Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, знаете, че днес е първа сряда от месеца и могат да постъпват предложения на парламентарните групи по реда на чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първа поред е парламентарната група на Политическа партия „Воля“ – няма постъпило предложение.
Втори са народните представители от парламентарната група на ГЕРБ – също няма постъпило предложение.
Предложение от парламентарната група на „БСП за България“:
1. Проект на решение за произвеждане на национален референдум. Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители на 31 януари 2018 г.
Предложения от парламентарните групи на „Обединени патриоти“ и „Движение за права и свободи“ няма.
Продължаваме с Проекта за програма за работа на Народното събрание от 7 до 9 март:
„2. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от Народното събрание на 9 февруари 2018 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 47 от 21 февруари 2018 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
3. Второ гласуване на Законопроект за мерките срещу изпирането на пари. Вносител: Министерският съвет на 22 февруари 2017 г. Приет на първо гласуване на 6 октомври 2017 г.
4. Избор на председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 2 февруари 2018 г. – точка първа за четвъртък, 8 март 2018 г.
5. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Международната хидрографска организация. Вносител: Министерският съвет на 16 февруари 2018 г.
6. Парламентарен контрол.“
Подлагам на гласуване Проекта за Програма, която Ви прочетох, без предложенията на парламентарните групи.
Гласували 182 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 31.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 28 февруари
2018 г. до 6 март 2018 г.:
Проект на решение за създаване на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с планираната продажба на дружествата на „ЧЕЗ Груп“ в България. Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители: Валентина Александрова Найденова и група народни представители. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители: Валентина Александрова Найденова и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването.
Законопроект за ратифициране на Протокола относно изменение на чл. 50, буква „а“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., и Протокола относно изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата и медиите.
Съобщения:
В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода от 25 януари 2018 г. до 24 февруари 2018 г. и Протокол № 10 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 27 февруари 2018 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден.
С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 6 март 2018 г. на Народното събрание е предоставено разработено и прието от Икономическия и социален съвет становище на тема: „Бъдещето на труда – предизвикателствата на четвъртата индустриална революция“.
Материалът е предоставен на Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по образованието и науката и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към предложенията, включени в дневния ред по чл. 53, ал. 8 от Правилника:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ.
Предложение от Драгомир Стойнев – заместник-председател на парламентарната група на „БСП за България“:
„На основание чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка в дневния ред на Народното събрание за периода 7 – 9 март
2018 г. да бъде включен Проект на решение за произвеждане на национален референдум с вносители Корнелия Нинова и група народни представители, № 854-02-9, от 31 януари 2018 г.“
Госпожо Нинова, заповядайте да развиете мотивите за предложението.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Внесохме предложение за провеждане на референдум за Истанбулската конвенция, след като нейното приемане от Министерския съвет и внасяне в Народното събрание предизвика огромно напрежение в българското общество, полярни мнения и сблъсък на позиции. Смятаме, че в този случай най-добре е да се произнесе народът чрез референдум. Защо? Бихме искали да мотивираме пред Вас.
Истанбулската конвенция бих разделила на две части.
Онази – безспорната, която осъжда насилието над жени, деца и хора, по която нямаме никакви спорове. Истанбулската конвенция задължава държавите, които я ратифицират, да приемат национално законодателство срещу насилието, да създадат система от органи, които да контролират това законодателство. Ние предложихме такива закони. Няма нужда някой да ни задължава. Предложихме още на 18 януари промени в Наказателния кодекс, които превръщат домашното насилие в престъпление от общ характер. Днес сме 7 март и този законопроект не е видял бял ден, не се движи в комисии, не се разглежда и не се включва в дневния ред.
На 2 февруари предложихме промени в българското законодателство, с които да изпълним препоръките на Истанбулската конвенция за създаване на кризисни центрове във всички области. Уви и този законопроект не се движи в Народното събрание.
Какъв извод да си направим, уважаеми колеги управляващи? Че борбата с насилието над жени и деца не е истинската Ви цел. Ако беше истинската цел за приемане на Истанбулската конвенция, то много спешно щяхме да приемем промените в тези закони.
Втората част на Конвенцията обаче, онази – спорната, много пъти ни уверявахте нас, но най-вече българските граждани, че не става въпрос за никакъв трети пол, за джендър и така нататък. Става!
В чл. 3: „Пол означава социално изградени роли, поведение, дейности и характеристики.“
В чл. 12: „Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение с цел изкореняване на стереотипните роли на жените и мъжете“.
В чл. 14: „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпросите на нестереотипните роли на пола.“
По-лошото е, че в пояснителния доклад към Конвенцията всичко това много ясно и категорично е разяснено по следния начин: „Определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация въз основа на тяхната полова идентичност, което с прости думи означава, че полът, с който те се идентифицират, не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица като: транссексуални, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията „мъж“ или „жена“.“
Това са цитати от Конвенцията и доклада към нея. Тези цитати отговарят еднозначно на въпроса: говори ли се за трети пол?
Ние не сме против тези различни хора. Те имат своите права и тези права са защитени в българската Конституция, но сме против това да се превръща в задължителна норма на обучение на децата ни. Тук не става въпрос за борба с насилието срещу жени и деца, а става въпрос за национални ценности, за семейни ценности, за народопсихология и за спасяване на българските деца. Заради тези текстове Конвенцията не е ратифицирана от Хърватия, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Люксембург и Великобритания. Нещо повече – няма автоматично задължение да я подпишем и решението на Комитета на министрите на Съвета е формирано като прието без гласуване, а не с консенсус, защото и други европейски държави и народи не желаят да приемат тези текстове и да ги превърнат в свое национално законодателство.
Нашата позиция е една и непроменена от 2013 г. насам, когато нашият външен министър Кристиан Вигенин е информирал парламента, че поради тези спорни текстове не би трябвало да се пристъпва към ратифициране на Конвенцията.
Не приемаме тезата Ви, господа управляващи, че тези, които сме против Истанбулската конвенция, сме антиевропейци. Спорът тук не е европейци – антиевропейци. Спорът е: европейци спорят помежду си за европейски и национални ценности. Както видяхте и доста други европейски държави не са я приели.
Ние поехме риск да влезем в противоречие с нашето политическо семейство. Поехме риска да понесем отговорността за това. Ние направихме своя политически избор на един от висшите си форуми, където шест часа коментирахме аргументите „за“ и „против“. И с риска да застанем в противоречие с политическото си семейство, застанахме на страната на онези над 70% български граждани, които не одобряват Истанбулската конвенция и заявихме категорично, че представляваме българския народ в българския парламент и в европейския и ще се съобразяваме с неговите интереси.
Вие кого попитахте, уважаеми управляващи? В първия ден на парламента всички сме се клели, че ще се ръководим от интересите на народа. Кого представлявахте, когато решихте да внесете Конвенцията и да я подкрепите? Министерският съвет взе това решение на тъмно. Вие го защитавахтеq без да се съобразявате с мнението на тези 70% български граждани, на Българската православна църква, на Мюфтийството, на католическото вероизповедание, на българската академична общност, на президентската институция – да не изреждам всички, които застанаха срещу Конвенцията.
Госпожо Караянчева, всички тези хора ли нарекохте тъмни сили, които са застанали срещу „прогресивната“ Истанбулска конвенция? От чие име ги нарекохте така? Вие сте председател на Народното събрание, но не изразявате мнението на Народното събрание с тази квалификация. Кого наричате тъмни сили? Не мога да говоря от името на 70% български граждани, защото не съм упълномощена за това, но мога да говоря от името на един милион български граждани, които са ни изпратили тук – „БСП за България“, и да Ви кажа категорично, че ние не сме тъмни сили! Мисля, че и Българската патриаршия не е такава. Мисля, че и президентската институция не е такава. Мисля, че и тези 70% български граждани не са такива.
Вашият отговор на предложението ни за референдум е „не“, защото сте подали искане до Конституционния съд, за да се произнесе за противоконституционност.
Уважаваме този Ваш избор, разбира се, но той няма нищо общо с референдума. Конституционният съд ще каже два варианта: „Конвенцията съответства на Конституцията“. Тогава Вие ще се позовете на това, за да я внесете отново, или ще каже: „Конвенцията противоречи на Конституцията“ и ще пристъпите към промяна на Конституцията, както вече заявиха някои Ваши представители, само и само тази Конвенция да бъде приета.
Разбираме, че днес Министерският съвет ще я изтегли от Народното събрание най-после, след като господин Борисов го обеща поне преди три седмици и не го направи, но това не е достатъчно. Министерският съвет трябва да отмени Решението, с което я приема и я внася в Народното събрание.
Вторият Ви аргумент да не искате референдум е да не се харчат излишни пари.
Уважаеми колеги, та Вие изхарчихте стотици милиони за какво ли не, но не искате да се изхарчат тези пари, за да се пита народът! Причината не е в парите. Причината е друга: когато народът веднъж се произнесе с „не“ на Истанбулската конвенция, този въпрос се затваря завинаги и Вие не можете да го внасяте отново и отново. От това искате да избягате – от народната воля и от затварянето на темата веднъж и завинаги. Без референдум ще я внесете отново, когато, по думите на господин Борисов, се постигне консенсус по тази тема.
От името на „БСП за България“ Ви информирам, че от наша страна консенсус и съгласие по тази тема няма да получите при никакви условия. Потърсете консенсус у българския народ. Единственият начин това да стане е, когато го питаме чрез референдум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Засечете времето на групата като изказване.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Откривам разискванията.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Първо, бих искал да подчертая, че настоящото включване на тази точка в дневния ред е недопустимо и против правилата на Правилника. Ние не възразяваме на допускането, въпреки недопустимостта, но смятаме, че с оглед прецизността следва да изложим аргументите за тази недопустимост.
Постъпило е предложение от народния представител Драгомир Стойнев в качеството му на заместник-председател, с което, на основание чл. 53, ал. 8 от Правилника, предлага да бъде включен като точка в седмичната програма Проект на решение за произвеждане на национален референдум, № 854-02-9, внесен на 31 януари 2018 г. от народните представители Корнелия Нинова и група. Предложението е недопустимо като неотговарящо на изискванията на чл. 53, ал. 8, поради това че по този ред могат да се предлагат за разглеждане само законопроекти. Могат да се подлагат за разглеждане само законопроекти и проекти за решения.
В конкретния случай това не отговаря на изискванията поради следното: под този регистрационен номер в информационната система на Народното събрание е заведено предложение от народни представители за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Против ли сте Народното събрание на Република България да ратифицира така наречената Истанбулска конвенция?“. Като част от него е приложен и Проект за решение във връзка с предложението, което се предлага за самостоятелно разглеждане.
Според Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление предмет на обсъждане от Народното събрание е предложение за произвеждане на национален референдум, а не Проект за решение. Според Закона по предложението се приема решение за изготвянето на проекта, което е възложено на помощен орган на Народното събрание – водещата Комисия, измежду тези, на които е разпределен. Поради това доводите по-долу се отнасят за предложение за произвеждане на референдум, а не за Проект за решение, какъвто не е завеждан в Народното събрание.
По предложението за произвеждане на национален референдум не е постъпил доклад от водещата Правна комисия, съдържащ и Проект на решение по предложението съгласно изискванията на чл. 13, ал. 5 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Въпреки че в чл. 13 от Закона е развита процедурата само по отношение на предложението от инициативните комитети, досега в практиката си Народното събрание е прилагало тази процедура по аналогия и спрямо предложенията, внесени от другите правоимащи субекти.
Уважаеми колеги, за да не Ви запознавам по-нататък с всички други аргументи, ще посоча следната аналогия: на 4 март
2014 г. парламентарната група на ГЕРБ е поискала същото. Мога да Ви изчета точно какво е поискала, и е останало недопуснато, не е гледано в Четиридесет и втория парламент. Веднага след това, в онази сряда, Правната комисия спешно се събира и взема решение да отхвърли предложението на народните представители от парламентарната група на ГЕРБ. Няма да чета всички аргументи за тази недопустимост, просто подчертавам, въпреки недопустимостта, очевидно е, че в полза на този дебат е да говорим. Нека да говорим, нека да се обсъди този въпрос. Надяваме се, колкото повече се говори, манипулациите в тази посока да бъдат по-малко.
Абсолютно е неверен опитът да се свържат другите така наречени законодателни инициативи на „БСП за България“ с движението и с произнасянето по предложението за произвеждане на референдум. По едното предложение колегите юристи от БСП остро настояваха, мисля на по-миналото заседание на Правната комисия, поради което всичките седем наказателни кодекса са включени в дневния ред на Правната комисия и в миналото, и в днешното й заседание.
По отношение на предложенията Ви за Закона за защита от домашното насилие не искам да изразявам мнение и становище – то ще бъде лично, преди да е обсъждано в Комисията по правни въпроси, но е последващ въпрос. Това не е единственият въпрос, който изчерпва прилагането на мерките в Истанбулската конвенция.
Тук опитвате да манипулирате обществото – да обясните кое пред кое е, кое с какви инструменти може да се постигне, едва ли не с изменение на една норма би могъл да се постигне ефектът и резултатът, слят с мерките по Истанбулската конвенция. Ще кажа следното, за да не удължавам времето и да не прекаляваме с говоренето: ако би било обсъждано това предложение в съответните комисии, а то е обсъждано, в някои от комисиите то е отхвърлено, във водещата Правна комисия не е обсъждано. При всички положения то не отговаря на изискванията за прякото участие на гражданите. Не отговаря на изискването на чл. 9, ал. 3. Там имаме абсолютна забрана да се обсъждат в цялост нормативни актове – в конкретния случай международен договор.
По тази причина и Вие не успяхте да формулирате правилно въпроса. Първият въпрос не беше вярно относим, не беше вярно зададен, не беше прецизиран, а този, който сте го задали, е още по-заблуждаващ. Представете си, че се постигне съгласие и се тръгне на референдум с този въпрос? Какви, мислите, ще са отговорите? Поне половината от тях ще бъдат грешни и в заблуда. „Против ли сте?“ Няма да проектирам негативизма в логиката на един въпрос спрямо политическия негативизъм. Единствено от правна коректност смятам, че този въпрос е нелогичен, недопустим и не съответства на изискванията на специалния закон за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Има ли реплики?
Господин Кутев, заповядайте за реплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Кирилов, Вие навлязохте в спор по същество за това доколко е допустим въпросът и как трябва да се гласува, респективно. Това трябваше все пак да се свърши по комисиите. Добре знаете, че основният Ви довод – доколко е недопустим за разглеждане в залата, затова че не е гледан във водещата Правна комисия, зависи от това кога се гледа и дали ще се гледа в Правната комисия. Това все пак зависи от Вас.
Искам да Ви припомня, че има цяла серия закони, които са били гледани тук в тази зала, без да са минали не през една, а през нито една комисия. В края на краищата вече почти месец и половина, откакто е внесен Законопроектът, имаше достатъчно време, за да се разгледа във всички комисии. Например разгледан е в една от комисиите – Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Това, че не е разгледан във водещата Правна комисия, е въпрос на организация и никак не е случайно. Това зависи от Вас и Вие неслучайно не го гледате. Можехте да го разгледате. И точно там беше мястото на доводите по същество, които след това изразявате, където евентуално трябваше да се сблъскат мненията, за да се стигне до някакъв извод, който да представим в залата, респективно на гражданите.
Между другото, искам да Ви напомня, че примерно Законът за лихвоточките влезе, без да е гледан в нито една комисия, което не Ви попречи да го приемете, отгоре на всичко, пак да направите същото: да не го вкарате втори път, за второ четене въобще. Според мен са минали повече от два месеца и продължава да виси, въпреки че коалиционните Ви партньори използваха, за да вкарат техния вариант. В момента не внасяте техния вариант.
Тази тактика – да не ги вкарвате в комисия и после да казвате: „Не е минал в комисия.“ Не е минал! Кой да го прокара през комисия? Нали председателите на комисии го правите? Конкретно в този случай – Вие като председател на тази комисия. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Втора реплика – заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Кирилов, уважаема госпожо Председател! Правя Ви, господин Кирилов, реплика, защото в изказването Ви, първо, не чухме по същество аргументите Ви „против“. Изложихте процесуални аргументи, по които също мога да възразя.
Категорично се противопоставям да манипулирате колегите, четейки ал. 3 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – чл. 9, защото този текст казва: „Не могат да се подлагат на референдум в тяхната цялост, кодекс и закони, които уреждат изцяло материята на дадена област“.
Изцяло ли урежда, господин Кирилов, тази конвенция защитата на жени и деца от домашно насилие? Не, не ги урежда изцяло. Затова ние се позоваваме на следващия текст: „Референдум по въпроси, уредени в сключени от Република България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация“. Повече от ясно е, че в този международноправен акт не се съдържа изцяло регламентацията на тези обществени отношения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Милков.
Господин Попов – трета реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Кирилов, ние не претендираме за изчерпателност по отношение на въпросите, които сме внесли в наказателните кодекси примерно, но това е нашият принос към темата, към решаването на този проблем.
Въпросът е Вие какво направихте? Какво направихте Вие, какво направиха колегите от „Воля“, от „Обединени патриоти“? Внесохте ли някакви закони в тази насока? Не, нищо не направихте! Сега не искате да се произведе и референдум.
На практика, господин Кирилов, цитирайки Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, въвеждате в заблуждение залата, че не може да се произвежда референдум по въпроси, касаещи международен договор. Преди малко колегата Ви обясни и точно Ви цитира текста, че може, но преди ратификацията. Вие потвърдихте нашето становище, че искате да се ратифицира този международен договор, за да не може след това да се чуе народът; да не може да се произведе референдум по този въпрос. Точно това направихте с Вашето изказване – искате да ратифицирате сега или очевидно на по-късен етап този международен договор, за да не може после да се пита народът, стъпвайки на текста в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Господин Кирилов, заповядайте за дуплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще се опитам да отговоря на трите реплики, които колегите направиха.
Първо, по отношение репликата на господин Кутев, искам да уточня следното: неправилно сте останали с убеждението, ако смятате, че единственият дефект, който сочи за недопустимостта, е необсъждането от Комисията по правни въпроси.
Недопустимостта е в следното. Вие сте внесли предложение за произвеждане на референдум. Това е документът, с който се инициира инициативата, стартът на една процедура по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Това обаче не е проект за решение, а по реда, който сега обсъждаме, могат да се обсъждат законопроекти и проекти за решения. Това беше и дебатът през 2014 г., когато Вие отхвърлихте тогавашното предложение на ГЕРБ за произвеждане на национален референдум. В онази процедура ние нямахме дебат по нашето предложение – това исках да уточня.
