Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Програма за работата на Народното събрание на 23 май 2018 г.:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител: Министерският съвет на 17 април 2018 г., приет на първо гласуване на 9 май 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения. Вносител: Министерският съвет на 9 ноември 2017 г.
3. Парламентарен контрол от 11,00 ч., включващ: разисквания по питане от народните представители Антон Кутев и Михаил Христов към министъра на труда и социалната политика Бисер Петков относно политиката за интеграция на хората с увреждания; отговори на въпроси и питания.
Моля, гласувайте така прочетената програма.
Гласували 146 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители: Борис Ячев и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за Българската автомобилна камара. Вносители: Станислав Иванов и група народни представители. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Предложение за разисквания по питане № 854-05-32 от 4 май 2018 г. от народните представители Антон Кутев и Михаил Христов към министъра на труда и социалната политика Бисер Петков относно политиката за интеграция на хората с увреждания. Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по околната среда и водите, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за ратифициране на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението относно Единния патентен съд. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси.
Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2017 г. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по отбрана.
Проект на решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ и на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“. Вносител: Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по отбрана и Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители: Крум Зарков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Проект на решение във връзка с разисквания по питане № 854-05-32 от 4 май 2018 г. от народните представители Антон Кутев и Михаил Христов към министъра на труда и социалната политика Бисер Петков относно политиката за интеграция на хората с увреждания. Вносители: Светлана Ангелова и група народни представители.
Съобщения:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България Красимир Каракачанов уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със своя заповед е разрешил изпращането на военен кораб с щатното си въоръжение и екипаж военнослужещи за участие в съвместна подготовка в състава на постоянната противоминна група на НАТО в периода от 9 октомври 2018 г. до 16 ноември 2018 г., включително дните за преход в района на Черно море, Черноморската проливна зона и Егейско море. Ще бъдат посетени пристанища в Република Турция и Република Гърция, като не се предвижда преминаване през териториални води на държави, които не са членки на НАТО. Уведомлението е постъпило на 18 май 2018 г. с вх. № 803-09-27 и е предоставено на Комисията по отбрана.
На 21 май 2018 г. в Народното събрание е внесен за сведение Доклад за състоянието на администрацията през 2017 г., приет с Решение № 337 на Министерския съвет от 2018 г. С писмо на председателя на Народното събрание Докладът е изпратен на Комисията по правни въпроси. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 21 май 2018 г. с вх. № 811-00-2 в Народното събрание е постъпил Доклад за финансовото управление и контрол и вътрешния одит във Висшия съдебен съвет за 2017 г. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от днешния дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 802-01-12, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 9 май 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване така прочетеното наименование на Закона, което Комисията подкрепя.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 123з се създават ал. 3а и 3б:
„(3а) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави при поискване от лице, осигурено във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми с вноски на лице по чл. 230, ал. 3, т. 2 или 3 или на предприятие осигурител, създадено съгласно законодателството на Република България, в 7-дневен срок писмена информация относно:
1. придобиването на права върху средствата по индивидуалната партида и последиците във връзка с това в резултат на прекратяване на правоотношението с лицето по чл. 230, ал. 3, т. 2 или 3 или с предприятието осигурител;
2. условията, определящи третирането на средствата по индивидуалната партида след прекратяване на правоотношението по т. 1, като, когато е допустимо изтегляне на средствата преди придобиването на право на пенсия, в информацията се включва и писмена клауза, че осигуреното лице следва да разгледа възможността да потърси консултация относно влагането на тези средства за пенсионно осигуряване.
(3б) Пенсионноосигурителното дружество е длъжно да предостави при поискване на наследниците на починало осигурено лице или пенсионер във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми в 7-дневен срок писмена информация за полагащите им се средства от индивидуалната партида на починалия и условията, определящи третирането на тези средства.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме § 1 по предложение на Комисията, току-що изчетен от доктор Адемов.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в ал. 4 думата „ясна“ се заличава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 2, като в ал. 4 думата „ясна“ се заличава.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по параграфи 3, 4, 5 и 6? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме текста на вносителя за параграфи 3, 4, 5 и 6.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма желание за изказвания.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на подразделението и текста на вносителя за § 7.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме предложението на Комисията § 8 да бъде отхвърлен.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8:
„§ 8. Законът влиза в сила от 21 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания и съображения по отношение предложението? Няма.
Гласуваме последния параграф от този законопроект – § 9, който става § 8, в редакцията на Комисията.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, с което и целият законопроект.
Заповядайте за процедура, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам срокът за писмени предложения съгласно чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по приетия на първо гласуване Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, № 854-01-26, внесен от Емил Христов и група народни представители на 26 април 2018 г., да бъде удължен с десет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Направено е предложение за удължаване на срока между първо и второ четене.
Има ли други предложения, възражения? Няма.
Гласуваме направеното предложение съгласно чл. 83, ал. 1 срокът за писмени предложения между първо и второ четене на Закона за водите, внесен от Емил Христов и група народни представители, да се удължи с десет дни.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Пристъпваме към втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ.
Вносител: Министерският съвет на 9 ноември 2017 г.
Докладът на Комисията по икономическа политика и туризъм ще бъде представен от председателя на Комисията господин Петър Кънев.
Заповядайте, многоуважаеми господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Председател, моля за допуск в залата на господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и Елица Дилова – главен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“ към Министерството на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме допуск в залата на посочените лица.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Моля, квесторите, поканете допуснатите лица в залата.
Продължете с Доклада, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свои заседания, проведени на 14 февруари 2018 г. и 16 май 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44.
На заседанията присъстваха: заместник-министърът на икономиката – Лъчезар Борисов; заместник-министърът на земеделието, храните и горите – доктор Цветан Димитров; от Патентното ведомство на Република България: Офелия Цонкова – заместник-председател, и Цветислава Лакова – директор на дирекция „Марки и географски означения“; от Националната асоциация на млекопреработвателите – Тодор Бозвелиев.
Законопроектът бе представен от Лъчезар Борисов.
Според вносителя целта на предложения законопроект е привеждане на действащия закон в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Съгласно разпоредбите на Регламента държавите членки нямат право да предоставят национална закрила на географски означения на земеделски продукти и храни. За да получат защита на териториите на държавите членки, наименованията за произход и географските указания следва да бъдат регистрирани само на равнището на Съюза.
От датата на заявяването за такава регистрация на равнището на Съюза държавите членки следва да могат да предоставят временна закрила на национално равнище без да се засяга вътрешната търговия в Съюза или международната търговия. Закрилата, предоставена в Регламента след регистрация, следва да бъде на разположение в еднаква степен за наименования за произход и географски указания на трети страни, които отговарят на съответните критерии и се ползват със закрила в своята страна по произход.
Със Законопроекта се създава нов член 51а, който изключва от национална регистрация географски означения на земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012.
С новата редакция на чл. 56 се допълват основанията за прекратяване на правната закрила.
Отменя се чл. 57а, който предвижда служебна регистрация на географско означение или храна от Патентно ведомство, когато географското означение на земеделския продукт или храната бъде вписано в Европейския регистър на земеделските продукти със защитени географски означения.
Законопроектът предвижда незабавно прекратяване на географски означения за земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, както и прекратяване на текущите производства, по които няма влязло в сила решение.
Вносителят не идентифицира възможни рискове от приемането на Законопроекта.
Към Законопроекта е приложена частична предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
В свое писмо до министъра на външните работи госпожа Захариева от 25 януари 2018 г. Европейската комисия констатира, че запазвайки националната закрила на географските указания и наименованията за произход, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 1151/2012, България не е изпълнила задълженията си съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012, както е тълкуван от Съда.
С писменото си становище Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя Законопроекта и уведомява Народното събрание, че е провело редица срещи, на които са информирани всички засегнати ползватели и браншови организации за реда за кандидатстване за вписване на наименования в Европейския регистър на Защитените наименования за произход и Защитените географски указания.
В Патентно ведомство е получено Уведомително писмо от Европейската комисия във връзка с процедура по нарушение № 2017/4062 за неспазване на Регламент (ЕС) № 1151/2012, с което се иска становище на Република България във връзка с чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз. В случай че такова не бъде представено, Европейската комисия може да упражни правото си на подаване на иск пред Съда на Европейския съюз срещу Република България.
В свои становища Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България подкрепят Законопроекта.
Българската търговско-промишлена палата оценява като неприемливи предложените промени, защото те нарушават друг международен акт, подписан от Република България, а именно Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната регистрация и предлага промени в Законопроекта.
След проведените разисквания народните представители възложиха на Министерството на икономиката да проведе допълнителни консултации с Европейската комисия.
На второто заседание заместник-министър Борисов информира народните представители за предприетите от Министерството на икономиката действия след заседанието на Комисията от 14 февруари 2018 г. Проведена е среща с представители на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия за обсъждане на текстовете и евентуално включване в Законопроекта на нови параграфи. Еврокомисията се е съгласила да се премине към един по-мек вариант, за който експертите от Европейската комисия са потвърдили, че ако бъде приет, ще се предложи на Колежа на комисарите да приключи наказателната процедура за България. Става въпрос за това Законопроектът да предвиди конкретни текстове, които ясно да посочват, че по текущите или бъдещи граждански производства не следва да се присъждат обезщетения на притежателите на национално регистрирани географски означения.
Заместник-министър Цветан Димитров подкрепи предложените допълнения от Министерството на икономиката. Той допълни, че на 17 април 2018 г. е проведена техническа среща, втора такава, между представители на Министерството на земеделието, храните и горите и Европейската комисия и в протокола от срещата е записано, че Министерството на земеделието, храните и горите одобрява всички предложени от Европейската комисия действия, но настоява за това, че в един момент, когато се приеме новият закон, българските продукти не би следвало да останат без национална закрила, макар и за един определен период от време. В тази връзка доктор Димитров предложи да се добавят текстове, които да направят така, че в Преходните и заключителните разпоредби да бъде записано, че националната закрила отпада едва след като са подадени досиетата за регистрация съгласно Регламента – било то в Европейската комисия, или в националния компетентен орган.
Има уверение от Европейската комисия, че нашите досиета ще бъдат обработени по възможно най-бързите процедури в рамките на законовите възможности. Докато тече защита на тези досиета, се счита, че бизнесът ще бъде предпазен и няма да претърпи никакви щети в този период.
От Националната асоциация на млекопреработвателите изразиха становище, че би трябвало да се използва ресурсът на държавата в лицето на Селскостопанската академия, Университета за хранителни технологии в Пловдив и Тракийския университет в Стара Загора, за да се подготви единна техническа документация за производство на дадени продукти.
В последвалата дискусия народните представители от ПГ на „БСП за България“ изразиха становище, че те ще се въздържат при гласуване на Законопроекта, тъй като към България Европейската комисия прилага завишени изисквания и в същото време няма никаква защита за качеството на внасяните у нас хранителни продукти. Изразена беше увереност, че държавните органи полагат всички усилия за разрешаването на проблема за нашите производители.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 10 народни представители – „за”, без против и „въздържали се” – 5 народни представители, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерски съвет на 9 ноември 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Няма доклади на Комисията по земеделието и храните, както и на Комисията по културата и медиите.
Становище на вносител ще има ли? Не.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, ще бъда много кратък, защото Законът е много важен. Не знам какво разбрахте от Доклада, но истината е, че ние за пръв път, откакто съм в Икономическата комисия, правим две заседания по един и същи доклад и по една и съща тема. Две хиляди и седма година, когато ставаме членка на Европейския съюз, е трябвало автоматично всички лицензии, така наречени патенти, да го кажем, на нашите производители да бъдат автоматично преведени и представени в Европейската комисия. От 2007 до 2017 г., десет години, това не е свършено. Получихме и предложение от Министерството на външните работи чрез Министерския съвет, че влизаме в наказателна процедура.
На първото изслушване, което беше в началото на тази година, взехме решение, че не можем автоматично да гласуваме предложението на Министерския съвет и възложихме на двамата министри да проведат съответните консултации.
Мисля, че това, което ще гласуваме в момента, най-вероятно ще мине на първо четене, не решава проблемите на производителите.
При следващите консултации, които проведоха от Министерството на икономиката, проблемите на държавата се решиха до голяма степен, но отново не се решиха проблемите на производителите.
Вторите консултации, които проведоха от Министерството на земеделието в Брюксел, мисля, че намериха едно разумно решение.
Затова, най-вероятно, ние ще предложим между първо и второ четене да имаме един по-дълъг срок и ако приемем предложенията на Министерството на земеделието, мисля, че ще бъдат удовлетворени и нуждите, и желанията на българските производители.
Оптимист съм, че с този закон ще намерим доброто решение, за да защитим интересите и на държавата, и на производителите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има ли реплики? Няма желаещи за реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, темата е изключително деликатна, но, както винаги, в Икономическата комисия подходихме много отговорно и дебатът в нея беше конструктивен. Да, проведоха се две заседания, за да разгледаме този законопроект.
Това, около което се обединихме всички, е, че е много важно, първо, да прекратим наказателната процедура към България.
Това, което свършиха и двете министерства – на икономиката и на земеделието и храните, беше изключително важно относно диалога им с Европейската комисия и какво да се предприеме, така че да има възможно най-малко последствия за българските производители.
Имаме уверението и на Патентното ведомство, че заявки за регистрации на географски означения за земеделски продукти или храни, или заявки за вписване на ползвател на такова географско означение до влизането в сила на Проектозакона няма влязло в сила решение и ще бъдат прекратени. Незабавно след влизането в сила Патентното ведомство се ангажира да уведоми и Международното бюро на Световната организация по интелектуална собственост за служебното прекратяване на националните регистрации на географските означения, въз основа на които са направени международните регистрации.
Изключително важно е да покажем, че работим по въпроса. Получихме най-вече подкрепа за Законопроекта от браншовите организации, както и от съответните министерства и затова е много важно да го подкрепим.
Ако сега приемем Законопроекта на първо четене, ще предложа и срокът между първо и второ четене да бъде максимален, така че да може да се внесат всички предложения. Вече имаме такава заявка от Министерството на земеделието, храните и горите, както и от Министерството на икономиката. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще използвам репликата само за да кажа, че Законът за марките и географските означения не е разпределен и не е гледан в Комисията по земеделието и храните. Струва ми се, че това трябва да стане между първо и второ четене, тъй като все пак Национален орган по регистрация към Европейския регистър за земеделски продукти и защита на географските означения, е дирекцията в Министерството на земеделието, храните и горите. Така че е логично между първо и второ четене този законопроект да се гледа и в Комисията по земеделието и храните, тъй като досега се изказаха мнения, че са правени срещи с браншови организации.
Мисля, че това е в ресора на Земеделието и храните.
Под формата на процедурата за реплика правя това предложение – Законопроектът да се разпредели между първо и второ четене и в Комисията по земеделието и храните.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Няма такава практика по Правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Има ли реплики? Няма желаещи.
Ако няма реплики, може би трябва да поясня, че все пак има една водеща комисия и на второ четене законопроектите се разглеждат в тази комисия.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 702-01-44, внесен от Министерския съвет на 9 ноември 2017 г.
Гласували 126 народни представители: за 99, против 1 въздържали се 26.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Савеклиева.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е току-що приетият Законопроект за марките и географските означения да се гледа в максималния срок от три седмици преди второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Тоест да бъде максимално възможният дълъг срок? Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Има ли други предложения? Няма.
Пристъпваме към гласуване на предложението, направено от госпожа Даниела Савеклиева, за удължаване на срока между първо и второ четене на току-що приетия на първо четене законопроект.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, заседанието ще продължи в 11,00 ч. с разискванията и парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Здравейте отново, колеги.
Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Декларация от името на група.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми учители и преподаватели, уважаеми учени и творци, музейни, читалищни и библиотечни деятели, скъпи деца и ученици!
„Народността не пада там, дето знанието живей!“ Утре, на 24 май, тези думи от всенародния училищен химн на Стоян Михайловски ще звучат из цялата страна. Наричаме този празник най-български и най-истински, тачим го и само в този ден цял народ пее като един „Върви народе възродени, към светла бъднина върви“.
На този ден поднасяме венци и славим делото на светите братя Кирил и Методий и ясно заявяваме, че то е нашето велико минало и настояще, чрез което градим нашето бъдеще. Казваме го всеки ден, а в месеците на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз показахме, че не само сме част от европейското семейство, а наследници на онези, които създадоха нашата писменост и тя обходи „целий мир, за все световната просвета тя бе неизчерпаем вир.“
На този ден благодарим и се покланяме пред делото на учителите ни, на многобройните просветители и културни деятели, защото знаем, че само хора с духовна сила могат да разпространяват знанието, което възкресява народния гений.
За ГЕРБ това е денят, в който отново ще напомним, че образованието е приоритет в нашата управленска програма и ние продължаваме да го отстояваме. Постигнахме консенсус, че без нова философия в образованието, не можем да вървим напред. Наша първостепенна грижа са учителите, защото без тях знанието не може да се разпространява.
Чухме родителите, учениците, учените, бизнеса, работодателите, синдикатите какви трябва да са децата на нашето бъдеще и започнахме промяната на модели и методи на преподаване и обучение за поколенията, които са твърде различни и за новото време, което е време на революционни промени. Без да отстъпваме от разбирането си, че българщината е над всичко, искаме да научим наследниците си, че светът няма граници, а духът, който знае къде са неговите корени, няма пречка да бъде свободен. Затова всяко дете трябва да бъде в класната стая и трябва да има право на достоен и неотменен избор за своето образование.
Преодоляхме предизвикателството с качеството на преподаване в университетите и постигнахме съгласие, че ученият няма място в аудиторията или в научната лаборатория, ако не е повече от достоен, и не е най-добрият сред най-добрите професионалисти в своята област, защото знаем, че неговото дело разпръсква тъмата на безпросветието.
Уважаеми колеги, ГЕРБ нямаме намерение да отстъпим пред статуквото, което брани недотам добри практики в системата на образованието, натрупани във времето. Често ни се налага да мълчим, за да не създаваме излишен обществен шум, когато опозицията говори за хаос и беди. Дори сега си замълчахме, когато само преди дни 12-те съдии от Конституционния съд единодушно постановиха, че Законът за предучилищното и училищното образование отговаря на върховните норми и не е нито кух, нито създава противоречия, нито има недъзи – все определения отляво. Защото, какво се постигна през тези месеци на партийни, популистки атаки? Създаване на смут и обслужване на статуквото. Това ли е нашето национално разбиране? Сигурна съм, че не е и затова в ГЕРБ трудно приемаме партийните заигравки на тази тема.
Казваме го днес, в навечерието на 24 май, защото този най-светъл в нашата история ден, е и денят, в който трябва да си спомним завета на светите братя, той е този, на който България остана вярна: „В тържествование и страдание извърши подвизи безчет“.
Това не са просто думи от химна, който ще пеем утре на тържествата. Това е заветът, който ни държи като народ и ни прави нация, за да ни има. Нека не го забравяме дори когато спорим, грешим или се борим заедно за общото ни бъдеще чрез грамотност, знание и наука за светли бъднини.
Нашият път е ясен и няма друг, защото чрез книжовността съдбините ни ще бъдат подновени. И нека помним написаното от Черноризец Храбър: „Бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поклонение сега и винаги, в безкрайните векове. Амин!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: От името на парламентарна група – декларация.
Заповядайте, господин Томов.
Господин Томов има думата за декларация от името на парламентарната група на БСП.
ТОМА ТОМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, почитаемо Събрание! Ще говоря за светците и покровителите ни. Къде са толкова други славни някога племена и народи? Потънали в Лета! А България пребъдва! Векове преди Джото, преди Свети Франциск от Асизи, векове още ще минат, докато се родят Микеланджело, Леонардо и Рафаело, Шекспир и Гьоте, Франсоа Вийон и Юго, Толстой и Томас Джеферсън.
Когато Лондон и Париж са заспали провинциални градчета, когато съвременният свят, нашият свят дори не е предчувствие. Дълбоко в кладенеца, към сиянието, което ни осветява и не намалява. Защото нашите светци и покровители са от първите. Тяхното слово е нашето начало. Заради тях сме още тук и ще бъдем!
Утре ще е най-хубавият ден на годината! Ще пратим децата си с цветя на площадите, за да честваме най-близкия до душите ни, най-неповторимия ни празник – 24 май, Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, Денят на светите братя Кирил и Методий.
Преди близо дванадесет века, след смъртта на учителя си Климент Охридски написва: „Облажавам златозарните ти очи, чрез които се премахна неразумната слепота и възсия благоразумната светлина, облажавам пречистите ти ръце, чрез които се изля върху моя народ благоразумен облак, който напои с боготечна роса изгорелите от греховната суша наши сърца“.
