Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Стоян Мирчев и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, днес е първата сряда на месеца, затова програмата се формира по чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
С оглед на ротацията на парламентарните групи този месец първи са парламентарната група на ГЕРБ – от тях няма постъпило предложение. Има предложение от втората група, която днес трябва да предлага – това е групата на „БСП за България“ – първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители Корнелия Нинова и група народни представители на 18 януари 2018 г.
От парламентарната група на „Обединени патриоти“ няма постъпило предложение.
От парламентарната група на „Движение за права и свободи“ няма постъпило предложение.
Няма предложение и от парламентарната група на Политическа партия „Воля“.
Програмата за работа за тази седмица:
1. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители на 18 януари 2018 г.
2. Проекти на решения за промени в постоянните комисии. Вносител: Цветан Цветанов на 30 март 2018 г.
3. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители: Искрен Веселинов и група народни представители на 8 март 2018 г.; Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 27 март 2018 г.
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители: Валентина Найденова, Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Гьоков на 1 март 2018 г.
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносители: Валентина Найденова, Георги Йорданов, Георги Гьоков и Илиян Тимчев на 1 март 2018 г.
6. Парламентарен контрол за четвъртък – 5 април 2018 г., от 9,00 ч., включващ разисквания по питане на народните представители Таско Ерменков, Кристина Сидорова, Любомир Бонев и Станислав Владимиров към министъра на енергетиката Теменужка Петкова относно политиката на Министерство на енергетиката в областта на топлоснабдяването; и отговори на въпроси и питания.
Подлагам на гласуване така прочетената Ви Програма за работа на Народното събрание.
Гласували 168 народни представители: за 158, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието. (Народният представител Иван Валентинов Иванов иска думата за процедура.)
Нека да приключим с програмата, господин Иванов, и ще Ви дам думата за процедура.
Има постъпило предложение за включване в дневния ред по чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На основание чл. 53, ал. 3 от Правилника предлагам от името на парламентарната група „БСП за България“ като точка в Програмата на Народното събрание за периода 4 – 5 април 2018 г. – първо гласуване на Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47 от 26 юли 2017 г., внесен от Корнелия Нинова.
Заповядайте, господин Гьоков, да ни запознаете с Вашето предложение.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! В съответствие с нашия правилник съм направил писмено предложение за включване на точка в предстоящата програма на Народното събрание – Проект за Закон за възрастните хора. Законопроектът е внесен на 26 юли 2017 г. Разпределен е на шест парламентарни комисии, като водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Има доклади от четири комисии, в това число и от водещата. Има депозирани 11 становища, в това число и от Министерството на труда и социалната политика, така че формални пречки за разглеждането му няма.
Сега за важността му. Застаряващото население е световен процес, който се превръща в проблем. Най-бързо застаряващият континент е Европа. Очаква се до 2050 г. 35 на сто от населението на континента да е над 60-годишна възраст. Сега България с 26 – 27 на сто население над 60-годишна възраст се нарежда на четвърто място в света след Япония, Италия и Германия според данни на Организацията на обединените нации. Докато в изброените държави това обаче се дължи на висока продължителност на живота и сериозни грижи за възрастните хора, в България се дължи по-скоро на сериозна емиграция на хората в трудоспособна възраст – млади хора, и катастрофални демографски показатели. В България политиките, които се прилагат спрямо възрастните хора, са неадекватни, а грижите за тях вече е невъзможно да се неглижират, защото са сериозен проблем за цялото общество, а това ще изисква да се стимулира изграждане на отношение към възрастните хора. Много в тази посока може да се постигне чрез един адекватен закон.
Без да твърдя, че нашето предложение за такъв закон е съвършено, то може да сложи начало на уреждане на обществените отношения и провеждането на държавна политика в подкрепа на възрастните хора; да направи първи стъпки за създаване на условия и стандарти за пълноценен и активен живот и равноправно участие в обществения живот; да гарантира интересите на възрастните хора, като осигурява подходяща икономическа, социална и институционална среда за превенция и недопускане на социално изключване и за разширяване, и подобряване на формите и условията за достъп на възрастните хора до обществените ресурси.
Трябва всички в тази зала да сме убедени, че подкрепата за хората през целия им жизнен цикъл е една от основните цели на социалната политика. Възрастните хора имат потенциал, който трябва да бъде насърчаван. Моля да подкрепите предложението за включване на този законопроект в седмичната програма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господи Гьоков.
Подлагам на гласуване предложението на господин Гьоков за включване в Програмата за работа на Народното събрание на Законопроект за възрастните хора.
Гласували 173 народни представители: за 161, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Предложение за поредност в Програмата?
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам Проектът на Закон за възрастните хора, който току-що беше включен в Програмата за работа на Народното събрание през тази седмица, да бъде точка шеста от Програмата за тази седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Ангелова – току-що гласуваният законопроект да бъде включен като точка шеста в дневния ред.
Гласували 161 народни представители: за 124, против 9, въздържали се 28.
Предложението е прието.
Господин Иванов, заповядайте, имахте процедура.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вчера в резултат на един изключително неприятен инцидент българското общество е изключително разтревожено, защото на свобода се разхождат двама закоравели престъпници, двама убийци, чийто начин на напускане на затвора поставя под съмнение дейността на системата на правораздаване и в частност охраната на нашите затвори.
Вчера като в уестърн от 60-те години на миналия век, въоръжени, със стрелба двама убийци напускат Централния софийски затвор – един от най-охраняваните затвори в страната, и в момента се намират сред българските граждани, незнайно къде.
Очевидно след като в България вече може да се влиза свободно, както на летище София стана ясно, че могат да преминават пътници, може би България е влязла в Шенген, това ще стане ясно може би в следващите минути, часове, се оказва, че вече спокойно може да се напускат и затворите, въоръжени до зъби. Един изключително опасен инцидент, и то на фона на признанията на вътрешния министър и на министъра на правосъдието, че в българското общество се разхождат над хиляда осъдени, незнайно с какви присъди, защото никой не може да ни каже към днешна дата с какви присъди и за какво са осъдени, но за тези двамата със сигурност вече знаем за какво са – за изключително тежки убийства.
В тази връзка, уважаема госпожо Председател, правя предложение на основание чл. 113 от нашия правилник тук да бъде поканен за изслушване министърът на правосъдието госпожа Цецка Цачева и министърът на вътрешните работи господин Валентин Радев, за да може да чуем от тяхната уста – първо, как тези хора, въоръжени до зъби, със стрелба са напуснали Централния софийски затвор. В момента не се знае къде се намират, какви престъпления могат да извършат на този етап и какво върши МВР по отношение на тяхното залавяне, за да може да бъдат успокоени духовете в обществото. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Подлагам на гласуване направеното току-що предложение за изслушване по чл. 113 на министъра на правосъдието госпожа Цецка Цачева и министъра на вътрешните работи господин Валентин Радев.
Гласували 167 народни представители: за 165, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, уведомете министрите.

Колеги, преминаваме към Решение № 5011-НС от 29 март 2018 г. относно обявяване на Емил Серафимов Тончев за народен представител от Първи изборен район – Благоевградски.
С писмо № НС-02-1 от 29 март 2018 г. на Централната избирателна комисия е получено Решение на Народното събрание от 29 март 2018 г., с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България са прекратени пълномощията на Димитър Николов Гамишев като народен представител от Първи изборен район – Благоевградски, издигнат от листата на политическа партия ГЕРБ в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 247, т. 6 и чл. 302, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия реши: „Обявява Емил Серафимов Тончев, ЕГН …, за народен представител в Четиридесет и четвъртото народно събрание от листата на политическа партия ГЕРБ от Първи изборен район – Благоевградски.“
При мен е постъпило писмо: „Уважаема госпожо Караянчева, приложено Ви изпращаме Решение № 5011-НС от 29 март 2018 г. на Централната избирателна комисия, с което обявяват Емил Серафимов Тончев за народен представител.“
Моля, поканете народния представител да положи клетва. (Всички стават. Господин Емил Тончев влиза в пленарната зала.) Повтаряйте след мен.
ЕМИЛ ТОНЧЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа! Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Постъпили законопроекти и проекторешения от 28 март 2018 г. до 3 април 2018 г.:
Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2017 г. Вносител: Комисията за енергийно и водно регулиране. Водеща е Комисията по енергетика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект на Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са Джема Грозданова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2017 г. Вносител е Съветът за електронни медии. Водеща е Комисията по културата и медиите.
Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2017 г. Вносител е Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Водеща е Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България. Вносител е Омбудсманът на Република България. Водеща е Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация. Вносител е Комисията за защита от дискриминация. Водеща е Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Проект на решение за промяна на състава на Комисията по икономическа политика и туризъм. Вносител е Цветан Генчев Цветанов.
Проект на решение във връзка с разисквания по питане на народните представители Таско Ерменков, Кристина Сидорова, Любомир Бонев и Станислав Владимиров към Теменужка Петкова – министър на енергетиката, относно политиката на Министерството на енергетиката в областта на топлоснабдяването.
Проект на решение за попълване състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Вносител е Цветан Цветанов.
Съобщения:
На 2 април 2018 г., в изпълнение на точка 1 от Решение на Народното събрание от 19 януари 2018 г., прието във връзка с разискванията по питане от народните представители Димитър Данчев, Георги Свиленски и Кристиян Вигенин относно политиката за изграждане на електронно управление, от заместник министър-председателя Томислав Дончев е постъпил Доклад за текущото състояние на разработените хоризонтални компоненти на електронното управление и начина за ускореното им внедряване в широк кръг администрации. Докладът е изпратен на народните представители на електронните им адреси и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
На 29 март 2018 г. в изпълнение на точка 3 от Решение на Народното събрание от 17 ноември 2017 г., прието във връзка с разискванията по питане от народния представител Георги Гьоков към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов, относно политиката за решаването на демографските проблеми на страната, Министерският съвет е изготвил и представил пред Народното събрание „Прогноза за демографското развитие на Република България до 2040 г.“ Материалът е изпратен на народните представители на електронните им адреси и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
В изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учения в страната и в чужбина през 2018 г. в периода от 23 април до 29 юни 2018 г. ще се проведе съвместна българо-американска летателна тренировка „Тракийски орел 2018 г.“, в която ще участват самолети, включително транспортни, от Националната гвардия на щата Орегон – САЩ, и Въздушните сили на САЩ в Европа, както и военнослужещи от състава на Военновъздушните сили на САЩ.
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването и пребиваването през и на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че със своя заповед на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 3 от същия закон е разрешил участието в съвместна летателна тренировка на следните съюзнически сили и средства в периода от 7 май до 16 юни 2018 г.: първо, самолети, включително транспортни, при необходимост военнослужещи за координация и свръзка, инженерно-технически състав с транспорт, екипировка и оборудване и обслужване на самолетите от кралските военновъздушни сили на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия; второ, до 35 военнослужещи от военновъздушните сили на Румъния.
Тренировката не е свързана с провеждане на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяването на военни действия, водени от други на друга държава или организация, въоръжени сили. Уведомлението е постъпило на 28 март 2018 г. с входящ № 803-09-15 и е предоставено на Комисията по отбрана.
В Народното събрание е постъпил Доклад на Европейския съюз през 2017 г. – „Общ доклад за дейността на Европейския съюз“ и неговото резюме „ЕС през 2017 г. – основни моменти“. Докладът и резюмето са постъпили на 30 март 2018 г. с писмо № 840-02-1 от Генералния секретариат на Европейската комисия. С писмо на председателя на Народното събрание Докладът е изпратен на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание са постъпили: Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението и функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода от 25 февруари до 24 март 2018 г. и Протокол № 15 от заседание на Управителния съвет на Фонда, проведено на 27 март 2018 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В периода 28 март – 3 април 2018 г., в Народното събрание са постъпили: Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на външните работи за 2017 г.; Отчет за изпълнение на политиките и бюджетните програми за 2017 г. и резюме към него на Министерството на икономиката за 2017 г.; Отчет за изпълнение на програмния бюджет към 31 декември 2017 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание е постъпил Доклад от Междуведомствената работна група с постоянно действие за подобряване контрола върху качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, и предотвратяване на възможен риск за здравето на населението, създадена със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите, и министъра на здравеопазването за извършване на дейности за периода от 1 октомври 2017 г. до 31 март 2018 г. Докладът е представен в изпълнение на препоръките от Доклада на Временната комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейните води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите, приета с Решение на Народното събрание на 25 октомври 2017 г. С писмо на председателя на Народното събрание Докладът е изпратен на Комисията по регионална политика, благоустройството и местното самоуправление, Комисията по околната среда и водите и Комисията по здравеопазването. Предоставен е и по електронен път на електронните пощи на народните представители и на хартиен носител в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация за стопанската конюнктура – март 2018 г., индекси на цените на производител от промишлеността от февруари 2018 г. Материалите са на разположение на народните представители и в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, преминаваме към първа точка – предложение по чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Господин Зарков, заповядайте да ни представите становището на вносителя.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам честта да Ви запозная с предложението ни за изменение и допълнение в Наказателния кодекс, с което се предлага да се промени характерът на умишлено причинената средна телесна повреда на близък роднина или съпруг.
Предлагаме: от престъпление от частен, това да се превърне в престъпление от общ характер или по-точно – от категорията на така наречените частно-публични обвинения.
Предлагаме също така, да създадем и квалифициран, по-тежко наказуем състав на осуетяване на изпълнението на съдебно решение или заповед за защита от домашно насилие.
Както знаете, към момента умишлените средни телесни повреди по чл. 129 от Наказателния кодекс, извършени между лица с родствена връзка, са престъпления от частен характер. Конкретно това означава, че наказателното им преследване се извършва по тъжба на пострадалия, подадена до Районния съд. Ако такава тъжба не е подадена или впоследствие бъде оттеглена от пострадалия, то това престъпление може и често остава ненаказано.
Със Законопроекта се предлага същите да се определят като престъпление от общ характер, като конкретно това ще означава няколко неща:
Първо, започването на наказателно производство отново ще е по тъжба, но тя няма да се подава до съда, както е в момента, ами до прокуратурата.
Второ, за разлика от същинските престъпления от частен характер, тъжбата няма да може да бъде оттеглена по искане на подалото я лице.
И трето, за разлика от частните, при които тази фаза се пропуска, сега вече по наказателното дело ще се провежда досъдебно производство.
Основен аргумент за това ни предложение е отношението между извършителя и пострадалия, съществуващата между тях близост – родствена връзка. На практика в тези случаи пострадалият е затруднен в ефективното събиране и представяне на доказателства – това са свидетели, снабдяване с книжа и други документи, които са необходими за доказване на престъплението. По-лесно и по-ефективно ще е според нас тези действия да се извършват от разследващите органи или прокуратурата.
Освен това, всички знаем, че близостта между извършител и пострадал, наличието на зависимости, страх, срам и други могат да направят трудно, а често и невъзможно организирането на обвинение от страна на пострадалия.
Второто ни предложение за създаването на квалифициран и по-тежко наказуем състав на престъплението по чл. 296 е продиктувано от честото неизпълнение на съдебни решения или на заповед за защита от домашно насилие. Надяваме се и сме сигурни, че това би дало по-реална и навременна закрила, а, от друга страна, би засилило и превантивния ефект.
Уважаеми дами и господа народни представители, в бурните дебати около Истанбулската конвенция се очерта един безспорен момент, а той е, че прекалено често насилници, които извършват престъпление спрямо техните роднини, често срещу жени, остават ненаказани. По този въпрос, въпреки нагорещените дебати, никой не спори и никой не е казал, че не трябва да се предприемат мерки. Тези мерки биха били ефективни, ако намерят и своето отражение в Наказателния кодекс.
Една от причините често такива престъпления да бъдат ненаказани е невъзможността на жертвата да организира добре своята защита и обвинението спрямо своя насилник. Затова ние предлагаме тази промяна, която, освен всичко друго, отчита българската наказателноправна традиция и подхожда изключително внимателно и отговорно към деликатния въпрос за намеса на държавното обвинение в семейни и родствени отношения.
Молим Ви за подкрепа. Това би било реална стъпка в решаването на един наболял проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
След представянето на Законопроекта пристъпваме към разисквания по него.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Всъщност първото, върху което акцентира предложеният от нас Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, са действията, които ще доведат до превенция. По-точно това е най-дългосрочната работа, защото означава изкореняване на стереотипи, че слабият в семейството е малоценен и подчинен на по-силния и трябва да си знае мястото, без значение на неговата възраст и пол. Доказано е, че утвърждаването на такъв стереотип в обществото е предпоставка за насилие, когато по-слабите в семейството започнат да се изявяват като равноправни в противовес с очакваното от тях поведение.
Затова чрез Наказателния кодекс ще се изисква, на първо място, насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на слабите в семейството или на стереотипни роли на мъжа, жената и децата.
Друга цел на предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е повишаване информираността на обществото за правата на човека, за последиците върху жертвите на насилие и върху децата, както и за законовите мерки, които се предприемат.
Всичко това ще доведе до постигане на целите на генералната индивидуална превенция, посочена в Наказателния кодекс. Ще се преодолее и премахне чувството за превъзходство на физически по-силния, неговата недосегаемост и ще се наложи върховенство на закона в семейните отношения.
На всички е ясно, че при актуалната уредба пострадалият е затруднен в ефективно доказване на относимите факти поради положението на зависимост, емоционална обвързаност и други подобни причини, които често могат да направят практически невъзможно организирането на обвинението от негова страна.
Ето защо ние предлагаме две промени. Едната засяга чл. 161, чиято първа алинея в момента предвижда, че за телесна повреда по членове 129, 132, 133 и 134, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Затова ние от Българската социалистическа партия предлагаме преследването на средна телесна повреда от роднина да бъде уредено във втората алинея на чл. 161 от Наказателния кодекс, тоест с това да се занимава прокуратурата. От престъпление от частен характер да се преквалифицира в престъпление от общ характер от вида преследване по реда на така нареченото „частно-публично обвинение“ и създаването на квалифициран по-тежко наказуем състав по чл. 296 от Наказателния кодекс – при осуетяване на изпълнението на съдебно решение или заповед за защита от домашно насилие, като се въвежда хипотеза за повторност.
Проектът съобразява пропорционално степента на намеса на държавата в отношенията между извършителя и пострадалия с оглед съществуващи между тях близост и родствени връзки. От една страна, отчита обществената опасност на престъплението – тежко престъпление, наказуемо по общия състав по чл. 129 от Наказателния кодекс – до 6 години лишаване от свобода, а от друга страна – интереса на българските граждани и обществото като цяло, и нормативно обезпечава по-високата ефективност, разследването и разкриването на този вид деяния.
Предлагаме да се създаде квалифициран по-тежко наказуем състав на престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс, когато насилникът не изпълнява наложената от съда мярка за защита на пострадалия. Разпоредбата гласи: „Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашно насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или глоба до 5000 лв.“
Идеята ни е, че ако някой повторно попречи или осуети изпълнението на решението на съда или заповедта за защита от домашно насилие, наказанието да бъде от 1 до 5 години затвор, като има минимална долна граница 1 година. По този начин ще се премахне чувството за безнаказаност от извършителите на тези деяния и, от друга страна, ще се види, че държавата се намесва и то на страната на пострадалия.
Предвид изложеното, Ви молим за подкрепа на нашия Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Реплики към изказването? Няма.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, искам да представя Доклада на Комисията по правни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви за това.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми народни представители! На Вашето внимание представям:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители нa 18 януари 2018 г.
