Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Юлиан Ангелов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: (звъни): Има кворум – откривам заседанието.
Колеги, ще Ви запозная с Проекта на решение на Програмата за работата на Народното събрание:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител: Министерският съвет на 21 юни 2018 г., приет на първо гласуване на 26 юли 2018 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за предприятията на социалната и солидарна икономика. Вносител: Министерският съвет на 6 август 2018 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Валутния закон. Вносител: Министерският съвет на 13 септември 2018 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за висшето образование. Вносители: Милена Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г.
5. Законопроект за изменение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Вносител: Министерският съвет на 7 септември 2018 г.
6. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на Субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект „BlackSea4Fish“, сключено чрез размяна на писма. Вносител: Министерският съвет на 26 юли 2018 г.
7. Законопроект за ратифициране на Протокола за удължаване на срока на действие на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за научно-технологично сътрудничество, подписано на 4 януари 2008 г. във Вашингтон. Вносител: Министерският съвет на 27 юли 2018 г.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители: Искрен Веселинов и Емил Христов на 13 юни 2018 г. – първа точка за четвъртък, 27 септември 2018 г.
9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител: Министерският съвет на 20 декември 2017 г., приет на първо гласуване на 15 февруари 2018 г. – точка втора за четвъртък, 27 септември 2018 г.
10. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ. Вносител: Министерският съвет на 30 август 2018 г.
11. Парламентарен контрол.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 145 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 19 септември 2018 г. до 25 септември 2018 г.:
– Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители. Водеща е Комисията по земеделието и храните;
– Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е и на Комисията по земеделието и храните;
– Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество при бедствия. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по външна политика.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с Решение на Централната избирателна комисия № 5137-НС от 20 септември 2018 г. относно обявяване на Станислав Иванов Попов за народен представител от Шести изборен район – Врачански, в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
С писмо вх. № НС-02-4 от 20 септември 2018 г. на Централната избирателна комисия е получено Решение на Народното събрание от 20 септември 2018 г., с което на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България народният представител Петя Цветанова Аврамова от Шести изборен район – Врачански, издигната от партия ГЕРБ, е избрана за министър на регионалното развитие и благоустройството на Република България.
Съгласно чл. 68, ал. 2 от Конституцията на Република България народен представител, избран за министър, прекъсва правомощията си за времето, през което е министър, като се замества по съответния ред.
Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1, чл. 302, ал. 2 от Изборния кодекс във връзка с чл. 68, ал. 2 от Конституцията на Република България Централната избирателна комисия
„РЕШИ:
Обявява за народен представител от Шести изборен район – Врачански, Станислав Иванов Попов със съответното ЕГН, под № 10 от листата на партия ГЕРБ, за времето, през което Петя Цветанова Аврамова изпълнява функциите на министър.
Решението да се обнародва в „Държавен вестник“.“
Моля, квесторите, поканете господин Попов в пленарната зала за полагане на клетва.
Господин Попов, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички стават.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ ПОПОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито!
Колеги, продължаваме с дневния ред.

Първа точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Господин Добрев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да бъде допуснат в залата Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласуваме направената процедура за допуск.
Гласували 121 народни представители: за 118, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, квесторите, поканете госта в залата.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 802-01-23, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2018 г., приет на първо гласуване на 26 юли 2018 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате ли изказвания, колеги? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, който Комисията подкрепя.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 1 има предложение на народните представители Делян Добрев и Ивелина Василева:
„Параграф 1 да отпадне, като следващите параграфи се преномерират съответно.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Таско Ерменков, направено по реда на чл. 85, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 21, ал. 1, т. 23а думата „действия“ се заменя със „сделки“, след думите „енергия или“ се добавя „природен“, а след думата „доставките“ текстът до края на изречението се заличава. Създава се изречение второ: „Комисията се произнася след влизането в сила на всички други необходими разрешения и одобрения, свързани със сделките.“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Изменението и допълнението на Законопроекта за енергетиката, предложен може би за последните шест, седем месеца, за първи път е предложен от Министерския съвет във връзка с европейска директива. Разбира се, „Движението за права и свободи“ ще подкрепим свързаното със зарядните станции и с възможността да се ползва чистата енергия при автомобилите, но няма как да подкрепим поредното закононарушение, направено още в § 1 с предложението на господин Добрев и на господин Таско Ерменков.
Уважаеми колеги, с предложения, които се правят между първо и второ четене, винаги трябва да бъдем нащрек. При такива предложения винаги има съмнение за лобизъм. При предложения между първо и второ четене, които са извън обсега на предложения Законопроект от Министерския съвет, понякога съмнението става реалност и с предложеното в този параграф това е точно така.
Колеги, за какво става въпрос? Става въпрос Комисията по енергийно и водно регулиране да се намесва в частни сделки. Онова, което навремето Искрен Веселинов предложи, с отвращение беше подкрепено от ГЕРБ. Предложението, което в момента е направено от господин Добрев – аз съм убеден, че той не е убеден, че трябва точно по този начин да се действа. Господин Таско Ерменков го разбирам. Той беше защитник и на идеята Комисията по енергийно и водно регулиране да се намесва в частно-правни сделки, да нарушаваме Конституцията.
Колеги, в момента продължението на текста, с отпадане на определена част от текста от 8 юли, преди приемането на… Вижте, правим изменение на Закона, на приет Законопроект на 8 юли, днес сме месец септември 2018 г. и имаме ново изменение и допълнение, което ни вкарва в още по-задънена улица.
Става въпрос, че отпада едно изречение, където Комисията по енергийно и водно регулиране при намесата си, при 20% продажба на част от акциите, вече няма да се изисква да бъде само за предприятията, които нарушават националната сигурност – това, първо. (Реплика от народния представител Делян Добрев.)
Господин Добрев, в Комисията Ви казах: разяснете, обяснете ни за какво става въпрос. Вие не намерихте сили да ни разясните, да стане ясно и на колегите от Комисията. И сега, когато Ви казвам, че това е факт, това е така.
Второ, Комисията по енергийно и водно регулиране регулира естествените монополи в интерес на гражданите. Представете си, че преминем само на свободен пазар. Тогава Комисията ще регулира само онази част от доставката на газ, на електроенергия, които ще има само за естествените монополи и в интерес, в защита на гражданите. Ако всичко е на свободния пазар, тогава Комисията по енергийно и водно регулиране, инстанцията, която в момента я определяте като най-висшата инстанция – представете си, че Комисията по финансов надзор не дава разрешение за сделка – дали ще е 20%, или 15%, или 30%. Впоследствие, като най-високата инстанция Комисията по енергийно и водно регулиране дава своето си становище. Ако даде положително становище? Ако на Държавната агенция „Национална сигурност“ решението е отрицателно, а Комисията по енергийно и водно регулиране даде положително становище? Кое е меродавното?
Във Вашите несмислени предложения очаквам днес някой от Вас да предложи, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Председател, приключвам.
Не ми се прави популистко предложение, но щях да предложа Народното събрание да даде съгласие при продажба на част от активите на предприятия в енергетиката.
Колеги, това е поредното безсмислие и Ви призовавам да не го подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Аталай.
Реплики към изказването на господин Аталай? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Добрев, за изказване.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми народни представители! Изказването на колегата преди мен беше по същество за чл. 23а. Само че, колега Аталай, Вие не сте предложили отпадане на чл. 23а, а това, което аз и колегите Валентин Николов и Александър Ненков сме направили, е редакция на чл. 23а. Тоест Вие сте против чл. 23а, бяхте против и юли месец. Това е разбираемо като Ваша позиция. Ние тогава подкрепихме чл. 23а, сега го редактираме. Единственото, което правим в тази редакция, е да уточним реда, поредността, по която се произнасят тези органи в България.
За да не се лутат регулаторните органи кой след кого трябва да се произнесе и всеки да чака другия да се произнесе преди него, ние тук казваме, че Комисията по енергийно и водно регулиране се произнася последна. Тоест когато има сделки, които съгласно този Закон трябва да минат през одобрение от регулаторните органи, специализираната Комисия по енергийно и водно регулиране се произнася след всички останали комисии. Това е единствената промяна по същество. Слушах внимателно Вашето изказване и тъй като виждам, че единственият Ви коментар по същество на предложението беше отпадането на текст от 23а, който гласи: „защитата на националната сигурност и обществения ред“, ще направя процедурно предложение тук, в зала.
Госпожо Председател, в редакцията на Комисията на § 1 текстът: „след думата „доставките“ думите до края на изречението се заличават“, да отпадне. По този начин текстът в чл. 23а, който съществува в Закона в момента, ще остане всъщност. Надявам се това да удовлетвори коментара на господин Аталай.
И още веднъж подчертавам, че неговото изказване беше по същество на съществуването на чл. 23а в този закон. Предложение за отпадане на чл. 23а няма. Имаме предложение за редакция на чл. 23а, която редакция казва, че Комисията по енергийно и водно регулиране ще се произнася последна, след като всички други компетентни по тази тема органи в България са се произнесли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Добрев.
Реплики?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател. Господин Добрев, за пореден път потвърждавате, че законите ги правим на крак. Вие знаете ли в какви взаимоотношения вкарвате Комисията по енергийно и водно регулиране? Вие сте наясно. Убеден съм, че Вие не сте съгласен с този текст. И ако толкова бяхте убедени… Днес тук, на това място, правите допълнението на онзи текст, който приехте юли месец! И ние тогава бяхме против чл. 23, и сега предлагам наистина чл. 23а да отпадне.
Госпожо Председател, регистрирайте моето предложение, че искам чл. 23 да отпадне.
Но в основата си, колеги, това, което трябва да направим като законопроекти, трябва да бъдат обсъдени. Затова трябва да бъдат предложени от Министерския съвет, да има обществено обсъждане, да се чуе в обществото какви закони приемаме, а същевременно да има и оценка на въздействието от гледна точка на Министерството на финансите. Не може такива сериозни законопроекти да се правят в частни адвокатски кантори и да ни се предлагат тук и да ги приемаме днес.
Колеги, затова и рейтингът на Народното събрание е 17% от снощи, вдигнал се от 16 на 17. Ако продължавате по този начин така да съставяте законопроекти, те и така и така не са приложими. Този текст абсолютно не е приложим. С този текст няма критерий, господин Добрев, въз основа на който Комисията по енергийно и водно регулиране трябва да се произнесе. Отлагате само решението на Комисията по енергийно и водно регулиране, което беше натоварено от последното Ваше решение да си състави сама критерий по онези въпроси, по които абсолютно не е задължена. За това става въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Други реплики?
Дуплика – господин Добрев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, не знам как по-ясно да Ви го кажа. Какви частни адвокатски кантори, какви лобистки интереси, при положение че на най-прост български език Ви обясних какво допълва и какво променя нашето предложение в чл. 23а? Вие говорите по същество за чл. 23а. Защо между първо и второ четене, което беше три седмици, Вие не предложихте отпадане на чл. 23а? И ми говорите тук за критерии, за дебат, който ние водихме още преди шест месеца по отношение на критериите.
Този текст, нашето предложение, корекцията, е предложена от колеги, от експерти от Народното събрание, съгласувано с Комисията по енергийно и водно регулиране, за да даде яснота за поредността на действията.
Отново повтарям – не сте дали предложение за чл. 23а. Използвате трибуната да се заяждате с народните представители, говорите за някакви частни адвокатски кантори, говорите за някакъв лобизъм – нещо, което ясно го няма в текста, само че, като ги кажете тези думи, може би някой ще му обърне внимание.
Отново повтарям: чл. 23а е съществуващ от средата на тази година. Той казва, че КЕВР трябва да се произнесе при определени условия за сделки в енергетиката. Промяната в чл. 23а казва единствено, че КЕВР се произнася, след като изчака произнасянето на всички други органи, нищо друго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Добрев.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Делян Добрев и Ивелина Василева. (Реплики.)
Вашето не е редакционно, господин Аталай.
Ще изчакам. Виждам, че има проблеми със системата. Успяха ли колегите?
Отменете гласуването. Ще направим гласуване наново.
Отново режим на гласуване по предложението на господин Добрев и госпожа Василева, което Комисията не подкрепя.
Гласували 121 народни представители: за 90, против 12, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Прегласуване – господин Добрев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, предлагам процедура по прегласуване, тъй като видях, че колеги от първите редове не можаха да гласуват, конкретно Милена Дамянова ми се стори, че не е гласувала и за да поясня от какво се получи объркването донякъде…
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Спазвайте правилника!
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Процедура по прегласуване!
То е, защото предложението по § 1, което не е подкрепено от Комисията, което сме направили аз и колежката Ивелина Василева, всъщност е подкрепено, но за правна яснота не е подкрепено от Комисията, тъй като този текст се заменя с друг текст. Тоест правя процедура за прегласуване.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене? Ще гласуваме и ще Ви дам думата по начина на водене.
Гласували 121 народни представители: за 5, против 18, въздържали се 98.
Предложението не е прието.
По начина на водене – господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Вземам думата за процедура по начина на водене и се обръщам най-настоятелно да спазвате Правилника за работа на Народното събрание! Вие сте избрана да ръководите заседанията, без да толерирате неспазване на този Правилник. Безброй пъти колеги от парламентарната група на „БСП за България“ са правили опити да нарушат така записаните текстове в Правилника и Вие сте ги санкционирали. Сега дадохте възможност на господин Добрев да разясни на колегите си от парламентарната група на ГЕРБ…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не се е изказал по същество!
КРАСИМИР ЯНКОВ: …че са гласували грешно, без Вие да го санкционирате или да му обърнете внимание.
Колеги, преди няколко народни събрания на първия ред – понеже и господин Добрев е на първия ред – имаше народен представител, тогава от групата на НДСВ, който беше на заседанията с два различни цвята маркери – червен и зелен. Ако не разбирате какво точно гласувате по така предложените текстове, то Ви давам съвет: червен и зелен маркер ще Ви помогне, защото Вие превърнахте Народното събрание в гумен печат! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е…
КРАСИМИР ЯНКОВ: И това го показахте с това гласуване! (Удря по трибуната.)
Госпожо Председател, най-настоятелно Ви моля да спазвате Правилника и да не давате възможност да се обосновават народни представители, на практика нарушавайки този Правилник!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не се е изказал по същество!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Янков, благодаря за забележката. Ще се постарая да бъда по-принципна. Още по-принципна, само да не ми се разсърдите.
Колеги, продължаваме с предложението на господин Аталай – чл. 23а да отпадне.
Гласували 119 народни представители: за 16, против 74, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
Заповядайте за отрицателен вот.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Обосновка на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за отрицателен вот, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Госпожо Председател, използвам възможността за обосноваване на отрицателния си вот.
Гласувах „против“, защото предложението, което направи господин Аталай, е за отпадане на възможността КЕВР да се произнася по сделки, които са част от енергийната система, касаят дружества в енергийната система. Ние като парламентарна група, знаете, че уличихме на база съмнения нередности и заплаха за сигурността на тази енергийна система по електроразпределителното дружество ЧЕЗ. Смятаме, че държавата трябва да покаже силата да защити гражданите. Този текст в Закона е крайно необходим, за да може институционално независимият орган Комисия за енергийно и водно регулиране да има възможността на базата на правомощия да се произнася „за“ или „против“ смяна на собственост в електроразпределителните дружества и дружествата от енергийната система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС, от място): Процедура!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура имате, господин Аталай. И втора процедура след господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Председател, не можах да разбера на господин Краси Янков за какво му дадохте думата – да говори по същество? Очаквах от него да предложи днес, че и Министерският съвет, госпожа Нинова и господин Бойко Борисов да се произнесат последни за всички сделки, които стават в тази държава. На Вас Ви отива, но не можах да разбера защо ГЕРБ Ви подкрепят! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Втора процедура – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Обръщам се към Вас, госпожо Председател, за да не давате възможност под формата на отрицателен вот или на каквато и да е друга форма от парламентарната трибуна да се правят твърдения, които са неверни, които могат да ощетят сериозно държавния интерес и да взривят институционалната ни сигурност и стабилност в следния смисъл.
Преждеговорившият използва изрази като „ние уличихме ЧЕЗ“, кои сте Вие, които сте уличили? Защо? Защо провокирате ЧЕЗ да търсят и да предявяват всякакви права по отношение на българския си партньор досега? Кой? Вие или Александър Симов, който от телевизора твърди, че му било скучно да ме слуша от трибуната? (Оживление и смях от ГЕРБ.) Кой уличи ЧЕЗ? (Смях, ръкопляскания и викове от ГЕРБ: „Браво, Дани! Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Лично обяснение след процедура нямаме.
Продължаваме с редакционната поправка, която предложи господин Добрев – след думата „доставките“ текстът до края на изречението се заличава.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 117 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя на § 1 с редакционните поправки, които гласувахме преди малко.
Гласували 115 народни представители: за 105, против 9, въздържали се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 31а, ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „енергия“ се поставя запетая и се добавя „цените за достъп и/или пренос през електропреносната и/или електроразпределителните мрежи и цената и/или компонентата от цената по чл. 30, ал. 1, т. 17.“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 2.
Гласували 113 народни представители: за 112, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като предложението за § 1б, относно чл. З6ж, ал. 3, т. 3 и § 1в, относно чл. 36з, ал. 4 за думите „и за внасяне на средствата по чл. З6ж, ал. 1“ са оттеглени.
