СТО СЕДЕМДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 21 септември 2018 г.
Открито в 9,01 ч.


Председателствали: заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Веселин Марешки

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ (звъни): Имаме кворум, откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната програма за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Проект на решение за обявяване на град Добрич и град Тутракан за „Град на българската бойна слава“, с вносители – народният представител Пламен Манушев и група народни представители.
Предлагам да стане точка втора за днешното пленарно заседание.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
За днес имаме едно съобщение:
На 19 септември 2018 г. в Народното събрание е постъпил Доклад за резултатите от осъществения и последващ контрол за изпълнение на препоръките от Одитен доклад за извършен одит за съответствие при финансовото управление на „Център за градска мобилност“ ЕАД за периода от 1 януари 2014 г. до 30 юни 2016 г.
Докладът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с писмо на председателя на Народното събрание. Одитът за съответствие при финансовото управление е възложен на Сметната палата на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата с решение на Народното събрание от 20 май 2016 г.
Докладът за извършения одит за съответствие при финансовото управление е изпратен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с писмо от 18 май 2017 г. на председателя на Народното събрание. Народните представители са уведомени за това по време на пленарното заседание на 18 май 2017 г.
Докладът за резултатите от осъществения и последващ контрол за изпълнение на препоръките, както и този за извършения одит за съответствие при финансовото управление са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми народни представители, във връзка с прилагането на чл. 50, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по точка 11 от Програмата за работа на Народното събрание за периода 19 – 21 септември, съгласно приетата Програма като точка първа за днешното пленарно заседание е предвиден за разглеждане и обсъждане Годишен доклад, който е класифицирана информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация, а именно Годишен доклад на Държавната комисия по сигурността на информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната информация в Република България през 2017 г. – поверителен. Вносител е Министерският съвет. Докладът е с ниво на класификация „Поверително“ съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
С оглед изложеното, обявено и при приемане на Програмата в сряда, и на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от Правилника заседанието в частта „разглеждане на тази точка“ е закрито, като това не се обсъжда и гласува.
Припомням на народните представители и на други ангажирани лица, че обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и лицата, които имат достъп до тях. Предвидената в чл. 50, ал. 6 от Правилника публичност на приет на закрито заседание ще се осигури, като същият ще бъде обнародван в „Държавен вестник“ по предвидения за това ред.
Съгласно изискванията на чл. 50, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването по Интернет, след което заседанието ще продължи като закрито.
Моля квесторите да осигурят изпълнението на изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
(Следва закрито заседание.)

(След закритото заседание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, квесторите, възстановете обичайния режим на работа на пленарната зала и поканете журналистите.

Преминаваме към следващата точка, която включихме в днешния дневния ред с решение в началото на заседанието:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ГРАД ДОБРИЧ И ГРАД ТУТРАКАН ЗА „ГРАД НА БЪЛГАРСКАТА БОЙНА СЛАВА“.
Постъпил е доклад на Комисията по отбрана, с който ще ни запознае господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
относно Проект на решение на Народното събрание за обявяване на град Добрич и град Тутракан за „Град на българската бойна слава“ – вх. № 854-02-51, внесен от народните представители Пламен Манушев, Цвета Караянчева, Константин Попов, Христо Гаджев, Алтимир Адамов, Александър Сабанов и Даниела Димитрова на 17 септември 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 20 септември 2018 г., Комисията по отбрана обсъди Проект на решение на Народното събрание за обявяване на град Добрич и град Тутракан за „Град на българската бойна слава“.
На заседанието присъстваха 18 народни представители.
В заседанието участваха господин Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната.
От името на вносителите Проектът на решение беше представен от народния представител Пламен Манушев. Той припомни, че епопеите от 1916 г. при Добрич и Тутракан са тези славни страници в българската история, при които войниците, сержантите, подофицерите, офицерите, генералите и населението от тези райони на страната с безпримерен героизъм и непознато във военната история родолюбиво себеотрицание сломиха враговете и дадоха началото на освобождението на Южна Добруджа.
Господин Манушев посочи, че Проектът на решение е внесен в Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 88, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и призова членовете на Комисията по отбрана да го подкрепят.
По-нататък думата беше дадена на заместник-министър Запрянов, който прочете положително становище на Министерството на отбраната по Проекта на решение.
В последвалата дискусия отношение взеха народните представители Таско Ерменков, Христо Гаджев и Милен Михов. Всички изказали се подкрепиха Проекта на решение.
Народният представител Христо Гаджев прочете становище на Националното сдружение на общините в Република България в подкрепа на предложението за решение.
След приключване на дебатите, членовете на Комисията по отбрана с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ приеха следното становище: подкрепя Проект на решение, № 854-02-51, внесен от народните представители Пламен Манушев, Цвета Караянчева, Константин Попов, Христо Гаджев, Алтимир Адамов, Александър Сабанов, Даниела Димитрова на 17 септември 2018 г., и предлага на Народното събрание да приеме Решение за обявяване на град Добрич и град Тутракан за „Град на българската бойна слава.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Тошев.
Давам думата на господин Манушев от името на вносителите.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Предлагам на Вашето внимание предложение за Решение на Народното събрание за обявяване на град Добрич и град Тутракан за „Град на българската бойна слава“.
Решението гласи:
„Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Обявява град Добрич за „Град на българската бойна слава“.
2. Обявява град Тутракан за „Град на българската бойна слава“.“
Ще кажа няколко думи като мотиви за това наше предложение.
Направихме това предложение писмено в края на месец юли, съвсем в края. Имахме идеята да го подпишат народни представители от всички парламентарни групи, защото имаше наистина такова желание. Съвсем искрено го казвам. Останаха може би и часове до края, преди лятната ваканция, а искахме Министерството на отбраната и Сдружението на общините да имат време да дадат своите становища, за да може да бъде внесено това предложение в Деловодството на Народното събрание, да го гледаме в комисиите и сега, в началото на месец септември, като се върнахме от ваканцията да можем да го гласуваме, тъй като и двата града – Добрич и Тутракан, очакват с нетърпение това наше решение.
Днес град Тутракан има тържествена сесия, тъй като днес е празникът на град Тутракан и очакват добрата новина, че Народното събрание на Република България е гласувало това свое решение и е обявило града за „Град на българската бойна слава”, а град Добрич е направил цялата си тържествена сесия за 25-и на основата на това решение под мотото: „Добрич – Град на българската бойна слава“. Тази идея се зароди преди две години, когато се честваха точно 100 години от боевете, от славните Добричка и Тутраканска епопея, 2016 г. – точно 100 години след тези сражения.
Решенията на Общинския съвет на град Тутракан и на град Добрич ни мотивираха да направим това предложение след доста консултации как да постъпим, тъй като и двата града правят постъпки от година и половина да бъдат обявени за такива градове. Те са писали писма до президента, до Министерския съвет, до председателя на Народното събрание, но явно на правни основания – така е отговорила президентската институция, че те няма да бъдат обявени. След консултации с юристи, с Правната комисия, решихме да предложим на Народното събрание да гласува това решение.
Едно уточнение: това решене няма да иска финансови средства и някакви административни последици. Аз смятам, че Народното събрание ще гласува това свое решение. За тези два града е много знаково, тъй като за мен парламентът е храмът на демокрацията и най-важната институция, най-важният орган в една парламентарна република.
Казах Ви, че имаме писма от кметовете до всички тези институции, а също така имаме отговори от министъра на отбраната и от председателя на Сдружението на общините, които подкрепят изцяло тази идея и вземането на това наше решение.
В град Добрич в момента тече подписка за петиция за обявяване на града и хиляди граждани на град Добрич са се подписали под тази петиция с искане от нас Народното събрание да вземем това решение. Защо го правим? Заради Добричката и Тутраканската епопея.
Ще кажа само няколко думи. Румъния се включва на 1 септември в Първата световна война. Там е Трета българска армия. Южна Добруджа е окупирана 1913 г. и с включването на Румъния в страната на Съглашението, на Антантата, българските войски решават да изпреварят удара на Румъния и Трета българска армия минава в настъпление на 2 и 3 септември. Първата задача е да се вземе Тутраканската крепост – изключително укрепена, за да може да действа армията ни на север, за да няма такава силна крепост в тила си. Създадена е групировка под командването на генерал Пантелей Киселов. Две дивизии – Седма преславска и Първа софийска дивизия, се готвят няколко дни и на 5-и сутринта за два дни, за 36 часа непревземаемата крепост, строена две-три години от френски и белгийски инженери фортификатори, е взета от българския войник с щурм. Една епопея, една битка, в която духът на българския войник, героизмът и себеотрицанието побеждава оръжието, побеждава стоманата, побеждава бетона и крепостта е взета.
Хиляди примери за героизъм – безпримерен. Беззаветна вярност, любов към отечеството. Отива българският войник там да победи или да умре, и го прави. Затова ние сме длъжни да върнем паметта на българските мъже, загинали в тази славна битка. Тя минава с цената на над 1700 убити български военни, над 6 хиляди ранени, над 8 хиляди румънски войници убити, 28 хиляди пленени, 100 оръдия, 450 офицери. Невероятен героизъм!
Това наше решение ще направи така, че паметта на тези хора ще бъде върната на тази земя.
Край град Тутракан в село Шуменци има военно гробище – 10 хиляди мъже лежат в две братски могили и в 240 отделни гроба с един паметник, построен 1928 г., където със събрани пари от гражданите са написани на четири езика на четирите страни на паметника: „Чест и слава на тези, дето са знаели геройски да мрат за тяхното си отечество.“ Такъв е бил българинът. Паметта е била още жива, но те още тогава може би са се помирили.
Добричката епопея – три дни боеве, е наречена неслучайно епопея. Вземаме Добрич на 4 септември – генерал Тодор Кантарджиев с варненския отряд, цялото население се радва, румънската Деветнадесета дивизия бяга на север, но там е пресрещната от генерал Зуечковски – един руски армейски корпус, една пехотна и една конна дивизия. По-късно идва една сръбска и заповедта е да се върне град Добрич, да се вземе град Варна и да се обърне войната – 1916 г., България да бъде изкарана, но явно тогава командващият на тази групировка е сбъркал и армията, и народа, който е срещу него. Три дни епични боеве на една шепа българи – варненският отряд, един редовен полк, няколко запасни и една бригада от Шеста бдинска дивизия – 35-и и 36-и врачански полк. Невероятни боеве – описани са.
Третия ден – решаващия, когато може би Добрич щял да падне, генерал Колев спасява града със своята конна дивизия, като разбива сръбската дивизия. Загиват над хиляда български военни, ранени са три-четири хиляди човека, има над три хиляди военни от седем нации, погребани във военното гробище в Добрич. Народът оттогава тачи имената и загиналите войни, защото точно тогава българинът е прозрял, че „убитият войник не му е враг“ – написал го е Димчо Дебелянов, и това е истина. Уникално е военното гробище в Добрич, където три хиляди мъже от различни вери, религии и изповедания са погребани един до друг – всеки със своя надгробен камък, както му повелява религията.
Връщането на паметта на тези хора, връщането на националния дух, е наш дълг и наша задача. Затова предлагам да подкрепим това решение и да гласуваме за обявяването на град Добрич и на град Тутракан за градове на българската слава. Да живее България! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, адмирал Манушев.
Преминаваме към обсъждане на решението.
Имате думата, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма как да не приветстваме такава инициатива за обявяването на два български града за градове на българската – подчертавам – не слава, бойна слава. Все пак да сме точни в изразите. Ние от парламентарната група на Българската социалистическа партия ще подкрепим това предложение.
Искам да кажа нещо – не го приемайте като заяждане. Такива инициативи, които се правят, които касаят патриотизма, които касаят националното достойнство, които би трябвало да възпитават младото поколение, трябва да бъдат правени съвместно. Не мога да приема обяснението, че последните дни преди ваканцията сме решили, не сме могли да съберем хора да подпишем това решение. Според мен идеалният вариант щеше да бъде, ако беше подписано от председателите на парламентарните групи и внесено по този начин, за да покажем единението на българския парламент и грижата за това, че патриотизмът, който трябва да развиваме в младите поколения, историята, която ни е завещана, да я пазим и да я ценим, ние всички се обединяваме зад нея. Както и да е.
Направили сме го по този начин. Предлагам в бъдеще обаче нека да бъдем по-отговорни, когато наистина става въпрос за патриотизъм, когато става въпрос за национално достойнство, когато става въпрос за България. Защото „Да живее България!“ е хубаво да го кажем, но е хубаво да го кажем всички заедно, а не част от вносителя, други отстрани гласуващи.
Нещо друго, което искам да подчертая, е, че да, двата града напълно заслужават своето звание, което ще получат – „Град на българската бойна слава“. В България, мисля, че има и други населени места – на първо четене даже ще подчертая, че и за Сливница би могло също да се помисли за това решение. За съжаление, обаче много от местата на българската бойна слава в момента не са в България.
Вчера делегации от парламента, Министерството на отбраната и командването на въоръжените сили бяха на Каймакчалан – положиха цветя пред една скромна пирамидка, която е направена там. Мисля си, че не казвам нищо ново, а се връщам към традициите на Българската армия. Хубаво е там, където не можем и няма как да преименуваме или да дадем звание „място на българска бойна слава“, защото не се намира в България, части от бойните ни подразделения да получават тези имена. Примерно: 68-ма каймакчаланска бригада специални сили, 61-ва дойранска бригада и така нататък, и така нататък за заслуги, защото само по този начин можем да пазим историята си, само по този начин можем да накараме хората да ни вярват, че наистина се борим за патриотизма и го защитаваме. Искаме да имаме една нормална държава, една хубава държава, една държава, която се гордее с историята си и я помни. Само по този начин можем да вдъхновим младите хора да служат на държавата, да служат на родината, да знаят какво е това дълг. Защото нашите войници навремето с живота си са защитавали държавата, с живота си са защитавали гордото име България. Нека и ние да бъдем достойни за това! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“, частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Велков. (Реплика от народния представител Георги Гьоков.)
СЛАВЧО ВЕЛКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Гьоков, реакциите ми не са забавени, забавено е Вашето зрение. (Смях.)
Уважаеми колеги, споделям всичко това, което колегата Ерменков каза, и ще добавя, че ние наистина трябва да бъдем единни при такива актове. Ще Ви напомня нещо от есента на миналата година, когато тук направихме предложение, което беше подкрепено от част от колегите от ВМРО за Закона за българските войнишки паметници – ставаше въпрос точно за това. Гробовете на двама от героите – генерали, при Силистра и Тутракан, в софийските гробища тънат в забвение и излязоха извън обсега на закона. Сега искаме да обявим градовете за градове на българската бойна слава. Ако имам две карти и с двете ще гласувам, разбира се, но трябва да бъдем единни, последователни – казвам единни при решаването на такива въпроси.
Дойранската епопея – наскоро имаше филм с един от потомците на английски генерал, който атакува Дойран и казва: „Войниците между 22 април и 8 май на българския генерал ми помляха дивизиите.“ Нашите жертви там са девет, при няколко хиляди противникови. Хора, достойни за уважение, хора, допринесли за славата на България, които не са били нито тесни и широки социалисти, нито демократи, не са се делили по партиен признак, са имали само една идея – да воюват, да защитават България.
Приветствам всичко това, което сте направили, адмирал Манушев, макар и без нас, но сега ще бъде с нас, тъй като ще гласуваме и смятам, че има още градове, които могат да бъдат обявени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Велков.
Друга реплика? Втора реплика има ли? Не виждам желаещи.
За дуплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Велков, прав сте за войнишките паметници и няма как да не сте прав, защото това е нещо, което трябва да бъде направено от нашето Народно събрание.
Използвам дупликата, за да кажа още две неща. Убеден съм, че има и други градове, които също заслужават званието: „Град на българската бойна слава“. Тук можем да споменем и Плевен, Сливница вече казах, но призовавам местните управляващи, кметовете, да предприемат необходимите действия, за да се случи това нещо, за да могат тези градове да получат достойното си звание и да не се ограничаваме само с Дойран, с Добро поле, с Каймакчалан. Нека да не забравяме, че българската бойна слава е и в Европа – на Деве баир, Страцин, при Драва, Дравасоболч, места, където българският войник е показал, че винаги е печелил своите сражения. За съжаление, политиците са губили винаги войните. Дано, пожелаваме си, ние да нарушим тази традиция и да бъдем достойни за Българската армия! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Господин Адемов има думата.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тези дни се навършват 102 години от най-значимите сражения на Добруджанския фронт по време на Първата световна война. Още тогава те са наречени епопея, защото наред с овладяването на Тутраканската крепост, те са сред първите внушителни победи на Трета българска армия. Тези събития имат ключово значение за хода на военните действия и освобождаването на Добруджа. Добруджанската епопея показва безпримерната храброст, високият боен дух и жертвоготовност на българския войник в името на Родината.
