Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Стоян Мирчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добро утро, колеги! (Звъни.) Има кворум, откривам заседанието.
Колеги, ще Ви прочета Програмата за работа на Народното събрание за 9 – 11 май 2018 г.:
1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет на 17 април 2018 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – Общ проект, изготвен от Комисията по земеделието и храните, въз основа на приетите на първо гласуване на 19 октомври 2017 г. законопроекти. Вносители са Йордан Апостолов, Борис Ячев и Христиан Митев на 5 септември 2017 г.; Запрян Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители са Светлана Ангелова и група народни представители на 5 април 2018 г. Приет на първо гласуване на 25 април 2018 г.
4. Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по бюджет и финанси на 3 май 2018 г.
5. Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие. Вносител е Министерският съвет на 20 април 2018 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация. Вносители са Искрен Веселинов и група народни представители на 26 април 2018 г.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители са Искрен Веселинов и група народни представители на 27 април 2018 г.
8. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2017 г. Вносител е Съветът за електронни медии на 30 март 2018 г.
9. Парламентарен контрол.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 168 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 39.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, днес отбелязваме Деня на Европа – ден, посветен на мира и обединението на европейските народи, ден, в който за пореден път заявяваме своята решимост да продължим да отстояваме принципите, положени в основата на обединена Европа. Днес всички ние имаме повод за основателна гордост, защото през последните месеци България не просто се утвърди като отговорен, надежден член на Европейския съюз, но даде своя значим принос в дебата за бъдещето на общия ни европейски дом.
Вярвам, че и занапред българските парламентаристи ще работят усърдно за гарантиране мира, свободата и просперитета на Европа. Сега Европа е България. Тук се дискутират важни за всички европейски граждани теми, търсят се и се намират най-удачните решения – решения, които са продиктувани от желанието на всички европейски народи за по-спокойното и по-сигурно бъдеще на децата ни. Защото именно децата и младежите са тези, които са най-сигурният гарант и упование за единството и целостта на Европейския съюз.
Уверена съм, че всеки един от нас ще продължи да работи и да влага своята енергия, за да допринесе за постигането на общите ни европейски цели: мир, стабилност и просперитет.
Честит празник, колеги! (Ръкопляскания.) Благодаря.
Декларация от името на група.
Госпожо Грозданова, заповядайте.
Да минат декларациите и ще пуснем ал. 3, разбира се.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес честваме 9 май – Деня на Европа, в който през 1950 г. френският християндемократ, министър и два пъти министър-председател на Франция – Робер Шуман, прочита Декларацията, останала завинаги в европейската и световната история.
С нея Франция подава ръка на победена Германия и предлага многовековната вражда между двете държави да бъде погребана и заменена със сътрудничество. Така чувството на реваншизъм е заместено с желанието за европейско единство, основано на равноправие и зачитане на интересите на всички. Този исторически акт замени войните на стария континент с мир, враждите – с помирение и сътрудничество, а икономическата катастрофа, предизвикана от Втората световна война – със стопански възход. Европейският проект от неговото начало до днес без съмнение е най-великият мирен проект на човечеството.
Парламентарната група на ГЕРБ изразява своята почит и признание към всички, работили за постигане на мечтата на редица поколения българи – да видят България, наредена като равноправен член на семейството на свободните европейски народи.
Днес искаме също да припомним, че на 7 май 2018 г. се навършиха 26 години от приемането на България в Съвета на Европа като равноправен член. Тогава, с издигането на българското знаме пред Двореца на Европа в Страсбург, символично беше олицетворено началото на завръщането на България в общото европейско семейство. С членството ни в Съвета на Европа нашата страна започна да развива общество, основано на принципите на демокрацията, спазването на човешките права, основните свободи и върховенството на закона – трите стълба на европейската цивилизация.
На същата дата – 7 май, преди 26 години България отново получи покана за асоцииране към европейските общности днес носещи името „Европейски съюз“. Споразумението за това асоцииране беше парафирано още в края на същата година – 1992 г., с което се постави началото на този втори аспект на нашата европейска интеграция.
В резултат на искрените усилия на българското общество за постигането на тази цел през 2007 г. България стана пълноправен член на Европейския съюз – Съюз, основан на принципите на свободата, солидарността и равноправието между европейските държави членки, поставили си за цел установяване на свободното движение на хора, стоки, услуги, капитали и постигането на благоденствие за всички граждани. Това беше наистина исторически момент за нас, а изминатият път дава възможност днес, когато България председателства Съвета на Европейския съюз, да направим равносметка на постигнатото и да си поставим ясни цели за бъдещето.
Политическа партия ГЕРБ винаги е отстоявала и ще продължи да следва евроатлантическите ценности, и ще бъде гарант за членството ни в Европейския съюз и в НАТО.
За изминалите 11 години от нашето членство в Европейския съюз България получи значителна и видима подкрепа за реализиране на многобройните проекти във всички сфери на обществения живот като израз на европейската солидарност. В рамките на три правителства с министър-председател Бойко Борисов работим активно за осигуряване на регионална и глобална сигурност на Съюза, полагаме усилия за добре охранявана и сигурна външна граница, поддържаме финансова и икономическа стабилност, като дори в периода на тежка дългова криза България – посредством строга дисциплина, остана с балансирани макроикономически показатели и устойчива банкова система.
Настоящото първо Българско председателство на Съвета на Европейския съюз ни дава възможност още по-активно да съдействаме за намиране на обединяваща визия за европейското бъдеще, което ние желаем да споделяме както с останалите страни от Европейския съюз, така и със съседите ни от Западните Балкани.
Вярваме, че заедно можем да отговорим много по-успешно на сериозните предизвикателства на нашето време. Надяваме се, че тази позиция споделят както всички политически сили в България, така и българските граждани. В това ние от ГЕРБ виждаме защитата на българския национален интерес. Честит празник! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Грозданова.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес е важен ден – ден, в който прекланяме глави пред несломимата воля и военен подвиг на онези, които сложиха край на най-голямата и най-унищожителната война в историята на човечеството, и спасиха милиони човешки животи. Днес е ден, в който по традиция българите почитат Съветската армия и хилядите, загинали в антифашистката съпротива. Днес е ден, в който гледаме назад към опустошена Европа, но виждаме първите искри на нейното възраждане и единство.
Преди 73 години на 9 май фашистка Германия подписва своята безусловна капитулация.
Преди 68 години на 9 май в Париж Робер Шуман споделя своята идея за ново политическо обединение в Европа, което да направи войната между европейските народи немислима – търсено съвпадение, уважаеми дами и господа, или знак за дълбокия разум на следвоенните политици.
Без 9 май 1945 г., Денят на победата, нямаше да има 9 май 1950 г. – Денят на Европа, и Европа нямаше да бъде такава, каквато е днес! Светът също! Двете измерения на тази дата всъщност изразяват победата на съзиданието над разрушението. Строим или рушим обаче днес?
Изградените след Втората световна война колективни системи за сигурност в света са в сериозно изпитание. Напрежението ескалира въпреки многото думи за свобода, демокрация и мир. Омиротворяването и войната вече звучат, за съжаление, като синоними. Европа също живее в ритъма на новите предизвикателства: бежанска вълна, заплаха от тероризъм, непрекъсната война срещу нормалния живот. Днес има атентати независимо дали си в Москва, Санкт Петербург, Париж, Ница, Стокхолм, Брюксел, Мадрид, Лондон.
България има своето място в тази динамика и според българските социалисти това трябва да е мястото на разума. Този разум тръгва от това най-сетне да оценим достойно и спокойно миналото, да спрем с отричането и дребните вътрешни боричкания. Исторически факт е, че Съветската армия има основна роля за постигането на мира в Европа и в света. Исторически факт е, че мирният градеж, започнал през 1945 г., е успешен благодарение на целенасочените усилия и осъзнатата отговорност на държавите и политиците, независимо от политическия строй.
Днес БСП работи за България като държава, осъзнаваща заплахите, но достатъчно разумна и балансирана, за да не отрича миналото и връзката си с руската страна. Българските социалисти пазим европейската перспектива на България, но също така вярваме, че нагнетяването на омраза, подозрения, негативизъм към руската страна е вредно и опасно, включително и за самата Европа, и за света, защото Русия цивилизационно, духовно, икономически и политически е част от Европа.
Българските социалисти са силен политически опонент на това правителство и ще продължим да бъдем такъв, но още сега заявяваме, че ще работим за единна политика за мястото на България като държава – източник на стабилност не само в региона, но и в европейски мащаб.
Стига идеологически залитания и следване на пропагандни сюжети, независимо какви. Време е за осъзнаване и обединение около национални цели.
Ще завърша с думите, с които Шуман започва своята декларация: „Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят“. Те са актуални и днес.
Нашият призив е: единство в името на България. Винаги е по добре да сведем глави пред разума на историята, дори и да не приемем уроците ѝ, отколкото да плуваме по течението на конфликта.“ Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания и единични възгласи „Браво!“ от „БСП за България“, единични ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Стойнев.
Други декларации?
Имате думата, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Честит празник и от парламентарната група на „Движението за права и свободи“!
Денят на обединена Европа е ден изстрадан, ден мечта от много поколения европейци, особено от миналия век и от милиони, които не дочакаха тази обединена Европа, тази мирна и свободна Европа, в която ние сега живеем и която днес е изправена отново на кръстопът. На кръстопът, защото обединението не е факт, мирът не е трайно постигната цел, просперитетът е за едни, за други – не толкова. Ние трябва да осъзнаваме своята отговорност пред поколенията, които осигуриха този ден, и трябва да вървим по този път.
„Движението за права и свободи“ от деня на своето създаване твърдо стои по европейския път на България, твърдо работеше за реализация на тази българска национална перспектива и продължава да стои в този курс и да отстоява тази наша перспектива.
Но както Европа, така и България днес е изправена пред два факта. Първият е кое доведе до възможността да се създаде обединена Европа; и вторият е как гледаме на този ден: от гледна точка на миналото, от гледна точка на настоящето или от гледна точка на бъдещето? Дори в декларациите днес в българския парламент прозвучаха тези два момента: в Декларацията на ГЕРБ – настоящето и бъдещето, без да се спомене как се стигна дотук, и в декларацията на БСП – акцентът върху това.
Ние бихме искали да кажем, че и двата факта трябва да бъдат отбелязвани. Без Деня на победата, без деня на обединените усилия на народите на Съветския съюз, на народите на Европа до капитулацията на Германия едва ли щеше да се стигне. Без капитулацията, без установяването на мира мечтата за обединена Европа щеше да бъде илюзия. Затова трябва да отбелязваме и двата факта, задължително е пред историята, пред настоящето, пред бъдещите поколения.
Отбелязвайки тези факти, нека се върнем малко назад в историята и да видим всъщност какво представлява мечтата за обединена Европа? Тя е мечта за мирна Европа, Европа, в която няма световни войни, Европа без национализъм, защото едва ли има човек в тази зала, който ще отрече факта, че национализмите в XX век доведоха до двете световни войни. Германският националсоциализъм, национализмите на другите европейски държави доведоха до избухването на двата най-кървави конфликта в историята на човечеството и милионите жертви, които европейските народи дадоха.
Затова никога не бива да забравяме: обединена Европа е отказ от национализмите във вида, в който те противопоставят народите едни на други, разделят хората по етнос и по религия, противопоставят ги и използват това противопоставяне, за да реализират цели, които нямат нищо общо с просперитета на хората, с просперитета на нациите, с просперитета на Европа.
Затова днес „Движението за права и свободи“ казва така: нека вървим по пътя на мечтата на европейските народи, но да не забравяме никога кое противопоставя европейските народи, кое доведе до тези катастрофи, защото днес тази опасност е по-жива от всякога. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цонев.
Декларация от името на парламентарната група на партия „Воля“.
Господин Нецов, заповядайте.
СЛАВИ НЕЦОВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Декларацията на партия „Воля“ по случай девети май ще бъде декларация на благодарността и на мира.
„Сто и десет милиона души от 61 държави воюват на територията на 40 страни в продължение на 2195 дни. Загиват 75 милиона души, 50 милиона са европейци, от които 27 милиона руснаци, 12 милиона са погубени в концентрационните лагери, десетки милиони са изчезнали или тежко ранени. Съзнанието на съвременния човек трудно може да възприеме тази потресаваща статистика, защото зад всяка цифра стоят отделни човешки съдби. Няма толкова силни думи на нито един език, които да обяснят какво са преживели хората по време на Втората световна война. Няма думи, които да дадат определение за цената на човешкия живот, няма и мерна единица за патриотизма.
