Председателствали: заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Станислав Иванов и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добро утро, дами и господа! (Звъни.)
Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, ще Ви прочета Проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 19 – 21 септември 2018 г.
Като първа точка предлагаме Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2016 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2017 г. Точката беше отложена по предложение на народен представител за тази седмица.
Втора точка е Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, вносители са Корнелия Нинова и група народни представители, продължение.
Трета точка – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Вносител е Министерският съвет.
Четвърта точка – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител е Министерският съвет.
Пета – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Вносител е Министерският съвет.
Шесто предложение – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Отново вносител е Министерският съвет.
Седма точка, като тя ще е точка първа за четвъртък, 20 септември 2018 г., е: Проекти на решения за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Вносител е министър-председателят на Република България.
Уважаеми колеги, имаме внесени три предложения от министър-председателя. За съжаление, все още нямаме подписан указ от президента. Ако до утре се получи подписан от президента указ, ще разгледаме и трите предложения. Ако, за съжаление, не се получи, ще разгледаме само двете предложения, които не са свързани с издаването на указ от президента.
Осма точка или втора за четвъртък е: Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Вносител е Министерският съвет.
Девета точка от Програмата, точка трета за четвъртък, е: Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Вносител е Министерският съвет.
Десета точка, точка четвърта за четвъртък, е: Първо гласуване на Законопроекта за предприятията на социалната и солидарна икономика. Вносител е Министерският съвет.
Единадесета точка, като точка първа за петък, е: Годишен доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2017 г. Докладът е поверителен. Вносител е Министерският съвет.
Дванадесета точка от Проекта за програма е: Парламентарен контрол.
Подлагам на гласуване Проекта за програма за работата на Народното събрание за периода 19 – 21 септември 2018 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 151, против няма, въздържали се 22.
Предложението за Програма за работата на Народното събрание е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 12 до 18 септември 2018 г.:
- Законопроект за изменение на Валутния закон, вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е още на Комисията по икономическа политика и туризъм;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните, вносители са Корнелия Нинова и група народни представители, водеща е Комисията по земеделието и храните, като е разпределен и на Комисията по икономическа политика и туризъм;
- Проект на решение на Народното събрание да задължи министър-председателя на Република България Бойко Борисов да изрази позиция на България против санкциите срещу Унгария в Съвета на Европейския съюз, вносители са Веселин Марешки и група народни представители, разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и на Комисията по външна политика;
- Проект на решение за обявяване на град Добрич и град Тутракан за „Град на българската бойна слава“, вносители са Пламен Манушев и група народни представители, разпределен е на Комисията по отбрана и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление;
- Проекти на решения за персонални промени в Министерския съвет на Република България, вносител е Министерският съвет.
Съобщение: на 18 септември 2018 г. с писмо с вх. № 802-03-11 министър-председателят на Република България информира Народното събрание, че на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България оттегля внесения от него на 12 септември 2018 г. Проект на решение за персонални промени в Министерския съвет, заведен в Народното събрание с № 802-03-10. Писмото е изпратено до народните представители на служебните им електронни пощи.
Ново съобщение: на 14 септември 2018 г. с писмо от министър-председателя на Република България в Народното събрание е постъпил Доклад за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2018 г., приет с Решение № 655 на Министерския съвет от 2018 г.
С писмо на председателя на Народното събрание Докладът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Още едно съобщение: От Националния статистически институт е постъпила „Информация за инфлация и индекси на потребителските цени за месец август, 2018 г.“. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Уважаеми народни представители, продължаваме с първа точка от Програмата, а това е:
ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2016 Г. И ДОКЛАД ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА ЗАКОНА И ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪДИЛИЩАТА ПРЕЗ 2017 Г.
Становище на Комисията по правни въпроси.
Господин Кирилов, Вие ли ще представите становището? (Шум и реплики.)
Преди това има процедура, господин Кирилов, извинете.
Процедура, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, миналата седмица отложихме точката, защото председателят на ВКС Лозан Панов не намери време да дойде тук, както другите двама големи направиха, и смятам, че ако това условие не е изпълнено, нямаме никакво основание, и Вие – също, да дадем ход на тази точка.
Процедурата ми е, докато не дойде, точката да бъде отложена. (Реплики.) Ако е тук, значи – допуск, и тогава да се чете Докладът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Кирилов, заповядайте. Предполагам, че Вие ще направите процедурното предложение за допуск?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, правя процедурно предложение за допуск в залата на председателя на Върховния касационен съд господин Лозан Панов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Обратно предложение – заповядайте, господин Шопов. (Шум и реплики, оживление.)
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): То е аналогично, на което направих преди няколко дни.
Мисля, че в толкова години демокрация – от началото на промените до този момент, трябваше конституционно, институционално да сме наясно кой кой е в държавата, кой кого представлява и кой ни е нужен тук.
Много жестоко се лъжат някои, че ако дойде Лозан Панов, ще му бъдат задавани неудобни въпроси, той ще бъде затруднен, ще бъде уличен и някои в тази зала си мислят, че ще бъде разкрит целият онзи заговор, който се осъществява, за смачкване и на съдебната система, така както това е направено в много други насоки в българския политически, обществен и институционален живот.
Не е така, уважаеми колеги! Той с радост ще дойде. Ще дойде тук, за да го легитимирате – да го легитимирате като пръв между съдиите, като началник на съдебната система, като човек, който отговаря за всички съдилища.
Няма такова нещо! Тази легенда му се създаваше в продължение на няколко години и тя до голяма степен обхваща и Вашите умове, и Вашето виждане. Включително и такива, които тук са му противници, които го разобличават, също се лъжат, че с неговото идване, по отношение на него ще бъдат отправени отровни стрели и ще бъде разобличена цялата тази групичка, която, подведомствена на чужди НПО-та и на чужди сили, се опитваше да смачка българските съдии и да ги подчини.
Уважаеми колеги, той си е изиграл своята роля според Закона за съдебната власт и според Конституцията при обобщаването на докладите от районните, от окръжните, от апелативните съдилища, от Върховния касационен съд. Той е свършил тази работа и е предоставил информацията във Висшия съдебен съвет.
Тук са представителите на Висшия съдебен съвет – хора като слънце, юристи от най-високо ниво, хора, които отговарят и които са компетентни да ни поднесат доклада за състоянието на съдилищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова не е нужно въпросното лице да влиза в залата, да го легитимирате и, пак казвам, още веднъж, което много пъти го направиха и медиите, и политиците, и, ако щете, и министърката на правосъдието госпожа Цачева в един момент влезе в тази роля. Предлагам да не се подкрепя това предложение за викането му в пленарната зала, за да го легитимираме за това, което той не е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Шопов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Данаил Кирилов, за допуск в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 151, против 4, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Квесторите, моля, поканете господин Панов в залата.
Уважаеми господин Кирилов, моля, представете Доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
„СТАНОВИЩЕ
относно Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2016 г., № 711-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2017 г., и Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2017 г, № 830-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 30 май 2018 г.
На свое заседание, проведено на 25 юли 2018 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2016 г., № 711-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2017 г., и Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2017 г., № 830-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 30 май 2018 г.
На заседанието присъстваха от Върховния касационен съд: господин Лозан Панов – председател на Върховния касационен съд, и госпожа Роза Георгиева – началник на кабинета.
Докладите за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата бяха представени от господин Лозан Панов, който изложи данни за дейността на съдебната власт, съдебната карта, сградния фонд, съдебната администрация и акцентира върху неравномерната натовареност по райони в страната.
Той обобщи, че за 2016 г. броят на всички дела за разглеждане в съдебната система, без тези във Върховния касационен съд, е 634 239 броя, а за 2017 г. техният брой е 682 130. Господин Панов добави, че през 2016 г. 455 384 дела са приключили със съдебен акт по същество, а през 2017 г. тези актове са 493 812. Прекратените производства през 2016 г. са 77 758, като за 2017 г. техният брой е 79 477 и в края на 2016 г. има 101 097 неприключили дела, а през 2017 г. броят им е 108 841. Господин Панов посочи, че по тези показатели се наблюдава леко увеличение на броя на делата в разглеждания период.
По отношение работата на съдилищата беше отбелязано, че в районните съдилища към областните центрове броят на съдиите през 2016 г. е 655, като общият брой на делата, разглеждани от тях, е 359 745 броя. За 2017 г. числеността на съдиите в районните съдилища към областните центрове е 659, като от тях се разглеждат 392 062 дела. В останалите районни съдилища – извън областните центрове – броят на съдиите е съответно 341 съдии за 2016 г. и 336 съдии за 2017 г., като общият брой дела, които са разглеждали, е 139 291 за 2016 г. и 157 897 дела за 2017 г.
Господин Панов уточни, че броят на разглежданите дела от районните съдилища между двете поредни години се е увеличил с 13,36 на сто.
По отношение работата на окръжните съдилища беше изложено, че през 2016 г. броят на съдиите е 777, а през 2017 г. техният брой е 774. В този период окръжните съдии са имали за разглеждане 116 722 дела през 2016 г. и 113 270 дела през 2017 г. От общия брой разглеждани през 2016 г. дела 81 380 са граждански, а 35 342 са наказателни, като това съотношение през 2017 г. е 77 162 граждански производства и 36 108 наказателни.
17 623 дела са разгледали апелативните съдилища през 2016 г., като 13 994 са приключили със съдебен акт по същество, 815 производства са прекратени и 2814 са неприключили. От разгледаните от апелативните съдилища дела 13 286 са граждански производства и 4337 са наказателни. През 2017 г. разгледаните от тези съдилища дела са 18 255, като от тях 14 238 са приключили със съдебен акт по същество, 836 са прекратени и 3136 са висящи в края на годината. Данните показват, че през 2017 г. е увеличен броят на делата, разглеждани от апелативните съдилища, спрямо 2016 г. с 3,59 на сто.
По отношение на военните съдилища справките сочат, че през 2016 г. и 2017 г. във военните съдилища са работили 17 съдии, които са разгледали съответно 858 производства през 2016 г. и 646 през 2017 г.
Така изложени данните разкриват, че средната натовареност на районните съдилища в областните центрове през 2016 г. е 52,9 дела на месец, а за 2017 г. 57,6 дела на месец. За районните съдилища извън областните центрове средната натовареност е съответно 37,47 дела месечно на съдия за 2016 г. и 44,34 дела месечно за 2017 г. На тази база най-натоварен е Софийският районен съд с 69,73 дела средно на месец за 2016 г. и 79,39 дела средно на месец за 2017 г.
В окръжните съдилища данните сочат, че средната натовареност през 2016 г. е 14,9 дела на месец на съдия, а за 2017 г. –14,41 дела. Същевременно натовареността на Софийския градски съд е 34,09 дела за 2016 г. и 30,97 дела месечно за 2017 г. В този период се наблюдава и много висока натовареност на Специализирания наказателен съд, на който се падат 31,05 дела месечно на съдия за 2016 г. и 32,17 дела месечно на съдия за 2017 г. В същото време данните разкриват, че окръжните съдилища в Търговище, Кърджали, Враца и Монтана разглеждат през 2016 г. и 2017 г. средно под 7 дела на месец.“
Колегите от Търговище, Кърджали, Враца и Монтана чуха ли и съобразиха ли това?
„Средната натовареност на апелативните съдилища през 2016 г. е 9,33 дела за разглеждане месечно и 9,65 дела месечно за 2017 г. Същевременно натовареността на съдиите в Софийския апелативен съд е 13,22 дела на месец за 2016 г. и 14,17 дела месечно за 2017 г. Най-слабо натоварени са Апелативният специализиран съд, на който се падат 2,98 дела месечно за 2016 г. и 3,30 дела месечно за 2017 г. Същевременно натовареността на Военно-апелативния съд е 1,78 дела месечно през 2016 г. и 1,24 дела месечно за 2017 г.
За подобряване на работата на съдилищата през 2016 г. и 2017 г. е от значение както равномерното разпределение на делата, така и броят на служителите в съдилищата спрямо натовареността на съответния съд, като се отчита спецификата на отделните звена. Съотношението на съдебната администрация към броя на магистратите през 2016 г. за районните съдилища в областните центрове е 2,8 административни служители на един съдия и 2,83 за 2017 г. За Софийския районен съд този коефициент е 3,17 за 2016 г. и 3,15 за 2017 г.
В останалите районни съдилища извън областните центрове тази пропорция е съответно 3,98 за 2016 г. и 4,04 за 2017 г.
Средното съотношение по този показател за окръжните съдилища е 1,97 административни служители на един съдия за 2016 г. и 1,98 административни служители на един съдия за 2017 г.
За апелативните съдилища това съотношение се променя от 1,32 за 2016 г. на 1,28 за 2017 г., като по отношение на Софийския апелативен съд данните показват, че 1,14 съдебни служители работят с един магистрат за 2016 г. и 1,04 – за 2017 г. Същевременно във Военно-апелативния съд през 2016 г. и 2017 г. съотношението е двама служители на един магистрат.
Друг приоритет за обезпечаване на работата на съда е поставен върху осигуряването на подходящ сграден фонд и неговото управление.
През 2016 г. и 2017 г. се търсят решения на въпроса за сградната обезпеченост на Районен съд – гр. Карлово, недостигът на съдийски кабинети в Съдебната палата в София, Апелативен съд – Велико Търново, Апелативен съд – Варна, Апелативен съд – Пловдив, и Окръжен съд – Габрово. От саниране и ремонтни дейности се нуждаят сградите на Окръжен съд – Ловеч, Окръжен съд – Плевен, и Окръжен съд – Кърджали.
По отношение работата на Върховния касационен съд господин Панов посочи, че в него през 2016 г. и 2017 г. работят 110 съдии. През 2016 г. решените дела във Върховния касационен съд са 9902 броя, а през 2017 г. броят им е 9802.
Общият брой на постъпилите дела и заварените от предходната година производства е 14 087 за 2016 г. и 14 018 дела за 2017 г., като председателят на Върховния касационен съд добави, че се откроява трайна тенденция за постепенно намаляване на функциите на върховните съдии като инстанционен контрол и съсредоточаване на дейността им върху уеднаквяване на съдебната практиката.
През 2016 г. Върховният касационен съд е образувал 12 тълкувателни дела и е постановил 13 тълкувателни решения и постановления.
За 2017 г. образуваните тълкувателни дела са 24, като са постановени 13 тълкувателни решения. В наказателната колегия на Върховния касационен съд на щат през 2016 г. са 32 съдии, а през 2017 г. техният брой е 27. Общият брой на производствата за разглеждане през 2016 г. е 1638, а през 2017 г. броят им е 1637. От тях приключилите през 2016 г. производства са 1352, а през 2017 г. – 1317. За 2016 г. приключилите в 3-месечен срок касационни дела са 86,27 на сто. През 2017 г. приключилите в едномесечен срок дела са 52,71 на сто, а приключилите в двумесечен срок са 18,40 на сто. При частните производства процентното съотношение е 88,58 на сто в едномесечен и 10,05 на сто в двумесечен срок.
В гражданската колегия на Върховния касационен съд през 2016 г. работят 57 съдии, като поради промени в персоналния състав на колегията към края на годината съдиите са 51. През 2017 г. тяхната численост е 48 съдии. Общият брой на делата за разглеждане през 2016 г., включващ касационни и частни производства, е 7859 броя,. През 2017 г. разглежданите от гражданската колегия дела са 7922. От този брой приключените граждански производства за 2016 г. са 5087 броя и 5289 – за 2017 г.
От решените през 2016 г. дела 93,54 на сто са приключили в 3-месечен срок, а през 2017 г. извън този срок има незначителен брой дела.
В търговската колегия през 2016 г. работят 22 върховни съдии, а през 2017 г. техният брой е 21. Общият брой на делата, включващ касационни и частни производства, за разглеждане е 4590 – за 2016 г., и 4459 – за 2017 г. Приключените през 2016 г. търговски производства са 3463, а през 2017 г. – 3196. Данните показват, че за 2016 г. 83,22 на сто от актовете търговската колегия са постановени в срок до 3 месеца, като подобно е съотношението и за 2017 г.
В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Христиан Митев и Крум Зарков.