Комисията предлага да се създадат нови § 3, 4 и 5:
„§ 3. В чл. З6ж:
1. В ал. 3, в изречение първо думите „обезпечават с банкова гаранция и/или депозит в пари по банкова сметка на фонда“ се заменят с „предоставя обезпечение“ и се създава изречение трето: „Обезпечението се предоставя в една от следните форми:
1. депозит в пари по банкова сметка на фонда;
2. банкова гаранция.“
2. В ал. 6 думите „банковата гаранция и/или депозитът“ се заменят с „обезпечението“.
3. В ал. 9, в изречение първо думите „привеждане на банковата гаранция и/или депозита“ се заменят с „привеждането му“. В изречение второ думите „актуализирана банкова гаранция и/или депозит“ се заменят с „актуализирано обезпечение“.
4. В ал. 10 думите „и подава до независимия преносен оператор искане за отстраняването му от пазара на електрическа енергия“ се заменят с „по реда на наредбата по чл. З6к“.“
5. Създава се нова ал. 11:
„(11) При неизпълнение на търговец или производител на задължения по този член фондът приема мотивирано решение за отстраняването му от пазара на електрическа енергия за срок, определен в решението. Отстраняването се извършва от независимия преносен оператор след получаване на искане от фонда. Решението за отстраняване се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.“
6. Досегашната ал. 11 става ал. 12 и в нея, в края на изречението се добавя „с препоръчано писмо с обратна разписка или по факс“.
§ 4. В чл. 36з:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Средствата на фонда са несеквестируеми и по отношение на тях не може да бъде извършено прихващане от трети лица със задължения на фонда. Фондът може да прихваща вземанията си за вноски по чл. 36е, ал. 1, срещу задължението си за заплащане на премия по чл. 36и въз основа на акт за прихващане на вземанията, издаден от председателя на фонда.“
2. Създава се ал. 4:
„(4) Отсрочване или разсрочване на задълженията за вноски по 36е, ал. 1 се извършват по реда и при условията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от Управителния съвет на фонда.“
§ 5. В чл. 36к в края на изречението се добавя „както и редът за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението по чл. З6ж, ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам изказвания.
Заповядайте, господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Председател, правя техническа редакция в предложената редакция на § 3, т. 1 относно чл. 36ж, ал. 3 след думите „изречение първо“ се добавя „в началото се добавя съюзът „за“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване техническата редакция, която току-що направи господин Добрев.
Моля, режим на гласуване за добавяне на съюза „за“.
Гласували 106 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване създаването на нови параграфи 3, 4 и 5.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 6:
„§ 6. В чл. 47, ал. 3 изречение първо се изменя така: „Решението на комисията за обявяване на конкурс се обнародва в „Държавен вестник“, като за конкурса се публикува и подробна информация в „Официален вестник“ на Европейския съюз. Срокът за подаване на заявление за участие в конкурса е не по-кратък от 6 месеца от датата на обнародване на решението в „Държавен вестник“.“
И отново, ако ми позволите, да направя техническа редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение в § 2, който става § 6.
В предложената редакция на § 2, който става § 6, преди изречение второ се добавя: „Създава се ново изречение второ и накрая се добавя: „Досегашното изречение второ става изречение трето“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Добрев.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване първо редакционната поправка, която предложи господин Добрев току-що.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на § 2, който става § 6 по Доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 7:
„§ 7. В чл. 48 изречение първо думите „и публикуване в „Официален вестник“ на Европейския съюз“ се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3, който става § 7 по Доклада на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) При повторно обявяване на конкурс срокът за подаване на заявления за участие в конкурса не може да бъде по-кратък от три месеца от датата на обнародване на решението за повторно обявяване на конкурса в „Държавен вестник“.“
2. Сегашната ал. 2 става ал. 3.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 8, който Комисията предлага и подкрепя.
Гласували 93 народни представители: за 91, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 9:
„§ 9. В Глава пета, в наименованието на Раздел I след думата „строеж“ се добавя „и право на собственост“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4, който става § 9 по Доклада на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 5 има предложение на народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 10:
„§ 10. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „и/или линейни“ се заличават.
2. В ал. 4 думите „и/или линейни“ се заличават.
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) В случаите по ал. 4 право на собственост може да се придобива и върху части от имоти с размери, по-малки от 3 дка за ниви, 2 дка за ливади, 1 дка за трайни насаждения и 1 дка за гора със съгласието на собственика на имота.“
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея след думата „обекти“ се добавя „и обекти с национално значение“.
6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „чл. 124, ал. 3“ се заменят с „чл. 124а, ал. 5“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 5, който става § 10 по Доклада на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 11:
„§ 11. В чл. 63, в ал. 1 изречение второ думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 11, който Комисията предлага.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 12:
„§ 12. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи“ се заменят с „линейни енергийни обекти“.
2. В ал. 2:
а) в т. 2 думите „въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи“ се заменят с „линейни енергийни обекти“;
б) в т, 3 думите „поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти“ се заменят със „засегнатите поземлени имоти“.
3. В ал. 3:
а) в т. 1:
аа) в буква „а“ думите „на въздушни и подземни електропроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи“ се заменят с „и изграждане на линейни енергийни обекти“;
бб) в буква „б“ навсякъде думата „служещите“ се заменя със „засегнатите“;
вв) в буква „в“ след думата „дървета“ се добавя „и храсти“, а думите „електропроводите и хидросъоръженията“ се заменят с „линейните енергийни обекти“;
б) в т. 2:
аа) в текста преди буква „а“ думата „служещите“ се заменя със „засегнатите“;
бб) в буква „а“ след думите „застрояване или“ се добавя „засаждане на“;
вв) в буква „б“ думите „изисквания и след писмено съгласуване с титуляря на сервитута“ се заменят с „и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена“;
в) точка 3 се изменя така:
„3. промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите по ал. 1;“
г) в т. 4, в изречение второ думите „всяка част от господстващия имот“ се заменят с „лицата по ал. 1“, а думите „служещия имот“ се заменят със „засегнатите имоти“;
д) в т. 5 думите „за нуждите на господстващия имот“ се заменят с „от лицата по ал. 1 за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект“;
е) в т. 6 думата „служещия“ се заменя със „засегнатия“.
4. В ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 1 думите „на съответните“ се заменят с „и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите“;
б) в т. 2 след думата „изплати“ се добавя „или внесе“, а думите „на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът“ се заменят с „по реда на ал. 6 на разположение на собственика“.
5. В ал. 6 думите „по тази глава“ се заменят със „за сервитутите на линейните енергийни обекти“, думата „лицензиран“ се заменя с „независим“ и се създава изречение второ: „При обжалване размера на обезщетението съдът може да допусне предварително изпълнение на сервитутното право при условията на чл. 60 от Административнопроцесуалния кодекс.“
6. В ал. 8 думите „е учредено“ се заменят със „се учредява“, а думата „уговаря“ се заменя с „посочва“ и се създава изречение второ: „Когато сервитутната зона не попада в имота, в който ще се изгражда площадков енергиен обект, за този обект се учредяват сервитути.“
7. В ал. 10 след думата „обекти“ се добавя „и обекти с национално значение“.
Ако ми позволите – правно-техническа редакция в § 6, който става § 12: предложената редакция на т. 5 се заменя с текста на т. 5 по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване, първо, редакционната поправка, която господин Добрев току-що направи.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 6, който става § 12 по Доклада на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложенията на вносителя, подкрепени от Комисията, за § 7, който става § 13, § 8, който става § 14, и § 9, който става § 15.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 16:
„§ 16. В чл. 81е, ал. 2 в изречение второ думата „лица“ се заменя с „членове, представляващи вертикално интегрираното предприятие, и членове, представляващи акционери - трети страни, в случаите, в които има такива акционери“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 10, който става § 16 по Доклада на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 17:
„§ 17. В чл. 81н се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Собственикът на мрежата, когато е определен независим системен оператор на газопреносна мрежа, и операторът на съоръжение за съхранение на природен газ, когато са част от вертикално интегрирано предприятие, са независими по отношение на правноорганизационната форма, организацията и вземането на решения от другите дейности на вертикално интегрираното предприятие, които не са свързани с пренос, разпределение и съхранение на природен газ.“
2. В ал. 6 се създава изречение второ: „Операторът на съоръжение за съхранение на природен газ притежава ефективни, независими от вертикално интегрираното предприятие за природен газ права за вземане на решения относно активите, които са необходими за функционирането, поддръжката или развитието на съоръжението за съхранение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 11, който става § 17 по Доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 12, който става § 18, който Комисията подкрепя.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 13 има предложение от народните представители Делян Добрев и Ивелина Василева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 19, като в ал. 2 думите „и не встъпват в договорни отношения за нейната доставка“ се заличават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, който става § 19, със съответното заличаване в ал. 2, които Комисията подкрепя.
Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 14 има предложение от народните представители Делян Добрев и Ивелина Василева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 20:
„§ 20. В чл. 104а се създават ал. 5 и 6:
„(5) Операторите на публично достъпни зарядни точки като крайни клиенти ползват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при общите условия по ал. 1.
(6) Ползвателите на услуги за зареждане на електрически превозни средства не са страна по сделки с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 14, който става § 20 по Доклада на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 21:
„§ 21. В чл. 116 се създават ал. 8 и 9:
„(8) Операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата, като предоставя необходимата информация за преносната мрежа във връзка с присъединяването, включително за начина и сроковете за присъединяване, в съответствие с 10-годишния план за развитие на мрежата.
(9) Операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже нова точка за присъединяване на нов обект на производител на електрическа енергия на основание, че това ще доведе до допълнителни разходи, свързани с увеличаване на преносната способност на елементите от мрежата в непосредствена близост до точката на присъединяване. Промените в електропреносната мрежа, необходими за присъединяването, се отразяват в следващия 10-годишен план за развитие на мрежата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 15, който става § 21 по Доклада на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 16 има предложение от народните представители Делян Добрев и Ивелина Василева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 22, като в т. 1 и 3 думите „за зареждане на електрически превозни средства“ се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване подкрепения текст на вносителя за § 16, който става § 22, със съответното предложение за заличаване в т. 1 и т. 3.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя за § 17, който става § 23, и за § 18, който става § 24, подкрепени от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 19 има предложение от народните представители Делян Добрев и Ивелина Василева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 25, като думите „за зареждане на електрически превозни средства“ се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 19, който става § 25, подкрепен от Комисията, със съответните поправки в него.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 26:
„§ 26. В чл. 197 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5:
а) в текста преди т. 1 след думата „може“ се добавя „с писмен мотивиран отказ“;
б) точка 1 се отменя.
2. В ал. 6 думите „т. 1 и 2“ се заменят с ,,т. 2“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 20, който става § 26 по Доклада на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 27:
„§ 27. В чл. 199, ал. 5 след думата „може“ се добавя „с писмен мотивиран отказ“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 21, който става § 27 по Доклада на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, гости на Народното събрание са депутати от Комисията по европейска интеграция на парламента на Черна гора, водени от председателя на Комисията – Адриян Вуксанович! (Ръкопляскания.) Нека да ги приветстваме с добре дошли и да им пожелаем ползотворна работа!
Благодаря, колеги.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 22 има предложение на народните представители Делян Добрев и Ивелина Василева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 28:
„§ 28. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В §1:
а) създава се т. 24г:
„24г. „Зарядна точка“ е интерфейс, с помощта на който може да се зарежда по едно електрическо превозно средство или да се заменя акумулатора на едно електрическо превозно средство.“
б) създава се т. 26а:
„26а. „Интелигентна измервателна система“ е електронна система, която може да измерва потреблението на енергия, като предоставя повече информация от традиционен измервателен уред и може да предава и да получава данни посредством форма на електронна комуникация.“
в) създава се т. 31б:
„31б. „Линеен енергиен обект“ е подземен и/или надземен провод или съвкупност от проводи, включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения, както и водопроводи на хидротехнически съоръжения, предназначени за:
а) пренос или разпределение на електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт или нефтопродукти през преносна или разпределителна мрежи;
б) производство на електрическа и/или топлинна енергия;
в) пренос на добития нефт и природен газ от обект за добив до площадкови енергийни обекти.“
г) създава се т. 34д:
„34д. „Оператор на публично достъпна зарядна точка“ е физическо или юридическо лице, което отговаря за експлоатацията на публично достъпна зарядна точка.“
д) създава се т. 41г:
„41г. „Публично достъпна зарядна точка“ е зарядна точка, която предоставя недискриминационен достъп на ползвателите в Европейския съюз. Недискриминационният достъп може да включва различни условия за идентификация на ползвателя, за използване и за заплащане на услугата.“
2. В § 1а думите „и Директива 2009/73/ЕО от 13 юли 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (OB, L 211/94 от 14 август 2009 г.) се заменят с „Директива 2009/73/ЕО от 13 юли 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (OB, L 211/94 от 14 август 2009 г.) и изискванията на чл. 2, т. 3 и 7 и чл. 4, параграфи 7, 8, 9, 10, 11 и 12 на Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (OB, L 307/1 от 28 октомври 2014 г.).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Добрев.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 22, който става § 28 по доклада на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Допълнителна разпоредба“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да бъде отхвърлено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 23 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване отхвърлянето на наименованието на подразделението и съответно отхвърлянето на § 23, който става § 28, тъй като е отразен на систематичното му място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 116 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 29:
„§ 29. В § 73, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 38 от 2018 г.) думата „Срочните“ се заменя с „Безсрочните и срочните“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 29 с текст по предложение на Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението, което се подкрепя от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение на народните представители Таско Ерменков и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
„§ 23а. От влизането в сила на този закон за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти по § 18, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 56 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2015 г.), въведени в експлоатация до 7 ноември 2011 г., се прилагат цените, приети с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране от 7 ноември 2011 г. за определяне на преференциални цени по чл. 31, ал. 8 от Закона за енергията от възобновяеми източници, а за обектите, въведени в експлоатация след 7 ноември 2011 г., се прилагат цените, действащи към датата на въвеждането им в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Внесеното предложение действително касае не повече от 300 малки български фирми, които са бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони в програмния период 2007 – 2013 г., които са изградили соларни и ВЕИ-централи в съответствие с националната и европейската политика. Важното е, че те са получили помощ по „де минимис“, тоест съвсем минимално подпомагане от държавата и имат абсолютно незначителния дял от 0,008% от общото количество произведена електроенергия в страната – практически не влияят върху цената на електроенергията.
На практика в момента – или не в момента, през годините, през последните няколко години беше създадена очевидна неравнопоставеност и дискриминация между различните категории обекти, които са получили държавна и европейска помощ. Именно затова мотивите ни за това предложение са да се гарантира жизнеспособността на инвестициите, подпомагани с европейски средства, и съответно да се избегне рискът от неплатежоспособност за тези 300 фирми. Става дума за малки семейни фирми, които биха могли да бъдат третирани наравно с другите, и наистина става дума за оживяване, защото част от тези фирми вече са свързани с житейски трагедии.
Пак подчертавам, че това не влияе на практика на цената на електроенергията поради изключително малкия си обем в общата част на електроенергията. Една от целите все пак е пълното и точно транспониране на националното законодателство, свързани с промените и с Директива 28/2009 за насърчаване използването на електроенергия от възобновяеми източници, които бяха разгледани на заседание в София на 17 януари 2018 г.
Факт е, че има значителен спад на приходите на всички фирми поради промяната на цената след месец юли 2015 г.
Заложената единична цена на изкупуване на електроенергията от 0,1004 лв./квтч е под себестойността за производството й и приходите от продажбата на електроенергия не са достатъчни и не покриват оперативните разходи по експлоатация и поддръжка на соларните централи. Реално съществува риск от задлъжняване и изпадане в неплатежоспособност.
При така действащата нормативна уредба и при оставане на изкупната цена, която вече споменах – от 0,10041 лв./квтч, загубата ще се реализира и в следващите данъчни години, което неминуемо ще доведе до обявяване в несъстоятелност и до ликвидация на част от тези фирми, ако не и на всичките.
Във връзка с това искам все пак да обърна внимание, че един от основните аргументи за създаване на § 18 беше писмото и санкциите на Европейската комисия за натрупано икономическо предимство на част от субсидираните проекти. Това икономическо предимство е вече изплатено от засегнатите обекти към 31 декември 2017 г. Редно е вече тези малки ВЕИ-та да бъдат приравнени към останалите, за да имаме равнопоставеност, а не двойни или тройни стандарти.
Последно, промените на § 18 имат за цел единствено равнопоставеност на всички бенефициенти по Програмата и възвръщане на жизнеспособността на подпомаганите инвестиции. Следва да се има предвид, че липсата на изменение в частта „ценово решение“ най-вероятно ще бъде предмет на санкции и обезщетяване от страна на държавата по смисъла на промените във въпросната директива. Тоест обръщам се още веднъж към Вас с молбата или с настояването през този текст да спасим тези 200 или 300 малки български фирми, като се има предвид, че става дума наистина за семеен бизнес и че тяхното значение в общия баланс на енергетиката е изключително малък. Тоест ние няма да нанесем щети на държавата с това, но ще спасим реално 200 или 300 семейства от фалит. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Реплика?
Заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колега Кутев, според нашата парламентарна група каузата на тези хора е справедлива и ние ще я подкрепим. Неслучайно почти цялата ни парламентарна група в момента е тук.
Колега Кутев, Вие сте вносители на това предложение. Вижте се колко души сте в залата – 20 човека нямате. Е, кажете ми сега как да защитим интереса на тези хора, като от 80 човека сте не повече от 20 човека?! Така че после не знам как ще го обяснявате на тези хора. Ние поне ще си изпълним дълга – ето, почти цялата ни парламентарна група е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Друга реплика? Няма.
Дуплика, уважаеми господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Господин Атанасов, аз благодаря за подкрепата от Вашата парламентарна група. Тя всъщност не е важна за БСП, тя е важна за хората, които реално са засегнати от този законопроект. Последното нещо е, за което аз бих могъл да бъда засегнат по някакъв начин от това, защото даже толкова не ми е ясна материята. Опитвам се да защитя нечии интереси. Така че благодаря за подкрепата. Бих помолил за подкрепа и от други места. Пак казвам, това не е подкрепа за мен, за БСП или за който и да било друг. Направихме това предложение с единствената идея да подпомогнем хората.
На хората от мнозинството все пак казвам – това не е задача на БСП. Това е закон, който Вие внасяте, а ние правим само добавки в него. Това как ще се регламентира пространството зависи от мнозинството, а не от опозицията, така че това е Ваша задача – просто помогнете там, където трябва. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кутев.
Други изказвания?
Господин Добрев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Председател.
Тази тема е широко дискутирана в последните години в този парламент. Това не е първото предложение по отношение на § 18, който гласуваме. Колегата Кутев правилно отбеляза, че § 18 се наложи заради наказателната процедура от Европейския съюз, с която бяхме заплашени да платим 28 млн. евро – да възстановим в европейския бюджет 28 млн. евро, ако не се лъжа, заради това, че, от една страна, тези малки фирмички, както Вие се изразявате, са получили безвъзмездно финансиране от Европейската комисия, за да построят тези централи. От друга страна, държавата през преференциалната цена им изплаща такава цена, която предполага инвестиция от тях самите в тези централи. Това беше първоначалната причина за въвеждането на § 18.
В интерес на истината, след като направихме промяната и намалихме цената, получихме второ писмо от Европейската комисия. В това писмо се твърдеше, че дори с намалената цена ние пак им даваме 4 млн. евро повече, отколкото е трябвало да им гарантираме, за да си върнат инвестицията. Отново, само в интерес на истината, искам да кажа, че не сте прав, за това, че няма да има финансов ефект. Ако се приеме Вашето предложение, това означава в сметките за ток всяка година да се сложат едни допълнителни 10 млн. лв. за следващите около 15 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Има ли реплики?
Имате думата за реплика, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Добрев, без да имам каквато и да било претенция да бъда по някакъв начин енергетик и да влизам в конкретните детайли на тази тематика, за мен това, което е ясно от ситуацията и поводът да подпиша все пак тези предложения за промени в Закона, са факта, че относно икономическите субекти, които влизат в този казус, всъщност държавата е несправедлива. Каква е причината тази държава да е несправедлива и кой как ги е подписал, как сме им обещали, защо сме обещали, но не сме го изпълнили, е друг въпрос?! Ние с Вас можем да си говорим за конкретната индивидуална отговорност, защото това се е получило – ние ще обвиняваме едни, Вие – други, но това предполагам не е най-важното. Важното е, че държавата е била несправедлива към тези хора и че те в крайна сметка са сключвали договорите си при едни условия, след което се оказва, че държавата по една или друга причина им ги променя. В крайна сметка те наистина се оказват в условия на реален фалит в момента, по причини, които на практика не зависят от тяхната несъстоятелност или неизпълнение на ангажименти. Тук става дума за изпълнение на ангажименти, поети веднъж от държавата.
Пак казвам – нямам нищо против да влезем в разговора или да влезете Вие, защото аз не съм толкова добър в този разговор за това чия е вината. Честно казано, аз дори не знам чия е вината. Знам обаче, че държавата е задължена по някакъв начин на тези хора и се застъпвам само за онази, наистина, най-бедна и малка част. Да, може би ще има ефект върху финансите, разбира се, но говорим за 0,008% от баланса, тоест става дума за една много малка част. Искането е абсолютно хуманно – нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Друга реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Кутев, отново за яснота искам пак да се върна назад, без да търсим вина, а по-скоро, за да уточним всички факти и обстоятелства.
Всъщност финансираните по Програмата за развитие на селските райони проекти са около 370, не 350 – там някъде е бройката. Законът за енергетиката още тогава е казал, че който вземе безвъзмездни средства, трябва да се закачи на електромера при по-ниската цена. Високата цена тогава е била 699 лв., а ниската около триста и няколко лева. Всъщност било е отговорност на самите производители да декларират дали получават помощ, или не получават помощ. От тези всички 370 производителя само 10 – 12 са декларирали, че получават помощ, и доброволно са поискали да се закачат при по-ниската цена. Останалите триста петдесет и няколко производителя не са декларирали обстоятелството, че получават безвъзмездна помощ, за да се възползват от по-високата цена с обяснението, че те вече са си подали заявленията и едва ли не са заварен случай, тоест за тях не би трябвало да важат такива правила.
Има една много малка група проекти – десетина, декларирали коректно, че са получили помощ, закачили се за електромера на триста и няколко лева и една друга голяма група, която не са декларирали това обстоятелство и са получавали през първите 2 – 3 години 699 лв. за това, че произвеждат тази електроенергия.
Също така искам да Ви обърна внимание, че отговорност е била на самите производители да декларират това обстоятелство и да се възползват от по-ниската цена.
Също така искам да Ви обърна внимание, че § 18 беше атакуван от Вашата група в Конституционния съд като противоконституционен и Конституционният съд се произнесе, че този текст е справедлив и не е противоконституционен. Без да влизам в повече подробности, разбирам мотивите за Вашето предложение, но в случая трябва да се погледне и цялата картина.
Ние в парламентарната група на ГЕРБ имаме принципна позиция. Всеки от другите групи, разбира се, има право да гласува така, както прецени за добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Други изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване предложението на народния представител Таско Ерменков и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 136 народни представители: за 47, против 58, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Моля, продължете, уважаеми господин Добрев.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 24, който става § 30 и който се подкрепя от Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По § 25 има предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 31:
„§ 31. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
„ 1. В чл. 54:
а) в ал. 1 точки 1 и 4 се отменят;
б) в ал. 2, т. 2:
аа) буква „а“ се отменя;
бб) в буква „б“ думите „ал. 1, т. 4, 5 и 6“ се заменят с „ал. 1, т. 5 и 6“.
2. В чл. 55, ал. 1, т. 1 думите „чл. 54, ал. 2, т. 2, буква „а“ и чл. 54, ал. 1, т. 4 - 7“ се заменят с „чл. 54, ал. 1, т. 5 - 7“.
3. В чл. 56 ал. 1, в текста преди т. 1 навсякъде думите „чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2, т. 3, буква „ж”, т. 4 - 7“ се заменят с „чл. 54, ал. 1, т. 2, т. 3, буква „ж” и т. 5 - 7“.
4. В чл. 61:
а) в ал. 1:
аа) в т. 1 думите „включително на прилежащите към тях хидротехнически съоръжения (шахти) с площ до 15 кв. м, както и“ се заличават, а накрая се добавя „включително на прилежащите към тях съоръжения (шахти с площ до 15 кв. м или стъпки с площ до 100 кв. м на стълбове за въздушни електропроводи)“;
бб) създава се т. 5:
„5. нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни проводи за хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия.“;
б) в ал. 2 думите „нефтопроводи, топлопроводи, газопроводи, нефтопродуктопроводи, надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия“ се заличават;
в) в ал. 3, т. 2, буква „в“ накрая се добавя „и т. 5“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 25, който става § 31.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предложение на народните представители Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 32:
„§ 32. В Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 17а, ал. 2 съюзът „а“ се заличава, а накрая се добавя „а за кранови възли, станции за катодна защита, свещи, контролно-измервателни прибори и електрически съоръжения към газопроводи с площ не по-голяма от
300 кв. м.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 32 с текст, съгласно предложението на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 33:
„§ 33. Започнатите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури по чл. 54, ал. 1, т. 1 и 4 от Закона за горите се довършват по досегашния ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 26, който става § 33.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, с което завършихме и второто гласуване на Законопроекта.
Имате думата за процедура, уважаема госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам удължаване на срока за писмени предложения между първо и второ четене по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, приет на първо гласуване на 20 септември 2018 г. с още седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Милена Дамянова.
Гласували 96 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 6.
Предложението се приема.

Преминаваме към втора точка от Програмата за работа на Народното събрание:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДПРИЯТИЯТА НА СОЦИАЛНАТА И СОЛИДАРНА ИКОНОМИКА.
Вносител – Министерският съвет.
За доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика – заповядайте, доктор Адемов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на труда и социалната политика Султанка Петрова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в зала на заместник-министъра.
Гласували 86 народни представители: за 84, против 1, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля, поканете заместник-министър Петрова в залата.
Продължете с Доклада, уважаеми доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за предприятията на социалната и солидарната икономика, № 802-01-30, внесен от Министерски съвет на 6 август 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 12 септември 2018 г., разгледа и обсъди Законопроекта за предприятията на социалната и солидарната икономика.
В заседанието участваха господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, госпожа Султанка Петрова – заместник-министър на труда и социалната политика, и експерти от Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от заместник-министърa на труда и социалната политика госпожа Султанка Петрова.
В мотивите към Законопроекта е посочено, че стратегическата цел, която той ще постигне, е обособяването, развитието и насърчаването на стопански отрасъл, който се характеризира преимуществено със социална насоченост и чиято основна цел е генериране на положителна социална добавена стойност по посока заетост, жизнен стандарт и социално включване на уязвими групи от населението. С изпълнението на стратегическата цел близо 2% от брутния вътрешен продукт на страната следва да бъде постигнат до 2021 г. чрез дейността на предприятия от социалната и солидарна икономика.
Българското общество се нуждае от нов подход в областта на включващия икономически растеж, който може да бъде реализиран чрез социалната предприемчивост и иновативност на предприятията от социалната и солидарна икономика. На базата на новите технологии и промененото разбиране и отношение към обществените промени, секторът на социалната и солидарна икономика е в състояние да отговори по нов начин на социално икономическите предизвикателствата, по-специално необходимостта да се стимулира устойчив и социално приобщаващ икономически растеж и да се създават работни места.
Стратегически, този сектор разполага с потенциала да променя коренно социално-икономическата среда едновременно, като залага на икономически напредък и на по-справедливо в социално отношение общество.
Към момента действащото законодателство не съдържа изрична регламентация на предприятията от социалната икономика. Проектозаконът ще даде възможност да бъдат идентифицирани социалните предприятия, да бъдат разпознати като стопански субекти в подкрепа на икономическото и социално развитие на страната, да бъде идентифициран техният принос за повишаване на брутния вътрешен продукт, както и за по-доброто социално приобщаване на уязвими групи в обществото, да бъде регламентирана тяхната дейност, обхват и цели. Подобен закон до момента не съществува в националния правен мир. Той е първи по рода си и има за цел да регулира материя, която до момента е застъпена в различни правни документи, но не е консолидирана.
Освен това, с предложения проект ще се обхванат съществуващите неуредени въпроси относно дефиниране и регистриране на социалните предприятия, сертифициране и измерване на социалната добавена стойност. В действащото законодателство и тези аспекти от дейността на социалните предприятия не са уредени и няма правен текст, който да ги урежда.
Оперативните цели, които си поставя Законопроектът, могат да се систематизират така:
- да се увеличи броят на социалните предприятия и произвежданата продукция;
- повишаване потребителското търсене на стоки и услуги, произвеждани и предоставяни от социални предприятия;
- повишаване административния капацитет за по-добро управление и реализиране на политиката по социална икономика чрез обучения на заинтересованите страни. Целта следва да бъде реализирана текущо;
- обособяване на структура, отговорна за реализирането и развитието на политиката по социална икономика – не по-рано от края на 2018 г.;
- създаване на регистър за социалните предприятия в България – не по-рано от края на 2018 г.;
- създаване на сертифицираща система за социалните предприятия – очакванията са това да се случи през 2019 г.;
- разработване на методика за измерване на тяхното социално въздействие – до 6 месеца от влизането в сила на Закона за предприятията от социалната и солидарна икономика.
Реализирането на поставените цели ще доведе до по-добро взаимодействие между държавата и социалните предприятия, между заинтересованите страни в областта на социалната икономика в страната. Ще се постигне ясно идентифициране на субектите на социалната икономика от останалите стопански субекти, ясно и точно посочване на техните характеристики, възможностите им за участие на пазара. По този начин те ще бъдат лесно разпознаваеми сред останалите участници в стопанския живот на страната, както и ще имат възможност да излязат на международния пазар като си сътрудничат и се кооперират със социални предприятия от други страни. Чрез правното им регламентиране ще бъде ясно и възможно тяхното целенасочено финансиране чрез публични и частни източници, както чрез публично-частно партньорство.
Освен че няма специализиран закон относно социалните предприятия, няма и единна цялостна нормативно или по друг начин устроена система от правила, свързана и съобразена с принципите на социалната и солидарна икономика, както и с условията, организацията и реда, при които социалните предприятия, като нейни основни субекти, функционират и си взаимодействат с държавата и общините. Разработената и приета от Министерски съвет през 2012 г. Национална концепция за социална икономика посочва набор от характеристики, които определят едно предприятие като социално предприятие, без това да бъде правно закрепено в нормативен документ. На равнище Европейски съюз съществува политика, която насочва държавите членки да предприемат необходимите действия, за да осигурят цялостната рамка, която да позволи и да улесни разгръщането на потенциала на тези субекти, съобразно техните характеристики и националните особености.
Въпреки че действащото законодателство не съдържа изрична регламентация на социалното предприемачество, практиката показва, че в България съществуват редица предприятия, които се самоопределят като „социални предприятия“, но те са с ограничено въздействие върху социалната и икономическа активност в страната. Самоопределянето на предприятията като „социални“ на основата на общи характеристики и принципни положения не произвежда правни последици за тях и съдържа съществени рискове от деформация на статистически данни, които имат определящо значение за публичната и инвестиционна политика, отчитането на тяхната обществена полезност, изграждането на потребителско доверие и други фактори за развитие.
С предложения Проект на Закон ще се обхванат съществуващите неуредени въпроси относно дефиниране и регистриране на социалните предприятия, сертифициране и измерване на социалната добавена стойност.
Друг основен проблем, който се решава от Законопроекта, е свързан с преодоляване на съществуващите неясноти за начините, по които социалните предприятия могат да се възползват от наличните финансови ресурси, заделени по правилата на Регламента относно европейските фондове за социално предприемачество и Регламента относно Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации, поради липсата на разпознаваемост на социалните предприятия от страна на инвеститори и финансиращи организации.
Предвижда се създаване на регистър на социалните предприятия и създаване на отличителна сертификационна марка за социалните предприятия, техните стоки и/или услуги. Тази марка се предоставя за безвъзмездно ползване от социалните предприятия, вписани в Националния регистър на социалните предприятия в Република България. Същевременно се предвижда разработване на механизъм и методика за измерване на социалното въздействие на предприятията от социалната и солидарна икономика. Тези разпоредби ще бъдат в съответствие с политиката на Европейската комисия в областта на социалната икономика, отразена в документи, като Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и съобщение на Комитета на Регионите „Инициатива за социалното предприемачество. Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност, 2011 г.“.
Основната цел, заявена във всички документи, е подобряване видимостта и достъпа на финансиране на социалните предприятия, както и правната среда.
Към Законопроекта е приложен Доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието му. В неговия Раздел ХІІ „Препоръчителен срок за извършване на последваща оценка на въздействието“ е записано, че: „С оглед на обстоятелства, че заложените в Законопроекта цели са обосновани от необходимостта от целенасочена държавна политика за развитието на социалната и солидарна икономика, динамично развиващия се трудов пазар и използваните количествени индикатори, подходящият срок за извършването на последваща оценка на въздействие е в рамките на 3 години след влизането в сила на Закона.“.
Към Законопроекта е приложена Справка от Министерството на правосъдието. Към Законопроекта е приложена Справка за отразените становища, получени след общественото му обсъждане. От нея е видно, че има и подкрепени, и неподкрепени предложения, направени от неправителствени организации.
Разглежданият Законопроект е бил обсъден на 23 май 2018 г. от Постоянната комисия по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество и на 29 май 2018 г. от Националния съвет за тристранно сътрудничество. И двата органа са подкрепили с единодушие Законопроекта.
В Комисията бяха депозирани становищата на Българската стопанска камара и Националния съюз на трудово-производителните кооперации, както и становището на Балканския институт по труд и социална политика. В становищата се изразява принципна подкрепа на Законопроекта, също така и конкретни предложения за промяна на някои от нормите на Законопроекта.
