Председателствали: заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Юлиан Ангелов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ (звъни): Имаме кворум.
Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, след заседанието на Председателския съвет има някои изменения в Програмата. Тя е раздадена на всички, можете да откриете разместването на предложенията в Проекта и една нова точка за създаване на Временна комисия. Приета е със съгласието на представителите на всички парламентарни групи.
Програмата за работата за периода от 18 до 20 юли 2018 г. е:
1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносители са Менда Стоянова и група народни представители.
2. Проект на решение за прекратяване на действията по предоставяне на концесия за летище София. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. Вносители са Даниела Дариткова и група народни представители.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносители са народният представител Николай Александров и група народни представители.
5. Проект на решение за създаване на Временна комисия за разглеждане на постъпили сигнали от граждани за обучението и изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Вносители са народният представител Цветан Цветанов и група народни представители.
6. Проект на решение за приемане на Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за Военноморските сили“. Вносител е Министерският съвет.
7. Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на Република България през 2017 г. Вносител е Министерският съвет.
8. Гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс. Вносители са народният представител Данаил Кирилов и група народни представители.
9. Избор на членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Процедурата по избор е съгласно Правилата, приети с Решение на Народното събрание от 27 юни 2018 г. Това е точка първа за четвъртък, 19 юли 2018 г.
10. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител е Министерският съвет.
11. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители са народният представител Светлана Ангелова и група народни представители. Това е точка първа за петък, 20 юли 2018 г.
12. Избор на управител на Националната здравноосигурителна каса. Процедурата по избора е съгласно Правилата, приети с Решение на Народното събрание от 27 юни 2018 г. Това е точка втора за петък, 20 юли 2018 г.
13. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители са народният представител Александър Ненков и група народни представители. Това е точка трета за петък.
14. Парламентарен контрол, включващ:
1. Разисквания по питане от народния представител Корнелия Нинова към министър-председателя на Република България Бойко Борисов относно политиката на правителството по въпросите на миграцията в България и Европа.
2. Отговори на въпроси и питания.
Гласуваме Програмата за работата на Народното събрание през седмицата.
Гласували 164 народни представители: за 150, против 1, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Процедура – имате думата, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, т. 13 в така приетата Програма е първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Това е много важен Законопроект. Аз не искам да коментирам сега защо го внасят колеги народни представители, а не Министерският съвет. Това е законът на законите, ако мога така да кажа, в сферата на регионалното развитие и на транспорта. Министърът на регионалното развитие тук цяла година на всички Вас, когато го питахте за пътищата Ви в регионите, Ви отговаряше: „Чакаме тол системата. Тя е справедлива. Тя ще даде парите за ремонтирането.“ И така две години!
И вносител на този законопроект не е Министерският съвет! Вие разбирате ли за какъв парадокс става въпрос? Министерският съвет, който трябва да организира цялата тази система, е абдикирал от проблема и е оставил нещата в ръцете на господин Ненков и на господин Иванов.
Колеги, предлагам Ви тази точка да отпадне, Министерският съвет да застане с името зад това нещо. Това е важна промяна в българското законодателство. Това е важна промяна в българското законодателство!
Най-малкото, колеги, забележете – точка, касаеща Закона за пътищата, не е разпределена в Комисията по транспорта!
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Има ли такова нещо?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз очаквам да ни разпределят Закона за чумата по овцете в Комисията по транспорт, но този Закон да не ни го разпределят. Кажете ми: може ли Комисията по транспорт да не се запознае, да не даде становище, да не даде експертиза? И бързате да е точка първа за петък. Да, аз знам защо бързате, но нека поне вносителите да са запознати с това, което предлагат. Защото от петък слушам как във всеки един автомобил щяло да има уредче, което да отчита електронната винетка. Не, няма да има такова уредче! Бъдете коректни спрямо българските избиратели, защото те Ви слушат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето Ви, изтича, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Такова уредче ще има в камионите, а не в леките автомобили. Предлагам т. 13 да отпадне, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Друго мнение? Няма.
Подлагам на гласуване направено процедурно предложение от народния представител господин Свиленски за отпадане на точка от току-що приетата програма.
Гласували 167 народни представители: за 68, против 76, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Съобщения за постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 11 до 17 юли 2018 г.:
Законопроект за допълнение на Закона за концесиите. Вносители са народният представител Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси и Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители са народният представител Александър Ненков и група народни представители. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление като водеща и на Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предложение за провеждане разисквания по питане, № 854-05-41 от 20 юни 2018 г., от народния представител Корнелия Нинова към министър-председателя на Република България Бойко Борисов относно политика на правителството по въпросите на миграцията в България и в Европа. Вносители са народният представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по труда, социалната и демографската политика и Комисията по здравеопазването.
Проект на решение за предприемане на действия за постигане на споразумение по Дело COMP/B1/AT.39849 – БЕХ. Вносители са народният представител Делян Добрев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по енергетика.
Проект на решение за създаване на Временна комисия за разглеждане на постъпили сигнали от граждани за обучението и изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Вносители са народният представител Цветан Цветанов и група народни представители.
Съобщения:
В Народното събрание е постъпило Становище на Сметната палата по консолидирания Годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор в Република България за 2017 г. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание е постъпило коригиран Отчет на Министерството на икономиката за изпълнението на политиките и бюджетните програми за 2017 г. и резюме към него. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика и туризъм и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 11 юли 2018 г. в Народното събрание е предоставено разработеното и прието от Икономическия и социален съвет Становище на тема: „Планинските и полупланинските райони в България – проблеми и възможности за развитие“. Материалът е предоставен на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. На разположение е на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
От Националния статистически институт е постъпила информация за ключови показатели за развитието на икономиката в Република България към 6 юли 2018 г.: за индексите на оборота в Раздел „Търговия на дребно“, без търговията с автомобили и мотоциклети през месец май 2018 г.; за индекси на промишленото производство през месец май 2018 г.; за индексите на строителната продукция през месец май 2018 г.; и за инфлацията и индексите на потребителски цени за месец юни 2018 г. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Имате думата, господин Стойнев, за процедура.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, взимам процедурата сега, преди започването на точка първа, тъй като за точка втора най-учтиво, възпитано, смирено молим – тъй като разбрах, че министър-председателят се афектира, когато му говорим по-рязко – да дойде на точка втора и да обясни необходимостта от даването на концесия на летище София. Също така нека тук в залата да дойде и министърът на транспорта, който заяви, че това е едно историческо събитие, тоест да предадеш едни държавни активи, които ти носят печалба, в ръцете на някой чужденец.
Затова, пак казвам, най-учтиво искаме министър-председателят да заповяда в българския парламент заедно с министъра на транспорта и да вземат участие в дебатите. Благодаря Ви за това. Моля да ги поканите по точка втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Ще информираме за поканата министър-председателя и министрите, но знаете, че в момента те са на среща – имат събиране, но ще ги информираме. Благодаря Ви.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Докладът на Комисията по бюджет и финанси ще представи народният представител Менда Стоянова.
Заповядайте, госпожо Стоянова. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-60, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 29 юни 2018 г.
На заседание, проведено на 12 юли 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесен от Менда Стоянова и група народни представители…“ (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете, госпожо Стоянова.
Колеги, моля Ви. Зная, че това е първото ни заседание за седмицата, зная, че сега влизате в разговори, но Ви моля, запазете малко тишина, защото не се чува това, което докладчикът чете, което трябва да знае всеки един от нас.
Моля, продължете, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „В заседанието на Комисията взеха участие: госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, госпожа Татяна Накова – държавен експерт, и Виолета Гаджева – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите; Юлиан Мирков – заместник-директор на Агенция „Митници“, Светла Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“, и Светослав Владимиров – началник на отдел „Разузнаване и разследване на акцизни нарушения“ в същата агенция, както и представители на браншовите организации.
Законопроектът беше представен от народния представител Менда Стоянова.
Със Законопроекта се въвежда промяна в приложимата акцизна ставка за облагане на „нагреваемо тютюнево изделие“, като облагането му се изравнява с това на цигарите. В сила от 1 януари 2018 г. в чл. 12а от Закона за акцизите и данъчните складове се въведе определение за „нагреваемо тютюнево изделие“, като с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАДС за същото се определи акцизна ставка в размер на 152 лв. за килограм. При тази акцизна ставка размерът на акциза за една кутия нагреваеми тютюневи изделия (20 бр. цигари в една кутия, с грамаж на кутията 6,1 грама и цена 5,50 лв. за кутия) е в размер на 0,93 лв. За сравнение, ако за тези нагреваеми тютюневи изделия се прилага акцизната ставка за цигарите, то размерът на акциза ще бъде 3,54 лв. за кутия. В тази връзка с промяната се цели гарантиране приходите на бюджета от акциз предвид увеличаването на пазарния дял на нагреваемите тютюневи изделия.
Предлага се и промяна в чл. 64, ал. 1 от ЗАДС, като за бира, която е в опаковки над 5 литра, се въвежда задължение за облепване с бандерол.
С Преходните и заключителните разпоредби от Законопроекта се предлага промяната в акцизната ставка за нагреваеми тютюневи изделия да влезе в сила от 1 октомври 2018 г.
В Комисията са постъпили становища по Законопроекта от Министерството на финансите и от различни браншови организации.
Министерството на финансите принципно подкрепя Законопроекта.
Браншовите организации изразяват несъгласие със Законопроекта предвид драстичното повишаване на акциза на нагреваемите тютюневи изделия спрямо облагането им в другите страни от Европейския съюз. Също така обръщат внимание, че системата за акцизното облагане на цигарите (на къс) е неприложима за тези тютюневи изделия. Същите се предлагат в различни форми – късове, тубички, капсули или насипен тютюн за нагряване, при което общият консуматив е тютюнът и в този смисъл считат, че данъчната основа трябва да е теглото на тютюневата смес.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на Комисията изразиха принципна подкрепа за Законопроекта, но посочиха, че при по-нататъшното му обсъждане следва да се вземат предвид бележките на браншовите организации и да се направят промени в Законопроекта, като се намали предлаганото повишение на акциза на нагреваемите тютюневи изделия от 100% на 40% от акциза на цигарите с цел повишението да се извърши по-плавно.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: „за“ – 11 народни представители, „против“ – 7 народни представители, без „въздържали се“.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-60, внесен от Менда Стоянова и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Кой ще представи доклада на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата?
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА КОСТАДИНОВА-ГУШЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-60, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 29 юни 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2018 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-60, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 29 юни 2018 г.
На заседанието присъстваха представители на заинтересованите юридически лица.
Законопроектът предлага да се въведе промяна в приложимата акцизна ставка за облагане на „нагреваемо тютюнево изделие“ с цел изравняването с тази на цигарите. В сила от 1 януари 2018 г. в чл. 12а от Закона за акцизите и данъчните складове е въведено определение за „нагреваемо тютюнево изделие“, а с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 за него се определя акцизна ставка в размер на 152 лв. за килограм, като за една кутия нагреваеми тютюневи изделия е 0,93 лв. За сравнение, ако за тези нагреваеми тютюневи изделия се прилага акцизната ставка за цигарите, то размерът на акциза ще бъде 3,54 лв. за кутия.
Проектозаконът цели гарантиране на приходи в бюджета от акцизи предвид увеличаването на пазарния дял на нагреваемите тютюневи изделия. Предлага се и промяна в чл. 64, ал. 1 от ЗАДС, като за бира, която е в опаковки над 5 литра, се въвежда задължение за облепване с бандерол, за да се оптимизира контролът по отношение продажбите на бира.
С Преходните и заключителните разпоредби се предлага изменението на акцизната ставка за нагреваеми тютюневи изделия да влезе в сила от 1 октомври 2018 г., а по отношение на въвеждането на бандерол за бира, бутилирана в опаковки над 5 литра – от 1 януари 2019 г.
В проведената дискусия членовете на Комисията изказаха принципната си подкрепа за Законопроекта и се запознаха с мнението на засегнатите организации. Представителите на заинтересованите лица изразиха несъгласие със Законопроекта, предвид драстичното повишаване на акциза на нагреваемите тютюневи изделия спрямо облагането им в другите страни от Европейския съюз. Те обърнаха внимание на факта, че системата за акцизното облагане на цигарите (на къс) е неприложима за тези тютюневи изделия. Същите се предлагат в различни форми – късове, тубички, капсули или насипен тютюн за нагряване, при което общият консуматив е тютюнът и смятат, че данъчната основа трябва да е теглото на тютюневата смес. Всяка друга данъчна основа би нарушила равнопоставеността на различните видове нагреваеми тютюневи изделия и би довела до заобикаляне на данъчното законодателство. Народните представители отбелязаха, че при по-нататъшното обсъждане на Законопроекта трябва да се вземат предвид бележките на заинтересованите лица и да се направят съответните промени в него.
Отношение по представения Законопроект взеха народните представители Дора Христова, Калин Василев, Димитър Аврамов, Денчо Бояджиев и Емил Димитров.
След направеното обсъждане и проведеното гласуване: с 10 гласа „за“, 8 гласа „против“ и без „въздържали се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-60, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 29 юни 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Няма да има представяне на Законопроекта от вносител.
Продължаваме с разискване и откривам разискванията по Законопроекта.
Имате думата за изказване.
Професор Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Ще използвам като кооперирано производство да представя мотивите на вносителя, тъй като е очевидно, че и вносителите се отказват от аргументи пред Народното събрание.
Уважаеми колеги, първо, искам да декларирам, че нямам конфликт на интереси, второ, че съм непушач и, трето, че всички ние сме задължени да направим всичко възможно, така че да се намали тютюнопушенето. Независимо какви са цигарите, които се пушат, те са вредни за здравето, вредни са за здравето на обществото, но в същото време ние трябва да проявим диференциран подход и да следваме практиките на Европейския съюз – на развитите, а и на много развиващи се страни.
Имам пет-шест мотива, които ще изложа пред Вас, с които ние ще докажем защо трябва да имаме диференциран подход и защо няма да подкрепим този законопроект.
Първо, юридически аргументи – има нарушение на Закона за публичните финанси. Уважаеми колеги, не може от 1 октомври да променяме данъчното законодателство на Република България и да нарушаваме процедурите на формирането на бюджета и данъчните закони в Европейския съюз и в Република България като страна членка. Как така ние ще приемаме поправки в Закон, който влиза в сила от 1 октомври? Това е нарушение на Закона за публичните финанси.
Второ, има нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и на Закона за нормативните актове. Уважаеми колеги, ние многократно сме обсъждали въпроса, че предложенията в законите винаги трябва да имат подробен анализ за въздействието от приемането на закона. В мотивите, които предлагат колегите от управляващата коалиция, няма никакви разчети какво ще бъде въздействието върху приходите на бюджета и най-важното – какви ще бъдат промените в разходната част на бюджета. Защото, уважаеми колеги, ние не сме съгласни ефектът от прилагането на промените в данъчното законодателство да се измерва само с пари, тъй като данъчните закони имат две функции – едната е пълненето на бюджета във всяка страна и трябва да има приходи в бюджета. Втората е, че диференциацията на данъците навсякъде по света се използва за какво? – За промяна в поведението на производители, на потребители. В каква посока? – В посока, в случая на подобряване на общественото здраве. Така че, уважаеми колеги, такива разчети няма.
Чухме за някакви 15 милиона допълнителни приходи, 20 милиона допълнителни приходи, след това 2 – 3 милиона допълнителни приходи. Къде са разчетите? В мотивите ги няма. Къде са разчетите по отношение на разходите, уважаеми колеги? Защо няма сметки, при положение че така наречените бездимни цигари не отделят токсични вещества? Те отделят същия вреден никотин, който се поглъща от организма на пушачите, но над 150 вида токсични вещества не се отделят.
Тук няма защо да влизаме в медицински дискусии. Едно е изгарянето на тютюна при класическите цигари при 900 градуса, при които се емитират токсични вещества, канцерогенни вещества, катран, друго е, когато изгарянето става при 300 или съответно при 900 градуса. Така че няма никаква дискусия по отношение на въпроса, че изгарянето на тютюна при 900 градуса емитира допълнително токсични вещества, а следователно бездимните цигари са по-малко вредни.
Вие, като стимулирате и спирате въвеждането на по-малко вредните цигари, сметнали ли сте в бюджетните разходи колко ще струва това на Здравната каса? Колко отсъствия по болест ще има поради заболяванията на пушачите? Колко загуба ще има на брутен вътрешен продукт? Защото, уважаеми колеги, това се прави в разчетите на Съединените американски щати и тяхната Агенция по лекарствата и храните, това се прави във Великобритания, същите разчети се правят в Германия и в Европейската комисия.
През месец юни директорът на Федералната агенция по лекарствата и храните на Съединените щати Скот Готлиб казва, че неговата агенция „работи за по-бърз преход от традиционните към така наречените иновативни или бездимни цигари“, цитирам. Но според него данъчният паритет между традиционните цигари и бездимните цигари пречи на осъществяването на тази цел. Последните изследвания и решения на Федералната агенция по храните и лекарствата на Щатите препоръчват диференциран подход на данъците.
Второ, току-що завърши анализът за възможност за диференцирани данъци на тези продукти в Обединеното кралство. Сега, на 12 юни 2018 г., след тримесечно обсъждане се взе решение и през месец юли правителството на Великобритания внася за обсъждане в английския парламент Проект за диференцирани данъци по отношение на бездимните цигари.
На следващо място се предлагат промени в закон, който сме приемали през месец ноември, уважаеми дами и господа. Какво означава? – Че след осем месеца ние правим поправка на поправките?! Не е ли ясно, че това значи, че разчетите на колегите, мотивите, с които са излизали пред нас преди седем-осем месеца, са били подвеждащи, са били грешни? Не можаха да сметнат приходите. Олеле! Сега ще пълнят бюджета с още три милиона.
Уважаеми дами и господа, в мотивите пише за лавинообразно нарастване на този сегмент на пазара. Какво е лавинообразното нарастване? Цитирам от мотивите: „между 1 и 2%“. Ако 2% е лавинообразно нарастване на разходите, аз наистина не знам какво са примерно 70%?! Как ще бъдат определени те?
Следователно, разчетите във Вашите мотиви преди няколко месеца са били грешни. С мотивите си, когато казвахте, че тези цигари са по-малко вредни и предложихте по-нисък акциз, Вие сте подвели… (Шум и реплики в ГЕРБ.) Така излиза – Народното събрание… Сега ни предлагате ново решение.
След като сте сбъркали през месец ноември, каква е гаранцията, че сте прави сега? Никаква! Защото Вие пак бъркате. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Освен това, следващият аргумент – кое налага сега, през месец юли, да променяме данъците в нарушение на Закона за публичните финанси?
Уважаеми колеги, в момента приключва срокът на изследване, сравнителен анализ на Европейската комисия именно за бездимните цигари. Мисля, че той изтича на 12 септември 2018 г., което ще рече, че Европейската комисия е приела решение до края на 2018 г. да внесе в Европейския парламент предложение за европейска директива, касаеща бездимните цигари и диференцирани данъци. Европейската комисия е казала, че дотогава страните членки са свободни да определят акциз от нула до акциз, равен на класическите цигари, по решение на страните членки. Но в края на тази година ще има нова директива на Европейския съюз, която ще бъде на основата на диференциация на данъците.
Пита се: защо трябва да нарушаваме Закона за публичните финанси? Защо трябва два-три месеца преди да излезе новата директива на Европейския съюз ние да приемаме този закон?
Следващи аргументи. Ако отворите, в мотивите пише, цитирам, че едва ли не „акцизът върху бездимните цигари е равен на така наречените класически цигари в Хърватия, Германия, Гърция, Латвия, Нидерландия“ и се изброяват десет страни. Извинявайте, но това или е предумишлено подвеждаща информация, или информацията Ви е грешна. Защо? Защото в Хърватия акцизът е 13,6%; в Гърция – това са Вашите мотиви… (Шум и реплики в ГЕРБ.) Не е еднакво, а е 24%; в Латвия – не е еднакво, а е 10%; в Словакия – не е еднакво, както твърдите в мотивите, а е 11,3%; в Словения – не е еднакво, както твърдите в мотивите, а е 13,1%. Влезте в интернет! Всяко дете може да влезе да види таблицата на акцизите на Европейския съюз. Така че Вие нямате никакви аргументи.
Накрая, аргументът за това, че ще загубим работни места, дами и господа, защото ние сме щели да финансираме примерно British American Tobacco в Румъния.
Първи въпрос: защо British American Tobacco купува „Булгартабак“ в България за 105 милиона, а в Румъния инвестира 1 милиард 70 паунда в производство на иновативни цигари, в нов сегмент на пазара? Те са решили да ги произвеждат в Румъния. Как ще ги накараме да направят същото и в България, тъй като всички отчитат, че това е нова тенденция на този пазар? Няма ли да ги накараме да инвестират в България, като наложим акцизи, които да ги принудят да произвеждат от новия тип цигари, които са по-малко вредни отколкото класическите?
На следващо място, германският народ и правителството да не би да са по-хуманно настроени от българското правителство? Закриват хиляди работни места и затварят производствата на дизелови двигатели. Защо? Защото емисиите от дизеловите двигатели са вредни за хората. Сигурно сте чули за хибридните двигатели? Знаете, че данъците върху коли с хибридни двигатели, така наречените хибридни коли, са по-ниски. Защо? Защото са по-малко вредни за хората. Защо Вие искате да налагате акциз, равен на новите цигари, които са по-малко вредни, бездимните цигари, същият колкото на най-вредните цигари, от които се отделят съответни токсични вещества?
Накрая, дами и господа, на 4 юли 2018 г. премиерът на Република България господин Борисов каза: „Наредих да се изтегли Проектозаконът от пленарната зала“. Ха да Ви видя как ще гласувате сега. Приятен ден! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, професор Гечев.
Реплики?
Първа реплика – госпожа Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, аз съм непушач, освен това съм лобист, известен лобист за приходите в бюджета. За разлика от това няма да бъда рекламен агент на нагреваемите тютюневи изделия. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Моля всички колеги, които се изказват и занапред, да се ограничават от тази функция.
Основната теза, върху която беше изградено изказването на господин Гечев, всъщност беше, че тези нагреваеми тютюневи изделия са по-малко вредни и затова трябва да ги стимулираме.
Няма да се спирам на здравния аспект на проблема, защото съм убедена, и не само аз, официално, макар и без да е направила окончателни изследвания, Световната здравна организация ясно и категорично казва, че те са вредни и трябва да бъдат облагани по подобен начин.
Ще се спра обаче на друг аспект – на бюджетния аспект на неговото изказване. Ще каже, че, да, има изчисления, че за една година при тази разлика в цените, която е 2,60 лв. на кутия, се губят около 32 млн. лв. Вярно е, че миналата година ноември месец приехме ниска акцизна ставка, но е и вярно, че никой не е предвиждал такова главоломно нарастване на относителния дял на тези цигари. Господин Гечев тук цитира 1 – 2%, аз ще кажа, че спрямо миналата година обемът на продадените нагреваеми тютюневи изделия се е увеличил с над 50%. Ако този ръст се запази, а аз мисля, че с подобни рекламни агенции и чудесната рекламна кампания, която спретнахме по телевизии и радиа, може би ще бъде надхвърлен. Тогава за догодина вероятно дупката от тези нагреваеми тютюневи изделия ще бъде по-голяма.
Господин Гечев казва: „Защо? Това е предвидено в бюджета и не трябва да го променяме.“
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Времето, времето!
МЕНДА СТОЯНОВА: Да, предвидено е в бюджета, но при този акциз на цигари, който е предвиден за конвенционалните цигари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Стоянова, времето Ви навлиза във времето на парламентарната група.
Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, репликата ми е към професор Гечев, защото бях останал с впечатление, че той е професор по финанси. Тук надълго и нашироко застъпваше една теза, която леко съвпада именно с тезата на производителите на такива тютюневи изделия, че, видите ли, те били по-малко вредни.
Затова ще си позволя да цитирам учени от университета в Калифорния, които са публикували свои изследвания в престижното медицинско издание BMJ Journals, в което казват, че са установили, че устройството при нагряването на тютюн освобождава много повече токсични химикали и увеличава количествата никотин, които се вдишват. Също така пластмасовият филтър при нагряване отделя биполимерни съединения, които служат за охлаждането на парите в тютюна. Така при нагряването си освобождава токсични химикали като формалдехид, цианохидрин, което може да бъде фатално за хората. Учените твърдят, че тези съединения се метаболизират в черния дроб и се разлагат на формалдехид и цианид.
Господин Гечев, застанете на тази трибуна и кажете на българските граждани, макар че на кутията на тези цигари и на тези тютюневи изделия пише, че са вредни за здравето, че гарантирате тяхното здраве, дълголетие и безпроблемност при употребата на тези тютюневи изделия.
В заключение, понеже цитирахте FDА – американската агенция, която удостоверява храните и лекарствата и тяхното въздействие върху организма, ще спомена пък Доклада на Световната здравна организация, който е качен на интернет страницата. Той твърди, че към момента няма никакви доказателства от независими научни източници, които да доказват, че нагреваемите тютюневи изделия са по-безвредни за околните от конвенционалните цигари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Иванов, времето Ви.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: В заключение само ще кажа, че аз употребявам тези тютюневи изделия, но не смея да твърдя и не го заявявам от трибуната на Народното събрание, че са безвредни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Трета реплика – народния представител Петър Петров.
Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Искам да започна с шеговит тон и да създам малко по-спокойна атмосфера. Ние сме разделени в тази зала не на партии, а на пушачи и непушачи. Госпожа Менда Стоянова и още някои хора правят едно малко изключение.
Съгласете се обаче, уважаеми пушачи, че Ви предлагат да пушите фасове. Не Ви дават цигари, дават Ви фасове – тези, които циганите ги събират. (Оживление.) Същото нещо го дават в момента да го пушите с електронни цигари. (Реплики. Оживление.) Така е – фасове пушите!
Второто нещо, което искам да кажа: все пак по образование съм химик и съм абсолютно сигурен, че това, което Ви говорят, не е вярно. При температура 90о и при влажна среда действително се отделят доста химикали, които не Ви казват какви са, що са.
Въпросът, който имам към господин Гечев, защото той е професор, човекът знае и аз имам уважение към него, е: кое се подлага на акциз? Това, че веществото е наркотик и е признато като такова от Световната здравна организация, или че веществото имало катрани и не знам си какво? Коя е причината да има акциз? Според мен причината да има акциз е, че се ограничава поемането на наркотик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Професор Гечев, имате думата за дуплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, благодаря Ви за въпросите. Накратко: първо, по отношение приходите в бюджета. Приходите в бюджета могат да бъдат решени по друг начин – в стократни размери да увеличим приходите, свързано с акцизните стоки.
Първо, в България акцизът върху горивата е най-ниският в Европейския съюз – приблизително 350 – 360 евро на хиляда литра срещу над 800 евро в Холандия. Цените на бензините и горивата в България са приблизително еднакви със средните показатели на Европа. Сигурно вече се досетихте – структурата е различна. Другите страни и народи прибират между още 300 и 500 евро в бюджетите си, докато в България при същите цени, тези акцизи отиват в джобовете на собствениците на рафинерии в България. Ако там пипнете, става дума за стотици милиони.
Второ, сега, в четвъртък, ще внесете Законопроект, който създава напрежение сред всички нас, парламентаристите, с който искате да опростите на един олигарх 50 млн. лв. чрез разни шменти-капели в Закона за приватизацията. Ето, 50 млн. лв. Ви осигурих допълнителни приходи, ако не приемете тези промени в Закона.
По отношение на безопасността. Казах, че не съм специалист и има дискусия. Да, има много научни публикации, в които се твърди, че не е доказана разликата. Има такива, само че достоверни са решенията на оторизираните държавни органи. В САЩ Федералната агенция по лекарствата и храните – нейният шеф онзи ден е казал пред Университета „Джонс Хопкинс“, че те са стигнали до извода, че има разлика и ще променят данъците. Същото твърдят клинични и държавни лаборатории във Великобритания – и те предлагат диференциация на данъците.
Европейската комисия – пак ще се видим след два, три месеца – и тя ще предложи диференциация. Официалните държавни институции на водещи страни казват, а не ние. Ние няма как да взимаме участие в такива научни дискусии.
По отношение на въпроса за акцизите. Уважаеми колега, да, акцизите се налагат върху луксозни стоки и стоки, вредни за здравето. Пак ще кажа: всички цигари, които съдържат никотин, са вредни за здравето – тук няма никакъв спор, само че едните освен никотин отделят и токсични вещества. Мисля, че не е сложно да се разбере, че цигара, която има само никотин, без токсични вещества, е по-безвредна отколкото цигара с никотин и с токсични вещества. Толкова ли е сложно? (Реплика от народния представител Менда Стоянова. Реплики от ГЕРБ.)
Благодаря за въпросите. Ние ще гласуваме както препоръчва и премиерът господин Борисов – ще Ви оттеглим Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Гечев.
Следващо изказване – заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, парламентарната група на „Движението за права и свобода“ няма да подкрепи направените предложения за промяна на акцизите, но не по причините, които се изтъкнаха от левицата и въобще в дебата, който се проведе в продължение на няколко седмици. Прави впечатление, че в дебата и двете страни използваха аргументи, които, меко казано, са спорни, да не кажем, неверни.
Фискалният аргумент е верен донякъде – в средата на годината няма как да бъде направена равносметка как вървят приходите, съответно загубите на бюджета от събирането на този данък. Освен това законодателят изрично е предвидил, и е добре да спазваме тази норма, промяна в данъчните ставки да се прави от началото на следващата година.
Тук ще върна госпожа Стоянова към първия дебат в Комисията, когато тези цигари въобще бяха извън закона, когато самите производители, вносители и разпространители искаха в Бюджетната комисия, спомняте си – точно по същото време на годината, да въведем акциз, за да могат да ги внасят. Тогава ние им отказахме, защото било средата на годината. А сега, защото е средата на годината, променяме акциза. Това е една от основните причини, поради които парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма да подкрепи Законопроекта.
Неверен е и аргументът, че този продукт е по-малко вреден, най-малкото, защото не е доказано, а не е доказано, защото не е изтекло достатъчно време, за да се направят съответните изследвания, наблюдения, опити и така нататък. Няма как с този аргумент да се иска преференция по отношение на това, че продуктът е по-малко вреден. Истината тук е, че не сега е времето и мястото. Истината е, че този дебат трябва да продължи, когато влязат данъчните закони. Истината е, че със сигурност ще има загуби за бюджета – няма как да бъде оспорено от никого, и ние не го оспорваме. Всяка купена кутия от този продукт означава една кутия по-малко от другия. Ако разликата в акциза, приходът за бюджета е левове за една кутия, мисля, че от 3,50 лв. до 0,93 лв., разликата е сериозна и ние трябва да се замислим. А че този продукт ще печели пазарна ниша, е повече от ясно. При положение че голяма част от населението не може да си го позволи заради скъпата начална инвестиция, представете си какво ще стане, когато производителите направят тази инвестиция безплатна или на много ниска стойност. Тогава продажбите ще вървят по експонента.
Така че ние като законодател, госпожо Стоянова, трябва да помислим за това, но когато му е времето и в един по-задълбочен дебат. Да се изтъкват фискални аргументи по средата на годината не е сериозно. Не е сериозно да се изтъкват и аргументи за полза или по-малка вреда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Имате думата, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От БСП няма да подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове не само с аргумента, че тези цигари са по-малко или повече вредни, а защото за пореден път, както и миналата година, нарушаваме бюджетната процедура.
Както и миналата година – един месец преди парламентарната ваканция, ние решаваме да променим структурата на акциза и този път с аргумента, че има несъбрани приходи в размер на 30 милиона. Миналата година по това време ние променихме структурата на акциза с цел да намалим акциза за марките цигари „Премиум“. Тогава нямаше аргументи, че ще има по-малко приходи. Смятам, че трябва да оставим този дебат за нормалната бюджетна процедура в края на годината. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тази точка, разбира се, както винаги, когато става дума за акцизи, буни духовете. Факт е, че не е стандартно да се променят акцизи в този период на годината, факт е обаче, че и случаят е доста специфичен. Както е известно, народните представители от ВМРО конкретно се възпротивихме на първоначалното предложение за 100% акциз на цигарите и вследствие на нашата доста ярка позиция се стигна до дебат, който прие компромисен подход.
Причината за нашата съпротива и причината да приемем в края на краищата този подход е нашата убеденост, че дори да има малък шанс тези цигари да са по-малко вредни за пушачите и за обкръжаващите пушачите, нека да не забравяме и това, ние трябва да подкрепим този шанс и да дадем преференция в името на здравето за сметка на постъпленията във фиска.
За нас беше неприемливо да има рязко поскъпване на този тип изделия, което да ги извади на практика от пазара преди да сме доказали или не тяхната по-малка вредност. В това отношение ние ще подкрепим това предложение, не на последно място, защото имаме уверенията, че това минимално увеличение на акциза ще бъде поето за сметка на производителите и на дистрибуторите. Всъщност това е индикативно увеличение, защото на база на това какво ще се случи на пазара, ние ще вземем решенията си следва ли да се увеличава тази акцизна ставка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Има ли реплики към неговото изказване? Няма реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, колеги! Нека да погледнем простите факти. И конвенционалните цигари, и нагреваемите тютюневи изделия са много сходни. Едното има никотин и другото има никотин; едното се пуши и другото се пуши. В едното има натурален тютюн, в другото има химически обработен тютюн. Едното предизвиква зависимост и другото предизвиква зависимост.
Сега цифрите. Едните цигари облагаме със 109 лв. на хиляда къса – в държавата влизат 3,55 лв. Другото изделие облагаме със 152 лв. на килограм – в държавата влизат 0,93 лв. Разликата е над 2,50 лв., а навикът е вреден.
Огромен е общественият интерес – разбираемо, пушачите в държавата не са малко, за съжаление. Много шум се вдигна. Разбира се, между първо и второ четене, вече дадохме заявка, ще търсим вариант, защото в момента акцизът на награеваемите тютюневи изделия представлява около 26% от този на конвенционалните цигари. Ще търсим вариант той да не бъде 100% от конвенционалните цигари, а около 40%. Това, което цифрите показват от миналата година досега: към края на миналата година делът на хората, които пушат нагреваеми тютюневи изделия или използват нагреваеми тютюневи изделия, е около 1%. Към месец май 2018 г. този дял вече е 1,4%, очаква се до края на годината той да бъде поне 1,6%. Това е над 50% ръст.
Накрая, цифрите за бюджета – това, което бюджетът би загубил от хора, които евентуално преминават от конвенционални цигари към нагреваеми тютюневи изделия и внасят по-малко акциз, се изчислява, както беше казано и преди, на над 30 млн. лв. за тази година.
Накрая искам да кажа нещо различно от факти, нещо по-емоционално. Аз не съм лекар, не съм химик, не съм професор, аз не мога да разбера анализите на всички вредни вещества, които са включени или които съдържат цигарите. И те са стотици – не само цигарите, вредни вещества съдържат и нагреваемите тютюневи изделия. Но аз съм пушач като много от Вас в тази зала и съм сигурна, че Вие също като мен, не се гордеете с това. Ние всички от първо лице знаем, че пушенето не е полезно, знаем как то се отразява на тялото и на живота ни. Аз не искам държавата чрез акциза по някакъв начин да стимулира нашите деца, моето дете да пуши конвенционални, нагреваеми или каквито и да било цигари. Това е вреден навик, навик, който, по-скоро трябва да вложим усилия в това да търсим варианти, да бъде изкоренен. Междувременно трябва да се погрижим и за държавния бюджет, защото тези средства могат да бъдат използвани в образованието, в здравеопазването, в социалната сфера и така нататък. Надявам се да сме разумни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Реплики?
Господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Ние сме съгласни, че трябва да има дебат за размера на акциза, но, както казах и в изказването, не сме съгласни, че сега е моментът. Все пак тази ставка, която е приета, беше по предложение на управляващото мнозинство, на Министерството на финансите и както казахме в годишната бюджетна процедура за 2018 г., тя беше приета набързо, без достатъчен анализ и без достатъчни разчети. Това се вижда и няколко месеца след бюджетната процедура, че Министерството на финансите не е направило достатъчно добър анализ, че има еластичност при събираемостта на данъците и когато има нов продукт, ще има намаление на приходите от акциз при конвенционалните цигари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Други реплики?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Дискусията е важна, защото тя е принципна по две причини.
Първата причина е, че с това решение, ако то бъде гласувано и прието, ще нарушим Закона за публичните финанси.
Втората причина, поради която ние няма да подкрепим това искане за промяна на акцизната ставка по средата на бюджетната година, е, че има дългогодишна утвърдена практика, повече от 25 години, да се променя акцизът или данъците в навечерието на новата бюджетна година. А доколко са здравословни или не са здравословни цигарите, това мисля, че е изяснено отдавна и не е предмет на този дебат, а предмет е законността на решението, което предстои да вземем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ламбев.
Трета реплика?
Господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Ангелова, аз разбирам мотивите Ви да се опитате тук, от тази трибуна, да защитите Закона, но хайде намерете аргументи. Внесохте един закон с едни параметри. Премиерът Ви каза: „оттеглете го“ – оттеглихте го. Сега се внася друг закон с други параметри – Вие ставате да защитавате и понеже нямате аргументи, стигаме до децата, до възпитанието и до това дали Вашите деца или моите деца, или нашите деца трябвало да пушат по-малко или повече. Преди две години ги нямаше тези цигари. Акцизът беше висок и децата пак пушеха. Нека като нямате аргументи, поне не влизайте в такива, които нямат смисъл по дебата. Месеци, две години сте депутат. Две години ги има тези цигари на пазара. Защо не го внесохте този закон ноември месец миналата година? Защо не го внесохте по-миналата година? Как се сетихте сега, юли месец, че трябва да промените тези цигари? Намерете си аргументи, с които да защитавате тезите си, защото, колеги, същото ще се случи и по следващата точка. Искате концесия на летище София – нямате аргументи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Госпожо Ангелова – дуплика.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Говорим си за аргументи. Основен аргумент от левицата, който аз чух, беше, че не му е сега времето. Кога му е времето? Когато бюджетът загуби повече пари ли?
Аз смятам, че не е редно да губим време. Не е редно да изчакваме три, шест, десет месеца или една година, когато виждаме, че бюджетът губи някакъв приход, който може да бъде събран. Точно затова, въз основа на Вашата основна теза, че не е сега времето, защото аз пък от Вас друго не чух, аз бих казала – това се е случвало и преди. Примери има, няма голяма драма, възможно е, може да бъде направено. И когато ние виждаме, че нещо не е така както трябва, винаги сме си го признавали и сме се старали да го поправим, за разлика от други. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Господин Гьоков, имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! И аз първо ще тръгна с декларации: първо, не пуша в момента; второ, не произвеждам цигари; и, трето, не търгувам с цигари, така че нямам никакъв конфликт на интереси. На мен ми е странно защо вносителите отказват да представят мотивите си, но може би сте се издигнали до висотата на недосегаемост, когато вече не Ви е необходимо да убеждавате когото и да било с някакви мотиви – просто казвате, то се приема и тръгва нататък. Само че колкото и да сте на тази висота, трябва да отговорите на някакви въпроси, защото те прозвучаха и в предходните изказвания, но не получават отговори.
Първо, защо сега? Защо в средата на бюджетната година? Между другото, този въпрос го зададоха всички колеги, но аз си мисля как ли гледат отвън тези майки на деца с увреждания, които протестират и на които Вие им обяснявате, че няма как… (Реплики от ГЕРБ.) Нищо, просто трябва да отговорите на тях. Как им обяснявате, че в средата на бюджетната година няма как да им увеличите това, което трябва да получават, как да промените плащанията, а пък изведнъж променяте данъчните закони в средата на годината? Хайде, някой да излезе и да им обясни! Дори ги убедихте, че техният закон, който искат за личната помощ, няма как да влезе от средата на годината, защото е свързан с плащания, а пък това, което също е свързано с плащания, с бюджет, с данъци, го предлагате сега. Отговорете на този въпрос! Моля някой от вносителите да стане и да го каже.
Защо сега, когато хиляди българи посегнаха и се ориентираха към тези бездимни цигари, които тръгнаха с рекламата, че са по-малко вредни, може би преди две години, Вие не реагирахте? Не тръгнахте на кампания срещу тях, ами сега изведнъж, като видяхте, че започнаха да се продават, започнахте да убеждавате хората, че не са по-малко вредни. Аз не знам кои са по-малко вредни и кои са повече вредни, но хората, които започват да пушат тези цигари, са убедени, че те са по-малко вредни от другите и затова го правят. Вие сте виновни затова, че го допуснахте да се случи.
Не е ли това, което правите в момента, в полза на производителите на конвенционални, на обикновените цигари? Няма ли натиск върху Вас от тяхна страна? На този въпрос също трябва да отговорите за едно такова бързо и настоятелно действие. Чух, че някои от вносителите били лобисти на приходите в бюджета. Аз също съм лобист на приходите в бюджета, защото, като има повече приходи в бюджета, ще се прави по-добра социална политика, само че ние от парламентарната група на „БСП за България“ Ви предлагаме няколко пъти, нееднократно, да речем прогресивното данъчно облагане, което Вие с някаква стръв оборвате и не го приемате. Как да разбирам, че сте лобисти за приходите в бюджета, като не правите нещо, което ще донесе може би милиард в бюджета, пък лобирате тук за някакви тридесет – тридесет и няколко милиона? И трябва да сте не само лобисти на приходите в бюджета, но и на разходите и преди всичко за разходите в социалната сфера, което не виждам от Вашата парламентарна група.
С колегите обсъждаме едно малко по-екзотично предложение – да ги забраним направо цигарите. Те са толкова вредни, че на това мнение сме всички в тази зала. Тогава пък, такава дупка ще се отвори в бюджета, че не знам с какво ще я запълвате.
Последното, което искам да кажа, е, че ми прави впечатление, че премиерът Ви каза да оттеглите Законопроекта – Вие не го направихте. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Ако трябва да удължим времето. (Обръща се към председателя.)
Забелязваме някакво гражданско неподчинение в ГЕРБ ли, какво става тук? Обяснете и този въпрос, защото аз Ви казвам: Вие може да говорите всичко, но на тези въпроси, които Ви задавам аз от трибуната, ще се наложи да отговорите. Дали тук от трибуната, дали на трибунка, както обикновено правите Вие (реплика от народния представител Цветан Цветанов), не знам, но ще Ви се наложи да отговорите, така че дерзайте и действайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики? Госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Гьоков, аз няма да Ви отговарям на първите два въпроса, защото Вие сам си отговорихте. Говорите за разходи, за майките на деца с увреждания, говорите за всякакви други видове социални разходи, но, видите ли, приходите не трябва да се пипат нито в началото, нито в средата на годината, независимо че искате повече разходи.
Аз ще се спра на друго. Вие от тази трибуна се опитахте да обвините мен и колегите ми, че правим това, защото сме лобисти на производителите на конвенционални цигари. Аз категорично мога да Ви кажа, че Вие сте лобистите и неслучайно от всички изказвания Вие бяхте просто едни рекламни агенти на производителите на подобни цигари (ръкопляскания от ГЕРБ), но аз не знам дали сте техни рекламни агенти, или работите в пиар рекламната агенция за България на тези производители. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това Вие трябва да го отговорите в дупликата, когато я направите.
Много интересно, продължавате с най-голямата наглост да казвате: „тези цигари, нагреваеми тютюневи изделия, да продължават да бъдат с нисък акциз“ и, видите ли, той да бъде платен за сметка на всички останали хора в бюджета чрез повишаване на данъка върху общия доход или повишаване на акциза върху горивата и така нататък. По-голям лобизъм от това, по-голяма грижа за печалбите на тези производители, дистрибутори и техните пиар агенции аз не виждам. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Друга реплика? Не виждам.
Господин Гьоков – дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Председател, нека да удължим времето на парламентарната група.
Госпожо Стоянова, не знам защо, аз не обвинявам никого, само че Вие тук си позволявате да обвинявате, да слагате епитети – рекламни агенти. Аз дори не знам кой ги произвежда тези цигари. Нямам идея кой ги произвежда. (Възгласи и ръкопляскания от ГЕРБ.) За Ваша изненада, може би, но не знам кой ги продава. Затова дали съм Ви обвинил в лобизъм към някои от производителите на конвенционалните цигари – не, не съм го направил. Просто попитах правите ли го? Вие не ми разсеяхте съмненията, значи го правите, въпреки че отново казвам, че не Ви обвинявам.
Позволихте си тук да казвате, че еди-какво си било наглост, нашите изказвания били наглост, защото искаме увеличение на парите за майките. Ами наглост е. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.) Дай боже, повече…(Реплика от народния представител Менда Стоянова.) Наглост е от Ваша страна в посока на тези хора в неравностойно положение. Не само да бъркаме в джоба на хората, но да им даваме малко повече на тези, които се нуждаят.
Между другото, аз слушах и изказването на премиера вчера – снощи на връчването на наградите за изсветляване на икономиката. Той каза, че цигареният бизнес ще намали сивия сектор от 34%, колкото е, на 6%. Аз мисля, че продажбата на бездимните цигари са път в тази посока, само че Вие увеличавате акцизите на нещо, което се смята от хората за безвредно и по този начин ги карате да задълбочават сивия сектор. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз не знам с тези подвиквания, защо не ги казахте тези неща като ми правихте реплика? Това за рекламните агенти го чухме. Не върви, няма как да стане! Нито пуша такива цигари, нито… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Стоянова, моля Ви, не отвличайте оратора от основната му мисъл, защото той влиза в диалог с Вас.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не, не влизам в диалог. Просто обяснявам, че няма как да бъда рекламен агент на нещо, което не употребявам.
Така че, госпожо Стоянова, не Ви отива да го правите това. Нарушавате всякакви принципи. Не знам и не мога да си обясня защо го правите по това време на годината? Ако беше в началото на бюджетната година щях да имам някакво обяснение – искате да пълните хазната – да, добре, но защо сега и защо е това бързане не ми е ясно? Пак казвам, казвате на майките, че ще им давате увеличение на обезщетенията и помощите, но от 1 януари 2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Господин Стойнев – изказване, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всички говорим за цигарите. Преди да започна, бих искал, господин Председател, все пак да си влезете във функциите и да правите забележки, когато народни представители обиждат други народни представители, защото в крайна сметка тук да се обвиняват хора за кои и за какво се е работело, смятам, че не е основателно, ако не се извадят наистина реалните факти.
Но, уважаеми дами и господа, в този закон освен за цигари говорим и за бира. И тук говорим за бирата, която е най-често потребяваната именно в големи количества, тоест наливната бира. От ГЕРБ искат да вдигнат данъка и на наливната бира, като се облага с бандерол – нещо, което наистина е крайно недопустимо, и се чудим защо посягате и на това удоволствие на българските граждани. Нима приходите в бюджета не са Ви достатъчни? (Шум и реплики.)
От вчера министър-председателят отново пусна плочата на борбата с контрабандата. И ние вече знаем, че толкова много сме я преборили, изсветляваме, и изсветляваме, че вече не би трябвало да имаме контрабанда бе, хора. Ние всяка година такава борба водим, от вчера отново се започва с този рефрен – борбата с контрабандата, изсветляването на икономиката, ами тя цялата икономика трябва да е светла. Вече толкова време се борим, борим, борим – наистина трябва да е светла.
Тогава, питам аз: защо посягате на бирата, госпожо Стоянова? Искам да разбера защо ГЕРБ Ви подкрепят в това Ваше начинание? Защо? Защото този закон, май ми се струва, че не е писан и от Вас.
Госпожо Стоянова, този закон не знам дали е писан от Вас, защото стана масова практика Министерският съвет да прокарва закони през народни представители. Защото, госпожо Стоянова, аз, познавайки Вашата експертиза, не считам, че Вие сте способна да излъжете, че държави като Хърватия, Гърция, Латвия, Словакия, Словения и Румъния имат еднаква ставка. Това, колеги, просто не е вярно. И не вярвам госпожа Стоянова да се е объркала. Значи някой друг я е подвел. Но госпожа Стоянова ще дойде тук на трибуната и ще обясни кое Ви накара да посегнете на бирата, и то на наливната бира на българските граждани? Нали толкова много пари има в бюджета, такова изсветляване, такива приходи? Затова е хубаво да дойдете и да обясните, и нека и другите колеги се включат в дебата, да не говорим само за цигари, но този закон третира и въвеждането на бандерол и на бирата, тоест на големите опаковки над 5 литра. Кое Ви накара да стигнете и до тази мярка? Елате и го обяснете! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Реплики?
Продължаваме с други изказвания. Няма други изказвания.
Закриваме дебата.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове с № 854 01 60, внесен от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Гласували 164 народни представители: за 101, против 63, въздържали се няма.
Предложението се приема.
Процедура?
Господин Попов – процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря уважаеми господин Председател!
Уважаеми народни представители, в началото на това пленарно заседание най-учтиво помолихме за точка втора да дойдат в пленарната зала министър-председателят, министърът на транспорта и министърът на финансите, защото това е изключително важна точка. Вие обявихте, че ще се свържете с тях и ще ги поканите да дойдат. Към този момент ние нямаме представа дали ще дойдат, или няма да дойдат, ето защо от името на парламентарната група молим за 30 минути почивка, за да дадем възможност на министър председателя и двамата ресорни министри да заповядат в пленарната зала, за да дебатираме по този наистина важен за България въпрос – не само за България, а и за националната сигурност на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Господин Попов, министър Московски вече е на път към парламента. Държите ли да обявим прекъсване за 30 минути? (Шум и реплики.)
Петнадесет минути прекъсване на заседанието.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, продължаваме работа, както виждате министър Московски е тук.
Можем да продължим с доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Кой ще представи доклада? Председателят на Комисията лично.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за прекратяване на действията по предоставяне на концесия за летище София, № 854-02-37, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 5 юли 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2018 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа Проект на решение за прекратяване на действията по предоставяне на концесия за летище София, № 854-02-37, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 5 юли 2018 г.
В заседанието взеха участие: господин Ивайло Московски – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Албена Лазарова – директор на Дирекция „Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия“. Проектът на решение бе представен от народния представител Георги Свиленски.
Според вносителите основните мотиви на предлаганото решение за прекратяване на действията по предоставяне на концесия за летище София са: стабилните показатели на летище София с възходяща посока на развитие през последните години; вече инвестираните над 900 млн. лв. в инфраструктура; социалният въпрос за заетите лица; рискът за националната сигурност, както и повишаването на летищните такси.
В мотивите към Проекта на решение е записано, че повече от половината летища в европейските столици са собственост на държавата, както и това, че отдаването на концесия на печелившото летище София с цел да се финансира друго дружество в сектора, като БДЖ, няма аналог в световната практика.
При представянето на Проекта на решение господин Свиленски заяви, че в концесионната процедура няма яснота как концесионерът ще развива летище София, неяснота буди и политиката по отношение на служителите на летището.
Друг аргумент за прекратяване на действията по предоставяне на концесия за летище София са и инвестираните повече от 900 млн. лв. в инфраструктура, което само по себе си показва липса на необходимост от голяма инвестиция. Господин Свиленски обърна внимание на членовете на Комисията и на разпоредбата от Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г., според която за приходите от еднократното концесионно плащане по договора за концесия на „Гражданско летище за обществено ползване София“ разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система не се прилага.
В отговор министър Московски посочи, че са направени задълбочени проучвания на практиката в европейските държави за това как се управлява летищната инфраструктура както в държавите – членки на Европейския съюз, така и в тези, които не са. Проучванията показват, че делът на управление на частния сектор в летищата е нараснал с 80% към 2016 г., а ако се добавят и 2017 г., и 2018 г., процентът би бил значително по-голям.
Министър Московски заяви, че всички летища в Унгария, Словения, Белгия, Кипър и Малта се управляват на 100% от частни оператори, а тези в Испания – на 98%, в Италия – на 86%, във Великобритания – почти на 80%, Холандия – на 75%. В допълнение господин Московски заяви, че ако се реализира процедурата по концесията на летище София с параметрите, които са зададени в момента, това ще е най голямата сделка, осъществявана в България. Той защити тезата си с финансовите параметри на концесията, изготвени от Световната банка и Европейска банка за възстановяване и развитие.
Според тях очакваната сума, предложена от участника, ще е не по-малка от 15 млн. лв. като концесионна такса годишно или 10% от оборота, като концесионерът трябва да заплати първоначално концесионно възнаграждение в размер на 550 милиона без ДДС. Минималните инвестиции е предвидено да са в размер на 600 млн. евро, като за срока на концесията те са 1,2 млрд. По думите му до десетата година на концесията е заложено изграждането на нов терминал, както и ремонт, рехабилитация и разширение на съществуващите. Също така до петата година от срока на концесията концесионерът се задължава да извърши проучване и, ако трафикът показва, да възложи изграждането на нова писта.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията подчерта пред членовете на Комисията, че процедурата е стартирана абсолютно открито, по прозрачен начин, в съответствие със Закона за концесиите, като за целта цялата документация е изпратена за съгласуване с всички министерства и ведомства, спазени са и изискванията за 14-дневния срок за съгласуване. Господин Московски допълни, че на 5 юли е излязло обявлението за концесия в Официалния вестник на Европейския съюз, в същия ден няколко часа след това цялата документация за концесията е била публикувана и в Националния концесионен регистър.
В хода на дискусията народният представител Николай Тишев направи коментар относно запазване на персонала на летището, като бе зададен и въпрос към министър Московски за необходимостта от промяна на Генералния план на летище София, както и предвидено ли е изграждането на трети терминал. От страна на министър Московски бе отговорено, че въпросите са абсолютно коректни и експертни и допълни, че има законова процедура, която предвижда изменение на Генералния план на летището.
В това изменение на Генералния план би следвало да се уточнят всички параметри, които касаят и строителство на трети терминал, и съответно изграждане на нова писта, ако такава е необходима.
В дебатите по проекта на решение за прекратяване на действията по предоставяне на концесия за летище София взеха участие народните представители: Валентин Милушев, Павел Христов, Атанас Ташков, Атанас Стоянов, Станислав Иванов, Иван Вълков и Халил Летифов, които изказаха подкрепа за действията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за откриването на процедурата и възлагане на концесия на летище София.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 8 гласа „за“, 12 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“, предлага на Народното събрание да не приема Проекта на решение за прекратяване на действията по предоставяне на концесия за летище София, № 854-02-37, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 5 юли 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов.
Представяне?
Господин Зарков, имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Когато се подготвя за концесия ключов обект за българската инфраструктура, винаги трябва, първо, да си поставим въпроса „Защо?“. Защо държавата се отказва от управлението, от контрола и от печалбите на едно добре развиващо се дружество? И тъй като досега няма валиден отговор, ние Ви предлагаме Проект на решение, с което да прекратим, да задължим Министерския съвет да прекрати действията по предоставяне на концесия за летище София.
В последните години всички показатели на летище София са не само стабилни, те имат възходяща посока на развитие. Приходите на летището през 2016 г. са 131 млн. лв., което е увеличение с 11,3% спрямо преходната година. Това е в резултат от увеличение на нетните приходи, които са се увеличили с 21,8%. Налице е преизпълнение на посоченото в бизнес плана на дружеството. Близо 52 хиляди самолета са били обслужени през 2016 г., което представлява увеличение 16,7%. Обслужените пътници са се увеличили до почти 5 милиона души.
Общо за последните четири години, уважаеми дами и господа, обслужените пътници на летище София нарастват с 86%, като само за миналата година те са над 30%. Това е най-високият ръст сред стоте най-натоварени летища в света. Има увеличение и при обработените товари – повече от 13%, и те достигат 21 хил. т. Има увеличение и при пощенските пратки – всъщност поради тези увеличения летище София е на печалба.
От финансовите отчети става ясно, че неговата печалба за 2014 г. е 5,3 млн., за 2015 г. – 5,6 млн., за 2016 г. се отчита загуба, която се дължи на отрицателния финансов резултат – на обезценката на вземанията след КТБ, но за миналата година летището възстановява своите позиции и ги подобрява, като бележи печалба от 11,2 млн. лв. Има увеличение и при вътрешните линии, има увеличение при редовните международни линии, има увеличение при чартърните полети, бизнес полетите, товарните полети – всичко върви.
Стойността на абсолютно всеки показател бележи устойчива тенденция и най-вероятно предвижданията ще се увеличават. Затова е неразбираемо и не може да бъде оправдано като целесъобразно отдаването на концесиите от един разработен и печеливш актив.
Трябва да знаем, че в инфраструктурата в летище София досега са инвестирани повече от 900 млн. лв. (Реплика от ГЕРБ: „Благодарение на нас.“) Тази инфраструктура ще донесе наготово предимства и ползи за бъдещ концесионер, без той да е инвестирал каквото и да е. Изградена е линия на метрото до летището, има метростанция до самото летище, построени са пътища, изграден е Терминал 2 и писти, тоест в конкретния случай необходимост от голяма инвестиция като че ли не е налице.
Всички знаете, че практиката изисква на концесии да бъдат отдавани само такива активи, които не са в достатъчна степен разработени и печеливши и държавата не може да използва пълноценно и ефективно. Тук очевидно това може да става, стига държавата да иска да го прави.
Съществено намаляване на броя на служителите на летище София се очаква след концесията и за нас това представлява много остър проблем. Сега служителите на летището са около 2300, но според мнението на експерти и на работещите там се говори, че персоналът на летището ще бъде намален с поне 1000 човека.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Глупости!
КРУМ ЗАРКОВ: Това е ужасна социална цена. След концесията е възможно да се намалят и социалните придобивки и отпуските на служителите, както и техните трудови възнаграждения. Това не може да бъде допуснато!
Летище София освен всичко друго е и национален обект с особено важно стратегическо значение за националната сигурност. Там се контролира и акумулира чувствителна информация за всички полети, за влизащите и излизащи пътници на територията на страната – естествено, когато разберем кой влиза и излиза, когато самолетите не тръгват без никой да разбере, лични данни, товари, пощенски пратки! Възможно е концесията да доведе и е много вероятно да доведе до увеличаване на летищните такси. Това се обуславя от факта, че според условията на предишната процедура, които, доколкото разбираме, са изложени и в следващата, се изискваше от концесионера да плати авансово поне 550 млн. лв. Това означава, че държавата е готова да поеме ангажимент концесионната такса да бъде включена в летищните такси, а това би довело до тяхното увеличаване. А увеличаването на таксите може да прекрати позитивните тенденции на летището и да доведе до намаляване на трафика.
Посочените дотук мотиви би следвало да се допълнят и с факта, че повече от половината летища в европейските столици са собственост на държавите, както и с това, че отдаването на концесия на печелившото летище София с цел да се финансира друго дружество – БДЖ, е абсолютен, пълен абсурд, който няма аналог в света! БДЖ има проблеми и те трябва да бъдат решавани, но неспособността да решите проблемите на БДЖ не значи, че трябва да затрием и летище София. Това е неприемливо!
Стабилни показатели на летище София: възходяща посока на развитие през последните години, вече инвестирани над 900 милиона, социален въпрос за хората, които работят там, очакване за намаляване на инвестициите вместо за повишаване, риска за националната сигурност, повишаване на летищните такси – ако това не Ви стига, за да прекратите дейността по концесиите, значи имате нещо друго предвид.
С оглед на всичко това и тъй като няма сериозен мотив, който да докаже необходимостта от концесиониране на летището, предлагаме като най-правилно, целесъобразно и съответстващо на националния интерес: летище София – печеливш актив на Република България, да остане под нейн контрол и да не се отдава на концесия. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Господин Зарков, бихте ли представили и Проекта за решение?
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за прекратяване на действията по предоставяне на концесия за летище София
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Не подкрепя действията на Министерския съвет на Република България и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за откриване на процедура и възлагане на концесия за летище София.
2. Възлага на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да извърши необходимото за прекратяване на откритата процедура за възлагане на концесия на летище София.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Господин Свиленски, имате думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, благодаря Ви, че дойдохте на заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, действително пред нас имаме една нелека задача – днес с нашето гласуване, с нашия вот, да дадем или да спрем отдаването на концесия на летище София. Досега твърдяхме, че това нещо се прави на тъмно, скрито от българското общество. Министерството разбраха „на тъмно“, имаха предвид „на загасени лампи“, ние не сме имали това предвид. Имахме предвид, че нито Вие, нито българските граждани бяха наясно защо летище София се дава на концесия, на кой би се отдало, какви са условията, на базата на какви анализи правителството е стигнало до тези изводи, че трябва да се дава на концесия. Всичко това до ден-днешен е в една пълна мъгла. Тайна!
Господин Министър, ние преди две седмици Ви поискахме да ни предоставите анализите на Световната банка и на Европейската банка, до ден-днешен ги няма. Да, казахте, че сте ги питали дали може да ги предоставите на третата страна. Третата страна – депутатите в българския парламент!? Аз твърдя, че това не е третата страна, а тези хора тук са първата страна, но според Световната банка ние, колеги, сме трета страна. И до ден-днешен тези анализи не са предоставени.
Само една препратка. Анализът на Световната банка за тол системата е публичен и няма нищо тайно. Питам: защо Министерството на транспорта сключи такъв договор със Световната банка, че анализите да бъдат тайна и никой от нас да не ги знае, освен няколко чиновника, вероятно в Министерството на транспорта?
Относно мотивите. Досега чухме нашите мотиви защо искаме да се спре концесията. И до ден-днешен нито в Транспортна комисия, нито по медиите, нито никъде не стана ясно какви са мотивите на управляващите да се даде на концесия.
Три мотива до момента!
Първи мотив – и по Ваше време давахте на концесия. Абсолютно несъстоятелен! Факт, но абсолютно несъстоятелен. Няма грам връзка между концесиите.
Втори мотив – държавата не може да управлява държавни дружества. Разбирайте, министър Московски, защото той е принципал на това дружество, не може да управлява летище София. Ако това решение бъде прието днес, господин Московски, единственото вярно Ваше решение е да отидете в Министерския съвет и да си депозирате оставката пред министър-председателя. Това ще рече, че 240 народни представители Ви казват: „Господин Московски, Вие не може да си свършите работата като министър! Вие не може да управлявате това дружество, затова трябва да си подадете оставката!“. Това е вторият мотив, колеги – държавата не може да управлява.
Третият мотив – трябват ни 500 млн. лв. за БДЖ. И дотам спираме с мотивите.
Да чухте някъде мотив за развитие на летище София? Да чухте някъде мотив за повишаване на пътниците? Да чухте някъде мотив за увеличаване на приходите? Или нещо хубаво, което да случи на летище София? Единствено – трябват ни 500 млн. лв. и затова ще продадем летище София! Да, де, ама 500 млн. лв. ще трябват и след една година. И след две години ще трябват 500 млн. лв. Какво ще продавате, бе, колеги? Летище София е последното държавно дружество, което може да бъде продадено! (Реплики от ГЕРБ.) Какво друго? Понеже ми подвиквате от залата: „Не се продава!“, 47 години и 6 месеца даване на концесия, колеги, да сте живи и здрави, но нито един от нас няма да е в тази зала, за да види завършека на тази концесия! (Реплики от ГЕРБ.) Да бъде в тази зала, казвам!
Така че, колеги, даването за 47 години и 6 месеца си е чиста продажба. (Реплики от ГЕРБ.) Четиридесет и седем години и 6 месеца – чиста продажба! Както искате, така го тълкувайте!
И сега няколко въпроса към министъра. Надявам се, господин Московски, да ми отговорите. Вашите аргументи, и те бяха казани в становището на Комисията, бяха: до 75% от летищата в Европа се управляват от частни оператори. В България се управляват над 75% – от четири летища, три са дадени на концесии. Ние този показател сме го изпълнили, колеги! Ние няма какво да гоним по показатели европейците за отдадени летища. Ние сме го изпълнили.
Но ще Ви дам и друга справка! Вид собственост в Европа – напълно публична, тоест държавна – 53,2%; смесена, тоест концесията, което правим в момента – 29%; частна, напълно частна – 16%. (Реплики от министър Ивайло Московски.) После ще си говорим с документи.
Извън Европа, излизаме извън Европа: 73% – напълно публична; 13% – смесена, концесия, това, което ние искаме да правим, и 13% – частна. Това е по доклад от 2016 г.
Министър Московски много обича да сравнява концесията за летище София с тази в Белград, която я дадоха миналата година. И там ще направя няколко съпоставки. Брой терминали на двете летища – по два. Площ на терминалите: летище София – 66 хил. кв. м, Белград – 33 хил. кв. м. Брой обслужени пътници – слушайте! – летище София – 6 млн. 490, летище Белград – 4 млн. 900. Срок на концесията: летище София – 35 с препратка 46 години, летище Белград – 25 години. Авансово плащане – това, което ние искаме за БДЖ, при нас е 281 млн. евро, летище Белград – 501 млн. евро. Значи, когато защитаваш държавен интерес, има и друг начин! Инвестиции: ние искаме 600 млн. евро за 47 години, Белград иска 732 милиона за 25 години. Годишно концесионно плащане – това, за което се гордеем, че е вдигнато много високо: нашето в България, летище София е 7 млн. 667 хил. евро, летище Белград – 16 млн. евро. Концесионерът не трябва да управлява летище в периметър. Ние нямаме такова изискване за този, който го вземе. За Белград са заложили 450 км. Май има някаква защита на национален интерес. Не знам! Концесионерът да има активи с нетна стойност за последните 3 години минимум 200 млн. евро – за нашето летище; за Белград – 500 млн. евро.
Е, колеги, като чухте цифрите, числата – кои параметри са по-добри? И понеже казах за концесионното плащане, в предишната процедура за концесия беше 10 млн. лв., сега е 15 млн. лв. Там нямаше 600 млн. евро за терминали, тук има 600. Значи, може да е по-добро, значи, не сме постигнали най-добрите резултати, но въпреки това без да се обсъжда тук, без да знаем какви са параметрите вземаме решения!
Как е доказана пряката финансова полза от концесионирането на летище София след като има разнопосочни ползи? И тук Ви моля отново да се съсредоточите върху числата, които ще кажа.
Преките ползи – това и в документацията е записано, преките ползи са общо около 2 млрд. 195 млн. лв. Два милиарда 195 милиона лева! Те включват 500 млн. лв. – авансово плащане, 525 млн. лв. – концесионно възнаграждение, 15 млн. лв. по 35 години; инвестиции за 600 млн. евро, което значи 1 млрд. 170 млн. лв. Общо 2 млрд. 195 млн. лв. за срока на концесията.
На страница 74 в обосновката е записано: „Съгласно предвижданията на финансовия анализ, за срока на концесията концесионерът ще извърши годишни концесионни възнаграждения общо в размер на 1 млрд. 408 млн. 220 хил. лв.“
Кое е вярното? Ако се приеме твърдението от обосновката на страница 68, за което Ви казах в началото, а именно, че при всички сценарии, цитирам от обосновката: „маржът на печалбата преди лихви, данъци и амортизации се предвижда да се доближава до реперите на сектора и да надхвърля сегашните 45%“, тоест сега печалбата е 45% и нагоре, „постигани от летище София, то следва, че при 150 милиона на година, възможната печалба за срока на концесията е 2 млрд. 362 млн. лв.“ И ако от тези 2 млрд. 362 млн. лв. извадим 2 млн. 195 млн. лв., което ще получим от концесията, уважаеми колеги, отдаването на концесия ще струва на българските граждани 167 млн. лв. по-малко. Тоест защо го правим? И аз предложих на господин Цветанов в почивката – ако аз и той вземем сега да управляваме летище София и ни назначи господин Московски, без да правим нищо, просто пребивавайки там 35 години, летище София ще има 165 милиона повече, отколкото ако бъде дадено на концесия. Просто ще гледаме София от летището. А и вероятно по-малко белѝ ще направим, господин Цветанов, на…
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Вие ако правите белѝ.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не, Вие! (Оживление и реплики в ГЕРБ и „БСП за България“.)
Следващ въпрос, говорим за обект с национална сигурност: какви разходи са предвидени в прогнозната стойност на концесията на основанието на ангажимента на Република България към НАТО? Тук има генерали, Комисия по национална сигурност. По силата на Споразумението ни с НАТО, силите на НАТО, личният състав на НАТО, изпълнителите по договор с НАТО използват летищата в Република България, без да заплащат съответните такси, налози, мита, вземания или сборове, но със задължение да заплащат на разумна цена поисканите и предоставените услуги. По силата на кой документ на концесионера ще се даде допуск до секретна информация, касаещи при военни действия, респективно отбраната на страната, тъй като летище София е стратегически обект на националната сигурност? Кой ще управлява летището по време на военни действия и кризи? В обосновката се третира само охраната и контрола на летището в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили. За другото не става въпрос.
Пак онези хора от Сърбия в Белград, когато са си давали летището, са заложили в тяхната документация да има изискване за броя пътници, а именно: 2024 г. – 7,9 милиона, 2030 г. – 19 милиона, 2040 г. – 15 милиона. В нашата документация няма такова нещо!
Аз затова казах, че ако с господин Цветанов застанем, можем да си управляваме летището, без да повишим с нито един пътник. Нямаме изискване! Не искаме от тези хора нищо да правят! Искаме да ни дават 15 милиона, на десетата година да направят един терминал, за който не е ясно къде. Министърът ми каза – от южната страна, ама коя южна… не е ясно! (Оживление.)
Каза ми и за втора писта. Каза ми, че ще правят втора писта. Те обаче ще решат дали да я правят. А ако решат да не я правят?! Но за това ще говорят колегите.
Уважаеми колеги, за пореден път питам господин Московски: кога на народните представители ще бъде предоставен анализът на Международния финансов консултант – Световната банка и Европейската банка? Господин Министър, чакаме Ви две седмици! Моля Ви, днес, ако това решение не мине, поне информирайте българската общественост на базата на какви решения? Защото и в концесионните условия, колеги, но това ще го говорят вероятно други колеги, аз питам – има ли възможност за преотдаване на концесията, господин Министър? Има ли възможност концесионерът да я отдаде на друго лице? По тази концесия? Или заемодателят да му вземе правата на концесията? Тоест сега да я дадем на един, той да вземе заем от друг и след 10 години да се окаже, че концесионерът не е първата фирма, а е някой друг? (Реплики.) Не! Питам: има ли го това в концесията? Моля да отговорите, господин Министър. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Реплики?
Заповядайте за реплика!
ПАВЕЛ ХРИСТОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Уважаеми господин Свиленски, радвам се, че най-накрая говорим за мотиви, тъй като до онзи ден не коментирахме мотиви. Очевидно разглеждахме мотиви за една стара процедура, днес поне сте прочели документацията, което е окей.
Оставам неприятно изненадан от начина, по който тълкувате числата. В крайна сметка става въпрос за инвестиции. В становището на вносителя бяха изложени факти, че трендът в развитието на летище София е положителен. Но в крайна сметка, за да отговори летище София на тези предизвикателства, трябват инвестиции. Държавата очевидно няма как да изкара 1 млрд. 200 млн. лв. и да инвестира в следващите 10 години, и това е едно от условията на концесията – 1 млрд. 200 млн. лв. без ДДС инвестиции, терминал 3 и всички други съпътстващи инфраструктури, които са необходими.
По отношение на авансовото плащане – 550 милиона авансово. Летище София няма как да генерира тези средства и да ги даде на държавния бюджет, така че числата очевидно са в полза на концесионната сделка. А и кога бяхте искрени? Когато отдавахте печелившите летища Варна и Бургас на концесия, или сега, когато концесията на летище е нещо лошо? А защо не изкарахте мотиви, когато се продаваше Български морски флот или националният превозвач „Балкан“? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Друга реплика?
Имате думата.
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Репликата ми е по повод на това, което говорим за числата и цифрите.
Колеги, леко се обърквам, защото всичките цифри и стойности, които Вие изказахте, са в подкрепа на господин Московски и на правителството на господин Борисов. Има устойчиво развитие, показателите са много добри, пътникопотокът се увеличава, летището е на печалба, което говори за едно добро управление.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Затова дайте да го подарим!
ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Инвестирани са 900 милиона. След като се обещава в следващите 10 години да се инвестират милиард и над милиард лева, мисля, че това е добро. Мога да поздравя господин Московски и правителството на господин Борисов, че наистина в подходящия момент дават концесията на летище София за управление, което гарантира един икономически инструмент, който гарантира устойчиво развитие в следващите години.
Искам също да направя реплика за това – никой не е казвал, че държавата не може да управлява. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Не е казвано такова нещо. Аз също съм бил в Транспортната комисия.
Другото, което се объркахте – пак бъркате продаване с отдаване на концесия, което е съществена разлика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милушев.
Реплика?
Имате думата, господин Танев.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В представянето на колегите чухме няколко основни неща: говори се, притесняваме се, възможно е да се случи, не е възможно да се случи, данни от 2016 г., персоналът и така нататък.
Първо, от документа става ясно, че пет години персоналът няма да бъде пипан.
След това, престанете да говорите за продажба, защото, ако целта Ви е по един или друг начин да притесните хората и обществото, няма смисъл. Говорим за продажба и говорим за 47 години. Когато говорим обаче за концесионна такса, говорим за 35 години.
Още няколко неща: може да намали натоварването. Вие наистина ли смятате, че някой ще дойде, ще инвестира толкова пари, за да намали натоварването на летището, или ще дойде по един или друг начин, за да го спре? Това не е сериозно. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Относно това, че било направено метрото до там и че се работи. Ами, че това е социална политика на държавата. Какво общо има с летището? (Смях и ръкопляскания от „БСП за България“.)
Опитвате се да внушавате. Основният въпрос след всички изказвания, които чух до момента, е: искате да кажете, че процедурата се прави на тъмно, твърдите, че нещо не е запознато? Искате да кажете, че Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка са институции, на които не можем да вярваме, така ли? Благодаря Ви. (Възгласи: „Браво!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Дуплика – господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Ще започна отзад напред – с колегата Танев. Въпреки че аз не съм говорил нито за работниците, нито за метрото, ама щом сте решили, ще Ви отговоря, вдигате ми топката. Да, записано е, че трябва да бъдат запазени пет години, ама не пише колко. В момента на летище София работят 2300 човека. Докато бъде дадена концесията, могат да останат 300 и те да бъдат запазени пет години.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ, от място): Могат да бъдат и 3000.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Защо не бъде записано в документацията: да бъдат записани не по-малко от 2000 човека бе, колеги, като гледаме социалния въпрос? Няма такова нещо! Да бъдат запазени – колко, не е ясно?! Колективният трудов договор изтича септември месец догодина, така че…
По другите неща, господин Танев, за метрото и за друго, не мисля да Ви отговарям, тъй като са несъстоятелни.
Да, правя разлика между продажба, преотдаване и концесия. Много добре правя разлика. В едното нещо получаваш пари, а в другото нещо подаряваш и някой друг ги получава. Ето това правите Вие, и 47 години, който и да ми твърди, че не е преотдаване, продажба, просто според мен не иска да погледне нещата… (Реплика от народния представител Спас Гърневски.)
Господин Гърневски, нали няма да се обиждаме, защото аз имам микрофон и ще ме чуе цялата зала, а Вие сте от място? Нека да не си подвикваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гърневски, имате право да се изкажете.
Господин Свиленски, не влизайте в диалог. Моля, продължете.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Имате право, тук идвате, знаете – реплика, за да мога да Ви отговоря.
Господин Христов, милиард и 200 инвестиции щяло да има. Щяло да има, но може и да ги няма, нали така?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не е вярно, в договора е записано.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: В смисъл: кой реши, че трябва да има трети терминал? Кой реши, че трябва да има трети терминал? Колко пътници има? Някой направи ли анализ колко пътници трябват, за да има трети терминал?
Колеги, знаете ли кой ще е третият терминал? Хайде да си кажем и това нещо. Третият терминал ще е боядисване на ВИП-а. Това ще е третият терминал – саниране, сменяне на дограмата, боядисване на ВИП-а, и това ще Ви бъде представено за трети терминал за милиард и 200. Това ще бъде представено. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е този терминал на юг, за който говори министър Московски. (Реплики от министър Ивайло Московски.)
Не, не е извън обхвата. Нали говорим за третия терминал? Това ме питат. (Реплика от министър Ивайло Московски.) Не правителственият ВИП, другият ВИП. Не правителственият. То остава и него да дадете. (Смях и оживление в „БСП за България“.)
Господин Милушев, мисля, че отговорих. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Изказвания?
Господин Вълков, имате думата.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ние сме свидетели на един безпрецедентен случай – да разглеждаме концесия в Народното събрание, концесия в сектор „Транспорт“.
Понеже говорим за прозрачност, уважаеми колеги от ляво, спомняте ли си такава Ваша концесия да е разглеждана в това Народно събрание? Аз не си спомням и не знам. Затова по линия на прозрачността смятам, че не е нужно повече да говорим колко концесии и приватизации сте направили. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
По принцип концесията е чисто управленско решение и за да се стигне до нея, за да се вземе решение за това управленско решение, имаме две основни посоки. Едната е Управленската програма, която е на Политическа партия ГЕРБ за 2017 – 2020 г., а другата е Управленската програма на правителството, която е 2018 – 2021 г.
И второ, обосновката и мотивировката, които са направени на базата на техническия, правния, финансово-икономическия, екологичния и социален анализ, които са направени от Световната банка и от Европейската банка за възстановяване и развитие като независими консултанти. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Ще се спра на целесъобразността на концесията, понеже много се говори за нея. Защо това е най-важният мотив? Необходимостта от ефективното поддържане и модернизация на транспортната инфраструктура и привличане на инвестиции ще доведе до повишаване на сигурността и безопасността в транспортния сектор. Това ще даде възможност за достигане на най-добри нива на обслужване на летището, като летище от световна класа.
Първата и основна полза ще бъде за държавата. Тя ще е икономическа и финансова. От първоначално възнаграждение са 550 млн. лв. плюс ДДС. Искам да бъдем точни в изказа си, а не 500 милиона, както ни беше втълпявано допреди малко. От годишни концесионни възнаграждения минималният размер е 15 млн. лв., или 10% от общия размер на общите приходи; от плащането на данъци – основно данък печалба и данък добавена стойност; от инвестиции в публичната държавна собственост, минималният праг е 600 млн. лв. плюс ДДС, от който ще започне процедурата, като до десетата година на концесията трябва да бъде изграден и терминал три, или общо изчислената прогнозна стойност на концесията за 35 години е в размер на 6 млрд. 778 млн. 765 хил. лв. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Искам добре да чуете тези цифри, защото това са цифрите за 35 години, а не както ни беше втълпявано, че това ще бъде концесията, ако бъде удължена евентуално.
Другите ползи са за авиокомпаниите и пътниците от инвестициите в летищната инфраструктура, оборудване и подобряване на технологията и безопасността на работа. Това ще доведе до намаляване времето за обработката на пътниците и товарите, увеличаване степента на сигурност на пътниците и товарите и технологичните процеси.
И една полза, за която се говори, само че с обратен знак от колегите от ляво. Полза от генерирането на нови работни места по две направления – първото е по време на инвестиционните дейности и второто е по време на експлоатацията на обектите на летището. И ползи, не на последно място, за самия бизнес – бързи и качествени летищни услуги, оформяне на летището като модерен бизнес център.
Каква е международната практика? Анализът на асоциациите на летищата, направен през 2017 г., сочи, че през 2031 г. броят на пътниците, които ползват авиационни услуги в Европа, ще бъде удвоен. Неслучайно повечето страни на Стария континент са се насочили към трайно отдаване и частно участие в управлението на най-големите си летища. Само за периода 2010 – 2016 г. този дял се е увеличил с 80%, а вероятно, ако сметнем и 2017 г., ще имаме много по-висок процент. Практиката е показала в последните години, че това е най-удачният начин за управление на летището.
Каква е нормалната стандартна практика за частно участие в Европа? Искам да Ви прочета страните с частно участие в управлението на летищата. 100% – Естония, Литва, Словакия, Монако, Белгия, Унгария, Финландия; 98% – Испания; 86% – Италия; 89% – Англия; 75% – Холандия; 65% – Франция и Дания; 56% – Швейцария; 84% – Турция. Като страни с най-малък процент са Русия и Украйна, съответно по 28 и 33%. Навсякъде практиката в тази посока е една – да се привлече сериозен оператор и инвеститор, който да направи инвестициите за години напред, като по този начин се постигат две основни ползи за държавата.
Първата е, че се намира инвеститор, който да може да извади и да даде този милиард и 200 милиона, без ДДС, казвам още веднъж, за развитие на транспортната инфраструктура, която е крайно важна и необходима, за да бъдем летище от световна класа.
След това е необходимо ефективно да оперира с цялата тази инфраструктура, за да може да си върне тези средства.
И не на последно място, една от изключително важните ползи за държавата е тази, че рискът, който е за държавата от оперативната работа и от парите, които се влагат за строителство, се поемат изключително и само от концесионера, тоест, държавата е изведена от този риск. Това е изключително важно, уважаеми дами и господа.
Какво имаме насреща? Ако на тази база съпоставим мотивите, които колегите от БСП са извадили и са внесли в Народното събрание, аз мисля, че изобщо не можем да правим сравнение, тъй като тези мотиви са взети от една предходна концесия преди повече от една година, даже не са си направили труда да ги променят. Според мен, това е направо едно „копи-пейст“ на тези мотиви и те не издържат по нито едно от направленията, за които са ги ползвали.
Сега обаче, уважаеми господа, имаме съвсем нова процедура, със съвсем нови параметри, със съвсем нови финансови и икономически измерения. Смятам, че мотивите, които сте записали, са, меко казано, несъстоятелни.
От друга гледна точка, винаги в БСП се говори, че сте за запазване на управлението и контрола на държавата над предприятието, а същевременно сте си позволили не да дадете на концесия, а да продадете – говоря за Българския морски флот, за Българския речен флот, говоря за „България Ер“. Тогава държавата нямаше ли интереси в тези предприятия?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Шестстотин милиона!
ИВАН ВЪЛКОВ: Нямаше ли интерес за запазване на работните места в тези предприятия? (Шум и реплики в „БСП за България“.) Други две сделки – за летищата в Бургас и Варна, за които става дума – когато са отдадени на концесия, те са били печеливши. Тогава какво гледахте? (Реплика от „БСП за България“.) Кой Ви каза, че не са печеливши? Проверете си.
Или когато Вие сте на власт и Вие трябва да правите приватизация или да продавате, или да концесионирате, това е нещо добро и нещо хубаво за държавата, а когато някой друг трябва да го прави, това е нещо лошо. Аз смятам, че това е несъстоятелно. Това граничи с политическата перверзия. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега, Вие спекулирате. Говорите за шест милиарда, но това е оборотът, а не печалбата.
Едни прости сметки: ако се отдаде на концесия – 2 млрд. 150 милиона, ако не се отдаде – 2 млрд. 300 милиона, тоест българската държава е на минус с около 150 милиона. Ето, това е сметката и Вие говорите за продажба. Аз съм съгласен, че това не е продажба, защото при продажбата се цели печалба, а това е просто дарение. Вие ще останете в историята като Костов, който продаде БГА „Балкан“, а Вие дарихте летище София. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Янков – реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Може да удължите времето на парламентарната група, господин Председател.
Уважаеми господин Вълков, вземам отношение чрез процедурата „реплика“, за да престанете с тази опорна точка – „Вие дадохте на концесия летище Бургас и летище Варна“. Процедурата по концесиониране за избор на летищни оператори на летище Варна и летище Бургас започва при правителството с министър председател Симеон Сакскобургготски.
По време на правителството на Сергей Станишев – 2006 г., имаше произнасяне на съда след съдебна процедура по жалба от участник. Тогава се подписа окончателният договор при завършила процедура – знаете ли кога? – проверете, и разликата между концесията на двете летища и предложената за летище София е, че двете летища имаха крещяща необходимост от инвестиции, които бързо да бъдат направени, за да се облекчи обслужването на пътниците през летище Варна и летище Бургас. А сега Вие предлагате на десетата година да има инвестиции. Така се концесионира летище Пловдив – след инвестиции от страна на държавата и след направен терминал за обслужване на пътниците. Сега предлагате същото. Разликата между концесията на двете летища – Бургас и Варна, и предлаганите концесии от Вас е точно в това – готови само за експлоатация, а при летище Варна и Бургас – при крещяща необходимост от инвестиции. Може да видите и двете летища как работят в момента. Казвам го като служител от летище Варна и заместник-директор в този период. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Господин Кирилов – реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър!
Уважаеми господин Вълков, според мен Вие правилно квалифицирахте подхода на колегите от опозицията, но пропуснахте да им припомните един легендарен случай и ми се иска колегите от опозицията да имат предвид този легендарен случай, когато коментират въобще концесии и Закона за концесиите. Иде реч за договора за концесия на магистрала „Тракия“.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Какво общо има това с темата?!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Колеги, спомняте ли си този договор? Както хубаво анализирате тук условията на този договор, който е при чисто нов европейски закон, молбата ми е – анализирайте и онзи договор. Сравнявайте и онзи договор, сключен с тогавашното българо португалско дружество „Автомагистрали и пътища“. Припомнете си питанията до Европейската комисия.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Това беше царят!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Той беше, царят, вярно е, царят подписва договора, но след това Вашият министър потвърждава процедурата, уважаеми колеги! Потвърждава процедурата! Отворете базата данни и проверете какво е разсъждавала Европейската комисия за тази процедура. Спомнете си имало ли е търг тогава? Имало ли е търг? Европейската комисия тогава Ви казва, че нямате никаква процедура. Не искам да споменавам имена покрай това дружество, но проверете си имената, те са легендарни имена, свързани с Вашата партия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Процедура по начина на водене.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Господин Председател, благодаря Ви.
Вземам процедура по начина на водене.
Господин Кирилов много добре знае Правилника. Стои му там на масата, пред него, чете го по три пъти на ден, по шест пъти на нас ни го чете и не разбра, че реплика се прави при несъгласие с преждеизказващия се. Господин Вълков нито говорѝ за магистрала „Тракия“, нито говорѝ за царя, нито за главния секретар на царя, а Вие правите реплика за тези неща. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Господин Председател, моля Ви, вкарвайте дискусията в темата. Темата е летище София. Времето на парламентарните групи е ограничено. Нека да говорим по тази тема, а който иска да си говори по някакви други теми, след това…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах Ви, господин Свиленски. Благодаря Ви.
Дуплика – господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Попов, Вие сте юрист и аз мисля, че прекрасно осъзнавате разликата между концесия и това, което е извършено с Български морски флот, с Българско речно плаване и „България Ер“. Добре, и какво? В единия случай е извършена приватизация и сте го продали, а сега искате да препишете това нещо на нас. Не! Ние го даваме на концесия и всичко, което ще се направи, ще остане за държавата, а не като Вас – да се продаде и оттам нататък дирите да отидат някъде в битието. Това е по отношение на Вашия отговор.
По отношение на господин Янков. Той е прав, наистина правилно проследи процедурата по извършването на концесионирането на двете летища, но аз нямах претенции по отношение на концесията на Бургас и Варна. Просто казах, че когато Вие извършвате един вид дейност – концесия или приватизация, смятате, че това е добре за държавата, а когато някой друг го извършва, това нещо не е добре, а е лошо. Това е порочното в случая. Вместо да водим дебат как да направим по-добра процедурата, да водим дебат, с който да покажем къде са слабите места на процедурата, ние водим дебат изобщо да отхвърлим начина на управление чрез концесия, което смятам, че е неправилно. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Вълков.
Изказвания?
Имате думата, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Заложената концесия на летище София е обявена като концесия за строителство и се казва, че ще има строителство на нов терминал и разширяване на Терминал 2, както и строителство на нова писта. Става ясно, че Министерството на транспорта задължава концесионера да извърши разширение на летище София. За мен остават да висят във въздуха няколко въпроса, които, несъмнено, засягат силно гражданите на София, включително и тези, които не използват услугите на летището.
Задължение на концесионера е да изготви ОВОС в случаите на ново строителство. От една страна, в случай че ОВОС не бъде одобрен, концесионерът може да изпадне в невъзможност да изпълни задължението по концесионния договор. От друга страна, той би могъл да третира записаното му задължение в концесионния договор като твърд ангажимент на държавата да получи положителна ОВОС и в случай че не я получи, да осъди държавата за пропуснати ползи.
Такъв пример има в най-близката ни история, преди няколко години с една концесия за производство на цимент в „Кремиковци“, където Народното събрание след това одобри една сериозна сума, с която да компенсира инвеститора. С една дума, да го обясня по-ясно – концесионерът е задължен да изгради Терминал 3 и да направи ОВОС. За мен отсега е ясно каква ще бъде оценката за въздействието върху околната среда.
В този смисъл, за мен е изключително важна необходимостта от наличието на генерален план за развитие на летищния комплекс преди отдаването на летището на концесия. Това е необходимо, още повече защото бъдещото развитие на летището засяга според консервативни оценки пряко над 40 хиляди жители на районите „Хаджи Димитър“, „Сухата река“, „Подуяне“, „Орландовци“, „Христо Ботев“, които от години са подложени на шум над пределно допустимите норми и едва ли биха приели с удоволствие идеята за разширение на летището, още повече за създаването на втора писта, което със сигурност ще означава по-голям брой излитащи и кацащи самолети, съответно по-голям шум.
Някои оценки посочват, че на наднормени шумови нива в резултат на ниско прелитащите самолети са подложени повече от 235 хиляди столичани. Като почти постоянен жител на район „Суха река“ в София през последните 35 години, аз лично имам преки наблюдения върху сериозния шум, който пораждат те. За съжаление в условията на концесията не се предвижда никакво задължение за концесионера да подпомогне жителите поне на най-засегнатите райони, като подсигури подходящо финансиране за саниране на техните жилища с цел намаляване на шума в тях.
Поради липсата на нов генерален план за развитие на летището, за създаването на който имаше предостатъчно време в изминалите години, Столичната община, ръководена от мнозинството на ГЕРБ, услужливо не предлага цялостна схема за включването на летищния комплекс в комуникационно-транспортната схема на Столичната община. Не става ясно дали летището някога ще бъде свързано, например, с високоскоростна жп връзка, както е направено в редица големи европейски градове. Изводът, който можем да направим тук, както го правим и по други поводи, е, че очевидно пътническите железопътни превози не са приоритет в политиката на Транспортното министерство.
Тук би следвало да се отбележи също, че в момента транспортната свързаност на най близките райони на летището като кварталите „Левски В“, „Левски Г“ и „Сухата река“ с летището е парадоксално. Жителите на тези райони стигат по-лесно практически пеша до летището, защото не могат да използват ефективно градския транспорт за придвижването от и до летището. Такъв просто няма.
Разширяването на летището, без да е заложено от държавата в генерален план за негово развитие, би могло да означава, че в бъдеще летищният комплекс може да се развие в такава посока, че още по голям брой излитащи и кацащи самолети да прелитат на ниска височина, както досега над централните градски части, в това число над сградите на Президентството, Министерския съвет и Народното събрание, което несъмнено за мен представлява и заплаха за националната сигурност, защото опасността от аварии над града със сигурност нараства от увеличения трафик на все по-тежки летателни апарати.
За решаването на тези въпроси в условията на концесия не се споменава и дума. Поставянето на тяхното решаване в ръцете на бъдещия концесионер би бил поредният отказ от вземане на управленски решения, които засягат здравето и качеството на живота на ползвателите на летището, но преди всичко на жителите и гостите на София. Няма как отговорността за развитието на критична инфраструктура на града да бъде прехвърлена в частни ръце. Публичното управление на това развитие е абсолютно задължително не само защото то касае здравето и живота на софиянци, но защото касае развитието на града и на транспортните потоци в него, а и извън него.
Ние – говоря от името на гражданите на София, категорично заявяваме: Министерството на транспорта и столичният кмет да поемат своя… (Шум в залата.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Кой ти дава това право – да говориш от името на гражданите на София?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Ако искате да ме репликирате, може да направите реплика.
Ние заявяваме категорично, че Министерството на транспорта и столичният кмет трябва да поемат своя ангажимент за развитието на столицата и за осигуряване на нормално качество на живот на жителите на града, като изготвят генерален план на летището. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Реплики?
Господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Данчев, и аз, като гражданин на София, имам един основен въпрос към Вашето изказване, тъй като не стана ясно. Значи хем летището е на печалба, хем държавата трябва да продължава да го развива и хем трябва повече полети да има, но ако може да не шумят и да няма самолети. Двете неща нещо не се връзват, защото без да пристигат и да излитат самолети от летището не виждам как би могло то да се развива. Вие явно искате да върнете дирижаблите. За съжаление, тази технология остана назад в историята.
Второ, говорите за заплаха за националната сигурност и така нататък, защото самолетите летели над столицата. Впрочем трябва да обърнем внимание, че има една-единствена столица, над която е забранен полетът над държавна институция и това е Вашингтон, окръг Колумбия. Над всички останали столици, над всички държавни институции, включително в Европа, включително и в другите държави са разрешени полетите на самолети над тях.
В това отношение не знам, освен ако не искате да затворим въобще въздушното пространство над София. Така ще решим и проблема със звука, и проблема с полетите, и проблемите с всичко. Въобще, ако може да го затворим летището София и да го преместим някъде другаде. (Смях, оживление и единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Друга реплика?
Господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Данчев, репликата ми е по отношение на шума, за който казахте, че не е предвидено нищо в договора концесионерът да има някакви ограничения по тази линия. Мисля, че това не е така – по две причини.
Първата е, че за да бъдат изградени новите съоръжения, трябва да минат ОВОС, който е един вид защита в тази посока.
Втората е, че през 2012 г. е въведена такса шум в Закона за гражданската въздухоплавателна авиация, с която всички средства, които се акумулират от тази такса, отиват единствено и само за мероприятия, свързани с шума или с вредните вещества, които се отделят при кацанията или при излитанията на самолетите. В тази насока Народното събрание е взело мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вълков.
Трета реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Данчев, ще я използвате ли?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гаджев, връзват се нещата и ще Ви кажа как се връзват.
Когато има план, добре би било като гражданин на София, като народен представител от София да сте се поинтересували колко пъти е правен генерален план или подготовка за нов генерален план на летището на София, какви са били предвижданията и заключенията, до които са стигнали специалистите? Това е изнасянето на летището отвъд пределите на Околовръстното шосе. Това нещо не се коментира в новата концесия. Затова тези неща, за които говорите, се правят с план и се предвиждат – предвиждат се от експерти и специалисти. Добре би било да сте прочели това нещо.
По отношение на репликата на господин Вълков бих искал да кажа, че вече стана ясно каква е идеята за този ОВОС. Терминал 3 ще има. И ОВОС-ът може да бъде само и единствено положителен по начина, по който това е заложено в концесията.
Как се правят измерванията за шум интересували ли сте се, господин Вълков? Вероятно не сте се интересували, защото това нещо също е избягало от плана за застрояване на град София, като летището умишлено е извадено от този план, за да мине частично тази оценка и съответно нейното въздействие върху гражданите на София.
Добре би било да знаете, че има редица проблеми с шума и масови оплаквания от гражданите на София, които живеят в тези райони. Едва ли те го правят случайно. Няколко полета на вечер в часовете след 22,00 ч., след 23,00 ч. летят ниско над жилищните райони на София. (Шум и реплики.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не е вярно. Полосата е една и е едно излитането.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Вярно е, господине, вярно е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, не влизайте в спорове, господин Иванов.
Благодаря Ви, господин Данчев.
Изказвания?
Заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Господин Председател, аз поисках думата още преди господин Данчев, но Вие предпочетохте него, след това и след господин Йордан Младенов няма да ми дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете ме. Не забелязах, че сте поискали думата. Съжалявам.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Няма да се разсърдя.
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Както и на Комисия, ние не подкрепихме предложения Проект на решение за прекратяване на действията за отдаване на летище София на концесия. Сега и в пленарна зала ние няма да го подкрепим.
Слушайки дебата, съм изключително доволен, че се получи този дебат и колегите са се постарали с информация и с всички тези цифри, които споделиха тук, пред Народното събрание. В голяма степен обаче трябва да кажем, че тези цифри са прогнозируеми, предполагаеми. Дали за 35 години, дали 47, дали ще се получат точно така и в едната, и в другата посока ние само предполагаме. А дали тази инфраструктура за 35 – 47 години, ако остане изцяло държавна отговорност, тя си остава държавна собственост, няма ли да има нужда от реновация? Няма ли да има нужда да бъде поддържана? Тя няма да се амортизира – не приемам, че това ще се случи.
По-голямото ми притеснение е, че един толкова важен инструмент, какъвто е концесията, който е ползван и ще бъде ползван от всички управления, се подлага на съмнения и се изпълва с негативизъм. Аджеба, видите ли концесията е нещо отрицателно, нещо лошо или там изключително мирише на корупция, щом става дума за концесия. Не, щом в една концесия е защитен общественият интерес, тази концесия е добра и трябва да бъде подкрепена. Тук въпросът е да бъде защитен общественият интерес. Да подлагаме концесията като инструмент под съмнение, смятам за грешка, която ще допуснем, от една страна.
От друга страна, стана дума вече за БДЖ и това е основният ни мотив. В бюджетната процедура през 2017 г. ние с моите колеги от „Движението за права и свободи“ направихме точно тези предложения – средствата, които са като аванс по предполагаемата концесия на летище София, да бъдат изрично записани за разходи в транспорта, и по-специално за сектор БДЖ, не само за БДЖ, а основно в тази посока. Защо? Защото станахме свидетели, че точно преди две седмици Министерският съвет отпусна 104 милиона за просрочията, които се платиха. Има ли значение откъде идват тези средства? Те са на данъкоплатците и те ще бъдат платени.
Въпросът е откъде да се вземат? Само ще цитирам, всъщност да припомня по-скоро, че Европейската комисия е одобрила държавна помощ или подпомагане на „БДЖ“ ЕАД в размер на 223 млн. 449 хил. лв. Ние това го бяхме записали като подпомагане. Щеше да помогне за обновяване на подвижния състав – да се платят тези просрочия, които сега така или иначе се платиха. Държавата няма вариант да избяга от това нещо, тя ще ги плати. Не мисля, че има вариант да не се направи.
Тогава попитахме: сектор „Транспорт“ и БДЖ, не само железопътният транспорт, приоритет ли са за европейска България, или не са приоритет? Не получихме отговор. Мнозинството не ни подкрепи тогава. Това обаче е изключително важно. Говорим постоянно за Парижкото споразумение, за намаляване на парниковия ефект, на изгорелите газове. Какво правим в тази посока? – Нищо! Важен е железопътният транспорт, като най-сигурен, като екологично чист и достъпен. За една голяма част от българските граждани той е единственият вариант за транспорт и за придвижване. Ние всъщност не подкрепихме това нещо, а днес се опитваме да кажем, че тази инвестиция в БДЖ всъщност ще бъде грешка и е несъстоятелна. Не приемаме този мотив!
Предложихме тогава да се направят инвестиции в така наречения коридор Sеa To Sеa – от море до море – в размер на 114 млн. 551 хил. лв. – това беше за този коридор и за възстановяване на част от последиците от катастрофата в Хитрино. Забравихме ли този момент? Жертви имаше и в Хитрино, жертви виждаме на прелезите всеки ден.
Споделяме ли, че трябва да се реновират тези участъци, да се модернизират, да има по-бързи влакове и най-важното – те да бъдат сигурни, да спасяваме човешки живот? Предполагам, че споделяме. Всъщност, ако трябва да атакуваме нещо, ние ще се отречем точно от това. Ние не се отричаме от това, което сме предложили тогава. Стоим зад него и смятаме, че секторът трябва да се развива и да се подхожда отговорно. Благодаря Ви за вниманието, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов.
Реплики към господин Летифов? Не виждам.
Господин Младенов.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с няколко въпроса, на които се надявам господин министърът да отговори – относно документацията за концесията на летище София и по-точно неясните правила за нейното провеждане.
Съгласно условията за документация на концесията на летище София участникът следва да притежава оперативен опит като елемент от изискванията на техническата способност. За доказване на оперативен опит се изисква участникът да е експлоатирал поне едно международно летище с най-малко 10 милиона пътници годишно през периода, започващ от 1 януари 2013 г. до момента.
Оперативният опит следва да се докаже чрез летищен оператор, който съгласно документацията означава едно от следните неща: участникът или в случая консорциум – член на консорциума, или трето лице, което отговаря на изискванията за оперативен опит.
Също така в документацията е посочено, че „за избягване на всякакво съмнение изразът „да е осъществявал експлоатация на летище“, означава експлоатацията на дадено летище чрез участие в акционерен капитал на юридическо лице; чрез консорциум, изпълняващ такава услуга; или чрез договор за експлоатация и управление. Този критерий се счита за изпълнен, без да се взема предвид процедурата за дяловото участие, притежавано от концесионера, дружеството със специална цел или участието в консорциума. По този начин се допуска изискването за оперативен опит на концесионера да бъде само формално изпълнено в концесионната процедура и за целите на избора на концесионер, а след сключването на концесионния договор – летищния оператор.
Нецелесъобразно е да се дава приоритет на икономическите, а не на стратегическите инвеститори.
Недостатъчни гаранции за бъдещото целево управление на летището и използване на оперативния опит и техническите възможности на летищния оператор са и изискванията, свързани със създаване на дела на летищния оператор в концесионера.
При участник консорциум изискването е един от членовете на консорциума да е летищен оператор. Членът на консорциума, определен за летищен оператор, трябва да държи минимум 20% от дружествения капитал, дяловете с право на глас на концесионера до петата година от началото на концесията.
Допуска се летищният оператор да е трето лице. При доказване на изискване за оперативен опит с летищен оператор – трето лице, то единствено се присъединява към концесионния договор, като отново има само гаранционна функция. Съгласно документацията във всеки един случай изискванията относно опита в експлоатацията и управлението на летища трябва да бъдат удовлетворени от летищния оператор.
На пръв прочит изискванията, доказващи техническите способности, изглеждат много високи. Ако се вгледаме обаче детайлно в тях, се вижда, че има много вратички за тяхното заобикаляне.
При доказване на изискваните в конкурса финансови възможности също има голяма свобода. Например вместо представяне на одитни финансови отчети, той може да представи декларации за участие от страни, в които не се изискват одитни финансови отчети.
Второ, изисквания по отношение на гаранцията на участниците и гаранцията за изпълнение.
Гаранцията за участници в размер на 2 млн. евро следва да бъде неотменима и безусловна банкова гаранция на поискване, издадена в полза на концедента в качеството на бенефициер, от първокласна банка, с кредитен рейтинг поне BBB, определен от „Стандартс енд Пуърс“ или Вaa2, определен от „Мудис“.
Гаранция за изпълнение на строителните дейности: покриват 10% от предвижданата стойност на бъдещи строителни дейности за съответния период на строителство и се издава от приемлива банка.
По смисъла на документацията „приемлива банка“ означава банка или друга финансова институция, регулирана от регулаторни органи в рамките на Европейския съюз, Швейцария или Обединеното кралство след Брекзит, която има кредитен рейтинг за дългосрочно необезпечено финансиране, който е не повече от две рейтингови степени или деления по-нисък от кредитния рейтинг на България.
Тук възниква въпросът: коя е тази банка, която ще има два пъти по-нисък кредитен рейтинг от България?
Трето, критерии за оценка на офертата и възлагане.
Офертите ще получат обща оценка и класиране въз основа на оценяване на финансовото предложение и техническото предложение със съответните тегла: 55% за финансово предложение и 45% за техническо предложение.
При техническото предложение се оценяват отделни негови компоненти. Посочените основни критерии за оценка например функционалност, предложения, инвестиционна програма, осигуряване на качество на услугата, международна привлекателност на програмите и други дават възможност за субективна оценка при оценяването.
Четвърто, изграждането на нова писта и нов терминал.
Съгласно минималните технически изисквания в рамките на пет години след началото на концесията следва да се извършва проучване за изграждането на допълнителна писта. Изграждането на допълнителна писта е предвидено като опция в зависимост от резултатите от проучването и не е обвързано със срок за изграждане на пистата.
По отношение на изграждането на нов Терминал 3 е предвидено да бъде отворен до 10 години от началната дата на концесията. Много възможно е някой от кандидат-концесионерите да развие техническото предложение и как ще изгради нова писта. На база на това свое обещание да получи най-висока оценка, а след това на база на анализите до петата година да не изгради такава. Задължението за изграждане на нова писта е условно.
Пето, като условие за концесията основните услуги, които концесионерът ще предоставя на летищните услуги, за които ще има право да събира летищни такси и търговски дейности. Като прогнозни стойности на летищните такси могат да се посочат таксите, които събира настоящият летищен оператор съгласно неговата тарифа. За първата година от срока на концесията се предвижда да се запази действащата структура на таксите. Това изискване е ограничено и се създават условия след първата година да се увеличи значително размерът на летищните такси спрямо сегашните нива.
Прегледът на концесионния договор показва, че се дава възможност след подписване на концесионния договор, условията по него могат да бъдат многократно променяни при неясни критерии, защо се налага това, макар и със съгласието на концедента? Това също поставя под съмнение дали провежданата процедура е при ясни правила. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Реплики?
Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми колега, моята реплика е спрямо Вашето представяне на условията, които Вие изчетохте. Искам да направите сравнение на условията, които прочетохте, с тези, които аз ще Ви прочета след малко. Понеже имаше подвиквания от залата, обяснявам за позицията на Асен Гагаузов и за БСП по отношение на договора за концесия на магистрала „Тракия“.
По време на предизборната кампания сделката за магистралата е използвана от опозицията за нападки към управляващите НДСВ. След изборите обаче на водещата партия БСП не й достигат депутати за оформяне на самостоятелно правителство и така нататък. Стига се дотам, че новият министър на МРРБ Асен Гагаузов заявява, че ще преразгледа договора, след което започва да твърди, че в него няма нищо неизгодно.
След това Сергей Станишев, премиерът Сергей Станишев…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кирилов, извинете ме! Ако сравнявате двата договора, направете го – това вече има смисъл като реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, отивам към сравнението.
Липса на търг или конкурс при избора на концесионер, който не дава възможност да се постигнат максимално добри условия и цени.
Според „Прозрачност без граници“ изследванията са показали, че изграждането на магистралата чрез концесия няма да е изгодно поради недостатъчен трафик. Ще се загубят пари, отпускани безвъзмездно от Европейския съюз за този проект. Създава се монопол. (Шум и реплики.) Изборът на концесионер е в нарушение на Закона за концесиите, който Вие специално изменяте. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето Ви изтече, господин Кирилов. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Друга реплика? Няма.
Господин Младенов, имате думата за дуплика.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Кирилов, първоначално мислех репликата, която ми дадохте, да я обсъдим може би след заседанието, но мисля, че е редно да се каже.
Мисля, че Вие по времето на НДСВ бяхте шеф на някой кабинет (реплики от народния представител Данаил Кирилов) и след това от тази партия бяхте и общински съветник в Столична община. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Нека не се забравят тези неща!
А тук Вие не отговорихте на няколко неща:
Първо, ще се строи ли Трети терминал на тази писта?
Второ, кой ще бъде концесионерът – този с основните акции или може би в по-късен етап ще се добави друга фирма, и много други въпроси, които Ви зададох, ако Вие ме слушахте внимателно. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Изказвания?
Господин Гърневски, имате думата.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Председател, уважаеми колеги! Провокиран бях от изказването на господин Янков – не го виждам. Той се представи за заместник директор на летище – работил като такъв, и спомена Пловдив, че едва ли не държавата е направила ремонт на летището, а пък сега го дава на концесия, тоест да обслужи бъдещия концесионер.
Истината е съвсем друга!
Едни юнаци от времето на прехода под формата на една швейцарска фирма „Талбот“ – в която се криеха петима български юнаци, бяха взели съучастие в пловдивското летище и ставаше така, че летището работи, а червените другари присвояват печалбите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И за да можем да спрем тази явна кражба… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Свързани са нещата! Сега ще говоря за летище Пловдив и за летище София, защото и двете са обявени за концесия. Нещата са свързани. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
И Вие репликирате от залата, прощавам Ви. Бях възхитен от тънките сметки, които правехте за всичко по договори и се чудех къде бяхте тези 20 години по време на приватизацията с тези сметки, та да остойностите колко открадна Вашата партия от тази държава като имоти? (Шум и реплики от „БСП за България“.) Защо не остойностихте „Техноимпекс“, пък да кажете: Другарко Нинова, сега от печалбата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гърневски, можете ли да свържете нещата с летище София? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …дайте за сто деца с увреждания, дайте за 100 кози шума, дайте за 100 овце без …
Нали искате да дадем? Само вземате! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от народния представител Георги Свиленски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, моля Ви!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Когато задавах тези въпроси, господин Свиленски, аз бях изключен от СДС, а Вашата лидерка беше възнаградена с цяло търговско дружество като верен слуга на СДС. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Сега, за концесиите – сериозно.
Като бивш директор на летище Пловдив – 2001 г. (шум и реплики от „БСП за България“), оттогава са обсъждани (шум и реплики от „БСП за България“), след това бях изключен. Обсъждани са… Чуйте ме! Обсъждани са концесиите за летище Пловдив и за летище София. Всички международни обсъждания, всички специалисти в тази област, защото тук се изказваха лаици, които не разбират нищо от тази дейност, са на мнение, че единствената форма за развитие, за ефективност на двете летища – те са свързани, софийското и пловдивското са свързани по действащия тогава Закон и Наредба, е концесия, и то със сериозни играчи в този бранш.
Тук правите сметки: 2 милиарда сега – 2 милиарда, ако има концесия и ако няма концесия. Но онези 3 милиарда, или 4, които ще бъдат построени в този 35-годишен период?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Четете ги!
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Четем ги!
И най-важното – онези клиенти, онези дестинации, с които идва концесионерът, са най-важните. Летище Пловдив работи три месеца в годината, когато работи Пампорово. А другите девет месеца? Значи, трябва концесионер, който да направи карго терминали, който да си дойде със своите – говоря за двете летища свързано, да си дойде със своите дестинации и клиенти, както и с пътническите терминали. Да ги развие до такава степен – когато летище София има мъгла и е затворено, най-близкото летище е Пловдив. Това важи и в обратна посока – и за полети, за стоки, за граждани.
Всички в този бранш в международен мащаб са на мнение, че най-чистата форма, най-сигурна за държавата е концесията. След 35 години имаш развити дестинации и две световноизвестни летища със своите клиенти, вече създадени като връзки, като отношения и това си е собственост на държавата.
Господин Зарков няма да имате никакви притеснения и за националната сигурност, защото полосата по закон е изключително държавна собственост и там не може да кацне самолет, без да разреши държавата. Има РВД, което ръководи полетите от едната до другата… (Шум и реплики.)
Не може! И новата писта, която построят, ще бъде също изключителна държавна собственост и това гарантира националната сигурност. Не познавате материята!
Говорите за Терминал 3 – дали ще има, дали няма да има в София? Не знам, господин Министър, дали ще има. Ако дойде концесионер, съм сигурен, че ще има Терминал 3. На сто процента! Ако не дойде концесионер, има още една възможност за Терминал 3. Това е, ако някога Социалистическата партия дойде на власт и останалите млади хора тръгнат да бягат от България. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гърневски.
Реплики?
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Гърневски, Вие коментирахте за продажбата на летище Пловдив, по-скоро за опита за една далавера на летище Пловдив преди години. Аз обаче искам да Ви върна пак към летище София. Понеже беше споменато тук как летището трябва да бъде зад Околовръстната дъга – честно казано, 1947 г. основното летище на София е било зад Околовръстната дъга, а именно летище Божурище. Само че, за съжаление, някой продаде летище Божурище и сега в момента няма къде другаде да се намира. И никой не може да каже как бе продадено летище Божурище.
Имаше опити от ГЕРБ да се сформира една анкетна комисия, даже през 42-рото Народно събрание тя се сформира, но тогава от БСП отказаха дори да изслушат доклада как е продадено летище Божурище, а сега говорят за летище София. Нека кажат как продадоха летище Божурище! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Друга реплика?
Ще ползвате ли правото на дуплика, господин Гърневски? Не. Благодаря.
Господин Велков, по начина на водене.
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Председател, моля Ви да водите заседанието така, че да не се създават условия за изблици на емоция и неконтролирана партийна пропаганда. Визирам, разбира се, не колегата Гаджев, а господин Гърневски.
Разбира се, господин Председател, че полосата е изключителна държавна собственост, там никой не може да кацне и излети без държавата. Вчера кацна и излетя без държавата самолет, петместен, частен – за Ваша информация.
Господин Председател, когато говорим за обекти на националната сигурност, въпросът не е, господин Гърневски, в концесията. Концесията е нещо хубаво. Говорим за концесионера.
Преди 10 години пристанище Бостън беше дадено от Съединените американски щати на концесия. Останаха две фирми на две рискови държави от Близкия изток. Не им го дадоха от съображения за национална сигурност.
И въздушният транспорт, и летището протичат по Постановление № 181 – обектите, които имат отношение към националната сигурност. Ако дойде фирма на държава, която не е европейска, тя може да го превърне във врата към Европа и тогава няма да й трябват искания за визи. Разберете това нещо! Стопанинът определя правилата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Велков.
Други изказвания?
Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днес наистина разчепкахме темата до нейното дъно по отношение на концесията на летище София. Факт е, че има много неясноти, факт е, че има много неясни, неточни неща по отношение парите, които ще получи държавата, и ползата за българските граждани.
Има един аспект, който тук колегите няколко пъти загатнаха, а именно какво отражение ще даде това върху националната сигурност на страната? Прав е господин Велков, който каза, че съгласно Постановление № 181 това е част от националната инфраструктура, свързана със сигурността на държавата. Тя е част от европейската сигурност в това летище. Какво се случва?
В разгара на нашето Председателство ние имахме един изключително сериозен прецедент – цял самолет мина оттам, без да бъде проверен. Вчера господин Велков каза: излетя самолет, не кацна, а излетя самолет. Само преди една година там беше заловен цял канал за трафик на хора – и това, когато го управлява държавата! Ние няколко пъти искахме оставката на министъра на вътрешните работи по този въпрос. Какво се случва? Днес ни се сервира на масата, че това летище трябва да го дадем на частен концесионер. Каква е гаранцията, че след като този концесионер влезе в това летище, това нещо няма да стане още по-сериозно? Там няма да стане едно гнездо на контрабанда, няма да минават тези хора, които влизат от Близкия изток и искат да стигнат до Европейския съюз безпрепятствено, каквото се случи миналата година и Прокуратурата в момента разследва?
Задавали сме въпроси на министър Московски по тази тема: как се осигурява безпрепятственото влизане на граждани на Европейския съюз с всички проверки, при положение че ние искаме да влезем в Шенген и настояваме в Шенген, първо, да влезем през въздушните граници?! Това ли е знакът към нашите европейски партньори, който ще дадем, давайки това летище на концесия на незнайно на кого?
Предишният мандат се коментираше за турска фирма. Сега пак се говори за турска фирма. Нали знаете какво означава това? Че, ако турска фирма влезе, на господин Ердогана вече не му трябва изобщо да коментира дори, че иска визи от Европейския съюз, да спрат да му се издават, ще влизат свободно. Това е истината! Искам да видя колегите Патриоти как ще гласуват по тази тема. Тук наистина въпросът касае националната сигурност на страната и единственият, който може да гарантира тази национална сигурност, е държавата. Защото в темата „Национална сигурност“ влизат и сумите, които ще влязат в държавата, в бюджета, защото те се разходват по други сметки, по други пера в държавния бюджет. Колегите са прави, че повече ще влязат, ако ние експлоатираме като част от държавната инфраструктура това летище, недадено на концесия, отколкото да го дадем на концесия. Това е истината.
Вразумете се, колеги! Господин Министър, спрете тази концесия, защото това ще навреди на сигурността на България и ще ни отреже завинаги пътя за влизане в Шенген. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Мисля си, че отиваме малко към спекулация с това кой кацнал и кой излетял.
Да Ви припомня, че преди години… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Ще дам думата за реплика, но спомних си за кацналия самолет на Червения площад и затова дайте това да го... (Реплики от „БСП за България“.)
Разбирам Ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Министърът няма ли да вземе отношение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли реплики? Няма.
Следващото изказване е на господин Александър Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Много се спекулира днес по темата за отдаването на летище София на концесия и даже чувам някакви твърдения от колегите вляво едва ли не, че Гранична полиция и „Митниците“ ще бъдат отдадени на концесия, което абсолютно граничи с неверни твърдения, да не кажа откровени лъжи. Или не сте в темата, или просто злоупотребявате с някакви страхове.
Основните Ви критики са по прозрачността на процедурата и аз само да напомня кои са консултантите по така подготвения Проект за отдаване на летище София на концесия. Това са: Световната банка за развитие и Европейската банка за възстановяване и развитие. Ако имате претенции към прозрачността и тяхната компетентност, моля, заявете ги от тази трибуна и да продължим нататък в дебата по същество.
Говорейки за прозрачност на процедурата, аз ще Ви върна в едни години, когато масовата приватизация в България течеше с пълна сила. И да Ви напомня колеги, че концесия и приватизация са две различни неща, защото Вие концесия го разбирате като раздържавяване, а напротив – да Ви върна, че приватизацията е раздържавяване. Може да попитате някои колеги от Вашата страна на залата, в частност, когато се приватизира един актив на държавата като „Техноимпекс“, имал ли е милиони левове по сметката, или е нямал милиони левове? Имал ли е милиони активи, или нямал и те с какво са били заплатени и как българските граждани са били обезщетени тогава при тази приватизация и как е бил защитен техният интерес?
Също така да попитам за Бургаските солници, когато са приватизирани: какво получиха българските граждани насреща срещу приватизацията на Бургаските солници? Да попитам също така и за Завода за резервни части за селскостопанска дейност в Тутракан, който е нарязан на скрап и хората са уволнени?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Иванов, влезте в темата. Говорим за летището, сравнете ги.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Той е в темата. Нека да кажат какво стана, съществува ли?
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, в темата по прозрачност от процедурата и защита на интереса на българските граждани, считам, че това е.
С това ще завърша. Отговорете ми Вие: кога Вие защитихте българския интерес и с какви прозрачни процедури проведохте тези приватизации? И говорим за една концесия на дружество, за което се поемат явни ангажименти за инвестиция и за запазване на работната ръка и увеличаване на заплащането на трудещите се в него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики?
Лало Кирилов, заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Господин Председател, колеги! Репликата ми, като почнахме да правим сравняване във финансите, има един метод на оценка със сравняване, и да попитам данните за Белград – едно летище с 20% по-малък пътникопоток, а концесионната такса ще е два пъти по-голяма. Мислите ли, че концесията е печеливша, и мислите ли, че не е по-добре да бъде преразгледана и да се направи нов анализ?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Друга реплика? Няма.
Дуплика – господин Иванов? Ще използвате ли дуплика?
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Господин Кирилов, благодаря Ви за така направената реплика, но тя пак не почива на истински факти и не е пълна.
Когато говорим за процедурата особено в Белград, доколкото ми е известно и доколкото съм запознат, говорим само за първоначалния резултат на „Емирейтс“, който е дал, а при България не е завършена процедурата и Вие пак злоупотребявате с някакъв резултат, който не е известен. За пореден път се заигравате с информация, която никой няма как да има предварително, Вие вече си вадите генерални заключения. Това не почива на здравата логика, господин Кирилов, и не смятам, че можеше да вземете такава реплика, но все пак, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Процедура? Имате думата, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като вече единственият мотив е и Вие не сте давали на концесия нищо съществено, предлагам министърът да излезе и да обясни какво се случва и да защити тази сделка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не виждам процедурата тук, господин Стойнев?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Процедурата е да му дадете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Министърът може да вземе думата, когато той прецени. Може би да продължим с изказванията?
Има ли други изказвания?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Явно господин министърът не иска да вземе отношение преди да е изтекло нашето време, за да не би да му зададем допълнителни въпроси на неговото изказване.
Аз само искам да попитам с каква смелост преминавате, господин Министър, към процедура за концесиониране на летище София, при условие че не сте приключили концесията с Пловдив още, да не говорим, че днес трябваше да се подпише и може би сте пред провал там и въпреки всичко настоявате да продължите с още една концесия, която също не се знае как ще завърши? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Реплики към господин Ерменков има ли?
Господин Свиленски – реплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Господин Ерменков, Вие започнахте да говорите нещо и се уплашихте от министъра и… Кажете какво се е случило с тази процедура в Пловдив, защо не е приключила? Казахте: искате като Пловдив, София ще стане същото и си седнахте на мястото. Моля Ви да обясните процедурата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Заповядайте, господин, господин Ерменков, имате три минути.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Благодаря.
Аз не исках да отвличам разговорите с Пловдив, затова така кратко го направих, но при проявения интерес искам само да попитам: господин Министър, Вие сте наясно, че днес трябваше да се подпише концесията в Пловдив и тя не се подписа. Какво правим? Първият си отиде, на втория ли ще го дадем? Това ли ще бъде политиката, която правите в момента с концесията на летище София? Вие говорите тук за това, че международни консултанти сте си наели. Не сте си наели международни консултанти. Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка само са Ви прегледали документите по концесията. За всяка концесия след това трябва да имате един международен консултант, който да Ви помага в провеждането ѝ, който трябва да Ви насочва, който, както се казва, с извинение ще го кажа на български, защото така си водим ние преговорите, да превежда от нашия неандерталски на международния език, по който хората трябва да разберат какво искаме от тях. И това е проблем.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Извини се веднага!
Как не те е срам да наричаш българския език неандерталски?! Извини се! Извини се!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вие знаете много добре в момента, че провалът, който се очертава в Пловдив, е резултат именно на липсата на такъв консултант. Вие освен всичко друго много добре знаете, че тази процедура, която в момента сте я стартирали с летище София, ако не бъде проведена по начина, по който би трябвало да бъде проведена, колкото и много големи, международни инвеститори да проявят интерес, Вие ще я провалите пак.
Затова аз Ви призовавам: оттеглете тази концесия, нека да седнем, да разберем за какво става въпрос. Нека българските граждани да бъдат убедени, че не правите поредната стъпка в грешна посока и че Вие наистина искате да развивате въздушния транспорт, искате да развивате железопътния транспорт, но в интерес на хората, не в интерес на фирмите. И че когато говорим за летище София, е много важно да подчертаем, че елементите от национална сигурност няма как да бъдат давани на концесия. Нещо, което си спомням, че беше при министър Ненчев – отбраната, когато искаше да даде на концесия небето на България.
Бъдете държавник! Аз вярвам в това, че имате желанието в България транспортът да се развива и че сте заели тази длъжност и изпълнявате длъжността министър, но го правете не само, пак казвам, в интерес на дребни, бъдещи някакви инвестиции за защита на някакъв вид транспорт, а в интерес на цялата транспортна система. В това число, няма да влизам в тол системата, защото и там има противоречия, които съществуват. Бъдете последователен в своята политика, бъдете насочен към българските интереси и оттеглете концесията! Оттеглете я, защото много се притеснявам, че тя ще тръгне по пътя на концесията в Пловдив. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Продължаваме.
Господин Министър, имате думата за изказвания.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Първо, искам да благодаря на всички, които подкрепят тази процедура. Ще се опитам да убедя тези, които не я подкрепят, че това е правилното решение.
Европа е най-развитият пазар за участие на частния сектор в управлението на летищната инфраструктура и делът на частното участие в летищната инфраструктура е нараснал с 80% от 2010 г. до 2016 г. От всички 28 държави в Европа – говоря за столичните им летища, за да не спекулираме с процентите – 18 се управляват или през механизъм на концесия, или през приватизация. Не знам Вие откъде вземате справката? Това е собственост на летищата до 2016 г. (показва), на Световната асоциация на летищата. Тя, разбира се, е актуализирана към момента – до 2018 г., в полза на нашата теза, но тук категорично може да видите разпределението на начина на управление на летищата в Европа.
Забележете, десетте летища в столиците на държавите, които не се управляват през този механизъм, са държави, където липсва трафик, като прибалтийските – Литва, Латвия и Естония, или държави, които са изключително богати и за тях няма никакъв проблем да развиват и поддържат летищата, като Люксембург и Монако. Ние не сме държава от този тип. Ето Ви разпределението (показва) на концесии до 20 години, от 20 до 50 години и над 50 години. В единия случай имате 33,7% до 20 години; 56,1% от 20 до 50 години; 3,1% над 50 години. Разбира се, има и за държавите, които са в Европа, но не са членове на Европейския съюз, но подходът е същият. Не знам дали разполагам с време…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате достатъчно време, господин Министър.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: …да изляза за много кратък момент извън темата за концесията на летище София и да обясня защо подходът ни е такъв спрямо държавните оператори в различните сектори?
Тук твърдя, че Вие сте допуснали тази грешка може би не умишлено, защото не е лошо, когато в годините сте либерализирали пазарите в отделните сектори на транспорта и съобщенията, но когато сте го направили, без да преструктурирате държавните оператори и сте ги поставяли в конкурентна среда с частни компании, където са рестриктирани по такъв начин, че да не могат да си изпълняват задълженията в тази конкурентна среда, Вие на практика сте ги поставили в такава кондиция, че те винаги в бъдеще ще изпитват затруднения и много трудно ще се справят с този пазар.
Веднага ще Ви дам примери. През 2005 – 2006 г. сте либерализирали пазара в тежкотоварните железопътни превози. Какво се получава? Пускате частния бизнес да влезе на този пазар със закон. Държавното предприятие „БДЖ – Товарни превози“ трябва да се конкурира с тях. Да, само че, когато „БДЖ – Товарни превози“ трябва да си купи локомотив или да ремонтира нещо, прави процедура по Закона за обществените поръчки, а тя е поне три месеца и се жали повече от година. През това време частният оператор отива в магазина и си купува каквото му трябва – части, агрегати или каквото и да е, а БДЖ трябва да се конкурира през това време с частния оператор, стоейки една година на трупчета и не можейки техният локомотив да си изпълнява задълженията. Защо не сте помислили, че трябва да се преструктурират държавните оператори така, че да могат да се конкурират на пазара? На всичкото отгоре ги оставяте с дългове, които като ги калкулират в себестойността на услугата, не могат да бъдат конкурентни.
Това се е случило с „Български пощи“. Това се е случило, между другото, и с летище София в частта му „Наземен оператор“. През 2008 г. сте либерализирали услугата „Наземно обслужване“. Когато сте пуснали частните оператори – към момента търпим щета, защото частният оператор няма ангажимент към колективни трудови договори, има плаващо работно време, гъвкаво работно време. Той казва на работниците си: утре, вдругиден ще дойдете за два часа, за четири часа, за пет часа на работа, в зависимост от полетите, които трябва да обслужват. Наземният оператор – летище София, фиксирано осем часа работно време, бонуси за горива, талони за дрехи, талони за очила, талони за храна на работниците и те не могат да предоставят конкурента оферта на частните оператори.
В „Български пощи“ сте направили същата работа. През 2008 г. парламентът приема Закон, с който либерализира пазара на универсалната пощенска услуга. Пускате частните оператори на този пазар, без грам да преструктурирате „Български пощи“, а по-добрият вариант тогава е бил да продадете всички държавни оператори, да ги приватизирате, иначе ги поставяте в условия, в които те загиват, защото по закон те са рестриктирани от държавата така, че не могат да отговорят на конкуренцията на частните компании.
Връщам се на летище София. Както казах, на първо място, това е политиката, която следваме. Ние много ясно сме разписали по какъв начин ще развиваме и ще модернизираме транспортната инфраструктура. В железопътната инфраструктура и метрото основно използваме структурните фондове. За пътищата, знаете, че до момента те също участват в инвестиционните процеси на структурните фондове, а когато влезе тол системата, ще започнат сами да се финансират. Летищата и пристанищата – първо, много трудно са допустими за финансиране по този начин от държавата, от Европейската комисия и от директивите, защото това са приходогенериращи видове инфраструктура, които се счита, че могат да финансират дейността си от приходите, които получават. Така сме записали и в нашата програма.
На първо място, прилагаме една абсолютно нормална и стандартна европейска практика за управление на летищна инфраструктура.
На второ място, ако толкова много Ви притесняваше, че ще даваме летище София на концесия, тоест ще стартираме такава процедура, в предизборната програма на ГЕРБ и управленската програма на ГЕРБ, е записано много ясно и ние с това сме се явявали на избори. Ще Ви зачета: в Програмата за управление на правителството и на Партия ГЕРБ сред основните приоритети са посочени ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура, привличане на инвестиции; в приоритет № 46 – привличане на инвестиции и професионално управление на транспортната инфраструктура; в цел № 185 – развитие на обекти от транспортната инфраструктура, чрез механизмите на публично-частно партньорство и концесиите като такива, като Мярка 712 директно е посочено предоставяне на концесия на летище София. Вие какво искате сега?! Да лъжем избирателите си, че няма да изпълняваме програмата, като приемаме, че хората са чели и са ни подкрепили на избори заради тази програма?
На трето място, необходимостта от инвестиции. Държавата не може да направи инвестиции. Пак Ви казвам, че там трябва да се минава през дълги процедури за държавна помощ.
Господин Свиленски, имаме съгласие на Световната банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие да Ви бъдат предоставени всички анализи, без финансовия и икономическия анализ. Техният мотив да не Ви предоставят тези анализи е, че те ползват вътрешна методика, с която работят, и не желаят вероятно тази методика да става достояние на консултанти, които Вие ще ползвате. Така че ще Ви бъдат предоставени анализите, без финансовия и икономическия.
За годините на концесия, моля да бъдете коректни! Записани са 35 години. Всякакви варианти за 46, 47 или 48 години, каквито цитирате – това са неща, които по никакъв начин не са записани никъде. Това, че Законът го позволява, не означава, че трябва да манипулирате общественото мнение по този начин.
Изключително некоректно сравнявате показателите на Белград и на стартовите показатели, от които започва тук концесията. Вие сравнявате един краен резултат, получен след приключена процедура със стартови показатели, от които започва състезание в България. Как може да ги сравнявате двете неща?! Те нямат нищо общо. Изчакайте да приключи състезанието и тогава ще ги сравняваме. Само че Вие много изгодно и някак си – не знам защо пропускате да отбележите, че в Белград само 83% от показателите на постигната концесия отиват към летището, останалите 17% там са частни акционери. Проверете го! Там има миноритарни акционери. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Защо манипулирате в приходите, като казвате, че отиват в летището? Доколкото съм информиран, само 400 милиона от първоначалната вноска отива към летището, а всичко друго отива в миноритарни акционери. След това годишните плащания се разпределят по същия начин. Недейте да спекулирате и да обявявате цифри, които не са!
Към господин Янков. Искам да кажа, че инвестициите на Варна и Бургас не са направени веднага. На седмата и на осмата година са направени, господин Янков. Това са документи, които могат да бъдат сравнени.
Относно числата, които давате за пример като кумулативен ефект в концесията, не знам откъде и какво смятате? Честно Ви казвам! Завършил съм математическа гимназия и после съм учил финанси. За последните 20 години летище София е платило на държавата като дивидент 173 милиона лева, още двадесет да му сложим – нека ги направим да станат 350, 400 милиона. Вие какви милиарди ми смятате, не мога да разбера?! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Да, по концесията приходите за държавата са приблизително 2 милиарда само от концесионните такси, плюс авансовото плащане. Как сметнахте, че държавата ще получи, ако се управлява като държавен оператор летището, получавайки дивидент?! Кажете ми, откъде идват тези милиарди, дето ги смятате?! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Къде ги сметнахте, бе хора? Аз ги смятам реално за последните 20 години какво е плащано като дивидент и Ви слагам още толкова. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
Това, което казах в Транспортната комисия като реплика, е, че исторически държавата е доказала, че не е добър стопанин. Не ми преиначавайте думите! (Шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, моля Ви не репликирайте от място.
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Така казах – исторически държавата е доказала, че не е добър стопанин на летище София. Веднага ще Ви кажа, ама Вие и това го премълчавате – защо никой от Вас не сподели, че летището плати миналата година седемдесет и няколко милиона щета, причинена по време на Вашето управление? Това е така нареченото дело МАК/АДМАК с кувейтски инвестиционен фонд. Кой спря договорите, кой спря строителството, когато кувейтците дадоха тази инвестиция, за да платим ние сметката?! Това го плати летище София миналата година – седемдесет и няколко милиона! Вие може ли да гарантирате, че никога държавата няма да позволява причиняване на такива щети и в годините занапред никога няма да плаща такива неустойки?! Този риск през концесията изчезва.
Колеги, моля Ви се, разберете, че Вие отричате една абсолютно нормална икономическа практика в целия свят. Даже, тръгвайки от Министерския съвет, си говорих с Киро Ананиев – човекът, знаете, че дълги години е експерт в Министерството на финансите. Той каза: „Абе той, Тодор Живков, беше по-прогресивен от тях.“ (Оживление. Смях. Ръкопляскания от ГЕРБ.) Наистина минавате някакви неща.
Да Ви кажа честно, най-вероятно Вас Ви притеснява, че в самите Ваши среди – разговарял съм с много колеги, те са окей с прилагането на концесиите. Не знам защо е тази агресия срещу нещо, което е абсолютно нормален икономически инструмент и механизъм?
Аз Ви обясних, че поради Вашата недалновидност, когато сте либерализирали пазарите, сте поставяли всички държавни оператори в недобра кондиция. Ние полагаме изключително много усилия да ги държим нормални в конкурентна среда. Те са ограничени от много неща, а на всичкото отгоре са и с маса дългове. Какъв е упрекът, че искаме да си помогнем през приходите от потенциалната процедура да оздравим „Български държавни железници“?! Защо? Аз и на това нещо се учудвам. Успяхме за тези години, в които управлявахме, да им стопим дълга – от 850 милиона сега е останал сто и няколко милиона като, разбира се, той е трансформиран вече като дълг от държавния бюджет. (Реплики от „БСП за България“: „То няма вече БДЖ…“)
На всичкото отгоре се чуват реплики: „Вие съсипахте БДЖ!“ (Шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля Ви!
Господин Свиленски, моля Ви!
МИНИСТЪР ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Днес мина на Министерския съвет решение, с което недостигът, който имаме по капиталов трансфер, ще бъде осигурен като ангажимент от държавата и ние до броени дни ще стартираме и процедура за нови влакове.
Така че, колеги, изключително некоректно е по този начин да се представят нещата. Да не говорим, че аз няма да отида в тази крайност да обяснявам: Вие сте давали концесии, затова и ние даваме. Не е така. Ние ползваме този икономически инструмент, защото той е правилен, разумен. Той гарантира устойчивост на проектите на транспортната инфраструктура, устойчиво развитие за години напред. Защо е проблем да гарантираме устойчивото развитие с обезпечаване на държавния интерес за 35 години? Защо? Разбира се, че са заложени анализи, които ще се направят, дали ще има нужда от втора писта.
Относно мастерплана. Този, който ползваме, сме го наследили от Вас. В този мастерплан си има, ще Ви цитирам, той е до 2019 г. плюс, затова е актуален и към момента. Знаете, че в тези процедури инвеститорът има пълните права да изисква изменения на мастерплана. Много ясно, когато по процедура държавата е задължила някой да инвестира над милиард и 200, ще го остави да си инвестира по начина, по който ще има възвръщаемост. Какви са тези глупости: кажете ми координатите къде ще е този терминал или онзи терминал?! Ами там ще бъде, където възвръщаемостта на инвеститора ще е най-добра. Има законен механизъм, по който да се иска изменение или допълване на генералния план. Минава през всички държавни институции плюс Министерството на регионалното развитие и благоустройството и бива или одобряван или неодобряван, или коригиран. Това са абсолютно стандартни нормални практики.
Относно другата лъжа, която се третира, че били останали от предишната процедура две турски фирми. Това е една от най-големите банки в Европа. Това е Лондонският офис, официален доклад, говоря за предишната процедура, която беше прекратена, където писмено са потвърдили участие една, две, три, четири, пет, шест компании, между които, няма да ги цитирам, ще Ви кажа държавите: Германия, Великобритания, Франция, Швейцария, Турция – една, и Хонконг. Къде видяхте две турски компании, бе, колеги? Къде ги видяхте? Това ще Ви го дам после. Официален доклад е на една от най-големите европейски банки с писмено потвърждение, че тези са щели да участват. Къде ги видяхте тези две турски компании? Аз няма да ставам адвокат на турците, но ако сте решили през летище София да се заяждате с тях, не го правете, защото в България има две турски банки със законни лицензи, които работят. Защо не ги атакувате тях? Това не е ли национална сигурност? Защо си правите експерименти през една стандартна икономическа процедура? Това е абсолютно цивилно летище. Престанете с тези глупости – национална сигурност и не знам какво. Всичко е обезпечено и защитено! Абсолютно всичко е обезпечено! Когато има изисквания по НАТО се изпълняват разпорежданията на Министерство на отбраната. Абсолютно всичко.
На всичкото отгоре концесията е процедура, при която всичко построено остава за държавата. Кой на кого какво подарява? Защо говорите неща, които не са верни?
И съвсем добронамерено, господин Зарков. Внасяте Закон за допълнение на Закона за концесиите и казвате: „Не се възлагат концесии за дейността, услугите, обектите на търговските дружества, включени в списъка по чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизацията и приватизационния контрол“. Имате предвид най-вероятно забранителния списък. Наистина съвсем добронамерено Ви казвам: променете го, защото не е правилно. Първо, концесията на летище София е във формата концесия за строителство. Тоест тук сте пропуснали да напишете: дейности, услуги и обекти.
Второ, на концесия се предоставят обекти, които са публична държавна собственост. Търговските дружества нямат абсолютно нито един актив, който може да бъде предоставен на концесия. В смисъл има си чисто техническа грешка в това, което сте направили. (Реплики от „БСП за България".) Окей, просто само го коментирам като тема, за да бъде чист и ясен дебатът.
Колеги, това е. Наистина, изпълняваме си програмата, изпълняваме си ангажименти, които гарантират устойчиво развитие на транспортната инфраструктура. Не виждам причина така да ескалира, с такава агресия и негативизъм да се опитвате да дискредитирате всяка една добра тема, която е абсолютно прозрачна.
Между другото, господин Свиленски, извадете стенограмите, аз няколко пъти Ви предложих да си дадете наблюдатели в екипа, който подготвя концесията. Защо не дадохте? Аз Ви предложих в Транспортната комисия, казах: „Господин Свиленски, дайте наблюдатели, щом имате някакви съмнения, нека да стоят в екипа, където се подготвя процедурата.“ Има стенограми, извадете. Има свидетели, има колеги от Транспортната комисия. (Реплики от „БСП за България“.)
Да, оценил съм, че имате качества и затова Ви предлагам. Благодаря Ви и надявам се да подкрепите концесията, тя е нещо добро. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Процедура по начина на водене.
Имате думата господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, процедурата ми по начина на водене е свързана с начина, по който протече дебатът. Разбира се, формално Вие сигурно имахте право да дадете думата на министъра и след като е приключил дебатът.
Моят въпрос е: от това спечели ли, първо, парламентът и дебатът? Защото, според мен, това, което трябваше да каже господин министърът, трябваше да го каже в началото, за да може да бъде обсъдено. Той, между другото, каза доста важни неща, с които например аз лично не съм съгласен като за ролята на приватизацията и на концесионирането по времето на тези 30 години. Да, господин Министър, много грешни неща са правени през тези 30 години и затова държавата я няма в момента. (Шум и реплики от ГЕРБ: „По начина на водене!“) И затова се намираме в ситуацията, когато на нас ни липсва качествена държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кутев, към мен!
АНТОН КУТЕВ: И тъй като колегите от ГЕРБ са нервни, защото сега за пореден път, господин Председателю, ще направите нещо, което вече сме го виждали, вече 20 години говорим за това как беше продадена БГА „Балкан“, сега правите същата стъпка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кутев, моля Ви, придържайте се към процедурата за начина на водене!
АНТОН КУТЕВ: Точно така правя. Придържам се към процедурата по начина на водене, защото Вие, господин Председател, в момента лично ставате един от хората, които облекчавате министъра и правителството да направят ключова грешка. Ключова за България! Как го правите? Като всъщност Вие изтегляте дебата от Народното събрание. Позволихте му да си изкаже всичките тези неолиберални глупости за мен – извинявам се за определението, с които аз рязко не съм съгласен. Не ми дадохте възможност да се противопоставя на тях в рамките на парламента, където му е мястото. Резултатът от цялата работа е, че господин Московски, който сега се опитва да излезе от залата в знак на протест, ще влезе по същия начин като Иван Костов в аналите на историята, където му е и мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кутев, мисля, че прекалено злоупотребихте с търпението ми. Благодаря Ви все пак.
Преминаваме към гласуване. (Реплика от „БСП за България“: „Лично обяснение!“. Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
На лично обяснение нямате право, можете да проверите протоколите, а и вече обявих процедура на гласуване.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за прекратяване на действията по предоставяне на концесия на летище София с № 854 02-37, внесен от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Проектът за решение беше представен от народния представител Крум Зарков.
Гласували 161 народни представители: за 59, против 95, въздържали се 7.
Предложението не се приема. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Няма да има прекъсване.

Продължаваме със следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ, АКУШЕРКИТЕ И АСОЦИИРАНИТЕ МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ, № 854-01-46, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 8 юни 2018 г.
Госпожо Дариткова, моля да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, № 854-01-46, внесен от доктор Даниела Дариткова и група народни представители на 8 юни 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 юни 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, № 854-01-46, внесен от доктор Даниела Дариткова и група народни представители на 8 юни 2018 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министрите на здравеопазването доктор Бойко Пенков и госпожа Светлана Йорданова, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на неправителствени организации и браншови организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доктор Даниела Дариткова. В своето изложение доктор Дариткова запозна накратко аудиторията с историята на идеята за създаване на съсловни организации на зъботехниците и помощник-фармацевтите. Тези медицински професии имат вече създадени свои организации – Съюз на зъботехниците в България, който е неправителствена организация, както и сдружение Асоциация на бакалавър фармацевтите в България.
Доктор Дариткова отбеляза, че е важно професиите, които са регулирани, а тези на зъботехниците и помощник-фармацевтите са такива, в България, да имат своя съсловна организация, която да дава възможност за саморегулация, за контрол на качеството и за контрол над дейностите, които те изпълняват. Важно е създаването на регистри за съответните съсловия, което ще облекчи комуникацията с различните структури в системата на здравеопазването. В същото време не се нарушава по никакъв начин функционирането на останалите съсловни организации, не се променят останалите взаимоотношения, които касаят образователните и квалификационните етапи, през които трябва да преминат съответните специалисти. Решението да се създадат отделни съсловни организации на зъботехниците и помощник-фармацевтите е въз основа на продължителни разговори и най-вече в резултат на консенсус.
Становището на Министерството на здравеопазването бе изложено от доктор Бойко Пенков. В него се изразява позиция, че Министерството приема този нов подход, който се предлага със законопроекта, а именно тези професии да имат отделни съсловни организации, тъй като предметът им на дейност, техните професии, начинът, по който се реализират на практика, е по-различен от останалите професии с професионално направление „Здравни грижи“.
Пред Комисията по здравеопазването устно изложиха становищата си: госпожа Милка Василева – председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи; доктор Иван Маджаров – председател на Българския лекарски съюз, професор Илко Гетов – председател на Българския фармацевтичен съюз, доктор Николай Шарков – председател на Българския зъболекарски съюз, господин Иван Беров – президент на Съюза на зъботехниците в България, госпожа Лиляна Петрова – председател на Националното сдружение на бакалавър фармацевтите в България, и господин Павел Вучков – председател на Асоциацията на българските бакалавър фармацевти – Национален регистър. Всички изказаха принципната си подкрепа по законопроекта.
Отношение по представения законопроект взеха и членове на Комисията по здравеопазването. Те също изразиха подкрепа, като отбелязаха, че е необходимо отделни текстове от Законопроекта да бъдат прецизирани между първо и второ гласуване.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 19, без „против“ и „въздържал се“ – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, № 854-01-46, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 8 юни 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Становище на вносител ще бъде изразено и защитено отново от доктор Даниела Дариткова.
Заповядайте. Имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, историята на възможността за създаване на съсловна организация на помощник-фармацевтите и зъботехниците започва от 2005 г., когато е създадена съсловната организация на професионалистите по здравни грижи, която обединява редица регулирани професии в сферата на здравеопазването в направление „Здравни грижи“. Тогава, за съжаление, от законодателя са пропуснати тези две професионални направления и във всичките години от функционирането на различните закони за съсловните организации сме провели редица разговори и са се водили дебати за това по какъв механизъм тези две професии, регулирани в България, могат да създадат своя съсловна организация, която да бъде законово регламентирана.
Факт е, че са достатъчно активни и инициативни представителите на тези две професионални направления, защото те, въпреки отсъствието на нормативна уредба, са успели да се самоорганизират – нещо, което е позитивно и ще бъде изключително полезно за практическата реализация на законодателната промяна, която сме предприели.
В хода на тези дискусии бяха водени и обсъждани различни варианти. Реши се, че във връзка с дългогодишното функциониране на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи акушерките и асоциираните медицински специалисти, във вида в който е създадена през 2005 г., е неприемливо тези две нови направления, които касаят съвсем различни дейности, а именно в направление „Фармация и дентална медицина“, да се приобщят към тях. Затова ние предприехме тази законодателна техника с моите колеги – да създадем две отделни съсловни организации, които да функционират на същите принципи, паралелно със съсловната организация на професионалистите по здравни грижи. Смятам, че това ще даде възможност да се реализират всички нормативно уредени въпроси, свързани с функционирането на тези две съсловия, които касаят именно възможността за саморегулация, самоконтрол, контрол на качеството, създаване на регистри. Това ще бъде изключително полезно както за комуникацията и взаимоотношението с останалите съсловни организации, така и за самата система на здравеопазването, защото най-важната функция на една съсловна организация е да може тя да контролира качеството на услугите, които се предоставят от съответното медицинско направление, а всичко това е в интерес на българските пациенти, в интерес на българското общество.
Искам да подчертая, че ние в този законопроект не променяме по никакъв начин професионалното израстване и образователната квалификация на тези две направления. Защото имаше такива притеснения и съмнения. Те могат да упражняват медицинска професия след придобиване на висше образование с образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър“ в професионално направление „Здравни грижи“ и техните права на този етап нямат национално представителство. Смятам, че с този законопроект ще се реши този проблем.
От друга страна, смятам, че ще бъде изключително полезно и за взаимоотношенията с останалите структури и органи в системата на здравеопазването в България ние да разполагаме с такива регулирани съсловни организации на зъботехниците и помощник-фармацевтите, защото тогава ще имаме медицински регистри, ще имаме достатъчна представителност и възможност когато трябва да се решават въпроси, свързани с качеството на услугите, които те предоставят и с регулациите на тези две направления, комуникацията с държавните институции и неправителствения сектор да бъде нормативно регулирана.
Искам да подчертая, че сме получили и съгласието на Българската асоциация на професионалистите по Здравни грижи, които приемат този механизъм на регулиране на тези две професионални направления. Смятам, че във времето между първо и второ четене ще може да вземем предвид всички отправени правно-технически бележки от различните съсловни организации и Министерството на здравеопазването, за да се получи наистина един закон, който да даде възможност двете професионални направления да създадат свои съсловни организации в интерес на по-доброто качество на медицинското обслужване в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Първо изказване, заявено от доктор Найденова.
Заповядайте, уважаема доктор Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложеният ни Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти решава проблема със зъботехниците и помощник-фармацевтите по отношение на: контрола върху тяхната дейност, създаване на национален регистър, поддържане квалификацията им и нейното надграждане, възможност за издаване на разрешение за извършване на дейност, защита на професионалните им интереси.
В същото време предложеният ни законопроект не решава въпросите за: как ще се защитават личните данни в тези регистри, определение на „съсловна организация“, яснота в коя съсловна организация са здравните асистенти или тях просто никой не ги иска. Нещо повече, министърът на здравеопазването отговаря за цялостната политика в здравеопазването, а в същото време само утвърждава правилата за добра медицинска практика без да има възможност да определя политиката в професионалната квалификация.
Приемаме по принцип предложения законопроект, като между първо и второ четене си запазваме правото на някои допълнения и редакционни поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Найденова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията, пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, № 854-01-46, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 8 юни 2018 г.
Гласували 96 народни представители: за 94, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, моля за процедура за удължаване на срока за писмени предложения между първо и второ четене на току-що приетия закон на четири седмици, тоест максималният допустим в нашия правилник, на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли обратно предложение? Няма.
Гласуваме процедурното предложение за удължаване на максималния срок от четири седмици за предложения между първо и второ гласуване.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, моля да подложите процедура за гласуване на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – срокът за подаване на писмени предложения между първо и второ четене на приетия на първо гласуване днес ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове да бъде пет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли обратно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване, съгласно чл. 83, ал. 1 от ПОДНС, направеното процедурно предложение за срок на предложения между първо и второ четене по Законопроекта по т. 1 от днешния дневен ред на пет дни.
Гласували 104 народни представители: за 83, против 16, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ.
Кой ще представи доклада?
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Веселинов Александров и група народни представители на 20.06.2018 г., приет на първо гласуване на 04.07.2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол“.“
Има техническа корекция тук: „Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване предложението на Комисията за наименованието на Закона, което е: „Закон за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол“.
Гласували 106 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Създава се чл. За:
„Чл. За. (1) Продажбата на имоти - частна държавна собственост и на имоти - собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, се извършва чрез електронна платформа за продажба на имоти.
(2) При продажбата на имоти - частна държавна собственост, извън тези по ал. 1, областните управители по местонахождението на имота използват електронната платформа по ал. 1.
(3) Министерският съвет приема наредба за електронната платформа за продажба на имоти - частна държавна собственост и на имоти - собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 1.
Гласували 102 народни представители: за 77, против 11, въздържали се 14.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 28, ал. 9 се създава изречение четвърто: „Във всички случаи продажбата чрез търг се извършва чрез електронната платформа по чл. За, ал. 1“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста на § 2.
Гласували 108 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Предложение на народния представител Николай Александров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3. Тук отново има техническа редакция: „В § 3, в Глава шеста се създава чл. 32г:
„Чл. 32г. Специфични задължения, пряко свързани с осъществявания от приватизираното дружество предмет на дейност, с изключение на задълженията за запазване на седалището, предмета на дейност, за инвестиции и трудова заетост, не могат да бъдат вменени на купувача за повече от 5 години.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Ячев, имате думата.
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение съгласно чл. 84, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание § 3 и § 4, в които са възприети предложенията на колегите Александров и Димитров, да не се подлагат на обсъждане и гласуване в зала, тъй като според мен противоречат на обхвата и принципите на приетия на първо гласуване Законопроект.
Предложеният Законопроект основно третира разпоредби, които се намират в Глава първа „Общи положения“ и Глава пета „Информация“, свързана с приватизационния процес и следприватизационния контрол. Предложенията на двамата колеги Александров и Димитров се отнасят към Глава шеста „Методи за приватизация“. Освен това предложението на господин Димитров е оттеглено от него писмено.
С двата параграфа по принцип се предлагат специфични приватизационни ангажименти за купувачите да са максимум 5 години, това да е валидно и за вече сключени договори. Действие със задна дата тук, знаете, че не подлежи на коментар, е противоконституционно, но извън това интересно е и кого би обслужила подобен тип поправка? Отдавна няма приватизационни сделки. Реално предложенията могат да засегнат – хипотетично, казвам, три големи сделки: продажбата на „Булгартабак“, Киноцентър „Бояна“ и „Български морски флот“.
При „Български морски флот“ ангажиментите в приватизацията са 10-годишни, тоест изключително изтичат до края на тази година. От сайта на Агенция за приватизация се вижда, че клаузите за инвестиции и служителите не са били изпълнявани години наред, както и изискването за поддържане на бруто-регистър тонаж на Флота, тоест за неговата големина. Собственикът на Флота – братя Домусчиеви, опитаха да ги отменят чрез арбитраж, но не успяха.
Според регистъра на Агенцията за приватизация контролът над „Булгартабак“ също не е приключил – няма отчетени периоди и по-стари ангажименти отпреди две-три години, като: изкупуване на тютюн, възнаграждения и други. Те са за петгодишни и са изтекли 2016 г., но не са отчетени от Агенцията като изпълнени. Отделно, до 2021 г., трябва да се запази предметът на дейност, което все повече не е валидно за холдинга.
Третата сделка, това е „Бояна Филмс Ню Имидж“. Сделката за „Бояна филм“ е от далечна 2006 г., но има ангажимент да не се продава земята на Киноцентъра 20 години, като дори има ипотека в полза на държавата. Тук говорим вече за публичния интерес по отношение на тези две поправки.
Връщам се към първоначалното си предложение – § 3 и § 4, в които са възприети предложенията на колегите Александров и Димитров, да не бъдат подлагани на гласуване, тъй като са извън обхвата и принципите на приетия вече на първо гласуване Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Ячев, това е хипотезата на чл. 69, ал. 1, точка – коя? Защото имате право да предложите отхвърляне, отлагане за следващото заседание, но да не се подложат на гласуване – нямаме такова основание.
БОРИС ЯЧЕВ (встрани от микрофоните): За следващото заседание, при условие че те са в общия контекст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Те са в общия контекст, но така или иначе трябва да подложа на гласуване Вашето предложение. Ето ги, вижте, ще Ви дам чл. 69, погледнете. Това са опциите, които имаме. (Председателят Емил Христов и народният представител Борис Ячев правят уточнение.)
БОРИС ЯЧЕВ: По чл. 69, ал. 1, предложение второ – отлагане за следващото заседание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ячев.
Процедура искахте, господин Кирилов, или искате да изразите мнение – различно?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Това процедура ли беше?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, това не беше процедура. Това беше част от изказването, в което господин Ячев направи предложение да се отложи за следващото гласуване.
За обратно становище, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Взимам процедура, за да изразя обратно становище спрямо това, което беше предложено като процедура.
Аз мисля, че в конкретния случай е невъзможно да отлагаме гласуването на основанието, което колегата релевира, тъй като това са несъвместими основания, от една страна.
Второ, и той, и аз не сме членове на водещата Комисия, която е обсъждала Законопроекта, и съответно предложенията й няма как да преценим без дебат, без да влезем в дълбочина на предложенията дали те следват логиката и духа на предложението, или са извън тези.
Аз бих казал, като не-член на Комисията, моят прочит на Законопроекта е, че има връзка, тъй като основните предложения са били свързани с оглед на създаване и въвеждане на специален способ за осъществяване на приватизационни процедури. Така че, след като се въвежда нов способ за приватизационна процедура и нов вид състезание, каквато е електронната платформа за продажба на имоти, има логика в този контекст да се обсъждат и отделни елементи на договорите, които са резултат от тази процедура.
Освен това водещата Комисия ги е допуснала, обсъдила ги е и още повече, забележете, колеги, и по двата параграфа има положително становище, тоест това са приети текстове от Комисията. По тази причина аз бих искал да се проведе нормалното обсъждане по Правилника, за да може всеки един от нас съобразно аргументите на колегите да формира своето становище. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Борис Ячев, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 да се отложи предложението на Комисията за създаване на нов § 3 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 9, против 25, въздържали се 97.
Предложението не се приема.
Господин Ячев, не подлагам следващия параграф просто защото той още не е в реда на обсъждане.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 3 с допълнението и редакцията на текста в Глава шеста по текст на Комисията.
Гласували 128 народни представители: за 109, против 18, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 115, против 5, въздържали се 6.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Има предложение на народния представител Емил Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. Разпоредбата на чл. 32б, ал. 1 – чл. 32в се прилага и за сключени приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на този закон няма непогасени плащания за неустойки за неизпълнени през първите пет години следприватизационни задължения.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Тук е мястото, където ще гласуваме предложението на народния представител Борис Ячев за отлагане за следващо заседание на § 4, но малко информация, защото с писмо вх. № 854 04-111 от 9 юли народният представител Емил Димитров е направил писмено предложение за второ гласуване по Законопроекта. Същото е подкрепено от водещата комисия, която предлага то да стане част от Закона като нов § 4 – този, който беше представен пред Вас.
С писмо № 854-00-53 от 16 юли народният представител Емил Димитров заявява, че оттегля направеното предложение, и предлага същото да не бъде обсъждано и гласувано при второто гласуване.
Следва да се има предвид, че това оттегляне не е подкрепено от Комисията и следва да бъде гласувано в залата.
Ще пристъпим към гласуване в следния ред.
Първо, гласуваме предложението на народния представител Борис Ячев за отлагане на гласуването за следващото заседание. (Реплики от „БСП за България: „Какво гласуваме?“)
Аз обясних какво гласуваме – гласуваме предложението на народния представител Борис Ячев за отлагане на гласуването за следващото заседание.
Гласували 124 народни представители: за 17, против 19, въздържали се 88.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 4 с текст, който предлага Комисията, на основа на направеното предложение от народния представител Емил Димитров, който към момента…
Процедура или изказване по този текст? Добре. (Реплики от „БСП за България“: „Нали гласуваме?“)
Не съм обявил гласуване.
Заповядайте, имате думата господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, първо, абсолютно правилно в случая ми предоставихте възможността за изказване, тъй като след като отхвърлихме предложението на колегата Ячев да се отложи текстът, би следвало да проведем дебати по предложения от Комисията текст.
Все пак за пълнота следва да отбележим, че миналата седмица при аналогичен случай, в който имахте оттеглено предложение, възприето от Комисията, то не беше подложено на гласуване. Става въпрос за Закона за ограничаване на административното регулиране върху дейности, свързани с търговия с нефт и нефтопродукти. Казвам това за пълнота по отношение на процедурата.
Що се отнася до конкретната разпоредба, тя предвижда обратно действие на материално-правни норми в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, което е недопустимо. Това противоречи на основни принципи, залегнали в търговското и облигационното право за предаване на така нареченото обратно действие на такива норми.
Нещо повече – ние нямаме в тази разпоредба конкретно описание на последиците, които ще настъпят в този случай, и вместо да запазим правната сигурност, водим до хаос и несигурност в стопанския оборот, и специално по отношение на приватизационните договори.
На следващо място трябва да отбележим, че защитата на обществения интерес изисква тази разпоредба да бъде отхвърлена от пленарната зала. В противен случай аз смятам, че на практика ще имаме обслужване на частни интереси, общественият интерес няма да бъде защитен и съответно ще бъде нарушена правната сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли реплики? Няма.
Изказване – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Взимам думата първо, за да направя редакционно предложение по отношение на текста, така както е приет от водещата комисия, като е очевидна волята и на колегите, и систематично, че би следвало § 4 да добие следния вид:
„§ 4. Разпоредбата на чл. 32б, ал. 1 – чл. 32в“ – всъщност се има предвид чл. 32г, който приехме в предходния параграф. Очевидно това редакционно не е било съобразено, така че правя това като редакционно предложение.
Втората част от изказването ми касае връзката на двете разпоредби – тази, която беше приета като § 3, и тази, която коментираме понастоящем. Аз не бих се съгласил, че с нормата, която обсъждаме в настоящия момент, се регулира обратно действие на материално-правни разпоредби. Според мен не се предава обратно действие на материално-правни разпоредби, а се регулират отношенията във връзка със заварените правоотношения. Тъй като въпросът, който вече сме решили в § 3, касае прилагането на срокове, то би било редно разпоредбата за сроковете да се отнесе и да се съобрази спрямо заварените правоотношения.
Освен това следва да се има предвид, че разпоредбата, която коментираме и се предлага да бъде § 4, съдържа в себе си допълнителни изисквания, които касаят заварените правоотношения. Ако тази разпоредба не е с това съдържание, а е с друго съдържание, това означава да възникнат две групи договори: такива, за които ще има един срок за следприватизационен контрол, и заварените, които ще си останат със стария срок. Очевидно е, че това ще противопостави лицата, които са субекти на прилагането на съответната норма. Според мен тук логиката е ясна – да няма противопоставяне между тези две групи – заварените правоотношения и тези, които ще бъдат формирани впоследствие и в бъдеще. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплики?
Реплика – господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Господин Председателю, господа народни представители! Господин Кирилов, моето изказване ще е само едно изречение. Вярно ли е, че само за една от тези сделки става въпрос за 56 млн. лв.? (Говори встрани от микрофоните.) Грешка – 58 млн. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Друга реплика?
Имате думата, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Кирилов, аз смятам, че всъщност имаме обратно действие. Да, то може да е предизвикано от някакви много благородни подбуди за това, че ще уеднаквим правния режим за едни и за други приватизационни сделки, но на практика има директно обратно действие. За всеки, който чете текста на § 4 относно чл. 32б, вече чл. 32г, е ясно, че имаме обратно действие. Изрично се записва, че той се прилага и за сключени приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на този закон няма непогасени плащания за неустойки и така нататък, както е записан текстът. По този начин според мен тези два текста – § 3 и § 4, директно обслужват единствено приватизаторите на Български морски флот и евентуално купувачите на „Булгартабак“ и съответно „Ню Бояна студиос“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви господин Митев.
Трета реплика?
Господин Кирилов, имате думата за дуплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги, които репликирахте!
Първо, ще кажа следното: всеки един народен представител би следвало да знае, да съобразява, че правните норми не би трябвало по никакъв начин да се отнасят конкретно към един случай, към един казус или към едно правоотношение. Нормите, които приемаме, би следвало да се отнасят към всички правни субекти, които ги засягат.
Конкретно на въпроса на колегата казвам: не знам, не знам нито кой е кръгът на заварените сделки, нито сделките, които по един или друг начин коментирахте. Мисля, че е правилно да не ги знам. Не е добре да обвързваме волята си по един или друг начин с конкретика.
Второ, по отношение на репликата на колегата Митев. Няма обратно действие, колега Митев, а има уеднаквяване на режима. Ще дам следния пример: ако субектът „А“ е сключил такъв приватизационен договор и срокът за следприватизационен контрол му е бил 10 години и тези 10 години все още текат, например той е на шестата или на седмата година, правилото се променя и изискването за срока става за 5-годишен срок.
Виждате, че спрямо заварения договор действа по-облекчен режим, който би следвало и Вие добре знаете, че ние имаме цял правен отрасъл, каквото е наказателното право, който пък дефинитивно казва: новият, по-благоприятен режим категорично се прилага като по-лек закон спрямо всички заварени случаи.
Забележете, аз пак ще повторя: предвидени са допълнителни условия – в заварения договор да има изпълнени без неустойки, без непогасени плащания за неустойки пет години. Тоест на практика завареният трябва да е в абсолютно равно положение с нововъзникналия, с този, който предстои да бъде сключен. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Други изказвания?
Имате думата.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми колеги, станахме свидетели в това Народно събрание да гласуваме закони, обслужвайки тясно икономически интереси. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Колега Кирилов, аз наистина не Ви завиждам на положението, в което се намирате – една седмица да защитавате една теза, другата седмица да защитавате друга теза. С моя скромен икономически опит много трудно бих могъл да направя това, но Вие имате този опит, за което Ви приветствам.
Тези промени, които бяха предложени в този закон, спокойно можем да ги наречем промени за братя Домусчиеви. Това обаче е най-малкият проблем.
Тези промени отключват едно дело, за което, може би Вие, колеги, не знаете, едно дело, свързано с „Полимери“ – Девня, което чака това решение, и дело срещу България за 167 милиона. Братя Домусчиеви ще ни се видят съвсем малък проблем. Може да си го проверите! Тези промени ще отключат и много други сделки, които в момента никой от нас не предполага. Ако се заровите обаче като парламентаристи, които сте от дълго време тук, ще се сетите за такива сделки, правени през годините. Аз лично и членовете на НФСБ тук, в парламента, от групата на „Обединени патриоти“, не можем да се съгласим, че трябва да обслужваме икономически интереси по толкова явен и грозен начин, защото допреди един час говорихме за три – четири – пет милиона, които трябва да вкараме в бюджета, карахме се в продължение на часове в Бюджетна комисия да защитим приходите за страната и да ги преразпределим по-добре на нуждаещите се, а в момента с бездушното отношение и с палеца, който ще сложите върху бутона, подаряваме на олигархията в България десетки и стотици милиони левове.
Колеги, ако Вие имате съвест и не сте толкова зависими, колкото твърдите по предавания и медии, нека да не останем безучастни към това, което се случва в тази зала, всеки да забие първо ножа в сърцето си преди да сложи пръста на пулта и бутона. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Апостолов.
Реплики?
Други изказвания?
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 4 с текст по предложение на Комисията и редакционните поправки, които предложи народният представител Данаил Кирилов относно текста на предлагания § 4.
Гласували 125 народни представители: за 93, против 32, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Предложение на народния представител Христо Гаджев за § 3, който декларира, че го оттегля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Неподкрепеното предложение, което той оттегля.
Господин Гаджев, заповядайте да заявите оттеглянето.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, заявявам, че оттеглям своето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Гаджев.
Предложението не е подкрепено от Комисията и няма да бъде подложено на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
„§ 5. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44) в чл. 44 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: „При продажбата се използва електронната платформа по чл. 3а, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол“.“
2. В ал. 2 се създава изречение второ: „При продажбата областният управител използва електронната платформа по чл. 3а, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на текста на § 3, който става § 5 по доклада на Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 82, против 2, въздържали се 30.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Предложение на народния представител Делян Добрев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Делян Добрев направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 6 и 7:
„§ 6. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107) в чл. 36ж се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 навсякъде числото „150“, думите „най-високата“ и числото „12“ се заменят съответно със „100“, със „средната аритметична“ и с „6“.
2. В ал. 6 числото „100“ се заменя с „50“, думите „най високата“ се заменят със „средната аритметична“, а накрая думите „12 месеца“ се заменят с „6 месеца“.
3. Алинея 7 се изменя така:
„(7) За задълженията по ал. 1 не се внася обезпечение, когато търговците и производителите по ал. 1 са изпълнили едновременно следните условия за текущия месец:
1. до 20-о число нямат дължими и/или просрочени задължения към фонда;
2. са внесли авансово до 25-о число по банкова сметка на фонда средства в размер на средноаритметичната стойност от произведението на цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 и количеството електрическа енергия, продадено от тях на крайни клиенти, за предходните 6 месеца;
3. до 25-то число са уведомили фонда, че са внесли средствата по т. 2.“
4. Създава се нова ал. 8:
„(8) Фондът проверява изпълнението на условията по ал. 7 и при неизпълнение уведомява съответния търговец или производител да внесе обезпечението по ал. 3 в 7-дневен срок от уведомяването.“
5. Досегашните ал. 8 и 9 стават съответно ал. 9 и 10.
6. Създава се ал. 11:
„(11) Уведомяването по ал. 7, 8 и 9 се извършва по електронен път с електронен подпис.“
§ 7. В 30-дневен срок от влизането в сила на този закон търговците и производителите по чл. 36ж, ал. 1 от Закона за енергетиката, които 12 поредни месеца преди влизането в сила на този закон са заплатили цената и/или компонентата от цена по чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закона за енергетиката, представят пред Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ удостоверения за липса на задължения за „цена задължение към обществото“, издадени от обществения доставчик. В този случай се прилага чл. 36ж, ал. 6 от Закона за енергетиката, освен ако са изпълнени условията на чл. 36ж, ал. 7 от същия закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Савеклиева.
Господин Иванов – за процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Председател, моля да подложите на гласуване следната процедура: удължаване на работното време на днешното пленарно заседание до приемане на пета точка, а именно: Проект на решение за създаване на Временна комисия за разглеждане на постъпилите сигнали от граждани за обучението и изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли обратно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Иванов за удължаване на днешния работен ден до приемане на решение по точка шеста.
Гласували 120 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 11.
Предложението е прието.
В днешния работен ден ще разгледаме и следващата точка от дневния ред.
Още едно искане за процедура.
Заповядайте.
След това, господин Добрев, и на Вас ще дам думата.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за промяна на гласовете от предходния § 4, защото съм се объркал, в смисъл гласувал съм „за”, а съм „въздържал се“ – да бъде отчетено като „въздържал се“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: В протокола Вашият глас е погрешно отразен? Да, разбрах.
Господин Добрев, заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъда съвсем кратък, тъй като вече удължихме работното време.
Предварително се извинявам, че със Закона за приватизацията изменяме Закона за енергетиката. Промените обаче, които сме предложили аз и мои колеги народни представители, обсъдени и с колеги от опозицията, общата позиция отново на Комисията по енергетика е, че се нуждаем от спешни промени в Закона за енергетиката, касаещи един малък, но много важен детайл.
Знаете, че от 1 юли тази година заработи новият модел за либерализация на пазара на електроенергия. Прехвърлихме така нареченото задължение към обществото от НЕК, който до момента събираше задължение към обществото, към Фонд „Енергийна сигурност“. Сложихме обаче изисквания с последните промени в Закона за много високи обезпечения за търговците, за да могат те да участват на този либерализиран пазар. След началото на пазара от 1 юли се оказа, че една голяма част от търговците не могат да покрият тези високи изисквания и критерии и по този начин не могат да изпълнят Закона. Оказахме се в хипотезата, в която или трябва да фалират една голяма част от търговците на електроенергия в България, или ние трябва да помислим дали не можем да облекчим условията по гаранциите за тях.
Нашето предложение в момента, най-просто казано, е да облекчим изискванията към търговците на електроенергия в страната, за да може те да отговорят на условията и да имаме достатъчно голяма конкуренция на този пазар. В противен случай пазарът ще остане с няколко големи играчи, което не е в интерес нито на бизнеса, нито на потребителите в страната.
По същество намаляваме гаранциите от 150% на 100%, вземаме различна база за изчисление на задължения към обществото. Всички промени, от една страна, облекчават бизнеса, тоест намаляват административната тежест към тях, а от друга страна – продължават да гарантират финансовата стабилност на Фонда за енергийна сигурност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Добрев.
Има ли изказвания по докладваните параграфи 6 и 7 по доклада на Комисията? Няма.
Реплики? Няма.
Преминаваме към гласуване на текстовете на параграфи 6 и 7, докладвани заедно.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Предложението за параграфи 6 и 7 е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 8.
„§ 8. В едногодишен срок от обнародването на този закон Министерският съвет:
1. приема наредба за електронната платформа за продажба на имоти – частна държавна собственост и на имоти – собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала;
2. привежда в съответствие подзаконовите нормативни актове по прилагането на Закона.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на докладвания текст за § 4, който става § 8 в доклада на Комисията.
Гласували 110 народни представители: за 77, против 17, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по § 5, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията § 5 да бъде отхвърлен, тъй като той е отразен на систематичното му място в § 8.
Гласували 105 народни представители: за 88, против 9, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Предложение от Делян Добрев и група народни представители:
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 9:
„§ 9. Този закон влиза в сила от обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на параграфи 1, 2 и 5, които влизат в сила в едногодишен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 6 по доклада на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 88, против 17, въздържали се 3.
Предложението е прието, а с това на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 854-01-55, внесен от Николай Веселинов Александров и група народни представители.

Съгласно взетото решение преминаваме към следващата точка от дневен ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПОСТЪПИЛИ СИГНАЛИ ОТ ГРАЖДАНИ ЗА ОБУЧЕНИЕТО И ИЗПИТИТЕ НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги,
„МОТИВИ
към Проекта на решение за създаване Временна комисия за разглеждане на постъпили сигнали от граждани за обучението и изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство
Темата с обучението и изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство е от широк обществен интерес. Тя е неразривно свързана с безопасността на движението по пътищата и има отношение за намаляване на пострадалите от пътно транспортни произшествия.
Участникът в пътното движение е първото звено от веригата на безопасността по пътищата. Независимо от мерките, които се прилагат, ефективността на политиката за пътна безопасност зависи в крайна сметка от участниците в движението. Ето защо от съществено значение са образованието, обучението и осъществяване на контрола на методиката за придобиването на правоспособност за управление на МПС.
Методиката за провеждане на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС трябва да отчита теоретичните и практическите умения на кандидатите.
Целта на създаването на Временната комисия е осигуряването на прозрачност на процеса на провеждане на теоретичните изпити и контрола при провеждането на практическите изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Откривам разискванията по предложеното решение. Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Свиленски – имате думат за изказване.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Разбирам спешността и сложността на проблема, който трябва да решим даже в допълнително работно време.
Искам да информирам всички Вас, че всички тези сигнали, всички тези жалби, всички тези писма, които са писани и които сега тази комисия трябва да разглежда, не са отсега. Те са от две, три години – от 42-рото, 43 тото, 44-тото Народно събрание. Всички тези сигнали и жалби са внесени в Деловодството на Комисията по корупцията, на Комисията по транспорт, на Министерския съвет, в Президентството, ако щете. Навсякъде всички институции са запознати. Въпросът е: защо никой не е реагирал? Сега тази комисия, която ще я направим, тя какво ще направи? Тя как точно ще реши проблемите на тези жалби? Вие, разбирате ли, че ако тази комисия си свърши работата, всички по веригата, откъдето е пусната първата жалба – от Агенцията, от „Автомобилна администрация“, с арестувани, с освободени директори и после отново възстановени, до господин министъра, който си тръгна, ще има много тежки санкции, защото там има буквално прикриване на нарушения. Ако тази комисия успее да го направи, добре, но аз се учудвам защо една извънредна Комисия трябва да прави тези неща, при положение че имаме Комисия по транспорт, която може да се занимава – и това е част от работата й – безопасността по пътищата. След като така сте решили обаче, след като наистина проблемът е сложен и спешен, ние ще подкрепим тази комисия с ясното съзнание, че от тази комисия наистина ще търсим и ще искаме резултат. Резултат конкретен, резултат с конкретно виновни лица! Не посочим ли виновни лица, ще бъде поредната извънредна Комисия, в която 13 или 15 депутати са се занимавали през месец юли. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Свиленски.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Господин Иванов ще ни запознаете ли с Проекта за решение? Закривам разискванията.
Моля, за да ни запознаете с Проекта на решение, което предстои да гласуваме.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за разглеждане на постъпили сигнали от граждани за обучението и изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за разглеждане на постъпили сигнали от граждани за обучението и изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
2. Временната комисия следва да се запознае с всички факти и обстоятелства, изложени в сигнали от граждани за обучението и изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
3. Временната комисия изготвя доклад относно разгледаните сигнали.
4. Временната комисия се създава за срок от един месец.
5. Временната комисия се създава на паритетен принцип общо от 15 народни представители по трима от всяка парламентарна група.”
Моля за процедура, господин Председател, да се промени това число: „от петима народни представители, по един от всяка парламентарна група.”
„6. Избира ръководство и състав на Временната комисия, както следва:
1. Председател;
2. Заместник-председател;
3. Четирима члена.“ (Уточнения встрани от микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Петима членове? Господин Иванов, не Ви разбрах. Петима членове на Комисията?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място.) И трима члена, да, извинявайте. Председател, заместник-председател и трима членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Да, общо петима е съставът на Комисията, съобразно предложението.
Има ли изказвания?
Преминаваме към гласуване на текста, представен от господин Иванов.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Съобразно току-що гласуването решение следва да преминем към попълване състава на Комисията, която трябва да се състои от председател, заместник-председател и трима членове. Очаквам предложения от всяка една от парламентарните групи за член на Комисията.
Заповядайте, господин Миховски, от името на парламентарната група на ГЕРБ ще направите предложение.
ИВАН МИХОВСКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на ГЕРБ предлагам Станислав Иванов за член. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, колеги, от останалите групи?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на парламентарната група „БСП за България“ предлагам за член на Временната комисия Георги Свиленски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Зарков.
Другите групи?
От групата на ДПС заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
От името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ предлагаме Ихсан Халил Хаккъ за член на Временната парламентарна комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Халил е кандидатът на групата на ДПС.
От „Воля“ и „Обединени патриоти“ останаха. Има ли предложения?
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „Воля“ предлагаме за член на Временната комисия Андон Дончев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
И от „Обединени патриоти“? Господин Михов ми дава знак, че няма.
Господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам при гласуване на състава на Комисията да отпадне изискването, което преди малко гласувахме за заместник-председател, тъй като Комисията е съкратена в бройката, вече не са 15 члена, а са само пет – председател и четирима членове ще бъдат. Мисля, че така е по-правилно с оглед по-оперативната работа на Комисията. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Трябва да гласуваме отново Решението, което вече приехме, за промяна… (Шум и реплики.)
Очакваме още едно предложение. (Реплики.)
Като няма, преминаваме към гласуване на предложенията, които са направени. (Шум и реплики.)
Изчакваме да…
Господин Иванов, какво очакваме? (Шум и реплики. Оживление. Смях.)
Заповядайте, господин Веселинов, да представите най-дълго чаканата кандидатура. Моля, представете я.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Господин Атанас Стоянов ще представлява групата на „Обединени патриоти“. (Шум и реплики.)
За член…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Всъщност има вече пет кандидатури за представители на парламентарните групи.
Няма изяснена процедура за избора на председател.
Господин Иванов, избраните членове да изберат председател измежду тях или тук ще го гласуваме? (Шум и реплики.)
Тогава очаквам предложение за председател… (Силен шум и реплики.)
Не е редно да остане извън правомощията на залата това.
Има ли предложение за председател на Комисията, която сформираме? (Реплики.)
Заповядайте, господин Свиленски. Благодаря Ви за поетата инициатива. Слушаме Ви внимателно.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
От името на парламентарната група на БСП предлагам господин Станислав Иванов за председател. (Силен шум и реплики. Провиквания. Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Други предложения?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Обратно предложение, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, считам, че тази комисия трябва да бъде поета от опозицията. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Те са нашият основен коректив и поради тази причина предлагам господин Георги Свиленски за председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Зарков – по начина на водене.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, моля да обърнете внимание на народните представители за техните отговорности. Срамно е това, което се случва тук!
Навън има човек, който гладува. Има протест. Реагирате с комисия. (Шум и реплики.) Реагирате с комисия – имате това право. Поемете отговорността и направете Комисията, ако искате да я правите, така както сте решили. Ако – не, не се подигравайте с нас, народните представители, и с хората, които протестират! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли други предложения? Няма други предложения.
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
С оглед на протеклите дебати си правя отвод от номинирането ми за член на тази комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Парламентарната група на БСП ще предложи ли друго име за член на Комисията? (Реплики от „БСП за България“.)
Казвате, че ще попълните Комисията? (Реплики. Провиквания.)
Нека така да я гласуваме – с непопълнен състав. (Реплики.)
Уважаеми народни представители, ще подложа на гласуване годно направените кандидатури за състав на Комисията, те останаха четири, една кандидатура за господин Иванов – председател на Комисията, и ангажимент от парламентарната група на „БСП за България“, че ще попълнят състава на Комисията след нейното сформиране, макар и в непълен състав.
Преминаваме към гласуване на предложените за членове на Комисията: господин Халил, господин Дончев, господин Стоянов и господин Иванов, който впоследствие ще предложим за председател. Заедно гласуваме четирите кандидатури, предложени от парламентарните групи на ГЕРБ, ДПС, Партия „Воля“ и „Обединени патриоти“.
Моля да гласуваме.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на кандидатурата на господин Станислав Иванов за председател на Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Предложението за избор на председател на Комисията е прието.
За процедура – заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В изпълнение на поетия ангажимент предлагаме като член на новосъздадената временна комисия господин Иван Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Зарков. (Шум и реплики.)
Моля за още малко търпение, уважаеми народни представители.
Постъпи предложение за попълване състава на Комисията от името на „БСП за България“. Предложението е за народния представител Иван Валентинов Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието – господин Иван Валентинов Иванов е избран за член на току-що сформираната Комисия.
С това изчерпахме дневния ред за днес.
Следващото заседание е утре, 19 юли 2018 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,21 ч.)

Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер


Секретари:
Юлиан Ангелов
Симеон Найденов