Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Филип Попов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната ни Програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Прекратяване пълномощията на народен представител – подадена оставка от народния представител Димитър Гамишев на 28 март 2018 г., като предлагам да стане точка първа за днешното заседание, а досегашната точка първа – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти с вносител Лало Кирилов и група народни представители на 26 януари 2018 г., да стане точка втора за днешното заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 152, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Започваме с първа точка за днес:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Колеги, постъпило е заявление от народния представител Димитър Николов Гамишев – народен представител от Първи изборен район – Благоевградски:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител, избран в мандата на 44-то народно събрание.
Желая да бъдат прекратени пълномощията ми като народен представител с решение на Народното събрание.
С уважение: Димитър Николов Гамишев“.
Имаме служебен
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Димитър Николов Гамишев като народен представител от Първи изборен район – Благоевградски.“
Колеги, откривам разискванията.
Има ли изказвания? Не виждам изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване на решението за прекратяване пълномощията на народен представител, което изчетох преди малко.
Гласували 152 народни представители: за 139, против 6, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Колеги, преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ.
Първият доклад е на Комисията по образованието и наука.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател!
Уважаеми колеги, представям Ви:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 854-01-3, внесен от Лало Георгиев Кирилов и група народни представители на 26 януари 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 март 2018 г., Комисията по образованието и науката обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 854-01-3, внесен от Лало Георгиев Кирилов и група народни представители на 26 януари 2018 г.
На заседанието присъстваха: господин Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, госпожа Соня Кръстанова – директор на дирекция „Финанси“ в Министерство на образованието и науката, госпожа Екатерина Митева – съветник на министъра на образованието и науката, госпожа Ирина Марцева – главен секретар на Асоциация на банките в България.
Законопроектът беше представен от господин Лало Кирилов. Той отбеляза, че направените предложения целят улесняване на ползването на кредити от студенти и докторанти. Предлага се право да кандидатстват за получаване на кредити по този закон да имат не само студентите в редовна форма на обучение, но и студентите в задочна, вечерна и дистанционна форма, както и кредити над 50 хил. лв. да се отпускат само с поръчител. Освен това със Законопроекта се предлага намаляване на лихвата, която кредитополучателят дължи на банката от 7 процентни пункта на 3,5.
Относно Законопроекта в Комисията са постъпили становища от Министерството на образованието и науката, от Министерството на финансите и от Асоциацията на банките в България, като и трите становища не подкрепят направените предложения за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
Министърът на образованието и науката представи своето становище и уточни, че Програмата за кредитиране на студенти и докторанти има нужда от корекции и Министерството провежда със заинтересованите страни обсъждане в тази посока. Той обясни, че студентското кредитиране обхваща само студентите в редовна форма, защото за разлика от студентите в задочна или дистанционна форма на обучение, те нямат обективна възможност да получават трудови доходи поради своята целодневна ангажираност във висшите училища. Евентуалното разширяване на кръга от студенти с право да кандидатстват за кредити по този закон би довело до необходимостта от осигуряване на допълнителен финансов ресурс от държавния бюджет за гарантиране на отпуснатите кредити.
Относно предложението за намаляването на лихвения процент министърът отбеляза, че в действащия закон лихвата е определена като максимален размер и е съобразена с цената и срочността на ресурса, както и с лихвената премия. Не е ясно как е установено, че предлаганата по-ниска лихва съответства на тези елементи и доколко този лихвен процент ще мотивира банките да предлагат студентски кредити. Той поясни, че в много държави студентското кредитиране е основна форма на подпомагане на достъпа до висше образование, а в България е по-скоро допълнителен инструмент, тъй като основната форма на подпомагане е субсидията за издръжка на обучението.
Относно предложението кредити над 50 хил. лв. да се отпускат само с поръчител министър Вълчев отбеляза, че достъпът до кредит не трябва да зависи от имущественото или финансовото състояние на кредитоискателя и такова ограничение може да се въведе, но не следва да се обвързва с поръчителите. По принцип може да се дискутира дали трябва да има максимална стойност на кредита предвид това, че действително от тези диапазони в най-голяма степен се ползват чуждестранните студенти в медицинските професионални направления, където има и най-висок процент на лошите кредити. Като цяло в момента няма висок процент на лошите кредити по Програмата, а самият размер на кредитите е относително нисък дори на фона на бъдещите доходи от страна на студентите, защото таксите в повечето професионални направления и в повечето висши училища са с относително нисък размер.
Становището на Асоциацията на банките в България беше представено от госпожа Ирина Марцева. Тя отбеляза, че предложението за включване на поръчителство не е приемливо, тъй като то би променило цялостната схема за студентско кредитиране и идеята на Закона за осигуряване на държавна финансова подкрепа и гаранция при кредитирането на студенти и докторанти.
Относно предложението за намаляване на максималния лихвен процент, тя подчерта, че то е нецелесъобразно предвид цената на ресурса на банките и рисковете, които се покриват за един дългосрочен период. Тя подчерта, в случай че схемата стане прекалено рискова и неприемлива, тя няма да се използва и банките няма да предоставят ресурс за студентско кредитиране. Обсъждания в посока намаляване на лихвения процент по студентските кредити биха могли да се водят само при промяна и на други параметри по схемата за кредитиране.
В дискусията се включиха народните представители Сергей Кичиков, Стоян Мирчев, Милен Михов, Милена Дамянова, Станислав Станилов и Анелия Клисарова.
Господин Сергей Кичиков зададе въпрос на вносителя на Законопроекта дали може да предостави информация за размера на лихвените проценти при такъв тип кредитиране в останалите държави в Европейския съюз. Господин Лало Кирилов отговори, че след направен анализ е установено, че най-високата лихва е до 5% и е в Естония, в Англия лихвата е от 1% до 3%, в Холандия е по малко от 1%, а във Франция няма лихвен процент.
Господин Станислав Станилов изрази мнение, че финансирането на висшето образование трябва да е диференцирано, а направените предложения в Законопроекта са справедливи, но е необходимо да бъдат добре обосновани в дискусия с всички заинтересовани страни, с цел намиране на балансирано решение.
Господин Милен Михов също изрази становище в посока търсене на решение, отговарящо на интересите на всички страни, с цел подкрепа на студентите и докторантите.
Госпожа Милена Дамянова също отбеляза, че е необходим дебат за студентското кредитиране, че Законът има нужда от промяна, но такава, която наистина да помогне на студентите, а не промени, които ще блокират системата.
Господин Стоян Мирчев и госпожа Анелия Клисарова изразиха становища в подкрепа на направените предложения, като ги считат за навременни, актуални и в съответствие със Стратегията за развитие на висшето образование. Подчерта се, че направените изменения и допълнения на Закона за кредитиране на студенти и докторанти целят по-добри условия за студентите, а размерът на лихвения процент може да бъде конкретизиран и обоснован при второто обсъждане на Законопроекта.
Проведената дискусия беше оценена от министъра на образованието и науката като полезна и той пое ангажимент Министерството да финализира Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, дискусията по който се води и с участието на студентите вече повече от година.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат 8 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържали се“, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 854-01-3, внесен от Лало Георгиев Кирилов и група народни представители на 26 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Следващият доклад е на Комисията по бюджет и финанси.
Кой ще го представи?
Госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 854-01-3, внесен от Лало Кирилов и група народни представители на 26 януари 2018 г.
На заседание, проведено на 15 март 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъстваше заместник-министърът на образованието и науката Петър Николов.
Законопроектът беше представен от народния представител Лало Кирилов, който посочи следните промени:
- намаляване на максималния лихвен процент за тези кредити от 7 % на 3,5 %;
- разширяване обхвата на Закона – включване и на студенти- задочници в лицата, ползващи правото на тези кредити;
- кредитите над 50 хил. лв. да бъдат отпускани с поръчители – български граждани.
Господин Кирилов поясни, че отпуснатите кредити в голямата си част са за такси, а минимален процент са ползвали кредитиране за издръжка. Непогасените кредити за периода 2010 – 2015 г. са 807 хил. лв.
При проведената дискусия бяха изразени следните становища.
Заместник-министър Николов изрази неподкрепа с мотива, че целта на отпускането на тези по-нисколихвени кредити е да се подпомогнат именно тези студенти, които не работят заради образованието си. Разширяването на обхвата ще изкриви Закона и освен това би довело до необходимост от осигуряване на допълнителен финансов ресурс от държавния бюджет, което не е обосновано до този момент.
Отпускането на кредити над 50 хил. лв. с поръчители би създало пречки пред много кандидати студенти, които няма да са в състояние да си осигурят въпросните поръчители и практически ще бъдат дискриминирани и ще бъдат поставени в неравностойно положение.
Предложението банковата лихва, която в момента не надхвърля 7%, да стане 3,5 %, е неприемливо поради мотива, че по-високата лихва дава по-голяма възможност банките да имат интерес към Програмата за кредитиране, да предлагат по-гъвкави условия и да се конкурират помежду си.
Тези мотиви бяха подкрепени от по-голямата част от членовете на Комисията.
В отговор на поставени въпроси относно практиката в други европейски страни, господин Лало Кирилов посочи следната информация. В десетте страни, които предлагат такъв кредит, само в Холандия не се предлагат за задочници. Навсякъде другаде, включително Англия, Германия до 2014 г. защото от 2015 г. образованието е безплатно, Испания, Гърция, Швеция, Чехия, Франция, Финландия предлагат и за задочниците такива кредити.
Лихвените проценти са регламентирани и варират в рамките на 1% до 3% с изключение на Естония, където лихвата е в размер на 5%.
Председателят Менда Стоянова поясни, че в Министерството на образованието е създадена работна група, която работи в посока оптимизиране на кредитирането на студентите и докторантите, както и по много други проблеми, свързани с висшето образование, и която предстои да предложи промени в съответните нормативни актове.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 7 народни представители, без „против“, „въздържали се“ – 12 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 854-01-3, внесен от Лало Кирилов и група народни представители на 26 януари 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Откривам разискванията по представения законопроект.
Имате думата за изказвания.
Кой ще представи мотивите?
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Приетият през 2008 г. Закон за кредитиране на студентите и докторанти доказа, че един от важните инструменти за постигане на по-добър баланс и по-високо ниво на съучастие във финансирането на висшето образование е чрез споделяне на финансовата отговорност между държавата и обучаващите се. Така се дава допълнителна възможност за повишаване на образованието на млади хора, които нямат възможност сами да си осигурят необходимите средства, свързани с изплащане на дължимите такси и издръжката по време на обучението си.
Едновременно с това системата за кредитиране на студенти и докторанти допринася за увеличаване броя на завършващите висше образование млади хора, като гарантира устойчивост на принципа за достъп до висшето образование на лица, независимо от техния социален статус.
Анализът на данните показва, че само през периода 2010 – 2015 г. 17 928 млади хора са се възползвали от възможностите, предоставени от Закона, като са получили кредити в общ размер на 114,631 млн. лв. Наред с тези изцяло положителни тенденции, съществуват и такива, които ограничават обхвата на Закона, какъвто е случаят с формата на обучение, посочена в ал. 1, т. 2 на чл. 3. Кредитирането само на редовна форма на обучение поставя в неизгодна позиция младите, предпочели задочна, вечерна или дистанционна форма на обучение, съгласно чл. 42, ал. 10 от Закона за висшето образование. Това е видно, особено при задочното обучение, което е предпочитаната форма за много студенти, които не разполагат с достатъчно финансови средства и в много случаи се налага да получават допълнителни приходи от трудови договори.
Проучването на въпроса с кредитиране на студентите сочи, че всички банки, предоставящи тези услуги, предлагат максимално допустимия, съгласно чл. 20 от Закона, лихвен процент – 7%. До настоящия момент този процент не е променян, въпреки променените финансови и икономически условия през периода. Освен това в повечето държави на Европейския съюз лихвеният процент при подобен тип кредитиране на студенти е значително по-нисък или дори не е предвиден такъв.
Положителният ефект от евентуално намаляване на лихвения процент ще бъде в две посоки. Рискът за банките ще е минимален, тъй като кредитите за студенти и докторанти се гарантират от държавата. Същевременно ще се създават благоприятни условия за постигане на заложените цели в сферата на висшето образование и ще се осигури оптимален баланс между правата и интересите на предоставящите и получаващите кредит по Закона.
Предвид изложеното е целесъобразно да отпадне текстът в чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона, ограничаващ формата на обучение, и да бъде намалена лихвата, посочена в чл. 20, ал. 1 – от 7% на 3,5%. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Янков, имате думата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! С предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти не целим създаване на егалитарни условия за учащите се във висшите учебни заведения, но нека не се преструваме и се правим, че не забелязваме как се отразява на младите задълбочаващото се неравенство в нашето общество. Обръщам се към Вас, госпожо Стоянова, господин Цветанов! Най-ярко то се илюстрира от случващото се с младите хора и особено тези, които плащат с лишения, за да се образоват. Започват като студенти с ентусиазъм и надежда, а се сблъскват с тревога и страх.
Затова Ви призовавам: да се изправим срещу страха на младите хора! В наши ръце е дали ще оставим спътник на бъдещето да са притеснението, тревогите, неизвестността, страха, или ще покажем, че сме общество, което дава повече възможности и в което силата на демокрацията се изразява в разбирането, че необходимите условия за формиране на мирогледа на младите и интелектуалното израстване на нацията зависи от тях!
Времето е будно, но будни ли сме ние? Широко ли са отворените очите ни, за да видим проблемите на студентите? Ще започнем ли да решаваме тези проблеми, или ще ги оставим в блатото?
Борбата с демографската криза трябва да започне със създаване на условия, първо, да могат младите хора да учат и да се квалифицират според желанието си тук, в България. Разбираме ли, че те най-вече са засегнати от болестта на България – бедността? Държавата трябва да им гарантира, че това няма да им попречи да учат и затова е предложението за гарантирано ниски лихви при необходимост от заеми.
Уважаеми колеги, миналото ни разделя! Но ако мислим за бъдещето, всички можем да бъдем заедно. Нека заедно хвърлим камък в блатото на реалността, нека да сме създали условия за младите и тогава да сме взискателни към тях. Подкрепата за промените в Закона е малка, но сега е изключително необходима инвестиция в бъдещето. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли реплики към господин Янков?
Изказване? (Реплики.)
Заповядайте, имате думата.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Промените в настоящия законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти дават възможност за инвестиция в образованието, а всяка инвестиция в образование винаги е повече от оправдана. Образованите и квалифицираните, искащите и можещите винаги са двигател на прогреса. Присъствието им в обществото е белег за успех и икономически напредък. Десетки са примерите не само в нашата страна, но и в световен мащаб. Всеки успех е плод на образованието, а то е следствие от национален приоритет на различните страни.
За жалост, реалностите в последните години превърнаха образованието в предизвикателство – все повече семейства живеят под прага да бедността, все повече млади българи се налага да поставят разрешаването на битовите си проблеми пред своето образование. Финансовите трудности са проблем пред ефективното и качествено образование и участието в учебния процес. Това води до фиктивното студентство у нас, до липсата на мотивация и визията на младите хора за успешна реализация. Подобряването на достъпа до образование ще разреши проблемите с трудното съвместяване на работа и студентство.
