Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, добър ден! Имаме кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Колеги, в петък гласувахме Програмата за извънредното заседание днес. Предлагам Ви да включим още една точка.
На основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Програмата за днешното пленарно заседание, 22 май 2018 г., следната допълнителна точка: Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Внесен е от Емил Христов и група народни представители на 26 април 2018 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 162 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 44.
Предложението е прието.
Декларация от името на група.
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! През последните няколко дни станахме свидетели на разпространяване на фалшива информация, свързана директно с националната сигурност на България, която парламентарната група на ГЕРБ приема като провокация срещу националната сигурност.
В това активно мероприятие, за съжаление, се включи народният представител господин Таско Ерменков, което превърна тази провокация, разпространявана от фалшиви сайтове, в сериозен проблем и в повод за притеснения, меко казано, в двумилионна София. Информацията беше свързана с това, че водата на София е отровена, а внушението на господин Ерменков беше, че държавата крие това от хората и по този начин рискува техния живот и тяхното здраве.
Когато една лъжлива информация се разпространява от фалшиви медии, това би могло да се нарече част от хибридна война или фейкнюс. Но когато народен представител спекулира с подобна информация, това вече граничи наистина с нарушаване на националната сигурност.
Ние имаме история в криенето на подобни истински новини – 1986 г. в Чернобил, когато ръководството на БСП, на БКП тогава, криеше в продължение на две седмици, че има ядрена авария и че от ядрен облак вали над България, докато българите маршируват по заповед на същата БКП на Първи май. Заради този случай българското общество е изключително чувствително към това какво казват институциите, какво всъщност се случва. Когато подриваш доверието в институциите на базово ниво, на ниво, когато става въпрос за живота и здравето на хората, то ти саботираш основата на държавността, а именно това е целта на тази провокация – да бъде загубено базовото доверие между хората и държавата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): То е загубено.
ТОМА БИКОВ: Не, не, това доверие не е загубено. То е на път да се загуби, заради такива акции, защото днес можем да кажем, че водата в София не е отровена и че дори е на шесто място по качество в цяла Европа. Това можем да го кажем. Предполагам, че и Вие го знаете.
Този случай, този казус, то е инцидент, ни дава основание да Ви призовем да зададете стандартно отношение на говоренето на народните представители. Ние не приемаме обяснението на господин Ерменков, който сведе този случай до това, че само е попитал какво се случва. Народният представител има всички инструменти да попита институциите, министъра, общината, да попита който желае. Той има достъп до най високо ниво на класифицирана информация и може да я получи преди да го напише във Фейсбук.
Тук става въпрос или за тотална неадекватност на действието, което е недопустимо за народен представител, или за умишлено действие, което цели да повиши градуса на напрежение в обществото за сметка на срутването на доверието в институциите, защото тези институции, колеги, не са на ГЕРБ. Тези институции са на българските граждани и те ще продължат да съществуват и след ГЕРБ. Тази минноподривна дейност в Наказателния кодекс дори е формулирана като „тероризъм“. (Реплики от „БСП за България“.)
Да, целта на тероризма е именно да разколебае едно общество в по-широкия смисъл на думата. Аз не казвам, че господин Ерменков е терорист обаче, това ще реши съдът и прокуратурата, но в политически смисъл това е провокация срещу държавността и БСП е добре да зададе, в крайна сметка след доста вече гафове, някакъв стандарт на говорене на народните представители, някакви червени линии, които не бива да се пресичат и които, за съжаление, се пресичат много често. А стандартът на говорене и стандартът на политическо поведение се задава през поемане на отговорност.
Затова ние и вчера, и днес призоваваме парламентарната група на БСП да поиска оставката на господин Ерменков като жест, че БСП няма общо с тези атаки срещу националната сигурност, защото тук не става само въпрос за господин Ерменков, става въпрос и за бившия кмет на Шумен и член на БСП – господин Красимир Костов, който в същото време във Фейсбук е написал, че Шумен е радиоактивен. Може и да нямат връзка двете неща, но ни покажете, че нямат връзка, не просто като се извините, защото Вие се извинихте и Вашата партия се извини и за Чернобил, само че това не върна хилядите погубени животи в България. (Шум и реплики.)
И сега, след като сте се извинили за Чернобил, виждам, че не сте се разкаяли, защото едно е да се извиниш, друго е да осъзнаеш какво си направил. Затова ние не приемаме извинението на БСП. (Реплики от „БСП за България“).
Ние не сме ли граждани? Не сме селяни. (Шум и реплики.)
Не приемаме извинението на господин Ерменков. Призоваваме БСП да спре да общува със сайтове за фейкновини, защото ние знаем какво правите в тази посока, много добре знаем и Ви призоваваме да спазвате елементарен политически стандарт, който да съхранява поне базовото доверие в институциите! Политическото паразитиране върху фалшиви новини не е донесло успех на никого и на Вас няма да Ви донесе, както не Ви е донесло и до момента.
Надяваме се, въпреки вече чутите изявления на Вашата парламентарна група, все пак да преосмислите решението си и господин Ерменков да подаде оставка. Това би бил нормален политически акт. Депутати от ГЕРБ го правят доста често за много по-малки провинения, защото ние не вярваме във фразата „ти права си, когато съгрешиш дори“. При нас всеки носи лична отговорност, персонална отговорност и я поема, когато трябва.
При Вас, както съм казвал и друг път, на мода е колективната отговорност, когато никой не понася отговорност и затова отговорността се носи или от цялата Ви партия, а когато сте на власт – и от цялото общество.
Още веднъж призовавам господин Ерменков да подаде оставка и по този начин БСП да покаже, че не участва в тази наистина хибридна атака, която породи много сериозни притеснения сред два милиона български граждани, които живеят в София и пият водата от язовир „Искър“. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Биков.
Господин Ерменков, предполагам лично обяснение. (Шум и реплики.) Просто правя един жест, господин Ерменков. Знаете, че... (Шум и реплики.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Длъжен съм, след всичко което се случи през последните дни, да взема думата и да разясня какво ме подтикна в събота да напиша публикацията, която така разбуни духовете.
Вече няколко пъти казах пред средствата за масова информация, но ще го повторя и от тази висока трибуна: никога и по никакъв начин през живота си не съм целял създаването на паника и възбуждането на необосновани страхове у хората. (Шум и реплики. Провиквания от дъното на залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Лично обяснение само.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В същото време винаги съм се придържал към убеждението си, че хората имат правото да бъдат информирани за неща, пряко свързани с тяхното здраве и живот, а компетентните институции са задължени своевременно да осигуряват тази информация.
До вторник бях в изборния си район, в сряда и четвъртък – в Плевен и Белене. Присъствах на заседанието на Народното събрание, а в петък, веднага след парламентарния контрол, заминах за село Галиче. Не съм имал възможност да следя публикациите във Фейсбук.
В събота няколко човека ми се обадиха по телефона да ме информират, че в София се разнася информация относно качеството на водата и дали е вярна тази информация. Вечерта видях, че на личния ми профил във Фейсбук са ми изпратили сходни съобщения. В Интернет потърсих становища на РЗИ, чиито задължения са да следят ежедневно качеството на питейната вода, на РИОСВ и Басейновата дирекция, които следят състоянието на язовир „Искър“. Такива становища и информация нямаше.
Имайки предвид, че става въпрос за изразени тревоги и съмнения по проблем, пряко свързан с живота и здравето на хората, писах на страницата и в профила си призив за намеса на компетентните органи за информация по този важен въпрос. Естествено беше да цитирам и съобщенията, които бях получил по рано.
Винаги съм смятал, че народният представител е народен, когато споделя проблемите, тревогите и болките на народа си и търси начин да ги чуе, изясни и да направи опит да ги реши. Видимо за някои недостатъчно ясно съм формулирал първата част на въпросната си публикация и хора, между другото, не без помощта в кавички на изопачени и бомбастични заглавия от две медии (шум и реплики, провиквания), като „Таско Ерменков: водата в София е отровна“, не са разбрали, че не става дума за разпространяване на информация, а е призив към институциите да си вършат работата своевременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви да завършите мисълта си, защото времето беше пресрочено. (Шум и реплики.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може някои от гражданите да са били наистина уплашени и съм създал душевен дискомфорт, за което най искрено моля да бъда извинен, но си мисля, че хиляди граждани са се чувствали още по-зле…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Не бива да взривяваме залата. Наистина, достатъчно време дадох. (Шум, реплики и тропане по банките от ГЕРБ и ОП.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не може да ме обвинявате и аз да нямам право на оправдание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате лично обяснение, вече са 2 минути и 40 секунди. Нека завършим дотук!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, не ми искайте оставката, това не зависи от Вас. Няма нужда да ми я искате. Когато тези, които са ме избрали, свалят доверието си от мен, аз сам ще си я дам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ Добре, благодаря Ви, господин Ерменков.
Да спрем до тук.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И няма да се крия зад имунитет, ако Прокуратурата реши да предприеме действия, защото ние сме в този парламент не заради имунитет и привилегии, а да си вършим работата. (Народният представил говори на изключени микрофони. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. (Шум и реплики.)
По начина на водене – заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Обръщам внимание по начина на водене.
Господин Председател, имаме Правилник, който е гласуван от всички народни представители. В Правилника това – да има право за лично обяснение или да няма право, е записано. Да приемем, че сте спазили Правилника. Приемаме, въпреки че не беше обективно.
Второ, когато има посочени две минути, Вие разрешихте… Когато завърши изказването си, бяха три минути и една секунда!
След това – използва времето по тема, по която сега тук уважаваният от мен господин Стойнев ще прави декларация. Моля, Вие знаете Правилника, когато се прави декларация от името на парламентарна група (силен шум и реплики от „БСП за България“), изчакайте ме да се изкажа, когато се прави декларация от името на парламентарна група, няма право друга парламентарна група да говори по същата тема. Моля Ви, спазвайте Правилника и не се страхувайте да отнемате думата, според Правилника! (Шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прав сте! Прав сте, господин Иванов! Вярно е, че прекалено много превишихме времето за личното обяснение на господин Ерменков.
По начина на водене. (Реплики.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, щях да се съглася с констатациите на господин Иванов относно нарушения на Правилника, ако преди десет минути председателят на Народното събрание – госпожа Караянчева, не каза господин Таско Ерменков да направи лично обяснение в рамките на колкото иска време. (Шум и реплики.)
Да, в нарушение на Правилника! (Силен шум и реплики.)
Да, но тя каза: „Ще Ви оставя да говорите, колкото искате!“. И Вие тропате отзад. Защо тропате? Вашият председател на Народното събрание каза така да подходите. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, на мен ми правите…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: А сега правите забележка на председателя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: На мен ми направете забележка, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, господин Председател, трябваше да изпълните препоръките на председателя на българския парламент и да оставите господин Ерменков да си каже личното обяснение за толкова време, колкото е предвидено.
А относно декларацията – дали може да се прави декларация по тема на друга парламентарна група – да, господин Иванов, може! И Вие много добре знаете, че след всяка наша декларация… (Шум и реплики. Провиквания от дъното на залата.)
Вие правите след това контрадекларация по същата тема, нали така? Така че тук няма нарушение на Правилника! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, съвсем се отдалечихте от забележката към мен. (Реплики.)
Лично обяснение – заповядайте, господин Иванов. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, след като веднъж допуснах да се движим в тази посока, длъжен съм да продължа. Моля Ви, бъдете и Вие толерантни!
Слушаме Ви, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Беше взета думата по начина на водене, а през цялото време имаше обръщение към мен. Няма лошо, но все пак имаме, пак припомням, имаме Правилник.
Нещо, на което искам да обърна внимание, господин Председател, е да не се страхувате да спазвате Правилника, независимо кой се изказва, от коя парламентарна група е. Вас Ви беше страх да отнемете думата. (Шум и реплики.)
Второ, искам да направя предложение, тъй като има спекулации, искам да се обърна към Вас, като водещ в момента, да бъде извадена стенограмата и да видим дали тези неща са казани. Аз лично, признавам си, отзад не можах просто да чуя това нещо, че е било споделено от председателя на Народното събрание, че може да се изкаже и колкото иска да се изкаже по темата. Съжалявам.
Да се извади стенограмата и да се докладва! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Госпожо Караянчева – лично обяснение.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да, минавайки оттук, говорихме с госпожа Нинова, че ако малко просрочи времето господин Ерменков за личното обяснение, малко време може да се даде. (Шум и реплики. Провиквания.) Но не бива да прескачаме! Не съм дала неограничено време. Казах „малко може да се просрочи времето“. (Реплики.)
Така че не изопачавайте моите думи, просто уточнявам! (Реплики.)
