Председателствали: заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ (звъни): Имаме кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с предложението за Програма за работата на Народното събрание за периода от 16 до 18 май 2018 г.:
1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносители – народният представител Данаил Кирилов и група народни представители.
2. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за кредитните институции. Вносител – народният представител Менда Стоянова.
3. Доклад за дейността на Временната комисия за установяване всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България и проект на решение по доклада. Вносител – Временната комисия.
4. Проект на решение за попълване състава на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Вносител – народният представител Гергана Стефанова.
5. Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Вносител – Министерският съвет.
6. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносители – народните представители Вежди Рашидов, Станислав Иванов, Емил Димитров, Тома Биков, Евгени Будинов, Иво Христов и Данаил Кирилов.
7. Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2017 г. Вносител – Комисията за защита от дискриминация. Предлага се да бъде точка първа за четвъртък.
8. Парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване предложения Проект за програма за работата на Народното събрание за периода 16 – 18 май 2018 г.
Гласували 171 народни представители: за 125, против 2, въздържали се 44.
Предложението се приема.
Процедура – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Считаме, че в една толкова напрегната и кризисна ситуация, каквато е в транспортния сектор, е нормално българските народни представители да знаят какво се случва и какви действия предприема българското правителство за намаляване на напрежението. Очакват се утре масови протести на българските превозвачи. Става въпрос за над сто хиляди български домакинства, които реално са заплашени от фалит.
Имайки предвид тази тежка ситуация, още от вчера предупредихме, че ще искаме министър-председателят да дойде в българския парламент и да обясни каква е неговата стратегия относно изчистването на този проблем. Тук не става въпрос за заяждане. Става въпрос за загриженост за българските превозвачи, защото каква по-голяма помощ може да има един министър-председател, когато получава пълната и цяла подкрепа на българския парламент, когато му предстоят срещи с европейските лидери, най-вече с френския президент Макрон? Считаме, че това са действия, които трябва да бъдат предприети в една парламентарна република. Надали има нещо по-важно от това да се изчисти страхът на българските граждани. Тук не става въпрос – вече се подхвърли – че едва ли не ще се излагаме. Мисля, че не е въпросът да се изложиш пред чужденците, страшно е, когато се излагаш пред собствения си народ.
Затова нека да се обединим, нека да изслушаме министър-председателя – дори говорим за изслушване – за неговите стъпки, действия и намерения, начина и политиката, която ще проведе българското правителство за защита именно на този сектор. Защото опасността той да изчезне е много, много голям. Нека, както бяхме обединени в петък, така и днес да изслушаме министър-председателя с оглед важните срещи, които му предстоят. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Ние вече демонстрирахме подкрепа и на българското правителство, и на българските превозвачи. Ще бъде предадено на господин Борисов.
Има предложение, на основание чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от името на парламентарната група на „БСП за България“ – като точка в Програмата на Народното събрание за периода 16 до 18 май 2018 г. да бъде включено Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Заповядайте.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, целта на нашето предложение за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е въвеждането на засилена защита на живота и здравето на българските граждани в случаите на нарушение на законовите изисквания, свързани с лекарствени продукти от хуманната медицина.
Всички сме свидетели на масови случаи на нерегламентиран внос, износ и търговска реализация на лекарства, които са публично достояние и които не срещат адекватна реакция от страна на държавата, налагат приемането на предлаганите наказателноправни норми.
Очевидно е, че само административнонаказателната отговорност, предвидена в специални закони, не е достатъчна и не може да постигне необходимите резултати. Това заяви и главният прокурор на републиката господин Сотир Цацаров. В същото време в разпоредбите на Наказателния кодекс са предвидени престъпни състави, свързани с незаконни дейности, с храни, питиета, ветеринарномедицински продукти, дори и такива, които нарушават озоновия слой, но не и когато е свързано с лекарства. Всички се правим, че не забелязваме в годините, че отсъстват животоспасяващи лекарства от мрежата и си казваме: „Това на нас не може да ни се случи“.
Ето защо нашият законопроект цели запълването на тази празнина в наказателноправната защита и създаването на инструменти на държавна реакция със силата на наказателна репресия, когато се извършват незаконни дейности, които пряко застрашават човешкото здраве. На първо място, предлагаме когато това е в особено големи размери. И на второ място, да се криминализира производството, вносът, износът, съхранението, търговията на едро и търговията на дребно с лекарствени продукти в хуманната медицина. Разбирането ни е, че докато такъв подход е оправдан по отношение на храни и питиета…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Доктор Тимчев, извинете ме, но доста просрочихме времето.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Приключвам.
…то при лекарствата всяка дейност в нарушение на закона по дефиниция застрашава живота и здравето на хората.
Преосмислете своето решение и подкрепете нашия законопроект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Ще подложа на гласуване предложението на парламентарната група „БСП за България“ в Програмата за работа на Народното събрание да бъде включен и Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Гласували 182 народни представители: за 86, против 28, въздържали се 68.
Предложението за включване в дневния ред не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 9 до 15 май 2018 г., включително:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Вносители са народните представители Искрен Веселинов и група народни представители. Водеща е Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Разпределен е също на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по образованието и науката и на Комисията по правни въпроси.
Отчет за дейността на Българска телеграфна агенция за 2017 г. Вносител е генералният директор на Българската телеграфна агенция. Разпределен е на Комисията по културата и медиите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Вносители са народните представители Боряна Георгиева и група народни представители. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Разпределен е още и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект на решение по Доклада за дейността на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата от ЧЕЗ Груп България и доклад на Временната комисия. Вносител е народният представител Жельо Бойчев.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители са народните представители Александър Ненков и група народни представители. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Разпределен е на Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносители са народните представители Христиан Митев и група народни представители. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители са народният представител Христиан Митев и група народни представители. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Разпределен е и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносители са народният представител Христиан Митев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по културата и медиите.
Проект на решение за попълване състава на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Вносител е народният представител Гергана Стефанова.
От Националния статистически институт е постъпила информация за индекси на оборота в Раздел „Търговия на дребно без търговията с автомобили и мотоциклети” през месец март 2018 г.: Индекси на промишленото производство през месец март 2018 г.; Индекси на строителната продукция през месец март 2018 г.; Наети лица и средна брутна работна заплата през първото тримесечие на 2018 г.; Инфлация и индекси на потребителските цени за месец април 2018 г.; Основни резултати от наблюдението на работната сила през първото тримесечие на 2018 г.; Брутен вътрешен продукт през първото тримесечие на 2018 г. по експресни оценки.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Продължаваме с първа точка от Програмата за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Вносители са народният представител Данаил Кирилов и група народни представители.
Докладът на Комисията по правни въпроси за първо гласуване ще представи господин Данаил Кирилов.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-33, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 4 май 2018 г.
На свое заседание, проведено на 9 май 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854-01-33, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 4 май 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Агенцията по обществени поръчки – госпожа Христина Денева, началник-отдел „Правна уредба и методология” в дирекция „Методология и законодателство”, и от Комисията за защита на конкуренцията – госпожа Даниела Георгиева, експерт.
Законопроектът беше представен от народния представител Данаил Кирилов, който посочи, че с него се предлагат промени в производството по обжалване на обществените поръчки по Глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки и добави, че с промените се търси баланс между интересите на участниците в процедурата по обжалване на обществени поръчки.
Законопроектът цели преодоляване на установените практики на неоправдано целенасочено обжалване без основание и злоупотреба с правото на жалба, което води до реално увреждане на интересите на възложителя от своевременно изпълнение на договорите и препятства усвояването на средства от европейските фондове. В тази връзка се въвежда и отговорност за причинени вреди, когато е налице злоупотреба с правото на обжалване.
Промените съдържат завишени изисквания към реквизитите на жалбата и доказателствата към нея, като се въвежда способът за призоваване и връчване на съобщения чрез електронен адрес и факс. С цел синхронизиране и оптимизиране работата на регистрите на Агенцията за обществени поръчки и Комисията за защита на конкуренцията е предвидено в жалбата да се посочва уникален идентификационен номер на поръчката от Регистъра на обществените поръчки, като за да се преодолее подаването на бланкетни жалби срещу решенията на възложителите, включително такива срещу избора на изпълнител, се въвежда задължение за жалбоподателите да обосноват и докажат качеството си на заинтересовано лице.
Законопроектът предлага спирането на процедурата да се извършва след образуване на производството пред Комисията за защита на конкуренцията, като нормативно се прецизира, че разглеждането на жалбата пред Върховния административен съд срещу допуснатото предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител е касационно по своя характер.
В обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Христиан Митев, Тодор Байчев и Явор Божанков.
Господин Митев и господин Кирилов посочиха, че целите на Законопроекта са навременни, предложените изменения са необходими и следва да бъдат подкрепени.
Господин Байчев и господин Божанков посочиха, че няма да подкрепят Законопроекта, като изразиха резерви към предвидената възможност за съобщаване по електронен път.
В отговор на поставения от господин Божанков въпрос госпожа Георгиева уточни, че към момента подаването на жалби пред Комисията за защита на конкуренцията се извършва по поща, на електронен адрес и по факс, като уточни, че ако жалбоподателят не посочи електронен адрес и не отстрани тази нередовност, това е основание за прекратяване на производството. Тя добави, че за миналата година пред Комисията за защита на конкуренцията са подадени 1203 жалби и само в 10 производства е възникнало усложнение при уведомяването по електронен път.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 854 01-33, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 4 май 2018 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Представяне от вносител или преминаваме директно към изказвания?
Господин Хамид Хамид. Имате думата.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на „Движението за права и свободи” ще се въздържи при гласуването на този законопроект. Както се казва, одобряваме целите, но не и методите на Законопроекта. (Смях.)
Колеги, не се смейте, касае се за Законопроекта!
Стар проблем е този порок, този спорт за някои участници в процеса на обжалване. Не е тайна, че има редица фирми, които са го превърнали в професия.
Правили сме много опити и в предишни народни събрания основно чрез въвеждане на такси по обжалването, увеличаване на таксите и винаги сме получавали укор от Брюксел. Много често този укор е бил: „Не увеличавайте такси, не приемайте такси за обжалване, защото това е опит за възпрепятстване на достъпа до правосъдие!”.
Подкрепяме значителен брой от предложените текстове. Ние сме „за” точно да се изложат аргументите – кое лице е заинтересовано, да се посочват адреси за електронни съобщения, да се изисква представителна власт. С две думи: „за” сме да решим този проблем веднъж завинаги, но с основния текст, който се въвежда, колеги, решавайки проблема с част от фирмите, които злоупотребяват с правото на обжалване, посягаме на огромен брой фирми, които наистина смятат, че имат аргументи да обжалват една поръчка, не желаят да злоупотребят, но този текст ще ги възпре, под страх от разправа срещу тях, впоследствие да обжалват.
Колеги, това също може да се тълкува като възпрепятстване достъпа до правосъдие. Затова ние ще се въздържим. Между първо и второ четене ще предложим текстовете, ще се опитаме да редактираме тази цел. Далеч съм от мнението да си мисля, че това Ви е целта. Напротив, подкрепяме целта на Законопроекта. Ще участваме между първо и второ четене и с наши текстове. Както знаете, през годините, особено последните промени на Закона за обществените поръчки, дадохме възможност, когато един възложител прецени, че дадена жалба още на пръв прочит е неоснователна, той да поиска от Комисията за защита на конкуренцията предварително изпълнение, тоест преди да е приключило обжалването да се пристъпи към изпълнение.
В момента обаче огромен брой от възложителите не искат да пристъпят към предварително изпълнение точно от страх да не би да загубят после производството по обжалване и да получат санкция, макар че изменихме санкцията – тя вече е до 10%, не е 10%.
Ще се въздържим заради заплашително звучаща редакция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Хамид.
Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Хамид, малко се изненадах от Вашето изказване. В него имаше едно реформаторско, умно и красиво дръзновение на колеги, които разработиха тези схеми и успешно ги прилагат в Пловдив и Стара Загора.
Искам категорично да подчертая следното: така наречената от Вас заплаха е правен принцип. Вие добре знаете, че тя е основно правило в Гражданския процесуален кодекс. Без значение дали ще я възпроизведем в ЗОП, това правило съществува и правната възможност за ангажиране на регресната отговорност също съществува.
Вие не бяхте на Комисията по правни въпроси, но към този законопроект има съгласувателни становища на трите бизнес организации. Една от трите бизнес организации категорично заявява: „Върнете стария режим на депозити, на гаранции в обществените поръчки!”. Ние не сме предложили това правило, за да не създаваме допълнителни пречки и тежести точно за обжалване и реализация на правото на обжалване. Какво сме поискали? Поискали сме жалбата да не е бланкетна, да се посочат конкретните основания. Нима това не е нормално? Нима не е злоупотреба с право употребата на бланкетни жалби – да оспорваш всичко и да не казваш какво точно ти е нарушило правото?
Второ, мисля, че това ще преодолее в голяма степен опитите на малоимотни сега притежатели на търговски дружества, да изнудват с по седем, девет месеца възложителя и да препятстват публичния интерес при осъществяването на една обществена поръчка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Други реплики? Няма.
Дуплика? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Макар Законопроектът да има своя логика и добра идея, не можем да го разглеждаме сам по себе си. Той е в контекста на една цялостна политика. Тук част от въпросите станаха предмет на дебати по други законопроекти. Такъв например е въпросът с връчването. Този законопроект предвижда да бъдат уведомявани по имейл адресатите. Ние намираме този метод за несигурен, тъй като една обикновена електронна поща може да изпрати писмото в спам, може да го забави, а има преклузивни срокове и сериозни последици. Да, това може би няма да бъдат много случаи, но със сигурност ще има „случайни жертви”.
Когато дискутирахме АПК, множество държавни органи и браншови организации изразиха резерви. Според нас е необходим унифициран единен отговор на този въпрос, който излиза в множество обществени сфери и това в никакъв случай не решава въпроса, а създава нови казуси. И тук въпросът е колкото юридически, толкова и философски: дали си заслужава за ускоряване на процеса да бъдат жертвани интересите на гражданите и бизнеса, защото балансът се променя именно в тази посока?! Такова по същество е изискването за обосноваване на интереса, то е добро, има своята логика и, разбира се, човек без правен интерес не трябва да жали, но и сега по общия ред злоупотребата с право може да бъде преследвана. Нашето опасение е, че едно субективно тълкуване и използване от страна на администрацията на този инструмент, макар че не искам да повярвам, нито да презюмирам, че администрацията е недобросъвестна, но тук отново балансът се измества в интерес на администрацията и като поставим контекста вече в цялостното законодателство – помним, че отпаднаха съдебни инстанции, спомняме си… (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Господин Председател, може ли да помолим колегите – не мога да си чуя гласа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, моля Ви, запазете тишина. Заемете местата си и нека да въведем такъв ред в залата, който да помага, а не да пречи на колегата, който е на трибуната.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Та, връщайки се назад, вече го поставяме в контекста на още дебати: ами, след като таксите са ниски и малоимотни жалят, нали в момента обсъждаме промени в Административнопроцесуалния кодекс и там, колеги, сте предложили таксите да бъдат на база материален интерес, там сте предложили значително ускоряване на процеса. И в същото време, подчертавам, че обжалванията са част от процедурите, част от живота в една правова държава. Нас ни притеснява отношението към правовия ред като декор и досадна подробност, с която управлението трябва да се съобразява.
Големият проблем на обществото не са обществените поръчки, забавени с шест месеца. Това е, така да го кажем, част от процеса и от играта. А проблемът на обществото е, че поръчките са нагласени и са с известен потребител – поне моят житейски опит показва това. И това в никакъв случай не решава този проблем, а напротив, просто дава повече власт в ръцете на администрацията. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Божанков.
Реплики?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Божанков, съжалявам, че ще трябва да повторим дебата, който водихме в Правната комисия, и в залата, но все пак с оглед точността на тезите, които изказахте, първо, освен по електронна поща известяването ще става императивно и чрез факс, колкото и на Вас да Ви се струва архаичен или древен този метод, той е предвиден и не е предвиден само в Закона за обществените поръчки. Ако отворите Гражданския процесуален кодекс, ако отворите Административнопроцесуалния кодекс, ще видите, че този метод е валиден начин за известяване и, ако смятате, че електронният път на съобщения и на известяване не е достатъчно надежден, има алтернатива, и то алтернатива, която се ползва в интерес на истината от повечето търговски дружества, които са участници или са заинтересовани от съответната обществена поръчка.
Що се отнася до основната теза, че едва ли не с изискванията за доказване на правен интерес се възпрепятства възможността за оспорване, напомням Ви, че и в момента всеки един гражданин, оспорвайки който и да било административен акт, трябва да доказва правния си интерес от това. Ако нямате правен интерес, съдът просто ще остави без движение Вашата жалба, докато не установите наличието на такъв.
Ако смятате, че тези промени се правят в услуга на администрацията, не, те не се правят в услуга на администрацията, правят се в услуга на гражданите в случаите, в които обществената поръчка осигурява съответно услуга или съответна възможност, която би следвало държавата да предостави по един или друг начин – било изграждане на определен обект, било изграждане на инфраструктура, и това забавяне не е в полза на обществото, не и на администрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Друга реплика? Няма.
Господин Божанков, имате думата за дуплика.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Митев, аз насочих вниманието към унифицирания отговор на проблем, който се проявява и в други обществени сфери, и очевидно трябва да намери комплексно решение. Затова припомних и дебата по АПК – неслучайно Държавната агенция изрази мнение, че трябва държавната система да може надлежно да удостовери получаването на писмото и от кой момент точно да тече срокът.
А що се отнася до дебата в Правната комисия – не за съжаление, бих казал: за радост го пренасяме в залата. В крайна сметка изкуството на правото, на добрия юрист е с простички думи да обясни на хората за какво става дума, защото именно хората и нашите колеги трябва да разберат какви ще бъдат последствията – това касае живота в обществената сфера на ограждане и навлизане в този законопроект. По тази причина мисля, че няма нищо лошо дебатът да бъде повторен в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Божанков.
Други изказвания?
Заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Вземам думата по този законопроект, тъй като Законът за обществените поръчки е редът, по който се разходват публичните средства в голямата си част в България. В този смисъл регулирането на тези отношения засяга всеки един гражданин и дебатът днес според мен е много важен.
Прочетох мотивите, оценката за въздействие и по подобие на колегата Хамид това беше първото, което бях решил да кажа на вносителя. Действително проблем има, но ние трябва да се запитаме: това ли е най-големият проблем в Закона за обществените поръчки и това ли е най-доброто средство за решаването му?
Трябва да започнем с анализа на информацията, която е посочена от вносителя в оценката за въздействие – средно 9% от обществените поръчки се оспорват. Каква част обаче от тези 9% са незаконосъобразните процедури? Какъв е общият обем на обществените поръчки, какъв е процентът на незаконосъобразните спрямо общия процент? Данните за оценката за въздействие липсват в мотивите. Посочено е, че много обществени поръчки се забавят, което не е достатъчно и би могло да доведе до увреждане. Според мен това също не е достатъчно добър аргумент.
Какви би трябвало да бъдат целите на възложителя – дали единствено и само усвояването на средства? Целта на възложителите трябва да бъде оптималното разходване на средства с цел подобряване на средата на живот на гражданите, защото за това се разходват публичните средства и именно елементът на възможност за обжалване, елементът процедурата да премине през Комисията за защита на конкуренцията, евентуално през Върховния административен съд, дава възможност средствата да бъдат оптимално разходени. Тоест правото на жалба е право, което лицето използва и трябва да го гледаме не само като право на жалбоподателя за себе си – това е право, създадено в обществен интерес за корекция на обществените отношения по разходване на тези огромни суми.
Не мога да приема няколко положения в Законопроекта, въпреки че също твърдя, че има и неща, които могат да бъдат приети. Ще се спра на това, което за мен е неприемливо.
Твърди се, че се въвежда „отговорност за вреди“. Отговорност за вреди от неправомерни действия на всеки един от нас, на всеки жалбоподател съществува и към настоящия момент в правото и се радвам, че вносителят преди малко го призна. В законодателството ни съществува текст, който казва, че „лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси и те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото“. Тоест възможност за реализиране на такава отговорност съществува и към момента – текстът на чл. 196а е прокламация на нещо, което вече съществува в правото, което я прави излишна, предвид това, че правната регламентация трябва, както каза и колегата преди мен, в най-изчерпателен, кратък и ясен вид да въвежда правни норми.
