Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Валери Жаблянов и Нигяр Джафер

Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добро утро, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, във връзка с разпоредбата на § 7, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, обнародван в „Държавен вестник“, брой 7 от 2018 г. в сила от 23 януари 2018 г., съгласно която в едномесечен срок от влизане в сила на Закона Народното събрание избира председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Проект за решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Вносител е Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика от 1 февруари 2018 г., като предлагам точката да стане точка втора за днес.
Гласували 172 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 48.
Предложението е прието.
Съобщение: заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със своя Заповед е разрешил изпращането на военен кораб с щатното си въоръжение и екипаж военнослужещи за провеждане на съвместна подготовка в състава на постоянната военноморска група на НАТО № 2 в периода от 1 до 20 май 2018 г. в Черно море. За времето на подготовката корабът ще участва в противоподводното учение на Румъния и ще посети град Констанца – Румъния, и град Поти – Грузия.
Уведомлението е постъпило на 31 януари 2018 г. с вх. № 803-09-4 и е предоставено на Комисията по отбрана.

Продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ.
За доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика – заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение да бъдат допуснати в залата заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров и Христо Симеонов – началник-отдел в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за допуск в залата.
Гласували 147 народни представители: за 146, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 24 януари 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха госпожа Росица Димитрова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Христо Симеонов – началник отдел в дирекция „Политики на пазара на труда и трудова мобилност“, господин Атанас Колчаков –държавен експерт в същата дирекция в Министерството на труда и социалната политика, и експерти от организации на социалните партньори.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Росица Димитрова.
Според мотивите на Законопроекта с предложените промени се цели до 23 май 2018 г. България да въведе в националното си законодателство изискванията на Директива на Европейския съюз № 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“.
С новата директива се реформира законодателната рамка на Европейския съюз, регулираща правата и задълженията на научните изследователи, студентите, учениците, доброволците, неплатените и платените стажанти и работещите като au pair в ЕС. В Директивата са включени разпоредбите на Директива 2004/114/ЕО от 13 декември 2004 г. относно условията за прием на граждани на трети държави с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност и Директива 2005/71/ЕО от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети държави за целите на провеждане на научноизследователска дейност, които до приемането й бяха правната основа за осъществяването на политиката на ЕС в областта на прием на граждани на трети държави с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност и провеждане на научноизследователска дейност.
С Директива № 2016/801 се отчита необходимостта от адаптиране на действащата европейска правна рамка в областта на законната миграция с цел улесняване достъпа на горепосочените групи мигранти до територията на Европейския съюз. Освен това се цели да се увеличи привлекателността му като място за работа в областта на научните изследвания, за придобиване на висше образование и за други културни и социални обмени. В отменените две директиви – 2005/71/ЕО и 2004/114/ЕО, са установени значителни слабости, касаещи процедурите за прием – например визов режим; правата на гражданите на трети държави – например равното третиране с гражданите на ЕС, наличие на трудности при достъпа до пазара на труда след завършване на изследвания или проучвания, на образователна степен, съществуващи ограничения по отношение на мобилността на научните работници и студентите в рамките на Европейския съюз и други; и някои процедурни гаранции – например липсата на срокове за разглеждане на заявленията, които в Директивата са намерили своето решение.
Основните цели, които си поставя Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона са:
1. преодоляване на идентифицираните проблеми, свързани с привличането на изследователи и студенти, както и на новите категории – платени и неплатени стажанти – граждани на трети държави;
2. да се обхванат съществуващите неуредени въпроси относно пребиваването и достъпа до българския пазар на труда на научните изследователи, студентите, платените и неплатените стажанти;
3. да се прецени целесъобразността от създаване на правна регламентация относно доброволците и работещите по програми „au pair“.
4. да се увеличи общият брой чуждестранни студенти, включително граждани на Европейския съюз над 5% от общия брой на студентите, както и да се привлекат и изследователи.
Ефектите, които ще бъдат постигнати, ако Законопроектът бъде приет, са следните:
- подобрена правна регламентация на въпросите относно равното третиране, условията на труд, трудово възнаграждение, защита при уволнение, колективно трудово договаряне, свобода на сдружаване и приобщаване, образование и професионално обучение, признаване на дипломи, социално осигуряване, включително здравни грижи и други за гражданите на трети държави – изследователи, студенти, стажанти и доброволци;
- въвеждане на облекчени условия за мобилност за научни работници и студенти в рамките на Европейския съюз;
- регламентиране статута на платените стажанти, извън случаите на вътрешнокорпоративен трансфер;
- регулиране на възможността за достъп на студентите – граждани на трети държави, до пазара на труда след дипломирането им;
- насърчаване на мобилността на квалифицирана работна сила от трети страни;
- спазване на сроковете за нотифициране на националните актове, които транспонират Директива на Европейския съюз № 2016/801.
Към Законопроекта е приложен формуляр за предварителна частична оценка на въздействието.
Приложена е справка от Министерството на правосъдието, съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове, относно съответствието на Законопроекта с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и с практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Според справката предложеният законопроект не създава нормативни предпоставки за противоречие с разпоредбите и практиките на гореспоменатите закони.
Също така е приложена справка за отразяване на становищата, получени след общественото обсъждане на Законопроекта. От нея е видно, че в рамките на общественото обсъждане не са получени становища.
В пакета от съпътстващи документи е приложена таблица за съответствие на Директива на Европейския съюз № 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „аu pair“.
В Комисията беше получен протокол от заседание на Националния съвет за насърчаване на заетостта, проведено на 18 януари 2018 г. Съветът подкрепя Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност с направените по време на заседанието бележки и предлага Проектът да бъде обсъден от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
В Комисията беше получено становището на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Принципно от организацията не възразяват срещу предложения законопроект. С оглед на това, че той не засяга облекчаване на режима по вноса и наемането на чуждестранни работници и с оглед на нуждите на пазара на труда, от АИКБ предлагат конкретни изменения в пет члена от Законопроекта.
В Комисията беше получено становището на КТ „Подкрепа“. В него организацията декларира, че подкрепя адаптирането на действащата европейска правна рамка в областта на законната миграция и смята, че така ще се увеличи привлекателността на Европейския съюз и в частност на Република България като място за работа в областта на научните изследвания, за придобиване на висше образование и за други културни и социални програми за обмен. Същевременно в приложените мотиви и оценка на въздействието КТ „Подкрепа“ не успяват да открият анализ за очакваните ефекти върху българския пазар на труда. Освен този недостатък, от КТ „Подкрепа“ намират, че има параграфи, които категорично трябва да бъдат коригирани.
В становището на Конфедерацията на независимите синдикати в България се изразява подкрепа относно предложенията в отделните параграфи от Законопроекта, които допълват и подобряват статута на командироване и изпращане, както и въведените различни дефиниции и понятия, които са заложени в директивата по отношение на стажант, доброволец, ученик и така нататък. Конфедерацията на независимите синдикати в България счита, че има текстове, които не трябва да бъдат възприемани без корекции, например новия член 38а, изменението на чл.14 и други.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Хасан Адемов и Светлана Ангелова. Те изразиха одобрението си за промени в Законопроекта, отнасящи се до въвеждането на Директива 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. Доктор Адемов зададе въпрос, свързан с § 10 от Законопроекта, отнасящ се до изменението на чл. 14 от Закона, където вместо задължение, което е вменено на министъра на труда и социалната политика да иска становища от социалните партньори в случаите, когато работодателят желае да получи разрешение за работа на чужденци повече от 10% от средносписъчната численост на наети по трудово правоотношение български и европейски граждани за предходните 12 месеца, се добавя „може да“.
В отговор вносителите припомниха, че такова положение е съществувало преди 2016 г. и не смятат, че се отнема право на министъра на труда и социалната политика да изисква становища от социалните партньори по този важен въпрос.
Госпожа Ангелова изрази своето мнение, че приемането на Законопроекта ще подпомогне работата по друг важен Законопроект, този за доброволчеството, и не би трябвало да има опасения за колизии между двата законопроекта.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 21 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Заповядайте за процедура, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Въз основа на Решение № 2 от 30 януари 2018 г. по Конституционно дело № 8 настоявам да отстраните от зала господин Делян Александров Добрев (шум и реплики от ГЕРБ), тъй като той няма право да бъде в тази зала.
Мисля си, че ако трябва да сме в съзвучие с Конституцията, трябва да изпълните това мое желание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Симов.
Вчера го разисквахме този въпрос. Предполагам, че днес ще стигнем до същия резултат.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз остро възразявам, господин Председател, да се допускат подобни процедури от народни представители в залата на този парламент.
Моля на всички такива оратори да поясните, че след като са в тази зала трябва да имат достатъчно компетентност, за да знаят кога се прекратява мандатът на народен представител. Моля да им обясните, че мандат на народен представител се прекратява след случване на три юридически факта, когато иде реч за оставка.
Първият факт е оставката, вторият факт е решение на Народното събрание, третият факт е решение на Централната избирателна комисия, с което се обявява мандатът за прекъснат и се връчва мандат на следващия, така че, ако някой тук ще излиза и ще казва „съгласно“, докато не излезе и не каже: „Съгласно решение на ЦИК за прекратяване мандата на народния представител“, моля да не допускате такива изказвания, такива манипулации, създаване на напрежение в залата и, бих казал, продължаване уронване престижа на наш колега, народен представител. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Много точно изброихте случаите, в които се прекратява мандатът. Предполагам, че колегата Симов ги е чул, не е необходимо да ги повтарям.
Лично обяснение?
Заповядайте, господин Добрев, щом се чувствате засегнат.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Чудех се в последните дни защо толкова много ме мразят колегите от БСП и единствената причина, която намерих, е, че всеки ден съм със синя вратовръзка. И днес, ако забелязвате, специално съм си сложил червена вратовръзка, за да видя дали това не е причината. (Оживление, ръкопляскания от ГЕРБ.)
И, господин Председател, ако мога да допълня предложението на господин Симов – предлагам не само да ме отстраните от зала, да викнете тук полицията, да ми сложат белезници или направо да ме дадете за разстрел. В историята на тяхната партия има 30 хиляди такива осъдени без съд и присъда, един повече или по-малко няма да им се отрази! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Уважаеми колеги, имам една молба – да не злоупотребяваме с тази процедура.
Молбата ми е към всички народни представители, за да може нормално да приключи работата в петъчния ден. Ако всеки иска да каже това, което сутринта си е намислил, може да влезе в тази процедура и да продължим по обичайния начин.
Кой иска думата за процедура?
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, няма да прекалявам, но аз мисля, че този призив трябва да го отправите и към лявата част на залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Към всички го отправих, господин Лазаров, ако сте обърнали внимание!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, не само с процедурите, а и по темата, която се поставя, може би трябва да напомните Вие или да разпоредите, имате достъп до информационната система, но да напомните на колегите от лявата страна, че декември месец също се гласува оставката на един депутат. Шест човека от БСП са гласували „против“ и седем – „въздържали се“, за тази оставка! А сега поставят този въпрос.
Единият от преждеизказващите се също е гласувал „против“ тази оставка, уважаеми господин Председател. Това говори за двоен морал, говори за лицемерие! Говори просто за лицемерие!
Решението на Конституционния съд е ясно. На който не му е ясно, да седне, да се запознае, да прочете. Просто няма смисъл повече тази тема да се повдига. Решенията на Конституционния съд нямат обратна сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Има ли други изказвания под формата на процедура?
Заповядайте, господин Симов. (Шум и реплики.)
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! След като виждам, че не искат да се спази Конституцията в тази зала, предлагам поне, за да сме в съзвучие с основния закон, да гласуваме процедура за допуск на господин Делян Добрев до залата, за да има някакви основания той да е тук. Благодаря Ви. (Силен шум, реплики, провиквания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Симов, предлагам повече да не уронваме достойнството на народните представители и да приключим процедурния диалог. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от „БСП за България“.)
Господин Гьоков, изказване? Не са минали, още два доклада имаме.
Преминаваме към обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Следващият доклад е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,
№ 802-01-1, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2018 г.
На свое заседание, проведено на 31 януари 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2018 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на труда и социалната политика: Христо Симеонов – началник отдел към дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност”, и от Министерството на вътрешните работи – заместник-министър Красимир Ципов.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от Христо Симеонов.
В изложението си отбеляза, че предложените промени в Законопроекта са с цел до 23 май 2018 г. България да въведе в националното си законодателство Директива (ЕС) № 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани от трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен, образователни проекти и работа по програми „au pair”.
С Директива (ЕС) 2016/801 се отчита необходимостта от адаптиране на действащата правна рамка в областта на законната миграция с цел законодателно уреждане на достъпа на горепосочените групи до територията на Европейския съюз. В отменените две директиви (2005/71/ЕО и 2004/114 ЕО) са установени слабости, отнасящи се до процедурите, свързани с визовия режим, наличие на затруднения при достъпа до пазара на труда след завършване на изследователска дейност, на образователна степен, ограничения на мобилността на научните работници и студенти, и други.
Със Законопроекта са предвидени със Заключителните разпоредби изменения в Закона за чужденците в Република България, Закона за българските лични документи, Закона за борба с трафика на хора, Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за младежта, Закона за обществените поръчки, Закона за убежището и бежанците и Закона за насърчаване на заетостта.
Към Законопроекта е приложен формуляр за предварителна частична оценка на въздействието и справка от Министерството на правосъдието относно съответствието на Законопроекта с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
В Комисията е получено и становище от Министерство на вътрешните работи, което подкрепя Законопроекта, но счита че някои от нормите трябва да бъдат прецизирани за постигане на синхрон с изискванията на Директива (ЕС) № 2016/801. Констатира се, че в Законопроекта се включват в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност норми, чието правно систематично място попада в предметния обхват на Закона за чужденците в Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 „за”, 2 гласа „против” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 802-01-1, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Нунев.
Преминаваме към следващия доклад от комисия, а той е на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект
за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 802-01-1, внесен от Министерски съвет на 2 януари 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2018 г., Комисията по образованието и науката обсъди горепосочения Законопроект.
На заседанието присъстваха: госпожа Деница Сачева, заместник-министър на образованието и науката; професор Костадин Костадинов, съветник на министъра на образованието и науката; госпожа Султанка Петрова, заместник-министър на труда и социалната политика; господин Христо Симеонов, началник на отдел в дирекция „Политики на пазара на труда и трудова мобилност“.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Султанка Петрова.
Според мотивите на Законопроекта с предложените изменения и допълнения се цели в българското законодателство да бъдат въведени изискванията на Директива (ЕС) № 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“.
С Директива (ЕС) №2016/801 се отчита необходимостта от адаптиране на действащата европейска правна рамка в областта на законната миграция с цел улесняване достъпа на горепосочените групи мигранти до територията на Европейския съюз.
Действащото българско законодателство покрива частично изискванията на Директивата и е установена необходимост от изменения и допълнения, с които да се обхванат всички въпроси относно пребиваването и достъпа до българския пазар на труда на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“.
С предложения Законопроект, освен изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, се правят такива и в разпоредбите на чл. 9 и чл. 213 от Закона за предучилищното и училищното образование. Освен това се правят допълнения в Допълнителните разпоредби, където се отразяват съответните легални понятия, използвани в Директивата, като „научен работник“, „научно изследване“, „научноизследователска организация“, „студент“, „училище“, „ученик“ и други.
Относно Законопроекта в Комисията е постъпило становище от Министерството на образованието и науката. Същото бе представено пред народните представители от госпожа Деница Сачева.
В становището се изразява принципна подкрепа на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона трудовата миграция и трудовата мобилност. Същевременно в него са изложени бележки по § 22, § 43 и § 44.
Според представеното становище с предложената в § 22 нова редакция на чл. 36 неправилно се стесняват формите на споразумението за прием между научноизследователска организация и научния работник и ограничаването му само до трудов договор.
Също така като неоснователно се приема въвеждането с § 43 на легални дефиниции на понятия с утвърдено правно значение в специалните български закони в сферата на образованието като „студент“, „училище“, „ученик“. Освен това в някои от предложените определения има непълноти, като например в определението за „училище“, в което са изпуснати общинските такива.
На следващо място, в становището се отбелязва, че предложената с § 44 нова редакция на чл. 24в от Закона за чужденците в Република България неоправдано се ограничава кръгът лица, които могат да получат разрешение за продължително пребиваване само до студенти. В становището са изразени дълбоки резерви и към предложените изменения в Закона за предучилищното и училищното образование. С предложените промени в чл. 9 необосновано се дава право на членовете на семействата на лица с разрешено дългосрочно, постоянно или продължително пребиваване да се обучават безплатно в държавни или общински училища.
В дискусията се включи народният представител Анелия Клисарова, която изрази становище за необходимостта от повече инвестиции в сферата на науката и образованието с цел да се подпомага развитието на българските учени и да се повишава тяхната конкурентоспособност.
Госпожа Милена Дамянова отбеляза, че между първо и второ гласуване на Законопроекта е необходимо да бъдат направени предложения за прецизиране на текстовете съобразно бележките, направени от Министерството на образованието и науката, което беше подкрепено от заместник-министъра на труда и социалната политика госпожа Султанка Петрова.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултат 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Следващият доклад е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„На свое заседание, проведено на 31 януари 2018 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2018 г.
На заседанието присъстваха: господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Атанас Колчаков – държавен експерт в Министерството на труда и социалната политика, и госпожа Мира Дукова – началник-отдел в Министерството на младежта и спорта.
От името на вносителите господин Лазар Лазаров представи основните акценти в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Според мотивите на Законопроекта с предложените промени се цели до 23 май 2018 г. България да въведе в националното си законодателство изискванията на Директива (ЕС) № 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научни изследвания, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“.
С приемането на Закона ще се постигне не само съответствие с изискванията на законодателството на Европейския съюз в областта на трудовата миграция, но и подобрена правна регламентация на въпросите относно заетостта и пребиваването на научни работници, студенти, стажанти, ученици и доброволци. Предлагат се нови редакции, с които се извършват необходимите изменения и допълнения относно заетостта, без разрешение за работа на научни работници и след приключване на научно изследователските им проекти. Това се отнася и за заетостта на членовете на техните семейства, както и по отношение на мобилността и заетостта на студентите. Въвеждат се условията за равно третиране на научните работници, студентите, стажантите, учениците и доброволците, както и на членовете на семействата на български, европейски и чужди граждани, включително получили убежище или международна закрила, като за последните е дадена и дефиниция. Урежда се и равното третиране на чужденците, допуснати по силата на международни договори за заетост и трудова миграция, както и в случаите на регистрация на краткосрочна заетост. Регламентира се статутът на платените стажанти. Регулират се условията за достъп до пазара на труда без разрешение за работа и на стажантите при условия на трудов договор за стажуване. Утвърден е ангажиментът на работодателя или приемащата организация относно връщането на работниците от трети държави.
Направено е обвързване с разпоредбите на новия Регламент (ЕС) № 2016/589 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2016 г. относно Европейска мрежа на службите по заетостта, достъпа на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшното им интегриране на пазарите на труда и за изменение на регламенти (ЕС) № 492/2011 и (ЕС) № 1296/2013.
Законопроектът предлага защита при уволнение, колективно трудово договаряне, свобода на сдружаване и приобщаване, образование и професионално обучение. Признава дипломи и социално осигуряване за граждани на трети държави. Съдържат се и редица разпоредби, целящи усъвършенстване на нормативната уредба в областта на заетостта на чужденци в България чрез отстраняване на установени несъответствия от правно-технически характер и даване възможност за по-доброто прилагане на действащите норми.
Необходими допълнения се правят и в Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, където са отразени съответните легални понятия, използвани в Директивата, като „доброволец“, „научен работник“, „научно изследване“, „научноизследователска организация“, „образователен проект“, „приемаща организация“, „програма за доброволческа дейност“, „стажант“, „студент“, „училище“ и „ученик“.
Вносителят счита, че пълно съответствие на българското законодателство с Директивата ще бъде постигнато след приемането и на изменения и допълнения в правилниците за прилагане на Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност и на Закон за чужденците в Република България след приемането на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Към Законопроекта е приложен формуляр за предварителна оценка на въздействието.
Министерството на правосъдието прилага справка, според която предложеният Законопроект не създава нормативни предпоставки за противоречие с разпоредбите на ЕКЗПЧОС и практиката на ЕСПЧ.
В последвалата дискусия народната представителка Светлана Ангелова изрази мнение, че приемането на Законопроекта ще подпомогне работата по друг важен законопроект, този за доброволчеството, и не би трябвало да има опасения за колизии между двата законопроекта. Весела Лечева определи Законопроекта като важен за законодателството в България и отправи предложение текстовете по параграфи 9 и 10 да бъдат прецизирани. В отговор господин Лазар Лазаров от името на вносителите сподели, че не смята, че се отнема право на министъра на труда и социалната политика да изисква становища и определи структурния диалог с работодателите и социалните партньори от особена важност.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 12 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържали се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Апостолов.
Следващият доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Вигенин, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,
№ 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 януари 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Законопроектът беше представен от господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика. На заседанието също така присъства и господин Атанас Колчаков – държавен експерт към дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“ към Министерството на труда и социалната политика.
Със Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност в националното законодателство бяха въведени разпоредбите на Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници, Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници и на Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер.
В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност намериха своето място и разпоредите на Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицираната трудова заетост, Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава и Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка. В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са въведени разпоредби и от още четири предходни директиви на Европейския съюз в областта на свободното движение на хора и на законната миграция.
До 23 май 2018 г. България трябва да въведе в националното си законодателство изискванията на Директива (ЕС) № 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“.
С Директива (ЕС) № 2016/801 се отчита необходимостта от адаптиране на действащата европейска правна рамка в областта на законната миграция с цел улесняване достъпа на горепосочените групи мигранти до територията на Европейския съюз. Освен това се цели да се увеличи привлекателността на Европейския съюз като място за работа в областта на научните изследвания, за придобиване на висше образование и за други културни и социални програми за обмен.
Към момента разпоредбите на Директива 2004/114/ЕО и на Директива 2005/71/EO са въведени в Глава трета от Закона за чужденците в Република България и в Глава втора, Раздел VI от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В тази връзка е необходимо изискванията на Директива (ЕС) № 2016/801 да бъдат включени в Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, с който ще бъдат направени необходимите промени в Закона за чужденците в Република България, както и в някои други, свързани с тези два закона, нормативни актове.
Действащото българско законодателство покрива частично изискванията на Директивата, но съществуващите разпоредби в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и в Закона за чужденците в Република България се нуждаят от изменения, с които да се обхванат всички въпроси относно пребиваването и достъпа до българския пазар на труда на научните изследователи, студентите, платените и неплатените стажанти, както и някои разпоредби, касаещи ученици и доброволци. С предложения Проект на закон се цели решаване на горепосочените проблеми, като с него освен изменения и допълнения в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и в Закона за чужденците в Република България се правят такива и в Закона за българските лични документи, в Закона за предучилищното и училищното образование, в Закона за младежта и други.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 9 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Това беше последният доклад на комисия.
Откривам разискванията по внесения на първо четене Законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Недостигът на качествена работна ръка в България не е неопровергаем факт, но е сериозен проблем за българските предприятия и работодатели, и ще е проблем и занапред. Големите работодателски организации са единодушни, че недостигът на човешки ресурси се превръща в спирачка за развитието на икономиката, а правителството няма визия как да го решава, въпреки че в областта на политиката по заетостта управляващите са си поставили задача: постигане на по-добро съответствие между търсенето и предлагането на работна сила и ограничаване недостига на кадри за квалифицирана заетост. А икономиката ни продължава да се развива с добри темпове не благодарение на това правителство и не на това мнозинство, а на външни фактори, и това ще изисква все повече добре образовани и висококвалифицирани кадри.
Колкото и недалновидно да е това правителство, му е ясно, че ако не се вземат спешни мерки от страна на държавата, тези затруднения на пазара на труда скоро ще прераснат в криза и ако сега говорим за недостиг на квалифицирани кадри и не вземем спешни мерки, то до десет години нещата ще са излезли от контрол и е твърде вероятно да има изобщо недостиг на предлагания труд. И в една такава ситуация се предлага на вниманието на Народното събрание Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Този проект пряко не решава описания от мен проблем, но е пряко свързан с него.
Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност е в сила от 21 май 2016 г., но сега България трябва да въведе в националното ни трудово законодателство изискванията на Директива (ЕС) № 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. и то в срок до 23 май 2018 г.
Именно това е основната цел на предлаганите промени и допълнения в Закона – въвеждането на тази Директива. Извършват се необходимите изменения и допълнения, за да се синхронизира и уреди заетостта на общите работници, на членовете на техните семейства и на студентите, както и мобилността им в Европейския съюз.
Уреждат се условията за достъп до пазара на труда и на стажантите, въвеждат се условия за равно третиране на научни работници, студенти, стажанти, ученици и доброволци, както и на членовете на техните семейства, на български, европейски и на чужди граждани, включително, получили убежище или международна закрила.
Урежда се и равно третиране на чужденците, допуснати по силата на международни договори за заетост и трудова миграция, в случаите на регистрация на краткосрочна заетост, както и достъп на работниците до услуги за мобилност и по-нататъшно интегриране на пазара на труда.
Направени са необходимите допълнения във връзка с легалните дефиниции на някои понятия.
С този законопроект за изменение и допълнение се правят промени и в няколко други закона – в Закона за чужденците в Република България и свързаните с това нормативни актове, в Закона за българските лични документи, в Закона за предучилищното и училищно образование, в Закона за младежта и спорта и така нататък.
Въпреки внимателния преглед на Законопроекта, на мотивите към него и на частичната предварителна оценка на въздействието аз не открих какъвто и да е анализ за очакваните ефекти върху българския пазар на труда. Например аз не мога да съм сигурен дали тези промени ще се отразят положително на достъпа на квалифицирана работна ръка до нашия пазар на труда, дали едно по-широко отваряне на националния пазар на труда няма да е в ущърб на българския работник, дали няма да задържи нивата на заплатите, за които в момента има някакъв шанс да бъдат увеличени, дали наистина са изчерпани възможностите на българите на пазара на труда, защото внимателен анализ на статистиката и на данните на Агенцията по заетостта показват, че нито свободните работни места за висококвалифицирани кадри са толкова много, нито безработните с висока квалификация са толкова малко?
След внимателен прочит на предложенията за промяна става видно, че наред с текстовете, които транспонират Директивата от 2016 г. в българското законодателство, в случая чрез промени в този закон, се промъкват изменения и в други текстове, които не касаят предмета и целите на тази директива.
Ще Ви дам пример с няколко неща, които ме притесняват в тези промени.
Първо, с § 9 от Законопроекта се отменя ал. 5 на чл. 13 от Закона, тоест отпада финансовата отговорност на завръщане на наетия незаконно пребиващ гражданин на трета страна, което досега беше задължение на неговия работодател. Каква е целта на тази отмяна? Да стимулираме работодателите да наемат незаконно пребиваващи в България или да натоварваме държавата с разходи за връщането в родината му? Няма как да бъде подкрепена подобна философия, за която не е ясно с какво се мотивира, какво подобрява, кое го облекчава и защо го облекчава.
Второ, още със следващия § 10 се предвижда промяна в чл. 14, ал. 2 на Закона, което води до отмяна на задължението, което е вменено на министъра на труда и социалната политика – да иска становища от социалните партньори в случаите, когато работодателят желае да получи разрешения за работа на чужденци повече от 10% от средносписъчната численост на наети по трудово правоотношение български и европейски граждани за предходните 12 месеца, а се въвежда пожелателното „може да поиска“. Въвежда се субективизъм и предпоставка за корупция.
Тези две предложения не приемаме нито аз, нито парламентарната група на „БСП за България“, защото нямат нищо общо с транспониране на законодателството от тази директива, нито допринасят за подобряване на картината на националния ни пазар на труда в посока преодоляване на липсата на висококвалифицирани кадри.
В заключение ще декларирам, че аз и парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепим внесения от Министерския съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. При условие, че мнозинството го подкрепи въпреки нашето несъгласие и аргументи, между първо и второ гласуване ще направим конкретни предложения за отпадане на текстовете, които се съдържат в § 9 и § 10. Наистина ни е нужен по-улеснен достъп на чуждестранни работници до нашия пазар на труда, но това не трябва в никакъв случай да е за сметка на българската работна ръка.
Българският пазар на труда се нуждае от защита, нуждае се от нормативна уредба, която да бъде балансирана между интересите на работниците и служителите, от една страна, и на работодателите, от друга страна, и да гарантира равнопоставеност.