За жалост, знаем, че 70% от студентите у нас работят и учат едновременно – без значение дали студентът е редовна или задочна форма на обучение, налага се да работи. Ако студентите в България искат да работят по специалността си, трябва да държат и професионален стаж, който често не се брои за осигурителен и също не е заплатен. С помощта на неволята, с помощта на ентусиазма младите и амбициозни българи у нас се реализират, но дали това ще е така за следващите поколения? За да не разчитаме на това и да осигурим едно достойно съществуване и професионална реализация на младите хора у нас, моля да подкрепите Законопроекта. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Халачева.
Реплики?
Други изказвания?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Обсъждаме един много прост Законопроект, който се състои от четири реда. Тъй като обикновено обсъждаме сложни законопроекти, където истината се губи, там могат да бъдат изказани различни мнения в различни посоки и често пъти констатациите са спорни – и на едната, и на другата страна.
Днес обсъждаме Законопроект, който предлага да се намалят наполовина банковите лихви за студентските кредити до 50 хил. лв. и над 50 хил. лв. с поръчители. Няма нищо сложно в това. Въпросът е: иска ли Народното събрание, а в случая мнозинството, да даде възможност на българските малоимотни студенти да учат в български висши училища, или иска да ги остави полуобразовани, да се чудят в коя посока на света да тръгнат? За това става въпрос. Доколкото разбирам, нагласите в тази посока не са обещаващи, а те няма как да бъдат обещаващи заради философията, която се изповядва по върховете на българските институции, които се занимават въобще с образование.
Аз ще се спра на мотивите, които е изразил в доклада си заместник-министър Николов пред Комисията. Сега слушайте внимателно: ако това може да бъде заместник-министър на българското образование, то за мен това, което той е казал пред Комисията, е достойно да му се поиска веднага оставката от министър-председателя и да се търси друг заместник-министър на образованието. Слушайте какво казва този титан, защитник на българското образование: „Отпускането на кредити над 50 хил. лв. с поръчители ще създаде пречки пред много кандидат-студенти, които няма да са в състояние да си осигурят въпросните поръчители.“
Уважаеми господин Министър, може ли да извикате този заместник-министър, да Ви даде някакво обяснение коя е онази банка, която се интересува дали нейният клиент и кандидат да получи кредит ще си осигури поръчителите, или това е въпрос на този, който кандидатства?
Аз смятам, че тук даже няма и финансова логика. Тук не става дума за човек, който е заместник-министър на образованието, а означава, че този човек или не се е явявал пред банка, или е злонамерен, или са търсени измислени аргументи, за да се напише този доклад на Комисията. Поинтересувайте се, моля Ви се! Това влиза в разрез с всичките онези благи приказки, които Вие разказвате напоследък в многобройните си телевизионни интервюта, които ще бъдат предмет на отделни парламентарни питания. (Реплики.) Да Ви успокоя – не са останали незабелязани!
Още по-нататък, още по-интересно – заместник-министърът казва, че предложението е неприемливо поради мотива, че по-голямата лихва дава по-голяма възможност на банките да имат интерес към Програмата за кредитиране. Извинявайте, ама този човек, с извинение за израза – с всичкия си ли е?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Той е загрижен за банките, той не е загрижен за студентите. Него не го интересува да падне лихвеният процент. Какъв е интересът на кредитополучателя, в случая – студента или който и да било: да получи по-нисък процент от банката.
И Вие, като Министерство на образованието, в случая обяснявате, че трябва да бъде защитен интересът на банката, за да има тя интерес към Програмата за кредитиране. (Шум и реплики.) Това е безумие, господин Министър! Това ли е позицията на Министерството?! Това е безумие!
Излезте, ако обичате, на тази трибуна да ни обясните какво иска да каже Вашият заместник-министър! С тези мотиви ли не приемате предложенията за този законопроект? Ако това е така, бъдете честни, излезте пред българското общество и кажете: „Ние, като Министерство на образованието, се интересуваме банките да получават по-висока лихва, когато дават кредити на студентите.“ Да видим кой ще Ви разбере тогава. Кой ще ви разбере?! Измислете други аргументи. Извикайте този човек, кажете му нещо друго да напише, имате куп грамотни чиновници. Това не може да са аргументи, с които да се отхвърли такъв законопроект – това са глупости, с извинение за израза.
Уважаеми колеги, като пишете тези доклади на комисиите, опитвайте се по някакъв начин да прикривате безпомощността на изпълнителната власт. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Реплики към господин Жаблянов? Няма.
Процедура.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! От името на парламентарната група на „БСП за България“ правя предложение по чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да поканим министър-председателя, за да ни информира за развитието на ситуацията с дипломатическата криза между Европейския съюз и Русия. Бихме искали да ни информира какви са основанията за предприетите стъпки до момента. Да направим усилие, да има една по-голяма съгласуваност в действията на институциите по тази криза, която очевидно се разширява и може да има сериозни последици за глобалните международни отношения, а в частност и за България. В такава ситуация е много важно да се гарантира това взаимодействие. Видяхме, че такова не е имало с президента, но смятаме, че народните представители трябва да бъдат информирани. По Ваша преценка това заседание може да бъде и закрито.
Ние сме особено загрижени какви биха били следващите стъпки на база на информацията, която има министър- председателят, защото вчера бяха индикирани възможни следващи действия, които вече отиват отвъд тази, бихме я нарекли, сравнително умерена стъпка на фона на това, което се случва в редица други европейски страни.
Аз Ви предлагам да не действаме отново на принципа „нека да скрием министър-председателя“, защото ситуацията е достатъчно сериозна и ние правим това предложение не за да правим политическа пропаганда от него, а за да дадем шанс да бъдем наистина информирани и да съгласуваме нашите действия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Уважаеми господин Вигенин, министър-председателят ще бъде информиран за Вашето предложение. В момента процедурата няма отношение към това, което се случва, тоест Вашето предложение няма отношение към случващото се и обсъжданите в момента въпроси, нито към реда на развитие на заседанието. (Реплики от „БСП за България“.)
Нека да продължим.
Изказвания?
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Министър! Този закон действително поставя важен въпрос, към който, мисля, има съгласие, че е необходимо да бъде подходено изключително авторитетно, сериозно и отговорно. Законът, направен така, както сега действа, регламентира определен, фиксиран лихвен процент, който задължава банката – институцията, която трябва да осъществява това кредитиране, да го спазва, независимо от икономическите условия, независимо от развитието на банковия пазар на кредити. Навремето този лихвен процент е бил, можем да кажем условно, под пазарния лихвен процент на потребителски кредити и друг вид кредити.
Очевидно е, че поставяйки днес този въпрос, икономическите условия са променени, променени са условията на банковия пазар и на кредитите. Ако приемем предложението на вносителите, ние ще фиксираме един лихвен процент, който към дадения момент може би ще бъде справедлив, може би ще действа нормално, а може и да предизвика други последици. Казваме „може би“ този лихвен процент да се стори неизгоден на банките и те на практика да спрат кредитирането или да ограничат това кредитиране.
Трудно е да предвиждаме в обозримо време – краткосрочно или средносрочно, как ще се променят икономическите условия и как ще се промени политиката на банките по този тип кредити. Но промяната, която ще направим, ще действа и може да доведе на практика до ограничаване на активността на банките за студентско кредитиране или на практика дори до спиране на студентското кредитиране. Мисля, че такива последици ще бъдат неизгодни преди всичко за студентите, за потребителите. Ето защо към проблема трябва да подходим изключително внимателно, професионално и да потърсим друг вариант, друг подход.
В дебата в Комисията по образованието и науката тези проблеми бяха разисквани. Ние не се отказваме да дебатираме и да търсим решение на проблема, но той трябва да намери баланса между частния интерес на банките, който е водещ за тях, и обществения интерес, който ни диктува да гарантираме поносими, лесни и гарантирани от държавата кредити за студентите, които трябва да решават своите проблеми.
Ето защо смятаме, че този подход – фиксиран, твърд лихвен процент, трябва да бъде променен в Закона. Получихме уверението на Министерството на образованието и науката, че се подготвя или се разсъждава по друга промяна на Закона, който да даде устойчивост на функционирането на кредитите и да гарантира както интересите на всички страни, така и една дългосрочност и устойчивост на студентското кредитиране. Затова ние ще се въздържим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, доцент Михов.
Реплики?
Заповядайте, имате думата, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги народни представители, господин Министър! Господин Михов, Вие тук гласувайте и намалете процента, а работа на банките и техните управителни органи е да преценят каква част от инвестиционния ресурс ще заделят за тази работа. Нали преди малко в моето изказване това се опитвах да разгранича – отговорността на отделните институции, че Министерството на образованието не трябва да мисли какво ще реши банката и да се опитва да прави финансови прогнози, защото знаете ли, в България във всяка кръчма ще Ви кажат, че нещата не вървят, защото всеки се занимава с това, което не му е работа.
Министерството на образованието не се занимава с финансови прогнози. То създава благоприятни условия за българските младежи, които учат средно или висше образование.
Народното събрание, което би следвало да отразява обществения интерес в случая, а общественият интерес налага българските младежи да учат тук, а не в Ротердам, Амстердам, Лондон или на други места, налага да създадем тук благоприятните финансови условия, а не да разсъждавате какво ще направят банките. С финансовите анализи се занимава Световната банка в София, като върховен авторитет по българските финанси, затова Вашата работа е да подкрепите нашето предложение, защото то съответства на интересите на българските младежи. Ако не искате да го подкрепите, излезте и кажете: „Няма да го подкрепим, защото го внасяте Вие.“ Или: „Няма да го подкрепим, защото този там господин Николов в Министерството, който е разказал всичките тези измислени работи, ни е много симпатичен и го подкрепяме.“ Това обаче са честните аргументи в случая. Какви са всички тези приказки и фалшива загриженост за демографската политика, за българското образование, за разходите и така нататък – това е фалшива работа.
Излезте и кажете: „Да, ще ги намалим, ако искат да дават банките.“ Има хиляда и един механизма, с които финансовите институции да бъдат стимулирани, не задължени, да отпуснат точно тези кредити, защото могат да бъдат обвързани с други пакети и така нататък. Проявете, как да кажа, малко интелектуални усилия в тази посока, а не да казвате: „Ние веднага ще се въздържим.“ Ами добре, въздържайте се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето. Времето.
ВАЛЕРИ ЖАЛБЛЯНОВ: Тридесет години се въздържате. Университетите са празни, таксите се качват, студентите учат в чужбина. (Реплики от народния представител Милена Дамянова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Ако обичате, не се обаждайте от място, има трибуна за тази работа. Мерси за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Господин Жаблянов, въздържанието има много аспекти – от трезвеност до въздържание в отношенията между половете. Уверявам Ви, ние 30 години не сме се въздържали и в двата аспекта. (Шум и оживление. )
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Това не се знае.
МИЛЕН МИХОВ: Знае се, знае се.
Бих искал да не се съглася с Вас, че работата на „Обединените патриоти“ е да гласуват по презумпция това, което БСП внася.
Що се отнася до Вашата теза „гласувайте, а пък каквото стане нататък и банките да му мислят“, в никакъв случай не мога да се съглася с Вас, защото, ако направим грешно законодателно решение и блокираме студентското кредитиране (реплики от народния представител Валери Жаблянов)…
Когато ВМРО говори, би трябвало от БСП да слушат внимателно какво казваме. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Това е уважение към историческите организации с над столетна история. (Реплики от народния представител Валери Жаблянов.)
По съдържанието, господин Жаблянов, по съдържанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Жаблянов, моля Ви, не влизайте в диалог.
МИЛЕН МИХОВ: Ще кажа: ако правим законодателни решения, без да мислим за техните последици, мисля, че ще дадем много лош пример. Това е лоша политика и лошо управление.
Вие не отговорихте на въпроса: ако решението, което вземем, е в разрез с интересите на банките, те как ще продължат да финансират студентското кредитиране? Кой ще задължи една частна банка да отпуска неизгодни заеми?! Това блокира ли кредитирането – блокира. Това в интерес ли е на студентите – не, не е в интерес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Обединените патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доцент Михов.
Професор Клисарова, Вие бяхте заявили изказване. Моля Ви, изчакайте, професор Клисарова, има декларация от името на парламентарна група. (Шум.)
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Да успокоим малко страстите в залата.
„Малката католическа общност в България от днес чества своята Пасха. Ние, католиците, в нашето отечество сме носители на един изконен завет, завещан ни от нашите предци, донесли Европа в България и България в Европа, още когато тя е липсвала на географските карти, с които гениалният Рафаело изписва ватиканските палати.
Сякаш още зари светлината и вдъхновява онзи огнен пламък, възпламенил сърцата на епископите Петър Парчевич и Петър Богдан Бакшев, които напомнили на света, че има един героичен народ, жадуващ за своята свещена свобода, дръзнали да поведат своето малко паство, за да лее кръв, която ще обагри незаличимо и славно онази величава Чипровска епопея, от която се навършват 350 години!
Незабравими за историческата ни памет са и редицата католически болници, училища и колежи, които формират духовно, интелектуално и хуманно интелигенцията на нацията в годините на Освобождението.
Свидни са и свидетелствата на нашите блажени мъченици, които в недалечното минало, гонени и репресирани, заедно с другите братя и сестри православни християни, пожертваха живота си за вярата в Христа.
И в наши дни българите католици, живеещи в мир с всички, щедро даряват пословичното си трудолюбие, сили, духовност и обич за напредъка на Родината.
Днес ние тържествуваме Христовата Пасха – преминаването на Спасителя през страданието и смъртта, триумфално и безвъзвратно от живота към Възкресението.
Нека тази възторжена радост озари и промени всички ни и нека с Божията помощ, възможно най-скоро, преодолели календарните несъответствия и човешките конфликти, да възпеем заедно победата на човечността и доброто над тъмнината, фалша и страха! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шишков.
Имате думата, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Искам да върна дебата и да кажа, че това е първо четене на Закона. От докладите и от дебатите в Комисията по образованието и науката абсолютно всички бяха единодушни, че Законът от 2008 г. има нужда от промени. Мисля, че всички сме единодушни, че тези промени трябва да са в полза на младите хора и на студентите. Няма повече да изтъквам аргументите.
Днес чух доклада на Комисията по бюджет и финанси. От него разбрах, че има и работна група, която предлага, разработва какви да бъдат тези промени, защото този закон, в сила от 2010 г., не отговаря на сегашните условия и не мотивира студентите да вземат кредити. След като всички единодушно казваме: има нужда от промяна, трябва да защитим младите хора, трябва да им дадем достъп до висше образование. Това е в Стратегията за развитие на младите хора и на висшето образование – трябваше да гарантираме близо 40%, мисля, че така беше, отбелязано е в Националната ни стратегия. Защо тогава не може този закон да бъде подкрепен? Затова, защото е внесен от опозицията? Ако има корекции, те ще бъдат направени между първо и второ четене.
Защо задочниците не бива да влизат в тази група? Защото работят? Те работят, защото не могат да се издържат. Въпреки че работят, задочниците да могат да имат специални и други условия, различни от тези, които са за редовната форма на обучение. Не бива да правим така, че тези хора да не могат да стигнат до висше образование, да получат своята квалификация и реализация, заради това че не могат да финансират образованието си.
Предлагам, нека всички помислим, нека подкрепим този законопроект и между първо и второ четене, ако се налагат корекции, то те ще бъдат направени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, професор Клисарова.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Стоянова, заповядайте – имате думата.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Законът за кредитирането на студентите и докторантите е приет през 2008 г. и практически са правени два опита той да бъде променян през този период. Съгласна съм, че трябва да бъде актуализирана законовата база, но това да се направи внимателно и с много по-широк обществен дебат. Той трябва да стъпи върху здрава икономическа логика и да се хармонизира с цялата финансова макроикономическа рамка, в която се развива страната.
Към днешна дата не е налице висок процент на лошите кредити по Програмата, тоест системата функционира безпроблемно. Самият размер на исканите и получените кредити е нисък дори на фона на бъдещите доходи, които ще получават студентите, защото таксите в повечето професионални направления и в повечето висши училища са с нисък размер. Защо тогава трябва да бъде променяно това с бързи и драстични стъпки, каквото е намаляването на лихвения процент и да се предприеме такава промяна върху този закон? Това е излишен трус във финансовата система.
На второ място, вече регистрираме най-голям проблем в лошите кредити сред чуждестранните студенти в медицинските направления. Това са най-скъпите специалности, но там са регистрирани и най-висок брой чуждестранни студенти. Тоест промяната би облагодетелствала не българските, а чуждестранните студенти, и то в най-скъпите специалности. Нова промяна само би задълбочила подобно неравенство.
Според мен дебатът трябва да върви в посока подобряване условията на студентското кредитиране, което преимуществено да засяга българските студенти и в приоритетните специалности, както и подобряване пакета на образователните услуги. Генералният проблем е, че много млади българи предпочитат да учат извън страната не заради цената на кредитите там, а заради качеството на образователните услуги.
На следващо място, бих обърнала внимание на факта, че сега действащият лихвен процент е приет, когато основният лихвен процент е бил по-висок и тогава цената на кредита е била облекчена. Редно е да се запитаме дали драстичното намаляване на лихвата на този тип кредити с 50% отговаря на реалното намаляване на лихвения процент за периода? Дали е така, или просто предлагаме популистки драстично намаляване без да се съобразим с реалната ситуация на кредитния пазар в страната? Такъв тип кредити са сравнително малки по размер, но с по-високи по размер административни разходи, докато в общоприетия на пазара случай, договорите стават доста по-изгодни. Възможно е една голяма част от банките да се отдръпнат от схемите за студентско кредитиране и така да се ограничат реално неговите възможности вместо да се разширят. Сега действащата нормативна база гарантира стабилен лихвен процент дори в условията на влошен, от гледна точка на потребителите, кредитен пазар. Това е най-важното достижение на действащото законодателство.
Затова смятам, че промяна от такъв порядък ще сложи отпечатък на иначе много добрата идея и ще промени целия дух на така действащия закон. Такъв тип промяна представлява искането на левицата да бъде поставен праг – кредити над 50 хил. лв. да бъдат отпускани само с поръчител. Поставянето на тази граница слага отпечатък върху смисъла на целия закон и не считам, че той трябва да бъде актуализиран с един подобен текст.
Подобно предложение противоречи на чл. 19, ал. 1 от Закона и не отговаря на финансовата логика на студентското и докторантското кредитиране като цяло, тъй като то е основано на държавни гаранции. Затова по-скоро ще настояваме за разнообразяването на формите на кредитиране и за разширяване на портфолиото от услуги, насочени към студентите и докторантите, за да се опитаме да привлечем повече банкови институции в тази добра идея, вместо да създаваме предварително ограничителни условия за един основен банков продукт.
Не на последно място, бих обърнала внимание на искането за разширяване на групата студенти и докторанти с достъп до студентско кредитиране, с включването на задочни и други форми на обучение. Това според мен, е спорен опит за създаване на изкуствено равенство. Ако подобно изравняване се случи, тогава най-голямата група, а именно студентите от редовно обучение, ще бъде засегната и дискриминирана. Това са хората, които целодневно са заети в своето образование и обучение, и нямат възможност за алтернативни доходи, за разлика от другите форми на обучение. Именно те ще бъдат най-засегнати, при това негативно, от подобна промяна.
Развитието на образованието в съвременния свят позволява разнообразни форми на обучение, включително и дистанционно, с използването на високи технологии. Възможността един човек да се обучава дори и по интернет и да получава диплома от учебно заведение в чужбина, не го прави студент в истинския смисъл на думата. Значи ли това, че сега като променим Закона с тези четири параграфа, както искат БСП, ние ще осигурим студентско кредитиране на всички, които имат временни отношения с някое висше училище? Напротив, с подобна промяна бихме ограничили възможността за кредитирането на хора, които действително са с намалени възможности, да получат доходи по време на тяхното обучение.
В крайна сметка рискуваме не само редовните студенти и докторанти да се изправят пред намалени възможности за кредитиране, а и самите кредитни институции да ограничат участието си в това благородно начинание, което засяга голяма част от българското общество. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Господин Жаблянов, заповядайте за втора реплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми народни представители! Прочетеното изказване беше доклад от страна на банките. Нали в момента обсъждаме кредитирането на студентите? Ще цитирам част от словосъчетанията, които бяха използвани във въпросния доклад: „Основното водещо при отпускането на студентските кредити е здравата икономическа логика“ – така казва колежката. Ами, извинявайте, здравата икономическа логика на банката налага да даде такъв лихвен процент, който постига баланс между търсенето на кредитите и предлагането на въпросната услуга, за да може банката да е печеливша и да има нисък портфейл от лоши кредити. Това прави всеки банкер, като седне да си гледа дебелите книжа.
Какво предлагате Вие? Да се запази икономическата логика, но тази икономическа логика налага въобще да няма такъв законопроект. Вие разбирате ли какво четете? Такъв законопроект е срещу икономическата логика, защото фиксира непазарен лихвен процент. Пазарният лихвен процент е резултат от икономическата логика. Процентът, който предлагаме, е непазарен лихвен процент, затова няма как да се обвърже с икономическата логика. Той не е икономически логичен. От гледна точка на политиката на българското висше образование той е като стратегия за развитие, която отчита и други интереси, освен интересите на управителния съвет на банката.
Ако Вие не разбирате това, няма нужда да дискутираме каквото и да било. Казвате, че системата функционира безпроблемно. Как ще функционира безпроблемно? Спомняте ли си преди пет години какъв беше обемът на лошите кредити в банките? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Знаете ли защо го имаше? Защото парите вместо да ги дадат за образование, ги дадоха за бетон, арматурно желязо и изкопи в София, които още стоят. (Председателят отново дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Господин Кирилов, заповядайте за трета реплика.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Стоянова, Вие си противоречите. Още в началото на Вашето изказване започвате да казвате, че голяма част от кредитите, които се ползват, са от чуждестранни студенти и взимат над 40 хил. лв. кредити. В следващата част от Вашето изказване казвате, че ние правим някаква дискриминация, като слагаме поръчители за кредитите над 50 хил. лв. Нали не си мислите, че ни е дошло отнякъде… Точно заради това го слагаме такова…
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Няма логика!
ЛАЛО КИРИЛОВ: Тя каза, че няма логика. Вслушайте се или четете това, което сте написали! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кирилов, Вие се придържайте точно към същността на Вашата реплика. Не обръщайте внимание!
ЛАЛО КИРИЛОВ: Да. И към изказването на говорещия.
Не виждам Вашата логика в началото да казвате, че ние правим дискриминация, като слагаме лимит за кредитите, които да са без поръчител, а след това да казвате, че голяма част от проблемите са с чуждестранните студенти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
И третата реплика – господин Ерменков, заповядайте. (Шум, реплики, ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ: „Еее!”)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Овации ли бяха това, какво беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Мисля, че Ви приветстваха с удоволствие.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря, господин Председател, за разяснението, че ме приветстват, че се появявам тук. Радвам се.
Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, аз Ви благодаря за това изказване. Вие изразихте онази основна разлика между това как ние подхождаме към държавата и как Вие подхождате към държавата. Ние подхождаме социално, опитваме се да намерим помощта за онези, които не могат да бъдат така богати, както малцинството в България, за да могат да имат равни права с тях, Вие подхождате либерално и смятате, че икономиката и приходите са по-важни, отколкото социалната политика.
Затова Ви благодаря, а хората в бъдеще на изборите да си правят разликата дали предпочитат либералното, или социалното! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Госпожо Стоянова, имате думата за дуплика.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Кирилов, във връзка с Вашето изказване по повод слагането на такава граница от 50 хил. лв., над която ще се отпускат кредити само с поръчител, искам да Ви обърна внимание, че тя противоречи на текста от същия закон. Вие реално не сте прочели явно Закона малко по-надолу. Член 19, ал. 1 от Закона изрично предвижда, че „банките нямат право да изискват или да получават каквото и да е обезпечение от кредитополучателите или от трети лица” и съгласно чл. 19, ал. 3: „уговорките в нарушение, посочени в разпоредбата, са нищожни”. С този параграф, с това Ваше предложение Вие противоречите на други текстове в същия закон. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Имате думата за изказване.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): А на третото изказване?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Първо, аз ще се изкажа като човек, който е потребявал такъв кредит, защото не знам каква част от тези, които са подписали, или които са работили по текстовете, изобщо са потребявали студентски кредити и дали са запознати с всички проблеми в него.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Те са били студенти отдавна.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Възможно е някой от колегите и в момента да е. Аз ще се обърна към тях като човек, който е потребявал такъв.
Моят кредит започна още в началото на 2011 г. и не знам дали Вие сте се сблъсквали – с какви проблеми се сблъскват тези, които получават студентски кредити? В момента, ако не ме лъже паметта, мисля, че само три банкови институции предлагат студентско кредитиране… (Шум и реплики.) Пет са вече, добре, някога бяха три. Тогава в два различни клона на една и съща банка, ми казаха две различни неща. Единият клон не ме одобри за кредитиране, другият ме одобри, да Ви кажа. Това е едно на ръка.
Другото. За да ползваш студентски кредит тогава, икономическото състояние на държавата беше следното. Потребителският кредит излизаше далече по-скъп, отколкото студентското кредитиране. Законодателят, още когато е изготвял Закона тогава, е въвел едно правило, че студентското кредитиране не е ограничено или не е фиксирано на 7%. То е ограничено, но не повече – до 7%. Тоест, то може да бъде и по-малко. Въпросът е дали тези, които са написали текстовете, са се обърнали към банките и са ги питали: добре, защо не поддържате по-ниски лихвени нива? Защото пазарният принцип и логиката като цяло е насочена към банките поради две много прости причини. За да имате студентско кредитиране, трябва да има кой да го предлага. Това е първото. Тези, които го предлагат, които го предоставят, това са банките. Този, който се явява кредитор от последна инстанция – за неикономистите може да не говори нищо, но кредиторът от последна инстанция това е държавата. Това е специфичен случай при нас, в който държавата се явява такъв кредитор.
Аз затова не мога да се съглася с няколко основни неща. Може би оттук и моето разбиране какво трябва да представлява висшето образование. За мен висшето образование не е просто да отидеш в университета и след това да се прибереш в къщи и да кажеш: „Ей, аз имам една диплома от университета, вижте ме колко съм хубав!“. За мен висшето образование е начин на мислене. То е място, на което ти ще придобиеш знания и умения, които след това ще ти помогнат да се развие животът ти.
От тук насетне съм съгласен само с едно твърдение на колегите и това е евентуалният проблем, който възниква при кредитирането на по-високи суми, които държавата гарантира. Защото може да възникне проблем за държавата. Но по линия на това кредитиране – специално и с колегите сме го говорили, мисля, че и в Министерството го коментират, има създадена работна група, която трябва да реши кардинално въпроса. То няма да стане: гласувайте го на първо четене, пък между първо и второ ще го замажем някак си и ще направим нещо междинно. Това нещо ще стане на базата на сериозен анализ. Аз затова започнах – дали Вие сте питали банките и дали имате сериозния анализ, който сте изготвили. Чудесно е, че не сте ги питали, но те са тези, които ще го предлагат. Няма да го предлагат физически лица, няма да го предлагат фирми, юридически лица, които…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, не влизайте в диалог.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: …не са специално ориентирани към това. Някой от Вас обаче си е направил труда да погледне навън. Това е много хубаво. Но е хубаво също така да знае какви са цените и условията примерно за образование навън. Когато през 2014 г. аз направих едно запитване към „Лондон Скул ъф Икономикс“, за да ги попитам за магистратура и колко би ми била семестриалната такса, те ми отговориха, че годишната такса при тях е 35 хил. паунда. Доста по-различна годишна такса, каквато има примерно в България, и доста по-различна примерно от моята семестриална такса в УНСС, където е била 900 лв. Ние трябва все пак да отчитаме и тези реалности. Няма как да го направим просто заради самия PR. Ако го правите за PR-а, правите го, така или иначе, то е ясно, че заради това го правите – ще започнете да си го думкате, да го говорите. Или го правим, за да има някакъв реален ефект – аз затова се обърнах и в началото Ви питам: колко от Вас са го преживявали, защото аз съм го преживял? Или го правим, за да има реален ефект и нещо, което реално да остане след нас – защото да, проблеми има в образованието, да, проблем с кадрите има, да, бизнесът го каза. Но това ли е решението и това ли е начинът на решението? Или ще се събираме в тази зала всеки път, за да даваме едни предложения, после се явяваме на предизборни кампании, за да кажем: „тези са лоши, ние сме добрите“, и накрая да няма нищо реално, и нищо, което практически да върши работа.
Затова аз смятам, че при изготвянето на работни групи ние няма все пак да Ви игнорираме. Няма да кажем: „Не, Вие сте сатани, недейте да идвате на тях.“ Елате, работете заедно с нас да изготвяме един добри функционални текстове. Защото въпросът накрая пак ще отиде до студентите, до тази функционалност. Това е, благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Александров.
Има ли реплики?
Господин Попов, заповядайте, имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател, моля Ви за удължаване времето на групата.
Съвсем кратка реплика, колега. Вие ни питахте дали сме питали банките. Не знам дали сме ги питали, ама очевидно Вие сте ги питали. И това пролича във всичките Ви изказвания. Защото Вие тук представлявате банките, а не студентите, а не младите хора на България. (Реплики, шум, единични ръкопляскания от „БСП за България“.) Питайте ги, пак ще ги питате и в работната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Друга реплика има ли?
Господин Александров, заповядайте. Имате думата за дуплика.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Попов, не, аз не съм питал банките, това е работа на този, който е изготвил законодателният акт.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Казахте, че сте ги питали.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Когато аз съм си подал моето заявление за кредитиране, затова аз мога да Ви кажа за тогава. Има много проста логика в целия процес. Това пак е доказателство, че в университетите знанията и уменията трябва да се застъпват. Логиката е следната: имаш форма на кредитиране, тази форма на кредитиране се предоставя посредством банките. Тя не се предоставя централно от държавата, държавата няма как да я даде. Държавата дава гаранция, че ако някой не си изплати кредита, държавата ще поеме неговия ангажимент. Ако няма кой да предоставя кредити, тогава може да не говорим за студентско кредитиране. В никакъв случай няма как да говорим за студентско кредитиране! Ще говорим за нещо, което не съществува. Надявам се, че това го разбирате! Ако искате да създадете и да кажете: „Ние защитаваме студентите”, направете нещо, което да бъде максимално реално. Отидете и питайте тези, които ще предоставят кредита. Питайте тези, които се ползват от това кредитиране.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Ние не управляваме, управлявате Вие.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Това, че Вие не управлявате, господин Жаблянов, не означава, че не трябва да правите текстове такива, които да бъдат функционални за хората. Разберете! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Александров.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Според Програмата за управление на кабинета Борисов 3 като основен приоритет е изведено образованието. Основен инструмент за гарантиране на достъпа на млади хора до качествено висше образование е Законът за кредитирането на студенти и докторанти. Въпреки променената обществено-икономическа ситуация Законът не е актуализиран от приемането му през 2008 г. Анализът на данните за периода от 2010-а до 2015 г. показва, че при стартирането на системата за кредитиране от общо 27 банки, опериращи на българския пазар, само четири предлагат този продукт. За петте години общият брой на отпуснатите кредити е 17 хил. 928 лв., от които за заплащане на такси за обучение – 17 хил. 628 лв. и само 300 лв. за издръжка, като общият размер на получените кредити е 114,631 млн. лв.
Въпреки интереса на учащите към подобен вид кредити, възникват тенденции, които ограничават възможността на младите хора да получат желаното от тях образование. Такъв е случаят с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона, която ограничава обхвата на лицата, които могат да получат кредитиране, а именно само за лица в редовна форма на обучение.
Ние, вносителите на закона не смятаме, че учащите в други форми на обучение трябва да бъдат дискриминирани поради факта, че нямат достатъчно средства и свободно време и съчетават обучението с работата. И затова предлагаме да се заличат думите „в редовна форма“ и „в редовна форма на обучение“ съответно чл. 3, ал. 1, т. 2 и чл. 26, ал. 1, т. 2. Основният проблем в сега действащия Закон е, че дава възможност на кредиторите да отпускат средства срещу лихви далеч над пазарните, въпреки че държавата гарантира пълния размер на заемите.
След анализ на европейските практики при такъв вид кредити и лихвени нива по други продукти, предлагани от банките, опериращи на българския пазар, ние предлагаме промяна в чл. 20, ал. 1: „Максималният разрешен лихвен процент да бъде намален от 7 на 3,5 процентни пункта“. С това ще направим този вид кредитиране по-достъпно и атрактивно за младите хора с цел да получат адекватно образование и перспективи в България, а не ежедневно да напускат родината.
Затова Ви приканваме да подкрепите внесените от нас законови промени на първо четене, с което да дадем шанс на бъдещите студенти и докторанти за достойно бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики?
Доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, господин Министър! Ние не сме съгласни с Вашето предложение за 3,5% и току-що обсъдихме въпроса, че ако бъде приет случайно този законопроект, ние ще предложим нула процента лихва, а може би и някои други колеги ще предложат отрицателна лихва и тогава ще имаме едни прекрасни заеми, един прекрасен закон, които няма да бъдат реални. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доцент Михов.
Друга реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): С репликиращия аз мога да се съглася за това. Даже има и такава практика. В Германия до 2014 г. кредитите са били безлихвени. Ако го предложите на второ четене, ние ще го подкрепим. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Други изказвания?
Госпожо Симеонова, заповядайте.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, аз не съм финансист и не бих си позволила да се изказвам като такъв, но аз съм учител и затова имам много ученици, които са били студенти, състуденти, или може би не са имали възможност да бъдат такива. Горда майка съм на двама студенти, и то в България. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Затова (шум и реплики от ГЕРБ) моето изказване ще бъде малко по-емоционално. Когато през 2008 г. беше приет Законът за кредитиране на студенти и докторанти, беше формулирана точна и ясна цел, а именно да се подобрят условията за достъп до висшето образование, като основните принципи бяха: участие на студенти и докторанти във финансиране на обучението, насърчаване на конкуренцията между висшите училища за предоставяне на по-качествено висше образование, гарантиране на равен достъп до висше образование на лица независимо от социалния статус. Ако тази цел е изпълнена, то Законът няма нужда от изменение. Така ли е обаче?
Висшето образование е ценност. То е скъпо и представлява инвестиция. Така искам моите ученици и моите деца да разсъждават. Да, инвестира и държавата, и студентите. Тогава когато инвестираме ние трябва да знаем какво получаваме насреща. Държавата трябва да знае, че инвестира в студенти, които след това ще получат качествено образование и ще се реализират тук в България. Студентът влага свои бъдещи доходи и иска след това да получи насреща съответните и допълнителни доходи. Така ли е това сега?
Бизнесът все по-често не вижда смисъла във висшето образование по начина, по който в момента то се реализира. Защото има много повече хора, които и без висше образование са с влияние и с успех. Има достатъчно примери на такива хора. За поредна година почти всички наши университети имаха и не можаха да запълнят квотите си със студенти. Това е така, защото броят на завършващите е по-малък от броя на местата за студенти.
Извинявайте, но все повече и повече се налага изразът, че днес в България е по-трудно да се влезе в детска градина, отколкото да станеш студент или да влезнеш в университета. Според статистиката над 50% от младите хора не работят по специалността си, над 50% от висшистите не работят на длъжности, които изискват висше образование. А защо дискриминираме хората, които са в задочна, дистанционна форма на обучение или вечерна? Имам случаи с мои ученици, които имаха смелостта на 19 години да създадат семейство и да имат дете. Как тези двама млади хора, дори работейки, ще могат да гледат дете и, извинявайте, да си плащат присъствените и изпитните такси, които са необходими?
И накрая искам да завърша с това, което може би е една от най-големите болки на родителите. Подкрепете този законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, за да може нашите деца да учат в България, да се реализират в България и да работят за нейното развитие! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Симеонова.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Уважаема госпожо Симеонова, Вие много пространно обяснихте защо българските студенти не искат да учат в България. Ама не е само заради това! Те не искат да учат в България, защото в България обучението е по-скъпо, отколкото в развитите европейски държави. (Реплики от ГЕРБ: „Еее.“) Затова не искат да учат! Защото е по-скъпо. И ако обичате да ни обясните дали с тази дребна поправка в лихвените проценти за студентските кредити може да се обърне тази тенденция. Аз се съмнявам, че тя може да се обърне с една такава дребна поправка. За да се обърне тази тенденция, според мен висшето образование трябва да стане безплатно, да се дават стипендии на студентите и Студентски град да стане Студентски град, а не казино. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Друга реплика?
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър! Уважаема Госпожо Симеонова, Вие много гордо споделихте Вашата родителска удовлетвореност, че децата Ви са студенти в България. Аз също се гордея с това, че моите деца са в България, тук учат своето средно, висше образование. Много ми е интересно защо детето на Вашата председателка не учи в България? (Реплики от БСП за България: „Еее.“) Защото може би не е ползвало системата за кредитиране. (Реплики.) Ако трябва да влезна в този тон, мога да продължа и с други колеги от ляво, чиито деца не са в България.
Има една голяма разлика, уважаеми колеги…(Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Бихте ли запазили малко тишина!
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Не, на тях им е много трудно да запазят тишина.
Има една голяма разлика между това. Аз поощрявам всички млади хора и мои бивши ученици да отидат и да учат в чужбина, да научат и да вземат опита, който могат да получат от всяка една страна в света, но след това да се върнат и да реализират своя потенциал тук. И това е по-важната задача и много млади хора го правят. Това, че Вие не искате да го видите, си е Ваш проблем.
По отношение на това дали ще се увеличават студентите в българските университети и дали нашите деца ще ги избират, много сериозен казус и въпрос, върху който трябва да помислят висшите училища, е какви преподаватели влизат и какви преподаватели работят с нашите деца – дали те с тона, който демонстрират оттук, са достатъчно привлекателни за младите хора? Дали има на какво да ги научат, или само можем да пълним главите на младите хора с кухи коментари по различни теми? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Реплика?
Заповядайте, имате думата, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Симеонова, тъй като предстои да направите реплика, добро изложение наистина, но нека да отговорите в дупликата си и на Вашите колеги, една част от които са преподаватели във висшите училища и които Ви призоваха да предложите или да подкрепите намаляване на студентските такси, или изобщо отмяна на студентските такси, стипендии и така нататък. Напомнете им – тези Ваши колеги имат правото да направят тези предложения във висшите училища, да ги гласуват – всяко едно висше училище е автономно. Правилата за стипендиите се определят от самите висши училища.
Уважаеми колеги от ляво, които сте преподаватели, ами направете ги тези предложения във висшите училища – имате право. Нека да няма такси – зависи от гласуването във висшите училища. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Имате думата за дуплика, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, радвам се, че сме на едно мнение. Всички ние искаме, да, имаме европейски опит. Нека да го видим и нека да го приложим в България. Нека да създадем условия всички наши деца да учат тук и да бъдат удовлетворени от това, което получават като качество на образование, да могат да се реализират тук в България и тогава всички ние ще бъдем доволни.
Сега в момента, тъй като Вие сте управляващи, създайте тези условия. Ще се радваме всички деца да учат тук! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Симеонова.
Други изказвания? Не виждам други изказвания в залата.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Когато говорим за системата на студентско кредитиране, все пак трябва да я положим в общия контекст. Основният инструмент за подпомагане на достъпа до висше образование в България е субсидията за издръжка на обучението. Имаме второстепенни инструменти, като стипендии, финансиране достъпа до студентски общежития, столове. Системата за студентско кредитиране също е такъв второстепенен инструмент, защото при споделения ни модел на финансиране на висшето образование таксите са с относително нисък размер.
Другото, което трябва да кажем, е, че в България е избран банково базиран модел на студентско кредитиране – модел, при който кредитирането става с ресурс на самите банки, кредитите са администрирани от самите банки. Не е създадена държавна агенция, не е ангажиран бюджетен ресурс.
При този модел, избран 2008 г., колкото и да искаме да бъдем социални, затова ни призова господин Жаблянов, а господин Михов, каза, че иска да бъде крайно социален, не можем да бъдем безкрайно социални при банково базиран модел на студентското кредитиране. Ако искате, предложете промяна в Закона, но тогава трябва да ангажираме бюджетен ресурс и със средства на данъкоплатците да регламентираме отрицателни лихви. Но то пак не е безплатен, защото със средства на данъкоплатците означава, че трябва да ги вземем от някой, а анализите показват, че моделите на бюджетно финансиране са дори регресивни. Вие знаете какво значи регресивен модел на студентско кредитиране, вземаш дори от доходни групи, които не потребяват услугата, и ги даваш за висше образование, но това е едно отклонение.
Исках да Ви кажа, че ако искаме да бъдем безкрайно социални, трябва да предложим промяна в модела. Ако остане този модел, ние трябва да се съобразим все пак с цената на банковия ресурси и като предлагаме някаква стойност, тя трябва да бъде аргументирана. Имаше такива полезни разговори на заседанието на Комисията по образование.
Погледнете колко е годишният процент на разходите ни! Не казвам лихвата, а годишният процент на разходите на един безрисков кредит, който е непрефенциален днес, и колко е бил преди седем години. Тъй като това е заем с фиксирана лихва, направете едно осредняване в дългосрочен период. Цялото това нещо си има финансова математика зад него и ще видите, че това, което е записано в Закона, и то пак подчертавам, че е записано до 7%, има банки, които предлагат и на по-нисък лихвен процент, макар и малко по-нисък, има своята икономическа логика и тя много добре беше показана от банките. Така че нашето желание да бъдем социални не може да се реализира в рамките на безкрайно социални, в рамките на банково базиран модел.
И както каза и госпожа Симеонова, аз много й благодаря, че се аргументира, че ние няма общ проблем с достъпа, а имаме структурен проблем. През 1990 г., приеманите в системата на висшето образование са били 30% от завършващите гимназия, днес са близо 80%. Проблемът ни е структурен, защото както се говори и с ректори, те ми казват, въпреки че за някои професионални направления, приоритетните даваме двойни стипендии, увеличаваме приема, те се записват платено обучение в другите професионални направления, в които намаляваме приема. Тоест не е толкова и само въпрос на икономически достъп, а на желание кандидат-студентите да учат едно или друго нещо.
Последната година увеличихме стипендиите за студентите в приоритетни професионални направления. Ние имаме нужда от инженерно-технически кадри, от педагогически, аграрни кадри, а както анализите ни показват, дори в хуманитарните дисциплини имаме очакван недостиг. В същото време имаме голям процент нерационално търсене на висше образование, което избуя предимно в обществените науки.
С едни такива предложения общо да насърчим приема в системата на висшето образование, освен че това доведе до увреждане на репутацията и на професионалното образование, освен това, което казахте, само 50% от тези, които завършват, се реализират на позиции, които изискват висше образование, ние рискуваме да увеличим и процента на нерационалното търсене.
По-скоро трябва да търсим тези инструменти, които да продължават да насочват и мотивират студентите да се обучават в професионалните направления с очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
С това закривам дебата и преминаваме към гласуване. (Реплики.) Вече обявих, че преминаваме към гласуване. Ако е процедура – след това.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, № 854-01-3, внесен от народния представител Лало Кирилов и група народни представители.
Гласували 170 народни представители: за 72, против 28 и въздържали се 70.
Предложението не се приема. (Шум и реплики.)
Господин Иванов, от името на групата, имате думата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Вече трети месец България председателства Съвета на Европейския съюз, но вместо да защитава и налага сред страните – членки на Съюза, своите приоритети, правителството твори гаф след гаф.
На 20 март 2018 г. МВР сътворява невероятен скандал, който поставя под въпрос не само сигурността на страната, но и на цяла Европа. Какво се случва? Цяла смяна служители на „Гранична полиция“ са напуснали работните си места, в резултат на което 42 пътници на полет от Париж влизат на наша територия без никаква проверка. Те са пристигнали в салона на Терминал 2 в 15,35 ч., но там не е имало нито един служител, затова са си взели багажа и просто са си отишли. Нещо невиждано досега! Ние питаме: това ли са усилията на правителството да опази европейските граници?
Уважаеми колеги, случилото се не може да бъде наречено по друг начин освен престъпна небрежност и немарливост, които слагат огромно петно върху авторитета на държавата. За съжаление, това е един скандален пробив в сигурността на аерогара София, което е абсолютен саботаж от страна на МВР и налива вода в мелницата на най-големите критици на пълноправното членство на България в Европейския съюз.
Реакцията на министър-председателя, на министъра на вътрешните работи и подопечните му служители, за още по-голямо съжаление, бе тотално неадекватна. Пълен хаос! Влязоха в противоречиви и неубедителни обяснения. Първо, не знаеха какво се е случило, след това се оказа, че информация е достигнала до ръководството на Министерството два дни след инцидента. После, вместо да видят големия проблем, се втурнаха да обясняват как един служител бил в тоалетна, друг обядвал, пушел и така нататък – дейности несъвместими с изпълнявания дълг. След това се прехвърляше отговорността от едно министерство в друго, а в действителност никой не поема политическата отговорност за това безобразие.
Цитирам вътрешния министър Радев: „Има проверка, разпоредил съм я, чакам резултатите, да не скачам в огъня преди случилото се. Ще проверя точно какво е станало, ще видим кой е виновен, защото това е притеснително. Цял самолет! То един да мине от тях е опасно, представете си повече хора! Аз се надявам, че не се е стигнало дотам, но това е прецедент.“
Щеше да е прецедент, уважаеми господин Министър, ако не беше схемата за трафик на мигранти, каквато бе разкрита на летище София само преди година или ювелирното взривяване на подозрителни автомобили на същото това летище още по-рано, при друг министър от това мнозинство. И ни успокоиха: „Няма проблем, самолетът идва от Франция, там пътниците, сигурно са проверени“, нищо че само три дни по-късно – на 23 март, именно във Франция имаше отново сериозен терористичен акт. Какво чакате, господа? Това да се случи и в България ли?!
Само че има проблем, уважаеми колеги, и той не се изолира със случилото се на 20 март 2018 г. на аерогара София. От месец сигнализираме за сериозни пробойни по сухопътните ни граници, буквално пробойни – дупки, а това са срутени в резултат на некачествено изграждане участъци на преградното съоръжение, което трябва да пази външните граници на Европейския съюз. Съоръжения, за които са изхарчени близо 250 милиона на българските данъкоплатци и десетки милиони от Европейския съюз!
Да си припомним неработещите камери за видеонаблюдение поради неплатени сметки за ток, мръзнещите полицаи и скъсаните им обувки. Е, поне оградата санирахте, колеги! Вече ще се и ремонтира без обществена поръчка – набързо, за да се прикриват следите! Нищо, че има досъдебно производство, нищо, че справките, изготвени в същото това Министерство на вътрешните работи, сочат нещо притеснително. Заловените мигранти са намерени или във вътрешността на страната, или на изход от нея.
В същото време искам да Ви припомня българския министър-председател, който лицемерно и пред българските граждани, и пред европейските партньори на 1 февруари в Брюксел заяви: „Просто не е справедливо! Не е справедливо да се измислят някакви мотиви, които ги няма. И все по-трудно става да се измислят, защото Еврокомисията, Европарламентът проверяваха границата и се оказа, че в България е най-добре пазено. Продължавате да си измисляте! Обидно е за нас! Ние си изпълняваме ангажиментите.“
Уважаеми господин Премиер, обидно е за нас – българските граждани. На тези думи едно ще Ви кажа: Вие излъгахте и очевидно и Вие, и Вашият екип не си вършите работата и заблуждавате всички.
Уважаеми управляващи, благодарение на липсата на адекватност от Ваша страна сигурността на българската граница се превърна в проблем, който се задълбочава. Ние искаме много бързи, адекватни отговори на всички наши въпроси, поемане на политическа отговорност и това може да бъде само и единствено по един начин – оставката на вътрешния министър. Само това може да върне доверието в институциите и в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов. (Ръкопляскания, тропане по банките и възгласи от „БСП за България“: „Оставка!“)
На кого точно оставка?
Колеги, моля Ви за тишина в залата!
Заповядайте, господин Цветанов, за процедура.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колеги от ляво, има прекрасни деца, които са дошли да посетят българския парламент. В момента, в който започнахте да се държите по този начин, всичките се хванаха за устата и за главата: как е възможно това да се случва в българския парламент?
Моля Ви, дайте с демократични способи, с парламентарни способи, но не с тропане по банката! На 26 март миналата година българските избиратели гласуваха днес да има това управление. Благодаря Ви. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-12, внесен от Корнелия Петрова Нинова, Цветан Генчев Цветанов, Таско Михайлов Ерменков, Петър Бойков Витанов, Константин Веселинов Попов, Жельо Иванов Бойчев и Спас Янев Панчев на 22 февруари 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 21 март 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 784-01-12, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 22 февруари 2018 г.
В заседанието участваха господин Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, и госпожа Петя Малакова – началник-отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от народния представител Спас Панчев. В началото на представянето той посочи факти, които са известни на българското общество. По силата на международните ангажименти на страната ни и чрез решения на Народното събрание български военнослужещи изпълняват операции и мисии зад граница. Двадесет и трима от тях са загинали по време на изпълнение на мисия – 13 души са загинали в Ирак и 10 в Камбоджа, при изпълнение на своята служба.
Родителите на загиналите в мисии военнослужещи считат, че като техни наследници трябва да получават наследствена пенсия. Това е мотивирало народните представители да внесат Законопроекта.
Кодексът за социално осигуряване, който предвижда получаването на наследствена пенсия от родител, чието дете е починало по време на наборна служба, не признава същото право на родител на загинал по време на задгранична операция или мисия. Вносителите на Законопроекта считат, че трябва да се предвиди изключение от общото правило и по отношение на посочената категория лица. Затова те представят следните мотиви.
Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военната служба е държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната. Тя се изпълнява на територията на страната и извън нея. Една от хипотезите на изпълнение на военна служба извън територията на страната е при участие в операции и мисии, като при тези условия военната служба се характеризира с определена тежест и рискови фактори.
С оглед на спецификата на военната служба, изпълнявана при операции и мисии извън територията на страната в Наказателния кодекс, в Глава тринадесета „Военни престъпления“, в Раздел VI е уредено, че за военни престъпления, извършени при тези условия, са предвидени по-тежки наказания в сравнение със същите престъпления, извършени на територията на страната.
В разпоредбите на чл. 104, ал. 7 и 8 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено изключение от общото правило за зачитането на осигурителен стаж при пенсиониране на военнослужещи, участвали в операции и мисии извън територията на страната, както следва: ако операцията или мисията е с висока степен на риск, при пенсиониране една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория, съответно, ако операцията или мисията е с ниска степен на риск – за две години осигурителен стаж.
Предвидено е по време на операция или мисия на военнослужещите да се изплаща допълнително възнаграждение за служба в зона на непосредствен риск съгласно разпоредбите на Постановление № 260 на Министерския съвет от 2003 г. за определяне на възнагражденията на кадровите военнослужещи при участие на Република България в операции по поддържането на мира и в мисии, провеждани под егидата на международни организации.
Народните представители са направили предварителна оценка на въздействието на предлагания законопроект, в която в различните параграфи са записали следното.
Основания за законодателна инициатива. Законодателната инициатива касае българските военнослужещи, които изпълняват тази особена, както е определена военна служба, държавна служба в операции и мисии извън територията на страната. Законопроектът е насочен към родителите на тези от тях, които загиват по време на службата. Предложението е те да се ползват с особени условия при получаване на наследствена пенсия, понастоящем предвидени за родителите на лицата, починали по време на наборна служба.
Към настоящия момент заинтересована група е тази на родителите на починалите, които са общо 23 души.
Размерът на средствата, необходими за изпълнението на законодателната инициатива е в размер на 55 589 лв. годишно, при условие че всички 23-ма загинали в мисия военнослужещи са офицери и имат живи родители.
Законопроектът не налага административни промени или въвеждане на регулаторни режими и такси.
Приемането на Законопроекта не е свързано и не налага промени в други нормативни актове.
В Комисията бяха получени и предоставени на вносителите на Законопроекта и членовете на Комисията становища на Министерството на отбраната и Министерството на труда и социалната политика.
В становището си по Законопроекта от Министерството на отбраната заместник-министър Атанас Запрянов обърна внимание на това, че направеното предложение е целесъобразно и следва да се подкрепи по мотивите, изложени в Законопроекта, както и с оглед спецификата на военната служба.
В разпоредбата на чл. 83, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване е регламентирано, че при смърт на военнослужещ на наборна военна служба на наследниците му се отпуска наследствена пенсия, като за база се взема размерът, равен на следващата се пенсия за военна инвалидност при трайно намалена работоспособност над 90 на сто.
В § 2 от Законопроекта се предлага посоченият начин за изчисляване на наследствената пенсия да важи и за наследниците на военнослужещите, загинали при или по повод на изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната.
Заместник-министърът заяви, че от Министерството на отбраната подкрепят направеното предложение, но считат, че с оглед яснота на разпоредбата след думите „наборна военна служба“ следва да се добави „при или по повод изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната“.
От Министерството на труда и социалната политика подкрепят внесения Законопроект и правят следните бележки.
Съгласно действащото законодателство родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, имат право само на наследствена пенсия за военна инвалидност по реда на чл. 83, ал. 4 и чл. 86, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Това е така, тъй като починалите в казармата не са осигурени лица и техните наследници нямат право на наследствена пенсия, свързана с осигурителния принос на наследодателя.
От друга страна, военнослужещите, които изпълняват военна служба в операции или мисии извън територията на страната, упражняват трудова дейност въз основа на сключен договор, поради което са в кръга на социално осигурените лица. На основание чл. 83, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване при смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като инвалид със загубена работоспособност повече от 90 на сто. Така наследниците на военнослужещите, които изпълняват военна служба в операции или мисии извън територията на страната, ако отговарят на условията за това, предвидени в чл. 82 от Кодекса за социално осигуряване имат право на наследствена пенсия за инвалидност поради трудова злополука.
Правото на пенсия за военна инвалидност при смърт на военнослужещ, който изпълнява военна служба в операции или мисии извън територията на страната, е едно ново, допълнително право, което създава още една възможност да се отпусне и наследствена пенсия за военна инвалидност на наследниците на загиналия.
С оглед прецизиране на предложения Законопроект от Министерството на труда и социалната политика предлагат нови редакции на всички параграфи от него. Освен това правят предложение, тъй като в част от разпоредбите е използван изразът „загинали при или по повод на изпълнение на военна служба в операции или мисии“, а в други – само „при изпълнение на военна служба в операции или мисии“, навсякъде да се уеднаквят изразите в разпоредбите на предложения Законопроект.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Георги Гьоков, Калин Поповски, Николай Сираков, Надя Клисурска и Хасан Адемов.
Народните представители коментираха, че споделят мотивите на вносителите и намират за редно да се отпускат наследствени пенсии на родителите на загиналите при изпълнение на мисии български военнослужещи. За решаването на този частен случай е можело да се избере и друг подход от вносителите, например през социалното подпомагане или застраховане. Вносителите обаче са избрали инструмента на социалното осигуряване. В този случай трябва да се има предвид, че с решаване на казуса на тази малобройна група донякъде се нарушават принципите на осигуряването.
Между първо и второ четене на Законопроекта би трябвало да се направят предложения, с които да се предвидят пенсионни права и на други групи лица с подобни проблеми. Необходимо е да се преодолее усещането, че разглежданата група родители ще бъде поставена в някаква особена привилегированост. Най-малко, чрез подходящи предложения би трябвало да се осигури равнопоставеност между родителите на лица, починали по време на наборна военна служба, и родителите на загиналите по време на задгранични операции или мисии.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 15 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържали се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 784-01-12, внесен от Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Таско Ерменков, Петър Витанов, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
Следващият доклад е на Комисията по отбрана.
Днес имаме много гости. Преди малко не успях да кажа, че гости ни бяха ученици от Професионалната гимназия в Пирдоп.
Сега имаме гости от 18-о средно училище „Уилям Гладстон“, София, ученици от ІV клас, които са на балкона.
Имаме и гости от музикалната школа на Сдружение „Елита“, град Велико Търново.
Моля да ги поздравим. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, за да представите доклада, генерал Попов.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на
Кодекса за социално осигуряване № 854-01-12, внесен от народните представители Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Петър Витанов, Таско Ерменков, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев на 22 февруари 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 1 март 2018 г., Комисията по отбрана разгледа за първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване № 854-01-12, внесен от народните представители Корнелия Нинова, Цветан Цветанов и група народни представители на 22 февруари 2018 г.
Присъстваха 19 народни представители.
Законопроектът беше представен от председателя на комисията, народния представител Константин Попов, който отбеляза, че от 1992 г. контингенти на Българската армия, военни специалисти и военни наблюдатели участват в операции по поддържане на мира и мисии на ООН, ОССЕ, НАТО и ЕС.
Изпълнявайки дълга си, двадесет и трима достойни офицери, сержанти са загубили живота си. Техните родители нямат право на наследствени пенсии, предвид приетото в Кодекса за социално осигуряване положение в чл. 83, ал. 4 на Раздел трети „Наследствени пенсии“, че право на наследствена пенсия имат наследниците само на починалите военнослужещи на наборна военна служба.
В същото време съгласно чл. 133 от Закона за отбраната и Въоръжените на Република България е посочено, че службата във Въоръжените сили се извършва на територията на страната и извън нея. Военната служба в същия член е определена и като държавна служба с особено предназначение. В този смисъл, макар участието на военнослужещите в мисии и операции формално да се осъществява на доброволен принцип, е справедливо да бъде отчетено, че рискът в случая е несравнимо по-голям, отколкото на територията на страната, а службата на такива мисии и операции е неделима част от системата за защита на националната сигурност.
В същността си съществуващото досега положение в Кодекса за социално осигуряване е и дълбок морален проблем, поради което вносители са убедени, че въпросът трябва да намери справедливо решение. Измененията се отнасят до членове от Кодекса регламентиращи правото, условията и видовете наследствени пенсии, както и редът за тяхното получаване. Това са членове 82, 83, 85, 86 и 101, към които се добавя текст, свързан със военнослужещи, загинали при или по повод на изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната.
Народният представител Петър Витанов изрази същите мотиви и отбеляза, че години наред този въпрос не получава адекватно решение и изтъкна, че едно такова изключение в Кодекса за социално осигуряване ще бъде справедливо решение.
В последвалата дискусия всички членове на Комисията по отбрана се съгласиха с представените мотиви и изразиха пълна подкрепа за гласуването на Законопроекта.
В последвалото гласуване участваха 19 народни представители. С 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по отбрана прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-12, внесен от народните представители Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Петър Витанов, Таско Ерменков, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев на 22 февруари 2018 г.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми генерал Попов.
Колеги, откривам разискванията.
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Аз бих искал да се обърна към Вас и да попитам: преди повече от час и половина отправихме призив от трибуната на Народното събрание да повикате министър-председателя по случая „Скрипал“ и по повод на това кое наложи промяна на българската позиция.
Бих искал да разбера какъв резултат има? Имахте ли вече възможност да се свържете и какъв е неговият отговор? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, господин Витанов. Свързах се с министър-председателя. Той в момента е в среща със зърнопроизводителите и няма как да дойде, но при първа възможност ще ме информира.
Откривам разискванията.
Заповядайте, генерал Попов.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Чухме докладите на двете комисии. Разбира се, там са изразени и различни мнения, различни становища. Аз не искам да влизам в дебат с такива големи специалисти, които се занимават със социалното осигуряване, които имаме тук, в парламента. Моите най-големи уважения към господин Адемов.
Разбира се, има и различни позиции на различни ведомства. Те бяха отразени много детайлно, но аз искам да дам един малко по-общ поглед върху нещата, една малко по-друга перспектива и тя е свързана с особения статут, който имат военнослужещите, който произлиза между другото от Конституцията на България, а именно чл. 9, ал. 1:
„Чл. 9. (1) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост“.
Като казваме „Въоръжените сили“, това не е някакво имагинерно понятие. Това са хора. И точно затова тези хора имат особен статут, който е отразен в Закона за отбраната и въоръжените сили и това е в чл. 133, ал. 1. Ще си позволя и него да зачета:
„Чл. 133. (1) Военната служба е държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната. Гражданите, приети на военна служба, са военнослужещи“.
Обърнете внимание: „с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната“.
Именно затова към военнослужещите има специални изисквания, които отново са регламентирани в нормативни актове, в Закона за отбраната и въоръжените сили и има и сериозни ограничения. Някои от тях са свързани и с правото им на сдружаване, с участие в профсъюзи, забрана за участие в политически партии, политически агитации – основни права, които всички ние други имаме.
Техният особен статут се определя от факта, че има и специализирани структури като Военна прокуратура, Военен съд, Военна полиция, тъй като към тези хора има специални изисквания и ще дам един пример.
Ако в едно предприятие да не изпълниш разпореждането на по-висшестоящ началник е административно нарушение, то в армията това може да бъде класифицирано и като престъпление и човекът да отиде в затвора, тоест тезата е, че тези хора имат наистина особен статут. (Реплики.)
Права – донякъде.
Втората особеност, която я има, е, че ние в тези промени, които предлагаме в Кодекса за социално осигуряване третираме специфични условия, в които те действат. Това са именно зони със среден и висок риск и задачите, които изпълняват са фиксирани – мисии и операции. Те не отиват на разходка, те не отиват на Хаваи, те не отиват да се пекат на слънце. Тези хора отиват да защитават националните интереси, да защитават България в една сериозна, трудна, много рискова, осъзната обстановка.
Тази обстановка се характеризира с редица особености – климатични, културни, битови, но тази обстановка е и обстановка на военни действия, на терористични атаки и на много, много други неща, което е също една сериозна особеност, която трябва да бъде разгледана и взета предвид.
Другото нещо, което считам за важно, е, че всъщност тези хора не действат сами за себе си. Те действат в интерес на всички нас, за да можем ние тук спокойничко да си разсъждаваме, да се обясняваме, да мислим, да мъдруваме, за да могат децата ни да играят в градинките, да ритат топчица. И тези хора са подкрепени от техните семейства. Те са възпитани по този начин от техните родители. И точно затова смятам, че в Кодекса за социално осигуряване има така наречените „изключения“, които вече са превърнати в норма. С господин Адемов можем да споделим много такива изключения точно поради тази специфика.
Затова аз считам, че е важно на тези хора да се обърне специално внимание, включително и в Кодекса за социално осигуряване, защото тези хора имат специфични задължения, свързани с националната сигурност, работещи в специфични условия на повишен риск.
Според мен не трябва да правим разлики кой от коя страна на границата е загинал, имаме между другото едно такова изключение, а именно това беше споменато, че е превърнато в норма и според мен е абсолютно правилно, че наборните, които са загинали по време на наборна служба, техните родители, техните наследници имат специфични права, получават пенсии съгласно този закон.
Аз смятам, че нашите предложения са навременни, правилни, дори може би леко закъснели, но те са и дълбоко морални. Те са дълбоко морални, защото тук говорим за национална сигурност, тук говорим за суверенитет, тук говорим за териториална цялост и ако не възпитаваме хората в този дух доброволно да отиват в рискови райони и да изпълняват тези си задължения, включително с риск за живота си, може би ние след време няма да имаме такива хора. Ако нямаме такива хора, вероятно е да нямаме и държава, да нямаме държавни институции. Точно тук трябва да проявим нашето чувство за отговорност към държавата, към тези хора и да намерим правилното решение. Разбира се, че може да има промени, но все пак водещото начало е, че ние като парламент в Република България трябва да се грижим за нашите държавни институции, за хората, които осигуряват това нещо, за да имаме такива празници като Трети март, с тържествена заря-проверка, където да говорим и да падаме на колене, за да почетем загиналите, да имаме такива празници като шести септември, да имаме такива празници като двайсет и втори септември. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми генерал Попов.
Реплики към изказването на генерал Попов? Не виждам реплики.
Изказвания?
Заповядайте, господин Витанов.
ПЕТЪР ВИТАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, най-напред бих искал да кажа, че тази идея се породи от една наша среща в партията с родители на загинали военнослужещи зад граница, но приносът промените да стигнат до тук не е само на нас, политиците, а преди всичко на тези жени, които методично, последователно и с пълно основание работят за тази промяна в продължение на близо десетилетие.
Бих искал също да изразя своето удовлетворение от това, че намираме единомислие сред почти всички политически партии в настоящото Народно събрание по този въпрос с толкова силен обществен отзвук. Убеден съм, че всички споделяме мнението, че решението на проблема е не само морален дълг към наследниците на загинали в операции и мисии български военнослужещи, а и въпрос на справедливост, срещу което, надявам се, никой няма да се възпротиви.
Вече стана дума за част от мотивите. Знаете, че по силата на международни ангажименти и по волята на Народното събрание български военнослужещи изпълняват мисии и операции зад граница и през годините са доказали, че се справят с тази задача отговорно и достойно, и с гордост носят родния ни флаг. За съжаление, 23-ма души не се завърнаха от подобни мисии – 13 загинаха в Ирак, а 10 – в Камбоджа, и от години родители на загиналите войници се чувстват забравени и пренебрегнати от държавата, за която техните деца са отдали живота си. Една от основните причини е именно това, че Кодексът за социално осигуряване предвижда получаване на наследствена пенсия за родител, чието дете е загинало по време на изпълнение на донаборна военна служба, а не признава същото право на родител на загинал по време на операции и мисии в чужбина.
Разбирам добре, че предложението в известна степен се тълкува като вид изключение в Кодекса за социално осигуряване и нарушава основен принцип в него. Наясно сме, че преди нас законодателят е определил правото на наследствена пенсия само на загиналите донаборни военнослужещи, защото по силата на всеобщата военна повинност те нямаха друг избор – трябваше да изпълнят в определената възраст националния си дълг. Не бяха в състояние преди влизането в казармата да имат трудов стаж и поради това нямат осигурителен принос. В този смисъл изразените мнения на някои народни представители по време на заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика за търсене на друг тип подход – например чрез социално подпомагане или застраховане, не са лишени от своята логика.
Всички, струва ми се, ще се съгласят, че основанието за предлаганата норма обаче е законодателна целесъобразност и в това отношение ще изтъкна няколко мотива. Може би ще се повторя, но в чл. 133 на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военната служба и нейното носене съвсем основателно и, бих казал, общопризнато е формулирана като „държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната“. Заедно с това чл. 134 от същия закон определя службата във въоръжените сили да се извършва на и извън територията на страната.
Този законов регламент без съмнение показва, че в днешните условия службата извън територията на страната, което всъщност е участието в операции и мисии, е неделима част от защитата на националната сигурност на страната. Нещо повече, в по-тесен смисъл тя е част от подготовката за въоръжена защита, вземайки довод от чл. 133, неизключваща в определен момент и нейното осъществяване, и е справедливо да бъде отчетено, че рискът в случая е несравнимо по-голям, отколкото на територията на страната.
Нещо повече, с оглед спецификата на военната служба, изпълнявана при операции и мисии извън територията на страната, в Наказателния кодекс, Глава тринадесета, Раздел VI е предвидено за военни престъпления, извършени при тези условия, наказанията да са по-тежки в сравнение с тези, извършени на територията на страната.
По отношение на тази категория лица военнослужещи, изпълняващи мисии и операции извън територията на страната, има предвидени изключения в Кодекса за социално осигуряване, стана вече дума за осигурителния стаж, в едно постановление на Министерския съвет за допълнително възнаграждение и така нататък.
Убеден съм, че осигуряването на равнопоставеност между родителите на военнослужещи, починали на наборна военна служба, както досега е заложено в Кодекса за социално осигуряване в чл. 82, ал. 4, с правото за получаване на наследствена пенсия, независимо от възрастта на родителите на загиналите военнослужещи по време на операции и мисии извън страната, е наш дълг, независимо от възможните опасения, че се нарушава даден принцип.
Въпросите често имат и други измерения, и някаква форма на компенсиране по друг начин – било чрез застраховане, било чрез целеви помощи, е по-скоро вид подпомагане, докато правото на наследствена пенсия, освен необходимост в конкретния случай, е признание от държавата и почит от обществото. Затова призовавам всички народни представители да подкрепят Законопроекта. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Витанов.
Реплики?
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Витанов, използвам като реплика, за да не правя допълнително изказване, да направя едно допълнение към нещата, които изредихте.
Говорейки за мисии и операции, тук трябва да направя едно много важно уточнение, че става въпрос за хора, които са изпратени в изпълнение на решение на Народното събрание, което е изключително важно в случая. Защото съобразно Конституцията – чл. 84, т. 11 – само Народното събрание може да изпраща в мисии и операции. Тези хора не са заминали ей-така на разходка, ние сме ги пратили, или по-скоро хората, които са седели в тази зала. Затова тук сте прав, и тук всички ние трябва да поемем отговорност – да им дадем сигурност, когато отиват да изпълняват дълга си, да бъдат спокойни за семействата си. Само това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Витанов, ще има ли дуплика? Не.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Аз ще започна с тези думи: „За да запази себе си, народът отделя своите честни, здрави синове в особено войнство, от което иска самоотверженост до смърт, сиреч безгранична. Самоотвержеността на единиците е необходима за запазване на народите. Отечеството се създава само чрез себеотрицание. Спасението на личността е в спасението на обществото. Ако умре целият свят, ти за какво си?“
Тези думи не са мои. Те са на големия, великия български пълководец, роден в Скопие, полковник Дрангов. Написани са преди повече от столетие и днес ние може би ще направим едно правно изключение, но ще спазим тези принципи, формулирани по такъв начин от полковник Дрангов.
Днес ние ще дадем малък жест, малко възмездие, за щастие, на една малка група от хора. Казвам „за щастие“, защото тези жертви, които в годините са понесени от българския народ и армия, са малко. Но всъщност ще дадем големия знак, че народът и държавата се отнасят към българското войнство, към мъжете и жените в униформа по начин, по който ни е завещал полковник Дрангов, и с това декларирам подкрепата на „Обединени патриоти“ за този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам дебело да подчертая, че в момента разглеждаме промени в Кодекса за социално осигуряване. Защо казвам това? Защото, когато говорим за Кодекса за социално осигуряване, аргументите трябва да бъдат осигурителни.
Знам, че тази дискусия е трудна. Знам, че тази дискусия е натоварена с емоционални и морални аргументи – преди малко бяха изказани от колегите, но ако искаме по един или друг начин да бъдем в съгласие с осигурителното право, съгласие с принципите на международното право, с ангажиментите, които сме поели, трябва да се опитаме да стъпим на осигурителните аргументи. Защо казвам това? Защото в момента аргументите на вносителите са в посока да възстановят равнопоставеност между родителите на лица, загинали по време на наборна военна служба, и родителите на военнослужещи, загинали по време на мисии извън страната. За голямо съжаление обаче, вместо да създадем тази равнопоставеност, с внесените текстове, с петте параграфа създаваме нова неравнопоставеност. Това е големият проблем, защото едва ли има някой в тази зала, който не иска да бъдат подкрепени семействата на военнослужещите, които са загинали при изпълнение на ангажиментите си по време на мисии извън страната. Няма такъв човек и няма как да има!
Големият въпрос е дали предложеният начин е в съгласие с нашето осигурително законодателство. Вижте за каква разлика иде реч! Тези които, уважаеми дами и господа народни представители, са починали по време на наборна военна служба, не са осигурени лица, защото са на наборна военна служба. От друга страна, законодателят е предвидил преференции за тях, като този стаж се изчислява като дарен от държавата, но по време на наборната военна служба нямат осигурителни права и затова нямат право на наследствени пенсии. Точно затова законодателят е предвидил, че родителите на починалите по време на наборна военна служба могат да получават – и това е съзнателно действие на законодателя – така наречената военна инвалидна пенсия. Защото те нямат осигурителни права, не са осигурени лица и няма как техните наследници да се възползват от право на наследствена пенсия, която се изчислява на базата на осигурителен принос. Точно затова законодателят е казал, че трябва да има военноинвалидна пенсия.
Другата категория лица, които са загинали по време на мисии извън страна, са осигурени лица на базата на договор, който съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили сключват преди да отидат да изпълняват своите задължения в тази мисия извън страната.
От това следва, че те имат осигурителни права. Техните родители имат право на наследствена пенсия. Техните родители имат право на всички права, които се отнасят за осигурените лица. Тук е голямата разлика. Никой не казва, че тези хора не трябва да бъдат подкрепени – говоря за родителите на загиналите извън страната в мисии – от държавата. Особената закрила на държавата за такива хора трябва да съществува. Големият въпрос е дали това трябва да бъде през осигурителното законодателство, през Закона за отбраната и въоръжените сили, дали да бъде на базата на застрахователни схеми или да бъде за сметка на Постановление на Министерски съвет – каквото има при изпълнение на такива мисии – за отделни възнаграждения на тази група хора.
Откъде идва обаче проблемът? Проблемът идва от това, че вместо да създадем равнопоставеност, с това предложение родителите на загиналите по време на наборна военна служба имат право на военноинвалидна пенсия. Сега това, което предлагаме за родителите на загинали на мисии извън страната, ще имат право на три пенсии. Не казвам, че това са много. Въобще не става въпрос за пари, защото средствата, които биха били изплатени от държавното обществено осигуряване, са 55 хил. лв. годишно, което в сравнение с бюджета на ДОО – около 12 – 13 милиарда, не означава нищо. Няма средства, които да върнат и по някакъв начин да заместят мъката на тези хора по загиналите им деца. Няма такава финансова сума и аз съм убеден, че всички в тази зала знаят, че това е така.
Големият проблем е, че на практика Националният осигурителен институт няма да може да приложи законодателството, което се предлага, защото тези хора ще имат право на наследствена пенсия за трудова злополука, ще имат право на военноинвалидна пенсия и ако отговорят на условията на Кодекса за социално осигуряване, ще имат и право на пенсия за стаж и възраст.
В Закона има ограничителни текстове в Кодекса, където се казва, че могат да се изплащат две пенсии. Как Националният осигурителен институт ще прецени коя от пенсиите да изплаща? Затова колегите от Министерството на труда и социалната политика в становище, което представиха по време на заседанието, казаха, че всичките пет параграфа трябва да бъдат преработени. Иначе няма да може да функционира Законът, иначе добрата идея на колегите няма как да бъде реализирана.
Ако на мен ми бяха представили този проект да го подпиша, също щях да се замисля и да реша трудната дилема между експертните и емоционалните аргументи, защото това е действително дилема. Този проект поставя точно такъв въпрос.
Ще кажа и нещо друго, което е важно. В Закона за отбраната и въоръжените сили в чл. 70, ал. 2 пише – освен изброените в проекта лица кои могат да бъдат командировани за мисии извън страната: служители от Държавна агенция „Национална сигурност“ и държавните служители по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ могат да участват в мисии и операции извън страната по ал. 1.
Добре, какво казваме на тези хора?! Не дай си Боже, ако загине някой от тези хора, те няма да имат тези права, които предлагаме. Какво казваме на държавните служители, на този, който наскоро загина, човек, който е работил в Националната агенция за приходите? Какво казваме на родителите на миньорите, които са починали под земята? „Вие ще имате право на наследствена пенсия, няма да имате други права.“ Това е големият проблем, който поставя този проект. Това е двойният аршин.
Защо казвам за двоен аршин? Защото тук, в тази зала Народното събрание отхвърли Законопроект, който беше внесен от колегите от „Движението за права и свободи“ за ползване на обезщетение на ранените по време на протестни митинги и демонстрации. Осем човека носят раните в себе си през всичките тези години.
Колеги, в социалното осигуряване едно изключение, направено за родителите на военнослужещите, загинали по време на наборна военна служба – впрочем пак под такъв емоционален натиск – води до други искания. Аз съм сигурен, че това изключение, което правим, ще доведе до още искания с основание и със същите аргументи. Тогава възниква въпросът: за популярни мерки намираме консенсус – неслучайно, това е първият Законопроект, който е внесен от господин Цветанов и от госпожа Корнелия Нинова заедно с другите колеги – само че такъв тип изключение и подкрепа на популярни мерки водят до задължителното приемане на други непопулярни мерки. Например, повишаването на възрастта на служителите по чл. 69. Кои бяха съгласни тогава? Имаше ли такъв консенсус? Ето тези въпроси са важни, които трябва да осмислим и да ги преосмислим, за да можем да бъдем в съгласие.
Иначе, пак повтарям, никой не е против да бъдат решени проблемите на тези хора. Става въпрос за допълнителна военноинвалидна пенсия, ако става въпрос за редови военнослужещи – 150% от социалната пенсия за старост, ако става въпрос за офицери – 160%. Става въпрос за сума между 180 и 200 лева повече. Тези пари няма да върнат техните деца. Това е основният аргумент. Социалните осигурителни аргументи, за съжаление, ги няма в този проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов.
Заповядайте за реплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Адемов! Нямам даже и моралното право да споря с Вас по експертната част на изказването, което направихте, имайки предвид подготовката, стажа и цялата Ви трудова дейност, която познавам от 1990 г. насам, така че не мога да вляза в спор по експертността. Това, което искам да Ви кажа, е, че тук не се опитваме да противопоставяме емоция на експертност. Тук се опитваме да дадем нещо, което е може би признание на България към онези, които са загинали, изпълнявайки войнския си дълг. Затова говорим за войнски дълг. Не говорим за някакъв друг – граждански и така нататък. Говорим за нещо, което и господин Попов спомена, че службата е в по-особено състояние, в по-особени условия.
Може би наистина има несъвършенства в текста, който сме предложили. Сигурно има такива. Аз Ви призовавам – нека да го подкрепим на първо четене този законопроект, както виждате, подкрепен отново от почти всички народни представители, а между първо и второ четене да намерим онези допълнителни промени, които биха могли да усъвършенстват Закона, защото Вие сами знаете – съвършени закони няма. Законите също са създадени от хора и се променят от хора, в това число и кодексите, не само нормалните закони.
Призовавам всеки един в тази зала – нека да подкрепим този закон на първо четене. По този начин ще покажем и съпричастност, и отговорност, и ще дадем едно добро послание към онези, които защитават България извън границите на България. Когато говорим за мисии в чужбина, това е борба за националната ни сигурност, нищо, че не е на територията на България. Това е превенция на действия, които биха могли да бъдат на територията на България и са изнесени извън тази територия, без ние да понасяме жертви като мирно население.
Затова още един път призовавам: дайте да го подкрепим на първо четене, а между първо и второ четене в един сериозен дебат да видим какво може да се включи, в това число ако трябва и онези, които по същия смисъл на Закона за отбраната бъдат изпращани на мисии и загинат там, да бъдат включени в този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Втора реплика ще има ли? Не.
Заповядайте за дуплика, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков! Аргументите, които Вие казахте, отново са от сферата на емоционалните, а не на осигурителните аргументи. Това е много важно нещо. Ако променяхме Закона за отбраната и въоръжените сили – да, всички тези аргументи са релевантни. В Народното събрание на политическата авансцена трябва да има актьори, които са въоръжени с експертиза и професионализъм. Останалото е работа на статисти и на второразрядни артисти, така че никого не искам да обвинявам. Искам да кажа, че професионализмът и експертизата трябва да властват в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов.
Ще имаме ли още изказвания?
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще се постарая в рамките на две-три минути да кажа това, което мисля.
Вече 28 години живеем в демократично време, в което България още в 1992 г. започва изпълнение на свои мисии и участия в чужбина. За съжаление, още първата мисия на ООН в Камбоджа завърши нещастно за 10 военнослужещи, които намериха смъртта си там, а 2003 г. още 13 военнослужещи намериха смъртта си в Ирак.
През тези години, когато имаше наборна военна служба, законодателството не беше решено в полза на тези, които отиваха на мисии в чужбина, а както господин Гаджев спомена, с Решение на Народното събрание ние изпращахме наши войници на мисии в чужбина. Имаше пропуск в законодателството.
Днес въпросът е решен по друг начин. Аз присъствах на заседанието на Социалната комисия и съм доволен, че Министерството на отбраната и Министерството на социалните грижи подкрепиха нашата идея за промяна в Закона. Благодарение на господин Адемов, който като бивш министър и като дългогодишен председател на Комисията е човек с огромен опит. Ние гласувахме „за“, колегите от ДПС се въздържаха, но е добре, че законодателят е решил въпросът между първо и второ гласуване да има възможност за промени. Надявам се, че ДПС при второто гласуване ще подкрепи Законопроекта, защото както Министерството на социалните грижи заяви, че трябва да се направят някои нови редакции и да има преработени предложения, ще успеем да стигнем заедно до това – в залата да гласуваме един Законопроект, който да реши една несправедливост, защото ние наистина сме в дълг към тези хора и към техните близки. Благодаря.
ПРЕДСЕДТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Панчев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията, колеги.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 854-01-12, внесен от народните представители Корнелия Нинова, Цветан Цветанов, Петър Витанов, Таско Ерменков, Константин Попов, Жельо Бойчев и Спас Панчев на 22 февруари 2018 г.
Гласували 143 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Има процедура.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на току-що приетия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с още две седмици, или общо срокът между първо и второ четене за предложения да бъде 21 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
Подлагам на гласуване процедурата на госпожа Ангелова за удължаване на срока между първо и второ четене на Законопроекта, който приехме преди малко.
Колеги, искам да Ви поканя в Клуба на народния представител. Музикална школа – Сдружение „Елит“ – град Велико Търново, ще изнесе кратка музикална програма.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Обявявам 30 минути почивка.


(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Започваме работа, уважаеми колеги.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТНОСНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 50, БУКВА „А“ ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНО ГРАЖДАНСКО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ, ПОДПИСАН В МОНРЕАЛ НА 6 ОКТОМВРИ 2016 Г., И ПРОТОКОЛА ОТНОСНО ИЗМЕНЕНИЕ НА ЧЛ. 56 ОТ КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНО ГРАЖДАНСКО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ, ПОДПИСАН В МОНРЕАЛ НА 6 ОКТОМВРИ 2016 Г.
Докладът на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения ще представи господин Летифов.
Имате думата, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председател.
На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника правя процедурно предложение за допуск в залата на господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, и господин Станимир Лешев – директор на Главна дирекция „Въздухоплаване“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля да поканете представителите на изпълнителната власт, допуснати в залата, да заемат местата си.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Протокола относно изменение на чл. 50, буква „а“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., и Протокола относно изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., № 802-02-8, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 21 март 2018 г., бе обсъден Законопроекта за ратифициране на Протокола относно изменение на чл. 50, буква „а“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., и Протокола относно изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., № 802-02-8, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
На заседанието присъстваха: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Станимир Лешев – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.
Законопроектът бе представен от господин Велик Занчев, който заяви, че на 39-та сесия, проведена в периода от 27 септември до 6 октомври 2016 г. в Монреал, Събранието на ИКАО е приело решения за увеличаване на числеността на Съвета и на Въздухоплавателната комисия, което от своя страна налага и съответни изменения в Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. За тази цел са приети Резолюция А39 – 5, относно изменение на чл. 50, буква „а“ за увеличаване на състава на Събранието от тридесет и шест на четиридесет членове и Резолюция А39 – 7, относно изменение на чл. 56 за увеличаване на числеността на Въздухоплавателната комисия от деветнадесет на двадесет и един членове.
Резолюциите съдържат също така и призив към държавите – страни по Конвенцията, да ратифицират измененията възможно най-скоро, като целта е измененията да влязат в сила преди следващите избори за Съвет на ИКАО през 2019 г.
Съветът и Въздухоплавателната комисия са двата най-важни избираеми органа, от които зависи работата на ИКАО по създаването и изпълнението на стандартите и препоръчителните практики в областта на гражданската авиация, приложими в световен мащаб. Всяко национално законодателство, както и правото на Европейския съюз в сферата на авиацията, се основават на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и нейните 19 анекса.
Господин Занчев подчерта, че държавите – членки на Европейския съюз, заедно с 44-те държави, членуващи в Европейската конференция за гражданска авиация, са особено заинтересовани от по-силно присъствие на Европа в процеса на изготвяне на политиките и стандартите в областта на въздушния транспорт. Увеличаването на числения състав на основните органи на ИКАО би благоприятствало избирането и на по-малки страни, като Република България, когато те се кандидатират като представители на регион, излъчени на ротационен принцип.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 18 гласа “за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола относно изменение на чл. 50, буква „а“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., и Протокола относно изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., № 802-02-8, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
За доклада на Комисията по външна политика, господин Танев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК РАДОСТИН ТАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представите, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Протокола относно изменение на чл. 50, буква „а“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., и Протокола относно изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., № 802-02-8, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 14 март 2018 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както следва:
Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) е специализирана агенция на ООН, създадена по силата на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г., наричана по-нататък „Конвенцията”.
В ИКАО членуват 191 държави. Република България е страна по Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване от 4 август 1966 г.
На своята 39-а сесия, проведена в периода от 27 септември до 6 октомври 2016 г. в Монреал, Събранието на ИКАО прие решения за увеличаване на числеността на Съвета и на Въздухоплавателната комисия, което налага съответни изменения в Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. За тази цел бяха приети Резолюция А39-5 относно изменение на чл. 50, буква „а“ за увеличаване на състава на Събранието от тридесет и шест на четиридесет членове и Резолюция А39-7 относно изменение на чл. 56 за увеличаване на числеността на Въздухоплавателната комисия от деветнадесет на двадесет и един членове.
Резолюциите съдържат също призив към държавите – страни по Конвенцията, да ратифицират измененията възможно най-скоро, като целта е измененията да влязат в сила преди следващите избори за Съвет на ИКАО през 2019 г.
Съветът и Въздухоплавателната комисия са двата най-важни избираеми органа, от които зависи работата на ИКАО по създаването и изпълнението на стандартите и препоръчителните практики в областта на гражданската авиация, приложими в световен мащаб. Всяко национално законодателство, както и правото на Европейския съюз в сферата на авиацията се основават на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и нейните 19 анекса.
Държавите – членки на Европейския съюз, заедно с 44-те държави, членуващи в Европейската конференция за гражданска авиация, са особено заинтересовани от по-силно присъствие на Европа в процеса на изготвяне на политиките и стандартите в областта на въздушния транспорт. Увеличаването на числения състав на основните органи на ИКАО би благоприятствало избирането и на по-малки страни, като Република България, когато те се кандидатират като представители на регион, излъчени на ротационен принцип.
Разширяването на състава на Съвета на ИКАО ще отговори на необходимостта от по-адекватно представителство на страните, съобразено с увеличения брой на държавите – членки на международната организация, и с нарастващото значение на международния въздушен транспорт за националните икономики.
Разширяването на състава на Въздухоплавателната комисия ще й позволи да привлича експертиза и опит в различни практически области на авиацията от повече държави членки.
С приемането на Закона за ратифициране на Протокола относно изменение на чл. 50, буква „а“ и Протокола относно изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване Република България ще изпълни Резолюция А39-5 и Резолюция А39-7 на 39-ата сесия на Събранието на ИКАО и ще отговори на призива за скорошна ратификация.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което, с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по външна политика предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене, внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Протокола относно изменение на чл. 50, буква „а“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., и Протокола относно изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Танев. (Народният представител Халил Летифов иска думата.)
Процедура ли искате, господин Летифов? Предлагам да минат обсъжданията и тогава.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата за изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола относно изменение на чл. 50, буква „а“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., и Протокола относно изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., № 802 02-8, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Господин Летифов, искахте думата.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председател.
Правя процедура на основание чл. 80, ал. 2 да разгледаме на второ четене приетия Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Подлагам на гласуване направеното предложение за второ четене на Законопроекта.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Господин Летифов представете Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, господин Председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Протокола относно изменение на чл. 50, буква „а“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., и Протокола относно изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г.
Член единствен. Ратифицира Протокола относно изменение на чл. 50, буква „а“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., и Протокола относно изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Летифов.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към второ гласуване на Закона за ратифициране на Протокола относно изменение на чл. 50, буква „а“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г., и Протокола относно изменение на чл. 56 от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписан в Монреал на 6 октомври 2016 г. – член единствен, със съдържание, представени от докладчика; Заключителна разпоредба и параграф единствен на Заключителната разпоредба, със съдържание, представено ни от докладчика.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка от Програмата за работа на Народното събрание:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОТПУСКАНЕ НА ДЪРЖАВНИ ПАРИЧНИ НАГРАДИ ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА И НАЦИЯТА, № 802-03-1.
Вносител е Министерският съвет на 16 март 2018 г.
Господин Рашидов, Вие ли ще представите доклада на Комисията?
Моля, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, ще направя процедура! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допусната Амелия Гешева, заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Рашидов.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
Моля, поканете госпожа Гешева да влезе в залата.
Господин Рашидов, продължете с представянето на доклада.
ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, чета:
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за отпускане на държавни
парични награди за особени заслуги към българската държава
и нацията, № 802-03-1, внесен от Министерския съвет
на 16 март 2018 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 22 март 2018 г., беше разгледан Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 802-03-1, внесен от Министерския съвет на 16 март 2018 г. В заседанието участваха от Министерството на културата: Боил Банов, министър на културата; Румен Димитров, заместник-министър на културата; Ваня Бедрова, началник на политическия кабинет; Весела Щерева, парламентарен секретар; Красимира Стефова, главен секретар; Таня Цветанова, директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки”; Маргарита Васева, и.д. директор на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности”.
Министърът на културата господин Боил Банов представи Проекта на решение.
Проектът на решение се предлага на основание чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията. Средствата, необходими за изплащането на пожизнени държавни парични награди за особени заслуги се изплащат чрез бюджета на Министерството на културата.
С Решение № 163 от 16 март 2018 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да отпусне пожизнено държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, за изключителни постижения и цялостен принос в областта на културата на: Мария Константинова Чичикова – археолог; професор Иван Петков Дреников – пианист; Александрина Милчева – оперна певица; Павел Кирилов Поппандов – актьор; професор Петър Стефанов Льондев – композитор, педагог, етномузиколог и общественик.
В резултат на проведено гласуване, единодушно с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да приеме Проекта на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, № 802-03-1, внесен от Министерския съвет на 16 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нека да направим изказванията и ще представим решението.
Има ли изказвания, колеги? Няма.
Моля Ви да представите решението.
ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще прочета:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 1 от Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нацията
РЕШИ:
1. Отпуска държавни парични награди пожизнено за особени заслуги към българската държава и нацията в размер 700 лева месечно, съответно на:
Мария Константинова Чичикова,
професор Иван Петков Дреников,
Александрина Милчева,
Павел Кирилов Поппандов,
професор Петър Стефанов Льондев
за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата.
2. Възлага изпълнението на решението на министъра на културата.
Решението е прието от 44-ото Народно събрание на …………… 2018 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
След като няма желаещи за изказване, преминаваме към гласуване на Решението за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нация. Съдържанието на решението беше представено от народния представител Вежди Решидов.
Гласували 120 народни представители: за 119, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Уважаеми колеги, продължаваме със следваща, последна точка от Програмата ни за днес. (Реплика от народния представител Стоян Мирчев: „Процедура.“)
Процедура.
Заповядайте, господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предвид притеснителните събития в международно положение и това, че премиерът на България привика нашия дипломат в Москва да разбере точно какво се случва по казуса, мисля, че ние като основен работодател на министър-председателя и като хора, които сме го избрали, трябва да направите така, че той да дойде да даде и пред нас обяснения какво се случва около казуса „Скрипал“. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Затова Ви моля да го призовете да дойде и се надявам, тъй като той показа няколко пъти в последните месеци, че го е страх да отговаря пред нас (шум и реплики от ГЕРБ) и въобще го е страх да реагира на събития, този път да преодолее своя страх и така, като един едър човек, да покаже, че все пак има капка смелост в себе си и да дойде да обясни. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Аз ще Ви предложа само да погледнете какво съдържа точката относно процедурни въпроси в Народното събрание.

Продължаваме с разглеждането на:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА (ЮНЕСКО) ОТНОСНО ПРОДЪЛЖАВАНЕ ДЕЙНОСТТА НА РЕГИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ОПАЗВАНЕ НА НЕМАТЕРИАЛНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА В СОФИЯ КАТО ЦЕНТЪР ПОД ЕГИДАТА НА ЮНЕСКО (КАТЕГОРИЯ 2), ПОДПИСАНО НА 10 НОЕМВРИ 2017 Г. В ПАРИЖ.
Господин Будинов, имате думата за представяне на доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 22 март 2018 г. беше разгледан Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
В заседанието участваха от Министерството на културата: Боил Банов, министър на културата; Румен Димитров, заместник-министър на културата; Ваня Бедрова, началник на политическия кабинет; Весела Щерева, парламентарен секретар; Красимира Стефова, главен секретар; Таня Цветанова, директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“; Маргарита Васева, и.д. директор на дирекция „Бюджет и финансово-счетоводни дейности”; Ирена Тодорова, директор на Регионалния център на ЮНЕСКО в София.
Законопроектът беше представен от господин Боил Банов, министър на културата.
На 16 март 2011 г. 41-вото Народно събрание ратифицира със закон сключеното на 25 октомври 2010 г. между Република България и ЮНЕСКО Споразумение за създаване на Регионалния център за опазване на нематериално културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2).
Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа, наричан по-нататък „Центърът“, се финансира целево от българската държава на основание чл. 44 от Закона за културното наследство. Центърът обхваща 16 страни – Албания, Армения, Бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Молдова, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора и Украйна. Очаква се присъединяването и на други страни през следващите години.
Мисията на Центъра е насочена към насърчаването на сътрудничество в областта на нематериалното културно наследство и на национално, регионално и международно ниво, иницииране и осъществяване на инициативи за опазване и популяризиране на нематериалното културно наследство на страните от Югоизточна Европа.
С Резолюция № 93 на 37-ата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО от 2013 г. е одобрена Комплексна стратегия за центровете категория 2 под егидата на ЮНЕСКО, която предвижда на всеки не повече от 6 години в тях да се извършва назначен от ЮНЕСКО одит. При задоволителни резултати от него Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО взима решения за подновяване на Споразумението със съответния център категория 2 на ЮНЕСКО.
През януари 2017 г. е извършен изискуемият одит за дейността на Центъра в София, който дава заключение, че той изпълнява мисията си съгласно Споразумението, стратегията и целите на ЮНЕСКО. Препоръчва се подновяването на Споразумението между ЮНЕСКО и Република България.
На 10 ноември 2017 г. в Париж е подписано Споразумението между ЮНЕСКО и Република България за продължаване на дейността на Центъра за нов 6-годишен период. С това ще се утвърди позицията на България като водеща страна в сферата на нематериалното културно наследство в региона и сред страните подписали Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България Споразумението трябва да се ратифицира със закон.
В резултат на проведеното гласуване единодушно с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по култура и медиите предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София, като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2). Подписан на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9. Внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Будинов.
Заповядайте за процедура, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, моята процедура е следната: ръководството на Народното събрание да отправи един апел до Комисията, която изготвя докладите за приемане на различни ратификации, документи и така нататък, там, където се изреждат определени държави, които касаят тези ратификации и конкретно касаещи този Център, който ще бъде изграден, Република Македония да се изрежда с името Република Македония, както е призната в България, а не като Бивша югославска република Македония. Бивша югославска република Македония може да е за други държави, но България я е признала като Република Македония и е коректно и редно така да бъде изписано във всички доклади и във всички комисии. Благодаря Ви. (Възгласи „Браво, Юлиане!“ Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов, имате основание.
Ще продължим, доклада на Комисията по бюджет и финанси,
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги! Представям:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 15 март 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и ЮНЕСКО относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на културата.
На 25 октомври 2010 г. между България и ЮНЕСКО е сключено Споразумение за създаването в София на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2). Споразумението е ратифицирано със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 16 март 2011 г. Съгласно чл. 17 Споразумението се сключва за срок шест години, считано от влизането му в сила и се счита за подновено, освен ако не бъде другояче прекратено от която и да е от страните съгласно предвиденото в чл. 18. Към настоящия момент Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа, наричан по-нататък „Центърът“, обединява представителите на 16 страни от региона на Югоизточна Европа: Албания, Армения, Бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Молдова, Украйна, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора. Очаква се присъединяването и на други страни през следващите години.
Съгласувано с ЮНЕСКО е предприета процедура за подновяване на Споразумението между България и ЮНЕСКО за подновяването дейността на Центъра в София. През януари 2017 г. е осъществен изискуемият одит, който дава заключение, че Центърът изпълнява мисията си съгласно Споразумението и съгласно стратегията и целите на ЮНЕСКО. Направена е препоръка за подновяване на Споразумението между ЮНЕСКО и Република България. Съгласно утвърдената в ЮНЕСКО практика резултатите от одита и проектът за ново споразумение са одобрени от 202-рата сесия на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО, която се провежда в периода 4 – 18 октомври 2017 г.
На 10 ноември 2017 г. в Париж бе подписано Споразумението между ЮНЕСКО и Република България за продължаване дейността на Центъра за нов 6-годишен период.
Обстоятелствата, съдържащи се в Споразумението – финансови задължения за държавата и участието й в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове, налагат ратификацията му със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО, подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Господин Кирилов, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители,
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
На свое заседание, проведено на 21 март 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.
На заседанието присъства от Министерството на културата – госпожа Амелия Гешева – заместник-министър.
Законопроектът беше представени от госпожа Гешева, която посочи, че с него се предлага да се ратифицира Споразумението между Република България и ЮНЕСКО при условие за последваща ратификация.
Към настоящия момент Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа обединява 16 страни от региона на Югоизточна Европа, а именно: Албания, Армения…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Следвайки изискванията на международното право и на Конституцията, трябва да го прочета Бивша югославска република Македония, с толеранс към колегите „Обединени патриоти“ – Македония, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Молдова, Украйна, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия и Черна гора, като се очаква присъединяването и на други страни.
Съгласно Комплексната стратегия за центровете категория 2 всеки център за опазване на нематериалното културно наследство подлежи на одит, назначен от ЮНЕСКО. Одитът се извършва на всеки 6 години, като при задоволителни резултати изпълнителният съвет на ЮНЕСКО взема решение за подновяване на Споразумението със съответния център за нов 6-годишен период.
Госпожа Гешева отбеляза, че в резултат на положителен одит, извършен през януари 2017 г., е направена препоръка за подновяване на Споразумението между ЮНЕСКО и Република България за подновяване на дейността на Центъра в град София. Тя посочи, че Споразумението ще спомогне за утвърждаване позицията на Република България като водеща страна в сферата на нематериалното културно наследство в региона.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за“, без „против и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж, № 802-02-9, внесен от Министерския съвет на 2 март 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Доклад на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ПАВЕЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж
На редовно заседание, проведено на 14 март 2018 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Споразумението между Правителството на Република България и ЮНЕСКО относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София.
Мотивите бяха представени от господин Румен Димитров, заместник-министър на културата.
На 25 октомври 2010 г. е подписано Споразумение между Правителството на Република България и ЮНЕСКО за създаването в София на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2). Споразумението е ратифицирано от 41-вото Народно събрание
на 16 март 2011 г.
Регионалният център за опазване на нeматериалното културно наследство в Югоизточна Европа, наричан по-нататък „Центърът“, обединява представители на 16 страни от региона: Албания, Армения, Бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Кипър, Молдова, Украйна, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора. Съгласно член 12 Центърът насърчава участието на държавите членки и асоциираните членове на ЮНЕСКО.
Съгласно чл. 6 от Споразумението целите на Центъра са да популяризира Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство и да допринася за нейното прилагане в Югоизточна Европа.
Комплексната стратегия за центровете категория 2 под егидата на ЮНЕСКО, която бе одобрена с Резолюция № 93 на 37-ата сесия на Генералната конференция (ГК) на ЮНЕСКО, предвижда на всеки не повече от 6 години да се извършва одит от ЮНЕСКО на центровете. В случай че резултатите от така извършения одит са задоволителни, Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО взима решение за подновяване на споразумението със съответния център категория 2 на ЮНЕСКО. В рамките на предприетата процедура за подновяване на Споразумението между България и ЮНЕСКО за продължаване на дейността на Центъра в София, през януари 2017 г. бе извършен одит. В него е дадено заключение, че Центърът изпълнява мисията си съгласно Споразумението и съгласно стратегията и целите на ЮНЕСКО. Направена бе препоръка за подновяване на Споразумението между България и ЮНЕСКО.
В съответствие с установената практика резултатите от одита и проектът за ново споразумение бяха одобрени от 202-рата сесия на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО, която се проведе на 4 – 18 октомври 2017 г.
На 10 ноември 2017 г. в Париж бе подписано Споразумението между правителството на Република България и ЮНЕСКО за продължаване дейността на Регионалния център за нов 6-годишен период.
Със Споразумението правителството на Република България се задължава да осигури всички финансови и непарични ресурси, необходими за администрирането и правилното функциониране на Центъра, в това число да му предоставя обща сума годишно в размер най-малко на равностойността на 200 000 евро за покриване на разходи по осигуряване на работни помещения и заплащане на заплати на административния персонал, който е необходим за изпълнение на неговите функции.
Центърът спомага за утвърждаване водещата позиция на България в сферата на нематериалното културно наследство за региона, както и сред страните, подписали Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство. В същото време той допринася и за насърчаване на започналите процеси по изграждане на мрежи от експерти, както и провеждането на различни съвместни инициативи в страните от Югоизточна Европа.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, Споразумението, което подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, да приеме на първо четене, внесения от Министерския съвет проект на Закон за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Ще подложа на първо гласуване представения ни Законопроект.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Процедура – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя процедура на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приемем на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Будинов.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за второ гласуване на предложения законопроект.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, представете текста, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж
„Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), подписано на 10 ноември 2017 г. в Париж.“
Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Будинов.
Веднага си личи школуваният глас.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, уважаеми дами и господа народни представители? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на второ гласуване представения ни от докладчика Закон с член единствен, съгласно текста.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Уважаеми дами и господа народни представители, съобщения за парламентарния контрол, който ще се проведе утре, 30 март 2018 г., от 9,00 ч.:
- министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на един въпрос от народния представител Димитър Стоянов;
- министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народните представители Георги Гьоков и Кристина Сидорова;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на пет въпроса от народните представители Станислав Владимиров, Филип Попов, Иван Ченчев, Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Михайлов и Анелия Клисарова;
- министърът на културата Боил Банов ще отговори на три въпроса от народните представители Георги Гьоков, Любомир Бонев и Антон Кутев;
- министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на три въпроса от народните представители Дора Янкова, Филип Попов, Цветан Топчиев и Светла Бъчварова и на едно питане от народния представител Румен Георгиев;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ще отговори на един въпрос от народните представители Георги Свиленски и Димитър Данчев;
- министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на два въпроса от народните представители Румен Гечев и Пенчо Милков;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народните представители Даниела Савеклиева, Александър Мацурев, Стефан Апостолов, Георги Динев и на едно питане от народните представители Таско Ерменков, Кристина Сидорова, Любомир Бонев и Станислав Владимиров;
- министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народния представител Весела Лечева;
- министърът на вътрешните работи Валентин Радев ще отговори на два въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов и Иван Ченчев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от ПОДНС отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на два въпроса от народните представители Кольо Милев, Веска Ненчева и Джейхан Ибрямов;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Любомир Бонев, Кристина Сидорова и Николай Иванов;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Десислава Костадинова;
- министърът на правосъдието Цецка Цачева – на един въпрос от народните представители Надя Клисурска-Жекова и Кристина Сидорова;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов – на два въпроса от народните представители Лало Кирилов, Николай Иванов; на три въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов, Иван Димов Иванов, Николай Пенев и Кристиан Вигенин, и Иван Димов Иванов;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на три въпроса от народните представители Кристина Сидорова и Надя Клисурска-Жекова, Георги Йорданов, Валентина Найденова и Илиян Тимчев; и Георги Гьоков; и на един въпрос с писмен отговор от народните представители Виолета Желева, Кристина Сидорова и Надя Клисурска-Жекова.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Кольо Милев към заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министърът на външните работи Екатерина Захариева.
Поради предварително поет ангажимент, свързан с пътуване, в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Следващо редовно пленарно заседание – от 9,00 ч. на 30 март 2018 г. с парламентарен контрол.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,07 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председател:
Емил Христов


Секретари:
Филип Попов
Слави Нецов