Вчера разговарях с академик Васил Гюзелев. Каза ми, че бачо Кольо преди да умре – професорът-историк Николай Генчев, който според мен е целунат от Бога, споделил, че България може и да я няма, да изчезне в следващите години. Академик Гюзелев нарече българската аристокрация – каквото и да значи това – късогледа, обвини я, че тя не се грижи и не пази своя народ.
Но има нещо, каза той, което не може да се унищожи, нещо тлеещо, което няма да загасне, което отново може да се разпали, нещо, което ще остане – нарече го „творящият дух на България“.
Когато му споменах за академик Лихачов, когото снимахме с режисьора Здравко Драгнев три дни през лятото на 1989 г., и той ни говореше, че ние българите не винаги сме имали държава – външна, но винаги сме имали държава – вътрешна, държава на духа. Гюзелев каза, че това Лихачов го е взел от един Разумник – указ от тринадесети век, където буквално пишело следното: „Знайте и това, на света има трима царе, както е Светата Троица на небето. Първото царство е гръцкото, второто царство е българското, третото царство е алеманското. С гръцкото царство е Отец, с алеманското е Синът, с българското царство е Светият Дух“.
Кирил, който е роден през 826 г. в Солун, вероятно е бил най умният човек на планетата по това време. В Константинопол само за три месеца усвоява граматиката, след което е изучавал Омир, Тукидид, геометрията, при Лъв и Фотий – диалектиката, и всички философски науки – риториката, аритметиката, астрономията, музиката и всички други елински изкуства. Завършва Магнаурската школа и след това е библиотекар на Патриаршията в църквата „Света София“. Напомня ми на Ибн Халдун – великият арабски мислител. Като него Кирил отива на мисия при сарацините в Багдад, участва в други мисии, в дискусии и накрая се уединява в безмълвие в манастира на планината Олимп в Мала Азия, където вече се е оттеглил неговият брат. Методий преди това е управлявал славянското княжество, бил е учител и пръв епископ на славяните.
Когато разбират мисията, за която са създадени, братята се уединяват, мисля, за седем години, и разговарят само с книгите в манастира „Полихрон“. Тяхното епохално дело е българската азбука – глаголицата. Тази графическа система е първото фонетично писмо, изцяло съобразено с особеностите на езика на племената в българската група. В основата на Кирило-Методиевия книжовен език е източнобългарският солунски диалект.
Вие знаете, следва Великоморавската мисия, която е провал – братята там остават 40 месеца, три години. През цялото време воюват с немското духовенство, което ги хули, че проповядват на несвещен език. Има триезична догма тогава. Позволени са само латински, еврейски и гръцки, и Кирил оспорва блестящо, нека си го спомним: „Не пада ли от Бог дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздуха? Как Вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?“.
В „Проглас към Евангелието“ Константин пише: „Затова чуйте, всички славяни, голяма мъдрост, в малка реч да кажа: голи са без книги всичките народи, понеже без оръжие не могат с врага на нашите души да се сразят. Те са готови за плена на мъките вечни, а тези букви, който възприеме, Христос премъдростта изказва и Вашите души укрепва.“
Борис I Михаил е водачът на дълбоката промяна, с Христовата сила и с кръстния знак. България на княз Борис I Михаил наистина бе тази страна, в която славянската писменост и книжнина ще могат да пуснат дълбоки корени, да дадат добри плодове.
Тук задавам един личен въпрос: възможен ли е бил провал на тази византийска дипломация, на византийската геополитика; провал, да кажем, на Кирило-Методиевото дело; разгром, празно място в световната история, да кажем, битката, която Методий води с немското духовенство, когато го хулят и бият с конски бичове, когато го хвърлят в затвора за две години и половина?
Знаете Константин Философ вече е умрял, завещава на брат си и на учениците си да продължат делото ето с тези думи: „Братя, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш монашеството, но заради него ти не оставяй учението ни.“
Папи, знаете, сменят се. Новият папа Стефан V се намесва решително на страната на немското духовенство и със заплаха от проклятие забранява литургиите и свещените служби, прогонва ученика на Методий – Горазд, насилствено от архиепископския престол. Климент, Наум и Ангеларий са измъчвани, оковани във вериги, хвърлени са в затвора. Извеждат ги от Велеград, събличат ги голи и ги прогонват извън пределите на Великоморавия, а даже има и продадени на пазара за роби във Венеция.
Ако тази битка тогава е била загубена, ако тези хора са били убити, а те са по-малко от пръстите на едната ръка, вероятно друга щеше да е съдбата на нашата страна и на нашата нация. Част от оцелелите ученици на Кирил и Методий обаче се отправят към българските земи, а Борис отдавна жадува за такива мъже.
И тук започва чудото! Академик Антон Дончев говори даже за три чудеса. В столицата Плиска Борис в многобройни разговори с Климент, Наум и Ангеларий изгражда стратегията за една всеобхватна църковно-книжовна, просветна и организационна дейност за създаване на училища и за обучаване на църковен клир.
Само за седем години България обучава повече от десет хиляди свещеника, дава в ръцете им десет хиляди евангелия и те тръгват да проповядват на български език. Борис праща Климент в Кутмичевица, където неговите ученици са с най-добри познания, биват поставени за четци, дякони и свещеници. Във всяка област той има по 300 ученици. Симеон го ръкополага за пръв епископ, проповядващ българския език. Климент, знаете, опростява глаголицата, създава буквите на кирилицата. Днес той е един от седемте апостоли на България редом с Кирил, Методий, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Езикът ни тръгва на изток и днес той е планетарно явление – няколкостотин милиона души пишат с нашите букви.
Още през 1211 г. – представяте си кога, Българската църква благодари така: „На Кирила Философа, който преведе Божественото писание от гръцки на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаил и православната императрица, неговата майка Теодора, които украсиха Божествената църква със свети икони и утвърдиха православието – вечна памет. На неговия брат Методий – архиепископът на Моравия Панонска, тъй като и той много се е потрудил за славянската книга – вечна памет. На неговия ученик Климент и на другите негови ученици – Сава, Горазд и Наум, тъй като и те много са се потрудили за славянската книга – вечна им памет“.
Слава и безсмъртие во веки веков! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Декларация от името на парламентарната група на ДПС.
Преди това, уважаеми народни представители, да обявя, че гости на Народното събрание днес са наши сънародници от Театрална формация „Зад океана“. Те са българи, живеещи в Канада. Моля да ги приветстваме с добре дошли в българския парламент! (Ръкопляскания.) Благодаря Ви.
Имате думата да поднесете декларацията от името на парламентарната група на ДПС.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Утрешният ден е най-истинският по своята същност и най-красивият по своята въплътена идея общобългарски празник.
Двадесет и четвърти май е празник на просветените хора, които от векове изграждат устоите на нацията и възпитават поколенията.
Двадесет и четвърти май отдавна се е превърнал в ден – символ на национално достойнство, стремеж за самоопределение, многовековни традиции и общочовешка култура, прекрасен празник на учители и ученици, на абитуриенти, на малки и големи книголюбци, на студенти и академици, на писатели, читатели и мечтатели. Ден е на научната мисъл и творчество. Ден, в който истински се гордеем, защото и „ний сме дали нещо на света“, защото го празнуваме вече две столетия, защото си имаме своя азбука и сме писмен народ отпреди повече от хилядолетия. Това е светъл ден, който има невероятната, естествената сила да обединява всички ни. Именно затова е безценен, одухотворяващ празник.
Двамата братя едва ли в IX век, изпълнявайки възложената им държавна мисия, са осъзнавали в пълнота епохалното си дело. Те обаче са знаели, че записаното слово съхранява паметта и пази духовността във времето.
Единадесет века по-късно европейците се убеждават, че братята Кирил и Методий наистина са заслужили да бъдат обявени от папа Йоан Павел II за покровители на съвременната многонационална, многоезична и цивилизована Европа. Българският народ и целият славянски свят тачат своите светци, създатели на нова азбука, защитници на човешкото право и свобода да твориш и славиш Бог на своя роден език.
Нека да е честит за всички нас този всенароден празник, духовно сказание за буквите! Нека със силата на ума и вярата да поемем по своя път към светли бъднини! Просвещението като процес може би е своеобразен извървяван път към храма и дано всички ние да намерим просветление и слънце да грее вечно в душите ни!
Духовното извисяване на личността, израстването на една нация и трансформацията на държавата в обща родина минават през езика и писмеността. „В началото бе Словото“. То ще е и безкрайно в човешкото време.
От името на „Движението за права и свободи“ пожелаваме на 24 май съзнанието Ви да е в уютна удовлетвореност, защото празникът е истински, радостта е истинска и не избледнява в годините, детската усмивка е красива и напълно естествена. В такива дни животът не е борба, не е война за власт, а е знание, етика, естетика и смисъл. Честит празник, четящи хора! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мехмед.
Професор Станилов – за декларация, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, драги колеги и гости! Много неща се казаха от говорилите преди мен. Аз искам да спра вниманието Ви на този светъл ден върху едни други исторически личности, за които много рядко се споменава и които имат огромна заслуга за това, което се е случило. Искам да спомена, вечна памет на нашите велики държавници на Първото и Второто царство, които през цялото управление на България постоянно, упорито, последователно са защитавали книжовността на българите!
Първият от тях – княз Борис, за който се спомена тук, се е погрижил не само да се въведе глаголицата, той се е погрижил да бъде създадена кирилицата, която е написана в Плиска от Св. Климент Охридски. Там и сега е проучен, разкопан и всеки може да отиде да види огромния манастир с катедралата, където е извършен този подвиг, и останките от сградата – скриптория, където е извършено така нареченото Приложение книг.
Под покровителството на княз Борис, както пише изворът, в 893 г. е завършило „Приложение книг“. Това е превеждането и преписването на кирилица на всички богослужебни книги, които са били дотогава на гръцки, на латински или на еврейски. След „Приложение книг“ великият цар Симеон – тогава още княз, премества столицата във Велики Преслав, където се изгражда Преславската книжовна школа. Много малко писмени извори са запазени за този процес, но те са изключително красноречиви. Тук Вазов е прав, когато написва в стихотворението си за Симеон „и когато нямаше кого да побеждава, той пишеше книги, за да си почива“.
Цар Симеон и цар Петър са покровителите на книжовността и ненапразно същият този извор пише, че Симеон напълнил двореца си с книги. Колко владетели са направили това? Великият император Карл Велики, когото наричат „Обединителят на Европа“, не е знаел да чете и да пише. Неговият биограф Айнхард казва, че много трудно му се отдавало с грубите ръце да изписва буквите, а накрая така и не се научил. Симеон е пишел книги, стихове. Тогава е създадена старобългарската литература, от която светски съчинения са останали много малко, но ние имаме едно, така нареченото „Чудото на Св. Георги с българина“, което е класически средновековен разказ, много рядко произведение.
Нашата книжност, българският книжовен език е проникнал в Русия, проникнал е в Румъния, проникнал е в Сърбия. Цялата тази книжност, която наричаха дълго време църковнославянски език – това е старобългарският език, тази книжнина е старобългарската книжнина и тези езици – и украинският, който те сега говорят, и руският, са преки наследници на старобългарския книжовен език и даже са по-близки, отколкото нашият съвременен български език на този старобългарски книжовен език.
Великите произведения на старобългарските писатели са запазени в преписи в Русия, в Румъния, в Сърбия и на други места. Само беседата против новопоявилата се ерес богомилите на нашия писател Презвитер Козма, е написана в изключително полемичен висок стил, какъвто по това време в другите литератури няма! Той е запазен в 27 преписа в Русия, не помня колко, но седем-осем бяха в Сърбия и така нататък. У нас нямахме запазен препис и изданието е в чужди преписи. Съдбата наша е такава!
Във Второто царство книжовността се издига много високо и България продължава в тази книжовност да бъде на първо място със славянските народи. Под покровителството на великия цар Иван Александър се пишат книги, превеждат се, написва се Евангелието – личното на царя, което е запазено и сега се намира в Британската библиотека в Лондон. Тези книги при нас ги няма и ние няма как да ги имаме, но ние продължаваме да ги ценим и да се прекланяме пред тях! Уважението, което изпитва чуждата наука към нас, се дължи именно на тези запазени паметници.
През ХIV век великият патриарх Евтимий, последният защитник на отечеството, главнокомандващият българската войска при обсадата на Търново, извършва езикова реформа, с която възстановява старите принципи на книжовния език и я изправя обратно, тя е консервативна реформа, глаголните форми. Оттук нашите книжовници, които емигрират – и Григорий Цамблак, и други заедно с него – пренасят тази реформа в Русия, в староруския език, тоест ние сме продължавали да учим тези народи. Продължавали сме да разпространяваме светлината, която е избликнала в първото, във Великото българско царство. И прекланяйки се ние днес пред тези хора, пред тяхното дело, съветвам всички българи да знаят малко повече за тях, защото наистина „народността не чезне, не гасне там, дето знаньето живей“, но къде е знанието и къде е народността?
Прочее, поклон пред светлата памет на всички тези хора, на владетелите, на болярите, на книжовниците, на аристокрацията, която е създала елитарна култура, която след това ние сме я загубили напълно и трябваше да я възстановяваме, започвайки от края на ХIX век.
Много е жалко, но е факт, а и историята не може да бъде съдена.
Честит празник, драги колеги, и поклон пред светлата памет на тези велики българи! (Ръкопляскания от ГЕРБ, „БСП за България“, ОП, „Воля“, единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Станилов.
Декларация от името на парламентарната група на „Воля“.
Заповядайте.
ЕЛЕНА АКСИЕВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! За всеки българин 24 май е празник, символ на писмеността, познанието и науката, на духовността и културата. В този свят ден се изпълваме с национална гордост и почит към славното дело на първоучителите Свети свети Кирил и Методий. Прекланяме се пред техните ученици и последователи, продължили и съхранили българската книжнина и култура.
Утрешният ден е празник и на европейските ценности, на общото европейско бъдеще. Ние сме народът, който е отворил пътя на познанието и писмеността за цяла Европа и е помогнал за нейното обединение. Успели сме да опазим и съхраним през вековете книжовността, духовността и самобитността си благодарение на всички онези учители, духовници и радетели, които са възродили националното ни самосъзнание.
Поклон за всички учители, преподаватели и просветители! Адмирации за Вашия професионализъм, всеотдайност и усилия да съхраните българския език и просвета. Благодарим за вдъхновението и енергията, с които всеки ден влизате в класните стаи и разпалвате пламъка на познанието, за възпитанието на децата ни, за ежедневните грижи, които полагате, не само за тяхното обучение, но и за изграждането им като личности.
На утрешния ден изказваме благодарност и на всички дейци на читалищното и библиотечното дело, които се грижат за опазването на културно-историческото ни наследство.
На Вас, скъпи ученици и студенти, Ви пожелавам здраве и мъдрост да запечатате в сърцата си ценните уроци, преподадени от Вашите учители, да пазите и прославяте българското слово и наука с постиженията и успехите си.
Отправяме благодарност и към представителите на академичния и научния елит, към всички, които посвещават живота си на научните открития, иновациите, на младите хора, които работят за развитието на България.
Изразяваме своето възхищение към дейците на културата и изкуството, които се грижат за духовното израстване и съхранението на народа.
На всички Вас искам да кажа, че не сте сами в своята кауза. Ние от „Воля“ вярваме, че за да бъде държавата ни успешна и просперираща и да продължава да се развива, трябва науката, образованието и културата да бъдат основен приоритет за България. Всички трябва да се обединим около идеята за съхранение на духовното и културно богатство и израстването на нашата родина.
Скъпи учители, преподаватели и ученици, скъпи артисти и хора на просветата, искам да Ви пожелая да отдавате все така с любов наученото на следващото поколение, да се гордеете с миналото и настоящето си и да спомогнете за светлите бъднини на науката и културата ни!
От името на партия „Воля“ честит празник на славянската писменост, просвета и култура! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Аксиева.
Преминаваме към питане на народните представители Антон Кутев и Михаил Христов към министъра на труда и социалната политика Бисер Петков относно политиката за интеграция на хората с увреждания.
На питането на народния представител Антон Кутев и Михаил Христов е отговорено на заседание на 18 май 2018 г., петък. На същото заседание 70 народни представители от парламентарната група на БСП за „България“ са внесли предложение за разисквания по питането заедно с Проект за решение. Разискванията са насрочени от председателя на Народното събрание за следващото заседание за парламентарен контрол. Предложението за разисквания по питането и Проекта за решение са изпратени на народните представители в електронен вид на 18 май 2018 г., петък.
Внесен е и втори Проект за решение от девет народни представители от парламентарната група на ГЕРБ, парламентарната група на „Обединени патриоти“ и парламентарната група на партия „Воля“ на 22 май 2018 г., вторник, и е изпратен в същия ден на народните представители в електронен вид.
Внесени проекти за решения, както следва да се гласуват:
1. Проект за решение, внесен от 70 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“, № 854-00-35 от 18 май 2018 г., регистриран в 11,34 ч.
2. Вторият Проект за решение е внесен от 9 народни представители от парламентарната група на партия ГЕРБ, парламентарната група на „Обединени патриоти“ и парламентарната група на „Воля“, № 854-02-27 от 22 май 2018 г., регистриран в 15,04 ч.
По процедура давам думата за 10 минути, за да представи вносителят предложението за разискването.
Господин Гьоков, заповядайте.
Само да Ви кажа, че на балкона са родители на деца с увреждания, с които разговарях и те днес са тук, при нас.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Започвам представянето на Проекта за решение във връзка с разискванията по питането на народните представители Антон Кутев и Михаил Христов относно политиката за интеграция на хората с увреждания с уточнението, че народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ оценяват усилията, които Вие, господин Министър, полагате по отношение конкретно на тази тема. Това е изключително важна, многоаспектна и обширна тема и това не е първото питане с насрочени разисквания по нея, нито ще е последното.
От тези питания и разисквания става ясно, че се опитвате да реагирате на исканията на хората с увреждания, но те остават с чувство и убеденост, че не всички процеси вървят в правилната посока, а тези, които евентуално са в правилна посока, са изключително забавени. В същото сме уверени и ние от парламентарната група на БСП. Затова хората с увреждания правят протести, а ние ги подкрепяме и отправяме питания, искаме оставки и предлагаме наши законодателни решения. А това мнозинство и това управление на държавата, както във всички сфери, така и в социалната, така и конкретно в политиките за хората с увреждания, кара по метода на пробите и грешките. Но ако в някои други системи този метод в определени случаи дава резултати, в системата за подпомагане, подкрепа и интеграция на хората с увреждания не търпи такова отношение.
Ненатрапчиво ще Ви дам само примера с Концепцията за реформиране на системата за експертиза на работоспособността. Твърдите, че е изработена от междуведомствена група в състав от представители на Министерството на труда и социалната политика, на здравеопазването, на финансите, Националния осигурителен институт, Агенцията за хората с увреждания, Агенцията за социално подпомагане и така нататък, и така нататък. Тоест тя трябва да отразява и да балансира интересите на всички заинтересовани страни, но така ли е?
На експертно ниво е разглеждана и обсъждана в Националния съвет за експертиза на работоспособността, където, меко казано, не е приета еднозначно, и в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, където също много меко казано, не е приета еднозначно.
На политическо ниво е разгледана и обсъждана в Народното събрание на съвместно заседание на Комисията по труда, социална и демографска политика и Комисията по здравеопазване и въпреки натиска, оказан от мнозинството, отново няма консенсус. И на всичко отгоре, заради популисткото говорене по тази тема, Концепцията предизвика голям обществен и публичен интерес, и, очевидно, истинският дебат не се е състоял в пълна степен, и е необходимо да се разгърне широка дискусия за мнения и за предложения, включително и най-вече с всички заинтересовани страни.
Управляващите имат амбицията да търсят съгласие, включително и на политическо ниво по отделните принципи на тази концепция и в рамките на 2018 г. да бъдат предложени и приети законодателни промени в духа на Концепцията, които да представят и да установят новия модел на експертиза на работоспособността, но в същото време се държат необяснимо високомерно и не се вслушват в гласа на опозицията, и не приемат разумни предложения. Не се вслушват и в гласа на национално представените и на другите организации на хората с увреждания. Под натиска на двата организирани от тях протеста Концепцията беше оттеглена временно, подозирам за изчакване на подходящ момент, за да бъде отново прокарана.
Проблемите с интеграцията на хората с увреждания са изключително много и няма как да се изчерпят с няколко разисквания. Необходимо е развитието на политиките за интеграция на хората с увреждания да е тясно свързано с прилагането на интегриран подход при управлението им и да дават възможност за индивидуален личностно ориентиран подход, който се основава на правата на човека. Тези политики трябва да са в зависимост, да са неразривно свързани и да са неделима част от общите права на човека и основните човешки свободи. Те трябва да гарантират пълно ползване на правата, без каквато и да е дискриминация, и да осигуряват интеграцията, и пълноправното участие на хората с увреждания в обществения живот.