Аз Ви благодаря за вниманието и се надявам да сте чули поне нашите аргументи, с които Ви призоваваме да отхвърлим параграфите 9 и 10 и поне при второто гласуване да вземете предвид това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Имате думата за реплики, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Господин Гьоков, позволих си да направя тази реплика заради един факт, който Вие споменахте във Вашето изказване. Няма да коментирам много или малко са безработните в България, но, за да съм коректен към нашите членове симпатизанти, искам да кажа, че последните години няколко отрасъла не се развиват добре заради това, че липсват кадри в България. Някога българското земеделие и хранителната промишленост произвеждаха огромно количество. Днес това са 15% от това, което се произвеждаше някога. Главно причината за това е, че липсват хора за работа в селското стопанство.
Много мои приятели, които произвеждат въоръжение и техника в отбранителната индустрия, не успяват да намерят, за съжаление, подготвени кадри и работят или с намален състав, или използват нискоквалифицирани работници за това. А България в последните години бележи огромен ръст в производството и търговията.
Искам да спомена и още един отрасъл на леката промишленост – шивашката индустрия. Няколко от българските производители откриха вече свои заводи в чужбина, и то главно заради това, че липсват специалисти.
Все пак трябва да сме коректни и да имаме предвид това. Наистина в България не са достатъчно кадрите, специалистите. В тази връзка беше моето изказване.
Иначе аз ще гласувам съгласно решението на нашата парламентарната група. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Панчев.
Реплика ли, госпожо Ангелова? Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, аз съм изненадана от изказването, което направихте току-що в залата, и от критиките, които отправихте към Законопроекта, който в момента разглеждаме, защото на заседание на Комисията по труда, социалната и демографска политика народните представители, членове на Социалната комисия от Вашата парламентарна група, единодушно подкрепиха Законопроекта. Вие имахте тогава възможност да изкажете становище по разглеждания Законопроект, но никой от Вас, включително и Вие като виден корифей в социалната сфера, не взехте думата по този законопроект и мълчаливо, единодушно всички подкрепихте Законопроекта за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Така че моят въпрос към Вас е: кое Ви накара изведнъж на 180 градуса да си промените мнението по отношение на този изключително важен законопроект, чиято основна цел, както беше казано от всички доклади, е въвеждането на една изключително важна Директива на Европейския съюз, в която България има важно участие?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Гьоков за дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър!
Господин Панчев, това, което казвате, е една мантра, която се повтаря в нашето общество за пазара на труда – как липсват квалифицирани кадри. Аз не отричам, че липсват наистина квалифицирани кадри и българският бизнес изпитва нужда от такива квалифицирани кадри, но ми кажете какво прави държавата в случая да преквалифицира, да придобият по-голяма квалификация всички регистрирани като продължително безработни в бюрата по труда? Смятате ли, че решаването на проблема с липсата на кадри е внасянето на работна ръка отвън? (Силен шум в залата.) Защото аз мога да Ви дам пример от моята практика в Бюрото по труда, когато…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Колеги, в залата е много шумно!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …когато 2007, 2008 г. при мен идваха работодатели в Старозагорско и искаха да направим постъпки пред Министерството да промени Закона и да внасяме работна ръка от Виетнам. Настояха за това и само година-две по-късно изпращаха в Бюрото по труда уведомления за масови уволнения, тоест за освобождаване на по-голямо количество работна ръка. Така че въпросът с квалифицираната работна ръка и особено с вноса ѝ отвън е изключително сериозен и по него трябва да се проведе обществен дебат в Националния съвет за тристранно сътрудничество между синдикати и работодатели с посредничеството на държавата. Защото работната ръка е особен вид стока, тя не е като кашкавала или пък някоя друга стока, от която днес не трябва да произвеждаме повече, утре не ни трябва и спираме производството ѝ. В политиката по работната ръка има дългосрочни перспективи.
И само две думи към госпожа Ангелова. Аз си мисля, че нямаше такава единодушна подкрепа.
За това, което казахте – „виден корифей“, Ви благодаря. Не се смятам за такъв, но имам поглед върху социалната система, въобще върху трудовия пазар, и никой не е защитавал с такава жар Законопроекта. Вярно е, че транспонира Директива, но кажете ми какво общо имат § 9 и § 10 с транспонираната Директива? Ако Вие може да ми кажете и посочите връзка между тези два параграфа и Директивата, аз с удоволствие ще гласувам за този ЗИД. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Изказвания?
Господин Байчев, имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Явно темата е интересна и предизвиква дебати.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Както вече е ясно, Българската социалистическа партия няма да подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност относно условията за влизане и пребиваване на чужденци с цел наемане на висококвалифицирани служители.
Считаме, че ако се приемат предложенията, ще се отвори вратата за чужди специалисти от трети страни на длъжности от различни браншове, но това ще бъде пречка относно нашите специалисти, тъй като само те единствено ще пострадат, предвид трудовите възнаграждения, които са в нашата страна и в съседните нам страни.
В българското законодателство е дадена възможност за наемане на високо квалифицирани специалисти от трети страни. Това е така наречената процедура „синя карта“, която включва задължителен пазарен тест за липса на български граждани. Това, което е по-интересно, е, че през 2015 г. със законодателни промени бе създаден още един допълнителен режим за наемане на висококвалифицирани граждани от трети държави. Той дава възможност работодателите да внасят работници без да провеждат пазарен тест за български специалисти, които да бъдат наети чрез включване на единични групи професии в списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, списъкът се утвърждава от министъра на труда и социалната политика въз основа на мотивирано предложение на национално представителните организации на работодателите и след обсъждане в Национален съвет по трудовата миграция и трудова мобилност и в Националния съвет за насърчаване на заетостта. Списъкът може да бъде актуализиран веднъж годишно само до 31 януари, съгласно чл. 18, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Нашето мнение е, че в страната ни има достатъчно висококвалифицирани специалисти, но заради ниските нива на трудовото възнаграждение те не работят по специалността си или заминават за чужбина, където възнаграждението е в пъти по-високо.
Ще си позволя да Ви запозная с едни статистически данни, които са изнесени на официалните страници на съответните институции. Според Националния статистически институт в България за третото тримесечие на 2017 г. има безработни 35 200 души с висше образование, 66 700 души със средно професионално образование и 99 600 души със средно образование. Според Националния осигурителен институт през ноември 2017 г. безработните в България с право на парично обезщетение са 28 627 души с висше образование и 20 917 души с полувисше и средно образование. Тоест трудно може да се говори за някаква тенденция и устойчив дефицит на висококвалифицирани кадри.
В приложените документи не открихме становище на Агенцията по заетостта, което да доказва, че реално е регистриран дефицит на висококвалифицирани специалисти. Напротив, виждаме безработица сред тях.
От друга страна, по данни на Международния валутен фонд до 2012 г. в посока от иИзток на запад от България е мигрирало 16% от работоспособното население, което е довело приблизително до намаляване на брутния ни вътрешен продукт със 7%.
Ето защо от Българската социалистическа партия предлагаме да се работи систематично и интензивно в посока на развитие на социалния диалог на договаряне на отраслово ниво и на браншово колективно договаряне. Към днешна дата трябва час по-скоро да се увеличи минималната работна заплата за страната, защото постигането на тази цел е напълно реалистично в средносрочен план, като увеличеното потребление вследствие на увеличената минимална работна заплата може да даде значителен принос за подобряване на положението в българската икономика и стандарта на живота в България.
Ако трябва ясно да дефинираме проблема, той е в предлагането на ниски трудови възнаграждения от страна на работодателите и непривлекателни допълнителни условия, които водят допълнително до редуциране на трудовото възнаграждение.
Поради това от Българската социалистическа партия не смятаме, че се налага внос на висококвалифицирани специалисти от трети държави. Към момента няма никакво доказателство, че Република България няма възможност да наеме необходимите на компаниите служители от страната, като предлага достойно заплащане.
Предложените в Законопроекта изменения в голяма степен са неприемливи като основното, върху което наблягаме и се съсредоточаваме, е именно премахването на задължителния характер на нормата министърът на труда и социалната политика да изисква становище на национално представените организации на работодателите и синдикатите.
Предложеното изменение следва да отпадне, защото на практика се създава условие за корупционна среда. Задължителният характер на нормата е гаранция за защита на трудово-правните отношения между социалните партньори. Единствено чрез социален диалог може да се насърчи инвестиционната дейност и да се поддържа баланс на пазара на труда. Това е основен принцип в Конституцията на Република България и международните организации на труда.
Българската социалистическа партия не подкрепя приемането на Законопроект, даващ възможност изискванията за наемане на работа на граждани, на чужди, включително от трети държави, да бъдат уредени в закон, регулиращ достъпа до трудовия пазар. Няма как да подкрепяме процедури, целящи облекчаване на режима по наемане на работа на висококвалифицирани специалисти от трети страни, което допринася за увеличение на вътрешната безработица и износ на наши специалисти към Европейския съюз.
С отпадането на изискването за провеждане на пазарните тестове се нарушава процесът по наемане на работа и се изкривява нарастващата потребност от липсващи на пазара на труда висококвалифицирани специалисти в редица сектори на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Байчев.
Има ли реплики към изказването? Няма. (В дъното на залата народни представители разговарят.)
Преди да дам думата на господин Шопов за изказване, искам да помоля дискусионният клуб в задната част на залата временно да прекрати своята дейност и да я продължи в по-подходящо време. Благодаря.
Имате думата, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги, имах притеснението, че този проблем, този въпрос ще мине при липса на интерес, така както се достигна до залата днес с тук-там появата на някои представители на работодателски организации по телевизионните екрани или съответно на членове на Профсъюзите, защото този дебат в други страни, разбирайте тези, които са наши партньори, винаги е изключително бурен. Той буквално е от фундаменталните проблеми и е проблем, който разделя обществата, и се води вече десетилетия. Той е въпрос на философия, до много голяма степен въпрос на идеологически избор за пътя, по който се движат държавите.
Мисля, че днес започваме тази тема в залата и тя ще стои години напред дори до десетилетия като основен проблем, по който ще се идентифицират една или друга партия като идеологически вектори, като идеологически бази.
Чест прави на опозицията, че днес в залата дотук стоя тихо, като политическа сила изостря проблема. Това е ролята на опозицията – в такива случаи да поставя въпроса по начина, по който днес го постави и говори, а не кресливо и по измислени поводи и причини, за да стои опозиционно. Това е проблем и то много сериозен.
Лично аз винаги съм се притеснявал и настръхвам, когато в залата на българското Народно събрание правим нещо по директива, както е в случая. Приемането на акт на Народното събрание по директива винаги е било за мен, меко казано, смущаващо и много съм внимавал каква е тази директива и какво правим според нея. Трябва да си кажем, че и тази директива има много силно идеологическо значение и отново ни вкарва в рамките на либералния подход по проблемите по тази стара, изтъркана, банална и много фалшива формула за свободното движение на хора и капитали, в случая говорим за хора, защото това е стар либерален подход – омешването на хора в една или друга страна, които под благовидния предлог работят, допринасят за една икономика, разбива стереотипните общества, мислени, и подходи по всички тези въпроси и обръща нещата в насока, която има за цел не друго, а да се реализират колкото може по-големи печалби за едни и негативи за съответното общество. Можем да спорим доколко това, което казвам, е точно така или има нюанси, но общо взето това е линията, това е целта и, забележете, в България кой има интерес от, така да се каже, Законопроекта, който е предложен, и кой няма. Полза имат и той е в интерес на крупните работодатели. Видяхме позицията по екраните на така неречените, неслучайно казвам „така наречените“, но това е друга тема.
Защо казвам „така наречените работодателски организации“, от една страна, а от друга страна, са интересите на българските трудещи се. Така формулирам най-общо тази група от българските работещи граждани. Целта тук е да се натискат заплатите надолу по този начин с внасянето на чужда работна ръка, в което няма никакъв спор, и затова работодателските организации, приемат с охота и с нескриващо одобрение подобни мерки.
От друга страна, целта е да се внесат, да се вкарат в нашето общество чужди работници, хора, елементи, което е част от заселническа вълна, част от вкарването на тези хора под предлога, че временно ще работят, но за постоянно. Тук говорим за миграция, защото много от тези, на които ще бъде дадена възможност да работят в България, ще дойдат и от тези страни, от които по една или друга причина, ако щете и с ограда, ние се стараем да се предпазим. В това няма каквото и да е съмнение.
Ако има недостиг на работна ръка, ние трябва да назовем, да кажем какви са причините и този дебат, който оттук нататък години наред ще бъде воден в обществото, и в нашето общество, както и в други държави, трябва да си кажем истината – каква е причината за това.
Причината е масовото напускане на български специалисти, служители, на трудещите се, които заминават да работят за чужди икономики на други страни, изкуственото поддържане на нивата на доходите на това ниво, в което се намират в момента, нежеланието на работодатели да дадат достойни възнаграждения на служителите и оттук вече можем да изведем и истинските мерки, които могат да доведат до това състояние.
Първо, създаване на условия за връщане на българите, заминали за чужбина и работещи там – нещо, за което от известно време много се говори, но трябва да бъдат предприети комплексни мерки, а не отделни действия, които на парче да водят до тази цел.
Второто е да бъде давано гражданство на граждани на българи от български етнически общности, които живеят в по-близки и съседни или по-далечни страни. Това е другият начин.
Третият начин, най-сигурният, най-ефективният, е да продължи политиката, която в момента управляващите сме започнали, предприели действия по-драстично, шоково, ударно увеличаване на доходите, на заплащанията, на възнагражденията на българските граждани.
Това е начинът да излезем от състоянието, от положението, в което се намираме – да ни липсват кадри, и всякакви подобни директиви, внасянето на работници и служители, бих казал, безразборно, защото процентите, които се определят – 10%, всичко това е нещо, което няма да проработи и няма да бъде в национален интерес.
Затова съм доволен, че дебат най-после става по въпроса и оттук нататък този дебат трябва да се задълбочи и да продължи в обществото по всички тези въпроси и проблеми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Имате думата за реплики, уважаеми народни представители.
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Уважаеми господин Шопов, първо, ще изразя съгласие с почти всичко, което казахте до момента от тази трибуна. По едно време даже се зачудих дали сте от управляващото мнозинство, или сте от опозицията, но това е друга тема и не искам да тръгваме по тази плоскост. Казахте обаче няколко неща, които, не че ме притесняват, а ми е интересно защо разсъждавате така.
Драстично, шоково, ударно увеличаване на възнагражденията на българските граждани. Това май само Вие го виждате – от „Обединени патриоти“, шоковото увеличение на доходите. Никой не отрича, че доходите се движат нагоре, но пък остава да се движат надолу, или да се задържат, при тези благоприятни икономически условия – европейски и световни. Трябва да Ви кажа, че в България икономическото развитие не се дължи по никой начин на правителството и на това мнозинство, което управлява. Повярвайте ми, така е!
Искам да Ви обърна внимание – на Вас и на Вашата парламентарна група, че наред с тази директива, която според мен Вие критикувахте с право, но не взехте отношение по двата текста – по § 9 и § 10. Вижте какъв текст съществува сега в нашето законодателство: „Чл. 13. Работодателят поема разходите за връщане на незаконно пребиваващия гражданин на трета държава“. А сега предлагаме тази ал. 5 на чл. 13 да отпадне. Аз попитах: какво правим с това нещо? Стимулираме работодателите да наемат незаконно пребиваващи или пък натоварваме държавата с разходи заради некоректното отношение на някой работодател?!
Другият параграф за десетте процента. Хубаво е и него да го коригирате, защото той е една от основните защити на българския пазар на труда и на българската работна ръка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Ако няма други реплики, имате думата за дуплика, господин Шопов.
Не виждам други реплики.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Господин Гьоков, когато става въпрос за идеология, за базови въпроси – няма управляващи, няма опозиция. Тук въпросът е домашен, български. Говорим за защитата на националния интерес и при това положение трябва да бъдем обективни, няма значение кой какъв е в тази зала. Затова съм казвал, че и от опозицията, и от Вас могат да дойдат полезни консервативни идеи – те са идвали, или да бъдете опозиция, както е в момента, и то градивна за обществото опозиция, а не креслива и безпринципна.
Що се касае до Вашата реплика в частта й относно шоковото, за което говорих, увеличаване на доходите. Само за няколко месеца от това управление имаше такова драстично увеличение на минималната заплата, която е особено важна точно по тази тема, в тази насока, като разсъждение, като логика, защото това увеличение на минималната заплата се предвижда драстично да се увеличава и за в бъдеще. Затова така наречените „работодателски организации“ толкова скачат, толкова са против и всички либерални икономистчета са на крак, в бой, на нож с точно това. Дори те искат отпадането на нормираната минимална работна заплата, искат да оставят нещата в ръцете на работодателите и на свободния пазар, което никъде го няма – дори и в класически, определени по Конституцията, либерални държави.
Що се касае до тези текстове, които цитирате в Законопроекта. Ако забелязахте, преди малко в изказването си заявих, че всъщност подобен законопроект, една такава директива имат и тази цел – да бъдат врата за незаконно пребиваващи имигранти. По този начин се дава възможност някои от тях да бъдат стимулирани, да им бъде помогнато да се впишат в обществото, в даденостите, да получат законен статут, за което сте също абсолютно прав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Процедура.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на пленарната част на настоящото заседание в днешния ден – до приключване с гласуване на точка втора, която приехме в началото на деня, като допълнително включена в дневния ред и съответното удължаване на началния час на парламентарния контрол за днешния ден след гласуването по точка втора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Обратно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното от господин Кирилов предложение за удължаване на пленарната част на днешното заседание до приключването на точка втора.
Гласували 128 народни представители: за 100, против 13, въздържали се 15.
Предложението за удължаване е прието.
Продължаваме с разискванията.
Господин Адемов, имате дума за изказване.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, господин Симеонов! В краткото си изказване ще се опитам да върна дискусията в приложното поле на Директива 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета на Европа. Действително в предложения законопроект има няколко текста, които са извън приложното поле на тази директива, но, за съжаление, точно тези текстове създават проблеми, за които говориха колегите преди малко.
Аз искам да започна с това, че предложената директива всъщност се отнася за висококвалифицирана законна миграция от трети страни. Всичко останало е извън приложното поле на тази директива.
Искам да върна малко дискусията назад във времето и да припомня на уважаемите народни представители, че Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност беше приет през 2016 г. Той въведе в българското законодателство десет директиви, кодифицира материята, свързана с трудовата миграция и трудовата мобилност, като една голяма част от текстове, разположени в други закони, намериха своето място в този обединен закон. България има задължението до 23 май 2018 г. да въведе изискванията на Директива 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета на Европа и от тази гледна точка вносителите внасят в Народното събрание текстовете от тази директива.
Предложеният проект има за цел, освен въвеждането на Директивата, да разясни факта, че става въпрос за условията за влизане и пребиваване на граждани на трети страни с цел, на първо място, провеждане на научни изследвания, на второ място, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически и културен обмен, образователни програми, спортни програми и така нататък. Става въпрос за това, че изобщо в световен мащаб около 3 млн. 700 хиляди международни студенти по целия свят се обучават като международни студенти и само 1 млн. 200 хиляди от тях се обучават в рамките на Европейския съюз, тоест делът на международните студенти в рамките на Европейския съюз е малко над 5%. За да могат да се изпълнят изискванията на Стратегията „Европа 2020“ за достигане на 3% от брутния вътрешен продукт за научни изследвания и развойна дейност, на Европейския съюз са необходими общо около един милион научни изследователи, с които в момента Европейският съюз не разполага. Точно затова се въвежда тази директива. Практиката по приложението на тази директива в Европейския съюз показва, че за последната година около 5 хиляди научни изследователи и студенти са се възползвали от тази програма. За да може да се реализират целите на Стратегия „Европа 2020“ в областта на научните изследвания, пак повтарям, са необходими около 1 милион висококвалифицирани специалисти и научни изследователи.
Искам да обърна внимание на народните представители, че този проект е обсъден в Националния съвет за трудова миграция и трудова мобилност, който е орган към министъра на труда и социалната политика. По предложение на Комисията по труда, социалната и демографската политика този проект е обсъден и в една от комисиите на Националния съвет за тристранно сътрудничество и Националния съвет за насърчаване на заетостта.
В една голяма част от текстовете на Директивата социалните партньори и всички заинтересовани лица, в това число и в хода на публичното обсъждане, в това число и в междуведомствената процедура по обсъждане на предложения законопроект, са направени забележки, които са приети от вносителите и са част от предложения законопроект. Има обаче няколко текста, за които стана въпрос и в предишните изказвания, които създават известно напрежение. Може би трябва да има повече яснота около това какви са целите на предложените текстове. Според вносителите става въпрос за мерки, които се предлагат на базата на практиката, по предложение на Закона за насърчаване на трудовата мобилност и трудовата миграция.
На първо място, по така наречения „§ 9“.
Уважаеми колеги, когато български работодател наема незаконно работници или научни изследователи от трети страни, той има задължението за връщане на незаконно нает работник – това е § 9 от разпоредбата, по чл. 13, ал. 5. В действащия закон е предвидено разходите за връщане на незаконно наетия работник да бъдат за сметка на работодателя. Освен това в действащия текст има изискване работодателят да заплати до три минимални работни заплати. (Шум.)
Напрежение създава предложението за отпадане на този текст. Искам да дам много ясно обяснение, че този текст отива в Закона за...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Един момент, господин Адемов.
Уважаеми колеги, може ли да прекратите разговорите в залата?
Господин Гьоков, молба за тишина.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Този текст отпада от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, защото систематичното му място е в Закона за чужденците и той е преместен там. Знаете, че този проект изменя Закона за чужденците в Република България, Закона за българските лични документи, Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за младежта и още няколко други закона, тоест отпадането на задължението на работодателя при незаконно наемане на работници от трети страни в момента отива в Закона за чужденците в Република България. Той не отпада от правния мир в България.
На следващо място, по спорния § 10.
Уважаеми колеги, действащият текст казва, че министърът на труда и социалната политика, след становище на социалните партньори, издава разрешение: когато работодателят желае да получи разрешение за работа на чужденци повече от 10% от средносписъчната численост на съответната фирма през последната година. Какво означава това? Ако един работодател докаже, че има обективна потребност от това в неговата фирма да работят повече чужденци от трети страни – не говоря за страни от Европейския съюз, а от трети страни, тогава работодателят е задължен да иска от министъра на труда и социалната политика разрешение.
Министърът на труда и социалната политика е този, който носи цялата отговорност, след извървяна доста тежка административна процедура, да издаде такова разрешение.
Защо аргументите, обяснението на колегите вносители са в посока на това, че те предлагат отпадането на този текст и заменянето на императивния текст с пожелателен. Може да искат становище… В 94 – 95% от случаите фирмите в България са така наречените „малки и средни предприятия“ – до 10 наети лица.
Има едно друго притеснение. Можем да създадем нова фирма и да назначим, да кажем, 300 пакистанци, 300 афганистанци и така нататък.
Уважаеми колеги, това е дълбоко неразбиране на философията на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. За да се стигне до такова искане от министъра на труда и социалната политика да надвиши тези 10%, първо, трябва да бъдат назначени български работници и служители, и едва тогава, когато има доказана потребност, да се увеличат тези 10%, министърът на труда и социалната политика издава такова разрешение, което понякога отнема месеци и в рамките на тези отложени месеци отпада необходимостта от наемането на такива работници и служители.
Работодателите дават конкретни примери от действителността в България. Например за назначаването на един готвач, който, да кажем, е в китайски ресторант, за назначаването на един екскурзовод, който трябва да владее иврит, трябва да бъде извървяна тежка, сложна процедура и изведнъж ще се окаже, че сезонът е отминал и няма нужда от такъв тип работници и служители. Затова министърът на труда и социалната политика поема отговорността да издава такива разрешения и да иска становище от социалните партньори единствено и само когато става въпрос за големи предприятия, за голяма бройка на тези 10%.
Действащият текст, който съществува в момента, практиката по неговото приложение показва, че той създава повече проблеми, отколкото да решава проблемите, защото 15 години е действал текстът, който е пожелателен в наредбата към този закон. В тази наредба съществува текст, който казва, че: министърът на труда и социалната политика по негова преценка иска становище от социалните партньори.
Има и още няколко спорни момента. В съгласувателната процедура, в хода на съгласувателната процедура между отделните ведомства от Министерството на образованието са предложили промяна в някои от дефинициите, които са отразени в действащия проект. Има, разбира се, и притеснения от гледна точка на това, че в предложения проект по Директивата се предлага на научните изследователи да сключват трудови договори по българското законодателство, задължително да включват трудово законодателство. Има обаче случаи по различните програми на Министерството на образованието като: „Еразъм“, „Да Винчи“, когато не е необходимо такова изискване. Тези програми се отнасят за научни изследователи от европейските страни, а в тази директива не става въпрос за европейските страни, става въпрос за трети страни, нещо, което е различно.
Когато внасяме и работници, и служители, научни изследователи от трети страни, тогава ние трябва да ги задължим да сключват трудови договори, за да може контролните органи от Главна инспекция по труда и останалите контролни органи да ги контролират и да има равнопоставеност, да няма дъмпинг по отношение на заплащане и така нататък. Това е основанието за включването на този текст.
Аз съм убеден, че между първо и второ четене в хода на обсъждането на Проекта, ако се приеме той на първо четене, отделните ведомства ще изчистят спорните текстове, в това нямам никакво съмнение.
Още един спорен момент – разрешението за пребиваване на сезонни работници, което се издава еднократногодишно.
Когато обаче става въпрос за сезонни работници примерно за зимния сезон, зимният сезон е разположен в рамките на две години, и тогава и в едната, и в другата година трябва да искаш разрешение от Агенцията по заетостта, съответно да минат през процедурата по издаване на единно разрешение за пребиваване и работа, който документ се съгласува с Агенцията по заетостта, с Дирекция „Миграция“ на Министерството на вътрешните работи.
Така че мисля, че има неща, които могат да се поправят между първо и второ четене и пак повтарям, и дебело подчертавам, че тази директива се отнася за висококвалифицирани кадри, за висококвалифицирана законна миграция от трети страни, а не за останалите случаи, които вече са уредени в действащия Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Адемов.
Имате думата за реплики, уважаеми колеги. Няма реплики.
За следващо изказване думата има господин Румен Гечев.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, моля да удължим времето на групата, както и за останалите колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Моля, удължете времето на групата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, работата на парламента и на българското правителство е да осигури благоприятни условия за развитие на българския бизнес, но и на българските работници и служители. Тоест ние сме длъжни да намерим баланса на интересите между двете групи, както и да постигнем съгласие с официалните представители на работниците и служителите – българските профсъюзи. Тоест в случая ние не заставаме на страната само на едните или другите, а се включваме в дискусията да намерим баланса.
Второ, по никакъв начин, специално в тази директива, както беше подчертано и от колегите, ние нямаме възражения, тъй като Директивата касае допускането до българския пазар на висококвалифицирани кадри, и ние тук нямаме никакъв проблем. Проблемът, както и при Истанбулската конвенция, е за кацата с мед и за лъжицата с катран. Някои се опитват да прокарват текстове, нека да е ясно – които нямат нищо общо с европейската директива.
Какви са фактите? Ние не можем да приемем някои от исканията на работодателите, които искат да получат по-голям достъп до международния трудов пазар за сметка на българите. Беше казано и няма никакво съмнение увеличаването на вноса на работна ръка от трети страни до какво ще доведе. До задържане и намаление на работните заплати на родените в България, на българите.
Уважаеми работодатели, по-рано също задавах въпрос по друг повод. Вярно ли е, че в Република България – член на Европейския съюз, заплатите са най-ниски? Вярно е!
Вярно ли е, че в Република България, в рамките на Европейския съюз данъкът, който плащат работодателите, е най-нисък? Вярно е! Аз ги попитах: уважаеми колеги, след като Вие работите при най-ниските работни заплати, при най-ниските данъци, защо сте най-неконкурентоспособни в Европейския съюз – и настана мълчание. Бихте ли ни отговорили защо страните с най-висока конкурентоспособност в Европейския съюз – скандинавските, да започнем, са кои страни колеги? С най-високи работни заплати в света, не само в Европейския съюз. Та мантрата за по-ниски работни заплати, по-ниски данъци печалби, че водели до по-висока конкурентоспособност, не отговаря на здравия разум и на световната практика, и на европейската практика. Тоест техните аргументи са несъстоятелни.