В боевете за Добрич през 1916 г., както беше казано преди малко от адмирал Манушев, загиват над 3000 вòини от шест национални армии – българска, германска, румънска, турска, руска, сръбска, както и от шест вероизповедания и десет националности. Днес всички те почиват в едно от най-големите в България военни гробища – това в Добрич, уникално с това, че за разлика от повечето военни гробища по света при него липсва характерното обособяване на сектори по национален и религиозен принцип. Всички загинали са положени един до друг, без разлика от тяхната национална или религиозна принадлежност. Какъв нагледен и поучителен урок за толерантност, човеколюбие и единение.
Нашата парламентарна група ще подкрепи предложенията на общинските съвети в Добрич и Тутракан с ясното разбиране, че трябва да съхраним паметта на героите от Добруджанската битка и да предадем на бъдещите поколения техния подвиг, за да можем да възпитаме у тях чувство на национална принадлежност, обединителен патриотизъм, гордост и любов към Родината.
Народното събрание не може да дава оценка за исторически събития, за това си има историци и научни институти. Въпреки това идеята Добрич и Тутракан да бъдат обявени за градове на българската бойна слава заслужава нужното уважение.
Уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки приповдигнатия и емоционален тон, породен от величавия подвиг на героите от Добруджанската епопея, не мога да отмина с мълчание опита на управляващите да партизират тази чудесна инициатива на местните общини.
Колеги от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ – вносители на Проекта за решение, не сте научили уроците, които са ни завещали героите от Добруджанската епопея. Като вносители можехте да потърсите представителите на всички политически партии в Четиридесет и четвъртото народно събрание, които да подкрепят този проект за решение. Така усещането за единение и еднозначно признаване на подвига на освободителите на Добруджа щеше да звучи още по-убедително. Уви, надделя опита за извличане на политически дивиденти. По този начин за пореден път доказвате, че за Вас като управляващи, търсенето на съгласие дори по наглед безспорни решения, е трудно занимание. И въпреки всичко, честито на Добрич и Тутракан! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, доктор Адемов.
Реплики? Няма.
Доцент Михов, имате думата за изказване.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Високоуважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Тук се казаха много важни неща за основанията за това решение. Аз благодаря лично на адмирал Манушев за точния, емоционален и правилен разказ на драматичните събития от 1916 г., които можем да определим като историческото възмездие за кражбата на Южна Добруджа през 1913 г., но бих искал да продължа защо именно днес Народното събрание взема това решение.
Двадесет и първи септември – днес е Ден на Тутракан, но на 21 септември 1940 г. Българската армия освобождава първия град на Южна Добруджа, а именно Тутракан. На 7 септември 1940 г. между Царство България и Кралство Румъния се подписва Крайовската спогодба, която възстановява една историческа справедливост – връщането на Южна Добруджа по мирен път, въз основа на двустранен договор, един от най-големите успехи на българската дипломация след Първата световна война, а можем да кажем и почти последният национален успех за XX век.
Благодарение на последователната мирна ревизионистична политика на България, благодарение на далновидната дипломация и заслугата на цар Борис III, България успява за вечни времена да върне тази изконна българска територия. Това става благодарение на краткото, но много важно сътрудничество и съюз между Германия и Съветския съюз. Още тогава, през есента на 1940 г., всички велики сили, както съюзниците – Германия и Съветския съюз, така и воюваща Англия срещу тях, така и Съединените щати, признават правото на България върху тази територия, което довежда до парадокса, че в края на Втората световна война България като победена държава подписва мирен договор, но излиза от войната с териториално разширение. Това е реплика на познатата ни теза, че Българската армия винаги печели войни, но българската дипломация никога не успява да спечели на зелената маса. Връщането на Южна Добруджа е доказателство и за това, че българската дипломация и държава е можела и е постигала резултати.
Ще завърша с цитат, който най-ясно изразява духа на събитието – 21 септември 1940 г. Това е от един архивен документ, съхраняван в „Държавен архив“ – Варна, наречен Бюлетин „Народна информация“, носещ датата 21 септември 1940 г.
Част от него гласи: „Свободата, за която толкова се бореше българският народ, изгря над равнините на Добруджа. Непобедимите български войски влизат в пределите на Добруджа. Звънът на камбаните възвестява дългоочакваната радост над цялата българска земя. Сбъдна се чудото, за което повече от 20 години копнееха добруджанци и което предрече Йовков – безсмъртният син и певец на Добруджа. Духовете на всички българи, отдали костите си и кръвта си по равните поля на Добруджа, могат да бъдат спокойни – тяхното дело даде своя резултат, тяхната жертва не беше напразна.
От днес българската войска заема Добруджа, за да бди като верен страж над добруджанци, за да могат те опрени на нейния стоманен щик да си отдъхнат, за да се отдадат на мирен труд и заработят заедно всички българи за още по-великото и светло бъдеще на България.“
В този текст се казват много неща за духа на момента за връщане на Южна Добруджа, но в този текст се казват и много неща за духа, който ни трябва днес. Честит празник на Тутракан! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доцент Михов.
Има ли реплики?
Други изказвания?
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз сърдечно приветствам подобна инициатива, която днес се прави – да се обявят Добрич и Тутракан за такива свети места, където българските войници са оставили своите кости.
Българската история помни много славни моменти, в които, знаете, ние не сме губили битка, губили сме войни, но Българската армия не е губила битка. Има низ от събития, които ни провождат още от Руско-турската война, като минем през Освободителната война, Първата балканска война, Втората балканска война, Първата световна война, Втората световна война – българският войник е славен.
Днес, уважаеми колеги, правим почит към героите, загинали в покрайнините на Тутракан, на Добрич по време на Първата световна война, но оставам с впечатление, че забравяме тези, които са загинали по време на Руско-турската война – край Плевен, Шипка, Сливница, Дойран. Оставам с впечатление, че ние днес правим една процедура за процедурата. Какъв е редът оттук нататък Плевен да стане такъв град? Какъв е редът и процедурата оттук нататък Сливница да стане такъв град?
Почти всеки в тази зала може би има роднини, които са оставили костите си на славни места за Българската армия и за българската история. Аз съм един от тези хора. Имам свои роднини, прадядовци, които са оставили своите кости по време на война, която днес не се обсъжда. Това автентично повдигна въпроса и за колеги историци, и аз като такъв, да направим общ подход, обща идея за възвеличаването на всички тези места, където българският боен дух е бил прославен. Защото това ще бъде призив и към поколенията – да се обърнат към историята, да видят какви славни предци са имали, защото и ние като политици трябва да знаем едно-единствено правило, че историята не трябва да служи на политиците, политиците трябва да работят за историята, за да може, те да оставят следа в нея, а не да я пренаписват. За съжаление, такива примери има в ежедневието колкото искате.
Благородна идея днес, наистина благородна и трябва да се подкрепи, но не трябва да се спира и дотук, да се движим напред – да се върнем в Плевен. Минаваме покрай Сливница, а тези които пътуват – и чужденци, и българи покрай Сливница, виждат и надписите, които са сложени на хълмовете и преди Сливница. Колеги казаха, че има места, които са извън България, разбира се, където са се водили славни битки.
Колеги, нека да направим това една общодържавна инициатива и да не се затваряме с тези две места. Да, постиженията са големи. Доцент Михов преди малко ни разказа с голяма патос как Южна Добруджа е била присъединена към България – неоспорим факт, но сме загубили много други български земи, които са били изконни. Знаете, още не е решен въпросът с тракийските бежанци, споровете с Турция. Да сложим всичко това под един общ знаменател и да не превръщаме историята в заложник на политиката, защото се опасявам, че днес правим точно това. Може би този въпрос трябваше да бъде обсъден и с колегите от другите парламентарни групи. Има народни представители от тези райони, които не са запознати с тази инициатива, не са взели отношение по тази тема, а може да са имали по-добри предложения. Затова, пак казвам, аз лично се опасявам, а и това, което господин Адемов сподели, че слагаме под политически знаменател едно велико дело, извършено от нашите предци, да не се превърне в традиция и нещо, което ще стане тук постоянно работа на Народното събрание. Аз лично се опасявам да не стигнем до този момент.
Призовавам вносителите да не се спират до тук, защото аз лично съм на прага да се въздържа да подкрепя подобно нещо, защото си мисля за други важни събития в нашето минало.
Не забравяйте предците си, уважаеми колеги! Не забравяйте тези, които са оставили костите си независимо по кое време и в коя част на Балканския полуостров! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Има ли реплики?
Имате думата за реплика, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, вземам думата само за да разсея набързо част от съмненията, които изразихте в своето изказване. Решението, което гледаме в момента, е на база на инициативи, възникнали в Добрич и в Тутракан, подкрепени с решение на общинските съвети в двете области. Ако има колеги, които не са запознати с решенията на общинските съвети, впрочем повечето са от 2016 г., процесът не е от вчера. От две години тече инициативата на местните общности в Добрич и в Тутракан – това да се стигне до този момент. Съответно общинските съвети и кметовете са писали не само до Народното събрание, писали са до всички институции в България, които могат да вземат отношение.
Честно казано, чест прави на колегата Манушев, че наистина взе нещата присърце и стигнахме до този момент. Прав сте, че има много други градове, които биха могли да носят подобно звание – градове на бойната слава, но няма решение нито на общинските съвети, нито такава инициатива, започната вътре в самите градове. Ако има такава, с удоволствие бихме я подкрепили – едно на ръка.
Второ, в момента сме в края на честванията от 100-годишнината от Първата световна война. За съжаление, от всички битки, с които Българската армия се прославя по време на Първата световна война, само тези два града са останали, само тези две битки са станали на територията на Република България.
Безспорно, Сливница, битките са през балканските войни, също така има много такива поводи да се продължи с тази, надявам се, вече да стане традиция, но нека да има инициативи и от местната власт за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гаджев.
Втора реплика? Не виждам.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гаджев, уважаеми колеги! Аз мисля, че още в началото приветствах тази инициатива. За съжаление, за мен тя стана достъпна и известна днес. И не само на мен, но и на голяма част от колегите тук, в залата, стана известна днес.
Големият въпрос, който аз искам да задам, е по какъв начин ще стимулирате Вие като вносители и ние, като народни представители, ще станем съпричастни на тази инициатива, за да могат тези и други български градове, където лежат костите на български герои, загинали в други войни, да бъдат внесени тук, в тази зала и да бъдат гласувани, да им се даде необходимата чест и достойнство, необходимото признание? Това е въпросът, за да не потънат в омаята на забвението, защото, възвеличавайки днес два града, което е много правилно, разбира се, но трябва да си спомним кога казваме и за другите. Въпросът е как ние ще ги стимулираме и по какъв начин тези градове ще влязат в този списък. За мен това остана неясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията.
Ще прочета:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за обявяване на град Добрич и град Тутракан за „Град на българската бойна слава“
Народното събрание на основание чл. 88 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Обявява град Добрич за „Град на българската бойна слава“.
2. Обявява град Тутракан за „Град на българската бойна слава“.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Предложението е прието.

Уважаеми колеги, продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА.
Доклад на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 802-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г.
На заседанието присъстваха господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Милена Павлова – държавен експерт в дирекция „Социално включване“, госпожа Радиона Никова – директор дирекция „Политики и програми за детето, стратегическо развитие и координация“ и господин Пламен Таков – главен юрисконсулт от Държавната агенция за закрила на детето.
От името на вносителите заместник-министър Лазар Лазаров информира народните представители, че с предложените изменения и допълнения се предоставят допълнителни социални права за една категория деца, които нямат право да получават наследствена пенсия при починал един или двама родители или не отговарят на критериите за достъп до персонална пенсия. Въвежда се нов вид семейна помощ, като редът и условията за получаването на тези помощи са съобразени с класическите видове семейни помощи за деца. Тези помощи могат да се получават заедно с друг вид помощи по реда на този закон. Предвижда се децата, които ще са бенефициенти на тази помощ, да са около 5600.
В Комисията е постъпило становище по Законопроекта от Държавната агенция за закрила на детето, което подкрепя по принцип предложените изменения, но предлага да бъде разширен обхватът на предоставяната помощ и за извънбрачните и осиновените деца. Заедно с това в становището се предлага да бъде премахнат подоходният критерий за родителите, получаващи помощта, както и това тя да се предоставя до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, при условие че детето редовно посещава училище.
В последвалата дискусия взе участие народният представител Весела Лечева, която изрази подкрепа за Законопроекта, като посочи необходимостта от прецизиране и допълване на някои от текстовете между първо и второ четене.
В резултат на проведеното гласуване с 19 гласа „за“ , без „против“ и „въздържали се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, № 802-01-29, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Апостолов.
Уважаеми колеги, откривам разискванията по Законопроекта.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С предлаганите законодателни промени в Закона за семейните помощи за деца се цели да се реши един проблем, който стои на вниманието на обществото от доста време, а именно, че голяма част от децата, загубили един или двама родители, нямащи право на наследствена пенсия, поради факта че техните родители не са направили изискуемия осигурителен стаж съгласно Кодекса за социално осигуряване. Първоначално инициативата за промени в законодателството в полза на деца, загубили родители, тръгна от писмото до дядо Коледа, написано от адвокат Златина Хаджипанайотова, майка на три деца, чийто съпруг е починал. Инициативата след това се поде от омбудсмана Мая Манолова и от Социалното министерство, които разработиха този законопроект.
Към настоящия момент за тези случаи, в които децата нямат право на наследствена пенсия, в Кодекса за социално осигуряване и в подзаконовата уредба е предвидена възможност за отпускане на персонална пенсия, но има много сериозни ограничения, а именно годишният доход на член от семейството, на лицата, да е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход за предходните 12 месеца преди искането за отпускане на пенсия.
Искам само да припомня, че размерът на гарантирания минимален доход до 31 декември 2017 г. беше 65 лева, а от 1 януари тази година е 75 лева. Тоест за един родител с едно дете прагът за достъп на персонална пенсия е 150 лева, за родител с две деца – 225 лева. Това е изключително много нисък праг, сериозно ограничение и поради тази причина не всички деца, чиито родители приживе не са придобили изискуемият осигурителен стаж, имат право на персонална пенсия. Това води, както казах, до финансова подкрепа на един ограничен кръг деца с починал родител. По данни на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението към 23 февруари тази година общият брой на децата до 20-годишна възраст с един починал родител е 29 992, а 664 деца са с двама починали родители.
По данни на НОИ за 2017 г. само 2693 деца до 20-годишна възраст получават персонална пенсия, останалите около 5600 на практика остават без специална подкрепа след загуба на родител.
Въвеждането на този вид нова месечна семейна помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител ще гарантира финансовата подкрепа на повече деца.
Като вид семейна помощ новата месечна помощ ще отговаря на условията и принципите, на които се основава семейното подпомагане както по отношение на условията за достъп, така и по отношение на определянето на нейния размер.
В Законопроекта е предвидено размерът на месечната помощ да се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като не може да бъде по-малък от предходната година.
Размерът на месечната помощ ще бъде гарантирано по-голям от размера на получаваната към настоящия момент персонална пенсия, който размер към настоящия момент е 113 лева. Новата месечна помощ ще може да се получава и с останалите видове семейни помощи по Закона за семейните помощи за деца.
Законопроектът се предвижда да влезе в сила от 1 януари 2019 г. Предвижда се на лица, на които е отпусната новата семейна месечна помощ, да им бъде прекратена персоналната пенсия и ще има един период на адаптация и процес на преминаване от получаване на персонална пенсия към получаване на месечна помощ по Закона за семейните помощи за деца.
Смятаме, че мястото на тази финансова подкрепа за деца с починал родител, които нямат право на наследствена пенсия, е именно в Закона за семейните помощи за деца. По своята същност това е финансова помощ и като такава попада в обхвата на социалното подпомагане. Персоналната пенсия, която се отпуска по чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване, не е свързана с осигурителен принос, както и някои други пенсии, които не са свързани с осигурителен принос, като: социалната пенсия за инвалидност, социалната пенсия за старост – те всички имат характер на социални плащания и мястото не е в държавното обществено осигуряване.
Считаме, че с тази стъпка се поставя началото за нещо ново, за което отдавна се говори, а именно извеждане на всички нехарактерни за държавното обществено осигуряване плащания към системата на социалното подпомагане.
Финансовите разчети, които са направени от Министерството на финансите, показват, че за около 5600 деца необходимият финансов ресурс да бъде обезпечена тази нова месечна семейна помощ в Закона за семейните помощи за деца ще бъде около 4 млн. лв. Те са предвидени и разчетени в Проекта за бюджет на Социалното министерство.
Законопроектът беше приет единодушно от членовете на Комисията по труда, социалната и демографската политика на нейно заседание. Аз се надявам, че ще получи единодушна подкрепа и днес, тук в пленарната зала, защото това е една законодателна инициатива в правилна посока, която заслужава внимание и най-вече в подкрепа на децата, загубили родител и без право на наследствена пенсия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Има ли реплики? Няма. (Шум и реплики.)
Уважаеми господин Гьоков, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, предполагам, че ще Ви изненадам, но ще изразя положителното си отношение към промените в Закона за семейните помощи за деца. Чрез тези промени се въвежда нов вид месечна помощ за деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете ме, господин Гьоков – само за момент!
Уважаеми колеги, моля, заемете местата си и да запазим малко тишина в залата, за да можем да чуем господин Гьоков. Благодаря Ви за разбирането.
Моля, продължете, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Исках да кажа, че с тези промени се въвежда нов вид месечна помощ за деца с един или двама починали родители и се решава един проблем, който от години затруднява подпомагането на тези деца.
Какво е положението до момента? Деца, на които е починал родител или са починали и двамата родители, но приживе не са отговаряли на изискуемия за отпускане на наследствената пенсия осигурителен стаж, нямаха право на наследствена пенсия. Но законодателят бе предвидил възможност за отпускане на персонална пенсия при определен ред и условия.
С разпоредбата на чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено Министерският съвет по определени от него условия и ред в изключителни – подчертавам – в изключителни случаи да отпуска пенсии на лица, по отношение на които не са налице някои от изискванията по същия този кодекс. Например такива пенсии са точно на тези деца без право на наследствена пенсия от починал родител.
На второ място, на жени, навършили възрастта по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, родили и отгледали пет и повече деца до навършване на 18-годишна възраст и на последно място, на лица, навършили възрастта по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, които са полагали грижи в продължение на повече от 10 години за хората с увреждания, членове на техните семейства, постоянно нуждаещи се от чужда помощ, като под членове на семейството се считат съпруг, съпругата, както и техните възходящи и низходящи по права линия роднини.
Тези промени касаят – в първия случай, децата с починал родител, които нямат право на наследствена пенсия. Аз съм запознат с този проблем и със сега действащата тромава процедура за отпускане на персонална пенсия. Като общински съветник и председател на постоянната Комисия по социална политика през мен са минали десетки молби и документи за отпускане на персонални пенсии за деца, чиито родители или родител са починали. Хората не знаят условията и реда, определени от Министерския съвет, а именно, че за да получават такава персонална пенсия, трябва да имат отказ от Националния осигурителен институт за отпускане на наследствена пенсия, да набавят документите и да ги подадат в общинския съвет или в Министерския съвет. При всички случаи общинският съвет трябва да се запознае с конкретните случаи и да излезе с решение, че няма проблеми да се отпусне персоналната пенсия. Ако документите са подадени до Министерския съвет, те се изпращат в общинския съвет за становище и решение и така окомплектовани се връщат в Министерския съвет. Най-важното е, че хората не са наясно с подоходния критерий, и в много от случаите готвят документи, а после се оказва, че децата нямат право заради този критерий и остават разочаровани от това. Въобще сериозно усложнена процедура.
Затова сега заявявам, че Законопроектът отговаря на потребността на специална защита и подкрепа на децата, които не се отглеждат от двамата си родители поради смърт в семейството.
И още нещо ще заявя. Този законопроект изисква пълна подкрепа, защото, на първо място, ще кажа, че чрез промените в Закона за семейните помощи за деца се въвежда нов вид месечна помощ за децата с един или двама починали родители. Този законопроект отговаря на потребността от специална защита и подкрепа на тези деца. Това помага на тези деца и преживелия родител, ако има такъв, да получават някакво подпомагане за защита и подкрепа на децата, които не се отглеждат от двамата си родители и да се избегне тежката процедура по отпускане на такова подпомагане чрез персонална пенсия.
На второ място, ще спомена, че това е правилна стъпка – да бъдат извадени част от персоналните пенсии от Кодекса за социално осигуряване, защото не са свързани с трудова дейност. Остава открит въпросът с останалите персонални пенсии и другите пенсии, които не са свързани с осигурителен стаж и нямат общо с осигуряването и осигурителния принос на лицата. А това са социалната пенсия за старост, социалната пенсия за инвалидност и пенсията за особени заслуги.
Надявам се, че има визия в управляващото мнозинство за решаване на този проблем изцяло, тоест в скоро време да очаквам законодателни решения в тази посока – на изваждане на всички тези, несвързани с трудовата дейност, пенсии от пенсионната система. Да се тръгне в тази посока и по този начин трансферът, който се прави от Министерството на финансите към държавното обществено осигуряване ще се редуцира, ще се намали, и то сериозно, и ще се спрат спекулациите, че пенсионната система прекалено много се субсидира от държавния бюджет.
Ще направя и една критика към Законопроекта. Тя е свързана с това, че в новото предложение остава подоходният критерий и условността за получаване на месечната помощ за деца с един или двама починали родители. Тоест отново не всички деца с починал родител ще могат да се възползват от новата помощ.
Повдигам въпроса, като съм наясно с отговора. Вярно е, че сме приели принципно в социалното ни законодателство подпомагането да е насочено към нуждаещи се, тоест да е диференцирано. Тоест, най-нуждаещите се да получават подкрепа от държавата.
В случая няма как да кажем, че всички са с еднаква нужда от подпомагане, но също така е ясно, че това са български деца, поставени в неравноправно или неравностойно положение в обществото, и трябва да се засвидетелства грижа и подкрепа към тях от страна на държавата. Още повече вече има изключения от този принцип например при месечните помощи за хората с увреждания.
Между първо и второ гласуване моля вносителите да ни представят разчет колко допълнителни средства ще са нужни, ако всички деца с починал родител получават такова подпомагане, тоест ако отпадне подоходният критерий. Поставям въпроса още сега, на първо гласуване, защото от парламентарната група на „БСП за България“ ще направим предложение за второ гласуване този критерий да отпадне.
По данни на Националния осигурителен институт към 31 декември 2017 г. 22 099 деца до 20-годишна възраст получават наследствени пенсии, а 20 693 деца до 20-годишна възраст получават персонални пенсии. По данни на ЕСГРАОН и по други статистически данни за населението в началото на 2018 г. общият брой на деца до 20-годишна възраст с един жив родител е 29 992, а 664 деца са с двама починали родители. Аз си направих труда да направя една сметка. От общо 30 656 деца, като махнем от тях тези, които получават наследствени и персонални пенсии, остават 5864 деца, които не получават нищо. Тоест, става въпрос за общо толкова деца, които, ако всички получават подпомагане, това едва ли ще събори бюджета на държавата, но жестът към тях ще бъде оценен и от тях, и от преживелия родител, и от българското общество.
Друг въпрос, който ме вълнува, въпреки че не е предмет на този законопроект, е размерът на новата помощ. В мотивите по Законопроекта е записано, че новата месечна помощ ще отговаря на условията и принципите, на които се основава семейното подпомагане, като както по отношение на условията за достъп, така и по отношение на определението на размера й.
След предложените промени размерът на месечната помощ ще се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като не може да е по-малък от предходната година. Помощта ще се предоставя само в пари. Това не ме успокоява. Като Ви знам колко сте стиснати за социални разходи и най-вече за социални помощи, ми се ще тук, в Законопроекта, да определим автоматичен механизъм за определяне размера на помощта – без да искам да предизвиквам дискусии по този въпрос и по тази тема, мога да кажа например в размер на 50% от линията на бедността. Сега се определя достъпът до тази помощ от гарантирания минимален доход, който беше 65 лв. доскоро, а от тази година е 75 лв. Спирам до тук.
От парламентарна група на „БСП за България“ подкрепяме Законопроекта на първо гласуване. Правим предложение между първо и второ гласуване в полза на тези ощетени деца в неравностойно положение в обществото с призив да помислите и Вие по въпросите, които повдигнах още на първо гласуване и да направим взаимни компромиси, и да убедим Финансовото министерство, че си струва да премахнем този подоходен критерий. Ще подкрепим Законопроекта. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря ви, уважаеми господин Гьоков.
Има ли реплики? Няма.
Господин Али, имате думата за изказване.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, тъй като считаме, че това е нормативен акт, който дава не само право на финансова подкрепа на деца без родител или родители и на тези деца, които нямат право на персонална пенсия и наследствена пенсия, но и поправя една несправедливост по отношение на това тези деца да живеят в сигурна среда и да получават финансовата подкрепа от страна на държавата.
Считаме освен това, уважаеми колеги, че чрез приемането на този законопроект ще осигурим равни условия на онези около 5600 деца, които обхваща Законопроектът, с тези деца, които също са загубили своя родител или родители, но имат право на наследствена или персонална пенсия.
Освен това парламентарната група на „Движението за права и свободи“ изцяло подкрепя едно от условията, регламентирано в Законопроекта, а именно финансовата подкрепа да бъде обвързана детето да посещава редовно детска градина или училище. Считаме, че това условие има възпитателен ефект, и освен това натоварва с отговорност както лицето, така и неговия родител или настойник.
Както казах в самото начало, парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепи този ЗИД на Закона за семейните помощи за деца. Считаме, че това е един високохуманен акт спрямо тези деца, които Законопроектът обхваща – както Ви казах, това са около 5600 деца, и смятаме, че ще осигури равни условия за развитие на децата заедно с техните връстници, като тези деца усетят подкрепата на институциите и държавата в труден за тях момент.
Освен това, уважаеми колеги, от парламентарната група си запазваме правото между първо и второ четене на Законопроекта да направим предложения за изменения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Али.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Клисурска, имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! С риск да повторим някои от казаните неща до момента, но аз ще ги повторя, защото, като гледам заинтересоваността в залата, хубаво е да ги повторя, за да знаем за какво става въпрос.
Съгласно предложените промени, които в момента гледаме в изменението на Закона за семейни помощи за деца, 5600 деца, които са загубили един или двама родители и нямат право на наследствена пенсия, ще получат нов вид социална помощ. Причината за неполучаването на такава пенсия е липсата на години осигурителен стаж или осигурителен принос. Единствената възможност към момента бе персоналната пенсия, която се отпускаше при доход под гарантирания минимален доход и такава персонална пенсия получаваха 2700 български деца. Тази персонална пенсия беше в размер на 113 лв. месечно. Министерският съвет не дава яснота за сумата, която ще бъде помощта.
Така както е регламентирано в момента в предложението, това ще стане със Закона за държавния бюджет. От разчетите, които са направени – и госпожа Ангелова го спомена – сумата, която ще е необходима, възлиза на около 4 млн. лв. Декларациите на Министерството са, че сумата ще бъде по-висока от персоналната пенсия, която, пак ще повторя, е 113 лв. Четири милиона лева за 5600 деца! Това означава, че тази семейна помощ за деца ще се равнява някъде на около 115 лв. Това ли е по-голямата сума?
Другият ми въпрос е: в началото, както госпожа Ангелова каза, предложението тръгна не от инициатива на Министерството, а от едно писмо до Дядо Коледа и от протест на родители. Неясно е защо Министерството винаги действа след определени протести, а не поема социалната отговорност, която носи като Министерство на труда и социалната политика?
Когато тръгна дискусията по отношение на този правен вакуум и невъзможността на определена група деца, които са лишени от един или двама родители, е необходимо да получават такава помощ, тогава предложението беше да няма доходен критерий.
В момента, в така направеното предложение е въведен доходният критерий и аз задавам въпроса: защо? Тук говорим за деца, лишени от един родител – 5600 деца по разчетите, които са ни дадени. Колко би коствало на държавата този доходен критерий да отпадне, при положение че в Закона за социално подпомагане, също и в Закона за семейни помощи за деца има изключения? Хубаво е да помислим и между първо и второ четене да направим ревизия на така направеното предложение. Ще въведа и още една възможност за тези деца, които са лишени от родителска грижа. Член 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване – съжалявам, че говоря с членове, но е важно, за да може да се погледне – регламентира възможността за получаване на наследствена пенсия от деца, лишени от родител. Там възрастта, която е въведена, е 26 години, ако децата учат. Аз съм съгласна, че задължителната възможност, която е въведена и със сега направеното предложение децата да учат, е важно условие да получават такъв тип помощ, но в чл. 82, ал. 1, възрастта е 26 години. След като препращаме към възможностите за пенсии за деца, лишени от родители, защото и чл. 92 от Кодекса за социално осигуряване, където коментираме персоналните пенсии, също препраща към чл. 82, и там възрастта отново е 26 г., защо с така направеното предложение ние ограничаваме възрастта до 20?
Аз знам отговора на Министерството – защото в Закона за семейни помощи за деца възрастта, която е въведена, е 20-годишно, но в случая говорим за хипотезите на получаване на пенсия или такива, които нямат право от такъв тип пенсия, защото нямат осигурителен принос. Защо не помислим и в тази посока? Нашата парламентарна група ще направи предложение и в тази посока, за да не дискриминираме децата на България.
Ние ще подкрепим така направеното предложение, но между първо и второ четене се надявам да размислите и да приемете нашите предложения за отпадане на подоходния критерий и увеличаване на възможността, за да може повече български деца, лишени от родители, да получат тази помощ. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики? Не виждам реплики.
Уважаеми доктор Адемов, имате думата за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда много кратък, още повече че голяма част от аргументите в подкрепа на този законопроект бяха изказани. Искам обаче да кажа нещо, което колегите споменаха, но не конкретизираха – това вълнуващо писмо до Дядо Коледа си има автор. Този автор се казва адвокат Златина Хаджипанайотова от Габрово, която разтърси публичното пространство с нейния емоционален тон и с искането да бъде решен този проблем.
Достойнството на това писмо беше, че госпожа Хаджипанайотова, независимо че има деца сираци, гордо сподели, че тя няма нужда от тази подкрепа и прави всичко това в името на останалите деца, които не отговарят на условието – починалите родители да имат необходимия съответен осигурителен стаж, да могат да получат тази държавна подкрепа.
Мисля, че е важно да го отбележим, защото след това тази инициатива беше поета от омбудсмана на Републиката госпожа Мая Манолова и оттам тръгна инициативата на Министерството на труда и социалната политика, като имаше различни идеи. Едната идея беше да бъде променена наредбата, която уреждаше въпроса с персоналните пенсии. В крайна сметка се стигна до обособяването на нов вид семейна помощ за децата.
Уважаеми колеги, това е първата стъпка правната фигура на персоналната пенсия да отпътува от държавното обществено осигуряване към системата на подпомагане. Само че остава още една възможност за персонална пенсия, макар и в ограничен вид – майките с пет и повече деца имат право на такава персонална пенсия. Тоест логиката е всички пенсии, несвързани с трудова дейност, да напуснат държавното обществено осигуряване и да отпътуват, ако мога така образно да се изразя, към системата на социалното подпомагане. На практика първата крачка е извървяна, остават и други възможности, за да може държавното обществено осигуряване да бъде изчистено от пенсии, несвързани с трудова дейност. По този начин трансферът от Министерството на финансите към бюджета на държавното обществено осигуряване ще бъде редуциран и ще има ясна оценка за това кой колко плаща в системата на държавното обществено осигуряване.
Тук беше казано, че ще има предложение между първо и второ четене да отпадне подоходният критерий. Подоходният критерий, както добре знаете, е 450 лв. на член от семейството и една много малка част от тези деца, които биха получили такъв нов вид социална помощ – около 5600 деца, които в момента не получават наследствена пенсия, биха могли да отговорят на подоходния критерий, но една малка част от тях вероятно ще надминат този критерий. Вече има и изключения, както беше казано преди малко, в Закона за социално подпомагане и в Закона за семейни помощи за деца, където има изключение за децата с увреждания да няма подоходен критерий.
Възниква въпросът: дали трябва да следваме принципите на социалното подпомагане, където в България подпомагането е диференцирано, тоест подпомагат се тези, които имат най-голяма нужда, тези, които не могат да се справят сами, или да приемем принципът на изключението? Народното събрание трябва сериозно да се замисли и да убедим Министерството на финансите, че за тази много малка категория трябва да отпадне подоходният критерий и те да влязат в групата на изключенията. Както се казва: в България винаги едно изключение води до следващо изключение.
Затова молбата ми е, уважаеми дами и господа, сега да подкрепим Законопроекта, за да може да решим този изключително социално чувствителен проблем в държавата. Става въпрос за деца сираци, става въпрос дори и за 660 деца кръгли сираци. Още веднъж призовавам народните представители да подкрепят предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов.
Реплики има ли?
Други изказвания?
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, с № 802-01-29, внесен от Министерския съвет.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Имате думата за процедура, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложения между първо и второ четене на току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца да бъде 3 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Светлана Ангелова.
Гласували 98 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, обявявам прекъсване.
Начало на парламентарния контрол – 11,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Добър ден, колеги.

Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди да започнем с него, ще прочета съобщение за парламентарен контрол по повод на персонални промени в Министерския съвет.