И три минути отидоха, господин Свиленски. (Шум и реплики.)
Колеги, правя конструктивно предложение да преминем нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Караянчева.
Господин Стойнев, моля.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Галиче отдавна е символ на насилие, на страх, на злоупотреба на властта над гражданите, на корупция, на беззаконие!
Подмененият от бащата на депутат от ГЕРБ протокол на частичните избори е продължение на тази история на наглост и мачкане на реда.
Всяка нормална, демократична партия, всяко поне малко срамуващо се от злоупотребите и подигравката с хората управление биха погледнали на частичните избори в Галиче и по друг начин. Биха видели в тях възможност да се сложи край, да се зачеркне публично този най-корумпиран и грозен символ на отношения власт – граждани и осигури максимално прозрачен изборен процес. Не и ГЕРБ, не и партията на така наречените „граждани за европейско развитие“.
Чрез Галиче ГЕРБ за пореден път показаха, че са слепи за всичко друго, освен за консумацията на властта, че се чувстват добре в блатото на беззаконието.
Галиче е нагла подигравка с демократическия процес. ГЕРБ буквално каза на българите: „Вие гласувайте по съвест, ние не Ви пречим, само после ще подменим протокола.“. Всички знаете как се нарича това, когато действащата власт използва всички лостове, за да не позволи промяната.
След Галиче ГЕРБ нямат повече право да критикуват миналото! На всички техни псевдодемократски възгласи за тоталитаризъм, авторитаризъм отговорът е един: Галиче!
Галиче е символ на огромна политическа подмяна, която отдавна е в ход, за да гарантира финансово оцеляване на една тясна група от хора около ГЕРБ. Галиче е и предупреждение, че в регионите, в общините свободната инициатива, икономическото развитие, напредъкът на малкия бизнес ще зависят от господарите на общината, които са дошли с подменен протокол, а после ще подменят и протоколите за всеки търг, конкурс или обява, които ще търгуват с всяко разрешително, с всяко искане на бизнеса и на гражданите.
Галиче е и символ на липсата на перспектива, уважаеми народни представители, на партийния егоизъм на ГЕРБ, но и на нещо, за което не се говори открито – големия им страх, че вече губят. В Галиче имаха възможност да се изправят честно и да поискат оценката на хората. Те обаче избраха фалшификацията, защото предусещат провала си.
Ние, българските социалисти, правим тези констатации не със злорадство, а със съжаление. Едно българско село, няколко поколения български граждани в него се превърнаха в нарицателно за наглостта в местната власт. Галиче, за съжаление, в по-голяма и в по-малка степен се случва в цяла България.
Гледайте Галиче и мислете за местните избори през 2019 г.! Това ни чака! Това ще е подходът! Това ще са и техниките, но гледайте Галиче и мислете как ние не само като политици, а като български граждани да се противопоставим на готвената подмяна на вота ни.
Българските социалисти ще използват всички позволени от закона средства, за да застанат срещу фалшификацията на изборите. Голямата сила обаче е в ръцете на гражданите, които не трябва да позволяват вотът им да бъде зачеркнат от ръката на някой нахранен от ГЕРБ изборджия! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте, имате думата.
КРАСЕН КРЪСТЕВ (ГЕРБ): По начина на водене, господин Председател.
Уважаеми колеги, в българското законодателство и особено в Изборния закон няма ограничение (шум и реплики от „БСП за България“) родител на народен представител да членува в подвижна секционна избирателна комисия, камо ли да е председател! (Шум и реплики. Провиквания от „БСП за България“.)
Това е по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изчакайте, изчакайте! Както Вие самите понякога започвате – по подобен начин, за да стигнете до същността.
Продължете, господин Кръстев.
КРАСЕН КРЪСТЕВ: Много ясно и точно – протокол, подписан от всички, включително от заместник-председател от подвижна секционна избирателна комисия – от БСП, член от БСП, подписал без никакво особено мнение! Не виждам какъв е проблемът и как е подменен протокол, като това нещо е гнусна лъжа!
Аз нямам отношение към това нещо! (Шум и реплики. Провиквания от „БСП за България“.)
Господин Председател! Бяха изречени лъжи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вие ми обръщате внимание да не допускам изказвания, които изопачават истината, така ли да го разбирам? Благодаря Ви. (Оживление.)
КРАСЕН КРЪСТЕВ: Бяха изречени лъжи и моля, ако имате данни, да уведомите съответните органи, да ги сезирате! (Шум и реплики.)
Нямам отношение към това нещо! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Уважаеми колеги, продължаваме работата си по Програмата.

Преминаваме към първа точка от Програмата за работата на Народното събрание:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОВ СРОК ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОДИТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ РАЗХОДИ/ТРАНСФЕРИ ПО БЮДЖЕТИТЕ НА ПЪРВОСТЕПЕННИТЕ РАЗПОРЕДИТЕЛИ С БЮДЖЕТ, ОДОБРЕНИ С ПОСТАНОВЛЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ЗА ПЕРИОДА ОТ 1 ЯНУАРИ 2017 Г. ДО 31 ЯНУАРИ 2018 Г., ВЪЗЛОЖЕН НА СМЕТНАТА ПАЛАТА С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 23 ФЕВРУАРИ 2018 г.
Докладът на Комисията по бюджет и финанси ще представи госпожа Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
„Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Проект на решение за определяне на нов срок за извършване на одит за съответствие на допълнителните разходи/трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановления на Министерския съвет, за периода от 1 януари 2017 г. до 31 януари 2018 г.“
Господин Председател, много се извинявам, но мога ли да помоля за процедура, преди да продължа с Доклада – в залата да бъде допуснат господин Цветан Цветков, председател на Сметната палата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Моля, гласувайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 102 народни представители: за 97, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „На заседание, проведено на 17 май 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Проект за решение.
На заседанието присъстваха представителите на Сметната палата: господин Цветан Цветков – председател, и господин Тошко Тодоров – заместник-председател.
В Деловодството на Народното събрание е постъпило писмо от председателя на Сметната палата господин Цветан Цветков, заедно с приложено към него копие от писмо на министъра на финансите господин Владислав Горанов, адресирано до Сметната палата.
Писмото е във връзка с мотивираната необходимост от удължаване на срока за извършване на възложения на Сметната палата одит с Решение на Народното събрание от 23 февруари 2018 г. В Решението е определен срок за извършване на одита до 1 юни 2018 г. и срок за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата 30 юни 2018 г.
Мотивите за удължаването на срока са следните:
1. Изискваната от Сметната палата информация е свързана с изготвяне в кратки срокове на справки, обяснения и информация в голям обем и предоставянето на множество документи, обхващащи голям времеви диапазон.
2. Исканата информация се изготвя с допълнително ангажиране на множество експерти от различни административни звена не само в Министерство на финансите, но и от други бюджетни организации.
3. Има значителна ангажираност на административния капацитет на Министерството на финансите с провеждането на множество мероприятия през първата половина на 2018 г., свързани с Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
С оглед на посочените мотиви председателят на Сметната палата предлага срокът за извършване на одита да бъде удължен до 31 юли 2018 г., а срокът за внасяне в Народното събрание на одитния доклад да бъде удължен до 31 август 2018 г.
След обсъждането се проведе гласуване, на което с 13 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ проектът за решение беше подкрепен.
Въз основа на гореизложеното и в резултат на гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за определяне на нов срок за извършване на одит за съответствието на допълнителните разходи/трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановления на Министерския съвет, за периода от 1 януари 2017 г. до 31 януари 2018 г., възложен на Сметната палата с Решение на Народното събрание от 23 февруари 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата и Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит на съответствието на допълнителните разходи/трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановление на Министерския съвет за периода 1 януари 2017 г. до 31 януари 2018 г.
РЕШИ:
1. Определя 31 юли 2018 г. за нов срок за извършване на одита.
2. Новият срок за внасяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата по т. 1 е 31 август 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Решението, сроковете в което искаме да променим днес, го дебатирахме на 23 февруари. Преди това водихме дебат по тази тема, по сроковете, по съдържанието и в комисиите. Това беше съгласувано с участието на Сметната палата. Те прецениха, че този срок е достатъчен, и затова в залата взехме това решение. Днес имаме предложение срокът да бъде удължен с един месец. Това не е най-големият проблем. Проблемът е, че го иска Сметната палата, само че тя е готова да си свърши работата, но забележете, Министерството на финансите не може да предостави в такива кратки срокове – три месеца, изисканата информация, защото, видите ли, диапазонът бил много кратък, периодът, който ще трябва да бъде одитиран – много голям, а служителите в администрацията на Министерството били много ангажирани с Председателството.
Намирам тази така наречена мотивирана необходимост за несериозна. Това не са мотиви, колеги. Ако очакваме от Министерството на финансите да слага ред в контролните органи на държавата по този начин, като им дава пример, смятам, че нещата не вървят на добре, защото това е начинът на работа на голяма част от контролните органи, с който порок години наред се опитваме да се справим. И ако Министерството на финансите дава този пример, този порок няма да бъде преборен.
Ние няма как да подкрепим тази така наречена мотивирана необходимост, защото тя нито е мотивирана, нито е необходимост. Срокът е достатъчен. В това време Сметната палата може да си свърши работата, стига да има добрата воля от страна на Министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Търновалийски.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на Проекта за решение, който госпожа Стоянова изчете преди малко.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 20.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Първият доклад е на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте да представите доклада на Комисията, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за допуск в залата на господин Атанас Добрев – заместник-министър на земеделието, храните и горите, и господин Галин Николов – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, гласувайте режим на допуск.
Гласували 91 народни представители: за 86, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-29, внесен от народния представител Иван Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 16 май 2018 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие: от Министерството на земеделието, храните и горите – Атанас Добрев – заместник-министър; Ивайло Симеонов – директор на дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“, и Христо Рангелов – старши юрисконсулт в дирекция „Правна“; от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – Галин Николов – изпълнителен директор; от Министерство на вътрешните работи – старши комисар Константин Димитров – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“; и Биляна Стойкова – старши юрисконсулт в дирекция „Правнонормативна дейност“.
Законопроектът беше представен от народния представител Иван Вълков.
Първата група промени е свързана с любителския риболов. Създава се задължение любителите риболовци да полагат еднократно тестови изпит за правоспособност при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието, храните и горите. Изрично се регламентира задължението на разпространителите на билети за любителски риболов да издават билети на лицата, ползващи преференции по реда на закона. Предвидени са санкции за нарушения на това задължение. Разпространителите ще следва да отделят част от приходите си от продажбата на билети за зарибяване на обектите за любителски риболов.
Втората група промени е свързана с разширяване на правомощията на служителите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и от Изпълнителната агенция по горите, упражняващи контрол върху ползването и опазването на рибните ресурси. При установяване на нарушения по закона, оправомощените лица ще могат да задържат правонарушители, да използват записващи и заснемащи технически средства, да използват моторни превозни средства със специален режим на движение, както и физическа сила и помощни средства след предупреждение. Условията и редът за упражняване на тези правомощия ще бъдат определени с наредба на министъра на земеделието, храните и горите и на министъра на вътрешните работи. Срокът за приемане на наредбата е 6-месечен.
Третата група промени е свързана с въвеждането на забрана за риболов с мрежени уреди във вътрешните водоеми на страната, забрана за тяхната продажба, пренасяне и превозване без валидно разрешително за стопански риболов, както и забрана за продажба, пренасяне и превозване на уреди за електроулов без валидно разрешително за улов с научноизследователски цели.
Съответно с Преходните и заключителните разпоредби се правят промени в чл. 238 от Наказателния кодекс. Предлага се санкциите по тази разпоредба да бъдат налагани на всеки, който лови риба, дори без да е констатиран улов. Отпада признакът „немаловажен случай“. Завишава се размерът на глобата за риболов с взривни, отровни и зашеметяващи вещества. Криминализира се уловът с технически средства за електроулов без валидно разрешително, както и уловът с риболовни мрежи във вътрешните водоеми на страната без разрешително за стопански риболов. Завишава се размерът на санкциите по отношение на улова в запазени места, при маловодие, в непромишлени води през размножителния период на рибата и на застрашени от изчезване видове. Криминализират се повторното извършване на деянията, участието на служители на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури в тях, случаите, когато деянията са извършени в сговор и в случаите, в които предметът на престъплението е в големи размери.
Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя по принцип Законопроекта, като прави конкретни предложения за прецизиране на текстовете.
Министерството на вътрешните работи също прави предложения за прецизиране на конкретни текстове и препоръчва детайлно да се регламентира процедурата по задържането на правонарушителите.
Министерството на правосъдието съгласува Законопроекта.
