Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите: Емил Христов и Явор Нотев.

Секретари: Николай Александров и Симеон Найденов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добро утро, колеги! Има кворум, откривам заседанието. (Звъни.)
Колеги, продължаваме с точка от вчерашния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС – ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Заповядайте за процедура.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Вчера от тази трибуна поискахме днес тук да се явят пред народното представителство министърът на правосъдието и министърът на вътрешните работи. От вчера до днес, разбира се, имаме един ход на събитията, който нас като парламентарно представена партия не ни удовлетворява.
На първо място, аз не мога да разбера какво правите, колеги? Днес в 9,30 ч. в Народното събрание имаме обявена Конференция по сигурността с участието на господин Цветанов на шефове на митници…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е процедурата, господин Ченчев?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Към Вас, сега ще Ви кажа – на която и ние искаме да присъстваме. Явно е вързана с вота, нещо си миете ръцете.
Но от друга страна, в 9,30 ч. как да присъства опозицията на тази конференция по сигурността и какво я налага в работното време на Народното събрание?
Но, госпожо Председател...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кажете!
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Призовавам Ви, след като вчера заместник министърът на правосъдието Проданов каза, че, видите ли, едва ли не всичките мъже по улиците имали мисли за блудство като този, аз не знам, избягал, какъв е той, не е бил обикновен затворник – 13-годишна присъда, колеги?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква Ви е процедурата, господин Ченчев?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Да де, но такива хора се разхождат около нас. Той турист ли е? Дайте му и обувки „Балкантурист“ да се разхожда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кажете ми каква Ви е процедурата, времето тече?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Процедурата ми е незабавно да се явят министърът на правосъдието и министърът на вътрешните работи. Защото, уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател, от април досега пет човека са се отклонили. Нали чувате добре? Пет души избягали престъпници са се отклонили! Започваме да си мислим, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедурата давайте!
ИВАН ЧЕНЧЕВ: …управляващото мнозинство е време да се отклони от изпълнителната власт. Време Ви е, колеги! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не казахте процедурата. Призовавате…
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Казах я – да се явят министърът на правосъдието и министърът на вътрешните работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Още от вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, още от вчера. Когато направихте… (Шум и реплики.)
Моля Ви за тишина!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Още от вчера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Още вчера, когато господин Ченчев поиска явяването на госпожа Цачева и министър Радев, аз се свързах с тях. Днес госпожа Цачева е на конференция, но ще се свържем със заместник-министъра, който ще дойде да даде информация.
Господин Радев е на парламентарен контрол и ще даде информация, когато дойде за парламентарния контрол, колеги, така че всеки момент ще има даване на информация от съответните министерства.
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля въз основа на чл. 83, ал. 1 от нашия Правилник да удължим срока между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията на максималния – три седмици, плюс едната допълнителна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по направената процедура.
Гласували 162 народни представители: за 157, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Продължаваме – господин Кирилов, заповядайте, да продължите с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Докладвам на Вашето внимание § 30 от Доклад, първа част, относно Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 1 юни 2017 г., приет на първо гласуване на 22 юни 2017 г.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 30, който става § 24 и се подкрепя от Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 6.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 25:
„§ 25. В чл. 116 думите „изпълнението на решението“ се заменят с „решение за отказ те да бъдат уважени или с изпълнение на постановено положително решение по тях.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма. (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви, запазете малко тишина! Обменяйте си информация и разговаряйте малко по-тихо, моля Ви!
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 31, който става § 25.
Гласували 130 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 32 текст на вносител – предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Анна Александрова и Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 26:
§ 26. Създава се чл.128а:
„Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд.
Чл. 128а. (1) Исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно.
(2) Исковете се подават пред съответния административен съд.
(3) Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 32, който става § 26.
Гласували 128 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 33 текст на вносител – предложение от народния представител Данаил Кирилов. Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 33 и предлага да бъде отхвърлен.
Предложение от народния представител Христиан Митев и Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 27:
„§ 27. В чл. 132, ал. 2 т. 2 накрая се добавя „издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд;“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване, първо, предложението на Комисията за отхвърлянето на § 33 по вносител.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 27 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 21.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 28:
„§ 28. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянния адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София.
(2) Когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд, в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта. Във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа“.
2. В ал. 6 след думите „по степен“ се добавя „съседен“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания?
Господин Зарков, моля.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Направеното от нас предложение и подкрепено от Комисията, е едно от важните моменти в този кодекс, което ме кара да се чувствам оптимист за работата, която вършим като цяло в областта на съдебната система в тази легислатура.
Досега делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждаха от административните съдилища по седалище на териториалната структура на администрацията, която ги е издала. Това автоматично концентрираше всички тези дела в няколко такива съдилища и основно в Административен съд – София.
С предлаганата промяна отсега нататък компетентен ще бъде съдът по адреса или седалището на адресата на индивидуалния административен акт, тоест ще приближим правосъдието, административното правосъдие до хората, които оспорват даден акт и това е нещо, което е в интерес на гражданите и на бизнеса.
От друга страна, с това ще допринесем изключително много за, ако не цялостното решаване, то подобряването на ситуацията с неравномерната натовареност на съдилищата – един от основните мотиви, които стояха и зад този законопроект още при първо четене, и една от основните пречки на качественото правораздаване в България.
Свързването на местната подсъдност със споровете с постоянния или настоящ адрес ще има без съмнение като последствие прехвърлянето на голяма част от първоинстанционните спорове пред регионални административни съдилища, много от които в момента стоят без работа и по този начин ще се разтоварят прекалено натоварените съдилища, на първо място – Административният съд – София град, затова благодаря и за добрата работа в Комисията, като от първоначалния текст, който бяхме предложили, направихме една още по-ясна разпоредба и, струва ми се, че това ще е в интерес на гражданите, на хората, на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Има ли реплики или други изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 28 с текст по предложение на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Уважаеми народни представители, господин Проданов – заместник-министър на правосъдието, е в сградата. Той е готов да даде информация за събитието от вчера по искането на народни представители.
Предлагам да гласуваме допуск до залата.
Моля да гласуваме процедурното предложение за допуск в залата.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, поканете господин Проданов в залата.
Уважаеми колеги, искам да напомня, че това е информация, която ще получим от заместник-министър Проданов. Това не е парламентарен контрол, нито е разискване по тема. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Процедура по начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Господин Председател, моля Ви, като водещ това заседание на Народното събрание, да помолите заместник-министъра, когато ни информира за това какво се е случило с отклоняването, както той каза, на съответния затворник, да ни информира и колко точно мъже ходят по улицата с намерение да блудстват. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков. Едва ли идва с такава информация господин Проданов и едва ли би могъл да разполага с нея.
Господин Заместник-министър, моля Ви, заповядайте.
Имате думата да ни запознаете с информацията, с която разполагате към момента. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми народни представители! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете!
Колеги, заместник-министър Проданов е тук, за да даде информация за нещо, за което ние сме го помолили да дойде, така че, моля Ви, запазете тишина! Нека да го изслушаме с подобаващо уважение. Благодаря Ви.
Моля, продължете, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПРОДАНОВ: Съобразно решението на уважаемите народни представители Ви поднасям наличната информация за вчерашния инцидент, станал в град Ловеч.
Вчера сутринта към 10,30 ч. служител на фирма, с която държавното предприятие „Затворно дело“ има сключен договор за отдаване на труд, е информирал ръководството на затвора в Ловеч, че един от работещите, лишени от свобода, се е отклонил от работния обект. (Шум и реплики отляво.)
На нас ни беше незабавно докладвано и до обяд беше сформирана комисия на най-високо равнище, начело с един от заместник-главните директори на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която днес е в Ловеч и ще извърши проверка на обстоятелствата около този инцидент.
И тъй като тази сутрин по някои от медиите бяха споменати определени статистически данни, бих държал да ги доизчистя и да ги задълбоча.
Към вчерашния ден в общежитията от открит тип в цялата страна е имало 1899 души, лишени от свобода. В рамките на вчерашния ден 802 от тях са били на работа на външни, открити работни обекти, където по принцип няма охрана.
Още вчера помолих затворническата администрация да ми направи една справка за последните няколко години как върви този процес през годините. (Шум и реплики.)
През 2005 г. такива отклонили се от общежития от открит тип има 17 души, през 2006 г. има 27, през 2007 г. има 49, през 2008 г. има 45, и от 2009 г. има една устойчива тенденция за намаляване на отклонилите се под десет човека на година. (Силен шум и реплики отляво.)
През 2009 г. отклонилите се са петима… (Шум и реплики.)
Малко ми е трудно да Ви надвикам.
През 2009 г. са петима, през 2010 г. са осем, през 2011 г. са трима, през 2012 г. са десет, през 2013 г. са седем, през 2014 г. са шестима, през 2015 г. са 11, през 2017 г. са осем, през 2018 г. са петима, разбира се, досега. Дай боже, и толкова да останат. (Шум и реплики от „БСП за България“ и ДПС.)
Ние нямаме законови правомощия да осъществяваме оперативно-издирвателни действия извън територията на местата за лишаване от свобода.
Въпросът според мен има две измерения. Едното измерение е чисто конкретното, на конкретния случай. Проверката ще покаже какъв е точно проблемът. Вероятно се касае за грешна преценка от страна на ръководството на затвора дали този човек да бъде пускан на работа на открит външен работен обект.
И другият въпрос, който е значително по-принципен, се отнася до работата въобще на лишените от свобода.
В нашата теория, а не само в нашата, на труда се отделя едно значимо място по отношение превъзпитанието на лишените от свобода. За съжаление, промените в икономическата конюнктура не ни позволяват да организираме значима стопанска дейност на територията на самите затвори и работата на тези открити работни обекти е една много сериозна алтернатива за полагане на труд от лишените от свобода. Аз мисля, че на този етап ние не бихме могли да се лишим от тази алтернатива.
Може би другата перспектива, ще си позволя едно отклонение, дами и господа, в Софийския затвор на колелото, на едно от перилата има следа от куршум от „Калашников“. Тази следа е оставена от потушаването на едни безредици в затвора от преди 1989 г. Като че ли, ако подходим принципно и теоретично, ние трябва да си поставим най-вече въпроса: какви места за лишаване от свобода подхождат на демократична България? Такива, в които се набляга на труда и се опитваме да превъзпитаме лишените от свобода, където, разбира се, рисковете с това превъзпитание са видими, или пък да наблегнем на изолацията на тези хора?
Това е един важен обществен въпрос, който стои всъщност и на Вашето внимание. Ако евентуално има необходимост от повече подробности и до колкото мога да Ви ги поднеса, с удоволствие ще го направя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Това е информацията, с която разполагаме до момента. Аз съм убеден, че и министър Цачева, и заместник-министър Проданов при наличие на нови данни и нова информация ще бъдат на разположение за информиране на народните представители.
Процедура – заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Правя Ви процедура по начина на водене, защото поканихте господин заместник-министъра да каже какво се е случило вчера и да каже как държавата ще се справи с това нещо повече да не се случва. Тук слушахме статистики от 1995 г. – колко затворници били избягали, и от 17 как станали 5. Мен ме интересува от 1965 г. колко са? Ако трябва да си запълваме тук времето със статистики, господин Заместник-министър, това е работа във Вашето Министерство да го правите, а тук да кажете мерките. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.) Защото хората с помисли, такива каквито Вие говорите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, процедурата Ви е?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …вероятно са много повече и Ваша работа е да ги хващате, да ги прибирате в затвора, а не да ходят по улиците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, моля Ви! Благодаря.
Господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Господин Председател, уважаеми колеги! Ще се възползвам от процедурата по начина на водене, за да поканя отново заместник-министъра да даде съществената информация по съдържанието на така изнесената информация.
Много е важна тази статистика, която се изнася, разбира се. Но тъй като съм народен представител от 11-ти МИР – Ловеч, ме интересува за какво този избягал, отклонил се затворник, излежава своята присъда – дали е рецидивист, дали е някакъв друг, тъй като той в момента представлява опасност за българските граждани? Интересуваме за какво той излежава своята присъда, за колко години е бил осъден и какви заплахи би очаквало обществото от негова страна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ибрямов, благодаря Ви.
Информация можете да намерите навсякъде, тя беше вече публикувана, а изслушването беше по същността. (Шум и реплики от „БСП за България“ и ДПС.)
Имате думата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Проданов, засипахте ни със статистика, но също така трябваше да кажете и на народните представители, че има близо 900 осъдени, които в момента са на свобода, и институциите са неспособни да ги арестуват. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Също така искам да разбера защо, след като комисия е сформирана – снощи казахте или вчера, днес ще ходи в Ловеч? Защо още снощи тази комисия не е била в Ловеч…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, процедурата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …и да започне нужните действия, или просто Ви е трябвало да се наспите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, придържайте се към темата на процедурата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: За мен е важно Вие да дойдете и да отговорите какви действия предприемате (ръкопляскания от „БСП за България“) за хващането на този затворник, който въобще не се е отклонил? Този затворник е из-бя-гал, той е с присъда от 13 години. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Стойнев, в момента сте далече от процедурата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Така че елате и обяснете.
И процедура към Вас, господин Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Далече сте от процедура.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …да поканите отново господин Проданов да обясни…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Напомням Ви да не нарушавате…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …и да отговори на тези въпроси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Процедура – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Моето настояване е да има процедурна яснота и за колегите от опозицията, които продължават да бъдат в неизвестност по това какво всъщност се опитват да осъществят. Те не успяха да дефинират каква процедура искат. Въпреки това получиха, бих казал, подробна информация както за обстоятелствата на отклонението, което те извеждат на преден план в обществения дебат, така и в сравнително правен аспект и като анализ. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Опитите да се мине в процедура по изслушване или по прения във връзка с изслушването, твърдя, че са недопустими в този случай. Също така се вижда и от информацията, която уважаемият заместник министър представи на нашето внимание, че това е случай на отклонение (шум и реплики от „БСП за България“) от институция за изтърпяване на наказанието от отворен тип и при полагане на труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кирилов, обърнете се към мен.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз бих искал също да питам: защо през 2007 г. имаме по 47…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кирилов, към мен се обърнете.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, искам прекратяване. Това няма нищо общо с…
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Е, как прекратяване?! Той иска да отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ето, това е.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …с нашия Правилник. Ако колегите са искали нещо по Правилника, да го бяха направили съответно по този ред. Ние правим някакви импровизации, които са безсмислени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Процедура – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Нашата процедура беше много ясна и конкретна. Не получихме обаче нито ясен, нито конкретен отговор във връзка с нашата процедура. Тук се разказваха от господин заместник-министъра едни неща преди 1989 г., след 1989 г., но за конкретния случай нищо. И затова господин заместник-министърът изрази желание, ако има още въпроси, конкретизиращи, той е тук в залата и е готов да отговори. Ние го каним да дойде тук на трибуната и да отговори на колегите, които преди мен зададоха конкретни и ясни въпроси, а не да философстваме какво по принцип би следвало да се случва, следата от калашника преди 1989 г. Това не е отговор, очевидно което води до липса на всякакви познания, на компетентност от страна на Министерския съвет, в случая на Министерството на правосъдието, за това какво се е случило. Има съставена комисия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Процедурата ми е по начина на водене – да поканите отново тук заместник-министъра да даде обяснения във връзка с конкретния случай. Ако може, да ги даде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Както казах в самото начало, това не е нито форма на контрол, това е получаване на информация. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Не е целесъобразно и не е възможно към дадения момент, особено от Министерството на правосъдието, да бъде дадена допълнителна информация. Ако трябва да получим допълнителна информация за предприети мерки, ще ги получим от представител на Министерството на вътрешните работи и то по-късно, когато те бъдат приключени. Сами разбирате, че е нецелесъобразно към момента да се обсъждат предприетите от Министерството на вътрешните работи мерки.
Господин Милков, отново процедура.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас и към господин Кирилов, тъй като се надявам, че неназоваването на един член не е пречка за Вас да се ориентирате в процедурите. Странно ми е защо не можете да се ориентирате в процедурите?
Има ли процедура в Правилника „предоставяне на информация“ и какво означава „целесъобразна преценка“ кой ще ни даде информацията? Бяха допуснати двамата министри и се яви единият заместник-министър. В Правилника има процедура на изслушване. Той беше допуснат да бъде изслушан и това, че ние не сме цитирали члена, не означава, че не сме в тази процедура. По тази процедура той ни даде информация в продължение на 10 минути и сега заповядайте от всяка парламентарна група да зададете по два въпроса. Който се е объркал в процедурата, да отвори Правилника. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Не споделям Вашето виждане относно тази форма на контрол.
Други процедурни въпроси?
Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Аз само, за да възразя. Взимам обратно становище на процедурата на колегата Милков и му припомням думите на колегата Ченчев, които трябва да са записани в стенограмата: „да ни се явят“. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Там думите за обувките на „Балкантурист“ и така нататък няма да ги коментирам, но това бяха абсолютно недопустими изказвания от парламентарната трибуна. Вместо това, подгответе се, дефинирайте, ако трябва, напишете го съобразно Правилника и тогава направете искането. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Явиха Ви се, колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кирилов, с обратно мнение.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Господин Председател, процедурата по начина на водене е обърната строго към Вас. Много Ви моля, прекратете опитите за скриване на важна за обществото и неговото спокойствие информация под претекста, че нарушавало процедурата. Мисля, че българския гражданин го интересува неговата собствена безопасност, господин Председател, а не какво пише в нашия Правилник.
Мисля, че господин Ибрямов зададе едни много смислени въпроси, които ще Ви помоля като председател на Народното събрание да ги зададете към заместник-министъра, защото всеки сигурно го интересува каква опасност представлява този човек за хората, има ли такава опасност, за какво е лежал и така нататък? Господин Ибрямов зададе много правилни въпроси и Ви моля, нека след процедурни формалности да не крием информация, която касае спокойствието на гражданите. Ние сме тук, за да защитаваме техния интерес, а не да защитаваме Правилника на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Лично обяснение – заповядайте, господин Ченчев. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но Ви моля да се придържате точно към текста в Правилника за лично обяснение.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Да, да, благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, бях споменат от господин Кирилов. (Реплика от ГЕРБ: „Къде?“) В предходното му изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, колеги, бъдете по…
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Какво съм бил казал, стенограми и така нататък.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): С какво се засегна?
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Господин Кирилов, длъжен съм да дам обяснение на това, което Вие казахте, защото още вчера от тази трибуна поисках изслушването на министъра на правосъдието и на министъра на МВР, и ми беше отговорено, че те ще бъдат уведомени и поканени. Това – първо.
Второ, днес тук сутринта казах да се явят, но казах да дадат обяснение пред народното представителство.
Господин Кирилов, вярвам, че и Вие като мен сте загрижен.
Много Ви моля, уважаеми колеги, да проявим разбиране, че всъщност заместник-министър, министър и който и да е от изпълнителната власт обяснява на хората, а не само на нас, и това е наш дълг. Затова Ви моля да се отнесем адекватно на ситуацията, защото хората започнаха да звънят и да се притесняват.
Четем днес информация: „Блокада във Варна“. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Сега Вие, господин Кирилов, ми кажете, след като е лишен от свобода избягалият престъпник, ама, бил се отклонил, какво прави блокадата във Варна тогава? Значи вече и във Варна има притеснение.
Ето затова е длъжен тук да даде обяснение и да го изслушаме заместник-министър, министър и прочее, който е в час, така че, господин Кирилов, бяхме коректни, бъдете и Вие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Господин Попов – процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, колегата Милков Ви напомни, че се намираме в чл. 113 от нашия Правилник. Вие казахте, че според Вас това не е процедурата. Аз затова искам пред всички народни представители, включително и пред заместник-министъра, да Ви опиша какво съдържа чл. 113, ал. 1.
„Чл. 113. (1) Народното събрание и/или избраните от него комисии могат да извършват изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси. – Тук беше извикан заместник-министърът, за да направим това изслушване. Народното събрание в момента е пленарната зала. – Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването – което направихме – вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на пет минути. Изслушваните лица информират Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването, в рамките на десет минути. Всяка от парламентарните групи има право на два въпроса. Народните представители, нечленуващи в парламентарната група, общо на един въпрос. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос… Парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват…“.
Ние задължихме заместник-министъра като длъжностно лице да се яви в Народното събрание и да бъде изслушан.
Затова моля да отправите бележка на колегата Кирилов, който каза, че господин Ченчев не е употребил правилния термин и искал „да ни се явят“. Ами какво да иска, когато в Правилника е записано „да се явят“.
Моля Ви да пристъпим към процедурата. Тук е заместник-министърът. Да завършим тази процедура, да се даде необходимата информация, а не от трибуната да ни се говори за ланския сняг по конкретни въпроси. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов, но не споделям Вашето мнение, че се намираме в хипотезата на изслушване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): А в коя хипотеза?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вие пожелахте информация. Наличната информация към момента беше предоставена на Народното събрание.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Това по кой член от Правилника е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Преди започването на изказването на господин заместник-министъра аз предупредих и помолих за разбиране, че ние не се намираме в никаква форма на контрол, а получаваме информация. Имаме право да получим тази информация. Затова заместник-министър Проданов е тук.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Информацията се получава чрез изслушване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: След предоставянето на тази информация аз Ви моля да влезем в друга процедура, но не това е начинът, и Вие ще се съгласите с мен, убеден съм. (Народният представител Данаил Кирилов иска думата за процедура.)
Господин Кирилов, Вие искате думата по процедура, така ли?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Поисках прекратяване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Когато има повече информация, аз съм убеден, че те сами ще пожелаят да бъдат изслушани.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Няма ли чистачки да ги хващат тези затворници?! (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме по-нататък.
Да благодарим на заместник-министър Проданов за предоставената информация.
Заповядайте, господин Кирилов. Продължаваме разглеждането на второ четене на Законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 34 има предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 34 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 34 по вносител.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 35 има предложение на Данаил Кирилов.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Предложение от народните представители Крум Зарков и група народни представители.
Комисията предлага § 35 да бъде обсъден и гласуван в продължението на Доклада за второ гласуване.