Освен това, въпросът за вдигане на летвата при вноса на работници от трети страни. Не само че работните заплати ще бъдат по-ниски, да си зададем въпроса, колеги, от управляващата коалиция? Дали ще се увеличи емиграцията от България в резултат на натиска върху работните заплати в България? Нека да си зададем този елементарен въпрос – ще се увеличи.
Това няма ли да направи още по-драматичен и без това ужасния демографски проблем на България? Ние ще натискаме работните заплати в България, ще си гоним българите, за да вкарваме евтина работна ръка?! Откъде накъде? Кой национален проблем ние решаваме? Така че много се извинявам, но не може интересите на отделна фирма да нанасят ущърб на интересите на националния интерес, за което са ни избрали хората тук да защитаваме, защото други страни и народи защитават пазара си по различен начин, по същите общи директиви.
Уважаеми колеги, има страни, които имат ограничения работната заплата за чужденци да е най-малко не 100, а 150% от минималната работна заплата.
Уважаеми колеги, за съжаление, ние вече ще трябва да се сравняваме само с Румъния, която избяга напред и е с по-висок икономически растеж. И, най-вероятно, да отворя една скоба – догодина госпожа Маковей сигурно ще дойде да наблюдава нашата прокуратура и съдебна власт, тъй като излизат от наблюдение. Оставаме ние като един специален случай в Европейския съюз.
Но какво правят румънците? Влезте в интернет и вижте – хората са въвели квота за чуждестранни работници в Румъния, не процент, три хиляди души годишно. Квотата за синя карта, европейска – висококвалифицирани, е 800 души. Добре, българската страна е решила от години – прилага 10%. До момента ние нямаме сериозен проблем с някаква голяма вълна от чужденци да работят в България. Проверете статистиката: видях, със синя карта са 170 души, така че нека да не променяме това ограничение, и затова „БСП за България“ ще гласуваме „въздържали се“, някои ще гласуват „против“. Аз ще гласувам „против“ не заради Директивата. При второ четене всички текстове от Директивата ще бъдат подкрепени от нас, но заради тези текстове, които поставят под опасност българския трудов пазар и могат да доведат до тежки демографски проблеми, ние няма как да гласуваме нито на първо четене, нито пък на второ четене тези текстове.
Освен това, нека да бъдат така добри българските работодатели, също четат в интернет, четат статии и книги, в други страни и народи фирмите финансират студентите, правят интервюта на студенти от първи и втори курс, сключват договори с тези студенти, аз съм присъствал на такива дни на срещи между бизнеса и студентите и в Американския университет, и във Великобритания и във Франция.
Да бъдат така добри българските работодатели от водещи фирми да сключват договори с българчета, които учат в нашите висши учебни заведения, да подписват договори с тях след завършването им, защото не може нашият народ, който е на последно място по развитие в Европейския съюз, ние да финансираме данъкоплатците, да обучаваме нашите деца, и да отидат да произвеждат брутен вътрешен продукт в други страни! Толкова ли не можем да се поучим от чуждия опит?!
Затова, уважаеми колеги, аз Ви приканвам да върнем тази конвенция, тези поправки в Закона за доразгледжане.
„Да“ на Директивата в този случай, тя не противоречи на българските интереси, но „не“ на опитите покрай европейската директива ние, българските депутати, да натиснем копчето и да създадем допълнителни, сериозни проблеми и на българските трудещи се, и на демографските проблеми в България! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Има ли реплики към изказването на господин Гечев?
Заповядайте, имате думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм изненадана от разгорещения дебат по този законопроект, който, както казах в предното си изказване, беше приет единодушно от всички членове на Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое заседание без изключение от всички парламентарни групи.
В изказванията на преждеговорившите се изопачиха много неща по отношение на Законопроекта. Стигна се твърде далече като се каза, че с този законопроект се насърчават националните интереси и че има опасност за българския трудов пазар.
Това, уважаеми колеги, абсолютно не отговаря на истината. В този законопроект не става дума за отваряне на врата за граждани от трети страни, а третира единствено въпросите за влизането и пребиваването на определени граждани, и то без разрешение за работа с цел научно изследване, стажове, доброволческа дейност, образователни програми, програми за ученически обмен.
Става въпрос само за определена категория работници. Това са научни работници, студенти, стажанти, ученици и доброволци, за никакви емигранти, които бяха казани от господин Шопов.
По този начин ние не пречим на българския пазар на труда и не накърняваме никакви национални интереси. Има спорни само два параграфа. Това стана ясно от изказването на колегите от парламентарната група на БСП – става въпрос само за § 10 и за § 9.
По отношение на това какво гласи § 10 доктор Адемов още един път каза в своето изказване, но за да стане по-ясно – с него се предлага да бъде премахнат задължителният характер на обсъждане със социалните партньори в случаите, в които местен работодател е изпратил искане за внос на работници от трети държави, когато броят на работещите в съответната фирма, която представлява работодателя, надвишава 10% от средносписъчния числен състав на наетите по трудово правоотношение.
Предвижда се министърът на труда и социалната политика да иска такова становище от социалните партньори, но без задължителен характер. Няма нищо притеснително в това, защото отговорността за разрешението на достъпа до пазара на труда на граждани от трети страни – над 10%, е на самия министър на труда и социалната политика. Той е този, който си слага подписа и, който издава това разрешение. Както беше казано и от преждеговорившите, понякога се иска и се събира становище за един човек, което в някои случаи е 0,11 процентни пункта над определената десетпроцентова квота. Това е една дълга процедура, докато всички социални партньори – Агенцията по заетостта, Главната инспекция по труда, дадат становище. Често се оказва, че е отпаднала необходимостта това лице да получи разрешение за работа, защото е минало прекалено много време – няколко месеца. В този смисъл се прави и тази промяна в § 10, който предвижда промяна в съответния чл. 14, ал. 2 за опростяване на процедурата за по-голяма оперативност и подкрепа на предприятията.
Естествено е, че когато става дума за по-голям брой хора, министърът на труда и социалната политика ще поиска становище от социалните партньори, когато става въпрос не за един човек или двама, а за 10 – 15 човека, но, уважаеми колеги, да се иска становище и да се протака тази процедура в продължение на няколко месеца само за един човек, това е напълно неоснователно.
Искам да подчертая, че тази промяна в никакъв случай не цели изключване на социалните партньори от този процес, защото в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност има достатъчно гаранции за участие на социалните партньори на всички етапи. Всички тези въпроси, които касаят трудовата мобилност, трудовата миграция, свободното движение на хора, се обсъждат в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност. Затова този законопроект за изменение и допълнение, който в момента разглеждаме и толкова бурно обсъждаме, искам да напомня, че той е приет с единодушие в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност, а също така преди два дни беше приет и в Националния съвет за тристранно сътрудничество. От всички социални партньори единствено КТ „Подкрепа“ има възражения по отношение на § 10, който обсъдихме, и § 9.
По отношение на § 9, по който имате резерви, колеги от БСП, Вашите притеснения са абсолютно неоснователни, защото не става въпрос за отпадане на финансовата отговорност на работодателя, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави. Веднага с отпадането на § 9 от Законопроекта в Преходните и заключителни разпоредби на същия законопроект, може да го проверите, с разпоредбата в чл. 45 и създаването на нова ал. 4 ние преместваме този текст там. Тоест, финансовата отговорност на работодателя за връщане на наети и незаконно пребиваващи граждани на трети държави се премества в Закона за чужденците на Република България – в чл. 45, ал. 4, може да го проверите.
Предвид направените разяснения от мен и забележки от страна на преждеговорившите, считам, че няма абсолютно никакво притеснение, никакво основание Законопроектът да не бъде подкрепен на първо гласуване от всички народни представители. А това, че Вие имате, уважаеми колеги от БСП, резерви по отношение на § 10 – защото по § 9 въобще не трябва да имате никакви притеснения, той си остава в чл. 45, новата ал. 4 на Закона за чужденците в Република България, сега спокойно можете да гласувате и да приемете Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, както направихте на заседанието на Комисията по труда и социалната политика, а между първо и второ четене да внесете Вашите предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Реплики към изказването имате ли?
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема колежке Ангелова! Искам да направя едно уточнение.
Промените, които се предлагат, все пак не касаят само така наречените „научни работници“, които ще сключват договори с български научни организации, тъй като съвсем ясно в текстовете личи, че въобще става дума за работници от трети страни и има специални условия за тези, които идват за научна работа. По принцип най-добре дошли са именно тези, идващи от трети страни, които ще се включат в научни проекти. Но нямаше време да кажа, че и тук има неизяснени въпроси, уважаеми колеги.
Първо, министърът на труда и социалните грижи ли ще определя кои са научните организации? Ще Ви дам един пример, една хипотеза. Знаете, че има Българска академия на науките. Сигурно не знаете, че има и една дублираща, и се казва Българска академия на науките и изкуството, нали така – с много интересни академици? А какво ще стане, ако в някоя част на София, да кажем „Факултета“, или в друг град, в „Столипиново“, направят Българска академия на науките и физкултурата и поканят видни учени от Сомалия, от Пакистан по нанотехнологии – да речем за любовта на мравките, и вкарат тези мигранти в България, какво ще стане?
В тези текстове няма ясни бариери кой определя какво е научна организация, защото сега по българското право всеки може да направи фирма. Има такива фирми, обикалят медиите с разни гръмки имена по пазарна икономика, а в името на фирмата пише „научен институт“. Каква ще бъде цедката, така да се каже? Кой ще бъде органът, който ще ни дава сигурност по тези въпроси? Тези неща могат да се отразят в нормативните документи при реализацията на Закона, но искам да Ви кажа, че във всеки от тези нови моменти има и подводни камъни. Така че ние трябва да бъдем особено внимателни да не допуснем накрая една разбираема, ефективна европейска директива, ние да отворим кутията на Пандора в България, тъй като само това ни липсва. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, професор Гечев.
Друга реплика?
Заповядайте, господин Гьоков.
Вие, в ролята на корифей, може да излезете.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател, уважаеми господни Заместник-министър, ако все още сте тук, уважаема госпожо Ангелова! Аз, разбира се, ще се съглася с Вас, че относно транспонирането на Директивата почти няма проблеми и приемането е консенсусно на тази част от промените.
Вие казахте, че става въпрос за научни работници, стажанти, студенти и доброволци. Да, това, което се транспонира от Директивата в законодателството, наистина става въпрос за тях. Но кажете за какво става въпрос в § 9 и § 10 – изключенията от това? Там не става въпрос въобще за научни работници и за доброволци, и за студенти, и за стажанти, а става въпрос за всичката работна ръка, която се вкарва в страната. Казахте и няма нищо притеснително да няма задължителен характер на съгласуването със социалните партньори. Какво притеснително има в това да е задължително?
Аз си мисля, че всичко щеше да бъде наред и наистина щяха да бъдат приети промените с консенсус, и нямаше да има дебати, а вече втори час дебатираме по Законопроекта и се въртим все около § 10 и по малко около § 9. Ако не бяхте ги вмъкнали тези параграфи, разбира се, Вие не сте виновна за това, ако вносителите не бяха вмъкнали тези параграфи под сурдинка, както го правите с всички други законопроекти – сега не ми се дава пример тук със съвсем актуалната в момента Истанбулска конвенция, където покрай консенсусните и безспорните неща се опитваме да вкараме и някакви други неща, които да всяват съмнение в тези, които ги гласуват, така че аз няма да се съглася с Вас да подкрепим предложенията, а после да гласуваме отпадането на § 9 и § 10, защото Вие с този номер много пъти минавате и никога не се случва това, което предлагат от опозицията за отпадане или за приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: И само с едно изречение да Ви напомня за нарушенията в Медицинския университет, които се въртят по медиите в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Имате думата за дуплика, госпожо Ангелова.
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гечев! По отношение на легални дефиниции и понятия за понятията доброволец, научен работник, научно изследване, научноизследователски организации, това е дадено в Законопроекта в Преходните и заключителни разпоредби, така че няма да има никакви притеснения, точно е определено какво означава това.
По отношение на Вашите две реплики – на господин Гечев и на господин Гьоков, не ми стана много ясно, защото господин Гьоков и сега в репликата си, която отправи към мен, твърди, че подкрепя Директивата като цяло, а господин Гечев казва, че Директивата е „подводни камъни“ спрямо българския трудов пазар. (Шум и възгласи от „БСП за България“: „Ееее!“.)
Така че вземете и си изяснете позициите, уважаеми колеги от БСП, и имайте еднакво становище. Все пак Вие също имате представители в Европейския парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Думата за изказване има господин Петър Петров.
Имате думата, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Смятам, че имаше достатъчно дълги дискусии, достатъчно изказвания. Искам просто да обявя от трибуната на Народното събрание, че „Обединените патриоти“ подкрепяме на първо четене този законопроект, а това, че някои колеги си имат особено мнение, е добре дошло.
Аз искам да изкажа и мнение за това, че господин Адемов направи едно много смислено, много добро изказване, което в голямата си част одобряваме. С това искам да покажа още веднъж, че „Обединените патриоти“ не считаме ДПС за наши врагове, а те са диаметрално наши противници, но не и врагове. Затова искам все пак да запазим добрия тон, да дадем ход на първо четене на този закон, да го одобрим с един призив: да прекратим по-нататъшните разисквания, защото казаното досега беше достатъчно ясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Петров.
Реплики има ли? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Бойко Борисов обикаля българските общности в чужбина и обяснява как ще създаде условия мигрантите да се върнат в България, а с този закон създавате нова вълна от млади българи да потърсят нормален жизнен стандарт на други трудови пазари, колеги. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Този закон запазва правото на работодателите да замразяват заплатите и да си осигуряват работна ръка от държави с по-нисък стандарт на живот, с по-нисък стандарт и от европейските критерии за стандарти.
Гласувам „против“ този закон, защото той нарушава правото на българските труженици да отстояват правата си в своята родина. Родната икономика трябва да се развива именно за повишаване благосъстоянието на нацията, а не в интерес на тесен кръг, който да прави законодателството пригодно само за личните си интереси. Благодаря, дами и господа управляващи. (Ръкопляскания от „БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Има ли други изказвания? Няма.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване на предложения законопроект.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, № 802-01-1, внесен от Министерския съвет на 2 януари 2018 г.
Гласували 150 народни представители: за 113, против 20, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против“ приемането на този законопроект, защото зад официалния повод за внасянето му – транспониране в българското законодателство на Директива 2016/801 относно условията за пребиваване в Европейския съюз на граждани от трети държави във връзка със следване в университети, участие в програми за научни изследвания, образователни проекти, стажове, училищен обмен, доброволческа дейност и помощ за отглеждане на деца, пътьом в Закона се вкарват и други важни промени, за които колегите от нашата парламентарна група достатъчно добре и ясно говориха в дискусията по Законопроекта.
Както се вижда от заглавието на Евродирективата, тя няма нищо общо с вноса на чуждестранни работници, тоест налице е класическа схема за прокарване на непопулярни решения, прилагана многократно от това правителство и това мнозинство. Приема се закон заради хармонизацията с европейското законодателство, но поводът се използва и за други лобистки и непопулярни решения, а когато последствията се усетят и се надигне обществено недоволство, властта се оправдава с това: „Така каза Европа“.
Няма как да подкрепим такъв законопроект и затова гласувах „против“, защото това е в нарушение на интереса на българските граждани, в нарушение на националния интерес. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Втори отрицателен вот? Не виждам.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ, ИЗСЛУШВАНЕ НА КАНДИДАТИТЕ И ЗА ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО.
Вносител е Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на 1 февруари 2018 г.
Господин Ячев, заповядайте да ни запознаете с Процедурните правила и Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, представям Ви:
„ДОКЛАД
на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика
относно приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое заседание, проведено на 31 януари 2018 г., обсъди Процедурни правила за провеждане на публична процедура на основание чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
На основание член 9 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество Народното събрание избира председател на Комисията по предложение на народните представители. В съответствие с чл. 93, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изборът се извършва след проведена публична процедура. Процедурата се провежда въз основа на приети от Народното събрание процедурни правила, изготвени от компетентната за всеки избор постоянна комисия, съгласно чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На основание чл. 9, във връзка с чл. 35 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Народното събрание следва да утвърди заедно с процедурните правила и декларации: Приложение №1 – Писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество; Приложение № 2 – Декларация – писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите, и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия; Приложение № 3 – Декларация за несъвместимост; и Приложение №4 – Декларация за имущество и интереси.
Отношение по Процедурните правила на заседанието взеха следните народни представители: Борис Ячев, Милко Недялков, Кристина Сидорова, Симеон Найденов и Слави Нецов.
След проведените разисквания Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика със 7 гласа „за“, 2 гласа „въздържал се“ и 0 гласа „против“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 9 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
І. Предлагане на кандидати и представяне на документите на кандидатите за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
1. Предложенията за кандидати за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се правят от народни представители. Предложенията се внасят в писмена форма чрез Деловодството на Народното събрание до Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в 14-дневен срок от приемането на тези правила от Народното събрание.
2. Предложенията съдържат писмени мотиви, в които се обосновават високите професионални и нравствени качества на кандидатите. Към предложенията се прилагат следните документи:
– писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – Приложение № 1 към Решението;
– писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите, и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – Приложение № 2 към Решението;
– подробна професионална автобиография;
– копие от документи за завършено висше юридическо образование, както и удостоверение за юридическа правоспособност;
– свидетелство за съдимост;
– документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;
3. В 7-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика:
– писмена концепция за работата си като председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество на хартиен и електронен носител;
– декларация за несъвместимост по образец – Приложение № 3 към Решението, утвърден от органа по избора.
– декларация за имущество и интереси по образец, утвърден от Комисията (Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество) – Приложение № 4.
II. Публично оповестяване на документите
1. Предложенията заедно с документите по Раздел I се публикуват в срок до два работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името, и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
2. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации могат да представят на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, или по електронен път на електронна поща: anticorruption@parliament.bg не по-късно от седем дни преди изслушването на кандидатите. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
4. Становищата и въпросите се публикуват в срок до три дни след получаването им на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
2. Резултатите от проверката се публикуват на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Проверка за допускане на кандидатите до изслушване
1. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на отделно заседание, предхождащо изслушването, проверява дали са представени всички необходими документи и дали предложените кандидати отговарят на изискванията за заемане на длъжността председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
2. Когато Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика установи, че кандидатът не е представил всички необходими документи, тя го уведомява, че може да ги представи в срок от 5 дни от уведомяването.
3. До изслушване не се допускат кандидати, които не са представили документите по Раздел I или не отговарят на изискванията по чл. 8, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
4. След извършване на проверката Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика със свое решение изготвя списък на кандидатите за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, които са допуснати до изслушване. Списъкът се изготвя по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
V. Изслушване на допуснатите кандидати за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
1. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
2. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика изслушва само допуснатите кандидати по поредността им в списъка.
3. Вносител на предложението представя кандидата в изложение до 2 минути.
4. На кандидата се дава възможност да допълни данни от професионалната си биография и да представи концепцията си за работа като председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в изложение до 15 минути за всеки кандидат.
5. Народните представители, членове на комисията, могат да задават въпроси към кандидата, включително и такива от становищата, постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации. Времето за изложение на въпросите е до 2 минути.
6. На всеки кандидат се предоставя право на отговор след задаването на въпрос към него. Времето за отговор на всеки въпрос е до 2 минути.
7. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
8. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика внася в Народното събрание подробен и мотивиран доклад от изслушването, към който се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена. Към доклада се прилагат и проекти на решение за избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
VI. Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
1. Заседанието се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието може да присъстват допуснатите кандидати.
2. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика представя доклад за проведеното изслушване.
3. Кандидатите се представят от вносител на предложението по поредността им, определена в списъка на кандидатите за председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, изготвен по азбучен ред на собствените имена, в изложение до 2 минути.
4. Провеждат се разисквания по представените кандидатури по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването се извършва поотделно за всеки кандидат по поредността, определена в списъка на кандидатите.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получи повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.“
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Това е Проектът за решение на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ячев.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Вземам думата единствено, за да направя редакционно предложение по отношение на Приложение № 4, където е одобрената от Комисията за противодействие на корупция и отнемане на незаконно придобито имущество таблица на декларацията, с предложение тази част – първият правоъгълник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изчетете го, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма за четене, то е правоъгълник, в който са поставени: в горната част абревиатурата на Комисията, а във втората част на правоъгълника – входящ номер, година, попълва се служебно. Тъй като декларацията ще се подава в Народното събрание до Комисията, която ще провежда конкурса, няма нужда от тази табличка, която би била атрибут вече на редовната, обикновената, обичайната таблица по образец на новата комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Подлагам на гласуване редакционната поправка, която направи господин Кирилов току-що, за Приложение № 4.
Имате обратна процедура ли?
Допълнение?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Бих искал да кажа, че цялата Таблица 4 е много сбъркана, господин Кирилов. Изключително сбъркана! Там има още три графи: попълва се при встъпване в длъжност; попълва се за предходната година; попълва се при напускане на длъжност. Тази таблица е просто копирана и тя въобще не съответства, и това ми беше един от основните аргументи да не подкрепя процедурните правила. Още повече, тази таблица е смесица между две таблици, които по-рано съществуваха в два отделни закона: в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, която се водеше от Сметната палата, и декларацията, която беше по Закона за конфликт на интереси. Смесицата на тези две декларации е довела до това, че в последната декларация – за имущество и интереси, на няколко места примерно се казва: къде да се попълни, колко дялове имаме от известни дружества, което е недопустимо в такава обща декларация. Тази смесица говори също така, че в таблицата има и какви са били доходите на кандидата през последната година, преди тяхното деклариране. Това е възможно да стане само по другия закон, когато той вече е встъпил в длъжност. Трябва наистина цялата тази таблица да бъде върната и преработена. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Репликата ли, господин Кирилов?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колега! Призовавам Ви, ако направите предложение за редакция в смисъла, с който започнахте Вашето изказване, аз ще го подкрепя – тоест да отпаднат квадратчетата, табличките, позициите, където тази декларация касае видовете декларации. Действително няма как, когато обединяваме режимите в един закон, няма как да не обединим и обстоятелствата, които се декларират.
Тази е първата декларация по новия закон. Тази декларация, може би обяснимо, може би напълно нормално, ще бъде предизвикателство за кандидатите, които ще се състезават за председатели на тази комисия.
Ако, пак казвам, направите предложение така както изброихте първите три позиции, аз бих ги подкрепил и бих помолил и колегите да ги подкрепят, но само това са корекциите в таблицата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Ще направите ли дуплика, господин Недялков?
Всъщност на господин Кирилов беше изказване? Реплика ли направихте?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов! Под формата на дуплика бих искал да кажа, че промените, които трябва да се направят в Приложение № 4, са огромни и те не могат да се направят на прима виста. Още повече че не бях съгласен и в Комисията да записват, че Приложение № 4 вече е одобрено от Комисията, която ние закриваме със Закона, който приехме през месец декември. Разбирате ли ме? Много са приложенията, затова е трудно да ги направя от парламентарната трибуна и те да бъдат приети. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Подлагам на гласуване редакционната поправка, която направи господин Кирилов, за отпадане на табличката в Приложение № 4 – първата таблица, където е абревиатурата на Комисията с входящ номер, година, попълва се служебно – тази табличка отпада.
Гласували 131 народни представители: за 103, против 11, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Колеги, подлагам на гласуване „Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“. Предлагам, тъй като господин Ячев не каза, че има приложения, и приложенията, и декларациите към това решение подлагам също на гласуване.
Гласували 140 народни представители: за 108, против 6, въздържали се 26.
Предложението е прието, а с това и процедурните правила.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 26 януари 2018 г. до 1 февруари 2018 г.:
Постъпило е питане от народния представител Иван Валентинов Иванов към Цецка Цачева – министър на правосъдието, относно политиката на Министерството на правосъдието относно управлението на затворите и настаняването на осъдените с ефективни присъди. Следва да се отговори на пленарното заседание на 9 февруари 2018 г.
Постъпило е питане от народния представител Таско Ерменков, Иван Генов и Васил Антонов към Теменужка Петкова – министър на енергетиката, относно политиката в областта на ядрената енергетика. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 февруари 2018 г.
Постъпили писмени отговори от:
- министъра на финансите Владислав Горанов на 17 въпроса от народния представител Манол Генов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Ирена Анастасова;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Николай Цонков;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Калин Василев;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Петър Петров;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Валентин Ламбев;
- министъра на правосъдието Цецка Цачева допълнение към отговор на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Александър Сабанов;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Георги Гьоков.
Преминаваме към днешния парламентарен контрол.
Първи ще отговаря Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната. Той ще отговори на един въпрос от народните представители Кольо Йорданов Милев, Николай Цонков, Славчо Велков и Таско Ерменков относно дейността на фирма „МОБА“ към Министерството на отбраната.
Заповядайте, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната, през изминалата 2017 г. фирма „МОБА“ към Министерството на отбраната е реализирала на пазара 700 броя пистолети „Макаров“ – 9-милиметрови, и няколко хиляди патрони за тях.
Нашият въпрос към Вас е: спазена ли е процедурата по провеждане на обществената поръчка, имат ли необходимия лиценз за търговия с оръжие, на коя фирма е продадено оръжието и за каква сума? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милев.
Господин Вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Милев, уважаеми колеги! Господин Милев, ще Ви поправя – не са 700 пистолетите, а са 800, а боеприпасите са 60 хиляди патрона.
На Вашия въпрос, който сте ми задали с колегите Цонков, Велков и Ерменков: съгласно получената от управителя на „МОБА“ ЕООД информация и документи, продажбата на пистолетите и боеприпасите е извършена по следния ред. Докладвам.
На 13 юли 2017 г. с докладна записка от същия ден до мен управителят на „МОБА“ ЕООД поиска разрешение за организиране и провеждане на конкурс за продажба на 800 броя пистолети „Макаров“ и 60 хиляди броя боеприпаси 9х18, и 120 броя бинокли по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, за които дружеството издава разрешение за съхранение, издадено от Районно управление – Елин Пелин, областна дирекция на МВР – София.
Съгласно представените в същите справки вещи – предмет на искането, са заведени в дружеството по счетоводна сметка 302-1 – Материали. Същите не предполагат дълготрайни материални активи, тъй като стойността им е под прага на същественост. Предвид на това обстоятелство, разпореждането с тях не е в правомощията ми. Компетенцията да извърши продажба на материалните запаси е на управителя на дружеството при спазване на нормативно установения за това ред, предвиден в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
В тази връзка на 28 септември управителят на „МОБА“ ЕООД е издал заповед за създаване на комисия за изготвяне на документация и провеждане на конкурсна процедура за продажба на движими вещи: пистолети „Макаров“ – 800 броя, патрони – 60 хиляди броя 9х18, оловен сърдечник, и бинокли Б8х30 комплект – 120 броя. Има заповед от 28 септември за създаване на комисия, която да направи подбор на дружества, до които да се изпрати покана за участие в обявената процедура. Назначените с горните заповеди комисии са изготвили необходимата по закон документация, която е изпратена на участниците и са предложили на управителя три фирми, до които да бъде изпратена покана за участие в конкурсната процедура.
От консултантска къща „Армита“ е била изготвена оценка на вещите, за коeто е представен доклад за определяне на пазарната им стойност. До избраните от комисията фирми са отпратени покани по електронна поща, придружени с необходимата документация. В срока за подаване на документацията за участие в обявената процедура са постъпили оферти от тези три фирми, а именно: „Фортуна – 13С“ ЕООД, „Оръжие консулт“ ООД и „АйЕсДи България“ ЕООД.
След разглеждане и оценяване на офертите на участниците в процедурата конкурсната комисия с протокол от 11 октомври е предложила на управителя на „МОБА“ ЕООД да сключи договор за продажба на движимо имущество с фирмата „АйЕсДи България“ ЕООД, класирана на първо място със следните ценови предложения: пистолети „Макаров“ единична цена 134,10 лв. без ДДС, при обявена номинална цена 132 лв.; боеприпаси патрони 9х18 единична цена 0,24 лв. без ДДС, при обявена минимална цена 0,24 лв.; бинокли единична цена 31,50 лв. без ДДС, при обявена цена 30 лв.
Със заповед от 11 октомври на управителя е разпоредено да се предприемат необходимите правни и фактически действия за сключване на договор с участника. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Прескачам някои от нещата.
На 16 октомври е сключен договорът с класирания на първо място участник. Движимите вещи, предмет на горните договори, са предадени на 23 октомври 2017 г. с протокол на представителя на спечелилата фирма. Сключеният договор е на обща стойност 150 525 лв. с ДДС.