По възражението на колегата Милков относно ал. 3. Колега Милков, според мен, а и не само според мен, според всички – и тези, които подкрепят Конвенцията, и тези, които не я подкрепят, Истанбулската конвенция съдържа рамковата уредба на материята за борбата с домашното насилие и всички мерки за изграждане на тази институционална защита. По тази причина смятам, че урежда изцяло материята и я урежда не само в национален мащаб, а и в рамките на държавите, които са я подписали и ратифицирали. Според мен тази недопустимост категорично е налице в конкретния случай.
По отношение възраженията на колегата Попов – какво направихме ние? Три години ние приемаме, само че стъпка по стъпка, включително и промени в Наказателния кодекс. Отменихме фундаменталното правило, че насилникът не се осъжда, ако сключи граждански брак с жертвата – спомнете си, преди три години! Спомнете си преди три години как с тази промяна изненадахме и колегите юристи, и гражданското общество. Приехме промяна в няколко нормативни акта, включително и в Закона за защита от дискриминация. Там въведохме защитата на всички полове, та и на променените полове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма да подкрепи Проекта за решение. Наша постоянна позиция е, и в случая е така, че не всеки въпрос, не всичко подлежи на референдум.
Колеги, по принцип подкрепяме това мощно оръжие на пряката демокрация, но в случая не считаме, че се налага провеждане на референдум.
Всички държави, които са подкрепили Конвенцията – било с резерви, било без резерви, проверете в колко от тези държави е имало референдум, колеги.
Провеждането на референдум се превърна в бягство от отговорност, в бягство от отговорност на политиците, защото много лесно е да се скриеш от народа, особено когато си формулирал въпроса както ти е удобно.
Девалвира се пряката демокрация. Девалвира се политическото представителство на избирателите в парламента. България все още е парламентарна република и всеки подобен въпрос – поставен, говори за неспособността на политиците да проведат съответния дебат, да вземат съответното решение, да информират избирателите си. Ние няма да подкрепим това решение.
През последните години в цяла Европа провеждането на референдуми се превърна не толкова в допитване до хората, колкото до търсене на политически дивиденти чрез популистки въпроси. Стигна се дотам, че миналата седмица една европейска държава взе решение въобще да отмени Закона за референдумите.
Холандия, колеги народни представители, често използваше този инструмент. След едно допитване, режисирано от популистите в Холандия, миналата седмица долната камара на холандския парламент отмени Закона за референдумите на първо четене. Така че много внимателно трябва да се подбират въпросите, внимателно да се формулират, защото това оръжие на пряката демокрация се превръща в евтин начин за търсене на популизъм и политически дивиденти. Тръгнали сте, колеги, с топ на лов за яребици. Това няма как да стане!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Хамид, няма как да се съглася, особено с последното изречение. Когато става въпрос да се пита народът, суверенът, считам, че въобще не може да се правят квалификации като „топове“, „пушки“ и тем подобни. Факт е обаче, че Движението за права и свободи в такива ситуации се приближава до мнението на Политическа партия ГЕРБ и наистина тази близост става доста притеснителна, но в крайна сметка това си е изцяло Ваше право. Не е нормално, когато всичките вероизповедания се обявяват против тази конвенция, народните представители да считат, че дори не е необходимо да се питат и българските граждани. Дали става въпрос за милиони за определени общини, в които ресурсът се насочва най-вече към „Движението за права и свободи“, аз не мога да кажа. В крайна сметка нашето желание е, когато има обществено напрежение и когато ГЕРБ отказват да обсъдят този проблем в залата, а насила го натрапват на българския народ, като представители на българските избиратели ние желаем да проведем този дебат тук по най-демократичния начин. Когато се вкарва конвенция още преди да е чуто мнението на българските граждани и се казва: „Не, тя трябва да бъде приета. Задължително трябва да бъде приета“ – ние по никакъв начин не можем да се съгласим! Разбира се, Ваше право е доколко ще слушате Вашите избиратели или може би ще слушате препоръките от Политическа партия ГЕРБ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Господин Жаблянов – втора реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Хамид! Във Вашето изказване и в позицията на групата, която изразихте, повдигнахте няколко фундаментални въпроса и затова ползвам правото си на реплика.
Мярката между плебисцитарната и представителната демокрация. Въпросът е изключително важен. Това е баланс на отговорността, която носят излъчените представители на народа, в случая във висшия орган – парламента. Няма извън нас друга мярка.
Дали да има референдум, или да няма референдум, кога да се обърне представителството към народа и кога да не се обръща към народа? Рецепти няма. Мисля, че би следвало тук всички да сме наясно. Единствената мярка в случая, извън онези малки примери – както показа историята, където референдумът се е превърнал в почти ежедневен инструмент за взимане на решения, включително по въпроси и от битово естество на гражданите, извън тях референдумите винаги са провеждани, когато се засягат най-големите въпроси на една държава и едно общество за формата на държавното управление, за ориентацията. Имаме забрана да провеждаме референдум, разбира се, при нас, но такива исторически референдуми са провеждани. Републиката е сменила царството с референдум в България.
Въпросът за парламентарната република. Парламентарната република, уважаеми колеги, не отрича референдумите. Референдумът не може да разруши парламентарната република. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Може да отслаби в някаква степен представителната демокрация, ако се злоупотребява с него, и тук се солидаризирам с Вашето мнение. В случая обаче не става дума за злоупотреба. В случая става дума за въпрос, който засяга фундамента на националното самосъзнание и затова референдумът има място. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Трета реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Хамид, тук става въпрос за тенденции, за промяна на нагласи, на разбирания, на традиции, на ценности. Това е организирана акция на тази власт, като се започне от подмяна на историята, подмяна на учебниците, по които се обучават и ще се обучават българските деца, и стигнете до тази обществена ценност в България, до подмяна на ценностите на гражданите с Истанбулската конвенция. Опасявам се… Вие казахте: „Да стреляте с топ по яребици.“ Не превръщайте българския народ в яребици. Те не са яребици. Благодаря Ви. (Възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Господин Хамид, заповядайте за дуплика.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Никога ДПС не сме отричали провеждането на референдумите, напротив – ДПС подкрепи Закона за допитване на гражданите. Това е наша постоянна позиция – изразената от мен преди малко, далеч преди да се появи партия ГЕРБ, колеги. Много преди това ние сме изразявали същата позиция, повтаряме я и така ще бъде. Провеждането на референдумите, използвайки ги чисто популистки за партийни цели, водят до случки като Брекзит, колеги. Появи се един популист – Найджъл Фараж, инициира този референдум, проведе го и в момента, след допитването в Англия, мнозинството съжалява за взетото решение, но вече е късно. Така че не ни карайте и не влизайте в ролята на Найджъл Фараж, колеги. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
За изказване – господин Атанасов, заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Аз мисля, че този дебат с Истанбулската конвенция приключи преди близо месец, защото се изказаха всички най-светли умове на България по този въпрос, изказаха се всички традиционни вероизповедания, начело със Светата Православна църква, с Главното мюфтийство, с евангелистките църкви, изказаха се също така и много политици от нас. Според мен в момента, колеги, моето лично мнение е, че просто пренавиваме пружината.
Веднага възниква и следният въпрос. При положение че днес тази конвенция ще бъде оттеглена от Народното събрание – поне такова е заявлението на Министерския съвет, веднага си задаваме въпроса: добре, хубаво – референдум, референдум! Ами, колеги, след няколко години – защото няма ясно становище в Закона за допитване до народа – какво става?! Ако след няколко години този, нашият парламент примерно, бъде с едно доста либерално мнозинство и въпреки че имаме референдум, могат отново да върнат за преразглеждане този въпрос. Аз мисля, че колегите от ГЕРБ и от всички политически сили узряхме по въпроса, видя се, и най-вече голяма част от българския народ категорично отхвърля тази конвенция. Мисля, че самото самосъхранение на политическите сили няма да позволи оттук нататък този въпрос отново да бъде върнат за разглеждане в Народното събрание. Ясна е позицията на политическите сили, ясна беше позицията на колегите от левицата, ясна беше позицията на „Обединени патриоти“ – категорично против тази Конвенция. (Реплики. Възгласи: „Не много ясна!“)
Напълно ясна беше! Напълно ясна беше позицията на „Обединени патриоти“, и то специално по тези въпроси. Вижте нашето житие и битие – „Обединени патриоти“ винаги са се обявявали срещу подобни документи. В това е нашата същност за нашето съществуване. Ние сме консервативна политическа сила и категорично не приемаме такива документи.
В това отношение аз мисля, че, колеги от БСП, ако се притеснявате за обществения отзвук – да, Вие си постигнахте определен обществен отзвук, обаче в момента мисля, че пресолявате нещата и в един момент те ще се обърнат срещу Вас с настояването за този референдум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няма да си позволя да вляза в темата по отношение на въпросите, които засяга Истанбулската конвенция, но ще си позволя да вляза в темата и въпроса: защо искате референдум по отношение на въпросите, които тя засяга? Според мен, колеги, информационните процеси, потоци в съвременното общество, особено в електронните медии, в социалните мрежи, задават собствен ритъм на живот в съвременните общества не само в България. По този начин обществото има собствен пулс на развитие, самоопределя собствения си дневен ред и задава важни въпроси.
Къде е политическата класа в този процес? На базата на класическия модел на толериране, на взаимодействие между политическа класа и избиратели, ясно е, че ние не можем да осъществяваме пълноценна комуникация и вместо да търсим някакъв баланс като политици, ние се подхлъзваме много лесно, търсим рекапитулация, търсим евтиния политически продукт на популизма и се впускаме инерциално в определени процеси, какъвто примерно е случаят да продуцираме референдум.
Никога нямаше да се сетите да искате референдум, колеги, ако процесите в социалните мрежи, в обществено-политическото пространство, информационните потоци не бяха задали темата на този референдум. Това е проблем! Вместо политиците да търсят инерциалния път, лесния път, те трябва да коригират този процес, защото популизмът в световен план става все по-опасен. На базата на този популизъм в световен план се появяват лидери, които застрашават както сигурността вътре в страната, така и в региона, така и в целия свят. Процесите са навсякъде и не само при нас не вървят в добра посока. Този подход не е отговорен подход, не е политически подход. Този подход задава матрица на безотговорно политическо поведение, който създава кратък, печеливш политически продукт, на базата на калкулирана загуба в дългосрочен план за всички нас.
Заради това аз няма да подкрепя идеята за този референдум, защото тези процеси, ако вървим в тази плоскост по отношение на това къде ни водят те, в крайна сметка ще ни доведат до противопоставяне не само по този въпрос, но и по много други въпроси в обществото. Това е твърде опасна тенденция, по която се подхлъзваме и този подход не е прагматичен, не е отговорен – както по отношение на политическата класа, така по отношение на бъдещите процеси и по отношение на националната сигурност. Казваме: стоп на популизма, казваме: стоп на този деструктивизъм! Това не е отговорно поведение! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ебатин.
Реплики?
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ебатин, на мен ми се струва, че по някой път това, което е в социалните мрежи и което е в общественото съзнание, намира доста изкривено отражение в Народното събрание. Като човек, който се интересува какво става по света, аз се интересувах от темата на семинара, който имаше „Движението за права и свободи“ преди няколко дни. Той беше много интересен – за новата роля на либералната демокрация, и беше допълнен така, опитах се да го извадя – за привличане на гражданите в процеса на взимане на решения.
На този семинар това, което сте дебатирали, е точно обратното, поне в моето съзнание, от това, което Вие заявихте от тази трибуна, и аз се чудя кому да вярвам. Това не е създадено от социалните мрежи, това е от официално съобщение, което произтичаше от партията „Движение за права и свободи“.
Вярвал съм на много стъпки, които предприема партията „Движение за права и свободи“, но Вашата теза тук беше много неправилна. Това, което съществува в общественото мнение, в социалните мрежи, ние да го коригираме и да се противопоставяме. Помислете малко повече какво би станало, вървейки така. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Други реплики? Няма други реплики.
Дуплика – заповядайте, господин Ебатин.
ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): „Какво би станало, вървейки така“ – не ми прозвуча като аргумент. Но ако искате да Ви отговоря по темата за семинара на „Движението за права и свободи“ по отношение на отворената комуникация, тя винаги е двупосочна. Получавайки сигнал от избирателя, това не означава, че този сигнал трябва да се припознава на сто процента. Този сигнал понякога е симптоматика, колеги, за опасни процеси, които произтичат в обществата, защото не всяко нещо, което е като сигнал, политиците трябва да го приемат. Ако направим това, може да ни закара в много опасни води. Водите на популизма са много опасни, противопоставят хората, задават разделителни линии. Ние, ако вървим по тази посока, след време няма да има човек с човек да се разбира в тази зала, ако щете. Защото в крайна сметка тази посока, този път е пътят всеки да признава своето право и да не признава правото на другия по всеки един въпрос. Абсолютно безотговорен подход, който ние като ДПС няма да приемем, няма да одобрим и няма да подкрепим. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ебатин.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги, ако някой в тази зала се чувства съвсем комфортно, съвсем наясно, безспорно по въпроса – това сме единствено ние от „Обединените патриоти“, защото нашата позиция, нашите мнения и нашата борба, онова, което сме изказали, е напълно и съвършено в синхрон с нашите избиратели, хората, които са ни пратили тук. Всички други политически сили – и БСП, и ДПС, и ГЕРБ, а и „Воля“, които изразиха наполовина „за“, наполовина „против“ позиция за Истанбулската конвенция, се различавате от мнението, от становищата на Вашите избиратели, от целия български народ по въпроса.
Тук сте нови хора, няма да Ви връщам много назад, няма да бъда много обстоятелствен. Спомням си много години преди това каква беше позицията на „Атака“, каква беше позицията на ВМРО по въпроса за Лисабонската конвенция, в която неслучайно някога не влезе правилото и изявлението, че Европейският съюз се основава на базата на християнските ценности. И това са сега резултатите: цялата тази либералска битка, която се води последните тридесет, четиридесет години в Европа и в света, която е основното определящо противоречие на нашето време.
В България привържениците и избирателите на БСП са абсолютно против това, което Истанбулската конвенция повеляваше и искаше. И избирателите на ДПС – поне не знам да си падат по патологии, каквито Истанбулската конвенция искаше да натресе официално на нас, българите. С ГЕРБ нещата са абсолютно същите като настроение – нормални българи, които, пак казвам, нормални българи, които не желаеха този вредоносен и ужасен резултат. За „Воля“ също. Но какво ще се случи? В коридорите на властта в Брюксел либералстващите, а, да си кажа – педерастващите фактори, които са много силни, изключително настояваха и желаеха България… (Смях. Силен шум. Реплики: „Направете му забележка.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, моля Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е думата, господин Председателю, в българския език. Стига сме подменяли думи и понятия. Аз много пъти от тази трибуна съм настоявал да се използват истинските думи. (Силен шум и реплики.)
Думата „гей“ ли? Какво значи „гей“, не знам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Шопов, моля Ви.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Под натиск, от ГЕРБ приеха да осъществят това действие, пък защо ли не – БСП бяха създали предпоставки. В Европарламента и депутатите от БСП си гласуваха всичките анблок, заедно, колко – пет души ли имате, никой не възрази, никой не гласува „въздържал се“. Ясно!
И в такъв случай от ГЕРБ си казаха: „Ще получим отстъпки, ще получим дивиденти“ – със „социалистическа пита помен ще направите“.
Турците са за това, те са готови и в крайна сметка ще мине. Ей там едни патриоти, ще ги смачкаме, колко му е. И това беше линията.
Да, ама не. Изведнъж БСП взе една вярна позиция и аз ще Ви кажа: сигурно ГЕРБ до този момент – знаете, коалиционни наши партньори от ГЕРБ, за една година с нищо не инкасирахте по-големи негативи от това Ваше намерение, от това Ваше действие.
Но в един момент Вашият лидер, прочут със своя инстинкт, със своето вярно чувство да усеща какви са настроенията на народа, се спря. И сега, спря се и оттук нататък БСП продължава, защото Вие сте неудържими във Вашата ярост и коалиционна стръв да причините още повече негативи.
Стига – има мярка! Истанбулската конвенция се изтегля. Министерският съвет си отменя решението, изтегля се от Народното събрание и какво повече искате?! Аз и друг път съм Ви съветвал в тези неща. Да, опозиция сте, действайте, дръжте се като опозиция, но всичко има мярка. Всичко!
Мярката е много важно нещо в политиката, госпожо Нинова. И тук стигнахте до нечуваното обвинение – нарекохте правителството тези дни „джендърско правителство“. Може ли?! (Смях, шум и реплики.)
Госпожо Нинова, престанете, недейте, пак Ви казвам: всичко има мяра!
Сега няколко думи по въпроса за референдума като такъв. (Шум и реплики.) Ясна е позицията на ДПС като либерална партия. Всъщност те винаги са против референдума като начин за изразяване на народната воля. Защото, защо им е на ДПС референдум?! Защо им да се види настроението на хората?! Техният електорат е толкова покорен и толкова държан в подчинение, че за тях такива проверки не са необходими. Те не са нужни. Това е трайна тяхна позиция като либерална партия. Това е позиция на всички либералстващи сили в Европа, пък и по света. Защото либерализмът е власт на малцинството над мнозинството. Либерализмът по своята дефиниция е доктрина, която е антидемократична. Монополи, NGO-та и други – това са властовите центрове! Това най-после трябва да ни стане ясно след толкова години и срещу това трябва да се борим.
И ние, ако гласуваме против това предложение – за референдум, то не е за друго, не е въпрос по същество. (Шум и реплики.) Въпросът е: няма нужда да се прави референдум, за който е ясно, че 99% от българите са против Истанбулската конвенция! - 99% от българите са против Истанбулската конвенция! Това трябва да е ясно.
И при това положение е излишна тази най-висока форма на демокрация – да бъде провеждана, да бъде осъществявана, ако щете да бъде и девалвирана.
Нещата в момента са доведени до една точка, до едно състояние, което е отговор на народния вот и настроения, на народните виждания и хайде да приключим до този момент. Ако се яви отново опасност, имайте предвид, че ние от „Обединени патриоти“ сме насреща. Няма да допуснем такова нещо, но хайде да не правим глупости, да не пренатягаме пружината и да приключим темата, защото тя вече наистина е контрапродуктивна за обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики към изказването на господин Шопов? Няма.
Заповядайте – процедура.
Междувременно, колеги, наши гости на балкона са граждани от град Силистра. Добре дошли в парламента! Нека да ги приветстваме. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, правя Ви забележка по начина на водене с оглед на това, че Вие допуснахте преждеговорившият колега да направи изключително нелицеприятни и недопустими квалификации по отношение на тези, които са в Брюксел. Аз няма да повтарям епитетите и квалификациите, които се направиха, но те са крайно недопустими.
За препоръките, които се дават тук към народните представители и към отделни политически сили, включително и към нашата политическа сила – ние много добре знаем каква е позицията на Мюфтийството по отношение на Истанбулската конвенция. Много добре знаем каква е позицията на Синода и на другите религиозни общности, но това не изключва да анализираме и да представим нашата позиция и да имаме съответно нашите принципни позиции.
