Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер


Секретари: Станислав Иванов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, ще представя на Вашето внимание Програма за работата на Народното събрание за 25 – 27 април 2018 г.:
1. Проект на решение за попълване състава на Комисията по образованието и науката. Вносител е Полина Цанкова на 20 април 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители са Светлана Ангелова и група народни представители на 5 април 2018 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство. Вносител е Министерският съвет на 29 март 2018 г.
4. Проект на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование. Вносител е Министерският съвет на 23 март
2018 г.
5. Проект на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование. Вносител е Министерският съвет на 26 март
2018 г.
6. Проект на решение за изменение на Решение за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Национален военен университет „Васил Левски“. Вносител е Министерският съвет на 26 март 2018 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и опълнение на Закона за енергетиката. Общ проект, изготвен от Комисията по енергетика въз основа на приетите на първо гласуване на 4 април 2018 г. законопроекти с вносители: Искрен Веселинов и група народни представители на 8 март 2018 г.; Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков на 27 март 2018 г.
8. Избор на заместник-председател и трима членове на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 21 март 2018 г. – точка първа за четвъртък 26 април 2018 г.
9. Избор на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 21 март 2018 г. – точка втора за четвъртък, 26 април 2018 г.
10. Парламентарен контрол.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 181 народни представители: за 132, против 5, въздържали се 44.
Предложението е прието.
Има внесено предложение по чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам като точка в дневния ред на Народното събрание за периода 25 – 27 април 2018 г. да бъде включено първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 754-01-36, от 5 юли 2017 г., внесен от Весела Лечева и група народни представители.“
Госпожо Лечева, имате думата да защитите предложението си в рамките на две минути.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Обръщам се към народните представители от управляващата коалиция с един апел. Гласувах „въздържал се“ по отношение на дневния ред, защото отново отсъства точката, която касае политиката за младите хора.
Уважаеми народни представители, днес Вие имате възможност да поправите своята грешка и най-вече да изтриете срамното петно, което лепнахте на България с провалената и опорочената европейска младежка конференция.
Днес, имате възможност да покажете Вашето отношение към младите хора, защото с провалената и опорочена младежка конференция Вие отново показахте Вашето обидно отношение към младите хора. Вие винаги казвате, че младите хора са приоритет за Вас, но те винаги отсъстват от дневния ред на Народното събрание. Те или са точка последна, или просто отсъстват.
Ето защо Вие имате шанс днес да поправите своята грешка и да гласувате нашето предложение за Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта. Още повече, че на тази младежка конференция Вие пропуснахте да чуете младите хора. Нашият Законопроект предлага, регламентира и дава законови гаранции за младежкото присъствие, за младежкото представителство – това, което искат младите хора – да участват активно във вземането на решения по отношение на политиката, която касае тяхното развитие и тяхната реализация в България.
Виждам, че не Ви е приятна тази тема, но смятам, че Вие този ден, днес, можете да покажете Вашия приоритет по отношение на младите хора – съществуват ли в дневния ред, или не?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Лечева.
Подлагам на гласуване предложението за включване на този законопроект в седмичната ни програма.
Гласували 178 народни представители: за 81, против 23, въздържали се 84.
Предложението не е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 18 април 2018 г. до 24 април 2018 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител е Искрен Веселинов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Отчет за изпълнение на държавното обществено осигуряване за 2017 г. Вносител е Националният осигурителен институт. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносител е Корнелия Нинова и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейката банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник“. Вносител е Даниела Атанасова Дариткова. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Годишен доклад за дейността на Държавната агенция „Разузнаване“ за 2017 г. (секретно) и Проект за решение. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Проект на решение за попълване състава на Комисията по образованието и науката. Вносител е Полина Христова.
Годишен доклад за младежта за 2016 г. и Проект за решение. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискванията за легализацията на чуждестранни публични актове. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по външна политика.
Годишен отчет за дейността на Българската академия на науките. Вносител е председателят на Българската академия на науките. Водеща е Комисията по образование и наука.
Няколко съобщения:
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил пребиваването на територията на страната за времето 7 май до 18 май 2018 г. включително на военнослужещи от силите за специални операции на Република Македония с необходимата екипировка, въоръжение, снаряжение и боеприпаси.
Целта на тяхното пребиваване е провеждането на съвместна българо-македонска подготовка. Подготовката е във връзка с постигнатата договореност между министрите на отбраната на Република България и Република Македония и план за дейността на 68 бригада „Специални сили“ през 2018 г. Свързана е с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други – на друга държава или организация – въоръжени сили. Уведомлението е постъпило на 19 април 2018 г. с вх. № 803-09-21, и е предоставено на Комисията по отбрана.
Следващо съобщение:
На 18 април 2018 г. е постъпил Доклад относно резултати от проведен от Националния център за парламентарни изследвания – изследване на законодателната дейност на Четиридесет и четвъртото народно събрание за периода 11 януари – 5 април 2018 г.
Съгласно изискванията, заложени в чл. 17 от Финансовите правила в бюджета на Народното събрание и Приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Докладът и приложенията към него ще бъдат публикувани на сайта на Националния център за парламентарни изследвания.
Последно съобщение: от Министерския съвет на основание чл. 105, ал. 3 от Конституцията на Република България в Народното събрание са постъпили за сведение: Конвергентна програма на Република България 2018 – 2021, одобрена с Решение № 263 на Министерския съвет от 2018 г.; актуализация за 2018 г. на Националната програма за реформи на Република България в изпълнение на Стратегия „Европа 2020“, одобрена с Решение № 267 на Министерския съвет от 2018 г. С писма на председателя материалите са предоставени на всички постоянни комисии и са на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Декларация от името на група – госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги народни представители! Днес искам да Ви обърна внимание на една новина, която вероятно не сте забелязали, а и да сте забелязали, колегите от БСП не биха могли да я използват за пропагандната си риторика. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Стоянова, прощавайте.
Колеги, моля, заемете местата си в залата, запазете тишина и слушайте! Затова не се чува, защото не слушате. Малко по-високо, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Вчера европейската статистическа служба Евростат оповести предварителните годишни данни за дълга на държавите членки. За България новината е повече от добра.
След успешното приключване на първия програмен период по европейските програми, след две години растеж на българската икономика – по-висок от средния на Европейския съюз, след излишък по баланса на държавния бюджет и трайна тенденция за фискална консолидация, след високите ръстове на приходите в държавния бюджет, най-ниските нива на контрабанда на цигари в Европа, след двуцифрените ръстове на средната работна заплата, безпрецедентно ниските нива на безработицата и 11 милиардния фискален резерв, сега отчитаме изключително ниско ниво на държавния дълг.
От числата на Евростат е видно, че провежданата от правителството благоразумна фискална политика поставя България в едно от челните места на Европейския съюз по нисък размер на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“. Съотносим към брутния вътрешен продукт, той бележи спад на ниво 25,4% от брутния вътрешен продукт при 29% в края на 2016 г. По този начин България запазва водещата си позиция на най-ниска задлъжнялост само след Естония и Люксембург – третата страна в Европа.
Отчетените ниски нива не са само далеч под горния праг на Маастрихтските критерии за конвергенция от 60%, но и със значително под средните нива за 28-те държави – членки на Европейския съюз, които имат средни нива 81,6% и 19-те държави – членки на еврозоната, чиито нива на дълг са средно 86,7%.
Уважаеми колеги, това не е просто статистика, това е резултат от политиката по управление на дълга на правителството и на Финансовото министерство.
Между другото, през 2016 г. авторитетното списание „Глобал Маркетс“ отличи страната ни с наградата за най-добра държава в Централна и Източна Европа за добро управление на държавния дълг. Защото дълг не се управлява с кухи фрази и лозунги, със страховити лъжи пред медиите, нито с неоснователни критики, чрез които се нагнетява несигурност и страх у хората.
Не е трудно човек да си припомни с едно бързо търсене в интернет по ключова дума как в безсилието си пред фактите Вие, колеги отляво, създавахте фалшиви новини за дълга и ги сеехте като плевели в българското общество. От години се бяхте заели със задачата да внушите трайно на обществото, че дългът на страната ни расте. След вчерашния ден, мисля, че трябва да замълчите. Опорната точка на БСП се спука.
Иска ми се да вярвам, че сред колегите от БСП има финансово, икономически грамотни хора, които могат да четат и разбират ежемесечните данни, които се публикуват от Министерството на финансите в сайта му по дълга. Там ясно се вижда цялата картинка на политиката по управлението на дълга. Петнадесет европейски държави имат държавен дълг, надвишаващ европейския лимит от 60% от брутния вътрешен продукт, като най-високите нива са на Гърция, Италия, Португалия и така нататък.
Днес от тази трибуна искам да Ви разкажа за най-ниския държавен дълг на България и се надявам, че имате уши да ме чуете, и ако някой продължи да говори за висок дълг на страната, подлагайте на съмнение неговата експертиза.
Държавният дълг намаля значително през последната година и това е неоспорим факт. Плашехте, колеги отляво, хората, че правителството заробва поколението с 16 млрд. лв. нов дълг, което също беше безочлива лъжа. Не само че държавата не изтегли такава сума, а от бюджетните излишъци, които натрупа, направи погашения през 2017 г. по петгодишните еврооблигации на Република България, с което нивото на дълга намалява номинално с 2 млрд. 257 млн., или 3,6-процентни пункта. Нещо повече, през следващите години дългът ще продължи да намалява, като през 2018 г. ще достигне 22,3% от брутния вътрешен продукт; през 2019 г. – 21,3%, и през 2020 г. – 20% от брутния вътрешен продукт.
В резултат на благоприятното макроикономическо развитие на страната и провежданата благоразумна фискална политика, поддържането на ниски нива на държавен дълг, кредитният рейтинг на България беше повишен и към настоящия момент той е оценен като инвестиционен от водещите рейтингови агенции „Стандарт енд Пуърс“, „Мудис“ и „Фич“. След осъществения преглед на състоянието и очакванията на развитието на икономиката, още през 2017 г. „Стандарт енд Пуърс“ и „Фич“ повишиха перспективата на страната от стабилна към положителна, а през месец декември миналата година повишиха рейтинга й с една степен.
Да Ви припомня ли, уважаеми колеги, кога се срина рейтингът на България главоломно? През 2014 г. Винаги, когато управлява БСП! (Частични ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от „БСП за България“.) С това призовавам разумът да надделее и веднъж и завинаги да затворим темата, че България има проблем с дълга.
Уважаеми колеги, нека си пожелаем още добри финансови и икономически новини и по-малко самоцелно противопоставяне от тази трибуна. Нека преодолеем политическите си пристрастия и тяснопартийни интереси, да популяризираме финансовите и икономическите успехи на страната ни и да утвърждаваме доброто й име в Европа и в света, вместо да се плюем по български. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова. (Реплики от „БСП за България“. Шум. Оживление.)
Ако някой има нещо да каже, да заповяда на трибуната.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА.
„Госпожо Председател, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по образованието и науката
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Елена Стефанова Аксиева за член на Комисията по образованието и науката.“
Вносител: Полина Цанкова
Моля, режим на гласуване.
Гласували 145 народни представители: за 142, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Вносители: Светлана Ангелова и група народни представители на 5 април 2018 г.
Заповядайте, доктор Адемов, да ни запознаете с доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-20, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 5 април 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 18 април 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Светлана Ангелова и група народни представители.
В заседанието участваха: господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, госпожа Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи; госпожа Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика; господин Ненко Салчев – главен експерт в същата дирекция; госпожа Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна“ в Националния осигурителен институт.
Законопроектът беше представен от народния представител Светлана Ангелова.
Според мотивите на Законопроекта предложените промени имат за цел да осигурят гъвкавост при прилагането на трудовия договор по чл. 114а от Кодекса на труда за краткотрайна сезонна селскостопанска работа и създаване на възможност за полагане на извънреден труд от служители на Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда по Закона за държавния служител и Кодекса на труда при извършване на работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред.
Основните цели, които си поставя Законопроектът, са:
По отношение на § 1. Предлага се промяна на чл. 114а, ал. 4 от Кодекса на труда, с оглед осигуряване на възможност продължителността на работното време по трудовия договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа да е 8 или 4 часа. При определяне на възможност за работа на 4 или 8 часа ще може коректно да се изчисляват и дължимите възнаграждения и осигурителни вноски по договора, което ще отговаря на реално отработено време и положен труд.
По отношение на § 2. Предлага се допълване на чл. 144 от Кодекса на труда, като се предвиди допустимост по изключение за полагане на извънреден труд при извършване на определени работи от служителите на Министерството на вътрешните работи. Създаването на възможност тези дейности да могат бъдат изпълнявани и в извън установеното работно време, ще доведе до регламентирано полагане на труд извън установеното работно време от посочените служители, тяхната защита по време на изпълнение на служебните им задължения, компенсиране на този труд при съответните условия за това и не на последно място, защита правата и интересите на гражданите.
В Комисията бяха получени становищата на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието, храните и горите, Националния осигурителен институт, Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“. Всички институции и организации подкрепят Законопроекта. В някои от тях има направени и забележки.
В становището на Националния осигурителен институт има съображение относно § 1, отнасящо се до лицата, които ще работят на четиричасови договори и задължителното им осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, за трудова злополука и професионална болест. При настъпване на рисковете, за които те са осигурени, ще имат право на съответните осигурителни обезпечения. В този смисъл би било основателно, ако тези права и обезпечения се уредят с изричен текст в Законопроекта.
В становището на КНСБ по отношение на § 1 ясно се подчертава, че нормите на Кодекса на труда дават възможност да се работи на по-малко от законоустановения осемчасов работен ден. Следователно изричната норма за въвеждане на четиричасов работен ден за еднодневните трудови договори от предлагания Законопроект и към момента може да се договаря между работодател и работник.
От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България се въздържат от категорична подкрепа на § 2 поради обстоятелството, че предложената редакция на разпоредбата е недостатъчно ясна и не съдържа изчерпателни критерии за какъв вид извънреден труд ще се отнася.
Към Законопроекта е приложен формуляр за частична предварителна оценка на въздействието.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Георги Гьоков, Светлана Ангелова, Надя Клисурска, Павел Шопов и Хасан Адемов. Освен подкрепа за Законопроекта бяха изразени и мнения за това, че още от създаването на чл. 114а от Кодекса на труда е имало опасения за колизия между правната му форма и мотивите, с които е създаден. Три години след законодателното уреждане на този проблем на земеделските производители има притеснения, че практиката от него не е безспорна. Относно заплащането на извънредния труд на служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени по трудово правоотношение и извършващи няколко специални дейности, бяха изказани мнения, че може би по-удачното решаване на проблема е в специален закон, още повече че относно служителите, назначени по служебни правоотношения, той е решен успешно.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 16 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-20, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Цветанов, заповядайте да го представите.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-20 от 5 април 2018 г., внесен от народния представител Светлана Ангелова и група народни представители
На свое заседание, проведено на 18 април 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-20, внесен на 5 април 2018 г. от Светлана Ангелова и група народни представители.
На заседанието присъстваха – от Министерството на вътрешните работи: заместник-министър Красимир Ципов и Росица Грудева – директор на дирекция „Правнонормативна дейност“; от Министерството на труда и социалната политика: Калина Петкова –директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, и Ненко Салчев – главен експерт в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Пламен Нунев.
В изложението си вносителят отбеляза, че предложеният законопроект има за цел да осигури гъвкавост при прилагане на трудовия договор по чл.114а от Кодекса на труда за краткотрайна селскостопанска сезонна работа и създаване на възможност за полагане на извънреден труд от служители на Министерството на вътрешните работи, свързан със сигурността и опазването на обществения ред.
При възможност за краткотрайна сезонна селскостопанска работа на 4 или 8 часа ще може коректно да се изчисляват дължимите възнаграждения и осигурителни вноски по договора, което ще отговаря на действително отработеното време и положен труд. Това ще помогне при наемане на неквалифицирана работна ръка по време на кампаниите по обработка и прибиране на земеделската продукция. Еднодневният трудов договор с възможност за работа на 4 часа ще допринесе за по-голяма мобилност на големи групи работници, които в рамките на един или няколко дни ще започват и приключват дейности по обработка и прибиране на земеделска продукция при един или няколко работодатели.
С предложеното допълнение на чл. 144 от Кодекса на труда се предвижда допустимост по изключение за полагане на извънреден труд при извършване на определени работи от служители на МВР, чийто статут е уреден в Кодекса на труда и Закона за държавния служител. С разпоредбите на Закона за МВР се регламентират условията и редът за полагане на извънреден труд само по отношение на държавните служители. Това са полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението. За останалите служители се прилага Кодексът на труда, който допуска полагането на извънреден труд само по изключение и при изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 144 хипотези.
Създаването на правна възможност за извънреден труд да се зачита извършването на работа, свързана с провеждане на избори, изготвяне на експертизи, психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и на друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред, цели да обезпечи защитата на съответните служители по време на изпълнение на служебните им задължения извън установеното работно време, компенсиране на положения труд при съответните условия, както и защита правата и интересите на гражданите. На практика тези дейности се извършват от служители на МВР в дирекция „Български документи за самоличност“, дирекция „Миграция“, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Научноизследователския институт по криминалистика и Института по психология.
Тази промяна е наложителна, тъй като дейността на МВР е насочена към защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. В този смисъл работата, която се налага да бъде извършвана от служителите на МВР, често пъти не може да бъде планирана и организирана само в установеното работно време, тъй като в зависимост от различни фактори изисква незабавно и неотложно изпълнение. Ето защо е необходимо включването на този вид работа в хипотезите, в които по изключение ще може да бъде полагана в извън установеното работно време. Това ще доведе до регламентирано полагане на труд в извън установеното работно време на служителите, свързани с осъществяването на този вид дейности. Към Законопроекта е приложен формуляр за предварителна частична оценка на въздействието.
В Комисията са получени становища от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на земеделието, храните и горите, които подкрепят Законопроекта.
В разискванията взеха участие народните представители Георги Андреев, Иван Иванов, Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 13 гласа „за”, без гласове „против” и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-20 от 5 април 2018 г., внесен от народния представител Светлана Ангелова и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Ще има ли становище на вносителя?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С § 1 на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда се предлага изменение в чл. 114а, ал. 4 от Кодекса на труда относно продължителността на работното време по трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, като същата да бъде от 4 или 8 часа. Въвеждането на 4-часово работно време за така наречените „еднодневни трудови договори“ ще даде възможност коректно да се изчисляват дължимите възнаграждения и осигурителните вноски по договора, тоест реално ще се отчитат отработеното работно време и положеният труд от работниците.
Еднодневният трудов договор, предвиждащ 4-часов работен ден, би отговорил на спецификата на селскостопанската дейност. В определени случаи характерът на селскостопанската дейност не позволява осъществяване на някои дейности в продължение на цял работен ден от 8 часа. Така например при прибирането на реколтата от розов цвят и от лавандула има специфика – това трябва да стане рано сутрин, до определени часове от деня и не може реално да бъде в продължение на цял работен ден от 8 часа.
Еднодневният трудов договор с възможност за работа на 4 часа ще допринесе за максимална мобилност на селскостопанските работници, които в рамките на един работен ден или няколко дни да започнат работа при един работодател по прибиране на земеделска продукция, а след това да се насочат към следващ работодател, който има необходимост да ги наеме.
С § 2 от Законопроекта се предлага допълване на чл. 144 от Кодекса на труда, като се предвиди допустимост по изключение за полагане на извънреден труд при извършване на определени работи от служители на МВР, чийто статут е уреден по Закона за държавния служител и Кодекса на труда. С преобразуването на правоотношенията на част от служителите на МВР от 1 февруари 2017 г. разпоредбите на чл. 187 и 187а от Закона за МВР, които регламентират условията и реда за полагане на извънреден труд, са приложими само по отношение на държавните служители по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи. Това са полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението. Спрямо служителите със статут по Закона за държавния служител и Кодекса на труда при необходимост от полагане на извънреден труд се прилагат промените на Кодекса на труда.
Извършването на работа, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при извършване на оперативно-издирвателни дейности, овладяване на критични ситуации не е сред тези хипотези. Това е работа, която се осъществява от служители на МВР, чийто статут, както казах, се урежда по Закона за държавния служител и Кодекса на труда, и са с месторабота в дирекция „Български документи за самоличност“, областните дирекции на МВР, дирекция „Миграция“, Научноизследователския институт по криминалистика и Института по психология.
Работата, която се налага да бъде извършвана от служителите на МВР, които са по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител, често пъти не може да бъде планирана и организирана само в рамките на установеното работно време, тъй като същата е в зависимост от различни фактори и е свързана с незабавно и неотложно изпълнение. Например произвеждането на избори винаги е в неработни дни, а извършването на престъпление или възникването на кризи хипотетично е възможно да се случи по всяко време от денонощието. Затова възниква необходимостта от включване на този вид работа в хипотезите, в които по изключение ще може да бъде полаган труд в извън установеното работно време. Тази промяна ще доведе до регламентирано полагане на труд извън установеното работно време от посочените служители на МВР, тяхната защита по време на изпълнение на служебните им задължения и компенсиране на този труд при съответните условия за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Отново питам: дали има изказвания?
Господин Гьоков, заповядайте. Подозирах, че ще започнем този дебат с Вас.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Отново сме на Кодекса на труда – имам чувството, че някой народен представител, като не знае какво да прави, тренира със законодателни промени в Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване или в Закона за движението по пътищата. Да сте наясно, че това, ако не се лъжа, е 169-ата поправка, предложена за Кодекса на труда.
За какво става въпрос в предложението? За две нямащи нищо общо една с друга поправки. Според вносителите първата промяна има за цел да осигури гъвкавост при прилагането на трудовия договор по чл. 114а от Кодекса на труда за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, така наречения „еднодневен трудов договор“, а втората – да създаде възможност за полагане на извънреден труд от служителите на Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда по Закона за държавния служител и Кодекса на труда, при извършване на работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред, и този извънреден труд да се заплаща.
Твърди се от страна на вносителите, че и двете поправки са чакани и желани от съсловните организации. Дали е така – не знам, но най-малкото е редно, преди да ги приемем с еуфория, да видим какви ще са последствията от тях, защото едва ли ще са точно тези, описани в мотивите и в предварителната оценка за въздействие на вносителите.
Ще започна с първото предложение. Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа беше създаден през 2015 г., в сила от 17 юли 2015 г., по предложение на Министерския съвет, по инициатива на тогавашния министър Ивайло Калфин с благородните цели да урежда трудовоправните отношения в селското стопанство при сезонна работа в земеделието за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност растениевъдство, само за обработка на насаждения и прибиране на реколта от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула.
Още тогава лично аз изразих притеснение, че правителството и социалният министър, в желанието си да покажат колко са в час с проблемите и са адекватни на изискванията на земеделците, малко прибързват и правят законодателни промени, които не могат да бъдат еднозначно приети и по-скоро ще затрудняват работата им, без да постигат желания ефект.
Малко по-късно стана ясно, че доволни от въвеждането на еднодневните трудови договори няма, даже имаше и спорадични протести. Това обаче по никакъв начин не можа да накара Министерството на труда и социалната политика да направи сериозен, задълбочен, професионален и експертен анализ за ефектите от действието на разпоредбата и на прилагането на тези еднодневни договори, като се отчетат всички плюсове и минуси.