С писмо от 15 ноември 2017 г. управителят на „МОБА“ ЕООД е уведомил началника на РПУ – Елин Пелин, служба КОС, за сключения договор за продажба на пистолети, боеприпаси и бинокли.
В заключение, видно е от представените факти, че процедурата за продажба на оръжието и боеприпасите е спазена по законосъобразност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Съжалявам, че прехвърлих времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма нищо – беше важно, затова Ви оставих да довършите.
Заповядайте за реплика.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната, благодаря Ви за разясненията за процедурата. Разбирам, че са спазени законовите изисквания.
Моят допълнителен въпрос е: влизали ли са тези боеприпаси в апортната вноска на фирма „МОБА“, която е към Министерството на отбраната, и това в посока ли е за оздравяване на дружеството, което беше в тежко финансово положение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милев.
Господин Вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Милев, много правилно, точно това е идеята за оздравяване на дружеството. Мисля, че съм отговарял на въпрос за състоянието на дружеството.
В началото на мандата фирма „МОБА“ имаше задължения от 1 млн. 94 хил. лв. към НАП. Към днешна дата задълженията са стопени на 630 хил. лв. – почти наполовина. Амбицията ни е с мерките, които сме предприели за оздравяване на дружеството, към края на месец април да бъдат стопени всички задължения към НАП, тоест да сме нула на нула. И тези 150 хил. лв., които са получени от продажбата на тези пистолети и боеприпаси, са точно в посока на политиката за оздравяване на дружеството и за изчистване на задълженията му. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Колеги, преминаваме към разискванията по питането на народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно стратегия за запазване и развитие на общинските болници.
На питането на народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев е отговорено в заседанието на 19 януари 2018 г., петък. На същото заседание 71 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ са внесли предложение за разисквания по питането заедно с Проект за решение. Разискванията са насрочени от председателя на Народното събрание за следващото заседание на парламентарния контрол – 26 януари 2018 г. Поради ангажимент извън страната на министъра на здравеопазването господин Кирил Ананиев на 26 януари 2018 г. председателят на Народното събрание пренасочи разискванията по питането на следващото заседание за парламентарен контрол на 2 февруари 2018 г. Предложението за разисквания по питането и Проекта за решение са изпратени на народните представители в електронен вид на 19 януари 2018 г., петък.
Внесен е втори Проект за решение от 9 народни представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ на 25 януари 2018 г., четвъртък, който проект е изпратен в същия ден на народните представители в електронен вид.
Внесен е и трети Проект за решение от 8 народни представители от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ на 1 февруари 2018 г., четвъртък. Също е изпратен на народните представители в електронен вид.
Внесените проекти за решения ще се гласуват както следва:
Първо, Проект за решение, внесен от 71 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“, № 854 00-3, от 19 януари 2018 г., регистриран в 12,47 ч.
Второ, Проект за решение, внесен от 9 народни представители от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, № 854-02-8, от 25 януари 2018 г., регистриран в 13,21 ч.
И трето, Проект за решение, внесен от 8 народни представители от парламентарната група на „Движение за права и свободи“, № 854-02-10, от 1 февруари 2018 г., регистриран в 10,54 ч.
Колеги, давам думата на един от вносителите да ни представи мотивите за разискването в днешния ден.
Заповядайте, господин Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! 121 общински болници в страната осигуряват възможност за лечение на над 2 млн. българи. Някои от тези болници се намират в трудно достъпни и отдалечени региони, където заедно със спешните центрове са единственият източник на здравни грижи и услуги. Техните пациенти често спадат в групата на здравно неосигурените пациенти и социално слаби хора. И въпреки че има търсене на услугите, които общинските болници предлагат, се получава така, че много от тях са в изключително тежко финансово състояние и съществуването им е застрашено.
Как се стигна дотук? Може би основната причина е проблемът с клиничните пътеки и остойностяването им. Цените на пътеките не са актуализирани от далечната 2006 г. Без оглед на инфлацията, трикратното увеличение на минималната работна заплата, цените на консумативите са нереално ниски и не отчитат всичко, което се е променило в България за последните 12 години.
Каква е ролята на управляващите за случилото се? Вие управлявате почти без прекъсване от 2009 г. и оттогава нито един от седемте министри, които се смениха на поста „здравен министър“, не обърна внимание на този належащ проблем. Сега, за да закрепите положението, пак хвърляте пари по проблема, без да искате ясна стратегия за решаването му. Заделиха се допълнителни 400 млн. лв. в бюджета на Касата за 2018 г., предназначени за преостойностяване на някои от пътеките, но кои пътеки? По какъв метод ще се преизчислят цените? Прозрачен ли ще бъде процесът? Това на практика не е ясно на никого.
Другата важна причина за състоянието на общинските болници е постоянното повишаване на медицинските стандарти. Тъй като тези лечебни заведения не могат да покрият завишените изисквания на стандарта, се стига до орязване на клинични пътеки, по които преди това общинските болници са работили. Пътеките, които остават, са най-евтините и, въпреки че достатъчно на брой пациенти минават през болниците, евтините клинични пътеки не осигуряват достатъчно приходи и това води до задължаване в дългосрочен план.
Тук искам да Ви споделя един проблем, който съм забелязал в дългогодишната си практика в общинска болница: например в хирургично отделение може да се оперира жлъчно-каменната болест, но консервативно не може да се лекува жлъчно-каменната болест. Жлъчната криза не може да бъде лекувана. Пневмониите: трябва пациентът да е над 85 г., за да бъде лекуван в общинска болница, иначе трябва да отиде да се лекува в областната болница. Такива примери мога много да дам. Това трябва да бъде променено.
Има още нещо, за което не се говори много, но всъщност оказва голямо влияние, и то е чувството за несигурност на медицинския персонал в общинските болници. Преди всяка акредитация на болницата, с въвеждането на всеки нов медицински стандарт, в общинските болници започва да се говори за преструктуриране, разбирайте затваряне и това кара много лекари и медицински сестри да търсят работа в по-големи областни или държавни болници, където рискът от закриване е по-малък. Парадоксът тук е, че не стига, че в България има сериозен недостиг на медицински кадри, но въпреки това част от работещите в системата се страхуват за работата си.
В резултат на всичко това преди две седмици имаше протест, в който взеха участие десетки общински болници. Този протест не впечатли управляващите и не постигна целите си. Допълнителна субсидия за задлъжнелите общински болници не беше отпусната, но за сметка на това Министерството на здравеопазването направи редица празни обещания. Накратко, Министерството си изми ръцете с аргумента, че общините са собственици на общинските болници, а то може само да предложи техническа и експертна помощ за преструктуриране и толкова.
Ние, от БСП, обаче смятаме, че това е повече от недостатъчно и държавата има други лостове и възможности, с които да се спомогне за справянето с този належащ проблем.
На първо място, в дневния ред на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса трябва да бъде преоценяването на стойността на клиничните пътеки като стъпка към решаването на въпроса. Този процес трябва да е прозрачен, с участието на всички заинтересовани страни, и да се отчетат факторите, които влияят на цените на клиничните пътеки. Освен това, могат да се създадат нови клинични пътеки за долекуване и да се разкрият легла за долекуване в общинските болници, където това е възможно, защото те могат да послужат за допълнителен източник на приходи.
На второ място, Министерството на здравеопазването трябва спешно да се заеме с изготвянето на Националната здравна карта. Как да се правят реформи, ако я няма голямата картина, визията за това как да изглежда здравеопазването? Последният опит на правителството на ГЕРБ да бъде направена Здравна карта завърши с отменянето й от съда. Сега пак на Вас се пада да поправите тази грешка. Здравната карта трябва да отразява демографската структура на населението, да планира и предвижда реалните нужди от лечебни заведения по места. Тя ще покаже също кои общински болници могат да се преструктурират в спешни центрове или в диагностично-консултативни центрове.
Не на последно място, изискванията към общинските болници, в медицинските стандарти, трябва да бъдат преосмислени, за да могат да разширят дейността си и да работят по повече клинични пътеки.
На фона на общия дълг на болниците, възлизащ на 500 млн. лв., дългът само на общинските болници е близо 100 млн. лв., като неизплатеният дълг е 43 млн. лв. и, въпреки че за година преминават една пета от всички пациенти, получили болнична помощ, това не ги прави „лошото дете“ на здравеопазването, напротив, те са основна част от него и освен лечебната си дейност изпълняват и социална роля.
Затова, господин Министър, заявете от тази трибуна, че ще изплатите поисканата субсидия от общинските болници в размер на 30 млн. лв. В зората на демокрацията в България реформата в здравеопазването започна с реформа в спешната помощ, последвана от доболничната, с общопрактикуващите лекари. Реформата в болничната помощ дълго се бавеше. Тогава на един от „бащите“ на реформата му бе зададен въпрос каква ще е реформата в болничната помощ в България и той отговори, че ще се прави в движение. И това стана. Резултатът е пълен хаос в здравеопазването и за 10 г. двайсет общински болници затвориха врати.
Може би също така е време да се помисли да има и обществена дискусия дали системата, каквато е сега, не е изчерпана – общинските болници да са търговски дружества, и дали трябва да се върви към съвсем различен модел на финансиране на болниците?
В този ред на мисли решението за бъдещето на общинските болници е само част от големия въпрос за бъдещето на всички болници в страната.
Уважаеми дами и господа народни представители, на базата на всичко това нашата парламентарна група Ви предлага да приемете следното решение: първо, възлага на Националната здравноосигурителна каса в срок до 15 март 2018 г. да изпълни Решение № 4 от 17 януари 2017 г. на Надзорния съвет за изплащане на надлимитната дейност, извършена и заявена от общинските болници за 2016 г.
Второ, в срок до 3 месеца от датата на настоящото решение министърът на здравеопазването да изготви и представи в Комисията по здравеопазването на Народното събрание:
1. Модел за финансиране на дейността на общинските болници в съответствие с демографските особености и потребностите от болнична помощ на регионите им.
2. Стратегия за кадровото обезпечаване на общинските болници и мотивиране на медицинските специалисти, работещи в тях.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Тимчев.
Вторият Проект за решение.
Доктор Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър!
Уважаеми колеги, предизвикали това парламентарно питане, аз се радвам, че във Вашето изказване сега се постави темата за голямата картина на българското здравеопазване – концептуалният модел, защото именно това е дефицитът на питанията, които предизвиквахте досега. Здравеопазването се нуждае от цялостно преформатиране и аз съм съгласна с Вас, защото разглеждането на проблемите, в случая само на общинските болници, по никакъв начин не решават проблемите на системата. Това, което според мен е най-драматичният проблем в годините, в които се реформира здравната система по здравноосигурителен модел, е разкъсването на връзките между отделните видове медицинска помощ, а именно: първична, извънболнична, специализирана, болнична, спешна. Всичко това пречи пациентът да се чувства сигурен и да знае ясно пътя си и движението в системата на здравеопазване.
Това, като стратегия, трябва да бъде преразгледано, но голямата картина е наистина като приоритет, и в постигането на показатели на здравето на нацията са разписани в Националната здравна стратегия. Дискусията и дебатът е важно да се случи, но в случая ние фиксираме проблемите само върху състоянието на общинските болници в предизвиканото от Вас питане. И затова ние сме предложили Проект на решение, което е съобразено с действащата нормативна уредба, защото тя не е променена. Макар и много пъти тук, в тази зала, да разискваме различни проблеми на системата на здравеопазване, за съжаление, чуваме, и от опозицията различни послания. От една страна, твърдите, че сме налели много пари, от друга страна, искате допълнителни пари, а Вие не предлагате концептуална алтернатива.
Затова, ако искате наистина да бъдете опозиция, която е отговорна, аз Ви моля, ако имате във Вашата програма разписани ясни законодателни инициативи, които да променят действащата система на здравеопазване, да ги представите на дискусия и това ще бъде полезно и за нас управляващите. Защото в рамките на дискусията ние отново ще разменим мисли, но резултатите, за съжаление, могат да останат само в рамките на действащата нормативна уредба.
И в тази връзка ние сме предложили на Народното събрание да приеме следния Проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание, на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. В срок до един месец министърът на здравеопазването да представи в Комисията по здравеопазване на Народното събрание методика за финансиране на общинските лечебни заведения за болнична медицинска помощ.
2. В срок до три месеца министърът на здравеопазването да представи в Комисията по здравеопазване на Народното събрание концепция за стабилизиране, оздравяване и развитие на общинските лечебни заведения за болнична медицинска помощ“.
Искам да информирам народните представители, които не са членове на Комисията по здравеопазване, че в заседанието на Комисията миналия четвъртък проведохме изслушване на Националното сдружение на общинските болници. Бяха поканени и общински болници, които не са членове на това сдружение. Там колегите представиха своя концепция за промяна на продукта, който се предлага в здравната система, и друг начин за остойностяване и предлагане на медицинска грижа. Това беше изключително полезно, съжалявам, че не всички колеги от Комисията го изслушаха с интерес, защото ние трябва наистина да вървим в тази посока – да се търси друг концептуален модел. В този смисъл трябва да се изслушват специалистите и работещите на терен.
Това, което ме притеснява във Вашия Проект на решение, са многото фактически и нормативни неточности. От една страна, Вие сте предложили да се приеме Решение № 4 на Надзорния съвет на Касата, даже то е неточно цитирано, всъщност точното решение е № НС-04-11 от 17 януари 2017 г. Ако бяхте прочели внимателно последващите решения на Надзорния съвет на Касата… (реплика от народния представител Драгомир Стойнев), щяхте да разберете, че това е изпълнено решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е становище на вносител.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: В този смисъл това вече отпада като възможност, защото…. (реплики от народния представител Драгомир Стойнев). Моля да се успокоите, господин Стойнев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Чакайте, господин Стойнев!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Няма да отнемам после вниманието на народните представители. В рамките на 10-те минути представяне аз ще информирам народните представители защо е по-удачно да приемете нашето предложение.
В този смисъл искам да кажа, че Вашето решение е неточно, защото това предложение вече е прието от Надзорния съвет, но има друго, последващо решение на Надзорния съвет от 27 януари 2017 г., което не е прието.
От друга гледна точка искам да припомня, че сме приели решение на Народното събрание. (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, променяме статута на изказване. Ще бъде изказване и няма да бъде становище по вносител.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Просто искам да не отнемам времето на Народното събрание и да продължа.
Искам да припомня на уважаемата госпожа председателка и уважаемите вълнуващи се колеги от левицата, че сме слушали много обстойни изказвания, които нямат нищо общо с конкретната тематика. Здравеопазването позволява такъв еклектичен набор от мисли, за да може да се засегнат всички проблеми и да се прехвърлят на управляващите. Затова, моля да ме извините, но наистина не искам да отнемам допълнително вниманието и времето на народното представителство.
В този смисъл продължавам разбора на Вашето предложение. Искам да подчертая, че моделът за финансиране на дейността на общинските болници, както е разписано във Вашия Проект на решение, е ясен за тази година, защото нормативната уредба е еднаква както за общинските лечебни заведения, така и за държавните, и за частните, и за университетските болници.
Искам да припомня на народните представители, че във връзка с друго разискване, сме приели решение на Народното събрание, което предполага определени срокове – до 31-ви беше този срок, в които трябва Министерството на здравеопазването да представи на Народното събрание в Комисията по здравеопазване концепция за осигуряване и развитие на медицинските специалисти в системата на здравеопазването, и да представи на Народното събрание въвеждането на единни стандарти за управление на държавни и общински лечебни заведения за болнична медицинска помощ, изготвянето на нормативно утвърдени механизми за контрол по тяхното изпълнение.
Във връзка с промяната на екипите, управляващи Министерството на здравеопазването, в Комисията по здравеопазване сме получили писмо с желание за отсрочка три месеца до получаването на тази информация, тоест в срок до края на месец март ние ще имаме изпълнение на това решение на Народното събрание. Прецизността в решенията и работата на законодателния орган изисква ние да не повтаряме вече приети наши решения. В този смисъл аз смятам, че изцяло нормативно изчистено е именно предложението за Проекта на решение, което сме направили ние.
Темите, засегнати от Вас, а именно преговорите за цените на клиничните пътеки, преговорите за медицинските стандарти и тяхното утвърждаване, не са в правомощията на народните представители. Те са в правомощията на съсловната организация, в правомощията на Националната здравноосигурителна каса, медицинските специалисти и в Министерството на здравеопазването. Разделението на властите е конституционно определено и трябва да се спазва. В този смисъл ние можем да наблюдаваме процесите, но така утвърдената законодателна рамка ни дава право да бъдем само контролиращи по пътя на парламентарния контрол, но не може да се месим в дейности, които изцяло са вменени на други организации.
Важно е да бъдат чути тези послания, защото ние също апелираме за прецизиране на медицинските стандарти, за преостойностяване на клиничните пътеки, които са останали във времето по една или друга причина с малко по-ниски стойности и това пречи на тяхното изпълнение.
Добре е да запомните, да проверите и да прочетете клиничните пътеки, че и пътеката за долекуване съществува – това Ви го повтарям няколко пъти от парламентарната трибуна. Големият проблем е в нейната ниска стойност и поради това лечебните заведения не желаят да я изпълняват.
Но когато говорим за проблемите на общинското здравеопазване, важно е да имаме цялостна картина на представянето на медицинската грижа, защото общинските болници са център на болничното лечение в определени общини, но трябва да подчертая, че е много важно и там пациентите да имат грижа, която е комплексно представена.
Бих искала да апелирам общинските болници да разширяват грижата и възможността за достъп на пациентите до тях, защото много малко са общинските болници, в които са организирани неотложни кабинети, където пациентите на общопрактикуващите лекари от региона могат да получават неотложна помощ в часовете, когато тези лекари не са на работа.
Много малко са болниците, които имат възможност да осигуряват комплексна грижа, и в тази посока ние имаме предизвикателство да реализираме, заедно с Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика, едно старо решение за развитието на така наречената „здравно-социална грижа“, която именно може да се вмени на общинските болници и да им даде допълнителни възможности за финансиране.
Това са предизвикателствата за развитие и върху тези теми смятам, че е удачно да се концентрира дискусията, защото това ще бъде от полза на грижата за пациентите в различните региони на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Само да уточня, че 3 минути 22 секунди е изказването – от времето на ГЕРБ. Коригирайте го, защото в момента, в който Вие сигнализирахте, аз превключих на изказване. Затова не 9, а 3 минути.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! В кулоарите на парламента е главният секретар на Българския лекарски съюз доктор Стоян Борисов. Той е официално лице, което има мандата за участие в днешната дискусия.
Затова правя предложението да го допуснем в залата и да му дадем думата от трибуната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Обратно предложение – доктор Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, доктор Стоян Борисов беше на заседанието на Комисията по здравеопазването, на което правихме изслушване за състоянието на общинските болници. Комисията по здравеопазването чу становището на доктор Борисов и Българския лекарски съюз.
В пленарната зала смятам, че е недопустимо да се даде възможност да се изказва главният секретар на БЛС – ние не сме удостоени с честта тук да присъства председателят на съсловната организация, който е легитимно избран от Събора на Българския лекарски съюз, представител на всички лекари в България.
В този смисъл смятам процедурата за недопустима, защото доктор Борисов може да слуша всичките дебати и да изрази впоследствие отношение в Комисията по здравеопазването, където Българският лекарски съюз има достъп по установения надлежен ред и винаги му се дава думата, когато се налага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Процедурата наистина е недопустима, доктор Йорданов, защото има възможност да се чуе мнението на Българския лекарски съюз в Комисията по здравеопазването. Той има възможност да следи дебата и от балкона.
Заповядайте за третото предложение, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Позволете ми да представя: „Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с разискванията по питане № 754-05-57,
внесено от народните представители Георги Йорданов и Илиян Тимчев на 23 ноември 2017 г. към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно стратегия за запазване и развитие на общинските болници
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
В срок до 31 март 2018 г. министърът на здравеопазването да изготви и представи в Комисията по здравеопазването концептуален модел за специализация и продължаващо обучение на кадрите в здравеопазването, в това число в системата на общинското здравеопазване.“
Искам да припомня на уважаемите народни представители, че на 8 юни 2017 г. се прие решение на Народното събрание в четири точки, касаещи Стратегия за развитие на лечебните заведения за болнична помощ в Република България.
В т. 4 на това решение се казва, че в срок до 31 декември 2017 г. министърът на здравеопазването трябва да представи в Комисията по здравеопазването Концепция за осигуряване, забележете, и развитие на медицинските специалисти в системата на здравеопазването.
Обръщам внимание на тази т. 4, защото преди малко чух намек от доктор Дариткова за това, че смисълът на предложението, което се съдържа в нашия Проект за решение, в известна степен е покрит от тази т. 4. Аз твърдя, че това не е точно така, защото в четвърта точка на Решението от 8 юни 2017 г. се говори за осигуряване и развитие на медицинските специалисти в системата на здравеопазването като цяло. Нещо повече, разбрахме, че по причините, които изтъкна доктор Дариткова, тази концепция не е внесена в Народното събрание.
Само че, доктор Дариткова, за първи път чувам, че Министерството на здравеопазването има право да променя решение на Народното събрание. Нали се сещате, че по нашия Правилник това няма как да се случи? Но така или иначе не е най-важният въпрос. Тъкмо затова…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По становището, доктор Адемов, защото ще прехвърля на изказване и на Вас.
ХАСАН АДЕМОВ: Това е свързано с нашия Проект за решение – аз аргументирам Проекта.
Неслучайно в нашия Проект за решение говорим за това по какъв начин трябва да бъде извършена специализацията, изискана от министъра на здравеопазването – да представи в Комисията по здравеопазването Концепция за следдипломната квалификация на лекарите в България.
Изискваме концепция за продължаващо обучение, защото част от Стратегия 2020 е обучението през целия живот. Неслучайно се спираме на елемента квалификация, защото според нас управлението на човешките ресурси в системата на здравеопазването е изключително важен и отговорен процес.
Защо казвам това? Защо в нашето решение ние сме засегнали именно Стратегията за развитието на човешките ресурси? Защото в момента какво се получава? За да има приходи Националната здравноосигурителна каса, общинските болници трябва да сключват колкото се може повече договори по клинични пътеки. За да сключват договори обаче, трябва да разполагат съгласно стандартите с достатъчен брой специалисти. За да ги има специалистите обаче, трябва системата за специализация в България да бъде отпушена, защото Наредба № 1 в момента не функционира по начина, по който очакват българските млади специалисти.
На следващо място, ако се намерят кадри в общинските болници, по правило те са високоплатени, има свободно движение на дипломи в някои от лечебните заведения. Затова ние предлагаме, на първо място, крайъгълният камък в тази дискусия да бъде дискусията за човешките ресурси.
На следващо място, искам да отбележа, че моделът на здравеопазването, в това число и на общинското здравеопазване, е деформиран през годините. Онова, което беше замислено в началото, въобще не намира никакво продължение през следващите години. Тези 6%, които бяха заявени в началото, министър Ананиев знае много добре, бяха само за извънболничната помощ. След това се прибавиха 2% и беше натрупан резерв от милиард и 400 милиона – за съжаление, знаете съдбата на този резерв.
Искам да отбележа и още нещо. От бюджета за болнична помощ, който през миналата година е бил милиард и 500 милиона, беше актуализиран с още няколко стотици милиони, само 265 милиона, тоест една шеста от всички средства за болнична помощ, отиват в общинското здравеопазване, плюс 30 милиона от Министерството на здравеопазването.
Вижте какво се получава – с една шеста от парите за болнична помощ на Националната здравноосигурителна каса се обслужват една трета от българските граждани, които са здравноосигурени. С една шеста от парите – една трета от населението. Това е страхотна диспропорция и се дължи на структурни проблеми на модела. Затова ние предлагаме решителна и дълбока промяна.
Най-често коментираните, включително в дискусията в Комисията по здравеопазването, проблеми са „Дайте да дадем повече средства“ – 30 милиона, вероятно те ще запушат няколко пробойни, но това в никакъв случай няма да реши проблема, защото следващата година ще се натрупат същите проблеми.
На следващо място, ревизия на цените на клиничните пътеки. Това, което трябва да направят, да кажем, договорните партньори от съсловните организации и Националната здравноосигурителна каса. Е, няма как да бъдат ревизирани цените на клиничните пътеки в полза на клинични пътеки, по които работят общинските болници, защото тези пари трябва да бъдат взети от други клинични пътеки. Това ще предизвика ново сътресение.
Оптимизиране на стандартите. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.)
Това е свързано, доктор Дариткова, с нашия Проект.
На следващо място, преструктуриране на общинските болници. Приключвам, за да не дразня уважаемата председателка на Здравната комисия, с това, че в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване е казано, че медицинската помощ, посочена в чл. 45, договорена с Националния рамков договор и с договора с изпълнителите, включва медицинска дейност (реплика от народния представител Даниела Дариткова), тоест Националната здравноосигурителна каса заплаща единствено и само медицинска дейност. А кой заплаща стопанските разходи?
Ние винаги сме твърдели – колеги от БСП, чуйте и това: тъкмо затова, че стопанската част от разходите са търговска дейност, лечебните заведения са регистрирани по Търговския закон. Защото в Закона за здравното осигуряване никъде не е казано, че медицинската помощ съдържа и консумативи, нафта и така нататък, да не изброявам всички останали неща.
Затова ние предлагаме и собствениците чрез държавния бюджет, чрез трансфер към бюджетите на общините да поемат стопанските разходи, а Националната здравноосигурителна каса да заплаща единствено и само медицинската дейност. Това може да се случи, разбира се, в рамките на следващ бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов.
Колеги, ще Ви кажа коя парламентарна група с колко минути разполага: ГЕРБ – с 15 минути, „БСП за България“ – 16, „Обединени патриоти“ – 8, Движението за права и свободи – 7, „Воля“ – 5, нечленуващи в парламентарни групи – 5. Знаете, че изказванията на министъра не влизат в този час, който е за разискванията. Той може да вземе думата по всяко време.
Откривам разискванията.
Колеги, заповядайте за изказвания.
Заповядайте, доктор Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
Уважаеми доктор Борисов, извинявам Ви се.
Не мога да не взема отношение по парадоксалната ситуация, която представи доктор Дариткова. Управляващите нямат концепция за развитие на нещо, в случая – общинското здравеопазване, и питат опозицията: „Вие защо не предлагате?“. Чакайте, нали затова хората Ви дадоха правото да управлявате? Вие трябва да предлагате концепциите, защото сте по-умни.
Господин Министър, нашият анализ – състоянието на общинските болници се различава от състоянието на областните и университетските болници, въпреки че доктор Дариткова се мъчи да каже, че проблемите са като че ли едни и същи. Защо? Защото общинските болници работят в демографски отслабени райони, тоест те нямат достатъчно пациенти, които да обезпечат съответната медицинска помощ, която да бъде платена в повечето случаи от Здравната каса.
Пример – печално известната болница в Нова Загора. Болницата в Нова Загора през годините лекува между 3500 и 3700 пациенти. На медицински език това прави около 3500 – 3600 пътеки годишно. Те им носят месечен приход от около 240 хил. лв. Фонд „Работна заплата“ на този вид болници – минималните изисквания, за да има болница, е около 270 хил. лв., тоест тя не може да си изкара само фонда „Работна заплата“. Общинският съвет в Нова Загора налива по 100 – 150 хил. лв., които ми е казала уважаваната колежка – депутат от Нова Загора, обаче те не стигат. В един момент: „Стига сме наливали пари“ и решава да я включи в приватизационната програма на общината – вчера тя вече е включена.
Във връзка с това имаме два въпроса към Вас, господин Министър. Първият: общинските болници според нас би следвало да се финансират като ведомствените болници, които също нямат достатъчно ведомствени пациенти. Тоест за това, че 24 часа дежурят и са готови да приемат пациенти, те трябва да получават издръжка през Министерството на здравеопазването; а за медицинската дейност, която са извършили за всеки пациент, който е влизал в болницата, съответно договор със Здравната каса.
Нашето голямо опасение – без да обиждам общинските съвети от тези общини, които имат болници, считам, че те нямат достатъчно компетентност да определят концепцията за приватизация на своите болници.
Аз не искам болниците да се приватизират, болницата в Нова Загора, и на нейно място да имаме шивашки цех, тоест искам приватизацията, не сме против нея, но тя да бъде с правила, които да обезпечат достатъчно по количество, обем и достъпност медицинска помощ на населението от Нова Загора и другите общини около нея. Защото – 36 км до Сливен, 36 км до Стара Загора или горе-долу толкова, 30 км до Раднево, хората няма къде да ползват медицинска помощ.