Уважаеми господин Председател, правя уточнението, че ние проведохме дебат. В голяма степен имаме принципно взети решения. Остана да изготвим допълнително редакции съобразно смисъла и съдържанието на дебата.
По тази причина, ако смятате за изрично необходимо, правя предложение съобразно Правилника за отлагане на обсъждането и гласуването по § 35, когато пристъпим към втората част от Доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Данаил Кирилов за отлагане разглеждането на § 35.
Гласували 107 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 36 ситуацията е абсолютно аналогична, като при § 35. Имаме текст на вносител, предложение от народния представител Данаил Кирилов, предложение от Крум Зарков и група народни представители – § 36 да отпадне. Комисията предлага § 36 да бъде обсъден и гласуван в продължението на Доклада за второ гласуване. Затова правя такова предложение и по отношение на § 36 – да отложим дебата и гласуването за Доклада – втора част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Данаил Кирилов за отлагане и гласуване съдържанието на § 36.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По § 37 има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 37 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията – § 37 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 38 има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 38 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията – § 38 по вносител да бъде отхвърлен.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 39 има предложение на Митев и Димитров.
Комисията го подкрепя.
Предложение от Крум Зарков и група народни представители.
Комисията го подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 39 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 39 по вносител.
Гласували 105 народни представители: за 103, против 1, въздържал се 1.
Предложението се прима.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 40 има предложение от Крум Зарков и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 29:
„§ 29. В чл. 156, ал. 1 след думата „ответници“ се добавя „и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: За уточнение – народният представител Крум Зарков предлага § 40 да отпадне.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Крум Зарков и група народни представители за отпадането на § 40, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 32, против 44, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Гласуваме редакцията, която Комисията предлага за § 40, който става § 29.
Гласували 105 народни представители: за 85, против 18, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 41 има предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители – § 41 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Хамид Хамид по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 30:
„§ 30. В чл. 157, ал. 1, в изречение второ след думите „Съдията-докладчик“ се добавя „съответно председателят на отделение във Върховния административен съд“ и се създава изречение трето: „Този срок не тече за периода на съдебната ваканция, освен когато в този кодекс или специален закон са предвидени по-кратки срокове“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Крум Зарков и група народни представители за отпадане на § 41, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 33, против 52, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 41, който става § 30.
Гласували 102 народни представители: за 81, против 2, въздържали се 19.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 42 има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 31:
„§ 31. В чл. 158 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151, съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд, ги оставя без движение, като изпраща на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок.“
2. В ал. 3, изречение първо накрая се добавя „съответно председателят на отделение във Върховния административен съд“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 42, който става § 31.
Гласували 102 народни представители: за 81, против 17, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 43 има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 43 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 43 по вносител.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 44 има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 44 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 44 по текст на вносител.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 45 има предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Предложението е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 45 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 45 по текст на вносител.
Гласували 99 народни представители: за 98, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По § 46 има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители – § 46 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 32:
„§ 32. В чл. 168 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт.
(5) Когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Милков, имате думата.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този текст предизвика наситен дебат в Правната комисия, където присъстваха председателят на Върховния административен съд, научни работници и професори по право.
Първоначалното предложение включваше идеята за приоритизация на изискванията за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Това предизвика спор в Правната комисия и след изтъкнати от нас аргументи изискването за приоритизация отпадна, и се обединихме такова да не бъде включвано. В сега предлаганата редакция на текста, в ал. 2 изрично се включва текст, който закрепя приоритизацията – няма да Ви го чета.
Ние няма да подкрепим този текст, защото е формулиран по начин, по който ще създаде объркване. Изискването при проверката за законосъобразност на акта съдът да проверява основанията за оспорване по реда на изброяването им в чл. 146 отпадна, а сега в редакцията на текста остава отново формулировка, която навежда на такава приоритизация и на поредност на проверка на основанията.
Ние сме предложили да отпадне този текст и поддържаме нашето предложение. В тази връзка няма как да подкрепим редакцията в настоящия й вид. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Милков.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Зарков, имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! В допълнение към аргументацията на господин Милков, която подкрепям и която се опитахме да защитим в Комисията, искам да обърна внимание на факта, че предложихме да отпадне текстът, тъй като не споделяме философията, залегнала и във финалната редакция – че има съществени нарушения на административнопроизводствените правила при всички случаи в определена хипотеза.
Общият принцип, логиката, идеята на всички съществени нарушения на процесуалните правила са онези, които, ако не бяха допуснати, изходът на процеса би бил друг. Не може да е при всички случаи. Този формализъм не е правилен и се страхувам, че по този начин отваряме вратата за опита на вносителя да изписваме все по-ясно и по-ясно конкретни хипотези, при които при всички случаи ще има съществени нарушения на процесуалните права. Този подход според нас е грешен и можем да черпим аргументи от факта, че той е прилаган в други кодекси и невинаги успешно.
Поради тази причина предлагаме да преосмислим още веднъж гласуването – новите алинеи в чл. 168 да отпаднат, и да се доверим на административните съдии и на магистратите, които в практиката си трябва да преценяват случай по случай дали определени нарушения на процесуалните правила са толкова важни, че да доведат до автоматично прекратяване на делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Реплики? Няма.
Други изказвания – господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Ще изразя другото становище, изказано в дискусията в Правната комисия, и ще дам по-различен поглед. Чухме от колегите от БСП за погледа на магистратите, но този текст е насочен основно към дисциплиниране на администрацията и в услуга на гражданите. Мисля, че всички ще се съгласим, че неучастието на един гражданин в административното производство по издаване на административен акт е един от най-тежките пороци в административното производство и едно от най-тежките нарушения на административнопроизводствените правила.
Смятам, че тази норма, както е записана, без всички останали хипотези, какъвто беше текстът на вносителя, само и единствено в хипотезата на неучастие на гражданина, без изобщо да бъде уведомен за започване на производството, е добра. Тя ще защити интересите на гражданите в достатъчна степен и ще дисциплинира администрацията в посока винаги да ги канят да участват в административното производство, което от своя страна пък ще доведе до издаване в много по-голяма степен на качествени законосъобразни административни актове.
Да, действително в ал. 5 имаме императивна норма, обвързваща съда в хипотезата, в която се установи, че гражданин не е участвал в административното производство, той да отмени акта и да го върне на съответния компетентен административен орган. Това от своя страна – освен Вашите доводи, помислете и в посока за ускоряване на административния процес и на процесуална икономия, която се постига по този начин. Пак казвам, за мен неучастието на гражданина в административното производство е едно от възможно най-тежките нарушения при издаването на административни актове. Този текст защитава и пази гражданите и дисциплинира администрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики?
Заповядайте – имате думата, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Митев, съгласен съм почти с всичко, което казахте, но мисля, че тук основният въпрос е дали това съществено процесуално нарушение е отстранимо или не. Тук следва да си отговорим на този въпрос. Аз и към Вас се обръщам, разбира се, защото, ако е неотстранимо – да, следва да има най-тежките последици, съответният административен акт да бъде отменен от съда с всички произтичащи от това правни и фактически последици. Ако обаче е отстраним порокът, следва ли да се прилага най-тежката мярка – именно отмяна на съответен административен акт? Това, от друга страна, ще създаде, мисля, голяма вероятност за нестабилност на самите административни актове.
Вие казахте, че – да, наистина може да има и дисциплиниращ ефект по отношение на администрацията, но има и другия риск – да се създаде нестабилност в административните актове, защото не е толкова трудно според мен да се докаже, че съответното лице, срещу което е насочен актът, не е било уведомено за него.
Смятам, че трябва да се помисли по този въпрос – тежък е, сложен е, затова се обръщам и към Вас с реплика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Друга реплика? Няма.
Господин Митев, заповядайте – имате думата за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Благодаря и на колегата Попов за репликата.
Да – действително въпросът е сложен и точно затова отделихме толкова много време в Комисията по правни въпроси, затова този текст претърпя коренна промяна, както посочи и колегата Милков. Аз обаче все пак смятам, че няма как да санираме хипотезата за изпълнение на задължението за уведомяване на граждани или организации за участие като страни в административното производство. Това просто няма как, по никакъв начин, да бъде отстранено или да бъде санирано. Това означава, че цялото административно производство – от началото на издаване на акта до… всички действия, които е извършил административният орган – бил той едноличен или колективен, гражданинът не е взел никакво участие. Той не е изразил никакво отношение.
След като бъде издаден актът, стигне се до постановяването му от органа, засяга правата и интересите на този гражданин и той тръгва да се защитава едва в момента, в който е известен и оттам-нататък влизаме директно в съдебна процедура. Не това е целта на административното производство.
Вие правилно казахте, че действително в много от тези случаи стигаме до отмяна, точно защото няма как да постигнем благоприятния резултат или законосъобразния резултат, който административното производство си задава.
Целта на тези правила, на уведомяването на гражданина и в Административнопроцесуалния кодекс, и още в Закона за административното производство още от 70-те години, винаги е била да постигнем законосъобразно действие на администрацията и участие на гражданина в целия процес, така че не стигаме изобщо до съдебно обжалване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Господин Кирилов, имате думата за изказване.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Моето изказване ще бъде кратко. Благодаря на колегата Митев за това, че представи нашето становище в дебата в Комисията по правни въпроси.
Аз искам само да поставя акцент върху няколко допълнителни аргументи и съображения във връзка със защитата на нашата теза. Когато ние обсъждахме преди няколко текста режима на новото съобщаване и уведомяване по чл. 18а, позицията на опозицията беше и напълно обосновано, че трябва да дадем пределна максимална защита на участниците в административното производство да могат да участват. Смятаме, че, приемайки Вашия принцип, ние потвърждаваме тази защита и в настоящия етап на процедурата по обжалване на административните актове.
При всички положения нямаме спор по това, че неучастието на заявителя, респективно след това жалбоподателя – физическо лице или организация, е особено съществено нарушение. Това означава, че нещо с процедурата по призоваване и съобщаване не е било наред. Че това лице не е могло да участва в производството пред административния орган по издаване на индивидуалния административен акт.
Ако направим паралел с общото гражданско производство и с Гражданския процесуален кодекс, виждаме, че в общата ни гражданска процедура, в производството по отмяна на влезли в сила решения, дори при отмяна на влезли в сила решения, неучастието, невъзможността лицето да вземе участие в спора, е основание за тази радикална отмяна, дори когато съдебното решение е влязло в сила, и то има сила на присъдено нещо между страните. По тази причина имаме абсолютна логика от многото съществени процесуални нарушения да кажем: това нарушение е абсолютно процесуално нарушение. При това нарушение ние рестартираме цялата процедура от етапа на издаването на индивидуалния административен акт.
Аз ценя и становището на Пленума на Върховния административен съд – защо те не искат да има конкретика, казуистика в основанията, които биха представлявали съществено нарушение, защото имат тълкувателно решение. Виждате, че ние се отказахме от другите наши предложения, които бяха конкретни нарушения на административно-производствените правила, но оставихме това, защото то е абсолютно съществено за правото на участие на страните. Това не означава, че във всички други случаи Административният съд ще има възможността на преценката и да каже: „Да – това нарушение се е оказало съществено в този случай и в тази процедура. Не – това нарушение, макар и формално да е извършено, не е оказало съществено значение за процедурата“. Когато иде ред за участие или за неучастие, нека това да дисциплинира административния орган и тук, както колегата Митев обосновано заяви – това е продължението на защитата на правото на участие и на новия институт, за който Вие имахте много притеснения, ще видим как ще действа. Надяваме се да действа добре, но това е модерен институт на съобщаване и е редно в една държава, в която се стремим да има електронно правосъдие, електронно правителство, редно е да са налице и такива способи за призоваване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване предложението от народния представител Крум Зарков и група народни представители за отпадане на § 46, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 85 народни представители: за 28, против 32, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложената от Комисията редакция за текста на § 46, който става § 32.
Гласували 94 народни представители: за 73, против 6, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 33:
„§ 33. В чл. 170 се създава ал. 3:
„(3) Съдът е длъжен да окаже на страните разпределението на доказателствената тежест.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 47, който става § 33.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 48 има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Предложението е оттеглено.
Има предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 48 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 48.
Гласували 82 народни представители: за 81, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 49 има предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Предложението е оттеглено.
Има предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 49 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията § 49 да бъде отхвърлен.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 50 има предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители:
„В § 50 се правят следните изменения:
1. в т. 1 създаваното изречение второ се изменя така: „За страните едномесечният срок започва да тече от датата на връчване на съобщението по чл. 138.“
2. т. 2 – отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя по т. 1 и го подкрепя по т. 2, като предлага следната редакция на § 50, който става § 34:
„§ 34. В чл. 176 ал. 2 се изменя така:
„(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указания за представяне на отговор в 7-дневен срок. Искането се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед обстоятелствата по спора. Съдът постановява допълнително решение, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Първо, преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Гласували 88 народни представители: за 21, против 46, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението по редакцията на Комисията, която не подкрепя текста на вносителя, подкрепя го по т. 2, като предлага редакцията, докладвана в Доклада на Комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 35:
„§ 35. В чл. 181 се създава ал. 4:
„(4) Влязлото в сила определение за спиране на действието или на изпълнението на общия административен акт се обнародва в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на § 51, който става § 35 по редакция на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 36:
„§ 36. Създава се чл. 182а:
„Състав на съда
Чл. 182а. Съдът разглежда делото в състав от трима съдии.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Данаил Кирилов, подкрепено от Комисията, за създаване на нов § 36.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 37:
„§ 37. В чл. 184 думите „с изключение на чл. 155” се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията, с което се подкрепя предложението на народния представител Данаил Кирилов в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 52 има предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 38:
„§ 38. Член 191 се изменя така:
„Подсъдност и състав на съда
Чл. 191. Подзаконовите нормативни актове се оспорват пред съответния съд, който разглежда делото в състав от трима съдии.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за редакция, която подкрепя предложението на народния представител Данаил Кирилов.
Гласували 88 народни представители: за 63, против 24, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 39:
„§ 39. Създава се чл. 192а:
„Преценка за съответствие
Чл. 192а. Компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му. Съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Текстът, който ни е предложен, съдържа две изречения. В първото се казва, че компетентността на органа за издаване на съответния акт се преценява към момента на издаването му и това е правилното решение. Във второто обаче се обяснява, че съответствието на подзаконовия нормативен акт със Закона се преценява към момента на постановяване на съдебното решение и това законодателно решение ние оспорваме категорично. Това означава с думи прости, че един акт е могъл да бъде издаден в нарушение на материалния закон, да е съществувал дълго време така, да е започнало дело, някой да го оспори за това нещо, по време на делото обаче Законът се променя и актът става законосъобразен. Това е, което се нарича жаргонно „саниране“ на незаконосъобразния акт.
Тази практика не бива да бъде узаконявана с текст в Административнопроцесуалния кодекс. Когато един подзаконов нормативен акт е бил незаконосъобразен, той е такъв и администрацията трябва да поеме своята отговорност, а този, който е понесъл някакви щети, да има начин да възстанови вредите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Има ли реплики към изказването?
Господин Кирилов, заповядайте.
Първа реплика към изказването на господин Зарков.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Зарков, аз не съм съгласен с Вашето твърдение по следната причина. Тук иде реч за преценката на съобразността на един подзаконов нормативен акт в два момента – към момента на издаването му и към момента на оспорването, тоест към момента на постановяване на едно съдебно решение.
Вие казахте една от хипотезите – тогава, когато имаме незаконосъобразен нормативен акт, но е възможна и обратната хипотеза, тоест актът да си е бил абсолютно законосъобразен към момента на издаването, но с оглед промяната на Закона, впоследствие да не съответства на нормите на Закона. Без значение обаче от коя гледна точка ще погледнем – колегите тук правилно се пошегуваха, мислете за времето, когато Вие ще управлявате. (Шум и реплики. Оживление.)
Вярно е, че тази норма цели да запази правната стабилност, правната яснота и, тук ще отбележа, да разтовари държавата от една прекомерна отговорност. Защото действително е възможно да имаме подзаконови нормативни актове, които в момента на издаването си да са били законосъобразни, но след това с оглед промяната на общия режим, който е установен в Закона, вече да са незаконосъобразни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли друга реплика към изказването? Не виждам.
Господин Зарков, заповядайте за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Две неща. Първо, между момента на оспорването на акта и на издаването на съдебното решение може да мине доста време. През това време е действал един незаконосъобразен акт. В обратната хипотеза, в която казвате, че актът е бил законосъобразен и впоследствие е станал, то този текст въобще не ни помага. Тя не ни интересува дотолкова, доколкото вреди и щети не са постъпили, тъй като е действал законосъобразен акт. Когато той вече се промени и Законът не съответства на материалния Закон, казусът е друг – той е класическият казус на оспорване на акта.
Това саниране не е оправдано в интерес на истината и в мотивите, които имаше и на първо четене, и в Правната комисия. Не можахме и не можем да бъдем убедени, че е необходимо да се прави това нещо. Още повече, ние непрекъснато приемаме текстове, с които се стараем да дисциплинираме – по Ваши думи – администрацията. С този текст правим точно обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Зарков.
Процедура?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, моята процедура е да подложите на гласуване разделно двата члена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: В един текст, господин Попов. Те са две изречения. Технически няма как да го докладвам.
Прощавайте, че Ви прекъснах. Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов § 39 в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 63, против 25, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 53 има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 53 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията § 53 да бъде отхвърлен.
Гласували 88 народни представители: за 87, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 40:
„§ 40. В чл. 196 след думите „с изключение на“ се добавя „чл. 142, ал. 1“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за създаване на нов § 40.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 41:
„§ 41. Член 202 се изменя така:
„Обжалване на отказа за възобновяване и постановлението за спиране на административното производство
Чл. 202. По реда на този раздел се обжалват:
1. отказът да се допусне възобновяване по чл. 103, ал. 3;
2. актът за спиране на производството за издаване на административен акт;
3. отказът да се възобнови спряно административно производство.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на § 54 в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 55 има предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 42:
„§ 42. Създава се чл. 204а:
„Държавна такса
Чл. 204а. За делата по реда на тази глава се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на § 42 по Доклада и в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 56 има предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 56 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за § 56, по-точно за отхвърлянето на § 56.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 57 има предложение от народния представител Данаил Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Оттеглено е предложението на господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2. Точки 2 и 3 стават съответно точки 1 и 2.
Предложение на народния представител Крум Зарков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 43:
„§ 43. В чл. 212 ал. 2 се изменя така:
„(2) Касационната жалба, с изключение на дела по Закона за административните нарушения и наказания, дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване, дела, по които жалбоподателят е освободен от държавна такса или е лице, лишено от свобода с влязла в сила присъда, се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност – удостоверение за юридическа правоспособност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Повтарям, че предложението на господин Кирилов е оттеглено. Няма да бъде подложено на гласуване.
Предложението на Крум Зарков по т. 2 трябва да бъде гласувано, защото остава неоттеглено и не е подкрепено от Комисията.
Гласуваме последователно – на първо място предложението на народния представител Крум Зарков и група народни представители за § 57.
Гласували 98 народни представители: за 33, против 48, въздържали се 17.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението по доклад и в редакция, предложена от Комисията, за текст на § 57.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията предлага § 58 да бъде обсъден и гласуван в продължението на Доклада за второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Подлагам на гласуване предложението на Комисията да бъде отложено гласуването на второ четене на § 58.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 59 има предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 44:
„§ 44. Създава се чл. 213а:
„Отговор на касационната жалба
Чл. 213а. (1) След като приеме жалбата или протеста, първоинстанционният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването им може да подаде отговор.
(2) След подаването на отговора или след изтичането на срока по ал. 1 делото се изпраща на Върховния административен съд.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване предложението на Комисията за текста на § 59, който става § 44.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Тук ще се наложи да прекъснем гласуването на Законопроекта на второ четене с оглед седмичната ни програма.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Уважаеми народни представители, в очакване да заемат местата си министрите, които ще участват в днешния парламентарен, ще Ви запозная с новопостъпили питания за периода от 15 юни 2018 г. до 21 юни 2018 г.
Постъпило е питане от:
- народния представител Таня Петрова към Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, относно национално външно оценяване по български език и литература след VII клас и държавен зрелостен изпит по български език и литература след ХII клас. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 юни 2018 г.;
- народния представител Корнелия Нинова към Бойко Борисов – министър-председател на Република България, относно политиката на правителството по въпросите на миграцията в България и Европа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 юни 2018 г.;
- народния представител Таско Ерменков към Теменужка Петкова – министър на енергетиката, относно политиката на Министерството на енергетиката по отношение на гарантиране на сигурността на доставките на природен газ. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 юни 2018 г.;
- народните представители Любомир Бойков Бонев и Николай Бошкилов към Николай Нанков – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката за осигуряване и поддържане на добро експлоатационно състояние на пътищата от държавната пътна мрежа. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 юни 2018 г.
Общият брой на новопостъпилите питания е четири.
Имате думата за процедура, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще направя традиционната процедура, която отправям всеки път по време на парламентарен контрол през последния повече от месец. Тя касае това, че за пореден път Законът за лихвоточките и за гражданите с жилищно-спестовни влогове не влезе и тази седмица в работата на Комисията по финанси на Менда Стоянова.
По този начин, колеги, след като всички ние гласувахме с пълно единодушие на първо четене Закона, а вече половин година не влиза за второ четене, поради нежеланието на групата на ГЕРБ да изпълни Правилника на Народното събрание, господин Председател, за пореден път Ви призовавам да използвате влиянието, което имате, и длъжността, която заемате, да направим така, защото Законопроектът за лихвоточките да влезе в Комисията на Менда Стоянова, за да може след това да се гледа на второ четене.
За пореден път използвам да призова гражданите, които имат да получават пари от жилищно-спестовните си влогове. Става дума за 190 млн. лв. – толкова е разликата, ако се приеме, а ако не се приеме този бюджет, тези, които имат да получават пари, да знаят, че докато не излязат с протести пред Народното събрание, най вероятно казусът няма да се реши, защото колегите от ГЕРБ не искат да гласуват тези пари за тях и не искат да вкарат Закона за гласуване.