В последвалата дискусия от парламентарната група на „БСП за България“ поставиха въпроса как ще се осъществява контрол върху средствата за зарибяване, отделени от разпространителите на билети за любителски риболов. Заявиха, че липсва ясна процедура за извършване на обучението на всички любители риболовци. Изразиха несъгласие с високите санкции за лица, които просто пренасят или превозват мрежени уреди.
От парламентарната група на „Движението за права и свободи“ заявиха принципна подкрепа за Законопроекта и препоръчаха прецизиране на текстовете в съответствие с препоръките, отправени в постъпилите становища.
В заключение, от името на вносителите народният представител Иван Вълков заяви готовност предложенията, направени от министерствата и от народните представители, да бъдат взети предвид и текстовете да бъдат прецизирани между първо и второ четене.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 13 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-29, внесен от народния представител Иван Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Танева.
Следващият доклад е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Господин Манев, заповядайте да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-29, внесен от Иван Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 май 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-29, внесен от Иван Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на вътрешните работи – заместник-министър Красимир Ципов; от Министерство на земеделието и храните – Иво Папазов – юрисконсулт в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Миховски.
В изложението си той отбеляза, че с предложените промени в Законопроекта се цели ефективното опазване и поддържане на устойчиво развитие и състояние на рибните популации, които в последните 25 години значително намаляват.
Със Законопроекта се въвежда забрана за риболов с мрежени уреди във вътрешните водоеми, което е продиктувано от съдебната практика, че по смисъла на Закона за рибарството и аквакултурите във вътрешните водоеми няма стопански риболов. Голяма част от промените са породени от неправомерното използване на електроуреди при улов на риба, което нанася огромни поражения на рибния ресурс, на фауната във водоема, а и на лицата, които го използват. Практиката показва, че зачестяват случаите на посегателства върху личността и имуществото на служители на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури при или по повод на изпълнение на служебните им задължения.
Със Законопроекта се цели да се повиши ефективността на контролните органи чрез по-ясното и подробно разписване на условията и редът за използване на помощни средства, моторни превозни средства със специален режим на движение, както и организацията и редът за принудително отвеждане на нарушителите с неустановена самоличност в районното управление на Министерство на вътрешните работи.
Предвидена е и промяна в чл. 238 от Наказателния кодекс. Предвижда се налагане на наказание лишаване от свобода и глоба или наказание пробация. Със Законопроекта се криминализира и участието в извършване на престъпление на служител на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, като отпада текстът в разпоредбата, че същият се е възползвал от служебното си положение с мотив, че е трудно за доказване и води до по-голяма продължителност на съдебния процес.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е приложена предварителна оценка за въздействие. Не се очаква законодателните промени да имат пряко икономическо и финансово отражение върху засегнатите групи.
Постъпило е и подробно становище от Министерството на вътрешните работи с конкретни предложения за по-детайлна регламентация и прецизна дефиниция на част от предложените текстове в Законопроекта, с което ще се подобри качеството и постигането на предвидените цели в правоприлагането.
Постъпило е и становище от Министерството на земеделието и храните, с което принципно подкрепят Законопроекта, но прилагат и редица редакционни забележки към предложените норми с оглед прецизиране на текстовете.
В разискването взеха участие народните представители Красимир Янков, Иван Иванов, Георги Андреев, които подкрепиха предложението, изразено в постъпилите становища за по-прецизна регламентация.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-29, внесен от Иван Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манев.
Мотиви на вносителя ще чуем ли?
Заповядайте, господин Миховски.
ИВАН МИХОВСКИ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Направените от нас предложения за промени в Закона за рибарството и аквакултурите са на база обществени обсъждания и разисквания с неправителствени организации, риболовни сдружения, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и любители рибари.
Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите се правят изменения в няколко направления, които могат да се групират по следния начин: изменения във връзка с любителския риболов – промените са свързани с лица, продаващи билети за любителски риболов, въвеждането на задължение за същите да отделят част от прихода си, който да се използва за зарибяване, както и лицата, извършващи любителски риболов, ще следва да положат еднократен тестови изпит за правоспособност за любителски риболов.
Увеличение на правомощията на служителите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – промените са насочени към увеличаване на правомощията на служителите, породени от зачестилите посегателства върху личността и имуществото им при и по повод изпълнение на служебните им задължения.
Третите изменения и допълнения са в административнонаказателните разпоредби. Промените са насочени към налагане на наказание лишаване от свобода, глоба и/или пробация за употреба на мрежени риболовни уреди в обекти извън разрешените за стопански риболов или при използване на забранени уреди и средства – взривни, отровни, зашеметяващи или технически средства за електроулов без надлежно разрешително, или за престъпление, извършено в съучастие със служител на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Миховски.
Откривам разискванията.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагат се промени в Закона за рибарството и аквакултурите, но нашето мнение е, че този законопроект касае много повече промяна в Наказателния кодекс, отколкото в самия Закон за рибарството и аквакултурите.
По време на обсъждането в Комисията зададохме своите въпроси. Беше обещано от вносителите, че доста от въпросите са резонни и изискват допълнителни промени, които ще бъдат направени между първо и второ четене. В Закона за рибарството и аквакултурите, който се внася, от шест, седем параграфа, без допълнителните разпоредби, ние имаме възражения към четири от параграфите.
Първо, казва се, че тези, които практикуват любителски риболов, трябва да преминат някакво обучение и впоследствие да има документ, с който да удостоверят това обучение.
Колко са любителите риболовци в България? Този отговор е важен, защото оттук нататък следват всички процеси и въпроси, които трябва да се решават. В Законопроекта, който е внесен през месец февруари, по отношение на промените в Наказателния кодекс се казва, че са 400. В този законопроект се казва, че са 200. Дали са 400, дали са 200, вероятно е тема, която оттук нататък трябва да се разисква, но тя е някаква функция на билетите, които са продадени. Тоест ние нямаме яснота какво ще правим, как ще обучаваме тези хора и за какво е необходимо такава административна тежест, за да могат те да практикуват любителски риболов. За нас това е допълнително изискване, което няма да реши въпросите по отношение на контрола.
Вторият въпрос, който също изисква отговор, е 5-те процента, които ще се добавят към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури от разликата между риболовните билети, които се продават, с цел по-нататък да се осъществяват дейности за зарибяване на обектите, определени за любителски риболов. Тук също имаме казус. Този закон е променян няколко пъти. В един случай 95% от билетите са отивали в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, сега са 80%, добавяме 5 – някаква математика, която лично аз не мога да разбера. Къде ще отидат тези средства? Ако отидат в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, запишете 85% или 90%. Някой да седне да калкулира колко средства са необходими при осъществяването на тази дейност, да бъдат прецизни финансовите разчети, които оттук нататък ще се правят. Ако искаме наистина любителският риболов да се развива, ИАРА да поеме своите ангажименти. Според мен средствата, които трябва да се отделят, трябва да бъдат немалко, защото това също е ангажимент, който Агенцията поема пред тези водоеми.
Третото възражение, свързано с промяната в Закона, е за риболова с мрежи, с мрежени уреди. И в § 4, и в § 5 се говори, че е забранена продажбата. Как се спира продажба? Не е много ясно, но все пак в Законопроекта е записано „забранява се продажба, пренасянето и превозването…“ в превозни средства. По тази логика всеки може да бъде санкциониран, ако е купил, продал и пренесъл, независимо за какви цели. (Реплика от народния представител Иван Миховски.) Вие реагирате, но за мен не е ясно кой ще бъде критерият, ако има мрежа в едно транспортно средство, за какво е тя, за какво е купена, кой я е продал? Необходимо е да бъде ясно регламентирано кога санкционираме риболовци в случаите, когато се пренасят мрежи.
Четох становището на Министерството на земеделието, храните и горите. Те също имат своите възражения. Надявам се между първо и второ четене, тъй като виждам воля да се приеме този законопроект с цел повишаване контрола и защита на тези, които работят в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, все пак, колеги, наистина е необходимо по-широко обсъждане, прецизиране на текстовете. В противен случай могат да се получат казуси и решения, които да не са в полза нито на Изпълнителната агенция, нито на тези, на които това им е хоби.
Ако правим този законопроект за 200 човека, ми се струва, че не е необходимо цялостна промяна на нормативната уредба, за да бъдем в съответствие…
Реплика Ви правя: 0,01% са тези – в Закона от 28 февруари пише „които не спазват изискванията и са бракониери“. На 200 или на 400 – излиза, че толкова са хората, които създават проблеми на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Трябва да се вземат може би други мерки, ако се знаят и поименно кои са те. Ние ще се въздържим при гласуването на този законопроект. Ако обаче има достатъчно време и се направят необходимите срещи и разговори, бихме участвали с предложения между първо и второ четене с цел именно решаването на въпросите, а не тяхното заобикаляне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Бъчварова.
Реплики към изказването? Не виждам.
Заповядайте, господин Абазов, за изказване.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Напълно подкрепяме мотивите на вносителите от гледна точка на промените, които се налагат в Закона за рибарството и аквакултурите, съответно в Наказателния кодекс.
Да, факт е, че ужасно много се бракониерства; факт е, че почти се унищожи рибата от вътрешните водоеми и вътрешните реки; факт е, че наистина има нужда от драстични промени, които да увеличат наказателната тежест на всеки, който е дръзнал да посегне върху рибния ресурс във вътрешните реки и водоеми.
В този смисъл от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ по принцип подкрепяме философията, идеята и волята, заложена в този законопроект. Казвам го така, за да разгранича, че подкрепата е за идеята и философията, не толкова на конкретните текстове.
Според нас конкретните текстове са в много суров вид, които би трябвало да се коригират доста между първо и второ четене, за да се получи желаният ефект, който всички преследваме.
Към предложените законопроекти имам два коментара – първият е принципен, вторият е в конкретика.
Принципният ми коментар: уважаеми вносители, уважаемо Министерство, уважаема Агенция, когато отваряме Закона за рибарството и аквакултурите, молбата ми е да предложим и други промени освен в наказателните отговорности, които поражда този законопроект. Мисля, че всички ще се съгласите, че Законът за рибарството и аквакултурите има нужда от промяна, която да решава политиките на сектора. В случая работим на парче, отваряме Закона, променяме само наказателните отговорности, но не променяме текстовете, които касаят политиката в сектора, а без съмнение нужда от промяна на политиката в сектора, която поражда Законът, действително има.
Следващия път, когато ще променяме закони и когато те не са абсолютно наложителни, както този, не сме притиснати от някакви срокове, промените, които ще правим в законите, да касаят целостта на Закона, а не само отделни негови части, и то в Преходните и заключителните разпоредби. Това ми е принципният коментар.
Конкретният коментар е по текстовете. Имам притеснение от това, което е написано като ангажименти на служителите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – дали служителите на Агенцията имат капацитета да извършват обучение и изпит на хилядите любители риболовци? Мисля, че това е притеснително като практическо изпълнение.
Възложени са функции на служителите като задържане и принудително отвеждане на заловените лица. Извинявайте, но това са правомощия на служителите на Министерството на вътрешните работи. Мисля, че и тук трябва да се прецизират текстовете, защото възлагаме ангажименти на служители на Агенцията, неприсъщи за тях, а по-скоро присъщи за други органи.
Физическа сила и помощни средства – дали служителите на Агенцията са готови да прилагат физическа сила и да ползват помощни средства, също би трябвало да се прецизира. В Законопроекта има термини като „улови“ и „лови“, които на пръв поглед са много близки, както и „маловажни“ и „немаловажни“.
Колеги, моля в срока между първо и второ четене всички тези неща, които изброявам, да ги прецизираме, защото от дребната разлика между „лови“ и „улови“ всъщност се предопределя дали по административна процедура, или по наказателна процедура.
Подкрепяме духа и философията на Закона. Мисля, че вносителите, Министерството и Агенцията имат много работа между първо и второ четене - да прецизират изброените от мен и от колегите преди мен текстове, за да се роди наистина нещо хубаво, което да действа и да възпре този процес, при който се унищожава значителна част от рибния ресурс в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Абазов.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Заповядайте за процедура, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, на 3 май 2018 г. приехме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, № 802-01-09. Поискано е удължаване на срока, който изтича на 25 май 2018 г., когато гласувахме да бъде неработен ден, поради което ще Ви моля да подложите на гласуване срокът да бъде удължен с още една седмица, тоест да бъде максималният срок, за да може колегите нормално да предвидят, ако имат предложения за изменения между първо и второ четене.
Моля да подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Със седем дни?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, максималният срок. Ние го удължихме с още две седмици, сега – с още седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров. (Народният представител Филип Попов иска думата за изказване.)
Ще подложа на гласуване и след това ще се изказвате.