Ако Министерството на здравеопазването със своя инструмент – Националната здравна карта, която се надяваме, че ще излезе скоро, каже, че в Нова Загора трябва да има болница, то трябва да направи всичко възможно там да има болница и да определи тази болница на какви медицински критерии – като достъпност, обем, количество, трябва да отговаря, което, господин Министър, според мен в Закона за лечебните заведения в първия му вид имаше глава „Приватизация на здравни заведения“, която беше отменена. Мисля, че е време, имам предвид, че първата лястовичка – Нова Загора, гръмна. Вероятно ще има и други.
Министерството на здравеопазването трябва да каже на какви критерии трябва бъдещият приватизатор на всяка болница в страната, за да осигури той именно медицинската помощ, необходима за пациентите от района на съответната болница. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Йорданов.
Реплики към изказването? Не виждам.
Изказване? Доктор Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Общинските болници са в дълга, тиха агония вече години наред. От време на време при форсмажорни обстоятелства, това обикновено става около приемането на бюджета и след приемането му, те излизат пред обществеността, пред ръководството на Министерството на здравеопазването и заявяват какви са техните проблеми и искания.
Спестените обаче от общинските болници средства няма да спасят държавното здравеопазване, държавните лечебни заведения. Впрочем това делене е толкова условно, че е контрапродуктивно, защото, тук беше казано, системата е прекалено фрагментирана и деленото на общинско здравеопазване, на държавно здравеопазване, на частно здравеопазване няма да реши нито един проблем. Пациентите въобще не се интересуват каква е собствеността на лечебното заведение, в което се лекуват – дали е общинска болница, или държавна е абсолютно формално разделение.
Ето защо ние не приемаме тезата, че Министерството на здравеопазването няма ангажименти към общинските лечебни заведения. Напротив, ако гледаме системата в цялост, ангажиментите са много ясно разписани и те са в законодателството. Въпросът обаче е, как с рационални аргументи, с рационални инструменти, включително финансово, да се намери едно социално приемливо решение, да се намери социално приемлив резултат? Защото всъщност общинските лечебни заведения консумират само 15% от целия ресурс, отделян за болниците, и в същото време предлагат здравна медицинска грижа на два милиона от населението на България – на две трети от територията на страната.
Каква точно е солидарността в солидарната ни система днес, когато дисбалансите се задълбочават и ще Ви кажа защо – 2010 г. на един гражданин на Велики Преслав или на Нови пазар Касата плащаше за болнично лечение 22 лв., при 200 лв. на човек, лекуван в болницата в София – на жител на София. Сега тези дисбаланси изглеждат още по-задълбочени и са 35 лв. в Нови Пазар, в Преслав, срещу 350 в столицата, тоест Касата дава повече пари за болниците, но те отново не отиват в онези малки отдалечени населени места и в тези общински болници.
Няма корупция в тези болници. Няма нерегламентирани плащания точно в тези болници, за разлика от много други, които предлагат висшия пилотаж в медицината. Но тези болници нямат и амбицията да правят нещо от рода на неврохирургия, кардиоинвазивни процедури. Те искат да предлагат основна, базова помощ, защото демографските проблеми са изключително сериозни точно в тези общини, които те обслужват.
Ето защо този разговор ми се иска да е по-сериозен и да доведе до консолидация, а не до разделение и противопоставяне отново.
Голяма част от тези болници са преструктурирани, господин Министър. Ето защо Вашият призив, на Вас и на Вашия екип – да се преструктурират, не се прие с разбиране и ще Ви кажа защо. Голяма част от тези общински болници отдавна си закриха АГ отделенията заради демографските проблеми там и състава на населението. Те отдавна нямат хирургични отделения заради човешките ресурси. Но държавата трябва да каже, че подкрепя усилията им да имат поне вътрешно отделение, нервно отделение и педиатрично, ако има потребност от това.
Предлагате им преструктуриране, но трябва да кажем как точно ще се финансират дейности по дългосрочна грижа – от рода на обхвата на хосписите или палиативни грижи. Те не са ангажимент само на пет-шест болници, които така или иначе не искат да вършат тази дейност.
Ето защо смятам, че днес трябва да се обединим около това, че има рационални решения, които трябва да бъдат подкрепени, и които са предложени от общинските болници. Например преразглеждане на медицинските стандарти, за да спре надлъгването. В момента има едно надлъгване между всички лечебни заведения и Касата. Да се увеличи цената на тези клинични пътеки и това е реалистично, защото в момента текат преговорите по Националния рамков договор, основно, по които работят тези болници. Те не са променяни от 2005 г., а минималната работна заплата се промени пет пъти и тя в момента е 510 лв.
Адекватно финансиране на пътеките за долекуване, за които вече казах – продължително лечение и хосписите. Лимитирането не доведе до желания резултат, тоест грешният модел на финансиране генерира дефицит и той не е само за общинските болници. Говорим днес за общинските болници, но ситуацията е трагична и при областните, и не са само Враца, Видин и Ловеч. Кой ще говори за огромните дългове на държавните, университетските болници?
В системата пет лечебни заведения консумират 70% от ресурса за болници.
Отново нашия въпрос към Вас го задаваме под тази форма. Смятате ли, че с някакви рационални финансови предложения може да се постигне социално приемлив резултат, защото това очакват? Няма кмет и общински съвет, които да искат закриване на болницата, а хората там ще бранят своите лечебни заведения, защото те и сега 90% предпочитат да се лекуват там и нямат възможност да пътуват до големите центрове. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Джафер.
Имаме ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Заповядайте.
Не видях, прощавайте, госпожо Захариева, след това сте Вие.
ИВАН ИБРИШИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Да, наистина е необходимо преоценяване на клиничните пътеки и нова методика по тяхното формиране, защото както каза и колегата Тимчев, от 2006 г. те не са пипани, а инфлацията почти изяжда тези средства.
Необходимо е изплащане и на надлимитните средства, защото, така или иначе, те са изработени от болниците и това ги задължава Конституцията. Необходимо е и преструктуриране на някои общински болници в България.
Похвално е и това, че Министерството на здравеопазването предлага методично и аналитично подпомагане на общинските болници. Но това, колеги, за мен не е достатъчно. За мен е много важно болниците с публична собственост – дали тя е общинска, или държавна да бъдат равнопоставени, защото гражданите имат равен достъп на здравеопазване и това дали те живеят в областния град, където е държавната болница, която се подпомага от Министерството на здравеопазването, или живеят в по-малката община, където се намира общинската болница, те трябва да имат еднакъв достъп до здравеопазване, еднакви условия и те имат желанието държавата и Министерството на здравеопазването да се грижат за тяхната болница така, както се грижи за държавната болница.
Ако мога образно да се изразя, в много общини, общината не е майка към общинската болница, а мащеха. Ще си позволя да кажа, че в много общини има случаи когато общинският съвет като принципал на общинската болница отнема и от малката печалба на лечебното заведение и я преразпределя за други дейности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Ибришимов.
Реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, няма как да не взема отношение, след като основните изказвания по отношение на днешния дебат и разискване по днешната тема се обвързват с болницата в Нова Загора.
Ще си позволя да започна с малко предистория – 2007 г., когато в община Нова Загора след поредните местни избори БСП загубиха властта, (Реплика) – 2007 г., да, влязохме в общината и с ресор заместник-кмет, който отговаряше тогава и за образованието, и за здравеопазването трябваше да се срещна челно с един изключително сериозен проблем в общинската ни болница. Проблем, който беше реализиран с активното участие на местната власт тогава. Да, общинските болници са проблем на местните власти основно, това е начинът, по който местните власти решават общинското здравеопазване. Така е и сега по цялото действащо законодателство.
Тогавашното ръководство на местната власт беше решило и беше прехвърлило, и подарило на един известен медицински елит в Сливен една голяма част от нашата болница – доста непечелившо за общинската болница „Света Петка“ и доста печелившо за въпросния медицински експерт.
Още месец декември 2007 г. на среща с общинското ръководство тогава целият екип от лекари, който беше много по голям, за съжаление, от този, който е в момента, защото тогава имахме и хирургия, и доста отделения, които работеха много активно. Целият медицински екип поиска от нас категоричното изчистване на тази ситуация и връщане на всички отделения и цялата общинска болница „Света Петка Българска“ да работи в полза на общината и в полза на гражданите на общината, а не в полза на определени частни интереси.
Може би година ни струваше, уважаеми колеги отляво, уважаеми доктор Йорданов, за да възстановим това правилно решение към този момент през 2008 г. в отговор на исканията и на гражданите, и на лекарите в тази болница. И ние успяхме! Успяхме, въпреки всички трудности и проблеми, които и тогава имаше в сферата на здравеопазването.
В резултат на цялата тази наша дейност – на общината, и на ръководството на общината, болницата започна да работи отново в своя вариант като изцяло общинска болница. През годините обаче всички Вие, специалистите, защото аз не съм специалист в тази сфера, много често подсказвате и казвате какви са различните проблеми. Нашата болница не бяга и няма как да се спаси от тези проблеми, които съществуват в общинското здравеопазване.
Един обаче от най-сериозните проблеми, който засегна развитието на болницата при нас, е разположението на града ни. Да, Вие преди малко казахте – ние сме близо на 30 км от Сливен, на 30 км от Стара Загора, по магистрала „Тракия“ се стига за 15 минути до Ямбол, където е Частната кардиологична болница, за един час се стига до Бургас, за един час се стига до Пловдив. Вие сами знаете в тези градове колко лечебни заведения има.
Голяма част от нашите граждани с пълно основание търсят и предпочитат по-добрата медицинска обезпеченост в големите градове – в големите общински и частни болници. Това провокира и една част от лекарите, работещи в болница „Света Петка Българска“ – Нова Загора, да си намерят и другаде работа, която им дава по-голямо развитие и по-голяма възможност да се развиват като специалисти. И хирурзите ни, и АГ-специалистите ни, и лекари от различни специалности предпочитат да отидат в по-голяма болница, където има по-активна дейност, с която те развиват собствената си кариера. И аз не мога да обвинявам никого от тях, че е напуснал болницата. (Шум и реплики.)
Струпването на редица факти и редица явления – социални, ако искаме да ги наречем, доведе до това, че болницата в последните няколко години има наистина финансови затруднения. Какво е направила общината? През 2009 г. община Нова Загора разкри, построи и откри чисто ново Инфекциозно отделение, което беше платено със собствени средства и е близо над милион, милион и 200 хиляди по памет. Всяка година в бюджета на общината се заделят средства като средна сума казвам около 100 хил. лв., някога са 80, друг път са 100 – 150 в зависимост от това, с което подпомагаме стопанската дейност на болницата си.
В решението, което само преди няколко дни беше обсъждано – в сряда, на сесия на Общинския съвет в Нова Загора, беше заложено и в Програмата за приватизация да бъде поставена болницата.
Знаете много добре, уважаеми колеги, особено тези, които сме работили в администрация, че програмите за приватизация се гласуват януари месец на сесията с бюджета. Няма как в средата на годината да решиш да правиш такова нещо.
Това, че болницата се включва, първо, не е задължително условие то да се случи. Ние търсим, общинското ръководство търси алтернатива да запази здравеопазването на местно ниво и да запази възможността новозагорци да имат здравеопазване.
Искам тук, от тази трибуна, категорично да заявя, че няма да позволим никакви спекулации с това, че закриваме болниците и болница в Нова Загора няма да има. Напротив, приватизацията не означава закриване на болницата, а означава алтернатива да се запази под друга форма здравеопазването в нашия град.
Самата доктор Джафер преди малко каза, че за гражданите и за пациентите не е важна собствеността, важно е да има предлагане на здравни и медицински услуги.
Много държа да заявя, че включително с гласуването и вкарването в Програмата за приватизация на нашата болница, Общинският съвет на своето заседание в сряда е взел решение отново за подпомагане на този етап с 80 хиляди на нашата болница. Тоест, ние ще проследим всички възможности, които има пред развитието на здравеопазването. Категорично подкрепяме всички в община Нова Загора и много голяма част от Общинския съвет, като изключа представителите на БСП, тази мобилизация и това решение на Министерството на здравеопазването.
И аз тук искам специално да се обърна към господин министъра: да, ние много искаме да видим и да имаме тази стратегия за стабилизиране, оздравяване и развитие на болниците. Тя преминава през всички наши усилия и ние трябва да намерим онзи общ път между местните власти, като разпоредители на общинското здравеопазване, и централната изпълнителна власт, за да дадем възможност в най-доброто възможно количество да се даде максимално доброто качество на здравеопазване в малките райони. (Реплики.)
И накрая, ще си позволя едно политическо изречение, защото здравеопазването за мен не е тема, с която трябва да си играем на политики, и не трябва да плашим хората. Изключително разочарована съм от реакцията на колегите от БСП от сливенската организация. Защо? Защото, уважаеми колеги, ако Общинската организация на БСП – Нова Загора, е васал на областната организация на БСП, то община Нова Загора не е такава. Община Нова Загора има правото да решава местните си проблеми, има орган местен общински съвет, който взема решенията за тези проблеми и само в община Нова Загора с общото усилие на граждани, на лекари, на местно ръководство ще можем да стигнем до верните решения за нашия град и за нашите съграждани. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Захариева.
Заповядайте, професор Михайлов, за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател!
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Захариева, нямах намерение, освен собственото си изказване, да взимам реплика към някои от колегите, дискутиращи в зала.
Ще ме извините, но Вашите участия започват да ми приличат на един разказ от Декамерон – „Вкарването на дявола в пъкъла“. Където се появи някаква тема за дискусия – а тук темата за дискусия не е новозагорската общинска болница, извинявам се, че го казвам (шум и реплики от ГЕРБ), винаги всички стрели се отправят или към областната организация на БСП, или към БСП и към колегите отляво.
Поставянето на проблемите, които си позволихме да поискаме в присъствието на уважаемия господин министър, не касаят едната общинска болница, да не правя коментар, че откриването на Инфекциозно отделение в Нова Загора е без всякакъв професионален смисъл. Не знам какви са били причините това да се случи, но това говори за доста сериозни дебаланси в мисленето, като знаем какъв е процентът на инфекциозните заболявания в България, колко е броят на клиничните пътеки, които се реализират в тази посока – разкриването на Инфекциозно отделение в такъв малък град, каквито и да са били конкретните, моментните причини, не е издържано от професионална гледна точка.
Един път си позволих към друг колега – когато човек не е специалист в една област, да се пали с местния патриотизъм и да доказва колко правилни са били решенията в един или друг момент от историята на една община, той няма да спомогне за дебата в момента.
Мисля, че всички, които се изказаха до момента, до Вас, за съжаление, позволявам си да го повторя, търсеха възможност за една дискусия в национален план, а не в регионален и не поднесена по този начин – казвате, че не искате политизиране на дебата, но завършвате с политическо обръщение отново към лявата част на залата. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Михайлов.
Втора реплика – заповядайте, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Захариева, колкото пъти излезете на тази трибуна винаги създавате проблеми. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Цялото Ви изказване си противоречеше. От 2007 г. сте поели управлението в Нова Загора и оттогава болницата е в такова състояние. Онзи ден на митинга, на който присъствах, Ви нямаше. Ние водихме борба и няма да допуснем да се закрие тази болница. А това дали ще се приватизира, или не – е друг въпрос. Но се оказва, че както от образование, мога да кажа, не разбирате достатъчно, защото в Сливен има подобен казус пък с училища... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Без лични нападки, господин Милев, моля Ви!
КОЛЬО МИЛЕВ: …така в момента Вие говорите и за здравеопазване, с което считам, че Вашето изказване не е компетентно.
Моля Ви, когато се изказвате и специално за област Сливен, недейте да мерите с аршина на Нова Загора. Благодаря Ви. (Възгласи: „Браво! и ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Милев.
Трета реплика ще има ли?
Заповядайте за дуплика, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Много благодаря за репликите.
Не знам дали трябва човек да се радва, да се изненадва, или да се гордее, че успява с изказванията си да създава дисбаланс и напрежение. В крайна сметка аз абсолютно ще се съглася с Вас, че тук дебатът трябва да е национален. Провокирана бях да го направя такъв, за да се познае какъв е проблемът в местния ни район.
Може би със сигурност ще ми дадете примери и за други градове – те всъщност ще дадат цялата картина за развитието на общинското здравеопазване.
Тук някои от колегите ми подсказват да поискам пример да представите добри практики в сферата на общинското здравеопазване с болница „Свети Мина“ – Пловдив; други хора ми подсказват да кажа, че много важно за това развитие е как местната власт ще се отнася към здравеопазването си.
И ако Вие, уважаеми доктор – не Ви запомних името… (Реплики от „БСП за България: „Професор Михайлов“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Професор Михайлов.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Професор Михайлов, извинете за моето незнание. С цялото ми уважение към всички лекари – с това започнах, че не съм специалист и няма да си позволя да коментирам медицински, но има едно хубаво послание, което Световната здравна организация дава и аз знам, че Вие го знаете прекрасно: „Мисли глобално, действай локално!“. Така че аз мога да се погрижа и за местния интерес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Захариева.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): За тези, които не знаят, аз три години съм управлявал „Света Мина“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз не знаех.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Е, аз Ви казвам.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не е ли фалирала?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Не е фалирала.
Уважаеми колеги, сега ще Ви кажа. Когато станах директор – да знаете в Пловдив БСП не е управлявало, там управлява ГЕРБ. Когато станах директор на „Света Мина“, при мен дойдоха активисти на ГЕРБ и ми казаха: „Трябва да пререгистрираш болницата като медицински център“, защото тя беше подготвена да стане медицински център. Аз не се съгласих и я запазих.
Въпреки това, целият ресурс на община Пловдив отиде в другата общинска болница. Аз се гордея, че ние спасихме болницата и има болница там, защото както навсякъде, там имаше частни интереси да стане банка и така нататък. Аз се гордея, че болница „Света Мина“ в момента приема пациенти и това не е мой минус, а плюс. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, доктор Йорданов.
Други изказвания?
Заповядайте, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Общинските болници наистина са в много сериозно финансово положение, което рефлектира от това, че имаме две много тежко сбъркани съотношения във финансирането на здравеопазването в Република България.
Първото нещо, което зависи от нас, защото второто зависи повече от Лекарския съюз и от НЗОК, това е, че при гласуване на бюджета на Националната здравноосигурителна каса болничната помощ по Закона за бюджета на НЗОК, който ние гласувахме преди два месеца, е по-малко от 50% от общия бюджет на Касата. Един милиард и 800 милиона при три милиарда и 800 милиона сборен бюджет, тоест под 50% от този, който трябва, от общия бюджет. Тук влиза болничната помощ в общинското, в държавното здравеопазване и в болниците със смесена собственост, каквито са областните болници.
Другото тежко сбъркано съотношение е в цените на клиничните пътеки, което не зависи пряко от нас, а зависи от Рамковия договор между Лекарския съюз и Националната здравноосигурителна каса. Там имаме цени на пътеки – давам много ясен пример на колегите, които не работят в тази сфера все пак. Цезаровото сечение в България се плаща като нормално раждане с цена 580 лв. Няма нито една болница в България, в която като себестойност цезаровото сечение да струва на тази болница по-малко от 1000 лв., а се плащат 580 лв., пак казвам, като нормално раждане. Няма нито една болница в България, в която цената на леглоден да е по-малко от 180 лв. в акушерските отделения. А има цена на операция в България, платена от НЗОК – протезиране на аортна клапа с екстракорпорално кръвообращение – 13 хил. 500 лв.
Нали си представяте, че тази наистина сложна операция, която се прави в суперспециализирани болници, но все пак струва 26 цезарови сечения наведнъж?! Такова съотношение в нормалния свят няма никъде!
Така че ние, това което зависи от нас и се опитахме да направим, още с предния министър коментирахме и се радвам, че този – новият министър, е финансист и ще можем, евентуално в този мандат, да променим някои от тези ненормални съотношения в цените.
И ние направихме първата стъпка – в новия бюджет на Касата, от 407 милиона увеличение за 2018 г., ние дадохме 367 милиона на болничната помощ, което е около 90 на сто от увеличението. Дадохме ги там, където проблемите са най-сериозни.
Общинските болници страдат точно от тези две сбъркани съотношения, защото те работят на нискофинансирани пътеки и от това те не могат да се самоиздържат – от клиничните пътеки, и посягат към общинските бюджети, където общините и общинските съвети не са длъжни да ги дофинансират като дейност, но го правят от хуманност и заради това, че не искат да се затвори съответната болница.
Затова предложението на доктор Дариткова е много разумно – да дадем на министъра един реален срок от един месец, сравнително къс реален срок, Министерството да предостави на нас една нова методика за финансиране на тези общински болници и до три месеца – вариант за преструктурирането им там, където има нужда.
Ако си спомняте, и министърът каза, че Националната здравна карта ще бъде готова до 31 март. Тази национална здравна карта трябва да бъде готова, за да се изпълни втора точка от това, което предлага доктор Дариткова, тоест ние трябва да знаем потребностите на всяка една от тези 28 области от хоспитализация, от легла, от възможности за болнична помощ, за да можем след това при готова национална здравна карта да тръгнем да търсим варианти да спасяваме общинското здравеопазване, така че ние не можем да слагаме каруцата пред коня.
Затова моята молба е да гласуваме днес това предложение, което е наистина разумно и което дава къси срокове и напряга администрацията на Министерството, но нямаме друг вариант. Ние знаем колко е тежка ситуацията в общинските болници.
Затова пожелавам успех на новия министър в една нелека дейност, която му предстои в следващите, буквално два-три месеца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Поповски.
Реплики? Не виждам реплики.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни избраници!
Определено считам, че днешният дебат за общинските болници е важен и необходим, за съжаление, много, много закъснял.
Защо е важен? Важен е, защото общинските болници имат своето място в болничното лечение на българските граждани. Освен това, общинските болници, за да водим дебат днес за тях, показва, че имат проблем и то проблеми структурни, проблеми управленски, проблеми кадрови, проблеми финансови, а в много от случаите тези проблеми са комплексни.
Ето защо в последния месец аз направих две срещи – едната среща с част от ръководството на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България, а другата среща беше със самата Асоциация на общинските болници.
На тази среща ние постигнахме консенсус по много въпроси, макар че след това излезе информация едва ли не, че срещата ни е била за тези 30 млн. лв. Ние се разбрахме в рамките на нашето законодателство, действащото в момента, всяка една от страните какво може да постигне.
Аз, като министър на здравеопазването поех ангажимента да направя пълен анализ на бюджета на Министерството на здравеопазването и всички възможни, целесъобразни икономии да бъдат насочени към увеличаване на размера от 28,5 милиона по методиката за финансиране на общинските болници.
Втората тема, която засегнахме, е да използваме всички възможни механизми, които позволява преговорният процес за националния рамков договор и да направим така, че да решим част от проблемите, които са свързани с общинските болници, в това число и преразглеждане на някои от цените, най-вече профилактика, детско, майчино здравеопазване и някои други, разбира се.
Преди малко беше поставен въпросът за националната здравна карта. Ние сме убедени, че до края на преговорния процес ще бъде готов целият пакет от нормативни актове, които са необходими, за да бъде подписан и осъществен на практика Националният рамков договор. Това е националната здравна карта, това е основният пакет от дейности, които заплаща Националната здравноосигурителна каса, това са алгоритмите на клиничните пътеки и това са медицинските стандарти. Ние искаме да започнем изпълнението на новия рамков договор с пълен комплект от нормативни актове.
Освен това ние поехме ангажимента като ведомство, което провежда политиката в областта на здравеопазването, да окажем методическа помощ на всички общински ръководства, за да могат да направят всичко, което е необходимо, за да се оптимизира и преструктурира работата на общинските болници. Не казвам – на всички. Има много добре работещи общински болници, но там, където е необходимо.
За съжаление, към края на миналата година неразплатените разходи на общинските болници наистина възлизат на 98 млн. лв., в това число 43 млн. лв., които са просрочени към кредиторите и длъжниците, но ако ние се опитаме да направим един времеви анализ на натрупване на тези задължения, ще видите, че последната година – 2017, просрочията са нараснали само с 1 млн. лв. Този процес е много дълъг и е около десет години, в които болниците са ставали във все по-лошо и по-лошо финансово състояние.
Питам аз: през тези всичките десет години защо не са се предприели необходимите мерки на по-ранен етап да може да бъде спрян този процес, за да няма сега 10 или 20 болници, които са готови за фалит? И ние затова искаме да помогнем, за да можем да ги преструктурираме, а не да ги закриваме.
Дебатът, който водим днес, според мен, е ограничен. Ако искаме да имаме успех в този дебат, трябваше да говорим за проблемите на цялата болнична помощ – общински, държавни с 50 и над 50% участие, университетски и частни болници. Само така можем да направим правилните анализи и изводи, да предприемем правилните мерки в областта на болничното здравеопазване. Даже не само болничното здравеопазване, ние трябваше да обхванем всички видове медицински дейности, за да видим състоянието и взаимоотношенията между отделните участници в здравния процес.
Вие знаете, че от много години присъствам тук, при Вас, когато разглеждаме бюджета на държавата и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Същото участие и същите дебати е имало и в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Обикновено винаги са ни обвинявали, че наливаме пари в нереформирани системи. В този смисъл искам да Ви кажа, че нашето здравеопазване, независимо от това, че всяка година ние сме давали по 300 – 400 и повече милиони лева, нашият пациент, нашият български гражданин не е доволен от качеството на своето лечение.
Искам да кажа, че нашето здравеопазване е болно. То се нуждае от лечение, само че толкова много години никой не написа рецептата за това лечение. Днес пред Вас аз поемам ангажимента, че в рамките на няколко месеца ще разработя нов модел за регистриране, функциониране, управление и финансиране на медицинската помощ. Този модел трябва да промени и да измести съществуващия в момента. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
След като стана готов, аз ще направя сериозно обсъждане с всички институции, които са заинтересовани. Това са и експертите в правителството, комисиите в Народното събрание – Комисията по здравеопазване, Комисията по бюджет и финанси, Социалната комисия, Правната комисия, с всички съсловни организации ще направя разговори и с всички асоциации и сдружения на болничната и извънболничната помощ. Тогава когато проведем този дебат, тогава когато хората ми повярват за този модел, който ще предложа, ще изготвим съответните законодателни промени. Дай Боже, те да станат готови до есенната сесия на парламента, за да могат да бъдат приети и да подготвим системата да работи по новия механизъм от 1 януари 2019 г.
Ако времето не ни стигне, ще направим всичко възможно той да влезе от 1 април – тогава, когато ще влезе в действие новият рамков договор за 2019 г.
Моделът, който съществува от 1999 г., повярвайте ми, честно – той се е изчерпал напълно. С някакви странични мерки, с някакви палиативни мерки той не може да бъде възстановен. Затова днес поех това обещание пред Вас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Изказване ли имате?
Професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз съм много поразен и приятно изненадан от откровението, с което Вие представихте Вашата визия, която напълно съвпада с мнението на парламентарната група на Българската социалистическа партия.
Вие сте от три месеца министър и се опитвате да хванете, както казват възрастните хора, бика за рогата, което е много трудно. Но ще помоля всички колеги да си припомнят стенограмата от месец май – първият дебат беше посветен на състоянието на цялото българско здравеопазване. И тогава още Българската социалистическа партия издигна идеята за създаването на надпартиен, нов модел, за което Вие сега така убедено и професионално говорихте, на управление и финансиране на здравеопазването.
Аз лично се чувствам удовлетворен, че след 10-месечни сериозни дебати, в които имаше и много политически искри, и много лични нападки, което е обяснимо за работата на една такава институция, каквато е парламентът, ние всички стигаме до идеята за създаването на един нов модел, който да оптимизира и да върне вярата на българските граждани в здравеопазването. Смятам, че ще получите от нашата парламентарна група и от всички наши експерти помощ при неговото създаване, обсъждане и въвеждане на територията на страната. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Михайлов.
Реплики към изказването на професор Михайлов? Не виждам.
Професор Клисарова, заповядайте за изказване.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вземам за кратко думата, защото всички говорихме за нов модел на финансиране на цялата система, с което мислим еднакво и сме съгласни, само едно малко допълнение – нека към този модел не забравяме и кадрите в здравеопазването.