Ние от „Воля“ смятаме за абсолютно недопустими опитите на днешния ден да бъдат използвани като пореден повод за разделяне на обществото Ден на победата ли е или Ден на Европа? Няма такава дилема, колеги. За всеки е ясно, че без победата на 9 май над хитлерофашистка Германия нямаше да има никакъв Ден на Европа. Нека никой не се опитва да засенчи паметта на героите с пропаганда. На този ден можем само да се поклоним и да замълчим.
В една от най-популярните руски песни се пее: „Славеи, не тревожете войниците, нека малко поспят“. Милионите смели мъже, жени, деца, дали живота си за спасяването на света от фашизма, спят своя вечен сън, но тяхната смелост и саможертва никога няма да бъдат забравени, затова днес от всяка европейска столица трябва да се чуе само и единствено: „Благодарим!“.
Кръстихме нашата декларация „Декларация на мира“, защото нищо не е възможно, ако той не съществува. Не само в името на милионите жертви, но и в името на собственото ни бъдеще сме длъжни да спрем всеки самозабравил се съвременен политик, който дрънка оръжия и вижда силата на агресията като единствен път за междудържавни отношения. Ако човечеството не е способно да си вземе поука, историята ще се повтори, но в още по-страшен вариант. Това ли искаме за децата си – да загиват на бойните полета, вместо да овладяват науки, да създават семейства и да се радват на живота?! Сигурно това са искали за себе си и онези смели младежи, призовани да се опълчат на хитлеристка Германия, но безразсъдството на един обезумял политически елит в Европа реши съдбата им по друг начин.
Не можем да допуснем подобен погром над човешката цивилизация да се случи отново. Главната мисия на съвременните политици е да пазим мира като най-ценното, което наследихме от XX век, и затова също ще бъде нужен много кураж, независимост и воля, но преди всичко патриотизъм.“
Честит празник! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Нецов. (Ръкопляскания от „Воля“, единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Продължаваме по Програмата за работа на Народното събрание.
На основание чл. 53, ал. 3 от Правилника от името на парламентарната група на „БСП за България“ като точка в Програмата на Народното събрание се предлага да влезе Първото гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за защита от домашното насилие.
Госпожо Желева, заповядайте да представите предложението.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В началото на месец февруари ние от левицата внесохме предложение за допълнение към Закона за защита от домашно насилие с ясното убеждение, че направените от нас промени в българското законодателство ще доведат до реални действия в превенцията и борбата срещу домашното насилие и не е необходимо да се ратифицира така добилата популярност към този момент Истанбулска конвенция.
С предложения законопроект се цели осигуряване на по високо ниво на закрила на лица, пострадали от домашно насилие, като акцентът е поставен върху мярка, която оказва помощ на тези пострадали от насилие и най-вече по настаняването им в кризисни центрове. Предложената законодателна промяна установява изискване Националната програма за превенция и защита от домашно насилие, приемана от правителството, да съдържа като мярка изграждането, поддържането, управлението на такива центрове. В Раздел IV на приетата от правителството в януари месец 2017 г. Програма е залегнала твърде обща формулировка за поддържане на тези центрове, което е твърде недостатъчно. Затова ние предлагаме Законът да установи минимален брой такива кризисни центрове, а именно поне по един във всяка една от областите в страната, като в двумесечен срок Министерският съвет следва да предприеме действия по актуализиране на Програмата и осигуряване на необходимите средства.
Само преди няколко дни господин Борисов заяви като недостатък на едногодишния си управленски период това, че не е успял да обясни на обществото важността на Истанбулската конвенция. В частност за превенцията и борбата срещу домашното насилие аз смятам, уважаеми колеги, че днес можем да поправим тази грешка и да приемете и да допуснете до дневния ред нашето предложение. Сега е времето да покажем, че реално защитаваме правата на българските жени. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Подлагам на гласуване предложението на парламентарната група на „БСП за България“ за включване в Програмата на Народното събрание на Законопроект за допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 854-01-4.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Процедура – имате думата, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, упълномощен съм от името на нашата парламентарна група да обърна сериозно внимание, че правим компромиси с авторитета на Народното събрание, когато се обсъждат ключови законопроекти. Става дума за Законопроекта за допълнение на Закона за кредитните институции. Уважаеми колеги, става дума за определяне на лихвите на 80 милиарда лева спестявания и на хиляди български фирми.
Какъв е проблемът, господин Председател? Проблемът е, че на заседанието на Бюджетната комисия, когато се обсъжда този ключов закон, не дойде нито един представител на Управителния съвет на БНБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гечев…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не дойде, господин Председател,….
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гечев, мога ли да обърна внимание за процедурата?
РУМЕН ГЕЧЕВ: …нито един представител на Управителния съвет на Асоциацията на българските банки, нямаше нито един представител на Министерството на финансите. От БНБ седем членове на Управителния съвет – управител, двама подуправители и още четирима членове, 29 дирекции…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гечев, извинете ме, но Вие използвате процедурата, за да развиете съвсем различна от процедурата теза.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, искам да се обърна към Вас като председателстващ, да предадете и на госпожа Караянчева, че сме стигнали предел, в който в работата на парламента ни унижават…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има друга процедура, моля да спазите нея.
РУМЕН ГЕЧЕВ: ...държавни институции, асоциации, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
РУМЕН ГЕЧЕВ: …започнаха да пращат от осмо ниво хора да обсъждаме ключови проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Искахте думата по процедура, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедура по начина на водене, защото току-що стана нещо странно. Не разбрах каква е тази процедура, която професор Гечев поиска, в която се дискутираше работата на комисия по законопроект, който не е включен в седмичната програма? Смятам, че повдигането на въпроса по този начин е абсолютно недопустимо.
Ако колегата има някакви възражения по отношение на начина на работата на Комисията, той би следвало да обсъди това с председателя на Комисията. Още повече, разгледани по същество, тези възражения са абсолютно неоснователни, защото, доколкото разбрах от колегите от Комисията по бюджет и финанси, точно с този аргумент е било отложено обсъждането на въпросния законопроект.
Странно е, господин Председател, по време на пленарно заседание, по време на дискусия по седмичната ни програма и по точките от дневния ред, ние да обсъждаме конкретни виждания за работата в комисия. При това тук не идва реч за принципни възражения, а за такива, които нормално биха могли да бъдат включени в дебата по съответната точка. Струва ми се, че господин Гечев се опитва по някакъв начин да предвари дебат, който все още не е започнал. Това също е недопустимо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Отново за процедура.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От нашия колега професор Румен Гечев беше повдигнат един важен въпрос. Що се отнася до буквата на нашия правилник, процедурата, и дали съдържанието на неговото изказване се вмества точно в тази буква, смятам, че няма нужда да го обсъждаме и господин Кирилов можеше да си спести изказването.
Въпросът е, че комисиите са част от работата на Народното събрание – те са Народното събрание. Това какво става в комисиите, няма как да бъде предмет на внимание само в отделната комисия, когато засяга такъв гигантски въпрос, какъвто повдигна професор Гечев.
Струва ми се, че процедурата, така както Вие я интерпретирате, представлява чисто техническо занимание на трибуната, което би следвало да няма никакво отношение към съдържанието на нашата работа. Не е такъв смисълът на Правилника, уважаеми господин Председател.
Моля, когато се повдигне въпросът за процедура по начина на работа, да не го разглеждате в онези букви и запетайки, които са изписани в Правилника, а да гледате парламентаризма в неговата пълна цялост.
Съжалявам, че по този начин трябва да се обръща внимание върху въпрос, който е по-важен откъм съдържателната си страна, отколкото откъм буквата в Правилника. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
Благодаря за репликата, господин Кирилов.
Господин Председател, смятам, че малко по-широк поглед върху дейността на Народното събрание и прилагането на Правилника няма да е във Ваша вреда. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Искам само да Ви кажа, че достатъчно широко гледам на Правилника до момента, в който започне да се използва за други цели. Не мога да приема това, което казвате – че в случая съм допуснал нещо, което не е било достатъчно ясно по Правилника. Мисля, че достатъчно дълго изчаках професор Гечев да развие тезата си.
Отново по начина на водене.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Да, господин Председател, тук чух две предложения, които много ми харесаха, и се надявам, че Вие ще ги възприемете.
Първото е процедурите да се възприемат по-широко – в случая по съдържанието им, а не по процедура. Макар че самото наименование „процедура“ означава точно процедура. Неслучайно Правилникът е Закон и там е казано по какъв начин, кога и по каква теза могат да се вземат процедурите.
Както и предложението на колегата Цонев – да прехвърлим Бюджетната комисия в пленарната зала, да провеждаме тук заседанията, за да може Вие да вземате участие по това кой присъства или не на Бюджетна комисия, и по съдържанието.
Изказването на господин Гечев беше некоректно. Разбирам го. БСП си търси причина да не подкрепи този закон (ръкопляскания от ГЕРБ) и намери причина, защото миналата седмица в Бюджетната комисия не присъстваше ресорният по Закона подуправител. Но, забележете, това не е вярно! Имаше директори на дирекции, имаше обсъждане по съдържанието и, забележете, уважаеми дами и господа, беше отложено гласуването и продължаването на дебата за тази седмица, за да може в него да се включи и ресорният подуправител и да се получат отговори на всички въпроси, както и да се даде възможност… (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Професор Гечев, моля Ви!
МЕНДА СТОЯНОВА: …на БСП, осмисляйки отговорите на тези въпроси да гласува „за“ този законопроект. Това е по съдържанието, господин Председател, така че ще Ви моля да спазвате Правилника и да не давате процедури със съдържание, в които биха могли да се съдържат неверни твърдения, и от тази висока трибуна, пред камерите тези неверни твърдения да стават достояние на цялото общество с цел манипулиране. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Лично обяснение на процедура не мога да Ви дам, професор Гечев. Извинявам се. Лично обяснение не мога да дам от процедура. Нека да продължим по-нататък. (Шум и реплики.)
Можете по процедура, но се страхувам, че отново ще заеме малко по-различно място в процедурните разглеждания. Така че Ви моля, нека да продължим. Ще имате достатъчно възможности да се изкажете.
Господин Кутев, заповядайте по начина на водене.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, взимам процедура по начина на водене, защото това се случва не за първи път. Не разбирам по коя част и кой текст на Правилника Вие твърдите, че по процедура не може да се даде лично обяснение. В Правилника изрично е записано, че то се дава, когато народният представител е засегнат лично и поименно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: В изказване.
АНТОН КУТЕВ: Процедурата е изказване. Ние нямаме друга форма. Кой е казал, че процедурата не е изказване? Тя не е мълчание. Тя не може да бъде друго. Според мен нямате никакво основание да отказвате личното обяснение. Аз в процедура мога да наговоря невероятни неща за Бойко Борисов, примерно. Няма да ме спрете и няма да спазим Правилника ли? Или няма да дадем възможност някой колега да отговори, ако взема да говоря за господин Цветанов, каквото си помисля, в тази процедура. Естествено, че трябва да има право на отговор. Така че, нямате основание да отказвате личното обяснение само заради това, че е процедура, стига то да отговаря на Правилника. Просто няма логика в това, а то се случва вече седми-осми път, затова взех думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Тълкувам Правилника така, както е записан, но той би могъл да бъде променен по Ваши предложения.
Продължаваме работа – ще Ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 1 до 8 май
2018 г.:
Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции. Вносител е народният представител Менда Стоянова. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси като водеща комисия.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи от Валентин Кирилов Касабов и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и в Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията. Вносители са Вежди Летиф Рашидов и група народни представители. Водеща е Комисията по културата и медиите.
Административен мониторингов доклад за 2017 г. за изпълнението на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите от 2010 – 2020 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, Комисията по образованието и науката, Комисията по здравеопазването, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по културата и медиите и Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Доклад относно Проекта на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидати в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител е народният представител Данаил Кирилов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Вносители са народните представители Цветан Генчев Цветанов, Корнелия Петрова Нинова и Мустафа Сали Карадайъ. Комисията по вероизповеданията и правата за човека е водеща. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по образованието и науката.
Не получихме предложение за мястото на предложението за включване на точката в дневния ред от парламентарната група... Ако няма, аз определям.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Господин Адемов, заповядайте за доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Правя процедурно предложение, във връзка с обсъждане на Проекта в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване процедурното предложение за допуск в залата.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-12, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 2 май 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносител Министерският съвет.
В заседанието участваха: господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, и Петя Малакова – началник-отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика, Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, Никола Абаджиев – председател на Българската асоциация за допълнително пенсионно осигуряване, и представители на синдикални, работодателски и граждански организации.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Лазар Лазаров.
С Проекта на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се въвеждат изискванията на Директива 2014/50/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно минималните изисквания за повишаване на мобилността на работниците между държавите членки чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права, която Република България следва да транспонира в срок до 21 май 2018 г.
Директивата въвежда правила, с които се улеснява упражняването на правото на работниците на свободно движение между държавите членки чрез намаляване на препятствията, създадени от някои разпоредби, отнасящи се до определени схеми за допълнително пенсионно осигуряване.
На ниво Европейски съюз са констатирани пречки пред мобилността на работниците, свързани със схемите за допълнително пенсионно осигуряване в различните държави членки. Могат да бъдат посочени четири основни проблема, които възпрепятстват упражняването на правото на свободно движение: данъчно третиране на трансграничните вноски и трансфери; условия за придобиване на допълнителни пенсионни права; правила за запазване на пасивните пенсионни права; начинът, по който се организира прехвърлянето на придобитите права.
Директивата има за цел да преодолее тези пречки, като подобри условията за придобиване и запазване на допълнителните пенсионни права.
В действащите разпоредби на Кодекса за социално осигуряване липсва законоустановен изчаквателен период, което създава възможност за прилагане от страна на работодателите на необосновано дълги периоди на изчакване, в които новопостъпилите работници и служители и работещите по договор за управление и контрол няма да бъдат осигурявани във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
Във връзка с това със Законопроекта се предлага нормативно определен максимален срок на изчакване – до 6 месеца, след изтичането на който работодателите, в качеството им на осигурители, ще са длъжни, ако осигуряват останалите си работници и служители, да започнат да внасят осигурителни вноски във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми за новопостъпилия работник или служител или за лицето, с което е сключен договор за възлагане на управление и контрол.
В предварителна оценка на въздействието на предлагания законопроект е записано, че със Законопроекта се цели: въвеждане на изискванията на Директивата, която Република България следва да транспонира в срок до 21 май 2018 г. и по този начин да спази поетите от нея задължения по Договора за функционирането на Европейския съюз, като избегне риска от налагане на санкции за неизпълнение; премахване на пречките за мобилността на работниците на пазара на труда в държавите членки; улесняване упражняването на правото на работниците на свободно движение както между държавите членки, така и в рамките на съответната държава; гарантиране и запазване на пенсионните права на всички работници, включително на работниците мигранти.
В същата оценка е записано още, че заинтересованите страни са следните:
1. Лицата, които полагат труд по трудово, по служебно правоотношение и по договори за управление и контрол, и техните наследници, които по данни на Националния осигурителен институт към месец април 2017 г. са 2 429 489.
2. Работодателите, осигурителите и лицата – възложители по договори за управление и контрол, чиито брой по данни на НОИ към месец април 2017 г. е 213 906.
3. Пенсионерите във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и техните наследници, които по данни на Комисията за финансов надзор към месец септември 2017 г. са 1244.
4. Пенсионноосигурителните дружества, които са девет на брой.
Към Законопроекта е приложена справка от Министерството на правосъдието, от която е видно, че съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове, относно съответствието на Законопроекта с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, предложеният законопроект не създава нормативни предпоставки за противоречие с разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд по правата на човека.
Разглежданият законопроект е бил обсъден на 26 март 2018 г. от Комисията по осигурителни отношения към Националния съвет за тристранно сътрудничество и на 30 март 2018 г. от Националния съвет за тристранно сътрудничество. И двата органа са подкрепили с единодушие Законопроекта.
В Комисията бяха получени становища на КТ „Подкрепа“, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Комисията за финансов надзор, Министерството на труда и социалната политика.
От КТ „Подкрепа“ и Комисията за финансов надзор подкрепят Законопроекта без забележки.
От Българската асоциация за допълнително пенсионно осигуряване изразяват неодобрение от това, че Директивата е приета и публикувана преди четири години – на 16 април 2014 г., а се предлага за хармонизиране с българското законодателство в крайния й срок. Това забавяне според Асоциацията води до бързане и в последна сметка до неефективна дискусия и механично приемане на текстове.
Що се отнася конкретно до някои от текстовете на Законопроекта, от Българската асоциация за допълнително пенсионно осигуряване са със становището, че и досега съгласно действащия Кодекс за социално осигуряване пенсионните права в допълнителен пенсионен фонд са уредени за осигуреното лице и неговите наследници. Тези права се пазят и след прекратяване на правоотношението между предприятието осигурител и осигуреното лице, включително и ако е преустановено внасянето на осигурителни вноски в съответния фонд.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепят с резерва Законопроекта, като отбелязват, че с него се налагат ограничения, каквито не следват от релевантното европейско законодателство. Директивата изисква прилагане за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, докато Законопроектът предвижда обхващане на всички форми на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, което означава, че се разширява обхватът на приложение, без да има подобно европейско изискване. В перспектива е възможно да продължи обезличаването на допълнителните пенсионни фондове с работодателска вноска – нещо, което ерозира установения в страната модел и ограничава възможностите за избор на работодателите. Това са основания, с които от работодателската организация не подкрепят безусловно предложения законопроект.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Румен Генов и Хасан Адемов. Те изразиха подкрепа за Законопроекта с разбирането, че с него по подходящ начин в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директивата, с което България изпълнява ангажиментите си като държава – членка на Европейския съюз.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 19 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържали се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-12, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, доктор Адемов.
Кой ще представи доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове?
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ДОКЛАДЧИК ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-12, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 април 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-12, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.
В заседанието взеха участие господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Петя Малакова – началник-отдел „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ от същото министерство.
Настоящият Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване цели да бъдат въведени в българското законодателство изискванията на Директива 2014/50/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно минималните изисквания за повишаване на мобилността на работниците между държавите членки чрез подобряване на придобиването и запазването на допълнителни пенсионни права, която Република България следва да транспонира в срок до 21 май 2018 г. Изготвянето на Законопроекта е в Плана за действие за януари – юни 2018 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 255 на Министерския съвет от 17 април 2018 г.
С Директива 2014/50/ЕС се въвеждат правила, с които се улеснява упражняването на правото на работниците на свободно движение между държавите членки чрез намаляване на препятствията, създадени от някои разпоредби, отнасящи се до определени схеми за допълнително пенсионно осигуряване. На ниво Европейски съюз са констатирани пречки пред мобилността на работниците, свързана със схемите за допълнително пенсионно осигуряване в различни държави членки.
В действащата разпоредба на Кодекса за социално осигуряване липсва законоустановен изчаквателен период, което създава възможност за прилагане от страна на работодателя на необосновано дълги периоди на изчакване, в които новопостъпилите работници и служители и работещите по договор за управление и контрол няма да бъдат осигурявани във фондове за допълнително пенсионно осигуряване. Също така липсва и задължение за пенсионноосигурителните дружества и за работодателите, които да представят информация на осигурителни лица и техните наследници, които са свързани с допълнително пенсионни права и влиянията, които оказват прекратяването на трудови отношения с тях.
Липсата на точна и ясна информация относно правата, които лицата придобиват в резултат от осигуряването или при прекратяването на осигуряването им във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, е пречка те да могат да направят информиран избор при приемането на предложения за наемане на работа, включително да се придвижват на територията на различни държави членки за тази цел.
В настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се предлага нормативно определение, чрез което се цели в националната правна система да се въведат изискванията на Директива 2014/50/ЕС. Със Законопроекта се въвежда задължение за пенсионноосигурителните дружества и за работодателите, в качеството си на осигурители, също да предоставят точна информация в писмена форма в приемливи срокове за условията за придобиване на допълнителни пенсионни права и последствията от прилагането на условията, когато се прекрати трудово правоотношение, както и размера на полагащите се средства на наследниците на починало осигурено лице или пенсионер във фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
След представянето на Законопроекта от господин Лазар Лазаров и последвалата дискусия, в която взеха участие Кристиан Вигенин и Иван Иванов, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове проведе гласуване, като с 6 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-12, внесен от Министерския съвет на 17 април 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Мехмедова.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-12, внесен от Министерския съвет.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Процедура – госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение, на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, срокът за предложения между първо и второ четене на току-що приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за промяна на срока на току-що гласувания законопроект от народния представител Светлана Ангелова.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.

Преминаваме към втора точка от Програмата за работа:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ – ОБЩ ПРОЕКТ, ИЗГОТВЕН ОТ КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 19 ОКТОМВРИ 2017 Г. ЗАКОНОПРОЕКТИ С ВНОСИТЕЛИ: ЙОРДАН АПОСТОЛОВ, БОРИС ЯЧЕВ И ХРИСТИАН МИТЕВ, 5 СЕПТЕМВРИ 2017 Г.; И ЗАПРЯН ЯНКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, 27 СЕПТЕМВРИ 2017 Г.
Следва Докладът на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте, госпожо Танева, за представяне на Общия законопроект.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо правя процедурно предложение за допуск в залата на госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, храните и горите, и госпожа Лилия Стоянова – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в Министерството на земеделието, храните и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, продължете, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 753-07-14 от 3 ноември 2017 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 19 октомври 2017 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 754-01-52, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 5 септември 2017 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 754-01-63, внесен от народния представител Запрян Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 1 на вносителя има постъпило предложение от народните представители Десислава Атанасова и Христиан Митев, което Комисията подкрепя по принцип.
Има постъпило предложение от професор Светла Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип по т. 2, буква „б“, а предложението по т. 1 и т. 2, буква „а“ е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и за вариант II по Доклада и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Създават се нови чл. 4а и чл. 4б:
„Чл. 4а. (1) Земеделска земя може да се отдава под наем от:
1. собственика или от упълномощено от него лице;
2. лице, което притежава права върху земеделската земя, включващи в съдържанието си правомощие да ползва или да управлява земята, предоставено от собственик или от упълномощено от него лице;
3. съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или от упълномощено от тях лице.
(2) Договор за наем на земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот или от упълномощено от тях лице. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
(3) Упълномощаването за сключване на договор за наем на земеделска земя трябва да бъде с изрично пълномощно с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на упълномощителите.
(4) Независимо от договореното от страните по договор за наем на земеделска земя, наемателят може да пренаеме земята или част от нея след получаване на изрично писмено съгласие от наемодателя.
Чл. 4б. (1) Договорите за наем на земеделска земя със срок по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, извършени едновременно.
(2) В хода на нотариалното производство нотариусът извършва проверка за спазване на изискванията на чл. 4а и прилага към нотариалното дело скици на имотите, предмет на договора. Скиците се заявяват за получаване от нотариуса чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър или се предоставят от страна в нотариалното производство. Когато за съответното землище няма влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, към нотариалното дело се прилагат скици на имотите, издадени от съответната общинска служба по земеделие по местонахождение на имотите.
(3) Договорите за наем на земеделска земя със срок по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, се вписват в съответната служба по вписванията по местонахождение на имотите. Към актовете, подлежащи на вписване, се прилагат издадените по реда на ал. 2 скици на имотите. Вписването се разпорежда от съдията по вписванията, при спазване на изискванията на чл. 4а. За вписването се заплаща такса, определена с тарифата по чл. 1 от Закона за държавните такси.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови членове 4а и 4б с текстове, представени от председателя на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 2 на вносителя – вариант I и вариант II.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и за вариант II и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 5 ал. 3 се изменя така:
„(3) За удостоверяване на съдържанието и подписите на страните по писмени договори за аренда и за наем на земеделски земи се събира нотариална такса, независимо от материалния интерес или изразходваното време в размер, определен с тарифата по чл. 85, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. При едновременно удостоверяване на съдържанието и подписите на страните таксата се събира еднократно.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 2.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение от народния представител Бюрхан Абазов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 4 на вносителя има постъпило предложение от народните представители Десислава Атанасова и Христиан Митев, което Комисията подкрепя по принцип.
Има постъпило предложение от професор Светла Бъчварова и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант I.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант II и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 37б се създават ал. 5, 6 и 7:
„(5) В общинската служба по земеделие се регистрират само договори за наем на земеделска земя, сключени при спазване на изискванията на чл. 4а и 4б, както и договори за аренда, сключени при спазване изискванията на този закон и на Закона за арендата в земеделието.
(6) Когато за един и същ имот са представени за регистриране повече от един договор за наем или за аренда на земеделска земя, в общинската служба по земеделие се регистрира:
1. договорът, вписан в службата по вписвания с най-ранна дата;
2. вписаният договор – при представяне за регистриране на вписан и невписан договор.
