Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Ще започна с няколко съобщения, преди да преминем към точка първа от днешния дневен ред, която е: Проект на решение за предсрочно прекратяване на пълномощията на Иван Николаев Иванов като член и председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители на 29 юни 2018 г.
Съобщения:
В Народното събрание е постъпило Решение № 717 от 28 юни 2018 г. по преписка на КЗК № 301/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е приет секретен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в Република България. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по културата и медиите и Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Решението е публикувано на интернет страницата на Комисията.
На 29 юни 2018 г. с вх. № 824-00-6 и вх. № 824-00-7 в Народното събрание са постъпили: становище на Сметната палата по Доклада за финансовото управление и контрол на вътрешния одит във Висшия съдебен съвет за 2017 г. и Годишен доклад за състоянието на системите за финансово управление и контрол на вътрешния одит на Сметната палата за 2017 г.
С писмо на председателя на Народното събрание материалите са изпратени на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Подкомисията по отчет на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание са постъпили отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влогове в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 25 май 2018 г. – 24 юни 2018 г. и Протокол № 28 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 27 юни 2018 г., на което отчетът е разгледан и обсъден.
С писмо на председателя на Народното събрание отчетът и протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация за индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността – май 2018 г., и Стопанска конюнктура – юни 2018 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Продължаваме с първата точка за днес:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ КАТО ЧЛЕН И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ.
С мотивите на вносителя ще ни запознае господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, на 26 април 2018 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. С гласовете на 142 народни представители, в това число 70 народни представители от ГЕРБ, 45 народни представители от „БСП за България“, 7 народни представители от „Воля“ и 20 народни представители от „Обединени патриоти“ бе приет неговият § 7 с т. 6, на който се създава нова т. 23а в чл. 21, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Съгласно текста на приетия закон в компетентност и като правомощия на Комисията за енергийно и водно регулиране изрично се възлага разрешаването на действия по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала на търговски дружества, които осъществяват лицензионна дейност по пренос и разпределение на електрическа топлинна енергия или газ с оглед гарантиране на сигурността на доставките в защита на националната сигурност и обществения ред.
На 28 юни 2018 г. – едва два месеца след приемането на посочения закон в Народното събрание, бе разгледан и Докладът за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2017 г.
В хода на обсъждането господин Иван Иванов като председател на Комисията за енергийно и водно регулиране намери повод и направи тълкуване на нормата на новата т. 23 в чл. 21, ал. 1, наречена от него, цитирам: „бланкетен текст“, който не отговаря на няколко основни неща.
Извън това определение от тълкуването на господин Иван Иванов стана ясно, че той няма намерение да спазва и да изпълнява Закона. Комисията за енергийно и водно регулиране е органът, който регулира дейността в енергетиката и във водоснабдяването. Като такъв той не тълкува, а изпълнява Закона. Законът за нормативните актове изрично и изчерпателно определя кой има възможност и правомощия да тълкува законите. И Комисията за енергийно и водно регулиране, в това число и нейният председател не са сред онези, които правят това. Правомощията и задълженията на Комисията за енергийно и водно регулиране са ясно дефинирани с нормата на Закона за енергетиката. Нямат нужда от тълкуване и всички те се свеждат и се изразяват в изпълнение на прилагане на Закона.
Действията в посока тълкуване на норма на Закона и особено в опит да се даде обяснение защо не се изпълнява възложено с нея правомощие, е поведение недопустимо за член или председател на който и да е държавен орган, създаден по дефиниция за прилагане и изпълнение на закон или политика. Това в лицето на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране – господин Иван Иванов, без съмнение представлява тежко, фрапантно нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 125б, т. 5 от Закона за енергетиката.
Ето защо ние представяме на Вашето внимание Решение за предсрочно прекратяване на пълномощията на Иван Николаев Иванов като член и председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов. Изчетете Проекта за решение.
ФИЛИП ПОПОВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за предсрочно прекратяване на пълномощията на Иван Николаев Иванов като член и председател на Комисията за енергийно и водно регулиране
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 2 и чл. 12б, т. 5 от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Прекратява предсрочно пълномощията на Иван Николаев Иванов като член и председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Господин Добрев, заповядайте за процедура.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на основание чл. 49, ал. 2 от нашия правилник на Иван Иванов, Евгения Харитонова, Пенка Трендафилова, Ремзи Осман, Владко Владимиров, Александър Йорданов и Георги Златев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Моля, гласувайте направената процедура за допуск.
Гласували 168 народни представители: за 143, против 16, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Откривам разискванията.
Заповядайте за изказване, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няма много голям наплив от изказващи се по отношение дейността на независимата Комисия и орган и това донякъде е разбираемо. Това донякъде е и така, защото подобна комисия, подобна институция правят чест на всяка една демократична държава. Тоест изискванията към тях, стандартът, в който трябва да работят, са обект на особена чувствителност и внимание.
Големият въпрос е: такъв ли е нашият случай, такова ли е поведението, такава ли е дейността, такава ли е рамката, в която КЕВР осъществява дейността си? Оказа се – аз не си дадох сметка – че по-голямата част от колегите от КЕВР ги познавам лично. С някои от тях съм работил в цивилния живот, но тук не обсъждаме това. Тук обсъждаме нещо съвсем различно.
Трябва ли ни такова демократично завоевание на независим орган и на независими органи, ако то не изпълнява Закона? Трябва ли ни такава структура, институция, такава част от администрацията, която тук, където законодателят взима решения, обяснява на самия законодател, че на този етап не възнамерява да спазва Закона, защото има претенции към него?
Какви са големите изисквания, какви са основните въпроси, какви са задачите пред подобна институция? Имайте предвид, че тази независимост, която имат тези органи, предполага една аподиктична функция – ще го кажа на човешки език, те трябва да имат начин на работа и действие, която не зависи от нищо друго, а от самите тях и трябва да имат проактивна позиция по всеки един казус.
От 2017 г. с казуса „ЧЕЗ – Гинка Върбакова“ имаме десетки основания да кажем, че публичният и национален интерес е нарушен. Имаме десетки основания дори и в старото законодателство да се предяви претенция или поне да се поиска предварително информация за това какво се случва. Имаме прекрасни примери от 2001 г. – Стратегията за енергийно развитие и Стратегията за раздържавяване на електроенергийния сектор, в които се вижда колко високи са били изискванията тогава. Не вярвам в тезата, че когато се раздържавява или приватизира, условията трябва да са едни, а когато има последваща продажба – да са други. Тоест не вярвам, че държавата постоянно трябва да намалява критериите си по отношение на защита на публичния интерес. Не го вярвам!
Какво се прави в момента? Какво ни показват? Когато убиваш държавен служител, казваш на всички други: „Внимавайте, това ще се случи с Вас!“. Когато независима институция влезе и каже: „Няма да изпълнявам Вашия закон, защото според мен той не е съвършен“, се дава модел на действие на всички други държавни структури, в който се казва: Народното събрание в тази държава не струва нищо. Тези могат да си приемат закони, ние пък можем да не ги изпълняваме или чакаме някой да се обади и да каже какво да се прави и какво – не.
Искам да благодаря от тази трибуна на българския министър-председател за вчерашното му решение да оттегли промените в Закона, които касаят акциза на бездимните изделия, но моделът…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви, по темата, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Госпожо Председател, давам го като пример за илюстрация на модела. Това ли трябва да бъде моделът в една демократична държава? Така ли трябва да решаваме въпросите?
Уважаеми колеги, имаме много други основания, много други доводи, имаме и още доста причини да поискаме оставката на господин Иван Иванов, който, между другото, според мен е добър професионалист. Тук обаче става въпрос за провеждане на държавната политика в сектор, който е сред малкото, които имат толкова висок публичен и национален интерес. Имаме доста писма от независими граждански организации и структури, които говорят и се възмущават от това какво означава съкратена процедура, без обсъждане, при вдигането на цените на ток, парно, на газ. Как е възможно това? Десетки са примерите.
Искам, и с това ще завърша, да Ви върна към първото ми разсъждение. Имаме демократично завоювани позиции, институции, които правят чест на българската държава. Критериите към тях трябва да са безкомпромисни, ако уважаваме себе си като нация и като държава. Ето защо ние смятаме, че в този формат и функция господин Иванов върви против интересите на демократично завоюваните институции. Благодаря Ви. Поддържам нашите мотиви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Реплики към изказването на народния представител Атанас Костадинов? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Нашите спорове, свързани с прилагането на правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране, започнаха, припомням, от обявяването на евентуалната сделка с активите на ЧЕЗ Груп в България. Още тогава ние твърдяхме и продължаваме да твърдим, че Комисията съгласно разпоредбите на Закона има достатъчно правомощия да се сезира и да поиска съответната информация за тази сделка.
Имахме многократна кореспонденция с председателя Иванов по този въпрос. Ще припомня само част от твърденията, за да стане ясно на залата същината на дебата, който предизвикваме днес.
По никакъв начин ние не приемаме твърденията на Комисията, че, видите ли, Комисията няма право и основание да се намеси при разпореждането с активите на електроразпределителните дружества в България. В тази връзка ще припомня разпоредбите на Закона за енергетиката. Там е казано: „Комисията разрешава извършването на разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност в случаите, предвидени в Закона, както и на други сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие“. Вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие! Прехвърлянето на акции от капитала на горните дружества според Комисията на база на отговора, който сме получили, не представлява разпореждане с имущество, с което се упражнява лицензионна дейност по този закон.
Първото голямо разминаване, което имаме, което обяснявахме на хората по следния начин: за да продадеш трафопост, беше необходимо разрешение на Комисията, да продадеш обаче цялото дружество Комисията не се намесва, защото, видите ли, това не било в обхвата на нейната дейност. Разпореждането с капитала на дружеството не било разпореждане с имущество на дружеството.
Ние считаме, че духът и буквата на Закона е друг, че той е дал правомощия на Комисията именно да гарантира обществения интерес в такъв тип случаи.
Забележете, в кореспонденцията, която имахме като народни представители – чета официална кореспонденция, отправена до председателя на Комисията, има едно много интересно твърдение относно нашите питания защо Комисията не прилага своите правомощия относно тази сделка? Първо, отново се твърди, че акциите ще бъдат заложени не от лицензираните дружества, а от бъдещия собственик на акциите, тоест не е налице сделка. Това че евентуалният бъдещ купувач ще заложи всичко, което придобива, не е сделка, тъй като никой нямало да заложи акциите на ЧЕЗ. Следващото изречение обаче е по-притеснително: залагането на акции не води до задлъжнялост на ЧЕЗ „Електро България“ или ЧЕЗ „Разпределение България“, доколкото „Инерком“ България не е лицензиант, а лицето, което ще плаща заема. Евентуалното неизпълнение от „Инерком“ България на условията по договора за заем може да доведе до удовлетворяване на финансовата институция чрез парични постъпления от продажбата на тези акции, тоест до прехвърляне на собствеността върху акциите на ЧЕЗ „Електро“ и ЧЕЗ „Разпределение България“ на трето лице. Това е официалният отговор, който господин Иванов е подписал до нас.
С една дума, Комисията счита, че не се намесва в тази сделка, няма основание да се намеси в тази сделка, но ясно разписва евентуалната хипотеза, ако има сделка с „Инерком“ и ако в един момент тя не може да обслужва задълженията към финансиращите институции, те по същество могат да придобият акциите и оттам собствеността върху ЧЕЗ.
С една дума, голямата роля на регулатора абсолютно се обезсмисля, защото ние можем да станем свидетели как трето лице ще стане собственик на тези дружества, без да имаме никаква роля, никакво участие върху този процес.
Считам доводите на колегите, изнесени дотук, за правилни, защото в началото на 2000 г. държавата е започнала процес по раздържавяване на този сектор и тогава е поставила, струва ми се, европейски стандарти и критерии. Те са достатъчно високи. Стандарти, които да гарантират развитие на тази система, стандарти, които да гарантират сигурността на доставките. Няма логика години след това ние да сваляме тези критерии и стандарти сами. Това разбиране беше продукт и на дебата в залата, когато бяха направени последните промени в Закона за енергетиката. Виждате, че с последните промени в Закона за енергетиката изчистихме именно текстовете, съществуващи досега в Закона, които позволяваха на регулатора да твърди, че няма основание да се намесва. Законодателният орган беше категоричен и вмени това право оттук нататък на Комисията. И оттук нататък, господин Иванов, Вие и членовете на Комисията имате огромната отговорност за това как и по какъв начин ще прилагате Закона, а не да го коментирате. Как и по какъв начин ще го прилагате! Аз вярвам в независимостта на българските регулатори, обаче тази независимост може да се поставя само и единствено на Закона, разпоредбите на Закона и прилагането му с еднакъв аршин за всички. Между другото, сделката с ЧЕЗ ще бъде такъв атестат за регулаторите в България. Първият регулатор, през който минава Комисията за защита на конкуренция, три месеца не образува производство. Сега вече образува производство – ще видим какъв ще бъде резултатът. След това тази сделка трябва да влезе и при Вас. Ще видим и там какъв ще бъде резултатът. Моята молба наистина е: мерете с еднакъв аршин и спазвайте Закона и разпоредбите. Защото така даваме сигнал и към българските граждани, българското общество, даваме сигнал и към всички инвеститори за това.
Прави ми впечатление, че едни сделки минават много бързо през регулаторите, а за други – или не се намесват, или въобще се правят, че не съществуват по един или друг начин. Надявам се днешната дискусия да бъде полезна в тази посока и наистина да покажем, че защитаваме обществения интерес в тези отношения и той е водещ в нашите действия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Господин Сидеров, заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! В предложеното решение от БСП се иска освобождаването на председателя на КЕВР на база на Закона за енергетиката.
Само че аз ще върна лентата малко назад, за да припомня как на същия този председател на КЕВР аз лично съм искал оставката поне три пъти досега. Това е документирано. Господин Иванов е тук, може да потвърди. Още при преформирането на КЕВР, когато стана независима Комисия, толкова независима, че никой не може да й се намеси, от 2015 г., от самото начало групата на БСП тогава подкрепи както създаването на органа КЕВР, така и състава, който беше предложен тогава – пред мен е текстът – отново с председател Иван Иванов и още осем човека.
Как ги подкрепи? С изкуствена засада – БСП са доста умели – от 40 човека, двама души бяха в залата, когато се гласуваше съставът на Комисията за енергийно и водно регулиране. От „Атака“ бяхме 7 души „против“, показват стенограмите. От БСП бяха двама в залата, от 40 човека – двама. Когато БСП предлагат алтернативен, друг председател на КЕВР – Еленко Божков, тогава от „Атака“ го защитихме повече – с 8 гласа, а БСП защитава своя кандидат само с 5 човека. Това говори, че групата на БСП тогава, госпожа Нинова също беше в тази група, на практика е подкрепила Иван Иванов и тогавашния състав на КЕВР.
Докладът на КЕВР на 8 юни 2016 г. е гласуван със 114 гласа, от които 12 са на БСП, като два от тях са на Корнелия Нинова и Драгомир Стойнев. Същият Драгомир Стойнев, когато се представяше моделът на КЕВР, каза, че той е добър и трябва да бъде подкрепен, тоест ние имаме една непоследователност. В последния момент, сега, днес БСП излиза и казва: „Председателят на КЕВР трябва да се смени“. Аз веднага питам: като се смени председателят на КЕВР, до какво ще доведе това? Ще доведе ли до нова политика на Комисията? Не, защото в тази комисия решенията се взимат с повече от половината, с болшинство.
Да предположим, че сега свалим председателя на КЕВР, за което аз съм „за“ с две ръце, то няма да доведе до промени на политиката, на работата на самата комисия. Тя ще продължи по същия начин да обслужва монополите в енергетиката, най-вече чуждите монополи.
Дами и господа, затова предлагам нещата да се решат кардинално, по атакистки, а не по бесепистки. Тоест да се приеме поправка в Закона за енергетиката, която ние сме изготвили дори в два варианта. Ще я представим на всички парламентарни групи – прочетете я, запознайте се, нека да има консултации, най-вече към ГЕРБ се обръщам. Защото тази поправка предполага самият състав на ГЕРБ да се редуцира…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На КЕВР.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Девет души за една Комисия, която – в момента има комисии, които са доста по-важни, с по пет, седем човека и така нататък. Това – едно, което предполага преизбиране на целия състав не само на председателя. След което ние предлагаме и клаузи, с които отчетността на КЕВР да стане истинска, защото в момента тя е никаква, тя е формална. Един годишен доклад, който тук се изчита, гласува, негласува, да или не, няма никакво значение, няма никакви санкции. Ако този доклад е обвързан с подаване на оставка на Комисията, ако не се приеме в залата, тогава наистина Народното събрание ще бъде контролен орган върху тези, които избира.
В момента КЕВР е извън всякакъв контрол. Той е толкова независим, че просто няма такъв друг орган в държавата. И съдът, и прокуратурата даже не са толкова независими. Това трябва да се коригира и ние предлагаме, абсолютно градивно, абсолютно конструктивно, да се разгледат нашите два варианта на промяна на Закона, да се консултират парламентарните групи и да стигнат до истинско решение, в което КЕВР да бъде комисия, която да… (Народният представител Николай Александров подава документи на народния представител Волен Сидеров.)
Да, благодаря, колегата ми представя тук двата варианта, които са направили. Те не са внесени още в Деловодството, защото аз искам, първо, да има консултации, да има мнението на всички парламентарни групи. Надявам се на подкрепата и на ГЕРБ, и на БСП, защото Комисията за енергийно и водно регулиране е много съществен орган и неговата работа се отразява на живота, хайде да не кажем живота, но на джоба и стандарта на много българи, на милиони българи.
Лично аз и моите колеги от „Атака“ сме взимали много пъти участие в протести и пред самата сграда на КЕВР, когато е вдигана цената на тока. Сега това също е в ход. Цената на водата се вдигна в някои градове до 20%. В моя избирателен район – 20% се вдигна цената на водата, с одобрението на КЕВР. За пенсионери, за хора без възможности това е много силен удар по финансите.
От 1 юли също започва да се повишава цената на парното и тока. Комисията за енергийно и водно регулиране не само не обяснява нищо по въпроса, а имаме чувството, че просто стои като един параван, за да обслужва интересите на големите монополи.
За ЕРП-тата няма да говоря, през годините съм изнасял толкова много лекции, че мога в томове да ги събера. Това не са чужди инвеститори, това са чужди експлоататори. Има десетки доказателства, факти за това – тук съм ги представил на премиера тогава, цяла такава папка, в която има десетки фрапантни нарушения на ЕРП-тата през годините. Някои от тях си сменяха имената, но са чужди компании, които продължават монополно да събират парите за тока от джоба на българина и да искат непрекъснато увеличаване и увеличаване.
КЕВР трябва да бъде комисия, която да казва не, да може да казва не на исканията на монополите. Тя в момента не е такава, затова хайде да сменим състава й, там да няма представители на партии, защото в момента начело на КЕВР стои представител на една партия, която трябва да…, те, партиите, не могат да бъдат обект на съдебно дирене, но партия, която е виновна за ограбването на България, имам предвид партията на Костов. Та, типичен и ярък представител на тази партия, който не крие своите политически пристрастия, тенденциозно, сега стои начело на КЕВР.
Очевидно е каква политика ще изказва. Този, същият председател няколко пъти подред, когато беше депутат на Костовата партия, е изразявал критиките си, нападките си и буквално несъгласието си с тогавашните управляващи, които бяха вариант на сегашния кабинет, с основна партия ГЕРБ.
Ние имаме политически лица, които стоят в регулаторен орган, и трябва да взимат решения, касаещи съдбата на милиони българи. Това в момента не е нормално, трябва да го сменим. Там трябва да застанат експерти и аз предлагам в поправката в Закона те да не бъдат от квоти на партии в парламента, а да бъдат експерти, обществено признати, одобрени и да бъдат избрани от Народното събрание с консенсус, за да няма партийни пристрастия.