Нашата втора точка – за кадровото обезпечаване, не само на общинските болници, добре, да говорим глобално – на всички болници, за специализациите и за продължаващата квалификация, е изключително важна, затова ние много държим тази точка да влезе в решенията на днешния дебат.
Аз имам уверението, че Наредба № 1 от 2015 г. ще бъде променена така, щото достъпът до специализации на младите хора да бъде реален, да бъде лесен и да ги мотивира да остават и в малките здравни заведения – общинските болници. Ще Ви кажа, че от всички 121 общински болници, само десет от тях са база за специализация и то по определени специалности.
Приветствам идеята от 2016 г., че даде възможност все пак някои модули да се вкарат в областните или в останалите болници, но нека да видим Наредба № 18 за акредитацията на болниците и Наредба № 1 от 2015 г. и да променим сегашното състояние, сегашния модел и начин на специализиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Клисарова.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! В краткото време, което ми остава, искам да Ви кажа, че с проектите за решение, независимо от коя политическа група са, ние определихме какво трябва да направи Министерството на здравеопазването, но пропускаме други три субекта в този процес.
Единият е Националната здравноосигурителна каса. Задавам въпроса: възможна ли е промяна в начина на финансиране на договорните партньори в рамките на бюджета на НЗОК? Отговорът ми е: да, и ние ще докажем, че това е възможно.
Така стигаме до втория субект – това сме ние, Народното събрание. Трябва да улесним максимално със законодателни инициативи този процес на договаряне в началото на тази година.
И третият субект – самите общински болници. Засега те все още са търговски дружества и като такива трябва да намерят такива форми на вътрешно преструктуриране, на обединения между тях, които да им гарантират запазване и модерно развитие в интерес на пациентите в съответния регион, а оттам – и на България: обща администрация, общи конкурси за доставка на лекарства, консумативи, горива и други, диференциация и синхронизиране на медицинските услуги с цел осигуряване на по-добър достъп, качество и човешко отношение към пациентите. И не на последно място, синхронизиране с работата на териториално представената доболнична помощ. Така ще постигнем удължаване живота на пациентите и запазване здравето на българския гражданин.
Имаме го швейцарския опит. Там правят групи болници. Давам пример – Тун, Фрутиген, Интерлакен. В Тун е центърът, а всичко останало са в една обща група, с обща администрация. Там те назначават, отиваш си, където трябва, и ще Ви кажа, че разходите са им намалели твърде много.
Ще се радвам, ако Вие в бъдещия модел предложите насоки в това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Найденова.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Първо ще гласуваме Проекта за решение, внесен от 71 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“, № 854-00-3, от 19 януари 2018 г.
Гласували 142 народни представители: за 47, против 51, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на втория Проект за решение, внесен от 9 народни представители от парламентарната група на ГЕРБ, № 854-02-8, от 25 януари 2018 г.
Гласували 143 народни представители: за 105, против 37, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на третия Проект за решение, внесен от 8 народни представители от парламентарната група на „Движението за права и свободи“, № 854-02-10, от 1 февруари 2018 г.
Гласували 143 народни представители: за 46, против 25, въздържали се 72.
Предложението не е прието.
Колеги, преминаваме към въпроса към министър Ананиев.
Той е на Иван Валентинов Иванов относно финансовото състояние на „МБАЛ – Шумен“ АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте, господин Иванов, имате думата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днешният въпрос може да го считаме за малко продължение на дискусията, която продължи тук повече от час, и да изразя не само своето притеснение, но и притеснението на шуменските граждани и лекарите относно състоянието на шуменската областна болница „МБАЛ – Шумен“ АД. (Шум.)
Уважаеми господин Министър, надявам се Вие да сте запознат, но все пак да Ви кажа, че от Вашия предшественик имам няколко писмени отговора, в които, господин Министър, след направен одит става ясно, че са установени редица забележки и нарушения по време на управлението на сегашния мениджмънт на шуменската болница… (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, моля, концентрирайте вниманието си към това, което говори ораторът.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …и финансовото състояние на болницата към дата 26 юли 2017 г. никак не е розово – увеличени задължения, увеличени неразплатени разходи и нещата напротив, не се подобряват.
В същото време имаме – и аз ще Ви го предоставя тук, господин Министър – протокол от заседанието на Комисията по икономическа политика, общинска собственост и контрол по сделките с общинско имущество към Общински съвет – Шумен, в което господин директорът на болницата казва, че този одит на Министерството на здравеопазването него не го касае, не се е запознавал и не го интересуват препоръките, направени в него. Още повече, той в свои интервюта заявява, че ще продължи своята политика. Само да припомня, че този господин вече фалира една болница в град Нови пазар. Сега ще чуем Вашия отговор какво е финансовото състояние на болницата. За 2017 г. е вече на 2 милиона 400 хиляди загуба.
Затова моля да ми отговорите: какво е финансовото състояние на „МБАЛ – Шумен“ АД към 31 декември 2017 г., каква е Вашата оценка за мениджмънта на лечебното заведение и какви мерки ще предприемете за подобряване на управлението му?
На първо време ще Ви предоставя този протокол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Уважаеми министър Ананиев, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители! „Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен“ АД, е лечебно заведение, което съгласно разрешение за лечебна дейност, издадено на 6 април 2016 г. от министъра на здравеопазването, осъществява дейност по оказване на болнична медицинска помощ освен на адреса на регистрация в град Шумен, и на адреса на бившата общинска „Многопрофилна болница за активно лечение доктор Добри Беров“ ЕООД – град Нови пазар.
По предварителни данни, представени от лечебното заведение, общият размер на приходите на дружеството за 2017 г. е 17 млн. 342 хил. лв., от тях 14 млн. 613 хил. лв. са приходи по договори с Националната здравноосигурителна каса, 776 хил. лв. приходи по договори за медицинска дейност и централни доставки на медикаменти и консумативи от Министерството на здравеопазването. Увеличението на приходите на лечебното заведение спрямо предходната година е с 61 хил. лв., но то се дължи основно на несъпоставимост на данните за двата периода, тъй като дейността в град Нови пазар през 2016 г. е осъществявана само през девет месеца.
Разходите на дружеството към 31 декември 2017 г. са в размер на 19 млн. 402 хил. лв. и се увеличават с 568 хил. лв., или с около 3% спрямо 2016 г. Увеличението на разходите както в абсолютен размер, така и в процентно отношение е значително по-голямо от увеличението на приходите. Това се дължи на увеличение на всички видове разходи, с изключение на разходите за амортизации, като най-съществено е увеличението на разходите за персонал. През 2017 г. те са в размер на 12 061 000 лв. и бележат увеличение от 337 хил. лв. спрямо 2016 г. Увеличението е за сметка преди всичко на нарастването на минималната работна заплата за страната и последвалото увеличение на основните работни заплати на персонала в дружеството. За 2017 г. делът на разходите за възнаграждения и осигурителни плащания за персонала представлява 62,16 % от общите разходи на дружеството.
Към 31 декември 2017 г. по предварителни данни лечебното заведение отчита текуща загуба в размер на 2 060 000 лв. Задълженията към доставчиците към 31 декември 2017 г. са в размер на 2 млн. 516 хил. лв., при 912 хил. лв. към края на предходната година. От тях просрочените задължения са на стойност 1 млн. 888 хил. лв., при 279 хил. лв. за същия период на миналата година.
Пълна информация относно финансовото състояние на дружеството за 2017 г. би могло да се получи след представяне на окончателния, заверен от независим регистриран одитор, Годишен финансов отчет за разглеждания период.
Здравеопазването е един от приоритетните сектори на правителството, за който през държавния бюджет се отделят ресурси за изпълнение на целите и задачите за оптимизиране на структурите и правилата за управление на държавните лечебни заведения от обхвата на болничната медицинска помощ. В тази връзка са предприети действия по изготвяне на единни стандарти за управление на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и механизми за контрол за тяхното изпълнение.
Създаването на такива механизми ще даде възможност на управителните органи на болниците да упражняват реални мениджърски компетентности и съответно отговорности по финансовото управление на дружествата, което да бъде насочено към ефективно използване на наличните финансови ресурси.
Мога в края да спомена, господин Иванов, че Министерството на здравеопазването има план за оптимизиране и преструктуриране на МБАЛ – Шумен, с всичките последващи мерки, които ще дойдат от него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Ананиев.
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Освен да кажа, че съм потресен от изнесените данни, друго не мога да кажа. Вие ми говорите за едно почти декапитализирано дружество. За справка – в началото на 2016 г. това дружество по данни на Ваши предшественици е имало 150 хил. лв. неизплатени задължения. Тук говорим за 1 млн. 880 хил. лв. Това е трагично. Аз очаквах да ми кажете нещо оптимистично, но за съжаление това е абсолютен провал!
Господин Министър, много Ви моля от името на шуменската общественост, от лекарите, да вземете категорични мерки и те в никакъв случай да не съвпадат с програмата, която ще Ви дам – на управителя на лечебното заведение, в която той казва, че ще закрива още отделения, ще уволнява още лекари с цел да оптимизира. Извинявайте, но няма да има кого да лекуват. Само преди седмица деца, които не могат да бъдат оперирани в Шумен, тъй като вече няма детски хирург, търсят лечебни заведения в други градове. Спешни случаи, господин Министър! Разбирате ли, това е областна болница. Закрихме болницата в Нови Пазар, там са закрити отделения, става нещо страшно. Аз ще Ви дам и този вестник, за да разберете какви планове се готвят. Надявам се Вашите планове да не съвпадат с този план, който господин директорът на болницата е предложил на шуменската общественост, и не само на Вас. Не знам дали на Вас Ви е ясно. Ще Ви предоставя и тези предишни отговори, които съм получавал от министри, където се вижда геометричната прогресия, в която растат задълженията на болницата.
Моля от Вас да чуем някакви успокоителни действия, които ще предприемете в тази посока, включително и отстраняване на това некомпетентно управление на шуменската болница. Оттам нататък са заложени на карта животът и здравето на хиляди пациенти, които очакват да получат адекватна и качествена здравна помощ в шуменската областна болница. Това не може да продължава повече, господин Министър! Задавам вече на трети министър този въпрос и се надявам във Ваше лице да намерим човека, който ще намери решението на тези проблеми. Благодаря. (Връчва на министъра вестник и документи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Дуплика? Няма.
Преминаваме към следващото питане от народните представители Георги Йорданов Йорданов, Валентина Александрова Найденова, Илиан Ангелов Тимчев, Весела Николаева Лечева, Валентин Георгиев Ламбев и Милко Недялков Недялков относно осигуряване на родилната помощ в страната.
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Нашият въпрос е следващият в поредицата, в който отговаряме на питанията на жители на определени общини в страната за липса на достъп до определен вид медицинска помощ.
Вие знаете, че миналия път Ви питахме и Вие отговорихте за липсата на помощ „уши-нос-гърло“ във Велико Търново.
Единият въпрос, едната част от въпроса е за нарушен достъп до родилна помощ в Свищов.
От 2012 г. АГ-отделението, в което се осъществяват ражданията в град Свищов, е затворено поради финансови причини вероятно. Населението, което обслужва болницата в Свищов с този вид дейност, е около 40 хил. души по наши изчисления. Тоест има достатъчен брой жени, които се нуждаят от този вид помощ.
По същия начин стои въпросът и със затваряне на родилното отделение в Тетевен, където поради кадрови проблем – вероятно колегите се сещат за един казус – няма достатъчно АГ-специалисти в Тетевен, които да работят там, и затварят отделението.
За съжаление двете отделения – в Свищов и в Тетевен, са на значително разстояние от другите родилни отделения, които предлагат такъв вид помощ. За Свищов се касае за 83 км до Търново, за Тетевен за над 60 км до Ловеч, до Плевен, а там и районът е планински.
Моят въпрос към Вас, тъй като и двете родилни отделения са затворени трайно – там имаме определена необходимост от този вид помощ, е: какво прави Министерството на здравеопазването, за да осигури достъп до родилна помощ на населението от тези два региона – Тетевен и Свищов? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
Тъй като процедурата, в която се намираме, е питане, имате възможност за пет минути отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми доцент Йорданов, уважаеми дами и господа народни представители! Осигуряването на медицинско обслужване на населението следва да се разглежда комплексно по отношение на цялостната медицинска мрежа – спешна медицинска помощ, първична и специализирана извънболнична медицинска помощ и болнична помощ. Анализите за потребностите във всяка медицинска специалност, включително акушерство и гинекология, са на база изискването за осигуряване на равнопоставен достъп до качествени дейности по отделни нива на компетентност. Равнопоставеният достъп до родилна помощ не се свежда до осигуряване на легло в болница, където няма специалисти и необходимата апаратура. В края на 2012 г. е закрито отделението по акушерство и гинекология с първо ниво на компетентност и дейност по неонатология в МБАЛ „Доктор Димитър Павлович“ – град Свищов.
В края на 2015 г. е закрито и акушеро-гинекологичното отделение с първо ниво на компетентност и дейност по неонатология в МБАЛ „Ангел Пешев“ – Тетевен, поради несъответствие с изискванията на медицинските стандарти за качество на болничната помощ. Оттогава в лечебните заведения не се осъществяват съответните дейности.
Съгласно наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ жените и здравноосигурените и неосигурените, нуждаещи се от родилна помощ, могат да избират лечебни заведения с разкрити структури по акушерство на територията на цялата страна. Спешните състояние се поемат след прието обаждане на телефон 112 от екипите на системата на спешната медицинска помощ.
От направената справка от 2017 г. е видно, че от общините Свищов, Ценово, Борово, Белене, Тетевен и Ябланица са постъпили повиквания за родилки както следва: филиалът за спешна помощ – Свищов, е изпълнил повиквания за 38 бременни жени, транспортирани за родоразрешение в лечебните заведения в град Бяла – 27 жени, в град Велико Търново – 6, и в град Плевен – 5.
Филиалът за спешна медицинска помощ – Тетевен, е изпълнил повикванията за 13 бременни жени, транспортирани за родоразрешение в болницата в град Луковит.
Филиалът за спешна медицинска помощ – Ябланица, е изпълнил повиквания за 48 бременни жени, от които 38 за родоразрешение и 10 със заплашващ аборт, транспортирани в болницата в град Луковит.
Повикванията за общините Ценово и Борово се изпълняват от екипите на Центъра за спешна медицинска помощ – Русе.
През 2017 г. във филиала за спешна медицинска помощ в Бяла са изпълнени 11 повиквания и от филиала за спешна медицинска помощ в Две могили – 2. Всички бременни жени са транспортирани до болницата на град Бяла. Бременните жени от община Белене се обслужват от филиала за спешна медицинска помощ – Белене.
През 2017 г. до Университетската многопрофилна болница за активно лечение – Плевен, са транспортирани 7 бременни жени.
През цялата 2017 г. по отношение на посочените случаи на транспортиране на бременни жени чрез системата на центровете за спешна медицинска помощ от цитираните райони няма такива, при които да са застрашени животът и здравето на родилката.
В Министерството на здравеопазването не са постъпвали жалби и сигнали, свързани с медицинското обслужване на бременните жени от тези селища. Това дава основание да считаме, че така структурираната система за спешна медицинска помощ е в състояние да окаже навременна медицинска помощ на жените от общините Свищов, Ценово, Борово, Белене, Тетевен и Ябланица.
Министерството на здравеопазването изразява готовност за съдействие и подкрепа на всяка инициатива на местното самоуправление, подобряваща достъпа до медицинско обслужване на населението в посочените общини, включително и привличане на специалисти в съответното общинско лечебно заведение за болнична помощ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за до два уточняващи въпроса, както предвижда процедурата.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Господин Министър, тези експерти в Министерството на здравеопазването не знаят какво правят и какво отговарят. Днес Вие с това, което отговорихте, ни убедихте, че българското население, в частност тези две общини не разчитат на медицинската помощ, а си я осигуряват сами. Вие казахте, че в община Свищов има само 38 случая, при които ги е транспортирала спешната помощ. Но са се родили повече деца. А другите какво са направили? Да, те просто са си осигурили транспорта, избрали са си мястото там, където имат близки и могат да съществуват.
Сега искам да Ви задам въпрос: знаете ли Вие в съседните болници с колко са се увеличили секциото – плановите родоразрешения? Защото липсата на нормален достъп във времето до родителното отделение води до това – до планово раждане, което означава, че жената отива, избира си лекаря и две седмици преди датата на термина се прави секцио.
Да, липсата на нормален достъп до тези отделения принудиха да вдигнем до висоти – доктор Поповски го няма – секциото.
Моля Ви, кажете на експертите да мислят нормално. Ако ме убедите, че в община Свищов има само 38 раждания през 2016 г., с които се е справила спешната медицинска помощ… Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Естествено е, че всяка жена, всяка родилка има право на избор къде да отиде да роди. За нормалните случаи, ако тя е преценила да отиде в някоя друга болница, ние не можем да я спрем. Това е принцип на здравното осигуряване в нашата страна.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България, от място): Тя отива другаде, защото няма къде да отиде в Свищов!
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Когато отидох да поема Председателството на министрите на здравеопазването в Съвета на Европа, разговарях с много от моите колеги министри на здравеопазването, включително и с експерти, които се занимават със статистика в системата на здравеопазването. Случайно стана разговор и по отношение на ражданията. Знаете ли кога се открива една болница или едно отделение, или една клиника в по-големите западни държави, за да бъде тя ефективна, за да лекува с най-съвременната техника, с най-добрия персонал? За Европа средното е 1000 раждания на година. Ние понеже сме по-малка държава, по-особена държава, за да има откриване на такова лечебно заведение, трябва да има поне 800 раждания на година. Нека това да го имаме предвид в контекста на тези цифрички, които Ви казах – 39, 40 или да речем с нормалните раждания може да са 140, 150 или 200. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Йорданов, имате две минути за отношение.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Болницата в Свиленград – на 80 км от Хасково – 200 раждания на година. Хайде да затворим отделението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Преминаваме към следващия въпрос към министър Ананиев, той е от народния представител Кольо Йорданов Милев и Георги Георгиев Михайлов относно закриването на Центъра по дерматовенерология в град Сливен.
Заповядайте, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, по данни от статистиката област Сливен се намира на второ място по честота на венерически заболявания на територията на Република България след София. По необясними причини, с Решение на общинския съвет на гр. Сливен Центърът по дерматовенерология е закрит с намерение да бъде открито отделение с подобна насоченост в областната болница.
Никъде на територията на страната до момента не е реализирано такова закриване на специфични по своята дейност и обхват на пациенти лечебни заведения. По наше мнение за закриването прозират лобистки интереси с оглед овладяване на сградата и прилежащия терен.
Нашият въпрос към Вас, имайки предвид, че това е свързано и с националната сигурност, тъй като в област Сливен имаме доста райони със смесено население, има и женски затвор, също така и база за мигранти в с. Баня, Нова Загора, е: какво е решението на Министерството на здравеопазването за осигуряване на тази толкова специфична и социално значима медицинска дейност на територията на област Сливен и какви мерки ще предприемете за недопускане закриването на този център? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Министър, имате думата за отговор. Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Михайлов и господин Милев, уважаеми дами и господа народни представители! С Решение № 928 от 14 декември 2017 г. на общинския съвет – Сливен, е решено Център за кожно-венерически заболявания – Сливен ЕООД, да бъде прекратен чрез ликвидация. Определен е срок на ликвидацията 8 месеца. Дадено е и съгласие определеният за ликвидатор на дружеството да отдаде под наем всички активи, необходими за разкриване на отделение за кожно-венерически заболявания към МБАЛ „Доктор Иван Селимински“ АД – гр. Сливен.
Ръководството на МБАЛ – Сливен, е изразило съгласие да бъде разкрита такава структура в болницата, но само в случай, че й бъдат предоставени сграден фонд, обзавеждане и оборудване, тъй като лечебното заведение не разполага с подходящи помещения и апаратура, които да отговарят на медицински стандарти на кожни и венерични болести.
Отдаването под наем на дълготрайните материални активи, които са обезпечавали дейността на Центъра за кожно-венерически заболявания – Сливен, от страна на ликвидатора е временно решение за 8 месеца, какъвто е срокът за приключване на ликвидацията, а заплащането на наемната цена е един значителен разход за Многопрофилната болница за активно лечение – Сливен.
В този смисъл, с цел гарантиране на обществения интерес на населението от гр. Сливен и областта е необходимо общинският съвет в Сливен да предложи друга форма на предоставяне на активите, които да гарантират използването им за по-дълъг срок и без значителен финансов разход за Многопрофилната болница.
Следва да отбележим, че след прекратяването дейността на общинската болница в гр. Котел, МБАЛ – гр. Сливен, бе натоварена с осигуряването на болнична медицинска помощ на населението от общината чрез разкриване на отделение по вътрешни болести на територията на гр. Котел.
На въпроса Ви какво е решението на Министерството на здравеопазването за осигуряване на тази толкова специфична и социално значима медицинска дейност на територията на област Сливен, Ви отговарям, че с оглед максимална защита на интересите и комплексно медицинско обслужване на населението в регион Сливен, след подаване на заявление и документи по реда на Закона за лечебните заведения за разкриване на отделение по кожни и венерични болести в МБАЛ „Доктор Иван Селимински“ АД, Министерството на здравеопазването ще финализира в ускорени срокове процедурата по разкриване на отделението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря, господин Министър, за отговора.
Имате думата за реплика.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Този въпрос има два аспекта. Единият е чисто регионален и на Вас като човек, който е вече навътре в проблемите на българското здравеопазване, трябва да Ви е направило много сериозно впечатление, че, за да се намира регионът на второ място по честота на венерически заболявания, като неговият демографски контингент е несравним със столичния град, това означава, че проблемът наистина е не само медицински, а и социален. Това решение на общинския съвет би могло да доведе до допълнителни трудности на дейността на общинската болница, която Вие много добре описахте какви затруднения изпитва, за да разкрие подобен род дейност.
В този смисъл и с уважаемия мой колега ние търсим чрез Вас намеса за, от една страна, нетоварене на общинската болница с дейност, която би я поставила в още по-трудно положение и тя няма необходимия ресурс да го направи, а и, от друга страна, да се отрази интересът на населението в тази област.
Но въпросът има и друга страна и си позволявам да я споделя пред Вас. Трябва да Ви кажа, че още преди, мисля, десет години на територията на Федерална република Германия бяха закрити всички кожни клиники, които се занимават с лечението на кожни и венерически заболявания. Съвременните възможности на дерматовенерологията позволяват 99,9% от пациентите да бъдат лекувани в амбулаторни условия.
В този смисъл проблемът има и национално значение, тъй като ние сме свидетели и на територията на столичния град, и на територията на други големи градове за безсмисленото съществуване – и това Решение на общинския съвет, което би се изпълнило, ще доведе след себе си тези проблеми – да съществуват отделения с легла, които практически ще останат незаети, тъй като цялата диагностична и цялата терапевтична дейност би могла да бъде осъществена, позволявам си пак да го повторя, в амбулаторни условия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Не, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Отказвате се.
С това въпросите към министър Ананиев са изчерпани.
Преминаваме към въпроси, насочени към министъра на вътрешните работи господин Валентин Радев.
Първото питане към него е от народния представител Димитър Стоянов Стоянов относно бъдещото развитие на Академията на Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, обръщам се към Вас в качеството Ви на ръководител на МВР, към което е Специализираното висше училище в Република България с наименование Академия на МВР, което е за подготовка на държавни служители за нуждите на Министерството на вътрешните работи.
Днес Академията е приемник на най-добрите традиции на специализираното образование в областта на защитата на сигурността и обществения ред.
Акредитацията на Специализираното училище, която е дадена на 3 октомври 2013 г. за срок от 6 години и е с оценка 9,02 от 10 възможни. Тази акредитация на Националната агенция по оценяване и акредитация е валидна до 3 октомври 2019 г. Капацитетът на висшето училище е 2000 души в редовна и задочна форма на обучение за нуждите на МВР и службите за сигурност. Акредитирани са и специалности от регулирани професии, а именно: „Национална сигурност“, „Администрация и управление“, „Архитектура, строителство и геодезия“, на които оценката за акредитация съвпада с оценката, която е дадена и на висшето учебно заведение. Акредитирани са и докторски програми.
Представям тези данни като доказателство, че през последните години Академията на МВР се развива като пълноценно държавно висше училище с национално значение в областта на защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред на Република България, което подготвя високоспециализирани кадри за нуждите на страната, а не само и за ръководеното от Вас ведомство.
Като народен представител, член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разбирам, че в началото на месец ноември 2017 г. е започнала подготовка за промени в учебните програми, която според мен ще доведе до това, че Академията ще загуби акредитацията си. При това става въпрос за необосновани предложения за съкращаване или отпадане на утвърдени и преподавани повече от 30 години учебни дисциплини.
Във връзка с това е и моето питане към Вас: Какви са Вашите възгледи като министър на вътрешните работи за развитието на Академията на МВР и защо се налага това преосмисляне и радикална промяна в учебните програми в него? Тези промени съгласувани ли са с Вас?
Считате ли, че всички останали реформи в МВР са завършили успешно, поради което се налага реформиране на учебния процес в Академията на МВР?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Имате думата за отговор, господин Министър. Заповядайте.
Процедурата е питане, така че можете да отговаряте до пет минути.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Съгласно чл. 97, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи Академията на МВР е висше училище за професионална подготовка на специалисти и за научни изследвания основно за нуждите на Министерството.
Един от основните приоритети в Програмата за управлението на правителството на Република България 2017 – 2021 г. е осигуряване на професионално образование и обучение чрез създаване на надеждни механизми за обратна връзка между резултатите от практиката, а също и чрез подобряване на съществуващите учебни програми и планове.
В тази връзка е и моята заповед от месец ноември 2017 г. в Академията на МВР да се проведе и се проведе кръгла маса на тема „Преглед на учебните планове на Академията на МВР“ с единствената цел предприемане на действия за повишаване качеството на обучение в Академията на МВР, подобряване на връзката с практическите проблеми от знания и умения на структурите и обсъждане на предизвикателствата пред обучението в Академията и в системата на МВР.
В резултат на проведената дискусия бяха формулирани проблемите и бяха предложени механизми за решаването им. Не са предлагани и не се предвижда – това, което Вие твърдите, отпадане на учебни програми.
Представителите на главните и областните дирекции в Министерството са изразили своите удовлетворения от обучението в Академията на МВР и са предложили въвеждане на нови дисциплини, нови, с които да се подобри подготовката на обучението по по-ефективно противодействие, но и области като областта на тероризма, организираната и конвенционалната престъпност – в последните две подобряване.
Сега действащите учебни планове за обучение по съответните специалности в Академията на МВР са съобразени с европейските изисквания в областта на обучението и полицейските служители, и служителите по пожарна безопасност и защита на населението както по отношение на съответните дисциплини, така и съотношението на теорията към практиката в полза на практическите занятия също е подобрено.
Високите оценки на Академията от Националната агенция по оценяване и акредитация, които споменахте, са вследствие на съответствие на учебната документация с целите, принципите, насоките и стандартите на качеството в европейското пространство за висше образование. От месец май 2015 г. има такова, с което ние се съобразяваме, и съответно националното законодателство, в случая Закона за висшето образование.
С моя заповед е създадена работна група от представители на политическия кабинет на Академията на МВР, представители на водещи дирекции, които да подготвят промени в нормативната база с оглед повишаване капацитета на Академията на МВР.
В допълнение трябва да кажа, че повишаване капацитета на Академията е част от Програмата за управление на правителството в периода 2017 – 2021 г., с което започнах: Приоритет 17, цел 51 – 52, мярка 203. Реализирането на целта за съвременно образование, обучение и обновена материална база – ще Ви кажа някои от тези цели, които се включват за реализирането на тази цел.
Двойно увеличаване капацитета на Академията на МВР – от 1000 на 2000. Почти сме го изпълнили.
Гарантиране на унифицирана форма на обучение на новопостъпващите полицаи, построяване на полигон за практическо обучение в Академията на МВР на място, на територията, където се намира Академията, по отношение на полицейската и противопожарната дейност и защита на населението. Струва ми се, другата седмица ще открием този полигон. Така поне ми докладваха.
Пълно обновяване на Център за първоначална професионална подготовка. Пълно обновяване! В Центъра на Академията на МВР в Пазарджик и концентриране на цялото обучение на новопостъпилите полицаи, както и фокусиране върху състоянието на центровете в Казанлък и във Варна. Те са за обучение по линия на граничен контрол и обучение на чуждестранни граждани за полицейски дейности, когато стане възможно и има такава нужда.