Във връзка с гласувани в Народното събрание на 20 септември 2018 г. персонални промени в Министерския съвет на неотговорените въпроси и питания, зададени към освободените министри, народните представители ще получат устни или писмени отговори от новоизбраните ресорни министри. Съгласно наложилата се парламентарна практика на избраните министри ще се предостави време, за да се запознаят със зададените въпроси и питания, да подготвят или актуализират вече изготвените отговори, да ги оформят съобразно вижданията си и да планират участието си в пленарното заседание за парламентарен контрол на 28 септември 2018 г.
Има новопостъпили питания за периода от 14 до 20 септември 2018 г. от:
- Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова към Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите, относно спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за възлагането и изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 септември 2018 г.
- народните представители Георги Йорданов Йорданов, Михаил Ивайлов Христов, Дора Илиева Янкова, Георги Янчев Гьоков, Илиан Ангелов Тимчев, Драгомир Велков Стойнев към Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, относно Стратегията на Министерство на труда и социалната политика за компенсиране повишаването на цените на хляба и стоките от първа необходимост. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 септември 2018 г.
Писмени отговори от:
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Ивелина Василева и Ася Пеева;
- министъра на труда и социалната политика Бисер Петков на въпрос от народните представители Георги Гьоков и Никола Динков;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Светла Бъчварова, Георги Търновалийски и Стефан Бурджев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Александър Сабанов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Йордан Младенов;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Радостин Танев;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народния представител Елена Аксиева;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Александър Сабанов;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Георги Гьоков.
Декларация от името на групата на ГЕРБ.
Господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
„На 22 септември 1908 г. в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново българският цар Фердинанд обявява независимостта на България. Този акт официално слага началото на новата българска държавност и приключва с успех усилията на поколения българи за създаване на пълноценна българска национална държава.
Мястото, на което е обявена независимостта, не е случайно. От старата столица Велико Търново владетелите на Второто българско царство изграждат една от най-могъщите европейски средновековни държави. Могъществото на тази държава е толкова силно, че дори 500-годишното ѝ отсъствие от картата на Европа не е в състояние да изтрие напълно спомена за нея. Нещо повече. Споменът за постиженията на царете от Първото и Второто българско царство се превръща във вдъхновение и двигател за националното ни възраждане в средата на ХIX век. Тази историческа приемственост е нишка, която и до днес свързва българската нация в едно цяло и я прави устойчива пред предизвикателствата на времето.
Актът на независимостта от 1908 г. е резултат от борбите за българската църковна независимост, започнали в Цариград през 1860 г. и изиграли решаваща роля за връщането на българската нация на картата на Европа. Извоюването на независимостта преминава през хилядите жертви на национално-освободителното движение, които с цената на собствената си кръв, положиха основите на съвременната българска национална идентичност.
Българската независимост минава през образа на Апостола на свободата и формулираният от него национален идеал, който остава актуален и до днес – да бъдем равни с другите европейски народи.
Празникът на българската независимост събира в себе си усилията на онези българи, които в името на този идеал дръзнаха да нарушат международния ред и да обявят Съединението на Княжество България и Източна Румелия, а след това с оръжие да защитят този акт по време на Сръбско-българската война.
Независимостта е резултат от усилията на редица правителства и парламенти, които след Освобождението с постоянство и търпение градяха българската национална държава и нейните институции.
Обявяването на независимостта на България през 1908 г. нито идва изненадващо, нито е подарък за българите. Тя е плод на дългогодишна и целенасочена политическа стратегия, която обединява в себе си както българския политически елит, така и целия български народ. Това единство изиграва решаваща роля в тогавашната сложна и динамична международна ситуация, при която между сблъсъците на геополитическите интереси младата българска държава и нейните лидери цар Фердинанд и министър председателят Александър Малинов проявяват решителност и готовност да платят с цената на всичко връщането на българската държава на картата на Европа.
Днес 22 септември не е просто спомен, този ден е настояще и бъдеще, защото в него е концентрирана историческата приемственост на българската държавност, без която българската нация нямаше да бъде пълноценна. Въпреки конюнктурните залитания този празник устоя на времето и предизвикателствата пред българския народ. В периодите, в които не беше почитан от официалната държава, той не беше забравен. След като 22 септември беше изваден от националния календар след 1944 г., когато България отново загуби своята независимост, той се върна като официален празник през 1998 г., за да ни припомни, че в историята на една нация има неотменими събития, че независимостта на една държава се състои преди всичко в правото на народа ѝ да избира сам пътя, по който да върви, дори и този път да не бъде лек.
Българският път никога не е бил лек. Освен със саможертви в името на съзиданието, този път често е бил осеян с грешки и предателства, които са изправяли българи срещу българи. Днес трябва да помним, че независимостта и правото на избор на една нация са натоварени с огромен риск и огромна отговорност. Като народни представители ние би трябвало да сме еманация на тази отговорност и да не поставяме под риск единството на нацията и нейното право на избор. Ние би трябвало да бъдем водени от примера на цар Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов, които преди 110 години поеха риска на обявената независимост и с мъдрото си поведение завършиха успешно един процес на национално осъзнаване, благодарение на когото днес имаме българска държавност.
Независимостта не е празник, а кауза, която се отстоява с усилия и постоянство. Тя е червена линия, която нито един политик няма право да прекрачва. Независимостта е израз на единението на една национална общност. Тя не се храни с конфликти, а с търсене и намиране на общи за цялото общество каузи. Преди 110 години тя събра на едно място монарха цар Фердинанд, бесарабския българин Александър Малинов, македонския българин Андрей Ляпчев, мизийския българин Никола Мушанов, тракийския българин Иван Салабашев, представителите на всички вероизповедания, етноси и политически сили, на всички групи в обществото и на целия български народ. Затова и днес празникът на Независимостта е безспорен израз на националното единение и завещание за национален успех.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нека на този истински празник да забравим за политическите страсти и дребнавите спорове. Това е празник на българския оптимизъм, който българският народ е извоювал и заслужил сам.
Честит празник! Да живее България!“ (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Биков.
Хубаво е, наистина, да си спомняме тези дати, да ги уважаваме. Още по-хубаво е, ако успяваме да живеем и работим така, че и ние да направим нещо толкова велико, че да има и някаква дата, която нашите наследници да споменават с добро.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Първи ще отговаря господин Румен Порожанов – министър на земеделието, храните и горите, на въпрос от народния представител Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова относно финансовото състояние на „Напоителни системи“.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е свързан с информация за финансовото състояние на „Напоителни системи“.
Трябва да кажем, че съществува силно социално напрежение в „Напоителни системи“. Тази информация идва както от заетите в сектора, така и от синдикатите. Носят се различни слухове, свързани с масови съкращения или с преструктуриране на „Напоителни системи“, което съответно създава безпокойство у тези, които работят в „Напоителни системи“ към настоящия момент.
В отчетите на „Напоителни системи“ за 2017 г. се вижда, че задълженията към работниците в „Напоителни системи“ се увеличават: за 2017 г. спрямо 2016 г. те са увеличени с 15 на сто. „Напоителни системи“ има и други задължения – към НАП, към други организации, приблизително се оценяват на около 30 милиона.
Моят въпрос към Вас е свързан със следното. Първо, какви са задълженията към персонала на дружеството в края на поливния сезон на 2018 г.? Има ли искане от страна на Съвета на директорите или от ръководството за принудително ползване на неплатени отпуски или за работа при намалено работно време – четири часа, защото това е една от информациите, които се появиха в публичното пространство? Какви мерки ще бъдат предприети за решаване на финансовите проблеми на „Напоителни системи“, защото тези задължения са в тежест на дружеството, те не могат да бъдат зачеркнати, те трябва просто да бъдат управлявани в някаква форма, за да може дружеството да бъде в състояние да изпълнява своите задължения през следващия поливен сезон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Използвам случая да отбележа, че много стриктно се вписахте във времето и да помоля и следващите колеги да се опитаме да спазваме процедурите.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема професор Бъчварова, към 31 август тази година „Напоителни системи“ нямат задължения към персонала. Съгласно чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск, независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск, и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Това е право на работника или служителя, което се упражнява чрез волеизявление на неговия носител и на насрещната страна. Правилото е, че отпускът се ползва по искане на правоимащия, отправено до работодателя и след изрично негово разрешение.
„Напоителни системи“ е търговско дружество с клонова структура, като организационно-икономически обособено образувание е работодател и разполага с правосубектност съгласно чл. 357 от Кодекса на труда.
Правото на отпуск се упражнява при стриктно спазване на трудовото законодателство и действащия Колективен трудов договор.
Мерките за подобряване финансовото състояние на „Напоителни системи“ са насочени към увеличаване на приходите и оптимизиране на разходите. Целта е обслужване на дълга на дружеството и създаване на условия за участието му като бенефициент по оперативните програми на Европейския съюз за рехабилитация на хидромелиоративната инфраструктура и подобряване качеството на услугите.
В допълнение искам да Ви кажа, че задълженията към персонала са нараснали като число, но в края на всеки финансов отчет, както знаете, се отчита задължението примерно за декември месец, което се изплаща през месец януари. От самото увеличение на фонд „Работна заплата“ се дължи и увеличението в 2017 г. спрямо 2016 г.
Един от основните проблеми на дружеството са големите задължения. Те са структурирани в няколко направления. Аз съм коментирал, имал съм възможност да коментирам това пред Вас. С основни кредитори, като електроразпределителните дружества, сме направили споразумения за разсрочване и погасяване. Имаше доста странни за мен задължения, които са дадени и в прокуратурата – няма да цитирам фирми – за над 10 млн. лв. За съжаление, там понякога има изпълнителни листове, които се реализират.
Друго голямо задължение на „Напоителни системи“, които ние също заварихме, са задълженията към държавата, към НАП. Те в момента са между 8 – 9 млн. лв. и са, както знаете, с висока лихва – над 10%. Това, което възнамеряваме да направим, е именно преструктуриране на това задължение. В активен диалог сме и предполагам, надявам се, до един месец „Напоителни системи“ да вземе банков кредит за погасяване на задълженията към НАП, които ще се преструктурират като задължение – разсрочено, при лихва от 3,5% спрямо настоящите над 10%. Така че „Напоителни системи“ си е дружество със своите трудности. Не е някаква тайна за Вас, че покрай активните валежи през месец юли, а и месец август… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам. Това наруши приходите от напояване в определени райони. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Бъчварова, имате право на реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, точно от тези задължения, за които говорите, които не са малко, идва и притеснението на заетите в „Напоителни системи“ – да не би точно преструктуриране и намаляване на персонала да бъде една от възможните мерки за излизане от кризата в това финансово състояние, в което се намира дружеството. Информацията, с която разполагам, и Ви казвам, тя е от хора, заети в „Напоителни системи“, е, че те се принуждават да излизат в неплатен отпуск, а не, че го правят по собствено желание, с цел да се намалят именно средствата за работни заплати.
Провокирахте ме, като казахте, че имате намерение да изтеглите кредит. Инвентаризацията свързана ли е с този кредит, за който получих и писмена информация? На каква стойност са новите инвентаризирани активи, които „Напоителни системи“ придобива? Това все пак ще даде ли възможност на „Напоителни системи“ да участва, Вие казахте, в оперативни програми или по Програмата за развитие на селските райони, след като тези задължения бъдат под някаква форма покрити и дружеството има възможност да кандидатства по програми? В края на краищата една от идеите да се обръща толкова внимание на „Напоителни системи“ – в държавния бюджет да имате средства, които да бъдат насочени за дейности, които „Напоителни системи“ осъществява за превантивни дейности по отношение на околната среда, беше именно дружеството да участва в програми, които да стабилизират активите, а също така и финансово дружеството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Уважаеми господин Министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
По отношение на възможностите за участие в оперативните програми мярката „Хидромелиорации“ в момента се разписва. Тя не е вкарана в Програмата. Ще бъде разгледана на Мониторинговия комитет в началото на месец ноември, не мога да Ви кажа точната дата. Тогава ще бъде разгледана, след което, ще бъде представена на комисията за допълнение в Програмата.
Да, „Напоителни системи“, както и водните сдружения, в момента проучваме и опцията дали кооперациите могат да бъдат част от бенефициентите, да бъдат бенефициенти именно за хидромелиоративни съоръжения, вътрешна хидромелиоративна инфраструктура и така нататък. Така че задълженията към държавата също са пречка, която не дава възможност за кандидатстване по програмите. В контекста на преструктурирането на задълженията е именно и този момент. Като икономист не виждам как инвентаризацията може да е свързана с този дълг. Инвентаризацията преосчетоводява активи и се компенсира в баланса. Дългът към НАП, за който Ви казах, че ще се ползва кредитът, няма нищо общо с това нещо.
По отношение на преструктурирането, да, говори се за преструктуриране. Никога от мен не е идвал картбланш или нещо подобно да се прави преструктуриране на съществуващата инфраструктура. Единственото, което се комуникира и със синдикатите, е оптимизиране най-вече в рамките на административния персонал – административният персонал, който е по клоновете. Чакаме предложения на клоновете, но в никакъв случай не бих си позволил да правим, да го кажа чистка или нещо друго. Точно обратното – да имаме оптимален състав, който наистина да работи функционално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към декларация от името на парламентарната група на „БСП за България“ от народния представител Валери Жаблянов.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! На 22 септември 2018 г. се навършват 110 години от провъзгласяването на Независимостта на България. Това събитие има своето самостоятелно значение в поредицата от събития, утвърждаващи българската държавност, каквито са Освобождението и Съединението. Тази троица на българското държавно съществуване се появява неслучайно в хода на нашето историческо самоосъзнаване.
Независимостта слага финалната точка на националноосвободителните борби на българския народ против петвековното османско робство и прекъсва всички обвързаности и условия, поставени от Великите сили в несправедливия за българите Берлински договор.
На 3 март 1878 г. между Русия и Турция се подписва Санстефанският мирен договор, с който българската държава се възстановява в нейните изконни етнически граници. Няколко месеца по-късно обаче, водени от своите интереси на Балканския полуостров, европейските Велики сили, представени на конгрес в Берлин, ревизират този договор, поставяйки българското княжество под суверенитета на Високата порта.
Обявяването на Независимостта несъмнено има преди всичко външнополитическо значение, като с него се преодоляват наложените ограничения за сключване на военни и политически договори от новата държава. Освен това дипломатическите представители на България се ползват с най-ниския статус в тогавашната дипломатическа йерархия.
Провъзгласяването на Независимостта на България през 1908 г. не е самостоен, откъснат от цялостното ни развитие политически акт. Както отбелязват тогавашните чужди наблюдатели на процесите в новосъздадената държава, България се развива с удивителни темпове, строят се железници, фабрики, изгражда се столицата на държавата, създават се и се утвърждават националните културни и образователни институции – Българската академията на науките, Софийският университет, Народната библиотека.
Това развитие впечатлява тогавашна Европа. Липсата на независимост от Османската империя не се изчерпва само със скромния годишен данък от 1 млн. лв., който българската държава плаща. Като васално княжество България няма право да сключва международни договори. Върху българската територия се разпростират всички клаузи на така наречения режим на капитулациите – система от икономически и съдебни привилегии за западните държави и техните поданици, занимаващи се с бизнес в рамките на Османската империя.
Тези капитулации водят до сериозни финансови загуби за малката и динамично развиваща се държава. Ето защо обявяването на Независимостта има и не само външнополитически последици. С всяка изминала година, вследствие на силното и динамично икономическо развитие на България, става все по-неприемлив и нетърпим нейният международен статут на княжество, васално на Османската империя.
Актът на обявяване на Независимостта е предшестван от две външнополитически събития със съществено значение за цялостното развитие на европейския политически процес. Това е Младотурската революция от 1908 г. и изчерпването на срока на окупация на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария според Берлинския договор.
Тук е мястото да се подчертае, че политическият елит на тогавашната българска държава е действал изключително точно, изключително премерено, познавайки зависимостите и отношенията на тогавашната европейска дипломация. Избирайки подходящия момент, консултирайки с Австро-Унгария общите ни интереси по преодоляване на последствията от Берлинския договор, българският цар Фердинанд обявява Независимостта на 22 септември 1908 г., пристигайки от Виена.
Това взаимодействие между вътрешнополитическите процеси, консолидацията на българския политически елит, силното желание на българския народ да възстанови своята независимост, чувството за накърнена национална чест и достойнство след Берлинския договор, оставените извън българската държава територии, в които българският етнос осъществява своите национални идеали, са движещите сили на обявената независимост. Българският княз Фердинанд получава титлата цар, но Независимостта не е акт, който е самостоятелно действие на българската корона. Независимостта е резултат от последователното, целеустремено тридесетгодишно развитие на българската държава, която осъществява своята независимост, водена от идеята за ревизия на Берлинския договор.
В резултат на обявената независимост, българската държава започва активна подготовка за освободителните балкански войни, водейки самостоятелна дипломатическа и външнополитическа дейност.
Този акт от 1908 г. показва, че независимостта на една държава, на едно общество, на една нация е плод на задружни усилия, на национална консолидация, на вътрешно единение, на преодоляване на чувството за историческа несправедливост и възход към просперитета, към бъдещето, към утвърждаването на нацията в нейните исторически граници. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Използвам случая да кажа, че мечтая за деня, в който България освен свободна, независима и съединена ще бъде и най-проспериращата, най-богатата държава в Европа. Сигурен съм, че българският народ ще отдели един ден от календара, за да отбележи този ден. Дай боже, да е по-скоро! Готов съм да съдействам и да сътруднича на всеки български гражданин, който изповядва същата мечта. Благодаря Ви.
Продължаваме с парламентарния контрол, който е отново с въпрос от народните представители Светла Маринова Бъчварова и Николай Димитров Пенев относно изпълнение на Програма за морско дело и рибарство.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с текущия анализ на изпълнението на Програма за морско дело и рибарство.
Преди да задам въпроса, се запознах с Годишния доклад и Отчета на Програмата, също така и от Комитета по наблюдение, който се е провел през месец юни в Министерството на земеделието и храните. Констатациите, които се правят не само в тези документи, но също така и от експерти, които анализират оперативните програми, сочат, че тази програма е с най-лоши показатели по отношение на изпълнението на мерките.
В същото време, знаете, че в края на 2018 г. не само по тази програма, но и по всички останали ще се проведе първата проверка на изпълнението на Програмата, разходите, които са направени, междинни резултати и съответно дали е направено достигането на тези междинни цели до този период.
Пак в тези публикации числото, което се посочва към месец юни, е, че в края на месец юни разплатени средства са едва 0,63% от заложените в програмата. Договорирането наистина е в малко по-добри и оптимистични показатели, но изплащането е на символично ниво.
Въпросът ми към Вас е: какви мерки ще предприеме Министерството на земеделието, храните и горите за решаването на проблемите, забавянето на програмата? Те трябва да бъдат в краткосрочен план, защото са до месец декември 2018 г. Загубите, които се очертават, а такива ще има, тъй като се признава от самите експерти в Министерството и отговорни политически лица, да бъдат минимизирани в края на 2018 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема професор Бъчварова, уважаеми господин Пенев, управляващият орган на Програмата за морско дело и рибарство редовно изготвя анализи относно усвояването на средствата от Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и прогнози за риска за изпълнението на рамката за изпълнение по Програмата и от автоматично отписване на средства, съгласно правилото n+3.
Размерът на средствата от Европейския фонд за морско дело и рибарство за 2015 г., респективно, които трябва да са 2018-а, е приблизително 22,8 млн. евро. Управляващият орган е предприел комплекс от мерки за постигане на целите, включващи: изготвяне план за действие с конкретни мерки и действия по всяка мярка за подпомагане, както и срокове за изпълнението им; разширяване обхвата на лицата, които могат да кандидатстват по програмата; увеличаване броя на междинните плащания; разширяване на мерките за публичност и прозрачност; очертаване на конкретните нужди от информираност, реклама, пиар и обучение на администрацията, кандидатите и бенефициентите; съкращаване на сроковете за оценките на проекти за осъществяване на последващ контрол и за обработка на искания за плащане.
Предложено е изменение на Програмата, за да се осигури изпълнение на междинните цели и изпълнение на рамката за изпълнение.
Осъществява се непрекъсната комуникация с бенефициентите и им се оказва методическа помощ. По проекти, по които бенефициентите не са предвидили междинни плащания, са предприети действия за анексиране на договорите с оглед осигуряване на възможност за подаване на искания за междинни плащания преди края на 2018 г.
Обявяване на възможно най-голям брой мерки, като от началото на 2018 г. са отворени 9 процедури на обща стойност приблизително 120 млн. лв., което представлява 54% от бюджета на програмата.
До 2018 г. се планира отварянето на прием по още шест мерки на обща стойност приблизително 35 млн. лв., което представлява приблизително 16% от програмата.
Общо за 2018 г. приемите по мерки са повече от 154 млн. лв., или приблизително 70% от програмата. Сключени са вече 105 договора на обща стойност приблизително 82 млн. лв., или повече от 37% от програмата по рибарство. В процес на оценка са 52 проекта на обща стойност приблизително 19 млн. лв., или още 9% от Програмата. В процес на обработка са искания за плащания, за съжаление, в размер само на 2 млн. лв. Разплатени са 3 млн. лв., или 1,3% от Програмата
В края на 2018 г. разплатените средства, договорените в процес на изпълнение, проектите в процес на оценка и отворените приеми ще обхванат приблизително 97% от бюджета на Програмата. Въпреки полаганите усилия усвояването на средствата по правилото n+3 и изпълнението на Програмата зависи до голяма степен и от ефективността и възможностите на бенефициентите и техните изпълнители, за които Ви казах, че сме в непрекъсната комуникация относно подпомагане на тяхното изпълнение.
Във връзка с гореизложеното считам, че са предприети необходимите административни и управленски мерки и действия с оглед на постигането на междинните цели по Програмата, както и намаляването на риска на загуба по правилото n+3. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Бъчварова, заповядайте за реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, вярно е, че договорирането общо взето може да се определи като сравнително успешно, но няма как да не се оцени и фактът, че забавяне в Програмата имаше и не бенефициентите са виновни, че изпълнението на техните проекти може да се осъществи в тези кратки срокове, в които Вие призовавате, за да няма загуби.
Забавянето на програмата, а също така ми се струва, че редица административни неуредици, които съпътстват изпълнението на тази програма, също са една предпоставка всеки път, когато дойде период, в който ние трябва да си отчитаме междинните резултати, да имаме проблеми с плащанията и съответно загуба на средства. Вие тактично не казахте какви ще бъдат загубите на средства, най-вероятно имате някакви разчети, но и тази информация, която към този момент потвърждавате, е, че те няма да бъдат малко спрямо заложените в края на 2018 г., които трябва да бъдат изплатени.
Въпросът, който ме провокира от Вашето експозе: казахте, че Програмата ще има промяна, в какви насоки ще бъде тази промяна – средства ли ще се прехвърлят, какво ще бъде? Аз не съм запозната. Моля да ни информирате в тази посока.
И вторият въпрос, който е въпрос на анализ в Министерството – все пак има ли в Министерството достатъчно административен капацитет за реализиране на Програмата? Този капацитет изпълнява ли своите задачи по начин, по който и Вие, а също така и потребителите или бенефициентите да са спокойни, че проектите им ще бъдат оценени навреме, заплатени и съответно ще създаде предпоставки целите на Програмата да бъдат изпълнени по начин, по който те са заложени, без да има изключително голям риск за загуба на средства не само сега, но и в следващия период, в края на приключването на Програмата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: По отношение на промените в Програмата, ще Ви отговоря писмено, но те включват и прелокиране на средства по мерките, включително и за МИРГ-овете, нямаме бюджет за няколко МИРГ-а, включително и други, които са атрактивни и има възможност да се усвояват.
Вие имате достатъчно информация, за Вас не е тайна, мога да Ви кажа, че през месец май нямаше нито един договор миналата година. Системата за управление и контрол не беше акредитирана, това го направихме есента. Както виждате, в момента сме стартирали активно договаряне, което е техническата предпоставка за намаляването на загубите.
Да, ние имаме разчет. Разчетът ни е оптимистичен, не искам да го казвам сега. Той е свързан с минимална загуба по Програмата, затова ще направим всичко възможно тя да бъде съгласно нашите разчети. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Третият въпрос е от народните представители Надя Спасова Клисурска-Жекова и Даниел Петков Йорданов относно мерки, визия и осигуряване на надлежната защита на защитена местност „Клептуза“, община Велинград.
Заповядайте, господин Йорданов.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, със Заповед № 407 от 9 февруари 1966 г. на Комитета по горите и горската промишленост при Министерския съвет, въз основа на Указ за защита на народната природа, държавната гора в местността „Клептуза“, землище на град Велинград с площ 412 хектара, е обявена за защитена местност. В подкрепа на това има и съставен режим на дейностите, в който се посочват 12 забранителни режима и четири разрешителни.
Ще си позволя да цитирам няколко от забранителните: забранява се сечене, чупене, изкореняване на гора; забранява се пашата на добитък; забранява се палене на огън; забранява се преследване и ловене на животни; забранява се ловуването; забранява се замърсяването на води; забранява се добивът на инертни материали; забранява се строежът на сгради.
И няколко разрешителни – за залесяване, за бране на някои растения, за намаляване на вреден дивеч и за провеждане на санитарна сеч.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: имайки предвид така посочения статут, какви мерки и действия е предприело Министерството на земеделието, храните и горите за осигуряване на надлежна защита на посочената територия и спазване на особения режим, в това число забрана за добив на дървен материал, както и за строеж на сгради? Има ли извършени нарушения, дали са санкционирани нарушителите? Както и има ли настоящи инвестиционни намерения в съответния парк? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Заповядайте, господин Министър, за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Жекова, уважаеми господин Йорданов, защитена местност „Клептуза“ е обявена, както Вие казахте, със Заповед № 407 от 9 февруари 1966 г. от Комитета по горите и горската промишленост в землището на „Велинград“ и е с площ 344 хектара. В заповедта за обявяване на защитената местност са обявени забраните и допустимите дейности в защитената територия, в които са включени… Вие ги изчетохте, няма да ги изчитам и аз, защото са ми подготвени в отговора, но именно: самите забрани за сеч, чупене и изкореняване, разбира се, и забраната за строеж на сгради и пътища, извън местата, определени за тази цел с плана за благоустройството на защитените територии. И разрешение за провеждане на санитарна сеч в горите.
Предвид забраната за извършване на сечи в защитената територия, горско-стопанският план на териториално поделение ДГС „Алабак“ не предвижда ползване на дървесина на територията на защитената местност. Разрешение за провеждане на видовете сечи се извеждат след предписания, получени от Регионалната дирекция по горите – Пазарджик, и Лесозащитна станция – Пловдив. Те са в съответствие с чл. 34, чл. 35 от Наредба № 8 от 2011 г. за сечта в горите, където е описан редът и начинът за провеждане на санитарни и принудителни сечи, причинени от биотични и абиотични фактори.
С цел отстраняване на щетите, нанесени през месец март 2015 г. вследствие на валежи и обилен тежък и мокър сняг, оттогава до момента в защитена местност „Клептуза“ са изведени санитарни и принудителни сечи на обща стойност 144 хектара, от които са добити 13 500 кубически метра дървесина. Спазени са условията и редът за издаване на позволителните за сеч. В резултат на проведените лесовъдски мероприятия гората на защитената местност е в добро санитарно състояние. След този обилен тежък сняг много от повалените дървета няма как да не бъдат изведени, защото те са потенциален заразител на болести и е направено именно това почистване на щетите от 2015 г.
При извършената проверка на 17 септември тази година не е установено незаконно строителство в границите на горските територии на защитената местност. Няма постъпили за извеждане инвестиционни намерения. Говоря за горските територии. Изворът и езерото на защитената местност „Клептуза“ са урбанизирана територия, собственост на община Велинград. Съществуващите търговски обекти също са собственост на общината. Правя едно разграничение за това, което се намира в горската територия, и това, което е урбанизираната част от „Клептуза“, което не е в компетенциите на управлението на горите, а респективно е на община Велинград. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Ще имате ли реплика?
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Въпросът ни е провокиран от множество жалби, заявления, протести на жители на Велинград, включително Инициативен комитет „Да поработим за Велинград“. С жалби е сезирано и Министерството на земеделието, храните и горите по отношение на защитена територия „Клептуза“. В обръщението си, каквото е към мен, каквото е към Министерството, те се обръщат към нас да помогнем да защитим територията на „Клептуза“, защото това е защита не само за гората, но за карстовия извор, езерата, реката, а и входа към парка.
Цялата територия, както министър Порожанов спомена преди малко, е утвърдена със заповед от 1966 г. и на основание на Указ на Министерския съвет – това не е само заповед. Тази територия е обособена като държавна гора.
В момента, уважаеми господин Порожанов, Вие споменахте съвсем различни цифри, свързани с обхвата от заповедта от 1966 г., което за мен е стряскащо. Това, което аз виждам като хектари, е обособена територия 412 хектара, а Вие споменахте 344. Какво е наложило промяната в териториалния обхват, след като всички документи – те са пред мен, и заповедта е пред мен, говорят за съвсем друга територия? Това, което коментирате Вие, че не попада в обхвата на горска територия, а е обособена, урбанизирана територия, не става ясно с тази заповед.
Още малко ще продължа с жалбите на гражданите. Съжалявам, ако изляза малко от времето, но никъде в документите на държавните институции не се споменава за бараки, навеси, маси за кебапчета. Това пишат гражданите на Велинград. В заповедта от 1966 г. неслучайно е упоменато – държавната гора. Така че държа да ми дадете отговор на тези въпроси.
Другото, което ме интересува. В крайна сметка дружеството „Алабак“ е изпратило писмен отговор, с дата 12 септември 2018 г., на жалбата на Инициативния комитет. От отговора на дружеството в Смолян виждам, че те са допуснали грешка още с извеждането на заповедта - въвели са дата 1964 г. Неясно защо, след като е 1966 г., след което пишат, че са предприети всички действия…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Много се извинявам, обаче…
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: …по защита на тази територия, но от жалбите, които и Вие имате, става ясно, че част от територията, която попада в обхвата на държаната гора, има действия, свързани със строежи, които е редно да бъдат проверени. Благодаря. Извинете за просроченото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви.
Все пак Вие давате факти за някакви нарушения, да се опитваме ние да не правим нарушения.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Вие влезнахте в доста конкретни неща, включително в съпоставка на числата на самата територия.
Предлагам – Вие преценете, каня и Вас, разбира се, или Ваш представител, не е задължително, да дойде в Агенцията по горите, за да бъдат уточнени тези неща.
Информацията бе, когато сутринта изрично разговарях, след подготовката на отговора, че нямаме застроени терени в горските територии. Има разграничение между урбанизирана и горска. Нека да видим във времето как е станало това разграничение. По отношение на горите, състоянието на самата гора – след изчистването, е в добро функционално състояние. На база на конкретните неща, които представихте от различни жалби, моето предложение към Вас е: ако давате конкретни жалби, разбира се, и не им е отговорено, трябва да им се отговори. Това трябва да го комуникираме. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към Вас е от народните представители Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова и Румен Николов Георгиев относно проблеми при тютюнопроизводството и мерките, които Министерството на земеделието, храните и горите предприема за тяхното решаване.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Отглеждането на тютюна в България освен стопанско има и значително социално значение, тъй като при определени нископродуктивни почви тази култура се явява основна за населението. Тоест тя е в основата на традиционния му поминък. Повод за нашия въпрос с професор Бъчварова, господин Министър, е срещата, която имахме миналата седмица с жители от град Сатовча и селата от община Сатовча. Там, както казах, производството на тютюн е основен поминък. Хората са крайно притеснени, разочаровани, отчаяни, тъй като голяма част от производителите от три години си чакат парите за тютюна, който им е изкупен. Те не виждат защита и подкрепа от страна на държавата, респективно от страна на Министерството на земеделието, храните и горите.
С навлизането в производството на американските сортове тютюн „Виржиния“ и „Бърли“, реалът на разпространение в България нараства и достига до площ от 1 милион декара. Заедно с това се увеличава и броят на преработвателните предприятия, както и техният капацитет. По този начин в края на 80-те години България е на първо място по производство и износ на тютюневи изделия на глава от населението. България беше известна в света с производството на висококачествени ориенталски тютюни.
За съжаление, днес производството е силно редуцирано, а в Аграрния доклад за 2017 г. е записано, че производството на тютюн за 2016-а г. е 15 211 тона, което е с 35,2% по-малко от 2015 г. Това намаление на производството е довело до производството на 10 хил. хектара, забележете, преди 1989 г. – 1 милион, днес – 100 хил. декара, а също така и на средния добив с 13% – до 1,53 тона от хектар.
В тази връзка нашият въпрос към Вас, господин Министър, е: колко са регистрираните тютюнопроизводители в страната и сключените договори за изкупуване на тютюн за 2017 г. и 2018 г.? Платени ли са дължимите суми за реално предаден тютюн? Какви са мерките, които предприема Министерството на земеделието, храните и горите за подкрепа на сектора при реализация на продукцията? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председателстващ.
Дами и господа народни представители! Уважаема професор Бъчварова, уважаеми господин Георгиев, тютюнопроизводителите, сключили договор за производство и продажба на тютюн, се вписват ежегодно до 31 март в Публичния регистър на Министерството. Министърът има законово основание – със заповед, да удължава този срок до два месеца.
През 2016 г. регистрираните тютюнопроизводители са 6110, за 2017 г. са 3884, през 2018 г. отново са 6755.
По данни на Регистъра за 2017 г. са сключени 4265 договора на площ 51 хиляди, закръглям ги, 52 хиляди декара, и заявени количества тютюн – 11 хиляди тона. За 2018 г. са сключени 7269 договора, на площ 60 хиляди декара и заявен по договорите тютюн 11 500 тона. За 2018 г. и за 2017 г., това Ви беше въпросът, нямаме информация за неразплатен тютюн, имаме за 2016 г. Ще влезнем може би и в тази тема.
Значението на тютюнопроизводството за развитието на определени региони в страната е многоаспектно, социално икономическо, демографско и екологично. Тютюнопроизводителите се намират в най-необлагодетелстваните райони и площите, особено засети с ориенталски тютюни, трудно могат да бъдат използвани за отглеждане на алтернативни култури. Това са причините, поради които в периода 2015 – 2020 г. България прилага преходна национална помощ за тютюна, която е продължение на схемата за национални доплащания. Помощта е насочена към подпомагане на доходите на производителите на тютюн и не стимулира производството.
Преходната национална помощ дава възможност на стопаните, които в миналото са разчитали основно на доходи от производството на тютюн, да се насочат към други сектори на земеделието, които невинаги предоставят същата доходност в конкретните райони.
През 2018 г. са изплатени и средства за подпомагане на сектора на стойност 84 млн. лв., на близо 42 хиляди бенефициента на сортовите групи „Басми“, „Бърли“, „Виржиния“ и „Кабакулак“. Знаете схемата за преходна национална помощ. Тя стартира през 2015 г. с бюджет над 100 милиона, с 5% ежегодно намаление – това е стандартно за всички преходни национални помощи. Именно те са на такава референтна база, за да могат тези, които желаят да направят диверсификация в производството, да го направят.
С писмо до Европейската комисия по земеделие и така нататък, и в разговорите с комисар Хоган, заявихме ясно намерението, че желаем подпомагането на тютюна да остане и в новия преходен период – дълга и доста дълбока тема от гледна точка на списването на новите регламенти.
Един кратък коментар за 2016 г. Има неразплатени тютюни само и единствено на една гръцка фирма, която имаше предприятие тук – „Михайлидис“, която вече е в несъстоятелност. По различни данни от 2016 г. има неразплатени, по наши данни са 2 млн. 400 хил. лв., по данни на тютюнопроизводителите, с които сме се срещали, включително и асоциациите, са близо 3 милиона. От тях „Михайлидис“ има цесия за около 1 милион – сключил е с „Булгартабак“, които да разплатят на определени тютюнопроизводители. Разбира се, това е право на „Булгартабак“.
В момента дружеството е с отнет лиценз, тъй като то спря да функционира и е в производство по несъстоятелност. Комуникацията, която сме направили в контекста на производството, е, че всеки от тях трябва да заяви своите вземания като кредитор в рамките на производството. Знаете, че няма по какъв начин директно държавата да разплаща тези отношения. Подобен случай имаше с „Исперих БТ“, ако не се лъжа от 2011 г. – отговарях на парламентарен въпрос на господин Сабанов. Там също по подобен начин не бяха разплатени близо 3 млн. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Бъчварова, за реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа министри! От частния въпрос, който ни беше поставен в Сатовча – неразплатени задължения на фирми, които са изкупували тютюн, може би наистина разговорът за тютюнопроизводството и политиката в тютюнопроизводството трябва да продължи, предвид факта че България в рамките на периода от присъединяване в Европейския съюз досега много рязко сменя своите регулаторни механизми. Вие сте напълно наясно до 2009 г. каква беше системата на регулиране на този сектор. Той и сега е специален от гледна точка на това, че има Закон, който регулира обществените отношения.
След 2009 г. и с промяна на Закона, ние направихме възможно появата на фирми, които да генерират задължения към тези, които са изкупили тютюна, и под никаква форма да не можем да решим проблемите на тези хора. Съгласете се, че ако към един голям тютюнопроизводител не са изплатени задълженията, той може да се обърне към съда, може да предприеме други мерки, но тук става въпрос – например в Сатовча, за 400 домакинства. Препоръката, че тези 400 домакинства трябва да заведат дела, за да могат да си получат дължимите суми, като цяло е доста трудна задача за тях и им създава сериозни проблеми.
Вие казвате: „Да плащаме премии. Средства от бюджета има.“ В този контекст те не решават въпроса на хората, защото на тях не им е платено реално произведена продукция и доходи. Те имат загуби, които не могат да покрият под никаква форма.
По общия въпрос, който искам да задам: считате ли, че на този етап тези регулации – с регистрацията, която продължава един или два месеца, договорите и регистрирането е достатъчно надеждно, за да се гарантира не само изкупуването на целия тютюн, който България произвежда, но също така да се гарантира и заплащането на този тютюн? А, че държавата им е осигурила субсидиите – това е положителна стъпка, прилага се от дълго време и считам, че трябва да продължи и за в бъдеще. Зависи от това как ще поставим въпроса следващия програмен период в Европейската комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Темата е много дълбока за един кратък отговор.
Ако тръгнем от близо 100 хил. тона цигари, които се произвеждаха, и се изнасяха основно по линия на СИВ за Русия, за целия СССР, в момента това не е така. Както знаете, тогава „Булгартабак“ гарантираше и изкупуването – аз също съм бил доста време в управлението на „Булгартабак“ и много добре знам как префинансирахме от едно дружество в друго, за да може примерно „Исперих БТ“ или някой друг да се разплати чрез предварителни договори, които прави „София БТ“ или някой друг. Тогава имаше финансов инструментариум, който можеше да се направи.
В момента имаме регулация, отпаднаха минималните изкупни цени с последните изменения на Закона, остана регистрационен режим. В момента имаме регулация за регистриране на договори и – да кажем, разрешителен режим за преработвателите на тютюн, които трябва да отговарят на технологични изисквания.
Да, не са заложени някакви банкови гаранции, които да гарантират разплащането. Знаете, че сами не можем да сложим 100% банкова гаранция на потенциалните договори. Това би затруднило още повече процеса. Така или иначе, сме в някакви пазарни отношения.
Разбира се, подпомагането, което върви в момента, както знаем, за производителите, които гледат тютюн, то върви и на други места. И това, което ние трябва да направим с новия програмен период, да остане, е да направим механизъм реалните производители… Много трудно ще бъде да имаме преходна на преходната, трета преходна национална помощ. Затова в момента обмисляме начина, по който – и то най-вече дребните, малките, ориенталските тютюни да бъдат подпомогнати. Тук сме в едни пазарни отношения.
Да, вчера бях упрекнат по някакъв начин – не искам да коментирам, че бил комунистически моят подход за това, че провеждаме разговори с търговските вериги.
Искам да Ви уверя – разговорите с търговските вериги ги провеждаме многоаспектно, и то най-вече в контекста на това българските продукти да бъдат приоритетни и да бъдат продавани. Говоря за хранителните продукти. Ще обобщим информацията, която в момента събираме. Хранителните продукти – преобладаващо, над 50%, в различните вериги е различен процентът, са български. Да, има сезонност на плодове, има на зеленчуци. Един разговор за това как би се калкулирала една или друга цена, или печалба – да, това е разговор. То не е с някакво споразумение. Хубавото е, че ние имаме добро сътрудничество и взаимодействие. Тук говорим за сътрудничество и взаимодействие!
Много е дълбока темата. Не може да се гарантира всяко едно нещо, защото и производителят на домати, на когото не е платено, или производителят на други плодове или зеленчуци, който не си е получил парите, ние влизаме отново в някакво гарантиране на изкупуване и разплащане, с което държавата да влезе в този механизъм. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Мисля, че може да се помисли за някакви методи за гарантиране на всякакви прекупвачи и това не е толкова сложно. Можем да помислим за някакви мерки.
Преминаваме към последния въпрос към Вас – от народния представител Кристиан Иванов Вигенин относно невярна, неадекватна и подвеждаща информация, изпратена от Българската агенция по безопасност на храните до Световната организация по здравеопазване на животните.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Марешки.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! На 13 септември 2018 г. до Световната организация по здравеопазване на животните е изпратен Доклад от господин Дамян Илиев – изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, в който е предоставена нова информация за развитието на ситуацията с чумата по дребните преживни животни в община Болярово.
В този доклад, който веднага е качен на сайта на организацията и съответно е ползван от всички страни членки и заинтересовани структури, е отбелязано, че стадото, в което на 18 юли 2018 г. Националната референтна лаборатория е потвърдила наличие на вируса в една от пробите, е ликвидирано и загробено, като е уточнено, че става дума за 203 овце в Болярово, по-конкретно това е стадото на Ана Петрова, която стана известна в цялата страна. Тази информация съответно е невярна, тъй като към 13 септември 2018 г. по отношение на стадото не са предприети никакви мерки – то е здраво, няма докладвани случаи на заболявания или смърт за целия период от 18 юли до 13 септември 2018 г., когато е изпратен и публикуван Докладът.
В тази връзка бих желал да Ви попитам: как обяснявате изпращането на такава невярна и подвеждаща информация от Българската агенция по безопасност на храните до ключов партньор на България в борбата със заразните болести по животните; какви действия ще предприемете лично или ще препоръчате на министър-председателя да предприеме по отношение на Българската агенция по безопасност на храните и нейния ръководител след поредния случай на неадекватни действия във връзка с чумата по дребните преживни животни; как Вие лично ще помете отговорност за провалите в сектор, който пряко наблюдавате като министър? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вигенин! След като получих Вашия въпрос на 19 септември 2018 г., направихме справка в страницата на Световната организация по здравеопазване на животните (ОIE), към която Българската агенция по безопасност на храните изпраща рутинна информация и последващи доклади за епизоотичната обстановка в страната по отношение на заболяването от чума по дребните преживни животни и констатирахме... (Шум и реплики.)
Да, разбира се, говорим за момента.
Изнесените данни съвпадат с реалната обстановка, а именно: няма умъртвени животни – дали са умрели, или са умъртвени, Вие знаете самата таблица. Предприети са ограничителни мерки в рамките на три и десеткилометровата зона около ферма, извършване на дезинфекция около животновъдния обект, охрана на животновъдния обект, проследяване на движението на животните в района, надзор и вземане на проби в 20-километровата зона. Всички мерки са предприети в съответствие с Директива 92/19 на Европейския съюз.
Във връзка с данните, които Вие споменавахте – да, първоначалният доклад не съответства на реалната обстановка. Това, което установихме в допълнение – ще възложа на Инспектората да провери именно длъжностни лица, които не са направили Доклада коректен в информационната система на ОIE.
По отношение на Вашата констатация за провал от моя страна – аз не съм солидарен с Вашето мнение, така че няма да го коментирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Вигенин, имате право на реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, ще започна отзад напред.
Не съм казал, че провалът Ви е личен, но той е провал в сектора, който Вие наблюдавате и в края на краищата носите политическа отговорност. Ситуацията – и с други теми, по които ще получавате още въпроси от мен, но конкретно в случая е наистина неприятна, защото нямаше да бъде коригирана тази информация, ако не бяхме подали информация. Трябва да кажа, че Вашите представители на 18 септември 2018 г. в Ямбол, когато имаше заседание на Щаба, изглеждаха доста неадекватно, получавайки информацията, че официален орган на България е подал грешна информация. Още по-интересното е, че след като на 13 септември 2018 г. стадото беше обявено пред целия свят за унищожено, започнаха смъртни случаи на следващия ден. Но да кажем, че това е поредната случайност, за другите случайности ще получавате допълнителни въпроси от мен в следващите седмици.
Смятам, че не е нормално такава информация – очевидно предварително подготвена, че стадото е умъртвено, да стига до нашите партньори по този начин. Шест дни тази информация е стояла официално на сайта на Международната организация?! Разбирате, че тук става въпрос вече за нарушено доверие в самата Българска агенция по безопасност на храните пред нашите партньори, тъй като – не зная по кой начин и точно е станала подмяната на докладите, но фактите са факти. Аз, разбира се, си пазя копията от първоначалния доклад, в който най-подробно е описано как стадото е унищожено, какво е направено и така нататък.
Мисля, че е редно да се вземат по-сериозни мерки по отношение на Българската агенция по безопасност на храните, защото подобни информации и цялата поредица от действия във връзка с чумата по дребните преживни животни нарушиха тотално и невъзвратимо доверието в Агенцията по мерките, с които тя се бори със заразите по животните в България.
Отделно ще Ви питам по другите теми, свързани с оградата срещу африканската чума по свинете и някои други неща, които показват, че тази Агенция не знае какво прави, а иска гражданите да й вярват. Няма да й вярват и доверието в нея няма да бъде възстановено, докато Дамян Илиев е изпълнителен директор, а бих казал, и докато Вие сте министър на земеделието и отказвате да предприемате каквито и да било мерки по отношение на тази Агенция.
Няма да Ви благодаря за отговора, защото той не съдържа никакви ангажименти от Ваша страна, освен че Инспекторатът ще провери. Може би някой сътрудник ще изгори или най-малкото ще трябва да поеме отговорността, но все пак грешният доклад е заминал там с подписа на Дамян Илиев. И ако някой носи отговорност, това е той и Вие персонално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Господин Министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Ще бъда много кратък.
По отношение на доверието към Агенцията, и то от гледна точка на международните институции, това, че тук се създава едно или друго напрежение – да, Агенцията има какво да подобрява и аз смятам, че в последните месеци това започва да се усеща.
Преди две седмици – мисля, че беше четвъртък и петък – в Брюксел се проведе Конференция с ОIE, с ФАО и с Европейската комисия. Доколкото зная, Вие също сте присъствали на тази Конференция. Много добре знаете какви бяха оценките за действията на Агенцията както по отношение на африканската чума по свинете за първото огнище и превенционните действия, така и по отношение на темата с чумата по дребния рогат добитък – абсолютно позитивни! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Въпросите към Вас приключиха.
Преминаваме към питане от народните представители Таско Михайлов Ерменков и Жельо Иванов Бойчев относно политиката на Министерството на енергетиката по транспониране на европейското законодателство.
Отговаря министърът на енергетиката госпожа Петкова.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! През последните месеци всички законодателни инициативи на Министерството на енергетиката са свързани с явни нарушения на правото на Европейския съюз, установени по съответния ред от страна на Европейската комисия.
На практика Народното събрание се превръща в орган, който легитимира некомпетентните действия на изпълнителната власт, без дори да се даде обяснение на причините тези нарушения да продължават да се случват. Пред българската общественост Министерството на енергетиката поддържа разбирането на Трети либерализационен пакет на Европейския съюз и че е успешно транспониран в националното законодателство. Това не е така и самото Министерство го признава в мотивите на последното предложено от Министерския съвет изменение на Закона за енергетиката, като казва: „Предложенията за изменение и допълнение на Закона за енергетиката се правят с цел пълно и точно транспониране в националното законодателство на изискванията на съответната Директива на Европейския парламент относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и Директивата на Европейския парламент и Съвета относно Общите правила за вътрешния пазар на природен газ, така наречената Газова Директива”.
Министерството на енергетиката посочва в мотивите на същия Законопроект, че причините за новите изменения, забележете, са: „свързани с пропуски, установени във връзка с процедура за нарушение от Договора за функционирането на Европейския съюз и в изпълнение на поетия ангажимент от позиция на Република България в отговор на официално уведомително писмо на Европейската комисия”.
На практика Европейската комисия е установила нарушение и липса на транспониране на Трети либерализационен пакет в българското законодателство. Министерството на енергетиката е получило уведомление от страна на Европейската комисия и нищо от това не е представено на вниманието на Народното събрание. От него просто се иска да гласува едни текстове в Закона за енергетиката, които на практика легитимират липсата на административен капацитет в това Министерство, за което информираме от много време насам.
Тези предложения, свързани с пълното отделяне на част от дейностите на операторите на мрежите, отдавна бяха поставени на вниманието на Министерството на енергетиката от страна на редица експерти, свързани с либерализация на пазара на електроенергия и газ. За съжаление, случилото се по отношение на Третия либерализационен пакет не е изолиран случай на нарушение на правото на Европейския съюз от страна на Министерството на енергетиката, а точно обратното. Така например в мотивите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, внесен отново от Министерския съвет и подготвен от Министерството на енергетиката, се посочва: „Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията за възобновяеми източници е разработен с цел транспониране на изискванията на чл. 2 от Директивата за изменение на Директива 97/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.“
И нещо повече – пак се казва в същите мотиви: „Срокът за транспониране на Директивата е 10 септември 2017 г. На 23 септември 2017 г. Европейската комисия стартира процедура по нарушение срещу България за нетранспонирането й в срок.”
Ако преведем написаното на обикновен език, означава: Министерството на енергетиката не само не е направило необходимото да предложи изменение в законодателството преди повече от година, но не е направило нищо в продължение на година по стартиралата наказателна процедура срещу страната. Това не е просто безотговорно, това е пряко неизпълнение на правомощията на министъра на енергетиката, за което следва да бъде понесена съответната политическа и друга отговорност.