Не мога да се съглася и с въвеждането на една законова фикция по отношение на връчването – електронна поща и факс. Дори не е „или“, а лицата трябва да притежават и електронна поща, и факс. Първият проблем тук е, че с недостатъчната техническа развитост на възложителите, невъведеното електронно управление, различната техническа способност на участниците в процедурите, наличието и на електронна поща, и на факс е допълнително техническо изискване, което се въвежда. Но тук основният проблем не е в това.
Основният проблем е фикцията, която предлага вносителят, а именно, че с изпращането на документите по факс и по електронна поща те се приемали за връчени. Ами тук има юристи и те могат да Ви кажат на колко места в правото се регламентира връчване на книжа. С изпращането не може да се фингира получаване. Има удостоверяване дали е получен, или не е получен факсът, също и за електронната поща. Вносителят предлага с изпращането да се считат за връчени, което за мен е неприемливо.
В третия пункт последно ще се спра и искам да Ви обърна внимание. В момента жалбоподателите могат да искат временна мярка „спиране на процедурата“ в случаите, в които подаването на жалбата не я спира. Сегашният ред предвижда, че като се подаде жалба, процедурата се спира до момента, в който КЗК се произнесе бързо по исканата временна мярка „спиране на процедурата“. Тук се предлага подаването на искане за временна мярка за спиране на процедурата да не води до спирането й. Възложителят може да продължи своята работа и едва при произнасянето на КЗК, която също е държавен орган и страничен за жалбоподателя, би се довело до такова спиране, тоест чисто хипотетично, след като си поискал временна мярка, в срока до произнасянето процедурата може съществено да се измени с последващи действия по нея и дори да приключи.
И на финала, към вносителите и изобщо към нас: това е третото изменение за пет месеца на Закона за обществените поръчки. Моето мнение е, че по подобие на други закони трябва да го направим след широко обществено обсъждане. Не само да цитираме становищата на работодателските организации, а обществено обсъждане със специалисти в областта. Да напомним, че този закон е сравнително нов и беше приет с усещането, че решава много проблеми, а за пет месеца – три промени. Тази е внесена на 5 май – 10 дни преди днес. Не мога да се съглася с такова законодателство, не! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, ние няма да подкрепим този законопроект. Разбираме желанието и мотивите на вносителите да се осигури още една бърза писта по отношение на възникващи обществени поръчки, но тази възможност следва да е балансирана. Тя не следва да е за сметка на достъпа до правосъдие, което и колегата Хамид Хамид преди малко говори от тази трибуна.
От една страна, Вие осигурихте бърза писта в АПК – специализиран съд, който да гледа тези дела, сега тук ограничавате на практика възможността за обжалване.
Нещо повече, в чл. 196а, в § 2 сте записали, че „участващите в производството страни и техните представители са длъжни да упражняват предоставените процесуални права добросъвестно“. Ами, след като участват, те вече са участници в това производство, уважаеми народни представители, разбира се, че са заинтересовани лица, заинтересовани страни. По-надолу Вие искате те пък и да доказват това си качество, а те са вече част от този процес, което е доста голям нонсенс.
В тази връзка ние няма да подкрепим този законопроект и по причини, които колегите Божанков и Милков изтъкнаха тук, от тази трибуна. Пак повтарям, разбираме желанието за по-бърза възможност да се случват тези обществени поръчки, но Вие на практика ограничавате и прекратявате възможността за обжалване под страх от някаква отговорност, която пък ще се понесе от обжалващия заради някакви субективни критерии, които са на самия орган, което не мисля, че е нормално в една правова държава.
Смятам, че ще имате доста сериозни санкции и от външна страна – от Европейската комисия, от европейските органи, които наблюдават и извършват мониторинг на нашето законодателство, така че няма как да подкрепим този законопроект в този му вид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики?
Заповядайте, имате думата, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Не исках да вземам повече реплики и становища, но някак няма как да замълча, за да запитам колегата Попов.
Колега Попов, избройте тези субективни критерии, при които ще се реализира отговорността, защото, както Вие добре знаете, тази отговорност се реализира съдебно, в исково производство, което е състезателно производство. Кажете през каква призма пречупихте Вашата вяра в независимото правосъдие, та го обявихте за субективно? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Други реплики?
Заповядайте, имате думата, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Попов, щях да се съглася за ограничения достъп до правосъдие, за който говорихте, ако правилото за обосноваване на правния интерес на жалбоподателя беше отпаднало и по отношение на всяко едно оспорване на административен акт в административния процес. Подобно нещо няма. Знаете, че всеки, който оспорва, трябва да доказва правния си интерес. В промените, които сега се предлагат със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, всъщност се препотвърждава това правило. След като имат съответното качество на заинтересовано лице, да бъдат така добри тези, които оспорват, да го обосноват в жалбата, която подават.
Нещо повече, смятам, че с тези промени на практика се премахва един доста доходен бизнес, който съществува в момента, на платени жалбоподатели, които нито имат някакъв интерес, нито ги вълнува изобщо участието в обществена поръчка, нито имат финансовата, ресурсната, материалната обезпеченост да участват в съответната поръчка и единствената им цел е да изнудват останалите участници в процедурата по обществена поръчка. Смятам, че този законопроект е средство срещу това, и се учудвам, че Вие пренебрегвате явлението и смятате, че то трябва да остане, без да има съответен отговор от страна на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Трета реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Кирилов, знаете, че при злоупотреба с право винаги има и вина. Вината как се доказва, не е ли субективен критерий? Да Ви изброя ли при деликт основанията и фактическия състав? Мисля, че ги знаете много добре.
Вие тук на практика се опитвате – образно ще се опитам да Ви го предам – заради дивото да изгорите и питомното. Едва 3% от всички обществени поръчки имат проблем с обжалването, но голяма част от обществените поръчки създават съмнения за липса на прозрачност, за липса на възможност за обжалване, за злоупотреба с публични средства. Вие тук с този законопроект на практика вкарвате още съчки именно в този огън – в липсата на прозрачност, в опасността от злоупотреба със средства. 3% срещу останалите проценти, уважаеми колеги! Ето това правите Вие!
Това създава усещане в обществото, в хората, че засилвате тази мъглявина, която е обхванала всички обществени поръчки в момента в България. Направихте го неколкократно. Това е вече трети, четвърти опит, чрез който Вие се опитвате да съкратите сроковете, процедурите. Ето, сега тук виждаме и страните – възможността за обжалване, пък да доказват интерес, въпреки че са страни в самия процес. Те като са страни в този процес, как да доказват повече от това, че са заинтересована страна? Те вече са участници в процеса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Други изказвания? Няма.
Прекратяваме разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с вносители народния представител Данаил Кирилов и група народни представители, внесен на 4 май 2018 г.
Гласували 155 народни представители: за 93, против 20, въздържали се 42.
Предложението се приема.

Продължаваме с втора точка от Програмата:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
Вносител – народният представител Менда Стоянова.
С доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Първо, моля за една процедура – в залата да бъдат допуснати госпожа Нина Стоянова – подуправител на БНБ, и госпожа Ирина Марцева – главен координатор на Асоциацията на банките в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 129 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, поканете допуснатите лица в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 854-01-30, внесен от народния представител Менда Стоянова на 2 май 2018 г.
На две заседания, проведени на 3 и 10 май 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
Представителите на Българската народна банка – Нина Стоянова – подуправител, ръководител на управление „Банково“, Весела Узунова-Костова – началник-отдел в дирекция „Методология и финансови пазари“; на Асоциацията на банките в България – Ирина Марцева – главен секретар, и Елеонора Христофорова – експерт, взеха участие в обсъждането му.
Законопроектът беше представен от народния представител Менда Стоянова.
От 1 януари 2018 г. е в сила Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014. Той съдържа различни преходни периоди до пълното му приложение към 1 януари 2020 г.
Въпреки прякото му действие, за да се осигури пълното му приложение в българското законодателство, са въведени някои негови разпоредби с новия Закон за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 20 от 6 март 2018 г.)
Съгласно чл. 28, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 се предвижда, когато поднадзорните лица използват бенчмарк, те да изготвят и поддържат планове в писмена форма, в които определят действията, които ще предприемат, в случай че този бенчмарк се промени съществено или вече не се изготвя. Когато е възможно и целесъобразно, в тези планове се определят един или няколко алтернативни бенчмаркове, които могат да бъдат използвани като заместители на бенчмаркове, които вече не се изготвят, като се посочва защо тези бенчмаркове биха били подходящи алтернативи. При поискване поднадзорните субекти предоставят тези планове на съответния компетентен орган и ги отразяват в договорните си отношения.
Предвижда се на законово ниво да се регламентира, че към момента на прилагането на план за действие при условията на чл. 28, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 новият лихвен процент по кредита не може да надвишава размера на лихвения процент преди замяната, като бъде посочен и редът, по който клиентите следва да бъдат уведомени за промяната в техните договорни отношения, произтичащи от прилагането на плана.
За да може клиентите да са напълно свободни в избора си, в Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители е предвидено дерогиране на единствената възможност за получаване на обезщетение от кредитора при предсрочно погасяване на кредита. Във всички останали случаи в този закон и в Закона за потребителския кредит клиентите потребители не дължат такса при предсрочно погасяване на кредит.
Предлаганите промени в Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители целят да гарантират яснота и предвидимост на отношенията с потребителите, особено когато посочените пазарни индекси, които са част от договорената между кредитор и кредитополучател методика за изчисление на приложимия по договорите за кредит референтен лихвен процент, престанат да бъдат изготвяни и се стигне до прилагане на вече изработените и оповестени планове на кредитните институции, които се изискват съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, 5 – „против”, без „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 854-01-30, внесен от народния представител Менда Стоянова на 2 май 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Давам думата за декларация от парламентарната група на „БСП за България“.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложените в законодателния пакет на Европейския съюз промени в регулациите за товарни превози предвиждат изключително тежки рестрикции по отношение на транспортния сектор и могат да доведат до фактическото му унищожение в България. В действителност заплашен от унищожение е сектор, който формира 17% от брутния вътрешен продукт на страната ни и осигурява заетост на над 190 000 души.
Българските превозвачи имат поводи за притеснения. Изискването за завръщане на шофьорите до дома им на всеки три или четири седмици, независимо от какви съображения е продиктувано, ограничава достъпа на българските транспортни фирми до общия европейски пазар. Загубите ще бъдат най-вече за малките и средни предприятия, които разполагат с ограничен автопарк и персонал. Шофьорите принудително ще се връщат от отдалечените западни и централни европейски държави за своя сметка. Това ще доведе до фалит на малките фирми.
Под формата на уж социална справедливост има скрит подтекст, а той е българските превозвачи да бъдат докарани до състояние на фалит и всички техни шофьори да отидат да работят за фирми от старите страни – членки на Европейския съюз, казват от бранша.
Българските шофьори ще бягат в старите страни членки, където да търсят поминък за себе си и семействата си, някъде, където да отгледат и изучат децата си.
Благородният мотив, че предложеният пакет за мобилност е в защита правата на работещите, тяхното по-добро заплащане и право на почивка, всъщност лишава огромен брой хора от работа у нас.
Еврокомисарят по транспорта Виолета Булц обяви в понеделник, че е приканила Българското председателство да изготви конкретни предложения по четирите ключови за България въпроса в първия пакет за мобилност от новите правила за превозвачите в Европа и да ги внесе в Европейската комисия. Това означава единствено, че българското правителство не е изпратило нито едно официално предложение до този момент.
Всъщност това изявление на еврокомисаря се допълва и от думите на министър Московски от 14 май, от онзи ден, в което казва, цитирам: „Съвместно с екипа на еврокомисаря Виолета Булц още днес започваме работа по конкретни текстове, касаещи пакета за мобилност“.
Българското правителство пропиля една година без да работи за създаване на коалиция от държави, които да се противопоставят на онези държави от Европейския съюз, които подкрепят Закона „Макрон“ и които имат огромно влияние при взимането на решения – Германия, Франция, Австрия, Италия, скандинавските държави, Белгия, Холандия и Люксембург.
Нещо повече, на 28 ноември 2017 г. Министерският съвет одобрява изложената в доклада на министър Московски позиция на Република България за заседание на Съвета на Европейския съюз по транспорт – в подкрепа на по-нататъшния напредък по предложенията на автомобилния пакет. Ето решението, с което се предава един цял бранш. (Показва го.)
Българското правителство категорично пропиля възможността да действа на ниво Съвет на Европейския съюз и да работи за затварянето на пакета за мобилност… (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля Ви, запазете тишина. Заемете местата си, моля Ви, не стойте отстрани в залата, а заемете местата си и запазете тишина. Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви. …по време на нашето председателство. Това бе уникален шанс да се постигнат някакви подобрения в условията. Едва ли можем да разчитаме, че в тази ситуация следващото Австрийско председателство ще защити по добре интересите на българските превозвачи. За съжаление, политиката в транспорта у нас е на автопилот. А браншът трябва да се спасява очевидно сам. И, разбира се, виновни или отговорни в правителството няма да има.
При представянето на приоритетите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз в областта на транспорта в началото на тази година министър Московски каза, че Българското председателство има амбицията да допринесе за развитието на този важен сектор, като даде приоритет на включените инициативи по първия и по втория пакет за мобилност. Е, наистина им даде приоритет – само че, за съжаление, в ущърб на българския национален интерес.
Председатели сме на Съвета на Европейския съюз, а очевидно не можем да защитим националните си интереси. Няма лошо да си наивник и да се ласкаеш от любезните думички „конграчулейшънс“, „мон шери“ или „Браво, Бойко“, с които чуждестранните партньори на страната дипломатично ти сгряват душата с ясното съзнание, че разбираш единствено тях без преводач. Помага да преживееш моменти на криза и запазва психиката. Наивитетът обаче, когато си на върха на държавата, е престъпен. Наивитетът е престъпен, защото обричаш хиляди на мизерия и застрашаваш съществуването на цял един бранш, в случая на транспортния.
Наивно е също така да вярваш, че в разговор на четири очи с вносителя на предложението ще постигнеш компромис по неговата позиция. Очевидно е, че в Европарламента разпределението на гласовете не е в полза на нашата позиция и затова трябваше да се действа през Съвета, да се търси от съмишленици. Но уви! А имаше цяла година за дипломация и политика.
Планираните промени в пакета за мобилност относно командироването на шофьорите на автомобили създава риск за свободата на предоставяне на услугите в Европейския съюз. Подобно предложение не е нещо повече от добре прикрит протекционизъм, който разделя Европа, и правителството отдавна трябваше да търси общата позиция на засегнатите страни от предложенията в пакета за мобилност, а не по познатия ни пожарникарски начин да се разтича в последната секунда. (Силен шум в ГЕРБ.)
Но какво пък, цената на един бранш сигурно си струва, когато Меркел каже историческото „Браво, Бойко!“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
От името на парламентарната група на ГЕРБ – господин Иванов, заповядайте, имате думата.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Политическа партия ГЕРБ и правителството на господин Борисов направиха следните стъпки в Европейския съвет и Европарламента в защита на българските граждани и сега ще Ви разкажа точно какви стъпки и какви мерки бяха предприети.
На първо място, на 31 май 2017 г. в Съвета на Европа се предлага пакетът „Мобилност 1“. На 8 юни, седем дни след тази дата, господин Московски предлага решението, което преди това е съгласувано в Министерския съвет – начертават се червените линии, които българското правителство не може да отстъпи. Те са: за почивката, за капотажа, за спането в кабина. Тези червени линии, които са поставени още, както споменах преди малко, седем дни след първото заседание, където е представен този пакет за мобилност, до ден-днешен продължават да се защитават от българското правителство.
На 5 декември 2017 г. в края на Естонското председателство се споменава, че българското правителство благодари на естонското правителство, да, точно така, защото, ако беше приключен този пакет за мобилност в Естонското председателство, сега нямаше да водим никакви разговори. Щеше да бъде факт в ущърб на българските превозвачи. Но ние не допуснахме тогава това нещо да се случи, както не допускаме и към момента това нещо да се случи.
Вчера в хотел „Шератон“ имаше програма, имаше кръгла маса, на която бяха поканени всички български превозвачи. Над 600 човека присъстваха на тази среща, където господин Московски изрази становището на българското правителство – ако се приеме след четири седмици да се прави задължителната почивка, с декларация шофьорът да декларира къде иска да му бъде тази почивка – това нещо е съгласувано с българските превозвачи от българското правителство.
Второто решение от вчера е за почивката в кабината. Ще има задължение шофьорите да почиват извън кабините единствено когато Европейският съюз осигури условия за това – охраняеми паркинги, където шофьорите ще могат да си оставят автомобилите и по този начин ще бъдат спокойни както за автомобилите, така и за тяхната стока.
Не искам да чувам приказки от БСП, че българското правителство е загубило една година! (Силен шум и възгласи в „БСП за България“.) Че българското правителство е загубило една година! Какво е загубило, уважаеми дами и господа?! Кога Вие влязохте в тази тема?! Това ми е основният въпрос към Вас! Преди една седмица! Преди една седмица влязохте в тази тема! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И експлоатирате тази тема, защото в момента Ви е изгодно.
Питам Ви, уважаеми дами и господа, кажете ми: Вие помагате ли в момента на българския транспортен бранш или не?!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Кого питаш?!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Според мен Вие не помагате. Напротив, Вие наслагвате напрежение в този бранш.
Вчера бяха шефовете на всички транспортни фирми. Те застанаха зад българското правителство. И на внушението, че утре ще има протести, искам да Ви кажа, че утре няма да има протести. Утре ще има мирно шествие, което ще бъде в подкрепа на българското правителство. (Ръкопляскания от ГЕРБ, шум и реплики в „БСП за България“.) Пак казвам – в подкрепа на българското правителство! В подкрепа на българското правителство!
Така че, уважаеми дами и господа, смирете се, замълчете за малко, докато българското правителство си върши работата!
Както казах, на 24 май ще се гласува в Комисията по транспорт. Нашите предложения ще се представят там. След това – на 7 юни, ако се допусне гласуване – за което българският министър Московски заяви, че ще напусне заседанието, ако силово се внесе такава точка – тогава ще видим какво ще се случи. Но както казах, утре няма да има протест, а ще има шествие! Оставете българското правителство да си свърши работата! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря, господин Иванов. (Народният представител Георги Свиленски иска процедура по начина на водене.)
Не мога да Ви дам процедура по начина на водене, защото това беше изявление от група, господин Свиленски. (Народният представител Георги Свиленски отива към трибуната и настоява да вземе думата по процедура.)
Добре, заповядайте, имате думата за процедура по начина на водене.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо председател.
Процедурата ми е точно по начина на водене, защото даже и в декларация, даже от името на парламентарна група не могат да се говорят неистини! Когато ние показваме Решение на Министерския съвет, в което няма никаква позиция на правителството и никакви червени линии, а и до ден-днешен няма такива решения, Вие тук заблуждавате 240 народни представители и може би толкова медии за това, че имате решение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: По начина на водене – към мен, господин Свиленски!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Като имате решение, защо в петък записахте решение да задължите правителството да има позиция (силен шум и реплики в ГЕРБ), защо задължихте правителството да има позиция?!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): За да подкрепим българското правителство!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Защо го задължихте? Нали има позиция?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Господин Свиленски, процедурата е към мен!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Госпожо Председател, моля Ви да не допускате даже и в декларация да се говорят неистини от тази трибуна, защото има документи. И пред документите даже колегите от ГЕРБ трябва да замълчат! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Аз също Ви благодаря.
Продължаваме с разисквания по точката от дневния ред.
Има думата за изказване господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание, че става дума за един изключително важен, не политически, а икономически въпрос – за промяна в Закона за кредитните институции. Да информирам колегите, които не са информирани досега – става дума за промяна в механизма на формирането на лихвените проценти.
Уважаеми колеги, през 2014 г. най-сетне приехме европейската практика. България беше последната страна, в която лихвите на българските граждани и българските фирми се формират накратко така: пазарен индекс и надбавка, фиксирана по решение на всяка търговска банка в Република България, каквато е практиката в Европейския съюз. Сега се предлага нещо скандално. Сега Централната банка ни уведомява, че е взела решение на 16 март 2017 г., след което не ми е известно тя да си е направила труда да предупреди, да информира Бюджетната комисия и парламента, че това ще наложи промяна в Закона за кредитните институции. С това, което прави, Централната банка се отказва да изчислява и да публикува нашия български индекс SOFIBOR от 1 юли 2018 г.
За какво става дума, уважаеми колеги? Става дума, че след първото скандално обсъждане на този закон на 3 май тази година стана ясно, че обсъждането на Закона в Бюджетната комисия започна, обърнете внимание, без нито едно писмено становище, без присъствието на нито един от седемте управители на Националната ни банка, без нито един член на Управителния съвет на Българската асоциация на банките, без нито един разчет какво се предлага да се промени. Председателката на Комисията правилно, по наше настояване, отложи обсъждането за 10 май 2018 г. Чак на 9 май 2018 г. управителят на БНБ пише писмо до Бюджетната комисия, в което според мен се прави опит да се подведе парламентът.
