Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Юлиан Ангелов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, добро утро.
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена точка в седмичната Програма за работа на Народното събрание. Точката е следната: Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет на 12 март 2018 г., приет на първо гласуване на 28 март 2018 г., като предлагам да стане т. 3 за днешното заседание, 10 май 2018 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 47.
Предложението е прието.
Ще Ви прочета съобщение: заместник-министър председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със своя заповед е разрешил изпращането на формирование от въоръжените сили на Република България с общ състав от 27 военнослужещи за участие в подготовката и провеждането на военен парад в град Бузъу, Румъния по случай Деня на героите на страната за периода от 14 май 2018 г. до 18 май 2018 г. В изпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 9 май 2018 г. с вх. № 803-09-22 и е предоставено на Комисията по отбрана.

Продължаваме с първа точка за днес:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ – 31 ДЕКЕМВРИ 2017 Г.
Вносител е Съветът за електронни медии на 30 март 2018 г.
За доклада на Комисията по културата и медиите – заповядайте, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедура за допуск. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допусната София Владимирова – председател на Съвета за електронни медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура за допуск.
Гласували 167 народни представители: за 160, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2017 г., № 830-00-2, внесен от Съвета за електронни медии на 30 март 2018 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 26 април 2018 г., беше обсъден Отчетът за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2017 г., № 830-00-2, внесен от Съвета за електронни медии на 30 март 2018 г.
В заседанието участваха представители от Съвета за електронни медии (СЕМ): София Владимирова – председател, Бетина Жотева – член; Емилия Станева – главен юрисконсулт; Спаска Янева – началник отдел „Бюджет и финанси”, Диляна Кирковска – главен инспектор в дирекция „Специализирана администрация“.
Отчетът беше представен от госпожа София Владимирова.
Съветът за електронни медии внася отчета в Народното събрание съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията. С него се представя информация за: аудио- и аудиовизуалния сектор у нас; осъществявания от него надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги; лицензиране и регистриране на радио- и телевизионни програми; правни дейности и съдебна практика; международна, финансова и административна дейност.
Основният критерий в надзорната дейност на регулатора е защитата на аудиторията от нарушения на Закона за радиото и телевизията в разпространяваните програми на доставчиците.
Традиционно мониторингът върху електронните медии заема най-голяма част от работата на СЕМ. През 2017 г. е осъществен общ обем наблюдение на радио- и телевизионни програми в размер на 28 491 часа върху 161 програми, от тях телевизионните са 89, а радиопрограмите са 72.
Сред по-важните акценти през отчетния период са:
- избор на генерален директор на Българската национална телевизия, който се извърши по изцяло нова процедура в четири етапа и предаван по програмата БНТ 2;
- посредническата роля в постигането на споразумение между Българското национално радио и „Музикаутор“ за уреждане на права за излъчване на музикални споразумения;
- подписаното споразумение между Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, Българската национална телевизия и Българското национално радио за промени в Критериите за оценка на съдържанието, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата;
- специализиран мониторинг по време на предизборната кампания за народни представители за периода от 24 февруари до 26 март 2017 г. Наблюдението отчита за първи път участието на мъже и жени в безплатните предизборни прояви в процентно отношение;
- мониторинг на събития с голям обществен интерес; на кризисни събития; наблюдение за наличие на „език на омразата” в електронните медии;
- провеждането за първи път на проучване на съдържанието на 17 радио- и телевизионни програми със специализиран музикален профил;
- наблюдения във връзка с нормативните изисквания за търговското слово;
- надзор по спазване на разпоредбите за силата на звука на рекламите и на обема на рекламните спотове;
- защитата на детската аудитория от неблагоприятно съдържание;
- дейност по защита на авторските и сродните права за
2017 г.
По време на обсъждането народните представители Красимир Велчев, Диана Саватева и Иван Ченчев зададоха въпроси, на които представителите на Съвета за електронни медии отговориха.
След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите с 14 гласа „за”, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да приеме Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2017 г., № 830-00-2, внесен от Съвета за електронни медии на 30 март 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Будинов.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, първо господин Симов, после госпожа Йотова.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, скъпи колеги! Пред нас стои отчетът на Съвета за електронни медии, отчет, който от няколко седмици се опитвам да прочета в цялост и, разбира се, не успявам, тъй като пред нас стои един абсолютно бюрократичен текст, пълен със суха статистика, в който няма дори и един извод за нещо. В резултат на това аз даже не виждам какво може да дискутираме по него, тъй като големите теми на българската медийна среда отсъстват напълно от този отчет и ние тук можем да спорим дали някоя цифричка е така или не, но като цяло за дискусия даже и не може да става дума.
В отчета за дебата, проведен в Комисията, беше казано, че няколко колеги са задали въпрос и са получили отговор, но аз искам да Ви кажа как точно е протекла дискусията. Колегата ми Иван Ченчев е попитал шефката на СЕМ вероятно за най-големия въпрос, който тормози всички, а именно: каква е ситуацията със свободното слово в България? Отговорът на госпожа Владимирова е много показателен – смях, защото какво общо може да има СЕМ със свободата на словото?! В крайна сметка какво ги засяга тази тема?! Ето това е отговорът, който получи колегата ми Иван Ченчев. Честно казано, аз не искам да казвам и да предпоставям – СЕМ може да се съгласява или да не се съгласява на кое място е България по свобода на словото, но е важно да чуем неговото мнение по въпроса, а това мнение отсъства.
Наскоро попаднах на една интересна новина от 2011 г., тогава колегата ми Антон Кутев води дебат с тогавашния шеф на СЕМ Георги Лозанов и двамата са много притеснени, заради това че България се намира на 71 място по свобода на словото в тази класация. Днес вече сме на 111 място и притеснение няма, защото, ако отворим отчета, няма и една дума в него. Когато този парламент и когато СЕМ – единственият орган, отнасящ се за медиите, отказват да дебатират темата за свободата на словото, оттук нататък можем да си обясним защо свободното слово е в това състояние и защо дебат по тази тема реално няма. Не го казвам като нещо, което да звучи крайно, но при този начин, при така дадения отчет започва остро да възниква въпросът: има ли смисъл и необходимо ли е да функционира СЕМ? Най-малкото: защо трябва да търсим хора, свързани с медиите, да участват в него? Подобно нещо може да направи и всеки статистик, а някой ден, като се развият компютърните програми, това може да бъде вършено от компютър. Смятам, че ролята на СЕМ трябва да е друга. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симов.
Реплики? Не виждам.
Второ изказване заяви госпожа Йотова.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да допълня, че на миналото заседание на Комисията по културата и медиите аз също зададох въпрос, който, не знам защо, не беше отчетен. Той беше свързан с нещо много конкретно, а именно: с протестите на музикалните състави към Българското национално радио, които в момента все още текат. Моят въпрос беше към директора на Националното радио: защо не пренасочи част от тези три милиона и половина бюджет, които има за хонорари, за заплатите на музикалните състави? Някак си това остана като глас в пустиня.
Искам да споделя някои други тревожни факти. Според мен Съветът за електронни медии не може да реагира съвсем адекватно на различни ситуации, които са свързани с неговата компетентност. Още миналата година, по време на едни дискусии в Комисията по културата и медии, обсъждахме какво се случва с радио „България“. Знаете, че директорът на Българското национално радио искаше то да бъде закрито. Не знам СЕМ какви стъпки е предприел спрямо ръководството, което тогава излъга и нас, народните представители, за случващото се в общественото радио. Нещо изключително тревожно – генералният директор и Управителният съвет, тогава, бяха взели решение за закриване на редакциите за чужбина. Все още нямаме отговор какво стана с тези проблеми – с радио „България“ и редакциите за чужбина?
Още един тревожен факт, който не е нов, той е от 2016 г. – получен автомобил от директора на БНР за членовете на СЕМ, който е поискан от госпожица Мария Стоянова, дни след като СЕМ гласува Александър Велев да е избран за ръководител на Българското национално радио. Според мен това прилича на нещо такова например: ЧЕЗ да предоставят автомобил на Комисията за енергийно и водно регулиране, което би било доста странно.
Още един тревожен факт: директорът на „Специализираната администрация“ в СЕМ се оказва съпруга на директора на програма „Хоризонт“, която пряко отговаря за спазването на Закона в националната програма. В такъв случай обективни ли са мониторингите, които се правят спрямо Националното радио? От последния месец разбираме, че търговските национални медии, включително БНТ, имат актове от СЕМ за неспазване на Закона за радиото и телевизията, но членовете на СЕМ гласуват БНР да не бъде наказвано за неспазване на плурализма на гледните точки. Много ми е странно, че се получава мерене с двоен аршин. Имам усещането, че съществува някаква зависимост от управата на Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Йотова.
Има ли реплики към изказването на госпожа Йотова? Не виждам.
За следващо изказване, господин Ченчев – заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Прави са колегите, слушах внимателно и съжалявам, че е малко шумно в залата и не всички могат да чуят това, което се казва от тази трибуна.
Първото, което не искам да твърдя, но може би натам вървим: наистина може би някаква компютърна програма би имала по-добър ефект, отколкото реакциите на СЕМ към момента. Съжалявам, че го казвам, но е хубаво да се чуе, ако трябва и да се потрети.
Както, разбира се, и ситуацията с автомобила, който, видях с очите си, продължава да е на разположение на Съвета за електронни медии. Колежката каза, и напълно я подкрепям, как СЕМ ще иска с официално писмо автомобил от БНР? Колеги, това е скандално! Не знам дали слушате какво се говори от тази трибуна?! (Реплики.) Разбира се, че е скандално регулаторът да иска автомобил от подрегулирания! Нона Йотова сравни с това все едно ЧЕЗ да поиска кола от КЕВР. Това са наистина скандални неща!
В Комисията попитах, мисля, че е съвсем нормално: какво е становището на СЕМ по отношение свободата са словото? Нищо повече. Защото смятах, и го отбелязах за протокола, че именно в залата на парламентарната Комисия по културата и медиите, там е мястото, където трябва да се чуе това. Там е!
Уважаеми госпожи и господа, които са служители на СЕМ и работят там, не Женският пазар „Георги Кирков“ е мястото да се чува СЕМ. СЕМ там ли да казва какво е становището им по отношение свободата на словото – вътре, там в Комисията. Отговорът беше доста циничен трябва да Ви кажа. Получихме го с известна доза смях и не само, и със забележката, че, видите ли, СЕМ се грижел за свободата на словото. Е, как, колеги? Как СЕМ се грижи за свободата на словото?! То е смях. Има една поговорка: „Най-добре се смее този, който се смее последен“. Този смях май е на гърба на медиите. Не ми се иска това да се случва, даже обратното – искам да влезем в дискусия въобще за ролята на СЕМ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ченчев.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Биков.
Господин Шопов след това.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изслушах с интерес изказванията на колегите от БСП, които възложиха на СЕМ едни свръхотговорности, а на доклада – едно свръхочакване. Докладът е такъв какъвто е. Да, той може би не е най-интересното четиво, което можем да си подарим. В него има цифри, има мониторинг, има статистика, както казвате. Очакването СЕМ да каже нещо за свободата на словото, за класацията – 111-о място на „Репортери без граници“, една неправителствена организация.
Ще използвам това, че се отклонихме от темата за Доклада, за да се отклоня и аз, и да Ви кажа как се прави тази класация, в която аз не вярвам. Ще Ви кажа защо не вярвам. Не вярвам, защото методологията на тази класация е интервюта с избрани от тази неправителствена организация журналисти. На тези журналисти им задават определени въпроси и те казват: да, няма свобода на словото и България е на 111-о място. В същото време Малта е на 37-мо място, а в Малта беше убит разследващ журналист, заради разследване срещу малтийското правителство – 37-мо място! Словакия – 26-о място, при положение че в Словакия беше убит разследващ журналист заради разследване срещу словашкото правителство – 26-о място! България е на 111-о място, поради причини, че един депутат, защото това е основният аргумент за липсата на свобода на словото, държал седем вестника. Това казва тази организация. Сега Вие питате СЕМ какво мисли? СЕМ е Съвет за електронни медии и, първо, отговаря само за електронните медии, и то за телевизиите. В телевизиите, държавните медии – БНТ и БНР, едва ли някой ще си изкриви душата да каже, че там няма свобода на словото по отношение на управлението. Ако някъде правителството е най-остро критикувано, това е в БНР. Слушайте БНР! Аз го слушам редовно и ги поздравявам за тази политика. Тя показва, че там където политиката, политиците имат отношение, защото СЕМ е избран от парламента, а СЕМ избира директорите на БНТ и БНР, едва ли някой може да каже, че някъде другаде има по-голяма свобода на словото от БНТ и БНР. Там на всичкото отгоре няма и реклами.
Ще Ви кажа нещо друго за свободата на словото. Свободата на словото се нарушава от корпоративните интереси. Едва ли ще има телевизия, която да направи дълбоко журналистическо разследване срещу свой голям рекламодател – не от политиците. Само че никой не обръща внимание на корпоративния интерес в медиите, но дори и да обърнем, за съжаление, това не е процес само в България. Имаме трансформация на медиите. Имаме вече друг принцип на медията: медията не дава всички гледни точки, а различните медии представят своята гледна точка. Можем да кажем, че има относителна свобода на словото, когато има възможност различните гледни точки да бъдат представени от своята медия. Мисля, че в България това го има. Друг е въпросът какво е качеството на българската журналистика. Често самите български журналисти констатират, че то е ниско, само че СЕМ няма правомощия по отношение на качеството на журналистиката. Много често бъркаме качеството на журналистиката със свободата на словото.
Съжалявам, че се отклоних от конкретиката на Доклада на СЕМ, но просто така тръгна дебатът. Убеден съм, че има нужда от дебат за свободата на словото! Има нужда от дебат за състоянието на българските медии. Нека да помислим в Комисията по културата и медиите да го организираме, да поканим хора за изслушване, да дебатираме по тези въпроси извън Доклада, защото Докладът е един технически документ, който според мен е написан коректно. Пак повтарям, в него сигурно няма да се прочетат най-интересните работи, но на Доклада, не му е и работа да бъде чак толкова интересен. Да, дискусията е интересна и Ви призовавам да я проведем, но в друг формат. Бих призовал и СЕМ също да организира такава дискусия извън парламента, разбира се, да покани и медиите – да чуем и тяхната гледна точка. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Биков.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Ченчев, имате думата за реплика.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Биков, слава богу в България няма убити журналисти, но какво излиза от изказването? Едва ли не, за да има свобода на словото, в България трябва да има убити журналисти. Някъде чух, не си спомням в кой телевизионен канал, анализ, който гласеше така: България е на 111-о място, но видите ли, защото и Вие дадохте пример с Малта, в тази класация била и Тонга, която имала само една медия – така че класацията не била коректна. Е добре, в другите държави като има доста повече медии и те са в класацията, какво да мислим, как да го тълкуваме? Така че, съгласен съм с Вас и се радвам, че приемате идеята да има дискусия, дебат по отношение свободата на словото. Разбира се, че е необходимо. Дано не е закъсняло. „По-добре късно, отколкото някога“ – казваше един мой преподавател.
В България имаше бити журналисти – бити, пребивани. Това значи ли, че, от една страна, няма свобода на словото, или в каква степен можем да измерваме свободата на словото? Именно за това попитахме СЕМ какво е становището му. Какво лошо има СЕМ да има становище в един свой доклад по отношение свободата на словото? Кой друг да има? Не е ли логично? Само че в Доклада – нито дума. Разбира се, бяхме длъжни да питаме и ще продължаваме да питаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ченчев.
Заповядайте, господин Симов, за втора реплика, господин Кутев – трета.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Биков, да кажем, мога да се съглася с Вас доколко тази класация е обективна или не. Въпросът е обаче, че тя съществува и прави заглавия. Най-малкото СЕМ можеха да се изкажат и да кажат, че не приемат тази класация, че в България със свободата на словото всичко е наред, че в България медиите процъфтяват, животът е хубав и всяка медия има правото да хвали премиера колкото иска. Казвам го в кръга на шегата, но те са длъжни да вземат отношение по такава класация.
Пак ще повторя, през 2011 г., колегата ми Антон Кутев е разтревожен и Георги Лозанов е разтревожен, че България е на 71-во място. Ситуацията тогава беше различна. Сега сме на 111-о място и ситуацията е много по-драматична, като съответно нямаме никаква позиция това добре ли е, или е зле.
Второ, казвате: свободата на словото е най-голяма в медиите, които са на пряко подчинение на държавата. Няма да се съглася с Вас, тъй като има много различни дефиниции за свободата. Да, словото е една от тях – примерно, достъпът до всички гледни точки. Не е ли БНБ примерно медията, в която има предавания, когато е пет на нула по един и същи възглед? Има такива предавания. Не е работата сега да ги дебатираме. Това ли е свободата на словото – да има пет души, които да се надпреварват кой по-яростно да защитава своята позиция, която е една и съща? Това, ако е свобода на словото, значи ние живеем в някаква алтернативна държава.
Няма да приема разделянето на корпоративни и политически интереси. В България те са преплетени и това е големият проблем, а не да кажете: политическата намеса е супер невинна и я няма, но корпоративните интереси прецакват медиите. Очевидно не е така! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Симов.
Господин Кутев, заповядайте за реплика.
Това е третата реплика към изказването на господин Биков.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Биков, няколко технически корекции. Първо, те не са държавни, а са обществени медии, което е важно. Второ, не е вярно, че те нямат реклама – те имат смесено финансиране, включително имат право на реклама, макар тя да е ограничена в някакви рамки, но това е техническо.
По-важното за мен е, трябва ли и може ли да се поставя въпросът за свободата на словото в България в дебата за СЕМ? Прав сте, че СЕМ има само ограничени правомощия в това отношение и всъщност ние използваме дебата за СЕМ, за да поставим този въпрос. Аз обаче имам въпрос към Вас, като човек от управлението, който е в Комисията по култура: а къде да поставим парламентарно този дебат, ако не го поставим сега по тази тема?
Вие сам казахте, че най-вероятно трябва да се съберете в Комисията по културата и медиите и да го обсъдите. Най-вероятно трябва, но дневният ред на Комисията по културата и медиите се прави от господин Рашидов, респективно от Вашето мнозинство, а мина година от управлението. Не че в предишни управления това е обсъждано кой знае колко сериозно, но аз, като представител вече в трети парламент зная, че по време на този дебат се обсъжда, защото няма друго основание.