Господин Зарков обърна внимание на намиращите се в докладите законодателни предложения и постави въпроса за взаимодействието между трите власти по отношение на законотворческия процес.
Господин Панов посочи, че до Министерството на правосъдието се отправят предложения, които са вследствие на работата от заседанията на Пленума на Висшия съдебен съвет, който обобщава работата и взаимодейства с комисиите към него и най-вече с Комисията по правни и институционални въпроси и Комисията по съдебна карта, натовареност и съдебна статистика към съдийската колегия.
В отговор на направената от господин Панов констатация, господин Кирилов посочи, че причина за големия брой промени в законодателството през 2016 г. и 2017 г. е стремежът на законодателния орган стриктно да се съобразява с изпълнението на плана по Механизма за сътрудничество и оценка и поетите по него ангажименти. Той добави, че законодателните промени целят създаването на по-благоприятна среда за работата на съдебната система и преодоляване на дисбалансите и уточни, че винаги в работата си Комисията по правни въпроси осигурява и ще осигурява широко присъствие на всички, които са изразили готовност да вземат участие в законодателния процес.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ прие Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2016 г., № 711-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2017 г., и Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2017 г., № 830-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 30 май 2018 г. и предлага на Народното събрание да приеме проекти за решение по тях със следната редакция:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2016 г.“
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2017 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2017 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Уважаеми господин Панов, имате думата за представяне на докладите пред народните представители.
ЛОЗАН ПАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих искал да изчерпя темата за неуважението към институциите, тъй като преди седмица по-сензитивните от Вас приеха моето неприсъствие като неуважение към българския парламент.
Да, институциите трябва да се уважават. Те трябва да се почитат най-вече затова, защото те вдъхват живот на правото.
В продължение на две години, тъй като днес ще представя доклада за 2016 г., очаквам тази покана от Народното събрание. Миналата седмица получих обаждане по телефона – ден преди насроченото заседание. Отговорих писмено с надеждата, че ще бъда разбран правилно, че формата й на общуване не е допустима, но вчера отново бях поканен по телефона за днешното заседание.
Вероятно съм последният, който все още не е разбрал, че телефонните повиквания отдавна са заменили епистоларната форма на общуване между законодателната и съдебната власт. По обясними причини нямам представа колко много се е скъсила дистанцията между властите в България.
Макар и да не считам за приемливи новите форми на общуване, дойдох, за да изпълня своите законови задължения и да представя Доклада на съдилищата за 2016 г. и 2017 г., но го направих с усещането, че днес ние напълно оправдано легитимираме една ниска институционална форма на общуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, господин Панов, представете докладите. Ще имате възможност на друго място…
ЛОЗАН ПАНОВ: Считам, че спазването на правилата за общуване е в основата на авторитета на всяка една институция.
Анализ на основните проблеми.
В съответствие с нормите на чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 115, ал. 2 от Закона за съдебната власт представям настоящите доклади на Вашето внимание за 2016 г. и 2017 г. Те са изготвени от мен, към тях са приети и обобщените статистически таблици за дейността на съдилищата за двете години. Таблиците за дейността на Върховния касационен съд също са представени за 2016 г. и 2017 г. Всички годишни доклади на звената на съдебната система са представени на сайтовете на съответните съдилища. Активното публикуване на информацията за съдилищата е в синхрон с нормите на Закона за достъп до обществена информация, включително и на годишните доклади. По този начин обществеността има достъп до страниците на съответните съдилища и позволява в детайли да се проследи работата на всеки правораздавателен орган, като по този начин гражданите могат да изразят своето мнение за работата на всеки съд.
На първо място, трябва да се отбележи, че трябва да бъдат анализирани основните проблеми в дейността на съдилищата в страната. Преди всичко дължим на българските съдии признание за тяхната работа през последните две години и за тяхната изключителна активност при проведените през 2017 г. – за първи път след регламентирането им в Закона за съдебната власт – преки избори за попълване на професионалната квота на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Въпреки множеството притеснения, свързани с провеждането на тези избори, съдиите в България дадоха ясен знак, че съдийското самоуправление не е само куха, банална фраза, а инструмент за саморегулиране на системата. Признание дължим и на колегите, които бяха избрани от Общото събрание на съдиите за членове на избирателната комисия и на секционните комисии.
По отношение на законодателството. Когато говорим за новите промени в Закона за съдебната власт, свързани с попълването на състава на Висшия съдебен съвет, трябва да отбележим, че през 2017 г. за първи път бе образувано и решено дело по жалба срещу решение на избирателната комисия за избор на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите – дело № 34/2017 г. на петчленен състав, определен по реда на чл. 29н, ал. 4 във връзка с чл. 29г., ал. 4 от Закона за съдебната власт.
Постъпването на тази жалба показа сериозни пропуски в Закона за съдебната власт при регламентирането на процедурата и реда, по който трябва да бъде разгледана тя. Затова е важно чрез Доклада, който представям на Вашето внимание и е внесен в Народното събрание, да бъдете призовани като народни представители да попълните наличните празноти в Закона за съдебната власт.
Единствената норма в Закона за съдебната власт, свързана с това съдебно производство, е чл. 29н. Според ал. 4, решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обявяването му пред състава по чл. 29г, ал. 4, а именно трима съдии от Върховния касационен съд и двама от Върховния административен съд, определени на принципа на случайния подбор. В ал. 5 пише, че жалбата се подава чрез съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която в тридневен срок изпраща цялата преписка на състава по ал. 4.
Съставът според ал. 6 разглежда жалбата в открито съдебно заседание с призоваване на страните и представител на избирателната комисия и се произнася с решение в 14-дневен срок, което е окончателно. Тези текстове не уточняват по описа на кое от двете върховни съдилища се образува делото, как се определя докладчикът по него и по кой процесуален ред се развива производството – по Гражданскопроцесуалния кодекс, по Административнопроцесуалния кодекс или по друг ред.
Още една законова промяна е направена през 2017 г. – според мен доведе до проблеми в нейното прилагане и до препятстване изпълнението от страна на съдилищата на своите основни задължения за публичност на постановените съдебни актове.
След влизане в сила на 5 ноември 2017 г. на промените в НПК, по-конкретно чл. 616, ал. 2 и ал. 7 от НПК и чл. 64, ал. 1 и 2 от ЗСВ – нормите, регламентиращи реда за публикуване на съдебните решения в страниците на съдилищата и в интернет, се стигна до противоречиво тълкуване на разпоредбите и до различно прилагане от съдилищата.
Основният въпрос, по който текстовете не дават отговор, е: когато е постановен подлежащ на обжалване/протестиране съдебен акт, с който на подсъдимия му е наложено ефективно наказание, кога се публикува актът – в деня на постановяването, когато постъпи жалба/протест или когато изтече срокът за обжалване/протестиране? След неуспешното усилие за постигане на единодушно тълкуване на нормите на НПК и ЗСВ и след проведено съвместно съвещание на Комисията по правни и институционални въпроси и Комисия „Професионална квалификация и информационни технологии“ беше прието решение на пленума на ВСС с протокол от 1 февруари 2018 г. То гласи: „Да бъде поискано автентично тълкуване от законодателя относно приложението на чл. 616, ал. 2 и ал. 7 от НПК и чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ – нормите, регламентиращи публикуването на тези съдебни решения“. Отправено е питане по този въпрос към Народното събрание. Решението на пленума е изпратено на председателя на Народното събрание, но до представянето на настоящите доклади не е получено исканото автентично тълкуване.
Всъщност големият въпрос е: дали посочените промени, които влязоха в сила от 5 ноември, постигат търсения резултат – да се избегне укриването на осъдените? Според мен обществото разбра, че отговорът е отрицателен и че новите норми водят само до ограничаване за неопределено време публичността в правораздаването.
Това е така, защото, от една страна, на съдилищата е забранено да публикуват своя акт, респективно да осведомят за това с прессъобщение медиите по дела с висок обществен интерес, а чрез тях и гражданите, докато прокуратурата не уведоми, че са предприети действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание. От друга страна, съдът не може да откаже да даде препис от съдебния акт на самия подсъдим, на неговия защитник или на друга страна по делото. За прокуратурата също липсва забрана да разпространява информация за предоставена от съда присъда или решение. По действащото в момента тълкуване на спорната норма, дадено от комисиите във Висшия съдебен съвет, заради забраната за публикуване парадоксално бе съобщена през януари 2018 г. присъдата по делото на Софийски военен съд срещу бившия директор на Националната разузнавателна служба генерал Кирчо Киров. Докато на съда му бе забранено да информира обществото какво е постановил, прокуратурата организира брифинг за журналисти, а после им изпрати прессъобщение с подобна информация за постигнатата осъдителна присъда от Софийска военноокръжна прокуратура и за наложените от съда наказания. Самият осъден също изрази в интервю мнението си за съдебния акт. Това е само един от многото примери за това, че промените в НПК и ЗСВ, влезли в сила на 5 ноември 2017 г., постигат само едно – присъдите и решенията да бъдат преразказвани, интерпретирани пред медиите и обществото от страните по делата по начин, защитаващ техните тези и възгледи, а на съда, постановил съответния акт, да му е забранено да говори, да предоставя обективна информация на гражданите за публикуването на присъдата – решението, и прессъобщение, когато става дума за дела с висок обществен интерес.
Няколко думи за натовареността и съдебната карта. Данните показват, че действията, предприети от Висшия съдебен съвет през 2016-а и 2017 г. за решаване на проблема с натовареността на отделните органи на съдебната власт, са в правилна посока, но все още липсва оптимален резултат. Безспорно е, че усилията на кадровия орган трябва да продължат и през 2018 г., тъй като статистическите данни, върху които се базират изводите за натовареността, продължават да показват значителна неравномерна натовареност на съдилищата в страната както на едно и също ниво, така и между отделните инстанции.
Вече беше посочено от господин Кирилов, но все пак да повторя някои от важните данни. При средна натовареност от 9,65 дела за разглеждане месечно от един съдия за апелативните съдилища, през 2016 г. е било 9,33, тази на Софийски апелативен съд е 14,17 дела, докато на Апелативния специализиран наказателен съд е 3,3 дела месечно. Били са 2,98 през 2016 г. На Военно-апелативния съд натовареността е 1,24, тоест на месец 1,24 дела, при 1,78 през 2016 г.
Още по-голям е диапазонът на съотношението между отделните окръжни съдилища, от една страна, и Специализирания наказателен съд и Софийски градски съд, от друга страна. При средна натовареност за 2017 г. на съдебните състави на това ниво на съдебната система от 14,41 дела за разглеждане месечно от един съдия тази на Специализирания наказателен съд е 32,17 дела. На Софийски градски съд е 30,97 дела. А под 7 дела през 2017 г. за разглеждане месечно от един съдия е натовареността на окръжните съдилища в Търговище – 5,26, и на Кърджали – 5,64.
В районните съдилища на страната състоянието на неравномерност на натовареността на съдиите е още по-видимо. При средна натовареност от 57,60 дела за разглеждане месечно от един съдия в районните съдилища в областните центрове натовареността на Софийски районен съд през 2017 г. се е покачила значително и е 79,39 дела. Била е 69,73 дела през 2016 г.
Изключително висока е натовареността и в районните съдилища: в Перник – 69 дела, в Монтана – 68,65, докато в Районен съд – Велико Търново, е 30,85 месечно за разглеждане от един съдия. Другите районни съдилища в областните центрове с натовареност под 35 са: Силистра – 32,32, и Добрич – 33,82.
В районните съдилища извън областните центрове при средна натовареност 44,34 дела за разглеждане месечно има съдилища с натовареност под 20 дела: Ивайловград – 11,48, Ардино – 12,21, Малко Търново – 14,25, Трън – 14,90, Крумовград – 18,58; докато има районни съдилища с натовареност над 70 дела, като Велинград, Лом, Ихтиман.
Отново поредна година изводът от тези данни е, че малка част от съдилищата са свръхнатоварени, а друга – твърде слабо или недостатъчно. Неравномерната натовареност е една от основните причини за проблеми в работата на съдебната система. Заради нея често съдебната система отнася публични упреци за това, и то основателно, че правосъдието е бавно, в резултат на което в обществото трайно съществува недоверие и съмнение в ефективността на съдебната система.
Не бива да се отлага кардиналното преодоляване на този важен проблем – нееднаквата натовареност. Мерките, които трябва да бъдат предприети, трябва да бъдат комплексни – те преминават през идеи за законодателни промени, организационни промени в рамките на самите органи на съдебната власт и по-голяма креативност в дейността на Висшия съдебен съвет с оглед на възможността да бъдат обезпечени съдилищата, които имат нужда от магистрати за решаване бързо на делата от тяхна компетентност.
По отношение на съдебната карта съм изложил своите аргументи в двата доклада – през 2017-а и 2018 г. Мога само да кажа, че не е допустимо да се продължава да се избягва този разговор на фона на реалностите, свързани с демографските изменения, настъпили в страната, с последиците от тях и неравномерното разпределение на делата в различните региони, водещо до несправедливо натоварване на съдиите.
Дебатът, който стартира през 2016 г. между съдиите на тази тема, трябва да продължи, но бих искал да кажа, че този диалог трябва да се води и със законодателната и изпълнителната власт, наред с останалите власти – местна и централна, за да ги убедим в нуждата от промяна на съдебната карта и да преодолеем техните страхове, и най-вече тези на хората, притеснени, че ще бъдат лишени от правото им на достъп до съд.
Няколко думи за съдебните сгради. Трябва да отчетем, че през 2016 г. е решен един знаков проблем – осигуряването на подходяща сграда за Софийски районен съд. През 2017 г. спешно бе осигурена сграда и за специализираните наказателни съдилища, като обаче предоставената сграда изисква основен ремонт, който ще трае дълъг период от време, а колегите с оглед новата натовареност ще бъдат затруднени при решаването на делата. В общи линии управлението на сградния фонд и през 2018 г. отново ще е едно голямо предизвикателство, защото проблемите наистина са много.
Позволете ми да отбележа за Съдебната палата в София. През 2018 г. трябва да се намери решение по този въпрос, защото тя е отесняла за шестте съдилища и звена на прокуратурата, включително Върховна касационна прокуратура. Съдебната палата в София – много писма на ръководителите на институции, които са настанени в нея, свидетелстват, че имат нужда от нови кабинети, помещения и зали. Стигна се дотам, че, като стопанисващ съдебната сграда, ми бе препоръчано да предоставя за деловодство на Софийски апелативен съд гардеробната, разположена непосредствено след влизане от централния вход на сградата. Това открито пространство е планирано от архитекта на сградата, оформено още при нейното изграждане и използвано от гражданите и адвокатите. Съдебната палата е паметник на културата и подобно преустройство – зидане на стени, прокопаване на ниши за кабели, би нарушило безспорно облика й, запазен в продължение на десетилетия от нашите предшественици, запазили своето културно наследство.
Ето защо смятам, че единствено адекватното решение е за извеждане на органи от Съдебната палата – съдилища и прокуратури, и настаняването им в сгради, които са подходящи да отговорят на нарасналите нужди от помещения и зали.
Подобен проблем съществува и във Варна. Апелативен съд – Варна, ползва 5-ти последен етаж от сградата на Съдебната палата, в която се помещават и Окръжен съд, и Апелативна и Окръжна прокуратура.
Всеобщ проблем на институциите, настанени в тази сграда, е крайно недостатъчният брой помещения. Сградата е пренаселена и трудно може да поеме обособяването на нови работни места. Въпросът е поставен, има възможни решения – предстои да се посочи кое от тях е най-адекватното за разрешаването на проблема за Варна.
Трите съдилища, които обитават Съдебната палата в град Пловдив, са отново с недостатъчно помещения в сградата. Посочва се, че има два възможни варианта. Единият е пълното застрояване на терена, на който е построена Съдебната палата; другият вариант е реконструкцията на две съдебни зали, ползвани от окръжните и Районния съд, като по този начин могат да бъдат обособени зали и помещения, в които да бъдат настанени съдебните служители, и да бъдат обособени адвокатски стаи.
Във Велико Търново отново съществува проблем с помещенията на Апелативния съд, отново те са недостатъчни за съдебните служители и съдиите.
Господин Кирилов посочи в Доклада по отношение на районните съдилища, за които също съм изложил съображения в Доклада.