Уважаеми дами и господа, тъй като в това писмо, освен че отново се уведомява Бюджетната комисия, че БНБ спира формирането, изчисляването и публикуването на индекса SOFIBOR и SOFIBID, се казва, че това става поради факта, че било нетипично за централните банки да правят такъв индекс. Да видим дали това наистина е нетипично за централните банки, уважаеми дами и господа!
Парламентът се подвежда с Регламента на Европейския съюз 2016/1011. Какво пише в този регламент? Цитирам на втора страница: „14. Централните банки вече спазват принципите, стандартите и процедурите, гарантиращи, че те упражняват своите дейности почтено и по независим начин. Следователно не е необходимо настоящият регламент да се прилага за централните банки.“
И сега Регламентът на Европейския съюз особено нетипично казва: „Когато централните банки изготвят бенчмаркове, особено когато тези бенчмаркове са предназначени за сделки, те отговарят за установяването на подходящи вътрешни процедури, за да се осигури точността, надеждността, достоверността и независимостта на бенчмарковете по-специално по отношение на прозрачността на управлението и методиката на изчислението.“
По-нататък какво казва Европейският съюз: „Освен това, настоящият регламент не следва да се прилага за публичните органи, включително националните статистически агенции и централните банки.“ Защо? Правилно Европейският съюз има доверие в европейските централни банки и този регламент е направен срещу манипулациите на индексите LIBOR и EURIBOR, които не се правят от централни банки.
Нещо повече, на 15 март 2018 г., ето копието от интернет – снощи го свалих (показва лист), съобщение на Европейската централна банка.
Уважаеми колеги, цитирам: „Европейската централна банка реши да формира, да изчисли и да публикува бенчмарк, който да е допълнение към съществуващите бенчмаркове на европейския пазар.“
Какво е заключението? В Регламента се подчертава надеждността на формирането на бенчмаркове от централните банки. Европейската централна банка обяви, че преди 2020 г. тя, Европейската централна банка, въвежда нов бенчмарк. В същото време Управителният съвет на БНБ казва, че това е нетипично за Българската централна банка, много е нетипично!
Кой е прав? Европейският съюз, Европейската централна банка или БНБ? Обяснението – ще се промени Законът, за да защитим интереса на кредитополучателите. Как? Като в Закона ще напишем, че при новите условия, като преподписват договорите при липса на SOFIBOR, нямало да се повиши лихвата.
Това е разказ за детските градини, дами и господа. Ние представляваме фирмите и хората тук. Като подпишеш нов договор сутринта в 9,30 ч. при същата лихва, докато си се прибрал вкъщи, лихвата е променена, тъй като те ти гарантират, че в момента на преподписването лихвата ще бъде не по-висока.
Уважаеми колеги, ако Вие гласувате това в момента, резултатът ще бъде повишение на лихвените проценти за българските фирми и за българските граждани. Не подкрепяйте това гласуване, изтеглете Законопроекта или гласувайте против, а Българската народна банка, ако обичат, да продължат да си правят индекса, както повелява Европейският съюз и Европейската централна банка. Да – на защита на интереса на фирмите и хората, не – на прокарването с недомлъвки и с манипулации на промени в Закона с тежки икономически последици. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Гечев.
Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Гечев! Това е реплика, нищо че му споменавам името – после да не иска лично обяснение. Ще се спра на три неща от Вашето изказване, макар че мога да се спра на всичко, което казахте.
На първо място, искам да кажа, че БНБ не е уведомила Комисията по бюджет и финанси, че от 1 юли 2018 г. няма да поддържа бенчмарка SOFIBOR. Още през лятото на 2016 г. на сайта на БНБ има съобщение и то е публично за всички, които се интересуват. Вярно, Комисията по бюджет и финанси не е уведомена със специално писмо, но не знам това да е задължение на БНБ. Всеки народен представител, който се интересува, може да го види.
На второ място – какво казахте Вие преди малко? Европейската централна банка имала доверие на централните банки, тъй като тези, които в момента правят BORA или EURIBOR, го манипулират, демек лъжат, тоест EURIBOR или BORA не са истински бенчмаркове. Това казахте Вие сега, преди малко. Защо ги въведохте тогава като индекси в двата законопроекта, които внесохте преди две години? Нали разбирате каква нелепост казахте?
На трето място, Европейската централна банка щяла да прави бенчмарк, пък нашата банка се отказала. Да, Европейската централна банка ще прави бенчмарк, но ще го прави по новия регламент – бенчмарк на база на реални сделки овърнайт, това, което нашата Централна банка прави вече година и половина, така наречения основен лихвен процент. Той е на база реални сделки овърнайт. Това прави нашата БНБ. Този бенчмарк обаче Вие не го записахте във Вашите закони тогава, а той липсва, макар че сега с Регламента ще се даде възможност, ако по една или друга причина някои от другите бенчмаркове отпаднат, той да бъде заменен с друг, респективно ние вече имаме реален бенчмарк основен лихвен процент.
Европейската централна банка тепърва разработва методиката, по която ще прави такъв бенчмарк. Пак казвам, това няма да е EURIBOR, LIBOR или нещо друго. Не може да бъде BOR, защото няма да е на котировка. Той ще бъде бенчмарк на реални сделки овърнайт, така че БНБ е изпреварила събитията или, казано по-точно, си е свършила работата още през 2016 г., когато е приет Регламентът.
Така че това, което Вие казвате тук и което сте прочели, просто не е вярно или просто не сте го разбрали. Много Ви моля, бъдете по-прецизен в изказванията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Втора реплика – заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Гечев! Не мога да се съглася само с едно, тъй като в сферата на финансите, както Ви е добре известно, не е редно да се правят внушения, които могат да доведат до сериозни икономически последици за широки маси, тоест за цялото българско общество. Това е внушението, че, видите ли, може да се увеличат лихвите и лихвите по кредитите задължително ще се увеличат. Изрично в Комисията и във Ваше присъствие, тъй като на мен не ми беше известно, зададох въпрос: във формулата, при която се определя цената на кредита, може ли SOFIBOR да бъде заместен с EURIBOR или LIDO? Отговорът беше много ясен – да. Включително и Вие казахте: като разгледате цените на съответните борове, които изброих – SOFIBOR, LIDO и EURIBOR, забелязвате, че SOFIBOR е с най-високи стойности. Следователно цената на кредита или лихвите за гражданите няма как да се повишат поне от това. Именно поради тази причина аз няма как да се съглася с това твърдение или пък, видите ли, политическото говорене – дайте да изплашим обществото, че правителството утре ще вдигне цената на кредита, че те няма да могат да посрещнат насрещните си кредити.
Моля Ви, оттук насетне спазвайте стриктно поне това, тъй като много добре знаете, че финансовата система не трябва да понася такива трусове, не може да понася и не е редно да понася политическо говорене, което има за цел единствено политически дивидент, а не изтъкване на реалности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Александров.
Заповядайте, господин Кирилов, за трета реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми професор Гечев, спомням си дебатите през 2014 г., при това си ги спомням, бих казал, и прекалено детайлно. Очаквах от Вас повече отговорност, вместо внушение.
Действително притеснително е, че се прави опит технически въпрос да се превърне в политически въпрос. Смятам, че в конкретния случай и законодателят, и БНБ са действали максимално коректно и акуратно във времето. Решението на БНБ да не поддържа този индекс вероятно е обосновано от нейната преценка на регулаторните функции, както и, разбира се, на тежестта на един, бих казал, малко пренатрапен индекс.
Факт е, че това не е закон за SОFFIBOR. Това е Законопроект и изменение, което касае всички евентуално използвани в кредитните договори бенчмаркове. Да, вероятно, възможно е на 1 юли да се случи такава ситуация за част от договорите. Мисля, че както Централната банка, така и търговките банки са действали съобразно директивата – акуратно, предприели са съответни планове и на база на типичното решение в тези планове законодателят прави законодателно предложение да се защитят интересите и на вложителите. Да, никой от законодателите не може да бъде гадател или, както казваше един наш премиер, да бъде гадаещ в бъдещето и да определя бъдещи обстоятелства и събития или котировки. Но правата на страните са гарантирани и, забележете, те са гарантирани в полза на кредитополучателя, в защита на неговите интереси.
Времето за реплика е кратко, но ще ползвам след това, госпожо Председател, възможността за подробно изложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Аз Ви благодаря, господин Кирилов.
Заповядайте за дуплика, уважаеми професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Стоянова! След като съм застанал на трибуната, не бих си позволил да подведа народните представители с информация. По въпроса за манипулацията на LIBOR и на EURIBOR има десетки доклади на комисии на Европейската централна банка, публикации, свързани с манипулациите. Цитати в „Ройтерс“ – който не може да чете на английски, да си преведе с някаква помощ, мисля, че ги има и на български език, от заседание на Европейската централна банка, решения на финансовия Стабилити борд – това са страните от Г-20, с водещите страни и икономики на света, с гуверньорите на централните банки и с министрите на финансите взимат конкретни мерки срещу манипулацията на LIBOR и EURIBOR по време и след кризата през 2008 – 2009 г. И накрая – официалното решение на Европейската централна банка, че именно заради опитите за манипулация те искат да въведат още една котва – бенчмарка. Европейската централна банка има официално решение на Борда на директорите, че бенчмаркът се въвежда преди 2020 г. Това са конкретни документи, не са обвинения. Така че – категорично отхвърлям!
Второ, не била длъжна БНБ да ни информира. Браво! Ние трябва да стоим и да чакаме комюникетата на БНБ. Толкова ли е трудно за Управителния съвет на БНБ да информира Бюджетната комисия, че те взимат решение, което касае нас – да променяме Закона? Пият си кафето колегите, взимат си решение, плеснат с ръце и се прегърнат, че парламентът трябва да променя Закона в резултат на тяхното решение.
Централната банка на Европа ще прави бенчмарк. Има специален регламент, в който издигат основателно авторитета на европейските централни банки на страните членки, но не, нашата банка не иска да прави индекса.
Уважаеми колеги, защо не иска да го прави? Че един-двама души няма да отделят 30 минути в Ексел-а да направят индекса ли? Това ли е проблемът? Проблемът е, че SOFIBOR е отрицателен – 0,495, влезте в сайта на БНБ, а на търговските банки в България не им харесва, че котвата е отрицателна. Като вземете сега решение, те ще седнат в един ъгъл, ще си направят бизнес програмата и ще регистрират в Централната банка новия начин на правенето на лихвите, защото не могат да отидат на LIBOR или на TIBOR – токийският индекс. Затова включихме в Закона SOFIBOR, тъй като сигурно няма да се изненадате, че основните кредити в България са в левове, а не са на токийския или на лондонския паричен пазар. Както искате! Това са документите на Европейския съюз.
Изпълних своя дълг – информирах Ви и Ви предупреждавам приятелски: гласувате ли сега, след няколко месеца тук отново ще обсъждаме защо лихвите се повишават. Ние имаме отговорност да защитаваме интересите на всички страни – и на банковата система, но и на кредитополучателите. Следователно още веднъж Ви приканвам: или оттеглете Законопроекта, или не го гласувайте. На БНБ нищо няма да й стане двама души да си правят индекса и да не ни занимават с рискови законови промени. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Гечев.
Заповядайте за изказване, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, и в Бюджетната комисия първия път, и миналата седмица в Събранието, и днес дебатът не върви в правилната посока според моето скромно мнение. Смесват се теми, които имат отношение към Законопроекта, внушения, които имат основание от Законопроекта, но се правят грешни изводи. Ще дам пример.
През 2014 г. променихме Закона след една много дълга и тежка дискусия в обществото, в медиите, в парламента, с участието на Асоциацията на търговските банки, на БНБ и така нататък. Така се случи, че главните участници в нея – от страна на парламента беше моята скромна личност и професор Гечев. Да припомня, във връзка с твърдението на госпожа Стоянова – защо сме включили SOFIBOR, защо сме включили EURIBOR и LIBOR, след като са манипулирани, че до този момент нямаше никакъв регламент, по който да се определят лихвените равнища. Произволът на търговските банки беше чудовищен. Ние бяхме залети от хиляди писма и оплаквания на срещи. Всички народни представители от това време го знаеха, че, припомням, кредиторите имаха право да увеличават лихвените равнища без съгласието на кредитополучателя еднократно, многократно едностранно в договорите. Това беше най-фрапиращият правен факт, който искахме да променим и ние го променихме.
В тази промяна, започвам оттук, защото ще се опитам да обясня защо промяната сега в Закона няма такова важно отношение към лихвените равнища, каквото твърди професор Гечев. Най-важната промяна не бяха индикаторите, които въведохме.
Най-важната промяна, която направихме в Закона тогава, професор Гечев, да Ви припомня, беше че забранихме на търговските банки със закон да променят договорите без съгласието на кредитополучателя. Тоест, ако иска да му увеличи по някакъв начин, на някаква основа лихвения процент, за това трябва да получи изричното съгласие на кредитополучателя. Тоест кредитополучателят има възможност да се защити, какъвто и да е индексът. И въведохме тези индекси.
Впрочем 2014 г. нямаше индикации за манипулация на EURΙBOR и LIBOR. Нямаше ги въпросните доклади на „Ройтерс“, на централните банки, на Европейската централна банка и така нататък, и така нататък. Да, после това стана факт.
Тъй като Законът продължава да действа по този начин, смятам, че основната цел, която си поставихме тогава, е изпълнена – защитата на кредитополучателя от произвола на кредитора.
Да дойдем на темата за индексите, които са предмет на тази промяна в Закона. Дали БНБ трябва да определя SOFIBOR, или не трябва е дискусионен въпрос. Склонен съм да приема твърдението на професор Гечев, че може би трябва да продължат да го определят и той да продължи да бъде една от квотите.
Но, забележете, в Закона не е казано, че SOFIBOR е котвата, нито че EURIBOR, нито че LIBOR, а са изброени „и други статистически индекси, данни, факти, които се определят от Националния статистически институт, от БНБ и от всички институти, които се занимават с изчисляване, съхранение, анализ и така нататък на данни в тази сфера“. Тоест при определяне на лихвените равнища не строго се влияят от бенчмарковете, а всяка банка си определя низ от индекси или един индекс, или два индекса и в пряко договаряне с кредитополучателя или с негови представители стигат до съответния договор между две юридически или между едно юридическо и едно физическо лице.
Така че няма как, професор Гечев, аз да съзра в това директно нарушаване на интереса на кредитополучателите – тези в бизнеса и хората. Всички механизми в тяхната защита съществуват. Дали ще го има SOFIBOR или без него, механизмите съществуват. Окей, съгласен съм, не е основният предмет на спора и на защитата на потребителите на кредити ще го има ли SOFIBOR, или няма да го има.
Правилно Европейската централна банка се ориентира към определяне на такъв бенчмарк, който е на базата на реални сделки. Ами и БНБ да се ориентира към това. И БНБ да направи същото, каквото прави Европейската централна банка, и да отиде дори по-далеч в регулациите – да задължи това да бъде основата, върху която да се определят лихвените равнища, реалните сделки.
Това – да, това бих го подкрепил с две ръце, Професоре. Но сега да твърдим, че тази промяна ще наруши интереса на потребителите на кредити, че ще доведе непременно до повишаване на лихвените равнища… Законът предоставя възможност на всеки да защити интереса си, когато сключва договор.
Дори сега, ако се наложи промяна в договорите, имаш правото пак да си защитиш интереса, дори задължението, защото така е направен Законът, който ние променихме, професор Гечев, и направихме много сериозни стъпки в посока защита на потребителите – отпадане на определени такси и така нататък, да не изброявам всичко това.
Ето защо смятам, че предмет на тези промени наистина са технически параметри и БНБ би трябвало да се замисли дали това тяхно решение е правилно или не, но констатациите, че този закон ще доведе до промяна, до повишаване на лихвените равнища по кредитите е категорично невярно – първо. Второ, не бива във финансовия сектор да стъпваме като слонове в стъкларски магазин – много по-внимателно. Винаги съм апелирал от тази трибуна.
Друг е въпросът, че БНБ, когато става въпрос да угоди на някого и на някои, е склонна да въвежда регулации година-две преди те да бъдат въведени в Европа, че е склонна да си измисля какви ли не добавки към определени изисквания на Европейската централна банка, на директиви или регламенти, за да притиска българския бизнес и българските банки, а когато става въпрос за най-важното нещо – отношенията между индексите и параметрите, върху които реално могат да се изчислят отношенията между кредитори и кредитополучатели, там някак си сме пас.
Винаги от тази трибуна съм подчертавал – БНБ да не си превишава функциите на база на цитати от грешни тълкувания, както им е удобно, на различни решения и регламенти, и други документи, а когато става въпрос наистина да защити българските банки и българските кредитополучатели, да бъде по-пасивна.
Смятам, че няма да бъде грешка да подкрепим този законопроект и че страховете са напразни. Законът предвижда достатъчна защита на кредитополучателите от своеволия на кредиторите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Цонев.
За първа реплика – госпожа Стоянова. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев, ще Ви направя реплика в първата част на Вашето изказване, защото втората част не беше свързана с конкретния законопроект, а беше по принцип.
Първо, това, което казахте, е абсолютно вярно. С промяната в тези законопроекти 2014 г., за които споменахте, на практика се въведе котва за банките, индекси, които можеха да използват и които, независимо дали сега се твърди, че са били манипулирани или не са били манипулирани, са по-доброто от пълния хаос.
Господин Гечев извади тук данни, че има манипулация на този индекс, но искам да кажа ясно и категорично, че дори да има подобна манипулация, тя в никакъв случай не зависи от това кой изчислява индексите, а от това кой и какви данни подава за изчисляване на индексите, и каква е тази база данни като обем, каква е извадката, от която се изчисляват тези индекси. Когато тук говорим за SOFIBOR и видим каква е извадката, по която се изчислява SOFIBOR, ще видим, че това са осем банки, даже в момента не знам дали са 8, защото, доколкото знам, има една-две банки, които бяха подали искане да отпаднат при изчисляването. Тоест колкото повече се стеснява базата, толкова по-манипулируем може да бъде един индекс.
Съгласна съм с БНБ, че не иска да поддържа един SOFIBOR, който е възможно да бъде манипулиран, и ако базата му за изчисляване стеснява, това съответно ще бъде един непредставителен индекс, и да се съсредоточи върху правенето на истинския бенчмарк, а именно този, който се изчислява на база сделки овърнайт, което БНБ прави от 2016 г. Той се нарича основен лихвен процент в България, а Европейската централна банка тепърва ще го прави и още не е ясно точно по какъв принцип в подробности ще бъде извършвано това изчисление от Европейската централна банка.
Така че БНБ си е свършила работата в това отношение и въпросният основен лихвен процент спокойно може да бъде бенчмаркът, който може да бъде заменен от всяка една банка във формулата за изчисляване на лихвите, ако се наложи да сменя някой от сега използваните бенчмаркове. Така че не е редно да се прави подобно внушение.
Пак искам да кажа: ако разгледате в последните години какви са били нивата на тези бенчмаркове – LIBOR, EURΙBOR, SOFIBOR, ще видите, че макар в момента да са отрицателни, както и SOFIBOR е отрицателен, не са били такива през цялото време, а и сега SOFIBOR е най-висок спрямо всички останали бенчмаркове, което означава, че в никакъв случай неговата евентуална замяна, възможна замяна с някои от другите бенчмаркове не би могла да доведе до повишаване на лихвения процент, още повече че сме сложили в Закона и такъв текст, но на това ще се спра по-късно в изказването си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Позволих Ви да говорите спокойно, защото групата има достатъчно време. (Реплика.) Беше отчетено оттам времето.
Втора реплика?
Професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега Цонев! Нека да изясня нещо важно и категорично. Аргументът мисля, че е ясен за всеки от нас. Тук се казва, че промените в Закона не касаели SOFIBOR.
Дами и господа народни представители, не разбрахме ли, че от 1 юли SOFIBOR е погребан? Няма го! Централната банка е отказала да го изчислява и да го публикува. Възниква въпросът от дете в първи клас: а кой ще прави SOFIBOR от 1 юли? Знаете ли какъв е отговорът? Никой! Централната банка не си е мръднала пръста да организира друга институция, извън Асоциацията на банките, да прави SOFIBOR. Днес, 16 май 2018 г., 10,45 ч. няма SOFIBOR! Основната част на кредитите в България са на SOFIBOR! Това не е ли ясно? Как да не касае SOFIBOR и какво ще правят банките сега, какъв е бил SOFIBOR-ът? Минус 0,495 – е, няма банка по света, която харесва отрицателните лихви, те не искат отрицателните лихви.