На свое заседание, проведено на 14 март 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители нa 18 януари 2018 г.
На заседанието от Висшия адвокатски съвет присъства адвокат Валя Гигова.
Законопроектът беше представен от господин Пенчо Милков. Със Законопроекта се предлага промяна на характера на умишлено причинена средна телесна повреда на близък роднина или съпруг от престъпление от частен в престъпление от общ характер, от категорията на така нареченото „частно-публично обвинение“. Предлага се за започването на наказателното производство отново да бъде необходима тъжба на пострадалия, но подадена до прокуратурата, а не до съда, като тъжбата няма да може да бъде оттегляна по искане на подалото я лице. Въвежда се квалифициран състав на престъплението по чл. 296 от Наказателния кодекс, което съдържа две форми на изпълнителното деяние – неизпълнението на съдебно решение или заповед за защита от домашно насилие.
По Законопроекта са постъпили отрицателни становища от Върховния касационен съд и от Министерството на правосъдието, както и положително становище от Прокуратурата на Република България.
В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Крум Зарков, Пенчо Милков, Данаил Кирилов, Христиан Митев, Димитър Лазаров и Симеон Найденов.
Господин Лазаров и господин Кирилов изразиха своята подкрепа за така предлагания законопроект, като Кирилов добави, че с него не се изчерпва изцяло темата за борбата срещу насилието над жени и домашното насилие.
В хода на дискусията господин Лазаров предложи вносителите да разгледат възможността образуваното съдебно производство да може да се прекрати по молба на пострадалия.
Господин Митев добави, че невъзможността на пострадалия да оттегли жалбата крие риск семейните отношения да не могат да се подобрят.
Господин Милков отбеляза, че деянието е средна телесна повреда и независимо от последващо подобряване на отношенията, все пак се отнася за посегателство срещу личността.
Господин Найденов посочи, че няма да подкрепи Законопроекта, тъй като би довел до влошаване на семейните отношения и ще осуети възможността за тяхното подобряване в случаите, когато деецът задължително бива осъждан.
Господин Зарков посочи, че се търси превантивен ефект и завишаване на наказателната принуда по отношение на посегателствата срещу личността. Той добави, че сега действащият режим не предвижда достатъчно гаранция за защита на личната неприкосновеност на гражданите и затова се предлага пострадалият да се обърне към държавния обвинител.
От името на Висшия адвокатски съвет госпожа Гигова изрази становище, че невъзможността да се оттегля жалбата е намеса в личния живот на гражданите.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за“, 1 глас „против“ и без гласове „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители нa 18 януари 2018 г.“
Благодаря, господин Председател. Ако ми позволите да премина в кратко изказване – ще се огранича в няколко изречения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Кирилов, трябва да чуем още един постъпил доклад по Законопроекта. Нека след това да възобновим разискванията, тъй като това предвижда процедурата. Благодаря Ви.
Моля член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека да ни запознае със съдържанието на Доклада.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители нa 18 януари 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 22 март 2018 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители нa 18 януари 2018 г.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Васил Антонов.
Със Законопроекта се предлага промяна на характера на умишлено причинена средна телесна повреда на близък роднина или съпруг – от престъпление от частен в престъпление от общ характер, от категорията на така нареченото „частно-публично обвинение”. В тези случаи наказателното производство от общ характер ще се образува по тъжба на пострадалия, подадена до Прокуратурата, а не до съда, като тъжбата няма да може да бъде оттеглена по искане на подалото я лице. Мотивите за предложената промяна са свързани със затруднения на пострадалия в ефективното събиране и представяне на доказателства, релевантни към доказването на престъплението, от една страна, а от друга – практическа невъзможност за организиране на обвинението от пострадалия, поради наличието на близост с извършителя, зависимост, страх и други подобни причини. Предвижда се и създаването на квалифициран, по-тежко наказуем, състав на престъплението по чл. 296 от НК при осуетяване на изпълнението на съдебно решение или заповед за защита от домашно насилие, като се въвежда хипотеза на повторност. Господин Антонов подчерта, че със Законопроекта се решава в голяма степен единият от съществените въпроси, предвидени в Истанбулската конвенция, а именно в частта с промяна и увеличаване на някои наказания.
В Комисията по вероизповеданията и правата на човека по Законопроекта са постъпили отрицателни становища от Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд и от Министерството на правосъдието, както и положително становище от Върховната касационна прокуратура.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Красимир Велчев, Денчо Бояджиев, Евгения Алексиева, Йорданка Фикирлийска и Валентина Найденова.
Народните представители изразиха своята подкрепа за предлагания законопроект. Господин Красимир Велчев подчерта, че Законопроектът е неразделна част от темата за Истанбулската конвенция, а именно тази част, върху която обществената дискусия е постигнала пълно съгласие. Той обърна внимание на необходимостта от комплексни мерки и по-строги наказателни санкции, които биха мотивирали и възрастните хора, претърпели насилие, да имат смелостта да поискат намесата на държавата.
Господин Денчо Бояджиев изказа мнение, че това изменение до голяма степен ще внесе баланс и сигурност в хората, които могат да бъдат потенциални жертви на насилие.
Госпожа Евгения Алексиева насочи вниманието към нуждата от един цялостен подход в предлаганите законопроекти, имайки предвид Националната програма за превенция и защита от домашното насилие за 2017 – 2020 г., приета от Министерския съвет, въз основа на която Министерството на правосъдието трябва да изготви пакет от мерки. Тя посочи, че с промените в Наказателния кодекс не се изчерпва изцяло темата за домашното насилие и насилието върху жени, но е добра крачка в тази посока.
Госпожа Йорданка Фикирлийска добави, че е необходимо обмисляне на възможността пострадалия да оттегля жалбата си с цел възстановяване на добрите семейни отношения.
Госпожа Валентина Найденова изтъкна, че предлаганите промени са пример за уважение на човешкото достойнство и за защита на личното пространство на всеки човек.
След проведените разисквания Комисията по вероизповеданията и правата на човека единодушно, с 15 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители нa 18 януари 2018 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Няма други доклади от Комисията.
Връщаме се към обсъждането на разглеждания законопроект.
Думата поиска господин Кирилов още с представянето на Доклада. Нека му я дадем. След това господин Попов.
Заповядайте, господин Кирилов, за изказване.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще се опитам изказването да бъде максимално лаконично, тъй като Докладът на Комисията по правни въпроси беше достатъчно подробен с оглед изразяване на становищата, които бяха взети в обсъждането.
Колегите юристи от парламентарната група на ГЕРБ подкрепихме на първо гласуване Законопроекта с ясното съзнание, че има какво да се работи между първо и второ четене. За това свидетелстват трите отрицателни становища, които е добре между първо и второ четене, в максимална степен да положим взаимно усилие да изпълним препоръките в тези отрицателни становища. За нас тази промяна не изчерпва всички мерки по прилагането на институциите, предвидени в Истанбулската конвенция, но приемаме като положителна посоката да се мисли за съответни адекватни промени без значение дали Истанбулската конвенция ще бъде ратифицирана, или няма да бъде ратифицирана. Свършили сме част от законодателната работа по превенция и защита на жертвите от домашното насилие и защита на жените и децата, но трябва да продължим в тази посока последователно и систематично. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли реплики? Няма.
Следващо изказване заяви господин Попов, господин Гьоков след това.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Един от основните принципи в правото е, че то осигурява защита на по-беззащитния гражданин, на по-беззащитния човек. Безспорно такива са жените и децата, особено когато се касае за домашно насилие. Ето защо ние сме и последователни в нашата позиция, която е, че са необходими промени в законодателната рамка с оглед по-добрата защита на правата и законните интереси на жените и децата от страна на държавата. Това е безспорно една първа стъпка, правилна стъпка, в тази насока. Ето защо ние сме внесли този законопроект. Той получи своята подкрепа на Правна комисия. Сигурен съм и се надявам, че ще получи подкрепа и в пленарната зала, защото безспорната част от Истанбулската конвенция на практика вече е пресътворена на първо четене, днес ще бъде пресътворена на първо четене в рамките на Наказателния кодекс. Разбира се, предстоят промени в закона за изменение и допълнение на редица други закони, на правната рамка, касаеща именно по-добрата защита на жените и децата. Пак повтарям обаче, това е първата стъпка в правилната посока, която ние предприехме, и се надявам и тук, в пленарната зала, да бъдем подкрепени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Гьоков даде знак за изказване – заповядайте. Няма друг желаещ засега.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Виждам, че вървим към консенсус и към приемане на този законопроект, но искам да кажа и аз няколко думи в подкрепа на приемането му, защото е изключително важно да спрем това насилие. Това насилие е осъдимо от законова, от морална и от всякаква гледна точка. То по форма е проявление на най-ниска и най-примитивна човешка агресия. Тук става въпрос за един конкретен вид насилие – насилието над жени и домашното насилие, което като че ли е още по-неприемливо и осъдително.
Насилието, основано на пола, включва най-често обиди и унижения, побой, по-рядко изнасилване, ограничаване на свободата, преследване на жертвата, финансов натиск, унищожаване на имущество, заплахи и физическо насилие към близките. В момента по българското законодателство – Наказателния кодекс, когато имаме умишленост в действията и те са довели до средни телесни повреди, но са между лица в родствена връзка, това се определя като престъпление от частен характер и наказателно преследване може да има само, ако има подадена тъжба от пострадалия в съда. Сами разбирате, че заради страх, зависимости, сантиментални причини и така нататък, когато става въпрос за отношение между хора в близка родствена връзка – например съпруг и съпруга, в по-голяма част от случаите тъжба до съда не се подава. В малкото случаи, когато е подадена такава, тя се оттегля. Тоест това престъпление остава ненаказано.
По данни на Световната здравна организация около 35% от жените по света са били подложени на физическо или сексуално насилие. Проучванията в България – аз съм запознат поне с две такива, сочат, че всяка четвърта българска жена е жертва на домашно насилие. Това е стряскащо! Макар насилието да се смята за неприемливо, макар да е престъпление и да е осъдително, то трябва да признаем, че не е рядкост в българското семейство. Ако насилието по някакъв начин, включително и чрез наложено съдебно наказание, не бъде пресечено още в самото начало, много е вероятно това да доведе до привикване към насилието от страна на жертвата, което пък да стане предпоставка за насилие за дълго време. Децата усвояват и повтарят моделите на семейните отношения на родителите си. Дете, което е отглеждано в атмосфера на семейно насилие, приема употребата на насилие като нещо нормално и като средство и аргумент в споровете с другите деца. В по-голямата си част малтретираните жени пък произхождат от семейства, в които е упражнявано насилие, и влизаме в един затворен кръг, от който трудно се излиза.
В една демократична страна, за каквато претендираме да е България, в една демократична общност, каквато претендираме да е българската, няма как да не бъдат осъдени всички форми на насилие над жени и домашно насилие, да не бъде потърсено възмездие, да не бъде наложено наказание.
Затова в тези наши предложения за промени в Наказателния кодекс предлагаме тези престъпления вече да се определят като престъпления от общ характер. Какво по-точно значи това? Потърпевшият подава сигнал или тъжба, но не до съда, а до Прокуратурата, и тази тъжба не може да бъде оттегляна. Образува се наказателно дело и се провежда досъдебно производство. Тоест събирането и представянето на доказателства, за доказване на престъплението се извършва от разследващите органи или Прокуратурата, а не от жертвата на насилието. Предлагаме и създаване на квалифициран, по-тежко наказуем състав за осуетяване на изпълнението на съдебното решение или заповед за защита от домашно насилие.
Насилието над жени истински ме отвращава. Това не е проблем, който трябва да остане вътре в семейството. Убеден съм, че то трябва най-строго да се преследва от българското законодателство. Убеден съм, че превенция и борба с насилието на жени и домашното насилие трябва да продължи. Нека следваме, ако щете, духа на прословутата Истанбулска конвенция, но само в безспорната ѝ част, за да не бъдат поставени под съмнение традиционните за българското общество ценности.
Мисля, че това предложение на Корнелия Нинова и група народни представители е напълно в този дух. Искам да Ви убедя да приемете предлаганите промени не като популизъм, а като крачка напред в битката за равноправие и категорично противопоставяне на насилието. Ако имаме разбиране и ангажираност на управляващи и опозиция по проблемите с домашното насилие, както се случва в момента, и нетърпимост на обществото към него, можем да достигнем много повече от записаното в Истанбулската конвенция. Дори си мисля, че може да го сведем до минимум.
Очаквам подкрепа за предложението, още повече като имам предвид подкрепата в Комисията, която е почти единодушно. Отрицателните становища не ме притесняват, защото, нещата които са записани в тях, могат да бъдат предвидени и изгладени между първо и второ гласуване.
Отново казвам, че очаквам подкрепа и пълно единодушие за Законопроекта, за да може всеки с голяма доза увереност да смята своя дом за своята крепост и да разчита на своите близки роднини като гаранти за безопасността си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Има ли реплики към изказването на господин Гьоков? Не виждам.
Заповядайте, господин Митев – за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Парламентарната група на „Обединени патриоти” ще подкрепи предлагания законопроект, както е направила това в Комисията, чрез изказвания и вота на нейните представители. Похвална е инициативата за предприемане на наказателноправна санкция по отношение на борбата с домашното насилие, насилието над жени. Действително следва да бъде подкрепено усилието на вносителите да подпомогнат в максимална степен процеса на доказване от страна на подалия тъжбата, чрез трансформирането в разпоредбата на чл. 129 от Наказателния кодекс, на производството от частен характер в – може да бъде определено като частно-публичен характер, доколкото след подаването на тъжбата, тя не може да бъде оттеглена. Оттам нататък следва органите на досъдебното производство да проведат цялостно и пълно разследване и доказване на обвинението.
Иска ми се да обърна внимание върху един друг аспект в промяната в чл. 129. Това е невъзможността за прекратяването на наказателното производство от страна на подалия тъжбата, на тъжителя. Смятам, че в това отношение следва да бъде обмислено внимателно между първо и второ четене критичното становище на Върховния касационен съд, специално в тази му част. Би следвало, след като едно лице може да инициира едно производство, то да има и кореспондиращо право да го прекрати в случаите, в които са настъпили процеси, в които имаме, по една или друга причина, някакво подобряване на отношенията между тъжителя и подсъдимия по време вече на съдебна фаза, респективно и досъдебна – не, основно съдебна фаза на процеса. Смятам, че внимателно трябва да се обмисли възможността да се даде това право на тъжителя да прецени дали в даден момент отношенията му с подсъдимия са стигнали такъв етап, доколкото се касае все пак за семейни, близки и родствени връзки и отношения, в който той би преценил, че е удачно прекратяването на наказателното производство. Мисля, че това кореспондиращо право следва да му бъде дадено, при положение че, от друга страна, ще има пълната възможност и подкрепа на държавното обвинение във връзка с доказването на деянието в досъдебната фаза. Удачна е и промяната, която се предвижда, с квалифицирания състав в чл. 296 по отношение изпълнението на решения, свързани с изпълнение на заповеди по Закона за домашното насилие.
Ще подкрепим предложения законопроект, като ще направим предложение между първо и второ четене в частта, която споменах, за предвиждане на право на тъжителя да прекрати наказателното производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли реплики? Не виждам желаещи за реплики.
Има ли изказвания по разглеждания законопроект?
Ако няма други изказвания, закривам разискванията и преминаваме към гласуване на първо четене на предложения законопроект.
Пристъпваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-1, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 януари 2018 г.
Гласували 153 народни представители: за 152, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Кирилов, заповядайте по процедура, имате думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля за две процедурни предложения.
Първото процедурно предложение е за удължаване на срок и касае Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-8, по който в днешния ден изтича срокът за предложения между първо и второ четене. Аз моля да подложите на гласуване удължаването на този срок с две седмици, за да изтече на 18 април 2018 г. включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов за удължаване на срока за предложения по Законопроекта за изменение на Гражданския процесуален кодекс.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Кирилов, за второто процедурно предложение.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Второто процедурно предложение касае Законопроекта, който току-що гледахме, за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с вносители Корнелия Нинова и група народни представител, като предлагам срокът за предложение между първо и второ четене да бъде максималният. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли други предложения? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на господин Кирилов за приемане на максимален срок за предложения между първо и второ четене по току-що приетия Законопроект за изменение на Наказателния кодекс.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме със следващата точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Вносител е господин Цветан Цветанов.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по икономическа политика и туризъм
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
РЕШИ:
1. Освобождава Георги Запрев Динев като член на Комисията по икономическа политика и туризъм.
2. Избира Евгения Бисерова Алексиева за член на Комисията по икономическа политика и туризъм.“
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване решението за промяна в състава на Комисията по икономическа политика и туризъм с текст съгласно текста на вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Продължаваме с предложението, направено от парламентарната група на „БСП за България“, за изслушване на министрите на вътрешните работи и на правосъдието. (Уточнения между председателя и членове от парламентарната група на ГЕРБ.)
Продължаваме с втория
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
РЕШИ:
Избира Георги Запрев Динев за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.“
Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване решението за попълване на състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Продължаваме с приетото днес предложение от парламентарната група на „БСП за България“ за изслушване на министрите на вътрешните работи и на правосъдието.
Господин Стойнев, имате думата за изказване.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Всеки ден губим усещането за държава. Всяка новина, от бягството на затворници, през коментара на външния министър в социалните мрежи, до сделката с ЧЕЗ и Закона за частната охранителна дейност, който подари сигурността на гражданите в ръцете на частни интереси, казва едно: държава няма! В икономиката, в сигурността, във външната политика държава има само когато събира данъци и разпределя публични пари, при това непрозрачно и доста съмнително.
Държава не се доказва там, навън, на официалните снимки, а вътре пред всеки български гражданин!
Ние от парламентарната група на „БСП за България“ напомняме, че суверенът е народът, суверенът не е на жълтите павета, не е и в сградата на Министерския съвет! Суверенът е другаде – хората, които, въпреки трудностите, остават да живеят в нашата родина, поддържат държавата си чрез личната си отговорност и все още вярват в нея.
Примерът с избягалите затворници доказва, че държавата не си е на мястото. Дали има разпад на държавността ще разберем сега, но суверенът иска сигурност. Държавата е длъжна да осигури тази сигурност. Не е нормално в държава – членка на Европейския съюз, двама изключително опасни затворници да бъдат въоръжени вътре в затвора, не е нормално в държава – членка на Европейския съюз, когато в момента председателства Съвета на Европа, затворници да излизат през парадния вход, не е нормално в държава – членка на Европейския съюз, чистачката, на която не ѝ знаем името, единствена да има смелостта да гони тези затворници. И тук отговорността, уважаеми дами и господа, е изцяло на правителството и на двама министри, които трябва тук да дадат конкретни отговори защо се стигна дотук и как се стигна дотук? И отговорността е Ваша, защото в продължение на 10 години ние имаме разпад на институциите за хора, които може би нямат място в тези институции, които поемат отговорности, които не отговарят на техните компетентности, на техните качества, на техния професионализъм единствено и само защото са членове на една политическа партия и тя се казва ГЕРБ.
Въпреки всичко ние имаме Конституция, тази Конституция гарантира сигурността на българските граждани. Ние сме длъжни да спазваме Конституцията и Вие като партия, която в момента ръководи държавата, сте длъжни да успокоите българските граждани и най-вече да разберем как се стигна дотук, защото наистина причините могат да бъдат много. Могат да бъдат системни, могат да бъдат моментни, може да се дължи и примерно на коварността на конкретните криминални затворници, но в крайна сметка това се случва в държава, която наистина е член на Европейския съюз.