Подлагам на гласуване предложението на господин Лазаров за удължаване на срока на Законопроекта с още седем дни.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Заповядайте за изказване, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
По отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, няма как да го подкрепим в този му вид. Разбирам желанието принципно да има по-голям контрол по отношение на рибарството и аквакултурите срещу бракониерството, но в този му вид мисля, че Законът ще има дори обратно действие.
Визирайки § 1, ал. 2, се предвижда да има изпит за билет за любителски риболов. Никъде обаче в Закона – нито в мотивите, нито в оценката за въздействието, не е описано колко ще струва това и как ще се изрази финансово както на Агенцията, така и на всеки един бъдещ любител – риболовец. От друга страна, мисля, че това е абсурдно. Няма страна, поне аз не съм запознат, да се държи конкретен изпит за любител рибар. Нещо повече, точно това ще засили бракониерството според мен. Тоест на хора, които ще извършват риболов, без изобщо да имат какъвто и да било билет, поради тази причина, че трябва да държат някакъв тест, незнайно какъв като вид и качество.
Разбирам, когато се извършва изпит за лов, за ловджия. Да, тогава се борави с опасни средства, с огнестрелни оръжия и е нормално да има изпит, да се познава дивечът, който в България не е толкова разнообразен, колкото обаче са видовете риби в България. Когато се касае за любители, това е абсолютно ненужно. Разбира се, ако се касае за стопански риболов, да, тогава би могло да се въведе някакъв вид изпит, въпреки че там цената на билета е съвсем различна от тази за любителски риболов.
Освен това сега може да се издаде билет за любителски риболов за един ден, за един месец, за половин година, за една година. Този човек, който иска да си закупи билет за един ден, какво трябва да направи – да ходи да държи някакъв изпит?! Което, разбирате, абсолютно не почива на здравата логика.
От друга страна, се въвежда една презумпция за виновност, че този, който продава, пренася и превозва риболовни мрежи, е виновен. Смесва се наказателната с административната отговорност в целия Законопроект, границите са размити. Това е абсурдно, уважаеми колеги. Този, който произвежда мрежи, трябва да има риболовен билет?! Това е все едно да кажете: производителят на коли задължително да има книжка, иначе произведената кола ще бъде конфискувана и на него ще му бъде наложена санкция. Абсолютно същото казвате в този закон. Това, според мен, е нонсенс. В момента в България се произвеждат мрежи от хора, които отиват на пазара и продават тези мрежи, но в много случаи мрежите не се използват дори за риболов, а ние тук едва ли не криминализираме това деяние, дори и превозването на мрежи – този опасен инструмент.
На следващо място, след § 6 надолу се забелязва, уважаеми народни представители, че МВР на практика абдикира от още един сектор. Цялата им функция и компетентност се прехвърлят върху служителите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) – те могат да задържат с помощни средства, което мисля, че не е нормално в една правова и демократична държава. В частната охранителна дейност се прехвърлиха компетенциите на МВР. Тук отново се прехвърлят компетенции от страна на МВР. В крайна сметка не мисля, че това е нормално за една правова държава.
Поради тези причини, пак повтарям, подкрепяме принципно да се ограничи бракониерството, но не любителите са проблем на бракониерството в България.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ, от място): А кой?
ФИЛИП ПОПОВ: Проблем за бракониерството, понеже питате „А кой?“, Адмирале, са тези, които нямат никакъв билет или риболуват в забранена от Закона акватория или в забранена по време, когато не се извършва никакъв риболов. Тогава те подлежат на санкция с билет или без билет. Няма никакво значение! Те са бракониери, без значение дали имат или нямат билет. А когато имаш билет, но не си държал изпит, това вече, извинявайте, идва в повече.
Подкрепяме Законопроекта по принцип, като дух, като възможност да се ограничи бракониерството, но не това са мерките, мисля, в тази насока. Напротив, те ще завишат възможността да не се купуват билети, въпреки това да се ходи на риболов, да не се държат изпити, а да бъдат ограничени да не превозват мрежи. Разберете, това ще даде огромна власт на тези, които трябва да ги контролират, и, разбира се, възможност за корупционни схеми – дали е пренасял мрежа или не е, дали е изобретил мрежа или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Реплики? Няма желаещи за реплики.
Заповядайте за изказване, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, колеги! След така направените изказвания останах с впечатление, че колегите от ляво подкрепят духа и философията на Законопроекта, но едва ли не не знаят или не искат да участват в тази дискусия, за да може да преустановим тези опити и да бъдем национално отговорни към собствените си деца, бих казал, тъй като тази политика да оставяме едни мъртви водоеми след себе си, защото вътрешните ни водоеми вече са почти мъртви, с изчерпан рибен ресурс, тъй като тези лица, които извършват нерегламентиран риболов – нарочно не споменавам думата „бракониери“, тъй като понятие и дефиниция на термина „бракониер“ няма. Може би това е една от задачите, които трябва да си поставим, за да може да дефинираме този вид нерегламентирана и незаконна дейност, унищожаваща в пълнота рибния ресурс.
Бих казал, че следва да подкрепим тази идея, този път на развитие за този закон, защото трябва да поставим началото отнякъде. Законът за рибарството и аквакултурите, както и много други закони, е променян много пъти, но никога не е променяна философията относно това как можем да опазим рибните ресурси. Законът никога не се е занимавал с правата, които искаме да дадем в момента на служителите от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Защо те да нямат право, колеги, да задържат, да използват помощни средства?
Вие ходили ли сте на такива среднощни акции в един, два часа, три часа сутринта на така наречените „специализирани автомобили“, „бойни фарове“ да гоните лодки с монтирани на тях електродвигатели, за да не вдигат шум, едва ли не да се гоните като престъпник и партизанин с лицата, занимаващи се с незаконен риболов, които унищожават абсолютно всичко след себе си, където минат?
Мога да Ви дам пример. Тази седмица бях на езерото Дуранкулак. Пред мен извадиха 2 км 800 м мрежи и намериха три електрошокови устройства със скрити акумулатори в тръстиката. Това езеро вече е мъртво, защото от там могат да бъдат вадени само големи екземпляри над 80 - 90 кг. Това именно показва, че щом я няма по-дребната риба и по-малки екземпляри, че това езеро вече е унищожено, а навремето е давало препитание на десетки хора от тази област.
Колеги, призовавам Ви да подкрепим този законопроект, защото дава началото наистина на едни сериозни дискусии, които можем да направим между първо и второ четене, да впрегнем всички усилия, време, нужни знания, заедно с екипа на Министерството на земеделието, храните и горите, заедно с екипа на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и да направим един гъвкав, много добре работещ закон.
Относно някои неща, които бяха споменати тук за изпитите за любителите риболовци, наистина това е мярка, която може би трябва да прецизираме. Съгласен съм с това, че не може да държи изпит един любител риболовец. Може би бихме могли да намерим друга форма – на едно декларативно изявяване, че си запознат с действащата нормативна уредба и законова основа, защото подписването на такава декларация, че си запознат с изискванията на законодателната база, след това означава, че при евентуално извършено нарушение ще може да ти бъде търсена административна или наказателна отговорност и не можеш да се скриеш зад това, че не познаваш базата.
Колеги, в тази връзка Ви моля да подкрепим предложението на колегите от ГЕРБ и да поставим едно много добро начало. Да бъдем заедно и да можем да създадем много добри текстове, които да дадат и да развържат ръцете на тези хора, които за едни скромни възнаграждения, обичайки своята професия, ходят денонощно, с риск за живота си, тъй като заплахите срещу тях са много – виждате, че има и физическо насилие, което е употребявано върху служителите на ИАРА, да им вдъхнем надежда и да им дадем основание да се чувстват горди в изпълнението на своите професионални задължения.
Моля Ви този закон да бъде подкрепен и да започнем една абсолютно сериозна дискусия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Реплики?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Апостолов, аз съм съгласен с това, което Вие казахте – за престъпленията, които се вършат на българските язовири, за унищожаването на рибата в тях. Проблемът, колега Апостолов, е, че с тези мерки няма как да решим този проблем. Ето, Вие дадохте пример: да подпишели декларация. Незнанието на Закона не е оправдание. Всеки един български гражданин е длъжен да знае закона, а дали ще подпише, или няма да подпише декларация, това абсолютно няма никакво значение в правния мир.
Другото е за забраната за пренасяне и превозване на риболовни мрежи. Това също няма да реши проблема. Изобщо няма да го реши, защото те ще се снабдяват с мрежи. Това е един цял бранш, разберете! Отново ще се извършва с електроуреди, както Вие казахте – с бомби и с какво ли не се унищожава рибата в България, по всякакъв начин, включително и с мрежи като помощни средства, но сега ИАРА да използва, извинявайте, и записващи устройства, наистина идва малко в повече. Това са част от специалните разузнавателни средства, разберете! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Има ли друга реплика? Не виждам.
Дуплика.
Имате думата за дуплика, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Съгласен съм с Вас, колега, че действително част от текстовете не са прецизирани както трябва, но нали затова помолих да не се противопоставяме в тази идея, а да направим всичко възможно Законът да работи.
Относно мрежите и другите уреди. Би трябвало този текст да бъде подкрепен, с изключение на продажбата, тъй като няма как да ограничим продажбата на риболовни мрежи чрез закон, но пренасянето на такива риболовни мрежи задължително трябва да бъде ограничена и наказуема дейност, защото в момента, в който служителите на ИАРА хванат мрежа в багажник на лек автомобил, съответното лице им се изсмива в очите и казва: „Аз тази мрежа си я купих, за да си хващам пилците или да си оборудвам ресторанта, за да си правя интериорни покрития“.
Не мога да се съглася с Вас, че не следва да ограничим притежаването и пренасянето на такива мрежени уреди, защото това е един бич. Стотици километри мрежи изземват служителите на ИАРА и те на другия ден са заместени с двойно повече. Така че, ако няма отговорност, няма санкции към лицата, които се занимават с пренасянето на такива мрежени уреди, ние няма да направим нищо.
В нашата комисия бяха изнесени факти и данни как лице от Монтана, мисля, че спрямо него има над 180 наказателни постановления, това лице във всеки един момент се изсмива на служителите на ИАРА и пред тях започва да извършва своята незаконна дейност. Така че нека да бъдем по-обрани, по-премерени и да намерим всички заедно точната формулировка на тази законова база, а да не правим противопоставяне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Други изказвания?
Заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, взимам думата като съвносител на Законопроекта. Чухме всички колеги, които изказаха мнение по него – някои положителни, някои отрицателни. Така или иначе това е Законопроект, с който имаме за цел да повишим контрола в тази област, тъй като към настоящия момент всичките ни язовири и басейни търпят големи загуби от непрекъснатите набези на бракониерите. Една година и два месеца траят обсъжданията, които са започнали с неправителствените организации, с рибарските сдружения и с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, оттогава датира кореспонденцията с тях и непрекъснатите дискусии. В тази насока за този законопроект имаме и трите положителни становища на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на правосъдието и на Министерството на земеделието и храните.
По време на обсъжданията, които бяха в комисиите, както и по време на обсъжданията с всички неправителствени организации, в становищата, които получихме от министерствата, бяха повдигнати и най-парливи бяха тези въпроси, които в момента разискваме, и този, който е за изпита. Аз и моите колеги сме дали това предложение след разговорите, които сме водили с Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и с неправителствените организации, но сме готови да направим отстъпка в тази насока и да направим други предложения. Ако смятате, че това предложение е неизпълнимо в този му вид, да се подаде в такъв вид, в който да бъде изпълнимо. Например като една рекламна кампания или като един вид декларация, както каза колегата, но това е въпрос, който е решим.
В Законопроекта това не е най-важното, защото, за да се стигне до него, ние разгледахме много нормативни документи, много проблемни дела в съда, които завършват с неосъждане на нарушителите. Само за две години имаме установени актове за 3406 нарушения, които имат над 2700 наказателни постановления. От тях искам да Ви запозная с констативните протоколи, които се отнасят за мрежите с дължина от 416 хил. метра. Това са 416 км – от тук до Варна и от Варна до Бургас. Сами разбирате, че това е такова количество мрежи, които – как да кажем след това, че в нашите водоеми ще има достатъчно риба и че ние я защитаваме?! Това е едната страна на въпроса.
Другата страна на въпроса е за непрекъснатите побои, които се извършват и са вече десетки на брой, над служителите на Изпълнителната агенция от рибарство и аквакултури само за последните две години. Почти няма места – в Кърджали, на язовир „Огоста“, „Жребчево“, в Пловдив, в Бургас двете езера – само преди два месеца там беше пребит един служител, а да не говорим за уникалния случай, в който един служител на язовир „Батак“ беше бит два пъти в един ден.
Смятам, че ние като законодатели трябва да вземем някакви мерки, защото това, което става в момента, показва, че законодателството не е достатъчно възпиращо в тази насока и няма достатъчно възпитаващ ефект. Затова сме направили тези предложения и сме готови между първо и второ четене да направим съответните редакции на текстовете, за да станат по-работещи. Ще се съобразим със становищата на всички министерства, които са изпратени в тази насока. Смятам, че можем да направим един работещ закон, който да даде положителна насока на рибарството и аквакултурите. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Реплики има ли? Не.
Други изказвания? Няма.
Закриваме дебатите и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-29, внесен от Иван Миховски и група народни представители.
Гласували 118 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 23.
Предложението се приема.
Процедура.
Госпожо Танева, имате думата.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с направените изказвания и анонси от вносителите, моля срокът между първо и второ четене, съгласно нашия правилник, да бъде удължен общо на 21 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Танева.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Десислава Танева, за удължаване на срока между двете гласувания на Законопроекта.
Гласували 111 народни представители: за 111 против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ.
Имате думата, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Председател.
„Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 854-01-27, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, приет на първо гласуване на 9 май 2018 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация“.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителите за наименованието на Закона, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 6.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 1 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Рамадан Аталай и група народни представители:
„В чл. 92 се създава нова ал. 11а:
„(11а) Кметът на общината с писмена заповед определя недвижим имот – общинска собственост, на който да се извърши служебно адресна регистрация за постоянен адрес на лица, които не могат да представят посочените документи по чл. 92, ал. 2.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 1, който става параграф единствен:
„Параграф единствен. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 11:
„(11) Алинея 10 не се прилага в случаите на първа адресна регистрация по постоянен адрес на лицата, получили българско гражданство по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за българското гражданство.“
2. Досегашните ал. 11, 12 и 13 стават съответно ал. 12, 13 и 14.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Изказвания?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Аз се учудвам защо председателят не прочете неприетия текст от Комисията… Прочетохте ли го? Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прочетен беше.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, ще се опитам много накратко да обясня още веднъж, че съгласно Закона за гражданска регистрация всяко лице е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. След измененията през 2011 г., за да дам някакви пояснения, в този чл. 92 от Закона за регистрацията се извършиха определени изменения и допълнения и тогава казахме, че пред длъжностното лице всеки, който иска да бъде регистриран на постоянен адрес, трябва да представи документ за собственост, документ за ползване на имота за жилищни нужди, други документи, доказващи собствеността или ползването на имота.
Сега в предложението на колегите, включително от 2015 г., когато ГЕРБ заедно с госпожа Мая Манолова подкрепиха още един текст, се казваше, че освен всички тези документи, трябва да се докаже, че всеки, който живее в това жилище и е регистриран, трябва да има 10 квадрата необходима жилищна площ. В момента искаме да анулираме всички тези изисквания, които сме приели преди години в чл. 92, поради това че ще има „изборен туризъм“ и да създадем благоприятна обстановка за тези чужди граждани, които за пръв път придобиват българско гражданство. Това е предложението на господин Искрен Веселинов.
Всъщност това предложение, господин Веселинов, няма да ми се разсърдите, тъй като много качествен Закон сте предложили и преди – обвинявахте ДПС, че нашите закони са некачествени – Вие сте вторият след още един колега от ГЕРБ, който правите предложение и изменение на текста, който сте предложили като изменение на Законопроекта, единственият член, и на второ четене правите изменение и допълнение на Вашето си предложение!
И сега, колеги, тук възниква въпросът: защо искаме на тези, които получават гражданство от Македония, от Молдова, от Украйна да им дадем преференциални възможности да бъдат регистрирани, да не им се изисква 10 квадрата жилищна площ и те да отидат да се регистрират, колкото се може повече, в Кюстендил и в Благоевград? Това е много съмнително, колеги. Затова ние няма да го подкрепим това нещо. Съмненията ни остават. След като видя как ще гласува залата днес и ако го приемете, впоследствие „Движението за права и свободи“ ще искаме да съставим една временна анкетна комисия, темата и тезата ще я чуете по-нататък.
За нашето предложение. Нашето предложение, колеги, е как да създадем условия за нашите внуци, за нашите деца с течение на времето да нямат проблеми с малцинствата, да нямат проблеми така че на тези хора да им създадем възможност, първо, да бъдат регистрирани, да ги знаем къде са, да им създадем условия за обучение, да им създадем възможност да отидат да получават здравна услуга. А това как може да стане? След като съборихте блока в Ямбол, по същия начин и хиляди къщи, от които останаха отвън тези хора, те в момента няма как да отидат да докажат, че имат собственост, нито документи за наем и тези хора витаят и съществуват в България без лични документи.
Нашата идея тук, колеги, е – нищо друго не искаме, защото, ако текстът е, че кметът на общината с писмена заповед може да определи недвижим имот, общинска собственост, на който да извърши служебна адресна регистрация за постоянен адрес на лица, които не могат да предоставят посочените документи по чл. 92, ал. 2, тогава като народни представители ще сме спокойни, че сме дали възможност на изпълнителната власт, живеещите в България да си имат онези лични документи, чрез които да се представят, дори ако направят някои закононарушения, дори ако направят кражби, не дай си боже пък да извършат по-тежко престъпление, къде ще ги намерим тези хора? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви, господин Председател.
Пет минути сигурно няма да стигнат, колеги, как да Ви убедя, но още веднъж само искам да Ви кажа, нашият проблем беше проблем на Южна Африка преди години. След време ще стане проблем на нашите деца и тогава ще съжалявате, че не сме го разрешили днес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Реплика ли имате, господин Генов? Изказване.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от БСП няма да подкрепим, ще се въздържим точно по това предложено изменение, защото то не решава въпроса по принцип за първата регистрация на хората, които за първи път са придобили българско гражданство. Това, че касае само граждани на определени страни, също е смутително. Спомням си миналия мандат колегите от ДПС предлагаха подобно нещо и за други граждани, които за първи път стават граждани на България. Има много български граждани, които са си загубили гражданството в Република Турция, възстановяват го, техни деца искат българско гражданство, така че ние ще се въздържим по това изменение на Закона за гражданската регистрация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Има ли реплики? Няма.
Изказване – господин Веселинов, имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): На реплики нямаме ли право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплика? Аз попитах за реплика, но нямаше знак. (Реплика от народния представител Рамадан Аталай.)
Заповядайте, господин Веселинов.
Аз попитах за реплика, съжалявам. Господин Аталай, извинете, но настина не видях знак от Ваша страна.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди всичко искам да кажа, че предложението, което правим, за разлика от това, което колегата от БСП твърди, не касае само определена страна, касае всички възможни страни, от които граждани придобиват за първи път гражданство. Припомням, че адресът е еднозначно описание на място, където лицето живее или получава кореспонденцията си. Това е в основата и на невъзможността да се приемат предложенията на ДПС, защото това, което предлагат те, е нещо съвсем различно.
Ние всъщност създаваме възможност на нашите сънароднищи вместо да се регистрират на един служебен адрес, на който трудно биха получавали кореспонденцията си, да се регистрират на адрес, който е на техен близък, роднина и така нататък, където биха могли да получават кореспонденцията си и да са в по-добра връзка с българските власти, което е една от основните цели на Закона. Така че в това отношение аз мисля, че колегите от БСП няма нужда да се притесняват.
Не така стои въпросът с текста на господин Аталай и група народни представители, които на практика за пореден път, слагайки маската на голяма загриженост за правата на малцинствата и желанието тези малцинства да бъдат регистрирани явно на определено място, правят за пореден път едно предложение, което не може да съществува, ако уважаваме себе си като законодатели. Казвам това най-отговорно с риск да ги засегна, защото, на първо място, това, което те описват като теза, е описано в съществуващите ал. 8 и 9 на Законопроекта, където лица, които не могат да представят обстоятелствата по ал. 2, но въпреки това живеят някъде – макар без документ за собственост и прочие – на база на решение на конкретна комисия, назначена от кмета, могат да получат адресната си регистрация, съответно да си извадят и личните документи.
Това, което ни предлагат ДПС, казва най-общо, че лицата, които не могат да предоставят посочените документи в чл. 92, ал. 2 трябва кметът да ги регистрира на някакъв служебен адрес – примерно в една детска градина – примерно кметът определя детска градина „Незабравка“ и какво печелим от това? (Реплики от ДПС: „Общината!“) Тези хора ще получават ли там тяхната кореспонденция, някой ще им я предава ли? Те живеят ли там? Те ще могат ли да бъдат намирани там? Тоест, нищо от нещата, които се изтъкват като предимство на това предложение, не се случва.
Единственото, което правим, е да отваряме широко вратата конкретни кметове да си внесат толкова избиратели, колкото искат на един адрес и да си решат проблемите с избирането. Това е, което се предлага от ДПС, и трябва да сме наясно.
В това отношение ние, „Обединени патриоти“, не можем да подкрепим текста на господин Аталай не поради други причини, а защото той не може да работи и ще създаде един правен хаос. Същото е становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които смятат, че служебната регистрация трябва да бъде максимално ограничена и всъщност нашето предложение е именно в духа на Закона – да ограничим служебната регистрация, да направим връзката на гражданите, макар и живеещи постоянно в чужбина, с държавата, а тяхното предложение на практика отваря широко една врата за това – лицата, включително, ако щете криминален контингент, да се скитат по страната с лични документи, без да са по никакъв начин обвързани с мястото, което пише в тези документи – нито полицията ще може да ги намери, нито ще могат да получат някаква кореспонденция от държавните институции, нито пък ще имат някакви ангажименти към това населено място.
Така че продължаваме да подкрепяме текста, който е прецизиран вече и който дава възможност на нашите сънародници, получаващи за първи път гражданство, да се регистрират с конкретен, а не със служебен адрес. Не можем да подкрепим предложението на господин Аталай.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Реплики?
Реплика – заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Преди малко изразихте съжаление, че няма да можете да ми дадете думата за реплика, дано съжалението Ви да е само днес, да не е и след като приемете този закон.
Колеги, чл. 8 и чл. 10, които Ви казаха колегите от Министерството, изобщо не кореспондират нито с Вашия текст, нито с този текст, който аз Ви предлагам, те нямат връзка с това.
Господин Веселинов, как ще кореспондирате с човек, на който сте му съборили къщата и той няма лична карта? Ние Ви казваме поне лична карта да му издадем, Вие обяснявате как ще кореспондирате с този човек. Е, как ще кореспондирате с този човек, когато изобщо не съществува в регистрациите на България? Ако нашето предложение е толкова лошо и ще създаде хаос, защо тогава не изградите всички тук, които седите, едно предложение и да мислим за тези хора как и по какъв начин да им създадем правила и начин на живот в България? Далече сте от това. Далече сте, защото са малцинства и този текст не го приемате в момента, защото го предлагат ДПС и защото, разбирате ли, че на Министерството щяло да му бъде много трудно да прилага този текст!
Трудността на прилагането и човекът, който предлага, са Ви аргументите днес да оставите една армия поне от 100 хил. или 200 хил. човека, които нямат лични карти и Вие знаете това нещо.
Предлагаме Ви разрешение на проблема – частично ли е, цялостно ли е, но да започнем отнякъде. Да започнем отнякъде, колеги, за това е нашата загриженост. Не е за това днес да се правим на интересни само защото сме искали малцинствата да бъдат регистрирани в определени общини. Текстът е „кметът“, всяка община, където живеят в момента! Има ли от Ямбол да излезе да каже какво правят тези от съборените блокове? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Аз мога да Ви изкарам къщите, които ги съборихте и…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Аталай, отдавна изтече времето.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, благодаря Ви.
И от Гърмен, а имаме и достатъчно хора, които живеят по горите и те могат да излязат и да Ви обяснят. Защо се криете от това нещо? Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
По начина на водене, искахте думата.
Заповядайте.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Процедурата ми е по начина на водене. Ставате педантичен, когато се изказва колега от „Движението за права и свободи“. От сутринта нарушавате Правилника, по-скоро от началото на пленарното заседание. Ние смятаме, че въпросът или проблемът е изключително сериозен – подминавате го, от една страна. От друга страна, ставате педантичен за 15 секунди – „отдавна било изтекло времето“, но на Вашите колеги давате неправомерно думата няколко часа вече. Моля Ви се да спазвате Правилника към всички народни представители еднакво. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Разбира се, че мога да се защитя, като извадим разпечатката от протокола днес, но мисля, че ще засилим твърде много…
Изказвания? Не.
Друга реплика? Няма.