С това ще завърша. След като нищо не се казва, възниква въпросът: кой ще прави SOFIBOR? Мога ли да прогнозирам кой ще го прави? Най-вероятно вече има една група млади хора, които под някоя дебела сянка се готвят да правят един хубав индекс за търговските банки, в някои от които участват и те. Ако и това не Ви е ясно, да Ви информирам!
В заключение – от 1 юли е погребан SOFIBOR! Няма го – най-безотговорно! Българският пазар остава без SOFIBOR! Остава с LIBOR и с EURIBOR – много добре. Тогава, ако се закачат за EURIBOR, но те няма да го направят, лихвите ще бъдат още по ниски.
Ако Вие гласувате този закон, след няколко месеца ще излезем тук, има протоколи, и ще видим накъде се движат лихвите, и тогава ще се носи и политическа отговорност, тъй като идват и избори. Като искате да губите избори, губете си ги, то си е Ваша работа. Приятен път! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, професор Гечев.
Трета реплика?
Господин Кирилов, заповядайте. Репликите са към господин Цонев.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател, включително и за уточнението, че репликите са към колегата Йордан Цонев.
Първо, искам да благодаря на колегата Цонев за коректното изложение, което направи, на обстоятелствата във връзка с дебата през 2014 г. Искам също така да се присъединя към изводите, които бяха насочени срещу манипулирането, защото при всички положения всичко би могло – ако имаме недобросъвестно или, не дай боже, престъпно намерение, всичко може да се манипулира. Може да се манипулира не борсов индекс, ако говорим за тази сфера. Манипулират се купюри, манипулират се ценни книжа, всичко, което е създадено от човека, може да се манипулира. Въпросът е, че това, което може да се манипулира, може бързо да се реагира, тоест с бърза, адекватна реакция, с бързо разследване, могат да се установят както източникът на манипулация, така и да се установят точните данни.
Искам да кажа следното: някак дебатът тръгна по линията на внушения, а не би трябвало да продължава в тази посока.
Използвам случая да репликирам по следния начин: господин Цонев, аз смятам, че и след 1 юли ще има SOFIBOR. Тук въпросът не е до конкретния индекс, до конкретния бенчмарк. Въпросът е да имаме попълване на законодателната празнота. Тук много моля да внимаваме и да се съобразяваме, че това е един изначално правен въпрос, затова ще си ползвам възможността да взема изказване по тази причина, защото опитваме да внушим преднамерено нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Цонев. Кажете още нещо за индекса SOFIBOR.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уви, госпожо Председател, нищо ново няма да кажа, защото на практика нямаше реплики към основните ми тези.
Госпожа Стоянова се присъедини и към двете ми тези под формата на реплика. Първата, че индексите, които бяха направени тогава, към онзи момент действаха, беше направена първата стъпка към някаква котва. Втората теза е, че отпадането на SOFIBOR няма да повлияе за повишаване на лихвите нито пряко, нито непряко. Същото каза и колегата – председател на Правната комисия.
Сега към професор Гечев. Още веднъж, Професоре, да, прав сте – SOFIBOR отпада. Аз твърдя, че отпадането на един индекс на базата на данните на осем банки – една трета от банките в България, даже по-малко, по никакъв начин не може да повлияе, при положение че имаме кошница от индекси.
Не е вярно, че на SOFIBOR са сключени голямата част от кредитите. Всяка търговска банка избира какъв индекс и какви котви да използва, а пък клиентът – кредитополучателят, има право да оспори това и да поиска друго.
Да Ви кажа, като твърдите, че SOFIBOR е отрицателен и сте прав в този момент, да не би другите да са положителни? Такава е лихвената политика в момента. Твърдя и тук е може би единственото ни разминаваме с госпожа Менда Стоянова. Твърдя, че по този въпрос БНБ трябва да има по-активна роля – дали тя ще бъде в налагането на друг индекс и през Закона, и през наредбите, и по какъвто и да било начин, без да пречи на свободното договаряне между търговските банки и техните клиенти. Това го твърдя, да. Това трябва да бъде. Моето мнение е, че ако SOFIBOR го няма, БНБ трябва да направи така, че да има един индекс, който да е на много по-широка основа и да го предложи и, ако трябва да го наложим в законодателството или в наредбите. Това, да.
Сега да внушаваме от тази трибуна на хората: „внимавайте, ако сте се успокоили, че лихвените равнища бяха такива, защото ние Ви ги осигурихме със Закона, а пък сега те ще станат такива, защото Законът маха тези котви“, това е категорично невярно. Искам да го кажа на хората от тази трибуна.
Всеки, когато отива да си предоговаря кредита, ако му се наложи, да знае, че има право да не го предоговори, както иска банката. Какво ще направи? Ще си защити интереса, защото Законът му дава това право. Банката не може да го направи без съгласието на кредитополучателя, не може да го направи и това е най-голямата защита. А иначе на каква основа се определя?
Професор Гечев, Вие гледали ли сте какви са надбавките и те на каква основа са? Като SOFIBOR е отрицателен, защо лихвените равнища са 6 – 7%? Минус 0,4 SOFIBOR, плюс 8 пункта отгоре – така излиза. Е добре, каква защита им осигурявате със SOFIBOR тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Отговорът е никаква, абсолютно никаква…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Заявени са изказвания от госпожа Стоянова и господин Кирилов.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, неслучайно дебатът от тази трибуна се измести от същината на Законопроекта, за който говорим. Неслучайно господин Гечев няколко пъти от тази трибуна се опита да внуши, че евентуално повишаване на лихвените проценти ще бъде всъщност последицата от този законопроект – едно абсолютно невярно твърдение.
Това дали SOFIBOR ще го има от 1 юли, или го няма, това е въпрос, който ще се реши, защото най вероятно SOFIBOR ще има. Дали ще се прави от БНБ, или от някой друг няма значение, защото е важно не кой го прави, а какви данни и от кого му се подават, за да твърдим, че той ще бъде манипулиран по различен начин отсега.
Замяната на SOFIBOR-а не може да стане. Господин Гечев твърдеше в дупликата си, че не може да стане с нещо, което конкретната банка ще си измисли. То трябва да се замени със съответен бенчмарк, такъв, който съществува – EURIBOR, LIBOR, LEONIA, EONIA и така нататък. Това са също такива бенчмаркове, каквито са и SOFIBOR-а.
Твърди се, че замяната на SOFIBOR-а ще доведе до повишаване на лихвените нива, ако се замени с някои от тези бенчмаркове. Твърдението е абсолютна лъжа по простата причина, че, уважаеми колеги, ето и за камерите (показва документите) как са се движили SOFIBOR-ът и LIBOR-ът през последните години от 2013 г. досега. Горната част на графиката е нашият SOFIBOR, долната с по-ниските нива е EURIBOR-ът.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Двете спадат.
МЕНДА СТОЯНОВА: Нали разбирате, че, ако се замени SOFIBOR-ът с EUROBOR-а, то просто ще паднат още повече нивата, които и сега са на нула, защото не могат да бъдат минусови? Нали се сещате, че това не се говори просто така? Идеята е следната: ако до края на тази година или догодина, или следващата година по най-различни причини лихвените нива се повишат, защото световната и европейската конюнктура е такава, тези лихвени нива, уважаеми колеги, не могат до безкрай да стоят минусови, то това ще бъде използвано от БСП, за да твърди, че те се вдигат не защото такава е световната и европейската конюнктура, не защото влияят цените на петрола или на други важни суровини, а защото, видиш ли, „лошата ГЕРБ“ го е направила с този законопроект. Това е целта, която се залага днес и която се цели да бъде реализирана в един бъдещ период.
Уважаеми дами и господа, какво представлява Законопроектът, който разглеждаме в момента? Господин Цонев го няма, но в своето изказване той изрази съмнение дали тази промяна е била необходима или не да се прави по този начин. Аз казвам твърдо, че тази промяна абсолютно е необходима и тя, категорично заявявам, е в защита на българските потребители. Единствено и само заради защитата на българските потребители е внесен този законопроект.
Какво пише в него? Най-голямата част от него, създаването на новите алинеи в чл. 58, ал. 5 и 6 казват един текст от Регламент ЕС 2016/1011, който беше нееднократно споменат, едно към едно пренесен текст в Закона.
Уважаеми дами и господа, знаете, че когато има регламент, не е нужно той да се транспонира в националния закон, той действа пряко и веднага. Изобщо не беше нужно да записваме този текст, да го слагаме тук. Ние го слагаме, защото българските потребители, хиляди обикновени хора не четат регламенти, но по скоро биха прочели закон или най-малкото техните консултанти биха ги насочили по-лесно към текст от закон, който, пак казвам: едно към едно е регламентът и по никакъв начин не сме задължени да го транспонираме в Закона.
По-важно е другото, което следва в ал. 6, както и в следващите „Преходни разпоредби“. Алинея 6 всъщност сме я създали, именно за да гарантираме на българския потребител, че евентуалната замяна на един бенчмарк с друг, произтичаща от това промяна в лихвения процент не трябва да има, защото тепърва ще се случват замени на бенчмаркове. Лихвеният процент, изчислен след замяната, трябва да бъде равен на този, който е преди замяната и който е договорен. Тази промяна трябва да бъде съобщена от съответната банка и предоговорена с клиента по реда на Закона за кредитните институции, по реда на Закона за потребителския кредит, по реда на Закона за кредити за недвижими имоти на потребители, така както е записано и се прилага сега. Кое му е лошото на това, а? Може би не трябваше да го пишем?
Нека да кажа и още една важна точка, която е в Закона за кредитите на недвижими имоти. Това е ал. 8 в чл. 25, която създаваме с този закон и която всъщност казва, че разпоредбата на чл. 41, ал. 3, в случаите при замяна на един индекс с друг, не се прилага.
Какво пише в този чл. 41, ал. 3? Това е единственият текст във всички закони, в които е казано, че ако потребителят желае да смени банката, ако желае да погаси предсрочно своя кредит, тъй като има собствени средства или отнякъде другаде се финансира при по-изгодни условия, и това се случи в първата година от датата на сключване на договора за потребителски кредит за закупуване на недвижим имот, той дължи наказателна такса. Ние казваме, че това няма да важи тогава, когато той е мотивиран да погаси предсрочно кредита си, в резултат на промяната на един бенчмарк с друг. Това пише в Закона. Всичко останало е лъжа! И ако ние не бяхме направили тази промяна – по този начин се опитваме да гарантираме българските потребители, не я правим заради SOFIBOR или заради някой друг. Правим я, защото до 2020 г., съгласно въпросния регламент, ще има промяна на всички бенчмаркове. Начинът, по който се изчисляват сега бенчмарковете, ще бъде променен на база на реални овърнайт сделки – това, което Българската народна банка изчислява. Ние имаме такъв бенчмарк и той е основният лихвен процент. Това, което Българската народна банка е направила доста преди всички останали централни банки, включително и Европейската централна банка. (Реплики от „БСП за България“: „Какво е направила?!“)
Изчислява бенчмарк на база на реални сделки. Това е направила, а не на база на котировки, подадени от една друга или пет, шест банки. Това е направила БНБ. Това ще прави ЕЦБ в следващите години, защото от 1 януари 2020 г. начинът, по който се изчисляват всички тези бенчмаркове, няма да е същият и най-вероятно те също няма да съществуват или няма да се казват по този начин.
Уважаеми колеги, уважаеми потребители на тази информация, която тече от тази трибуна! Бъдете критични към информацията, мислете, разсъждавайте логично, за да отсеете истината от лъжата, за да отсеете манипулацията от това, което наистина се случва чрез този законопроект. Защото една техническа промяна, която в този момент няма никакво значение и най-вероятно няма да има и в следващите моменти, от тази трибуна се превръща в залагане на политическа мина. Неслучайно се прави това! Защото неслучайно предходно говорящият говореше за избори, загуби и печалби на тези избори. Това е целта! За тази цел всъщност се оказва заложник – дай боже, да не съм права, дай боже, това, което казвам, да не е вярно, но заложник се оказва българската банкова система и българският потребител. Надявам се, че това не е така. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли реплики?
Професор Гечев, заповядайте за реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да продължим, госпожо Стоянова, кратко и логически разсъжденията. Вие казахте: „Спокойно, деца, ще има SOFIBOR.“. Аз неслучайно много ясно намекнах, че някой се готви да прави SOFIBOR. И Вие знаете. Между другото, този проект, който е внесен, не е тайна – това е проект, който, колеги, е разработен по наши сведения от БНБ. Напълно нормално е те да използват народен представител. И ние сме внасяли проекти на публични институции, които да влязат в парламента. Те не дадоха никакво писмено становище. Пак казвам, Кредитният закон се променя и нито един член от седемчленния Управителен съвет не дойде. Досега не дойде и нито един член на Управителния съвет на Асоциацията на банките. Кой ще прави този нов SOFIBOR? Към днешна дата няма такъв индекс.
Второ, били по-ниски другите индекси! Вие мислите ли, че българските търговски банки, естествено, са избрали SOFIBOR, защото това е българският пазар и, второ, защото минусът му е минус 0,495, по-малък от минуса на LIBOR и на EURIBOR? Вие мислите, че Асоциацията на банките подкрепя този закон. Защо? Защото ще получава по-ниски лихви по кредитите?! Това нещо не Ви ли говори, че е много странно, изключително нелогично, меко казано. Следователно, кажете!
Госпожо Стоянова, знаете ли кой ще прави SOFIBOR – кои са тези момчета, кой ги подготвя, къде са, как ще се казва този индекс? Пазарджикбор ли ще се казва, нещо друго трябва да се казва! (Шум и реплики.)
Какво няма да се повиши? Ще видим кой лъже и на кого прогнозата му е вярна, защото това не е моя прогноза. Това са прогнози на числата. Вие показахте тенденциите – SOFIBOR следвал LIBOR и EURIBOR. А какво да следва?! Слънцето ли? Естествено, че ще ги следва, то има някаква логика на пазара.
Казвам Ви за последен път. Гласувайте както искате, но отговорността – има разпечатка на всеки един от Вас, веднага след 1 юли ще се видят две неща: кои са момчетата, които правят SOFIBOR, уважаеми колеги, с трите имена и ЕГН. Много интересно ще бъде. А ако няма такъв индекс, ще бъде интересно пък какво ще изберат българските търговски банки и дали лихвата ще е по-ниска?! Защото аз, разчитайки на здравия разум, все си мисля, че няма нормален банкер, който ще предпочете по-ниската лихва по кредита, тъй като банките си имат съвсем нормални законни интереси. Приятен ден Ви желая! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Гечев.
Уважаеми народни представители, преди да продължим, нека да поздравим учениците от Частно основно училище „Джани Родари“ – гр. София, които са тук по покана на госпожа Фикирлийска. (Ръкопляскания.) Благодаря Ви.
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, тъй като дебатът отдавна надхвърли рамките на технологията на изчисляване на индексите, към които се придържат търговските банки за определяне на лихвите, а засяга вече интересите и на кредитополучателите, ролята на Централната банка и механизмите за осъществяване на контрола от страна на Централната банка към търговските банки, искам да поставя въпроса по следния начин и то към Вас: Вие, както го поставяте, не смятате ли, че контролът на Централната банка по отношение на търговските банки в България беше компрометиран по възможно най-безобразния начин в последните две години, че бяха издухани четири милиарда? Може ли да ми обясните на кой BOR беше изчислен лихвеният процент на КТБ? Заминаха четири милиарда! Кой следеше тогава за тези лихвени проценти? По какъв начин се осъществяваше контролът от страна на Централната банка? Кой понесе отговорност за тази работа? И всичките тези счетоводни алабалистики, които тук от трибуната се опитвате да ги обясните, по какъв начин влияят върху общите нива на лихвените проценти в България?
Най-елементарните бакалски сметки, извинявам се, се опитваме да ги облечем тук в едни наукообразни индикатори, които в крайна сметка водят до пълна либерализация на пазара на лихвите на кредитите в България на търговските банки, без никакъв контрол от страна на Централната банка. Това, което в момента става с тези изменения, е ограничаване на възможностите за контрол на Централната банка върху лихвения пазар. Ако Вие смятате, че единствено интересът на търговските банки е този, който може да регулира обективно нивата на лихвените проценти по кредитите в България, смятам, че се придържате към една много остаряла технология на контрол върху кредитните пазари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Жаблянов.
Има ли трета реплика към изказването на госпожа Стоянова? Не виждам.
За дуплика – думата има госпожа Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Включи се и господин Жаблянов – тежката политическа артилерия на БСП. Аз ще се въздържа да коментирам неговата реплика, защото все пак е направена от човек, който не е специалист и тук техническите му алабалистики, както ги формулира, явно не са стигнали до него или не е слушал внимателно. Това си е негов проблем. Имаше една част от репликата, на която искам да кажа – да, с новия регламент БНБ и всяка една Централна банка ще осъществява и надзорната функция над начина, по който се изчисляват въпросните бенчмаркове.
Тук ще се върна на репликата на господин Гечев, който отново от тази трибуна нееднократно повтори две неща. Първото, че някакви младежи ще изчисляват SOFIBOR. За сетен път Ви казвам, че няма значение кой го изчислява, а на каква база се изчислява. Второ, че, видиш ли, ще бъде заменен от някакъв друг евентуален бенчмарк, който е по-изгоден за банките.
Господин Гечев твърди, че SOFIBOR е най-изгодният, а аз Ви твърдя, че в годините той винаги не само че е следвал, но винаги е бил по-висок от европейския BOR. Така че това, за което той говори – още един път Ви повтарям, не е истина. Благодаря. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
По начина на водене – заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Тъй като виждаме, че се изостря тонът и преждеговорившата госпожа Стоянова наистина започва и да обижда народни представители (шум и реплики от ГЕРБ) по начина, по който изразява своето мнение. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
Понеже госпожа Стоянова не е писала този законопроект, тя е просто един вносител. Тук, в пленарната зала, сме поканили подуправител на БНБ. Нека уважаваната от всички нас госпожа Стоянова да излезе на трибуната и да започне да отговаря на въпросите на народните представители, а не да поставяме в толкова неудобна ситуация госпожа Стоянова, за да стига до обиди към колеги народни представители. Нека, тъй като този законопроект е готвен в БНБ, да излезе подуправителят на БНБ и да обясни кое налага SOFIBOR да не се изчислява вече в БНБ? Кой ще изчислява SOFIBOR – кои ще са хората? Какво се случва вече и дали въобще ще го има този бенчмарк?
Някой трябва да отговори на тези въпроси и това може да бъде единствено и само институцията БНБ. Да престанат да се крият зад народните представители, да излязат тук на трибуната и да дадат ясен и конкретен отговор на опозицията и на всички български граждани, които се вълнуват какво ще се случи след приемането на този законопроект. Моля, и без това сме поканили подуправителя на БНБ, да излезе и да отговори на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Стойнев. (Шум и реплики. Реплика от народния представител Менда Стоянова: „Не може лично обяснение.“)
Нека да уточним. По начина на водене постъпиха две бележки – едното беше за обида, отправена от госпожа Стоянова, каквато аз не съзирам в нейното изявление. (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев.)
Това беше цитат и беше облечен символично в кавички.
На следващо място, поканата към госпожа Стоянова стои, това е разумно. Когато тя пожелае и подаде знак, да заповяда на трибуната и ще може да вземе отношение. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Няма лично обяснение. Аз съм правила дуплика на неговата реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Стоянова, нека да дадем възможност… (Реплики от народния представител Менда Стоянова. Силен шум и реплики.)
Госпожо Стоянова, не ме репликирайте.
Думата за лично обяснение има господин Жаблянов. След това изказване – господин Кирилов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Госпожо Стоянова, искам да кажа, че аз не се чувствам засегнат от Вашите изявления (шум и реплики), а искам да отправя една препоръка. Когато, както Вие казахте, става въпрос за финанси – тук господин Цонев също говори, не бива да се говори с такъв патос. Въпросът за това, което Вие поставихте като основна тема, а именно механизма за регулация на Централната банка към търговските банки, това не е въпрос на някаква висша финансова логика и висша финансова мисъл. Той рефлектира пряко върху кредитополучателите по много елементарен и прост начин. Това имах предвид, когато говорих за алабалистиките. Нямах предвид Вашето изказване. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Достатъчно, стана ясно какъв е смисълът.
