Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Стоян Мирчев и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Ще Ви запозная с Проект на програма за работа на Народното събрание за периода 20 – 22 юни 2018 г.
1. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители: Емил Христов и група народни представители на 26 април 2017 г. Приет на първо гласуване на 22 май 2018 г. – продължение.
2. Проект на решение за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса. Вносител: Комисията по здравеопазването на 14 юни 2018 г.
3. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Вносители: Валентин Касабов и група народни представители на 3 май 2018 г. Приет на първо гласуване на 30 май 2018 г.
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители: Крум Зарков и група народни представители на 22 май 2018 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. Вносители: Иван Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г. Приет на първо гласуване на 22 май 2018 г.
6. Проект на решение за одобрение на изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на омбудсмана. Вносител: Омбудсманът на Република България на 5 април 2018 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Вносител: Министерският съвет на 19 март 2018 г. Приет на първо гласуване на 3 май 2018 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Вносители: Данаил Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г. Приет на първо гласуване на 22 юни 2017 г.
9. Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2017 г. Вносител: Комисията за защита на конкуренцията на 30 май 2018 г.
10. Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция за 2017 г. Вносител: Генералният директор на Българската телеграфна агенция на 9 май 2018 г.
11. Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2017 г. Вносител: Комисията за енергийно и водно регулиране на 28 март 2018 г.
12. Парламентарен контрол.
Моля, режим на гласуване по така прочетения проект за дневен ред.
Гласували 181 народни представители: за 134, против 3, въздържали се 44.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Кутев, за процедура.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз съм вече с традиционна процедура по начина на водене, затова че вече седми месец според мен Законопроектът за лихвоточките не влиза в дневния ред на Народното събрание за второ четене, респективно, преди това не влезе в Комисията по бюджет и финанси при Менда Стоянова.
Миналия път, когато правих тази процедура, генерал Манушев имаше против, даже влязохме в комуникация с него, после дойде и ми каза, че много била речта на омразата в парламента и трябва да го караме по-леко. Тогава твърдях, както твърдя и сега: Вие лъжете избирателите си – става дума за колегите от ГЕРБ, защото на първо четене подкрепихте единодушно този законопроект и оттогава не го вкарвате в дневния ред на Комисията, респективно на Народното събрание. Това се случва за втори път, защото със същия законопроект през миналото Народното събрание се случи абсолютно същото – дочакали сте просто да свърши Народното събрание. По отношение на лихвоточките единственото, което правите, освен че лъжете избирателите си, е, че чакате да паднете от власт, за да може този законопроект да не влезе в сила.
Затова искам още веднъж да се обърна към всички депутати от ГЕРБ лично: Вие, господа и дами, лично лъжете избирателите си, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Кутев, не към колегите народни представители.
АНТОН КУТЕВ: И към Вас лично, госпожо Председател. Вие, госпожо Председател, като лидер на Народното събрание, мисля, че вече за седми път поставям тази процедура, не въздействате върху работата на Народното събрание, така че закон, минал на първо четене преди осем месеца, да не може да влезе за второ четене. Вие ги лъжете, лично Вие, госпожо Председател, заедно с всеки един от групата на ГЕРБ. Затова, господа и дами, когато говорим за морал и почтеност – помислете какво правите. За пореден път лъжете избирателите си. Ако Ви харесва, можете да продължите. Аз ще продължа с процедурите всеки път, включително и по време на парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кутев, ще се опитам да въздействам на госпожа Стоянова, за да вкара Законопроекта в нейната Комисия и да мине, за да може да влезе в пленарната зала.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносители: Веселин Марешки и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители: Светлана Найденова и група народни представители. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител: Светлана Найденова. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители: Искрен Веселинов и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост. Вносители: Николай Александров и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект на решение във връзка с разискванията по питане, № 854 05 33, внесен от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Гьоков на 9 май 2018 г. до министъра за здравеопазването относно Националната здравна карта на Република България. Вносители: Даниела Дариткова и група народни представители.
Законопроект за българския език. Вносител: Волен Сидеров. Водеща е Комисията по образованието. Разпределен е на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, Комисията по културата и медиите, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по политиките за българите в чужбина, Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници. Вносител: Министерският съвет. Предстои да бъде разпределен.
„Уважаема госпожо Караянчева, бих искал да оттегля подкрепата си като вносител на Законопроекта за Българската автомобилна камара, № 854-01-43, внесен на 18 май 2018 г.
Антон Дончев – народен представител от парламентарната група на Политическа партия „Воля“.“
Съобщения:
В изпълнение на т. 4 от Решение № 829 от 30 септември 2016 г. на Министерския съвет и чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил изпращането на военен кораб с щатното си въоръжение и екипаж военнослужещи за участие в операция на НАТО за морска сигурност в Средиземно море в периода от 17 ноември до 15 декември 2018 г. включително датите за преход в източната част на Средиземно море. За времето на плаването корабът ще посети Военноморската база „Аксаз“, Турция, и град Хайфа, Израел, като е разрешено корабът да вземе участие в съвместно учение с военноморските сили на Израел на 11 декември 2018 г. Уведомлението е постъпило на 14 юни 2018 г. с входящ № 803-09-36 и е предоставено на Комисията по отбраната. (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви малко за тишина!
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че за времето от 19 юни 2018 г. до 30 октомври 2018 г. включително ще се проведе съвместна българо-американска подготовка в района на съвместното българо-американско съоръжение на учебен полигон „Ново село“. Подготовката се провежда в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учения в страната и чужбина през 2018 г. и не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяването на военни действия, водени от други, на друга държава или организация, въоръжени сили (Шум и реплики.)
Колеги, помолих Ви за тишина!
В съвместната подготовка ще вземе участие формирование от Сухопътните войски на САЩ в Европа в състав военнослужещи с необходимата екипировка, щатно въоръжение и бойна, спомагателна и ремонтна техника.
Уведомлението е постъпило на 19 юни 2018 г. с входящ № 803-09-37 и е предоставено на Комисията по отбрана.
Съобщение във връзка с разисквания по питане:
Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев поради отсъствие от страната е възпрепятстван да участва в заседанието за парламентарен контрол на 22 юни 2018 г. В изпълнение на изискването на чл. 105, ал. 2, изречение 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разискванията по питане да се провеждат в присъствието на съответния министър, отсъствието на министър Ананиев налага определянето на нов срок за провеждане на разискванията по отправеното към него питане № 854-05-33 от 9 май 2018 г. от народните представители Георги Михайлов, Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Георги Гьоков относно Националната здравна карта на Република България. Разискванията по посоченото питане се пренасочват за следващото заседание за парламентарен контрол.
От Националния статистически институт е постъпила информация за инфлация и индекси на потребителските цени за месец май 2018 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, преминаваме към първа точка за днес:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ – продължение.
Заповядайте, госпожо Василева.
Само ще Ви помоля да изчетете § 16, защото сме го гласували, а не е докладван. Пак ще гласуваме § 16.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията § 16, който става § 18.
Гласували 160 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване прочетения в предното заседание § 25, който е подкрепен от Комисията и става § 28.
Гласували 166 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Предложение на Павел Христов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 29 със следната редакция:
„§ 29. В § 133 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „находищата“ се добавя „или от обособен участък от находище“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) За участъците от находищата на минерални води по т. 31, 99, 100, 101 и 102 от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2:
1. границите се очертават по административните граници на съответната община;
2. се определят експлоатационните ресурси на минералните води в участъка от подземното водно тяло и техническия възможен дебит на водовземните съоръжения, като:
а) сумата от ресурсите в обособените участъци не може да надвишава ресурсите на находището на минерална вода;
б) ресурсите и техническият възможен дебит на водовземните съоръжения се изчисляват при зададено понижение равно на нула по границите на съответния участък;
3. се мотивира и очертава буферна зона по протежението на административната граница на общината, в която не се допуска изграждането на нови водовземни съоръжения, които биха нарушили изпълнението на изискването по т. 2.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „находищата“ се добавя „и участъците“.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
„(4) Предоставянето на минералните води по ал. 1 се извършва по писмено заявление от кмета след решение на общинския съвет на съответната община, подадено до 31 януари на годината, следваща публикуването на списъка по ал. 3.“
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”.
6. Създава се нова ал. 6:
„(6) При предоставяне на находищата на минерални води или обособените участъци от находище на минерални води от Приложение № 2 към чл. 14, т. 2, определени като водни тела в Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ), в решението по ал. 5 се включват специфични изисквания, в това число:
1. равенство между разполагаемите ресурси на подземното водно тяло и експлоатационните ресурси на находището на минерални води;
2. събиране, поддържане и предоставяне на съответната басейнова дирекция на необходимата за целите на ПУРБ информация;
3. изпълнение на планирания мониторинг в определените пунктове за количествено и химично състояние на подземното водно тяло;
4. изпълнение на мерките за водното тяло, предвидени в ПУРБ;
5. определяне на частта от естествените и разполагаемите ресурси на подземното водно тяло, която се предоставя на съответната община;
6. определяне на допустими понижения на водното ниво така, че да не се създава риск за понижение на водните нива:
а) в участъци, разположени в съседни общини;
б) и промяна на местоположението на границата между находището на минерална вода и съседни водни тела с води с температура по-ниска или равна на 20о С;
7. ограниченията за изграждане на нови водовземни съоръжения, които може да възпрепятстват изпълнението на условията по т. 6 по протежение на границата със съседните общини и със съседни подземни водни тела.“
7. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 7 и 8.
8. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и в нея в т. 2:
а) в буква „в“ накрая се добавя „буква „а“;
б) създават се нови букви “г“ и „д“:
„г) изменя, продължава, преиздава, прекратява или отнема разрешителни, издадени преди предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от общината;
д) контролира:
аа) изпълнението на параметрите и условията в издадените разрешителни за водовземане от находището или участъка от находище на минерална вода;
бб) поддържането и спазването на забраните в поясите и зоните за опазване на находището или участъка от находище на минерална вода;“
в) създават се букви „е“ и „ж“:
„е) събира таксите за водовземане от минерални води;
ж) разходва събраните такси за водовземане от минерални води от находищата или участъците по ал. 1 за целите по ал. 15, т. 2;“
г) досегашната буква „г“ става буква „з“ и в нея думата „разрешителни“ се заменя с „административни актове по букви „в“ и „г“ и констативните протоколи за изпълнения контрол по буква „д“;
д) досегашната буква „д“ става буква „и“ и се изменя така:
„и) ежегодно до 31 март представя на:
аа) министъра на околната среда и водите – отчет за ползването на минералните води, включващ: баланс на ресурсите на всяко находище/участък; баланс по водовземни съоръжения, посочващ утвърдения технически възможен дебит на всяко съоръжение, предоставения за ползване дебит от всяко съоръжение и свободния дебит от всяко съоръжение, списък на водоползвателите с данни за разрешените и фактически използваните през предходната година обеми минерална вода и заплатените такси за водовземане;
бб) директора на съответната басейнова дирекция – списък на водоползвателите с данни за разрешените и фактически използваните през предходната година обеми минерална вода и заплатените такси за водовземане и информация за изпълнените мерки на територията на общината – когато находището на минерална вода е определено като водно тяло в съответния план за управление на речните басейни.“
9. Досегашната ал. 8 се отменя;
10. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и се изменя така:
„(10) За находищата на минерална вода, предоставени за управление и ползване на общини, таксите за водовземане се:
1. определят с тарифа, приета от общинския съвет, като:
а) при определяне на размера на таксите се прилага принципът за възстановяване на разходите;
б) за находищата на минерална вода, в които са обособени участъци, таксите за съответните цели на водовземане са еднакви в отделните участъци. В случай че общините не постигнат съгласие по отношение размера на таксите се прилага тарифата по чл. 194, ал. 6;
в) за находищата на минерална вода, определени като водни тела в плановете за управление на речните басейни:
аа) целите на водовземане се определят в съответствие с водните услуги, дефинирани в икономическия анализ на водоползването по чл. 192, ал. 2, т. 1;
бб) размерът на таксите се съобразява с определеното целево ниво на възстановяване на разходите за съответната услуга в плановете за управление на речните басейни.
2. превеждат по сметка на съответната община, публикувана на интернет страницата на общината.“
11. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и се изменя така:
„(11) Кметът на община изменя служебно разрешителните, издадени преди предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от общината в частта, определяща правилата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане.“
12. Създава се нова ал. 12:
„(12) Кметът на общината определя правилата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане в издаваните разрешителни и в изменените разрешителни по ал. 11 за срока на предоставяне на находището на минерална вода за управление и ползване от общината, определен с решението по ал. 5.”
13. Досегашната ал. 11 става ал. 13 и в нея накрая се добавя „от находищата и участъците, включени в списъка по ал. 3“;
14. Досегашната ал. 12 става ал. 14 и в нея думите „ал. 11“ се заменят с „ал. 13“.
15. Досегашната ал. 13 става ал. 15 и се изменя така:
„(15) Средствата, събирани от таксите за водовземане по ал. 10:
1. постъпват в приход на общинските бюджети;
2. се разходват за:
а) опазване и ефективно използване на минералната вода;
б) изпълнение на планираните в ПУРБ мерки за постигане и поддържане на добро количествено и химично състояние на водното тяло на територията на общината – когато находището на минерална вода е определено като водно тяло в съответния план за управление на речните басейни.“
16. Досегашната ал. 14 става ал. 16 и се изменя така:
„(16) Правото на управление и ползване на минералните води по ал. 1 се погасява при:
3. неупражняването му за срок от 5 години;
4. изтичане на срока по ал. 1“
17. Създава се ал. 17:
„(17) При погасяване на правото на управление и ползване на минералните води по ал. 1 директорът на басейнова дирекция служебно изменя разрешителните за водовземане от минерални води от съответното находище, частта, определяща правилата и задълженията за заплащане на таксите за водовземане.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 29 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 148 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Господин Веселинов има думата за процедура.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 80, ал. 1 от нашия правилник искам да помоля да подложите на гласуване удължаване на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене на Закона за устройство на територията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Искрен Веселинов за удължаване на срока по Законопроекта с една седмица.
Гласували 153 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 22.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласували 143 народни представители: за 141, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Предложение на Искрен Веселинов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 30:
„§ 30. (1) Разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 не се прилага за водовземане за водноелектрически централи, които към 9 август 2010 г. са въведени в експлоатация.
(2) Изключението по ал. 1 се прилага и за:
1. водовземане за водноелектрически централи, за реализацията на които до 9 август 2010 г. включително са издадени необходимите решения и разрешителни по реда на приложимото екологично законодателство и същите не са прекратени или отнети;
2. водовземане за водноелектрически централи, които са изградени и въведени в експлоатация преди прекратяване на действието или отнемане на някое от решенията и/или разрешителните, необходими за реализацията им.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Гласуваме създаването на § 30 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 137 народни представители: за 57, против 2, въздържали се 78.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 26, който става § 31 и който се подкрепя от Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 51, против 3, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 27, който става § 32.
Гласували 122 народни представители: за 119, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 28, който става § 33, и текста на вносителя за § 29, който става § 34 – и двата параграфа се подкрепят от Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 3.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, който става § 35, и предлага следната редакция:
„§ 35. В 3-месечен срок от влизането в сила на този закон кметовете на общини внасят в Министерството на икономиката мотивирано предложение за промяна на собствеността на язовирите при наличие на взето решение от съответния общински съвет за прехвърляне собствеността безвъзмездно на държавата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на вносителя за § 30, който става § 35.
Гласували 136 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието, с което и Законът на второ гласуване.
Благодаря Ви за представянето на Законопроекта, уважаема госпожо Василева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме със следващата точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА МАНДАТА НА УПРАВИТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА.
Доклада ще ни представи доктор Дариткова.
Предвид днешната точка тази сутрин се опитах да се свържа с професор Плочев, за да го поканя на заседанието на Народното събрание, но той не ми отговори и се включва гласова поща.
Заповядайте, доктор Дариткова, да прочетете Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса
На свое извънредно заседание, проведено на 14 юни 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди постъпило в Комисията писмо с вх. № 839-00-13 на 12 юни 2018 г. от председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в изпълнение на Решение на Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-36 от 8 юни 2018 г.
На заседанието присъстваха: господин Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, госпожа Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, представители на Министерството на здравеопазването, Надзорния съвет на НЗОК, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентските организации.
Председателят – доктор Даниела Дариткова, запозна народните представители със съдържанието на горепосоченото писмо и приложените към него документи. Тя уточни, че в своето писмо проф. д-р Камен Плочев изрично посочва, че последните три месеца е отсъствал поради заболяване и не е бил в състояние да изпълнява служебните си задължения, а също така уведомява, че по мнение на лекуващия го екип няма да бъде трудоспособен минимум още един месец, което се доказва с представения болничен лист.
Предвид изложеното професор Плочев смята, че тези факти изискват вземане на решение относно това дали той е в състояние да продължава да изпълнява длъжността „Управител на Националната здравноосигурителна каса“, като според него е налице хипотезата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за здравното осигуряване. В заключение професор Плочев заявява, че той счита, че Законът трябва да бъде спазен.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за здравното осигуряване предсрочно се прекратява мандатът на управителя на Националната здравноосигурителна каса при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си като управител за срок, по-дълъг от три месеца.
По време на обсъждането беше пояснено, че обективната невъзможност като основание за прекратяване на договора за управление означава, че е възникнала нова фактическа обстановка, която е свързана или с условията на работа, или с лични характеристики на лицето, при която реалното осъществяване на изпълнението на договора за управление е станало невъзможно. Така обективна невъзможност е налице само когато причините, които са я предизвикали, произтичат от източници и фактори, които са неподвластни на волята на страните по договора за управление, поради което са непреодолими за тях.
Трайната съдебна практика приема, че обективна невъзможност е невъзможността за изпълнение на възложената работа поради болест, довела или до трайна неработоспособност, или за период, по-дълъг от посочения в специален закон срок, като в конкретния случай този срок е три месеца.
В качеството си на член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса доктор Иван Кокалов информира народните представители, че предстои вземането на изключително отговорни решения във връзка с бюджета на НЗОК, както и други важни дейности, свързани с текущата работа на Касата, което налага наличието на действащ управител на Националната здравноосигурителна каса.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха становище, че поставеният за разглеждане въпрос може да бъде разгледан в два аспекта – по същество и формално. По същество се отнася до каква степен здравословното състояние на професор Плочев действително не му позволява да изпълнява служебните си задължения, а формалният е относно спазването на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване. Беше посочено, че не става ясно по какъв начин поредното предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса ще доведе до подобряване дейността и функционирането на здравноосигурителния фонд.
В заключение, друга част от народните представители изтъкнаха, че здравословният проблем на професор Плочев излишно се политизира, без да се отчита фактът, че са налице условията на чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за здравното осигуряване и че отсъствието на действащ управител на Националната здравноосигурителна каса сериозно нарушава нормалната дейност на НЗОК и на регионалните здравноосигурителни каси, което има негативно влияние върху всички медицински специалисти и пациенти.
Въз основа на представените документи, проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 11, „против” – 7, без гласове „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме следния Проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната
здравноосигурителна каса
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Предсрочно прекратява мандата на Камен Сотиров Плочев като управител на Националната здравноосигурителна каса.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Откривам разискванията.
Заповядайте, доцент Иванов – първо изказване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя това изказване във връзка с оставката на професор Камен Плочев, тъй като това е изключително важен в момента акт, който касае не само него, но касае и здравната система.
Започвам това изказване с думи за професор Камен Плочев, тъй като съм работил с него 17 години и се познаваме от над 20 години. Той е изключителен специалист, който във Военномедицинска академия създаде дисциплината „Имунология“, а по-късно постави основата на една съвременна инфекциозна болница. Това е един изключително отговорен професионалист, един изключителен лекар, който знае да носи отговорност.
Тъй като днес разглеждаме неговата оставка…
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Проект за предсрочно освобождаване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: …Проектът за предсрочното му освобождаване – лапсус, бих искал да предпазя всички колеги от политически залитания, от пледоарии за защита на професор Камен Плочев. Като един изключителен специалист, както казах, и човек, който носи отговорност, той много добре осъзнава, че неговото заболяване, което, апропо имаше и преди това, и съм сигурен, че тук ще се направят най-различни спекулации по темата, защото един човек, когато има хронично заболяване, никога не може да бъде сигурен кога то ще се обостри и кога ще се влоши.
Като един отговорен човек, ползвайки своите законни болнични три месеца, той прави своето волеизявление във връзка със Закона за здравното осигуряване по чл. 19, ал. 4, т. 4, където изрично е записано, че „при обективна невъзможност да изпълнява своите задачи в рамките на повече от три месеца, то Надзорният съвет трябва да вземе решение за неговото освобождаване“. Като един съвестен, доблестен и отговорен лекар той прави това свое волеизявление.
Неговите три месеца изтекоха на 28 май. Тук очаквам, че ще бъдат направени различни спекулации и може би някой оттук ще се изкаже като експерт, като един вид комисия ЛКК, да каже какво би се случило, какво не би се случило, също бързам да предпазя от тези изкушения колегите.
Вторият важен проблем, на който аз ще се спра, това е, че като човек, който знае колко е важна в системата на здравеопазването Националната здравноосигурителна каса, като човек, който знае, че той ръководи, и знаете, че това е единствената финансова институция, която всъщност финансира здравеопазването в България, три месеца тя е оставена на автопилот.
Случиха се много важни неща. Беше подписан Рамковият договор, който се случи без присъствието на професор Камен Плочев. Случиха се още доста неща, но повярвайте ми, че системата, карайки на автопилот три месеца, не може да продължава да функционира така.
Проблемите, които се натрупаха в тези три месеца, са големи. Не могат да бъдат взети отговорни решения. Освен това мога да кажа, че в районните здравни каси има нужда от провеждане на конкурси, за да могат да бъдат изпълнявани функциите. Вие знаете, че шефовете на районните здравни каси при разпределение на средствата трябва да ги преразпределят в съответните лечебни заведения. Всичко това спъва функциите и работата на Националната здравноосигурителна каса.
Няма да продължавам с доводите си за това, че днес ние искаме да дадем светлина за избор на нов ръководител на Националната здравноосигурителна каса и с това да можем да започнем да осъществяваме и реформите, които предстоят в здравеопазването.
Сигурен съм, че сега ще излязат колеги, които ще кажат: да, ето Вие – проба – грешка, толкова много хора сменихте. Да, има го и този момент. Ние никога не сме бягали от отговорността да разкрием нашите грешки и слабости.
В случая ще завърша с волеизявлението на професор Камен Плочев с думите: „Лично аз считам, че Законът трябва да бъде спазен и моля да бъда освободен“. Завърших. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, доцент Иванов.
Реплики към изказването на доцент Иванов? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Велков.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, аз ще направя изказване във връзка с казуса, който разглеждаме сега, но преди това искам да кажа, че съм провокиран от това, което чухме дотук, от човека, който говори, който спомена два пъти оставката на професор Плочев.
В писмото си професор Плочев нееднозначно…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Поправи се.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Оставката казах.
…нееднозначно, управителят на НЗОК, професор Плочев.
Понеже доцент Иванов нито един път не спомена титлата – управител, а пет пъти каза: „професор Плочев“, аз вървя по него. На него не му направихте обаче забележка. Моля Ви, бъдете така добра да водите заседанието, както следва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз не направих на никого забележка, дори и на Вас.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Професор Плочев не е написал в писмото си думата „оставка“. Там изрично е написано: „не подавам оставка“.
Колеги, моля Ви, бъдете така добри, госпожо Председател, обърнете внимание – решаваме важен за фискалната и здравната сигурност на нацията въпрос. Предложението, което прочете доктор Дариткова, е за освобождаване на управителя на НЗОК, а не за оставка. Моля да бъдем така добри да спазваме онова, което заявяваме.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Беше лапсус.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Уважаеми колеги, данните от здравния статус на всеки един български пациент са лични данни, те протичат включително по Закона за защита на личните данни. Доктор Дариткова цитира няколко изказвания от заседанието на Комисията, но не каза, че седящият зад нея доктор Иванов не е споменал нещо друго. Той е заявил пред Комисията, че познава професор Плочев от дълги години, че знае много добре за неговото заболяване, че то е тежко, че му пречи и така нататък. Искам да запитам: откъде знаете Вие, доктор Иванов, за заболяването? Вие не познавате достатъчно добре професор Плочев. Познавате го от виждания, едва ли знаехте и бащиното му име допреди малко, докато не го прочетоха, не сте го лекувал, той не е имал пулмологичен или гинекологичен проблем и Вие си позволявате да бъркате в личните данни на един български гражданин – не казвам кой е той.
Освен това той е представил болничен лист от ЛКК, но не е представил решение на ТЕЛК за трайна нетрудоспособност. Моля Ви, не предупреждавайте другите да не залитат политически, след като Вие политизирате въпроса и ще Ви кажа защо. Дотук със здравословното състояние.
Хронологията на събитията, уважаеми колеги, показва, че с многократни писма, които са 15 на брой, управителят на НЗОК още през 2017 г. предупреждава министъра на здравеопазването за онова какво следва в натрупването на задълженията на НЗОК към чужди социални институции. Чак на 9 февруари той пише писмо до парламента, тъй като никой не му обръща внимание. Какво обаче се случва по-нататък? Започва точно политически кръстоносен поход срещу управителя на НЗОК с тежката артилерия. Председателят на парламентарната група на ГЕРБ се явява по телевизията, министърът на здравеопазването излиза и казва по седем медии колко много лъже професор Плочев и че такива дългове няма. Дори ще го цитирам, каза: „Когато аз му поисках оставката, той започна да се гърчи“.
Сигурен съм, че господин Ананиев гледа сега това предаване на заседанието по съответната телевизия и ще го попитам: как точно се гърчеше професорът, господин Министър? Като Вашата заместничка Жени Начева, когато я замеряха с яйца във Враца, и то български лекари, така ли се гърчеше? Какво общо има това с въпроса, който той ми постави? Министърът на здравеопазването заяви шест пъти, че такива дългове на НЗОК няма. А когато избирахме тук управителя, той каза, че Касата няма задължения. Къде са тези задължения, уважаеми колеги? Малко по-късно имаше съвместно заседание на комисии. Там отново беше потвърдено, и то не от кого да е, а от председателя на Управителния съвет, че такива дългове няма.
Доктор Дариткова, като председател на Комисията, заяви, че не ѝ е известен случай на откази от лечение на български граждани в чужбина и подадени искове. Те са няколко стотин, доктор Дариткова! Аз се учудвам защо не сте ги изискали поименно от Националната здравноосигурителна каса.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Имаше отговор на министъра на парламентарен контрол.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Нямам намерение да водя диалог с Вас, аз говоря пред залата, бъдете така добра да ме уважавате, както аз уважавам Вас. (Реплики от народния представител Даниела Дариткова.)
Цитирам доктор Дариткова на заседанието, ето какво каза тя: „Каквото и да правите, няма да дойдете на власт“. Кой ли не отиде по медиите да води този кръстоносен политически поход. Накрая какво се оказа обаче, уважаеми дами и господа! Оказа се, че всичко онова, което е казал професор Плочев, е вярно до стотинка, че НЗОК е трупала тези задължения, най-вече по времето, когато председател на Надзорния съвет е бил бившият заместник-министър на финансите господин Кирил Ананиев, подпомаган от своята заместничка сега, която сега е председател на Надзорния съвет.
Още през 2015 г., ето показвам Ви (показва документите), съдилищата са задръстени от дела за отказано лечение в чужбина. На доктор Дариткова искам да ѝ кажа и нещо друго, че след заседанието, за което говорихме, починаха хора от отказ на лечение. Почина и 5-годишният Николай и Вие трябва да имате доблестта да станете тук и да кажете, че не сте били прави.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Кой е този Николай? За какво говорите?
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Ето Ви протокол за среща на НЗОК с немската Здравноосигурителна каса (показва документите), представители на немските – те са четири каси, където точно и ясно господин Ананиев поема задължението, че приоритетно ще плащат на Германия за сметка на другите държави. Един месец по-късно на 10 октомври той поема същото задължение към представителите на Република Австрия. Разбира се, никой не плаща. Ще Ви кажа следното: през 2009 г. спират плащанията към чужди каси – например австрийските.
През 2010 г. неприключената стойност на исковете рязко нараства. Продължава до 2014 г., тогава заплатената стойност се повишава с 300% и отново намалява с 200% през 2015 г., като сега вече нещата са неуправляеми.
Нещо друго. Министърът на финансите – главният бюджетар на Републиката, на когото господин Ананиев беше дълго време заместник, сега е подгласник, в средата на месец февруари пише писма до НЗОК и до парламента, и до лекарските съюзи – Лекарския и Зъболекарския съюз, с които им казва: „Не подписвайте Националния рамков договор, защото ние не знаем какви са задълженията на НЗОК към тази дата.“.
Показвам Ви обобщена справка (показва документа) за просрочените задължения на централното и местното правителство и социално-осигурителните фондове към 31 декември 2017 г., което е било на бюрото на министъра на финансите, където пише: „Централно правителство, социално-осигурителни фондове – 119 млн. 446 хил. – говорим за просрочени. В това число НЗОК – 119 млн. 446 хил. Що за наглост, уважаеми колеги? Ти да имаш справка, да ръководиш фискалната политика на България, да знаеш колко са задълженията и с официално писмо да кажеш, че няма такива задължения, и да поискаш от двата съюза да не сключват Националния рамков договор. Представете си, ако беше послушан този министър, какво щеше да се случи? Кой поправи неговите грешки и наглост? Вашият премиер. Той задължи да бъдат сключени. Продължава ли Касата да има тези задължения? Продължава. Продължава ли да ги трупа? Може би доктор Дариткова ще каже колко лева са платени по иновативните лекарства, където със скандал беше два пъти приемано решението – единия път смятахте, че не трябва да има. Ще Ви кажа – нула лева.
И сега Вие тук ставате и ни убеждавате, че причината за това състояние едва ли не е управителят на Националната здравноосигурителна каса. Нещо, което според мен е проява на наглост.
Искам да Ви питам следното: разбира се, към момента чуждите институции за социална сигурност вече, уведомявам Ви, ето Ви писмо (показва писмото) от Курт еди-кой си – немската здравноосигурителна каса, една от четирите, са наели четири български адвокатски кантори, за да събират по съдебен път вземанията, дълговете от НЗОК и вероятно със съответните наказателни рискове и лихви, което навежда на други въпроси, ненамерили място досега в публичното пространство. Питам аз, не е ли натрупан този дълг напълно съзнателно и целенасочено чрез политика, за да се стигне именно до такава процедура, в която посреднически кантори ще усвоят под формата на комисиони огромни възнаграждения – част от дълга?! Колко процента от комисионите ще останат за посредника и колко ще отидат при тези, които очевидно целенасочено, напълно последователно са натрупали този дълг? А както виждаме, това винаги е един и същи човек – заместник министърът на финансите. Мога да Ви представя графиката на натрупване на дълга. Най-големите дългове през годините са натрупани, когато господин Ананиев е бил председател на Надзорния съвет на Здравноосигурителната каса.
И Вие сега си търсите бушон, говорите за здравословно състояние, което в случая е маловажно, а всъщност става въпрос за една фискална и здравна политика, която има тежък, вредоносен резултат за българската национална сигурност. Дори само това Ви стига като мотив за вота на недоверие в частта фискална и здравна сигурност.
Това, което правите, е недостойно. И аз ще се обърна тук към някои хора в залата, които добре познават професор Плочев, за разлика от доцент Иванов. Братко Вежди, тук ли си? Няма те! Нека да те видя как...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ето го!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: …ръката ти ще посегне към зеления бутон или някои колеги от „Воля“ – да видя как ще гласувате за това освобождаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Велков, моля Ви. Всеки има право да гласува по личен избор.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Всеки има право, госпожо, но генерал Попов, да е жив и здрав, тук преди известно време основателно каза: „Този, който не гласува за проектите за модернизация на Българската армия, не е достоен човек.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, по темата! Моля Ви, по темата!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Ами, по темата говоря. Вие ме вкарвате в тази хипотеза. (Смях от ГЕРБ.)
Така че, колеги,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз само Ви обръщам внимание и никъде не Ви вкарвам.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: …Вие ги политизирате нещата. Но имайте предвид следното: катастрофата винаги е сбор, съвкупност от трагични събития. Съдбата няколко пъти Ви дава знак за тези събития и Вие не ги разчитате. Не ги разчитате!
Преди една седмица беше Видовден. Отворете интернет и вижте какво е станало на тази дата, за която много говорим – 2 февруари тази година. Нищо не искам да внушавам.
Това, което правите Вие, е политика. Това, което ние правим, е ефективно противодействие на тази вредна политика. В момента под лупа ще гледаме новото Ви предложение за управител на НЗОК и ще му задаваме тук въпроси.
Първият въпрос ще бъде – знае ли колко са дълговете? Къде са парите за връщането? Министър Ананиев е поел задължение до тази година да изчисти дълга ни за просрочените задължения към немската здравноосигурителна каса.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място.): Не е вярно!
СЛАВЧО ВЕЛКОВ: Как да не е вярно, искате да Ви прочета протокола ли? Явно, че не сте достатъчно добре запозната. Искате ли да го прочета? Ако разрешите за сметка на времето, няма да го правя, тъй като има и други колеги, които предполагам ще продължат това, което казвам.
Това, че ще бъде освободен днес управителят, няма да Ви реши въпроса. Въпросът Ви е много тежък, защото Вие предложихте този човек.
Тогава доцент Иванов знаеше ли, че е хронично болен, като много знае. Казвам доцент, не доктор, въпреки че той не е доцент по медицина. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, господин Велков.
Реплики към изказването на господин Велков? Не виждам.
Лично обяснение – доктор Дариткова, заповядайте. И господин Иванов – също.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, понеже бях многократно уважена от изказващия се и споменавана в еклектичния му сбор и изказ на факти и тяхната спекулативна интерпретация за конспиративната теория, която представи тук, нямам какво да добавя. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Само искам да кажа, че тук обсъждаме личното волеизявление в писмо на професор Плочев с желанието му да бъде спазен законът. Оттук нататък всякакви други спекулации са за негова сметка и всеки, който се изказва, трябва да носи отговорност за това.
Искам да подчертая, че в никакъв случай не съм била безотговорна към нито един от фактите, които са били изнесени по време на обсъждането на задълженията, и по време на това, че беше цитирано от самия професор Плочев, че 330 български граждани са с отказано лечение в държави – членки на Европейския съюз.
Отправила съм парламентарен въпрос към министъра на здравеопазването – това наистина ли е така? Имам подробен отговор, който е на интернет страницата на Народното събрание, можете да се запознаете с него.
Ще цитирам само отделни текстове от този отговор, защото времето няма да ми стигне да Ви прочета целия, но в заключение информацията – това е цитат от писмото: „Писмени жалби за отказ от предоставяне на необходима медицинска помощ на български здравноосигурени лица с престой или пребиваване в Европейския съюз не са регистрирани официално в Националната здравноосигурителна каса.“
Ще припомня, че професор Плочев беше този, който внася бюджета на Касата за 2017 г., тоест той в края на миналата година не е знаел за тези задължения и внезапно ги е открил, когато този бюджет е бил вече факт. Така че не бива един счетоводен проблем и проблем в оперативното ръководство на Касата да се политизира до такава степен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Дариткова. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Доцент Иванов няма да има лично обяснение.
Продължаваме нататък с изказванията.
Колеги, да редуваме парламентарните групи.
Заповядайте, доктор Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ние днес обсъждаме не просто личното волеизявление на поредния управител на Здравната каса. Ние днес обсъждаме за пореден път въпроса за достойнството на Народното събрание и за достойнството на хората, които избираме и освобождаваме след няколко месеца.
Има една сентенция, според която: „По-добре е, когато не знаеш какво да кажеш, да кажеш истината, защото е по-лесно.“ Да се опитаме да кажем истината.
Тук беше казано, че има нова фактологическа обстановка. Да поразсъждаваме всъщност какво доведе до искането на оставката на професор Плочев? Действия, изказвания, констатации, които политическата коректност, дисциплина и лицемерие нямаше как да простят. Тези констатации са правени многократно от опозицията, но те не са чувани. Лошо е, когато човек, предложен от теб, ги каже – или ги приемаш, или му искаш оставката, независимо по какви причини.
Професор Плочев каза следното. Първо, че системата през тази или най-късно през следващата година ще рухне – в цялост, вкупом, въпреки дадените 407 милиона повече. Каза, че иска актуализация на бюджета на Здравната каса през месец февруари с писмо до всички политически сили, въпреки че има 407 милиона повече, както Вие му припомнихте. Упорито твърдеше, че средствата, които са дължими, при това просрочени към чужди лечебни заведения, не са 7 милиона, а са 70 милиона, нещо, което много хора знаеха, оказа се, че има двама души в държавата, които не знаят – и това са министърът на здравеопазването и заместник министърът, единият – бивш шеф на Надзора на Касата, другият – настоящ директор на Надзора на Касата.
Поради липсата на всякакъв политически опит, а и административен в управленските похвати, най-вероятно професор Плочев ще бъде освободен. Случаят „Плочев“ обаче е пореден фрагмент в задълбочаващата се безизходица в системата на здравеопазването и това е нещо, което никой няма да отрече – опозиция и управляващи.
Професор Плочев е 17-ият управител на Националната здравноосигурителна каса. Повечето, с едно изключение, досега си подаваха доброволно оставките.
Днес обсъждаме една полуоставка, защото той категорично в онова писмо, което Вие решихте да уважите, казва, че не подава оставка. Интересно защо предния път, когато през месец февруари той ни написа писмо, Вие му поискахте главата.
Откакто, колеги от ГЕРБ, променихте реда за избор на управители на Здравната каса, и това Ви го казваме всеки път, стигнахме дотам нито един управител на Здравната каса да не изкара пълен мандат, впрочем това се отнася и за министрите на здравеопазването.
Абсолютен парадокс е, че колкото по консенсусно избираме управителите на Националната здравноосигурителна каса, толкова по-бързо си отиват те и това е симптом за нашата дейност – за това, което ние тук постигаме като решения.
Спестете унижението и на избраните, и на самото Народно събрание, защото не е той човекът, който трябва да си подаде оставката, и хаосът в здравеопазването няма да се оправи с неговата оставка и освобождаване.
Разговорът и днес, и преди това трябва да бъде не просто за процедурата за избора и освобождаването, а за стабилността, за това как функционира системата, за ефективността на тази система и за онези 4 млрд. на здравноосигурените граждани, които трябва да се управляват от управителя на Националната здравноосигурителна каса.
Няма как да разберете, че дребнотемието според Вас – какво е волеизлияние и каква е същността на проблема, се опитвате не просто да унижите хората, които избираме и освобождаваме, а това подлага на риск съществуването и предвидимостта в системата.
Нещо повече – с всяко освобождаване на поредния управител ние просто създаваме нов прецедент. Сега се позовавате на чл. 19, ал. 4, т. 4, но не процедурата всъщност е важна. Нали законодателят, колкото и да е лошо законодателството, е направил причините и членовете за освобождаване просто, за да гарантира пълен мандат, а не да става по-лесно освобождаването на поредния човек, който не ни харесва.
Професор Плочев най-вероятно ще бъде освободен. Какво обаче ще остане и след сагата „професор Плочев“? Ще остане един здравноосигурителен модел, който е смесица от остатъци, от солидарност без справедливост, от една страна, и застраховане. Отдавна здравно неосигурените не са най-големият проблем на системата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Въпросът е какво получават тези, които се осигуряват, и как ги мотивираме да се осигуряват?
В системата има прекрасни лекари и лоши, неадекватни управленски решения. Сносна медицина и лошо здравеопазване. Повече пари и нужда от още повече пари.
В тази криза на ценности и на ярки деонтологични проблеми, за които сме свидетели с последните скандали от последните дни, най-постоянното нещо се оказва непредвидимостта, непоследователността на приоритети, на екипи и на законодателство. И отговорността на ГЕРБ е категорична, а не просто на поредния управител на Здравната каса.
Имаме време, което е безвъзвратно загубено, защото бяха допускани много грешки. Няма невинни, но най-голямата отговорност се носи от тези, които управляват девет години през последните десет. Непоследователност и грешки, допускани от незнание и некомпетентност, но и умишлени. И за умишлените грешки сме говорили оттук.
Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще се въздържи при гласуването на решение, защото ние продължаваме да смятаме, че не Плочев е човекът, който носи отговорност за състоянието на системата и на Здравната каса, а други хора трябва да си отидат. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доктор Джафер.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Моля за удължаване на времето, преди да започна моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължете времето на групите.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: За втори път ще се наложи да споделим, че е много неприятно това обсъждане и аз имам пред себе си картината на дежавю. Миналата година по времето на обсъждането на оставката на доктор Комитов той отсъстваше, имаше издигани тези за сериозно негово заболяване. Сега по същия начин имаме волеизлияние или как да го наречем – игра на процедурни думи, и отново управителят на Националната здравноосигурителна каса отсъства.
Равносметката за година и два месеца е следната: двама министри на здравеопазването, двама управители на Здравната каса са сменени. Какъв е ефектът от всичко това, уважаеми колеги? И това е смисълът на цялата ни дискусия в залата, не личностните проблеми на професор Плочев.
Аз не бих нарекъл неговия случай и „сага“, както го нарекоха колегите преди мен, защото тогава трябва да наречем „сага“ и бързото освобождаване на професор Петров, един също утвърден специалист и два пъти мисля служебен министър. Трябва да превърнем в сага и освобождаването на доктор Комитов, така че тези силни думи не бих ги употребил в случая. По-скоро ще използвам думите на доцент Иванов, който постави въпроса за това, че системата е „оставена на автопилот“. (Реплики.)
Аз не съм съгласен с това, че системата е оставена на автопилот. По-скоро трябва да се опитаме да разберем и ще се опитам сега да Ви докажа накъде води пилотът самолета на българското здравеопазване или да повторим заглавието на онзи филм: „Има ли въобще пилот в самолета?“. Ще Ви цитирам цяла серия от документи, издадени през тези 8 – 10 месеца както от Националната здравноосигурителна каса, така и от Министерството на здравеопазването. Те предизвикаха много сериозен негативен отзвук в цялата професионална общност и доведоха до това напрежение, на което ние сме свидетели в момента в здравеопазването. Когато стояхме тук до среднощ и даже много след среднощ, за да приемем бюджета на Националната здравноосигурителна каса, думите на управляващите бяха, че искаме спокойствие в системата. Ето това спокойствие не дойде, напротив, дойдоха много проблеми и тези проблеми идват от запазването на статуквото и до момента.
Кои са документите? На първо място, прокламираната с много висок глас Наредба за финансовото управление на болничните заведения, която взриви Асоциацията на областните болници, Асоциацията на общинските болници поради фрагменти в нея, които бяха абсолютно неприемливи от професионалната общност и можеха да доведат до кадрови и финансов колапс.
На второ място, издадената Наредба за сключване на договорни отношения между Националната здравноосигурителна каса и лечебните заведения, която по думите на юристите беше мотамо преписана от старата наредба, и на всичкото отгоре в нея имаше фрагмент, който е паднал в съда.
На трето място, публикуването на така наречената Национална здравна карта, очаквана от всички с голямо нетърпение, за да покаже като огледало състоянието на здравната система, която също предизвика огромен негативен отзвук у всички професионални организации, като започнем от асоциациите, Лекарския съюз, които излязоха с нарочни декларации и даже Лекарският съюз с декларация след своя 68-и редовен Отчетно-изборен събор. Има цяла серия от документи – да не влизам в подробности. Твърденията на Националната здравноосигурителна каса за строг контрол върху изразходването на онкомедикаменти също предизвикаха писма на Онкологичната асоциация, на Асоциацията по хематология. Проблемите с лъчетерапията бяха обяснени после с наличието на индикативни стойности. Изобщо цялата серия от документи през тези 10 месеца показва не, че няма пилот в самолета...
Ако говорим истината, колеги, Националната здравноосигурителна каса въобще не е обществен орган, тя е пряко подчинена на Министерството на здравеопазването и на Министерството на финансите. Нейният председател на Управителния съвет е заместник-министър на здравеопазването, а още повече – тук се загатна от доктор Джафер, и аз действително ще поставя този въпрос много сериозно пред уважаемата зала. Какво избираме всъщност в парламента? Управител на НЗОК, който няма глас в Надзорния съвет на НЗОК, и всички въпроси, които отправяме към проблемите на Националната здравноосигурителна каса, която управлява 80% от здравния ресурс, се отправят към министъра на здравеопазването, който не е пряко отговорен за политиката на Надзорния съвет на Касата?!
Крайно време е мярката, която е въведена преди няколко години, внимателно да се обмисли от юристи и да се промени, тъй като управителят на Касата изобщо не може да влияе. Той се явява един бушон, който като реверс се отхвърля на всеки осем-девет месеца, за да се освободи ръководството на управляващите от някакво напрежение, което смята, че така ще бъде уталожено, но то няма да бъде уталожено.
На следващо място, изключително сериозни проблеми в лекарствената политика. Аз Ви съветвам: този, който се интересува действително от здравеопазване, внимателно да направи един преглед какво се случва в системата на лекарствената политика. Повече от 60 медикамента са с хроничен дефицит в системата за доставка при необходимости от българските пациенти – противоепилептични, противоревматични препарати, да не изреждам всички групи.
През цялата година дискутирани и невъведени болнични опаковки, отказ от автоматично разтваряне или полуавтоматично разтваряне на лекарствени средства в лечебните заведения, съпроводени от предложение за строг контрол, който не може да бъде осъществен върху разхода за онкомедикаменти, и издигайки непрекъснато мантрата за огромния разход на онкомедикаменти в страната.
Всичко това показва, уважаеми доцент Иванов, не че няма пилот в самолета, а че самолетът върви в посока към земята, което е изключително сериозен проблем и е крайно време вместо да се занимаваме с процедурните въпроси – дали това е волеизявление, дали по чл. 19 трябва да бъде освободен професор Плочев, да се тръгне към решаването на проблемите на българското здравеопазване. Ще завърша с това, че с всички тези решения задлъжнялостта на лечебните заведения остава същата и до момента; мерките, които се взимат, са абсолютно палиативни и не променят статуса на тези лечебни заведения.
Не искам да моля уважаемия колега от Враца да стане и да Ви каже какво е сегашното състояние на Врачанската болница, с какво се хранят пациентите там, как не работи асансьорът за пациенти с инсулти и се вкарват през общия асансьор, как няма график за дежурства. Всичко това не може да ни остави да се чувстваме тук в бяло едва ли не, да загърбваме всички тези проблеми и да се чудим по каква процедура да освободим поредния управител на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Михайлов.
Реплики?
Реплика – заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Михайлов! Вие казахте: трябва да започнем да решаваме проблемите на българското здравеопазване. Да разбирам ли, че в последния мандат, макар и не толкова скоро, въпреки че в политиката по-скоро е скоро, Вие като управляваща партия не сте решили проблемите на здравеопазването?! (Реплики.) Нали, защото ние трябва да почнем оттам. Вие идвате и си отивате – не казвам само Вие, всички идвате и си отивате и всеки път, когато сте в опозиция, казвате: „трябва да си решим проблемите“, а като дойдете на власт, не ги решавате. (Реплики от народния представител Георги Михайлов.) Когато Вие бяхте на власт, асансьорът в болницата във Враца работеше ли? Болните във Враца с кой асансьор ги качваха нагоре и надолу?
Така че малко срама, малко се върнете назад, спомнете си за времето, когато българските граждани умираха с по 3 долара пенсия. (Реплики.) Наистина, ако сте с желание нещо да се промени, дайте реални предложения. (Реплики от „БСП за България“.) Няма незаменим човек. Още повече, ако в последните няколко месеца господин Плочев е отсъствал, не виждам никаква промяна в системата на здравеопазването нито към добро, нито към лошо. (Реплики от „БСП за България“.)
Е, тогава какво значение има името? Дайте да намерим друг човек! Към госпожа Джафер: дайте да ги кажем кои са хората за уволнение, да кажем кои са проблемите и как да ги решим, и да действаме напред, а не да се занимаваме с празно говорене. Благодаря Ви. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Втора реплика? Не виждам.
За дуплика – професор Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Действително, с цялото ми уважение към Вас, господин Марешки, най-малко от Вас очаквах като Раймонда Диен да се проснете на железопътната линия, както в известния разказ на френския автор, и да защитите сегашното статукво и сегашната ситуация в здравеопазването. (Смях и оживление.)
Ние така можем да се върнем и преди 1989 г., и преди 1944 г. и да потърсим вината в дълбините на нашата история. Ние говорим за един период от 10 години, извинявайте, в който управлението девет години се доминира от една политическа сила. Това е достатъчен аргумент и всякакви обяснения как се е движил асансьорът преди четири години и какво се е случило преди 24 години – моля Ви, не са сериозни за отговорността на тази зала. Затова Ви призовавам наистина като хора, които твърдите, че имате отношение към бъдещето на България, да съдействате тази политика на неоглеждане, на незачитане на проблемите в здравеопазването най-накрая да се прекрати. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Михайлов.
Следващо изказване?
Процедура.
Господин Попов, заповядайте за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател! Процедурата ми е по начина на водене. Ноторно известно е, уважаема госпожо Председател, че господин Марешки търгува с лекарства и очевидно има и взаимоотношения със Здравната каса. Затова моля, когато той се изказва по тази тема, преди да се изкаже, да бъде помолен от Вас да декларира конфликт на интереси. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може би всичките лекари, като се изказват, трябва да декларират конфликт на интереси, господин Попов?!
Следващо изказване?
Заповядайте, доктор Адемов, за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Слушайки тази дискусия, си задавам въпроса: какъв е смисълът от тази дискусия? И краткият ми отговор е, че от тази дискусия няма никакъв смисъл. Казвам това, защото тази дискусия е на път да реши проблема с асансьора на Врачанската болница, пренебрегвайки движението на асансьора на българското здравеопазване, което движение, за съжаление, е надолу. (Ръкопляскания.)
Уважаеми дами и господа народни представители, за мен е изключително странен фактът, че когато в началото на тази година професор Плочев сезира Народното събрание за проблемите със задълженията към чужди каси, тогава това писмо се превърна в политически проблем и в основание за искане на оставка. Сега, когато отново професор Плочев сезира Комисията по здравеопазване, това се превръща в добронамерен акт и основание за искане на оставка. Това за мен означава, че експертните аргументи се заменят с процедурни аргументи.
Уважаеми дами и господа, нека да припомня, че управителят на Националната здравноосигурителна каса се избира от Народното събрание, също както се избира от Народното събрание и премиерът на Републиката. Разликата е, че премиерът се избира за срок от четири години, а управителят на Националната здравноосигурителна каса – за срок от пет години.
Но нека да погледнем правомощията на управителя на Националната здравноосигурителна каса и другите правомощия на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Управителят, който се избира от Народното събрание, има ограничени правомощия, за разлика от Надзорния съвет, само че Надзорният съвет се избира по предложение на съответните структури, които имат право да предлагат деветте човека. Надзорният съвет управлява огромния финансов ресурс, а управителят на Касата е само изпълнителен орган на базата на сключен договор за управление.
Ако ние в Народното събрание не променим правомощията на управителя на Националната здравноосигурителна каса, няма никакво значение как се казва този преди Плочев и този – след Плочев, управител на Националната здравноосигурителна каса, защото неговите ръце ще бъдат вързани. Той винаги ще бъде заложник на законодателството, което е прието тук, в тази зала след 2009 г., подчертавам дебело това.
Затова не управителят на Националната здравноосигурителна каса, който и да е той, е важният човек в системата. Важният човек в системата е пациентът! И ако не разберем това, никога няма да стигнем до правилните решения.
Искам да кажа и още нещо друго – този управител на Националната здравноосигурителна каса, беше спазена процедурата, беше по предложение на парламентарна група, но за никого не е тайна, че това беше предложение на предишния министър. Нека не забравяме, че Националната здравноосигурителна каса по закон и по дефиниция е обществена институция. За съжаление, тя след 2009 г. беше превърната в държавна институция, едва ли не в дирекция на Министерството на здравеопазването, при това финансова дирекция, при това разплащателна агенция, а по дефиниция Касата има съвсем други правомощия. И затова, моля Ви, не се изкушавайте от това сегашният министър да предлага приближен на него управител на Националната здравноосигурителна каса, защото това ще доведе до същите проблеми в системата.
Моите уважения към всеки един от избраните управители на Националната здравноосигурителна каса, но и следващият, и по-следващият при тази законодателна уредба ще бъде жертва на системен, а не на процедурен проблем. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Колеги, закривам разискванията – преминаваме към гласуване. (Шум и реплики.)
Закрих разискванията вече, колеги. На няколко пъти помолих да бъдете по-активни. Моля народните представители да заемат местата си.
Докато заемате местата си, ще прочета още един път Решението:
„РЕШЕНИЕ
за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на Националната здравноосигурителна каса
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 4, т. 4 от Закона за здравното осигуряване
РЕШИ:
Предсрочно прекратява мандата на Камен Сотиров Плочев като управител на Националната здравноосигурителна каса“.
Моля, гласувайте.
Гласували 211 народни представители: за 109, против 72, въздържали се 30.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Кой ще ни представи Доклада за второ четене?
Господин Цветанов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, № 854-01-32, внесен от Валентин Касабов и група народни представители на 3 май 2018 г., приет на първо гласуване на 30 май 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Закона да се измени така: „Закон за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Гласуваме предложената промяна в наименованието, което Комисията подкрепя. (Шум и реплики. Група народни представители от ДПС и „Коалиция за България“ са прави, част от тях напускат пленарната зала.)
Колеги, моля, заемете местата си, за да може нормално да протича гласуването.
Гласували 134 народни представители: за 107, против 19, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Цветанов.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 174 се правят следните изменения:
1. В ал. 5 думите „един месец“ се заменят с „три месеца“.
2. Алинея 6 се отменя.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания… (Шум и реплики.)
Има ли изказвания?
Господин Иванов, не Ви видях, но ако колегите от Вашата парламентарна група си седнат на местата, ще ми е по-лесно да Ви забелязвам, когато вдигате ръка. (Шум и реплики.)
Колеги от „Обединени патриоти“, моля и Вие да седнете!
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря за забележката, но мисля, че групата на БСП не е малко забележима – 80 народни представители са доста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Когато 45 са на крака, обаче е трудно да се забележи, господин Иванов.
Заповядайте за изказване.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Същото се отнася и за отдясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направих забележка и на тях.
Моля, преминете към изказването.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми колеги, аз очаквах тук между първо и второ четене вносителите да бъдат по-прецизни, защото и на Комисия водихме тази дискусия още на първо четене, че внесените текстове не са достатъчно перфектни, не са достатъчно изчистени, но в крайна сметка виждам, че текстът се предлага пред нас в същия вариант, в който беше в първоначалния си вид.
Ние ще бъдем против със сигурност, защото това в голяма степен е във връзка и с мотивите за вот на недоверие, който внасяме, именно случващото се в Министерството на вътрешните работи и сериозният недокомплект на служители. Аз не считам, че с направените предложения това ще реши проблема с недокомплекта.
Вярно е, че колегите от ГЕРБ дойдоха на власт със сериозни обещания за попълване на бройки, за увеличаване на броя на разследващите полицаи, но всъщност какво правим в момента? Отново отваряме една врата за текучество на кадри.
Това твърдя, колеги, че ще отвори примерно една огромна пропаст към тези места, които са крайно неатрактивни вътре в системата. Аз още тогава попитах, когато бяха и дебатите на първо четене, дали този закон не се прави „интуиту персоне“, за някой, който му е необходимо да се прехвърли на някоя друга служба. Можеше да се намери друг начин, а не да променяме Закона.
Очаквах, че управляващите, господин Цветанов, да вземете отношение по тази тема, да не се допуска подобно нещо. В крайна сметка Вие стимулирате действително едно бягство на служителите вътре в системата – там, където им е трудно, трудно се носи службата, но в крайна сметка Министерството на вътрешните работи е една строго йерархична структура и трябва нещата да се случват.
По-добре да се намерят стимули да се набират нови служители, кадърни, да минават качествено обучение, а не тези, които са минали вече обучението, изградили се като кадри, защото почти всички от Вътрешна комисия, които са минали през това министерство, казват, че са необходими години един служител да се изгради в системата, да може той да натрупа необходимия опит, за да може да бъде използван пълноценно.
Сега какво правим? Тези, които вече са изградили опита, наложили се на едно място, по определени причини, ако не искат да работят на това място, им даваме възможността да мигрират в службата и да оголят този нерв, който е.
Не виждам защо е и трябва да се подкрепя подобен текст. Колеги, наистина, призовавам Ви да надделее разумът и този текст да бъде отхвърлен. Тези, които се внасят тук и днес искате да се гласуват, са вредни. Това е, което искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
Вижте колко бързо забелязах господин Янков, като сте седнали всички.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! С изненада констатирам, че при промяна на Закона за Министерството на вътрешните работи не присъства представител на политическото ръководство на Министерството, който да аргументира подкрепата си за така предложените текстове.
Защо ли да присъства политическото ръководство, при условие че то е изпълнител на волята на премиера Борисов, на мнозинството в Народното събрание, което се ръководи от председателя на парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ господин Цветан Цветанов и всъщност то няма думата при промяна на правилата, според които работят служителите от системата на МВР.
Така предложената поправка на вид е минимална – става въпрос за промяната от „един месец“ на „три месеца“, но всъщност става въпрос за цялостна стратегия по отношение на мобилността в Министерството на вътрешните работи и сектор „Сигурност“. С тази промяна се цели създаването на възможност тази мобилност да се използва от държавните служители, работещи в структурата на сектор „Сигурност“.
Уважаеми колеги от управляващото мнозинство, които ще подкрепите тази поправка – Вие не разбирате, че големият проблем на Министерството на вътрешните работи, на сектор „Сигурност“ е мотивацията на служителите. Тази мотивация създава условия, в които Министерството не е ефективно, отделните структурни звена не само не комуникират помежду си, но и с тази поправка ще създадете допълнително напрежение, защото няма правила, не се спазват и тази възможност за мобилност ще може да бъде използвана само от подходящите служители на Министерството на вътрешните работи.
Вие като управляващи партизирахте Министерството на вътрешните работи и ще използвате и тази промяна за политически цели, а не според принципи, които да дадат възможност за по-голяма мотивация.
Как, уважаеми дами и господа, готови да натиснете зеления бутон, се работи за 800 лв.? Толкова получава служител – новопостъпил, в Министерството. И с тази поправка, и давайки възможност да бъде преместван някой служител, който Вие ще решите, всъщност подготвяте допълнително сектор „Сигурност“ да не изпълнява функциите си по Закон, а да изпълнява Вашите, политическите задачи, които между другото включват и косвено осигуряване купуването на гласове по време на избори, защото когато сектор „Сигурност“ и МВР не може да обезпечи прилагането на закона и да пресече купуването на гласове…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това има ли връзка с обсъждания законопроект?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Той всъщност косвено подпомага купуването на гласове, което Ви осигурява Вие да сте на власт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Янков.
Реплики към изказването на господин Янков? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Цветанов, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нека само да напомня, че тази промяна, която в момента се прави, и сега действащата норма в Закона за МВР позволява и дава възможността за преназначаване на служители от Министерството на вътрешните работи, отивайки и изявявайки желание да се преместят в структурите на Държавна агенция „Национална сигурност“, само че към настоящия момент тези служители трябваше да заплатят образованието си, което е в Академията на МВР, или обучението, което е платено от Министерството на вътрешните работи.
Все пак нека да кажем, че всички структури, които имат компетентност по тема „Сигурност“, са част от националната сигурност и не виждам никакъв проблем от това да освободим тези служители, които имат необходимия капацитет, имат необходимите качества и искат да се преместят от МВР в структурите на Държавна агенция „Национална сигурност“. По-добре да има възможност Националната агенция да ползва такъв експертен потенциал, отколкото да дойде някой външен човек, а знаем, че в момента такава експертиза на хора, които могат да бъдат обучени, почти няма.
Това, което в момента спекулирате – тук говорим може би за не повече от 10 – 12 човека, които биха изявили желание да се преместят от МВР в ДАНС, но нека да кажа, че има и обратната възможност – на служители от Държавна агенция „Национална сигурност“, които да се преместят в структурите на Министерството на вътрешните работи. Мисля, че за миналата година съотношението е 12 на 14. Няма да бъда съвсем точен, защото това е по спомен от разговори, които съм провеждал с ръководството на Министерството на вътрешните работи. Тук е повече политическо изказване, което направихте, колеги, а не по същество – по Законопроекта и по текстовете, които бяха гласувани в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Тук искам само да напомня, че на текстовете, които бяха предложени от група народни представители, имаше и представители на политическото ръководство. Дори когато гледахме второ четене миналата седмица, те дадоха положително становище и нямаше абсолютно никакъв проблем и дебат почти не се състоя във Вътрешната комисия. Разбирам, че сега, когато сме в пленарната зала, разбира се, тя дава възможност да се говори много и да се говорят неща, които въобще не кореспондират със законодателната промяна, която правим в момента.
Къде отидохте, колеги, за избори? Какво отношение има възможността, която даваме в момента, да бъде подобрена, защото и към настоящия момент служителите могат да се преместват и да се преназначават на съответните длъжности? И тук ще стане със съгласието на ръководителя, който приема. Разбира се, взима се мнението и на ръководителя, който пък дава тази възможност служителят да получи своето развитие. Защо трябва да спираме едно професионално развитие на служители, които са част от системата за сигурност и работят в различните структури на Министерството на вътрешните работи или на Държавната агенция за национална сигурност? Смятам, че дебатът е повече политически, отколкото да е по същество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Реплика?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветанов, Вие сигурно ги знаете и поименно: 10 – 12 души, които трябва да бъдат преместени на ръководни длъжности вероятно. Именно това беше моето изказване – че създавате възможност по лична воля на ръководството на Министерството и на ръководството на Държавна агенция „Национална сигурност“ да бъдат премествани служители, и понеже няма принцип, всъщност подпомагате партизирането на сектор „Сигурност“, партизирането от страна на ГЕРБ. И неслучайно Ви посочих Вас като ръководещ мнозинството в Народното събрание и Бойко Борисов, който еднолично взема решения в изпълнителната власт. Дяволът е в детайлите и тази малка промяна всъщност открехва голямата врата на допълнителното вкопчване на партия ГЕРБ в звената от сектор „Сигурност“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Господин Иванов желае реплика и после на господин Лазаров ще дам реплика. Да, има и от друга парламентарна група, господин Велков, така че съжалявам. (Реплика от народния представител Цветан Цветанов: „Процедура може ли?“.)
Заповядайте. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (встрани от микрофоните): Процедурата е: заместник-министърът Красимир Ципов е в кулоарите на парламента. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да гласуваме, колеги, да пуснем заместник-министъра. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Няма нищо, щом е тук заместник-министърът. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цветанов, не разбирам защо действително не се вслушвате в това, което се казва, и не гледате това, което се случва. Вие сте били министър на вътрешните работи, знаете за какво става въпрос, знаете колко трудно се изграждат тези кадри. Каква е целта – да оголите Министерството на вътрешните работи откъм кадри, които са изминали професионалния си път, получили са необходимата подготовка в работата – теоретична и практическа, и да попълните недокомплекта в ДАНС?
Господин Цветанов, ние говорим за проблемите в сектор „Сигурност“ не от вчера, не от днес. Знаете, че ДАНС като цяло е недофинансирана структура, със сериозен недокомплект. Какъв е смисълът и какъв ще бъде резултатът да прехвърлите служители от Министерството на вътрешните работи в ДАНС? Ние се съмняваме, и правилно – и аз го казах, и колегата Янков, че те може би си имат вече и конкретни имена, защото такава поправка не се вкарва случайно. Аз помолих тогава колегите Патриоти, ако става въпрос за един човек, да съберем пари, да му платим, да не променяме Закона в тази посока.
Но имайте предвид, когато се приема следващият бюджет за ДАНС в края на годината, увеличете им бюджета, та да могат да си попълнят кадровия недостиг – да могат да влязат хора там, те да си ги подготвят. Какво се случва? На практика Вие, като защитник и на конкурсното начало в МВР, до известна степен заобикаляте това нещо. Какъв е смисълът, защо отваряте? Вие после сами ще съжалявате за това нещо, защото оголването на определени места от професионалисти в системата довежда до такива случаи, които станаха и в Ботевград – липса на професионализъм до известна степен, това го каза и Вашият министър. Няма какво да се чудим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Лазаров – трета реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Цветанов, от Вашето изказване разбрах, че не искахте да политизирате проблема, а искахте да обясните точно и ясно за какво става въпрос, защото тази възможност я имаше и отпреди. Става въпрос наистина за заплащане, удължаване на срока, може би затова пропуснахте.
Тук чуваме как щели да бъдат премествани хора, задължавани, от едното място на другото, и то от хората, които преди няколко години цяла една служба БОП от МВР взеха, че я прехвърлиха в ДАНС (ръкопляскания от ГЕРБ), с всичките последици, които произтекоха от това. Знаем и становището на партньорските служби.
Ама тук взеха да говорят за избори, че видите ли това било целта – да се купували гласове. Същите тези хора, по времето на тяхното управление през 2014 г. се спираха автобусите и се записваха имената на хората, които влизат в София да протестират. Да припомня ли във Варна случаите, когато се записваха имената на цели партийни структури? Затова Ви правя тази реплика. Да, професионално, те не желаят да разберат професионално. Много добре знаят за какво става въпрос и че тази възможност и сега я има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров.
Господин Цветанов, заповядайте за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, които зададохте своите реплики!
Господин Лазаров, смятам, че това, което правят колегите, е – в момента загряват за дебата, който ще водим за вота на недоверие, което няма абсолютно никакви аргументи за членовете и алинеите, които обсъждаме и искаме да направим тази законодателна промяна.
Разбира се, запазвам си правото да бъдем доста аргументирани с политически тези, когато бъде този политически дебат, а сега, в момента, ще се придържам повече към текстовете, които трябва да бъдат приети, и да можем да продължим парламентарната си дейност и по другите законопроекти, които са в седмичната ни програма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Господин Цветанов, направете процедурата по допуск.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Правя процедура за допускане на заместник-министър Красимир Ципов, който е тук в кулоарите, за да може отново за пореден път да спрем спекулациите, които предлагат колегите от БСП, че отсъстват представители от Министерството на вътрешните работи и от политическото ръководство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Моля да гласуваме допуск на заместник-министър Ципов.
Гласували 119 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Колеги, на балкона на пленарната зала са наши колеги от Групата за приятелство Армения – България, в Националното събрание на Република Армения, водени от председателя на групата Джема Багдасарян. Гостите са на двудневно посещение. Моля да ги приветстваме. (Всички стават и приветстват гостите с продължителни ръкопляскания.)
Благодаря Ви, колеги.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 95, против 23, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като в него думите „Държавната агенция“ се заменят с „Държавна агенция“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване промяната в наименованието на подразделението, което Комисията подкрепя, и § 2 със съответната редакция.
Гласували 124 народни представители: за 95, против 23, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По § 3 има предложение от народния представител Валентин Касабов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 3.
Гласували 127 народни представители: за 96, против 7, въздържали се 24.
Предложението е прието.

Колеги, преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 854-01-44.
Законопроектът е внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 22 май 2018 г.
Докладът е на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 854-01-44, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 22 май 2018 г.
На свое заседание, проведено на 12 юни 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 854-01-44, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 22 май 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Висшия съдебен съвет – господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет, госпожа Даниела Марчева, госпожа Боряна Димитрова и госпожа Вероника Имова – членове на Висшия съдебен съвет; от Върховния касационен съд – госпожа Емануела Балевска и госпожа Емилия Василева – върховни съдии; от Софийския градски съд – госпожа Валерия Братоева – съдия; от Министерството на правосъдието – госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Висшия адвокатски съвет – госпожа Валя Гигова – адвокат; от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – господин Ивайло Костов – преподавател по граждански процес.
Законопроектът беше представен от господин Зарков, който посочи, че с него се предлагат промени в местната подсъдност на исковете на потребителите, на исковете за непозволено увреждане, когато са предявени срещу застраховател, гаранционен фонд или Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, както и изменения в производството по възражение за неподсъдност. С тези промени се цели постигане на равномерно натоварване на съдилищата в страната и постигането на качествено и бързо правораздаване.
С промяната относно исковете на и срещу потребител се предлага задължителна подсъдност по постоянен адрес на потребителя, което ще осигури лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект и ще спомогне за ефективна защита на правата на потребителя.
Със задължението пострадалият да предяви иск срещу застрахователя на деликвента не по постоянния адрес на ответника, а по местонастъпване на застрахователното събитие, вносителят се стреми да осигури по-бързо и ефективно разглеждане на делото, по което предметът на доказване са факти, настъпили на мястото на настъпване на произшествието. Всички процесуални действия по събиране на доказателствата са тясно свързани с мястото на настъпване на застрахователното събитие. С промените ще се осигури по-бързо събиране на доказателствата и намаляване на финансовия ресурс на страните, както и на съдебния бюджет.
Законопроектът съдържа и промени, свързани с възможността съдът служебно да възрази, когато предявеното пред него производство не е съобразено с направените промени относно местната подсъдност на исковете срещу държавни учреждения и юридически лица, исковете по местонахождение на недвижимия имот, исковете на и срещу потребителя и исковете срещу застрахователя на деликвента.
По законопроекта са постъпили становища от Министерството на правосъдието и от Върховния касационен съд.
В обсъждането взеха участие народните представители Крум Зарков, Данаил Кирилов, Хамид Хамид и Христиан Митев.
Господин Зарков посочи, че предложените текстове отразяват исканията на представители на съдебната система и на Висшия съдебен съвет и целят облекчаване на работата на софийските съдилища. Той добави, че при обсъждането на Законопроекта следва да бъдат взети становищата на всички заинтересовани страни и редакционните бележки на Върховния касационен съд.
Кирилов отбеляза, че подкрепя по принцип направените предложения, като посочи, че те са били предмет на дебата по приемането на промените в Гражданския процесуален кодекс през 2017 г. Той уточни, че тогава е взето решение тези промени относно подсъдността да бъдат включени в законодателна процедура пред Министерството на правосъдието, като към момента с тях се занимава работна група, която обсъжда и работи по предложените текстове.
Господин Митев изрази своята принципна подкрепа към направените предложения, като добави, че текстовете, свързани с местната подсъдност на потребителските спорове и исковете срещу застрахователните дружества, следва да се прецизират и да се предвиди преходна разпоредба за заварените производства. Той изрази резерви относно възможността съдът служебно да възразява срещу местната подсъдност на исковете срещу държавни учреждения и юридически лица, исковете по местонахождение на недвижимия имот, исковете на и срещу потребителя и исковете срещу застрахователя на деликвента.
Господин Магдалинчев благодари на Комисията по правни въпроси за спешния порядък, в който тя разглежда предложенията, и посочи, че равномерното разпределение на натовареността на съдилищата е заложено с приетата през 2015 г. Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и пътната карта към нея. Той добави, че с подкрепата им ще се постигне облекчаване на работата на софийските съдилища. Госпожа Марчева, госпожа Димитрова и госпожа Имова се присъединиха към изказването на господин Магдалинчев и уточниха, че съдиите в Софийския градски съд са два пъти и половина по-натоварени от съдиите в останалите окръжни съдилища. Те посочиха, че тези законодателни промени са необходими и навременни, като добавиха, че с тях ще се подобри натовареността на Софийския градски съд и Софийския апелативен съд и ще се защити общественият интерес от бързо, ефективно и качествено правосъдие.
Госпожа Белчина отбеляза, че изцяло поддържа изразеното от Министерството на правосъдието становище, като уточни, че в момента работна група към Министерството на правосъдието обсъжда в цялост промени в Гражданския процесуален кодекс и внесените със Законопроекта промени се обсъждат в работната група и са дискусионни. Тя уточни, че на работната група в Министерството на правосъдието има постигнато съгласие относно редакцията на параграф 2 относно чл. 115 от ГПК.
Госпожа Гигова добави, че работната група към Министерството на правосъдието работи вече два месеца и добави, че и сега действащата редакция на Кодекса предвижда предявяването на исковете срещу застрахователно дружество да се извършва по постоянния адрес на ищеца или местонастъпването на застрахователното събитие. Тя посочи, че подкрепя становището на Върховния касационен съд и необходимостта от прецизиране на текстовете.
Госпожа Балевска и госпожа Василева отбелязаха, че поддържат становището на ВКС за отпадане редакцията на параграф 3, като госпожа Василева уточни, че по-голямата част от върховните съдии подкрепят по принцип направените предложения. Те посочиха и необходимостта от преходна разпоредба, която да уреди заварените до влизане в сила съдебни производства.
Госпожа Братоева изказа необходимостта от приемането на направените предложения в спешен порядък, като посочи, че с тях ще се защити икономически по-слабият субект в правоотношението и ще се постигне по-равномерно разпределение на делата.
Господин Костов изрази резерви по отношение на направените предложения и добави, че те са дискусионни. Той посочи, че ако бъде подкрепена възможността съдът служебно да следи за местната подсъдност, то това следва да бъде изнесено във възможно най-ранния етап от производството – още в етапа на изпращане на исковата молба до ответника.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 854-01-44, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 22 май 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Представяне от името на вносителя. Имате думата, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, целта на Законопроекта, който представям пред Вас, е да се осигури лесен, евтин и ефективен достъп до правосъдие на лицата, претърпели увреждане, когато те имат спорове със своя застраховател, с Гаранционния фонд или с Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.
Какъв е проблемът? Общият принцип на Гражданския процесуален кодекс за определяне на компетентния съд постановява, че делото се гледа пред онзи съд, който е най-близко до адреса, съответно до седалището на ответника. Ответник по делата, за които говорим сега, са основно застрахователни компании, чието седалище е в София. Така дела, които нямат нищо общо в София, се концентрират в софийските съдилища. Дела например на катастрофа на „Петолъчката“ между сливналии се гледат в София. Освен че това не е логически обосновано, то води и до доста сериозни практически последствия за изхода на делото, тъй като елементите на доказване в този тип дела са преди всичко онези елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, тоест фактите, случилото се на мястото на събитието. Това води до пътуване не само на пострадалите лица от съответното населено място към София, но и пътуване на експерти, свидетели и други участници в процеса. Естествено това води до забавяне и до по-голяма трудност при определянето на фактическите обстоятелства, които обуславят изхода на делото.
Затова и в края на годината Народното събрание предприе мерки в тази посока, като при условията на алтернативност предвиди изключения от общото правило по този тип дела, а именно компетентни да могат да бъдат и съдилищата по адрес на ищеца или по мястото на събитието. Това обаче за първите шест месеца на тази година не дава резултат. Причините, поради които делата остават в София, са комплексни, те са от обективен и от субективен характер и може би между двете четения или днес, ако стане дебат, може да се спрем на тях по-подробно. Въпросът е, че делата остават в София.
Защо това е проблем? Освен, както вече разяснихме практическата насоченост, лесният и евтин достъп до съд би имал и има смисъл само когато този съд е в състояние бързо и качествено да разгледа делото. Знаем и често говорим в тази зала за основен проблем на българската съдебна система, а именно неравномерното натоварване на различните юрисдикции в страната. Това натоварване е всъщност основен елемент от Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа. То беше многократно изписвано и в концепциите, а сега и в политиката на новия Висш съдебен съвет, то е и обект на наблюдение от нашите международни наблюдатели.
Защо споменавам това? Може би Ви се струва, че застрахователните дела са само малък детайл в цялата тази трудност на по-добро разпределение на делата в съдебната ни система. Мащабът на проблема обаче е впечатляващ. Повече от половината дела в Софийски градски съд засягат този тип спорове. Повече от една трета от въззивните дела в Софийския административен съд са по тази проблематика. А пък на Правна комисия стана ясно, че над 80% или около 80% от делата, водени в София, са от ищци, чиято адресна регистрация не е тук, и за събития, които не са тук.
Промяната, която предлагаме, ще допринесе сериозно за разтоварване на българските съдилища, съответно натоварване на други, които не са достатъчно натоварени, и това ще се отрази добре на системата и на гражданите.
Надявам се днес да потвърдим консенсуса, който постигнахме в Правната комисия по този въпрос. Длъжен съм да благодаря на колегите ми от Правната комисия, които проявиха разбиране и подкрепиха Законопроекта, и лично на председателя на Правната комисия, който експедитивно го придвижи. Надявам се днес да потвърдим този консенсус и без да прибързваме, но с ясни темпове да се придвижим и напред, разглеждайки различните предложения, които ще постъпят между първо и второ четене, отразявайки становищата на заинтересованите институции и постигайки текстове в интерес на гражданите и на съдебната ни система. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков, за представянето на Законопроекта.
Преминаваме към обсъждането му. Имате думата за изказвания.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предпочитах да се изкажа на финала, но нямаше желание за други изказвания. Искам да подчертая следното по този законопроект.
Както и в Доклада беше посочено, основата и акцентът на моето изказване беше, че тази тема я обсъждахме през септември и октомври миналата година особено интензивно и настоятелно. Тогава в големия дебат за измененията на Гражданския процесуален кодекс не взехме решение за промяна на подсъдността по този начин, по който е предложено в настоящия законопроект. Това беше така, защото си давахме сметка и за плюсовете, и за недостатъците в това решение по отношение на разпределение на делата.
Вярно е, че в настоящия дебат се появи нов факт, който има съществено значение в тази посока – бих казал, че за първи път ние видяхме точните числа по отношение на броя на гражданските дела в Софийски градски съд, които са по застрахователни искове и по искове за обезщетение. Оказа се, че този размер клони към половината. Аз също признавам, че останах доста изненадан от тежестта на този вид дела.
Останах изненадан, но ако трябва честно да анализираме този факт и това число, има обяснение. Обяснението е, че този дял на делата за обезщетения и за застрахователни искове е такъв, защото такова ни е доверието в правосъдието. Страните вече отиват в съда само тогава, когато няма друг начин да решат споровете си. Това, за съжаление, е една негативна прогноза, която хората, които работим в тази област, направихме още преди 15 години. Тя е показателна и за това, че при всички положения ние не трябва да спираме с усилията да укрепваме доверието в съдебната система.
Извън принципните въпроси да се върна към конкретния законопроект.
Заявявам и признавам, че дебатът в Комисията по правни въпроси беше изцяло в посока да се получат гаранции, че няма да се политизира такова правно решение. От името на вносителите колегата Зарков се опита да бъде последователен в този ангажимент и действително стремежът ни е да не политизираме този въпрос, макар че не мога да кажа, че в средите на магистратите не се забелязват такива тенденции. Доказателство за това е обстоятелството, че 84 съдии от Софийски градски съд подписаха искане, с което настояваха Правната комисия и Висшият съдебен съвет да се явят в посоченото от тях време в Съдебната палата за дискусия. Няма да коментирам това искане откъм формалната му страна, откъм съотношението му към Конституцията и правните принципи, но ще заявя, че ние винаги сме се отнасяли максимално отговорно към всяко едно заявление от страна на българската магистратура, без значение как то е било представено – дали под формата на петиция, на спешно писмо, на изявление в дебата, или на правно становище, публикувано или изразено дори в съдебен или тълкувателен акт. Това е така, защото ние смятаме, че трябва да продължи тенденцията да се работи за укрепване на институционалността и независимостта на съдебната система. Разчитаме, че тази система ще отговори реципрочно на нашите усилия и ще прояви ревнивост при спазването и налагането на закона.
В заключение ще кажа: очевидно е, че по този законопроект ще имаме технически дебат, който да доведе до най-добрата и коректна редакция. Смятам, че и в този случай ще се намери подходящо решение да се отговори и да се реагира на тази ситуация. Подчертавам обаче, че продължаваме да очакваме въпросите за натовареността да не се решават парциално, отделно, частично, а да видим цялостната картина и вече изработена карта на натовареността и за разпределение на делата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще започна оттам, където завърши колегата Кирилов – за натовареността. Да, действително не следва да се решават на парче проблемите с натовареността, но аз разглеждам този законопроект не само в посока на решаване проблема с натовареността на Софийски градски съд, за което вече имаме конкретни данни, но и в посока на облекчаване на пострадалото лице. В този смисъл считам, че Законопроектът все пак се нуждае от редакция между първо и второ четене в посока разширяване на възможностите за избор за въвеждане на иск от страна на пострадалото лице не само по постоянен, но и по настоящ адрес, съобразявайки съответно разпоредбите на Закона за гражданската регистрация и изразеното в тази посока становище на магистратите от гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд.
Също така смятам, че предложеното в § 3 от Законопроекта произнасяне по възражението за подсъдност след първото по делото заседание е прекалено късно и ще създаде повече проблеми, отколкото да реши такива. Смятам, че в този смисъл следва да има също прецизиране на текста.
По принцип и двете преследвани от този законопроект цели са положителни, легитимни. Такива въпроси и предложения ние обсъждахме още миналата година, когато бяха гледани проектите за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. В онзи дебат не стигнахме до конкретни решения. Надявам се този път да имаме решения в положителна посока и Ви призовавам да подкрепите Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 854-01-44, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Предложението се приема.
Прекъсвам работата за 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с: ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
Доклада на Комисията по земеделието и храните ще представи госпожа Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, господин Председател.
Моля, процедура за допуск в залата на госпожа Вергиния Кръстева – заместник-министър на Министерството на земеделието, храните и горите; господин Галин Николов – изпълнителен директор на ИАРА; госпожа Цветана Беломачева – държавен експерт в дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорацията и рибарството“, и госпожа Лилия Стоянова – дирекция „Поземлени отношения и комасация“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 73 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, № 854-01-29, внесен от Иван Николов Миховски и група народни представители на 27 април 2018 г. – приет на първо гласуване на 22 май 2018 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение от народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 1 и 2:
„§ 1. В чл. 15в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думата „рязко“ се заличава.
2. Създава се ал. 4:
„(4) В списъка на комплексни и значими язовири по приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от Закона за водите, използвани за аквакултури в мрежени клетки със значително производство, се определят защитни за дейността водни нива, които гарантират минимално допустима дълбочина, заета от мрежени клетки.“
„§ 2. В чл. 15г се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „аквакултури“ се добавя „аварийните зони и защитните нива“.
2. В ал. 2 след думите „съответните зони“ се добавя „и нива“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 1 и 2, с текст на § 1 по предложение на Комисията, и измененията в текста на § 2 по предложение на Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 1 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на т. 2., подкрепя по принцип предложението за отпадане на т. 3, което е отразено на систематичното му място в § 4, а предложението по т. 1 е оттеглено.
Предложение от народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на т. 2 и подкрепя по принцип предложението за отпадане на т. 3, което е отразено на систематичното му място в § 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 3:
„§ 3. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „притежават“ се добавя „валиден“.
2. Създават се нови ал. 2, 3 и 4:
„(2) Лицата, които желаят да им бъде издаден билет за любителски риболов, с изключение на тези по чл. 23, ал. 2, т. 1, попълват декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАРА, с която декларират, че познават изискванията на нормативната уредба, приложима за любителския риболов.
(3) До 10-то число на всеки месец лицата по чл. 22а представят в ИАРА оригиналния екземпляр от попълнените декларации по ал. 2 за предходния месец.
(4) Не се издава билет за любителски риболов, без да има попълнена декларация по ал. 2.“
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 5 и 6.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Имате думата, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Моето изказване е във връзка с прочетеното от докладчика, че лицата, които желаят да им бъде издаден билет за любителски риболов, попълват съответно декларация, че са запознати с наказателната отговорност, която носят.
Уважаеми вносители на това предложение, би следвало да знаете, че още в древното римско право е казано, че „Ignorantia legis neminem excusat“, тоест „Незнанието на закона не е оправдание за никого!“.
Защо следва да се попълва тази нарочна декларация? Какъв е смисълът, когато едно лице, което извърши съответно нарушение, така или иначе носи своята отговорност със или без декларация? Колко ще оскъпи и ще затрудни администрацията попълването на такава декларация? Колко ще струва това? И вместо този ресурс да бъде даден за зарибяване, за попълване на рибните запаси в България, ние ще попълваме декларации, ще се харчат пари, и то за безсмислени декларации?! Няма нужда от попълването на такава декларация. Първо беше предложението да се минава на съответен изпит, което, слава богу, не беше подкрепено, беше изтеглено, сега обаче ни се вкарва една безсмислена декларация, която оскъпява целия процес, създава администрация – тя е безсмислена!
Незнанието на закона не е оправдание за никого! Това е и със съдебната практика в Република България както по административни, така и по наказателни, и по граждански дела!
Предлагам този текст да отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Попов, предлагате отпадането на целия текст от ал. 2? Така.
Имате думата за реплики.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз не виждам някакъв казус или дилема по този въпрос дали да се попълва такава декларация или не. Не виждам нищо лошо в това да има още една гаранция в посока на потвърждаване на познаването на законите.
Прав е господин Попов. Безспорно всеки един гражданин, който предприема каквато и да е била дейност, свързана със законодателството, трябва да го познава, но пък гарантирайки си още веднъж с такава декларация неговото познаване, смятам, че ще имаме допълнителна сигурност, че няма да бъдат извършвани съответните нарушения. Моята реплика е в тази посока.
Подкрепям направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Богданов.
Други реплики? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега, това не е абсолютно никаква гаранция! Това е все едно сега да декларираме всички ние или всички български граждани с една декларация: „Аз няма да извърша нарушения и престъпления, защото познавам законите на Република България.“ Ето това предлагате.
Това е правен и логически нонсенс. Това не е никаква гаранция! Да, ще е гаранция за оскъпяването, за създаването на нова администрация, за администрирането на тези декларации, ако щете дори за разпечатването им. Това са разходи. Ненужни разходи в и без това тежкия бюджет за България! Има толкова липси в бюджета за редица плащания – социални плащания. Кой ден протестират тук майките на деца с увреждания?
Насочете ги тези пари в правилната посока! Няма нужда от такава декларация. Това е излишна администрация, повтарям, с излишен разход за бюджета на Република България. Вместо тези пари да бъдат насочени в правилна посока, просто ще се попълват едни ненужни, правно нищожни декларации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Други изказвания?
Господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ще се обърна към управляващото мнозинство – тези, които ще подкрепят така предложените текстове, с които се изменя Законът за рибарството и аквакултурите.
Ангажиментът на правителството, което подкрепяте, е облекчаване и намаляване на административната тежест. С тези текстове Вие наясно ли сте, че не изпълнявате ангажимента на правителството на Бойко Борисов? (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.) Увеличавате административната тежест на българските граждани и в частност на тези, които практикуват любителски риболов. Попълването на тази декларация е свързана с ангажимента всеки, който иска да лови риба, да направи това усилие – да загуби време, за да удостовери, че е попълнил тази декларация и я е предоставил на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Това, първо.
Второ – към уважаемите представители на „Обединени патриоти“.
Колеги, в тази прегръдка, в която се намирате заедно с представителите на Партия ГЕРБ, ако мислите, че Вие ще ги задушите, много се лъжете!
Със заявката, която направихте, че подкрепяте така предложените текстове…
Моята логика е следната: прихващате, разболявате се от същата болест – че администрацията ще реши въпроса, който стои пред Вас по време на избори, с подкрепата, евентуално разчитате, че въпросната агенция ще обезпечи подкрепа за Вас, когато свърши мандатът на това правителство. Администрация ли Ви трябва? Защото с тези текстове всъщност ще бъде увеличена администрацията, която нееднократно сме доказали, че подпомага Партия ГЕРБ – ГЕРБ всъщност на нея разчитат, на нея и на семействата. Натискът върху служителите от Изпълнителната агенция „Рибарство и аквакултури“ ще се увеличи и от „Обединени патриоти“. Те не могат да гласуват и за ГЕРБ, и за „Обединени патриоти“, нали знаете? Това потвърждава и втората теза, че напрежението в управляващото мнозинство започва да расте и генерира напрежение дори и по отношение на една изпълнителна агенция.
Иначе съм длъжен да Ви напомня, че когато българските граждани с тези разпоредби ги накарате да попълват тази декларация, обикновено очаквайте да Ви поздравяват. Нали знаете как поздравяват българските граждани? (Реплики от ГЕРБ, ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Реплики?
Имате думата, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Янков, аз съм съгласен с всичко, което казахте, но Вие пропуснахте, че в тази декларация ще се съдържат и лични данни. Как ще се оперира с тези лични данни? Колко ще струва това на българския данъкоплатец? Тук Законопроектът мълчи. Това нещо не е предвидено дори в мотивите и в оценката за въздействие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Друга реплика?
Реплика, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Янков, аз не разбирам Вашия патос и драматизъм, който тук залагате във въпроса с декларациите. Изцяло в неправилен контекст интерпретирате изискването за декларация. Декларацията в този случай би подпомогнала и смятам, че с това вносителите са били мотивирани, като са направили предложението, за да се облекчи доказването на формата на вина, на умисъл. Попълниш ли такава декларация, безспорно и категорично оттук нататък ти освобождаваш всеки административно наказващ орган или наказващ орган да доказва умисъл. Тъй като колегата Янков е познавач на Закона за Министерството на вътрешните работи, аз бих го попитал: за какво да кажем кварталните полицаи при нарушение на реда Ви карат да попълните декларация? Не Ви задържат, не правят други мерки, но правят предупреждение.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Не е кварталният, запознай се със Закона!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, Вие спокойно можете да ми отговорите, можете да коригирате и тезата с оглед и прилагането на Закона за МВР, но подчертавам, че това е практика в наказателните процедури и включително административнонаказателните процедури.
Няма патос и по личните данни. И сега клубовете по рибарство са оператори и изпълняват изискванията по Закона за защита на личните данни. Така че въобще не сте прав, господин Янков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Друга реплика? Няма друга реплика.
Господин Янков, дуплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Аз не мисля, че обсъжданите текстове трябва да предизвикват насмешка и не става въпрос за нещо весело.
Ние се възпротивяваме срещу увеличаване на административната тежест, включително и в частта увеличаване и раздуване щата на администрацията.
По отношение на репликата на господин Кирилов – задавам си въпроса как господин Кирилов все още е председател на Правната комисия, при условие че от парламентарната трибуна, първо, показва незнания – фундаментални, основни, в правото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Янков, моля Ви. Все пак с уважение…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Това, което…
Не ме прекъсвайте, господин Председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не Ви прекъсвам.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Отговарям на репликата на господин Кирилов. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Имам право да квалифицирам казаното от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не нарушавайте, моля Ви, добрия тон.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Второ, това, което той каза всъщност, е: всеки, който иска да практикува любителски риболов, Вие го причислявате към престъпник, защото дадохте пример с предупредителните протоколи, които са за пресичане на престъпление и се отнасят за контингент, който е наблюдаван. Тоест приемате, че досега, според информацията от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, около 400 хил. български граждани са потенциални престъпници и затова трябва да попълнят декларация.
Но, от друга страна, заявката за тази декларация не е нищо повече от това, че лицето е запознато със законодателството – противоречите си. И в тази част искрено Ви съветвам или да спрете с това ехидно отношение, което не го приемам към нас като народни представители, а към българските граждани.
И, от друга страна, да се замислите дали имате квалификацията да продължавате да бъдете председател на Правната комисия. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ, ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Отново Ви обръщам внимание, господин Янков! Отнасяте се с неуважение към колегите. (Реплики.)
Други изказвания? Няма други изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на господин Попов за отпадане на текста на т. 2.
Гласували 126 народни представители: за 41, против 69, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 1, който става § 3.
Гласували 121 народни представители: за 91, против 16, въздържали се 14.
Предложението се приема.
Отрицателен вот. Имате думата.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против това предложение, тъй като то натоварва допълнително административно гражданите на Република България и любителите на риболова в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Топчиев.
Моля, продължете, госпожо Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители:
Параграф 2 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 4:
„§ 4. В чл. 22а се създават ал. 5 и 6:
„(5) Лицата по ал. 4 разходват ежегодно не по-малко от 5 на сто от стойността на продадените от тях през предходната година билети за любителски риболов за зарибяване на обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени за любителски риболов. За извършеното зарибяване се съставя протокол по реда на наредбата по чл. 15, ал. 1.
(6) Ежегодно, по предложение на изпълнителния директор на ИАРА, министърът на земеделието, храните и горите със заповед определя обектите за зарибяване по ал. 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Имате думата, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това, което се предлага в § 4, е преразпределение на средствата, които постъпват и се изразходват впоследствие за зарибяване в обектите, предназначени за любителски риболов. В сега действащите текстове 80% от стойността на билетите отива в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури; 20% отива в тези, които разпространяват, тоест тези, които продават билети, което е промяна на Закона преди няколко години, когато съотношението е било 90 на 10. Даже и в мотивите на вносителите пише, че финансовият интерес, който имат тези, които предлагат билети, 20% е прекалено голям, затова се предлага 5% от стойността на това, което те получават, да отива по една процедура за зарибяване. Извинявайте, колеги, обаче това са пренебрежимо малко средства, които, със специална процедура от Изпълнителната агенция, от министъра на земеделието, трябва да бъдат оползотворени под някаква форма.
По време на заседание на Комисията ставаше въпрос за около 26 хил. лв. За 26 хил. лв. ние казваме, че правим чудеса. Тоест създаваме предпоставки тези обекти за любителски риболов да бъдат зарибявани.
Виж, разбирам, ако 5% от 20-те отиват за тази дейност, бихме го подкрепили, но за 26 хил. лв. ние да разписваме толкова сложна процедура, извинявайте, наистина ми се струва, че не е редно. По-скоро предложението трябваше да бъде, което може би формално сега, ако го направя – 15% да остава в тези, които разпространяват билетите, а 5% да отиват за дейностите по зарибяване в тези обекти. Но 5%, Ви казвам, 26 хил. лв. – нищо и половина! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Бъчварова.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам първо на гласуване неподкрепеното предложение на професор Бъчварова и група народни представители.
Гласували 112 народни представители: за 41, против 49, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2, който става § 4 по Доклада на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 75, против 11, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 3 има предложение от народния представител Йордан Апостолов и Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 14.
Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 3 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 3, тъй като той е отразен на систематичното му място в § 14.
Гласували 116 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение от народния представител Десислава Танева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов § 5.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 23, ал. 3 думите „ал. 3“ се заменят с думите „ал. 5“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване новосъздадения § 5, който Комисията подкрепя.
Гласували 120 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение от народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя по принцип предложението по т. 2, което е отразено на систематичното му място в § 4.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 30, ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „опазването“ се добавя „възстановяването, възпроизводството“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 6, който Комисията подкрепя.
Гласували 101 народни представители: за 97, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение от народния представител Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 4.
Предложение от народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2, а по т. 1 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 7:
„§ 7. Създава се чл. 39а:
„Чл. 39а. (1) Забранява се риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл. 3, ал. 1, с изключение на риболова, извършван:
1. във водите на Черно море и река Дунав, при условията на чл. 17;
2. от лица, регистрирани по реда на чл. 25 – във водните обекти, за които е извършена регистрацията.
(2) Забранява се пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди.
(3) Забраната по ал. 2 не се отнася за лицата:
1. притежаващи валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17;
2. регистрирани по реда на чл. 25.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Аз разбирам целта на ал. 2, а именно: „забранява се пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди“, но така написано е абсолютно – извинявам се за израза, нескопосано.
На първо място, на практика забранявате изобщо търговията с такива мрежи, забранявате на спедиторските фирми да пренасят такива мрежи и едва ли не инкриминирате притежаването им. Знаете ли колко престъпления, да речем, са извършени с хладно оръжие в България? Дайте, забранете и притежаването, и пренасянето на хладно оръжие – може би хората да попълнят декларация преди да си купят нож от пазара. Ето това правите с този закон.
Нещо повече. Тук не се описва какви точно мрежи. Защото, уважаеми народни представители, има и мрежи, които са с дължина 50 см на 30 см за любителски риболов и те не могат да бъдат пренасяни и превозвани, и освен това на цялата територия на Република България. Ами, поставете го в някакъв диаметър от съответното водно пространство – да речем 500 м, 1 км, направете нещо. И това е второ четене.
Обявихте, че между първо и второ ще направите промени в този текст. Нищо не сте направили, а просто забранявате пренасянето и превозването на мрежови риболовни уреди. Който пренася мрежови риболовни уреди – това опасно съоръжение, ще бъде отговорен с цялата строгост на Закона. Това е абсолютно нелогичен и от правна, и от всякаква гледна точка текст в този закон. Аз предлагам ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Други изказвания?
Само за ал. 2 имате предложение, така ли?
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Да, алинеи втора и трета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, добре, да отпадне.
Реплики? Не виждам реплики. Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на господин Попов, който предложи от редакцията на § 4, който става § 7 – да отпаднат ал. 2 и 3.
Гласували 114 народни представители: за 43, против 59, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4, който става § 7 по Доклада на Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 86, против 15, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 40, ал. 9, т. 1 думите „трите имена, ЕГН, номера на личната карта, местоработата и длъжността“ се заменят с „данни“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 8.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 5 има предложение от народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Вълков и група народни представители:
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 9:
„§ 9. Създава се нов чл. 44:
„Чл. 44. Забранява се пренасянето и превозването на технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток, с изключение на случаите, в които лицето притежава валидно разрешително за улов за научноизследователски цели по чл. 40.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 5, който става § 9 по Доклада на Комисията.
Гласували 109 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 6 има предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението по б. „б“, а по б. „а“ е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 10:
„§ 10. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) създава се т. 6а:
„6а. съставят протокол при предаване на задържания правонарушител на съответните полицейски органи; съдържанието на протокола се определя с наредбата по ал. 8;“
б) точка 9 се изменя така:
„9. при изпълнение на служебните си задължения имат право да задържат лице, което не се подчинява на законно разпореждане и/или оказва съпротива при изпълнение на законно разпореждане; при задържане на правонарушител незабавно уведомяват компетентните полицейски органи;“
в) създават се т. 9а – 9в:
„9а. при установяване на нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове използват технически средства или системи, заснемащи или записващи:
а) деянието, датата и точния час на извършеното нарушение;
б) извършителя, свидетелите, както и средствата, използвани за извършване на нарушението;
9б. използват моторни превозни средства със специален режим на движение;
9в. използват физическа сила и помощни средства след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение; използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението и личността на правонарушителя, като служителите на ИАРА са длъжни:
а) по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени;
б) да преустановят използването на физическа сила и помощни средства незабавно след постигане целта на приложената мярка;
в) да не използват физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени;
г) да изготвят доклад до ръководителя си, когато е използвана физическа сила и помощни средства;“
г) точка 11 се изменя така:
„11. проверяват плавателни средства, когато са спрени или са на котва; в зоните за граничен или митнически контрол спирането и проверката се извършват съвместно с органите, компетентни за осъществяването му;“
д) създава се т. 11а:
„11а. спират със сигнал със стоп-палка и проверяват превозни средства на територията на съответната област, в която се намира водният обект, който контролират;“
2. Създава се ал. 8:
„(8) Условията и редът за използване на помощни средства, моторни превозни средства със специален режим на движение и стоп-палки от служителите на ИАРА, както и организацията и редът за принудителното отвеждане на нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи се определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите, съгласувано с министъра на вътрешните работи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Поех ангажимент към господин Цветанов, който не е в залата, да запозная всички народни представители с изявлението, направено от името на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, във връзка с промените на Закона за рибарството и аквакултурите.
Господин Иво Папазов във Вътрешната комисия обяви:
„От гледна точка на правомощия – да, наистина служителите в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури нямат никакви законови правомощия. Давам Ви примери: спират нарушителя – няма лична карта. В малко населено място, където има една полицейска кола, която отговаря за 3 – 4 села, не срещаме някаква подкрепа. В тази връзка са внесени абсолютно основателно и промени, които са касаещи правомощията на нашите служители.“
Първо, това е признаване от страна на Изпълнителната агенция, че МВР не работи. Абдикирането от функциите на Министерството на вътрешните работи – какво предлагате да се направи в тази връзка? Да се вменят ангажименти и правомощия на служителите от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, част от тези правомощия на Министерството на вътрешните работи – полицейските правомощия. И какво точно предлагате? При изпълнение на служебните си задължения служителите от Агенцията по рибарство и аквакултури да имат право да задържат лице, което не се подчинява на законно разпореждане и/или оказва съпротива при изпълнение на законово разпореждане, което – отново повтарям – е дублиране на дейността на Министерството на вътрешните работи, от една страна, и, от друга страна, е прехвърляне на отговорност.
Прави ми впечатление, че министърът на вътрешните работи периодично обявява, че неговото ведомство не носи отговорност. Кой ще носи отговорността? Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури? Имат ли квалификацията служителите да извършват задържане? Това е специфична работа, за която служителите от системата на МВР биват обучавани, и то не ден, не два. Да използват моторни превозни средства със специален режим на движение. Какъв е този специален режим? – Като на МВР или като на служителите от Агенцията по горите? И защо трябва да имат специален режим? А, защото имат полицейски правомощия – извинявайте.
Записано е – обръщам Ви внимание – „по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени действията им“. Колеги, какво значи „по възможност“? И какъв е измерителят дали има възможност, или няма възможност? Нима служителите на която и да е държавна структура нямат ангажимента да пазят здравето и живота на българските граждани?
Първо предложение – по възможност да отпадне, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво значи „по възможност“, господин Янков?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Точка 9в, подточка „а“ – „по възможност“ да отпадне, да остане „да пазят здравето и да вземат всички мерки…“.
Колко прецизни са текстовете, които сте предложили, забелязали ли сте?
Подточка „в“ към т. 9в: „да не използват физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени“. Какъв е измерителят за „видимо“ и „невидимо“? (Оживление.) Какво значи „видимо малолетни лица“? Тези лица или са малолетни, или са пълнолетни.
Уважаеми колеги, това, което предлагате, е плод на Вашето безсилие.
Предлагам тези текстове да отпаднат и да помислите как да ангажирате гражданското общество, гражданите да подпомагат работата на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) С репресия от страна на държавата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: …няма да постигнете ефект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да разбирам ли, че искате „по възможност“ да отпадне и цялата подточка „в“.
КРАСИМИР ЯНКОВ (встрани от микрофоните): Три са предложенията: цялата т. 9в да отпадне, от подточка „а“ да отпадне „по възможност“, и подточка „в“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре. Започваме да гласуваме предложенията на господин Янков.
Други изказвания има ли? Реплики?
Заповядайте за изказване, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Този § 10, освен че е абсурден, друго не знам какво да кажа за него.
Предлагам за тези служители на ИАРА тук да се добави, да речем в чл. 8, че са длъжни да преминат през съответното обучение, през което преминават и служителите на МВР, защото те на практика имат същите функции като служителите на МВР, само че не са минали през Школата на МВР. Те не знаят как да използват тези помощни средства, как да боравят с тях, така че да не увредят живота и здравето, което е най-висшата ценност. В една съвременна правова държава – член на Европейския съюз, би следвало една-единствена ценност да е животът и здравето на гражданите. Само че тук е записано „по възможност да се опазват“ от лица, които не са обучени как да опазят живота и здравето на българските граждани. Това предлагате с този текст – смяна на компетенциите на МВР, прехвърлянето им в ИАРА и изпълнението на техните правомощия от необучени служители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да разбирам ли, че правите предложение служителите на ИАРА да преминават през обучение? Нещо такова формулирахте.
ФИЛИП ПОПОВ: Да преминават през обучение, каквото са преминали служителите на МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Господин Апостолов – за изказване.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, колеги! Все още не е дошло времето на дебати по вота, едва сега го внесохте. Тези изказвания аз ги намирам като дебати по време на вот, защото ние гледаме тук Закона за рибарство и аквакултурите, а не правите изказвания по вот на недоверие.
Във връзка с това, което поискахте, колеги, аз мисля, че тезата Ви е несъстоятелна, тъй като добре е известно какво значи бракониер и да го срещнеш в дванадесет, в един-два часа сутринта и да се изправиш срещу него на брега на някакъв вътрешен водоем, или, не дай боже, вътре във водоема. Да Ви дам и един пример, че на 1 май в язовир „Батак“ двама инспектори на ИАРА бяха изхвърлени от тяхната служебна лодка във водите на язовира точно от такива бракониери, които впоследствие се оказа, че са заложили над 2,7 км мрежи, които служителите на ИАРА надлежно извадиха на другия ден и бяха изгорени, със съответно над няколкостотин килограма риба в тях. По какъв начин, колеги… (Реплика от народния представител Филип Попов.)
Няма да влизам във Вашата риторика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Мисля, че трябва съвсем сериозно да се отнесем към тези неща, колеги. Нека да подкрепим този закон, за да може тези хора да изпълняват своите функции, тъй като Вие не сте ходили, може би и не знаете колко опасни са тези хора, според мен даже са и рецидивисти, защото те се изхранват с такъв вид незаконна дейност. Мога да Ви кажа, че Вие – и отляво, и отдясно, защото аз съм от съвсем скоро тук – може би сте ги създали. И ще Ви кажа защо сте ги създали – защото чрез промяната на статута на вътрешните водоеми в годините назад, на много вътрешни водоеми е отнета възможността да бъдат използвани за стопански риболов законово. И тези хора, които сега са бракониери, не са били такива – те са работили в тези вътрешни водоеми, изкарвали са своята прехрана и прехраната за своите семейства. След като са направени промени под давление на псевдо „зелените“, на тези водоеми е отнета възможността в тях да се извършва стопанска дейност, сложени са под някаква „закрила“ и тези хора останаха без препитание. Именно тези хора направихме бракониери, защото те цял живот са се прехранвали с улов на риба и нейната продажба. Когато им е отнета законовата възможност да правят това, те, естествено, започват да го правят по същия начин, но незаконно.
Призовавам всички в залата да подкрепим тези текстове, както са по Комисия, за да можем да спрем тези набези и посегателства върху живота и здравето на хората, защитаващи институцията Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Апостолов.
Реплики?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега, именно това Ви отношение към сектор „Сигурност“, което прозира и в този законопроект, води до вота на недоверие – липсата на сигурност в българските граждани за това, че те са защитени от държавата, от органите, които са призовани да ги защитят. А Вие тук прехвърляте компетенциите на МВР в друга агенция. В България има органи, които по Конституция и по закони са призвани да се борят срещу престъпността. Това са органите на МВР, на прокуратурата, службите ни за сигурност, но не ИАРА. ИАРА не влиза в тези органи досега. Досега, защото Вие това ще направите с този закон. Инкриминирате определени деяния – превозването и пренасянето на мрежи, и възлагате на служителите на ИАРА полицейски функции – да арестуват с помощни средства. Какви са тези помощни средства? Нали знаете по Закона за МВР какво представляват помощните средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Господин Кирилов – втора реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Апостолов, първо, искам да Ви уверя: БСП никога за нищо не са виновни – нито за приватизацията, нито за язовирите, нито за ТКЗС-тата. Никога за нищо не са виновни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така че по този въпрос нямайте съмнения.
Принципният въпрос, който стои, по който трябва да бъде взето решение, е следният: дали има възможност служители извън структурата на МВР да упражняват частично техните правомощия?
Този въпрос стои за рибарството и аквакултурите, стои за опазването на горите, дори стоеше за ареста на Иванчева, за служителите на КПКОНПИ. По този въпрос трябва да се вземе принципно решение. Иначе спекулацията по правомощията е абсолютно несъстоятелна. Колкото и отговорно да се отнасяме, аз не мога да уважа опита за интерпретация на правомощията, защото те са класически. Установени са в Закона за МВР – и в този закон, и в предния, и в по-предния, и в онзи, който внесоха БСП заедно с колегите от ДПС по време на правителството Орешарски. Това са правомощията. Въпросът е дали да бъдат предоставени.
Не си спомням, но Вие си спомнете – как действаха по времето на социализма контролните органи, дали действаха заедно с милиционер, или без милиционер?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Трета реплика – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Апостолов, Вие с изказването си си противоречахте, но явно не разбирате, че абдикирането от основни дейности, вменени със закон на МВР, води до хаос. Прехвърлянето на отговорности води до безотговорност.
Когато споменавате за вина по отношение на нарушители, Вие предлагате с тези промени нарушителите да станат престъпници и апелирате с предложените промени полицейските правомощия на служителите на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури да доведат до тяхната защита. Некомпетентно говорейки, няма да подведете никого, защото няма никаква защита.
Ако слушахте внимателно моето изказване по отношение на квалификацията, когато става въпрос за използване на сила при задържане, щяхте да си отговорите и на въпроса дали те са защитени.
По отношение как нарушителят става престъпник, в момента Вие сте в управление, което помага богатите да стават все по-богати, бедните да стават все по-бедни…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Янков, ще Ви отнема думата, ако не говорите по темата!
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България от място): Защо, не беше ли по темата?!
КРАСИМИР ЯНКОВ: За тези, които нарочвате за престъпници, трябва не чрез използване силата на държавата, а чрез мерки за повишаване на стандарта и намирането на работа да се постигне едно демократично общество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янков. Времето изтече.
Дуплика? Няма да има.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението на господин Янков – цялата т. 9в да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 41, против 69, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване второто предложение на господин Янков – в т. 9в, подточка „а“, думите „по възможност“ да отпаднат. Това са първите две думи в изречението.
Гласували 106 народни представители: за 37, против 60, въздържали се 9.
Предложението не се приема. (Народният представител Красимир Янков иска прегласуване.)
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, моля да поканите народните представители със съответния звуков сигнал да влязат в залата на Народното събрание и да упражнят правото си на вот във връзка с направеното предложение. Гласували са 106 души. Мисля, че има и други присъстващи в залата и в кулоарите, които могат да участват в гласуването и да предотвратят тази нелепост. (Силни възгласи в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Янков. Съберете си и Вие парламентарната група и уведомете Вашите депутати, че все още сме в парламентарен режим и работим. Аз ще дам съответния звуков сигнал и ще помоля народните представители да влязат в залата.
Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата.
Прегласуване.
Гласували 123 народни представители: за 48, против 67, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване отново предложението на господин Янков – в т. 9в подточка „в“ да отпадне.
Гласували 123 народни представители: за 35, против 74, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване т. 2 – създаване на ал. 8: „Служителите на ИАРА“ – по предложение на господин Попов – да се добави „Служителите да преминават през обучение, такова, каквото преминават служителите на МВР.“
Гласували 120 народни представители: за 31, против 67, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 6, който става § 10 по Доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 124 народни представители: за 93, против 22, въздържали се 9.
Предложението се приема.
За отрицателен вот има думата господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма да повтарям всички аргументи, които ми дадоха основание да гласувам против, ще добавя още един.
На базата на практиката и на наблюденията ми, които имам към Изпълнителната агенция „Рибарство и аквакултури“, аз не съм сигурен дали тези големи правомощия, които току-що с Вашето гласуване бяха дадени, дали няма да бъдат преотдадени на други организации извън тази агенция. Досега има такава практика. Има договори, сключени с Агенцията по рибарство и аквакултури – тези правомощия са отдадени на неправителствени рибоопазващи организации. Това е сериозен мотив да гласувам против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Недялков.
Моля, продължете с представянето на текста.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 7 има предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 7.
Гласували 116 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Има предложение от народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат § 11, 12, 13, 14 и 15:
„§ 11. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) На лице, което издаде билет за любителски риболов в нарушение на чл. 22, ал. 4, се налага глоба от 100 до 400 лв., съответно имуществена санкция в размер от 400 до 1600 лв.“
§ 12. Създава се нов чл. 67а:
„Чл. 67а. Юридическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 22а, ал. 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.“
§ 13. В чл. 73, ал. 1 думите „и 37“ се заменят с „37 и чл. 39а, ал. 1“.
§ 14. Създава се нов чл. 78:
„Чл. 78. (1) Изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице със заповед отнема за срок до една година правото на разпространение на билети за любителски риболов на лице по чл. 22а, ал. 1, което не издаде билет за любителски риболов на лице по чл. 23, ал. 2 или 3.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението.“
§ 15. Създава се чл. 81а:
„Чл. 81а. Който пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл. 39а, ал. 2 и/или чл. 44, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Димова.
Имате думата, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, в § 14 – чл. 78, прозира липсата на всякаква юридическа и логическа връзка между текстовете в този законопроект. Казано е, че изпълнителният директор на ИАРА или оправомощено от него длъжностно лице със заповед отнема за срок до една година правото на разпространение на билети за любителски риболов на лице по чл. 22а, ал. 1. Тоест когато едно юридическо лице или този, който разпространява билета, не издаде такъв, защото не е попълнена съответната декларация, която искате в началото на този законопроект, той ще понесе тази санкция.
Питам: когато при този разпространител на билети за любителски риболов отиде едно непълнолетно или малолетно лице – то има право да лови риба, каква декларация ще попълни и от името на кого? Каква декларация ще попълни едно непълнолетно лице и каква отговорност ще носи, колеги юристи и не-юристи?! Прецизирайте тези текстове. Тази декларация трябваше да отпадне. Ето тук отново лъсва нейната несъстоятелност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 11, 12, 13, 14 и 15 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 90, против 5, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: По § 8 има предложение от народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 16:
„§ 16. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създават т. 48, 49 и 50:
„48. „Помощни средства“ са средствата по чл. 85, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
49. „Значително производство“ е производство на риба не по-малко от 20 на сто за съответния вид от статистическите данни на ИАРА за предходните две години.
50. „Защитно ниво“ е ниво на водата, което обезпечава минималните изисквания за осъществяване на физиологичните функции на отглеждания вид, както и за производствените дейности в животновъдния обект.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 8, който става § 16.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на наименованието на подразделението в „Заключителни разпоредби“.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 17, 18 и 19:
„§ 17. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. …) в § 12а от Преходните и заключителните разпоредби след думата „територии“ се добавя „както и от оправомощените служители на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури по чл. 54, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите при упражняване на контролните им правомощия върху ползването и опазването на рибните ресурси“.
§ 18. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4а:
а) в ал. 3 думите „съдържанието и“ се заличават.
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Ако е уговорено в договора, наемателят може да пренаеме част или целия обект на договора, като е длъжен незабавно да уведоми писмено наемодателя за пренаемането.“
2. В чл. 4б:
а) в ал. 1 думите „съдържанието и“ се заличават;
б) в ал. 2, изречение първо думите „прилага към нотариалното дело“ се заменят със „съхранява“, а в изречение трето думите „към нотариалното дело се прилагат“ се заменят с „нотариусът съхранява“;
в) в ал. 3 думите „съдържанието и“ и „при спазване на изискванията на чл. 4а“ се заличават.
3. В чл. 5, ал. 3 навсякъде думите „съдържанието и“ се заличават.
4. В чл. 37б, ал. 5 думата „само“ се заличава.
5. В чл. 37п, ал. 1 след думите „маломерни имоти“ се добавя „или части от тях, които се определят със ситуационна скица“.
6. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 42 от 2018 г.):
а) в § 10:
аа) в ал. 1 след думата „земя“ се добавя „за срок по-дълъг от една година“, след „чл. 4а“ се добавя „ал. 1“, а думите „и чл. 4б“ и „и е сключен за срок над една година“ се заличават;
бб) в ал. 2 думите „едномесечен срок от влизането в сила на този закон“ се заменят със „срок до 31 юли 2018 г.“;
вв) в ал. 3 думата „декларация“ се заменя с „декларацията по ал. 1“.
б) в § 15, ал. 2 в изречение първо думите „съдържанието и“ и изречение второ се заличават.
§ 19. В Закона за арендата в земеделието (обн., ДВ, бр. …) в чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо думите „съдържанието и“ се заличават, в изречение второ думите „прилага към нотариалното дело“ се заменят със „съхранява“, в изречение трето след думите „получаване“ се добавя „от нотариус“, а в изречение четвърто думите „към нотариалното дело се прилагат“ се заменят с „нотариусът съхранява“.
2. В ал. 2 думите „съдържанието и“ се заличават.
3. Алинея 5 се отменя.“
Точките 1, 2 и 3 са технически корекции, предложени от „Финални текстове“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги! Имаме предложение, свързано с договорите за наем, за които се дължи писмено уведомление на наемодателя за пренаемането. Досега в договорите за наем нямаше такова изискване, единствено в Закона за арендата. По време на дебатите в Комисията приехме принципното становище, че при наемането на земеделска земя с договори за наем, собствениците на земя трябва да се уведомят за това пренаемане.
Правя предложение за редакция на ал. 4, което ще изчета. Смисълът е следният, че когато ние имаме едногодишни споразумения и в тях договорите за наем водят до комасиране и окрупняване на земята, тогава да не се дължи уведомление, но когато договорът за наем се преотдава за целия срок на договора, тогава собствениците задължително да бъдат уведомени от наемателя.
Редакцията е следната: „Ако е уговорено в договора, наемателят може да пренаеме част или целия обект на договора. Когато пренаемането е за целия срок на договора, наемателят е длъжен незабавно да уведоми писмено наемодателя за пренаемането“, което съответно кореспондира и с предложенията в Закона за арендата, приети в предходното Народно събрание. Това е моето предложение за ал. 4. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Имате думата, госпожо Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Смятам, че направеното предложение от професор Бъчварова е резонно, то отразява и част от дебата, който стана в Комисията на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева.
Друго изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на професор Бъчварова в § 18, т. 1, в подточка „б“ новото съдържание на ал. 4 да се измени по начина, по който го прочете преди малко професор Бъчварова.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване създаването на нови параграфи 17, 18 и 19.
Гласували 114 народни представители: за 112, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По § 10 има постъпило предложение от народните представители Йордан Апостолов и Христиан Митев.
Комисията подкрепя предложението.
Постъпило е предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Постъпило е предложение от народния представител Иван Вълков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 20:
„§ 20. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. …) чл. 238 се изменя така:
„Чл. 238. (1) Който лови, улови риба и/или други водни организми чрез използване на взривни, отровни или зашеметяващи вещества, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от десет хиляди до петнадесет хиляди лева или с пробация.
(2) Който лови, улови риба и/или други водни организми:
1. с технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток без валидно разрешително;
2. с риболовни мрежи в обекти, различни от Черно море, река Дунав и обектите, за които лицето има регистрация по чл. 25 от Закона за рибарството и аквакултурите и има влезли в сила две или повече наказателни постановления за административни нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите;
3. в забранени места или при маловодие;
4. в непромишлени води през размножителния период на рибата;
5. от видове, забранени за улов, се наказва с лишаване от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева или с пробация.
(3) За престъпление по ал. 1 и 2 наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от петнадесет хиляди до двадесет хиляди лева, когато:
1. е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване;
2. е извършено в съучастие със служител на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, който се е възползвал от служебното си положение;
3. е извършено повторно;
4. предметът на престъплението е в големи размери.
(4) Уловената риба, другите уловени водни организми, както и уредите и средствата, с които е извършено престъплението, се отнемат в полза на държавата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
И в сега действащия Наказателен кодекс в чл. 337 ясно е записано, че който произвежда, преработва, видоизменя, разработва, съхранява – забележете, съхранява взривни вещества, огнестрелни оръжия, ядрени оръжия, боеприпаси и така нататък, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години – самото притежаване, без надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.
Вие тук пишете, че който лови или улови риба чрез използване на взривни, отровни или зашеметяващи вещества – тези, които се съдържат вече в чл. 337, се наказва с лишаване от свобода до една година. Тоест, намалявате значително наказанието, въпреки че тези вещества се използват противозаконно – взривни вещества, отровни вещества за улов на риба. Самото съхранение на тези вещества се наказва по-строго – отваряте една вратичка в Закона, очевидно не е мислено върху този текст от Закона.
На следващо място, в т. „в“ е записано „отново с риболовни мрежи“. Уважаеми народни представители, Вие казвате на българските граждани „всеки един“, защото не сте описали какво точно се има предвид – легална дефиниция на риболовна мрежа. Също по този закон следва да се разбира риболовна мрежа, а на жаргон се казва „цапало“ – 50 см на 30 см. Някое дете отива да лови риба в някакъв язовир с тази мрежичка и е наказателно отговорно! Или възрастен човек, пълнолетен, няма значение. Прецизирайте този текст! Не може по този недодялан начин да се изменя Наказателният кодекс през Закона за рибарството и аквакултурите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Предлагам § 10 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Целият?
ФИЛИП ПОПОВ: Целият, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре.
Реплики към изказването на господин Попов? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Подлагам, първо, на гласуване предложението на господин Попов – § 10, който става § 20, цялата редакция да отпадне.
Гласували 112 народни представители: за 33, против 61, въздържали се 18.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 10, който става § 20 по Доклада на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 72, против 23, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има постъпило предложение от народния представител Десислава Танева и група народни представители, което Комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 21:
„§ 21. Наредбата по чл. 54, ал. 8 се приема в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 9, който става § 21 по Доклада на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Комисията предлага да се създаде § 22:
„§ 22. Параграф 18, т. 6, буква „а“, подбуква „бб“ влиза в сила от 20 юни 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на новия § 22.
Гласували 104 народни представители: за 102, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и измененията в Законопроекта.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА, № 839-02-6, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 април 2018 г.
Заповядайте, госпожо Алексиева, да изчетете Доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди да Ви представя Доклада, правя процедурно предложение по чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в пленарната зала госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, и госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване, за да допуснем омбудсмана и заместник-омбудсмана в пленарната зала.
Гласували 87 народни представители: за 80, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поканете гостите в залата, моля.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА:
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за одобрение на изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, № 839-02-6, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 април 2018 г.
На редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, проведено на 10 май 2018 г., беше обсъден Проект на решение за одобрение на изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, № 839 02 6, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 април 2018 г.
На заседанието присъстваха госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, и госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсман. Проектът на решение беше представен от омбудсмана госпожа Мая Манолова. Тя подчерта, че предлаганите промени в Правилника за организацията и дейността на омбудсмана са необходими за привеждането му в съответствие с приетите изменения и допълнения на Закона за омбудсмана (ДВ, бр. 20 от 2018 г.). Те са свързани с предоставената възможност на омбудсмана освен да защитава, но и да насърчава застрашените права и свободи на гражданите, както и с разширения обхват на правомощието му да разглежда жалби и сигнали за нарушени или застрашени права и свободи на гражданите срещу частноправни субекти.
Тези промени се налагат и във връзка с процедурата по акредитация на институцията на омбудсмана пред Подкомитета по акредитация към Организацията на обединените нации за придобиване на най-висок статут на правозащитна институция.
Госпожа Манолова заяви, че е съгласна с правно-техническото прецизиране на текста на Проекта на решение и призова народните представители да приемат Проекта с предложените редакции. Народните представители се обединиха около направеното предложение и единодушно го подкрепиха.
След проведената дискусия и направените предложения Комисията по вероизповеданията и правата на човека единодушно с 13 гласа „за“ подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага на Народното събрание да приеме следния Проект на решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за одобрение на допълнение на Правилника за организацията и дейността на омбудсмана
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 2 от Закона за омбудсмана във връзка с § 11 от Заключителната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Одобрява допълнение на Правилника за организацията и дейността на омбудсмана, както следва:
§ 1. В чл. 9, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 накрая се добавя „както и срещу частноправни субекти за нарушени или застрашени права и свободи“.
2. Създава се т. 4а:
„4а. отправя предложения и препоръки за насърчаване и защита на застрашените права и свободи на гражданите от частноправни субекти;“.
3. В т. 8 се създава изречение второ: „Наблюдава и насърчава ефективното прилагане на подписани и ратифицирани международни актове в областта на правата на човека.“
§ 2. Създава се чл. 10а:
„Чл. 10а. Администрацията на омбудсмана се назначава съобразно принципите на прозрачност, ефективност, плурализъм и недискриминация.“
§ 3. Създава се чл. 10б:
„Чл. 10б. (1) Подборът на кандидатите за назначаване на длъжности в администрацията на омбудсмана се извършва чрез конкурс, който може да бъде вътрешен (за служители на омбудсмана) или външен (за неограничен кръг лица).
(2) Обявяването на свободни длъжности при провеждане на външен конкурс се публикува на страницата на омбудсмана в интернет.
(3) Кандидатите за участие в конкурса могат да подават документи лично, чрез упълномощено лице, по електронна поща, чрез куриер, както и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.
(4) Документите за участие в конкурса, съобразно изискванията за заемане на конкретна длъжност, включват:
1. заявление (свободен текст), в което се посочват длъжността, за която се кандидатства, телефон и/или електронна поща за контакт, опис на приложените към заявлението документи;
2. биографична справка с подробно посочване на трудовия и/или служебния стаж, придружена от копия на документи за удостоверяването му;
3. копие от диплома за завършено образование; при издадена диплома от чуждестранно учебно заведение – удостоверение за признато образование и степен на образование;
4. копие от удостоверението за правоспособност, издадено от Министерството на правосъдието, когато за конкурсната длъжност се изисква висше юридическо образование и придобита правоспособност;
5. копия от документи за придобита квалификация, владеене на чужди езици и друга правоспособност, ако се изискват;
6. писмени препоръки, свързани с трудовата дейност и професионалната квалификация, съдържащи името, адреса и телефон за контакти на лицето, подписало препоръката (по желание на кандидата);
7. други документи, свързани с изискванията за заемане на длъжността и посочени в заповедта или обявата.
(5) Конкурсът включва писмена част и интервю, освен при провеждане на конкурс по документи, който включва само интервю.
(6) Не се провежда конкурс за заемане на длъжността „началник на кабинета“.
(7) Писмената част се състои в решаване на тест с въпроси от отворен и затворен тип и цели проверка на знанията на кандидата в конкретна област, свързана с функциите на длъжността, за която се кандидатства.
(8) При провеждане на интервю се използват следните критерии:
1. познаване на дейността на омбудсмана;
2. познаване на нормативните актове;
3. подходи за постигане на цели и резултати;
4. способност за работа в екип;
5. аналитична компетентност;
6. комуникативни умения.
(9) Оценяването на резултатите от конкурса се извършва от Комисия в състав: началник на кабинета, главен секретар, главен юрисконсулт и началник/директор на съответния отдел/дирекция на институцията по петстепенна скала, в която най ниската оценка е единица. Общата оценка се образува като средноаритметична от оценките на всички членове на Комисията. При провеждане на конкурс по документи окончателната оценка се формира само на база на резултатите от интервюто.
(10) Резултатите от конкурса се отразяват в протокол, подписан от членовете на конкурсната комисия.
(11) При преназначаване и повишаване в длъжност не се провежда конкурс, ако служителят отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност. В тези случаи преназначаването или повишаването се извършват въз основа на подадено писмено заявление от лицето или докладна записка.
(12) В 7-дневен срок от съставянето на протокола по ал. 10 се уведомява класираният на първо място кандидат и се назначава/може да се назначи в срок 7 дни след уведомяването. Назначеното лице е длъжно да постъпи на работа в двуседмичен срок от уведомяването по изречение първо. При уважителни причини този срок е до един месец.
(13) Ако лицето не постъпи на работа в срока по ал. 12, правоотношението се смята за невъзникнало.
(14) Заемането на длъжности, за които се изисква образование не по-високо от средно-специално (хигиенист, шофьор, домакин-шофьор), се извършва без провеждане на конкурс, като се изготвя предложение до омбудсмана от главния секретар, към което се прилага молба от кандидата.“
§ 4. В чл. 40 се създава т. 2а:
„2а. за насърчаване и защита на застрашените права и свободи на гражданите;“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Алексиева.
Колеги, откривам разискванията. Ще има ли изказвания?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, в такъв намален състав, в който сме, ще изложа няколко съмнения, притеснения и ще се опитам да алармирам за онова, което правим.
Честно да Ви кажа – не знам какво правим! Няма ли институция, няма ли орган, който да алармира за онова, което правим?
Порокът в нещата е още в далечната 2003 г., когато под чужд натиск създадохме тази институция, правилно или неправилно е друг въпрос, на омбýдсман или омбудсмáн – преди малко се питахме къде да сложим ударението. Мисля само господин Мурдаров, който е изявен специалист и който слушам от въпросите, може да каже къде да сложим ударението. Но най-важното не е ударението. Въпросът е в тази институция и промяната в Конституцията от 2003 г., която създаде фигурата на омбудсмана. И още по-голям въпрос за това, което правим днес, е в самия Закон за омбудсмана, в който в чл. 3, ал. 2 е указано, че Народното събрание приема Правилник на омбудсмана.
В Конституцията изрично е записано в чл. 87 кой има законодателна инициатива. Няма да Ви напомням кой има законодателна инициатива, защото, бидейки тук, на нас пределно трябва да ни е ясно кой има право на законодателна инициатива и кой може да внася актове за приемане в Народното събрание. В случая не мога да си обясня как ни повелява и как приемаме за нормално Законът за омбудсмана да ни задължава да приемаме Правилник на омбудсмана. Веднъж приет този правилник, може ли омбудсманът да си внася искания за промени на този правилник? Как без никакви забележки, проверих това, е приет Правилникът на омбудсмана и как сега без каквито и да е забележки, няма ли да продължим този порок и тази грешка – да приемаме изменения на Правилника, които преди малко бяха прочетени? Аз се чудя как ще приемаме тези изменения – дали анблок, както бяха прочетени, или текст по текст? Няма ли да има дебати по отношение на тези искания за промени и на тези текстове, като по някои от тях по същество аз имам страшно много против. Защото според тези промени омбудсманът започва да се меси в отношения между частноправни субекти, както беше казано, и то в случаи, в които може да има правен спор, може да има проблем пред съд, когато може да има гражданскоправни и други правни, от друго естество противоречия. И изведнъж омбудсманът да влезе, казвам примерно, в ролята на арбитър или на особена юрисдикция. Не знам!
Виждате в материалите, които бяха раздадени, и в дневния ред, ние разглеждаме предложение на омбудсмана. Преди малко в Доклада на Комисията омбудсманът беше наречен вносител на тези промени и на този правилник. И това не разбирам как се случва, как става – омбудсманът е вносител, като тук вносител може да бъде Министерският съвет, може да бъде народен представител. Не трябваше ли всички тези промени да минат през народен представител или парламентарна група? Или пък омбудсманът да ги беше внесъл в правителството, което съответно да ги беше разгледало, да имаше някаква правна, юридическа експертиза? Когато тук се внасят актове, се прави финансов разчет, прави се доклад за въздействието на въпросния акт. Такива работи няма. Омбудсманът е решил да внесе тези промени в своя правилник. И тук има много юристи, на които е ясно – основно правило е, когато се прави правилник за работата на една институция, на един орган, тази промяна се прави от друг, който е или висшестоящ, или преценяващ правилата за работа на този орган. Разбира се, Вие ще ми кажете: ами Правилника на Народното събрание, който Народното събрание приема? Да, ама това е друго нещо, това е акт от друг порядък – във връзка с Конституцията от друго естество.
Тук няма нищо лично за мен, но това са все въпроси, които са юридически, които са институционални, които са се натрупвали в годините. Правим омбудсмана повелител и господар на едни правоотношения, които са в международноправен аспект и с международно значение. В много от тези въпроси аз може би не си отговарям правилно, моята правна позиция не е правилна, опровергайте ме, до този момент никой не е поставял тези проблеми от това място или другаде. И сега какво? Да натиснем копчето и да приемем правилника анблок на всички тези проблеми с лека ръка? Представете си в какви направления, какви отношения в гражданскоправен, международноправен и всякакъв друг аспект това, което ще приемем в Правилника, може да окаже влияние. И няма ли да задълбочим тези въпроси, по които отдавна трябваше да се произнесе и Конституционният съд относно текста на чл. 3, ал. 2 от Закона за омбудсмана?
Поставям всички тези въпроси и считам, че в този състав, в който сме, на края на работното време ще бъде много голяма грешка, ако машинално, както много често правим, гласуваме, дадем зелена светлина и кажем: хайде да приемем тези промени в Правилника, който ни се предлага, нищо няма да произтече от това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики към изказването на господин Шопов?
Заповядайте за реплика, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Шопов, разбирам много от въпросите, които поставяте, и мисля, че те са резонни. Защо законодателят навремето е решил Правилникът на омбудсмана да се гледа в Народното събрание, също се поинтересувах от стенограмите, не става ясно. Заслужава си, Вие правилно поставихте този въпрос, да помислим по него. Ние имаме законодателна инициатива. Това е въпрос на Закона за омбудсмана, а не на този правилник.
Оттам и моята реплика: ако намираме процедурата за неправилна, тя е законова и там трябва да я променим, не е точката, по която разсъждаваме сега.
Колкото до притесненията Ви по същество, те също са законови. Вие, естествено, имате право да не харесвате дадена разпоредба или правомощие на омбудсмана, но тези правомощия ние дадохме със закон скоро и сега Правилникът трябва да се съобрази с този закон. Пак законодателят, тоест ние, в предишни легислатури сме казали, че това става тук.
Вашите критики и въпроси са резонни, но те са насочени към Народното събрание, към всеки един от депутатите, не към вносителите по точката, които по закон са длъжни да го направят.
Затова сега трябва да подкрепим този текст, тъй като Законът така повелява, но сте прав, че си заслужава да помислим дали това е най-добрата процедура. Аз не се сещам за друга институция, чийто правилник да се прави в Народното събрание, освен самото Народно събрание.
Благодаря Ви. Мисля, че това са важни въпроси, но не е тази точката и може би не е пленарната зала мястото. По-скоро трябва да се възползвате или да се възползваме от законодателната инициатива и заедно с омбудсмана и със заинтересованите институции да поправим процедурата, ако считаме, че тя е неадекватна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Други реплики? Не виждам.
Дуплика ще има ли, господин Шопов?
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Аз се надявам и други колеги да вземат отношение, особено колегите юристи, защото тук се касае до конституционни въпроси – неща за тънкото съотношение, за фината настройка в институциите и актовете, с които тези институции се управляват. Ако сега приемем този правилник, ние отново ще задълбочим проблема. Въпросът е да се позовем и да спазим Конституцията, а правилата на Конституцията правят така внесения – как да го нарека – акт, проектоакт, защото какво е правилник, не е закон, не е решение, не знам какво е, за мен го правят негоден за гласуване и за приемане. И да се оправдаваме с това, че тук сме гласували един закон, който е явно от какви пороци страда, защото аз мисля, че и от Вашето изказване се стигна дотам, че се вижда, че този закон, какъвто е, и на който се позовава формално внесеното проекторешение, означава да задълбочаваме проблема. Трябва да спрем да задълбочаваме проблема, да се види цялата българска политическа класа – и Народното събрание, и Конституционният съд – да се види как да се поправят тези грешки, които се допускат още от 2003 г. с промяната на Конституцията, когато тази институция беше фаворизирана, тя беше едно от условията да се движим напред към Европейския съюз. Спомняте си за тези неща.
Аз пак Ви казвам: не знам как да приемем този правилник? Как ще гласуваме, госпожо Председател – всеки един от текстовете ли ще поставите по същество, или всички анблок? Ако ги поставите анблок – няма такова нещо.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): В Конституцията пише, че Правилникът се приема тук.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Господин Кирилов, Вие също се произнесете. Председател сте на Правната комисия – анблок или поотделно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Колеги, имаме ли други изказвания?
Ако нямаме други изказвания, ще подложа на гласуване решението за одобрение анблок.
Заповядайте по начина на водене.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, обръщам се към Вас по начина на водене, тъй като Вие сте длъжна да отговорите на въпроса на народния представител Шопов за това дали извършваме конституционосъобразни действия. Истината е, че в самата Конституция е заложено, че Народното събрание гласува този правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Правилника на омбудсмана. Точно така, господин Зарков, Вие ми подсказахте.
Колеги, минахме след 14,00 ч.
Подлагам на гласуване Решение за одобрение на допълнението на Правилника за организацията и дейността на омбудсмана.
Гласували 112 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Колеги, времето за пленарно заседание изтече.
Утре – редовно пленарно заседание в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,05 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Стоян Мирчев
Юлиан Ангелов