По отношение на съдебната администрация – както знаете, за да бъде ефективна и бърза работата на съдебната система, това изключително зависи от компетентността и квалификацията на съдебната администрация.
Статистиката, за съжаление, показва, че в най-тежко състояние откъм съотношение съдия – съдебни служители са апелативните съдилища. В тях съотношението на броя на служителите към броя на магистратите е 1,28. Най-сериозно е положението в Софийски апелативен съд, то е 1,4. Било е 1,14 през 2016 г. Във Военно-апелативния съд е най-добро, което е 2, приблизително каквото е средното за окръжните съдилища.
В Софийски градски съд е 2,51, при Специализирания наказателен съд – 2,37. Средното съотношение по този показател за районните съдилища в областните центрове е 2,83.
Всъщност показателно е съотношението с оглед служителите, очевидно е: съотношението на броя на служителите към броя на магистратите се оказва обратно пропорционално на делата за разглеждане. При това има районни съдилища в страната, извън областните центрове, в които съотношението достига 6,5 – в Мадан, дори 7 като съотношение, тоест 1 съдия – 7 служители, в Момчилград, Златоград, Девин, Омуртаг.
По отношение дейността на съдилищата бяха изнесени тези данни. Тенденцията за Върховния касационен е за намаляване на делата. Не бих искал да Ви запознавам с конкретни цифри, господин Кирилов го направи. Тази тенденция за Върховния касационен съд е трайна.
По отношение на издадените разрешения за използване на специални разузнавателни средства мога да кажа, че през 2017 г. са издадени 4701 такива, а изготвените и получени веществени доказателствени средства са 1214. За сравнение, през 2016 г. са дадени 4888 разрешения и изготвени 1646 веществени доказателствени средства.
Няма как да не отбележа намаляване броя на постъпилите и приключили дела, съответно с 24,71% и 26,23% спрямо 2016 г. във военните съдилища. Продължава тези съдилища да са сред най-слабо натоварените в страната. Забелязва се намаляване и в постъпленията за окръжните съдилища. Леко увеличение се забелязва в районните съдилища, както и в апелативните съдилища.
По отношение на натовареността. Вече имах възможност да Ви запозная, като припомня, че най-тежко натоварените съдилища – Специализираният наказателен съд, както и Софийският градски съд, са с почти двойно по-висока натовареност от колегите си в другите окръжни съдилища. Казах вече и за Софийския апелативен съд, като отново повтарям, с 1,24% са колегите от Военно-апелативния съд, съответно 3,3% дела на Апелативния специализиран съд.
Много са причините, водещи до неравномерната натовареност както по отделни райони, така и на конкретните съдилища. Казах вече, че за мен това трябва да бъде с комплексен подход, който се търси в рамките на Висшия съдебен съвет и, разбира се, чрез законодателни промени, които да могат да разтоварят съдилищата, които са натоварени.
А за дейността на Върховния касационен съд, вече имаше възможност да бъдете запознати с представения доклад, като няма как да не отбележа, че наред с пряката правораздавателна и тълкувателна дейност, за първи път българските съдии участваха в преки избори за попълване на професионалната квота на Съдийската колегия. Показателно е, че със своя вот съдиите демонстрираха своя респект към професионализма на съдиите от Върховния касационен съд. На изборите през месец юни 2017 г. бяха избрани четирима колеги от Върховния касационен съд за членове на Висшия съдебен съвет. Наш колега беше номиниран и за член на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. По този начин за първи път в историята на Висшия съдебен съвет имаме петима съдии изборни членове, респективно избрани от парламента.
Казах вече, че е налице трайно намаляване на делата във Върховния касационен съд. Същевременно Върховният касационен съд продължава да изпълнява своите ангажименти за уеднаквяване на тълкувателната дейност. За първи път през 2016 г., с оглед новите промени в Закона за съдебната власт, беше образувано съвместно тълкувателно дело между трите колегии – Търговската колегия, Гражданската колегия и Наказателната колегия, и вече имаме тълкувателно решение през 2018 г. Тоест новата норма на Закона за съдебната власт, която позволява съвместно решение на трите колегии, е вече факт.
По отношение на натовареността на колегите от Върховния касационен съд ще акцентирам върху Наказателната колегия. Постъпилите дела през 2015 г. са били 1669, през 2016 г. са били 1369, а през 2017 г. са 1317 дела. Очевидна е тенденцията към намаляване натовареността на върховните съдии, като към момента колегите разглеждат около четири дела на месец. Разбира се, правната и фактическа сложност не е малка, като има материали и дела с обем дори над 800 страници. Вече споменах, че намалява и натовареността на колегите от Търговската колегия и на колегите от Гражданската колегия.
По отношение на дейността на колегите от Върховния касационен съд се изготвят ежемесечни справки, с оглед на това делата да бъдат решавани в разумни срокове. Непопулярна мярка, но в крайна сметка именно и Върховният касационен съд трябва да посочи, че делата трябва да бъдат гледани в разумен срок.
Накрая да си позволя едно отклонение. Не бих искал да пропусна възможността и да изразя пред Вас своето притеснение относно качеството на законотворчеството и в някои случаи засягането на елементарни правни принципи при упражняването на това правомощие от българския парламент. Не допускайте, уважаеми дами и господа народни представители, това да се случва, защото днес сте депутати, но утре като обикновени граждани ще трябва да живеете по тези правила, които Вие самите сте създали.
Като участник в реформата в административното правораздаване бих искал да се обърна към Вас и с молба във връзка с промените в Административнопроцесуалния кодекс да не се връща колелото на историята обратно, защото смятам, че при една млада демокрация трябва да има повече гаранции за опазване на гражданите от административен произвол. Не лишавайте българските граждани от достъп до правосъдие, накланяйки везната в едната посока. Това е. Готов съм да отговоря на Вашите въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Панов.
Уважаеми господин Панов, като представител на ръководството на Народното събрание не мога да приема Вашите разсъждения относно причината за неявяването Ви в Народното събрание при първото включване на докладите за разглеждане преди около седмица.
Ръководството на Народното събрание се отнася с уважение към всички институции и спазва законите, собствения си Правилник и се стреми да не поставя институциите в особено положение, а да бъдат поставени в равноправно положение. С това ще приключа, защото Вашето отношение и току-що изказаното към качеството на законите, приемани от Народното събрание – мисля, че не това са мястото, форумът и начинът, по който се изразявате. Убеден съм, че ще чуете мнението на народните представители относно Вашето мнение по повод приеманите от Народното събрание закони. Благодаря Ви.
Колеги, откривам разискванията.
Господин Цонев, имате думата за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Панов, доколкото аз бях един от народните представители, който настояваше точката да бъде отложена до Вашето явяване тук, в Народното събрание, смятам, че по този начин защитихме това, за което Вие претендирате тук с основание, а и ние също претендираме – уважение между институциите, взаимно зачитане и изпълняване на ангажиментите на институциите една към друга. В нашето предложение тогава не се съдържаше нищо обидно, напротив, дадохме тази възможност, когато сте свободен и графикът Ви позволява, да дойдете тук и да кажете Вашето мнение, да защитите Доклада, който сте изготвили, на база данните и докладите на останалите съдилища.
Бих искал да взема отношение по проблема за отношението между институциите, в частност между съдебната власт и парламента и вътре в съдебната власт, между отделните части на съдебната власт. Прави впечатление, че има такова напрежение, и последната седмица доказва, че координацията между отделните институции не функционира както трябва.
Ноторно известен факт е, че правовата държава функционира чрез разделение на властите и отделните власти не само са независими една от друга, но същевременно координират дейността си, взаимодействат си, коригират се и на базата на това се осъществява функционирането на една правова държава, каквато е нашата. В тази връзка ние имаме какво да кажем като политици, а, както чухме, и Вие имате какво да кажете като магистрати.
Конституцията, в частност законодателят, в Закона за съдебната власт е прогласила абсолютна независимост на съдебната система, но законодателят е постановил деполитизацията й във връзка с тази независимост и във връзка с разделението на властите. Ние като политици и като членове на законодателния орган бихме били в дълг към истината, към съвестта си, ако не отбележим факта, че отделни части на съдебната власт – аз ще бъда конкретен – и Вие като председател на Върховния касационен съд не отговаряте на това изискване. През всичките тези последни години ние наблюдаваме едно активно политизиране, активно участие в политическия живот, което нас не ни притеснява като Ваше участие, а като съвместяване на двете роли, което не отговаря на изискванията на Закона и на духа на Конституцията. Да се изказва мнение е едно, да се участва в проекти и активно да се работи в двете области едновременно, според нас е недопустимо. Това, разбира се, рефлектира и върху работата. Иначе, както се казва, бихме го отминали доста по-великодушно.
Прави впечатление напрежението между ВАС и Прокуратурата и днес във Вашето изказване това пролича – критика към обвинението, към правомощията на обвинението през всичките тези години и така нататък. Ние като политици, като членове на законодателния орган, трябва да бъдем внимателни към всички тези прояви и да ги коригираме тогава, когато е нужно, защото няма как властите да функционират, ако самите те не спазват разделението и ако самите те навлизат в полето на другите.
Можете ли да си представите политик да коментира решение на съда? Честно казано, в дългогодишната си практика почти не съм срещал такова. Напротив, ще Ви кажа даже, че когато медиите питат политик за определено решение на съда, дежурната фраза е: „Не коментирам решение на съда.“ Ако това се е превърнало в клише, то е, защото всички ние, които се занимаваме с политика, сме наясно, че абсолютната независимост на съдебната система, в частност на съда, е много важно условие за функциониране на демокрацията, за функциониране на правовата държава. Бихме искали да виждаме същото от участниците в съдебната власт, още повече от, както се наричат, тримата големи и от Вас като ръководител на Върховния касационен съд.
Този нарушен диалог и опитът за вмешателство на едната система в другата – в случая на съдебната в политическата, пречат и на самото законодателство. Всички онези неща, които казвате, че трябва да бъдат направени при един конструктивен диалог, в който няма опити да бъдеш и едното, и другото в двете системи, със сигурност ще даде по-добри резултати по отношение подобряване на законодателството и на условията за работа на съдебната система, в частност на съдилищата, на финансирането, на материалната база и на всичко. Това беше причината, поради която ние искахме и продължаваме да настояваме диалогът между съдебната власт и законодателния орган да се води в неговия чист вид, както е прогласила Конституцията, Законът за съдебната власт и останалите закони – да имаме диалог, да правим онова, което гражданите очакват от нас, а те очакват от нас да не съвместяваме роли, но, напротив, да има добър институционален диалог, за да могат институциите да бъдат в полза на хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Реплики?
Имате думата, уважаеми господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, аз съм съгласен с огромната част от Вашите заключения, становища, от логиката на Вашето изказване, но искам да взема реплика по принципа, който коментирахте – политиците не коментираме съдебни решения. Време е, струва ми се да говорим по тази стигма, която се налага, и ми се струва, че се превнушава в държавите, в които имаме изграждащ се демократичен правов ред. Съдебните решения според мен би следвало да се коментират от всички, както всичко може да се коментира в една свободна държава. Да, не може да се повлиява на вземането на решения на правораздавателните органи, докато го постановят, но след постановяване на съдебния акт самият съдебен акт произвежда част от последиците си точно с коментарите. Ние в сравнително международен план имаме една много сериозна, да кажем правна система, правни системи, които са изградени на тази база – активното и динамичното участие на публиката в съдопроизводството. Процесите там са не само със съдебни заседатели, които се избират за всеки процес, а през движението на процеса в прецедентната съдебна система на общото право всичко се коментира. Обществеността коментира всеки факт, всяко доказателство, развитието на процеса. Въпросът е този коментар да става хигиенично. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Прекратявам, господин Председателю. Мисля, че ораторът господин Цонев разбра моята теза и идея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Втора реплика? Няма.
Уважаеми господин Цонев, имате думата, за дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, приемам репликата Ви, макар че аз не това имах предвид. Исках да подчертая доколко политиците, участниците в политическия живот сме разбрали, че трябва да уважаваме независимостта на съдебната система, че трябва да имаме респект пред тази независимост. Исках това да подчертая.
А коментарите относно решения, вече влезли в сила, това е съвсем друга тема. Приемам Вашата реплика, но пак подчертавам – ние всички – и членовете на законодателния орган, и членовете на политическите партии като участници в политическия живот – имаме респект към независимостта на съдебната система, на българския съд. Правим това ежедневно. Очакваме разделението на властите да бъде спазвано в духа на Конституцията и изискванията на Закона за съдебната власт и на останалите закони. Това исках да подчертая в моето изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
След него господин Шопов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател на Върховния касационен съд! Поисках отделно изказване освен по съществените проблеми, които обсъждаме в двата годишни доклада, които са на нашето внимание и бяха на обсъждане и в Комисията по правни въпроси, но тъй като вече в публичното пространство, в Националната телевизия имах възможност да заявя моето участие в процедурата, бих го нарекъл „Уведомяване за обсъждане в пленарната зала на осемте годишни доклада на органите в съдебната система“. Както имах възможност да заявя във вторник по обяд, когато още нямаше по никакъв начин приета или съгласувана седмична програма за работата на Народното събрание, председателят на Народното събрание госпожа Цвета Караянчева ме попита по отношение на начина на уведомяване, на евентуално гостуващите представители на българската магистратура в този дебат в пленарната зала.
Очевидно логиката следваше обстоятелството, че тези доклади са обсъдени в Комисията по правни въпроси. В този разговор и двамата с госпожа Караянчева съобразявахме, че ние нямахме гласувана, приета програма от пленарната зала, с която да може ясно, категорично, еднозначно да се каже: точки от първа до четвърта са годишните доклади в съдебната система. Онова, което подчертахме в този разговор, беше следното и председателят на Народното събрание възприе този принцип – всички ръководители, висши ръководители в съдебната система, които са представяли Доклада или имат отношение по Доклада, да бъдат уведомени по еднакъв начин. Разбрах, че от кабинета на председателя на Народното събрание по един и същи начин са били уведомени и председателят на Върховния административен съд, и представляващият Висшия съдебен съвет, и главният прокурор, и Вас като председател на Върховния касационен съд.
В гостите признавам, че пропуснах главния инспектор към Инспектората на Висшия съдебен съвет, поради което и сега се извинявам, госпожа Точкова беше уведомена на следващия ден в 9,00 ч. сутринта.
Също така съобразявахме в този разговор освен равенството на всички евентуално заинтересувани докладчици по тези доклади, че ние имаме опцията само на покана. Само на покана и, забележете, че в дебата миналата седмица ние изключихме възможността за каквото и да е задължаване на висш ръководител в съдебната система да присъства при дебата, макар да имаме такава конституционна възможност.
Така че смятам, че Народното събрание институционално защити принципите на Конституцията, действа изцяло в рамките на тези принципи, включително и съобразно Правилника си. Смятам, че всички като граждани сме длъжни да спазваме законите максимално стриктно, а някои категории лица сме длъжни още по-стриктно да спазваме законите, още по-ревниво да ги съобразяваме. Между тези лица сме народните представители, адвокатите като професионална съсловна общност, магистратите като лица, които правораздават и прилагат правото в неговата интензивност.
С това приключвам този дебат. Същевременно искам да коментирам някои от акцентите в докладите за двете години, които при всички положения сочат едни сериозни тенденции както в институционалното взаимодействие, така и в решаването на проблемите, които са с оглед прилагането на Стратегията за реформата в съдебната система. Включително тук господин Панов и господин Цонев коментираха развитието на законодателството.
Може би е добре да почна от развитието на законодателството, защото това е в началото на систематиката в тези доклади. Бих се радвал, ако има реципрочност във взаимодействието и във взаимоотношението между законодателното тяло и независимата съдебна власт, така че хем да се отстоява независимостта, хем да се утвърждава принципът на равнопоставеност и на равноотдалеченост.
Господин Цонев правилно отбеляза, че политиците рядко си позволяваме да коментираме, да критикуваме актовете на съдебната власт.