(7) Министърът на земеделието, храните и горите утвърждава правила за регистрация на договорите за наем и за аренда на земеделска земя в общинските служби по земеделие.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста, който Комисията предлага, за § 4.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Уважаеми колеги, гости на източния балкон са ученици от училище „Васил Левски“ – село Мрамор, община София. Нека да ги приветстваме. (Ръкопляскания.)
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 2, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 37ж, ал. 8 думите „ще заяви“ се заменят с „няма да заявява“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Танева.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 6.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Постъпило е предложение от народния представител Бюрхан Абазов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 8.
Има предложение от народния представител Десислава Танева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което Комисията подкрепя.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 37м, ал. 1 след думите „ал. 4“ се добавя „7 и 9“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Танева.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 7 с текст, който беше представен на народните представители.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. Създава се нов чл. 37п:
„Чл. 37п. (1) За устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства, на собственици на пчелини, регистрирани по реда на чл. 8 от Закона за пчеларството, може да се учреди право на ползване върху пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Правото на ползване се учредява върху свободни маломерни имоти като се спазват изискванията на Закона за пчеларството. Правото на ползване се учредява без провеждане на търг, по пазарни цени, определени от независим оценител.
(2) При устройване на постоянен пчелин върху пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд се осигурява не по-малко от 3 кв. м и не повече от 10 кв. м площ на едно пчелно семейство, като пчелинът следва да е на разстояние, не по-малко от:
1. 10 км от регистриран пчелин за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини;
2. 5 км от регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки;
3. 3 км от съседни пчелини, както и от пчелини, регистрирани за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин.
(3) Постоянните пчелини се регистрират в съответствие с чл. 51, ал. 1 и 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и чл. 8 от Закона за пчеларството. Кошерите и пчелните семейства се идентифицират съгласно чл. 51, ал. 9 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(4) Правото на ползване по ал. 1 се учредява от:
1. министъра на земеделието, храните и горите – за пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд;
2. кмета на общината – за пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд.
(5) За учредяване право на ползване по ал. 1 собственикът на пчелина подава заявление, в което посочва срока, за който желае да му бъде учредено правото на ползване. Заявлението се подава до:
1. министъра на земеделието, храните и горите чрез директора на съответната областна дирекция „Земеделие“ по местонахождението на имота – в случаите по ал. 4, т. 1.
2. кмета на съответната община – в случаите по ал. 4, т. 2.“ (Шум. Народните представители разговарят помежду си.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Един момент, госпожо Танева, моля да спрем дотук.
Уважаеми колеги, подкрепям правото на народните представители за свободна комуникация в залата, стига това да не пречи на нормалната работа. Моля Ви, шумът е малко по-висок.
Моля, продължете, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„(6) В случаите по ал. 5, т. 1 въз основа на подаденото заявление директорът на областната дирекция „Земеделие“ комплектува преписка, към която се прилагат:
1. документ, удостоверяващ, че заявителят има регистриран животновъден обект – постоянен пчелин с над 10 пчелни семейства, който е вписан в регистъра по чл. 8 от Закона за пчеларството;
2. документ за собственост на имота;
3. пазарна оценка на имота, изготвена от независим оценител, за която заявителят е уведомен писмено, с обратна разписка;
4. писмено съгласие на заявителя с изготвената от независимия оценител оценка на имота;
5. становище от директора на областната дирекция „Земеделие“, в което се посочват данни за статута, актуалното състояние и ползването на имота;
6. други документи, които се изискват от специални закони.
(7) В случаите по ал. 5, т. 2 въз основа на подаденото заявление се комплектува преписка, към която се прилагат:
1. документ, удостоверяващ че заявителят има регистриран животновъден обект – постоянен пчелин с над 10 пчелни семейства, който е вписан в регистъра по чл. 8 от Закона за пчеларството;
2. пазарна оценка на имота, изготвена от независим оценител, за която заявителят е уведомен писмено, с обратна разписка;
3. писмено съгласие на заявителя с изготвената от независимия оценител оценка на имота;
4. други документи, които се изискват от специални закони.
(8) Органът по ал. 5 се произнася по заявлението като издава заповед за учредяване право на ползване или постановява отказ.
(9) Актовете по ал. 8 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Цената за учредяване право на ползване по ал. 1 се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на заповедта за учредяване право на ползване. В случай че цената не бъде заплатена в определения срок, правата на лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване, се погасяват.
(11) Въз основа на влязлата в сила заповед за учредяване право на ползване и извършеното плащане директорът на съответната областна дирекция „Земеделие“, съответно кметът на общината, сключва договор със заявителя.
(12) Договорите за учредяване право на ползване върху пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд за устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства се сключват за срок, не по-дълъг от 10 години.
(13) Договорите по ал. 12 се вписват в службата по вписванията по местонахождение на имота и се регистрират в съответната общинска служба по земеделие за сметка на лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване.
(14) Лицата, които са сключили договори за право на ползване за устройване на постоянни пчелини с над 10 пчелни семейства, след изразено писмено съгласие на министъра на земеделието, храните и горите, съответно – на кмета на общината, могат да изграждат в имота временни спомагателни постройки и съоръжения, свързани с дейността им, които не представляват строежи по смисъла на Закона за устройство на територията.
(15) В едномесечен срок от изтичане срока на договора или предсрочното му прекратяване лицата по ал. 14 премахват изградените в имота спомагателни постройки и съоръжения. При неизпълнение на задължението в определения срок правата на собственост върху постройките и съоръженията се упражняват от собственика на имота.
(16) Правото на ползване се прекратява при условията на чл. 11, ал. 3 от Закона за пчеларството.
(17) За настаняване или преместване на временен пчелин по смисъла на Закона за пчеларството не се учредява право на ползване върху пасища, мери и ливади от държавния или общинския поземлен фонд, а се издава разрешение от директора на областната дирекция „Земеделие“, съответно – от кмета на общината. Издаването на разрешение е безвъзмездно.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Изказвания?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Разписана е една много сложна процедура по отношение на това как може да се предостави държавна общинска земя за наставяне на пчелни семейства, която ми се струва, че много трудно ще проработи предвид документите и необходимостта от съгласуване на различни нива.
Това, което аз искам да предложа за промяна в този текст, е свързано с предложението по ал. 2, където е записано в т. 3, че: „При устройване на постоянни пчелини върху пасища и мери се предвижда 3 км от съседни пчелини, както и от пчелини, регистрирани за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин“. Ако се възприеме тази хипотеза, това означава, че в едно населено място най-много един човек може да има възможност да ползва тази процедура за изваждане на пчелините от съответното населено място, защото 3 км са прекалено голямо разстояние.
Предложението, което правя, е 3-те километра да остане само за „пчелини, които са регистрирани за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин“, а останалите случаи да се решават конкретно. Знаете, че ние приехме с наредба на общинските съвети да се определят разстоянията и възможността да се позиционират пчелините в населените места и извън населените места, да се преценява според това какъв ресурс има за отглеждане на пчели. Никъде в този текст ние не коментираме възможността има ли достатъчно паша за тези пчелни семейства, които са вътре или извън населеното място и може да се окаже, че 3-те километра са прекалено голямо разстояние за пчелни семейства, които съответно се отглеждат по начин, който не е биологичен.
Правя това предложение за обсъждане и разглеждане – 3 те километра да останат само за биологични пчелини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Само ще Ви помоля още веднъж, за да бъде ясен текстът – аз схванах текста, но Ви моля точно текста, който предлагате, чл. 37п, ал. 2, т. 3: „3 км…“
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: „Три километра от съседни пчелини, регистрирани за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тоест, Вие предлагате да отпадне „както и от пчелини“?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Така става ясно, че за пчелини, които не се отглеждат по биологичен начин, това изискване не се отнася. Аз поне така го приемам, само за биологични – 3 км, а за всички останали да се преценява според действащи наредби, които общинските съвети приемат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма. (Уточнения между председателя Емил Христов и народния представител Светла Бъчварова встрани от микрофоните.)
Уважаеми колеги, ще подложа на гласуване предложението на професор Бъчварова за промяна на чл. 37п, ал. 2, т. 3 по начина, който беше предложен от нея, за промяна в текста на т. 3.
Гласували 109 народни представители: за 56, против 1, въздържали се 52.
Предложението се приема. (Шум и реплики.)
Извинявам се, но има проблем със системата.
Не се приема предложението в случая.
Процедура.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Господин Председателстващ, предлагам процедура за прегласуване. Имайте предвид, че това е поредно гласуване, което не ми маркира гласа и в случая беше „за“, а виждате, че е фатално и затова моля за процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Антонов.
Ще подложа на повторно гласуване предложението на народния представител професор Бъчварова за промяна в текста на чл. 37п, ал. 2, т. 3.
Гласували 133 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 17.
Предложението се приема.
Сега ще подложа на гласуване целия параграф.
Подлагам на гласуване създаването на § 8 с текст по предложение на Комисията и промяната, която току-що беше гласувана.
Гласували 131 народни представители: за 131, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 7 на вносител има постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители, което е оттеглено.
Има постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова, направено по реда на чл. 83. ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9:
„§ 9. В Допълнителните разпоредби § 2в се изменя така:
„§ 2в. По смисъла на този закон:
1. „Пасищни селскостопански животни“ са:
а) едрите и дребни преживни селскостопански животни;
б) конете с официална идентификация в БАБХ, съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/262 на Комисията от 17 февруари 2015 г. за определяне на правила в съответствие с директиви 90/427/ЕИО и 2009/156/ЕО на Съвета по отношение на методите за идентификация на еднокопитни животни (Регламент за паспорт на еднокопитните животни), с изключение на конете с предназначение „за спорт“.
2. „Животновъден обект“ е обект, регистриран по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, в който постоянно се отглеждат пасищни селскостопански животни, с изключение на регистрирани обекти върху имоти с начин на трайно ползване пасища и мери.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 7, който става § 9.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение от народния представител Бюрхан Абазов и група народни представители:
„В § 2ж от Допълнителните разпоредби да се добави ново изречение със следното съдържание: „В масивите за ползване не се включват имоти, възстановени в съществуващи стари или възстановими граници.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Абазов.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което направих – имотите, възстановени в реални граници, да не участват в споразуменията за ползване или да не влизат в масивите за ползване, според мен, първо, е много полезно и, второ, много конструктивно, тъй като касае съдбите на хиляди малки, дребни, бедни земеделски производители, които притежават такива имоти. Обикновено тези имоти са маломерни, отдалечени от общинския и областния център и са собственост в повечето случаи на много възрастни хора.
Между другото, мярката не е нова, тя е действала до 2015 г., след което е отменена. Отмяната на тази мярка поражда много голямо напрежение сред собствениците на земеделски земи, тъй като се налага те ежегодно да подават декларация как смятат да обработват земята си. Тъй като те не са хиляди декари и нямат нито административен капацитет, нито правен капацитет да следят сроковете, нито пък физическата възможност да пътуват до областния или общинския център, който обикновено е на 70 – 100 км, това поражда напрежение сред тях. Това мое предложение изключва тези земи, възстановени в реални граници, от ангажимента да подават тази декларация.
На практика, какво се случва? Собственик на земеделска земя, обикновено маломерна, която се е работила от неговите деди преди образуването на ТКЗС, в момента се работи от него и няма никакъв проблем. В един момент идва един арендатор и казва, че ще работи земята тази година, защото има споразумение за ползване и тази земя е включена в неговия масив. Това поражда напрежение между арендатора и този дребен собственик на земеделска земя. С моето предложение исках да предотвратя този конфликт, за да може да урегулираме тези отношения преди да изпаднем в ситуация, в която да се прочуем някъде, че някакви хора са се били и изклали там на нивата.
Така че, ако сега не се приеме това мое предложение, умолявам колегите от Министерството на следващата поправка или на следващия закон, който ще предложите за уреждане на поземлените отношения, това да се има предвид, защото наистина е проблем, който съществува в страната и той трябва да се реши по някакъв начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Абазов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване е свързано с подкрепа на това, което предлага колегата Абазов. Причината е, че особено в Южна България, в Родопите, има маломерни парцели, които собствениците на земеделски земи, поради факта че не са информирани – те не са информирани както от кметовете, а също така и от кметските наместници, и неподавайки декларация, техните земи влизат в споразумения и тези споразумения могат да доведат до това, че земята да бъде предоставена – тази, която ползват, на доста по-отдалечени места.
Тук искам да добавя и нещо друго. По Закона за тютюна и тютюневите изделия тютюнопроизводителите, които също са едни от тези, които ползват маломерни парцели, трябва да подават съответно искане за регистрация на земята. Те, ако са подали регистрация, но не са подали декларация, пак могат да влязат в тази хипотеза. Така че наистина е необходимо да се преразгледа изцяло това, което се предлага в Закона за собствеността и в Закона за тютюна и тютюневите изделия, за да не се получава колизия между текстовете.