Но когато сме Председателстващи на Съвета на Европа и от високата трибуна на Народното събрание се правят такива квалификации, считам, че е крайно недопустимо Вие да не вземете отношение и да направите забележка, че даже и да отнемете думата на който и да е народен представител, без оглед на това от коя политическа сила е?!
В момента се вижда колегите от ГЕРБ какви коалиционни партньори имат по принцип и по време на Председателството на Съвета на Европа – ние тук демонстрираме с изказване на народни представители, че в никакъв случай не приемаме различието. Различията, правата и свободите на всички трябва да бъдат зачитани и не е допустимо да се правят такива квалификации на каквато и да е основа спрямо различието на различните хора, които живеем в рамките на Европейския съюз и извън Европейския съюз.
Считам, че това не бива да се допуска и днес Ви правя много сериозна бележка. Не е късно да вземете отношение по квалификациите, които бяха направени от трибуната на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Приемам Вашата забележка като основателна.
Колеги, моля Ви да не използвате квалификации, които са обидни за народните представители и за всички граждани на Република България. Моля да бъдете по-обрани в говоренето си и да покажем, че наистина сме европейски граждани.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, аз пък Ви моля да не допускате опити да бъдете призовавана да затваряте устата на народните представители, защото в това, което се каза от нашите представители на тази трибуна, нямаше нищо обидно, нямаше никакви квалификации и изразяваше нашата позиция.
В едно Народно събрание, ако ние сме либерални демократи – макар че ние там не сме, ако всички Вие сте либерални демократи, трябва да има място за всички. Не може да се излиза на трибуната и да се говори срещу нашето мнение, като тук са ни изпратили повече от 300 хиляди избиратели. Не може да се излиза на трибуната и да се говори, че веднага трябва да бъдем отстранени от властта, защото сме фашисти и тогава, когато казаха, че сме фашисти и че сме идиоти, никой не им затваряше устата, никой не им правеше бележки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, аз реагирах, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Момент, момент!
Вие тогава не бяхте председател, не се отнася до Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: А, добре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Обаче това също трябва да се отбележи: щом сте такива либерали, щом сте демократи, в България има място за всички и както е изразил народът своята воля, така трябва да се управлява страната. Няма какво да излизаме и да правим квалификации: когато сме председатели на Европейския съюз, ще си мълчим, а след това ще си приказваме. То е срамно да се говори изобщо! В едно Народно събрание, в един парламент винаги има различни мнения. Вижте какво стана в Италия и си вадете заключения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми професор Станилов.
Само да поясня: в никакъв случай не става дума народните представители да бъдат ограничавани в своите изказвания, просто молбата ми е да не се използват обидни квалификации.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Колеги, преминаваме към гласуване. (Народният представител Цветан Цветанов иска думата.)
Има още изказвания ли?
Заповядайте, господин Цветанов, за изказване. (Шум и реплики от „БСП за България“ и ДПС.)
Колеги, давала съм и на Вас думата, когато сме приключили изказванията. Не съм забелязала, господин Цветанов, за което се извинявам. (Шум и реплики.) Той е заявил изказване, но аз не председателствах.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, Вие през цялото време гледате само вляво. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Той е заявил изказване, но аз не съм председателствала тогава.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Хубаво е, че днес от БСП повдигнаха отново темата за Истанбулската конвенция. Защото българското общество е свидетел на двойното лице и двойните стандарти, които прилага БСП.
Нека да припомня с факти, защото винаги съм казвал, че след БСП трябва да се излагат факти и да се казва самата истина, а българските избиратели са тези, които да казват кой е прав и кой е крив. Уважаеми колеги, това писмо от ПЕС (показва писмо) е от конференцията в Лисабон. (Силен шум и реплики от ГЕРБ и ОП.) Това е Вашата позиция, която сте защитили, това е мястото, където сте участвали активно.
Ще Ви прочета какво сте гласували и какво решение сте взели. (Шум и реплики.) „Параграф 3 – това означава да окажем натиск върху всички държави в Европейския съюз и отвъд да ратифицират и приложат Истанбулската конвенция, за да се борят с насилието основно на пола, което все още засяга една от три жени в света“. Това е изказване на председателя на БСП на конференцията на ПЕС. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Това е гласуването на делегатите на ПЕС, където БСП участва активно и не са били „против“. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги от БСП, да Ви е позната тази инициатива? (Показва писмен материал.) Тя е проведена точно от Вашите членове и симпатизанти и Вашите структури в цялата страна. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Това е правено точно в периода, в който Вие сте подкрепяли и сте искали тази конвенция да бъде приета. Ето Ви инициативите. (Шум и реплики.) Направили сте и подписка в подкрепа на приемане на Истанбулската конвенция. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Колеги от БСП, кога говорите искрено – това не е назад в далечните години, това е през месец ноември и декември?!
Уважаеми колеги, от изводите, които сте направили от кръглите маси, в които сте участвали активно, е записано следното. Точка 2 от изводите на кръглите маси: „Да стартира процес за ратификация на Истанбулската конвенция“. В подкрепа на това във вестник „Дума“ има написани неща как депутатите от БСП ще инициират приемането на Истанбулската конвенция. (Показва писмен материал. Силен шум и реплики.) Това, уважаеми колеги от БСП, е от 13 декември 2017 г.
Колеги от БСП, какво става?! Защо се получава разминаване между това, което говорихте досега, това, което правите от 15 декември насам? Каква е тази промяна? Какво направихте? (Шум и реплики.)
Искам в подкрепа на казаното досега, да припомня, че дори има парламентарен въпрос от 30 ноември 2017 г. от Кристина Сидорова и Надя Клисурска-Жекова, с който питат: „Какво става, кога ще приемем Истанбулската конвенция? Защо се бавим с нея? (Силен шум, ръкопляскания и реплики.) Защо се бавим?“
Уважаеми колеги, разбира се, знаем, че парламентът трябва да осъществява парламентарен контрол върху дейността на изпълнителната власт, ето отговора на госпожа Цецка Цачева като министър, където пише, че: „Всичко се прави съгласно българското законодателство; предприема се и работи експертна група“.
Всъщност това, което говорите, не е ли лицемерие?! (Шум и реплики.) Много е лесно да се заиграем със страховете на хората (частични ръкопляскания от ГЕРБ), много лесно е да видите къде е вълната, за да може да се закачите. Мога да Ви кажа, че в това отношение сте номер едно (ръкопляскания), но Вие никога не можете да бъдете политическа сила с ясна визия, да бъдете последователни във Вашите действия.
Ако днес попитаме какво мисли председателят на ПЕС, който е бивш председател на БСП – разликата е огромна. Какво мислят тези, които са работили по изработването и приемането на тази конвенция? Тук е евродепутатът, сегашен вицепрезидент – Илияна Йотова.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: (БСП за България, от място.) Ваш е министърът.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Колеги, Вие сте участвали активно в това, което сте искали да бъде прието. И понеже, когато говорихте за всичко това, което е свързано със законодателство, равнопоставеност на жените и мъжете, уважаеми колеги, Законът за равнопоставеност на жените и мъжете е приет на 15 април 2016 г. и тук много ясно е записано: „Да развиват своите лични способности и да правят избор без ограничение на социалната роля и своя пол“.
Колеги, това е основната Ви теза в този дебат, който го водихте през цялото време. И само да Ви кажа, че тогава Вие сте участвали активно и сте подкрепили този законопроект, с осем гласа на тези, които са присъствали в залата, защото невинаги присъствате в залата, когато се водят подобни дебати, но Вие сте го подкрепили с Вашите гласове. Това е станало 2016 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Колеги от БСП, толкова Ви е слаба концепцията и стратегията да дестабилизирате страната, но ние разбираме, че това е Ваше право и Вие друго не може да направите. Защото това, което днес правите като организация чрез Вашите структури – да протестирате пред Министерския съвет и всичко, което искате да изговорите. (Шум и реплики от „БСП за България“ и възгласи: „Еее!“)
Колеги, само преди една година ние участвахме в политически дебат, имаше предсрочни парламентарни избори. Всяка една от парламентарните групи, която днес е представена от българските избиратели, сме получили вота на избирателите и сме направили това, което всъщност ние сме поели като ангажимент. Имаме коалиционно споразумение с „Обединени патриоти“, имаме управленска програма и понеже бяха много тези, които се изказваха да вкарат клин между управляващото мнозинство, мога да кажа, че това не е било тема на разискване в коалиционното ни споразумение и управленската програма, която е приета от българското правителство с парламентарното мнозинство. Така че, колеги от БСП, моля Ви, когато излизате да говорите, първо си припомнете какво сте правили не години, а месеци назад, какво поведение сте имали тогава и защо стигаме до това да противопоставяме хората, да създаваме условия за нещо, което ще се случи в държавата, което ще бъде страшно и ще бъде вредно.
Уважаеми колеги, само да Ви припомня, че всичките държави членки са приели тази конвенция. Правете разлика между ратификация и приемане!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място.): Не е вярно.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Направете разлика, защото ние говорим в момента за ратификацията, която се отлага, поради това че ние винаги се съобразяваме с общественото мнение, затова че винаги трябва да има политически консенсус по неща, по които всъщност някой умишлено иска да създаде разделение. Вие го правите много добре, защото Вие не предлагате алтернативи за управление, но Вие винаги ще бъдете втори, а защо не някой път и трети, но никога няма да бъдете управляващи, защото с този подход Вие (ръкопляскания от ГЕРБ и ОП) сте непрогнозируеми, както за европейските ни партньори, така също и за изповядване на евроатлантическите ценности по важни теми, свързани с НАТО и Европейския съюз. Защото Вие имате и коалиционни партньори във Вашата група, които имат различно мнение. Това е тяхно право. Както и нашите коалиционни партньори, някой път имат различно мнение, но ние винаги извеждаме приоритет управлението на държавата и България е над всичко. Направете го и Вие, и смятам, че ще може и Вие действително да имате определен политически дивидент от подобен подход!
Днес обаче искам да Ви поздравя за това, че нямаше арогантно поведение, нямаше агресивно поведение и действително се постарахме да се изложат фактите, а Вие отново разгърнахте това си лице, което имате след 1 януари 2018 г. Но ние искахме да Ви припомним Вашето лице през месеците ноември и декември, когато сте били основните стожери и желаещите да приемете Истанбулската конвенция. Не знам с какво сте се съобразявали тогава, защото тези инициативи сте ги правили пак с български граждани. Тези инициативи и това желание да събирате подписите на българските граждани сте го правили Вие, а днес казвате, че ние не се съобразяваме с българските граждани и затова Вие сте тези, които сте чули хората и вървите в тази посока.
Уважаеми колеги, само да Ви кажа: днешният дебат можеше да бъде отложен, и ако бяхте разумни, щяхте да отложите точката, която сте внесли вчера в Деловодството, защото всички разбрахме, че Министерският съвет на днешното си заседание ще изтегли Конвенцията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изтеглена е вече.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: ...доколкото разбрах, вече, тя е изтеглена. Така че от тази гледна точка Вие, отново искахте да създадете едни условия за заиграване със страховете на хората.
Не, няма да го допуснем това да се случва, защото Вие не предлагате алтернативи, а Вие може само да създавате хаос, към който се стремите и в днешния ден с организацията на това, което правите.
Уважаеми колеги от БСП, преди една година Вие получихте около 950 хиляди гласа, обаче българските избиратели казаха не на популизма, не на тези, които съсипаха държавата през всичките тези години и участваха в приватизацията на ЧЕЗ (ръкопляскания от ГЕРБ и ОП), а всъщност държавата иска да има стабилност - затова сме получили тази подкрепа и затова ще се прави всичко възможно да Ви оборваме с факти и с аргументи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Реплики?
Заповядайте, за реплика, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Господин Цветанов, Вежди, моля Ви се, приятели сме и ще се изясним с теб. (Шум и реплики.) Господин Цветанов, един разговор имахме с Вас и Ви предупредих, че ако продължавате да лъжете, ще проведа разговора тук в пленарната зала.
Първо, когато Лазаров предложи да се проведе референдум за оставането на България в Европейския съюз, може да направите справка, аз предложих да се допълни и НАТО, но да се проведе референдум как да се произнесе българският народ, защото, когато България е приемана в Европейския съюз и в НАТО, не е проведен референдум, за разлика от други източноевропейски страни. ( Шум, смях и реплики от ГЕРБ и ОП.)
Ако Ви е страх от референдумите, това е друга тема. Само ще Ви напомня, че президентът на Чехия, който беше преизбран – Земан, ще предложи референдум за оставането на Чехия в Европейския съюз. А Чехия като държава, мисля, че е малко икономически по-развита и по-интелигентна, и неслучайно ги наричат „евреите на Европа“. Поучете се от Чехословакия, а вижте Великобритания какво направи. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика, колеги?
Заповядайте, доктор Найденова.
Втора реплика, няма ли да има?
Госпожо Сидорова, заповядайте за втора реплика.
Реплики? Все още сме на процедура – реплика.
Изчакайте да мине процедурата и тогава.
Имаме ли реплики други към господин Цветанов? Не виждам реплики.
Дуплика - господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Паунов, аз Ви благодаря, за това откровение и за това, че действително сте поискали да бъде включен при евентуален референдум и НАТО. Убеден, че в този си подход на БСП, не изключвам възможността да вървим по стъпките на популизма във Великобритания, за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Убеден съм, че това Ви е целта, че това Ви е дългосрочната стратегия, но мога да Ви кажа, че всички политици и всички партии, които са участвали в годините на прехода, най ценното, което трябва да бъде за уважение, е, че предприеха ясния и категоричен политически ход да може страната ни да бъде пълноправен член в Европейския съюз и в НАТО, защото това е сигурност и това е перспектива. Аз разбирам, че БСП ще вървите към излизане от Европейския съюз, защото всичките Ви политически послания през последните няколко месеца са само в тази посока.
Уважаеми колеги от БСП, бъдете искрени и към Вашите избиратели. Обяснете им, че искате и се стремите да отивате към Евразийски съюз, но да излизате от Европейския съюз. Ние ще се противопоставим по демократичен начин с подкрепата, която получаваме от обществото и това, което българската общественост е заявила категорично през всичките тези години.
Благодаря на „Движението за права и свободи“, защото те са последователни в политиките си, свързани с НАТО и Европейския съюз, и няма да се подадат на Вашия подход да ги привлечете на Ваша страна. Тук, разбира се, мога да кажа, че и „Воля“ запазват действително една много ясна визия за евроатлантическото присъствие на страната ни във всички тези съюзи и аз съм убеден, че и колегите от „Обединени патриоти“. Ние сме заедно и сме за силна и обединена Европа. Благодаря Ви. (Смях и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Лично обяснение имаше госпожа Сидорова.
Не разбрах – процедура?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател, правя Ви процедура по начина на водене и много правилно закрихте дебата, и много правилно не трябваше да давате думата на господин Цветанов. Десет минути изказване и три минути реплика и нищо по темата. (Реплики.)
Господин Цветанов…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Как... към мене, към мене, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Госпожо Председател, господин Цветанов си позволи да продължи семинара на Политическа партия младежи ГЕРБ, да разказва какво е правила БСП, какво е правил ГЕРБ и да не каже нищо по темата.
Госпожо Председател, точката, която обсъждаме е „Проект за решение за произвеждане на национален референдум“ и не говорим „за“ или „против“ Истанбулската конвенция. Говорим за произвеждане, за референдум. Разбирам, че госпожа Нинова Ви възбужда много и каквото каже (шум, смях и реплики от ГЕРБ и ОП), Вие искате веднага да ѝ отговорите. Ето, вижда се и сега в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, не знам дали да Ви направя забележка? И аз се обърках.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Коя лоша дума употребих?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да не ми се скарате после, че съм изтървала да Ви направя забележка за думата „възбуждане“. (Шум, смях и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Но, госпожо Председател, господин Цветанов се опитва през тази трибуна да заплашва българските граждани, които днес ще протестират. Разбирам, че сте уплашени, господин Цветанов, разбирам, че Вие е страх.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, по начина на водене. И Вие не трябваше да допуснете от тази трибуна той да говори тези неща и да заплашва български граждани, които днес ще участват в протеста и ще се обявят срещу правителството на Бойко Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Не съм забелязала господин Цветанов да заплашва някого. Ако бях забелязала, щях да направя забележка. (Шум и реплики.)
Секунда, господин Цветанов, госпожа Сидорова искаше преди Вас, след това госпожа Клисурска и господин Цветанов, за лично обяснение.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За пореден път, господин Цветанов, манипулирате хората и лъжете от тази трибуна! Въпросът, който ние зададохме с госпожа Клисурска, го има на сайта на парламента и Вие може да го прочете, ако решите, че трябва да четете все пак. И то е конкретно. Въпросът ни към Вас е: на какъв етап е процесът по ратификация на Конвенцията и какъв е срокът, който предвиждате за нейното финализиране? Къде има думата „бавя“, господин Цветанов? Или е много лесно да си измисляме думи и да ги слагаме в устата на други колеги депутати?! Много е хубаво да говорите от тази трибуна, но говорете истината, говорете истината! (Шум и реплики.)
Не ми вадете листчета и картинки, защото с листчета и картинки няма да стигнем доникъде. (Възгласи от „БСП За България“: „Браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Клисурска, заповядайте и Вие. (Ръкопляскания от „БСП за България“ .)
Само може да се радвате на какво одобрение се ползвате от залата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Цветанов, не лъжете и не манипулирайте! (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.) Единствената идея да зададем въпроса е свързана с ратификацията на Истанбулската конвенция, беше във връзка с готовността на държавата по отношение на промяната на българското законодателство, за борбата срещу насилието над жени, уважаеми господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Eee!
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: И точно, защото държавата няма никаква готовност по отношение на подобряване на законодателството, искахме да получим този отговор. Не манипулирайте и не лъжете! (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП и частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Господин Цветанов, за лично обяснение. (Реплики.)
Той беше заявил.
Господин Цветанов, заповядайте, за лично обяснение. (Шум и реплики.)
Момент, колеги, не става дума за Вашето лично обяснение. Господин Цветанов поиска лично обяснение от господин Свиленски. (Шум и реплики.)
Моля за тишина в залата!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, отказвам се от моето лично обяснение, защото виждам, че колегите са доста възбудени. Ние в парламента трябва да се уважаваме, а не да използваме подобни термини! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Изказване заяви госпожа Нинова.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Много лъжливи внушения бяха направени от господин Цветанов, но аз няма да говоря за това.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): А от Свиленски?!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добре, ще спомена само едно – че на картинките, които показваше, сме гласували в Лисабон „за“ Истанбулската конвенция и че даването ми на трибуната там представлява говорене за Истанбулската конвенция.