Освен всичко друго… Не, няма да коментирам други подобни задължения за уважение на съдебната система, но смятам, че законодателният орган, гражданите, гражданските организации ценят тази неприкосновеност на съдебната система. Те не критикуват. Ние продължаваме да не критикуваме, дори когато сме ужасно недоволни, дори когато виждаме очевидни противоречия при решаване на идентични казуси. Ние търпеливо спазваме Закона, или така си мислим, и смятаме, че спазваме повелята на Закона и казваме: „Каквото е казал съдът, това е – отсякъл го е, решил го е.“
Затова приятно ме изненада изказването на господин Цонев. Бих се радвал да отворим този дебат – доколко обществото като цяло, изключвам заинтересованите страни, да има обществен и широк дебат и за качеството на правораздаването. Някои лица и субекти отвориха дебат за законодателството. Мога да направя и правя непрекъснато подробен анализ за качеството на законодателството, и твърдя, че каквито и показатели и критерии да приложим по отношение на законодателния процес, предходното и това Народно събрание може да докаже много по-добър, много по-качествен законодателен процес. Бих се радвал, ако само тези два дефекта, все пак го казвам в кавички, които бяха посочени, са дефектите на законодателството през двете години.
Едното, че процедурата за избор на членове на Висшия съдебен съвет от съдийската квота нямала подробно установена процедура за конституирането на съдебните състави и номериране на делата.
И другото по отношение публичността на решенията на Наказателния съд съобразно изменението в НПК.
Да, това очевидно притесняваше през това време Наказателния съд, притесняваше страните в наказателното производство, колегите пеналисти, които се явяват по наказателни дела. Но в НПК ние направихме много по-сериозни, много по-генерални промени, които водят до ново качество, нова динамика, нова скорост на наказателния процес.
Да, не сме забравяли и не сме си закривали очите пред това, че очевидно ще трябва не с тълкуване, а просто да направим друга редакция на нормата, която коментира разгласяването, уведомяването, публичността на постановения наказателен съдебен акт.
Междувременно искам да благодаря на председателя Лозанов, на върховните касационни съдии, на заместник-председателите: съдия Панова, бившия заместник-председател Влахов, заместник-председател – не знам дали е активен, дали все още е такъв, съдия Проданов, които взеха много сериозно участие в законодателната процедура по измененията в Гражданския процесуален кодекс. С тяхното авторитетно участие, на база на техния опит, на база на активното съдействие със становища както по принципите, така и по детайлите, така и по съдебната практика, мисля, че ние успяхме да направим едни добри изменения, които бяха в изпълнителното и заповедното производство. Тук пропуснах да посоча съдия Белазелков, съдия Балевска. Моля да ме извинят съдиите, на които не мога да цитирам имената.
Този процес продължи и със Законопроекта, който колегата Зарков и колеги от БСП повторно внесоха за дебат, за изменение в подсъдността по граждански дела във връзка с искове за щети, застрахователни спорове.
Ние ще бъдем на разположение за решаване на тези казуси, съобразно виждането на магистратите за тяхната натовареност. Стремим се да не предварваме инициативата на магистратурата, за да съобразим принципите на съдийското самоуправление. Тоест, да видим инициативата на действащите магистрати, да зачетем авторитета на Висшия съдебен съвет, а не да предрешаваме въпросите на подсъдността и натовареността чисто конюнктурно или с критерии, които да бъдат извън системата на съдебната власт.
По тези въпроси бих могъл много да говоря, но ще подчертая следното: всички трябва да се стремим да постигнем максимално доброто взаимодействие между лицата и субектите, които имат отношение и към законодателния процес, и към правосъдието, защото това са дейности и функции в непременна, конексна – да го нарека – функционална обвързаност.
Затова аз уважавам критиките на представителите на съдебната власт, без значение къде са поднесени – дали на колегии в Брюксел, дали на сайтове на едни или други издания. Ще продължавам да ги ценя.
Ако ние отворим дебат за качеството на правосъдието, заявявам, че имам готовност да участвам в този дебат, и то по един честен начин – експертен анализ, без да се нарушават принципите на независимост на съдебната власт. Но моля никой да не предрешава този дебат, да не го предопределя.
Добра стъпка в тази посока са писмените, подчертавам, покани на председателя на Върховния касационен съд към Правната комисия, с които ни кани да вземем становище по всяко едно образувано през последната година и половина тълкувателно дело. Ценим тези покани, обсъждаме ги в Комисията. Не си позволяваме да даваме изрично становище поради така установилата се парламентарна практика. Но и този въпрос също е дискусионен и също би трябвало в контекста на това взаимодействие да се преоцени, да се обсъди и да премислим дали да не отговорим на тези покани с всичките ограничения, че това е становище на комисия, че това е становище, което се приема с гласуване, че в него не се отразяват всички особени мнения. Може би е по-коректно да изпращаме стенограмите от един такъв дебат.
Пожелавам успех в работата на съдебната система. Пожелавам да имаме еднакъв успех при коментара и отчитането на достиженията и на съдилищата, и на Народното събрание пред предстоящата мисия на делегацията по Механизма за сътрудничество и оценка.
Смятам, че без оглед на политическата ни принадлежност, всички в тази зала можем да заявим волята си и желанието си да продължим усилията за положителни и ефективни промени в развитието на независимостта и качеството на работа на съдебната система и на законодателството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Има ли реплики? Няма.
Уважаеми господин Шопов, имате думата за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Излизам с листчето за Програмата за работата на Народното събрание, за да прочета точка първа, че това е Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2016 г. и Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2017 г., внесен от Висшия съдебен съвет. Кой представлява Висшия съдебен съвет? Представлява го господин Магдалинчев. Тук ли е? Днес го няма. Затова се опитах да Ви предпазя от това – да бъде викан човек, който е участвал по Закона за съдебната власт като технология в съставянето на тези доклади. Защото такава е технологията – районните съдилища пишат доклади, обобщават ги окръжните, апелативните и накрая Върховният касационен съд. Нищо повече.
Но каква беше целта? Целта тук с участието на председателя на Върховния касационен съд беше да се изпълни планът, желанието и цялата схема на една част, едни среди, едни кръгове в България, като на всички е ясно кои са, за легитимацията на председателя на Върховния касационен съд отново в обществото. Като че ли и тук в залата завчера прозвуча от неразбиращи колеги юристи – „шеф на съдиите, началник едва ли не на съдиите, първият между съдиите, който всъщност има правомощия относно съдилищата в България“, което не е така. Но целта беше изпълнена. Ние чухме от трибуната преди малко упреци към нас, към законодателната власт, упреци към начина на уведомяване, упреци за телефонния подход и уведомяване, за да ни накара да влезем в обяснителен режим и да си посипваме главата с пепел, а и господин Кирилов, мисля, дълго обясняваше, че нямало такова нещо.
Изказващите се преди мен колеги бяха много внимателни, бяха деликатни, бих казал. Защото явно се страхуват и притесняват от ексцес, притесняват се от скандал. Да, защото с тази покана и това, което чухме от тази трибуна преди малко, се цели точно това – ексцес, скандал. А цялото наше общество преди известно време бяхме на нокти, бяхме изправени пред една огромна заплаха и тя беше преодоляна с триста зора. Едни хора, изключително принципни и гласовити, изключително загрижени за добрата съдебна система и власт в България бяха наизлезли по градове и села и в центъра на София, и в моя роден град Пловдив се намери един – спомняте си или не знам дали си спомняте, които гръмко громяха правилата, реда, системата и издигаха глас колко са справедливи, против корупцията, за съдилищата, против лошите съдии, против лошите съдилища, и те искаха да направят едва ли не революция. Защото беше стигнало времето до момента, когато имаше схема NGO-та да приемат докладите на съдилищата. Спомняте ли си това време? За обществен контрол върху съдилищата! Както във времето на народните съдилища. Има и други такива примери. Тези хора бяха единици и те отново търсят реванш.
Целта в момента, уважаеми колеги, е постигната – с днешното заседание, колкото и да бяхте внимателен, господин Кирилов, преди малко и се опитвахте да не предизвиквате и да не създавате ексцес, защото това се цели, всъщност се прави опит в обществото да се реанимира тази нишка. Тя е много опасна. Вижте какво става в Румъния! Вижте какво стана в Полша! Вижте какви обвинения се трупат в момента в Унгария! Целта на неолибералните кръгове е да намерят повод, начин към умовете и сърцата на хората да предизвикат недоволства, да предизвикат промени по отношение на власт, на правителства, на мнозинства, които са им удобни.
Това става в момента в Румъния, колеги от БСП! Там атаката е срещу социалистическата партия, атаката е по повод на съдилища, на закони, на съдебна власт и система. В Полша е срещу така наречения от Вас, въпреки че това деление никога не съм го признавал, на десни, на консерватори. Атаката в Унгария е срещу Орбан, знаем го какъв е.
Целта е удари срещу недоволни, защото е много лесно, и това хваща хората за сърцата и за умовете, както Ви казах одеве, много е лесно обвиненията да бъдат отправени срещу съдебната власт. Това е най-лесното. И виждаме едни момчета и момичета с ранички, които тръгват да се борят за съдебната власт, които правят едни изказвания за законността…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: С велосипеди и кучета.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, с велосипеди и кучета. Да, има такъв момент. Даже има и униформи. Тук в България ги събираха за Румъния, защото ги командироват от страна в страна. В Румъния се развя точно по този повод и едно българско знаме и нашите медии казаха: „Браво, ние българите участваме“ едва ли не в поредната не знам коя по ред нежна революция и опит за преврат на практика в Румъния. И ги събират, ще Ви кажа, зад църквата „Св. Александър Невски“ с микробуси и ги отправят натам.
В България ние бяхме изправени пред това съвсем скоро и беше тръгнало. Тук благодарение на решителните действия, особено на главния прокурор – прави му чест, аз не правя анализ на неговата работа по всички направления, той си има своите критики и от моя страна, но в това отношение на него му прави чест, че той беше от хората, които спряха този пълзящ процес по смачкването, по превземането на съдебната система. За тази цел някому е нужно да бъде направена легитимация – някой да води целия този престъпен отбор и нещата да вървят напред, както това се случва.
В момента, уважаеми колеги, целта, пак Ви казвам, с днешното заседание, с днешното канене, с днешния дебат до голяма степен е изпълнена, защото една група, която е полумедийна, полумафиотска, полуполитическа и полу-, полу-, която в дадени моменти се опитваше да назначава министри, президенти и още, и още, в момента всички сътрудници са вдигнати на крака, журналистите следят това, което става тук, и се прави опит и ще бъде направен опит отново да бъде вдигната тази престъпна камарила за поредния опит за удар по управляващите. Това може да е в угода на БСП. Те желаят всички опити, те се стремят и на тях им са угодни всички опити за дестабилизация на управлението и водят към тяхната цел, но става въпрос за принципи. Става въпрос за държавнически подход. Става въпрос за основни начала във взаимоотношенията между институции и за това, че ние тук правим политика, и нека да сме наясно с тези неща.
Затова на два пъти се опитах да спра тази легитимация, която беше осъществена, но която няма да остане без последици. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Имате думата, уважаеми господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Панов, не смятах да взимам днес отношение в дебата, който трябваше да се води по Доклада, който ще приемем, но изказването, което направихте в началото, ме провокира да взема отношение.
Господин Панов, Вие сте председател на Върховния касационен съд и всеки представител на всяка институция в България трябва да работи за това да имаме взаимно уважение един към друг и както ние ценим Вашия труд, така и Вие също да цените нашия труд. Защото народните представители се избират от българските избиратели и това, че народните представители гласуват законопроекти, е възможност, която имат съгласно българската Конституция и, разбира се, по предложения, които постъпват от изпълнителната власт – от Министерския съвет и от народни представители, които могат да бъдат вносители на конкретни законопроекти.
Но господин Панов, искам да Ви кажа, че във всяка една от комисиите, които има в българския парламент, работят много специалисти, които са в съответните области, и мога да Ви кажа, че те не са дошли с новия парламент, а може би са тук над десетилетия, които работят и дават всичко от себе си, за да може действително законодателството да бъде на необходимото високо ниво.
И тук искам да споделя, че когато има законодателство, което се смята, че противоречи на българската Конституция, има съответните механизми както от група народни представители, така също и от президента на страната да сезират Конституционния съд и да може действително да се преразгледат дадени текстове, ако те са противоконституционни.
И молбата ми: нека действително, когато се гледат конкретни доклади за съдебната система, да говорим по проблемите, които има в съдебната система, а не за това дали сте уведомен по телефона, защото аз съм народен представител от 2009 г. и когато имаше необходимост за изслушване на министри – тогава бях и в изпълнителната власт, винаги се е спазвала една наложена практика и винаги сме били уведомявани по телефона. Това по никакъв начин не е било обидно за мен като вицепремиер и министър на вътрешните работи. И също така, до настоящия момент всички, които са поканени да присъстват в пленарна зала, са канени точно по същия начин – след гласуване в парламента председателят на парламента взима отношение и информира съответния представител на дадената институция за това при възможност да се яви в парламента, за да може действително да бъде изслушан или да участва в дебатите, които се водят по дадена тема.
Казвам това чисто прагматично, защото нито ние, нито предполагам и Вие, имаме необходимост от подобен сблъсък чисто институционално. Мога да кажа, че изпитваме уважение към съдебната система. Силата на една демокрация, силата на българската Конституция е, че е постигнат консенсус за разделението на властите, и да може действително всяка една от властите да работи максимално добре, само и единствено водена от националните интереси и от интереса на обществото. А ние, народните представители, които сме избрани и представляваме съответните си избирателни райони, действително работим ежедневно, за да защитаваме обществените и националните интереси на страната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Има ли други изказвания?
Уважаеми господин Панов, имате думата. Вие поискахте да се изкажете.
ЛОЗАН ПАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Ще се опитам да бъда съвсем кратък.
Разделението на властите изисква взаимодействие между тях. Но, както вече беше казано от трибуната, цитирам: „Те имат и възможността да се коригират помежду си и е нормално понякога да има и напрежение между властите.“ Това не е политизиране. Изразяването на критика, изразяването на мнение не означава политизация.
По отношение на този въпрос мога да кажа, че възпирането на властите е точно тази гаранция да не се стигне до автокрация. В този смисъл, аз също смятам, че няма пречка в изразяването на мнения по отношение на съдебни актове. Мисля, че никой няма право да забранява на страна в производството, на прокуратурата, на участник в производството да изразява мнение по отношение на съдебни актове, както ние, магистратите, коментираме актовете на европейските съдилища. Това е съвсем нормално в един демократичен процес.
Проблемът по-скоро е каква е медийната среда и дали достатъчно обективно, а не тенденциозно и преднамерено се опитва да анализира съдебните актове. Ако е обективно – това ще помогне на всички ни, ако е тенденциозно, ако е преднамерено – очевидно това ще влияе негативно върху авторитета на съдебната система. Отново казвам: изразяването на критика, изразяването на мнение не означава политизация.
По отношение на законодателния процес, ще се опитам също да бъда кратък. Винаги, когато сме били сезирани за експерти – съдии, магистрати, които да участват в работните комисии на ниво Министерство на правосъдието, респективно Правна комисия, сме се отзовавали. Проблемът е, че все по-трудно мотивирам колегите магистрати да участват в този процес, защото много често поканите идват в последния момент, а и много често между първо и второ четене се правят законодателни предложения за законодателни промени, които променят същността на първоначалните промени. Отново казвам: трудно мотивирам колегите да участват, защото те казват, че тяхното мнение не се зачита.
В своя доклад се опитах обективно да посоча както законодателни решения, които са повлияли позитивно върху процеса – говоря за промените в НПК през 2015 г., които очевидно намалиха натовареността на колегите от Върховния касационен съд, а и същевременно законодателни решения, които препятстват нормалната работа на магистратите – само няколко примера съм дал, за да мога да Ви улесня при взимането на решения. Смятам, че мястото на изразяването е точно тук, пред Вас, за да може, ако имате такива идеи, да ги припознаете за бъдещия законодателен процес.
Но няма как да не отбележа, че наред с промените между първо и второ четене има много закони, където, за съжаление, изключението за обратно действие на законите започва да се превръща в правило. Това искам да акцентирам.