В тази връзка, госпожо Министър, е и питането ни: каква е политиката на ръководеното от Вас Министерство по транспониране на Европейското законодателство в областта на енергетиката и нотифициране на Европейската комисия за предприети действия в тази връзка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ерменков, уважаеми господин Бойчев, уважаеми дами и господа народни представители! Патосът, с който господин Ерменков постави своя въпрос, е наистина впечатляващ. Аз се радвам, че все пак една тема, свързана и с държавните помощи, и с транспонирането на европейските директиви, е събудила такъв голям интерес във Ваше лице.
По отношение на политиката на Министерството на енергетиката, първо, да отбележим, че приемането на нормативни актове, с които се въвеждат в националното законодателство изискванията на актовете на Европейския съюз, е регламентирана с Постановление на Министерския съвет № 85 от 17 април 2007 г., за координация по въпросите на Европейския съюз, като политиката на Министерството на енергетиката по транспониране на европейското законодателство е изцяло съобразена с изискванията на това постановление.
За периода от 1 януари 2007 г. до 21 септември до днес в сектор „Енергетика“ от страна на Министерството на енергетиката, респективно неговите предшественици от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на икономиката и енергетиката са предприети действия за приемане на актове за транспониране в националното законодателство на изискванията на 31 директиви и за тяхното нотифициране пред Европейската комисия.
Подробна информация за всички тези направени транспонирания на директиви, съответно нотификации от 2007 г. до настоящия момент, господин Ерменков, аз ще Ви представя (показва справките) и там ще видите кога коя директива съответно е нотифицирана, кога е приета, какви са сроковете. Eто тук е цялата тази информация, за която Вие поставяте Вашето питане и Вашия въпрос.
Относно Вашия въпрос, свързан с ангажиментите на министъра, тъй като в питането сте посочили и това основание, което се съдържа в чл. 4, ал. 2, т. 14 от Закона за енергетиката – изменение, което беше прието на 8 май тази година. Разбира се, съществена част от задълженията на Република България, като държава – членка на Европейския съюз, е свързана с изпълнението на задълженията по чл. 108, § 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, във връзка с чл. 107, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз за информиране или нотифициране на Европейската комисия за всякакви планове за предоставянето или изменението на държавни помощи от държава членка или чрез ресурси на държава членка.
Съгласно изречение трето на чл. 108, § 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз – „Заинтересованата държава членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато Европейската комисия не постанови окончателно решение, потвърждаващо съвместимостта и/или разрешаващо предоставянето на държавна помощ“.
За периода от 1 януари 2007 г. до 11 август 2015 г. от страна на Министерството на енергетиката, респективно неговите предшественици – икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на икономиката и енергетиката, не е извършвана нотификация на въведените схеми за предоставяне на държавни помощи в сектора, респективно няма и решения на Европейската комисия за тяхната съвместимост или липса на такава с вътрешния пазар.
За периода от 12 август 2015 г. до 21 септември 2018 г., тоест до днес, в изпълнение на изискванията на чл. 108, § 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз и Закона за държавните помощи от страна на Министерството на енергетиката са извършени следните нотификации на схеми за предоставяне на държавни помощи и съответно получени решения на Европейската комисия, както следва:
- на 12 август 2015 г. от Министерството на енергетиката до Европейската комисия е изпратена нотификация за схема на предоставяне на помощ за намаляване на тежестта върху индустрията, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници. Същата схема е одобрена с решение на Европейската комисия от 4 август 2016 г. Решението е C-2016-52-04;
- на 9 март 2016 г. от Министерството на енергетиката до Европейската комисия е изпратена нотификация за схема за подпомагане на производство на енергия от възобновяеми източници в България. Същата е одобрена с Решение на Европейската комисия от 4 август 2016 г. Схемата е C-2016-52-05;
- на 26 април 2016 г. с писмо от Министерството на енергетиката е изпратена информация до Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за извършена оценка по реда на чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз и на основание указания на министъра на финансите във връзка с приети изменения в Закона за енергетиката, свързани със създаването на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, като мярка за цялостно финансово стабилизиране на сектора. Извършена е оценка, съгласно европейското законодателство, на базата на която става ясно, че същият механизъм не представлява държавна помощ по смисъла на чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз;
- на 29 септември 2016 г. от Министерството на енергетиката до Европейската комисия е изпратена нотификация за схема за финансово осигуряване на изплащането от Националната електрическа компания на присъдени суми по арбитражното дело във връзка с АЕЦ „Белене“. В тази връзка е приет и специален закон, тъй като представлява предоставяне на държавен ресурс, съответно Министерството на енергетиката, така както предвижда Договорът за функциониране на Европейския съюз и в изпълнение на Закона за държавните помощи – с писмо от 28 ноември 2016 г. С писмо от 29 и сме уведомили Европейската комисия, с писмо от 28 ноември 2016 г., Европейската комисия ни уведомява, че предоставянето на финансови средства по този ред, по този закон, на това основание не представлява държавна помощ;
- на 6 юли 2018 г. от Министерството на енергетиката до Европейската комисия е изпратена нотификация за въведените със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, в сила от 8 май 2018 г., схеми за държавни помощи, както следва: четирите са схемите, едните от тях са свързани с високоефективно комбинирано производство с мощност четири мегавата и над четири мегавата. Другите са с мощност под четири мегавата, аналогични схеми са и за производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници. Очаква се решение на Европейската комисия по отношение на тези помощи.
Знаете, че бяхме информирани от страна на Европейската комисия чрез Министерството на финансите, че тъй като не съществува отлагателна клауза и мярката на практика е въведена, Европейската комисия на този етап счита тази помощ за неправомерна, но, разбира се, оттук нататък ние сме в непрекъсната комуникация с Европейската комисия. Надявам се това, което сме направили през 2016 г. като нотификация на възобновяемите енергийни източници, да даде възможност Европейската комисия да се убеди, че това, което правим сега с тези промени в Закона за енергетиката на практика не е нова държавна помощ, а просто ще направим пренотификация на схемата, така че очакваме решение по тези схеми.
На 4 май 2018 г. от Министерството на енергетиката до Европейската комисия е изпратена нотификация за схема за предоставяне на средства за изграждане на Проекта Междусистемна газова връзка Гърция – България, с която Европейската комисия е известена за следните мерки за подпомагане при реализация на Проекта:
- нотифицираме Европейската комисия по отношение ползването на държавна гаранция при договаряне на заемно финансиране в размер до 215 млн. лв., одобрена със Закона за държавния бюджет за 2018 г.;
- предоставяне на безвъзмездно финансиране от европейските структурни инвестиционни фондове за България по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ и предоставен грант в размер на 39 млн. евро; и
- нотификация на сключване на междуправителствено споразумение относно данъчно третиране на Проекта Междусистемна газова връзка Гърция – България.
Това е, уважаеми господин Ерменков, уважаеми господин Бойчев, информацията, която мога да Ви предоставя. А това е справката, която мога да Ви дам. (Подава справките.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Ще си ги взема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Уважаеми господа Бойчев и Ерменков, имате право на до два уточняващи въпроса в рамките на общо до две минути.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, преминавам към два уточняващи въпроса на база на нашето питане и изнесената от Вас информация.
Знаете, че на 26 април бяха приети промени в Закона за енергетиката и те бяха официално публикувани в „Държавен вестник“ на 8 май 2018 г. Там в § 69 се казва и се изисква по-скоро следното: „Министърът на енергетиката да нотифицира до 30 юни 2018 г. схемите за държавна помощ в областта на енергетиката“. Не сте права с това, което казвате, че няма отлагателно вето. В момента, в който беше дебатът в залата, в комисии по този законопроект и на първо четене, на второ четене беше предвидено именно влизането в сила на Закона точно този отлагателен член. И дадохме възможност Министерството на енергетиката до 30 юни да поиска съответната нотификация от Европейската комисия.
И Вие много добре знаете и го казахте във Вашия отговор, че всяка мярка от страна членка, която предвижда такъв тип държавни помощи, следва предварително да бъде нотифицирана преди нейното прилагане.
От информацията, която Вие сте дали до Народното събрание, става ясно, че не е спазен крайният срок за нотификация. И в момента нашата страна на база на отговора от Европейската комисия от 24 юли е заплашена от поредната наказателна процедура.
Госпожо Министър, това беше една от причините да зададем това питане с господин Ерменков относно цялата политика на ръководеното от Вас Министерство.
Двата уточняващи въпроса към Вас са следните: поради каква причина беше забавена нотификацията на последните промени в Закона за енергетиката от 26 април 2018 г., в който изрично беше въведен такъв отлагателен механизъм по прилагането му? Кой в крайна степен ще носи отговорност за забавата и евентуалното възпрепятстване на плащанията, които трябва произтекат по този закон? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, уважаеми господин Ерменков, нека да внесем малко яснота по темата. Нотификация до Европейската комисия означава да уведомим Европейската комисия, че имаме план да въведем определена мярка за държавна помощ, а не да въведем мярката, тя да започне да действа и тогава да нотифицираме Европейската комисия. Това пише в Договора за функциониране на Европейския съюз и ще си позволя само да прочета един текст от писмото на Европейската комисия, което между впрочем съм изпратила и до Вас.
В писмото си Комисията отбелязва, че: „Правното основание за мярката е прието през май 2018 г. преди подаване на уведомление до Европейската комисия, като не е предвидена отлагателна клауза“ – говоря за Закона, поради това мярката за помощ е неправомерна, така че нека да бъдем коректни. Аз разбирам какво искате да ми кажете.
На първо място само да Ви информирам затова, че самата информация във връзка с тази нотификация не се генерира в Министерството на енергетиката. Вие знаете кой определя преференциалните цени. Вие знаете кой определя целия този механизъм на подпомагане и кой го е определял винаги. Съответно ние сме изискали информация от Комисията за енергийно и водно регулиране. Тази информация ни е предоставена в края на месец юни. Веднага след това ние сме я обобщили и сме я предоставили в Министерството на финансите, защото има специална система на базата, на която тази помощ се нотифицира и чрез Министерството на финансите тази държавна помощ се нотифицира пред Европейската комисия. Така че да се надяваме, че с общи усилия ще успеем да убедим Европейската комисия, че нотификацията, която направихме през 2016 г., преди, разбира се, да има всякакви такива разпореждания в Закона, които бяха приети през месец май тази година, ние сме направили тази нотификация, Европейската комисия я одобри. На базата на тази одобрена нотификация стана възможно да предоставим и държавна помощ на бизнеса по отношение на разходите, свързани с възобновяемите енергийни източници и с енергията, която се изкупува на това основание. Това е цялата истина и цялата информация.
Що се отнася до административния капацитет на Министерството на енергетиката, аз мисля, че Вие си спомняте, че Министерството на енергетиката беше създадено през месец ноември 2014 г. със съответното решение на Министерския съвет и то представлява част – всички негови експерти и негови служители представляват част от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, или през всичките му там трансформации. Това е капацитет, който е вграден не от вчера и сега от справката, която Ви предоставих във връзка с държавните помощи, ще видите от кога всъщност тези хора, които Вие смятате, че нямат капацитет, но аз не съм съгласна с това, извършват всички тези действия, свързани с транспониране на европейското законодателство и с нотифицирането му пред Европейската комисия. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Господин Ерменков, имате право да изразите отношението си към отговора.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Ще се опитам да се вместя.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Не ние смятаме, че Министерството няма капацитет – Европейската комисия го показа в своите документи, заключения и мнения, по сведенията, които изпращате Вие, в това число и в мотивите, които посочвате за промяна на съответните закони. Там е написано, че са допуснати грешки, там е написано, че не са предприети необходимите действия, което е доказателство за липса на капацитет, тоест лоша оценка за работата. Не ние, Европейската комисия!
Другото нещо, което искам да Ви кажа, че Законът, за който говорим и искаме да се опитаме да убедим, че няма отлагателна клауза, беше започнат да се обсъжда от месец февруари и Вие знаехте много добре текстовете от месец февруари, не беше необходимо да се чака до края, за да се започне нотификацията, но това е отделна работа. Именно в тази връзка не мога да бъда доволен от отговора Ви, защото Вие явно не сте разбрали същността на повдигната проблематика. И за да не изглежда това питане като заяждане без конкретна полза, и за да може изпълнителната власт да бъде отговорна при бъдещи случаи на подобни нарушения, ние с колегите в парламентарната група ще обсъдим и ще предложим и на колегите от останалите парламентарни групи да предприемем някои промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където ще изискваме освен предварителна оценка за въздействието, да се изисква и оценка за съответствие в правото на Европейския съюз, или справка за друг тип съгласуване с орган на Европейския съюз в случаите на стартирала наказателна процедура, тоест допълнителни документи ще искаме, за да бъдем информирани какво правим.
Аз виждам, че се опитвате да ни прехвърляте отговорността относно приемането на последните законодателни изменения и затова ще се опитаме да направим още едно изменение в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което ще го предложим за обсъждане, а именно да добавим в чл. 30, ал. 2, че при разглеждане на въпроси, свързани с прилагането на правото на Европейския съюз, в заседанието на Комисията задължително присъства представител на съответното министерство, като представя становище във връзка с правилното прилагане на правото на Европейския съюз, за да няма после оправдания.
И поради случаите на приемане на нормативни актове в противоречие с изискването на чл. 108 от Договора за създаването и функционирането на Европейския съюз и Регламента на Съвета, които зачестяват, и както и поради липсата, както вече казах, доказана не от нас, а от констатациите на Европейската комисия, на административен капацитет, ще предложим и изменение в Закона за нормативните актове, като ще напишем, че в случай на наличие на държавна помощ, нормативният акт задължително съдържа разпоредба за неприемане на действия преди нотифицирането, одобрението на помощта от страна на Европейската комисия, за да няма проблеми оттук нататък.
Предвид последния случай, регистриран вече като нарушение от страна на Европейската комисия, предлагаме в спешен порядък Министерството на енергетиката да предложи законопроект за приемане на разпоредба за непредприемане на действия преди нотифициране и одобрение на помощта от страна на Европейската комисия и се надяваме да предприемете тези действия, защото в противен случай ще се наложи да предизвикаме дебати в Народното събрание относно начина, по който се транспонира законодателството и, естествено, ще потърсим съответната политическа отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Благодаря Ви, госпожо Министър, за участието в това заседание.
Преминаваме към въпроси, отправени от народни представители, към господин Нено Димов – министър на околната среда и водите.
Първият въпрос е от народния представител Пенчо Пламенов Милков относно изграждане на канализация в кварталите „Средна кула“ и „Долапите“ на град Русе.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Министър, колеги! За пореден път поставям въпроса за кварталите на Русе – „Средна кула“ и „Долапите“, защото дълги години жителите на двата квартала очакват да бъде изградена канализацията, с което и те да притежават качество на живот, равно с това на другите жители на града.
След като канализацията не се реализира в предния програмен период, когато проектът не получи финансиране, към днешна дата стана известно от отговор на министъра и на изявление на управителя на ВиК – Русе, че операторът е бенефициент по Програма „Околна среда“.
Във връзка с това, във връзка с многобройните сигнали до мен от граждани и недоволството, което се натрупва и вече ескалира, Ви моля да отговорите на въпросите: на какъв етап се намира реализацията на този проект, избрани ли са изпълнители и кои са те, кога се очаква реалното изпълнение на работата им по канализацията на „Средна кула“ и „Долапите“ да започне, и най-важното за всички – кога се очаква по проекта строително-монтажните работи да приключат и хората да притежават нормална канализация? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Милков.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Милков, в отговор на Вашия въпрос бих искал да Ви дам следната информация.
През този програмен период 2014 – 2020 г. по Приоритетна ос „Води“ на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“, допустими бенефициенти в отрасъл „ВиК“ за проекти, идентифицирани като приоритетни в регионалните прединвестиционни проучвания, са ВиК операторите и Столична община.
За подготовката на регионалните прединвестиционни проучвания на 10 февруари 2016 г. управляващият орган е подписал договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
През март 2016 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сключило договори с изпълнители, които да подготвят регионалните прединвестиционни проучвания в 14 консолидирани района, обслужвани от един ВиК оператор. Тези 14 района са: Бургас, Варна, Видин, Враца, Добрич, Кърджали, Перник, Пловдив, тук идва Русе, който конкретно Ви интересува, Силистра, Сливен, Стара Загора, Шумен и Ямбол.
За изпълнението на инвестиционните проекти, включени в регионалните прединвестиционни проучвания, на 20 юли тази година, тоест преди два месеца, управляващият орган обяви процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Изграждане на ВиК инфраструктура“, по която допустимите кандидати са всичките 14 ВиК оператора, включително „ВиК“ ООД – Русе. Тоест, на първата част от въпроса – да, те са допустими и ще получат финансиране.
Основните дейности, които ще се подкрепят по процедурата, са свързани с изграждане, рехабилитация, реконструкция на канализации и водопроводни системи, за съоръжения за пречистване на отпадни и питейни води, включително и за съоръжения за третиране на утайки и за осигуряване на по-строго пречистване на битови елементи от отпадъчните води.
Към днешна дата „ВиК“ ООД – Русе, в качеството си на допустим кандидат по процедурата за изграждане на ВиК инфраструктура не е подало проектно предложение. До този момент нямаме подадено! Крайният срок за подаване на тези предложения е 23 април 2019 г., тоест имат още около шест-седем месеца.
Във връзка със спазването на закона в областта на държавните помощи, възложител на обществените поръчки за изпълнение на дейностите по инфраструктурата са ВиК операторите. Министерството на околната среда и водите не разполага с информация дали ВиК – Русе, вече е провело обществени поръчки за избор на изпълнители и кога се очаква да започне изпълнението на дейностите по канализацията на кварталите „Средна кула“ и „Долапите“.
Срокът, за който питате, до който могат да бъдат изпълнявани тези процедури и реалните строителни действия, е не по-късно от 31 декември 2023 г., това е и крайният срок, до който разходите ще бъдат приемани за допустими. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Милков, имате право на реплика.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, при положение, че Министерството не разполага с информация от оператора ВиК – Русе, въпреки че предоставя средства, дали е направил процедури за разходването на тези средства и не е било възможно в отговора си до мен да се предостави тази информация, аз ще се снабдя с нея директно от ВиК – Русе, на какъв етап е и дали са провеждани процедури, но самият факт, че не е подадено проектно предложение, а срокът е до април, дава някакъв отговор.
Аз искам само да кажа, че положението на тези хора – русенци, живеещи в кварталите „Средна кула“ и „Долапите“, толкова години е нетърпимо и унизително, защото в резултат на това бездействие години наред къщите на хората се пукат и въпреки че живеят в най-европейския град, ползват септични ями, което за мен е необяснимо и недопустимо. Системата на канализация в нашия град е изградена от държавата, с наши ресурси, на ниво 94% са свързани гражданите с канализация и при реализацията на този проект с условията, с които е, ще се свържат само още 3% от живеещите в града. Тоест ние чакаме на европроекти, на кандидатстване, на обществени поръчки в срок до 2023 г. трябва да чакат хората, защото държава, която е направила 94% от канализацията за следващите 3 и за гражданите на тези два квартала, и обяснява пак, че трябва да чакат срокове, проекти, оперативни програми, което за мен вече е недопустимо, а смятам, че и за тях.
Благодаря Ви за информацията.
Тя, предполагам, е полезна от гледна точка на това, че все пак тече проектът, не е изтекъл срокът за кандидатстване, а по-конкретни данни ще продължа да търся от ВиК – Русе. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Милков.
Уважаеми господин Министър, ще се възползвате ли от правото на отговор? Не.
Минаваме към следващия въпрос към Вас. Той е от народния представител Георги Георгиев Михайлов, относно чистотата на въздуха в Република България.
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! На 11 септември 2018 г. Европейската сметна палата публикува доклад, според данните от който българските граждани дишат най-замърсения въздух в рамките на Европейския съюз.
Особено тревожно е състоянието на въздуха в София и в Доклада директно е отбелязано, че не са постигнати никакви сериозни промени в този факт от не особено
близката 2009 г.
В същия доклад се отбелязва и известната на специалистите връзка между дишането на замърсен въздух и намаляването на средната продължителност на живота, която по данни на Доклада за гражданите на Европейския съюз е около девет месеца, а за България е три пъти по-висока – около две години и половина.
Моят конкретен въпрос към Вас в сферата на това, че вече изтече доста време от една кръгла маса, която проведохме в парламента преди може би почти година, е: какви са конкретните мерки, които сте предприели за промяната на това състояние. Още повече, че в общественото пространство излезе един нелицеприятен факт, че станцията, която измерва замърсяването на въздуха в центъра на София – на Орлов мост, беше премахната и подаването на данни в реално време за гражданите също сега е затруднено. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, Докладът на Европейската сметна палата прави преглед на политиката за качеството на атмосферния въздух на европейско ниво и по-специално – Директивата за качеството на атмосферния въздух.
Отправят се препоръки за по-ефективното действие от страна на Европейската комисия за актуализиране на директивата за приоритизиране и включване на въпроса за качеството на атмосферния въздух в други секторни политики на Европейския съюз, както за подобряване на информирането на обществеността.
Постигането на нормите за качеството на атмосферния въздух е предизвикателство за почти всички държави в Европейския съюз. Това е причината Европейската сметна палата да одитира прилагането на тези политики.
Подобряването на качеството на атмосферния въздух е приоритет на правителството и Управленската програма 2017 – 2021 г., както е и основен приоритет на Министерството на околната среда и водите, и не случайно поради тази причина беше и основна тема по време на Българското председателство.
Замърсяването на въздуха е сериозен не само екологичен, но и социален проблем, поставящ множество предизвикателства по отношение на управлението. В същото време то е пряко свързано с качеството на живот и здравето на населението.
За интегриране на политиките по опазване чистотата на атмосферния въздух в други секторни политики е създаден Координационен съвет за опазване чистотата на атмосферния въздух, включващ представители на управленско ниво от всички компетентни институции.
В резултат на предприетите мерки от институциите на национално и местно ниво, от индустриалните предприятия, през последните години се наблюдава устойчива тенденция за намаляване на замърсяването на въздуха с фини прахови частици, което е основен проблем както в София, така и в повечето големи градове, но като цяло в страната все още не са постигнати заложените в законодателството изисквания. Това е една от причините за оценките, които дава и този Доклад.
Във връзка с това Министерството е предприело редица мерки, които ще обобщя накратко.
Първо, изготви се закон, законодателни промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух, насочени към ограничаване употребата на нискокачествени въглища и брикети за битово отопление. Направени са законодателни промени за повишаване качеството и ефективността на периодичните технически прегледи, тъй като голяма част от автомобилите са с неизправни изпускателни системи, което има негативен ефект върху качеството на атмосферния въздух. В процес на съгласуване са промени в Закона за местните данъци и такси, които целят да стимулират употребата на автомобили, които водят до по-ниски нива на замърсяване. Предлага се въвеждането на екологичен компонент при определяне данъка върху превозните средства, съгласно който автомобилите с по-висок евростандарт ще бъдат натоварени с по-малки данъчни тежести.
Предвижда се по-ранното – през 2020 г., въвеждане на изискванията на Регламент 2015/1185 за битовите отоплителни уреди на твърдо гориво с цел подпомагане на процеса на подмяна на тези уреди с такива, които са с по-ниски емисии на вредни вещества.
Въведени са допълнителни ограничения за изкупуване на катализатори от моторни превозни средства в пунктовете за приемане на отпадъци чрез прилагане на строг контрол и санкции.
Разработен е проект на Национална програма за качеството на атмосферния въздух, който предстои да бъде съгласуван и приет от Министерския съвет.
Осигурен е финансов ресурс от 115 млн. лв. по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ за общините с нарушено качество на въздух.
Към момента са финансирани 11 общини за разработване или актуализация на общинските програми и предстои предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по тази процедура на още 12 общини.
С осигуряване на ресурс ще бъдат финансирани и инвестиционни мерки, насочени към основния източник на замърсяване – битовото отопление. Обявяването на тази процедура е предстоящо и е предвидено за третото или четвъртото тримесечие на 2018 г. съгласно Индикативната работна програма на Оперативна програма „Околна среда“.
Министерството на околната среда и водите последователно води политика за подобряване качеството на атмосферния въздух. За постигане на желания резултат е необходимо партньорство на всички институции и тук бих искал да подчертая, че основната отговорност е на местната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаеми господин Михайлов, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз внимателно изслушах прочетените от Вас листвани мерки, които, за мое голямо съжаление, са предимно насочени в бъдещо време. Трябва да споделя като специалист в областта на медицината, че основната причина за замърсяването на въздуха в големите центрове в България, каквато е столицата София, за което беше и част от моя въпрос, са предимно антропогенни. Известни са кои са те. Това е серният диоксид, това са праховите частици, които Вие споменахте само като пожелателности – програми, които са финансирани, но не са изпълнени все още. Това е озонът, който е пряко зависим от взаимоотношението на слънцето и излъчваните от автомобилните средства газове, които увеличават неговата концентрация и рязко променят качеството на вдишвания въздух от жителите на съответния регион, район или град.
Моят въпрос към Вас конкретно като допълнителен е: имате ли някакво взаимодействие със Столична община, в която живеят по неофициални данни – официалните са по-ниски, но неофициалните като че ли са по-верни – около 25 и повече от 25% от населението на държавата? Ние сме свидетели на множество добри пожелания в областта на пречистването на въздуха, но и на много тревожни факти и в организацията на автомобилното движение в София, и в много проблеми, свързани със строителството, което, според някои мнения на водещи специалисти в областта на архитектурата, е променило розата на ветровете в столичния град и е довело до допълнително усложняване на обстановката на климата и на въздуха над столичния град. Имате ли някаква конкретна програма на взаимодействие, понеже завършихте Вашата презентация с това, че преди всичко тези решения и тяхното изпълнение зависят от местната власт? Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Михайлов, Вие сте напълно прав. Основните фактори, които се гледат за замърсяване на въздуха, са серният окис и оксиди по модерному, азотни оксиди, озон, фини прахови частици. Единственият проблем, който съществува в България и където има превишение, за разлика от много други западноевропейски градове, е с фините прахови частици. Ние нямаме превишение на озона. Ние нямаме превишение на серните оксиди – нито в средно денонощие, нито в средногодишен аспект. Тоест там се покриват нормите. От тази гледна точка нашият основен проблем е свързан с фините прахови частици.
Двата основни източника са битовото отопление, прав сте, антропогенната дейност и автомобилният транспорт. За различните градове степента на влияние на тези два основни фактора е различна, затова ние финансираме, както споменах, 11 града. Предстои още 12 или да актуализират или да си направят програми за качеството на въздуха, за да могат да кажат как трябва да бъдат адресирани – чрез инвестиционни мерки, които ние също сме в състояние в цитираната сума от 115 млн. лв. да финансираме, което е крайно недостатъчно, трябва да отбележа, но е едно начало.
Що се отнася конкретно до Столична община, тя както всички останали общини трябва да има своята програма. Тя има своята програма за качество на въздуха и предприема действия. Това, което можем да помогнем и което помагаме, включително и предстоящи кръгли маси и дебат на законопроект, който вече сме внесли в рамките на Народното събрание, от гледна точна на един от основните замърсители, а именно изгарянето на текстилни отпадъци, което ще търси своето решение.
Не съм съгласен, че говоря само в бъдеще време, защото един от основните проблеми, които дискутирахме миналата година по това време, беше свързан с кражбите на катализатори от автомобилите – казвам го най-общо. Ние въведохме система, с която вече кражбата на катализатори да може да бъде проследима. Тоест ако отидете да предадете катализатор в пункт за изкупуване на метали, трябва да имате декларация от собственика – или че този катализатор е подменен с нов, или че колата е изведена от употреба. В противен случай се счита, че той е откраднат. Това беше една от много сериозните неприятности, които можеха да се случат на гражданите и в столицата, и извън столицата, която в момента има възможност да бъде контролирана. Тези мерки се предприемат. Те не могат да бъдат моментални, но мисля, че за тази една година и Столична община, и редица други общини успяха да постигнат напредък.
Между другото, нямам информация за 2009 г., но от 2011 г. досега средноденонощните превишавания в Столична община все още са над изискванията, но са много по-малко, отколкото са били – говоря за 2016 г., от която имам последни статистически данни, спрямо 2011 г. Тоест средноденонощните превишавания са много по-малко, а средногодишните се доближават до нормите и в някои от станциите вече ги постигат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към последния въпрос към Вас. Той е от народния представител Надя Спасова Клисурска-Жекова относно Проект „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“ по Българо-швейцарската програма за сътрудничество в община Стрелча.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Проектът „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“ по Българо-швейцарската програма за сътрудничество стартира с предпроектни проучвания още през 2014 г. Реално той стартира като проект след това предпроектно проучване през 2015 г. и обхваща 216 склада на територията на цялата страна, като ще бъдат оползотворени 4388 тона, негодни за употреба пестициди. Този проект е от голяма обществена значимост и смятам, че е хубаво Министерството да даде отговор, защото през месец октомври миналата година, уважаеми господин Министър, Вие ми дадохте отговор, че сте изпратили още тогава документацията за одобрение на партньора. Декларирахте през месец април, че реално ще стартират дейностите по Проекта най-късно през месец май. Към момента сме вече краят на месец септември и все още няма никаква яснота кога ще стартират реално дейностите.
Като говоря за обществената значимост за цялата страна, искам да кажа, че жителите на община Стрелча, както и други на територията на област Пазарджик, на която аз съм народен представител, са силно обезпокоени от това, че крайният срок за реализацията на този проект е месец май 2019 г.
В тази връзка въпросът ми е: кога предвиждате реално да стартират дейностите, защото и на страницата на ПУДООС в профила на купувача не става ясно кога реално тези процедури ще започнат да се извършват? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, основните дейности по Проекта се изпълняват чрез обществена поръчка с предмет: преопаковане, транспортиране, предаване за окончателно обезвреждане и почистване на складовете, съдържащи устойчиви органични замърсители, пестициди, опасни отпадъци, неопасни отпадъци и други препарати за растителна защита, с общо шест обособени позиции, обхващащи територията на цялата страна.
Конкретно посочената от Вас община Стрелча попада в Обособена позиция № 4. Изпълнението на Проекта вече стартира, като бяха сключени договори за изпълнение на обособени позиции № 2 и 3. Вече са факт тези две позиции.
Обособена позиция № 2 обхваща обезвреждането на складовете на териториите на общините Велико Търново и Габрово, а Обособена позиция № 3 – на териториите на Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч.
Договорите по другите обособени позиции, покриващи останалата територия от страната, се предвижда да бъдат сключени до края на месец октомври 2018 г., в зависимост от развитието на процедурите по обжалване на обществените поръчки. Вие сте съвсем права, аз предполагах, че през пролетта ще имаме сключени договори, но обжалванията и досега продължават. Това е нещо, което е извън възможностите да бъде предвидено, и се надявам, че до месец октомври ще можем да сключим и тези останали шест, но това пак зависи от процедурата по обжалване. Причините за забавянето на тези дейности са всъщност основно в това, въпреки че до момента всички решения на компетентните органи са в полза на възложителя, тоест на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, което доказва, че качеството на документацията и управлението на Проекта са на нужното ниво.
От страна на всички общини има подписани декларации за съгласието им за включване на складовете, разположени на тяхна територия, в Проекта, както и че количествата пестициди в тях отговарят на тези, определени в хода на предпроектното проучване. Веднага след като сключим договори по останалите обособени позиции, общините ще бъдат уведомени за стартирането на дейностите по Проекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Министър.
Уважаема госпожо Клисурска, имате право на реплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, още от миналия отговор, който ми дадохте, разбрах, че основната причина, свързана със забавянето, са обжалванията по обществени поръчки. От това, което видях през миналата година на сайта на Агенцията по обществени поръчки, недоумявам защо толкова късно стартираха тези процедури, след като знаем, че процедурите по обжалване невинаги са в сроковете, в които планираме? Ефективността и работата на Министерството, което Вие представлявате, в крайна сметка са свързани и със спазването на някакви по-близки срокове, а не да се гони крайният срок.
Изразявам голямо притеснение. Изключително много се надявам това, което Вие декларирахте – до края на месец октомври да бъдат подписани договорите по другите обособени позиции, но както знаете, в Проекта са включени и дейности, свързани със санирането на съответните помещения, не само свързани с обезопасяването им. Навлизаме в зимен период, в който реалните строителни мероприятия, които ще бъдат проведени, според мен застрашаващо няма да бъдат ефективни, така че се надявам да побързате.
Надявам се в Министерството, когато има подобен проект, или когато предвижда такива дейности, обществените поръчки да стартират своевременно, защото 2014 г. е твърде далеч. В момента сме краят на 2018 г., а Проектът приключва месец май 2019 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, напълно сте права – непредвидимостта на обжалванията е сериозен проблем пред всички обществени поръчки. Ние имаме значително по-тежки казуси – с повече от две години пребиваване в съдебни фази.
Крайният срок е месец декември догодина, така че имаме все още достатъчно време. Има 15 месеца, през които те могат да бъдат изпълнени. Вероятно е можело да стане и по-добре, съгласен съм с това нещо, но това е най-доброто, което мога да кажа в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Уважаеми колеги, с това днешният дневен ред е изчерпан.
Надявам се, ще оцените толерантността, която проявих към всички участници в днешния парламентарен контрол.
Следващото заседание ще започне в 9,00 ч., сряда, на 26 септември 2018 г.
С това закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 12,59 ч.)



Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Веселин Марешки


Секретари:
Александър Ненков
Николай Александров