Нито сме я гласували там, нито съм говорила за нея, но се обърнах към ПЕС. Бих се обърнала със същото уважение и към ЕНП, а днес и към Вас. Там говорех за грешките на политическите елити в България, които са една от причините Европейският съюз да стигне до кризите, в които се намира в момента.
И извън манипулациите, господин Цветанов постави някои големи теми – за бъдещето на България в Европейския съюз, за избора на България – Европа или Евразия. Бих искала да говоря за това, защото то е в контекста на Истанбулската конвенция. Вие попитахте: какъв е изборът на БСП?
Уважаеми господин Цветанов, не сте съществували нито в съдебните регистри, нито в политическото пространство, когато БСП подаде документите и осигури членството на България в Европейския съюз. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) През всички години, откакто сме член на Европейския съюз, сме отстоявали европейската политика. (Реплика от ГЕРБ: „Това не е по темата!“) Внушението Ви, че сме против Европа, няма да приемем никога. Ще Ви кажа директно, че Вие опропастихте големия шанс на България да бъде европредседател на Съвета на Европейския съюз. Вие опропастявате европейската перспектива на България, защото, откакто е започнало председателството, и Европа, и България се занимават само със скандалите, генерирани от ГЕРБ и Патриотите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Занимаваме се с оградата и корупцията там, с кумгейт, с кмета на Септември, със суджука, със Здравната каса, с ЧЕЗ, но не и с приоритетите на Европа. (Силен шум в ГЕРБ и ОП.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Кой прави скандалите?!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Вие потъпквате европейски ценности, уважаеми колеги, каквито са правото на свободно мнение и свободно изразяване на волята на човека. Днес се провежда свободен и демократичен протест срещу правителството на Борисов. И Вие наричате това задкулисно сваляне на правителството или както там го нарекохте. Вие потъпквате основен европейски принцип за свободната воля на българските граждани и правото им да изразяват мнението си по площадите на България.
Вие потъпкахте друг европейски принцип, като казвате, че ние разделяме обществото и всяваме омраза с позицията си за Истанбулската конвенция. А това е принципът на различното мнение.
И Ви питам: ако обвинявате БСП, че всява омраза и разделя обществото, по същия начин ли ще се отнесете по тази тема към българския патриарх, към българския президент, към академик Георги Марков, към академик Антон Дончев, към академик Воденичаров? Да ги изреждам ли? Поздравявам Вашия Георги Марков и Вежди, защото имат позиция! Уважаваме Ви за това, че тя е различна и я отстоявате. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Надявам се в ГЕРБ да има все повече хора, които да уважават различното мнение, а не го сочат с пръст и не го наричат „гадове“ и „тъмни сили, които дестабилизират страната“. Това е Европа! Европа беше създадена на този принцип – демократичен, свобода на мнения, свобода на словото и зачитане на различното мнение! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) И Вие ще ни говорите, че БСП отдалечава България от Европа! Кой в последната година потъпка основни европейски принципи?! Кой свали председателя на опозицията от тази трибуна?! (Силен шум в ГЕРБ.) Кой изгони заместник-председателя за лично мнение?! Кой нарече от най високата трибуна „тъмни сили“ и „гадове“ 70% от българския народ?! Това ли Ви е Европата, граждани за европейско развитие на България?! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това ли Ви е Европата?!
И един голям въпрос. Колеги, председатели сме на Европа. Трябва с общи усилия да търсим бъдещия път на Европа. Говорихме тук за Брекзит и за популизъм. Да, има ги в Европа. Виждаме какво се случи вчера в Италия. Но защо? Големият въпрос е защо се стигна до тук? Как да отстраним причините? Причината е в това, че политическите елити на Европа се отдалечиха от народите си, което Вие наричате популизъм. Затвориха се в черупката си, окопаха се във властта, хванаха се за ръка леви и десни заради парите и интересите си. Заради това докарахме Европа до това положение! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Затова ние държим да има ясна идеологическа граница между леви и десни партии и да не се правят безпринципни коалиции за власт и пари!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Дайте по темата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Нека да спорим с аргументи. Споменахте и ЧЕЗ. Ролята на държавата в икономиката е такъв аргумент – идеологически и политически! Вие не спорите с аргументи. Вие сочите различия. Вие го нарочвате! Слагате му етикет, че е срещу националната сигурност, че разделя обществото. Това е антиевропейски етикет на лицето и на челото на Граждани за европейско развитие на България.
Призоваваме Ви оттук нататък, когато говорим за Европа, да се върнем към онези ценности, на базата на които тя беше създадена, да прогледнем, че всички политици от всички партии сме длъжници на народите си. И популизъм има, и крайно десни има, и Брекзит има по тази причина. Не са виновни народите. Виновните сме ние, политиците, защото ги загърбихме в името и единствено на личните си интереси!
Надявам се да започнем този разговор за бъдещето на Европа, да отстраним причините, за да ѝ дадем перспектива да се развива такава, каквато я създадохме! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Реплики?
Заповядайте, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Няколко изречения, уважаема госпожо Нинова. Ако това е Вашето обяснение на кризата в Европа, горко на Българската социалистическа партия и на европейските социалисти!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Браво, адаш!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Не е тази причината, госпожо Нинова. Причината е, че неолибералната революция стигна твърде далеч и започна да разпада обществото. И хората започнаха да реагират. Това, което се вижда в Австрия, в Италия, този Брекзит, дори и Тръмп – това е израз на консервативната контрареволюция. Когато Великата френска революция стигнала дотам, че започнали да гилотинират стотици хора всеки ден, е дошъл Девети термидор и е подредил нещата. Този Девети термидор идва и върви в Европа. Ние сме Девети термидор, ако нямате нищо против! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика – господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Нинова! Благодаря Ви за оценките за онова, което се случва в Европа, и че действително популизмът започва да взема превес в немалко от държавите. Но когато говорим за дебата, който трябва да се води, смятам, че той трябва да бъде основно около април - май 2019 г., когато ще бъдат европейските избори. Но първо, трябва Вие във Вашето политическо семейство – ПЕС, да си отговорите дали имате единна позиция и защо при всичките тези проведени парламентарни избори в държавите членки левицата понесе такива загуби?! Защото, нека да припомним резултата Ви в Австрия, да го припомним в Италия, нека да го припомним и в Германия. Мога да Ви кажа, че имате голям проблем с дефицит на доверие на лявата идея и на всичко онова, което се нарича „европейски социалисти“. Мога да Ви кажа, че европейската десница затова е силна, защото винаги застава с отрито лице, винаги решава проблемите на хората и очертава по-добрата перспектива за Европа. Затова днес тя е водещият двигател. Ние го видяхме на изборите в Германия, а вече сме спокойни, тъй като има правителство, което вече е обявено. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Цветанов, за пореден път, макар и малко по-възпитано, се опитахте да ни отнемете правото да имаме различно мнение от партиите в нашето политическо семейство. При нас това е допустимо, защото сме демократична Партия на европейските социалисти. (Шум и възгласи в ГЕРБ и ОП.)
За радост – вече не сме единствени там. Господин Фицо подкрепи позицията на Словакия против Истанбулската конвенция. Но това са подробности.
В името на това да бъдем единни, ще Ви запитам: Вие как ще обясните на Вашите партньори в ЕНП, че изтегляте Истанбулската конвенция и се отказвате от нея, ако искате да бъдете единни с тях?! (Силен шум в ГЕРБ.) Става дума за последователност, но това не е толкова важно.
По-важен е другият въпрос, който постави колегата – за неолиберализма, за изчерпването му в Европа и какво трябва да противопоставим на това? Свърши ли този модел в Европа? Връщаме ли се към социалните модели? Вие освен на думи, ще подкрепите ли на практика някои решения, с които да върнем справедливостта и да коригираме грешките на либералния модел? Например да върнем разумно, пазарно, модерно и съвременно държавата в българската икономика? На приказки сте много силни! Неолиберализмът бил изчерпан. Добре, съгласни сме, но нека да видим по какъв път вървим. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Критикувате либералното, но не сте готови да го коригирате. Не сте готови да предложите алтернатива. Не сме готови да се обединим, за да търсим общо тази алтернатива, пак казвам – в името на бъдещето на обединена Европа! (Реплика на народния представител Станислав Станилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Професор Станилов, моля Ви!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не сте готови да предложите алтернатива! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП, от място): Напротив!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има думата за лично обяснение госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На няколко пъти се говори за това, което съм казала, имайки предвид „тъмни сили“. Когато казах „тъмни сили“, имах предвид тези, които тиражират фалшивите новини, тези, които насаждат срах и паника в обществото. Никой не може и няма право да вменява, че аз говоря срещу църквата или тези, които са против Конвенцията. Мисля, че съм го доказала, че уважавам всички институции, уважавам българските граждани! Аз също ходя между хората и знам какво мислят. Затова аз инициирах дискусия в Софийския университет, за което благодаря на професор Герджиков за съдействието, и на госпожа Манолова, която продължи дискусията след това, защото знаете, че тук имахме вот на недоверие.
На тази дискусия се изказаха над 130 организации. Всички мнения са качени на сайта на Народното събрание. Такава дискусия досега не е правена. И няма да позволя някой да се опитва да вменява внушения на българските граждани по каквато и да е тема относно Истанбулската конвенция и моето изказване. Всеки има право да говори от тази трибуна, всеки има право да изказва мнение. Това е демокрацията!
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Само Жаблянов няма право!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов, моля Ви!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е демокрацията! Точно по тази причина, вслушвайки се в гласа на хората, правителството днес изтегли Истанбулската конвенция – точно защото има притеснения в обществото. Дебати може да има и трябва да има, за да се изяснят всички тези съмнения, които ги има в общественото говорене. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Караянчева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има думата за изказване професор Станилов.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Много пъти съм призовавал колегите от Българската социалистическа партия да поглеждат понякога назад, но това, което каза госпожа Нинова от трибуната, гледайки и сочейки „Обединени патриоти“, просто нямаше място в този дебат. Защо? Тринадесет години „Атака“, а и сега в „Обединени патриоти“ се опитва да върне държавата с различни проекторешения, различни предложения за поправки в законодателството и прочие, и прочие. Няма да изброявам всичко. Издали сме специална книжка какво направи „Атака“ в Народното събрание и там са отразени всички тези наши предложения и как са гласували всички политически партии начело с БСП.
Уважаема госпожо Нинова, напоследък излезе една инициатива във връзка с тези ЕРП-та, с ЧЕЗ, с продажбите там, измами и прочие, с които не съм много в час, но ще Ви кажа следното. Ние два или три пъти сме внасяли проектозакони, проекторешения да се върне държавата в електроразпределителните дружества, да има, да стане тя там акционер с 51% държавно участие и останалото да бъдат акции на граждани и прочие, и прочее. Как гласува Българската социалистическа партия? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Как гласувахте тогава? Вие гласувахте против и ще Ви кажа още нещо. Не само че гласувахте против, Вие винаги сте гласували против, когато сте на власт и когато сте в опозиция, сте гласували против консервативни връщания на държавата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да удължим ли времето? Да, удължете го.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: …в икономиката, в обществото, и навсякъде.
Сега излизате, взимате инициативите на „Атака“ – тук вече съм преброил няколко, предлагате ги тук, защото сте в опозиция. Ако не дай боже дойдете на власт, не знам какво ще стане. Не знам как ще се оправяте с избирателите, ще трябва тези неща да ги прокарвате. Ама Вие няма да ги прокарате и ще се откажете.
Затова Ви се моля още един път, наследството на политическите партии си е тяхно. То не може да бъде размахвано от трибуната с други цели – това, което ние сме правили и сме предлагали 13 години. Ще Ви припомня какво правехте с нас в Тройната коалиция, какви атентати имаше срещу нашия лидер и как тези, които направиха срещу него този атентат, Вие ги поканихте уважително в Народното събрание и ги прие Вашият председател, и тук ни оплюхте, и ни поливахте с помия. Това не си ли го спомняте?! Защо? Именно по тази причина – защото предлагахме неща, които бяха в разрез с тази тотално неолиберална политика на транснационалните компании, които и днес управляват света, управляват и нас. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Станилов.
Господин Попов – за реплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми професор Станилов, книги сте издавали, история сте правили, внасяли сте 13 години, изведнъж на 14-тата в управление и всичко остава в историята. Ами, внесете го сега. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.) Бъдете последователни, а не според позицията Ви на опозиция или в управление. Очевидно е, че не сте последователни. Направете го сега. Прочетете си отново тази книжка, която сте внасяли, и ги внесете в Народното събрание да Ви видим. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Втора реплика?
Господин Веселинов, заповядайте за реплика.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Професоре, бих искал да допълня Вашето изказване, защото сте прав по отношение на политическото лицемерие, което владее БСП. (Шум и реплики от „БСП за България“.) То обаче е особено валидно по темата, която всъщност обсъждаме днес – за Конвенцията. То е особено валидно не само заради фактите, които господин Цветанов изнесе, но и поради факта, че те услужливо забравят, че именно „Обединените патриоти“, нашите министри, нашият вицепремиер господин Каракачанов първи постави въпроса, писмено се мотивира. Той спря между другото текстове за джендър обучението, поставяйки ги на дебат, разбира се, в Министерския съвет и получавайки подкрепата на колегите си.
Тази конвенция не получи единодушно подкрепа в Министерския съвет не само заради министрите на „Обединени патриоти“, но и заради министри на ГЕРБ, които също имаха колебания по една или друга причина дали трябва тя да бъде внесена в Народното събрание.
Всъщност, темата за ценностите от начало до край беше започната и завършена от „Обединени патриоти“, а паразитизмът на БСП в случая беше да се прикачи тогава, когато тази тема стана обществено значима, да се бие в гърдите, опитвайки се да забрави недалечното си минало преди 13 години. Как да помнят преди 13 години, те преди два месеца не искат да помнят какво са говорили?!
Това е моята реплика към Вас. Лицемерието на БСП е не само по отношението на кражбата на идеи. Между другото, немалка част от тях са залегнали в момента в управленската Програма и една по една се реализират. Кражбата на политически идеи продължава и в момента, включително настоящият дебат е функция на тази кражба. Когато формулираха нелепия си въпрос за референдум, дори избягнаха да упоменат точното име на Конвенцията, защото така наречената Истанбулска конвенция е термин, който е правно нищо. Какво всъщност подлагаме на референдум, колеги, „така наречено“? Поне имайте мъжеството да изпишете името на Конвенцията такова, каквото е. Мисля, че дължим това на българските граждани. Това е моето допълнение към Вашето изказване, господин Професоре. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Трета реплика?
Реплика – заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Господин Професоре, това, което казахте, е така и е хубаво да се припомнят тези факти, защото някои политици в днешно време забравят всичко и си мислят, че са най-великите и че вчера са открили топлата вода. Ние чухме преди малко даже лидера на една от парламентарните групи, който спомена, че един вид е създал Европа, дори Европейския съюз.
Моята реплика към Вас е следната. Иска ми се да разбера от Вас повече за социалната роля на пола в тази конвенция, за която БСП се обявяват против. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Довършвам, и да ни обясните обяснението за социална роля на пола дали е това, при което БСП в Европейския парламент са „за“, а тук са против. Ето това е социалната роля на пола – БСП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.
За дуплика, професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Първо, аз не приемам забележката защо сме в коалиция с ГЕРБ, защото така каза българският народ! Това трябва да бъде разбрано. Така разпостави силите в парламента. Ние не искахме да има извънредни избори, което щеше да е много вредно и е много вредно да се правят постоянно избори.
И, второ, ние имаме Коалиционно споразумение, в което част от точките от нашата програма са залегнали и се движат.
А що се касае какво предлагаме и какво не предлагаме специално за ЕРП-тата, Волен Сидеров е внесъл специално предложение. Там са 34%, златната акция и прочее, и прочее. Внимателно го прочетете. Каквото можем с 27 депутати, правим, а Вие, които не можахте да спечелите изборите, ни завиждате, че го правим, според мен.
Що се отнася тук до – какво беше бе, Юлиане? Аз не признавам социалната роля на половете. Аз признавам биологичната роля на половете. Аз не признавам социалната оценка на обществото и това, че то може да бъде манипулирано като някаква мокра глина и да бъде моделирано както падне. Създателят е казал какво да бъде обществото и как то да се развива. Тази програма, която е заложена в обществото от неговото създаване – да бъде разделено на раси, да бъде разделено на етноси, да се формират държави, национални империи и прочие, и прочие, не може да бъде нарушавана и да бъде обявено, че всички ние сме равни, всички сме еднакви, всички ще живеем в една световна държава и ще станем едни и същи. Това не може да стане, защото Създателят не го е предвидил, ще видите! Затова госпожа Меркел казва „мултикултурализмът се провали“. Само че тя не знае с какво да го замени, там е работата. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми професор Станилов.
Има преди това лично обяснение – господин Рашидов.
Ще направите ли лично обяснение, господин Рашидов, или не? Отказвате ли се? Искате изказване?
Да дадем процедура по начина на водене и след това изказване, господин Рашидов.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, процедурата по начина на водене към Вас, госпожо Председател, е защото дебатът няма почти нищо общо с точката от дневния ред. Тук вече час слушаме политико-исторически, партийни и всякакви реминисценции, дебат по геополитическата ориентация на България, дебат за кризата на либералната демокрация и какво ли не още.
Моля Ви, Ваше задължение е да насочите дебата към точката, а тя е: Проект за решение за провеждане на референдум. Ако има някой да каже за или против с аргументи по този проект, да казва, ако не, Вие трябва да отнемате думата и да спазвате Правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
За изказване – господин Рашидов, заповядайте.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, колеги! Два пъти се спомена името ми, нямаше да се изказвам, защото не виждам за какво се води един дебат, който е приключен - само преди един час всичко е оттеглено, но аз не знам защо се дърляте.
Първото нещо, което искам да кажа, е следното. Моето отношение спрямо Истанбулската конвенция показа ясно, че ГЕРБ е демократична партия, с нищо не съм злоупотребил и никой не е злоупотребил с мен да ме кара да приемам общи решения.
Второ, вместо да поздравим правителството в лицето на Борисов, защото това беше своего рода референдум, в който проверихме дали българският народ приема, или не приема едно решение на Европейския съюз. Да, в момента, когато българският народ се раздвои, Борисов оттегли това решение. Много просто! Просто трябва да го поздравим, че го направи. Явно се съобрази с решението и мисленето на българите. Какво има да го плюем сега - един час да се чекнем и да оплюем този, онзи, когато това е свършен факт.
Към моя приятел Сашо – да не подновява референдумите, защото, Саше, помня - навремето искаха закриване на БКП и БСП, да не вземат да направят референдум за закриване на БСП и да вземе да мине. Така че си трай сега, не се взимай на сериозно. (Смях, оживление.)
Колеги, този дебат определено приключи. Повече не се възбуждайте. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Рашидов.