Безспорно в България се прави немалко за хората с увреждания, но също така е безспорно, че това е крайно недостатъчно. Ще се спра само на няколко момента, които от парламентарната група на „БСП за България“ смятаме за неотложни.
Какво смятаме за закъсняло? Например един закон, за който и Вие, и ние говорим – Законът за социалните услуги, който е заложен в Плана за интеграция на хората с увреждания още от програмата на кабинета Борисов 1, тоест от ГЕРБ, и трябваше да е готов през 2016 г. Сега четем, че ще е готов или по-скоро внесен на 15 октомври, а Вие, господин Министър, поехте ангажимент, че до края на месец август 2018 г. този закон ще е готов за обсъждане. Пак по Ваши думи в Министерството са създадени работни групи, част от които бяха създадени след протестите на хората с увреждания и след срещите им с БСП. От отговор на въпроси, зададени в Комисията по труда, социална и демографска политика, става ясно, че тези групи работят по Закон за хората с увреждания, така наречен, каквото и да значи това. Казвам „каквото и да значи“, защото така е анонсиран, но аз не разбирам защо е пропусната думата „интеграция“. Може би смятате, че хората с увреждания са вече интегрирани в обществото ни? Ако наистина така мислите, ще Ви разочаровам, че освен Вас никой друг не смята, че е така. Не знам и питам: защо това да е отделен Закон, а не част от Закона за социални услуги?
С пълна сила виси и въпросът: как това, върху което работи Министерството и работните групи, ще се отрази в ускоряване на дейности по Плана за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания и респективно за Ратификация на Протокола към Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН?
Ще постигнем ли целите на интеграцията си с това, върху което работят екипите в Министерството, господин Министър?
Другото очаквано и забавящо се във времето е механизмът за индивидуалната оценка на потребностите. Разбира се, ако не броим онази промяна, която направихте в механизма преди няколко месеца, и която, за съжаление, не само по мое мнение, но и според хората с увреждания и техните организации, на практика не доведе до очакваните резултати и не помогна да я има въобще тази индивидуална оценка, или ако я има, тя да не е формална и да се ползва от някого и за нещо.
Българското Народно събрание ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания през 2012 г., прие и закон за тяхната интеграция и там е залегнало създаването на единна информационна система. Но и до днес е трудно да се говори точно колко у нас са хората с различна степен на увреждане. Единният информационен регистър за хората с увреждания, работата по който започна още през ноември 2011 г. и трябваше да даде по-ясна картина за броя на тези хора, за социалния и здравния статус, за степента им на интегрираност в обществото, на книга отдавна е готов, но на практика по-скоро не дава възможност за обработка на необходимата статистическа информация, на чиято база да се изготвят адекватни политики и да се анализират резултатите от тези прилагани политики.
Другата тема е темата с личните асистенти. Ясно е, че на този етап няма готовност и консенсус за закон за личната помощ, но може и трябва да осигури сигурност и предвидимост за хората с увреждания, които ползват услугата „личен асистент“. Знаете за какво говоря.
Сериозна тема, когато се говори за хората с увреждания, е и темата за достъпна среда. Предвидените изисквания за осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания са добри, но за жалост отново са само на книга и на практика не се прилагат. Народното представителство и правителство от 2000 г. насам могат да бъдат адмирирани, че са създали добра нормативна база. Например със Закона за устройство на територията се въвеждат изисквания за изграждане на достъпна среда, а конкретните изисквания за осигуряване на достъпна среда са въведени с редица наредби и технически норми. Създадени са нормативни изисквания за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии и така нататък, и така нататък.
Има и много нови помощни средства за осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания. Но какво от това? Достъпна ли е средата за хората с увреждания? Аз отговарям на този риторичен въпрос: „Категорично не!“ – продължава да се изгражда инфраструктура, да се строят сгради, недостъпни за хората с увреждания.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Виждам, че времето напредва, а аз съм изговорил съвсем малка част от необходимите действия за постигане на по-пълна интеграция на хората с увреждания.
С убеждението на парламентарната група на БСП, че стратегическата цел на Министерството в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания перманентно трябва да е интегрирането им във всички области на обществения живот, чрез създаване на условия и гаранции за равнопоставеност, социална интеграция и упражняване на правата в подкрепа на хората с увреждания и на техните семейства, както и интегрирането им в работна среда, ще Ви предложа един Проект за решение и ще Ви подканя да го подкрепите. Мисля, че предлаганите действия са минималното, което трябва да се направи, и то в кратки срокове.
Аз няма да изчитам Проекта директно, защото всички народни представители са запознати с предложенията за решение. Те са отправени към Министерството на труда и социалната политика и към Министерския съвет. Моля Ви да се държим конструктивно. Въпреки че господи Цветан Цветанов го няма,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прочетете решението, господин Гьоков – за протокола трябва да бъде прочетено.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ще го прочета:
„I. Възлага на Министерството на труда и социалната политика да:
1. разработи и внесе до 31 август 2018 г. в Народното събрание Закон за социалните услуги, който предварително да е съгласуван и одобрен от организациите на хората с увреждания;
2. разработи работещ механизъм за индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, който да гарантира тяхното социално включване;
3. разработи адекватни и достъпни регистри на хората с увреждания, които да дават възможност за обработка на необходимата статистическа информация;
4. осигури необходимия брой лични асистенти и разработи механизъм за адекватен достъп на лицата с увреждане до тази услуга.
II. Възлага на Министерския съвет да:
1. осигури достъпна среда за хората с увреждания съгласно чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и реално изпълнение на разпоредбата на чл. 169 от Закона за устройство на територията;
2. предприеме необходимите мерки за изпълнение на Плана за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания 2015 – 2020 г., респективно ратификация на Протокола към Конвенцията на правата на хората с увреждания на ООН.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Сега само едно изречение, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще имате възможност за изказвания.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не, само да кажа, че господин Цветанов обеща конструктивност и нека да се държим в този дух на конструктивност при днешните обсъждания и разисквания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Госпожо Ангелова, заповядайте да ни представите Вашия Проект на решение.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя Проекта за решение, подписан от народните представители от парламентарните групи на Политическа партия ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“ във връзка с разисквания по питане от народните представители Антон Кутев и Михаил Христов към министъра на труда и социалната политика Бисер Петков относно политиката за интеграция на хората с увреждания.
В Проекта на решение, който предлагаме, са застъпени две предложения, свързани с предоставяне на информация в Народното събрание от министъра на труда и социалната политика в срок до 30 юни 2018 г. Тази информация е важна и е част от политиката на хората с увреждания.
Първото ни предложение е министърът на труда и социалната политика да представи в Народното събрание концепция за проект на закона за социалните услуги. Разработването на закон за социалните услуги е една от целите, заложени в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. Този проект за закон е бил съответно предвиден за подготовка и приемане и в рамките на предходното правителство. То е част и от управленската програма на настоящото правителство. Изготвянето на такъв закон е било винаги приоритетна задача. Работата се забави наистина в сравнение с нашите първоначални намерения и цели, но то беше поради настояване от страна на партньорите от неправителствените организации да се отдели повече време, внимание за подготовка на концепцията и разработването на този наистина ключов закон. Това е една специфична и чувствителна материя. Целта е да се чуят максимален брой мнения, да се обсъдят различните позиции, да се подготвят внимателно и консенсусно текстовете и в крайна сметка не само просто да имаме един закон за социалните услуги, но той да е добър, работещ, устойчив и най-вече да бъде в подкрепа на лицата от уязвимите групи.
Още през месец юни 2017 г. беше предложена за обществени консултации Концепция за разработване на този проект на закон. Концепцията беше на базата на това, което беше постигнато и обсъждано до 2016 г. Тогава в Министерството на труда и социалната политика постъпи писмо от 33 неправителствени организации, с което настояват тази концепция, която според тях има остарели положения, да се оттегли и да се отложи съответно предвиденото още в рамките на миналата година приемане на Проект на закон за социалните услуги с оглед да се отчетат всички позиции, да се направи един по-продължителен процес на обществени консултации по самата концепция и по самия законопроект.
Министерството на труда и социалната политика се съобрази с настояването и на практика беше създадена нова работна група за изработване на концепция на проектозакон за социалните услуги на 28 септември 2017 г. със заповед на министъра на труда и социалната политика. В нея участват 87 представители на държавни институции и 54 организации извън държавния сектор, 36 от които са от неправителствените организации. По настояване на неправителствените организации работната група разработи и утвърди пътна карта за провеждане на консултативния процес при разработването на закона за социалните услуги. Пътната карта е утвърдена и със заповед на министъра на труда и социалната политика от месец януари 2018 г. Финално се работи по концепцията по законопроекта, която предстои да бъде утвърдена, като първият вариант на самия законопроект, съгласно разписаната пътна карта, трябва да бъде готов до края на месец август 2018 г., а съгласно заповедта за създаване на работната група окончателният проект на закона трябва да бъде представен до 15 октомври 2018 г.
Поради ключовата роля на социалните услуги, както и за превенция от социално изключване, така и за подкрепа на лица, най-вече в уязвимо положение, е изключително важно преди представянето на самия проект на закон за социалните услуги да бъде разработена и представена концепция, която да покаже насоките за бъдещите промени. С оглед заявката, че този закон ще уреди по нов начин основните въпроси, свързани с предоставянето, ползването, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги, считаме за изключително важно преди представянето на самия проект на закон за социалните услуги първо концепцията за бъдещия закон да бъде представена в Народното събрание. По този начин народните представители ще имат на един по-ранен етап яснота за развитието на бъдещата нормативна уредба.
Второто ни предложение е министърът на труда и социалната политика да внесе в Народното събрание отчет за изпълнението на Плана за действие на Република България за прилагане на Конвенцията на хората с увреждания за периода от 2015 г. до месец май 2018 г.
В процес на изпълнение на изпълнение е вторият План за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Планът за действие очертава конкретните стъпки, определя ясно ролята и функцията на отделните държавни органи и заинтересованите страни през отчетния период. Планът за действие съдържа дейности, насочени към подобряване качеството на живот и социалното включване на хората с увреждания. В сега действащия План за действие са заложени мерки за изработване на концепции по отделните членове на Конвенцията, които съдържат предложения за промени в нормативната уредба. Ясно са посочени отговорните институции, техните партньори, сред които задължително са и национално представителните организации на и за хората с увреждания, които са членове на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
Основните стратегически цели, заложени за изпълнение в Плана за действие, са: определяне на отговорни органи за контролиране и мониторинг на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания; изработване на концепции за промени в нормативната база; извършване на промени в нормативната уредба, въз основа на вече приетите концепции; ратифициране на Факултативния протокол към Конвенцията; защита на първия доклад пред Комитета на ООН за правата на хората с увреждания; изготвяне на дългосрочна национална стратегия за хората с увреждания в контекста на прилагане на разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания.
В изпълнение на Плана за действие всяка една от отговорните институции анализира нормативната уредба и подготвя необходимите нормативни изменения според заложените цели и срокове. Периодично се осъществява мониторинг по изпълнението на дейностите и мерките, заложени в Плана.
Важно е да бъде представен отчет за изпълнението на Плана за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания и да се запознае народното представителство с всичко, което е направено до момента по отношение на конкретни стъпки и роля на отделните държавни органи през отчетния период. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Колеги, ще Ви прочета времето на парламентарните групи: ГЕРБ – 19 минути, „БСП за България“ – 16 минути, „Обединени патриоти“ – 8 минути, „Движението за права и свободи“ – 7 минути, „Воля“ – 5 минути, нечленуващи в парламентарни групи – 5 минути.
Откривам разискванията, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ще започна с казаното от майка на дете с увреждане: „Политиките в България по отношение на уврежданията са изключително мизерни и потискащи хората с увреждания, разточителни за бюджета и обществото. Това се опитваме да кажем. Именно защото са разточителни за обществото, има кръгове, слоеве, професионални групи, които пряко са заинтересовани това статукво да не бъде по някакъв начин разклащано. Всяка дребна промяна в момента не върши работа никому, тя е козметична, тя е с някакъв калпав макиажен материал и не може да помогне на никого, защото системата има нужда от раздрусване, от радикална промяна“.
Това не са мои думи. Това са думи на хора, които са заинтересовани системата да бъде променена. Проблемът, който ще засегна в момента, е свързан с услугите в домашна среда – социален асистент, личен асистент, домашен помощник. До миналата година тези мерки се финансираха основно по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ през програмите „Алтернативи“, „Помощ в дома“ и „Независим живот“. През тази година трябваше да се осигури национален ресурс през бюджета за осигуряване на тези социални услуги, но този обхват запази обхвата такъв, какъвто беше по Оперативната програма. Той е крайно недостатъчен.
Уважаеми дами и господа народни представители, как през 2008 г. през Националния план за заетостта държавата осигуряваше 280 млн. лв.? Обхватът на потребителите на тази услуга в домашна среда обхващаше 24 хиляди потребители, а сега в момента са обхванати едва 16 хиляди потребители – връщаме се назад, а не вървим напред!
Тук, в залата, съм сигурна, че ще има и реплики от сорта: „Но за това е необходим финансов ресурс“, но аз ще Ви кажа – проблемът не е свързан с финансирането и осигуряването на финансов ресурс, проблемът е другаде. Вижте Плана за дългосрочна грижа, който приехме в началото на тази 2018 г., само ще прочета няколко изречения. Та той има пожелателен характер: „ще се направи“, „ще се извърши“, „ще се поискат средства“. Само зачитам едно изречение от случаен лист: „За хората с физически увреждания, които могат да останат в домашна среда, следва да се осигурят…“ Кога? В бъдеще време? Евентуално някога?!
В услугите за подкрепа на хора с увреждания и възрастни хора, които са в частична или пълна невъзможност за самообслужване, липсва устойчивост, липсва непрекъснатост, липсва предвидимост, липсва предсказуемост, липсва реален достъп, липсва гъвкав достъп. Хората искат техните индивидуални потребности да са в основата на услугата – толкова е просто. Критериите в момента са разнородни, има огромна бумащина и бюрокрация. Ако чакаме да се случат нещата, както със Закона за социалните услуги, съжалявам много – доникъде няма да стигнем. Важни са незабавните мерки днес и сега.
В тази връзка е необходимо Министерството да осигури необходимия брой лични социални асистенти, такива каквито са на база потребностите – знаем ли ги какви са, и механизъм за адекватен достъп на лицата с увреждания до тази услуга по точка четири от така предложения Проект за решение. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики към изказването на госпожа Клисурска? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Папашимов.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Съществен елемент от цялостната политика на Министерството на труда и социалната политика за подкрепа на хората с увреждания и техните семейства е осигуряването на достъпни, качествени и устойчиви социални услуги.
Основен фокус при планирането и изпълнението на политиките в областта на социалните услуги е развитието на услуги в домашна среда и в общността, промяна на институционалния модел на грижа, прилагането на интегриран подход и междусекторно взаимодействие. Развити са различни форми на социални услуги в общността за пълнолетните лица с увреждания, които се финансират изцяло от държавния бюджет. Към момента на територията на страната функционират 77 дневни центъра с общ капацитет 1942 лица, 92 центъра за социална рехабилитация и интеграция с капацитет 2837 лица, 107 центъра за настаняване от семеен тип с капацитет 1415 лица и 142 защитени жилища с капацитет 1235 лица. Продължава и предоставянето на социални услуги в домашна среда – личен асистент, социален асистент, домашен помощник, с финансиране от държавния бюджет.
За 2018 г. за предоставянето на услуги в домашна среда от държавния бюджет са осигурени средства в размер на 68 млн. лв. С Решение № 28 на Министерския съвет от 19 януари 2018 г. беше приет План за действие за периода 2018 – 2021 г. и за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа, която цели подобряване условията за независим и достоен живот в общността, чрез разширяване и усъвършенстване на системата от услуги за дългосрочна грижа и реализиране на първия етап от процеса на деинституционализация на грижите за възрастните хора и хората с увреждания. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина!
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: В резултат на изпълнението на мерките по плана в общността ще бъдат създадени 100 нови социални услуги за 2140 потребители. Ще бъде развита и патронажна грижа за лицата с увреждания и възрастните хора, зависими от грижата.
За всички новосъздадени услуги се предвижда осигуряване на устойчивост чрез финансиране от държавния бюджет след края на проектното финансиране от структурните фондове на Европейския съюз. Изпълнението на мерките по Плана вече е стартирало.
Предоставянето на социални услуги в общността е част от обхвата на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.“ в сферата на социалното включване, а хората с увреждане и самотно живеещите възрастни хора в невъзможност да се самообслужват са сред приоритетните целеви групи на Програмата. Към тях са насочени едни от първите операции, които стартираха още през 2015 г.
До момента общата стойност на предоставените средства по операциите, насочени към хората с увреждания, е 343 млн. лв., а броят на лицата, които са обхванати от мерките, е близо 7 хиляди и 700 човека.
Във връзка с приключване на проектното финансиране по Операция „Независим живот“ през 2017 г. правителството одобри финансов ресурс в размер на 15,7 млн. лв. за продължаване на социалните услуги личен асистент, социален асистент и домашен помощник.
За 2018 г. чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика по Програмата „Интеграция на хора с увреждания“ са предвидени 68,4 млн. лв. за оказване на подкрепа на над 23 400 лица с увреждания и лица над 65-годишна възраст в невъзможност за самообслужване чрез почасово назначаване на близо 16 600 лични асистенти, социални асистенти и домашни помощници.
Разширяването на възможностите за подобряване качеството на живот на хората с увреждания и техните семейства е основна цел и на Операция „Активно включване“. Мерките по нея допринасят за улесняване на достъпа до заетост на уязвими групи. Операцията ще обхване 1120 лица с увреждания над 18 години и е с бюджет 20 млн. лв.
Операция „Развитие на социалното предприемачество“ предоставя подкрепа за дейността на социални предприятия, специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания във връзка с осигуряване на заетостта. Бюджетът на операцията е 51 млн. 234 хил. 538 лв., като се очаква 1640 лица да бъдат подкрепени по нея.
Операция „Подкрепа за лица с увреждания“ с бюджет 6 млн. лв. е насочена към изграждане на дневни центрове за лица с множествени увреждания. Ще се осигуряват дневни и почасови услуги като грижа, рехабилитация, терапия, консултиране, информиране и подкрепа, включително и на лицата, полагащи грижи за хората с увреждания. По операцията ще бъдат обхванати най-малко 520 лица с тежки увреждания.
Операция „Равни шансове“ с бюджет 8 млн. лв. ще създаде предпоставки за активното социално включване на хората с увреждания. Ще се реализират комплексни действия в посока улесняване достъпа до заетост на уязвимите групи, както и предоставяне възможност за връщане на пазара на труда на лицата, които са полагали грижа за тях. Дейностите ще се изпълняват до 2020 г., като се очаква в тях да бъдат включени 1200 лица с увреждания над 18 години. В рамките на Десетото редовно заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ бяха одобрени три нови процедури по Приоритетна ос 2: намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.
Операция „Нова дългосрочна грижа за възрастните хора и хората с увреждания“, която е с бюджет 4 млн. лв., ще обхване 700 лица с увреждания. Процедурата е насочена към провеждане на подготвителни действия за извеждане на възрастни хора и хора с увреждания от специализираните институции, превенция на институционализацията на тези лица, оценка, комуникационна стратегия и други.
Операция „Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания“ е с бюджет 30 млн. лв. Целта на операцията е да се изгради модел за патронажни грижи за възрастните хора и лицата с увреждания с цел осигуряване на почасови, мобилни и интегрирани здравно-социални услуги в техните домове. Планирано е 17 хиляди лица от целевата група да бъдат включени в Операцията.
Операция „Социално включване в общността“ е с бюджет 5 млн. лв. и цели създаване на предпоставки за активно социално включване на хората с увреждания и на лицата, полагащи грижи за зависими членове на семейството. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги отляво, моля Ви за тишина.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ: Чрез предоставянето на комплексни услуги ще се улесни и достъпът до заетост на лицата с различни видове увреждания. Очаква се дейностите да обхванат около 500 лица с увреждания.
От всичко казано дотук става ясно, че както Министерството на труда и социалната политика, така и държавата полагат системни усилия за подпомагане на хората с увреждания. Създават се нови социални услуги, с които се цели преодоляване на неравностойното положение и подобряване на живота на тези хора. Ежегодно се увеличават и средствата за социални дейности при хората в неравностойно положение.
За тази година спрямо 2017 г. увеличението е с 81,4 млн. лв. или е 43,54%. Знам, че колкото и да се прави за тези хора, винаги усилията ще бъдат малко, мъката на хората с увреждания и на техните близки винаги ще остане в сърцата им. Но от всичко казано дотук се вижда, че те не са изоставени, че държавата работи, полага грижи и се стреми колкото може повече и повече да облекчава техния живот.
Имам една молба към Вас, колеги отляво: не си играйте, не се заигравайте с мъката и с болката на хората, както преди няколко дни се заиграхте със страха на столичаните с така наречената отровна вода! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Папашимов.
Реплики?
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Папашимов, изказването, написано очевидно от Министерството, беше една от ключовите прояви на дебелоочие напоследък. Десет минути седите и ми изброявате колко добре са хората с увреждания в България. Надявах се накрая поне в едно изречение да кажете за това, че нещо не сте свършили и имате още да правите, а те през това време от години правят протест след протест. Управлявате вече девет години! (Реплика от ГЕРБ: „Нищо не направихте!“.)
А там някаква жена, на която не и знам името, се обажда и ми казва, че ние нищо не сме направили. Девет години сте на власт! Колко трябва да управлявате, за да решите проблемите? Ходихте ли да говорите с тях? Видяхте ли как живее едно от тези деца? Как можахте да си позволите десет минути да ми обяснявате колко много работа сте свършили? Поне да отидете и да ги питате какво точно искат. Това ли, което правите, искат те?
Написали са Ви Проект на решение и там има поне пет ключови неща, които не сте свършили, а този дебат се води не за да разкажете какво сте направили, защото от каканиженето Ви тук нито хората по телевизията, нито хората с увреждания нещо разбраха. Това, което трябваше да кажем в тази зала, е какво трябва да свършим – бързо, сега, веднага. Другото е, извинявам се, дебелоочие! Съжалявам! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Само ще Ви цитирам думите на една майка, която може би е горе.
Те са следните: „Предпочитам да умра преди детето си, защото няма кой да се грижи за него.“ Да се твърди, че се използва страхът на хората е смешно. Засрамете се! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Христов.
Трета реплика ще има ли? Не виждам.
Дуплика?
Заповядайте, доктор Папашимов.
ЮЛИЯН ПАПАШИМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители!
Господин Кутев, за да знаем какво трябва да направим и как трябва да развиваме тези социални дейности в помощ на хората с увреждания, ние трябва да кажем какво сме свършили. Според Вашите думи ние нищо не сме свършили, но това е Вашата демагогия. Това не е нашата демагогия. Вие не може да отречете всички неща, които се правят от Министерството, от държавата за тази група хора.
Не знам назад през годините какво сте направили Вие, но ние правим много повече от Вас и ще продължаваме да го правим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и реплики от ГЕРБ: „Браво!“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доктор Папашимов.
Доктор Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Това, с което искам да започна, е, че един от важните критерии за зрялост на едно общество е начинът, по който се провеждат политиките, свързани с хората с увреждания. От тази гледна точка искам да спомена, че този начин задължително трябва да бъде съобразен с международните стандарти. За всички е известно, че през 2012 г. сме ратифицирали тук, в Народното събрание, Конвенция № 2 на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания. Там има ясно разписани стандарти, които сме задължени да изпълняваме.
За никого не е тайна, че всяко едно от правителствата полага усилия според възможностите си да увеличи разходите за политиките за хората с увреждания, да се опита по някакъв начин да реформира системата и този начин на реформиране да доведе до достойно участие на хората с увреждания в обществения живот. А достойното участие означава независим живот в общността – нещо, към което се стремят през годините хората с увреждания.
За да можем да бъдем ефективни в тази дискусия, задължително е да споменем целите, които би трябвало да следва реформата в областта на политиките за хората с увреждания. Според мен тези цели трябва да бъдат свързани с изпълнението на Плана за интеграция на хората с увреждане, от една страна, и, от друга страна, като крайна цел е подписването на Протокола за ратификация на Конвенцията на Организацията на обединените нации. Това са двата важни репера, които трябва да следваме, със съответните цели, които трябва да си поставим. Колегите, които се изказаха досега, говориха по тези въпроси.
Аз искам обаче дебело да подчертая, че всеки, който се опитва да артикулира каквито и да е проблеми в тази сфера, трябва да е наясно с две неща.
Първо, че нищо за хората с увреждания не трябва да се извършва без хората с увреждания. Отварям една скоба и трябва да заявя, че е похвално усилието, което полага Министерството на труда и социалната политика в тези работни групи, – да събере на едно място хората от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и останалите неправителствени организации, които работят в тази сфера, в това число и майките на децата с увреждания.
Второто нещо, което трябва да отбележим в тази връзка, е, че веднъж извоювани права на хората с увреждания не могат да бъдат отнети и това трябва отново да го подчертаем дебело, защото е много важно.
Сега много често възниква дискусията дали трябва да има повече пари в тази система, или трябва да има повече реформи? Една от политическите партии, които участват в управлението на страната, дори бяха заявили, че на базата на реформиране на системата можем да стигнем до икономии и икономисаните средства да отидат за подсилване на част от политиките, свързани с хората с увреждания. За мен този подход е категорично погрешен и доказателство за това е, че в рамките на една година нищо не беше извършено по този проблем. Това е така, защото няма как и по какъв начин да бъде извършено.
Що се отнася до това дали трябва да има повече пари? Ясно е, че държавата може да си позволи толкова, колкото е брутният вътрешен продукт, колкото може да отдели за тази сфера. Всяко едно правителство полага усилия тези пари да са повече. Тук бяха казани преди малко, беше набелязан един Календар на успехите – близо 82 милиона са в повече парите в сравнение с 2017 г. Естественият въпрос, който възниква, е: защо, след като се увеличават парите, не намалява недоволството на хората с увреждания? Защо няма корелация между старанието за увеличение на средствата в този сектор и удовлетворяването на потребностите на хората с увреждане? Това е така, защото в рамките на наличния финансов ресурс, какъвто и да е той, няма оптимално разпределение на този финансов ресурс или начинът, по който се разпределя този финансов ресурс, не води до ефективно използване на тези средства.
Ето тук според мен е голямото разковниче и там трябва да се търси голямата истина как да накараме хората с увреждане да излязат от домовете си, обществото да може да ги приеме, да има достъпна среда, да има възможности за рехабилитация, да има възможности, които имат хората с увреждане в останалите европейски страни. Защото най-важното е в тези законодателни инициативи, които се обсъждат сега, или ключовият, възловият момент е как и по какъв начин ще бъде дефиниран механизмът за така наречената социална оценка. Или както досега се казваше „оценка на увреждане“.
Защото, ако правим оценката по начина, по който я правихме досега, няма как да стигнем до индивидуалния подход. Хората с увреждания искат на базата на индивидуален подход, на базата на оценка от един мултидисциплинарен екип да се определят конкретните потребности и на базата на тези конкретни потребности да се разпишат начините на подкрепа за хората с увреждания, така че те да могат да имат един независим живот в общността. Това е най-важното и може би е най-трудното нещо. Затова молбата ми е този механизъм да се избистри заедно с хората с увреждания, защото той е ключовият, той е ключът към всички начини на подкрепа на хората с увреждания.
И с още един момент искам да ангажирам Вашето внимание: с така наречените асистентски програми. Колкото и да са парите за тези асистентски програми, уважаеми колеги, двукратно, петкратно да бъдат увеличени, те няма да свършат една работа по начина, по който сега се разпределят тези пари. Вижте за какво става въпрос.
Агенцията за социално подпомагане сключва договори с общините. Нямам нищо против местната власт, но местната власт по дефиниция има мандатно мислене, там има хора с червения флумастер, които зачеркват политически неудобните хора. Имам такива писма в Комисията, мога да дам много примери. Затова този начин трябва да бъде преразгледан – това е много важно нещо, защото хората, които имат нужда от подкрепа, не получават тази подкрепа точно по този механизъм.
Приключвам, госпожо Председател, с надеждата заедно с експертите от Министерството на труда и социалната политика, заедно с всички институции, на хората с увреждания да бъдат разписани текстовете в новите закони, които да доведат до решаване на проблема с личната помощ, която хората с увреждания да могат сами да управляват. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми Министър, уважаеми колеги! По броя на народните представители, които виждам днес в залата, разбирам колко са важни за Вас хората с увреждания.
Излизал съм много пъти на тази трибуна и почти всеки път сте чували едни и същи неща от мен. Няма смисъл да ги повтарям, но искам да Ви кажа, че тези хора съществуват, ще продължават да съществуват и ако не се вземат мерки, ще започнат и да се увеличават. Тук няма да споменавам фалшивите инвалиди, както вицепремиерът обича да ги нарича, но мисля, че днес трябва да се вземе едно политическо решение и в този парламент да се прояви политическа воля. Ако не се е случвало досега, поне нека за тези хора да го направим.
Аз не обичам да се моля, не го и правя, но днес ще направя изключение. Уважаеми колеги народни представители, моля Ви да подкрепите нашия Проект за решение, защото той всъщност е това, което тези хора искат. Ние сме го съгласували с тях, не е наша илюзия. Моля Ви, подкрепете нашия Проект за решение и да покажем, че този парламент всъщност го е грижа за тези хора и може да се случи в крайна сметка нещо. Аз съм част от тези хора и ми става тъжно. На 18 май имах рожден ден и си пожелах от тази трибуна да няма хора с увреждания, защото се срещам с тези хора, за разлика от Вас, и очите ми се пълнят със сълзи много пъти. Бог да ги пази! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Реплики?
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господа министри, колеги! Наистина има моменти, в които се минава границата на популизма. Темата е изключително сериозна. Беше изнесено пред Вас какво е направено, беше изнесен също Проект за решение какво трябва да се направи. Общо взето няма различие по проектите.
Млади господине, уважавам Ви искрено. Вие сте имали рожден ден и сте си пожелали нещо. На 17 юни моята внучка навършва 18 години и е дете с увреждане, което иска денонощно 24 часа грижи. Затова не си мислете, че тук стоят бездушни хора, които не знаят какво значи дете или човек с увреждания. Всички искаме да се подобри тази среда. Не заигравайте на тези тънки струни! Вчера минахте границата, не направихме реплики. Вчера господин Стойнев оттук говореше как, дали, че някой си искал да манипулира избори,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …а в същото време в групата Ви има хора, които ги съдят в момента за купуване на избори. Не минавайте границите, не си играйте със страховете на тези хора! Всички искаме тези неща с хората с увреждания да бъдат решени отговорно, заедно ще ги решим, но бъдете малко по-скромни, защото минавате всякакви граници, а това вече се нарича „популизъм“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гърневски.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Като казвате колко сте направили за хората с увреждания, аз ще Ви зачета: какво направихте за Механизма за индивидуална оценка, какво направихте за регистрите на хората с увреждания, осигурихте ли нужния брой лични асистенти, осигурихте ли достъпна среда и какви мерки направихте по Плана за Конвенцията на хората с увреждания? Ето ги решенията тук, ето това нещо. (Показва. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Христов.
Заповядайте, господин Шопов, за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Много ми се искаше този дебат да бъде конструктивен, но от опит знам и знаех, че няма да бъде конструктивен, че ще бъде отново евтин начин за търсене на политически дивиденти, защото това правят БСП в това Народно събрание, така е било винаги досега.
Общото между думата „социалност“ и „социализъм“ е само коренът, нищо общо нямат двете думи. Българската социалистическа партия не е никаква социална партия, предвид на обстоятелството, че е била социалистическа партия. Това обаче е голяма тема за етимологията на думата, за същността на партията, за свързаността със социалната идея. За тези неща много можем да говорим.
И днес, стоейки на банката, имах чувството, че говорилите преди мен от БСП са прокурори. Те стояха на тази банка като че ли в качеството на обвинители, на държавни обвинители, а ние трябваше да се почувстваме като престъпници. На нас ни се махаше с пръст, като че ли ние сме виновни за всички беди, за недоимъка в тази сфера, за проблемите на десетките и стотици хиляди хора с увреждания, за които хора ние не по-малко страдаме. И когато тонът и обвинителният уклон е прокурорски и в този смисъл, аз си спомням, защото съм направил една проста сметчица: от 10 ноември, тоест от момента, в който можем да считаме, че е дошло новото време на промяната, до този момент българското Народно събрание е имало единадесет издания. От тези единадесет народни събрания пет са били доминирани от БСП, пет от единадесет, почти половината, а от всичките дванадесет правителства шест са били правителства или в коалиция са участвали от БСП. Последното правителство – на Орешарски – мисля, че беше преди по-малко от три години, поправете ме, или преди малко повече време от три години.
Тоест, да говорим, че ако някой в тази зала е виновен за тези проблеми – че България не е социална държава, както е по Конституция, а е превърната в либерална държава, можем да кажем, че основната, главната вина чисто хронологически е вината на тези, които най-дълго време са управлявали българската държава от 10 ноември досега, ясно е кои са те. В такива случаи трябва да бъдем по-кротки, трябва да бъдем по-снизходителни, трябва да бъдем по-конструктивни – редно е да е така, и в никакъв случай да не се заиграваме с мъката и с проблемите на хората, а да търсим общи решения.
Доктор Адемов беше единственият до този момент, който беше конструктивен в своето изказване, в своите виждания – онова, което той предложи.
Това трябваше да бъде тонът, по този начин да разискваме, да коментираме – не някои млади хора тук да забравят откъде са започнали проблемите, по чия вина са се уголемили дотолкова, за да се стигне до днешния момент, до днешния дебат.
Има две предложения, две проекторешения – аз ще подкрепя това, което е от управляващите, и ще Ви кажа конструктивно защо. Първото е хубаво, но в двете си точки то третира единствено и най-вече въпросите, свързани с Конвенцията за правата на хората с увреждания, докато второто проекторешение включва и препоръката, и намерението законодателно оттук нататък то да се развие, да бъде развита стройна система за защита на хората с увреждания. Това може да стане с един бъдещ закон, който има място в системата на нашето законодателство във връзка с клона, наречен в правото вече, развил се и съществуващ като „социално право“ – клонът във връзка със социалните нужди на хората. Това е за мен.
Без много апломб, без да драматизираме, без да се опитваме и днес да създаваме ексцес от проблемите на хората с увреждания, предлагам и Ви призовавам да подкрепим предложението на управляващите в тази връзка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Реплика ли имате, господин Кутев?
Заповядайте за реплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Шопов, при Вас някак си става вече традиция да не уцелвате мястото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сложете картата.
АНТОН КУТЕВ: …на което се намирате. В смисъл – аз не говоря като държавен обвинител, а като частен, защото в ролята си на депутат от опозицията с тези хора се срещам вече от година и половина и постоянно говоря. Всички неща, които съм написал, са казани от тяхно име.
А Вие, като човек от управлението, би трябвало да сте този, който да отговаря за това какво е направено и какво не е направено. Вие все още не можете да разберете, че сте в управлението, а Вие сте и носите отговорност за това управление. Управлението на ГЕРБ, които са на власт от 9 години. Между другото, за сравнение – БСП е била на власт общо 8 години през целия период на прехода.
И когато сте в управлението, да се упражнявате и да се извинявате с други, в този случай с БСП, меко казано, е некоректно, но Вие много добре го знаете, защото това, което правите, го правите нарочно. Много добре знаете, че в момента Вие – Патриотите и лично Вие, като депутат от Патриотите, носите отговорност за онова, което се случва и което не се случва.
Проекторешенията изобщо не са еднакви. Тези дивотийки, дето сте ги написали тук – как препоръчвате до юни месец да бъде готова концепцията! Ние предлагаме решение и искаме решение – искаме от Вас Закон за социалните услуги, който трябваше да е готов преди две години, а не концепция за закон! Закон!
Искаме от Вас механизъм за индивидуална оценка на потребностите! Това искаме – във Вашето проекторешение го няма, ама го искаме не ние – искат го хората с увреждания.
Искаме от Вас регистри, които да отговарят на необходимостта, за да могат да се правят статистически изводи от тях. Във Вашето проекторешение го няма – в нашето го има.
Какво ще подкрепите? Извинете, лъжете ни. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кутев.
Други реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Господин Кутев, съжалявам, но всички видяха – пак говорихте като прокурор. За всичко това, което Вие говорихте, трябваше да приказваме конструктивно, спокойно. Това е въпрос на дебат – да спорим дали 8 години, или повече, или по-малко сте били. Аз не говорих колко години – повече от 8 сте били, казах каква е хронологията – колко събрания, колко Вие сте управлявали, колко правителства са били Ваши – самостоятелно или в коалиция. Всеки един закон се прави, когато се приеме, създаде концепция – затова говорих за концепция. Първо е концепцията, след това тя се надгражда… (Реплика от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, не се обаждайте от залата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …изгражда – знаем какъв е законодателният процес. Стига сте говорили от името на тези хора с увреждания – ние също можем да говорим от тяхно име, ние също имаме избиратели, които са хора с увреждания, които ни поставят своите въпроси, своите потребности, своите проблеми.
Престанете най-после, след толкова години – това се опитвам да Ви посъветвам – от БСП да говорите непрекъснато все от името на онеправданите, бедните, социално слабите, нуждаещите се, хората с увреждания. Това е в длъжностната характеристика на всеки политик, това му е задачата – да се бори точно за тези хора.
Вие сте повели като че ли една демагогска, колективна роля да го правите, с което явно заблуждавате обществото толкова години. Всяка заблуда има край в крайна сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Други изказвания?
Заповядайте.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене, за да напомня темата на днешния дебат – интеграцията на хората с увреждания и хората с увреждания като цяло. Мисля, че излизаме от какъвто и да е конструктивен, ако въобще има такъв диалог в залата.
Така че Ви моля да напомните на народните представители за какво дебатираме днес тук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Тошев.
РУСЛАН ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вземам думата, за да разгледам това, което е направено и предстои да се направи по отношение на достъпа до физическата среда за живеене, транспорта, комуникациите на хората с увреждания, което е част от проблема и е основа за интеграцията.
В изпълнение на Дейност 3, т. 1.3. от Плана за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания в Министерството на регионалното развитие и благоустройството се организира разработването на мерки по отношение на достъпна архитектурна среда. Основен проблем, свързан с достъпността на архитектурната среда, установен при съществуващите сгради и съоръжения в експлоатация, с оглед изпълнение задължението на държавата като страна по Конвенцията за мониторинг на прилагането на минимални стандарти за достъп, наред с предлаганите в Концепцията законодателни промени, се наложи и изводът за необходимост да се оцени въздействието на действащите политики и на тези, които се предлагат по отношение на достъпната архитектурна среда в съществуващите сгради и съоръжения.
Защо е важно това? Защото, когато се правят законодателни предложения за промени в сгради, първо, в сградите, които са паметници на културата, е много трудно да се направят такива промени – трябва да се подхожда индивидуално.
Освен това, трябва да се направи балансът между разходите, които са финансови, административни, ползите и социалния ефект от предприемането на такива мерки с цел да се отмени или да се промени действащата нормативна регулация по отношение на сградите и съоръженията за обществено обслужване на централно и териториално ниво. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, ако се обърнете, ще видите колко много народни представители стоят прави и говорят.
Моля Ви, колеги, заемете местата си и спрете разговорите, защото темата наистина е много важна.
Заповядайте, господин Тошев.
РУСЛАН ТОШЕВ: В съответствие с направените анализи и заключения е приета Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационната и транспортна система на урбанизираните територии, която отмени досегашната наредба.
В процеса на изпълнение на Втория план за действие за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания Планът за действие очертава конкретни стъпки, определя ясно ролята и функциите на отделните държавни органи и заинтересовани страни. Той съдържа шест приоритета, свързани с основните важни неща, които трябва да се следят по отношение на хората с увреждания – достъп до среда за живеене, транспорт, IT технологии, здравни услуги, квалификация и преквалификация. Ясно са посочени отговорните институции, техните партньори, сред които задължително са национално представените организации на хората с увреждания.
В изпълнение на Плана за действие всяка от отговорните институции анализира нормативната уредба, подготвя необходимите нормативни изменения според заложените цели и срокове.
Периодично се осъществява мониторинг, което е задължение на държавата по Конвенцията.
В заключение – по отношение на ратификацията на Допълнителния протокол от Конвенцията. С ратифицирането на Допълнителния протокол всяка държава, която е страна по Конвенцията, признава компетенциите на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания. Какво следва от това? След ратификацията хората с увреждания могат да водят дела срещу държавата, затова тази ратификация трябва да се разгледа много прецизно и да се направи в необходимия момент. Благодаря Ви. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев.
Моля Ви да запазите тишина, колеги.
Реплика имаше. Няма ли реплика?
Други изказвания?
Госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Почти година след първия дебат, предизвикан от нашата парламентарна група, за проблемите на хората с увреждания равносметката е няколко протеста, нарастващо гражданско недоволство на хората с увреждания, на родителите на деца с увреждания, спряна реформа в ТЕЛК-овете и съответно задълбочаващ се хаос.
Това ни провокира да попитаме – както каза колегата, това е нашата задача: защо системата за социална защита е недостатъчна да се справи с острите социални проблеми?
Искам да заявя, че внимателно изслушах отговора Ви, господин Министър, предходната седмица на питането на колегите Кутев и Христов – споменатите от Вас 81 милиона увеличение на бюджета, 68 млн. 400 хил. по някоя от програмите, 13 милиона за месечни интеграционни добавки и така нататък.
Преди малко и колегата цитира съответните суми, може би около 10 минути. Дотук добре. Какъв е резултатът обаче?
Днес разискваме, колеги, политики и реформи. Невинаги те са равносилни на милиони. Щом има пореден протест, явно посоката не е правилна.
При всеки от тези протести хората с увреждания получаваха обещания за нов Закон за социалните услуги, който да удовлетвори част от исканията им. И така – няколко години. Многократно питания в Комисията и на блицконтрол до последната дата, която съобщихте преди една седмица, но дали това ще е окончателно?
Възниква въпросът: дали новият закон ще е адекватен към този момент, защото концепцията е предложена в този вид през 2014 г. на общественото обсъждане миналата година юли месец?
И през 2014, и през 2015 г. организациите, които са пращали становища, не са били отразени, което налага разработване и подготвяне на нова работна група, както споменахте преди малко в началото, госпожо Ангелова. Поредната работна група!
Искам да попитам: дали този нов закон ще бъде работещ и какви ще са основните мерки, които Вие сте променили след общественото обсъждане миналата година?
В същото време се създава още една работна група, за още един нов закон – така както ни беше представен – Закон за хората с увреждания. Приветствам това, защото наистина е нужен нов социален модел за подкрепа на хората с увреждания. Мисля си аз обаче, сигурно си мислят и хората с увреждания, че с този нов закон отново се подготвя само концепция, за да може да използвате още няколко години време – дано не са години, силно се надявам да не е така, да си осигурите време и още един път да дадете на хората празни обещания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Желева.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Заповядайте, професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господа министри! Аз искам да кажа няколко факта: има подготвена оценка за въздействието на действащите политики и законови разпоредби за упражнявания мониторинг по отношение на осигуряване на достъпна архитектурна среда като една основа за интеграцията на хората. „Достатъчни ли са нашите политики и какво ни липсва?” – анкета, проведена от външната фирма „Юро консултантс“, която констатира много сериозни неща, които трябва да ни върнат да видим какво и как правим, защото с така наречените концепции няма да стигнем далеч. Трябва да започнем да реализираме тези концепции!
Какви са изводите? Всички са единодушни, че е налице проблем при осигуряване на достъпна архитектурна среда в България. Тридесет и осем процента – проблемите са дължат на неефективно прилагане на правната уредба, а 31% – причината е в липсата на мониторинг при спазване на нормативната уредба. Затова нека да имаме закон и спазваме тези уредби, които имаме сега, и мониторинг, за да могат да бъдат проследени как се разходват средствата и какви са реалностите за достъпната среда за тези хора с увреждания!
Мога да Ви дам два примера.
Богата община – община София: над 200 училища – общински и държавни в София, пет училища са с реална достъпна среда с асансьори за децата с увреждания; община Берковица – бедна община: отделът за социални дейности е на четвъртия етаж – няма рампа, няма асансьор. Хората с увреждания не могат да достигнат и да кажат своите искания в тази дирекция. Затова нека засилим контрола, мониторинга и по сега действащия Закон чл. 169 от ЗУТ – за това отговорят държавата и нейните структури. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Клисарова.
Има ли други изказвания?
Има ли реплики към изказването? Не виждам. (Шум и реплики.)
Заповядайте за изказване – разполагате точно с две минути.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Моето предложение, защото имам само две минути, е да подкрепим Проекта, който е внесен от нашата парламентарна група. Той съдържа детайли, които не си противоречат помежду си и съдържат начини и стъпки на действия, които трябва да бъдат осъществени както от страна на Министерството на труда и социалната политика, така и от Министерския съвет.
Другият проект, който е внесен от народни представители от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“, е вътрешно противоречив. В него, от една страна, ще се прави отчет на Плана за действие на Република България по прилагане на Конвенцията, в която е записано, че Законът, по който ние ще приемем концепция, е трябвало да бъде приет преди две години. Само по себе си едното ще доведе дотам да се каже, че не е изпълнена част от Плана и някога по-нататък ще трябва да търсим оправдание, защо не е изпълнена. Затова Ви предлагам: подкрепете Проекта за решение, който е последователен и точен! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания? Няма желаещи.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на хората с увреждания! Изслушах с внимание дискусията, разискванията по темата за политиките за интеграция на хората с увреждания. Факт е, че за втори път Четиридесет и четвъртото народно събрание дискутира по тази тема. Факт е, че има много нерешени въпроси, но Ви уверявам, че за последната една година проблемите на хората с увреждания са приоритетни в дневния ред на Министерството на труда и социалната политика и в моя дневен ред като министър.
Безспорно, че социалните услуги са много важен инструмент за социално включване на хората с увреждания. Затова и доста преди началото на мандата на това правителство е поставено като цел, като задача разработването на самостоятелен Закон за социалните услуги – както знаете, те са уредени като част от Закона за социалното подпомагане.
Още в началото на мандата, както стана дума в изказванията, през месец юни ние подновихме работата на база на това, което беше постигнато към този момент. То обаче не срещна подкрепа от нашите партньори и затова работата трябваше да започне отново.
От месец септември 2017 г. срокът за разработване на Проект на Закон за социалните услуги е 15 октомври 2018 г. И този срок не е от вчера, а от месец септември 2017 г. Моля, когато се коментира срокът, да се погледне и Протокол № 11 от заседанието на Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, когато при изслушване, при отговор на актуални въпроси, точно през месец февруари – 15 февруари, посочих отново тези срокове. Това е един реалистичен срок, в рамките на който Проектът на Закон за социални услуги ще бъде готов. Разбира се, необходимо е технологично време за неговото обществено обсъждане и приемане от Министерския съвет. В рамките на срока, който съответно се предлага, ние ще бъдем готови и с концепцията по този закон, надявам се, подкрепена от всички заинтересовани страни, които са представени в работната група, защото социалните услуги са своеобразен мост към услугите с универсален достъп, към които хората с увреждания и другите уязвими групи трябва да имат осигурен достъп.
По отношение на асистентските услуги или услуги в домашна среда.
Това, което направи настоящото правителство, е за първи път да ги извади от проектно-програмно финансиране, което беше осигурено досега, и да осигури бюджетно финансиране, като по този начин да осигури устойчивост на финансирането на тези услуги.
Искам да Ви информирам, че работна група подготвя стандарт за финансиране на тази услуга, като делегирана от държавата дейност, което е следващата стъпка съответно за осигуряване на устойчивост на финансиране на тези услуги. Над 25 хиляди са ползвателите на тези услуги – бих искал да внеса това уточнение; 16 хиляди са личните асистенти, тоест хората, които извършват тази услуга, която, както е известно, се предоставя както по линия на двустранни споразумения между Агенция „Социално подпомагане“ и българските общини, така и по линия на Национална програма „Асистенти за хора с увреждания“, която е част от Националния план за действие по заетостта.
Бих искал да спомена, че хората с увреждания, тези, които са с над 90%, с право на чужда помощ, получават така наречената добавка за чужда помощ, която е в размер на 90 лева. Безспорно тя не е достатъчна, но всъщност от бюджета на Държавното обществено осигуряване за тази цел се изплащат годишно над 90 млн. лв. Това, което предлагаме, е регламентиране в закон на услугата „Лична помощ“, тоест на подкрепата с парични средства за тази услуга, която хората с увреждания да могат да управляват самостоятелно. Това, което направихме, е промяна в механизма, в реда за изплащане на целевите помощи за помощни средства и медицински изделия, и за първи път допълване на списъка с медицински изделия от 2008 г. насам с три нови медицински изделия, които са насочени именно към компенсиране на недостига на функционалния дефицит на децата с увреждания, преди всичко. Става дума за детските инвалидни колички, детските рингови инвалидни колички и вертикализатори за деца.
Бих искал да кажа, без да повтарям посочените суми, че ресурсът, който отделя обществото за хората с увреждания, не е малък. Той не е достатъчен, но това, което ще се опитаме да направим чрез разработването на новата нормативна уредба, е да го преструктурираме и да го пренасочим по начин, по който хората с увреждания да чувстват подкрепа. Ще спомена само една сума: 152 милиона годишно от бюджета на Министерството на труда и социалната политика се изплащат като така наречените интеграционни добавки. Сума, която звучи внушително, но размерът на интеграционните добавки, единичните размери 11 – 15 лева, хората с увреждания не ги чувстват като подкрепа.
Това, което предлагаме, е коренна промяна. Ние сме започнали тази коренна промяна с подготовката на нов Закон за социални услуги и нов Закон за хора с увреждания. Поканили сме, включили сме в разработването на тези два ключови закона представители на всички организации на хората с увреждания – не само национално представените, но и представители от Шестия протест на майките на деца и лица с увреждания, част от които са тук. Работната група от миналата седмица е допълнена с техни представители. Аз разчитам на тяхното съдействие, на тяхната работа, принос, и на Вашата подкрепа, за да направим дългоочакваната промяна в политиките за хората с увреждания. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Закривам обсъжданията.
Преминаваме към гласуване на предложените проекти за решение.
Предстои да гласуваме Проект за решение, внесен от 70 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“, № 854-00-35, от 18 май 2018 г., и Проект за решение, внесен от 9 народни представители от парламентарната група на Партия ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и на Партия „Воля“.
При представянето на Законопроекта на „БСП за България“ беше изчетен пълният текст от господин Гьоков. След справка установявам, че вторият Проект за решение не е прочетен, поради това е редно да Ви запозная с него, след което ще пристъпим към гласуване.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
във връзка с разисквания по питане № 854-05-32 от 4 май 2018 г. от народните представители Антон Кутев и Михаил Христов към министъра на труда и социалната политика Бисер Петков относно политиката за интеграция на хората с увреждания
Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Възлага на министъра на труда и социалната политика в срок до 30 юни 2018 г.:
1. Да представи в Народното събрание Концепция за Проект на закон за социалните услуги.“ (Шум и реплики.)
Запознавам Ви с Проект за решение, който предстои да бъде гласуван. Моля, не репликирайте от място! Ще изразите отношението си с гласуване.
Чета Проекта за решение:
„2. Да внесе в Народното събрание Отчет за изпълнението на Плана за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания (2015 – 2020) за периода 2015 – май 2018 г.“
Подписан е от народни представители, вносители на Проекта за решение.
Преминаваме към гласуване.
Съобразно процедурата, първо, се гласува Проекта за решение, представен от 70 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 74, против 5, въздържали се 87.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на втория Проект за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 165 народни представители: за 97, против 67, въздържал се 1.
Предложението е прието, с това и Решението по предложения проект от народния представител Светлана Ангелова и група народни представители.
За отрицателен вот, първо, господин Кутев, след това господин Гьоков.
Имате думата.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги (част от народните представители от парламентарната група на ГЕРБ напускат залата), шумът в залата доста добре показва отношението към темата, за което благодаря от името на тези, които днес, току-що всъщност Вие, казано по народному, прецакахте. И така, на всички, които си излизат в момента от залата, искам да напомня каква е разликата между двете решения.
Във Вашето решение, срещу което гласувах „против“, има всъщност две пожелания, едното от тях е да се направи концепция. Искам да Ви напомня, че хората, които сега Ви гледат как излизате от залата, не искат концепция, а решения. Те искат нещо, което трябва да доведе до резултат.
Концепцията, която днес предвиждате, не води до резултат. Искам да Ви кажа, че вероятността да падне от власт това или този парламент да се разтури, преди да сте приели този закон, е много голяма. Дори да стане октомври, октомври пак има този шанс, ако забавите с още два месеца, Законът няма да бъде приет и хората пак ще бъдат на нулата. Това, че имате две решения, които са чисто пожелателни, едното е концепция, а другото е да прегледаме как върви Планът, с нито едно решение реално, с нищо, което да носи плюс за тях, това е нещо, заради което съм против, но то не е най-лошото. Най-лошото е, че решението, което предложихте всъщност, насочва всички усилия към едно или поне така изглежда в него, към Закона за социалните услуги.
Искам специално на господин министъра да му обърна внимание, че това е най-грешното решение на парламента, което съм виждал, защото Законът за социалните услуги, за който аз говоря от година и половина, е много важен, но той не решава изобщо всички, да не говорим, че не решава всички важни проблеми на хората с увреждания. Децата с увреждания, които до 18 години получават над 90% – примерно 900 лв. – след това няма да спрат да получават 200, примерно, с всичките им добавки или 150, защото с този закон Вие не го решавате, а това е проблем на техния живот, защото те не стават нито по-здрави, нито с повече възможности. Това е системата, тя в момента ги наказва да живеят по-нататък със 150 лв. цял живот, докато могат.
Този закон не решава въпроса затова. Ето сега, господин Министър, три пъти вече го питаме колко са хората, които имат нужда от личен асистент? И никой досега не ми каза колко са. Затова трябва регистър, който в нашия законопроект го имаше, а във Вашия го нямаше. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател, мога да спра и веднага, има куп неща, които може и да не Ви кажа. Въпросът е, че това което взехте, е най-грешното решение на Народното събрание, което се вижда, и затова бях против. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Господин Гьоков – обяснение на отрицателен вот.
Заповядайте, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Уважаеми колеги от ГЕРБ, отново не успяхте да надскочите себе си. Внесохте в последния момент едно предложение за решение, Ваш проект, както правите винаги, във връзка с нашето питане, просто само, за да не е на нашата, както се казва. Аз от тази трибуна Ви заявявам, че нито аз, нито колегите ми от парламентарната група на „БСП за България“ държим на авторство на каквото и да е било, ние държим обаче, много сериозно държим проблемите на тези хора да се решават, а в случая с Вашето решение такова решаване на проблемите на хората няма.
Аз ще Ви кажа и защо гласувах „против“. Само преди една седмица при дебатите, при отговора на питането на Кутев и на Михайлов, господин министърът заяви: „В края на този месец очакваме широко представителната група, която е широко представителство на неправителствените организации да представи пълна концепция на този закон“. А Вие какво правите? Задължавате го с решение на Народното събрание, цитирам: „Да представи в Народното събрание концепция за проект на Закон за социалните услуги до 30 юни“. Защо? Не му ли вярвате на този човек, който Ви го обеща тук от трибуната на това Народно събрание, че трябва да го задължавате с Проект за решение на Народното събрание, с решение на Народното събрание? Някак си, излъчен от Вас министър, а пък токова недоверие? Не знам.
После: „Да внесе в Народното събрание отчет за изпълнението на Плана за действие“. Ами от 2013 г. насам всяка година се внасят такива отчети, госпожо Ангелова, защото Вие сте се подписала първа на това предложение. Не знам какво повече ще направи господин министърът, освен да внесе както му е по закон задължението. Защо беше това решение да го гласуваме тук, да правим циркове пред хората с увреждания? И нито дума за индивидуална оценка на потребностите на хората, за перманентния проблем с личните и социални асистенти, достъпната среда на хората с увреждания, за Конвенцията.
Аз Ви обвинявам, че за пореден път се опитвате да отбиете номера, да покажете, че уж сте много ангажирани с проблема, ама да скриете министъра и Министерския съвет от истинските проблеми и да не дават решение пред хората с увреждания. Не е нормално това и не е конструктивно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Уважаеми народни представители, преминаваме към въпроси и питания към министри в рамките на днешния парламентарен контрол.
Пръв на въпрос от народния представител Богдан Боцев ще отговаря господин Нено Димов – министър на околната среда и водите. Въпросът се отнася до подобряване на контрола по изкупуване на пунктовете за вторични суровини на неправомерно отстранени елементи на пътна и ВиК инфраструктура.
Моля, господин Боцев, заповядайте да развиете въпроса си.
БОГДАН БОЦЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Напоследък отново зачестиха случаите на предаване за вторични суровини на пътни знаци, части от мантинели, капаци на шахти и елементи от пътната и ВиК структура. Не малко от случаите бяха отразени от медиите, като стана ясно че се касае за неправомерно отстранени елементи. Това отстраняване е пряка опасност за движението и за възникването на пътнотранспортни произшествия. В същото време подобни действия ощетяват бюджета, за чиято сметка трябва да бъдат възстановени.
Въпросът ми е: какво ще предприемете за подобряване на контрола и осигуряване спазването на Закона при предаване и приемане на отпадъци и елементи от ВиК и пътната инфраструктура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Боцев.
Господин Министър, заповядайте за отговор – имате думата.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Боцев! Контролът за спазване на условията и реда за извършване на дейности с отпадъци от черни и цветни метали съгласно Закона за управление на отпадъците се осъществява от министъра на околната среда и водите, директора на съответната регионална дирекция по околна среда и води, кмета на общината от местонахождението на площадката или оправомощени от тях длъжностни лица и органи на Министерството на вътрешните работи съобразно своите компетенции.
За подобряване на взаимодействието и усъвършенстване на съвместната работа с органите на МВР е разработен контролен лист за проверка, който обхваща всички аспекти на проверката и улеснява значително работата на проверяващите експерти. За подобряване на контрола и осигуряване спазването на разпоредбите на Закона за управление на отпадъците, както и във връзка с борбата срещу кражбите на отпадъци от черни и цветни метали, Министерството на околната среда и водите и съответните регионални инспекции работят в тясно сътрудничество със службите на Министерството на вътрешните работи.
Служителите на РИОСВ и МВР извършват регулярни проверки на площадки, които приемат отпадъци от черни и цветни метали.
С последните изменения на Закона за управление на отпадъците се въведоха и допълнителни наказателни разпоредби с цел ограничаване приемането на отпадъците в така наречената рискова номенклатура от физически лица. Наказват се с имуществена санкция от 15 до 50 хил. лв. еднолични търговци, юридически лица, които приемат от физически лица отпадъци от черни и цветни метали, които нямат битов характер, в това число съответните отпадъци от съответната инфраструктура, за която Вие задавате въпроса.
През 2017 г. са проверени 873 лица, като са извършени проверки на 945 площадки. Резултатите от тези проверки са: издадени 226 броя предписания, 77 акта за установени административни нарушения, 47 наказателни постановления. Издадена е и една заповед за спиране на дейност съгласно чл. 128 и чл. 129 от Закона за управление на отпадъците, тоест когато има повторно нарушение, районната инспекция има право да спре тази дейност, което е факт за една от тези площадки за миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Боцев, ще вземете ли отношение по отговора?
Заповядайте.
БОГДАН БОЦЕВ (БСП за България): Благодаря за отговора, господин Министър.
Явно през 2017 г. са взети една част от необходимите мерки, но може би трябва да се положат повече усилия, съвместно и от Министерството на околната среда и водите, и Министерството на вътрешните работи да се предотвратят още повече тези случаи, защото в моя регион имам конкретни сигнали и от местната власт, и от хора, които са свидетели именно на подобни случаи. Ако трябва допълнително да се вземат някакви мерки, може би като монтиране на камери или нещо подобно, защото това и ощетява бюджета на общините, и на Агенция „Пътна инфраструктура“. По-големият проблем е, че се създава опасност за движението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Боцев.
Господин Министър, други въпроси към Вас няма.
Благодаря Ви за участието и за отговора.
Следващият въпрос е към министър Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите. Той ще отговори на въпрос на народния представител Виолета Желева и народния представител Никола Динков относно приоритети по Програмата за развитие на селските райони за територии с природни ограничения и за граничните райони.
Госпожо Желева, заповядайте – имате думата.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът ми касае възможността за приоритет при кандидатстване на Програмата за развитие на селските райони за територии с природни ограничения и за пограничните райони. Според сега действащите критерии по Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. приоритет имат области от Северозападна България. В същото време райони с признати проблеми с инфраструктурата, демографията, заетостта не са отчетени при ранкинга за кандидатстване на частните мерки.
За преодоляването на регионалните различия бе разработена целенасочена инвестиционна програма за слабо развити райони – Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар и пограничните райони, при което, освен приоритетно финансиране на обществено значими проекти, е предвидено бонус точки при кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони при кандидатстване за съответните проекти. Към момента от тази програма останаха добрите намерения и слабо развитите райони изпитват все повече затруднения и осезаемо се обезлюдяват. Преференциите и бонус точките по Програмата за селските райони са факт само за Северозападна България. Кое налага това различие?
Съответно въпросът ни към Вас е: каква е политиката на Министерството на земеделието, храните и горите относно насърчаване на инвестициите в тези райони? Има ли възможности за подкрепа за тези територии в сега действащия програмен период и ако да, в каква насока? За новия програмен период ще бъдат ли приоритет пограничните райони и Странджа-Сакар? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Желева.
Господин Министър, заповядайте, имате думата да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, уважаеми господин Динков, Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е разработена в периода 2012 – 2015 г. Заложените цели и приоритети в рамките на Програмата са базирани на анализ на текущата ситуация в страната към съответния период. Също така тя съответства на приоритетите, заложени в рамките на Споразумението за партньорство на България с Европейския съюз. Това е едно хоризонтално споразумение, което се отнася за всички програми.
По отношение на приоритизирането на териториален принцип Програмата акцентира върху селските райони, необлагодетелстваните райони, зоните по „Натура 2000“ и Северозападен регион на страната. Анализът, който е разработен на характеристиките на територията на страната, установява като проблеми влошено състояние на публичната инфраструктура, негативните демографски тенденции, ограничената възможност за заетост и предприемачество в селските райони на страната. В тази връзка са предвидени съответните механизми за тяхното преодоляване, доколкото позволява ограниченият финансов ресурс на Програмата. Предвидени са и целеви приеми, насочени към инвестиции в публичната инфраструктура, приоритизиране на проекти, осъществявани на територията на общини с високо ниво на безработица, подпомагане на проекти, създаващи работни места, включително на територията на селските райони. В рамките на инвестиционните мерки е предвидено приоритетно подпомагане по отношение на инвестициите в публична инфраструктура на общините в селските райони.
По отношение на частните инвестиционни мерки е предвидено приоритетно подпомагане на териториален принцип на проекти, осъществявани в рамките на селските райони и необлагодетелстваните райони на страната, както и в зоните по „Натура 2000“ за проекти, свързани с прилагане на екологосъобразни практики при производство. По този начин ще се стимулират възможностите за развитие на бизнеса, повишаване на заетостта и подобряване условията на живот в тези райони.
Необходимо е да се подчертае, че в селските райони, необлагодетелстваните райони и защитените зони по „Натура“ тези три показателя комплексно в голяма степен се припокриват с териториалния обхват на Странджа-Сакар. Това е комбинация с критериите, представляващи възможност за приоритизиране на проекти, допринасящи за ограничаване на негативните демографски тенденции. Предоставя се възможност за реализиране на проекти в обхвата на пограничните райони, попадащи в Странджа-Сакар.
При разработването на целите и приоритетите на програмния период, следващия от 2021 г. до 2027 г., следва да бъде извършен анализ на характеристиките на територията на страната – такъв, какъвто е направен преди настоящия програмен период. Същите ще се използват за основа при определяне на новите приоритети, свързани с осигуряване на целенасоченост на подпомагането, които ще предоставят възможност за актуализиране и разработване на критериите за оценка на мерките.
Отново искам да акцентирам на това, именно в Споразумението за партньорство с Европейския съюз, което е хоризонтална мярка, анализът е хоризонтален за цялата страна и там единствено е заложено приоритет на райони, с акцент на Северозападна България, и затова в Програмата за развитие на селските райони стои този приоритет. Останалите характеристики, които подчертах, по стечение на обстоятелствата необлагодетелствани райони, „Натура“ и самите селски райони във всички случаи припокриват, както казах, в по-голяма степен Странджа-Сакар и това дава възможност и приоритетност при точкуването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Динков, ще доразвиете въпроса, ще вземете отношение по отговора – заповядайте, имате тази възможност.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Ние сме силно обезпокоени от ситуацията в Странджа-Сакар, и по-специално в района на Сакар планина, която е на територията на Хасковска област. Относно пътната инфраструктура, която е задължение на държавата, има пътища в изключително лошо състояние и по тази програма не се правят неща, които да го подобрят. Там има пътища от Свиленград до Сладун – Маточина, от Свиленград – Левка – Студена – Радовец, Стара Загора – Тополовград, които са като след бомбардировка. Хората чакат някакви решения и ние затова поставяме този въпрос.
Аз за първи път съм в българския парламент. От тази трибуна толкова много приказки за мерки за демографската криза не съм чул и никакво действие по решаване на тези въпроси. Този район е земеделски район. Ако ние не помогнем на земеделците в този район, те ще продължават да нямат никаква помощ, районът да се обезлюдява и докато ние говорим за мерки, там няма да останат хора.
Така че, господин Министър, хубави изречения, хубав отговор, но отговор за публикация в някой вестник, който никой няма да го чете. На хората трябва да кажем ясно: ще Ви помогнем или няма да Ви помогнем. Аз от този разговор не разбрах нищо. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Динков.
Господин Министър, заповядайте, за да допълните отговора си.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
На земеделците се помага по Гаранционен фонд, по различни други проекти с 800 млн. лв. годишно. Субсидиите, които вървят за необлагодетелствани райони, включително и за Странджа-Сакар, се плащат. Плащат се регулярно. Земеделските производители се възползват от схемите за подпомагане, които вървят по Европейски гаранционен фонд, и респективно с национални средства, които припокриват невъзможността да бъдат платени едни или други браншове, които се финансират с европейски средства.
По отношение на кандидатстването за инвестиции по европейските програми, такъв беше Вашият въпрос, ясно казах, че този район припокрива много от критериите за приоритетност. Разбира се, че по отношение на пътища, които са републикански или в погранични райони, тук имаме съфинансиране и от Агенция „Пътища“. Безспорно е, че има пътища, които не са оправени. Вие много по-добре знаете, защото аз не съм ходил в този район скоро, сигурно сте от този район депутати, но Програмата за развитие на селските райони не е панацея да оправи абсолютно всичката инфраструктура в тази държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
С това се изчерпват въпросите към министър Димов и министър Порожанов. Благодарим за участието.
Парламентарният контрол продължава с въпроси към Николай Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Във връзка с поднесените декларации в днешното заседание и съобразно нашия правилник заседанието ще продължи до 14,30 ч., за да можем да отчетем времето, което беше употребено за декларациите, така че министър Нанков ще има възможност да отговори на по-голямата част от зададените към него въпроси.
Първият въпрос е от народния представител Драгомир Стойнев относно необходимостта от основен ремонт на републикански път III-5504 село Мъдрец – град Гълъбово, община Гълъбово.
Заповядайте, господин Стойнев, да развиете въпроса си.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Министър Нанков, въпросът ми към Вас касае – силно се надявам и на вече предприетите действия от страна на Министерството – един много тежък участък и необходимостта от извършване на основен ремонт на републикански път III-5504 между село Мъдрец – Искрица – Медникарово – Обручище и град Гълъбово. Състоянието там е толкова тежко, че имаше инициативен комитет, който предприе необходимите действия за блокиране на пътя. Предполагам, че на Вас като министър Ви е неприятно, че се стига чак до подобен род действия от страна на българските граждани, но ситуацията не се търпи, защото, господин Министър, всеки ден по този път преминават 90 броя автобуси, превозващи сменен и редовен персонал към „Рудник-3“; 26 броя автобуси към „КонтурГлобал“; 40 броя микробуси на ремонтни фирми към предприятията; около 30 тежкотоварни камиона; 25 броя камиони към „Кнауф“ и над 500 частни автомобила, тоест изключително натоварен път. За зрителите да обясня, че става въпрос за път близо до комплекса „Марица изток“. Следователно силно се надявам, тъй като мина доста време, откогато зададох този въпрос, че са предприети конкретни действия и бих искал да чуя от Вас какви точно действия сте предприели?
Спомням си желанието на министър-председателя, понеже той не вярваше, че има толкова много дупки, до всяка дупка да има човек от администрацията. Ако Вие бихте изпълнили това негово желание, може би цялото Министерство щеше да се изсипе именно на този път, но предполагам, че наистина сте предприели нужните действия за основен ремонт на пътя, защото желанието на инициативния комитет е да се направи основен ремонт на този толкова натоварен път – път, по който не е пипано нищо близо 36 години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Стойнев.
Господин Министър, заповядайте, имате думата за отговор на първия въпрос, поставен към Вас.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стойнев, ще започна оттам, където завършихте – 36 години, не от година-две-три, нищо не е правено по пътя, а и не само по този. Действително експлоатационното състояние на републиканския път III-5504 Мъдрец – Искрица – Обручище – Медникарово – Гълъбово, с дължина 15,7 км, е незадоволително, като това се дължи на трафика на тежкотоварни превозни средства, обслужващи транспортния поток на енергийния комплекс, както Вие сам споменахте във въпроса, „Марица изток“.
Агенция „Пътна инфраструктура“ полага усилия, макар и към момента абсолютно недостатъчни, да поддържа в нормално експлоатационно състояние пътищата от републиканската пътна мрежа в област Стара Загора, съобразно разполагаемите средства и финансовата рамка на ремонтните програми. През изминалата година на път III-5504 e извършено изкърпване на асфалтова настилка и полагане на хоризонтална маркировка на стойност почти 65 000 лв. Споменах, крайно недостатъчно като решение. Изпълнените дейности за поддържане на пътя са недостатъчни, но ограниченията в бюджета не позволиха да бъдат извършени ремонтни работи в по-голям обем.
Агенцията отчита значението на участъка и необходимостта от изготвяне на проект, съобразен с интензивния тежкотоварен трафик, но обектът не е включен в програмата за проектиране на АПИ за 2018 г. поради недостиг на финансов ресурс. Проектното обезпечение на обекта ще бъде планирано на следващ етап, при наличие на необходимите средства, а в него време в бюджетната 2019 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ ще продължи да полага грижи за отсечката по линия на текущото поддържане.
Аз лично съм оптимист, с оглед на изпълнението на бюджета на страната по отчета за първото тримесечие. Дай боже, така да е и по второто тримесечие. Ще бъдат заделени нарочни средства към Агенция „Пътна инфраструктура“ с постановление на Министерския съвет, в рамките на което ще имаме възможност по линия на текущите ремонт и поддръжката да бъде извършен ремонт в участъка, за който споменах, но към момента в ремонтната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“, споменах поради какви причини, проектът не е включен за проектиране и за реконструкция и рехабилитация.
Споменахте и думите на премиера за полицай или чиновник на всяка дупка. Неслучайно веднъж заявих, че образно ние вече сме предприели действия в тази посока, тъй като системният проблем в пътния ни сектор, който не е от година-две, а е от почти толкова години, за които Вие споменахте, че настоящият път не е рехабилитиран 30 – 40 години, именно недофинансирането, финансовият дефицит в пътния сектор – не само за републиканския, а и за общинските пътища. Още от първия ни ден нашата основна цел е именно максимално бързото процедиране, а и въвеждане на бъдещата смесена система – тол система за тежкотоварни автомобили и винетки за леки автомобили, за да имаме необходимия ресурс не в следващата година – две, а в дългосрочен период да поддържаме в добро, много добро експлоатационно състояние републиканските пътища. Имаме ангажименти към общинските по линия на тол системата, разбира се, а и да доизградим всички неизградени понастоящем отсечки от автомагистралния пръстен на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Стойнев, имате възможност за реплика – предоставям Ви думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, имам чувството, че сте намерили универсалния отговор. Надявам се, че няма да отговорите така и на останалите 11 въпроса към Вас – че тол системата, която уж от догодина ще работи, но може и да бъде в 2020 г., защото и такива отговори давате, чак дотогава трябва да изчакаме, защото изведнъж ще потекат милиони, милиарди и ще оправим страната.
Господин Министър, проблемът наистина е много сериозен и Вие би трябвало да имате приоритети. Когато касае, пак казвам, комплекса „Марица изток“ – това е енергийното сърце на страната, там се произвежда електроенергия, там работят стотици хиляди граждани. Това е изключително динамичен район и на тях не може да им обясните, че за момента за тях пари няма. В крайна сметка за други, които може би не са толкова важни, намирате средства. Хората там се чувстват изцяло изоставени щом са стигнали до отчаянието да протестират.
Моят апел към Вас е да съсредоточите усилията към този район и именно към този участък – неслучайно го казвам. Може би трябва да проверите как се харчат тези средства. Може да имате малко пари – говоря за инвестиции и за ремонтни дейности, но не е нормално примерно от 240 хил. лв. 40 хиляди да отиват за почистване на тротоарите и да се направят две-три кръпки.
Ако навремето пътищата са траели 20 – 30 години, сега, сам знаете, че през две, три години започваме да правим ремонти на ремонтите. Тоест качеството ни наистина е доста ниско.
В крайна сметка, господин Министър, хората разбраха, че тази година не могат да очакват нищо от Вас, да стискат зъби, да заобикалят. Има и други два моста, които, не дай боже, да не се случва инцидент, но Вие ясно и категорично им заявихте, че за тях пари няма. Считам за необходимо да преразгледате това свое решение. Дано имате критерии, които да изваждат най-належащите отсечки, които трябва да бъдат ремонтирани, и е хубаво да се започне с основни ремонти. Ще видим какво ще се получи с тол системата през 2020 г., но в крайна сметка не е приятно хората да не усещат подкрепа от страна на държавата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Стойнев.
Господин Министър, заповядайте да допълните отговора си.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Стойнев! Дали ще потекат реки от пари с тол системата? Със сигурност два и половина до три пъти по-голям ресурс ще генерира Агенция „Пътна инфраструктура“, който ще разходва и влага само и единствено за поддръжка на пътя и за строителство на нови такива. Прав сте, че качественото разходване е много важен наш приоритет – не само количеството като измерим индикатор, а и ефектът от разходването.
Никога не съм споменавал 2020 г. за тол системата. Проверете, от тази висока трибуна, от медийни публикации, една ми извадете. 2019 г. е средата на нашия таргет, нашата цел и ние си я гоним и ще си я изпълним. Отделно от това, на две, три години дупки по пътищата след основен ремонт – както се казва, „здраве му кажи, без да квалифицирам какво е Вашето изказване в тази му част. Факт е, че многократно споменах от тази висока трибуна, че нашата основна цел, която ще генерира Агенция „Пътна инфраструктура“, е да премахнем тази порочна практика в последните 30 години – да кърпим дупки. Пълна, основна, цялостна реконструкция на републиканските пътища. Паралелно с това в момента работим и до месец ще предложим промени в Наредбата за гаранционните срокове на новоизградени и рехабилитирани основни реконструирани пътища – да увеличим гаранциите, за да нямаме оправдания и да изпадаме в ситуации, които Вие коментирахте. Аз лично съм убеден, че в рамките на тази и на следващата година този процес ще свърши много. Няма да изброявам всички пътища, които сме планирали за 2017 и 2018 г. Работим в Старозагорска област. Само ще кажа, знаете, Стара Загора – Раднево, лот по Оперативна програма „Региони в растеж“ – над 22 млн. лв.; Чирпан – Симеоновград, алтернативата на автомагистрала Марица, отново в Старозагорска и частично в Хасковска област; три лота от Оперативната ни програма – над 30 млн. лв.; пътният възел на „Плодовитово“ е изключително важен – за 45 дни го изградихме; ангажиментът за разширяване на входа на Стара Загора към автомагистрала „Тракия“; процедираме парцеларните планове и решението за строеж и по този важен участък; ремонтът на магистрала Тракия, между другото, знаете кога е изградена – 2005, 2007 г., в участъка след Оризово. В момента стартираме отремонтиране на този участък. Специално за Старозагорска област нашите усилия, смея да твърдя, са доста добре приоритизирани. Не само! И хората от Северозапада имат нужда, и от Северна България с автомагистрала „Хемус“. Туристическият поток и туризъм по Черноморието ни даде основание не само да форсираме, а реално да изпълняваме може би най-важния проект за Южното Черноморие от Бургас до Слънчев бряг – скоростния път. Така че десетки, стотици са нещата, които ние вършим с ограничения си бюджет. Наистина, факт е, че е твърде ограничен, но от догодина, средата на 2019 г., аз съм оптимист, ще имаме значително по-голям ресурс за всички онези непоглеждани 30 – 40 години пътища. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Николай Нанков е поставен от народния представител Стоян Мирчев. Той се отнася до строителството на Дунав мост 3 Силистра – Кълъраш.
Заповядайте, господин Мирчев – имате думата за процедура по начина на водене.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Обръщам се към Вас с процедура по начина на водене, за да Ви обърна внимание, че министърът на външните работи – госпожа Захариева, не отговаря на парламентарно поставените ни въпроси.
Задал съм въпрос в началото на месец март и още изчаквам неин отговор. Няколко пъти съм подхождал с разбиране към институцията, тъй като в момента тя има важна роля в Българското председателство, и не съм поставял въпрос от тази трибуна.
Три месеца обаче да не намериш време да отговориш на поставен въпрос – проблемът не е само при мен, проблемът е и при други наши колеги – това ми се струва несериозно, защото тя, на първо място, е български министър и трябва да се грижи за българските интереси, а парламентарният контрол е точно да поставяме проблемите и да намираме техните решения.
Молбата ми към Вас и към госпожа Караянчева – да й предадете и на нея, тъй като в момента я няма – да обърнете внимание на министър Захариева в най-скоро време да намери възможност да дойде и да отговори. Да отложиш с една, с две, с три седмица понякога е разбираемо, но вече почти три месеца да не може да намериш време да дойдеш и да отговориш на поставените въпроси, ми се струва безотговорно и според мен е безобразие. Това показва, че тя няма никакво отношение към проблемите, които поставяме от тази трибуна. Това е моята процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Мирчев, разбира се, че ще направя необходимото, за да осигурим присъствието на госпожа Захариева.
Имате думата за уточняване на въпроса към господин Нанков.
СТОЯН МИРЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Нанков! Въпросът ми е свързан с изграждането на Дунав мост 3 на територията Силистра – Кълъраш.
Преди около година зададох въпрос за актуалното състояние по изграждането на Дунав мост 3 при Силистра – Кълъраш, и откриването на завършения от години КПП Кайнарджа – Липница.
За моя радост с общи усилия осем месеца по-късно ГКПП Кайнарджа – Липница беше открит и вече функционира. Остана по-сложният за осъществяване проект Дунав мост 3 при Силистра – Кълъраш, който, както коментирахме и миналия път, е с голям икономически потенциал и е от изключителна важност за развитието на региона.
В рамките на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион особено внимание се отделя за подобряване на мобилността и свързаността в региона. Да припомня: през месец октомври 2014 г. между правителствата на България и Румъния е подписан Меморандум за разбирателство, с който се създава българо-румънска работна група по въпросите на транспортната инфраструктура. Тази група координира дейността по преглеждане, актуализация и при необходимост извършване на проектни проучвания, оценяване на необходимите инвестиции както и идентифициране на източниците за финансиране относно изграждане на нови мостови съоръжения над река Дунав, като един от тях е точно мостът, който коментираме.
Преди година от отговора Ви стана ясно, че тази работна група не е осъществила заседания и не е с попълнен състав. От друга страна, във Ваше официално изказване от месец февруари тази година заявявате: „Очаквам в контекста на Българското председателство – което вече е към своя край – на Съвета на Европейския съюз, да бъдат подновени разговорите с румънската страна за проектите на нови мостове над река Дунав“. Допълвате, че изграждането на мост при Силистра – Кълъраш, е в най-напреднала фаза откъм проекти и финансиране, което е радост за целия регион и лично за мен.
Моля да ми отговорите: инициирахте ли попълване през миналата година на състава и проведе ли се заседание на въпросната работна група? Колко са проведените заседания и каква работа са свършили по реализирането на Проекта за изграждане на Дунав мост 3 при Силистра – Кълъраш?
Във връзка с Вашето изказване от месец февруари тази година – възползвахте ли се адекватно от Българското председателство? Как конкретно и какво точно имате предвид, че в най-напреднала фаза откъм проекти и финансиране е изграждането на мост при Силистра – Кълъраш? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мирчев! Коментирали сме, че финансовият аспект ще се обсъжда на последваща фаза – от комплектна готовност, след най-напреднала фаза ще резюмирам докъде сме стигнали.
Подобряването на комуникациите в българо-румънската гранична зона създава благоприятни условия за задълбочаване на сътрудничеството в икономическата и социалната сфера.
В Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион се отделя особено внимание на подобряването на мобилността и свързаността в региона. Регионът на Долен Дунав е изправен пред проблеми, свързани с осигуряването на достъпността между областите, разположени извън определените транспортни коридори, като връзката на тези региони с Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) се осъществява чрез пътища и пътни връзки от втори и трети клас.
Местната общност и местните власти в Североизточна България активно търсят подкрепа за изграждане на нови мостови съоръжения на река Дунав и в частност при Силистра – Кълъраш. Община Силистра съвместно с община Кълъраш работи активно за изграждане на мостово съоръжение на река Дунав. Новото мостово съоръжение е включено в градоустройствения план на общината.
Към изграждането на ново мостово съоръжение има проявен инвеститорски интерес от няколко чуждестранни фирми.
По Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013“ е финансирана и изготвена документация за обществена поръчка за разработване на прединвестиционни проучвания с технико-икономическа обосновка за изграждането на моста.
Подписаният Меморандум през месец октомври 2014 г, за който споменахте, за разбирателство между правителствата на България и Румъния за извършване на анализ за изграждането на нови мостови съоръжения над река Дунав при Силистра – Кълъраш, и Никопол – Турну Мъгуреле, е доказателство за желанието на двете страни за подобряване на транспортната свързаност в региона и повишаване на икономическата активност.
Меморандумът предвижда създаване на съвместна работна група, която да координира дейностите по предварителни проучвания, технически, топографски и хидрогеоложки проучвания, ОВОС, да проучи необходимостта от рехабилитация, модернизация и развитие на довеждащата транспортна инфраструктура на територията на двете страни, да проучи възможностите за финансиране на строителството на мостовете чрез концесия или чрез публично частно партньорство. Следва да се подчертае, че Меморандумът не регламентира как ще бъдат финансирани дейностите, възложени на работната група.
Основният проблем пред осъществяването на проектите за изграждане на нови мостови съоръжения е свързан, от една страна, с осигуряване на финансиране за строителството им, а, от друга страна, състоянието и капацитетът на довеждащата пътна инфраструктура до бъдещи мостови съоръжения.
На този етап основните източници за финансиране на пътната инфраструктура в България са средства от Европейския съюз и от държавния бюджет. Направленията и на трите моста: Никопол – Турну Мъгуреле, Силистра – Кълъраш и Оряхово – Бекет, не попадат в обхвата на Трансевропейската транспортна мрежа, поради което строителството им не може да се осъществи със средства от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2010 – 2020 г., от Механизма за свързване на Европа – също.
Оперативна програма „Региони в растеж“ не финансира изграждане на мостови съоръжения, а само дейности по рехабилитация на републиканската пътна мрежа от първи, втори и трети клас. Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България, е с твърде ограничен бюджет и не е възможно да финансира по-мащабни проекти, в случая мостови съоръжения.
Поради ограничените възможности на публичните средства за изпълнението на тези проекти е необходимо да се търсят възможности за финансиране чрез частни стратегически инвеститори или публично-частно партньорство, за което споменах.
В тази връзка на 2 май 2018 г. с оглед на нашето председателство проведохме среща с посланика на Румъния у нас Йон Гъля, която е по повод предстоящата визита през месец юни на вицепремиера и министър на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния Пол Станеску. Убеден съм, че в рамките на предстоящите двустранни разговори ще обсъдим широк кръг теми не само от взаимен, но и от регионален интерес, включително бъдещето на кохезионната политика, възможностите за развитие на регионите и изграждане на трети мост над Дунав.
На базата на постигнатото от предстоящата среща искрено се надявам да започне по-активна работа на международно ниво и да се направят предложения за реализацията на този проект, включително чрез създаване на съвместна компания. Най-важната стъпка трябва да предприемем – дружество между България и Румъния в частния сектор, което е един от вариантите за изграждане на трети мост над река Дунав. Среща с румънския вицепремиер е насрочена и ще се проведе на 29 юни 2018 г., на която ще обсъдим въпросите, за които споменах и които Вие задавате в своя въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика?
Господин Мирчев, имате думата – заповядайте.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора, но той пак конкретно не отговори на моите въпроси. В общи линии преповтаряме въпроса от преди една година.
Първо, искам да Ви кажа, че има промяна в реалните условия.
В Министерството на икономиката твърдят, че е в напреднал етап изграждането на Индустриална зона – Силистра. Това от само себе си обосновава изграждането на такъв мост. Аз знам, че не можем да се възползваме дотолкова от европейските средства, но има различни други начини за намиране на такъв тип средства. Не мога да повярвам, че за две държави е толкова сложно да намерят финансиране за изграждане на един мост, при положение че в една Германия на 50 – 60 км има 30 моста.
Друг проблем е, че освен икономическата част на страната, в Силистра в момента има ежемесечни протести за изграждане на такъв мост, защото целият трафик на тежкотоварни камиони преминава през града. Буквално от последните часове – има и пътен инцидент между камион и велосипед, точно на трасето, през което минават тези камиони. Преди няколко месеца един камион се обърна, за щастие тогава нямаше жертви.
Положението е много сериозно както за здравето на хората, така и от икономическа гледна точка. Аз обърнах внимание, че тази работна група, която трябва да бъде създадена на базата на Меморандума за разбирателство от 2014 г., има за цел да се назоват необходимите инвестиции, които ще бъдат нужни, но в същия момент да се идентифицира източникът на това финансиране.
Каквото и да си говорим, аз пак ще повторя – тази работна група трябва да започне да работи. Моят въпрос затова беше точно, конкретно насочен: попълнена ли е вече като състав, проведени ли са заседания? Ако са проведени тези заседания, какви са постигнатите резултати? Ако не са проведени и тази група не е започнала да работи, защо една година след първия ми въпрос, когато зададох и когато говорихме за тази работна група, не се е случило нейно заседание? Това са важните въпроси. Всичко друго, което си говорим, е история и проблематика, но не назоваваме решението, а то се намира точно там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мирчев.
Господин Министър, ще допълните ли Вашия отговор след допълнителните въпроси?
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Мирчев! Да – прав сте, абсолютно, в това число, което коментираме, са факт история и настояще, трябва да говорим за бъдещето. Лично моето мнение е, че междуведомствената работна група не е препъни камък или не е решаващият фактор да се случи мост. Затова споменах най-важния за мен фактор – състоянието на бъдещата съвместна проектна компания по почина на успешно реализиране, въпреки известно забавяне – няма да се връщам назад във времето – проект за Дунав мост 2 между Видин и Калафат. Това ще бъдат и детайлите в разговорите с румънския вицепремиер на 29 юни – максимално бързо създаване, учредяване, запълване с капацитет на бъдеща българо-румънска компания.
Защо съм твърдял винаги, че мостът над река Дунав при Силистра – Кълъраш, не е в напреднала фаза? През 2014 – 2015 г. се изпълни проект с европейско финансиране, освен местната трансгранична програма с абревиатура СПЕШЪЛ, който проект даде устройствената основа – териториалната основа като парцеларни планове, като подробни устройствени планове, като екологични съгласувателни процедури за бъдещото му изграждане. Както се казва „А“ и „Б“ за моста Силистра – Кълъраш, са казани, в останалите случаи – говорим Русе – Гюргево, или Оряхово – Бекет, или Никопол – Турну Мъгуреле, сме на етап идея, на етап първоначални разговори. Тук вече имаме и конкретни, и реални действия.
С нетърпение очаквам срещата на 29 юни, в която освен системата на проектната компания, ще се разгледат и бъдещите вече заявени реални намерения от съответните международни финансови институции и компании за реализирането на проекта.
В отговор конкретно на Вашия въпрос – тъй като споменах, малко повече време отделих на това откъде не може да намерим финансиране, но финансирането предполагам, тъй като и трафиците, аз ще Ви дам подробна справка, която направиха колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“ и Институтът за пътища и мостове, едно подробно, предпроектно проучване, резюмирал съм го в десетина страници, мога да Ви го предоставя цялото, е, че трафиците доказват жизненоспособността, виталитета и икономическата обосновка на проекта за Дунав мост при Силистра – Кълъраш, и от гледна точка на бъдещото му концесиониране. Имаме реално заявени интереси за него, които ще бъдат разгледани, и ще бъдете уведомени след срещата на 29 юни. Аз поемам ангажимент, може от тази трибуна, може и в нарочна среща с Вас и представители на местната общественост, какви са конкретните договорки с румънската страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е поставен от народния представител Десислава Атанасова, той е относно път II-49 – Търговище – Тутракан.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Колеги, народни представители! Уважаеми господин Министър, днешният парламентарен контрол и въпросите към Вас са свързани с неремонтираните повече от 30 години пътища. Такъв ще бъде и моят въпрос и той касае път II-49 – Търговище – Тутракан.
Уважаеми господин Министър, с писмо от кметство Каменово съм уведомена за подписка относно ремонтиране на участъка от път II 49 в землището на община Кубрат, който попада в моя избирателен район.
Път II-49 – Търговище – Тутракан, е второкласен републикански път от границата с община Разград, километър 54+883 до входа на град Кубрат – километър 70+320, са 15,437 км.
Землището на село Каменово от километър 54+883 до километър 64 дължината е 9,117 км. Ремонт на този участък от пътя не е правен от преди 1989 г., както отбелязахте и в предните отговори на зададени парламентарни въпроси, повече от 30 години.
Всяка година се правят от 1500 до 2000 квадратни метра кърпежи, които са крайно недостатъчни за поддържането на пътната настилка. Целият участък е в дупки, които трудно се заобикалят и създават предпоставки за ПТП и повреждат моторните превозни средства, които се движат по републиканската пътна мрежа.
В тази връзка и във връзка с гореизложеното, и приложено писмо към този въпрос от жителите на община Кубрат и конкретно кметство Каменово, моля да ми отговорите: предвижда ли се през тази календарна година рехабилитация на тези 9 км път от землището на село Каменово. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Господин Министър, заповядайте да отговорите на въпроса за състоянието на пътя Търговище – Тутракан.
Имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател!
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Атанасова! В Инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2018 г., поради недостиг на финансов ресурс, понастоящем – ще обясня защо казвам „понастоящем“ – не е заложено изпълнение на основен ремонт на участъка от второкласен път II-49 с дължина около 9 км, компрометиран в землището на село Каменово – цитирам: от км 54+965 до км 63+985.
За отсечката през 2011 г. е изготвен технически проект, който към днешна дата е неактуален. В момента колегите го актуализират.
Пътят се поддържа съобразно бюджетните средства. През изминалата година в 9-километровата отсечка са изпълнени дейности по подобряване на отводняването – това бяха основните, частични ремонти на асфалтовата настилка, за които споменахте – изсичане на храсти и тревна растителност.
По предварителна експертна оценка за изпълнението на цялостен ремонт на участъка ще са нужни около 4 млн. 700 хил. лв., заради изключително сериозната му компрометация. Тези средства не са осигурени в бюджета на АПИ понастоящем.
Предвид социалното и икономическо значение на пътния участък за региона ще се търсят възможности за осигуряване на целево финансиране от държавния бюджет за неговия ремонт.
Споменах и в отговора на предхождащ въпрос, очакваме във второто полугодие на годината, дай боже, и бюджетът да се преизпълнява както в първото тримесечие, да получим допълнителни средства от националния бюджет. Затова в момента извършваме технологичен проект, за да можем да включим и тази отсечка, която ще остане последната по цялото направление на път II-49. Миналата година ремонтирахме Кубрат – Тутракан, тази година положихме и последния износващ слой на участъка.
Отделно от това по път II-49 на територията на област Разград изпълняваме Проект по Оперативна програма „Региони в растеж“. Заедно дадохме началото миналата година, тази година ще открием обновената отсечка.
Отделно от това други 20,7 – почти 21 км, по направлението на територията на област Разград на път II-49 от километър 9+800 до километър 11+832 и от километър 11+942 до километър 30+658 – извършваме понастоящем ремонт, който ще приключи в рамките на следващите три месеца. Така че, ако трябва да сметнем, от целия път около 40 км рехабилитирахме по цялото направление II-49 в рамките на есента на миналата година и ще приключим до края на лятото на тази година.
Добрата новина е, без да захранвам излишни надежди, тъй като това е хипотеза, имаме и подобни вече разговори с колегите, при наличие на финансов ресурс и увеличаване на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ ще бъдат предвидени конкретно средства за рехабилитацията на тези километри в землището на село Каменово, за да може от Тутракан през Кубрат до Търговище и до връзката с бъдещата автомагистрала „Хемус“ да се пътува по изцяло рехабилитиран, а не закърпен на отсечки път. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Атанасова – за реплика, имате думата, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, удовлетворена съм от отговора, въпреки че този път не е включен в Програмата за рехабилитация на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2018 г.
Вашата увереност и амбицията на правителството да има преизпълнение на бюджета ми дава уверение, че ще има средства допълнителни по бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ и за такива сериозно компрометирани участъци ще се намерят средства.
Да, действително в област Разград през последната година инвестициите в пътна инфраструктура са значителни и по европейски програми, и със средства целево осигурени от българското правителство. Надявам се, че този ангажимент ще стои на Вашето внимание и искрено се надявам не само, че ще открием рехабилитирания път, на който направихме заедно първа копка, но ще бъдем заедно и при рехабилитацията на пътя II-49, и този компрометиран участък, с който Ви занимах. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Господин Министър? Няма какво да допълните.
Преминаваме към питане от народните представители Николай Цонков и Дора Янкова относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за прилагане на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския район.
Господин Цонков, имате думата да развиете питането.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Горе-долу 10 години вече минават, откакто е изготвен първият вариант на Дунавската стратегия. Иска ми се първо да посоча някои данни, с които да илюстрирам колко е важен Дунавският регион както за България, така и за Европейския съюз. В тази връзка ще спомена, че в него попадат 14 държави, девет от които са в Европейския съюз, другите са съседни държави, попадащи в този регион, и само в България това касае осем области и 75 общини. Може грубо да се каже, че почти цяла Северна България на практика попада в този регион.
Същевременно Дунавският регион е важен и по друга причина, защото той е Трансевропейски коридор № 7, който е изключително важен за Европейския съюз. Казвам „изключително важен“, защото от десетте европейски коридора този е единственият, който е воден коридор, а както знаем, водният транспорт е най-евтиният в случая.
И не на последно място, той е връзка и с Черно море, което прави Дунавския регион, свързан с Черно море, един голям макрорегион, в който трябва особено целенасочено въздействие от страна на държавите, както и на Европейския съюз. Също така това е и важна туристическа дестинация. Има множество документи, свързани с това, че трябва да се развива туризмът, че това е атрактивна туристическа дестинация и включително девет обекта, които са включени в ЮНЕСКО, попадат в този регион – седем архитектурни и два природни.
Господин Министър, в този смисъл искам да Ви попитам: каква е политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, свързана с прилагане на Дунавската стратегия и какви са конкретните мерки и резултати от прилагането на Дунавската стратегия? Благодаря Ви и на Вас, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Цонков.
Господин Министър, в рамките на тази процедура имате пет минути за отговор.
Имате думата – заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, аз ще допълня малко информацията за Дунавския регион. Освен 14-те страни: 9 държави – членки на Европейския съюз, и 5 извън обхвата му, той е дом на над 100 милиона души или една пета от населението на Европейския съюз. Въпреки че държавите се различават по отношение на икономическата си стабилност, регионът е силно взаимосвързан и с възможност за по-нататъшна интеграция и растеж.
Дунавската стратегия е втората макрорегионална стратегия, която беше официално стартирана от Европейската комисия и одобрена от Европейския съвет през 2011 г.
Дейностите за сътрудничество в Дунавския регион са ориентирани в четири стълба: свързване на региона, опазване на околната среда, постигане на благосъстояние чрез сигурност и изграждане на капацитет и укрепване на социално-икономическите аспекти между страните по поречието на река Дунав. В рамките на всеки стълб конкретното сътрудничество е насочено към определени приоритетни области, които са общо дванадесет. Националният координационен механизъм за изпълнение на Стратегията е организиран двустепенно и ангажира приносите на различни секторни министерства.
България чрез Министерството на туризма е съкоординатор – заедно с Румъния, на Приоритетна област 3 „Култура и туризъм“ и чрез Министерството на вътрешните работи – заедно с Германия, координира Приоритетна област 11 „Сигурност“.
Макрорегионалните стратегии, включително и Дунавската стратегия, се основават на принципа на „трите „не“, който предполагат да не се създават нови финансови инструменти, допълнителни структури и ново законодателство, а да се използват по-ефективно съществуващите механизми и инструменти за финансиране, като се приложи координиран и интегриран подход за подкрепа на дейностите в обхвата на стратегиите.
Проектите с принос към Дунавската стратегия ползват различни източници на финансиране: оперативните програми, програмите на трансгранично и транснационално сътрудничество, Механизмът за свързване на Европа, централно управляваните програми за околна среда, например по програма LIFE, за конкурентоспособност и малки и средни предприятия – COSME, и за научни изследвания и иновации – Horizon 2020.
На национално ниво Дунавската стратегия намира своето отражение в стратегическите документи за регионално развитие за периода 2014 – 2020 г., като Националната програма за развитие „България 2020“, Националната стратегия за регионално развитие и Регионалните планове за развитие на отделните региони в страната – в Северна България в случая, както и в оперативните програми за периода 2014 – 2020 г. Целите на Стратегията са отразени и в програмите за териториално сътрудничество, по-специално ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България 2014 – 2020, и ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия 2014 – 2020 г.
За програмния период 2014 – 2020 изпълнението на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион получава най-голяма финансова подкрепа от Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав 2014 – 2020“.
Общият бюджет по първата покана на програмата е 91,1 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие и 9,9 млн. евро от Инструмент за предприсъединителна помощ. Одобрени са 54 проектни предложения, от които 38 предложения с участие на 60 български партньори. До момента са сключени общо 54 договора за предоставяне на национално съфинансиране с българските бенефициенти.
По втората покана за набиране на проектни предложения са подадени 127 проектни предложения. През месец март тази година Комитетът за наблюдение одобри с консенсус 22 проектни предложения, 14 от които с участието на 17 български партньори, а един проект с водещ партньор от България – Сдружение „Регионална агенция за предприемачество и иновации – Варна“. Предстои сключване на договори за финансиране по тези проекти от втората покана.
Следва да се отбележи, че специфична подкрепа за проекти от Дунавския регион се предоставя в рамките на оперативните ни програми и програмите за териториално сътрудничество чрез предвидената възможност да се дава приоритет на проекти, чиито дейности допринасят за изпълнение на целите на Дунавската стратегия.
Макрорегионалните стратегии обаче не следва да се ограничават единствено до финансиране, тъй като важен техен принос е привличането на гражданите на различни държави членки и подобряването на социалните и икономическите условия на живот чрез трансгранично сътрудничество. Дунавската стратегия дава отлична възможност да покажем на практика, че успешният европейски подход за справяне с общите предизвикателства е този на макрорегионалните стратегии, базирани на силното регионално сътрудничество.
МРРБ като Национален координатор на Стратегията участва в заседанията на регионалните съвети, където негови представители изразяват подкрепа за развиването на инициативи, свързани с изпълнението на целите и приоритетите на Дунавската стратегия. В регулярно организирани срещи с различни заинтересовани страни, включително с Асоциацията на дунавските общини, МРРБ е насърчавало местните власти да проявяват активност, да търсят своите партньори от другите страни с цел изпълнение на съвместните проекти.
Благодарение на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион са започнати или доразвити няколко проекта като генералните планове за рехабилитация и поддръжка на фарватера и използване на втечнен природен газ за корабоплаване; създаването на мрежи за опазване на природата и разработване на общи методологии за оценка и управление на природния риск на фона на изменението на климата; създаване на мрежа за подобряване на сигурността по река Дунав. Мога да изброявам още десетки.
В настоящия момент България е ротационен председател на Дунавската стратегия. Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, в съчетание с председателството ни на Дунавската стратегия, представлява предизвикателство, но и изключителна възможност да участваме активно в съставянето на европейския дневен ред. Това е уникален шанс, който ние използваме.
Няма да изброявам всички събития, които изтекоха през последните седем, осем месеца по отношение на Дунавската стратегия и последните пет месеца като ротационен председател на Дунавската стратегия.
Водещото ни събитие по време на Българското председателство на Дунавската стратегия, което е цялата 2018 г., ще бъде Годишният форум и срещата на министрите, отговарящи за туризма, които ще бъдат организирани на 18 – 19 октомври 2018 г. в София в сътрудничество с Европейската комисия. Водеща тема ще бъде туризмът като генератор на икономически растеж и ключов фактор за справяне с екологичните, социално-икономическите и демографските предизвикателства в региона.
Мога да говоря още много, но пресрочих времето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Цонков, имате думата за два уточняващи въпроса.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Не съм особено удовлетворен от отговора, по-скоро защото основната идея на Дунавската стратегия, както е разработена, е в две направления:
Първото направление е, разбира се, териториално сътрудничество, стимулирането му с цел икономическо и социално сближаване на всички региони и държави, попадащи в този регион.