Това, подчертавам, се случва за втори път. В миналото Народно събрание е станало същото: същият законопроект е гласуван на първо четене, след което не е минал на второ четене и така съответно е отишъл в небитието, и сега трябва да започнем отново. Така че, скъпи граждани на Република България, ако искате да си получите парите, излезте на протест – иначе няма да стане.
Господин Председателю, направете всичко възможно Менда Стоянова да си изпълни ангажиментите като председател на Комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кутев.
Постъпили са писмени отговори на въпроси на народни представители от:
- министъра на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос на народния представител Христо Грудев;
- заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос на народния представител Николай Тишев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Николай Тишев;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос на народните представители Георги Стоилов и Иван Иванов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Иван Димов Иванов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Иван Димов Иванов;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Иван Димов Иванов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Донка Симеонова;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Петър Витанов;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народните представители Стефан Данаилов и Чавдар Велинов;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на два въпроса от народните представители Спас Панчев и Димитър Георгиев;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Светла Бъчварова, Дора Янкова, Валентина Найденова и Милко Недялков;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на два въпроса от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на два въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Васил Антонов;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на два въпроса от народния представител Ахмед Ахмедов;
- министъра на вътрешните работи Валентин Радев на два въпроса от народните представители Никола Динков и Виолета Желева;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народните представители Надя Жекова и Даниел Йорданов;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Миглена Александрова.
Преминаваме към въпроса, отправен към госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, която ще отговори на въпрос на народния представител Стоян Михайлов Мирчев.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще Ви изслушаме за процедура, извинявайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, имам въпрос с молба за писмен отговор към министър Нанков – преди един месец го зададох.
Въпросът ми към Вас е: кога най-сетне ще накарате тези хора да си вършат работата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Сам разбирате, че в момента няма как да Ви отговоря, записах Вашия въпрос.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: В крайна сметка казах писмен отговор, така че това не изисква присъствие на министъра тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Разбрахме, господин Проданов. Ще трябва да се провери случаят, защо е тази забава и по каква причина.
Може ли да пристъпим към изслушване на министър Захариева? Първият въпрос към нея е зададен от народния представител Стоян Михайлов Мирчев и е относно Постановление № 263 от 24 ноември 2017 г. за изменение и допълнение на Правилника за легализациите, заверките, преводите на документи и други книжа.
Заповядайте, господин Мирчев, да развиете въпроса.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин министър Каракачанов, уважаеми колеги!
Първо, госпожо Захариева, аз се радвам, че след повече от три месеца намерихте време да дойдете в пленарната зала, за да отговорите на този въпрос, а той е следният: през 2017 г. се проведе обществено обсъждане за промени в Правилника за легализациите, заверките, преводите на документи и други книжа. Въпреки активното участие, изложените съображения и направените предложения от заинтересованите страни по време на обсъждането, в по-голямата си част не бяха взети предвид. Промените в Правилника водят след себе си редица проблеми. Основният е, че чрез ресурса на Министерството на външните работи се установяваше дали даден документ е оригинален, и дали подлежи на заверка. Сега тази отговорност пада върху нотариусите и лицензираните преводачи, които няма как да удостоверят горното, и те просто нямат тази компетенция. Основният проблем е върху автентичността на чуждите документи и по новия ред нито преводачът, нито нотариусът е длъжен да изисква доказателства за автентичността на документите – нещо, което Министерството на външните работи правеше чрез посолствата на чуждите страни в България или нашите посолства в чужбина.
Друг проблем е намаляването на таксите за услугите и също няма да бъде решен. За ползвателите на услугата разходите ще останат приблизително същите и държавата ще се лиши от събиране на такса за сметка на частните изпълнители в този процес. Във връзка с това, моля да отговорите на следното: какви са сумите, събирани от Министерството на външните работи, за държавна такса за заверка на подписи на преводачите за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.?
Вторият въпрос е: защо са премахнати условията за удостоверяване верността само за документи, идващи от чужбина и касаещи в по-голямата си част небългарски граждани, като това води до заплаха за сигурността на държавата, а редът за удостоверяване на български документи, които касаят главно българи – за чужбина предназначени, остават по стария ред? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мирчев.
Госпожо Вицепремиер, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Мирчев, дами и господа народни представители! Знаете, че правителството пое ангажимент за облекчаване и за премахване на излишните административни тежести и услуги, които се осъществяват в България. Изменението на този правилник е част от тези усилия.
На първо място, искам да заявя, че целта беше не само да облекчим българските граждани, но и да намалим разходите за предоставянето на услугата. Знаете, че новите текстове са в сила от 1 март 2018 г. Обяснявам накратко каква беше процедурата: всеки един български гражданин, независимо къде се намира на територията на страната, трябва да дойде до София в Министерството на външните работи, за да подаде молбата за заверка и не на автентичността, както неправилно задавате Вашия въпрос, а на подписа на преводача. След това да подаде молбата – можеше да го направи и през посредник, да, очевидно с изменението сме засегнали няколко големи посреднически фирми, след което да дойде втори път до София, за да вземе документите си, ако не го осъществява чрез посредник. Освен да заплати таксата от 15 лв., която не е кой знае какъв разход, но има два пъти разходи, най-вероятно с взимане на отпуска за идване веднъж до София за подаване на молбата и втори път – за връщане, за взимане на документа.
Какво направихме: първо, намалихме разходите за път и де факто ги премахнахме. И второ, таксата при нотариуса е 6 лв. за страница за заверка на подписа, пак казвам, не на автентичността на документа.
Тези правила бяха въведени от 1 март след наистина много дълго обществено обсъждане. Вече обясних накратко какво целяха и колко средства и време на българските граждани се спестяват по този начин. Де факто в момента може всеки един от преводачите, които бяха същите от списъка – точно затова е списъкът на Министерството на външните работи, за да сме сигурни, че преводачите от този списък ще извършат автентичен превод, те се регистрират при нас, да бъде нает да преведе и всеки един нотариус или знаете, както е по Закона за нотариусите и нотариалната дейност – кмет, където няма нотариус, да извърши тази заверка. През различните години на 321 500, на 372 800 през 2016 г. и на 334 хиляди през 2017 г. български граждани е спестено идването по два пъти до София плюс многото разходи.
Обърнахте внимание, че не са изменени правилата в обратната част, а именно когато се превежда български документ на друг език. Няма как – обяснявам защо. Първо, тези документи се превеждат на редица езици и няма как нотариусът, тъй като той удостоверява това, да знае и да изискваме от нотариуса всички други езици.
Също така в приложното поле на сключените договори от Република България са заложени разпоредби за облекчаване на процедурите за легализация. Всъщност такива услуги се извършват в много малко случаи, защото повечето граждани предпочитат там, където все още се изисква такава заверка, да го направят в съответната държава, в която ще го предоставят. Ако някой представи фалшив или неверен документ, има наказателна отговорност за това и, пак подчертавам, целта на заверката не е била да удостовери автентичността. Служителите на гишето в Министерството не са били разследващи органи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Господин Мирчев – за реплика и отношение към отговора.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, въобще не съм удовлетворен от Вашия отговор, поради простата причина че, първо, не чух колко пари губи държавата от това, че вече няма да събира такса. Второ, не може да разграничавате начина за превод и легализация и сверяване на тяхната автентичност за входящи и за изходящи документи, тъй като, както преводачите от чужди езици превеждат на български, така могат и от български да превеждат на чужди езици. Не знам защо ги разграничавате.
В момента преводачът и нотариусът няма как да кажат дали даден документ е автентичен. Единственото нещо, което прави нотариусът, е да узакони подписа на преводача.
Ако искахте да помогнете на хората, щяхте да намерите начин те да не трябва да се разхождат до София, а за тази услуга да има някакъв вид изнесени бюра и те да могат да я получават в съответните населени места.
Разходите също реално не се намаляват, тъй като работата на преводачите става в пъти по-голяма и таксите съответно нарастват.
Искам да Ви кажа, че има преводачи, които се отказват вече да извършват тази услуга, които се свързаха и с мен, аз от там разбрах за проблема, поради простата причина че те не могат да сложат подпис под документ, за който не могат да удостоверят дали е автентичен или не.
Всичко това показва едно нещо – вместо да оправите един проблем, а именно да намалите таксите, да намалите времето и тежестта, с която хората получават тези преводи, Вие създавате още повече проблеми, а именно, че вече в България ще се превеждат и легализират документи, чиято автентичност няма как да бъде доказана, а това наистина заплашва и националната сигурност.
Тук ще завърша само с едно изречение – защо е запазен старият ред за изходящи документи, тоест документи, които ще важат в чужбина? Защото другите страни се интересуват и за тях е важно да имат доказателство за автентичността. Явно за Вас това не е важно и националната сигурност също не е приоритетна. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Мирчев.
Госпожо Вицепремиер, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Очевидно има непознаване от Ваша страна на материята, защото, пак казвам, че в Министерството се заверяваше само подписът. Мисля, че за един български министър, правителство и народен представител би трябвало да е много по важно колко ще струва на българския гражданин това да дойде два пъти до столицата, да си вземе отпуск, да пътува и да плати таксата. Ще Ви дам справката – около 5 милиона на година са загубите за държавния бюджет, както Вие се изразихте. Загубите за българските граждани – 350 000 човека да дойдат два пъти до София, да платят транспорт и да си вземат отпуск, със сигурност са поне пет пъти по-големи. Няма никаква заплаха за националната сигурност, точно обратното.
По отношение, пак казвам, защо не е променен обратният ред – да, прав сте, че нотариусите заверяват, само че трябва да заверят на не знам колко езика и дълбоко се съмнявам, че има нотариус в България, който е такъв полиглот, че да познава всичките езици, на които може да завери.
Също така по международните документите, по които България е страна, в голяма част от тях всъщност заверката на превода се изисква от самото тяхно министерство. Тези услуги, в които се превежда в България на друг език, са много, много по малко. Не съм направила справка за другите.
Не съм скрила справката, просто нямах време. Ще Ви я предоставя, въпреки че не искате писмен отговор. Аз не я крия, бях я подготвила към въпроса. За нас целта беше да облекчим българските граждани, защото е абсурдно да идват само на едно място – в Министерството, и то да идват два пъти, за да получат една проста услуга. Между другото, доскоро в Министерството се плащаше с таксови марки, не знам дали знаете.
Да сме изнесли центрове – ами това също щеше да струва пари от данъците на българските граждани, господин народен представител. Министерството да отвори във всеки един град, в който има нотариус, офис, който да извършва тази услуга, с дори един държавен служител, нали си представяте колко пари щеше да струва това на българския гражданин?
Целта е да облекчаваме услугата и поне досега нямаме оплаквания за увеличаване или за отказ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Вицепремиер.
Има заявка за декларация.
Госпожо Нинова, заповядайте за декларация от името на парламентарна група.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, госпожо Вицепремиер, господин Вицепремиер, колеги! Бих искала днес да поставим на Вашето внимание най-горещата в момента тема в Европа, която ще има последици, и то дългосрочни, за България.
Както вече знаете, следите, Европа отново е пред миграционна криза. Европа се раздира от противоречия. Европейските лидери са на коренно различни мнения. В тази ситуация на 28 юни 2018 г. предстои среща на върха, която ще се проведе в следната бурна и тежка ситуация за всички ни. (Заместник министър-председателят Екатерина Захариева тръгва да излиза от залата, разговаря с народен представител от ГЕРБ. Шум и реплики от „БСП за България“: „Защо си тръгва? Това е отношение!“)
Първо, Италия и Малта на 11 юни забраниха на хуманитарен плавателен съд с 600 мигранти да се доближи до техните брегове. (Шум и реплики от „БСП за България: „Това е отношение!“.)
Второ, австрийският канцлер Курц обяви създаване на Ос на желаещите за борба с нелегалната миграция, за която се разбраха вътрешните министри на Австрия, Германия и Италия. (Шум и реплики от „БСП за България:„Какво е това нещо?!“)
Трето, това породи остро противоречие и противопоставяне в Германия между вътрешния министър Зеехофер и канцлера Меркел и доведе до политическа криза в германското правителство. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Вътрешният министър Зеехофер заяви: „Не мога да работя повече с тази жена“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Нинова, извинявайте…
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Тази жена е госпожа Меркел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Извинявайте, госпожо Нинова.
Има покана от залата…
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Вероятно не е интересно за външния министър на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Госпожо Захариева, има настоятелна покана от парламентарната група, от чието име е декларацията, да се запознаете и да останете да проследите текста. Ако имате тази възможност, повтарям поканата, моля Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Имам среща с журналисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: А, извинете, казах – ако има възможност. Тогава очевидно вицепремиерът ще се запознае. Няма как да го направим.
Благодаря Ви и довиждане. Това беше Вашето участие в парламентарния контрол. Благодаря Ви.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Браво!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Извинете, госпожо Нинова, продължете с текста на декларацията.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Има правителствена криза в Германия и вътрешният министър Зеехофер заяви: „Не мога да работя повече с тази жена.“ Тази жена е госпожа Меркел. Той ѝ постави ултиматум за две седмици или да реши въпроса, или той ще нареди затваряне на границите и връщане на мигранти.
В безизходица от тези обстоятелства, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер свиква в неделя – тази неделя, неформална среща по даване на убежище, на заинтересованите страни и България е една от тях.
И тук дойде нова изненада от вчера: страните от Вишеградската четворка заявиха, че ще бойкотират срещата на господин Юнкер в неделя и я обявиха за неприемлива, а господин Орбан обяви тази среща, цитирам: „Против нормалните обичаи в Европейския съюз“.
Президентът Тръмп оцени ситуацията така: „В цяла Европа направиха голяма грешка, приемайки милиони хора, които са променили толкова силно и рязко културата им. Не искам това, което се случва с имиграцията в Европа, да се случи и у нас.“
И в тази сложна ситуация идва въпросът: какви са възможностите за решение и как ще запазим националния интерес на България? Засега публично е оповестено едно възможно решение, то идва от Германия – да се подпишат двустранни споразумения с държави като България, Гърция, Италия, подобно на това Европейския съюз – Турция. А то е: пари срещу приемане на мигранти.
Госпожа Меркел даже каза: „Можем да предложим на други държави – членки на Европейския съюз, финансова помощ, ако те се съгласят да приемат обратно мигранти“.
Ето това е въпросът на въпросите, уважаеми колеги и българи. С какво решение отива премиерът на България на тази среща?! Има ли решение на Министерския съвет?!
Уважаеми коалиционни партньори, няма го Волен Сидеров, Вас някой пита ли Ви каква е позицията на Вашата коалиция и с какво послание изпращате господин Борисов там?
Уважаеми десетина депутати от ГЕРБ (шум от ГЕРБ, чиито депутати са видимо много повече), Вас някой пита ли Ви, Вашето правителство пита ли Ви? (Шум и реплики от ГЕРБ.) А онези един милион българи, които гласуваха за Вас, питахте ли ги? И някой изобщо в залата знае ли какво ще заяви на тази среща господин Борисов за България и за българския национален интерес? (Шум и реплики.)
Ще послуша ли господин Борисов канцлера Меркел за пореден път и ще постави ли България пред ситуация да приеме мигранти, минали за пръв път през нашите граници, по официална информация на Агенцията за бежанци – 50 000 такива?
Вярна ли е информацията – питаме, и ако не е, да дойде някой да я опровергае, тя дойде от Франция и е следната: „На срещата на върха в София лидерите на страните – членки на Европейския съюз, са обсъждали възможностите за отваряне на бежански лагери в държавите от Балканския регион.“ Това го пишат във френския вестник „Льо Монд“ и източниците твърдят следното: „Идеята била предложена от Дания и Австрия. Датският премиер е заявил, че е в контакт с други европейски лидери“ – това са цитати, „и е оптимист за проекта“. Това се е случило на Срещата на върха в София на 17 май между 28 страни членки и пет държави от Западните Балкани.
Вярно ли е това, господа управляващи?!
Искаме ние и българският народ да знае – имало ли е такъв разговор и има ли опасност Балканите да се превърнат в бежански лагер?! Защото ние от тази среща видяхме само разходката по Моста на влюбените и нищо друго.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Теб те нямаше.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Вчера господин Борисов направи две интересни и малко странни изказвания.
Първо: „Защо БСП казват, че сме вредни, като аз се разбрах с Ердоган и спрях мигрантите.“
Трябва да отдадем заслуженото и на самочувствието, и на усилията на господин Борисов. Добре, че е скромен, както той казва, и не се хвали за успехите си. Нека обаче да припомним, че това споразумение не го сключи България и господин Борисов – 2016 г. Европейският съюз и Турция сключиха споразумение: Турция – да задържа мигрантите, Европа – да й плати 6 млрд. евро. Ето това е споразумението между Европа и Турция. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Вчера от господин Борисов имаше и едно друго – бих го нарекла подгряващо изказване: „На БСП им спират всички фондове“, което е лъжа, но защо му е след 10 години да повтаря едно и също, „а на нас ни ги пускат и сега ще получим 8% повече пари от предходния програмен период“.
Въпрос, уважаеми колеги и управляващи: по коя програма са тези 8% в повече? И въпрос: имат ли нещо общо с темата „Миграция, мигранти и интеграция на мигранти“? Въпроси! И тъй като господин Борисов не уважава българския парламент, те остават без отговори. (Реплики.) Защото в България, уважаеми български граждани, нещата стоят така: правителството на Борисов прие Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2015 – 2020 г., официален документ пред мен.
Той започва така: „Увод. В основата на настоящия документ стои разбирането на феномена „миграция“ като източник на работна сила, необходим за националната ни икономика“. Продължава – цел на Стратегията на това правителство Борисов: „Превръщане на миграцията и мобилността в позитивни фактори за развитие в икономическия и демографски план за България“.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не нелегалната миграция.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И има много мерки. „Лицата имат право на здравно осигуряване, достъп до социални услуги, образование и жилище“, но не в лагери, уважаеми българи.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Чети внимателно.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Имат го по следния начин, цитирам: „След приключване на участието в Националната програма получилите закрила могат да се установят където пожелаят в страната“.
Уважаеми колеги, моля да не реагирате първосигнално и както винаги – БСП употребява страховете на хората и така нататък. Призовавам Ви да мислим не партийно, а държавнически в този случай! Вече всички признават, всички големи лидери в Европа признават, че Европа сгреши като отвори вратите не само за бежанците от кризата в Сирия, от войната, а за икономически бежанци, бежанци по повод екологични проблеми и така нататък. Всички казват: „Сгрешихме!“. Тази грешка трябва да се поправи!
В основата на тази политика стоеше госпожа Меркел и днес тя е подложена на огромен натиск и критика от колегите си. Европа се променя, уважаеми колеги, и така трябва, иначе ще я загубим, ако продължаваме по същия начин. Ние искаме Европа единна и здрава в съюз между силни държави!
В правителството на господин Борисов досега сляпо следвахте политиката на Меркел, срещу което получавахте пълна подкрепа, и това го представяхте като проевропейско поведение. И сега ли, уважаеми, ще я следвате сляпо, или ще намерите сили да се противопоставите, да защитите националния интерес на България, народа си и сигурността ни?
Ние не знаем и никой не знае какво ще се случи на Срещата на върха, каква позиция ще изрази нашият премиер. Ако се съгласи на споразумение – пари срещу изпращане от Европа обратно в България на мигранти, ние ще се противопоставим категорично. Ние сме се противопоставяли дори на партиите от нашето политическо семейство и сме понасяли много негативи и много удари, но сме спокойни, че сме защитили България и националния си интерес, защото алтернатива има.
Господин Борисов не желае да информира парламента и българите каква позиция ще заеме. Ние ще направим обратното – първо, информираме Народното събрание и българските граждани, нашите сънародници, а след това с писма и с разговори, които ще проведем, нашата позиция ще бъде представена пред:
Първо, лидерите на партиите от Вишеградската четворка, които ме поканиха на среща преди месец и подписахме обща декларация за обмяна на позиции и излизане с общи такива.
На господин Ципрас, който участва във всички форуми на ПЕС.
На господин Педро Санчес – новият министър-председател на Испания.
На господин Коста – министър-председателят на Португалия.
Да не изреждам и другите лидери, еврокомисари и леви лидери от нашето семейство.
Сигурно ще кажете: защо опозицията прави това, никога не е било? Защото, скъпи колеги, става въпрос за България, за българския национален интерес и за спасяването на Европа. (Реплики.)
Винаги сме имали ясна позиция, още от 2013 г. и до ден днешен, и тя ще бъде изразена и пред народа ни, и пред европейските лидери. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Първо, Вие казвате, че трябва да осигурим работна ръка чрез бежанци. Уважаеми колеги, всички в годините на прехода направихме грешки, с които изгонихме голяма част от нашите сънародници навън. Ние казваме – да не ги заменяме с бежанци, да направим всичко възможно да си ги върнем обратно.
Пак заради наши грешки се топим и сме в демографска катастрофа. Вие казвате: ще поканим бежанци да ни решат демографските проблеми и да ни правят деца. Ние казваме: дайте да предприемем мерки за българските семейства, (председателят отново дава сигнал, че времето е изтекло), за българските млади хора, за да раждат и отглеждат децата си в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова, моля Ви да съобразите времето. Завършете, моля.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Добре, завършвам.
Имаме решение още от 2013 г. на нашия национален съвет по тази тема, както и изразена позиция в Европарламента още от 2013 г. Само едното ще прочета и моля да ме извините, че времето свърши. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Колеги!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: „Най-главната цел е да избегнем превръщането на нашата страна и на Балканите в огромен бежански лагер, своеобразна буферна зона между зони на конфликт и Шенгенската зона. България трябва да защити своите национални интереси в общата политика за справяне с бежанската криза, а те са: вместо пари за интеграция – пари за връщането там, от където са дошли нелегалните мигранти“.
Уважаеми колеги, настина последно изречение (шум и реплики), нека да се отнесем сериозно като българи, а не като партийци, защото, ако днес мълчим, утре ще е късно за българските семейства, за българските деца, за нашите изконни ценности и за България въобще. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Уважаеми народни представители, присъстващият тук вицепремиер господин Каракачанов на основание чл. 65 от нашия Правилник иска думата. Длъжни сме да му я предоставим – има право по всяко време да поиска да вземе участие.