За да не Ви отегчавам повече, тъй като темата за Полша, Унгария, Румъния не я въведох аз, ще завърша с това, че предизвикателствата, пред които са изправени посткомунистическите държави като Полша, като Унгария, днес стоят и пред България. И според мен България отново е изправена пред цивилизационен избор: да изберем дали да подкопаем основите на общия европейски дом, или да браним неговите ценности, върху които той се е изградил. Благодаря Ви за вниманието. Няма да взимам повече думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Панов.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване Проекта за решение за приемане на Доклада за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2016 г., съгласно редакцията на Комисията по правни въпроси.
Гласували 160 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 48.
Предложението се приема.
Сега ще подложа на гласуване Проекта за решение за приемане на Доклада за прилагането на Закона и за дейността на съдилищата през 2017 г. съгласно редакцията на Комисията по правни въпроси.
Гласували 157 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 45.
Предложението се приема, с което завършихме и първа точка от Програмата за работа.
Благодаря Ви за участието, уважаеми господин Панов.

Преминаваме към втора точка от програмата:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
Вносители са народният представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Ще напомня, че на първото обсъждане са се изказали народните представители Антон Кутев, Тома Биков, Нона Йотова, Евгени Будинов, Крум Зарков и Юлиан Ангелов.
Времето, което остава на парламентарните групи до края на обсъждането на Законопроекта е: на парламентарната група на ГЕРБ – 28,36 минути; БСП – 4 минути и 39 секунди; „Обединени патриоти“ – 15 минути и 37 секунди; „Движение за права и свободи“ – 18 минути; „Воля“ – 13 минути; и независими – 5 минути.
Продължаваме с изказванията, уважаеми колеги.
Процедура по начина на водене – господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата и начинът на водене са свързани с факта, че първото четене на този законопроект се гласува едва сега, при положение че той е внесен още през месец ноември 2017 г., тоест почти преди една година, и беше преразглеждан в комисии и в залата преди около девет месеца.
Не знам какво е наложило забавянето и това да се гледа, след като е гледан в залата и след като на практика почти е изчерпано времето и е минал дебатът, да минат девет месеца преди да влезе в залата Законопроектът, което според мен е проблем на ръководството на Народното събрание, с което е свързана и моята процедура.
Първо, моля в такива случаи законопроектите да се гледат навреме, след като са гледани, защото аз не съм убеден, че всички колеги в момента си спомнят всички доводи „за” и „против“ приемането на Законопроекта, което съответно означава и подлага на съмнение тяхната реална оценка – трябва ли, полезен ли е и в каква степен този законопроект.
Във връзка с това искам да обърна внимание, че са се променили и условията в сравнение с този дебат, който се води през март месец, ако не се лъжа, февруари. Факт е, че в момента вече сме много близко до бюджетната процедура. Факт е, че оценката, която имаше в този законопроект, беше, че той ще струва на държавния бюджет не повече от 8 млн. лв. реално, и е напълно очевидно, първо, че в момента тези пари ги има в бюджета, и, второ, че в рамките на бюджетната процедура...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кутев, имате процедура по начина на водене.
АНТОН КУТЕВ: Това е процедурата по начина на водене. Благодарение на закъснението, което Вие допуснахте, на практика се промениха условията до степен, в която в момента този законопроект е много по-приемлив, включително за мнозинството. Така че моля да спазвате графиците – поне да има връзка между разглеждането и гласуването, от една страна.
Второ, моля колегите да го подкрепят, защото този законопроект ще го изпълнява не БСП, а Вашият министър и Вашите заместник-министри.
Вие ще проведете тази политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Други изказвания? Ако няма, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за закрила и развитие на културата с вносители народните представители Корнелия Нинова и група народни представители на 17 ноември 2017 г.
Гласували 172 народни представители: за 69, против 43, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Господин Кутев, прегласуване ли? Бихте ли го изявили от трибуната?
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Колеги, още веднъж обръщам внимание, че условията са променени от времето, когато разглеждахме този закон. Парите са абсолютно налични и е възможно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кутев, моля, само кажете, че искате прегласуване, без да се аргументирате.
АНТОН КУТЕВ: Това ще кажа. Напълно възможно е в момента този законопроект да бъде приет и пак казвам, че това ще бъде Ваша политика, Вие ще го реализирате. Глупаво е да отказвате това нещо само по идеологически причини, ако изобщо има такива. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Процедура по прегласуване.
Гласували 174 народни представители: за 69, против 51, въздържали се 54.
Предложението не се приема.

Продължаваме със следващата точка от програмата за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА, № 802 01 25, внесен от Министерския съвет.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Къде отиват от БСП? (Част от народните представители от „БСП за България“ напускат залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, народните представители да заемат местата си и да запазят тишина, за да чуем доклада на Комисията по културата и медиите.
Господин Гьоков, моля Ви!
Заповядайте, госпожо Саватева.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Господин Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат Румен Димитров – заместник-министър на културата. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля запазете тишина в залата!
Господин Мирчев, госпожо Симеонова, моля Ви!
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Аз прочетох процедурата за допуск. Да повторя ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да. Ще подложа на гласуване процедурата за допуск.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА: Процедура за допуск – на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат господин Румен Димитров – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за допуск в залата, направено от народния представител госпожа Саватева.
Гласували 102 народни представители: за 100, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Димитров в залата.
Моля, продължете с представянето на доклада, госпожо Саватева.
ДОКЛАДЧИК ДИАНА САВАТЕВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 19 юли 2018 г., беше разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.
В заседанието участваха от Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър, Татяна Цветанова – директор на дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Весела Щерева – парламентарен секретар; от Националния археологически институт с музей при БАН – доцент доктор Христо Попов – заместник-директор.
Законопроектът от името на вносителите беше представен от господин Румен Димитров.
С предложените законодателни промени се предвижда конкурсите за директори на държавните културни институти, както и на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ да се излъчват на запис на интернет страницата и/или видеоканала на Министерството на културата. По този начин ще се осигури провеждането на прозрачно, ясно и видимо състезание на кандидатите и справедлив избор, ще се увеличи доверието в институциите.
Създава се регламентация – при невъзможност на министъра на културата да присъства на заседание на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“, по изключение да се замества от упълномощен от него заместник-министър.
По време на дискусията председателят на Комисията Вежди Рашидов обърна внимание, че проблемът не е начинът на провеждане конкурсите и кой ги печели, а че определени институции не работят.
Заместник-председателят на Комисията професор Станислав Станилов изрази мнение, че с предлаганите промени няма да се подобри конкурсното начало и той няма да подкрепи Законопроекта.
Законопроектът е придружен с частична предварителна оценка на въздействието.
След проведена дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите с 12 гласа „за”, 2 „против“ и без „въздържали се“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към разисквания за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 802 01 25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.
Изказвания?
Заповядайте, професор Станилов – имате думата.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На заседанието аз изказах едни съмнения и гласувах „против“, защото смятам, че подобна мярка ще предизвика още по-големи търкания, още по-големи разправии при тези конкурси. Не знам всички дали знаят, че при тези конкурси винаги се получават както големи протести, така и съдебни дела. Започват да се пишат неща, които не са верни, защото хората не са били там и не са следили как един или друг кандидат е отговарял на въпросите на Комисията при събеседването и оттам се започва да се твърди, че, както казват французите, „партѝ при“ и избират неправилния кандидат.
Аз имах един разговор с министъра на културата и той ме убеди или почти ме убеди, че това трябва да се направи и от това нещо, ако работи, може да бъде приложено и в други сфери на нашето управление – управлението на страната.
Затова, аз ще гласувам този път със „за” този проектозакон и да видим какво ще излезе от цялата работа. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Станилов.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания?
Има ли желаещи народни представители да се изкажат по обсъждания на първо четене Законопроект? Не виждам.
Закривам обсъжданията и преминаваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, гласуваме на първо четене Закон за закрила и развитие на културата, № 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това на първо четене е приет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 802 01 25, внесен от Министерския съвет на 9 юли
2018 г.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Ще се запознаем с докладите по Законопроекта.
Първо, докладът на Комисията по правни въпроси.
Госпожо Александрова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 август 2018 г.
На свое заседание, проведено на 11 септември 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 август 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Агенция по обществени поръчки – госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор, госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“; госпожа Ана Миткова – директор на дирекция „Електронно възлагане, стандартизация и мониторинг“, и госпожа Христина Денева – началник на отдел „Правна уредба и методология“ в дирекция „Законодателство и методология“; от Камара на строителите в България – госпожа Виолета Ангелиева; и от адвокатско дружество „Събев и съдружници“ – госпожа Искра Нейчева и госпожа Емилия Петкова – адвокати.
Законопроектът беше представен от госпожа Миглена Павлова, която посочи, че с него се цели установяване на нормативни правила и условия за поетапно въвеждане и прилагане на електронна платформа за възлагане на обществени поръчки в страната, като в националното законодателство се предвижда задължение за възложителите на обществени поръчки да получават и обработват електронни фактури във връзка с изпълнение на договори за обществени поръчки, в съответствие с изискванията на Директива 2014/55/ЕС.
По отношение на въвеждането на задължителна електронна комуникация се предлага промяна в реда за подписване, публикуване и връчване на електронни документи в хода на възлагане и изпълнение на поръчките, съответно в правилата за съхраняване на информацията.
Предвидено е повишаване на стойностните прагове по чл. 20 от Закона за обществените поръчки, като увеличението на праговете за строителство, доставка и услуги цели доближаване до съответните нови европейски стойности, в сила от 1 януари 2018 г.
Със Законопроекта се предлага прецизиране на кръга на лицата, които са задължени да декларират лични обстоятелства при участие в поръчки. Кръгът на тези лица се свежда до законните и упълномощени представители на стопанския субект и до членовете на неговите управителни и надзорни органи. Предвижда се, когато в тези органи членуват юридически лица, обстоятелствата да се декларират само от физическите лица, които ги представляват по право и по пълномощие.
Променени са разпоредбите, които уреждат допустимостта на замяна или включване на подизпълнител при изпълнение на договор за обществена поръчка. Предвидена е санкция за неправомерна замяна на изпълнител или подизпълнител, като се цели постигане на дисциплиниращ ефект спрямо страните по договора.
С оглед осигуряване на по-голяма прозрачност в процеса на възлагане и изпълнение на поръчките се въвежда задължение за възложителите да публикуват на профила на купувача договорите за подизпълнение, а в Регистъра на обществените поръчки – обявление с информация за всички допълнителни споразумения към договорите, независимо от правното основание за тяхното изменение.
Предлага се и унифициране на практиката по прилагане на Закона чрез прецизиране на отделни правила и изисквания на Закона и подобряване на сътрудничеството между органите по предварителен и последващ контрол. Предложени са промени в предварителния контрол, осъществяван от Агенцията по обществени поръчки, които са основани на досегашната практика, натрупана в рамките на двегодишния срок на действие на Закона и имат за цел да оптимизират вида и обхвата му, както и да уеднаквят правилата и подхода за извършване.
Предлагат се промени, които целят по-ефективно сътрудничество между Агенцията по обществени поръчки и контролните органи в областта на обществените поръчки. Целта е да се подпомогне еднаквото разбиране и прилагане на законодателството в областта на обществените поръчки. Предложени са и промени в административнонаказателните разпоредби на Закона.
Госпожа Павлова отбеляза, че очакваните ефекти от приемането на Закона са подобряване на системата на обществените поръчки в страната и оптимизиране работата на държавните институции, което би довело до положително въздействие върху процеса на възлагане.
В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Христиан Митев и Пенчо Милков, както и представителите на изпълнителната власт и браншовата организация.
Госпожа Ангелиева изрази положително становище по Законопроекта, като отбеляза, че по отношение на някои разпоредби от Камарата на строителите в България ще направят предложения за прецизиране.
Господин Милков отбеляза, че предлаганият Законопроект е съществен и подкрепя неговата цел, свързана с електронното възлагане на обществени поръчки и електронното разплащане, но по определени разпоредби от него има резерви и затова ще се въздържи да подкрепи Законопроекта.
Народните представители Данаил Кирилов и Христиан Митев изразиха своята подкрепа за Законопроекта, като господин Митев посочи, че е съгласен да се прецизират някои от разпоредбите на Законопроекта, включително и съобразно предложенията на браншовата организация.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, без „против“ и 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 август 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Господин Кирилов, заповядайте за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, правя процедурно предложение за допуск в залата на госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, госпожа Миглена Павлова – изпълнителен директор на Агенцията за обществени поръчки, госпожа Галя Манасиева – директор на дирекция „Законодателство и методология“, госпожа Ана Миткова – директор на дирекция „Електронно възлагане, стандартизация и мониторинг“, и госпожа Христина Денева – началник на отдел „Правна уредба и методология“ в Агенцията за обществени поръчки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Преминаваме към гласуване на процедурата за допуск в залата на предложените от господин Кирилов лица.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Моля, квесторите, поканете госпожите Петрова, Павлова, Манасиева, Миткова и Денева да влязат в пленарната зала.
Моля гостите да заемат местата си.
Пристъпваме към запознаването ни с Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте да представите Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 август 2018 г.
На заседание, проведено на 13 септември 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 август 2018 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите.
Основна цел на Законопроекта е допълване и прецизиране на правилата и условията за поетапно въвеждане и използване на електронна платформа. С нея възлагането на обществени поръчки в страната постепенно ще премине на нов етап и ще се осъществява основно чрез електронни средства. В тази връзка, в предлагания Законопроект се въвеждат разпоредби, свързани с целия процес на възлагане. Регламентиран е редът за подписване, връчване и получаване на електронни документи в хода на процедурите, а така също и при изпълнение на договорите, включително разплащанията по тях. Използването на платформата е задължително за страните, участващи във възлагателния процес, поради което случаите на изключения от това правило са уредени изчерпателно. Допусната е възможността централните органи за покупки да използват свои платформи, при условие че спазват основните изисквания, посочени в нормативната уредба, и осигурят свързаност с единната национална платформа.
Друга част от промените в Законопроекта въвеждат изискванията на Директива 2014/55/ЕС относно електронното фактуриране при обществените поръчки. Регламентирано е задължение на възложителите за приемане и обработване на електронни фактури при разплащане по договори за обществени поръчки. Необходимо условие е фактурите да са съвместими с европейския стандарт за електронно фактуриране.
В Законопроекта са предложени и промени, с които се цели оптимизиране и прецизиране на действащата правна уредба. В хода на нейното прилагане, за период повече от две години, е констатирана необходимост от поясняване и допълване на някои правила с оглед правилното им и еднакво разбиране от субектите на възлагателния процес. По-важните от тях са в следните насоки: увеличени са стойностните прагове по чл. 20 от ЗОП; прецизиран е кръгът на лицата, които са задължени да декларират така наречените лични обстоятелства при участие в поръчки; променени са съответните разпоредби, които уреждат възможностите за замяна или включване на нов подизпълнител при изпълнение на договор за обществена поръчка. Важни промени са направени и в посока гарантиране и повишаване на публичността и прозрачността в процеса на възлагане и изпълнение на поръчките. Съществена е и промяната, съгласно която цялата информация за така наречените малки поръчки – събиране на оферти с обява, вече подлежи на публикуване в Регистъра за обществени поръчки.
Направени са и някои промени във функциите на Агенцията по обществени поръчки, свързани главно с осъществявания предварителен контрол, с цел оптимизиране на вида и обхвата му, както и уеднаквяване на правилата и подхода за неговото извършване. Предложени са изменения, които целят по-ефективно сътрудничество между Агенцията за обществените поръчки и контролните органи в областта на обществените поръчки. В тази връзка е прецизирана основната задача на Методическия съвет, който включва представители на посочените органи. Въз основа на резултатите от работата на органите Съветът ще приема насоки за прилагане на Закона, а не както досега – само относно осъществяваната контролна дейност.
Друга важна промяна, която следва да се отбележи, е свързана с въвеждането на нови санкции за необхванати към момента нарушения. Такива са случаите на неизпращане в срок на информация, подлежаща на публикуване на национално или европейско ниво, на неоснователно прекратяване на процедура за възлагане на поръчка, изменение на проект на договор, без да са налице условията за това, и други. Предвидена е и санкция за неправомерна замяна на изпълнител или подизпълнител, като се цели постигане на дисциплиниращ ефект спрямо двете страни по договора. Уредено е и наказание за повторно извършени нарушения.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 14 гласа „за”, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 август 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Уважаеми народни представители, това бяха постъпилите доклади по разглеждания Законопроект. Няма доклади от други комисии.