На второ място, разбира се, културен, търговски, икономически обмен, който също да се стимулира в този регион, запазване на биоразнообразието. Но какво виждаме всъщност, че в крайна сметка Дунавският регион в България остава най-бедният, макар че се цели укрепване на транспортната инфраструктура, затвърждаване на свързаността между отделните държави, които попадат в този транспортен коридор, но целите не са изпълнени – социално и икономическо сближаване.
В този смисъл ми се иска по-конкретно да отговорите: какви са видимите, реалните резултати за Дунавския регион най-вече в България, за да можем да преодолеем този голям социално-икономически дефицит, който съществува в общините, които попадат в Дунавския регион? Как ще се възползвате от Председателството на Европейския съюз и от Председателството през 2018 г. точно по линия на Дунавската стратегия и нейното прилагане, за да реализираме конкретни мерки и резултати, за да подобрим условията в България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Господин Министър, имате общо три минути, за да допълните отговора на питането.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, ще дам малко повече разяснения, за да отговоря на някои от поставените от Вас за втори път въпроси. Не очаквайте, че Дунавската стратегия ще реши проблемите с неравенството между регионите в Европейския съюз или между регионите в България. Да, тя може да има за глобална цел териториалното сближаване, намаляване на различията и диспропорцията между тях, но тя няма да ги реши. Тя не съдържа инструментариум за тяхното решаване.
Споменах какви са обвързаностите, в положителен смисъл, разбира се, на проекти, които се изпълняват по отделните финансови инструменти – оперативни, трансгранични програми с това, че по-голямата част, почти всички от тях, изпълняват целите на Дунавската стратегия. Разбира се, това е и условие за тяхното одобряване, финансиране и бъдеща реализация.
С помощта на Стратегията се работи за справяне с предизвикателствата и намаляване на различията, както и Вие споменахте, че там изоставаме. Мога да Ви дам примери от десетки проекти, които са насочени именно в тази насока. Ако сравним индикаторите за развитие – като брутен вътрешен продукт, като нива на заетост, респективно на безработица, като преки инвестиции – национални или чуждестранни, ще видим, че част от проектите допринасят именно за подобряване на качеството на живот, намаляване на диспропорциите между българските региони по поречието на река Дунав и, разбира се, в най-пряка връзка между тези от българска и румънска страна като две страни, делящи ни от река Дунав.
Сред изпълняваните по Стратегията девет стратегически проекта, определени от Националните координатори на Стратегията през 2017 г., българските партньори участват в осем от тях. Изключителен принос. В нито една от другите държави, участващи в Стратегията, нямаме толкова голям процент – от девет стратегически проекта, осем са с участието на български партньор.
Проектите са:
На първо място, „FAIRway Danube“ – това е проект за координирано изпълнение на Генералния план за рехабилитация и поддържане на плавателния път по река Дунав и плавателните й притоци. В основния си въпрос Вие насочихте вниманието си към подобряване на транспортните връзки, а и на корабоплаването по поречието на седми транспортен коридор, а именно река Дунав.
На второ място, „Дунавски поток“ – интелигентно, интегрирано и хармонизирано управление на плавателния път. Отново проект в тази насока.
На трето място, „Energy Barge“ – зелен енергиен и логистичен пояс, използване на потенциала на зелена енергия, добивана от биомаса по поречието на река Дунав.
На четвърто място, „Дафне“ – Дунавски пристанищни мрежи.
На пето място, „Данте“ – идентифициране и премахване на административните бариери за вътрешноводния транспорт.
На шесто място, „Дунавски умения“ – повишен институционален капацитет в навигацията на река Дунав чрез засилване на съвместните транснационални компетенции и умения в областта на образованието и услугите за обществото.
На седмо място, „CultPlatForm_21“ – Дунавска културна платформа. Това са творчески пространства на XXI век, културните маршрути в Дунавския регион. Изключително успешен за нас и за нашите партньори проект.
На осмо място, „EDU-LAB“ – подобряване на институционалния капацитет за повишаване на значението на висшето образование на пазара на труда.
Всички тези проекти, цялостната Дунавска стратегия видимо е спомогнала за повишаване на културата на сътрудничество, обединявайки заинтересованите страни, а и допринасяйки, макар и минимално все още можем да използваме потенциала й, за качеството на живот и по-доброто развитие на регионите по нейното поречие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Цонков, имате възможност да заявите отношение към получения отговор на Вашето питане.
Имате думата.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Веднага ще Ви кажа, защо не съм удовлетворен от чутото. Вие говорите много хубави, прекрасни неща. Съгласен съм, че до голяма степен Дунавската стратегия е с пожелателен характер. Къде е синхронизацията на Дунавската стратегия като цели и приоритети с оперативните програми в България? Определено трябва целенасочено въздействие в Дунавския регион, в общините, в областите, които попадат там, за да видим реално увеличаване на инвестициите в този район, преодоляване на огромните неравенства, които са се натрупали, както между държавите в Дунавския регион, така и в България конкретно между регионите.
Така може да постигнем повишаване на качеството и стандарта на живот. Това означава, че трябва да имаме целенасочено инвестиране в Дунавския регион, включително и понеже говорим за свързаност на Дунавския регион и на държавите, попадащи там, ще обърна внимание каква е свързаността на общините и населените места в целия Дунавски регион. Твърдя, че тя не е особено добра. Техническата, инженерната инфраструктура е в доста лошо състояние. Всичко, което Вие казахте – горе-долу девет стратегически проекта да ги наречем, свързани с развитието на Дунавския регион, включително и в България, както казвате, че има принос – не носи реален резултат за хората – да се подобрят социално-икономическите условия. Както използвате и Вие статистиката, аз също бих я използвал и ако я погледнем, ще видим как инвестициите в Дунавския регион се разминават съществено и са много по-ниски отколкото във всички градове в Южна България.
Тук е необходима по-голяма инициатива на Министерството на регионалното развитие и, разбира се, във Ваше лице като министър, все пак сте и координатор на Дунавската стратегия в България – отговаряте за нейното прилагане. По този начин можем да постигнем и реални резултати и, разбира се, да допълним с национален механизъм за целенасочено въздействие в този регион. Само така можем да повишим стандарта и социално-икономическите условия. Повечето проекти са насочени за корабоплаването, а тук говорим за икономика, говорим за туризъм, който е много важен за този регион. Трябва да обърнем внимание и на тези неща също. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Цонков.
Преминаваме към въпрос от народния представител Манол Генов. Той е относно необходимост от изграждане на ново пътно съоръжение – мост над река Марица по републикански път III-667 Плодовитово – Първомай – Асеновград, поради лошото конструктивно състояние на съществуващия мост и силно ограничената му товароносимост.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е точно с това съдържание, което казахте: необходимост от изграждане на ново пътно съоръжение – мост над река Марица по републикански път III-667 Плодовитово – Първомай – Асеновград.
Цитираното по-горе съоръжение от посочения републикански път се намира отдавна в тревожно конструктивно състояние и експлоатацията му е силно затруднена.
В последните няколко години преминаването на тежкотоварния трафик е ограничавано на два пъти. През 2012 г. един път до 12 тона, след това до 5 тона.
Трябва да се има предвид, че това е изключително натоварен участък. Този мост свързва няколко общини – като започнем от Асеновград, Садово, Първомай, преминавайки река Марица, отсреща са Чирпан, Брезово, Братя Даскалови и други. Интензивността на моторни превозни средства е изключително висока, независимо от ограничението в товароносимостта на съоръжението. Движението се извършва в една посока, преминава се с изчакване на насрещното движение.
Питал съм Ваши предшественици, господин Министър: какво, кога ще се случи там? По едно време мостът беше в окаяно състояние, даже и човек да не смее да мине и пеша по него. Виждаше се дъното и водата на река Марица. След мой въпрос през 2015 г. бе извършен основен ремонт на моста. Все пак и до момента той е в изключително тежко конструктивно състояние. Тогава ми бе отговорено, че се изработват парцеларни планове с идеята да се проектира ново мостово съоръжение.
Моят въпрос е следният: имайки предвид всички изброени факти и обстоятелства, планира ли се изграждането преди всичко проектирането, разбира се, и след това изграждането в обозримо бъдеще и ако се планира такова, кога ще стане това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Генов.
Господин Министър, имате думата за отговор.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Генов, и мен сте ме питали, както Ви информирах – и в средата на миналата година по поставения от Вас въпрос. Агенция „Пътна инфраструктура“ планираше изграждането на ново мостово съоръжение над река Марица на път III-667 Плодовитово – Първомай – Асеновград, с пътна варианта, да бъде включен в програмата на ново строителство на Агенцията през 2018 г. Условието за това, както и тогава Ви отговорих, бе да има налице приет ПУП – парцеларен план, и приключили отчуждителни процедури за обекта. Техническият проект за обекта е готов от 2014 г., актуализиран. Понастоящем аз съм Ви информирал. Информирах Ви също така, че за обекта се процедира по парцеларен план. Парцеларният план засяга поземлени имоти, земеделски, горски и урбанизирани територии в землището на село Градина и град Първомай, община Първомай.
Налице бяха съгласувателни становища на заинтересованите дружества и администрации. При процедирането на ПУП – парцеларен план, през 2017 г. бяха установени несъответствия върху собствеността на част от засегнатите от обекта имоти. Това наложи коригиране на регистрите към Проекта за ПУП – парцеларен план, както и актуализиране на съгласувателните становища от заинтересованите дружества и администрации. Това от своя страна доведе до забавяне на процедурата за внасяне на проекта на ПУП – парцеларен план, за разглеждане и приемане от Националния експертен съвет по устройството на територията и регионална политика към МРРБ и извършване на отчуждителните процедури.
През 2017 г. влезе в сила Решение на Комисията по земеделските земи към Министерството на земеделието, храните и горите за утвърждаване на трасе за проектиране в земеделски земи.
Към момента се актуализират съгласувателните становища на заинтересованите дружества и администрации. В рамките на следващите четири месеца предстои представяне на Проекта на ПУП – парцеларен план, за разглеждане и приемане от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика към МРРБ. След одобряването на парцеларния план от МРРБ се очаква в края на 2018 г. постановяване на отчуждителен акт – заповед на областния управител на област Пловдив.
Заповедта ще бъде съобщена от областна администрация Пловдив индивидуално на всеки един собственик, наследник на засегнатия имот, какъвто е редът по Закона за държавната собственост. Очакваме до края на 2018 г. да има налице одобрен ПУП – парцеларен план, както и окончателно отчуждителен акт. Междувременно Агенцията е в процес на подготовка на процедура за избор на изпълнител на строително-монтажните работи, на строителния надзор, като планираме до 20 юни тази година обществените поръчки да бъдат обявени, да вървят процедурите за ПУП – парцеларен план, отчуждавания, да не се бавим във времето и да търгуваме по него време строителство и надзор.
Индикативната стойност на строително-монтажните работи е 4 млн. 900 хил. лв. по актуализираните цени на техническия проект. В случай, че решенията на възложителя не бъдат обжалвани, се очаква до края на тази година да има сключени договори с избраните изпълнители и да започне подготовката на строителството. Ако сме приключили с отчужденията и с ПУП-а, ще има строително решение, тоест реално ще може да започне в рамките на тази година. До изграждането на новото съоръжение съобразно бюджетните средства АПИ ще полага грижи за обезопасяване на движението по съществуващия мост, който както и Вие коректно споменахте, е изключително компрометиран. Затова пристъпваме към изграждането на изцяло ново съоръжение, тъй като ремонтът на съществуващото, както и с Вас сме обсъждали, е нецелесъобразен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Генов, ще ползвате реплика.
Заповядайте, имате думата.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председателстващ!
Господин Нанков, аз мога донякъде да съм удовлетворен от Вашия отговор, но считам, че моите избиратели, които живеят в този район, няма да бъдат доволни. Години наред се налага, когато е някакъв по-голям товар, Вие знаете кой вози по-големите товари, това са фирмите, хората, които извършват икономическа дейност, в момента заобикалят повече от 50 км, за да преминат през моста на Поповица или пък да отидат по Пловдив, или пък да ползват връзката, която има от Димитровград по магистрала „Марица“, за да отидат до съответното направление.
Това създава изключително големи неудобства. Това са разходи – да не говоря за екологичната страна на въпроса. Всичките моторни превозни средства по някакъв начин замърсяват въздуха и просто Ви моля, побързайте, защото малка легенда е в община Първомай: преди няколко десетки години бившият Вермахт – Федералното Министерство на отбраната на Германия, е написало писмо на собственика, че мостът е излязъл от експлоатация – това се е случило още в началото на 90-те години. Този мост е строен 1928 г. и аз ще Ви помоля: побързайте, защото шефът на музея вече не е господин Божидар Димитров, ама някой негов наследник да не го вземе за музеен експонат, преди да сте построили новия мост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Генов.
Господин Министър, имате възможност за дуплика. Провокиран бяхте.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Генов! Вермахтът не е федерално министерство – питайте господин Велков. Това са въоръжените сили – да не връщам времето и аз назад. Не е федерално министерство Вермахтът.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България, от място): Сега е федерално…
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Не, Вермахт споменахте, това е нещо различно.
Исках да кажа нещо за Вашата частична неудовлетвореност относно Вашите избиратели, които са и български граждани. Ние се стараем да полагаме максимално усилия да защитаваме техния интерес при защита на обществения интерес. Няма да са доволни Вашите избиратели, ако не им отчуждим имотите. Няма да са доволни ако парцеларният план не предвиди възстановяването на земите и на обезщетенията в реални граници. Точно за тези процедури в момента обяснявам. За съжаление, те ще ни забавят с около пет-шест месеца, а да сме започнали строителство понастоящем.
Но нали индивидуалният интерес на собствениците на частни имоти и е не по-малко важен от защитата на целия обществен интерес? Не искам да изпадаме в хипотезата утре с Вас и с други правораздавателни органи да се обясняваме защо, видите ли, сме навлезли без правни основания в частни имоти. Затова се бавим.
Хубаво е, че оценявате, че наистина полагаме реални, не на приказки, не на хартия, а реални усилия и наистина изключително важният мост над река Марица и ще бъде изграден в интерес на местната общност, а пък и на всички преминаващи по пътя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Времето напредна, но струва ми се, че в оставащите минути, господин Антонов, Вие имате – настоявате ли да Ви включим?
Заповядайте, Ваш ред е.
Въпросът на господин Антонов се отнася за тежкото състояние на пътната инфраструктура от републиканската пътна мрежа, обслужваща община Гулянци, община Плевен.
Заповядайте, развийте въпроса.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател и господин Министър, много Ви благодаря, че макар и мъничко удължавате времето, за да можем да поставим въпроса. Молбата ми е, ако има тази възможност, още мъничко да се удължи времето, за да може и колегите, които изчакаха, да могат да поставят въпроса си.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Нееднократно през последните години съм поставял въпроса за лошото, а в момента вече ужасяващо, състояние на пътен участък II-11 от Гулянска община, свързващ селата Милковица, Долни Вит и Сомовит до разклона за град Никопол при село Черковица.
Към момента цялата отсечка е осеяна с дупки и ями, някои от които с диаметър над 2 м и дълбочина повече от 50 см. Има участъци, на които изцяло липсва покритието. Актуалното състояние на пътя създава предпоставки за възникване на пътнотранспортни произшествия и инциденти. Това е най-тежкото трасе в страната, което може да се види, и бихте могли да го давате като негативен модел. Това не само поражда напрежение сред хората, живеещи в крайпътните населени места, но е и единствената им връзка с общинския и областния център. Трафикът допълнително се натоварва от тежките камиони, пътуващи от и за пристанище Сомовит.
За съжаление, досега няма предприети адекватни действия от страна на държавните институции. И тук, с това може да се заключи, че не се отнася само за този кабинет за управлението му в този мандат, а и за редица други мандати.
Уважаеми господин Министър, моля Ви за конкретност – Вие имахте възможност в Народното събрание след излъчените по телевизията щатни действия в общината, да дадете частичен отговор и да потвърдите, че ще има действия от страна на Вашето министерство, но сега е моментът, след моя поставен въпрос, конкретно да обвържете извършения ремонт, който предстои, със срокове, със средства и с технологията, по която ще бъде извършен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Антонов.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Антонов! Факт е Вашата ангажираност по темата, многократно сте задавали въпроси. Факт е и казаното на Вашия колега Драгомир Стойнов – явно неефективно и без резултат планираме ремонтите на пътищата в републиканската пътна мрежа. Това, второто, го казах леко иронично, тъй като през 2018 г. и в бюджета и в Агенция „Пътна инфраструктура“ започна изготвянето на технологичен проект. Не само за участъка, който Вие споменавате, второкласен път II-11, продължаваме и на запад, между другото – през Горни Вадин до Оряхово. Пътят е в трагично състояние. Може би това е най-лошият невторокласен, а републикански път в страната! В трагично състояние!
Тази година изготвихме технологичния проект, ще се ангажирам с конкретни срокове. Специално за обезопасяването на участъка на второкласен път II-11 между населените места Милковица, Долни Вит, Сомовит и Черковица в средата на месец април 2018 г., споменах, започнахме палиативните мерки, които лично аз многократно съм заявявал, не одобрявам – насипване на дупки, на ями с фрезован материал, изключително евтин, но и нетраен способ – както се казва, до първия дъжд. Тридесет-четиридесет години така са се поддържали нашите пътища, част от нашите пътища – поради недостиг на финансов ресурс. Предвид силно влошеното състояние на участъка, споменах, тази мярка всяка година е имала временен ефект. Дефектите по настилката са значителни и с наличните средства за поддържане не може да се постигне подобряване на експлоатационните й качества.
С оглед на това Агенцията, споменах, осигури с бюджета си за тази година 4 млн. 800 хил. лв., актуализира техническия си проект, изготви на базата на това технологичен проект и в понеделник, мисля, че е 28 май, стартира цялостният ремонт на отсечката. Но както споменах, не само на тази, за която Вие задавате въпроса, а ще продължим и на запад по протежение на второкласен път II-11, по посока на Горни Вадин и на Оряхово. Отсечката, за която Вие зададохте въпрос, е с дължина около 11 км, тези 4 млн. и 800 хил. лв. ще бъдат насочени към нея, ще се извърши ремонт на настилката, цялостен ремонт, отводителни мероприятия, възстановяване на пътни принадлежности и ремонт на едно съоръжение, плочест водосток, в края на село Сомовит.
Планира се ремонтните работи да бъдат изпълнени в рамките на около три месеца, тоест юни, юли и август, така че в края на летния сезон да имаме изцяло завършен ремонт на пътя, тъй като дейностите ще се изпълняват без отбиване на движението. Поради липса на обходен маршрут в този участък ще работим с временна организация на движението предвид създаване на необходимите предпоставки за безопасно преминаване през участъка. Но споменавам, в понеделник започваме и в рамките на три месеца ще приключим с ремонтните дейности в този участък, понеже ремонтът ще засегне и по-голям километраж и други участъци от II-11, до края на есента и преди началото на есенно-зимния сезон ще рехабилитираме голяма част от II-11 на територията на двете области Плевен и Враца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Антонов, имате възможност за реплика към получения отговор.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, обнадеждаващо е това, което казвате – разбира се, не за нас, а за хората, които живеят в тази община и в този район. Защото колегата Цонков преди малко постави въпроса за туризма и за отсъствието на свързани пътища между дунавските общини. Моето заключение от наблюденията, които имам, и аз съм в този 15-и Многомандатен район – Плевенски. Не е въпросът за туризъм, а за оцеляване на хората. Ние, че туризмът отдавна вече се опитваме да го развиваме, но при липсата на пътна инфраструктура, както и Вие го потвърдихте, няма как да се получи.
Много държа и отново ще се върна на този въпрос във времето, защото имахте подобен въпрос преди време и се движехме пак по същия път, но бяха твърде палиативни мерките, които бяха взети. Сумите, за които споменахте днес, за извършения ремонт от 4 млн. 800 лв., технологията и срокът са обнадеждаващи и много разчитам това да го изпълните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Антонов.
Господин Министър? Няма да вземете отношение.
Всъщност с оглед напредналото време, което практически свърши, но не и въпросите към Вас, господин Министър – четири въпроса останаха без отговор, затова Ви пожелавам: „Довиждане!“, наред с благодарността за Вашето участие днес.
Уважаеми народни представители, с това дневната и седмичната програма за работа на парламента е изчерпана.
Желая на всички Вас светъл и слънчев български празник в утрешния ден!
Следващото заседание на парламента е на 30 май 2018 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,35 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов