Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Александър Ненков и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Преди да започнем с дневния ред, имам две съобщения:
На 26 юли 2018 г. е постъпил Доклад относно резултати от проведено от Националния център за парламентарни изследвания изследване на законодателната дейност на 44-то народно събрание през четвъртата парламентарна сесия. Съгласно изискванията, заложени в чл. 17 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание – приложение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, докладът и приложенията към него ще бъдат публикувани на сайта на Националния център за парламентарни изследвания.
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, министър-председателят на Република България уведомява Народното събрание, че Министерският съвет е приел решение № 524 на Министерския съвет от 2018 г., с което се разрешава за времето от 30 юли до 10 август 2018 г. преминаването през и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на военнослужещи и сухопътна техника от съюзнически въоръжени сили на Република Албания, Румъния и Черна гора и военнослужещи от чужди въоръжени сили на Грузия, Република Сърбия, Република Молдова във връзка с провеждането на съвместна българо-американска подготовка в района на учебен полигон – Ново село.
В съвместната подготовка от американска страна ще участват военнослужещи и сухопътна техника. Съвместната подготовка е в рамките на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната и в изпълнение на Плана за съвместна българо-американска подготовка и учения за 2018 г. и не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други – на друга държава или организация, въоръжени сили.
В изпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за решението е уведомен и президентът на Република България.
Уведомлението е постъпило на 26 юли 2018 г. с вх. № 802 00 40 и е предоставено на Комисията по отбрана.
Преминаваме към дневния ред.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Вносител е Министерският съвет на 4 юни 2018 г.
Следва Доклад на Комисията по околна среда и водите.
Заповядайте, господин Мацурев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако ми позволите, първо искам да направя процедура по допуск в залата. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде допуснат господин Николай Кънчев – заместник-министър на околната среда и водите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура от господин Мацурев.
Гласували 145 народни представители: за 140, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Заповядайте, господин Мацурев.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание:

„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда,
№ 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
На заседание, проведено на 5 юли 2018 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите: Нено Димов – министър, Атанаска Николова – заместник-министър, Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда“, Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“, и Валери Георгиев – началник отдел „Биологично разнообразие“; от Министерство на енергетиката: Жечо Станков – заместник-министър, Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ и Гергана Пенева – главен юрисконсулт; представители на Българска стопанска камара, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Българската асоциация по подземни води, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България и Асоциацията на парковете в България.
От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от министър Нено Димов, който обяви, че предложеният Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда е разработен в изпълнение на правителствената програма и Решение на Министерския съвет за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса, като част от предложенията идват от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Чрез Законопроекта са предвидени промени и в няколко други закона: Закона за биологичното разнообразие, Закона за управление на отпадъците, Закона за чистотата на атмосферния въздух и Закона за водите.
Министър Димов подчерта, че Законопроектът като цяло води до намаляване на общия брой изискуеми документи и опростяване на процедурите по взаимодействие с администрациите, с оглед постигане на облекчения за гражданите и бизнеса. Той посочи, че с промените в Закона за опазване на околната среда се урежда възможността за обединена процедура при инвестиционно предложение, подлежащо на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, комплексно разрешително и/или доклад за безопасност при предприятие с висок рисков потенциал. Тази процедура се провежда при поискване от възложителя, като възможността е обсъждана с работодателските организации на дискусии и кръгли маси. Министърът обърна внимание, че всяка от процедурите е от порядъка на шест месеца, а с обсъжданията и съгласуванията времето за трите процедури може да надхвърли две години, докато при обединената срокът ще се намали значително – само с едно обществено обсъждане и само една възможност за обжалване, като компетентният орган е министърът на околната среда и водите.
Относно предложените промени в Закона за водите, господин Димов обърна внимание, че те са подготвяни отдавна, като са били на обществено обсъждане в средата на 2017 г. и са съгласувани с министерствата и ведомствата. Предлага се нов подход за опазване на водите за питейно-битово водоснабдяване, базиран на риска от замърсяване и необходимостта от пречистване. Въвеждат се три нива на защита: първа зона – защитен пояс, опазващ физически съоръженията и прякото въвеждане на замърсители, втора –охранителна зона, която на база оценка на риска ще се определя и преразглежда на всеки шест години в съответствие с Плана за управление на речните басейни; и трета – за защита на цялото водно тяло, ползвано за черпене на вода за консумация от хора с дебит средно над 10 м3 на ден или обслужващо повече от петдесет човека.
Председателят на Комисията госпожа Ивелина Василева обяви, че са получени 13 становища и 24 възражения по проекта, които са публикувани на страницата на Комисията: от Българска стопанска камара, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Глобално партньорство по водите – България, Българска асоциация по подземните води, Българска камара по химическа промишленост, Асоциация на парковете в България, Сдружение „Балканка“ и от граждани. В Народното събрание има внесени становища и от Министерството на здравеопазването, Български лекарски съюз, Асоциация по физикална медицина и рехабилитация и Специализирани болници по рехабилитация – Национален комплекс.
Отрицателно становище по Законопроекта беше изразено от представителите на Асоциацията на парковете в България относно промените в Закона за водите, които според тях ще нарушат изискванията на Рамковата директива и това би могло да доведе до наказателна процедура, тъй като в периода до новите планове за управление на речните басейни (2021 г.) няма да има предпазни мерки за опазване на питейните води; на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, според която целите за опазване на минералните и изворни води са общи, но са объркани от направените предложения относно Закона за водите и това би могло да доведе до несигурност за опазването на водите, както и за направените и за бъдещите инвестиции; и от професор Павел Пенчев, който изрази становището на експертите по подземни води в Българската асоциация по подземните води. То е против промените в статута на санитарно охранителните зони и изразява опасения за капацитета на специалистите в тази сфера от басейновите дирекции. Предложи да се актуализира наредбата на Министерския съвет относно санитарно-охранителните зони, а да не се променя подходът.
Заместник-министър Атанаска Николова отговори на зададените въпроси и притесненията на бизнеса, научната общност и неправителствените организации, като подчерта, че с промените в Закона за опазване на околната среда действително се облекчава тежък регулаторен режим, а предлаганият нов подход при опазването на водите е свързан и с новата директива за питейните води, като България изостава в този сериозен процес, който ще бъде реализиран с широко участие на обществеността. Тя отбеляза още, че няма да има период с липса на регулация, като действащият режим ще продължава да бъде в сила, заповедите ще са валидни и определените забрани и ограничения ще се спазват. Госпожа Николова посочи, че за прилагането на нов подход ще се изготвят критерии, методики и наредби с участието на специалисти, като директивата изисква не само опазване, но и подобряване качеството на водите и опазването на минералните води, като част от подземните, ще бъде още по-добро и ще се включи в Плана за управление на речните басейни и програмите от мерки.
Отношение по Законопроекта взеха: народният представител Манол Генов, който изрази разбиране и съгласие относно частта на Законопроекта, свързана с намаляване на административната тежест, но споделя опасенията на неправителствените организации, научните среди и бизнеса относно промените в Закона за водите, поради което ще се въздържат от подкрепа на Законопроекта; народният представител Петър Петров, който отправи въпрос към госпожа Николова относно опасенията на неправителствените организации, че четири години населението ще бъде оставено без опазване на питейните води, на който заместник-министърът посочи конкретен текст, според който до приемане на наредбата се запазва досегашният ред за определяне на охранителния режим; народният представител Атанас Костадинов, който изказа опасения относно възможността за намалено опазване на водите и принципно възражение срещу прилагане на „тежки” директиви чрез друг закон. Той също подкрепи първата част от Законопроекта, свързана с облекчаване на административната тежест. Госпожа Ивелина Василева заяви подкрепа на Законопроекта и целите за облекчаване на административната тежест в основната му част от името на парламентарната група на ГЕРБ. Тя подчерта, че безспорно са необходими усилията от страна на Министерството на околната среда и водите в посока изпълнение на правителствената програма за намаляване на административната тежест чрез съкращаване на срокове, получаване на документи по служебен път, обединяване на процедури по избор на инвеститора и така нататък. Тя изказа становище, че дискусията и всички получени становища до Комисията като цяло се фокусират върху Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и водите, свързани с промени в Закона за водите, което е знак за необходимост от по-широко обсъждане и консултации със заинтересованите страни на текстовете, свързани с промени в Закона за водите. Поради това парламентарната група ще подкрепи Законопроекта и целите, заложени в основната му част, но ще предложи удължаване на срока за предложения между първо и второ четене и отпадане на текстовете, свързани с измененията в Закона за водите в техните Заключителни разпоредби. Ще бъде създадена и работна група по Законопроекта.
Министър Нено Димов изрази мнение, че водата наистина е стратегически ресурс и към нея трябва отговорно отношение, като посочи, че трябва да се върви към рисково базирания подход, давайки пример за дадена територия и отчитане на мнението на местната общност.
След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 13 гласа „за”, без „против” и 6 „въздържали се” подкрепи Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Мацурев.
Следващият доклад е на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Госпожо Шевкед, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 юли 2018 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на туризма, Министерството на енергетиката и Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България.
Законопроектът, представен от заместник-министъра на околната среда и водите Красимир Живков, е изготвен с цел приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса след направен преглед на регулаторните режими и предоставяните административни услуги в областта на законодателството по опазване на околната среда. В резултат на това се премахва изискването за предоставянето на някои документи на хартиен носител, които е възможно да бъдат получени по служебен път; намаляват се сроковете по някои процедури; оптимизира се процесът на взаимодействие с други администрации; предвижда се възможността за обединена процедура, когато е налице инвестиционно предложение, което подлежи на задължителна оценка на въздействието на околната среда, комплексно разрешително и/или доклад за безопасност – в случаите, когато едно предприятие е с висок рисков потенциал и по искане на възложителя; предвижда се оптимизиране на процеса, свързан с обществен достъп до информация за инвестиционните предложения; съкращават се сроковете за произнасяне на административния орган в производството по издаване и преразглеждане на комплексни разрешителни; прехвърлят се компетенции от Министерството на околната среда и водите на Изпълнителната агенция по околна среда, във връзка с указване на конкретна процедура по комплексни разрешителни – с цел компетентният орган да бъде само един и да се въведе обслужване на едно гише.
С Преходните и заключителни разпоредби се предвиждат изменения в някои закони, свързани със Законопроекта. Сериозни възражения предизвиква изменението в § 39 относно Закона за водите. Редица организации – БСК, КРИБ, Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране и други, изразяват сериозни опасения във връзка с предложените изменения, които не са били подложени на обществено обсъждане; голяма част от текстовете са неясни и не гарантират опазване на качеството на питейните води; липсва процедура за това как ще се определят зоните за защита и се препраща към наредба. В хода на заседанието вносителите заявиха, че между първо и второ четене на Законопроекта ще бъде предложено тези текстове да отпаднат.
В хода на дискусията заместник-министърът на туризма госпожа Ирена Георгиева заяви, че предвиденото изменение в Закона за здравето, въвеждащо понятието „приоритетно“ в чл. 78, би довело до дисбаланс в политиката по устойчиво развитие на туризма и би поставило в неравностойно положение няколко групи субекти, извършващи икономическа дейност в местата за настаняване, разположени в територии с налична минерална вода.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 10, без „против“, „въздържали се“ – 8 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Шевкед.
Докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – имате думата, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 12 юли 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда“, госпожа Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“ и госпожа Росица Петрова – държавен експерт в отдел „Управление на речните басейни“.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда има за цел облекчаване на административната тежест за бизнеса, като създаде оптимални условия за инвеститорите и същевременно запази законовите изисквания, гарантиращи ефективен контрол. След анализ на съществуващите нормативни документи и практики за постигане на целта се предлага: намаляване броя на изискваните от заявителите документи, за които е възможно да бъдат набавяни по служебен път; опростяване на процеса за взаимодействие с други администрации; намаляване на срокове по процедури; оптимизиране на процеса по обявяване за обществен достъп до документи в рамките на процедурите. Създава се възможността за обединена процедура по искане на възложителя, когато е налице инвестиционно предложение, подлежащо на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, като комплексно разрешително и/или доклад за безопасност в случаите, когато едно предприятие е с висок рисков потенциал. С обединяването на процедурите се предоставя възможност за информиране в цялост на заинтересованата общественост и другите институции, осигуряване на комплексен подход при оценката на риска за околната среда и човешкото здраве и се постига намаляване на общото времетраене от два до три пъти, както и се спестяват разходи на инвеститорите.
Обединената процедура е в съответствие с изискванията на европейското законодателство и отправените препоръки на Европейската комисия. Постига се съответствие на разпоредбите на ЗООС с Директива 2010/75/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) в изпълнение на препоръки от Европейската комисия. Чрез прехвърлянето на компетенциите по указване на конкретна процедура по комплексни разрешителни от МОСВ на Изпълнителната агенция по околна среда, компетентният орган остава само един, което води до допълнително намаляване на общата продължителност на процедурите.
В Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта са направени предложения за промени в Закона за биологичното разнообразие, Закона за чистотата на атмосферния въздух, Закона за управление на отпадъците, Закона за водите и други нормативни актове. Промените основно се отнасят до отпадане на документооборота на хартиен носител, както и на изисквани документи, които ще бъдат набавяни по служебен път.
С предложеното изменение на Закона за водите се променят досегашните принципи за опазване на водите чрез санитарно охранителни зони и се въвежда установяване на защитни пояси, осигуряващи опазване на съоръженията от разрушаване и замърсяване, чрез оценка на риска при определянето им. Предвижда се нова редакция на разпоредбите, определящи собствеността на земите в защитните пояси в съответствие с въведения нов режим за водовземните съоръжения, с цел препятстване на прякото замърсяване на водите, както и издаването на нова наредба, която да осигури прилагането на Закона. Предвидени са изменения и във всички закони, свързани с промяната на режима за опазване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.
Проведена беше дискусия по предложените текстове на Законопроекта. На конкретни въпроси от членовете на комисията, свързани с практическото прилагане на нововъведенията, представителите на вносителя направиха разяснения по организацията и възможностите за техническото изпълнение на новите норми. Вследствие направените коментари се постигна съгласие, че текстовете, отнасящи се до изменението на Закона за водите, се нуждаят от нова редакция и прецизиране до следващия етап след първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
След представянето и обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване, в резултат на което Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 10 гласа –„за“, без „против“ и 7 гласа – „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г., да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Доклад на Комисията по земеделието и храните.
Имате думата госпожо Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 11 юли 2018 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите Ивайло Симеонов – директор на Дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“ и Лидия Рашкова – главен експерт в същата дирекция. От Министерство на околната среда и водите: Красимир Живков – заместник-министър, Силвия Димитрова – директор на Дирекция „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда", Илияна Тодорова – директор на Дирекция „Управление на водите" и Росица Петрова – държавен експерт.
Законопроектът беше представен от госпожа Силвия Димитрова, която изтъкна, че е разработен във връзка с намаляване на административната и регулаторната тежест върху гражданите и бизнеса.
От компетентността на Комисията по земеделието и храните са промените, свързани с изменението на изискванията за опазване на водите в зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води за питейно-битово водоснабдяване, за производство на бутилирани води, за лечебни цели, профилактика и др. Отпада досегашният режим за определяне на санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения. Предвижда се около всяко съоръжение да бъдат установени защитни пояси, които да осигуряват тяхното опазване от разрушаване и от пряко въвеждане на замърсяващи вещества, както и да бъдат определени охранителни зони за опазване на водите в райони с установен риск за количеството или качеството на водите.
В границите на зоната за защита на водите ще бъдат изпълнявани мерки и специфичен мониторинг, съобразно характеристиките на съответната зона за защита. На водоползвателите се вменява задължение за изграждане на защитен пояс, включително да предприемат действия за промяна на собствеността на земите, когато е необходимо.
Съответно с преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са предвидени изменения в редица закони, включително в Закона за почвите, Закона за защита на растенията, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за горите и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, свързани с промяната на режима за опазване на водите. В Закона за рибарството и аквакултурите в допълнение са изменени и разпоредбите, свързани с изграждането на нови и реконструирането на съществуващи рибни проходи, което ще се извършва по преценка на директора на Басейнова дирекция в съответствие с целите и мерките в плана за управление на речните басейни и на базата на резултати от изпълнен мониторинг, актуални хидроложки данни и др.
От Министерството на околната среда и водите обясниха, че предвид многобройните възражения, постъпили по Законопроекта по време на дебатите във водещата и в другите съпътстващи комисии, е взето решение между първо и второ гласуване на Законопроекта всички текстове, свързани с промяната на досегашния режим за определяне на санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения, да бъдат оттеглени. Тези текстове ще бъдат подложени на допълнително обществено обсъждане и консултации със заинтересованите страни.
Относно промените в Закона за рибарството и аквакултурите обясниха, че и в момента се провеждат консултации с участието на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, експерти и браншови организации на рибопроизводители. След постигането на консенсус, предложенията ще бъдат представени на народните представители.
На поставен въпрос относно възможността за узаконяване на водовземни съоръжения, изградени без разрешително, от Министерство на околната среда и водите припомниха, че подобна процедура е предвидена в Законопроекта и онези от съоръженията, които са технически годни, ще могат да бъдат регистрирани след заплащане на съответната такса.
След проведената дискусия, Комисията по земеделието и храните с 12 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 1 глас „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Димова.
Процедура.
Имате думата, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на Закона за енергетиката със седем дни, тоест срокът да бъде 14-дневен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното от народния представител Делян Добрев процедурно предложение за удължаване на срока по Закона за енергетиката.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Кой ще представи Доклада на Комисията по здравеопазването?
ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 28 юни 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министрите на здравеопазването доктор Бойко Пенков и госпожа Светлана Йорданова, заместник-министърът на околната среда и водите господин Красимир Живков, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и други.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Красимир Живков. Той запозна членовете на Комисията с целите на Законопроекта – да бъдат приети мерки в изпълнение на решения на Министерския съвет за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса. Облекчаването на административната тежест чрез създаване на оптимални условия за инвеститорите същевременно запазва законовите изисквания за ефективен контрол в сектора. Законопроектът регламентира възможност за провеждане на една обединена процедура, когато е налице инвестиционно предложение, което подлежи на задължителна оценка на въздействието върху околната среда, комплексно разрешително и/или доклад за безопасност в случаите, когато едно предприятие е с висок рисков потенциал. Обединената процедура се провежда по искане на възложител, тъй като е опционна.
Законопроектът регламентира изменения в Закона за водите, като се променят изискванията за опазване на водите в зони за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, както и на минералните води, предназначени за производство на бутилирани води, за лечебни цели, за профилактика, за отдих и спорт. Измененията предвиждат отпадане на режима за определяне на санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения.
Законопроектът предвижда изменения в редица закони, един от които е Законът за здравето. С § 53 от Законопроекта се въвеждат изменения в действащите разпоредби на Раздел VIII „Курортни ресурси и курорти“, Глава втора „Дейности по опазване на здравето“ от Закона за здравето. Предложените изменения в Закона за здравето се дължат на настъпилите промени в нормативната уредба, регламентираща обществените отношения в областта на курортните ресурси и курортите. Целта на предложените законодателни изменения е да се регламентира редът за издаване и подновяване на балнеологична оценка, която удостоверява състава и свойствата на минералната вода от конкретното водовземно съоръжение на минерална вода, целите и начина на нейното приложение. Прецизират се разпоредбите, свързани с обявяването на урбанизирани територии с обявени курортни ресурси за курорти, като това ще става по предложение на министъра на здравеопазването с решение на Министерския съвет. За обявените курорти ще се прилагат наредбите по чл. 77 от Закона за здравето.
В хода на дискусията бяха направени бележки по Законопроекта от народния представител доктор Джевджет Чакъров, както и препоръки за допълнителни изменения от доктор Илза Попова, представител на Специализирани болници по рехабилитация – Национален комплекс, и на Асоциация по физикална медицина и рехабилитация.
Заместник-министърът на здравеопазването госпожа Светлана Йорданова изрази подкрепа за Законопроекта.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 18, „против“ – няма, „въздържал се“ – 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове има Доклад.
Господин Вигенин, имате думата.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 юни 2018 г., при условията на чл. 33, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.
Законопроектът беше представен от господин Нено Димов – министър на околната среда и водите. На заседанието присъстваха и господин Красимир Живков – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка и оценка на въздействието върху околната среда, госпожа Илияна Тодорова – директор на дирекция „Управление на водите“, госпожа Росица Петрова – държавен експерт в отдел „Управление на речните басейни“ към дирекция „Управление на водите“, и господин Валери Георгиев – началник-отдел „Биологично разнообразие“ в същото министерство.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда е разработен във връзка с изпълнение на протоколно Решение № 28 от 28 юни 2017 г. на Министерския съвет за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса, Решение № 338 на Министерския съвет от 2017 г. за приемане на мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представянето на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител, Решение № 496 на Министерския съвет от 2017 г. за изпълнение на Решение № 338 на Министерския съвет от 2017 г. и съгласно Приоритет № 39 в областта на околната среда от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. Законопроектът е изготвен и във връзка с предложения за облекчаване на бизнеса, постъпили в Министерството на околната среда и водите от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Целите, които си поставя Проектът на закон, са по отношение на облекчаването на административната тежест и са свързани с: намаляването броя на изискваните от заявителите документи, които е възможно да бъдат набавяни по служебен път; опростяването на процеса за взаимодействие с други администрации; намаляването на срокове по процедури и оптимизирането на процеса по обявяване на обществен достъп до документи в рамките на процедурите.
По отношение на европейското законодателство – Законопроектът предвижда постигане на пълно съответствие на Закона за опазване на околната среда с Директива 2010/75/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността – комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването – в изпълнение на препоръки на Европейската комисия.
В последвалата дискусия госпожа Ивелина Василева – заместник-председател на Комисията, поиска министърът да представи по-детайлно Законопроекта в частта, залегнала в Преходните и заключителните разпоредби, свързана със Закона за водите, където се предприема реформа, целяща привеждане на законодателството в съответствие с Рамковата директива за водите. Господин Димов обясни, че основният момент в тази промяна е начинът, по който се определят санитарно-охранителните зони, и начинът на предпазване на питейните води – тази мярка се предприема с цел запазване и гарантиране чистотата на питейната вода. По отношение на това изменение госпожа Тодорова подчерта, че то се прави, за да се запази чистотата на целите водни тела и разясни обхвата на санитарно-охранителните зони. В тази връзка министърът поясни, че основната идея е да се премине от териториално обособяване към превенция, съобразена с потенциалния риск, а не само върху определената територия.
Кристиан Вигенин – председател на Комисията, на свой ред попита как се прави оценката на този риск и от кого. Госпожа Тодорова увери, че мерките, които се предприемат, ще бъдат определяни в Плана за управление на речните басейни. Те подлежат на обществени обсъждания и ще бъдат разработвани от басейновите дирекции, а след това ще бъдат отбелязани в Наредба, като подзаконов нормативен акт, след приемането на измененията в Закона за водите.
Господин Иван Иванов – член на Комисията, попита дали в сега предвидените изменения ще бъдат отразени забележките от решението на Върховния административен съд по казуса с язовир „Тича“ и дали „ВиК – Шумен“ ще съумее навреме да кандидатства по проектите, предвидени по Оперативна програма „Околна среда“. Господин Димов обясни, че не би трябвало да има конкретна обвързаност между кандидатстването по Оперативната програма и промените, които се правят в момента. Той подчерта, че Оперативната програма ще финансира консолидираните ВиК дружества и ако изискванията са изпълнени, те ще могат да кандидатстват.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага, с 4 гласа „за“, на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет на 4 юни 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към разискванията по предложения законопроект.
Госпожо Василева, имате думата за изказване.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Вземам думата, за да потвърдя позицията на парламентарната група на ГЕРБ, изразена и по време на обсъжданията в комисии на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи Законопроекта, защото основната му цел е облекчаване на административната тежест за бизнеса и гражданите.
Съгласно една от основните задачи на правителството, заложена в Управленската програма, в сектор „Околна среда“, правителството трябва да работи за въвеждане на мерки за оптимизиране на превантивната дейност в посока опростяване на процедурите на инвестиционния процес, оценка за въздействието върху околната среда, премахване на излишни процедури и съвместяване на изискванията, където е приложимо, подобряване на интегрирането на аварийната безопасност в управлението на тежката индустрия. Тези цели се постигат чрез предложения законопроект.
В основната си част Законопроектът предлага редица промени, които са свързани със съкращаване на срокове, със служебен обмен на информация и, не на последно място, може би най-съществената промяна, която се предлага, е възможността за съвместяване на едни от най-тежките процедури, свързани с екологичното законодателство, а именно процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, комплексно разрешително и доклад за безопасност в случаите, когато става въпрос за производства с висок риск.
В този смисъл основната част на Законопроекта получи пълната си подкрепа и ние предлагаме на Народното събрание той да бъде подкрепен.
В същото време, както стана ясно и по време на обсъжданията, и чрез докладите на всички комисии, в които Законопроектът беше разгледан, в Преходната и заключителната му част се съдържат текстове, свързани с изменение на Закона за водите. Тези изменения са съществени – свързани са с промяна на подхода за защита на питейните водоизточници и санитарно-охранителните зони, които са действащи към момента, и се предлага да бъдат заменени с така наречения рисково базиран подход.
Редица дискусии бяха проведени – знаете, че има изразени и опасения от всички заинтересовани страни, в това число и общините, и бизнеса, и научните среди, и неправителствените организации. Нашата позиция е, че тези промени са изключително съществени и трябва да бъдат оттеглени в хода на разискванията и предложенията между първо и второ четене.
Ние ще предложим отмяна на тези текстове, защото смятаме, че не са предприети след провеждане на детайлни обществени обсъждания, консултации с всички заинтересовани страни и постигане на консенсус, така че всички да сме сигурни, че ще бъде гарантирано опазването, защитата на питейните водоизточници, които са толкова важни и свързани със здравето и стандарта на живот на нашите граждани.
Потвърждавам нашата позиция в подкрепа на Законопроекта в основната му част. Ние ще предложим отмяна на текстовете в Преходните и заключителните разпоредби, свързани с промяна в Закона за водите в частта „Санитарно-охранителни зони“.
Същевременно с това ще предложим удължаване на срока за предложения между първо и второ четене, така че да имаме възможност всички да прецизираме текстовете в Законопроекта. Разбира се, аз, като председател на Комисията по околната среда и водите, поемам ангажимента да бъде сформирана и работна група, която да работи след периода на предложенията между първо и второ гласуване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Реплики? Няма.
Доктор Чакъров, имате думата за изказване.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда се изменя не само основният закон, а и доста други закони, не само основният е предмет на промяна.
Във връзка с предложените промени в Закона за опазване на околната среда изразяваме цялостната си подкрепа с оглед на това, което беше изказано и в становището на Комисията, и от госпожа Василева преди малко, а именно, че се намалява административната тежест и се опростяват процедурите. Съвместяването им безспорно е положителна крачка, която няма как да не бъде подкрепена.
По време на заседанието на Комисията аз направих забележки, че трябва да се спазва и още едно основно правило в екологичното законодателство и в процедурите, че обществеността трябва да бъде информирана в най-ранен етап на инвестиционното предложение с оглед оценката на въздействието върху околната среда и най-вече живота и здравето на хората.
Не подкрепяме поредното прехвърляне на компетенции от страна на Министерството на околната среда и водите към Изпълнителната агенция по околна среда. Аз посочих, че особено в периода 2009 – 2013 г. се прехвърлят доста компетенции, и това е пореден подход за изпразване от компетенции и съдържание на Министерството на околната среда и водите. Няма как това да бъде приветствано. Не бих искал да бъда обстоятелствен, за да не отнемам времето на всички Ви.
Приветстваме също така облекчаването на административната тежест в Закона за биологичното разнообразие, в Закона за чистотата на атмосферния въздух и в Закона за управление на отпадъците. Няма как да не приветстваме и промените, които се правят в Закона за здравеопазването и в частност извършването на балнеологична оценка от министъра на здравеопазването, на минералните води за питейна, хигиенна, лечебна и профилактична и рехабилитационни и спортно-рехабилитационни цели. Това също е стъпка в правилната посока.
Не е ясно защо обаче отпадат ангажиментите, които досега бяха вменени в законодателството, относно изграждането на бентове тогава, когато се правят водоземни съоръжения по реките и по деретата, с оглед на това да бъдат запазени рибните проходи, а не само за миграция за рибите, въобще за биологичното разнообразие.
И в момента има необходимост от по-сериозен контрол, за да се осигурява минималният отток по реките с оглед запазването на биологичното разнообразие, включително и рибното такова. В това отношение нашата позиция е ясна – ние ще отстояваме това да се запази в законодателството ни.
Имаме основни забележки по отношение на промените, които се предлагат в Закона за водите. Приветствам подхода, който се предлага и от колегите от Политическа партия ГЕРБ, приветствам и подхода на Министерството. На този етап се чуха бележки, каквито изразих и аз по време на заседанието на Комисията, и от страна на бизнеса, и от всички заинтересовани страни, че промените, които се предлагат по отношение на санитарно-охранителните зони, не са преценени добре.
Освен това най-важното е, че законодателството не бива да бъде променяно по този начин – след като е минало общественото обсъждане на основните промени в макрорамковия Закон за опазване на околната среда, допълнително са включени тези промени в ЗИД-а на Закона за водите. Още повече, виждаме, че те будят доста негативни реакции и в това отношение трябва да бъдат прецизирани. Защото така предложени те не уреждат, а напротив, поставят врата в полето на законодателството, няма ясна регламентация и реална база точно по какъв начин ще бъдат определени така наречените защитни пояси.
Имайки предвид, че само 19 до 20% от санитарно-охранителните зони в нашата страна са определени със заповед, то е редно този процес да бъде уреден. Ние от Политическа партия ДПС, от парламентарната група на ДПС сме категорични, че трябва да бъдат изградени такива санитарно-охранителни зони или защитни пояси с оглед опазването чистотата на питейните води, на минералните води, въобще на водите.
Трябва да има ясна регламентация, защото така предложени, повтарям: без да минаваме предварително по презумпция за виновност на административните органи, те създават условия и възможности за по-широко тълкуване, иначе казано за корупционна среда, а по принцип законодателството така трябва да се променя и да се подобрява, че всички възможности за корупционност да бъдат елиминирани. В това отношение приветстваме подхода на Министерството, но бихме искали това да бъде реалност и се надяваме между първо и второ четене наистина да не бъдат подкрепени.
Изразявам готовност от страна на нашата парламентарна група всички текстове, които подобряват законодателството, както посочихме, да бъдат подкрепени.
По отношение на ЗИД-а на Закона за водите поддържаме нашето становище, че той трябва да извърви цялостния си път, да бъде предложен отново, да има обществено обсъждане, да се чуят мненията и позициите на всички страни, след което да се обсъдят и да се приемат текстове, които дават ясна регламентация в тази изключително важна и чувствителна среда за уреждане на обществените отношения, както подобаващо това би следвало да се случи.
С оглед на забележките, които направихме, ние ще се въздържим да подкрепим на този етап Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда и ще подкрепим на второ гласуване всички текстове, които са положителна стъпка така, както посочих. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми доктор Чакъров.
Реплики? Не виждам.
Имате думата за изказване, уважаеми господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От нашата парламентарна група приветстваме философията на Закона, заложена в истинската му част. Съгласни сме с всички направени предложения, които сигурно ще доведат до облекчаване на бизнеса, до ускоряване реализацията на инвестиционните намерения, които се правят от различни субекти.
В същото време изразяваме крайно несъгласие с предложените в Преходни и заключителни разпоредби промени в Закона за водите.
Колегите преди мен споделиха своите притеснения, така че аз не искам да ги повтарям. Просто искам да заявя, че на първо четене ще се въздържим. Между първо и второ гласуване ще направим предложения за отпадане на тези членове, които според нас са несъстоятелни, необмислени и създават друг подход при учредяването и реализацията на санитарно-охранителните зони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Генов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
С това завършваме дискусията.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 802-01-21, внесен от Министерския съвет.
Гласували 128 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 27.
Предложението се приема, с което завършваме по този Законопроект.
Госпожо Василева, процедура?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, предлагам срокът за предложения между първо и второ четене на току-що приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда да бъде удължен с три седмици, тоест да стане максималният възможен срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване до максималния размер на срока за разглеждане на Законопроекта за опазване на околната среда.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.

Следващата точка от Програмата е:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ.
Внесен е от Николай Александров и група народни представители, № 854-01-52.
Докладът на Комисията по правни въпроси ще бъде представен от госпожа Александрова.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 854-01-52, внесен от Николай Веселинов Александров и група народни представители на 13 юни 2018 г.
На свое заседание, проведено на 11 юли 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 854-01-52, внесен от Николай Веселинов Александров и група народни представители на 13 юли 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката – господин Лъчезар Борисов, заместник-министър; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – госпожа Златка Божинова, държавен експерт в дирекция „Търговски дружества и концесии“.
Законопроектът беше представен от народния представител Николай Александров, който посочи, че с него се цели да се отразят нормативните промени в законодателството след отмяната на Закона за публично-частното партньорство. С Проекта на закон се прецизира възможността държавата да апортира имоти в капитала на публично-частни дружества по смисъла на Закона за концесиите, но при спазване на законодателството в областта на държавните помощи.
Представителите на Министерството на икономиката и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството заявиха, че подкрепят Законопроекта. Заместник-министър Борисов отбеляза, че с промените в действащите разпоредби на Закона за държавната собственост ще се осигури изпълнението на правителствената политика за разгръщане на индустриалните зони.
При обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Хамид Хамид и Пенчо Милков.
Господин Кирилов посочи, че с предложените промени се хармонизира Законът за държавната собственост със Закона за концесиите и ясно се определя в кои случаи се прилага Законът за концесиите, като се прецизира и органът, който осъществява процедурата. Той добави, че при необходимост ще направи предложения между първо и второ четене на Законопроекта, с които да прецизира текстовете.
На поставения от господин Милков въпрос относно начина на обезпечаване на интереса на държавата и обществото при преценката на компаниите, в които се апортират държавни имоти, господин Борисов посочи, че в тези случаи се прави анализ дали вноската представлява държавна помощ, като допълни, че всяко увеличение на капитала се извършва с акт на Министерския съвет след извършването на „пазарен тест“. Той добави, че не е държавна помощ вноска в дружество, чийто бизнес план показва, че то може да се развие.
След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против“ и 6 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 854-01-52, внесен от Николай Веселинов Александров и група народни представители на 13 юни 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Откривам разискванията.
За изказване – заповядайте, имате думата, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! До момента в законодателството съществуваше забрана имоти и вещи на държавата собственик или на предприятия, които са с повече от 50 на сто държавна собственост, да бъдат апортирани в частни или смесени – публично-частни дружества.
Апортът, пояснявам с едно изречение, представлява форма, при която апортираната вещ, внасяйки се в имуществото на търговското дружество – този, който я апортира, спира да е собственик и тя става собственост на търговското дружество и органите на управление на търговското дружество могат да определят какво се случва с нея.
С предлаганите промени днес, като продължение на една политика, започната с новия Закон за концесиите, който влезе в сила от началото на 2018 г., това нещо се променя, което Ви обяснявам. Имоти и вещи на държавата и на предприятия, в които държавата има 50 и повече процента, се предлага да могат да бъдат апортирани в търговски дружества, като органите за управление на тези дружества, тяхната търговска дейност, ще предопределя и какво ще се случва с тези имоти. Така частните субекти, които са в смесените дружества, ще могат да извършват дейности, да вземат решения, при които ще могат да засягат, безспорно, имотите.
Важното е, че от забрана ние преминаваме към преценка. От забрана преминаваме към преценка! Държавните имоти обаче представляват същностна характеристика на държавата, на нейната мощ дори. И преминавайки от забрана към преценка да се извършват такива апорти, в нас и в мен, аз го изложих още и на Комисия, възниква основателно безпокойство за защитата на обществения интерес, поради което и ние ще се въздържим на първо гласуване от подкрепа на Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми Милков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма други изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 854-01-52, внесен от Николай Веселинов Александров и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 82, против 5, въздържали се 26.
Предложението се приема, с което завършваме законодателната част от днешното заседание.
Начало на парламентарния контрол – 11,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден на Вицепремиера!
Колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Постъпили питания за периода 20 – 26 юли 2018 г.: постъпило е питане от народния представител Таня Петрова към Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, относно преминаване на училищата към едносменен режим. Следва да се отговори в пленарното заседание на 7 септември 2018 г.
Писмени отговори от:
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Николай Иванов;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Любомир Бонев и Станислав Владимиров;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на два въпроса от народния представител Филип Попов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на два въпроса от народния представител Георги Стоилов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на два въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на два въпроса от народния представител Иван Димов Иванов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Александър Сабанов;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на два въпроса от народния представител Христо Гаджев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народните представители Манол Генов и Георги Йорданов;
- министъра на туризма Николина Ангелкова на въпрос от народния представител Димитър Бойчев;
- допълнение към отговор от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Ирена Анастасова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков на въпрос от народния представител Атанас Стоянов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на два въпроса от народния представител Атанас Стоянов;
- министъра на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г. Лиляна Павлова на въпрос от народния представител Атанас Стоянов;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Веска Ненчева, Георги Йорданов, Илиан Тимчев и Анелия Клисарова.
Колеги, продължаваме с първия въпрос от днешния парламентарен контрол. Той е към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика господин Валери Симеонов. Въпросът е от народния представител Волен Сидеров относно концесиите за злато на територията на Република България.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, драги журналисти! Господин Вицепремиер, моят въпрос е свързан с една тема, по която работя, забележете, от 18 години! (Шум и реплики.)
Да, да! Не 18 месеца, не 18 седмици, а 18 години аз се занимавам като публицист, след това и като политик, с темата „Златни концесии в България“.
През 1999 г. тогавашното правителство дава на концесия на една фирма, наречена „Наван“, водеща се като ирландска, рудника „Челопеч“. Продаден е за 4 или 5 млн. долара, около 4 млн. долара, представете си! Само заварените там материали и добиви са десетократно повече!
Една престъпна сделка, направо ще кажа така, която съм обсъждал през годините много пъти! Сменяха се много правителства. Тук, на тази банка, на която съм, съм поставял също въпроса – прекратете концесията за злато на фирмата „Дънди прешъс металс“, която купи „Наван“, но това са едни и същи хора, един и същи състав. И тази фирма „Дънди“ – само за сведение, господин Вицепремиер, господин Министър на финансите, да Ви кажа, че тя няма никакъв опит в добив на природни богатства преди да дойде в България. Ей така, за очи, е правила някакви опити за проучвания в Сърбия, Армения и Турция, но без реален добив. Всъщност България е първото опитно поле на тази фирма.
Защо е избрана? Как е избрана? Можете да питате тогавашния министър-председател Иван Костов. Той е жив и здрав. Неговият вицепремиер се пресели в по-добрия свят, но все още има живи хора, които могат да отговорят, особено ако застанат пред следовател и прокурор, защо са направили тази сделка.
Но сега въпросът ми към вицепремиера Валери Симеонов е следният: с оглед на поетия от Вас ангажимент за координация, наблюдение, отчитане на дейностите по изпълнение на Стратегията за развитие на концесиите, искам да Ви кажа, колеги, че някои от Вас не знаят, че преди около месец беше приета Национална стратегия за концесиите от Министерския съвет. Беше създаден специален Координационен съвет, който е оглавен от Валери Симеонов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Въпросът, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Въпросът ми е: какви са размерите, номинално и процентно, на концесионните такси, заплащани от „Дънди прешъс металс“, върху какъв добив се начисляват, за какъв срок са сключените концесионни договори и в кои райони на страната са съответните концесии? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сидеров.
За отговор – заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика господин Валери Симеонов.
Заповядайте, господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, във връзка с постъпило питане относно размерите – номинално и процентно, на концесионните възнаграждения, заплащани от „Дънди прешъс металс“, върху какъв добив се изчисляват, за какъв срок са сключените концесионни договори и в кои райони на страната са разположени концесиите по златодобив на територията на Република България, Ви уведомявам следното.
Въпросите, свързани с подземните богатства, в това число злато, златодобив и други метали, са регламентирани със Закона за подземните богатства. Този закон е специален по отношение на Закона за концесиите и дерогира неговото прилагане, а аз председателствам Координационния съвет по концесии на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за концесиите.
Със Закона за подземните богатства правомощията, свързани с представените концесии за добив на подземни богатства, са делегирани на министъра на енергетиката.
С оглед на Заповед № КВ-387 от 16 май 2017 г., за разпределение на функциите на координация по чл. 108, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и за осъществяването на взаимодействие с органи на изпълнителната власт към Министерския съвет, дейността на министъра на енергетиката е в ресора на заместник министър-председателя господин Томислав Дончев, така че нямам правомощията да отговоря на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
За реплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Господин Симеонов, не съм удовлетворен от Вашия отговор. Това по-скоро е бягство от отговор, защото вътрешно-формалното разделение на ресори в Министерския съвет в случая не е важно.
Аз зададох въпрос към Вас и Вие сте го приели, щом сте тук, като координационен отговорник на Координационен съвет по концесии.
Ще запитам и министъра на енергетиката, разбира се, и вицепремиера Дончев, но след като знам Вашата настоятелност, когато се заемете с един въпрос, колко сте настоятелен и настъпателен дори, защо сега се отдръпвате? Защо? Какво пречеше да извадите тези данни, да извадите този договор, да го донесете тук и цялото общество най-после и аз след 18 години да разбера какво е сключила българската държава, какъв договор е сключила с една чуждестранна, ще кажа най-мекото определение – подозрителна, съмнителна фирма. Това е Ваше задължение като вицепремиер.
Нали общо работим за интереса на държавата? Нали това ни движи винаги! Дали ще се занимаваме с обекти край морето или с обекти вътре в сърцето на България, принципът трябва да е един и същи – интересът на България!
В случая интересът на България е силно, силно накърнен. Мога да Ви дам данни, ще Ви запозная, и Ви призовавам, ако искате, да направим проверки на тези концесии. Аз съм готов да участвам в тях като народен представител и да установим не само тази, и другите 565 концесии, които са дадени за добив на природни богатства в България – общо концесиите са над 1290, но тези 565 за природни богатства.
Само да Ви кажа: Челопеч е най-голямото находище на злато в цяла Европа. Добавяме мед, сребро – стратегически елементи, които се изнасят без никакъв контрол. Има пълно основание да бъде прекратен договорът с тази фирма на основание на Решение № 147 на Министерския съвет от 27 март 1999 г., което дава право на концедента – държавата, да прекрати едностранно концесионния договор при неизпълнение на основни задължения. Неизпълнението е налице, нямам време тук, но имам достатъчно аргументи, мога да Ви ги предоставя, за да се прекрати този договор. Макар и късно, все пак да бъде прекратен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЕЧВА: Благодаря, уважаеми господин Сидеров.
Дуплика ще има ли, господин Вицепремиер?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, в своята дейност винаги стриктно съм се придържал към правомощията и задълженията си. Няма как да ги наруша, да вляза в периметъра на друг вицепремиер.
По отношение на проверките по морето, които стават нещо като лайтмотив, да речем, втори сезон, това са проверки на институциите, на контролните органи, които получават подкрепа от мен. Аз нито съм организаторът, нито съм водачът, нито съм фюрерът, нито какъвто там да било на тези проверки. Това са си стандартни проверки, които не се провеждат нито първа, нито втора, нито пета година – всяка година се правят тези проверки, но това е изцяло в моите правомощия. Както е в моите правомощия контролът върху приватизационните и следприватизационните сделки.
Поемам ангажимент да направя необходимото за този договор, за да го изискам и да Ви го предоставя, естествено, през моя колега Томислав Дончев, който съм сигурен, че няма да има нищо против. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Да благодарим на вицепремиера Валери Симеонов за днешното участие в парламентарния контрол.
Процедура – заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас конкретно. С молба да изпълните задълженията си на председател на Народното събрание и да въздействате на госпожа Менда Стоянова, която стои срещу мен в качеството си на председател на Финансовата комисия към Народното събрание, за Законопроекта, който е внесен – внесохме го много хора, но в крайна сметка остана внесен от колегите от „Обединени патриоти“, тоест от управляващите през септември месец миналата година. Става дума за Законопроекта за лихвоточките, или за гражданите с жилищно-спестовни влогове. През януари месец беше приет с пълно единодушие от залата. Гласуваха и колегите от Патриотите, и колегите от ГЕРБ, и оттогава той не се вкарва в Комисия, за да не може да мине на второ четене.
Това се прави с единствената цел колегите, които гласуваха „за“ от ГЕРБ, всъщност да излъжат своите избиратели, защото те хем им казват, че поддържат техните интереси, хем в същото време не искат да платят парите на хората, а тези пари са дължими. Те са дължими отпреди 30 години. Вече 30 години всяка власт се гаври с тези хора и в момента го прави мнозинството от ГЕРБ.
Моята процедура към Вас – настоятелната ми молба е да направите така, щото този законопроект да се разгледа в Комисията по бюджет и финанси, за да може да мине на второ четене, преди да се е разтурило Народното събрание, защото с тези видни лидери, които имате, скоро ще падне властта, а Законопроектът ще отпадне по този повод, което означава, че ще ощетите интересите на много хора – около 60 хиляди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Ще разговарям с госпожа Стоянова.
Преминаваме към следващия въпрос. То е питане от народния представител Крум Зарков относно политиката на Министерството на финансите спрямо Фонд „Радио и телевизия“.
Въпросът е към министъра на финансите господин Владислав Горанов.
Заповядайте, господин Зарков, да развиете въпроса.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, през месец май се обърнах към Вас с писмен въпрос по отношение на Фонд „Радио и телевизия“ и по-точно какви средства се събират там и как се администрира Фондът?
Към края на месеца Вие ми отговорихте следното, цитирам: „Към настоящия момент по реда и условията на Глава пета от Закона за радиото и телевизията не е създаден и не функционира Фонд „Радио и телевизия“ към Съвета за електронни медии, поради което по този ред не се набират средства.“ Този отговор е ясен, но констатацията предизвиква нова група въпроси.
Първата група въпроси. По какви причини закон, влязъл в сила почти 20 години назад във времето, все още на практика не се прилага? Действително в писмения Ви отговор Вие разяснявате причините, поради които събирането на такси от граждани по Раздел I на Глава пета от Закона е практически неприложимо. Съгласен съм, приемам това обяснение. Такси от граждани не могат да бъдат събирани по този ред. Няма обяснения защо не е реализиран следващият раздел от Закона, който предвижда създаването и урежда управлението, както и други източници, освен таксите на граждани, които могат да попълват този фонд?
Втората група въпроси е свързана с факта, че според сега действащия Закон за радиото и телевизията от 1 януари 2019 г. цялата субсидия на държавния бюджет на БНР, БНТ и СЕМ трябва да бъде изцяло заменена с финансиране на фонд, който все още не съществува. От отговора не се разбира дали ще продължи онази практика, наложила се от 2006 г. насам, а именно с всеки бюджетен закон да се отлага влизането в сила на една разпоредба. Това се прави вече 13 поредни години.
В отговора също така Вие споменавате и законодателно предложение на Министерския съвет от 2015 г., според което Фонд „Радио и телевизия“ трябва да бъде заличен, но не стана ясно дали все още поддържате подобно становище?
Затова аз си позволих да обобщя, и съм благодарен, че сте тук да отговорите, всичко това в следното питане: какви са Вашите и на правителството виждания и намерения спрямо Фонд „Радио и телевизия“ в частност и по модела на финансирането на обществените медии в България като цяло?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
За отговор – министърът на финансите господин Владислав Горанов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Зарков, с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията, така както и Вие цитирахте, се предвижда създаването към СЕМ на Фонд „Радио и телевизия“. Регламентацията е ясна: СЕМ трябва да определи състава на Управителния съвет на Фонда, да приеме Правилник за устройството и дейността му. Като основни източници за набиране на средства във Фонда са предвидени: месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми, първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси, събирани от СЕМ. Предвидените със Закона основни източници на средства във Фонда на практика са неизпълними поради причини, които съм изложил в писмен отговор на парламентарен въпрос до Вас от май 2018 г.
Предвиденият модел за финансиране на радио- и телевизионна дейност чрез заплащане на месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер до момента не е намерил реализация, а и при първоначалната законодателна инициатива според мен не е бил добре обмислен. Неприложимостта на разпоредбите в Глава пета от Закона за радиото и телевизията е свързана и с нормативната уредба, уреждаща обществените отношения в енергийния сектор. Специфичната дейност на енергоразпределителните дружества, които са търговски дружества и могат да осъществяват само изрично предвидена в лицензията им дейност, изключва всяка възможност за събиране на такси по този закон.
В предишния отговор до Вас от май месец представих информация и за събраните от СЕМ първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси. Приходите от тези такси към момента се администрират от СЕМ и служат за покриване на административните му разходи за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху лицензираните и регистрираните радио- и телевизионни оператори, така както се предвижда и в Глава пета, свързана с разходите, които ще се извършват от евентуалния фонд „Радио и телевизия“, който към момента не функционира.
За информация таксите, събирани през последните години, са: за 2017 г. – 1 млн. 17 хил. лв.; за 2016 г. – 1 млн. 6 хил. лв.; за 2015 г. – 901 хил. лв., като годишният размер на лицензионните и регистрационните такси и определеното им от Закона за радиото и телевизията предназначение не дават възможност за осигуряване на финансиране на радио- и телевизионни дейности.
Предвидените други източници на средства за Фонд „Радио и телевизия“ са обвързани с основните източници – лихви върху средствата, набирани във Фонда, и са с непостоянен характер или неопределени към момента, каквито са дарения, завещания и други източници, определени със закон.
Неприложимостта на нормите по отношение набирането на основните приходоизточници във Фонд „Радио и телевизия“ и правната несъгласуваност на практика постави в невъзможност създаването, управлението и действието на Фонда съгласно предвидената уредба със Закона за радиото и телевизията.
Разпоредбите на § 2, алинеи 1, 2 и 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията се налагат предвид несъществуването на Фонд „Радио и телевизия“ и липса на равни условия за създаването на такъв. Ежегодно извършваните промени в посочените разпоредби са с цел удължаване на установения срок за финансиране на БНТ, БНР и СЕМ със средства от държавния бюджет, до привеждането на уредбата на ЗРТ в съответствие със Закона за публичните финанси.
Внесеният от Министерския съвет през ноември 2015 г. в Народното събрание Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е във връзка с § 18 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси. Изготвен е с цел привеждане на разпоредби от ЗРТ в съответствие с принципите, правилата и терминологията на Закона за публичните финанси. Министерството на финансите поддържа Законопроекта и направеното с него предложение за отмяна на разпоредби, уреждащи статута и дейността на Фонд „Радио и телевизия“. Мотивите за предлаганата отмяна са обосновани от поставените цели за засилване на консолидацията и предвидената в Закона за публичните финанси уредба, че администрирането и управлението на средства от бюджетни организации се осъществява чрез бюджетите им или сметки за средствата от Европейския съюз.
С чл. 2 на същия закон се въвежда основен принцип, който предвижда, че с друг закон не може да се създава уредба на материята – предмет на Закона за публичните финанси, която се отклонява от принципите и правилата, определени в него.
На този етап финансирането на обществените медии в страната поради нефункционирането на Фонд „Радио и телевизия“ е от държавния бюджет с определяне на трансфери от централния бюджет за двете медии – БНТ и БНР, със Закона за държавния бюджет за съответната година.
Съгласно чл. 70, ал. 3, точки 2 – 6 от ЗРТ в приход на бюджета на БНР и БНТ постъпват субсидии (трансфери) от държавния бюджет и собствени приходи от реклама, спонсорство, постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност и други. В тази връзка като възможен и по-скоро действащ вариант за финансиране на обществените медии е финансиране с обществени средства и приходи от реклама, спонсорство и други постъпления.
Готови сме да обсъдим доколко е целесъобразно съществуването на подобен фонд. Доколкото той е финансово-правна форма за събиране и разходване на средства, сам по себе си не добавя особена стойност в управлението на националните медии. Ако се прецени, че създаването на специален управителен съвет, който да се яви ново звено в управлението на паричните потоци във финансирането на обществените медии, има своята роля, извън тази, която в момента е описана в Закона за радиото и телевизията, може да се разсъждава в подобна посока.
Самоцелното фрагментиране на финансовите потоци, без да са ясни и конкретно формирани нови приходоизточници, с които да може да се финансират обществените медии, е нецелесъобразно дотолкова, доколкото то само ще създаде допълнителна административна структура, без да даде отговор по какъв начин това подобрява управлението и повишава самостоятелността и независимостта на публичните медии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Зарков, имате думата за два уточняващи въпроса.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, естествено, нищо само по себе си самоцелно няма да промени съществено ситуацията, но тук не говорим за самоцелност, а за най-съществената разлика, която носи различието между държавната медия и обществената такава. Начинът, по който се финансира и управляват средствата на обществените медии, е от ключово значение.
В този ред на мисли, преди да взема и по-общо отношение, искам да задам два допълнителни въпроса.
Най-лесният вариант е този, предложен през 2015 г. с аргументи за финансова консолидация и други – да се заличи, фондът все едно не е съществувал. Това според нас би било неправилен вариант.
Затова моите два допълнителни въпроса са следните.
Съгласни сме, че Законът не е направен добре по отношение на това как се попълва Фондът. Обмисляли ли сте или бихте ли се съгласили да започнем да обмисляме заедно и със заинтересованите лица други писти за собствено финансиране? Споменахте, например, рекламите като източник на собствено финансиране. Знаете, че те от 1998 г. насам са ограничен в определени параметри за обществените медии. Писти за финансиране има. Те са известни на експертите, които работят в сферата. Въпросът е: готов ли сте Вие като министър и като важна част от управлението да чуете? Много са били и често са споделяни критиките по отношение на начина, по който се финансират обществените медии в България. Тези критики всъщност са и в началото на онзи дебат от 1998 г., който е доста полезен и би трябвало отново да се прочете, където моделът на финансиране е бил взаимстван от водещи обществени медии в целия свят.
Готов ли сте на този дебат? Това е моят допълнителен въпрос. Готов ли сте да се ангажирате с него и да го инициирате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Имате думата за отговор на уточняващите въпроси, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Господин Председател! Господин Зарков, готови сме да участваме във всеки дебат, който би гарантирал по-голяма независимост на обществените медии. Трябва обаче ясно още отсега да заявим, че темата с либерализирането на рекламата по националните медии не е нова за правителството. Ако се върнете в архивите на Народното събрание, ще видите, че Министерството на финансите през 2005 г. с Проекта на Закон за годишен бюджет за 2006 г. предложи подобно нещо, което бързо впоследствие беше отменено. Това не е нова тема за нас. Ние винаги сме смятали, че реформата в обществените медии и поставянето на лимит за възможността на националните медии – БНР и БНТ, да могат да рекламират, е изиграло своята роля в прехода от монопол на държавните медии към демонополизация и влизане на медийния пазар на огромен брой търговски субекти, които в момента функционират под лицензии от СЕМ. В този смисъл тук дебатът може да бъде проведен относително лесно, доколкото не виждам съществени разлики между позицията на Вашата група в случая, ако тя се припознава от цялата „БСП за България“, и от друга страна – правителството.
Трябва обаче да се има предвид и да се заяви отсега, че няма да е лесно изцяло субсидията от държавния бюджет да бъде заменена с такси, които се събират на друг принцип, доколкото общият размер на субсидията за двете медии надхвърля 100 милиона, по памет около 120. Такъв ресурс, ако тръгне да се събира през такси, били те начислявани на база на електромер, което показва, че в момента е неработещо, било по друг начин, ще означава значителен допълнителен ресурс да се изземе от потребителите на подобен тип услуга и да отпадне необходимостта от финансиране от бюджета, ако тук се търси намаляване на зависимостта на обществените медии от бюджета.
Естествено, че сме готови да участваме в този дебат, но дали точно правителството трябва да го инициира? Прави ми впечатление, че последните няколко закона, един от които е Законът за политическите партии, друг – Законът за медиите, трети – свързан примерно с изборното законодателство, са по някакъв начин монополизирани от парламентарния законодател. Тук Министерският съвет по-рядко се намесва, но това не значи, че ние не можем да упражним правото си на законодателна инициатива в тази посока. Ако предложите формат, в който представители на парламента – от Културната и медийна комисия във Ваше лице, и експерти от правителството, ние сме готови да поработим върху консенсусен текст в тази посока. Сами разбирате обаче, че доставянето или добавянето на нови ангажименти към потребителите на този тип услуга няма да мине безболезнено, доколкото е един вид квази нов данък. Дебатът няма да бъде посрещнат радушно от тези, които трябва да осигурят чрез преки допълнителни плащания в порядък от 100 – 120 милиона, и то само да заместят сегашното ниво на субсидия. Естествено, че сме готови да участваме в този дебат, ако предложите подходящ формат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за изразяване на отношение, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин, Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, добре, ще предложим формати, които да са подходящи за един такъв дебат, които да включват и основните заинтересовани лица.
В този дебат трябва ясно да прозвучи следното: в момента такси за гражданите за обществена телевизия не може и не трябва да бъдат въвеждани. В същото време гражданите практически и сега плащат, за да получават БНТ, която по Закон би трябвало да е безплатна за тях, тъй като реалностите са различни. Всеки вече получава своя сигнал чрез определени оператори, които включват в своите пакети БНТ и БНР. Тоест има нови играчи, нови реалности на пазара, които са се появили след 1998 г. и които, ако желаем този закон и този фонд да проработят, трябва да ги вземем предвид и да адаптираме. А този фонд, убедени сме, трябва да проработи. Той не е просто приумица. Неговият състав включва хора извън правителствените среди, извън политическите партии. Той гарантира обществеността на медията. А средата, в която живеем, и медийната среда, в която живеем, има нужда от силни обществени медии като гарант и за свобода, и за качество. Тази роля обществените медии играят навсякъде по света и навсякъде в Европа.
Другата стъпка и цел, която дебатът трябва да си постави, е да се направи ново разсрочване, както е било през 1998 г. Естествено е, че на 1 януари 2019 г. Фондът не може да поеме 100% от необходимите средства и не трябва да ги поема така. Но ние имаме избор – да го отложим с още една година или да се изправим пред проблема и да намерим неговото решение. Сигурен съм, че българските граждани ще разберат, че става дума за съществено тяхно право, а именно правото на информация, на достъп до качествена културна среда.
В следващите няколко години може да се направи така, че Фондът да има достатъчно роля, за да не висят БНТ и БНР единствено на волята на министъра на финансите, който и да е той.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Благодаря Ви за участието днес, господин Министър, но ако искате, можете да отговорите.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Тук трябва да се отговори на въпроса – дали в момента имаме съмнение изградените структури, които управляват обществените медии, в случая Съветът за електронни медии, който трябва да контролира съдържателно, а и участва в избора на ръководството на националните медии, и самото ръководство на националните медии, дали си вършат достатъчно работата? Поставянето на междинно звено, което да разпределя един несъществуващ в момента ресурс или да преразпределя същия, вероятно ще добави някаква стойност. От Вашия анализ прозира това, че сегашното устройство на функциониране на управлението на системата на националните медии не води до достатъчно качество на техния продукт и допуска съмнение в тяхната безпристрастност и обективност като национални медии.
Вие не го казахте, аз го казвам. Самият факт, че Вие търсите едно липсващо междинно звено, показва съмнения в начина, по който в момента функционира СЕМ и ръководството на двете национални медии.
Основният въпрос тук е дали това междинно звено ще бъде натоварено с такива функции, че да увеличи независимостта. Не бива да се съмняваме, че Конституцията ще продължи да охранява периметъра на правителството по отношение на съставянето на Закона за държавния бюджет. В този смисъл персонифицирането на тази отговорност до финансовия министър изрично го издига в обществената йерархия, доколкото Законът за бюджета се приема от българския парламент, макар и предложен от Министерския съвет.
Пак казвам: можем да мислим. Можем да мислим. Очертахте поне две тези, по които можем да мислим и да търсим съгласие.
Едната е свързана с таксите, които се събират от сегашните търговски оператори, по начина, по който обществените отношения в момента са уредени в сектора.
Другата тема, която се повдига периодично през годините, но все още не е стигнала до някакво успешно развитие, е доколко да се даде възможност на държавните национални медии да имат по-голям пазар по отношение на рекламата, въпреки че последните години рекламния пазар е относително стагниран по отношение на електронните медии. Той се пренася в интернет пространството, но не ми е в това силата и специалността. Готов съм с ресурса на Министерството на финансите, а вероятно и колегите от Министерството на културата ще се включат, за да видим какво можем да направим.
Пак казвам: ключово за този дебат ще бъде какви нови очаквания се възлагат към това междинно управленско звено, разбирай Управителния съвет на Фонд „Радио и телевизия“, с които ще се увеличи качеството на националните медии и те ще бъдат под по-малко подозрение, че обслужват едни или други силни на деня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви за участието, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към въпросите към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
Първият въпрос е от народните представители Анелия Клисарова и Йордан Младенов относно ползването на училищни автобуси в община Септември.
Имате думата, професор Клисарова, за задаване на въпроса.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, до мен и до господин Младенов постъпиха много сигнали, видеоматериал, снимков материал от гражданите на община Септември във връзка с това, че системно училищните автобуси не се използват по тяхното предназначение – за превозването на ученици, а за различни мероприятия на общината, за направа на екскурзии, включително и за политически прояви.
В тази връзка ние се обърнахме с въпрос към ръководството на община Септември – каква е наредбата, по какви правила и как се използват тези училищни автобуси, защото те са предоставени на Министерството на образованието и науката с определени целеви средства във връзка с достъпа на децата до училище?
Затова и нашият въпрос към Вас е следният: как Министерството на образованието и науката контролира изпълнението на Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилен транспорт, предвидени в нормативните актове за определени критерии пътници на училищните автобуси? Какви мерки ще предприемате за прекъсването на тази порочна практика?
Ще разширя въпроса. Благодаря Ви за разговора, който проведохме заедно, и за това, че Вие назначихте проверка в община Септември. Бих се радвала, ако чуя резултатите от тази проверка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема професор Клисарова.
Господин Министър, имате думата, за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисарова, средствата за безплатен превоз на децата и учениците се отпускат на общините по условия и ред, определени в Наредбата, за която говорите. В съответствие с определените в нея правила контролът за целесъобразното и правомерно разходване на отпуснати средства за осигуряване безплатен транспорт на децата и учениците се осъществява от упълномощени с моя заповед или на началника на съответното регионално управление на образованието длъжностни лица. Училищните автобуси трябва да се използват единствено и само за нуждите на децата и учениците.
От началото на реализирането на националните програми през 2005 г. се предвиждаше закупуването и предоставянето на училищни автобуси. Министерството е прехвърлило в собственост на община Септември два училищни автобуса и един на Основно училище „Христо Ботев“ в село Карабунар. За всеки от прехвърлените училищни автобуси е подписан договор между Министерството и получателя, регламентиращ начина на използването им. Съгласно подписаните договори община Септември и училището се задължават да използват прехвърлените им автобуси единствено за извършването на превоз на децата и учениците, като не предоставят на трети лица превозните средства. Изключение от забраната се допуска единствено по отношение на организации, натоварени с дейността по осигуряването на транспорт на пътуващите деца и ученици.
С моя заповед се извърши проверка на Вашия сигнал. Очакваме резултатите от нея в най-скоро време. Това, което ми е докладвано, е, че училищният автобус, който превозва учениците от Основно училище „Христо Ботев“ по маршрута от село Карабунар до село Славовица и обратно е прехвърлен на общината, тъй като е изтекъл 10-годишният срок. Клаузата в него гласи, че след изтичане на срока на договора автобусът става собственост на общината и може да се използва и за други цели. Шофьорът е на щат в общината, а техническата поддръжка и обслужване се извършват само от община Септември. Кметът на Септември ни предостави писмена информация, че във време извън графика за превоз на учениците с автобуса пътуват ансамбли към селското читалище, както и хора от пенсионерския клуб.
След констатациите, съдържащи се в доклада от проверката, ще бъдат изпратени и препоръки към училищата за ползване на автобусите. Контролът на моторните превозни средства, с които се извършват безплатните превози на децата и учениците, се осъществява съгласно разпоредбите на Наредба 33 от 1999 г. и се осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Да, така е – имаме проблем с ползването на училищните автобуси не по предназначение. Констатирали сме го многократно. В Министерството са постъпвали множество сигнали, нямаме сигнали, че те не се ползват за превоз на учениците, те се ползват за превоз на учениците, но освен за превоз на учениците, се ползват и за други цели. Имаме много снимков материал, реагирали сме на всички сигнали. За съжаление, се ползват и за политически цели, включително и за предизборни и следизборни екскурзии до съседна страна, включително за ходене на събор на Бузлуджа. Сигурен съм, че тези дни Вие ще бъдете бдителни там да няма училищни автобуси.
Имаме редица сигнали и направени проверки по тях. Това, което предприехме като действия – тези, близо над 500 автобуса, които са предоставени, са предоставени изцяло на общините въз основа на споразумения с общините. Проблемът при тези споразумения е, че дори да констатираме неизползване по предназначение, ние не можем обратно да си вземем автобуса, защото той е преминал публична общинска собственост и това не може да стане без съгласието на съответната община, респективно на общинския съвет. Затова променихме политиката. Вие знаете, тъй като и във Вашия мандат като министър политика беше те да се предоставят на директорите на училищата. Директорите на училищата най-малко можем да ги държим отговорни, тъй като са в правоотношения със съответния началник на регионалното управление и почти всички сигнали, които имаме при нас, показват, че това са автобуси, които се стопанисват от общините. В повечето случаи директорите в по-голяма степен ги е страх да злоупотребят с тези училищни автобуси.
Разбира се, имаме и специфични случаи – когато един автобус обслужва няколко училища. Тогава по изключение се предоставят на общините, тъй като те осъществяват тази координация или сключват споразумение между училищата, които трябва да ползват съвместно този автобус. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаема професор Клисарова.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора и искам да кажа, че съм удовлетворена от него.
Наистина училищните автобуси трябва да се използват по предназначение. Това води до тяхната реална употреба за децата и до по-малко амортизация, по-добра организация, а това е абсолютно необходимо.
Както чух и от Вашия отговор, наредбите ги има. Договорите са направени. Те са направени както трябва, но за съжаление, не се спазват от всички общини и от всички общински съвети, затова трябва да има сериозен контрол. Мярката училищните автобуси да се предават на директорите е изключително правилна и така трябва да бъде и занапред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема професор Клисарова.
Следващият въпрос също е от Вас и от народния представител Ирена Анастасова относно приема не децата в детски заведение и в първи клас в по-големите градове на страната.
Госпожо Анастасова, имате думата да зададете въпроса.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Задавайки този въпрос, с професор Клисарова бяхме наясно, че единият и по-вероятният отговор е, че проблемът с приема в първи клас и в детските заведения е преди всичко проблем на големите градове и в крайна сметка е проблем на общините, тъй като те определят правилата за прием в първи клас на общинските училища и детските заведения.
Чл. 43 от Закона за предучилищното и училищното образование казва: „За осъществяване на приема в първи клас във всяко населено място с повече от едно училище общините разработват система за прием, в която водещ критерий е близостта на училището по постоянния или настоящ адрес на детето и определят прилежащи райони на училището за обхват на учениците“. Алинея 3 вече конкретизира първа, втора група и така нататък.
Знаете, че особено в големите градове се появиха много проблеми с приема. Съжалявам, че въпросът ми чак сега излиза, но поради стечение на обстоятелствата от Ваша и от наша страна така се получи, така или иначе, предстои следващ прием и мисля, че трябва да се помисли по-сериозно.
Проблемите дойдоха основно с деца, чиито родители са закупили жилище до училището в последната една година, или пък примерно деца, които не могат да бъдат приети в училището на братя или сестри, които са по-големи от тях, и се получава, че родителите трябва да оставят едното в 7,00 ч., за да могат да оставят другото до 7,30 ч. или 8,00 ч., тоест неудобство за семействата, да не говоря пък за фрапиращи случаи, в разнобой със Закона, каквито имаше за организиране на приемни изпити в първи клас. Разбира се, тези приемни изпити бяха наречени по друг начин в някои училища, а в някои частни училища те откровено си бяха наречени „приемни изпити“. Учудвам се, защото тези училища също осъществяват дейността си според изискванията на Закона, с какво право правят приемни изпити за първи клас.
И аз, и Вие сме наясно, че проблемът с приема в първи клас и не само в първи клас не може да се реши, докато не се реши основният проблем – различното ниво на качеството на образованието в различните училища. И аз, и Вие сме наясно, че всеки критерий за прием всъщност е дискриминационен и няма защо да се сърдим на родителите, те всъщност искат по-доброто за децата си. И аз, и Вие сме наясно, че изискването на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона, а именно равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик, всъщност не е реализирано у нас.
Със Закона и с Наредба 10 на Министерството на образованието и науката, на общините беше прехвърлена тежката отговорност да определят критерии, да създадат системи за прием и така да решат този нерешим според мен към този момент проблем. По-правилният подход щеше да е да се набележат мерки, да се осъществят реални действия, което е много важно, защото иначе имаме много мерки на документ, на книга, поетапно за изравняване на качеството на образованието в различните училища; да се направи анализ на състоянието на така наречените нежелани училища; да се видят причините за това състояние и да се предприемат съответни мерки. А причините може да са много – некомпетентно ръководство, лоша материална база, струпване на ученици от етнически малцинства и така нататък.
Когато такъв анализ е компетентен, добронамерен и когато е последван от реални действия, това със сигурност ще доведе до резултат. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Извинявам се, разширих малко въпроса. Предполагам, че тези анализи се правят в Министерството и затова въпросът ни с професор Клисарова е: имайки яснота относно тези проблеми, какви мерки предвижда Министерството, за да бъде обезпечен нормалният прием на децата в детските заведения и първи клас за следващата година и не само за следващата, за всички следващи години? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Анастасова.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожа Атанасова! Благодаря Ви за въпроса.
Той винаги е актуален, както и Вие казахте. Няма да чета това, което са ми написали, защото покрай този въпрос Вие поставихте и редица важни въпроси.
С издаването на Наредба 10 за организация на дейностите в системата на училищното образование през 2016 г. беше регламентиран принципът на близост. Принципът на близост, смея да твърдя, че не е дискриминационен, това е принцип, който може да видите и в много други държави. Той не отнема правото на родителите да запишат децата си в друго училище, но дава предимство за записване в най-близкото училище. Вие казахте „равен достъп до качествено образование“ – това е основната цел в системата на училищното образование, но този равен достъп малко или много е проекция и на физическия достъп до училището. Трябва да имаш възможност да отидеш в училище, което е на разумно за пътуване или за придвижване разстояние, особено в по-слабо населените райони.
Принципът на близост не е дискусионен, впрочем от миналата седмица имаме и решение на Комисията за защита от дискриминация, която потвърждава това. Принципът на близост е важен, за да минимизира времето и разходите за придвижване от гледна точка на безопасността, ако искате, на децата за пътуване до училище, от гледна точка на удобството на родителите. Да, ние също констатирахме, че този принцип не е залегнал в Наредбата, и в този смисъл скоро може би през месец август ние ще предложим промени в Наредбата, които ще бъдат в тази посока, включително и това, което Вие казахте – когато по-голям брат или сестра до седми клас е записан в едно училище, то детето, което кандидатства за първи клас, да може това училище да бъде за него първа група, тоест да бъде класифицирано като дете, живущо в региона.
Това, което беше дискусионно през последната година, е въведеният принцип на уседналост. Факт е, че миналата година имахме множество злоупотреби с адресните регистрации и регистрациите по месторабота, по десет души регистрирани имаше в малки търговски обекти и така нататък – това, което констатираха контролните органи. Това беше изчистено тази година. Принципът на уседналост, от една страна, може да се каже, че води до несправедливост към родителите, които наистина са закупили скоро жилище в съответния район, но от друга страна, гарантира правото на достъп до близкото училище на голям брой хора, които миналата година останаха некласирани за съответното училище. Имаме множество хора, класирани, записани в последния момент, а в същото време децата, живеещи в непосредствена близост до училището, не можаха да се запишат в съответното училище.
Категорично мога да кажа, че през последните години, гледайки най-вече и през София, където са най-големите проблеми, имаме и подобряване на процеса. Няма опашките, които имаше преди години, когато принципът беше пръв записал се е приет, нямаме злоупотребите с адресните регистрации, с местоработата, която има.
Със задоволство мога да кажа, че през тази година в другите три най-големи градове – Пловдив, Варна и Бургас, където сме имали подобни проблеми, както в София, но в по-малък мащаб, и където имат изградени единни информационни системи – нещо, което в София няма и трябва да се направи, предполагам, че сме на едно мнение с Вас. Във Варна, мисля, че над 90% на първо класиране бяха класирани по първо желание, в Пловдив и Бургас – 95 – 96%, тоест имаме много голям процент на удовлетвореност и в крайна сметка нямахме проблеми може би с изключение на едно две училища общо в трите града.
В София действително имаме проблеми заради неравномерното разпределение на училищната инфраструктура в зависимост от разпределението на населението. Вие сами може да направите равносметка колко хора са се заселили в южните райони на София през последните години, затова и Столичната община заяви, че планира изграждането на четири училища в южните квартали. От Министерството на образованието ще съдействаме също.
Факт е, че трябва да се прецизират и районите на обхват. Защо? Защото имаме училища с повече места и по-малко деца в прилежащите райони и обратното. В този смисъл трябва да се направят итерации, които да приближат обхвата на училищата до децата в прилежащия район.
По отношение на равния достъп до качествено образование. Утопия е да считаме, че всички училища ще обучават с еднакво качество. Това е конкуренцията – да са по-добри в качеството, но ние трябва да им създадем относително еднакви предпоставки. Факт е, че точно този принцип на близост и това райониране позволи на училища, които бяха пренебрегвани заради непропорционалното, така да го кажа, влияние на репутацията върху търсенето. Разликите в репутацията, които мултиплицират различията в търсенето, доведоха до това, че училища с малко деца тази година имат добра попълняемост и това им дава условия те да привлекат по-добри преподаватели, да се развиват по-добре. Казано с други думи, доведе до по-равномерно разпределение на принципа на близост на децата между училищата и избягване на нежеланата свръхконцентрация в някои училища, за които предвиждаме и допълнителни механизми. Може би в дупликата ще успея да Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика – професор Клисарова, имате думата.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Министър, благодаря за отговора – изчерпателен и засягащ всички проблеми, но наистина принципът на близост трябва да бъде спазен. Това е за сигурността на децата и за удобство на родителите. Добре казано.
Принципът на уседналост в последно време вече не важи толкова много. Задължително е районен обхват – това, което казвате, защото няма как да се разпределят равномерно децата в неравномерно разпределените региони.
Да, много помага единната информационна система. Като жител на град Варна мога да потвърдя това, че се наблюдава един значителен напредък, но пак не решава всички въпроси, защото всеки родител пък иска неговото дете да е в най-доброто училище и е нормално родителите да кандидатстват повече за тези училища. Затова мисля, че усилията на Министерството трябва да бъдат насочени точно към повишаване качеството във всяко училище при създаване и на материална среда, разбира се, и квалификация на учители и мотивация на родители.
Искам да обърна внимание на още един въпрос, който също зависи от Министерството на образованието и науката, а това е именно чл. 53 – Наредба № 7 за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, и особено на предучилищното образование, и особено в началните детски групи – първа и втора.
Там постигнаха консенсус по два много сериозни въпроса. Единият въпрос е за броя на учениците – че през зимния период има голяма заболеваемост и Вие го знаете. Децата падат под 12, под 8, налага се да се обединяват групи. Това пък намалява делегирания бюджет към градината, води до несъгласие на някои учители за по-ниско заплащане или пък до освобождаването на някои учители, което може да донесе голяма вреда върху обучението на децата. Това важи и за големите градове.
Вторият въпрос на който искам да обърна внимание, е, че и тази година имаше изключително голям проблем за децата със специални образователни потребности. Много широка, много трудна тема, където много трудно, в определени училища, защото не отговарят на принципа близост например, могат да бъдат записвани тези деца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема професор Клисарова.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Водени от индивидуалната си рационалност родителите да дадат максимума на житейските възможности на децата чрез образование, чрез това да ги запишат в нароченото или оцененото – ние нямаме формална оценка, неформално оцененото училище за по-добро или за най-добро, тези малки различия в предпоставките за качествено обучение водят до големи различия в търсенето, които пък се мултиплицират след това в предпоставки за предоставяне на по-качествено образование. Едни големи училища имат по-добри предпоставки за предоставяне на качествено образование. Получава се свръхконцентрация. Някои родители разбират, че са излъгани, други пък, записвайки децата си в не толкова предпочитани училища, разбират, че не са направили грешка. Това не означава, че няма различия и не трябва да бъде постоянна цел на политиката ни и да подобряваме условията, най-вече учителите и материалната база. Това са двата основни фактора. Всъщност основният фактор винаги са учителите и училищата трябва да имат възможност да ги осигурят.
По отношение на сегрегацията ни не успях да кажа няколко думи. Това е също промяна, която направихме в Наредба № 10 – изключение от принципа за близост. Убеден съм, че през следващите години все повече в големите градове ще е проблемът с така наречената вторична сегрегация. Пак същият този проблем – разминаването между индивидуалната и колективната рационалност, трябва да правим политики за десегрегация. Общините трябва да правят политики, а ние да ги подкрепяме, защото се получават вторично сегрегирани училища, около тях цели квартали стават нежелани, което не е желателно, пък и от гледна точка на ефективното включване на децата в училище е подходящо да се прави десегрегация.
Поставихте още редица въпроси. Не знам дали мога да ги засегна. Това, което исках да Ви кажа, е, че обмисляме също така да въведем механизъм за определяне на капацитет на най-големите училища – тази свръхконцентрация, за която Ви казах. Също така общините да имат възможност да съгласуват приема в първи клас от гледна точка на това дали е осигурена целодневна организация. На много места не се осигурява целодневна организация за всички ученици в първи клас. От гледна точка на това дали имат достатъчно класни стаи, това пак ще бъде обвързано с капацитета, а не да обучават в пригодени мазета или покривни етажи, както и от гледна точка на целта за поетапно преминаване към едносменен режим. Всичко това трябва да доведе до едно по-равномерно разпределение на учениците между училищата на територията на големите градове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Вълчев е от народния представител Дора Янкова.
Имате думата, уважаема госпожо Янкова, да зададете въпроса.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми министър Вълчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е относно изграждането на училищна пристройка към училището в село Касъка, община Доспат.
Господин Министър, през миналата година по това време поставих въпроса за едно от големите села в община Доспат със задържано население и с ученици, които, за съжаление, се учеха в най-малкото училище. Вие се ангажирахте, че ще проучите възможностите за финансов ресурс и при наличието на проект от общината може да започне изграждането на пристройка. Към днешна дата пристройката е започнала да се изгражда, за което искам да Ви благодаря от името на моите избиратели, от името на жителите на Касъка и община Доспат. Само че може би в работата на местната власт, което сигурно е грешка, но това е право на кмета, може би трябваше да има едно събрание, на което да се обясни: ще пристроим колко стаи, с какъв финансов ресурс, кога ще бъде открито училището, как ще бъде обзаведено.
Поради липса на тези информация се обърнах към Вас с въпрос днес от трибуната да огласите какъв е финансовият ресурс, който Министерството е отделило. Имате ли информация и е естествено да имате, тъй като това е един партньорски проект – общинско училище, подкрепено от Министерството на образованието и науката, колко стаи ще бъдат пристроени и обзаведени, ще има ли възможност децата в тази учебна година или финансовият ресурс ще се усвоява през календарната, кога ще бъде открита пристройката. Тези въпроси са хубави, от които жителите се вълнуват и интересуват. В духа на публичността и информираността Ви моля да отговорите от трибуната на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, благодаря Ви, че ми поставяте въпроса, че го поставихте есента на миналата година, а той беше поставен и от кмета на община Доспат, тъй като е важен. Само можем да се радваме, че имаме училища като това в село Касъка, където има достатъчно деца и материалната база не достига. Съответно пък наша отговорност е в рамките на бюджетните възможности да подпомогнем доизграждането на помещения в тези училища. За тази цел на първия етап през месец септември 2017 г. отпуснахме 170 хил. лв. В резултат на поетият ангажимент към Вас от община Доспат ни изпратиха Проект за разширение на училището.
Проектът предвижда изграждане на помещения за класни стаи, които са маломерни – 4 броя за по 12 ученици и 1 класна стая за 18 ученици, както и помещение с площ от 45 кв. м и височина 3,5 м с предназначение за физкултурен салон, но по-скоро е подходящо за зала за спортни игри – тенис на маса, гимнастика, танци, фитнес и други.
За да стартират ремонтните дейности в село Касъка, взехме решение да финансираме пристройка на училищна сграда. Строителството е разделено на два етапа. Първият етап е изграждане на първия етаж с монтиране на временен покрив, а вторият етап – окончателно завършване на пристройката, включително дейности по енергийна ефективност, за които, както Ви казах, отпуснахме 170 хил. лв.
Договорът за обществена поръчка за строителство е сключен от община Доспат като възложител на 14 юни 2018 г. Срокът за изпълнение на строежа, съгласно подписания договор, е 88 дни. На 17 юли 2018 г. е подписан Акт, образец 2 за откриване на строителна площадка и започване на строителството. За да се извършат дейностите и да се създадат нормални условия за провеждане на учебния процес, предоставихме недостигащите средства по договора за строителство в размер на 193 хил. лв., така че общо сме предоставили над 360 хил. лв. Това е и във връзка с въпроса, които поставиха Вашите колеги в предходния въпрос.
В много училища можем да осигурим добрите условия за работа само с доизграждане, а много училища, които са на две смени, могат да минат на една смяна, само с изграждане на допълнителни помещения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаема госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми министър Вълчев, искам да Ви поздравя за отношението към Родопския регион, защото демографските проблеми са сериозни. Политиката на държавата да има добро училище, добра образователна среда е присъствие и на държава, и държавност. В последните години малко селски училища са пристроявани. Това за община Доспат, за село Касъка е много.
Паралелно с това зададох въпроса по това време, защото бавно върви строителството. Предполагам, че тези 88 дни ще бъдат спазени. Няма да бъде добре да започне учебният процес, а да бъде работен режимът в другата част на пристройката. Надявам се, че в диалог с кмета и с фирмата, която строи, могат да напрегнат ресурса, така че поне, ако ще завършат на груб строеж или да завършат пристройката в началото на учебната година или за Деня на будителите да може да дойдете в Касъка и да откриете пристройката.
Отново искам да споделя, че е добре, когато се повдигат въпроси, когато принципно има отношение към един регион, към училищната среда, нещата се получават.
Аз лично съм удовлетворена от отговора Ви. Благодаря и мисля, че това е една държавна политика за Родопите, за Родопския район и за децата в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
Продължаваме със следващият въпрос към министър Вълчев, който е от народния представител Таня Петрова.
Уважаема госпожо Петрова, имате думата да зададете въпроса.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър, колеги! Иновативните училища са училища на бъдещето. Те извършват целенасочена промяна чрез въвеждане на иновативни практики, с които се решават редица организационни и съдържателни проблеми. За да е иновативно едно училище, то трябва да докаже, че има възможност да повиши качеството на образованието като разработва и въвежда иновативни елементи в организацията и съдържанието на обучението, да организира по нов начин управлението, обучението, образователната среда, да използва нови методи на преподаване, да разработва по нов начин учебното съдържание, програмите, плановете. Тоест да разчупи традицията, мисленето както на учениците, така и на учителите и родителите.
Във връзка с това е и моето питане относно състоянието и бъдещото развитие на мрежата от иновативни училища в България, а именно: учебната 2017/2018 г. беше първата, в която съгласно Закона за предучилищното и училищното образование стартираха иновативните училища като модел на това образование.
Каква е равносметката, господин министър, на сегашния етап след направения от Министерството, което Вие ръководите, мониторинг? Оправдани ли са очакванията за подобряване на образователните резултати и повишаване на качеството на обучението?
Втората част на моя въпрос: какво предстои в бъдеще за разрастване и утвърждаване на мрежата от иновативни училища и, в това число, очаква ли се промяна на стандарта за издръжка на ученик в иновативните училища?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петрова.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Петрова, в съответствие с чл. 73 от Наредбата за институциите в системата на предучилищното и училищното образование е създадена Комисия за иновативните училища с участието на социолози, психолози, педагогически специалисти, представители на научната общност, физически и юридически лица с доказан опит при създаване и приложение на иновации в областта на образованието, науката и технологиите.
Комисията е разгледала и оценила постъпилите в Министерството на образованието и науката училищни проекти за иновации през учебната 2018 – 2019 г. и е предложила Проект на списък на иновативните училища.
С решение на Министерския съвет от 9 юли тази година е приет списъкът на иновативните училища за следващата учебна година. Същата комисия е извършила и мониторинг в периода месец март – месец юни 2018 г. за училищата, включени в списъка на иновативните училища за учебната 2017 – 2018 г.
Началниците на регионалните управления на образованието също са извършили мониторинг на иновативната дейност в училищата от съответните области и предстои да дадат становища в Министерството на образованието и науката за резултатите от иновативния процес.
Предстои да бъде изготвен анализ на оценка на напредъка на иновативните училища на базата на становищата на регионалните управления по образованието. Изисканите доклади за самооценка на училищната информация, публикувана от училищата, извършените проверки на място. В голяма степен иновативните училища отчитат повишаване на резултатите от образователния процес в сравнение с показаните резултати през първия срок на 2017 – 2018 г., посочват, че постигат подобряване на качеството на образованието чрез въведените иновативни елементи по отношение на организацията и съдържанието на обучение, чрез предложените нови методи на преподаване, разработените по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове или организираните по нов начин управление, обучение и образователна среда.
Много училища, особено по-малките селски училища и тези, работещи с уязвими групи, имат добри идеи и практики. Техните усилия са насочени в посока обхват и задържане на учениците в училище както и качественото им ограмотяване.
Иновативните училища извършват целенасочена, планирана и контролирана промяна чрез въвеждането на иновативна практика, с която се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния процес. Предстои да бъдат откроени добрите практики, получили реализация във вид на нов образователен продукт или усъвършенстван процес, използван в практическата дейност.
След изготвянето на анализ за оценка Комисията за иновативните училища ще направи предложение за актуализация на списъка.
Накратко, ако трябва да обобщя, имаме първа година, в която имаме работа по проекти за иновации, може би по-точното е да говорим за училища с одобрени проекти за иновация, а не иновативни училища, тъй като тези проекти могат да обхващат ограничен брой или малка част от елементите на средата, но това е законовата дефиниция „иновативни училища“ и ние работим с нея. Тепърва предстои да получим оценката на резултатите. В момента се работи по нея. Започват работа през втората година. Дори имаме училища, които имат одобрен втори проект за иновации. Това не ги прави два пъти по-иновативни, просто са разширили елементите, които ще бъдат различни от общоприетите норми.
Ако говорим по концептуално, тези иновации са много важни за системата. Всички образователни системи са изправени пред предизвикателството, че днес все по-трудно можем да отговаряме на предизвикателствата на все по-забързващото се време с инструкции отгоре-надолу към системата, с онзи подход, с който Министерството дава точни инструкции било чрез образователни стандарти или чрез други нормативни документи.
Все по-голяма степен на развитието на система ще зависи от енергията за иновации и от креативността на училището, тоест във все по-голяма степен промяната ще се случва отдолу нагоре и това са предизвикателства пред съвременните образователни институции да бъдат иновативни и креативни, и да бъдат променящи се институции съгласно средата. Ние трябва да насърчаваме в максимална степен иновациите, разбира се, че е необходима и разумната доза предпазливост. Това не трябва да бъдат самоцелни иновации, не трябва да бъдат иновации, които да отклонят изпълнението на целите на образователната политика. Тези иновации трябва да бъдат в посока подобряване на качеството и достъпа до образование.
Затова сме предпазливи и по отношение на финансирането. Ако се финансират изначално иновациите, бихме създали стимули за самоцелни иновации. Ще обсъдим въпроса за финансирането на иновациите, след като имаме първия или може би първите два доклада и след като имаме безспорни доказателства, че са подобрени образователните резултати в резултат на тези иновации, и след като вземем решение, включително да разпространим добрите иновации сред други образователни институции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата, уважаема госпожо Петрова, да зададете два уточняващи въпроса.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Искам да благодаря на министър Вълчев за разсъжденията по темата.
Тази тема с иновативните училища е нова, но тя има своето бъдеще и е добре, че Министерството има воля след направения мониторинг и докладите, информацията от които ще бъдат обработени, да се помисли за промяна на стандарта за финансиране.
Вие казахте, че предстои актуализация на списъка с иновативните училища. Тъй като този списък, с втората вълна, беше разширен, аз искам да Ви попитам: има ли воля и очаквания списъкът да бъде освободен от училища, които не са защитили очакванията за иновативност, тоест училища, които да бъдат отписани от списъка на иновативни?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петрова.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор на поставените въпроси.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Всеки проект за иновации, който е одобрен, съдържа конкретни цели и показатели за изпълнение. Това беше една от трудните задачи, когато се одобряваха проектите. Затова беше и необходимо сформирането на такава комисия със специалисти в различни области. Всяка иновация е различна и тя трябва да бъде оценена по различен начин, но в същото време с достатъчно релевантни показатели. Да, категорично – и в Наредбата това е заложено, училища, които не са изпълнили проектите за иновации, ще бъдат отписани от списъка.
Това, което пропуснах да кажа в основния си отговор, е, че предвиждаме това да ни бъде една от темите, по която да предизвикаме по-широка дискусия, както в системата на училищното образование, така и може би с по-широка общественост, включително и с Вас, народните представители, през идната учебна година. Точно поради тези причини, които Ви казах, че за нас са много важни, много важна е тази тема за иновациите, факторът иновации в образователната система е изключително важен. Скоро ще имаме пълния доклад и пълната оценка на Комисията, която ще ни бъде и повод за тези дискусии, но не ми се иска тези дискусии да бъдат само върху вече реализираните проекти. Иска ми се да бъдат в по-широк смисъл – върху значението на иновациите как ние да стимулираме тази енергия, но в същото време да не допуснем нежелани иновации, които да не са в съответствие с целите на образователната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за изразяване на отношение към отговора, уважаема госпожо Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господин Министър.
Заявявам своето желание и желанието на колеги, които се занимаваме дълго време с иновации и които сме разпознаваеми със свои предложения в областта на иновативното образование.
Благодаря Ви за идеята да се направи един форум, в който да се включат специалисти, опитни директори на училища, които да покажат съвсем различен стил на организация на училищното образование като модел за едно очаквано от родителите съвременно, истинско образование. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петрова.
Благодаря Ви, министър Вълчев, за участието в контрола днес.
Продължаваме с въпроси към министъра на земеделието, храните и горите – господин Румен Порожанов.
Първият въпрос е от народния представител Георги Стоилов.
Имате думата, господин Стоилов, да зададете въпроса.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър! Над 100 хиляди земеделски стопани кандидатстват по кампанията за директни плащания на площ. След приключване на приема се преминава към съответните процедури и проверки. След резултатите от тях, на база Ваши заповеди, господин Министър, относно ставките за всяка една от схемите и мерките се преминава към плащанията и съответно кампанията приключва. Обаче тук има един съществено важен момент за земеделските стопани и за, бих казал, 90% от тях, относно своевременното получаване на уведомителните писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за съответната кампания.
Въпросите ми са свързани с това и те са: уведомено ли е Министерството на земеделието, храните и горите и лично Вие относно неизпратени уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за кампаниите 2015-а, 2016-а и 2017 г.?
Има ли изготвен график за тези кампании 2015 г., 2016 г. и осъществява ли се контрол относно своевременното изпращане на уведомителните писма за кампания 2017 г? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоилов! През Кампания 2015 г. влязоха в сила 14 нови схеми за кандидатстване със заявления за директни плащания, което наложи изцяло да бъде променен типът на уведомителното писмо, което Държавен фонд „Земеделие“ изпраща на кандидатите по схемите и мерките след оторизацията на всички плащания.
Уведомителните писма за Кампания 2015 г. и следващите кампании, за разлика от тези, издавани от 2014 г., са интегрирани. Те включват седем компонента на системата от плащания, обвързани с помощи и данните по Мярка 12 – „Плащания по натура и рамковата директива за водите“. Също така отразяват всички промени от новата ОСП, които включват посочените 14 нови схеми, въвеждането на тавани за плащания, СЕП, активен фермер, налагането на системата за предупреждение „Жълт картон“ и „Финансова дисциплина“ и много други.
Удължаването на срока за подаването на документи за кампании 2016 г. и 2017 г., който съвпада с плащанията на предходната кампания, заложени в индикативен график, множество допълнителни административни проверки и плащания за кампаниите от програмен период 2014 – 2020 г. доведоха до забавяне на изплащането на уведомителните писма спрямо очакванията на земеделските стопани.
Следва да се отбележи, че интегрираните уведомителни писма се издават след приключване на всички законово определени проверки, изчислени и изплатени субсидии. Тоест, издаването му е резултат от отразяване на данните от минал период и не би трябвало да създават неудобства на земеделските стопани при извършването на основната им дейност.
Целта на уведомителните писма е да се предостави пълна информация на бенефициентите за дадените от тях заявления и резултатите от извършените по тях проверки. В него се посочват декларираните и допустимите за подпомагане площи, одобрените суми за подпомагане по отделните схеми и мерки, санкциите и редукциите по тях, като в приложената към писмото таблица се предоставя начинът за формиране на общата сума за подпомагане. След издаване и получаване на интегрираните уведомителни писма съгласно чл. 81, ал. 1 от АПК то може да бъде оспорено по административен ред пред по-горестоящия административен орган в предвидените от закона срокове или пред административен съд, съобразно правилата на чл. 133, ал. 1 от АПК. По този начин се осигурява възможност правата на бенефициентите да бъдат защитени и те да могат да изразяват евентуалните си несъгласия с данните, отразени в писмата.
Към настоящия момент за Кампания 2015 г. са изготвени и изпратени към бенефициентите всички 65 506 уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 г.
Над 23 000 от уведомителните писма са по схемите за обвързано подпомагане на животни, като 41 318 писма на кандидатите по схемата за Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството, както и над 2000 писма по мярка 11 от ПРСР. Накратко, изготвени и изпратени са уведомителните писма по всички схеми и мерки, включени в заявлението за подпомагане, с изключение на тези по мярка 10 от ПРСР, които са в процес на изготвяне. Предстои изготвянето и издаването на писма от 2016 г. Да, забавено е.
По отношение на писмата за 2017 г. все още не са приключили проверките и окончателните оторизации по някои от мерките на ПРСР, които са част от общото заявление за подпомагане, което кандидатите подават за директните плащания.
В допълнение бихме искали да Ви уведомим, че Държавен фонд „Земеделие“ е една от малкото институции, които са създали стройна система за връзки с кандидатите чрез предоставянето на защитени с индивидуални потребителско име и парола достъп до данните от заявлението на всеки един кандидат на електронната страница на Фонда. Там е налична информация от декларираните площи в SHP формат, издадените уведомителни писма за установени застъпвания, площите, излизащи извън допустим слой за подпомагане, оторизираните и изплатени суми за всяка отделна кампания, включително и издадените до момента уведомителни писма. В случай че бенефициентите нямат възможност лично да се справят с достъп до интернет, те имат възможност да се обърнат за съдействие към съответната общинска служба по земеделие за съдействие.
Обобщено. Вие също много добре знаете, че уведомителните писма се издават с определено закъснение. Истината е, че те вече станаха толкова сложни – вече не са никакви писма, а са малки книжки, в които трябва да се опише и да се направи абсолютно всичко. Безспорно приоритет е да направим плащанията навреме. Тази година смятам, че се справихме по-добре в кампанията, която е за сметка на миналата година. Остана само хуманното отношение за говеда и овце, което ще стане през идния месец, а уведомителните писма вървят с един лаг на закъснение. Тези 14 схеми, които се оказаха в обвързаното, аз ги споменах, те натовариха безкрайно административно Фонда в цялостната обработка. Така че дали имаме график или не – не е най-важното, ние сме в течение в Министерството, както и Вие, както и земеделските производители. Да, проблем е за тези, за които има сума, която не е оторизирана, и те биха желали да я жалят навреме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Стоилов.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Господин Министър, благодаря Ви за точния и ясен отговор.
Наистина най-притеснително е за земеделските стопани, които имат санкции и корекции. Неполучаването навреме на писмата съответно не им дава възможност да защитят интересите си и да търсят правата си по съответния ред. Надявам се през новата година вече да се навакса за 2016 г. и за 2017 г. всичко да върви както трябва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Дуплика, господин Министър. Не.
Следващият въпрос към министър Порожанов отново е от народния представител Георги Стоилов.
Имате думата, господин Стоилов, да зададете въпроса.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Господин Министър, Селскостопанската академия хронично е недофинансирана, което създава проблеми в работата на научните институти и на държавните предприятия за изпълнение на преките им задължения. С промяна на Закона за Селскостопанската академия от тази година се пое ангажимент от страна на Министерството на земеделието, храните и горите за корекции на бюджета на Селскостопанската академия с допълнително 10 млн. лв. Това задължение е отразено във финансовата обосновка на Закона, който е приет от Министерския съвет и съответно гласуван тук, в Народното събрание.
Въпросът ми е: направена ли е корекция на бюджета на Селскостопанска академия; какви са задълженията на институциите и държавните предприятия към персонала и доставчиците към месец май 2018 г.; и предвижда ли се повишение на работните заплати на заетите в науката? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Стоилов.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, за последните пет години утвърдените разходи по бюджета на Селскостопанската академия в качеството й на второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието, храните и горите са в размер на 22 млн. 600 хил. лв. за бюджетната година.
Съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, считано от 1 април 2018 г., Академията е автономна бюджетна организация към министъра на земеделието, храните и горите, която съставя, изпълнява и отчита бюджет като част от консолидираната фискална програма от Закона за публичните финанси. Това е нещо ново, което благодарение и на Вас се промени в Закона – един позитивен елемент за финансова самостоятелност на самата академия. Ще Ви кажа повече в тази посока.
Съгласно средносрочната бюджетна прогноза, утвърдена с решение № 264 от 19 април 2018 г. на Министерския съвет, трансферите, които Академията ще получава от държавния бюджет за периода 2019 – 2021 г., са както следва: 23,5 млн.; 2019 – 2020 г. – 24,9 млн.; 2021 г. – 26,1 млн. лева.
В допълнение на получаваното от държавния бюджет финансиране, Академията в качеството си на автономна бюджетна организация може да извършва разходи за сметка на реализираните собствени приходи. Консолидираната фискална програма за 2019 – 2021 г. е разчетена както следва: приходи по години – 37,5 за 2019 г., 39,9 – 2020 г., 41,1 – 2021 г. Видно от предоставената информация е, че с промените на Закона за Селскостопанската академия са създадени всички предпоставки за нормалното й функциониране и преодоляване на проблема с хроничното недофинансиране от предходните години.
Ще Ви дам няколко числа какво се очертава в тази година, в потвърждение на финансовата автономност. Тази година допълнителният трансфер, който е заявен към Министерството на финансите, става 17 млн. 700 хил. лв. Той се предоставя регулярно на месечни вноски. Заложените приходи са 7,2 млн., или общо разходи от 24,9 млн. Само до момента, вече на базата на финансовата автономност, приходите на Селскостопанската академия за второто тримесечие са 4 милиона, или общо за първото полугодие са 6,7 млн. Очакваме за второто полугодие между 8 и 9 млн. собствени приходи, което означава, че приходите на Академията ще станат между 15 и 16 млн. минимум, или това са с 10 млн. повече приходи от заложените. Именно финансовата автономност, която даваме на Академията, дава възможност вече тези 10 млн. лв. да бъдат разходвани над разходния таван, който е от 24 млн. Така че трансферът от 17,7 плюс приходите, които се очертават като допълнителни, дават тази възможност.
На тази база са разчетени и параметрите, които Ви дадох за рамката 2019 – 2020 г.
Малко за задълженията. Съгласно § 16 и § 17 от Преходните и заключителни разпоредби на променения закон, в състава на Академията са включени четири опитни станции, държавни предприятия и две експериментални бази, чиито активи и пасиви, както и други права и задължения, преминават към Академията. Към същата дата тези предприятия са с просрочени задължения в размер на 519 хил. лв., включително за заплати и осигуровки в размер на 131 хил. лв.
Към 31 март Селскостопанската академия – преди включването в състава й на шестте държавни предприятия, е с просрочени задължения в размер на 361 хил. лв., а държавните предприятия са с просрочени задължения в размер на 1 млн. 358 хил. лв., в това число 519 хил. лв. на четирите опитни станции, държавните предприятия и двете експериментални бази. Към 31 май просрочените задължения на Селскостопанската академия са в размер на 729 хил. лв., в това число 289 хил. лв. на четирите създадени научни центрове и двете експериментални бази. От 1 април започна погасяването на задълженията, натрупани от държавните предприятия преди преминаването им към Академията. Към 1 юли са разплатени в размер на 352 хил. лв., в това число и за заплати, осигуровки и обезщетения в размер на 173 хил. лв. и за погасяване на един от заемите на държавните предприятия в размер на 71 хил. лв. Към 31 май просрочените задължения на държавните предприятия са близо един милион лева, в това число 499 хил. лв. за заплати и осигуровки.
Относно повишаването на работната заплата на заетите в науката в изпълнение на Постановление на Министерския съвет № 316 от 20 декември 2017 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната са увеличени минималните заплати, каквито, за съжаление, получават над 60% от служителите на Академията. За първи път от последните почти осем години бяха увеличени доходите на служителите, като допълнителните възнаграждения за научна степен са увеличени за „доктор“ от 150 лв. на 210 лв., за „доктор на науките“ от 180 лв. на 310 лв., увеличена е надбавката за придобит трудов професионален опит от 1% на 1,1%. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, уважаеми господин Стоилов.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Господин Министър, към момента бюджетът на Селскостопанската академия, както казахте и преди малко, е около 23 милиона, включително 17 милиона субсидии. Както е ясно на всички, тези средства са напълно недостатъчни, като се има предвид, че в тази институция работят около 1800 човека. Младите учени все по-малко изявяват желание за работа в Академията, а не толкова младите намаляват. Това се дължи не само на ниското заплащане, а и на лошото състояние на материално-техническата база, липсата на нова техника, лаборатории и тяхното лошо състояние.
Не можах да чуя във Вашия отговор каква е средната работна заплата в Селскостопанската академия и ще бъде ли тя актуализирана? Като имам предвид факта, че имаме Ваш писмен отговор на наш колега, където е уточнено и ясно посочено, че от месец януари 2018 г. до 30 юни 2018 г. общите разходи на Селскостопанската академия са около 19 милиона. Това автоматично води до резултата, че остават около 4 милиона за второто шестмесечие на 2018 г. Повтарям, за първите шест месеца имаме разходи 19 милиона, а за вторите шест месеца остават 4 милиона.
Как ще се изплатят заплатите на служителите на Селскостопанската академия, като по информация, която и преди малко посочихте, съществуват задължения за около три месеца назад в бюджета за осигуровки и други? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Уважаеми господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Само ще повторя, че Селскостопанската академия вече е автономна като такава. Затова всички собствени приходи, които могат да бъдат реализирани над заложените малко над 7 милиона, а те ще бъдат поне с 10 милиона повече, остават на разположение на Селскостопанската академия с възможност за капиталови разходи, за наука, за собствено ползване.
Да, малко по-деликатна е темата с работните заплати, защото тяхното перо за работни заплати се контролира на фискално ниво, на консолидирана рамка, включително на Министерството. Те не могат да си ги наддадат, те трябва да бъдат в рамките, но в рамките на самото изпълнение на научни колективи и други има достатъчно възможности, в които да бъдат допълнително материално стимулирани за извършени дейности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Порожанов е от народния представител Румен Георгиев.
Имате думата, уважаеми господин Георгиев, да зададете въпроса.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги! Моят въпрос беше зададен преди три седмици, когато кризата с чумата по дребните преживни животни беше в своя пик.
Уважаеми господин Министър, в Годишния доклад за състоянието и развитието на земеделието – Аграрен доклад 2017 г., на стр. 133, т. 7.1. „Здравеопазване и хуманно отношение към животните“, една от приоритетните задачи на Българската агенция за безопасност на храните е опазване здравето на селскостопанските животни от възникване на опасни вирусни инфекции, свързани с големи икономически загуби.
В Доклада е отбелязано, че за постигането на тези приоритети през 2016 г. продължава да се прилага схема за подпомагане на земеделските стопани при изпълнение на мерките, посочени в Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в Република България за периода 2016 – 2018 г. За първи път тази програма е изготвена за срок от три години, с цел навременна доставка на диагностикуми и ваксини, необходими за нейното изпълнение.
Дейността на Българската агенция за безопасност на храните е насочена към намаляване на риска от появата и разпространението на остри и екзотични заразни болести по животните, имайки предвид географското разположение на страната ни. За тази цел се изпълняват национални програми за надзор на болестите.
За съжаление по този казус възникнаха повече въпроси, отколкото отговори. Аз ще кажа само някои от проблемите от казуса. От гледна точка на законовата и нормативна база не беше спазен чл. 126 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, ал. 2, в който при особено опасни заразни болести, чието разпространение може да причини значителни икономически загуби, мерките по ал. 1 се въвеждат на част от територията или на цялата територия на страната по предложение на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, съгласувана с министъра на вътрешните работи.
За съжаление, заповедта беше подписана от Николай Роснев, който е заместник изпълнителен директор и е агроном. В Агенцията има и двама ветеринарни лекари, а беше подписано от агроном. Не беше спазена и т. 1 от самата Заповед – принудително убиване по хуманен начин. В самото начало знаете, че имаше и кадри, и сигнали от граждани за нехуманно избиване. Не беше спазено и Практическото ръководство за борба с чумата (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), завършвам, господин Председател, по дребните преживни животни и одобрено през месец януари тази година, което е част от оперативния план за ликвидиране на болести по животните и беше пренебрегнато.
Затова моите два въпроса към Вас, господин Министър, са: каква е причината за появата на болестта чума по дребните преживни животни през юни 2018 г. в района на Странджа; и Министерството на земеделието, храните и горите, и Българската агенция за безопасност на храните адекватно ли реагираха на създалата се ситуация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Георгиев.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, отново искам да подчертая, че абсолютно е спазено законодателството при издаването на заповедите! Много ясно в Закона е дадено разграничението кога министърът на земеделието съвместно с министъра на вътрешните работи подписва, кога се издават конкретни индивидуални заповеди от изпълнителния директор на Агенцията по храните. Подробно разписване на тези нормативни изисквания сме качили на страницата още в момента, в който от Ваша страна беше поставен този въпрос.
По този начин е работено и през последните години по всички едни болести, които са от този характер. Затова, според мен, не би следвало да се създава отново внушение по тази тема. Доколкото знам, Вие имате нещо предвид, изпратили сте съответно сигнал, нека да се провери. Но непрекъснато да се повтаря едно нещо, което, според мен, е абсолютно невярно, смятам, че не е коректно най-малко.
Българската агенция по безопасност на храните изпълнява Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в България 2016 – 2018 г., одобрена с Решение № 320 от 2016 г. на Министерския съвет. Част от тази програма включва и предпазни мерки срещу някои трансгранични болести по животните. Такива са шап, чума по дребните преживни животни, шарка по овцете и козите, заразен нодуларен дерматит, син език и така нататък.
Изпълнението на програмата се осъществява чрез извършване на клинични прегледи, серологични и вирусологични изследвания, като основната цел е своевременното и ранното им откриване. Клиничните прегледи се извършват от официални ветеринарни лекари поне веднъж месечно в южните гранични административни области на страната – Бургас, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Благоевград. По време на клиничните прегледи се взимат кръвни проби от дребните преживни животни за откриване на антитела срещу вируса на шапа и чумата по дребните преживни животни.
Извършваният от Българската агенция по безопасност на храните до месец май 2018 г. надзор по линия на програмата за трансграничните заболявания показва, че заболяването чума по дребните преживни животни не е било налично в страната, тоест няма установени антитела при извършените лабораторни анализи.
В месец юни тази година за пръв път в България и Европейския съюз се потвърди болестта чума по дребните преживни животни в непосредствена близост до турската граница. Тук са описани огнищата, няма смисъл да ги цитирам, защото многократно сме ги споменавали, включително и в петък на специално изслушване.
Огнищата са установени от Националния диагностичен научно-изследователски ветеринарно-медицински институт и впоследствие потвърдено от референтната лаборатория на Европейския съюз по чума на дребните преживни животни CIRAD във Франция на 23 юни. За други три от селищата или общо за четири имаме потвърждения от френската лаборатория.
Все още не е категорично установен източникът на инфекцията. Това е единият от Вашите въпроси, но продължават самите проучвания. Предстои да се направи филогенетичен анализ на причинителя, който ще хвърли по-голяма светлина по въпроса. Налице е неспазване на мерките за биосигурност в животновъдните обекти на страната от страна на собствениците.
Българската агенция по безопасност на храните незабавно предприе необходимите законови мерки за ограничаване и ликвидиране на болестта. Мерките са наложени със заповед на изпълнителния директор на Агенцията и включват: умъртвяване на животните, забрани за придвижване на хора, животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи и така нататък.
Политиката на Европейския съюз не предвижда извършване на профилактична ваксинация за особено опасните вирусни заболявания по животните, каквато е чумата по дребните преживни животни. Обяснявал съм го в предни изказвания за живата ваксина, по която се взима специален ред и така нататък. Много е дълга темата, за да вляза в някакви три минути.
Наложените от БАБХ мерки по отношение на заболяването целят ограничаване и ликвидиране на заболяването в засегнатите региони чрез засилен надзор за ранно откриване и унищожаване на инфектираните животни и предпазване на останалата част от страната от разпространение на заболяването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми господин Георгиев, имате думата за реплика.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, аз затова започнах в началото с това, че въпроса беше зададен от мен преди три седмици, когато темата беше актуална, но съм длъжен все пак отново да го повдигнем след три седмици, тъй като имам конкретни предложения.
Първо, преди да бъде освободен заместник-министър Цветан Димитров, самият той призна за слабости в организацията в началото, че не е имало индивидуален подход за уведомяване на разяснителната кампания. Знаете, тя стартира в Ямбол, в Болярово, в Бургас. В тази връзка проблемът е сериозен и може би трябва в Комисията по земеделие и храни да поставим някои въпроси и да разгледаме дали самата структура на Българската агенция по безопасност на храните е работеща, ефективна или се нуждае от преструктуриране, за да се изведе важността на ветеринарно медицинската дейност, тъй като, знаете, от север настъпва африканската чума, птичият грип, шап, ето сега чумата по дребните преживни животни. И може би аз ще предложа и на нашата парламентарна група Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоонозите в Република България, която вече е тригодишна, както и самият Вие казахте 2016 – 2018 г., да се разпределя, да се разглежда и приема от парламента, тъй като това ще бъде наистина оттук нататък един изключително важен въпрос и затова зададох отново днес този парламентарен въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Георгиев.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Георгиев, знаете че сме в абсолютно смислен и ползотворен контакт, както с Вас, така и в цялата Комисия. Затова за всяко добре обосновано, анализирано, не искам да казвам смислено, достатъчно е първото предложение, винаги сме отворени, аз и екипа да направим...
Няма да се връщам на това има ли допуснати слабости или не. Но искам да Ви кажа, че включително и преди Шарково и другите две села Странджа и Крайница, да, имаше срещи, имало е списък с над 50 земеделски производители, с кметовете. Това че в един момент може би един или двама не са били уведомени пряко… Но това не е направено от кметовете. Да, това се поправя. Затова вече имаме областни щабове, тези областни щабове да правят при създадена ситуация, дори сега, ако се появи някъде положителна проба, сядаме, виждаме и я разглеждаме. Правим областния щаб, с кмета предупреждаваме хората, показваме пробата. Така че нямаше проблеми, докато не се появи от по миналата събота, не искам… Тук слагам едно многоточие и толкова. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес.
Следващият въпрос е към министъра на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова. Той е от народния представител Елена Аксиева.
Имате думата, госпожо Аксиева да зададете въпроса.
ЕЛЕНА АКСИЕВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! уважаема госпожо Министър, моят въпрос е относно мониторинг и контрол на плана за рекултивация, вследствие дейността на кариера в село Белащица.
Като народен представител от 16-и МИР – град Пловдив, много хора се свързват с мен и споделят тревогите си относно добива на природни ресурси в землището на село Белащица, където са обособени и функционират две кариери.
Кариера „Родопи – Север“, предоставена на „Холсим Кариерни материали Пловдив“ АД, и кариера „Родопи – Юг“, предоставена на „Пътища“ АД.
Приблизителната обща добивна площ от находище Белащица, включваща двете кариери, възлиза на 53 хектара. Това представлява напълно видоизменена и деформирана огромна площ планинска територия. Министерският съвет определя като условие за осъществяване на концесията концесионерът да изготви, а при необходимост да актуализира Проект за рекултивация на терените и след одобряването му от компетентните органи да изпълнява одобрените изискващи се рекултивационни мероприятия в срока на концесията от 20 години, по време на който следва да се реализира изготвеният още с разрешението от 2000 г. План за рекултивация на разрушени терени вследствие експлоатацията на кариерата. Снимков и видеоматериал доказва, че последствията и мащабите на разрушенията са очевидни. Очевидно е също и това, че липсват всякакви следи от задължителните по решение на Министерския съвет рекултивационни действия, които следва да бъдат осъществени от фирмите концесионери до края на договорените отношения.
По състоянието на разработваните десетки години площи се вижда, че такава рекултивация не е извършвана или ако е извършвана, то тя е неефикасна.
Моят въпрос е: какъв е мониторинговият подход и контрол, който упражнява Министерството спрямо изпълнението на планираните рекултивационни дейности на нарушените терени вследствие на двете концесии? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аксиева.
Уважаема госпожо Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Аксиева, в миналото кариера Белащица се е експлоатирала от държавни предприятия, които по силата на тогавашното законодателство, на тогава действащата нормативна уредба са притежавали съответните права да разработват и ползват това находище. Впоследствие са представени, както и Вие споменахте, две концесии за два участъка от находището, както следва.
Находище Белащица. С решение от декември месец 2000 г. Министерският съвет е взел решение за предоставяне на концесия за находище Белащица на „Кариери“ АД град Пловдив. Това е търговско дружество по смисъла на § 56, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Концесионният договор е сключен през 2001 г., като до момента към него има сключени две допълнителни споразумения и двете през 2008 г. Срокът на концесията е 20 г. и съответно изтича през 2021 г.
Изпълнението на задълженията по сключения концесионен договор се проверява веднъж годишно, съгласно утвърден от министъра на енергетиката график. Това са задължителни проверки, когато има сигнали, се правят и съответно извънредни проверки. И при направените проверки на място – планови проверки през 2015-а, 2016-а, 2017 г., не са констатирани неизпълнения на парични и непарични задължения по сключения концесионен договор.
Съгласно чл. 6, т. 15 от концесионния договор концесионерът е длъжен да предвижда в годишните работни проекти средства и мерки за рекултивация и опазване на околната среда и водите. Към настоящия момент бъдещите дейности по рекултивация се обезпечават от концесионера финансово, като се отчисляват средства в сметка със специално предназначение. Към месец юли 2018 г. набраните средства възлизат на 490 хил. лв.
По отношение на мерките за рекултивация следва да се отбележи, че към одобрения годишен проект за експлоатация на кариера „Белащица – Родопи“ за 2018 г. е разработен проект за освобождаване на концесионната площ, ликвидация и рекултивация през 2018 г., където е посочено, че техническата рекултивация за всеки отработен хоризонт следва да започва непосредствено след провеждане на ликвидацията му и представлява подготовка за следващата биологична рекултивация.
Към биологично рекултивиране на площи ще се пристъпи, след като са приключили пробивно-взривните работи на три хоризонта под тях, за да се елиминират неблагоприятните въздействия върху залесената земя, а именно сеизмиката, отделените при взривяване вредни газове, изхвърлянето на камъни.
При осъществените проверки от специализираната администрация на Министерството на енергетиката е установено, че до момента няма цялостно отработен хоризонт, поради което частична рекултивационна дейност на обекта, не е извършвана до този момент.
По отношение изготвянето и представянето на цялостен проект за рекултивация следва да се отбележи, че в сключения през 2001 г. концесионен договор не е поставен срок за неговото депозиране. Тоест, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 4 от концесионния договор, концесионерът е длъжен да изготви цялостен проект за рекултивация на терените и след одобрението на проекта от компетентните органи да изпълнява одобрените изискуеми рекултивационни мероприятия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Но съгласно договора от 2001 г. това негово задължение не е обвързано със срок.
Във връзка с визираната разпоредба от концесионния договор следва да Ви уведомя, че през последната една година експертите в Министерството на енергетиката извършиха анализ на концесионните договори за добив на подземни богатства, сключени в предходни периоди от различни министерства, представляващи концедента. При проверката е установено, че в редица концесионни договори съществуват разпоредби за предоставяне на проект за рекултивация без определен срок за изпълнение на задължението и санкция при неизпълнение.
Във връзка с констатираното се обсъждат различни варианти и предложения за промяна в нормативната уредба по отношение на Закона за подземните богатства, която да унифицира задълженията по предоставените за проекта за рекултивация за всички концесионери, като се постави задължителен срок за изпълнението на тези задължения.
По отношение на находище „Юг“, през август 2008 г. Министерският съвет е взел решение за предоставяне на концесия за находище „Белащица – Юг“ на „Пътища“ – Пловдив, от ново търговско дружество по смисъла на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Концесионният договор е сключен през 2008 г., влиза в сила от 1997 г., срокът е 25 години и изтича през 2022 г. Концесионерът заделя необходимия ресурс. Към настоящия момент този ресурс надхвърля над 240 хил. лв. Благодаря Ви. (Министър Теменужка Петкова се извинява на председателя, че е просрочила времето.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Министър – няма нищо, темата беше интересна.
Госпожо Аксиева, заповядайте за реплика.
ЕЛЕНА АКСИЕВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, като цяло не съм удовлетворена от отговора. На мен не ми се струва нормално тази концесия да е вече 18 години, а до този момент да няма никакъв план за рекултивация. Това по принцип се изисква по договор.
Не ми се струва и нормално тези пари да се отделят – при една такава огромна територия за колко време, мислите, ще може да се рекултивира?
Другото е, че има Наредба за изискванията към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучване или за проучване, добив и първична преработка на подземни богатства, за ликвидация и/или консервация на геопроучвателни и миннодобивни обекти, за рекултивация на засегнатите земи и за условията и реда за тяхното съгласуване. Според нея в чл. 8, ал. 2 се казва следното. Титулярът на разрешение внася за съгласуване цялостен работен проект за срок до 30 дни от датата на влизане в сила на съответния договор, освен ако в договора е определен друг срок, който не може да бъде по-дълъг от 60 дни от датата на влизането в сила на съответния договор. Титулярът прилага и влязъл в сила акт, съгласно нормативната уредба по опазване на околната среда.
Това, което ми хареса във Вашето изказване, беше за предложения, с които да бъде променен законът, така че всъщност всички тези концесионни договори да се спазват по-стриктно и да се определят в срок тези планове за рекултивация. Съгласете се, че за да скочат толкова много хора и да се обединят, това явно наистина пречи както на тях, така и на здравето – има постоянни взривове, мръсотия, аз съм ходила много пъти там, на място, има и изключително напрежение сред обществото. Така че се надявам да вземете своевременни мерки и да се разреши по някакъв начин този проблем в бъдеще, тъй като концесията изтича през 2021 г. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Според нас там не трябва да има такъв добив, след като не се спазват необходимите правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Аксиева.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Аксиева, много правилно сте забелязали основният акцент в отговора и той е свързан с това, че прегледът, който ние направихме в Министерството на енергетиката, показва, че са налице сключени договори в далечната вече 2000 – 2001 г., които договори тогава са сключени по тогава действащото законодателство. Както и Вие споменахте, това законодателство претърпява съответно развитие през годините и то на практика налага да бъдат направени конкретни промени.
Има нещо друго още, което и Вие също споменахте – освен ако в договора, не е предвидено друго. И понеже в тези договори са предвидени малко по-различни ангажименти, на всеки един концесионер е предвиден ангажиментът за рекултивация, то е залегнало като негово задължение. Но липсва конкретен срок, в който той трябва да депозира този проект. Именно това ние виждаме като известен проблем и известен риск, поради което разработваме такива промени в Закона за подземните богатства и есента ще предложим на Народното събрание за обсъждане, надявам се да получим и подкрепа, и всъщност тези концесионери да бъдат задължени да представят своя работен проект в определен срок, който се надявам заедно да определим точно какъв трябва да бъде. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Преминаваме към въпросите към министъра на икономиката Емил Караниколов.
Първият въпрос е от народния представител Димитър Иванов Данчев относно държавна лаборатория „Българска роза“ ЕООД.
Заповядайте, господин Данчев, да развиете въпроса.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! В началото на месец юни тази година научих, че фирмата, чрез която осъществява своята дейност „Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки“ ЕООД, е променена на „Национален институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла“ ЕООД.
Предвид съществуването на едно утвърдено в своя бранш предприятие като Държавна лаборатория „Българска роза“ ЕООД, подобна ситуация буди недоумение у мен и предизвиква съответни въпроси. Първо, с каква цел е извършена промяната в името на „Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки“ и касае ли тази промяна по някакъв начин бъдещата дейност на Държавна лаборатория „Българска роза“?
Второ, предвижда ли се с посочената промяна някое от двете предприятия „Национален институт за изследване на виното и спиртните напитки“ и Държавна лаборатория „Българска роза“ или техни обособени части да бъдат извадени от списък „Приложение № 1“ по чл. 3 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Господин Министър, заповядайте, за да отговорите на въпроса.
Имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Данчев, първо, благодаря за въпроса, накрая ще кажа защо.
Едноличен собственик на капитала на „Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки“ ЕООД и на Държавна лаборатория „Българска роза“ е държавна консолидационна компания. В това си качество през март тази година компанията е взела решение за промяна на наименованието на НИИВСН ЕООД от „Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки“ на „Национален институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла“ и за допълване предмета на дейност на дружеството с функции за изпитване на етерични масла и козметични продукти и производство на етерични масла, козметични суровини и крайни форми. Решенията са вписани в Търговския регистър. Целта на промяната е осигуряване на възможности за по-пълно използване на капацитета на лабораторията към Национален институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла.
С оглед продължаване на политиката на Държавна консолидационна компания за оптимизиране състава, структурата и дейността на дъщерните дружества с Протокол от 23 май 2018 г. изпълнителният директор на компанията е взел решение за преобразуване на Държавна лаборатория „Българска роза“ чрез вливане в Национален институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла. От датата на вписване на вливането Държавна лаборатория „Българска роза“ се заличава и Национален институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла става негов универсален правоприемник, като всички активи и пасиви на преобразуващото се дружество преминават върху приемащото дружество. По този начин ще бъдат обединени материалната база и дейностите на двете сходни по своята същност дружества.
Преобразуването на Държавна лаборатория „Българска роза“ чрез вливане в Национален институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла не е насочено към създаване на условия за приватизация на дружеството. За Националния институт за изследване на вино, спиртни напитки и етерични масла не се предвижда изваждане от списък „Приложение № 1“ към чл. 3 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, тоест Дружеството е в забранителния списък. Дружеството Държавна лаборатория „Българска роза“ от този списък ще бъде махнат по причина, че дружеството се влива в Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки.
Длъжен съм да кажа, че обособени части няма как да бъдат продавани съгласно законодателството, което приехте съвсем скоро, тъй като трябва да мине през Народното събрание и това няма как да стана без Ваше съгласие.
Защо беше направено това? Към настоящия момент Държавна лаборатория „Българска роза“ не разполага с необходимата база и лабораторна техника за пълноценно осъществяване предмета на дейност. Финансовото състояние на Дружеството не позволява и реализиране на необходимите инвестиции за придобиване на статут за акредитирана лаборатория. В специфичната си дейност Дружеството разчита по-скоро на дългогодишния опит на кадрите, с които разполага, които ще бъдат запазени – изрично искам да го кажа – отколкото на материална база и техническо оборудване. С наличния персонал, помощна материална техника и база ще е необходим огромен финансов ресурс. В Института за изследване на виното и спиртните напитки има съществуваща база – даже бих Ви поканил да отидем да го разгледаме – там наистина има апаратура, която ще помогне. Искам да Ви благодаря – първо, да Ви поканя всички, за да видите какво направихме в Института. Ще обърна внимание и на Държавна консолидационна компания, и на самия Институт, че трябва да върнат името „Българска роза“ и то трябва да е водещо.
Друго, което предвиждаме, в помещенията на „Българска роза“, които не могат да се използват за лаборатория, ще бъде направен Музей на етерични масла и на вина, за да може и софиянци, и посетителите на София да се запознаят с българските традиции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Данчев, имате думата за реплика.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз имам известни притеснения, защото съм разговарял с няколко от последните директори на Държавна лаборатория „Българска роза“ и те, както и аз, изразяват своето притеснение, че в случая става въпрос за някаква скрита приватизация на Държавна лаборатория „Българска роза“, която практически ще доведе и до неговото фактическо унищожение. Първо, защото едно такова сливане на двете предприятия – на Института за виното и Лабораторията „Българска роза“, е удар преди всичко по имиджа на едно дружество, създадено преди близо 100 години, говоря за предприятието „Българска роза“. Това предприятие работи с един относително затворен кръг контрагенти, които лесно биха могли да оттеглят доверието си, което практически ще означава и край на неговата дейност. Двете предприятия никога не са имали сходна дейност. Те са били много различни в годините по своята дейност. Отделно от това Институтът по виното след една приватизация на една обособена част претърпя също, за съжаление, едно лошо развитие по отношение на своята финансова стабилност.
В този смисъл подобни обединявания би следвало да бъдат координирани според мен с контрагентите и на двете предприятия, което по мое наблюдение, доколкото разбирам, във връзка с разговорите, които проведох, не се е случило.
Второто притеснително е, че се прави сливане, пак казвам, на едно предприятие – имам предвид Института по виното, което е практически изпразнено от съдържание и вече с практически нищожна дейност се слива с друго предприятие, което макар и относително, все пак е в добро финансово състояние и е на печалба. Сливането на едно такова работещо предприятие с друго предприятие, което е в не така цветущо финансово състояние, вероятно е уравнение с фатален край и за двамата участници.
И тук е важно да се припомни историята, защото по моя информация през 2010 г. са правени опити за приватизация на Държавна лаборатория „Българска роза“ и тогава те са били стопирани от уважавани представители – за съжаление, сега залата е празна, но от представители именно на партия „Атака“. Силно се надявам, че тази позиция на моите колеги, макар и да не присъстват сега тук, не се е променила и те ще подкрепят тази своя позиция за запазване на това предприятие и сега чрез Вас. Още повече че на едно от първите заседания на кабинета Борисов 3 през месец май миналата година се взе решение за обявяване на едва ли не пълен мораториум върху приватизацията. Лично Вие тогава защитихте ярко тази позиция на кабинета. Сега се надявам, че макар тези промени в Закона, които тогава бяха обсъждани и подкрепени от целия кабинет, да не влязат в Народното събрание, то Вие, като техен автор ще отстоявате именно тези позиции за запазване на малкото останало държавно имущество и ще предотвратявате всеки опит за неговата приватизация като вреден и като такъв, който не отговаря най-вече на заявената от правителството политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Господин Министър, имате възможност да вземете отношение по дупликата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Първо, искам категорично да кажа, че за приватизация не може да се говори – нито за скрита, нито за друга, защото самото дружество е в забранителния списък. Това, което е правоприемник, не е целта приватизацията.
По темата – Вие казахте, че сте говорили с бивши изпълнителни директори на дружеството. Хубаво е те да Ви кажат, че за жалост „Българска роза“ от години не работи. Основните й доходи бяха от отдаване под наем на едно помещение, забележете, за което в момента има съдебен спор за вещно право, не за собственост. Това е и причината. Тъй като в Института по спиртни напитки преди около две години беше направена една сделка – беше продаден един техен имот, те имаха средства, с които направиха, настина изградиха лаборатория. Много от техническите средства, с които се работи при анализ на вината и спиртните напитки, се използват при анализ на етеричните масла. Няма да Ви казвам самата техника, защото и аз не ги и познавам. Затова Ви моля, елате да видите, наистина там бяха направени много неща.
По темата вече имам няколко срещи с представители на розопроизводителите – асоциации, ако мога така да ги нарека, дори другата седмица също имам, те също ще се възползват от тази технология. На това може да разчитате. Другото, което е, работим много активно в Института по темата „Спиртни напитки“. Контролът, който се извършва – давам за пример в момента от съдебната власт за анализ при дела – тези анализи да се правят от тази структура. Наистина имаме много хубава лаборатория, помещения – също изключително добри, които отговарят на изискванията за лаборатория, но за приватизация по никакъв начин няма да се говори и не може съгласно българското законодателство. Това, с което се ангажирам: „Българска роза“ като име, да е водещо в името на това дружество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Караниколов е от народните представители Иван Ченчев и Димитър Данчев. Той е относно липсата на адекватна пътна инфраструктура за обслужване на Икономическа зона „София-Божурище“.
Господин Ченчев, заповядайте да развиете въпроса.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги от „БСП за България“! Първо, господин Министър, благодаря Ви, че ще вземете отношение по нашия въпрос с колегата. Второ, наясно съм, че предстои един месец, който е отпускарски. Пожелавам Ви да бъдете ефективни в него, защото институциите не трябва да спират своята работа, за да са в интерес на гражданите.
Преди около месец, присъствах и аз, жители на квартал Толева махала – град Божурище, излязоха на протест, беше масов. Хората се оплакват от непрекъснато преминаващите под прозорците им тежкотоварни автомобили и транспортния хаос в района вследствие на развитието на Индустриална зона „София-Божурище“. Апропо: разбира се, освен шума, говорим и за солидно нарушаване на инфраструктурата и нормално, и резонно хората са притеснени.
На протеста присъстваха и представители на фирми и инвеститори от Индустриалната зона, които, от своя страна, също подкрепиха, разбира се, гражданския протест, защото те страдат от липсата на адекватна инфраструктура, която да обслужва зоната. Тук впрочем те заявиха подкрепата си и намеренията си за бъдещи такива протести, ако не им се реши въпросът. Длъжен съм да Ви уведомя, като народен представител от тази област.
В тази връзка, моля да ни отговорите с колегата Данчев: известен ли Ви е поставеният от гражданите и фирмите от Икономическата зона „София-Божурище“ проблем и защо наскоро се предприе разширяване на зоната преди да е решен проблемът с липсата на довеждаща и извеждаща инфраструктура в района? В какъв срок би могло да се изгради необходимото трасе и какви мерки предвиждате за облекчаване на ситуацията в района до изграждането му? Колегата също ще има възможност да вземе отношение. Благодаря Ви, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ченчев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Ченчев, уважаеми господин Данчев, изключително благодаря за въпроса, защото този въпрос касае не само жителите, а и тези компании, които са в Индустриалната зона. Само тук да отбележа – на протеста, ако беше протест или просто искаха да се изразят мнения, не знам, може би „протест“ е малко по-силна дума – бяха и представители на „Национална компания индустриални зони“, които също го подкрепиха.
Икономическа зона „София-Божурище“ е приоритетен проект на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и най-голямата нова икономическа зона в България като цяло. Зоната се простира върху площ от 2665 декара и привлича значителен инвеститорски интерес предвид, първо, класната й локация – само на 15 км от центъра на София и на 23 км от летище София. До момента в зоната са привлечени и изпълняват своите проекти 19 различни инвеститори, като общият размер на инвестицията е близо 350 млн. лв., а заетата площ е около 30%.
„Национална компания индустриални зони“ работи активно и отблизо с всички инвеститори на територията на община Божурище и е в непрекъснат контакт във връзка с техните изисквания и нужди. Във връзка с разрастване на Зоната и на община Божурище като цяло, трафикът към и от град Божурище, който се присъединява към централната пътна мрежа в България, е изключително крехък и уязвим и е изключително натоварен. Това го потвърждаваме. Именно затова от страна на Националната компания в продължение на повече от една година бяха предприети редица действия, за които след малко ще кажа конкретно, в рамките на нейната компетентност за осигуряване на нови пътни връзки до Икономическа зона „Божурище“. Конкретно ще кажа какво сме направили.
С писмо от 21 юни 2017 г. до главния архитект на Столична община и до министъра на регионалното развитие и благоустройство „Национална компания индустриални зони“ е направила предложение за изграждане на допълнителни пътни връзки от градската и републиканската пътна мрежа до Икономическа зона „Божурище“, като са предложени три варианта за реализация на тези предложения.
С писмо от 26 юли 2018 г. до кмета на Столична община е отправено предложение за частично изменение на Общия устройствен план на град София и в Столична община във връзка с иницииране на предложение за изграждане на нова пътна връзка в продължение на булевард „Царица Йоана“, което е изключително важно и е най-ключовото, до Икономическа зона „Божурище“.
С писмо от 18 август 2017 г. до кмета на Столична община и до директора на столичен „Метрополитен“ ЕАД е отправено предложение за вземане на решение за търсене на възможност за разширяване на метрото в западна посока - в продължение на булевард „Царица Йоана“, и до град Божурище.
„Национална компания индустриални зони“ – това също е изключително интересно – е подало заявление до Българска агенция за инвестиции по насърчителна мярка „Финансово подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, необходими за осъществяване на един или повече инвестиционни проекти“ по реда на чл. 22б от Закона. Целта е да се осигури за следващата бюджетна година осигуряване на финансова подкрепа за изграждане на пътна връзка, която ще осигури транспортното обезпечение на Икономическа зона „София-Божурище“. Уверявам Ви, че работим, защото и преди го казахме, има изключително голям интерес. В момента има 21 компании, които искат да влязат в Индустриална зона „Божурище“ настина, и то голяма част от тях са производители. Към момента забавяме всичко това, защото преди да изградим инфраструктурата, ще стане непоносимо там. Има страхотен интерес и в момента може да покрием 100% от Зоната, но за нас е по-важно, първо, да изградим инфраструктурата, което винаги сме говорили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Данчев, за реплика.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Позволете ми, първо, и аз на свой ред да благодаря, господин Министър, за това, че винаги получаваме от Вас подробни отговори и винаги получаваме ангажименти за това, че нещата могат да се случат и по друг начин.
Трябва да признаем наистина, че протестът на гражданите, на който присъствахме ние с колегата Ченчев, и с други представители – аз лично не съм видял представителите на „Национална компания индустриални зони“, но видях там освен граждани и доста инвеститори от предприятията, които работят в Индустриалната зона „София-Божурище“. И наистина смятам, че протестът е напълно справедлив. В момента входът за най-голямата Индустриална зона в София минава през „Толева махала“, която е част от район „Връбница“, и Божурище. Това предизвиква огромен хаос, тъй като десетки камиони на ден наистина преминават – дори и в събота, и неделя. Хората настояват поне през почивните дни да бъде забранено преминаването, докато бъде разрешен проблемът с пътя.
До края на тази година, обръщам внимание, проблемът ще стане още по-тежък, тъй като - по наша информация, която съм сигурен, че и на Вас е известна - ще заработи най-големият логистичен център в Европа на известна чуждестранна компания, а именно JYSK, които са декларирали, че ще преминава по този път по един входящ и един изходящ камион на всеки четири минути през деня. Тогава липсата на довеждаща инфраструктура в района ще предизвика огромен бунт и от страна на инвеститорите, и на гражданите.
Неотдавна, по искане на колеги от парламентарната група на ГЕРБ, направихме изслушване по темата за бизнес климата в страната и за мерките, които взима настоящото правителство за неговото подобряване. Тогава и Вие ни уверихте, че правителството полага изключителни усиля за привличане на нови чуждестранни инвеститори, особено чрез развитието на индустриалните зони в България.
Сега обаче инвеститори, които вече са привлечени в най-голямата Индустриална зона „София-Божурище“ се оплакват, че нямат нормални условия за развиване на тяхната дейност, в това число и проблеми с липсата на адекватно електрозахранване, и на довеждаща пътна инфраструктура.
Наистина, хубаво е, че са предприети мерки за проектиране на нов път. Аз разбирам, че наистина говорим още за етап „Проектиране“ и затова, познавайки добре процедурите в Столична община, се питам: колко време ще отнеме процесът на одобряване на Общия устройствен план, който да включва и предвиждания за Индустриалната зона път? Вероятно – поне година. Трябва да го кажем честно на гражданите.
Ако инвеститорите нямат друг избор освен да чакат, то за гражданите на район Толева махала и Божурище, тази поне една година – преди началото на строителството, имам предвид, ще им съкрати живота и здравето с десетилетия и затова би следвало да се помисли наистина за някакво ограничение на трафика, не знам, може би в определени часови или дневни интервали?
Добре звучи ангажиментът за сертифицирането на Проекта за втората част на Индустриална зона „София-Божурище“ като приоритетен инвестиционен проект, но се питам: защо след като е заявено развитието на индустриалните зони като приоритет на правителството, вече почти една година, доколкото знам от направената заявка от страна на „Национална компания индустриални зони“ към Министерството на икономиката, не може да се сертифицира инвестиционният проект на собственото си дружество, Министерството не го сертифицира за собственото си дружество „Национална компания индустриални зони“ ЕАД?
И тук бих искал да отбележа, че съгласно информацията, която пък е посочена на сайта на „Националната компания индустриални зони“, последният етап III от развитието на Зона „София-Божурище“ е трябвало да приключи към края на 2016 г. – поне така е отбелязано на сайта, в това число и финалните преговори с инвеститори за мултимодален терминал, изграждане на административни центрове и други спомагателни инфраструктури. Интересно е тук за привличането и на бъдещи, и на настоящи инвеститори дали тази информация, която е посочена на сайта, продължава да бъде актуална? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Данчев.
Господин Министър, заповядайте.
Съзнателно оставих повече време за репликата. Съвсем конкретни въпроси имаше към Вас.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Абсолютно. Още веднъж, благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Първо, ще започна от това: да, собствено дружество е на Министерството на икономиката, но това не означава, че не трябва да се спазват правилата. До няколко дни сертификатът ще е готов. Разчитаме на това. Готов е всъщност. Предстои да е подписан от мен. Разчитайте, че вероятно и другата седмица ще е готов, но още един път: това, че е собствено дружество, то също трябва да отговаря на всички изисквания. Това ни забави малко.
Забрана за преминаване в събота и неделя и ограничаване на някакви часове – все пак това е от компетентност на Столична община и на МВР вероятно. Може да се направи такова предложение.
Електрозахранването, Ви уверявам, че в момента се изгражда след дълги саги. За съжаление, в Индустриална зона „Божурище“ заварих продадени терени, които се строят, без да е изградена инфраструктурата и затова няколко пъти съм споменавал, че е грешка. Ние сме длъжни първо да изградим инфраструктурата. Затова сега казвам, че за много от проектите, които се предлагат, има изключителен интерес за Индустриалната зона, и на изключително добри цени, защото тя става изключително атрактивна. Ние ги спираме, изказваме, защото просто не можем да допуснем там да се случи едно натрупване, което и в момента го има.
По темата за срок: за съжаление не мога да се ангажирам със срок, тъй като това зависи от Столична община, Министерство на регионалното развитие, разбира се, от Министерство на икономиката, Индустриалната зона. Това, което направих и пропуснах да спомена в първото изложение, е, че миналата седмица – в края, имаше среща между Министерство на регионалното развитие, Министерство на икономиката, АПИ, „Национална компания индустриални зони“, Столична община, както и всички общини, защото не е само Божурище там, на която всеки се ангажира с този процес.
Аз Ви уверявам, че лично ще се занимавам с това да се случат по-бързо нещата - за мен е изграждането на инфраструктурата, метрото, интермодалният колектор. Вижте, при интермодалния колектор трябва да отчетем нещо много важно: ако ще имаме предприятия, които няма да го ползват – примерно няма да свързани с логистиката, няма нужда да инвестираме в него. Тоест трябва да се направи и този анализ, но засега най-важното е да бъде продължена „Царица Йоана“. Моята мечта е там да има и метро, което ще е изключително полезно и за жителите, и не само, за всички, които работят там. Благодаря Ви, още един път и искам да Ви пожелая ползотворна ваканция, почивка. Сигурен съм обаче, че и Вие ще работите по нейно време. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Благодаря за участието, благодаря за добрите пожелания. Дано да се осъществят.
Това беше последният въпрос.
Приключваме с дневната, а и със седмичната програма.
Следващото редовно пленарно заседание е на 4 септември 2018 г. от 13,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,26 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев


Секретари:
Александър Ненков
Слави Нецов