Въпреки настоятелните искания на редица народни представители в тази посока, анализ не бе изготвен. Дадоха се само някакви количествени резултати и статистически данни от рода на това колко такива договора общо по области са сключени и дотам, което по никакъв начин не даде отговор на въпроса: има ли реален ефект от тези договори и основателно ли се протестира срещу тях?
Министерството на труда и социалната политика не пожела да направи необходимия анализ и, позовавайки се на него, да направи предложения за отмяна на разпоредбата на чл. 114а, или на база на анализа да направи опит поне да я промени, да я направи работеща.
Такъв опит направиха група народни представители, без да разполагат с ресурс да направят анализ и оценка на въздействието. Затова отвсякъде последваха и отрицателни становища и те оттеглиха законопроекта си. После под диктовката на Министерството през месец юли 2016 г. бе внесен нов законопроект, но, както при първия, и при втория водещите мотиви не бяха да се оправят нещата по същество, а да се облекчават административно земеделските стопани при сключването на тези безумни договори. Тогава от парламентарната група на „БСП за България“ Ви предупредихме, че тази част от Кодекса на труда за еднодневните договори не се нуждае от поправки и от ремонти, а от отмяна, защото няма как да се поправи нещо, което е сбъркано още при създаването си.
Днес е на дневен ред трета поредна поправка на тази част от Кодекса на труда, приета само преди две години и половина, сега пък с мотив, че се осигурява някаква гъвкавост и ще се осигурява възможност продължителността на работното време на трудовия договор за краткотрайна сезонна работа да е осем или четири часа, но защо не за пет, шест и седем часа, остава тайна даже и за вносителите, които, естествено, отново не са истинските автори на внесените предложения за промени. Един въпрос, уважаеми народни представители. Ще има ли работодатели, които да сключват такива договори за повече от четири часа?! Отново нищо не решаваме и нищо не облекчаваме.
Аз ще се върна на същността на проблема, а той е, че с приемането на този чл. 114а преди две години и половина за първи път в българското законодателство се въведе договор, който се нарича – трудов, но за който не се признава трудов стаж. Това е лишаване на работещия от всички позитиви, които му носи трудовият договор – трупането на трудов стаж, клас прослужено време, отпуск, по-продължителни обезщетения при безработица и така нататък. Това, разбира се, не е добре, но е още по-лошо, че е прецедент и като гледам как настъпва капиталът в България, въпрос на време е да се разпростре това непризнаване на трудов стаж и върху други трудови договори. Просто въпрос на време!
Тези така наречени еднодневни трудови договори не гарантират никаква заетост, никакви доходи и няма гаранция за правата на работниците. Не се решават и въпросите за нормирането на труда и гарантиране на плащането на заработеното, за работата и заплащането в почивните и празничните дни, за работното облекло и личните предпазни средства, за обучението и инструктажите, за транспорта от и до обекта и така нататък.
Тези договори са предпоставка за ниско заплащане и несигурност на доходите и заетостта и не само, че не допринасят за намаляване на неравенствата и бедността, но и ги задълбочават. Няма гаранции за покриване поне на минималните жизнени нужди на работника и ще продължаваме да си говорим за работещи бедни, но само ще си говорим, без да правим нищо за преодоляване на проблема. Със сегашното предложение нищо от казаното от мен не се променя в положителна посока. Отново остават открити много въпроси. Защо трябва да бъде приемано едно такова предложение, след като и сега Кодексът на труда дава възможност с чл. 66, ал. 1, т. 8 работното време, продължителността на работния ден или седмица да се договаря между работник и работодател? Защо тези еднодневни трудови договори са регламентирани в Кодекса на труда? Защо продължаваме да ги наричаме трудови договори, а в същия член, който поправяме сега, в ал. 1 си остава записът: „Времето отработено по трудово правоотношение, възникнало по реда на тази разпоредба, не се признава за трудов стаж.“ Какво тогава му е трудовото на този договор?! Всеки непредубеден ще се запита: защо го наричаме трудов договор? Много логичен въпрос. В тези договори не се уточнява дори началото и краят на работния ден, а с тази поправка се прави опит за определяне на неговата продължителност. В договора няма длъжност, няма работник, има изпълнение на определена работа, обработка на насаждения и прибиране на реколта, което е резултат, а не е предоставяне на работна сила. Не е ли това типичен граждански договор?!
Знам, че основният мотив на вносителите и въобще на тези, които въведоха тази норма и упоритото му пазене до ден-днешен чрез неадекватни поправки, е, че чрез тях ще бъде пресечена възможността да се заобикалят осигурителни отношения, които в крайна сметка за Вас са основният проблем, но не успявате нищо да решите, а само внасяте смут в трудовите правоотношения.
Тук отново ще повторя въпроса си: ще има ли работодател, земеделски производител, да сключи еднодневен договор за повече от четири часа, независимо че работникът му ще работи на пълен работен ден, след като официално с тази поправка му давате възможност да лъже?
Сега, уважаеми вносители, и Вие, които ще подкрепите тази част от предложенията, отново Ви предупреждавам, че създавате проблеми и негативни прецеденти в трудовото законодателство, или просто казано – вършите глупости. И съм сигурен, както се оказах прав преди, което е доказателство, че сега се налага за пореден път да ремонтираме нещо ненаправено като хората от първия път. Сега мотивите отново не са читави и ще съм прав, че ще се наложи нова поправка. С тези предложения вместо да решавате проблема, Вие го задълбочавате.
Няма как да подкрепя това предложение. Не само, че няма да го подкрепя, но и с всички възможни средства ще се противопоставя на приемането на този законопроект. Защо? Въпреки че се повтарям, ще кажа, че няма как да поправяме нещо, което поначало е сгрешено и нарушава основни принципи в трудовото законодателство, отнема и трудови права. Предупреждавам Ви, че ако сега приемем тези промени в Кодекса на труда, най-късно в следващия земеделски сезон пак ще се налага да правим поправки.
Другото предложение като че ли е по-приемливо, но да задам няколко въпроса, а вносителите, ако могат, нека да отговорят. Първо, доколко е ясно в този си вид предлаганото допълнение? Съдържа ли то изчерпателни критерии и за какъв вид извънреден труд ще се отнася? Тези действия, като например извършването на процесуално-следствени действия, оперативно-издирвателни мероприятия, овладяване на критични ситуации и така нататък, не са ли уредени и регламентирани достатъчно ясно и точно в специалните закони? Не се ли създава възможност за субективизъм в тълкуването? В оценката си вносителите пишете, че предложените промени не са свързани с разход на финансови средства. Дали е така? Ако няма повишаване на разходите, как това предложение ще допринесе в пълен обем да се компенсира положеният извънреден труд на служителите в МВР? Остава открит и въпросът: защо проблемите на определени звена – Дирекция „Български документи за самоличност“, дирекция „Миграция“, областните дирекции на МВР, Научноизследователския институт по криминалистика, Института по психология – все структури на МВР, се решават в базовия закон Кодекс на труда, а не в специални закони? Има още много въпроси и проблеми, но аз ще спра дотук.
Категорично съм против предложенията, направени с § 1 от вносителите, и въпреки огромните резерви подкрепям предложенията, направени от вносителите с параграфи 2 и 3. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Има ли реплики?
Първа реплика – госпожа Светлана Ангелова.
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, внесохме този законопроект за изменение и допълнение в Кодекса на труда заедно с група колеги народни представители не от бездействие, както започнахте Вашето изказване, а по искане и настояване на земеделските стопани и служителите, които работят в МВР, които работят по Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
Доводите, които представихте против внесения Законопроект, са абсолютно неоснователни и не почиват на никаква логика, защото първата част от Законопроекта е възможност работниците да работят по така наречените еднодневни трудови договори не само на осем часа, но и на четири часа поради спецификата на земеделската дейност. Това го казах и в експозето по представяне на Законопроекта, че има някои култури като розовия цвят и като лавандулата, които няма как работниците да стоят на полето и да работят осем часа, защото си има специфика. Те трябва да се прибират до определени часове на денонощието. Това е една възможност както за работодателите, така и за работниците реално да бъде заплатено на тези хора, а не, както казвате Вие, че няма смисъл от тази промяна.
Аз също имам въпрос към Вас. Вие за сива икономика и липса на допълнителни доходи за безработните лица и социално слабите, които получават социална помощ ли сте от БСП, и дали това е социалното лице на Вашата социално отговорна партия? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, казвате, че не от бездействие. Аз никога не съм обвинявал в бездействие българския парламент, защото народните представители работят доста интензивно и сериозно, а казвате, че го правите по искане и настояване на земеделските производители. Аз не се съмнявам, че е това, но Вие не знам с кои земеделски производители се срещате. В по-голямата си част, още при вкарването на нормата „114а“ в Кодекса на труда, те протестираха много сериозно против самата норма, а Вие нещо сбъркано, пак Ви казвам, отново го поправяте няколко пъти.
Вие казвате, че те настояват за това. Аз ще Ви кажа още няколко групи хора в българското общество, които настояват за няколко неща, но Вие не сте така отзивчиви към тях. Ще Ви кажа, че същите тези хора, на които Вие решавате проблемите и исканията, протестират и например искат по-високи субсидии. Да Ви кажа ли, че българските пенсионери от много време, но ще говоря от управлението на ГЕРБ насам – от осем, девет години протестират и искат преизчисляване на пенсиите, но Вие не се втурнахте с такава отзивчивост да им решите проблема с преизчисляване на пенсиите, а пък сега твърдите, че решавате проблема на земеделските производители. Не го решавате, задълбочавате този проблем!
В репликата си към мен повдигате въпроса, че земеделските производители искали и някакви по-ниски от осем часа работен ден. Добре, искат го, но сега след като въведете и дадете възможността за четири часа, ще има ли нормален земеделски производител, който да сключи договор за повече от четири часа, въпреки че работниците при него трябва да работят осем часа? Аз ще Ви кажа, че няма да има такъв. И ми говорите: за сива икономика ли сте от БСП? Не, напротив, не сме за сивата икономика. Затова от нашата парламентарна група обявихме и водим битка с паралелната държава – 90% от паралелната държава е тази сива икономика. Сивата икономика, ако смятате, че по някакъв начин с еднодневните трудови договори сте я изсветлили и го развявате това като някакво знаме на успех от ГЕРБ – просто, ако това е най-големият Ви успех, съжалявам, но е смешно. (Реплика от народния представител Анна Александрова.)
Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Гьоков…
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ако искате, кажете нещо, но подвиквате от там. За пореден път – не знам какъв Ви е проблемът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Гьоков, времето Ви изтича.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Сивата икономика не е лъжица за устата на ГЕРБ. Извинявайте за последното. (Шум и реплики.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
За изказване думата има господин Адемов.
Заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС) Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да кажа няколко думи по принцип за промени в трудовото законодателство.
Уважаеми колеги, в предложения проект става въпрос за промяна на два текста! Това не е принципен подход. Не може да базата на конюнктурни съображения и конюнктурни искания и настоявания на отделни групи български граждани да се променя трудовото законодателство. Виждам, че господин Кирилов се усмихва в знак на съгласие с това, което казвам.
На следващо място. Уважаеми дами и господа, че подходът за промяна на Кодекса на труда не е достатъчно добре обмислен и сериозен, следва от следния факт: в проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда е записано: Проект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Подчертавам – проект за изменение и допълнение. В мотивите някъде измененията се губят. Пише: „Мотиви към допълнение на Закона за Кодекса на труда“. Ама, много Ви моля, уточнете дали към мотивите се отнасят допълненията, а към тялото на закона се отнасят допълненията и измененията. Разбирам, че това е недоглеждане, но така или иначе променяме трудовото законодателство и трябва да се отнасяме с достатъчно сериозни аргументи за това.
На следващо място, става въпрос за два параграфа. В първия параграф, колегите тук казаха: изменение в чл. 114а, който регламентира трудовите договори за краткотрайна селскостопанска сезонна работа. За какво става въпрос? Става въпрос за това, че предложението е свързано с отпадането на втората част от ал. 4 –продължителността на работното време е равна на пълна законоустановена продължителност – пише в действащия закон. Не само в действащия закон, не само в чл. 114а, и в наредба на Министерството на труда и социалната политика е отбелязано, че работният ден е с продължителност осем часа. Към тази наредба, към ал. 2 на тази наредба има един формуляр, съгласно който се подписват трудовите договори. В този формуляр е отбелязана продължителността на работното време – осем часа. За да се помогне на розоберите в момента, за които става въпрос, които през месец май и в началото на месец юни трябва да свършат краткосрочна селскостопанска сезонна работа, трябва този текст в наредбата да се промени. Това означава един месец публично обсъждане, един месец междуведомствено обсъждане. В най-добрия случай става въпрос за два месеца, когато розоберът вече ще бъде отминал. Тоест този проект няма да свърши никаква работа, уважаеми дами и господа народни представители!
И още един факт: за какво говорим? Говорим за трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа. Вижте какво показва регистърът на Инспекцията по труда. Към днешна дата миналата година трудовите договори, които задължително се регистрират в регистъра на Инспекцията по труда, са 19 хиляди. В 2018 г. към днешна дата са 26 хил. 300 – с близо 7 хил. 300 са повече. Ама в началото на годината, през първите месеци на годината – първите четири, някой да ми каже кои са дейностите, които са свързани с краткотрайната сезонна селскостопанска работа? Тук няма ли желание на земеделските стопани, без да обвинявам когото и да е било, трудовите договори, нормалните трудови договори – срочни или за извършване на определена работа, да преминават в еднодневни такива? Няма ли да ощетим осигурителните права на тези български граждани?
Ето това са важните въпроси, на които трябва да има отговор, когато приемаме тези текстове, дами и господа. Разбирам намерението да се помогне, да има гъвкавост, да има възможност и на тези, които работят до обяд, да се гарантира законова възможност, но по начина, по който се представят и аргументите, които са написани в мотивите, според мен не са коректни.
На следващо място – следващият текст. Следващият текст е свързан с промени в Закона за МВР. Уважаеми дами и господа народни представители, вижте какво пише в чл. 142 от Специалния закон за МВР: „Този текст урежда статута на служителите в Министерството на вътрешните работи“. Тоест дали са държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, дали са държавни служители или са лица, работещи по трудово правоотношение. Тоест служителите в Министерството на вътрешните работи са няколко вида по статут – държавни служители по Специалния закон, държавни служители по Закона за държавния служител и служители – лица, работещи по трудово правоотношение. Когато променяхме миналата година Закона за Министерството на вътрешните работи, тогава дадохме възможност на държавните служители, полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, тоест на държавните служители по Закона за МВР, правото да ползват извънреден труд в рамките на 280 часа. А при специални хипотези, които са изброени в Закона, има възможност тези 280 часа да бъдат удължени с още 100 часа – по 25 часа на тримесечие. А всички останали – държавните служители по Закона за държавния служител, лицата, работещи по трудово правоотношение, са по Кодекса на труда, където има ограничение от 150 часа за полагане на извънреден труд.
Какво се оказва? Оказва се, че държавните служители по Специалния закон за МВР имат право на допълнителен извънреден труд по 70 часа на тримесечие, или 280 часа, с опцията задължаване с още 100 часа, а тези, на които сега даваме право на извънреден труд по Кодекса на труда, ще имат право на 150 часа. Дали не създаваме ново противоречие и нов конфликт между служителите в едно и също ведомство?
И още нещо: колеги, допълнителните дейности, които са изброени, за да има възможност за полагане на извънреден труд по Кодекса на труда, са при провеждане на избори, при изготвяне на експертизи, за психологическо подпомагане при оперативно-издирвателни работи. Става въпрос за служителите, които са ангажирани при издаване на българските документи за самоличност, става въпрос за областни дирекции на МВР, става въпрос за Дирекция „Миграция“, става въпрос за Научноизследователския институт по криминалистика. Тези хора вече ще имат право на 150 часа допълнителен извънреден труд.
Добре де, провеждане на избори сме казали, че е хипотеза, при която трябва да се полага извънреден труд. Ами какво извънредно има в това, когато се провеждат избори? Два месеца преди провеждането на изборите датата е ясна! Не може ли да се направи такъв график, който да даде възможност за сумирано изчисляване на работното време? Какъв е проблемът? Няма никакъв проблем! Още повече че по информация, не знам доколко е вярна, на Министерството на вътрешните работи, назначени са допълнително 500 човека, които могат да покрият този график. Защо трябва да се дава възможност за допълнителен извънреден труд, още повече че по Кодекса на труда за масовите случаи извънредният труд и забранен с хипотезата на изключенията, където е възможно полагането на извънреден труд.
Ето тези въпроси са предмет на дискусия и тези въпроси трябва да бъдат уредени, за да може предложените текстове да свършат работа. Иначе приемаме някакви текстове, казваме, че сме гарантирали гъвкавост, казваме, че им даваме възможност да сключат трудови договори на четири часа. Да, ама в действащото законодателство чл. 66 от Кодекса на труда, ал. 1, т. 8 точно дава възможност работодателят и работникът да определят продължителността на работното време. Какво тогава правим, на мен не ми стана ясно при обсъждането на този закон?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Адемов, това не са „някакви текстове“, както завършихте Вашето изказване. Това са важни промени, които са продиктувани, както казах, и от земеделските стопани, и от служителите, които работят по трудово правоотношение по Закона по Кодекса на труда и Закона за държавния служител, както и от синдикатите. В Комисията по труда, социалната и демографската политика има постъпили близо десет становища от двата синдиката, от работодателски организации, от държавни институции, от НОИ, от МТСП, от Министерството на земеделието. И всичките становища са положителни, няма нито една критика! Всички казват, че това са важни промени, дългоочаквани промени, които са в полза на цитираните лица, които ще засегне тази промяна. Така че не мога да се съглася с Вашето твърдение, че не е нужна тази промяна. Вие сами я гласувахте на Комисията по труда и социалната политика за подкрепа на този законопроект. А сега завършихте Вашето изказване, че не сте разбрали каква е целта на тези промени. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Заповядайте, господин Ерменков – втора реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Адемов! Аз вземам повод за реплика от последните Ви думи, които казахте за чл. 66. И във връзка с това искам да Ви задам този въпрос: не Ви ли се струва, че чл. 66 по принцип регламентира всички видове трудово-правни отношения по отношение на времето и че вместо да въвеждаме четиричасови трудови договори, е крайно време да премахнем еднодневните такива? Само да напомня: когато ги приемахме, си спомняте, че в дискусията говорихме за това, че тези еднодневни договори трябва да бъдат проведени за една година, да направим един анализ на това какви са резултатите с плюсове и минуси и тогава вече да продължим по-нататък с тях. Мисля, че, първо, анализ не е направен. Второ, всички се убедихме, че с тези договори се нарушават правата на трудещите се, и то съществени социални права се нарушават с това нещо.
И затова още един път искам да Ви задам въпроса: след като Вие не виждате смисъла, и аз съм съгласен с Вас, от тези поправки за четиричасови трудови договори не е ли времето да премахнем и еднодневните, за да се върнем към изконния текст 66 на Кодекса на труда? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Отзад-напред. Дали трябва да има такъв чл. 114а от Кодекса на труда? Това е една сериозна дискусия. Този текст нарушава принципите на осигурителното право и ще Ви кажа защо. Защото право на сключване на еднодневни трудови договори имат хора, които получават социално подпомагане, имат право хора, които получават обезщетение за безработица. Философията на получаването на обезщетения е свързана с това да се заместят доходите от труд. Обезщетението е доход, който замества доходите от труд. Един път получаваш доходи за това, че заместваш доходите от труд, втори път получаваш доходи от това, че се трудиш. Кое от двете неща е вярно?
Но аз не искам да влизам в тема, защото дискусията е сложна. Очевидно е, че при тази ситуация на пазара на труда, включително и това, което каза госпожа Ангелова, социалните партньори с положителните си становища правят компромиси с принципите на осигурителното право. Компромисите обаче винаги са за сметка на осигурителни и трудови права. Когато се правят компромиси, винаги е за сметка на нещо друго.
Що се отнася до това, че не виждам смисъл защо се приемат тези текстове. Казах го, госпожо Ангелова, за това, защото розоберът и беритбата на лавандула, които се споменават в мотивите, ще приключат преди приемането на промените в този Закон и преди промените в наредбата. Защото без промяната на наредбата, която промяна ще отнеме два месеца най-малко по Закона за нормативните актове, няма да свършат работа за тази година. Приемаме този Закон с надеждата да проработи другата година за тези две дейности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, много интересни хора сме това депутатите. Завчера на Трудова комисия конструктивно, кротко, спокойно без особени обструкции, без забележки дебатирахме и почти всички – и опозиция, и управляващи, гласувахме „за“, с едно изключение – господин Гьоков. А сега какво става тук? Тук просто се „търси под вола – теле“, говори се опозиционно. На комисия, където нещата са затворени – за медии, за наблюдатели, сме конструктивни, а тук в залата правим днес такива обструкции, вкарваме такива теми, такива забележки, като че ли идва краят на света, като че ли стигаме до дерогирането на Трудовия кодекс. Направихме един дебат изобщо за Трудовия кодекс, който няма нищо общо с конкретния домашен случай. Казвам „домашен“, защото е от порядъка на домашните закони. Аз съм така възхитен и доволен, че този текст ни вкарва в режим да правим фини настройки в трудовото законодателство и Кодекса на труда – „фини настройки“, защото такива явления в обществото, в трудовата дейност има. Разбира се, розата се бере сутрин рано и сутрин розоберът продължава най-много 3 – 4 часа, с лавандулата е същото.
Служители на МВР, регламентирани по специалния Закон за МВР, ходят по случаи, по престъпления и – случи ли се престъпление някъде 24 часа в денонощието, провеждат се избори и да се регламентират тези явления е нормално, естествено, логично. Това прави този законопроект, затова завчера, пак Ви казвам, цялата комисия гласува с един „въздържал се“ и без тези фрази, думи и обвинения. Тук от този факт щеше да произтече може би поредният парламентарен скандал и аз излизам на трибуната малко да успокоя нещата и да ги върна в нормалното русло на дебата. Не че няма да произтекат и не произтичат от тези разпоредби проблеми, аз на комисия заявих и попитах, и сега не ми е ясно: какво става със социалните помощи на лицата? Да, това също е проблем, но всички тези въпроси, които бяха повдигнати тук и от уважаемия господин председател на Комисията, и от господин Гьоков, и от мен, се решават от общите разпоредби на закона. За всеки един от повдигнатите въпроси има общи части на Трудовия кодекс, които решават тези конкретни разпоредби. А ако не се решават там, има инструкции, има наредби, които ще бъдат издадени. Така че нека да не продължаваме да правим от тук ексцес, какъвто много пъти е правен – да гласуваме закона, така както е представен. А ако между двете четения има предложения за някакви промени и някакви още по-тънки настройки и реглажи, ние можем да ги направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли реплики?
Уважаеми народни представители, на гости на парламента са ученици от училище „Св. св. Кирил и Методий“ – град Бухово. Моля да ги приветстваме. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, аз се чудя дали сме били на различни комисии, че не сме разбрали за какво става въпрос? Конструктивността наистина я имаше в Комисията, но аз казах на заседанието същото, което казвам и тук. И нямаше само един „въздържал се“, имаше един глас „против“ и един глас „въздържал се“, въпреки че всички изказаха притеснения от тези договори, включително и Вие. Само че сега „дайте да плеснем с ръце и да се прегърнем“ и да го прокараме, само защото някой го искал и да продължаваме нататък с това поначало сбъркано нещо, не знам!