Обявявам почивка.
В 12,00 ч. ще продължим с обсъждането на Законопроекта.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме работата по седмичната ни програма. Преди почивката изслушахме докладите на Комисията по правни въпроси и Комисията по бюджет и финанси по точката за първо гласуване на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 август 2018 г.
Преминаваме към разискванията по този законопроект.
Откривам обсъждането.
Заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, всъщност този закон и тези промени бяха чакани от доста дълго време. Припомням само, че преди две години, когато беше приет този все още, бих казал, нов закон за обществените поръчки, беше предвидено, че ще бъде въведено електронното възлагане като част от електронното управление и като част от оптимизиране на процедурите по възлагане и провеждане на обществени поръчки. И ето, две години след началото на този процес с приемането на Закона, в изпълнение на Европейската директива за обществените поръчки от 2014 г., на практика нормите, които тогава бяха приети, се доразвиват и стигаме до момента, в който най-накрая ще имаме електронно възлагане на обществените поръчки.
Припомням, че съгласно § 29 от Преходните и заключителни разпоредби на сега действащия Закон за обществените поръчки до 18 октомври 2018 г. следва да се осигури възможност за подаване на електронни заявления за участие, електронни оферти в процедурите. Това е и основният фокус и целта на този законопроект, който е на нашето внимание днес.
Агенцията по обществени поръчки за тази цел изпълнява Проект за въвеждане на централизирана електронна платформа за възлагане на обществени поръчки с външен изпълнител, избран по реда на ЗОП. В процеса на изграждане на платформата е установена необходимост от извършването на промени в Закона, които да позволят нейното използване, като в срока до 18 октомври 2018 г. следва да са в сила и да се прилагат всички относими към електронното възлагане нормативни изисквания, така че то да се извършва на съответната законова основа.
В тази връзка, използвам случая да отправя благодарност и да поздравя Агенцията по обществени поръчки, която е свършила доста добра работа по изготвянето на тези промени. Те се спират не само върху електронното възлагане на обществени поръчки, но е извършена и една много задълбочена оценка за последващо въздействие върху прилагането на Закона за обществените поръчки през тези две години и на практика промените не се ограничават само и единствено с електронното възлагане, но навлизат и в подобряване на нормативната уредба за по-добро прилагане на Закона за обществените поръчки в резултат на откритите несъвършенства през тези две години.
Да се върнем към електронното възлагане. Според мен основното предимство на това електронно възлагане е увеличаването на публичността и прозрачността при възлагането и при изпълнението на обществените поръчки, като освен трите основни източника, чрез които се провеждат принципите на публичност и прозрачност – официалния вестник на Европейския съюз за поръчки над праговете по чл. 20 от Закона; Регистъра на обществените поръчки и профила на купувача – това ще става вече и с тази нова електронна платформа, която предвиждат промените в Закона. По този начин се постига по-добро ресурсно обезпечаване на платформата и това ще позволи в Регистъра на обществените поръчки да се публикува цялата информация, свързана с възлагането на така наречените малки поръчки, обявите за събиране на оферти, както и информация за възлагането по този ред. По този начин ще имаме пълнота на базата данни за възлаганите обществени поръчки, заинтересованите лица ще могат пълноценно да използват възможностите за търсене, включително по предварително зададени критерии. Именно малките обществени поръчки, които в много случаи знаем, че фокусират общественото внимание за допуснати при тяхното възлагане и при провеждането им нарушения, в този случай ще бъдат осветени и ще бъдат в много по-голяма степен на вниманието на обществото, а не само на участниците от съответната поръчка. Възложителите ще поддържат профилите си на купувачи на електронната платформа, като обаче това ще стане на по-късен етап, тъй като въвеждането на електронната платформа е предвидено да стане на няколко етапа.
Също така бих отбелязал и по-голямата бързина, която ще се постигне с промените в Закона за обществените поръчки. Сроковете за получаване на оферти са намалени с пет дни, като това, разбира се, следва от електронното възлагане и от бързината, която електронната комуникация осигурява в тези случаи.
На следващо място, освен промените, които са свързани с въвеждането на електронно възлагане при процедурите по обществени поръчки, следва да обърнем внимание и на втората част на Законопроекта, която акцентира сериозно върху самоприлагането на Закона през тези две години. Тук се открояват, поне за мен, две основни линии: от една страна, имаме завишаване на контрола в част от разпоредбите. Така например в чл. 229 се определят стойностни прагове на обществени поръчки, подлежащи на предварителен контрол, като по този начин се разширява неговият обхват и се цели предварителният контрол да обхване всички значими обществени поръчки, при които се разходват значителни финансови ресурси и по отношение на които е налице голям обществен интерес. С въвеждането на новите прагове при контрол чрез случаен избор, акцентите са върху по-големи договори с по-висока степен на риск, тъй като понастоящем на контрол попадат и процедури на много ниски стойности, което, от една страна, води до не толкова голяма ефективност, а от друга страна, контролът ни се съсредоточава върху тези обществени поръчки, които са с голяма стойност, които представляват и по-голяма степен на обществен интерес.
При новия праг в извадката ще участват около 17% от договорите за строителство, 19% от договорите за доставки и 15% от договорите за услуги. Тяхната стойност съответно е 87%, 86% и 89% от възлаганите в страната поръчки. При контрола на договаряне и изменения на договори се предлагат по-ниски прагове, с което се увеличава броят на проверяваните процедури и договори, като включваме в този случай и такива по националния праг. Въвеждат се допълнителни условия, свързани с извършване на контрол на измененията на договорите за обществени поръчки, което също е предимство и достижение и развитие на контрола върху процедурите. Предвижда се този вид контрол да се осъществява, когато обществената поръчка е на стойност, равна или по-висока от праговете, предложени в чл. 20 от Закона.
Ще обърна внимание и на заключителната част на Законопроекта, с която се въвеждат включително и нови административнонаказателни разпоредби и състави за нарушения на обществените поръчки, които до този момент не са съществували в Закона за обществените поръчки.
Предвижда се санкция за нарушаване на чл.11, ал. 5 и чл. 150 ал. 4 от ЗОП. Посочените норми установяват забрани при граждански поръчки, за поръчка в областите отбрана и сигурност, за възлагане с обща поръчка на разнородни дейности, за които Законът предвижда различен ред, когато това се прави с цел прилагане на по-облекчени правила или води до изключване на поръчката от приложното поле на Закона. Към момента санкция за нарушение на посочените норми няма и в това отношение определено Законопроектът следва да срещне нашата подкрепа.
Въвежда се също така санкция за неспазване на изискванията на разпоредби, които въвеждат изключение от приложното поле на Закона основно по сключването на договори в условията на възлагане in house, прилагането на тези норми е допустимо само при наличие на изрично предвидените условия в тях. С отпадането на условията възложителите следва да прекратят съответните договори и да възложат дейностите по реда на Закона. Към момента неспазването на това задължение не е скрепено със санкция, което, с риск да се повторя, също е едно положение в Закона, което следва да бъде подкрепено и адмирирано.
Въвежда се санкция за нарушаване на разпоредби, с които се установяват определени изисквания и забрани, които възложителите трябва да съобразяват при определяне на показателите за оценка на офертите. Предлага се въвеждане на санкция за разпоредбата от чл. 70, ал. 7 от ЗОП, с която се поставят изисквания към възложителите при определяне на всеки от избраните показатели за оценка на офертите. Неспазването на тази разпоредба е съществено нарушение, което би могло да повлияе пряко върху избора на изпълнител на икономически най-подходящата оферта за удовлетворяване потребностите на възложителя.
Също така е предвидена и санкция – нова административно- наказателна разпоредба – относно случаите на неоснователно изменение на проекта на договор при неговото сключване, нарушаване на забраната за сключване на договор за обществена поръчка преди изтичане на 14-дневния срок от уведомяването на участниците за избор на изпълнител, както и случаите на подписване на договор преди влизане в сила на всички решения на възложителя.
Въвежда се също така санкция за случаите на неоснователно прекратяване на процедура за възлагане на поръчка, както и за неизпращане в срок на информацията, подлежаща на публикуване на национално и европейско ниво, което е пряко свързано с принципа за публичност и прозрачност, за който вече споменах.
В практиката по прилагане на Закона са установени случаи, при които реалните изпълнители, съответно подизпълнители, се подменят от други лица, без да са налице условията, предвидени в Закона, за което също се предвижда санкция с въвеждане на нова разпоредба в Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Накрая е предвидена и санкция за случаите, когато нарушенията са извършени повторно, съответно в Допълнителните разпоредби се въвежда понятието и определението за повторност.
Смятам, че с тези промени не само ще се ускорят производствата и процедурите по възлагане и провеждане на обществените поръчки, а в много по-голяма степен ще се проявят принципите на публичност и прозрачност и най-вече, особено по отношение на контрола и на въвеждането на тези административнонаказателни разпоредби, ще се защити общественият интерес и ще имаме един много по-ефективен контрол върху провеждането на процедурите за обществени поръчки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли реплики? Не виждам желаещи народни представители.
Професор Гечев, поискахте думата за изказване – заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние по принцип подкрепяме тази стъпка в Закона за обществените поръчки, тъй като смятаме, първо, че това е правилна стъпка към хармонизация на българското законодателство в тази област със законодателството на Европейската комисия, в това число и директивата, която ни задължава към 18 октомври да имаме готовност във връзка с новия механизъм.
В същото време искам да изкажа някои предупреждения и възражения по следните пунктове.
Първо, смятаме, че внасянето на този законопроект е закъсняло, тъй като срокът е 18 октомври, а ние в края на септември го обсъждаме в пленарната зала. Нашето реално притеснение е, че българските граждани, фирмите, юридически лица и съответните изпълнители няма да имат достатъчно време за подготовката по този закон и за участие в процедурата.
Освен това не е приемливо, уважаеми колеги, минути преди започване на заседанието, примерно на Икономическата комисия, да се предлага на Комисията такъв важен законопроект за милиарди левове, поради което, за Ваше сведение, в Икономическата комисия ние не приехме предложението той да бъде разгледан извънредно без съответната подготовка и в противоречие на Правилника на Народното събрание, но виждаме, че днес в пленарната зала обсъждаме този закон за милиарди, при положение че той не е разглеждан в Икономическата комисия, но беше разгледан в Бюджетната комисия. Той не е разгледан и в други комисии на Народното събрание, което означава, че управляващата коалиция не си готви законите навреме, притиска ни, поради което опасността от взимането на грешни решения е реална.
Второ, още отсега искаме да кажем, че ще настояваме и ще направим предложения между първо и второ четене да не допуснем фирми, които не са се разплатили с българската държава, не са си платили данъците, да бъдат допускани до процедура за обществени поръчки.
Вярно е, че в европейската директива, колеги, пише „до един процент“. Не е задължителен този един процент. Ние настояваме изрично да подчертаем: да бъдат така добри фирмите, които не са се разплатили с българската държава, не са си платили данъците, може да е една стотинка, те да не бъдат допускани до тези процедури. Не могат да бъдат допускани до такива процедури и фирми, които дължат по няколко десетки хиляди или няколкостотин хиляди лева, не могат да бъдат допускани до поръчки за десетки и стотици милиони.
На трето място, между първо и второ четене ще направим предложения за засилване на контрола в отношенията между изпълнителя на поръчките и подизпълнителите, тъй като, уважаеми колеги, знаете, това не е политически въпрос, но има нелоялни, бих казал – изпълнители с незаконно поведение, които доведоха редица фирми и подизпълнители до фалит, тъй като прибират парите по обществената поръчка, не се разплащат с подизпълнителите, особено в заключителната фаза на изпълнение на поръчките, и това води до фалит на български фирми, загуба на работни места, загуба на брутен вътрешен продукт. Така че, като подкрепяме тази стъпка, ние ще направим и конкретни предложения между първо и второ четене, за да избегнем евентуални дефекти по приемането на този закон.
В заключение – отново препускаме, отново поемаме рискове с качеството на законодателството, което минава през парламента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, професор Гечев.
Реплика?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми професор Гечев, не съм съгласен с Вашето изказване и с ред твърдения, които изложихте от парламентарната трибуна.
Да, Законопроектът е важен, той е сериозна стъпка в развитие на законодателството по отношение на обществените поръчки, но той е резултат от една правилно осъществена, нормално разположена във времето законодателна процедура на Министерския съвет и респективно на агенциите, които са пряко компетентни по отношение на развитието на това законодателство. Преписката е комплектувана с всички доказателства за извършена съгласувателна процедура и обществено обсъждане преди да бъде взето решението от Министерския съвет. Приложени са и становища на работодателски и бизнес организации. Бих казал, че на фаза правителствена законодателна инициатива този законопроект е работен прецизно, стриктно и съобразно изискванията на закона и на нашия правилник за това.
По отношение коя комисия го е гледала и коя не го е гледала, аз заявявам, че Комисията по правни въпроси, която е водеща съгласно разпореждането на председателя на Народното събрание, обсъди Законопроекта. Очевидно е, че другите участващи комисии са имали възможност да се съобразят с движението на водещата комисия. Без да неглижирам по никакъв начин становището на Икономическата комисия, но Вие имахте реална възможност, както колегите от Правна комисия имахме, ако бяхте преценили, да обсъдите този законопроект на заседание миналата седмица на Вашата комисия.
По отношение на срока, този законопроект е постъпил в Народното събрание на 23 август 2018 г., тоест повече от един месец той е качен и на страницата на Народното събрание и е разпределен по комисиите съгласно разпореждането, така че всеки колега би могъл да се запознае и да се ориентира както с мотивите, както с предложенията за изменение и допълнение на нормите, така и с приложенията. Пак заявявам, този път всички справки по Закона за нормативните актове са налице и Законопроектът е комплектуван. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Има ли други реплики към изказването на професор Гечев? Не виждам.
Професоре, имате възможност за дуплика. Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колега Кирилов, затова казах, че ние по принцип подкрепяме Законопроекта, защото той отговаря на европейската политика и несъмнено неговият дух ще допринесе за осветляване на процеса, но няма как да се съглася с Вашата бележка.
Вижте, срокът е 18 октомври, но в обсъждането в Бюджетна комисия беше заявено от председателката на Агенцията, че те не са сигурни, че до 18 октомври ще имат готовност. Тук се води протокол. Ако Вие преди 18 октомври излезете оттук и кажете, че искате удължаване на срока, по-добре да удължим срока, отколкото да направим калпава система, която да компрометира системата. Кой е прав ще разберем до 18 октомври, но Агенцията казва, че не са готови и са притеснени със срока. Те казаха и може би сега ще имат възможност да отговорят.
Второ, разбира се, че е внесен в края на август, но не е сериозно закон за милиарди левове правителството го внася в парламента в края на август и срокът да е 18 октомври. Освен това, колега, няма как да гадаем ние от опозицията, а и всеки колега от управляващите, кой закон ще се разглежда в сряда или в четвъртък в комисиите. Много пъти сме казали, че в България следва системата на изненадата. Ние чакаме във вторник след обяд какво ще разглеждаме в сряда. Това са закони от по няколкостотин страници. Някаква „руска рулетка“ се разиграва в нашия парламент какво управляващите ще ни предложат в сряда и в четвъртък в комисиите. Така е. Да, може би това не е съвсем нова практика, но тя не е добра за българския парламент, тъй като качеството на законите е под всякаква критика. Вие знаете, колега, ние имаме десетки поправки на отделни закони – в понеделник го приемаме, в петък го коригираме. Защо? Поради тази причина.
Вижте, не може да игнорирате комисия като Икономическата. Тук става въпрос за милиарди левове. Добре, в Бюджетната комисия го гледахме в съкратен срок. В Икономическата комисия гласовете бяха 8 на 8. Не може да ни се предлага в два часа и три минути нова точка в дневния ред от няколкостотин страници закони за милиарди левове. Няма как да не се съгласите, че това не е редно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, професор Гечев.