Заповядайте, госпожо Стоянова, по начина на водене.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, изключително съм разочарована от начина, по който водите заседанието в последните две-три минути, давайки възможността на господин Жаблянов да вземе лично обяснение на дуплика на негова реплика. Това е безобразно – първо. Може би и сега ще му дадете лично обяснение, защото споменах името му, след малко?
Второ, господин Жаблянов не направи лично обяснение, защото той тук, от тази трибуна, ясно обясни, че не съм го засегнала, защото аз наистина не съм го засегнала, и когато съм казала думата „алабалистика“, просто това беше цитат от неговото изказване.
Така че отново направихте нарушение на Правилника, господин Председател, като дадохте възможност да продължи личното си обяснение, което се оказа, че не е лично обяснение, а препоръка. Много Ви моля, този правилник е Закон и ако ние в тази зала не изпълняваме това, което сме гласували, за какво говорим извън тази зала?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Накарахте ми се, освен от място, и от трибуната. Ще си взема бележка по този въпрос. Смятах, че беше важно да се изяснят тези въпроси.
Господин Жаблянов, имате възможност по начина на водене. Заповядайте. Но само по начина на водене!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Призовавам Ви, когато се карат на народните представители от трибуната и от място, дори и от управляващата партия, да им отнемате думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви за тази бележка.
Продължаваме по същество – обсъждане на Законопроекта. Господин Кирилов е заявил изказване.
Имате думата, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! И на мен не ми харесва дебатът, но няма да правя възражение по начина на водене.
Ще започна със следното. Имах няколко ключови неща, с които исках да започна, но ще започна със следното. Това не е счетоводен дебат, колеги, не е нито борсов или икономически дебат. В този дебат трябва да се придържаме към основните правни принципи и да съобразяваме тези правни принципи. Конкретното изменение е изцяло правно изменение. Каквото и щете да си мислите за някакви индекси и бенчмаркове, тук, както правилно отбеляза господин Цонев, се касае за осъществяване на договорната свобода, за свободата за договаряне.
Господин Гечев много иска да му отговоря, ще му отговоря. Няма да се въздържа, тук слушаме един час всякакви импровизации, ще отговоря. Ще осветля, ще пусна Фауст в настоящото изложение, за да сте наясно и да сте спокойни.
Действително проблемът би бил правен, тъй като касае множество договори. Тъй като през 2014 г. законодателят си позволи, господин Гечев, да интервенира в договорната свобода между страните, той даде параметри – някои от тях бяха ограничаващи. Тези ограничаващи параметри касаеха съответно динамични показатели, които биха могли да бъдат предмет на договаряне.
Ние тогава доста грубо, доста грубо в онзи парламент, дадохме лимити, включително и за небанковите кредити. Не коментирам подробно тези основания, защото тогава, нищо че ГЕРБ беше опозиция, господин Гечев, тогава ГЕРБ частично подкрепи някои от идеите, които касаеха статута на кредитните договори. Защо – госпожа Менда Стоянова Ви обясни, защото действително кредитополучателят в някои от случаите трябваше да получи една засилена защита. Да, в онзи дебат се беше оказало, че госпожа Менда Стоянова беше изтеглила мое предложение по тогавашния Закон за кредитните институции и имахме един много странен дебат. Аз си мислих, че не съм си изтеглил предложението, то се оказа изтеглено.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не, невнесено.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Редактирано се оказа. Предложението беше за изменение на Закона за кредитните институции между първо и второ четене. Но, както казаха изказващите се, има достатъчно стенограми, има достатъчно доказателства за това.
Тръгвам по въпросите. Господин Генчев, и други господа от БСП, аз написах този текст, заедно с колегите експерти в Комисията по правни въпроси. Ние написахме първоначално проект за три параграфа, които касаеха приложението на двата регламента. Пак казвам, защото тези проблеми се отнасят по отношение на множество договори и биха могли да доведат до кампания на масово договаряне или предоговаряне като тук по всичко, което каза господин Цонев, беше абсолютно прав, няма пак да го повтарям.
Консултирах се съответно с госпожа Менда Стоянова, която реагира, каза: „Абсурд, без БНБ, без предварителна консултация с БНБ това не бива да го внасяме“. В резултат на това съгласуване в текстовете се появиха редакциите, които касаят съобщаването. И действително, признавам, че ние като типични обикновени юристи не сме се ориентирали в цялата процедура, която е по Закона за кредитните институции и действително приемам, че добавките, които получихме неофициално на редакционно ниво, в работен порядък, са полезни и доразвиват Регламента.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не го доразвиват.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, Менда казва: не го доразвиват, прилагат го, но те при всички положения са полезни за страните в договора. Дотук пак продължавам да настоявам и да казвам: това е договор, тоест волята на страните тук е суверенна до момента, в който не се постигне, не се получи съгласие.
По отношение на това SOFIBOR или друг BOR. Ние се занимахме с принципния въпрос. Има риск да има празнота. Има риск да има неяснота. Има риск в един момент договорите да не се изпълняват, респективно да възникне спор между страните. Сметнахме, че при това положение в този случай сме длъжни да реагираме. Да, права е госпожа Менда Стоянова, регламентите, които – аз се извинявам, че в една от репликите ги нарекох „директиви“, имат пряко приложение, но прякото приложение изисква, налага механизъм на адаптация. Затова предложихме въпросните три параграфа в трите нормативни акта.
Известно ми е, че текат преговори. Ще бъда откровен с Вас. Известно ми е, че текат преговори. Работата, която е вършила досега БНБ, да бъде продължена, да бъде непрекъсната, да има такъв индекс от „Томсън Ройтерс“. Така че…
Тук няма да говоря и да обяснявам… (Реплики.) Тук няма да обяснявам и да конкретизирам, но имам дълбоката увереност, ще имате възможност за реплика, че този индекс ще остане, както и всеки един кредитополучател има опцията да си предоговаря и да си избере съответния индекс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Има ли реплики?
Заповядайте, професор Гечев – първа реплика към изказването на господин Кирилов.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Кирилов, това е специфична сфера. Не сте длъжен да знаете всички неща, но за Ваша информация, тъй като сте шеф на Юридическата комисия – колега Кирилов, „Ройтерс“ е информационна агенция.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Казах „Томсън Ройтерс“!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тя не прави такива индекси EURIBOR и други. Тя ги публикува! Ако SOFIBOR се запази, хипотетично, тук не се дава отговор на въпроса: кой ще прави SOFIBOR, тук е заровено кучето, това е интересният въпрос. В България ще се прави SOFIBOR, няма да се прави в Брюксел или в Лондон, а „Ройтерс“ ще го публикува, това са различни неща. Това е добре, Вие казахте, че знаете, че се работи и се подготвя SOFIBOR. Споделете с Народното събрание, преди да гласуваме, кой го подготвя този индекс!
Второ, през 2014 г. Вие казахте, че ние сме променили Закона така, че сме нарушили свободата на договаряне. Само че, уважаеми колега, ние бяхме…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Ограничихме я.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, внимавайте, ограничихме. Нека да го кажа така: уважаеми колега, България беше последната страна на Европейския съюз, която според Вас ограничи пладнешкия грабеж – банката да си определя каквито лихви иска, само България, последната страна в Европейския съюз! Значи цяла Европа ги ограничава, но Вие искате свободно да си сключват договорите, тоест хиляди български кредитополучатели и фирми, като отидат на килимчето на банката и тя да им каже: 12 на сто, 9 на сто, 14 на сто. Кой ще регулира този процес? В целия свят го регулират централните банки, но не, ние ще ги оставим тук на свобода. И всъщност Вие сега правите две неща: първо ги оставяте на свобода. Защо променяме Закона? Още веднъж да повторя този въпрос. Нали в Закона написахме: „или избират LIBOR, или EURIBOR, или SOFIBOR, или комбинация от тях, или друг индекс от НСИ“ и така нататък?
Кое налага да променяме Закона, след като ще отпада SOFIBOR, да отидат на EURIBOR? Пак казвам, уважаеми колега, няма такива банки, които ще изберат по-ниските лихвени проценти по кредитите! Такава банка в света няма! Те няма да изберат по ниската лихва, те искат да си развържат ръцете и да вдигнат лихвите.
И много скоро ще се разбере, уважаеми колеги, кой е крив и кой е прав. Ако аз не съм прав, няма страшно, лихвите ще си останат на същото равнище, само че има логика и тази логика е отчетена в документите на Европейската централна банка, която започва да прави бенчмарк заедно с другите.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Ама те не са добри.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Освен това, накрая, госпожо Стоянова, Вие казвате, че се променят индексите LIBOR и EURIBOR, нали така? Правилно. Работят няколкостотин експерти на Европейската централна банка, на EURIBOR, това е Международният паричен съвет. То това им е работата – да усъвършенстват индекса.
Това какво общо има, извинете, че те ще усъвършенстват индекса? Манипулациите върху индексите, според Европейската централна банка, ще бъдат по-малки. Това няма нищо общо с приемането на този закон. Това, че ще усъвършенстват LIBOR и EURIBOR е чудесно, това значи, че манипулациите ще бъдат по малки.
И накрая, наистина БНБ да излезе и да каже защо не искат да правят този индекс и ни създават тези проблеми? Какъв Ви е проблемът на Вас, след като Директивата Ви оказва чест и казва, че Вие е добре да правите индекса, и второ, че Европейската централна банка почва да прави също индекс, но Вие не искате и се занимаваме тук с часове.
Кажете защо не искате и какво направихте Вие, Управителният съвет на БНБ, за да има нов индекс. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Гечев, господин Гечев, поканата е отправена към гостите, моля Ви, не изземвайте функции по водене на заседанието.
РУМЕН ГЕЧЕВ (Встрани от микрофоните): Два пъти ги поканихме тук, нека да дойдат и да обяснят!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Това е въпрос на тяхно желание, не можем насила да накараме някой да говори от тази трибуна, както и обратното.
Има ли друга реплика? Това беше първа реплика. Няма.
Дуплика на господин Кирилов.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Най-първо моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Удължете времето на групата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: След това ще отговоря на репликата на професор Гечев, което не беше реплика. Професор Гечев продължава – това е за трети или четвърти път в този дебат, да се изказва под формата на реплика в рамките на 4 минути, което е грубо отклонение от Правилника. (Шум и реплики от „БСП за България“: „Голяма работа, голяма работа“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Така е.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Освен това, аз искам да кажа на уважаемия професор следното. Пак повтарям, господин Професоре, това не е счетоводен дебат, това е правен дебат. Мен въобще не ме интересува SOFIBOR-а, EURIBOR-а или LIBOR-а, интересува ме възможността да се конвертират, да се заменят, да се променят тези индекси.
Ще обясня следното, за да спрете да манипулирате. Аз имам договор – хипотетично, нямам никакви кредитни договори, но субектът Х има договор с банката У и в този договор е записан индексът Z, без значение дали това е SOFIBOR, EURIBOR или LIBOR, и в един момент този индекс вече го няма – по техническа причина, по обективна причина, по пазарна конюнктура, по не знам каква конюнктура индексът изчезва, какво правим с този договор? Това, което Вие обяснявате, са абсурди – правно. Трябва да се допълни тази празнота. Този договор, най-общо – ако погледнем дори през призмата на Търговския закон, би трябвало да се допълни от съда. Можем ли да чакаме, колко време да чакаме съдът да го допълва? Но това е специален договор – договор за кредит, който си има собствен закон да го регулира. Затова в основния закон даваме правилата, които европейският законодател е дал. Те действат във всяка европейска държава и действат пряко. Банките вече са изпълнили процедурата и всички търговски банки са депозирали план за действие в Централната банка, който ги регулира. Затова и взехме като типично това решение и тази защита – това е най-ключовият интерес в интерес на истината, и Вие, като професор социалист, без значение дали сте икономист или не (шум и реплики от „БСП за България“: „Хайде стига, де!“) би трябвало да го защитите. Защото защитаваме кредитополучателя и му даваме опцията да получи преференциални условия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Сега е 11,32 ч., прекъсваме заседанието за почивка. В 12,00 ч. продължаваме с разискванията по Законопроекта (Народният представител Менда Стоянова иска думата за лично обяснение.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието с обсъждането на Законопроекта за допълнение на Закона за кредитните институции.
Преди почивката госпожа Стоянова поиска възможност за лично обяснение.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Тъй като господин Гечев в репликата си към господин Кирилов се обърна към мен, аз искам наистина да дам лично обяснение по няколко неща, които той, обръщайки се към мен, спомена.
На първо място, искам да кажа, че направих справка с колегите от БНБ и никакви момчета и младежи не са изявявали каквото и да било желание, не са подавали каквито и да било документи към БНБ, като надзорен и регулаторен орган, за издаване на лиценз да изчисляват бенчмарк, който и да е той. Освен, разбира се, ако младежката организация на БСП няма такива намерения, но още не ги е реализирала, защото, нали беше казано, че „младежи“ ще бъдат тези хора. (Реплика от „БСП за България“: „Това покана ли е, или критика?“.)
Второ, искам да кажа за „Ройтерс“. Господин Гечев каза, че „Ройтерс“ не изчислява индекси, а само ги публикува. Господин Гечев трябва да знае, че „Ройтерс“ има няколко функции и само едната от тях е да публикува. „Ройтерс“ изчислява, има функция да изчислява и изчислява много индекси, които са важни и се ползват от европейските и световните банки, както и администрира изчислените от тях или от други индекси, което администриране се ползва като информационна база от всички.
И последното, което искам да кажа и беше, разбира се, по повод думите на господин Гечев, това е, че в момента наистина има работни групи не за усъвършенстване на тези BOR-ове, които в момента се изчисляват, защото си има регламент, който ясно и точно е казал как индексите трябва да се изчисляват след 2020 г. А работните групи няма да ги усъвършенстват, те вече са усъвършенствани чрез Регламента, въпросът е за технологията, по която това ще се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Има ли други изказвания?
Господин Търновалийски дава знак.
Заповядайте за изказване, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, в дебата чухме, че БНБ си е свършила работата. Това за нас е важно, но за нас е по-важно дали ние си свършихме работата и как.
Чухме също така, че финансовата система не трябвало да понася трусове – трябва да бъдем тихички, нали, ако може това да не се чуе навън. Може би затова така се подходи, като се внесе този законопроект на 2 май, на 3 май беше внесен в комисии и се бързаше тихичко да стане, за да няма трусове във финансовата система. Категорично няма как да се съглася с този извод, още повече това касае българските граждани. Това е важно и трябва да се знае. В никакъв случай няма да създава трусове.
Тук се призова за повече откровеност и това не било закон за SOFIBOR, а било попълване на законодателната празнота. Има регламент, той се прилага пряко. Смятам, че няма какво толкова да попълваме, а дали е закон за SOFIBOR – явно е, че е така, въпреки че не го пише ясно в Закона, след като по-голямата част от дебата беше именно на тази тема.
И накрая, каза се и беше зададен въпросът към нас от опозицията – кое е лошото, точно затова „лошо“ искам да кажа аз в своето изказване. Законът за допълнение на Закона за кредитните институции според мотивите на вносителите създавал правна сигурност и въвежда изискванията на Регламента. Тук няколко пъти се повтори, че Регламентът се прилага пряко и няма какво ние да въвеждаме, още повече че според БНБ всички банки вече са изпълнили изискванията и са докладвали за това, че този Регламент при тях е въведен със своите изисквания.
По отношение на правната сигурност – за каква правна сигурност говорим с един Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, който е 14-ти? Забележете, че е 14-о изменение за последните 2 години!? Това не само не създава правна сигурност, а създава доста сериозно правно объркване. Какъв беше проблемът тези промени да бъдат включени в Закона, който приехме март месец, за платежните системи? Там се въвеждаха изискванията на Регламента. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
Решението на БНБ е от март месец 2017 г., така че това не е основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля Ви, не влизайте в диалог.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ако толкова много мислехте за хората, господин Кирилов, какъв беше проблемът тези промени да бъдат въведени през 2011 г., когато отново променяхме Закона за кредитните институции? Тогава ги имаше – и Закона за кредитните институции, и решението на БНБ, и Регламента, който пък е още отпреди 2 години, от 2016 г. Така че тази огромна загриженост, която тук демонстрирахте, е малко за пред камерите и за пред микрофоните.
Всичко това създава огромна несигурност и това е лошото на този законопроект. Ако продължаваме по този начин да правим законодателство, оценките за нашата работа ще остават все същите. Ето защо аз няма да подкрепя Законопроекта, тъй като през 2017 г., когато отново променяхме Закона за кредитните институции, дебатът беше същият. Защо се бърза? Защо на 13-и се внасят предложенията, на 22-ри Законопроектът вече е в залата и е приет? Този път също по този начин се направи опит да бъде минато изменението без дебат, без да става ясно какво ще се променя, от какво зависи това, след като имаме един ясен Регламент, който се прилага пряко. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по Законопроекта.
Госпожо Стоянова, виждам, че подавате знак – имате тази възможност, заповядайте на трибуната.
НИНА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, благодаря за възможността да направя кратко изказване. Разбира се, ще се концентрирам в техническата страна на въпроса. Преди това само бих искала да кажа, че този законопроект технически не е изготвен в БНБ, той беше официално консултиран два пъти с нас. Първия път ние дадохме бележки до Бюджетната комисия, те бяха възприети, доколкото виждам от окончателно изготвения проект, и втория път отново дадохме наши коментари. На заседание на Бюджетната комисия, което се проведе миналата седмица, с господин Гечев главно имаше сходен дебат – аз тогава се изказах подробно, но тъй като сега, разбира се, кръгът е много по-широк и сме пред цялото Народно събрание, бих казала отново няколко думи от правна и техническа страна.
Новият Регламент за бенчмарковете – заглавието му е много по-дълго, но го съкращавам, приет преди няколко години, внася съществени промени в регулацията на индексите, използвани за бенчмаркове в Европейския съюз.
Да се използват индекси за бенчмаркове означава те да се използват за целите на измерване на цената по финансовите договори, тоест да влияят – случаят, за който говорим, върху кредити или други финансови инструменти и тяхната цена. По тази причина е приета една много строга регулация, която изрично се изисква за пръв път в Европейския съюз, тази дейност да се извършва под надзора на компетентен национален орган.
Само за илюстрация искам да Ви кажа, че над 10 документа, които са много сериозни, трябва да изготви един администратор, за да получи лиценз да администрира бенчмарк в Европейския съюз, като голяма част от документите трябва да бъдат и публични. Това разделяне на ролята на регулатор от ролята на изчислител беше първата причина да се вгледаме в нашата дейност в тази посока, тъй като в момента ние сме слели качеството на изчислител и качеството на регулатор по отношение на SOFIBOR.
SOFIBOR и SOFIBID – това са двата индекса, които се изготвят по Методика от 2002 г., която тогава е била съвременна, изготвена в пълна аналогия съобразно Методиката за изготвяне на EURIBOR. Тя е претърпявала някакви редакции през годините, но така или иначе новият регламент я заварва и е необходимо да се направи преглед, и да се реши по какъв начин да се продължи по-нататък. Поддържането на индекс от такъв тип е нетипична функция за централните банки. Както се казва в изказванията, EURIBOR и LIBOR също се поддържат от частни организации и може би са единици централните банки, които продължават да се занимават с това и са в процес на приключване на тези дейности.
Общото между тези индекси е, че се базират на подадени котировки за различни срочности от панел от банки. Тези срочности варират от овърнайт – един ден, през определен брой дни до всички месеци – от един до 12 месеца. Тази методология не е действително забранена от Регламента – да продължи, но изисква много съществени реформирания.
Втората причина, която е важно да се спомене, е, че Българската народна банка не счита, че в тези пазарни отношения трябва да има намеса или администриране от нейна страна. По-добре е така, както изисква Регламентът – да се спазва, ако ще се извършва, и това да се извършва от лицензиран администратор при спазване на всичките изисквания на Регламента. Българската народна банка няма такава законова функция – да продължи да поддържа този индекс.
Това, което правим и ще продължим да правим, е следното: Българската народна банка поддържа индекса LEONIA, който през миналата година беше реформиран, а сега се нарича LEONIA Плюс. Това е индекс, който се базира на реални сделки, повтарям, на реални сделки на пазара със срочност овърнайт, като от тях се извършват изчисления по определена публична методика и всеки ден се публикува котировка.
В каква посока беше реформиран този индекс? Ако по-рано в него участваше само панел от банки, чиито сделки се взимаха предвид при изчисляването, след реформата миналата година именно в съответствие с Регламента сега се взимат данни от всички банки. Нещо повече – всеки ден на нашия сайт се публикува колко сделки са извършени, на каква стойност са и какъв е лихвеният процент, който се е изчислил в резултат на това. На базата на тази методика се изчислява и основният лихвен процент към днешна дата.