Говорите тук, радвате се, че се правят фини настройки на трудовото законодателство. Не знам каква фина настройка на трудовото законодателство е отнемането на трудови права? Аз Ви ги казах преди малко в основното си изказване, сега нямам намерение да ги повтарям, но само едно ще Ви кажа – как народното представителство записа в един и същи член – чл. 114а, в ал. 1 това, което поправяме сега, и в ал. 2 записахме, че съгласно тази разпоредбата работата по този договор не се счита за трудов стаж? Какво правим с този Кодекс на труда? Не знам! И Вие самият в изказването си твърдите, че има проблеми от прилагането на този член и между първо и второ гласуване ще го поправим. Единственото предложение между първо и второ гласуване може да бъде чл. 114а да отпадне от Кодекса на труда като текст. Друго предложение няма и не може да има. Не знам! Вие решавате, Вие гласувате, но не знам защо народните представители биха гласували нещо, което, пак казвам, отнема права. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Кой казва, че не може да има друго предложение? Направете го между двете четения! Тук в тази връзка може да се помисли и може да се направи. Затова одеве излязох и Ви казах – между двете четения много от тези проблеми могат да бъдат решени, могат да бъдат изчистени.
И, господин Гьоков, на една комисия сме били! И Вашите съпартийци гласуваха всички „за“. Никой не сподели там Вашите виждания. И ще Ви кажа защо? Защото някои от тях са от избирателните райони, където се решават тези проблеми във връзка с розобера, във връзка с прибирането на лавандулата. И те са наясно от избирателите и от стопанските субекти, че е необходима тази поправка.
Дори по въпроса, че нямало да мине за този розобер или за това прибиране на реколтата от лавандулата – ами, ако се постараем, може. Но ние този закон не го правим само за кампанията през тази година, ние го правим за години напред! И го правим и за други кампании.
А колкото до МВР, там нещата са си постоянни, там нещата ще си важат от тук нататък на общо основание, ако Законът бъде приет в близко време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Янков – имате думата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Използвам възможността да изразя становище по така предложените допълнения на Кодекса на труда в двете части. Но първо отбелязвам към вносителите и към тези, които са готови да подкрепят предложението, че отново демонстрирате работата си по законодателството на парче. Сред вносителите, сред управляващото мнозинство може би няма бивши служители пожарникари, но пожарникарски действате при промяната на трудовото законодателство, внесено от народни представители, което ще отнеме права на трудещите се.
И един риторичен въпрос: какво се промени в трудовия пазар, че се налага отново допълнително промяна за земеделските производители? Как работиха досега? Дали становищата, които ни прилагате, дават цялостната картина по проблема?
Иначе по-обстоятелствено ще говоря за преобразуването на правоотношенията на част от служителите на МВР, което се налага във връзка с промените на Закона от 1 февруари 2017 г., като това са разпоредбите по чл. 187 и 187а от Закона за МВР. Въпрос: как е регламентиран извънредният труд досега? Досега нарушаван ли е Законът, когато става въпрос за извънреден труд на служители на МВР? Става въпрос за тези 14 месеца, повече от една година, на служителите на МВР, чийто статут се урежда от Закона за държавния служител и Кодекса на труда и с месторабота в Дирекция „Български документи за самоличност“, областните дирекции на МВР, Дирекция „Миграция“, Научноизследователския институт по криминалистика и Института по психология.
Това е продължение на една стратегия с начало министър на вътрешните работи Веселин Вучков, минала през Румяна Бъчварова, сега господин Радев със съдействието на Цветан Цветанов.
Цветан Цветанов като министър на вътрешните работи нямаше поглед, за да промени законодателството, въпреки че и тогава се направиха структурни промени в Министерството. Но сега не чувате крещящите служители на Министерството на вътрешните работи, които искат по-високо възнаграждение, които искат уважение от политическото ръководство от властимащите, а фалшиво обявявате, че сте чули необходимостта от регламентиране на положения извънреден труд. Но според Кодекса на труда той ще бъде до 150 часа, според специалния Закон за МВР той е 280 часа годишно, с хипотези по 25 часа на 3-месечие, което като баланс тези, които са по Закона за МВР, могат да полагат извънреден труд до 380 часа на годишна база, а тези, които са по Закона за държавния служител и Кодекса на труда – до 150 часа. Уважаеми колеги, нали работят в екип? Нали когато има критична ситуация или има необходимост от бързо, ефикасно, своевременно ангажиране на служители за оперативно-издирвателни дейности, работата в МВР е екипна? Или това, колкото и да Ви го повтаряме, Вие не го разбирате!?
Хаосът в Министерството на вътрешните работи с начало промяна в законодателството и разделянето на различни категории на служителите продължава. Иначе, съгласен съм, че необходимостта от включване на този вид работа, хипотезите, в които по изключение ще може да бъде полаган труд извън установеното работно време, произтича от обстоятелството, че дейностите, свързани с изготвянето на експертизи, психологично подпомагане при извършване на оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, е необходимо. Това са и част от мотивите. Само че, уважаеми вносители, моля да ми отговорите: защо в така предложеното допълнение е записано „както и за друга работа, свързана със сигурността и опазването на обществения ред“? Приемам хипотезата, че е необходимо да бъде регламентирано законодателството, когато става въпрос за изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации. Чета Ви от предложението за допълнение на Кодекса на труда. Но Вие отваряте възможността не само за тези хипотези, така както сте записали в мотивите, а изобщо. И от това идва въпросът дали има равнопоставеност при определянето на този извънреден труд, именно не само за критични ситуации, а и при необходимост при оперативно-издирвателни дейности.
В този обхват кой може да отговори: бягството на двама затворници през централния вход на затвора критична ситуация ли е и има ли необходимост от полагане на извънреден труд, или е показен арест на пъпа на София, на центъра? Има ли касателство към направеното предложение? Защото извънредният труд, който полагат служителите, трябва да бъде заплатен. Какво са виновни те, че тези, които ги ръководят, които поставят задачите, са некомпетентни и не знаят реда, по който се извършва задържане, или как точно трябва да се подходи при оперативно-издирвателни мероприятия? Много въпроси, които не са изчерпателно засегнати в мотивите.
Подигравката със служителите от системата на МВР продължава. Няма да запушите този вик на организираните от синдикатите служители от Министерството на вътрешните работи, които искат достойно заплащане, уважение, мотивация и първото нещо, с което трябва да започнете, е да разбирате естеството на работата и оттам да разберете, че е необходимо повишаване възнагражденията на тези, които са ангажирани с гарантиране спазването и прилагането на законите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли реплики?
Първа реплика, господин Шопов – заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Не зная какво се е случило. Въпросът ми е към Вас – от онази идилия в Комисията по труда и социалната политика до този момент, нещо се е случило, сигурно е на „Позитано“, и аз предполагам какво е?!
На Комисията се гласува единодушно, с изключение на „въздържали се“ и „против“. (Реплики от „БСП за България“.) Така на господин Гьоков. Обаче, предполагам на „Позитано“ при разглеждането на дневния ред, за това, което ще се гледа днес, е казано: „Ама, как така ще сме съгласни? Нали трябва да си проявим нашата опозиционност? Трябва да намерим под вола теле, трябва да политизираме дебата.“ Въпреки че дебатът е, пак Ви казвам, домашен.
Каква толкова политика има тук? Но от БСП винаги са били верни на това, някога от БКП – във всяко едно нещо, включително и в математиката, да се вкара политически елемент, идеология, нещо да се направи.
В момента се чувствам виновен пред моята парламентарна група на „Обединените патриоти“. Вчера докладвах на заседанието за дневния ред днес за този закон и казвам: да, спокойно, нормално, конструктивно, няма да има някаква драма, няма да има проблем и бързо и лесно минахме точката по дневния ред. Докладвах на колегите и всички взехме решението, че подкрепяме Законопроекта.
Не така обаче е при Вас. Явно нещо се е случило на „Позитано“ и Вие може да ми отговорите какво се е случило. Може би беше направена инструкцията за опозиционност и днес отново да се завърти темата, ако може, някакъв скандал да произтече от това. Много интересно е как ще гласуват онези колеги от Комисията, които гласуваха безспорно „за“. Аз нещо тук не ги виждам много, може би затова ги няма. Как ще гласуват всички от БСП, които днес някой явно е убедил да бъдат радикални, безкомпромисни и върло опозиционни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Шопов.
Втора реплика – господин Кирилов, заповядайте. Трета реплика – госпожа Ангелова.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители. Уважаеми господин Янков, аз повече от час и половина с удивление следя този дебат и по никакъв начин не исках да влизам в него, защото смятах, че е нормално общо взето Вие да проявите поредната си демагогска теза, завой, заблуда.
Лъжа е, че тези промени не са в полза на работника и служителя – категорично са. Както Ви каза колегата Ангелова, всички синдикати са „за“ това. Разбира се, че ще са за това, защото е по-добре за работа от четири часа да имаш договор, отколкото да нямаш договор; по-добре е да получиш възнаграждение, отколкото да не получиш възнаграждение; по-добре е да имаш някакви осигурителни права, отколкото да нямаш никакви осигурителна права.
Впрочем спомням си и дебата за възникването на този инструмент – еднодневния трудов договор. Той беше представен от тогавашния вицепремиер, уважавания господин Ивайло Калфин, който е социалист, изповядва социални виждания (шум и възгласи от „БСП за България“: „Еее!“), и ние тогава го приемахме като изцяло социален инструмент, способ точно за защита на правата на работника или служителя.
Няма да Ви разказвам, като бивш областен управител на София, колко служители как работят. Денонощно се работи по време на избори. Не само МВР работи, цялата администрация работи – и общинската, и държавната администрация. Има нужда от това и правилно са Ви казали от синдикатите: ако нещо ще прецизирате, трябва да се прецизира единствено възможността да се злоупотребява, тоест да се създават такива фалшиви договори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Трета реплика – госпожа Светлана Ангелова.
Докато тя се придвижва към трибуната, уважаеми народни представители, да Ви съобщя, че днес гости на парламента са младежи от област Шумен, които са на балкона. Моля да ги приветстваме. (Ръкопляскания.)
Заповядайте, госпожо Ангелова, имате думата.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков!
КРАМИСИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Тук съм.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Да, точно Вас търсех с поглед. Аз съм изумена от Вашето критично изказване по Законопроекта.
Миналата сряда е било заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, на което се е обсъждал този законопроект. Вие не сте били на това заседание. Защо не останахте на това заседание, за да изкажете доводите си? (Шум и реплики.) Нали в момента ги представихте тук?
На следващо място, съгласно представения доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред става ясно, че Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е приет единодушно с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, включително Ваши колеги от парламентарна група на БСП са гласували „за“. Вижте ги Вашите колеги, които са гласували „за“. Така че това е лицемерие от Ваша страна. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Янков, след три реплики имате възможност за дуплика, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Никой до този момент не оспори казаното от мен по същество. Тази опорна точка за съгласието на всички парламентарни групи рухна още с първото изказване на колегата Гьоков от парламентарната група.
Зададох Ви въпрос как до този момент в Министерството на вътрешните работи е регламентиран и заплащан извънредният труд от 1 февруари 2017 г. и никой не отговори. Нарушаван ли е законът? Вие отнемате трудови права. Тази прегръдка задушава не само малкия партньор, но и Вас, представителите на ГЕРБ. Говоря за управлението, в което сте се прегърнали. Така предложеното допълнение в Кодекса на труда е несъстоятелно като аргументи, за да убеждавате, господин Кирилов, че е по-добре да има трудов договор за четири часа, отколкото да няма никакъв договор.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Да, и пак ще го кажа.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Вие казвате, че има работещи без трудов договор. Къде са институциите, които трябва да установят това, които трябва да санкционират? Аз Ви говоря за работата на институции. Вие се опитвате да убедите – кого, българските граждани, че ние сме се съгласили да бъдат отнети трудови права, че ние не сме защитили интереса на работещите, на служителите. Вие ги отнемате!
Колкото и безобидно да се опитвате да изкарате това предложение за допълнение, защото изменение в Кодекса няма, то е продължение на Вашата политика още при промяната за Закона за Министерството на вътрешните работи. Вие нямате концепция и работите пожарникарски може би, защото Вашият лидер, като рефлекс, има точно този манталитет и го показва ежедневно! Затова Ви попитах: какво значи извънредна ситуация, необходимост от бързи и спешни оперативно-издирвателни мерки и мероприятия? Бягството на двама затворници разтресе държавата – арест и след ареста обяснение, десети ден: дали е спазено законодателството, нормативната уредба? И сега се опитвате да регламентирате? Поне служителите, които извънредно ангажирате, да стоят на центъра на София, да работят и през нощта, да не роптаят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Господин Попов – процедура, имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаеми народни представители! Тъй като от тази трибуна доста се спекулира от управляващите до момента, а и очевидно тяхната памет е доста краткотрайна, най-много достигаща хоризонта до миналата седмица, аз Ви моля като председател да извадите стенограмите от преди две години и половина, когато гласувахме този същия закон по отношение на еднодневния трудов договор, и да запознаете управляващите с тогавашните ни позиции, как сме гласували, а именно „против“ Закона.
Ние сме последователни в позицията си, уважаеми управляващи, затова недейте да спекулирате по този начин. В случая председателят би могъл да Ви запознае със стенограмите от преди две години и половина, за да си припомните нашата позиция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Мисля, че всеки народен представител сам формира своята позиция на базата дори и на това, на което Вие искате да обърнете внимание. Едва ли аз съм институцията, която би трябвало да оказва някаква помощ, съдействие или, не дай си боже, по друг начин да влияе върху тяхната позиция. Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Председател, първо, да поискаме удължение на времето на групата.
Колеги народни представители, настоящият законопроект, върху който искам да говоря, е по-конкретно и единствено само в частта на предложеното изменение на Кодекса на труда в чл. 114а относно отнемането на трудови права и привилегии на работниците. Какво имам предвид?
С този законопроект е сбъркана философията на закона, по-точно предложението противоречи на философията на самия закон, на Кодекса на труда и на неговата концепция. На този еднодневен договор, който е кодифициран в чл. 114а, му липсва характеристика на трудов договор и поради тази причина не се признава за трудов стаж. Този трудов договор има за цел да уреди законосъобразно наемането на работна сила, ангажирана ежегодно за селскостопански дейности, които имат кампаниен характер, и за кратък период от време изискват голям брой работещи.
Ако направим обаче все пак оценка на ефектите от прилагането на тази правна уредба, се разкриват няколко по-важни тенденции. По отношение на осигуровките работата по еднодневните договори не се признава за трудов стаж, а се признава за осигурителен такъв, като е предвидено работниците да бъдат осигурявани във Фонд „Пенсии“ и Фонд „Трудова злополука и професионална болест“; предвидено е също работниците да бъдат осигурявани и здравно, като в този случай работодателят трябва да плаща здравните вноски авансово. От гледна точка на работниците обаче регламентирането на труда им по този начин създава правна несигурност, че ще получат каквото са изработили, както и съответните социални и здравни права.
Чрез тази правна уредба се дава и се създава лоша практика сред работодателите да избягват търсенето и наемането на работници на постоянен трудов договор или пък на срочен такъв и съответно занижаване на контрола от страна на компетентните органи. Благодарение на еднодневните договори един работник може да бъде извикан на работа днес и да не бъде потърсен утре, като по този начин бъде държан в едно подчинено положение, докато това не е толкова лесно при срочните или пък при срочните договори за изпитване. По този начин се избягва законодателството и защитата от съда.
Да обърнем внимание също така и за кого важи този договор. Този договор може да се сключва между работник и работодател, който е регистриран земеделски стопанин, за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност „Растениевъдство“, но само за обработка на насаждения и ръчно прибиране на реколта от плодове, зеленчуци, лавандула и цвят от маслодайна роза. Трябва да обърнем внимание обаче, че от другата страна стоят работници, които са ниско квалифицирани, неграмотни или на възраст преди пенсия. Те нямат нужната правна култура, познания и степен на образованост, за да защитават сами трудовите си права и привилегии, които им се полагат. От друга страна, създаваме и възможност за работодателя да не е добросъвестен към своите работници.
Изправени сме и пред още един проблем – изпреварващото нарастване на наетите лица в селското стопанство след въвеждането на еднодневните договори е сигнал, че делът на неформалната икономика и недекларираната заетост в сектора се увеличава. Как така досега е било възможно тези работодатели да извършват своята работа, своята дейност, без да е имало такива еднодневни договори, а са сключвали такива срочни или пък безсрочни? Тенденцията показва, че въвеждането на еднодневните договори измества традиционните трудови правоотношения. Средно през 2015 г. и 2016 г. 78% от лицата, осигурени по еднодневни трудови договори, не са били осигурени на друго основание по трудови или служебни правоотношения. Броят на лицата, които са били осигурени чрез наемане по еднодневен договор за периода юли 2015 г. до септември 2016 г., надхвърля 23 хиляди, от тях 17 700 не са били осигурени на друго основание по трудови или служебни правоотношения.
Тези данни потвърждават хипотезата, че мнозинството наети по еднодневни договори са хора, които работят изцяло в сивата икономика. За съжаление, предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Трудовия кодекс не решава проблеми, напротив, бих казал дори, че създава такива в правната сфера, нищо не облекчава, създава хаос в правния мир и в съдебната практика. Считам, че е правилно и редно вносителят да го изтегли, тъй като противоречи на основната концепция на Кодекса на труда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Байчев.
Има ли реплики към господин Байчев? Няма.
Други изказвания? Няма и други изказвания.
Тогава ще преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 954-01-20, внесен от народните представители Светлана Ангелова, Пламен Нунев, Ирена Димова, Димитър Гечев, Калин Поповски, Росен Живков и Ралица Добрева.
Гласували 143 народни представители: за 90, против 7, въздържали се 46.
Предложението е прието.
Декларация от името на група.
Моля, заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители!
„Нека да чуем тези думи и обръщам отново внимание на народните представители от управляващата коалиция: „Тази конференция разруши работата на поколения преди нас, унищожи труда на няколко генерации младежи и показа пълно пренебрежение към младите хора изобщо. Тази конференция беше учебникарски пример за това какво не е включване на младите хора в Европа“.
Това са думи не на Ваш политически противник, това са думи не на БСП, а горчивата истина, изречена от Луис Алварадо – президент на Европейския младежки форум. Поводът: организираната от Вас и провалена Европейска младежка конференция, която се проведе в София в рамките на Европредседателството.
Очевидно е, че с тази организация правителството се провали. Такива публични оценки не се дават често. Не го казваме със злорадство, защото петното не е само за управляващите, а за България. В България ние познаваме нашите министри, знаем колко народни средства се харчат за организиране на аплодисменти, за усмихнати снимки, за медийни ефекти. Знаем и стила на премиера, който съветва младите хора да станат овчари, когато става дума за безработицата, за младежката безработица, или да садят картофи, когато става дума за препитание.
На тази злополучна конференция министър-председателят посъветва младите хора в Европа, забележете, „да се размножават“. От какви позиции правителството дава подобни извън всякакъв разум съвети? Може би от факта, че демографската криза в страната ни придобива застрашителни размери, може би поради факта, че България, уважаеми народни представители, бавно, но всеки ден изчезва.
Всяка година над 15 хил. младежи напускат страната и само малцина се завръщат. Не си ли давате сметка, че опростачването на политиката и на обществения живот е една от основните причини ние да се лишаваме от децата си? Не си ли давате сметка, че младежите искат да се говори с тях, а не Вие да им говорите? Те искат диалог, а Вие им отговаряте с фрази, взети от чалготеките, и чакате клакьорите да аплодират Вашето остроумие. Не си ли давате сметка, че млади хора у нас не виждат възможност за професионална реализация със знанията, с образованието, с качествата си? Те прекрасно виждат, че за да успеят, трябва да принадлежат към партийно-роднинския кръг на управляващите. Не си ли давате сметка, че не всички искат подобно бъдеще? Не си ли давате сметка, че тази конференция бе поредната пропусната възможност властимащите да поговорят открито с българските младежи и да представят и сравнят проблемите им в контекста на европейския живот?
Нека да кажем ясно: има алтернатива и ние Ви я предлагаме всеки ден. По-ниски лихви за студентските кредити – Вие го отхвърлихте, загрижени повече за печалбите на банките, а не за младите българи. Предложихме семейно подоходно облагане в помощ на работещите млади хора с деца – Вие го отхвърлихте. Културен чек за българската култура, за изкуството, творчеството, образованието – Вие го отхвърлихте. Четири пъти, включително и днес не приемате нашето предложение за Закона за изменение и допълнение на Закона за младежта и за младите хора.
Ето защо ние всеки ден Ви казваме: има алтернатива, но трябва воля, трябва политическа воля за това.
Ясно е, че въпреки организационния гаф и провала, министър Лиляна Павлова, министър Красен Кралев няма да си подадат оставките. Излишно е да казваме каква е европейската практика, когато се поема политическа отговорност, но поне днес, уважаеми управляващи, Вие дължите едно голямо извинение, Вие дължите извинение на младите хора, които Ви гледат днес от балкона.“ (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Лечева.
А сега моля аплодисменти за посетителската група ученици от град Лясковец (Ръкопляскания.)
Освен това на балкона вдясно от нас – кметове и общински съветници от община Казанлък. Моля да поздравим и тези наши гости. (Ръкопляскания.)
Благодаря.

Продължаваме със следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЦА, ЗАСТРАШЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА С НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
Доклад на Комисията по правни въпроси за първото гласуване на Законопроекта.
Заповядайте, имате думата, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Моля за процедура за допуск за заместник-министъра на правосъдието господин Евгени Стоянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване процедурата за допуск в зала на заместник-министъра на правосъдието.
Гласували 120 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Квесторите, моля, поканете заместник-министъра на правосъдието да влезе в залата.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Представям на вниманието на народните представители:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет на 29 март 2018 г.
На свое заседание, проведено на 18 април 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет на 29 март 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник–министър, и господин Александър Стефанов – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Прокуратурата на Република България: госпожа Мария Шишкова – заместник на главния прокурор и господин Димитър Влахов – директор на Бюрото по защита при главния прокурор.
Законопроектът беше представен от господин Стоянов, който отбеляза, че с него се цели създаване на условия за намаляване на риска от осъществяване на противоправни посегателства срещу защитените лица чрез оптимизиране на специалната защита с оглед на осигуряване на тяхната безопасност.
Въвежда се определение на понятието „специална защита“, която предвижда осъществяването на два вида защита на два етапа – предварителна защита и програма за защита. Предвидено е специалната защита винаги да започва с предварителна защита, която цели осигуряване на незабавна защита на застрашените лица и да се прилага до издаването на разпореждане на главния прокурор или до вземането на решение на Съвета по защита на мярка за защита за определен в закона срок, който може да бъде удължаван еднократно, но не повече от първоначално определения.
Господин Стоянов посочи, че се предвижда Бюрото по защита да дава мотивирано становище по предложението на окръжния прокурор или на съда относно възможността и вида на конкретна мярка за предварителна защита на застрашеното лице. Предварителната защита цели осигуряване на време за събиране и оценка на необходимата информация за вземане на информирано решение от главния прокурор за включване или не на застрашеното лице в Програмата по защита. Предвидено е изпълнението на мерките по предварителната защита да започва след разпореждане на главния прокурор и писмено съгласие на застрашеното лице, като при отказ от даване на съгласие от застрашеното лице, процедурата да бъде прекратена.
Въведените мерки на предварителната защита са: лична физическа охрана; охрана на имуществото; настаняване на безопасно място и настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието.
Предлага се предварителната защита да е за кратък 30-дневен срок, за да бъде ефективно осъществявана от Бюрото по защита.
Господин Стоянов отбеляза, че със Законопроекта се предлага изменение на съществуващите мерки за защита по Програмата за защита, които включват: промяна на мястото на живеене в страната; промяна на мястото на работа; промяна на учебното заведение; настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието, както и релокация в друга държава. Той посочи, че е предвиден механизъм за периодична оценка за наличие и определяне на степента на застрашеност на защитеното лице.
Бюрото по защита е задължено да дава становище, в което е отчетена постъпващата информация за развитието на наказателното производство от органа, направил предложението, относно необходимостта от продължаване и вида на мерките за защита.
С предложенията за изменение в Наказателно-процесуалния кодекс се цели да се осигурят на пострадалия необходимите процесуални гаранции с оглед защита на неговите основни права и законни интереси, като се създаде законова уредба, която да съответства на изискването за процесуална икономия и бързина на наказателното производство. Предвижда се да се създаде една и съща процедура и ред за обжалване и съдебен контрол на неправораздавателните съдебни актове, с които наказателното производство се администрира.
В Закона за защита на класифицираната информация се въвежда обособяване на самостоятелна категория информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, с оглед на обезпечаване на специфичните дейности на Бюрото по защита при главния прокурор.
В обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов и Христиан Митев, които изразиха своята подкрепа към Законопроекта.
В отговор на поставения от господин Кирилов въпрос, представителите на институциите посочиха, че мярката „пълна промяна на самоличността” не се е прилагала в практиката, като нейния характер е бил винаги срочен.
Госпожа Шишкова подчерта, че предложеният законопроект е съгласуван без бележки от Прокуратурата на Република България, като е анализиран и споделен европейският опит и добрите практики в законодателството на държавите – членки на Европейския съюз, в областта на защитата на лицата, застрашени във връзка с наказателно производство.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет на 29 март 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Уважаеми господин Лазаров, имате думата за доклада на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данни по Закона за електронните съобщения.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет на 29 март 2018 г.
На заседание, проведено на 19 април 2018 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет на 29 март 2018 г.
На заседанието присъстваха господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието, госпожа Мария Шишкова – заместник-главен прокурор при ВКП, и господин Димитър Влахов – директор на „Бюро за защита на свидетели при Главния прокурор“.
Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието. Tой посочи, че същият има за цел да създаде условия за намаляване на риска от осъществяване на противоправни посегателства срещу защитените лица чрез оптимизиране на специалната защита, с оглед на осигуряване безопасността на застрашените лица. Със Законопроекта се въвежда определение на понятието „специална защита“, която ще включва два вида защита и ще се реализира на два етапа – предварителна защита и Програма за защита. Предварителната защита има за цел да осигури и технологично време за събиране и оценка на необходимата информация за вземане на информирано решение от главния прокурор за включване или не на застрашеното лице в Програмата по защита. Предлага се промяна на съществуващите мерки за защита по Програмата за защита, а именно: промяна на мястото на живеене в страната; промяна на мястото на работа; промяна на учебното заведение; настаняване в друго място за изтърпяване на наказанието, както и релокация в друга държава. Предвижда се възможност и за утвърждаване от главния прокурор на образци на специално облекло, отличителни знаци и служебни карти, ред за тяхното използване от служителите на Бюрото по защита при главния прокурор, както и главният прокурор да възлага свои правомощия по този закон на свой заместник.
С предложените изменения и допълнения на Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация се цели обособяване на самостоятелна категория информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, с оглед на обезпечаване на специфичните дейности на Бюрото по защита при главния прокурор, включително чрез допълнение на т. 7 от Раздел II.
В хода на дискусията народните представители господин Филип Попов, господин Славчо Велков и господин Димитър Лазаров отправиха конкретни въпроси относно предложени текстове по параграфи 4, 5 и 6, както и по отношение на финансовите средства на Бюрото по защита. В отговор госпожа Мария Шишкова – заместник-главен прокурор при ВКП, и господин Димитър Влахов – директор на „Бюро за защита на свидетели при Главния прокурор“, изложиха становища, че с приемането на Законопроекта се цели именно намаляване на финансовите и човешките ресурси, както и подобряване на взаимодействието с останалите държавни органи, имащи отношение към осъществяването на специалната защита.
След проведената дискусия, при която народните представители изразиха подкрепата си към Законопроекта, Комисията с 5 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет на 29 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказване.
Господин Велков, имате думата.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да кажа, че това, което ще гласуваме днес, по наше мнение е с изключителна важност за резултатите и изхода от наказателното производство. Отнася се за защитата на застрашени лица.
Ние с колегата Попов участвахме в заседанието на Комисията. Гласувахме „за“ Законопроекта, но все пак бих искал да задам един въпрос на нашите гости, които присъстват тук като вносители на Законопроекта, тъй като казусът се отнася за защитата на живота, имуществото на застрашени лица и е свързан с промяна на основни данни, в това число самоличност; адрес; регистрация на моторни превозни средства; на движимо и недвижимо имущество. Получихме удовлетворителни отговори от вносителите, но задавам въпроса, ако, разбира се, искат да отговорят. Как ще бъде гарантирана сигурността на информацията при промяна на основни данни на ниво служби, които регистрират и пререгистрират? Да кажем: в службата ЕСГРАОН, в КАТ и на други места, където няма изисквания за конфиденциалност, работят хора, които не са запознати с казуса – как ще бъде защитена информацията, или ако следваме римската сентенция – „Кой ще ни пази от пазачите?“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Има ли реплики към изказването на господин Велков?
Заповядайте за реплика, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Велков, разбира се, Вашият въпрос към заместник-министъра си остава. По никакъв начин не искам да изместя вносителя в това обяснение, по-скоро взимам реплика, за да дам обяснение.
Дискутирахме доста подробно защо се налага отпадане на мярката „пълна промяна на самоличността“ и всъщност един от основните аргументи, който беше представен и от директора на „Бюрото по защита“, беше в тази връзка, защото това означава пълна промяна на самоличността до такава степен, че се променят правоотношенията и правният статус на лицето, включително и наследяването. Очевидно е, че когато мярката е временна, тя се прилага временно. Не е необходимо да се уведомяват други регистратори, които, да кажем, поддържат регистъра.
По отношение на частта за новата самоличност, за времето на мярката, за времето, в което лицето е включено в защитата, изрично подчертахме, а и Вие го виждате и в Закона, и в текста, че това е класифицирана информация и тя е от степен на класификация „държавна тайна“. Смятам, че в тези случаи се обезпечава сигурността на така наречената нова идентичност на застрашеното лице. Благодаря Ви. Разбира се, остава заместник-министърът, ако пожелае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Преди да дам думата за следващи реплики, уважаеми колеги, моля да поздравим нашите гости – ученици от Клуба по дебати към община Петрич. (Ръкопляскания.)
Има ли други реплики? Няма.
Има ли дуплики?
Господин Велков, имате думата за дуплика.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз помолих за отговор и тълкувание от вносителите. Господин Кирилов се опита да ми отговори. На част от въпроса, господин Кирилов, получихме отговора на Комисията и сме удовлетворени. Неслучайно препоръчахме на нашата парламентарна група да гласува за приемането на първо четене на Законопроекта. Тук става въпрос за нещо друго. При промяна на самоличността, включително и данните на движимо, на недвижимо имущество, на собственост, тогава, когато обикновеният служител в община „Х“, извинявам се господин Председател, че ще използвам Вашето име, променя самоличността на господин Емил Маринов Христов, примерно, на господин Иван Петров Иванов, той ще знае, че този човек до вчера е бил Емил Христов. Как ще гарантираме факта, че той няма да разпространи, че няма да сподели със съседа си, тъй като той не е конфиденциално задължен, няма допуск до тази информация? Това имах предвид и затова се обърнах към вносителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Велков.
Има ли други изказвания. Няма.
Закривам разискванията и подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, № 802-01-10, внесен от Министерския съвет.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, на гости са ни ученици от езикова гимназия „Д р Иван Богоров“ – град Димитровград. Моля да ги поздравим. (Ръкопляскания.)

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА АКТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВОЕННА АКАДЕМИЯ „ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ“ В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Заповядайте, доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа, правя процедура по допускане в залата на госпожа Климентина Денева – директор на Правно-нормативна дирекция към Министерството на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 87 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, поканете госпожа Денева в залата.
Кой ще представи доклада на Комисията по отбрана?
Господин Янков, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЗАПРЯН ЯНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Процедура за допуск в залата на господин Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, за точки четвърта, пета и шеста от приетата Програма за работа на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Разбрах Ви, господин Янков – до приключване обсъждането на точки четвърта, пета и шеста.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата на заместник-министър Запрянов.
Гласували 89 народни представители: за 88, против 1, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, поканете заместник-министър Запрянов.
ДОКЛАДЧИК ЗАПРЯН ЯНКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Проект на решение на Народното събрание за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, № 802-03-2, внесен от Министерски съвет на 23 март 2018 г.
На редовно заседание на Комисията по отбрана, проведено на 19 април 2018 г., беше обсъден Проект на решение на Народното събрание за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
На заседанието присъстваха 18 народни представители.
В заседанието взеха участие заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, Трайко Стойков – началник на отдел „Образование и квалификация“, Андонета Якимова – държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ на Министерството на отбраната, както и Йорданка Петрова – парламентарен секретар на Министерството на образованието и науката.
Председателят на Комисията по отбрана отбеляза, че са представени три проекта за решение относно Военната академия и висшите военни училища. Посочи, че предлаганите проекти за решение са основополагащи актове с много важно значение за съответните висши военни учебни заведения. Проектите за решение са обсъждани от работна група с участието на експерти от Народното събрание, от Министерството на образованието и науката и от Министерството на отбраната, която е изготвила предложения за прецизиране на текстове. Предлаганите проекти за решение са приведени в съответствие със съществуващата структура на изменяното решение, която произтича от разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Редакционно и правно-технически те са съобразени със Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав в Република България, като е регламентирано, че правилникът на Военна академия се издава от министъра на отбраната. Прецизиран е предметът на дейност. Въведена е възможност началникът на Академията да е и хабилитирано лице по смисъла на Закона за развитието на академичния състав в Република България.
Проектът за решение беше представен от заместник-министър Запрянов. Предлаганите промени се налагат поради значителното развитие през последните петнадесет години на дейността на военно-образователните институции както в национален, така и в международен аспект. Разкрити са нови специалности по акредитирани професионални направления. Повишен е интересът към преподаваните образователни услуги и е увеличен броят на желаещи да се обучават във военно-образователните институции. Извършени са промени и в нормативната уредба и по-специално в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, регламентиращи дейността на Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Изменения в акта за създаване на Академията се налагат и във връзка с изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 г. Проектът за решение включва промени относно предмета на дейност, функциите на министъра на отбраната и на органите за управление на Академията, както и относно назначаването на началника на Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Заместник-министър Запрянов посочи, че Министерството на отбраната напълно подкрепя направените предложения за редакция на обсъждания проект на решение.
В обсъждането взеха участие народните представители членове на Комисията по отбрана Кольо Милев, Милен Михов, Спас Панчев, Джейхан Ибрямов и Слави Нецов. Беше изразена подкрепа за редактираните предложения и приветствана работата на експертите. Подчертан беше положителният факт, че трите документа са хармонизирани и началникът на Военна академия и началниците на висшите военни училища са поставени при еднакви условия. Изразено беше желание измененията да водят до подобряване на административния капацитет, функционирането и възможностите за финансиране на висшите военни училища.
Въз основа на проведеното обсъждане и направените предложения с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по отбрана прие следното становище:
Подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме следния
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия „Георги Стойков Раковски” в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 93, ал. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с чл. 16, ал. 1 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
1. Точки 1 и 2 се изменят така:
„1. Военна академия „Георги Стойков Раковски“ е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната – държавно висше училище, със седалище в гр. София и има свое знаме, печат и празник – 14 април.
2. Предметът на дейност на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ включва:
а) обучение на слушатели за придобиване на висше образование на образователно-квалификационната степен „магистър“ в професионално направление „Военно дело“ по специалности от регулираните професии „Офицер за оперативно ниво на управление“ и „Офицер за стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“;
б) обучение на студенти за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ по други акредитирани професионални направления;
в) обучение на докторанти за придобиване на висше образование на образователна и научна степен „доктор” по акредитирани докторски програми;
г) обучение за повишаване на квалификацията;
д) специализирано обучение, придобиване на квалификация и професионална подготовка на военнослужещи, цивилни служители, служители от други министерства и ведомства и на граждани при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;
е) извършване на научна и научноизследователска дейност в областта на сигурността и отбраната и в други области, свързани с тях;
ж) развитие на научно-производствена, издателска, спортна и стопанска дейност, свързана с основната дейност на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ и реализацията на създаваните от нея научноизследователски резултати и други обекти на интелектуалната собственост;
з) други дейности, предвидени в закон, в акт на Министерския съвет или възложени от министъра на отбраната.“
2. Точки 7 – 11 се изменят така:
„7. Военна академия „Георги Стойков Раковски“ включва в структурата си: командване, основни звена, филиал, административни и обслужващи звена.
8. Министърът на отбраната представя на министъра на образованието и науката за внасяне в Министерския съвет предложение за утвърждаване на:
а) броя на приеманите за обучение слушатели – от компетентността на Министерския съвет;
б) броя на приеманите за обучение студенти и докторанти – от компетентността на Министерския съвет, по предложение на Академичния съвет.
9. Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет представя на министъра на образованието и науката за внасяне в Министерския съвет предложение за утвърждаване размера на таксите за кандидатстване и обучение на студентите и докторантите по т. 8, буква „б“.
10. Академичният съвет чрез началника на Военна академия „Георги Стойков Раковски” предлага на министъра на отбраната за утвърждаване:
а) длъжностното разписание на Военна академия „Георги Стойков Раковски“;
б) спомагателното длъжностно разписание на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ за цивилни служители за сметка на собствените приходи;
в) решенията за откриване, преобразуване и закриване на департаменти, катедри, научни секции, административни и обслужващи звена във Военна академия „Георги Стойков Раковски“;
г) учебните планове по специалностите от професионално направление „Военно дело”, съгласувано с министъра на образованието и науката;
д) квалификационните характеристики по специалностите от професионално направление „Военно дело”.
11. Началникът на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ е военнослужещ, който може да е и хабилитирано лице. Той се назначава и освобождава от длъжност при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Неговите правомощия не се прекратяват с изтичането на мандата на Общото събрание.
3. Точки 13 и 14 се изменят така:
„13. Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Военна академия „Георги Стойков Раковски“, открива процедури за заемане от военнослужещи на:
а) свободни академични длъжности във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България, като допълнителните изисквания за заемането им се определят в Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
б) свободни длъжности „преподавател“, „старши преподавател“, „инструктор“ и „старши инструктор“ във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
14. Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Военна академия „Георги Стойков Раковски“:
а) назначава на академични длъжности във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ военнослужещи при условията и по реда на действащото законодателство;
б) назначава военнослужещи на длъжности „преподавател“, „старши преподавател“, „инструктор“ и „старши инструктор“ във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;
в) освобождава военнослужещи от академични длъжности във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в случаите и при условията, и по реда, определени в Закона за развитието на академичния състав в Република България и в Закона за висшето образование.
4. Създават се точки 15 и 16:
„15. Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Военна академия „Георги Стойков Раковски“:
а) утвърждава теми за редовна и задочна докторантура във Военна академия „Георги Стойков Раковски“;
б) открива процедури за прием на редовни и задочни докторанти във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в рамките на утвърдения с акт на Министерския съвет брой при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и Правилника за устройството и дейността на Военна академия „Георги Стойков Раковски“;
в) зачислява за обучение лицата, приети за редовни и задочни докторанти по буква „б“;
г) зачислява военнослужещи и цивилни служители за докторанти чрез самостоятелна подготовка.
16. Правилникът за устройството и дейността на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ се издава от министъра на отбраната.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Уважаеми народни представители, преди да обявя прекъсване на работата на Народното събрание, в Клуба на народния представител е открита фотодокументална изложба „Самолетостроенето в Казанлък“. Изложбата е подготвена от художник-фотографа Стефан Папукчиев от град Казанлък с активната подкрепа на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ Представени са фотографии и документи, проследяващи историята и достиженията на българското самолетостроене. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Обявявам 30 минути прекъсване на работата на Народното събрание.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, продължаваме с доклада на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, № 802-03-2, внесен от Министерския съвет на 23 март 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 април 2018 г., Комисията по образованието и науката обсъди Проект на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, № 802-03-2, внесен от Министерския съвет на 23 април 2018 г.
На заседанието присъстваха: доктор Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, Ангелина Ламбрева – директор на дирекция „Висше образование“, генерал Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, Трайко Стойков – началник на отдел „Образование и квалификация“, Андонета Якимова – държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност“.
От името на вносителите Проектът бе представен от генерал Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната. Той отбеляза, че предлаганите изменения се налагат от настъпилите през последните 15 години промени в нормативната уредба, засягащи образованието във висшите военни училища.
През 2009 г. е приет изцяло нов Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България.
През 2010 г. е приет нов Закон за развитието на академичния състав в Република България, а в Закона за висшето образование са направени редица изменения и допълнения.
Предлаганите промени в Проекта за решение са съобразени и с приетата Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020 г. и с приетия План за развитие на въоръжените сили на Република България до 2020 г.
По-конкретно промените са свързани с предмета на дейност с цел осигуряване на възможност, освен курсанти, да се провежда обучение и на военнослужещи за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“, специализирано обучение на служители от други министерства и ведомства.
Предложенията, свързани с органите на управление, са съобразени не само със Закона за висшето образование, но и със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Уточнено е, че министърът на отбраната представя в Министерския съвет предложение за броя на приеманите слушатели във Военната академия и на курсанти и военнослужещи във висшите училища.
Друга част от предлаганите промени диференцират функциите на органите за управление на Военната академия и висшите военни училища, свързани с предложенията до министъра на отбраната за разкриване и закриване на организационни структури, с предложенията за назначаване и освобождаване от длъжност на военнослужещи от академичния състав и други.
На следващо място, предлаганите промени синхронизират текстовете относно статута на началника, на заместник-началниците, директорите на департаменти, институти и филиали с разпоредбите на Закона за висшето образование и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Предлагат се допълнения, свързани с упражняване на правомощията и назначаването на началник на Военната академия и висшите военни училища, като се предвижда възможност ректорът да бъде хабилитирано лице в съответствие със Закона за развитието на академичния състав в Република България и Закона за висшето образование.
Председателят на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова отбеляза, че Проектът за решение е обсъждан на работна група от експерти на Народното събрание, Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната. Работната група е направила предложения за прецизиране на текстове съобразно Закона за висшето образование и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като народните представители са запознати с текстовете, които се отнасят до:
- привеждане в съответствие със съществуващата структура на изменяното решение, която е съобразена с изискванията на чл. 16, ал. 1 от Закона за висшето образование и чл. 93, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, относно съдържанието и структурата на актовете за създаване и преобразуване на висшите военни училища и съответно на Военната академия;
- предметът на дейност на висшите училища и Военната академия, който следва да бъде прецизиран терминологично и правно-технически с изискванията на чл. 6, ал. 1, чл. 21, ал. 2, чл. 43 и чл. 63 от Закона за висшето образование;
- привеждане в съответствие с изменението на чл. 95, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като е необходимо решенията да се изменят като Правилникът за устройството и дейността на Военната академия и висшите военни училища да се издава от министъра на отбраната, а не от Министерския съвет, какъвто е досегашният ред;
- текстът „Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет представя на министъра на образованието и науката за внасяне в Министерския съвет предложение за утвърждаване размера на таксите за кандидатстване и обучение на студентите и докторантите, както и на таксата за кандидатстване на слушателите/курсантите“, в който да отпаднат думите „както и на таксата за кандидатстване на слушателите/курсантите“, предвид правомощията на министъра на образованието и науката по чл. 9, ал. 3, т. 7 от Закона за висшето образование;
- предложението началниците на Военната академия и висшите военни училища да могат да бъдат и хабилитирани лица в съответствие със Закона за развитието на академичния състав и Закона за висшето образование.
Генерал Атанас Запрянов изрази подкрепа относно препоръките на работната група. Подкрепа за предлаганите редакции е изразена и от Министъра на отбраната в писмо с вх. № КН-803-09-1 от 16 април 2018 г.
Заместник-министърът на образованието и науката Петър Николов също изрази подкрепа за предложените редакции на текстове от Проекта на решение.
Народният представител Анелия Клисарова зададе уточняващ въпрос относно възможността промените, отнасящи се за Военната академия „Георги Стойков Раковски“, Висшето Военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ и Националният военен университет „Васил Левски“ да бъдат отразени в един акт, на който бе отговорено, че Военната академия и висшите военни училища са отделни структури, част от въоръжените сили, и всяко училище е създадено с отделен акт – решение, съгласно Закона за висшето образование.
Народните представители от Комисията по образованието и науката не изразиха възражения относно предлаганите редакции на Проекта на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат: 18 гласа – „за“, без „против” и 1 глас – „въздържал се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме по принцип внесения от Министерския съвет проект на решение, като в него бъдат отразени предложените изменения и допълнения.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Захариева.
Давам думата за изказване.
Заповядайте, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да кажа, че аз имам сантимент по въпросите, които разглеждаме, а именно Проектът на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия, тъй като съм възпитаник на Военна академия, а разбира се, и на Военното училище „Васил Левски“. Това не е важно обаче.
Бих искал да кажа, че най-после висшите военни учебни заведения в България намериха своето съответствие както в Закона за отбраната и въоръжените сили, така и в Закона за образованието. Мисля, че това, което е предложено, е дори закъсняло, въпреки че можем да кажем, че след приемането му няма да имаме безпокойство, че е актуално и именно по тази причина в Комисията по отбрана това предложение беше подкрепено, бяха направени и допълнителни предложения от генерал Милев, от Николай Цонков – заместник-председател на Комисията.
Искам да кажа на генерал Попов като председател на Комисията, че Ви прави чест, че се съобразихте, разгледахте ги и Комисията за сетен път показа, че по национални приоритети има национално отговорно поведение. Затова аз препоръчвам и на моите колеги да гласуваме за приемането на тези промени не само за Военна академия, а и за военните училища след това. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велков.
Има ли реплики към изказването на господин Велков? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също се присъединявам към това, което се каза преди малко. Ние постигнахме консенсус в Комисията по отбрана и нашата парламентарна група ще подкрепи промените не само за Военната академия, но и за Националния военен университет, и за Военноморското училище.
Ще се спра по-специално на удовлетворението си, че най-после се даде възможност за началници и директори на военните учебни заведения да се назначават не само военнослужещи, както е по Закона за отбраната и въоръжените сили, но военнослужещият да може да бъде и хабилитирано лице.
Досега в годините имаше съмнения за спекулации, дори за дискриминация в някои отношения, че еди-кой си полковник или генерал не е хабилитирано лице и може да бъде лесно сменен. За да не се добива такова впечатление, считам, че е правилно да се даде възможност да бъде както военнослужещ, така и хабилитирано лице. Има се предвид, че редица наши изявени командири, работейки във формированията на българската армия и растейки в служебната йерархия от лейтенант до полковник, генерал, в определени моменти на службата си дори и на мисия не са имали възможност да се хабилитират. Това е било пречка в някои отношения, когато са били кандидати за началници на тези училища или на Военната академия.
Лично аз и нашата парламентарна група ще подкрепим тези три акта, за които се прави изменението и допълнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Милев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да благодаря на двете комисии, които работиха, и на работната група за това, че беше изключително беше важно да сложим „може да бъде и хабилитирано лице“.
Когато говорим за академия, когато говорим за висше училище, освен да гарантираме качествата и знанията в областта на военното дело за военните училища, не по-малко важно е да гарантираме качеството на висшето образование. Знаете, в тези училища понякога има и профил, който не е военен, затова е изключително важно да има хабилитирано лице в ръководството на училището. Това е във връзка със Закона за развитие на академичния състав, със Закона за висше образование и с нашата Стратегия, а именно, че е добре да има развитие на науката във висшите училища и в Академията, защото постиженията в отбраната основно са свързани с постиженията на науката. Надявам се, че повече хабилитирани лица ще участват в ръководствата на съответните институции и ще мотивират младите хора към кариерно развитие в двете направления. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема професор Клисарова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, който Ви беше изчетен преди малко.
Гласували 92 народни представители: за 91, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА АКТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВИСШЕТО ВОЕННОМОРСКО УЧИЛИЩЕ „НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ“ В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Доклад на Комисията по отбрана.
Господин Василев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КАЛИН ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Проект на решение на Народното събрание за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, № 802-03-3, внесен от Министерския съвет на 26 март 2018 г.
На редовно заседание на Комисията по отбрана, проведено на 19 април 2018 г., беше обсъден Проект на решение на Народното събрание за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, № 802-03-3, внесен от Министерския съвет на 26 март 2018 г.
На заседанието присъстваха 18 народни представители.
В заседанието взеха участие заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, Трайко Стойков – началник на отдел „Образование и квалификация“, Андонета Якимова – държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ на Министерството на отбраната, както и Йорданка Петрова – парламентарен секретар на Министерството на образованието и науката.
Председателят на Комисията по отбрана отбеляза, че предлаганият проект за решение е основополагащ акт с много важно значение за висшето военноморско училище. Проектът за решение е обсъден от работна група с участието на експерти от Народното събрание, от Министерството на образованието и науката и от Министерството на отбраната, която е изготвила предложения за прецизиране на текстове, предоставени на членовете на Комисията по отбрана.
Проектът за решение беше представен от заместник-министър Запрянов. Посочено беше, че са отразени настъпили промени в нормативната уредба, регламентиращи дейността на военно-образователните институции. Промени се налагат и във връзка с изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България – 2020 г. Промените са резултат и от развитието на дейността на Висшето военноморско училище както в национален, така и в международен аспект. Разкрити са нови специалности по акредитирани професионални направления. Повишен е интересът към преподаваните образователни услуги и е увеличен броят на желаещи да се обучават. Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ е сред дванадесетте най-престижни морски университети в света.
Заместник-министър Запрянов посочи, че Министерството на отбраната напълно подкрепя направените предложения за редакция на обсъждания проект за решение.
В обсъждането взеха участие народните представители членове на Комисията по отбрана Кольо Милев, Милен Михов, Спас Панчев, Джейхан Ибрямов и Слави Нецов. Народните представители се обединиха около направените предложения за редакция.
Въз основа на проведеното обсъждане и направените предложения с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по отбрана прие следното становище:
Подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме следния проект на
РЕШЕНИЕ:
за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование
(ДВ, бр. 62 от 2002 г.)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 93, ал. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с чл. 16, ал. 1 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
1. Точки 1 и 2 се изменят така:
„1. Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната – държавно висше военно училище, със седалище в град Варна и има свое знаме, печат и празник – 9 януари.
2. Предметът на дейност на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ включва:
а) обучение на курсанти и военнослужещи за придобиване на висше образование на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ по специалности от регулираната професия „Офицер на тактическо ниво на управление“, както и по специалности от други акредитирани професионални направления;
б) обучение за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ по други акредитирани професионални направления;
в) обучение за придобиване на висше образование на образователна и научна степен „доктор“ по акредитирани докторски програми;
г) обучение за повишаване на квалификацията;
д) специализирано обучение, придобиване на квалификация и професионална подготовка на военнослужещи, цивилни служители, служители от други министерства и ведомства и на граждани при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;
е) извършване на научноизследователска и иновационна дейност, и на приложни изследвания;
ж) развитие на научно-производствена, издателска, спортна, културна и стопанска дейност, свързана с основната дейност на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуалната собственост;
з) други дейности, предвидени в закон, в акт на Министерския съвет или възложени от министъра на отбраната.“
2. Точки 7, 8 и 9 се изменят така:
„7. Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ включва в структурата си: командване, основни, административни и обслужващи звена.
8. Академичният съвет предлага на министъра на отбраната чрез началника на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ за утвърждаване:
а) длъжностното разписание на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“;
б) спомагателното длъжностно разписание на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ за цивилни служители за сметка на собствените приходи;
в) решенията за откриване, преобразуване и закриване на департаменти, катедри, научни секции, административни и обслужващи звена във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“;
г) учебните планове по специалностите от професионално направление „Военно дело“, съгласувано с министъра на образованието и науката;
д) квалификационните характеристики по специалностите от професионално направление „Военно дело“.
9. Началникът на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ е военнослужещ, който може да е и хабилитирано лице. Той се назначава и освобождава от длъжност при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Неговите правомощия не се прекратяват с изтичането на мандата на Общото събрание.“
3. Точки 11 и 12 се изменят така:
„11. Правилникът за устройството и дейността на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ се издава от министъра на отбраната.
12. Министърът на отбраната представя на министъра на образованието и науката за внасяне в Министерския съвет предложение за утвърждаване с акт на Министерския съвет на броя на приеманите за обучение във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ курсанти и военнослужещи за придобиване на висше образование на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ по специалности от регулираната професия „Офицер на тактическо ниво на управление“ от компетентността на Министерския съвет.“
4. Създават се точки 13 – 16:
„13. Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет представя на министъра на образованието и науката за внасяне в Министерския съвет предложение за утвърждаване с акт на Министерския съвет на:
а) броя на приеманите за обучение във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ студенти и докторанти – от компетентността на Министерския съвет;
б) размера на таксите за кандидатстване и обучение на студентите и докторантите по буква „а“.
14. Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, открива процедури за заемане от военнослужещи на:
а) свободни академични длъжности във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България, като допълнителните изисквания за заемането им се определят в Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
б) свободни длъжности „преподавател“, „старши преподавател“, „инструктор” и „старши инструктор” във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.
15. Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“:
а) назначава на академични длъжности във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ военнослужещи при условията и по реда на действащото законодателство;
б) назначава военнослужещи на длъжности „преподавател“, „старши преподавател“, „инструктор“ и „старши инструктор“ във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;
в) освобождава военнослужещи от академични длъжности във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в случаите и при условията и по реда, определени в Закона за развитието на академичния състав в Република България и в Закона за висшето образование.
16. Министърът на образованието по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“:
а) утвърждава теми за редовна и задочна докторантура във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“;
б) открива процедури за прием на редовни и задочни докторанти във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в рамките на утвърдения с акт на Министерския съвет брой при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и Правилника за устройството и дейността на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“;
в) зачислява за обучение лицата, приети за редовни и задочни докторанти по буква „б“;
г) зачислява военнослужещи и цивилни служители във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ за докторанти чрез самостоятелна подготовка.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Василев.
Вторият доклад е на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, № 802-03-3, внесен от Министерския съвет на 26 март 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 април 2018 г., Комисията по образованието и науката обсъди Проект на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование, № 802-03-3, внесен от Министерския съвет на 26 март 2018 г.
На заседанието присъстваха: доктор Петър Николов, заместник-министър на образованието и науката, Ангелина Ламбрева – директор на дирекция „Висше образование“, генерал Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, господин Трайко Стойков – началник на отдел „Образование и квалификация“, Андонета Якимова – държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност“.
От името на вносителите Проектът бе представен от генерал Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната. Той отбеляза, че предлаганите изменения се налагат в резултат от настъпилите през последните 15 години промени в нормативната уредба, засягащи образованието във висшите военни училища.
През 2009 г. е приет изцяло нов Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България.
През 2010 г. е приет нов Закон за развитието на академичния състав в Република България, а в Закона за висшето образование са направени редица изменения и допълнения.
Промените в Проекта за решение са съобразени и с приетата Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020 г. и с приетия План за развитие на въоръжените сили на Република България до 2020 г.
По-конкретно промените са свързани с предмета на дейност с цел осигуряване на възможност, освен на курсанти, да се провежда обучение и на военнослужещи за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“, специализирано обучение на служители от други министерства и ведомства.
Предложенията, свързани с органите на управление, са съобразени не само със Закона за висшето образование, но и със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Уточнено е, че министърът на отбраната представя в Министерския съвет предложение за броя на приеманите курсанти и военнослужещи във висшите военни училища.
Друга част от предлаганите промени диференцират функциите на органите за управление на висшите военни училища, свързани с предложенията до министъра на отбраната за разкриване и закриване на организационни структури, с предложенията за назначаване и освобождаване от длъжност на военнослужещи от академичния състав и други.
На следващо място, предлаганите промени синхронизират текстовете относно статута на началника, на заместник-началниците, директорите на департаменти, институти и филиали с разпоредбите на Закона за висшето образование и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Предлагат се допълнения, свързани с упражняване на правомощията и назначаването на началник на висшите военни училища, като се предвижда възможност ректорът да бъде хабилитирано лице в съответствие със Закона за развитието на академичния състав в Република България и Закона за висшето образование.
Председателят на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова отбеляза, че Проектът за решение е обсъждан на работна група от експерти на Народното събрание, Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната. Работната група е направила предложения за прецизиране на текстове, съобразно Закона за висшето образование и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като народните представители са запознати с текстовете, които се отнасят до:
- привеждане в съответствие със съществуващата структура на изменяното решение, която е съобразена с изискванията на чл. 16, ал. 1 от Закона за висшето образование и чл. 93, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, относно съдържанието и структурата на актовете за създаване и преобразуване на висшите военни училища и съответно на Военната академия;
- предмета на дейност на висшите военни училища и Военната академия, който следва да бъде прецизиран терминологично и правно-технически с изискванията на чл. 6, ал. 1, чл. 21, ал. 2, чл. 43 и чл. 63 от Закона за висшето образование;
- привеждане в съответствие с изменението на чл. 95, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като е необходимо решенията да се изменят – Правилникът за устройството и дейността на Военната академия и висшите военни училища да се издава от министъра на отбраната, а не от Министерския съвет, какъвто е досегашният ред;
- текстът „Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет представя на министъра на образованието и науката за внасяне в Министерския съвет предложение за утвърждаване размера на таксите за кандидатстване и обучение на студентите и докторантите, както и на таксата за кандидатстване на слушателите/курсантите“, в който да отпаднат думите „както и на таксата за кандидатстване на слушателите/курсантите“, предвид правомощията на министъра на образованието и науката по чл. 9, ал. 3, т. 7 от Закона за висшето образование;
- предложението началниците на Военната академия и висшите военни училища да могат да бъдат и хабилитирани лица в съответствие със Закона за развитието на академичния състав и Закона за висшето образование.
Генерал Атанас Запрянов изрази подкрепа относно препоръките на работната група. Подкрепа за предлаганите редакции е изразена и от Министъра на отбраната в писмо с вх. № КН-803-09-1 от 16 април 2018 г.
Заместник-министърът на образованието и науката Петър Николов също изрази подкрепа за предложените редакции на текстове от Проекта на решение.
Народният представител Анелия Клисарова зададе уточняващ въпрос относно възможността промените, отнасящи се за Военната академия „Георги Стойков Раковски“, Висшето Военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ и Националният военен университет „Васил Левски“ да бъдат отразени в един акт, на който бе отговорено, че Военната академия и висшите военни училища са отделни структури, част от въоръжените сили и всяко училище е създадено с отделен акт – решение, съгласно Закона за висшето образование.
Народните представители от Комисията по образованието и науката не изразиха възражения относно предлаганите редакции на Проекта на решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме по принцип внесения от Министерския съвет проект на решение, като в него бъдат отразени предложените изменения и допълнения.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Имаме ли изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Ще направя едно уточнение. В Проекта за решение, който ще гласуваме след малко, в т. 16 е прочетено „министърът на образованието“, а е „министърът на отбраната“. За протокола, моля да отбележите.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за изменение на Решение за привеждане на акта за създаване на Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура на основание чл. 83, ал. 1 за съкращаване на срока между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който бе приет на първо четене в днешното заседание, на пет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сираков.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Сираков.
Гласували 99 народни представители: за 81, против 14, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ВИСШЕТО ВОЕННО ОБЩОВОЙСКОВО УЧИЛИЩЕ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, ВИСШЕТО ВОЕННО УЧИЛИЩЕ ЗА АРТИЛЕРИЯ И ПРОТИВОВЪЗДУШНА ОТБРАНА „ПАНАЙОТ ВОЛОВ“ И ВИСШЕТО ВОЕННОВЪЗДУШНО УЧИЛИЩЕ „ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ“ В НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“.
С доклада на Комисията по отбрана ще ни запознае господин Станков.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ СТАНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект на решение на Народното събрание за изменение на Решение за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Национален военен университет „Васил Левски“, № 802-03-4, внесен от Министерския съвет на 26 март 2018 г.
На редовно заседание на Комисията по отбрана, проведено на 19 април 2018 г., беше обсъден Проект на решение на Народното събрание за изменение на Решение за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Национален военен университет „Васил Левски“, № 802-03-4, внесен от Министерския съвет на 26 март 2018 г.
На заседанието присъстваха 18 народни представители.
В заседанието взеха участие заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, Трайко Стойков, началник на отдел „Образование и квалификация“, Андонета Якимова, държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ на Министерството на отбраната, както и Йорданка Петрова – парламентарен секретар на Министерството на образованието и науката.
Председателят на Комисията по отбрана отбеляза, че предлаганият Проект за решение е основополагащ акт с много важно значение за Националния военен университет. Проектът за решение е обсъден от работна група с участието на експерти от Народното събрание, от Министерството на образованието и науката и от Министерството на отбраната, която е изготвила предложения за прецизиране на текстове, предоставени на членовете на Комисията по отбрана.
Проектът за решение беше представен от заместник-министър Запрянов, който подчерта, че промените отразяват измененията в нормативната уредба, регламентиращи дейността на военно-образователните институции. Промени се налагат и във връзка с изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020 г. Отразени са основно настъпилите промени по отношение на предмета на дейност, органите за управление; функциите на министъра на отбраната и органите за управление на Националния военен университет, назначаването и упражняване на правомощията на неговия началник. Промените са резултат и от развитието на дейността на университета и разкрити нови специалности по акредитирани професионални направления. Заместник-министър Запрянов посочи, че Министерството на отбраната напълно подкрепя направените предложения за редакция на обсъждания Проект на решение.
В обсъждането взеха участие народните представители членове на Комисията по отбрана Кольо Милев, Милен Михов, Спас Панчев, Джейхан Ибрямов и Слави Нецов. Народните представители се обединиха около направените предложения за редакция.
Въз основа на проведеното обсъждане и направените предложения с 18 гласа „за“, 0 (нула) гласа „против“ и 0 (нула) гласа „въздържали се“ Комисията по отбрана прие следното становище:
Подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме следния проект на
РЕШЕНИЕ
за изменение на решение за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Национален военен университет „Васил Левски“
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 93, ал. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с чл. 16, ал. 1 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
1. Точки 2 и 3 се изменят така:
„2. Националният военен университет „Васил Левски“ е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната – държавно висше военно училище, със седалище в гр. Велико Търново и има свое знаме, печат и празник – 26 ноември.
3. Предметът на дейност на Националния военен университет „Васил Левски“ включва:
а) обучение на курсанти и военнослужещи за придобиване на висше образование на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“, в област на висшето образование „Сигурност и отбрана“ по специалности от регулираната професия „Офицер на тактическо ниво на управление“, както и по специалности от областите на висше образование „Социални, стопански и правни науки“, „Технически науки“ и „Сигурност и отбрана“;
б) обучение за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър” по други акредитирани професионални направления;
в) обучение за придобиване на висше образование на образователна и научна степен „доктор” по акредитирани докторски програми;
г) обучение за повишаване на квалификацията;
д) специализирано обучение, придобиване на квалификация и професионална подготовка на военнослужещи, цивилни служители, служители от други министерства и ведомства и на граждани при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;
е) извършване на научноизследователска и иновационна дейност, и на приложни изследвания;
ж) развитие на издателска, спортна и стопанска дейност, свързани с основната дейност на Националния военен университет „Васил Левски“ и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуалната собственост;
з) други дейности, предвидени в закон, в акт на Министерския съвет или възложени от министъра на отбраната.“
2. Точка 7 се изменя така:
„7. Националният военен университет „Васил Левски“ включва в структурата си: командване и административни звена, три факултета със седалища в гр. Велико Търново, гр. Шумен и гр. Долна Митрополия, както и други основни и обслужващи звена.”
3. Точки 9 –11 се изменят така:
„9. Правилникът за устройството и дейността на Националния военен университет „Васил Левски“ се издава от министъра на отбраната.
10. Академичният съвет предлага на министъра на отбраната чрез началника на Националния военен университет „Васил Левски“ за утвърждаване:
а) длъжностното разписание на Националния военен университет „Васил Левски“;
б) спомагателното длъжностно разписание на Националния военен университет „Васил Левски“ за цивилни служители за сметка на собствените приходи;
в) решенията за откриване, преобразуване и закриване на департаменти, катедри, научни секции, административни и обслужващи звена;
г) учебните планове по специалностите от професионално направление „Военно дело” съгласувано с министъра на образованието и науката;
д) квалификационните характеристики по специалностите от професионално направление „Военно дело“.
11. Началникът на Националния военен университет „Васил Левски“ е военнослужещ, който може да е и хабилитирано лице. Той се назначава и освобождава от длъжност при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Неговите правомощия не се прекратяват с изтичането на мандата на Общото събрание.“
4. Точки 13 –15 се изменят така:
„13. Министърът на отбраната представя на министъра на образованието и науката за внасяне в Министерския съвет предложение за утвърждаване с акт на Министерския съвет на броя на приеманите за обучение в Националния военен университет „Васил Левски“ курсанти и военнослужещи за придобиване на висше образование на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ по специалности от регулираната професия „Офицер на тактическо ниво на управление“ от компетентността на Министерския съвет.
14. Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет представя на министъра на образованието и науката за внасяне в Министерския съвет предложение за утвърждаване с акт на Министерския съвет на:
а) броя на приеманите за обучение в Националния военен университет „Васил Левски“ студенти и докторанти – от компетентността на Министерския съвет;
б) размера на таксите за кандидатстване и обучение на студентите и докторантите по буква „а“.
15. Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Националния военен университет „Васил Левски“ открива процедури за заемане от военнослужещи на:
а) свободни академични длъжности в Националния военен университет „Васил Левски“ при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България, като допълнителните изисквания за заемането им се определят в Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
б) свободни длъжности „преподавател“, „старши преподавател“, „инструктор“ и „старши инструктор“ в Националния военен университет „Васил Левски“ при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.“
5. Създават се нови т. 16 и 17:
„16. Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Националния военен университет „Васил Левски“:
а) назначава на академични длъжности в Националния военен университет „Васил Левски“ военнослужещи при условията и по реда на действащото законодателство;
б) назначава военнослужещи на длъжности „преподавател“, „старши преподавател“, „инструктор“ и „старши инструктор“ в Националния военен университет „Васил Левски“ при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната;
в) освобождава военнослужещи от академични длъжности в Националния военен университет „Васил Левски“ в случаите и при условията и по реда, определени в Закона за развитието на академичния състав в Република България и в Закона за висшето образование.
17. Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет, внесено от началника на Националния военен университет „Васил Левски“:
а) утвърждава теми за редовна и задочна докторантура в Националния военен университет „Васил Левски“;
б) открива процедури за прием на редовни и задочни докторанти в Националния военен университет „Васил Левски“ в рамките на утвърдения с акт на Министерския съвет брой при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и Правилника за устройството и дейността на Националния военен университет „Васил Левски“;
в) зачислява за обучение лицата, приети за редовни и задочни докторанти по буква „б“;
г) зачислява военнослужещи и цивилни служители в Националния военен университет „Васил Левски“ за докторанти чрез самостоятелна подготовка.
6. Досегашните т. 16, 17 и 18 стават съответно 18, 19 и 20.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Станков.
Следва докладът на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание ще представя:

„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Проект на решение за изменение на Решение за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Национален военен университет „Васил Левски“, № 802-03-4, внесен от Министерския съвет на 26 март 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 април 2018 г., Комисията по образованието и науката обсъди Проект на решение за изменение на Решение за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Национален военен университет „Васил Левски“, № 802-03-4, внесен от Министерския съвет на 26 март 2018 г.
На заседанието присъстваха доктор Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, Ангелина Ламбрева – директор на дирекция „Висше образование“, генерал Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, Трайко Стойков – началник на отдел „Образование и квалификация“, Андонета Якимова – държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност“.
От името на вносителите Проектът бе представен от генерал Атанас Запрянов, заместник-министър на отбраната. Той отбеляза, че предлаганите изменения се налагат от настъпилите през последните 15 години промени в нормативната уредба, засягащи образованието във висшите военни училища. През 2009 г. е приет изцяло нов Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, през 2010 г. е приет нов Закон за развитието на академичния състав в Република България, а в Закона за висшето образование са направени редица изменения и допълнения.
Предлаганите промени в Проекта за решение са съобразени и с приетата Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 г., както и с приетия План за развитие на въоръжените сили на Република България до 2020 г.
По-конкретно промените са свързани с предмета на дейност с цел осигуряване на възможност, освен курсанти, да се провежда обучение и на военнослужещи за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“, специализирано обучение на служители от други министерства и ведомства. Предложенията, свързани с органите на управление, са съобразени не само със Закона за висшето образование, но и със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Уточнено е, че министърът на отбраната представя в Министерския съвет предложение за броя на приеманите във висшите военни училища курсанти и военнослужещи.
Друга част от предлаганите промени диференцират функциите на органите за управление на висшите военни училища, свързани с предложенията до министъра на отбраната за разкриване и закриване на организационни структури, с предложенията за назначаване и освобождаване от длъжност на военнослужещи от академичния състав и други.
На следващо място, предлаганите промени синхронизират текстовете относно статута на началника, на заместник-началниците, на директорите на департаменти, институти и филиали с разпоредбите на Закона за висшето образование и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Предлагат се допълнения, свързани с упражняване на правомощията и назначаването на началник на висшите военни училища, като се предвижда възможност ректорът да бъде хабилитирано лице в съответствие със Закона за развитието на академичния състав в Република България и Закона за висшето образование.
Председателят на Комисията по образованието и науката Милена Дамянова отбеляза, че Проектът за Решение е обсъждан на работна група от експерти на Народното събрание, Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната. Работната група е направила предложения за прецизиране на текстове съобразно Закона за висшето образование и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като народните представители са запознати с промените, които се отнасят до:
- привеждане в съответствие със съществуващата структура на изменяното решение, която е съобразена с изискванията на чл. 16, ал. 1 от Закона за висшето образование и чл. 93, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, относно съдържанието и структурата на актовете за създаване и преобразуване на висшите военни училища и съответно на Военната академия;
- предмета на дейност на висшите училища и Военната академия, който следва да бъде прецизиран терминологично и правно-технически с изискванията на чл. 6, ал. 1, чл. 21, ал. 2, чл. 43 и чл. 63 от Закона за висшето образование;
- привеждане в съответствие с изменението на чл. 95, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като е необходимо решенията да се изменят, като Правилникът за устройството и дейността на Военната академия и висшите военни училища да се издава от министъра на отбраната, а не от Министерския съвет, какъвто е досегашният ред;
- текста „ Министърът на отбраната по предложение на Академичния съвет представя на министъра на образованието и науката за внасяне в Министерския съвет предложение за утвърждаване размера на таксите за кандидатстване и обучение на студентите и докторантите, както и на таксата за кандидатстване на слушателите/курсантите“, в който да отпаднат думите „както и на таксата за кандидатстване на слушателите/курсантите“, предвид правомощията на министъра на образованието и науката по чл. 9, ал. 3, т. 7 от Закона за висшето образование;
- предложението началниците на Военната академия и висшите военни училища да могат да бъдат и хабилитирани лица, в съответствие със Закона за развитието на академичния състав и Закона за висшето образование.
Генерал Атанас Запрянов изрази подкрепа относно препоръките на работната група.
Подкрепа за предлаганите редакции е изразена и от министъра на отбраната в писмо с вх. № КН-803-09-1 от 16 април 2018 г. Заместник-министърът на образованието и науката Петър Николов също изрази подкрепа за предложените редакции на текстове от проекта на решение.
Народният представител Анелия Клисарова зададе уточняващ въпрос относно възможността промените, отнасящи се за Военната академия „Георги Стойков Раковски“, Висшето Военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ и Националния военен университет „Васил Левски“, да бъдат отразени в един акт, на който бе отговорено, че Военната академия и висшите военни училища са отделни структури, част от въоръжените сили, и всяко училище е създадено с отделен акт – решение, съгласно Закона за висшето образование.
Народните представители от Комисията по образованието и науката не изразиха възражения относно предлаганите редакции на Проекта на решение за изменение на Решение за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Национален военен университет „Васил Левски“ в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за висшето образование.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултат 18 гласа „за”, без „против” и 1 глас „въздържал се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме по принцип внесения от Министерския съвет Проект на решение, като в него бъдат отразени предложените изменения и допълнения.“ Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания и единични възгласи „Браво!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Проекта на Решение за изменение на Решение за преобразуване на Висшето военно общовойсково училище „Васил Левски“, Висшето военно училище за артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“ и Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Национален военен университет „Васил Левски“.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка седма от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА (общ Проект, изготвен от Комисията по енергетика, въз основа на приетите на първо гласуване на 4 април 2018 г. законопроекти с вносители: Искрен Веселинов и група народни представители, 8 март 2018 г.; Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков, 27 март 2018 г.).
Заповядайте, господин Добрев, да ни запознаете с доклада за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„Доклад относно общ Законопроект на приетите на първо гласуване на 4 април 2018 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-19, внесен от Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков, внесен на 27 март 2018 г., и Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 854-01-17, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 8 март 2018 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, което Комисията подкрепя.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение на народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§1. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „Енергийна стратегия на Република България“ се заменят със „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България“.
2. В ал. 3 думата „Енергийна“ се заличава.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, независимо че Комисията подкрепя това предложение, искам да обясня за какво става въпрос.
Досега в България има над 400 стратегии, създават се само нови и нови и техният брой се увеличава. Може би това е първият случай, в който ги намаляваме и обединяваме две стратегии в една.
В момента в Закона за енергетиката съществува понятие „Енергийна стратегия“, в Закона за енергийна ефективност има „Стратегия за енергийна ефективност“ – две стратегии, които трябваше да бъдат приети. Едната беше приета през 2011 г., другата продължава да не е приета, не знам по какви причини, и се работи по нея.
Нещо повече, това са два взаимообвързани проблема, тъй като в Стратегията за енергийна ефективност се разработват онези мерки и политики, които позволяват на държавата да се отнася по-рационално към енергията и съответно да се уточнява какви количества енергия въз основа на мерките, които се вземат, при съответните финансови разходи, ще са необходими в бъдеще. Ние в момента имаме стратегия, която определя генерирането и мощностите, свързани с енергетиката, и тя някак си не се чувства обвързана със Стратегията за енергийна ефективност, затова в момента предлагаме обединяване на двете стратегии в Стратегия за устойчиво енергийно развитие, където на базата на развитието на политиките в частта енергийна ефективност, мерки за рационално ползване на енергията и прогнозна необходимост от енергия в бъдеще ще бъде разработена втората част от тази стратегия, която ще гарантира съответните енергийни мощности, които да посрещнат потреблението и необходимостта от такава енергия. Това е идеята. Мисля, че в Комисията успяхме да разберем за какво става въпрос. Надявам се и Вие да подкрепите това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Реплики? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 1.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение от народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Таско Ерменков и Делян Добрев
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Искрен Веселинов и Александър Сиди.
Комисията не подкрепя предложението:
„Създава се нов § 1:
„§ 1. В чл. 4, ал. 2 т. 7 се изменя така:
„7. одобрява програми и стратегии за преструктуриране в енергетиката и поддържа актуална информация за обявени намерения за продажби, преобразувания или сливания на дружества, които са част от критичната енергийна инфраструктура;“.“
Предложение от народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за създаване на ал. 4 в чл. 4:
„(4) Компетентните органи предоставят на министъра на енергетиката необходимата информация с оглед функциите му по ал. 2, т. 14.“.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 думите „Енергийна стратегия“ се заменят със „Стратегия за устойчиво енергийно развитие“;
б) точка 14 се изменя така:
„14. е администратор на държавни помощи и минимални помощи в областта на енергетиката;“
в) в т. 21 след думата „източници“ се добавя „и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия“.
2. В ал. 3 думата „Енергийна“ се заличава.
3. Създава се ал. 4:
„(4) Компетентните органи предоставят на министъра на енергетиката необходимата информация с оглед правомощията му по ал. 2, т. 14.“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Искрен Веселинов и Александър Сиди, което Комисията не подкрепя.
Гласували 116 народни представители: за 42, против 22, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване създаването на § 2, което Комисията подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение на народните представители Искрен Веселинов и Александър Сиди.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 5, ал. 1 след думите „значение в енергетиката“ се добавя „и хидроенергийните системи, които са част тях, с актуална оценка на състоянието и рисковете, свързани с икономическото им състояние и сигурността на експлоатация“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 3, с текст, който беше представен от председателя на Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение на народните представители Таско Ерменков и Жельо Бойчев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите „Енергийна стратегия“ се заменят със „Стратегия за устойчиво енергийно развитие“.
2. В ал. 5 думите „Енергийна стратегия“ се заменят със „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 4, с текст, който беше представен от председателя на Комисията.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) Дейността на администрацията се осъществява от лица, работещи по трудово правоотношение. Трудовите правоотношения на служителите на комисията се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда.
(4) Служител на комисията не може да е лице, което:
1. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
2. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, с роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватовство до четвърта степен включително;
3. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;
4. е народен представител;
5. заема ръководна или контролна длъжност на национално равнище в политическа партия;
6. упражнява контрол върху енергийно предприятие и/или ВиК оператор или притежава пряко или чрез свързани лица над 5 на сто от правата на глас в общото събрание или от капитала на енергийното предприятие и/или ВиК оператора;
7. е член на управителни или контролни органи на енергийно предприятие и/или ВиК оператор или е оправомощен да управлява или да представлява енергийно предприятие и/или ВиК оператор, без да е член на неговите управителни или контролни органи;
8. работи по трудово или гражданско правоотношение за енергийно предприятие и/или ВиК оператор.“
2. Създават се ал. 5 – 7:
„(5) При сключването на трудовия договор и всяка година до 15 май служителите на комисията са длъжни да подават пред председателя на комисията декларация за имущество и интереси по чл. 35 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Това задължение не се отнася за служителите, които заемат технически длъжности.
(6) Служителите, които заемат ръководна длъжност, трябва да имат висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“ в областта на икономиката, финансите, правото, математиката, информатиката и друга подходяща, с оглед регулаторните функции на комисията специалност и професионален опит по специалността не по-малко от три години.
(7) При настъпване на промени в обстоятелствата по ал. 4 лицата уведомяват писмено в 7-дневен срок председателя на комисията, който е длъжен да предприеме действия в съответствие със законовите му правомощия.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, с колегите в Комисията подкрепихме този текст, но държа днес от парламентарната трибуна да споделя няколко наши опасения и да разясня това ни гласуване.
От БСП винаги сме предлагали увеличение на административния капацитет на регулатора. Припомням няколко обсъждания на бюджета на Република България, когато ние сме правили предложение именно за завишаване бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Относително нещата изглеждат така – от издаваните лицензии, разрешения и събираните от тях такси Комисията събира около 11 – 12 милиона. За нейната дейност се разходват около 4 – 5 млн. лв., така че самата Комисия може от приходите си да се самоиздържа.
С тези предложения – сегашното и тези, които ще направим след това в няколко други параграфа, ще дадем възможност тези приходи да остават в Комисията. Винаги сме имали постоянна позиция по това, защото знаете колко са важни решенията на този орган.
В контекста на скандала, който се случва със сделката ЧЕЗ и влизането в новия ценови период, виждате, че отново излизат въпроси: как и по какъв начин регулаторът успява да удостовери изпълнението на инвестиционните програми, които пряко влияят върху качеството на услугата, а оттам пряко се отнася и към цената на получаваната и доставена електрическа енергия?
Всички тези неща са решения на регулатора. Знаете, че от неговите решения се засягат огромни корпоративни интереси. Съвсем нормално е служителите там да бъдат стимулирани и това винаги, пак казвам, последователно сме го правили.
Обърнахме се към вносителите да аргументират предложението си защо се налага смяна на трудовите правоотношения. Коментарът беше, че това е съгласувано, и досегашният статут на държавни служители на членовете на Комисията не позволява те да бъдат материално стимулирани. Искам да кажа, че се доверяваме на това твърдение, но поставихме въпроса и пред председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Искам да кажа ясно, че оттук нататък ще следим как ще протича работата на Комисията, защото даването на възможност председателят да стимулира и да увеличава трудовите възнаграждения на служителите не трябва да става за сметка на отнемане на техни права и по никакъв начин да не се допусне смут в работата на регулатора, преуреждайки тези отношения. Помолихме господин Иван Иванов в ресорната комисия, най малкото, което може да направи, е да представи Вътрешните правила за работната заплата и Вътрешните правила за работа, така че служителите наистина да бъдат спокойни за своето бъдеще и да изпълняват своите функции.
С тази забележка, пак казвам, ние ще подкрепим това решение, тъй като то е стъпка в правилна посока за развиване и утвърждаване капацитета на регулатора. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, само две изречения за § 1.
Госпожо Министър, приветствам Ви, че сте натоварена с много сериозна задача. Натоварена сте да направите колкото е възможно една стратегия. Дано този път тази стратегия да бъде подготвена не от администрацията на Министерството, а да намерите възможност да направите така, че да използвате целия капацитет на българските енергетици, за да имаме една нова стратегия, която да дава визия за развитие на енергетиката до 2030 г., до 2050 г. Виждам, че като администратор на държавните помощи задачите Ви са много големи, но смятам, че е поставено началото. Приветствам колегите, които предложиха този параграф.
Да се върнем на § 5, който в момента обсъждаме. Уважаеми колеги, когато се разглеждат такива сериозни закони, несериозността личи, когато между първо и второ четене се правят предложения, които не са обсъдени на първо четене. Когато законът, ни се представяше тук, идеята беше да променим цялостната философия на търговия на електроенергия, да направим така, че тя да минава през борсата. Борсата да бъде онзи субект, през който първоначално да направим всички онези правила, чрез които ще минава търговията на електроенергия, знаейки, че монополизираме борсата, но беше необходимо за държавата.
Защо беше необходимо днес да се предлага да намалим нивото на Комисията за енергийно и водно регулиране и административния капацитет, който те досега имаха като държавни служители, и да ги направим по трудово-правни отношения? Опитах се да намеря аргумент от колегите, които са направили това предложение. Ей богу, не можах да намеря, защото, ако искахте да увеличим административния капацитет, през 2015 г. ние, „Движението за права и свободи“, Ви предложихме от тази трибуна да имаме две комисии за енергийно и водно регулиране: едната за електро, другата да бъде по ВиК. Тогава броят на комисарите ще бъде така, че те освен да определят цената на енергията и услугата, която ще получава крайният клиент, да могат да провеждат ежемесечен одит и на производствените генериращи мощности, на разпределителните електропредприятия. Защото днес, задавайки въпроса защо ЧЕЗ се продава и ние не знаем, тогава вече щяхме да знаем. Задавайки въпроса, че някой в енергетиката краде, одитът, направен от Комисията за енергийно и водно регулиране, щеше да бъде с доклад пред нас, с ежемесечния отчет и щяхме да знаем какво става.
Далеч съм от мисълта, че управляващите скриха пред обществото начина, по който би трябвало да бъдат отчетени всички неща, които се правят в енергетиката. Сега се съмнявам още веднъж, че опитвайки се да увеличим заплатите на работещите в Комисията за енергийно и водно регулиране, даваме възможност, колеги, на партийните функционери да се разправят с онези служители в Комисията, които не се подчиняват на правилата на партийните изисквания.
Колеги, днес господин Иванов е председател. Той заяви пред нас, че няма да смени нито един от служителите. Това достатъчно ли е? Не съм убеден, че следващите, които ще дойдат да управляват, и сега управляващите няма да окажат натиск, имайки предвид, че господин Иванов е много колегиален, добър човек. Не знам как ще устои на натиска върху него да направи така, че да бъдат сменени определени служители в Комисията за енергийно и водно регулиране.
Затова, колеги, нашият аргумент е да оставим нивото на независимост на Комисията за енергийно и водно регулиране, да гласуваме „против“, да останат служителите там като държавни служители, опазени от закона, опазени от всякаква политическа намеса – не дай боже, ако има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, смисълът на този текст – между другото, това е предложение на самия регулатор и подкрепен от регулатора, а не е идея, която е дошла на народните представители – е когато по-нататък в Закона дадем финансова самостоятелност, като гласуваме текстовете за финансова самостоятелност, регулаторът да има възможност да увеличи възнагражденията на административния персонал вътре в самия регулатор. Знаете, че по Закона за държавния служител има ограничения, има лимити на длъжностите по класификатора, а заплатите в енергетиката са значително по-високи. Тоест това служителите в регулатора да са държавни служители ограничава възможностите те да получат дори средното за сектора възнаграждение.
Дали са държавни служители или по трудово правоотношение, няма абсолютно никакво значение, ако говорим за независимостта на регулатора. С какво един държавен служител, сравнен със служител, назначен по трудово правоотношение, прави първия по-независим от втория?
И последно, но не маловажно, разбира се, ако погледнете следващия параграф – § 6, ние всъщност даваме на тези служители същата защита като държавните служители, само че без те да бъдат държавни служители. Тоест, от една страна, не са държавни служители, могат да получават средните възнаграждения за сектора, да кажем около 3000 лв., и в същото време имат защитата от Закона с всички права, които имат и държавните служители. В този смисъл единствената промяна е в посока да дадем възможност на регулатора да подбере качествени специалисти, а не да бъде последната алтернатива на всеки, търсещ развитие в енергетиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Добрев.
Реплики?
Имате думата, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Господин Добрев, още веднъж ме убеждавате, прочитайки следващия параграф 6. Вие казвате, че там им преписвате абсолютно всички изисквания, които трябва да има държавният служител. Тогава защо не остават държавни служители? Поради простата причина, че когато минават по трудово-правни отношения, можете да се разправяте с тях, да ги уволнявате и да ги назначавате, когато искате.
Вторият аргумент, за заплащането им, защото сега служителите, като чуят, че ще им се повишат заплатите, трепкат им сърцата. Като държавен служител на всяко тримесечие те също, въз основа на оценка, имат възможност и право да им се повишават заплатите с 15%.
Дали тази Комисия оттук нататък ще бъде така независима, както искаме всички ние, или следващите, които ще дойдат да управляват, и следващият, който ще бъде председател, ще подреди по табличката си всички онези, които са участвали по време на изборите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Аталай.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Добрев, за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, не сте прав и ако прочетете ал. 7 на следващия параграф, тя гласи: „Служителите на Комисията подлежат ежегодно на оценяване на трудовото изпълнение по ред“ и така нататък. „Трудовото правоотношение на служител може да бъде прекратено без предизвестие, когато е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността“. Това е същият текст като в Закона за държавния служител. Това е защитата в Закона за държавния служител. Нито един друг член не ги защитава по този начин.
Освен всичко вижте ал. 6: „Членовете и администрацията на Комисията се застраховат задължително със застраховките „Живот“ и „Злополука“ за сметка на бюджета на Комисията“ и така нататък.
Отново Ви казвам – всички права са дадени. Ако приемем Вашето предложение да не подкрепим преминаването към трудово правоотношение, това означава, че тези служители ще останат с максимални заплати около 2000 лв. Максимални заплати, както е по Закона за държавния служител.
Освен това не сте прав за тези 15% увеличение. Няма такива увеличения. На тримесечие може да се дава допълнително материално стимулиране. Сложете 15% на 2000 лв. Колко ще стане? – 2300 лв. Знаете ли колко е средната издръжка на един работещ в енергетиката? – 3600 – 3700 лв. Ще стане ли с Вашите 15% толкова, колкото е средното в енергетиката? Няма да стане. Ако приемем Вашето предложение, Вие слагате лимит на заплатите в регулатора, който няма никаква връзка с реалността в енергетиката. Възнагражденията в енергетиката са по-високи. Дайте възможност на регулатора да назначи качествени специалисти, а не да назначава хора, които никъде другаде в енергетиката не са ги взели, защото при положение че другаде в енергетиката дават по-големи заплати, са ходили и в НЕК, и в „Булгартрансгаз“, и навсякъде другаде. Никъде не са ги взели и затова отиват на най-ниската заплата в регулатора. И после искайте качество от регулаторната услуга. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Добрев.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 5, като текстът беше представен на народните представители.
Гласували 129 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 19.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. Създава се чл. 16а:
„Чл. 16а. (1) Основните месечни възнаграждения на служителите на Комисията се определят от председателя съгласно Вътрешни правила за работната заплата, приети от Комисията и в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година.
(2) Служителите на Комисията могат да получават допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, определени по ред и по начин, установени с Вътрешните правила за работната заплата.
(3) Когато длъжност в администрацията на Комисията се заема от служител с висше юридическо образование, придобитият трудов или служебен стаж се признава за стаж по специалност „Право“.
(4) Членовете на Комисията и служителите имат право ежегодно на представително облекло на стойност до три минимални работни заплати, като средствата се осигуряват от нейния бюджет. Индивидуалният размер на средствата се определя от председателя на Комисията.
(5) Служителите на Комисията могат да бъдат награждавани с отличия и/или с предметни или парични награди до размера на основната месечна заплата за изпълнение на определени задачи в рамките на разполагаемите средства по бюджета за съответната година по ред и по начин, установени с Вътрешните правила за работната заплата.
(6) Членовете и администрацията на Комисията се застраховат задължително със застраховките „Живот“ и „Злополука“ за сметка на бюджета на комисията.
(7) Служителите на Комисията подлежат ежегодно на оценяване на трудовото изпълнение по ред и по начин, установени с вътрешни правила. Трудовото правоотношение на служител може да бъде прекратено без предизвестие, когато е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаването на окончателната оценка.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Добрев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 6 с текст, представен от председателя на Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 1 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Бюрхан Абазов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Искрен Веселинов и Александър Сиди.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, б. „а“ и не подкрепя предложението по т. 1, б. „б“ и по т. 2, които са оттеглени от вносителя.
Предложение на народния представител Жельо Бойчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„В чл. 21, ал. 1, т. 22а думите „титулярите на лицензии“ се заменят със „собствениците на лицензианти“.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
„В чл. 21, ал. 1, т. 21 се създава изречение второ: „Комисията не определя разполагаемост на производители, чиято регулирана цена надхвърля с повече от 10 на сто прогнозираната пазарна цена за регулаторния период, с изключение на тези по чл. 93а и чл. 94.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 7:
„§ 7. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се т. 8б и 8в:
„8б. определя ежегодно в срок до 30 юни премии за електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност 4 MW и над 4 MW;
8в. за целите на ценообразуването, определя ежегодно в срок до 30 юни прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на оператора на електропреносната мрежа и на операторите на електроразпределителните мрежи;“.
2. В т. 9 думата „приема“ се заменя с „или по своя инициатива приема или изменя“.
3. В т. 17 след думата „предприятия“ се добавя „и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, а думите „невъзстановяеми и произтичащи от наложени им задължения към обществото“ се заличават.
4. В т. 21 се създава изречение второ: „Комисията не определя разполагаемост на производители, чиято регулирана цена надхвърля с повече от 10 на сто прогнозираната пазарна цена за регулаторния период, с изключение на тези по чл. 93а и чл. 94.“
5. Създава се т. 22а:
„22а. изисква от собствениците на лицензианти по този закон в рамките на ежегодните отчети по изпълнение на лицензните да декларират наличието на намерения за разделяне, отделяне, сливане, разпореждане с дялове или акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала или продажби на части или всички активи на енергийното дружество;“.
6. Създават се т. 41а и 41б:
„41а. извършва контрол по изпълнение на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (OB, L 326/1 от 8 декември 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1227/2011“;
41б. взаимодейства с държавни органи и си сътрудничи с регулаторни органи на други държави – членки на Европейския съюз и АСРЕ, като сключва споразумения за обмен на информация и установява механизми по реда на Регламент (ЕС) № 1227/2011;“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Добрев.
Изказване заяви народният представител Искрен Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Вземам думата, тъй като може би трябва да върна малко лентата назад и да напомня, че настоящият законопроект е съставен и е сборен Законопроект от два законопроекта, минали на първо четене.
Единият е на колегите от Политическа партия ГЕРБ, който заема основния обем. Другият е на „Обединени патриоти“, който има само два текста. Два текста, обаче много важни, които бяха насочени към изключително неприятната обществена ситуация, която се породи от продажбата на активите на ЧЕЗ в България на една никому неизвестна фирма.
Констатацията, която всички споделихме тогава на първо четене, е, че няма държавен инструмент, чрез който държавата да регулира дали приобретателите на такъв тип дружества – толкова важни за националната сигурност и за сигурността на доставките на милиони хора, да се оцени дали това няма да предизвиква някакви рискове.
На практика в нарушение на чл. 84, ал. 2 в частта, в която се казва, че предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на първото гласуване на Законопроекта, не се обсъждат в Комисията по енергетика, приехме предложението на народните представители господин Рамадан Аталай и господин Бюрхан Абазов от ДПС. Те с два текста за отпадане на тези два наши текста отмениха на практика целия Законопроект, приет на първо четене - нещо, което според мен е процедурно недопустимо. Нещо повече, в самия доклад на Комисията в момента такъв текст липсва.
Аз, първо, процедурно настоявам чл. 23а по вносител да бъде подложен отделно на гласуване, тъй като не е правно обосновано той да отпада от възможността народните представители да гласуват за него.
По същество мога да призова отново всички, които са за прозрачност в енергетика, всички, които искат на има някакъв контрол, и то държавен контрол, да подкрепят този текст, защото той е прост, но смятам, че ще бъде достатъчно работещ и ще задължава всички собственици на акции и дялове, съответно в търговските дружества, осъществяващи пренос или разпространение на електрическа енергия, да съгласуват тези продажби. Комисията по енергийно и водно регулиране да одобрява новия купувач на база, разбира се, не на някакви свои прищевки, а на база на критерии, свързани с националната сигурност, с гарантиране сигурността на доставките и обществения ред. Текстове, които по абсолютно същия начин са заложени в хипотезата за отнемане на лиценз. И ако тези собственици на дялови акции не са така добри да попитат държавата преди да продадат, те да бъдат съответно санкционирани с отнемане на лиценз и съответно държавата да влезе в ролята си и да назначи особен управител на предприятията. Пак казвам, които са от стратегическо значение за българската енергетика.
Призовавам най-вече колегите от ГЕРБ, които изпитаха някакво колебание в Комисията по енергетика, да преосмислят позицията си, защото текстът, който ние с колегата Сиди предложихме за нова ал. 22а, с която искаме лицензиантите да декларират намерението за продажби, всъщност е допълващ към този основен текст. Идеята на този текст е в една година да е ясно, когато едно дружество продава над 20 на сто от капитала си, да не могат да ги разбият примерно на четири по пет и да заобиколят забраната на закона.
В този смисъл двата текста на чл. 22а и 23а са част от комплекс мерки, които мисля, че ние всички дължим на българските граждани, за да не се „огинчи“ нашата енергетика.
Разчитам на Вашата мъдрост, разчитам да гласувате, както гласувахте на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Реплики? Няма реплики.
Господин Веселинов, едно уточнение: Вие искате отделно гласуване на текста на чл. 23а?
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (встрани от микрофоните): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, ще го подложа на гласуване и отделно след това ще гласуваме представения ни текст.
Други изказвания?
Господин Аталай, заповядайте, имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви господин Председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение не е противозаконно, а Вашето предложение, господин Веселинов, е противоконституционно.
В България има равнопоставеност на частната, на държавната и на общинската собственост. Когато има взаимоотношения между два частни субекта, няма как други субекти да се намесват, още повече както Вие искате със задна дата да се случи това нещо.
Защо? Защото, ако в момента, колеги, това нещо се случи, ако това го направите, ако претенциите на ЧЕЗ сега са за 630 милиона, ще припишете още 630 милиона и държавата трябва да извади от джоба си и да плати – Вие направете сметката.
Никакъв държавен интерес не засягаме. Смятам, че в оная еуфория ГЕРБ се бяха заблудили. Мисля, че впоследствие се съгласиха и влязоха в нормативите и в нормите на Република България. Затова, че ние сме го предложили, а Вие от страх да се противопоставяте на ГЕРБ, не означава, че ние вървим против държавата. Толкова по този текст.
Колеги, ще Ви помоля поне днес да бъдем на нивото на Народното събрание, защото срамът, който берем в приемането на определени законопроекти, е достатъчно голям.
Аз ще се изкажа, господин Председател, и по предложенията на господин Делян Добрев, направени по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, който дава такава възможност.
Дава се такава възможност, но едно такова сериозно предложение да се внесе и да се разглежда в Комисията в последните пет минути и да се приема с ясното съзнание, че не е работещ текст, не е текст, който урежда взаимоотношенията между производителите и Комисията за енергийно и водно регулиране, а само защото ще угодим на едни бизнесмени, които в последно време заемат постовете на министър в тази държава – аз не съм съгласен.
Репликите, които чух преди това, че с този текст едва ли не ние сме против, защото оправят взаимоотношенията на ТЕЦ „Бобов дол“, на ТЕЦ „Варна“, не е така, колеги. Това, което се предлага тук, е против интересите на производството на ТЕЦ 2 – държавното производство на ТЕЦ 2.
ТЕЦ 2 искат 98 лв. цена на електроенергията и ние тук им предлагаме пазарната цена да е плюс 10%. Пазарната цена е 70 лв. и 10% е 77 лв. Със 77 лв. ТЕЦ 2 как ще работи? Отидохте ли да видите рудника в какво състояние е? Откривка никаква.
Миньорите са пред Министерството на енергетиката, макар че трябва да бъдат пред Министерския съвет. С приемането на този закон ще дойдат и пред Народното събрание. Не е работа на Народното събрание да пише цифри и да определя дали с 10% ще повиши цената, или с 10% ще намали цената на електроенергията, а на Комисията за енергийно и водно регулиране – тя е независима комисия.
Господин Председател, затова предлагам изменение. Да, има съдебен процес, в Закона пише, че Комисията задължително трябва да приема предложенията на всички производители, за да ги включи в микса, но ние можем с един по-обтекаем текст да задължим институцията, Комисията за енергийно и водно регулиране да се занимава с този процес, а не Народното събрание.
Предлагам текстът да придобие следния вид: „Комисията не определя разполагаемост на производители, чиято регулирана цена надхвърля прогнозната пазарна цена за регулирания период с проценти от норма в размер, определен от Комисията за енергийно и водно регулиране“ и продължава „с изключение на тези по чл. 93а и чл. 94.“
По този начин, колеги, вече може наистина да застанем като народни представители и да кажем, че сме предали един работещ Закон и Комисията за енергийно и водно регулиране да вземе съответните решения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Реплики?
Господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Господин Аталай, единственото неконституционно нещо, което от 30 години съществува трайно в България, е „Движението за права и свободи“. Това е публичен факт. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.) Етническа партия, която използва всички поводи, за да руши държавността. Случаят е такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Веселинов, моля Ви!
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тази Ваша поправка е против интересите на държавата. Тя иска да скрие за пореден път от осветляване определени икономически процеси. Но както е известно, ДПС е господар на тъмните схеми.
Затова отново апелът ми е към другите народни представители: нека да осигурим прозрачността, която дължим на българските граждани по отношение на твърденията, че собствеността е неприкосновена – това е така. Тази собственост в този закон е особена и съответно Законът е създал особен статут не само за дяловете и акциите, но и за собствеността като материална, като части от мрежи, от енергийна инфраструктура, на които КЕВР на практика може да възбранява отчуждаването, може на самото дружество да въведе „особен управител“.
Тоест Вие се опитвате да подведете народните представители, че с нашето предложение се създава прецедент. Не, не създава прецедент, а разширява института, така че да се постигне гаранция не само при отчуждаването на част от актива на едно предприятие или само на активите на предприятието, а и на дяловете и акциите, които представляват един вид абстрактна собственост.
В това отношение не знам кой може да има нещо против държавата да има поглед какво се случва в енергетиката. Сегашният случай: от четири месеца сме потънали в скандал, който е безадресен, и всеки сипе някакви обвинения за нещо и правим парламентарни комисии – просто няма да съществува. Не знам, Вие от скандалите ли се храните и желаете да има непрекъснато скандали в тая държава ли? (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
Друга реплика? Няма.
Дуплика – господин Аталай. (Реплики извън микрофоните между председателя Емил Христов и народните представители Искрен Веселинов и Рамадан Аталай.)
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Първо, процедура.
Колеги, да удължим времето до гласуването на този параграф. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Отговорете на дупликата, господин Аталай, след което ще направим гласуването.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Дупликата ми е следната.
Господин Веселинов, аз преди малко съм казал „господин Искренов“ – ще Ви купя една риза от тези пари, които виждате, че има много в ДПС.
Вашите аргументи се основават единствено на това, че има народен представител от ДПС да Ви казва тези истини. Нямате никакъв друг аргумент.
На Народното събрание искам да задам въпрос. На същото мнение е и министърът на финансите: и той ли е от ДПС? На същото мнение е всеки разумен човек, който вижда как и по какъв начин е подреден онзи основен закон, в който сме направили всички правила от 2003 г. досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Аталай, моля Ви, ще изпуснем времето за гласуване на удължаването.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Нека да гласуваме: процедурата ми е да удължим времето, господин Председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Подлагам на гласуване предложението за удължаване на времето за работа до приключване процедурата на гласуване по разисквания текст.
Гласували 125 народни представители: за 85, против 31, въздържали се 9.
Предложението се приема.
Продължаваме с изказвания.
Народният представител Делян Добрев – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Председател, отказвам се от възможността да се изкажа, за да преминем към гласуване. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз мислех, че имате изказване.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Щом настоявате, ще се изкажа. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, аз Ви дадох думата за изказване. (Шум и реплики.)
Ще имате думата, господин Зарков.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, по отношение на десетте процента въпросът е – и това за битовите абонати, за регулирания пазар, да не могат да се включват централи с по-скъп и с повече от 10% от пазарната цена, защитава според мен обществения интерес. Не защитава бизнеса. Този текст не касае бизнеса. Не ги касае, защото те са на свободния пазар, на свободния пазар, откъдето купуват своята електроенергия.
Защо ние трябва да позволим – ако отпадне този текст, защо трябва да дадем възможност на регулатора за битовия пазар, за битовите абонати, за регулирания пазар да включва централи и да определя с десетки проценти по-висока от пазарната цена за хората, които в голямата си степен са енергийно бедни?
По данни на Световната банка, ако не се лъжа, около 70% от хората…
Госпожо Министър, толкова ли са? Да? (Реплика от министъра на енергетиката Теменужка Петкова встрани от микрофоните.) А, 30% от хората – извинявам се, обратното било, 30% от хората са енергийно бедни. Значи ние на енергийно бедните ще им кажем: Вие ще плащате скъпите централи, а свободният пазар ще плаща по пазарната цена.
Това, което предлага господин Аталай, също не го приемам, защото то по своята същност е съществуващ текст в Закона за енергетиката. Регулаторът и сега има право да решава кои централи да включва или не. Това предлагате – да направим методология, с която да решава. И точно това е проблемът, защото тъй като регулаторът имал право да решава, е казал: „Скъпите централи „Бобов дол“ и „Марица 3“ – Димитровград, понеже са много скъпи, няма да ги включа в микса, понеже хората не бива да плащат по скъпо или много по-скъпо, отколкото е пазарът.” Заради това собствениците на тези централи са завели дело във ВАС. Едната инстанция е казала: „Да, прав е регулаторът, защо пък хората, 30% от които са енергийно бедни, ще плащат повече, отколкото реално струва на свободния пазар този ток?“ Другата инстанция обаче е казала, и то Върховната инстанция е казала: „Тъй като този текст е неясен в Закона за енергетиката, той дава свобода на регулатора да определи дали да ги включи, или да не ги включи, по някакви собствени правила, методология и така нататък, на нас ни се струва – вероятно на съда му се струва, дискриминация едни да са включени, други да не са включени и субективно решение от страна на регулатора.“
Затова ние искаме да се запише в Закона: „Битовите абонати в България, 30% от които са енергийно бедни, и малките фирми, разбира се, за които се определя този регулиран пазар, който след промените в този закон ще се свие до около 30%, искаме ясно да запишем в Закона, че няма да плаща повече от 10% по-висока цена, отколкото е пазарната”. Да, регулаторът може да прецени да включи централа, която е до 10% с по-висока цена от пазарната, но само до 10%. А не на пазара да е 700 лв., да се появи някой производител, който е с 1000 лв. цена, и регулаторът да е длъжен да приеме тази 15 пъти например по-висока цена, защото текстът в Закона е неясен.
От тази гледна точка аз поддържам своето предложение за приемането на предложението, дадено от мен по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2. Тази редакция се приема и от регулатора, защото мнението му е, че по този начин той ще успее да балансира интересите на обществото.
В противен случай, ако не се приеме този текст или ако се приеме някакво изменение на този текст, то регулаторът ще трябва да се съобрази с решението на Върховния административен съд и да включи всички производители без значение кой на каква цена е, които са поискали да продават ток на населението в България. Защото, пак повтарям, регулираният пазар е за населението. Тоест ВАС е казал: „Който поиска да продава на населението без значение каква му е цената.” И без да има никаква връзка с пазарната цена, регулаторът е длъжен да го включи в този микс за регулирания пазар. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Реплики?
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Господин Добрев, мислех, че поне Вие не сте популист, но като Ви слушам, имам чувството, че идвате от лявата страна на парламента.
Точно и ясно заявих: ТЕЦ 2 – 98 лв. – искат да влизат в микса, 70 лв. е пазарната цена, 10% отгоре е 77 лв. Вие ще накарате ли ТЕЦ 2 да си оттеглят сега 98-те лв. и ще бъде ли намеса в работата на предприятието? Ще искат ли по-малко от 77 лв.? Миньорите ще дойдат ли да искат също за хората?
Не ни очерняйте така, че едва ли не аз искам да се включат най-високите цени и хората да изнемогват, защото са бедни. Хората изнемогват, защото Вие не им създавате работни места. Хората изнемогват, защото чуждите инвеститори напускат България от Вашето управление. (Възгласи от ГЕРБ: „Ееее!”) Хората изнемогват, защото приемате такива закони без съответния финансов и икономически анализ. (Шум и реплики.) Да не влизаме в реалности, които не искате да чуете, защото чувам „Ееее”-то, но е така.
Е, ама, дайте да видим сега какво правим?
Законът, господин Добрев, в момента, доколкото си спомням, казва, че КЕВР има задължението да включи в микса всеки производител. С този текст ние не даваме задължение на КЕВР да включи всеки, който е решил да даде някаква цена, а му даваме да определи методика, въз основа на тази методика да каже кои са производителите, които могат да влязат, определяйки най-ниската цена, която те са дали като искане да се включи в цената на микса и да получава населението.
Недейте да заблуждавате хората! Сериозен човек сте. Уважавам Ви. Моля Ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Друга реплика има ли? Няма.
Дуплика, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, аз не говорих за централи. Която централа може да даде цена до 10% по-висока от пазарната, Законът не й пречи да се включи и да предоставя енергия, регулаторът да й определи квота. Аз говоря за принцип. Ако ТЕЦ 2 е 98 лв. и не могат да продават на 77 лв., защо хората трябва да им плащат 98 лв., като на пазара токът е 70 лв.?! Ако на пазара токът е 70 лв., защо някой трябва да плаща, и то хората, обикновените хора, 30% енергийно бедни, трябва да плащат 100 лв., или 150 лв., или 200 лв. и колкото и да е?!
Сега казваме – до 10%. И тук не сте прав. Законът не задължава регулатора. Задължил го е съдът, защото Законът казва: „Регулаторът може да прецени.“ Само че съдът казва: „Как така ще прецени регулаторът? След като законодателят е дал такава възможност, то тогава трябва всички да участват.“ И затова сега прецизираме текста и казваме: „Да, всички могат да кандидатстват.” Обаче регулаторът – ние, като законодатели, като Народно събрание, не позволяваме на този регулатор да включва за населението ток, който е с 10% по-скъп от пазарната цена. Това е. Без да говорим за централи, без да говорим конкретно за ТЕЦ 2 или за която и да е друга централа. Да дадат цена, която е с до 10% по-висока от пазарната, регулаторът ще е длъжен да ги включи в квотата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Заявление за изказване – заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да върна дебата при другия закон, защото имаше друг закон, и той беше обосноват тук на първо четене само преди седмица с няколко думи. Едното беше: Законът за енергетиката не позволява на регулатора да се намеси ефективно по повод на конкретната сделка за придобиване на ЧЕЗ от кандидат-купувача „Инерком“. С тези аргументи вносителите от „Обединени патриоти“ дойдоха и обясниха, че направим ли тази поправка, то тогава регулаторът ще може до момента на джиросването, мисля, че бяха точните думи на господин Веселинов, да се намеси и да провери дали кандидат-купувачът на ЧЕЗ ще може да изпълнява своите лицензионни задължения. Общо взето за това ставаше дума. И това беше гласувано с голямо мнозинство. Не може днес да се сърдим на народните представители от ДПС, които още тогава казаха, че за тях това не отговаря на различни принципи и постановки. Но всички други – „Патриоти”, ГЕРБ, БСП и „Воля“, ако не се лъжа, гласувахме единодушно този текст за това – за да дадем възможност на регулатора да провери сделката с ЧЕЗ. Толкова беше просто!
Изведнъж, точно онзи момент, който позволява да се извърши проверка по тази линия, отпада. Остава една половинчата информация, в която не е ясно какво ще прави. Казват някои на регулатора, че, видите ли, има някакъв план да продава.
Споменахме нормативите. Едни от критиките към този текст са, че в момента, видите ли, те не отговарят на основен норматив. Ако четем Закона за енергетиката, както го чете КЕВР, и то не от сега, а от няколко години назад, включително и за други придобивания, стигаме до абсолютно абсурдното твърдение, че, видите ли, ако трябва да продадете трафопост, трябва да искате разрешение на КЕВР по основание съответната т. 23, чл. 53, според които се изисква разрешение от Комисията, за да се разпореждаме с имущество, с което се извършва лицензионна дейност. Значи, за парче кабел, за трафопост, за каквото и да е на ЧЕЗ, ЧЕЗ трябва да поиска разрешение на регулатора, но за целия ЧЕЗ накуп – не.
Това твърдение само по себе си може да бъде оспорвано, но за да не влизаме в спорове, решихме да направим това, което искат от нас. И сега изведнъж пада. И тук трябва да си зададем въпроса: какво пада всъщност? Пада пречката, проверката пред съответната сделка – последният орган, който евентуално би могъл да се намеси. В момента има Анкетна комисия и текат проверки. Една от целите на проверките е да проверим източниците на средствата, с които ще се придобива това нещо. Да предположим, че се оказва, че тези източници не са много чисти. И какво прави държавата? Вдига рамене и казва: „Частни сделки. Регулаторът няма тези правомощия.“ Ами, ето възможността регулаторът да дава правомощията.
И тук въпросът, уважаеми дами и господа, е изцяло в полето на ГЕРБ. БСП даде и потвърждава своята подкрепа да оправомощим регулатора да се намеси. Патриотите поддържат своето предложение, доколкото разбрах от тях, макар че в доклада е описано, че са оттеглени от вносителя. Уточнете това с вносителите. ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Друга част е оттеглена.
КРУМ ЗАРКОВ: Затова дали КЕВР ще може да провери сделката „Инерком“ – ЧЕЗ, и то по отношение на това дали „Инерком“ е възможно да изпълнява своя лицензионен режим, или не, ще зависи, дами и господа, от предстоящото гласуване и от решението на партия ГЕРБ. Това е отговорността, пред която сме изправени. Надявам се, че я съзнаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Реплики?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Зарков! Вземам думата, за да не остане някакво недоразумение. Имаме оттеглени текстове по чл. 22а, които са второстепенни и спомагателни, да го кажем. Нашият основен текст, който е текстът на вносителя и беше в основния блок на Закона, нито е оттеглен, нито бихме имали право да го оттеглим, защото е минал на първо четене. Няма право и да бъде отхвърлен като цяло с този законопроект, пак казвам – двата текста от Комисията, защото просто няма такова право. Правилникът в това отношение е категоричен.
В това отношение „Обединени патриоти“ като цяло стоят зад текстовете и горещо настояват всички народни представители да ги подкрепят и те в тази част от Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Господин Аталай!
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Господин Зарков, аз мисля, че Вие сте юрист и разбирате това, което говорите от тук. Вие знаете защо електроразпределителните предприятия, когато продават трафопост или кола, искат разрешение от КЕВР. Мисля, че Вие го разбирате, няма защо да Ви го обяснявам. Само че тук се изказвате в обратната посока.
Тук става въпрос за продажба на акции и там като законодател през 2003 г. сме определили правила, че когато му дойде времето, а това означава, когато сделката приключи, Комисията за енергийно и водно регулиране според Конституцията, според законите на държавата, ще се намеси и ще каже и на Вас какво ще стане със сделката – дали ще е „Инерком“ или който и да е.
И Ви задавам въпроса: когато Е.ОН се продаваше, къде бяхте тогава? Питам Ви: защо, когато Е.ОН се продаде преди две години, нито един не излезе, за да каже защо Е.ОН продаде акциите си и защо „Енерго Про“ е в момента собственик на тези акции? Нямахте тогава реакция!
Мислехте, че сте хванали тънкото място на управляващите и ще ги съборите с един замах! Но може би трябваше да изчакате още малко! Не знам колко! Клатят се! Има много неща, които са клатят.
Господин Веселинов, Вашият законопроект, разбрах Ви – сега се опитвате да минете…
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): На кого правиш репликата – на Веселинов или на Зарков?
РАМАДАН АТАЛАЙ: На Вашия законопроект две от точките са приети, целият законопроект не Ви е отхвърлен! (Реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Обърнете се към господин Зарков.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): На кого прави репликата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Обърнете се към господин Зарков, на него правите реплика, но и времето Ви изтече.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре.
Господин Зарков, мисля, че ме разбрахте. И на Вас да Ви кажа: господин Веселинов не е прав, господин Зарков! (Смях.) Той чисто и просто иска да…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Аталай, вече сте извън времето!
РАМАДАН АТАЛАЙ: …прокара онези Ваши идеи, които и Вие искахте от тук да…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вече сте извън времето!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Сега към господин Зарков, с него говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Но сте извън времето!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Моля Ви се, колеги! Щеше да е смешно, ако не беше сериозно! Дайте да се заемем и да приемем Закона, какъвто трябва да върви, за да сме сериозни хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Трета реплика има ли?
Заповядайте, господин Николов – имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, господин Зарков! Искам да кажа, че Комисията за енергийно и водно регулиране основно се води по Закона за енергетиката. Той не се води по Закона за пране на пари и така нататък, каквито функции в един момент да му вмените. Тоест ако има някакви съмнения за парите, с които ще се финансира, КЕВР трябва да се произнесе. Има си институции, има си Закон за пране на пари. Всяка институция, съотносима във връзка с този закон, може да се намеси без никакъв проблем, когато има съмнения за парите. В крайна сметка службите това ще проверят, след като вече сделката стане и евентуално бъдат джиросани акциите.
Аз мисля, че този текст дава достатъчно възможност на КЕВР, именно е в неговата функция да наблюдава и да регулира дейността, която извършва електропреносното дружество, именно в тази си му дейност тя да прецени може ли да изпълнява своите функции, или не може да ги изпълнява.
След като създадохме този текст, тоест те вече ще имат възможността да знаят намеренията и да проверят фактическата обстановка, те да преценят дали да назначат особен управител и да изпълнят това, което в Закона за енергетиката вече е вписано. Ако трябва да се усъвършенства, ще го усъвършенстваме. Но в момента те не знаят официално дали ще се продаде, дали ще се осъществи тази сделка. С този текст, който и Патриотите предложиха и всъщност в момента е залегнало с видоизменението, аз мисля, че даваме достатъчно правомощия КЕВР да има вече знанието за това и те да преценят дали ще могат да изпълнят това си условие. Може да извикат фирмата, както ние я извикахме в Комисията, за да кажат бизнес плановете си, за да кажат ще оставят ли мениджмънта, няма ли и така нататък. Тоест, аз мисля, че този текст върши тази работа, която ние искахме. Не можем да вменим на Комисията за енергийно и водно регулиране функции, които въобще не са в основата на това, за което е създадена.
Затова мисля, че този текст е много добър и трябва да си го подкрепим. Въобще не искаме да скриваме нещо или да ограничим правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Николов.
Господин Зарков, имате думата за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Първо, към господин Искрен Веселинов. Благодаря Ви за тази реплика. Тя показа, че Вие държите за Вашето предложение и дали то ще бъде прието или не, зависи в момента от ГЕРБ. Това е важно да се знае, тъй като самото предложение е важно.
Господин Аталай, защо никой не реагира по време на предишно преобразуване. Първият отговор би могъл да бъде – защото фирмата, която купи онова енергоразпределително дружество, не беше направена вчера; защото фирмата има големи обороти и традиции в съответната дейност; защото министърът на енергетиката не подаде оставка в деня, в който се разбра; защото шефът на Енергийната комисия не каза, че това му се струва фалшива новина и защото не станаха ясни поне три обърквания на правителството по отношение на тази сделка. Това е едната част от отговора.
Другата част от отговора е по-принципна. Аз считам, че и тогава е трябвало да бъде направена проверка дали това предприятие може да изпълнява лицензионните си задължения. Считам също, че Законът за енергетиката и такъв, какъвто е, дава известни възможности. Но няма нужда да влизаме в този спор.
Не бих си позволил аз тук да Ви убеждавам, по-скоро ще се реферирам към безспорен авторитет, какъвто е професор Валери Димитров, който разбира от това нещо, който е член на Консултативния съвет по законодателството, който изрази публично учудване от липсата на подобни регламентации в Закона и изпрати на всички парламентарни групи своите разсъждения, с които сме се запознали и които, мисля, че дори бяха в основата на инициативата на „Обединени патриоти“ до известна степен. Та, според него, той обяснява, че един лицензионен режим, който няма начин за предварителна проверка, е сам по себе си абсурден и не е нужно да сте юрист или да сме юристи, за да разберем, че е напълно нелогично да изискваш от някое лицензирано предприятие, което регулираш, инвестиционен план например за 5 години напред, спрямо който определяш цени и правиш най-различни цени, ако той във всеки един момент просто може да реши, че му е омръзнало и продава. Това не се вписва не в юридическата, а в житейската и нормална логика.
И последно, господин Николов, Комисията за енергийно и водно регулиране не е безспорно организация, която може да следи за пране на пари и така нататък. Но именно с този закон и със следващите разпоредби, ние даваме правомощия на КЕВР, за които много специални служби биха завидели. Това са неща, които предстои да обсъждаме. Защо? За да проверяват дали наистина инвестиционните програми, за които говорим, и лицензиантите си вършат практически наистина работата; дали когато обясни, че е направил такъв ремонт, той е направен, и най-различни, може би и по-сложни неща, извинете ме, ако опростявам.
Защо, кажете ми, по каква причина, след като това го има в Комисията за финансов надзор, в БНБ, в други регулатори – когато има заявено желание на щатната компания да продаде на друга частна компания, тази частна компания да не бъде проверена по определени ясни критерии за едно просто нещо: ще може ли тя да спазва инвестиционната програма, одобрена за години напред, до 2023 г. например? Може ли тя да отговаря на определени критерии, които ние да определим?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Зарков, много превишихте времето!
КРУМ ЗАРКОВ: Извинявам се, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Оставих Ви, за да довършите мисълта си.
КРУМ ЗАРКОВ: Завършвам с това: сделката „ЧЕЗ – „Инерком“ трябва да бъде проверена, трябва да бъде проверена и от регулатора, и Ви моля да преосмислите решението и да му дадем тази възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Изказвания?
Имате думата, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще започна от там, откъдето завърши колегата Крум Зарков – с един цитат, ако позволите, от 2 март 2018 г. „Драмата, която се е разиграла, е резултат от провала в Закона за енергетиката. Това е един провален закон с огромни дефекти“. Става въпрос за съществуващия до момента закон. „Той не е въвел разрешителен режим за придобиване на дялово участие, съответно КЕВР е един беззъб регулатор, който не може да контролира акционерите в ЕРП-тата. КЕВР няма надзорна и разрешителна власт, която имат БНБ и Комисията за финансов надзор и това е огромният проблем. Ето защо е беззъб регулатор. Законът не въвежда този разрешителен режим и това е нормативен провал. Резултатът от това е, че сега държавата трябва да купува или не дялово участие, за да контролира нещата или да предприема други действия“.
Уважаеми колеги, това наистина е професор Валери Димитров – член на Консултативния съвет по законодателство на Народното събрание. Моето изказване е в подкрепа на предложението на колегите Искрен Веселинов и Александър Сиди, включително и в частта им да бъде отделно гласувано предложението по чл. 23. Защото сливането малко размива истинската картина за нещата.
Искам да Ви кажа и следното. Искам да разсея два мита. Първият мит е, че ние с Вас тук нямаме нищо общо по този въпрос. Проблемът обаче е, че пробойните, които има съществуващият закон, дават възможност стратегически предприятия, които са частна собственост, да бъдат препродавани без никакви гаранции за защита на публичния потребител – там, където има голям публичен интерес. И това е факт, който ние с Вас трябва да изправим. Ние виждаме в предложението на колегите от „Обединени патриоти“ именно тази възможност.
Ще кажете: коя е драмата? Драмата, уважаеми колеги, е една жена от Пазарджик да стане говорител на българския премиер по енергийните въпроси. Драмата е да се събуждаме с това, че държавата трябва да участва или държавата вечерта да не трябва да участва, с това да не знаем кой какъв документ е изпратил и какво сме засекретили в Секретно деловодство на Народното събрание. Това е оттеглянето на държавата. Ето защо ние имаме отношение по този въпрос с Вас!
Нещо друго искам да кажа и да продължа мисълта на колегата Зарков. Законът за енергетиката – съществуващият, знаете, в чл. 21 и в момента дава регулативни и надзорни правомощия на КЕВР. Изключително странно е обаче, уважаеми колеги, че КЕВР има лицензираща власт по смисъла и на сега действащия закон, но няма правомощия да разрешава, съответно да одобрява предварително сделки с акции и дялове. Това директно обезсмисля функцията на КЕВР. Той става безпредметен орган.
Примерът, който даде колегата Зарков с БНБ и с Комисията за финансов надзор – имайте предвид, че не само при лицензирането, а и при продажбата на акции и дялове, ако не са публично обявени и заявени там, те са нелегитимни. Ето защо по аналог, колеги, тъй като в този контекст на регулация са пенсионните, застрахователните, банковите, финансовите дружества, именно защото това е сериозен публичен интерес, ние ще подкрепим предложението на „Обединени патриоти“, на колегите Искрен Веселинов и Александър Сиди.
Имам две думи, за да завърша към колегите от ДПС. Аз уважавам много Вашата либерална гледна точка, либерална позиция и в известен смисъл така се възхищавам на Вашата идейна последователност. Само че, господин Аталай, аз ще Ви припомня едни други събития от 2003 г., която за мен беше венецът на либералното управление в България чрез коалицията на НДСВ и ДПС – казвам го без ирония. Искам да Ви припомня петте условия, когато Вие тогава за раздържавяването на този сектор заложихте. Казвал съм ги тук, ще си позволя да Ви ги кажа пак: наличие на 700 млн. евро, доказан капитал на бъдещия собственик през финансови отчети; не по-малко от 7 хил. гигаватчаса годишен оборот през собствени мрежи; поне една европейска страна да има като оператор в своя актив; три пъти „Б+“ кредитен рейтинг и петото, което беше валидно и през 2011 г. – абсолютна забрана за раздържавяване на офшорни дружества и свързани капитали с офшорни дружества.
Как така, уважаеми господин Аталай, при такава добра либерална рамка няма да бъдем последователни?
А, колегите от ГЕРБ, ще Ви помоля: ако мине това нещо, моето мнение е следното – че се задава пролетта на паралелната държава и на тарикатите. Имайте предвид, че след пролетта на тарикатите идва зимата на недоволството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Реплики?
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Костадинов, колеги от БСП! С подобни изказвания всъщност Вие тук заблуждавате залата, защото този текст на чл. 23а не касае ЧЕЗ. Там сделката е сключена, доколкото разбрахме, ноември – декември миналата година. Този текст важи за оттук нататък, ако „Енерго-Про“ реши да се продава. Това е истината. Заблуждавате залата и се опитвате едва ли не да кажете: „Тук нещо ГЕРБ има, дето не искат да ни кажат.“
Точно обратното. Видяхте, предложихте комисия, която да разследва сделката с ЧЕЗ, подкрепихме я единодушно. От ГЕРБ Ви подкрепихме предложението. Не само това – дадохме Ви председател на тази комисия. Не само това – участваме постоянно в тази комисия, подкрепяме Вашите усилия и Ви помагаме в нейната работа. Гласуваме единодушно заедно с Вас, защото няма какво да се крие. Въпросните текстове за чл. 23а нямат ретроактивна сила. Те няма да действат за сделки, сключени миналия ноември, а ще действат за сделки, сключени следващия ноември. Освен това тук говорим за философия на предложенията. Има подобни текстове в Закона за БНБ и в Закона за Комисията за финансов надзор.
Каква е разликата обаче между ЕРП-то и банките или пенсионните фондове? Разликата е, че в банките и в пенсионните фондове българските граждани имат спестявания. Онези институции държат парите на българските граждани, докато в случая с ЕРП-тата, или което и да е друго предприятие в енергетиката, то просто предоставя услуга, не държи спестяванията на българските граждани. И то не само че предоставя услуга, ами тя е силно регулирана, защото цените на тази услуга се определят от регулатора. По същата тази логика, по която сте тръгнали за чл. 23а, след няколко месеца може да предложите и промяна в Закона за храните например, където за всяка хлебарница в България трябва да се произнася някой орган в държавата, защото храните са също нещо много важно. Не само хлябът, може би и други продукти. Така че тук говорим за философия. Не става въпрос за ЧЕЗ, защото ЧЕЗ е минала сделка. Става въпрос занапред. ЕРП-тата предоставят услуга, не съхраняват парите на българските граждани, за да прилагаме такъв текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Друга реплика?
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Костадинов, много внимателно Ви слушам от началото на ситуацията, която се създаде в енергетиката. Навлизате сериозно, но не можах да се съглася с цитатите, които направихте. Разбира се, всеки човек има право на развитие. Професор Димитров беше в това Народно събрание, беше председател на Икономическата комисия, в същия този период той беше член на Правната комисия, когато създавахме Стратегията за приватизация – това, което го казахте от тук. Той беше активен участник тогава, но ще Ви помоля да не смесвате продажба с приватизация. Стратегията за приватизация, която беше създадена заедно със Световната банка, имаше ред правила и изисквания, които се доказаха, че са били правилни. Но впоследствие сегашната продажба или следващите продажби, които ще се случат с електроразпределителните предприятия, Вие изхождате от презумпцията, че едва ли не електроразпределителните предприятия са такива предприятия, че без тях или с тях вече всичко свършва с енергетиката.
Колеги, от 100 лв., които събират електроразпределенията, 93 лв. отиват за производителя, 5 – за ЕСО, и само 7 лв. остават в електроразпределителните предприятия. Нищо друго! Това е една пощенска кутия. Освен това всички инвестиции, които правят тези хора, цените им се регулират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Контролът им се върши също от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. За какво е този плач аз не мога да разбера?! Защо, колеги, не оставим на мира… (Шум и реплики от ОП.)
Седнете и прочетете този Закон за енергетиката най-после, да видите, че правилата са създадени…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: …така добре, че чак Вие ще се учудите, след като ги разберете. Но явно, че трудно ще ги разберете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Николов – трета реплика. (Шум и реплики от ОП. Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)
Няма изисквания. За изказванията има в Правилника. Ако господин Николов, след като е записан, съжалявам, не съм видял, Ви отстъпи реда. Благодаря Ви, господин Николов, за джентълменския жест.
Трета реплика от страна на „Обединени патриоти“ – господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Костадинов, взимам думата, за да допълня Вашето изказване, тъй като може би заради ограничението на времето не беше изчерпателно. Ако текстът на чл. 23а се приеме, той със сигурност ще има отношение и под негов контрол ще мине сделката за ЧЕЗ. Това е категорично! Това е така, защото сделката може да е сключена, тоест договор да е сключен, но фактическият състав на прехвърлянето на дяловото участие, на акционерното участие в случая не е завършено. Всъщност под контрол е именно това прехвърляне – разпореждането с дяловете или акции.
В този дух, приемайки този текст сега, ние ще задължим и продавача, и купувача да се отнесат към КЕВР и съответно те да минат тази проверка, за която съвсем справедливо споменахте, че е нужно да бъде извършена. Това беше моето допълнение към Вашето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Господин Костадинов, имате думата за дуплика.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! С част от нещата, споменати в репликата на господин Добрев, съм съгласен, но ще бъда много по-удовлетворен и щастлив, ако те стоят на позицията си от вота от първо гласуване, тъй като, както Ви каза господин Веселинов, според мен сделката не е финализирана, няма да има ретроактивно действие на Закона и в този смисъл той може да бъде приложен преди финализирането в дадения деветмесечен срок.
Прекалено много Ви уважавам, за да Ви го казвам като реплика, но примерът с хляба, с хлебарницата и с баничарниците не касае, господин Добрев, една трета от българската държава и естествен монопол. Защото според мен опитът с „Инерком“ е първата лястовичка, първата птичка, която ще покаже какво ще правим с концесиите на ВиК дружествата, докъде ще стигнем в увреждане на публичния интерес.
Това, което каза господин Аталай, че е нормално упражнение за един нормален бизнес или една пощенска кутия, дай боже, всекиму такава пощенска кутия за близо 2,5 млрд. лв. на година финансов поток. Така че тази реплика не я приемам, несъстоятелна е. Пак казвам, оттеглянето на държавата от защита на публичния интерес и непоставянето на изисквания – разбира се, че правя разлика между приватизация и друга търговска сделка – ще доведе публичния интерес на ръба на огромна пропаст. Ние, между другото, вече сме го довели. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Господин Ангелов, имате заявено изказване.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! Мисля, че днешният ден е важен за това да се разбере всъщност кой стои зад подобни тъмни, скандални сделки в българската икономика и в българската енергетика. И това е ясно на всички. ДПС бойкотираха нашите предложения (реплики от ДПС), защото те даваха възможност българската държава да защити националния интерес – националния интерес на българската държава в енергетиката. ДПС, естествено, винаги са били против националните интереси на България. Естествено, че те ще бъдат „против“. (Шум и реплики от ДПС.)
Но за нас е интересно да разберем защо и други политически партии се повлияха от мнението на ДПС? Защо за кратко време така се обърнаха нещата, включително, доколкото ми е известно, нашите предложения имат и положително становище от Министерството на енергетиката, включително бяха гласувани на първо четене от ГЕРБ.
За мен е интересно кой е партньорът на ГЕРБ в момента – „Обединени патриоти“ или ДПС? (Ръкопляскания от ОП. Шум и реплики от ДПС.) Ако искате ДПС, ето Ви ги, халал да са. В крайна сметка в политиката трябва да има морал, отговорност и човек да държи на честта си и на думата си. (Шум и реплики.) Не може неща, които ние сме предложили, които гарантират обществения и националния интерес, да бъдат бойкотирани просто ей така зад гърба ни.
ДПС са ни ясни какви са. Но това, което ГЕРБ ще направи, а виждам, че тези, които имат воля от „Воля“, се изнизаха. Те се изнизаха също. Нека на българските граждани да стане ясно днес кой ще подкрепи задкулисието при такива сделки. Защото „Воля“ също на първо гласуване подкрепиха нашите предложения. Преди малко, преди да наближи времето за гласуване, те се изнизаха, защото имат воля.
Колеги от БСП, благодаря за това, че ще подкрепите нашите предложения. Многократно Вие сте подкрепяли наши предложения през последните три-четири години, но Ви липсват депутатите в залата по принцип, за да минат. Същото беше и когато ни подкрепяхте ужким предната година за бюджета. Когато трябваше минималната пенсия да бъде увеличена от 300 лв., услужливо бяха само двадесет и няколко депутати от БСП, въпреки че ни подкрепят. Сега сте 15 човека. Как това наше предложение, като искате да го подкрепите, ще мине с 15 човека от БСП? (Ръкопляскания от ОП.) Защото е много хубаво да си популист. Много е хубаво да говориш хубави думи. Да кажеш: предложението е прекрасно, ние ще го подкрепим. А къде сте да го подкрепите? Откъде ще дойдете? Стига вече с тези игрички! Ако ще бъдете мъже в политиката, бъдете всички мъже. Ако ще си играем задкулисно, и ние го можем добре, вярвайте ми. (Ръкопляскания от ОП. Възгласи: „Браво!“ от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Процедура – господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми господин Председател, аз не очаквах този параграф да предизвика толкова бурни дебати, и в същото време има комисии, които стартират. Предлагам да успокоим страстите, да отложим продължаването на дебата за утре. (Реплики.) Не прекратяване, отлагаме точката – да разгледаме утре този параграф на спокойствие, без да бъдем притеснени от времето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Обратно мнение? (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)
Само обратно мнение. Това е процедурно предложение. Разбирам Ви и ще продължим утре оттам, откъдето ще приключим днес.
Заповядайте, господин Ерменков, и с това завършваме. Вие имате реплика към господин Ангелов.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Имам реплика към господин Ангелов и в тази връзка понеже нещата вървят така, да си довършим процедурата изказване – реплики – дуплики. Утре сутринта ще продължим, имам заявено изказване при Вас. Не държа веднага да го правя, така че нека утре да направим това нещо.
Господин Ангелов, ние гласувахме „против“ продължаване на времето до приключване на тази точка, за да можем утре да бъдем на линия. Когато правим изказвания, нека да ги правим подготвени. Нека да не ги правим за камерите, защото в момента ги няма. Да се опитаме да бъдем конструктивни в нашите изказвания, защото в противен случай създаваме впечатление на истеричност, но не и на разум. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Реплика, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Ангелов, смятам, че разглеждаме предложение за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, а не дали ДПС е коалиционен партньор с ГЕРБ или не. Ако търсите този отговор и ще Ви удовлетвори, господин Ангелов, ДПС не сме коалиционен партньор на ГЕРБ. Вие сте коалиционният партньор на ГЕРБ и Вие ги водите към онази бездна, където те не могат да разберат къде отиват. (Шум и реплики от ОП. Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ДПС.)
Господин Ангелов, в енергетиката емоцията, омразата, явявайки се от тази трибуна, мислейки, че с оплюването на ДПС ще прокарате предложение, което е противоконституционно, ще прокарате предложение, което е против всякакви европейски изисквания, ще подкрепите посещението на Ваш лидер в Крим…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Аталай, моля Ви, репликата по същество.
РАМАДАН АТАЛАЙ: …ще направите всичко онова, което е необходимо политически да се установите, няма да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, репликата по същество.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма да стане, колеги.
Да се върнем към енергетиката. (Шум и реплики.) Не сме партньори на ГЕРБ, но няма да бъдем и с Вас партньори никога! (Шум и реплики от ОП. Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Дуплика имате ли? С дупликата затваряме разискванията и преминаваме към гласуване на процедурно предложение. (Шум и реплики.)
Две реплики има, трета реплика, но тя беше заявена от Вас. (Реплика от народния представител Халил Летифов.)
Заповядайте – процедура по начина на водене. (Реплика от народния представител Филип Попов.)
Думата по начина на водене като процедура се дава веднага. Ще изчакаме с Вашата реплика. Ще Ви я дам, господин Попов.
Имате думата по начина на водене.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Процедурата ми по начина на водене е към Вас. Прекъснахте господин Аталай, докато правеше своята реплика, и се вменявате в това, колко е по темата и колко не е. Вашите коалиционни партньори, като започнем от господин Веселинов и минем през господин Ангелов, не бяха по темата още от първото им изказване – да вменяват и внушават всякакви измислени техни тези, и да говорят срещу ДПС. Това им беше цялата политика, която правеха от кампанията досега и, както каза господин Аталай, да проваляте целия авторитет и на Народното събрание.
Господин Председател, влезте си в ролята, озаптете си коалиционния партньор и не отнемайте думата на народните представители. (Ръкопляскания от ДПС. Шум и реплики от ОП.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Трета реплика – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БПС за България): Благодаря, уважаеми господин Председател, съвсем кратка реплика.
Уважаеми господин Ангелов, ние утре ще бъдем тук цялата група и ще подкрепим това Ваше предложение, както нееднократно го заявихме, но когато то не мине заради Вашия коалиционен партньор, тогава не Ви питам какво ще правите и какви действия ще предприемете?! Благодаря Ви. (Шум и реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Дуплика, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател! Господин Попов, първо към Вас, ако ние даваме обяснения на някого, ще го даваме пред нашите избиратели, не пред БСП – по принцип, нали? Не сме длъжни на Вас, най-малкото да даваме обяснение, за каквото и да е. Точно така е, нали? Така че, ако има нещо да обясняваме, ще го обясним на хората, които са гласували за нас – на избирателите, а не точно на БСП.
Господин Ерменков, аз може да съм говорил истерично и по всякакъв друг начин, както искате го кажете, но съм говорил истината. Без значение как съм го казал, съм казал истината, не съм излъгал. Защото може да се направи справка и да се извадят гласуванията, да се види, и ще се разбере кое отговаря на истината. По-важното беше, наистина БСП да са по-голямата част от групата тук, защото гласуването можеше да бъде и сега, нали? Можеше да бъде и сега, и нямаше как да не мине! (Шум и реплики.)
По повод репликите, които са направени от страна на ДПС, ами как може в едно изказване, което касае енергетиката примерно, и виждаме какво предлага ДПС, и какви интереси отстоява и защитава, да не кажем, какво смятаме ние. То може да е по- политическо изказване. Това е фактът, защото Вие винаги сте подкрепяли неща, които според нас са против националните интереси на държавата, и трябва да го премълча ли това, като не Ви харесва по някакъв начин? Така че ние имаме право да кажем истината и дори да правим политически изказвания от тази трибуна, и това е правото на всеки народен представител. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Делян Добрев за прекратяване на разискванията. (Шум и реплики.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Не прекратяване, а отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, имаше прекратяване…(Шум и реплики: „Отлагане, отлагане!“)
Отлагане – благодаря за помощта.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 109, против 10, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Следващото редовно пленарно заседание е на 26 април 2018 г. от 9,00 ч., съгласно приетата програма.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,50 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер


Секретари:
Станислав Иванов
Николай Александров