Между другото, фактът, че няма държавна институция, която да се грижи за свободата на словото, защото СЕМ очевидно е само частично такава, е такъв, но това не е ли въпрос на всяко едно управление, тоест на Вашето управление в момента? Кой да го прави? И това, че от години насам ние констатираме, че сме зле и ставаме все по-зле факт ли е? Факт е. А кой да го оправи – опозицията или управлението? Тоест от Вас очакваме не мнението „Сега не пипайте СЕМ, защото той е добър“, а това, което очакваме от Вас като депутат от Комисията по културата и медиите в управлението, е да предложите мерки тази класация да върви в обратната посока от тази, в която върви – нагоре, а не надолу. Това е очакването към Вас.
Другото – защитата на СЕМ, аз ще се въздържа по Доклада по много причини. Не е там въпросът обаче, Докладът ще мине, а какво ще стане със свободата на словото? Кой носи отговорност? Не сте ли Вие? (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кутев.
Господин Биков, заповядайте за дуплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще обобщя трите реплики, защото бяха в една посока.
Най-важният въпрос – кой отговаря за свободата на словото? Журналистите отговарят за свободата на словото. Кой държавен орган ще вземе мерки да осигури свобода на словото и как се случва това? Как се случва осигуряването на свободата на словото? Аз мисля, че можем да дебатираме върху този въпрос – какви са мерките и каква е концепцията?
Каква е концепцията? – Създаване на орган, който да каже каква е свободата на словото и да следи за нея. Не знам в коя държава има такъв орган. Знам други държави, в които има органи, които казват кои медии са добри и кои са лоши. И България е била такава държава. Имаше великолепна свобода на словото преди 1989 г. Но държавата може да пречи на свободата на словото. Това е факт. Само че тя не може да го породи, защото това е призвание на журналистите, това е призвание и на собствениците на медии. Това, ако щете, е много повече в ръцете на опозицията, отколкото на управляващите.
Управляващите имат инстинкт, всички управляващи – и сегашните, и предишните, и следващи – имат инстинкт към това да бъдат хвалени. Опозицията е тази, която дава критичната гледна точка. И между другото, ако си пуснете телевизора сутрин, обед и вечер, Вие ще видите представители на опозицията във всички български телевизии, във всички български вестници, които критикуват правителството. Ще видите журналисти, ще видите анализатори и коментатори, които критикуват правителството. Това е свободата на словото.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Защо тогава сме на 111-о място?
ТОМА БИКОВ: Защото аз Ви казвам, че тази класация е манипулативна. Тази класация не е вярна. „Репортери без граници“ за мен не са авторитетна организация. Това е мое лично мнение – неавторитетна организация! Ако Вие сте привърженици на „Репортери без граници“ – окей, нямам против, но тази класация не е меродавна. За мен не е меродавна, пак Ви казвам, при убити разследващи журналисти… Знаете ли какво означава да убият разследващ журналист? Означава всички други да си наложат автоцензура. И няма по-голям удар срещу свободата на словото от това. Няма по-голям удар! Не можеш да сложиш на 27-мо място държава, в която е убит журналист, и да ми говориш, че ние сме на 111-о място. Това сигурно Ви върши работа на Вас, само че не върши работа на българското медийно пространство, защото журналисти са казали, че нямат свобода на словото. Да излязат да кажат по телевизията как техните собственици ги притискат. Нека да излязат да го кажат. Така се прави свободата на словото. Тя се прави със смелост, не се прави с анонимни интервюнца, не се прави с мишкуване и с грантове. Свободата на словото, колеги, е имало и в тоталитарни режими дори. Тя може да е била единична, може да е имало Георги Марков. Тези хора са били убивани и в други държави продължават да бъдат убивани. Така се прави свобода на словото, не се прави с органи и с дебати. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Биков.
Думата за изказване поиска народният представител Павел Шопов.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Съжалявам, че тук стана дебат, от който като че ли се разделяме на управляващи и на опозиция.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): Винаги е така.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Не, невинаги е така. Има въпроси, по които трябва да се обединим и да сме на едно мнение, защото и от изказванията на господин Биков, и от изказванията на БСП виждам, че всички схващат страшните проблеми със СЕМ, а оттам и с електронните медии, оттам следват Българска национална телевизия и Българско национално радио.
Ние тук сега може би се караме кой ще спечели господарите на СЕМ, защото те не са българската държава, а са на „Овча купел“. Всички знаете за какво говоря – там, където са базирани неолибералите, които дърпат конците и които от много години са овладели тази институция, а оттам Българското национално радио и Българската национална телевизия, оттам свалят и качват правителства, защото от електронните медии се формира общественото мнение. Виждам тук, че от БСП започнаха да разбират за какво говоря.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): За Лаборанта.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Сигурно няма по-нереформирана, по-страшно закостеняла, по-подчинена и по-несвободна институция и сфера в обществените отношения от тази на медиите.
Ние често громим и критикуваме съдебната власт, говорим за реформи в здравеопазването, говорим за промени в социалната сфера и се караме и бием, и воюваме помежду си – всеки със своите истини, но в тази сфера тази ниша някои хора са я намерили, върлуват. Ние се караме, а те продължават. Продължават точно да мишкуват, както беше казано преди малко по отношение на Българската национална телевизия и Българското радио, и като с палка налагат своите стандарти, своите възгледи и своите виждания.
Да, одеве тук господин Биков спомена, че Българската национална телевизия е твърде безпощадна към управляващите. Това е точно така, защото сегашните управляващи са неугодни на въпросните – на неолибералите, които имат за свои фаворити едни други, които не влезнаха в този парламент и които са една минимална част от влиянието в България, но на тях трябва да им се създава имидж, те трябва да бъдат въздигани, те трябва да бъдат вкарвани непрекъснато по студиата. Всъщност те са тези, които трябва да бъдат алтернативата и на сегашното така наречено ляво, и така наречено дясно, и на сегашните управляващи, и на сегашните в опозиция.
Какво да кажем за Българската национална телевизия? Никой не говори за това. Преди малко тук беше повдигнат много правилно въпросът: къде ще стане този дебат за Българската национална телевизия? Той не става. И в това докладче въпросите от СЕМ ще отбият номера и ще подминат факта, че е ужасяващо положението в Българската национална телевизия.
Спомням си, господин Симов по време на гласуването на бюджета направи критика защо толкова малко пари се давали за Българската национална телевизия. Господин Симов, това е част от истината, но за какво да даваме тези пари за тази телевизия, която се е превърнала в частна телевизия на господин Сорос, който чрез тази телевизия налага стандарти в българското медийно пространство, който всъщност се качва, назначава с държавни пари – 70 милиона ли са тази година, по-малко ли са, повече ли за Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Погледнете продукцията на Българската национална телевизия – телевизия, която е в най-окаяно положение, която сигурно гълта по-голям обществен ресурс, която работи с много пъти повече персонал и средства от всички други телевизии и е най-безпринципната, най-необективната телевизия, която може да има в България в момента, в която рубриките са закостенели, останали не знам от кои години, където целта е винаги да се наплюе Русия, винаги да се наплюе българския патриотизъм, винаги е да се възвеличат онези от една демократична общност, които в момента – за щастие – най-после ги няма в този парламент, и за които рубрики, можем да дадем безброй примери, всички ние се възмущаваме. Това е работа на СЕМ. Където продължават едни омразни новини на турски език, за които в цяла България непрекъснато хората ни питат: „Докога по националната телевизия на една държава ще звучи турски език?“
И този СЕМ се е превърнал в палка – непрекъснато налага наказания на тази или онази телевизия, ако изпусне нещо, което не е в съзвучие с неолибералните идеи, които се изповядват от същите тези определени хора, за които преди малко Ви говорих.
И господин Биков тук силно се възмущаваше – прав сте, господин Биков – от тази класация, в която сме вкарани на сто и кое място. Аз не знам даже и на кое място сме, не се възмущавам от това, защото не отдавам абсолютно никакво внимание на тези класации на репортери зад граници, доктори през океани, бели каски и други подобни НПО-та в кавички – почти всички от които всъщност не са нищо друго, а палки за определени политики, за налагане на определени стандарти и въздействие върху съзнанието на политическата класа в една или друга страна, но това е друга тема. Това не може да бъде изобщо тема за размисъл, за мислене, за разглеждане, за коментари.
Давам Ви най-пресния пример: снощи по Канал 1 на Българската национална телевизия в деня на победата над фашистка Германия – един порнографски художествен английски филм от рода разшифроване, прочутият случай с машината „Енигма“, конвои кораби по океана с убитите в Катин, една мешавица. Да, това е една голяма трагедия, просто за да се наплюе отново за пореден път Русия и така нататък, и така нататък.
Пример Ви давам: беше на Трети март вечерта. След като се отърваха въпросните подопечни в Българската национална телевизия на СЕМ и на другите върховни господари с няколко репортажчета, ей така – оттук, оттам, други години поне от всеки град се даваха репортажи на Трети март от това, което се случваше по места, по страната, тук, освен централните събития, друго не беше показано – съвсем откъслечно.
Беше показан – тук е и господин Вежди Рашидов, който разбира от култура: господин Рашидов, титаничният, великият български игрален филм, при множеството във връзка с Освобождението, с Априлското въстание епични, български, велики, незабравими платна – българският филм „Съдилището“! Страшно, велико! Бях зашеметен.
Ще се върна на последния пример. Вчера един журналист беше блъскан, ръган при опита му да вземе интервю. Този журналист беше буквално малтретиран. В други случаи СЕМ и много медии щяха да направят акция – в днешния ден всички рубрики, предавания, сутрешни блокове, дискусии щяха да започват с този факт. Говорим за свобода на словото, говорим за свобода на журналистиката, за правата на журналистите. Нито дума! Някои от телевизиите, привлечени от жълтото, се опитаха да направят вариации на темата, но нямаше заклеймяване, каквото сме гледали в предишни случаи, които се оказваха понякога много ялови като поводи, като причини – бързо се млъкна за тях, като се поустанови истината. Има случаи и в Канал 1 с един водещ на сутрешните блокове и предавания – няма да изпадам в подробности.
Да видим сега СЕМ как ще реагира по този случай и по този повод! Да видим как ще бъдат приложени стандартите от СЕМ и дали няма да има двойни стандарти, за които напоследък отново много се заговори. Тема, която „Атака“ дискутира от 2005 г. – стандартите за храните, стандартите във външната политика, стандартите в отношенията между политическите сили и партии. Това е въпрос за стандартите на СЕМ – дали стандартът на СЕМ ще бъде двоен, дали някой ще каже нещо. Ето Ви случай, казус.
Ще завърша: необходимо е, без значение кой е управляващ, кой – опозиция, кой – без мнение и гласуващ „въздържал се“, класика, да се направят коренни преобразувания в цялата тази сфера. Да не мине, както други години – докладчето мина, цифрички, схематично, както и на господин Симов – от него нищо не значи, днес отива, утре, ха-ха, хи-хи СЕМ – това е в момента атмосферата. Неолибералите и неосоросианците се обаждат, те качват, назначават там.
Нужна е коренна промяна в цялата тази сфера и тази промяна е не по-малко необходима, отколкото в много други сфери. Дори бих казал – в други сфери промяната не е толкова необходима, колкото в тази, защото от тази сфера зависи мисленето на хората, зависи политическата система, зависят нагласите, зависят изборите, а оттук и животът на хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Александрова.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, просто исках да Ви напомня – да попитате хората, които повдигат въпроса за свободата на медиите: кой от Вас вчера взе микрофона на журналиста, кой го блъскаше, кой го удряше (оживление, шум и реплики от залата: „Кой? Кой? Кой?“) и точно Вие ли ще ми говорите за свобода на медиите?!
Вие ли точно ще ми говорите за свобода на медиите? Всички Вие, които вчера блъскахте журналист, ще отидете на съд! (Шум и реплики от залата: „Кой? Кой? Кой?“)
Вие сте последните, които трябва да говорите за свобода на медиите. (Ръкопляскания от ОП и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Има ли други реплики към изказването на господин Шопов?
Госпожа Йотова.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вчера бях свидетел на това, което се случи – бях горе, държах българското знаме и портрета на своя баща, който е участник във Втората световна война. Това нещо се разигра пред очите ми.
Съжалявам, но то беше една доста непочтена провокация от страна на въпросния журналист. След това той разигра един монолог, точно както в НАТФИЗ, даже го поздравявам. Аз стоях отгоре и виждах как телевизията го снимаше, а той говореше, говореше как са го пребили, как му е разкъсана ризата и така нататък. За мен това беше доста театрална постановка, която не прави чест на никого. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Йотова.
Само напомням, че репликите са към изказването на господин Шопов. Втората реплика беше провокирана, затова не прекъснах госпожа Йотова.
Има ли реплика към господин Шопов?
Господин Велков, към изказването, надявам се.
Имате думата за реплика.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Репликата ми, разбира се, е към господин Шопов – по неговите твърдения, че еди-кой си е бил ръган… (Реплики: „Картата!“)
Господин Председател, да изчакам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Картата.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря, забравих.
Да Ви кажа защо – защото точно от този случай, господин Председател, вчера… (Оживление, смях и възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ.)
Извинявам се, взел съм друга карта. Дали може да ми бъде простено това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Нека да отстраним грешката. Много Ви моля, господин Велков, тъкмо ще се успокои аудиторията. (Оживление, шум и реплики.)
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Благодаря Ви, колеги.
Още един път ще кажа – това беше пряк резултат от онова, което се случи вчера.
Това, че картата беше на Христо Проданов, е оказване на почит на великия български алпинист във връзка със съдбата на един друг сега. (Реплики.)
Моля Ви само да млъкнете.
Да Ви кажа – аз съм кротък човек, както е известно, правя на мравката път. Но това, което стана вчера, мина всякакви граници, господин Председател. То беше една провокация – никой не е ръган, не е блъскан, не е бит. Напротив, аз бях този, който получи криза – известно е, че съм диабетик и трябваше колегите да ми помагат, за да се възстановя.
Там имаше провокация – някой искаше да узурпира празника. Питаше: какво правите тук, Вие нямате право да сте тук и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Велков, този път наистина съм принуден да Ви прекъсна.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Това е, което искам да кажа – моля Ви, не се поддавайте на провокации! Никой не е бит, на никого не му е късана ризата, на никого! Ако е бит, да се освидетелства и да съди онези, които са го били! Има достатъчно записи.
Ние ще искаме отнемане на акредитацията на този човек. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Велков. Подведохте ме с ангажимента да говорите по изказването на господин Шопов.
Репликите са изчерпани.
Господин Кутев – за изказване, след дупликата на господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Господин Велков, Вие не можете да имате автентично мнение, защото сте пряк участник в това, и Вие участвахте в малтретирането на журналиста. (Реплики от „БСП за България“.)
В такива случаи Вашето мнение не е автентично, то не може да бъде обективно. Сега се опитвате да смекчите ситуацията, но нещата бяха ясни. Какви бяха въпросите на журналистите – не можете да съдите журналистите за въпросите, които задават. Така са разбирали нещата и така са задали въпросите.
Да, Вие се възмущавате. „Какво правите там?“ И аз бих Ви задал въпроса: какво правехте там, след като Вие най-малко имахте място на този празник (смях от „БСП за България“) – Вашата партия, която легитимира фашисткия преврат в Киев, която върви в една насока, която е най-малко подходяща да бъдете на този празник?! Това е демагогия!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Господин Председател, спрете го!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Вие непрекъснато правите подобни провокации и също сте укорими за скандалите всеки ден, които вършите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Спрете го!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Когато някой Ви създаде проблем, Вие сте толкова радикални, толкова зли, толкова яростни, както Ви видяхме всички вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Шопов, да се върнем към изказването.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Така че по този въпрос нещата са ясни.
Моят въпрос е: СЕМ няма ли да вземе становище, как ще реагира СЕМ? СЕМ ще се възмути ли от онова, което беше направено по отношение на един български журналист?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Това беше дупликата.
Заповядайте – по начина на водене.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА (ДПС): Господин Председател, обръщам се към Вас с молба да въведете ред в залата и когато очевидно си мерят русофилията две парламентарни групи, да ги върнете към темата на дебата. Защото, първо, дебатът се превръща в уронващ престижа на парламента, второ, тук се разиграва една сценка, която е твърде недостойна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Споделям това притеснение, което се съдържа в забележката. Признавам, че бях подведен от изрични изявления на взелите реплика, че ще се придържат към формата – реплика към изказването. Това обаче не се случи – нямаше как да го зная предварително.
Благодаря за забележката, ще я съобразя.
Господин Кутев, бяхте заявили изказване – поддържате искането си.
Имате думата за изказване.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Иска ми се да използвам, както казах и преди малко, повода за това обсъждане за няколко важни неща.
Първото е да поставя въпроса: трябва ли държавата да има някакъв регламент върху медийното съдържание? В смисъл: редно ли е спрямо съвременните норми на обществено и медийно поведение държавата по някакъв начин да регламентира съдържанието в медиите? Лично моето убеждение е, че това трябва да стане.
Оттам нататък свързан с днешния дебат е въпросът: дали в момента държавата регламентира адекватно медийното съдържание? И дали регламентите, които сме въвели, първо, са смислени до степен, в която да осигуряват нужното на обществото съдържание? И второ, дали ние имаме механизмите на контрол върху регламентите, които имаме? Това вече е свързано и с днешния доклад.
Според мен и двете неща не са така, тоест според мен регламентацията, която имаме, е доста остаряла, а светът през последните 10 – 15 години доста се промени.
Резултатът от цялата работа е, че вече цялото общество – виждам, че не само българското, и европейското, и американското, цивилизованото общество сега има проблеми със съдържанието и с начина, по който то може да бъде използвано. Ние, като общество, не сме в състояние в момента да направим реалната регламентация.
Така че първо използвам, за да поставя този въпрос – парламентът трябва да направи тази регламентация. Това може би донякъде и в отговор на господин Биков – дали ние, ами няма кой друг да го прави, ние трябва да го направим. Ние – управлението, парламентът, няма къде другаде да се говори за това, няма кой друг да направи този регламент. Това е първото.
Второто вече е дали този регламент се спазва и дали ние имаме пък органите, които, ако сме направили добрия регламент да ги спазваме, повтарям, СЕМ, за съжаление, не го прави. Това, че СЕМ не го прави дори в областите, в които има някакви правомощия, като електронните медии, също е вярно. Но той пък няма правомощията да го направи в другите, което не е за подценяване.
Тук идва най-важният въпрос според мен, който ние, като общество, трябва да решим. Той можеше да бъде решен – аз съм го мислил още преди пет години, но сега вече е назрял. Това е главният въпрос за обществената функция на медиите. Да, ние имаме две обществени медии, които обаче са 3 – 4% от пазара, знам ли, да не ги обидя, но не е повече, за съжаление. Какво правим с останалите 97% от пазара, те имат ли обществена функция? Естествено, че имат. Държавата регламентирала ли е по някакъв начин обществената функция на тези медии? Тоест те гарантират ли върховенството на закона? Работят ли за това? Гарантират ли културното съдържание? Гарантират ли образователното, детското съдържание и така нататък? Нищо такова не правят. Нямат и задължение да го правят.
И големите, и малките работят за печалба, те са търговски дружества и казват: ние имаме търговски интерес, не ни занимавайте с глупости! И ние, като общество, не сме ги задължили да направят това – ключов недостатък на дейността на нашето общество, за който тук с Вас в тази зала трябва по някакъв начин да вземем мерки!
Затова искам да Ви обърна внимание и конкретно на господин Рашидов – не с упрек, а с това, че в момента той е човекът, който би трябвало да предприеме някакви мерки по: общественото съдържание на медиите, начина на регламентация, начина на стимулиране на това съдържание от държавата и от обществото. Това са ключови неща за нас.
На следващо място идва вече въпросът за финансирането на медиите. Доколкото на мен ми е известно, в момента целият рекламен пазар на България е по-малък, отколкото е бюджетът на двете най-големи телевизии. Ако това е така, какво правим оттам нататък? За каква свобода на медиите говорим?!
Значи, очевидно тук или имаме прекалено много медии, което не искам да си помисля, защото според мен медиите никога не могат да бъдат много, или имаме прекалено малко пари на този пазар. Но това изисква решения и те трябва да бъдат взети от парламента. Аз не знам кой е органът, който трябва да го направи? Естествено, Културата според мен – не, СЕМ – може би в по-голяма степен. Затова Ви казвам, че ние сме хората, които трябва да вземем мерки тук!
Защото по финансирането на медиите в България има огромен проблем и те затова стават зависими и затова изпадаме в ситуация, в която в крайна сметка свободата на словото пада. Защото са зависими – дали са зависими от корпоративни, или от политически интереси?! Ами, дайте да изчистим колко пари дава държавата на медиите и да видим, че може да се окаже, че като суми са сравними, ако не са и повече от корпоративните. Тоест тук не може да кажем, че само корпорациите са тези, които водят интереса на медийното съдържание. Не е така! Държавата има огромно влияние, ако не и преобладаващо. Така че тук също има и друг механизъм на управление, който не е чист според мен, но да речем, че той – аз даже си мисля, че е най-чистият, защото държавното финансиране, каквото и да е, би трябвало по някакъв начин да укрепва устоите на държавата, защото за това би трябвало да работи. Но ние не сме решили проблема с финансирането и с прозрачността на финансирането. И с прозрачността на собствеността не сме решили проблема окончателно.
Ето Ви нещата, които според мен трябва да се обсъждат в тази зала. Какъв ще е редът, по който ще се обсъждат – дали първо някой ще седне и ще пише промени в законите, ще ги искаме от изпълнителната власт ли? Който и да е, ние трябва да решим тези казуси и докато не ги решим, ще се връщаме обратно на този разговор.
Съжалявам, че използвам именно дебата за СЕМ, защото това, което казах, има малко общо със СЕМ. Но ние нямаме друго основание за този дебат в момента. Затова призовавам, разбира се, мнозинството най-вече, което не значи, че аз не бих участвал в това съвсем активно. Имам идеи, работил съм, от години насам съм мислил какво трябва да стане и стига някой, който има желанието да се включи в тази работа, аз съм винаги насреща, защото смятам, че това вече не може да се отлага – преди 5 години можеше да се отлага, сега не може! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кутев.
Господин Биков, имате думата за реплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Кутев! Аз съвсем накратко ще кажа – съгласен съм с 90% от това, което казвате. Факт е, че има нужда от регламентиране на съдържанието. Действително това е въпрос, който е много деликатен, и мен, ако питате, трябва да бъде решен с относителен политически консенсус, за да няма обвинения пък, че регламентирането на съдържанието е цензура, защото може да има и такова тълкувание. Така че поне от мое име мога да Ви кажа, че имате в мое лице един партньор в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Биков.
Има ли втора реплика? Не виждам желаещи.
Дуплика? Няма.
Господин Рашидов – отдавна чакате, имате думата за изказване.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Аз мисля, че днес има един смислен дебат, и то сериозен. Благодаря на господин Шопов, изслушах го за хубавия анализ. Биков е запознат с проблемите, ние много често говорим на тази тема и за първи път така 100% – не 90%, а 100% се съгласявам с господин Кутев, защото той е 100% прав!
Колеги, проблемът е много голям. Много отдавна България, вече години наред – 20 - 30 години, трудно говорим за големи журналисти, за журналисти, които трябва да бъдат моралът, етиката, лицето, летвата, жалонът, по който трябва да се опитват да стигат другите журналисти.
За щастие в тази зала има един такъв легендарен голям журналист Тома Томов. Неслучайно му споменавам името. Много отдавна загубихме този ранг – големи журналисти, дълбоки, смислени! Все повече проблемът за свободата на словото ще бъде проблем и е хубаво, че вече възникна дебатът по тази тема.
Скоро питах едни колеги журналисти, към които имам уважение, разбира се, в никакъв случай не казвам, че една държава не бива да бъде уважавана за това, че трябва да има свобода. Но дали има свобода?! Дали ние в този дебат правим разлика между слободия и свобода? Къде са границите на този дебат?
Ще Ви дам пример дали имаме добри законови уредби, които да регламентират тази свобода в един максимален вид, разбира се. Айнщайн е казал, че всичко е относително, явно и тази свобода е относителна. Но кога свободата прекрачва границите? Разбира се, тук е прав господин Кутев – трябва да седнем всички заедно, и тук няма дебат. Аз съм притеснен за самите журналисти, за тяхната свобода. Защото зададох въпроса – кой български гражданин, кой български политик забрани свободата на словото? Дайте, аз ще го линчувам! Аз съм се борил за тази свобода 1991 - 1992 г. и ще Ви дам една книга. Ето, тук митинги съм правил с Виктор Пасков – писателят, лека му пръст! Това е много деликатен момент. Ще Ви дам един пример. Казвам Ви един текст: „Не иронизирай държавата си, защото и твоята заплата е на тая ясла!“ Наруших ли свободата с такова изречение? Коя свобода наруших, говорейки на един журналист от държавна медия? Ами, и тя е на държавен бюджет бе, колеги! Разбира се, и това казвам като министър. Бяха скочили, че свободата на словото е застрашена. Всяко подскачане на едни определени грантаджии, че свободата на словото – то е в ръцете на самите медии, колеги! Просто законите трябва да регламентират свободата на парите, до каква степен собствениците имат пълната свобода да манипулират обществото. Ние не сме ли свидетели, или си затваряме очите да видим, че в България се водят – нас, политиците, ни ползват като техни боздугани – войни на империи!? Каква вина имам аз, за да бъда оръжие в ръцете на някой? Нямам!
Колеги, имам нужда от свобода на словото! Питам Ви: осем години съм министър на културата, колко пъти съм бил поканен в една обществена телевизия за осем години да дебатирам нещо с култура? Няма да Ви казвам имената на предаванията. Грантаджии са. Нито един път! Едно-единствено предаване в България има за култура. Питайте ме за осем години колко пъти съм дебатирал култура! Нито един път! Колко пъти за култура са говорили, когато България за първи път в 1300-годишната си история влезе в най-големия световен музей и беше посетен от 3 - 4 милиона души за два месеца и половина? Нито един път – тема! Колко пъти се откри темата, и то заради Вежди Рашидов? Защо? Води се една битка срещу мен, защото попречих да откраднат една къща на Андрей Николов. Голяма работа! Е, докога личните войни ние няма да ги забелязваме? И говорим за свобода на словото?!
Сутринта – отчетът на СЕМ, изведнъж накрая се оказва – може би това място, отредено на България, на българската свобода на словото, на българската свобода, може би идва от политиците, защото техните изказвания и техният език по медиите може би докарва до това нещо. Не бе, колеги! Много често дори на политиците им се отнема думата от надговаряне. Това не е ли също отнемане на свободата на словото?
Питам отново: свободата на словото единствено на българските медии ли принадлежи, или на всеки български гражданин? Аз нямам ли право на свобода на словото? Имам, и Вие имате.
Това са важните въпроси. И сега ще Ви дам пример. Нали не сте забравили, че Мърдок закри скоро най-тиражирания в света вестник? Защо го направи? Нещо се е нарушило. Английското общество ли беше виновно? Само ще Ви припомня – преди 15 години Бернар Тапи осъди една медия да му заплати 47 млн. евро за непроверена информация. Днес имаме медии, които могат да съсипят човешки съдби!
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: И го правят.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: И го правят, колеги! Имаме деца, имаме семейства, много от нас имат и някаква хигиена и морал! Цялата ни биография понякога отива на кино!
Затова, колеги, смятам, че тук – и тримата сте прави, които се изказахте, за да не го превърнем в политика, много отговорно заедно с българските медии, защото това е една власт, четвърта я наричаме, наистина е за уважение и имаме нужда от тази свобода. Ние всички имаме нужда от този коректив. Заедно ще трябва да си поправим законите. Единствената власт и сила е в ръцете на законите на една държава.
Да, нямам нищо против господин Кутев – благодаря Ви. Ако всички сме готови, аз жаби сам няма да ям! Защото когато ме нападаха, и то точно медии, господин Кутев, и то точно от тези, които господин Шопов нарича „соросоидни“ без да бъркам много, прощавайте, всички мълчахме услужливо! Защо? Ами, чест и страх! От какво бе, колеги? Нашият живот не струва ли нищо? Нашата биография, нашите деца! Тогава за какви морални устои говорим, след като те се нарушават във войни? Много Ви благодаря.
Готов съм да се съберем Комисията. В тази комисия, за щастие, има прекрасни и интелигентни хора и Комисията наистина стана леко надпартийна, защото партийните страсти винаги ни принизяват до нещо друго – разумни хора, с които работим прекрасно, и сме готови наистина да дебатираме заедно с колегите журналисти, към които, пак казвам, към добрите журналисти, тези, смислените, дълбоките – голям респект. Защото, вижте, журналистиката е един интересен занаят. Това е документалистиката на времето, в което живеем. Ако днес журналистиката е елементарна, ние ще имаме едно елементарно бъдеще и елементарно минало обаче. Защото все пак създаваме история след нас. Много Ви благодаря, че ме изслушахте. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Рашидов.
Има ли реплики към изказването?
Заповядайте, госпожо Кръстева, имате думата.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Колеги! Господин председател Рашидов, като изцяло подкрепям този конструктивен дух на диалог, на, така казвате – „степен на надпартийност“, която се опитвате да постигнем в Комисията, и признавам, в повечето случаи успяваме да постигнем, искам да Ви напомня, а и по повод изказването на господин Кутев, преди четири месеца ние с колегите Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид внесохме законопроект, който дава възможност за осветяване и публичност както на собствеността на медиите, така на тяхното финансиране, така и на собствеността на разпространение. Апропо през миналата седмица, тоест три месеца по-късно такъв регламент беше изискан от Европейския парламент с призив към всички държави.
Моят апел към Вас: дайте ход на Законопроекта, подкрепете го! Разчитам той да получи подкрепата на колегите от всички парламентарни групи, защото това е механизмът, с който ние като законодатели можем да направим възможна и задължителна прозрачността както на медиите, така и на тяхното финансиране, така и на финансирането им по непазарен начин, така и на разпределението на собствеността в разпространението. Защото ако това не бъде сторено, всички добри изказвания рискуват да останат в сферата на популизма, от което не печели никой. От това не печели журналистиката, от това не печели свободата на словото! Така че още веднъж ще се обърна към Вас: разчитам да бъде даден ход на нашия законопроект и разчитам на подкрепа от всички парламентарни групи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Кръстева.
Има ли други реплики? Не виждам.
Господин Рашидов, заповядайте – имате възможност за дуплика.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател!
Колеги! Госпожо Кръстева, просто още може би с няколко думи да се обърна, като само Ви уведомя, че на господин Хамид Хамид и на господин Делян Пеевски законопроекта аз го прочетох. Искам да Ви кажа, че той е смислен.
Министерският съвет прие също да има някакви законодателни промени.
Вече, дето се казва „на трупче седи“, чакаме удобния момент наистина да влезем в истински дебат. Ще Ви кажа също, че аз самият много съм обезпокоен, особено за обществените медии. Неслучайно казахме думата „грантаджии“. Това съществува, това не е обидна дума, както миналия ден в една телевизия казах: „разни джендъри“, което значи „разни полове“, мъже и жени могат да бъдат, една госпожа много се засегна. Явно тя си мисли за друго. Няма лошо в това, човешко е. (Оживление.)
Искам да Ви кажа, че външните финансирания в една обществена медия са много опасни, защото пари не се раздават, защото сте им симпатични. Пари се дават за нещо. Човек, който взема външни пари, вече има ангажимент. Това прави вече зависими някои медии. Това имам предвид. Нищо лошо нямам предвид, но трябва да спасим обществените медии от зависимост.
И тук господин Кутев нещо хубаво каза: да помислим наистина! Те може би и са добре финансирани или може би са лошо финансирани, но трябва да видим как обществените медии да бъдат добре финансирани, за да могат да бъдат реално обществени медии, а не обслужващи медии. Това е важно да го направим, защото наистина трябва да има едно място, където реално обществото да присъства.
Именно за това Ви казвам, че наистина аз днес Ви благодаря. За какво ще Ви благодаря? Вие днес свалихте темата от трупчетата, защото аз смятам, че всички сме обединени около един проблем, който все повече ще става проблем. И казах: не ме е страх за моята свобода вече. Аз не ходя вече по предавания, с изключение на няколко предавания, където мисля, че има все още разумни, дълбоко мислещи, смислени журналисти, защото останалото е – да отивам, когато някой ме кани като гост и да ми вади „Калашника“, за да ме разстрелва, съжалявам, не съм пък за разстрел!
Искам да има уважение към събеседника, както Кеворк имаше навремето „Събеседник по желание“ – страхотен респект и едновременно остър език към събеседника, но не убийство на събеседника! Така че в това отношение вратата е отворена и чаках точно такъв момент, за да се дебатира. Чаках. Не предприех аз това нещо, защото все по-голям става проблемът за свободата на самите медии от самите медии.
И тази свобода трябва всички заедно, заедно с медиите да обсъдим. Това ще трябва да бъде наистина сериозен обществен дебат, както и за обикновения човек, и за депутата.
Сутринта Ви казах, че отново се хвърля вината върху депутатите. Питам: кой от Вас забрани, кой депутат забрани свободата на медиите? Така не бива вече да се говори. Не е честно! Аз не съм много силен симпатизант на политиката особено, въпреки че участвам в нея, но вече съм против, има много смислени хора, да внушаваме, че политикът е едва ли не най-големият… Хайде, да не казвам думата! Ненужен човек.
Имам остър език понякога и, второ – този език, и рамката на която ни научиха да говорим, отново са нашите приятели от медиите, те ни сложиха в рамка. Аз много хора виждам как добре се научиха да говорят – 20 минути циклят нещо, накрая викаш: „Колко хубаво говори, ама какво каза?“ Това ни го налагат медиите и аз започвам да си стискам зъбите и езикът да си го държа отзад.
Дебатът мисля, че е открит, и както казва самият Кутев: „Тук е мястото на този дебат.“ Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Уважаеми народни представители, има ли други желаещи за изказване по обсъждания доклад?
Заповядайте, госпожо Саватева. Продължаваме с изказванията.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да се върнем все пак на това, за което е тази точка – Доклада на СЕМ.
Наистина той се натовари със свръхочаквания, но това е един документ, който съдържа необходимите реквизити, необходимите данни и смятам, че трябва да го подкрепим.
Защо се получи така, че всъщност нашата дискусия излезе извън конкретната точка, извън Доклада на СЕМ? Това е всъщност доказателство, че в регулацията, която трябва да съществува, в момента има доста бели петна.
Аз ще насоча темата към една малко по-различна посока. В момента основният новинарски поток се оформя от електронните медии. Електронните медии не попадат под регулацията на СЕМ и когато говорим за свобода на словото, е трудно да направим една цялостна картина, без да имаме това предвид. Дали ще бъдат те под регулацията на СЕМ, дали ще има друга законова форма, ние трябва да решим, но при всички случаи този въпрос стои пред нас, защото електронните медии са „основните производители“ на фалшиви новини и още по-страшно – на полуистини. Защото фалшивата новина бързо се разобличава, много по-трудно публиката, зрителите, слушателите се справят с полуфалшивите новини – там, където истината е зловредно замесена с измислица.
Когато говорим за свободата на словото, аз разбирам, че това е много удобна дъвка и тя редовно се разтяга, но наистина, говорейки за класациите, трябва да имаме предвид базите, на които те са изградени. Уважавам всяка една неправителствена организация, но заедно с това ние наистина трябва да имаме ясна методология за това по какъв начин се подреждат определените държави. Аз ясна методология за въпросната класация, която ние коментирахме, не съм виждала.
Колегата Биков спомена, че се правят някакви интервюта с определен кръг хора. Аз не знам дали е това. Днес, който има информация за тази методология, ще се радвам да я видя, затова не съм съгласна и това би означавало аз да се самообидя като журналист, защото съм била работещ журналист до вчера, както се казва, че България е на сто и не знам си кое място.
В момента проблемът не е цензурата и съм го казвала многократно. В момента проблемът е изобилието от новини, в които обикновеният потребител, ако мога така да го нарека, трудно се ориентира. В момента в България може да се прочете всичко! И ако ти нямаш достатъчно фонова информация, много често можеш да попаднеш в капана на собствената си информираност. Свръхинформираността е както плюс, защото ни дава възможност за избор, така и минус, защото поставя на изпитание нашия интелект. Затова необходимостта електронните медии да влязат в регулацията, става все по-голяма.
Мисля, че това е проблем и в световен мащаб, защото той граничи с опасността, естествено, регулацията да мине нормалните граници и да навлезе в сферата на цензурата, но ние трябва да помислим в тази посока.
Що се отнася до качеството на журналистиката, това е другата тема, и когато ние водим, ние се готвим за някакъв по-широк дебат, който ще бъде дали в Комисията, дали отново в пленарната зала, трябва при всички случаи да имаме предвид и работещите журналисти. Защото работещите журналисти са тези, които всеки ден отиват по събития. Те обикновено влизат в някакви рамки, които са зададени от хората, които управляват медиите, и на тях им е трудно да излязат от тези рамки.
Ние трябва да имаме предвид, че работещият журналист е този, който върши основната работа, и трябва да го уважаваме. Заедно с това обаче, саморегулацията в самите журналистически общности е много важна, защото аз самата не бих се нарекла „колега“ с много хора, които определят себе си като журналисти.
Мисля, че дебатът предстои. Той се получи много същностен. Аз също съм съгласна с голяма част от нещата, които каза колегата Кутев, но понеже колегите отляво няколко пъти поставиха въпроса за свободата на словото, аз бих попитала: „Биха ли казали те, дали са цензурирани от някой и в какъв момент?“
Според мен и в най-тежки времена журналистът може да намери начин да каже това, което иска да каже, и да предизвика общественото внимание. Аз съм убедена, че в България има много качествени журналисти, и искам да подкрепя техния труд, защото те са всеки ден сред хората и бих била склонна да простя неадекватен въпрос на журналист, зададен на място на събитие, но не мога да съм чак толкова благосклонна към измислица, родена на нечие бюро. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Има ли реплики?
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Саватева, бих искал във Вашето изказване да направите едно уточнение. Радиото и телевизията също са електронни медии, а във Вашето изказване имахте предвид интернет медиите може би, които се нуждаят от регулация заради фалшивите новини, защото самият Съвет се казва Съвет за електронни медии и той контролира точно тези електронни медии, които са описани в Закона. Това е едното.
Другото, което искам да отбележа, в изказването може да бъде уточнено за политиката, която се води в нашата страна относно свободата на словото, изразено в едно изказване на един министър през 1999 г., в което се казваше: „Нахранете журналистите!“
Когато едни журналисти се хранят, те не могат да бъдат свободни. Журналистът може да бъде свободен само тогава, когато е осигурен около своето съществуване, което е един много сложен процес и той ще бъде може би част от дебата в Комисията по културата и медиите.
И третото, завършвам съвсем набързо, свобода на словото. Нея я имаше и в онова време, въпреки че беше ограничена. В „Работническо дело“ не даваха повече от един път в брой да се публикува снимката на Тодор Живков, а сега във вестника, на който Вие сътрудничите, една личност се публикува от 19 до 29 пъти на един брой. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Симов, заповядайте за втора реплика. (Шум и реплики.)
Нека да изчерпим процедурата с репликите по изказването и ще Ви дам думата.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Саватева, Вашият въпрос – всеки да каже дали е бил цензуриран, ми напомня… (Шум и реплики.) Моля за удължаване на времето! …напомня ми за писмото на един български министър-председател до главните редактори на медиите, дали ги е цензурирал някога. Имаше и такава ситуация, което само по себе си също е форма на натиск.
Факт е, че тази класация, независимо дали я приемате, или не, се прави и се базира на мненията на журналисти. И мненията на журналистите прогресивно показват, че в България ситуацията със свободата на словото става все по-лоша. От името на кого тогава защитавате?
Работещите журналисти казват, че нещата не са добре, а Вие казвате: трябва да застанем в тяхна защита. Защитете ги, като признаете проблема.
СЕМ също има голяма отговорност в това, което е причината лично аз, а и моята парламентарна група, да не приема техния отчет. Това е отбиване на номера. Това е отчет проформа, написан просто за да се представи някакъв документ, че са работили. Съжалявам, те нямат чак такива големи правомощия, но самият факт, че тази тема отсъства от техния отчет говори, че в държавата има проблем със свободата на словото и това трябва всички да си го признаем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Симов.
Трета реплика има ли?
Има възможност за трета реплика към изказването на госпожа Саватева, заповядайте.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Госпожо Саватева, и към останалите колеги, разбира се, и към Вас една реплика: вижте, не гледайте към СЕМ. Сега ние какво искаме: да нападнем днес СЕМ? СЕМ е регулиращ орган, не е репресивен орган.
Колеги, недейте така да се отнасяте. И законите, и правилата, които са приети, дават толкова права на СЕМ, но никой не е казал, че СЕМ вече трябва да ги беси – нямат въжето. Преди малко това говорихме: за да не направим пак политически целия този разговор, мисля, че добре се разбрахме – да седнем и да видим законовите уредби в нашата страна спрямо свободата на словото.
Господин Симов, ще Ви подам топката, но още един път ще Ви повторя: свободата на словото наистина се превърна във въже, с което си играят самите медии. Тя не е в ръцете на никой друг. Недейте! Проблемът е създаден от самите медии и техните собственици. Ние да популяризираме, че някой отнема свободата! Никой не отнема, страх ни е дори. Не ми отваряйте устата. Всеки ден виждам политици, които изпитват страх нещо да не ги попитат кофти и да не ги нападнат.
Не, хора, единствено страх трябва да имаме от българските закони, както е навсякъде по света. Законът е всичко това, което наричаме демокрация. Законовите порядки, по които ще живеем, не свободията. Ние законите не спазваме, плашим се от хората около себе си, не зачитаме нищо. Недейте! Смятам, че трябва много по човешки да го кажа, ако не политически: да седнем и да поработим над тази тема, ако ще работим. Аз съм отворен. Ако няма да работим, извинявайте, не е единствено моя работа и не съм експерт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Рашидов.
Госпожо Саватева, имате възможност да вземете отношение към трите реплики по повод на Вашето изказване.
Заповядайте, имате думата.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Що се отнася до това, че пропуснах за радиото и телевизията в началото на експозето, то се саморазбира, докладът е точно за това, тоест за отразяването на новините и въобще за новинарските и програмните схеми в тези две основни електронни медии.
Въпросът е малко по-различен. Ще Ви дам пример, който пропуснах в началото. Дадох го по време на дискусия за свободата на словото, която беше организирана от СБЖ миналата седмица. В тази връзка проследих основните емисии по три телевизии – няма да споменавам кои са, но трябва да Ви кажа, че като програмно време много повече беше отделено на напоителни репортажи за протестите на 1 май, отколкото за които и да е изяви на представители на правителството. Това по отношение на присъствието на различни новини в телевизиите и в радиата. Не броя брόя на снимките, на който и да е политик, в медията, в която работя. Чета максимален брой медии, доколкото ми е възможно – и печатни, и електронни. Идеята ми беше да кажа, че в момента, ако ти не можеш да прочетеш гледна точка в една медия, намираш я в друга.
Що се отнася до това, което колегата Симов ме пита за цензурата, за въпроса, който зададох за цензурирането. Самият факт, че всеки ден определени хора говорят по неизброимо количество минути за свободата на словото, това е самоопровержение на тяхната теза, че свобода всъщност няма. Свободата, разбира се, е относително понятие. Няма как в момента примерно някой да застане отпред, да използва нецензурни думи и да бъде толериран. Но говорим за достатъчно информационна база, на която хората могат да се ориентират.
Пак казах, че според мен истинският проблем в момента е свръхинформираността и възможността да отсеем истинското от фалшивото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Саватева.
Заповядайте, госпожо Александрова.
Думата иска госпожа Александрова по повод начина на водене. Слушам Ви внимателно.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, аз Ви моля да призовете народните представители, които са в конфликт на интереси, да го обявят, защото хора като Таско Ерменков, Славчо Велков и Свиленски нямат най-малкото морално право да говорят за свобода на словото, защото вчера удряха, блъскаха журналист, взеха му микрофона. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Това е документирано! Най-малкото нещо е да кажете, че имате конфликт на интереси, и да не гласувате, и да не участвате в дебата. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА: Даже мен ако ме питате, трябва да си подадат оставките тези хора и да напуснат Народното събрание, защото заради много по-малки неща: просто някаква реплика, хора си тръгнаха от Народното събрание, а Вие удряте, блъскате журналисти и им взимате микрофоните. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
По същество – отправеният призив е да призова народните представители да спазват Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Когато има конфликт на интереси, безусловно по силата на този правилник се дължи обявяването му, така както народните представители го оценяват и дължат такова уведомяване.
По начина на водене ли, господин Ерменков?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Лично обяснение, бях споменат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Няма лично обяснение, господин Ерменков. (Силен шум и реплики от ОП.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Има, как да няма, господин Председател. Не може в изказване да се правят внушения, споменавайки името, и да няма възможност да се отговори. (Силен шум и реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ако искате думата по начина на водене, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Добре, искам думата по начина на водене.
Господин Председател, Вие сте представител на тази партия, която в момента се опитва да внушава неистини в обществото. Много Ви моля, ако Вие и Вашият колега професор Станилов сте истински русофили, останалите мимикрират. Вчерашното им поведение, господин Председател, беше точно такова мимикриране. Много Ви моля, внушете на своите партийни – другари ли са, господа ли са, не знам как се отнасяте при Вас, че когато един посланик говори, а един журналист се бута с микрофона там, той прави провокация не към партията, а към посланика и към събитието, което е направено. (Силен шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може би, господин Председател, за да се случи това нещо, Вие сте виновен. Вие сте виновен и господин Станилов с Вашето истинско русофилство, защото провокацията срещу това, което се случи на 9 май, е провокация и срещу паметта на хората. Това е намигане към другите господари, заради Вашето поведение да кажат: не само се отнасяме към Русия така и ходим в Крим, но и поругаваме един такъв празник, какъвто е 9 май, с поведението на своите журналисти. Аз много се надявах, че това е само поведение на журналиста, но виждам, че е организирана акция от „Атака“.
Колеги, махнете мимикрията, бъдете истински, защото никой няма да Ви уважава повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Ерменков, разшири се спорът.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (ОП, встрани от микрофоните): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Александрова, по начина на водене го обсъдихме. Тази процедура се използва за решаване на други въпроси. (Реплика от народния представител Миглена Александрова.) Няма да Ви дам възможност за начина на водене. Изказване – да. Групата има изказване.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (ОП): Това е изказване, мога да кажа каквото искам.
Аз Ви призовавам да напуснете Народното събрание, защото вчера удряхте, блъскахте журналист и му взехте микрофона. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Защото той зададе въпроса: какви русофили сте Вие, господин Ерменков, при положение че Ваш външен министър – Вигенин, легитимира украинската хунта, която изгаряше живи хора, деца, жени? Заради този въпрос журналистът беше бит, удрян и му беше дърпан микрофонът, даже му беше взет.
Затова като едни нормални хора, както направиха други колеги, просто напуснете Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Александрова. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Господин Кутев, много настоятелно господин Александров иска думата по начина на водене. Нека да го чуем. Репликата е за Вас след това.
Заповядайте.
Има думата господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Госпожо Александрова, репликата е към Вас с един въпрос: това, което изговаряте от трибуната на Народното събрание за украинската хунта, нали знаете, че не съвпада с мнението на външния министър? Външният министър е избран от Вашето мнозинство. Вие сте управляващи в момента. Медията, за която стана дума вчера, всъщност е медия на управляващите. Нали знаете, че управляващото мнозинство е този, който плаща на онзи журналист, за да задава онези въпроси? Вие в момента като имате проблеми с украинската хунта, защо скачате срещу опозицията, а не срещу министъра, който Вие сте назначили с Вашия глас? (Силен шум и реплики от ОП.) Ами гласувайте срещу него бе, искайте му оставката, ние ще Ви подкрепим! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Давайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Това е репликата на господин Кутев.
Има ли втора реплика? Няма.
Дуплика на госпожа Александрова към репликата на господин Кутев.
Заповядайте, госпожо Александрова. По репликата, моля.
МИГЛЕНА АЛЕКСАНДРОВА (ОП): Благодаря, господин Председател.
Господин Кутев, аз говоря за Вигенин. Вигенин е човекът, който легитимира украинската хунта. Ние сме „Атака“ – да! В момента сме в коалиция – управляваща, но ние сме си „Атака“ и си имаме нашите възгледи, и си ги защитаваме, както знаете. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Само че Вие не се правете на русофили, при положение че Вашият външен министър Вигенин легитимира украинската хунта. Няма нужда да ходите там и да лицемерничите. Нямате нужда! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Александрова.
По начина на водене – господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Председател, аз се обръщам към Вас по следната причина. Смятам, че първоначално колежката Александрова имаше за цел да Ви призове да поканите народните представители да се придържат стриктно към Правилника и когато определени народни представители имат конфликт на интереси, той се обявява не само при изказванията, но и при гласуванията се обявява конфликт на интереси.
Господин Председател, пак Ви връщам към това: да, Вие няма как да знаете първоначално всеки един народен представител с какви мисли ще се яви тук, какво ще изрече от трибуната, но сте длъжен да призовавате абсолютно всички да спазват Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, защото в противен случай всички други обяснения след това на колеги от една политическа партия биха се възприели като оправдания, което съответно е оправдание за извършено деяние.
Така че, господин Председател, отново, когато според даден народен представител възниква конфликт на интереси и Ви призове стриктно да спазвате Правилника, моля вършете тази дейност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Александров.
Струва ми се, че вече изпълних това искане на госпожа Александрова и се обърнах към народните представители да спазват без друго задължение, което се дължи по закон.
По начина на водене думата има господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, това беше един от малкото, поне допреди малко дебат, който вървеше в конструктивен, смислен тон. Стана дума за надпартийност и аха-аха да се обединим около общи цели, около нещо конструктивно в полза на обществото. Докато колеги, с извинение, търся най-меката дума, какво направиха върху този дебат, но все грозни думи ми идват.
Господин Председател, не го позволявайте. Точно тръгнахме в правилната посока. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Божанков. Ще се съобразя според ролята ми и възможностите на водещ днешното заседание.
Има ли изказвания по обсъждания дебат, за да се върнем към дневния ред и към темата?
Преди да закрия обсъждането на Доклада, приканвам госпожа Владимирова, тя е в залата, ако има желание, да вземе отношение. Има такава възможност по Правилник. Не виждам заявено желание. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Закривам обсъждането и преминаваме към гласуване на Решение, проекта за което ще Ви прочета.
Моля за внимание. Квесторите да поканят народните представители, предстои запознаване с Проект за решение и гласуването му.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2017 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2017 г.“
Моля, гласувайте.
Гласуваме Проекта за решение, с който Ви запознах.
Гласували 161 народни представители: за 82, против 34, въздържали се 45.
Решението е прието.
Прегласуване? Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, бях призован от мой колега, който току-що влезе. Моля, за процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще допусна това, въпреки че изчаках и изрично попитах има ли затруднения, но процедурата го изисква.
Заемете местата си, моля.
Подлагам на прегласуване Решението за приемане на Доклада на Съвета по електронни медии.
Гласували 161 народни представители: за 85, против 38, въздържали се 38.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА ГОСПОДИН ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 113 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО СЪСТОЯНИЕТО НА БИЗНЕС КЛИМАТА В БЪЛГАРИЯ.
Вносители са народният представител Даниела Савеклиева и група народни представители.
Заповядайте, госпожо Савеклиева, имате думата.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Икономическите показатели на страната ни са едно от преките доказателства за предприетите действия за облекчаване на условията за правене на бизнес.
През изминалата 2017 г. икономиката на България продължи тенденцията на устойчив растеж от последните няколко години и за първи път достигна брутен вътрешен продукт от 100 млрд. лв. В процентно изражение нарастването на икономиката спрямо 2016 г. е близо 4%, което за поредна година нарежда страната ни сред водещите по този показател държави – членки на Европейския съюз. Тези показатели, съчетани с намаляването на външния дълг, нисък бюджетен дефицит от 1%, продължаващия растеж на износа, увеличаване на спестяванията, доведе и до повишаване на кредитния рейтинг на България от двете водещи международни кредитни агенции „Стандарт енд Пуърс“ и „Фич“. Нито един от тези показатели нямаше да е възможен, ако не беше отговорната финансова политика на ГЕРБ и правителството на Бойко Борисов.
До неотдавна опозицията твърдеше, че асфалт не се яде, но днес именно те са най-активните с въпросите си към правителството за това как и къде да се ремонтират съществуващи, как и къде да се строят нови пътища и магистрали. Това не е къса памет. Не. Просто и те осъзнаха, че основата за икономически растеж и просперитет на регионите включва и добрата инфраструктура.
Другият важен въпрос, вече и за опозицията, са индустриалните зони. Предимствата на зоните и комплексните услуги, които предлага Националната компания „Индустриални зони“, са не само за подобряване на бизнес средата, но и за откриване на нови работни места. Привличането на нови водещи компании, част от които са и високотехнологични, дават възможност за много добра реализация. АйТи секторът е най-бързо развиващият се и България предлага достатъчно добре подготвени кадри, добра икономическа среда, за да бъде предпочитана от водещи АйТи компании. И нищо чудно страната ни да се превърне в Силициевата долина на Европа. Българската информационно-технологична индустрия е една от най-бързо развиващите се индустрии. Безспорно от 90-те години насам АйТи индустрията в България се радва на последователен растеж. В момента този пазар е характеризиран и като най-слабо развит. Забележете, през 2011 г. България беше единствената държава от Югоизточна Европа, която зае място като една от най-конкурентните държави според индекса на конкурентоспособността в АйТи индустрията за 2011 г.
За административната тежест. Съществуващите административни режими през последните години се очертаха като основно бреме за бизнеса и за гражданите. Благодарение на усилията на министерствата и парламента, правим промени в над 50 закона и над 70 подзаконови актове, които ще позволят служебен обмен на информация и електронизиране на услуги, за да прекъснем порочния кръг на загуба на време и средства, както и свързаните с него условия за създаване на корупционна среда.
Уважаеми господин Министър, измина една година от управлението. Това, което изложих преди малко, включва само част от факторите, които влияят за подобряване на бизнес средата. Различни агенции ползват различни критерии за отчитане на бизнес средата в България, но най-точният барометър е инвеститорският интерес. Очакваме от Вас да чуем какви мерки и действия предприема Министерството в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Савеклиева.
Уважаеми народни представители, изслушваме министъра при условията на чл. 113. След обосноваване на питанията от един от вносителите думата има министърът на икономиката в рамките на 10 минути да направи своето изложение. Много моля всички да заемат местата си и да пристъпим към работа, за да можем да чуем представянето на отговора на министъра. (Шум и реплики.)
Моля Ви, колеги, заемете местата си.
Господин Николов, седнете, моля Ви, и прекратете разговорите.
Господин Министър, имате думата за отговор. Заповядайте, в рамките на 10 минути може да ни запознаете със становището си.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на медиите, уважаеми гости на Народното събрание на Република България! Ръстът на брутния вътрешен продукт през 2017 г. ни поставя сред първите 12 държави – членки на Европейския съюз. България изпреварва с 1,2 пункта средния растеж на брутния вътрешен продукт в Европейския съюз и достига 3,6%, като тази благоприятна тенденция се запазва трета поредна година. Очакваме през 2018 г. ръстът да продължи и той да достигне до 4%.
През април показателят за икономическо доверие на Европейската комисия за България регистрира много силен ръст до 111,7 пункта от 110,5 пункта през март месец, достигайки по този начин до нов посткризисен връх в най-висока степен от 2008 г. През април месец 2018 г. общият показател на бизнес климата, изчисляван от Националния статистически институт, нараства с 2,8 пункта в сравнение с предходния месец, като ръстът на показателя е регистриран във всички наблюдавани сектори – промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги. В бизнес климата промишлеността се увеличава в 0,7 пункта, което се дължи на оптимистичните очаквания за състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Същевременно и прогнозите на предприемачите за износа, и производствената активност през последните три месеца са по-благоприятни.
През 2017 г. България е реализирала рекорден износ на стоки, на стойност над 52 млрд. лв. Това е двойно повече в сравнение с 2007 г. и е най-високата отчетна стойност за последните 10 години. Износът продължава да нараства и за периода януари – февруари тази година нараства с 3%. Стабилното икономическо развитие и позитивната динамика в основните макроикономически показатели е основният фактор за отбелязваните забележителни успехи на пазара на труда. По данни на ЕВРОСТАТ заетостта в България през 2017 г. се увеличава с 3,6% – до 71,3%. България е страната от Европейския съюз, която отбелязва най-голям ръст на заетостта на лицата между 20 и 64 години за миналата година. Разкриването на работни места и създаването на заетост в икономиката доведоха до понижаване на безработицата, ускоряване на растежа на производителността на труда, която по данни на ЕВРОСТАТ е нараснала с 1,7% през 2017 г. Също задължително трябва да отбележим нарастването на доходите в номинално и реално изражение с 11% за миналата година.
Положителна е констатацията, че голяма част от новите работни места са генерирани в сектори с висока добавена стойност, което наистина е радостно. Безработицата в България удари ново деветгодишно дъно от 5,2%. Това е най-ниската безработица в нашата страна от ноември 2008 г., когато беше с рекорд от 5 на сто. По този показател нашата страна се нарежда на 11-о място в Европейския съюз с най-ниска безработица.
Важно е също така да отбележим, че според различни сравними данни за последната една година са създадени благоприятни бизнес условия, които са допринесли за откриване на между 170 хиляди и 230 хиляди работни места. Както споменахте, няколко рейтингови агенции за миналата година повишиха кредитния рейтинг на България.
Бих искал да изтъкна усилията за намаляване на административните тежести, което беше поставено като един от основните проблеми още на Първия национален икономически съвет. Всъщност бяха поставени два основни проблема – административните тежести и проблемът с работната сила. Само в Министерството на икономиката бяха променени 113 административни услуги, които са свързани с облекчение, намаляване и напълно отпадане на такси и на някои от режимите, съкращаване броя на документите и оптимизиране на сроковете за предоставяне на тези услуги.
В началото на месец май тази година Министерството на икономиката стартира Проект „Техническа подкрепа за изготвяне на инструмент за подпомагане на малките и средните предприятия за прилагане на регулаторни режими“. Проектът има за цел да намали административната тежест за малките и средните предприятия.
Миналата година – тук съм длъжен да отбележа – с помощта на Министерството на икономиката беше създадена Асоциация на „Стартъп“-общността. Към момента тя е подготвила един законодателен пакет, което е тяхно предложение, и съвсем скоро ще го внесем в Икономическата комисия с цел облекчаване на така наречените „Стартъп“-процедури.
По инициатива на Министерството на икономиката беше създадена работна група за преглед на административните услуги, предоставени от Министерството на икономиката и второстепенните разпоредители с бюджет към Министерството на икономиката, като целта е да намаляваме административните тежести.
В резултат на намалените такси се очаква редуциране на пряката финансова административна тежест за бизнеса с около 200 хил. лв. на годишна база. Също така оптимизираме сроковете за предоставяне на услуги – както казах, това спестява време и разходи.
За изпълнение на поставените цели Министерството на икономиката предвиди промени в над 20 нормативни акта, които и в момента текат, за което благодаря на законодателния орган, че бързо приема тези законодателни изменения, една част от които вече са извършени - например тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология; тарифата, по която се събират таксите от Патентното ведомство на Република България; Правилникът за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите; ценообразуването за услуги, предоставяни от Патентното ведомство на Република България, и ценообразуването за услуги, предоставяни от Българския институт по метрология. Всичко това вече е прието.
Инвестиции. Най-важни за инвеститорите са макроикономическата и финансовата стабилност и предвидимостта на бизнес средата. България предлага инвестиционни стимули, съизмерими с тези на основните ни конкуренти в региона. Инвестициите вече са в реални, истински сектори, които имат висока добавена стойност. Много по-добрата инфраструктура в България, както и по-доброто сътрудничество между бизнеса и институциите създават условия за ново качество на инвестициите.
Отчитаме тенденция на повишаване на инвеститорския интерес, особено в производството и високотехнологичните услуги. Доказателство за това е както нарастващият брой на проектите, сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите, така и заявеният интерес от страна на потенциалните инвеститори. От началото на 2018 г. по Закона за насърчаване на инвестициите са издадени 10 сертификата, които възлизат на 600 млн. лв. и се очаква разкриване на хиляда нови работни места, като шест от тях са във високотехнологичните производства и услуги.
В момента в Агенцията за инвестиции в процес на сертифициране са още над 20 проекта за близо 400 млн. лв., като се очаква разкриване на още 2000 работни места. Както знаете, имахме известно забавяне – в последните два месеца приемахме Правилник за изменение на Закона за държавните помощи във връзка с европейските директиви, които трябва да се допуснат, затова в последните месеци не издавахме сертификати. От следващата седмица това започва отново.
За едната година управление на настоящото правителство – от месец май 2017 г. до месец май 2018 г., по Закона за насърчаване на инвестициите са издадени общо 32 сертификата: 26 за клас А; пет за клас Б и един за приоритетен инвеститорски проект. Общо предвидените инвестиции възлизат на 800 млн. лв. и се очаква разкриване на близо 3000 нови работни места. Петнадесет от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги.
Индустриалните зони. През последните години все по-често откриваме конкретни искания от инвеститорите да им се предложат терени в региони, където няма да имат сериозна конкуренция при търсенето на работна ръка. Все повече чуждестранни и български компании осъзнават проблема с кадрите. Има немалък брой запитвания от фирми с интерес към региони с висока безработица, където, от една страна, има свободна работна ръка, от друга страна, българската държава дава допълнителни насърчителни мерки – познавате ги всички.
Подписването на Меморандум за сътрудничество с общините е част от Стратегията на „Национална компания индустриални зони“ и Министерството да развиват индустриалните зони като механизъм за насърчаване на икономическото развитие и за подпомагане развитието на инвестиционния потенциал на страната. Целта е съвместна работа между Националната компания, общините и областните управители. Досегашният модел на развитие на индустриалните зони не беше сполучлив. Затова бе разработена нова концепция, свързана с това, първо да бъде изграждана инфраструктура в зоните и едва след това да се канят инвеститори. Най-важното е инвеститорите да идват в изградени индустриални зони.
В момента Националната компания индустриални зони има подписан Меморандум за сътрудничество с общините Бургас, Божурище, Враца, Сандански, Кюстендил, Варна, Видин, Дупница, Стара Загора, Горна Оряховица, както и с областна администрация Кърджали, надявам се, скоро и с кмета на Кърджали да имаме.
Миналата седмица подписахме Меморандум за сътрудничество между областна администрация Ловеч и държавната компания. С подписването на тези меморандуми общините получават възможност техните терени да се популяризират и предлагат на инвеститори. При конкретен инвеститорски интерес… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще помоля за още няколко минути.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще изчакам, господин Министър. Дадох Ви знак, за да се ориентирате към приключване. Извинявам се.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Вероятно ще има и въпрос за преките чуждестранни инвестиции, знаете, излязоха различни справки. Преди два месеца показваха, че през 2017 г. има увеличение на чуждестранните инвестиции с над 35% в сравнение с 2016 г. Преди три седмици излезе, че са с около 5% по-малко от 2016 г. Това не са окончателните данни. Очакваме ги наистина с интерес.
Потокът на чуждестранните инвестиции показва оперативно- финансовите трансакции, които се осъществяват към и извън България, тоест нейните резултати към определен период. В този смисъл дори при по-висок размер на чуждестранните инвестиции може да се наблюдава ситуация на отрицателен размер на показателя например, когато чуждестранно или местно предприятие връща кредит, отпуснат от чужбина, или изплаща дивидент на компанията майка и това променя показателите.
За икономическата ситуация у нас индикатор е изследването на бизнес климата, провеждано от Националния статистически институт. Общият показател на бизнес климата отчита нарастване през месец април 2018 г. с 2,8 пункта в сравнение с предходния месец, като ръст се наблюдава във всички сектори – промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги.
Накратко по оперативната програма. От началото на програмния период до момента общият обявен ресурс е приблизително 1, 853 млрд. лв., или около 74,6 от общия бюджет на Оперативната програма. Очакваме до края на програмния период над 3000 български компании да се възползват от безвъзмездната европейска помощ по Програмата. Оперативна програма „Иновации и кокурентоспособност“ продължава да е една от най-добре представящите се програми в България. Уверявам Ви, че към момента няма риск за загуба на европейско финансиране по тази програма. Към момента сме сключили над 1500 договора. Това е съвсем накратко, ако има въпроси, ще предоставя допълнително информация. Ще се радвам да отговоря на Вашите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Моля за извинение за просроченото време, но беше важно да чуем информацията на министъра докрай.
Пристъпваме към задаване на въпроси от името на парламентарните групи. В рамките на две минути всяка от парламентарните групи по реда на числеността си ще има възможност да зададе въпроси към министъра.
От групата на ГЕРБ има ли въпрос към министър Караниколов?
Заповядайте, господин Бойчев, да ни запознаете с първия въпрос към министър Караниколов.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, доста обнадеждаваща е картината, която ни начертахте за икономическото развитие предвид 4%-ия ръст, който очакваме за 2018 г. и 3%-ия ръст на износа, който имаме към този момент. Това е много обнадеждаващо. Всички обаче знаем, че предвид по-развитите страни сме страна членка, която постоянно трябва да полага усилия и да е догонваща. Затова нашата отговорност, най-вече и Вашата като ресорен икономически министър, трябва да е категорично в тази посока – с много по-големи темпове да развиваме нашата икономика, за да сме изравнени икономически с другите страни в много по-кратък срок. Според мен един от основните механизми и инструменти е усвояването на европейските фондове. Това е много сериозен механизъм, с който да повишим нашата конкурентоспособност и да развием нашите предприятия.
Конкретният ми въпрос е: да дадете малко повече подробности по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ към този момент и как я виждате до края на програмния период? Евентуално с какво може да помогнем за усвояването на тази програма, предвид повече информация може би от страна на администрацията? Вие засегнахте и намаляването на административната тежест, което, според мен е една от основните функции, върху която можем да се съсредоточим, за да имаме по-големи резултати. Предварително Ви благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Бойчев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за въпроса, тъй като в основното изложение не ми остана време, а това е изключително важно.
Икономическата политика на Министерството на икономиката е фокусирана върху иновациите като основен фактор за устойчив растеж и повишаване на добавената стойност в икономиката. От началото на програмния период до момента общо обявеният ресурс е приблизително 1, 853 млрд. лв., или около 74,6 от общия бюджет на Оперативната програма.
Както споменах, към момента са сключени са над 1500 договора. До края на годината ще откриваме процедури за близо 400 млн. лв. Скоро ще бъде отворена дългоочакваната процедура „Насърчаване на предприемачеството“ в секторни области, свързани с европейски и регионални предизвикателства, насочени главно за стартиращи предприятия. Основна цел на процедурата е създаване и развитие на нови предприятия в секторите на Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014 – 2020, и специфични сектори, свързани с преодоляването на европейски и регионални предизвикателства. Планираният бюджет по тази процедура е 67 млн. лв.
Съгласно Индикативната годишна работна програма през тази година е планувано стартиране на процедура за подобряване на производствения капацитет и развитие на специализираните услуги за малките и средни предприятия и ИКТ сектора, която е с бюджет малко над 150 млн. лв.; развитие на иновационни клъстери с бюджет от 29,9 млн. лв. – очаква се да бъде отворена през месец септември, а в края на годината се надявам да отворим и процедурата, и ще направим всичко възможно за стимулиране и внедряване на иновации в предприятията с бюджет общо над 107 млн. лв.
Оперативната програма е одобрена в началото на месец март 2015 г., като към 30 април 2018 г. стойностите на сключените договори е 1,634 млрд. лв., или общо 65,89% от стойността на изпълнените средства към момента е 635 млн. лв., които са изплатени. Това представлява 25%.
Като се вземе под внимание, че в периода от 4 май 2017 г. до 30 април 2018 г. напредък отчитат с резултати, близки до постигнатите за трите предходни години, а именно 662 нови договора за безвъзмездна помощ за 554 млн. лв. и близо 34% от общата стойност на сключените договори, важно е да се посочи, че за една година са изплатени над 300 млн. лв., или над 47% от общите плащания към бенефициентите по програмите.
Важно е да се отбележи прозрачността и възстановеният диалог, признат от работодателите и браншовите организации, неправителственият сектор и други заинтересовани страни.
Въведохме и подход за ежемесечен доклад на постигнатите резултати и планираните дейности чрез месечния бюлетин, който се изпраща на народните представители в Икономическата комисия към Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Като значителен успех може да се отбележи и промяната в подхода за регионално приоритизиране на проектите – мисля, че това е изключително важно. Като значим успех можем да отбележим промяната в подхода за регионалното приоритизиране на проектите, най-вече на стартиращите компании, основан на коефициента за икономическа активност на ниво области, а не на планови региони.
Като пример ще посоча, че област София-град и област Кюстендил са в един и същи регион – Югозападен, но резултатите им са различни. По новия модел компаниите от слабо развитите области ще получават предимство при кандидатстването по Оперативната програма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Използвам прекъсването, за да направя забележка на народните представители, които разговарят помежду си така, че пречат на оратора. Много Ви моля, заемете местата си! Разговорите – извън залата.
Заповядайте за процедура, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, поради важността на разглежданите в момента въпроси, предлагам процедура за пряко изслушване на министъра на икономиката по БНТ 2 и БНР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще подложа на гласуване това предложение. (Народният представител Стоян Мирчев иска думата за процедура по начина на водене.)
Нека първо гласуваме това предложение и веднага след това ще Ви дам думата за процедура.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Савеклиева за пряко излъчване на заседанието по Българската национална телевизия.
Гласували 108 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, вземете мерки Решението да бъде изпълнено. Включете камерите.
Господин Мирчев, имате думата за процедура. Заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Нотев, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Нотев, обръщам се към Вас: направихте забележка след като министър Караниколов свърши със своя отговор, но през цялото време, през всички тези три минути, в които той отговаряше, половината зала беше права, говореше си шумно, все едно сме в почивка. Лично аз отзад не успях да чуя нищо от това, което отговори министърът.
Молбата ми е, като има шум и безредици, защото това беше сравнимо с безредици в залата, веднага да отстранявате тези нередности, а не да изчакате да свърши отговорът и да правите забележка, защото фактически няма никакъв смисъл от отговора, ако няма кой да го чуе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мирчев. Споделям Вашата оценка за шума в залата. Може би не бях прав, че отложих забележката за края на изложението на министъра, но отново се обръщам към народните представители: моля за тишина в залата, действително пречим на оратора, пречим и на тези, които биха искали да чуят информацията, която се съдържа в отговора.
Заповядайте за процедура, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Господин Председател, налага се заради предложението да се излъчва този важен дебат по Националното радио и по Националната телевизия да приканите представителите на втората по големина партия да присъстват в залата, защото ги няма, те са само 10 - 12 души.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: И първата я няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Петров.
Не мисля, че излъчването е обстоятелство, заради което трябва да напомня на народните представители да спазват задълженията си.
Продължаваме с въпрос към министъра от името на парламентарна група на „БСП за България“.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, позволете ми да започна с няколко цитата от медиите, които коментират бизнес климата у нас. Цитирам: „Идеята на Финансовото министерство, която ще доведе до задължителна подмяна на половината касови апарати в държавата и пренастройването на всички останали, ще струва 120 млн. лв. Тези пари, вместо за заплати или инвестиции в самите фирми, ще трябва да отидат за нови елки с хартиена лента. Държавата опитва да криминализира стопанския оборот. Прокуратурата ще решава спорове между търговци – кой е изряден и кой е длъжник? Узаконен данъчен произвол! Как една разпоредба може да бъде използвана от приходната администрация за рекет над коректни компании?
Цената на липсващата все още единна входна точка за подаване на годишните финансови отчети се заплаща от бизнеса и гражданите с огромно загубено обществено време и разходи на средства.“
Накрая, „България се срина в световната класация за добър бизнес климат. Да се вържеш към електромрежата у нас е трудно като в Того – данъците са ниски, но се плащат бавно.“
Изводите, които си правят инвеститорите от тези публикации за стабилност и предвидимост на средата, оставям да прецените сами, госпожи и господа.
Сега по същество. Брутният вътрешен продукт у нас наистина расте с 3,6% през 2017 г. За съжаление обаче, в региона на Източна Европа тези 3,6% ни нареждат на опашката по растеж след Румъния с далеч по-добрите 6,9%. Истината е, че българската икономика расте, защото и основният й влекач – европейската икономика, също се представя добре.
Редно е да се отбележи, че въпреки ръста на брутния вътрешен продукт конвергенцията е бавна, а структурата се влошава и растежът е движен все повече от потреблението. В същото време една част от положителния ефект на по-високото потребление се консумира от чужди компании, тъй като вносът се увеличава по-бързо от износа и съответно нетният му принос към растежа е отрицателен. Акумулираните данни показват, че за миналата година търговският баланс е на минус с близо 2 млрд. евро, докато през 2016 г. дефицитът беше около 984 млн. евро.
За бурно развитие, каквото всички ние искаме да виждаме, очевидно са нужни повече външни инвестиции. Без допълнително ускоряване на инвестициите е сигурно, че ръстът на икономиката ще заседне на сегашните нива. Една от причините за задържането е липса на еврофондове и публични инвестиции. Капиталовите разходи например, които се планираха в бюджета за 2018 г., не се изпълниха и наполовина.
Липсата на достатъчно външни инвестиции влияе отрицателно на България като страна, в която производственият капацитет под формата на машини и оборудване е значително остарял. Много държави от Централна и Източна Европа отделят по-големи ресурси за привличането на инвеститори, а България реално е на автопилот – няма активна политика, и затова притокът на чуждестранни инвестиции в страната изостава. Както чухме, през 2017 г. те са около 950 млн. лв., или с около 130 милиона по-малко в сравнение с 2016 г.
Във връзка с казаното, господин Министър, бих искал да попитам какви конкретни мерки взима българското правителство за привличане на повече преки чуждестранни инвестиции? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Данчев.
Господин Министър, заповядайте за отговор на въпроса на народния представител господин Данчев.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Първо, искам да благодаря за въпроса. Той е изключително важен и тук много активна роля, освен изпълнителната, трябва да вземе и законодателната власт.
Ще започна с това, с което и Вие започнахте: „уверявам Ви“. Мисля, че това вече и в бизнеса, и в Националния икономически съвет се отчита, че ако има някаква теза, която се създава за бизнеса, Министерството на икономиката винаги подкрепя бизнеса. Това ще се случи и сега, ако бъде внесен. След няколко дни ще има Национален икономически съвет. Ако, както винаги, бизнесът реално ни посочва тези данни, ние ще го подкрепим. Имаше много случаи – да не цитирам такива закони, по които Министерството на икономиката даде отрицателни становища точно поради това, че се създават затруднения не само за малките и средните предприятия, но и за едрия бизнес.
Обръщам внимание, че бизнес климатът още от началото на тази година се подобрява с 2,8 пункта.
Какво правим за привличане на повече инвестиции? Споменах индустриалните зони. Тук съм длъжен да спомена какво правим, тъй като, както казах още в първата ми среща с бизнеса, той посочи два проблема – административните тежести и проблема с работната сила.
Какво направи правителството? Още от миналата година започнахме изменение на законодателството за Закона за МВР, Закона за миграцията с цел осигуряване на по-облекчена процедура за издаване на работните визи. Тъй като, освен че в момента инвеститорите търсят терен къде евентуално да реализират своите инвестиции в България, основният им въпрос е: каква е работната сила? Тук и изпълнителната, и законодателната власт работим също активно по тази тема и трябва да продължим в синхрон. Говоря не за това, което направихме досега, а повече внимание да обърнем на дуалното обучение, на законодателството, свързано с дуалното обучение, тъй като анализите показват, че това е най-гъвкавата форма за бързо преминаване и за осигуряване на работната сила.
Преквалификацията – задължително трябва да мислим за преквалификация. В момента проверяваме унгарския опит. Там държавата дава от бюджета сериозни пари на самия бизнес за обучаване на служители, които след това се задължават да останат 5 години на това работно място. Не като име – Георги или Петър, а просто като бройка ще бъде запазена.
Трябва да работим много активно по отношение на преквалификацията и дуалното обучение, тъй като образователната система не е толкова гъвкава, няма да ни даде тази гъвкавост.
Друго, което е изключително важно. Трябва да видим съседните ни държави. Разбира се, някои от тях не са в Европейския съюз, но дават дори безплатно земя за потенциални инвеститори. Тук може би е моментът да помислим и за нещо друго – земеделската земя. Ще кажа, че това е страшен проблем. Добре, защо да не даваме земеделска земя, да продаваме – да започнем с държави – членки на Европейския съюз, през Закона за насърчаване на инвестициите, получаване на сертификат?! Ако в 3-годишния срок те не изпълнят тези инвестиции, които са поели като ангажимент, държавата както прави и сега, да има механизъм да отнема тази земя. Тоест, тя няма как да я отнема, защото разваляне на договор за недвижима собственост винаги е през съда, но да има съгласие от конкретния инвеститор, че ако не изпълни ангажиментите си тази земя… Защото европейците ще дойдат, ще инвестират в земеделската земя, но реално ще изнасят тази продукция, защото имат пазарите, имат дистрибуцията. Трябва наистина да помислим върху такива теми.
Още един път Ви уверявам, в момента проучваме опита предимно – казвам го директно, на Чехия и Унгария, които се справят перфектно и все пак са държави – членки на Европейския съюз, защото има съседни наши държави, които не са и имат малко по-различни механизми, които са допустими, но всичко това трябва да е с Ваша помощ. Разбира се, съвсем скоро ще внесем предложенията и се надявам, че ще ги приемете, включително за земеделската земя. Мисля, че ще е положително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаеми народни представители, часът е 11,28. Ще прекъсна заседанието за почивка, тъй като иначе би се разкъсала връзката въпрос – отговор, които предстои да чуем от парламентарна група на „Обединени патриоти“.
Тридесет минути почивка. Продължаваме в 12,00 часа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, подгответе списъците – ще започнем в 12,10 ч. с поименна проверка за присъствие в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, ученическият парламент от Средно училище „Иван Момчилов” от град Елена са ни на гости. (Ръкопляскания.)
Мисля, че това беше сигнал, че имаме достатъчно присъствие и можем да започнем работа.
От „Обединени патриоти” кой ще зададе въпроса?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаеми господин Министър, в страната има множество язовири общинска собственост, които са в трагично състояние. Липсата на финансови средства на общините за стопанисването им носи риск от настъпване на тежки последици с материални щети и дори човешки жертви. В този смисъл, моят въпрос към Вас е: на какъв етап е структурирането на държавното дружество, което ще стопанисва язовирите в страната? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Сиди.
Преди да дам думата за отговор на господин Министъра – уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка: Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Вносители са народните представители Данаил Кирилов, Христиан Митев, Гергана Стефанова и Хамид Хамид, като предлагам това да бъде точка първа за петък, 11 май 2018 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 110 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Уважаеми колеги, на източния балкон на пленарната зала са ученици от Средно училище „Димитър Благоев” – Свищов, ученици от 40-о училище „Луи Пастьор” – София, и от 96-о училище „Лев Николаевич Толстой” – София. Да ги приветстваме с „Добре дошли!” (Ръкопляскания.)
Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър, моля заповядайте да отговорите на въпроса от представителите на парламентарната група на „Обединени патриоти”.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за въпроса.
В момента държавата стопанисва язовири с национално значение. Националната електрическа компания отговаря за онези водоеми, при чието контролирано източване се произвежда електроенергия, Държавни напоителни системи следи част от по-малките водоеми, но повечето от съоръженията са собственост на общините или са отдадени под наем на частни фирми и за тях не се полагат никакви грижи, за съжаление.
Промените, които предстоят да бъдат обсъдени в ресорните комисии, тъй като Законопроектът вече е внесен в Народното събрание, е да се създаде държавно предприятие – не търговско дружество, а държавно предприятие, което да осъществява комплексното управление на язовири – публична държавна собственост, включително и поддръжката на язовирните стени и съоръженията към тях.
Идеята е, че към момента Държавната агенция по метрология и технически надзор контролира състоянието на язовирите, но какъв е ефектът? Положителното е, че вече знаем броя на язовирите – имаме регистър, досега го нямахме, но оттук нататък, това което правят колегите, тъй като такъв е законът, е да издават наказателни постановления обикновено срещу кметовете на общините. Това не решава проблема. Общините нямат пари да управляват и да поддържат този актив – язовирите, и този безценен ресурс – водата.
От тази гледна точка правителството реши да създаде механизъм, който, още един път казвам, вече е Законопроект, по силата на който общините, които нямат възможност да управляват язовирите или не генерират някакви печалби, защото има язовири, които много добре се поддържат от общините, да бъдат прехвърлени в собственост на българската държава и държавата да е отговорна за стопанисването на тези язовири. А не сега, както едните казват: стената е на две – областния управител, санитарно-охранителната зона е на общината, водата и вътре рибата е на концесионер или арендатор. Идеята е наистина да създадем едно дружество, което да отговаря за превенцията и да носи отговорността за състоянието на язовирите.
У нас към момента са констатирани 5700 язовира, като 20 на сто от тях са частна собственост. В Закона предвиждаме и две много важни неща: първото е да се уредят понятията „голям“ и „малък“ язовир, което в момента не съществува; второто е да се даде квалификация на язовирите по опасност – според тяхното състояние ще бъде определен и интервалът от време, в който ще се извършват проверки. Колко са опасни водоемите, ще се определя от комисия, назначена от областните управители, а критериите за класификацията – от друга комисия с представители на някои министерства и учени, определени от правителството на Република България.
Ще дам кратка информация – в резултат на извършените проверки от Държавната агенция по метрология и технически надзор: язовири държавна собственост в момента са 340 броя, общинска собственост – 4523 броя, частна собственост – 260 броя, смесена собственост – 17 броя, неизяснена собственост – 153 язовира в България са с неизяснена собственост – на кого са и документацията по тях.
Във връзка с неизяснената собственост – и приключвам с това – за всичките са уведомени областните управители от Държавната агенция по метрология и технически надзор, които имат по закон задължения за тяхната безопасна експлоатация, съответно да съставят актове за държавна собственост за терените и същите отново да бъдат прехвърлени в това държавно предприятие. Тъй като има проблем с прехвърлянето на собствеността – понеже трябва да има решение на кмет, след това на общински съвет, трябва да се извадят документи, тъй като за много от язовирите няма документи, ще има в момента съществуващо държавно дружество към Министерството на икономиката, което ще се занимава с аварийните ремонти на тези язовири, за да няма непосредствена опасност за населението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
От страна на парламентарната група на „Движението за права и свободи”.
АДЛЕН ШЕВКЕД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, спокойно, няма да Ви питам за летището в Кърджали.
Първият ми въпрос към Вас е: според Националния план за развитие на Република България една от основните цели на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, които са залегнали в дейността, е насърчаване на предприемаческия дух сред младото население и студентите, повишаване конкурентоспособността на малкия бизнес, като се подобри достъпът им до финансиране и се опростят административните и регулаторните изисквания, особено към малките и микропредприятията.
В тази връзка въпросът ми към Вас, господин Министър, е следният: във връзка с тази концепция за провеждане на МСП тест, колко и какви поднормативни актове са подготвени от Министерството на икономиката, конкретно изследвани ли са възможните въздействия върху малките и средни предприятия от промяната на тези подзаконови нормативни актове, както и какви мерки са предприети за намаляване на неблагоприятните въздействия от прилагането на тези административни промени? Също така можете ли да посочите броя на предприятията, които са били засегнати от въвеждането на нова регулация или от промяна на съществуваща? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Шевкед.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Отново благодаря за въпроса – не е за летището в Кърджали, за там бях готов, но Ви благодаря. Въпросът мисля, че е даже и по-важен!
Както споменах в изложението, в началото на този месец Министерството на икономиката стартира Проект „Техническа подкрепа за изготвяне на инструменти за подпомагане на малките и средни предприятия за прилагане на регулационни режими”. Точно това ще даде отговор на запитването Ви, но тук съм длъжен да кажа нещо изключително важно: преди години – 2 или 3, е скъсана връзката между Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и самите малки и средни предприятия.
Как е скъсана връзката? Връзката е скъсана, като са премахнати регионалните центрове на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия във всички региони в България. Имаше такова питане даже от колегите от БСП и съответно предприети последващи действия. Това, което ще направим – тъй като констатацията е следната: останали са само шест такива регионални звена. Там, където има такива регионални звена, има много добър диалог и, забележете, много добро усвояване на европейски средства. Целта ни и това, което правим, е: във всички регионални центрове да се върнат офисите на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия, за да имаме комуникация и обратната връзка от самите малки и средни предприятия – нещо, което е работило добре. Аз не знам защо е било премахнато като механизъм, но Ви уверявам, че съвсем скоро ще го възстановим, за да има тази чуваемост, а не както ми казаха в Кърджали: „Господин Министър, Вие в София само усвоявате едни фактури”.
АДЛЕН ШЕВКЕД (ДПС, от място): Кой Ви го каза?
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Бизнесът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
От парламентарната група на „Воля”.
ДОРА ХРИСТОВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, както и Вие знаете, проблемът с липсата на работна ръка в България е доста голям. Това става все по-притеснителен фактор за огромна част от бизнеса. Около 40% от фирмите в България докладват за липсата на работна ръка, което им пречи за развитието на техния бизнес. Друг фактор, който способства за тази липса на работна ръка, е голямата миграция на населението извън страната.
Въпросът ми към Вас е следният: какви мерки предприема Министерството на икономиката с цел разрешаване на проблема с недостига на квалифицирана и неквалифицирана работна ръка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност това е въпросът, който бизнесът поставя.
Ще започна пак с това: какво направихме и какво още трябва да направим? Както знаете, вече го споменах, миналата година изменихме доста сериозно законодателството във връзка с осигуряването на работни визи, облекчихме сроковете и процедурите за предоставяне на тези работни визи. На 18 май ще има заседание на Националния икономически съвет, за да може да чуем от бизнеса какви са първите проблеми, защото реално вече има този механизъм. Реално осигурихме и правителството одобри междудържавни спогодби с Украйна, Молдова и Армения за внос на кадри.
Тук мога да кажа, че преди няколко седмици от страна на Армения беше одобрено това споразумение и вече има заявки на бизнеса, но трябва да видим. Един от проблемите, които неофициално към момента ми е казан – за бизнеса се създават затруднения, че само в големите регионални центрове могат да правят тези заявки. Това губи за тях разходи и време. Вероятно ще трябва да създадем някакъв механизъм да се подават тези заявки в самите места, където бизнесът се развива.
Другото, което направихме в началото на тази година и което е изключително важно, е облекчаване процедурата за сини карти. Това е за висококвалифицирани служители в определени сектори. Може би тук трябва да помислим и да допълним някой сектор.
Другото, което е изключително важно – дуалното обучение и преквалификация. По дуалното обучение мисля, че трябва да се започне една сериозна кампания към родителите, а не към учениците, те все пак зависят от своите родители. За съжаление, в България от дълго време битува това, че в производството работата е мръсна, тежка, неблагодарна. Това вече не е така. В производството са местата, където има реални доходи, където ти се научаваш на трудови навици. Точно затова може би законодателната и изпълнителната власт трябва да правят такива кампании и да обясняваме, за да може да развиваме нашите ученици, да им даваме възможност да научават какви са новите предприятия, а не че там е мръсният труд.
Другото, което е много важно, в момента имаме работна сила, но четвъртата индустриална революция всеки ден ни изненадва. Трябва да се създадат центрове за преквалификация на работещите в момента, за да посрещнат дигитализацията и всичко това. Работим с колегите от Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика точно по тази тема – да създадем синергия.
Новият план, който имаме в момента за индустриалните зони, е не само да създаваме инфраструктура, а в самата индустриална зона да създаваме образователни центрове, където да може да се провеждат дуални обучения и преквалификация на самите инвеститори, които идват, а не в един регион примерно да има инвеститори, които отговарят за медицина, а ние да развиваме нещо съвсем различно. Това не е правилно.
Има пътна карта на Министерството на образованието, по нея ще се водим и по нея ще водим оперативните програми. Идеята е – науката, когато развие един продукт, когато стане на етап да го предлага на бизнеса, след това той да участва съответно по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ – да го развиват. Създаваме и специален фонд към Българската банка за развитие – рисков, който ще може да дофинансира този продукт. Най-важното, което трябва да се направи. Направихме много неща, а сега да чуем бизнеса – какви са първите му спънки, да продължим да работим и да инвестираме в нашите деца, защото те са бъдещето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към втория кръг от въпроси от парламентарната група на ГЕРБ.
ИВАН МИХОВСКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, често анонсирате, че бизнес форумите са предпоставка за развитие на двустранните търговско-икономически взаимоотношения. Можете ли да ни кажете колко такива сте реализирали досега като министър и колко такива предстоят да се случат до края на годината? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Миховски.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса.
Ще започна с това, че невинаги ние организираме. В интерес на истината през последната година забелязваме интерес от чужденците да организират такива форуми. Те искат да дойдат в България или българският бизнес да отиде в съответната държава, за да чуят какво се случва, защото забелязват това, с което започнах – подобряване на бизнес климата, повишаване на кредитния рейтинг. Това са изключително важни сигнали за бизнеса. Изключително важен сигнал за бизнеса е антикорупционният закон, който Вие приехте. Изключително важен за бизнеса е Законът за концесиите, който включва и публично-частното партньорство, тъй като досега законът, който действаше, не сработваше добре, така най-общо да кажа.
Първо, извинявам се, ако изпусна някой бизнес форум, но наистина бяха много и продължават. Накратко, имаше с Полша три бизнес форума, с Чехия, Румъния, Русия, Унгария, Иран, Куба, Беларус, Турция, Малта, Сърбия, Саудитска Арабия, Индия, Южна Корея и Израел, който съвсем скоро приключи.
Предстоящи форуми ще има. Разбрахме се да има един бизнес и културен форум в София с турската държава и турския бизнес до края на тази година, въпреки че имаше един, но беше там, а сега ще има тук. За другата година предвиждаме такъв да има в Бурса. Предстоят бизнес форуми със Сърбия, Косово, Македония – това всичко е тази година, Люксембург, Австрия, Италия, Испания, Румъния, Холандия. С Украйна имаме така или иначе от тези междуправителствените комисии, на която също ще има бизнес форум. В събота заминаваме със сериозна бизнес делегация за Иран. Там също ще има бизнес форум. Очакваме с Япония. Може би, аз лично така го приемам, пикът ще е юли месец – форумът „16+1“. Форумът е на много сериозно равнище и ще бъде в България. Мисля, че трябва да се възползваме от този шанс, тъй като към момента сериозни инвестиции от страна на Китай няма. Обръщам внимание, за сметка на няколко наши съседни държави, Китай реши тази година, във връзка вероятно и с Европредседателството, форумът да е в България и това може би наистина ще е пикът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
От парламентарната група на „БСП за България“ – господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Вероятно изслушването на министъра на икономиката относно състоянието на бизнес климата в България е предизвикано от управляващото мнозинство, с цел да се покаже, че се полагат големи усилия за подобряване на бизнес средата и че бизнес климатът в България е станал по-добър. Сигурно е така, но темповете на този напредък са толкова анемични и недостатъчни, дори за догонване на държавите от Източна Европа. Няма как да убедите който и да е инвеститор, че вече сте премахнали корупцията, че сте преодолели липсата на квалифицирана работна ръка и другите съпътстващи ги институционални недостатъци. Подобрение вероятно има, но е в резултат на голям късмет, на благоприятни случайни и външни фактори, като например очертаващата се добра перспектива през Еврозоната, която, без да зависи от нас, ни дърпа силно икономически напред.
Господин Министър, ако бяхте казали, че бизнес климатът се подобрява, но се развиваме под възможностите и далеч под необходимото, за да стане България в близко бъдеще силно привлекателна за бизнеса и добро място за живеене, щях да се съглася с Вас и нямаше да се налага да отговаряте на въпроси като: намаляха ли бариерите пред инвеститорите? Аз не бих казал да, защото е наличие на бавен напредък на реформата в публичната администрация, включително на електронното управление, което е пречка пред качеството на обществените услуги.
В сферата на обществените поръчки, повишен ли е административният капацитет? Аз не бих казал да, защото този капацитет си остава все така слаб. Електронните обществени поръчки все още не са изцяло въведени, а потенциалът на централизираните поръчки остава неизползван.
Има ли напредък в борбата с корупцията, която е сред основните фактори, които влияят върху бизнес средата? Аз не бих казал да, защото тя не се отдава като цяло на това управление. Няма предотвратяване, няма ефективно разследване и наказателно преследване на корупцията по високите етажи. Един арестуван кмет на столичен район, и то политически противник, ни убеждава в ефективността на антикорупционните действия на това правителство!
По данни на Международния валутен фонд за 2017 г. България е номер едно по дял на сивата икономика от 31 изследвани страни в Европа, като сме дори преди Турция и Румъния. Високото равнище на скритата икономика подкопава икономическото развитие на страната и изисква сериозно политическо внимание, защото сме далеч от средните за Европа нива.
В контекста на изслушването въпросът е: как оценявате нивото на сивата икономика в България; считате ли я като фактор за влошаване на бизнес средата в България; какви инициативи, включително и законодателни, е предприело това правителство при едногодишното си управление за намаляване дела на сивата икономика и какви са бъдещите действия, които ще предприемете за ограничаването на тази сива икономика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви за въпроса.
Лично мое мнение: всички трябва да полагаме усилия за повишаване на икономическите показатели на България. Тук не трябва да се делим.
Директно по отношение на сивата икономика и контрабандата. Знаете, че има една стратегия, приета от Министерството на финансите – това малко е в ресора на министъра на финансите, но още миналата година имаше проблем с горивата. Беше изменена наредбата, бяха предприети съответните действия. Сега, доколкото знам, в парламента има Законопроект за горивата, най-общо казано. Ако ми зададете въпрос, ще Ви кажа, че такъв закон трябва да има, но той не трябва да е за сметка на малкия и средния бизнес. Това е много важно.
На всички срещи, на които бизнесът ми поставя питане за сивата икономика, аз ги моля за едно нещо: дайте ми конкретно факти, за да предприемем действия. В интерес на истината, до този момент нямам конкретна информация за някой, който действа в сивата икономика.
Тука питам: и сега какво правим?! Бизнесът трябва да ни подава тази информация и тогава да иска решение от нас. Това е изключително важно. Ако Вие имате информация, дайте да се борим, но това няма как да стане само с изпълнителната власт. Тук сте и Вие – законодателната власт, и така трябва да бъде.
Затова и един апел от тази трибуна: който има сигнали за такава контрабанда, сива икономика и каквито й да са други действия, нека да ги дава, но не само да ги твърди, без конкретни примери. Всички трябва да се борим с корупцията, защото клишето „това е октопод“ – не ни помага, ние трябва да започнем и да получаваме конкретни сигнали. Ето, казвам, в Министерството на икономиката – три фирми дойдоха и съобщиха за служител в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, който, да го кажа, тъй като не съм все пак съд, е предприемал някакви странни действия. От тези три компании само една компания реши да подаде официално този сигнал. След подаване на сигнала лицето беше арестувано от съответните органи. Така се работи, но трябва да се получават конкретни сигнали. Имаме ли ги, ще работим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
От името на парламентарната група „Обединени патриоти“.
Имате думата, госпожо Николова
МАРГАРИТА НИКОЛОВА (ОП): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, всички знаем колко е важно за развитието на икономиката и за постигане на добър икономически растеж развитието на индустриалните зони.
Моят въпрос ще бъде свързан с развитието на Национална компания индустриални зони и по-точно с развитието на Икономическа зона „София – Божурище“.
Приключи ли разширяването на икономическата зона? Как върви изграждането на инфраструктурата? Обявената транспортна линия между икономическата зона и столицата работи ли нормално? Колко инвеститори са привлечени в икономическата зона и какъв е делът от тях на чуждестранните инвеститори? Какви инвестиции очаквате да бъдат направени и съответно какви работни места ще бъдат разкрити? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса.
Всъщност преди една година заварихме Индустриална зона „Божурище“ без ток. Това го знаете всички. Предприехме съответните действия. Знаете, че в момента там се изгражда електричество за определения процент инвеститори, които са тук.
По същество. Изграждането на индустриална зона е важен инструмент на правителството за реализиране на стратегията за привличане на инвестиции. Досега в Икономическа зона „Божурище“ са привлечени над 20 инвеститори от сектори автомобилна промишленост, високи технологии, складове и логистична дейност. Съгласно подписаните до момента договори инвестиционните проекти в зоната ще надхвърлят 350 млн. лв. В зоната вече реално са изградили своите обекти и работят пет компании – немската „Бер-Хелла“, „Клайммад“, „Ацом“, „Волком“, „Неона“, като същевременно ще стартира дейност и още една немска компания „Мултивак“, която почти е изградила завода си в Божурище.
До края на 2018 г. очакваме да бъде изградена базата на най-големия инвеститор в зоната към момента – в „Божурище“, а това е JYSK, която е разположена върху терен с площ от 300 декара.
Още седем компании започват строителство на обектите си и част от тях очакваме да бъдат изградени до 2018 г. Същевременно едно от компаниите започва и вече разширяване на съществуващия си завод.
Интересът към Индустриална зона „Божурище“ расте и се водят преговори с над 15 компании, които в момента искат да инвестират. Това може би към момента е перлата.
Само кратка информация за инфраструктурата. Тъй като заварихме в Индустриална зона „Божурище“ само един път, там ще има засега една голяма логистична база, доста сериозна – на JYSK, и с този път няма да има никакво излизане на пътя. В момента работим за възможност за разширяване на бул. „Царица Йоанна“, който да влезе там, за да можем да осигурим още един подход. Работим в другата част на зоната също да се осигури още един подход, тъй като това е важно за инвеститорите. Електричеството вече го споменах. Работим също и за питейната вода, тъй като скоро ще имаме и този проблем, вече работим и по него.
Вече бяха вкарани маршрутки в Индустриална зона „Божурище“, защото скоро и работниците, ако нямат автомобил, не можеха да стигат там. Работим и за метрото до Обеля, а след това тръгва съответно влак, да има спирка на влака, за да можем да осигурим работниците.
Като цяло за Индустриална зона „Божурище“ има изключителен интерес. Предвид това, че е до София, има сериозна работна ръка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
От името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ – отново Вие. Заповядайте, госпожо Шевкед.
АДЛЕН ШЕВКЕД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, господин Министър! В предизборната програма на правителството, от което и Вие сте част, декларирате усилия за привличане на чуждестранни инвестиции. Статистиката от БНБ обаче е доста печална, особено за януари и февруари 2018 г., където спадът на годишна база е 42%.
Ясно е, че бизнес климатът не зависи само от Министерството на икономиката, а по-скоро от доброто взаимодействие и в Министерския съвет.
Според класацията Doing Business на Световната банка България пак е на 50-о място, видно от тази графика, като тук тенденцията е отново да спадне. Няма никакво движение. В икономиката всъщност това не е стабилност, а инерционно пропадане, защото дори и да стоиш на едно място, средата се движи напред.
В случая въпросът ми е: какви мерки е предложило Министерството на икономиката като водещо към Министерския съвет по най-проблемните моменти в инвестиционната среда? Има ли държавна политика в областта и ако да, кой отговаря за изпълнението – министър, премиер или ресорен вицепремиер? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Шевкед.
Господин Министър, заповядайте, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря за въпроса. Уверявам Ви, че в Министерския съвет имаме изключително добър диалог.
В изложението, което направих в началото, изрично посочих, че тези данни са предварителни. Да, в един момент бяха изключително добри, положителни, говорихме ги, няколко седмици след това отново паднаха в с равнение с 2016 г. Обясних, че става въпрос и това изкривява картината – за кредити, които се връщат, заеми, дивиденти, които се плащат на компаниите майки.
Министерството на икономиката е това, което отговаря, но абсолютно всички колеги помагат. Това, което правим с индустриалните зони, новата визия за развитие, е именно да изграждаме инфраструктура, а не да каним инвеститорите на едни красиви поляни, наистина красиви, но трябва да се вкарат много инвестиции.
Това, което правим за образованието за осигуряване на работната ръка, това, което правим за административните тежести, не казвам, че е достатъчно, но продължаваме да работим и го знаем, знаем го.
В интерес на истината скоро имах среща с Европейската агенция за малките и средните предприятия и си говорихме за Естония, където електронното управление е безспорно феномен за Европейския съюз. И те -казаха, че и там има бюрокрация, и там фирмите се оплакват.
Тоест, имаме много работа, много диалог, но задавайки ми така въпроса – кой отговаря – отговаря Министерството на икономиката, отговаря правителството, отговаря обаче и законодателната власт, защото и Вие имате законодателна инициатива.
Знаете, ние работим в Икономическата комисия, за което благодаря на абсолютно всички, всъщност работя с всички изключително добре. Току-що Ви казах за стартъпите. Самата Асоциация е подготвила пакет от мерки, който ще Ви бъде представен за обсъждане. Съвсем скоро ще Ви внеса допълнителните насърчители мерки, забележете – ще ги донеса първо в Икономическата комисия, за да ги обсъдя с Вас. Там, където имаме консенсус по всички теми, да ги решим и да вървят – да стават закони.
Проучваме опита и на колегите, които се справят в момента най-добре – Чехия и Унгария.
Ако имате други идеи – винаги съм на разположение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
От парламентарната група на партия „Воля“?
ГЕРГАНА СТЕФАНОВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, известен факт е, че правата ни като потребители са уредени в Закона за защита на потребителите. Ние ежедневно купуваме стоки, предназначени за лично ползване като храна, дрехи, стоки за дома, услуги, компютърна и електронна техника. Голям част от тези стоки, по статистика около една трета, пазаруваме през интернет. Какви права обаче имаме, когато закупуваме стока, която не отговаря на нашите очаквания, на нашите изисквания и потребности?
Европейският пазар е пространство без граници, в което е осигурено свободното движение на стоки и на услуги. Трябва обаче да обърнем сериозно внимание на вътрешния си пазар. На потребителите трябва да се осигурят добавена стойност, добро качество, също така голямо разнообразие, разумни цени и висок стандарт. Също така и безопасност за стоките и услугите.
Изграждането и запазването на доверието на потребителите за нас от „Воля“ е приоритет. По този повод въпросът ми към Вас е: как Министерството на икономиката, като институция, заедно с Комисията за защита на потребителите, се грижат за интереса на българските граждани? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стефанова.
Имате думата за отговор господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам наистина да Ви благодаря за въпроса, защото Министерството на икономиката, освен да отговаря за бизнеса, отговаря и за потребителите. Понякога балансът е сложен, но това е наше задължение, защото в крайна сметка всеки един от нас е потребител.
Като министър, отговарящ за провеждане на хоризонталната политика за защита на потребителите, съм запознат с основните и специфични проблеми на потребителите. Тук искам обаче малко да разгърна темата, защото като председателстващи ние поставихме темата за защита на потребителите и на Съвета, знаете, съвсем скоро имаше такава дискусия.
Тук искам да поздравя Европейската комисия, която на 11 април публикува нов законодателен пакет, който е с цел защита на потребителите, и ние като председателстващи този съвет наистина държим да се защитават тези интереси.
Но конкретно, знаете ли, преди известно време констатирах, че в Министерството на икономиката е имало Национален потребителски съвет, който в момента не работи. И вероятно изпреварвайки въпроса Ви, още преди три седмици съм възстановил този орган на Националния потребителски съвет и се надявам в началото на юни месец да имаме първо заседание и да чуем основния проблем на потребителите. На първата среща, която си направихме неофициално, те поставиха проблема с топлофикациите. Явно от там ще започнем да работим.
Уверявам, че темата не е затворена за Министерството на икономиката. Потребителите са изключително важни за нас и затова възстановяваме този Национален потребителски съвет. Представители на Икономическата комисия, тъй като работя най-много с нея и с Вас съответно, ще бъдат поканени да участват в заседанията и да чуват проблемите на потребителите. А се надявам и да търсим ефективни решения на техните проблеми, защото, още един път казвам, независимо кой какъв е, къде е – всички сме потребители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
С това изчерпахме възможностите за задаване на въпроси към министъра на икономиката.
Преминаваме към изразяването на отношение от името на парламентарните групи.
От парламентарната група на ГЕРБ?
От парламентарната група на БСП?
Заповядайте, имате думата, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо искам да кажа, че данните, които бяха изнесени от колегата Караниколов, са акуратни. Няма как да не се съгласим, че в българската икономика, разбира се, има и положителни промени, има си хас. Но в своето обобщение искам да обърна внимание и да препоръчам някои неща на правителството, тъй като дяволът е в детайлите.
Изводът, ще започна с него, е, че България и това правителство, което е наше, българско правителство, не прави достатъчно, за да намалим разликата със средните показатели на Европейския съюз и особено със страните, които са по-слабо развити в него, тъй като ние, за съжаление, сме на последно място.
Уважаеми колеги, няма спор между икономистите, че в крайна сметка ключовият показател за състоянието на една страна са нейните възможности за поддържане на динамика на икономическия растеж и негова ефективна структура. Да, наистина в България икономическият растеж е 3,6% според вчерашния доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие, с прогноза за леко затихване на 3,4% през 2018 г. Това на пръв поглед изглежда добре, обаче, уважаеми колеги, нека да видим къде се намират другите страни, които са по-развити от нас! Унгария – 4,3% растеж, Чехия – 4,5% растеж за 2017 г., 4,2% за 2018 г. – очаквани. Полша – 4,6%. Румъния, която е предпоследна, а ние сме последни – 6,7%. Като се движим с 3,6%, а Румъния с 4,6% – какво става? Разликата между последния – България, и Румъния расте. Това са разчети на Евростат и на Европейската банка.
Само Словакия има икономически растеж, който е близък до България.
Извод: икономическият растеж на България е крайно недостатъчен и в края на мандата, ако не вземем извънредни мерки българите, ние ще бъдем още по-последни, тъй като другите народи се движат по-бързо. Тук няма какво повече да дискутираме.
За да можем да наваксаме тази разлика, се искат инвестиции. Също няма никаква дискусия между икономистите – за да се движи колата трябва да има гориво – вътрешни и международни.
Как стоят нещата с дела на преките чужди инвестиции в брутния вътрешен продукт. По данни на БНБ, впрочем има дискусия – по по-меродавни данни от тези на БНБ, колко пари има по сметката – няма го никъде по света. Има малка разлика между НСИ и другите статистически агенции по света, но данните от Банката винаги са най-меродавни.
И така, уважаеми колеги, 1,8% от брутния вътрешен продукт са ни преките чужди инвестиции – 1,8% - под 2%.
Как е в другите страни – Чехия – 3,3%, Естония – 3,2%, Полша – 3,6%, Румъния – 2,9% – 30-40% повече от нас.
За голямо съжаление на Сърбия, която мина през войни, не е в Европейския съюз, знаете ли какво е числото – 6%. Повече от три пъти по-високо от България! Албания – 8,8%! Тоест тъжният извод е, че ние не само изоставаме от всички други соцстрани, бивши, и Румъния, но ние сме по-зле и от Албания и Сърбия по този показател.
Средният показател за Централна и Източна Европа е 8,2% от брутния вътрешен продукт по данни на Европейската банка за развитие.
Освен това проблем е, че от чуждите инвестиции реинвестициите в България са по-ниски, отколкото в другите страни. Например 190 милиона инвестиции в дялове, в евро става дума, през 2017 г., а са били 633 милиона през 2016 г. Тоест три-четири пъти са по-малко. Реинвестициите през 2017 г. в България са били 230 милиона, а през 2016 г. са били 341 милиона. Тоест и реинвестициите намаляват пак по данни на Евростат и БНБ.
Освен това, представлява интерес какво става като съвкупност между вътрешните и външните инвестиции. Не е нужно да си икономист, за да видиш накъде се движи икономиката. В България този дял, цитирам, данните са на Евростат, са 22,6% от брутния вътрешен продукт, близо 23%.
Как се движат другите страни в инвестициите, за да видим какво ще стане с икономиките им: Чехия 26,8; Естония – 26,7; Унгария повече, също 24,7; Полша – 27,6 от брутния вътрешен продукт; Румъния – 28. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Следователно оценката на чуждестранните инвеститори – не наша, е, че България е най-слабото звено в Европейския съюз и те инвестират най-малко, десет пъти по-малко от 2007 г.
Вътрешните и външни инвестиции взети заедно вървят надолу спрямо другите страни. Затова, уважаеми колеги, хубаво е да се изтъкват предимствата. На Ваше място аз все пак бих включил проблемите и решението на тези проблеми.
Заключението е, уважаеми колеги от правителството, Вие решавате какво да правите, Вие сте избрани. Седнете ключовите министри и направете една инвестиционна програма чрез публично-частно партньорство, защото тези данни на Международния валутен фонд, на Световна банка, на IBRD и на Евростат показва, може би да се движим правилно с положителни величини, но това движение е толкова бавно, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прекъсвам Ви вече, благодаря Ви. Вече с цяла минута…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Завършвам, още едно изречение. …в края на мандата, ако продължаваме така, колеги, ще отчетете по-голяма разлика с Румъния и другите страни, което аз като българин не искам да коментирам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Гечев.
„Обединени патриоти“?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Статистиката е прекрасно нещо, тя ни показва как вървим, но тя не може да обхване абсолютно всички части – неслучайно статистиката е част от икономиката. Икономиката е далеч по-комплексна. Икономиката ни позволява и е онова нещо, което ще ни позволи за в бъдеще ние да продължим да увеличаваме доходите на българските граждани, както това правителство на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ направи, и е записало, че ще продължава да прави оттук насетне.
Икономиката сме всички ние и ние трябва да я възприемаме именно като такива – като дейни участници, и правилно да разчитаме това, което задавахме като въпроси, отговорите на министъра и изказването на министъра в началото.
Министърът неслучайно започна с това, че ние развиваме икономическите си зони, тъй като те са съществена предпоставка, за да може тази статистика, която професор Гечев прочете, да бъде променена.
Неслучайно правителството между ГЕРБ и „Обединени патриоти“ е предприело Стратегия за развитие и насърчаване на развитие на индустриалните зони, развитие на всички показатели, които са по бизнес средата, намаляване на административните тежести, развитие на капацитета откъм гледна точка на персонал. Това са част от нещата, които няма как да бъдат обхванати от статистиката, но може да бъде обхванато и да бъде, и трябва да бъде подчертавано, усилията на екипа на Министерството на икономиката, както и усилията на това правителство, ние да доведем и да изведем цялото ни общество на едно по-добро благосъстояние и едно по-добро благополучие.
Това е част от нещата, с които взехме властта и сме се захванали да управляваме с колегите. Това е и частта, в която опозицията трябва много стриктно да ни следи и, както се казва, да ни побутва. При една стабилна опозиция има стабилно управление. Тази стабилна опозиция, естествено, няма как да отрече това, което е направено до момента, няма как да зачеркне това, което правим към момента, не може да заличи единия милиард, даден за увеличение на доходите. Не може и да кажем, че Министерството на икономиката не прави стъпки в развитие на индустриалните зони, не прави стъпки в стабилизирането на икономиката и увеличаването на ръста на икономиката. Да, 3,6% е една чудесна предпоставка ние да продължим да се развиваме и аз смятам, че министърът на икономиката ще се съгласи с мен, че и неговите цели са този процент да е далеч над 3,6, може би далече над 6%. Аз, доколкото го познавам в професионално качество, съм убеден и съм убеден и в колегите ми от ГЕРБ, че ние няма да имаме нито ден, докато не достигнем и не задвижим това колело на икономиката много по-значително от това, което е било правено до момента.
Разберете, че състоянието на икономиката не е явление, това е процес. Този процес трябва да отчита, както и миналото, което ние сме заварили, както и едно по-далечно минало, защото тъй нареченият лаг в икономиката или забавянето в икономиката, има 10 – 15-годишен темп и естествено е ние, грубо казано: да сърбаме попарата на това, което е постлано в началото на 2000 г. и в момента да виждаме отражение на част от нещата тогава. За задача сме си поставили, естествено, да променим значително тези параметри и с колегите работим в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Не слушайте опозицията, те са способни на бялото да кажат черно. Многократно са го правили! Многократно! Днешното изказване на колегата беше точно това: да нарече бялото черно. Защото какви са фактите? Аз не разбирам как може при най-високия икономически растеж в Централна и Източна Европа да излезеш от тази трибуна и кажеш, че нещата са трагедия?! Не са трагедия, колеги. Четири цяло и три процента се предвижда за икономически растеж за тази година и за следващата година. Четири цяло и три процента по анализи на едни от международните банки, които са авторитети в тази сфера, е най-високият очакван икономически растеж за цялата Централна и Източна Европа.
България е първа с този предвиждан икономически растеж от 4,3% за тази и за следващата година. Това може да се прочете в новините и аз съм сигурен, че колегата го е чел. Той го е чел и го знае, видял е предвиждането, няма да казвам банката, за да не й правя реклама тук, обаче видял предвижданията, че се очаква за тази и за следващата година да имаме най-високия, пак повтарям и моля всички да ме чуете: най-високия икономически растеж в Централна и Източна Европа!
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Това не е вярно!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Другият критерий за развитието на икономиката – нивото на безработицата. Нивото на безработицата е най-ниското в момента от десетилетия насам! Най-ниското ниво на безработицата от десетилетия насам! Безработицата е близо до естествения процент на безработица.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Не е вярно това! Няма такова нещо!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Знаете, че има един процент под който не може да се слезе – 4 – 5% е естествен процент на безработицата, под който не може да се слезе. Четири-пет процента безработица означава, че безработица реално няма и това се потвърждава и от становищата на всички работодателски организации. Виждаме, месеци наред работодателските организации казват: липсва работна ръка, дайте ни работна ръка. Ситуацията в България въобще не е такава, каквато я представя опозицията, но аз разбирам, че това е тяхната работа – да представят нещата като много зле. Само че, за съжаление, така статистиката опровергава всички техни твърдения.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Не е вярно това!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Казвайки това, искам да поздравя правителството и в същото време, като лична позиция, да им кажа, че тези добри, не добри, тези отлични показатели за развитието на икономиката в страната не трябва да ги успокоява, точно обратното, те трябва да видят при този висок икономически растеж къде са допълнителните резерви за още по-висок икономически растеж.
И тук пак ще отворя една скоба, всички като си говорим и сега, и в миналото, особено възрастните хора, казват: „Кога ще стигнем Европа и след 100 години не можем да я стигнем?!“ Не са 100 години – и такова изследване има и показва, че след двадесет и няколко години българските доходи ще настигнат средноевропейските доходи, тоест дори и за това може да си помислим в момента, и с по-висок икономически растеж можем да ги достигнем не след двадесет и няколко години, а по-скоро.
Колегата Александров много правилно спомена, базата от която сме тръгнали, то е лесно да растеш, ако си на средното ниво в Европейския съюз, ако обаче базата ти е последен в Европейския съюз да настигнеш средните, при положение че тези, които са в средата на Европейския съюз, и то, въпреки че и те не стоят на едно място, си е предизвикателство пред всяко едно правителство. Правителството по всички показатели на икономиката се справя с растежа на икономиката перфектно.
Отново, ако ми позволите няколко препоръки от мое име, предполагам и колегите ще се съгласят с мен. В България годишно загиват или почиват от естествена смърт около 100 хиляди души. България се топи, загиват годишно, умират 100 хиляди души, в същото време се раждат 50 хиляди души. Това означава, съвсем проста сметка, че България се топи с 50 хиляди души всяка година.
Това е проблем за икономиката, защото ние не можем да имаме минус 50 000 души в работоспособна възраст всяка година по-малко, и в същото време да очакваме някакъв голям икономически растеж.
В тази връзка, според мен ние трябва да мислим за политика, с която да удовлетворим желанието на работодателските организации и да облекчим максимално привличането на работна ръка от други държави. Тук визирам конкретно бесарабските българи, които са една много голяма група, които имат огромно желание да дойдат и да работят в България, но ние не им създаваме необходимите предпоставки.
Вицепремиерът Валери Симеонов направи доста в тази посока. Според мен обаче това не е достатъчно, за съжаление, и трябва да се направи още много, за да можем ние да компенсираме тези хора, които липсват всяка година.
Втората ми много бърза препоръка е, че не можем да имаме висок икономически растеж, ако нямаме добре развит капиталов пазар.
В Министерството на икономиката имате една програма за финансиране през (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) Оперативната програма на IPO-та. Хубаво е да се помисли за големи първични, публични предлагания във все още държавни дружества за набиране на допълнителен капитал (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), и трябва да продължат усилията в посока административна тежест. Чух Вашия отчет, че в Министерството са намалени 150 или 250 режима или са премахнати и така нататък, но идеята на административната тежест или на реформата в административната тежест е да не се изискват никакви документи от страна на бизнеса или гражданите, които ги издава друга администрация… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Завършвам, само още едно изречение – благодаря Ви за толерантността.
Трябва да стигнем до там да не се изискват такива документи.
Днес за експеримент влязох в едни насоки за кандидатстване по една оперативна програма и видях, че на първия етап на кандидатстването не се изискват тези документи, но преди сключването на договора, пак трябва да им занесеш на чиновниците в администрацията хартиения екземпляр, което според мен е неправилно, не е това целта на административната реформа. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“? Не.
От „Воля“?
Заповядайте.
АНДОН ДОНЧЕВ (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Наслушахме се току-що на хвалебствия от страна на господин Добрев към икономиката.
От една страна, можем да изразим одобрение на политиката на Министерството на това, че се отделят 60% от инвестициите за високи технологии, но в сравнение с други държави – като Япония например, които отделят 14% от брутния вътрешен продукт, за разработване и внедряване на иновация; като Германия, която отделя 8% от брутния вътрешен продукт, смятаме, че това е твърде малко; на България се пада около 1%.
От това, което каза господин Добрев, чухме, че едва ли не след 20 години ще настигнем Европа и ще я задминем по средноевропейски доходи, като логиката се водеше от това, че нямаме никаква безработица, а практически имаме недостиг на работна ръка. Как ще стане това, бих искал да попитам, при положение че липсата на безработица е по-скоро от това, че младите хора напуснаха България и няма кой да работи и ние търсим работници от чужбина? Каква е перспективата реално за нашия ръст на икономиката, при положение че след 20 години ще имаме един огромен превес на пенсионери и хора в неработоспособна възраст реално?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Така е, така е.
АНДОН ДОНЧЕВ: Не мога да си представя как при този демографски срив ние ще настигнем Европа за 20 години?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Дончев.
С това завършваме изслушването на министъра на икономиката. (Министър Емил Караниколов иска думата.)
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, искам да Ви благодаря.
Лично за мен всички говорим едно и също – да, посочихме хубавите неща, да, има и много неща, които не са положителни и това е факт.
Професор Гечев, Вие споменахте няколко държави. Аз изрично още в изложенията преди това казах, че ние проучваме техния опит, защото ни е интересно – защо там, защо там, защо там?
За съжаление, един от отговорите, който не може да променим, е, че инвеститорите искат да гарантират, всеки иска износ, но всички тези държави, които споменахме, имат много по-голям вътрешен пазар и това в някаква степен привлича инвеститора, защото им гарантира пазара вътре. Нашият пазар е малък, но въпреки всичко ние ще предложим такива допълнителни мерки, които правят и в Чехия, и Унгария, а и Вие споменахте, че се справят доста добре.
По отношение на иновационните програми за публично-частното партньорство, аз съм „за“, ама да си кажем истината. От 1 януари 2018 г. имаме закон, който регламентира публично-частното партньорство, концесиите и публично-частното партньорство.
Господин Кирилов знае колко тежка е материята, няма да е лесно. Но какво пише в този закон: „След три месеца се приема една наредба, до шест месеца се приемат…“
Съгласен съм през публично-частно партньорство, това искат и инвеститорите от нас. Но ние можем да започнем сега. Досега имаше един закон от 2010-а или 2012 г., а нямаше нито един проект по публично-частното партньорство. Затова благодаря на всички. Сигурен съм, че заедно имаме много да наваксваме и ще работим наистина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Министър, за участието днес. Пожелавам Ви успех!
Уважаеми колеги, преди да продължим със следващия законопроект има едно съобщение.
Днес, на 10 май 2018 г., е постъпил и ще бъде раздаден на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, приет на първо гласуване на 3 май 2018 г. Проектът е изготвен от Комисията по околната среда и водите на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника. Съобщението се прави с оглед на срока за писмени предложения за второ гласуване.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Господин Кирилов, Вие ли ще представите доклада на Комисията по правни въпроси?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, преди да започна с представянето на доклада за второ четене на Гражданския процесуален кодекс, моля за допуск в залата на госпожа Биляна Белякова – директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“ към Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Моля, поканете госпожа Белякова.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-8, внесен от Министерския съвет на 12 март 2018 г., приет на първо гласуване на 28 март 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …).“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 9.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 126, ал. 1 накрая се добавя „с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста, който Комисията предлага, за създаване на нов § 1.
Гласували 88 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 14.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 432, т. 5 думите „чл. 624, ал. 4“ се заменят с „чл. 624б“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста, който Комисията предлага за създаване на нов § 2.
Гласували 98 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 519 ал. 2 се изменя така:
„(2) Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста, който Комисията предлага, за създаване на нов § 3.
Гласували 100 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 18.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 4:
„§ 4. В чл. 520 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия, трансфер или временен безлихвен заем от държавния бюджет, включително чрез бюджетите на общините или чрез други бюджети.“
2. В ал. 2 накрая се добавя „и свързаното с тях национално съфинансиране, както и върху средствата от авансово финансиране, когато са предоставени за сметка на държавния бюджет, включително и чрез сметки за средствата от Европейския съюз“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста, който Комисията предлага, за създаване на нов § 4.
Гласували 95 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 15.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 5:
„§ 5. Преди чл. 624 се създава наименование: „Глава петдесет и седма „а“ Производство и изпълнение въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ, L 199/1 от 31 юли 2007 г.). Изпълнение въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 5 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 19.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 1 от Доклада – текст на вносител, предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83. ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 6:
„§ 6. Член 624 се изменя така:
„Производство по Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес
Чл. 624 (1) Молбата за образуване на производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес се подава пред районния съд по постоянния адрес на ответника или по неговото седалище.
(2) Жалбата срещу решение по европейско производство за искове с малък материален интерес се подава пред съответния окръжен съд.
(3) Решението на окръжния съд по ал. 2 подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280.
(4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (OB, L 341/1 от 24 декември 2015 г.).
(5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.
(6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание.
(7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста, който Комисията предлага за текста на § 1, който става § 6.
Гласували 103 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 19.
Предложението се приема.
Моля, продължете с текста, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин Председател.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага създаването на § 7:
„§ 7. В Глава петдесет и седма „а“ се създават чл. 624а и чл. 624б:
„Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на
Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания
Чл. 624а. (1) Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане или въз основа на решение по европейско производство за искове с малък материален интерес се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.
(2) Разпореждането се обжалва по реда на чл. 623, ал. 6. Срокът за въззивно обжалване тече за молителя от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
(3) Обжалването на разпореждането, с което молбата е уважена, не спира изпълнението.
Спиране или ограничаване на изпълнението по смисъла на чл. 23 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и на чл. 23 от Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания
Чл. 624б. (1) Спиране или ограничаване на изпълнението на решения на български съд, постановени по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007, се постановява от съда, пред който делото е висящо, а при влязло в сила решение – от първоинстанционния съд.
(2) Молба за спиране на изпълнение на чуждестранно решение се подава пред окръжния съд, издал разпореждането за допускане на изпълнението и изпълнителния лист.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 7 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 16.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 2 на вносителя – предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 8:
„§ 8. Създава се чл. 626а:
„Преглед в изключителни случаи
Чл. 626а. (1) Ответникът може да подаде молба за преглед на европейска заповед за плащане при условията и по реда на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 до съответния апелативен съд.
(2) Молбата за преглед се подава в срок от 30 дни. Срокът започва да тече от деня, в който ответникът действително се е запознал със съдържанието на заповедта или след като посочените в чл. 20, параграф 1, буква „б“ обстоятелства от Регламента престанат да съществуват.
(3) Съдът изпраща препис от молбата на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор.
(4) Молбата се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание.
(5) Определението на съда не подлежи на обжалване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която комисията предлага на текста на § 2, който става § 8.
Гласували 92 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 15.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 3 – текст на вносител.
Постъпило е предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията го подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 9, като:
1. в чл. 635 думите „копие на“ се заменят с „препис от“;
2. в чл. 636, ал. 2 думите „копие на“ се заменят с „препис от“;
3. в чл. 637, ал. 2 думите „копие на“ се заменят с „препис от“;
4. в чл. 638, ал. 1 думите „копие на“ се заменят с „препис от“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3, който става § 9, с редакционните поправки в чл. 635, 636, 637 и 638, които се предлагат от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 18.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Постъпило е предложение от народния представител Данаил Кирилов за създаване на нов параграф.
Комисията го подкрепя.
Постъпило е предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията го подкрепя.
Комисията предлага да се създаде подразделение „Заключителни разпоредби“ с § 10 и 11:
„ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 10. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 144 накрая се добавя „с изключение на чл. 61, ал. 2“.
§ 11. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр...), се създава чл. 116а:
„Чл. 116а. Когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на подразделение „Заключителни разпоредби“ с § 10 и 11 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 20.
Предложението се приема.
Съобщения за парламентарен контрол на 11 май 2018 г.:
- министърът на вътрешните работи Валентин Радев ще отговори на четири въпроса от народните представители Александър Сиди, Даниел Йорданов и Красимир Янков; Тодор Байчев и Георги Йорданов, Анелия Клисарова и Илиян Тимчев и на едно питане от народните представители Димитър Бойчев и Диана Саватева;
- заместник министър-председателят Томислав Дончев ще отговори на два въпроса от народните представители Атанас Ташков, Александър Мацурев, Димитър Гечев и Христо Гаджев и Ивелина Василева, Галя Василева, Димитър Лазаров и Андриан Райков;
- министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на два въпроса от народните представители Димитър Данчев и Румен Георгиев и на едно питане от народните представители Светла Бъчварова, Румен Георгиев и Чавдар Велинов;
- министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на три въпроса от народните представители Георги Гьоков, Виолета Желева, Надя Клисурска-Жекова и Пенчо Милков; и Надя Клисурска-Жекова и Виолета Желева;
- министърът на правосъдието Цецка Цачева ще отговори на три въпроса от народните представители Иглика Иванова-Събева, Йорданка Фикирлийска и Мария Илиева; Анна Александрова, Алтимир Адамов и Кирил Калфин; и Николай Тишев;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на шест въпроса от народните представители Иво Христов, Кристина Сидорова, Ирена Анастасова – два въпроса, Йордан Младенов и Георги Михайлов;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на четири въпроса от народните представители Георги Йорданов, Анелия Клисарова и Илиян Тимчев; Таско Ерменков, Николай Пенев и Георги Йорданов, Васил Антонов и Виолета Желева;
- министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народния представител Борис Ячев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов – на три въпроса от народните представители Николай Цонков, Радостин Танев, и Джейхан Ибрямов;
- министърът на вътрешните работи Валентин Радев – на един въпрос от народния представител Тодор Байчев;
- министърът на културата Боил Банов – на един въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Иван Вълков, Георги Свиленски, и Пенчо Милков;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков – на два въпроса от народните представители Васил Антонов и Никола Динков, и Виолета Желева;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Миглена Александрова, Веска Ненчева и Ирена Анастасова, и Станислав Станилов;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос от народния представител Петър Христов Петров;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на три въпроса с писмен отговор от народния представител Георги Гьоков.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини, се отлагат отговорите на:
- четири въпроса от народните представители Десислава Атанасова, Манол Генов, Стоян Мирчев и Драгомир Стойнев и едно питане от народните представители Николай Цонков и Дора Янкова към министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков;
- един въпрос от народните представители Димитър Бойчев, Ивелина Василева, Иван Вълков, Диана Саватева, Галя Василева и Ася Пеева към министъра на туризма Николина Ангелкова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева и министърът на финансите Владислав Горанов.
Следващото редовно пленарно заседание – 11 май 2018 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа на Народното събрание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,43 ч.)





Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев

Секретари:
Юлиан Ангелов
Симеон Найденов