементарно медикаментозно средство, повиши своята цена около 40 пъти през последните… (Реплика от докладчик Даниела Дариткова.) Момент, момент! Същото нещо се случва и с лекарствени средства, които са в този списък по чл. 266а, тоест създава се възможност самите дистрибутори да налагат цените, тъй като уважаемата д-р Дариткова сподели, че тези цени не подлежат на ценово регулиране, тези медикаменти не се разпространяват на територията на Република България, тоест те налагат своите цени на този, който е принуден да ги закупи в интерес на пациента. И в този смисъл нашето конкретно предложение беше – и моля народните представители и вносителите да се вслушат в него, прерогативите за закупуването на тези медикаменти по чл. 266а да бъдат предоставени конкретно с това предложение в ръцете на Министерството на здравеопазването, тъй като то е институцията, която може чрез конкретни действия при съдействие на отдела за правни референции и промяна на други закони, което няма да отнеме толкова време при добро желание на вносителите, и със съдействие на Здравната комисия, да създаде условия Министерството на здравеопазването да закупува тези медикаменти. По този начин, първо, да не товари болничните заведения, които са извън опеката на Фонда за лечение на пациенти до 18-годишна възраст и, второ, най-вече да има възможност да избегне натиска – ценовия натиск на съответния дистрибутор. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Реплики към изказването на професор Михайлов?
Имате думата за първа реплика.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че уважаваният от мен професор Михайлов пропусна нещо важно, което обсъждахме, защото обсъждането продължава, разбира се, до първо четене, а сега е в зала. Има нещо, което не бе обсъдено и на Комисията.
След като за предната година случаите са 37, ние не се ли напрягаме за твърде много неща, включително нови заболявания, да лекуваме в България? Ако ние сме частна структура и трябва да си пазим много добре парите, какво пречи Република България в лицето на Министерството на здравеопазването да сключи договор с такива клиники, които имат опит в лечението на такива сложни и нови рядко срещани заболявания, има опит с тези нови молекули и вместо ние за тези, пак казвам малко случаи, да се напрягаме да ги развиваме в България, ние директно тези пациенти да ги изпратим в чужбина да се лекуват? Не говоря за многото пари, с които сме задължени и сега към външни лечебни заведения, но специално за тези заболявания, и те може да бъдат дори и в даден списък, това можем да го правим – ще ни струва много по-икономично, господин Кирилов. И когато говорим за целесъобразност, това се прави навсякъде – и в икономиката, и в различни структури. Просто този вариант ние като че ли не го обсъдихме. Ето защо ние смятаме, че пак бихме могли да се спрем и на него, и да го обсъдим на второ четене. Затова ние ще се въздържим и смятаме да внесем някои нови допълнения към този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, д-р Найденова.
Има ли реплики?
Дуплика – професор Михайлов.
Имате думата, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Аз искам само да изясня, че не става дума за 37 случая в никакъв случай, става дума за 37 лекарствени средства. (Реплика.) Действително, при цялото ми уважение и желанието на колегата да подпомогне дискусията, в множеството от тези случаи няма никакъв смисъл да се обсъжда тяхното транспортиране и сключване на договори за лечение в чужбина.
По-скоро моето внимание, което си позволявам да насоча на уважаемите народни представители, е към това, че с предоставянето на изричната възможност в предложението тези взаимоотношения с дистрибуторите или фирмата, която е оторизирана за производство на съответния медикамент, да бъдат извършвани от Министерството на здравеопазването, първо, ще се разтоварят лечебните заведения от разходи, които те трябва да извършват, ако не са покрити от Фонда за лечение, а това не са малко случаи – не са водещите, тези от Фонда за лечение до 18 години и, второ, да не се създава възможност за нелицеприятни практики, които аз лично съм виждал, за съжаление, през своята административна практика като ръководител на лечебно заведение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Михайлов.
Следващо изказване?
Доктор Джафер, заявявате и потвърждавате желанието си за изказване.
Имате думата, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Нямах намерение да се изказвам, но сме много изненадани, първо, от предложението, второ, от развитието на дебата.
Уважаеми вносители от ГЕРБ, не бяхте ли Вие тези, които в тази зала седем пъти гласувахте за мораториум върху иновативните медикаменти само преди няколко седмици, с аргумента, че публичните средства в здравеопазването трябва да се харчат съгласно правилата и съгласно обществения интерес? Сега предлагате „къса писта“, по която част от медикаментите да бъдат закупувани от министъра на здравеопазването.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Не е вярно.
НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги от БСП, Вие, които казвахте, че трябва да се улесни достъпът на пациентите до медикаменти, днес Ви виждаме разколебани, противно на това, което гласувахте в Здравната комисия.
Може би трябва да поясним, за да бъде ясно на всички. Става въпрос за медикаменти, които се разделят на две групи. Една част от тях струват стотинки, левчета, но са изтеглени от българския пазар, защото търговците нямат интерес да ги предлагат тук. Пример – 5 Flurooracil струва 5 лв. С него се лекуват онкологични заболявания, но не се предлага на пазара, защото няма интерес от това. Да, държавата трябва да направи възможното, за да осигури този медикамент на пациентите. Има обаче голяма група медикаменти, които струват примерно 80, 90, 100 хиляди месечно.
Ние винаги сме защитавали позицията, че дори да има едно дете с такова рядко заболяване в България, то има право да бъде лекувано с този медикамент, ако медицината, ако иновациите, ако технологиите са намерили това лекарство за това заболяване.
Ето защо смятаме, че трябва да се подкрепи направеното предложение и ще го направим с уговорката, господин Кирилов, че трябва да се намери наистина юридически издържаната форма между първо и второ четене, така че да не бъдете обвинявани и Вие, и ние, които ще Ви подкрепим, че правите нещо, което е в противоречие с обществения, с публичния интерес. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Джафер.
Реплики?
Професор Михайлов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Съжалявам, че толкова пъти занимавам вниманието на уважаемите народни представители, но нека да поясня още един път както на д-р Найденова, така и на д-р Джафер. В този списък няма тези иновативни медикаменти, за които Вие споменахте, и недейте да прехвърляте на едните вината, че са настоявали за мораториума, на други вината, че са били против него. Това са медицински средства или молекули, или лекарствени средства, които не са заявени от производителя на българския пазар. Не са нови иновативни средства, до които просто нямат достъп. Ако тръгнем по тази линия и тези иновативни средства се включат в списъка по чл. 266а, не искам да споделям на уважаемите народни представители какво ще се случи след това, каква лавина от молби ще завали, защото българският гражданин има конституционно право, така че не бива да влизаме в такива нюанси.
Ние подкрепихме предложението в Комисията, но с уговорката, която сега издигаме пред Вас, много точно да се прецизира възможността кой и по какъв начин да закупува тези лекарствени средства, тъй като нито тезата, че става дума за конкретно дете, е вярна, нито тезата, че става дума за стотинки в отделни случаи. Стотинките се превърнаха в стотици левове, за съжаление, по този механизъм. Това искам да кажа като специалист.
Затова Ви моля дебатът да бъде по-хладен, по-спокоен. Много тръгнахме в детайлизация на всички действия на отделните политически сили. Той е един много професионален проблем, който вносителят е разбрал донякъде, но нека да му помогнем да го изясни и да може да стигнем до края, до едно добро решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Професор.
Втора реплика към изказването на д-р Джафер? Не виждам желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте, д-р Дариткова, за изказване. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, заради внушението за подозрение ще се опитам да обясня още веднъж какво се случва с нашето предложение и каква е неговата цел.
Така или иначе, когато възникне конкретна необходимост по въпросния чл. 266а, който ще Ви прочета детайлно след малко, се осигурява лечение за конкретния пациент. Обикновено става въпрос за новооткрити редки заболявания, за които до момента не е имало внесен продукт в България. Тези продукти са разрешени за употреба и конкретният пациент със своя статус и с молбата на съответното лечебно заведение подава заявление. За да се ускори процедурата на лечение, ние предлагаме да не се провежда обществена поръчка, когато параметрите на средствата попадат в обхвата на Закона за обществените поръчки, и да му се достави медикаментът незабавно. Обикновено цената не може да бъде дискутабилна, защото тя е определена от притежателя на разрешителното за употреба. Дистрибуторите са един, най-много двама на тези медикаменти. В този смисъл не може да се търси ефектът на по-ниска цена от Закона за обществените поръчки от гледна точка на съхраняването на обществения ресурс.
Така или иначе и по досега действащата разпоредба тези средства ще бъдат похарчени, защото ще се проведе процедура и Фондът за лечение на деца в случая ще осигури с обществени средства лечението на пациента. Ние искаме да избегнем фактора време, който може да бъде решаващ за влошаването на състоянието на пациента. Има много такива казуси в работата на Фонда за лечение на деца. Това е целта на предложението ни.
По никакъв начин не мога да се съглася с тезата, че изведнъж ще завалят предложения, защото сега ще Ви прочета конкретно чл. 266а. Става въпрос за списък по отношение на конкретен пациент с конкретна потребност, който е верифициран от лечебното заведение – директора му, националния консултант, Изпълнителната агенция по лекарствата, тоест злоупотребата е изключена.
Тогава, когато не се ползват обществени средства, трябва да кажем истината, че в повечето случаи пациентите сами поемат средствата, когато те не са значителни, и това не е за сметка на лечебните заведения. В този случай и обществената поръчка, щом не се разходва обществен ресурс, е немислима.
Аз се радвам, че искате да ни предпазите от затруднения, но искам и Вие добре да осъзнаете, че единствената ни цел е да ускорим и да дадем шанс и възможност да се осигури бърза терапия за пациентите, които имат такава необходимост. Разбира се, важна е мотивацията за съхраняване на обществен ресурс. Когато наистина не беше водеща – при онзи другия дебат, когато едни 25 милиона Ви се струваха незначителен ресурс, затова дайте да си уеднаквим позициите. В интерес на пациента сега искаме процедурата да бъде съхранена – това е смисълът на нашето предложение.
Сега ще Ви запозная с въпросния чл. 266а:
„Чл. 266а. (1) Когато лечението на съответното заболяване е без алтернатива в страната, за конкретен пациент може да се прилага лекарствен продукт, който е разрешен за употреба в страна – членка на Европейския съюз, разрешен е за употреба по реда на този закон, но не се разпространява на българския пазар.
(2) Ежегодно по предложение на лечебните заведения за болнична помощ и след становище на съответния национален консултант по профила на заболяването министърът на здравеопазването утвърждава списък на лекарствените продукти по ал. 1, който съдържа следната информация:
1. код по анатомо-терапевтично-химичната класификация;
2. международно непатентно наименование, към което принадлежи продуктът;
3. заболяване по международен код на заболяванията;
4. лекарствена форма и количество активно вещество;
5. допълнителна информация.
(3) Списъкът по ал. 2 се публикува на страницата на Министерството на здравеопазването в интернет.
(4) Условията и редът за включване, промени или изключване на лекарствени продукти в списъка по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 9, ал. 1.
(5) Лекарственият продукт по ал. 1 се доставя по специална поръчка на лечебното заведение за болнична помощ при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 9, ал. 1.
(6) Ръководителят на лечебното заведение по ал. 5 носи отговорност за прилагането на лечението по ал. 1.“
Това е целият чл. 266а, по който ние правим изключения от Закона за обществените поръчки.
Много моля наистина да разберете сериозността на този проблем. Разбирам, че имате някакви други намерения за обекта, който ще извършва плащанията, но във всички случаи Ви уверявам, че единственият интерес, от който сме водени, е интересът на пациентите, които се нуждаят от навременна терапия. Надявам се този интерес да води и Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Дариткова.
Има ли реплики към изказването?
Професор Михайлов, имате думата, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Права сте, д-р Дариткова – основният момент в нашите съображения е насочен към това кой обект ще закупува тези медикаменти. Така, както изчетохте чл. 266а, много правилно прочетохте, че един път в годината се прави този списък и се утвърждава, тоест през тази календарна година никой не може да предположи колко пациенти ще възникнат, какви ще бъдат тези пациенти, какво ще бъде решението на лечебното заведение. Така че не стои тезата правилно, че зад всяко едно такова лекарствено средство стоят отделни пациенти, и този пример Ви го даде д-р Джафер преди няколко минути. Нашето предложение отново, с подкрепа на Вашата теза, е: да се прецизира действително субектът, който ще има правото да закупува. Според нас този субект трябва да бъде Министерството на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Михайлов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – заповядайте, д-р Дариткова, имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми професор Михайлов, добре е да се запознаете с Наредбата. Предполагам, като бивш национален консултант, че я познавате, защото тя допуска по необходимост за конкретен пациент чрез лечебното заведение през годината да се осигурява медикамент, който е в обсега на чл. 266а.
Аз разполагам със заповедите, които са правени от министъра на здравеопазването, по повод на конкретно искане за конкретен пациент. В рамките на 2017 г. списъкът е променян пет пъти, при което имаме не само включване на нови медикаменти, но и изключване на медикаменти от този списък. Така че процедурата тече в две посоки. Когато възникне конкретен случай, Вие много по-добре от мен познавате редките болести в педиатричната практика, а аз знам казуси от практиката на Фонда за лечение на деца, когато пациентът е диагностициран с рядко заболяване и се нуждае от доставка на необходимия медикамент в рамките на месец, за да се запази животът му. Това е смисълът на нашето предложение. Всичко минава през една достатъчно ясна и прозрачна процедура. Всички тези документи са публикувани на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. Може всеки народен представител и всеки гражданин да ги види. Процедурата е достатъчно ясна и касае конкретен пациент във всеки един от случаите. Затова аз вярвам, че ще бъдете бързо и добре организирани със своите предложения между първо и второ четене, но интересът, който трябва да ни води, е интересът за реакцията при необходимостта да спасим живота и здравето на българските пациенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, д-р Дариткова.
Заповядайте за изказване, господин Чакъров.
ДЖАВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ние при разглеждането на Законопроекта за допълнение на Закона за обществените поръчки по време на обсъждането в Комисията по здравеопазване подкрепихме, както и сега ще подкрепим предложението, което е направено, с оглед аргументите, които бяха посочени – че своевременно и в кратки срокове трябва да бъдат доставени медикаменти за лечението на пациенти, които се нуждаят от тези лекарства, които вече бяха много подробно описани, не бих искал да ги повтарям. Ние споделяме тези аргументи и аз като лекар бих искал да кажа, че многократно и към мен са се обръщали за подобни лекарства. Виждали сме се в чудо по какъв начин да се доставят тези лекарства, защото става въпрос за здраве, за живот на нашите съграждани, на болни, и в тези случаи ние наистина трябва да реагираме по най-бързия начин.
Поддържам предложението, което бях направил по време на обсъждането на Законопроекта в Комисията, а именно всичко това да бъде публикувано. Много коректно беше представено и от д-р Дариткова, че всичко това ще бъде качено на интернет страницата за всеки случай.
В момента бих искал да обърна внимание на нещо друго. Нека да направим една ежегодна рекапитулация, тоест да видим за всяка изтекла година точно какъв ресурс, колко случаи са били лекувани и са били доставени медикаменти по този ред, в обхвата на Закона за обществените поръчки.
Ще подкрепим и с оглед на това, че по-голямата част от болните са в обхвата на Фонда за лечение на деца. И в такъв аспект ние имаме нашите съображения, но добре е обществеността и всички ние да бъдем информирани в какъв обем, в какъв обхват са средствата, които ще бъдат разходвани по най-ефективния начин, та да има не само съхранение, а и разумно разходване на публичния ресурс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Чакъров.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Други народни представители за изказване? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към първо гласуване на предложения Законопроект за допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-2, внесен от Даниела Дариткова и Данаил Кирилов на 19 януари 2018 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 21.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! След като стана ясно, че не можем да направим процедурно предложение по чл. 80, ал. 2, правя друго предложение: срокът за предложения между първо и второ четене да бъде 5-дневен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Заповядайте, професор Михайлов, за обратно предложение.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Нашето предложение при толкова деликатни моменти, които проличаха в дискусиите по този важен за залата и за страната Законопроект за изменение, е срокът да бъде не пет дни, а максимален.
Нека да избягаме от емоциите. Толкова време толкова години са преминали в нерешаване на този въпрос, че това решаване трябва да бъде изчистено от всички страни. Така че нека да бъдем максимално прецизни, да не се хвърляме, защото пет дни са буквално нищо като възможност за изчистване на всички предложения, за търсене на взаимодействие между отделните закони. Нека да бъдем максимално точни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Михайлов.
Ще подложа на гласуване двете предложения по реда на постъпването.
Гласуваме предложението на народния представител Данаил Кирилов за съкращаване на срока между първо и второ четене на пет дни.
Гласували 132 народни представители: за 86, против 32, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Това прави безпредметно предложението, което е в обратен смисъл – за удължаване на срока. Срокът между първо и второ четене определяме на пет дни с току-що приетото решение.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ И ПРЕБИВАВАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА СЪЮЗНИЧЕСКИ И ЧУЖДИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ.
Заповядайте, господин Попов, да ни представите Законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предлагам процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника – да бъдат допуснати за участие в заседанието господин Анатолий Величков – заместник-министър на отбраната, и госпожа Милена Маринова – дирекция „Правно-нормативна дейност“ на Министерството на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Гласуваме предложението за допуск в залата на господин Величков и госпожа Маринова.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Попов.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласуваме наименованието на Закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 има предложение от народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Член 26 се изменя така:
„Чл. 26. Личният състав на съюзническите и/или чуждите въоръжени сили и цивилният компонент при влизане във и при напускане на Република България се освобождават от гранични проверки в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи, от такси, визови процедури и от процедурите по регистрация и контрол на чужденците.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Изказвания? Обсъждаме § 1 и § 2, с предложенията на Комисията.
Заповядайте за изказване, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Бих искал да изразя следното становище по отношение на § 2, чл. 26, касаещ личния състав на съюзнически или чужди въоръжени сили – и „цивилният контингент“ е записан тук, но след това се предлага да бъде „компонент“ – се освобождават от гранични проверки в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи, от такси, визови процедури и от процедурите по регистрация и контрол на чужденците. Намираме това най-малкото за неприемливо, включително с предложението на новия вариант, защото цивилният компонент, уважаеми колеги, не може да бъде освобождаван от проверки в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи, особено в случаите – не казвам при влизане, но и при влизане – при напускане на Република България, когато част от тези лица са извършители на престъпления.
На практика с това предложение, приемайки го, ние узаконяваме нещо, което е в разрез, в колизия с актуализираната Стратегия за национална сигурност в частта ѝ „Защита на националния интерес“, а именно охрана на държавните граници.
Уважаеми колеги, такива случаи има и на заседанието на Комисията аз ги споделих, включително за извършители на тежки криминални престъпления. Такъв случай имаше и с убийство. Лично аз не мога да се съглася с такава постановка, въпреки че използвам случая, господин Председател, да кажа на председателя на Комисията, че ние след внимателно обсъждане, решихме да подкрепим немалка част от текстовете, с изключение на няколко, по които ще вземем съответното отношение.
Не виждаме основание цивилни хора, още повече после ще видите какво представлява цивилният компонент – той е толкова широко понятие, „зависимите лица“ – съпруг/съпруга на военнослужещ или на член на цивилния компонент, както и лицата, спрямо които военнослужещите или членовете упражняват родителските, настойнически или попечителски права, или са задължени да осигуряват издръжка съгласно законодателството на изпращащата държава.
Освен това, искам да кажа нещо друго. Какво значи цивилен компонент, придружаващ войските, уважаеми дами и господа? Тук, в тази, зала има няколко човека, които са били на мисия, в това число и председателят на Комисията, и заместник-председателят на Народното събрание господин Емил Христов. Нека те да Ви кажат кои са цивилните компоненти на нашите задгранични военни мисии. Има ли такава част, която придружава войската, да не кажа, че се влачи след войската, в някои случаи, включително и жени за развлечения? В нашите контингенти няма нужда от понятието „компоненти“, защото нашите контингенти, отивайки на мисия, всички ги военизират. Дори да отидем на вариант медицински сестри, и те са военизирани за срока на пребиваване в чуждата държава.
Искам да Ви кажа и нещо друго. От скромния опит, който аз имам, нашите контингенти, дори военнослужещите, са подлежали на гранични проверки в чужди държави, включително в Република Турция, която е натовска, когато ползвахме турско летище за придвижване до Афганистан, с „Ариана“ – афганистанската авиокомпания, включително и на територията на Афганистан. Тоест тук изключваме една равнопоставеност. Така че по този текст аз изразявам това мнение. Благодаря за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Велков.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ДОКЛАДЧИК КОНТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, мисля, че това предложение трябва да бъде подкрепено, защото става въпрос за гранични проверки, що се касае за информационните фондове на Министерството на вътрешните работи. Мога да Ви уверя, че този процес продължава изключително дълго, той е изключително строг и започва далече преди цивилния компонент и военните колеги от други държави да влязат на територията на Република България. Знаете, изпращат се предварителни сведения, тези сведения се съгласуват с Министерството на вътрешните работи, има списъци, хора, има изпращаща държава, която носи отговорност за това. После, по време на пребиваването, контролът е изключително строг от Военна полиция, структурите на ДАНС, съвместно командване на силите – знае се всеки един къде, какво, как прави. Докладват се включително не само извършени престъпления, но се докладват и инциденти. Имали сме немалко случаи – изкълчен крак, наранен пръст и така нататък. Контролът е изключително строг и се знае за всеки един служител за какво става въпрос. Да, имало е такъв случай, но той се знае в цяло НАТО.
Само да кажа, че ние имаме цивилни служители навън и те работят добре – и в щабове на НАТО, и в нашите делегации, и тези служители, примерно в Брюксел, спокойно ходят във Франция, пазаруват и се връщат и не влизат в никакви информационни файлове. Мога да уверя народните представители, че съгласно чл. 19, 20, 21, 27 от настоящия Закон, всички, които извършват престъпление в Република България, подлежат на разследване и при доказване – до образуване на съдебно производство. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания по обсъжданите текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 1 и § 2 във варианта, предложен от Комисията – за текста на § 2.
Гласували 114 народни представители: за 76, против 8, въздържали се 30.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: По § 3 има предложение от народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 27 ал. 1 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думите „зависимите лица“ се заменят с „цивилният компонент“;
2. Точка 1 се изменя така:
„1. карта за самоличност или паспорт, съдържащ имена, рождена дата, снимка, номер, дата на валидност и органа, издал документа, както и ако има звание и вид на въоръжената сила;“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по § 3?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Преди да направя изказването, бих искал да внеса едно уточнение. Останах с усещането, че една голяма част от присъстващите тук не знаят за какво гласуват. Преди малко говорихме, уважаеми генерал Попов, за цивилния компонент, за нищо друго.
Сега относно § 3. В § 3 в предишния вариант на закона има ал. 1 с две точки. Втората е заповед за индивидуално или групово придвижване, изготвена на езика на изпращащата държава и на английски език. Не мога да си обясня мотивите на вносителя да предложи в новия вариант тази т. 2 да отпадне. Този, който влиза на територията на Република България, представя карта за самоличност или паспорт, съответните атрибути – имена, рождена дата, звание, номер, вид на въоръжената сила, но няма заповед за индивидуално или групово придвижване, изготвена на езика на изпращащата държава. Тоест той може да влезе на територията на България само с документа, без да представя такава заповед, тъй като тя не се изисква, включително от което не може да стане ясно дали той е част от контингент или компонент, или не. Може да влезе и по линията, ако искате, и на контрабанден канал. Аз не мога да разбера мотивите да отпадне тази точка! Защо? Защо се прави това нещо да няма заповед за придвижване? Това е командировъчната заповед, каквато дори и на един депутат понякога му изискват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Велков.
Заповядайте за реплика, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Велков! Правя репликата с едно бързо уточнение, че § 3 въобще не касае т. 2 – нито нейното отпадане, нито някаква нейна редакция. Параграф 3 касае, само и единствено т. 1 на ал. 1. Точка 2 си остава така, както е. Моля, четете Доклада малко по-внимателно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гаджев.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Велков, за дуплика. Ще има ли такава? Не, отказвате се.
Други изказвания по обсъждания § 3. Не виждам.
Преминаваме към гласуване на текста на § 3 в предложената от Комисията редакция.
Гласували 109 народни представители: за 76, против 2, въздържали се 31.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя по § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания за предложените текстове на § 4 и § 5? Не виждам.
Гласуваме § 4 и § 5.
Гласували 105 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 26.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: По § 6 има предложение от народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
§ 6. Създава се Глава пета с чл. 39 – 43:
„Глава пета – Влизане, пребиваване във и напускане на Република България на военнослужещи и членове на цивилния компонент на съюзнически и/или на чужди въоръжени сили, които са част от структура на организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), разположена в Република България, и на придружаващите ги зависими лица
Чл. 39. (1) Военнослужещите и членовете на цивилния компонент от съюзнически или чужди въоръжени сили, които са част от структура на НАТО, разположена на територията на Република България, както и придружаващите ги зависими лица, при влизане във и напускане на Република България се освобождават от гранични проверки в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи, от такси, визови процедури и от процедури по регистрация и контрол на чужденци.
(2) При преминаване на държавната граница на Република България лицата по ал. 1 представят карта за самоличност или паспорт, съдържащ имена, рождена дата, снимка, номер, дата на валидност и органа, издал документа, както и ако има звание и вид на въоръжената сила.
(3) Военнослужещите по ал. 1 представят документа по ал. 2 и заповед за индивидуално или групово придвижване, изготвена на езика на изпращащата държава и на английски език.
(4) В паспортите на членовете на цивилния компонент и на зависимите лица се отбелязва статутът им на такива. При липса на такова отбелязване при първо влизане в Република България те представят друг документ, издаден от съответните органи на изпращащата държава или на НАТО, на английски език, удостоверяващ техния статут.
Чл. 40. Пребиваването на лицата по чл. 39, ал. 1 се удостоверява съгласно Закона за чужденците в Република България и Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства.
Чл. 41. Лицата по чл. 39, ал. 1 за периода на пребиваване в Република България удостоверяват самоличността си с националния си документ за задгранично пътуване и пребиваването си – с карта на служител в структура на НАТО или на зависимо лице, която се издава съгласно Закона за българските лични документи.
Чл. 42. Свидетелствата за управление на моторно превозно средство, притежавани от лицата по чл. 39, ал. 1, издадени от изпращащата държава, се признават на територията на Република България.
Чл. 43. (1) Табелите с регистрационен номер на служебните моторни превозни средства на структурата на НАТО и/или на изпращащата държава и на личните моторни превозни средства на лицата по чл. 39, ал. 1 се признават от Република България.
(2) Служебните моторни превозни средства на структурата на НАТО и/или на изпращащата държава и личните моторни превозни средства на лицата по чл. 39, ал. 1 се регистрират в Република България по искане на съответната структура и/или лица. Редът за регистрацията се определя от министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната при спазване на приложимия международен договор, регламентиращ установяването на структурата на НАТО в Република България.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за текста на § 6.
Гласували 113 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 34.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: По § 7 има предложение от народния представител Константин Попов, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните допълнения:
1. В т. 8 навсякъде след думите „въоръжените сили“ се добавя „или на цивилния компонент“.
2. Създава се т. 9:
„9. „Цивилен компонент“ е цивилният личен състав, придружаващ съюзническите или чуждите въоръжени сили, който е на работа в тези сили, и не включва лица без гражданство, лица, които не са граждани на изпращащата държава, както и лица, които са граждани на Република България или имат разрешение за постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор в сила за Република България.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам желаещи за изказвания народни представители.
Подлагам на гласуване текста на § 7 в редакция на Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Има предложение от народния представител Константин Попов, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението, а именно: „Заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за изменение на наименованието на подразделението – „Заключителни разпоредби“.
Гласували 112 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 17.
Предложението е прието
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: По § 8 има предложение от народния представител Константин Попов, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8:
„§ 8. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 14а:
„Чл. 14а. (1) Изискванията на този закон не се прилагат за пребиваващите в Република България военнослужещи и членове на цивилния компонент на структура на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), разположена в Република България, както и за техните зависими лица.
(2) На лицата по ал. 1 се издава карта по чл. 14, ал. 6 от Закона за българските лични документи със срок на валидност срокът на службата в структурата на НАТО, разположена в Република България.
(3) Редът за издаване на картата по ал. 2 се определя с акт на Министерския съвет.”
2. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 7:
„7. „Зависимо лице" е съпруг/съпруга на военнослужещ или на член на цивилния компонент на структура на НАТО, разположена в Република България, както и лицата, спрямо които военнослужещият или членът на цивилния компонент упражнява родителски, настойнически или попечителски права или е задължен да осигурява издръжка съгласно законодателството на изпращащата държава.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Има ли изказвания по предложения текст за § 8? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текста на § 8 в редакция на Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: По § 9 има предложение от народния представител Константин Попов, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 25д:
„Чл. 25д. (1) Изискванията на този закон не се прилагат за пребиваващите в Република България военнослужещи и членове на цивилния компонент на структура на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), разположена в Република България, както и за техните зависими лица.
(2) Срокът на пребиваването по ал. 1 може да бъде по-дълъг от една година.
(3) На лицата по ал. 1 се издава карта по чл. 14, ал. 6 от Закона за българските лични документи със срок на валидност срокът на службата в структурата на НАТО, разположена на територията на Република България.”
2. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 21:
„21. „Зависимо лице" е съпруг/съпруга на военнослужещ или на член на цивилния компонент на структура на НАТО, разположена в Република България, както и лицата, спрямо които военнослужещият или членът на цивилния компонент упражнява родителски, настойнически или попечителски права или е задължен да осигурява издръжка съгласно законодателството на изпращащата държава.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря ви.
Има ли изказвания по предложения текст за § 9? Не виждам заявки за изказвания.
Подлагам на гласуване текста на § 9 в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 31.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: По § 10 има предложение от народния представител Константин Попов, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10:
„§ 10. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 14 се създава ал. 6:
„(6) На военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), разположена в Република България, както и на техните зависими лица се издава карта на служител в структура на НАТО или на зависимо лице.“
2. В чл. 16:
а) Алинея 4 се изменя така:
„(4) „Личният номер за чужденец (ЛНЧ) идентифицира еднозначно продължително, постоянно и дългосрочно пребиваващите чужденци в Република България, както и военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на НАТО, разположена в Република България, и техните зависими лица. Начинът на неговото формиране се определя от Министерския съвет.“
б) В ал. 6 думите „чл. 18, ал. 6, т. 3“ се заменят с „чл. 18, ал. 7, т. 3“.
3. В чл. 18:
а) създава се нова ал. 4:
„(4) Заявленията за издаване на карта по чл. 59, ал. 6 съдържат следните лични данни:
1. имената;
2. дата на раждане;
3. място на раждане;
4. пол;
5. личен номер/личен номер на чужденец, ако има такъв;
6. гражданство;
7. наличие на друго гражданство;
8. адрес в Република България;
9. номер на национален документ за самоличност;
10. имената на зависимите лица, които пребивават в Република България заедно с лицето;
11. качество (служител в структура на НАТО или зависимо лице).“;
б) досегашните ал. 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 5, 6, 7 и 8.“
4. В чл. 18в думите „чл. 18, ал. 6, т. 2 или по ал. 7, т. 2“ се заменят с „чл. 18, ал. 7, т. 2 или по ал. 8, т. 2“.
5. В чл. 20а:
а) в ал. 4:
аа) в т. 2 думите „чл. 18, ал. 6, т. 1“ се заменят с „чл. 18, ал. 7, т. 1“;
бб) в т. 3 думите „чл. 18, ал. 6, т. 2“ се заменят с „чл. 18, ал. 7, т. 2“;
вв) в т. 4 думите „чл. 18, ал. 6, т. 3“ се заменят с „чл. 18, ал. 7, т. 3“;
б) в ал. 5 думите „чл. 18, ал. 7“ се заменят с „чл. 18, ал. 8“.
6. В чл. 55 се създава ал. 7:
„(7) На военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на НАТО, разположена в Република България, както и на техните зависими лица се издава карта на служител в структура на НАТО или на зависимо лице.“
7. В чл. 59:
а) създават се нови ал. 6 и 7:
„(6) На военнослужещите и членовете на цивилния компонент на структура на НАТО, разположена в Република България, както и на техните зависими лица се издава от Министерството на отбраната карта на служител в структура на НАТО или на зависимо лице със срок на валидност срокът на службата в структурата, разположена в Република България.
(7) Редът за издаване на картата по ал. 6 се определя с акт на Министерския съвет.“;
б) досегашните ал. 6, 7 и 8 стават съответно ал. 8, 9 и 10.
8. В чл. 61а:
а) създава се нова ал. 4:
„(4) Картата по чл. 59, ал. 6 освен данните по чл. 16, ал. 1 съдържа и:
1. снимка на притежателя;
2. подпис на притежателя;
3. адрес в Република България;
4. номер на документа;
5. дата на издаване;
6. дата на изтичане на валидността;
7. органа, издал документа;
8. качество на служител в структура на НАТО или зависимо лице.“;
б) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
9. В чл. 63 в текста преди т. 1 думите „чл. 18, ал. 2 и 4“ се заменят с „чл. 18, ал. 2 и 5“.
10. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 22:
„22. „Зависимо лице" е съпруг/съпруга на военнослужещ или на член на цивилния компонент на структура на НАТО, разположена в Република България, както и лицата, спрямо които военнослужещият или членът на цивилния компонент упражнява родителски, настойнически или попечителски права или е задължен да осигурява издръжка съгласно законодателството на изпращащата държава.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гаджев.
Има ли желаещи за изказвания по докладвания текст на § 10?
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, бих искал да получим и някои разяснения, които считам, че ще представляват интерес за всички присъстващи тук.
Съгласно изискванията на българското законодателство по отношение на издаване на лични документи, включително и на българските народни представители за техните дипломатически паспорти, има задължително изискване за биометрични данни. Тук аз не виждам да има такова изискване за зависимите лица, примерно някой служител от структура, който е от Свазиленд или пък е севернокореец. Просто искам да получа от господин Гаджев разяснение защо е?
Второ, което обещах на председателя на Комисията ген. Попов, запазвайки си правото от заседанието на Комисията, да го попитам сега. При положение, че след няколко месеца, казвам „при положение“, така се случи, че Истанбулската конвенция бъде приета, в т. 4 на чл. 18, ал. 4 пише „пол“. Ерго, сега в документите за самоличност, в заявките се пише мъж или жена. Ако тя бъде приета, какво ще правим? Какво ще пишем? Или ще променяме този закон сега, или трябва да правим нов закон!?
РЕПЛИКИ ОТ ОП: Аз няма да питам.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Господин Председател, моля Ви, да кажете там на някой, който се обажда под сурдинка да питам Станишев. Моята работа не е да питам Станишев, а аз питам вносителите какво ще пишем за „пол“? Защото господин Цветанов преди една седмица ей-там, на ъгъла, каза: „Конвенцията ще бъде приета до една седмица“. Казах му да не казва големи думи, по-добре да хвърли някой голям камък. Но както и да е.
Питам вносителите: какво ще пишем на мястото за „пол“. Това е! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Реплика? (Народният представител Христо Гаджев иска думата за лично обяснение.)
Лично обяснение?
Господин Гаджев, заповядайте за лично обяснение.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: Тъй като бях споменат поименно, взимам думата за лично обяснение. Все пак трябва да се има предвид, че военнослужещите и цивилни компоненти и зависимите лица, които идват на територията на Република България – те си имат своите лични документи от изпращащата държава. Там, съответно в зависимост дали държавата приема биометрия или не приема биометрия – това са идентификационни карти. Както и да е – това е друго.
Колкото до самите реплики относно Истанбулската конвенция, тези спекулации, които продължават до ден днешен относно въвеждане на различни други полове, освен конституционно и биологично определените, само говорят за нивото на дебата. Благодаря. (Ръкопляскания и реплики от ГЕРБ: „Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гаджев.
Има ли други реплики?
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: Това беше лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Това беше лично обяснение, макар че излязохте извън този формат и влязохте в полемика за Истанбулската конвенция. По-скоро го виждам като реплика към изказването.
Редно е да се даде думата.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, таксувайте го както искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Реплика и дуплика казвам аз.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Дуплика.
Аз не приемам квалификации, господин Гаджев, от рода на „все пак“ – казвате: „все пак цивилният компонент има документите на изпращащата държава“. Въпросът ми беше точен и ясен. Тук става въпрос за български документ за самоличност. Защо, след като за всички български граждани, включително казвам и за българските депутати, и за български военнослужещи, когато получават такива задгранични паспорти, има биометрични данни, за тези хора няма? Това ми беше въпросът.
Другият въпрос, на който не чух отговор, по отношение на чл. 18, ал. 4, т. 4, за пол в съответствие с Истанбулската конвенция. Ако не се приеме – остава така. Ако се приеме обаче, какво ще пишем? Обещавам на този там, който се обаждаше, няма смелост до дойде тук да говори, че няма да питам Станишев, аз имам собствено мнение по въпроса, което не се формира от това на господин Станишев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Велков.
Обсъждаме текста на § 10.
Има ли други изказвания? Не виждам заявки за други изказвания.
Преминаваме към гласуване на § 10 в редакцията на текста, предложена от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: Има предложение от народния представител Константин Попов – да се създаде нов § 11.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги в чл. 27, ал. 1, т. 6 думите „чл. 59, ал. 8“ се заменят с „чл. 59, ал. 10“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Не виждам изказвания.
Преминаваме към гласуване на § 11 по текст и редакция, предложени от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: Има предложение от народния представител Константин Попов – да се създаде § 12.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 12:
„§ 12. В Закона за електронната идентификация в чл. 22, ал. 2, т. 5 думите „чл. 59, ал. 7“ се заменят с „чл. 59, ал. 9.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на текста на § 12, по предложения от Комисията текст, за създаване на нов § 12.
Гласували 112 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: По § 11 има предложение от народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по докладвания текст? Не виждам.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 114 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: Има предложение от народния представител Константин Попов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 14:
„§ 14. Параграф 12 влиза в сила от 1 януари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по последния параграф? Не виждам желаещи народни представители.
Гласуваме § 14 по текст и редакция, предложени от Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието, а с това и в цялост на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за преминаване през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 702-01-42, внесен от Министерския съвет на 31 октомври
2017 г. – приет на първо гласуване на 21 декември.
Процедура?
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедура. Настоящата точка пета от дневния ред – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, да стане точка четвърта, а точка четвърта от дневния ред – Второ гласуване на Законопроект за пазарите на финансови инструменти, да стане точка пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Предлагате промяна в дневния ред, така както беше гласувано – четвърта и пета да се сменят.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Десислава Танева – точка пета от приетия дневен ред, а именно: Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители да стане точка четвърта, като смени мястото и поредността си с Второ гласуване на Закона за пазарите и финансовите инструменти.
Гласували 109 народни представители: за 93, против 2, въздържали се 14.
Предложението е прието, а с това точка пета става точка четвърта в седмичната ни програма.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Кой ще докладва от името на Комисията?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, №702-01-53, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2017г.
На заседание, проведено на 25 януари 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 702-01-53, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2017 г.
Законопроектът бе представен от госпожа Маринела Петрова –заместник-министър на финансите.
Необходимостта от изменение и допълнение на Закона за митниците се обуславя от наличието на несъвършенства в съществуващата към момента нормативна уредба и необходимост от уеднаквяване на практиката, както и прецизиране на разпоредбите с цел практическото им прилагане.
Един от основните приоритети, изведен в Програмата на правителството на Република България за периода 2017 – 2020 г., е намаляването на административната тежест за бизнеса и гражданите. Свидетелство за съдимост като удостоверителен документ се изисква при постъпване на работа в Агенция „Митници“. В чл. 10, ал. 1 и чл. 10а, ал. 1 от Закона за митниците е налице изискване за удостоверяване на съдебния статус от лицата, поради което се предлага да се регламентира служебното събиране на тази информация относно съдебния статус на лицата.
В структурата на Централно митническо управление се създава нова длъжност „заместник-директор на дирекция в Агенция „Митници“. Предложението за нова ал. 4 е в разпоредбата на чл. 11 и с оглед на обезпечаване правомощията на директора на Агенция „Митници“ предвид оптимизирането на структурата на администрацията на централно ниво.
След 1 май 2016 г. е в сила ново митническо законодателство на Съюза, уредено с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
С оглед на това със Законопроекта се предвижда издаването на квитанция от митническите органи, когато митническата декларация за стоки, които подлежат на облагане с вносни или износни мита или с други данъци/такси, е направена в устна форма в съответствие с чл. 135 и 137 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446.
Предвид на измененията в Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, приета с Постановление № 192 на Министерския съвет от 2004 г., са въведени нормативни промени в чл. 6, като е изменен компетентният орган, който да извършва регистрация на цените на тютюневите изделия, както и да води Регистър на цените на тютюневите изделия – Агенция „Митници“. Налице е също така необходимост от дефиниране на понятието „членове на едно семейство“ за целите на чл. 127, параграф 1, буква „з“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Дефинирането на понятието „членове на едно семейство“ е от изключителна важност при определяне на митническата стойност на внасяните стоки, тъй като в много случаи свързаността на лицата влияе върху цената на стоката, като същата се занижава, с което се избягва заплащането на вносни мита и на данък върху добавената стойност.
С цел улесняване процеса по подаване на заявления и издаване на разрешения е необходимо въвеждането на нова разпоредба, която позволява на заявителите да подават заявления за използване на пломби от специален тип до същия митнически орган, компетентен за издаване на разрешението за предоставяне на статус на одобрен изпращач, поради което законова промяна е направена и в този случай.
След представяне на Законопроекта се проведе обсъждане, на което членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект.
При проведеното гласуване с 14 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, №702-01-53, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Постъпил е и доклад на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Заповядайте, за да ни запознаете със съдържанието на доклада.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 702-01-53, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 декември 2017 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 702-01-53, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на финансите госпожа Татяна Накова – държавен експерт, отдел „Косвени данъци“, дирекция „Данъчна политика“, и господин Борислав Борисов – заместник-директор на Агенция „Митници“.
Законопроектът беше представен от господин Борислав Борисов.
Изменението и допълнението на Закона за митниците цели да се приведе националното законодателство в съответствие с митническото законодателство на Европейския съюз, както и да се намали административната тежест за гражданите. С предлаганото допълнение се регламентира служебното събиране на информация относно съдебния статус на лицата при постъпване на работа в митническата администрация.
В структурата на Централно митническо управление се създава нова длъжност „заместник-директор“ на дирекция в Агенция „Митници“, която ще подпомага директорите на дирекции в специализираната администрация на Централно митническо управление в осъществяването на функциите на административното звено.
След 1 май 2016 г. е в сила ново митническо законодателство на Европейския съюз, във връзка с което със Законопроекта се регламентира образец на квитанция при устни декларации по чл. 217 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Налице е необходимост от дефиниране на понятията „продажна цена на тютюневи изделия“, в тази връзка е предложена промяната в Закона за митниците в т. 34 от Допълнителната разпоредба. Нужно е и дефинирането на понятието „членове на едно семейство“, което е от изключителна важност при определяне на митническата стойност на внасяните стоки, с цел избягване намаляване цената на стоката, водещо до неплащането на вносни мита и на данък върху добавената стойност.
След направеното обсъждане и проведеното гласуване с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 702-01-53, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Николов.
Това бяха докладите, постъпили по повод на разглеждането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците.
Пристъпваме към разисквания.
Има ли желаещи народни представители за изказване по предложения Законопроект?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Законът за митниците е устройственият закон на Агенция „Митници“ и законът, който регулира дейността на органите в Агенция „Митници“.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за митниците, съгласно мотивите и докладите, които чухме, се цели намаляване на административната тежест и синхронизиране на митническото законодателство със същото на Съюза. Да, нормално е точно в този Закон да има намаление на административната тежест поради причините, които казах, защото това е устройственият закон на Агенцията и законът, който регулира дейността на тази агенция.
Именно в тази агенция, като голяма и приходна такава, има много дейности, които могат да бъдат унифицирани и наистина да бъде намалена административната тежест за гражданите и за бизнеса. Само че тук в Закона и с това изменение ни се предлага единствено да отпадне свидетелството за съдимост за постъпващите в Агенцията служители, което се оценява като намаление на административната тежест – единствено и само това, нищо друго по целия Закон за митниците. За мен това е несериозно отношение към приоритета, който сте си поставили като номер едно, а именно приоритета на управляващата коалиция и на управлението за намаляване на административната тежест. Това, че се намалява изискването към служителите на Агенцията не означава, че се намалява административната тежест за гражданите и за бизнеса.
Нещо повече. С тези толкова чести промени в Закона за митниците се увеличава административната тежест, защото за последните две години имаме шест или седем изменения в Закона за митниците. Това наистина е увеличение на административната тежест и създава проблеми при администрирането както за Митницата, така, разбира се, и за тези, които оперират и са регистрирани по този Закон.
По същество по самия Закон. Предложените промени – да, една част от тях са може би наистина по изисквания на Европейския регламент, но странното е това, че преди повече от година и половина уж въведохме всички изисквания със Закона за изменение и допълнение на съответния регламент, а днес отново имаме предложение по този регламент. Става въпрос за тази квитанция и това, което беше изчетено в докладите. Смятам, че като сериозна администрация Агенция „Митници“, а и Министерство на финансите трябва добре, внимателно да прегледат регламентите и да бъдат направени с един законопроект всички нужни промени в Закона за митниците.
Не съм съгласен и няма как да подкрепим предложената промяна в § 3, а именно, че директорите на дирекция от специализираната администрация на Агенция „Митници“ могат да бъдат подпомагани от заместник-директори. Никъде в Закона за митниците не е казано какви директори на дирекции ще има Агенция „Митници“, а единствено и само е посочено, че има директор на Централно управление и заместник-директори, които се назначават от министъра на финансите. Всички останали длъжности са част от Устройствения правилник на Агенцията, който се приема от Министерския съвет. Затова говори чл. 11, в който е направено това допълнение. Смятам, че това допълнение тук няма място и то трябва да отпадне. Предложих го и на Комисията. Смятам, че нямаше разбиране от страна на вносителите, но между двете четения ще направим нашите предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Да.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, промените са малки и аз нямаше да се изказвам, ако не съм провокирана от изказването на господин Търновалийски.
Първо, искам да кажа, Вие знаете, че се правят промени в редица закони във връзка с намаляване на административната тежест. Тогава, когато в законите, уреждащи свидетелството за съдимост, се взе решение и направихме базовата промяна, че свидетелството за съдимост единствено и само по електронен път между различните администрации следва да се обменя, а не да се праща лицето или фирмата, или което и да било, за да взима на хартия такова свидетелство за съдимост. Това трябваше да намери отражение в редица други закони, където има подобен текст. Именно в този закон, който в момента разглеждаме, това е текстът.
Интерпретациите на господин Търновалийски, че това се отнасяло за служителите на Митницата, нямат никакъв смисъл, да не кажа, че това не е вярно, защото става дума за тези, които кандидатстват да бъдат приети на работа за назначаване в Митницата, но с нещо трябва да се обоснове позицията, която ще заеме след малко БСП, да не гласува Законопроекта.
На второ място, той спомена, че, видите ли, отново се приемат промени във връзка с европейски регламенти, които е трябвало да бъдат приети преди година или година и половина. Нека колегите на господин Търновалийски, които са повече в течение, да знаят, че регламентите са жив организъм и те се променят постоянно и всяка една промяна на тези регламенти трябва в някакъв момент да се отрази в нашето законодателство, макар че всички ние знаем, че регламентът има пряко действие и той дори може да не е отразен в нашето законодателство директно, а поражда такова пряко действие. Считам, че това въобще не може да бъде аргумент за това да не се подкрепи Законопроекта.
Разбира се, искам да се спра на третия аргумент, който е абсолютно безпочвен. Господин Търновалийски заяви, че, видите ли, в Устройствения правилник, приет от Министерския съвет, е достатъчно да се запише длъжността „заместник-директор на дирекция „Митници“, за да бъде тя факт. Само че преди да се правят изказвания, още повече да се правят предложения между първо и второ четене, каквото намерение господин Търновалийски изрази преди малко за промяна на този текст, е хубаво човек да вземе да попрочете малко повече закони, за да разбере дали това е законосъобразно или това, което той ще предложи, е незаконосъобразно.
В случая трябва да Ви кажа, че в Закона за администрацията са разписани какви длъжности има в държавната администрация и там „заместник-директор“ има единствено и само в главните дирекции на съответните държавни учреждения. В случая ние говорим за „заместник-директор на дирекция“, тоест в самия Закон за администрацията няма предвидена такава възможност. Ще кажете, защо? Защото се предполага, че главните дирекции са големите дирекции и всъщност те имат нужда от заместник-директор, който да подпомага управлението. Още повече че в Класификатора на длъжностите в администрацията също няма такъв „заместник-директор“ на дирекция за Агенция „Митници“ да е предвиден, защото в Класификатора ясно и категорично е казано – можете да си направите справка с § 6 от Преходните разпоредби, че използването на други наименования и длъжности е допустимо единствено и само ако това е предвидено в специален закон, а това е специалният закон, който ние днес гледаме.
А това дали въобще е необходимо да има заместник-директор, се обосновава от броя на служителите, които работят в тези специализирани дирекции, за които в случая става дума.
Ще Ви дам само пример, че примерно в Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ работят 136 души. В Дирекция „Информационни системи и аналитична дейност“ – 123 души. Така че по-ефективното управление, преценката за това, че то би било по-ефективно, ако ръководството на тази дирекция се увеличи с един заместник-директор с необходимите правомощия, е факт. Но за да стане то факт, не е достатъчно да бъде променен Устройственият правилник. То трябва да намери място в Класификатора на длъжностите. И единственият възможен законов начин това да се случи е, когато е предвидено в Специалния закон.
Така че, уважаеми колеги отляво, нямате аргумент да не подкрепите този Законопроект. Аз разбирам, че Вашата директива е: „Не подкрепяйте нищо, което е внесено от управляващите“, но все пак е хубаво човек от време на време и да има истински аргументи за подобно действие. (Реплики от „БСП за България“.)
Господин Председател, моля Ви, какво е това грубо отношение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Много Ви моля, не от място, имате възможност за реплика. Това беше изказване на госпожа Стоянова. Ако някой има възражения, използвайте формата по нашия Правилник.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Стоянова, благодаря за многото съвети, само че когато съветвате другите да четат, е добре и Вие да четете малко повече. Защото, уважаема госпожо Стоянова, не става въпрос за свидетелства за съдимост за тези, които кандидатстват в администрацията, а за тези, които вече са приети и подават документи, за да бъдат назначени. Разликата е огромна. Така че няма нищо общо с намаляване на административната тежест.
И аз още веднъж дебело ще подчертая – имате Закон за митниците, устройствен закон на една от големите агенции в страната, закон, който регулира нейната дейност. И единственото, което намерихте като намаление на административната тежест, е свидетелството за съдимост на служителите, които ще назначите. Страхотно изпълнение на приоритетите, които сте си заложили.
По отношение на това дали трябва да бъде в Закона длъжността на заместник-директора, или не, аз ще проверя, не съм проверил всичко това, което казахте, и ако е така, окей може и да съм сбъркал. Но да давате от този микрофон квалификации, когато и Вие самата не сте убедена в това, моля Ви, може малко по колегиално да подхождаме, защото наистина в този Законопроект, който е пореден, шести или седми за две години, няма нито ред за намаляване на административната тежест. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Има ли втора реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Стоянова. Заповядайте да отговорите.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Търновалийски, понеже ме обвинихте за административната тежест, че не чета, първо трябва да Ви кажа, че преди един служител да е назначен, той просто не е служител на тази администрация, ама, дето се вика, това са подробности в пейзажа.
Другото, което Вие предлагате – да няма такъв текст, означава, че единствено и само хартиеният носител и изискването човек да си го извади от съда, трябва да остане единствено и само в този закон, но това са думи, колкото да има какво да кажете.
Колкото до заместник-директора, ще Ви улесня, господин Търновалийски, с точните членове, ако искате, за да не ровите по целите закони, а да се съсредоточите точно върху тези членове, които касаят темата, и ще Ви моля, вместо мен да обявявате в некомпетентност или нечетене, Вие да се подготвяте по-добре преди да се изказвате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Времето напредна. Има ли други изказвания, за да преценим дали ще пристъпим към гласуване? Има ли желаещи за изказвания народни представители?
Предлагам тогава да преминем към гласуване на обсъждания Законопроект преди почивката.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 702-01-53, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2017 г.
Гласували 84 народни представители: за 61, против 2, въздържали се 21.
Имам предвид, че на таблото е обявено, че предложението е прието, а то не е така, тъй като са необходими 67 гласа.
Предложение за прегласуване? Госпожо Стоянова? (Реплики.) Госпожа Стоянова даде знак, моля Ви.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател! Моля, първо да поканите народните представители в залата, защото виждате, че залата е доста рехава, а когато предстои гласуване, е хубаво да вземат да влязат от кулоарите. Така че Ви моля да пуснете звънеца, с който да ги призовете…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Правя го в момента.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: …да влязат в залата. След това, разбира се, искам да подложите на гласуване процедурата за прегласуване на Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Основанието Ви е очевидно. Влизат и в момента народни представители, които не са гласували.
Моля, заемете местата си.
Отново докладвам обсъждания Законопроект.
Гласуваме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 702-01-53, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2017 г.
Гласували 117 народни представители: за 88, против 3, въздържали се 26.
Предложението е прието, а с това на първо четене Законът за митниците, № 702-01-53, внесен от Министерския съвет.
Уважаеми народни представители, съобщавам Ви за покана за откриването на изложба в Северното фоайе на художника Георги Андонов. Експозицията представя 17 портрета на исторически личности. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването. Почивка до 12,10 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Вносител е Министерският съвет. Внесен е на 19 януари 2018 г.
Започваме с Доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте, уважаема госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, моля, първо, по процедурата да предложа достъп до залата на госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, храните и горите, и на господин Георги Праматаров – директор на дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“ в Министерство на земеделието, храните и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, гласуваме допуск до залата на заместник-министър Кръстева и господин Праматаров.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят заместник-министъра и директора на дирекция в зала.
Моля, продължете, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 802-01-4, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2018 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 24 януари 2018 г., на което обсъди цитирания Законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите: Вергиния Кръстева – заместник-министър, Георги Праматаров – директор на дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“, Надежда Петрова – държавен експерт в същата дирекция, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от Вергиния Кръстева, която отбеляза, че изменението се налага във връзка с наказателна процедура срещу България за ограничаване на достъпа до директни плащания на площ на потенциални кандидати за подпомагане.
Със Законопроекта се създава възможност Разплащателната агенция да извършва проверки за изкуствено създадени условия.
Предвидено е заповедта, с която министърът на земеделието, храните и горите одобрява обхвата на специализирания слой „площи, допустими за подпомагане“, да се обнародва в „Държавен вестник“.
Изменен е текстът, регламентиращ условията и реда, по които регистрираните земеделски стопани кандидатстват за подпомагане по схемите за директни плащания. Кандидатите ще подават заявление за съответната календарна година, като заявените площи ще следва да са на тяхно разположение, тоест за тях да са регистрирани правни основания за ползване по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Правните основания ще се регистрират в съответната общинска служба по земеделие в специализиран софтуерен продукт на Министерството на земеделието, храните и горите. Министерството ще обобщава и предава тези данни на Разплащателната агенция, която ще ги съпоставя с данните от заявленията. Когато заявените за подпомагане площи надвишават регистрираните правни основания за ползване, Агенцията ще издава предупреждение за грешка. След изтичането на срока за подаване и промени в заявленията, Разплащателната агенция ще извършва допълнителни административни проверки на заявленията, за които е издадено предупреждение за грешка, като съответно ще намалява размера на плащането за площите, за които при проверката не бъде установено регистрирано правно основание за ползване.
От Министерството обясниха, че по същество процедурата за кандидатстване не се променя, процедурата по подаване на заявления остава същата, правните основания също остават, като изискване за допустимост за подпомагане. Единствената разлика е, че съществуването на валидни правни основания ще се установява не при подаването на заявленията, а при извършването на административните проверки от страна на Разплащателната агенция.
В последвалата дискусия народният представител Петър Петров настоя изрично да бъде разписано, че когато за разпределените за ползване площи, за които няма сключени договори за наем и аренда, и не са подадени декларации – така наречените „бели петна“, не са платени дължимите средства, за тях няма да се признава валидно правно основание. Освен това заяви, че следва в Закона да се предвиди конкретен срок за регистриране на правните основания.
От парламентарната група на „БСП за България“ отбелязаха, че има редица неясноти по отношение на процедурата за кандидатстване. Изтъкнаха, че препращайки към Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, без да има препратки към конкретни текстове, не става ясно кои са правните основания, които ще бъдат зачитани като валидни. Отбелязаха също, че не е ясно доколко е подготвен и защитен софтуерът на министерството, в който се регистрират правните основания, и че работата на администрацията ще бъде силно затруднена предвид кратките срокове, в които следва да бъдат обработени документите за предстоящата кампания. В заключение заявиха, че ще се въздържат да подкрепят Законопроекта.
От парламентарната група на ДПС отбелязаха, че са считали действащата процедура за кандидатстване за твърде детайлно разписана, но отчетоха, че тя е успяла в голяма степен да дисциплинира земеделските стопани. В тази връзка изразиха опасението, че предложената нова редакция е твърде обща и неясна.
От парламентарната група на „Воля“ отбелязаха, че следва да има указания за земеделските стопани как ще се прилага новата процедура.
От парламентарната група на ГЕРБ заявиха, че ще подкрепят Законопроекта, но между първо и второ четене процедурата за кандидатстване за подпомагане следва да бъде прецизирана, за да се гарантира, че ще бъдат подпомагани единствено добросъвестни земеделски стопани. Отбелязаха, че на административни проверки следва да подлежат всички подадени заявления, че е необходимо прецизно да бъдат определени валидните правни основания и че ако е необходимо, ще бъдат дадени легални дефиниции на част от използваните понятия.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 13 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 802-01-4, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева.
Ще има ли представяне на мотивите от вносител и становище на вносителя? Не.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще започна с това, че в рамките на един месец за втори път променяме Закона за подпомагане на земеделските производители.
Още по-тревожно е, че тази промяна идва буквално един месец преди стартирането на приема на новите заявления за подпомагане за 2018 г. Тоест, промените, които се предлагат, трябва да бъдат съответно… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за тишина в залата!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: …Понеже не е интересна темата, предполагам, но все пак земеделските стопани имат правото да чуят за какво става въпрос и какво се очаква от тях.
Един месец преди приемането на заявленията за подпомагане променяме реда и съответно напълно либерализираме хода за подаването на заявленията.
По време на самото обсъждане в Комисията по земеделие беше посочено, че това, едва ли не, е искане на Европейската комисия и в рамките на две или три години се е водила една сериозна комуникация с Европейската комисия във връзка с това, че в България със Закона не се осигурява достъпът до подаване на заявления от страна на земеделските стопани.
Първото ми възражение по отношение именно на този дебат, воден с Европейската комисия, е това, че вероятно страната ни не е защитила достатъчно добре състоянието на поземлените отношения в страната. Защото България е уникална, тя е уникална и се отчита не само в страните от Европейския съюз, но и в световен контекст по отношение на проведената поземлена реформа. Има изключително много проблеми, свързани със собствеността и земеползването, и оттук нататък проблемите, които ние се опитваме да решим в законодателството достатъчно детайлно, имат за задача именно да направят необходимата среда за подаване на заявления – такава, че да не се допускат застъпвания на площите, да не се използват или да не се осъществява подпомагане без да има правно основание.
Всичко това в предлаганите промени обаче се обръща точно обратно – с изискванията към тези, които ще трябва да подават заявления. Всеки един ще има право на достъп за подаване на заявление, при условие че и досега разписаните процедури очертаваха абсолютно всички възможности за осигуряването на този достъп.
Аз се питам като хипотеза: коя от възможностите не е описана в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи? За мен единствената неописана възможност са устните договори. Питането ми е: ще позволим ли устните договори при достъпа до подаване на заявления? Колкото и да изглежда странно, само това не е разписано в законодателството. Може и да не съм права, но не намерих друга възможност в осигуряването на достъп.
След като е осигурен достъп, оттам нататък започва процедурата, която води до това, че администрацията трябва да направи необходимите усилия да преведе този достъп на езика кой има право на подпомагане и да получи средствата за подпомагане.
По време на дебатите стана въпрос, че това ще натовари администрацията, при условие че се работи със софтуер, който и досега е използван, и че администрацията едва ли ще увеличи своя капацитет. Затова ми се струва хипотетично, че в много от предвидените срокове за подаване на заявлението, проверките, плащанията в рамките на годината няма да има възможност да се осъществят плащанията поне за 2018 г. за голяма част от земеделските стопани.
Второто ни възражение към Законопроекта е свързано с факта, че за втори път разписваме правила на взаимоотношения между Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд „Земеделие“. Доколкото знам, Държавен фонд „Земеделие“ е част от структурата на Министерството на земеделието, храните и горите. Какво налага да вкарваме текстове, както сега се прави – правното основание, тоест специализираният слой се създава в Министерството и се предоставя на Държавен фонд „Земеделие“. Държавен фонд „Земеделие“ прави проверки, забележете, прави допълнителни административни проверки! При това състояние те не трябва да са допълнителни, а да са задължителни и да обхващат всички земеделски стопани. Този термин малко виси във въздуха. След като прави допълнителните административни проверки, при нужда пак ще се обръща към Министерството на земеделието, храните и горите за допълнителна информация. Питам: защо е необходимо в законодателството при така изградената работеща структура – Министерството на земеделието, храните и горите и Държавен фонд „Земеделие“, в законите ние да описваме такива процедури? Това буди у мен недоумение. Това означава, че донякъде координацията между двете структури не е добра и се налага ние тук, в парламента, като институция да трябва регулираме отношенията, за да не се обърка някой по трасето кой какво прави.
Ще се въздържим от приемането на Законопроекта, както обявихме и по време на Комисията, защото ми се струва, че това ще създаде повече проблеми, отколкото да реши какъвто и да било проблем, освен евентуално на Европейската комисия, която може да ни потупа по рамото, нищо че след това ние, създавайки си проблеми, трябва сами да си ги отстраняваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Има ли реплики към нейното изказване? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, но мисля, че господин Петров беше пръв.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател!
Господин Петров, благодаря, че ми отстъпихте своето място.
Както казахте, професор Бъчварова, нашата страна наистина е уникална относно реформата, проведена в земеделието. Тази реформа обаче не сме провеждали нито ние, нито нашите коалиционни партньори от ГЕРБ, а я провеждаха съвсем други хора.
Всички знаем проблема с разпокъсаността на земята и малките парцели, които се получиха.
Колеги, аз призовавам да подкрепите този закон, защото промяната, която се предлага в Закона за подпомагане на земеделските производители, касае само технически неща. Това с нищо не утежнява бенефициентите и ползвателите, които ще подават заявления за подпомагане, тъй като администрацията ще бъде натоварена да прави допълнителни проверки.
Както Вие споменахте в своето изказване, професор Бъчварова, в Комисията възникна резонно въпросът защо с тези изменения се въвежда терминология, думи, изразни средства, които ние, като земеделци, в първия момент не можахме да разберем за какво става въпрос.
След това екипът на Министерството на земеделието, храните и горите достатъчно добре обясни, че има такава процедура от определен кръг заинтересовани лица – земеделски производители, които не са били допуснати за подпомагане на база на това, че пред общинските служби са заявили за подпомагане земеделски земи по така наречения „устен договор“, който не може да се отрече, че не съществува като такъв в правото.
Професор Бъчварова, много добре знаете, че когато двама или повече земеделски производители се появят с някакъв парцел в общинската служба и подадат своето заявление за подпомагане, естествено, двама могат да твърдят, че имат сключен устен договор, но когато се покаже писан договор и истинските собственици са призовани да кажат кой от договорите е с по-голяма сила, естествено писменият договор и волеизявленията на страните в него са с много по-голяма тежест съответно на устно заявеното.
Колеги, касае се наистина за утежняване работата на поземлените комисии и на службите, които приемат заявленията за подпомагане, защото те героически защитават и отстояват правата на земеделските производители и работят денонощно по време на кампания. Мисля, че и този път те ще съумеят да се справят, независимо от мизерните заплати, които получават, макар че това е съвсем друга тема.
Колеги, моля Ви да подкрепите това изменение, за да може кампанията да започне успешно, да не всяваме смут в земеделските производители и те да започнат спокойно своята работа по полето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Има ли реплики към изказването на господин Апостолов? (Шум и реплики.) Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря за думата, госпожо Председател. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Уважаеми колеги, може би на всички ще стане по-интересно, и особено на господин Стойнев, когато земеделските стопани започнат да протестират и той отиде и започне да говори: „Вижте тези какъв лош закон приеха“. (Шум и реплики.)
Става дума за нещо много важно – че правни условия, основания, разписани много подробно в предишния закон, които казваха при какви условия някой може да кандидатства за подпомагане, сега отпадат. За да удовлетворим изискванията на европейските институции, се дава възможност на всички, които представят каквито и да са правни основания, да входират документите си.
След това хората, които трябва да проверяват документите, ще трябва да приемат ролята на следователи, понякога на съдии, за да отсъдят дали дадено правно основание отговаря на еди-коя си глава от еди-кой си закон – за това става дума. Това е нещо много опасно и може още следващото лято да доведе до много сериозни спорове като този за пренаемането и преотдаването под наем на земи. От това нещо ще се възползват много добре колегите от БСП – запомнете ми думата. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Можеше в тази промяна на Закона и аз изказах това си мнение в Комисията да бъдат добавени освен точните, ясни правни условия, за да кандидатстваш и получиш подпомагане, да се включат и други условия, които са изникнали междувременно, включително устно споразумение, но да е записано и да се знае по каква причина ти си внасяш документите.
Аз зададох въпроса: ако има недобросъвестен служител в системата, който приеме на своя отговорност дадено правно основание за правилно и това доведе до ощетяване на хора, които са в правото си да участват, какво става?
В стария закон се третираше въпросът с „белите петна“. Ако някои от народните представители не знаят, това е проблем, който ще възникне още това лято. По никакъв начин хората, които ще внесат документи и ще доказват правни основания, няма да са задължени да са платили парите за „белите петна“. Това нещо беше казано в стария закон, но в новия липсва.
Оставяме на съвестта на човека, който обработва земи, които не са споменати, но са чужда собственост и той я е използвал, ще остане само на неговата съвест да има задължението да внесе парите по специалната сметка, която създадохме с предишния Закон.
Това е много опасно и мисля, че ще създадем още условия за БСП да се интересуват по общини дали на техните избиратели са внесени парите по „белите петна“.
Отпадна и другото важно условие: след 15 октомври да започнат да се заявяват намеренията кой какво иска да прави върху съответните парцели. Сега тези намерения могат да бъдат представени на 31 май, както ни обясниха от Министерството на земеделието, храните и горите. Добре, но знаете, че самото разделяне вътре в общините, когато хората се събират, става юни месец! А още през месец май някой вече е внесъл правни основания?! Какво разделяте?! Ще станат големи бъркотии.
Затова без да намесвам политическата сила, към която се числя, лично аз ще се въздържа да гласувам този закон, като човек, добре запознат със закона, имайки предвид, че то ще доведе до много трудности. Надявам се да се размисли много добре между първо и второ четене, ако това е възможно, и тези трудности да бъдат преодолени.
Повтарям отново: в това, което гласуваме в момента, няма точни и ясни правила за правните основания, когато се внасят документите.
Второ: няма задължения на обработващите земя да са платили, и то за „белите петна“, и тогава отново да се представят правните основания.
Трето, сроковете да се внасят основанията за обработка на земята за следващия период, които много бистрихме и мислихме в Комисията, са изместени много назад във времето и ще създадат бъркотия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Петров.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложеният Законопроект не е по силата на правене на политики, концепции, стратегии, а е по много конкретен повод и той е угрозата от наказателна процедура от Европейската комисия в резултат на жалби на наши земеделски производители.
След близо двегодишната кореспонденция между Комисията и Министерството се налага поредната поправка в Закона за подпомагане на земеделските производители. Казвам „поредната“, защото както казаха и преждеговорившите, само допреди две седмици отново разглеждахме този Законопроект. За да избегнем угрозата от наказателна процедура, се налагат промени в този закон.
Има неща, с които ние от нашата парламентарната група бихме се съгласили, за да избегнем наказателната процедура. Да, има полезни неща в Закона. Примерно такова е задължението да създадем звено, което да прави проверка за изкуствено създадените условия и за еднакви условия за подпомагане на всички земеделски производители. Това е хубав текст.
Другият хубав текст е примерно да се обнародва освен в сайта на Министерството и в „Държавен вестник“ допустимият слой за подпомагане. За съжаление, хубавите неща спират дотук. Това, което най-много ни притеснява, е частта за доказване на правното основание за ползване на земеделските земи.
Какво правим с новия Законопроект? В стария законопроект имахме прецизно, обширно, детайлно изброяване на всичките правни основания, които могат да ползват земеделците, при кандидатстване за директните плащания. От изчерпателно изброяване на правните основания в стария законопроект, сега в новия минаваме на общо и неясно формулирано определение „що е то правно основание, кои са документите за правно основание?“ От едната крайност – на изчерпателно изброяване, преминаваме в друга крайност – на общо понятие, разписано в Закона, без да са детайлизирани подробностите, защото именно подробностите са важни при определяне на правното основание.
Другото ни притеснение е това, което четем в Законопроекта, и това, което казват колегите от Министерството. Колегите от Министерството казват: „Не се променят правилата. По същите правила работим“. Ако някой чете обаче текстовете в Законопроекта, това не става ясно.
Казвам всичко това, защото между първо и второ четене биха постъпили доста предложения, които да прецизират точно тези текстове, за да отпаднат съмненията, или под формата на допълнителни текстове между първо и второ четен, или примерно колеги от Министерството – тези неща да бъдат разписани в указания, в наредби, в правилници и ред други такива документи.
Другото, което ни притеснява, колеги, това са изключително кратките срокове. Точно след един месец стартира новата кампания за директните плащания. За този един месец администрацията трябва да започне да работи по новите правила, а земеделските производители, които по директните плащания са над 100 хиляди, трябва да започнат да работят по новите правила. Да се преработи софтуерът, да се направи обучение на администрацията, да се направи обучение на земеделците, мисля, че в този кратък едномесечен срок това ще е много трудно.
Мнението на нашата парламентарна група е, че не бива да се променя установеният ред. Добър или лош, трябва да призная, че всички земеделци свикнаха да работят по този ред – той има дисциплиниращ характер. От друга страна, администрацията също свикна да работи с този ред и също работи успешно. Всяка промяна, всяко сътресение, колеги, в механизма за кандидатстване и за одобряване на директните плащания би причинило сериозни сътресения и би причинило неусвояване, знаете, на най-големия ресурс, който е по Програма „Развитие на селските райони“ в частта директни плащания.
Накрая се обръщам към колегите от Министерството и колегите отдясно: колеги, давайте тези законопроекти не на принципа „проба – грешка“, не на принципа „лъжичка по лъжичка“, защото за втори или трети път гледаме този закон в последните няколко месеца, а прави впечатление, че не само този. Молбата ми е по-концептуално, по-обрано. Ако има някакви поправки, промени, да вкарваме всичките тези законопроекти, а не на час по лъжичка, и в рамките на три месеца по три пъти да гледаме един и същи закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Абазов.
Има ли реплики? Няма реплики.
Следващото изказване е на госпожа Десислава Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! С настоящото си изказване искам да кажа, че парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи Законопроекта на първо четене със съответните бележки, които отразяват съгласие на предишно, предходно изказалите се колеги от различните парламентарни групи – и от БСП, и от „Обединени патриоти“, и от ДПС. Считам, че заедно ще намерим текстовете, които трябва да отразят притесненията на колегите от всички парламентарни групи, изказали се преди мен.
Ще подкрепим Законопроекта на първо четене по повод подкрепата на Министерството на земеделието, храните и горите във водената от тях комуникация с Европейската комисия. Както се изказа и господин Абазов преди мен, искам да подчертая, че в момента начинът, по който се заявяваха исканията за подпомагане, начинът, по който работи системата, е дисциплиниращ. Въведоха се правила, които вече се познават от земеделските стопани и най-важното – които водят до това земеделските субсидии да се получават от земеделските производители, които извършват съответната земеделска дейност, а това е цел, към която всички политически сили в годините на управление след влизането ни в Европейския съюз по един или друг начин са се стремили да постигнат. Мисля, че когато вкарахме тези правила, независимо че тогава от опозицията получихме доста критика, всички се убедиха, че това е начинът, по който трябва да се въведат прозрачни правила в сектора по отношение на разпределение на финансовите ресурси. Това беше заявено и в хода на заседанието на Комисията по земеделието и храните, и от Министерството на земеделието, храните и горите, че ще получим и тяхната експертна подкрепа да направим промени в текстовете, да ги прецизираме така, че по никакъв начин да не се направи отстъпление от досегашните принципи на обществените отношение по повод заявяването на площи за подпомагане.
Да – да отговорим наистина на виждането на Министерството на земеделието, храните и горите по повод комуникацията ни с Европейската комисия, но в същото време ясно да си защитим принципите на функциониране на системата, така че те да са справедливи, плащанията да бъдат за земеделските стопани, които извършват земеделска дейност, с всички необходими за това правни основания, които те надлежно имат и са регистрирали. Това е много важно, защото в сектора трябва да има равнопоставеност на всички земеделски оператори. Считам, че ще намерим, а и работим вече в тази посока… Да, времето е кратко, но всички трябва да сме наясно, че кампанията започва от 1 март. Да, за съжаление, срокът е кратък, но ние трябва да направим възможното, така че до 1 март всичко да бъде коригирано, направено и ясно. Независимо от това – както заявиха в хода на заседанието на Комисията по земеделието и храните, отстъпление от постигнатото като дисциплиниращ ефект не следва да направим, няма да направим, няма такава воля и в самото Министерство на земеделието и храните. По-скоро става въпрос за редакции, които да направим, за да не се използват сегашните текстове за вратички.
Второ, независимо от това в какъв вид ще бъде приет Законът на второ четене или в окончателния му вид, трябва да е ясно, че досегашните принципи си остават и за земеделските производители не следва да има принципна промяна предвид измененията в процедурите на някои от сроковете. Това би довело до утежнение на администрацията в системата на Министерството на земеделието, храните и горите и тя трябва да се подготви за това, така че земеделските стопани в нормален порядък да се възползват от правата, които им дават съответните фондове за подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Има ли реплики?
Първа реплика – професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Танева! Проследих изказванията на всички парламентарни групи – имат резерви към този Законопроект, и то с основание. Моята реплика към Вас е свързана с твърдението Ви, че включително и опозицията…
Искам да Ви припомня, че Четиридесет и второто народно събрание започна този дисциплиниращ ефект с въвеждането на правните основания. Ние сме подкрепяли абсолютно всички промени, прилагани досега по отношение именно редакция, корекция, така че наистина нещата да станат прозрачни и точни. Не прави чест да се използва трибуната на Народното събрание точно в тази посока – да се търси, как да кажа, виновният в лицето на опозицията. Ние сме „за“ и винаги сме подкрепяли промени в тази насока. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Има ли следваща реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Не съм имала нищо конкретно. Не знам професор Бъчварова защо така го е приела. Земеделските закони винаги са предизвиквали бурни дебати в тази зала. В началото този процес изглеждаше твърде сложен, твърде утежняващ и съм имала по принцип мисленето, че това винаги е било плод на ожесточени дебати, но с нищо конкретно не съм искала да я засегна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Уважаеми народни представители, днес гости на парламента са група от град Варна – в момента са на балкона. Моля да ги приветстваме. (Ръкопляскания.)
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 802-01-4, внесен от Министерския съвет на 19 януари 2018 г.
Гласували 138 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 40.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Както стана ясно в дебата, кампанията започва от 1 март, поради което правя процедурно предложение срокът между първо и второ четене на току-що приетия Законопроект да стане три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме процедурното предложение, направено току-що, за съкращаване на срока между първо и второ четене на три дни.
Гласували 124 народни представители: за 95, против 10, въздържали се 19.
Предложението е прието.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред – обемист законопроект:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ.
Моля, госпожо Стоянова, виждам, че се отправяте към трибуната.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Госпожо Председател, моля за процедура – в залата да бъдат допуснати представителите на Комисията за финансов надзор: господин Бойко Атанасов – заместник-председател, госпожа Ана Андонова – директор на дирекция „Правна“, и госпожа Петя Хайтова, както и госпожа Цветинка Михайлова – директор на дирекция в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме предложението за допуск в залата на лицата, току-що изчетени от госпожа Стоянова.
Гласували 110 народни представители: за 105, против 1, въздържали се 4.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Закон за пазарите на финансови инструменти“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
„Част първа – Общи разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част първа.
„Глава първа – Общи положения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1 и чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Закона, текста на вносителя за наименованието на Част първа, текста на вносителя за наименованието на Глава първа, чл. 1 и
чл. 2.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По чл. 3 – предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3, като:
1. Алинеи 4 и 5 да се изменят така:
„(4) Комисията за финансов надзор упражнява правомощията на компетентен орган по чл. 4, 5, 7, 9, 11, чл. 14, параграф 6, чл. 21, 24, 26, 35, 36, параграф 4, чл. 39, параграф 3 (с изключение на структурираните депозити), чл. 42 (с изключение на структурираните депозити) от Регламент (ЕС) № 600/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012 (OB, L 173/84 от 12 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 600/2014”, като комисията взема съответните решения по предложение на заместник-председателя.
(5) Заместник-председателят упражнява правомощията на компетентен орган по чл. 16 от Регламент (ЕС) 600/2014.”
2. Алинея 7 да бъде отхвърлена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Откривам разискванията. Има ли изказвания? Няма заявки за изказвания.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 3 с редакцията за ал. 4 и 5 на Комисията и предложението ал. 7 да бъде отхвърлена.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4, като предлага в т. 4 думите „които са със сетълмент с физическа доставка или с паричен сетълмент” да се заменят със „за които може да бъде извършен сетълмент с физическа доставка или паричен сетълмент;”, а в т. 6 думите „със сетълмент с физическа доставка” да се заменят със „за които трябва да се извърши сетълмент с физическа доставка“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 4 в редакция на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5, като:
1. В ал. 1:
a) в текста преди т. 1 накрая да се добави: „следните лица, освен ако друго не е предвидено в него:”;
б) Точка 10 да се измени така:
„10. лицата, които извършват търговия за собствена сметка, включително маркет-мейкъри, със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати, с изключение на лицата, които извършват търговия за собствена сметка, когато изпълняват нареждания на клиенти; или лицата, които предоставят инвестиционни услуги, различни от търговия за собствена сметка, със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати, на клиенти или доставчици в обхвата на основната им стопанска дейност, при условие че:
а) във всеки от тези случаи, поотделно и съвкупно, това се явява допълнителна дейност съгласно критерии, определени с Делегиран регламент (ЕС) 2017/592 на Комисията от 1 декември 2016 година за допълнение на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за критериите за определяне кога дадена дейност се счита за допълнителна към основната стопанска дейност, наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) № 2017/592“ (OB, L 87/492 от 31 март 2017 г.), към тяхната основна стопанска дейност, когато се разглеждат на групово равнище, и при условие че основната им стопанска дейност не се състои в предоставянето на инвестиционни услуги по смисъла на този закон и Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (OB, L 173/349 от 12 юни 2014 г.), наричана по-нататък „Директива 2014/65/ЕСИ“, или дейност по чл. 2 от Закона за кредитните институции, съответно банкова дейност съгласно Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (OB, L 176/338 от 27 юни 2013 г.), наричана по-нататък „Директива 2013/36/ЕС“, или във функциониране като маркет-мейкър по отношение на стоковите деривати;
б) тези лица не прилагат високочестотен способ за алгоритмична търговия, и
в) тези лица уведомяват ежегодно комисията по реда на ал. 7 – 9 че се възползват от освобождаването;”;
2. в ал. 6 думите „чл. 102-107” да се заменят с „чл. 102 – 108”;
3. алинея 7 да се измени така:
„(7) Лицата по ал. 1, т. 10 уведомяват комисията, че ще се възползват от освобождаването на основание ал. 1, т. 10 при възникване на основание за това и в срок до 1 ноември на предходната календарна година.”;
4. в ал. 8 и 9 думите „ал. 1, т. 10, буква „б” се заменят с „ал. 1, т. 10”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма желание за изказване.
Гласуваме чл. 5 в редакцията на Комисията, току-що изчетена от госпожа Менда Стоянова.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част втора, на Дял първи, на Глава втора, на Раздел I, както и чл. 6 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Част втора, Дял първи, Глава втора, Раздел I и чл. 6.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, като в ал. 1 накрая да се добави „освен ако със закон или регламент не е предвидено друго“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 7 в редакцията на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Член 8 и 9 – по вносител, както и Раздел II – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 8, чл. 9 и наименованието на Раздел II.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10, като предлага в ал. 2 и 3 думите „по чл. 6, ал. 2, т. 3 и 6” да се заменят с „чл. 6, ал. 2, т. 3, 6, 8 и 9”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението за чл. 10 с предложението на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11, както и наименованието на Раздел III, подкрепя и текста на вносителя за чл. 11, 12, 13 и 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текстовете, предложени от Комисията – чл. 11, наименованието на Раздел III, чл. 12, 13 и 14.
Гласували 88 народни представители: за 88, против няма, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, като предлага ал. 2 да се измени така:
„(2) За издаването на одобрението по ал. 1 инвестиционният посредник подава заявление до Комисията с приложените към него данни и документи, удостоверяващи спазването на определените изисквания за тези лица, съгласно Делегиран регламент ЕС 2017/1943 на Комисията от 14 юли 2016 г. за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулираните технически стандарти за информацията и изискванията за издаване на лиценз на инвестиционни посредници (ОB L 276/4 от 26 октомври 2017 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент ЕС 2017/1943“, Регламент за изпълнение на ЕС 2017/1945 на Комисията от 19 юни 2017 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на уведомленията от и до подали заявление за лицензиране и лицензирани инвестиционни посредници съгласно Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (OB L 276/22, 26 октомври 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение ЕС № 2017/1945“ и наредба“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 15 по редакция на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване на чл. 16 и наименованието на Раздел IV.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, като предлага ал. 2 да се измени така:
„(2) За издаването на лиценза по ал. 1 се подава заявление до Комисията, към което се прилагат данни и документи, определени с Делегиран регламент ЕС 2017/1943, Регламент за изпълнение ЕС 2017/1945 и с наредба“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за чл. 17.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя от чл. 18 до чл. 26 включително, по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Откривам разискванията. Има ли изказвания? Очевидно не.
Пристъпваме към гласуване членове 18 до 26 включително.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V, както и от чл. 27 до чл. 32 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Обсъждаме наименованието на Раздел V и членове от 27 до 32 по вносител.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел V и членове от 27 до 32 включително.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за членове от 33 до 41 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Откривам разискванията.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Гласуваме наименованието на Глава трета и членове от 33 до 41 включително.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта и наименованието на Раздел I, както и от чл. 42 до чл. 44 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава четвърта, Раздел I и от чл. 42 до чл. 44 включително.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II, както и от чл. 45 до чл. 48 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел II, от чл. 45 до чл. 48.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя наименованието на Раздел III.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49, като предлага в ал. 5 думите „чл. 77-82“ да се заменят с „чл. 76-82“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51, като предлага в ал. 1 думата „отнема“ да се замени с „може да отнеме“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Гласуваме Раздел III и от чл. 49 до чл. 52.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53:
„Уведомяване за планирано придобиване
Чл. 53. (1) Всяко физическо или юридическо лице или лица, действащи съгласувано, които са взели решение да придобият пряко или непряко квалифицирано дялово участие в инвестиционен посредник, уведомяват писмено комисията преди придобиването.
(2) Изискването на ал. 1 се прилага и за всяко физическо или юридическо лице или лица, действащи съгласувано, които са взели решение да увеличат пряко или непряко квалифицираното си дялово участие, така че то да достигне или да премине праговете от двадесет на сто, тридесет на сто или петдесет на сто от капитала или от гласовете в общото събрание на инвестиционен посредник или така, че в резултат на това увеличение инвестиционният посредник да стане тяхно дъщерно дружество.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 подават до комисията уведомление, в което посочват участието в капитала, съответно гласовете от общото събрание, което възнамеряват да придобият, както и участието, което ще имат след придобиването. Към уведомлението лицата прилагат и други данни и документи, определени с делегиран акт, който Европейската комисия приема на основание чл. 12, параграф 8 от Директива 2014/65/ЕС.
(4) При определянето на размера на квалифицираното дялово участие не се вземат предвид правата на глас или акциите, които инвестиционните посредници или кредитните институции държат в резултат на предоставяне на услугите по чл. 6, ал. 2, т. 6, при условие че тези права не се упражняват или по друг начин се използват, за да се повлияе върху управлението на инвестиционния посредник, както и при условие че тези права бъдат прехвърлени в срок една година от придобиването.
(5) Лицата по ал. 1 и 2 не могат да придобият или да увеличат пряко или непряко квалифицирано участие в инвестиционен посредник преди извършването на оценка на придобиването по реда на чл. 56 – 60.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Глава пета и чл. 53 в редакцията на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 54 до 60 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по членове от 54 до 60 включително? Няма.
Моля да гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за наименованията на Глава шеста и на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ, както и за чл. 62 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания, уважаеми народни представители? Няма.
Гласуваме наименованията на Глава шеста, Раздел І, чл. 61, Раздел ІІ и чл. 62 по вносител.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, като предлага в ал. 4, т. 3 думите „висши ръководни служители“ да се заменят с „висшия ръководен персонал“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението за текст на чл. 63 с редакцията на Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, както и за наименованието на Раздел III.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме чл. 64 и наименованието на Раздел III.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, като предлага в ал. 1, т. 6 думите „инвестиционните услуги и дейности по чл. 6, ал. 2 и 3“ да се заменят с „услугите и дейностите по чл. 6, ал. 2 и 3“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на чл. 65, предложен от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 66 до 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме членове от 66 до 69.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за наименованията на Глава седма, на Раздел I, както и за членове от 70 до 76 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма направени заявки.
Гласуваме наименованията на Глава седма, на Раздел I и членове до 76 включително.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, като предлага в ал. 2 думите „услугите по чл. 6, ал. 2, т. 2 и 3“ да се заменят с „услугите и дейностите по чл. 6, ал. 2, т. 2 и дейностите по чл. 6, ал. 2, т. 3“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста за наименованието на Раздел II и чл. 77 с редакцията на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове от 78 до 81 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли желаещи за изказвания по членове от 78 до 81 включително? Няма направени заявки.
Гласуваме членове от 78 до 81 включително по вносител.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III, както и членове 82 и 83 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел III, членове 82 и 83.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, като предлага в ал. 4 думите „чл. 65, ал. 3“ да се заменят с „чл. 65, ал. 1, т. 7“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на чл. 84 по предложението на Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85, като предлага в ал. 3 думите „място на търговия и систематичен участник” да се заменят с „място на изпълнение”, а ал. 7 да се измени така:
„(7) Съдържанието и форматът на информацията по ал. 2 – 4 се определят с Делегиран Регламент (ЕС) 2017/575 на Комисията от 8 юни 2016 година за допълнение на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно пазарите на финансови инструменти по отношение на регулаторните технически стандарти за данните, публикувани от местата за изпълнение, относно качеството на изпълнение на сделките (ОВ, L 87/152 от 31 март 2017 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) № 2017/575“. Съдържанието и форматът на информацията по ал. 5 се определят с Делегиран регламент (ЕС) 2017/576 на Комисията от 8 юни 2016 г. за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за ежегодното публикуване от страна на инвестиционните посредници на идентификационни данни на местата за изпълнение, както и на информация относно качеството на изпълнение (OB, L 87/166 от 31 март 2017 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) № 2017/576”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме текста току-що изчетен от госпожа Стоянова в редакцията на Комисията за чл. 85.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 86 до 89 включително, както и наименованието на Раздел IV и чл. 90 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме членовете от 86, наименованието на раздела, до чл. 90 включително.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91:
„Разкриване на търговска тайна
Чл. 91. (1) Освен на комисията, на заместник-председателя и на оправомощени длъжностни лица от администрацията, на комисията – за целите на надзорната им дейност и в рамките на заповедта им за проверка, както и на регулирания пазар, на който е член, инвестиционният посредник може да дава сведения по чл. 90, ал. 2 само:
1. със съгласието на своя клиент;
2. по реда на Дял втори, Глава шестнадесета, Раздел IIIа от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или
3. по решение на съда, издадено при условията и по реда на ал. 2 и 3.
(2) Съдът може да постанови разкриване на сведенията по чл. 90, ал. 2 по искане на:
1. прокурора – при наличие на данни за извършено престъпление;
2. министъра на финансите или оправомощено от него длъжностно лице – в случаите на чл. 143, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
3. директора на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, когато:
а) се представят доказателства, че проверяваното лице е осуетило извършването на ревизия или проверка или не води необходимата отчетност, както и ако в нея има съществени непълноти;
б) с акт на компетентен държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверяваното лице;
4. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и на директорите на териториалните й дирекции;
5. директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, когато с акт на орган на агенцията е установено, че:
а) ръководството на проверяваната организация или лице осуетява извършването на финансова инспекция;
б) в проверяваната организация или лице не се води счетоводна отчетност или тя е непълна или недостоверна;
в) има данни за липси или престъпления;
г) е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени при финансова инспекция вземания;
д) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетна документация на проверяваната организация или лице;
6. директора на Агенция „Митници“ и началниците на митниците, когато:
а) с акт на митнически орган е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на митническа проверка или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна;
б) с акт на митнически орган е установено митническо нарушение;
в) е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установено от митнически орган вземане, събирано от него, както и за обезпечаване на глоби, законни лихви или други;
г) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверявания от митническия орган обект;
7. директора на Главна дирекция „Национална полиция“ или до директора на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – за целта на разследването по образувано наказателно производство;
8. председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или на оправомощено от него длъжностно лице – когато това е необходимо за защита на националната сигурност;
9. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или упълномощено от него длъжностно лице – в случаите по чл. 143е, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Районният съдия се произнася по искането с мотивирано решение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя срока за разкриване на сведенията по чл. 90, ал. 2. Решението на съда не подлежи на обжалване.
(4) По писмено искане на директора на Националната следствена служба, на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или на главния секретар на Министерството на вътрешните работи инвестиционните посредници предоставят информация за наличностите и движението по сметките на дружествата с над 50 на сто държавно и/или общинско участие.
(5) При наличие на данни за организирана престъпна дейност или за изпиране на пари главният прокурор или оправомощен от него заместник може да поиска от инвестиционните посредници да предоставят сведенията по чл. 90, ал. 2.
(6) Извън случаите по ал. 1 – 5 инвестиционният посредник предоставя информация за финансовите инструменти и паричните средства на клиентите на назначените от съда синдици за целите на изпълнение на функциите им в производства по несъстоятелност и на органите по преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Информацията, която може да се предостави по реда на изречение първо, се определя с наредба.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Внимателно изслушахме текста. Има ли изказвания? Не.
Пристъпваме към гласуване на чл. 91 в редакция на Комисията.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Трябва да направим една корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Отменям гласуването.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Текстът не е пропуснат, госпожо Председател. В т. 3, буква „б“ думата „отчетната документация на проверяваното лице“, в т. 5, буква „д“ отново говорим за отчетната документация, но не е членувано и остава „отчетна“, а в т. 6, буква „г“ отново е „отчетната документация“.
Правя предложение в т. 5, буква „д“ „отчетна“ да се измени на „отчетната“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Съществена забележка.
Гласуваме текста на чл. 91 с промяната току-що изчетена от госпожа Стоянова.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92, като предлага следната редакция на чл. 92:
„Съхранение на клиентски активи.
Ограничения за ползването на клиентски активи
Чл. 92. (1) Инвестиционният посредник, който държи финансови инструменти и парични средства на клиенти, предприема мерки за защита на правата на собственост на клиентите си върху тези активи.
(2) Инвестиционният посредник е длъжен да отдели своите финансови инструменти и парични средства от тези на клиентите си. Инвестиционният посредник не отговаря пред кредиторите си с финансовите инструменти и паричните средства на своите клиенти. Не се допуска принудително изпълнение върху паричните средства и финансовите инструменти на клиенти за задължения на инвестиционния посредник.
(3) Инвестиционният посредник не може да използва финансови инструменти на своите клиенти за собствена сметка, за сметка на други свои клиенти или за сметка на което и да е друго лице освен с изричното съгласие на клиента и при условия, определени с наредба.
(4) Инвестиционният посредник не може да използва за собствена сметка парични средства на клиенти освен с изричното съгласие на клиента. Изискването по изречение първо не се прилага за банките – инвестиционни посредници.
(5) Недействително спрямо клиента е прихващане, учредяване на обезпечение, както и други действия по отношение на негови финансови инструменти и/или парични средства, в резултат на които трето лице придобива право да се разпорежда с финансовите инструменти и/или парични средства на клиента, с цел удовлетворяване на вземане, което не е свързано със задължение на клиента или с услугите, предоставяни от инвестиционния посредник на клиента. Изречение първо не се прилага в случаите когато тези действия произтичат от приложимото законодателство в трета държава, където се държат финансовите инструменти и/или парични средства на клиента.“
Госпожо Председател, Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 93 до 95 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: От чл. 93 до...
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: До чл. 95 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Гласуваме наименованието на Раздел V, членове 92, 93, 94 и 95, и това ще бъде последното гласуване за днес.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Прекратяваме за днес нашата работа.
Утре редовно заседание от 9,00 ч. – продължаваме с Раздел VI на този законопроект.
Закривам заседанието.
Благодаря на всички за тяхното участие. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председатели:
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Филип Попов
Слави Нецов