На следващо място, провеждане на текущо обучение на служителите, които противодействат на организираната престъпност, свързано с така нареченото „каналджийство“ и трафик на хора, във връзка със засиления миграционен натиск – нови обстоятелства, от няколко години имам предвид, за противодействие на корупционни прояви и изпирането на пари.
На последно място, искам да отбележа, че обучението, както беше досега – около 2 хиляди разследващи полицаи, нашата цел по тази програма е да увеличим капацитета, да обучаваме повече от 6 хиляди, ние сме си поставили границата шест. Включително тук е мястото да благодаря и на прокуратурата. Те изявиха готовност да помогнат при обучението, включително с лектори и присъствие за обучението на тези толкова важни наши служители и разследващи полицаи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Радев.
Заповядайте за два уточняващи въпроса, уважаеми господин Стоянов.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Само един въпрос.
Господин Министър, предвижда ли се премахване, или намаляване на задължителните правни дисциплини, под предлог обучение в други висши учебни заведения, съкращаване на магистърски програми, премахване на задочното обучение и въобще съкращаване на програмата за обучение, увеличаване на часовете по стрелкова подготовка за сметка на тези намалявания? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Заповядайте за отговор, министър Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов! Опитвам се за краткото време да Ви отговоря максимално точно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Три минути.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Да в трите минути.
Всички ние сме наясно с важната роля и място на Академията на МВР. Аз подчертах, а и Вие в словото си преди въпроса подчертахте колко е важна Академията.
В същото време обаче не мога да се съглася с Вашата теза, че в Академията не следва да се правят промени, утвърдени, или както Вие казахте – преподавани повече от 30 години учебни дисциплини. Фактически не е вярно твърдението, че при промяна на учебните програми в Академията на МВР, ще се загуби акредитацията. Дори, напротив. Съгласно критериите за програмната акредитация, акредитирането на учебните програми и програми в изискванията на потребителите, ще се повиши крайната оценка на акредитацията. На дневен ред пред Академията стои задачата не просто да обучава, а да обучава на това, което е необходимо на структурите. Неслучайно правихме тази кръгла маса. В крайна сметка именно това бяха целите ѝ, затова на тази кръгла маса присъстваха тези, които са на терен и тези, които са в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Беше проведена и анонимна анкета с всички участници, която показа, че целта на кръглата маса е постигната. Предложенията бяха обобщени от дирекция „Човешки ресурси“ и изпратени за становище до участващите структури, с по-широк поглед и от самите служители.
Няма необосновани предложения, няма предложения, да повторя и да го подчертая, за отпадане на утвърдени учебни дисциплини. Напротив, има предложения за разкриване на нови дисциплини и за промяна на съдържанието, акцента и съотношението на някои от съществуващите.
Правните дисциплини, записах си току-що – добавихте и този въпрос. Ще Ви отговоря във времето, което имам.
Академията на МВР и Академията на Министерството на отбраната са специфични висши учебни заведения. Най-добре е те да обучават на това, в което са най-добри те. На други места, в други висши учебни заведения в страната, има други колеги, наши съграждани – професори, доценти, преподаватели, които могат да обучават много по-добре, включително и наши служители, ако ги обучаваме в нашата Академия по дисциплини, където в другите учебни заведения са по-добри. Това е краткият отговор.
Нямаме решение какво ще изваждаме, какво ще добавяме. Това ще го реши общността. Неслучайно ние не посягаме рязко към промени в Академията на МВР – в структурата, в състава, в дисциплините, включително в тези три центъра, които изброих, по причина, че там – в науката, в образованието, се пипа с кадифени ръкавици. Аз лично, като израсъл в тези среди, много добре знам това и те няма да бъдат на последното място, няма и да започнем с тях преструктурирането на Министерството, тъй като ще има такова.
Само да вметна, че март месец ще получим може би първия драфт на това, което ще се случи със структурно-функционалния модел, а след това до края на лятото ще имаме окончателния. Тогава ще се вземат решенията и за Академията на МВР.
Така че бъдете спокоен! Сигурно са основателни повечето Ваши въпроси, но моят отговор е такъв: няма да има нещо, което да притесни другите, в посока да влошим състоянието на Академията. Напротив, всички сме ангажирани и се опитваме да направим обратното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, имате възможност да изразите отношение към отговора на министър Радев.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Министър.
Вие сам разбирате, че аз съм пристрастен като бивш служител от МВР и като човек, който е завършил в един предшестващ период Академията. Отговорът на този етап ме удовлетворява дотолкова, доколкото не е взето решение. Следва да имате предвид, и това Ви умолявам, че при взимането на решение трябва да се отчетат следните няколко фактора.
Първо, един учен се създава минимум за 15 – 20 години. За един учен в Академията на МВР по специални дисциплини този период е значително по-голям, защото той трябва да мине през самата система на МВР, условно казано, през системата на производството да се запознае със спецификата на работата в МВР.
На второ място, това дава възможност за вътрешно израстване на кадрите в МВР, те да имат хоризонт за развитие. Обучението в други учебни заведения не е гаранция, че тези кадри ще израснат в йерархията.
На трето място, което може би е най-важното, в момента ние сме в една изключително сложна, нека кажем, оперативна, сложна криминогенна обстановка, в която престъпността непрекъснато се интелектуализира и затова трябва изключително високо подготвени кадри, които са, нека кажем думата – надъхани, да се борят с престъпността. Грешните решения с лека ръка могат да доведат до отлив от кадри и след това ще трябва десетилетия, за да се достигне до сегашното ниво. Смятам, че ние сме малка страна, за да се лишаваме от най-ценните си кадри, в това число и от системата на МВР. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов.
Пристъпваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов, относно издирвани лица с влязла в сила присъда.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Този въпрос, въпреки че причината за неговото задаване остана някъде в новогодишните празници, все пак е актуален и към днешна дата.
Господин Министър, аз се провокирах да Ви задам въпроса, защото, спомняте си, в навечерието на Новата година в Нови Искър стана жестоко убийство, което коства живота на седем души, включително и на самия извършител. Предполагам, че не е приключило и досъдебното производство в този случай.
От Ваши изявления, на Прокуратурата и на други компетентни органи стана ясно, че лицето, което според Вас е извършило това тежко престъпление, дълги години се е подвизавало на свобода, при положение че е трябвало да бъде приведено за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.
Аз водя кореспонденция освен с Вас и с министъра на правосъдието по отношение на това да установим именно колко лица към датата 15 януари 2018 г. – с влязла в сила ефективна присъда, издирва Министерството на вътрешните работи. Министерството на правосъдието ми даде някакъв отговор, който ще видим дали кореспондира с това, което Вие ще кажете.
Много е важно не само за мен, но и за българското общество, в момента колко души циркулират в страната или в чужбина, вместо да излежават своите присъди. Най-лошото е, че никой към днешна дата не може да ми отговори колко от тези лица, които трябва да лежат в затворите, са с тежки присъди, осъдени са за тежки престъпления, които са способни да извършват подобни зверства, защото това също притеснява българските граждани. Обществеността трябва да знае какви хора обикалят около нас.
Надявам се във Вашия отговор да ни дадете такава информация и най-малко – да ни успокоите, че вече са взети адекватни мерки за тяхното прибиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Тук стана много деликатно – Вие държите папка с числа, и аз държа един лист с числа. Сега ще ги сравним и дано моите съвпаднат с тези, които Вие държите. (Реплика от народния представител Иван Валентинов Иванов.)
Добре, ще чуете числата. Те са буквално две – не повече, но Ви благодаря, че фокусирахте върху тези издирвани лица. Трябва да Ви призная, че, когато отидох и седнах на бюрото още в началото, когато ми даваха всяка сутрин един бюлетин, ми правеше впечатление числото с издирваните лица. Веднага се поинтересувах: от тези толкова много – това четирицифрено число, кои, какви са вътре, опишете ми. Как може една малка България да издирва толкова хора и да не ги намира? Те извън държавата ли са, вътре в държавата ли са?! Това го направихме постепенно. Този случай само ескалира и фокусира вниманието, както и Вие го правите.
Ето какви са числата сега, в момента, и които аз имам на бюрото си. Към 15 януари 2018 г. от МВР са обявени за общодържавно издирване 1126 лица от категорията с влязла в сила присъда „лишаване от свобода“. Това е конкретният Ви въпрос и конкретно Ви отговарям. Тези, които са с влязла в сила присъда, са 1126 и ги издирваме.
Сигурно ще ме попитате дали е голямо, или малко числото. Аз също се питам и съм разпоредил да ми направят сравнение. С какво могат да ми кажат дали е голямо, или е малко, освен да го сравнят с нещо – или със стари периоди, да речем, или какво се случва в другите държави? Аз се интересувам: в Румъния – на повече от седем милиона, както сме ние, там на процент от населението – на сто хиляди, толкова ли издирват, колкото ние? В Сърбия, в Австрия, в Германия, подобни държави да са? Чакам да ми дадат този анализ и да ми кажат тук много ли са, или са малко, ние ли не се справяме добре, или пък може би сме някъде в средата?!
През 2017 г. са издирени 563 лица от категорията с влязла в сила присъда „лишаване от свобода“, тоест половината от тези за една година ги издирваме, но явно други излизат. Аз така си го обяснявам и ние пак търсим. Дано това е добро число.
Очаквам анализа и тогава, ако ме попитате, или в частен разговор, съм готов веднага да Ви дам допълнителна информация. Тревогата – и Вашата, и моята, а предполагам и на обществото, е такава, както се казва, и ще потвърдя пред Вас – фокусираме го постоянно и се опитваме да направим максимално да няма такива случаи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз, меко казано, съм шокиран. Хиляда сто двадесет и шест души с влязла в сила присъда се разхождат на свобода, независимо къде – в страната, или в чужбина. Това са хора, извършили престъпление! Ще направя един извод тук, но това за мен означава сериозно бездействие и неизвършване на служебните ангажименти години наред, господин Министър. Не знам това нещо да не се е превърнало в рецидив в работата на Министерството, защото забелязвам едно прехвърляне на отговорности – министърът на правосъдието прехвърля към Вас, към Прокуратурата. Кога ще престане това нещо, защото това ще стане всеобща безотговорност? Какво чакаме, следващият зверски случай на убийство ли да се случи, грабеж, изнасилване?! Може би се случват такива неща, но до нас не стигат.
Ще Ви цитирам данни от Министерството на правосъдието, които дойдоха преди час: само за миналата година не са се явили в местата за изтърпяване на наказание и лишаване от свобода 634 лица. Само от 1 януари до 15 януари – 18 лица не са се явили, при положение че променихме Закона – да ги задържа и веднага да влизат. Нали така? Какво се е случило с тези 18 лица?!
Честно Ви казвам, усещането, което остава в нас и обществото след тези изнесени данни, е, че има систематично неизпълнение на задълженията.
Надявам се през следващите месеци Вие да дойдете тук и да ни докладвате, че от тези 1126 лица няма нито едно, което не е приведено за изпълнение на присъдата. В противен случай, кой български гражданин ще се чувства сигурен оттук нататък спокойно да се разхожда по улиците, камо ли да празнува някъде в отдалечено място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Само едно уточнение, което е важно, може би да го чуят от трибуната тези, които ни гледат и ни слушат. Това е така, тези бройки сигурно са такива, каквито са казани от правосъдието. Особеността е, мисля, че от втората половина на миналата година има промяна в законодателството, и вече в съда, когато им кажем: „Вие сте за затвора“, не ги пускаме, пък ще ги вземем след това от вкъщи, при мен имам такива, кюстендилски, директно отиват в затвора. Надявам се дори само с тази мярка, която благодарение на народните представители мина и има законодателство, тези бройки да намалеят. И, разбира се, солидаризирам се с Вас…
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): Осемнадесет човека за 10 дни не са постъпили.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Това казвам, дано намалеят драстично, надали ще стигнем до нулата. И да видим каква е международната практика. Къде се намираме ние и ако трябва още ресурси и каквото трябва да се сложи в тази посока, защото това са потенциални, както казахте, ако не убийци, поне престъпници, щом са осъдени. Те не са някакви случайни хора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Продължаваме с въпрос от народния представител Георги Гьоков относно надписите върху униформите на българските полицаи, пътни полицаи и гранични полицаи.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, годината е 862 г. Тогава е създадена първата българска азбука – глаголицата, от Константин-Кирил Философ.
Малко по-късно в Преслав в Първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I, e създадена кирилицата, наречена така пак в чест на Константин-Кирил Философ.
Хиляда сто петдесет и шест години по-късно, след като българите си имат собствена азбука и творят на нея повече от 11 века, надписите върху униформите на българските държавни служители, като полицаи, пътни полицаи, гранични полицаи, на автомобилите им и така нататък, са само на латиница, на английски, въпреки че Великобритания почти напусна Европейския съюз.
След като днес 300 милиона по света пишат на кирилица, в родината на кирилицата, в която живеят седем милиона българи, надписите върху униформите на българските държавни служители, като полицаи, пътни полицаи, гранични полицаи, автомобилите им и така нататък, са само на латиница – на английски.
Макар и от 1 януари 2007 г. с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латиницата и гръцката азбука, кирилицата да е една от трите официални азбуки на Общността, днес, 11 години по-късно, надписите върху униформите на българските държавни служители, като полицаи, пътни полицаи, гранични полицаи, на автомобилите им и така нататък, са само на латиница.
Това ме навежда на един въпрос, формулиран по друг повод, разбира се, още преди години от Паисий Хилендарски – „О неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на своя език?“.
Та, господин Министър, срамим ли се ние българите от своя език и ако не, защо надписите върху униформите на българските държавни служители, като полицаи, пътни полицаи, гранични полицаи, на автомобилите им, на техниката им и така нататък, са само на латиница и на английски език? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! В администрацията са ми подготвили три страници за това време да Ви прочета къде всъщност и какви са надписите.
Краткият отговор може да бъде само с едно изречение – няма нито униформа, нито автомобил, нито знаци, където да има надпис само на английски. Навсякъде има и на български.
А Вие тук дръпнахте една реч кой се срамува и кой не се срамува от кирилицата. Не знам къде сте ги видели? Излизайки от Министерството, идвах насам пеш, спрях полицай и го накарах да се обърне. Той сигурно ни гледа и ни слуша или ще ни чуе довечера. „Traffic policе“ тук. На гърба му пише „СДВР „Национална полиция“ – на български. Само тук пише „Traffic policе“ на двата ръкава. И аз го проверих, защото като гледам колко е категоричен въпросът Ви, започнах да се съмнявам.
Съвсем накратко ще се опитам да Ви кажа къде какво има написано. Има издадена такава министерска заповед, Наредба № 8121 от 24 август 2015 г. за униформеното облекло и работното облекло за служебно ползване в Министерството на вътрешните работи. Там са определени къде се поставят надписи, как се поставят надписи. В тази Наредба съгласно чл. 3 – 4 е определено, че пагоните и емблемите на облеклото, даже не знам дали да Ви го чета цялото, има едно Приложение № 2, където е изписано… И ето например, има нагръден знак. На нагръдния знак, на предната лява част на якето, ризата, пуловера, на линията на гърдите се поставя правоъгълен сребрист надпис със съответната структура, изписан на два езика – на български, и под него на английски. На български „Охранителна полиция“, „Пътна полиция“, „Гранична полиция“ – за всичките, да не ги изреждам. Вдясно, на английски: „Security“, „Policе Traffic“, „Border Police“, „Police gendarmerie“, „Migration police“, „Police“. Едното – и на другото, едното – и на другото.
Същото е с автомобилите на Главна национална полиция, обърнете внимание, може би не сте видели. Надписи на вратата – пише „Полиция“ на български, на преден и заден капак пише „Police“ на латиница или на английски. Същото е и с Гранична полиция, същото е със СОБТ – лява, дясна страна „СОБТ МВР“ с главни букви. Отпред – „Police“, отзад – „Police“ – на капак.
И последното, на което да обърна внимание, което тук са ми написали – „Зоополицията“. И там е така, 25 автомобила вече брандирахме, знаете, надписи върху лява и дясна страна, пише „Зоополиция“ на български, на преден и заден капак „Zoopolice“.
Не намирам от това, което са ми приготвили – тази справка и от това, което аз проверих, да няма някъде български. Ако все пак сте видели, Вие сте народен представител, за да ме питате, сигурно сте видели нещо такова, гарантирам, че ще го проверя и ще бъде направено и на български, и на английски, разбира се – и за туристите, и основно за българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Министър.
Заповядайте, господин Гьоков, за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Сигурно смятате, че с въпроса си целя да Ви провокирам или по някакъв начин да се заяждам, не е така. На този факт, между другото, ми обърнаха внимание група граждани, които посетиха приемната ми още миналата година. Аз си признавам, че до този момент не бях обърнал сериозно внимание на това, но заедно с тях погледнах и аз, както Вие казвате, и аз тогава не видях. Не знам какво сте гледали Вие и какво гледам аз, но има разминаване в това, което казвате Вие и което виждам аз. Ще го проверя наново, не е проблем.
На друго ме наведе мисълта, не че е някакъв съществен проблем за полицията да си върши работата, какъв ще е надписът, на български или на латиница. Но аз се замислих за друго и бавя въпроса от миналата година, и сега те ми напомниха пак, наскоро, като идвах да задам въпроса към Вас. Но аз си помислих още тогава как бавно и постепенно, и подмолно, хайде така ще го нарека, се подменя българската идентичност и ни правят „европейци“, но европейци в кавички, не в добрия смисъл, а в лошия смисъл европейци.
И аз, господин Министър, го задавам този въпрос, защото трябва да защитим българския език и българската идентичност. Някъде в интернет срещнах твърдението, че в Русия пишели повече на кирилица, отколкото в България, и се замислих, възможно ли е това в родината на кирилицата – някой да ни изпреварва по употреба на нашата писменост.
Аз пак Ви казвам, ще проверя това, което ми казвате, още сега на паркинга ще погледна човека. Но самият факт, ето Вие ми казвате, аз се хващам за това, което прочетохте. С големи букви на предния капак на полицейските коли пише „Police“, а на страничните врати пише с малки букви „Полиция“ на български. Не е нормално, аз мисля, че като живеем в България големият надпис трябва да е на български. И ако може тогава за туристите, за всички… Не знам колко процента са туристите и колко процента са българите в момента, но ще се съглася и ще проверя това, което казвате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Очевидно не.
Продължаваме с въпрос от народния представител Георги Михайлов относно зачестилите случаи на нахапани хора от домашни кучета.
Заповядайте, уважаеми професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! От средствата за масова информация стана печално известен фактът през последната седмица за нахапаното дете до смърт от домашно куче бойна порода. Веднага в следващите 24 часа излезе нова информация за възрастен човек, който е нападнат също и за щастие изпохапан сериозно, но не до смърт от също така домашно куче.
Тук пред мен се намира една карта на територията на континента Европа, в която веднага се вижда, че принципите на отглеждане и охрана на подобен тип домашни любимци да ги наречем условно, са много стриктни в огромната част от континента и от Европейския съюз. Единствено в това, което виждам на картата, на територията на Западните Балкани, може би това има някакъв символичен смисъл, такива правила не съществуват. Там има строги ограничения и строги изисквания към отглеждащите подобен тип бойни породи.
Тези сведения периодично се появяват в българската преса и, когато човек направи справка за наредбите за охраняване на обществения ред в Столична община и в другите общини на страната, се вижда, че тези наредби са изписани много професионално, много съвестно, но истината е, казвам Ви от личен опит, че на територията на София, която аз познавам най-добре като жител на София, нито в Борисовата градина, нито в Южния парк тези правила изобщо не се спазват и по никакъв начин не се и контролират от органите на реда, били те Общинска полиция или органите на Министерството на вътрешните работи. Още повече, че има много строги правила и за часовете, в които може да става разхождането, и зоните, в които могат да бъдат разхождани домашните кучета.
И моят въпрос към Вас е – като министър на вътрешните работи какви мерки смятате, че трябва да предприеме – и взаимодействие с общините – Министерството на вътрешните работи за прекратяване на подобен тип, няма да я нарека ужасяваща, но много печална практика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Заповядайте за отговор, уважаеми министър Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Михайлов! Съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните Българската асоциация по безопасност на храните осъществява контрола по спазване изискванията за защита и хуманитарно отношение към животните, извършва проверки по сигнали при констатирани нарушения и налага санкции – за животните.
Органите на местната власт осъществяват контрол за изоставяне на животни на територията на общината, за идентификация и регистрация на кучетата, за спазване изискванията за защита на животните в приютите и на територията на съответната община. Съгласно чл. 472, ал. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност нарушенията, свързани с неупражняване на контрол спрямо домашните животни, когато не се касае за престъпление, се установяват с актове, съставени от инспекторите от общините и районите. Наказателните постановления се издават от съответните кметове.
Като пример мога да посоча, че по отношение на контрола на територията на Столична община, съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни, контролни органи по смисъла на Наредбата са кметът на Столичната община, кметовете на районите, на населените места и упълномощените от тях длъжностни лица от Столичния инспекторат.
Съгласно чл. 18 от същата наредба при подадени писмени сигнали за агресивно куче на известен адрес се отива на оглеждане, извършва се съвместна проверка от инспектор на районната администрация и представител на неправителствена организация. Когато писменият сигнал е за агресивно куче на неизвестен адрес за отглеждане, има вече и полицейско представителство от съответното районно управление. То само съдейства за установяване на адреса. Това са ни задълженията.
При получаване на сигнал в структурата на Министерството за агресивно куче, за което има достатъчно данни, че може да извърши нападение, сигналът се препраща до компетентните органи – кметове на общини и райони.
В Наказателния кодекс са предвидени санкции за неполагане на достатъчно грижи за гръбначно животно, знаете го, чл. 325в, третият, първите два са за кучетата – какво правим с тях и как санкционираме Министерството на вътрешните работи, третият е, ако те наранят човек.
С цел подобряване работата по разглеждане проблематиката от началото на 2016 г. в Главна дирекция „Национална полиция“ на Министерство на вътрешните работи е сформиран сектор „Кинология и престъпления срещу животните“, знаете, че сега създадохме и „Зоополиция“ с 433 служители, които ще се занимават с тази тема.
И да прескоча тук, защото виждам, че времето ни напредва, едно число – през 2017 г. в страната са образувани 60 досъдебни производства за престъпления по този чл. 325в – 60 досъдебни производства за цялата 2017 г. от Наказателния кодекс – неупражнен контрол върху животно, вследствие на което е причинена телесна повреда или смърт на човек, както беше за жалост с това детенце. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Радев.
Заповядайте, уважаеми професор Михайлов, за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател!
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! От справката, която си направихме преди да поставим въпроса към Вас, действително, както Вие изразихте в своите отношения, основната част от задълженията, които в момента се екзекутират от органите на управление в България, не са в правомощията на МВР. Но печалните случаи, които се появяват периодично и то доста често, за съжаление, в пресата, независимо от тези 60 случая, които Вие споделихте, на образувано досъдебно производство, няма да решат проблема при липса на взаимодействие, тъй като за мен, като български гражданин, единствената институция, която може да извърши и превантивни действия, определени при извършване на подобен тип агресивно поведение, и не дай боже, такъв печален инцидент, за който вече споменах, са органите на Министерството на вътрешните работи.
Моето предложение към Вас е Министерството на вътрешните работи да потърси възможност за разширяване на правомощията в това направление на охрана на обществения ред, тъй като, по моя преценка, без да мога да направя предварителна оценка на това, сега сформираната от Вас Зоополиция има преди всичко, под влияние и натиск на Асоциацията за закрила на животните, да превентира насилието върху животни, за съжаление. Това, разбира се, е благородна цел, но все пак ние сме хора и основно ни интересува защитата на личния суверенитет на всеки отделен гражданин на Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Михайлов.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Михайлов, с Вас като че ли сме се уговорили. Аз откривам Зоополиция, а Вие ми задавате въпрос сега, а може би сте го задали по-рано – аз нямах възможност да идвам няколко пъти на контрол поради Председателството, и, от друга страна, ме питате точно обратното. Нали разбирате в какво състояние сме ние, полицията? И точно заради това аз вече закъснявам точно 22 минути за среща – поканил съм „Четири лапи“, „Анимъл рескю“ и неправителствени организации да направим точно това. Къде е мярата? Всъщност, ако трябва, да променим нещо...
Казах им няколко пъти: не очаквайте от полицията толкова много да пази животните, че да забрави за хората. Те са три члена, другите 300 са за хората. И ние трябва да направим много добър баланс, да не се очаква, че ще спасяваме само животните, а да започваме да спасяваме или всъщност да продължаваме да спасяваме, и то адекватно. Аз съм съгласен с Вас – търсейки мярата, трябва да направим така, че да има по-големи гаранции за хората. Това е ужасяващо: куче да убие човек! Та ние – не знам дали трябва да го кажа от трибуната, но ние хората, най-високо в хранителната верига, ядем животните. Как така се получава обратното и то в такива развити общества?
Напълно съм съгласен с Вас и ще се опитаме да намерим мярата, за да не минем в това Зоополиция, и спасявайки всичко друго, да забравим, да намалим натиска върху случаи, какъвто беше този, който съвсем наскоро се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър!
Позволете ми да благодаря на министъра на вътрешните работи за участието в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към министъра на финансите.
Първият въпрос е от народния представител Георги Гьоков относно данъчни стимули за използване на нови, по-малко замърсяващи околната среда автомобили.
Заповядайте, господин Гьоков, обхващате целия спектър от министри.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, по данни на Европейската агенция по околна среда България е една от най-замърсените страни в Европейския съюз, а София е сред най-мръсните столици. Един от основните виновници за замърсяването, наред с отопляването на твърди горива, е автомобилният сектор. Броят на автомобилите се увеличава прогресивно, като някои домакинства притежават по два, три и така нататък автомобили, а производителите на автомобили и на горива се опитват поне минимално да редуцират и да намалят негативното отражение, което техните продукти оставят върху околната среда.
В световен мащаб се произвеждат все по-нови и нови автомобили и горива, които са със значително намалено влияние върху екологичното състояние на околната среда. Това е хубаво, но при тази беднотия в България по-голямата част от българите купуват и карат коли втора употреба, зареждат евтини горива и не може да им се сърдим, и трябва да бъде намерен друг подход. Например гражданите да бъдат стимулирани да си купуват по-нови, по-екологично чисти, незамърсяващи околната среда автомобили, защото те харчат, разбирайте, изгарят по-малки количества горива, имат по-надеждни катализатори, очистки и така нататък, и нанасят по-малко вреди на околната среда и на хората.
На фона на гражданските организации, които скочиха срещу липсата на адекватни мерки срещу мръсния въздух, моето убеждение е, а и световният опит го показва, че не със забрани, санкции и рестрикции, а чрез стимули към хората, държавата може да намали замърсяването на въздуха.
Затова, господин Министър, отправям на Вашето внимание един по-различен аспект в рамките на проблема и в рамките на дебата през тези последни месеци: как се отразяват данъците върху чистия въздух? Става въпрос за начина, по който се определя размерът на местния данък за леки автомобили, посредством прилагането на коригиращ коефициент. Коефициентът е различен, обвързан е с годината на производство на автомобила и при правилото, което в момента се прилага в Закона: по-нов автомобил, по-висок коефициент – с ясен ефект от това върху размера на конкретния данък за конкретния автомобил.
Въпросът ми към Вас, господин Министър, е: кореспондира ли и как подобно правило с желанието и мерките за решаване на проблема със замърсения въздух? Планирате ли някакви данъчни мерки за стимулиране на използването на нови за сметка на намаления брой на по-старите автомобили? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте, уважаеми министър Горанов, за отговор на този въпрос.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преди да започна отговора на въпроса, бих искал да Ви поздравя с днешния празник – днес е Сретение Господне.
А иначе темата с облагането на автомобилите е значителна от гледна точка на социалните аспекти. Основната разпоредба, която регламентира облагането с данък върху превозните средства, е чл. 55 от Закона за местните данъци и такси. Елементите, от които се формира основата и размерът на данъка върху превозните средства за леките автомобили, са два. Вие ги споменахте във Вашия въпрос: мощност на двигателя и коефициент в зависимост от годината на производство, който е обратно пропорционален. Възприетият начин на облагане и съществуващите данъчни облекчения са резултат от търсен баланс между ефекта върху бизнеса, гражданите, приходите и разходите в общинския и държавния бюджет, като се вземат предвид и екологичните стандарти.
Едновременно обаче с подхода, възприет в чл. 55, е предвидено и данъчно облекчение в чл. 59 от ЗМДТ – Закон за местните данъци и такси, свързано с екологичните категории на пътните превозни средства, като той предвижда облекчение за три групи превозни средства. В първата са превозните средства, съответстващи на екологичните категории Евро 3, 4, 5, 6 и категория EЕV. Съгласно предвиденото данъчно облекчение, облагането е в зависимост от екологичните стандарти по отношение на емисионните норми на парникови газове и се състои в намаление на данъка за съответната година от 50 до 60 на сто.
Във втората група са автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремаркета и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории Евро 3, 4, 5, 6 и категория EEV, като данъкът за тези превозни средства се заплаща с 40 до 50 на сто намаление от определения по чл. 55 данък.
В третата група са средства, снабдени с действащи катализатори и несъответстващи на екологичните категории, изброени по-горе, а определеният данък за съответната година се редуцира с от 20 до 40 на сто по решение на общинския съвет. Видно е, че във връзка с опазване чистотата на околната среда е въведеният по-висок размер на данъчното облекчение, тоест когато автомобилите бъдат снабдени с действащи катализаторни устройства или не отговарят на по-висока от „Евро 2“ екологична категория.
При приемането на цитираните текстове в ЗМДТ от Народното събрание са взети предвид няколко обстоятелства: цел и ефективност на предлаганите законодателни промени, какви са последиците за всички заинтересовани страни, както и предложената мярка – в съответствие ли е с водената политика на управлението. С цел опазване на околната среда за периода 2013 г. – 2017 г. са приети редица облекчения, свързани с екологичните характеристики на превозните средства, като електрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди са освободени от данък, а от 1 януари 2018 г. са освободени и електрическите превозни средства с категории L5e, L6e и L7e, определени в чл. 4 от Регламент 168/2013 на ЕС.
Водената в настоящия момент политика в областта на преките данъци, а в това число местни данъци, е съобразена с цялостната данъчна политика за запазване на ставките на преките данъци и данъчните облекчения, като не се допускат нови допълнителни облекчения.
Тук няма да ползвам дупликата и ще довърша едно разсъждение по темата. Знаете, че притежаването и ползването на лек автомобил в България, с оглед на относително ниските доходни равнища в страната, е изключително лесно и евтино. От една страна, ние купуваме и допускаме на територията на България да се движат втора ръка автомобили. Превърнахме се, за съжаление, в гробницата на Европа, използвайки всички възможни автомобили втора ръка от Западна Европа със съмнителни екологични стандарти и качество.
В допълнение към това, ако обмислите цялостната политика на държавата по отношение на притежаването и ползването на лек автомобил, минавайки през контрола върху текущото състояние на леките автомобили, състоянието на пътищата, състоянието на контрола върху правоспособността на водачите, стигаме до извода, че да притежаваш в България лек автомобил е изключително евтино. Този баланс – да поддържаме с оглед на това, че обществото ни е относително бедно, ниска цена да притежаваш автомобил и темата да допускаме само качествени автомобили, съобразени с екологичните стандарти, е труден баланс.
Ако това, което се предлага, е увеличение на данъка върху моторните превозни средства за тези, които замърсяват повече, неминуемо ще доведе до увеличение на данъка за нискодоходните групи – баланс, който трябва да търсим заедно.
Възнамерявам да предложим, съвместно с Комисията по бюджет и финанси, в следващите няколко месеца промени в Закона за местните данъци и такси, свързани не само с моторните превозни средства, а изцяло с концепцията по отношение на облагане на тези движими и недвижими имущества, които са предмет на облагане по ЗМДТ. Облагането като цяло, което е в полза на местните бюджети, има нужда от усъвършенстване, тъй като е изостанало и остаряло.
Но с едната ръка, когато повдигате въпроса за екологичните норми, то с другата трябва да отчитате, че пребалансирането на системата би довело до увеличаване на тежестта върху хипотетично по-евтините автомобили и намаляване на тежестта за по-скъпите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Горанов.
Заповядайте, господин Гьоков, за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, аз съм наясно, че главните мерки за екология и за чист въздух са извън обхвата на Финансовото министерство и на финансовия министър като цяло, но трябва да са насочени към транспорта, към отоплението – що се касае до битовия аспект на замърсяванията, що се касае до промишления аспект, там задачата е още по-сложна и компетенциите са мултидисциплинарни, ако мога да го нарека така.
Аз съм доволен от Вашия отговор и разсъждавам горе-долу като Вас, но не в основния отговор, а в размислите, които казахте по темата. Правилно е да се търси баланс и го споменах в изложението за задаването на въпроса, че беднотията в България е голяма. Аз като задавам въпроса в никакъв случай не говоря за увеличаване на сега съществуващия данък на тези хора, каращи стари автомобили, а за финансови стимули към тези, които имат желание да купят нови автомобили.
Пак ще се върна към моята приемна. Идват доста хора и задават въпроси, хората там дават отстъпки – при намаляване на данъците, при закупуване на нов автомобил и така нататък, а пък при нас е натоварване. Някак си не е обърната в правилната посока данъчната политика. Изключително е сложен въпросът и трябва да се търси някакъв баланс, а аз си признавам честно, че не виждам как може да се намери баланс на този етап. А пък доколкото това – удоволствието да имаш и да караш автомобил в България, е евтино, то аз го отдавам на това, че автомобилът вече не е екстра, както е било в недалечното минало, а е абсолютна необходимост, и е невъзможно да функционира българското семейство без наличието поне на един автомобил.
Господин Министър, аз си мисля, че само с комплексни мерки може да направим решителна крачка в решаването на този проблем и се радвам, че Вие ще предизвикате такава дискусия и ще я разгледаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Гьоков.
Благодаря специално на министъра на финансите Владислав Горанов за неговото участие днес в парламентарния контрол.
Продължаваме с въпрос на Георги Гьоков към министъра на труда и социалната политика Бисер Петков относно устойчивост на услугите от резидентен тип, приложими към децата от поетапно закриваните домове за деца, лишени от грижа или със специални потребности.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, седем-осем години след старта на процесите на деинституционализацията в България през 2010 г. би трябвало да е налице устойчива тенденция за намаляване броя на настанените в специализирани институции деца, като този процес е успореден с разширяване на мрежата на услуги от резидентен тип. Като че ли обаче броят на изоставените деца, особено на новородените до три години, не намалява, и то основно заради липсата и недостатъчната ранна интервенция и превенция на изоставянето.
Сред другите решаващи фактори за изоставянето на децата е институционализацията на децата, чиито родители са в крайна бедност или имат наличие на увреждане.
Логично е динамичният процес на закриване на институции да е съпътстван със значително нарастване на броя на социалните услуги, предоставяни в общността, и от резидентен тип, които са алтернатива на институционалната грижа за децата. Голяма част от децата бяха изведени от институциите при условията на различни резидентни услуги. Тази реформа беше рефинансирана преимуществено със средства от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд. Статистиката, до която аз успях да се добера, сочи, че към 31 декември 2012 г. общият капацитет на домовете за деца, лишени от родителска грижа, е бил 2916 места, а заети са били 2361 места. Капацитетът на домовете за деца с увреждания е 1372, а заетите места 1185.
Пет години по-късно – към 31 декември 2016 г., капацитетът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, е 696 места, от които заети са 479, а домовете за деца с увреждания вече не съществуват. Последните шест дома за деца с умствена изостаналост са закрити през 2016 г. и ние приветстваме това.
Сега стигаме до същността на проблема: дали децата в центровете за настаняване от семеен тип получават адекватни грижи, особено от гледна точка на случаите с насилие върху деца в домовете „Хризантема“ и „Мирни дни“ в Габрово. Изключение ли е това, или масова практика?
Въпросът към Вас е: как България изпълнява ангажимента си да осигурява устойчивост на тези новосъздадени услуги? Осигурени ли са необходимите като стандарт средства за издръжка? Спазват ли се стандартите за грижа? Има ли проблеми при наемането на персонал, свързани с ниското заплащане? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Уважаеми министър Петков, заповядайте за отговор на този въпрос.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, от 2010 г. България провежда последователна и целенасочена политика за деинституционализация на грижата за деца, благодарение на която са постигнати съществени резултати. Закрити са 101 специализирани институции, включително всички специализирани институции за деца с увреждания. Намалял е и броят на децата в специализираните институции с над 88% – от 7587 деца през 2010 г. до 906 в края на 2017 г.
Мрежата от социални услуги в общността за деца и семейства се разви значително, като за периода са създадени 371 нови услуги за деца. Тези услуги са устойчиви благодарение на финансирането от държавния бюджет.
Ежегодно се повишават и финансовите стандарти за социалните услуги, делегирани от държавата дейности, които включват и средствата за възнаграждение на персонала. За 2018 г. средствата за финансиране на социалните услуги са увеличени с 19 млн. 500 хил. лв. спрямо тези за 2017 г. Общият им размер е 230 млн. 900 хил. лв.
Конкретно издръжката на едно дете за една година в център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания е увеличена на 11 580 лв., което е с 37% повече в сравнение с базовата 2010 г.
Предстои разработването на предложенията за стандарти за финансиране на социални услуги през 2019 г. Отново ще бъде предложено увеличение на стандартите за резидентни услуги, където се предоставя 24-часова грижа.
По отношение на въпроса за стандартите за грижа, искам да отбележа, че за тях има нормативна уредба. В Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца са регламентирани всички изисквания за социални услуги за деца. Контролът по спазването им се осъществява от председателя на Държавната агенция по закрила на детето. Съгласно Закона за социално подпомагане кметовете не само управляват социалните услуги, делегирани от държавата, и местни дейности, но и отговарят за спазването на критериите и стандартите за предоставянето им.
Най-важният фактор за добрата и качествена грижа за децата е персоналът. Към момента във всички видове социални услуги за деца в общността работят около 5000 лица. Общините имат и ангажимент за осигуряване на обучение и възможности за развитие на персонала чрез използване както на собствени, така и на външни ресурси. В тази връзка Министерството на труда и социалната политика също подкрепя процеса на повишаване на компетентността на специалистите в социалните услуги. Мерки и дейности в тази насока са предвидени в актуализирания План за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Република България“.
Чрез финансиране от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ (2014 – 2020 г.) се изпълняват два проекта. Агенцията за социално подпомагане изпълнява Проект „Повишаване на капацитета на служителите в сферата на закрилата на детето, социалните услуги и социалното подпомагане“, по който ще бъдат обучени 6000 лица, работещи социални услуги. Ще се реализират и дейности за супервизия на екипите на услугите за кризисна интервенция, за междусекторни координационни връзки с различни звена и други.
Вторият важен проект е Проектът „Нови стандарти за социални услуги“ на Министерството на труда и социалната политика, по който ще бъдат разработени нови стандарти за качество, критерии за оценка на ефективността на услугите и нови модели и стандарти за финансиране, както и система за мониторинг и контрол.
В заключение, бих желал да отбележа, че основната цел на процеса не е само извеждане на децата от институциите, а генерално подобрение на начина им на живот, което включва и грижите за тях. За тази цел са необходими професионалисти, които да получават постоянна подкрепа в процеса на работа. Точно това са и целите и дейностите, които вече се изпълняват или предстои да бъдат реализирани. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Петков.
Заповядайте за реплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за отговора.
Искам да споделя с Вас, че не можах да осмисля много числата, които ми казахте, но ще видя стенограмата. Имам чувството, че моите данни за деинституционализацията бяха по-добри от тези, които дадохте Вие, което е добре.
Въпреки всичко моите наблюдения са, че услугите за превенция и за подкрепа на семейството не са на нужното ниво, за да може ефективно да предотвратяват постъпването на деца в системата за институционална грижа, пък и извън нея. Има добри примери за добри практики в цялата страна, които дори са документирани в редица доклади, но те не се прилагат по систематичен начин във всички общини. Като че ли преобладават случаите, като в двата дома в Габрово. Може би те не преобладават, но в публичното пространство остава впечатление, че добрите практики в домовете са по-малко от лошите практики в домовете, защото може би лошите практики дразнят обществото изключително много и с основание, с право.
Превенцията изостава. Действията наистина трябва да се фокусират повече върху превенцията и върху подкрепата на семействата.
Междуведомствената работа по оста образование – здравеопазване – полиция, и така нататък като че ли я има, но как да обясним тогава наличието на неподходящи, ненужни настанявания, за които единственото основание и мотивация е бедността?
Какви са връзките на деинституционализацията с мерките за борба с бедността – една много важна връзка, защото ако не решим единия проблем, няма как да решим другия.
Необходими ли са промени в законодателството, или ново законодателство – нов Закон за подкрепа на семейството, Закон за социалната подкрепа, Закон за социалните услуги, Закон за образованието и така нататък?
Отново от лични наблюдения имам основания да стигна до извода, че работната натовареност и напрежението на служителите, например в отдела „Закрила на децата“ е изключително голяма. Дори обществото е приело това, може би само Министерството на труда и социалната политика не го разбира, да не говорим за заплатите на хората, които работят в тази система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте за дуплика, министър Петков.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, бих желал първо да направя едно важно уточнение: сигнали и съответно потвърждения и факти за насилие – вербално и физическо, над деца са констатирани в Дом за настаняване от семеен тип на ул. „Хризантема“ в Габрово. В другия дом, който се намира на улица „Мирни дни“, няма констатирани такива нарушения. Напротив, проверката на Държавната агенция за закрила на детето потвърждава, че изцяло правата на децата в този дом са гарантирани. Правя това важно уточнение, защото твърдя, че не бива един случай, който твърдя, че не е масова практика, да се генерализира. Всъщност в Габрово на два идентични дома е констатирано съвсем различно състояние.
За „Хризантема“ става дума, много се говори по този случай, за междуличностни конфликти, за проблеми в персонала, които, за съжаление, са рефлектирали върху потребителите, върху децата.
Бих желал също съвсем накратко да кажа: безспорно превенцията е важна. Това, което се прави и продължава да се прави с деинституционализацията и заложено като мерки в актуализирания План за реализация на Стратегията „Визия за деинституционализацията на грижите за деца“, е развиване на съпътстващи услуги в общността от типа на центрове за обществена подкрепа, центрове за социална рехабилитация и интеграция, които позволяват наистина реинтеграция на децата, които ползват резидентни услуги. В тази посока ще продължават усилията на Министерството на труда и социалната политика, ще продължават и усилията за по-добро възнаграждение на заетите в системата за закрила на детето, в рамките на АСП, както Вие подчертахте – това са отделите „Закрила на детето“. Всъщност има много органи, които съгласно българското законодателство са отговорни за закрила на детето.
Това бих желал да кажа в отговор на допълнително представения от Вас коментар. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Позволете да благодаря на министър Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, за неговото участие в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос към Нено Димов – министър на околната среда и водите. Той е зададен от народния представител Иван Иванов относно кандидатстване по Оперативната програма „Околна среда“ (2014 – 2020) от консолидиран ВиК оператор на територията на област Шумен.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, настоящият въпрос е продиктуван от интереса, който не само аз, но и шуменската общественост, и жителите на област Шумен имат относно реализирането на проекти по Оперативната програма „Околна среда“ (2014 – 2020 г.), и в частност изявление на заместник-министъра на регионалното развитие преди месец пред шуменски медии, че едва ли не шуменският оператор е готов със своя проект. Беше обявено, че до месец март трябва да започне изборът на изпълнители. Моят въпрос е кое от това е истина.
Можете ли да отговорите кандидатствало ли е ВиК – Шумен, по оперативната програма „Околна среда“ (2014 – 2020 г.)? С какъв проект е кандидатствало дружеството? Отговаря ли внесеният проект на всички изисквания на Оперативната програма? Отделно: има ли заложени специфични изисквания за отделните инфраструктурни проекти, свързани с броя жители на територията на отделните общини в област Шумен? Ще се изпълняват ли проведените регионални прединвестиционни проучвания в обема, конкретно касаещ област Шумен, предоставен след окончателното им завършване?
Само да споделя, господин Министър, че Вие сте ми отговаряли на писмен въпрос през юни 2017 г., където се казва, че най-вероятно кандидатстването ще бъде на два етапа. Първият етап – в смисъл на Директива 91/271 за агломерации с над 10 хил. еквивалент жители, втори приоритет – агломерации между 2000 и 10 хил. еквивалент жители с цел осигуряване на чиста питейна вода за населението на обособената територия на ВиК оператора?
Пак казвам: от заместник-министъра на регионалното развитие беше съобщено, че такива вече няма да могат да кандидатстват. Аз намерих някои изменения в Оперативната програма. Вие ще кажете кое е действителното, какво се случва и какви са причините за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за отговор, уважаеми министър Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! В отговор на Вашия въпрос всъщност ще се опитам да Ви информирам за състоянието към днешна дата и за възможностите.
Към настоящия момент управителният орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ не е отправял покана към ВиК операторите за финансиране на ВиК проекти по настоящия програмен период, съответно ВиК – Шумен ООД, не е имал правно основание да кандидатства до момента за финансиране по Програмата.
През 2015 г. е обявена процедура за подготовка на регионални прединвестиционни проучвания и е подписан Договор за финансиране с бенефициент Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
През 2016 г. са сключени договори за подготовка на проучвания в 14 консолидирани района, които са обслужвани от един ВиК оператор. Това са: Бургас, Сливен, Шумен, Пловдив, Кърджали, Ямбол, Варна, Добрич, Силистра, Русе, Стара Загора, Видин, Враца и Перник.
Управляващият орган на Програмата предвижда или през първото, или през второто тримесечие на тази година – 2018 г., да покани всичките 14 оператора на тези консолидирани райони, в това число и ВиК – Шумен ООД, за кандидатстване. Основните мерки, които ще се подкрепят по предстоящата процедура, са свързани със събирането и пречистването на отпадъчните води, осигуряване на чисти и безопасни питейни води за населението и средствата по процедурата ще бъдат насочени към агломерати с над 10 хиляди еквивалент жители с прилагане на оптимални и ресурсно-ефективни технологични решения.
В рамките на предстоящата фаза 3 по Проекта, изпълняван от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, предстои да бъдат разработени РПИП по тези регионални прединвестиционни проучвания за всички агломерации и под 10 хиляди еквивалент жители за съответната обособена територия.
В регионалните проучвания за обособените територии на област Шумен също следва да се разгледат в детайли инвестиционните предвиждания в съответните населени места на територията на област Шумен. Задачата на изпълнителите на тези 14 РПИП-а, e да предложат възможни източници на финансиране на инвестиционните проекти в агломерациите, които са по-малки от 10 хиляди еквивалент жители, които няма да бъдат покривани от Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Димов.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! До голяма степен това, което отговаряте, отговаря на моите въпроси, защото личната ми изненада, че заместник-министър, пак казвам, на регионалното развитие обявява пред медиите в Шумен, че ВиК операторът ще започне да избира изпълнител за изграждане на пречиствателна станция за питейни води още през месец март. В същото време установяваме и според Вашия отговор, че това нещо още не се е случило. И най-притеснителното – Вие разсеяхте моите съмнения в тази посока, е, че ВиК – Шумен, няма да може да получава финансиране за населени места с агломерации с под 10 хиляди еквивалент жители.
Молбата ми е, ако може оттук нататък информация, която се дава, свързана с Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ и в частност за област Шумен, да излиза от Министерството на околната среда и водите, защото този въпрос до голяма степен беше продиктуван и от кметовете на населени места, които са включени в този РПИП, който е извършен, и е представен като окончателен към днешна дата, доколкото разбирам от Вашия отговор, и се създаде напрежение, включително заместник-министърът на регионалното развитие обяви конкретно за кои общини ще се получи финансиране и за кои няма да се получи, като казвам тук в частност община Велики Преслав беше предвидена за изграждане на един довеждащ колектор за подмяна, тоест на довеждащия колектор. Беше съобщено, че такъв няма да има, което възбуди недоволство сред местното население. Очаквам, ако действително тази информация се окаже вярна – сега чувам от Вашето изказване, се бяха подготвили за протести. Молбата ми е, уважаеми господин Димов, и с управляващия орган на Оперативната програма, съответно с Министерството на регионалното развитие, да направите така, че официалната информация по тази тема да излиза единствено от Вас, защото наистина в момента този отговор, който ми давате, е успокоителен за жителите на област Шумен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за дуплика, министър Димов.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Просто искам да коригирам нещо. Вие казахте, че няма да има финансиране за под 10 хиляди еквивалент жители. Всъщност тези, които разработват регионалните прединвестиционни проучвания, трябва да намерят източници, с които това може да се финансира. Няма да има това финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, но не означава, че няма да го има по други линии. Така че това е нещо в заданието, което е дадено, и Министерството на регионалното развитие и благоустройството като бенефициент е възложил тази задача, и трябва да се излезе с конкретни предложения, когато говорим за агломерации под 10 хиляди еквивалент жители. А за над 10 хиляди са по Програма първо тримесечие или второ тримесечие на 2018 г., текущата година трябваше да бъдат и вероятно ще бъдат обявени. Малко вероятно е към първо тримесечие да успеем да обявим приема за готовите, но вероятно през второто тримесечие ще го има. Това ни беше по предварителна програма, за която съм говорил през времето. Така че може би е станало някакво недоразумение на този етап, но това е официалната информация, която мога сега да Ви дам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми министър Димов.
Благодарим за Вашето участие в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към госпожа Цецка Цачева – министър на правосъдието.
Тя ще отговори на въпрос от народния представител Искрен Веселинов, и от народния представител Христиан Митев относно политиката на правителството във връзка с прилагането на мерки за защита от домашно насилие.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Обръщаме се към Вас, госпожо Министър, в качеството ни на народни представители от парламентарната група „Обединени патриоти“ във връзка с политиката на правителството за прилагане на мерки, включително законодателни, за защита от домашното насилие.
В България е приет през 2005 г. Закон за защита от домашното насилие. Въведени са и престъпни състави в Наказателния кодекс, с които се осъществява наказателноправната защита на лицата, които са потърпевши от домашно насилие.
Считаме, че тези разпоредби в българското законодателство осигуряват необходимите минимални стандарти за осигуряване на защита от домашно насилие.
На 3 януари тази година Министерският съвет на Република България прие Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. На 15 януари 2018 г. Конвенцията беше внесена за ратификация в Народното събрание. Тези действия на българското правителство породиха огромно обществено напрежение сред българските граждани.
Изразявайки нашето категорично становище, че въведените в цитираната конвенция минимални стандарти за защита от домашно насилие отдавна са част от българското законодателство и успешно се прилагат от органите на изпълнителната власт, отправяме към Вас следния въпрос: направена ли е оценка на въздействието, включително на ефективността и ефикасността на прилаганите към този момент мерки за защита от домашното насилие в нормативната уредба на страната? Какви са резултатите на подобен анализ, ако е бил извършен такъв? Каква оценка е направена и възнамерява ли Министерството на правосъдието да извърши подобна на действащото законодателство с оглед на бъдещи законодателни изменения в тази материя? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев.
Заповядайте, министър Цачева, да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Митев, уважаеми народни представители! В отговор на поставения от Вас въпрос заявявам, че Проектът на Закон за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция, стъпва върху цялостен анализ на българското законодателство за подобряване на националната правна рамка в съответствие със стандартите на Съвета на Европа и укрепване на капацитета на компетентните институции, занимаващи се със случаи на домашно насилие, както и върху оценка и анализ на всеки един текст от Конвенцията с действащото българско законодателство, необходими бъдещи законодателни промени и редът, по който те да бъдат извършени. Най-общо тази оценка изглежда по този начин (Показва.)
Тя е изготвена в резултат на приетата Национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2014 г. по времето на кабинета на премиера Орешарски. В Раздел V „Законодателни мерки“ от тази национална програма Министерството на правосъдието е отговорен орган за извършване на анализ на съответствието на българското законодателство с оглед необходимостта от подписване и ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Финансирането е осигурено по Норвежкия механизъм.
От оценката и анализа категорично се установява, че цитираните от Вас Закон за защита от домашното насилие и промените в Наказателния кодекс, макар и през годините да са правили частични стъпки в подобряване на тази нормативна уредба, не са достатъчни, тъй като в държавата ни липсва цялостна правна рамка за защита на жените и момичетата от всички форми на насилие и за предотвратяване, преследване и премахване на насилието върху тях, както цялостно това се случва в Истанбулската конвенция.
В изпълнение на тази национална програма и Проекта по Норвежкия механизъм през месец март 2017 г. по време на служебното правителство, назначено от президента Радев, е проведена кръгла маса, на която са отчетени анализът и резултатите от Проекта по Норвежкия механизъм, като на тази кръгла маса са присъствали представители на съдебната власт, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на труда и социалната политика, неправителствения сектор.
Извършената оценка на нормативните актове към момента, с оглед разпоредбите на Истанбулската конвенция, както и добри практики в останалите европейски държави, са довели до един категоричен извод. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Съжалявам, но въпросът е… Още две минути. Ако трябва няма да взема дуплика. Трябва да отговоря. Много е обемен материалът, не мога да се вместя в рамките на трите минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Добре, продължете.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви за разбирането.
Направени са заключения и препоръки за изменение на българското законодателство с цел да бъде подобрена правната рамка. Отчетено е, че единственият правилен подход, водещ до постигане на пълна защита и подкрепа, е привеждане на законодателството ни в съответствие с разпоредбите на Истанбулската конвенция.
След цялостен и пълен анализ експертите са приели, че тя е фундаменталната основа в международен план срещу насилието над жени, като същата ясно и категорично обосновава факта, че е невъзможно постигане на равенство между жените и мъжете, когато жените стават жертва на насилие единствено и само защото са жени. Ето защо е прието, че промени само в отделни закони, както Вие твърдите – Закона за домашното насилие и Наказателния кодекс, няма да доведат до съгласуваност между всички институции и борба с насилието. Тези промени няма да въведат интегрирани политики за осигуряване на цялостен отговор на необходимото противодействие, преди да се стигне до наказание и санкция спрямо извършителя.
При желание от Ваша страна мога да Ви предоставя тези разпоредби, за да се запознаете подробно с тях. Благодаря Ви за разбирането, просрочих времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Цачева.
Заповядайте, господин Митев. Имате възможност за реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз съм доволен от отговора Ви. Благодаря Ви за този отговор, тъй като той всъщност отговаря на основния въпрос, който сме задали с колегата Веселинов: правена ли е последваща оценка на въздействието по отношение на Закона за домашното насилие, приет 2005 г., както и по отношение на наказателноправните състави в Наказателния кодекс. Удовлетворен съм и от това, което показахте чисто като технически носител на направената оценка. Стана ясно, че тя е финансирана от Норвежкия механизъм за финансово сътрудничество в Министерството на правосъдието.
Въпреки това, все пак аз, неизключвайки интегрирания подход, за който говорихте, с други допълнителни промени в българското законодателство, продължавам да смятам, поне на този етап, че промени и в Закона за домашното насилие, и в Наказателния кодекс, и в други законодателни актове, които са насочени в защита на жените и на лицата, пострадали от домашно насилие, могат да бъдат направени и следва да бъдат правени, независимо от това кога и дали ще бъде ратифицирана Истанбулската конвенция. Не би следвало ние да чакаме ратификацията, за да започнем да правим такива промени, които, видно от оценката на въздействие, която сте направили, следва да бъдат извършени от Министерството на правосъдието, съвместно, разбира се, и с народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев.
Заповядайте за дуплика, министър Цачева.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Митев, уважаеми народни представители! Ще Ви предоставя оценка и анализ на празнотите в действащото българско законодателство в областта на домашното насилие, както и подобряване на националната правна рамка в съответствие със стандартите на Европа и укрепване капацитета на компетентните институции, в които ще се запознаете подробно с изнесеното от мен в рамките на кратките няколко минути, за които имам възможност да Ви информирам.
Не мога да приема тезата Ви, че без ратификация на Истанбулската конвенция би могло да се постигне такъв всеобхватен и комплексен подход за промяна в българското законодателство. В подкрепа на това ще се позова на приетия от правителството на 3 януари тази година План за противодействие на насилието и домашното насилие, в който отново Министерството на правосъдието има редица отговорности, в това число и за промяна на голяма част от актовете, които имат нужда от осъвременяване, но там навсякъде е записано като условие ратифициране на Истанбулската конвенция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър. Благодарим Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Това беше последният въпрос за днес и за тази седмица.
Следващото редовно заседание – в сряда, 7 февруари 2018 г., от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 15,01 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Валери Жаблянов
Нигяр Джафер

Секретари:
Стоян Мирчев
Юлиан Ангелов