Факт е, че голяма част от тези земеделски стопани обработват земя, която е възстановена в реална собственост, и са прекалено малко парцелите, за да могат под някаква форма да бъдат размествани в съответното землище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Считам, че е разумно да се направи изключението, защото общото правило е за по-крупни, по-значими, по-големи по размер парчета земя, но тук естеството на тези места е такова, че се касае понякога до няколкостотин квадратни метра. Те са разпръснати, те са парчетосани и поминъкът на местните хора много често зависи от такива разпръснати по няколко парчета земя. Включването им в общата маса няма да бъде разумно.
От тази гледна точка правилото си съществува, но нека направим съответното отграничение и изключението, което ще бъде полезно и редно, което ще предпази наистина от конфликти, които възникват и които много често са налице. За да не възникват тези конфликти, можем да изведем нещата от общото правило.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Госпожо Танева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Дебат по направеното предложение от колегата народен представител Бюрхан Абазов стана и в Комисията по земеделието и храните на второ четене на Законопроекта. Ще помоля след моето изказване и експерти от Министерството на земеделието, храните и горите също от трибуната да кажат техните намерения и как приключихме дебата.
В Министерството на земеделието, храните и горите се подготвя цялостен земеделски законодателен акт, който очакваме есента, където този проблем трябва да намери развитие и решение. Да, такъв проблем съществува с дребни собственици на земеделски земи, които не декларират в указания срок по действащия Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, че ще работят имота в реални граници, така както е възстановен, и те влизат в масивите за ползване.
Ако обаче сега приемем този текст, какво би се получило? На 15 май 2018 г. приключва, без санкция, заявяването за подпомагане на ползваните земеделски земи, като процедурите за определяне на тези масиви са приключени. Философията за комасирано ползване на земеделската земя се въведе отпреди няколко години, когато се въведоха и тези декларации. В първата година от прилагането на новите текстове наистина бяха най-проблемни, тъй като много от земеделските стопани, които работят малки по размер имоти в реални граници, не бяха информирани за съществуващите нови задължения.
По принцип има проблем, но той става все по-малък с всяка година. Това е факт от статистика, която Министерството също може да представи и във връзка с това, че земеделските стопани са по-обучени, по-информирани с всяка изминала година. Приемането на този текст обаче така, в неговата част, в контекста на Закона ще постави под въпрос и ще възникнат нови проблеми в сега приключващата кампания по директни плащания, второ, при приемането на един такъв текст в момента, следва да има други текстове, които биха решили проблеми, които ще възникнат.
Затова дебатът, който стана в Комисията, го приключихме, че есента, когато ни бъде представен общият законодателен акт, Министерството на земеделието, храните и горите трябва да намери решение на въпроса за декларациите и за дребните собственици, които поради неинформираност и липса на административен капацитет не подават тези декларации и създават хипотезата малките им имоти да влизат в масиви за ползване, за да няма тези конфликти и правата на всички – и собственици, и ползватели, да бъдат решени. Според мен решението трябва да обхване няколко аспекта, за да бъде работещо, а в момента, приет така текстът, на практика философията за комасирано ползване на земята също ще бъде компрометирана и ще създаде конфликт сега, в края на кампанията.
Затова предлагам да се въздържим по текста и този проблем да намери цялостно решение в акта, който ще ни представят есента. Затова помолих, тъй като аз все пак като народен представител се изказвам, това, което бе заявено от Министерството в дебата в Комисията, да бъде заявено и в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Танева.
Реплики към изказването на госпожа Танева? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от народния представител Бюрхан Абазов и група народни представители.
Гласували 126 народни представители: за 32, против 1, въздържали се 93.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Моля да гласуваме наименованието на подразделението, което Комисията подкрепя.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 8 на вносител има постъпило предложение на народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев, което Комисията подкрепя по принцип.
Има постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
Предложението по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението по т. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и за вариант II и предлага следната редакция на § 8, който става § 10:
„§ 10. (1) Договор за наем на земеделска земя, сключен до датата на влизането в сила на този закон, при който не са спазени изискванията на чл. 4а и 4б, може да бъде потвърден от собственика с декларация с нотариално удостоверен подпис, придружена с копие на договора. Когато имотът е съсобствен и е сключен за срок над една година, декларацията се подава от съсобственика или от съсобствениците, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от лице, упълномощено от тях с нотариално заверено изрично пълномощно.
(2) Декларацията по ал. 1 се подава в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.
(3)В случай че в срока по ал. 2 не е подадена декларация, договорът за наем на земеделска земя се заличава служебно в службата по вписванията и в съответната общинска служба по земеделие след изтичане на стопанската година.
(4)Заличаването на вписването на договор в службата по вписванията се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, въз основа на уведомление от началника на съответната общинска служба по земеделие, придружено с копие на договора. За заличаване на вписването не се дължи такса.
(5) Заличаването на регистрирани договори в съответната общинска служба по земеделие се извършва по разпореждане на началника на общинската служба по земеделие в срок до 10 октомври на текущата стопанска година.
(6)Когато към датата на влизането в сила на този закон договорът по ал. 1 не е регистриран в общинската служба по земеделие, същият не се регистрира до привеждането му в съответствие с изискванията на чл. 4а и 4б.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Правя предложение за допълване на § 10 в редакцията на Комисията с нови ал. 4 и 5 със следното съдържание:
„(4) Права за управление на земеделска земя, предоставени с пълномощно до датата на влизането в сила на този закон, могат да бъдат потвърдени от лицата по чл. 4а с ново пълномощно при спазване изискванията на този закон. Потвърждаването се извършва в срока по ал. 2.
(5) В случай че потвърждаването по ал. 4 не е направено в срок, договорът за наем на земеделска земя, сключен въз основа на съответното пълномощно, се заличава служебно в Службата по вписванията и в съответната общинска служба по земеделие след изтичане на стопанската година.“
Мотивите и идеята са да дадем по-пълна защита в хипотезите, в които в новосъздадения чл. 4а имаме упълномощаване за извършване на действия по управление. В резултат на това пълномощно има сключен нов договор за наем, но волята на упълномощителя собственик е опорочена по една или друга причина – той не знае, че има такова упълномощаване или е бил въведен в заблуждение по време на сключването на тази едностранна сделка и не е целял да предостави това право. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Разбирам, че след ал. 3 добавяте алинеи 4 и 5 и останалите се преномерират.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на господин Митев – да се добавят след ал. 3 нови алинеи 4 и 5 и останалите алинеи да се преномерират до ал. 8
Гласували 121 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 8, който става § 10, с добавките – новите ал. 4 и 5, които гласувахме преди малко и Комисията подкрепя.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 9 на вносител и вариант I, и вариант II Комисията не подкрепя текста и предлага § 9 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението § 9 да бъде отхвърлен.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 10 на вносител има постъпило предложение от народните представители Десислава Атанасова и Христиан Митев, което Комисията подкрепя по принцип.
Има постъпило предложение от професор Светла Бъчварова и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и за вариант II и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
„§ 11. В Закона за арендата в земеделието (обн., ДВ, бр. …) чл. 3 се изменя така:
„Чл. 3. (1) Договорите за аренда, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, извършени едновременно. В хода на нотариалното производство нотариусът извършва проверка за спазване на изискванията на ал. 4 и прилага към нотариалното дело скици на имотите, предмет на договора. Скиците се заявяват за получаване чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър или се предоставят от страна в нотариалното производство. Когато за съответното землище няма влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, към нотариалното дело се прилагат скици на имотите, издадени от съответната общинска служба по земеделие по местонахождение на имотите.
(2) Договорите за аренда, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, се вписват в службата по вписванията и се регистрират в съответната общинска служба по земеделие. Към акта, подлежащ на вписване, се прилагат издадените по реда на ал. 1 скици на имотите.
(3) За регистрация на договорите за аренда в общинските служби по земеделие се прилагат правилата по чл. 37б, ал. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
(4) Договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот, или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.
(5) Независимо от договореното от страните по договор за аренда на земеделска земя, арендаторът може да преотдаде под аренда земята или част от нея след получаване на изрично писмено съгласие от арендодателя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 10, който става § 11, по Доклада на Комисията.
Гласували 123 народни представители: за 123, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, който става § 12 и Комисията го подкрепя.
Гласували 116 народни представители: за 116, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 12 има предложение на народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители – § 12 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! С това, което се предлага от вносителите в Закона за кооперациите, настъпи според нас една съществена промяна. Тя е свързана с факта, че според действащия Закон за кооперациите, за земята, с която собствениците и член-кооператорите влизат в кооперацията, на този етап не се изискваше нотариална заверка, а също така и вписвания в Службата по вписвания.
Предлага се това вписване, нотариална заверка да важи и за член-кооператорите в действащите сега земеделски кооперации, а също така и за кооперации в Централния кооперативен съюз.
Възразяваме срещу това предложение, защото смятаме, че това е отстъпление спрямо действащото законодателство и промяна на Закона за кооперациите чрез Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Все пак член-кооператорите са тези, които доброволно са влезли в сдружението. Влизайки в сдружението, те влизат с дялов капитал, а също така и със земята. Никога досега не е имало възражения срещу стопанисването на земята от кооперациите, а също така и заплащането на рентите. Това допълнително изискване ще доведе до един сериозен проблем пред земеделските кооперации, които трябва да осигурят и допълнително финансиране на тази дейност, съгласно изискванията на Закона.
Освен това ми се струва, че мотивите, които Министерството на земеделието представи, отхвърляйки този текст, са доста несъстоятелни, а те се отнасяха до това, че нямало достатъчно голяма прозрачност за това каква е земята в земеделските кооперации.
Първо, това не е вярно. Какво значи прозрачност? Да видим кои са собствениците и съответно да имаме достъп до тях, за да можем под някаква форма за земеделските кооперации да бъдат създадени предпоставки земята на тези, които членуват в тях, да им бъде отнета.
Аз имам наблюдения върху възможността част от големите арендатори, особено от Северна България, да се опитат да завземат земя от земеделските кооперации, като предлагаха доста по-високи ренти от това, което имаше в кооперациите. Подведоха се някои от собствениците на земя, но трябва да Ви кажа, че още на втората или третата година се върнаха обратно в земеделските кооперации поради факта, че участвайки със земята в дялове на капитала, който има в кооперацията, те имат възможност да имат по-добра възвръщаемост и по-голяма сигурност на доходите – касае се за малки и средни земеделски стопани, не говорим за големите земеделски стопани.
Затова нашето предложение е: да отпадне параграфът, свързан с изискването земята да бъде декларирана по начин както за всички останали договори за наем и аренда, и да си остане действащото положение.
Факт е, че Законът за кооперациите има нужда от промяна и при тази промяна следва да се анализират всички случаи и възможности, та тя да бъде реализирана по начин, по който да се защитят собствениците и учредителите на земеделски кооперации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Бъчварова.
Реплики към изказването на професор Бъчварова? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Гласували 123 народни представители: за 37, против 6, въздържали се 80.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване § 12, който става § 13 и е подкрепен от Комисията.
Гласували 116 народни представители: за 97, против 19, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предложение на народния представител Бюрхан Абазов и група народни представители, което Комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага да се създаде § 14:
„§ 14. В Закона за пчеларството (обн., ДВ, бр. …) в чл. 12 след думите „разпоредбите на“ се добавя „Закона за собствеността и ползването на земеделските земи“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 14, което Комисията подкрепя.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията предлага да се създадат § 15 и § 16:
„§ 15. (1) Тарифите по чл. 85, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и по чл. 1 от Закона за държавните такси се привеждат в съответствие с този закон в двумесечен срок от влизането му в сила.
(2) До привеждането на тарифата по чл. 85, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност в съответствие с този закон, за удостоверяване на съдържанието и подписите на страните по договори за наем и аренда на земеделска земя се събира обикновена нотариална такса в размер 10 лв. за договор. При едновременно удостоверяване на съдържанието и подписите на страните таксата се събира еднократно.
(3) До привеждането на тарифата по чл. 1 от Закона за държавните такси в съответствие с този закон, за вписване на договори за наем и аренда на земеделска земя в службите по вписванията се събира такса в размер 10 лв. за договор.
§ 16. Постоянно затревените площи, които са предоставени на земеделските стопани за изпълнение на многогодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ или по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС)“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., въз основа на отглежданите от тях коне, се определят за периода от обнародването на този закон до приключване на поетия ангажимент въз основа на броя на отглежданите коне към 1 февруари 2018 г., независимо дали са под селекционен контрол.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тъй като беше прието предложението конете да са пасищни животни и са регистриран животновъден обект, § 16 би следвало да се промени, като последните думи „независимо дали са под селекционен контрол“ да отпаднат, тъй като в преди гласувания параграф ние приехме, че всички регистрирани коне, които са в Агенцията по храните, влизат в споразумения.
Предложението е: „независимо дали са под селекционен контрол“ да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Реплики? Не виждам.
Подлагам на гласуване направеното предложение от професор Бъчварова: последният ред след запетайката – „независимо дали са под селекционен контрол“, да отпадне.
Гласували 119 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Сега гласуваме новосъздадените § 15 и § 16.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 13 по вносител има постъпило предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 17:
„§ 17. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от стопанската 2019 – 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване редакцията на § 13, който става § 17, по Доклада на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и Законът на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Вносители са Светлана Ангелова и група народни представители на 5 април 2018 г. Законопроектът е приет на първо гласуване на 25 април 2018 г.
Заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 854-01-20, внесен от Светлана Ангелова, Пламен Нунев, Ирена Димова, Димитър Гечев, Калин Поповски, Росен Живков и Ралица Добрева, приет на първо гласуване на 25 април 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, което Комисията подкрепя.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По § 1 има предложение от народните представители Николай Сираков и Румен Генов, което е подкрепено от Комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 114а, ал. 4, изречение второ се изменя така: „Нормалната продължителност на работното време е 8 часа, като страните по трудовия договор могат да уговарят работа и за половината от нея.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване § 2 и 3, които Комисията подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията предлага да се създаде § 4:
„§ 4. В чл. 147, ал. 2 думите „т. 1 – 3“ се заменят с „т. 1 – 4“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване новосъздаденият § 4, който Комисията предлага и подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това и Законът на второ четене.
Колеги, понеже ни предстои доста дълъг доклад, предлагам да дадем почивка.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Плюс това от БСП ги няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, колегите от БСП ги няма.
Колеги, едно съобщение:
В Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на художника Христо Панев, утвърден автор в съвременното българско изкуство.
Христо Панев е член на Международната академия за изкуства „Нова ера“. Негови творби се съхраняват в колекции в Австрия, Белгия, Германия и САЩ.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Почивка до 12,00 часа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.

Продължаваме със следващата точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Има ли представител на Комисията по бюджет и финанси да представи Проекта на решение за приемане на процедурните правила?
Може би госпожа Евгения Ангелова?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
На заседание, проведено на 3 май 2018 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
Приемането на процедурни правила е необходимо във връзка с избирането на нов председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори с оглед изтичането на мандата на настоящия председател – госпожа Ваня Донева, на 10 октомври 2016 г. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Закона за независимия финансов одит Народното събрание трябва да избере председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 73, ал. 1 от Закона за независимия финансов одит и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
I. Предлагане на кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и представяне на документите им.
1. Предложение за кандидат за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори се прави от народни представители или от парламентарни групи. Предложението се внася в писмена форма до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание.
2. Предложението за кандидат за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори се придружава с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидата. Към предложението се прилагат следните документи:
а) писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – приложение № 1 към решението;
б) декларация по чл. 72, ал. 2 от Закона за независимия финансов одит относно наличието на българско гражданство – приложение № 2 към решението;
в) декларация за независимост по чл. 72, ал. 2, т. 4 от Закона за независимия финансов одит и за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество – приложение № 3 към решението;
г) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – приложение №4 към решението;
д) подробна автобиография;
е) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше юридическо или икономическо образование с придобита образователно-квалификационна степен „магистър”;
ж) свидетелство за съдимост;
з) документи, удостоверяващи, че предложеният кандидат притежава познания в областите, свързани с финансовия одит, и да има най-малко 5 години професионален опит в тези области.
II. Публично оповестяване на документите.
1. Предложението, заедно с приложените към него документи, се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването.
2. Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.
3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени.
4. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
5. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I” № 1, Комисия по бюджет и финанси, или по електронен път на e-mail: budget@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по бюджет и финанси.
2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Изслушване на кандидатите.
1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на длъжността.
2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатите се представят по азбучен ред на собствените им имена от вносителите на предложенията – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Кандидатите представят тяхната концепция за дейността на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори – до 20 минути на кандидат.
5. Комисията провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за председател по азбучен ред на собствените им имена – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря – до 10 минути.
6. Председателят на Комисията представя в резюме становищата и въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко.
7. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути.
8. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването на кандидатите по азбучен ред на собствените им имена и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилага Проект на решение за избор на всеки кандидат за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори.
11. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата.
V. Избор на председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори от Народното събрание.
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, както и в случаите, когато не са внесени кандидатури или няма допуснати до изслушване кандидати, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор“.
Следват приложения 1, 2, 3 и 4 към Решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Уважаеми колеги, на гости в Парламента са участници в 50-ия конкурс „Царица роза“ от Програмата на 115-ия Празник на розата в Казанлък, както и гости от област Благоевград. Моля да ги поздравим. (Ръкопляскания.)
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма желаещи за изказвания.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор на Народното събрание с вносител Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА УСЛУГИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОЕКТИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте да прочетете първия доклад, уважаема госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април
2018 г.
На заседание, проведено на 3 май 2018 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
На заседанието от Министерството на околната среда и водите присъстваха: министър Нено Димов; заместник-министър Красимир Живков; Валерия Калчева – изпълняващ длъжността главен директор на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда”; Силвия Рангелова – директор „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество”; Деница Свинарова – началник отдел в същата дирекция, и Лидия Колева – началник отдел „Връзки с обществеността и протокол”.
Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от министър Нено Димов и от госпожа Валерия Калчева.
Според представянето от страна на вносителите, с решение на Министерския съвет от 27 февруари 2018 г., е бил одобрен Проектът на Споразумението, като министърът на околната среда и водите е бил упълномощен да проведе преговорите и подпише Споразумението между Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). То е подписано на 7 март 2018 г. в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и ЕБВР за партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.
Целта на Споразумението е предоставяне на съдействие на МОСВ за актуализация на изготвената през 2014 г. предварителна оценка на финансови инструменти по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.” с оглед проучване на по-широк кръг от възможности за финансиране, включително преразглеждане на констатациите и заключенията на първоначално изготвената предварителна оценка на финансови инструменти по отношение на Приоритетни оси 1 – „Води”, 2 – „Отпадъци”, и 5 – „Подобряване качеството на атмосферния въздух”. Тя конкретизира и проблемите относно механизмите, наличието на ресурс в ОПОС по Приоритетна ос 1 – „Води”, необходимостта от помощ по Споразумението за други механизми и видове подпомагане по Приоритетна ос 2 – „Отпадъци”, и 5 – „Подобряване качеството на атмосферния въздух”.
Председателят на Комисията госпожа Ивелина Василева зададе въпрос относно фазата, в която се намират финансовите инструменти, които трябва да бъдат разработени и предложени от Фонда на фондовете в секторите „Води” и „Отпадъци”. В отговор госпожа Калчева посочи, че по Приоритетна ос „Води” се работи активно съвместно с колеги от Фонда на фондовете, като се очаква приключване към края на май месец, сключване на финансово споразумение и превеждане на първия транш от 25% през юни – юли. Тя обърна внимание, че това се очаква да съвпадне и с обявяването на процедурата за изграждане на ВиК инфраструктурата, на която ще бъдат поканени четиринадесетте консолидирани ВиК оператори, т.е. целта е двата процеса да вървят успоредно.
Относно Приоритетна ос 2 – „Отпадъци” госпожа Калчева отбеляза, че гаранционният продукт не предизвиква интерес сред бизнеса, поради което се очаква като част от задачите по Споразумението с ЕБВР да се предложат други механизми и по-атрактивни форми на подпомагане.
След проведеното обсъждане и гласуване Комисията по околната среда водите предлага с 18 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април
2018 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Следва докладът на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, уважаеми господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април
2018 г.
На свое заседание, проведено на 2 май 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
На заседанието присъства от Министерството на околната среда и водите: госпожа Валерия Калчева – изпълняващ длъжността главен директор на главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда”.
Законопроектът беше представен от госпожа Калчева, която отбеляза, че на заседание на Министерския съвет, проведено на 20 април 2018 г., е одобрен проектът за Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти, подписано на 7 март 2018 г., при условията на последваща ратификация от Народното събрание.
Тя посочи, че ратифицирането на Проекта на закон е в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.
По силата на това споразумение се предвижда Европейската банка за възстановяване и развитие да осъществи преглед на изготвената предварителна оценка за финансови инструменти по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.”, която дейност включва актуализиране на констатациите и заключенията на първоначално изготвената предварителна оценка по Приоритетна ос 1 – „Води”, по Приоритетна ос 2 – „Отпадъци”, и по Приоритетна ос 5 – „Подобряване качеството на атмосферния въздух”.
След извършването на цялостен преглед, включително и анализ на възникнали промени в пазарните условия и публичните инвестиционни нужди след 2014 г., Международната банка за възстановяване и развитие ще осъществи дейности по актуализация на Инвестиционната стратегия за финансови инструменти по тези оси.
Ратификацията на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти се извършва в съответствие с изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Няма доклад на Комисията по бюджет и финанси, няма доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април
2018 г.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде разгледан и на второ гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Има ли обратно становище и мнение? Не.
Преминаваме към гласуване на току-що направеното предложение за второ гласуване на предложения Законопроект за ратифициране.
Гласували 104 народни представители: за 104, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
Моля, госпожо Василева.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Доклад относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, № 802-02-10, внесен от Министерския съвет на 20 април 2018 г.:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Член единствен. Ратифицира Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие, подписано на 7 март
2018 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Пристъпваме към гласуване на Закон за ратифициране на Споразумението за услуги за подпомагане изпълнението на проекти между Министерството на околната среда и водите на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие с член единствен и параграф единствен „Заключителна разпоредба”.
Гласували 105 народни представители: за 105, без против и въздържали се.
Предложението е прието, с което и точката от дневния ред.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ.
Вносители са Искрен Веселинов и група народни представители на 26 април 2018 г.
Моля да бъде представен докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Ненков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 854-01-27, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 3 май 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона гражданската регистрация, № 854-01-27, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 26 април 2018 г.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Националното сдружение на общините в Република България и на Националната асоциация на председателите на общинските съвети в Република България.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Искрен Веселинов. Той обърна внимание, че предложените промени в Законопроекта са насочени към улесняване на лицата, получили българско гражданство по облекчена процедура по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за българското гражданство, които сега се вписват служебно в регистъра на населението на район „Средец“ в град София, да могат да направят първата си адресна регистрация по постоянен адрес в страната, като в тези случаи не се прилагат ограниченията, свързани с броя на лицата, които могат да обитават едно жилище.
От страна на представителите на Националното сдружение на общините в Република България и на Националната асоциация на председателите на общинските съвети бе изразена подкрепа за предложените промени. Законопроектът се подкрепя и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като в представеното в Комисията становище е предложено систематичното място на предложените промени да бъде в чл. 92, а не в чл. 99а, както се предлага в Проекта.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха предложените промени. Бяха направени и предложения да се обсъди възможността за намиране на решение на проблемите за регистрация на бездомни лица, които поради липса на адресна регистрация не могат да се снабдят с документи за самоличност и да ползват определени социални и здравни услуги.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – с 12 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържали се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 854-01-27, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
Няма доклад на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Желаят ли вносителите да представят становището си? Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, предлаганата законодателна промяна се изразява в изключване на ограниченията, свързани с броя на лицата, които могат да обитават едно жилище при първа адресна регистрация по постоянен адрес, направена от български граждани, получили българско гражданство по реда на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство.
Промяната е обусловена от следните факти и обстоятелства. Първо, при кандидатстване за българско гражданство по реда на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство лицата доказват български произход най-често чрез родство с прабаба или прадядо, които вече са починали. Поради това получилите по този ред българско гражданство, за да изпълнят изискванията на Закона за гражданската регистрация относно адресната регистрация, прибягват до търсене на адрес в населени места, близки до българо-македонската граница.
При справка в дирекциите „Гражданска регистрация и административно обслужване“ се вижда, че такива адресни регистрации са предимно в областите Благоевград и Кюстендил.
Съгласно чл. 93, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистъра на населението от район „Средец“ на град София.
Цитираната разпоредба затруднява лицата, получили българско гражданство по реда на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство, освен чисто географски, и административно, с оглед големия обем от работа и големия брой жители за административно обслужване в посочения район „Средец“ в град София. На тези наши съграждани им се налага да пътуват дотам по няколко пъти, което е свързано и с увеличение на техните финансови разходи.
На следващо място, чл. 93, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация е в непосредствена връзка с чл. 93, ал. 5 от същия закон и гласи: „Постоянният адрес на гражданите е и адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.“ В тази връзка до последното изменение на Закона за гражданската регистрация от 21 юли 2015 г. за постоянен адрес можеше да се обяви и пощенска кутия и чл. 99а се отнасяше само и единствено до настоящия адрес.
Освен това, почти всички новополучили българско гражданство по реда на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство заявяват чрез адресна карта като настоящ адрес в чужбина, което още веднъж показва, че са затруднени да се възползват от предоставената с чл. 93, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация възможност.
Заявявайки настоящ адрес в чужбина, те спазват изискването на чл. 96 от Закона за гражданската регистрация, а именно: „Български гражданин, живеещ в чужбина, заявява настоящ адрес в държавата, в която живее, пред органите по чл. 92, ал. 1 по постоянния си адрес, като по този начин ограничава до минимум избирателните си права, тоест не могат да гласуват на местни избори и на избори за членове на Европейския парламент.“
Изложеното дотук ни мотивира да предложим предлаганото допълнение на чл. 99а, което да улесни нашите съграждани, придобили българско гражданство по реда на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство, без с това да се пречи на основната цел на разпоредбата за предотвратяване на отрицателното явление, свързано с изборния процес, каквото е така наречения „изборен туризъм“.
Считаме, че изискването за отпадане на ограничението само в случаите на първа адресна регистрация по настоящ адрес на придобилите българско гражданство по реда на чл. 15, ал. 1, т. 1 е напълно достатъчна гаранция за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев.
Откривам разискванията. Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Вземам думата, за да изразя отношение към внесения законопроект. Отношението е изцяло положително.
Законопроектът беше резултат от взаимната работа на колеги от нашата парламентарна група и колегите от „Обединени патриоти“. Действително, както вносителят уточни, този проблем сериозно рефлектира в областите Кюстендил и Благоевград.
Искам и взимам думата, защото колегата Даниела Савеклиева не присъства в пленарна зала и не може да изрази съображения в този смисъл. Искам да благодаря за нейната работа и на инициативата на кметовете от Благоевградски регион.
Смятаме, че по този начин ще се подобри регистрационният режим, както и контролът така, че да имаме едно положително обстоятелство по отношение на съставяне на регистрите на населението, удостоверяване на действителния адрес, както и респективно изготвяне на избирателните списъци.
Апелирам за подкрепа по Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Реплики към изказването на господин Кирилов? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, много интересно изменение и допълнение на Закона – един закон, който през 2015 г. възбуди много сериозни дебати в тази зала, а днес не знам защо така, всеки гледа по търлъци да мине.
Но да Ви подсетя за какво става въпрос. През 2015 г. „Движението за права и свободи“ бяхме предложили: български граждани, на които са им съборени къщите; български граждани, които нямат възможност да бъдат регистрирани някъде; български граждани, които нямат лични документи и не могат да се възползват от здравни услуги; български граждани, които не могат да се регистрират служебно и, ако извършат някакви престъпления, не могат да бъдат открити. Поради всичко това ние предлагахме тези хора да бъдат регистрирани на служебен адрес. Тогава се каза, че нашите малцинства, разбирайте включително и бездомните, не само другите малцинства, бяха пренебрегнати и казахме, че „те не могат да бъдат регистрирани на служебен адрес“ – няма такова понятие, няма такова определение.
Сега изведнъж се оказва, че има служебен адрес на граждани, които за първи път придобиват българско гражданство, за които нашите врати са отворени и са добре дошли, и те се регистрират служебно в община „Средец“.
Народни представители от ДПС имаме зададен въпрос: колко са те? От Министерството има отговор към наши народни представители, които казват, че те не контролират този процес и не знаят колко са хората, които са регистрирани на служебен адрес. Същевременно продължава събарянето на блокове и къщи на малцинствата и тези хора не могат да отидат и да се регистрират в общината поради ограничението, което през 2015 г., заедно с лявата страна и ГЕРБ Вие приехте, а сега искате да направите изключение.
Колеги, това изключение, забележете къде би трябвало да бъде – близко до македонската граница, близко до тези общини, където могат да дойдат гражданите, които ще бъдат регистрирани. Въпреки Закона, който приехме през 2015 г., на тях ще им разрешим и няма да имат ограничения за изискване от 13 кв. м площ на всеки, който ще живее там.
Опасенията и съмненията, които има при получаването на българското гражданство; разследванията, които са направени от френски и международни журналисти; обвиненията, които има там, че в даването на българско гражданство имат нерегламентирани участия министри, вицепремиери и така нататък – Вие с този закон вече го узаконявате, регламентирате го.
Няма как, колеги, изключение да направите, когато знаете, че регистрацията, в която и да е община, ще се промени и ще въведете наистина изборния туризъм, въз основа на което беше приет тогава този текст.
Обясненията, че се изисква за местните избори уседналост и, виждате ли, че те няма да могат да участват в тях и в европейските избори, въпросът не стои така за парламентарните избори.
Задавам си въпроса: има ли от вносителите някой днес да се изправи тук пред нас и да каже, първо, защо искате в Кюстендил и в Благоевград да бъдат регистрирани?
И, второ, може ли някой от Вас да излезе и да ни обясни, ако регистрираме българските граждани, на които са им съборени жилищата, какво щяхме да нарушим тогава?
Затова, колеги, смятам, че този законопроект е лобистки. В него няма грижа към българските граждани, които ще получат българско гражданство за първи път. Този законопроект е дискриминационен и затова ние от „Движението за права и свободи“ смятаме да не го подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Реплики към изказването на господин Аталай?
Заповядайте, господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Аталай, няма да Ви отговарям дали е лобистки този закон, но това, което за пореден път „Движението за права и свободи“ предлага и дебатира по отношение на една тема, която касае българските национални интереси в момент, когато има видимо сближаване между нашите сънародници, които живеят в две държави, разделени в България и в Македония, когато хиляди хора желаят да придобият българско гражданство и български паспорти, когато защитата на националните интереси изисква и такива законопроекти – като този, който ще гласуваме, и аз съм убеден, че всички колеги, вероятно без Вашата политическа формация, ще го гласуват, Вие отново потвърждавате старата наша теза, че ДПС никога не защитава и не е защитавала българските национални интереси. Това е показателно, това е факт.
Аз не мога да си обясня какво ненормално и какво нередно виждате Вие в това хора, които имат българско самосъзнание, да могат да придобиват такива възможности, каквито предлагаме в Законопроекта. Затова нека да се чуе ясно и високо от трибуната на Народното събрание: по всяка една тема, която засяга българите в чужбина, която засяга националния интерес на българската страна, която говори за единение на нацията и за подкрепа на тези наши сънародници, които по редица исторически и други причини са останали извън границата на България, ДПС е било против. Затова потвърждавам още веднъж: ДПС не е българска национално отговорна политическа сила. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Богданов.
Господин Кирилов, заповядайте за реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз бих искал да репликирам господин Аталай по отношение на следните няколко негови твърдения, които намирам за неправилни и за необосновани, а именно: смятам, че разпоредбата, която колегите са предложили, няма нищо общо с „изборния туризъм“, а точно обратното.
По сега действащото правило се получаваше изкуствено набъбване на избирателни списъци с лица, които са получили българско гражданство, но не живеят на посочения адрес и най вероятно те не са и в България, и не участват в изборите. Така се получаваха едни изкривени избирателни списъци и се формираха, бих казал, „кухи“ избирателни секции. Предложеното изменение цели преодоляването точно на тази диспропорция.
Искам да посоча, че правилото, което е предложено, действа наравно. Действа наравно за всички българи от български произход от Македония, които получават българско гражданство, така и за всички българи с български произход, които от Турция биха получили българско гражданство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Господин Веселинов, заповядайте за трета реплика.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, както господин Кирилов ясно обясни, Законът не е лобистки, ако не говорим, че има някакъв тип лобизъм за хора с българско самосъзнание, които би следвало всички ние да подкрепяме.
Аз обаче съм удивен от тази тирада от трибуната на Народното събрание, същата я слушахме и в рамките на заседанието на нашата парламентарна комисия по местно самоуправление. Отново имаше обвинения „защо 2015 г. не подкрепихте нещо, ама защо не внесете нещо“.
Уважаеми господин Аталай, уважаеми колеги от ДПС, ако не можете да си напишете сами законите достатъчно добре, има възможност да Ви консултират наши по-компетентни колеги! Вие тогава произведохте закон, който просто беше без всякакъв смисъл, някакъв служебен адрес. Ама кой е този служебен адрес, ама къде ще бъде този служебен адрес? Не може недоносени закончета да се хвърлят в залата, просто за да се харесаме на циганския електорат, след което…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Веселинов, моля Ви!
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: …да си акумулираме активи с активността си от парламентарната трибуна!
Господин Аталай, внесете един нормален закон и ние нормално ще дискутираме по него! Но не може да очаквате от нас да пишем вместо Вас законите, които Вие искате да бъдат внесени в залата на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Заповядайте, господин Аталай, за дуплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! От репликите Ви се разбра, че сте притеснени (смях в ОП). От репликите Ви се разбра, от гръмкото излизане тук, че едва ли не само Вие мислите за българите в чужбина и след това да излезете да кажете: ами нали по същия ред се дава гражданство и на тези, които са в Турция... Това показва, че не сте убедени в правотата си.
А до това, което сме внесли ние през 2015 г. и сега, господин Веселинов, Вие тогава бяхте против да бъдат регистрирани хората на един адрес! Сега правите изключение, защото имате полза, имате някакви лобистки интереси! Дискриминацията е от това, че давате за пръв път българско гражданство, а тези, които живеят в България, ги дискриминирате – нито по образование им давате права, нито по работни места, събаряте им къщите, а тези проблеми ще дойдат върху нас някой ден. Вашите деца и ние ще се борим с тези проблеми, които Вие създавате в момента.
А колкото за качествените закони – с този закон, който Вие миналата седмица внесохте в парламента и изнудихте ГЕРБ да Ви подкрепят, който прокарахте тук, България ще плати за него над 2 милиарда евро! Ако и това не са лобистки закони, ако и с това нещо,с което мислите, след като го прокарате, да броите чужденците, и по какъв начин и как…
Френските вестници описват с какви пари хората взимат българско гражданство в България и това ако не е истина, ако и това е правилно написан Законопроект, ако и днес Вие докажете, че не действате дискриминационно и ГЕРБ Ви подкрепят, тогава вината и причината изобщо не е във Вас! Причината е в ГЕРБ, причината е в Бойко Борисов, в господин Цветанов. Заради това да бъдете дълго време във властта, приемате дискриминационни закони, правите закон, чрез който смятате, че на следващите избори тези хиляди, които ще вземат българско гражданство за първи път, ще се включат във Вашите изборни списъци. За това става въпрос, за това говорим, колеги. Вие сте вредни не само за България, Вие сте вредни за самите себе си… (Шум и освирквания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Аталай, моля Ви, без обиди към народните представители!
РАМАДАН АТАЛАЙ: ...Вие сте вредни и за децата си. Вие сте вредни със законопроектите, които…
Аз още веднъж Ви казвам: с Вашата политика Вие вредите на България! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Аталай.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, вносители Искрен Веселинов и група народни представители на 26 април 2018 г.
Гласували 124 народни представители: за 112, против 8, въздържали се 4.
Предложението е прието.

Преминаваме към следваща точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Има доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Господин Динев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ДИНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-28, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 3 май 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-28, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 27 април 2018 г.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Националното сдружение на общините в Република България и на Националната асоциация на председателите на общинските съвети в Република България.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Искрен Веселинов. Той обърна внимание, че предложените промени в Законопроекта са инициирани от общините и имат за цел да бъдат разрешени създалите се практически проблеми в работата на общинските съвети, породени от неправилно интерпретиране в последните няколко месеца от отделни контролни органи и съдилища в страната на разпоредбите на Закона за определяне на кворума за редовността на заседанията на общинските съвети и за приемането на решенията.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха предложените промени, като бе обърнато внимание, че Законопроектът е внесен от народни представители, членове на Комисията, от всички политически сили.
От страна на представителите на Националното сдружение на общините в Република България и на Националната асоциация на председателите на общинските съвети бе изразена категорична подкрепа за предложените промени. В изказванията им бе обърнато внимание на проблемите, които се създават в работата на общинските съвети от противоречивата практика на съдилищата, а с предложените със Законопроекта промени съществуващите проблеми ще бъдат преодолени.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-28, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Динев.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, уважаема госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател,
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-28, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители
Законопроектът бе разгледан на проведеното на 2 май 2018 г. заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъства господин Благой Станчев – парламентарен секретар на Националното сдружение на общините в Република България.
Законопроектът беше представен от народния представител Искрен Веселинов, който посочи, че с него се въвеждат промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация относно необходимия кворум и мнозинството при вземане на решения на общинските съвети.
Господин Веселинов отбеляза, че със Законопроекта се цели уеднаквяване тълкуването на разпоредбите, като посочи, че практиката на съдилищата през последните години поставя под съмнение стабилитета на актовете на общинските съвети.
Господин Станчев изложи принципната подкрепа на Националното сдружение на общините в Република България за Проекта на закон, като допълни, че със съдебна практика се създава възможност за блокиране на редица важни решения на общински съвети в страната.
В обсъждането взеха участие народните представители Митев, Кирилов, Лазаров, Зарков и Милков.
Господин Зарков и господин Милков изразиха резерви към Законопроекта и отбелязаха, че съществуват и други механизми за правилно тълкуване и прилагане на чл. 27 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Акцентираха върху необходимостта от предварително проучване на случаите, при които е налице противоречива съдебна практика.
Митев и Кирилов изказаха своята подкрепа към внесения законопроект, като посочиха, че се налага предприемането на действия, с които да се ограничат противоречията в съдебната практика.
Лазаров отбеляза, че е необходимо да се установи дали решенията, постановени при неправилно тълкуване на нормата на чл. 27 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, са инцидентни или е трайна съдебна практика на състави на Върховния административен съд, като припомни за възможността за инстанционен контрол.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-28, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Атанасова.
Ще има ли представяне на становище на вносител?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще ползвам няколко минутки от тези на вносителите с ясното съзнание, че не аз съм основният инициатор на този законопроект, както знаете – той е подписан от представители на всички политически сили в Комисията, която председателствам. Негов инициатор е един сериозен проблем в работата на общинските съвети. Бяхме сезирани на регулярна среща, която провеждаме с Националното сдружение на общините в Република България и с Националната асоциация на председателите на общински съвети.
Ние, както и колегите в Правната комисия – слушах разгорещените дебати там – първоначално смятахме, че не е необходима законодателна инициатива, която да обяснява за нас очевидни неща. В няколкото месеца между тази среща и внасянето на Законопроекта обаче се натрупаха изключително много съдебни решения, които са в една посока и следват формална логика, която е много странна за всеки, изучавал някога в живота си математика – при 11 общински съветника съдът казва, че половината на 11 е пет и половина, но тъй като няма половин съветник, половината е 6. След като половината е 6, повече от половината е 7. И от 50% + 1 съветник, стигаме до мнозинство от 63 – 64% в малките общински съвети, което понякога е трудно постижимо.
На база това формално основание на практика вече се атакуват всички решения в голям брой от областите в страната и от Прокуратурата, и от областните управители. В това отношение може би текстът е малко тромав, тежък за юридическата мисъл, той обаче извън всякакво съмнение поставя значението на мнозинството – повече от половината, както е записано в Закона.
Аз Ви моля без някаква политическа разлика да подкрепим този законопроект. Ако трябва да търсим някакви по-съвършени формулировки – да ги търсим между първо и второ четене на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания, уважаеми народни представители? Няма.
Закривам разискванията, пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-28, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 27 април 2018 г.
Гласували 97 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, днес Съветът за електронни медии избира председател и не може да се осигури техен представител. Затова предлагам точка осма да стане точка първа за утре.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 71, против 6, въздържали се 12.
Предложението е прието.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ.
Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 2 февруари 2018 г.
Няма доклади по предложения законопроект.
Желаят ли вносителите да представят Законопроекта?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще представя на Вашето внимание мотивите към нашето предложение за допълнение на Закона за защита от домашно насилие.
С предложения законопроект се цели осигуряване на по високо ниво на закрила на лица, пострадали от домашно насилие, като мярката, която предлагаме, е в случаите, когато има извършено такова насилие и жените се нуждаят от подкрепа, да бъдат настанявани в кризисни центрове.
Предложената законодателна промяна установява изискване Националната програма за превенция и защита от домашно насилие да съдържа като мярка задължително изискване изграждането, поддържането и управлението на такива центрове.
Така съществуващата програма в момента не работи достатъчно добре. Затова ние предлагаме да се установи минимален брой кризисни центрове.
Предложението въвежда в българското законодателство изисквания на чл. 20, 22, 23 и 26 от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, добила популярност като Истанбулската конвенция. По този начин нератификацията на тази конвенция не би могла да се отрази негативно върху законодателната рамка, действаща в България, по отношение превенцията на домашното насилие и подкрепата, оказвана на жертвите.
Всъщност България отдавна е била подканвана да предприеме подобни мерки с оглед и на една от препоръките, отправени към страната ни от Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените от юли 2012 г., действащ съгласно Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените. В частта, посветена на насилието срещу жени, Комитетът посочва, че държавата ни следва да осигури достатъчно на брой подслони за жени, жертви на домашно насилие и за техните деца, достъпност до тях и финансови средства за построяването им и оказване на подкрепа на неправителствените организации, поддържащи такива подслони, и други форми на подкрепа на жертвите на домашно насилие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Заявено е първо изказване – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Взимам думата за изказване, за да подчертая следното. Ние подкрепихме включването на тази точка в дневния ред по искане на парламентарната група „БСП за България“ не само, за да покажем зачитане волята на колегите от опозицията, а защото без оглед на мотивите и основанията, които са подбудили колегите да внесат този законопроект, ние смятаме, че би следвало да подкрепим не само някои, а всички принципи за борбата срещу насилието над жени и деца. По тази причина няма да коментирам дали тази мярка е фрагментарна, дали тази мярка се прилага или не се прилага понастоящем. Твърдя, че тази мярка се прилага понастоящем в областните центрове, където има такава възможност. Бих могъл да свидетелствам за политиката на Столична община в тази посока. Надявам се във всеки един областен център, а и в повечето населени места да се откриват такива центрове, които да оказват съдействие на жертвите и потърпевшите от насилие.
Ние ще подкрепим този законопроект по принцип с ясното съзнание, че той има нужда от подробна финансова обосновка и от обезпечаване на средствата за прилагането на тази мярка.
Изказвам се по принцип и като един от последователните поддръжници на Истанбулската конвенция, защото очаквам и ще продължавам да очаквам становището на Конституционния съд по нашето искане за тълкуване на Конвенцията, защото смятаме, че ако ратифицираме тази конвенция, ще имаме завършена институционална инструментална рамка за прилагане на всички инструменти за защита на жертвите от такова насилие и за превенция и предотвратяване на това насилие. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Кирилов! Първо, искам да благодаря за изразената позиция, че парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи Законопроекта.
Относно Вашето притеснение за финансовата рамка смятаме, че самият законопроект се приема навреме – в подготовката на Закона за бюджета. В четири областни града – в Столична и в още три, има тази услуга. Това са специални социални услуги, които са делегирана държавна дейност. Сега, когато дадем законодателната си воля, че то може да се прилага, общините ще реагират бързо, ще предоставят помещения, ще вземат решения на общинските съвети, Министерството на труда и социалната политика ще трябва да отработи стандарта, а ние ще дадем възможност за подготовка и работа в тази сфера.
Така че не се притеснявайте, че го няма това, което е част от обосновката и в мотивите като финансова рамка, то трябва да дойде от държавата, за да може действително да стане един стандарт навсякъде. Сигурно знаете, има доста неправителствени организации, които също предлагат тази услуга, но по-добре е да го направим. Не цялата ни територия е покрита с такъв капацитет от неправителствените организации, а като се създаде услугата общината може да я аутсорсва, да я възложи.
Така че мисля, че днес ще бъде един добър ден за отношението към българските жени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Има ли друга реплика?
Господин Гьоков – заповядайте.
Имате възможност за втора реплика към господин Кирилов.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кирилов, сигурно не е много логично да Ви правя реплика, защото Ви благодаря за подкрепата, само че казахте няколко неща, които може би трябва да ги уточним с Вас.
Първо, отново благодаря за подкрепата, която имате към Законопроекта. Това показва, че сме на прав път. Не знам дали си спомняте, по-скоро Вие, че ние предоставяме тези законопроекти – и този, и другият, които вкарахме в отговор на това, че смятаме, че българското Народно събрание не бива да ратифицира Истанбулската конвенция, поради това, че тя, наред с борбата с насилието и домашното насилие срещу жени, включва и някои други неприемливи за нашето общество позиции и положения. Въпреки, че казахте, че няма да го коментирате, но споменах, че тя е фрагментирана. Да, фрагментирана е и ние нямаме претенции тя да е всеобхватна, защото наред с нея предлагаме и други промени в законите, с което да отговорим на очакванията от Истанбулската конвенция за ненасилието, без да вкарваме другите спорни текстове.
Вие казвате: да, тази мярка се предлага и сега. Наистина в София може би се предлага, но на други места – не. Затова ние искаме с този законопроект задължително да определим минимален брой такива центрове, за които да отговаря държавата, а не неправителствени организации и затова вкарахме този текст.
Колкото до финансовата рамка мисля, че държавата по никакъв начин няма да я сбърка, още повече, че може тези центрове да се финансират по различни програми с различно от националното финансиране.
Благодаря Ви пак за подкрепата и се надявам единодушно да приемем тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Трета реплика? Няма.
Няма да се възползвате от правото си на дуплика, господин Кирилов?
Други изказвания има ли, уважаеми народни представители?
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! В допълнение на казаното от колегите в репликите, които те изразиха, искам да спомена няколко важни неща, свързани с нашето законодателство.
Кризисният център е социална услуга от резидентен тип, която се предоставя в общността. Кризисният център по смисъла на § 1, ал. 1, т. 25 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане е: „комплекс от социални услуги за деца и/или лица, пострадали от насилие, трафик или друга форма на експлоатация, които се предоставят за срок до 6 месеца и са насочени към оказване на индивидуална подкрепа, задоволяване на ежедневните потребности и правно консултиране на потребителите или социално-психологическа помощ, когато се налага незабавна намеса, включително чрез мобилни екипи за кризисна интервенция.“
За информация, колеги народни представители, такива кризисни центрове, създадени по Закона и действащи съгласно Правилника на Закона за социално подпомагане, има и ще Ви ги изброя къде – Плевен, Пещера, Варна, Стара Загора, Перник, Бургас, Дупница, Силистра, Търговище, Русе и Пловдив. В останалите областни центрове няма такива кризисни центрове.
Благодаря на колегите, които ще подкрепят нашето предложение такива кризисни центрове да има във всички областни центрове, защото така както е регламентирано в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, ще го зачета дословно: „В случай, че сте пострадали от домашно насилие имате право да искате да бъдете настанени в кризисен център“. Къде, като в цял Югозападен район в България единственият кризисен център е в Перник?
В тази връзка благодаря, че подкрепяте нашето предложение. Надяваме се, независимо, че е в нарушение на чл. 19 от Закона за държавния бюджет, Министерският съвет да отпусне необходимите средства за създаването на такива кризисни центрове още в рамките на тази календарна година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 854-01-4, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 2 февруари 2018 г.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура – госпожа Светлана Ангелова.
Заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене и на току-що приетият Законопроект за допълнение на Закона за домашното насилие да бъде максималният, тоест да бъде увеличен с още три седмици и да бъде максималният от 28 дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Пристъпваме към гласуване на току-що направеното предложение за максимално увеличение на срока между първо и второ четене.
Има ли друго предложение? Няма.
Гласували 118 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Внесено е следното предложение:
„На основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме да се проведе изслушване на министъра на икономиката относно състоянието на бизнес климата в България.
На основание чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изслушването да се включи като точка първа за четвъртък от Програмата на Народното събрание за периода от 9 май до 11 май 2018 г.“
Предложението е на Даниела Савеклиева и група народни представители.
Тъй като вече гласувахме точка първа за четвъртък, предлагам направеното предложение да бъде включено като втора точка за четвъртък.
Има ли други предложения?
Моля да гласуваме включването на втора точка по Програмата за утре, четвъртък.
Гласували 114 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 26.
Предложението е прието. Това е втора точка за утре, четвъртък.
Уважаеми народни представители, с това приключихме дневния ред за днес.
Утре – 10 май, четвъртък, работата на Народното събрание продължава в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,27 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Александър Ненков
Стоян Мирчев