Има ли други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законът беше разгледан в Правната комисия. Ще повторя това, което казах там, с някои допълнения, за да може при взимането на решение да имате предвид и нашите аргументи.
Безспорно за всички, които са се занимавали с обществени поръчки, какъвто съм и аз много години, процесът да бъде електронен, е положителен. Електронното възлагане на обществени поръчки би довело до уеднаквяване на процедурата и за възложителите, и за участниците, което в крайна сметка би следвало като принцип да се отрази благотворно, но нормативното пресъздаване на добра идея, както и техническото й изпълнение впоследствие, са опасностите, които трябва да имаме предвид и всички добре да преценим, за да може системата да заработи добре. Електронните системи дават своя плюс, своя бонус, но също така те са и лесно раними, уязвими, както видяхме случая с Търговския регистър тази година. И ако при Търговския регистър ударът беше върху вписванията и частния оборот, тук един евентуален технически проблем или атака, която също не е изключена, би се отразил върху разходването на публични средства, което ще се окаже голям удар върху държавата.
Ние в Правната комисия надълго и нашироко го обсъдихме. Присъстваха и представители на фирмата – изпълнител на проекта. Стана ясно, че проектът е разделен на два етапа. В случая ни се предлагат нормативни промени, въпреки че материалът е 154 страници, засягащи само първия етап от въвеждане на електронната система, тоест дори това, което каза професор Гечев за 18 октомври, на 18 октомври дали/или ако нещо започне да работи, това няма да е цялата система. Това ще е първият етап с определени функционалности.
За мен – и в Правната комисия се изказах, и сега – би било по-правилно системата да се изгради в своята цялост, с всички функционалности, тя да бъде тествана и тогава да бъде въведена, а ние да приемем нормативните решения.
За да бъда справедлив, искам да отчета положителните неща в Законопроекта. Ще мина през тях и след това ще Ви кажа няколко неща, които мен ме притесняват.
Безспорно за положително считам електронното връчване на документите, което ще уеднакви началото на сроковете за всички участници, но трябва да се има предвид в случая и въвеждането със закона на термина „връчване“. Досега се говореше за изпращане, а в Законопроекта на определени места продължава Законът да говори за изпращане, тоест вече и „връщане“, и „изпращане“ започват да се използват едновременно.
Положително е изпращането до службата в Европейския съюз да става чрез нашата електронна система и да не се прави от възложителите отделно.
Положително е качването в платформата на малките поръчки; предварителното публикуване на договорите за подизпълнение – също, възможността е ДОП да не се попълва непрекъснато от участниците за всяка процедура, а един път попълнени в системата, данните да се запазват, знаете с какъв обем е ДОП, и само при промените да се възлагат.
За положително отчитам и намаляването на сроковете с пет дни, което ще ускори оборота. Електронните фактури и разплащане, но според мен и системата, която тук е предмет на обсъждане, изобщо възможностите на публичните възложители в България според мен няма да дадат възможност да се спазят двата срока в директивата, а именно до 18 април 2019 г. централните възложители да въведат електронното разплащане, а година по-късно – до април 2020 г., и местните. Смятам, че това технически е неизпълнимо.
Мерките за установяване на еднородна практика също са положителни, защото може би знаете, че органите, ангажирани в процеса, често пъти даваха противоречиви практики по едни и същи текстове и възложителите и участниците бяха стресирани от различното тълкуване на ЗОП на един и същ текст от АОП, от Сметна палата, АДФИ или отделението на ВАС, което разглежда, или още повече от управляващите органи впоследствие, които дори след години преглеждаха процедурите. Така че мерките за уеднаквяване на практиката за мен също са положителни.
Според мен обаче не могат да се подкрепят и будят въпроси следите неща.
Съхранението на документите, които се качват в системата, те ще бъдат електронни документи, се предвижда да бъде три години, а след това, след този период от три години, за пет години те ще се съхраняват по Закона за електронното управление, тоест в първите три години всеки гражданин отвсякъде ще може да се информира за документите, след третата година те пак ще се съхраняват, но не в същия режим на публичност, а след това според мен достъпът ще бъде ограничен. Това не може да бъде споделено и правя аналогия отново с Търговския регистър – документите по всяка процедура, качени веднъж и станали публични, трябва да бъдат достъпни за всеки гражданин. Станахме свидетели на инциденти, за нещастие, примерно с пътя, за който си задавахме въпроси какво е било техническото задание, какъв е бил проектът, каква е била офертата. Всички отговори за това биха били налични, ако документацията си остава в системата, както е качена, да не се ограничава с време.
Трябва да се има предвид, че промяната на стойностните прагове и тяхното увеличение в крайна сметка води до разходване на повече публични средства с по-облекчени процедури. „Облекчени“ означава: с по-голяма скорост и по-малка публичност – такива, които доскоро са се прилагали за харченето на по-малко пари.
Внимание следва да се отдаде и на предлаганите промени, които допускат възможност в процедурите за договаряне без обявление и в процедурите на ниска стойност – обстоятелствата, които във всички други случаи водят до отстраняване на участника, в случая той да не бъде отстраняван, а да бъде допускан.
Нещо, което не може да бъде прието, е предлаганото отпадане на отмяната на влезли в сила решения по Административнопроцесуалния кодекс, която процедура до момента се прилага и за решенията по ЗОП. Тази възможност да отпадне – това означава, че цял правен институт за защита ще отпадне, като за мен аргументите тук в мотивите са несъстоятелни. Защото обявяването на едно решение за незаконосъобразно няма да премахне прокарания път или сградата, която е построена, но обявяването на решението за незаконосъобразно ще доведе до санкции за възложителя, ще подобри и неговата работа, и работата на всички публични субекти възложители – защото всяко решение в административното правосъдие има и такава функция.
И най-накрая ще обобщя: както каза и колегата Митев преди мен, създават се нови състави на административнонаказателни разпоредби, обаче според мен в крайна сметка е спорно дали контролът се увеличава, защото отпада разпоредбата за определяне на наблюдатели в комисиите, ограничава се подпомагането на контрола с външни експерти, ограничава се контролът над измененията на договорите, отпада вторият етап на контрола при процедурите, провеждани по национален ред, отпада контролът при процедури над договаряне с доставчици монополисти с права, които са нормативно регламентирани – електричество, газ, вода, отпада предварителният контрол по чл. 234 върху някои от изключенията от приложното поле на ЗОП.
С оглед на всичко това, заявявайки, че подкрепям целта, но при всички тези неща, които Ви изредих и връщайки се отново на това, че системата трябва да бъде подготвена технически, нормативно, в цялост тествана и тогава пусната, ние ще се въздържим от подкрепа. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Милков.
Има ли реплики към изказването на народния представител Пенчо Милков? Не виждам заявки за реплики.
Други изказвания? Няма желаещи народни представители.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 август 2018 г.
Гласували 113 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
С това е приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 802-01-28, внесен от Министерския съвет на 1 август 2018 г.
Господин Кирилов, заповядайте за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз искам процедура за удължаване на срока между първо и второ четене на приетия на първо четене Законопроект за изменение на Търговския закон, № 702-01-48, който срок изтича в днешния ден.
Предлагам на колегите удължаване на срока за предложения със шест дни, като този срок да изтече на 25 септември 2018 г., в 18,00 ч. – това е другият вторник.
Колегите от другите парламентарни групи очевидно ще правят предложения. Ние сме готови с нашите предложения, но и те да имат възможност за предложения между първо и второ четене, макар и този законопроект също да е със срок, и да е спешен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Преди да подложим на гласуване Вашето предложение, има ли обратно предложение? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложеното удължаване на срока с шест дни на Законопроекта за изменение на Търговския закон.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Предложението за продължаване на срока е прието.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ, № 802-01-27, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 18 ЮЛИ 2018 Г.
Заповядайте, господин Нунев, да ни запознаете с Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Уважаеми колеги! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в залата да бъдат допуснати Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и Венцислав Караджов – председател на Комисията за защита на личните данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
Гласуваме предложението за допуск в залата на господата Красимир Ципов и Венцислав Караджов.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете господата Ципов и Караджов в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г.
На свое заседание, проведено на 12 септември 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър, и Мария Рангелова – длъжностно лице по защита на личните данни в МВР; от Комисията за защита на личните данни: Венцислав Караджов – председател, и Десислава Тошкова-Николова – главен секретар.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от Красимир Ципов. В изложението си вносителят отбеляза, че основната непосредствена цел на предлаганите изменения и допълнения в Закона за защита на личните данни е да осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както и въвеждането в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни. По този начин се гарантира постигането и на следните стратегически цели:
- да се повиши ефективността на прилагането на основното право на защита на личните данни в Република България (чл. 8 от Харта на основните права на Европейския съюз и чл. 16 от Договора за функционирането на Европейския Съюз) и да се гарантира, че физическите лица имат контрол върху своите данни;
- да се постигне всеобхватна и задълбочена синхронизация на националната правна рамка с европейското законодателство за защита на личните данни;
- да се гарантира съгласуваността на правната рамка на национално ниво в областта на защитата на данните;
- да се намали административната тежест за администраторите на лични данни;
- да се усъвършенстват специалните правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, като се отчита специфичният характер на тези дейности;
- да се осигури свободното движение на лични данни между държавите – членки на ЕС, при което се обезпечава хомогенно и високо ниво на защита на личните данни на физическите лица и улесняването на обмена на лични данни между компетентните органи на държавите членки.
Целите, които си поставя нормативната промяна, напълно съответстват на действащата стратегическа рамка. Тези цели са заложени и в приетата през 2017 г. Стратегия на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) за развитие в областта на защитата на личните данни (Хоризонт 2022). От своя страна, Стратегията е съобразена с Националната програма за развитие България 2020 и със Стратегията за развитие на държавната администрация 2014 – 2020 г., като по този начин се осигурява съответствие с националната стратегическа рамка, която е с надсекторен обхват.
Със Законопроекта се разширяват значително задачите и правомощията на Комисията за защита на личните данни като единствен надзорен орган в Република България, отговорен за защита на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването и улесняването на свободното движение на личните данни в рамките на Европейския съюз, включително правомощия за разследване, корективни правомощия, правомощия за даване на разрешения и становища, както и поддържане на нови публични и непублични регистри.
Комисията за защита на личните данни се определя и като орган, компетентен да акредитира сертифициращи органи в областта на защитата на личните данни.
С Проекта на закон се регламентират както въпросите, по които е оставена свобода на държавите членки, така и въпросите, които изискват изрично въвеждане на законодателни мерки на национално ниво с цел осигуряване изпълнението на новия законодателен пакет в областта на защитата на личните данни.
Кодифицирането на материята, свързана със защитата на личните данни, гарантира правна сигурност за администраторите на лични данни, обработващите и субектите на данни и ще доведе до облекчено правоприлагане поради опростяване на регулаторната рамка.
Регламентът значително разширява досегашния понятиен апарат в областта на защитата на личните данни. С предлаганите законодателни промени използваната терминология се актуализира в съответствие с Регламент 2016/679 и Директива 2016/680.
Комисията ще поддържа регистър на администраторите, които са определили длъжностни лица по защита на данните, регистър на акредитираните сертифициращи органи и регистър на кодексите за поведение.
Законопроектът предлага по-детайлно регламентиране на отделни групи обществени отношения като упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели, и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, обработване на лични данни в контекста на трудови/служебни правоотношения, законово регламентиране в специални закони на публичния достъп до ЕГН.
С Проекта на закон се регламентират и случаите на пряко предлагане на услуги на информационното общество. Когато субектът на данните е лице под 14 години, обработването е законосъобразно само ако съгласието е дадено от упражняващия родителски права родител или от настойника на субекта на данните.
С оглед на голямото разнообразие на материята, уредена с Общия регламент, съответно със Закона за защита на личните данни, в предложените промени е предвидена законодателна делегация за приемане на подзаконови актове като наредба в областта на сертифицирането, както и ненормативни документи като например минималните изисквания при систематично мащабно видеонаблюдение на публично достъпни зони, както и по отношение на автоматизираното вземане на индивидуални решения, включително профилиране.
За разлика от досегашната уредба, със Законопроекта се унифицират разпоредбите за защита на личните данни на национално ниво и при международния обмен в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. По този начин се осигуряват хомогенно и високо ниво на защита на личните данни и улесняване на обмена на информация с компетентните органи на другите държави – членки на Европейския съюз, което има решаващо значение за ефективното осъществяване на това сътрудничество.
В Законопроекта са разписани подробни дефиниции на ключовите понятия в областта на личните данни, принципите, свързани с обработването на лични данни, правомощията на администратора и обработващия данните, условията за обработване на специални категории лични данни, условията за трансграничния обмен на данни както на ниво Европейски съюз, така и с трети страни или международни организации, правата на субекта на данни и средствата за правна защита на засегнато лице, мерките за сигурност на личните данни и други.
В съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове е извършена предварителна оценка на въздействието на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.
В съответствие с чл. 26, ал. 2 и 4 от Закона за нормативните актове по Законопроекта са проведени обществени консултации с гражданите и юридическите лица.
Господин Караджов подчерта, че със Законопроекта ще се облекчи правоприлагането поради опростяване на регулаторната рамка и свеждането й до един закон. Предлага се изменение на норми, които не са в съответствие с философията и духа на общия регламент. Въведени са норми, които са в съответствие с Директивата в областта на „Полиция и вътрешен ред“. Регламентирани са и хипотезите за обработване на лични данни за целите на архивирането в обществен интерес. Проведени са над 80 срещи с повече от 5 хиляди заинтересовани страни. Относно правоприлагането предложи да се обърне внимание на обучението в сектора.
В Комисията са получени и становища от Камарата на автомобилните превозвачи в България, от „ЕВН България“ ЕАД, от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, от Българската асоциация на управляващите дружества и от Националното сдружение на общините в Република България с бележки и коментари, както и с предложения за по-детайлна регламентация и дефиниция на част от предложените текстове в Законопроекта.
В хода на разискванията господин Цветанов предложи да бъдат разгледани и обсъдени в работна група постъпилите становища с участие и на експерти и представители на вносителите и ако е необходимо да се прецизират предложените текстове от Законопроекта.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, със 17 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Нунев.
Постъпил е доклад от Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
С Доклада ще ни запознае председателят на Комисията господин Лазаров.
Заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г.
На заседание, проведено на 13 септември 2018 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерски съвет на 18 юли 2018 г.
На заседанието присъстваха: господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, господин Венцислав Караджов – председател на Комисията за защита на личните данни, и господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи. Tой посочи, че същият има за цел да осигури ефективното прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО, както и въвеждане в националното законодателство на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680).
Със Законопроекта се унифицират разпоредбите за защита на личните данни на национално ниво и при международния обмен в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. По този начин се осигуряват хомогенно и високо ниво на защита на личните данни и улесняване на обмена на информация с компетентните органи на другите държави – членки на Европейския съюз, което има решаващо значение за ефективното осъществяване на това сътрудничество.
Тъй като Общият регламент относно защитата на данните и Директива (ЕС) 2016/680 не се прилагат за обработването на лични данни в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на ЕС, Законопроектът съдържа изрична разпоредба, че доколкото в специален закон не е предвидено друго, Законът за защита на личните данни не се прилага за обработването на лични данни за целите на отбраната на страната и националната сигурност. В тази връзка с параграфи 33, 35, 36, 37 и 52 са предложени съответните изменения и допълнения в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за Националната служба за охрана, Закона за военното разузнаване и Закона за Държавна агенция „Разузнаване“.
След проведеното обсъждане, при което народните представители изразиха подкрепата си към Законопроекта, Комисията с 5 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Има доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, господин Вигенин, да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г.
Законопроектът беше представен от господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи. В заседанието взеха участие и госпожа Мария Рангелова – длъжностно лице по защита на личните данни в същото министерство, и господин Венцислав Караджов – председател на Комисията за защита на личните данни.
Целите на Законопроекта са насочени към осигуряването на ефективното прилагане на Общия регламент относно защитата на данните и изпълнение на задълженията на Република България като държава – членка на Европейския съюз, във връзка с въвеждане в националното законодателство на законодателен акт (директива) на Европейския съюз, с който се определят особените правила във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.