Това са моите предложения. Госпожо Нинова, ако искате, ще Ви запозная с тях, неделното училище продължава своята работа. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сидеров.
Реплики към изказването на господин Сидеров? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! През 2015 г., слава богу, с пълно единодушие променихме Закона за енергетиката и направихме така, че Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде избрана от Народното събрание. Това стана поради факта, че имахме опит във връзка със съмнения за оказване на политически натиск във вземане на решения, във връзка с това, че имаше голямо обществено недоволство спрямо решенията на Комисията и поради факта, че имахме големи препоръки от Европейската комисия този орган да се избира от Народното събрание, така че той да бъде абсолютно независим както от институциите, така и от партиите. Мисля, че абсолютно правилно и в съзвучие този орган започна да работи, беше професионален и беше абсолютно одобряван от Народното събрание.
Този орган имаше много решения през тези две години. Аз гледах и статистиката във връзка с намаляването или увеличаването на цените на електрическата енергия, на парното, съответно на газа, който, за съжаление, се внася в България. Мисля, че той беше абсолютно хармоничен, защитаващ както интересите на дружествата, защото те започнаха да имат тази ликвидност, която им е необходима, за да предоставят качество на услугата, но не само – да имат и сигурността, която гарантира – особено за АЕЦ „Козлодуй“, и не само, разбира се, инвестиционния процес в тези дружества, и също балансира с интересите на хората, тоест не се съобразява с исканията на дружествата да се увеличават цените с размера, с който те искаха.
КЕВР направиха доклад за 2017 г. Този доклад беше изчетен, нямаше забележки по него и беше приет от Народното събрание, както и единодушно в Комисията по енергетика.
Изведнъж, да го кажем така, по народному, ни в клин, ни в ръкав се иска оставката на господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, на един колективен орган. Забележете, това е колективен орган, който заедно взема решенията, тоест не господин Иван Иванов ги взема тези решения, и му се иска оставката.
Обаче дали е ни в клин, ни в ръкав?! Знаем, че преди малко повече от два месеца, мисля, вече имаше избор както по Закона за енергетиката направихме, така че да има приемственост, избраха се нови четири члена на Комисията за енергийно и водно регулиране. Всяка една партия трябваше да номинира членове. БСП също имаше това право, имаше индикация, че ще номинират. Спрягаха се имена, както и да е, и в последния момент БСП казаха, че няма да номинират такъв член.
Разбира се, ние като хора с опит в политиката веднага съзряхме, че това е подготовка за атака срещу Комисията за енергийно и водно регулиране. Това е подготовка във връзка с решенията, които евентуално ще вземе Комисията за новия ценови период. Това е атака, която беше продължение на атаката спрямо Комисията във връзка с одобряването, забележете, на бизнес плановете на водните дружества, на водните асоциации така, че те да могат да изпълняват, разбира се, тези бизнес планове и да могат да усвоят европейските средства за модернизация и обновяване на водопреносната мрежа.
За последните две години и повече беше направена безпрецедентна атака, и то от политическа сила, която стои вляво от мен. Бяха направени протести, съответно имаше политически изказвания и натиск върху Комисията да не приема тези бизнес планове, които, забележете, са предложени от самите ВиК дружества, където участват ВиК асоциации, където участват кметове на населени места, областни управители, общински съвети и така нататък. Те ги предлагат, те само ги одобряват, но имаше политическа атака, натиск, демек това, в което ние вярвахме като в химера, че няма да има политически натиск върху независимия орган, вече беше осъществено.
След това месец февруари 2018 г., няма как да го формулирам по друг начин, изненадващо чешката компания, а може би не толкова изненадващо за хора, които следят, като мен, който съм задавал въпроси, те са документирани, чешката компания ЧЕЗ продава бизнеса си в България и го продава на едно българско дружество. Разбира се, нормално е, логично е политическата сила заявява своите виждания по търговската сделка между две дружества, но съответно се използва това, за да атакува управляващата коалиция, но най-вече партия ГЕРБ, която е по-голямата част от тази коалиция, и лично премиера.
Ние, поддавайки се на натиска, който политически беше упражнен, създадохме Временна комисия. Направихме така да имаме малцинство в тази комисия, съответно се съгласихме и председателят на Комисията да бъде от опозицията. Тази комисия трябваше да излезе с изводи, с разкрития как управляващите едва ли не са продали, или са казали кой да бъде субектът на тази сделка и така нататък. Оказа се, че няма такова нещо, поне Комисията не констатира такова нещо.
Оказа се, че Комисията не констатира по някакъв начин българското правителство 2017 г. да е знаело или да се е месило.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Това не е по темата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, не, по темата е, точно по темата е, защото е на база на тези Ваши питания към господин Иван Иванов дали спазва Закона, а именно по този случай.
Аз искам да наложа фактически логиката, по която се случват нещата в този момент.
Беше предложено изменение в Закона за енергетиката, което, съгласен съм, аз също гласувах, но с огромно „особено мнение“, че това е неработещ текст. То беше изразено и тук, от тази трибуна.
Събрахме Подкомисията за наблюдение на КЕВР, единодушно всички участници в тази подкомисия се съгласихме, че наистина тези промени в Закона за енергетиката не могат да работят в този си вид. Трябва да се направи правен анализ, за да се сложат ясни критерии, неоспорими критерии, на базата на които Комисията да се произнася за всяка една такава сделка. Този правен анализ, поради факта, че Подкомисията и Комисията по енергетика не разполагат с този финансов ресурс, искахме да възложим на Консултативния съвет към Народното събрание, съответно и към министъра на енергетиката, те да дадат този правен анализ и евентуално предложения за критерии, които ние да припознаем и да внесем в Народното събрание.
Устно съм говорил и с госпожа Караянчева, говорили сме по този въпрос, запозната е госпожа Петкова, тоест всички единодушно знаем, че тези законови промени не работят без конкретни критерии.
Съответно господин Иван Иванов от тази трибуна на този въпрос отговори същото – че той няма критерии, няма как взето от въздуха да каже дали една сделка е правилна или неправилна.
Искам да цитирам и друго нещо. Мисля, че март месец тази година беше казано, че ще се възложи на съда в Чехия или съда в България, ще се предложат 200 000 подписа от БСП, разбира се, и съответно тази сделка ще бъде развалена. Аз такъв иск досега не знам. На това отгоре тези събрани 200 000 подписа, не знам на кой законов текст, понеже това не беше референдум, бяха събрани и бяха внесени в Комисията за енергийно и водно регулиране, при условие че в Закона за енергетиката никъде не се споменава, че трябва да се събират подписи за това нещо.
Ако това не е натиск, здраве му кажете. Това е огромен политически натиск, как да го кажа, и то нескромен! Този натиск в крайна сметка вече експлодира в тази оставка – на председателя на колективен орган, без ясни мотиви. Това, което е написано, смятам, че е абсолютно несъстоятелно.
Добре, тази оставка дори да бъде приета, което се съмнявам и се надявам да не се случи, какво ще промени в Закона за енергетиката, така че Комисията за енергийно и водно регулира да се произнесе по тази сделка?
Нищо, дами и господа! Ние трябва са си изпълним задачата тук и да дадем конкретни отговори и конкретни критерии. В крайна сметка, ако искаме един закон да се спази, законът трябва да ясен, точен, да даде възможност и инструментариум на органа, на който сме възложили да изпълни законовия текст. Но това не се случи, а ние все още сме в работна фаза, така че да направим този правен анализ, за да може и България да не пострада.
На въпроса на господин Добрев: Вие бихте ли поели тежестта върху това, че упражнявате натиск върху КЕВР и на база тяхно решение можеше да бъде заведен арбитражен иск към България и много милиони да бъдат платени от българските данъкоплатци? В крайна сметка Вие казахте: „Ние само питаме, не че не внасяме 200 000 подписа против сделката и искаме да я спрем тази сделка, но ние не упражняваме натиск“, което очевидно не е така.
Стигаме до извода, че ние се месим в колективен, независим орган по всякакъв възможен политически натиск и с всякакви възможни политически средства. Питам аз, при условие че БНБ не предостави на Комисията тези писма, защо не поискате и оставката на БНБ – на този независим орган, който обаче още по-строго се следи от Европейската комисия във връзка с неговата независимост, защото чувствителността за банките на европейско и на световно ниво е доста ясна? Дайте да поискаме и там!
Ние можем да намерим доста основания и да поискаме оставката на всички органи в България, които са регулативни. Можем да намерим основания! А къде остава държавата, къде остават европейските принципи, върху които е основана тази държава и която е в Европейския съюз?! Няма ги тези принципи, защото ние ще си следваме нашите политически интереси!
Искам да Ви кажа следното: че рано или късно всички тези камъни, които хвърляте, ще се обърнат и към Вашите глави, защото, ако не запазваме независимостта на тези регулатори, то в този случай ние ставаме гаранти за това, което ще се случи и което ще ощети държавата, а рано или късно Вие също ще станете управляващи. Аз се надявам, разбира се, по-късно, но и Вие ще станете, и Вие ще разчитате на тези независими органи.
Тогава какво се случва? Този камък ще се върне обратно с по-голяма сила към Вас. Затова Ви призовавам и мисля, че здравомислието, което имахте и което постигнахме заедно – нека да не разваляме този социален мир и независимост на органите, нека да ги оставим да работят, защото в един момент всичко това ще се обърне към нас като институция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Реплики към изказването?
Заповядайте, госпожо Янкова – първа реплика.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми членове на парламента, уважаема Комисия! Господин Николов, сигурно имате аргументи и всички ние тук, в парламента, имаме желание в България да има действително независими органи. Органи, които да пазят българската държавност и да арбитрират, особено когато се правят допълнителни финансови тежести върху българските граждани.
С едно не мога да се съглася: с въпросите, свързани с водите и цената на водата. Вие, партия ГЕРБ и правителството, направихте така че в момента Комисията да е „гумен печат“, да валидира политическо решение. И ще кажа защо.
Областният управител, който е носител на големия процент във Водната асоциация, има пълномощно от министъра, има политика за вдигане на цената на водата. Областният кмет, където на повечето места са Ваши кметове, активисти, дори и областни председатели на партията, също. Това прави мнозинство. Председателят или директорът на ВиК се назначава от министъра и съответно този човек носи папките, за да се увеличи цената. Е, как да не бъде увеличена цената и как те да не й сложат печата, че е увеличена, когато в момента Вие сте създали, тоест по създадения законопроект, политическа воля е да се сложат допълнителни тежести за водата? Така че по отношение на водата се издразних много. В момента Комисията е превърната в „гумен печат“ да се вдигне цената на водата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Втора реплика – господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Николов, Вие трябваше да уточните, че в сферата на ВиК регулирането всъщност има представител на БСП, така че техните критики могат да ги обсъдят първо с техния представител, защото той професионално си гледа работата, по моя лична оценка.
Аз обаче не разбрах нещо друго и искам да го повторите тук, от тази трибуна. Вие, доколкото разбрах, казахте, понеже аз не съм член на Комисията за наблюдение дейността на КЕВР, че всъщност темата със законовата поправка е била обсъждана в Комисията за наблюдение дейността на КЕВР. В Комисията всички единодушно сте установили, че тази поправка не е действаща, без да бъдат дописани критерии към нея. Така ли е? Нещо, което ние твърдяхме още при приемането на поправката с измененията на Закона. И всички членове на Комисията за наблюдение дейността на КЕВР сте решили, включително колегите от БСП, че трябва да се разработят критерии, за да може КЕВР да изпълни своите правомощия по закон, които към момента не може да изпълни, защото няма критерии.
Още веднъж ще Ви помоля това да го изясните точно така ли е, защото, ако е така, аз не виждам основанията на колегите от БСП да твърдят, че някой нещо не е изпълнил, при положение че самите те са се съгласили и са казали, че това не може да бъде изпълнено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Трета реплика ще има ли? Не виждам.
Заповядайте, господин Николов, за дуплика.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Янкова, аз безкрайно Ви уважавам! Вие даже бяхте в подкомисията, когато разисквахме въпроса, и знам сигналите, които там се пуснаха. Разбира се, дори да склоня, че сте абсолютно права, това не обяснява какво правихте Вие като партия пред Комисията за енергийно и водно регулиране и протестирахте против този „гумен печат“, както Вие се изразихте, на КЕВР. Аз не мога да си обясня. Вие чисто политически искахте да съборите Комисията в този случай, ако е „гумен печат“, но аз не смятам, че е „гумен печат“. В крайна сметка всяко едно такова решение може да се протестира пред съда. Мисля даже, че има доста от решенията и бизнес плановете, които са оспорени в съда. Не съм проследил какво се е случило по-нататък. Знам, че господин Кочков, който безкрайно уважавам, той абсолютно професионално, а не политически действа по въпроса, изпълнява Закона такъв, какъвто е. Бих казал, че този закон е приет заедно с Ваша помощ в Народното събрание, но както и да е.
Господин Добрев, абсолютно сте прав. Това не го изтъквам с цел да бъдат уязвими БСП. Казвам, че ние сме работили винаги в добра атмосфера и професионално в Комисията по енергетика. Обсъждали сме всички теми. Те са голяма част от вносителите в Закона за енергетиката, който ние подкрепяме – заедно с Вас и заедно с моите колеги, защото това е прагматизмът, това е нещо, което наистина крепи стабилността на системата.
В подкомисията, която беше на закрито заседание неслучайно, за да можем да разсъждаваме трезво, а не пред камерите да влизаме в роли, изяснихме, че Комисията няма как да изпълни тези законови тестове, които приехме без ясни критерии. Всички единодушно се съгласихме и възложихме чрез Комисията по енергетика тези правни анализи. Това беше ясно и беше единодушно подкрепено и ние съответно сме възложили това нещо. Има разговори вече и чакаме съответните резултати. Това е категорично, има го в стенограмите и всеки може да го провери.
Не виждам защо и точно в този момент да се иска от Комисията да изпълни нещо, което не е ясно? На всичкото отгоре ще бъде атакуемо както в съда, така, не дай си боже, и чрез арбитраж. В един момент може да платим повече пари. Дали това е целта, не знам?! Може и това да е целта. Но в крайна сметка българският потребител и данъкоплатец ще загуби, защото ние не правим нещата, както трябва. Давайте да ги направим както трябва! Нека да направим критерии, пък нека сделката да бъде прекратена. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Следващо изказване?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направете удължаване на времето на групата.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искал да изясня нещо: тук не става въпрос за какъвто и да било натиск към Комисията за енергийно и водно регулиране. Това трябва да е ясно! Това, че от опозицията искаме да се спазва Законът, не означава натиск, колеги! Смятам, че ние живеем в правова държава, държава – членка на Европейския съюз, където има върховенство на закона. Ако бъркам, поправете ме.
Нашите мотиви за исканата оставка са именно, че председателят на Комисията ясно и категорично заяви тук, на тази трибуна, че де факто той няма да спази Закона, защото това е един бланкетен текст. Ако трябва, мога и да цитирам, че това е наистина един бланкетен текст. Само че този текст, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, Вие сте го гласували. Не приемам извинението, че, видите ли, имали сме някакви вътрешни терзания и сме го гласували под условие. В крайна сметка Вие сте гласували „за“, както сме се убедили всички в тази зала, да подкрепим именно този текст.
Колеги, защо се стига до този текст, който, между другото, гласи следното: „Комисията за енергийно и водно регулиране разрешава действия – слушайте ме внимателно – по разпореждане с дялови акции, представляващи повече от 20% от капитала на търговски дружества, които осъществяват лицензионна дейност, пренос и разпределение на електрическа, топлинна енергия или газ, с оглед гарантиране сигурността на доставките – подчертавам това – сигурността на доставките, защита на националната сигурност и обществения ред.“
Този текст се гласува тук, в залата, защото, както преждеговорившият Бойчев обясни много добре, на едно наше писмо до Комисията за енергийно и водно регулиране, подписано от председателя на Комисията, където се заявява, че прехвърлянето на акции от капитала не представлява разпореждане на имуществото. Тоест, когато прехвърляме капитала, това не представлява разпореждане с имущество и затова се стига до този текст, защото преди това Комисията също има право да се произнесе, когато става въпрос за разпореждане с имущество, което се управлява от дружества, които имат необходимите лицензи. Сега изведнъж да се обяснява, че, виждате ли, не може да се изпълни Законът, за нас е скандално. В крайна сметка това е наистина независима институция – не става въпрос за натиск, но в крайна сметка тази институция не може да си прави каквото иска. Нали така?!
Говорим много за критерии – нямало критерии! Добре де, в Закона ли трябва да бъдат описани критериите? Аз сега, като седя и си мисля, мога да заявя: трябва ли да има критерии примерно за минимално количество продадена електроенергия за предходни години; трябва ли да има критерии за доказан опит при работа на либерализиран пазар; доказан опит при определяне на електропреносни мрежи от определен брой години; наличен капитал, кредитен рейтинг? (Реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Делян Добрев.)
Толкова ли е трудно тези критерии в Комисията да бъдат изготвени с подзаконов нормативен акт или задължително ние трябва да запишем в Закона примерно какъв трябва да бъде кредитният рейтинг или какъв капитал трябва да има това дружество?!
Колеги, ние живеем в един глобален свят! Знаем ли кога ще има прехвърляне на активи и продажби и каква ще бъде икономическата ситуация след пет, десет, петнадесет години? И трябва сега да променим законодателството и да сложим точно конкретна рамка, така че, видите ли, да се изпълнява тази рамка!? Ако така работим с всяка една институция, то тогава наистина няма смисъл от тези институции, дайте, както прави изпълнителната власт, да прехвърля всичко върху законодателството. И ние да бъдем в центъра на всеки един скандал, и ние да бъдем виновни за абсолютно всичко! Аз съм категорично против това нещо! В крайна сметка има и разделения на властите. Някои хора, ако не могат да си изпълнят работата, по-скоро да кажат: вижте, имаме проблеми с първо, второ, трето. Готови сме да я изпълним, но ни помогнете – трябва ни административен капацитет, не ни достигат средствата, за да си изпълняваме по закон дейността.
Но когато се идва тук от трибуната и се казва, че, виждате ли – това, което сте го гласували, е бланкетно и нас не ни интересува, е тогава вече наистина това е скандално. Това показва, че човекът, който произнася тези думи, продължава да се изживява може би в ролята на политик, отколкото на човек, който е призван да осъществява тази своя дейност. И затова ние смятаме, че оттук нататък вече се губи доверието в самата институция.
Тук, между другото, стана въпрос и за доверие към други институции като: Българска народна банка. Отварям скоба: колеги, влизането и желанието за присъединяване към Банковия съюз е ясен знак от Европейската централна банка за доверието в момента на управлението на БНБ. Какво по-ясно от това – само че Вие не искате да го преведете на езика на хората, защото ние като партия, която сме държавно отговорна, виждате, че не се произнасяме. Но Европейската централна банка да иска да прави стрес-тестове, вече трябва да говори за несвършена работа явно!
Така че нека всеки в тази държава да си изпълнява задълженията, които има по закон! Законът в крайна сметка трябва да бъде над всичко. И това ние призоваваме от опозицията. Тук не става въпрос за конкретната сделка, за конкретната фирма. И затова казвам, че не е натиск. Ние казваме така: Комисията трябва да се произнесе, Комисията може да каже – сделката е перфектна, инвеститорът е най-добрият, той отговаря на еди-какви си критерии, които преди малко Ви изброих, което е нещо елементарно за всеки, който е в този сектор, и тогава сделката се осъществява и всичко приключва. Но когато се бяга от отговорност, ние от опозицията сме тези, които търсим отговорност, защото в тази държава трябва да се живее по правила. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Реплики към изказването?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Стойнев, Вие подписали ли сте тази подписка от 18 май 2008 г., внесена в КЕВР? Вашият подпис го няма на първа страница, може би на някоя от следващите страници, ще проверя, но и Вие можете да ми отговорите.
Защото Вие писмено сте поискали от регулатора да не дава съгласие за разпореждане с имуществото на „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД и „ЧЕЗ Разпределение България“. Писмено сте оказали натиск и сте поискали от Комисията с Вашия подпис и с подписи, които събирахте от хора, които не знам дали им стана ясно какво правят.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): И какво от това? Натиск ли е това?!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вие писмено сте поискали Комисията, пак Ви го чета – прочитам изречението, прочитам Ви какво писмено сте поискали: „Призоваваме Ви да не давате съгласие за разпореждане с имуществото на „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД и „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД. (Реплики от „БСП за България“: И какво от това?)
Това, което правите в момента, господин Стойнев, не е да се опитате да накарате регулатора да изпълни определен законов текст, който Вие самите в Комисията за КЕВР сте признали, че не е работещ. Вие самите сте признали, че не е работещ текст. Ако беше работещ, ако не бяхте гласували в Комисията за КЕВР, че текстът е неработещ и трябва да бъде допълнен, тогава разбирам тук да имате претенции към регулатора. Само че Вие преди месец сте казали – ами да, не е работещ този текст, дайте да видим какво ще правим и да направим някакви критерии. Месеци наред не можете да измислите критерии, а тук ги четете от трибуната! Значи четете какви трябва да бъдат критериите и два месеца не сте ги внесли – знаейки, че без критерии този текст не работи!
Та днешното мероприятие, което организирахте, е продължение ето на този писмен натиск, който сте оказали върху Комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Господин Николов, отказвате реплика. Господин Лазаров също.
Други реплики има ли?
Реплика иска господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Стойнев, налага се да Ви направя тази реплика, тъй като останах с усещането, че не всичко от Вашите твърдения стана ясно.
Бих искал да коментирате следната ситуация: след като Народното събрание, законодателният орган на Република България, е приело, че Законът за енергетиката е необходимо да бъде променен, след като особено колегите от ГЕРБ, промениха може би два или три пъти позицията си от законопроект, комисия, обсъждане в залата – припомням, помните прекратихме обсъждането и на следващия ден гласуване – вече имаха 180 градуса обратна позиция. Промениха тази своя позиция и законодателният орган стигна до ситуация, в която допълни Закона за енергетиката, и Вие прочетохте този текст. Въпросът ми към Вас е: тъй като не стана ясно след като една законодателна норма се гласува от Народното събрание, публикува се в „Държавен вестник“, тя следва ли да бъде спазвана или не следва да бъде спазвана? Аз не мога да разбера какво е това тълкуване на правото: „ама тази законодателна норма се нуждае от критерии и ние не можем да я прилагаме“.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Вие сте го казали!
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Ама когато го гласуваме това нещо, господин Добрев, и когато и Вие го подкрепихте, тогава не знаехте ли, че са необходими критерии? (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Сега аз разбрах, че тогава не сте го разбрали…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Бойчев, не влизайте в диалог със залата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: А господин Николов преди малко каза: „Аз с особено мнение, но го подкрепих това нещо“.
Вижте, ние можем да водим дебат дали тези критерии трябва да бъдат разписвани допълнително в Закона, дали трябва да бъдат част от наредба, как и по какъв начин? Но това по никакъв начин не отменя законов текст, който трябва да бъде прилаган. Аз не знам какъв дебат водим, господин Стойнев, моля Ви, обяснете го това нещо! Стана ясно – кой може да тълкува дали да прилага един закон, или да не го прилага, или една законова норма?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Бойчев.
Трета реплика – господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Стойнев, аз възразявам срещу Вашата теза за неизпълнението на закона, представена по този начин. Припомням, че в нашето обществено пространство, за съжаление, битува една парадигма – съдебните решения не могат да се коментират, защото съдът е независим. Действително съдът е независим, но неговите решения могат да се коментират. Въпросът е: може ли да се коментира Закон, който ние сме изготвили? Въпросът е: може ли да се коментира Закон от орган, който ние избираме и за който се прилага и Конституцията, и от нашия правилник, когато разглеждаме неговия Годишен отчет? Този орган и неговият представител изказва своето си мнение по правоприлагането. Той казва: тази норма, която сте разписали и приели, не мога да я приложа. Защо го казва, няма да коментирам. Дали не е бил поканен в дебатите на Енергийната комисия, дали е бил поканен, изразил е това становище, но становището му не е било зачетено, но той казва – в тази редакция: „и тъй като аз се отчитам пред Вас, не мога да постигна целения от Вас резултат“.
Друг е въпросът, че, тук наблягам на това, Вие не искате прилагане на нормата, Вие искате направо резултата, като го предпоставяте. Вие казвате: прилагането ще доведе до този резултат, трябва да доведе до този резултат. И затова колегата Добрев е много прав. Вие сте се подписали и сте дали указания дори на органа какво да реши. Затова не може да наказвате органа по правоприлагане, когато той ни критикува! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Извинявам се, госпожо Председател, щях да завърша с това, че е наша работа да съобразим и, ако трябва, да се изправим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дуплика, господин Стойнев. Заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви за репликите.
В крайна сметка, господин Кирилов, вчера господин Борисов даде изрични указания, и Вие сте длъжни да ги изпълните. Така че ние не искаме да следваме този начин на работа, в който Вие сте свикнали да работите. За нас е важно Законът – Законът да се спазва, а не да се тълкува. (Реплики от ГЕРБ.)
Наистина той може да се коментира, но той трябва да се изпълнява! Защото тук се заяви, че, виждате ли – говоря за господин Иванов, който, между другото, всички да знаят, услужливо даде това листче на господин Делян Добрев чрез квесторите, за да го получи, за да може да има тази атака към мен. Така ли е, господин Иванов? Кимате одобрително. Отсега да Ви заявя, че виждаме перфектно взаимодействие между управляващите и една независима институция, която ние искаме да бъде наистина независима, а не по тази начин да тече комуникацията. Това още показва, че наистина председателят въобще не е независим, а изцяло зависим от управляващите.
Тук не става въпрос за никаква атака, за никакъв натиск – това, че примерно сме искали да се произнесе, не означава да има натиск. Ние нямаме предпоставка за крайния резултат и не казваме какъв трябва да бъде крайният резултат. Аз много пъти заявих и от тази трибуна и ще го потретя. Нека да се произнесат, какъвто е крайният резултат, ние ще се съобразим с експертното мнение на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Но, колеги, вижте какво е казал господин Иванов. Той казва, че общественият ред и националната сигурност не са обект на работата на Комисията за енергийно и водно регулиране. Само че преди това услужливо не казва, че де факто в чл. 23а те трябва да се произнесат за предприятия с оглед гарантиране сигурността на доставките. Той това не го казва в речта си тук. Той говори само за защита на националната сигурност и обществения ред. Ето, това е разликата и това е различното тълкуване на Закона.
Аз преди малко отговорих и господин Иванов се съгласи, че Ви е пратил лично по квесторите това листче, господин Добрев, така че тук вече е ясно. Но това по никакъв начин не означава да има натиск към Комисията. Пак казвам, понеже вече стана ясно на кого служи господин Иванов, може би по-скоро на ГЕРБ, отколкото на българското общество, за нас е важно следното: Законът трябва да се спазва! Трябва да се произнесат.
Толкова ли е трудно тези критерии, които преди малко Ви ги изброих, Комисията да се събере и чисто експертно да кажат какви точно да бъдат, да бъдат количествено измерени тези критерии с оглед датата, икономическата и финансовата ситуация в страната, защото догодина ще бъде друга или след пет години. В крайна сметка някакви такива елементарни неща, с които трябва да се занимава българският парламент, защото дадена институция не може да си свърши работата, за нас изцяло е неприемливо, колеги. Затова искаме да се спазва Законът, завършвам, госпожо Караянчева, а не със заповеди Вие да гласувате така, както Ви се нареди и постоянно да си сменяте мнението. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Лично обяснение искаха господин Добрев и господин Николов.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Бойчев, възразявам срещу това Вие да внушавате на пленарната зала, че аз не съм разбрал текст от Закона – точно обратното. При гласуването в тази зала, ще извадим стенограмата, аз Ви казах, че този текст няма да работи в този си вид, че към този текст трябва да бъдат добавени критерии. (Реплики от „БСП за България“: Защо го гласувахте тогава?)
Гласувахме го, за да Ви угодим (възгласи „Еее!“ от „БСП за България“), защото Вие твърдяхте, че без този текст ние ще се опитаме да развалим, да прекратим или да пуснем сделка, или каквото и да било.
Още тогава Ви казах, това е краят на април. Сега коя дата сме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В началото на юли.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Сега сме почти средата на юли месец. Два месеца и половина Вие знаете, че трябва да допишете в Закона критерии и не сте го направили. Елементарно е, внесете едно предложение между първо и второ четене в някой закон или инициирайте ЗИД, който за два месеца и половина щеше да е минал отдавна през тази пленарна зала. Много добре знаете, че трябва да се допише този текст и нарочно не сте го дописали, за да може, от една страна, да атакувате регулатора и да оказвате политически натиск върху него с това, което правите и в момента, защото точно това правите, а, от друга страна, нищо не се случи със сделката, за да може да атакувате и правителството, че едва ли не е допускало или недопускало една или друга сделка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Господин Николов, заповядайте за лично обяснение. После за изказване – господин Аталай.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Бойчев, понеже ме споменахте във връзка със според мен неправилното интерпретиране на това, което изказах във връзка с гласуването на тези текстове, аз искам да подчертая следното: тези текстове бяха дадени от „Обединени патриоти“, а не от Вас. (Реплики.) А Вие от месец февруари сте тези, които застъпвате, че сделката не трябва да се осъществи, че и през съда – чешкия, българския, тя ще бъде прекратена, че ще съберете подписи, ще внесете в съда. Не знам, предполагам, не съм юрист, може би има някаква тежест във вземането на решението за тези подписи в съда и така нататък, но Вие не предложихте текстове – никакви. Може би тези текстове, които щяхте да предложите, щяха да бъдат по-добре написани от гледна точка на критерии, но не предложихте. Наистина не предложихте, въобще не бяхте активни в тази сфера, когато приемахме промените в Закона за енергетиката.
Разбира се, поради тази причина гласувах, даже не съм сигурен, че съм гласувал – трябва да проверя (реплики), но подкрепих тези текстове, очаквайки от Вас – противниците на тази сделка, да внесат критериите. Не внесохте критерии, но се съгласихте, че те не работят.
Между другото, накрая споменавам в заключение, че друг такъв орган като БНБ, че нямал доверие в Европейската комисия – ами, кой фалира КТБ, по кое време? Затова може би нямат доверие?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Николов, моля за лично обяснение да се ограничим.
Заповядайте, господин Аталай, за изказване.
Извинете, господин Аталай, господин Христов беше преди това, мой пропуск.
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Типично в мой стил и в стила на „Воля“ ще дам един малко по-страничен поглед, понеже отново започнахме да се губим в политическото говорене – частта от моето изказване, която беше по-скоро експертна, господин Добрев и господин Николов казаха всичко, което бих искал да кажа и аз.
Това, което всички някак си избягваме, е да му обърнем внимание и аз ще си позволя да направя леко ретроспективен анализ на цялата ситуация. В случая имаме един недействащ закон – благодарение на управленията или управлението, или както щете го наречете, досега. Благодарение на този недействащ закон ние се изправихме пред проблема със сделката с ЧЕЗ. Опитахме се някак си бързо да предприемем някакви действия и създадохме комисии, изслушвания, извикахме кой ли не в Народното събрание да ни даде обяснения. И понеже не успяхме да получим никакви основателни причини да се противопостави – било Народното събрание, било който и да било орган – КЕВР, или който искате друг, на тази сделка като, пак казвам, няма да навлизам в детайли дали тази сделка би било допустимо да се контролира от КЕВР като сделка от частен характер, това ще го оставя на юристите, понеже не получихме нито една такава причина, всички ние приехме, включително и от „Воля“, тази – иска ми се да използвам една по-цинична дума, но ще използвам „ялова“ поправка в Закона…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Моля, госпожо Председател.
…като я приехме с ясното съзнание, че тя трябва да бъде довършена в този си вид, в който казваме, че КЕВР има право да спира сделки, тя няма как да бъде работеща. Очаквахме от Патриотите, които бяха вносители на тази поправка, да си я довършат. И тук аз не съм съгласен и с господин Николов, и с господин Добрев, че БСП трябва да внасят критерии, които ние да одобряваме. Ами, Патриотите да си ги внесат, ако е възможно.
От друга страна, не съм съгласен и с БСП, че КЕВР трябва с поднормативен акт да си измисля критериите, свързани с тази поправка, която така или иначе е недействаща. Това, което ние в края на краищата ще постигнем, уважаеми дами и господа, и което не ми се иска да го вярвам, но явно това е целта, е да имаме едно много удобно оправдание, когато КЗК след няколко дни разреши сделката и тя стане факт, да имаме едно много удобно оправдание и да кажем: „Не сме виновни ние, ние направихме Закон и казахме на ЧЕЗ да спре сделката. Иван Иванов отказа да го приложи и затова сделката е факт, но ние не сме виновни.“ Напротив, уважаеми дами и господа, виновни са всички, които са създали този закон досега, виновни сме и ние, че не го направихме така, че той да може да спре сделката. Пак казвам, не смятам, че може и да бъде направен да спре сделката.
Особено цинично е… Вчера, когато разговаряхме с колеги във връзка с предстоящия дебат днес, аз бях убеден, че Вие, господин Бойчев, няма да се включите в дебата и много ми е чудно, че точно Вие, като председател на Временната комисия, която трябваше – казвам най-общо, да открие нещо, което да даде основание, пак казвам, на който и да било да се противопостави на тази сделка, и сами знаем, че Комисията свърши огромна работа, но не откри такива предпоставки, сега ние казваме: ами, ние не ги открихме като използвахме целия ресурс на държавата, изслушахме всички държавни органи и не можахме да се справим, сега казваме: „Ами, хайде КЕВР да измисли нещо друго, да направи някакво чудо и да спре тази сделка“. Как да стане? Аз не виждам как може да стане това нещо.
Не знам защо, аз в началото на моето изказване очаквам Патриотите да свършат тази работа и да си дадат критериите, които да дадат истинския инструмент в ръцете на КЕВР, след като те работата си я свършиха. Те обещаха на хората, че ще бъде създаден инструмент за спиране на тази сделка, обещаха на пенсионерите 300 лв. пенсия и тяхната работа си я свършиха. Интересно е обаче защо всички ние не си признаем, че станахме част в целия този безсмислен опит да хвърлим прах в очите на хората и да кажем: ами, да, нямаме основание да спрем сделката с ЧЕЗ, да, променили сме Закона, но той следва да бъде доработен, ако въобще е възможно, и Патриотите да кажат как. Колегите, които са в Енергийната комисия и в Комисията за контрол на КЕВР, всички много добре знаем, че във всичките разисквания – и министър Петкова, и господин Иванов, единственото изречение, което казаха в дебатите, когато измисляхме тази стратегия за спиране на сделката с ЧЕЗ, която не може да се случи, единственото изречение, което те казаха, е: „Това е неработещо, това няма да работи.“ И сега ние излизаме и казваме: „Е, ние нашата работа си я свършихме, спрете Вие сделката.“ Това е цинично и е срамно! Така че нека всички да си признаем, че това, което всички сме гласували, е една поправка, която няма как да работи, и да не си измиваме ръцете с КЕВР или с който и да било друг. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Първа реплика – господин Кирилов, втора реплика – господин Веселинов.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Христов, като приветствам Вашата логика и се съгласявам с огромна част от Вашите разсъждения и заключения, аз искам да кажа с какво от Вашето изказване не съм съгласен.
Не съм съгласен с това, че Вие не подчертахте ролята на тази атака спрямо независимия регулатор. Ясно е, че и по предния закон, и по настоящия закон КЕВР или има, или няма правомощията, силата да прекрати тази сделка. Но при всички положения КЕВР има достатъчно информация и данни, за да съобрази, че нито по стария, нито по новия регулаторен ред може да го направи.
Но каква е целта? Вие казахте: срамна цел. Целта е да се въздейства на този орган, да се подръчне този орган, за да може той да вземе това решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Втора реплика – господин Веселинов, трета реплика – господин Аталай. (Шум и реплики.)
Господин Лазаров, не влияйте на народните представители върху волята им да се изказват.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Христов, единственото, което мога да кажа, че е цинично, когато с нравоучителен тон се говорят от трибуната глупости и с някакво менторско самонадъхване.
„Обединени патриоти“ предложиха този законопроект. Той премина на четене, на практика по същия начин идентифицира проблема, както при отнемането на лиценз. Доколкото КЕВР има възможност да отнема лицензи на база зачитане на националната сигурност, на база на защита на обществените интереси, съответно гарантиране на доставки, дотолкова има възможност и да ползва този инструмент при одобряване на сделките. Така че в това отношение, ако има дефицит, той е на доста места в Закона, не само на това.
Ясно е, че един орган иска всичко да му е разписано, да действа в условията на обвързана компетентност. Това невинаги е възможно и не такава е била задачата на „Обединени патриоти“. Нещо повече, ние сме предложили текстове, които да доразвият логиката на нашия закон, те са вкарани в Комисията по енергетика, били са предмет на обсъждане и в това отношение – че не сте се запознал с тях, е само Ваш пропуск. Разбира се, идеята на колегите от Комисията по енергетика, по-скоро на специалната комисия, която се занимава с КЕВР, беше тези текстове да се обсъдят в Министерството на енергетиката и съответно оттам насетне да се върви нататък. Най-лесно ни беше да ги внесем в залата и да кажем: „Ето, ние си довършихме работата, както твърдите Вие“.
Молбата ми е: малко по-смирено и с малко повече уважение към колегите, защото за разлика от Вашата група ние все пак инициирахме нещо – не за да спрем сделката с ЧЕЗ, а да я контролираме и да докажем, че ако тя се случва, ако в края на краищата трябва да се случи, няма да навреди на държавата. Това ни е било целта.
За част от аргументите Ви по отношение на конкретното искане за оставката на председателя, ги споделям, но излишният патос в определени посоки само показва некомпетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Трета реплика – господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Христов, аз имам един въпрос: Вие, Вашата парламентарна група, как гласувахте за този законопроект – изменението и допълнението? Защото имам чувството, че стремежът Ви да бъдете чисти, неопетнени, девствени и оттам – и ялови, ми се струва, че след една година присъствие в този парламент тази поза вече не Ви приляга. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Заповядайте, господин Христов, за дуплика.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Първо, господин Кирилов, не сте прав, че не казах каква е целта според мен. Тя е ясна, целта е ние да си измием ръцете с КЕВР. Това е! Едно изречение казвам само.
Господин Веселинов, няма как ние да проявим компетентност, запознавайки се с нещо, което трябва да подобри едно некомпетентно създадено такова.
Господин Аталай, ние подкрепихме тази поправка с ясното съзнание, че тя трябва да бъде доработена. И ако обърнете внимание, точно поради тази причина в момента не търсим сметка на КЕВР защо не спазва Закона, защото ние осъзнаваме, че той не е пълен, за да бъде спазен. Така че нямаше да я подкрепим, ако ние знаехме, че тя ще бъде недоработена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Господин Аталай – заповядайте за изказване.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, днес обсъждаме едно решение, внесено от колегите от БСП, което според мен е също така толкова безплодно, колкото и изменението и допълнението на Закона, който внесохте.
Ще се опитам да направя малко ретроспекция как стигнахме до всичко това. Стигнахме една сутрин, когато след натиск на БСП премиерът да си подаде оставката, поради това че върви сделка между два частни субекта, последствие премиерът излезе и каза, че има едни „гадове“, има „непримирими и ред други обстоятелства, които ни карат да обследваме една частна правна сделка“, и протичайки така във времето, се оказа, че държавата иска 34% от 67%, които ЧЕЗ продава, и то това са акции.
Впоследствие още малко развитие. После ГЕРБ се отказаха от тази идея, като разбраха, че не са прави и ще нарушат Конституцията. И така, вървейки по етажите, отнемайки възможността да се накара ГЕРБ да кажат знаят ли, какво знаят и ако знаят, защо знаят, че я има тази сделка, БСП направиха така, че изтеглиха цялата отговорност в парламента. Създадоха Временна парламентарна комисия, на която целта беше ясна, че тя ще бъде безплодна, защото и БСП са отговорна политическа сила и знаят, че ако прекрачат онзи праг, където вече ще нарушим Конституцията и няма да е добре за страната.
Колеги, стигна се до положение, че след всичко това, което се случи, господин Жельо Бойчев си подаде оставката от управлението на БСП, обаче отговорността за приемането на този законопроект е лично на Народното събрание, с изключение на „Движението за права и свободи“. Преди малко чак се учудих, като слушах господин Добрев, че те не са били съгласни с този текст, но са гласували „за“. Ние, колеги, не бяхме съгласни и ДПС не гласувахме. Казахме аргументите си и ще ги повторя още веднъж.
Няма как, когато има сделка между два частни субекта, да се намесва държавата. Всяка намеса на държавата, и то с приемане на Законопроект със задна дата, дава правно основание и двата субекта да отидат в съда и да предявят своите претенции. Независимо дали ще има сделка или не, ще си получат съответните финансови средства. Това е едната страна на въпроса, колеги.
Още веднъж благодаря на господин Жельо Бойчев, да направим така, че да не дадем политическа възможност на една от страните да ползва като аргумент в арбитража и да спасим страната ни от загуба на около 630 млн. евро.
Колеги, направихме така, че да спрем „Обединени патриоти“ в стремежа им с популизъм да представят пред обществото, че те са едва ли не най-чистите и могат да нарушат Конституцията, да не допуснем да има такова изменение и допълнение в чл. 21, т. 23а. Стремежът обаче да се представите пред обществото, няма да кажа популизъм, беше толкова силен, че господин Цветанов разпореди на тяхната си политическа формация да приемат такъв текст. Още веднъж обаче да Ви подсетя, че текстът беше отпаднал, не беше приет от Комисията. Тогава, не виждам колегата енергетик господин Таско Ерменков, който, за да блесне посред бял ден, написа един текст и го представи пред Народното събрание. Пак Ви казвам: тогава единствено „Движението за права и свободи“ със съжаление, с молба се обърнахме към Вас и Ви казахме: колеги, моля Ви се, не приемайте това нещо; не е текст, който приляга и вдига доверието в Народното събрание. „Движението за права и свободи“ го казахме.
Вие обаче всички вкупом влязохте в казана. Сега, тъй като не можахте да се справите с премиера, с господин Цветанов и с господин Искрен Веселинов, моето съжаление към БСП, решихте, че най-слабият във веригата, който може да атакувате и от който може да направите така, че да имате определени дивиденти, се оказа господин Иван Иванов. Съжалявам. Господин Иван Иванов може би е допуснал грешка да коментира от тази трибуна Законопроект, който сте приели, колеги, който освен недоразумения, освен да накара държавата да влиза в допълнителни финансови загуби, с нищо друго не допринася. Той се осмели от тази трибуна да ни каже на нас, колеги, спазвайте законите, господин Бойчев, господин Стойнев и всички тук, които присъствате, спазвайте върховенството на Закона.
Господин Иван Иванов ни каза: създайте закони, които да могат да се спазят. Не може Вие да прехвърляте отговорност на Комисията за енергийно и водно регулиране да дава мнения и становища за сделка, където се продават акции. По-добре да бяхте написали този текст например за Агенцията, където се занимават с риболов и краставите жаби. (Смях, оживление.) Несериозно е, колеги, несериозно е!
Ако този текст не беше писан така в късна доба, ако имаше критерии, а не да чакаме сега господин Иванов да гледа тавана дали ще има дъжд, да бъде така добър да откаже сделката, ако има слънце – няма да откаже. Чисто и просто няма как без критерии, без закон, който трябва да излезе оттук с ясна, крайна цел – нашите институции да могат да го прилагат. Няма такова нещо. Затова за мен е некоректно, политическо е искането днес да отнемем възможността на една независима Комисия, която по една или друга причина, по стечение на обстоятелствата не създава проблеми нито на управляващите, нито на опозицията, защото господин Иванов е технократ, хората, които са в тази комисия в момента, не се проявяват като политически лидери, защото обществото стои тихо и кротко, поради това че плаща ниска енергия въпреки декапитализацията на производствените мощности, което впоследствие ще ни дойде на главата пак като бумеранг.
Затова, колеги, не искам да определям кой е виновен, но ГЕРБ, БСП, заедно с ОП, с така наречените „Обединени патриоти“, създадохте този хаос и в момента се опитвате как и по какъв начин да излезете от тази ситуация.
За дейността на Комисията говорихме миналата седмица много добре, достатъчно. Тогава приехте доклада, всички гласувахте този доклад. Дори и тогава БСП нямахте смелостта да гласувате „против“, мисля, че се въздържахте.
Ако искате да вдигнем авторитета на народния представител и на Народното събрание, може и аз да бъда популист. Искам да предложа един законопроект: ако някой народен представител, дори и от Министерския съвет предложат закон или изменения и допълнения, които впоследствие допринесат щети на държавата, лично да си понесе отговорността – и финансова, и наказателна. Тогава нито господин Искрен Веселинов щеше да внесе този законопроект, нито господин Таско Ерменков, нито господин Цветанов щеше да разпореди на ГЕРБ против тяхната воля да гласуват такъв законопроект.
Затова, колеги, смятам, че може би беше необходим такъв дебат, на който да дадем още веднъж доверие на Комисията за енергийно и водно регулиране да могат да изпълняват задълженията си независимо. Ако искате да спрете сделката с ЧЕЗ и с „Инерком“, тогава Ви задавам въпроса: защо, когато ЕНЕРГО-ПРО си продаваше акциите, не излязохте и не спряхте сделката на ЕНЕРГО-ПРО? Ако тази сделка отиде в Борсата само с акциите, тогава как ще спрете разпродажбата и продажбата на акциите по 10%, ако ги продаде?
Излизате и казвате, че взимал отношение, когато се продавал трафопост, но той е от дейността, той е за самото предприятие – части от него да не се продадат, а не акциите, колеги. Юристите в БСП много добре осъзнавате това нещо.
Убеден съм, че днес и Вие не го искате, не искате оставката на господин Иван Иванов – убеден съм в това. Това, което искате, колеги, няма да го постигнете по този начин.
Има много трески за дялане в ГЕРБ. Има много неща, които докараха хората в страната в невъзможност да са свободни в мисленето и във взимането си на решения. Има неща, направени така, че предприемчивите вече са определени като крадци, а инвеститорите са под натиск да могат да обслужват управляващите, но за това нещо не е виновен господин Иван Иванов.
Колеги, нека да бъдем на висотата на Народното събрание! Ако искаме Народното събрание да има онова високо доверие, което хората са ни гласували, да спазим и да вдигнем авторитета на институциите, особено на независимите! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сидеров, който Ви няма. Дори и по този повод днес – разговора за дейността на КЕВР, господин Сидеров намери начин да ни покани в неделно училище. Тъй като това става сигурно за шести или седми път, особено към мен и към президента Радев поканата му е много честа, да му отговоря най-накрая, макар и във връзка с този дебат.
Веднага ще отида на такова неделно училище, ако първият урок е за плана Сидеров срещу колониалното робство, в който пише: „Такава чужда колониална фирма е ЧЕЗ, както EVN и ЕНЕРГО-ПРО, те печелят милиарди годишно на гърба на обедняващия българин“. Ще ида на този урок в неделното му училище, ако ми обясни как този план Сидеров, докато беше в опозиция, го изпълнява сега, докато управлява.
Ще отида, ако приеме в дневния ред на първия ни урок с президента Радев да бъде включена книгата „Метаморфозите“ на Овидий, в която пише: „Ще разкажа за тела, превърнати в нови тела“. При този урок веднага отивам в неделното училище на господин Сидеров.
А сега по същество. Уважаеми колеги, от дискусията днес ще остане впечатлението, че парламентът е виновен за това, че КЕВР не си изпълнява законовите задължения и не се произнася „за“ или „против“ сделката с ЧЕЗ – не определено по един начин, а „за“ или „против“. И, виждате ли, ние тук се самобичуваме за това, че сме приели един лош закон, който те не могат да изпълнят. Няма да си повтаряме юридическите тезиси, че няма лош или добър закон – законът се изпълнява. Това е ясно на всички.
Но интересен е дебатът днес помежду ни. Една част от колегите от ГЕРБ казват: „БСП са виновни, че приехме такъв лош закон, без критерии“. Друга част от ГЕРБ обаче, друг колега депутат казва: „Обединени патриоти“ са виновни, защото те го предложиха“. Но, видите ли, ГЕРБ нямат отношение към тази работа, те така са го гласували. И тук забележете защо, един голям въпрос, който сигурно ще е иновативен в световната политика – ГЕРБ гласували този закон, за да угодят на опозицията! Значи ГЕРБ не управляват, за да управляват България, за да стане животът по-добър, за да има прозрачност в тези сделки – ГЕРБ управляват, за да угодят на опозицията.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Лошо ли е това?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Интересна теза, която заслужава внимание, върху това защо и как се управлява държавата. Най-накрая опозицията получи и признание, че Вие управлявате, за да изпълнявате нейните очаквания. Това е принципен въпрос, който заслужава дискусия.
Другото внушение, което днес се прави тук, освен че Законът е лош, е, че има политически натиск върху КЕВР, което е недопустимо.
С какво се аргументирате, колеги? С искането за оставка на господин Иванов от една политическа партия – това било политически натиск, както и с подписите на 200 хиляди българи.
Интересно ми е: защо никой от Вас не спомена един аргумент в защита на господин Иванов? А той е, че вчера работодателските организации, „AES България“, „КонтурГлобал Марица изток“, Асоциация „Хидроенергия“, Българска фотоволтаична асоциация и трите компании „EVN България“, ЕНЕРГО-ПРО и „ЧЕЗ Груп България“ застанаха като един в защита на господин Иванов. И това не се счита за натиск!
Значи 200 хиляди българи да си кажат свободно мнението е натиск, политическа партия да поиска изпълнение на Закона е натиск, а онези, чиято печалба зависи от решенията на КЕВР, да се произнасят по този спор и да защитават КЕВР не е натиск! Всичко това сте го оформили под гръмкото заглавие „Защо всички от бизнеса обичат Иван Иванов, а Корнелия и Мая – не?“! Отговорете си защо.
Не е ли конфликт на интереси, уважаеми колеги, когато фирми, чиято дейност и печалба зависят от решенията на уж независимия орган, като един застават зад него и го хвалят за дейността му? И на Вас това не Ви прави впечатление, изобщо не го споменавате. Кой ум можа да измисли това нещо?! И най-непредубеденият човек, който ни слуша, ще разбере за какво става дума. Големите в бранша застават зад КЕВР – 200 хиляди подписа на потребителите и Народното събрание нямат никакво значение, защото било натиск!
Вижте, моля Ви, тези големи какво си позволяват да кажат. Те казват, че говорят от името на всички потребители! Цитирам: „В последните три години КЕВР е заслужила уважението на бизнеса като независим регулатор, защитаващ интересите на всички потребители“. Значи фирмите, които дават заявките, КЕВР, която им вдига цените непрозрачно – по това вече имаме произнасяне на различни органи, те си позволяват да говорят от името на потребителите, и то всички потребители, в защита на „независимия орган“! Това ли Ви е днес стонът – натиск върху независим орган, и то политически? Направете разликата между едното и другото – потребителите срещу едрия бизнес.
Третият Ви аргумент – как така държавата ще се меси в една сделка между два частни субекта? Ние това го слушаме от три месеца или повече, откакто Комисията за ЧЕЗ работи. И няма критерии по какъв начин държавата да се произнася, а в случая – и КЕВР да се произнася.
Уважаеми колеги, забравяте, че има един закон, едно Постановление № 181, в което пише кои дейности и кои обекти са от значение за националната сигурност, и една Конституция, в която пише, че държавата се грижи за националната сигурност. В тези закони и постановления, които са дело на парламента и на Министерския съвет, пише например – няма да ги изреждам дълго и много, че „преносът на електрическа енергия е елемент от националната сигурност“. Защо отричате конституционното задължение на държавата и правителството да се грижат за националната сигурност?
Господин Иванов казва: „Няма критерии“ – напротив, в Закона един от критериите е националната сигурност. Той твърди, че никъде това не било разписано. Има и постановление, и Закон, и в него е казано, че тази дейност – дейността на ЧЕЗ, е елемент от националната сигурност, съответно държавата има своите функции там.
И трите Ви аргумента не намират никакво основание! (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Казах, че няма да го изчета цялото, колеги, защото е много дълго – имам го, ще Ви предоставя Постановление № 181.
В заключение – не си посипвайте главата с пепел, че Законът, който сме приели, е лош. Не се опитвайте да прехвърляте тази отговорност на опозицията, защото все повече затвърждавате мнението, че опозицията управлява, а Вие просто гласувате, за да й угодите.
Колеги, приехме Закон – всички, тук няма ГЕРБ, Патриоти, всички сме го приели с мнозинство, гласуван е. Комисията трябва да изпълнява този закон! Ако критериите не са й ясни, тя има правомощия да направи подзаконов нормативен акт, както е правила много наредби, с които е уточнявала процедурите, по които ще се произнася!
Комисията не си е свършила работата, и правителството не си е свършило работата, защото пред нас господин Иванов каза: „Аз поисках външна юридическа помощ и на този етап не ми е дадена такава, за да си уточним критериите, по които ще се произнасяме“!
Защо, уважаемо правителство, не сте осигурили юридическа помощ на Комисията за енергийно и водно регулиране? Умишлено или случайно?
Правителство и КЕВР не си вършат работата – депутатите виновни, защото Законът не им давал основание! Категорично не сме съгласни с тази теза! Категорично не сме съгласни да разделяте по този начин нещата – българските потребители, ако искат нещо, е натиск; големите играчи, заинтересовани от печалбите си на гърба на българския народ, както казва Волен Сидеров, когато се произнасят, това не е натиск!
Нищо друго да нямаше в този спор, само това да цъфне – писмото на всички играчи в енергетиката в защита на Комисията, която защитавала добре интересите на обществото, е достатъчно и за най-непредубедения човек да разбере за какво става дума. А става дума за нежелание на изпълнителната власт и на КЕВР да си изпълнят законовото задължение, защото искат да прикрият сделката с ЧЕЗ, зад която стоят частни интереси, подкрепени от правителството на Бойко Борисов. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Реплики?
Господин Веселинов, заповядайте за реплика. После ще дам думата за лично обяснение на господин Сидеров. Да приключим процедурата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Нинова, мисля, че Вие можете да отчетете днешния ден за успешен – медиите ще напишат примерно: „Взеха“ или „Не взеха главата на Иван Иванов“, „БСП брани потребителите, защитава интереса на тези 200 хиляди граждани, които са се подписали в нейната подписка“. Това за партийна употреба е добре.
Няма да се меся в темата „Борба със световния империализъм“, която разисквате с господин Сидеров. Не знам дали ревнувате от него в тази борба, или му завиждате, или желаете да се конкурирате.
Искам да кажа две основни неща. Първо, говорим за това дали Законът е добър, или лош – Законът трябва да се изпълнява и мисля, че в това отношение всички сме на едно мнение. Въпросът е: дали е дошъл моментът да се изпълнява Законът? (Оживление, смях в „БСП за България“.) В това отношение е нещото, което дължите да разясните.
Можете ли да осъдите един човек, преди да е извършил престъпление? Настъпил ли е фактическият състав, за да влезе в правомощията си Комисията? Според мен – категорично не. Докато не се стигне на практика до сделка, докато всички останали препятствия преди тази сделка не бъдат преодолени, както стана дума тук и за КЗК, Комисията не би следвало да се произнася, защото всъщност ние имаме ред спирачки. Комисията ще бъде последната инстанция, която ще каже „да“ или „не“ на тази сделка на база национална сигурност, защита на потребителите и прочее. В това отношение мисля, че Вашите юристи са Ви подвели и вкарвате едно правно нищо – просто за правене на шум.
Второ, отново Вашите експерти са Ви подвели – не бъркайте преноса с разпределението, много Ви се моля, има съществена разлика. Според мен също е дефицит в това постановление и то трябва да се разшири, но пак се базирате в заключенията си на неща, които не са свързани с темата. Това искам да спомена. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Втора реплика – господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, аз също исках да уточня, че в доклада на Временната комисия, която разглеждаше сделката, в заключенията беше написано, че именно такива разпределителни дружества също трябва да влязат в това постановление. Тоест то в момента не е факт.
Онова, за което говорите, не е електросистемният оператор, който си е държавно дружество, тоест там няма сделка, тоест не е обект от националната сигурност. Всъщност няма смисъл да ни убеждавате, че не е политически натиск.
Понеже споменахте, не знаех, че толкова организации – и работодателски, и дружества, от които зависи решението на КЕВР, са изразили мнение. Разбира се, те имат функционалността и структурата да реагират, имат своите организации, за да могат да реагират на всяко нещо, което се случва. Всички имат нужда от стабилен независим орган. Вярно, потребителите могат да реагират единично, но те нямат създадените организации, за да могат да кажат „да“ или „не“, „за“ или „против“ са един орган. Въпросът е, че органът трябва да е независим и трябва да е балансиран.
Самият факт, че от 2015 г. газът като цена, която е решение на КЕВР, е паднал с 33%, едва ли е в ущърб на потребителите. Разбира се, че е хубаво и за бизнеса, и за потребителите, и те искат ниска цена на газа.
Факт е, че работодателските организации искат по-ниска цена на парното, на водата, на електроенергията, защото те потребяват тази енергия! Няма нищо лошо – те също са потребители, разбира се, по-големи, отколкото битовите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но в крайна сметка те са потребители и след като са изразили становище, че няма логика да се иска оставката на председателя, мисля, че това е показателен факт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Трета реплика – господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Госпожо Нинова, Вие приключихте изказването си с една мантра, която от януари някъде я пускате в публичното пространство. Поискахте Временна анкетна комисия – имаше Ваш председател. Комисията приключи с едно заключение. Тази мантра, този балон, който раздувате, няма нищо общо с онова, което говорите – правителството на Борисов стояло зад сделката с ЧЕЗ. Категорично! Е, последиците от това заключение ги видяхме – от работата на Комисията. Всички тук казаха, че свърши много работа. Миналата седмица дадохте трибунка, касаеща председателя на тази комисия.
Второ, политически натиск. Видите ли, потребителите нямали право, тоест едните имали право да изразяват мнение, другите нямали право, защото били се занимавали с бизнес.
Госпожо Нинова, Вие, Вашето е политически натиск. Всички тези бизнес организации, каквито искате организации, нямат конституционното право да внасят искане за оставката на председателя на КЕВР. Вие имате това право и Вие се възползвахте от него, внасяйки подписка и задължавайки КЕВР да развали сделката – това е Вашето искане. Е, това ако не е политически натиск?! Ама органът бил независим, ама трябвало да се произнесе да развали сделката. Да, Вие имате това право, а тук стои въпросът: защо?
Преди малко някой от изказващите се спомена, че КЕВР бил „гумен печат“. Това не е искане, може би е отговор на въпроса защо Вие искате от КЕВР да развали сделката и тъй като под една или друга форма – няма да се спирам могат ли да се прилагат измененията на Закона, не могат ли, но Вие защо искате оставката на председателя на КЕВР, за да развали сделката? (Реплики от „БСП за България“.) Отговорът е: не гумен, златен печат искате да стане КЕВР. Ще го повторя: златен, ще го потретя: златен печат искате да стане КЕВР – може би в полза на една друга държава или в полза на едни други участници. Предполагам Вие – една част от Вас, добре знаят за какво става въпрос. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров.
Госпожо Нинова, заповядайте за дуплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми колеги, по реда на репликите.
Това, което ние правим, било в полза на партията или на партийните членове, беше първата реплика.
Въпросът ми е: тези над два милиона клиенти на ЧЕЗ, всичките ли са членове и симпатизанти на БСП? Ако беше така, ситуацията в този парламент щеше да е различна. Така че, когато нещо засяга два милиона българи и Вие да кажете: „Това, което правите, си е Ваша партийна работа“, най-малкото не отговаря на никакви факти.
Втората реплика – дали е дошъл моментът да се изпълнява Законът? Това е поредният принос в юриспруденцията не само в България, сигурно и в света. Народното събрание, което пише законите, коментира вътре, в Народното събрание, дали е дошъл моментът да се изпълняват тези закони. Ще влезем в световната история с такава позиция. (Реплики.) В цял свят законът влиза в сила в момента, в който се публикува, и разсъждения: „дошъл ли му е моментът“ показват не само ниска юридическа култура, а политическа заинтересованост.
Трето, докато не стане сделката, Комисията да не се произнася. Такъв аргумент обръща наопаки цялата дискусия, която водихме досега. Досега Вашата теза беше: „Комисията не може да се произнесе, защото Законът е калпав.“ Сега изведнъж обърнахте нещата и казахте: „Комисията ще се произнесе, ама след като приключи сделката.“ Тогава Законът няма да й е калпав. След като приключи сделката, за какво ни е да се произнася Комисията? С това изречение показахте истинските си намерения. Не Ви е калпав Законът, а Комисията ще почака да приключим така някак си с тази далавера, пък тогава нека се произнася както иска.
Четвърти аргумент в репликите: не сте знаели, че едрият бизнес или, изобщо бизнесът, който представлява този сектор, застава зад господин Иван Иванов.
Госпожо Караянчева, упрекът ми е към Вас. Защо пазите тази работа в тайна от колегите си от ГЕРБ? Писмата, уважаеми, които репликирахте, че ние сме внесли писмено и официално, а те, видите ли, не са, са внесени до Вас в Народното събрание, до госпожа Цвета Караянчева, а оттам до всички групи. Защо тя не ги е разпределила на Вас от ГЕРБ си е нейна работа. До нас са стигнали. Какво ни пречи да кажем, че едрият бизнес, заинтересован от тази сделка, оказва натиск върху депутатите, като ни пише писмено да не приемаме оставката. Хайде, с Вашия аргумент по Вашите глави.
Значи, когато потребителите внасят писмо в КЕВР, те оказват натиск. Когато бизнесът внася писма в Народното събрание, за да въздейства на народните представители при гласуването, видите ли, това не било натиск. Хайде, ако може, в цялата работа с еднакъв аршин да мерим и едното, и другото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И накрая, правим го в интерес на други участници или държави. Няма да се уморим, колкото и да лъжете, да повтаряме: единственият ни интерес е българската държава да купи ЧЕЗ, ако собственикът я продава. Искаме развалянето на тази сделка, нова процедура и българската държава… (Народният представител Корнелия Нинова продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Времето изтече.
Господин Сидеров, за лично обяснение.
Докато господин Сидеров идва, само да кажа, че получавам писмата и ги разпределям на всички парламентарни групи, госпожо Нинова.
Заповядайте, господин Сидеров, за лично обяснение.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател – лично обяснение.
Знам, че четете плана „Сидеров“, освен това и го преписвате. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Преписвате го, редовно!
Планът „Сидеров“ е един много добър план и той е предизборна програма на партия „Атака“, написан е през 2013 г. – същата година Вие излъчихте премиер.
Но аз ще се върна малко по-назад, когато бяхте заместник министър на икономиката и енергетиката. През всичките тези години не можах да разбера, госпожо Нинова, Вие критикувате ли ме, или изтъквате моята роля в българската политика чрез плана „Сидеров“, защото, ако ме критикувате – няма за какво. Продължавам да твърдя, че България беше колонизирана и че на ЕРП-тата трябва да бъдат прекратени договорите. Това съм твърдял през годините.
Но Вие като заместник-министър на икономиката и енергетиката и коалиционен партньор на НДСВ, които всъщност продадоха за без пари ЕРП-тата, не направихте нищо. Вие се коалирахте с тези, които продадоха ЕРП-тата за жълти стотинки на три чужди компании, и то държавни, общински. (Реплики от „БСП за България.“) Те не са и частни. Това беше наречено приватизация по един много перверзен начин, всъщност беше колонизация. И точно затова аз написах плана „Сидеров“, за да може такива като Вас да четат и да се учат.
Специално на Вас Ви обещавам да увелича броя на учебните часове в неделното училище, за да може наистина, когато дойдем тук, да сме подготвени. Човек трябва да е подготвен.
А аз продължавам да смятам това, което смятам и досега: „Атака“ не беше посочена от българския народ за управляваща партия и аз не мога да го критикувам. Беше посочена ГЕРБ. Ние в коалиция с ГЕРБ правим достатъчно и възможното. Политиката е изкуство на възможното, за да се движат нещата в посока на българския интерес.
Ако българският народ реши един ден „Атака“ или „Обединени патриоти“ да бъдат управляващата партия и аз министър-председател, тогава ще седнем по плана „Сидеров“ (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и ще го изпълним точка по точка. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сидеров.
Не мога да дам лично обяснение на лично обяснение, госпожо Нинова. Вие бяхте споменали господин Сидеров и той коректно излезе да направи лично обяснение.
Изказване на господин Добрев.
По начина на водене – заповядайте. (Шум и реплики.)
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Обръщам се към Вас заради Вашето безмълвие, когато господин Сидеров дойде тук като бог, въздаде от колесницата справедливост и си тръгна. Но той въздаде справедливост, обиждайки народните представители от „БСП за България“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По какъв начин?
ФИЛИП ПОПОВ: Цитирам: за да могат такива като Вас да четат моя план „Сидеров“ ли, какъвто той има (силен шум и реплики от ГЕРБ и ОП), и прочие, и прочие.
Вижте стенограмите. Вие дори не му направихте забележка за това цинично поведение, а е Ваше задължение. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Попов, дебатът вървеше много добре и много спокойно.
Моля да успокоим страстите!
Господин Лазаров – по начина на водене, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Само по начина на водене.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, към Вас е репликата. Призовавайте колегите все пак да слушат изказванията не само на единия говорещ, а и на другите говорещи. (Шум и реплики.)
Това, че някои не са чели нещо, а някои други изказващи се – техни лидери са чели нечий си план, моля Ви нека това да не бъде основание за забележки. Ами, ако искате, го четете, ако искате, не го четете! Очевидно някой от Вашата партия – Вашата лидерка, го чете този план. По-начетена е. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
По начина на водене – господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Обръщам се към Вас по две причини. Първата – моля да не допускате колеги народни представители да се държат неуважително. Не може те да подценяват и да смятат, че е обида четенето или нечетенето.
Не може също така, госпожо Председател, и Ви призовавам още в зародиш, когато някой се опитва да злоупотребява с процедурите, Вие да подтиквате народните представители да не го правят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Александров.
Господин Добрев, за изказване.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Свидетели сме на безпрецедентен политически натиск от страна на опозицията към един независим орган в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По-високо, господин Добрев!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не знам дали друг път е имало подобно обсъждане в пленарната зала и подобна процедура за отстраняване на който и да е независим регулатор, но това, което се случва днес, според мен е прецедент. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Още веднъж повтарям: прецедент, който представлява безпрецедентен политически натиск от опозицията върху един независим регулатор.
През последните три години не чухме нито един експерт в тази държава да се изкаже критично към ролята, функциите и изпълнението на задълженията на регулатора. Точно обратното, всички експерти в България, всички политици от всички политически партии, колегите в Комисията по енергетика от БСП, колегите от ДПС нееднократно в Комисията, пред медиите, пред своите колеги, пред обществото са заявявали подкрепа към действията на Комисията, към независимостта на тази комисия и към работата, която тя върши. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Нещо повече, има писмени документи от Европейската комисия, които хвалят работата на регулатора в България и го обявяват за независим. Поздравяват българския парламент, че е избрал такъв независим регулатор (ръкопляскания от ГЕРБ) и дават препоръка на този независим по своя избор и функции регулатор да бъде дадена финансова независимост, което ние направихме преди няколко месеца. Регулаторът вече е и финансово независим, освен независим от влияния на политиците.
Това е Вашият проблем – защото в България има един наистина независим регулатор, който Вие не можете да манипулирате. Пуснахте писма, в които пишете на регулатора как да се произнесе. Внесохте 200 хиляди подписа, за да окажете натиск върху този независим регулатор. И тъй като този независим регулатор не се поддаде на целия Ваш натиск, Вие продължихте с натиска с днешното обсъждане в пленарната зала. Това е част от сценария Ви да притискате регулатора.
Убеден съм не само, че регулаторът няма да се поддаде на какъвто и да е натиск, убеден съм, че пленарната зала няма да допусне Вие да оказвате какъвто и да е политически натиск върху него.
И понеже цитирахте становища на работодателските организации, аз също ще Ви ги цитирам, защото според мен те са го казали най-точно. Асоциацията на организациите на българските работодатели, за яснота казвам: в тази Асоциация членуват четирите работодателски организации в България – и КРИБ, и АИКБ, и Българска стопанска камара, и Българската търговско-промишлена палата, тоест всички работодатели в България Ви казват писмено: „Под ръководството на Иван Иванов през последните три години КЕВР заслужи уважението на бизнеса като независим регулатор, който защитава интересите на всички потребители (ръкопляскания от ГЕРБ) – и битови, и индустриални. В този смисъл се обявяваме против опитите да се атакува един от работещите органи в държавата заради“ – забележете какво Ви пишат работодателите: „заради тесни и лични политически интереси и амбиции.“ (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
От това по-ясно няма как да Ви се каже. Работодателите Ви казаха, че заради Вашите, цитирам отново: „тесни и лични политически интереси и амбиции“ ще съсипете един независим регулатор, който се е доказал с работата си през последните три години.
Споменахте и становище на работодателите в енергетиката, тоест големите енергийни предприятия, които също се изказали в подкрепа на Иван Иванов.
Знаете ли защо се изказаха в подкрепа на Иван Иванов? Защото 2015 г. Вие оставихте енергетиката рухнала. Рухнала! Осемстотин милиона лева тарифен дефицит на година! За пръв път в историята на енергетиката на България 2015 г. някои дружества теглиха кредити, за да платят заплати! Енергийните производители не бяха получавали парите си за шест, осем, десет месеца и така нататък. От страх да не се върне онова време тези енергийни предприятия излязоха със защита не лично към Иван Иванов, а към независимостта на регулатора. Те защитават независимия регулатор, а не личността на Иван Иванов! Ако прочетете внимателно тяхното становище, ще видите и това.
В заключение искам да Ви кажа – не искам да бъда много обстоятелствен, мисля, че стана достатъчно ясна моята теза. Преди да завърша – работодателите също Ви пишат – Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) – всички работодатели: „Сектор „Електроенергетика“ беше в колапс”. Те Ви го казват, не аз. Аз Ви го казах, и те Ви го казват! Имаше натрупани задължения от 800 млн. лв. през 2015 г. само за една година. Те Ви казват също: тези средства бяха платени от българския бизнес, заедно с лихвите през цената „задължение към обществото“. Затова българските работодатели казват: ние ще се обявим против и се обявяваме против Ваши своеволия по отношение на натиск към регулатора и промяната му.
Последно искам да Ви кажа – понеже някои колеги от пленарната зала се опитаха да бъдат емоционални – това, което съм забелязал, е, че злобната и деструктивна риторика не Ви вдига рейтинга, сваля го. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Господин Стойнев, заповядайте за реплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Първо, господин Добрев, забравихте, че при Вас имаше стачки и миньорите Ви целеха със снежни топки. Забравихте много добре, че мините дори не работеха. Забравихте много добре, че именно ВЕИ секторът, който Вие въведохте, беше основната причина за този огромен дисбаланс в сектор „Енергетика“. Сега енергетиката е толкова добре, че Българският енергиен холдинг (БЕХ) не могат да си съберат на роудшоуто пари да съфинансират облигациите, че лихвеният процент е много по-лош от това, отколкото е държавният лихвен процент на суверенните облигации за седем години. Вие забравихте наистина какво се случи при Вас, защото ние трябваше да го спасим. Защото, ако не бяхме ние да прекратим делата срещу България по Ваши причини в сектор „Енергетика“ – и Вие много добре знаете, са изцяло наша заслуга. (Шум и реплики.)
Много лесно забравяте неща, но хората ги помнят. Недейте с тези приказки как била енергетиката, защото никога не сме си отваряли устата! Защото Европейската комисия – това, което се случваше и в електроенергетиката, и за газта, са благодарение на нас. Кой създаде балансиращия пазар? Кой създаде енергийната борса? Защото това, хаосът, който бяхте създали, наистина беше под всякаква критика! Защото цялата система беше пропита от корупция! И Вие много добре го знаете! Трябваше ние да спасяваме всичко, което Вие оставихте. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Втора реплика? (Народният представител Филип Попов иска думата.)
Нямате време – 17 секунди имате, господин Попов. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Други реплики? (Шум и реплики.)
Добре, за 17 секунди, заповядайте. Аз ще бъда стриктна! (Шум и реплики.)
Без да се обръщате към мен, направо се изказвайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Направо ще се изказвам.
Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колега Добрев, Вие заявихте, че натискът бил прецедент. Прецедент е, че независим регулатор, орган, не иска да изпълнява Закона! Това е прецедент. Законът, който Вие гласувахте! Защото, очевидно че за Вас е настолна книгата... (Председателят Цвета Караянчева изключва микрофоните. Възгласи: „Еее! от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето!
Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Много благодаря, уважаема госпожо Председател, за Вашата взискателност и точност на секундата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така съм към всички, господин Попов. (Възгласи: „Ааа! от „БСП за България“. Шум и реплики.) И на Вас Ви дадох няколко секунди повече преди това.
Други реплики?
Дуплика, господин Добрев? (Шум и реплики.)
Кой има реплика? Господин Цветанов има реплика. (Шум и реплики.)
Разсеяха ме от опозицията.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Добрев! Вие бяхте много дипломатичен, но това, което беше казано във въпроса, който Ви зададоха, е, че са спасили България или енергетиката от това, което те са направили в техния управленски мандат. Осемстотин милиона лева – това оправяне ли е? Кооперативна търговска банка (КТБ) и три милиарда и половина – това оправяне ли е? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Вдигнахте дефицита на 5,5% и сега в момента имаме излишък в бюджета заради политиката, която прави управляващото мнозинство, и независимостта, която сме дали на органите в България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Трета реплика? Не виждам.
За дуплика – заповядайте. (Шум и реплики.)
Нека да приключим процедурата. (Шум и реплики.)
По начина на водене. Но само по начина на водене!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, запазете тишина!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Прекъснахте колегата Филип Попов на 12-тата секунда и това е основание да Ви направя реплика по начина на водене.
А господин Цветанов направи реплика към господин Добрев, говорейки за КТБ. Господин Добрев една дума не е казал за КТБ, една дума не е казал за 800 милиона… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Може би сега ще каже. (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …за управлението на БСП… (Шум и реплики.) Вие него не го прекъснахте. Вие него не го прекъснахте! Нека да спазваме Правилника…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е реплика, която е отправена към преждеговорившия.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …както към Филип Попов, така и към господин Цветанов! Нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цветанов свърши за 35 секунди. (Силен шум, смях и реплики.)
Моля за тишина в залата! (Шум и реплики.) Моля за тишина в залата! (Народният представител Йордан Цонев иска думата.)
Сега, господин Цонев, видях Ви. Видях Ви, но искам да успокоя малко залата.
Изказването на господин Цветанов свърши за 35 секунди.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: По начина на водене към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Репликата на господин Цветанов нямаше нищо общо с темата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В началото имаше. (Смях и реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нищо общо нямаше!
Да, в началото: „Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Добрев!”. Това беше общото! (Смях и реплики.)
И Вие трябваше да му направите забележка!
Разбирам, че Ви е трудно, защото все пак нали… (Силен шум, смях и реплики.) Трябваше обаче да му направите забележка и за друго: не само, че не е по темата, ами е и невярно съдържанието на репликата, защото въпросните милиарди и проценти от брутния вътрешен продукт за КТБ банките ги върнаха. Обърнете се към Менда Стоянова и към финансовия министър да Ви кажат…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вие сега не говорите към мен, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз в момента опровергавам неверността на твърдението му, за да Ви докажа защо трябваше да му направите бележка. Така че ме оставете да си развия тезата! (Шум и реплики.)
Не само че ги върна, ами бюджетът е на номинална печалба от лихвите за заема, който даде на Фонда за гарантиране на влоговете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, моля Ви!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това не е минус на предишното управление, господин Цветанов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Председател, друг път, независимо че е господин Цветанов, спазвайте Правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Дуплика от господин Добрев – заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Най-накрая дойде и моят ред. (Шум и реплики.)
Не знам защо господин Стойнев се припозна в казаното от мен и стана така разгорещено да реди думи, защото аз не разбрах смисъла от думите, които бяха казани, но още веднъж ще повторя. Не съм критикувал, господин Стойнев, описах състоянието, в което заварихме енергетиката – 800 млн. лв. тарифен дефицит, тоест 800 млн. лв. загуба за годината – всяка година, 800 млн. лв.!
Забравих да Ви спомена, че има три арбитражни дела благодарение на онова време и управлението на КЕВР, три арбитражни дела от трите ЕРП-та срещу държавата, които ЕРП-та ни съдят за милиарди евро, заради действия по онова време; че имаше моменти, в които по 10 месеца не бяхте плащали на производители на електроенергия, защото няма как да се покрие този тарифен дефицит от 800 млн. лв.; че Националната електрическа компания загуби, ако не се лъжа, над 500 млн. лв. през 2015 г.; че Националната електрическа компания е на печалба сега; че средствата в енергетиката стават все повече. И то знаете ли как? С реформи, а не с увеличение на цената на електроенергията. С реформи! Защото за последните четири години, чуйте ме добре, за последните четири години цената на електроенергията на регулирания пазар е увеличена с 3,6%. Знаете ли колко прави това? По 0,9% средно на година, ако за четири години увеличението е 3,6%. Тоест връщането на стабилността, на баланса в енергетиката не е с цената на увеличение на цената на електроенергията, а е след реформи, които намалиха разходите, увеличиха приходите, създадоха Фонд за енергийна сигурност, либерализираха пазара – над 70% от електроенергията в България в момента вече се продава на свободния пазар. Регулираният пазар е едва 30%.
Заявявам пред всички народни представители като председател на Енергийната комисия, че ако не беше подкрепата, експертизата на Комисията за енергийно и водно регулиране, може би нямаше да се справим така добре, както се справихме. И не само това, те прилагат либерализирания модел и реформите, които ние като Народно събрание направихме в Закона за енергетиката. Затова е жалко – забравих си становището на работодателите, но ще ги цитирам по памет – заради лични и тесни партийни и политически амбиции да се атакува независимият регулатор. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Няма да чета Проекта за решение, той беше прочетен коректно от господин Попов.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за предсрочно прекратяване на пълномощията на Иван Николаев Иванов като член и председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Гласували 191 народни представители: за 63, против 125, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Колеги, 30 минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, започваме нашата работа по следващата точка от дневния ред.
Моля квесторите настоятелно да призоват народните представители да присъстват в залата.

Започваме работа по:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДРУЖЕСТВАТА СЪС СПЕЦИАЛНА ИНВЕСТИЦИОННА ЦЕЛ.
Ще чуем Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги!
Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 20 юни 2018 г.
На заседание, проведено на 28 юни 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъстваха представители: на Министерството на финансите – Цветанка Михайлова, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“; на Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел – Маню Моравенов, председател; на Българската асоциация на управляващите дружества – Петко Кръстев, председател; на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници – Радослава Масларска, председател.
Законът за дружествата със специална инвестиционна цел, който урежда секюритизацията на недвижими имоти и парични вземания в Република България, е приет от Народното събрание през 2003 г. Въпреки позитивното въздействие върху финансовия сектор в страната и утвърждаването на дружествата със специална инвестиционна цел като средство с безспорни преимущества за разширяването на инвестиционните възможности, налице е обезпокоителна тенденция на застой в развитието им.
В Годишния отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2016 г. се посочва, че активите на дружествата със специална инвестиционна цел, извършващи секюритизация на недвижими имоти, отбелязват спад с 13% през 2015 г. и към края на 2016 г. намаляват до 1 412,6 млн. лв.
Пазарът на недвижими имоти и строителството в България имат нужда от подкрепа в настоящата икономическа ситуация. Дружествата със специална инвестиционна цел могат да служат като алтернативен източник на финансиране както чрез публичното предлагане на ценни книжа на инвеститорите, така и чрез създаването на подходящи бизнес партньорства.
Действащият закон забранява на тези дружества да инвестират в други дружества, освен до 10 на сто от капитала си в обслужващи дружества, включително и в такива, чиято основна дейност е свързана с недвижими имоти и строителство, като по този начин секторът е лишен от този вид финансиране и от по-голяма ефективност на неговите участници.
Законопроектът предвижда възможността една трета от активите на дружеството да могат да бъдат инвестирани в други дружества, опериращи на пазара на недвижими имоти на територията на страната. Участието в такива дружества е взаимноизгодно – създава възможност за по-голяма специализация в избран пазарен сегмент, по-добри пазарни позиции и за привличане на допълнителен капиталов ресурс без използването на заемни средства, като същевременно се създава възможност за диверсификация на инвестициите. Либерализирането на ограниченията в инвестициите на дружествата със специална инвестиционна цел, секюритизиращи недвижими имоти, ще доведе до сериозен икономически ефект върху пазара на недвижими имоти и финансовите пазари, както и върху българската икономика като цяло.
За да се гарантира, че фокусът на дейност на дружествата със специална инвестиционна цел ще остане непроменен, се въвежда изискването не по-малко от 50 на сто от активите на дружеството със специална инвестиционна цел, секюритизиращо недвижими имоти, да са инвестирани в основния предмет на дейност. За да се избегне както верижно участие на дружества със специална инвестиционна цел в други дружества със специална инвестиционна цел, така и рискът от концентрация, е предвидено подобен тип инвестиция да се ограничи до 10 на сто в рамките на общото ограничение от една трета от активите.
Дружествата със специална инвестиционна цел, секюритизиращи вземания, от самото им възникване имат слабо представяне в България. В края на 2013 г. общият брой на лицензирани дружества със специална инвестиционна цел е 66, от които 58 са за секюритизация на недвижими имоти, и едва 8 са за секюритизация на вземания, от които 4 са работещи.
Действащият закон поставя ограничения към вида вземания, които могат да бъдат секюритизирани. Вземанията трябва да са към местни лица и да не са предмет на правен спор, нито обект на принудително изпълнение от трето лице. Законопроектът предвижда изискването вземанията, които могат да бъдат секюритизирани, да не са предмет на правен спор да отпадне. Доходът, макар и отложен във времето, който генерира подобен тип вземания, може да се окаже дори по-голям, съотнесен към придобивната му цена, тъй като тя обикновено е дисконтирана.
От друга страна, със Законопроекта се въвеждат изисквания за разкриване на информация по отношение на инвестициите, които да осигурят съответната прозрачност и информираност на инвеститорите за активите – предмет на секюритизация, и риска, който носят. Въвежда се изискване дружествата със специална инвестиционна цел, секюритизиращи вземания, да инвестират най-малко 75 на сто от активите си в покупко-продажба на вземания.
По отношение на изискванията за минимален праг на инвестициите в основния предмет на дейност и за двата вида дружества със специална инвестиционна цел е даден срок от две години, в който да бъдат изпълнени. По отношение на заварените дружества със специална инвестиционна цел, с оглед осигуряване на равнопоставеност, е предвидена Преходна разпоредба, която отлага изпълнението на това изискване до 2020 г.
Със Законопроекта се предвижда още дружествата със специална инвестиционна цел да инвестират в държавите – членки на Европейския съюз, или в друга държава, която е част от Европейското икономическо пространство; дава се възможност дружеството да продължи да съществува като публично дружество след вземане на решение на акционерите за прекратяване на режима на дружество със специална инвестиционна цел – отказ от лиценз; дава се възможност на дружествата със специална инвестиционна цел да използват банкови продукти и сметки в банки, различни от банката-депозитар; предлага се да отпадне задължението за извършване на оценка на притежаваните от дружеството със специална инвестиционна цел активи при определени извънредни обстоятелства.
С предлаганите изменения и допълнения в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел ще се създадат необходимите предпоставки за по-нататъшното развитие на финансовите пазари и като цяло на икономиката на страната.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 19 народни представители, без „против“ и без „въздържали се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56, внесен от Делян Добрев и група народни представители на 20.06.2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Към трибуната сега ще се насочи уважаемият председател на Комисията по икономическа политика и туризъм господин Кънев.
Заповядайте!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 20 юни 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 юли 2018 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел.
С предложените изменения се цели по-голяма гъвкавост в инвестициите при дружествата, секюритизиращи недвижими имоти и увеличаване на кръга от активи, които могат да подлежат на секюритизация при дружествата, секюритизиращи вземания.
Предвижда се дружествата със специална инвестиционна цел да могат да инвестират в държавите – членки на Европейския съюз, или в друга държава, която принадлежи към Европейското икономическо пространство.
Дава се възможност дружествата да използват банкови продукти и сметки в банки, различни от банката депозитар. Предлага се да отпадне задължението за извършване на оценка на притежаваните от дружествата със специална инвестиционна цел активи при определени извънредни обстоятелства, поради неоправданото натоварване с разходи за ежегодна преоценка на техните имоти или вземания, особено когато разходът за това е близък по размер или дори по-голям от икономическата изгода, реализирана от съответния имот или вземане.
На следващо място се създава възможност дружествата със специална инвестиционна цел да участват в проекти за развитие на недвижими имоти или в покупката на големи обекти от недвижими имоти чрез създаването на специални дружества. Законопроектът предвижда и възможността дружеството със специална инвестиционна цел да престане да бъде такова дружество, но да продължи да съществува в случаите, когато акционерите са взели решение за прекратяване на режима на дружеството със специална инвестиционна цел, така нареченият „отказ от лиценз“.
Писмени становища в подкрепа на Законопроекта и с конкретни бележки по някои текстове са постъпили от Българска стопанска камара, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Асоциация на дружествата със специална инвестиционна цел.
В постъпилите становища от Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор са изразени сериозни притеснения и принципни резерви по Законопроекта. Обръща се внимание на това, че измененията в законовата уредба на дейността на дружествата със специална инвестиционна цел следва да бъдат направени след задълбочен анализ на пазарните условия и при съобразяване с изискванията на Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г., които предстои да бъдат въведени в българското законодателство.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 10, без „против“ и „въздържали се“ – 6 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 20 юни 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кънев.
Ще има ли становище на вносител? Няма.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Има ли изказвания, уважаеми народни представители?
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, съвсем нормално е да има становище на вносител, за да разберем наистина основните мотиви за този законопроект, така че очакванията ни са вносителите също така да се изкажат, но още по-странното са становищата, които се получават по този законопроект, защото истината е, че всички ние желаем развитието на капиталовия пазар и, разбира се, правим всичко необходимо за неговото развитие, още повече че дори се бяхме обединили в конкретни законопроекти, така че наистина бизнесът да усеща нашата подкрепа.
Но тук има един законопроект, който в момента гледаме, който минава в комисии, но предизвиква и съответните дебати – дебати, които ние като народни представители не можем да подминем с лека ръка.
Само преди няколко минути тук от страна на управляващите се говореше как се гласуват закони, обаче, виждате ли, тези закони трябвало да бъдат преработени, не били достатъчно ясни. Тогава, питам аз: защо ги гласуваме?
В момента като че ли на дневен ред е именно точно такъв законопроект и ще ми е интересно, уважаеми управляващи, как ще гласувате, защото истината е, че този законопроект, дори в Комисия стана ясно, че той трябва да бъде преработен и ще бъде преработен, тоест кое налага това бързане и още сега да се гласува Законопроектът, при положение че имаме едно огромно становище на Комисията по финансов надзор, която казва, че подобен законопроект ще бъде внесен от самата комисия, съгласуван с абсолютно всички и че има конкретни забележки по този законопроект, който сега се внася.
Нещо повече, колеги. Ако Комисията е независим орган, Вие не контактувате с нея, не се съобразявате с нейното мнение, вижте какво пише Министерството на финансите по този законопроект: „По част от предложенията, включени в представения ни за становище законопроект, имаме сериозни притеснения и принципни резерви и считаме, че е необходимо да бъдат ревизирани“.
Това не го казва опозицията, това го казва Министерството на финансите, съответно Вие сега ще приемете един законопроект с ясното съзнание, че той ще трябва да бъде преработен след два месеца, нещо повече – ще има и директива, която влиза в сила от 1 януари 2019 г. и ние трябва изцяло да се съобразим с нея, тоест ние ще правим преработка на преработката, и още една преработка.
Докога? Какъв е смисълът на подобен род законодателство? Някой трябва да излезе и да обясни защо се бърза! Защото в крайна сметка ние имаме институции като Комисията за финансов надзор, една независима институция, която не приема този законопроект на този етап.
Министерството на финансите на бюрократичен език Ви казва, че този законопроект трябва да се преработи и със сигурност ще има още една преработка. Защо тогава го правим сега? Или искате отново тук да имаме дебати, че за пореден път ще правим поправка на поправките, или може би се търси нещо лобистко? Не знам. Тук трябва някой да излезе и да обясни. В крайна сметка не виждаме представители на Министерството на финансите, чуваме за работни групи. Когато се бърза, стават дебатите, а после се чудим защо започват и взаимните обвинения, защо приемаме подобни законопроекти, които после ще преработваме? Финансите го казват в прав текст.
Ние като опозиция ще подкрепим всички закони, които са изчистени, които са добри за българската икономика, които не са лобистки, които ще подпомогнат абсолютно всички, за да имаме свободна конкуренция. Винаги ще получите подкрепа в наше лице.
Когато сериозни институции като Комисията за финансов надзор и Министерството на финансите дават своите бележки и считат, че не е сега моментът да се преработи този законопроект, че има нужда от такъв законопроект, всички сме наясно. Но когато се бърза, това поражда съмнения. Така че най нормалното е да не бързаме с този законопроект, да видим точните и конкретни бележки, да изчакаме компетентните органи да си кажат мнението и да приемем законодателство, с което, пак казвам, да не правим промяна на промяната.
Какво Ви пречи? Ако Вие не уважавате институциите, не уважавате собственото си Министерство на финансите, е друг въпрос. Ако смятате, че то е некомпетентно, тогава добре, кажете: „Финансите нищо не разбират, ние най-добре разбираме и затова предлагаме този законопроект“. Но те ясно казват: „Сериозни притеснения, принципни резерви и считаме, че е необходимо да бъдат ревизирани“.
Няма опозицията да Ви върши работата! Ако Вие не можете да се справите – добре, но тогава трябва да обясните защо е това бързане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Стойнев, аз разбирам, че Вашето изказване по тази точка е провокирано от предходния дебат. Затова искам да заявя тук, пред цялата зала, че на предходния дебат аз не съм визирал господин Стойнев и съм нямал никакви критики към него. Казвам го съвсем официално пред всички. Моята критика беше по-скоро за предишни състави на регулатора, които с регулаторната си дейност допуснаха такива дефицити. Тези дефицити не се решават от министъра, те не се създават, не се и прекратяват от министъра. Така че не съм визирал господин Стойнев. Това искам да кажа официално пред всички, за да се успокои той, а включително и за стенограмата.
По отношение на дадения законопроект и становищата на Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор, Вие знаете, че във всяко становище министерствата и комисиите дават коментари, дават редакционни бележки, дават предложения как между първо и второ четене да бъдат променени текстовете. В случая става въпрос точно за същото. За всеки законопроект, когато поискаме която и да е комисия от съответното министерство да даде становище по законопроекта, те изпращат становище, в което казват, че принципно подкрепят или не подкрепят. В случая и двете становища принципно подкрепят, но казват: „Имаме следните забележки и коментари по текстовете“.
За да сте съвсем спокоен, господин Стойнев, не става въпрос за доработване или нови промени след два-три месеца, става въпрос за работна група, която между първо и второ четене да нанесе съответните коментари на Министерството на финансите и Комисията по финансов надзор. Затова вчера имаше работна група с представители на Министерството на финансите, на Съвета за развитие на капиталовия пазар, на Бюджетната комисия. Аз самият присъствах там. На работната група бяха уточнени повечето от текстовете.
Аз разбирам Вашите опасения. Когато има коментари от едно министерство, те трябва да бъдат съобразени и взети предвид преди второ четене и ще бъдат взети предвид. Както самият Вие споменахте – по темата за капиталовите пазари всички в предизборните си програми сме записали, че ще подкрепяме развитието на капиталовия пазар. Затова в случая Ви предлагам – ако искате, участвайте в тази група, ако искате, заедно да направим промените между първо и второ четене, които са предложени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Добрев.
Следва втора реплика от госпожа Менда Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колега, аз имам предложение към Вашата парламентарна група – да станете член на всички комисии, за да може да ни вършите работата, иначе, както се казва, сме се затлачили, никаква работа не можем да свършим. Това, разбира се, в кръга на шегата.
Искам да кажа, че с този законопроект не се бърза. Създавате грешно усещане. Това е Законопроект, който е подготвен още 2013 г. и през всичките тези години той е ъпдейтван, но не е видял бял свят, защото нито един народен представител не се е заел да го внесе в парламента и да се разгледа на комисии и в пленарна зала. Изчакваха се въпросните институции, за които явно този законопроект и този капиталов пазар не бяха приоритет, имаха други приоритети, може би наистина по-важни. Ето например първото полугодие беше въпросното Европредседателство.
Поставяйки този законопроект днес на масата, ние искаме да решим един проблем, който всички признавате, че съществува в нормативната уредба и който спъва развитието на капиталовия пазар.
Подобна е тенденцията в Европа. В Европа няколко години – знаете, там дебатите са много дълги и много напоителни и не стават толкова бързо – се отчита и се търсят решения за стимулиране на капиталовия пазар. Особено след кризата се отчете, че икономиките на държавите членки са изключително зависими единствено и само от банковото финансиране и трябва да се търси диверсификация чрез стимулиране на капиталовите пазари.
Ние не правим революция с тези текстове, ние правим няколко малки стъпки, които могат да подпомогнат и първоначално да дадат някакъв минимален тласък на този пазар.
Вчера имаше работна група, доста дълга. Присъстваха пет човека от Министерството на финансите, специалисти в тази област, и достигнахме до консенсус по почти всички текстове. Всички мои колеги знаят, че аз съм човек, който зачита мнението на експертите в изпълнителната власт, защото на тях това им е работата. Те са в течение с цялото европейско законодателство, с европейските тенденции. Те участват в комисиите на Европейския съюз. Те са хората, които могат да дадат конкретни, точни текстове, така че да се постигне целта, без да се увреди интересът, в случая на тези, които инвестират на капиталовия пазар или на държавата.
Да ни обвинявате в бързане, в лобизъм – това вече е много разпространено с този лобизъм, ама малко се прекалява по тази тема, струва ми се, да се вкарва в ония случаи, в които грам няма подобно нещо – мисля, че не е коректно от Ваша страна.
Заповядайте в Комисията по бюджет и финанси на второ четене, за да може да разберете за какво точно става дума и да прецените дали това е полезно или е вредно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Това беше втора реплика.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Стоянова, господин Добрев! Този закон наистина стои отдавна на дневен ред и когато се внася, нормално е да бъде съгласуван с всички институции. Когато е съгласуван с институциите и в същото време институциите при внесен законопроект имат бележки, значи има проблем. Ако примерно законът е написан вчера и е внесен днес, разбирам. Тъй като има бележки, следователно има напрежение между институциите. Вчера това пролича в Икономическата комисия. Не знам дали в Комисията по бюджет и финанси е имало някакъв проблем, но в Икономическата комисия забелязах, че има някакво напрежение между институциите.
За да няма такова напрежение между институциите, ние като конструктивна опозиция искахме този законопроект да влезе във вида, в който е, и колкото се може по-бързо да бъде приет, защото бизнесът има нужда от подобен законопроект. За тази сфера, особено за финансовата част, за капиталовия пазар, знаете много добре, че ние подкрепяме предложенията и помагаме с каквото можем, както спомена Добрев – и за енергетиката, но това е съвсем друга тема, защото там решенията се случват когато има съгласуване, когато има ясна пътна карта.
Тук, когато от две институции има подобни становища – ние можем и да се съмняваме, не отнемате това право на опозицията и да се съмнява – задаваме въпроси, затова гласуваме „въздържал се“, затова и ще гласуваме „въздържали се“. Вие участвайте в Комисията, направете най-хубавото предложение. Аз благодаря за поканата. Явно, ако не се бяхме обадили, Вие нямаше да ни поканите в Комисията. Ще участваме и Ви обещавам, че ще бъдем конструктивни. Факт е, че има нужда от такъв законопроект и е хубаво всички институции да бъдат обединени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители на 20 юни 2018 г.
Гласували 123 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 20.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, госпожо Ангелова, за процедура.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Моля за процедура. Срокът между първо и второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56, да бъде 11 дни – до 16 юли включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Има ли обратно предложение? Няма.
Гласуваме процедурното предложение за удължаване на срока до 16 юли включително между първо и второ четене на току-що приетия законопроект.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Срокът е до 16 юли включително.

Продължаваме нашата работа по следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС – продължение.
Господин Кирилов, заповядайте – нов § 28.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Комисията предлага да се създаде нов § 28в:
„§ 28в. Създава се чл. 142а:
„Публикуване на протокол
Чл. 142а. Протоколът от открито съдебно заседание се публикува на интернет страницата на съда в 14-дневен срок от заседанието.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме създаването на нов § 28в.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 33а:
„§ 33а. В чл. 174 се създава изречение второ: „При мълчалив отказ на административния орган препис от съдебното решение се изпраща на компетентните органи по чл. 307“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване новия § 33а.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 41а:
„§ 41а. В чл. 203 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „незаконосъобразни“ се добавя „или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз“.
2. В ал. 2 след думата „отговорност“ се добавя „по ал. 1“ и накрая се добавя „както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме създаването на нов § 41а, който току-що беше изчетен от господин Кирилов.
Гласували 115 народни представители, за 102, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 43а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 58, който става § 43а.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! С това изчерпахме обсъждането и гласуванията на отложените текстове от първа част на Доклада по Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
Пристъпвам към Доклада – част втора, който е продължение на част първа.
По § 64 – текст на вносител, има предложение от народните представител Христиан Митев и Емил Димитров.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители – § 64 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 64, който става § 48:
„§ 48. Член 217 се изменя така:
„Разглеждане на делото
Чл. 217. (1) Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд, и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд.
(2) Петчленните състави на Върховния административен съд разглеждат делото в открити заседания, които се насрочват с разпореждане на председателя на съда, неговите заместници или определен съдия. Когато касационната инстанция е единствената съдебна инстанция, делото се разглежда в открито заседание. Делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в закрито заседание, освен ако съдията-докладчик с разпореждане определи делото да се разглежда в открито заседание. Разпореждането не подлежи на обжалване. Когато страна поиска най-късно в касационна жалба или в отговор към касационна жалба делото да се разглежда в открито заседание, то се разглежда по този ред.“ (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за тишина в залата! (Шум.)
Моля за уважение към докладчика и работата на Комисията.
Продължете, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„(3) Когато в този кодекс или в специален закон е предвидено делото да се разглежда в открито заседание, или когато съдът реши то да се разглежда по този ред, първото заседание се насрочва в срок не по-дълъг от четири месеца от образуването му. В случай на нередовности на касационната жалба срокът тече от отстраняването им. При открито заседание делото се разглежда с участието на прокурор. Върховният административен съд се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
(4) Когато делото се разглежда в закрито заседание, решението се постановява в срок, не по-дълъг от 6 месеца от образуването му. В случай на нередовности на касационната жалба срокът за произнасяне тече от отстраняване на нередовностите. При разглеждане на делото в закрито заседание прокурорът дава заключение в двумесечен срок от образуването му или в срок, определен от съда.
(5) При отлагане на делото следващото заседание се насрочва в срок до два месеца, като редовно призованите страни сами следят за датата на следващото открито съдебно заседание. Съдът е длъжен да оповести датата на следващото открито съдебно заседание в 14-дневен срок в интернет страницата си.
(6) Сроковете спират да текат през съдебната ваканция и дните, обявени за официални празници, освен когато този кодекс или специален закон предвижда по-кратки срокове.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна своето изказване по този текст, цитирайки българската Конституция. Според чл. 121, ал. 3 от основния ни закон: „Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго“.
Действително конституционният законодател е предвидил възможност чрез закон да се направи изключение и да се закрият определени заседания. Като всяко изключение обаче, изключението от принципа има своите лимити.
Познаваме причините, поради които заседания биват закривани. Това са, когато трябва да се защити висш обществен интерес, например има чувствителна информация – държавна класифицирана информация, или личният интерес на заинтересованите страни, тоест когато може да се разкрият данни за човека, който е пред съд, които са чувствителни по други показатели.
Лимитът на изключението от принципа, без съмнение, е този принцип да не се обръща. В Конституцията ни е записано: всичко е публично с изключение на тези, които по определени причини са закрити, а в Закона, който ни предлагат, пише: делото се разглежда в закрито заседание, освен ако не се случи нещо друго. Това е обръщане на конституционния принцип на публичност на заседанията пред съда.
Когато се прави такова изключение, то трябва да бъде обосновано и то не само с прагматични аргументи. Беше ни обяснено, че това се налага заради по-бърз процес, защото така и така тези заседания протичат по определен начин. Прагматичните аргументи тук не са достатъчни поради конституционния, който изтъкнах. И още нещо – върховните административни съдии, тези, на които вносителите се опитват да помогнат, казаха единодушно на пленум, че това няма да им помогне. Напротив, това ще създаде практически затруднения при тяхната работа. Ефектът, който се цели, дори най-добросъвестен да е той, няма да бъде постигнат.
Поради всички тези причини текстът претърпя сериозна еволюция. Беше предложено доста по-радикално решение, което беше смекчавано във времето. В Комисията се отразиха много от становищата, за да стигнем в момента до текст, който оповестява принципа на закрито заседание, но прави доста лесни изключенията от него – всяка една страна може да поиска, включително и прокурорът има възможност, когато участва, да поиска заседанието да бъде открито. Последицата от това е, най-вероятно с висока степен на сигурност може да предположим, че повечето от заседанията, за които говорим, ще останат открити.
И тогава: защо продължаваме да се инатим с обръщането на този принцип? Този инат не е полезен, тъй като щетите са големи. Щетите, от една страна, са, да не казвам имиджови, но са свързани с и без това, за съжаление, ниското доверие във всички институции, включително и в съдебните, за съжаление. И новината, която ще произлезе след гласуването на този текст – закриват заседанията, за да правят нещо на тъмно, или закриват заседанията точно там, където се съдят дела с висок обществен интерес – няма да помогне за издигането на престижа на съдебната ни система. Лошото е не само че заглавията няма да помогнат, но че те ще имат и своите основания.
Делата в административното правораздаване много често, да не кажа винаги, не засягат само заинтересованите страни в процеса, те са дела по законосъобразното постановяване на актове и по дейността на администрацията, на властта. Това са дела, в които граждани оспорват властови решения. Тези дела имат обществен отзвук и обществен интерес. Закриването им ще предотврати не само цялостното право на защита и на аргументация, но и погледа на обществеността върху това как, кога и защо се решават определени дела.
Бързаме също, съкращаваме сроковете, защото казваме: по-добре да се решават бързо. За хората е по-добре да им се решават делата по-бързо. Хубаво, само че в едно дело винаги има и губеща страна и когато губещата страна не е разбрала дори кога се е случило нейното дело (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), кога то е било решено, надали ще бъде много доволна от бързината на процеса.
Приключвам, госпожо Председател – извинявам се, че надвиших времето, със следното. Тази поправка е конституционно спорна. Ще създаде полемика, от която никой няма нужда и практически ни беше казано от съдиите, че няма да им помогне. Следователно тя трябва да бъде отхвърлена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Зарков.
Има ли реплики? Няма.
Изказване на господин Кирилов.
Заповядайте, господин Председател.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз се колебаех дали да поискам реплика на изказването на колегата Зарков, или отделно изказване, тъй като две минути за реплика не биха ми стигнали, затова поисках отделно изказване. Колегата ще има възможност да ме репликира.
В моето изказване взимам повод от цялата аргументация на колегата Зарков, която подробно обсъждахме в Комисията по правни въпроси, и то няколко пъти.
Първо, искам да кажа, че колегата Зарков не е прав, проектирайки обществената интерпретация на този институт, който действително е нов, действително сме го предложили със съзнанието, че правим много сериозна, голяма стъпка по отношение на устройството и организацията на съдебното производство в рамките на административния процес. Затова тук ще кажа някои от основните аргументи, които ние като вносители защитавахме в този дебат с опозицията. Това не е изменение, което го правим мимоходом, то е плод и резултат на задълбочено изследване, проучване на досегашната правораздавателна практика в касационната инстанция, която по административни дела е Върховният административен съд.
Колегата Зарков каза, че основният ни мотив бил бързината на съдопроизводство и сме го налагали принудително дори на върховните съдии, които не искат тази промяна. Вярно е, че за тази предложена промяна Пленумът на Върховния административен съд има отрицателно становище, но тази промяна сме я направили и предложили главно с оглед дисциплина в административното производство в съдебната му фаза и то в последната му съдебна фаза, което касае касационното обжалване.
Към настоящия момент откритото заседание в касационната инстанция протича кратко, да не кажа мигновено, но неговото времетраене е изключително кратко, при което най-типичното развитие на открито такова съдебно заседание е това, при което процесуалните представители на страните предоставят писмените си бележки. Казват: поддържаме жалбата или оспорваме жалбата и представят писмените бележки. На практика ние обсъждахме и темпоралното развитие на такъв процес в рамките на дневното насрочване на делата на един състав от върховни съдии и виждате, че секунди се падаха за средна продължителност на такова едно дело.
Истината е, че страните не пледират подробно, задълбочено, изчерпателно пред върховната касационна инстанция. Това е обяснимо, защото касационното производство тук е контролно и то касае проверката на прилагането на правото в производствата до този момент. В огромната част от случаите е невъзможно да се представят, тоест да се релевират нови доказателства – да се събират и да се предявяват нови доказателства. При това положение делото би следвало откъм фактическа страна да е изяснено от по-долната инстанция, а върховните съдии само да се произнесат по правото.
По това какво ще стане. Аз съм убеден, Вие правилно отбелязахте, че да, дали сме възможност всеки, който иска, всеки участник да може да открие заседанието и това ще е масовият случай. Първата година 95% от заседанията ще бъдат открити, но се надяваме втората, третата, четвъртата този процент да намалява. Съдиите се страхуват, че свръх ще се натоварят за един транзитен период, но и този въпрос го решихме в Преходните и заключителните разпоредби.
Госпожо Председател, извинявам се за удължението на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Напротив, имате още девет секунди. Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Митев – първа реплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Кирилов, аз не съм съгласен и не съм доволен от Вашето изказване, тъй като Вие не засегнахте детайлно частта, че всъщност тази норма е изцяло конституционносъобразна. Веднъж, че конституционният законодател дава възможност за изключение – това беше казано вече от трибуната, а чисто формално и юридически това изключение се закрепва чрез тази норма.
На следващо място, действително този текст претърпя доста сериозна еволюция и промяна и от първоначално тотално въвеждане на принцип за закрито съдебно заседание, стигнахме до възможности, и то доста широки, на всяка една от страните да иска открито съдебно заседание, тоест всяка страна, която реши и прецени, че е важно, че желае да пледира, че иска да й се чуят аргументите от върховните съдии, ще има тази възможност да поиска и тогава заседанието е открито, без да има възможност за преценка на съдията-докладчик да бъде такова, или да не бъде.
На следващо място, дори и никоя от страните да не изрази такава воля, е оставена като възможност самият съдия-докладчик също да прецени именно, ако става въпрос за надделяващ обществен интерес, заседанията да бъдат открити. Така че това трябваше да бъде ясно казано.
На следващо място, пропуснахте да отбележите не само дисциплината, не само бързината, а тази норма всъщност помага на гражданите, помага на гражданите, помага и на юридическите лица, тъй като им спестява разходи тогава, когато те преценят, че не е необходимо да се явяват в открито съдебно заседание и да повтарят с минимум изречения, както се случва в момента – за 52 секунди, мисля, че бяха тезите, които са изложили много по-подробно и много по-задълбочено в касационната жалба, които към този момент не ги излагат по ред причини. Да не влизам в детайли защо не ги излагат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли други реплики към изказването на господин Кирилов?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Тъй като прекалих с времето миналия път, ще бъда съвсем кратък. Абсурдно е непрекъснато да твърдим, че се помага на хора, които ни казват в пряк текст: „Нямаме нужда от тази помощ, не ни помагате, пречите ни“. Това важи и за Върховния административен съд, това важи до голяма степен и за гражданите, ако може да кажем, че те се представляват от техните организации и адвокати.
Разберете, може, като теглим чертата, да се пада за всички дела по 52 секунди, 30 секунди или 22. Между другото, тук е интересен аргументът, че след като става дума за няколко секунди, какво точно пестим като време, от една страна? Но другото е, че може да има едно, две, пет дела на година, които да имат висок обществен интерес, в които хора, изследователи, политици, журналисти, граждани, заинтересовани страни да искат да видят кой и как защитава своите интереси. Това са понякога дела, в които страните по делото биха искали да е закрито, но другите – ние, обществото, трябва да имаме поглед върху това, тъй като в делото пред административния съд и особено касационното производство не става дума просто за пари и за интерес, а за правилното прилагане на Закона. Правилното прилагане на Закона касае всички ни, то по дефиниция трябва да е публично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Зарков.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Митев, аз Ви благодаря за това, че ми дадохте възможност, като ме репликирате, да отговоря на този въпрос, който действително пропуснах, но това беше с оглед на недостатъчното време. По тази причина сега имам възможността и потвърждавам следното: моето убеждение е категорично, че предложените изменения не противоречат на конституционната повеля.
Ще повторя и становището ни в дебата в Правната комисия. Ако смятате, че изменението, което предвиждаме, е противоконституционно, смятам за уместно да внесете искане до Конституционния съд и да се направи изрична проверка на този текст, за да имаме яснота абсолютно всички страни и субекти – както съдиите във Върховния съд, така и в Народното събрание, така и институциите, които ще прилагат Кодекса по отношение на действията на тази норма, но смятаме, че с всички редакции, които направихме, правата на участниците са максимално защитени.
Вие казвате, че има дела с обществен интерес, които изискват публичност. Колега Зарков, всяка страна може да поиска заседанието да е открито и финално самият съд може да разпореди открито заседание.
А какво пестим? Пестим времето, усилията и разноските на участниците в административното производство, което си е проблем. Проблем е за жалбоподателя от Видин да си организира защитата в Софийския върховен съд и са разноски при всички положения. Много по-лесно е адвокатът му от Видин да напише касационната жалба, да я преподпише и да я изпрати по пощата във Върховния административен съд. При всички положения е по-лесно и гарантира достъпа до правосъдие.
Освен всичко това, защото Вие няколко пъти посочихте несъгласието на върховни съдии, изразено в становището на Пленума, ще припомня нещо, на което Вие бяхте свидетел. Аз поисках подробно върховните съдии да разяснят какво ги притеснява в определението, което е предварително, и да вземат становища – открито или закрито съдебно заседание. С цялото ми уважение към съдиите, всички се убедихте, че ги притеснява това, че трябва да прочетат делото преди съдебното заседание.
Колега Зарков, аз искам съдиите да го четат веднага, като го образуват – искам, настоявам и презюмирам като участник в производствата, че те са го прочели и дори, когато отида да пледирам пред тях, да съм сигурен, че познават детайлите на делото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В момента делата се гледат в открити заседания. Мотивът, който стои зад това предложение, е ускоряване на процеса. Но трябва да държим сметка, че и доверието в съдебната система не е високо. Закритите заседания няма да помогнат в тази посока.
В момента всеки адвокат може да се яви пред съдията-докладчик и двамата му колеги във ВАС, които да придобият преки впечатления. Със закритите заседания единствено съдията-докладчик ще решава делото. Това не е в интерес на открития процес, не е и в интерес на доверието към съдебната система. Тук самите съдии казват, че това не е без значение за самия процес, защото: „Ние като съдии имаме възможност да придобием преки впечатления“. Да, това не е валидно за всеки процес, но те самите казват, че е важно. Отделно от това казват: „Не ни помага този текст“ – не един съдия, а целият Пленум на Върховния административен съд.
Този дебат много прилича на дебата, в който имаше предложение прокуратурата да влезе в частния бизнес. Работодателите казват: „Не, благодаря“, а законодателят: „Не, много е хубаво, ще го направим“. Тук имаме абсолютно същата ситуация. Професионалистите, гилдията казва „не“, а ние казваме: „Хора, много е хубаво, сега ще направим закрити заседанията“. Няма как да го приемем.
Самият съд, ако мислеше за своя тесен интерес, за Вас би било много по-добре да гледа делата в закрити заседания, да вървят бързо и съдията докладчик да си ги решава. Тук чест прави на ВАС, че гледа не интереса на своя съд, а интереса на българското правосъдие. Би трябвало и ние, като народни представители, и като хора, които представляват гражданите, да го правим.
Завършвам своето изказване с обръщение, което си позволявам няколко пъти да отправя към тази трибуна, към българската адвокатура. Големият отсъстващ от дебата е Висшият адвокатски съвет. Българската адвокатура трябва да се срамува, че в ключови промени в административния процес е големият отсъстващ. Явно това не е важно за нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Божанков.
Има ли реплики към неговото изказване?
Заповядайте за реплика, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Божанков, аз с възхита Ви слушах. Вие сте биологично млад, но използвате тактики и методи, които са много напред в апаратната манипулация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Биологично млад.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Няма как да не реагирам на това. Няколко интриги опитахте да завържете във Вашето изказване, затова искам да оспоря, затова поисках реплика.
Това за големия отсъстващ – Висшия адвокатски съвет, е абсолютно невярно.
Първо, Законопроектът е на обсъждане повече от една година. В последните заседания обсъждат двама топ адвокати, и то учени: професор Дончо Хрусанов, който освен доайен на Административноправната катедра се явява пред Правна комисия и като представител на Висшия адвокатски съвет. Плюс това Адвокатският съвет винаги четат законопроектите и становищата и ако желаеха, можеха да вземат участие в дебатите. Моля тук да не се интерполира такова внушение, защото ще тръгне обратна реакция от адвокатурата.
По отношение на защитата на гражданите, пак повтарям: гражданинът е защитен на 100% – каквото поиска той. Ако иска открито – открито; ако не иска открито, тогава остава закрито, но всеки друг от участниците може да каже: „Да, ама аз пък искам да е открито“. Така на практика и обективно се запазва принципът на откритост.
Предварително Ви се извинявам за „биологично млад“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Биологично млад, но оперетно обигран беше интересна формулировка.
Има ли други реплики към господин Божанков? Няма.
Заповядайте, господин Божанков. Не желаете дуплика.
Заявено е изказване от господин Филип Попов.
Заповядайте, имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Конституцията е най-висшият закон в една държава, всички го знаете. Той определя рамката, по която се ръководи обществото. Конституцията въвежда принципи. Тъй като този принцип касае високи обществени отношения, в Конституцията е залегнал принципът за открити съдебни заседания.
Сега Вие въвеждате изключение от този принцип под формата, че, видите ли, зависи от волята на страните дали едно заседание да бъде открито или закрито. Този висш обществен интерес е залегнал в Конституцията – такива дела, изобщо дела в българския съд да бъдат в открито заседание, макар че има едно изключение и то се въвежда в законите и в самата Конституция, но то е изключение, а не е основен принцип.
По отношение на това, че с тези предложения ще намалим разходите за едно съдебно дело, мисля, че са абсолютно несъстоятелни, защото тук от едната страна поставяте висш обществен интерес, от другата – разходи, които ще бъдат направени от страните. Знаете, че загубилата страна дори и по административни дела има възможност да си възстанови тези разходи. По тази логика би следвало всички съдебни заседания с оглед икономия да бъдат закрити, да се разменят едни книжа, писмени бележки и тогава разходите за едно водене на каквото и да било дело, независимо дали административно, гражданско или наказателно, ето и в наказателното има съдебни прения, неслучайно, не е случайно това, тогава разходите ще са много по-ниски. Не въвеждайте такова изключение, още повече че то няма да спести абсолютно някакво време. В Комисия представителите на Върховния административен съд категорично и ясно заявиха, че не са съгласни с въвеждането на това изключение, че те достатъчно бързо и добре работят и при сега действащите норми, когато съдебното заседание е открито. Даже напротив: изявиха становище, че това нещо може да доведе до удължаване на времето за съответните дела.
Въвеждането на принципа това изключение да зависи от страните, ами, страната може да пропусне да поиска открито заседание и на практика да защити обществения интерес, не само своя. Защо във Върховния административен съд се изисква адвокатски, юридически стаж, за да можеш да отидеш във Върховния административен съд и там да водиш съдебни прения? Не може младши адвокат да се яви във Върховен съд. Това е записано в Закона за адвокатурата. Трябва да имаш определен стаж, за да се явиш във Върховния административен съд и да преподпишеш съответната касационна жалба. Именно това води до извода, че съдебните заседания, особено пък когато се касае за Върховния административен съд, за публични, обществени отношения, високо натоварени с обществени очаквания, следва да бъдат открити.
Тук и колегите споменаха – има недоверие в съдебната система. Сега Вие спускате, образно казано, едно було при решаване на делата. Това ще доведе до още по-голямо недоверие и отрицание на съдебната система в България, включително и на тази във върховните съдилища и във Върховния административен съд, въпреки че съдиите в България, аз смело го твърдя, включително и Върховният административен съд, правят наистина неимоверни усилия, за да се достигне в крайна сметка до справедливи и законосъобразни решения. Тук се касае за контрол по законосъобразност на административни актове във Върховния административен съд и трябва да закрием заседанието, и да го оставим на волята на някоя от страните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Милков
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Според мен в този текст, който ние обсъждаме, има повече от един проблем. Вие чухте въпроса със закритите съдебни заседания, аз ще започна с него, но освен него има още два.
Преди малко повече от година в едно чуждоезиково научно списание прочетох статия кои професии ще изчезнат много скоро, след като се появи изкуственият интелект. Една от тези професии за жалост беше моята – адвокатската. Явно съставителите на статията, изобщо мислещите в тази насока мислят по начина, по който мислят и съставителите на Закона. Вие чухте преди малко, че заседанията нормално протичали по петдесет и няколко секунди, че хората отивали само да си дадат писмените бележки. Смятам, че за много от моите колеги и за мен възможността да говориш във Върховния съд, възможността да тълкуваш и да интерпретираш правото е възможност, която може и обективно води до решения в състава, продиктувани и от това, което чуват. Така че не следва – и с това ще се огранича – да се въвежда в принцип, макар и за момента ограничен, закритото съдебно заседание. Именно върховните съдилища са мястото, където с риторически умения юристът може, интерпретирайки и тълкувайки правото, да предопредели до някаква степен решението.
Освен този въпрос обаче, аз ще Ви помоля да видите ал. 5 и 6. В ал. 5 се говори, че вече страните в тези дела сами ще следят за следващи заседания и уведомяването ще става само в интернет. И ако при съобщаванията казахме, че за гражданите не е нужно да са електрифицирани, за да участват в административното правосъдие, тук виждаме, че за следващите заседания се налага те да се информират не откъде да е, а е записано „в интернет“.
За да не съм многословен, третата алинея, третият въпрос, който аз виждам в този текст, гласи следното: „Сроковете спират да текат през съдебната ваканция и дните, обявени за официални празници“. Това е много хубаво – сроковете да изтекат след съдебната ваканция и да не е в ден на официален празник, но текстът продължава: „освен когато този кодекс или специален закон предвиждат по-кратки срокове“. Това означава според мен и текстът може да се тълкува по този начин, че когато сроковете са по-кратки от посочените в текста, в алинеите по-горе, те могат да изтекат по време на съдебната ваканция и на официални празници.
По тези три причини ние няма да подкрепим редакцията на този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Милков.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Противно на колегите от БСП, аз ще Ви призова да подкрепите този текст в тази редакция.
Стана ясно от дебата дотук, първо, че този текст не е противоконституционен. Точно обратното – той е съобразен изцяло с възможността, която конституционният законодател е дал в определени случаи съдебните заседания да бъдат закрити.
На следващо място, текстът произтича и логиката му следва реалното протичане на едно заседание пред Върховния административен съд. Тук колеги описаха, бих казал, едни доста идеалистични моменти, които обаче в повечето случаи, за огромно съжаление, не са на практика реалност, когато се явяваш пред Върховния административен съд. Дали защото са прекалено натоварени до този момент върховните съдии, дали по други причини те невинаги имат възможността, желанието да изслушат по-продължителна пледоария от адвокати, които са се явили от дадена страна.
Може би е добре и да се замислим за друга възможна интерпретация на въпроса. Представете си, че Вие по сегашния режим получите призовка. Доста страни и адвокатите им се явяват пред Върховния административен съд, защото уважават съда. Те уважават съда и не могат да откажат да се явят, макар че могат чисто процесуално да пуснат една молба, да си пуснат към нея писмени бележки, да дообосноват касационната си жалба, но въпреки това, уважавайки съда, те се явяват. Явявайки се обаче, не могат да развият в пълнота тези аргументи, които биха желали, не могат да акцентират на това, което допълнително биха искали да кажат извън аргументите, които са изложили вече в жалбата, веднъж; и втори път, ако съответно става въпрос за ответник в отговора на касационната жалба.
Дадоха се примери как щяла да бъде изпусната възможността за явяване на откритото заседание. С въвеждането на задължително процесуално представителство от адвокат пред Върховния административен съд по касационни производства това няма как да се случи, тъй като адвокатът ще следи и ще съобрази тук изцяло интересите на своя клиент, респективно интересите на страната в този случай.
Що се отнася до сроковете и до последната алинея, искам да обърна внимание, че тези по-кратки срокове, които са предвидени и за които беше основно дебатът, бяха основно по отношение на производствата по Изборния кодекс, където знаете, че имаме предвидени 3-дневни срокове за произнасяне. Там сроковете са изключително кратки и няма как да няма изключения. Нещо повече – този текст е аналогичен на текста, който приехме точно преди една година в Гражданския процесуален кодекс.
Уважаеми народни представители, аз Ви призовавам да подкрепите този текст. Няма никакво основание за притеснение. Изцяло са защитени правата и интересите на страните в процеса, включително на обществения интерес през преценката на съдията докладчик. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Крум Зарков и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 24, против 56, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 64, който става § 48.
Гласували 107 народни представители: за 89, против 17, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 65 – „Предмет на касационната проверка“.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров:
„В § 65, в ал. 1 на чл. 218 думите „Съдът по касационното производство“ се заменят с думите „Върховният административен съд“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 65 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 15, против 39, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 65 по текста на вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 97, против 3, въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 66 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов:
„Параграф 66 се изменя така:
„§ 66. Чл. 219 се изменя така:
„Чл. 219. (1) В касационното производство сe допускат само писмени доказателства, с които се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, новооткрити или нововъзникнали обстоятелства след разглеждане на делото пред първата инстанция, както и доказателства за установяване на нищожността или недопустимостта на обжалваното съдебно решение. Когато по реда на тази глава се разглеждат жалби срещу решения на несъдебен орган, който се е произнесъл по жалба срещу административен акт по силата на закон, се допускат писмени доказателства за установяване на касационните основания.
(2) Не се допуска писмено доказателство:
1. което не е било приложено към касационната жалба съгласно чл. 212, ал. 3;
2. за което в касационната жалба липсва пояснение какво се установява с него;
3. което не е свързано с посочените касационни основания.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 66 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Данаил Кирилов, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 6, против 19, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 66 по вносител.
Гласували 96 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 67 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 67 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на текста на § 67.
Гласували 100 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 6.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 68 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители:
„Параграф 68 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 49:
„§ 49. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. В ал. 2 се създава изречение второ: „Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението от народния представител Крум Зарков и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 13, против 42, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 68 по вносител, който става § 49.
Гласували 91 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 10.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 69 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 69 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 69 по вносител.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 70 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 70 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 70 по вносител.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 71 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 71 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 71 по вносител.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 72 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 72 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на § 72 по вносител.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 73 – текст на вносител.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 73 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на § 73 по вносител.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 74 – „Такси в касационното производство“ – текст на вносител.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Емил Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 2.5, предложението по т. 2.1, 2.3, 2.4 и 2.6 е оттеглено и не подкрепя предложението по т. 1,2.2 и 2.7.
„2.2. Ако предложението по 2.1 не се приеме, предлагаме в чл. 227а, ал. 1 числото „90“ да се замени с „50“, числото „450“ да се замени с „230“, а изречение второ се заличава.
2.7. Ако предложението по т. 2.6 не се приеме, предлагаме в чл. 227а, ал. 4, числото „200“ да се замени със „100“.“
Предложение от народния представител Крум Зарков и група народни представители – § 74 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Десислава Атанасова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 50:
„§ 50. Създава се чл. 227а: „Такси в касационното производство“.
„Чл.227а (1) Касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги, и в размер на 370 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса.
(2) Държавна такса по производството не се внася от прокуратурата за подаване на протест, както и от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса, съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други относими обстоятелства.
(3) Когато има определяем материален интерес по делото, държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв.
(4) Независимо дали по делото има определяем материален интерес или не, таксите при касационно обжалване по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване са 30 лв. за гражданите и едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги.
(5) Алинеи 1 – 4 не се прилагат в касационното производство по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Божанков, имате думата.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Таксите са изключително чувствителна тема за обществото, защото това са разходите на всички български граждани, а в административното производство гражданите най-често не влизат по свое собствено желание. Тук говорим за отношение на власт и подчинение. Затова трябва да сме изключително внимателни, когато работим с тази материя. (Шум и реплики.) В случая говорим за таксите като за нещо изключително субективно. (Шум и реплики.)
Господин Председател, може ли да Ви помоля за ред в залата, тъй като трудно чувам гласа си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбира се, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля народните представители да заемат местата си и да запазят малко тишина!
ЯВОР БОЖАНКОВ: В момента таксите в съда са изключително ниски. Те не могат да покрият разходите по воденето на делата. Това не е справедливо! А в момента предприемаме следния подход: правим таксите до 90 пъти по-високи и натоварваме българските граждани отново по необективен критерий. Какво имам предвид? Нашето право ясно ни казва: таксите трябва да бъдат разходоориентирани. Те трябва да отговарят на реално направен разход. Не може от такса администрацията да живее или да печели, не може от такса администрацията да губи. В случая определяме таксите, и ще го кажа най-грубо, като гледаме в тавана. Как определихме такса 1700, 4500?! Какъв точно разход покрива тази такса?
Понеже сте много чувствителни на тема работодатели, прочетете становищата на всички работодателски организации! Всички до едно са отрицателни. Понеже държите на тяхното мнение, надявам се да се съобразите с тях и да не натоварите българските работодатели и българските граждани с подобни такси.
Мога да Ви дам един много простичък и практичен пример: материален интерес по дело за оценка на въздействие на околна среда, с мотиви, че много хора жалели нелегитимно и нарочно да спират инвеститорски интереси. И на това трябва да обърнем внимание, защото основният мотив е, че много дела се водят. Тук прозира една омраза към жалбоподателя – много дела водят, сега ще им сложим тези такси и повече няма да ни се мотаят в краката някакви жалбоподатели!
Е, това ли е решението – да ограничим българските граждани от правосъдие?! Как ще определяме материален интерес на оценка на въздействие на околна среда?! Какъв материален интерес има жалбоподателят – да спечели някакви пари, да загуби?! Какво означава за една организация 4500 лв., отделно адвокатски разходи и отделно другата инстанция? Това очевидно означава отказ от правосъдие! И тук идва неправителственият сектор, който явно недолюбвате, и това си личи с всеки законодателен подход.
Ако мога да го обобщя: от едната страна са гражданите, работодателите и неправителствените организации, от другата страна – политиците, които искат никой да не им обжалва актовете: и ще им сложим едни големи такси! Забележете подхода в Закона! Не в тарифа, където гражданите могат да обжалват в административния съд и да търсят правата си – всеки български гражданин, а в Закона, където само народните представители могат да подадат жалба в Конституционния съд, за да е сигурно, че никой няма да може да защитава правата си в България. Това, ако не е стъпка към тоталитаризма, не знам кое е! (Шум, реплики, възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Божанков.
Реплики?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Божанков, мислех да не Ви взимам реплика, но – как се изрази колегата Кирилов – биологично млад, но апаратно обигран. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) В заключителната част на Вашето изказване това действително пролича. Нито се въвежда тоталитаризъм, нито тези ефекти, които Вие казахте, ще се проявят. Защо?
Първо, Вие смесихте няколко вида такси. Смесихте таксите по делата по Закона за опазване на околната среда по отношение на ОВОС с общия принцип, който определяме в § 74 по вносител. Доколкото си спомням, ние там таксите – мисля, че променихме текста. Изобщо текстът не остана в този вид, в който беше в първоначалната редакция. Това, първо.
На следващо място, тук не говорим за такси, определяни по отношение на административно производство, не говорим за такси, за оспорване пред административен орган, не говорим даже за такси по оспорване при първоинстанционна съдебна инстанция. Тук говорим за такси в касационно производство. В касационното производство, знаете, че се развива спор по правото.
Освен това, доколкото си спомням, и в заседанията на работната група, и в заседанията на Правната комисия не видях представители нито на работодателски, нито на синдикални организации, които да защитават тези тези. Може би те са ги променили.
Нещо повече. Искам да подчертая, че вносителят доста е еволюирал от първоначалното си разбиране за размера на таксите и това се вижда, ако прочетете текста по вносител и редакцията, която Комисията окончателно е възприела.
Още много мога да говоря, но ще си запазя останалите аргументи за изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Друга реплика?
Господин Божанков, не ползвате правото на дуплика.
Други изказвания?
Господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Първо, искам да оттегля т. 1 от нашето предложение и т. 2.7.
Точка 1 съответстваше изцяло на тезата и на позициите, които развиха колегите от БСП, но нашият аргумент беше формално юридически. Формално юридическият ни аргумент беше, че досега таксите се определяха в тарифа. Защо обаче ние стигнахме до еволюция в нашето разбиране, че следва да оттеглим изцяло отпадането на увеличението на таксите пред Кодекс? Защото получихме информация от Министерството на правосъдието, че въпреки няколкото опита, които те са правили да увеличат таксите, защото таксите действително отдавна не отговарят и на социално икономическите условия, и съответно на разходите, които към този момент следва да се направят, за да се администрира едно дело във Върховен административен съд, въпреки опитите на Министерството на правосъдието да повиши тези такси, тези опити не са постигнали успешен резултат.
След като не са постигнали резултат, ние няма как да разчитаме оттук нататък, че чрез тарифа ще можем да доведем до адекватни размери на таксите. Така че има логика в опита, който се прави чрез това изменение – таксите да бъдат установени в Кодекс, а не да се разчита само и единствено на тарифата.
Съгласен съм и тук се различаваме вече с колегите от ГЕРБ, че тези такси специално по отношение на касационното производство, където не говорим за определяем материален интерес, са според нас доста по-високи от това, което е предложил вносителят. Затова аз поддържам това предложение, което ние направихме – за такси за физическите лица или за гражданите в размер на 50 лв. и такси за юридическите лица или за организациите в размер на 230 лв., които смятам, че са с адекватни, разходоориентирани и обосновани размери на таксите.
В интерес на истината и на обективността на дебата ще отбележа, че това, което беше изразено от трибуната по отношение на начина на определянето и мотивите на вносителите на Законопроекта за таксите, че едва ли не са гледали в тавана, е дълбоко невярно. Защо е дълбоко невярно? Колегите от Правната комисия знаят, че имаше доста подробна аргументация в мотивите, имаше и доста подробна оценка на въздействието точно по отношение на размерите на таксите в този § 74, даже те заемаха една доста голяма част от мотивите, от оценката за въздействието като обосновка, като задълбоченост и анализ защо е необходимо и защо са тези размери.
Въпреки това в резултат на становищата на работодателските организации, а и не само на работодателските, но и на други неправителствени организации, и на дебата, който протече по време на срока за предложения, ние виждаме, че вносителите все пак коригираха в посока надолу първоначалните си предложения за размери на таксите, като това се отнася както за тези без определяем материален интерес, така и за тези, които са с определяем материален интерес.
Изказвам удовлетворението си, че тук колегите вносители от ГЕРБ се съобразиха и с нашето предложение по отношение на горните граници, които бяха намалени наполовина от първоначалното предложение.
Трябва да подчертаем, че тези такси се отнасят основно до случаи и за обжалвания, където материалният интерес се изчислява в милиони левове – в единия случай до 10 млн. лв., когато таксата е 1700 лв., в другия случай над 10 млн. лв. материален интерес по съответното административно производство.
И тъй като тук се цитираше много често Пленумът на ВАС, искам да подчертая, че Пленумът на ВАС излезе със становище в подкрепа на този параграф и на този принцип на определяне на таксите.
Накрая искам да припомня на всички в тази зала, че преди демократичните промени от 1991 г. и възстановяването на административното правораздаване в България нямаше административни съдилища, а преди 70-те години изобщо за оспорване на административни актове и дума не можеше да става. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Митев.
Едно уточнение. Останах с впечатление, че оттегляте предложение в…
ХРИСТИАН МИТЕВ: Точка 1 и т. 2.7 и остава само т. 2.2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Точка 2.2 остава за гласуване.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Реплика – господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Митев, правя Ви реплика, за да въведа теоретично и терминологично уточнение.
Това, което Вие наричате „еволюция“ в Правната комисия и сега, е пазарлък. На чист български език – нищо повече или по-малко! И ако човек види Вашето предложение: „Ако не се приеме това – това, ако не се приеме това – това, ако не се приеме другото – по другото, то това, за което Вие твърдите, че имало обективни данни и обяснения за разходите, то беше за едни други такси, които ние още на първо четене ги оспорихме и там беше 90 лв. Защо сега е 70 лв. и защо Вие предлагате този водопад от такси: ако не е това – другото? Защо? То въз основа на кои разходооправдателни справки е обосновано?
Репликата ми е базирана на това – на всички да стане ясно, че еволюцията е друго понятие. Тук имаше пазарлък. И няма как по такъв начин да се определят такси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Милков.
Втора реплика – господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Митев! Обръщам внимание на следното: Министерският съвет многократно опита, но не можа да увеличи таксите. И тук се обръщам не само към управляващите, но и към всеки народен представител, и към колегите от опозицията: трябва ясно да разберем защо Министерският съвет не е успял да вдигне тези такси? Защото когато системата е поискала вдигане на таксите, Министерският съвет политически е казал: „Не, благодаря, не на нашата глава това вдигане на таксите! Горещият картоф – в Народното събрание. Ако обичате, депутатите, вдигнете си таксите, за да може после Вас да обвиняват и народните представители да са черните.“ Точно това се случва в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Друга реплика? Няма.
Господин Митев, заповядайте за дуплика.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми репликиращи! Колега Божанков, първо към Вас. Всичко, което казахте, не беше вярно, всичко! Ако си спомняте разясненията – те не са тайна, аз ще ги развия сега по подробно – които дадоха от Министерството на правосъдието, бяха следните: от момента на създаване на Административнопроцесуалния кодекс 2007 г., през всичките тези години досега различни правителства, с различни мнозинства, с излъчващи различни министри на правосъдието не просто са опитвали, правили са проекти за изменение на тарифата, не да не са отговаряли на исканията на системата, точно обратното – отговаряли са, правили са, но тази тарифа е била оспорвана, съответно е била по едни или други причини отменяна от Върховен административен съд. Така в продължение на 10 години, при положение че таксите продължават да са в тези ниски размери и да не съответстват. Това го признават не само върховните съдии, това го признават и от Асоциацията на българските административни съдии. Така че цялата всъщност общност на магистратите, които се занимават с административно правораздаване, признават, че тези размери, които сега съществуват, не са адекватни и навременни. Но тук няма вина Министерството на правосъдието – нито сегашното, нито предишните му ръководства назад във времето. Те са свършили това, което е било необходимо, но крайният резултат, за съжаление, въпреки всичките им опити при различни времена, по време на различни управления, не са довели до този резултат, който са целели.
Що се отнася до репликата на колегата Милков, аз не бих казал, че става въпрос за пазарлък. Не бих го казал именно на база на дебатите, които проведохме в Правната комисия. Вносителят – колегата Кирилов, ясно заяви тогава, че той като вносител и неговите колеги са се съобразили със становищата и с дискусиите, които са се развили между първо и второ четене на Законопроекта и на тази база са направили предложението си за намаляване на таксите между първо и второ четене.
По същата логика са направени и нашите предложения.
Защо са при условията на евентуалност? Да, бяха при условията на евентуалност с оглед дебат за това кое е най-адекватно и най-удачно по отношение на размера на съответната такса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Колеги, преди да закрия днешното заседание, ще Ви прочета съобщение за парламентарен контрол за 6 юли 2018 г.:
1. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на три въпроса от народните представители Таско Ерменков; Манол Генов; и Георги Гьоков.
2. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на един въпрос от народните представители Кристина Сидорова и Стоян Мирчев.
3. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Надя Клисурска.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от ПОДНС отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на два въпроса от народните представители Георги Стоилов и Георги Йорданов; и Георги Михайлов, Анелия Клисарова, Георги Йорданов, Валентина Найденова и Илиян Тимчев;
- министърът на вътрешните работи Валентин Радев – на един въпрос от народния представител Валентин Ламбев;
- министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов – на един въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министърът на правосъдието Цецка Цачева – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Тодор Байчев;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на четири въпроса с писмен отговор от народния представител Тодор Байчев.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Поради ангажимент от международен характер, както и двустранно посещение на министър-председателя на Китайската народна република в България, което ще се проведе в периода 5 юли – 8 юли 2018 г., в настоящото заседание за парламентарен контрол няма да участват: министър-председателят на Република България Бойко Борисов, министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, министърът на икономиката Емил Караниколов и министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Закривам днешното заседание.
Следващото редовно пленарно заседание е на 6 юли 2018 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Eмил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Александър Ненков
Симеон Найденов