Заповядайте, господин Каракачанов.
МИНИСТЪР КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Нинова! Ако бяхте ми звъннали две минути преди да направите Вашето изказване, щях да Ви успокоя и нямаше нужда да хвърляте тези страхове в обществото.
Първо, позицията на българския премиер, с която той ще отиде на Среща на върха, не е да подписва споразумение, с което България да се наводнява с нелегални мигранти. Вие много добре знаете какво е записано в Програмата за управление. Това, първо.
Второ, малко късно се сетихте да говорите за проблема с нелегалните имигранти, защото още в политиката на миналото правителство, а и на сегашното, политиката за пресичане на притока на нелегални имигранти беше явно изразена с редица мерки: първо, подсигуряване на достатъчно хора в „Гранична полиция“, включително контингенти от Българската армия при охрана на границата; второ, изграждане на заградителното съоръжение, за което, ако сте забравили, в началото на този мандат Вие и някои Ваши колеги вдигахте големи скандали, обяснявахте, че такива заграждания и такива мероприятия по границата не са необходими; трето, никъде в политиката, никъде в политиката на правителството няма записано или няма една крачка направена в посока на това да се привличат нелегални имигранти, за да решаваме демографския проблем. Това е грозна спекулация и не е вярно поради една много проста причина. Докато Вашата партия още се чудеше – ляво-либерална или либерално лява е, още в миналото Народно събрание „Обединени патриоти“, които бяха тук, и тогава подкрепяха правителството, наложиха и политиката за изграждането на заградителните съоръжения, и политиката на едно по-твърдо отношение към нелегалната имиграция.
Много се радвам (шум и реплики), че част от европейските лидери най-накрая разбраха това, което аз говоря от тази трибуна вече четвърта година, и което е част от политиката на правителството. В България място за нелегална имиграция няма. Органите на Министерството на вътрешните работи, както и военнослужещите, които помагат при охраната на границата, възпрепятстват навлизането на големи маси подобни нелегални имигранти.
Никой не е замислял и няма никакво намерение да приема пари от други европейски държави, за да настанява нелегални имигранти в България. При необходимост, ако се наложи да се реагира спешно, знаете каква е нашата позиция. Тоест говоря да се реагира спешно при големи нелегални вълни (шум и реплики) – изграждане на общежития по границата и връщане на тези хора обратно в България.
Радвам се, че най-накрая и Българската социалистическа партия се отвори по темата с нелегалната имиграция и осъзна, че това е голям бич за Европа и подлага Европа на един процес на обезличаване, дехристиянизация и възможности за тероризъм. Оттук нататък искам да Ви уверя, че в тази посока, ако тази Ваша загриженост е искрена, както намерихме общ език по темата за проектите за превъоръжаване, ще намерим общ език и по тази тема. Благодаря Ви, господин Председател, уважаеми колеги за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Вицепремиер. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Господин Сидеров поиска думата за декларация от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми журналисти! Госпожо Нинова, много се радвам, когато виждам свои последователи и ученици. Това означава, че школата, която от години се мъча да направя в политиката, вече работи. Чудех се къде сте през всичкото това време, когато отсъствате от залата – Вие явно сте се запознавали с моите изказвания, текстове и слова (ръкопляскания от ОП), които аз съм говорил, както и с внасяни тук законопроекти, поправки на закони и проекторешения. Тъй като през цялото време на съществуването си, репликирам Ви така, защото Вие споменахте името ми, Партия „Атака“ е предлагала неща, които Вие отхвърляхте – имам предвид БСП – тогава не бяхте лидер, но ги отхвърляхте, включително и по темата за мигрантите. Когато предлагахме изграждане на стена, на съоръжение, Вие бяхте против. (Реплики.) Не, не, аз си спомням как оттук, от тази трибуна говорехте, че това не е европейска практика. Когато предлагахме да не се допускат мигранти, когато предлагахме да се връщат още на КПП-та, само тези, които са редовни, да се пускат с редовни документи – също го отхвърляхте. Така че бих Ви повярвал, ако сте били последователни през годините, но не сте.
Колкото до това дали премиерът трябва да дойде да съобщи какво ще говори на своите международни срещи, такава практика никога не е имало. Аз си спомням, че премиерът Станишев никога не е запознавал нито парламента, нито опозицията – тогава в наше лице, да дойде да каже: господин Сидеров, сега смятам, като отида в Брюксел, да кажа еди-какво си. Нямам такъв спомен, няма и такава практика в никоя европейска държава – премиерът да отива и да запознава опозицията какво точно ще говори на международни срещи и договорености.
Имате пълната възможност, като парламентаристи, да задавате въпроси, да го питате и него, и министърката на външните работи по всички такива теми за срещи и така нататък. Да, колегата тук пред мен ми подава книжка (народен представител подава брошура), брошура на Четиридесет и второто народно събрание, където всички наши предложения бяха отхвърлени тогава, между другото, и с Вашето съдействие.
Говорим за европейската политика за отваряне на мигрантите. Ако малко повече бяхте се задълбочили, ако бяхте прочели малко повече неща от мен, щяхте да видите, че аз казвам и причините за тази миграция. Причините са именно във Вашите приятели – Вие се срещате много често с американския посланик. Дали веднъж го запитахте, можете да съобщите тук, да ни уведомите защо Америка водеше такава политика – да напълни Европа с нелегални мигранти, защото това беше американска политика и я има черно на бяло. Правителството на Обама, чийто служител е господин Рубин, директно казваше: „Приемайте повече и повече. Много малко приемате.“ А техният гуру господин Сорос направо сочеше и казваше: „Тамо са раите! Давайте, атакувайте!“ и финансираше цялата тази операция. Идването на мигрантите в Европа не е просто така, природно явление, една вълна от хора, които са тръгнали. Не, това беше инспирирано, финансирано, насочвано именно от Съединените щати, за да бъде Европа омаломощена.
Това до голяма степен се случи, но сега виждам един обрат и сред европейските лидери, дори тези, които подкрепяха тази политика, вече обръщат курса, защото общественото мнение у тях започна да надделява. Така в България в това отношение сме за пример.
Може да ни се намерят много кусури. Тук, във вашите редици, има хора, които ходеха да проверяват дупки по оградата и така нататък, но оградата я има. Да, тя започна по наша инициатива – тук не знам кой се обади – по наша инициатива, на „Атака“, започна, взе се решение. Да, така е. Това са фактите. Е, е – това са фактите! Трябва да ги признавате! Фактите са силно нещо.
По наша инициатива през 2013 г. – на партия „Атака“, има го черно на бяло в Деловодството – беше прието решение да започне изграждане на ограда и тя беше построена при правителството на Борисов 2. Това са фактите. Тази ограда сега е факт, но най-важното е, че в момента тези общежития, в които имаше сбивания, криминални случаи и палежи, сега са празни, тоест в България в момента този въпрос е решен. Какво ще стане нататък е въпрос на общо решение на европейските държави. Премиерът преди броени дни, може би вчера, каза точно това: Европа трябва да затвори вратите си за мигрантите. Какво по-категорично намерение на едно правителство, което ние като коалиционен партньор, намираме това изявление за удачно, за уместно и за вслушване в нашите съвети и послания, които сме правили през годините и трите патриотични партии. Така че нямате основание да критикувате днешното правителство именно на тема мигранти. Може да има други теми за критика, със сигурност, но не и по тази тема.
Съветвам Ви да правите задълбочени анализи, когато искате тук да обясните някакви големи геополитически теми, каквито са миграцията, опитът да бъде разбита Европа, или да бъде „евравизирана“, както казваше Ориана Фалачи. Трябва да се чете повече. Мисля, че това време не е било достатъчно. Затова може пък да си коригирате и предложението за лятна ваканция. Може би Ви е необходима лятна ваканция, за да почетете малко повече. Аз съм за това да работим през лятото, но на Вас Ви е необходима ваканция, за да почетете повече и да дойдете по-подготвени наесен с песен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Лично обяснение! (Реплики от „Обединени патриоти“.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Няма право на лично обяснение!
(Народният представител Корнелия Нинова застава на трибуната, народни представители от „Обединени патриоти“ и от „БСП за България“ застават около трибуната. Шум и реплики.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Искам лично обяснение.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, встрани от микрофоните): Не може да нарушавате Правилника на Народното събрание. Лично обяснение на декларацията няма право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Чакайте! Господин Ангелов…
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: На няколко пъти бях спомената и призована да отговоря на въпрос. Искам да отговоря. Искам да Ви отговоря, господин Сидеров. Вие ме призовахте. (Реплики между народните представители на „Обединени патриоти“ и „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Господин Ангелов, чуйте ме! Нека да обясня. (Реплики между народните представители на „Обединени патриоти“ и „БСП за България“.)
Господин Ангелов, въпросът е проверен. Лично аз съм проверил въпроса за начина на прилагане на този текст.
Във връзка с възникналите безредици – десет минути почивка. Прекъсвам заседанието.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме.
Имаше лично обяснение на госпожа Нинова.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател, че сложихте малко ред в нещата и спазихте Правилника.
Няма ги колегите, на които трябваше да дам лично обяснение. Обръщам се към господин Каракачанов и господин Волен Сидеров.
Разбирам ги. Разбирам, че те трябва да се хвърлят и да защитават правителството, защото са част от това правителство, но не приемам тази позиция, защото тук не става въпрос и в речта ми не ставаше въпрос, господин Каракачанов, нито за ВМРО, нито за „Атака“, не за БСП и не за ГЕРБ. (Реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Три пъти призовах да не мислим партийно, а да мислим за България в този момент. (Реплики от народния представител Юлиан Ангелов.) Вие направихте точно обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ангелов, моля Ви!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: За съжаление, въпреки променената среда, въпреки налагащите се отговорни решения, останахте на равнището на мисленето си от 2017 г. Ще Ви прочета цитат: „Корнелия Нинова искаше отмяна на Постановлението за бежанците, а Радев й го изпълни.“ Радев е господин президентът. „Сега ни чакат санкции и наказателни процедури.“ И вижте, колеги, какво казвате: „Сега ние просто казахме на Европа, че няма да се съобразяваме с европейското законодателство, свързано с бежанци. Ще стане така, че вместо да получим едни пари, ще загубим стотици хиляди евро“. Пак пари и пак бежанци!
Със съжаление казвам, че не сте получили ей толкова развитие от онези времена досега, защото днес наистина и средата в Европа, и положението в България изискват държавническо и отговорно, а не партийно мислене. Съжалявам, че в този отговорен момент Вие оставате на равнището на партийните си интереси, на защита на правителството, а не на националния интерес, на защита на България и на българския народ, за което отново апелирам. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Каракачанов, тъй като отрекохте, че има такъв документ, ето, и господин Борисов е тук, връчвам Ви го – „Стратегия за бежанци и мигранти“, приета от правителството на Борисов. В нея пише: „Цел – икономически и демографски… (Председателят изключва микрофоните. Народният представител Корнелия Нинова продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова. (Народният представител Корнелия Нинова оставя документ.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: От коя година е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да дадем думата на министър-председателя.
Заповядайте, господин Борисов.
РЕПЛИКИ ОТ „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“: По какъв въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Министър-председателят поиска думата и може да я вземе по всяко време в Народното събрание.
Заповядайте, господин Борисов.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Доколкото разбрах, Вие сте искали да чуете позицията ми, така че не знам защо роптаете за това, че искам да я кажа. (Реплики от „БСП за България“.) Имаше подвиквания – затова го казвам.
Вчера в 9,00 ч. имахме Съвет по национална сигурност, на който присъстваха и президентските съветници, и службите за сигурност и сме разгледали всички детайли по тази тема.
Срещата в неделя е извънредна среща, не знам защо са я направили. Днес в три без петнадесет ще се чуя и с Виктор Орбан, в събота в три часа – с канцлера Меркел. По принцип няма такава практика, рядко се прави, но тя е отворена за всички премиери и канцлери, които искат да участват.
Какво е направено досега? За да не се спекулира с темата.
Първо, аз не знам да има партия в българския парламент, която да е казала: ние сме за приемане на мигранти и за което да ни се плаща. Поне аз не знам. Така че тук позицията ни – национално отговорна, е ясна на всички. Преди години, мисля, че три – три и половина, на всички съвети, за което има и протоколи, аз съм държал винаги една и съща позиция. Предупреждавал съм колегите, че ще стигнем и до днес. Те тогава ми обясняваха, не вярваха: хуманността на Европа е на първо място и така нататък, и така нататък. Безспорно Европа е най-хуманната в това отношение.
Ако си спомняте добре, за първи път аз казах, че трябва да направим центрове за убежища и сигурност извън територията на Европейския съюз, в близост до конфликтите. Тогава част от колегите ме обвиниха, че това било в полза на Турция, било в полза на тези, които се бият в Сирия. Да, но в Йордания има два милиона бежанци, те не са в Европа, Европейският съюз плащаме за това и те чакат времето, в което да се върнат да се установяват в страните.
Първа точка на това, което винаги съм защитавал, е незабавно спиране, затваряне на външните граници на целия Европейски съюз. Той не е само в Гърция, България и Италия, той е и Испания, а и от север влизат. Да се инвестира колкото трябва в кораби, в граничари, Фронтекс, ако трябва да си направи обща гранична полиция.
Самата дума бежанска „вълна“ означава вълна. Всички имаме напоследък опит с наводненията и знаем, че първо трябва да се спре вълната, а след това да се разчиства, да се ремонтира, да се оказват необходимите помощи на бедстващите. Същото представлява Европа – цели държави, цели системни политически партии се тресат в момента от тази ситуация, в която сами се вкараха. Ние не сме участвали в нито една война. В Сирия се бият и турци, и руснаци, и американци, французи, англичани. И когато мяташ ракети, били то умни и красиви, или не толкова, когато по новините виждаме как изглеждат сградите в Сирия, там няма цяла сграда, всеки който има деца, може да си представи какво изпитват родителите в Сирия – няма детски градини, няма училища, няма перспектива, няма нищо. Същото е и в Ирак. Да, минаха 15 години, Тони Блеър се извини, но това не възстанови Ирак и няма да го възстанови. Същото е и в Афганистан, да не говорим за Либия. Сигурно може и други примери да се дадат. Даже бях критикуван за фразата, че арабската пролет се превърна в европейска зима. Износът на демокрация, която направихме ние като част от НАТО и Европейския съюз, се оказа пълен провал. Затова дипломацията се провали и аз лично очаквам на тази среща през месец юли между президентите Тръмп и Путин най-сетне да се сложи край на войната в Сирия.
Какво имаме към днешна дата?
Първа точка, която защитавам и която ще настоявам да се приеме – незабавно да се затворят външните граници. На контролно-пропускателните пунктове да се допускат само лица, бягащи от войната. Войната, в която ние в нашите съюзи – дали с причина, дали не, дали, за да сваляме диктаторски режими или не – пряко сме участвали и трябва да си платим за това. Плащането обаче става в центрове извън – повтарям извън – територията на Европейския съюз: в Либия, в Йордания, в Турция. Затова споразумението с Турция трябва да работи. В противен случай за България има риск.
Година и половина имаме нулева миграция. Дори това, което не излиза официално. Дори термина, който сме въвели, предотвратяване, предотвратени опити, а те са по 25 – 30 човека на ден, някой път и по-малко, средно, турската страна си ги взима незабавно. Не така е положението с Гърция. Сега сме подготвили справки, в неделя ще ги дам на колегата Ципрас, защото на нашите термокамери се виждат бежанците: по 30 – 40 човека влизат в някоя ферма в Гърция, обаждат се нашите граничари на техните, виждаме ги как отиват двойката патрул, проверяват, връщат се и казват „Няма нищо“. Сега се обаждаме на Фронтекс, за да отидат да видят и да ги прихванат. Надявам се и нашите приятели в Гърция да си свършат работата. Те са получили огромни пари от Европейския съюз, а имат всичко на всичко трима върнати в Турция.
Следващото – едва когато е гарантиран този процес и няма нови мигранти, трябва да разделим на две тези, които са дошли в Европа. За бягащите от войната трябва да се погрижим до момента, докато войната свърши и те бъдат върнати да си възстановяват разрушените страни. Икономическите мигранти трябва да се връщат, ако не ги иска някоя страна, България не иска такива, да си се върнат от страните на произход, но не където са преминали, а откъдето са дошли. Ясно и точно, както направихме тихо, без да шумим, с афганистанците. От Ирак, от Сирия има семейства, хора, на които може да се разчита, а от афганистанските групи са преди всичко мъже на 27 – 30 години средна възраст, те не са работили никога, живели са само около талибани, преживели са или са чули за войните на Съветския съюз с Афганистан, после на НАТО с Афганистан, преди това англичаните с Афганистан. Те, освен за убийство и за терор, за друго не са учени, не знаят. Такива хора, а и от друга религия, трудно биха се интегрирали. Никъде в Европа не се интегрират.
Така че позицията ни на всички е много ясна. Помним какво се случи в Харманли, помним какво се случваше на Овча купел и надали има политик, който може да каже: „Дайте ми 1000, 2000, 3000 души, пък ако ще и милиарди да дават за тях“. Трудно можем да ги интегрираме или трудно бихме могли да ги приемем.
И затова решенията, които предлагам, са и в полза на България, решават и проблемите на другите държави. И с Вишеградската четворка като сме говорили, техният страх е и Виктор казва: „Добре, ако е за 1000 души, ние и сега имаме.“ Унгария имат към 30 хил. души, въпреки оградата и всичко, което имат. Нашите центрове са празни. Ако сега кажем: „Добре, ще приемем по 1000“, кой ни гарантира, че догодина няма да ни кажат: „Ще приемате по 2000, по 5000!“?
Всяка година в Египет, който наближава 100 милиона, излизат нови два милиона на пазара на труда. И Европа, и колониалната политика на Европа в Африка е нанесла страховити поражения там, а в същото време този континент няма демографска криза и се разраства чудовищно. И гладът е по-силен от тока. Всеки търси начин да мине, да преодолее оградите. (Квестор подава папка). Какво е това?
То по времето на социализма, когато имахме кльонове, когато нашата граница беше изтеглена, ако си спомняте, седем, девет километра преди истинската граница, за да може, ако някой преодолее кльона, граничарите тогава да го настигнат и да го задържат преди да влезе в Турция и Гърция. И едни от романите, които сме чели, са били точно за граничари с кучета и всички останало. Берлинската стена се преодоляваше – с много жертви, разбира се!
Така че безкрайно много теми има, по които да сме разделени, и мисля, че тази позиция е правилна. Тя отчита и проблеми на големите европейски държави, където натискът отиде – и тук са прави, разбира се, не със стара дата. След като имаме шенгенски държави – Гърция, Италия, Испания, би трябвало шенгенската граница да е най-сигурната граница.
Проблемът в момента не е с турската, той е с гръцката граница, с шенгенската граница ни е проблемът. Казва се: от 1 септември, от 1 октомври ли всяка държава, която допусне на нейна територия, след като е казала: трябват ни толкова пари още за джипове, за термокамери, за полиция, за граничари, за кораби, Съюзът да ги осигури, вместо да се градят Унгария, Австрия. От кого се заграждат? Как си го представят?
И аз на Себастиан Курц даже публично му го казах, когато направи изявлението, че щял да връща в България по произход. И на Съвет ей така го погледнах и му казах: „Себастиан, как си ме представяш? Идват самолети с бежанци и аз ги чакам на аерогара София и започвам да ги приемам?! Няма да ти дам трасе изобщо, няма австрийски самолет да мине!“ Пред всички! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Защо водих Виктор Орбан и Дейвид Камерън на границата? За да видят, че с усилия може и тук всички имаме заслуга. Нека да погледнем върху това, за което всички имаме заслуга, за да намерим по тази тема позиция. Всяко правителство може да не издържи на бежанския натиск. И ако мислите, че ми е най-приятното да си говоря с Ердоган, не ми е най-приятното.
Дайте, другият пример е Гърция. А представете си днес, госпожо Нинова, с цялото ми уважение към Вас, да кажете: „Тези 500 хиляди мигранти, Борисов, които си допуснал в България, какво ще ги правим?“ Но за това трябва да зададем въпрос на Ципрас. (Реплика от „БСП за България“.) И на него, разбира се, те ще му го зададат в неделя.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): И на госпожа Меркел.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Меркел не пази гръцката граница. Тя не е шенгенската граница, така че всеки от нас да си свърши ангажимента и тогава ние като правителство, като държава влагаме, искаме още, гарантираме границата, Гърция гарантира нейната, Италия гарантира нейната и другото са хуманитарни мисии. Правят се в Либия центрове заради Италия, в Турция – заради България и Гърция, плащаме си парите и си спасяваме населението в момента от това цепене на Европа по най неприятния начин. Защото едните ще се втвърдяват – примерно Четворката, по тези теми, другите казват: „Да де, но тогава парите за кохезия ще ги даваме, за да издържаме мигрантите. Не сме Ви длъжни и ние с нищо!“ И едните имат право, и другите имат право.
Затова според мен предложението, което ние ще им отправим в неделя и ако сте съгласни, са тези няколко точки: незабавно спиране притока, гарантиране на външните граници, изнесени центрове за сигурност извън границите на Европейския съюз, за тези, които са в Европейския съюз – центрове от закрит тип, докато свърши войната.
Допускаме вариант, че има мигранти в България, ами те искат да ходят в Швеция. Ние имаме случаи по 20, 30, 40 пъти един и същи човек го задържат на сръбската граница и го връщат. Пускат го, той излиза на разходка и пак на границата.
Сиреч, ако ние приемем в кавички подобно решение, ние трябва да изградим затвори, където да ги държим. Видно е, че те и от затворите бягат от време на време (смях) – в рамките на шегата, но фактите са такива, случва се. То се е случвало винаги между другото, защото и по времето на социализма бягаха затворници. Мога да Ви извадя статистика, но в случая не е нужно да се оправдаваме.
Така че това ще е нашето предложение. Ако имате по добро, кажете, ще се съобразя.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Дъблин?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: Дъблин не работи. Едните настояват за Дъблин. Действително в Германия ние казваме, караме се, но много се карат и вътре в коалицията, и помежду си. А вие знаете, в Германия стане ли катаклизъм, най големият донор за Европейския съюз е Германия, те вървят заедно с Холандия, с Франция, с Австрия, нищо добро не ни очаква. Затова ще настоявам максимално за толеранс и разум.
С Виктор днес ще говоря, да го чуя пак, макар че аз знам неговата позиция. Техният страх е, че нищо не гарантира, че това няма да продължи. Не че икономически нямат възможност да поемат затворен център, те и сега го правят, а че този процес няма да спре – този процес ще продължи. От там идва страхът. И понеже всеки, който чете повече за събитията в Близкия Изток, конфликтът между Израел и Иран – той до какво ще доведе? Между Сирия и отделните групи сунити, шиити и всички останали? Ами Египет? Иран и той отива към 100 милиона. Турция отива към 100 милиона. Огромни държави и те са ни на границата.
Така че това мисля: в неделя да не подписваме нищо. Това да го кажа като позиция, и, ако искате, другата седмица пак преди Съвета ще дойда да Ви кажа какво горе-долу се говори и какви са настроенията. Не е така лесно, колкото някои мислят. И са разнозначни, госпожо Нинова, и настроенията, и темите. Защото примерно по една тема Вишеградската четворка са много единни, примерно по миграцията, но това, че не успяхме да придвижим напред решенията на Европейската комисия за Газовата директива – Стойнев ще ме разбере, въпреки огромния натиск на Полша, но пък Унгария е с нас в тази посока. Така че на моменти са заедно, на моменти не са. Едните са много проамерикански, другите проруски и те си разпределят в зависимост от ситуацията кой да говори. Добре си подреждат техните неща. Не всички техни позиции ще Ви харесат. Ако вземете Варшавската декларация от преди две седмици, не знам как бихте я представили пред Вашата партия, дето се вика, аз пред моята не мога да я представя.
Добре, по тази тема хем да не плашим населението, хем да бъдем много единни. Аз имам нужда от това да знам, че парламентът подкрепя подобна тактика. Година и половина не сме допуснали нищо, за да ни обвините. Мога в закрито заседание да Ви дам десетки примери на кораби с бежанци – как сме подхождали и какво сме правили. Но неправителствените организации затова стоят все на границата. Ние се справяме към този момент, и то, мисля, добре. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ: С удоволствие ще идвам всеки път само не така истерично да ме викате: „Ела незабавно! Да дойде незабавно!“. С удоволствие ще идвам, само да кажете: „поканете го, извикайте го“, ама не „незабавно да се яви“. Ще го приема като жест. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Като не дойда, тогава вече ме нахокайте, имате право. Ако няма да е на единия ден, ще дойда на другия, но ще дойда със сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Премиер. Аз поемам ангажимента да Ви каня любезно. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Да благодарим на премиера господин Борисов.
Да се върнем към дневния ред и въпрос към Красимир Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната. Той ще отговори на въпрос от народния представител Николай Цонков относно политиката на Министерството на отбраната за развитие на „Терем“ ЕАД.
Заповядайте, господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър! (Силен шум и реплики. Част от народните представители излизат от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за ред в залата!
Изчакайте малко!
Моля, спрете времето на колегата. (Шум и реплики.)
Колеги, моля Ви по-бързо или излезте, или заемете местата си!
Господин Цонков, продължете.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: Благодаря Ви.
Моят въпрос е провокиран от няколко факта.
На първо място, бих искал да цитирам едно решение, с което пререгистрирате Държавното дружество „Терем холдинг“, което е еднолична собственост на Министерството на отбраната.
На 25 януари 2018 г. Вие учредявате ново дружество „Терем холдинг“, в което имаме, освен седемте дружества, дъщерни на „Терем“, и военно издателство. Със създаването на „Терем холдинг“ Вие променяте и статута, и предмета му за дейност, като са добавени следните дейности: предпечатна подготовка, издателска, преводаческа, художествена, полиграфическа, печатна дейност, търговско представителство, включително и при сделки с недвижими имоти, управление на недвижими имоти, отдаване под наем, придобиване и управление, участие, инвестиции и финансови ресурси, реклама, маркетинг и инженеринг.
Междувременно искам да напомня, господин Министър, че „Терем“ е военно-ремонтен завод, група от заводи, на които основната дейност е да поддържат наличната техника на Министерството на отбраната. Също така Вие неведнъж сте казвали във Ваши изявления, че под някаква форма „Терем“ би могла да участва в модернизацията на Българската армия, за която говорихме съвсем скоро, и дадохме зелена светлина – ние, Народното събрание.
Междувременно обаче възникват и някои въпроси, защото вътрешната задлъжнялост на дружествата възлиза на около 40 млн. лева…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, господин Цонков. Времето изтече.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ: …27 милиона са само по консолидирания бюджет.
В тази връзка бих искал да Ви попитам: какво е реалното състояние на „Терем“? Каква е политиката на Министерството в момента към „Терем“? Какво се предвижда, още повече че на 30 юни – най-късният срок, който трябваше да бъде използван, би трябвало Вие да ни информирате с публичен отчет за състоянието на „Терем холдинг“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
За отговор – вицепремиерът господин Каракачанов.
Заповядайте, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонков, аз, като Ви слушах, имах чувството, че сте объркали въпросите.
Ще Ви прочета какъв въпрос сте ми задали, а това, което чух от трибуната преди малко, няма нищо общо.
Въпросът Ви към мен е следният: „Военно-ремонтни заводи „Терем“ ЕАД е най-голямото търговско дружество към Министерството на отбраната, което е специализирано в ремонт на наличната техника и въоръжение в състава на Българската армия. В тази връзка Ви питам: каква е политиката на Министерството на отбраната към Военно-ремонтни заводи „Терем“ ЕАД?“.
Това е въпросът, който сте ми задали.
Тук започвате да ми говорите за издателства, не само издателство, полиграфия и така нататък.
Ще отговоря на Вашия въпрос. Ако искате да отговоря на другите въпроси, за някои от тях съм се подготвил да Ви отговоря на вота на недоверие, тъй като явно Вие сте писали част от мотивите, ще Ви отговоря на самия вот.
По въпроса, който сте ми задали, който е заведен в Деловодството, аз ще отговоря следното.
Политиката на Министерството на отбраната към „Терем“ ЕАД е следната: оздравяване на седемте предприятия от холдинга „Терем“, включително чрез възлагане на задачи по изпълнение на поръчките за модернизация на Българската армия.
Това съм имал възможност да го обяснявам многократно в Комисията по отбрана, в която, включително и Вие, сте ми задавали този въпрос.
Оздравяване на предприятията не е лесен процес поради една много проста причина – всички тези предприятия, в голямата си част, изпълняват своята дейност, ремонтирайки или поддържайки българска или чужда техника, предимно бивше съветско производство.
По отношение на ограниченията, наложени от Европейския съюз спрямо Русия, специално някои от дружествата, най-вече „Флотски арсенал“, изпитват сериозни затруднения, тъй като това, което са ремонтирали са предимно морски съдове от сегашната Руска федерация, бивше съветско производство, част от които – военни болници или други, свързани с техните отбранителни възможности. Това създава проблеми пред „Флотски арсенал“ по отношение на поръчки за подобни ремонтни работи от руската страна.
Опитваме се да компенсираме тези загуби, тъй като това е загуба и на работа, и на печалби за предприятието, и доходи за работещите с други доставки, включително възлагане на поръчки за отремонтиране на наша военноморска техника.
Това е основната ни цел – за оздравяване на дружествата, и най-вече по проектите за бронираната машина и за придобиване на нови възможности във флота, един проект, който се надявам да подкрепите след има-няма две седмици, тъй като се надявам тази сряда, която идва, да влезе в Министерския съвет. Специално по тези два проекта амбицията ни е поддръжката на тази техника, след като тя бъде доставена, а и специално в конкретния случай – за бронираната техника, и за корабите, част от дейностите по изпълнението на проектите да бъдат извършени в предприятията на „Терем холдинг“.
По отношение на авиацията проблемът е по-сложен, тъй като ние говорим за закупуване на нова техника, която ще е по западен стандарт. Българските предприятия в това отношение, както „Терем – Летец“, така и „Авионамс“, който е към Министерството на икономиката, не е при нас, нямат спецификацията и нямат възможности да извършват подобна дейност, но в хода на преговорите ние сме си поставили амбицията да включим поддръжката на закупената нова авиационна техника или поне част от тази поддръжка да се извършва в предприятията на „Терем холдинг“.
Извинявам се, че просрочих времето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма нищо. Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
За реплика – господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър! Определено не съм удовлетворен от отговора Ви.
Искам като за начало да Ви кажа, че е хубаво все пак по-внимателно да прочетете въпроса, защото в него се съдържа всичко, което изложих в началото като информация, и Вие сам се издадохте, като казахте, че се опитвате да оздравите военно-ремонтните заводи, подчертавам, които служат за поддръжка. Същевременно обаче задлъжнялостта се увеличава.
Оттук веднага правя една препратка към капацитета на всички военно-ремонтни заводи. За съжаление, Вие много надценявате този капацитет. Споменахте и „Флотски арсенал“.
Само за последните месеци 100 души, и то квалифицирани кадри – електроженисти, заварчици, са напуснали, тоест губят се способности и по отношение на търговските дружества и конкретно в „Терем“.
Тук говорим, когато става въпрос за модернизацията, за технологично обновление на „Терем“. Очевидно в този вид няма как да участва в модернизацията на Българската армия и както казваме и в последните седмици, а и винаги сме твърдели, че по тема „Национална сигурност“, тема „Модернизация“ винаги ще срещате нашата подкрепа, но не може „Терем“, които са военно-ремонтни заводи, в един момент да се превръщат в предприятия за печатарски услуги, да вливате в тях имоти – 25 броя, тоест да превръщате военно-ремонтните заводи в някакъв тип брокерска фирма за управление и продажба на имоти и още повече – да апортирате там оръжие с колекционерска стойност, само и само да заобиколите Закона за обществените поръчки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
За дуплика – господин Вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонков, какво значи „не може“, когато става въпрос за икономика и за оздравяване на едно предприятие? Ако съм убеден, че с печатарска дейност ще докарам милиони левове на „Терем“, бих го направил. Не съм убеден, че ще са милиони, но какво значи „не може“?
Всяка една търговска или стопанска дейност, която носи доход на един икономически субект, стига тя да е законна, разбира се, няма никакъв проблем, но искам, давам Ви достатъчно време до вота във вторник – подгответе се и ми посочете кои са тези 25 терена, прехвърлени на „Терем холдинг“? Видях го в мотивите.
Искам да ми цитирате решение на Министерския съвет, защото знаете, че това става с решение на Министерския съвет. Цитирайте ми, моля Ви, до вота има време – вторник, ще Ви предоставя цялата информация и пълен достъп до всички документи, това в Министерския съвет го има, Вие можете да го направите и сам, но в Министерството на отбраната искам да ми посочите тези 25 имота, за които говорите.
По принцип и това не е лошо, стига чрез продажба на подобни имоти да се вкарат приходи в „Терем“ точно за оздравяването му, по принцип. Но посочете ми ги кои са тези 25 имота.
Това, което Вие ми задавате като въпрос, няма нужда да го чета втори път, всички го чуха, остана в протоколите, има го и в Деловодството. Ако желаете да получите конкретно, конкретно предприятие – вярно ли, че са напуснали сто души, еди-какви си, еди-какви си, задайте ми го като въпрос и ще Ви отговоря – било писмено, било устно, както Вие пожелаете. Но Вие ми задавате въпроса: каква е политиката на Министерството на отбраната към военно-ремонтните заводи „Терем“ АД?
И аз ви казвам: политиката е към оздравяването. Не съм издал. Още на първото излизане на тази трибуна като министър преди една година Ви казах, че има проблеми в „Терем“ като икономическа структура и политиката е да оздравяваме предприятието.
Конюнктурата не е подходяща, повтарям, по ред причини – първо, и основно, техниката, която, тъй като една от големите ми грижи е „Флотски арсенал“, е бившата съветска техника, ако говорим, че не можем да получаваме сега поради наложените ограничения от Европейския съюз.
Подобен проблем имаме и с „Терем – Летец“, защото има възможности да бъдат привлечени, имаме подобни предложения, поръчки от страни от Близкия изток и Африка, за ремонт на тяхна собственост, но бивша съветска техника – хеликоптери или самолети. Затрудняваме се именно поради тези ограничения, наложени от Европейския съюз, или поне начинът, по който това се тълкува.
И аз Ви го казвам в прав текст. Нито нещо крия, нито има нещо, за което да се издавам, но ако бъдете така добър да ми зададете конкретен въпрос следващия път, може би трябва да е писмен, тъй като отговорите на въпросите, които задавате, няма как да се вместят в три минути, с най-голямо удоволствие ще получите отговор. Благодаря Ви.
Все пак имате време, потърсете тези 25 имота и ми ги кажете и да видим дали аз съм пропуснал нещо, или Вас някой… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Говоря за това – кои са тези прехвърлени 25 имота? Да не би аз да съм пропуснал нещо, или пък Вас неправилно са Ви информирали някакви хора?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Джейхан Ибрямов относно Инвестиционен проект „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили“.
Заповядайте, господин Ибрямов.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Вицепремиер, господин Министър, уважаеми колеги! През изминалия месец стана ясно, а и разглеждахме двата проекта, които са внесени от Министерския съвет, за придобиване на бойна техника за Военновъздушните сили и за морската пехота, че са със стартирала процедура само два от трите инвестиционни проекта за модернизация на армията, като този – за придобиване на нови кораби за Военноморските сили, засега се замразява, въпреки уверението на правителството, че трите проекта за модернизация на армията ще се движат паралелно.
За съжаление, това остана на заден план в общественото пространство, поради по-големия обществен и медиен интерес към закупуването на нови изтребители за Военновъздушните сили, но с оглед състоянието на бойната техника на Военноморските сили и неспособността на различни правителства от 2009 г. насам да финализират какъвто и да е инвестиционен проект за модернизация на армията, поставя доста въпросителни около бъдещето на Военноморските сили и неимоверно създава асоциация с осемгодишната сага около модернизацията на Българската армия.
В тази връзка моят въпрос към Вас, уважаеми господин Министър, е: има ли опасност това закъснение от две години за закупуването на нови кораби за Военноморските сили да застраши морския ни суверенитет и да се повтори сценарият с изтребителите, когато даже бяхме затруднени да изпълним мисията си по охрана на въздушното пространство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ибрямов.
Заповядайте, господин Вицепремиер, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ибрямов, аз Ви благодаря за този въпрос, защото Вие сте прав в това, което казвате – че общественото внимание беше фокусирано основно около новите изтребители. Поради факта може би, че сегашният президент като бивш летец говори по тази тема, поради факта, че на парада се виждат самолетите и хеликоптерите, но не се виждат кораби, защото няма как да ги прекараш през жълтите павета, Вие сте прав, че общественото внимание е насочено основно към изтребителите. Не казвам, че този проект не е важен, но Вие тук сте прав.
Да Ви информирам какво се случи. Вие всъщност знаете, говорили сме по този въпрос и в Комисията по отбрана, преди сключването на договора, фирмата, която беше спечелила надпреварата, се отказа буквално в последния момент, въпреки че бяхме направили редица изменения. Проектът ще се забави не с две години, а с една година. Според Проекта, който беше гласуван 2016 г. в същото това Народно събрание – двамата сме го коментирали като народни представители тогава – базовият вариант на първия кораб трябваше да бъде приет през 2020 г., вторият – 2021 г. Забавянето следва заради провалената процедура от отказа на фирмата, която спечели, да подпише договора. Забавянето е с една година и се надяваме първият кораб да бъде приет 2021 г., а вторият – 2022 г. Тоест става въпрос за една година забавяне поради тази причина.
Проектът се забави, тъй като трябваше да бъде актуализиран, към него да се добави стойността на ДДС-то. Това е отработено, в момента тече междуведомственото съгласуване. Между другото, днес е последният ден. Това, което виждам до момента, няма забележки, включително и от Министерството на финансите, които са винаги най-акуратни при обследване на подобни проекти. Следователно моето желание е следващата сряда на Министерски съвет този проект да влезе за гласуване от правителството и оттам да бъде гласуван от Народното събрание. Това на практика ще означава и трите проекта да се движат едновременно. Разликата в приемането му от Народното събрание е някакви 20 дни. Това, което бях заявил като намерение, е възможно да се случи – трите проекта не само да минат като одобрение от Народното събрание, но и да бъдат реализирани, движени почти еднакво е съвсем реално да се случи.
Тук забавянето ще бъде с една година и аз споделям Вашето опасение относно това, че всяко едно забавяне на проектите за модернизация на флота може да лиши нашите Военноморски сили от способности по отношение на основната мисия, която имат – охраната на нашите териториални води. Това налага да помислим не само за проекта, тоест ние работим по проекта за двата нови модулни патрулни кораби, но и да помислим по Проекта за модернизацията на фрегатите – един проект, за който се говори отдавна. Ние сме го разработили. Разбира се, това ще коства допълнително финансови средства. Само ще добавя, че миналата година с остатъчни средства от Министерството на отбраната ние сме започнали някакви действия по модернизацията на фрегатите, но само с наличните средства, без допълнителни средства. Тъй като сумата надвишава правото на Министерството на отбраната, без допълнителни средства няма да можем да го реализираме, и тогава Вашите опасения, както и мои такива за способностите на флота, ще бъдат преодолени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вицепремиер.
Господин Ибрямов, заповядайте за реплика.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ (ДПС): Госпожо Министър, колеги, господин Вицепремиер! Уважаеми господин Министър, въпросът, който Ви зададох, е от изключително важно значение, защото, както и сам споменахте, става дума за морския ни суверенитет. Тук както преди малко и самият премиер ще участва в неделя на разискванията по мигрантската криза, която явно се задава отново, изрази своите рискове, които крие точно този проблем, който се задава. Затова този въпрос е от изключително важно политическо значение. Все пак модернизацията на Военноморските сили – закупуването на патрулни кораби и фрегати, е от важно значение за морския ни суверенитет. А и неотшумелият проблем на Украйна – Русия, свързан с Кримския полуостров, също може да застраши под една или друга форма – не казвам, че това може да стане в бъдещ период – инциденти, които могат да изникнат в този район.
Относно самия проект бих задал, ако имате възможност, да кажете в какви срокове се предвижда евентуално успешното приключване на самия проект? Предвижда ли се увеличаване на финансовите средства, необходими за реализирането на този проект? Предвижда ли се да се намалят изискванията за патрулните кораби с цел вмъкването в рамките на съответния бюджет, който ще се отдели за придобиването на бойна техника за Военноморските сили? В самия доклад за състоянието на Българската армия за 2017 г. са изказани, да не кажа куп, но редица опасения, че забавянето на самата модернизация и закупуването на бойна техника за Военноморските сили наистина може да доведе до застрашаване на морския ни суверенитет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ибрямов.
Господин Вицепремиер, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ибрямов, така е – в Доклада за състоянието го пише ясно, и това е истината. След 25 – 26 години забавяне на проекти за модернизация или въобще нереализиране на такива, 24 – 25 години само съкращаване на средства в отбраната, разпродаване на техника, нарязване на налична техника, която може да бъде годна, да бъде ползвана и да поддържа способностите на нашите летци, сухопътни войници или моряци, действително сме в тази ситуация. Без тези проекти няма как да закрепим и да задържим способностите на нашата армия.
Няма да бъде намаляван броят на корабите – те са два, като остава изискването поне единият да бъде реализиран в България, тоест да бъде строен в България. Това са изисквания от предишния проект. Промяната във финансовата рамка е тази, че се добавя ДДС. Върху тези 820 милиона, които бяха предвидени по предишния проект, се добавя и ДДС. Това е промяната и тя е в полза на реализирането на проекта, тъй като основният аргумент на фирмата, която беше спечелила предишния конкурс, беше, че с начисляване на ДДС в тази сума те не могат да се включат и има опасност да провалят реализирането на проекта. Това е единствената промяна. Тя е в полза на реализирането на проекта и не касае намаляването на финансови средства или намаляването на броя на корабите, които трябва да бъдат направени. Това мога да отговоря по Вашия въпрос. Всъщност този проект ще мине през Комисията по отбрана и се надявам до средата на месец юли да бъде приет и от парламента.
Уважаема госпожо Председател, ако ми разрешите сега – госпожа Нинова си забрави на моята банка един документ, който твърди, че е приет от сегашното правителство. Аз категорично Ви заявявам, че подобно нещо няма прието от настоящото правителство и го оставям да си го прибере, за да си следи данните и информацията. (Оставя документа на парламентарната трибуна.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Да благодарим на господин Каракачанов – заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната, за участието в днешния парламентарен контрол.
Преди да преминем към въпросите към господин Валентин Радев – министър на вътрешните работи, той ще ни даде информация относно случая с избягалия затворник вчера.
Заповядайте, господин Министър на вътрешните работи.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Имахте възможността сутринта да чуете колегата заместник-министър Проданов – информацията, която Ви предостави, за това какво се е случило. Аз ще дам частта, която касае Министерството на вътрешните работи относно провеждане на оперативно-издирвателните мероприятия за установяване и задържане на беглеца, или както те използват думата: отклонил се от местата за лишаване от свобода.
На 21 юни, вчера, малко след 10,00 ч. лишеният от свобода, лицето Б.И. – да не му казвам името, е извършило това бягство и отклонение от този работен обект на фирмата „МС“ ЕООД в затвора в Ловеч – това всички знаете. С телеграма веднага Министерството на правосъдието ни уведомяват. Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, в 13,34 ч. сме уведомени какво се е случило.
Лицето е обявено за общодържавно издирване веднага с наша телеграма – на Главна дирекция „Национална полиция“. Чрез пресцентъра на Главна дирекция „Национална полиция“ е изпратено съобщение и актуална снимка на лицето в електронните медии с цел запознаване на обществеността. Създадена е необходимата организация и са предприети оперативно-издирвателни мероприятия по проверка на адресите на лица в близкото обкръжение на това лице на територията на Областна дирекция – Ловеч, Търново, Плевен, Търговище, Шумен и още две области. Някои неща ще ги прескачам умишлено, заради публичността на информацията.
За случая е уведомено Зоналното жандармерийско управление в град Плевен, като същото е подсилено с допълнителни жандармерийски сили с цел извършване на необходимите проверки на лица и превозни средства. Създадена е организация за извършване на проверки на подвижния железопътен състав в страната и там, където е необходимо на автогарите, за да пресечем придвижването на лицето.
Изградени са контролно-пропускателни пунктове на главните пътища на територията на няколко областни дирекции. Създадена е организация съвместно с Главна дирекция „Гранична полиция“ и бяха облетени с вертолет районите, където подозирахме, че се намира избягалото лице. Поставени са задачи на агентурния апарат – на служителите, имащи възможност за получаване на информация за евентуално местоположение на лицето. Проведени са издирвателни мероприятия, като е посетена фирмата и е обходена близката гориста местност в посока на оттегляне на беглеца. Извършен е обход по пътя от фирмата до пътния възел на съседно село по посока на град Севлиево.
В Областната дирекция на МВР – град Ловеч, е създадена организация и са предприети заградителни мероприятия на района и близките населени места. И там са направени такива контролно-пропускателни пунктове на възлови точки на района в близост до местопроизшествието.
При проведена беседа с лице – имаме и свидетелски показания в района, са дадени някакви сведения за подобно лице, което се намира и в някаква посока се придвижва. Това е проследено и в момента продължаваме да работим по това сведение.
Установено е също така, че лицето, което е посочено от фирмата за осъществяване на контрол върху лишените от свобода, извеждани на външен работен обект, каквото е това лице, не е упражнил контрол поради факта, че не е присъствал даже на обекта.
Извършена е проверка на адресите на лицата от близкото обкръжение на лицето, находящи се в София, в Елин Пелин и на други места, като лицето не е установено да пребивава на тези адреси. Това е накратко хронологията на това какво ние сме направили.
Току-що и премиерът ме попита: „Хванахте ли го?“. Продължаваме да го издирваме, разбира се. Аз съм оптимист. От петте, които ги нямаше, петте сме ги хванали. И този ще го хванем. Това са леките случаи, така да се каже.
Но още малко информация, която не Ви я даде колегата Проданов. Не знам защо. Чух, че министър Цачева ще го каже може би във вторник. Аз само да добавя кой е той. Сигурен съм, че всички се вълнуват. Аз също се чудех: какъв е този, като е рецидивист? За две изнасилвания е съдено същото лице – 2010 и 2013 г., и 2013 г. му дават присъда, тогава вече, 13 години затвор. Сега му остават точно 4 години 8 месеца и 23 дни.
В Министерството на вътрешните работи, сигурно съм го казвал пред Вас, има сектор „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода“. Тези хора следят преди това, и една от задачите им е да не се случват такива бягства – оперативно работят в затворите. Информацията, която имам и за това лице, разбира се, и за случая Пелов преди това, е, че работим по една инструкция с Министерството на правосъдието, в която е казано, че наш служител винаги присъства на тези съвети. Чухте тук, заместник-министър Проданов каза, че има някакви пропуски вероятно в оценката на ръководството на затвора, когато са му променяли тези мерки. Едната от тях е от строг на общ режим, след това от закрит в открит тип през различните години. За жалост, това е пропуск. Ето, признавам една слабост, която сме установили още с Пелов и работим по въпроса. Направен е анализ защо нашият служител обикновено или ако присъства, няма право на глас, така е по инструкцията? Дали трябва да има право на глас, това не е наше решение, ще го преценим. Но присъствието и информацията, която добива МВР, трябва да бъде акуратна и точна и нашият човек винаги да присъства, когато се вземат такива мерки, аз ги споменах накратко какви са – за района и дали е на свободен режим или не. Това е слабост, която тук също я има, при този случай, освен човекът, който е трябвало да го следи, пък не го е следял.
Това накратко е информацията, която мога да дам, и да Ви уверя, че правим всичко възможно в момента – продължаваме да го издирваме. Както другите случаи, отново казвам, на отклонение, каквито са тези хора, обикновено са залавяни. Нямаме пропуск буквално в последните пет случая, мисля, че такава информация даде заместник-министър Проданов, и това лице ще бъде заловено. Дано не направи някаква беля, докато успеем, но правим всичко възможно и в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към въпросите.
Първо е питане от народния представител Антон Кутев относно политиката на Министерството на вътрешните работи за борба с незаконната търговия с оръжие.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Вие както винаги сте оптимист, но аз не съм, защото от последните двама избягали затворници единият е мъртъв, а другият още го няма. Не сте го хванали. Дано с този да се случи друго.
Питането ми е по отношение на незаконното оръжие. Ще започна с тези двама затворници и с това, че се оказа, че те могат да избягат от Централния затвор с оръжие. След това, доколкото си спомням, не съм много в течение, защото не съм следил точно, но се оказа, че след като се избиха с един друг – двамата въоръжени, двамата незаконно въоръжени, се оказа, че намерихте граната на едното място. Тоест не само че бившите затворници са въоръжени, но са тежко въоръжени. От някъде те вземат това оръжие. Не е лошо да кажете дали знаете този, където е избягал, дали два часа след бягството вече е въоръжен? Най-вероятно е въоръжен. Щом онези са въоръжени и този най-вероятно е въоръжен.
Трябва ли да напомням, че в началото на годината господин Петър Христов – бизнесмен, беше застрелян най-вероятно с незаконно оръжие? Не съм чул да е било законно.
Иво Стаменов – данъчен инспектор, през декември миналата година беше застрелян, вероятно пак с незаконно оръжие. Не съм чул да е законно.
На 31 март 2017 г. в Ардино при проверка са намерени в автомобил „Опел Корса“ два бойни пистолета със заличени номера, запалки, 20 патрона и така нататък.
На 18 ноември 2017 г. в Пазарджик е задържан младеж, който има арсенал за малка война. Поне така са съобщили медиите. Става дума за 21-годишния Ахмед Хаджиасанов, който има 10-месечна условна присъда от миналата година, отново за незаконно оръжие. Значи той е осъден миналата година за незаконно оръжие и вече има малък арсенал, придобит от някъде.
В Бургас през декември 2017 г. са арестувани осем души в някакви постройки, в тях пребивават семействата им, всичките са криминално проявени и осъждани и са сериозно въоръжени с доста неща. Да не ги изброявам.
На 20 декември в Силистра наркоразпространителят от Силистра – Димитър Димитров на 30 години, е задържан с незаконно оръжие. Осем дни по-късно в Силистра има още един задържан в добре познатото ми село Букил. Този човек е бил с газов пистолет и ловна пушка.
Не мога да си представя колко незаконни ловни пушки има в държавата. Предполагам, че са много хиляди, но Вие трябва да кажете.
На 22 май 2018 г. в Благоевград незаконен боен пистолет, боеприпаси и няколко хиляди лева са открити в кабинета на началника на сектор „Пътна полиция“ в Благоевград. Незаконно оръжие на 26 януари 2018 г. в частен дом в село Чирен – Врачанско. На 8 януари 2018 г. в Пловдив 40-годишен криминално проявен мъж е задържан за притежание на незаконно оръжие и боеприпаси. На 9 март 2018 г. в Плевен…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, господин Кутев!
АНТОН КУТЕВ: Свършвам. Това са все случаи на хора, които са или полицаи, или криминално проявени, които притежават незаконно оръжие. Как става тази работа, господин Министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
За отговор – министърът на вътрешните работи господин Радев. Заповядайте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кутев! Надявам се, Вие не очаквате министърът на вътрешните работи, който и да е той, да не е оптимист. Не знам защо ме обвинявате и в това. Искате да съм песимист ли?
Ангажиментите на МВР, уважаеми господин Кутев, свързани с дейности с взривни вещества, оръжия, боеприпаси, пиротехнически изделия, са закрепени в Закона за оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. Изграден е единен електронен регистър в „Контрол на общоопасните средства“, в който се въвеждат данни за издадените разрешения за дейности с огнестрелни оръжия. Опитвам се да Ви отговоря точно на въпроса каква политиката, а не за конкретните случаи. Ако искате, за тях допълнително ще се опитам да Ви отговоря.
Полицейските органи самостоятелно и съвместно с представители на други държавни органи осъществяват контрол върху тези дейности. Подробно са разписани действията, които могат да бъдат предприети при установяване на нарушения, включително и незаконна търговия с оръжия, при което се сезират органите на прокуратурата.
Дейностите с огнестрелно оръжие и боеприпаси, осъществени без надлежно разрешение, са престъпления съгласно Наказателния кодекс – чл. 337, ал. 1. Усилията на МВР са насочени към недопускане, предотвратяване и пресичане на дейност, свързана с незаконен трафик, търговия на огнестрелно оръжие и общоопасни средства, съобразно Закона, който цитирах.
За ефективно противодействие на трафика и незаконната търговия с оръжие се осъществява активно взаимодействие с партньорски служби. Включително се прилагат политики и мерки за противодействие на организираната престъпност, има приети национални стратегии и управленски планове, както и добри практики, форми за оперативно сътрудничество на европейско и международно ниво.
Министерството е национална точка за контакт по линия на Постоянния комитет за прекурсори и взривни вещества към Главна дирекция „Миграция и вътрешни работи“ при Европейската комисия. В изпълнение на Регламент 98/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно предлагането на пазара и използването на прекурсори и взривни вещества се цели ограничаване на достъпа на масовия потребител до прекурсорите, както и разработването на междуинституционален механизъм за идентифициране и обработка на информацията, свързана с движението на прекурсори и на подозрителни трансакции по цялата верига на доставки.
Изградена е система за обмен на информация относно съмнителни трансакции, липси и кражби на такива вещества. Използват се каналите на Министерството и 24-часова денонощна линия, поддържана от Националния контратерористичен център при ДАНС, където търговските дружества или лица подават информация относно липси, кражби или подозрително движение на вещества, представляващи прекурсори.
Министерството участва в работна група с Европейски експерти по огнестрелно оръжие съвместно с представителите на държавите – членки на Европейския съюз. Там са Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Тези работи са насочени към укрепване на международното полицейско сътрудничество.
Към момента действат следните операции, свързани с огнестрелни оръжия: „Западни Балкани“, насочена към прекъсване на трафика на огнестрелни и неогнестрелни оръжия, газови, пневматични оръжия; и операция „Босфор“, насочена към идентифициране на лица, придобили неогнестрелни оръжия на територията на България и трафика им към страни, в които е забранено притежаването им. Служителите на Министерството участват в дейността по кибер-патрулиране в тъмната мрежа в интернет с цел установяване, документиране и пресичане на нелегалното предлагане и придобиване чрез интернет на огнестрелно оръжие, боеприпаси и взривни материали. Това е превенция.
България участва и в Център за полицейско сътрудничество в Югозападна Европа с участието на национални експерти, командировани в Центъра. В рамките на своите компетентности органите на Министерството контролират и извършват проверка на лица, багажи, превозни средства за наличието на взривни вещества, оръжие, боеприпаси и пиротехнически изделия при преминаване на държавната граница не само от мигранти, а от всички преминаващи в една или друга посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Кутев, за два уточняващи въпроса.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, не се интересувах толкова в питането си как се изнасят от държавата, защото ако се изнасят повече, ще се окаже, че са по-малко в България.
Бих могъл още две-три минути да изброявам случаите на незаконно притежавано оръжие. Това, което изброих, са само публичните случаи, за които сме научили. Част от тези случаи Вие сте ги хванали. В едната част те са се избили и сме разбрали, че е с незаконно оръжие, а в другата част сте ги хванали и затова сме разбрали. Въпросът е: какъв е обемът на тези, които не сте хванали? Каква е скоростта, с която в България някой може да се сдобие с незаконно оръжие?
Вие споменахте, че контролирате и интернет средата, че правите превенция. Истината е, че ако „чукнете“ за незаконно оръжие, а зрителите, които ни гледат в момента, могат да го направят, ще излязат няколко сайта, в които буквално има „оръжия без документи“. Друг е въпросът, че вътре стоят обикновено неща, които не отговарят на тази работа. Това обаче го има като форма на предлагане. Друг е въпросът какво стои отвътре зад него в интернет.
Но не това е важното. Важното е, че всеки затворник, който излезе от затвора и е намислил да направи нещо, той в изключително кратки срокове, съдейки по всичко, което изброих преди малко, се сдобива с оръжие, което означава, че имаме огромен пробив в тази система. Някъде има огромно предлагане на оръжие в държавата, щом всеки може да го направи. Не може да избягаш от Централния софийски затвор и една седмица или 10 дни след това в теб да има арсенал. Не може да те издирват като Росен Ангелов девет години и да се окаже, че имаш оръжие да изтрепеш колкото си искаш хора – в неговия случай шест на брой, ако изобщо той е убиецът.
Моят конкретен въпрос е: какъв е обемът на незаконната търговия с оръжие? Колко са незаконните оръжия, които подлежат на търговия в България? Имате ли представа?
И най-важното, за колко време според Вас един бивш затворник може да се сдобие с оръжие? Цените ги има в интернет, затова не Ви питам за цените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кутев.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, не само като министър, а и като експерт съм ангажиран с темата и се чудя каква информация още да Ви добавя, но ще се опитам да Ви отговоря на това, което питате конкретно, защото темата е доста широка. За да стане ясно на тези, които ни слушат, и на нашите граждани, трябва много повече време. Ще се спра на две-три важни неща.
България като държава е специализирана в производството на боеприпаси, взривни вещества, стрелково оръжие. Така се е случило по време на Варшавския договор. Тук има много специалисти, има заводи. Да не ги посочвам. Най-големият е „Арсенал“.
Освен това ние сме на прекия път на трафика на такива оръжия – от Близкия Изток към Европа или обратно. Знаем ги, но не искам да кажа всичко в ефир. Има канал, както емигрантите. Такива са обстоятелствата.
Вие ме питате какъв е обемът на незаконните оръжия. Няма как да знаем обема на незаконните. Може би трябва да го сравним с нещо. Не съм съгласен с Вашето определение „огромен пробив, всеки може да се сдобие“. Това не е така. Пробивът не е огромен. Не всеки може да се сдобие. На всичко това е сложена ръка.
За да допълня картинката, ще кажа още две неща.
Има два режима за контрол. Единият е Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет. Това е точното име. Там се издават лицензиите да могат да търгуват с оръжие.
Вторият режим е Комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към Министерството на икономиката. И в Съвета, и в Комисията участват представители на МВР. Ние сме отговорни за търговията. Втората Комисия отговаря за конкретни сделки. Затова споменах, че и навън, и навътре, въпреки че има такива арсенали, всичко се прави много светло. Незаконните влизат от някъде, а ако са произведени тук, им затриват номерата. Такива намираме.
Ще се хвана за репликата Ви – тя беше много точна. Да, хванахме ги. Пелов го намерихме в квартирата, където е бил. Вътре имаше и взривни вещества – една шашка, счупена на две. Не разкривам някаква тайна. Казвам, че по това се работи. Но от къде човек се сдобива с взривни вещества? Лоу-кост тероризмът го знаем – с автобуси, с автомобили, с ножове, но другото е много пъти по-опасно.
И още нещо. Като направим нещо, Вие казвате: „Изброявате много случаи. Да, това се случи“ и изброявате много случаи от пресата. Ако има тенденция на ограничаване или намаляване, трябва да я кажем, да я сравним с други държави. Аз сега не мога да го направя директно, защо не сте ме попитали, а ме питахте за политиката.
Моето убеждение е, че това е точно обратното. На срещата на министрите на вътрешните работи имаше много голям дебат за трафика на оръжие. Имаше един министър – да не посочвам държавата, защото не е колегиално, който казваше, че у нас може да се купи за 50 евро автомат „Калашников“. Това е голямата опасност. Ако може да се купи автоматично оръжие и някой да стигне до тях, тогава опасността нараства многократно.
Всичко това го гледаме буквално под лупа. Законните оръжия у нас, които са заведени – имаме регистър – са над 350 хиляди. За незаконните няма как да имаме, но много внимаваме. Когато престъпник стигне до оръжие, става с пъти по-опасен. Следим го отвсякъде. Дано ставаме все по-добри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Заповядайте за отношение, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): За съжаление, господин Министър, Вие не ми променихте мнението, с което тръгнах. Аз тръгнах с идеята, че това, което виждам медийно – защото аз нямам повече информация, Вие сигурно имате много повече информация от мен кога се използва законно и кога незаконно оръжие – та медийните неща, които прегледах подробно, тоест в случаите, които са станали популярни, в огромната си част са изнесени от пресцентровете на МВР. Не се съмнявам в тяхната вярност. В огромен случай те касаят 90% хора с криминални проявления.
Случаите, които изброих, са в рамките на Вашето управление, тоест всички те са за периода, в който Вие сте министър. И пак казвам, че това не са всичките – нито всичките, публикувани в медиите, нито всички, които Вие знаете, за които аз не знам.
Тези случи като цяло показват, че всъщност 90% от многото на брой злоупотреби с незаконно оръжие се правят от криминално проявени хора. Това означава, че МВР не следи ефективно и не успява да се справи с въпроса: как един криминално проявен – след като те са в контингента, след като са издирвани, след като са бивши затворници, би трябвало да има система, по която да се следят така, че да не могат да се доберат именно те до оръжие. Може да има някакви складове, казахте, от „Арсенал“, въпреки че оръжията, с които работят, са картечен пистолет – чешки, „Берета“ и така нататък. Очевидно те работят с небългарски оръжия, защото обикновено не стрелят с калашници, стрелят с пистолети, които са чужди и не се произвеждат в България, тоест има канали.
Според мен работата на МВР в този случай е именно този криминален контингент да бъде следен по начин, по който той да няма достъп до това оръжие. Сигурно не може да намерите всички складове, въпреки че би трябвало, защото това е идеята на обществото, но трябва да следите специално криминалния контингент, за да няма достъп до оръжие, защото именно той прави всичко това, за което говорим тук – говорим за десетки убийства подред. Това вече е нещо, което за мен е пробив. Няма как да се нарича по друг начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кутев.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Валентинов Иванов относно заповед за забрана за фотографиране в обособена стратегическа зона за сигурност във временно възпрепятстващо съоръжение по българо-турската граница.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми господин Радев! Очевидно настоящият въпрос ще бъде може би продължение на това, което се разрази като дискусия – идването на господин Борисов, за да ни убеди, че страната ни не е застрашена и няма да бъде застрашена от мигранти, тъй като това съоръжение беше построено с цел да се препятства влизането на мигранти.
На мен лично ми прави впечатление, че от инженерно-преградно съоръжение, това съоръжение е еволюирало във временно възпиращо съоръжение – така е записано във Вашата заповед, която имам желанието да разбера не само аз, но и колегите, защо е издадена тази заповед. Защото тази еволюция именно с думичката „временно“ може би означава и потвърждава нашите опасения, че това съоръжение не е в състоянието, в което би трябвало да бъде, за да възпира мигранти. Вие хипотетично поставяте, че в бъдеще то съвсем ще изчезне – знаете, че посочихме доста случаи, когато по една или друга причина то пада, след това със закон, променен в тази зала, се допусна пак без обществени поръчки да се ремонтира и така нататък.
В крайна сметка нас ни интересува защо във Вашата заповед е включен елементът „фотографиране“ в тази обособена стратегическа зона за сигурност към временното възпрепятстващо съоръжение на българо-турската граница? С каква цел е забранено фотографирането и какви са мотивите да се случи това нещо? Фотографирането е един от елементите може би и за контрол на начина, по който се експлоатира, как се поддържа и така нататък.
Господин Министър, моля да ни отговорите защо е това нещо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Съгласно известното Постановление 181 от 20 юли 2009 г. Министерският съвет обяви, че охраната на държавната граница е сред дейностите, които са от значение за националната сигурност и са част от критичната инфраструктура – охраната на държавната ни граница.
С Постановление 236 от 20 октомври 2017 г. – вече на това управление, Министерският съвет прие допълнение към Постановление 181, с което временното възпрепятстващо съоръжение по границата с Република Турция е включено в списъка на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Тоест нямаше го съоръжението, дейността я имаше – там са две глави, във втората глава добавихме примерно и ядрената централа, и ред други системи. С моя заповед, която Вие посочихте – № 8121 от 22 февруари, по протежение на това съоръжение е обособена стратегическа зона за сигурност с размери 300 метра навътре, включваща изграденото съоръжение, с портали, водоскоци, канавки, както и прилежащия успореден на него път.
Относно въведената забрана, пребиваващите до това съоръжение лица – така го наричам за краткост – определена стратегическа зона, фотографиране и заснемане на елементи от временното възпрепятстващо съоръжение и прилежащия път без разрешение, е необходимо да се подчертае, че възпрепятстващото съоръжение е част от система от форми и методи за опазване на охраната на държавната граница, подчертавам, която е стратегическа дейност и е от значение за националната сигурност – мисля, че тук спор няма – и чието нарушаване или унищожаване би довело до значителни негативни последици за държавата ни.
Друга основна цел е недопускане на изтичане на информация за способите и методите за опазване, мисля, че ще го приемете, включително и на оперативните възможности за охрана на границата.
Въведеното ограничение за безконтролно фотографиране и заснемане цели да не се тиражира и обявява системата за физически лица в защита на обекта, елементи и участъци от съоръжението, както и разположените сили и средства, използвани за охрана на границата и самото възпрепятстващо съоръжение. В тази връзка пребиваването и посещението на лица, както и осъществяването на всякакви дейности в стратегическата зона на съоръжението, включително и фотографирането, следва да се съгласуват с директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово, а при необходимост – и с директора на Главна дирекция „Гранична полиция“.
Друго водещо обстоятелство е, че в голямата си част изграденото съоръжение отстои непосредствено до линията на държавната граница и респективно, близо до територията на Република Турция. В спогодба между Народна република България и Република Турция от 1967 г. за предотвратяване и решаване на граничните инциденти и поддържане на държавните гранични знаци е оказано, че за гранични инциденти, възникнали в близост до държавната граница, се считат, цитирам отново: фотографиране, умишлено осветяване територията на другата страна със специални осветителни средства, както и други подобни допълнения в посочените случаи, които ще се определят от смесените гранични комисии като гранични инциденти. Тоест всичкото, което прочетох и в моята заповед, и в Постановление № 181, е защита на стратегически обект. Мисля, че тук не трябва да има спор. Вашите съмнения, ако искате, ще ги разсея в другите минути, които имам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Иванов, за реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Доколкото не ме лъже паметта и паметта на тук присъстващи колеги, единствените снимки, които сме виждали да излизат в публичното пространство от това временно възпрепятстващо съоръжение, подчертавам, временно, именно неговият временен характер, са, че това съоръжение се срутва на места. Там са изхарчени 250 млн. лв. и именно снимките, които са правени от разследващ журналист, включително и от наши колеги, показват, че там са правени големи злоупотреби. Вие знаете, че благодарение на тези снимки в момента се води прокурорска проверка, която все още не знаем докъде е стигнала.
От тези снимки също видяхме как влизат нелегално емигранти в нашата страна и колко лесно се преодолява това съоръжение. Не само аз, но и моите колеги считаме, че подобни забрани може би целят да не се вижда какви злоупотреби са направени там и какви други срутвания и събаряния има на тази ограда, на това съоръжение и как влизат нелегалните емигранти. И справките, които изготвя Министерството на вътрешните работи, продължават да показват, че задържаните вътре, в страната нелегално пребиваващи лица, надвишават броя на тези, които са или спрени, или заловени на влизане. Сега не показвам тук, но Вие ги знаете и четете по-добре от мен. Нямам информация дали още работят и камерите, инсталирани там, и дали засичат. В крайна сметка можеше, като допускате там журналисти да снимат, да се установяват именно тези нарушения.
Какво се направи сега? Спусна се тотална завеса на това преградно съоръжение, което е в пълен противовес на чутото тук, което господин Борисов каза от тази трибуна, че ние трябва да полагаме максимални усилия да се възпират да влизат мигранти на нашата територия, пък било и върнати обратно, които вече са преминали през нашата територия. Този граждански контрол е и във Ваша полза, господин Министър, не само в полза на гражданите, които се тревожат какво се случва там. Моята молба и целта на това питане е да преустановите практиката да цензурирате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Това беше репликата.
Господин Министър, заповядайте за дуплика – да допълните отговора си, както посочихте.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Разбирам Вашата риторика, Вие сте опозиция. Това съоръжение си върши работата. Ние не сме казали, че и това, което Вие построихте – 30 км, тогава дори казахме, че в пъти се подобрява обстановката. Ние го направихме и стана 235 км по цялото протежение България – Турция, и то си върши своята работа. То се преминава. И премиерът преди малко каза – и стената в Берлин се прескачаше. Ние знаем, минават отгоре, режат я, продължаваме, спираме ги. Тя е сложена като катинар на врата: „Моля Ви, не минавайте“! Затова е заключен катинарът, не че не може да го счупите. Ние се опитваме да бъдем добри и да ги хващаме. В момента се осъществява голям договор за тези 160 млн. евро, които са помощ от Европейския съюз, с които да наситим допълнително това съоръжение и ще станем още по-добри. В момента няма натиск. Ние сме давани за пример точно с това съоръжение, а Вие намесихте тук ред други неща. Да не се виждат неща – как пада оградата или пък как някой преминава. Това се прави постоянно. Какво? Не вярвате на нашите хора, че спираме. Има Фронтекс. Те наблюдават. Дори чужденците казват, че се справяме добре. Така че дали се справяме там, дали оградата върши работа, мисля, че спор няма. Не знам защо отивате натам.
Говорите за някакви злоупотреби. Това е въпрос към областните управители и със снимки няма да може да го докажете. Върви проверка и тя ще докаже това. Който иска да снима – гражданският контрол, тук е Ваша колежка – тя ходи там, сега и Вие, и аз, който иска може да отиде и да снима. Аз казах какъв е редът. Кой, когато иска може да отиде и да снима, само че има ред. Не може да отива самостоятелно и да прави каквито снимки иска по причините, които изброих. Не може да отидете и да снимате в момента, но Вие нищо не казвате, и атомната централа също по тези причини: на кого ще ги дадете, кой ще вземе тези снимки, за какво ще бъдат употребени? Това е обект от стратегическо значение, нищо повече не сме написали нито в моята заповед, нито в Постановление 181 – само за защита на границата. Струва ми се странно, че Вие говорите против това. Това е само за защита! Ако намирате други слабости – да, но не виждам такива. Оградата си върши работа. Винаги всеки от Вас може да контролира, да отиде, да провери. Канил съм лично Вашата колежка заедно да отидем по всяко време. Направихме филм, всеки може да го види.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): За да се прекрати злоупотребата.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Където поиска, разбира се. Казах, при двете за ограничение. Не защото като се обадите, ние ще поправим оградата. Ние ще Ви заведем там, където е разрушена, ако искате, няма никакъв проблем. Това е съоръжение, което се разрушава и от стихии, включително и тези, които искат нелегално да преминат. Обща е грижата и не виждам защо се търси, буквално, под вола теле. Ваше задължение е да ни съсредоточавате вниманието и аз се опитвам да Ви отговоря какво правим ние. Дали Вие сте съгласни или не, или сте доволни, друг въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Георги Гьоков относно достъп на хората със слухови и/или говорни увреждания до Националната система за спешни повиквания с ЕЕН номер 112.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Господин Министър, през 2008 г. Народното събрание прие Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. С този акт беше осигурен или поне би трябвало да бъде осигурен непрекъснат, бърз и безплатен достъп на гражданите до службите за спешно реагиране, за да могат да получават помощ при спешни случаи в защита на живота, здравето, сигурността и имуществото си. По този начин в националното ни законодателство се въведоха европейски изисквания относно универсалността на тази услуга.
Възможността за използването на тази услуга обаче само чрез гласови съобщения поставя в неравностойно положение някои категории и групи хора в държавата например тези с увреждане на слуха и говора. Затова през 2009 г. цялата директива беше променена и се измени така: Държавите членки гарантират, че достъпът до услуги за спешна помощ за крайни ползватели с увреждания е равностоен на достъпа, предоставян на останалите крайни ползватели.
Срокът за транспониране на цитираната директива, между другото, тя е 2009/136 ЕО и срокът за транспониране изтече на 25 май 2011 г. Макар с огромно закъснение в изпълнение на тази директива, след като две Народни събрания поред не успяха, на 20 юли 2016 г. от Четиридесет и третото народно събрание бе приет Закон за изменение и допълнение на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Ще Ви обърна внимание, че това стана не без сериозния натиск и предложения на тогавашната опозиция в лицето на БСП. Това не е заслуга, заслугата е на Народното събрание, че успя да направи това.
Според Заключителната разпоредба на този закон в срок до една година от влизането му в сила министърът на вътрешните работи трябва да осигури достъп на хората със слухови и/или говорни увреждания до единен европейски номер 112. Днес, близо две години след приемането на Закона, е време да се даде отговор на въпроса: осигурен ли е достъп на хората със слухови и/или говорни увреждания до единния европейски номер 112?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Заповядайте, господин Министър, за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, стъпките, които Министерството предприема, са в посока развитие и усъвършенстване на Системата 112 и осигуряване качествена европейска услуга, знаете... Благодаря за данните, които казахте, аз ще си спестя да ги повторя за пълнота на изложението.
Имаме такъв договор и Министерството успя да го направи за възстановяване на работоспособността на Националната система 112.
Три неща искам да Ви кажа: когато аз дойдох в Министерството – пропадания, неработеща система, нямаше договор за поддръжка, имаше опасност от наказания от Европейската комисия. Всичко това е нулирано, всичко сега работи.
Какво подробно искам да кажа, което трябва да го чуят и нашите слушатели? Преди да Ви отговоря и по-конкретно на това, което прочетохте извън въпроса. Всичко това – този договор и продължаването на поддръжката, даде възможност за надграждане на системата и внедряване на нови функционалности, каквито са например, Вие я споменахте, eCall системата, която МВР успешно внедри на територията на Република България. В момента работи. Националната система 112 вече приема и обработва eCall обажданията при катастрофите от автомобили, оборудвани с eCall устройства за връзка със 112. Целта е да се намалят смъртността и тежките нарушения, наранявания при пътни инциденти.
Всеки автомобил от новите, който има, пък и на старите може да се сложи – разбрах, че още нямало такава фирма, която да доставя в България – може да си сложи такъв eCall, катастрофира, без той да вдига автомобилът буквално, като робот се обажда на 112. Това работи. Остана финото настройване и второто нещо, което Вие споменахте, за хората с увреждания.
В изпълнение на чл. 23, ал. 2 от Закона за Националната система за спешни повиквания, там е записано още, се прие тази Наредба за условията и реда за достъп на хората със слухови и говорни увреждания до единния европейски номер за спешни повиквания. Така се казва наредбата, за пълнота я прочетох.
Към настоящия момент Министерството организира провеждане на обществена поръчка за разработване и внедряване на услугата за достъп за граждани със слухови или говорни увреждания, което се очаква към месец август – така ми казаха на оперативката на 18 юни, като че ли са знаели, че Вие ще питате. На 18-и, сега, в понеделник – господин Цеков се казва директорът на дирекцията, докладва, че тестовите изпитания ще започнат август месец.
Вие сте прав, от две години, аз Ви казах какво направихме, остана втората настройка. Фината настройка беше eCall-ът. Сега направихме и друго, след като цялата система работи. Всички, които са с такива увреждания, напълно безплатно през интернет, през мобилните си телефони или от преносими компютри ще могат да се свържат и да използват тази услуга, за която… Благодаря Ви, че насочвате вниманието, ние сме задължени да изпълним.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Гьоков, имате възможност за реплика – имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Господин Министър, вярно е, че няма сигнали за нередности в Системата 112, защото допреди година и половина-две бяха много сериозни проблемите. Нямаше го този договор, за който говорите. Беше оставена на поддръжка на възможностите на Министерството на вътрешните работи. Това е успех, разбира се. Аз, като народен представител от опозицията, нямам за цел да Ви хваля за тези работи, мога само да ги отбележа.
Хората с увреждания, господин Министър, седем години чакат и, ако това, което казвате Вие категорично, че от август месец като започнат тези изпитания на системата, кажете в дупликата си: кога те ще могат да ползват телефона?
Преди да задам въпроса, имах среща с тях. Този въпрос е част от едно мое проучване за това, което се прави във всички министерства, по изпълнение на Стратегията за интеграция на хората с увреждания – имаме по план, по години, кое министерство какво трябва да направи…
Мисля, че съм задал към Вас и другия въпрос, който е писмен, за това какво прави Министерството по тази стратегия?!
В дупликата си кажете: от, да речем, 1 септември или от догодина – от 1 януари, нищо че е в нарушение на Закона, ще имат хората достъп, за да знаят и да бъдат удовлетворени от действията на Министерството на вътрешните работи.
Господин Министър, наред с другите слабости и проблеми в Министерството, които Вие ги знаете, ние неслучайно затова искаме този вот на недоверие по тема „сигурност“. Ако вземем да прибавяме такива дребни детайли, които мисля, че не костват много на Министерството на вътрешните работи, но касаят доста големи групи хора и много уязвими хора, защото ако хората с увреден слух и говор нямат достъп до 112, а те най-много се нуждаят, повярвайте ми, наравно с другите хора с увреждания, тогава вече става много сложно. Дайте, поне за дребните неща, които могат да се правят, да сме изрядни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, взех дуплика само, защото въпросът наистина е много важен и съм напълно съгласен с това, последното, което казахте. Тези хора най-много страдат и за тях най-много трябваше да се обърне внимание.
Моля Ви, Вие го подчертахте, не искам да ме хвалите – нито мен, нито Министерството. От седем години не е свършено това! Сто и дванадесет не работеше – и това направихме. Усилия костваха на Министерството, повярвайте ми, да направим така, че да свалим и цената на договора, да я направим оптимална, да има състезание. Колко успяхме е друг въпрос. ЕCall ни обещаваха: да, ама ще стане до Нова година. Притиснахме ги, успяха да се справят, браво на тези, които го направиха – да не ги хваля и аз, и сега eCall работи. Същото ми казаха и сега: тестът ще бъде август месец. Лично ще го проследя. Не мога да Ви кажа кога ще тръгне, дали след още два месеца. Все пак, наредбата е от март месец тази година – 2018 г. Ще направим всичко възможно, с пълното разбиране, че тези хора, подчертавам го, съгласен съм напълно с Вас, имат най-голяма нужда от тази услуга. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Това беше последният въпрос към Вас. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос към министъра на образованието и науката – Красимир Вълчев, който ще отговори на въпрос на народния представител Донка Симеонова относно политиката на Министерството на образованието и науката за взаимодействие с родителите за приобщаване на децата в образователната система.
Госпожо Симеонова, имате думата – заповядайте.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, не е необходимо да се обосноваваме на редица изследвания в областта на медицината, социалните науки и образованието, за да докажем безспорно колко е важна ролята на родителите в образованието на детето.
През последните години в нашето общество настъпиха редица промени, които се отразиха и на семейството. Увеличава се броят на разводите, увеличава се броят на децата, които се оглеждат само от един родител. По данни на Евростат за края на 2017 г. 45,6% от децата са изложени на бедност и на риск. Голяма част от младите семейства напускат страната и част от децата са оставени за отглеждане на по-възрастните родители.
Изследванията показват, че всъщност няма възможност за реално участие на родителите в образователния процес, за да помагат на своите деца. Несъмнено прекъснатата връзка между родители, между семейство и училище е част от причините за негативните явления, на които сме свидетели, а именно: деца отпадат от училище, деца посягат към наркотици или стават жертва на други зависимости, агресията, която съществува между ученици, на ученици към учители, дори на родители към учители. Несъмнено е, че най-значимите хора в живота на едно дете – родителите и учителите, трябва да си взаимодействат, да обменят информация, да взимат заедно важните решения и да си споделят грижата за децата.
Уважаеми господин Министър, Вие споделяте, че като приоритет във втората година от Вашия мандат е по-активното взаимодействие с родителите за възпитанието на децата.
Моля Ви да отговорите на въпроса: какви са основните акценти в политиката на Министерството на образованието и науката за взаимодействие с родителите в образователната система за приобщаването на децата и учениците? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Симеонова.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, Уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Симеонова, благодаря Ви за въпроса. Тази тема е ключова за образователната система – взаимодействието между родители и учители, взаимодействието между образователни институции и семейство. Това взаимодействие е в основата на тези образователни системи, които имаме от век и половина-два. Родителите вземат решения да оставят децата си на едни хора, които не познават и в основата на това решение, разбира се, лежи и доверието. Доверието между тези два участника е ключово за тяхното ефективно взаимодействие. Родителите и учителите са от едната страна на барикадата, в една лодка са, имат една обща мисия и тази мисия е детето.
Какво можем ние да направим като образователна институция? Със съществуващите инструменти, като Министерство на образованието, като институция, можем да провокираме този разговор и можем със съществуващите инструменти на политиката да насърчим училищата и детските градини, да ги накараме да взаимодействат по-добре с родителите.
По отношение на разговора. Ние провокирахме две дискусии по темата, преди това направихме едно проучване. То показа, че има раздалечаване между училището, между образователните институции и семейството.
Не е трудно да усетим, че имаме и липса на доверие, но не мога да кажа, че това е повсеместно. Имаме институции, които много добре работят с родителите. Тези институции, които инвестират повече усилия за взаимодействие с родителите в общия случай са тези, които работят по-добре, постигат по-добри образователни резултати, и то няма как да не е така, защото от това зависи постигането на образователните резултати. Дори само, когато са пасивно информирани родителите, степента на доверие е много по-висока. Това става, знаете, понякога с въвеждането на електронния дневник, с други форми на комуникация.
Този разговор е много важен. Ние ще продължим да го водим, не само на тези две дискусии. Апелирахме по няколко канала – винаги използвам възможността да апелирам към образователните институции да влагат повече усилия в това да взаимодействат с родителите. Факт е, че от тяхна страна има склонност понякога да се капсулират, да се самозатварят, да не полагат достатъчно усилия. От друга страна, част от родителите подхождат преднамерено – казват: те не работят добре – също така се раздалечават от образователната институция или пък улисани в ежедневната работа понякога просто нямат време да споделят усилия заедно с училището или детската градина за децата си.
Какво можем да направим с инструментите на образователната политика? Сега готвим нормативен акт и ще бъде отделен, или промени в нормативните актове за организирани финансирани дейности по интереси от държавния бюджет. След приключването на проекта на „Твоят час“, там целенасочено ще се опитаме да стимулираме няколко политики. Една от тях е тази за взаимодействие с родителите. Фактът, че в този сегмент на образователната система, с тези дейности могат в много голяма степен да се включат родителите, докато по-трудно можем да ги вкараме в часовете по учебния план, то в редица дейности по интереси можем да ги вкараме по-лесно. Обществените съвети бяха създадени. Предизвикателството е да ги направим още по-работещи. Някъде са работещи, другаде не толкова, но, така или иначе, те са един регламентиран механизъм за участие на родителите във вземането на решения.
Разбира се, най-голямото предизвикателство е по отношение на децата, които Вие казахте, са от проблемни групи, от уязвими групи. Аз не бих ги казал толкова в социално отношение, колкото в културно социално отношение, в това, че липсва отношение към образованието. Там трябва да се работи ежедневно, многочасово, допълнително и с децата, и с родителите. Това е най голямото предизвикателство.
По наше предложение беше регламентирано в Националния класификатор (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) да бъде включена професията „образователен медиатор“. Тук ключовата дума е взаимодействие – взаимодействие с всички институции, с всички фактори, авторитети, ако искате, които са в общността. В някои общности е много важно да бъдат хванати тези неформални авторитети – и взаимодействието с родителите. То гарантира успех. Показа го и механизмът – когато работим заедно, има много по-голяма вероятност да постигнем резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Оставих възможност да довършите отговора си.
Имате възможност за реплика, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора. Несъмнено участието на родителите в образованието и възпитанието на децата е от огромно значение. Може би точно затова този въпрос е поставен на всяка една от срещите, които ние с колегите от парламентарната група на „БСП за България“ провеждаме по въпросите на образованието в цялата страна. Искам да споделя предложения, които са обсъдени на тези срещи и които биха могли да бъдат полезни в политиката за привличането на родителите в образователния процес.
Първо, голяма част от учителите и родителите, които поставят въпроса, смятат, че участието на родителите в образователния процес трябва да се установи като политика на държавно ниво. Може би е необходимо да се разработи специален стандарт за родителското участие. Във взаимодействие с другите министерства трябва да се направи така, че семействата да бъдат подпомагани, включително и финансово, за да имат реалната възможност да отглеждат и възпитават децата си, както е необходимо, и да се включват в образователния процес. Тази политика трябва да стане част от стратегиите на общинските образователни политики, а също така и на всяко училище, като, разбира се, това да не е само на хартия, а наистина да се създадат реални условия за включването на родителите в образователния процес.
Как може да се случи това? Разбира се, има и положителен опит на редица европейски държави. Всяко едно училище съобразно своята специфика може да направи това, но несъмнено е, както казвате Вие, че това трябва да бъде процес на взаимодействие между държавните и общински институции, между училищните ръководства, между учители и родители и най-вече трябва да се преодолее нагласата, която съществува в обществото, и да бъде създадена тази, че родителите наистина трябва да се включват в образованието и възпитанието на децата си. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Довършвам. Относно обществените съвети Ви обещаваме, че ще има специален въпрос в един от следващите дни за парламентарен контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
За дуплика, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
По-скоро ще допълня няколко неща. Ние имаме ограничени инструменти, с които можем да накараме да взаимодействат по-активно едната и другата страна. Затова говоря да провокираме разговора, а ние ще продължим да го провокираме в контекста на Проекта на стратегия за възпитателната работа, който разработихме в Министерството. Тук целта не е толкова да имаме поредния стратегически документ, а по-скоро да използваме това за такъв разговор. Една от темите ще бъде точно за взаимодействието между образователните институции и семейството, докъде стигат границите и възможностите на образователните институции, възпитанието на децата, а респективно границите и възможностите на намеса на родителите в училищния живот.
Изготвихме списък с добри практики за взаимодействие, който предложихме на училищата. Те бяха от всякакво естество – от информиране до включване в конкретни дейности, дефиниране на правата и задълженията на двете страни. Целта ни тук не е да ги накараме да напишат поредния план за взаимодействие, примерно да възложим на училищата да напишат план за взаимодействие с родителите и да влезе в шкафа, а целта е да създадем трайна организационна култура, ориентираност към взаимодействието. Опитваме се с наличните инструменти да направим това. Много е важно да имаме този разговор не само като участници в системата, но и като общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Благодаря Ви за участието днес в заседанието на парламента.
Следващите въпроси са към господин Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите.
Той ще отговори, първо, на въпрос на народните представители Светла Бъчварова и Николай Пенев относно мерките за подкрепа на младите фермери чрез програми на национално ниво и чрез Общата селскостопанска политика.
Заповядайте, господин Пенев.
НИКОЛАЙ ПЕНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2020 г. създава възможности за реални инвестиции в земеделието на млади земеделски производители, обаче финансирането, което се осъществява чрез кандидатстване с проекти, не е достатъчно, но на този етап е единствено възможното.
Друг проблем е ограниченият финансов пакет, който е определен в Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., и много от желаещите да стартират собствен бизнес в земеделието не могат да реализират намеренията си.
Към настоящия момент се обсъждат новите параметри на новата Обща селскостопанска политика. Според Ваше изказване приемствеността на поколенията в земеделието е един от водещите приоритети. Нашите въпроси към Вас са свързани с държавната политика за подпомагане на младите хора в нашата страна за стартиране на собствен бизнес в земеделието.
Какви мерки ще предприеме държавата, респективно Министерството на земеделието, храните и горите, за подкрепа на тази политика през следващите две години? Предвид обсъжданията за новата Обща селскостопанска политика каква ще бъде позицията на България за приобщаване на нови и млади фермери в отрасъла? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Пенев.
Господин Министър, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема професор Бъчварова, уважаеми господин Пенев, Програмата за развитие на селските райони както през изминалия, така и през настоящия програмен период е една от най-популярните мерки, насочена към младите земеделски стопани.
През настоящия програмен период подмярка 6.1, а именно „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ има за цел увеличаване броя и дела на младите земеделски стопани, което е необходимо за осигуряване на устойчиво развитие, както и улесняване на структурните промени в земеделието.
До момента са проведени два приема. Първият прием по мярката е проведен през 2015 г. с общ бюджет 35 млн. евро. Общият брой на постъпилите заявления за подпомагане в рамките на този прием беше 2664, от тях одобрение са получили – или това е в рамките на бюджета, 1400. Това потвърждава и Вашите думи, че парите не са достатъчни. Приемът, който приключи преди няколко дни – на 14 юни 2018 г., беше определен с остатъчния бюджет по мярката, а именно 22 млн. евро. Интересът също беше доста голям. До момента са подадени 1800 проектни предложения с размер на заявената финансова помощ около 45 млн. евро или два пъти повече.
Специално внимание както през изминалия, така през настоящия програмен период е отделено на подпомагането на младите земеделски стопани чрез възможността за преминаване на професионални курсове и обучения по други мерки от Програмата за развитие на селските райони, както и за възможността за предоставяне на различни консултантски пакети чрез Националната служба за съвети в земеделието, свързани с безплатна помощ при изготвянето на бизнес плановете и проектните предложения именно по тези приеми, за които говорихме преди малко.
От друга страна, чрез подкрепата по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ е осигурена възможност за разширяване на стопанствата на младите земеделски производители с цел осигуряване на устойчиво развитие на земеделието и осигуряване на смяна на поколенията в земеделието. Подпомагането по мярката насърчава и сътрудничеството между земеделските стопани, включително чрез подпомагането на групи и организации на производители, с цел съвместни инвестиции за предлагане на пазара и съхранение на продукцията. И по двете мерки, а именно 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“, за която вече е отворен приемът, в процеса на оценка на проектите се дава приоритет именно на младите земеделски стопани.
С Регламент № 2393/2017 г. на Европейския парламент се предостави възможност за увеличаване на ставката на младите земеделски стопани от 25% от размера на ставката по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) до 50% от размера на ставката за единно плащане на площ. Такова решение беше необходимо да бъде регламентирано в Закона за подпомагане на земеделските производители, където е определен размерът на ставката на тези стопани. Въз основа на извършения експертен анализ относно ползите от съответната промяна в Закона беше взето решение и изменен съответният член от Закона, съгласно който подпомагането за млади фермери под формата на годишно плащане за първите 30 хектара, допустими за подпомагане по СЕПП, вече е в размер на 50 на сто от размера на плащането на хектар по тази схема. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
С оглед на предстоящите преговори за бъдещата Обща селскостопанска политика Министерството на земеделието и горите ще настоява позицията, че създаването на стимули за младите земеделски стопани, които навлизат в сферата на земеделието, както и за съществуващите, да продължават да осъществяват дейността си в сектора е от съществено значение. Истината е, че специален акцент ще има в стратегическите планове, което всяка държава ще направи за младите земеделски стопани. Огромен проблем е в целия Европейски съюз и в цял свят, включително и в Китай, аз Ви споменах, застаряването на работещите в този бранш.
Тук отварям една скоба – две нови стратегии, които в момента разработваме както за биоикономика, така и за дигитализацията или цифровото земеделие. Самата дигитализация и цифровото земеделие създават предпоставки за по-млади, технически грамотни, интересуващи се хора да навлязат в този процес. Така че по-голямата тема ще бъде: какво допълнително да заложим като национален инструментариум? Защото парите никога няма да стигат. Земеделието е един перспективен отрасъл.
В новия програмен период, знаете, бюджетът на „Развитие на селските райони“ в момента като цяло е намален в многогодишната финансова рамка с близо 15%. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Имах предвид, че ще имате възможност и в дупликата да допълните отговора, за да не просрочваме драстично времето.
Заповядайте – за реплика, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Ние благодарим за отговора. Нашата идея беше по-скоро да обърнем внимание върху състоянието в момента и в бъдеще каква трябва да бъде политиката на национално ниво по линия на Общата селскостопанска политика. Както Вие казвате, финансовите параметри са ограничени и едва ли можем да разчитаме единствено и само на финансиране по линия на европейските фондове.
На мен ми направи впечатление Националният форум на младите фермери, който беше проведен през месец април, констатациите и изводите, които бяха направени по време на този форум. Едно от тях е, че младите фермери, които се занимават със земеделие въобще в Европейския съюз, са едва 6%, докато над 36% са тези на възраст над 65 години, което означава, че наистина съществува проблем с приемствеността в поколенията, но по-важното е да се оценят проблемите, които съществуват пред младите фермери. Бяха очертани три такива въпроса.
Първият е достъпът до земята, тоест един от проблемите да се стартира въобще бизнес земеделие е, че тези, които искат да го направят, нямат достъп да наемат, да закупят земя, а оттук нататък и решението за насока в тази област среща изключително сериозни трудности.
Вторият проблем е, разбира се, финансирането.
Третият проблем е съветническата дейност.
Конкретните допълнителни въпроси, които искаме да зададем, са свързани с това: съществуват ли механизми и възможности, които Министерството на земеделието обсъжда по отношение достъпа до земята на млади земеделски стопанства и фермери?
Второ, считате ли, че съветническата дейност – такава, каквато е в България, отговаря на изискванията и нуждите особено на тези, които сега стартират бизнес? Защото, да, правят се проекти, но еднократната намеса или помощ в тази насока едва ли създава предпоставки на сигурност на тези, които се занимават с този бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Бъчварова.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря.
Много накратко.
Безспорно, че съветническата дейност не е на ниво. Знаете, че имаме Национална служба за съвети в земеделието, където има по един човек и половина, които хора подпомагат земеделския бранш и те трябва да разбират от всичко. Те няма как да разбират от всичко. Всеки, който иска да направи добро земеделско стопанство, трябва да има добър агроном, трябва да има добри технолози и добра, ясна визия за това какво ще прави, а не като се появи беритбата на един плод и на другия ден веднага излизаме на улицата, изхвърляме най малките черешки, за да кажем: „не ни купуват черешите“. Всеки трябва да има визия, трябва да има договори, да знае какво прави.
Културата в земеделието постепенно се повишава, но няма да избягаме и от такива катаклизми. Не е на ниво и Селскостопанска академия. Точно на Вас не е нужно да обяснявам. Аз искам да благодаря за това, че променихме Закона, а Вие го подкрепихте. Вече, работейки на автономна сметка, не може да си представите колко си е увеличила приходите.
Приходите за консултациите, които извършваше научният потенциал в Селскостопанска академия, вече започват да влизат по сметките на Академията.
Отклонявам се леко. Във вторник събирам бранша в основните за първи коментари по общата селскостопанска политика. Направил съм опция, предложение на Комисия, когато ме поканите да го направя също. Много са деликатните теми, особено за малките. В момента една от щекотливите теми е с анализа на таваните на плащанията. Тук говорим за таван на плащанията, който е офериран въобще по първи стълб, не говорим само за базово плащане, с което може да настъпи огромен срив въобще в българското земеделие.
Не ми се коментира… И вчера един десен политик, не че бих го заслушал, но минавах покрай телевизора и го чувам как аз съм бил казал в Брюксел и съм защитавал 60 големи производители. Аз, първо, в Брюксел не съм се изказвал, защото само водех заседанията, но това са съвсем отделни теми. Темите са много важни, включително и за малките, и анализът въобще за позицията, която трябва да имаме както по обвързаното производство, така и по таваните на плащанията… Затова ние ще предоставим абсолютно огромен обем аналитични данни, за да могат да се вземат така наречените информирани решения.
Сигурно не отговорих на всичките Ви въпроси, но, както се казва, разговорът продължава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос е от народните представители Никола Динков и Виолета Желева. Той е относно изграждането на площадки за противоградна защита в област Хасково.
Заповядайте, госпожо Желева, да развиете въпроса, имате думата.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Въпросът ни е относно изграждането на площадки за противоградна защита на територията на област Хасково.
Географското положение и разнообразният релеф на България предразполага страната ни да е една от най-градобитните страни в Европа. Градушките са унищожителни за селскостопанската продукция метеорологични явления. Хасково е земеделски район и е от изключително важно значение изграждането на съвременна противоградна система.
През месец юли 2017 г. е взето решение за изграждане на 29 площадки за противоградна защита в област Хасково, които да бъдат разположени в общините Димитровград, Свиленград, Симеоновград, Стамболово, Любимец, Харманли и Хасково. Общините са взели решение и са предоставили терени, които са проучени и одобрени от експерти на Изпълнителната агенция „Борба с градушките“. Но една година след обявяване на тези мерки действие няма?!
Преди две седмици в района на град Харманли беше унищожена селскостопанска продукция, разположена върху четири хиляди декара, като най-голям е делът на лозовите масиви, а и не само. В цялата област Хасково, няма да изброявам малките населени места, където има доста щети върху продукцията на малки земеделски стопани.
Съответно въпросът ни към Вас е: какви мерки е предприело Министерството на земеделието, храните и горите, респективно Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, за изграждането на инсталации върху тези площадки и кога реално те ще заработят? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, уважаеми господин Динков, действия има предприети, сега ще Ви кажа какви са. За съжаление, те са по реда на Закона.
Към момента противоградовата защита се извършва от Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ само по ракетен способ. За осъществяване на разширяването се предвижда през 2018 г. въвеждане в действие на два нови командни пункта – в село Тъжа, област Стара Загора, и в град Хасково и прилежащите им 62 нови ракетни площадки, които ще осъществяват противоградната защита в област Хасково и в региона на Подбалканските полета.
През лятото на 2017 г., Агенцията за борба с градушките извърши дейностите по определяне на точните координати на местата, където ще бъдат обособени ракетните площадки за противоградна защита в Хасково и в района на Подбалканските полета. Впоследствие бяха сключени договори със съответните общини за предоставяне на права за управление по отношение на тези имоти, тъй като те представляват земеделски земи, за които като следваща стъпка е проведена процедура пред Комисията за земеделските земи към нашето Министерство за разрешаване на временно ползване на земеделските земи за преместваеми съоръжения или по-точно ракетни площадки за изстрелване на противоградни ракети. Тази процедура приключи в началото на тази година. Имайки правата за обособяване на ракетните площадки, беше проведена процедура по реда на ЗОП за определяне на изпълнител на изграждането на ракетните площадки и ремонт на сградите, където ще бъдат разположени командните пунктове. Срокът за изпълнение на тези дейности е четири месеца и започва да тече от 15 юни тази година.
Министерството на земеделието, храните и горите предостави на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ за управление етаж от сграда в град Хасково, където ще бъде разположен командният пункт за управление на дейностите по градозащита за област Хасково. Към момента вече е извършен ремонт на този имот.
Междувременно са проведени и процедури по реда на Закона за обществените поръчки за доставка на необходимите за функциониране на ракетните площадки техники и оборудване, а именно: ремонтно-битови фургони за ракетните площадки, мебели и битово оборудване за площадките и за командните пунктове, соларни електрозахранващи системи за осигуряване автономно електрозахранване на площадките със стационарни радиостанции и антени, компютърна техника и мрежово оборудване, сървъри, така нататък и така нататък, средства за противопожарна защита и всичко необходимо за извършване на самата дейност.
Доставена е нова доплерова метеорологична радарна станция, която е монтирана в командния пункт Поповица към Регионална дирекция „Борба с градушките“ – Пловдив област. Предназначение на тази станция е да предоставя радарна информация за нуждите и на противоградовата защита в област Хасково.
Общата стойност на приключените до момента договори, свързани с изпълнението на стратегията за разширяване на градозащитата, е близо 8 млн. лв. До края на 2018 г. ще бъдат извършени самите строително-монтажни работи, свързани с въвеждането на експлоатация на двата нови командни пункта и буквално реално те ще заработят от следващия сезон. Чисто физически и законово не беше възможно да приключим, така че да стъпят в работа от началото на тази година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
За реплика – господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, на 9 март 2017 г. на предизборна среща в град Харманли, министърът на земеделието – тогава Десислава Танева, обещава, че от 1 януари 2018 г. ще бъде създадено Национално предприятие за борба с градушките в Харманли на среща със земеделци и земеделски производители, животновъди, растениевъди и така нататък. Това към 1 януари 2018 г. не се случи. Точно там се случи поразяването на четири хиляди декара лозови масиви и площи, засети с овошки.
На 9 юни Вие, Министерството на земеделието и горите във Ваше лице, внесе и концепция за борба с градушките. Тя се обсъжда, не се приема еднозначно от всички и от земеделски производители, застрахователи. Надявам се обсъждането да премине успешно и да се намери решение по този въпрос. Това, което съобщихте Вие, макар и да е със закъснение, лично мен ме удовлетворява. Предполагам, че и всички жители на Хасковска област.
Ако Вие в бюджета на страната, когато се приема, бяхте предложили за 2018 г. или сега предложите за 2019 г. повече средства за защита от тези неблагоприятни климатични условия, аз съм сигурен, че от всички страни ще получите подкрепа, тъй като това е много важно и особено важно за дребните и средните селскостопански производители, които имат много по-малко възможности и получават много малки субсидии, отколкото големите земеделски производители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Динков.
Ще ползвате ли дуплика, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Абсолютно съм съгласен с Вас, господин Динков. Искам едно допълнение да внеса.
Първо, с тези нови 62 площадки територията, която ще бъде покрита, вече ще бъде плюс три милиона декара или от 17 ще станат на 20 като това са само земеделските територии, а 17 са с урбанизираните, 11 плюс 3 – близо 15 милиона декара ще бъдат покрити земеделски земи за борба с градушките. Това обаче представлява една трета, а тази година е ужасна.
Ще Ви изнеса няколко числа. До момента само ще съпоставям с изтеклата 2017 г. спрямо данните до момента. Проведени въздействия или това са, така да го кажа въздействия върху облаците, при 154 за миналата година, до момента има 183. Най-вече в Северозападна България ситуацията е страшна: обработени градоносни облаци – 700 за миналата година, до момента са 921. Изстреляни ракети – 6500 за миналата година, до момента вече достигаме 9000 ракети, а сме в средата на сезона.
Ние в момента вече имаме изключителен недостиг, знаете къде трябва да ходя да се моля за пари за градушките, плюс други неблагоприятни в земеделието болести, които се задават – те са в областта на животновъдството. Ситуацията не е от най приятните за менажиране. Но съм съгласен с Вас и наистина Законът е изключително важно да бъде приет.
Аз лично нямам обратна информация за недоволни земеделци, защото ние се опитахме да балансираме тежестта върху приходите на тази агенция. Неслучайно заложихме застрахователите да имат своя дял, защото ние, третирайки тези облаци, пазим и урбанизираните територии около тези терени. Трябва да Ви кажа, че особено в Северозападна България, ако не беше работено от Агенцията по градушките, пораженията щяха да са огромни, буквално огромни, не знам дали щеше да има райони въобще като разорана нива, защото ледените късове са били много съществени.
Затова ние се опитахме, сега сме намалили ставката от 90 ст. на декар като първоначално предложение на около 50 ст., която да плаща всеки земеделски производител извън пасищата. За пасищата е ясно, че там няма какво толкова да се пази, затова наистина е изключително важно да се намери един балансиран подход и останалите две трети от земеделската територия да бъдат покрити със самолетен способ, защото ракетният способ е изключително скъп. Да, имаме изградени площадки, те ще продължат да се ползват, но ако продължим по този екстензивен начин… Вие виждате изграждането на едни площадки…
А трябва да Ви кажа, господин Георгиев знае, ние си говорим за бюджета, всичките ни капиталови разходи по нашия бюджет отиват в момента за борба с градушките и някое пребоядисване на кабинет на БАБХ (Българска агенция за безопасност на храните) например в провинцията. Всичко в момента отива за борба с градушките, което за нас определено е проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Румен Георгиев. Отнася се до подпомагане и компенсация на земеделските производители при природни бедствия. Като продължение на досегашния отговор вероятно.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Наистина през последните два месеца темата около градушките е важна и е хубаво, че се повдига от трибуната на Народното събрание.
Уважаеми господин Министър, в България последните години се наблюдава увеличаване на честотата и силата на опасните явления, като градушки, наводнения, мълнии, тежка суша, които унищожават немалка част от земеделската продукция. Един от географските райони, в които се прогнозира запазване и значително нарастване на екстремните явления и случаи, е Югоизточна Европа, в частност – България. Прогнозите, направени въз основа на числени модели при различни сценарии за климатични изменения, потвърждават това увеличение и в бъдеще. Основната цел на земеделското застраховане е запазване на доходите на производителите на земеделска продукция, свързани с природни бедствия, неблагоприятни климатични условия, болести или нашествия от вредители.
Преди малко Вие казахте, че културата в земеделието не е на ниво. Същото се отнася и за застрахователната култура на земеделските производители, която липсва и това е факт – под 1% е делът на селскостопанското застраховане в общия застрахователен пазар на страната. От гледна точка на евродирективите – Регламент 702, в който съгласно чл. 28 и чл. 30 има схеми за държавни помощи. Едната е за съфинансиране по застрахователни премии при застраховането на селскостопанска продукция, а другата е за държавна помощ за компенсиране на материалните щети при загинали селскостопански животни и унищожени пчелни кошери в резултат на природни бедствия. Това е така, но каква е политиката на Министерството на земеделието, храните и горите относно информационните кампании? Тоест нашите земеделски производители да знаят за тези схеми, за да могат все пак, когато има такива щети, да могат да кандидатстват.
Другата важна задача е превенцията, господин Министър, която Вие преди малко развихте с новия Закон за превенция от неблагоприятните климатични събития в земеделието. Наистина, ако на 100% с новия закон стане покриване на територията – с ракетния способ и със самолетния способ, вероятността за по-малко градушки и климатични явления е много по-малка.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: каква е конкретната политика и визията на Министерството на земеделието, храните и горите за подпомагане и компенсация на земеделските производители при природни бедствия съгласно българските и европейските застрахователни практики? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, тъй като са ми подменили папката, ще Ви отговоря.
Знаете, че имаме две нотифицирани помощи и те се знаят много добре, защото те са откакто сме в Европейския съюз. Първа е помощта за покриване на част от застрахователните премии и е именно около 65%. Тази година, за разлика от миналата, има малко по-голям интерес. Неслучайно бюджетът, който първоначално бяхме определили – милион и половина, с последното решение на Управителния съвет на Фонд „Земеделие“ го увеличихме със 700 хиляди, така че той вече е 2 млн. 200 хил. лв. Надяваме се това да е индикация за по-добрата застрахователна култура на нашите земеделски производители.
Основен проблем при тях е и Вие го знаете много добре: трудно работят със застрахователите, когато настъпят събитията. Това е един от основните проблеми, но в контекста на това смятам, че тази година е малко по-добра – с една идея. Разбира се, ние нямаме и безкраен бюджет, който да покрива, и затова определяме такива култури, които са в зеленчуковия бранш и са по-чувствителни. Не субсидираме зърно, площи или така нататък.
Втората схема е схемата за пропадналите площи. Много добре знаете, че бюджетът ни е около 4 – 5 милиона годишно и винаги приоритетно гледаме да покрием щетите, нанесени отново в по-чувствителните сектори – плодове, зеленчуци, животновъдство. Схемата също е много добре позната. Вие много добре знаете, че след всяко едно събитие винаги екипите на Министерството със съответните комисии се формират и на място веднага ходим, обхождаме, правят се протоколи. Разбира се, впоследствие се ходи още веднъж, за да се види дали са на 100% пропаднали. В началото на годината наводнението, което беше в Бургаско, ако не се лъжа около Камено, там веднага компенсирахме по нормални цени малките земеделски производители за животните, които бяха погинали.
Има достатъчно, не се налага да правим някаква специална информационна кампания, тъй като са абсолютно познати тези две схеми. Нашите областни земеделски и общински земеделски служби работят в тясно сътрудничество със земеделците, така че при настъпили събития да можем да реагираме по най-бързия начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
За реплика – господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Може би да, познати са схемите, но според мен един изготвен наръчник – по-опростен, и една по-широка информационна кампания може би не е лошо да се направи.
От гледна точка на Вашата заповед, с която се обявяват природните бедствия, там ясно е казано и съгласно Регламент 702, че се прилага доклад и метрологична информация от Националния институт по метеорология и хидрология.
В миналия парламентарен контрол си спомняте, че говорехме за едни 400 хил. лв. за Националния институт по метеорология и хидрология и може би тук виждам една вратичка или пък възможност да се сключи такъв договор, какъвто е имало от 1990 г. до 2009 г., за да може все пак този институт да остане и да съществува.
Отново ще кажа, че е изключително важно да се приеме новият закон. Колкото по-бързо се приеме новият Закон за превенция, а той ще намали може би голяма част от бюджета, който Вие сте увеличили по решение на Управителния съвет на Фонд „Земеделие“, тези пари ще бъдат насочени в други дейности.
Затова от тази трибуна аз Ви призовавам и ние, като Комисия по земеделието и храните, активно да се включим в тези процеси, тъй като и колегите казаха преди малко, че застрахователите са крайно против тези предложения. Може би трябва да се намери онзи вариант, в който бързо да бъде приет Законът, България да бъде на 100% защитена с двата способа – самолетния и ракетния, така че нашите земеделски производители да бъдат защитени, тъй като тенденцията, както казах и в началото, е за увеличаване на климатичните промени в България и това нещо няма как да не се опитаме да го преодолеем като държава. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Министър? Няма да ползвате времето за допълване на отговора. Това беше последният въпрос към Вас в рамките на днешния парламентарен контрол. Благодаря Ви за участието.
Това беше последната точка от седмичната ни програма, но преди да закрия заседанието – съобщение за извънредно пленарно заседание във вторник, 26 юни 2018 г., от 13,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,23 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев

Секретари:
Николай Александров
Симеон Найденов