През 2012 г. Европейската комисия инициира приемането на изцяло нова законова рамка за защита на личните данни в рамките на Съюза. След 4 години интензивни преговори, на 4 май 2016 г. в „Официален вестник“ на Европейския съюз (ЕС) бяха обнародвани:
- Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), и
- Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680).
По отношение на Общия регламент относно защитата на данните е предвидено отложено прилагане на неговите разпоредби – считано от 25 май 2018 г. Срокът за транспониране на Директива (ЕС) 2016/680 е 6 май 2018 г.
Политиката по защита на личните данни има изключително хоризонтален характер, като засяга почти всички сфери от живота и бизнес сектори. Това обстоятелство е отчетено от европейските законодатели при приемането на Общия регламент относно защитата на данните, в резултат на което е налице един всеобхватен и сложен по своята правна природа законодателен акт.
От гледна точка на правото на ЕС регламентът е пряко приложим и задължителен в своята цялост. Целта му е да осигури еднакво прилагане на правото на Съюза във всички държави членки.
Чрез Проекта на закон се предвижда да се регламентират както въпросите, по които е оставена свобода на държавите членки, така и въпросите, които изискват изрично въвеждане на законодателни мерки на национално ниво с цел осигуряване изпълнението на новия законодателен пакет в областта на защитата на личните данни. Част от националните законодателни решения, които следва да бъдат въведени чрез Законопроекта на Закона за защита на личните данни, включват: актуализиран понятиен апарат, който на база на Регламента значително разширява досегашния в областта и с предлаганите законодателни промени използваната терминология се актуализира в съответствие с Регламент 2016/679 и Директива 2016/680; от 25 май 2018 г. задължението за регистрация на администраторите на лични данни в Комисията за защита на личните данни отпада и заради това в настоящия законопроект отпадат досегашните текстове; съгласно мотивите Законопроектът предлага по-детайлно регламентиране на отделни групи обществени отношения като упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване и други.
Тъй като Общият регламент относно защитата на данните и Директива 2016/680 на ЕС не се прилагат за обработването на лични данни в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на ЕС, Законопроектът съдържа изрична разпоредба, че доколкото в специален закон не е предвидено друго, Законът за защита на личните данни не се прилага за обработването на лични данни за целите на отбраната на страната и националната сигурност. Вносителите отбелязват, че в Законопроекта са разписани подробни дефиниции на ключовите понятия в областта на личните данни, принципите, свързани с обработването на личните данни, правомощията на администратора и обработващия данните, условията за обработване на специални категории лични данни, условията за трансграничния обмен на данни както на ниво Европейски съюз, така и с трети страни или международни организации, и други.
В последвалата дискусия председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове информира, че до Комисията са постъпили две становища – от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Българската асоциация на управляващите дружества, с конкретни предложения, които следва да бъдат разгледани от водещата комисия.
Председателят на КЕВКЕФ изрази и своето одобрение относно начина, по който е изготвен Законопроектът, и от факта, че проведените обществени обсъждания са довели до много предложения, които в голямата си част са възприети. Господин Петър Петров – заместник председател на КЕВКЕФ, поиска да бъде направено разяснение по отношение на връзката между свободата на изразяване и личните данни. Господин Караджов поясни, че това касае използването на лични данни за журналистически цели и чрез формите на дерогация, предвидени в Регламента, вносителите са успели да запазят достъпа до информация с цел да не се разкрива източникът ѝ, когато Комисията извършва проверки.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 4 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Следва становище от вносител.
Заповядайте, заместник министър Ципов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, Законопроектът за защита на личните данни бе подготвен от междуведомствена работна група под ръководството на Министерството на вътрешните работи с представители на всички заинтересовани министерства и ведомства, като в нея взеха участие активно и представители на Комисията за защита на лични данни. Приемането на националните мерки във връзка с изпълнението на Общия регламент относно защитата на данните бе необходимо, тъй като самият регламент съдържа множество разпоредби, които дават възможност, а в някои случаи задължават държавите членки да приемат национална уредба по определени въпроси, като например създаването на националния надзорен орган, въвеждането на ограничения на определени права и задължения с цел гарантиране на националната сигурност, предотвратяването на престъпления, защита на независимостта на съдебната власт и други важни цели от значим обществен интерес. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля за тишина в залата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Всеобхватната дигитализация на света около нас наложи цялостно преосмисляне на подходите, свързани със защитата на личните данни и личната неприкосновеност. В глобален, регионален и национален план бяха предложени множество различни решения, в това число регулаторни, институционални, организационни и технологични. Политиката по защита на личните данни има изключително хоризонтален характер, тъй като засяга почти всички сфери от живота. Това обстоятелство бе отчетено и от европейските съзаконодатели при приемането на Общия регламент относно защитата на данните, в резултат на което е налице един всеобхватен и сложен по своята правна природа законодателен акт. От гледна точка на правото на Европейския съюз Регламентът е пряко приложим и задължителен в своята цялост, а неговата цел е да осигури еднакво прилагане на правото на Съюза във всички държави членки.
Регламентът, за разлика от Директивата, не се нуждае от транспониране, както стана ясно от доклада на Комисията по европейски въпроси, като най-важното предизвикателство, свързано с прилагането на Общия регламент, е хетерогенният характер на неговите норми, които остават възможност, а в някои случаи задължават законодателите в държавите членки да приложат национални мерки и да приемат национални мерки по прилагането му. В това отношение може да се каже, че той притежава някои от характеристиките на Директивата.
В Законопроекта съществуват четири групи разпоредби, които изискват или позволяват приемането на вътрешнонационални правила. На първо място е групата, свързана с разпоредби, свързани с регулаторните задължения. Такива са задълженията на държавите членки – да уредят дадени аспекти от Регламента, например процедурата по конституиране на националния надзорен орган.
Втората група е свързана с уточнения по отношение на прилагането на Общия регламент в специфичен контекст, например обработването на лични данни на основание законово задължение, обществен интерес или официални правомощия, като използването на национален идентификатор, какъвто представлява Единният граждански номер и други.
На трето място – правен избор или възможност, например определянето на минимална възраст за изразяване на съгласие от дете при ползване на услугите на Информационно общество или налагането на административни наказания на публични органи.
На четвърто място – изключения и ограничения на определени права при определени условия, например дерогации при обработването на данни за научни или исторически изследвания, или за статистически или архивни цели, допълнителни условия при обработването на генетични или биометрични данни, или данни, свързани със здравословния статус на лицата.
Целите на Законопроекта са насочени също така и към осигуряване на ефективното прилагане на Общия регламент и изпълнението на задълженията на Република България като държава членка във връзка с въвеждането в националното ни законодателство на Директивата на Европейския съюз, с която се определят обособените правила във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на личните им данни от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност.
Въпреки различната правна природа на двата акта, анализът на техните норми показа, че синхронизирането им с националното законодателство следва да бъде уредено в един национален правен акт, какъвто се явява Законопроектът, който представям на Вашето внимание. Този подход бе най-удачен и с предлаганите изменения едновременно се предприемат мерки по изпълнение на Регламента и се въвеждат разпоредбите на Директивата на национално ниво.
Някои от националните законодателни решения, предложени в Законопроекта, са следните: актуализиране понятийния апарат. Регламентът значително разширява досегашният понятиен апарат в областта на защитата на личните данни. С предлаганите законодателни промени използваната терминология се актуализира в съответствие с разпоредбите на Регламента и Директивата. Предвижда се регистрация на администратори и от края на месец май тази година ще отпадне задължението за регистрация на администраторите на лични данни в Комисията за защита на лични данни. Това обстоятелство е отчетено в проекта на законови изменения и допълнения, като е предложена отмяна на досегашни текстове, уреждащи задължителната регистрация на администраторите на лични данни.
Регламентирани са също така особени ситуации във връзка с обработването на лични данни: предлага се много по-детайлно регламентиране на отделни групи обществени отношения като упражняване правото на свободата на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото и литературното изразяване, обработването на лични данни в контекста на трудовите и служебните правоотношения, регламентирането в специални закони на публичния достъп до идентификатори, какъвто представлява Единният граждански номер, изключване на данните на починали лица от кръга на личните данни. Предвиждат се също така и административни санкции за публичните органи. Не се предвижда разграничаване в санкционния режим – при нарушение на правилата за защита на личните данни между публични и частни администратори.
Предвижда се създаване на подзаконова уредба с оглед на голямото разнообразие на материята, уредена с регламенти, съответно със Закона, като в предложените промени е предвидена законодателна делегация за приемане на редица подзаконови актове, например Наредба в областта на сертифицирането, както и някои други ненормативни документи, каквито се явяват минималните изисквания при систематично мащабно видеонаблюдение на публично достъпни зони, както и по отношение на автоматизираното взимане на индивидуални решения.
За разлика от досегашната уредба със Законопроекта се унифицират разпоредбите за защита на личните данни на национално ниво и при международния обмен в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. По този начин се осигурява хомогенно и високо ниво на защита на личните данни и се улеснява обменът на информация с компетентните органи на другите държави – членки на Европейския съюз, а това има своето решаващо значение за ефективното осъществяване на международното сътрудничество.
В Законопроекта са разписани и подробни дефиниции на ключовите понятия в областта на личните данни, принципите, свързани с обработването им, и правомощията на администраторите и обработващия данните, условията за обработване на специални категории лични данни, условията за трансграничния обмен на данни както на ниво Европейски съюз, така и с трети страни или с международни организации – правата на субекта на данни, средствата за правна защита, мерките за сигурност на личните данни и други.
Позволявам си да Ви призова да подкрепите така внесения Законопроект, защото това е изключително важен акт, който въвежда изключително нова материя, свързана със защита на личните данни. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Заместник-министър.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Ахмедов.
АХМЕД АХМЕДОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
С предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни в националното законодателство се въвеждат необходимите национални мерки за изпълнение на Регламент № 679 на Европейския парламент и Съвета от 27 април от 2016 г.
Този регламент е относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните данни и свободното движение на такива данни, а за начало на прилагането му беше определена датата 25 май 2018 г. Транспонират се и разпоредбите на Директива на Европейския съюз № 680 на Европейския парламент и Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания и свободното движение на такива данни. Срокът за транспониране беше 6 май 2018 г., тоест е налице едно сериозно забавяне на приемането на промените в националните ни закони.
В мотивите към Законопроекта са посочени основните групи изменения, въведени с обсъждания проект, а именно: разписани са подробни дефиниции на ключовите понятия в областта на личните данни, очертани са принципите, свързани с обработването на личните данни, правомощията на администратора и обработващия данните, условията за обработване на специални категории лични данни, условията за трансграничен обмен на данни както на Европейската комисия, така и със страни от Третия свят.
Това са моменти, чиято регламентация безспорно е необходима. Вносителите са акцентирали на предвидената възможност за уреждането на подзаконово ниво на важни въпроси като например дейността на Комисията и производствата, които се развиват пред нея, критериите, механизмите и процедурите за сертифициране, печати и маркировки, също така на реда за водене на регистрация в Комисията, списъка на операциите, за които е задължителна предварителна консултация с Комисията.
Тази правна делегация е донякъде необходима, но считам, че тя изисква бърза и качествена регламентация на този вид обществени отношения, чието уреждане е отложено до приемането на съответните подзаконови актове.
Освен забавянето на приемането на необходимите изменения на Закона, все още липсват необходимите предпоставки за тяхното бъдещо практическо прилагане и тук държавата в лицето на изпълнителната власт следва да създаде условия за това.
Въвеждането на национална правна регламентация, която да осигури необходимите предпоставки за реализацията на въведените промени в сферата на защитата на личните данни, е необходим процес, поради което ние от „Движението за права и свободи“ ще го подкрепим. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ахмедов.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване – подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 802-01-27, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2018 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложеният Законопроект е приет на първо четене.
За процедура – заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря за пълния консенсус по Законопроекта, но във връзка с постъпили предложения във Вътрешната комисия и разговорите, които водихме при приемането на Законопроекта във Вътрешна комисия, ще създадем работна група.
Предлагам да се гласува удължаването на срока за предложения по него и от 7 да стане 14 дни, за да може работната група да свърши своята работа и колегите – народни представители, ако имат предложения, да имат време да ги направят в този срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Има ли други предложения или обратно предложение? Няма.
Гласуваме предложението, направено от господин Цветан Цветанов, за удължаване на срока между първо и второ четене по Законопроекта на 14 дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Пристъпваме към следващата точка от приетия дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Предложението е внесено на 27 август 2018 г.
Заповядайте, господин Лазаров, да представите Доклада на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ:
ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 802-01-32, внесен от Министерски съвет на 27 август 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2018 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 802-01-32, внесен от Министерски съвет на 27 август 2018 г.
На заседанието присъстваха представители на: Министерство на отбраната – господин Анатолий Величков, заместник-министър, полковник Йосиф Атанасов, директор на дирекция „Сигурност“, и господин Димитър Димитров, юрист; от Държавна агенция „Национална сигурност“ – господин Димитър Георгиев, председател, и госпожа Виолета Кръстева, директор на дирекция; Държавна комисия по сигурността на информацията – господин Иван Павлов, заместник-председател, и госпожа Камелия Василева, началник на отдел.
Председателят на Комисията предостави думата на заместник-министъра на отбраната господин Величков, за да представи Законопроекта от името на вносителя.
В изложението си господин Величков обърна внимание, че изменението и допълнението на Закона за защита на класифицираната информация е свързано с необходимостта от синхронизиране и адаптиране на българското законодателство с Европейската стратегическа рамка и тази на НАТО, от усъвършенстване на законовата уредба, свързана със сигурността на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация, както и от допълване на непълноти, регулиращи свързаността между автоматизираните информационни системи – АИС, за обработка на класифицирана информация с АИС за некласифицирана информация, в това число –с публични мрежи.
Действащото законодателство съдържа изрична забрана за междусистемна свързаност на АИС или мрежи за обработка на класифицирана информация с такива за некласифицирана, както и връзка с публични мрежи като интернет и други подобни електронни комуникационни мрежи – чл. 94 от Закона за защита на класифицираната информация. Тази забрана възпрепятства създаването на връзки между комуникационни и информационни системи, обработващи различна информация, независимо че същите може да имат едно и също предназначение.
Взаимосвързани комуникационни и информационни системи предоставят възможност за интегриране и ефективно използване на създавания комуникационен и информационен ресурс с цел обмен на данни, информация, услуги и бизнес.
За разрешаване на този проблем е създадена междуведомствена експертна работна група, която е изготвила и настоящия законопроект.
Предлаганите промени за осигуряването на свързаност на АИС за обработка на класифицирана информация с такива за некласифицирана информация или интернет ще дадат възможност за по-ефективно и ефикасно изпълнение на функционални задължения на организационните единици, включително по осигуряване на националната сигурност и отбраната на Република България и изпълнението на конкретни задачи, свързани с членството в Европейския съюз и НАТО, например при участие в съвместни мисии и/или операции. Редът за свързване на АИС или на мрежи за обработка на класифицирана информация с такива за некласифицирана информация или интернет ще бъде строго определен.
Към Законопроекта е приложен формуляр за частична предварителна оценка на въздействието и справка от Министерство на правосъдието относно съответствието му с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
Подкрепа за Законопроекта изразиха председателят на ДАНС – господин Георгиев, и заместник-председателят на ДКСИ – господин Иван Павлов.
Уточняващ въпрос относно обхвата на сертифицирането зададе народният представител Цветан Цветанов. Той обърна внимание, че много добър е моделът, установен в Германия, и препоръча неговото проучване.
Категорично подкрепи Законопроекта народният представител Димитър Лазаров, като констатира необходимост от съгласуване на терминологията в Законопроекта с проекта на Закон за киберсигурност.
В резултат на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията, с 5 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 802-01-32, внесен от Министерския съвет на 27 август 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Няма постъпили доклади от Комисията по отбрана, както и от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Има ли желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 802-01-32, внесен от Министерския съвет на 27 август 2018 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, приключихме работата си по дневния ред за днес.
Продължаваме утре, 9,00 ч., с редовно заседание съгласно приетия дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,27 ч.)



Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер


Секретари:
Станислав Иванов
Джейхан Ибрямов