Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Юлиан Ангелов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум, откривам заседанието.
Колеги, днес е първата сряда на месеца и затова Програмата се формира по чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
С оглед на ротацията на парламентарните групи този месец първи са от парламентарната група на „БСП за България“. Те са внесли: Първо гласуване на Законопроекта за възрастните хора. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г.
Следва предложение от парламентарната група на „Обединени патриоти“: Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са Валентин Касабов и група народни представители на 30 ноември 2017 г.
Предложения от парламентарните групи на „Движението за права и свободи“, на парламентарната група на „Воля“ и на парламентарната група на ГЕРБ няма постъпили.
Ще изчета и Проекта за програма за работа на Народното събрание от 2 – 4 май 2018 г.:
3. Проект на решение за освобождаване на заместник-председателя на Народното събрание Емил Маринов Христов. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 27 април 2018 г.
4. Проект на решение за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Вносител е Цветан Цветанов на 26 април 2018 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Вносител е Министерският съвет на 19 март 2018 г.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. Вносител е Министерският съвет на 5 април 2018 г. и 7 април 2018 г.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Вносител е Министерският съвет на 19 април 2018 г. – точка първа за четвъртък, 3 май 2018 г.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за „Държавен вестник“. Вносители са Даниела Дариткова и група народни представители на 20 април 2018 г.
9. Проект на решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 19 април 2018 г.
10. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2017 г. Вносител е Съветът за електронни медии на 30 март 2018 г.
11. Парламентарен контрол.
Колеги, моля да гласуваме така направеното предложение за Проект на програма за работа на Народното събрание за 2 – 4 май 2018 г.
Гласували 179 народни представители: за 168, против 1, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 25 април 2018 г. до 30 април 2018 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са Калин Поповски и група народни представители. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносител – Емил Христов. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Вносители са Искрен Веселинов и група народни представители. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Вносител – Цветан Цветанов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители са Искрен Веселинов и група народни представители. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносители са Иван Миковски и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и храните.
Годишен доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по съставянето на защитата на класифицираната информация в Република България през 2017 г. Докладът е поверителен. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Проект за решение за предсрочно освобождаване на Емил Маринов Христов от поста заместник-председател на Народното събрание. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители.
Отчет на Българската народна банка за 2017 г. Вносител е Българската народна банка. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Следват още няколко съобщения.
В Народното събрание са постъпили:
- Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 март 2018 г. – 24 април 2018 г. и Протокол № 19 от заседанието на Управителния съвет на Фонда, проведено на 27 април 2018 г., на което Отчетът е разгледат и обсъден.
С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
- На 30 април 2018 г. в Народното събрание е постъпил коригиран Отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на вътрешните работи за 2017 г.
Отчетът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
- От Националния статистически институт е постъпила информация за индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността – март 2018 г., стопанска конюнктура – април 2018 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, преминаваме към законодателната програма – първо предложение за включване в дневния ред по чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА.
Заповядайте, доктор Адемов, за становище на вносител.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за възрастните хора,
№ 754-01-47, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 4 октомври 2017 г., разгледа и обсъди Законопроекта за възрастните хора, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
В заседанието участваха госпожа Росица Димитрова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания, експерти от Агенцията за социално подпомагане, представители на пенсионерски организации и други.
Законопроектът беше представен от народния представител Георги Гьоков. Той започна изложението с тезата, че подкрепата на хората през целия им жизнен цикъл е една от основните цели на социалната политика. Невинаги обаче по-младите поколения успяват да дадат заслужената благодарност и разбиране на предишните поколения, които са дали своя принос към икономическия растеж на страната. Принципите на солидарност, равнопоставеност и достъпност не биха имали тази значимост в социалната политика на България, ако не бяха съпътствани от реални мерки и политики за подкрепа на всички – от най-младите до най-старите.
Според вносителите на Законопроекта такива мерки се реализират и към настоящия момент – материална подкрепа чрез социално и целево подпомагане за отопление, различни програми, включително и на пазара на труда и други. По отношение на дългосрочната грижа също се реализират редица мерки, които доведоха до повишаване на качеството на социалните услуги за възрастни хора. Въпреки това възрастните хора, които ползват социални услуги в институциите за стари хора и пенсионерите, които получават целеви помощи за отопление и други, продължават да бъдат сред най-уязвимите групи не само сред възрастните хора, но и в цялото ни общество.
Всичко това мотивира вносителите да внесат настоящия проект на Закон за възрастните хора, който да предлага една нова визия относно грижата и социалното включване на възрастните хора. Този закон не е необходим само за преодоляване на социални различия на неравнопоставеност и ситуации на социално изключване, а е законодателен акт, който ще подпомага хората да изживеят достойно своите старини, било то подпомагани от лични и социални асистенти, от социални работници и медицински персонал, или пък все още справящи се самостоятелно с ежедневието си. Това ясно показва, че е Закон и за тези хора на 60 години и повече, които, макар и да се справят сами, се нуждаят от активен социален живот, от възможност да продължат да се развиват като личности, макар и вече да не участват активно в трудовия живот.
Законопроектът отразява разбирането на вносителите, че възрастните хора не се нуждаят единствено от материална подкрепа, но и от социална такава; възрастните хора са една от най-важните групи в обществото и те трябва да разбират това, а обществото трябва да им го засвидетелства; хората в пенсионна възраст имат потенциал, който те трябва да бъдат насърчени да използват; съчетаването на инструментите на дългосрочната грижа и социалното включване ще допринесе за по-пълно отчитане на нуждите на пенсионерите, за по-гъвкаво адресиране на тези нужди и съответно за подобри резултати.
Законопроектът има за цел да уреди провеждането на държавната политика в подкрепа на възрастните хора и да им гарантира условия за пълноценен и активен живот и участие във всички сфери на обществения живот, да гарантира интересите на възрастните хора и да осигурява подходяща икономическа, социална и институционална среда за превенция и недопускане на социално изключване и за разширяване и подобряване на формите и условията за достъп на възрастните хора до обществените ресурси.
Същността на Законопроекта е в подкрепата на възрастните хора, която се реализира чрез:
- разработване и реализиране на програми и мерки за пълноценен и активен живот на възрастните хора в сферата на социалното включване, социалното и културно сближаване, здравеопазването, образованието и обучението;
- грижа за възрастни хора в приемно семейство;
- насърчителни мерки за възрастните хора, които имат временен характер и целят ускорено постигане на равни възможности на възрастните хора в специфични сфери на обществения живот и които се прилагат с цел премахване на пречките за балансирано представителство на възрастните хора във всички сфери на обществения живот.
Чрез Законопроекта се урежда и финансово обезпечаване на политиката за подкрепа на възрастните хора чрез:
- създаване на Фонд „Подкрепа на възрастните хора“ към министъра на труда и социалната политика и принципи и условия за функционирането му;
- регламентиране на набирането на средства по Фонд „Подкрепа на възрастните хора“;
- разписани норми за контрол и наблюдение по изпълнение на политиката за възрастните хора.
Вносителите на Законопроекта са приложили предварителна оценка на въздействието на Закона за възрастните хора.
В Комисията по труда, социалната и демографската политика бяха получени становищата на Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане. И трите становища са отрицателни.
Становището на Министерството на труда и социалната политика беше представено от заместник-министър Росица Димитрова. Тя заяви следните неподкрепящи аргументи.
Част от разпоредбите в предложения Законопроект регламентират обществени отношения по аналогия на съществуващо законодателство.
Предложената приемна грижа в Законопроекта е уредена като приемната грижа по Закона за закрила на детето, месечните добавки са уредени като добавките по Закона за интеграция на хората с увреждания. Фонд „Подкрепа за възрастните хора“ е идентичен на Фонд „Социална закрила“ от Закона за социално подпомагане. Не става ясно на какъв анализ почиват тези предложения, каква е оценката на необходимостта от подобни мерки, както и необходимият финансов ресурс за реализирането им.
В приложената предварителна оценка на въздействието е посочено, че с приемането на Законопроекта не се налага промяна в други нормативни актове. Това ще доведе до дублиране на права и отговорности по различни нормативни актове, тъй като предложеният Законопроект за възрастните хора не изчерпва правната материя, имаща отношение към правата на възрастните хора. Освен това ще доведе и до неправилно разходване на публични финансови средства в областта на финансовото подпомагане и има опасност да се понижи ефективността на провежданата политика.
Госпожа Росица Димитрова заяви, че в продължение на политиките и мерките за възрастните хора в Министерството на труда и социалната политика се разработват и са във фаза на финализиране мерките, които са заявени в Националната стратегия за дългосрочна грижа и тези в Стратегията за активен живот на възрастните хора.
От Министерството на финансите не подкрепят Законопроекта със следните по-важни аргументи:
- заложените разпоредби, както и мотивите към него не обосновават необходимостта от уреждане на обществените отношения на възрастните хора със специален закон;
- приемането на специален закон за тази група от населението не би допринесло за адресирането на основните проблеми и потребности на възрастните хора;
- проблемна е дефиницията за „възрастен човек“. Не става ясно защо за възрастен човек е определено физическо лице с навършени 60 г., като се има предвид, че лицата в трудоспособна възраст са в групата 20 – 64 г. В допълнение, тази възраст не е обвързана и с поетапното увеличаване на възрастта за пенсиониране;
- уредбата в немалка част има декларативен характер или урежда отношения, предмет на други действащи закони;
- прилагания законодателен подход води до дублиране на мерки и дейности, насочени към подпомагане на възрастни хора, финансирани със средства от държавния бюджет или от бюджетите на общините;
- формира се проблем със създаването и статута на Фонд „Подкрепа на възрастните хора“;
- предлаганите с Проекта законодателни решения не са целесъобразни, съобразени с икономическото състояние на държавата и обективните възможности на държавния бюджет и на бюджетите на общините, демографските проблеми в страната, необходимостта от баланс с интересите на други възрастови групи.
В становището на Агенцията за социално подпомагане се подчертава, че вече се работи върху нов Закон за социалните услуги и подзаконови нормативни документи за неговото прилагане. С този нов закон ще се уреди голяма част от предложенията, представени в Законопроекта за възрастните хора. В концепцията на Закона е залегнала необходимостта от създаване на всички законови предпоставки за развитие на междусекторни интегрирани услуги, дефиниране, начин на функциониране, взаимодействие между различните системи, финансиране, включително от различни източници, контрол, стандарти и така нататък. Освен това от АСП считат, че откриване на социални услуги на принципа брой население не отговаря на реалните потребности на дадена община, респективно област. Откриването на социални услуги следва да се извършва на базата на анализ на потребностите от социални услуги на общинско и областно равнище.
Агенцията за социално подпомагане не подкрепя приемането на Законопроект за възрастните хора, поради следните принципни аргументи:
- Законопроектът за възрастните хора предвижда уреждане на обществени взаимоотношения, които вече са уредени в специални закони, регламентиращи държавната социална политика за всички български граждани;
- правото на възрастните хора в България е осигурено чрез всички действащи социални закони. Условията и редът за уреждане на конкретни права на една целева група в голяма степен дублират правата на всички български граждани, уредени в съществуващите нормативни документи. Създаването на отделен закон за възрастните хора би довело до неравнопоставеност спрямо останалите български граждани, получаващи социални помощи, интеграционни добавки или ползващи социални услуги.
В Комисията беше получен Протокол от заседанието на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено на 4 септември 2017 г., и Протокол № 14 от 4 септември 2017 г. на Националния съвет за тристранно сътрудничество. От приложените към тях становища е видно, че Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепят предложения проект. Българската търговско-промишлена палата, КНСБ, КТ „Подкрепа“ се въздържат от подкрепа на Законопроекта.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Албена Найденова, Румен Генов, Весела Лечева, Надя Клисурска-Жекова, Калин Поповски, Светлана Ангелова, Юлиян Папашимов и Хасан Адемов. Повечето от тях изразиха позициите си относно досегашната политика и мерките, които се предприемат от страна на държавата за подкрепа на възрастните хора. Според тях предлаганият законопроект ще дублира права и отговорности, които вече са разписани в действащи закони от сектора на социалната политика. Законопроектът ще направи така, че една част от възрастните хора ще получат повече привилегии от друга, която ще бъде дискриминирана по отношение на права и придобивки. И в момента няма пречки да се провеждат и се провеждат подкрепящи мерки и политики за възрастните хора в предпенсионна и в пенсионна възраст. Бяха изказани становища, че грижата за възрастните хора е недостатъчна. Политики за тях има, но житейският им и социален статус не се подобрява. Този законопроект би трябвало да се приема като гаранция, а не като пречка за провежданите политики. Чрез него може да се заяви подкрепа за уязвимите групи и групите, генериращи бедност, както и за групите, които са заплашени от социална изолация и изключване. Подобни закони има в достатъчен брой европейски страни и може да бъде взет техният опит в политиките относно възрастните хора.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 8 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Кой ще ни представи доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 11 октомври 2017 г., разгледа и обсъди Законопроекта за възрастните хора.
На заседанието присъства Петър Начев – директор на Дирекция „Стратегическо планиране и демографска политика“ в Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът бе представен от народния представител Драгомир Стойнев.
Според вносителя целта на предложения законопроект е да уреди провеждането на държавната политика в подкрепа на възрастните хора и да им гарантира условия за пълноценен и активен живот и участие във всички сфери на обществения живот, да гарантира интересите на възрастните хора и да осигурява подходяща икономическа, социална и институционална среда за превенция и недопускане на социално изключване, за разширяване и подобряване на формите и условията на достъп на възрастните хора до обществени ресурси. Цел е и държавата да гарантира свободата на възрастните хора да се сдружават.
Самата работа по Законопроекта е започнала през 2012 г. по искане на пенсионерските организации и представеният законопроект е съгласуван с тях.
Чрез Законопроекта се определят органите и механизмите за провеждане на политиката за възрастните хора. Подкрепата за възрастните хора се реализира чрез разработване и реализиране на програми и мерки; грижа за възрастните хора в приемно семейство и насърчителни мерки за възрастните хора с временен характер, които целят постигане на равни възможности на възрастните хора.
Чрез Законопроекта се урежда и финансовото обезпечаване на политиката за подкрепа на възрастните хора посредством създаване на Фонд „Подкрепа за възрастните хора“, регламентира се набирането, разходването и контролът на средствата по Фонда.
Предлага се създаване на нови разпоредби в Закона за данъците върху доходите на физическите лица и в Закона за корпоративното подоходно облагане, като се предлага сумите, дарени във Фонда, да се приспадат от годишните данъчни основи при облагане на лицата.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието.
В свои становища Министерството на финансите, Министерството на икономиката и Министерството на труда и социалната политика не подкрепят Законопроекта, като считат, че целите на Законопроекта могат да бъдат постигнати в рамките на действащото законодателство. Счита се още, че създаването на Фонд „Подкрепа на възрастните хора“ противоречи на Закона за публичните финанси. Данъчното облекчение за дарение във Фонда следва да бъде компенсирано с други приходи. Липсва информация за финансовите и други средства, необходими за прилагане на новата уредба.
В последвалата дискусия народният представител Даниела Савеклиева и Адлен Шевкед поставиха въпроси, свързани с категорията „възрастни хора“, с необходимостта от приемането на такъв закон, за противоречията с Административнопроцесуалния кодекс. На поставените въпроси отговориха народните представители Драгомир Стойнев и Димитър Данчев.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 7 гласа, без „против“ и „въздържали се“ 11 гласа Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Савеклиева.
Заповядайте, доктор Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предоставям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 октомври 2017 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването госпожа Светлана Йорданова, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и други.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите, народния представител господин Георги Гьоков. Той запозна членовете на Комисията с целите на Законопроекта, които са да уреди обществените отношения и провеждането на държавната политика в подкрепа на възрастните хора. Подкрепата на хората през целия им живот е една от основните цели на социалната политика на съвременната държава.
В хода на дискусията народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ изразиха подкрепа за Законопроекта, като акцентираха върху необходимостта от кодифициране на правната уредба, засягаща социално-икономическите измерения на живота, който водят възрастните хора в България. Изтъкнати бяха и други доводи в подкрепа на настоящия законопроект. Обратно становище изразиха народни представители от парламентарната група на ПП ГЕРБ, които заявиха, че не подкрепят Законопроекта. С него не се решава нито един проблем, засягащ живота, здравето, социалното включване на възрастните хора, нито се постига на практика предложената от вносителите цел – провеждане на реална и ефективна държавна политика в подкрепа на възрастните хора. В този ред на мисли беше посочено, че в действащото законодателство в широк смисъл са регламентирани всички основни положения на предложения законопроект, без едно – а именно: създаване на специален фонд „Подкрепа на възрастните хора“ и управителен съвет към него.
Заместник-председателят на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания госпожа Адриана Стоименова информира народните представители, че нито една представителна организация на хора с увреждания не подкрепя Законопроекта и акцентира върху обстоятелството, че проблемите по отношение на живота на възрастните хора в България са сериозни и изискват провеждането на по-широк дебат.
По разглеждания законопроект в постъпили писмени становища са изразили, че не го подкрепят: Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика. Министерството на здравеопазването не изразява подкрепа за Законопроекта в своето писмено становище.
Подкрепа е изразил в писмено становище Български лекарски съюз.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 7, „против“ – няма, „въздържали се“ – 11, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не бъде приет на първо гласуване Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
От Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите – заповядайте, господин Кутев.
ДОКЛАДЧИК АНТОН КУТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г.
Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите на свое редовно заседание, проведено на 14 септември 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за възрастните хора, №754-01-47, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Надя Клисурска. Тя заяви, че социалната политика на България в последните години е сериозно повлияна от развиващите се процеси и тенденции в държавите – членки на Европейския съюз, с които страната ни изгражда Европейски социален модел. В рамките на този модел е отделено сериозно внимание не само на въпроси като удължаване на трудовия живот и запазването на активността, но и на въпроси като солидарност между поколенията, осигуряване на качествена дългосрочна грижа за възрастните хора и осигуряване на достоен стандарт на живот на тези, които вече не участват на пазара на труда, каза народният представител. Тя подчерта, че към края на 2015 г. общият брой на хората над 60 години в България е около 2 милиона, а над 17 на сто от тях са живели в бедност, което показва сериозната нужда от адресиране на законодателни инициативи към тази група от населението.
Законопроектът предвижда създаването на Фонд „Подкрепа на възрастните хора“ към министъра на труда и социалната политика и разглежда принципи и условия за финансирането му. Регламентиран е принципът за набирането на средства по Фонда, както и контролът, и наблюдението по изпълнението на политиката за възрастните хора. Със Законопроекта се регламентират обществени отношения, свързани с положението и статуса на възрастните хора, като се залага на разработването на дългосрочен програмен документ „Национална стратегия за пълноценен и активен живот на възрастните хора“.
В хода на дебата по Законопроекта отношение взеха народните представители Снежана Дукова, Георги Свиленски и Крум Зарков. Господин Зарков и господин Свиленски подчертаха необходимостта от такъв закон с оглед синтезиране на цялата нормативна уредба, свързана с грижата за възрастните хора.
Народният представител Снежана Дукова изрази подкрепа за възрастните хора, но изрично посочи, че всички инициативи, разписани в Законопроекта, са уредени в действащото законодателство. Госпожа Дукова изказа мнение, че финансовото обезпечаване на предложените разпоредби не е съгласувано и няма яснота за необходимите средства.
Въз основа на проведената дискусия и последвало гласуване Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 6 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за възрастните хора, №754-01-47, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 26 юли 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Господин Гьоков, заповядайте да представите Законопроекта от името на вносителя.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! В края на Първата сесия от парламентарната група на „БСП за България“ внесохме Законопроект за възрастните хора, по-точно на 25 юли 2017 г. Сега, 9 месеца по-късно, след като този законопроект по никакъв начин не бе включен в седмичната програма за работа на Народното събрание от страна на Председателския съвет и поне три неуспешни опита от страна на парламентарната група на „БСП за България“ да бъде включен и разглеждан от Събранието, днес на основание чл. 53, ал. 8 от Правилника Народното събрание е длъжно да разгледа по същество направените предложения.
Аз, като един от вносителите на Законопроекта, ще Ви го представя, но ще започна малко по-нестандартно. Ще започна с една притча. Ние, българите, имаме много притчи, които с мъдростта на народа възпитават морални ценности.
Една такава притча е приказката за куката. Един мъж имал добро семейство и всички били много щастливи до деня, в който мъжът остарял много и рухнал. Синът му и снаха му имали задължение да се грижат за него, но е трудно да се гледа стар и болен човек и всичко това много скоро им омръзнало и те решили да го изхвърлят на сметището. Синът взел една кука, закачил баща си и го завлякъл на бунището. Внукът станал свидетел на станалото и когато бащата тръгнал да си ходи, той изтичал и прибрал куката. Баща му видял всичко това и го попитал защо е прибрал куката, а малкото момче невинно и спонтанно отговорило: „Един ден ще ми трябва и за теб“. Засрамил се синът и прибрал баща си.
Няма да отречем, че тази притча оставя незабравими впечатления и се цели във възпитаване на определени морални ценности у децата, а в случая – уважение и грижа към възрастните хора. Защо ли обаче тези пораснали деца – днешните политици, са забравили тези изконни български ценности и грижата за възрастните хора е останала на заден план?
Притчата извежда на преден план един проблем, който е световен – грижата за тези, които не могат да се оправят сами. Проблемът е световен, но когато говорим за България, можете да сте сигурни, че този ужасяващ проблем е по-ярко изразен, откъдето и да е другаде. Сложна и затрудняваща е грижата за тези хора, затова не само обществото ни се прави, че не забелязва старите и немощните, отхвърлените и техните проблеми, но го прави и държавата, която е длъжна да се грижи за всички. Сега, ако пречупим тази притча през призмата на все по-застаряващото население в световен, европейски и най-вече в наш си, български аспект, трябва да се съгласим, че проблемът с грижата за възрастните хора се разраства заедно с нарастване на броя им, и то не просто като вълна, а като прииждащ прилив.
В списание „Куриер“ на ЮНЕСКО се казва: „В световен мащаб броят на хората на възраст над 65 години ще нарасне четворно в периода от 1955 г. до 2025 г., а процентът им спрямо цялото население ще се удвои“.
Няма да давам примери за нарастващото население в другите страни, но това е тенденция и това все по-застаряващо население в света, освен че безпокои икономисти, финансисти, здравни и социални работници, тя трябва да кара политиците също да преразгледат някои от предубежденията си към остаряването и да вземат адекватни мерки.
Именно това застаряване на населението, разпадът на обществото ни в смисъл на преминаване от големи фамилии, живели заедно, за да се справят с трудностите, към малки семейства, придружено с налаганата през последните десетилетия култура, издигаща в култ индивидуализма, прави проблемите на възрастните хора значими и трудно решими – най-вече на самотните възрастни хора и на тези, които не могат да се справят сами. Необходимо е държавата освен политики, фокусирани върху уязвимите и рискови групи като младежи, млади родители, социално слаби, бежанци и така нататък, да започне да мисли за политики в подкрепа на една друга, не по-малко рискова група – тази на възрастните хора.
Не може да се отрече, че за хората в България след като се пенсионират, образно казано, животът свършва – социалните им контакти силно се ограничават, както и възможностите за приятно изкарване на свободното от битови и семейни задължения време; животът вече не е толкова интензивен и интересен, след като са приключили активния си обществен и социален живот; изведнъж доходите спадат неколкократно; животът коренно се променя. В България да се пенсионираш, в повечето случаи означава началото на мъките и трудностите и на трудното преживяване. Да, точно това означава за тези близо 1 млн. 300 хил. българи с пенсии под прага на бедността! Пък и останалите близо 900 хиляди, които са над прага на бедността, не са изключение. Възрастните хора не само, че са забравени, но и като че ли са изхвърлени – в буквалния смисъл – на сметището, да се оправят както могат.
Хайде да си зададем въпроса всички заедно в тази зала: държава, която се грижи за своите възрастни хора, ли сме? Проявяваме ли към тях нужното уважение? А им го дължим! Те са дали младините си в полза на държавата и сега тя трябва да им се отплати, като им осигурява едни спокойни старини.
Тук не става въпрос само за материалното им състояние. То е ясно, че с един закон не може да се уреди това! Но става въпрос за подкрепа на тези хора.
Нашето убеждение – на вносителите и на партията, която представлявам, БСП, е, че подкрепата на хората през целия им жизнен цикъл е една от основните цели на социалната политика. Невинаги обаче младите поколения съумяват да дадат заслужена благодарност и разбиране на предишните поколения, които са давали своя принос към икономическия растеж на страната. Принципите на солидарност, равнопоставеност и достъпност не биха имали тази значимост в социалната политика на България, ако не бяха съпътствани от реални мерки и политики за подкрепа на всички – от най-младите до най-възрастните.
Нашата политика по отношение и в подкрепа на възрастните хора за достоен живот е последователна. Затова е важно да има такъв закон – закон за възрастните хора, който да урежда обществените отношения и провеждането на държавната политика в подкрепа на възрастните хора и да гарантира условия за пълноценен и активен живот и за равноправното им участие в обществения живот. Този закон не е необходим само за преодоляване на социални различия, на неравнопоставеност и ситуации на социално изключване, които безспорно съществуват, а е законодателен акт, който ще подпомага хората да живеят достойно в своите старини, било то подпомагани от лични и социални асистенти, от социални работници и медицински персонал или все още справящи се самостоятелно в ежедневието си. Тоест това е закон и за тези, които, макар запазили способността си за самостоятелен и неподпомаган начин на живот, се нуждаят от активен социален живот, от възможност да продължат да се развиват като личности, макар и вече да не участват активно в трудовия живот.
И не на последно място, възрастните хора, и най-вече пенсионерите, се нуждаят и от инструментите на политиката по социалното включване, чрез които да се чувстват част от обществото, да се ползват от всички социални права и да имат достъп до всички блага, произтичащи от икономическия растеж на страната. Това обаче не е възможно, ако пенсионерите и възрастните хора като цяло са изолирани от процесите на развитие в различните области на социалния живот.
Тези са най-общите принципи на политиките, които сме заложили в Законопроекта. Други основни положения, които допълват и обуславят необходимостта от този законопроект, са, на първо място, възрастните хора не се нуждаят единствено от материална подкрепа, но и от социална такава.
На второ място, възрастните хора са една от най-важните групи в обществото и те трябва да разбират това, а обществото трябва да им го засвидетелства.
На трето място, хората в пенсионна възраст имат потенциала, който трябва да бъде насърчаван да използват.
Четвърто, съчетаването на инструментите на дългосрочната грижа и социалното включване ще допринесе за по-пълно отчитане на нуждите на пенсионерите за по-гъвкаво адресиране на тези нужди и съответно за по-добри резултати.
Според този законопроект държавата трябва да гарантира свободата на възрастните хора да се сдружават, свободно да образуват организации за защита и провеждане на техните интереси и сами да определят условията за встъпване, участие и излизане от тях.
Чрез Законопроекта се определят органите на централно и местно ниво и механизмите за провеждане на политиката за възрастните хора. Част от механизмите, които сме предвидили в този законопроект, са Национална стратегия за пълноценен и активен инструмент на възрастните хора, която представлява дългосрочен програмен документ, който определя основните принципи на политиката в подкрепа на възрастните хора. Националната стратегия се изпълнява чрез тригодишни национални програми, в които се конкретизират мерките и средствата за тяхното изпълнение.
Същността на Законопроекта е в подкрепа на възрастните хора, която се реализира чрез разработване и реализиране на програми и мерки за пълноценен и активен живот на възрастните хора в сферата на социалното включване, социалното и културното сближаване, здравеопазването, образованието и обучението, грижата за възрастните хора в приемно семейство. Предвиждат се насърчителни мерки за възрастните хора, които имат временен характер и целят ускорено постигане на реални възможности на възрастните хора в специфични сфери на обществения живот и които се прилагат с цел премахване на пречките за балансирано представителство на възрастните хора във всички сфери на обществения живот.
Чрез Законопроекта се урежда и финансовото обезпечаване на политиката за подкрепа на възрастните хора, на първо място, чрез създаване на Фонд „Подкрепа за възрастните хора“ към министъра на труда и социалната политика и принципи и условия за функционирането му. На второ място, регламентиране на набирането на средства по този фонд в подкрепа на възрастните хора. Урежда се контролът и наблюдението по изпълнението на политиката за възрастните хора.
Спирам дотук с представянето на Законопроекта. Далече съм от мисълта, че това представяне изчерпва в цялост Законопроекта, но смятам, че в голяма степен успях да Ви предам посоката, целите и политиките, които преследваме с него, и се надявам заедно всички да направим от този законопроект един добър консенсусен и работещ законопроект. Благодаря за вниманието и очаквам разбиране от Ваша страна за положително приемане на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Откривам разискванията по Законопроекта за възрастните хора.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам думата и аз като вносител на Законопроекта и като човек с възрастни баби и дядовци, но и като защитник на тезата, че всяка една социална група се нуждае от подкрепа и закрила.
България е сред десетте страни с най-застаряващо население и ние сме длъжни да създадем условия за пълноценен и активен живот. Тази група от нашето общество заслужава нашето отношение. Отношението към възрастните хора е пример за оценка и чувство за отговорност; отношението към тези, които са отдали живота си за изграждането на България; към тези, които са ни възпитавали и отгледали. Нима не са заслужили уважение в края на своя активен живот? Сигурно не са! Защото Законопроектът е внесен преди девет месеца и досега не е намерил място в дневния ред. Срамно е, че за Вас проблемите на възрастните хора не съществуват, още повече предвид това, че 1 милион и 200 хиляди пенсионери не съществуват нормално и взимат пенсии под прага на бедността.
Знаете ли, преди няколко дни срещнах една моя бивша учителка и тя ми разказа за това как се е почувствала, когато е получила решение за новоотпуснатата си пенсия. Разказва ми: „Получих емоционален шок, защото такова отношение и такова унижение никога не съм почувствала в живота си досега – 45 години трудов стаж и 248 лв. пенсия.“ Дали е достойно това съществуване?! Не, не е. Това е цинизъм, дами и господа управляващи.
Прочитайки сухите чиновнически становища и препоръки за ползите и вредите на Закона, оставам с впечатлението, че само ние имаме отношение към възрастните хора, че само ние имаме отношение към тях, защото управляващите са направили всичко, което е необходимо, и всичко е нормално в тази държава спрямо тях – законово и финансово. Може би за Вас проблемите са невидими и затова решихте, че този закон ще отлежи още няколко месеца, както решихте, че проблемите на друга група от нуждаещи се не съществуват и използвахте довода, че имат тениски с някакъв надпис, за да не чуете техните нужди. Сигурно пак ще кажете, че Законопроектът не е разписан добре и че ще почакаме. Ще почакаме така, както чакахме жестомимичния език.
Пенсионерските клубове от години настояват за нов Закон за възрастните хора, за да бъдат защитени правата им, но колко още ще почакат не се знае. Може би до следващия мандат: 3, 4, и така докога?!
Уважаеми колеги, да бъдеш пенсионер в България е повече от предизвикателство. В едно цивилизовано общество няма нищо по естествено от грижата, обичта и уважението към хората от третата възраст. Те имат нужда от нас. Да не ги изключваме от живота си, а да сме близо до тях, защото те притежават огромен запас от мъдрост и от житейски опит, и ние трябва да го използваме. Много често те изслушват нашите проблеми, но явно ние – една голяма част от обществото, сме глухи за техните проблеми и болки. Водили са достоен живот, изграждали са България с безкрайна енергия, а днес българският пенсионер е изправен пред прага на физическото оцеляване. Държавата и обществото ни са в дълг към тях – българските пенсионери. Те имат нужда тук и сега, а не в някой друг ден, в който ще ги карате да чакат, защото тогава може и да ги няма. Старостта е естествена част от живота на всеки един от нас и нека с общи усилия направим така, че те да изживеят достойно старините си.
Уважаеми колеги, призовавам Ви да подкрепите Законопроекта днес, а след това на второ четене да създадем по конструктивни текстове, за да не се срамуваме от себе си утре. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Желева.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, аз съм изумена от Вашето изказване, защото Вие бъркате понятията. Проект на закон за възрастните хора ли разглеждаме в момента и обсъждаме или Проект на закон за пенсионерите?
Във Вашето изказване непрекъснато говорите за пенсионери и за старост, а в Проекта на закон за възрастните хора, който в момента разглеждаме, сте определили възрастта на възрастните хора над 60 години. Нищо общо няма пенсионната възраст с възрастните хора, непрекъснато бъркате тези понятия.
Според Кодекса за социално осигуряване пенсионната възраст през 2018 г. за мъжете е 64 години и 1 месец, а за жените е 61 години и 2 месеца. Пенсионната възраст няма нищо общо с възрастните хора, защото хората от 60-годишна възраст до навършване на пенсионната възраст са в трудоспособна възраст и нямат нужда нито от подкрепа, нито от защита. Те работят, имат нужда от работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Други реплики?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Желева, обяснете на госпожа Ангелова, че тя бърка понятията. Въобще не става въпрос за пенсионери, а става въпрос за възрастни хора, част от които са пенсионерите. Ако госпожа Ангелова не е наясно с това, нека да си прочете Кодекса за социално осигуряване, нека да си прочете и други неща. Госпожо Желева, обяснете й тези неща. Възрастта, госпожо Желева, обяснете на госпожа Ангелова, че е 60 години, защото негласно в ООН е приета тази възраст, и хората след 60 години се наричат възрастни хора. (Шум и реплики.)
Когато говорите, отговаряте на моята реплика, обяснете на госпожа Ангелова, че този законопроект урежда правата и живота на възрастните хора. Тези хора между 60 и 65 години – възрастните хора, се нуждаят от подкрепа, защото тях не ги наемат на работа, нямат необходимото уважение, те са на края на трудовия си път, но няма необходимо отношение към тях. Обяснете й ги тези работи на госпожа Ангелова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Много интересен начин за задаване на реплика и за репликиране.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте, госпожо Желева, да обясните.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, благодаря.
Уважаеми колега Гьоков, първо, към Вашата реплика – да, Вие отчасти отговорихте на въпросите, които ми зададе госпожа Ангелова, за което Ви благодаря.
Сега към репликата на госпожа Ангелова. Вие сте изумена?! Не, аз съм изумена от Вашата реплика. Как може да кажете, че една част от възрастните хора от 60 до 64 години, защото нали казваме, че те още не са пенсионери, нямат нужда от помощ? Госпожо Ангелова, искам да отидете във Вашия избирателен район в един клуб на възрастните хора по интереси и да кажете, че те нямат нужда. Искам това да го кажете пред тях!
Другото, което е, да, ние говорим за една граница от 60 години, а от 60 до 64 – 65 са 4 – 5 години. Това за мен е дребнавост. Вие отново се занимавате с дребнотемие, а не със същността на въпроса. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Други изказвания?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Грижата за възрастните хора е показател за зрелостта на обществото и неговото управление. Поради това е от особено значение възрастните хора и техните потребности да бъдат във фокуса на всяка една държавна политика.
Ще започна с печалната статистика. В демографски план застаряването на населението се очертава като дълготраен и трудно обратим социален процес в България. Според прогнозите на Евростат делът на населението в Република България на възраст от 60 години нагоре ще се увеличи от 17,4% през 2010 г. до 32,7% през 2060 г.
През 2016 г. възрастните хора над 60 навършени години са около 1 млн. 700 хил. души или 24% от населението на страната. В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с цели 0,5 процентни пункта. Показателят за средна възраст на населението непрекъснато нараства през последните години. През 1995 г. този показател е бил 38,9 години, през 2001 г. – 40,4 години, а през 2016 г. достига 43,5 години. През 2016 г. населението на България продължава да намалява.
По данни на Националния статистически институт към 31 декември 2016 г. населението на България е 7 млн. 101 хил. 859 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2015 г. населението на страната намалява с 51 хил. души. С оглед на това, че застаряващото население се увеличава и с тази печална статистика ние трябва да се стремим към предприемане на балансиран подход по отношение на застаряването, като се насърчава активността на възрастните хора и едновременно се предоставят условия за пълноценното им участие в социален и икономически план.
Мерките, които трябва да предприемем в тази насока, трябва да са свързани с постигане на висококачествен живот за хората от всички възрасти за подобряване на производителността, за по голяма солидарност между поколенията и социална сплотеност в условията на едно трайно застаряващо общество. Намаляването и застаряването на населението се отразява пряко върху функционирането и финансовата стабилност на такива важни социални системи като пазара на труда, пенсионната система, системата на здравеопазването, социалното подпомагане, дългосрочната грижа и образованието. Това предполага развитие на комплексни мерки за адаптиране на публичния сектор към процесите на застаряване и за предоставяне на по-добри условия за включване на възрастното население в обществения и в икономическия живот.
Както добре знаете, в България е възприет хоризонтален принцип, това го чухме и в становищата на комисиите, свързан с уреждане на обществените отношения и политиките за възрастните хора, но няма цялостна визия за подкрепа на възрастното население в България.
За да подчертая, че това не е екзотика, искам да спомена няколко държави и то развитите държави в Европейския съюз, които имат подобни законодателни актове: в Австрия действа Закон за възрастните хора, съпроводен от Федерален консултативен съвет под егидата на федералния канцлер; във Франция действа Закон за подпомагане на възрастните хора; във Финландия – Закон за основните права на възрастните хора; в Италия – специален законодателен пакет за възрастните хора. Аналогични законодателни актове и държавно-обществени институции са създадени и в други европейски страни – Дания, Унгария, Словения, Чехия. Така че, уважаеми дами и господа народни представители, крайно време е България – с оглед на застрашаващата статистика, която посочих преди малко, да предприеме едни цялостни и дългосрочни мерки за подкрепа на възрастните хора.
Именно поради тази причина в този проект за нов закон ние сме заложили цялостна регламентация на политиките за възрастните хора. Искам да подчертая няколко неща по отношение на становищата на част от министерствата по отношение на нашия закон и искам да Ви кажа, че както винаги, правителството и в момента ни предлага едни бъдещи евентуални планове.
В едно от становищата те посочват, че в Програмата за управление на правителството на Република България за 2017 – 2021 г. е заложено евентуално някъде в бъдещето разработване на Национална стратегия за насърчаване на активния живот на възрастните хора и постепенно въвеждане на индекса на активния живот на възрастните хора на национално и регионално ниво.
Уважаеми дами и господа народни представители, именно в нашия законопроект сме посочили необходимостта от създаването на такава стратегия, но не евентуално някога в бъдеще време, а днес и сега, защото това е изключително важно. Когато говорим за деинституционализация и колко е важна тя за България, именно в нашия законопроект ние предлагаме една нова възможност за грижа за възрастните хора чрез така наречените приемни семейства. Но всичко това Ви се вижда екзотично точно защото е наше предложение, защото нашите предложения трябва да бъдат отхвърляни, а не на принципа на това кое е полезно за нашата държава.
В заключение ще кажа още нещо изключително важно: да си възрастен в България отдавна е станало нарицателно за принадлежност към най-бедната и пренебрегвана прослойка от обществото ни.
С подкрепата на нашия законопроект нека да дадем знак към възрастните хора, че вече имаме вижданията, че те се нуждаят от нашата целенасочена подкрепа и тя не е свързана само със социалната грижа за тях, а с включването в обществения живот адекватно и реално, с възможности за обучение, защото много голяма част от възрастните хора искат да продължат да работят, с възможност възрастните хора да участват в обществения живот чрез една национално представена организация.
Всичките тези политики, които са свързани с техните проблеми, да бъдат решавани през тази национално представена организация – адекватно чувани от управлението, адекватно решавани. В тази връзка е изключително важно да има национално представена организация, която да бъде чувана. Това също е предложено в нашия законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Генов, заповядайте за изказване.
РУМЕН ГЕНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние в нашата група достатъчно подробно разгледахме този законопроект. Доста от мненията ги казахме в комисиите. Аз участвам в Комисията по здравеопазването и в Комисията по труда, социалната и демографската политика, така че присъствах на сериозните дебати.
Доста от нашите аргументи съвпадат с аргументите, които са изразени в становищата по законопроектите. Всички знаем, че повечето от становищата са в отрицателен смисъл.
Аз обаче искам да заостря вниманието върху това, че още в чл. 1 от Законопроекта пише: „Законът урежда обществени отношения и провеждане на държавната политика в подкрепа на възрастните хора и гарантиране на условия за пълноценен и ефективен живот и равноправно участие в обществения живот.“ Цитирам Законопроекта, което означава, че в момента Законопроектът има някакви сериозни пречки за провеждането на такава държавна политика в подкрепа на възрастните хора. Лично аз досега не съм чувал за такива пречки. Говорили сме с колегите, категорично не сме установили да има такива пречки. Оттам идва въпросът – защо изобщо, какъв е смисълът да започне да се създава такъв законопроект?
В чл. 15 от Законопроекта, мен като лекар ме заинтересова следното: министърът на здравеопазването създава условия за адекватен достъп на възрастните хора до здравни услуги. Като практикуващ лекар, предполагам и всички колеги в залата, които са в здравната система, мога да кажа, че възрастните хора нямат проблем с достъпа до здравни услуги, в сравнение с другите възрастови групи. Дори напротив – всички сме виждали, когато отидем в поликлиника, преобладаващите пациенти са възрастни хора. Това е съвсем естествено, защото заболеваемостта при тях е по-голяма.
След това, във втора алинея на същия член, вменените според Законопроекта задължения на министъра на здравеопазването е насърчаване на профилактиката и ранната диагностика с цел превенция и удължаване живота на възрастните хора. Това, както е постулирано по този начин, само по себе си според мен, а и не само според мен, е несериозно.
Не можем да приемаме закон, който да създава условия да правим профилактика само на една определена група и само на тази група да удължаваме живота. Профилактиката, мисля, че няма нужда да се отплесваме по този въпрос, е един цялостен процес и е въпрос на национална политика. Профилактичните дейности за социално значимите заболявания, предполагам, те са визирани в Законопроекта, не се правят на произволно определена възрастова група, защото всяко заболяване или група заболявания имат различен пик на заболеваемостта в различните възрастови групи. Профилактиката не може да се направи само в определена възрастова група – тя е цялостен процес и е произтичаща от характера на заболяването.
В целия законопроект, както е определена възрастта – 60 години, не мога да схвана каква точно е разликата в специфичните потребности на един човек, който е малко преди 60 години, и например човек, който е малко след 60 години. За мен такава разлика няма. Говоря за специфичните потребности. Всъщност приемайки това, което казваме, тоест по-скоро не приемайки това, което казваме, се опитвате да внушите, че ние като не искаме да подкрепим този законопроект, не се интересуваме от проблемите на възрастните хора, категорично противоречи на истината. Ние се интересуваме от проблемите на възрастните хора, защото, както колегата каза преди малко, че тя има близки, които са възрастни хора, сигурен съм, че почти всички имат близки, които са възрастни хора, така че нас живо ни интересуват тези проблеми. Въпросът е, че този законопроект не решава абсолютно нищо в този смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Има ли реплики?
Господин Гьоков, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Генов, радвам се, че подробно сте разгледали в групата Законопроекта, но не знам какво сте разбрали от него. (Възгласи от ГЕРБ.) Чух от Вас критика… (Шум и реплики от ГЕРБ.) Нещо се възпламеняват оттам тези хора. Нека да дойдат и от трибуната да говорят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков, за подобни изказвания ми искате оставката, че не съм реагирал. Моля Ви се! С други думи, моля Ви!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Какви други да бъдат думите? Казах: подробно сте разгледали в групата, ама не сте разбрали за какво става въпрос. Като слушам изказванията, между другото, единственото изказване, аз не знам дали въобще сте в час какво се предлага в този законопроект.
Критикувате отделни членове в Законопроекта, което е предмет на второ гласуване, а не се изказвате общо по политиката, по вижданията в Закона. Приемате ли един такъв законопроект за възрастните хора, или не го приемате? Криете се зад становищата на различни професионални групи, на министерства и ведомства, а не казвате Вашето отношение към проблемите на възрастните хора.
Мога по всяко казано нещо от Вас да говоря с часове, но няма как да убедите публиката, пък и тези хора, които стоят отвън и които чакат адекватни решения от Народното събрание, че това управление мисли за възрастните хора.
От 30 години възрастните хора са поставени в ъгъла, и когато те наближат пенсионна възраст, са изолирани от социалния, трудовия и от всякакъв живот. Тридесет години хората в това Народно събрание не правят нищо по този въпрос. Тридесет години, от които осем управлява ГЕРБ.
Сега отново казвате, че този законопроект не е добър, а не казвате какво предлагате Вие. Ако кажете – утре предлагаме един законопроект за възрастните хора, който ще решава техните проблеми, аз ще се съглася. Далеч съм от мисълта, че проектът е съвършен, но с общи усилия можем да го направим такъв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Друга реплика?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Генов, Вие прекрасно знаете, а и всички колеги в залата знаят, че регламентираната възраст в този законопроект изобщо не е проблемът. Така формулирана тази възраст винаги може да бъде коригирана на второ четене, уважаеми колега Генов. Много добре знаем, че тук всяко нещо, което е предложено от нашата парламентарна група, няма да мине по една или друга причина.
Дайте да си отговорим на въпроса: имаме ли цялостна законодателна визия, която да урежда проблемите на възрастните хора? Ако искаме този законопроект да стане по-работещ, по-ефективен – да го направим. Между първо и второ четене имаме тази възможност. Когато говорите за възможност и достъп до здравеопазване, ако отидем и попитаме голям процент от възрастните хора над 60 години, ако видим статистиката – 60% от населението в България живее под прага на бедността, така че всеки един от тези хора, които са изолирани социално, имат нужда от подкрепа и достъп до здравеопазване, защото тя не е осигурена, уважаеми господин Генов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми доктор Генов, внимателно изслушах Вашето изказване. За съжаление, за пореден път ставам свидетел как извадени от контекста думи могат да бъдат професионално представени от Вас като големи грешки и едва ли не несъстоятелни тези в този законопроект. Мисля, че това не е никак коректно – нито от медицинска, нито от политическа гледна точка. Съгласен съм с това и затова си позволявам да се обърна към Вас, за да се опитам да поставя на уважаемата зала два основни проблема, които решава този закон, и да помоля за размисъл у всеки народен представител.
Първият проблем е, че проблемът за възрастните хора в България, независимо къде е границата на Световната здравна организация, че тя вече се предлага да бъде променена, и Вие знаете много добре като лекар кога се говори вече за средна възраст. Тази граница сега е такава, но вторият по-голям проблем за България е, че грижи за възрастните хора действително не се полагат. При положение че ние сме пред обръщане на демографския конус, което е трагично за България, при положение че само преди няколко месеца тук обсъждахме проблемите на демографската криза и аз коректно Ви посочих какво безобразие беше написано в Групата по демографския проблем към Министерския съвет, че трябва да свикнем с това, че българското население намалява, ние поставяме още един проблем за размисъл пред българската нация, че не се интересуваме. Вие твърдите, че се интересувате, но с това, което реализираме в момента, ние демонстративно показваме, че не се интересуваме от проблемите на възрастните хора, а тези хора са с минимални доходи, с минимални, и с все по-минимализиращи се възможности и е редно, и ни се показва от колегите от залата, че в много страни в развита Европа такива закони съществуват. Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Доктор Генов, заповядайте за дуплика.
РУМЕН ГЕНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Почти едновременно ще отговоря и на трите въпроса, защото те са в почти една и съща стилистика. Ще отговоря по този начин: нека да не забравяме, че всеки закон или законопроект, който трябва да бъде гласуван, приет и да стане действащ, трябва да решава някакви досега изключително неуредени въпроси или пък да урежда някаква нововъзникнала потребност.
Професор Михайлов, съгласен съм с това, че може би няма адекватна грижа към възрастните хора, обаче тя е в същия стил към всички възрастови групи. Те не се различават много повече от грижите към останалите възрастови групи. Продължавам да казвам, че не виждам смисъла защо трябва да селектираме определена група от хора и да ги сложим в едно привилегировано положение спрямо останалите. (Реплика от народния представител Александър Паунов: „Умират, умират!“.)
Ами всички умират, господин Паунов, аз мога да Ви кажа, че е така.
В този вид и в този закон продължавам да твърдя същото – той не подкрепя и не решава нито един въпрос, който е актуален и от който възрастните хора биха имали нужда да бъде решен.
Още повече – ако сте прочели становището на Социалното министерство, там е обяснено, че в момента се подготвя проект за нов закон за социалните услуги, в който има доста голям раздел, който ще третира точно въпросите за хората, които са в определена възраст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47…
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Имам изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз питах, господин Адемов. Съжалявам.
Подлагам на гласуване Законопроект за възрастните хора, № 754-01-47, внесен от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 177 народни представители: за 78, против 4, въздържали се 95.
Законопроектът не се приема.
Прегласуване.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура по прегласуване, тъй като не успях аз и колеги да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на повторно гласуване току-що гласувания законопроект.
Гласували 185 народни представители: за 77, против 4, въздържали се 104.
Предложението не се приема.

Продължаваме със следващата точка от програмата:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители: народните представители Валентин Касабов и група народни представители.
Доклада на Комисията по правни въпроси ще представи господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На Вашето внимание представям:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-82, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 30 ноември 2017 г.
На свое заседание, проведено на 14 март 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-82, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 30 ноември 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, и от Висшия адвокатски съвет – адвокат Валя Гигова.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Христиан Митев, който посочи, че направените предложения имат за цел повишаване на ефективността на наказателното производство при извършване на престъпления, засягащи горския фонд и тяхната превенция. Предлага се разширяване обхвата на дефиницията за „длъжностно лице“ и се увеличава кръгът на длъжностните лица, посегателството срещу които представлява квалифициран състав на престъпление. Със Законопроекта се цели повишаване на дела на приключилите административнонаказателни производства и увеличаване размера на наложените административни наказания за нарушения в горите.
По Законопроекта са постъпили отрицателни становища от Прокуратурата на Република България и от Върховния касационен съд, положително становище от Коалиция „За да остане природа в България“, както и становище от Министерството на правосъдието.
В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Христиан Митев, Симеон Найденов, Крум Зарков и Данаил Кирилов.
Господин Митев посочи, че е съгласен с бележките на правоприлагащите органи и заяви готовност за прецизиране на разпоредбите на предлагания законопроект.
От името на Висшия адвокатски съвет госпожа Гигова изрази становище, че разширяването на дефиницията на понятието „длъжностно лице“ представлява непрецизна законодателна техника.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-82, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 30 ноември 2017 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Мотиви на вносител – заповядайте, господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП): Мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
Направените предложения за изменение и допълнение на Наказателния кодекс имат за цел повишаване на ефективността на наказателното производство при извършване на престъпления в горите и превенция на същите.
Допълва се разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 относно определението на понятието „длъжностно лице“, като се добавя нова буква „в“, а именно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно работа, свързана със стопанисване, опазване и/или контрол в горските територии.
Предложено е изменение на чл. 131, ал. 2 от Наказателния кодекс, с което се разширява кръгът на длъжностните лица, посегателството срещу които съставлява квалифициран състав на престъпление. Действащият текст на чл. 131, ал. 2 от Наказателния кодекс, в който е посочено „служители на Изпълнителната агенция по горите“, не отразява промените в горския сектор след приемането на Закона за горите през 2011 г., в резултат на които държавните горски стопанства са отделени от Изпълнителна агенция по горите, поради което се налага чл. 131, ал. 2 да се допълни, като се добавят и служителите на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите и техните поделения, както и служителите на общинските горски структури, осъществяващи дейности по опазване и контрол на горските територии и дивеча.
С предложените изменения от съставите на престъпленията по чл. 235 и 237 се изключват деянията, чийто предмет или нанесена щета са в размер до една минимална работна заплата. Същите стават предмет само на административнонаказателно производство, като по този начин се цели да се повиши процентът на приключилите административнонаказателни производства и наложените административни наказания за нарушения в горите. При сега действащата нормативна уредба в Наказателния кодекс, в случаите когато се установи, че противоправното деяние, извършено в горски територии, съставлява престъпление, преписката се изпраща в прокуратурата.
Анализът на практиката в последните години, на база проведени административнонаказателни производства от Регионалните дирекции по горите, съставените от тях актове за установяване на административно нарушение и издадените наказателни постановления, показва, че в 90 процента от случаите досъдебното производство се прекратява поради малозначителност и преписките се връщат на административнонаказващия орган – Регионалните дирекции по горите. Посоченото води до забавяне на процеса по налагане на съответната санкция на нарушителя или въобще до невъзможност да бъде реализирана административнонаказателна отговорност, поради което извършеното противоправно деяние остава ненаказано и създава предпоставка за извършване на нови нарушения.
Предложена е и по-добра редакция на деянието по чл. 235, ал. 1, а именно, предвижда се, който противозаконно сече, събира, добива, взема или извозва каквито и да било дървета или части от тях, включително отсечени или паднали, когато предметът на престъплението или нанесените щети са на стойност над една минимална работна заплата, да се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от хиляда до двадесет хиляди лева. Предвидени са по-прецизни редакции на разпоредбите на ал. 2 и 3 на чл. 235.
В ал. 4 и ал. 5, когато престъпленията по ал. 1 – 3 на чл. 235 са извършени от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, или когато представляват опасен рецидив, както и когато предметът на престъплението е в особено големи размери и случаят е особено тежък, се предлага възможност за съда да наложи и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Създава се нова ал. 7, с която за случаите, когато предметът на престъплението по ал. 1 – 6 на чл. 235 или нанесените щети са на стойност под една минимална работна заплата, но извършителят на деянието има наложено административно наказание по Закона за горите в предходните 24 месеца, считано от датата на извършване на престъплението, се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация до две години.
Предложени са нови състави в чл. 237 от НК, които касаят престъпления, свързани с упражняването на лов, които са често срещани в практиката, но са извън обхвата на посочената разпоредба.
В ал. 1 се предлага по-тежко наказание за този, който убие или улови без надлежно разрешение едър дивеч, а именно лишаване от свобода до две години или пробация до четири години и с глоба от 1000 до 5000 лв.
Предвижда се промяна в разпоредбата на ал. 2, с оглед по добра редакция. Предлага се който без надлежно разрешение убие или улови дребен дивеч, когато предметът на престъплението или нанесените щети са на стойност над една минимална работна заплата, да се наказва с лишаване от свобода до шест месеца или с пробация до една година и с глоба от 300 до 500 лева, както и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Криминализира се също със създаването на нова ал. 3 съхраняването, пренасянето, превозването или укриването на незаконно убит или уловен дивеч, или намерен болен, ранен или мъртъв дивеч, или разпознаваеми части от дивеч, когато предметът на престъплението или нанесените щети са на стойност над една минимална работна заплата. В тези случаи се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, глоба в размер от 1000 до 5000 лв. и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.
Когато престъплението по ал. 1 или 2 на чл. 237 е извършено в забранено за лов време, на забранено за лов място или със забранени средства, или са причинени щети в размер над 1000 лв., се предлага наказанието да бъде лишаване от свобода до три години, глоба в размер от 1000 до 5000 лв. и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.
При рецидив се предлага наказанието да бъде лишаване от свобода до пет години, глоба и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7.
С предложеното допълнение в чл. 323а, ал. 1 от НК, построяването на сграда в горска територия без правно основание се квалифицира като престъпление.“ Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Касабов.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както беше обяснено и от мотивите на вносителите, предложенията имат за цел да повишат ефективността на наказателното производство при престъпленията в горите и превенцията на същите, което е без съмнение тема, която заслужава внимание, и те би трябвало да бъдат поздравени за това, че я поставят на дневен ред. Незаконната сеч и случващото се в българските гори е от изключително значение.
Неприятното в случая е, че текстовете, които са предложени, не съответстват до голяма степен на тези мотиви и няма да доведат най-вероятно до друго, освен до объркване в приложението и на сега съществуващите текстове, а тези текстове по обща констатация явно не се прилагат добре. Дали се прилагат добре, или са добри самите текстове има голяма разлика.
Конкретно мотивите са разделени в няколко части и аз ще се опитам да обясня какви са нашите притеснения по тях.
На първо място, допълването на понятието за длъжностно лице с включването на признака работа, свързана със стопанисване, опазване и контрол в горските територии, до голяма степен се явява безсмислено, тъй като и в момента в чл. 93, т. „а“, буква „б“ на Наказателния кодекс са включени като критерии за дефиниране на понятието „длъжностно лице“ видът работа, между които тази, свързвана с опазване и управление на чуждо имущество, както и мястото, където тя се извършва.
Още по-малко е смислено предложението за промяна в понятието за длъжностно лице, тъй като сърцето, ключът на Закона, а именно предложенията в промени на чл. 131, които касаят квалифицираните състави за причиняване на телесна повреда на определени пострадали, които обикновено са с качество на длъжностно лице или законодателят е преценил, че трябва да имат необходимост от нова по-голяма защита, там предложението не касае ал. 1, която засяга длъжностните лица, а ал. 2, която засяга именно онези категории лица, които извършват специални дейности. В началото си този текст касаеше само онези, които извършват дейности в областта на наказателното правораздаване. Това бяха прокурори, съдии, следователи, полицейски органи, разследващи полицаи и други. Впоследствие през 2013 г. този текст се разшири и включихме в него учителите, медицинските лица и други. Решихме, че те трябва да бъдат по-добре защитени от Наказателния закон.
Едно на ръка е, че си заслужава допълнително да се помисли до каква степен непрекъснатото разширяване на този текст е полезно, но друго си заслужава тук да се отбележи. Предложено ни е да разпрострем тази защита върху служителите по охрана на дивеча в ловно сдружение, което е частна по съществото си организация и като че ли не се вписва в логиката на целия текст.
Колкото до промяната в основния състав, който касае този тип престъпления на Наказателния кодекс – чл. 235 от Наказателния кодекс, тази промяна до голяма степен променя целия смисъл, а и целта на текста. От една страна, се предлага вместо както е досега това престъпление да се установява, когато без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места се сече, събира или извозва, вместо това да се каже „противозаконно“. Добре, но за да се установи, че е противозаконно, то пак ще трябва да мине тази предварителна проверка, че не отговаря на предварителното разрешение или не е такова, тоест това няма да допринесе кой знае колко в подобряването на наказателното преследване и по-лесното му доказване.
Но друго може би е по-важно. Премахването на думите „от горския фонд“ превръща това престъпление от престъпление против горското стопанство в престъпление в отделните стопански отрасли, тоест променя изцяло мястото, където този текст би трябвало да бъде в Наказателния кодекс. Това не е само теоретичен проблем. По този начин деянието вече се превръща в престъпление против собствеността, като цяло, тоест в кражба и това поставя въпроса доколко едни и същи деяния могат да подлежат на санкция по различни текстове, което противоречи на основния принцип на наказателното право – принципа за законоустановеност, и това не би трябвало да бъде допускано.
С част от промените пак в тези текстове на чл. 235 и чл. 237 се прави опит да се въведе наказателна отговорност и за лица, които преди това са били наказвани по административен ред. Вносителите определиха редакциите си като прецизни – те имат това право, но според нас те са до голяма степен неточни и поставят повече въпроси отколкото решават проблеми. Как например тези норми се съотнасят към различните съществуващи административнонаказателни състави и дали няма да доведат до едновременно налагане и на наказателна, и на административна отговорност, което не отговаря на принципите на правовата държава.
Последно, за да не отнемам повече времето. Постъпили са четири становища от специализирани институции – три от тях – това на Главната прокуратура, на Върховния касационен съд и на Министерството на правосъдието, не подкрепят текстовете по сходни съображения с тези, които изнесох. Затова въпреки че подкрепяме идеята и сме готови да отворим дебата за незаконната сеч в българските гори, ще се въздържим от подкрепа на текстовете заради тяхната неясна подготовка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването на господин Зарков? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще взема съвсем кратко отношение по така направеното предложение от колегите.
Наистина се отваря важна тема и мисля, че сега е правилният момент да я отворим – по опазването на горския фонд и на дивеча в България.
Уповавайки се и на становищата от четирите органа, които са внесли своите становища по така предложения законопроект, аз бих подкрепил така направения законопроект и бих призовал колегите от моята парламентарна група да го подкрепят, само че ще Ви помоля наистина внимателно да прецизираме особено втората част, която касае Наказателния кодекс в чл. 237, където се въвеждат нови наказания и се формулират наказанията за улов на дребен дивеч, за да не попаднем там в хипотеза, при която по други нарушения в Наказателния кодекс се получават по-малки наказания, отколкото бихме наложили такива съответно на нарушителите, които искаме да санкционираме и да превъзпитаме, и да предпазим дивеча на България.
Бих подкрепил Законопроекта, ще го подкрепя, призовавам и колегите да го направят с уговорката към колегите да седнем и да прецизираме тази част от Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Реплики към изказването на господин Иванов? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Аз също ще се обърна към Вас с призив да подкрепите Законопроекта. В Комисията по правни въпроси и сега пред Вас в залата декларирам, че ще направим промени между първо и второ четене в този законопроект.
Внимателно се запознахме, колега Зарков, с критичните бележки в становището на Върховния касационен съд и Върховната касационна прокуратура и в по-голямата част да Ви кажа, че напълно сме съгласни с тях. Аз също смятам, че изменението в § 1 действително не е необходимо и сега текстът е добре формулиран, няма нужда да вкарваме специална група лица, като отделен тип длъжностни лица, в определението, дадено в чл. 93.
Що се отнася до промените в квалифицирания състав на телесна повреда, да, действително може би тази редакция се нуждае от прецизиране по начина, по който е формулирана. Там също ще направим необходимите промени, съобразявайки изразените становища от професионалната общност.
Същото се отнася и за текстовете на чл. 235 и 237.
Няма да се съглася само по отношение на спора, който действително няма само теоретично значение, той има и практическо значение, за чл. 235, ал. 1. Там имаме няколко форми на изпълнително деяние и не всички от формите на изпълнителното деяние попадат в обхвата на престъпление против собствеността като предмет на извършване. Едно от изпълнителните деяния е самото извършване на незаконна сеч, без да имаме отнемане на изсечения дървен материал, така че има логика да бъде в тази глава и в този текст тази промяна.
Член 237 също има нужда от прецизиране и от редакция. Такива бележки има направени в становището на Върховния касационен съд и в становището на Върховна касационна прокуратура. Ние ще съобразим тези становища и тези бележки между първо и второ четене, ако получим Вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Реплики по изказването на господин Митев? Не виждам.
Други изказвания?
Колеги, други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносители Валентин Касабов и група народни представители на 30 ноември 2017 г.
Гласували 155 народни представители: за 97, против 9, въздържали се 49.
Предложението е прието.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЕМИЛ МАРИНОВ ХРИСТОВ.
Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 27 април 2018 г.
Колеги, искането е внесено в петък. По Правилник трябва първия заседателен ден да разгледаме този проект за решение, така че днес е внесен като точка в Програмата.
Давам думата на представител на вносителите да ни запознае с мотивите и проекта за решение в рамките на десет минути.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, Народното събрание има три основни функции. Разбира се, първата е законодателна, втората е контрол върху изпълнителната власт и третата представлява комуникационен форум. Чрез тази функция пряко се въздейства върху формирането на общественото мнение.
Изпълнението на тези три функции, особено на последната, пряко влияе върху доверието в Народното събрание, както и върху авторитета на всеки един народен представител.
Коя от тези функции беше изпълнена, когато заместник-председателят на Народното събрание не допусна български граждани в Народното събрание, за да изразят своите тежки проблеми, а ги държа повече от един час като наказани пред сградата на Народното събрание, след което като Пилат Понтийски си изми ръцете с началника на охраната?
Ето защо ние предлагаме предсрочно освобождаване на господин Емил Христов от поста заместник-председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание поради системно неизпълнение на задълженията, които са част от неговата компетентност, като тази системност той успя да сътвори само в две поредни заседания.
На първо място, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 14 от нашия правилник председателят, а в негово отсъствие заместник-председателят, контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане.
На 18 април 2018 г. охраната на Народното събрание отказва достъп до сградата на български граждани с издадени по надлежен ред пропуски. Тези български граждани, които са хора с увреждания, повече от един час чакат пред сградата на парламента да бъдат допуснати. Заместник-председателят на Народното събрание господин Христов, без каквито и да било основания отказва да ги допусне в парламента, с което грубо нарушава Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и правилата за вътрешния му ред. Деянието на господин Емил Христов считаме, че уронва тежко авторитета на Народното събрание и подкопава доверието в него.
Отново на заседанието на 19 април 2018 г. господин Емил Христов в опит да се оправдае за недопускането на хората с увреждания в сградата на Народното събрание заяви, че не е знаел за недопускането на тези граждани и искал да разговаря с началника на охраната, като този разговор не е могъл да се осъществи, тъй като хората следвало да изчакат още 15 минути.
Твърденията на господин Христов не почиват на обективната истина и задължения на заместник-председателя, който в този ден ръководеше и Народното събрание, тъй като председателят отсъстваше. Гражданите с увреждания чакаха повече от час пред парламента, както вече казах, което е достатъчно време господин Христов да разговаря с началника на охраната и да изпълни задълженията си по чл. 8, ал. 1, т. 14 от нашия правилник. Въпреки изричната молба на народния представител Антон Кутев заместник-председателят на Събранието без мотиви отново е отказал да допуснат в сградата гражданите.
Каква заплаха бяха тези граждани за народните представители? Надписът „Системата ни убива“ не е заплаха, уважаеми господин Христов, уважаеми народни представители, той е една тежка истина! Хората бяха дошли тук, за да изкажат своята болка, но Вие не ги допуснахте.
Нещо повече, на следващо място, господин Христов в качеството на заместник-председател на Народното събрание в ръководеното заседание на 19 април, въпреки изричните разпоредби в нашия правилник, допусна арогантно поведение: език на омразата, оскърбителни думи, конфронтация и разделение.
В прочетената от народния представител Спас Гърневски декларация от името на парламентарната група на ГЕРБ се съдържаха редица обидни квалификации, изрази, думи, безпочвени обвинения и клевети по адрес на парламентарната група на „БСП за България“ и нейния председател Корнелия Нинова, а именно: „фалшиви новини, интриги, охулване, компрометиране, посмешище, мимикрия, двуличие, цинизъм, серия от измислени и създадени в подмолите на бившата Държавна сигурност дискредитиращи показни акции, червени демагози“ и така нататък. Въпреки тези недопустими изрази и обиди господин Емил Христов не предприе никакви действия по отношение на четящия декларацията Спас Гърневски. Въпреки императивния текст на чл. 158 от Правилника, който гласи: „Забележка се прави от председателя към народен представител, който се е обърнал към свой колега или колеги с оскърбителни думи, жестове или заплаха.“, господин Емил Христов не изпълни задълженията си по чл. 158 от Правилника.
Ето защо тези нарушения, такова арогантно поведение от страна на заместник-председателя на Народното събрание са недопустими в една парламентарна република, поради което ние искаме предсрочното му освобождаване. В тази връзка представяме и Проект на решение, който е следният:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за освобождаване на заместник-председателя
на Народното събрание Емил Маринов Христов
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Емил Маринов Христов като заместник-председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание на Република България.“
Подписите сме внесли, подписали са се всички 80 народни представители от „БСП за България“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте за изказване, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Обръщам се към всички парламентарни групи, без изключения, без да се обръщам към БСП или ГЕРБ, или който и да било.
Предлагам Народното събрание да се засрами един път и завинаги! Ние свалихме Димитър Главчев, ние свалихме Валери Жаблянов, сега сваляме Емил Христов! Как изглеждаме отстрани? Председателят на Народното събрание и неговите заместници, стоейки там (посочва трибуната), седейки там, координирайки, ръководейки, разпореждайки се със заседанието и с целия бит, живот на Народното събрание и цялото му движение, винаги са подложени на определени рискове. Винаги техните движения – грешни или правилни, могат да бъдат подложени на критики, на отрицания, на политика. Това, което обаче правим с непрекъснатото сваляне, сменяне и такива изпълнения, които правим, ние се излагаме в очите на избирателите. Народното събрание не е махленски сбор! То не е седянка! То е израз на най-висшето достойнство на избирателите! Не са ни пратили тук да сваляме този или онзи, а да приемаме закони, които са от тяхна полза! Не го ли разбрахте това!? (Ръкопляскания от ГЕРБ, ОП и „Воля“.)
Аз съм бил против свалянето както на Митко Главчев, така на Валери Жаблянов, така и сега съм против свалянето на Емил Христов. Това, което правим, е погрешно из основи, то с нищо не ни носи достойнство. Самоунижението никога не е било приоритет на Народното събрание! Самоунижението не носи никакви политически дивиденти! Когато дойде време за едно друго – ще си продължа речта, ето тази реч – когато дойде време за едно друго предложение на „Българската социалистическа партия“, но ще Ви кажа: първосигналната политика – парламентарна и извънпарламентарна, винаги е била провал. И това е закон! Това е аксиома! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Станилов.
Реплики?
Заповядайте.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Станилов, а според Вас унижението, на което бяха подложени тези хора, нормално ли е? С това нещо не се ли излагаме – да не бъдат допуснати български граждани в Народното събрание и да си измиете ръцете с шефа на охраната? Кое беше печатни материали, листовки, чл. 19? Къде видяхте тези печатни материали, разпространение, продажба и така нататък? (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Христов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега, аз разбирам Вашата пламенна реч, разбирам и защо точно сега я казвате, а не когато се искаше предсрочното освобождаване на Валери Жаблянов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП, от място): Нищо не разбираш.
ФИЛИП ПОПОВ: Вие сега я казвате, защото се иска отвън оставката и на колегата Явор Нотев. Вие сте прав, че Народното събрание никога не е било приоритет и не следва да е приоритет неговото самоунижение. Самоунижението, уважаеми колега, идва от унижението на тези български граждани, които повече от час и половина седяха пред сградата на Народното събрание на патерици, не бяха допускани вътре в Народното събрание. Народното събрание в лицето на неговия председател унижи тези хора и самоунижи цялото Народно събрание с това поведение. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, от място): Недейте така! Малко по-скромно! На калпавата ракета и Съветският съюз ѝ пречи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Трета реплика? Не виждам.
За дуплика – професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Тук не става дума за степента на нарушението, което е направил председателят на Народното събрание, не става дума и за порицание на неговото поведение – бил този или онзи. Тук става дума за равнището, на което ние падаме като народни представители за всяко нещо – за всяка грешка, за всяко каквото и да било, да искаме оставки.
Ако се отнася до унижението, на Вашия митинг, господа социалисти, вчера госпожа Нинова ме нарече псевдопатриот. (Реплики от „БСП за България“.) Аз какво да правя? Да я давам под съд ли, не знам какво да правя? Откъде-накъде съм псевдопатриот? (Реплики от „БСП за България“.) Вие ни нарекохте псевдопатриоти във Вашата реч. Аз съм един от тези, които нарекохте псевдопатриоти, и много добре го чух. Не ме ядосвайте, да не Ви напомня… (Шум и реплики от „БСП за България“. Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Успокойте се, господин Станилов.
Колеги, моля Ви за тишина в залата!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Когато тук постоянно от ГЕРБ развяват името на Леонид Решетников, да Ви унижават, ще Ви кажа, че Вие се унижихте тогава, когато го нарекохте корумпиран – един най-почтен човек, когото познавам от половин век, и оттогава аз лично не мога да Ви гледам. (Говори встрани от микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На микрофона, господин Професоре.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Честна дума, повдигаме ми се, като Ви гледам! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, моля Ви, моля Ви, господин Станилов!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Забележка няма ли да направите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направих забележка, помолих господин Станилов да не говори по този начин.
Заповядайте, господин Летифов, за изказване.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател, ще се опитам да не съм толкова емоционален.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма да участва в гласуването на внесения Проект за решение. Няма да коментирам поведението на „БСП за България“, единствено и само поведението на управляващите ще бъде повод за нашия коментар. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Приемаме искането за оставка на заместник-председателя на Народното събрание като повод за дебати за управлението на ГЕРБ, за двойните стандарти на управляващата партия и изобщо за състоянието на демокрацията в България. Ние настояваме за такива дебати и за намиране на трайно решение за заздравяване на демокрацията и придържане към европейските ценности. Настояваме за заявяване на категоричността на евроатлантическата ориентация на страната.
Предупреждаваме, че това ще е поредният опит за отвличане на вниманието от тежките проблеми на управление, опит за изместване на важните за обществото въпроси и бягството от тяхното решаване. Нужно е да се концентрираме върху важните за гражданите теми: състояние на демокрацията, бедността и липсата на перспективи. За състоянието на демокрацията се съди по отношението към уязвимите групи, малцинствата и спазването на човешките права.
Искаме ясно да изразим становището на „Движението за права и свободи“ по конкретната тема. Ние осъждаме поведението на заместник-председателя на Народното събрание към родителите на деца с увреждания и специални потребности. Но по-важно според нас е да заявим кои са предпоставките, за да се стигне дотук – до Народното събрание, и да поискаме управляващите спешно да намерят решение на проблемите.
По същия начин не споделихме изразеното от бившия заместник-председател на Народното събрание от „БСП за България“ становище за Народния съд, а и за всяка форма на репресии и беззаконие при нарушаване на човешките права. В тази оценка сме последователни.
Последователни сме и за оценката на така наречения възродителен процес. В единия случай обаче беше гласувано решение за освобождаване на заместник-председателя на Народното събрание Валери Жаблянов, в другия случай ние поискахме оставката на председателя на Комисията по правата на човека Красимир Велчев, но такава оставка не беше гласувана. Ние напуснахме Комисията. Вие продължихте цинично да пропускате този факт.
Нямаше оценка и управляващите допуснаха и тази година позорния за демократична България „Луков марш“. Не бе осъдена и позицията на коалиционния партньор на ГЕРБ за Крим, а там също участваше заместник-председател на Народното събрание.
Докато няма еднакви правила и еднакъв морал, еднакво отношение към факти и обстоятелства, а единствено значение има политическата целесъобразност и формираното мнозинство, ние няма да участваме в такъв процес. Докато единственият аргумент е аргументът на силата, аргументът на мнозинството, не приемаме морала на двойните стандарти и модела на противопоставяне, наложени от ГЕРБ.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател, ДПС ще продължи да работи в името на държавността, в името на демокрацията за общество, в което се зачитат права и свободи на гражданите, правото на достоен живот на всеки; за общество, в което не се допускат диктат и насилие, омраза и дискриминация, както и двойни стандарти. Ще продължим да налагаме в дневния ред на управляващите да бъдат включени за решаване важните за гражданите и за обществото проблеми и въпроси. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов.
За изказване господин Кутев и после господин Кирилов.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам дълбоко да подчертая, че не става дума нито за отвличане на вниманието, нито за принизяване на дебата – две тези, които току-що чухме. Става дума за нещо, което поне досега не съм чул в залата някой да отрича, а това е фактът, че на 18 април 2018 г. Народното събрание, в лицето на председателя тогава – господин Христов, направи грешка. Направи според мен груба грешка, и то точно в най-болезнената част от своите функции, защото недопускането на тези хора в залата показва това, в което цялата държава обвинява нас, обвинява властта, обвинява и Народното събрание, и това е бездушието на властта. Ставаше дума за хора с увреждания. Ако това беше станало с друг, може би нямаше да стане изобщо този проблем.
Но проблемът, че хората с увреждания не бяха допуснати, всъщност предизвика реакцията. Защо? Защото безспорно хората с увреждания са най-онеправданата част на обществото. Защото те твърдяха, че системата ги убива, а ние казахме, че не искаме да го чуем. Това беше политическото действие, което свършихме.
Защо системата ги убива? Защото доходите на хората с увреждания са безкрайно ниски. Защото голяма част от тях живеят със социални пенсии и с доходи между 250 – 300 лв. на месец, а всеки от нас знае, че с 250 или 300 лв. на месец не може да се живее. Защото едно дете с увреждания, докато е дете с увреждания и навърши 18 години получава по 850 или 900 лв., ако е с 90% увреждания, и в момента, в който навърши 18 години, започва да получава 250 или 300 лв. Само че тази присъда за него става доживот, защото тези 250 или 300 лв. вече остават за целия му живот – докато е жив, той ще получава толкова. Обществото е несправедливо, обществото поставя тези хора в унизително положение. Защото тази система, която те твърдят, че ги убива, тази система казва на тези хора колко процента те са негодни, за да бъдат част от обществото, но не им казва как да станат част от обществото. Тази система не им казва какво ще направи държавата за тях, за да може те да станат интегрирани граждани.
Те не искат да бъдат в дирекциите „Социално подпомагане“, те твърдят с право, че те не са част от социално слабите хора на тази държава, защото никой от тях няма вина за уврежданията си. Те искат да бъдат интегрирани граждани, които работят, които живеят равностойно, които имат възможности да се чувстват граждани на държавата, но не могат. Затова беше скандалът, затова вече втора или трета седмица говорим за това, защото тези хора всъщност ние поставяме в ъгъла с това – не ги пуснахме, стояха час и половина отпред.
Тези хора са най-онеправданата част от обществото, защото средата, в която живеят, е недостъпна за тях. Между другото, това касае пряко дейността и на господин Христов като заместник-председател на Народното събрание, защото след малко сигурно пак ще имаме среща с тях, само че ние трябва да ги поканим някъде.
В сградата на Народното събрание няма една зала, която да е пригодена за хора с увреждания. Горе „Изток“ и „Запад“, които бяха свободни преди малко, когато уговарях срещите, там те не могат да се качат, защото даже и да ги пуснем през входа на Народното събрание, те няма как да стигнат.
Затова в крайна сметка аз твърдя, че всички ние като политици, като представители на политически партии, сме задължени на тези хора. Ние сме длъжни да направим нещо за тях, защото представляваме парламента и държавата, а нашата държава е с парламентарно управление. Именно затова парламентът и мнозинството в парламента са тези, които би трябвало да обърнат внимание на тези хора.
И вместо групата на ГЕРБ не просто да ги покани, да ги изслуша и, ако може, да им обещае нещичко, ако може, да вземе някакви мерки за това, което те предлагат, вместо това ние даже не ги пуснахме в сградата на парламента. Ето я причината за тази оставка.
Има ли основание да искаме оставката не на господин Христов, а на министъра на труда и социалната политика? Ами има! Има и това сигурно ще стане с времето. Аз много се надявам, че днешният дебат ще доведе до онези изводи, защото гледам тук няколко човека седят и репликират от залата. Дано Ви доведе до онези изводи, че вместо репликите от залата, трябва да свършите нещо. (Реплики.)
От една година говорим за това, че трябва да се промени начинът, по който се оценява нетрудоспособността на хората, и начинът, по който държавата се грижи за тяхната интеграция. Вместо това направихте нелепа реформа в ТЕЛК, която същите Вие после спряхте. Единственото, което направихте, е нелепа реформа, която спряхте. Нищо друго! Малко промени в правилниците на Министерството на труда и социалната политика, които доникъде не доведоха. И затова хората за шести път са на улицата.
Те бяха там и вчера, пак с тениските „Вие ни убивате“, и тук отпред, пред Народното събрание.
Господин Христов, Вас там пак Ви нямаше. Вчера при ония хора, които протестираха пред Народното събрание, Вас – не лично Вас, а цялата група на ГЕРБ Ви нямаше, а беше добре да сте там. Защото, когато не можем да им дадем пари като общество, когато сме неспособни в лицето на Министерството на труда и социалната политика да направим реформа, поне трябваше да им дадем съчувствие, поне трябваше да усетят, че някой, по някакъв начин възприема и мисли за това, което те искат, затова че личните асистенти не достигат. Ама не достигат и са 10 пъти по-малко или 20, отколкото трябва да бъдат. Това са проблеми на обществото. (Шум и реплики.)
Господа от управлението, това са Ваши проблеми, това са проблеми на тези, които сега управляват, защото, както вече сме си говорили, част от тези хора, които идваха на протеста, може и да не доживеят следващото управление, защото за тях всеки ден е болка, защото за тях всеки следващ ден идва с невъзможността даже да влязат в Народното събрание, за да ги чуят, камо ли да им решите проблемите. И по всички тези причини Вие, господа, бяхте длъжни да се срещнете с тях. Не само че не се срещнахте – не ги пуснахте да припарят, не ги пуснахте да влязат. Вместо да ги поканите за среща при председателя на Народното събрание, Вие даже не ги пуснахте.
Тук идва въпросът за това каква е ролята на правителството и каква на парламента в една република с парламентарно управление? Парламентът е този... (Шум.)
Разбирам, че голяма част от нещата, които сега говоря...
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето.
АНТОН КУТЕВ: Добре, извинявайте, приключвам, госпожо Председател.
Разбирам, че голяма част от нещата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изчакайте малко, господин Кутев, има проблем със системата – не отчита време.
АНТОН КУТЕВ: Ние трябва да имаме 26 минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, 26 минути – имате говорени седем.
Продължете, после ще ги приспаднем.
АНТОН КУТЕВ: Моля за удължаване на времето.
Разликата между парламента и правителството е, че правителството не е свършило тази работа и, ако има смислен довод срещу искането ни за оставка на господин Христов, той е в това, че тук има несвършена работа на Министерството.
Само че аз искам да поставя въпроса за отговорността на Народното събрание като висш орган. Дали, ние – тук присъстващите депутати, дали сме в състояние да решаваме проблемите на хората? И в този случай господин Христов е човекът, който представлява нашето мнозинство в качеството му тогава на председател на Народното събрание.
В състояние ли сме по някакъв начин да придвижваме процеси, защото ако се окаже, че не сме, ние нямаме място тук?! Това е основание за искане на оставка. Защото, ако се окаже, че мнозинството на ГЕРБ не може да решава проблемите, какво правим тук?! Не само господин Христов, всички ние какво правим?!
Решаването на проблемите на хора с увреждания не е просто една поредна социална дейност – това е измерител на европейското понятие за политика. В европейските държави те не получават това, което получават тук. Защото унизителната ситуация да не можеш да доживееш до края на месеца там я няма или, ако я има, тя се подпомага от държавата, там има грижа, там има внимание. А ние година и половина не можем да направим смислени промени в Правилника на Министерството на труда и не можем да напишем един закон за социалните услуги, за който вече казахме, че трябваше да е готов през 2016 г. според плана, който Вие сте написали. Вие от ГЕРБ сте приели Плана за интеграция на хората с увреждания. В него пише, че през 2016 г. трябва Законът да бъде приет. В момента той още не е подготвен, а от година и кусур аз го говоря в моята комисия.
Тук става дума за нещо много по-голямо от това дали сме допуснали хората или не. Разбира се, че беше недопустимо да не ги допуснем. Разбира се, че това беше груба политическа грешка. Разбира се, че за това някой трябва да поеме отговорност.
На 18-ти ние дойдохме и се опитахме да покажем някакво лице на парламента. Ние се опитахме да покажем на тези хора, че все пак в парламента има някакви депутати, които са склонни да ги чуят, които ги взимат присърце и които искат да им решат проблемите. Затова отидохме там.
Днес парламентът трябва да покаже, че, когато направим грешка, сме склонни да я разберем. (Реплики от народния представител Красимир Велчев.)
Господин Велчев, излезте и вземете думата оттук, аз ще Ви репликирам после.
Когато направиш грешка, трябва да си поемеш отговорността, включително Вие, за което от ДПС много правилно Ви искат оставката отдавна. Излезте после да ми кажете как Вие ще поемете Вашата отговорност лично, вместо да се обаждате като всички други безименни от крайните редове.
Става дума за грешките и за прошките. Ако искате тези хора отвън да не се събират пак и да Ви простят, ще трябва да покажете, че сте разбрали грешката. А грешката в нормалната демократична система минава през оставка. Това е днешното искане на БСП.
Няма начин да се измъкнете от всичко това. Вие сега най-вероятно няма да я гласувате сигурно със същите доводи, с които гласувахте тази на Валери Жаблянов. Най-вероятно Вие – мнозинството, ще си запазите Емил Христов, което си е Ваш избор, но то ще покаже само едно: че не сте взели урока за това, че когато се прави грешка, трябва да има някаква форма на извинение, ако не друго, и че следващия път там хората ще бъдат повече. Това ще бъде единственият резултат.
Съжалявам, лично аз съжалявам, че господин Емил Христов стана център на този спор, защото за многото несвършена работа в Министерството на труда и социалната политика той, разбира се, има най-малко вина. Аз лично чисто човешки смятам, че сигурно не е справедливо той да е в центъра на този разговор, но в същото време, когато се направи такава грешка, трябва да има последствия, ако искаме да можем после да погледнем хората в очите, без да ни е срам. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кутев.
Реплики към изказването на господин Кутев? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата провокирана от факта, че се казаха много неистини. В мотивите сте записали, че искате оставката на господин Христов като заместник-председател на Народното събрание поради системно неизпълнение на задълженията, арогантно поведение и уронване престижа на Народното събрание.
Искането за оставка на заместник-председател на Народното събрание изисква сериозна дискусия. Дебатът трябва да се води с аргументи и по същество, а не с провокации и спекулации. Това е един изкуствено създаден скандал, целящ да дискредитира както господин Емил Христов, така и правителството, управляващите, че, видите ли, нищо не се прави по отношение на хората с увреждания, няма чуваемост по отношение на техните проблеми, на техните искания, никой не им обръща внимание, даже не ги допускат в Народното събрание.
Уважаеми колеги отляво, изключително много спекулирате с темата за хората с увреждания и въобще с темата за социалната политика. Играете, както обичайно, присъщо за Вас, по тънката струна на популизма, вкарвайки скандали и провокация. Жертва на тези лъжливи интерпретации стана и заместник-председателят на Народното събрание господин Емил Христов, чиято оставка сега искате, въпреки че още на следващия ден той обясни подробно случая тук, в Народното събрание.
Стана ясно, че не е бил запознат коректно със ситуацията, информацията за визитата на майките на деца с увреждания в Народното събрание не е била представена коректно. Не той е възпрепятствал влизането на майките на деца с увреждания. Въпреки това недоразумение, изкривената информация, господин Христов се извини още на следващия ден тук, от парламентарната трибуна, на майките, които не бяха допуснати в сградата на Народното събрание.
Не мога да се съглася и с оценката, която дадохте на правителството, че нищо не е направено по отношение на децата и лицата с увреждания. Не е вярно, лъжа е, че нищо не е направено през тези години на управление на Политическа партия ГЕРБ!
Може би сте забравили, че именно правителството на ГЕРБ през 2017 г. увеличи значително размера на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане. Въведен беше нов подход, диференциран в зависимост от степента на увреждане, като за децата с най-тежки увреждания – над 90 на сто, месечната помощ за дете с увреждане е в размер на 930 лв., при 240 лв. до 2016 г. За 2017 г. изплатената сума е в размер на близо 162 млн. лв. за 26 266 деца.
Може би пак сте забравили, че в Бюджет 2018 г. по политиките за хората с увреждания има увеличение близо с 81 млн. лв. спрямо 2017 г. Това е допълнителен финансов ресурс в подкрепа на децата и лицата с увреждания. Общо 268 млн. лв. има в Бюджет 2018 г. за хората с увреждания.
От 1 януари тази година увеличихме средствата за месечни добавки за социална интеграция с близо 13 млн. лв. в сравнение с 2017 г., вследствие на увеличения размер на гарантирания минимален доход от 65 лв. на 75 лв.
За 2017 г. осигурихме допълнително близо 16 млн. лв. за продължаване на услугите „Социален асистент“, „Личен асистент“, „Домашен помощник“. С държавния бюджет през тази година е гарантирана устойчивост на тези социални услуги, от които хората с увреждания, децата с увреждания имат нужда. Общият ресурс за социални услуги по тези важни програми е близо 69 млн. лв. Ключова роля за насърчаване на социалното включване и на децата, и на лицата с увреждания имат и социалните услуги в общността. За 2018 г. близо с 20 млн. лв. спрямо 2017 г. са увеличени средствата за социални услуги. За периода 2014 – 2017 г. са разкрити общо 124 нови социални услуги с капацитет близо 2000 места.
Реализираните действия и мерки в областта на политиките за хората с увреждания са ясен израз на водената от правителството последователна политика в подкрепа на децата и лицата с увреждания, която ще бъде приоритет и занапред. Имаме желание и ангажименти, визия и стратегия за промени в законодателството за хората с увреждания. Съпричастни сме с проблемите на децата и лицата с увреждания. Разбираме трудностите, които ги съпътстват. Стараем се да им помогнем. Водим диалог. Има работни групи в Министерството на труда и социалната политика за промени в законодателството.
С конфронтация, инат и лъжи, уважаеми колеги отляво, политики не се водят, а с диалог, разбиране и реални решения.
Оставката, която искате, на заместник-председателя на Народното събрание, господин Емил Христов е неоснователна. Тя е плод на изкривена информация и недоразумение, в което, за съжаление, вкарахте и майките на децата с увреждания. Много бързо и лесно използвате ситуацията, за да създадете поредната провокация в Народното събрание. Този сценарий ни е познат.
Инструментариумът, с който си служите – спекулации, провокации, изкривена информация, е част от целенасочените Ви усилия за дестабилизация на правителството и уронване престижа и авторитета на Народното събрание. Категорично възразяваме против исканото предсрочно освобождаване на господин Емил Христов от поста заместник-председател на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Ние, от парламентарната група на ГЕРБ, ще гласуваме „против“. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Реплики?
Господин Кутев – първо.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Ангелова, твърдите, че сме подали некоректна информация към господин Христов, но, тъй като аз я подавах, знам, че не беше некоректна.
Разбирам ситуацията, в която той се намираше. Нямаше друг заместник-председател, той изпълняваше функцията тук на председател и докато натискаше копчето, всъщност трябваше да говори и с мен. В това време, както вече казах, колежката тук прекъсваше нервно и се обръщаше, защото ѝ пречех да си чете. Защото тя имаше много важна работа – трябваше да си чете текстовете в това време, а пък аз ѝ пречех. Тази ситуация, за съжаление, на мен не ми върши никаква работа. В смисъл това, че беше неприятна ситуацията и че той най-вероятно не е разбрал всичко, което съм казал – сигурно е така. Това не значи, че съм подал некоректна информация. Дадох му цялата информация, която трябваше, и освен това специално му подчертах, че чисто колегиално правите грешка, че това не бива да става.
Това нещо не беше някаква инсценировка от страна на БСП, с която искаме да Ви попречим. Това беше опит да изчистим лицето на Народното събрание, което, както казах, във Ваше лично лице не излезе да говори с тях. Ние искахме да излезем, за да им покажем, че тук в залата, освен госпожа Ангелова, има някой друг, който е готов да говори с тях. Вие не излязохте тогава, не излязохте и вчера.
Всички тези неща, които ми цитирахте, че числата тук, ами, госпожо Ангелова, това трябваше да направите. Защо не отидохте да се видите с тях и да им ги разкажете? Защото в края на краищата, ние затова искаме оставката. Защото Вие не излязохте да говорите с тях. Защо не излязохте Вие? Ами, защото Ви е страх. Защото, ако излезете и им разкажете тези неща, те ще Ви кажат другите. Защо не ги чухте?
Вчера, снощи беше протестът пред Народното събрание. Бяхте ли на него? Онзи път на 18-ти беше пак пред НДК. Бяхте ли на него? Ами, не бяхте. Ето, затова искаме оставката, защото Ви нямаше.
Да не говорим за цялата тази теза, какви лъжи сте били чули. Какви лъжи сте чули от мен? Какво излъгах от всичко, което казах дотук? Не само, че не съм лъгал, казах Ви неща, които, за съжаление, в момента се опитвате да замажете. Именно, и с това приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Именно това всъщност е нещото, което е проблемът, че Вие не решавате проблемите, а ги замазвате за пореден път. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кутев.
Следваща реплика?
Заповядайте, господин Гьоков.
Гледах дали няма от друга парламентарна група, за да редуваме репликите.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, замервате ни тук с пари, колко много сте направили за хората с увреждания. Само че аз, без да разводнявам нещата, искам само на няколко конкретни въпроса да ми отговорите в дупликата.
Първо, кажете ми защо на осмата година от управлението на ГЕРБ Вие вече имате някаква визия за хората с увреждания? Защо не излязохте на протеста на хората с увреждания – нито на първия, нито на втория, и не ги приехте в парламента да им кажете колко много пари сте похарчили за тях и колко много сте направили за тях? Защо на тези хора не им обяснихте, защо не ги пускате в Народното събрание и казвате, че сте се извинили, ама с половин уста. Трябваше да ги приемете, да им кажете колко много сте направили и те да видят това, и да Ви благодарят, за което. Отговорете на тези въпроси, госпожо Ангелова.
Може би ще отговорите и на въпроса: защо след като толкова много сте направили, премиерът Борисов се просълзи и с умиление каза, че за тези хора трябва да се направи нещо за тях, чак на осмата година от управлението му.
Да Ви цитирам ли тук Красимира, която напуска държавата, защото толкова много сте направили за нея, че тя отива да си лекува детето в друга държава, и която казва: първо, този кризисен пиар ми дойде малко в повече и аз лично бих помолила премиера да ми се извини лично на мен и в мое лице на родителите, на майките на деца с увреждания, че си позволи такова снизходително отношение към мен, и в мое лице и към майките, за които говори там за шествие-протест.
Не всичко е пари, уважаеми колеги от ГЕРБ! Иска се и малко отношение. Прави са хората с увреждания, когато на фланелките са си написали: „Системата ни убива“! Не ги убивайте! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Трета реплика ще има ли?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, взимам реплика, за да кажа нещо, което Вие вероятно ще се притесните да кажете, по повод на въпросите, които бяха отправени по Вашето искане.
Моля Ви в отговор на Вашето изказване, в дупликата, да почертаете, че веднага, когато се разбра в пленарната зала, че има такова събитие, Вие бяхте при господин Цветанов и излязохте заедно с господин Цветанов, и точно на входа се случи въпросният дебат по отношение на допуска.
Моля също така да обясните на колегите от парламентарната група на БСП да прочетат Правилника, защото ние точно на вратата коментирахме на какво основание, какъв е точно достъпът. Моля Ви, аз в реплика няма как да развия такава теза, няма да се изказвам.
Но защото се дискутира и във Вашите мотиви, и във Вашето изказване, категорично искам да почертая, че от трите норми, където имаме допуск на участие на граждани или на неправителствени организации, те са или в заседание на комисия, с разрешение на председателя на комисията, или горе на балкона, с решение на Народното събрание. Такава форма по Правилника, която си мислите, че има – среща с избиратели, и то с протестен надпис, нещо, което се регулира от Закона за събранията, митингите и шествията (шум и реплики), и Вие добре като юристи би трябвало да отделяте двете хипотези, и да знаете, че има охранителна зона около всяка една институция, и правилно е действал и началникът на охраната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Това беше трета реплика.
Дуплика – госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, ние от парламентарната група на ГЕРБ не се страхуваме, не сме се крили.
На въпросния ден, когато разбрахме, че има протест на майките на деца с увреждания с господин Цветанов излязохме да се срещнем отвън. Тогава видяхме Вас – на самия пропуск. Тогава Вие направихте скандала и провокацията.
Не е вярно, че ние сме глухи по отношение на проблемите, на исканията, на политиките за лицата и децата с увреждания.
Господин Гьоков, аз пари от трибуната не съм раздавала. Не съм замервала никой от трибуната. Изнесох фактите такива, каквито са. Може би Вие се страхувате от факта, че по време на управлението на ГЕРБ парите за лицата и децата с увреждания са с пъти повече, откогато Вие управлявахте през 2014 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, прекъсваме за почивка.
Половин час почивка.
В Клуба на народния представител има ученици, деца и самодейци от читалище „Иван Вазов – 1972“ от Берковица. Ще ни поздравят по случай Първи май.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме с разискванията по оставката на господин Христов.
Имаше заявка за изказване от господин Гърневски. Заповядайте.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, вземам думата, тъй като в мотивите за искане на оставката беше споменато и моето име с думи, които съм изрекъл от тази трибуна в една декларация на Политическа партия ГЕРБ. Много ясно, много точно бяха прочетени тези думи от онази декларация. И днес, към тази секунда лично аз няма да се разгранича от нито една от тези думи. В тях беше концентрирано всичко онова, което опозицията и по-точно Българската социалистическа партия правеше цяла година – от формиране на правителството и на този парламент до пролетта на тази година. Всичко това е записано, има го в протоколите, в стенограмите, в медиите. Трябва да Ви припомня, че никой от Вас не е опровергал нито една от тези думи никъде, така че те са истина и съществуват.
Когато в началото на тази година видяхте, че това не върши никаква работа на опозицията, че всичко, изразено с онези думи, не върши никаква работа на опозицията, Вие сега напролет сменихте тактиката на опозиционно поведение и засвирихте на тънката струна за социалната политика, представяйки партията Ви за социално справедлива и единствена, която може да въздаде социален мир и справедливост в тази страна. Започнаха да се леят крокодилски сълзи. Ще изброя няколко пункта, не всичко, например „виждате ли как младите хора по време на прехода, напуснали страната“. Ами как очаквате, другарки и другари, дами и господа, да бъде по-различно след 50-годишния тайфун?! През 1989 г. вместо червено, развято бяло знаме на фалита, опустошена държава, фалирала държава, празни магазини…
Спомняте си Лукановата зима – студена, гладна, тъмна. Спомняте си денонощните опашки по магазините. За парче хляб родителите с децата си стояха в колите си пред магазини и хали, за да чакат парчето хляб за другия ден. Е как тези деца, мръзнали в онези коли, в онези нощи, ще стоят тук?! В същото време държавата фалирала, партията богата, приватизации, банки, кризи… Това сме го повтаряли, за да не казвате, че се повтарям. Бедна държава, българската комунистическа номенклатура – богата, 95% от икономиката и възможностите за развитие на тази държава в нейни ръце. И какво очаквате? – Тези млади обикновени българи да стоят тук, да Ви аргатуват ли? Те имат спомена от преди 100 години, отпреди Първата световна война, когато техните дядовци отиват на Запад, за да учат, да се образоват, връщат се в България, строят фабрики, градове, строят една модерна демократична България, която в довоенната 1939 г. е първа на Балканите по икономическо състояние. Това е известно.
След това дойде армията на миризливия казашки ботуш…
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място): Какви глупости говориш!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски, по темата!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …конфискува всичко, изби хората, изби елита и управляваше 50 години, докато дойде следващият фалит.
Тези млади хора ще се върнат тук, когато се образоват, когато се замогнат и когато са сигурни, че в България няма посткомунистическа номенклатура, която управлява съдбините на този народ. (Силен шум и възгласи в „БСП за България“.)
Неслучайно веднъж казах – „Кога ще бъде чист въздухът в тази зала?“
ПРЕДСЕДТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски, моля Ви!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Когато младите се върнат, когато има чист икономически климат за развитие, госпожо Председател. Нищо лошо не съм казал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така съм съгласна, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Точно така, благодаря Ви.
Да Ви поздравя за блестящата реч снощи! (Възгласи: „Ееее!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Говорите за пенсиите – защо нямало достатъчно пари за двойни, тройни, петорни пенсии. Ами хайде да припомня на по-възрастните от Вас тук, че при фалита през 1989 г., когато отвориха пенсионния фонд, той беше занулен. Откъде ще дойдат тези пенсии, за които Вие агитирате и лъжете хората?!
Говорите, че заплатите били ниски. Ами комунистическата номенклатура управлява 95% от икономиката на тази страна! Стига сте експлоатирали тези хора! Вземете и им увеличете заплатите! Жан Виденов каза, и то преди 20 години, че сте „чорбаджии изедници“. Той Ви го каза, не аз. (Силен шум и възгласи в „БСП за България“.) Стига сте яли този народ! Стига сте му пили кръвта!
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място): Госпожо Караянчева, виждате ли какво говори този човек?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има процедура по начина на водене.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Използвате едно техническо недоразумение, за което водещият тогава председател се извини. Ние всеки ден в парламента виждаме, че влизат много и най-различни хора. Вие сте свидетели, както и всички ние – и по балконите, и в кулоарите.
Аз не съм бил депутат 2014 г., но си спомням…
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): Как си спомняш тогава?!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Спомням си от телевизията, от радиата – колко много хора искаха да влязат в българския парламент, и то от всички прослойки. Толкова много хора искаха да влязат тук и да Ви потърсят сметка, на управляващите, че Вие не можехте да излезете навън! Дори един бял автобус не можа да Ви извози от този площад! Това спомняте ли си? Спомнете си. (Силен шум и възгласи в „БСП за България“.)
Няма да бъда многословен, но ще си върна за демагогията, която продължихте на тънката социална струна. Вчера – 1-ви май, Международен ден на труда. Как празнуват 1-ви май комунисти в България?
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България от място): По темата!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Преди, в комунистическия режим, пеят: „На крак о парии презрени, на крак, о роби роби на труда, потиснати и унизени, ставайте срещу врага!“. Двадесет и осем години обаче след комунистическия режим на 1-ви май 2018 г. прииждат леви пенсионери в София на шопинг протест. (Реплика от „БСП за България“: „Кажи го това на Борисов!“.) За борба ги надъхват соцмилионери начело с другарката „Техноимпекс“. (Силен шум и възгласи в „БСП за България“, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Това изобщо не е по темата!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Ето я темата, приключвам с нея. Това е отговор на онова, което четохте за мен.
Вчера партията развяваше демагогски знамената…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По социалната тема, господин Гърневски!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …развяваше демагогски знамената, че е социална, честна, справедлива, но поразровиш ли ѝ ти делата, ще видиш, че е арогантна, нагла…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Гърневски, моля Ви!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …и особено крадлива! (Възгласи в „БСП за България“: „Ууууу!“.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Неслучайно днес, уважаема госпожо Председател, тук се обсъжда оставката на господин Христов. Защото за подобни нарушения, които допуснахте Вие преди малко – такива лица като господин Гърневски, които не си знаят мястото, да въвеждат езика на омразата, да обиждат, да обиждат българския пенсионер, както господин Христов обиди хората с увреждания, затова се искат оставки! И това ще стане перманентно, госпожо Караянчева, защото Вие не го прекъснахте навреме! Не допускайте повече това в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това към мен ли е, господин Иванов?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Да, към Вас е! Не допускайте преждеговорившият да обижда българските граждани и народните представители, защото ще стане тенденция искането на оставки на председатели на Народното събрание за подобни действия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Иванов, господин Гърневски е народен представител, както всички народни представители в залата на Четиридесет и четвъртото народно събрание.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (встрани от микрофоните): Говори с езика на омразата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Той представлява определена група от избиратели и има право да се изказва. Направих забележка на няколко пъти, така че нямате основание да ме упреквате.
Предварително за изказване се беше записала госпожа Таскова, още преди почивката.
Докато госпожа Таскова дойде на трибуната, ще Ви информирам, че днес на балкона са деца – ученици от Второ основно училище „Христо Смирненски“ – град Берковица. Нека да ги поздравим (ръкопляскания), както и гости от Културен клуб на пенсионера – квартал „Каменица“, община Велинград! (Ръкопляскания.)
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Уважаеми колеги народни представители! Слушах много внимателно дебата и бях провокирана да се изкажа. Искам да Ви припомня едно изречение от встъпителната реч на лидера на Българската социалистическа партия при откриването на Четиридесет и четвъртото народно събрание: „Нека в политиката да има морал“.
Точно това искам да Ви кажа и аз днес: колеги, нека да има морал в политиката, защото оставаме с усещането, че Вашата работа тук е просто някак режисирана. При някакви случаи се вадят едни речи отпреди 30 години и в подходящ момент трябва да бъдат казани. Всички казуси в държавата се решават по този начин.
Днес ние не трябва да говорим въобще да бъде ли искана тази оставка или не – на Емил Христов, като заместник-председател. Повярвайте ми, че хората с увреждания не са дошли пред Народното събрание, целейки да бъдат превърнати техните проблеми в поредната политическа дъвка между БСП и ГЕРБ основно, а са целели да бъдат чути, да бъдат решени техните проблеми и най-накрая някой да започне да работи за тях.
За пореден път от „Воля“ Ви призоваваме за конструктивизъм, за прагматизъм. До момента този дебат струва на българския данъкоплатец над 100 хил. лв. и нищо съществено и конкретно не беше казано. Всяка парламентарна група заяви своята позиция и начина, по който ще гласува. Нека да започнем да правим нещо реално и наистина да подобряваме живота на хората.
Държа да Ви припомня още нещо важно. За ГЕРБ са гласували 1 милион 147 хиляди; за БСП са гласували 955 хиляди. Това са личности, колеги. Това са индивидуални личности. Това не е просто избирателна маса. Тези хора очакват решения най-вече от Вас – двете парламентарни групи, с най-голяма подкрепа в обществото, а не поредни думи, приказки и изказвания, които струват пари.
Ние ще подкрепим всички такива решения. Питате: какво ще направи „Воля“? За пореден път Ви молим: нека да започнем да работим и нека наистина да има морал в политиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Реплики към изказването на госпожа Таскова? Не виждам.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам с изказването си да не задълбоча днешния скандал, защото по един повод, с един факт – два скандала.
Първият е в деня и няколко дни след това за това, в което се обвинява господин Христов, и вторият скандал – днес. Това правят от БСП вече повече от една година – всеки ден скандал, всеки ден ексцес, всеки ден клатене на управляващата коалиция, на управлението, на правителството. Това е стахановският подход по въпроса – всеки ден скандал.
Тук нямат нищо общо проблемите със социално слабите, с унизените, онеправданите, болните, засегнатите в каквато връзка от БСП се опитват да привлекат дебата или още веднъж да се чуе: ние сме социални, ние се грижим за тези хора, което, разбира се, не е вярно. От друга страна, пък и преди малко изказалите се от ГЕРБ се опитаха да вадят доводи и да правят съждения в този смисъл.
Случилото се пред входа на Народното събрание с недопускането на родителите на децата с увреждания е само повод, то няма нищо общо с днешния дебат, със същността на онова, което се случва, с онова, което става от дълго време насам.
Трябва да отбележа, че БСП имат ноу-хау, имат стара традиция, имат големи успехи в свалянето на хора от ръководството на Народното събрание. През далечната 1992 г. – първи случай, беше свален тогавашният председател на Народното събрание господин Савов. Не му правя оценка, не се опитвам да говоря добро или лошо за него, но той беше председател на Тридесет и шестото народно събрание. Тогава имаше една социалистка Миленова, която заплашваше, че щяла да излезе на трибуната и да му зашлеви шамар.
После беше свален господин Герджиков. Няма да давам оценка и на господин Герджиков, няма да се впускам в подробности, да припомням хубаво или лошо от неговото председателство.
Трети случай – с господин Главчев. Тоест за девет народни събрания трима председатели са били свалени от БСП, като се има предвид, че през половината от тези девет народни събрания председател е бил член на БСП, тоест БСП са управляващи. Забележителен успех! Може би три от четири или пет.
Сега искам да мина към същността на моето изказване – да говоря за институцията, за парламентаризма. Това, което се прави от БСП, е дестабилизация на институцията, това е удар срещу парламентаризма. Те са умеели да го правят и го правят и в този момент. И в това Народно събрание те имат успех. Трябва да го признаем. Това Народно събрание започна при голям дефицит. В това Народно събрание не влезе като народен представител госпожа Цецка Цачева – два пъти председател на българския парламент, с голям опит, с традиция и с невероятен авторитет. Не искам да подценявам другите двама председателстващи това Народно събрание – господин Главчев и сега председателстващата Народното събрание, но друго щеше да бъде, ако тук беше госпожа Цачева, защото в политиката константността е много важно нещо. Тя е и стабилност освен всичко друго. Тук ГЕРБ направи своята политическа и политологическа грешка, и това е най-големият успех на БСП в едногодишното до този момент управление – беше разклатена институцията. Господин Главчев беше свален от поста, с което БСП осъществи пробив и този пробив беше разширяван по-нататък. Този пробив доведе и до сегашния случай – искане оставката на господин Христов.
Ако ГЕРБ не се бяха огънали, тогава „Обединените патриоти“ бяхме категорични в това отношение: хора на това ниво в институциите не се дават току-така, защото някой решил, че някой, председател на Народното събрание или друг от висшето ръководство, му бил неудобен и лош.
Председателят на Народното събрание е първият човек в държавата! В Народното събрание той е пръв между равни. Казвам банални политологически истини, но тези неща трябва да си ги припомним. Всеки от заместник-председателите е втори между равни. И това е едър дивеч – да бъде отстрелян, в политологически смисъл, това се прави и в момента. Хак им е на ГЕРБ. Защо трябваше да бъде свален от поста господин Жаблянов? Това беше ответна реакция на онова, което стана с господин Главчев.
И сега отново ГЕРБ връща. Отново ответна реакция, защото беше свален господин Главчев. Това става традиция и оттук всичко се обърква. Страда кой? Страда парламентаризмът, страда държавата, страдаме всички ние. На вече близо 30-ата година от началото на така наречените промени или на така наречената демокрация в България в сегашното издание нищо ново под слънцето. Играем си на сваляне, на качване, нагоре, надолу, този, онзи, този не ни харесва – хайде, набързо… Това нещо го виждаме, като че ли става и в Европейския съюз, в западни държави, където се намира цаката на някой неудобен за нещо, но явно такова е времето. Хайде ние, българите, понеже сме по-напред като че ли в много отношения, да не допускаме такива грешки.
Ще се върна на нивото на БСП и леко ще ги обсъдя за поука и на ГЕРБ, и на управляващите. Виждате колко константни са те по отношение на висшето си ръководство. Я се замислете, отпреди 30 години кога е свален току-така, на бърза ръка някой от председателите?! Прави се пленум или конгрес. Не стават тези неща в БСП. (Реплика от „БСП за България“.) Да, тук представителят на Комунистическата партия ми казва: партия с традиции.
Само един председател и то пак на редовен конгрес, с избори си отиде господин Миков. Иначе председателите на БСП си отиват по обективни причини, съображения, поради отиване на работа на по-важна служба и ниво – господин Станишев отиде в Европейския съюз, и така нататък.
Относно константността в отношенията помежду ни – това да не се дават хора курбан, ей така – това е моето обръщение към ГЕРБ – говори, че всички нападнати в последно време и от нас членове на БСП в качеството им на депутати, че имат текущи производства в прокуратурата, биват защитавани тук миг по миг, час по час, ден по ден вече година и нещо при безспорни прегрешения, при безспорни укорими деяния – изказани, изречени думи, и няма мърдане. Така се прави, господа от ГЕРБ!
Ще кажа и друго. И Вашата партия – Вие от ГЕРБ – не бихте били така стабилни и толкова дълго време в действителността, ако нямахте един изключително отговорен и важен подход: стоите зад Вашия председател и така трябва да бъде от самото начало на ГЕРБ, та до този момент. Може би това трябва да бъде образец по отношение на всички Ваши членове – партийци. Тук членове на ГЕРБ бяха разпъвани от Народното събрание. Един, двама си отидоха по причина на този лековерен и твърде фриволен подход, друг за малко оцеля между нашите редици.
Завършвам с думите: да бъдем парламентаристи. Това не е лесно нещо. То се учи ден по ден, час по час, година след година, мандат след мандат. Сигурно това е висша квалификация в обществото. Който е бил тук, минал е оттук, той трупа знания, парламентарен опит. В това отношение отговорността вече не е само на управляващите. Отговорността за парламентаризма и нивото на парламентаризма е отговорност на всички – и на управляващи, и на опозиция и не бива да се правят дребни политически заигравания с цел извличането на конкретни, малки, дребни, днешни или утрешни ползи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики?
Заповядайте, господин Велков, за реплика.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Аз бих искал с Ваше съдействие да върнем дебата по зададената тема съответно с приетия преди три часа дневен ред, а той е искането за оставката на господин Емил Христов. Тук слушахме подробни анализи за 1-ви май, слава богу, че вчера беше 1-ви май. Нищо не чухме за Априлското въстание, а в цялата страна се честват годишнини на пленумите, за които господин Шопов говори, не стигнахме само до птичките и пчеличките на господин Шопов. В тази връзка Ви моля: да се върнем към дебата и да дебатираме искането на оставката и мотивите към нея.
Представители на ГЕРБ се опитаха тук да кажат, че нещата не са били така. Напротив, аз бях там на самия скандал, имаше скандал, имаше подход, за който, виждате ли, бил виновен началникът на охраната. Дайте, господин Шопов, както Вие говорите, да му кажем, че се освобождава поради преминаване на друга работа и да минем към неговата оставка. Защо обсъждаме оставката на господин Христов?! Защото той е бил председател в отсъствието на госпожа Караянчева и е отговарял за всичко в това Народно събрание.
Беше проявена, ще кажа аз, дискриминация към тези хора, които бяха оставени на слънцето – някои от тях с помощни средства, да не могат да влязат в Народното събрание, където всеки би могъл да влезе, който иска, независимо по каква причина.
Господин Кирилов се опита да каже: „Вижте, по Правилника те не могат да влизат“. Ето ги горе – пенсионерски клуб от квартал „Каменица“, половината от тях са с увреждания. Хайде, сега да кажем, че не могат да влизат. Благодаря Ви, госпожо Председател. Бъдете живи и здрави! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика? Не виждам втора реплика.
Дуплика, господин Шопов? Няма.
Продължаваме с изказванията.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Секунда, нека да приключим с колегата, с изказването и после процедурата. (Шум и реплики.) Ами, вече му дадох думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Добре, а ако няма право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви! (Шум и реплики.)
Добре, изчакайте, господин Стойнев, просто колегата беше тръгнал. Какво има толкова сега за възмущение? По-спокойно!
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За съжаление, за пореден път ставаме свидетели на едно и също: използва се един обществено важен проблем, за да се трупат медийни пиар дивиденти от двете големи политически партии. За съжаление, единственото, за което трябваше да говорим тук, до момента се говори страшно малко. Очаквам всеки момент да чуя за „Техноимпекс“, след това за оградата, а ДПС ги няма в залата – сефте.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Как да ни няма? Тук сме.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Аз искам да Ви кажа, че се върти спорът дали е трябвало да допуснем хората с увреждания в залата и, както каза господин Кутев, поне в Народното събрание – благодаря Ви. Както каза господин Кутев, поне някой да ги изслуша. Ами, тези хора ги слуша постоянно кой ли не, а никой не им помага.
Аз може би щях да се поддам на лицемерието на колегите от БСП, ако преди шест месеца същите тези хора не бяха пред Народното събрание отново.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Ние бяхме тук.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Не, Вие господине, Вие не бяхте при тях…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: …Единствените, които ги поканиха в Народното събрание и успяха да им осигурят допуск, бяхме ние от „Воля“. (Шум и реплики.)
Ние първи се срещнахме с тях, след което на нашата среща с представителите на хората с увреждания…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: …ни обявиха, че те са имали предложение за Законопроект, който е от три години, и нито една политическа сила не го е припознала. След като излязоха от срещата с нас, те се срещнаха с представители на БСП. Не знам какво им обещахте, но тези хора обявиха, че понеже БСП са по-голяма политическа партия, шансовете им да бъдат чути техните проблеми този път са по-големи и те ще се доверят на Вас. След пет месеца тези хора отново са тук.
Сега, като решим трябвало ли е да се осигури допуск или не, какво ще направим? След нови пет месеца просто ще подсигурим това, че тогавашният заместник-председател или председателят на Народното събрание ще ги допусне в Народното събрание и техните проблеми няма да са решени. Според мен вместо два часа да спорим за абсолютни глупости, ако ние бяхме разговаряли за проблемите на хората с увреждания, щяхме да сме им много по-полезни.
Сега искам да се обърна – понеже целият този долен и гнусен цирк се прави само защото отзад има десетки камери и защото всички Вие можете да си направите достатъчен медиен пиар, към българските граждани и именно благодарение на тези камери да им кажа: уважаеми български граждани с увреждания, тези хора тук няма да Ви помогнат, защото за тях е много по-добре след пет месеца отново да се произведе някакъв скандал и да могат още 2 – 3 часа да спорят в залата, и да ходят после цяла седмица по медиите да обясняват как трябва да искаме оставката на заместник-председателя на Народното събрание.
Мен ме е срам да се наричам „народен представител“ и, слава богу, никога няма да се нарека „политик“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Христов.
Реплики към изказването на господин Христов? Няма реплики.
Господин Стойнев, заповядайте за процедура.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да успокоите страстите.
По покана на парламентарната група на БСП в момента има среща с хората с увреждания. Тази среща протича в момента и на нея присъстват и господин Цветанов, и госпожа Дариткова, и госпожа Светлана Ангелова. Нека те да присъстват, когато продължим дебатите. Предлагам 30-минутна почивка, така че да приключи тази среща, която е изключително конструктивна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, само да Ви кажа, че по Правилник няма как да уважим Вашата процедура. (Шум и реплики.)
Ако каже залата, да я подложим на гласуване, но по Правилник няма как да уважа Вашата процедура.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вярно е, че по искане на парламентарна група няма как да се даде почивка половин час след края на предишната, но Вие може да дадете такава, изхождайки от обстоятелството, че в момента председателите на парламентарните групи на БСП и ГЕРБ плюс екипи от техни народни представители разговарят с хората, именно заради което искаме тази оставка. Струва ми се, че наистина е разумно да дадете тази почивка и когато приключи тази среща, да продължим с дебатите. Нищо няма да загубим от това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В нарушение на Правилника, давам 15 минути почивка. Само не знам дали колегите няма да изтеглят искането за оставка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме.
Тъй като наруших Правилника и дадох нерегламентирана почивка, надявам се да не ми искате оставката, господин Стойнев?!
Продължаваме с разискванията.
Заповядайте, господин Христов. (Шум и реплики. Голям брой народни представители продължават да влизат в залата.)
Квесторите, моля, подканете колегите по-бързо да заемат местата си. Петнадесет минути вече минаха. (Шум и реплики.)
Колеги, моля по-бързо да заемете местата си в залата.
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Христов, уважаема госпожо Дариткова, уважаема госпожо Ангелова и уважаеми господин Цветанов, бяхме долу в Огледална зала и се надявам това, което чухте, поне малко да Ви трогне, поне малко да Ви разчувства. За съжаление, дълбоко се съмнявам в това. Затова ще Ви кажа едни истини, а те са това, което чухте долу.
Първо, хората с увреждания не са виновни, че са се родили или са придобили увреждане, не са виновни, че са родени в България.
Второ, искате или не искате, тези хора са част от българското общество.
Трето, под благочестивия мотив, че искате да изчистите фалшивите инвалиди, ще отнемете и малкото останали средства на тези хора. Бих сравнил това нещо със социо геноцид. Между другото, диктатурите действат доста по-толерантно към тези хора, отколкото Вие – или ги отстраняват бързо и безболезнено, или им осигуряват един екзистенц минимум за нормален живот, но в никакъв случай тези хора не са оставени на бавно и мъчително унищожаване.
Четвърто, спрете с лъжата, че в България има един милион инвалидни пенсии. Ако отворите сайта на НОИ, там ще видите, че всъщност цифрата е наполовина. Това, че Вие определяте едни 30 лв. като втора пенсия, е доста смешно и не е поведение на истински държавници – да казват, че 30 лв. е сума! Ами сумата за социална интеграция? Знаете ли колко получава един човек с увреждане за социална интеграция? Тридесет лева! Това е същата сума!
Пето, понеже пак точите социалната секира, ще повторя, че искате да ограничите средствата на тези хора до минимум. Имаше изказване на вицепремиера Симеонов, че щели да се индексират пенсиите, след като се случи това нещо. В такъв случай Вие противопоставяте хората с увреждания и ги настройвате срещу пенсионерите.
Шесто, не успяхте да измислите нищо по-умно, освен оценка на работоспособността. Кои сте Вие, за да казвате дали аз мога да работя едно нещо, или не мога да работя? Знаете ли, че мога да сглобя детско бюро? Но там едва ли ще ми кажат, че от мен може да стане дърводелец.
Седмо, в нормалните държави това, което Вие наричате „пенсия“, е социална финансова компенсация за увреждането на човека. С тези пари тези хора не се изхранват, нямат подслон, тези пари са компенсация, доколкото Вие тук ги водите пенсия.
Осмо, знаете ли, уважаеми дами и господа, че всъщност ние сами си произвеждаме много качествени и завършени инвалиди с пътнотранспортните произшествия? Въобще няма да говоря тук за пътната инфраструктура, за старите коли, за купените шофьорски книжки. Ние самите си създаваме инвалиди. Не казвам „хора с увреждания“, защото махнахме думата „инвалиди“, но Вие ги правите инвалиди, не ги правите хора с увреждания.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кои „ние“?
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Вие – управляващите! Това сте Вие. (Смях, оживление, възгласи „Хей!“ от ГЕРБ, единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
Девето, напълно съм убеден, че трябва да се направи реформа! Господин Цветанов, господин Христов, госпожо Дариткова, госпожо Ангелова, бяхте долу в залата, тези хора имат много ясни и точни искания. Те Ви ги повториха пак. Госпожа Ангелова се изказа за парите – колко пари сте давали на хората с увреждания. Въпросът не е в парите въобще, въпросът е да има реформа и да има желание за дебат в обществото между хората с увреждания и Вас. Да се гледа в границата не на един политически хоризонт, на един мандат.
Ще завърша така: не се притеснявайте от хората с увреждания. Те са най-изстрадалата, най-мизерстващата и най-наплашената група от българското общество. Те надали ще успеят да Ви противодействат по какъвто и да е начин, защото в крайна сметка Вие надали се плашите от куцо, кьораво и сакато. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Реплики?
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Колега Христов, това всичко – първо, второ, трето, четвърто и пето, е вярно, всичко е вярно, обаче за всичко това трябват пари. А къде са парите? Парите, както всички знаят, са в джобовете на свръхбогатите хора. Няма защо да се усмихвате. Сега ще Ви кажа нещо, от което ще Ви замръзне усмивката. Парите са в джобовете на свръхбогатите хора в България и никой не иска да ги вземе от там! По време на тройната коалиция, ръководена от Българската социалистическа партия, беше въведен плоският данък, от Вас беше въведен плоският данък, който напълни джобовете на олигархията и затова сега в бюджета няма пари. Защо не го отменихте?! (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Кой управляваше тогава? Какво се смееш? Управлявахте Вие, Вие въведохте този разбойнически данък, антисоциална данъчна система, с която обрахте народа, с която напълнихте джобовете на олигархията!
Откъде идват парите, госпожо, която ми се усмихвате?! Откъде идват парите в джобовете на Румен или на Георги Гергов? Откъде са парите? Пак от тази порочна данъчна система и на всички останали. Защо не я отменихте тогава? Вие я въведохте, за да им напълни джобовете и сега в бюджета да няма пари за това, за което Вие говорите.
И няма нищо смешно, защото това, което Ви казвам, е истината! И Вие не сте социална партия, а сте социаллиберална партия. И не защитавате интересите на хората на наемния труд, а на всякакви, какви ли не, погледнете ги там – зелени, червени, мигранти и прочее, и прочее, цялата ви социалистическа група в Европейския парламент с това се занимава, но не и с това – главното! Не сте социалисти, не сте и няма да бъдете! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП. Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, Професор Станилов.
Доктор Дариткова – втора реплика.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Христов! (Продължаващи шум и реплики.)
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Защо пък Вие не отменихте плоския данък?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Разбирам Вашата емоция. Аз съм лекар, преди да стана политик! И ще бъда лекар, и винаги съм се старала да проявявам съпричастност и разбиране.
Аз не откривам проблемите на хората с увреждания сега. Аз съм се старала в лично качество и с възможностите, които съм имала и като лекар, и като политик да решавам един или друг проблем, защото лекарят вижда очите на своите пациенти, той разсъждава с образи, той знае проблемите на хората, на които се старае да помогне.
Смятам, че тук в контекста на разговора, който водим, с искането за оставка на господин Христов, Вие ни обвинявате в липса на човешко отношение, обвинявате ни в липса на съпричастност, обвинявате ни, че не искаме да водим диалог с хората с увреждания. Категорично възразявам и не приемам такива обвинения.
Винаги ли сме били на разположение? Да, ние носим своята отговорност за това, че не може да се решат всички проблеми.
Виждаме, за съжаление, че сред хората с увреждания няма единно становище. Дори и Вашите точки, изброени тук, са взаимно противоречащи.
Днес хората с увреждания, с които се срещнахме благодарение на Вашата активност, казаха, че парите са достатъчно, но се харчат неефективно. Казаха, че организацията е лоша. (Шум и реплики.) Казаха, че смятат, че ТЕЛК-овете трябва да се закрият.
В същото време чуваме изказвания за това, че парите са недостатъчни.
Всички тези различни виждания са обект на нашето желание да постигнем чуваемост и консенсус, преди да вземем конкретните решения.
Да, трябва да се вземат бързи политически решения. Ние се ангажирахме днес с това. Трябва обаче да постигнем такъв максимален обществен консенсус, че да няма отново недоволни и протестиращи по една или друга тема.
Поели сме такъв ангажимент, повярвайте ни! Но пак казвам: няма как да ни обвинявате, че сме бездушни и безчовечни. Напротив, ние гледаме проблемите в очите и търсим конкретни решения. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Дариткова.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Госпожо Дариткова, къде видяхте отношение? Защо изтеглихте Вашата прословута реформа? Защото тя щеше да ограничи процента на основното заболяване, от което автоматично падат и сумите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защо? Защото така искате – геноцид върху хората с увреждания. Това е геноцид върху хората с увреждания.
Ще Ви дам един пример колко неефективно си харчите парите. (Силен шум и реплики от ОП.)
Госпожо Председател, когато говоря, мисля, че трябва да направите забележка на колегите? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Знаете ли, че за помощни средства давате 50 милиона на година? Това знаете ли го? Това е тема, която съм зачекнал много отдавна. А знаете ли, че с 10 милиона ще си направите един завод в България и Вие ще си правите помощните средства, и за 10 години ще спестите 480 – 490 милиона. Това знаете ли го? Не го знаете! Ето как се разходват нормално парите.
След като наливате пари в една нереформирана система, колкото и пари да наливате, те никога няма да стигнат. Така че: да, Вие сте бездушни! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Христов.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато говоря по тази тема, се вълнувам много. Това не е тема, която да ми е чужда, извън мен. Винаги се вслушвам в това, което казват другите хора.
Преди повече от година един политик, който още не е обременен с пороците на системата, припомни всеизвестна европейска истина. Тя гласи, че степента на цивилизация на едно общество се измерва не с това да предоставиш на хората с увреждания помощи, не с това да им даваш пари, а да създадеш такива условия, че тези хора да се чувстват пълноценни граждани на своето общество. Днес на срещата се разбра – със своя достоен труд и с разгръщането на своя талант.
Преди седмица обаче хората с увреждания и техните семейства протестираха с тениски, които крещяха: „Системата убива!“ и заради надписа на черните си тениски не бяха допуснати в Народното събрание. Разбира се, вината е на заместник-председателя Емил Христов.
Споделям с всички Вас, уважаеми колеги, защото отлично знам, че хората с увреждания и техните семейства не очакват от обществото нищо повече от това да бъдат равни.
Те искат да бъдат равни. Те не искат подаяния, въпреки че с болка хапят устни всеки ден, всеки ден на своето съществуване, наречено оцеляване. Те са се наслушали на обещания за индивидуален подход и социална интеграция. Извинете ме тук специалистите дето считат, че социална интеграция е безсмислена тавтология. Каква интеграция на хората с увреждания, щом не ги допускат да влязат там, където се правят нормите на тази интеграция? Каква интеграция, когато не ги чуват дори? И те са на улицата с правдата „Системата ни убива!“. Не само в техните очи изглежда, че парламентът го е страх от тази истина. Тази истина не е пожалила един човек с достойна професионална кариера на военен командир и на местен самоуправленец. Когато й се отдадеш, системата убива, господин заместник-председател Христов.
Лично аз подписах искането за Вашето освобождаване с убеждението, че на 18 април Вие станахте основен изразител на една засега отчайваща политика към хората с увреждания и техните семейства – политиката на бездушието. Политика, която не може да отговори на въпроса на една от майките: „Като си замина от този свят, моята дъщеря как ще си плаща тока, хляба и сметките със 144 лв. пенсия?!“
Смятам, че отношението към хората с увреждания на всеки член на нашето общество, камо ли той да бъде политик и управленец, трябва да преминава през сърцето, нещо, което никой тук не иска да го признае. И смятам, че това е европейското разбиране. Това е именно мерилото за цивилизационност и хуманност. И още повече, това е гаранция да не ни убие системата.
Това обаче трудно може да бъде разбрано от политици и управленци, които вярват на охраната да разчете посланията, които се излъчват от обществото. Повтарям, исканията на гражданското общество не могат да бъдат разчитани от охранители. Затова искането за освобождаването на заместник-председателя Христов е справедливо – за да оцелее България и да не я довърши системата на управляващите. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Недялков.
Реплики? Няма.
По начина на водене – заповядайте, госпожо.
Само да видим процедурата с репликите. Нямаме реплики.
Добре и Вие ще получите думата, Професоре.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (Воля): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Държа да Ви прочета какво всъщност разглеждаме днес: „Проект за решение за освобождаване на заместник-председателя на Народното събрание Емил Маринов Христов.“ Всичко друго в тази зала се чу, само не и аргументи „за“ да бъде той освободен или против това.
Когато Ви помолих по-рано за конструктивизъм, дебатът струваше над 100 хил. лв. на българския данъкоплатец – в момента струва над 400 хиляди.
Госпожо Председател, Вие няма как да знаете кой какво ще каже от тази трибуна, но моля Ви, прекъсвайте изказвания от рода на притчи и всякакви лирични отклонения, които не са в темата на дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Таскова. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Професор Станилов, заповядайте. (Шум и реплики.)
Продължаваме с дебатите.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Думата иска господин Емил Христов – заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! След срещата с хората в зала „Огледална“ трудно се говори. За съжаление обаче, истините трябва да се казват и понеже продължихме две седмици, включително и току що да занимаваме обществото с една неистина, не казвам лъжа, защото може да се асоциира с нещо друго, казвам неистина – трябва да говоря. Аз се опитах да кажа няколко думи за истината веднага след този неприятен случай. За съжаление, до момента продължаваме да чуваме неистини.
Направих справка, като се интересувах как се е процедирало още от времето на председателя Георги Пирински, председател Цецка Цачева, председател Михаил Миков. Това не е единственият случай, в който хора са искали да влязат в сградата на Народното събрание и са ограничавани в достъпа си от охраната. Някои от тях са спазвали изискванията на охраната, привеждали са се в такъв вид, какъвто охраната препоръчва и са влизали. Други са оставали отвън и тогава народните представители са се срещали с тях. Кое е общото обаче? Общото в случая е, че почти всички са се съобразявали. И още нещо, няма председател до този момент, който да е отменил решение на охраната. Нещо, което Вие очаквахте и изисквахте от мен.
Всъщност какво чухме днес многократно и в мотивите на две места е записано, че българските граждани – хора с увреждания, повече от час чакаха пред сградата на парламента да бъдат допуснати. Не споря, значи Вие повече от час сте крили от мен, че има граждани, които са спрени от охраната. Защото дори и господин Кутев каза, че той ме е уведомил, докато водя заседанието. Е, как тогава охраната е изпълнявала мои разпореждания, след като аз съм чул от господин Кутев един час и повече дори след като тези хора са спрени?!
Нали правилно разсъждавам, господин Кутев? Да, така е.
Добре, защо аз не бях информиран, след като всички Вие сте знаели, че тези хора са спрени от охраната? Какво сте целяли с това? Какво сте търсили? Защо ги използвахте и ги карате да стоят там?
Обаче истината може би е малко по-различна, колеги. В 13,35 ч. са допуснати пет души в сградата на Народното събрание. В 13,37 ч. се срещат с господин Кутев и са спрени от охраната, защото охраната спазва Правила за вътрешния ред, които съществуват не от вчера. Последните, по които работи охраната, са утвърдени от господин Миков, а те са разработени на едни други правила преди него.
И въпреки моето желание по някакъв начин да говоря с началника на охраната, защото председателят на парламента има право да промени решението на началника на охраната, независимо че до този момент никой не го е правил, на мен не ми беше дадена тази възможност – умишлено или не, това вече Вие си знаете. (Шум и реплики.)
В 13,43 ч. Ако… и тук вече става, аз се обърквам. В 13,43 ч. ние говорим с господин Кутев, когато той ми каза, че има хора навън. Добре, един час ли са стояли тези хора, спрени от охраната, или са спрени в 13,43 минути? Кое е вярното, колеги? Кое е вярното от тези неща?! Кой ги е спрял и дали по мое нареждане? Злоупотребихте, ама много злоупотребихте точно с тези хора, което не биваше да правим.
Днес се видя, че можем да разговаряме и с тях можем да търсим някакво решение заедно с Вас. Значи просто трябваше този случай да не бъде използван с политически цели. Този случай трябваше просто да бъде разгледан по друг начин, може би така, както ще го решим утре.
Неприятното в случая е, че веднага след като охраната спира и възпрепятства достъпа е уведомена госпожа Нинова, която отказва да се ангажира със случая. (Реплика.) Да, госпожо Нинова, Вие сте знаели.
Господин Стойнев също е знаел, че има хора, спрени от охраната, и е отказал да се ангажира. Вие, господин Стойнев, се ангажирахте по-късно, когато трябваше да ми се иска оставката.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: (БСП за България, от място.) Не е вярно!
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, това нещо е записано.
Това са фактите, господа, това са фактите. Те могат да бъдат проверени, но не могат да бъдат заобиколени и променени. Фактите, с които Вие използвахте тези хора, за да си направите някаква своя политика и аз се безпокоя, че утре отново те ще бъдат използвани, за да си правите Вие Вашата политика.
Кой носи отговорност обаче за това използване? Кой носи отговорност? Кой ги заблуди? Кой разпространи, че охраната е действала по разпореждане на председателя, в случая аз? И днес го чухме от тази трибуна, че едва ли не аз съм разпоредил, а стана ясно от Вашите изказвания, че аз съм научил много след като охраната е спряла хората. Така ли се прави политика?! Значи, Вие пишете мотиви, без да проверите фактите. Осемдесет души, колеги, сте се подписали под тези мотиви. Може ли някой да каже кое е истината? Може ли някой да каже дали наистина са чакали един час, след като са спрени, или да вярваме на видеозаписите?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: (БСП за България, от място.)Да!
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вече Ви чухме, господин Гьоков.
Уважаеми народни представители от БСП, мисля, че все пак някой трябва да се извини. (Шум и възгласи: „Еее!“ от „БСП за България“.)
Не на мен. Аз съм Ви простил. Някой трябва да се извини на хората, които Вие употребихте. Някой трябва да се извини! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) И на всички онези българи, които Вие заблудихте, за да използвате точно този случай за партийни цели. Извинете се, колеги, за да Ви олекне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Реплика? Заповядайте за реплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Христов, аз съм изумен от това, което чух – абсолютно е възмутително. Вие току-що бяхте на срещата на хората с увреждания и гледахте много благо. Не Ви ли е срам?! Нямате право да заемате това място след това изказване. Преди това не бях сигурен – сега съм сигурен. Това е полицейщина в тежък вариант. (Възгласи от ГЕРБ.)
Не е добре някой, който и да е във властта, да го излъчва. Нито едно от нещата, които казахте, не е вярно, нито че не сме искали. Има си ред. Редът е – отивам при охраната. Охраната не ги пуска. Като не ги пуска, викам шефа на охраната. Идва шефът на охраната, казва защо пак не ги пуска. Като не ги пусне шефът на охраната, идвам при председателя на Народното събрание, в случая госпожа Караянчева. Нея я няма. Обикалям всички зали, всички стаи където има заместник-председатели – няма нито един, защото единственият, който беше там – Валери Жаблянов, го бяхте свалили преди това, и оставате Вие. Оставате Вие, идвам при Вас, казвам Ви какъв е проблемът.
Тук отгоре сигурно в записите може да излезе, че Ви казвам „извинявайте“. Колегиално Ви казвам, че това е грешка, след като Ви обясних какво става. И Вие излизате в момента и ми казвате, че аз съм го направил нарочно. Кое направих нарочно?! Защо днес не го казахте, имахте среща с тях? Защо тази реч не я изнесохте долу пред тях?! По същата причина, по която след това Ангелова ни изнесе нейната реч пред тях. Нейната реч не отиде при тях, Вашата реч не отиде при тях, стои тук. Защо? Това е абсолютно скандално, абсолютно е скандално! И се извинявам, но дали сме политизирали…
Защо ще Ви се извинявам? (Реплика.) Ти може да не се извиняваш, защото не те знам кой си, ела да се обадиш оттук, за да мога да те репликирам. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
Резултатът от цялата тази работа, господин Христов, е, че аз имах съмнение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев, дръжте се пристойно!
АНТОН КУТЕВ: …дали трябва да Ви искаме оставката преди това – сега нямам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата.
АНТОН КУТЕВ: Сега нямам и то не за друго, а заради начина, по който реагирате, защото той показва пълната несъстоятелност като личност, която имате. Извинявам се, че трябва да го кажа. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кутев.
Изчакайте, господин Христов, реплика имаше господин Шопов.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Аз преди малко се опитах да Ви говоря политологически, да Ви говоря благо, да се опитам да изгладя противоречия в това най-висше място в България, наречено Българско народно събрание, да Ви припомня случки, да станем повече парламентаристи. То наистина е скандално от това, което слушам като позиция и както одеве говори – целта на БСП отново е постигната – днес стана скандал. (Реплики.)
Моят въпрос към господин Христов e: господин Христов, а защо се извинихте? Аз това се чудя. Преди малко изложихте една хронология на събитието, в която не виждам никакво Ваше прегрешение, грешка, проблем в поведението Ви. Извинява се онзи, който е виновен, който е направил грешка.
И виждате, господин Христов, Вие признавате грешка, но те продължават! Те не разбират от извинения, явно! За тях извинението е слабост, както в много други случаи. Затова сега съм по-остър към Вас, господа от БСП. Ако продължим така да признаваме грешки и, господин Цветанов, да даваме курбан хора, за което говорихме одеве, което се случи на няколко пъти тази последна една година, ще има искане за следващи оставки и това ще ескалира. Може би много скоро ще има искане и за оставката на сега председателстващата ни Народното събрание. (Шум и реплики от „БСП за България”.) Защото, ако това искане за оставка е искане за оставка на господин Христов, то много скоро имаше друга оставка, която успя, което им хареса на БСП, много им хареса. Както Ви казах одеве, това беше най големият успех.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: И неслучайно от ДПС си нададоха гласчета за оставката на господин Явор Нотев…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …образец за юрист, образец за парламентарист със своя морал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Защо? Защото посетил Русия. Можете ли да си… (Народният представител Павел Шопов говори встрани от микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, времето, времето изтече – две минути! Ако искате, ще Ви дам изказване после. Благодаря Ви, господин Шопов.
Трета реплика – заповядайте, господин Христов. (Народният представител Станислав Станилов иска лично обяснение.)
Лично обяснение? Ще Ви дам.
Заповядайте – трета реплика, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми хора с увреждания, уважаеми деца с увреждания, уважаеми родители, баби, дядовци на деца с увреждания… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Христов, репликата трябва да е към господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Да, знам. Добре.
Уважаеми господин Христов, извинявам се, че системата ни убива! (Ръкопляскания от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Христов, заповядайте за дуплика.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз Ви предлагам да приключим вече с... Много е неприятно всичко това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На микрофоните, господин Христов, малко по-високо!
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кутев, ние с Вас действително говорихме. Ако Вие бяхте добронамерен, щяхте да помолите за няколко минути, за да отида да разговарям и да решим въпроса с Вас заедно, там, на място. Да, защото моментално след като тръгнахте, господин Цветанов, госпожа Ангелова са потърсили хората, но Вие вече сте им обяснили, че аз не ги допускам. Защо не бяхте добронамерен? Просто трябваше да изчакате да затворим заседанието, да го закрием, и да се срещнем всички заедно с тези хора, така както го напрахме днес.
С това нещо ще спра, но се надявам такива грозни сцени повече да не сътворяваме.
На кого се извиних, господин Шопов? Извиних се, защото ние показахме – и аз тогава го казах оттук, от тази трибуна – на българския народ, не само на тези хора, на всички показахме едно грозно лице на българските политици – не аз, не Вие, всички ние заедно, изопачавайки нещата, изкривявайки ги, използвайки ги по един недостоен начин! В такава ситуация мисля, че всеки един от нас трябва да може да каже: да, ние сбъркахме, аз сбърках, и да се извини. И ако утре отново се получи такава ситуация, нека всички заедно да се извиним, нека да не се нападаме, нека да протегнем ръка и на тези хора, и на всички като тях, а не да ги използваме недостойно! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Лично обяснение – професор Станилов и Вие. (Шум и реплики от народния представител Антон Кутев.)
Добре. Заповядайте, господин Кутев, после професор Станилов. (Шум и реплики.)
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател… (Шум и реплики.) Не е бил първи, защото не съм го споменавал. Господин Станилов не е споменаван от мен. (Реплики от народния представител Данаил Кирилов.)
Има Правилник, господин Кирилов. Вие, предполагам, че знаете Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Припознал се господин Станилов, ще му дам и на него лично обяснение.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: По личното ми обяснение за пореден път – господин Христов, наистина не го очаквах. (Шум и реплики.) Не, не е реплика, лично обяснение е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Лично обяснение.
АНТОН КУТЕВ: Не очаквах, че ще съм виновен за това, че съм Ви казал това, което трябва. Аз подходих по реда, както трябва, най-добронамерено. Никой в БСП нямаше никакво намерение да прави скандал тогава. Единственото желание, което имахме, е да направим това, което днес направихте. Само че Вие тогава не направихте това, което направихте днес, защото го нямаше скандала. Тогава нито господин Цветанов, нито Вас Ви нямаше в онази зала. И това беше проблемът. Аз от две седмици насам повтарям едно и също: Вие бяхте хората, които трябваше да ги извикате и да се видите с тях. Не го направихте, направихме го ние с единствената идея по някакъв начин да запазим лицето на Народното събрание, за да има някакви депутати, които да са се видели с тях. (Възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ.) Когато бяхте известени за това, Вие вместо да… (Шум и реплики.) Дори не ги допуснахте. Вие не ги допуснахте!
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ, от място): А защо не изчакахте? (Шум и реплики.)
АНТОН КУТЕВ: След подробно обяснение резултатът, господа от ГЕРБ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Личното обяснение! Какво е личното обяснение, господин Кутев?
АНТОН КУТЕВ: Лично обяснявам, че за пореден път се опитват да ми изкривят действията и че аз съм направил всичко възможно по най-добре намерения начин да чуем тези хора, да видим какво искат и какви мерки ще вземем, че днес показахме, че това може да стане, но днес това стана само по една-единствена причина и тя е, че всъщност ние вдигнахме скандал. (Шум и реплики.) В резултат на скандала Вие станахте социално чувствителни. Без този скандал нямаше да направите нищо – нито преди една година да го направите, нито преди две седмици, нито днес щяхте да направите нещо, ако днес не беше този скандал. Така че съм горд, че Ви исках оставката, защото това е довело поне до малко размърдване в депутатските мозъци на мнозинството. (Ръкопляскания от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Професор Станилов, заповядайте за лично обяснение.
После, господин Кирилов, ще Ви дам думата за процедура.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Припознах се за лично обяснение от… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Припознал се е. Господин Станилов ще обясни.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Припознах се за лично обяснение в крясъка на Антон Кутев срещу мен, че никой не ме е знаел и кой съм аз, там като стоях, та оттук извика това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Давайте по същество.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Колега Кутев, понеже с Вас се познаваме доста отдавна, понеже с Вас се познаваме и по лице, и на приказка доста отдавна, да Ви напомня кой съм. Аз съм този, който гласува срещу въвеждането на „плоския данък“ и се изказа от трибуната. Аз съм този, който гласува срещу приватизацията на Българския черноморски флот и се изказа от трибуната, и цялата партия „Атака“ гласува „против“. Аз съм този, който Ви казва, че Вие, откакто предадохте лидера си Жан Виденов, не сте социалистическа партия, а сте социаллиберални предатели на интересите на трудовия народ… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Професор Станилов!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: …на интересите на хората на наемния труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, с какво сте лично засегнат от изказването?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И с олигархията във Вашите редици Вие няма да излъжете никого! Вие няма да излъжете никого, защото, както Ви напомни и Спас, макар че всичко това, което изприказва, нямаше особен ефект, значи, Спас Ви каза, че – как Ви нарече Жан Виденов? – „чорбаджии изедници”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Професор Станилов, моля Ви, ще Ви отнема думата!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Такива са и Герговци, и Румен Овчаровци!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, професор Станилов!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: И аз се чудя на онези хора, които стоят във Вашите редици, които наистина са социални хора, които са леви хора, какво правят там, в партията на „синята кукувица“, която иска да снесе…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Станилов!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: …яйца в червеното гнездо? Това питам аз, не друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Станилов, моля Ви! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Моля Ви!
По начина на водене – господин Кирилов. (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви, като взимате думата, да се изказвате по същество, защото започват процедури по начина на водене и ще Ви прекъсвам.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, процедурата ми по начина на водене е насочена към Вас. Не водите равно дебата! Давате без основание думата за лични обяснения и за процедури. В резултат на това неравенство, госпожо Председател, голяма част от ораторите вече изпаднаха в заблуждение. Те казват, че ние сме спорили наравно с БСП. Моля, като председател, да уточните колко изказвания имаме? Ние имаме две изказвания – едното, което е на Ангелова, и другото, което беше изказване на заместник-председателя, чиято оставка искате. По този начин… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По този начин, госпожо Председател, давате възможност да се манипулира и парламентът, и публиката! От две лъжи колегите искат да произведат истина и успяват. Колегите от „Воля“ се заблуждават, че ние дори говорим и че опонираме, а ние не опонираме! Вие оспорихте дори фактите, които са на видео, и говорите, че хората са държани час.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
По начина на водене, господин Кутев, заповядайте – към мен.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Изцяло към Вас, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Чакам с нетърпение.
АНТОН КУТЕВ: Поне две основания имам.
Първото от тях, разбира се, е, че в Правилника, който Вие като мнозинство сте приели, изрично е записано, че личното обяснение се дава, ако е споменат депутата лично и поименно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз Ви дадох думата за лично обяснение.
АНТОН КУТЕВ: Между другото, аз не говоря за моето лично обяснение…
Добре де, аз ли сега говоря, или Вие говорите? Вие нямате право да ме прекъсвате отзад, докато говоря. (Шум и реплики.)
Освен ако не съм направил това, което направи господин Станилов, защото тогава трябваше да го прекъснете. Мен не, а него да. На него трябваше да му вземете думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прекъснах господин Станилов. Ако бяхте наблюдателен, щяхте да видите.
АНТОН КУТЕВ: А сега по повод на това как се дава лично обяснение. Лично обяснение се дава, когато е засегнат лично и поименно. Когато приемахме Правилника на Народното събрание, аз бях един от хората, и групата ни, които искахме да пише: „или поименно“. Само че Вие не го приехте. С Ваше настояване остана „лично и поименно”. Господин Станилов не беше споменаван нито лично, нито поименно. Между другото, имах предвид съвсем друг човек от техните, но те очевидно всичките като чуят, че са безименни, се припознават, за което се извинявам. Нямах предвид съвсем всички хора от тази част на залата, само някои, но нямате право да използвате тази процедура, защото нарушавате Правилника. А това е недопустимо! (Ръкопляскания от „БСП за България”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Днес за втори път нарушавам тогава Правилника, защото дадох 15 минути почивка в разрез с Правилника.
Кой иска думата още?
Господин Цветанов, за изказване? (Шум и реплики.)
Професор Станилов, Вие искате думата или? (Шум и реплики.)
След малко по начина на водене ще Ви я дам.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми гости, разбрахме, че сте от Велинград. Поздравяваме Ви, но се извиняваме за това, на което днес станахте свидетели като поведение на народни представители!
Колеги, загубихме ценно парламентарно време. Водим един абсолютно ненужен дебат за оставката на Емил Христов. Ние от парламентарната група на ГЕРБ стоим твърдо зад Емил Христов и няма да позволим подобна агресия, подобни опити за разделение или подобни опити за омраза, която всявате, колеги от БСП, ежедневно в българския парламент или в обществото.
Колеги, намалете тази омраза, намалете това противопоставяне! Нищо не печелите нито Вие, нито парламентът, нито народните представители, а още по-малко хората, които са дошли като посетителска група от Велинград, за да гледат как работят народните представители. Представяте ли си какво ще бъде усещането на тези хора сега, когато се приберат по родните си места? Тях сигурно ги интересува в момента дали действително политиците в България ще допуснат да има волфрам във Велинград. Ние казваме: не, няма да допуснем. (Шум и реплики.) Това е, което ги интересува. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И начинът, по който си направихте тук целия този сценарий отпреди една седмица и повод да поискате оставката на Емил Христов, повярвайте, това нито има някакъв смисъл, нито Ви носи някакъв дивидент. Това не Ви носи никакъв дивидент!
Днес в рамките близо на един час ние разговаряхме точно с хората, които имат свои близки с увреждания. И Вие видяхте колко бяхме конструктивни и се стараем действително да има диалог, защото знаем, че от диалога може да се решат проблемите на хората, а не да си прехвърляме: тези управлявали толкова, тези управлявали по-малко, тези не направили нищо, тези искат да съсипват и системата да убива.
Разбира се, че от всичко това, на което ние сме свидетели през тези години – и на комунизъм, и на преход, действително всеки един може да направи подобен извод, че системата е убивала. Но нека като народни представители да направим всичко възможно да имаме реален диалог.
И това, което направихме като предложение на тази среща, е да може в рамките на тези десет дни да могат представители от всяка една парламентарна група със своите експерти, повтарям – експерти, да участва в този дебат. Говорихме с министър Петков – също е отворен, и той е в постоянен контакт с тези хора и водят разговори, за да може действително да видим къде можем да направим законодателните промени, да видим къде можем да намерим допълнително финансов ресурс. Но това става с икономика, това става с политики, а не става с противопоставяне и не става с омрази.
Просто, моля Ви, колеги от БСП, разберете, ние сме длъжни да Ви отговорим по начина, по който Вие се държите, но ние не искаме да влизаме в този дебат, защото знаем, че това не е силата на ГЕРБ и силата на парламентарното мнозинство заедно с „Обединени патриоти“ и, разбира се, тези политически сили, които подкрепят добрите политики за България. Защото тук мога да кажа и за „Движението за права и свободи“, и за „Воля“, които също подкрепят политики, които са в интерес на държавата. Вие също сте подкрепяли, но търсите винаги конфронтацията. Моля Ви, нека да намалим тази конфронтация, защото това няма да доведе до някакъв резултат.
Благодаря и само мога да заявя категорично: парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи Емил Христов и няма да позволим един такъв сценарий, един подобен сюжет, който си начертаха БСП, да им се сбъдне. Няма да Ви се сбъдне, защото това не е обективно и не е удачно! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Реплики? Няма.
Изказване – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искането на оставката на заместник-председателя на Народното събрание Емил Христов е принципно решение. В него няма нито лично отношение, нито желание от страна на БСП да се организира поредният парламентарен скандал. Не желаем! Нямаме време, нито хората искат да слушат обяснения за правилници, режим на допуск и прочие подробности, с които се опитвате да си измиете ръцете и дори с началника на охраната, че едва ли не той е виновен за този скандал, който се случи тук.
Има три, подчертавам, принципни причини.
Първо, Народното събрание е на хората, а не на депутатите, не е на администрацията, включително то е и на хората с увреждане. Затова се нарича „народно“. В какво го превръщаме? В затворена институция, в елитарно място, крием се зад някакви правила. Обидно е и това е недопустимо. Не можем да се държим в тази сграда като бюрократи в канцелария. Това не е канцелария. Поведението Ви е удар срещу парламентаризма.
Второ, поведението спрямо хората с увреждания. Това, че те не са допуснати тук, говори само за едно – те не са допуснати и в държавата като цяло. Техните проблеми не са допуснати и това Вие го усетихте днес, чухте го и от тях, и това държание, което продължавате да демонстрирате тук в пленарна зала, е изцяло недопустимо, особено от тези хора, които бяха долу и чуха какви са техните проблеми.
Трето, с искането на тази оставка чисто политически искаме да кажем за пореден път на ГЕРБ: грешите! Непрекъснато допускате грешки – грешки, които струват прекалено скъпо на хората с увреждания, на пенсионерите, на майките, на онкоболните. Да изреждам ли всички засегнати от липса на политика – реална и дългосрочна?
Колеги от ГЕРБ, Вие на практика сте в изолация. Вие стигнахте дотам сами да се затваряте. Вие се пазите от българските граждани и Вие се пазите от хората. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие бягате от проблемите на българските граждани. А когато едно управление не решава проблемите на хората, какъв е смисълът от него?
Колега Христов, Вие като бивш член на Българската народна армия, трябва да сте човек на честта. Вие днес чухте хората и проблемите им. Вие трябваше реално да се извините за това, че бяхте на неправилното място, в неправилното време и взехте грешното решение. Вие дължите този отговор! Вие трябва сам да си подадете оставката, а не да се стига до гласуване!
И накрая не забравяйте: в залата на парламента сме същите хора, каквито са тези и отвън. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Няма.
Закривам разискванията. (Народните представители от ДПС напускат пленарната зала.)
Подлагам на гласуване
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за освобождаване на заместник-председателя на
Народното събрание Емил Маринов Христов
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Емил Маринов Христов като заместник-председател на Четиридесет и четвъртото Народно събрание на Република България.“
Гласували 189 народни представители: за 71, против 118, без въздържали се.
Предложението не е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Колеги, постъпило е на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предложение да се проведе изслушване на министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков относно напредъка по приоритетните пътни проекти.
На основание чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изслушването да се включи като точка втора от Програмата на Народното събрание на 3 май 2018 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 143, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, правя процедура за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-82, внесен от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители на 30 ноември 2017 г., на максималния срок, предвиден в Правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Моля, гласувайте по така направената процедура.
Гласували 118 народни представители: за 117, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА КОМИСИИ.
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям Проект за решение за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Емил Серафимов Тончев за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред“.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, предстои ни да разгледаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, но тъй като има доста доклади за четене, ще продължим утре.
Утре – редовно пленарно заседание от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,52 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Юлиан Ангелов
Слави Нецов