Реплики има ли към изказването на господин Рашидов? Няма реплики.
Лично обяснение – господин Паунов, заповядайте. Вие може и на кафе да си направите личното обяснение, но заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Каза ми „Саше“ и затова се разпознах. (Смях, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог със залата.
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Вежди, знаеш, че сме приятели, знаеш, че се уважаваме, но искам да ти кажа, че ти не си член на ГЕРБ и това не значи, че ГЕРБ е демократична партия. (Смях, оживление в „БСП за България“.) Ти си гражданска квота, както аз съм коалиционен партньор и моето мнение и становище не засяга БСП. Това е мнението на Комунистическата партия на България.
Понеже е добър популист, господин Цветанов винаги умее да ги меша нещата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Той не ги разбира.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Не, разбира ги, разбира ги, подготвен е човекът. (Шум и оживление в залата.)
Господин Цветанов, към Вас, аз помагам на господин Лазаров, когато иска да направи референдум, да пита българския народ дали да остане България в Европейския съюз. Не сме казали, че сме против. Ние искаме да се пита народът и аз добавих – понеже съм гласувал против НАТО, когато се гласуваше в този парламент, че не е лошо да се добави, така и така ще се харчат пари както за Европейския съюз, така и за НАТО. Няма нищо лошо, когато има референдуми, но изглежда Вас Ви е страх от референдумите. Какво, какво лошо има в цялата работа?!
Аз не съм гласувал против никакъв референдум, а съм гласувал против НАТО, против американските бази в България, против войната в Ирак, против затварянето на Трети и Четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“ и даже тези, които гласуваха за нашите войски да бъдат изпратени в Ирак, Обама призна грешката. Всичко това, за което съм гласувал, историята ще го потвърди. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Паунов.
Други изказвания, колеги? Други изказвания няма. (Шум и реплики.)
Закривам разискванията.
Изчитам Ви:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за провеждане на национален референдум
Народното събрание на Република България на основание чл. 84, т. 5 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Приема Решение за провеждане на Национален референдум по следния въпрос за гласуване: „Против ли сте Народното събрание на Република България да ратифицира така наречената Истанбулска конвенция от 11 май 2011 г.?“.“
Моля, гласувайте.
Гласували 211 народни представители: за 67, против 121, въздържали се 23.
Предложението не е прието. (Голяма част от парламентарните групи на „БСП за България“ и „Движението за права и свободи“ напускат залата.)
Отрицателен вот – заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против“, защото нямам намерение да участвам в предизборната кампания на БСП за евроизборите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Съжалявам, че ще трябва да си помислите сега нова тема, а има и още една година дотогава. (Шум и реплики.)
Много се радвах, като Ви слушах тук, от тази трибуна, колко разочаровани бяхте, че правителството днес изтегли Истанбулската конвенция и сега ще трябва да си измислите нови теми, а това е по-трудно, защото беше много лесно – направихте се на покръстени за два месеца, скачахте там в краката и на руския патриарх, минахте от марксизъм в някаква защита на християнските ценности, което аз приветствам, ако е искрено. Според мен обаче не е искрено и днешният дебат го показа. Вие искахте да си правите PR с много сериозни ценности и с много сериозни неща. Затова аз и друг път съм казвал: уважавам мнението на Православната църква, уважавам мненията не вероизповеданията, но не уважавам Вашето мнение, защото то е конюнктурно, то няма нищо общо с това, за което говорите. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Втори отрицателен вот – заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа демократи, нали много беше важно чуждото мнение и Вие от БСП отстоявахте правото на европейското говорене и правото в Европа на чуждото мнение! Защо така демонстративно напуснахте залата? Защо ли? Защото има двоен стандарт в политиката. И Вие, уважаеми колеги от БСП, сте привържениците на двойния стандарт в политиката.
Гласувах „против“, защото само преди два месеца двойният стандарт в политиката задължаваше БСП да обикаля села и паланки, да събира подписи и да подкрепя Истанбулската конвенция. Само преди дни имаше остро противопоставяне между председателя на ПЕС, между вицепрезидента госпожа Йотова и БСП. Защо? Заради двойния стандарт и липсата на ориентация къде е обществената вълна.
И последно, гласувах „против“ с ясното съзнание, че БСП никога не са искали да чуят гласа на хората. Така, както преди две години подцениха референдума и гласа на близо три милиона български граждани, така и днес използваха точката от дневния ред единствено и само за популистично говорене, за нищо друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова.
Трети вот ще има ли?
Трети отрицателен вот – заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против“ провеждането на този безсмислен референдум, защото виждате за какво става въпрос. Популизмът свърши и в залата останаха най-много от управляващата Партия ГЕРБ и от Партия „Воля“ – сега да вършим черната работа, да приемаме закони, които са в полза на хората.
Затова, колеги, днес са Ви отбелязали – разбирам някои от колегите, които искат да се припишат сега към тази вълна в Европа, която залива и помита – и залива, и помита, защото правите точно ей такива безсмислени неща – два часа безсмислени дебати, без никаква полза за българското общество! В продължение на една година забелязваме само това.
Във всички предавания, в които попадам, питам журналисти, които се занимават с отразяване на обществения живот: „Забелязвате ли едно нещо, с което да могат да се похвалят партиите, които да са направили през това време – смислено, за българския народ и българската държава?“ И журналистите мълчат гузно. Мълчат, защото няма какво да кажат, освен тези безсмислени скандали, които ние вече – едва ли не си мислим, че почват да са договорени. От една страна, говоря, между управляващите и опозицията – от една страна, БСП да си викат безсмислено, за да се водят пред хората опозиционна партия, от друга страна, от това нищо да не следва – нито за хората, нито за управляващите, защото всички знаят, че е безсмислено.
Призоваваме Ви за пореден път: тези безсмислени дебати, тези безсмислени циркове, този безсмислен театър – тук не сме актьори, а сме народни представители, слезте на земята и започнете да работите за хората! Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.
По начина на водене – заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам процедура по начина на водене към господин Марешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Трябва да е към мен, господин Христов. Трябва да е към мен.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Да, да, да.
Това не беше отрицателен вот. Продължават да се сипят обиди, да се претоплят стари манджи. Аз не чух отрицателен вот.
За пореден път обвинения срещу БСП. (Реплики: „Естествено…“)
Как, естествено?! В кой нормален парламент се води такъв дебат? Дебат нямаше. Нямаше и отрицателен вот. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господи Христов.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред. Тя е във връзка с:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 9 ФЕВРУАРИ 2018 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 47 ОТ 21 ФЕВРУАРИ 2018 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Днес е точка втора в Програмата.
Заповядайте, господин Кирилов, да ни представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
относно Указ № 47 на Президента на Република България, постъпил на 21 февруари 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от Народното събрание на 9 февруари 2018 г. и мотивите към Указа.
На свое заседание, проведено на 28 февруари 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 47 на Президента на Република България, постъпил на 21 февруари 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от Народното събрание на 9 февруари 2018 г. и мотивите към Указа.
На заседанието присъстваха: от „Корпоративна търговска банка“ АД, обявена в несъстоятелност – господин Ангел Донов и госпожа Кристи Маринова – синдици, и господин Александър Кацаров – служител; от БТК ЕАД: госпожа Дорина Коцопулу – юрисконсулт.
Председателят на комисията господин Данаил Кирилов докладва Указа на Президента и мотивите към него, като посочи, че на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от Народното събрание на 9 февруари 2018 г., като упражнява конституционното си право на вето върху разпоредбите на § 5, § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност.
В мотивите си Президентът посочва, че във всеки закон се съдържат правила за поведение, които, за да могат да бъдат спазвани от адресатите, трябва да действат занапред. Отбелязва се, че част от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност имат обратно действие, прилагат се спрямо факти, които са настъпили преди влизането на Закона за изменение и допълнение в сила и уреждат юридически факти, които са породили вече правни последици. В мотивите се набляга върху разпоредбата на § 5, ал. 1, с която се обявяват за нищожни заличаванията на учредени от длъжници или трети лица обезпечения в полза на Корпоративна търговска банка, извършени от квесторите, временните и постоянните синдици на тази банка.
Обърнато е внимание на обхвата на нормата, който обхваща периода от поставянето на банката под специален надзор – 20 юни 2014 г., до започването на осребряване на имуществото. Така на нищожността, като най-тежка юридическа санкция за действителността на заличаванията, се придава обратно действие.
Отбелязано е също, че § 5, ал. 3 урежда период от време, през който се обезсилват изтеклите срокове по отношение на всички учредени в полза на Корпоративна търговска банка обезпечения, а по силата на § 6 се въвежда относителна недействителност на сделки, имащи за предмет прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжници на Корпоративна търговска банка след поставянето на банката под специален надзор. В мотивите се акцентира, че новите правила за нищожността и относителната недействителност се прилагат спрямо настъпили вече юридически факти и засягат придобити вече права или погасени задължения.
В дискусията взеха участие народните представители Хамид Хамид, Йордан Цонев, Димитър Лазаров, Данаил Кирилов, Тодор Байчев, Крум Зарков и Филип Попов.
Господин Хамид Хамид посочи, че няма да подкрепи Указа и добави, че ретроактивното действие на норми е правна възможност, уредена в чл. 14 от Закона за нормативните актове. Той добави, че измененията и допълненията на Закона за банковата несъстоятелност не са санкция по своя характер и забраната за обратно действие в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове не намира приложение.
Господин Йордан Цонев отбеляза, че съобразявайки се с Указа на Президента и мотивите към него, като вносител е поискал информация от министъра на финансите относно данни за сделките, които биха попаднали в обхвата на нормите на президентското вето. Той добави, че ретроактивното действие на част от нормите е оправдано предвид значимия обществен интерес, като изложи данни, че стойността на заличените обезпечения в полза на Корпоративна търговска банка – в несъстоятелност, е 233 147 298 лева, материалния интерес на прихващанията възлиза на 1 174 252 811 лева и броят на образуваните съдебни производства е 205.
Народните представители Филип Попов, Тодор Байчев и Крум Зарков изразиха подкрепата си за Указа и изложените мотиви против приемането на Закона, като подчертаха, че приемането на Законопроекта ще доведе до негативни последици, до правна и политическа несигурност, което ще доведе до влошаване на инвестиционния климат.
Данаил Кирилов отбеляза, че казусът около Корпоративна търговска банка – в несъстоятелност, започва по времето на Четиридесет и второто народно събрание и самото производство по несъстоятелност е насочено към определяне на начална дата на неплатежоспособност – към един предходен на завеждане на искова молба момент, като производството се отличава и с характерните за него отменителни искове, които имат за предмет обявяване за недействителни на правни сделки, с които се уврежда имуществото на длъжниците и с това масата на несъстоятелността.
Господин Донов отбеляза, че Законопроектът следва да бъде повторно приет, за да се попълни масата на несъстоятелността с 1,4 млрд. лв. Той добави, че отхвърлянето на Закона ще е сигнал в полза на длъжниците на банката, които не желаят да възстановят взетите средства.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, 7 гласа „против“ и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от Народното събрание на 9 февруари 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Колеги, откривам разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, с Указ № 47 държавният глава е върнал приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.
След като се запознахме с мотивите, ние неколкократно имахме възможност да изразим нашето несъгласие с тях.
На първо място обаче искам да отбележа как започват мотивите на държавния глава. Той споделя и подкрепя целта на вносителите на Законопроекта. За нас тази подкрепа е важна.
По-нататък обаче държавният глава посочва, че тези средства трябва да се постигнат с конституционосъобразни средства. Тук искаме да изразим нашето несъгласие с този аргумент. Средствата, начинът и текстовете, които сме приложили, смятаме че са конституционосъобразни и в съзвучие с цялото българско законодателство, включително и със специалния текст, който регламентира приемането на текстове с ретроактивно действие.
Една от големите забележки в мотивите е, че приемаме текстове със задна дата, или така нареченото „ретроактивно действие“.
Това действие, колеги, е уредено в Закона за нормативните актове, чл. 14, като в ал. 3 на същия член законодателят е посочил кога не може да се ползват текстове с ретроактивно действие. Ние считаме, че не сме в тази хипотеза, така че сме в съзвучие със Закона за нормативните актове и с Конституцията на Република България.
Не сме съгласни и с другите аргументи, които се посочват за параграфи 5, 6 и 7, като за част от съображенията на президента, като той казва, че обществото трябва да знае конкретните измерения за последиците от приетия Закон. Още тогава изразихме съгласие с тази аргументация и господин Йордан Цонев поиска от министъра на финансите и получи нужната информация, така че ще я представим на народните представители и на обществото. И в този смисъл ще удовлетворим искането на държавния глава.
Надявам се всички народни представители да подкрепят Законопроекта, защото налице е огромен, значим обществен и държавен интерес и изключението за ретроактивно действие следва да се приложи. Благодаря Ви засега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Хамид.
Реплики към изказването на господин Хамид? Не виждам реплики.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважавам мнението на вносителите, но няма как да се съглася с предоставените от тях мотиви по отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.
Представеният Законопроект от тях, за съжаление, не попълва пропуски в Закона за банковата несъстоятелност, каквато е целта на вносителите. Напротив, аз считам че по-скоро той противоречи на чл. 1, ал. 1 от Конституцията, провъзгласяващ основополагащия за България конституционен модел – принцип на правовата държава.
За отбелязване е, че предлаганите промени нарушават правната сигурност, предвидимостта и стабилността на правния ред. Да, тук се обръщам към вносителите: ние действително имаме интерес в производството по банкова несъстоятелност да има една по-широка намеса на държавата и една по-голяма сигурност, но това следва да бъде с конституционосъобразни средства постигнато, а не както е в момента, поради това и държавният глава има възражение по някои от Преходните и заключителни разпоредби на приетия Закон. С тях се преуреждат с обратно действие, в нарушение на правовата държава, настъпили правни последици, придобити права и погасени задължения.
С § 5 се обявяват за нищожни заличаванията на учредени от длъжници или трети лица обезпечения в полза на Корпоративна търговска банка, извършени от квесторите, временни и постоянни синдици на тази банка. Това обхваща периода от поставяне на банката под специален надзор – 20 юни 2014 г., до започване на осребряване на имуществото, посочва държавният глава.
Така на нищожността, като най-тежка юридическа санкция за действителността на заличаванията, се прилага обратно действие. Съгласно § 5, ал. 3, пак за минал период от време, се обезсилват сроковете, изтекли по отношение на всички учредени в полза на КТБ обезпечения.
Доколкото е очевидно, че ако някакви сделки са се извършвали с измамна цел, и по настоящето законодателство могат да бъдат атакувани и обявявани за недействителни от гледна точка на заинтересованите лица, а именно Корпоративна търговска банка и нейните синдици – в настоящия случай. Разбира се, в предложения Законопроект е игнорирано напълно едно обстоятелство, което е констатирано от съда, а именно, че след 20 юни 2014 г., моментът на поставяне на КТБ под специален надзор, цялата отговорност за опазване на имуществото и на активите на банката, е на БНБ в лицето на квесторите и на Фонда за гарантиране на влоговете на банките, след назначаване на синдици от тях.
И тук искам да Ви прочета едно изявление на синдиците на Корпоративна търговска банка АД – в несъстоятелност, което е на страницата на КТБ от 4 ноември 2016 г., а именно: „В заключение, относно кадровата ни дейност и твърдението, че служители на Софийски градски съд са били назначавани на работа в КТБ – в несъстоятелност, следва да се има предвид, че сме целели единствено създаване в максимална степен на екип от професионалисти, който да работи в банката. В тази връзка с изрично писмо сме поискали от председателя на съда – господин Калоян Топалов, оказване на съдействие за наемането в КТБ – в несъстоятелност, на бивши кадри от съдебната система с оглед на квалификацията и опита им“, тоест в КТБ са работили едни квалифицирани, правоспособни хора, умни, няма да добавям „и красиви“.
В случая обаче за какво става въпрос? Става въпрос за един нормално действащ закон и за назначени, забележете, от държавата хора, които са взели решения, които вносителите на Законопроекта не харесват към настоящия момент. И не може това, което те са направили или пък не са направили, да служи за извинение за ретроактивност на закон и поради това конституционността на подобен текст е проблематична.
Ако предлаганите промени се приемат, ще може да се иска разваляне на сделки между частни фирми в защита на обществения и държавен интерес. Това обаче ще бъде един предупредителен сигнал към инвеститорите. Ако това се приеме, всеки един инвеститор би се замислил сериозно дали да закупи някакъв актив в България.
Останалата част от проблемите, които този Законопроект се опитва да решава, се дължат на действия на назначени от държавата хора и съответно не виждам защо трябва да се пише закон, като може държавата просто да ги инструктира какво да правят или съответно какво да не правят. Не виждам голям смисъл да се прави този допълнителен закон. Мисля, че наличните механизми са достатъчни за това.
Да коментираме и ретроактивността. Юристите се позовават на практиката на Конституционния съд, според който, за да има ретроактивно действие, трябва да има достатъчно тежки обстоятелства, които да го оправдават, невъзможност да се възстанови някакво положение и се прилага само и единствено когато са налице извънредни или спешни мерки. Какво налага тези извънредни и спешни мерки три години и половина след фалита на банката – в настоящия момент? Абсолютно нищо!
От значение за набиране на масата на несъстоятелността е скоростта, тоест след обявяването на фалита трябва незабавно да се пристъпи към попълване на масата на несъстоятелността. Ако такова нещо не се е случило, три години и половина по-късно не виждам как ще се получи.
По силата на § 6 се въвежда относителна недействителност на сделки, имащи за предмет прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжниците на Корпоративна търговска банка след поставяне на банката под специален надзор. Тъй като Корпоративна търговска банка е поставена под такъв надзор на 20 юни 2014 г., това правило също е с обратно действие. С този параграф се нарушава принципът на предвидимост, произтичащите от него правна сигурност и стабилност, тъй като обявява за недействителни правни действия и сделки, които към момента на извършването им са били обаче действителни.
С § 7 цитираните разпоредби се прилагат също с обратна сила и за откритите до влизането на този закон в сила производства по несъстоятелност. По този начин нищожността и относителната недействителност се прилагат само за заличаванията, както и спрямо прехвърляния на дялове и на акции, които са съобразени с действащото към момента на извършването им законодателство. Така с приетия Закон се засягат придобити вече права или погасени вече задължения.
Да припомня, че датата на несъстоятелността на банката е 6 ноември 2014 г., тоест прехвърлянията между месеците юли и ноември не се покриват от тази разпоредба и аз се питам: защо тези прехвърляния, тези заличавания са по-добри, отколкото следващите? С други думи обаче, ако някоя фирма е кредитополучател на българска банка, тя трябва моментално да наложи запор на всички свои сделки с дялове и дялове на каквото и да е било, защото винаги има опасност банката да се окаже фалирала.
Правилата на параграфи 6 и 7 на предложения Законопроект нарушават и друг компонент на принципа на правовата държава – изискването законно придобити права да се закрилят и да не се засягат от ретроактивните мерки. Тези норми обявяват за нищожни извършени в миналото правни действия, възкресяват с обратна сила действието и позволяват подновяването на погасени обезпечения като накърняват правата, които трети лица са придобили върху обекта на сделките, които са били действителни към момента на извършването и обезпеченията.
В заключение мога да кажа следното: целта на вносителите може да е легитимна, но не е подкрепена с правилните законосъобразни норми. Вместо да се търсят едни общи правила за защита, то настоящият закон се принизява до индивидуален нормативен акт, насочен само и единствено срещу една банка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Байчев.
Реплики имаме ли към изказването на господин Байчев? Не виждам реплики.
Колеги, предвид на това, че е вече 11,30 ч., обявявам 30 минути почивка.
Разискванията ще продължат след почивката.


(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, моля, заемете местата си. Продължаваме работа.
Господин Кирилов, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще опитам без излишни емоции да коментирам наложеното от президента на Република България вето по отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност. Това е третият законопроект, който цели да обезпечи възможността синдиците, респективно кредиторите, да получат справедливо осребряване на имуществото, така че масата на несъстоятелност да бъде попълнена в максимална степен.
Припомням, че в края на 2014 г. при легислатурата на Четиридесет и третото народно събрание и в самото начало на онова Народно събрание ние приехме две изменения в Закона за банковата несъстоятелност, така че да се отговори на предизвикателството на този казус, който възниква за първи път при действието на този закон, тоест това е първият случай на реалното прилагане в правния живот на разпоредбите на Закона за банковата несъстоятелност. С тези две изменения, макар да нямахме никакви съмнения, че нормите и на Закона за банковата несъстоятелност, и нормите на Търговския закон за общата несъстоятелност на търговците съдържат стриктни правила, така че да не може длъжниците и кредиторите да сключват споразумения – такива споразумения, които да увреждат масата на несъстоятелността, или да пренареждат кредиторите по тяхното им право да получат приспадащото им се удовлетворение от останалото имущество на обявения в несъстоятелност длъжник.
Въпреки това тогава масово се разпространяваше практиката на така наречените цесии на прехвърляне на вземания от кредитори на банката към длъжници на банката. По този начин течеше един процес на удовлетворение на правата на част от правоимащите, извън рамките на стриктно нормираното производство по несъстоятелност. Да, безспорно е за всички юристи, безспорно е за голяма част и от публиката, и от търговците, че това са недопустими споразумения, че те ще бъдат по един или друг начин атакувани.
Уви и за съжаление, се стигна до настоящия законопроект, внесен от колегите, с което те използват понятието „вторично разграбване“ на активите на КТБ. Аз няма да влизам в коментар дали това е вторично, или е част от основно продължение на първичното разграбване на капитали. Няма да коментирам и понятието „разграбване“, по причина на това да останем стриктно в правния език на това производство.
Производството по несъстоятелност, както и Конституционният съд е имал множество поводи, случаи да се произнася по този въпрос, е особено принудително производство. То е особено изпълнително производство, в него има както материалноправни норми, така и процесуалноправни норми. Самата логика и философия на специфичното производство на несъстоятелността е такава – то често връща датите, връща времето назад, и това връщане става съобразно специфичната, специална цел на производството да се гарантира осребряването на имуществото и попълването на масата на несъстоятелността. Такъв случай е определянето на датата на неплатежоспособността. Това също е юридически факт, който, вероятно разговорно би се казало, има обратно действие. Да, то връща хронограмата, връща много назад във времето, към момента, в който наистина е настъпил необратимият дефицит в имуществото на дружеството, така че то да не може да продължи да осъществява търговската си дейност.
Друг такъв инструмент и институт, който изначално е заложен във философията на производството на несъстоятелността, са отменителните искове, които би трябвало да отменят увреждащите имуществото на длъжника в несъстоятелност сделки, привидните сделки, тези, които са сключени със специалната цел да осуетят възможността на кредиторите да получат удовлетворение.
Няколко вида са исковете. Пак Конституционният съд е имал възможността да разсъждава по отношение на кои от тях би могло да има обратно действие, по кои не би следвало да се допуска. Но аз споделям принципите на Конституционния съд, който потвърждава, че в това производство трябва да доминира справедливостта – справедливостта на удовлетворението и недопускането на увредата.
Подготвил бях няколко цитата от решението на Конституционния съд по конституционно дело № 12 от 2013 г., но няма да ги чета. Особено интересно и прецизно е решението на Конституционния съд, включително тълкувано и с особените мнения, приложени към него. По тази причина моето убеждение е, че ние сме предложили едно принципно решение, което да затвърди процесуалната възможност съдът, не страните – страните вече са действали, страните действаха и през
2014 г., и през 2015 г., не, сега иде реч за това: съдът да може да разглежда претенциите на синдиците. Иде реч за това: да се запази статутът на неправилно заличените обезпечения. Вие знаете, че това е особено важно по отношение на имуществото на дружеството в несъстоятелност, както и по отношение удовлетворяването правата на кредиторите.
В тази връзка подкрепям онази част от мотивите на президента, където обективно и честно се признава, че законодателят има конституционното право да решава въпроса за действието на закона във времето. Смятам, че в този законопроект, както и в предните два, не са нарушени конституционни принципи, не са създадени преференциални права, напротив – премахнати са, и се премахва възможността правно действие да продължат да имат увреждащите споразумения, тези, които увреждаха и продължават да увреждат имуществото на несъстоятелността.
Благодаря на колегите вносители, че успяха да ангажират точни данни по трите въпроса, които бяха дискутирани още в дебата по приемането на основния закон. Тези числа са особено красноречиви, но тук не подкрепям президентското вето, без значение на тези числа. Мисля, че вносителите ще ги потвърдят и повторят. Без значение на тези числа, ние имаме правото да премахнем несправедливите последици, тези, които отнеха огромна част от масата на несъстоятелността, тези, които компрометират в огромна степен усилията на синдиците да довършат успешно производството по несъстоятелност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, моята реплика е кратка и тя е провокирана както от аплодисментите, които получихте на Вашето изказване, така от едно словосъчетание, и то е „принципно решение“.
Аз няма да влизам в спорове за конституционосъобразност, има аргументи и в двете посоки, но точно това връща президентът – онези три параграфа, които не се вписват в идеята за принципно решение, тъй като са насочени към определен субект. Тоест не става дума за принцип. Става дума – и президентът е отбелязал, че това е право при изключение в Народното събрание – да се произнесе законодателят върху един конкретен казус.
Тук трябва да се разсъждава има ли причини да го направи или не, но не е принципно това решение. Доказателство за това, че не е принципно, е, че утре, не дай си боже, ако има подобен казус, той ще се решава по общите правила на Закона за банковата несъстоятелност, а не по трите параграфа, които са върнати от ветото на президента. Тоест оспорвам Вашето определение на този законопроект в частта му, която е върната от президента като принципно решение. Това е решение адхок. Това е решение конкретно и можем само да се надяваме, че неговите последици ще бъдат тези, които вносителите защитават. Надяваме се да не са други, тъй като предишни такива решения показват, че на практика, когато законодателят се намеси конкретно по даден казус, по-често създава повече проблеми, отколкото решава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Други реплики?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Принципно господин Кирилов е прав. Да, законодателят и Върховният касационен съд принципно подкрепят и позволяват ретроактивността. Това Ви е позволено и в Конституцията, но все пак нека да се позовем на чл. 14 от Закона за нормативните актове, където обратната сила на нормативен акт може да се даде само и единствено по изключение, и то с изрична разпоредба. Това изискване на законодателната техника обаче не е спазено в настоящия закон и няма никаква изрична разпоредба за предаване на обратното действие.
Посоченото в § 8, че Законът се прилага и към откритите преди влизането му в сила производства по несъстоятелност, е действие спрямо заварени правоотношения, което е различно от обратното действие. Затова ние имаме принципни различия и не го подкрепяме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Съвсем кратка ще ми бъде дупликата.
По отношение репликата на господин Крум Зарков ще кажа следното. Факт ли е, че все още не е приключило производството по несъстоятелност на КТБ? Факт е. Това заверен случай ли е? Заварен случай е.
Колегата Байчев опита да продължи логиката, която ще развия по отношение на Вашия въпрос. Същото беше, ако вместо „КТБ“ бяхме записали „заварените производства“. Същото е. Неслучайно посочих решението на Конституционния съд по конституционно дело № 12 от 2013 г., защото те много прецизно разграничават хипотезите на прилагане на закона спрямо заварените производства и тези, които са с обратна сила.
Да, имаме множество правни норми. Действително. Някои от тях са материалноправни, други са процесуалноправни. Не бих влизал в тълкуване конкретно как да интерпретираме нормата по отношение на обезпеченията – като процесуалноправна или като материалноправна? Тъй или иначе, и Конституционният съд е съгласен, че в тези случаи се променя правно положение, по което обаче още не са настъпили окончателно правните последици. А те не са настъпили, защото не е завършило производството по несъстоятелност.
Ако трън в очите е употребата на единственото и конкретно – и дай Боже да остане единственото конкретно – производство по този закон, да, би могло да се замени „КТБ“ с „висящите производства“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Други изказвания?
Преди да дам думата за други изказвания, ще прочета:
РЕШЕНИЕ
на Министерския съвет № 139 от 7 март 2018 г. относно оттегляне на законопроект
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България Министерският съвет
РЕШИ:
1. Оттегля Проекта на закон за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена в Истанбул на 11 май 2011 г. и подписана от Република България на 21 април 2016 г., одобрена с Решение № 17 на Министерския съвет от 2018 г.
2. Отменя Решение № 17 на Министерския съвет от 2018 г. за одобряване на Законопроекта.
Министър-председател: Бойко Борисов“.
Продължаваме с разискванията.
Изказвания?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Учудвам се, че преди малко като влязох в залата и започнаха разискванията, колегите отляво ги няма. Няма ги, защото те не са на работа, всъщност те са пред Министерския съвет, драпайки към властта. Използвайки тяхната риторика за стълбите и за оградата, се учудвам, че депутатите от БСП не носят стълби, за да драпат по прозорците на Министерския съвет. (Реплики от „БСП за България“.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): По темата ли е това?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По темата е, колеги, защото имам въпроси по темата към липсващи Ваши депутати.
Въпросът ми е следният. Задавам го вече един месец и не получавам отговор: каква е връзката на БСП и на депутати от БСП с КТБ? По темата.
Използвам, за да попитам по темата: съдружник ли е госпожа Йончева с офшорката „Дайли трейдинг“ 50 на 50? „Дайли трейдинг“ привела ли е 315 хил. лв. срещу 5 хил. лв. на госпожа Йончева? Откъде идват тези пари? Тази, която е упълномощена – Зорница Блъскова, да представлява офшорката, е съдружничка на Георги Георгиев във фирмата „Инвестмънт Проджектс“, която фирма, според докладите на „Аликс партнърс“, е източила над 42 млн. лв. от КТБ. Тези източени пари имат ли общо с парите, които е получила госпожа Йончева от офшорката „Дайли трейдинг“? Питам и не получавам отговор вече месеци наред. Питам: има ли връзка, няма ли връзка?
Предния път забелязах, че госпожа Йончева не беше в залата да гласува този законопроект. Това да не би да се дължи – питам, отново питам, не твърдя – на нейно притеснение, че тя е в конфликт на интереси по този закон? Днес отново я няма на гласуването на закона. Питам, колеги, и не получавам отговор. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Реплика?
Господин Зарков – по начина на водене.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас с процедура по начина на водене, за да изразя своето възмущение от начина, по който се води този важен дебат, който засяга огромна тема и вето на президента на Републиката.
Дебатът, господин Председател, въпреки че в него има КТБ, не е за кой какво е правил в КТБ, а е за ветото на президента. Това, от една страна.
Второ, уважаеми господин Председател, народните представители нямат основания да задават въпроси на други народни представители от тази трибуна. Има институции, където това трябва да се направи.
И за да е всичко ясно, уважаеми господин Председател, моля, напомняйте на уважаемите господа и дами народни представители, които са от ГЕРБ, че да твърдиш, че Елена Йончева е източила КТБ, е най-големият абсурд, който е изричан в това Народно събрание и трудно дори Вие ще направите нещо по-абсурдно от това. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Уважаеми господин Зарков, както виждате, аз се стремя толерантно и внимателно да изслушвам всички. Аз наистина смятам, че трябва да участваме всички в този дебат, защото е важен и очаквам най-скоро депутатите от Българската социалистическа партия да се присъединят към нас в залата, за да продължим разискванията. Благодаря Ви.
По начина на водене – господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми колеги!
Към Вас е отношението, господин Председател. Извинявам се, но тук се повдигат важни теми, все пак това е вот, президентът е наложил вето на един закон, който вълнува обществото, и вляво не виждаме народни представители. Явно те не се интересуват от това.
Моят колега господин Добрев повдигна много основателни въпроси във връзка с източването на КТБ, а няма отговори, защото отляво нашите колеги ги няма. Не се ли интересувате, колеги, какво е наложил президентът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Към мен се обръщайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Едно време си спомням в 2014 г. казахте, че ние трябва да бъдем в залата, защото тук е нашата работа. Къде сте Вие тогава? Това питам аз: къде сте? (Реплики от „БСП за България“: „Тук сме!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Аз вече отправих своята молба към народните представители от БСП да се присъединят към нас в залата, за да продължим с разискванията.
Отново по начина на водене – заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Няма да злоупотребявам с процедурите, само че, господин Председател, Вие от това място внушавате едва ли не на българския народ, че БСП не ходи на работа. (Оживление и реплики от ГЕРБ.) Колкото и да сочите в тази посока, хората помнят какво правихте 2013 – 2014 г. Малко срам трябва да имате, малко очи да имате да погледнете хората.
На призива, господин Председател, да дойде БСП в зала, може би искате да дойдем с протестиращите отвън? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков, недопустимо е по този начин.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Председател, ако за това призовавате, да се обадим да дойдат от протеста тук пред Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков, Вие подтиквате и предразполагате към безредици.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не, Вие подтиквате и предразполагате, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вие подтиквате към безредици.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Вие подтиквате, господин Председател, и внушавате на хората нещо, което не е вярно, господин Председател. Не Ви прави чест да го правите от трибуната, и то на три пъти. Иначе не бих си позволил да стана да правя процедура по начина на водене. Не е нормално, господин Председател, и си вземете бележка от тази работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Няма да Ви отговоря по обясними причини.
Друг по начина на водене има ли? Няма.
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията, преминаваме към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля заемете местата си. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на повторно гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от Народното събрание на 9 февруари 2018 г.
Гласували 169 народни представители: за 129, против 40, въздържали се няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Законът за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност е повторно приет.
Законът ще бъде изпратен на президента на Републиката за обнародване в „Държавен вестник“ в 7-дневен срок от получаването му, съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ.
Законопроектът е с № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г., приет на първо гласуване на 6 октомври 2017 г.
Кой ще ни представи доклада?
Господин Цветанов. (Председателите се сменят.)
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, преди да започнем по доклада, правя предложение за допускане в залата.
На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в пленарната зала да бъдат допуснати: господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, Евгени Евгениев – директор на дирекция „Финансово разузнаване“, Константин Шаламанов – началник на отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“ към Държавна агенция „Национална сигурност“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, поканете господин Ципов, господин Евгениев и господин Шаламанов да влязат в залата.
Моля, продължете с представянето, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „Доклад относно Законопроект за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-14, внесен от Министерския съвет на 22 август 2017 г., приет на първо гласуване на 6 октомври 2017 г.
Проект – второ гласуване.
„Закон за мерките срещу изпирането на пари“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Моля, продължете, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „Глава първа – Общи положения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава първа, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „Раздел I – Предмет, цели и обхват“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел I, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.
По чл. 2 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. (1) Изпиране на пари по смисъла на този Закон, когато е извършено умишлено, е:
1. преобразуването или прехвърлянето на имущество със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото, или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие, с цел да се избегнат правните последици от деянието на това лице;
2. укриването или прикриването на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението, правата по отношение на или собствеността върху имущество, със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;
3. придобиването, владението, държането или използването на имущество със знание към момента на получаването, че е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;
4. участието в което и да е от действията по т. 1 – 3, сдружаването с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на такова действие, както и подпомагането, подбуждането, улесняването или даването на съвети при извършването на такова действие, или неговото прикриване.
(2) Изпиране на пари е налице и когато дейността, от която е придобито имуществото по ал. 1, е извършена в друга държава членка или в трета държава и не попада под юрисдикцията на Република България.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване два текста. Първият текст е текстът на вносителя за чл. 1, който се подкрепя от Комисията. Вторият текст – редакцията, която Комисията предлага на текста на чл. 2.
Гласували 94 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 7.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3, като в т. 7 думите „Глава първа, Раздел I“ се заменят с „Раздел II от тази глава“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да, действително борбата срещу изпирането на пари е ангажимент и на българската държава, а не само на нашите европейски партньори.
Още когато обсъждахме този Законопроект на второ четене ни беше обяснено, че това е транспониране на европейска директива. Знаете, че европейските директиви в голямата си част се транспонират по вид и начин, по който те трябва да отговарят на нашето законодателство, така че не трябва буквално да бъдат прехвърляни и превеждани, понякога с изключително лош превод.
В чл. 3 специално аз очаквах и работната група да намери вариант, в който да се намали административната тежест именно върху тези обекти, които по-нататък ще бъдат описани в чл. 4, които трябва да събират съответната информация, да извършват тези действия по мерките за превенция за използване в една система, както е записано в чл. 3.
Прави ни впечатление, че тук, това беше коментирано и по време на заседанието на Комисията, бяха постъпили десетки становища в тази посока, че се увеличава административната тежест именно върху компаниите, които се занимават с подобен род дейност.
На практика службите, които са описани в т. 8, ще получават един краен продукт и тук за нас остава голямата въпросителна – точно какво ще правят? Ние така и не научихме и в хода на дискусията, и в други дискусии в предходни периоди по предходния закон, който сега отменяме със сега приемащия се – какво точно се е направило, колко случая има на изпиране на пари, колко е ефективна системата – та сега, видите ли, като прехвърлим административната тежест върху тези субекти, които ще бъдат прочетени в чл. 4, нещата ще се подобрят.
Хората с основание бяха представили своите становища в тази посока, че на практика се затрупват с допълнителен документооборот и с допълнителна проверка на своите клиенти, което неминуемо ще създаде трудности както при работа на самите юридически лица, така и на самите техни клиенти.
Имахме очакване работната група да предложи един по-добър вариант, който действително да отговори на тези очаквания на тези юридически лица, които ще бъдат натоварени с подобна административна тежест. Това в никакъв случай не отговаря и на претенциите както на правителството, така и на управляващото мнозинство, че трябва да се намалява административната тежест върху българските фирми и в случая, и чуждестранните, защото те са описани тук, включително има и политически партии, и така нататък.
Мисля, че целта на този закон е действително да се борим с прането на пари, а не да товарим компаниите с изключително сериозен документооборот, проверка на клиенти и така нататък. Мисля, че това беше, е и в обхвата на дейността на самите служби, на Министерството на вътрешните работи, които действително трябва да прилагат този закон. Не разбирам защо се оставя в този вариант и какво трябва да се случи оттук нататък, как ще дочакаме тези хора да се преквалифицират? Те ще станат част от службите ли? Какво трябва да се случи? Това е нашият въпрос и това е нашето неразбиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 3 с направеното предложение за замяна в т. 7 от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 13.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „Раздел II – Задължени субекти“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел II, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 11.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По чл. 4 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. Мерките по чл. 3, т. 1 – 6 са задължителни за:
1. Българската народна банка и кредитните институции, които извършват дейност на територията на Република България по смисъла на Закона за кредитните институции;
2. другите доставчици на платежни услуги по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи и техните представители;
3. финансовите институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
4. обменните бюра;
5. застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници със седалище в Република България, които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за застраховането, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по Раздел I на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането; застрахователи, презастрахователи и застрахователни посредници, които са получили лиценз в друга държава членка, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които осъществяват дейност на територията на Република България, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по Раздел I на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането; застрахователи и презастрахователи със седалище в държави, различни от държава членка, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, получили лиценз от Комисията за финансов надзор да осъществяват дейност в Република България чрез клон, когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по Раздел I на Приложение № 1 към Кодекса за застраховането;
6. лизинговите предприятия;
7. пощенските оператори, лицензирани да извършват пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги;
8. инвестиционните посредници;
9. колективните инвестиционни схеми и другите предприятия за колективно инвестиране;
10. управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове;
11. пенсионноосигурителните дружества с изключение на дейността им по управление на фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване;
12. регистрираните одитори;
13. лицата, които по занятие предоставят счетоводни услуги и/или консултации в областта на данъчното облагане;
14. нотариусите и помощник-нотариусите по заместване;
15. лицата, които по занятие извършват правни консултации, когато:
а) подпомагат или участват в планирането или изпълнението на операция, сделка или друго правно или фактическо действие на свой клиент относно:
аа) покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец;
бб) управление на средства, финансови инструменти или други активи;
вв) откриване, управление или разпореждане с банкова сметка, със спестовна сметка или със сметка за финансови инструменти;
гг) набавяне на средства за учредяване на юридическо лице или друго правно образувание, увеличаване на капитала на търговско дружество, предоставяне на заем или всяка друга форма на набавяне на средства за осъществяване на дейността на юридическо лице или друго правно образувание;
дд) учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание;
ее) доверително управление на имущество, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
б) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция;
в) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е сделка с недвижим имот;
г) предоставят адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;
16. лицата, които по занятие предоставят:
а) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;
б) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание;
в) услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква „б” включително:
аа) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание;
бб) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик – в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост;
вв) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти;
17. частните съдебни изпълнители и помощник частните съдебни изпълнители;
18. лицата, които извършват по занятие посредничество при сделки с недвижими имоти;
19. търговците на едро;
20. търговците на оръжие, петрол и петролни продукти;
21. организаторите на хазартни игри;
22. органите по приватизацията;
23. лицата, организиращи възлагането на обществени поръчки;
24. министри и кметове на общини при сключване на концесионни договори;
25. юридическите лица, към които има взаимоспомагателни каси;
26. лицата, които предоставят паричен заем срещу залагане на вещи;
27. професионалните съюзи и съсловните организации;
28. юридическите лица с нестопанска цел;
29. професионалните спортни клубове;
30. пазарни оператори и/или регулирани пазари;
31. Централния депозитар и другите депозитарни институции, които осъществяват дейност по регистриране на финансови инструменти и по прехвърляния на такива инструменти чрез откриване и водене на сметки на техните емитенти и/или притежатели;
32. политическите партии;
33. органите на Националната агенция за приходите;
34. митническите органи;
35. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда в качеството му на национален администратор по смисъла на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията (OB, L 122/1 от 3 май 2013 г.).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Изказвания?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за БЪЛГАРИЯ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Бих искал да обърна внимание на чл. 4, т. 28 от Законопроекта, а именно за юридическите лица с нестопанска цел, посочени като един от задължените субекти. Това налага прилагането от страна на юридическите лица с нестопанска цел на редица мерки, насочени към предотвратяване на изпирането на пари, изброени в чл. 3, т. 1 до 6 от Закона. Въпреки че подобни задължения съществуват и в сега действащия закон, намирам това законодателно решение за необосновано и в крайна сметка водещо до затрудняване на упражняването на дейността на тези организации.
Аргументите ми в тази посока са следните.
България е единствената страна в Европейския съюз, която третира юридическите лица с нестопанска цел като високорискови и ги задължава да предприемат мерки наравно с финансовите институции и останалите задължени лица. От публично достъпната информация се вижда, че досега няма нито един констатиран случай на пране на пари или финансиране на тероризъм от юридическо лице с нестопанска цел в България. Дори бих разширил, че тези лица в 99% от случаите не генерират абсолютно никакво движение по сметките си, освен собствения членски внос, който събират.
Задълженията, които се предлага да изпълняват всички категории юридически лица с нестопанска цел, са необоснована административна и финансова тежест, която ще се отрази демотивиращо на желанието на гражданите да упражняват правото си на сдружаване, а за съществуващи граждански организации би могло да се превърне и в причина за прекратяване на тяхната дейност.
Апелирам към това: юридическите лица с нестопанска цел да бъдат изключени от категорията на задължените лица по новия закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Реплики?
Заповядайте, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги от ляво! Както и при предишното предложение на колегата Иванов, сега и по Вашето, господин Байчев, ще кажа, че по време на дебатите и работата на работната група подобни предложения не са постъпвали. Мога да кажа, че изцяло сме се съобразили с Директивата № 849 от 2013 г. В тази посока смятам, че предложенията, които правите сега в залата, би било редно да ги направите в работната група или между първо и второ четене, за да ги видим.
Затова смятам, че нямате основания за предложението, което направихте сега в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Дуплика, господин Байчев?
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя редакционна поправка – точка 28 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Други изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Байчев – редакционна поправка за отпадането на т. 28.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Това не е редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Поправка е.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 87 народни представители: за 17, против 64, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията, която Комисията предлага на текста на чл. 4.
Гласували 81 народни представители: за 69, против 9, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста: първият е текстът на вносителя за чл. 5, който се подкрепя от Комисията; вторият е текстът на Комисията за чл. 6, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 11.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По чл. 7 – предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:
„Чл. 7. (1) Лицата по чл. 4 са длъжни да осигурят ефективно прилагане на мерките по този закон и на правилника за прилагането му от своите клонове и дъщерни дружества в трети държави, включително обмен на информация за целите на чл. 57 и чл. 80, ал. 3, до степента, в която законодателството на третата държава позволява.
(2) Когато законодателството на третата държава не позволява или ограничава прилагането на мерките по този закон и на правилника за прилагането му, лицата по чл. 4 са длъжни да уведомят дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и съответния орган за надзор, да предприемат допълнителни мерки в съответствие с риска, които се определят с правилника за прилагане на закона и да следват насоките на Европейските надзорни органи по чл. 45, параграф 6 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ, L 141/73 от 5 юни 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/849“. Директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ може да издава указания за предприемане и на други допълнителни мерки в съответствие с риска, включително прекратяване на делови отношения и прекратяване на дейността в третата държава.
(3) Лицата по чл. 4 осигуряват ефективно прилагане от регистрираните на територията на други държави членки свои клонове на националните разпоредби на тези държави членки, с които са въведени изискванията на Директива (ЕС) 2015/849.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста на чл. 7.
Гласували 81 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 11.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9, като в него думата „точки“ се заменя със „звена“ и думите „на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г.“ се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване два текста – първият текст е текстът на вносителя за чл. 8, който се подкрепя от Комисията, вторият текст е текстът на вносителя за чл. 9 с предложението за заместване, което Комисията прави в текста на чл. 9.
Гласували 78 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 14.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „Глава втора – Комплексна проверка“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
„Раздел І – Общи правила за прилагане на мерките за комплексна проверка“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Глава втора, което се подкрепя от Комисията, и текста на вносителя за наименованието на Раздел І, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10.
По чл. 11 – предложение от народните представители Иван Иванов, Тодор Байчев, Георги Гьоков и Славчо Велков:
„Чл. 11 - отпада“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) Лицата по чл. 4 прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при:
1. установяване на делови взаимоотношения, в това число при откриване на сметка, когато с откриването на сметката се установяват делови взаимоотношения;
2. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
3. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 5 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
4. извършване на случайна операция или сключване на случайна сделка, която представлява превод на средства съгласно чл. 3, т. 9 от Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (OB, L 141/1 от 5 юни 2015 г.), на стойност, равна или надвишаваща левовата равностойност на 1 000 евро или тяхната равностойност в друга валута.
(2) В случаите, при които поради характера на случайната операция или сделка нейната стойност не може да бъде определена към момента на извършването й, мерките за комплексна проверка на клиента се прилагат не по-късно от момента, в който стойността на операцията или сделката бъде определена, ако тя е равна или надвишава:
1. левовата равностойност на 15 000 евро или тяхната равностойност в друга валута независимо от начина, по който се извършва плащането, и дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции;
2. левовата равностойност на 5 000 евро или тяхната равностойност в друга валута, когато плащането се извършва в брой, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция, или чрез няколко свързани операции.
(3) Случаите по ал. 2 не изключват задължението за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента при условията на ал. 1, т. 1.
(4) Лицата по чл. 4, т. 28, които не попадат едновременно и в друга категория лица по чл. 4, не прилагат мерките за комплексна проверка, но предприемат съобразно риска подходящи мерки за наблюдение на операциите и сделките с оглед изпълнение на задълженията си по членове 47, 72, 76 и 98 и задълженията си по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
(5) Когато при условията на чл. 98, ал. 4 и 5 е установен по-висок риск, лицата по ал. 4 в допълнение към мерките по ал. 4, прилагат следните мерки, като могат да съобразят обема и степента на прилагането им с установения риск:
1. прилагат ясни вътрешен ред и процедури, включващи определяне на дейностите, вътрешни правила за отчетност, контрол и разпределение на функциите в организацията, проверка на ключови служители за наличие на негативна публична информация или възможно съвпадение с лица по чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, процедури за отпускане на средства, пълен контрол върху използваните банкови сметки и финансови инструменти, наблюдение на дейността на клонове или свързани юридически лица с нестопанска цел;
2. прилагат процедури за контрол или сътрудничество с партньорски организации, като писмено документират отговорностите, получават обратна информация относно използването на средствата и ресурсите и гарантират познаване от партньорските организации на бенефициентите на тяхната дейност чрез мерките по точки 3, 4 и 5;
3. идентифицират дарителите и бенефициентите чрез събиране на възможно най-пълна информация, позволяваща еднозначна идентификация, включително по отношение на лица, упражняващи контрол, без да бъде възпрепятствана значително дейността на организацията, а при необходимост могат да използват методите и средствата за комплексната проверка;
4. съхраняват всички получени средства и отпускат средства на бенефициенти чрез използване на лица по чл. 4, т. 1 - 3 и 7 - 10, когато това не възпрепятства значително дейността на организацията;
5. проверяват дарителите и бенефициентите, партньорските юридически лица с нестопанска цел за наличието на негативна публична информация или възможно съвпадение с лица по чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
(6) В случаите по ал. 4 и 5 лицата документират предприетите действия, като при невъзможност да бъдат приложени някои от мерките по ал. 5, точки 3 и 4, посочват причините за това и съхраняват събраната информация за срок от 5 години.
(7) Когато мерките по ал. 4 и 5 не са достатъчни за постигане на целите на този закон, директорът на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ дава задължителни указания за предприемане на допълнителни действия“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Имате думата за изказвания.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! И на първо четене, и на второ четене – едно и също.
Днес, уважаеми колеги, имам усещането, че се занимаваме с друг закон, а не със Закона за мерките срещу изпирането на пари, ами пишем ново облигационно право, нов Закон за задълженията и договорите.
Какво правим? В чл. 11 въвеждаме понятието „случайна сделка“. В Допълнителни разпоредби четем, че случайна сделка е нещо, което излиза извън рамките на установените делови отношения и под ударите на този член ще попадат фирмите, които извършват случайни сделки.
Какво означава това „извън рамките на основните делови отношения“? Никой не можа да ми обясни. Как да го разбирам? Че тази седмица, ако пазарувам в „Кауфланд“, а другата отида, примерно, в друга търговска верига, става случайна сделка? Или, примерно, господинът пратил съпругата да си заплати сметката, тя си купила електроразпределително дружество. Това случайна сделка ли е? Защо измисляме нови термини?
Какво правим днес? Какво правим? За „случайна сделка“ питах няколко пъти. И никой не може да даде разумно обяснение защо въвеждаме термина „случайна сделка“. На практика всеки един, който извършва случайна сделка извън рамките тук, които са записани в точки 2 и 3, попада веднага в обхвата на Закона и ще го проверяват за пране на пари.
В крайна сметка това води до изключително голяма доза субективизъм в преценката, защото кой ще прецени какво означава „извън рамките на установените делови отношения“? Кой преценява това нещо?
В предни параграфи говорехме, че се прехвърля изключително сериозна административна тежест върху самите институции, тоест юридическите лица, които оперират с финансови средства. Те ли ще установяват тази случайна сделка, или службите ще установяват тази случайна сделка? Пак питам: какво означава „случайна сделка“ и какво означава „извън рамките на установените делови отношения“? Това ли е, което казах – да отидеш да си платиш сметка, а вместо да си платиш сметката за тока, да си купиш електроразпределително дружество? Нали?
Означава, че веднага след приемането днес на този закон, службите трябва веднага да отидат и да започнат да проверяват това нещо, а дали ще се случи това – това е отделен въпрос.
Опасенията са ми, че се въвежда един много строен и сериозен механизъм за контрол върху различни стопански субекти, за тяхното мачкане, за тяхното експлоатиране по определен начин. „Случайна сделка“ – и никъде не е описано кой преценява какво е случайна сделка и кога имаме случайна сделка.
Извинявайте, колеги, ама по смисъла на този закон, ако утре отидете и си купите кола в някоя автокъща над определената сума, и Вие влизате в случайна сделка. Може би така да го разбирам? Не знам защо днес трябва да написваме нова глава на облигационното право.
В Закона за задълженията и договорите са ясно записани какви са правните сделки: едностранни, двустранни, многостранни, правни сделки между живи и с оглед на смърт, правни сделки, предоставящи имотни облаги, възмездни и безвъзмездни сделки, сделки на управление и сделки на разпореждане, каузални, абстрактни сделки, консенсуални и реални сделки, главни и зависими сделки, фидуциарни сделки. Къде попада случайната сделка? Каква част от облигационното право е това нещо? Какво правим днес?
Да сменим темата на Закона и да стане „Промяна на Закона за задълженията и договорите“. „Случайна сделка“ – това наистина ни хвърля в потрес, честно казано, и очаквах действително да бъде взето под внимание нашето предложение този член да отпадне. Защото няма как да покажем при стопанските субекти кога те излизат извън рамките на техните установени делови отношения. Кой го преценява това нещо? И на всичкото отгоре се предлага и допълнително утежняване, допълнителна административна тежест към този член извън тази случайна сделка.
Наистина някой да седне да обясни и действително – съгласете се и подкрепете нашето предложение този член да отпадне. Вие самите не си давате сметка към днешна дата какво означава „случайна сделка“. Няма разумно обяснение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплики?
Господин Цветанов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Иванов, нека да се отнасяме с уважение към колегите, които работиха в експертната група, всички неправителствени организации и всички институции, които имаха отношение по изчистването на текстовете в първоначалния вариант – при внасянето на Законопроекта.
Ще бъда много ясен, няма да влизам в този тон, който Вие демонстрирахте тук – от парламентарната трибуна. Предложението за отпадане на чл. 11 от Законопроекта не може да бъде подкрепено поради факта, че разпоредбата на чл. 11 е транспонирана от Директива ЕС 849/2015 г., която изисква от държавите да гарантират, че задължителните субекти прилагат мерките за комплексни проверки на клиентите при посочените в този член хипотези. Отпадането на чл. 11 от Законопроекта ще доведе до празнота в правната уредба на комплексната проверка, тъй като няма да бъдат уредени основните хипотези, при които се прилагат мерките за комплексна проверка. Същото ще доведе до неяснота.
По отношение на случайните операции или случайните сделки, както казахте Вие, Законопроектът изцяло следва изискванията на дефиницията на Директива 849/2015 г. Изискването за случайните операции е част и от действащия в момента Закон за мерките срещу изпирането на пари.
Моля Ви, нека действително да имаме възможност, а и Вие, като член на Комисията, да се запознаете. Преди няколко дни се обърнах към Вас – прочетете, дайте да изчистим всички текстове, които работната група направи през всички тези месеци, защото между първо и второ четене Законопроектът беше обсъждан четири месеца.
Ето Ви отговорите от всички заинтересовани страни. (Показва ги.) Трябва да Ви кажа, че всичките са подкрепили това, което направихме като възможност да прецизираме текстовете и да няма никакъв проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Реплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Репликата ми е към господин Иванов, защото наистина не е ясно.
Молбата ми е господин Иванов да ни покаже точно в кой законопроект има определението „случайна сделка“, „случайна операция“.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): В същия!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Колеги, не е нормално ние да транспонираме всичко, което се случва в Европа, и европейското законодателство, без да си даваме ясна сметка какъв ще бъде ефектът върху българските граждани. Ако целта е репресия, ако целта – както вътрешният министър се опита по скандален начин да иска информация кои са членовете на Българската социалистическа партия, и тук също да се опитвате чрез закон да правите репресия наново на определени стопански обекти, които не се подчиняват на политическата воля на ГЕРБ, добре, разбирам – това е Вашият законопроект.
Но, колеги, наистина няма определение какво означава „случайна операция“, „случайна сделка“ и молбата ми, господин Иванов, е да изясните тук в кой законопроект се намира тази дефиниция, защото не вярвам, че колегите от ГЕРБ така сляпо транспонират европейското законодателство. Или всичко, което е от Европа, виждате ли, е хубаво, пък дали вреди на българските стопански обекти, тях това не ги интересува. Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): В същия законопроект, Драго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Трета реплика – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, извинявам се, че се намесвам във Вашата материя, но поставихте въпрос, опитвайки да го представите като принципен. Затова питането ми е: какво означава „случаен превоз“ по Закона за автомобилните превози? Какво означава „инцидентна сделка“ – понятие, което се използва широко в търговското ни право и в данъчното ни законодателство.
Ясно е за какво иде реч и от аргументите на преждеговорившите останах с правилното убеждение, че дефиницията върши работа. А какво би означавало да изключим инцидентните сделки извън обхвата на приложното поле на Закона? Да имаме по 10, 20, 30 инцидентно създадени ООД-та, само и само да направят по една или две случайни сделки. Нали това ще заобиколи целия регулаторен режим? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Дуплика – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цветанов, ние неслучайно направихме това предложение, защото считаме, че в този вариант текстът има порок, който не може да бъде саниран. Мисля, че беше работа и на работната група да намери работещ вариант, който да бъде общоприемлив за всички. Мисля, че не е работа на опозицията да прави това нещо и да ръководи – все пак Вие сте председател на тази комисия.
Господин Стойнев, веднага Ви казвам: защото в Допълнителните разпоредби на Закона наистина са се постарали – § 1, т. 20, че „Случайна операция или сделка“ е всяка операция или сделка, която е свързана с дейността на лице по чл. 4, която се извършва извън рамките на установените делови отношения“. Какво означава „извън рамките на установените делови отношения“?
Господин Кирилов Ви каза за „случайна сделка“, „случаен превоз“ – аз пак питам: случайна сделка ли беше това, че една дама, вместо да си плати тока, отиде да си купи дружество? Защо не беше проверено, като е случайна сделка? (Реплики от ГЕРБ.) Защо от ДАНС не го провериха и не докладваха на премиера, а той каза, че не знае?
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това е за митинг.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не е за митинг, за тук е, господин Цветанов, защото в момента приемате нов закон, който на практика ще узакони произвол. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, не влизайте в… (Реплики от ГЕРБ.)
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Много точно и ясно трябва да се даде определение, защото това не е определение – „извън рамките на установените делови отношения“! Кой ще го установява това нещо? Кой е органът, който ще прави това нещо на практика? Това е въпросът.
В един момент се оказва, че определени сделки не са случайни сделки, след това ще се окаже, че други сделки са случайни. Разбирате колко широко е отворена вратата и всеки може да минава през нея. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
Няма такова нещо. В момента с този текст се отваря една широка врата за злоупотреби и за натиск! Това беше много хубаво казано от господин Стойнев и аз съм съгласен с него, въпреки че той ме репликира. Това е истината.
Няма как, аз Ви казвам – текстът има порок, който трудно ще бъде саниран, няма как да бъде саниран. Затова най-разумното решение в момента е да бъде гласувано „против“ този текст и след това с промени да се намери начин, ако действително искате да обхванете някои сделки, които считате за съмнителни.
Но не по такъв начин, колеги, не по този начин, защото се появява изключително голяма доза двоен стандарт. Щом го има в стария закон, защо никой не е работил по него? Сега вкарваме в новия закон – явно се работи, но Господ знае в каква посока, затова питам. И никъде не е упоменато кой ще преценява коя сделка е случайна и коя – не. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други изказвания? Няма.
Продължаваме с гласуването на текстовете.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 10, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 81, против 22, въздържали се няма.
Това предложение се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, правя процедура по начина на водене – когато виждате в залата, че опозицията се съмнява в коректността на определена дефиниция, от управляващото мнозинство пък нямат капацитета да обяснят за какво иде реч (оживление в ГЕРБ), молбата ми е да приканите – виждам заместник-министър Ципов, който е бивш наш колега, юрист, когато има такова напрежение, което много лесно, уважаеми господин Председател, може да бъде изчистено, ако примерно от Министерството на вътрешните работи излязат и обяснят точната дефиниция на така наречените „случайни операции“, „случайни сделки“.
Много Ви моля при подобни ситуации да каните гостите – те неслучайно са гости и ги каним в залата – да вземат участие, няма нищо лошо в това да ни убедят в тяхната правота, така че да не се създава излишно напрежение. Считам, че това е нормалният, демократичен способ да решаваме проблемите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Процедура ли, господин Лазаров?
Следя много внимателно реакциите и на тримата гости, господин Стойнев – не видях знак от господин Ципов за изказване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Приканете ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте за процедура, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): По начина на водене, господин Председател. Не допускайте, много Ви моля, такава злоупотреба с правото на народните представители, които не са прочели Закона – Преходните и заключителните разпоредби. Вашият колега Ви прочете обяснението.
На всяко незнаене или неразбиране на определени текстове от някои народни представители тук да се превръщаме едва ли не в Радиното училище – много Ви моля, господин Председател! Ако не знаят пък кое е Радиното училище, да вземат да си прочетат „Под игото“ от Иван Вазов.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Ние четем само „Винету“!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако колегите пък бяха участвали в работната група, защото тук, освен господин Ципов, има… (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, не влизайте в такъв диалог, господин Стойнев.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: На колегите, ако бяха участвали в работната група, която беше четири месеца, щеше да им стане ясно. Ако за всеки неразбрал тук започват да се четат лекции, извинявайте, ние тук ще станем забавачница.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Лазаров, обясни какво е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Отново влизате в недопустим диалог. Моля Ви, господин Стойнев.
Благодаря Ви, господин Лазаров.
По начина на водене – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, ще моля, когато се изказват колеги народни представители от трибуната, особено по такъв важен законопроект, да изказват компетентно мнение. Излизат тук, не стига че не обясняват какво имат предвид в този законопроект, очевидно участвали в работната група, не могат да дадат обяснение какво означава „случайна сделка“…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Да беше дошъл на работна група!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …и кой ще контролира тази случайна сделка, идват и намират махнá на опозицията! Мълчанието означава, че действително има сериозен проблем!
Когато излизат тук, ги приканвайте действително да кажат нещо по въпроса, а не да обясняват кой в кое училище е ходил, защото ние сериозно се съмняваме вече кой в кое училище е ходил. Явно ходим в различни училища – стана ясно това нещо.
Моля Ви наистина на трибуната да излизат хора, които могат да дадат компетентно мнение по въпроса. Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов, но аз не намирам себе си в тази процедура.
Продължаваме с гласуването.
Господин Ципов, искате да се изкажете? Господин Ципов, само да напомня, че сме в процедура на гласуване – народните представители в момента са в процедура на гласуване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Нека да им е по-ясно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ципов по всяко време след това би могъл да даде обяснение.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Прекратете процедурата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Смятам, че до този момент той вече е взел отношение.
Благодаря, господин Стойнев. Моля Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Иванов, Тодор Байчев, Георги Гьоков и Славчо Велков, което не се подкрепя от…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Това е скандално, което правите в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, моля Ви, не нарушавайте реда в залата с произтичащите от това последствия. Ще Ви дам думата по начина на водене след завършване на гласуването.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 21, против 84, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста на чл. 11.
Гласували 108 народни представители: за 84, против 23, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Стойнев – по начина на водене.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Председател, скандален е Вашият начин на водене на тази част от Законопроекта. Не е нормално, когато само под диктовката на господин Цветанов, Вие изпълнявате неговите прищевки – кой да има право, кога да се гласува и кой да дава обяснения.
Наистина, колеги, възмутен съм и най-вече към Вас, господин Председател. Ние от опозицията поискахме нещо съвсем елементарно – някой да обясни какво точно означава „случайна сделка“, и кой контролира тези случайни сделки. Какво лошо има в това? Никой от управляващите не можа да го обясни и господин Ципов, който е един уважаван юрист, поискахме неговото мнение като заместник-министър на вътрешните работи, той изяви своето желание да дойде на трибуната и да каже своето мнение. Вие прекъснахте дебата, защото Ви бе заповядано от господин Цветанов какво трябва да се прави – гласувахме нещо, и сега, какъв е смисълът господин Ципов да излезе и да го обясни?!
В крайна сметка, ние сме парламентарна република и най-нормалното нещо е, ако Вие не уважавате опозицията – поне уважавайте българските избиратели.
Ние, въпреки гласуването, въпреки че Вие за пореден път подтиквате, а и мачкате от страната на силата, защото е много лесно, когато сте много, да мачкате, да не давате чуждо мнение, да налагате своята воля и после да се чудите защо има такава конфронтация.
Ние искахме, без да има конфронтация, господин Ципов да излезе и да обясни, вече зависи дали ние ще приемем, дали няма да приемем неговите доводи. В крайна сметка вносител е Министерският съвет. Ето, това искаме. Когато се чудите защо има конфронтация – има конфронтация, защото Вие в желанието си да се харесате на господин Цветанов наистина изпълнявате, защото и той е човек, и той прави грешки – нали така, господин Цветанов? В момента направихте поредната грешка – да принизите дебата.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, от място): Времето! Времето!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Вие се водите по този акъл. Вие сте заместник-председател на Народното събрание. Много Ви моля. Хайде, първият сред равни е седнал на първия ред, виждам, че много се забавлява. Вие сте втори сред равните, така че много Ви моля, влезте в своите задължения и бъдете справедлив, и уважавайте всички народни представители. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Аз винаги съм се стремил да бъда справедлив и да уважавам всички народни представители. Мисля, че не можете да го отречете.
Относно желанието на господин Ципов да се изкаже – сам разбирате, че не бива да прекъсвам процедурата по гласуването и Вие много добре знаете, че аз спазих Правилника. Освен това, аз съм убеден, че, когато е разискван Законът, господин Ципов е дал достатъчно разяснения относно чл. 11, който току-що гласувахме.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Защо го каним тогава? Какво правим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще продължим и ако имате въпроси, моля Ви, задавайте ги по време, когато са дебатите, когато са разискванията, а не след това. В този случай излиза, че Вие ме подтиквате да наруша Правилника в интерес, който не е в интерес на работата на Народното събрание. (Реплика от „БСП за България“: „Това не е вярно!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: С това завършвам моето обяснение. Благодаря Ви.
Моля, продължете с представянето на текста, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13, като в ал. 4, думите „влизането в сила“ се заменят с „издаването“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване два текста. Първият текст е текстът на вносителя за чл. 12, който се подкрепя от Комисията. Вторият текст е текстът на вносителя за чл. 13 със замяната, която предлага Комисията за текста на ал. 4.
Гласували 94 народни представители: за 76, против 2, въздържали се 16.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14, като в него думата „размера“ се заменя със „стойността“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване два текста. Първият текст е текстът на вносителя за чл. 14, с предложената замяна в него от Комисията. Вторият текст е текстът на вносителя за чл. 15, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 76, против 5, въздържали се 19.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Лицата по чл. 4 поддържат актуална информацията за своите клиенти и за извършваните от тях операции и сделки, като периодично преглеждат и актуализират при необходимост поддържаните бази от данни и клиентски досиета.
(2) Базите от данни и клиентските досиета за клиентите и бизнес отношенията с потенциално по-висок риск се преглеждат и актуализират на по-кратки периоди.
(3) При необходимост актуалността на информацията се проверява и се извършват допълнителни действия по идентифициране и проверка на идентификацията в съответствие с изискванията на този закон и на правилника за прилагането му, когато:
1. е извършена операция или е сключена сделка на стойност, различна от обичайната за клиента;
2. има значителна промяна в начина, по който се използва откритата сметка, или в начина, по който се извършват определени операции или сделки;
3. на лицето по чл. 4 стане известно, че информацията, с която разполага за съществуващ клиент, е недостатъчна за целите на прилагането на мерките за комплексна проверка;
4. на лицето по чл. 4 стане известно, че е настъпила промяна в обстоятелствата, установени чрез прилагане на мерките по чл. 10, по отношение на клиента.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на чл. 16.
Гласували 95 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 13.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Чл. 17. (1) В случаите, при които лицето по чл. 4 не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл. 10, т. 1 – 4, то е длъжно да откаже извършването на операцията или сделката или установяването на делови взаимоотношения, в т. ч. откриването на сметка.
(2) В случаите на вече установени делови взаимоотношения, при които лицето по чл. 4 не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл. 10, то е длъжно да прекрати тези взаимоотношения.
(3) В случаите, при които лицето по чл. 4, т. 5 не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по чл. 19, то е длъжно да откаже извършването на операцията или сделката, или сключването на застрахователния договор, а при вече установени делови взаимоотношения – да ги прекрати.
(4) Алинеи 1 и 2 не се прилагат от:
1. Българската народна банка при извършване на сделки с чуждестранни валути, когато прилагането им противоречи на Закона за Българската народна банка;
2. лицата по чл. 4, т. 17, когато прилагането им противоречи на Гражданския процесуален кодекс и на Закона за частните съдебни изпълнители;
3. органите на Националната агенция за приходите, когато прилагането им противоречи на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) В случаите по ал. 1 – 4 лицето по чл. 4 преценява дали да уведоми дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ по реда на чл. 72.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Изказвания? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на чл. 17.
Гласували 93 народни представители: за 76, против 9, въздържали се 8.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
„Раздел ІІ – Особени правила и изключения при прилагането на мерките за комплексна проверка.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19, като в ал. 1, т. 2 думите „лицата по чл. 4, т. 5 са длъжни да съберат“ се заменят със „се събира“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22, като в текста преди т. 1 след думата „следните“ се добавя „кумулативни“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Изказвания? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване текстът на вносителя за чл. 18, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 78, против 7, въздържали се 13.
Приема се.
Следващият текст е текстът на вносителя за наименованието на Раздел II, който се подкрепя от Комисията.
Моля да гласуваме.
Гласували 92 народни представители: за 78, против 4, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване четири текста. Първият текст е на вносителя на чл. 19, със замяната, която Комисията предлага – чл. 4, т. 5 и чл. 19, ал. 1, т. 2. Вторият текст е на вносителя за чл. 20, който се приема от Комисията. Третият текст е на вносителя за чл. 21, който се подкрепя от Комисията. И следващият текст е на вносителя за чл. 21 с добавените думи „кумулативни“ в чл. 22, преди т. 1.
Гласуваме.
Гласували 96 народни представители: за 77, против 7, въздържали се 12.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23, като в ал. 1 и 2 думите „член 15“ се заменят с „член 17“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 23 със замяната, която предлага Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 79, против 5, въздържали се 11.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По чл. 24 – предложение от народните представители Цветан Цветанов и Димитър Лазаров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Иван Иванов, Тодор Байчев, Георги Гьоков и Славчо Велков.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, т. 2, б. „а“ и т. 3 и не го подкрепя в т. 2, б. „б“:
„б) след думата „валута“ се поставя запетая и се добавя „а в случай че платежният инструмент не може да се използва извън територията на република България – 500.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
„Чл. 24. (1) Издателите на електронни пари и техните представители прилагат мерките за комплексна проверка на клиента по отношение на електронни пари, когато:
1. платежният инструмент е презаредим или има максимален месечен лимит на плащанията по сделки над левовата равностойност на 250 евро или тяхната равностойност в друга валута, който може да се използва и в чужбина, или
2. максималната електронно съхранявана сума надхвърля левовата равностойност на 250 евро или тяхната равностойност в друга валута, или
3. платежният инструмент се използва за други цели освен закупуване на стоки или услуги, или
4. платежният инструмент може да се захранва с анонимни електронни пари, или
5. при обратно изкупуване в брой или теглене в брой на паричната стойност на електронните пари възстановената сума надвишава левовата равностойност на 100 евро или тяхната равностойност в друга валута.
(2) Извън случаите по ал. 1 издателите на електронни пари и техните представители могат да не приложат всички мерки по чл. 10, т. 1 – 3.
(3) Във всички случаи издателите на електронни пари и техните представители са длъжни да осъществяват подходящо наблюдение на операциите, сделките и деловите взаимоотношения, което да позволява разкриването на съмнителни операции, сделки и клиенти, както и на операции и сделки по чл. 47.
(4) Алинеи 1 и 2 не изключват прилагането на мерките за комплексна проверка при ситуации на по-висок риск, определени по реда на чл. 95, и когато въз основа на анализ на риска по реда на чл. 98 ситуациите не могат да се определят като нискорискови.
(5) Мерки по отношение на ситуации с по-висок риск, касаещи операции и сделки с електронни пари, могат да се определят и в резултат на националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, както и в резултат на насоки, решения или документи, приети от институции на Европейския съюз в изпълнение на Директива (ЕС) 2015/849.
(6) Условията и редът за прилагане на мерките по ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Иван Иванов, Тодор Байчев, Георги Гьоков и Славчо Велков в неподкрепената част, а именно т. 2, б. „б“.
Гласували 93 народни представители: за 19, против 71, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Иван Иванов и група народни представители в неподкрепената част по т. 2, б. „б“ не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която предлага Комисията на текста на чл. 24.
Гласували 99 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 7.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „Раздел ІІІ –
Опростена комплексна проверка“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 25:
„Чл. 25. (1) Лицата по чл. 4 могат да прилагат в зависимост от оценката на потенциалния риск съгласно глава седма мерки за опростена комплексна проверка на клиентите при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) За прилагане на мерки за опростена комплексна проверка по реда на този раздел се изисква одобрение от служител на висша ръководна длъжност на лицето по чл. 4.
(3) Опростената комплексна проверка на клиентите изисква прилагането на всички мерки за комплексна проверка при съобразяване на степента и обема на тяхното прилагане с нивото на риск чрез прилагане на една или повече от следните мерки:
1. събиране на необходимите данни за идентификация на физическото лице съгласно чл. 53, ал. 2, които са проверени по реда на чл. 55, ал. 1 (независимо дали е снето или не копие от документа за самоличност);
2. проверка на идентификацията по време на или след установяване на делови взаимоотношения – при наличието на условия за ограничаване на риска;
3. съобразяване на честотата на извършване на идентификация и проверката на идентификацията спрямо съществуващи клиенти с нивото на риск;
4. съобразяване на честотата на текущия мониторинг с нивото на риск;
5. установяване на целта и характера на деловите взаимоотношения на базата на наличните данни за операциите на клиента и вида на взаимоотношенията с него, или ограниченията на конкретния продукт или услуга;
6. приемане на установен произхода на средствата на клиента при наличие на достатъчно косвени индикации за произхода на средствата;
7. други мерки, основани на риска, посочени в насоките на Европейските надзорни органи съгласно чл. 17 от Директива (ЕС) 2015/849, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(4) Мерките по ал. 3, т. 7 могат да се прилагат само от лицата по чл. 4, т. 1 – 6 и 8 – 11, ако не са издадени други изрични указания от директора на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста: първият е текстът на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ, който се подкрепя от Комисията; вторият текст е редакцията, която Комисията предлага на текста на чл. 25.
Гласували 95 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 18.
Предложението се приема.
С това предложение да завършим за днес.
Преди да закрия заседанието, следващото заседание започва в 9,00 ч. на 8 март 2018 г. съгласно приетата Програма за работата на Народното събрание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Стоян Мирчев
Юлиан Ангелов