Всъщност това, което професор Гечев спомена и което възнамерява да прави ЕЦБ, ние вече го правим, като сме включили всички български банки в тази изчислителна процедура.
По отношение на законодателната разпоредба и на Регламента, действително Регламентът има директно действие. Това е така и може би по тази причина в законовите промени, приети през март тази година, такава разпоредба не е имало. Регламентът предвижда, че е възможно всеки индекс да бъде спрян. Това може да стане по всякакви икономически или други съображения. Когато един индекс, който се използва за финансови договори, е спрян, се прилагат планове за действие съгласно Регламента, които се изготвят от ползващите го лица. В случай че бъде спрян, те предвиждат с какво се заменя – с какъв друг индекс, който да бъде възможно най-близък и да измерва същите икономически реалности.
Веднага след като бяхме определени за компетентен орган по Регламента по отношение на лихвените бенчмаркове, Българската народна банка изиска такава информация от банките в България – относно спазването на Регламента. Всички те са изготвили вече такива планове или са в процес на приключване на тяхното изготвяне, като тези планове, отново повтарям, засягат всички възможни индекси, които се ползват – с какво биха се заменили.
Предимството на законовата разпоредба, която се предлага от госпожа Менда Стоянова, е в това, че гарантира правата на потребителя и при извършване на такава замяна на един индекс с друг, никога лихвеният процент към датата на замяна не е по-висок от този, който е бил преди това. Това е важно, тъй като когато се извършва замяна, някои индекси могат да са малко по-високи, а други малко по-ниски. Важно е да се гарантира, че в резултат на тази операция правата на потребителя ще бъдат гарантирани. Това нещо би ставало при прилагане на плановете за действие, без да е необходимо всеки един клиент да бъде извикван индивидуално. Това е другото допълнение, което е важно в Закона, и обяснява, че по предвидения в Закона ред за промяната на референтния лихвен процент ще се уведомяват потребителите и за тези промени, ако такива се наложат.
По отношение на индексите на българския пазар, които се ползват, те не са много. Това са: SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR, LEONIA, за която споменах, основният лихвен процент и паричната статистика на БНБ, както повелява действащото законодателство. Това ще бъде кръгът от лихвени проценти, които ще се ползват и в бъдеще.
Искам да подчертая, че при нас няма никакви подадени заявки за лиценз, от който и да е, по новия Регламент, да администрира какъвто и да е вид индекс – съществуващ, нов, дори няма такива разговори, писма, няма абсолютно нищо и никакви подобни инициативи. Така че индексите на пазара остават тези, които споменах.
По отношение на възможното спиране на индекси следва да се има предвид и следното. Тук се говори много за SOFIBOR, но е предстоящо спирането на LIBOR през 2021 г. и това е публично оповестено. EURIBOR е в процес на много съществени промени на Методиката, по която се изчислява. В резултат пак на Регламента неговото бъдеще също е неясно – дали след 1 – 2 години ще продължи да съществува. По тази причина посочената разпоредба според нас е хубава, защото, когато и да се случи такава ситуация на замяна, тя дописва Регламента, дообяснява с едни национални разпоредби по какъв механизъм това да се извърши, така че правата на потребителите да бъдат гарантирани.
Мисля, че с това отговорих на коментарите. Българската народна банка е обявила спирането на SOFIBOR по всички изложени съображения още през март 2017 г. Това беше направено с прессъобщение, което медийно беше доста широко отразено. През това време банковата общност е имала възможност да организира администратор, който да го поеме. За момента, както казах, при нас не са подадени документи за лицензиране. Възможно е да има такъв администратор от Европейския съюз, възможно е и да няма – лиценз, издаден към днешна дата, няма.
Другият път за действие е подготвянето на тези планове за действие при спирането на индексите – нещо, което българските банки са направили. Тези планове бяха представени при нас в БНБ. С това завършвам и Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Уважаеми народни представители, закривам обсъждането и разискванията по разглеждания законопроект. Предстои гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители от кулоарите.
Пристъпваме към гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 854-01-30, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители на 2 май 2018 г.
Гласували 138 народни представители: за 90, против 40, въздържали се 8.
На първо четене е приет Законът за кредитните институции. (Шум и реплики от ГЕРБ. Народният представител Вежди Рашидов иска думата.)
Извинете, не забелязах.
Заповядайте, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, предлагам Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията да се обсъди като точка три от дневния ред. Предлагам процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Тоест предлагате промяна на дневния ред за днешното заседание?
Има ли обратно предложение? Чухме процедурата. Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Вежди Рашидов, за промяна в дневния ред на днешното заседание.
Гласували 135 народни представители: за 110, против 2, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Още една процедура – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
След като приехме процедурното предложение за промяна в Програмата за работата на Народното събрание, правя предложение: сегашната точка пета – Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изисквания за легализация на чуждестранни публични актове, да стане точка четвърта от Програмата, тоест да бъде обсъдена веднага след точката – Първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, с вносители Вежди Рашидов и група народни представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
С проведеното гласуване Законопроектът за изменение на Закона за радиото и телевизията стана точка трета от днешния дневен ред.
За точка четвърта предлагате Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискванията за легализация на чуждестранни публични актове – досегашната точка пета.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 120 народни представители: за 89, против 11, въздържали се 20.
Предложението е прието.

Преминаваме към разглеждане на точката от дневния ред по реда, предложен от народния представител Вежди Рашидов:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Вносители – Вежди Рашидов и група народни представители.
Кой ще ни запознае с доклада?
Заповядайте, госпожо Саватева, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-31, внесен от Вежди Рашидов, Станислав Иванов, Емил Димитров, Тома Биков, Евгени Будинов, Иво Христов и Данаил Кирилов на 3 май 2018 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 10 май 2018 г., беше разгледан Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-31, внесен от Вежди Рашидов, Станислав Иванов, Емил Димитров, Тома Биков, Евгени Будинов, Иво Христов и Данаил Кирилов на 3 май 2018 г.
Законопроектът от името на вносителите беше представен от народния представител Тома Биков.
Съветът за електронни медии се състои от петима членове, трима от които се избират от Народното събрание, а двама се назначават от Президента на Републиката за срок от шест години.
Целта на предлаганото законодателно изменение е отмяна на разпоредбата, предвиждаща решението на Народното събрание и Указът на Президента за избиране, съответно назначаване на членовете на Съвета за електронни медии да влизат в сила едновременно. На практика съществува разминаване във времето на встъпване в длъжност на членовете от квотата на Народното събрание и квотата на Президента.
Съветът за електронни медии не е мандатен, а постоянно действащ орган, чийто състав се обновява през различен период от време в зависимост от квотата, от която са съответните членове. Отпадането на ал. 2 на чл. 24 от Закона за радиото и телевизията ще премахне съществуващото противоречие между нормите и ще осигури възможност за встъпване в длъжност на членовете на регулатора от момента на влизане в сила на акта за техния избор или назначаване.
Законопроектът е придружен с предварителна оценка на въздействието, не изисква допълнителни финансови средства, няма да доведе до изменение и допълнение на други нормативни актове.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 16 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-31, внесен от Вежди Рашидов, Станислав Иванов, Емил Димитров, Тома Биков, Евгени Будинов, Иво Христов и Данаил Кирилов на 3 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Представяне от вносител – заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законопроектът за изменение на Закона за радиото и телевизията предвижда отпадане на разпоредбата, отнасяща се за решението на Народното събрание и Указа на Президента за избирането, съответно назначаването на членовете на Съвета за електронни медии да влизат в сила едновременно.
На практика съществува разминаване във времето на встъпване в длъжност на членовете от квотата на Народното събрание и квотата на Президента. Отпадането на ал. 2 на чл. 24 от Закона за радиото и телевизията ще премахне съществуващото противоречие между нормите и ще осигури възможност за встъпване в длъжност на членовете на Съвета за електронни медии от момента на влизане в сила на акта за техния избор или назначаване.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание към Законопроекта е приложена и предварителна оценка на въздействието. Изменението на Законопроекта не изисква допълнителни финансови средства.
Само ще допълня, че и в Комисията практически нямахме дебат по Законопроекта – всички колеги го подкрепиха. Накратко казано, той е свързан с встъпването в длъжност на членовете на СЕМ и сега предстои да се извърши такава ротация от квотата на Президента. Ако не приемем този закон, вероятно ще има забавяне, както се случи и с члена на Съвета за електронни медии Бетина Жотева, която след излъчването й за член на СЕМ престоя една година, в която чакаше парламентът да излъчи своята квота, за да може да заеме позицията си.
От друга страна, това практически ще преустанови и заведено дело в Конституционния съд, което предстои да бъде решавано. Ние ще премахнем, бих казал, и това конституционно неудобство. Призовавам Ви да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Биков.
Откривам разискванията по внесения законопроект.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Искам да заявя подкрепата си към този законопроект не само като вносител, бих казал, и като предходен вносител, тоест и в исторически аспект.
Законопроектът беше внесен в този му вид преди около година и половина, защото действително назад във времето чисто исторически е възникнал проблемът с уравняване на мандатите по двете квоти – парламентарната и президентската, в регулаторния орган СЕМ.
Нормата, която се посочва понастоящем, е приложена един-единствен път, но след това причинява главно законодателна вреда по отношение на публичните процедури за избор на членове на СЕМ както от парламентарната, така и от президентската квота.
Колегата Биков Ви разказа за случая с предходния избор, тоест назначаване от квотата на Президента на Републиката. Наистина показателен случай, в който определен член на регулаторния орган не можа да встъпи повече от една година заради противоречиви тълкувания.
Съобразяваме и обстоятелството, че Президентът на Републиката е поискал ревизия от Конституционния съд по този въпрос и смятаме, че тази ревизия е поискана основателно.
Виждам, че колегите от парламентарните групи нямат спор по този въпрос и по тази причина ограничавам настоящото изказване. Аз лично ще гласувам „за“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Закривам разискванията по Законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-31, внесен от Вежди Рашидов и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, госпожо Саватева.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура – да приемем и на второ гласуване Законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Диана Саватева.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА:
„ЗАКОН
за изменение на Закона за радиото и телевизията
Параграф единствен. В чл. 24 ал. 2 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона и текстът на параграф единствен, както беше представен от народния представител Диана Саватева.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.

Преминаваме към четвърта точка от Програмата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ИЗИСКВАНЕТО ЗА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ АКТОВЕ.
Доклад на Комисията по външна политика – заповядайте, господин Адмирал.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 802-02-11, внесен от Министерския съвет на 23 април 2018 г.
На заседание, проведено на 9 май 2018 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, внесен от Министерския съвет.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник министъра на външните работи господин Юрий Щерк.
Предлаганите допълнения въвеждат децентрализиране на извършването на заверки с „апостил“ на документи, издавани от общинските администрации, чрез възлагане на тези функции на областните администрации. По този начин ще се постигне подобряване на административното обслужване и намаляване на административната тежест при извършване на удостоверяване на документи с „апостил“.
При сега действащата нормативна уредба дейностите по заверка с „апостил“ на документи, издавани от общинските администрации, се извършват от Министерството на външните работи. Възлагането на тези функции на областните администрации би спестило време и средства на гражданите, които живеят извън София.
С предлаганите допълнения всяка от 28-те областни администрации ще поеме извършването на заверката с „апостил“ на документи, издавани от общинските администрации в съответната област. На практика възлагането на тези функции на областните администрации няма да доведе до съществено допълнително натоварване на служителите във всяка от областните администрации.
За изпълнението на тези функции от областните администрации съществуващият специализиран софтуер за заверки с „апостил“, ползван от Министерството на външните работи, ще бъде надграден и внедрен в областните администрации.
За да станат областните администрации компетентен орган, който извършва заверка с „апостил“, следва да се направи допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 2013 г.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 16 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 802-02-11, внесен от Министерския съвет на 23 април 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Манушев.
Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление ще представи господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 802-02-11, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 3 май 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 802-02-11, внесен от Министерския съвет на 23 април 2018 г.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на външните работи, на Националното сдружение на общините в Република България и на Националната асоциация на председателите на общинските съвети в Република България.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Николай Ванчев – началник на отдел „Консулско-правни въпроси, ЕС и Шенген“, дирекция „Консулски отношения“ в Министерството на външните работи. С предлаганите допълнения в Закона се създава възможност за децентрализиране на извършването на заверки с „апостил“ на документи, издавани от общинските администрации, като тези функции се възлагат на областните администрации. По този начин се подобрява административното обслужване и се намалява административната тежест, тъй като досега тези заверки се извършват от Министерството на външните работи.
От страна на представителите на Националното сдружение на общините в Република България и на Националната асоциация на председателите на общинските съвети бе изразена подкрепа за предложените промени.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха единодушно предложените промени.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – със 17 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 802-02-11, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, № 802-02-11, внесен от Министерския съвет.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Заповядайте, уважаеми господин Манушев, за процедура.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на второ гласуване току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Манушев.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Адмирал.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Уважаеми господин Председател, предлагам за второ гласуване:
„ЗАКОН
за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове
§ 1. В декларацията по чл. 6, ал. 1 след думите „и неговите звена“ се поставя запетая и се добавя „областните администрации – за документи, издавани от кметовете и общинските администрации“.
Заключителна разпоредба
§ 2. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Закона, текста на § 1, наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“ и § 2 като текст, представени от адмирал Манушев.
Гласували 108 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 7.
Предложението се приема.

Продължаваме със следващата точка от Програмата:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИВАТИЗАЦИЯТА И ПЛАНИРАНАТА ПРОДАЖБА НА ДРУЖЕСТВАТА НА ЧЕЗ ГРУП В БЪЛГАРИЯ И ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА.
Вносител е Временната комисия.
Заповядайте за процедура.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Колеги, предлагам да приемем удължаване на времето за работа на Народното събрание до изчитане на Доклада на Временната комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Тогава, господин Председател, ще направя още едно процедурно предложение: с оглед това, че дебатите по съществото на Доклада ще останат за утре, дали може утре да започнем с него, защото по седмичната програма точка седем е записана като първа, а няма логика да направим Доклада днес, а дебатът утре да бъде след седма точка.
Предлагам разискванията по Доклада и приемането на Проекта за решение да бъде първа точка от Програмата за утрешния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Друго предложение? Няма.
Ще подложа на гласуване процедурното предложение за удължаване на времето на заседанието до изчитане Доклада на Временната комисия.
Гласували 110 народни представители: за 34, против 8, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Жельо Бойчев.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Бойчев, да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за дейността на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България
Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България бе създадена с решение на Народното събрание на 14 март 2018 г. със срок на действие един месец.
С оглед краткия срок за работа и предвид предмета на възложените задачи Комисията концентрира своята работа в две основни направления:
1. Приватизация на мажоритарния дял в капитала на електроразпределителните дружества в Западна България, проведена през 2003 – 2005 г., и последваща приватизация на миноритарните дялове на държавата в капитала на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД, проведена през 2012 г., и проведения следприватизационен контрол, както и степента на изпълнение на целите на приетата през 2003 г. Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества.
2. Изясняване на всички обстоятелства относно планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп България: информация за купувача; какъв е произходът на средствата, с които се предвижда да бъде реализирана сделката; какви са били действията на българските институции с оглед на техните законови отговорности.
В тази връзка за периода от създаването си до настоящия момент Комисията проведе пет заседания, на които бяха изслушани представители на Министерството на финансите, Министерството на енергетиката, главният прокурор на Република България, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Комисията за енергийно и водно регулиране, Конфедерацията на независимите синдикати в България, КТ „Подкрепа“ и „Инерком България“ ЕАД. На заседанията бяха представени наличните данни и бе изискана допълнително информация и становища от компетентните държавни органи, финансови институции и лица, имащи пряко отношение към предмета на работа на Комисията.
Приватизацията на мажоритарния дял в капитала на електроразпределителните дружества в България, проведена през 2003 – 2005 г., и последваща приватизация на миноритарните дялове на държавата в капитала на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД, проведена през 2012 г.
Фактическа обстановка
Обект на анализ на Временната комисия към Народното събрание са дружествата „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – собственик и оператор на електроразпределителната мрежа на площ от около 35% от общата територия на страната и с 40% от общото население, и „ЧЕЗ Електро България“ АД – доставчик на електрическа енергия на същите потребители от същата територия. Дружествата на ЧЕЗ притежават активи с критично значение за националната сигурност. Те отговарят за сигурността на доставките с електрическа енергия в Западна България.
В подкрепа на обективността на изводите в Доклада се включват илюстративни цитати от изисканите и предоставени документи в Комисията, подробно описани в Приложение № 2 към Доклада.
Стратегията за приватизация на разпределителните дружества в Република България е приета с Решение на Министерския съвет от 11 юни 2003 г. Характерно за този период е, че България е изправена пред редица сериозни предизвикателства в енергетиката, породени от обективни обстоятелства, но и от забавянето на реформите в сектора.
Стремежът към своевременно възприемане на европейските изисквания и практики е част от текущия по това време процес на преговори на България за присъединяване към Европейския съюз. Привеждането на нормативната база в съответствие с тези изисквания е от съществено значение за изхода на този процес.
С приетия през 2003 г. Закон за енергетиката се цели продължаване на реформата в сектора, като се отчита, че една силна законодателна рамка ще помогне да се привлекат чуждестранни инвеститори, които биха намалили енергийните разходи на домакинствата и биха подобрили ефективността и надеждността на снабдяването.
От днешна перспектива поставянето на енергийния сектор в България на пазарна основа, както и посоката, в която той се развива, са в съответствие с енергийната политика на ЕС. Същевременно трябва да се признае, че в сферата на естествените монополи, при които липсва реална конкуренция, самоцелното либерализиране на сектора не води до еднозначно положителни резултати. Тогавашното правителство се придържа към курс на ускорена приватизация, предвид тезата, че държавата е неспособна да управлява предприятията си като грижовен стопанин. Правителствените действия по преструктуриране на енергетиката са донякъде прибързани. Държавата се лишава от възможности за осъществяване на контрол с оглед защита на обществените и националните интереси. Неприемливо е да се приеме, че друга държава собственик на електроразпределителни дружества може да се справи по-добре с тази дейност от българската страна, и защо България предоставя важни за националната сигурност и за сигурността на снабдяването активи на чужда държава. В краткосрочен план тези действия имат положителен, предимно финансов ефект, но в дългосрочен план те провокират негативни последици за страната.
Първият етап на раздържавяване на електроразпределителните дружества е описан и мотивиран в двете стратегии – Енергийната и Стратегията за приватизация, свързани в логическа последователност. Енергийната стратегия на Република България от 2002 г. дефинира приватизацията като единствено логично средство, с което се постигат правителствените приоритети и съответните принципи в европейското законодателство относно електроенергийния сектор. Приватизацията се сочи като единствен източник на финансови средства, необходими за реновиране и разширяване на съществуващата електроенергийна инфраструктура. Накратко: приоритет на правителството от 2002 г. е бърза приватизация.
От прегледа на Енергийната стратегия от 2002 г. могат да се направят следните констатации: Въпреки негативната оценка, не е направен опит да се коригира наследената от 1999 г. практика преструктурирането да се извършва в условията на развиваща се нормативна среда. Обратно, тя се затвърждава, независимо от признанието, че противоречи на световната практика и опит от успешна приватизация.
В стремежа си да се отдръпне в полза на частните интереси държавата се лишава от правомощията си да защитава обществения интерес в критични ситуации. Основното внимание на Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България от 2003 г. е да аргументира приватизацията. Правителствените цели в нея са много общо формулирани и не показват заинтересованост към бъдещето на енергетиката и защита на държавния интерес. На това основание е трудно да се приеме, че те са добре обмислени и подчинени на визията за бъдещето на отрасъла. Посланието е, че те могат да се постигнат единствено с приватизация. Може да се каже, че към 2003 г. правителството няма очаквания за резултати или стратегическо позициониране на българската енергетика в дългосрочен хоризонт. Целите се подчиняват на инструмента за тяхното постигане, вместо обратното: „Основна цел на Приватизационната стратегия е да привлече силни и опитни стратегически инвеститори, които да инвестират и управляват ЕРД дългосрочно.“ – цитат от страница 9 на Стратегията.
Вторият пункт, най-общо казано, обектът на приватизацията е оформен според очакванията на инвеститорите. Електроразпределителните дружества се окрупняват в по-големи бизнес единици по начин, който ги прави привлекателен за по-големите инвеститори. Дружествата на ЧЕЗ са правоприемници на така наречения пакет „Западна България“. Всъщност седемте електроразпределителни дружества влизат общо в три по-големи бизнес единици.
Пакетът „Западна България“ се простира върху 35% от територията, на която живее 40% от населението на страната, и притежава 40% пазарен дял. За сравнение пакетът „Североизточна България“ е с площ 25% от територията, а населението му е 25% от това на страната. Пакетът „Западна България“ е най-големият в страната. Той обхваща икономически най-активните региони. Пакетът „Западна България“ е несъразмерен и по-голям в сравнение с останалите. Следователно отговорността на инвеститора на този пакет пред българските потребители е относително по-голяма.
Третият пункт е, най-общо казано, големината на акционерните дялове на електроразпределителните дружества, които инвеститорите придобиват, както и свързаните с това въпроси. Искането на инвеститорите е да притежават управленския, оперативния и финансовия контрол. То се удовлетворява – на приватизация подлежи мажоритарният пакет от акциите, а държавата запазва миноритарния.
Без повече аргументи Стратегията предлага да се продадат 67% от акциите на дружествата. Оставането на златната акция също се премахва предварително. Без да се оспорват мотивите за приватизация на електроразпределителните дружества, така подбраните предварителни условия небалансирано дават предимство на кандидат-купувача – чужд инвеститор, пред тези на продавача в лицето на държавата. Този начин на разпределение на правомощията и отговорността в полза на стратегическия инвеститор предварително поставя държавата в по-неблагоприятната позиция. Оттеглянето и лишаването от възможността държавата активно да участва в електроразпределителните дружества след приватизацията са в ущърб на обществените интереси.
Последният, вероятно най-важен пункт, е профилът на целевите инвеститори. С увереност може да се потвърди, че квалификационните критерии за подбор са достатъчно високи, така че да гарантират надеждно опериране и управление на електроразпределителния сектор. Канят се инвеститори, които вече имат опит в сектора и от които се очаква да продължават да развиват предприятията в електроразпределителния подсектор, и които имат възможност да привличат средства от финансовите пазари за капиталови вложения. Критериите към кандидатите за инвеститори на електроразпределителните дружества са следните:
1. Обемът продадена електроенергия, на база данните от предходната на конкурса година, трябва да е минимум 7 000 ГВч.
2. Собственият капитал, на база счетоводни данни, да е не по-малък от 700 млн. евро или техен еквивалент.
3. Средносрочният или дългосрочен кредитен рейтинг на кандидатите следва да е тип „инвестиционен“ – „ВВВ-“ според „Стандарт енд Пуърс”, или неговият еквивалент според другите кредитни агенции. Ако кандидатът няма кредитен рейтинг, той следва да представи безусловна банкова гаранция или удостоверение от приемлива търговска банка, че неговата кредитоспособност съответства на „инвестиционния“ кредитен рейтинг.
4. Необходим е опит на либерализиран електроенергиен пазар.
Критериите са строги, с високо ниво на допускане на кандидатите, което предпазва от възможността да се включват малки или неопитни в сектора кандидати. За сравнение, годишните обеми продадена електроенергия след 2009 г. от дружествата на ЧЕЗ е в порядък на 5000 – 5500 ГВч.
Може да отбележим, че предстоящата сделка между ЧЕЗ и „Инерком” по същество не се съобразява и не изпълнява тези заложени изисквания в Стратегията за приватизация. Фирма „Инерком България“ не отговаря на нито един от тези критерии.
Според Министерството на финансите очакваният размер на ефективните приходи от приватизация през 2005 г. е 693 200 000 евро.
ЧЕЗ Груп купува 67% от пакета „Западна България“ за 550 млн. 566 хил. 145 лв. Цената на една акция възлиза на 4 262,14 лв.
От прегледа на приватизационната стратегия могат да се направят следните констатации: Стратегията е бедна откъм визия за развитие на електроразпределителния подсектор на енергийната индустрия. Правителствените цели са изключително общо формулирани и не подсказват нито конкретни очаквания, нито очаквана бъдеща позиция на страната по отношение на електроенергията. Концепцията на документа се съсредоточава върху изпълнението на приватизацията. По отношение баланса на правомощията в бъдещото приватизирано електроразпределително дружество, то продавачът-държава е в по-неблагоприятното положение. Държавата доброволно се оттегля от управлението на електроразпределителните дружества и поставя начало на процес на пълно раздържавяване на дейността по електроразпределение. Това поражда низ от рискове, които засилват уязвимостта на подсектора от външни неблагоприятни влияния. Следва да се подчертае, че известна компенсация за неблагоприятното състояние, в което е поставена държавата, са високите критерии към инвеститорите и позоваването на правомощията на регулатора. Целта на Стратегията – да се осигурят бюджетни приходи от приватизацията, е частично изпълнена. Нетните приходи, които българската държава получава, са 546 млн. 133 хил. 997 лв.
Вторият етап на раздържавяване на електроразпределителните дружества е осъществената продажба на остатъчното количество акции на държавата на Българската фондова борса.
Продажбата на остатъчния държавен дял в дружествата на ЧЕЗ се осъществява през 2012 г. – 8 години след първоначалната приватизация. Приема се за аргумент възможността, оставена от Приватизационната стратегия от 2003 г. – държавата да има право да продава акциите си по свое усмотрение.
За този етап на раздържавяване са важни два ключови пункта, като и двата са в сериозно противоречие с добрите практики.
Първо, допуснато е решението за продажбата на остатъчните акции на държавата да не е взето с акт и решение на Министерския съвет, независимо че става въпрос за окончателното оттегляне на държавата от електроразпределителния сектор. През 2010 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма и министърът на финансите считат за целесъобразно остатъчният държавен дял в електроразпределителните дружества да бъде предложен за продажба през „Българска фондова борса“ АД и средствата от продажбата да останат на разпореждане на „Държавната консолидационна компания“ ЕАД – София, с единствен мотив, че като миноритарен акционер държавата не може да налага решения относно дейността и инвестиционната програма на ЕРД.
Първата половина на 2011 г. протича, най-общо казано, в подготовка на продажбата на държавния дял на Българската фондова борса.
Анализът показва следното:
На 2 ноември 2011 г. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма иска разрешение от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за намаление на държавния дял.
На 8 ноември 2011 г. Изпълнителният съвет на Агенцията взима положително решение и дава това разрешение.
На 29 ноември 2011 г. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма взима решение и дава съгласие да се внесе непарична вноска от името на държавата в капитала на Държавната консолидационна компания в размер, равен на сбора на остатъчните акции в дружествата на ЧЕЗ.
На 8 декември 2011 г. Съветът на директорите на Държавната консолидационна компания взима решение за приватизация на акциите на двете дружества на ЧЕЗ, „предвид решенията на министъра на икономиката и туризма“ приватизацията да се осъществи от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и постъпленията от приватизацията да останат на разпореждане в дружеството. Като представя протокола от заседанието си, Държавната консолидационна компания моли Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за съгласувателни действия по въпроса с постъпленията. На следващия ден – 9 декември 2011 г., Министерството взема решение, според което разрешава на Държавната консолидационна компания да направи продажбата, дава съгласие Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол да осъществи продажбата през Българската фондова борса и приходите от приватизацията да останат собственост на Държавната консолидационна компания.
През 2010 г. „ЧЕЗ Електро“ АД изплаща 43 млн. 433 хил. лв., а „ЧЕЗ Разпределение“ АД – 81 млн. 45 хил. 408 лв. дивиденти, като държавата сумарно получава 33% от участие в двете дружества – 41 млн. 77 хил. 875 лв.
От продажбата на акциите си в ЧЕЗ през 2012 г. държавата получава 114 млн. 995 хил. 385 лв. срещу 550 млн. 566 хил. 145 лв., получени от първия етап на приватизацията през 2004 г.
След систематизиране на фактите и данните около продажбата на остатъчните акции на борсата могат да направят следните констатации:
Продажбата на остатъчните дялове на държавата в дружествата на ЧЕЗ е направена, въпреки че възвръщаемостта на капитала е сравнително добра и доближава средните нива на депозитните лихви през 2012 г. от 5,5% до 6%.
С продажбата на остатъчния дял държавата губи възможността да участва със свои представители в управителните и надзорните органи на електроразпределителните дружества.
Избраният подход не е съобразен със Закона за приватизация и следприватизационен контрол, а именно чл. 8, ал. 1, съгласно който паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на търговските дружества се внасят и отчитат в полза на централния бюджет и се разпределят изцяло в полза на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.
В този случай Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, след съгласуване очевидно с Министерството на финансите, разпорежда средствата да останат на разпореждане в Държавната консолидационна компания. Ефектът за бюджета е, че към онзи момент 80% от печалбата на държавните предприятия се внасят в държавния бюджет. Това действие е направено заради огромния бюджетен дефицит за 2011 г. в размер на 1 млрд. 488 млн. лв. или 2% от БВП и най-вече този за 2010 г. от 2 млрд. 822 млн. лв. или 4% от брутния вътрешен продукт на страната.
Следва да се изтъкне, че през 2004 г. цената на 67% от акциите на електроразпределителните дружества е 550 млн. 566 хил. 145 лв. Това екстраполира стойност на 100% от акциите към 2004 г. от 821 млн. 740 хил. 515 лв.
През 2011 г. цената на остатъка от 33% от акциите е 114 млн. 995 хил. 385 лв.. Като екстраполираме стойността на 100% от тях, се получават 348 млн. 470 хил. 864 лв. или 2,4 пъти по-ниска от първоначалната. Предвид факта, че през 5-годишния период на следприватизационен надзор до 2008 г. няма нарушения, е логично да се предполага, че предприятието е извършвало инвестиции, които увеличават, а не намаляват стойността на неговите акции.
Начинът, по който се взема решението за продажба, е икономически нецелесъобразен и необоснован.
Третият раздел от доклада е: изясняване на всички обстоятелства относно планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп България, обстоятелства, свързани с продажбата.
По този въпрос Комисията се опита да изясни всички обстоятелства относно планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България, включително информация за купувача, какъв е произходът на средствата, с които се предвижда да бъде реализирана сделката, и какви са били действията на българските институции с оглед на техните законово делегирани отговорности.
Относно информацията за купувача. Комисията на 27 март 2018 г. проведе закрито заседание, на което бяха изслушани представителите на Държавната агенция „Разузнаване“ и Държавната агенция „Национална сигурност“. По искане на Комисията беше предоставена информация от извършените проверки на лицата – страни по сделката. След това бе изискана допълнителна информация от специалните служби относно източниците на финансиране на сделката, включително и наличните данни за участието на лицето Никола Молчан в сделката. Получените отговори от Държавната агенция „Национална сигурност“, Държавната агенция „Разузнаване“ и Служба „Военна информация“ са обобщени в Приложение № 1 с гриф „поверително“.
На 3 април 2018 г. главният прокурор на Република България представи пред Комисията справка относно образуваните преписки и досъдебни производства, касаещи „Инерком България“ ЕАД, както и представляващите ги физически лица.
Главният прокурор обобщи, цитирам: че „срещу лицата няма и не се водят каквито и да е преписки и дела“. Тоест всичко, което е изложено, е в резултат на търсене в електронната информационна система по показателя „име на физическо лице“.
Имената на лицата се появяват при търсенето в унифицираната информационна система, защото по тези преписки и дела те са били страни по лизингови договори. Предмет на разследване в случая и сигналите, които са отправени до нас, касаят основно действията на мениджмънта на поделението на австрийското дружество тук, в България. Сигналите на управляващите дружеството в Австрия касаят осъществени от този мениджмънт безстопанствени действия и действия по сключване на определено неизгодни договори, в резултат на което са били нанесени вреди, най-общо казано, на имуществото на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“. Така че имената на Гинка Върбакова и Славчо Върбаков, както и имената на дружества, които Върбаков управлява, на практика са свързани със статута им като страни по такъв лизингов договор. Но престъпната дейност, която се проверява, ако такава съществува, е на лицата, които са управлявали поделението на австрийското дружество или неговото дъщерно дружество тук, в България.
Според данните по отношение на организирана престъпна група за данъчни престъпления спрямо господин Върбаков е било повдигано обвинение. Впоследствие е осъществено прекратяване от наблюдаващия прокурор и това е станало на 10 февруари 2014 г. Прекратяването е осъществено само спрямо него, за останалите членове на групата е внесен обвинителен акт в специализирания съд от специализираната прокуратура.“
След изслушването на главния прокурор бе поискана справка от информационния масив на Прокуратурата за следните още 25 фирми, в които участие имат Гинка и Славчо Върбакови.
Така също бе поискана и изпратена справка от Софийската градска прокуратура относно проверки и досъдебни производства срещу лицето Никола Молчан – намира се в Приложение № 2, т. 16.2.
В заключение можем да обобщим, че срещу собственика на „Инерком България“ ЕАД – госпожа Гинка Върбакова, и съпруга й Славчо Върбаков в момента не се водят дела. Същевременно имената им се споменават в множество преписки, образувани от различни поделения на прокуратурата по сигнали за престъпления от общ характер, засягащи пряко или косвено тяхната дейност.
Произход на средствата, с които се предвижда да бъде реализирана сделката. По този въпрос Комисията концентрира работата си на основа на постъпилия от министър-председателя в Секретното деловодство на Народното събрание на 27 февруари 2018 г. документ, цитиращ източниците за финансиране на сделката от страна на „Инерком България“. В писмен въпрос до господин Борисов бе поискана информация за източника на предоставения от него документ. В своя отговор господин Борисов информира, че цитирам: „внесеният от него в Народното събрание документ е предоставен на електронната поща на съветник в кабинета му от чешката страна с уточнението, че това е обобщение на публикуваната в чешките медии информация.“
За изясняване на този въпрос Комисията изпрати запитвания до следните банки.
От Българска банка за развитие бе поискана кореспонденцията на банката с „Инерком България“ ЕАД относно поети финансови ангажименти, включително издадени писма и банкови гаранции във връзка с финансирането на сделката за придобиване на активите на ЧЕЗ Груп в България.
От Първа инвестиционна банка и УниКредит Булбанк бе поискана информация дали от тяхна страна имат поети финансови ангажименти, включително издадени писма и банкови гаранции във връзка с финансиране на сделката за придобиване на активите на ЧЕЗ Груп в България от „Инерком България“ ЕАД.
От отговора на Първа инвестиционна банка става ясно, че е водена кореспонденция за евентуалното участие на банката във финансирането на „Инерком България“ за покупката на дружества на ЧЕЗ в България. Били са уведомени, че на 30 ноември 2017 г. „Инерком България“ е предпочетен кандидат-купувач на дружествата на ЧЕЗ на основание на обвързваща оферта на кандидата от 15 август 2017 г.
На 19 декември 2017 г. Банката издава писмо за подкрепа, с което заявява интерес за финансиране на сделката до размер на 80 млн. евро. Обсъждано е и издаването на банкова гаранция пред ЧЕЗ по договора за покупко-продажба на акциите, но такава не е издавана.
В своя отговор господин Левон Хампарцумян – главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“ АД, твърди, че исканата от Комисията информация представлява „професионална тайна“ и вече е предоставена на Българската народна банка – управление „Банков надзор“.
В отговора от „Българската банка за развитие“ АД се заявява, че тя не е участвала във финансирането, независимо от инструмента, съответно не е поемала ангажименти за финансиране на „Инерком България“ ЕАД или свързани с него лица за придобиването на българските активи на ЧЕЗ Груп.
Единствената кореспонденция на Българската банка за развитие с „Инерком България“ ЕАД се ограничава до писмо от 12 януари 2018 г. относно разглеждане на възможността за рефинансиране на отпуснатия от Европейска банка за възстановяване и развитие банков кредит на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД във връзка с намерението на дружеството да придобие на българския пазар бизнеса на ЧЕЗ.
По отношение на исканото от Комисията писмо, включително и други издадени писма по сделката, от Банката ни уведомяват, че това представлява „професионална тайна“ по смисъла на Закона за кредитните институции.
След тези незадоволителни отговори Комисията отправи запитване и до Българска народна банка относно участието на български банки във финансирането на тази сделка. В получения отговор Комисията бе уведомена, че „Българска народна банка е извършила проучване на намеренията на български банки за участие във финансирането на разглежданата от Вас сделка. В хода на това проучване не са установени нарушения на нормативните правила за осъществяване на банкова дейност.
Моля също така да имате предвид, че съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за кредитните институции информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него, е професионална тайна, която не представлява служебна тайна и може да бъде предоставяна само по реда и условията, посочени в чл. 64 от същия закон“.
Комисията повторно изиска от Българската банка за развитие да бъде предоставено издаденото от банката писмо на 12 януари 2018 г. до „Инерком България“. Въпреки публичните уверения на министъра на икономиката в качеството му на принципал на Българската банка за развитие, че ще разпореди това писмо да бъде предоставено на Комисията, до изготвянето на настоящия доклад не е получен отговор.
На проведеното заседание на комисията на 17 април 2018 г. госпожа Милена Стоева – председател на Съвета на директорите на „Инерком България“, заяви че „по отношение на финансирането нещата се движат сравнително организирано. Водят се разговори с банките за самото финансиране, които напредват. Ключовият момент е решението на Комисията за защита на конкуренцията, тъй като преди това нищо не може да се случи окончателно, тъй като и банките, които ще финансират, също биха искали да се запознаят с едно такова решение. На 14 март 2018 г. сме внесли в Комисията за защита на конкуренцията искане за концентрация. Предоставили сме цялата информация на Комисията. Тя, предполагам, вече работи и в законоустановените срокове ще излезе с решение, което всички очакваме“.
Въпреки всички опити и събраната надлежно информация, Комисията не успя да установи какъв е източникът на финансиране на предстоящата сделка. По същество ни бе отказано съдействие от страна на Българска народна банка, УниКредит Булбанк и Българска банка за развитие с аргумента, че исканата от нас информация представлява „професионална тайна“. Това поставя редица конституционни въпроси за самото място и роля на Народното събрание.
Въпреки конфиденциалността на тези частноправни взаимоотношения, общественият интерес би следвало да налага пълна прозрачност по този въпрос. Без яснота от къде е финансирането и как е обезпечено, не можем да бъдем сигурни кой ще бъде крайният собственик на този обществено важен актив. Запитаните банки не отричат, а се оправдават и извиняват с „професионална тайна“. От това може да се направи извод, че информацията за ангажирането им в процеса за закупуване на активите на ЧЕЗ от „Инерком България“ е вярна. Странната потайност за това предизвиква само съмнения и спекулации. Без отговора на тези въпроси не можем да бъдем сигурни кой ще бъде действителният купувач на активите на ЧЕЗ в България. Международната практика показва, че обикновено банките, предоставящи финансиране за сделки от такъв мащаб, са горди с това, че участват в сделките и не се притесняват да го оповестят. Участията им в такива сделки носят само позитиви.
Действията на българските институции с оглед на техните законови отговорности
Министерски съвет
От страна на Комисията бе отправена покана към министър-председателя за изслушване на заседание. Господин Борисов отказа да се яви пред Комисията лично, а в писмения отговор до нас заяви: „He мога да коментирам детайли по сделката, свързана с придобиване на активите на ЧЕЗ Груп България, защото моите изявления в конкретния случай биха могли да окажат влияние на арбитражното дело, водено от ЧЕЗ срещу Република България, което не е приключило. За да получите необходимата информация, на заседанието, което организирате, ще присъства министър Владислав Горанов. Министерството на финансите осъществява процесуалното представителство на българската държава пред чужди юрисдикции, включително в международните арбитражни производства“.
Въпросите, поставени пред министъра на финансите, бяха: защо беше поискана оставката на министъра на енергетиката; отправяно ли е предложение от чешка страна за обратно изкупуване на дяловете; защо едно правителство решава да продаде 33% от ЧЕЗ, а след обявяването на сделката тази позиция коренно се променя и се заяви, че държавата ще участва в тази сделка? Информация бе поискана и относно това как и по какъв начин е планирано да се реализира евентуалното участие на държавата в тази сделка.
В отговор на тези поставени въпроси министърът на финансите заяви: „Предвид обществената реакция и поставените многобройни въпроси след информацията за продажбата на активите и предприятията на ЧЕЗ в България се е провела среща при министър-председателя по темата с госпожа Гинка Върбакова.
На тази среща ние заявихме, че сме готови на онзи етап в отговор на обществените очаквания и на политическите претенции на отделни партии, на народни представители и експерти, че българската държава трябва да се намеси в тази сделка, въпреки ясното разбиране, че сме правова държава и има ясно установени отговорности, институции, правила и процедури. Ние проведохме тази среща и се разделихме с госпожа Върбакова с уговорката, че тя ще проведе разговор с чешката страна – дали чешката страна е готова да допусне българската държава за участие в подобна сделка.
Това, което обаче искам да Ви заявя – това е консолидирана позиция на всички участници в тогавашната среща, че ние не смятаме, въпреки обществения интерес, че това е методът за защита на интересите на българските граждани, тоест включително и на българската държава в една подобна сделка.
Оставаме с разбирането, че имаме достатъчно механизми от гледна точка на законодателно равнище и от гледна точка на регулаторно, и съществуващи държавни органи, които регулират конкуренцията и енергийния пазар, и не е необходимо българската държава да придобива и да участва по какъвто и да било начин в тази сделка. Заявявам категорично, че българската държава няма намерение по какъвто и да било начин да участва в придобиването частично или изцяло в стартиралата и неприключена сделка по оформянето на собствеността на активите на ЧЕЗ на територията на Република България“.
На изпратен от Комисията писмен въпрос дали са водени разговори с представители на чешкото правителство или ЧЕЗ за обратно изкупуване на активите на ЧЕЗ в България, господин Борисов заявява: „не са водени разговори с представители на чешкото правителство или на ЧЕЗ за обратно изкупуване на активите им в България“.
Същевременно на същия въпрос в писмен отговор от страна на ЧЕЗ се твърди, че „от 2013 г. насам, в период на управление на всяко правителство, представители на ЧЕЗ Груп многократно са предлагали на различни представители на Република България евентуална продажба на българските дружества, притежавани от ЧЕЗ Груп. Република България не изрази положителен интерес към сделката“.
От изнесената информация можем да направим няколко констатации.
По отношение на сделката нямаше официална позиция на правителството, въпреки това министърът на енергетиката Теменужка Петкова подаде оставка, която след това не беше приета.
Бе проведена среща между министър-председателя и двама министри от правителството с госпожа Върбакова, след която правителството обяви желанието си да остане страна по сделката и да придобие част от активите на дружеството. Съвсем безапелационно госпожа Върбакова веднага се отказа от една трета от активите, които иска да придобие, без да очаква нищо в замяна само вследствие на един разговор, и замина за Прага да преговаря как да стане това.
Впоследствие позицията на правителството претърпя нов обрат от 180 градуса и министър Горанов заяви, че няма никакъв интерес държавата да придобива каквато и да е било част от ЧЕЗ България.
Поради разминаванията в отговорите не става ясно дали е предлагано на българското правителство да изкупи обратно активите на ЧЕЗ в България.
Относно Комисията за енергийно и водно регулиране.
След многократни изслушвания на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране и множество зададени въпроси към него може да се обобщи следната информация.
Първи въпрос – дали са проведени регулаторни проверки на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД за периода от 2005 г. до настоящия момент?
Комисията за енергийно и водно регулиране отговоря, че ежегодно извършва проверки, както и през определени регулаторни периоди извършва и одит на лицензиантите „ЧЕЗ Разпределение България“ и „ЧЕЗ Електро България“. Заедно с това се издават и административнонаказателни постановления там, където са констатирали нередности във функционирането на тези дружества.
Няколко примера: извършването на проверка през 2009 г., когато са дадени 22 задължителни предписания със съответните срокове за изпълнение на „ЧЕЗ Разпределение България“ и „ЧЕЗ Електро България“ за изпълнение на лицензионните им задължения.
През 2013 г. е осъществен и одит на дейността на „ЧЕЗ Разпределение“.
Другата проверка е тази, която беше извършена през миналата 2017 г., когато трите разпределителни дружества, в това число и „ЧЕЗ Разпределение България“, са проверени относно изпълнение на техните инвестиционни програми. Беше констатирано отклонение, в смисъл на неизпълнение на инвестиционните програми, и съответно бяха извършени корекции на необходимите приходи на дружествата. Необходимите приходи са коригирани с близо 8 млн. лв. поради това неизпълнение, тоест те са занижени.
През 2017 г. по отношение на „ЧЕЗ Електро България“ са постъпили 190 жалби, а по отношение на „ЧЕЗ Разпределение България“ – 364. Най-често жалбите са относно отчитане на фактурирането на електрическата енергия, свързани с недоволство от качеството на енергията и услугите.
Вторият въпрос: какви актове за установяване на нарушения са съставени от Комисията за енергийно и водно регулиране и какви наказателни постановления са издавани въз основа на тях за периода от 2005 г. до настоящия момент?
Общо имуществените санкции на двете дружества лицензианти са в общ размер 14 млн. 550 хил. лв., в това число 207 са наказателните постановления, които са издадени във връзка с извършен през 2014 г. одит на дейността на „ЧЕЗ Разпределение България“, когато само за този одит са наложени имуществени санкции в размер на 4 млн. 140 хил. лв.
Следващ въпрос: има ли открити процедури за отнемане на лицензията на някое от дружествата „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД и ако има такива, кога са открити и на какъв етап са към момента?
Общо досега има три процедури за отнемане на лицензията на тези дружества.
На 19 март 2014 г. Комисията за енергийно и водно регулиране открива процедура по отнемане на издадената на „ЧЕЗ Електро България“ лицензия за дейността „Обществено снабдяване с електрическа енергия“. Процедурата за отнемане е открита във връзка със съставен акт за установяване на административно нарушение, с който е установено, че като не е платило на НЕК ЕАД своето задължение, дружеството „ЧЕЗ Електро България“ съответно е обвързало плащанията си с удовлетворяване на свои вземания от НЕК, произтичащи на други правни основания.
Такива процедури са открити тогава към трите разпределителни дружества. В резултат на това първо са изискани допълнителни документи от всяко от тези дружества, проведени са открити заседания с изслушване на представителите на дружествата, отговаряне на въпроси и изискване на становища.
През 2016 г. започва щателна проверка на представените документи, които са във впечатляващ обем. Първо е разгледана процедурата по отношение на „ЕВН Разпределение“, след 9-месечно проучване на документите тя е прекратена в средата на 2017 г.
Втората процедура, която е разгледана, е по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ и тя е завършена в края на 2017 г. В момента екип на Комисията проучва документите на „ЧЕЗ Електро“ за завършване на процедурата в рамките на тази година.
Следващ въпрос: съгласно нормата в Закона за енергетиката – чл. 53, „разпореждане с имущество, с което се осъществява дейността по лицензията, може да се извършва само в тяхната цялост след разрешение на Комисията“, счита ли Комисията, че при сделката между „Инерком“ и ЧЕЗ се осъществява разпореждане с имущество, с което се осъществява лицензионна дейност?
Отговорът на господин Иванов: „Това, което в момента се осъществява, е сделка от частноправен характер със смяна на собственика на три лицензирани дружества – „ЧЕЗ Разпределение България“, „ЧЕЗ Електро България“ и „ЧЕЗ Трейд България“. Смяната на собствеността сама по себе си не води до това, че на дружествата трябва да бъде променена лицензията или дружествата да се окажат с отнета лицензия. Когато едно дружество има нов собственик, независимо кой е той, Комисията продължава по същия начин и в същия обем да осъществява своите контролни функции, за да не допусне застрашаване на обществения интерес, осигуряване сигурност на енергийната система и доставяне на качествена енергийна услуга на бизнеса и на гражданите.
Действително чл. 21, т. 23 от Закона за енергетиката казва, че „Комисията за енергийно и водно регулиране разрешава извършването на разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност“ и текстът завършва: „от енергийното предприятие“. В момента няма разпореждане с имуществото на никое от трите дружества, които са лицензианти.
Законът постановява, че ние можем да проверяваме, ако например една част от имуществото на „ЧЕЗ Разпределение“ бъде продадено, примерно трансформаторните постове или, ако щете, подстанции. Тогава те са задължени да искат от нас разрешение и ние се произнасяме.
В тази хипотеза ако считаме, а то явно ще бъде така, че се застрашава сигурността на доставките, както и на цялата енергийна система, ние отказваме и имаме едномесечен срок, за да се произнесем по този начин.“
Този отговор се оспори от членове на Комисията. Според тях КЕВР има не само достатъчно права, но и задължения да се намеси и сега по тази сделка, но не иска.
На въпроса на членове на Комисията как се осъществява контролът по изпълнението на инвестициите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, от КЕВР се получи следния отговор:
„Има приета Методика за осъществяване на контролните правомощия на Комисията по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Съгласно Методиката текущият контрол се осъществява на основа на приети от КЕВР годишни графици за планови проверки.“
Във връзка с горепосочените разпоредби със заповед от 12 април 2018 г. е разпоредено извършването на планова годишна проверка по документи и на място на дейността на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Проверката обхваща периода 1 януари 2015 г. до 31 декември 2017 г. и предстои да бъде извършена в периода от 18 април 2018 г. до 15 май 2018 г.“
Получената от регулатора информация налага определени изводи и поставя редица въпроси пред дейността му.
На каква база се определя размерът на инвестициите за всеки следващ регулаторен период? Как се планира разширението на системата и с кого се съгласува то? По какъв начин се гарантира и удостоверява качеството на предлаганите услуги, в това число точното и навременно отчитане на консумирана електроенергия, бърза реакция при аварийни ситуации?
Установено е, че след приватизацията са възникнали проблеми, свързани с качеството на услугите, предоставяни от новия собственик, а именно: чести изключвания в мрежите за средно и ниско напрежение, големи отклонения от номиналното ниво на напрежението.
В процеса на текущо наблюдение на дружествата от страна на регулатора се установява, че те не извършват достатъчно инвестиции за ремонт и експлоатация на съоръженията на електрическите мрежи, влошено е качеството на електроснабдяването.
Може да констатираме загуба на доверие в механизма на ценообразуване вследствие на формалния подход при разглеждането на внесените от дружествата бизнес планове за съответните ценови периоди, липсата на еднозначно съответствие между нивата на инвестиции, качеството на услугите и цената на електрическата енергия за крайния потребител.
Службите за сигурност
От предоставената информация на закритото заседание на Комисията с представителите на ДАНС и Държавна агенция „Разузнаване“ става ясно, че от 2010 г. службите са регистрирали намеренията на ЧЕЗ за излизане от българския пазар. Информацията за това, водените разговори с потенциални купувачи и други интереси е предоставяна на българското правителство и други компетентни институции. По подробна информация се съдържа в Приложение № 1.
Защитата на обектите от енергийната критична инфраструктура се осъществява на базата на процедура, определена с ПМС № 181 от 20 юни 2009 г., за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност.
Анализът на казуса с ЧЕЗ показа, че по отношение критичната инфраструктура проблематиката е разработена доста подробно, но само и основно от гледна точка на терористични заплахи. В същото време има значими рискове от технологичен характер, от природни бедствия, от неконтролирани и опасни за обществото бизнес интереси, от масови безредици и прочие, които не са разработени и отчетени в достатъчна степен от законодателството – както по отношение на точното им дефиниране и оценка, така и по отношение на отговорностите за тяхната превенция и за реакция в случай на настъпване.
Това определено налага необходимостта от по-ясна и по-точна нормативна регламентация, включване на голяма част от активите и дейностите на електроразпределителните дружества в енергийната критична инфраструктура с ясно дефинирани и институционалните отговорности за тяхната защита.
От получения отговор от ДАНС относно въпроса „Извършени ли са проверки на финансовите посредници по сделката с ЧЕЗ в качеството им на лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари?“, се установяват съществени пропуски по отношение прилагането на Закона.
Заключения и препоръки
В противовес с другите европейски страни България е направила изпреварващи действия в приватизацията преди създаването на необходимата реформирана среда. Успешно извършените реформи са механизъм за повишаване доверието на чуждите инвеститори и за осигуряване на необходимите особено големи инвестиции за енергетиката при ниски рискови премии и диференциран риск.
Нито Енергийната, нито Приватизационната стратегия не дефинират дългосрочните цели, заради които се извършва приватизацията. Нито едно от правителствата, осъществили етапите на приватизацията след 2003 г., не прави усилие да коригира нередностите.
Общите получени от двата етапа на приватизацията приходи в периода 2003 – 2012 г. са в нетен размер от 661 млн. 54 хил. лв.
Общата констатация е, че приватизационният договор от 2005 г. не предоставя достатъчно активни инструменти, подпомагащи контрола му. Едновременно с това договорите дават достатъчно широка организационна и икономическа свобода за предприемане на действия от страна на електроразпределителните дружества, в съответствие с чл. 8 на договора, при нарушаване на които не следват санкции, например забраната за прехвърляне на офшорни дружества, като в договорната клауза се дава дефиниция за „офшорно дружество“ по смисъла на договора. При нарушаването на това задължение няма отделно предвидени санкции в приватизационния договор.
Купувачът се съгласява да не прекъсва предоставянето на услугите, които дружествата са длъжни да предоставят в съответствие с лицензиите, издадени им от КЕВР, съгласно Закона за енергетиката. При нарушение на това задължение няма отделно предвидени санкции в приватизационния договор.
Повишаването на качеството на услугите, включително качеството на доставяната електрическа енергия, трябва да се приема като стратегическа задача с дългосрочен хоризонт, изискващ много средства и усилия.
Ефективността на контрола от страна на регулатора не отговаря на очакванията и следва да се повиши чрез промяна на нормативната уредба и усилване на административния и експертния му капацитет. Необходимо е КЕВР да обхване по-подробно проблемите на инвестиционния процес в разпределителното дружество, тъй като той не е достатъчно ефективен.
Изпълнението на инвестиционните програми до голяма степен се дължи на отчетените средства за нови присъединявания и изкупуване на енергийни обекти, а не толкова за развитие на мрежата.
Инвестициите са част от капиталовите разходи и намират отражение в тъй наречената „Регулаторна база на активите“. Регулаторната база на активите включва подробно обосновани от дружеството инвестиции и има пряко влияние при формирането на цената на електрическата енергия.
КЕВР е институция с регулативни и надзорни правомощия. На комисията е предоставена лицензираща власт да издава, променя и прекратява лицензии на енергоразпределителните дружества, но няма правомощия да разрешава, съответно да одобрява сделки с дялови участия в лицензираните дружества. Държавата се е лишила от необходим инструмент за защита на обществения интерес.
Необходимо е включване на голяма част от активите и дейностите на електроразпределителните дружества в енергийната критична инфраструктура с ясно дефинирани и институционализирани отговорности за тяхната защита. Нормативно трябва да се определят обектите, дейностите и процесите с висока степен на риск от гледна точка на интересите на обществото, при фактическата реализация на който биха настъпили значими негативни последствия за големи групи от населението или за сигурността и обществения ред в страната. Трябва да се разработи и въведе система за класификация на обектите и процесите, придружена със съответната методика за оценка на риска.
От изключително силния обществен отзвук, който предизвика предстоящата сделка за прехвърляне на капитала на дружествата на ЧЕЗ Груп в България, сред които краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа, следва изводът, че би трябвало да подлежи на допълнителен анализ в каква степен следва контролът от страна на енергийния регулатор да бъде упражняван и върху сделки с капитала на енергийните предприятия.
В тази връзка следва да се подчертае и едно изпреварващо събитие, станало факт през време на работата на Временната комисия. На 26 април 2018 г. Народното събрание на Република България прие на второ четене поправки в Закона за енергетиката. С изменението в Закона се предостави правомощие на Комисията за енергийно и водно регулиране да разрешава действия по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала на търговските дружества, които осъществяват лицензионна дейност по пренос и разпределение на електрическа, топлинна енергия или газ, с оглед гарантиране сигурността на доставките, защитата на националната сигурност и обществения ред.
Тази сделка е нагледен пример за липса на законово определени механизми, с които държавата да осъществява надзор върху обществено значими сделки в енергетиката.
На тази база могат да се изведат следните констатации и препоръки:
Констатации:
1. При първия етап на приватизацията в периода 2003 – 2005 г., в стремежа си скоростно да осъществи приватизацията на електроразпределителните дружества, държавата допуска процесът да се осъществи в условията на развиваща се нормативна среда. Впоследствие това се оказва предпоставка за спорове между държавата и чуждестранните инвеститори.
2. Решението за първоначалната продажба на 67% от акциите лишава държавата от възможност да влияе съществено на важните решения на дружествата и по този начин да следи за опазването на обществения интерес.
3. Продажбата на остатъчното количество акции на държавата през 2012 г. не допринася за коригирането на установените вече слабости, а напротив, задълбочава ги. Пълното раздържавяване на сектора само частично изпълнява заложените финансови и стратегически цели. То води и до риск от последващо придобиване на ключови за националната сигурност предприятия от дружества, които не отговарят на основната цел на Приватизационната стратегия, а именно силни и опитни стратегически инвеститори, които да инвестират и управляват електроразпределителните дружества дългосрочно.
4. От работата на Комисията по отношение на планираната продажба на дружествата на „ЧЕЗ Груп България“ е видно, че кандидат-купувачът „Инерком България“ ЕАД не би могъл да отговори на изискванията за опитен стратегически инвеститор, ако същото бе в сила поради следните съображения:
- „Инерком България“ ЕАД не отговаря на нито един от критериите, които България е заложила като изисквания за инвеститорите през 2004 г.;
- Представителите на „Инерком България“ ЕАД не обясниха по какъв начина и откъде ще осигурят необходимите средства за закупуването на дружествата на „ЧЕЗ Груп България“;
- Запитаните в хода на работата на Комисията кредитни институции по същество отказаха да предоставят необходимата за изясняване на въпроса информация. Изключение прави Първа инвестиционна банка, която открито оповести водените от нея разговори с „Инерком България“ ЕАД и заявения от нея интерес чрез издадено писмо за подкрепа за финансиране на сделката в размер до 80 млн. евро.
5. По отношение на действията на българските институции с оглед на техните правомощия след официалното оповестяване от страна на ЧЕЗ за избор на купувач, Комисията установи следното:
- Изявленията на отделни представители на българското правителство могат да бъдат определени като непоследователни. Най-ярки примери за това са заявената, но негласувана оставка на министъра на енергетиката, както и рязката промяна на позициите от искане за пълен контрол върху сделката до отказ от всякакво участие;
- Твърдението на министър-председателя от 27 февруари 2018 г., че не е запознат с развитието на процесите по придобиването на ЧЕЗ, не отчита регулярните информации, предоставяни от службите за сигурност на българското правителство и другите компетентни институции за намеренията на ЧЕЗ и разговорите, водени с потенциалните купувачи;
- Твърдението на министър-председателя и министъра на финансите, че не са водени разговори за закупуване на ЧЕЗ от страна на българската държава, влиза в пряко противоречие с уверението от страна на ЧЕЗ, че на всички български правителства от 2013 г. досега е предлагано да закупят обратно активите на дружеството;
- Вследствие на дебата в Комисията по отношение на правомощията на КЕВР се установи, че регулаторът не намира основание да контролира такъв тип сделки, както го прави по повод разпореждането с част от имуществото, с което се извършва лицензионна дейност. Впоследствие с голямо мнозинство бе приет ЗИД на Закона за енергетиката, който дава такива правомощия на регулатора.
Препоръки:
1. Министерският съвет на Република България да извърши задълбочен анализ относно изпълнението на заложените цели на правителството в приетата Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България, приета с Решение № 426 от 11 юни 2003 г. и одобрена от Народното събрание на 29 юли 2003 г. Обект на анализ и оценка трябва да бъдат постигнатите технически, икономически и социални параметри.
2. Министерският съвет на Република България да ревизира ПМС № 181 за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност в частта му „Сектор „Енергетика“, включвайки основни активи и дейности на електроразпределителните предприятия.
3. Службите за сигурност да предоставят детайлен анализ на действията си по планираната продажба на дружествата на „ЧЕЗ Груп“ в България по отношение на своевременното и качествено информиране на компетентните органи на изпълнителната власт. Анализът да бъде предоставен за обсъждане на парламентарната Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
4. Българската народна банка да предостави по надлежния ред на Народното събрание информация относно поетите финансови ангажименти от български банки за предстоящата сделка с „Инерком България“ ЕАД за придобиване активите на „ЧЕЗ България“ в страната.“
Приложение № 1 е обобщаващо информацията от проведеното закрито заседание и постъпилите класифицирани документи от служба „Сигурност“ с гриф „Поверително“. Намира се в Секретното деловодство.
Приложение № 2 съдържа списък на всички документи.
Господин Председател, Докладът на Комисията е подписан с особено мнение от 10 от членовете на Комисията.
Остана да представя Проекта на решение, който е от една страница, но може би утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, с това завършваме работата за днес.

Следващото редовно пленарно заседание е на 17 май от 9,00 ч. съгласно приетата програма за работа.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,01 ч.)

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков