Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Стоян Мирчев и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, съгласно чл. 47 от нашия правилник всяка парламентарна сесия се открива с химните на Република България и на Европейския съюз.
(Всички стават. Звучат химнът на Република България и химнът на Европейския съюз.)
Благодаря Ви, седнете!
Уважаеми дами и господа народни представители, това е Петата сесия на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Днес започва тази сесия. Нека в началото на новия политически сезон си пожелаем конструктивна работа и единодействие по важните за страната ни въпроси.
Само след няколко дни за пореден път ще отбележим една от най-значимите дати в нашата история – Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Не трябва да забравяме, че този акт на обединение успява, защото е общо българско дело и в неговата защита всички са единни.
Съединението е сред събитията в нашата история, когато между политическите сили няма разногласия и всички го подкрепят, защото съзнават значението му за бъдещето на българската държава. Това е пример както за държавническо мислене и поведение на политиците, така и за сплотеност на нацията.
Нека днес си припомним призива на Петко Славейков – да се покажем като народ вечно съединен и да търсим съгласие в името на България.
Уважаеми колеги, гражданите очакват от нас отговорни, бързи и точни решения за проблемите на обществото. Дневният ред на парламента не може и не бива да се различава от дневния ред на хората. В същото време обаче не трябва да робуваме на конюнктурата, длъжни сме да приемем качествено, устойчиво и модерно законодателство. Разгорещените дебати и сблъсъкът на мнения са необходими и трябва да присъстват в пленарната зала, когато защитаваме своята политика и отстояваме вижданията си за това кое решение е полезно и работещо.
Надявам се през новия сезон както опозицията, така и управляващите да бъдем диалогични и продуктивни.
Желая на всички здраве и успешна парламентарна дейност! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
Ще Ви изчета две съобщения:
С писмо № ПГ 818-00-1 от 13 август 2018 г. председателят на Конституционния съд Борис Велчев напомня, че предстои прекратяване мандата на госпожа Цанка Тодорова Петрова-Цанкова – съдия в Конституционния съд на Република България, поради изтичане на деветгодишния ѝ мандат.
Госпожа Цанка Цанкова е избрана за конституционен съдия от квотата на Народното събрание с решение от 22 октомври 2009 г. Писмото е в изпълнение на чл. 5, ал. 1 от Закона за Конституционния съд, съгласно която разпоредба три месеца преди изтичане на мандата на съответните съдии председателят на Конституционния съд предлага на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да изберат, съответно да назначат нови съдии. Писмото на господин Велчев е предоставено на компетентната по този избор постоянна Комисия по правни въпроси.
Второто съобщение:
В Народното събрание е постъпил окончателен одитен Доклад за извършен одит за съответствието на допълнителните разходи и трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановление на Министерския съвет, за периода от 1 януари 2017 г. до 31 януари 2018 г. Одитът е възложен на Сметната палата на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата с решение на Народното събрание, прието на 23 февруари 2018 г., изменено с решение на Народното събрание от 22 март 2018 г. С писмо на председателя на Народното събрание Докладът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси. Материалът е изпратен на народните представители по служебната им електронна поща и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми колеги, съгласно парламентарната традиция всяка наша сесия започва с изявление на парламентарните групи по реда съгласно тяхната численост, като изявленията се излъчват пряко по Българската национална телевизия – Канал 2, и по Българското национално радио.
Правя предложение за пряко излъчване на изявленията.
Моля, гласувайте.
Гласували 202 народни представители: за 200, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Колеги, преминаваме към изявленията от името на парламентарните групи.
Първи са от парламентарната група на партия ГЕРБ.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Есенната парламентарна сесия се открива при подчертано добра ситуативност на страната ни на европейската политическа сцена и при наличието на благоприятни предпоставки за сътрудничество между страните от региона на Западните Балкани.
Успешното ни Председателство на Съвета на Европейския съюз едва ли остави съмнение у някого, че България все по-добре се справя с това да заявява и отстоява интересите си, да организира и посредничи в ключови – важни за Европейския съюз, инициативи и събития. Хората видяха от непосредствена близост, че Европа се интересува от нас, наблюдава ни, чува ни и ни оценява.
Увереността ни, че сме ценни и подкрепяни тревожи политическите ни опоненти, които не се поколебаха да противопоставят европейските на вътрешните ни проблеми. Правят се внушения, че успехите на Председателството по никакъв начин не подпомагат страната ни. И най-големите критици няма как да не съзнават, че постигнатото днес е било желание за българските управници десетилетия назад.
И докато отношенията ни с Македония достигат нови хоризонти, лявата опозиция „произвежда“ единствено подозрения и съмнения. Не стихват напъните отляво да се лансират новини и събития в ущърб на управляващите, при което политическият тон на говорене отдавна е преминал границите на приличието. Отправят се критики и към коалиционния формат на управлението ни. Патосът тук идва от потребността на опозицията да формулира и отстоява общонационални каузи, което все по-трудно ѝ се отдава.
Знаем, че сме неудобна коалиция за опонентите си, защото съумяхме да дадем отпор на безотговорния популизъм. Желаещите да ни сменят във властта видимо нервничат и стават все по безпардонни, което плаши и отблъсква хората. Те се стремят да убият ускорението, което набрахме по време на Председателството. Колкото по-яростни и крайни са опонентите ни, толкова по-трудно те намират път към хората.
При откриването на тази парламентарна сесия за пореден път заявяваме волята си да следваме законодателните приоритети на управленската програма на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ за техния четиригодишен мандат. Наясно сме, че колкото по-дълго управляваме, толкова повече отговорности поемаме. Но също така знаем, че именно заради постоянството ни да изпълняваме обещанието и да приемаме нови предизвикателства продължаваме да получаваме обществено доверие и подкрепа. Това ще проличи отново на предстоящите догодина избори за Европейски парламент и за местни органи на властта.
От парламентарната трибуна сме длъжни да оценим по достойнство това, което ни даде Българското председателство – безценен опит, работещи институции и сплотена администрация. Равносметката ни има и своите цифрови измерения: 46 споразумения с Европейския парламент, 39 мандата за преговори с Европейския парламент, 58 заключения на Съвета, 1 заключение на Председателството и 6 препоръки на Съвета.
Централно събитие на Председателството беше Срещата на лидерите на държавите – членки на Европейския съюз, с лидерите на държавите от Западните Балкани, проведена в София на 17 май 2018 г. Това е първа среща в този формат след срещата в Солун през 2003 г. Във фокуса ѝ беше свързаността във всички аспекти, както и съвместният отговор на общите предизвикателства пред сигурността. Софийската декларация потвърди европейската перспектива на региона, а веднага след срещата бяха подписани първите споразумения в областта на дигиталната и енергийната свързаност.
Знаково за нашето Председателство бе решението да започнат преговори за присъединяването към Европейския съюз с Македония и с Албания през юни 2019 г.
Неслучайно премиерът Бойко Борисов посочи като най голям успех на Председателството европейската перспектива за присъединяване на Западните Балкани. Важна бе Срещата на върха в така наречения Лисабонски формат, състояла се през март във Варна. На нея лидерите на Европейския съюз и Турция водиха конструктивни разговори.
Какви са законодателните ни приоритети за предстоящата сесия на парламента?
Парламентарната група на ГЕРБ е убедена, че законотворческият процес не трябва да бъде заложник на произволни политически тълкувания и оценки, защото много остро стои въпросът за общественото доверие към работата ни. Вярваме, че трудът ни ще бъде оценен по достойнство тогава, когато приемаме закони с впечатляващо мнозинство и когато търсим обществен консенсус за тях. Не се притесняваме, че ще се обезличим, ако постигаме съгласие с колегите си от опозицията по важни за България решения. Убедени сме, че силните партии стават още по-силни, когато работят в среда на политическа коректност.
Законодателната ни програма за реформи на съдебната система ще следва плана към актуализираната стратегия и препоръките в докладите по Механизма за сътрудничество и оценка на Европейската комисия. В тази връзка благоприятно обстоятелство са вече направените изменения в трите основни процесуални кодекса – НПК, ГПК и АПК. Стремим се да развием електронното правосъдие, електронното съобщаване и призоваване, да утвърдим съдийското самоуправление включително и чрез публичност, прозрачност и конкурси в съдебната система, да прилагаме актуализирана съдебна карта, която да преодолее регионалните диспропорции в разпределението на делата и неравномерната натовареност на съдиите. Измененията в Наказателния кодекс и в Закона за борба с домашното насилие ще надградят режима за борба с домашното насилие и защита на личните права на жените и децата.
По отношение на бюджета и финансите предлагаме годишни промени в данъчното законодателство.
В Закона за корпоративното подоходно облагане се въвежда европейска директива, свързана с две мерки – ограничаване и приспадане на лихви и въвеждане на режим за контролиране на чуждестранни дружества.
Чрез поправки в Закона за данъците върху доходите на физическите лица намалява административната тежест и се усъвършенстват данъчните облекчения за деца, за деца с увреждания и за млади семейства. Всички декларации и справки ще се подават само по електронен път.
В Данъчно осигурителния процесуален кодекс се подобрява фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск чрез въвеждането на уникален идентификационен номер за данни, свързани с превоза на стоки.
ГЕРБ гледа на държавния бюджет като на основен фактор за стабилността в страната. Отговорно ще обсъдим Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2019 – 2021 г. като мотиви към него. Параметрите на бюджетната рамка ще бъдат съобразени с фискалните правила по Закона за публичните финанси. Запазват се определените в средносрочната бюджетна прогноза цели за продължаване на фискалната консолидация 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт за 2019 г., достигане на балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването ѝ през 2021 г.
С промените в Закона за обществените поръчки се въвежда нормативна рамка за прилагане на национална електронна платформа за възлагане на обществени поръчки.
През новата парламентарна сесия се надяваме да приемем на второ четене с голяма парламентарна подкрепа Закона за киберсигурността. С него задаваме стандартите за сигурност, на които трябва да отговарят информационните ни системи. Надяваме се да повишим доверието на гражданите и бизнеса към онлайн средата. Стремим се към пълноценно използване възможностите на цифровия свят – социални медии, електронно правителство, електронно обучение и електронно здравеопазване.
Безспорно финансирането е от първостепенна важност за сектор „Здравеопазване“ и затова ще приемем работещ бюджет на Националната здравноосигурителна каса. След нотификация на Европейската комисия внасяме промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за да регулираме търговията с медикаменти, да ограничим дефицита на лекарствата. Ще внесем Проект за развитие на здравноосигурителния модел и ще настояваме за широк дебат.
Промените в Закона за енергетиката ще регламентират развитието на мрежа от зарядни станции за електроавтомобили. Воля за това вече заявиха всички парламентарно представени партии. Развитието на зарядните станции ще стимулира използването на електроавтомобилите, от което ще има полза за икономиката, енергетиката и околната среда.
Ще променим Закона за енергетиката от възобновяеми енергийни източници в частта за биогоривата, като увеличим процентното съдържание на биогориво. Биогоривата са чист и възобновяем източник на енергия за транспорта. Разширеното им използване ще спомогне за постигане на целите на икономиката, енергетиката и околната среда.
Ще продължим да подкрепяме развитието на капиталовия пазар. Това е приоритет, заявен от всички парламентарни партии. Добър пример е стартиралата ваучерна схема по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, която финансира първичното публично предлагане на акции на български малки и средни предприятия на Българската фондова борса.
За професионализъм, престиж и перспектива работим с помощта на различни политики в областта на образованието. Предвиждаме инвестиции в учителите, водени от разбирането, че новият финансов ресурс за повишаване на заплатите им е път към издигане на техния социален и професионален статус, развитие на професионалното образование и обучението на кадри в икономиката на страната. В основата му е кариерното ориентиране на подрастващите още от малки, при което е нужно разбиране и ангажирано участие на всички заинтересовани страни, развитие на дигиталното обучение чрез насърчаване и използване на образователни технологии, които са част от обучението на новите поколения.
С промените в Закона за висшето образование се усъвършенства акредитацията на висшите училища, което ще осигури по-високо качество на образованието.
В сферата на труда и социалната политика предлагаме Проект на закон за предприятията на социалната и солидарна икономика, който е част от управленската програма на кабинета и е внесен в парламента през август 2018 г.
В парламента е внесен и Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца.
От 1 януари 2019 г. се въвежда нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия на починал родител. Тя ще се дава на другия родител или на настойника до навършване на 18 годишна възраст на детето, а ако то учи, до завършване на средното му образование, но не повече от 20-годишна възраст.
Проектът на закона за хората с увреждания ще бъде внесен в парламента през октомври 2018 г. Чрез изцяло нова нормативна уредба ще се предвидят механизми за гарантиране на правата на хората с увреждания, ще се определят отговорните органи за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания, включително на Механизъм за координация и независим мониторинг съгласно изискванията на чл. 33 от Конвенцията. Ще се създават условия и стимули хората с увреждания да се включат на пазара на труда, да получават средства от трудова дейност и да се интегрират в обществото.
Законът за социалните услуги ще бъде внесен в парламента до края на 2018 г. и ще урежда въпроси по предоставянето, ползването, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги.
В сферата на регионалното развитие предлагаме промени в Закона за устройство на територията, с който облекчаваме административната тежест на гражданите.
Промените в Закона за пътищата се отнасят до изграждане на електронна система за събиране на такси от платена пътна мрежа на база изминатото разстояние на превозни средства с обща технически допустима максимална маса. След промените в Закона очакваме годишният приход да бъде между 500 милиона и 1 милиард лева. Това ще осигури качествена и бърза поддръжка на републиканската пътна мрежа, както и средства за изграждане на нови приоритетни отсечки, автомагистрали и високоскоростни пътища.
Уважаеми колеги, нека през новата сесия на парламента да се стремим към съгласие по приемането на закони и нека да дебатираме културно и с прагматични аргументи!
Парламентарната група на ГЕРБ вярва, че е време оценката за качеството на законите да се дава въз основа на парламентарното и общественото съгласие с тях. Нека да изведем България над всичко и нека да си пожелаем това, което пише на сградата на Народното събрание – „Съединението прави силата.“
Успешен мандат! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Изявление от парламентарната група на „БСП за България“.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, скъпи българи! Започваме тази сесия с едно сериозно обществено напрежение, с криза в правителството и нестабилност в управляващото мнозинство.
В последния месец се случиха две събития и една трагедия, които казват всичко не само за последните месеци и седмици, казват всичко за последните 29 години. Срина се Търговският регистър, блокира целият икономически живот в страната, а държавните институции бяха абсолютно безпомощни да реагират на това. Двеста и петдесет хиляди души, които правителството е задължило да се застраховат за „Гражданска отговорност“, бяха излъгани от застраховател, който правителството е лицензирало, и държавата остана безучастна към тази трагедия. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Трето, 17 души загинаха невинни заради корупция и кражби, които вече убиват физически. Това създаде напрежение и на фона на ситуацията дойде информацията, че чуждестранните инвестиции са се сринали 10 пъти, цените тръгват нагоре, а от 1 октомври очакваме и ново увеличение на цената на газ, а оттам и на всички стоки.
Какво казват всички тези факти?
Корупцията и кражбите, връзката на властта с бизнеса доведоха до физическа смърт. Държавните институции са блокирани, държавата абдикира от грижата за своите граждани и от задължението си да ги защитава в случаите на фалити, но най-лошото е реакцията на управлението. Управляващите реагираха, като се хванаха за гушите, но не в спор за патриотизма и за родолюбието, а в спор за постове и пари.
Главната партия в коалицията – ГЕРБ, от снощи също реагира и в следващите дни ще сме свидетели на битката Цветанов – Борисов. (Шум и възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.)
Подадени оставки от премиера Борисов се оспорват от господин Цветанов.
За какво говори всичко това? За абсолютна нестабилност при управляващите и несигурност в страната!
Най-тежката реакция обаче е отговор с диктатура.
Господин Валери Симеонов, кои са маргиналните групи, които искат смяната на правителството? Майките с увреждания ли са маргинали или се борят за живота на децата си?
Господин Каракачанов, кои са тези, които искат кръв? Десетте деца от хора на Българското национално радио, които протестират пред Министерския съвет?! (Шум, реплики и възгласи: „Еее!” от ГЕРБ.)
Или, господин Борисов, къде са спящите клетки? Нали знаете за какво се казва, че са спящи клетки – за тероризъм и за ИДИЛ. Баба Дора е спяща клетка, терористка или жена, която се бори за правото да работи, да гледа животни, за труд и да си изкарва хляба с това? Това е реакцията на диктатурата! Всеки, който е недоволен, или е спяща клетка, или маргинал, защото народът стана и каза мнението си. А то е: „Така повече не може!“ (Шум и реплики.)
Има ли алтернатива? Защото вчерашните медии нарекоха ситуацията „Цирк във властта“! Не, това не е цирк. Това е разпад на държавността и агония на народа.
И винаги има алтернатива, уважаеми българи.
Имаме нужда от идеи и ние днес се обръщаме към Вас, за да Ви ги предложим. Но не идеи в промени на този или онзи закон. Идеи за промяна на системата на 29-годишно управление на България, на власт и пари, на леви и десни, които се събираха уж за общия народен интерес, а всъщност за личния свой.
Можем ли да организираме национална енергия, за да сложим край на този модел, в който всички имаме принос?
Това е нашето обръщение към Вас, народе! И конкретно Ви предлагаме разговор – дали можем да променим системата по следния начин? Първо, да кажем, че държавата повече няма да бяга от онези сектори, които гарантират националната ѝ сигурност, здравето и образованието на нацията. Можем ли да кажем, че няма да приватизираме и даваме на концесии Българските железници, Българските пощи, Българския енергиен холдинг?
Заедно с много от Вас – учени и специалисти, направихме преглед и анализ каква икономика трябва да развива България, за да имаме собствена икономика и производство. И Ви предлагаме този анализ! България има ресурс и кадри да развива електротехника, електроника, информационни и комуникационни технологии, земеделие и хранително-вкусова промишленост, фармацевтика и химическа промишленост.
Можем ли да заложим държавна грижа, без да нарушаваме правилата на пазарната икономика за тези сектори?
Заедно с бизнеса обсъждахме много време – благодаря Ви – от какви кадри има нужда тази икономика, за да съществува и да се развива, защото е грешна тезата, че ще си внесем кадри. Истинската, държавническата позиция е да си отгледаме кадри. Имаме и този анализ! България има нужда от 125 машинни инженери, от 125 химически инженери и така нататък – нямам време да изреждам всички анализи, до които стигнахме.
Питаме Ви, хора и колеги: може ли държавата да заложи тези специалности в българските училища, да плаща стипендии, да се грижи за тези деца, а те, когато завършат, да бъдат задължени да работят определено време в България?
Имаме нашата визия и предложения към Вас за земеделието. Докога десет фамилии в България ще владеят земеделската земя и тя ще се използва за инвестиции, а не за отглеждане на храна?! Можем ли да сложим таван на субсидиите? Имаме ли сили и пари да възстановим „Напоителни системи“, да преразпределим средствата към плодове, зеленчуци, месо и мляко, а не към десетте големи в България, които гледат само жито?!
Здравеопазване – катастрофа, все повече пари, все по-лошо качество. И тук имаме своето предложение към Вас за разговор. А то е: държавните и общински болници да не са търговски дружества, а лечебни заведения, ако искат да ползват парите от Здравната каса.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Те и сега са лечебни заведения.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не можем да вървим срещу модерната икономика и срещу Конституцията. Нека да има и частни болници. Но ако искат да лекуват и ако искат да ползват пари от Здравната каса, нека да станат лечебни заведения, а не търговски дружества. Ако искат да останат търговски дружества, които работят с печалба, то нека намерим механизъм богатите хора в България да си доплащат там и да се лекуват.
Можем ли да разговаряме за намаляване на ДДС върху лекарствата и храните? Можем! Може да не стигнем до съгласие, но е важно да проведем този разговор, защото доходите и бедността, а не фалшивите новини, господа и дами управляващи, са истинската заплаха за националната сигурност – ниските доходи и бедността, и корупцията, разбира се.
Нека да поговорим и колеги, и хора: можем ли да въведем семейно подоходно облагане за младите, които имат деца – да плащат по-малко данъци? Можем сигурно!
Можем ли да намалим ДДС-то на бебешките стоки, за да подпомогнем младите семейства?
Можем ли на младите, които вземат първо жилище, да отпуснем кредит при облекчени лихвени условия?
И докога ще дискутираме преизчисляването на пенсиите?! Не може да се живее с 200 лв. пенсия.
Ето Ви теми за разговор и теми за съгласие. Можем да развиваме такава, различна България, обаче при някои условия. Очевидно е, че корупцията и кражбите, че този модел на прехода – на обвързаност на политици и бизнес, на пари и власт, пречи за другото развитие на България. Как да преодолеем това?
Очевидно е също, че в това мнозинство няма да стане и в тази зала няма да стане.
Искаме този разговор с хората, искаме го с народа, защото това е заложено вече, уважаеми българи, корупцията и кражбите са заложени в законите. Мнозинството сложи кражбата в законите. Направи я законна дейност, следователно няма да има наказани за тях.
Ще Ви дам примери. Те искаха да опростят 58 милиона на Домусчиев със закон. И кой щеше да ги хване след това за това?! (Реплики и възгласи от ГЕРБ: „Еее!“)
Те искаха автомобилна камара, която да даде на техен приближен правото да лицензира автомобилния транспорт в България – със закон. И кой щеше да бъде наказан за това?!
Ето защо в тази зала, това мнозинство – не могат да решат тези проблеми. Тази зала, този парламент и това мнозинство е изчерпало своята функция. Ние искаме оставката на правителството (реплики), край на тази агония, искаме разпускане на парламента и искаме предсрочни избори. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Но, скъпи българи, ние не казваме, че сме най-умните и най добре измислилите бъдещия модел на България. Ние Ви даваме идеи. Много от тях разработихме заедно с Вас. Благодарим Ви за това. Тръгваме към Вас. Не искаме гласовете Ви за БСП. Имаме нужда от националната Ви енергия, от българщината Ви, от грижата Ви за семейство, за род, за отечество, от грижата Ви за бъдещето на децата. Идваме при Вас, защото искаме, молим, всеки разумен българин да даде своя принос, който с каквото може.
Да променим системата и модела. Смяната на един с друг министър, на една партия с друга управляваща не е достатъчно вече, ако моделът и системата останат същите.
Знаем, че няма да е лесно и знаем, че няма да е бързо – това е процес. Знаем, че ще има голяма съпротива, но имаме нужда от смелост на идеите, неподкупност на хората и последователност в действията.
Ето защо нашата парламентарна група реши: 20 души ще останат в залата и ще отстояват позициите на „БСП за България“ – останалите идваме при Вас. Излизаме оттук и идваме при Вас – с нашето предложение, с нашата молба, с нашата готовност да Ви чуем. Може да сте по-умни, може да сте по-добри, важното е да сте българи.
Аз съм председател на „БСП за България“, но Ви говоря като българка. Наистина без единение около национална кауза и доктрина, около решения за слагане на край на този преход нищо няма да се промени.
Ето защо, скъпи сънародници, отворени към Вашите идеи, към Вашия ум, към Вашите емоции и към Вашия труд, протягаме ръка за бъдещ модел на управление на България, който поставя различни ценности в своята основа. А те са: справедливост, солидарност, равни възможности, по-добър живот за Вас, национален суверенитет и българщина. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Продължаваме със следващото изявление – от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, запазете тишина.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В началото на есенната сесия е редно с обновени сили да насочим вниманието си към предстоящите задачи пред нас като законодателен орган: да очертаем рамката на политическия дневен ред с очакваните резултати по срокове; основни приоритети във вътрешната политика на ниво Европейски съюз, външна политика и така нататък; действия за започване и осъществяване на реформите в страната; позиции по основните теми в Европейския съюз; ясни задачи на правителството в периода на преговорите по Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз.
Но сега се налага да се концентрираме към това какво ни поднася новият политически сезон – изключително сложна обществено-политическа обстановка и ескалиращо обществено напрежение.
Нашите предупреждения от „Движението за права и свободи“, от създаването на една безпринципна коалиция в началото на Четиридесет и четвъртото народно събрание в името на властта и единствено на властта не бяха чути. Днес вече няма време!
Трябва час по-скоро да решим най-големия проблем пред държавата – колапса на държавността. Държавността ерозира, доверието на гражданите пада главоломно и ние трябва да спрем това, а управляващите да понесат своята отговорност.
Кои са факторите, обусловили това безкрайно тревожно положение?
Първо, липсата на държавнически подход и държавна политика, управленска визия за държавата ни, не за мандата на една партия или коалиция, замяната на последователна, систематична държавна политика с повърхностна и популистка политика, нестихваща и непрекъснато разрастваща се открита война между институциите на всички нива, дори и вътре в Министерския съвет, и по ведомства.
Това постоянно противостоене, породено и поддържано поради управленска немощ, блокира каквото и да е решение на какъвто и да е проблем, от най-дребния, като този – къде, към кой орган да са синоптиците, през проблемите за Търговския регистър, проблема с чумата по добитъка, до кардиналните – за стабилността на основни системи в страната.
Войната вътре във и между институциите трябва да спре, защото инак краят на държавността става неизбежен.
Второ, институциите си говорят на различни езици с ненужен оправдателно-обвинителен режим. Така диалог не съществува, а институциите са затова такива, за да са в непрекъснат диалог с другите сродни такива и с гражданите като техен работодател. Институциите започват да се изживяват като независими бастиони на властта и отбраната им става основна кауза. Така държавността спира да функционира.
Трето, управлението на държавата с практиката на „купено време“ не решава проблема – напротив, задълбочава проблема. Средствата за това „купено време“ после ще ги плащаме всички ние – гражданите на страната. И ние, гражданите, добре знаем за това по джоба си. Купеното време всъщност е принадена бедност. Тази политика трябва да спре.
И не на последно място, раздутите платна на популизма и национализма у нас и в Европа. За съжаление, сега популизмът и национализмът у нас е във властта, войнствено и безцеремонно налага своите представи, твърде отдалечени от основни права и свободи, и демокрация.
Като последица от водената политика – гражданите живеят в абсурдно двойнствено време. Едното, сакрално-управленческото, налагано от управляващите – на нескончаеми победи, геройства, успехи и значим икономически напредък. Митологично време на преуспяващата нация.
И другото, на отделния член на нацията – за грубата реалност, за празния джоб, огромните проблеми на здравеопазването, на образованието, за ниската покупателна способност и личното неудовлетворение от живота. Липсата на визия, на обединителни за нацията цели и отсъствието на експертния потенциал поставят управляващите в невъзможност да вземат адекватни решения и правят всяко решение негодно за социална употреба.
Днес основният проблем пред държавата е: спешно и неотложно реанимиране на държавността, на основните демократични принципи на управление, така щото поне държавата да може да си поеме сама глътка въздух от нестихващите скандали и заливащите ни ежедневно нерешени проблеми.
В този смисъл сега основният въпрос не е вече и само в самото правителство. То практически си е отишло с абдикиране от задълженията си. Остава само актът за напускане на властта да се оформи юридически.
Смяна на министри – какво от това?!
Промяна на формулата – какво от това?!
Предсрочни избори – и какво от това?!
По-важният въпрос за нас от „Движението за права и свободи“ е: какво да се прави след това? Как и по какъв начин да се възстановят демократичните механизми на управление и как да се изгради отново авторитетът на държавността? Как да се върнем към нормалността? Как да започнем диалога между партиите, между институциите, между гражданите, между нас в парламента и между нас – парламентаристите, и суверена – избирателите?
И това е проблемът на проблемите – за реанимиране на държавността, основна задача на Народното събрание през тази сесия – есента и зимата. Проблем, който не е по силите нито на една партия, нито на една коалиция. Час по-скоро да започнем този диалог! Да имаме волята и силата да успеем да решим проблемите. И затова трябва да започнем сега и веднага.
Защото става дума за настоящето и бъдещето на нашата държава с обща цел – да спасим държавността и да укрепим доверието на гражданите в институциите; да работим твърдо за необратимостта на демократичните процеси, за стабилност и сигурност, за икономически растеж, за гарантиране на човешкото достойнство, правата и свободите на гражданите. Нужна е ясна програма за ускорено развитие, дълбоки реформи и нов тип управление. Ред е на експертите и обединителните идеи.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предупрежденията ни към основния политически субект от първия ден са за тяхната отговорност за управлението на страната и положението на българските граждани. При тази остра криза на държавността ние от „Движението за права и свободи“ заявяваме: наложително е бързо действие за възстановяване на дискурса във всичките му видове – вътре и вън на институционално ниво; утвърждаване на експертното начало като основа за вземане на политически решения; възстановяване на нормалния диалог между партиите; поставяне на реалистични приоритети със срок за тяхната реализация.
ГЕРБ има последния шанс да поеме политическата отговорност за провала на своята политика, да предложи адекватни решения днес, защото утре ще бъде късно. Формулата на властта е грешна и ако не се промени, нищо няма да се промени. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ.
От името на парламентарната група на партия „Воля“ – заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми български сънародници! Уважаеми колеги, като Ви слушам, може би трябва да Ви поздравя не само за откриване на новата сесия, а по-скоро и за началото на новата предизборна кампания. Защото в изявите на някои лидери виждаме, че изведнъж се загрижиха за народа, пак отвориха торбите с фалшиви обещания. Надяват се хората да забравят какви са ги вършили цяла година, искат да се покажат „целите в бяло“ и отново да заблуждават избирателите. Само че този номер надали отново ще мине. Дела трябват, колеги, не думи!
Затова ние от „Воля“ настояваме тази сесия да е много по-ползотворна и резултатна от предишната. „Воля“ ще продължи да бъде различната парламентарна група, защото изминалите месеци от началото на Четиридесет и четвъртото народно събрание ясно показаха на хората кой кой е в българската политика, кой с какви намерения е влязъл тук, колко може и дали наистина иска на направи нещо за нашия народ.
Призоваваме Ви към повече прагматизъм и ефективност на решенията, по-малко празни приказки и излишни дебати, чиято единствена цел е да почешат егото на някой депутат пред камерите на телевизиите.
На хоризонта са изборите за Европейски парламент и за местни органи на управление. Както казах, кампанията за тях очевидно вече започна.
Коалиционните партньори се карат постоянно в публичното пространство, мислейки, че хората не помнят какво са правили доскоро заедно. Други стягат вътрешнопартийните редици, трети си правят кресливи PR акции. Някъде в целия този шум остава забравен най-важният – българският гражданин. Този, който ни е изпратил тук да работим първо за него.
Знаете ли какво най-често казват хората за политиците? Сега като отидете при хората, уважаеми колеги от БСП, ще разберете и Вие. На тях не им пука за нас – това казват хората. Като под „тях“ имат предвид депутати, министри, президент – цялата политическа класа.
Защото, колеги, от доста време има две Българии. Едната се е барикадирала зад дебелите стени на висшите държавни институции и гледа на всяка цена да се задържи по-дълго там, да подсигури роднините си с обществени поръчки, да назначи протежета на ключови позиции, да си уреди колкото се може по-големи бюджети и да се чуди къде по света да си изхарчи комисионните.
От другата страна са хората, които едвам свързват двата края – вземат заробващи бързи кредити в опита да подготвят детето си за първия учебен ден; хора, които броят стотинките от малката си пенсия; хора, които чакат угрижени по опашките в болниците; хора, които купуват второ качество храна в магазините; хора, които трошат колите си по уличните дупки, които биват ограбвани всеки ден от картелите. Няма да изброявам повече примери. Ако имате съвест и очи, сигурно ги виждате.
Пропастта между двете Българии вече е огромна. Бездействието, некомпетентността и корупцията на едната България унищожава другата. Тази пропаст може да бъде запълнена, само ако всеки ден правим нещо полезно за хората.
За нас от „Воля“ на първо място са българските граждани. Доказали сме го категорично с делата си още преди да влезем в политиката. Именно в това е смисълът да сме в Народното събрание. Нито един парламентарен ден няма стойност, ако през този ден не сме направили поне едно конкретно нещо, за да подобрим живота на народа ни. Такава ще бъде нашата позиция и през тази сесия – реални дела в полза на хората. Няма да се уморим да Ви го повтаряме и да сваляме маските на лицемерните политици, защото виждаме, че, прекрачвайки вратата на тази сграда, някои много бързо забравят какво обещават и кой ги избра.
В този смисъл ще Ви припомня, че през миналата сесия направихте странна коалиция с министър Каракачанов. Всички заедно му подарихте безпрецедентната сума от няколко милиарда лева за излишни фрегати и самолети. Сделка, която ние оценяваме като най-големия грабеж на България, защото с КТБ са загробени 4 милиарда, ограбени са 250 хиляди български граждани с аферата „Олимпик“ и някои други – тук говорим вече за закръглящата се сума около 10 милиарда български лева. Затова всъщност няма да се случи нищо от това, което попита Корнелия Нинова: „Това ще стане ли, имаме ли правова възможност да направим това?“ Не, нямаме възможност, защото след срещата с американския посланик и Вие подкрепихте тази сделка, и парите за българското здравеопазване, образование, за сигурността на хората просто се изпариха.
С тези милиарди можеха да се изпълнят доста от обещанията, които се правеха в предизборната програма. Примерно да се сложи полицай във всяко село, както обещаваха на избирателите си вицепремиерът Каракачанов и ВМРО. Можеха да се направят бързи и ефективни реформи в няколко болни обществени сфери, което да се усети веднага от хората и те да видят, че на някого тук му пука за народа, но не стана. Явно при мисълта да изхарчиш милиарди левове народна пара съзнанието ти се замъглява и обещанията се забравят.
Ето защо винаги сме казвали, че в институциите трябва да има трезвомислещи хора, а бих казал и трезви хора, които разсъждават различно и знаят какво хората очакват от тях. И най-вече – които са почтени и могат да устояват на изкушенията на властта.
Нека българските граждани да знаят, че ако при следващи избори имаме и получим по-голяма подкрепа, ние ще отменим това позорно решение, а парите, сега предложени за самолети и фрегати, ще разпределим за конкретни политики в образованието, здравеопазването, социалните дейности и сигурността, и даже ще останат.
В предизборните си програми обещавахте връщане на медицинската помощ в малките населени места и увеличаване на пенсиите – 300 лева минимална, намаляване на административната тежест за гражданите и за бизнеса, преодоляване на демографската криза, увеличаване на учителските заплати. Как за всички тези полезни за народа политики не успяхте да постигнете този консенсус, за който преди мен говориха почти всички изказващи се?! Дори и в приветствието на председателката на парламента имаше такава заявка – консенсус по основните теми. Е, как по тези основни теми, по тези политики не можахте да постигнете консенсус, даже не ги споменавате вече, а за милиардите за самолети гласувахте като един?! Ето ярък пример защо хората казват: „На тях не им пука за нас“, защото действията Ви го потвърждават.
За депутатите от „Воля“ да си политик означава да служиш на народа си, а не да обслужваш някого – било себе си, било задкулисието. Силно вярваме, че българите вече се събуждат и за в бъдеще ще гласуват доверие именно на такива политици, а на другите ще им отдадат заслуженото, защото всяко търпение си има граници.
Пожелаваме Ви успех и нека Народното събрание да започне да работи по-ефективно и наистина в интерес на българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.
Колеги, продължаваме по предварително гласуваната Програма за днешното извънредно пленарно заседание.

Първа точка е:
ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА 2017 Г.
Заповядайте, госпожо Дамянова, да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди да представя Доклада на Вашето внимание, моля за допуск в залата на заместник-министъра на образованието и науката господин Петър Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, моля за извинение и за гласуване на още един допуск в залата – на председателя на БАН академик Ревалски. Той ще представи Доклада на нашето внимание след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, режим на гласуване.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по образованието и науката относно Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2017 г., № 805-00-1, внесен от председателя на Българската академия на науките на 24 април 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 юни 2018 г., Комисията по образованието и науката обсъди горепосочения Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2017 г., внесен от председателя на Българската академия на науките на 24 април 2018 г.
На заседанието присъстваха: професор Иван Димов – заместник-министър на образованието и науката; професор Костадин Костадинов – съветник на министъра на образованието и науката; академик Юлиан Ревалски – председател на БАН, който представи Доклада; професор Евдокия Пашева – главен научен секретар на БАН; представители на академичната общност и на синдикалните организации в областта на висшето образование и науката.
През 2017 г. в Академията са работили 2683 учени на академични длъжности. Публикационната активност включва 3391 заглавия в международни реферирани списания, което е нарастване с над 10% спрямо предходната година и е почти 60% от всички български публикации. Традиционно най-висок дял имат направление „Нанонауки, нови материали и технологии“ и направление „Информационни и комуникационни науки и технологии“.
Бюджетната субсидия през 2017 г. достига 78 млн. 854 хил. лв. Почти цялата субсидия се изразходва за заплати, за осигурителни вноски, за обезщетения и за стипендии. Собствените приходи и трансфери през 2017 г. са 51,9 млн. лв. Те се формират от договори по международни програми и споразумения, от договори с министерства и ведомства, с български и чуждестранни фирми, от продажба на продукция, услуги, дарения и други. Към тях се прибавят и трансфери от Фонд „Научни изследвания“, от министерства и ведомства, от оперативни програми и други програми на Европейския съюз.
Писмени становища по Годишния доклад за дейността на БАН през 2017 г. са постъпили от министъра на образованието и науката, от министъра на икономиката, от министъра на отбраната, от министъра на околната среда и водите, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Съюза на учените в България, от Съвета на ректорите и от Федерацията на научно-техническите съюзи в България, като всички те подкрепят Доклада, a министърът на образованието и науката дава шест препоръки за следващия годишен доклад.
Устно становище изразиха представителите на Национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ, които призоваха за по-бързо подписване на колективен трудов договор и отправиха препоръка следващият доклад да включва финансовите анализи по звена.
В дискусията се включиха народните представители Анелия Клисарова и Станислав Станилов. Те отбелязаха успешното сътрудничество на БАН с университетите по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Изразена бе загриженост, че в БАН не постъпват достатъчно млади учени и че за разлика от свои аналози в Западна Европа, Българската академия на науките работи в режим на прегряване с близо 40% привлечено външно финансиране по приложни задачи, което ограничава развитието на фундаменталните дисциплини и класическата наука.
Председателят на Българската академия на науките информира, че финансовият отчет за 2017 г. е заверен за пета година без никакви забележки от Сметната палата, което се случва на много малко организации в страната. По изпълнение на препоръките на министъра на образованието и науката вече се работи, включително за формиране на звено, което да подпомогне както подготовката на проекти, така и тренинга на млади хора по отношение на успеваемостта им в проектите. Въвеждат се и стимули за младите учени, които да ги поощрят да публикуват във високоимпактни списания.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: „за“ – 20 гласа, „против“ и „въздържали се“ – няма, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме следния Проект на решение:
„РЕШЕНИЕ
по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2017 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3 от Закона за Българската академия на науките
РЕШИ:
Приема Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките за 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Преди да дам думата за изказвания, академик Ревалски за представяне на Доклада.
Искате ли думата?
Заповядайте.
ЮЛИАН РЕВАЛСКИ: Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители!
Позволете ми съвсем накратко да представя някои акценти от Годишния доклад, свързан с работата на Българската академия на науките за 2017 г. (Започва компютърна презентация.)
Избрахме като мото тази мисъл на Васил Левски, защото действително сме убедени, че бъдещето е в наши ръце и от нас зависи как ще се развива науката в България.
Обикновено този доклад има стандартна последователност при представяне на нещата, така че аз ще я следвам, както е обичайно, но преди да направя това, искам да спомена няколко акцента за 2017 г., които бяха съществени за работата на Българската академия на науките.
На първо място, това беше нашето изключително внимание към младите кадри в Академията.
Завърши една младежка програма за насърчаване на младите изследователи, която беше финансирана от Министерството на образованието и науката, и започна нова. И двете програми ги отчитаме като изключително успешни и живителна глътка въздух за нашите млади хора и тяхното бъдещо развитие.
Вторият акцент, който искам да споделя, е свързан с това, че наградите, които Министерството на образованието и науката връчва всяка година, ежегодно – „Питагор“, по недвусмислен начин показаха, че потенциалът в Българската академия на науките е на изключително високо ниво. Пет от наградите отидоха към учени от Българската академия на науките в различни области.
Включихме се много активно и към инициативите на нашия комисар по цифрова икономика и общество госпожа Габриел, свързани с дигитализацията.
Много важен елемент, свързан с Председателството, беше провеждането малко преди него на Консултативния научен съвет на европейските академии. Той проведе заседанието си в София. Искам специално да подчертая, че този Консултативен съвет е създаден с идеята да изготвя становища, които да подпомагат вземането на решения от политиците на ниво Европейска комисия и очаква от академиите, които членуват в него, да вършат същата дейност в съответните страни. Мисля, че Българската академия на науките, както ще се види малко по-късно, даде своя съществен принос при някои ключови решения.
Едно ново нещо стартира миналата година – инициатива за представяне на институтите на Българската академия на науките. Бяха проведени осем такива представяния, като целта е да се запознае нашата широка общественост, и много важно – всеки път в присъствието на млади хора, с постиженията в съответната научна област и с това какви перспективи се очакват в бъдеще.
Няма да пропусна да отбележа и факта, че значително се разшири дейността на Ученическия институт на БАН. Това е нашата дейност, която е свързана с работата с най-младите хора – тези, които са ученици, с оглед на тяхното насърчаване за бъдещи научни изследвания.
Сега няколко думи вече по самото изложение, свързано с Доклада.
Както знаете, Събранието на академиците и член-кореспондентите включва както представителите, които работят в Българската академия на науките, така и от други научни организации в страната, както и творци на изкуството.
Определено може да се каже, че се наблюдава на високо ниво едно устойчиво развитие както по отношение на публикационната дейност на нашите колеги, участието в научни форуми, изследователските проекти, които те водят, а така също и свързано с педагогическата дейност на нашите колеги.
Определено можем да кажем, че това академично тяло допринася изключително много за развитието на науката не само в БАН, но и в България като цяло и със своята неуморна дейност те допринасят както за развитието на научните изследвания, така и за развитието в областта на културата, и изобщо в духовната сфера.
Няколко думи за наукометричните данни. Зад тези числа се крият няколко факта. Първото, което искам да отбележа, е, че наблюдаваме засилване на качеството на продукцията в така наречената първа четвърт в световните бази данни. Имаме значително над средното ниво успеваемост.
От друга страна, Българската академия на науките и учените в нея допринасят съществено за видимостта на България. Това е второто число, което се вижда – така нереченият h-индекс на страната. Както виждате, от 225 – 180 е приносът на Българската академия на науките.
И, разбира се, имаме достижения в най-топовите, в най-горния слой на научните постижения както по отношение на цитируемост, така и по отношение на наши публикации, които оглавяват ранглистите на съответните научни области.
С две думи, в тази част, без да навлизам в много подробности, се забелязва засилване на качеството на научната продукция, една добра видимост от страна на световните бази данни, които са Web of Science и Scopus.
На следващите два слайда има няколко данни, на които няма да се спирам много подробно. Това са: разпределение на тези най-добри статии, най-добри публикации, как са по различни институти, както и разпределение на онези публикации в първата четвърт на световните бази данни по направление, както беше отбелязано и в Доклада на госпожа Дамянова, енергийни ресурси и енергийна ефективност, нанонауки и нови материали стоят в челото на тази класация.
Това също беше отбелязано в Доклада на госпожа Дамянова – традиционно Българската академия на науките е някъде между 50 и 60% от онази научна продукция, която е видима в Web of Science и се осигурява от учените в БАН.
Този слайд показва просто една устойчивост и засилване също така и на наукометричните данни, свързани с цитирания на учени от Българската академия на науките.
Нека да се спра не много по-подробно, но все пак, на проектната дейност, която е изключително важна в Българската академия на науките. Наблюдаваме в 2017-а в сравнение с 2016-а силно увеличение на броя на проектите, основната част от което се дължи на нашия научен фонд, но имаме увеличение, както се забелязва, и на проектите от чужбина, което е много радващо. Имаме 1500 проекта.
По отношение на тези проекти допълнителното финансиране, което Българската академия на науките получава, както го виждате на този слайд, в последните три години е устойчиво – в рамките някъде на 45 – 46 млн. лв., и поддържаме тази тенденция. Това са допълнителни, още веднъж, приходи, свързани с научни проекти и научни разработки.
Две думи ще кажа и за това, че успеваемостта в участие в конкурси е много висока. Това е един наистина значителен процент – почти 60%. При това от този слайд се вижда, че ние сме доста успешни и в областта на науки, които не са основно застъпени в Българската академия на науките, каквито са селскостопанските и медицинските науки.
По отношение на Програмата „Хоризонт“ – имаме 11 нови проекта през 2017 г. на стойност около 1,5 млн. лв., така че общият брой в тази Програма „Хоризонт 2020“ достига 56 и съответно сумата е някъде над 15 млн. лв.
Накратко по двата слайда, които показват какво пристига от България и от чужбина като допълнително финансиране по отношение на научни проекти и договори за научни разработки. Както виждате, в България основното са министерства и ведомства, но съществено е също така и от търговските дружества, откъдето идват почти 10 млн. лв.
От чужбина ситуацията е, както виждате, от Европейския съюз са 31%, 40 са от други. Тук са различни други организации, но пак подчертавам, че има и немалка сума, която пристига от търговски дружества от чужбина, което показва, че търговските дружества от чужбина оценяват нашите научни постижения и имат разработки с нас.
Следват няколко слайда, на които аз няма да се спирам много подробно, защото няма толкова време, но искам да кажа, че тук са дадени някъде около 15 – 16 проекта, които отразяват факта, че ние сме търсен партньор от международни научни организации, като се започне от областта на информационните и комуникационните технологии, механиката, физиката, мине се през електроника, през машиностроене, през геология, химия, микробиология, биология като цяло, също много важно е да се отбележи.
Да отбележа също така, че нашите институти в областта на социалните и хуманитарните науки също са много активни. Както забелязвате – четири проекта, които са свързани с различни страни в различни области, се осигуряват от наши колеги в съвместни проекти.
И не на последно място, разбира се, все още имаме много добри постижения в областта на космическите изследвания и приборостроенето там, както и, това може би е едно от най-популярните, големите археологически експедиции, специално тази, която беше с изследване на Черно море, свързано с нашия Национален археологически институт с музей.
По отношение на експертния потенциал само ще кажа, че ние имаме изключително богата експертна дейност в подпомагане на различни институции, държавни – министерства, Министерски съвет, общини, по линия на нашите регионални академични центрове. Имаме, разбира се, и експертиза за чужбина. Изключително богата е. Няма да се спирам тук на числа, но мога да Ви уверя, че в тази насока работата продължава. Ще отбележа само три-четири ключови проекта в тази област, които са много важни, а те са свързани с „Проект за преодоляване на демографската криза в Република България“; „Съвременни методи в образованието“, което също е един от големите проблеми, стоящ пред обществото; „Археологическата карта на България“, която е много важна не само за археолозите, а изобщо за всички тези, които строят в България; „Сеизмичният риск“ и не на последно място – нашият доклад за бъдещата енергийна стратегия на България с фокус върху електроенергетиката и проблема с „Белене“, който беше обсъждан.
Има и други по-разнообразни, не толкова големи, но все пак важни експертизи, които са полезни за държавата и свързани с ядрената безопасност, с околната среда, с нещата, които са свързани със сеизмичния риск в България, както и, разбира се, мониторинга на Черно море.
Важно нещо, което искам да отбележа в областта на приложните изследвания, е, че ние имаме утвърдени през 2017 г. 22 патентни изобретения, както и 17 полезни модела. За важността и за високата оценка на тези постижения според мен най-ясно говорят отличията на „Изобретател на годината“, които получихме. Те са в областта на химията и биотехнологиите, в областта на роботиката, в областта на машиностроенето. Имаме, разбира се, и други. Аз споменах само няколко.
Кратка информация за учените в Българската академия на науките.
Първо, ще отбележа един много важен факт, който миналата година го отбелязах като недостатък. Тази година значително се е увеличил броят на защитилите докторанти, което показва, че се връщаме към нормалните нива на защитили докторанти, защото те все пак са нашето бъдеще и се надяваме, че ще продължат по нататъшните изследвания в Българската академия на науките, разбира се, и в други научни организации.
По отношение на учените традиционно се забелязва леко намаление на броя с няколко процента. И тази година е така. В момента те са под 2700, като тяхната вътрешно-академична структура горе-долу се запазва каквато е и миналата година. Нямаме голямо движение нито при професори, нито при доценти, нито при главни асистенти. Хармонично върви тук кариерното развитие.
Това, което обаче е тревожещо, е възрастовата структура. Както виждате, тази двугърба, както ѝ казваме, камила не е добре за бъдещето, защото има твърде много хора, които са близо до пенсионна възраст и няма да има кой да ги замени като най-високо експертните и най-високо ниво учени в България.
Ние винаги сме били и ще продължаваме да бъдем национален духовен център. Тук също, без да влизам в много подробности, ще спомена няколко неща. Може би най-запомнящото се е, че кандидатурата за българското читалище е записана вече в Регистъра на най-добрите практики за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
По подобаващ начин отбелязахме и 180-годишнината на Васил Левски, и 150-годишнината на Васил Златарски. Имаше честване на 140-годишнината на Елин Пелин.
Тук имаше една приятна изложба, свързана с дарителството. Нашата библиотека също представи много интересна изложба. Но искам специално да спомена изложбата, която беше организирана от нашия Археологически музей във Виена. Имах щастието да присъствам на откриването и да видя какъв огромен интерес предизвика тя във Виена, след което беше видяна от впечатляващ брой посетители, а именно „Първото злато: Ада тепе – най-древният златодобивен рудник в Европа“. Мога да Ви уверя, че оценката на австрийските колеги за нашите колеги от Археологическия институт с музей беше много висока.
Ще продължа с още няколко изложби, издания, но да стигнем и до сухите числа.
По отношение на субсидията, и госпожа Дамянова я спомена, малко под 79 млн. лв. Тя е повече от 2016 г. заради това, че в края на 2016 г. получихме по постановление на Министерския съвет допълнително малко над 5 млн. лв.
Виждате разпределението, което можете да разгледате по подробно на сайта – няма да мога да изброя всичко, което е тук. Просто се дава едно разпределение на собствените приходи, което е малко под 52 млн. лв. Всъщност субсидията и тези собствени приходи, които са от проекти и от друга дейност, общо дават един тотален бюджет на Академията над 130 млн. лв., където също е дадено по какъв начин е постъпил.
Онова, което е по-важно да знаем и което беше отбелязано и в Доклада на Комисията, е да видите какво е съотношението между собствени приходи, което е жълтото, и субсидия, което е бледосиньото. Това съотношение се запазва в последните години в съотношение горе-долу 60:40. Нашето мнение е, че е на границата и трябва да вземем мерки да го променим в полза на повече институционално, за да може малко да се успокои работата и да не е толкова прегряла, както беше споменато, дейността.
Разходите са дадени тук. Едва ли ще Ви учуди, че по-голямата част са за работни заплати – това, което е в тъмносиньо. На другите няма да се спирам много.
Тук са капиталовите разходи, също да погледнете какви са: те се осигуряват изцяло със собствени средства. Последните три години е така. За съжаление, нямаме други средства.
Няколко извода, които могат да се направят. На първо време, искаме да отбележим действително, че се случи през 2017 г. нещо много важно не само за Българската академия на науките, но и за българската наука като цяло. Беше приета от Вас Национална стратегия за развитие на научните изследвания, в която е записано експлицитно, че размерът на институционалното финансиране за наука трябва да е обвързан с научните и научно-приложните резултати. Ние горещо подкрепяме този принцип и стоим зад него.
Другото нещо, което бих искал да отбележа, е, че при едно пилотно изследване, което беше проведено от Министерството на образованието и науката за оценка на научните институции, 21 научни звена на БАН получават най-висока оценка и попадат в категорията на елитни научни организации, а почти всички други звена са оценени като ефективни.
Още едно нещо, което бих искал да отбележа – че през 2017 г. започнахме да преодоляваме един недостатък, който аз казах на предишния отчет преди година, а именно да се подобри качеството на научните ни публикации. Имаме някъде около 10% ръст на този тип публикации, които се водят качествени, а именно индексирани или публикувани в списания с импакт фактор.
Разбира се, както вече отбелязах, Вие видяхте какви са постъпленията от научни проекти. Основната част, които са свързани с инфраструктура в научната област и с научна дейност, пристигат по проекти. Тук са дадени няколко числа, на които няма да спирам Вашето внимание. По същия повод, както забелязах, имаме значителен ръст и на проектите по линия на Европейския съюз, и по различните програми, повечето от които са от структурните фондове.
Вече подчертах, че във фокуса на вниманието ни на първо място беше работата с младите хора. Споменах за Програмата, която приключи, по линия на Министерството на образованието и науката и новата, която стартира, както, разбира се, и за това, че нашите млади учени бяха отличени с подобаващи награди. Много е важно да се отбележи, че има значителен ръст на докторантите, които са защитили. Миналата година бяха някъде около 70, сега са двойно повече. Казвам: миналата – имам предвид 2016 г.
Споменах, че акцент беше също така и популяризиране дейността на институтите пред обществото. Разбира се, отбелязваме, че все още има какво да правим в това отношение. Осем звена представиха своята дейност, има още какво да се прави и поради тази причина разработваме Стратегия за публична комуникация.
Много от нещата, които бяхме планирали за 2018 г., са свършени. Основното е разработването и приемането на Стратегията за развитие на БАН, вече е направено, както и активното участие в изработването на програмите с Министерството на образованието и науката. Тук седят още няколко важни неща – връзката с бизнеса и работата с висшите училища, които са естествени.
Искам да приключа с една констатация, която се надявам всички да споделяме, а именно че в една съвременна страна развитието на науката е от фундаментално значение за нейното бъдеще, за нейното образование, здравеопазване, за сигурността ѝ и за всички ключови елементи от обществено-икономическия живот. Науката има както видими неща, някои от които можем да видим с числа, но има, разбира се, и невидими, които се случват в процеса на работата и ще дадат своите плодове в бъдещето.
Надявам се, че всички ще се обединим около заключението, че устойчивото инвестиране в областта на научните изследвания в една страна е от ключово значение за нейното бъдеще. Надявам се в бъдеще също така това, което е свързано с Българската академия на науките, да бъде на Вашето внимание, а ние, от наша страна, поемаме ангажимент, че и занапред ще работим все така активно за развитието на научните изследвания в България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз.
С това завършихме представянето на Доклада.
Имате думата за изказвания, колеги.
Професор Клисарова, заповядайте – имате думата.
АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми академик Ревалски, първо, искам да благодаря – това, което казах и в Комисията – затова, че ни представихте в кратък вариант така подробния доклад, който е изготвила Българската академия на науките. В този доклад абсолютно мисля, и всички сме единодушни за това, че постиженията на Академията са много. Това е една утвърдена научна организация, тя е най-популярната в България и затова ние благодарим за Вашия труд.
Но във връзка с това искам да обърна внимание на два парадокса.
Първият случай, който не мога да си обясня защо е така, това е, че Академията има най-големия Н или Хаш, както Вие казвате, индекс. Това е показател, който показва постиженията в областта на науката. Той е наукометричен показател и абсолютно обективен. Ако говорим, че стандартът е една четвърт, то в Н-показателя в Българската академия на науките е една трета от всички показатели. Наистина едно изключително постижение, за което Ви поздравяваме.
Не по-малко важно е това, че 60% от научната продукция от нашата страна във видимата част, в реномираните списания – в Scopus или във Wеb of Science, са пак от Българската академия на науките. Това е също и с цитиранията в популярни списания.
Тук искам да подчертая: вложени средства – резултат. Учените от Българската академия на науките полагат неимоверни, изключителни усилия с наличните средства, с наличния бюджет да постигнат тези високи резултати.
Неслучайно, когато гледахме и пред Комисията, а и днес Вашата презентация, не видяхме заплатите на учените, особено заплатите на младите учени. И това е първият парадокс, защото именно от това дългогодишно недофинансиране на Българската академия на науките идват и следващите, и то изключително тревожни, показатели. Аз видях в таблицата, до 26 години знаете ли колко са служителите в БАН? Двама! Двама научни работници до 26 години, иначе разработваме програма! До 30 години са 26, а над 65 години са 212. Това са фактите! Ние можем да приемем Стратегията за развитието на науката в България, която приветствам, но без да осигурим средства за реализацията на тази стратегия, няма как да се случат нещата.
Още от 2009 – 2010 г. говорим за недофинансиране, и тук, знаете, в последния месец изключително остър е проблемът с Института по метеорология и хидрология към БАН. Защо е това? Отново израз на недофинансирането. Институтът казва: „На нас са необходими 20 милиона.“ Целият бюджет на БАН за 2018 г. е 83 млн. лв. Истина е, че бяха отпуснати 15 милиона допълнително.
Не бива да решаваме проблемите на парче или да решаваме проблемите тогава, когато възникне ситуация, когато възникне протест. Мисля, че трябва да реагираме абсолютно навреме, своевременно, защото какво се случва сега? Да, Институтът ще излезе от редиците на БАН. Така ще решат Министерството на образованието и науката и Министерският съвет. Но това означава ли, че други институти трябва да излязат от структурата на БАН, за да могат да бъдат достатъчно финансирани, и това ли е нашата цел? Поставям този въпрос и съм изключително разтревожена. Това е следващият сериозен проблем, освен за младите учени – как ще съществува Българската академия на науките?
Във връзка с това искам да призова всички: не тепърва да решаваме проблемите, когато възникнат протести, когато възникне напрежение. Нека в Бюджет 2019 г. да помислим как, с какви средства и с колко ще бъде финансирана Българската академия на науките. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Клисарова.
Има ли реплики?
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми академик Ревалски! Ние като политическа партия сме заявили няколко основни приоритети, свързани с финансирането и развитието на науката в България, като прякото ѝ обвързване с нуждите на обществото и неговото развитие – увеличаване на финансирането на научните дейности да достигне минимум 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт до 2020 г., привличането на млади учени в изследователската сфера и обвързването на научните изследвания с бизнеса.
В тази връзка мога да потвърдя, че предложеният Отчетен доклад за 2017 г. сочи Академията като водеща научна организация в страната. Съгласно нашите приоритети можем да посочим, че Българската академия на науките продължава да прави стъпки, съгласувани със заложените в Националната стратегия за развитие на научните изследвания приоритетни задачи и с Иновационната стратегия за интелигентна специализация.
Преди една година парламентарното мнозинство осигури стратегическа рамка за развитието на националната политика в областта на научните изследвания чрез приемането на Национална стратегия за развитието на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г., както и на Национална пътна карта за научната инфраструктура 2017 – 2023 г.
Въвеждането на програмния принцип на финансиране на науката, който залегна при определянето на 11 основни научни програми, започна да дава своя положителен ефект. Осигурените 18 млн. лв. в тази връзка преимуществено са насочени към програми на Българската академия на науките като главен изпълнител и партньор в изследователски консорциуми.
Показателно е, че е възобновена и практиката председателят на Българската академия на науките да взима участие в заседанията на Министерския съвет при обсъждането на ключови политики и решения в областта на научната политика. Предложеният документ ни информира, че за изминалия отчетен период Българската академия на науките е генерирала над половината от разпознаваемата научна продукция на страната или 59,4%, което по същество я превръща в монополист в областта на научните постижения съгласно приетите за стандарт наукометрични критерии.
Днес ние разпознаваме 21 от 42 елитни институти на Българската академия на науките, а останалите са покрили добри оценки. Така че Българската академия на науките се е превърнала в същински хъб на националните научни постижения като цяло.
Трябва да подчертая и факта, че правителството отпусна в допълнение и 15 млн. лв. за финансиране на отделните научни направления в съответствие с постигнатите резултати. Това е правилният подход – чрез въвеждането на конкурентния принцип да се финансира и да се повишава ефективността на работата.
В същото време Българската академия на науките започна да се доказва и като ефективна институция, която може да реализира успешно проектни начинания. Само в конкурсите на Националния научен фонд БАН е спечелила 57% от финансираните проекти. В тази връзка трябва да подчертаем и важната стъпка, която бе направена през последната година – преобразуването на Фонда за научни изследвания в Агенция за насърчаване на научните изследвания, което придаде допълнителна динамика и оперативност на институцията.
БАН вече се доказва и като водещ участник в девет от 10-те новосъздадени центъра за превъзходство и компетентност, където тясната връзка между науката и бизнеса се измерва на стойност 273 млн. лв. Ключови доказателства за подобни заключения намираме и във факта, че основните приноси на българските учени са концентрирани в най-модерните и бързо развиващи се направления като науки – нанонауките, информационните и комуникационните технологии, биомедицината, енергийната ефективност и екологията. Именно затова и целевото финансиране на тези научни направления в изминалия период нараства.
Във връзка с нашите ключови приоритети нека напомня, че през 2016-a и 2017 г. бяха реализирани два пилотни проекта на обща стойност 2 млн. лв., свързани с привличането на млади учени. Така се стига до 2018 г., когато за работата на докторанти са отпуснати 1 млн. лв., от които 50% са за Българската академия на науките, а за дейността на постдокторанти – 3 млн. лв., като 2 млн. лв. от тях са насочени към БАН.
За нарастващия потенциал за развитието на Българската академия на науките и признанието, което получава, говори и високата степен на финансиране на научните изследвания от страна на Европейския съюз, както и на други международни институции като НАТО, УНИЦЕФ и ЮНЕСКО. Показателно е и участието на български научни екипи и отделни учени в 262 двустранни спогодби за научно сътрудничество и обмен и 300 научни публикации.
Силно се надяваме Академията да продължи да развива и важната си задача на прогностичен център за оценка и анализ на ключови обществени и икономически тенденции. Неговите изследователски групи формират основополагаща експертиза за формулирането на дългосрочната национална политика. Именно за това свидетелства и нарастващото финансиране на подобни проекти от страна на министерства и агенции и извършването на съвместни проекти с Българската академия на науките.
Това по същество означава признание за включването ѝ в практическото изпълнение на дългосрочните задачи в оперативното функциониране на страната. В този смисъл ние в бъдеще ще продължим да подкрепяме силно и развитието на всички дейности на Академията, насочени към провокиране интереса към науката и изследователската дейност сред младите хора и оползотворяването на всички възможности за привличане на млади учени от българската диаспора извън страната. За нас е важно обновяването и разширяването на научните екипи на Академията в контекста на модерната специализация на научните ѝ звена и в съответствие с програмата „Хоризонт 2020“.
С настоящата позиция изразяваме положителното си становище за отчетния доклад на БАН за 2017 г. и заявяваме, че ще го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Стоянова! Слушах много внимателно Вашата защита на дейността на БАН през 2017 г. и се солидаризирам с това Ваше мнение.
Моята реплика е свързана преди всичко с отговорностите, които имаме като народни представители, а и с предстоящото приемане на Бюджет 2019 г., свързан с финансирането на БАН. Не може през 2009 г. бюджетната субсидия на БАН да е била над 94 милиона, а 10 години по-късно – 87 милиона, в това число 4 милиона капиталови разходи. Участник е в проекти, важни за БАН, но те не могат да осигурят работните заплати, не могат да вдигнат равнището на работните заплати.
Неслучайно моята колежка зададе въпроса: каква е средната работна заплата? Колко получават докторантите, колко получават младите хора, колко получават големи и малки доктори? Мизерни заплати, а искате от тях дейности, които да осъществяват и да капитализират българската наука.
Приехме Стратегия за научните изследвания в България. В тази стратегия се казва, че трябва да има диференциация на работните заплати според научните изследвания. БАН е водеща институция. Тази диференциация означава, че те са най-накрая на опашката по заплати в научната сфера. Отделно от това, в тази стратегия е записано, че трябва да има минимални заплати за заетите в науката, които поне да покриват необходимостта от издръжка на тяхната дейност. И това не е направено. Стратегията трета година боксува. Това са моите реплики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря на професор Бъчварова.
Други реплики има ли?
Имате думата, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз се извинявам, че не слушах много внимателно хвалебственото отношение на правителството към Българската академия на науките, но чух, че споменахте за едни 15 милиона, които правителството е отпуснало към тях.
Въпросът ми към Вас е: защо, когато по предложение на парламентарната група на „БСП за България“ ние предложихме тези 15 милиона в бюджета да отидат към Българската академия на науките, Вие, мнозинството от ГЕРБ, тогава гласувахте „против“, а сега се хвалите, че по някакъв начин – незнайно защо и по какъв непрозрачен начин – са дадени пари от правителството към Българската академия на науките?
Разбира се, че Българската академия на науките трябва да се подкрепя и тя трябва да бъде на първо място подкрепена от правителството и от управляващите, които и да са те. И трябва да има абсолютен консенсус по този въпрос. Аз не искам да се заяждам по никакъв начин с Вас, само Ви напомням какво направихте на предния бюджет и Ви го припомням не толкова на Вас като реплика, колкото да го знае цялото мнозинство, че утре идва пак нова бюджетна процедура и когато ние предложим нещо добро за Българската академия на науките, за други научни институции, където трябва да имаме консенсус, да се съобразявате с това, което казваме, защото после пак ще Ви се наложи да разпределяте по някакъв начин пари, както стана и за храма „Александър Невски“, както стана и за Света гора, и за десетки други неща, да не повтарям. Това ми е репликата към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Трета реплика има ли? Няма.
Госпожо Стоянова, имате думата за дуплика.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема професор Бъчварова! Разбирам Вашата загриженост за бюджета на БАН – този, който е в момента, но всъщност, ако Вие искахте да повишите нивото от 2009 г., можехте да го направите 2013 – 2014 г., когато управлявахте, но не го направихте, а сега изразявате своята загриженост тук, от трибуната. Уверявам Ви, че тепърва предстоят консултациите по отношение на бюджета за 2019 г.
По отношение на въпроса на господин Гьоков искам да отговоря – всъщност идеята за отпускането на тези 15 млн. лв., ако сте ме слушали внимателно, както казахте, но явно не е било така, е именно, че те са отпуснати за работата на конкурентен принцип. Тоест където има резултати от научните направления, където има висока ефективност, естествено, там ще бъдат насочени тези средства, а не на калпак, както искахте Вие. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Проекта на решение по Годишния доклад за дейността на Българската академия на науките, както беше представено от председателя на Комисията по образованието и науката.
Гласували 127 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Благодаря Ви, академик Ревалски.

Преминаваме към втора точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Вносители са Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.
Има Доклад на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Дариткова, да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 юни 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.
На заседанието присъстваха: заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика господин Валери Симеонов, заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков, представители на синдикатите, съсловните организации в сферата на здравеопазването, пациентските организации, на туристическата, хотелиерската и ресторантьорската индустрия и изтъкнати медицински специалисти в областта на белодробните болести.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Валери Симеонов. Той информира народните представители, че с обсъжданите нормативни промени се цели да се ограничи нерегламентираното тютюнопушене в закрити обществени места чрез въвеждането на ясни правила за обектите, които по изключение ще могат да оборудват обособени помещения за тютюнопушене. Тези обекти ще подлежат на допълнителен контрол, като се предлага драстично увеличение на предвидените в Закона санкции.
Прецизират се разпоредбите, свързани със съществуващите изключения от забраната за тютюнопушене в спортни обекти, летни кина и театри, като се предлага въвеждането на абсолютна забрана за тютюнопушене в тези открити обществени места.
Господин Симеонов уточни, че действащата разпоредба на чл. 56а, т. 4 от Закона за здравето създава предпоставки за неспазване на забраната за тютюнопушене в тези обекти при осъществяване на търговски прояви, изложения, частни мероприятия и други, тъй като тези прояви нямат спортен и културен характер, и поради тази причина не попадат в кръга от обекти, подлежащи на контрол.
Със Законопроекта се предлага към закритите обществени места, в които по изключение се допуска тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения, да се добавят плавателните съдове и части, но не повече от 50 на сто от търговската площ на определени видове заведения за хранене и развлечения. Предвижда се собствениците сами да преценяват дали забраната за тютюнопушене в тези обекти да бъде без изключения, или да оборудват обособени помещения за тютюнопушене.
С предлаганите нормативни промени се въвеждат строги изисквания към оборудването на обособените помещения, в които ще бъде разрешено тютюнопушенето, като условията и редът за допускане на изключения ще бъдат уредени в наредбата по чл. 56, ал. 6 от Закона за здравето. Водещият принцип при обособяването на помещенията за тютюнопушене ще бъде да не се нарушават правата на гражданите, които не желаят да бъдат изложени на тютюнев дим, при посещаване на заведения за хранене и развлечения.
В заключение господин Симеонов поясни, че с цел засилване на административния контрол се въвеждат и по-строги административнонаказателни разпоредби при нарушение на изискванията на Закона, като се предлага двойно увеличение на размера на санкциите при констатирани нарушения на забраната за тютюнопушене.
Заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков посочи, че опазването и подобряването на здравето на нацията е основен приоритет на Министерството на здравеопазването, който е намерил израз в приемането на чл. 56 и чл. 56а от Закона за здравето през 2012 г. Тези разпоредби регламентират забрана за тютюнопушене в закрити и някои открити обществени места, като основна цел на въведената забрана за тютюнопушене е опазване на общественото здраве. Тази забрана, от една страна, защитава здравето на непушачите, които са подложени на въздействието на тютюневия дим в закритите и някои открити обществени места, а, от друга страна, предпазва самите пушачи от прекомерна употреба на тютюн и тютюневи изделия.
Доктор Пенков допълни, че важен аспект от въвеждането на забраната за тютюнопушене в закрити и някои открити обществени места е опазване здравето на работещите на работните им места, в това число в заведения за хранене и развлечения, които, за разлика от посетителите, са подложени на вредното въздействие на тютюневия дим най-малко по 8 часа на ден.
Министерството на здравеопазването счита, че въвеждането на частична забрана за тютюнопушене чрез регламентиране на определени зони за пушачи и непушачи няма да допринесе за опазване здравето на населението. Съществуват убедителни научни и други доказателства, че методите за пречистване на въздуха – вентилация и филтриране на въздуха, са неефективни методи за защита от вредното въздействие на тютюневия дим.
Световната здравна организация и Международната агенция за изследване на рака класифицират тютюневия дим като канцероген с категория на опасност за човека 1А, при който няма безопасно минимално ниво на излагане. Поради изложените аргументи Министерството на здравеопазването не подкрепя предлаганите изменения и допълнения на Закона за здравето.
В писмените становища на Министерството на икономиката и на Министерството на туризма се посочва, че преследваните със Законопроекта цели, очакваните въздействия върху икономическите субекти и здравето на гражданите следва да бъдат обективирани в подробен анализ по отношение на негативните и положителните въздействия, като по темата следва да се проведе широко обществено обсъждане.
През последните години България успешно се налага като предпочитана туристическа дестинация, която става все по-разпознаваема със своите продукти и качество, а поддържането на високо ниво и подобряването на условията за развитие на туристическа дейност е в пряка зависимост със законодателните промени, касаещи тези дейности. Спорадичното лансиране на идеята за частична либерализация на режима на тютюнопушене не оказва позитивно влияние върху бизнес средата, както и не води до необходимата предвидимост в инвестиционния климат в сферата на туризма.
Отрицателно становище за предлаганите нормативни промени изразиха и представителите на Българския лекарски съюз, Националната асоциация за профилактика на белодробните болести, Българското дружество по белодробни болести, Националната мрежа за децата и Коалиция „Живот без тютюнев дим“.
Председателят на Управителния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация господин Атанас Димитров информира народните представители, че подкрепя мотивите и целите на предлаганите изменения и допълнения на Закона за здравето. Той поясни, че въвеждането на ясни критерии и изисквания към обособените помещения, в които ще се допуска по изключение тютюнопушене, ще гарантира спазването правата на гражданите, които не желаят да бъдат излагани на тютюнев дим, като същевременно ще се създаде нормална и предвидима бизнес среда за стопанските субекти.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около необходимостта от предприемането на последователни мерки за опазване здравето на гражданите от вредното въздействие на тютюневия дим. Част от народните представители подчертаха, че неспазването на въведената през 2012 г. забрана за тютюнопушене в редица заведения за хранене и развлечения не би могло да бъде основателен мотив за промяна в Закона, а по-скоро налага извода, че контролът трябва да бъде значително подобрен от страна на компетентните органи.
Беше посочено, че Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на образованието и науката трябва активно да си сътрудничат за изготвянето и въвеждането на програми и информационни кампании за вредата от тютюнопушенето сред подрастващото поколение.
В подкрепа на Законопроекта беше изтъкнато, че с нормативните промени се предлага засилване на контрола върху спазването на забраната за тютюнопушенето и двойно увеличаване на санкциите при нарушаване разпоредбите на Закона, като подкрепа за това предложение се изразява в редица от становищата, постъпили в Комисията по здравеопазването.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване с 4 гласа „за“, 12 гласа „против“ и без „въздържали се“ Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, внесен от Христиан Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема доктор Дариткова.
Следва Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм, който ще бъде представен от председателя на Комисията господин Кънев.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 юни 2018 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Със Законопроекта се предвижда забраната за тютюнопушене на закрити обществени места да отпадне за някои обекти, като се въвеждат ясни правила за тези от тях, в които по изключение ще се допуска тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения. Досега допусканото изключение е само за обособени самостоятелни помещения, разположени в сградите на летищата. Предвижда се към тези обекти да се добавят и плавателните съдове, както и не повече от 50 на сто от търговската площ на залите за консумация на място в определени видове заведения за хранене и развлечение – ресторанти, питейни заведения, кафенета, кафе-клубове, барове и дискотеки, с изключение на интернет кафе-клубове, кафе-клубове за игри, кафенета в спортни зали и барове-спортен център. Министерският съвет ще определя с наредба изискванията, на които трябва да отговарят обособените самостоятелни помещения, както и условията за проверка и контрол.
Предлага се да се забрани тютюнопушенето в спортни обекти, летни кина и театри, независимо дали това е по време на спортни или културни прояви, каквото е съществуващото в момента ограничение. При констатирани нарушения на забраната за тютюнопушене предвидените в Закона глоби и имуществени санкции са завишени двойно.
Писмени становища по Законопроекта в подкрепа на това забраната за тютюнопушене в закрити и някои открити обществени места да бъде запазена са постъпили от Министерството на здравеопазването, Министерството на туризма, Министерството на младежта и спорта, Национална мрежа за децата, Коалиция „Живот без тютюнев дим“, Гражданска инициатива „България без дим“ и други.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 2 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 13 гласа „въздържали се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кънев.
Ще има ли становище на вносител?
Заповядайте, господин Митев, да представите внесения от Вас Законопроект.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Законопроектът, представен на Вашето внимание, има за цел да ограничи нерегламентираното тютюнопушене в закрити обществени места чрез въвеждането на ясни правила за обектите, които по изключение ще могат да оборудват обособени помещения за тютюнопушене. Тези обекти ще подлежат на допълнителен контрол, като за нарушителите е предвидено драстично увеличение на предвидените в Закона санкции.
Установената в Закона забрана за тютюнопушене в закрити обществени места се допълва и с абсолютна забрана за тютюнопушене в спортни обекти, летни кина и театри.
Предвиденото сега изключение по чл. 56а, т. 4 от Закона водеше до заобикаляне на забраната за тютюнопушене в тези обекти по време на търговски прояви, изложения, частни мероприятия и други подобни. Тези прояви се обявяват като мероприятия, които нямат спортен и културен характер, и по тази причина не могат да се включват в обектите за контрол.
За да се спази духът на Закона, предлагаме да отпаднат тези изключения от забраната за тютюнопушене в спортни обекти, летни кина и театри. От друга страна, към обектите, в които по изключение се допуска тютюнопушене в обособени самостоятелни помещения, се прибавят плавателните съдове и части, но не повече от 50 на сто от търговската площ на определени видове заведения за хранене и развлечение. Собствениците сами следва да преценят дали забраната за тютюнопушене в тези обекти ще бъде без изключение, или заведението ще бъде достъпно за всички клиенти. В случай че се прецени необходимостта от изключение за клиентите пушачи, това ограничение не следва да се отразява на останалите посетители.
Въвеждат се по-строги правила за оборудването на обособените помещения, в които ще бъде разрешено тютюнопушенето, като редът и условията за допускане на изключенията ще се регламентират в наредба на Министерския съвет. Водещият принцип по обособяването на помещения за тютюнопушене ще бъде да не се засягат правата на лицата, които искат да са клиенти на обекта, но не желаят да усещат влиянието от тютюневия дим.
Чрез Законопроекта се предлага засилване на контрола и увеличение на санкциите при констатирани нарушения на забраната за тютюнопушене, като логиката в този случай е именно тази частична либерализация, която се предлага със Законопроекта.
Ще Ви обърна внимание също така на част от становищата, постъпили по този законопроект, специално по отношение на § 2 и § 3, а именно абсолютната забрана за тютюнопушене в летни кина, театри и спортни обекти, като по отношение на тази забрана имаме изразена подкрепа от страна на Министерството на здравеопазването, което заявява следното: „Предложението би могло да се подкрепи, тъй като при провеждането на други прояви с масов характер, свързани с едновременното пребиваване на много хора на тези места, подобно на едно спортно или културно мероприятие, е необходимо да се защити здравето на непушачите, които са подложени на въздействието на тютюневия дим. Също така следва да се има предвид, че това са обществени места, които до голяма степен се посещават от млади хора и техните родители, и именно културните и спортните съоръжения следва да са зоните, в които юношите, младите хора и подрастващите трябва да бъдат свободни от тютюнев дим.“
Аналогично становище имаме и от Българския лекарски съюз, в което също считат, че подобно предложение е разумно и следва да бъде подкрепено.
Също така по отношение увеличението на санкциите в чл. 218 от Законопроекта Българският лекарски съюз изразява подкрепа за направеното предложение, доколкото предвиждането на по-висок размер на наказанията би имало възпиращо въздействие и би довело до намаляване на тютюнопушенето.
Подобна позиция е изразена и в становището на Българския фармацевтичен съюз, както и в становището, изразено от Федерацията на синдикатите в здравеопазването на КНСБ.
Смятам, че в тази част – частта с увеличаване на забраната за тютюнопушене в открити обекти, както и увеличаването в двоен размер на санкциите, Законопроектът следва да получи своята подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Митев.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители.
Заповядайте за първо изказване, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаеми колеги, обръщам се към всички Вас с няколко думи за това защо трябва да подкрепим Законопроекта? Ще направя кратък анализ към момента.
С този закон искаме да направим така, че да защитим точно непушещите – хората, които са пасивни пушачи, хората, които не искат, но са принудени да търпят пушачите в заведенията. Всички знаем, че към този момент Законът не се спазва. Няма достатъчно кадрови потенциал, за да се контролират заведенията.
Кои ще бъдат ощетени, ако този закон не бъде приет? Ще бъдат ощетени всички тези, които посещават заведенията, и след определено време до тях започва да се пуши.
Какво целим със Закона? Първо, увеличаване на приходната част, защото търсим драстично завишени, двойно и повече, санкции за местата, където не се спазва Законът. Второ, искаме разширяване на обхвата на местата, където ще бъде забранено тютюнопушенето.
Кое е лошото? Лошо ли е да бъде разширен обхватът на местата, където не трябва да се пуши? Лошо ли е, ако увеличим драстично санкциите към тези, които не спазват Закона?
Какво предлагаме? Във вече обособените обекти, където определени ресторантьори са инвестирали и където има климатизация, само там и единствено там да се извършва тютюнопушене.
Кое е лошото в това? Не е лошо за бюджета, не е лошо за всички ни, които не пушим. Този закон е за тези, които искат да се спазва Законът, за тези, които не пушат. В края на краищата и за бюджета, защото при драстично увеличените санкции, първо, ще има сериозен дисциплиниращ ефект – едно, и второ – сериозно увеличение на приходната част.
Така че приканвам всички Вас да подкрепите Законопроекта или поне в частта за разширяване на обхвата за местата за непушене и в частта за драстично увеличаване на санкциите, където се нарушава тази забрана. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Колев.
Има ли реплики към изказването на господин Колев? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, доктор Найденова, имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че предложеният Проект за изменение и допълнение на Закона за здравето, който разглеждаме днес на първо четене, е, меко казано, удар върху всичко постигнато дотук за опазване здравето на нацията от тютюнопушене.
Комисията по здравеопазването в Народното събрание, Министерството на здравеопазването, както и редица други сдружения отговарят или защитават тезата на Световната здравна организация за най-ранна превенция срещу тютюнопушенето още в момента, когато започва подражанието сред подрастващите, за да се мине през осъзнатите действия при пушачите и се стигне до пасивните пушачи, включително здравето на обслужващия персонал в заведенията, за които се предлага либерализация на тютюнопушенето. Тази забрана е постигната с много труд и време.
Спомнете си само за надписите върху цигарените кутии: „Пушенето убива“ и класификацията на тютюневия дим в категорията „Опасност за човека 1А“, при която няма безопасно минимално ниво на излагане под действие на над 4 хиляди вида химични съставки в тютюневия дим. Но това е едната страна на въпроса.
От другата страна са бизнес интереси на хора, които искат да печелят за сметка на здравето на другите.
В Комисията влязохме в задочен спор с господин Валери Симеонов – защо българите ходят да почиват в Сърбия? И ако това е примерът, то туристите ходят за почивка, за приключения и нови впечатления, за отличната храна и много доброто обслужване, но те не ходят затова, че там ще могат безпрепятствено и да пушат в заведенията им. Възможността за пушене е съпътстваща, но не е основна причина – нещо, което вероятно и Комисията по икономическа политика и туризъм е имала предвид при своето гласуване и също не е подкрепила предлагания Законопроект за изменение и допълнение.
Ние като народни представители, пушачи или не, трябва да вземем днес важно и правилно решение в интерес опазване здравето на българските граждани – забраната за тютюнопушене в закрити и някои открити обществени места да бъде запазена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Найденова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Според мен трябва да разгледаме поне в три аспекта Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето. Единият, по който не смея да взимам отношение, но е доста важен, е здравният аспект, за което преди мен говори докторът – това, че тютюнопушенето има изключително вредно въздействие върху здравето на пушача, върху лицата, които са около него, върху плода, което е ноторно известно. По него не мога да взема отношение.
Отношение може да се вземе по следващия аспект на Законопроекта – стопанския, защото безспорно въпросът има икономически измерения.
Забраната беше въведена преди шест години и стопанската дейност – всички заведения от този момент до момента изградени предвид забраната за тютюнопушене. Не съществуват такива отделни помещения, каквито се предлагат към момента. Дали и как ще се отрази предложението на стопанските субекти – има само хипотези и предположения, но никакъв задълбочен анализ в мотивите. Безспорно това би се отразило.
Третият аспект, по който ще взема отношение – правният, също не трябва да се подминава. Как стигат колегите до формулираното изключение в ал. 3? Как се избират тези обекти и до какво води изключението, което предвиждат? То води де факто до девалвиране и практическо премахване на забраната за тютюнопушене, защото такова подробно и изчерпателно изброяване на обекти прави изключението толкова голямо, че принципът се превръща в изключение. Но по-важното е как са формулирани тези обекти, как са изведени, как е формулирано изключението от изключенията? Защото ще видите, че в скоби има изредени няколко обекта, които са изключение. Как се предлага това нещо, как са избрани тези видове обекти? В предложението също няма и мотиви.
Нещо изключително важно, на което трябва да обърнем внимание. Със Законопроекта ни се предлага условията за проверка и контрол да се определят от Министерския съвет в наредба. Няма как административният контрол да бъде регламентиран с подзаконов акт. При все това, ако този текст бъде приет, административният контрол ще спре, докато се приеме такъв акт, който може и да не се приеме. Може би това Ви е и целта?!
Увеличаването на санкциите, за които ни се говори. В разпоредбата на чл. 218, в която са регламентирани размерите на санкциите и вида на глобите и имуществените санкции, се предлага да се завиши близо два пъти. За мен това предложение, първо, е немотивирано и, второ, е популистко.
Защо е немотивирано? Защото, за да се увеличи размерът на една глоба, трябва да се докаже, че досегашният размер е неефективен, а това се получава, когато глобата ефективно е налагана и не е постигнала превантивната си функция. Същите нарушители са продължили да извършват нарушения. Такъв аргумент в мотивите няма.
Защо е популистко? Защото не два пъти, десет пъти да увеличиш глобата, няма смисъл, когато ти предвиждаш изключение, при което почти навсякъде ще може отново да се тютюнопуши.
Накрая нещо, на което според мен вече трябва да се обърне внимание. Необясним за мен е мотивът на законодателната инициатива, който вече стана типичен, а именно – забраната масово не се спазва и защото не се спазва правилото, предвидено в закон, се предлага правилото да отпадне или законът да се измени. Не се поставя въпросът: защо масово не се спазва правилото и дали контролиращият субект има достатъчния ресурсен, финансов капацитет да приложи на практика и ефективно забраната за тютюнопушене?
Затова смятам, че трябва да се подсилят и да се подпомогнат контролните функции на държавните органи във връзка с промоция на отказване от тютюнопушене, незапочване на тютюнопушене, ефективно прилагане на забраната, не за това, че досега не сте усвоили ресурс и нормата не се прилага, да бъде отменена.
Въз основа на тези аргументи няма как Законопроектът за изменение на Закона за здравето да бъде подкрепен. Смятам, че забраната за тютюнопушене трябва да остане в този ѝ вид, а именно пълна навсякъде, с изключение на летищата, където общественият интерес в това, че гражданите нямат свобода на придвижване, предвид сигурността, там се разрешава като изключение тютюнопушене. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“, възгласи „Браво! Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
Има ли реплики? Няма реплики към изказването на господин Милков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Касабов.
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП): Уважаеми колеги, взимам думата като бивш пушач. Ще бъда кратък.
Всички знаем, че тук, в парламента, се пуши. Няма парламентарна група, в чиято стая и зала да не се пуши. В момента това, което правим, е да доказваме, че това не се случва. На практика ние нарушаваме закона.
Това, което предлагаме, е да се регламентира старото положение, което е преди това, тоест да разделим нещата – пушачи и непушачи. Ние сме живият пример за това как не само законът не се спазва, ами и нещо повече – демонстрираме явно неуважение към закона. И нещо повече – ние лицемерно дебатираме тук и твърдим неща, които на практика правим.
Колеги, нека да бъдем истински и затова Ви моля – гласувайте за законопроекта на НФСБ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания по този законопроект? Няма.
Закривам разискванията.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 854-01-38, внесен от Христиан Радев Митев и група народни представители на 11 май 2018 г.
Гласували 139 народни представители: за 25, против 69, въздържали се 45.
Предложението не е прието.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО САУДИТСКА АРАБИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ.
Започваме с Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклонението от данъчно облагане, № 802-02-17, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 12 юли 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклонението от данъчно облагане, № 802-02-17, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г.
Развитието на двустранните икономически отношения между Кралство Саудитска Арабия и Република България би могло да се каже, че все още не е в достатъчна степен. Необходими са действия в тази насока, тъй като съществуват сфери с перспективи за развитие, като енергетика, селско стопанство, строителство, където Република България може да има активно участие. Налице са добри възможности за активизиране и стимулиране на двустранното икономическо сътрудничество между двете държави.
Кралство Саудитска Арабия представлява перспективен партньор за търговско-икономическата активност на България като нов пазар за инвестиране на свободни капитали. Инвестиционният интерес и създаването на благоприятни условия за сътрудничество между двете държави обуславят необходимостта от предоставяне на облекчено от данъчна гледна точка третиране на доходите и печалбите на техните местни лица, което ще ги стимулира да осъществяват стопанска дейност в другата държава в различни приоритетни отрасли. Това предполага наличието на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която е важен елемент от междудържавната договорна база. Спогодбата ще доведе до стимулиране на стопанската и инвестиционната активност между България и Саудитска Арабия, което е в интерес и на двете държави.
Народното събрание ратифицира със закон международните договори, които се отнасят до действието на Закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, какъвто е настоящият случай.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклонението от данъчно облагане, № 802-02-17, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Следва Докладът на Комисията по външна политика.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклонението от данъчно облагане, № 802-02-17, внесен от Министерския съвет на 2 юли 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 11 юли 2018 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект, който подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България.
Мотивите по Законопроекта бяха представени от Росица Велкова – заместник-министър на финансите, както следва:
На 29 ноември 2017 г. в Риад беше подписана Спогодба между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклонението от данъчно облагане.
Кралство Саудитска Арабия е най-голямата арабска страна в Азия и най-богатата на петрол страна в света, но двустранните икономически отношения с Република България не са развити в достатъчна степен. Необходими са действия в тази насока, тъй като съществуват сфери с перспективи за развитие, като енергетика, селско стопанство, строителство (изграждане на иригационни съоръжения, пътища, жп линии), където Република България може да има активно участие. Налице са добри перспективи за активизиране и стимулиране на двустранното икономическо сътрудничество между двете държави. Кралство Саудитска Арабия представлява перспективен партньор за търговско-икономическата активност на България като нов пазар за инвестиране на свободни капитали.
Бъдещият инвестиционен интерес и създаването на благоприятни условия за сътрудничество между двете държави обуславят необходимостта от предоставяне на облекчено от данъчна гледна точка третиране на доходите и печалбите на техните местни лица, което ще ги стимулира да осъществяват стопанска дейност в другата държава в различни приоритетни отрасли. Това предполага наличието на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която е важен елемент от междудържавната договорна база. Спогодбата ще доведе до стимулиране на стопанската и инвестиционната активност между България и Саудитска Арабия, което е в интерес и на двете държави. След влизането ѝ в сила подписаната спогодба ще бъде ефективен инструмент за регулиране по най-благоприятен и взаимноизгоден начин на всички проблеми между България и Саудитска Арабия в областта на международното двойно данъчно облагане. Тя ще съдейства за насърчаване и укрепване на икономическото и всяко друго сътрудничество между двете държави във взаимен интерес.
След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 11 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Проект на Закон за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклонението от данъчно облагане.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Грозданова.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме на първо четене току-що представения Ви законопроект.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Заповядайте, господин Иванов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам днес да гласуваме съответното споразумение и на второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме процедурното предложение Законопроектът да мине и на второ четене.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да изчетете текста на Законопроекта за ратификация.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклонението от данъчно облагане
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклонението от данъчно облагане, подписана на 29 ноември 2017 г. в Риад.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме току-що изчетения текст на Законопроекта за ратификация.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, с което приключваме работата по тази точка.
Следва половин час почивка, след което ще продължим нашата работа по следващата точка от дневния ред.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ни ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2017 Г. – „АНАЛИЗ НА ПАЗАРА НА ПОЩЕНСКИ УСЛУГИ“.
Кой ще ни запознае с Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения?
Заповядайте, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Ако ми позволите, процедура за допуск в залата. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъдат допуснати господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, и господин Росен Желязков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Режим на гласуване за допуск в залата.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Моля, поканете гостите в залата. (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Процедура по прегласуване.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Във връзка с разменени карти между мен и колегата Драгомир Стойнев моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура по прегласуване.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете гостите.
Заповядайте, господин Летифов, да изчетете Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“,
№ 820-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията
на 25 юни 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 юли 2018 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“, № 820-00-16, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 25 юни 2018 г.
В заседанието взеха участие: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, господин Росен Желязков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Ирина Романска – член на Комисията за регулиране на съобщенията, както и експерти от Комисията.
Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“, бе представен пред членовете на Комисията от господин Росен Желязков.
В Доклада, изготвен на основание чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги, е направен анализ на предоставянето на универсалната и на неуниверсалната пощенски услуги в страната. Съдържа се и информация за състоянието на конкуренцията на пощенския пазар.
Предоставянето на универсалната пощенска услуга на територията на Република България и на услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, както и предоставянето на услугата „пощенски парични преводи“, която не попада в обхвата на универсалната пощенска услуга, се осъществяват въз основа на издадени от Комисията за регулиране на съобщенията индивидуални лицензии. Според данните, посочени в Годишния доклад, в края на 2017 г. броят на участниците на пощенския пазар е 169, което представлява ръст от 6% спрямо предходната година.
При представянето на Доклада господин Желязков подчерта, че обемът на пазара, измерен чрез показателя приходи от предоставяне на пощенски услуги, нараства ежегодно. Приходите, реализирани през 2017 г. в двата големи пазарни сегмента – предоставяне на услуги от обхвата на универсална пощенска услуга и предоставяне на неуниверсална пощенска услуга, възлизат на 425 млн. лв., което представлява ръст от 8% спрямо предходната година. В абсолютна стойност нарастването на приходите от универсалната пощенска услуга и услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга през 2017 г. спрямо 2016 г. е 16%, а на приходите от предоставяне на неуниверсалната пощенска услуга и пощенските парични преводи е 6%.
В Доклада е отбелязано, че през 2017 г. обемът на пазара на пощенски услуги, измерен чрез показателя „брой реализирани услуги“, възлиза на 193 млн. броя и нараства с 5% спрямо предходната година.
Както през предходните две години, така и през 2017 г. продължава да намалява пазарният дял на историческия оператор „Български пощи“ ЕАД, като достига до 13% от общия пазар, изчислен на база приходи от всички пощенски услуги. Намаленият пазарен дял на „Български пощи“ се дължи на изпреварващия ръст в приходите на всички останали оператори, в размер на 9% спрямо 2016 г., реализирани най-вече в сегмента на неуниверсалната пощенска услуга.
Към 31 декември 2017 г. от вписаните в регистъра 157 пощенски оператори, обявили намеренията си да предоставят неуниверсалната пощенска услуга, 65 реално са предоставяли неуниверсалната пощенска услуга, а 92 оператори не са декларирали данни и/или са посочили, че през отчетния период не са извършвали дейност.
Приходите от неуниверсалната пощенска услуга през 2017 г. са в размер на 324 млн. лв., като в сравнение с 2016 г. са нараснали с около 6%. За същия период общият брой на обработените пратки е 137 млн. броя и се запазва почти без изменение спрямо 2016 г.
Господин Желязков обърна внимание на членовете на Комисията, че през 2017 г. темпът на нарастване на приходите от неуниверсалната пощенска услуга се забавя в сравнение с предходните години. Основната причина за това е промяната в обхвата на пазара на неуниверсалната пощенска услуга, в който през изминалата година за първи път са включени куриерските услуги до 31,5 кг, а не до 35 кг, каквато е била практиката през предходните години. Друга причина, която бе изтъкната, е намаляването на дела на куриерските пратки за чужбина за сметка на пратките за страната, които са с по-ниски цени.
В Доклада е посочено, че през 2017 г. приходите от куриерски услуги възлизат на 307 млн. лв., като в едногодишен период нарастват с 9%. Приходите от куриерски услуги са формирани главно от пратки за страната, като основен двигател за развитието на тези услуги е пазаруването онлайн. По данни на 70% от пощенските оператори, извършващи неуниверсална пощенска услуга, през 2017 г. приходите от доставка на пратки, генерирани от електронната търговия, формират 39% от общия размер на приходите от куриерски услуги.
Общият брой приети, пренесени и доставени куриерски пратки е в размер на 61 млн. броя, което е ръст от 28% спрямо 2016 г. Съгласно обобщените данни в Комисията за регулиране на съобщенията към 31 декември 2017 г. са предоставени общо около 13,6 млн. броя пощенски парични преводи, а отчетените приходи от тях са около 11,5 млн. лв.
„Български пощи“ ЕАД отчита около 1,3 млн. броя пощенски парични преводи, от които са реализирани приходи в размер на 3,8 млн. лв. През 2017 г. спрямо 2016 г. операторът отчита намаление в размер на около 11% в отчетените обеми и приходи от пощенски парични преводи, въпреки че разполага с най-голямата пощенска мрежа в страната.
През 2017 г. приходите от услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга възлизат на около 89 млн. лв. и бележат ръст спрямо 2016 г. в размер на около 16%. Броят на реализираните пратки и услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга общо за страната и чужбина е около 42 милиона, като увеличението спрямо предходната година е около 12%. Нарастването на приходите се дължи основно на ръста на колетните пратки, които имат сравнително по-високи цени от цените на пощенските пратки.
Както през предходните 2015-а и 2016 г., така и през 2017 г. основни конкуренти в пазарния сегмент на услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга са двама участника – „Български пощи“ ЕАД и „Еконт Експрес“ ООД. Въпреки че предоставянето на универсалната пощенска услуга на цялата територия на страната е възложено на „Български пощи“ ЕАД по силата на Закона за пощенските услуги, пазарната позиция на историческия оператор на този пазарен сегмент значително отслабва, като през 2017 г. достига до 47%, което представлява спад с 6 процентни пункта спрямо 2016 г.
В Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“, се съдържа и оценка за наличието на несправедлива финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга и изготвяне на предложение за размер на компенсацията.
Универсалната пощенска услуга е услуга от общ икономически интерес. Тя се предоставя от „Български пощи“ ЕАД въз основа на наложеното задължение с § 70 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за пощенските услуги. Поради това в чл. 29 от Закона за пощенските услуги е предвидено „Български пощи“ ЕАД да получава компенсация от държавния бюджет, когато задължението за предоставяне на универсалната пощенска услуга води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за оператора.
В сравнение с 2016 г. размерът на исканата компенсация за 2017 г. би следвало да нарасне. Според ръководството на „Български пощи“ ЕАД това се дължи на повишения размер на нетните разходи, както и на разходите за поддържането на мрежата и увеличените разходи за персонал.
В Доклада е посочено, че през 2017 г. служителите на Комисията за регулиране на съобщенията са извършили общо 146 проверки, от които 42 проверки във връзка с постъпили жалби, като преобладаващата част от жалбите са относно недоставени пощенски пратки или за пратки с проблеми в доставката; проверка на „Български пощи“ ЕАД относно предприетите от оператора действия за подобряване качеството на услугата; 69 комплексни проверки на пощенски оператори, извършващи неуниверсална пощенска услуга; 19 проверки на пощенски оператори, които не са представили на Комисията за регулиране на съобщенията отчет за дейността си през 2016 г.
През 2017 г. са съставени общо 14 акта за установяване на административно нарушение в областта на пощенските услуги, от които шест във връзка с постъпили жалби/сигнали в Комисията за регулиране на съобщенията – пет за неизпълнение на чл. 105, ал. 1 от ЗПУ, една за нарушение по Наредба № 6 за изискванията за пощенската сигурност и две за нарушение на чл. 105б от Закона за пощенските услуги. В десет случая е ангажирана административнонаказателна отговорност, като са издадени наказателни постановления.
В хода на дискусията взеха участие народните представители Иван Вълков и Николай Тишев.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за“ и 6 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране
на съобщенията за 2017 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Становище на вносител ще имаме ли? Не, няма да имаме.
Откривам разискванията. Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по Доклада на КРС за анализа на пазара на пощенските услуги, като ще Ви обърна внимание на един изключително тревожен факт. Пазарният дял на „Български пощи“ ЕАД, тоест на държавния оператор, за трета поредна година намалява. 2015 г. той е 17%, 2016 г. вече е 14%, а за миналата година той е едва 13%. Отделно миналата година най вероятно ще остане в историята на пазара на пощенските услуги, тъй като за първи път частен оператор на пощенски услуги има по-голям пазарен дял в категорията универсална пощенска услуга, отколкото държавния оператор. Само тези два факта трябва да Ви говорят, че явно „Български пощи“ ЕАД се срива.
И в този доклад, който ни е представен, няма нито едно изречение за това кой носи отговорност. Няма нито едно изречение, че в Министерството на транспорта има такъв ресор „Съобщения“, има ресорен заместник-министър, който, между другото, идва от системата на Българските пощи и чиято отговорност е, хайде, една от отговорностите му, да подпомага Дружеството да излезе от батака, в който се намира.
И продължавам с Доклада. Той е озаглавен „Анализ на пазара на пощенските услуги в България“. Всички знаем, че един анализ предполага констатации, изводи и препоръки. Да, в този документ има достатъчно констатации и изводи, но липсват препоръки, и то именно към „Български пощи“, за това как те да излязат от тежкото състояние, в което се намират.
Естествено, Комисията заяви, че на пазара на пощенски услуги в България има над 150 оператора и КРС няма как да се съсредоточи само в даването на препоръки за един оператор, бил той и държавният. Само че истината е, че частните оператори на този пазар се справят достатъчно добре и без препоръките на Комисията. Те, първо, увеличават пазарния си дял, второ, увеличават приходите си – за миналата година с над 9%. Тоест те нямат нужда от препоръки на КРС. „Български пощи“ са тези, на които им трябва помощ, трябват им препоръки, защото те губят пазарен дял, както и имат недостатъчно увеличение, ако въобще можем да говорим за увеличение, тъй като е под 1%, на приходите.
И имайте предвид, не е вярно, че не могат да се правят препоръки. Сега ще Ви цитирам какво пише в Доклада, едно изречение: „Пощенската мрежа на „Български пощи“ не е преструктурирана от началото на либерализирането на пощенския пазар, което води до високи разходи. Следва да бъде разработена и приета цялостна концепция за оптимизиране на пощенската мрежа – разбирайте: следва да бъдат закрити пощенските клонове в малките градчета и села – тъй като предоставянето на универсална пощенска услуга не предполага задължително наличие на стационарна пощенска станция“. И „Български пощи“ могат да използват, разбира се, алтернативни форми за обслужване на населението, като мобилни станции и така нататък, както техните конкуренти.
Тоест в заключение могат да бъдат правени препоръки в този доклад, но, за съжаление, освен горепосочената или горецитираната, други препоръки към „Български пощи“ няма. Затова ние от БСП смятаме, че в този си вид този документ, доклад или както са го нарекли – „анализ“, е непълен и той не следва да бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тишев.
Реплики към изказването на господин Тишев? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ние с моите колеги ще подкрепим този доклад на КРС – „Анализ на пазара на пощенските услуги“. Да, колегата Тишев е прав с това, което каза, но всъщност и днес със заявките на нашите лидери и техните декларации за новия политически сезон всички се обявихме за държавническо отношение и всъщност да възстановим доверието в институциите.
„Българи пощи“ ЕАД е институция. Какво е по-различното? Това, което изчетохме в Доклада... Да, непълен е Докладът, но трябва да признаем, че „Български пощи“ ЕАД са в неравностойно положение, защото те са носител на универсалната пощенска услуга и е прав господин Тишев, че тази препоръка, която е цитирана вътре, означава да се съкратят поне наполовина пощенските станции или така наречените точки, които съществуват в страната. А един прост преглед ще покаже, че всъщност тези близо 3000 точки, които има „Български пощи“ ЕАД, са там, където може да има и пет човека в едно населено място, но поща и служител има. Разбира се, това носи загуби. Загуби, които останалите оператори нямат и няма как да имат. Големите оператори имат почти толкова точки, но знаем къде са те – в центъра на големите градове, на икономически развитите центрове и те там не генерират тези загуби.
Имаше идеи, с които да се намери решение „Български пощи“ ЕАД да бъде подкрепена като институция – да й се вменят задължения или държавните институции и други да ползват техните услуги, за да не намалява този пазарен дял. Тук според мен е дебатът: ние всъщност можем ли да закрием „Български пощи“ ЕАД като носител на универсалната пощенска услуга? И говорим за това, че ние не искаме да се обезлюдяват нашите населени места, които са отдалечени, малките. Знаем, че някъде единствената държавна служба или служител са пощите. Можем ли да ги закрием, или не можем? Това е първата тема по дебата. Ако не можем, какво правим, за да се преструктурира, да кажем така?
Да, след влизането на либерализацията на пазара започва да губи. Може би преди това трябваше да се реши този казус с „Български пощи“ ЕАД, да се намери мястото на държавния оператор и след това да се либерализира пазарът, както се случи и в БДЖ. Това е казусът, оттам тръгват и, как да кажа, несправедливостите.
Не е проблемът в Доклада, проблемът е в липсата на държавническо отношение по отношение на „Български пощи“ ЕАД. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Гьоков. (Възгласи „Еее!“ отдясно.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Чувам неодобрителни възгласи, сигурно не е важно да се разисква въпросът за „Български пощи“, но…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Радват Ви се, господин Гьоков, не е така.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Това е друг въпрос – дали ми се радват или просто не ги интересуват „Български пощи“. Но „Български пощи“ трябва да знаете, че дълги години са били олицетворение на държавността, на държавата в България и те са институция, която се е наложила като нещо хубаво в България, въпреки че през последните години „Български пощи“ са оставени, както се казва, ще използвам една дума – на самотек. Държавата не я интересува какво става с „Български пощи“. Състоянието на „Български пощи“ е олицетворение на отношението на държавата към държавната собственост, типичното отношение на държавата под управлението на ГЕРБ към държавната собственост, затова „Български пощи“ са на това дередже. (Реплики от ГЕРБ.)
Проблемите в „Български пощи“ са системни и не са ограничени само в разменно-сортировъчния център, в който в края на миналия месец имаше стачка, беше даже гладна стачка на служители, които протестираха против редица неща, например ниски заплати, лоши условия на труд и така нататък.
Днес ние приемаме един Доклад, който е наречен Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. и се нарича „Анализ на пазара на пощенски услуги“. Сигурно има много технически данни в Анализа, аз го прегледах много внимателно. Сигурно има отговори на много въпроси, но няма отговори на основните въпроси. Например: защо „Български пощи“, който беше монополист на пазара на труда, се срина до това положение, че сега, в момента, има пазарен дял 13% общо от услугите, а пък в традиционните за „Български пощи“ универсални пощенски услуги с 47% дял губи позиции и отстъпва на един частен оператор – „Еконт“, който дори няма лиценз да оперира на целия български пазар на пощенски услуги.
Сега тук колегата Летифов повдигна един много сериозен въпрос – дали да се закриват, или да не се закриват „Български пощи“? Аз мисля, че е недопустим въобще въпросът, защото не можем да говорим въобще за закриване на „Български пощи“, най-малкото затова, че има населени места, които никой няма да иска и не може да обслужва. И държавата може би трябва да промени отношението си към „Български пощи“, като не само ги подпомага, като ги субсидира за дейността, която извършват, но и да се опита да ги управлява по добре, за да заемат наистина полагащия им се дял.
Аз отново ще повторя, че положението на „Български пощи“ е пряко олицетворение на отношението на управляващите към държавната собственост. Сигурно няма да прозвучи или пък може би ще прозвучи, но аз ще го свърша с нашата визия за България и за държавното управление на държавните дружества, които смятаме, че трябва по друг начин да се управляват от държавата и да им се даде възможност те да се превърнат в печеливши дружества.
Този доклад аз няма да подкрепя. Предполагам, че групата на „БСП за България“ няма да подкрепим този доклад, тъй като в него технически данни много, може би анализи има, но няма изводи. И аз не съм съгласен тук с колегата Тишев, че има някакви изводи в Доклада. И най-важното – той не съдържа визия за развитие на това държавно дружество. Не съдържа визия за това как да се подобри състоянието на това държавно дружество. И може би държавата трябва да помисли за подпомагане, не само финансово субсидиране, а и за други неща, които да изправят Дружеството на крака и да го върнат на мястото, което му се полага. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Реплики?
Заповядайте, господин Вълков, за първа реплика.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Гьоков, удивен съм от това, което казахте, да не кажа някоя по-силна дума, от некомпетентното Ви изказване.
Изобщо не сте чели Доклада! Не става дума изобщо за „Български пощи“ само в Доклада, а за анализ на пощенските услуги. Пощенските услуги се извършват в нашата страна от няколко десетки фирми. И ако някой е виновен за положението на „Български пощи“, е хубаво да се върнем към една година, когато е направена либерализацията на пазара, и това, което каза господин Летифов като основа, което е заложено в генезиса на онова, което се случва днес. Дадени са всички разходи и всички тежести върху „Български пощи“, а с този дял, който другите фирми получават в момента, те могат да оперират на пазара и условията, при които участват при всички поръчки, са съвсем други. Ограниченията, които са върху „Български пощи“, са залегнали в Закона за пощенските услуги, който е влязъл в сила преди 2009 г., тогава, когато е направена тази либерализация на пазара.
И да говорите, че държавата няма държавническо отношение към тези фирми – смятам, че това нещо не е правилно и точно тук е мястото, където трябва да кажем, че такива неща не може да допускаме да се говорят за управлението на държавните дружества. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вълков.
Втора реплика – господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, малко се възмутих наистина от изказването на господин Гьоков, затова реших да взема думата.
Реално погледнато, 2007 – 2008 г., ако не ме лъже паметта, още общата печалба на „Български пощи“ е била 13 млн. лв. Правят либерализация на пазара, което е правилно, само че без да подготвят „Български пощи“ за тази либерализация, само я вкарват законово. Остава универсалната пощенска услуга, която се регулира, разбира се, от Комисията за регулиране на съобщенията и „Български пощи“, в която и да е обществена поръчка и да иска да участва, не може да участва, защото имаме конкретни параметри, които са зададени от Комисията за регулиране на съобщенията. В един момент тя губи всички поръчки и изведнъж започват да се наливат, разбира се, в създадените конкурентни фирми. Реално погледнато, оттам тръгва целият генезис на „Български пощи“.
В Четиридесет и първото народно събрание повдигнах този въпрос, даже вкарах един законопроект за даване на миноритарен дял, за да може да се преструктурират „Български пощи“. Надигна се голяма олелия и стигнахме дотук. Даже ще стигнем още по-далече. В своите изказвания бях мотивирал защо е това предложение и докъде ще стигне всичко това, може би вече е забравено, но, реално погледнато, „Български пощи“ в това състояние, непреструктурирането им, ще доведе до тяхното закриване, за съжаление. Така че исках да кажа, че всичко е в генезиса – 2008 – 2009 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Трета реплика ще има ли? Не виждам.
За дуплика – господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Вълков, хубаво е, че ме обвинявате в некомпетентност – ето го Доклада, чел съм го. Разбира се, че мен ме боли за „Български пощи“, а за останалите дружества има кой да го боли – тези, които са акционери и собственици на тези дружества, те са частни. Аз съм тук от името на българския народ, на хората, които са ни избрали тук, и да защитаваме интересите на държавата. (Оживление в ГЕРБ. Викове: „Браво, браво!“ от „БСП за България“. Реплики.) Ами, не Ви знам откъде сте, господин Вълков! Не Ви знам, защото тук не чух да защитавате нещо в „Български пощи“, ами някакви други неща говорите.
Либерализиране на пазара на труда. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги! Колеги, запазете тишина!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Либерализирането на пазара на труда (реплики) – да, през 2009 г., (реплики) – да, на труда, нямаше как да не се либерализира (смях), извинявайте, въобще пазара на пощенските услуги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Нямаше как да не бъде либерализиран този пазар, въпреки че на мен ми се ще никой пазар да бъде либерализиран, а държавно регулиран, но това е един друг въпрос.
Господин Николов, Вие сте възмутен от моето изказване, но имате невероятната способност да прехвърляте винаги към тези, които са назад във времето, които са управлявали преди Вас. Да, сигурно са пуснали либерализацията, без да подготвят пазара, без да подготвят „Български пощи“ за това, ама Вие 10 години управлявате бе, господа! Дами и господа! Десет години управлявате! Оправете ги тези неща бе! Значи другите държавни дружества също работят на либерализирани пазари и някои от тях се управляват добре и отчитат печалби, а „Български пощи“ – не! Сигурно ще се повторя, но, ако трябва, ще го кажа 10 пъти, защото Вие не го признавате, но от последните 29 години управлявате последните 10! От последните 29 години управлявате последните десет! Така че няма как да обвинявате 2009 г., 2008 г., 2007 г. Тогава хората, каквото е трябвало да направят, са направили. (Шум и реплики в ГЕРБ.) И Тройната коалиция, колкото и да Ви е трън в очите, тя работеше много добре и при нея редица неща бяха добре. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Вие щом смятате, че „Български пощи“ не са били подготвени за либерализирания пазар на пощенските услуги, да бяхте ги пригодили през това време, за да започнат да работят като хората и да печелят. А не да изказвате възмущение от това, че някой не е съгласен с Вашите анализи и констатации. Така че толкова от мен. „Български пощи“ няма да вървят добре, докато управлявате Вие. (Смях в ГЕРБ, ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, в далечната 1879 г. освободена България създава „Български пощи“ с една основна функция – освен да изпълнява универсална пощенска услуга, да върши и социална дейност.
Неслучайно през тези години в страната ни, и в най-малкото населено място, бяха изградени пощенски клонове и все още около 10 хиляди души работят в системата на „Български пощи“ АД. Едно дружество, което в тази наистина либерализирана обстановка на либерализиран пазар трудно може да се справи с конкуренцията, защото, ако „Български пощи“ бяха запазили клоновете си само в големите градове и извършваха дейност със 100 – 200 – 500 човека, тяхната печалба щеше да е различна.
Днес наистина конкуренцията е огромна. „Български пощи“ без помощта на държавата не би трябвало да очакваме да направят кой знае какво. Считам, че анализът на пощенските услуги е коректен и показва състоянието на услугите през 2017 г.
Според мен две са нещата, които трябва да се направят. Първо, „Български пощи“ не могат да съществуват, без държавата да се грижи за тях и да субсидира дейността им. Тук виждам, че има резерв, въпреки че не казвам, че парите, които държавата дава, са малко и тази година. Но наистина може би държавата трябва да увеличи субсидията си, първо. Второ, ако ние искаме да имаме работещи държавни „Български пощи“, трябва да направим така, че държавните фирми, министерствата и ведомствата да използват услугите на „Български пощи“ АД, а да не търсят по-скъпите услуги на другите конкуренти такива не защото съм против тях, но като говорим за държавност, трябва държавнически да гледаме и държавнически да се отнасяме към хората, които работят в тази система.
Като човек, който има доста общо с пощенските услуги, съм доволен, че през последните години, въпреки проблемите в системата, заплатите полека растат. Стана дума за стачката миналия месец. Аз ходих на среща със стачкуващите. Стачката не беше само за заплатите. Хората имат основание. Там стачката беше за признаване на един синдикат, който е изграден в системата на „Български пощи“, но хората като цяло бяха доволни от това, че се увеличават заплатите им и че държавата не се е отказала от тях. А хората, където и да съм бил в страната, са доволни, че има „Български пощи“ и че има хора – служители в държавата, които могат да са връзка с държавните институции, с по-големите градове, особено в малките населени места.
Аз ще подкрепя със своя глас Анализа, такъв какъвто е изработен, и според мен коректно направен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Панчев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Проекта за решение за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“, с който Ви запозна господин Летифов.
Гласували 116 народни представители: за 93, против 22, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и Докладът.
Процедура – заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на ЗИД на Закона за енергетиката със 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Колеги, моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 108 народни представители: за 106, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към последната точка от днешния дневен ред:
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА ЗА 2017 г.
С Доклада ще ни запознае господин Милушев.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН МИЛУШЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г., № 820-00-17, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 25 юни 2018 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 4 юли 2018 г., бе разгледан Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г., № 820–00–17, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 25 юни 2018 г.
На заседанието присъстваха: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Росен Желязков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Ирина Романска – член на Комисията за регулиране на съобщенията, експерти от Комисията за регулиране на съобщенията, представители на мобилните оператори и на браншови организации в областта на електронните съобщения.
Годишният доклад бе представен от господин Росен Желязков.
Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, изготвен на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, представя систематизирана информация за услугите, пазарите и конкуренцията в сектора през 2017 г., тенденциите и перспективите на развитие, както и преглед на дейността на регулатора.
В своето изложение господин Желязков очерта основните тенденции в развитието на пазара на електронни съобщения в Република България за 2017 г. По данни от регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията към 31 декември 2017 г. общо 1103 предприятия са регистрирали намерение да осъществяват дейност по предоставяне на обществени електронни съобщения, като за една година броят им е спаднал с 2,7 %.
В изпълнение на чл. 5 от Общите условия при осъществяване на обществени електронни съобщения е постъпила информация от общо 994 предприятия. През 2017 г. дейност са осъществявали 842 предприятия, като спадът в техния брой в сравнение с предходната година е 1,6%. Това се отразява върху общия обем на пазара на електронни съобщения в България през годината, който през 2017 г. възлиза на 2,442 млрд. лв., като намалява с 1,5% спрямо 2016 г.
Както през предходните години, така и през 2017 г. общият обем на пазара на електронни съобщения в България се определя основно от приходите от гласовите услуги, пакетните услуги и услугите за пренос на данни и/или достъп до интернет, предлагани самостоятелно. За първа година делът на приходите от предоставяне на пакетни услуги в общия обем на пазара през 2017 г. изпреварва този на гласовите телефонни услуги, като нараства с 4,7 процентни пункта спрямо 2016 г. и достига 36,3% относителен пазарен дял. Достъпът до интернет и преносът на данни също отбелязват ръст и заемат 20% от общия обем на пазара.
Господин Желязков отбеляза, че през 2017 г. 403 предприятия – 452 през 2016 г., са вложили инвестиции в изграждането и поддържането на обществени електронни мрежи в размер на 413 млн. 912 хил. лв. при планирани през 2016 г. 441 млн. 419 хил. лв. Тези данни показват, че планираните от предприятията инвестиции за 2017 г. са реализирани на 93,8%.
С цел повишаване ефективността на контролната дейност, свързана с осъществяване на електронните съобщения, през 2017 г. са извършени 3131 инспекторски проверки. Беше изтъкнато, че особено внимание е обърнато на спазване на изискванията на Закона за електронните съобщения по отношение на защитата на обществения интерес и интересите на крайните потребители.
В тази връзка господин Желязков подчерта, че и през 2017 г. основен дял от проверките – 1604, или около 51%, са извършени на трите най-големи предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги, и са във връзка с подадените в Комисията за регулиране на съобщенията жалби от крайни потребители, касаещи предлаганите от тях услуги: „Мобилтел“ ЕАД – 726 проверки, „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД – 551 проверки, и „Теленор България“ ЕАД – 327 проверки.
Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията изтъкна, че сред приоритетите в дейността на регулатора за 2017 г. е било ефективното прилагане на Регламент № 531 от 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза, в съответствие с неговите изменения.
Комисията за регулиране на съобщенията е публикувала на интернет сайта си съвети за българските граждани, за да се избегнат проблеми при предлагането на роуминг услуги на национални цени. Предприетите своевременни мерки са осигурили безпроблемно прилагане на регламента, довело до ръст на общото потребление на мобилни телефонни услуги, като реално изговорените минути от абонати на българските предприятия в чужбина са нараснали с повече от 3 пъти.
След представянето на Доклада се проведе дискусия.
Народният представител Иван Вълков повдигна въпроса относно освобождаването на радиочестотен обхват 700 MHz за граждански нужди. В отговор господин Желязков отбеляза, че ефективното управление и ефикасно ползване на радиочестотния спектър е сред постоянните приоритети на КРС. Във връзка с осигуряване на условия за хармонизирано използване на радиочестотен обхват 700 MHz (радиочестотната лента е 694 – 790 MHz), така наречения втори цифров дивидент, Комисията продължава започналите през 2016 г. дейности по оценка на определения за граждански нужди спектър в този обхват. На експертно ниво регулаторът активно участва и в работата на междуведомствени работни групи по този въпрос.
Представителите на браншовите организации изразиха мнение, че част от кабелните оператори не отчитат коректно броя на своите абонати пред Комисията за регулиране на съобщенията. В тази връзка изтъкнаха необходимостта от предприемане на спешни действия с цел осъществяване на ефективен мониторинг и контрол.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения
РЕШИ:
Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милушев.
Откривам разискванията.
Изказвания?
Господин Летифов, заповядайте.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Ще бъда кратък, за да не отегчавам колегите. С колегите от „Движението за права и свободи“ ще подкрепим този доклад на КРС. Само ми се ще да препоръчам на КРС, защото не чух дали колегата прочете в Доклада броя на жалбите, които всъщност са в Годишния доклад на КРС и са заложени спрямо мобилните оператори, но те са голяма част от живота на българското общество и на българските граждани, и всеки месец занимават тяхното битие. Стотици са жалбите за непредоставени услуги, за некоректни сметки или за платени сметки, неотразени такива, липса на интернет обхват.
Няма да цитирам конкретните оператори, но ми се ще да препоръчам на КРС да бъдат доста по-взискателни в отношенията си към мобилните оператори – как предоставят услугите си, покритието, подновяват ли своите мрежи, инвестициите, които се извършват. Вие чудесно знаете на каква тема са тези жалби, защото това е един от бичовете върху българските граждани. Жалбите и сигналите, които достигат и до нас, са за това, че услугата на една част от операторите не е коректна. Няма да цитирам техните имена, за да не вляза в някакъв конфликт, но смятам, че ние дължим тази отговорност и като институция – КРС, и като Народно събрание за това как се предоставя тази услуга, защото няма човек, който да няма поне един телефон и да не е длъжен поне на един мобилен оператор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2017 г., изчетен от господин Милушев.
Гласували 111 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Съобщение за парламентарен контрол на 5 септември 2018 г., сряда:
1. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще отговори на един въпрос от народния представител Петър Витанов.
2. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на един въпрос от народния представител Жельо Бойчев.
3. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на два въпроса от народните представители Донка Симеонова; и Веска Ненчева, Донка Симеонова, Ирена Анастасова и Стоян Мирчев.
4. Министърът на околната среда и водите Нено Димов ще отговори на един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов.
5. Министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Николай Нанков ще отговори на 15 въпроса от народните представители Иван Валентинов Иванов – четири въпроса; Хайри Садъков – два въпроса; Севим Али; Георги Гьоков; Донка Симеонова и Кристина Сидорова; Манол Генов; Васил Антонов; Дора Янкова и Иван Димов Иванов; Станислав Владимиров и Любомир Бонев; Никола Динков; и Дора Янкова, и на едно питане от народните представители Любомир Бонев и Николай Бошкилов.
6. Министърът на вътрешните работи в оставка Валентин Радев ще отговори на един въпрос от народните представители Филип Попов, Цветан Топчиев и Пенчо Милков.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от ПОДНС отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на културата Боил Банов на един въпрос от народния представител Велислава Кръстева; и на два въпроса с писмен отговор от народния представител Стоян Мирчев;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на един въпрос с писмен отговор от народния представител Кристина Сидорова.
Поради отсъствие по уважителни причини на народния представител Йордан Младенов се отлага отговорът на негов въпрос към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
Поради ползване на отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Поради здравословни причини в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в оставка Ивайло Московски.
С това изчерпахме дневния ред.
Редовно пленарно заседание – утре, 5 септември, от 9,00 ч.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,00 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер

Секретари:
Стоян Мирчев
Симеон Найденов