За дуплика – заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Аз искам само да уверя още веднъж колегите, че съществува процедура, при която всеки легално пребиваващ някъде на определено място, може да получи регистрация на база на тези комисии, които е предвидил Законът. Ние сме го предвидили – точно в резултат на искане на ДПС за подобна служебна регистрация.
Служебната регистрация не решава нито един проблем, създава обаче множество проблеми. Разбрахме, че не са десетки, а стотици хиляди хората, които могат да бъдат заселени на определени служебни адреси. Това е потенциална опасност да се взриви каквато и да е стабилност на политическия процес в определени общини. Така че аз се надявам всички заедно да отхвърлим това предложение и мисля, че по този начин ще покажем своята отговорност. (Реплики от ДПС: „Колко са, колко са?“)
А по отношение на интеграцията на малцинствата, хубаво е колегите от ДПС да не се бият само в гърдите със загриженост за тях, а да погледнат тези десетилетия, в които управляваха и превръщаха всички тези представители на малцинствата в свои крепостни буквално, които бяха зависими от техните подаяния и които и до момента разчитат на това да могат да избегнат спазването на правилата, които би следвало да са задължителни за всички граждани. Смятам, че ние от „Обединените патриоти“ многократно сме заявявали, че правилата трябва да важат за всички и съответно не трябва да се правят компромиси за някои само защото е представител на малцинство. (Реплика от ДПС: „В България няма малцинства.“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Други изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Рамадан Аталай и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 17, против 36, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 1, който става параграф единствен.
Гласували 113 народни представители: за 81, против 15, въздържали се 17.
Предложението е прието.

Преминаваме със следващата точка от Програмата за работа днес:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, № 854-01-28.
Заповядайте, господин Веселинов, да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Председател.
„Доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-28, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, приет на 9 май 2018 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация“ (обн., ДВ, бр. ...)
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 1.
„Преходна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименование на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте!
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Според мен сегашните текстове на Закона за местното самоуправление и местната администрация в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 дават еднозначен отговор на това какво значи да има кворум и как се вземат решенията при гласуване на решение в общинския съвет.
Алинея 2 от чл. 27 казва: „Заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината от общия брой общински съветници.“.
Алинея 3: „Решенията на общинския съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници.“.
Какво обаче показват примерите от съдебната практика в административните съдилища в България? Административен съд – Враца, отменя Решение № 422 от 30 ноември 2017 г. на Общински съвет – Мездра, с което по инициатива на определена фирма местният парламент разрешава да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план или план за регулация и застрояване. Съдът приема, че при вземане на протестираното решение не са спазени процесуалните правила. Решението е взето на редовно свикано заседание на Общинския съвет – Мездра, на което са присъствали 20 от всички избрани 21 общински съветници, като за решението са гласували 11 човека. Съдът обаче казва следното: „при общ брой на общинските съветници 21, точната половина на същите е 10,5, което означава, че за определяне на кворума е необходим още един глас или половината от тях е 11 съветници. За да бъде законосъобразно взетото решение, при повторното гласуване за него следва в настоящата хипотеза да са гласували най-малко 12 общински съветници. Приемайки решение без наличието на изискуемия се по закон кворум, Общинският съвет – определя съдията – е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила“. А в чл. 27, ал. 3 е казано: „Решенията на общинския съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници“. Съдът не признава, че 11 гласа са повече от половината.
Друго Решение на Административния съд в град Добрич – Решение № 214 от 25 май, образувано по жалба от Областния управител на град Добрич по решение, с което Общинският съвет е приел да се преобразува чрез промяна на вида училище основно училище „Васил Друмев“ в с. Орляк на „Обединено основно училище“.
Съгласно нормата на чл. 27, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация решенията на общинския съвет се вземат с явно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници. Тъй като половината от общия брой на съветниците е 10,5, но това число не е цяло, то е необходим още един глас, тоест 11,5 и след закръглянето му се получава числото 12, а решението е взето с 11 гласа „за“. На базата на тези констатации съдът отменя и това решение на Общинския съвет в град Тервел.
Четейки многото такива решения, човек си задава въпроса: ако един общински съвет беше от трима членове, от трима общински съветници, какво става тогава? Тогава сигурно съдът щеше да постанови, че всички решения трябва да се вземат с пълно мнозинство!? (Оживление в ОП.)
Ние ще подкрепим тези промени. През изминалите над 20 години законодателството за местната власт се променяше няколко пъти и все още има неизчистени въпроси, които пречат на вземането на решения и се тълкуват нееднозначно.
Нашата задача е да внасяме спокойствие в работата на общинските съвети, независимо от техните мнозинства, и тези промени, които днес ще гласуваме, са част от тези мерки.
Промените са обусловени и от становището на Националното сдружение на председателите на общинските съвети, където те настояват за това – практиката при обжалвания на решения и решенията, които постановяват някои съдебни състави от административните съдилища, както преди малко Ви дадох примери, говорят явно за този проблем. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Динков.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване четири текста: първи текст – текстът на вносителите за наименованието на Закона, който се подкрепя от Комисията; втори текст – текстът на вносителите за § 1, който се подкрепя от Комисията; трети текст – текстът на вносителите за наименованието на подразделението, което се подкрепя от Комисията; четвърти текст – текстът на вносителите за § 2, който се подкрепя от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, с което завършихме и този законопроект.

Следва:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ.
Кой ще представи Доклада за първо гласуване на внесения законопроект на Комисията по околната среда и водите, която е водеща?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Заповядайте да представите Доклада на водещата комисия.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГРУДЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители на 26 април 2018 г.
На заседание, проведено на 17 май 2018 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Маринов Христов и група народни представители на 17 април 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката Лъчезар Борисов – зам.-министър, и Бончо Бончев – началник отдел в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Министерството на околната среда и водите Атанаска Николова – зам.-министър, и Илияна Тодорова – директор „Управление на водите“; от Министерството на земеделието, храните и горите – Руслан Кенаров – държавен експерт в дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“, Мария Панайотова – началник отдел, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Ивета Маринова – началник отдел „ВиК“; от Министерството на енергетиката Анелия Терзиева – главен юрисконсулт; от Държавната агенция по метрология и технически надзор Петър Горновски – председател, Петя Маринова – началник отдел „Правен“, и Мима Чилова – и. д. главен секретар; от Националното сдружение на общините в Република България Благой Станчев – парламентарен секретар; от Българската асоциация по водите – Владимир Стратиев, и от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране инж. Емилия Арнаудова.
От името на вносителя Законопроекта и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител господин Емил Христов, който подчерта, че това е плод на съвместен труд на народните представители, на Министерството на икономиката, Националното сдружение на общините в Република България и ДАМТН, и е свързано с актуалния характер на проблеми, създаващи опасност за хората, инфраструктурата и околната среда. Господин Христов отбеляза, че се цели не само даване на определение за „язовир“, а и въвеждане на облекчения за подпомагане на собствениците и на държавните структури не само да контролират, но и да предотвратяват опасни ситуации. Той посочи и новите моменти, облекчаващи работата на собствениците, и контролните структури: въвежда се още един случай на публична общинска собственост върху водните обекти и водностопанските системи и съоръжения с цел уреждане на случаите при отказ от право на собственост върху недвижим имот – язовир. Общината, ставайки собственик на такива язовири, ще може да ги предоставя на концесия и да се гарантира техническата изправност и безопасна експлоатация на съоръженията и известно облекчение във финансово отношение; с предложените изменения се дава възможност на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да възлагат на операторите изготвянето на аварийните планове, като с това се постига синхрон между изискванията на два нормативни акта – Закона за водите и Закона за защита при бедствия.
Господин Христов посочи още, че се въвежда класификация на язовирите – „големи“ и „малки“, с което се дава възможност за регламентиране на различни изисквания по отношение поддръжката им в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация и класификация на язовирите по степени на потенциална опасност, което се предвижда да се извършва от Комисията по чл. 138, ал. 3, която се назначава от областните управители за обследване на язовирните стени на територията на областта. Важен момент според господин Христов е и включване в състава на комисиите и представители на засегнатите общини, като най-заинтересовани. С предложения законопроект се предоставя право на собствениците да заявят пред председателя на Държавната агенция по метрология и технически надзор желанието си да ликвидират и/или извеждане от експлоатация на язовирни стени и съоръжения към тях. Целта е да се регулира процеса на ликвидиране на язовири само по воля на техните собственици и да се избегне самоволното разрушаване на съоръжения, без отчитане на обществения интерес. Регламентират се и случаите за прилагане на принудителни административни мерки. Господин Христов отбеляза и новия елемент, предложен от Министерството на икономиката – създаването на нова структура, която ще облекчи в голяма степен местните власти при поддържане на язовирите или грижата на държавата по отношение на тези водни обекти, за които има затруднения по поддръжката на техническото им състояние и безопасна експлоатация.
Председателят на Комисията госпожа Ивелина Василева обяви, че са представени становища от заинтересованите институции и организации и са на разположение на народните представители на страницата на Народното събрание.
Отношение по внесения законопроект взеха: господин Лъчезар Борисов, който обяви, че като институция са работили по Законопроекта заедно с народните представители, като най-важното според него е класифицирането на язовирите по големина и степен на опасност, като подчерта, че „малък язовир“, ако е класифициран като опасен, остава под наблюдение. Той обърна внимание на двете групи мерки в Законопроекта: създаване на държавно предприятие за подпомагане на общините, които нямат възможност да поддържат някои язовири, като срокът, в който общинските съвети трябва да обявят намеренията си, е 3 месеца и възможността ремонтно-възстановителните дейности на язовири – държавна и общинска собственост, да могат да се възлагат от търговско дружество със 100% държавно участие, определено от Министерския съвет при спазване процедурите на ЗОП.
Списъкът на язовирите, спрямо които ще се предприемат действия, ще се приема от Министерския съвет по предложение на председателя на ДАМТН госпожа Атанаска Николова, която обяви подкрепата на Министерството на околната среда и водите за Законопроекта, който допринася за постигане на основната цел – опазване живота на населението и критичната инфраструктура, при насоченост към превенция и намаляване на риска. Тя обяви, че от Министерството на околната среда и водите е внесено становище, което да се разгледа от народните представители; господин Благой Станчев припомни, че Националното сдружение на общините в Република България е настоявало за това предложение от доста време, и изрази задоволство от разглеждането на Законопроекта, като определи като главна цел балансираното разпределение на отговорностите. Той обяви подкрепата на Законопроекта, като зададе въпрос относно сроковете и възможността за изземване на собствеността, подчертавайки, че са представени писмени предложения, които могат да намерят решение между първо и второ гласуване; господин Емил Христов, който даде отговори на зададените въпроси, и госпожа Ивелина Василева, която обърна внимание, че тримесечният срок е срокът, в който общинският съвет, като орган на местната власт, трябва да вземе решение и да уведоми Държавната агенция по метрология и технически надзор, а не е финализиране на процеса по прехвърляне на собствеността; господин Явор Божанков обяви подкрепа на Законопроекта, като обяви, че отговаря на очакванията и решава важен проблем на обществото; господин Борис Ячев, който изрази подкрепата на Законопроекта, по който е работено доста време и с който според него се решават няколко проблема, като подчерта важността на създаването на държавно предприятие; господин Владимир Стратиев, който обяви подкрепата на Законопроекта от страна на Българската асоциация по водите и готовността за участие в работни групи, и госпожа Ивелина Василева, която обяви подкрепата на Законопроекта, като подчерта значението му за превенция и управление на риска от вредното въздействие на водите.
След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ подкрепи Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители на 26 април 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми доктор Грудев.
Следва докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 10 май 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители на 26 април 2018 г.
В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Малина Крумова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, и господин Благой Станчев – парламентарен секретар на Националното сдружение на общините в Република България. От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Емил Христов.
С предложените изменения се предвижда да се въведе класификация на язовирите съгласно критериите на Международната комисия по големите язовири на „големи“ и „малки“. С въвеждането на класификация на язовирите съгласно критериите на Международната комисия по големите язовири на „големи“ и „малки“ се дава възможност за регламентиране на различни изисквания по отношение на поддържането им в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация.
Въвежда се класификация на язовирите и по степени на потенциална опасност. Язовирите се класифицират в тристепенна скала на потенциална опасност в зависимост от оценката на риска от човешки жертви, икономическите, социалните и екологичните щети, а именно: първа висока степен на потенциална опасност, втора значителна степен на потенциална опасност и трета ниска степен на потенциална опасност. С въвеждането на класификацията на язовирите по степени на потенциална опасност се цели определяне на различна периодичност на проверките от страна на контролните органи, което ще доведе до възможността усилията на човешкия ресурс, ангажиран с извършването на проверки, да бъдат насочени към поддържането и експлоатацията на язовирни стени и съоръжения към тях, чието разрушаване може да доведе до човешки жертви и значителни материални щети.
Предоставя се правото на собствениците да заявяват пред председателя на ДАМТН желанието си да пристъпят към ликвидиране и/или извеждане от експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. С въвеждането на този режим се цели да се регулира процесът на ликвидиране на язовири единствено и само по волята на техните собственици. Цели се да се предотврати самоволното разрушаване на съоръженията, без да бъде отчетен обществения интерес и възможността им в бъдеще да бъдат използвани за нуждите на напояването или пожарогасенето.
Предвижда се създаване на държавно предприятие, което да осъществява комплексно управление на язовири – публична и частна държавна собственост, да поддържа язовирните стени и съоръженията към тях в изправно състояние и безопасната им експлоатация. Предвидена е правната възможност за общините, собственици на язовири, които не разполагат с достатъчен финансов ресурс, да поддържат язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние, което да гарантира и безопасната им експлоатация, да прехвърлят собствеността им на държавата и същите да бъдат предоставени за стопанисване и управление на държавното предприятие.
Регламентират се случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване. Определени са лицата, които следва да приведат принудителните мерки в изпълнение.
В Заключителните разпоредби са предложени промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и Закона за устройство на територията, които са в следствие с предложените промени в Закона за водите.
Законопроектът се подкрепя от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и Държавната агенция по метрология и технически надзор, като в становищата им са направени предложения за прецизиране на отделни разпоредби между двете гласувания на законопроекта.
От страна на Националното сдружение на общините в Република България бе изразена подкрепа за Законопроекта, като бе обърнато внимание на необходимостта от прецизиране на разпоредбите на § 24 и § 30 от проекта, свързани с възлагането от името и за сметка на общините на ремонтно-възстановителни дейности на язовири - общинска собственост, от търговско дружество с държавно участие и с прехвърлянето на собствеността на общински язовири в собственост на държавата.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от предложените промени в Закона, като бе споделена необходимостта от прецизиране на отделни разпоредби, в това число и текстовете, по които има възражения от общините. Целесъобразно е да се предвиди възможност общините, които запазят собствеността на притежавани от тях язовири, да могат да възлагат директно на държавното предприятие извършването на необходимите ремонтни дейности на язовирните стени и съоръженията към тях с оглед поддържането им в изправно техническо състояние, гарантиращо безопасната им експлоатация.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Следва докладът на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Маринов Христов и група народни представители на 26 април 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 16 май 2018 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
На заседанието присъстваха: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, Петър Горновски – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, представители на Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на околната среда и водите и Министерството на енергетиката.
Законопроектът, представен от народния представител Емил Христов, е изготвен вследствие на необходимостта от преодоляване на потенциални рискове за населението, инфраструктурата и околната среда, които биха могли да настъпят при евентуално разрушаване на язовирни стени. Това налага да се предприемат действия по извършването на ремонт и възстановяване на потенциално опасни язовирни стени и съоръжения. Собствеността върху язовирите е уредена със Закона за водите. До момента те са 5700, от които 4523 са собственост на общините. Поради ограничения си финансов ресурс някои общини не могат да поддържат съоръженията в техническо състояние, което да гарантира безопасната им експлоатация. Ето защо със Законопроекта се предвижда да бъде създадено Държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, което да осъществява комплексно управление на язовири – публична и частна собственост, и на което да бъде прехвърлена безвъзмездно собствеността на тези язовири.
Предвижда се и възможност ремонтно-възстановителните дейности на язовири – държавна и общинска собственост, да се възлагат от търговско дружество със сто процента държавно участие, определено от Министерския съвет. Необходимият финансов ресурс за тази дейност също ще бъде осигурен с акт на Министерския съвет, като общините ще възстановяват разходите, направени от дружеството, освен ако общинският съвет е приел решение за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост върху държавата. Подобен ще е и режимът за язовири, които се стопанисват и управляват от „Национална електрическа компания“ ЕАД, „Напоителни системи“ ЕАД, „Земинвест“ ЕАД, ВиК оператори с държавно или с държавно и общинско участие в капитала, но само когато към момента същите не разполагат със средства за това. Ще бъде разработен списък за ремонтно-възстановителните дейности въз основа на осъществената контролна дейност на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Писмени становища в подкрепа на Законопроекта са постъпили от Министерство на икономиката, Министерство на земеделието, храните и горите и Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
В постъпило писмено становище от Министерството на околната среда и водите изразяват принципната си подкрепа по Законопроекта, но с цел избягване на несъответствие с целите и принципите на Закона за водите предлагат редакция на някои от текстовете.“
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 15 народни представители, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Маринов Христов и група народни представители на 26 април 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Следва становище на вносител.
Господин Христов, заповядайте, имате думата.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ще започна представянето, като се върна малко назад във времето.
Две хиляди и четиринадесета година е белязана от потопи и бедствия, които нанасят огромни материални щети, вземат и човешки жертви. За около 40 дни страната е постигната от над 10 жестоки наводнения. Те провокират правителството да инициира промени в Закона за водите. В Закона е определена собствеността върху язовирите, която е публична държавна. Въведено е изискването дейностите по поддържането на язовирните стени в изправно техническо състояние да се осъществява от оператор, който да притежава необходимата професионална квалификация. Тези дейности могат да бъдат осъществявани както от самия собственик, когато той притежава такава квалификация, така и от друго лице по силата на договор със собственика.
С нормативните промени е въведен и контрол върху изпълнението на мерките за поддържането на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние, така че в максимална степен да се постигне безопасност на инженерните съоръжения.
В резултат на осъществена контролна дейност от страна на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е установено наличието на не по-малко от 5700 язовира, като 4523 от тях са собственост на общините. При проверките е установено, че около 2000 броя от проверяваните обекти не отговарят на критериите за язовир, макар че по документи актовете за публична общинска собственост, се водят такива.
С настоящия законопроект се цели да се уточни и конкретизира понятието „язовир“, което няма да повлияе върху безопасността на съоръженията, но ще редуцира техния брой. Това ще даде възможност на общините средствата да бъдат разходвани за поддържането на по-малък брой язовири, което ще доведе и до по-качествено поддържане на съоръженията.
За осъществяването на по-ефективен държавен контрол върху състоянието на язовирните стени и съоръженията към тях се предлагат следните изменения.
Първо, въвежда се още един случай на публична общинска собственост върху водните обекти и водно-стопанските системи и съоръжения, в това число и язовири, който е свързан с отказа от право на собственост върху земи, върху които са изградени язовири. Практиката на Агенцията показва, че при възстановяването на собствеността на земеделските земи и земи от горския фонд, като такива са възстановявани и земи, върху които са изградени язовири. Това е довело до редица случаи, при които собствеността върху съоръженията принадлежи на пет, шест или дори повече собственици, които по силата на Закона за водите са задължени да поддържат язовира като изправно техническо съоръжение и да назначават оператор. Когато инспекторите на Държавната агенция извършват проверка на такъв язовир и дадат предписания на собствениците, последните преценяват, че е по-евтино да се откажат от собствеността си, отколкото да я поддържат.
Законът за собствеността урежда възможността собственикът, в случая общината, да продължи да се грижи за язовира, но действащото законодателство не урежда по какъв начин да бъде извършено това. То урежда възможността безстопанственият имот да бъде придобит по давност, която обаче е десетгодишна.
С приемането на предложените изменения общината, ставайки собственик на тези язовири, ще има възможност да се ползва от законовите възможности, предлагани от Закона за водите, като предостави язовира на концесия и съответно се гарантира техническата изправност и безопасната експлоатация на съоръженията.
В допълнение към това, със Законопроекта изрично се предвижда възможността собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да възлагат на операторите на язовирните стени изготвянето на аварийните планове. Целта е да се предостави по-голяма свобода на собствениците на язовирните стени и най-вече на общините.
С предложените изменения на Закона за водите се постига синхрон между разпоредбите на два нормативни акта от една и съща степен – Закона за водите и Закона за защита при бедствия.
Предлага се още въвеждане на класификация на язовирите на „големи“ и „малки“ с определени параметри. Такава класификация към настоящия момент не е направена. С въвеждането й се дава възможност да бъдат предвидени и изисквания по отношение на поддържането им в изправно техническо състояние и осигуряването на безопасната експлоатация.
Въвежда се класификация на язовирите по степен на потенциална опасност, която е неразривно свързана с класификацията на язовирите по отношение на тяхната големина. Предвижда се големите и малките язовири да бъдат класифицирани по отношение на тяхната потенциална опасност. Класифицират се в тристепенна скала на потенциална опасност: първа – висока, втора – значителна, и трета – ниска.
В Законопроекта е предвидено критериите за класифициране на степента на потенциална опасност да се определят в наредба на междуведомствената комисия, която се назначава от Министерския съвет.
Класификацията на язовирите по отношение на тяхната потенциална опасност ще се извършва от комисията, която се назначава от областните управители.
На следващо място се предлага промяна в състава на комисиите, които се назначават от областните управители за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях. В техния състав се включват и представители на съответната община, която е пряко засегната от дейността на Комисията.
Предоставя се правото на собствениците да заявяват пред
председателя на Държавната агенция желанието си да пристъпят към ликвидиране и/или извеждане от експлоатация на язовирните стени и съоръженията. Цели се да се предотврати самоволното единствено и само по волята на собственика разрушаване на съоръженията, без да бъде отчетен общественият интерес и възможността им в бъдеще да бъдат използвани за нуждите на напояване или пожарогасене.
На следващо място се регламентират случаите, при които могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване. Определени са лицата, които следва да приведат принудителните мерки в изпълнение.
В Заключителните разпоредби се предлагат промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд и в Закона за устройство на територията, които са вследствие от предложените промени в Закона за водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Проданов, имате думата.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние от БСП, като цяло, подкрепяме духа на Закона – това, което се предлага от вносителите. То е, че държавата не трябва да вдига ръце от всичко, а напротив, да се заеме с това, което е присъщо за държавата, и да изпълнява задълженията си.
Относно икономическия оператор, който ще стопанисва тези язовири, имаме притеснения, които са следните.
Предлага се стопанисване от търговски дружества с държавно участие, което според нас е грешно, защото такова търговско дружество няма да има особено сериозен капацитет за печалба. Нашият съвет към вносителите е това да бъде държавно предприятие. Както знаете, то има възможност при разходване на обществените средства да работи дори на лека печалба, за да може да изпълнява задълженията си. В противен случай, ако се спрем на варианта за търговско дружество, рискуваме то да фалира още след първата година. За да се избегнат фалити и по-нататъшни проблеми във функционирането на икономическия оператор, който ще стопанисва тези язовири, най-добрият вариант е това да стане чрез държавно предприятие. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Проданов.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Христов – първа реплика.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Да изчистя недоразумението, което непрекъснато се появява във връзка с държавното предприятие. Това е държавно предприятие. Едва ли държавата ще допусне да се върви в посока към фалит, още повече че ако погледнете внимателно Закона, ще има реимбурсиране на вложените за ремонт средства на язовири, които са в опасност и които общините не могат да използват.
Нека не бързаме априори да поставяме диагноза на това държавно предприятие. Смисленият анализ показва, че там действително ще има възможност и за печалба. Това е моята реплика.
Ако можете по някакъв начин да оборите, но ние достатъчно спорихме в Комисията и представители на Министерство на икономиката се присъединиха към промените.
Аз самият започнах със скептицизъм към държавното предприятие, но след като няколко пъти обсъждахме неговото място, роля, финансиране и последващи действия, считам, че това е единствено възможното решение към момента, за да не допуснем общини, които нямат финансов ресурс и възможности за ремонт, да допуснат язовирите тяхна собственост да причинят някакви вреди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Проданов.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Господин Христов, точно това се опитвам да обясня – да избегнем по-нататъшни опасности от фалит.
Понятието е следното: не може търговско дружество да работи и да регистрира година след година отрицателни резултати. Държавно предприятие обаче може да си го позволи, изразходвайки обществения ресурс. Опитваме се да Ви дадем съвет, за да предпазим от по-нататъшни негативни последици този икономически оператор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Проданов.
Уважаеми колеги, в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба по повод годишнина от гибелта на Христо Ботев. Представените творби от фонда на художествената галерия „Иван Фунев“ – Враца, представят един познат и същевременно нов образ на поета и революционера.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Уважаеми колеги, следва 30-минутна почивка, след което ще продължим с изказванията – заявени са такива, и с гласуването. (Шум и реплики.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Веселинов е заявил изказване.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата само, за да подкрепя от името на „Обединени патриоти“ настоящия законопроект, тъй като мога да кажа, че това е може би един от най-съществените законопроекти, който гледаме през този сезон. Той е функция на активност от страна на Националното сдружение на общините в Република България, които поставиха проблема още през късната есен на миналата година, беше предмет на обсъждане в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, беше предмет и на работна среща, която имаха Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Министерството на вътрешните работи с ръководството на Националното сдружение на общините в Република България. След това този законопроект допълнително беше развит от работна група, която вицепремиерът Валери Симеонов създаде и която в края на краищата даде окончателния му облик.
Наред с множеството проблеми, които първоначално решавахме – става дума за категоризацията на язовирите, за по-ясните отговорности и за това, че общините не могат да бъдат вечно в състояние на виновност и съответно да получават таксите от контролните органи, без реално да имат възможност да осъществят някои от правомощията си по стопанисване на язовирите. Фундаменталното и новото е това, че държавната власт за първи път заяви своето желание да се ангажира с проблема, заяви създаването на това държавно предприятие и всъщност вариантът, който досега съществуваше – да има ничии язовири, отпада.
Вследствие на един общ преглед на всички язовирни съоръжения, на тяхната категоризация, ние ще имаме абсолютна яснота кой за какво отговаря. Нещо повече – ще имаме и бюджетно финансирано предприятие, което ще осъществява държавната грижа по язовирите, тоест всички предпоставки да се преодолеят. За съжаление, многото негативни случаи, които доведоха до наводнения и до десетки пострадали – нека не ги изброявам всичките, които търсят отговорност от някой, а всъщност няма от кого да я получат, ще останат в миналото, ако действително тази система, която предлагаме, е разписана в Закона, заработи.
Затова мисля, че всички единодушно, гласувайки за този законопроект, ще дадем хубав сигнал към общините и към населението и всъщност ще покажем, че българският парламент и българското правителство съвсем отговорно пристъпват към решаването на една задача, която десетилетия не е намирала своето решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплики? Не виждам.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние от БСП подкрепихме и на комисия този законопроект. Удовлетворени сме, че наистина всичко, което сме говорили в годините, голяма част от него намира своето олицетворение именно в тези текстове.
Какво представлява този закон? Ще кажа няколко думички само: дава по-ясна регламентация на собствеността, дава възможност, което ние непрекъснато сме го говорили на общините, които досега със задълженията, които имаха по Закона за водите, нито имаха пари, нито имаха административен капацитет да се справят с вменените им задължения, за което неведнъж е ставало дума в комисия или от тази трибуна. Винаги сме алармирали държавата и управляващите, когато в резултат на предизвикани аварии, вследствие на някакво бедствие се е стигало до големи материални щети, до огромен риск за живота и здравето на хората, за да не се случват такива последствия, когато има и загинали, и удавени хора. Примерите ги знаем.
Подкрепяме това, че най-после се дава ясна дефиниция на понятието „язовир“ и що е то „язовир“, защото досега имаше някакви гьолове, където се къпят патиците или си пасат говедата край селото, които трябва да имат и място, където да пият вода и ние вменяваме на кмета да проверява, да контролира, да харчи средства – дали ги има, или не, или има съответните компетентни специалисти да упражняват този контрол.
Радващо е наистина, че ще отпаднат големи ангажименти на собствениците, в лицето на общините с тази регламентация. Подкрепяме също и оценката, която се дава на всички язовири в трите й степени: „за висока“, „средна“ и „малка опасност“. И от вносителите, и от докладите чухме: един малък язовир, който е опасен, може също да не бъде изключен от този контрол. Добре е, че при контрола се елиминира дублирането, особено с участието на басейновите дирекции в някои от комисиите. Добре е, че във всяка комисия има представител на общините. Малко разяснение за повечето колеги, ако не са разбрали – тук става въпрос за държавно предприятие. Има два субекта: държавно предприятие и търговско дружество. Държавното предприятие е това, което ще е дългосрочният стопанин на язовирите, а търговското дружество е това, което ще прави ремонтите и самата поддръжка на тази собственост.
Вносителите казаха, че се дава срок на общинските съвети на всички общини да вземат своите решения, разбира се, след влизането в сила на Закона, с които да предоставят на това държавно предприятие собствеността. Агенцията по метрология има още работа. Тя наистина свърши много работа като звено, което контролира язовирите, но все още открива нови и нови язовири с неясна собственост. Предполагам, че този процес ще продължи.
Накрая, заявявам пред Вас, госпожо Председател, пред уважаемите колеги, че ние искрено и от сърце ще подкрепим този закон, защото виждаме много от политиките и нашите идеи, казвам още веднъж, олицетворени чрез него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Реплики към изказването на господин Генов? Не виждам.
Господин Чакъров, заповядайте за изказване.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също бих искал да кажа още в самото начало, че парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепи Закона за изменение и допълнение на Закона за водите на първо четене.
Като цяло Законопроектът съдържа доста добри предложения, но от представения текст е видно, че подготовката или събирането на текстове от отделни разпоредби, или от работни групи, показват, че доста от текстовете между първо и второ четене се нуждаят от правно-техническа редакция. Не е ясно защо общините имат право само еднократно да преценят, че нямат средства да поддържат язовирите си и се отказват от тях в полза на държавата?! Ако например една община към дадения момент разполага с достатъчно средства и възможности да поддържа съответния язовир, но впоследствие изпадне в трудности, то тя се лишава от такава възможност и разпоредбите на този текст в такъв случай наистина губят смисъл.
Другата ни забележка е по отношение на комисията, която би се назначавала от областния управител. Посочено е подробно какви представители би следвало да има, но според мен е коректно да бъде посочено между първо и второ четене, че е необходимо там да бъдат конкретни специалисти със съответния профил, за да се постигнат целите, защото иначе изброени от всяко едно от представителствата може да отиде, да речем, юрист, който не е запознат с конкретната материя, може да отиде и друго техническо лице, което не е запознато. В това отношение може би до голяма степен на критериите, което е крачка положителна и напред, екипът, който работи в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, те имат съответните компетенции, но въобще тук се изисква една много сериозна компетенция, за да имаме съответните решения, за да се постигнат целите. А целите трябва да ги постигнем затова, защото тези проблеми са били на главите на всички ни, на цялата ни общественост, с оглед на това, че те са се случвали в различен период от време. Това, което се случва като законодателна промяна, е вследствие усилията, позитивния и негативния опит на управляващите в нашата страна. Крайно време е, и аз приветствам да има една такава сериозна класификация, на базата на която държавата, общините и всички ние да обърнем внимание, най-вече с оглед на превенция, да не се случват бедствия и нещастия.
По отношение на разпоредбите, които уреждат създаването на Държавно предприятие управление и стопанисване на язовири: да се положат сериозни усилия; да се изясни какъв е мандатът и статутът на този, който ще управлява това ведомство; профилът на специалистите, които ще работят там; какви трудово-правни отношения ще имат; по какъв начин ще бъдат назначавани. Всичко това, естествено и забележките, които отправям, може да бъде допълнено от представителите на съответните министерства. Бихме искали да сме максимално конструктивни и доброжелателни, за да постигнем целите за уреждането на по-добри отношения, свързани с експлоатацията на язовирите от наша страна. Това би могло да се постигне и с предложенията на народни представители.
Като цяло предложението за класификация на язовирите, на язовирните стени, в зависимост от големината, от степента на потенциална опасност, е добро, но като че ли е необходимо да се доизяснят и да се посочат малко повече и по-конкретни критерии, на базата на които те ще се дефинират като такива.
Наистина е необходимо и призовавам най-отговорно вносителите и всички ние между първо и второ четене да прегледаме абсолютно всички текстове и това, което е необходимо да бъде доуредено, с оглед на това да се направи една добра класификация, да се създаде едно предприятие, което да функционира и да се даде възможност на общините да се произнасят по какъв начин да предават от стопанисване съответните язовири, както посочих в самото начало, и в това отношение да направим необходимите корекции в текстовете.
Надявам се, че с общи усилия ще можем да постигнем един общ закон и предлагам да се въздържаме от квалификации, да си приписваме авторство от една или друга парламентарна група, защото този проблем е много сериозен и знаем какви са последствията в цялата страна – сериозни бедствия. Още веднъж изразяваме нашия конструктивен и добронамерен подход и ще положим необходимите усилия да постигнем едни добри текстове, които да бъдат за по-добро уреждане на отношенията в тази сфера. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Василева, заповядайте за изказване.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Изказвам се, за да изразя пълната подкрепа на парламентарната група на ГЕРБ за Законопроекта. Изказвам се и като част от вносителите. Изказвам се и като председател на Комисията по околната среда и водите, където беше разглеждан този законопроект, както и като човек, ангажиран в близкото минало като член на изпълнителната власт по разработване на законодателни предложения и усъвършенстване на нормативната уредба, свързана с превенцията от наводнения, управлението на рисковете и защитата на гражданите и критичната инфраструктура от вредното въздействие на водите.
Бих искала да започна с благодарност към всички колеги за конструктивния и консенсусен подход в подкрепата на това законодателно предложение.
Този не е първият подобен случай. Бих искала да припомня и промените в Закона за водите, които станаха през 2015 г., когато всъщност беше определен единен национален контролен орган за контрол върху хидротехническите съоръжения – Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Тогава отново с пълната подкрепа на всички парламентарни групи бяха приети тези текстове.
Смятам, че Законопроектът е поредната стъпка, която гарантира ангажираността, отговорността на държавата за това първо и преди всичко да се гарантира добрата поддръжка на хидротехническите съоръжения – повече от 5700 язовира има на територията на страната. Тяхната поддръжка и доброто им техническо състояние са гаранция за това, че няма да бъдат създавани проблеми, които биха могли да доведат до разливи и щети върху населени места, не дай боже, жертви, разрушаване на критична инфраструктура и на собственост на гражданите в България.
Това е първата цел на Законопроекта – определяне с ясна дефиниция на това що е то язовир… (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина в залата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: …въвеждане на ясен механизъм, който предвижда ангажираност на държавата по отношение на собствеността на тези язовири, които общините нямат възможност и не желаят да поддържат; въвеждане на механизъм, чрез който държавата ще може да се погрижи за язовирите, които са в най-критично състояние, чрез Държавно предприятие, което ще поеме грижата за това; и не на последно място, подобряване на ефективния контрол, който е ключов, контрола, който ще бъде осъществяван по-добре чрез въвеждането на категоризацията на язовирите от контролните институции – основно Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, както и областните комисии, и всички останали институции, които са ангажирани с това.
Още веднъж благодаря на всички за подкрепата. Знаем, че ще има предложения между първо и второ четене. Изразявам готовност във формат с ангажираност и на експерти там, където е необходимо, да усъвършенстваме текстовете, така че по-бързо да влезе в сила този законопроект, който е още една стъпка напред в грижата за хората и за инфраструктурата в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от Емил Христов и група народни представители на 26 април 2018 г.
Гласували 123 народни представители: за 122, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Съобщение за парламентарния контрол на 23 май 2018 г., сряда:
I. Разисквания по питане
Разисквания по питането от народните представители Антон Кутев и Михаил Христов към министъра на труда и социалната политика Бисер Петков относно политиката за интеграция на хората с увреждания.
II. Отговори на въпроси и питания
1. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на 1 въпрос от народния представител Богдан Боцев.
2. Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще отговори на 1 въпрос от народните представители Виолета Желева и Никола Динков.
3. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков ще отговори на 9 въпроса от народните представители Драгомир Стойнев; Стоян Мирчев; Десислава Атанасова; Манол Генов; Васил Антонов; Никола Динков и Виолета Желева; Кристина Сидорова; Николай Цонков, Славчо Велков и Манол Генов; и Иван Миховски, и на 1 питане от народните представители Николай Цонков и Дора Янкова.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков – на 2 въпроса с писмен отговор от народните представители Любомир Бонев; и Явор Божанков;
- министърът на правосъдието Цецка Цачева – на 2 въпроса с писмен отговор от народните представители Миглена Александрова; и Надя Клисурска.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов, заместник министър-председателят Томислав Дончев, заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Валери Симеонов, министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и министърът на икономиката Емил Караниколов.
В заседанието за парламентарен контрол нямат възможност да участват министърът на енергетиката Теменужка Петкова и министърът на вътрешните работи Валентин Радев поради ангажираност в предвидени срещи (заседания), включени в Календара на събитията на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., одобрен с Решение на Министерския съвет № 817 от 29 декември 2017 г.
Поради изчерпване на дневния ред за днес закривам заседанието.
Утре – редовно пленарно заседание от 9,00 часа. (Звъни.)

(Закрито в 16,24 ч.)




Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер


Секретари:
Станислав Иванов
Симеон Найденов