Затова ние настояваме за конкретни отговори от двамата министри, така че не ние, а българските граждани да бъдат спокойни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Ще напомня само реда оттук нататък за задаване на въпроси. Ще използваме подреждането на парламентарните групи за месец април. Първо ще се зададат въпроси от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, след тях са парламентарната група на „БСП за България“, след тях „Обединени патриоти“, след тях „Движение за права и свободи“ и след тях Политическа партия „Воля“. След задаването на въпрос към двамата министри, те отговарят.
Давам думата за въпроси на Политическа партия ГЕРБ.
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър! По отношение на фактите, които са се случили – такива се случват и в други държави, такива се случват и във времето назад за бягство на изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“. Преди известно време изслушвахме и главния прокурор в Комисията по отношение на лицата, които се издирват за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“.
Аз искам да попитам, въпросът ми към двамата: какви организационни мерки е предприело българското правителство – Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, за ограничаване и недопускане на такива явления, първо.
Второ, за контрол върху тези лица, и, трето, за възможностите за издирване на такива лица, които са се отклонили от изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Кой от Вас ще отговори пръв?
Госпожо Цачева, имате думата.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лазаров! Изключително тежък инцидент във вчерашния ден в един от най-охраняваните затвори в София – малко преди 16 часа бях информирана за осъществено бягство от двама излежаващи наказание „лишаване от свобода“ за изключително тежки престъпления – Радослав Ангелов Колев, излежаващ 26-годишна присъда, и Владислав Пелов Стефанов, излежаващ 32-годишна присъда. Своевременно са информирани органите на МВР, на Прокуратурата, в оперативен порядък взехме решение те да бъдат обявени с портретите им, с имената, за да бъдат достояние на гражданите.
Питате ме за организационните мерки за ограничаване и недопускане на подобни явления. Преди това следва да поясня, че безспорно в случая става дума за човешки грешки, става дума и за техническо недоокомплектоване на системите за сигурност, които действат.
Какво имам предвид под човешки грешки? Има категорична заповед, която определя кои са разрешените за внасяне в местата за лишаване от свобода вещи. Осъществява се ежедневен контрол от дежурните, които са на смяна и проверяват тези вещи. Самият факт, че се осъществява въоръжено бягство, установено по категоричен начин до момента – единият е бил с нож, другият с огнестрелно оръжие – с пистолет, означава, че тези вещи са внесени в Софийския затвор.
По отношение на действията, които своевременно са предприети. Създадена е комисия, ръководена от заместник директора Митко Димитров, с членове в тази комисия от надзорно охранителните структури на ГДИН, които да извършат щателна проверка на целия случай. По отношение на компетентностите, които има Министерството на правосъдие по отношение на ГДИН и затвора ще положим максимални усилия да бъде събрана информацията, която има отношение към случая. В добра комуникация и синхрон действаме с органите на Министерството на вътрешните работи и с Главната прокуратура на Република България. Повече информация, тъй като в момента знаете, че вървят оперативно-издирвателни, следствени действия снощи до късно в рамките на затвора, за да бъде установена фактическата обстановка, такава, каквато тя в действителност е била.
Онова, което знам, е, че всичко се е развило много бързо – в рамките на минути. Има записи на камерите, които в момента се анализират, и оттук насетне трябва да продължат действията по издирване и залавяне на тези, повтарям, опасни престъпници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Господин министър Радев, имате думата за отговор по същите въпроси.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! В Министерството на вътрешните работи очаквано имаме информация за тези лица, както видяхте, ние веднага дадохме на Прокуратурата и сложихме снимките им на сайта на Министерството. Трябва да Ви информирам, че за бягството на лицето Владимир Пелов или за подготовка за бягство имахме оперативна информация още миналата година лятото, която е дадена още тогава и на Министерството на правосъдието, и на тези, които са заинтересовани от това. Направени са и са взети необходимите мерки по това, но за жалост се случи така, че той сега е избягал от затвора.
В момента работи щаб в СДВР под ръководството на главен комисар Христо Терзийски, който е директор на Главна дирекция „Национална полиция“. Усилено се охраняват границите на места, където очакваме, че могат да излязат двамата или единият от избягалите затворници. Умишлено не уточнявам къде. В момента се води следствие и не мога да кажа повече, но мога да кажа, че са разпитани и се разпитват в момента, и са под контрол, най-общо да кажа, свързани лица с тези двамата, тези, които вероятно са помагали, и тези, които се очаква сега да помогнат, защото те са навън. Това е накратко какво правим и какви мерки взимаме в момента от Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Въпроси от парламентарната група на „БСП за България“.
Господин Велков, имате думата.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър Цачева, господин министър Радев! Аз бих искал с тревога да констатирам, че това, което чуваме около случая, е с изключително висока степен на обществена опасност, извършено е от хора, които са готови на всичко и, за съжаление, трябва да кажем, че при първата среща с хора и опит за тяхното неутрализиране е възможно да отидат до крайни действия.
Но не това е толкова тревожно, а онова, което чух преди малко от министър Радев, че върху едното лице е упражняван или проявен интерес, и има информация, че той се е готвил вече за бягство. В тази връзка към министъра на правосъдието – госпожа Цачева, аз имам следните въпроси и те са главно относно състоянието на системата за сигурност на местата за изтърпяване на наказанията, респективно Софийският централен затвор и действията на онези, които е следвало да осъществяват мерките за сигурност. Не бива да забравяме и факта, че част от тази система, респективно нейните изпълнители съвсем наскоро се готвеха за решителен протест със своите искания за подобряване на условия, на заплати и техните искания бяха удовлетворени лично от премиера на Република България, така че те би трябвало да изпълняват задълженията си така, както се следва.
Ето и въпросите: как се е стигнало дотам, че да се допусне внасянето на огнестрелно оръжие в строго охраняван обект и как лице, изтърпяващо наказание при строг режим, е придобило това оръжие? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Времето ли изтече?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето Ви изтече!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Моля Ви да продължите времето предвид на високата степен...
Обстоятелствата около предаване и приемане на багажи от близки на изтърпяващи наказанието, пропускателният режим и охраната, действията на охраната, госпожо Министър, след преодоляване на системата от тези лица и напускането на затвора.
Съветвам Ви, въпреки че филмите са художествена измислица, да гледате филма „Влакът беглец“ и да видите как в американските затвори има собствени групи в затвора, които след бягството продължават да действат…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: …съвместно с полицията.
И кой ще поеме отговорността?
Към министъра на вътрешните работи – господин Радев… (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Моля Ви, господин Лазаров, стига се обаждахте, чухме, че казахте, че и в други страни става. Сега става въпрос за нашата Република България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Велков, моля Ви, не се отклонявайте! Дайте кратко въпроса.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Да, за оперативно издирвателните мероприятия какви сили, от кои структури, без да нарушавате изискването за конфиденциалност, са привлечени, като се има предвид, че единият от тях е взимал заложници и е убивал хора директно, без да се колебае? Привлечен ли е за участие в издирването Специализираният отряд за борба с тероризма, който единствен има опит в това отношение? Наличието на какви документи е установено в тези хора? Затворихте ли границите? Има ли заградителни мероприятия на КПП-та около София? Лично казано, случи ми се да пътувам вчера и не ги видях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Велков, благодаря Ви, два пъти просрочихте времето. Благодаря Ви.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Да…
Само ако разрешите, на министър Радев, ако можем да бъдем полезни, обикновено такива хора, както случаят от Нови Искър показа, се укриват, ако не могат да напуснат района, в местата, където най-добре познават, а това са Ботевградският и Тетевенският Балкан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Заповядайте, министър Цачева, за отговор на въпроса – имате думата.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Велков, вярно е, че е имало данни през 2016 г., че единият от двамата избягали, лишени от свобода, е бил готов или поне приготовление за бягство. Реакцията на ръководството тогава е била този човек да бъде спрян от работа, където, знаете, че по време на полагането на такъв труд, режимът е, как да се изразя, не толкова строг.
Още при отговора на първите въпроси казах, че явно, безспорно има проблем относно изпълнението на заповедта за допускане в сградите на местата за лишаване от свобода само на разрешените вещи. Факт е, че има такива, които не са разрешени, но те са използвани във вчерашното бягство. Споменах пред Вас, повтарям го, има назначена комисия, която трябва да даде отговор на тези въпроси и да стигне до причините, които са довели до това да бъде възможно внасянето на подобни вещи – говоря за ножа и за пистолета.
Що се отнася до мерките за сигурност в местата за лишаване от свобода, освен задълженията и отговорностите на затворническата администрация, на службите, които са на ръководството на затвора, във всяко едно от тези места има и служител на Министерството на вътрешните работи. Факт е, че този – нямам думи как да го нарека – случай от вчерашния ден, предварително не е станал достояние на хората, които имат отговорност към тази ситуация.
Повече не мога да Ви кажа. След като приключи комисията, ще дойда и подробно ще изложа тук пред Вас заключенията, до които тя е стигнала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, министър Цачева.
Господин министър Радев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Велков! Какви сили са използвани от МВР? Преди малко казах, ако искате ще ги повторя: всички издирвачи работят. Най-добрите са включени в щаба, който, казах, че е в СДВР. Веднага след случилото се работят. Затворени са границите. Умишлено не уточнявам кои граници, а най-общо, евентуално да не напуснат оттам. Разпитват се и бяха разпитани свързани лица – да не уточнявам кои, защото може би тези двамата или единият ни слушат, или ни гледат в момента.
Благодаря за Тетевен и за Ботевград. Знаем го това, разбира се, и за Ваша информация, ако не знаете, последния път лицето Пелов е хванат във вилата му в Ботевградския Балкан. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, министър Радев.
Доцент Михов, заповядайте – имате думата за въпрос от страна на парламентарната група на „Обединени патриоти“.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нашият въпрос е конкретен. В системата на затворите, нека така да го кажем, има специализирано звено, което е към Министерството на вътрешните работи и се нарича сектор „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода“.
Нашият въпрос е: как, уважаеми министри, виждате регламентацията, структурата и функциите на звеното „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода“ в борбата и превенцията на такива тежки криминални престъпления, защото бягството е такова криминално престъпление? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доцент Михов.
Госпожо министър Цачева, имате думата.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Михов, има такова звено в структурите на Министерството на вътрешните работи. В момента се подготвя съвместна инструкция между МВР, Министерството на правосъдието и Главна прокуратура – по-скоро, това е с давност повече от месец – по повод синхрона между трите институции, свързан със своевременното въдворяване на лица с осъдителни присъди в местата за изтърпяване наказанието лишаване от свобода
Преди малко споменах, че във всеки един затвор има служители на МВР. Разбира се, по моему те не са достатъчни – в някои от затворите са по един, на друго място са по двама. Считам, че само с тези сили, като човешки фактор, не би могло да се постигнат задълженията, които имаме. Затова обсъждаме и в рамките на структурата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде създадено вътрешно звено за сигурност, което пряко да координира със звеното и служителите на МВР, но всъщност това са функции, които и до момента се изпълняват, макар и да няма строго структурирано звено. Друг е въпросът, че резултатите от действията не са удовлетворителни за никого.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Въпрос от парламентарната група на ДПС ще има ли? Няма.
От парламентарната група на „Воля“?
Заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ (Воля): Уважаеми министри, уважаеми колеги! За мен е непонятно и неразбрано по какъв начин е внесено това оръжие в затвора. Почти всяка седмица влизам в друг затвор като адвокат, не като осъдено лице. Много трудно е да се влезе, защото съм подложен на щателна проверка. Скенерите сигнализират за всеки метален предмет.
Трябва да се постави сериозно въпросът: няма ли участие на служител от затвора, който да внесе този пистолет?
Също така се поставя въпросът: защо осъден за тежко умишлено престъпление, за много тежко, е допуснат да работи в кухнята, където се борави с ножове и с вилици, които също могат да бъдат инструмент за наръгване или за намушкване?
Да ми отговорите и на въпроса: какъв е този нож – кухненски, сгъваем, или и той е внесен, както е внесен и пистолетът?
За да се организира тази работа в затвора така добре, защо е разрешено на затворници да ползват мобилни телефони? Масово се ползват мобилни телефони. Почти всеки ден имам обаждане от затворите от мои клиенти, които са осъдени.
Към министъра на вътрешните работи още един въпрос: какво се прави от Министерството на вътрешните работи за обществото, хората, за да помогнат за разкриването на тези двама избягали затворници? По какъв начин те ще бъдат стимулирани да помогнат, а не да се страхуват да съобщят, ако са ги видели? По какъв начин ще бъдат стимулирани? Единственият начин да помогнат – трябва стимул. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Уважаема госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов, благодаря Ви за това, което споделихте от Вашия опит – щателните проверки, които се извършват. Да, така е регламентирано. Има съответни вътрешни правила, инструкции, заповед какво е разрешено да се внася и какво не.
Фактът обаче, че бягството е извършено с огнестрелно оръжие, означава, че то е внесено по някакъв начин извън помещението на мястото за лишаване от свобода. Първите ми думи бяха, че за мен има човешки грешки. На този етап, преди да е приключила работата на назначената комисия, която да даде отговор на тези въпроси, не бих могла повече да Ви отговоря в конкретика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Министър Радев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! Какво се прави от Министерството на вътрешните работи за разкриване, за залавянето им? Няколко пъти, втори път, ако искате трети път, ще кажа какво правим в момента. Умишлено не отивам в детайли, ако това Ви интересува. Казахте, че сте адвокат – знаете детайли. Повече от това, което казах, не мога да добавя – какво точно правим.
Как ще стимулираме гражданите? Щом сте от гилдията, сигурно знаете, че нямаме право да обявяваме парична награда примерно. Мога да ги призова и оттук ги призовавам също: кой, където, каквато информация има, да я сподели с органите на Министерството на вътрешните работи. В никакъв случай да не влиза в контакт с тези опасни престъпници, въоръжени – единият от тях с оръжие, другият с нож. Не знаем може би навън имат достъп и до други оръжия. И двамата са крайни. Виждате с какви присъди са – 30 години, 28 от тях остават на единия; другият е с почти също толкова.
Това можем да направим ние – само призив, а всичко останало, което прави Министерството за всички престъпници, в случая го прилагаме с малко по-голяма сила или най-малкото – с по-голямо старание, тъй като, казах, те са опасни и няма какво да губят. Това мога да добавя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Втори въпрос от парламентарната група на ГЕРБ – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри! Като съобразяваме, че бягство от затворите винаги е имало – още от времето на граф Монте Кристо, „Влакът беглец“, както се каза, от Алкатрас – най-охраняваният затвор, имаме бягства. Не искам да омаловажавам случая. Искам да кажа, че този случай е поредният, който касае реализация на едно престъпно мислене, и това не е политически въпрос.
Искам да Ви питам по чисто законодателни теми и проблеми, свързани с този казус, като съобразяваме следните две обстоятелства.
На 7 март главният прокурор любезно присъства на диалог с Комисията по правни въпроси и ни уведоми за всички мерки, които се предприемат по отношение на лицата, които се отклоняват от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Той ни информира, че в момента са се отклонили 925 такива лица: три от тези лица са с присъда „доживотен затвор“; 60 от тях са чужденци; част от лицата са издирени и са приведени за изпълнение на съответното наказание.
Редом с това миналата седмица Конституционният съд постанови Решение № 6, с което потвърди промените, които извършихме в Наказателнопроцесуалния кодекс, с оглед оптимизация на наказателното производство, включително и за неотклонение от прилагане на наказанието лишаване от свобода.
Въпросът ми към Вас е: с оглед тези обстоятелства и въпреки интензивната ни законодателна програма, която почти изчерпателно отрази всички промени и в Наказателнопроцесуалния кодекс, и в Закона за изтърпяване на наказанието и задържане под стража, планирате ли да използвате законодателната инициатива на Министерския съвет, за да направите предложение за изменение и допълнение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Уважаема министър Цачева, заповядайте! Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов! Правилно споменахте, че от месец ноември миналата година в сила са съществени промени в Наказателнопроцесуалния кодекс, който имаше за цел да подобри процедурите, в това число и по отношение на пенитенциарната система. Много малко е времето на действие на тези промени. Все още е рано да бъде извършена последваща оценка на въздействието. Аз съм убедена, че тези промени бяха във вярната, в правилната посока и те ще дадат резултат. Не съм привърженик на кампанийна промяна в нормативни актове – било то в Наказателния кодекс или в Наказателнопроцесуалния кодекс, защото при проверката, която в момента се извършва, вероятно ще се констатира, почти съм убедена, че има правила за всичко, че законодателят е предвидил подобни хипотези, но когато човешкият фактор трябва да прилага закона, там се случват проблемите. Нека да имаме по-обща картина как действат промените, които вече са факт и са действащо право. На този етап считам, че е прибързано да се правят каквито и да било предложения, преди да имаме констатациите от проверката, която е възложена, и, разбира се, данните от издирването и следствените действия, които се извършат от страна на компетентните органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Искате ли думата, министър Радев? Не.
Втори въпрос от парламентарната група на „БСП за България“. (Реплики.)
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Радев, уважаема госпожо Цачева! Уважаеми колеги, слушах внимателно досега изказаното от Вас, но едно е нещо неоспоримо. Случилото се вчера в Централния софийски затвор е един огромен гаф, един низ от поредно буквално престъпно неспазване на служебните ангажименти, на законите от служители, които са подчинени на Вас, госпожо Министър.
Никой не може да бъде убеден в тази зала, че за внасянето на оръжието, подготовката на бягството – господин Радев сподели, че една година предварително сте били предупредени, че такова нещо предстои – не носи отговорност никой от служителите от Вашето министерство. По закон Вие сте пряко отговорна за това как се изпълняват наказанията, изобщо за цялата система за изтърпяване на наказанията.
Господин Радев, първо към Вас ще задам въпрос. Моля да ми отговорите: по какъв начин и има ли ефикасност от тази комуникация между Вашето министерство и Министерството на правосъдието? По какъв начин се реагира на всички Ваши сигнали и информации, които подавате към Министерството на правосъдието, защото аз съм убеден, че това не е изолиран случай? Имаме достатъчно други места за изтърпяване на наказания в страната. Няма ли да станем свидетели в близките месеци на следващ такъв случай?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Иванов, времето Ви ще изтече и този път няма да направя компромис.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Госпожо Цачева, как ще отговорите на този гаф? Кой от Вашите служители ще понесе отговорността, защото е напълно ясно, че такава отговорност трябва да се носи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. Времето Ви изтече.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …и политическа отговорност за това, което се случи? Благодаря. ( Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин министър Радев, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов! Каква е ефективността или ефикасността от взаимодействие и комуникация – питате – с Министерството на правосъдието? Аз не знам как да я определя. Дадох Ви пример и Вие го повторихте сега. Да, ние имаме вътре звено, което е дало сигнал за този човек, тогава са взети мерки. Той е работил навън в двора, имало е там някаква възможност, след това веднага е прибран. Това е реакцията. Тоест комуникация има, те са направили, надявам се, необходимото. Минало е много време и този човек се е възползвал. По какви причини – това обсъждаме в момента. Така че комуникация има – същото бих казал и за другите затвори. Не виждам някъде, а няма сигнали и до мен, че има проблем с комуникацията с Министерството на правосъдието. Това е краткият ми отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Уважаема министър Цачева, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
Господин Иванов, имах възможност вече да кажа – искам за пореден път да заявя: в момента, в който разполагам с пълната информация относно неизпълнени задължения на конкретни служители, без значение на какви нива са те в йерархията на Софийски затвор и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, бъдете сигурен, че ще бъда безкомпромисна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, министър Цачева.
Има ли въпроси от парламентарната група на „Обединени патриоти? Няма въпроси.
От „Движението за права и свободи“? Няма.
От Политическата партия „Воля“?
Господин Найденов, заповядайте.
СИМЕОН НАЙДЕНОВ (Воля): Уважаема госпожо Цачева! Уважаеми колеги! Искам да отговорите на въпроса – работещият затворник придобил ли е правото да работи, тъй като, доколкото знам, присъдата му е доста голяма и се изисква определен срок от изтърпяване на наказанията, за да му се даде по-лек режим, с което и да придобие право на работа? Придобил ли е по това време, когато е избягал, право на работа, за да бъде назначен на такова отговорно място в кухнята този избягал затворник?
И към министъра на вътрешните работи.
Господин Министър, какво точно определяте като човешка грешка? Кое имате предвид като човешка грешка – да се внесе оръжието или да се допусне да избягат затворници?
И другият ми въпрос към Вас: като сте имали оперативна информация, че се готви бягство, какви мерки сте взели по-конкретно, а не да давате отговори? Какво точно конкретно е направено, работено ли е с този човек, бил ли е на строг режим, след като има такова предположение и данни, че ще избяга? Искам да отговорите на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Найденов.
Уважаема госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Найденов! По отношение на един от избягалите затворници заявих, че след като е имало данни за него, той е спрян от работа и не е полагал труд в рамките на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
По отношение на втория затворник съм изискала конкретна справка от досието му по дни и по месеци – колко е изтърпял досега, какви дейности е извършвал? В момента, в който разполагам с нея, ще Ви я предоставя като писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Имате думата за отговор, министър Радев.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Найденов! Какво определям като човешка грешка? Не знам дали аз съм споменал нещо такова, но каква човешка грешка? Тук има неспазване на правилата, нарушение на правилата от надзиратели, от всички, които са участвали по веригата. Става въпрос за тези, които не са престъпници и не са затворници. За никаква човешка грешка не става дума, или поне аз не съм употребил такъв термин. Просто грубо нарушение и неспазване на правилата за охрана на затворниците и на реда в затвора.
Какви мерки? Казвате, че общо Ви отговарям. Какво друго да Ви кажа? Аз Ви казах, че сме дали сигнал. Министерството на вътрешните работи е направило това. Може би сме правили и други неща. Все пак това е било преди една година. Справката пред мен, която имам и от която Ви казвам някои неща, а може би не цялата трябва да я съобщя, защото има неща, които казах, и отново ни слушат тези двамата – няма такива данни. Ако знаех, че ще ме попитате – какво сме направили преди една година, когато сме знаели, аз казах: съобщили сме на затвора. Те са взели мерки и този Пелов, който е работил навън, в двора, или е изпълнявал някакви други задължения, вече не го прави. Затворен е вътре в килията. Това е мярката, която аз знам сега, а може би има и други разговори или неща, каквито там се вършат. Със сигурност това е направено. Въпросът е до какво е довело това и как се е случило. В момента повече не можем да отговаряме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, министър Радев.
Отношение към отговорите, които бяха дадени, по парламентарни групи.
От парламентарната група на ГЕРБ – изразяване на отношение – заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми министри на правосъдието и на вътрешните работи! Уважаеми колеги от всички парламентарни групи! Вие знаете, че този инцидент е изключително тежък и, разбира се, е безпокойство за всички, които имаме отношение към управлението на страната, и тези, които сме народни представители.
Днес се съобразихме с желанието и искането на колегите от БСП да се направи едно изслушване на министрите. Вие видяхте, че това желание беше подкрепено от страна на парламентарната група на ГЕРБ и от всички народни представители почти без изключение.
Аз смятам, че при такива инциденти не трябва да вкарваме политика, а трябва да мобилизираме целия ресурс на държавата и там, където е необходимо, да се направят съответните законодателни промени, за да можем да бъдем по-ефективни и да не допуснем такива случаи.
Понеже колегите от БСП го изведоха като инцидент, който се случва може би за първи път, че никога не се е случвал преди в годините, аз смятам, че историческият преглед, който направи Дани Кирилов, беше много ясен, че в годините не само в България, но и в целия свят е имало подобни случаи.
Колегите от БСП се стараят да политизират всеки удобен случай, който става, или инцидент, който е възникнал. Мога да им припомня за случая от април месец 2014 г., когато знаете, че и Шатката напусна затвора. Той беше с присъда за излежаване на убийство. Така също и Хосе Гонзалес – гватемалеца, който избяга от Софийския затвор, и то влязъл със син автомобил, със синя лампа, с тъмни стъкла, с полицаи. С този автомобил излязоха тези двама престъпници, които излежаваха присъдите си в Централния затвор.
Колеги, аз искам да поздравя министрите за това, което направиха днес – да дойдат в българския парламент, да дадат съответното пояснение. Аз смятам, че това, което е предприето като мерки след възникването на този инцидент – първо, да бъде уведомена обществеността, да бъдат разпространени техните снимки и, разбира се, което каза и министър Радев – целият ресурс на криминална полиция е на крак, всички издирвачи, които са най-добрите в България и в момента са на работа в системата на МВР, са ангажирани.
Аз съм убеден, че има планирани мероприятия, които ще дадат съответния резултат. Смятам, че не трябва да политизираме такава тема, а да допринасяме за оптимизиране работата на институциите и там, където е необходимо, да се правят съответните законодателни промени.
Благодаря на колегите от БСП за тази загриженост. Ние подкрепихме това Ваше предложение.
Благодарим на министрите, че се отзоваха и аз съм убеден, че след днешното изслушване те имат един-единствен ангажимент – да създадат необходимата организация и тези лица да бъдат задържани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Преди да дам думата на парламентарната група на БСП за изразяване на отношение, колеги, да приветстваме учениците от Основно училище „Христо Ботев“ – село Зелена морава, община Омуртаг. (Ръкопляскания.)
Господин Жаблянов, имате думата за изразяване на отношение.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър на правосъдието, господин Министър на вътрешните работи! Дебатът в никакъв случай не може да бъде само политически, но е и политически по една проста причина. Не искам изказването ми да звучи като реплика или като нещо, което е извън контекста.
Съществува институция към Съвета на Европа, която се нарича Комитет против изтезанията, която е написала поне три доклада за последното десетилетие до Министерството на правосъдието с бележки до Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“. Констатациите в докладите за реда в българските затвори са смразяващи. Пред мен са част от докладите, предполагам, че госпожа Цачева е запозната с тях, и ако това не е илюстрация за отсъствие на политика и на управленски капацитет, аз не знам какво е?!
Ще обърна внимание само върху някои от констатациите.
На първо място, искам да кажа, че от правителството е приета Програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода през периода 2011 – 2013 г. Независимо от това, констатацията вътре в самия доклад е следната: „Беше разработена такава програма, но за нея не са заделени финансови средства за нейната реализация.“ Още по-трагични констатации могат да бъдат намерени вътре в самия доклад: „В резултат на рестриктивните мерки бяха сериозно редуцирани бюджетните средства за капиталови разходи в затворите. На настоящия етап Програмата не е финансово обезпечена, което поставя под съмнение изпълнението на нейните цели и на приетите със Закона за изпълнение на наказанието и задържането под стража ангажименти, свързани с подобряването на условията в местата за лишаване от свобода. Недостигът до този момент на целеви инвестиции налага търсенето и привличането на допълнителни източници на финансови ресурси чрез европейски програми.“
Добре би било да ни информирате какво е направено в тази посока. Каквото и да ни информирате, няма как да се получи валиден резултат, защото констатацията на Комисията на проверката, само две години след това, през 2015 г. е още по-ужасяваща. Тя гласи следното: „В доклада на посещението си през 2012 г….“, (реплика от министър Цецка Цачева) ще стигнем и до 2018 г., нещата не са се подобрили. „В доклада за посещението си през 2012 г. Комитетът изрази крайната си загриженост за липсата на напредък, който се наблюдава в българската затворническа система и подчерта, че това би могло да задължи Комисията да обмисли и прибегне до прилагане на чл. 10 на Европейската конвенция за предотвратяване изтезанията и нечовешко унизително отнасяне или наказание. За съжаление, резултатите, установени по време на горепосоченото посещение, демонстрират, че е постигнат малък или не е постигнат никакъв напредък при изпълнение на ключовите препоръки. В българските затвори условията, в които пребивават лишените от свобода, предполагат тяхното бягство, не заради друго, а защото вътре условията на пребиваване, заради липсата на материални възможности са в трагично състояние.“
Искам да се спра върху някои от констатациите на Доклада.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Прочетете последната оценка от март месец тази година.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: „Материалните условия в затворите в София, Бургас и Варна продължават да се характеризират с влошаващо се положение на разруха. Повечето части от посетените институции не са подходящи за обитаване от хора и представляват… В обобщение на мнението на Комитета само материалните условия в трите посетени затвора могат да се считат като равнозначни на ужасяващи за хората.“
Искам да обърна внимание върху още няколко констатации, които в момента не мога да цитирам поради липса на достатъчно време.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! По отношение на режима на затворниците, на реда в българските затвори и постигането на европейските норми за сигурност България е на последно място в Европейския съюз. Това е в резултат на продължилото 10-годишно управление, почти без прекъсване, на сегашната основна управляваща партия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов, времето Ви изтече.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Защо не сте направили нищо по всички бележки, уважаеми господа от ГЕРБ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И тъй като политическата отговорност е въпрос на оставка, Ви приканваме… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете Вашето изказване, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …да не се бави. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
(Министър Цецка Цачева иска думата.)
Не може да отговорите, още повече, че господин Жаблянов в нарушение на Правилника не изрази отношение към Вашите отговори. (Шум и реплики.)
Вие трябваше да изразите отношение, господин Жаблянов, към отговорите.
Продължаваме.
Преди да дам думата на следващата парламентарна група…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви дам думата за процедура, господин Жаблянов.
Ансамбъл „Церовче“ от читалището в село Церово и граждани са на другия балкон, те ще ни приветстват по време на почивката. (Ръкопляскания.)
Имате думата за процедура, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, господа министри! Моето отношение беше към политиката, включително и към отговорите, които бяха дадени от госпожа Цачева и от господин Радев. Отговорите не бяха убедителни, липсваше фактология, липсваше какъвто и да е било поглед към условията в затворите, при които се държат лишените от свобода, и това, че двама души са избягали от Централния затвор в София, просто е една чиста случайност, а не са 20, в резултат на това, което съществува като ред вътре в затворите. Това, ако не е отношение към отговорите, аз не знам какво е!
Понеже си позволихте някои корекции на моите колеги преди мен, искам да Ви обърна внимание, че преценка на нашите изказвания би следвало да бъде правена само от гледна точка на Правилника, а не от гледна точка на Вашето субективно усещане. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Не съм си позволил да направя това, обърнах внимание за спазване на Правилника и бях достатъчно толерантен, за да превиша времето на Вашата парламентарна група за задаване на въпрос.
Процедура, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри, уважаеми гости! Вие преди малко казахте, че либерално прилагате процедурата по изслушване, съобразно чл. 113, ал. 2. По тази причина, уважаеми господин Председател, аз ще Ви приканя да спазите друго правило, след като с правото на отношение се злоупотребява и се ретроаргира към предходната фаза – задаване на въпроси и политически пледоарии, моля да се приложи правилото, че министрите по всяко време в пленарната зала могат да получат думата, ако я поискат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Имате основание за това нещо.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Жаблянов! Няма спор за тежестта на инцидента – криминално деяние, извършено във вчерашния ден. Мисля, че позоваването Ви на докладите в годините назад на Комитета против изтезанията, който е структура към Съвета на Европа, без да отчетете последния годишен доклад от средата на месец март тази година, беше некоректно от Ваша страна.
Аз неведнъж тук, в тази зала, от това място, съм отговаряла на въпроси, в това число и на колеги от Вашата парламентарна група. Не сте присъствали явно на този парламентарен контрол, за да чуете конкретно в годините какво е направено до момента за изпълнение на препоръките на този комитет.
Миналата есен съм се срещала с тях на мисия в София и мисля, че Вие също би трябвало, като част от политическия елит и като част от българската държава, да сте доволни от констатациите им за постигнат напредък и по отношение условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, и по отношение на зачитане нормите, които трябва да се съблюдават спрямо тези лица.
За мен е недопустимо тази тема, която безспорно е много по-обширна – имаме възможност да водим разговори, дебати с Вас по нея, да се смесва с другата тема, за която конкретно ни поканихте в днешния ден. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър. (Народният представител Валери Жаблянов иска думата за лично обяснение.)
Нямате право на дуплика този път, колкото и либерално да подхождаме към Правилника, съжалявам. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Думата за отношение давам…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Лично обяснение имам, спомена ме поименно госпожа министърът. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тя може да Ви е споменала, но това не е дебат вече, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Тя се обърна към мен…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, не си взимайте думата самоволно в случая.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Госпожа министърът ме спомена поименно и се обърна към мен…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, господин Жаблянов, в момента си вземате думата без разрешение.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …какво по-нормално от това има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нали си давате сметка какво означава това от Вашето място?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: От кое място? Вече не съм при Вас, къде да си дам сметка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вече не сте при нас, но от Вашето място на депутат.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: И откъде да си давам сметка ми кажете, като народен представител ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Действително Ви моля, не взимайте своеволно думата, господин Жаблянов. Моля Ви, постъпете разумно.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Господин Председател, госпожа Цачева… (говори встрани от микрофоните)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вярно е, но колкото и либерално да тълкуваме Правилника, нека да не излизаме все пак от едни либерални граници. Благодаря Ви за разбирането.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Вашите либерални граници са много консервативни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, не са, те са прекалено широки.
„Обединени патриоти“? Няма отношение.
„Движение за права и свободи“? Няма.
Парламентарна група „Воля“? Няма.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, благодаря Ви за участието днес.
С това завършваме изслушването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми колеги, продължаваме работата по дневния ред, който приехме в началото на заседанието:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Има доклад на Комисията по енергетика.
Моля, господин Добрев, да представите Доклада.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-17, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 8 март 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 март 2018 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-17, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 8 март 2018 г.
На заседанието присъстваха представители от Министерството на енергетиката: господин Николай Налбантов – директор дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Лучия Бакалчева – главен юрисконсулт; от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател, госпожа Евгения Харитонова – член, господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Ценово регулиране и лицензи“, госпожа Елена Маринова – директор на дирекция „Правна“.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Искрен Веселинов.
Предлаганите промени за допълнение на Закона за енергетиката целят запълване на празнини в законодателството относно правомощията на КЕВР, касаещи лицензионната ѝ дейност.
Текстът на новосъздадената т. 23 в чл. 21, ал. 1 се обосновава на възникнали обстоятелства, във връзка с действията по разпореждане с капитала на търговски дружества, които осъществяват дейност по пренос и разпределение на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ.
Законопроектът предвижда Комисията за енергийно и водно регулиране да има правомощията да разрешава сделките при покупко-продажба на съществени части от капитала на търговски дружества, които управляват стратегическа за енергийната ни система инфраструктура.
От съществено значение е дружествата-купувачи да бъдат стратегически инвеститори, които да могат да гарантират дългосрочното устойчиво развитие на енергийната система в страната. С предлаганите промени ще се постигне прозрачност на сделките с активи на енергийни дружества в един от най-важните сектори за българската икономика. В случаи на нарушаване на новосъздадените разпоредби се предвижда отнемане на лиценза на дружеството, осъществяващо пренос или разпределение.
В хода на дискусията отношение по Законопроекта взеха народните представители Делян Добрев, Валентин Николов, Жельо Бойчев и Атанас Костадинов, които изказаха подкрепа за предлаганите промени, като между първо и второ четене разпоредбите да бъдат допълнени и в тях да се включат критерии, въз основа на които Комисията за енергийно и водно регулиране да може да осъществява предвижданите в Законопроекта правомощия.
Народният представител Бюрхан Абазов изрази становище, че е налице правен вакуум и е необходимо да се разпише механизъм за одобряване на покупко-продажбата на активи на дружества, които осъществяват дейност по пренос и разпределение на електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ. Той подчерта, че Комисията за енергийно и водно регулиране не би могла да се справи с правомощията, които предвижда Законопроектът, поради липса на опит и капацитет за осъществяване на подобен тип дейности. Поради тази причина от парламентарната група на ДПС няма да подкрепят Законопроекта.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 18 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 0 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-17, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 8 март 2018.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Добрев.
Преди да продължите с другия доклад по следващия законопроект ми позволете да съобщя, че на балкона са и друга група ученици. Те са от СУ „Св. Паисий Хилендарски“, село Абланица, област Благоевград. Моля да ги приветстваме. (Ръкопляскания.)
Продължете, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-19, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 27 март 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 29 март 2018 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-19, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 27 март 2018 г. На заседанието присъстваха представители от Министерството на енергетиката: господин Николай Налбантов – директор Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Лучия Бакалчева – главен юрисконсулт; от НЕК ЕАД госпожа Марияна Метева – директор Управление „Правно“; от Комисията за енергийно и водно регулиране господин Иван Иванов – председател, госпожа Евгения Харитонова – член, господин Пламен Младеновски – директор Дирекция „Ценово регулиране и лицензи“, госпожа Елена Маринова – директор Дирекция „Правна“; от Български енергиен холдинг господин Петьо Иванов – изпълнителен директор, и господин Северин Въртигов – заместник-изпълнителен директор; от Фонд „Сигурност на енергийната система“ господин Диян Червенкондев – председател.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Делян Добрев, който обясни, че основната цел на промените в Закона за енергетиката е да бъде реализирана съществена крачка в посока либерализация на енергийния пазар. Предложенията, заложени в Законопроекта, са взаимствани от доклада на Световната банка „Осъществяване на преход към финансова стабилизация и пазарна реформа на енергийния сектор“.
Една от мерките в модела на Световната банка предлага въвеждане на задължение на оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи да закупуват електроенергията, необходима за технологичните разходи на пазарен принцип. Този подход е реализиран от много европейски държави и дава предпоставка за ликвидност на електроенергийната борса, като в същото време стимулира операторите да се стремят към намаляване на загубите. Очаква се търсеното количество електроенергия на организирания борсов пазар от оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи да бъде около 3,6 – 3,8 тераватчаса.
Друга съществена мярка е интегрирането на свободния пазар на производители, чиято енергия се изкупува на преференциални цени. След промените тези производители ще продават произведената от тях електроенергия на свободния пазар през платформите на Българската независима енергийна борса и ще получат премия от Фонд „Сигурност на енергийната система“. Тази мярка ще доведе до повишена конкуренция, ликвидност и ефикасност на енергийните пазари, като същевременно защитава стабилността на приходите на производителите с договори за изкупуване на електроенергия.
Препоръката на Световната банка е при въвеждането на новите условия да бъде обмислена поетапност за интегриране на производители на пазара. Препоръчва се първоначално на свободния пазар да се изведат големите производители, а на следващ етап и останалите по-малки производители с преференциални цени. В тази връзка промяната предвижда Механизъм за въвеждане на „Договор за компенсиране с премия“ за произведената електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 4 мегавата и над 4 мегавата. Премията, която ще бъде изплащана от Фонд „Сигурност на енергийната система“, представлява разликата между преференциалната цена и прогнозната пазарна цена. За тази цел се въвежда задължение на Комисията за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни да определя прогнозна пазарна цена за тези производители според вида на първичния енергиен източник. Очакваното количество електроенергия, което да бъде предлагано на организирания борсов пазар, е около 4 тераватчаса. По данни на НЕК ЕАД изкупената енергия от тези производители за 2017 г. е малко над 4 тераватчаса. Обхватът на предлаганите промени засяга 147 производители на електрическа енергия с обща инсталирана мощност 4 мегавата и над 4 мегавата.
Ролята на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се засилва, като му се предоставят правомощия да предявява искане за разходите по чл. 35, ал. 2, т. 3 и т. 3а до Комисията за енергийно и водно регулиране и да събира приходите от цена „Задължение към обществото“. Заради появилите се проблеми с неплатени от някои търговски участници вноски от цена „Задължение към обществото“ към „Националната електрическа компания“ ЕАД и необходимостта от гарантиране на финансовата стабилност на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ се въвежда задължение за банкова гаранция. Търговците и производителите предоставят банкова гаранция и/или депозит в размер на 150% от най-високата им месечна стойност за предходните 12 месеца. При коректно изпълнение на задължението за срок от 12 месеца обезпечението се намалява на 100%, а при коректно изпълнение на задължението за срок от 24 месеца се предвижда банковата гаранция да бъде намалена на 50%. При неизпълнение от търговец или производител на задължението за поддържането на банковата гаранция и/или депозит Фондът подава до независимия преносен оператор искане за отстраняването му от пазара на електрическа енергия.
С предложените промени делът на свободния пазар ще нарасне от 54 – 55% – към този момент, до над 65%. Поради тази причини в ЗИД на Закона за енергетиката се въвеждат норми в изпълнение на Регламент на Европейския съюз № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT).
В хода на дискусията народният представител Таско Ерменков взе отношение и изказа принципна подкрепа за предлаганите промени. Той изрази становище във връзка с необходимостта от предварително нотифициране на държавна помощ, заложено в чл. 107 от ДФЕС, каквато представлява изплащането на премии от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Господин Ерменков направи предложение относно въвеждане на преходен тестови период за подготовка за преминаване към новия механизъм, през който да бъдат прецизирани и въпросите, свързани със системата за въвеждането на премии и механизъм, по който да бъде обезпечен Фонд „Сигурност на енергийната система“.
В отговор на направените коментари от страна на господин Ерменков, народният представител Делян Добрев поясни следното: след направени изчисления пазарният риск, свързан с разликата между прогнозната пазарна цена, която ще бъде изчислявана от Комисията за енергийно и водно регулиране и реалната цена, е между 1 и 3%, в зависимост от различните енергийни източници. По повод предложението за обезпечаване на средствата във Фонд „Сигурност на енергийната система“ от момента на неговото учредяване досега не е имало случай за недостиг на средства.
По Законопроекта отношение взе и господин Николай Налбантов от Министерството на енергетиката, който изрази становище в подкрепа на Законопроекта. Във връзка с нотификацията за държавна помощ господин Налбантов посочи необходимостта от разпоредба, която да съдържа срок и размер на предоставената помощ, както и органът, който да бъде администратор на държавната помощ. В отговор народният представител Делян Добрев обясни, че предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетика се изготвя в продължение на три месеца, в които представителите от Министерство на енергетика, като участници в междуведомствената работна група, са наясно с необходимостта от пренотификация, а съответни действия не са предприети от тяхна страна.
Народният представител Бюрхан Абазов подкрепя предлаганите промени като посочи, че някои от текстовете ще се нуждаят от прецизиране между първо и второ четене, като парламентарната група на ДПС ще участва активно с предложения.
От името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ народният представител Искрен Веселинов приветства направените предложения.
В подкрепа на Законопроекта се изказаха господин Кирил Домусчиев – председател на КРИБ, който наблегна на необходимостта от въвеждане на новия механизъм в най-кратки срокове, господин Васил Велев – председател на АИКБ, господин Илия Грозданов – представител на „Калиакра Уиндпауър“, и госпожа Миглена Русенова – председател на Българската фотоволтаична асоциация.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 13 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 7 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-19, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 27 март 2018.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Следващият доклад ще бъде представен след почивката. Следват няколко съобщения във връзка с празниците.
Уважаеми колеги, в навечерието на Великденските празници в източния кулоар ще бъде открит Благотворителен базар, организиран от майки на деца с тежки увреждания. Средствата ще бъдат използвани за рехабилитация и закупуване на помощни технически средства.
По повод най-големия християнски празник с български фолклорни песни ще ни поздравят изпълнителите от квартет „Славей“ в Клуба на народния представител.
В северното фоайе ще бъде открита документална изложба с експонати от художествени занаяти на великотърновското читалище „Надежда“, основано през 1869 г. – читалището, в което са проведени заседанията на четири велики народни събрания.
Деца от ансамбъл „Церовче“, от читалището в село Церово, ще раздадат на депутатите и гостите на парламента рисувани от тях великденски яйца.
Всички народни представители са поканени да присъстват на събитията.
Следва почивка, след което ще продължим нашата работа по Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Продължаваме, уважаеми народни представители, с нашата работа.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-19, внесен от Делян Александров Добрев, Валентин Алексиев Николов и Александър Руменов Ненков на 27 март 2018 г.
На свое заседание, проведено на 28 март 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-19, внесен от Делян Александров Добрев, Валентин Алексиев Николов и Александър Руменов Ненков на 27 март 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на енергетиката господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Лучия Бакалчева – главен юрисконсулт, и госпожа Мариана Метева – началник управление „Правно“ в Националната електрическа компания ЕАД; от Комисията за енергийно и водно регулиране госпожа Елена Маринова – директор на дирекция „Правна“, и господин Радослав Райков – експерт в дирекция „Правна“; от сдружение „Контрол върху монополите в България“ госпожа Мария Асими и господин Венцислав Митовски.
Законопроектът беше представен от господин Валентин Николов, който отбеляза, че с цел осигуряването на свободна конкуренция, намаляването на цените на дребно и увеличаването на възможността за избор на потребителите от 2007 г. насам в Република България се провежда политика по либерализация на пазара за електроенергия и природен газ. Той посочи, че предложеният законопроект е продължение на поетапно протичащите политики за предоставяне на повече права на потребителите и осигуряването на конкурентна среда, заимствани от модела на Световната банка.
Част от мерките в Законопроекта включват задължение на операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежа да закупуват електроенергията за технологични разходи на пазарен принцип.
Предвижда се производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия с обща мощност четири и повече мегаватчаса да сключват договори, по силата на които да бъдат компенсирани с премия, представляваща разликата между прогнозната цена и цената на производителя според вида на първичния енергиен източник. В тази връзка Комисията за енергийно и водно регулиране определя ежегодно прогнозна пазарна цена.
Със Законопроекта се предлага премията да се изплаща от Фонд „Сигурност на енергийната система“, като се увеличават неговите правомощия и се създава задължение за търговските участници да обезпечават плащанията към него за цена „Задължение към обществото“.
Предложените разпоредби въвеждат и изискванията на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия.
Господин Налбантов изрази подкрепата си към Законопроекта и посочи, че с него се цели преминаване от модела за подпомагане към система за изкупуване въз основа на пазарен принцип. Госпожа Бакалчева посочи също и необходимостта от определяне на орган, който да е администратор на държавната помощ, каквато представлява премията, която ще бъде изплащана от Фонд „Сигурност на енергийната система“.
От Комисията за енергийно и водно регулиране посочиха, че подкрепят Проекта на закон.
Господин Митовски и госпожа Асими добавиха, че подкрепят Законопроекта, който цели въвеждането на конкуренция между производители и търговци.
Представителят на „Конфедерация на работодателите и индустриалците в България“ посочи, че приемането на Законопроекта ще допринесе за либерализация на пазарите на електроенергия и природен газ.
В обсъждането взе участие народният представител Данаил Кирилов, който изрази подкрепата си за внесения законопроект. В отговор на поставения от него въпрос господин Налбантов и госпожа Метева обобщиха, че с приемането на предложените текстове разходите за цена „Задължение към обществото“ ще намалеят.
Народният представител Валентин Николов посочи, че подкрепя необходимостта от прецизиране на някои от разпоредбите в Законопроекта и добави, че със Законопроекта ще се постигне по-прозрачен механизъм на ценообразуване.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-19, внесен от Делян Александров Добрев, Валентин Алексиев Николов и Александър Руменов Ненков на 27 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Иванова.
Това бяха докладите на комисии.
Становища на вносители?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Както беше споменато и в докладите, причината от „Обединени патриоти“ да внесем този законопроект е една законова празнина, която стана ясна на практика след бурния обществен дебат, свързан с продажбата на акциите на ЧЕЗ България.
Оказа се, че българският законодател доста подробно е защитил обществения интерес що се отнася до съоръженията, активите на лицензираните дружества, но някак си извън обхвата на неговото внимание са останали случаите, когато предмет на сделка са не активи на лицензианта, а на практика продажбата на самия лицензиант.
Реално погледнато това може да създаде ред проблеми при функционирането на лицензираното дружество, тъй като собственикът до голяма степен определя мениджмънта, тоест способността на бъде управлявано и развивано такова предприятие. Собственикът до голяма степен определя и възможността за финансиране на дейността на предприятието, тоест възможността по-устойчиво да изпълнява функциите си.
След като законодателят веднъж е регламентирал, че тази инфраструктура, която стопанисват енергопреносните и енергоразпределителните дружества, макар и тяхна собственост, всъщност има обществено значение и не е просто собственост, която може да бъде предмет на разпореждане, на сделки, без оглед на последиците. След като продажбата на част от активите е предмет на контрол на КЕВР, КЕВР трябва да се произнася дали тази продажба не заплашва националната сигурност, дали тя гарантира сигурността на доставките и дали не противоречи с някои основни принципи на обществения ред.
От „Обединени патриоти“ смятаме, че подобен принцип трябва да бъде прехвърлен на практика и върху дяловете и акциите на дружествата, които са лицензианти.
Това е съществен дял и той позволява участие в управлението. Дефинирахме го като 20-процентов. Разбира се, тезата е дискусионна. Съгласни сме до голяма степен с Министерството на енергетиката, че би могло да се мисли за по-малък дял, който да бъде предмет на разрешение от страна на КЕВР.
Дефинирахме 20%, защото се съобразихме с факта, че някои от тези дружества на борсата и едва ли всяка малка сделка ще е целесъобразно да бъде контролирана.
Разбира се, темата е дискусионна. Съгласни сме и на по-твърди варианти на контрол.
Колкото до това кой трябва да контролира тези сделки и да даде разрешение за тях, според нас еднозначно това трябва да е независимият енергиен регулатор. Вярно е, че той няма функции за установяване примерно дали е заплашена националната сигурност, но за сметка на това регулаторът, както е утвърдена практика при отнемане на лиценз, пише съответните лица до компетентните органи, получава становище и на база на тези становища взема решенията си.
Би могло да се мисли по посока на някакъв по-подробен регламент и някакви обективни критерии. Това, разбира се, ще трябва да го пренесем не само конкретно върху сделките по разпореждане с акции или дялове, но и върху отнемане на лиценза, тъй като там текстовете на практика са същите.
Това, разбира се, може да бъде предмет на дискусии и предложения между първо и второ четене. Бихме могли да дадем на КЕВР в своя наредба да уточнява тези правила – възможност, която също е разумна опция.
В този дух ние като вносители сме отворени на всички конструктивни предложения. Искам да благодаря на всички политически сили, които подкрепиха предложението, защото то наистина създава една възможност за прозрачност и за държавен контрол над съдбата на дружества, които всъщност са свързани пряко с живота на всеки един от нас като потребители и с икономическите субекти.
Много пъти беше задаван въпросът: „А това ще важи ли към настоящата сделка?“. Аз категорично мога да отговоря, че ако този закон влезе в сила преди да бъде финализирана продажбата, тоест преди да бъдат джиросани акциите и респективно вписан новият акционер в акционерните книги, тази разпоредба ще важи за новия приобретател на акциите и той ще трябва да докаже пред независимия енергиен регулатор дали е способен да управлява дружеството, дали неговото управление застрашава националната сигурност, гарантира ли сигурността на доставките за потребителите и така нататък. В това отношение смятам, че Законопроектът е една добра крачка напред.
Често чуваме, че „няма държава“, всъщност тук въвеждаме повече държава, повече държавен контрол и съм сигурен, че това е за доброто на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Становище на вносител по следващия Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Заповядайте, уважаеми господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Либерализацията на пазара на електроенергия в България стартира през 2007 г. Докато в началото в този пазар участваха най-големите енергийни консуматори в България, индустриалните компании, към момента има над 140 хил. юридически и физически лица, защото има няколко хиляди физически лица, които вече участват на свободния пазар на електроенергията.
Време е, съгласно европейските директиви, да направим следващата крачка в посока либерализацията на пазара. За тази следваща крачка се говори още от 2015 г., когато беше наета Световната банка и тя направи анализ какъв трябва да бъде моделът в България и как да продължим с либерализацията. Моделът, който предложи Световната банка за България, не се различава съществено от това, което е направено от години във всички останали държави в Европейския съюз.
Най-просто този модел предвижда производителите с преференциални цени на електроенергията – основно ВЕИ-производители, както и високоефективно комбинирано производство, да продават своята електроенергия също на свободния пазар, като получават договор за разлика или договор за премия.
В конкретния законопроект става въпрос за договор за премия – тези производители, които след промените вече ще наброяват 147 производителя на електроенергия, които ще продават енергията си на свободния пазар за електроенергия, те, продавайки я на свободния пазар, след това получават премия от страна на Фонда за енергийна сигурност във фиксиран размер, според това какъв е източникът, който те използват за производство на тази електроенергия.
В допълнение отново по модела на Световната банка електроразпределителните предприятия, както и преносният оператор в лицето на ЕСО, които годишно търпят загуби по мрежата в размер 3,6 – 3,8 тераватчаса, да купуват тази електроенергия не както досега – от НЕК, а от свободния пазар по свободно договорени цени. Това е едно от първите, всъщност едно от основните изменения в Законопроекта преносният оператор и разпределителните дружества ще изкупуват своите загуби от свободния пазар.
От друга страна, както вече казах, производителите с преференциални цени с инсталирана мощност 4 мегавата и над 4 мегавата ще продават енергията си на свободния пазар. Защо казвам „4 мегавата и над 4 мегавата“? Защото тази промяна, поне на този етап, няма да касае абсолютно всички производители на електроенергия с преференциални цени.
Съгласно препоръката на Световната банка и нашите анализи е добре тази либерализация да се случи на стъпки. Тоест първата стъпка е сравнително големите производители – 4 мегавата инсталирана мощност са инвестиция в размер на милиони, голям производител на електроенергия, първо, те да излязат на свободния пазар и едва след това да се разшири обхватът до по-малките. Не е целесъобразно за най-малките например, защото в случаите, в които имаме 5 киловата на покрив или дори 200 киловата – инсталирана мощност инвестицията е малка, дружеството е много малко, тази промяна ще представлява съществена административна тежест.
За да се изплатят фиксираните премии от страна на Фонда за енергийна сигурност, се предвижда всички тези производители да сключат договори за премия с Фонда за енергийна сигурност. Тези договори за премия трябва да бъдат сключени до 1 юли 2018 г., като моделът предвижда цялата тази промяна да се случи и да започне да функционира от 1 юли 2018 г.
В отговор, отново на препоръките на Световната банка, се засилва и ролята на Фонда за сигурност на електроенергийната система, като ако досега компонентата „задължение към обществото“ в крайната цена на електроенергията се събираше от НЕК, оттук нататък този компонент или събирането на тези средства ще преминат от НЕК към Фонда за сигурност на електроенергийната система. Фондът ще събира средствата, а за най-малките производители под 4 мегавата, които все още продължат да продават енергията си задължително на НЕК при старите си условия със стария си договор, Фондът ще прави разплащания с НЕК.
С цел да се гарантира финансовата стабилност на Фонда са въведени текстове, които изискват от всички търговци или крайни клиенти на електроенергия в България да внасят финансова гаранция в размер на 150% от най-високата им месечна стойност за предходните 12 месеца на компонентата „задължение към обществото“. Тоест търговците плюс клиентите, които ще дължат към Фонда това задължение към обществото, ще бъдат длъжни да внесат 150% от най-високата месечна вноска за предходните 12 месеца. С цел да предоставим облекчение на коректните фирми и да ги разделим от тези, които не се държат коректно на пазара, предвиждаме след първите 12 месеца за фирмите, които са били изрядни и са внасяли навреме цялата сума „задължение към обществото“, финансовата гаранция да намалее от 150% на 100%, а ако са коректни повече от 24 месеца, тя да намалее на 50%.
Финансовата гаранция се налага, тъй като видяхме, че през последната една година, когато средствата се събираха от НЕК, повече от 10 дружества – търговци на електроенергия, забавяха своите плащания и към момента дължат около 50 млн. лв. на НЕК. За да избегнем този проблем, всъщност за да не се пренесе този проблем от НЕК във Фонда и по този начин да застраши неговата приходна част, предвиждаме Фондът да изисква такава финансова гаранция в размер на 150%, съответно на 100% или 50% във времето от компонента „задължение към обществото“.
С предложените промени размерът на свободния пазар в България като процент от общо консумираната електроенергия в страната ще нарасне от 54 – 55%, в момента е около 54 – 55%, до над 65% от електроенергията. Регулираната част ще остане малко над 30% на този етап.
В Законопроекта се предвижда методика, по която регулаторът ще изчислява прогнозната пазарна цена. Тъй като договорите за премии ще стъпят на прогнозната пазарна цена на електроенергията, за следващите 12 месеца предвиждаме регулаторът да определя тази референтна пазарна цена за следващия едногодишен период на базата на методиката, тоест да няма субективизъм при формирането на цената, да има колкото се може повече обективни обстоятелства, които да определят тази цена и тя да бъде максимално близка до пазарната цена в следващите 12 месеца. Това задължение за всеки регулаторен период, тоест всяка година преди 1 юли или на 1 юли ще бъде определяна референтната пазарна цена за следващия регулаторен период. По този начин ще се променя съответно и фиксираната компонента, която е договорът за премия, за който вече споменах.
Друга част от Законопроекта предвижда въвеждане на европейски правила, всъщност на нормите в изпълнение на Регламент № 1227/2011 г. на Европейския съюз за интегритета и прозрачността на пазара на търговия на едро с енергия, така наречения „ремит“. Логиката в това е не само, че то е задължение на България като член на Европейския съюз, а и защото след промените на свободната част на пазара на електроенергия в България или свободният пазар на електроенергия в България ще нарасне значително и са необходими механизми от страна на КЕВР, с които механизми КЕВР да контролира, че на пазара не се случват злоупотреби. За да може КЕВР да изпълнява тези свои функции, са необходими допълнителни финансови средства, така че между първо и второ четене мислим в посока да предложим текстове, с които да осигурим финансова независимост на Комисията за енергийно и водно регулиране.
И не само това, обмисляме и промени, в които да дадем – някои го наричат „тестови период“, други казват „по-дълъг гратисен период“ – за производителите да сключат новите договори за премия с Фонда за енергийна сигурност, като това не изключва започването и стартирането на работата на новия модел от 1 юли 2018 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Добрев.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вие чухте резултатите от заседанието в Енергийната комисия. Очевидно за пореден път ще вървим в известен смисъл към единомислие по отношение на посоката. Но тук детайлите са много важни.
По първия законопроект искам да фокусирам Вашето внимание на детайлите, които ще определят нашето внимание на второ гласуване и по-скоро да очертая съдържанието на това, което искаме да кажем.
За нас трябва на първо време един по-значим фокус на това каква е целта на настоящия закон. Той е или реформи с цел либерализация, което е задължително и необходимо на електроенергийния пазар, или радикално сваляне на цените на енергийната борса под натиска на определени потребители на електроенергия.
Следователно тук голямата опасност е, следвайки либерализацията, да пристъпим една граница, в която няма да бъдем ефективни и в крайна сметка може да постигнем един факт – така да го кажа с едно изречение – може да допринесе за евтин износ на българска евтина електроенергия за други пазари. Смятам, че ще намерим тази средищна точка, в която това да не бъде факт при детайлите на второ четене.
Сега Законопроектът, вместо свободен пазар на електроенергия, предвижда – как да го кажа по-ясно – задължителна продажба единствено и само през борсата, Българска независима енергийна борса. Тук отварям една скоба. Когато кажем, колеги, „Борсата“ имаме ли предвид румънската борса за електроенергия, австрийската или някои други? Защото ако единствено и само под „свободен пазар“ разбираме изкарването задължително на „независимата енергийна борса“, според мен ще имаме колизия – тук ще помоля Министерството да вземе отношение – с чл. 102 по отношение Договора за общността. За нас неминуемо борсата трябва и може да бъде елемент от свободния пазар, но не единственият, тъй като Вие знаете, че колкото и да прикриваме този факт, ако го оставим по този начин, че единствено и само всеки е задължен да продава на борсата, то тогава няма да постигнем този ефект и ще има колизия според нас с европейското законодателство.
Трети момент. Пълноценното въвеждане на регламента „ремит“ е достатъчна гаранция, че изсветляването, прозрачността, липсата на спекулативни сделки ще бъде факт. В този смисъл и по отношение на КЕВР и по отношение на цялостната търговия смятаме, че това е позитивно.
Само че оценихме всички заедно, включително и по думите на КЕВР, че те с този огромен обем информация, който се задава, към момента не са достатъчно добре подготвени да реагират на ситуацията.
Четвърто, пазарната интеграция на възобновяемите източници и тези, които наричаме „високоефективно комбинирано производство“, е най-голямата ценност на идеята в този закон. Предвидените в Закона договори за премии, които заменят договорите за разлики и преференциалните цени определено са такъв елемент. Само че вижте каква е хипотезата! В момента имаме вече нотифицирани по отношение на ВЕИ-то хипотези за държавна помощ. В един и същи момент, ако приемем, че през месец юли това стане факт, какъвто е замисълът на вносителите, ще имаме два механизма, единият от които е нотифициран и нашето твърдение е, че задължително трябва да нотифицираме и новия механизъм. В този смисъл въпросът е отчасти към вносителите и повече към Министерството – каква е готовността за подобна нотификация. Аз лично ще предложа да има някакъв преходен период, докато двете нотификации станат валидни, за да върви по-добре системата.
На следващо място, тъй като доста неща искам да кажа, но не искам да Ви отегчавам – по-скоро на второ четене ще има сериозни дебати. Спорен е въпросът защо изобщо не освободим в смисъла на свободния пазар възможността да се продава и на краен клиент. Ще ползвам, аз тук винаги ползвам една много хубава латинска мисъл: „Omnis determinatio est negatio“ – „Всяко определение е ограничение“. В нас остава усещането, че с подход към либерализация ние със задължението единствено и само на Българската независима борса да се продава вървим към една свръх регулация, за която мога да дам пример, че и от Германия и по отношение на българския пазар включително, КЕВР не съумява да урегулира някои динамики на цените и с това показва своята неефективност. Или, казано с едно изречение, по този довод, свободният пазар за нас, въпреки че седим отляво, е много по-ценно постижение и пазарната интеграция на ВЕИ-тата е много по-значимо събитие, отколкото изключителното задължение да вървим само през Енергийната борса.
В заключение: ние заявихме и в Комисията – подкрепяме направените като посока предложения, но сега на първо четене ще гласуваме „въздържали се“ като знак за това, че искаме много сериозно да се обединим в добри текстове на второ четене със забележките, които току-що Ви представих.
Няма да скрия от Вас, че ми направи странно впечатление в хода на дискусията в Комисията, че едрите представители на българския бизнес не успяха да направят разлика между това една стока да има борсова цена и това една сделка да се извърши през борсата, но приемам, че, включително в дебат с тях, ние ще ги убедим, че абсолютизирането на борсата не е единственият механизъм за свободния пазар.
В заключение искам да кажа, че според нас има механизми и то гъвкави. Знам, че се разработва така наречената „интра дей платформа“, която в рамките на деня да позволява такова търгуване, но нека заедно помислим дали да не се държим още по-либерално, още по-свободно, защото, повярвайте ми, 4 теравата са факт. Вашата оценка, която сте дали – това ще бъде допълнителната енергия на пазара. Но тези 4 теравата имат отношение към предлагането на енергията, а когато говорим за публична услуга, за изключително значим ресурс, който в известен смисъл е валиден и значим за всички граждани, за да се държим пазарно, трябва да се опитаме да гледаме и търсенето. Едва когато търсенето и предлагането имат някакво равновесие, ние с Вас ще сме си свършили работата. Нашите предложения ще бъдат в тази посока.
По отношение на втория законопроект, колеги, подкрепяме го и благодарим на колегите „Обединени патриоти“ за това предложение, защото то наистина може да запълни огромна дупка в българското законодателство, която да ни помогне да отстояваме много по-значимо и по-ясно контрола на държавата върху естествени монополи, публично значими обществени дейности.
Искам да Ви дам един пример и ще Ви кажа какво предлагаме ние в тази посока. През 2004 г., когато лошата държава е продавала, държавата като лош стопанин – нали този евфемизъм често се споделя от дясно, имайте предвид какви са били квалификационните изисквания към купувача на енергоразпределителните дружества в България. Аз ще Ви ги кажа с четири изречения: първо – 7 хил. гигаватчаса продадена енергия през собствени мрежи; 700 млн. евро доказан от счетоводни баланси личен капитал; ниво на кредитен рейтинг по „Фич“, по „Стандарт енд Пуърс“ и „Томсън Бенк уоч“ – не по-малко от BBB; и на последно място – доказан опит на либерализиран пазар в поне една държава по смисъла на Регламент 96/92 с не по-малко от 5% дял; пето условие – забрана за продажба на компании, които са офшорни.
Забележете по какъв начин държавата тогава, дори тогава, когато и ние сме били принципно против раздържавяването, се е погрижила какъв да бъде купувачът на ЧЕЗ. За съжаление, през годините, тъй като е отпаднал периодът за мораториум върху тези акции, имайте предвид, че това, което предлагат колегите „Обединени патриоти“, ние трябва да го разпишем още по-детайлно.
Да, правят ми знак, че има още доводи. Благодаря за Вашето внимание, но подкрепяме втория законопроект, а по първия се надяваме на второ четене с Вас да предложим, и заедно с Министерството, доста прилични текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Има ли реплики?
Първа реплика – господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Костадинов, за коректното и конструктивно изказване. Радвам се, че, както винаги, в Комисията по енергетика имаме една и съща философия за промените в Закона.
Искам да обърна внимание само на няколко неща. По отношение на тези 4 тераватчаса – ще започна отзад напред, които излизат на свободния пазар. От друга страна, загубите на ЕРП-тата и на ЕСО са в размер на 3,6 – 3,8 тераватчаса. Тоест допълнителната енергия на свободен пазар като предлагане се посреща с почти същото допълнително търсене от страна на ЕРП-тата и ЕСО.
По отношение на реформата – целта на реформата е наистина да либерализира пазара и да приложи европейските правила и в България. В никакъв случай това не е сваляне на цените и точно затова ние не предвиждаме договор за разлика, а предвиждаме договор за премия, защото договорът за разлика стимулира производителите, които имат такъв договор за разлика, да предлагат електроенергията на нулеви или отрицателни цени просто защото ще получат цялата разлика до преференциалната цена, която имат.
В модела, който ние предлагаме, те ще получат една фиксирана премия и от тази гледна точка ще са стимулирани да продават колкото се може по-близо до пазара, до пазарната цена.
А по отношение на това дали да се продава само през борсата – попитахте дали тези производители могат да продават на румънската, австрийската или на някоя друга борса – могат да продават на която борса искат. Не се казва, че трябва да е само българската борса – през която и да е борса. Но тук от нашата група сме твърдо убедени, че трябва да остане правилото за продажба през борсата, тъй като това е едно голямо постижение за изсветляване на енергетиката според мен, защото в миналото сме свидетели, чували сме за продажби на ток по телефона или без процедури, при непрозрачни условия. За пръв път в България имаме прозрачност при продажбата на тази стока – тока. От тази гледна точка сме твърдо решени, че трябва да запазим тези правила.
Освен всичко, ако е извънборсов пазарът и се сключват сделки на цена, която не е близка до пазара, цена, която е много по-ниска – например на 10 лв. или на 20 лв., то тогава Фондът за енергийна сигурност също ще загуби приходи, защото той взема 5-процентна такса от приходите, тоест при сключване на сделки. И в такъв случай дори производителят и купувачът ще са стимулирани да продават на по-ниски от пазарните цени, тоест да манипулират пазара, само и само да внесат по-малка вноска от 5%.
По отношение на пренотификацията – съгласен съм с Вас, но вярвам, че тези правила, този модел е известен от дълго време, от повече от две години, и съм сигурен, че Министерството има готовност да направи пренотификацията по най-бързия начин, защото тук не става въпрос за цялостна нотификация на схема за държавна помощ, защото за ВЕИ вече има направена такава нотификация.
Става въпрос за изменение в известен смисъл на тази нотификация. Според мен има достатъчно време за пренотификация. Прави сте, че такава трябва да се случи.
И отново, ако се върна към борсата, към края на миналата година имаше 5 – 6 активни търговци на електроенергия в страната. В момента на борсата има регистрирани 58 участника на единия пазар, включително крайни клиенти, както Вие споменахте. Крайни клиенти на електроенергия си купуват енергия директно от борсата, без да минават през търговец или посредник, или който и да е друг; 42-ма регистрирани на втория пазар, който функционира в момента; и 20 вече регистрирани за пазара интра дей, който очаквам да стартира на 11 април. Тоест това показва, че пазарът е свършил своята работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Добрев. Не Ви прекъснах. Времето, което надхвърлихте, беше отнето от групата.
Има ли други реплики?
Господин Костадинов, заповядайте за дуплика. Не желаете дуплика.
Следващо изказване – господин Рамадан Аталай.
Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Колеги, нищо, че сме много малко в залата, ще Ви помоля поне този път – не се правя на умник, но поне този път да ме чуете, за да не изпаднем в такава ситуация – след това да се чудим как да се измъкнем.
Много моля колегите от ГЕРБ и от БСП – на моите аргументи, ако имат аргументи, които да са против, да излязат на трибуната и да направим един много сериозен дебат. Защото днес, колеги, ако продължаваме да приемаме законите от гледна точка на популизма и от гледна точка на това какво се случи с продажбата на ЧЕЗ, и да се опитаме да променим законите, така че да създадем проблеми на институциите на държавата, засягайки всички правила в Европейския съюз – европейските директиви, нарушавайки Закона за енергетиката, нарушавайки Конституцията – за равноправното, за частната собственост, еднакво с държавната, с общинската собственост; ако всички тези разграничения тук не ги правим, ще се наложи държавата да плати много сериозни суми и на ЧЕЗ, и на EVN, и за всяка следваща сделка, която ще се случи в енергетиката, колеги.
Молбата ми е към ГЕРБ – за това, че накарахте колегите от ОП да внесат този законопроект, без да се двоумите, само за да излезете от онази ситуация, която се е създала: в момента да се осъзнаете и да направим така, че този законопроект да не бъде приет.
Първият ми аргумент. Не го възприемайте, не го казвам, колеги, защото националистите сте предложили този законопроект. Изключвам това нещо. Предлагам Ви да чуете. Вижте сега какво правим – натоварваме Комисията за енергийно и водно регулиране да се занимава със сделките за разпореждане с акции или дялове от капитала на търговско дружество – търговски сделки или извън пазара на енергия. Това не им е в правомощията. Те нямат никакви правомощия да се занимават с продажбата и разпределението на дяловете.
Следващото, което е – в този смисъл те са изцяло израз на правото на свободна стопанска инициатива и отразяват принципите за свободно движение на капитали по чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Точно и ясно. Аргумент, който няма как да оборите.
А сега да Ви кажа накратко какви са правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране. „Правомощията на регулаторния орган: първо, да създава и да осигурява прилагане на регулаторната рамка на пазара на електрическа енергия и на природен газ, респективно да регулира дейностите, които се осъществяват в рамките на този пазар“. Не искам да Ви чета по-нататък следващите техни правомощия.
Колеги, ако искате да вземем почивка, ако искате, съберете се председателите на парламентарните групи – много Ви моля, ако с тази философия, по този начин предложен, този законопроект се приеме, щетите за държавата ще бъдат много големи.
И приключвам – толкова за първия законопроект. От ДПС няма да сме в единомислие, от ДПС няма да подкрепим такъв закон, който е в ущърб на всички правни, регулаторни рамки на Европейския съюз и на Закон, приет от предишните парламенти в тази зала.
По втория законопроект. Вторият е много интересен законопроект, колеги. Тук имаме една последователност, вървим към либерализация на националните пазари според Европейския съюз. Либерализационният процес протича поетапно от 2015 г. – онова, което сме почнали, беше стартирано и всичко това става по правилата на Световната банка. За тази либерализация, за която дълго време говорихме, с поетапните процеси, които вървят в момента, сме съгласни и трябва да приемем тези правила. Обаче, тъй като са много съществени, променяме цялостната философия оттук нататък за търговията на електроенергия, производството, включително в целия етап.
Ще Ви помоля, така както беше направено общественото обсъждане, между първо и второ четене – има определени пропуски, които са направени, и прозират определени лобистки интереси – може би не трябваше да го кажа, но съм убеден, че всички колеги, когато седнем между първо и второ четене, ще направим всичко онова, което е възможно, да създадем следващата регулаторна рамка и правната форма за по-нататъшното развитие на енергетиката в България. Ако не съм прав, заповядайте и ми кажете.
Госпожо Председател, наистина предлагам почивка, за да може да има консултации между парламентарните групи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Аталай.
Заповядайте за реплика, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми господин Аталай! Ако има със сигурност някой, който е съучастник във варварската приватизация на ЕРП-тата, това са представителите на ДПС. Те бяха част от онова управление, което създаде цялата верига от проблеми, с които се занимаваме почти десетилетия оттогава.
Първо, тези дружества не трябваше да бъдат приватизирани изобщо. Ако по някакъв начин беше вкарана частна инициатива, било под форма на концесии, било под някаква друга форма, която да защитава държавния интерес, ние днес нямаше да водим този дебат. Само че тогава се гледаше моментния интерес, гледаше се да се продаде населението на държавата като клиенти, като консуматори и да се гарантират на определени монополи дългосрочните печалби.
Вашето изказване е несъстоятелно по няколко причини. Тук говорим за аргументи. Първо, няма как да нарушаваме Закона за енергетиката, ние изменяме Закона за енергетиката. Това е ясно на всеки, който се занимава със законодателство.
Комисията за енергийно и водно регулиране има право да контролира продажбата на обособен актив, на част от мрежата примерно, която е частна собственост, значи пак имаме нарушение на Конституцията, така ли?! Не, законодателят е казал: тази собственост, макар и частна, е създадена в полза на обществото и има специален режим на използване. Това е всъщност единственият, не, не е единственият, има и други такива случаи, но е един от малкото случаи, когато частната собственост може да премине на управление от държавата, точно защото трябва да се гарантира общественият интерес.
И в това отношение нашето предложение е просто доразвиване на идеята в правилна посока. Всъщност КЕВР има много задачи, но една от основните е да гарантира стабилността на енергийната система. И всъщност с нашия закон ние му позволяваме да изпълнява по-ефективно това негово основно правомощие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Има ли друга реплика?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Аталай! В момента гласуваме едновременно два законопроекта, които нямат нищо общо един с друг, но такава е парламентарната практика – когато по едно и също време се входират два законопроекта, те да бъдат разгледани едновременно от пленарната зала и между първо и второ четене да бъдат обединени, както ще направим и ние, надявам се с гласуване в Комисията по енергетика следобед.
Искам да обърна внимание, че това, което казахте конкретно, бе по отношение на Законопроекта на колегата Искрен Веселинов.
По отношение на Законопроекта, който сме внесли аз и моите колеги Валентин Николов и Александър Ненков, не чух конкретни предложения, но ние като вносители ще работим върху текстовете и по време на парламентарната ваканция. Така че Ви каня официално, ако искате, да вземете участие в работната група, в която да мислим заедно върху предложенията или върху допълнителни редакции, които се налагат в текстовете. Предварително ще кажа, че едната от промените ще бъде в посока да дадем по-дълъг гратисен период за сключването на договорите с производителите с преференциални цени – въпросните договори за премия, за които става въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Добрев.
Има ли следваща реплика? Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Аталай! Господин Аталай, тук е мястото, където правим промените и тук решаваме в общи линии какво да прави КЕВР в такъв свръхрегулиран пазар. Смятам, че това е ясно.
Уважаеми господин Аталай, ние и в момента сме убедени, че в чл. 21, т. 23 на действащия закон и в чл. 91 и 92 на Наредба № 3 КЕВР има правомощията да вземе отношение, но господин Иван Иванов в доста витиевата форма отказва да направи това. Той иска да му го кажем по-ясно. Смятам, че с тези промени ще го кажем по ясно, за да защитим държавата да има регулираща функция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Заповядайте за дуплика, господин Аталай, имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Костадинов, аз мисля, че Вие вчера присъствахте на разговора между министъра на финансите и тази комисия, и тогава – не искам да засегна някой – Ви помолих да не четете Закона за енергетиката като бракоразводен документ. Нито чл. 21 дава правомощия на КЕВР да вземе решение при цялостна продажба на акциите да се намесва в частно-правни взаимоотношения, нито в чл. 92 има такива правомощия. Обаче в Закона пише следното: „След като се сключи сделката, независимо дали се продава ЧЕЗ, EVN и други, основните институции, които дават съответно становище за сделката, са Комисията по защита на конкуренцията и Комисията по енергийно и водно регулиране, но забележете, след като е приключила цялостната дейност. Пак Ви казвам – според всички изисквания на правните норми на Европейския съюз, с които ние сме се съгласили. Преди това всяка намеса на парламента, всяка намеса на институциите в тази държава се приема като намеса в частна сделка и последствията са много тежки. Толкова.
А доколкото това, че ДПС е участвала в приватизацията, да Ви кажа – няма нито един от ДПС, който да е приватизирал. Да сте чули някъде някой да е собственик на хотели, на заводи, на фабрики? Аз при Вас мога да изброя много други! Но когато сме приватизирали, сме създали специално за енергетиката Стратегия за приватизация на енергетиката и ще Ви помоля да я прочетете. И тази Стратегия е по искане на Световната банка. Значи Световната банка разпорежда да се приватизират тези предприятия, тогавашното българско правителство прави Стратегия. В Стратегията има ред неща, където тогава са описани от стратегическия инвеститор до възможността на държавата за определени проценти за участие. Но всичко е записано в правила и в норми.
Вие сега се опитвате да направите нещо, с което ще навредите на държавата. Оставете ДПС, оставете политическите сили, които в момента по една или друга причина грешат – едните от дясно казват: „Искаме държавата вътре“, макар че не са убедени. Левите – в момента популизмът ги тресе, „Аврора“, постоянно през цялото време се опитват по някакъв начин да се вмъкнат в нещата. И Вие правите грешка след грешка, скандал след скандал. Поне този път не го правете, много Ви моля! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има ли други изказвания?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече казахме, ние по принцип сме за този законопроект във връзка с последователната политика за по-нататъшната либерализация на енергопроизводството, енергоразпределението и енергопродажбите. Но имаме сериозни забележки, които до голяма степен ги споделих в Комисията. Сега ще Ви запозная и Вас с тях.
На първо място, считаме, че ненотифицирането на предложените промени преди гласуването им от Народното събрание е в противоречие с европейското законодателство и повтаря грешките, които бяха допуснати преди седем години със сегашния Закон за възобновяемите източници. Едва ли е необходимо да се подчертава очевидната необходимост от нотификация на Европейската комисия, което задължение безспорно произлиза и от разпоредбата на чл. 107 от Договора за Европейския съюз. Разбирането, изразено от вносителите на Законопроекта, че макар и изключително закъсняло, нотифициране на държавна помощ, свързана с преференциалните цени, предвидени в Закона за енергията от възобновяаеми източници от 2011 г., изключва необходимостта от предварителна нотификация на този законопроект, каквото беше демонстрирано по време на заседанието на Комисията по енергетика, каквото казаха вносителите, смятам, че е неправилно. Законопроектът предвижда съвсем нова структура на помощта, която ще бъде предоставена чрез определяне на премии за производителите на възобновяеми енергийни източници, а не преференциални договори, което предполага ново нотифициране на новопредвидената схема за държавна помощ.
Дори да приемем, че становището на Европейската комисия би било в посока на липса на необходимост от нова нотификация, схемата на подпомагане следва да бъде представена на Европейската комисия поне за оценка и становище.
И нека да припомня, че опитите за последващо непредварително нотифициране не са от вчера, вече споменах за Закона от 2011 г. за енергията от възобновяеми източници. Законопроектът тогава отново не беше нотифициран и доведе до повече от проблемите, с които в момента се опитваме да се справим.
Последващата, макар и закъсняла нотификация, и отговорът на Европейската комисия безспорно потвърдиха, че решението за ненотифициране на тогавашната помощ е било неправилно.
Второто нещо, което ни притеснява, е, че се провежда реформа без какъвто и да е преходен период и без каквато и да е подготовка на участието в нея. От репликата на господин Добрев разбрах, че между първо и второ четене най-вероятно ще се предвиди такъв период.
Искам още един път да обоснова необходимостта от това нещо. Както при всяка съществена промяна на законодателството в областта на промяната на пазарния модел в електроенергийния сектор има необходимост от преходен период от около година, година и половина, преди ефективното прилагане на новия модел, за да могат да се изгладят каквито и да е грешни допускания за модела и той да може да стане устойчиво по-добър, така е необходимо това да се случи и с новите правила, които вкарваме в момента. Още повече такъв преходен период ще съвпадне и с необходимостта, както споменах, за нотифициране на помощта пред Европейската комисия. И двете неща могат да вървят съвсем паралелно, за да нямаме противоречия.
Примери много за това как сме въвеждали постепенно и поетапно нещата, било с балансирането по отношение на възобновяемите енергийни източници от 2014 г. след няколко сухи тренировки, правилата за търговия с електрическа енергия, работата на Независимата енергийна борса, пазарните участници на която имаха възможност в условията симулиран пазар да проверят допусканията, които моделът залагаше и не се стигна до срив на електроенергийната система. Даже и отделните елементи и различните платформи на Независимата електроенергийна борса бяха въвеждани и започваха работа през достатъчно отдалечен период от време.
Примерът на другите водещи в реформата на електроенергийните си системи държави – членки на Европейския съюз, също е свързан с предвижданите достатъчно дълги преходни периоди преди реализирането на пазара.
Следващото нещо, което ни притеснява в Законопроекта, е, че той противоречи на Закона за нормативните актове, като не е извършена предварителна оценка на въздействието му в съответствие с чл. 19 и следващите от Закона за нормативните актове. В Комисията си говорихме, че трите страници, които са написани, са най-многото досега представени такива. Но аз считам, че за един такъв законопроект това е много малко. Приветствам това, което председателят на Комисията по време на заседанието каза, че между първо и второ четене ще се създаде работна група, която да разработи по-подробно и да поизчисти онези проблеми, които съществуват.
Надявам се наистина това да бъде направено, защото темата е изключително важна и не може да си позволим да правим експерименти там, където е застрашена електроенергийната сигурност на държавата.
Другото нещо, което ни притеснява, това са нереалистичните срокове за приемане на подзаконовите нормативни актове по прилагането на Законопроекта и невъзможността за осъществяване на реформата в рамките на времето до началото на новия регулаторен период – 1 юли 2018 г .
В съответствие с § 33 от Законопроекта подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона следва да бъдат приведени в съответствие до три месеца от влизането му в сила.
Съгласно § 39 от Законопроекта по-голяма част от него влиза в сила от 1 юли 2018 г., а едновременно с това § 37 предвижда, че в срок до 30 юни 2018 г. производителите трябва да сключат договори за разлика, или така наречената премия. Считам, че сроковете, които са предвидени в Законопроекта за приемането и привеждането в съответствие на подзаконовите нормативни актове, са изключително кратки и напълно нереалистични, което поставя под невъзможност осъществяването на реформата да се състои в рамките преди началото на новия регулаторен период от 1 юли 2018 г. Примерно Законопроектът предвижда разрешение като това договорите за разлика да бъдат сключвани преди да има ясни правила по начина, по който трябва да бъдат сключени. Това е проблем, който също трябва да бъде изчистен между първо и второ четене според нас.
Имаме и риск от засягане на правата на инвеститорите, гарантирани от Договора за енергийната харта и умножаването – ще се изразя малко по-така иносказателно – на международните правни действия срещу България след приемането на Законопроекта. Има опасност не всички интереси да бъдат напълно удовлетворени, интересите на инвеститорите в България, както се случва доста пъти от 2012 г. насам, защото знаем, че имаме проблеми. Аз към края ще се спра и на някои от предложенията, които ще направим.
Знаете, че в Испания и Чехия вече има осъдителни решения, свързани с реформата с обратна сила, които са осъществени от тази държава и нека да се опитваме да се поучим от грешките на другите да не ги повтаряме, защото имаме горчив опит и не е хубаво той да се умножава.
Накрая искам да похваля вносителите, че са се съобразили с притесненията на сектора и са оттеглили предложената в първи вариант на текста – нова разпоредба на чл. 36и, ал. 3, т. 2 от Закона за енергетиката, по силата на която премии нямаше да бъдат дължими, ако производителят е сключил сделка на борсов пазар при отрицателни цени.
Знаете, че в държавата можеше да се случат – не защото някой иска да продава на отрицателни цени, а защото пазара би предположил едни такива и щяхме да накажем инвеститорите, без да имат вина за това нещо – благодаря, че сте го направили.
Само ще маркирам и две-три предложения, които ще направим между първо и второ четене. На първо място, това е, както вече казах, ще искаме един гратисен период във функционирането. Аз, доколкото разбрах, и председателят на Комисията се съгласи с това нещо – до Нова година да не се вкарват договорите за разлика, премиите към ВЕИ-тата, за да могат все пак те да имат шест месеца възможност да проиграят на практика как би изглеждала продажбата. Освен това да има възможност за вкарване и на методиката за изчисляване на цените, наредбите и всички други неща, които са необходими, и дай боже, нотификацията до този момент да излезе, госпожо Министър, защото това е Ваш ангажимент, на изпълнителната власт, не е наш – само да Ви обърна внимание върху това.
Второто нещо, което ще предложим: най-вероятно ще се опитаме да въведем една дискусия и да видим дали е необходимо балансиращи групи само от производители да имат възможност да излизат на пазара, дали не трябва да има и потребители вътре в това нещо. Тоест да го погледнем, тема за дискусия е това нещо, което ще видим.
Последното нещо, което аз имам ангажимента да внеса като предложение – понеже така или иначе говорим за защита интереса на потребителите, най-вероятно ще има предложение по § 18 във връзка с малките производители на ВЕИ. Помните тогава, когато направихме едни промени, с които ударихме до голяма степен цените, по които те продаваха според мен в посока, която малко надхвърли техните възможности.
Ние ще се въздържим при гласуването на този законопроект, но ще участваме активно в промените и предложенията между първо и второ четене. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Реплики?
Господин Добрев, заповядайте – първа реплика.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Ерменков, има едно нещо, с което категорично не съм съгласен и държа да го подчертая тук, от тази трибуна. Вие говорите за това, че има риск от засягане на правата на инвеститорите и едва ли не давате примери с Испания и Чехия, където се водят дела от страна на инвеститори и има осъдителни решения. Това, което ние правим като реформа, няма нищо общо с това, което е направено в Испания и в Чехия, защото в тези държави реално държавата е променила средата, като се е опитала да намали приходите на тези производители и да наруши техните норми на възвращаемости, което се е случило вероятно и затова има осъдителни присъди.
Тук целта не е такава. Тук целта е крайният резултат отново да е същият. Ако преференциалната цена на някой фотоволтаик е 485 лв., с промените той ще взема тези 485 лв., само че от два компонента – единият е пазарната цена на електроенергията, другият – премията. Целта на Законопроекта – искам ясно да го подчертая, не е да застраши правата на инвеститорите.
Благодаря за оценката за отрицателните цени и аз смятам, че това е правилното решение. Първоначалният текст не беше добър, прав сте за това. Ето, виждате, усещаме докато още го мислите, и преди да сте предложили Вашето предложение и го инкорпорираме веднага в Законопроекта – пример за това е как Комисията по енергетика работи конструктивно.
По отношение на нотифицирането също не бих се съгласил с Вас, защото да, нотификация е необходима, обаче аз не знам в историята на този парламент да има нотификация преди да е приет някой законопроект. И Законът за ВЕИ – 2007, и Законът за ВЕИ – 2008, и Законът 2011 не са нотифицирани предварително. Кафявата енергия чака нотификация от 2007 г. – единадесет години кафявата енергия чака нотификация! Нищо фатално не е станало! Единадесет години купуваме тази енергия на по-високи цени от пазарните, без да сме нотифицирали държавната помощ. Още повече тук в случая, съгласен съм с Вас, и по отношение на отлагателните текстове ще има работна група. За тази работна група ще дадем график, както вече казах тя ще заседава и по време на парламентарната ваканция. Ще изпратим график на всички народни представители и при всяка възможност Ви каня да участвате в работната група, за да измислим най-добрия механизъм, с който да дадем такъв гратисен период, тестови период и така нататък, както цитирам Вас, защото тестовия период Вие го използвахте първи, за да може този преход да бъде максимално гладък.
По отношение на оценката за въздействието – да, наистина три страници е най-голяма оценка на въздействието на Законопроекта. Постарали сме се вносителите, но има какво още да се желае, разбира се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Добрев.
Има ли други реплики?
Заповядайте за дуплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Дупликата ще е кратка.
Първо, по отношение на интересите на инвеститорите – сигурно нямаше да бъдат застрашени и щяха да получават същата сума, ако нямаше калкулирана прогнозна цена плюс добавка, но, но, но това би могло да се постигне – казвам го като друга философия, която би могла – да направим това, продажбите на пазара и след това договорите за разлика да се удостоверяват от КЕВР като разлика, каквато трябва да бъде доплатена, за да получат онези пари 100%, които са имали преди това. Това е тема на друг разговор.
Колкото до нотификацията, господин Добрев, и това, че имаме много такива случаи, в които не сме нотифицирали, или сме нотифицирали късно и нищо фатално не се е случило, ще ми позволите да дам един пример от бита. Може да пресечете една улица десет пъти на червено и нищо да не Ви се случи, но на единадесетия път може и кола да Ви бутне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз няма да се спирам толкова в широк спектър, защото моят колега в изложението като вносител и след това като реплики доста яснота внесе. Аз искам да благодаря на всички, че все пак приемат философията. Разбира се, между първо и второ четене има доста работа, наистина доста работа.
Аз мога да кажа, че благодарение на работната група се свърши изключително много работа, защото това е труден закон. Трудно се въвежда тази либерализация, така че да не се въздейства върху пазара и в един момент да се окаже, че този пазар не може да действа или създаваме примерно непазарни принципи.
Направихме нещо – мисля, че за първи път направихме обществено обсъждане на предложение, което фактически е направено от народни представители, тоест качихме го на една платформа на Световния енергиен съвет и се получиха достатъчно количество предложения, съображения със Закона. Ние ги разгледахме всички доста внимателно. Разбира се, някои търпят развитие, както на производителите на възобновяеми източници, така съответно и от разпределителните дружества. Имаше съответно и от търговците някои съображения. Повечето, бих казал, че са вкарани в Закона още на първо четене.
Това показва, че ние търсим някакъв вид консенсус. Не искаме да налагаме някаква конкретна философия. Най-важното от тази философия е именно тази пазарна цена, която трябва да определи КЕВР, разбира се, по една методика, която ние вкарахме и е задължителна в наредбата, която трябва КЕВР да одобри, така че всички участници на пазара да бъдат убедени, че това ще бъде наистина прогнозната пазарна цена.
Нека не забравяме, че ако има изменение с пет лева на този пазар, тоест КЕВР сбърка с пет лева от средната стойност на тази цена, то това ще рефлектира не повече от един процент от общата сума, която получават ВЕИ-тата. Не повече от един процент! Така че тази грешка няма да бъде нито фатална, нито съизмеримо голяма спрямо сумата, която получават с по-дългосрочни договори и сега.
Аз не смятам, че това е голям проблем, но по този начин ние формираме невъзможността на пазарните субекти да изкривяват пазара, защото, ако по някакъв начин ние ги компенсирахме веднага или им давахме веднага разликите в Договора за разлики, то в тези случаи те нямаха нуждата да бъдат изрядно пазарни субекти и биха въздействали в пазара надолу или нагоре, дори биха влезли в някакви картелни споразумения, защото по този начин ще ги провокираме да правят такива картелни споразумения. Това наистина е най-доброто, върху което се спряхме като модел.
Искам да обърна внимание и върху един друг проблем, който наистина показаха търговците, не само търговците, всички, които имат някакви задължения към Националната електрическа компания към момента, задължения към обществото, които са натрупали и те фактически прибират от своите потребители и ги дават съответно към Националната електрическа компания. Някои се мотивират с това, че имат забавяния на ВиК дружества, градини и така нататък, защото те не печелят от събирането на тази дейност. Така или иначе поради факта, че повечето участници нямат такива активи, които да могат да бъдат заложени, или Националната електрическа компания да е сигурна, че ще ги събере. Затова трябва да има именно такава гаранция. Проблемът е, че трябва да се оцени между първо и второ четене да направим една оценка на този риск да не отсеем достатъчно много от търговци, от други производители на кафява енергия в такъв случай, че да останат достатъчно малко, така че пак да нарушим конкурентоспособността.
Може би един вариант на вземане на решение от Фонда за сигурност на енергийната система, в който след преценяване на обстоятелствата да има възможност за отсрочване, ще даде възможност да не бъдат принудени голяма част от частниците да излязат от този пазар и да се получи възможност за един олигопол примерно.
Аз смятам, че като философия и даже като текстове това е много добра основа, върху която да се работи между първо и второ четене. Породиха се няколко варианта, така че хем да влезе в сила този закон – разпоредбите и съответно КЕВР след 1 юли да има такава прогнозна пазарна цена и също да бъдат защитени инвеститорите, тоест да им дадем една отсрочка от порядъка на до края на годината. Има различни варианти, които даже и в момента сме ги обсъждали. Аз мисля, че това е един добър вариант – хем да се тества и пазарът, защото това е голяма промяна за всички. Четири терават часа ще отидат на този пазар. На това отгоре участниците нямат навик да продават на българската независима енергийна борса. Не само това – самият Фонд още не е достатъчно добре организиран, няма типовите договори, които веднага да предложи.
Всъщност ние трябва да провокираме тези процеси да се сбъднат бързо, но винаги трябва да имаме тази отсрочка, която да даде възможност пазарът да се адаптира. Имаме такива идеи, но, разбира се, заедно – виждам, че тук нямаме противопоставяне на партии, опозиция, управляващи, и би трябвало наистина да се случват.
Искам да обърна внимание на предложението на „Обединени патриоти“. Има едно подобно предложение, което е в чл. 21а на Закона за безопасно използване на ядрената енергетика, където придобивания, сливания, отделяния дори на дружества и прочее трябва задължително да бъдат внесени документи в Ядрения регулатор. Това е описано в Закона за безопасно използване на ядрената енергетика и е абсолютно правилно, защото предвид обектите, които са, разбира се, обекти от националната сигурност, а и не само тези обекти трябва да подлежат на абсолютен контрол от гледна точка на собственост и от гледна точка на разпореждане с активи. Но тук може да се получи един проблем. Трябва да се прецизира този законопроект между първо и второ четене, защото може да се получи наистина доста блокиране на сделки. Примерно възобновяеми източници, когато се продават и това не засяга нито националната сигурност, нито енергийната сигурност, в един момент трябва да питат Комисията за енергийно и водно регулиране. Първо, че те нямат достатъчно капацитет и, второ, тя може да бъде задръстена от такива допитвания за придобивания, смяна, за разделяне и така нататък на дружества. А може да блокираме Комисията на база липсата на капацитет, на база липсата на опит за проучването на тези инвеститори, би довело наистина до голям проблем. Фактически трябва много добре да се прецизира този текст. Наистина аз съм съгласен с господин Аталай, с добрите намерения да не вкараме цялата система в абсолютен блокаж. Така че ни предстои много работа. Аз бих казал, че всички заедно – не е лошо да се включат всички в работната група – да изработим добрите текстове, така че да се случат нещата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Николов.
Има ли реплики?
Господин Добрев, заповядайте. (Реплики.)
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Не е номер, за да спечелим повече време. Просто има нещо, с което наистина не съм съгласен с колегата Николов…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Остават тези съмнения, но щом казвате…
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: …и това е, че той не се изрази достатъчно ясно по отношение на пазарния риск, за който говореше. При пет лева грешка в прогнозната цена на Регулатора наистина могат да се получат 1 или 2% по-ниски приходи от страна на инвеститорите. Пропуснахте обаче да кажете, че както могат да се получат по-ниски приходи в размер на 1 – 2%, така могат да се получат и по-високи приходи в размер на 1 – 2%. И не само това. В края на регулаторния период Регулаторът, ако е направил грешка с прогнозната пазарна цена, дали сме възможност всяка година да се определя нова прогнозна пазарна цена.
Това, което искам още веднъж да подчертая, е, че разликата между класическия договор за разлика, който покрива цялата разлика от преференциалната до пазарната цена, каквато и да е тя, и договора за премия, който дава фиксирана премия според вида производител и така нататък за произведен мегават електроенергия, е съществена. Тя е в това, че когато гарантираш цялата разлика, ти стимулираш участниците в този пазар да се държат непазарно, тоест ти ги стимулираш да продават на каквато и да е цена, просто защото ще си получат премията. И това бе предпочетената опция дори от тези производители с преференциални условия – в единия модел има, да, има много малък риск, който върви и в двете посоки. Този риск е за инвеститорите и за държавата, защото тя може да се окаже, че всъщност е платила малко повече, отколкото трябва, но в този случай има нулев риск във Фонда за енергийна сигурност, тоест там приходите се знаят точно колко трябва да бъдат, регулаторът ги калкулира, предвижда и тези средства са там. Има 100% сигурност за тази компонента за премията. Докато в модела, в който се покрива договор за разлика, тоест цялата сума без значение каква е тя, ще се стигне много бързо до дефицити във Фонда за енергийна сигурност, ако беше такъв моделът, разбира се, а той не е такъв, което ще доведе отново до забавени плащания, по-високи разходи в енергетиката и така нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Добрев.
Има ли други реплики? Няма.
Желаете ли дуплика? Няма да се възползвате от това право.
Госпожо Министър, заповядайте – имате думата.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди всичко бих искала да благодаря за този дебат и бих искала да благодаря за Законопроекта, който се представи днес – и на господин Веселинов, и този на колегите от Политическа партия ГЕРБ.
Разбира се, Министерството на енергетиката със свои представители взе участие в работната група, която разработи промените в Закона за енергетиката, свързани с пълната либерализация на електроенергийния пазар. Ние подкрепяме тези промени. Всичко онова, което е свързано с ускоряване на този процес, ние го подкрепяме. Знаете, че беше споменато многократно, че се работи още от 2015 г. в тази посока. Световната банка подготви един модел на либерализация на електроенергийния пазар. Този модел, разбира се, има своите въпросителни, които останаха. Една от тези въпросителни е именно препоръката на Световната банка по отношение на възобновяемите енергийни източници да бъде въведен моделът на договор за разлика – нещо, което за всички впоследствие стана ясно, че няма как да се реализира. Със съдействието и участието на всички Вас всъщност се взе това принципно решение да бъде въведен моделът на договор за премия, така както предвиждат и насоките за държавната помощ.
Тъй като няколко пъти стана дума за държавна помощ, за нотификация, това наистина е един от много важните въпроси, който трябва да бъде разгледан и всички ние с общи усилия трябва да разрешим веднъж завинаги. Защото, както стана ясно, досега няма законопроект или няма държавна помощ, предоставена в областта на енергетиката, която да е нотифицирана тогава, когато предвижда европейското законодателство. Единственият документ, който е нотифициран, както следва, това е Наредбата за намаляване на тежестта върху индустрията, която нотифицирахме през 2016 г. Но това, че няма такъв нотифициран документ в рамките на сроковете, аз смятам, че се дължи на едно неразбиране по отношение на Закона за държавните помощи.
Тук искам да внеса яснота и искам да стане ясно на всички, тъй като законодателството в областта на държавните помощи – нашето национално, както и европейското законодателство, много ясно са определели кои са лицата, които имат качеството да бъдат администратори на държавна помощ. Това е всяко едно лице, което определя, разработва, съответно контролира такъв вид държавна помощ. Никъде в законодателството не е казано, че това трябва да бъде изпълнителната власт. Има едно изключение, което ясно е упоменато в Закона и то е в случаите, в които държавна помощ се предоставя с акт на Министерския съвет. Само в този случай съответният ресорен министър е отговорен и е администратор на тази държавна помощ. Така че, ако желанието е Министерството на енергетиката да бъде администратор на тази държавна помощ, то това трябва да бъде упоменато изрично в Закона, защото Законът за държавните помощи казва кои са лицата. Министерството на енергетиката нито определя тази държавна помощ, нито я разработва, нито има функцията да я контролира, но ако това е изрично упоменато в закон, Министерството на енергетиката ще нотифицира тази държавна помощ. Отделно от това, ако Министерството бъде определено като администратор на помощта, то трябва да имаме и съответните правомощия за контрол, тъй като този, който е администратор, носи и отговорност. Тази отговорност е свързана както с определянето на помощта, така и с нейното предоставяне и разходване. Така че това е по отношение на нотификацията.
За да бъдем в съответствие с европейското и с нашето национално законодателство, уважаеми дами и господа народни представители, преди всичко трябва да спазим много стриктно това, което предвижда Законът, а именно да не се предоставя държавна помощ преди тя да бъде нотифицирана и съответно одобрена от Европейската комисия.
Мисля, че в конкретния случай е спазено едно от изискванията на Закона за държавните помощи – именно чл. 30, който казва, че след като се въвежда държавна помощ с нормативен акт, този нормативен акт, неговият проект, преди да бъде обсъждан, съгласуван, той трябва да бъде предоставен за становище на компетентния орган, а именно Министерството на финансите, което да се произнесе по него. Смятам, че това изискване е спазено и може би колегите от Министерството на финансите ще се произнесат по отношение на този вид държавна помощ.
Още един нюанс по отношение на държавните помощи и той е свързан с това, че нотификацията за ВЕИ-тата беше направена действително през 2016 г., но имайте предвид, че ние сме нотифицирали целия модел такъв, какъвто е към момента. Там няма разделяне на отделните производители на такива до 4 мегавата или под 4 мегавата. Цялата държавна помощ е нотифицирана в нейната цялост. Оттук нататък целият този модел трябва да се пренотифицира отново, тоест който ще е администратор на помощта, трябва да разполага с всички параметри.
Първият и най-важен параметър това е референтната пазарна цена, която КЕВР трябва да определи и на база, на която ще се определя съответно тази премия. Така че, който ще е администратор на помощта, трябва да разполага с всички тези конкретни параметри.
Така че, уважаеми дами и господа, според мен е наложително да бъде налице отлагателен текст в този проект на закон. Радвам се, че това се е възприело като подход, който да дава ясно указание за това, че тази държавна помощ ще се предоставя след нейното нотифициране и одобряване от страна на Европейската комисия.
Втората тема, която смятам, че е много важна в този законопроект, е свързана с обществения доставчик – Националната електрическа копания. Националната електрическа компания е изразила свое становище по отношение на този законопроект. Там това, което касае НЕК, е свързано с преуреждането на договорите с производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на преференциални цени. Текстът, който е записан към настоящия момент, казва, че от 1 юли НЕК спира да изкупува тази електрическа енергия по преференциални цени, но тук има един нюанс, който искам да споделя с Вас и който да бъде ясно представен на Вашето внимание.
Националната електрическа компания има договори, в които много ясно е посочено в кои случаи НЕК е в неизпълнение. Един от тези случай е, ако той спре да изкупува тази електрическа енергия по преференциални цени. Опасявам се, че ако текстът в Законопроекта не бъде по-категоричен, тоест да стане ясно, че от определена дата тези договори се прекратяват във връзка с либерализацията, то това би създало предпоставки НЕК да бъде обект на съответни арбитражни и съдебни дела – нещо, което смятам, че никой от нас не иска да се случи. Така че, аз мисля, че тук също може да се помисли в тази посока. Радвам се, че ще има работна група между първо и второ четене. Министерството ще участва активно, разбира се, в тази работна група, за да можем да доусъвършенстваме текстовете и да продължим напред. Благодаря Ви, за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, министър Петкова.
Има ли други изказвания? Няма.
Прекратявам разискванията, пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-17, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 8 март 2018 г.
Гласували 132 народни представители: за 121, против 11, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Пристъпваме към гласуване на втория Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-19, внесен от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 27 март 2018 г.
Гласували 142 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 38.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ. Вносители са Валентина Найденова, Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Гьоков на 1 март 2018 г.
Моля, заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 14 март 2018 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Найденова и група народни представители.
На заседанието присъстваха: от Министерство на икономиката – Валентин Груев – директор на Дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“, и Зара Добрева – директор на Дирекция „Правна“; от Министерство на здравеопазването – Жени Начева – заместник-министър; от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – Петър Петров – заместник-изпълнителен директор, Михаил Владов – председател на Надзорния съвет, и Руси Статков – член на Надзорния съвет.
Законопроектът бе представен от госпожа Найденова.
Според вносителя целта на предложения законопроект е включване в Списъка на търговските дружества с повече от 50% държавно участие в капитала, които са от значение за националната сигурност и лечебните заведения, търговски дружества с над 50% държавно или общинско участие в капитала, които са част от Националната здравна карта. За обектите, включени в този списък, Народното събрание одобрява стратегия за приватизация.
Според вносителите Законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието.
В свое становище Министерството на здравеопазването подчертава, че в частта на Националната здравна карта не са определени поименно лечебни заведения, а са определени конкретните потребности от лекари и лекари по дентална медицина по специалности за осигуряване на достъп на населението до медицинско обслужване по видове и нива на компетентност. Лечебните заведения, оказващи болнична или извън болнична помощ, са равнопоставени, независимо от собствеността им.
Законът за лечебните заведения не е определил на Националната здравна карта ролята на списък на лечебните заведения, с оглед да се осигурят потребностите на населението. Законът не извежда като отделно понятие и специален приоритет защитата на националната здравна сигурност, особено посредством мерки за ограничаване на общинските съвети да вземат решения за разпореждане със собствеността си.
Министерството на здравеопазването отбелязва, че ако целта е общинските болници да не подлежат на приватизация, то те следва да се включат в забранителния списък по чл. 3 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Министерството на регионалното развитие съгласува без бележки Законопроекта и прави предложение за допълнение, което е извън обхвата. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол не подкрепя Законопроекта, тъй като в приложенията към Националната здравна карта не са посочени конкретно държавни и общински лечебни заведения от значение за националната сигурност на страната.
Министерството на икономиката не подкрепя внесения законопроект. Включването на посочените лечебни заведения в списъка по Приложение № 2 означава, че за тях следва да се приемат стратегии за приватизация от Народното събрание, а не от общинските съвети, които са им принципал. Освен това в Законопроекта липсва конкретно посочване на търговски дружества, които да бъдат включени в списъка-приложение № 2 към чл. 35а, ал. 1 от Закона.
Националното сдружение на общините в Република България счита, че регулирането на дейностите на здравната система и разширяването на обхвата на системата на националната сигурност следва да стане след широка обществена дискусия при отчитане спецификата на съответната собственост. В Законопроекта не се отчитат конституционните правомощия на общинските съвети като принципал на общинските търговски дружества.
В последвалата дискусия народните представители от ПГ на „БСП за България“ изразиха становище за запазването на общинските болници до изработването и приемането на Националната здравна карта.
Народният представител Александър Сабанов изрази съмнение във възможността за адекватна финансова подкрепа от общините за общинските ДКЦ.
Даниела Савеклиева декларира, че ПП ГЕРБ не подкрепя Законопроекта.
На поставените въпроси отговори заместник-министър Жени Начева.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 6 народни представители, „въздържали се“ – 8 народни представители, и „против“ – 1, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Доклад на Комисията по здравеопазване – имате думата, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Александрова Найденова, Георги Йорданов Йорданов, Илиян Ангелов Тимчев и Георги Янчев Гьоков на 1 март 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 22 март 2018 г., Комисията по здравеопазване разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители на 1 март 2018 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването – госпожа Жени Начева, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доктор Валентина Найденова. В своето изложение тя отбеляза, че с внесения законопроект се цели да се доразвият правните норми за приватизация на държавни и общински лечебни заведения с над 50% държавно или общинско участие, или обособени части от тях, като процедурата за приватизация се обвърже с две неща – с националната сигурност на Република България и с Националната здравна карта.
Вносителите предлагат лечебните заведения с над 50% държавно или общинско участие, или обособени части от тях, включени в Националната здравна карта съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, да се включат в структурата на националната сигурност като нова точка 16 в Приложение № 2 към чл. 35а, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
В хода на дискусията членовете на Комисията изразиха различни мнения относно направеното предложение със Законопроекта. Засегнат бе проблемът с броя на общинските болници, който е прекомерно завишен спрямо населението на страната. Констатира се, че в отделни области има общински лечебни заведения на близки разстояния, които обслужват малобройно население, имат намален лекарски състав, остаряла материална база и техника, и които са в лошо финансово състояние. Това са част от предпоставките за източване на общинските бюджети. Броят на общинските лечебни заведения следва да бъде регулиран и съобразен с реалните потребности по тези места. Тези болници трябва да бъдат защитени и подпомогнати, но за целта трябва да се намери най-подходящият начин.
Председателят на Комисията обърна внимание, че във всички постъпили становища – от Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката, Министерството на финансите, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и Българският лекарски съюз, не се изразява подкрепа по така направеното предложение за промяна в Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
В становището на Министерството на здравеопазването се посочва, че в частта на Националната здравна карта, определяща потребностите, не се изброяват поименно лечебни заведения, а са определени конкретни потребности от лекари и лекари по дентална медицина по специалности и специалисти по професионално направление „здравни грижи“ за осигуряване на достъп на населението до медицинско обслужване в извънболничната медицинска помощ за всички области. Следователно, включването на съществуващите лечебни заведения в Националната здравна карта е свързано с идентифицирането и планирането на болнични легла, медицинските дейности по нива на компетентност на структурите и специалисти с цел определяне и задоволяване потребностите на населението.
Поради това, че със Законопроекта се предлага изключение от общия ред за приватизация на лечебни заведения, както и задължителната процедура, осъществявана от Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол, без да се отчитат конституционните правомощия на общинските съвети като принципал на общинските търговски дружества, в становището на НСОРБ в Република България се посочва, че регулирането на дейностите на здравната система и разширяването обхвата на националната сигурност следва да стане след широка обществена дискусия и промени в съответните закони, при отчитане спецификата на съответната собственост.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 7, „против“ – 10, „въздържал се“ – няма, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закон за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-15, внесен от Валентина Александрова Найденова и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
От страна на вносителите? Доктор Тимчев, Вие ли ще представите Законопроекта?
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! По пълнотата на залата и по отсъствието на – стои празен столът на министъра, ми е ясно отношението на управляващите към така внесения наш Законопроект за изменение, а нашите мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол са кратки и ясни
С направените предложения за изменения и допълнения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол се цели включването в списъка, Приложение № 2 от същия Закон по чл. 35а, ал. 1 на лечебните заведения, търговски дружества с над 50% държавно или общинско участие в капитала. Поводът е поставяне началото на приватизацията на общински болници преди приемане на Националната здравна карта, което застрашава националната здравна сигурност, без да е дефиниран в законов текст терминът „национална здравна сигурност“. Невключването на лечебното заведение в Националната здравна карта дава възможност на собственика да се разполага с капитала. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Тимчев.
Изказвания?
Имате процедура? Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Виждам, че болшинството от Вас поглеждате часовника, но в същото време не знаете колко други здравни работници няма да обядват днес – в Ловеч, във Враца, да не говоря и за други. Ето защо предлагам да удължим времето до приключване на разискванията и гласуване на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на Законопроекта.
Гласували 93 народни представители: за 25, против 49, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Изказване?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Благодаря на колегите, които подкрепиха да продължим работата си, и не благодаря на тези, които не ни подкрепиха, което показва какво е отношението към здравеопазването. Лично като лекар се чувствам засегната.
Държавата ни и общините разполагат с огромен сграден фонд – построен и предназначен за здравни нужди. Фонд, който в една голяма част е неизползваем, не се стопанисва и се руши.
Настъпиха и продължават да настъпват промени в цели здравни структури. Закриха се някои ДКЦ-та поради пренасочване интересите на частно практикуващите лекари към наемане, купуване на кабинети, при отказ от споделена поддръжка за оказали се неподходящи мега сгради и помещения. Някои лечебни заведения за болнична помощ направиха вътрешно преструктуриране и дотам. За други това не се оказа достатъчно и преминаха към външно сливане, както случаите в Петрич и Сандански, и закриване, както е в Петрич. Трети директно включиха болниците си в списъка за приватизация, както е в Нова Загора. И всичко това при почти безучастния поглед на държавата, която остави изцяло на пазарен принцип процесите на преструктуриране и приватизация в здравеопазването, въпреки че всяка година службите за национална сигурност докладват пред Народното събрание за заплахи за здравето на населението!
Никой не пое инициативата да бъдат определени лечебните заведения, които са основополагащи обекти в националната ни здравна сигурност. Обекти, които не могат да бъдат управлявани така, че да стигат до фалит. Лечебни заведения, които трябва да бъдат наблюдавани и нещо повече – тяхната дейност да бъде запазена, подпомагана и развивана, независимо от вида на собственост – държавна, общинска, частна, кооперативна, религиозна.
Нуждаем се от нов ред в националната ни здравна система. Тя трябва да започне отгоре надолу, а най-отгоре, над всички ни, е националната сигурност на Република България.
С нашето предложение казваме две простички неща.
Първото е: спрете! Спрете за малко! Толкова време е загубено, че сега трябва да дадем време на министъра на здравеопазването да състави, а на Министерския съвет да утвърди новата Национална здравна карта, която е основният инструмент за управлението на нашето здравеопазване и респективно сектор „Здравеопазване” на националната ни сигурност.
Второ, понеже върху частни здравни структури не можем да влияем директно, то предлагаме промените да засегнат държавните и общинските търговски дружества лечебни заведения с над 50% участие в капитала, както и обособени части от тях, без обаче да отменяме приватизацията им. Ние променяме пътя, по който тя може да се реализира, а този път преминава през националната сигурност и Националната здравна карта.
Да не взимам думата отново – ако Вие на днешното обсъждане приемете нашето предложение, то между първо и второ четене ще внесем предложение за промяна на наименованието на Приложение № 2 към Закона за приватизация и следприватизационен контрол, което касае и търговските дружества лечебни заведения с над 50% общинско участие в капитала и обособени части от тях. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Реплики? Няма реплики.
Уважаеми колеги, наближава 14,00 ч. Съгласно чл. 48, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще прекратим работа по тази точка.
Преди да закрия заседанието – съобщения за парламентарен контрол на 5 април, четвъртък, от 9,00 ч.
I. Разисквания по питане.
Разисквания по питането от народните представители Таско Ерменков, Кристина Сидорова, Любомир Бонев и Станислав Владимиров към министъра на енергетиката Теменужка Петкова относно политика в областта на топлоснабдяването.
II. Въпроси и питания.
1. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на два въпроса от народните представители Лало Кирилов; и Николай Иванов.
2. Министърът на вътрешните работи Валентин Радев ще отговори на един въпрос от народния представители Иван Валентинов Иванов.
3. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на три въпроса от народните представители Ирена Анастасова; Ирена Анастасова и Донка Симеонова; и Светла Бъчварова и Стоян Мирчев.
4. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на четири въпроса от народните представители Кристина Сидорова и Надя Клисурска-Жекова; Георги Йорданов, Валентина Найденова и Илиян Тимчев; Георги Гьоков; и Анелия Клисарова, Георги Йорданов и Илиян Тимчев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от ПОДНС отлагане на отговори със седем дни са поискали:
Поради предварително поет ангажимент, свързан с пътуване, в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов, и министърът на правосъдието Цецка Цачева.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков.
Следващо редовно пленарно заседание на 5 април 2018 г. от 9,00 ч. съгласно приетата програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христо
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Стоян Мирчев
Симеон Найденов