На народните представители бяха предоставени за ползване два документа на Икономическия и социален съвет на Република България, съответно становище на тема „Социалната икономика – възможности и перспективи за развитие в България“ от 2012 г., и анализ на тема „Социалното предприятие и социалното предприемачество“ от 2013 г.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Галина Желязкова, Милко Недялков, Павел Шопов и Хасан Адемов. Освен изразената подкрепа бяха заявени и резерви по отношение на неясноти в понятийния апарат на Законопроекта, двойствения статут на предприятията от социалната и солидарната икономика, съществуващи вътрешни противоречия в предложените законови норми, начините на финансиране на тези предприятия и заявената държавна подкрепа.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 13 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за предприятията на социалната и солидарната икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов.
Кой ще представи Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм?
Госпожо Николова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРГАРИТА НИКОЛОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 19 септември 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика Султанка Петрова – заместник-министър, Петър Начев – директор на Дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“, и Теодора Тодорова – държавен експерт в Дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“; от Министерството на икономиката Тихомира Палова – изпълняващ длъжността началник отдел „Иновации и предприемачество“, Дирекция „Икономическа политика“; от Българската стопанска камара Димитър Бранков – заместник председател; от Националния съвет на трудово производителните кооперации Лиляна Велева – главен юрисконсулт, и Георги Георгиев – главен експерт.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Петрова.
Според вносителя стратегическата цел на предложения законопроект е обособяването, развитието и насърчаването на стопански отрасъл, който се характеризира предимно със социална насоченост. Конкретната цел на Законопроекта е развитието на социалната и солидарна икономика като стопански отрасъл със специални правила с цел повишаване на жизнения стандарт на хора от уязвимите групи. Основната характеристика на тези предприятия е, че те отдават преимуществено значение на социалните пред икономическите си цели – особено при подбор на персонала и разпределение на положителните финансови резултати.
Действащото законодателство не съдържа изрична регламентация на социалното предприемачество. Ясното дефиниране на социалното предприятие премахва затруднения, свързани с идентифицирането на предмета на дейност на социалното предприятие. Със Законопроекта се преодоляват неясноти за начините, по които социалните предприятия могат да се ползват от наличните финансови ресурси, заделени по правилата на регламентите на Европейския съюз.
Законопроектът урежда мерките за насърчаването на социалните предприятия; въвежда легални определения; принципите на работа; критериите за идентифицирането на социалните предприятия; минимален праг, който следва да бъде реинвестиран за постигането на социални цели.
Предвижда се създаването на Национален регистър на социалните предприятия, като ги разделя в два класа, според условията, които изпълняват.
Дава се възможност на социалното предприятие, което вече не отговаря на критериите за такова, да не бъде отписано от Националния регистър на социалните предприятия чрез „откупуване“ на статута чрез социални разходи.
Законопроектът въвежда насърчителни мерки за субектите на социалната и солидарната икономика чрез държавата и общините.
Предлага се създаване на нови разпоредби в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за социалното подпомагане. Според вносителя Законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Към Законопроекта е приложена предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
В своите писмени становища Националният съюз на трудово производителните кооперации, Българската стопанска камара и Балканският институт по труда и социалната политика подкрепят Законопроекта, като прилагат принципни и конкретни бележки по него.
В последвалата дискусия народните представители Петър Кънев и Румен Гечев подкрепиха по принцип Законопроекта и изразиха съображения във връзка с липсата на основни понятия в Законопроекта – социална икономика, солидарна икономика, социално предприемачество; на конкретни механизми и инструменти за подпомагане на тези предприятия; на яснота за осъществяване на контрола върху дейността им с цел недопускане на спекулации. Народният представител Румен Гечев изрази несъгласие със заключението, че прилагането на Законопроекта няма да доведе до влияние върху държавния бюджет, защото преференциите винаги рефлектират в намаляване на приходите.
Народният представител Александър Сабанов подкрепи Законопроекта и изрази увереност, че опасенията на Румен Гечев и Петър Кънев могат да бъдат отстранени с предложения при второ гласуване.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ 13 гласа и „въздържали се“ 6 гласа, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г.
На заседание, проведено на 13 септември 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за предприятията на социалната и солидарна икономика, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на труда и социалната политика: Султанка Петрова – заместник министър, Петър Начев – директор на дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“, Теодора Тодорова – държавен експерт в същата дирекция, Миляна Павлова – държавен експерт в дирекция „Социално включване“, и Петя Копчева – началник на отдел „Преки данъци“ в дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от госпожа Султанка Петрова.
Със Законопроекта се регламентира обособяването, развитието и насърчаването на стопански отрасъл, който се характеризира преимуществено със социална насоченост и чиято основна цел е генериране на положителна социална добавена стойност по посока заетост, жизнен стандарт и социално включване на уязвими групи от населението.
Към настоящия момент в Република България няма единна цялостна нормативно или по друг начин устроена система от правила, свързана и съобразена със социалната и солидарна икономика, както и с условията, организацията и реда, при които социалните предприятия функционират и си взаимодействат с държавата и общините.
Действащото законодателство не съдържа изрична регламентация и на социалното предприемачество. Въпреки това практиката показва, че в България съществуват редица предприятия, които могат да бъдат определени и се самоопределят като „социални“. Те са създадени и развиват дейността си в рамките на допустимото от действащото право, макар и да не са специално разпознати от него като специална категория „социални предприятия“. Ясното дефиниране в отделен нормативен акт на социалното предприятие елиминира обърквания и затруднения, свързани с идентифицирането на предмета на дейност на социалното предприятие, и с целите, които си поставя.
Законопроектът урежда нови обществени отношения, свързани със социалната и солидарна икономика, както и условията, организацията и реда, при които социалните предприятия функционират и взаимодействат с държавата и общините, включително мерките за тяхното насърчаване. Въвежда се легално определение на социално предприятие и се посочват субектите на този обособен стопански отрасъл със специални правила.
Въвеждат се принципите на сдружаване в обществена полза, прозрачно управление, независимост от органите на държавната власт, както и участие на членовете, работниците или служителите при вземането на решения съобразно установената европейска практика и с цел упражняване правото на демократично участие в управлението на предприятието. Въвеждат се критерии, които позволяват на дадено предприятие да е правно признато като социално предприятие и да ползва предвидените в Проекта насърчителни мерки.
Предвижда се създаване на Национален регистър на социалните предприятия в Република България и създаване на отличителна сертификационна марка за социалните предприятия, техните стоки или услуги. Тази марка се предоставя за безвъзмездно ползване от социалните предприятия, вписани в Националния регистър на социалните предприятия в Република България.
Ресурсната обезпеченост на дейностите по създаването и поддържането на Национален регистър на социалните предприятия в Република България ще е в рамките на обичайните ведомствени разходи за съответната политика по социална икономика.
Законопроектът предвижда и промяна в чл. 31 от Закона за корпоративното подоходно облагане, като в признатите за данъчни цели счетоводни разходи за дарения в размер на 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат се включват и даренията в полза на социалните предприятия, вписани в Националния регистър на социалните предприятия в Република България.
Разходите за осъществяване на дейностите по новия закон няма да доведат до необходимост от допълнителни финансови средства от държавния бюджет.
След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на Комисията изразиха принципна подкрепа за него.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: „за” – 14 народни представители, без „против”, „въздържали се” – 6 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Уважаеми колеги, откривам разискванията по предложения Законопроект. Имате думата за изказвания.
Имате думата, уважаеми господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Необходимостта от създаването на закон, който да регламентира социалната икономика и нейните субекти, е безспорна. Социалните предприятия са ключов елемент от европейския социален модел и носят значителен принос към обществото. Затова те трябва да се регламентират, създават, подпомагат, подкрепят и насърчават, за да може впоследствие техният потенциал да се ползва за растеж на капацитета за създаване на социална стойност. Затова няма как да не отбележа или по-скоро да изкажа задоволство, че правителството, Министерският съвет най-после внесе за разглеждане в Народното събрание Законопроект за предприятията на социалната и солидарната икономика.
В същото време ще напомня, че от няколко години Министерството на труда и социалната политика подготвя проект на такъв закон – ако си спомняте още месец юли миналата година заместник-министър Султанка Петрова публично обяви, че Проектът на закон публично ще бъде представен за разглеждане от Министерския съвет до края на миналата година, но това не стана. Това не е проблем, разбира се.
От доста време от страна на Европейския съюз са инициирани и вече съществуват политики, които насочват държавите членки да предприемат необходимите действия, за да осигурят цялостна рамка, която да позволи и да улесни разгръщането на потенциала на субектите на социалната икономика съобразно техните характеристики и национални особености. Мисля, че в България поизостанахме малко от този процес на приемане на такава законодателна рамка. Не се заяждам, но в интерес на истината искам да уточним няколко неща.
Основните документи, определящи политиката по социалната икономика и социалното предприемачество в България, са Националната концепция за социална икономика, приета от Министерския съвет на 4 април 2012 г., плана по социална икономика за 2014 и 2015 г., приет от Министерския съвет на 29 януари 2014 г., и в плана за 2016-а и 2017 г., приет от Министерския съвет на 2 март 2016 г. Може да твърдим, че това са първите документи, чрез които се поставя началото на координирана и целенасочена политика за социална икономика и социално предприемачество.
Сега да погледнем какво е записано в Плана за действие по социалната икономика за 2016 – 2017 г. В приоритет 5 – „Създаване на благоприятна среда, стимулираща развитието на социална икономика“, е приета първостепенна цел „Оптимизиране на националната нормативна и стратегическа рамка за развитие на социалната икономика“. За изпълнение на тази цел според Плана се изискват действия – разработване, предоставяне и обсъждане на Проект на закон за социална икономика. Дори са предвидени средства за това в рамките на бюджета за 2016 г. Отговорна институция за осъществяването на това действие е Министерството на труда и социалната политика, а самата разработка трябва да е на работна група по социална икономика, а също и на външни изпълнители. Срокът за изпълнение на това действие, тъй като не е указан месец, а само година, ще приемем, че това е краят на 2016 г. Сега сме 2018 г., месецът е септември, тоест има закъснение от една година и осем-девет месеца. Интересно е изразходвани ли са парите, предвидени в бюджета – не че са много, но това подсказва някакъв подход.
По плана следва организиране на дискусионен форум – кръгла маса на национално ниво по Законопроекта с международно участие, и то пак до края на 2016 г., а щом няма закон, няма и кръгла маса.
И отново принципен въпрос: сега, след като вече има Законопроект и сме на прага на приемането му, организиран ли е дискусионен форум на национално ниво с международно участие и какви са изводите и препоръките от този форум? Или Министерството на труда и социалната политика и Министерският съвет смятат, че не е необходим такъв форум, защото е минал на така наречено обществено обсъждане, като са го публикували на страницата на Министерството на труда и социалната политика?
И още нещо интересно в Плана за действие от т. 3 – приоритет „Разработване, представяне и обсъждане на Проект на правилник за прилагане на Закона за социалната икономика“. Тук срокът е най-късно до края на 2017 г. Ако следваме логиката, може би ще имаме Правилника за прилагане на Закона за социалната икономика не по-рано от септември 2020 г. Така онзи, който чака с нетърпение влизането в сила на този закон – той сега се казва Закон за предприятията на социалната и солидарната икономика, ще трябва да почака поне още една година – една година, през която ще продължи да няма благоприятна среда за развитието на модели и практики за социалната икономика, а осъществяването на социалната икономика, социалната сплотеност и постигането на социалната цел чрез икономически механизми и производствена дейност няма да се състои. Те са важни, за да се създаде възможност на всички, включително и на хората с увреждания, да участват в обществения и най-вече в стопанския живот и по този начин да се гарантира запазването на човешкото им достойнство.
Всичко това ме навежда на мисълта, че поне на Комисията по труда, социалната и демографската политика, а чрез нас и на обществеността е необходимо да бъде представен по-подробен отчет по Националната концепция за социална икономика и плановете за действие по изпълнение на тази концепция. Това е много важно да се случи, защото моето виждане е, че този законопроект не може да се движи извън цялостната концепция за социалната икономика и не бива да се обсъжда отделно от други обещани от правителството законопроекти – Законопроекта за хората с увреждания, Законопроекта за социалните услуги и дори с окончателния вариант на концепцията на правителството за трудово-лекарската експертиза. Този закон трябва да се гради на същите принципи както останалите, защото иначе ще е обречен на много бъдещи корекции, ако е изваден от пакета на споменатите от мен закони, пък и с някои други обещавани, но незнайно кога готови законопроекти, свързани със социалната сфера и здравеопазването.
Сега, след като постигнахме обществено съгласие, че е необходима коренна промяна в социалната политика и съответно в действащото законодателство и ако искаме новата политика да е успешна и приета от обществото, а законите да са работещи, то тази политика трябва да гарантира държавна социална грижа с всички мерки за превенция, рехабилитация, заетост и социална интеграция. Само така ще бъде очертана и определена социалната политика, която да гарантира подреденост и съгласуваност между институциите, механизмите за взаимодействие, целите, гражданското участие, отговорностите и финансовата подкрепа.
Не ми е ясно и още едно нещо. Преди да се внесе този законопроект в Народното събрание, организирана ли беше някаква обществена дискусия с всички заинтересовани страни – работодателски организации, синдикати, Националния съюз на трудово-производителните кооперации и други заинтересовани страни, или само формално ги включихте в някаква работна група с неясно какъв принос за изработването на този законопроект?
Тъй като аз, като работещ в социалната сфера, съм сериозно заинтересован да има такъв закон, и то не само да го има, но и да е работещ, си позволих да направя относително голям брой срещи със заинтересовани страни – с много хора, с много организации. От тези срещи с хора и организации не останах с впечатление, че техните експертни становища и предложения са приети и че поне част от тях са намерили място в Законопроекта. Поне аз останах с такова впечатление.
До момента трябва да признаем, че няма единна, цялостна нормативна или по друг начин устроена система от правила, свързана и съобразена със социалната икономика. Нямаме и документ, който да указва условията, организацията и реда, при който социалните предприятия ще функционират и ще си взаимодействат с държавата и респективно с общините. Няма и изрична регламентация на социалното предприемачество. В същото време обаче у нас съществуват немалко предприятия, които са се самоопределили като социални и по някакъв нерегламентиран начин обществото ги е приемало и признавало за такива. Например такива са трудово-производителните кооперации, така наречените ТПК-та.
В този законопроект като че ли предприятията на социалната икономика и въобще субектите на тази икономика се разпознават и дейността им се измерва единствено и само с ефекта върху малък брой уязвими групи, а би трябвало тази дейност да се дефинира като насочена към разрешаване на проблемите или преодоляване на дефицити в обществото като цяло и да води до подобряване качеството на живот на всички граждани. Затова е необходимо между първо и второ гласуване внимателно да подходим към различните субекти, като вземем предвид както тяхното устройство и цели, така и техния бизнес модел.
В предложения законопроект например не виждам възможността да се разпознаят като субекти на социалната икономика предприятия, които са съсредоточили своята дейност върху осигуряване на заетост и целят преодоляване на негативните последици от безработицата, или пък тези, които разпространяват продукти и услуги на социалните предприятия в полза на самите социални предприятия.
С така приетия законопроект ще останат неразпознати субекти, които са изключително важни за развитието на социалната икономика, например такива, които работят за преодоляването на дефицити в равнището на общността в културен аспект, за повишаване на нивото на информираност относно правата и начините на осигуряване на тези права, за достъпа до правна помощ, за гражданско участие в местното самоуправление и така нататък – могат да бъдат изреждани още редица неща в обществена полза. Затова отново подчертавам, че и аз осъзнавам необходимостта от приемането на такъв закон, който да осигури тази рамка, тази система от правила, а тя да позволи и да улесни реализацията на потенциала на субектите от социалната икономика, но ще си позволя да направя още няколко, повярвайте ми, добронамерени критики.
Няма да говоря за положителните страни на проекта. Ако въобще има такива, те са достатъчно дълбоко засегнати от вносителите в мотивите към Законопроекта. Затова ще обърна внимание върху няколко според мен сериозни и възлови пропуски в този законопроект. Казвам: „добронамерено ще обърна внимание“, защото съм убеден, че ако не бъдат взети под внимание и отстранени, те ще поставят под съмнение постигането на целите на този законопроект и неговото положително въздействие върху регламентирането, изграждането и функционирането на предприятията от социалната икономика.
Струва ми се, че този законопроект не транспонира в цялост Регламент 1296/2013 г. и Регламент 346/2013 г. на Европейския съвет, които са пряко свързани със социалната икономика. По този начин на национално ниво не са уредени предвидените там конкретни мерки и механизми за насърчаване и стимулиране на социалните предприятия, за да функционира и да се развива социалната икономика в Република България. Още повече, тези регламенти са транспонирани и се прилагат пряко в останалите страни – членки на Европейския съюз. Изразявам опасение, че е възможно да се наложи утре да правим промени с мотиви да транспонираме тези европейски регламенти в българското законодателство, а все пак те са регламенти не нови, а от 2013 г. и е редно пряко да са транспонирани в този законопроект.
Трябва също да се съгласите, че субектите на социалната икономика трябва да се определят по-прецизно, ако щете на основание на международната и в частност на европейската практика, ако щете – на основание на тяхното устройство, принципи на функциониране и заложените в уставните и учредителните им документи цели, а ако щете – и на двете основания заедно.
Голяма част от експертите подчертават и аз съм съгласен изцяло с тях, че при дефиниране на понятието „социално предприятие“ са завишени критериите, което крие риск от ограничаване, а не насърчаване разгръщането на социалната икономика и нейното развитие. Какво имам предвид? Например предвидения в чл. 5, ал. 5, т. 3 критерий „наличието на определен положителен финансов резултат“ е завишен за българската действителност и е много вероятно да доведе до стесняване на субектите, които могат да бъдат определени като социални предприятия.
Няма да се впускам в подробности, защото все пак сме на първо гласуване, но ще обърна внимание, че новосъздадените социални предприятия, които не наемат нарочно на работа представители от уязвимите групи, например хора с увреждания, няма да могат да се идентифицират като социални предприятия и по този начин ще са лишени от възможността да ползват насърчителни мерки, предвидени в Законопроекта. Поради този критерий и много от съществуващите организации, които негласно спазват концепцията за социално предприятие, представена в рамковата Национална концепция за развитие на националната икономика и преди да излезе този законопроект са били идентифицирани като социални предприятия, сега вече няма да е така, тоест ще ограничим кръга на субекти, определени като социални предприятия, а не мисля, че това е целта на Законопроекта. Това е едно от нещата, което задължително трябва да се коригира между първо и второ гласуване.
Голяма част от експертите считат, че предвиденият регистрационен режим на практика е разрешителен, да не казвам лицензионен режим, и то дори без да са дадени гаранции за защита на този, който иска да се регистрира при отказ от страна на администрацията за вписване.
В същото време е налична забрана за извършване на дейност в случаи, когато не е налице вписване в този Национален регистър. Ползването на насърчителните мерки или възможността за възмездно ползване на общинска и държавна собственост при облекчен режим без провеждане на търг или конкурс и получаване на възможността за обучение пък са допуснати само за големи и развити социални предприятия – тези от клас А плюс. Да не говорим, че критериите за попадане в този най-висок клас отново не са съобразени с даденостите в България и с вече съществуващите социални предприятия, техния капацитет, мащаб и така нататък.
Може ли някой сега да ни каже колко точно са съществуващите предприятия и колко от тях ще могат да отговорят на критериите, първо, за социално предприятие и, второ, на критериите за социално предприятие клас А плюс и колко от тях ще могат да се възползват от насърчителните мерки?! В момента повечето социални предприятия са малки, повечето са в големите градове, далеч от възможността да се квалифицират като социални предприятия от клас А плюс.
Това ме навежда на мисълта, че на вносителите им се ще да има насърчителни мерки, но в същото време те да се ползват от ограничен кръг социални предприятия и тези средства за насърчителни мерки да останат неоползотворени. И пак следва въпрос: това ли е идеята на Законопроекта?
Преди второ гласуване трябва да отстраним тези пропуски и да дадем възможност на малките социални предприятия, независимо от населеното място, в което развиват дейност, да ползват насърчителните мерки, предвидени в този законопроект.
Ще обърна внимание, че в Законопроекта не се предвижда актуализиране на националните стратегически документи, пряко отнасящи се до социалната икономика и социалните предприятия, което да дава увереност и гаранции на предприятията и хората, работещи в този сектор, че социалната икономика ще остане приоритет на държавата, без значение кой ще управлява в бъдеще.
Мога да продължа нататък в този критичен дух, но това едва ли е нужно, защото смятам, че има разбиране сред вносителите, че по този начин Законопроектът трудно ще действа и трябва да има поправки между първо и второ гласуване. Ние ще направим нашите предложения между първо и второ гласуване, като смятаме, че ще може с предприятията от социалната и както казвате: „солидарна“ икономика да стане работещ този закон, практически приложим и да изпълни най-основните си цели, а не да поставя неизпълними критерии и условия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Реплики? Няма.
Уважаеми колеги, ще обявя тридесет минути прекъсване на работата на Народното събрание.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме.
За изказване – доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Заместник-министър, дами и господа народни представители! Съвсем накратко искам да кажа няколко думи по предложения проект. Ясно е, че не е най-съвършеният проект, но става въпрос за един нов закон. За първи път в българското законодателство се появява цялостна законодателна уредба на темата, свързана със социалните предприятия или по-скоро с предприятията на социалната и солидарната икономика.
Уважаеми колеги, най-важното нещо, което трябва да знаем, е, че този закон предлага организационната структура – как трябва да бъдат изградени тези предприятия в структурно отношение; характеристиките и условията, на които трябва да отговарят тези предприятия, и най-важното нещо е: тези предприятия, за да бъдат предприятия на социалната и солидарна икономика, печалбата, която имат или е предвидена, трябва да бъде реинвестирана за социални цели. Това е най-важното нещо. Така наречената положителна социална добавена стойност е изключително важна, защото няма никакво значение правно-организационната форма на предприятията на социалната и солидарната икономика. Важното е да доминира социалната цел. Тя може да бъде разнопосочна. Може да бъде ориентирана към хора от уязвимите групи; може да бъде ориентирана към условия за създаване на заетост; може да бъде ориентирана към по-добър жизнен стандарт, но най-важното е да има поставени социални цели и тези социални цели да доминират.
Очевидно е, че има потребност от такъв закон в България. Има Национална стратегия за развитие на социалната и солидарна икономика от 2012 г. Там има заложени някакви характеристики. Има и една много интересна цел: до 2021 г. делът на социалната и солидарна икономика в брутния вътрешен продукт на България да бъде 2%. Ако приемем, че брутният вътрешен продукт сега е около сто и няколко милиарда, тоест близо два милиарда трябва да бъде делът на тази социална и солидарна икономика.
Много важно е тя да бъде разпознаваема, много важно е тя да бъде обективизирана, за да може да се възползва от насърчителните мерки, за да може да се възползва от начините на финансиране.
Много важно е записаното в Закона, че предприятията на социалната и солидарна икономика ще имат възможност да се възползват от електронна платформа, която да даде възможност за обмен на информация, която да даде възможност за експониране на продуктите и услугите, които предлагат предприятията на социалната икономика.
Ясно е, че и в този проект има слабости. Тези, които са набелязани в становищата, които бяха представени в Комисията по труда и социалната политика, се отнасят до прецизиране на понятийния апарат, но аз мисля, че българската действителност, българският правен мир имат нужда от уреждане на статута на предприятията на солидарната и социална икономика, за да може в крайна сметка те да се възползват от всички налични възможности за финансиране и за подпомагане на тези предприятия.
От друга страна, изключително важна е възможността за създаване на връзки между предприятията на социалната и солидарна икономика и органите на местната власт.
За отделните предприятия – дали са от групата на А или от групата на А плюс, и по-специално за тези от групата на А плюс има възможност за преотстъпено право на строеж. Тези неща са регламентирани. Очевидно е, че там има нужда от доизкусуряване на някои от текстовете, но тази възможност според мен е начин, по който предприятията на социалната и солидарна икономика ще могат да се структурират, ще могат да бъдат подпомогнати от местните власти стига те да изпълняват целите, заложени в местните планове за развитие.
Пак се връщам на началната цел: няма значение правно-организационната форма, няма значение по какъв начин ще бъдат дефинирани тези предприятия, важна е социалната цел. Ако социалната цел е измерима, предвижда се в Законопроекта да има методика в шестмесечен срок, която методика да оценява качеството на предоставяните социални услуги или социални продукти; предвижда се да има сертификационна марка за отделните предприятия и за отделните продукти – всичко това е безплатно предоставено на тези предприятия на социалната и солидарна икономика. Смятам, че в този вид Законопроектът може да направи първите стъпки за регламентиране на тази нова за българската действителност икономическа дейност.
Казвам това, защото и в европейски мащаб, и в България се разчита на тази иновативна нова икономическа дейност да може да подпомогне развитието на публичните услуги, да подпомогне регистрирането и усъвършенстването на публичните услуги.
Накрая искам да кажа, че и вносителите в оценката на въздействието са преценили, че тригодишният срок е съвсем нормален, за да оценят отново и да направят анализ на това, което е заложено в Законопроекта; на начина, по който ще действа оттук нататък Законопроектът и ако се наложат корекции, очевидно е, че те ще бъдат направени.
На първо четене нашата парламентарна група ще подкрепи предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми Адемов.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаеми дами и господа! Законопроектът е разработен в изпълнение на управленската програма на правителството. Социалната и солидарна икономика е форма на предприемачеството, водещо до създаване на условия за по-добра взаимосвързаност на индивидуалните и колективни интереси, като преимущество имат социалните пред икономическите цели на сдружаване в обществена и колективна полза.
Прозрачно управление, независимост от органите на държавната власт, участие на членовете и работниците при вземане на решения са основни принципи на социалната и солидарна икономика.
Нормативният акт цели развитието на социалната и солидарна икономика като стопански отрасъл, което ще подобри достъпа до заетост и обучение на хората от уязвимите групи, ще създаде условия за повишаване на техния жизнен стандарт и ще намали социалното неравенство.
Законопроектът дефинира същността, мястото и ролята на социалните предприятия като стопански обединения с подчертано различна ценностна насоченост, постигащи висока икономическа и социална резултатност.
Нормативният акт урежда отношения, свързани със социалната и солидарна икономика, както и условията, организацията и редът, при които социалните предприятия функционират и взаимодействат в държавата и общините, включително и мерките за тяхното насърчаване.
Нормативният акт цели развитието на социалната и солидарна икономика като стопански отрасъл, което ще подобри достъпа до заетост и обучение на хората от уязвимите групи, ще създаде условия за повишаване на техния жизнен стандарт и ще намали социалното неравенство.
Социалната и солидарна икономика е форма на предприемачество, водещо до създаване на условия за по-добра взаимосвързаност на индивидуалните и колективни интереси, като преимущество имат социалните пред икономическите цели.
Основните моменти в този законопроект са въвеждане на легална дефиниция за социално предприятие, съдържаща няколко критерия, които стъпват на основни характеристики, представени в секторните европейски документи и националната концепция за социална икономика. Регламентиране на съществуването на два класа социални предприятия – такъв от клас А и клас А плюс, като първият се предполага да обхване по-малките социални предприятия от гледна точка на оборот и човешки ресурс, а вторият – по-развитите, които извършват дейността си в места с висок процент на безработица.
Въвежда се изискването за регистрация на предприятията, които отговарят на дефиницията в национален публичен регистър, който ще се поддържа от администрацията на Министерството на труда и социалната политика.
Предвиждане на няколко насърчителни мерки, които ще могат да се ползват от регистрираните в Регистъра социални предприятия. Като универсални за двата класа мерки са предвидени безвъзмездното ползване на отличителна сертификационна марка – продукт на социалното предприятие, която ще се създаде от Министерството и ще се предоставя от него, и възможността компании, които правят дарения на социални предприятия, да ползват данъчно облекчение за дарения. Специфична насърчителна мярка, изразяваща се във възможността да се ползва възмездно общинско имущество, но без провеждането на търг или конкурс, е предвидена за клас А плюс.
Регламентирани са и функциите на Министерството, насочени към развитие на сектора, като те основно се изразяват в предоставяне на специализирана експертна подкрепа за развитието на бизнеса и търсене на финансиране, провеждане на обучение и общи инициативи в сектора, популяризиране чрез поддържането на електронна платформа.
Мотивите за въвеждане на новата правна рамка са основно две.
Първата е свързана с начина на разходване на публичен ресурс, заделен за тази цел в рамките на оперативните програми, а втората – с нуждите от признание на съществуващи инициативи като социални предприятия и да бъде измерен реално техният принос за решаването на важни обществени проблеми в България.
В държавата ни самоопределящи се като социални предприятия са 4700, но след анализ е установено, че една трета от тези предприятия, които се самоопределят като социални, всъщност не са такива.
Социалната икономика е третата икономика в Европа, като чрез нея са заети около 14,5 милиона души в Европейския съюз, а 10% от предприятията в икономиката на Европа са социални предприятия. Стремежът за България е растежът да стигне до 2 милиарда от брутния вътрешен продукт, тоест около 2%.
Ето защо ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Реплики?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Сиди, Вие казахте, че този законопроект спазва преди всичко признаците на социалната и солидарна икономика. Четейки ги вътре в самия Законопроект, научаваме, че част от принципите за солидарната и социална икономика са сдружаване в обществена и колективна полза, и другият принцип е участие на членове –работници и служители, при взимане на управленски решения. Чета дословно от Законопроекта.
В следващия член се казва: „Субектите на социалната икономика това са кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел и социалните предприятия.“ В първите два вида субекти на социалната и солидарна икономика има принципите, които прочетох по-горе: сдружаването в обществена и колективна полза и участие на членовете – работниците и служителите, при взимане на управленски решения. След това в Закона те отпадат.
Как бихте коментирали тази непълнота или съществен пропуск на Закона? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Сиди, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, че внимателно сте слушали изказването ми. Ако имате каквито и да било предложения, знаете, че това е гласуване на първо четене. Между първо и второ четене може да направите Вашите поправки. Разбира се, ако са добри, ние ще ги подкрепим, няма никакъв проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! През последните години темата „социална икономика“ придоби особена популярност. С предложения законопроект се цели да се регламентират социалните предприятия и да се насърчи развитието на съответните социални предприятия в България.
Тази законодателна инициатива е опит да се изпълни част от управленската програма на правителството, но според мен само за да се похвалим, че имаме нова специална политика по отношение на социалната сплотеност и солидарност. Приветствам все пак усилията на екипа на Министерството да бъде разработена такава правна рамка, която да насърчи развитието на социалните предприятия в страната, но най-важното е в него да открием ясно разписани критерии и дефиниране на това що е то социално предприятие. Добре е, че не се налага създаване на отделна правна форма за социални предприятия, а се дава възможност на субектите с различни правно-организационни форми да получат статут на социални предприятия.
Друг положителен, ключов момент – очакванията са държавата да инвестира ресурс, да рекламира марката и така да стимулира позитивното отношение към социалните предприятия, и да насърчи социално отговорното пазаруване сред хората. За целта обаче е необходимо да се ревизират критериите за дефиниране на социални предприятия, така че те да бъдат по-достижими до повече предприятия. С това да се постигне по-голям ефект и да се осъществи целта на предложения законопроект. До тук с добрите, положителни намерения.
Да, Законът е рамков, но нека не остане едно добро пожелание. Ако не се вземат предвид някои ключови пропуски, за които преди малко стана въпрос, ще се постави под съмнение постигането на резултата и дали този закон ще сработи.
Предвидените в чл. 5 критерии – наличието на определен положителен финансов ресурс е крайно завишен критерий за българската действителност. Поради високия праг за наличие на положителен финансов ресурс стартиращите социални предприятия, които наемат директно хора от уязвимите групи, няма да могат да се възползват от насърчителните мерки. Това съчетание с правото на една организация да се нарича „социално предприятие“ само ако е регистрирана, няма да доведе до развитието на този сектор.
Възможността за възмездно ползване на общинска или държавна собственост при облекчен режим и получаване на възможността за обучение са допуснати само за големи и развиващи се социални предприятия, тези от клас А плюс. В Доклада за цялостната предварителна оценка липсва яснота и анализ за това колко са точно тези предприятия.
Има още много въпроси и е добре да се предвидят насърчителни от държавата политики, или накратко и по-просто казано: да има сериозни финансови ресурси и подкрепа от държавата. Затова ми се иска по-нататък, ако бъде приет този законопроект, да има една по-широка дискусия и да се коментират прецизно всеки един от предложените членове и предложенията съответно в Закона.
Засега искам да кажа, че е нужно да има повече политическа смелост и, както казах преди малко, да има наистина насърчителни мерки от държавата, изразени във финансови ресурси. Иначе ще говорим за едно добро пожелание и нищо повече. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева.
Реплики? Не виждам.
Господин Шопов – заповядайте за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, излизам на трибуната в тази не полупразна, а празна зала по такъв важен закон доста скептично настроен към него. В Социалната комисия съм, но изненада беше за мен този закон и за първи път се срещнах с него на заседанието на Комисията – без никакъв обществен дебат, без каквато и да е дискусия в обществото, без дори анонси, че ще има такъв закон.
Аз съм от управляващото мнозинство, но ние от „Атака“ винаги сме казвали нашето мнение. Винаги сме предупреждавали за онова, което ще следва, за опасностите, които произтичат от един или друг акт, от един или друг законопроект. Верни на своя стил и този път ще Ви кажем, че става въпрос за нещо с много съмнително действие и перспектива.
Тук се спомена за лошата финансова обосновка – такава липсва. Какво ще струва тази политика на държавата? Не знам!
Учудвам се, че и финансовият министър си замълча. Може би беше добре да е тук. Щеше да ми бъде крайно интересно, добре познавайки неговите икономически и финансови възгледи, какво щеше да каже той. До голяма степен сме подведени. Може би това е техника, практика, за да не стане политическа дискусия, защото такава става винаги тук от парламента. Определена материя и тема се внасят чрез правителството и до голяма степен управляващите са сугестирани и длъжни да подкрепят идеята. На това явно се разчита и сега.
Аз не соча, не търся кои са политическите сили, които стоят зад един подобен законопроект, но във всички случаи за мен това е пример за популизъм – Закон, който е толкова рамков, както се каза тук, и в него няма конкретни неща, който има за цел да каже общо взето: „Хайде да дадем!“ Законопроект, който на БСП се харесва по традиция, по инстинкт, щом се говори за нещо социално, разбира се, с две ръце ще го подкрепим. Управляващите пък казваме: „Ето и ние да се покажем като социални. Хайде да го приемем като закон, оттук нататък ще видим.“ Да, ама не трябва да бъде така.
Аз съм последният човек, който ще се обяви срещу нещо, което е социално. Винаги съм казвал, и от „Атака“ го казваме: България по Конституция е социална държава, а не либерална, но на практика сме либерална държава и всеки акт, действие и законопроект, който води до по-голяма социалност в обществото, ние го подкрепяме с две ръце.
Имали сме толкова много предложения във всяка насока. Дори в момента се опитват някои политически сили да ни надскочат, но в крайна сметка и в този си популизъм не успяват да вкарат всички онези здрави идеи, които ние повече от десетилетие, вече 14 години предлагаме на българското общество все в полза на социалната идея – мерки, наши предложения, които са във финансовата сфера, за данъчната ставка, във връзка с данъчната политика, с икономиката.
Не знам вече колко години от тази трибуна ние говорим за социалната пазарна икономика, която е идеята на Лудвиг Ерхард, на Конрад Аденауер, и можем подробно да се обосновем какво значат пазарна икономика, социална пазарна икономика, грижата на държавата за социалната сфера. Но за мен този закон е някакъв микс от идеи, някакво пълно неразбиране и липса на каквато и да е диференциация в базовите понятия на нещата, за които говорим. Социална държава, да, но социални предприятия. Какво значи „социално предприятие“? Предприятие, което работи, което е собственост на физически лица, което е фирма, което по дефиниция, всички икономисти знаят, работи за печалба. То работи в полза на предприемача, който в този случай да прояви някакъв странен алтруизъм и да даде от печалбата си за социални нужди. Е, бога ми, това са противоречиви неща, които са взаимно изключващи се.
Говорихме тук за субектите, които са. Да вземем енджиотата. Енджиота, които да развиват стопанска дейност на ползу нуждаещи се!? Откровен опит за реанимиране на така наречените енджиота, огромната част важните, състоятелните и с възможности, от които са всичките десет – даде ги една статистик. Безспорно соросоядни енджиота, да ги напълним с една социална функция, за да вършат тук дейността си. Знаем в каква насока – за промяна на политическата система, за дестабилизация на властта, защото те това правят.
Или пък кооперациите – свалям шапка пред кооперациите като традиционна форма на сдружавания. Но помните урока в началото на промените за студентските кооперации, които отнесоха десетки и стотици милиони и бяха едни от основните причинители на обедняването на обществото, във връзка с дейности, свързани с алкохол, цигари. Това бяха студентските кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите. И в момента явно на някои отново много им се иска да напълнят със съдържание тази хубава форма, наречена „кооперации“, като форма за сдружаване на гражданите, или фирми, които ще припнат в момента да се регистрират като такива със социални функции.
Какъв ще бъде критерият, за да бъдат регистрирани те, защото тези фирми ще имат данъчни преференции? От БСП преди малко призоваха за в бъдеще да се напълни със съдържание, а това ще означава обществен ресурс. Оттук нататък те ще искат права на строеж, каквато форма вече в този закон се предвижда. Е, кой няма да се регистрира като такава фирма, която ще има социална дейност и социални функции, при положение че на място в съответната община е приготвен един прекрасен терен?! Нататък знаете какво се получава.
Нещата, за мен, минаха без дебат – това е най-опасното, най-неприятното.
Още много можем да говорим в тази връзка. Хубаво е, че все още Законопроектът е рамков, но всъщност това е рамката – популизъм, опит за заместване на социалната функция на държавата, която е в друго отношение, в друго направление. Във фундамента си държавата има социалната функция, а не кооперации, енджиота от сорсоидски тип, или предприятия, които решили заради някакъв алтруизъм да осъществяват социална функция. Преди два месеца правителството и Социалното министерство се опитаха да възложат едни малки, лесно осъществими и изпълними функции на предприятия – да приемат хора с увреждания. И тогава всички писнаха – стопански камари и други сдружения на работодателите, и изреваха: „Ние не сме социални институции, за да упражняваме социални дейности!“ Ето Ви примера какво ще се случи.
Каква е социалната държава на Аденауер и Лудвиг Ерхард? Тя е икономиката да генерира доходи, да генерира печалби, да се събират данъци, а те да отиват в държавната хазна и държавата с този механизъм да осъществява социалните функции.
Ако държавата иска да създаде предприятие със социални функции, следвайте нашия пример, който от „Атака“ винаги сме давали и винаги сме предлагаме – държавата да има своите предприятия, но държавата, общините, и тези предприятия да създават социален ефект. Те могат да бъдат губещи, те могат да бъдат целево дотирани от държавния бюджет, който ще събира парите, а не да разделяме стопанските субекти на социални и други. Ние създаваме различен режим, което противоречи на Стопанския закон, на правилата, на икономиката. Това правим ние!
Приканвам Ви да проявите здрав разум и още да помислим по този закон.
Моето процедурно предложение, госпожо Председател, е да отложим гласуването на този законопроект, за да погледнем на него по-сериозно, да повикаме министъра на финансите – също да си каже думата, да видим неговото мнение и тогава да продължим.
Първото ми предложение е да отложим разглеждането на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики? Няма.
Следващо изказване – заповядайте, госпожо Желязкова.
ГАЛЯ ЖЕЛЯЗКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Петрова! От парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ подкрепяме инициативата за внасянето на Проект на Закона за предприятията от социална и солидарна икономика. Той е залегнал в управленската програма на правителството и това е доказателство, че ние изпълняваме точките, заложени в нея. Темата за социалната икономика е широко разпространена и актуална, много сериозно е навлязла и се е превърнала в една от водещите политики в Европейския съюз. В последно време се забелязва завидна инициатива и в България.
Считаме, че с внасянето на този законопроект ще се направи добра нормативна база, с която могат да функционират тези социални предприятия. Законопроектът е рамката, която ще допринесе много да помогне на този вариант, защото ще им даде възможност за разширяване на дейността на взаимоотношенията с администрацията, както ще помогне да изяснят различни възникнали неясноти при тяхната работа.
Със Законопроекта се дават дефиниции, предлагат се критерии, конкретни мерки, развитие, механизъм за финансово и ресурсно насърчаване.
Оперативните цели, които си поставя Законопроектът, са много добре обмислени и постижими. Реализирането им ще спомогне за подобряване на отношенията между държавната и общинската администрация и социалните предприятия, между заинтересованите страни в областта на социалната икономика в страната. С ясното идентифициране на субектите от социалната икономика, от останалите стопански субекти, ще спомогнем тяхното по-лесно разпознаване сред останалите участници в стопанския живот на страната, както и ще им дадем възможност да излязат на международния пазар, като си сътрудничат със социални предприятия в други страни.
Важно е да се отбележи, че предприятията на социалната и солидарната икономика се отличават с различна насоченост на целите си, с различен подход за тяхното осъществяване и различна организация, поради което изпитват конкурентни слабости, водещи до затруднение на тяхната икономическа активност, а оттук и до ограничаване на възможностите за реализация на социалната възвращаемост.
Най-важното в социалното предприятие е интегрирането на уязвими групи от хора в икономически дейности. Тези обстоятелства налагат отговорна държавна политика, която да отличи социалните предприятия, създаването на нормативни документи, които да определят тяхната същност и структура.
Проектът на Закона е първи по рода си, регулиращ материята, която до момента е застъпена в различни правни документи, но не е обединена. Чрез него се въвеждат легални дефиниции.
В българското законодателство към момента липсват определение за социално предприятие, както и норми, уреждащи статута, формата и дейността на социалното предприятие.
Нуждаем се от нов подход в областта на икономическия растеж и той може да бъде реализиран чрез социалната предприемчивост и иновативност на предприятията от социалната и солидарната икономика. Секторът е в състояние да отговори по нов начин на социално-икономическите предизвикателства, по-специално потребността, да се стимулира устойчив и социално приобщаващ икономически растеж и да се създадат работни места.
В икономическото сътрудничество и развитие приносът на социалните предприятия е значим по отношение на подобряването на достъпа до заетост, подобряването и усъвършенстването на персоналната квалификация, повишаването на жизнения стандарт на хората от уязвимите групи, социалното включване и самостоятелен начин на живот, устойчивото и регионалното развитие, екологията и други.
Уважаеми колеги, за да се задълбочим по-подробно в темата за социалната и солидарната икономика, е нужно да знаем следното. Солидарност в икономическите дейности винаги е имало под една или друга форма, но в съвременния смисъл понятието „икономика на солидарността“ се използва за първи път в края на 30 те години по време на испанската гражданска война.
В началото на 80-те години терминът става популярен и в други страни, за да означи дейност на обществени активисти, насочена към преодоляване на социалното изключване на части от населението.
Солидарната икономика е начин на мислене за стопанството, което отваря пространството на надежда и изграждането на по справедливо, устойчиво и демократично общество.
Социалната икономика е част от икономиката, наричана понякога „третия сектор“. За разлика от частния сектор, където основна цел е организацията и печалба, в третия сектор основната цел е подобряване на качеството на живот на уязвимите групи и тук се включват доброволчество, дарителство, дейности на социални предприятия, кооперации
и НПО-та.
Социалната икономика едновременно е част от реалната икономика и част от гражданското общество, в която физически и юридически лица осъществяват стопанска дейност в обществена полза и реинвестират печалба за постигането на социални цели. В случая солидарната икономика е носител на ценности, свързва се с разбирането за промяна на цялостната социално-икономическа система и представлява различна парадигма за развитие на основните принципи на социалната и солидарната икономика.
Социалната и солидарната икономика е едно движение, което има за цел да промени настоящата социално-икономическа система. Социалната и солидарната икономика е една нова политика, която има голям потенциал и от която България има голяма нужда. Тя е форма на предприемачество, водещо до създаване на условия за по добра взаимосвързаност на индивидуалните и колективните интереси, като преимущество имат социалните пред икономическите цели. В рамките на тази икономика съществена роля имат социалните инвестиции и социално-иновативните практики. Затова социалното и солидарното са взаимосвързани в Законопроекта.
Социалното предприятие е предприятие, което независимо от правноорганизационната си форма има за предмет на дейност производство на стоки или предоставяне на услуги, като съчетава икономическите резултати със социалните цели.
Законът урежда преди всичко материята, свързана със социалните предприятия, защото за останалите субекти като кооперации и неправителствени организации съществува законодателство. Това са Законът за кооперациите и Законът за юридическите лица с нестопанска цел, които определят тяхното функциониране. Ако тези субекти желаят да бъдат социални предприятия, те следва да изпълнят условията и да отговорят на критериите за социално предприятие, заложени в Проекта на Закона и да функционират по реда на Проектозакона.
Най-важната характеристика на социалното предприемачество е изразена в социалния ефект, който се изразява във влагане на генериране на приходи за подпомагане на целеви групи, участие на част от целевите групи в стопанската дейност и предоставяне на услуги – непривлекателни за бизнеса – на хора в неравностойно положение, създаване на възможности за професионална и социална реализация, създаване на социална добавена стойност и спестяване на социални разходи.
Това, което се предвижда в Проектозакона, е създаване на регистър за социални предприятия, създаване на електронна платформа, създава се сертификационна майка, създава се механизъм на подкрепа и възможност за различна форма на сътрудничество.
Приемането на Законопроекта е възможност да се постави на по високо равнище ролята на социалната и солидарната икономика в стопанския и социалния живот на страната чрез правното регламентиране. Така се създават условия за заздравяване на социалното измерение, на социалния модел, тъй като социалната икономика възражда ценности като солидарност, демократичност, справедливост.
Със Законопроекта се подготвя и основата за предприемане на последващи действия по стратегическото признание на социалните предприятия, което е изключително важно за определяне на обхвата и приноса им към повишаване на брутния вътрешен продукт на страната.
Уважаеми колеги, нека да дадем шанс и старт на Проектозакона, за да покажем, че сме социално и солидарно отговорни към обществото и мислим за нови перспективи на развитие на икономическия живот в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желязкова.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Първо, подлагам на гласуване предложението за отлагане на гласуването на Закона – предложение на народния представител Шопов.
Гласували 111 народни представители: за 14, против 76, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на първо гласуване Законопроект за предприятията на социалната и солидарна икономика, № 802-01-30, внесен от Министерския съвет на 6 август 2018 г.
Гласували 113 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието, а с това и Законопроектът на първо четене.

Преминаваме към трета точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯ ЗАКОН.
Вносител: Министерският съвет от 13 септември 2018 г.
Кой ще ни представи Доклада на Комисията по бюджет и финанси?
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение на Валутния закон № 802-01-34, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2018 г.
На заседание, проведено на 20 септември 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение на Валутния закон, № 802-01-34, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2018 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите.
Валутният закон предвижда Министерството на финансите да потвърждава и издава сертификати по Схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес за международната търговия с необработени диаманти и за физическата проверка на пратките/партидите с необработени диаманти. От 26 януари 2016 г. България излиза от списъка на органите на Европейския съюз за целите на Сертификационната схема на Кимбърлийския процес за международна търговия с необработени диаманти, поради което страната, съответно Министерството на финансите, вече няма правомощия да издава потвърждения за внос и сертификати за износ на необработени диаманти.
С предлаганите промени се цели Министерството на икономиката да поеме регистрационния режим за лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие.
Предложените промени във Валутния закон няма да изискват допълнителни финансови средства нито от държавния бюджет, нито от лицата, които осъществяват тази дейност.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 12 гласа „за”, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Валутния закон, № 802 01 34, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
С мотивите на вносителя кой ще ни запознае?
Заповядайте с мотивите към Проекта на Закона за изменение на Валутния закон.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„МОТИВИ
към проекта на Закон за изменение на Валутния закон
В Министерството на финансите се извършва регистрация и се издават удостоверения на лицата, които извършват дейност с благородни метали и скъпоценни камъни в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1 от Валутния закон. Дейността е остатък от отменения Закон за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, когато Министерство на финансите е упражнявало цялостен валутен контрол в страната. Променените икономически отношения след 1990 г. изискват преосмисляне на регулаторните политики и съобразяването им със съвременните тенденции за развитие на съответната област. Секторът на обработката и търговията с благородни метали и скъпоценни камъни е значително повлиян от съвременните технологии. Това налага цялостно преосмисляне на регулаторната рамка.
Функциите на Министерството на финансите са основно в областта на планирането и управлението на публични средства, което е извън провеждането на държавната политика, включително регулация, в конкретния икономически сектор. В същото време предвиденият във Валутния закон регистрационен режим цели създаване на определени изисквания към икономическите субекти с цел регулиране на икономическите отношения и осигуряване на защита на потребителите.
Изложеното налага да бъдат извършени законодателни промени, чрез които регистрацията и контролът на лицата, които извършват дейност с благородни метали и скъпоценни камъни, да бъдат извършвани от Министерството на икономиката, като орган, който провежда и координира държавната политика за защита на потребителите; орган, който ръководи разработването, организира и координира осъществяването на политиката за повишаване конкурентоспособността на националната икономика и отделните стопански субекти; орган, който разработва и предлага икономически и правни регулатори и мерки за насърчаване на икономическите субекти; орган, разработващ националните политики в областта на надзора на пазара, стандартизацията и метрологията.
С предлаганите промени във Валутния закон се цели Министерството на икономиката да поеме регистрационния режим за лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие. Прехвърлянето на регулаторни функции към администрация, която има функционална компетентност в областта на политиката за повишаване конкурентоспособността на националната икономика и отделните стопански субекти и която провежда и координира държавната политика за защита на потребителите, ще допринесе за адекватното регулиране на икономическите отношения в сектора, както и до привеждане на регулациите за защита на потребителите в съответствие със съвременните тенденции в търговията с благородни метали и скъпоценни камъни.
Валутният закон също така предвижда Министерството на финансите да потвърждава и издава сертификати по Схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес за международната търговия с необработени диаманти и за физическата проверка на пратките/партидите с необработени диаманти. От 26 януари 2016 г. България излезе от списъка на органите на Европейския съюз за целите на Сертификационната схема на Кимбърлийския процес за международна търговия с необработени диаманти, поради което България, съответно Министерството на финансите, вече няма правомощия да издава потвърждения за внос и сертификати за износ на необработени диаманти. Това налага извършването на промяна на чл. 13, ал. 2 от Валутния закон, която предвижда отпадане на разпоредбите, отнасящи се до издаване на потвърждения за внос и сертификати за износ по Сертификационната схема на Кимбърлийския процес за международна търговия с необработени диаманти.
Предложените промени във Валутния закон няма да изискват допълнителни финансови средства както от държавния бюджет, така и от лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях.
С предложените промени не се въвеждат разпоредби на актове на Европейския съюз, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското законодателство.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Валутния закон, № 802-01-34, внесен от Министерския съвет на 13 септември 2018 г.
Гласували 82 народни представители: за 82, без против и въздържали се.
Предложението е прието.

Колеги, преминаваме към четвърта точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Доклад на Комисията по образованието и науката.
Господин Борисов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, преди да Ви запозная с Доклада, искам да направя предложение за допуск в зала на заместник-министъра на образованието и науката – господин Петър Николов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували: 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, поканете господин Николов в залата.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 18 юли 2018 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г.
На заседанието присъстваха: Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, професор Стати Статев, заместник-председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България и ректор на УНСС, представители на работодателски и студентски организации.
По Законопроекта са постъпили подкрепящи писмени становища от Министерството на образованието и науката, от Асоциацията на индустриалния капитал в България, от Българската стопанска камара, от Университета за национално и световно стопанство, от Сдружение „Лидери за европейско образование“ и от Синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ. В хода на заседанието беше изразена и подкрепа от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, от Съвета на ректорите на висшите училища в Република България и от Националното представителство на студентските съвети.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Милена Дамянова. Предложението е изработено в резултат на продължилата повече от шест месеца интензивна медийна дискусия за перспективите пред висшето образование в България, приключила с национална среща в Народното събрание.
Една от темите, по които беше постигнато общо съгласие, е по-активното участие на работодателите в образователния процес. За постигане на тази цел се дава възможност до 10 на сто от общия хорариум от учебните часове по учебен план в образователно-квалификационна степен „бакалавър” и до 20% в образователно-квалификационна степен „магистър” да могат да се провеждат от изявени специалисти от практиката, като преценката кой да бъде поканен и какви часове да получи се прави от съответния факултетен съвет. Работодателите се насърчават да изготвят и да внасят предложения за обновяване на учебните планове и програми. Представители на работодателите получават и правото да участват в постоянните комисии към Националната агенция за оценяване и акредитация.
В дискусията се включиха народните представители Стоян Мирчев, Иво Христов, Станислав Станилов, Станислава Стоянова, Николай Цонков, Милен Михов и Милена Дамянова.
Поставени бяха въпросите за необходимостта от изясняване на понятието „изявени специалисти от практиката“ и неговия обхват, който не трябва да се ограничава само до работодатели и представители на бизнеса. Дали те ще бъдат привличани само за преподавателска дейност или в цялостния процес на обучение? Съществуват ли подобни практики в други държави? Дали към тях трябва да се прилага изискването да притежават докторска степен? Как лица без докторска степен биха могли да участват в държавните комисии за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър” и „магистър”? Дали няма да се създаде допълнително напрежение при разпределението на хорариумите, което се наблюдава преди всяка учебна година, и това да бъде обективна спирачка към прилагането на обсъжданата промяна?
Вносителите поясниха, че няма основания понятието „изявени специалисти от практиката“ да се тълкува ограничително само до бизнеса и работодателите. То се отнася за всички извън академичната общност - личности, които във всеки един сектор от познанието имат определени постижения, но по една или друга причина не са влезли в академичния състав, не са преподавали, не са правили дисертации. Законът насърчава, а не ограничава факултетните съвети да решават кого да поканят и ако се налага доуточняване на процедурата, това може да бъде под формата на гост-преподавател или хоноруван преподавател. Припомнена беше академичната традиция на фигурата на „приват-доцент” и съществуващата сходна съвременна практика в Австрия и Германия. И в момента българските висши училища имат възможност да канят „изявени специалисти от практиката“, но това става за сметка само на часовете на нехабилитираните преподаватели, което поставя последните в неравностойно положение. Обърнато беше внимание, че езикът на представителите на практиката е доста различен от академичния и понякога е по-достъпен за младите хора. Напълно логично е, когато един „изявен специалист от практиката“ е водил определена специална дисциплина във висшето училище, теми от нея да бъдат включвани в конспекта на държавните изпити, а гост-преподавателят да участва в държавната комисия. Припомнено бе, че в комисиите при завършване на специалността „Право” задължително участват представители на съдебната власт. Някои висши училища вече разработват заедно с работодателите и съгласуват с тях учебните програми.
Всичко това открива широки възможности за висшите училища да предлагат едно по-практично ориентирано обучение. Тази възможност няма да се реализира там, където академичната общност остане консервативна и зависима от личностните отношения в катедрите, свързани с разпределението на часовете. Тези, които са по-смели, те ще спечелят, защото ще предложат по-добро образование, ще имат по-добър образ, ще спечелят студенти и развитие.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване Комисията по образованието и науката с 12 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Борисов.
Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм представя госпожа Николова. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРГАРИТА НИКОЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2018 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за висшето образование.
На заседанието присъства заместник-министърът на образованието и науката – доктор Петър Николов.
Законопроектът, представен от народния представител Милена Дамянова, има за цел да създаде условия специалисти от практиката да се включат в обучението на студенти и докторанти. Предвижда се това да стане след решение на факултетния съвет – до 10 на сто от общия хорариум на учебните часове от учебния план при обучението в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и до 20 на сто – в образователно-квалификационна степен „магистър“. Освен това работодателите ще могат да правят предложения за обновяване на учебните планове и програми, да участват в държавните комисии за провеждане на държавен изпит или за защита на дипломна работа и да бъдат включвани в постоянните комисии на Национална агенция за оценяване и акредитация.
Писмени становища в подкрепа на Законопроекта са постъпили от Министерството на образованието и науката, Министерството на икономиката и Асоциацията на индустриалния капитал в България.
В хода на дискусията народните представители от парламентарната група „БСП за България“ изразиха резерви относно начина, по който ще се определя процентно хорариума на изявените специалисти от практиката и участието им в изпитните комисии, и заявиха готовност за прецизиране на текстовете между двете гласувания на Законопроекта.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 12, без „против“ и „въздържали се“ – 6 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от Милена Цветанова Дамянова и група народни представители на 6 юли 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Николова.
Уважаема госпожо Захариева, заповядайте за представяне от името на вносителите.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, 207 милиона студенти има в света по данни на ЮНЕСКО. За 14 години броят им се е увеличил двойно. Но и в света, и у нас, за съжаление, се наблюдават процеси, които показват, че образованието често е заключено само в рамките на придобитата диплома, то не дава нужните умения и превръща професионалния и личен стандарт в неосъществена мечта.
Искам да споделя пред Вас няколко факта и тенденции, които са ясни, пред които сме изправени като общество и които са в основата на мотивите да направим тези предложения за законодателна промяна. Първата е демографският срив. Втората е, че 40% от предприемачите в България смятат, че поради липса на кадри в близките години бизнесът им ще спре да се развива. Според 61% от анкетираните компании в проучване на Българската търговско-промишлена палата студентите ни имат нужда от допълнителни знания, когато започнат работа; 25% от студентите ни изобщо не се дипломират; 65% от компаниите в България изпитват затруднение да намерят нужните служители, което забавя развитието на индустриите. Много бързо трябва да се вземат решения и да се работи за изграждането на нови кадри за индустрията и икономиката в страната ни. Това, което нормативната уредба и институциите могат да направят, всъщност е да гарантираме възможностите за връзката между бизнеса и образователната система. Икономиката и бизнес средата се променят изключително бързо, а скоростното развитие на индустрията налага мащабни изменения в цялостния живот на обществото ни.
Подготовката на специалисти изисква въвеждането на по-гъвкав подход при осигуряване на възможност за обучение и чрез участието на успешни, но нехабилитирани представители на бизнеса на производствената и финансовата сфера – така наречените изявени специалисти от практиката. Към момента механизмите за привличането им не са достатъчно дефинирани на законово равнище.
Предложената промяна в Законопроекта, ще даде възможност на висшите училище да осигурят значимо участие на изявени специалисти от практиката в обучението на младите хора, на новите кадри в страната. Ползите от подобна стъпка са безспорни. Не само чисто образователния процес, но и при формиране на мотиви у студентите при бъдещия им избор за професионално развитие. Участието на изявени специалисти от бизнеса би могло да осигури по-бързото адаптиране на учебните програми на висшите училища към новите изисквания на икономиката и пазара на труда. Това ще доведе до спестяването на финансов и времеви ресурс при последващи квалификации на новите кадри, но без да се нарушава академичният характер на висшето образование.
Законопроектът, който Ви предлагаме, има за цел осигуряване на по-добри, по-гъвкави условия за използване на знанията и възможностите на изявени специалисти от практиката при обучението на студентите и докторантите.
Факултетните съвети на висшите училища ще могат да провеждат целенасочена политика по привличане на изявени специалисти от практиката. Работодателите ще могат да внасят предложения за обновяване на учебните планове и програми. В държавните комисии за провеждане на държавен изпит или за защита на дипломна работа, ще могат да участват представители на работодателите. Предлагаме утвърдените специалисти от бизнеса да могат да бъдат включвани и в постоянните комисии на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Всички тези предложения, уважаеми колеги, целят едно – да направим наистина по-гъвкава и по-ползотворна връзката между образованието и бизнеса в страната ни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Откривам разискванията.
Заповядайте, господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, Законът за висшето образование действа от 1995 г. и досега е претърпял около 50 изменения и допълнения. Всяко законово предложение си има своите ефекти и дефекти във времето и така ние можем да си направим изводи за този закон по състоянието на висшето образование в България към настоящия момент. Всички знаем, че то не е цветущо, и изпускаме умните и интелигентните си младежи да търсят висше образование в чужбина, а оттам ги губим, защото те се реализират в чуждите родини.
Сега на нашето внимание е предложено ново допълнение, което не е много като текст, отнася се до пет члена, четири алинеи и две точки, плюс създаването на нова алинея и нова точка, които обаче са съществени и пораждат съмнения и леко недоверие. Това не значи, че намерението не е добро. Като цяло, според предложените допълнения, във висшите училища след решение на съответния факултетен съвет ще бъде възможно изявени специалисти от практиката да провеждат часове в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ – 10% от общия хорариум, и степен „магистър“ – 20%. Тези специалисти ще бъдат привличани при условия и по ред, определени в правилника за дейността на съответното висше училище.
Също така във визираното допълнение се предлага съветът на настоятелите, създаден към всяко държавно висше училище, да дава становище по предложение за обновяване на учебните планове и програми, внесени от представители на работодателите. Същите тези представители получават правото да бъдат включвани в комисии за провеждане на държавен изпит и защита на дипломни работи, а това съвсем естествено предполага и тяхното право да участват във формирането на общата оценка, както и в постоянни комисии и експертни групи, определяни от акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Предложенията за едно по-осезаемо присъствие на изявени специалисти от практиката като представители на работодателите, които трябва да помогнат за формирането на специалисти, адекватни на изискванията на настоящата бизнес среда, са може би добро предложение и има логика в това.
Тук трябва да се вземат предвид бързо променящите се изисквания на пазара на труда и основателните оплаквания на част от работодателите, че учебните програми във вузовете не са съобразени с техните конкретни нужди.
Трябва да подчертаем, че участието на бизнеса в образованието е и европейска, и световна практика. Мисля обаче, че при нас са необходими някои уточнения и пояснения.
На първо място, добре е да се даде точна, макар и по-широка дефиниция в текста на самия Закон на това какво ще се разбира под така наречените изявени специалисти от практиката. В мотивите са посочени успешни, но не хабилитирани представители на бизнеса, на производствената и финансовата сфера. Това определение е прекалено общо и не е особено приложимо във всички професионални направления, по които се провежда обучение във висшите училища. Когато творим закони, текстовете не може да са художествени и разтегливи според мисленето или мнението на този или онзи, а да са ясни, точни и юридически издържани. Изявените специалисти за едни може да не се приемат за такива от други, а и тяхната изявеност, право или майсторство да бъдат оспорени. В същото време не е закономерност добрите специалисти да са и добри преподаватели.
Друг въздействащ момент са правомощията, които получават представителите на работодателите, а те са доста големи – ще имат правото да оценяват завършващи студенти и да участват във формирането на акредитационната оценка, която на практика позволява последващо обучение в съответните специалности. Въпросът е дали те ще са в състояние да дадат достатъчно професионални и обективни становища, тъй като оценяваните от тях ще се реализират не само в определен регион или дори държава, а предполага се и в общия европейски мащаб.
Добре би било да се уточни и по какви критерии ще бъдат избирани тези представители на работодателите при отделните професионални направления. Подобни уточнения биха спомогнали за улесняване, синхронизиране и усъвършенстване на избора, пред който ще бъдат изправени висшите училища. Такъв регламент в Закона липсва. Прехвърлянето на отговорността върху самите вузове по-скоро мисля, че не решава проблема, а би го задълбочил, при положение че вече има реакция и неодобрение от някои висши учебни заведения. Има мнения, че това е и наложена квота от страна на работодателските организации.
Уважаеми колеги, ние не успяхме да прочетем добър анализ за доброто въздействие, което ще окажат предложените допълнения в Закона. Не сме против, образованието наистина трябва да бъде гъвкаво в общоевропейско измерение, но предвид изложените доводи и съмнения с колегите от ДПС ще се въздържим при гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мехмед.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Доцент Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим този законопроект.
Вземам думата, защото не бих се съгласил с някои аргументи от преждеговорившите за една, можем да кажем, детайлна и много стриктна регламентация на условията, на обхвата на тези специалисти от практиката, които ще бъдат евентуално включени в образователния процес на отделните висши училища.
Моето несъгласие е продиктувано от характера на нашето висше образование и на академичната автономия, която имат българските университети. При тази автономия вземането на подобно решение е свързано с няколко въпроса, на които трябва да има много сериозен отговор както факултетът, звеното, което провежда образование, така и университетът като цяло. Първо, за необходимостта в учебния план да бъде включена определена дисциплина, която да бъде преподавана от определен специалист, който не просто не е на щат в това висше училище, но няма и научна степен или хабилитация. Това е много сериозен въпрос, който изисква сериозни аргументи, за да бъде прието както от обучаващото звено – катедрата, и да се стигне до Академичния съвет.
На второ място, нашите университети са консервативни структури. В тях, за добро или лошо, в тях действат много утвърдени норми и утвърдени механизми на работа. Кое е положителното в това предложение? Че ние даваме възможност на онези научни звена, на онези структури на университетите и на университетите поотделно да провеждат по-активна, по-адаптивна образователна политика, съобразявайки се с потребностите от обновяване на учебните планове и преподаването във всеки един отделен университет. Тези промени няма автоматично да задействат, те нямат императивен характер, те няма да накарат университета Х да промени учебния си план по дисциплина У, но ще дадат възможност на онези университети, на онези факултети, които проявяват динамично отношение, които имат творческо отношение, които имат готовност да обновяват учебните планове, и нека да си кажем – готовност да отделят част от часовете, които представляват хорариум, който трябва да бъде разпределен между щатния преподавателски състав, на външни, изявени, познати и полезни за студентите специалисти, да водят часове.
Трябва да подкрепим този закон, защото той създава възможности. По-адекватни към обстоятелствата структури и университети ще се възползват от него и аз съм убеден – ще спечелят. Онези, които водят по-консервативна политика, мисля, че ще бъдат принудени от конкуренцията между отделните университети, между отделните специалности да се съобразяват с тези възможности и затова ние ще подкрепим тази промяна, която дава по-големи възможности на държавните университети в конкуренцията им във висшето образование. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, изказаха се различни аргументи в посока да се подкрепи или не предложения Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование. Аз, като представител на академичната общност в парламентарната група на „БСП за България“, бих искал да изразя и лично, и мнението на нашата група по въпроса с промяната в този закон.
Ние ще се въздържим да подкрепим така предложения законопроект поради няколко съображения.
На първо място, всички знаем, че не е цветущо състоянието на висшето образование. Има редица проблеми, натрупани през годините, някои от тях създадени поради промени, които са настъпили обективно в икономическата среда в България, има тенденции в света, които се развиват, на които трябва да отговори и образователната институция в лицето на висшето училище. Трябва да се затвърди връзката с бизнеса, с икономиката – факт, но не мисля, че висшите образователни институции, университетите и сега нямат добра връзка с икономиката и с бизнеса. Нека погледнем настоятелствата. Там виждаме представители, които по един или друг начин могат да влияят. Погледнато отвътре, висшето образование и конкретно в отделните университети ще видим, че всяка една катедра дори, всеки един факултет работи доста успешно в много случаи с различни работодатели и работодателски организации, включително и ректорско-деканското ръководство.
Има обаче един проблем, който е обективен и който ще създаде много трудности на университетите. Той е свързан, както знаем, с демографската криза, с намаляването на студентите, а това се отразява и върху висшето образование. Тук отварям една скоба, че начинът, по който беше променена системата за финансиране на висшето образование, до голяма степен задълбочи част от проблемите и, разбира се, това се отрази в качеството, защото конкуренцията между университетите става все по-ожесточена. Подобна промяна създава допълнителни условия не само за конкуренция между университетите, но и вътре във факултетите и катедрите.
Какво имам предвид? Има хорариум, учебни планове, учебни програми, които са разработени и са утвърдени както от факултетното, така и от ректорското ръководство. Този хорариум е разпределен между академичния състав, работещ в съответните катедри на университетите. Когато намаляват студентите и естествено имаме и намаление на бройката в определени направления, това оказва пряко влияние върху работата, качеството, дори ако щете норматива, хорариума на всеки един преподавател. Естествената реакция на академичната общност в университетите е да се противопостави на такова решение, защото не може всеки да е универсален, да работи и да разбира от всичко. Днес с мои колеги си говорихме точно по този въпрос.
Защо има система за академично развитие и академично израстване? Преподавател се става по определен начин. Това не означава, че той няма допир до практиката. В този случай, когато пряко намесваме работодатели или изявени личности от практиката, както Вие ги определяте, това ще наруши баланса във всяка една катедра и обезсмисля, демотивира академичния състав в университетите.
Смятам, че връзката между университетите и бизнеса трябва да се търси в друга посока – има практики, има стажантски програми. Трябва да се работи в тази посока.
На следващо място, искам да Ви попитам: какво разбирате под „изявени личности от практиката“? Какви са критериите? И да Ви попитам: Вие знаете ли как се разработват и се утвърждават учебни програми в университетите? (Реплики от ГЕРБ.) Как ще се включи изявената личност от практиката в този процес? Тук не става въпрос за една-две-три лекции – става въпрос за един-два-три лекционни курса в рамките на една година или на един семестър. Тоест това са големи неясноти, които остават.
На следващо място, говорейки в такава посока, как ще гарантираме, че тези работодатели наистина ще дават нещо повече като знания и ще бъдат равностойни на хората, които се занимават и с наука, и с преподавателска дейност? Те са неразривно свързани. Практиката е важна – съгласен съм, но тук трябва да помислим за начин на квалификация, преквалификация, усъвършенстване на преподавателския състав, който да се доближи максимално до практиката, плюс студентите, които се обучават.
С други думи, двата основни мотива, с които правите тези допълнения в Закона за висшето образование, а именно да се повиши качеството на образованието, привлекателността на българското висше образование, не смятам, че точно по този начин ще бъдат изпълнени. Да не говорим, че нееднозначно се приемат подобни промени в академичната общност в България. Моите колеги вече казаха – тази система е много консервативна. Това не означава, че нямаме качество на преподавателския състав. Трябва много точни и прецизни да бъдем, когато правим промени в една такава система.
Образованието е от изключително значение и важност за развитието както на държавата, така и на икономиката в България. Затова ми се иска, когато се предлагат подобни изменения в законите, включително и в такъв важен Закон за висшето образование, да прецизираме предложенията, да бъдем точни – да преценяваме ефектите от подобно предложение.
Не на последно място, имайте предвид, че в момента Законът не ограничава висшите учебни заведения да привличат гост-лектори, както се наричат. Няма нужда да бъде записвано, регламентирано в Закона. Това са действия от страна на управляващите, с които се опитват да привлекат, да се харесат на ректорите, на академичната общност. Е, уверявам Ви, че има достатъчно разумни хора там, мислещи и не бих казал, че по този начин – с такива евтини номера – ще спечелите представителите на висшето образование. (Възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ.)
В заключение бих искал отново да кажа, че такива общи предложения няма да помогнат, няма да подобрят системата на висшето образование, а напротив, вървим в посока – задълбочаване на проблемите.
Поглеждайки към вносителите на този законопроект, да Ви попитам: колко от Вас са представители на висшето образование, колко от Вас са били от страната на преподавателите или в образователния процес, в управлението на университетите? (Реплики от ГЕРБ.) С малки изключения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз.
Реплики?
Реплика – госпожа Петрова.
ТАНЯ ПЕТРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Цонков, тъй като във Вашето изказване казахте, че не е изяснен ефектът от прилагането на предложенията за поправки и допълнения в Закона за висшето образование, в Доклада, който беше представен – от заседанието на Комисията, беше казано ясно, че един от мотивите за внасяне на този законопроект е предварително проведената дискусия с висшите учебни заведения, които очакват промените в Закона.
Един от авторите на тази идея е ректорът на университета, за който Вие работите. Считате ли, че това Ваше изказване ще подобри Вашето академично положение в този университет и дали това, което казвате, кореспондира с политиката на университета? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Петрова.
Друга реплика?
Госпожа Стоянова.
СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, Вие казахте, че сте човек от академичните среди – аз също съм част от академичните среди и към настоящия момент, познавам структурата на университета, изобщо структурата на висшите учебни заведения.
Вие казахте, че това предложение, това допълнение на Закона за висшето образование ще наруши структурата на катедрения състав. Ами нали катедреният състав, ръководителят на катедрата предлага една такава кандидатура за изявен представител от практиката? Тоест или не четете правилно Закона, или не сте наясно със структурата на академичните среди. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Трета реплика? (Реплика: „Няма повече!“)
Имате думата за дуплика. Усмихвате се щастливо, но… (Весело оживление.)
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, не казах нищо за структурата на Катедрения съвет – казах за баланса по отношение на хорариума, който е определен за академичния състав.
Наясно съм как се предлагат гост-лекторите – ще си говорим след време. Аз съм категоричен, че почти няма да има катедри, които да предлагат изявени личности от практиката. Бъдете убедени в това. Времето ще покаже.
По отношение на другата реплика – от госпожа Петрова: госпожо Петрова, не знам как да приемам подобно изказване. Трудно може да ме сплашите (весело оживление) – аз съм представител на висшето образование, макар че работя в определен университет, и гледам системата от всичките й страни, а не конкретно от един университет, на който съм представител. Като такива, всички ние – народните представители, трябва да огледаме внимателно ефектите от предложенията, които правим.
Така че нямам никакви притеснения от мнението, което изказах, и съм в много добри отношения с абсолютно всички ръководства на университетите. (Смях от ГЕРБ.) Не смятам, че е необходимо повече да отговарям на подобни изказвания, които не са принципни по Законопроекта, а някакво заяждане на дребно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз.
Професор Станилов, имате думата за изказване.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Промените в Закона не задължават никого – те отварят вратата, за да могат катедрите и факултетите да имат възможност, когато преценят, а това може да стане и с извънредни средства, ако имат набрани някакви средства, даже да не се нарушава хорариумът – той няма значение в тези случаи.
Има едно впечатление от университетските преподаватели, а може би и в някои колеги тук, че от хорариума на редовните преподаватели – доценти, професори, асистенти и прочее, и прочее, се вземат часове, за да се дадат на тези преподаватели там. Това просто не е така. В университетите съответните катедри и факултети ще преценят – дава им се възможност да направят това нещо и от това има необходимост. Оценката на въздействието тук не може да бъде пълна, да бъде цяла по простата причина, че не се знае това как ще въздейства.
По принцип в чуждите университети, особено в технологичните висши учебни заведения, това е въведено много отдавна и е от голяма полза. Знам го от връзки с чужди колеги – разпитвал съм ги как е точно. По определени теми се канят хора, които са в производството – те могат извън академичния състав да дадат много знания на студентите. Понякога с тези лекции те набират студенти да работят после в техните заводи, в техните корпорации, в техните фирми – по този начин да ги привличат.
Между другото, искам да Ви кажа, че в комунистическия Съветски съюз това се прилагаше много успешно, особено за военните институти – там следяха студентите от І курс, набелязваха ги, поддържаха ги, четяха им лекции и ги привличаха.
Това е от голяма полза за нашите фирми, стига то да се направи умерено. У нас нещата винаги излизат малко прекалено, малко преиграваме, но това трябва да се направи умерено. Мисля, че при гласуването този законопроект трябва да мине, а самият опит ще покаже – това е иновация за България – за какво става дума. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Станилов.
Реплики има ли?
Изказвания?
Господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Използвам възможността да се изкажа по направените предложения за допълнение на Закона за висшето образование не защото не приемам това като добро намерение. Ще се съглася, че направеното предложение е: след решение на съответния факултетен съвет, тоест то не задължава – дава възможност. В момента българските висши училища имат възможност да канят изявени специалисти от практиката, но това става за сметка само на часове на нехабилитираните преподаватели, което – съгласен съм – поставя в неравностойно положение тези преподаватели.
Но, големият въпрос за така направените предложения не е според целите, които са обявени по отношение на по-бързо адаптиране на учебната програма на висшите училища към новите изисквания на икономиката и пазара на труда, защото това може да се постигне по много и различни начини.
Големият въпрос е дали с тези промени не се прави голяма крачка за утвърждаване на либералната държавата, въпреки записите в Конституцията на Република България, защото именно в основата си либерална държава значи минимална държава – минимум държава.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Минимум не е достатъчно.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Вие правите предложение, с което изключвате държавата да е участник, именно в бъдещето на икономиката, образованието на специалистите, които трябва да бъдат изграждани, и това не го правите случайно. Това го правите много целенасочено и то прозира още от програмата за управление на този кабинет.
В този кабинет Вие не си поставяте никакви цели, с които да ангажирате държавата като еманация на гражданската общество за намеса и подобряване живота на хората, включително и в образованието.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): По темата – конкретно по Законопроекта.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Прикривате бездействието на управлението и не само на политическото ръководство на Министерството на образованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Янков, стремя се да вникна във Вашата мисъл, но не откривам голяма близост с обсъждания Законопроект. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
КРАСИМИР ЯНКОВ: Ако сте запознат, господин Председател, с така предложените текстове и Вие ще разберете, защото предполагам внимавате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Съвсем определено.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Ще разберете, че държавата я няма в така направеното предложение за връзка между работодатели и академична общност.
И пак ще повторя – доброто намерение не изключва и добрите практики да бъдат приложени при образованието. Но къде е държавата? Няма я! Именно поради това са нашите опасения, че тези текстове ще създадат не просто условия, а условия за хаос в образованието, във висшето образование. И затова ние се въздържаме и смятаме, че текстовете включително не са прецизни. Зададоха Ви се въпроси, на които няма отговор.
Разбрахте ли, господин Председател, така както Ви го разясних? Стана ли Ви ясно? А на Вас, уважаеми колеги? Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Стана ми ясно, че не бих Ви поканил за лектор, господин Янков. Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Реплика ли, професор Станилов? Заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (ОП): Сега ще кажа за либералната държавата. Вие нали сте либерали?
България е била либерална държава от Освобождението до 9 септември 1944 г. В тази либерална държава в университетите е имало ред, по който се канят тъй наречените приват доценти, които са външни, временно назначени гост-преподаватели и от тях е имало хора от практиката. Например в България известният Ви банкер Буров също е бил канен да чете лекции в университет. Няма нищо общо това дали е либерална държавата или консервативна. И държавата по принцип, дори и най-либералната, и най консервативната, в която има ред, не се намесва в работите на академичната общност.
Академичната общност решава кого да покани, за какво да го кани, как да го кани и така нататък и тя отговаря пред обществото за качеството на висшистите, които излизат от нея. В това няма нищо общо държавата, не може да се намесва, тя само създава условията и този закон, пак ще повторя, което казах в предишното си изказване – само създава условията, а как академичната общност ще попълни тази необходимост, зависи само от нея и тя ще отговаря пред обществото. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Станилов.
Друга реплика?
Господин Янков, дуплика? Не.
Уважаеми колеги, други изказвания?
Имате думата, уважаема госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Преди това, моля за удължаване на времето на пленарното заседание до гласуване на Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Милена Дамянова.
Гласували 79 народни представители: за 70, против 4, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Моля, продължете с изказване, уважаема госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще започна с един цитат: „Младежката организация в БСП смята, че е необходима национална програма, която да стимулира бизнеса да се включи активно в образователните програми на университетите и на професионалните училища. Според младежите от БСП е важно бизнесът да заяви какви конкретни университетски специалности или паралелки в професионалните училища е необходимо да се развиват.
От друга страна, бизнесът може да се включи в процеса на обучение, като предоставя експерти, които да споделят с учащите се ценен практически опит.“
Това е текст, уважаеми колеги, публикуван на интернет страницата на БСП. Аз не цитирам тези редове, за да покажа, че в БСП, въпреки дългата история, може би имате къса памет, не го правя и за да подчертая, че не слушате младите в собствената Ви партия, или пък, че толкова много се увлякохте да сте против, че като че ли вече забравихте къде свършва партийното и къде започва националноотговорната позиция. Цитирам този текст, за да покажа, че промяната, която сме предложили с колегите в Закона за висшето образование, е резултат от продиктуваната от практиката необходимост. Това не са текстове, които ние с колегите народни представители сме съчинили с неясни или пък зловредни мотиви, както някои от говорителите вляво смятат.
Промяната, колеги, е поискана от ректорите. Тя е приветствана и подкрепена от синдикатите във висшето образование. Тя е приветствана и подкрепена от студентите, от самите университети, които искат справедлива регулация на вече съществуваща в българските висши училища практика.
Защо е важно авторитетни специалисти да бъдат канени в академичната общност? Ще ми позволите съвсем накратко да споделя някои от ползите, за да няма съмнение, когато гласуваме тази промяна.
Първо, регулира се административният механизъм, за който има практика, която и в момента съществува. Защитават се правата на преподавателите от университетите – каза го и господин Янков.
В момента тази възможност съществува само за нехабилитираните преподаватели, които в повечето случаи са младите преподаватели, и това не е справедливо спрямо тях, защото, ако някъде има такава практика, това е за сметка именно на тези млади преподаватели, които ние искаме да задържим във висшите училища.
Второ, дава се възможност на висшето училище съобразно собствените си правила да покани хора, които авторитетно, от различни сфери, да споделят своите знания и опит със студентите, за да правят тяхното образование по-адекватно и да им предостави възможност за развитие.
Трето, всъщност може би няма да изброявам повече, защото колегите достатъчно казаха за ползите, но ще Ви кажа друго.
Вярно е, че работата на Народното събрание, колеги, е да създава закони. Но аз за мъничко ще се отклоня от конкретното законотворчество.
Хайде в тази зала, макар колегите вляво да са малко, но хайде да спрем само да си говорим за това колко е важно образованието и животът да имат връзка помежду си. Да спрем да си говорим за това колко е важна връзката между образоването и пазара на труда, между образованието и професионалната кариера. Тези дискусии и дебати, колеги, ги водим може би в последните две десетилетия. И ако продължаваме само с дебати – от тях няма абсолютно никакъв смисъл.
Академичната сфера не съществува сама за себе си, както и академичното познание не е някакъв самотен остров, на който пребиваваш, докато си получиш дипломата и след това сам се хвърляш в морето на професионалната кариера.
Работодателите, бизнесът не са нещо, което иска един съвършен готов продукт, нещо, което предявява непрекъснато претенции, без да участва и така някак си само да дава акъл. Бизнесът, работодателите, пазарът на труда са част от образователния процес на новите кадри – и то, активна част. Докато ние сега, днес, веднага, в най-скоро време наистина не проумеем това, че всички ние, без изключение участваме във формирането на новите кадри за пазара на труда – да бъдат те високо образовани, да имат възможности за кариерно развитие. Двете сфери, колеги, ще продължат да се развиват все така самостоятелно, независима една от друга, а нашите млади хора ще избират висшите училища в чужбина – показват го всички изследвания, които цитира госпожа Захариева в началото, и при представянето на мотивите на Законопроекта.
Тук господин Цонков говореше за баланс, за часове. Колеги, не става въпрос за часовете на едни или на други преподаватели, както не става въпрос и за това някой да си запише в CV-то, че е преминал в един етап от своя живот през професорската банка в аудиторията.
Тук става въпрос за нещо много простичко, става въпрос за това младите хора на България да получат добри, адекватни знания, умения и възможности за своето развитие тук, в България, което иначе всички много искаме в тази зала.
Ако ректорът на УНСС, колеги, например покани, понеже стана въпрос за него, наистина той направи това предложение от името на академичната общност на кръглата маса в Народното събрание, съжалявам, че не бяхте там, колеги вляво, но ако ректорът на УНСС покани Бил Гейтс например да чете лекции на своите студенти, тогава всички ние ще му ръкопляскаме – нали така? Но ако пък ректорът на УНСС си позволи да покани директора на една международна компания, която работи у нас, или пък на наша компания да изнесе лекции, тогава ще го обвиним, че му дава професорско място, така ли?
Това, колеги, е несериозно и абсолютно безотговорно. И за да няма съмнения, понеже имаше и въпроси за практиката, включително и в комисиите, че това е самоцелна политика за тези, на които им е нужен международният опит, ще си позволя да го споделя накратко.
В 33 държави в Европа има разработени стратегии за поощряване на висшето образование да си сътрудничи с бизнеса. Наемането на специалисти – професионалисти от бизнеса, като преподаватели във висшите училища, е утвърдена дългогодишна практика в много висши училища във Великобритания, Швеция, Норвегия, Финландия, Нидерландия, Дания, Австрия, Германия, Италия, Испания, Франция, Унгария както и САЩ, Канада, Австралия, Сингапур, Южна Корея, Япония и други.
Тази практика е застъпена в по-голяма степен в специализираните висши училища и в университетите по приложни науки. Това е изследване, което е и част от изследвания на Европейската комисия.
Няколко примери за добра практика – например дългогодишното сътрудничество между германския автомобилен производител „Ауди“ и Университета „Ищван Сечени“ в Унгария води до създаването, забележете, на факултета „Ауди“ като структурно звено на университета. Договорът за партньорство включва съвместно разработване на учебните програми – бакалавърски и магистърски, и курсове по мениджмънт, инженеринг и производство, както и осигуряване на практически опит за студентите на университета. В него са определени условията за включване и пряко участие на експертите и професионалистите от „Ауди“ в образователната и изследователската работа.
Университетът „Карлос III“ в Испания и международният европейски консорциум „Еърбъс груп“. Ключов елемент от споразумението е съвместен център за интегриране на аеронавигационни системи, разположен в университетския парк в Мадрид. В съвместния център се извършват учебни занятия, провеждани както от академичния персонал, така и от водещи специалисти от „Еърбъс“, а също така работят 38 изследователски екипи.
Университетът „Саймън Фрейзър“ в Канада. Споразуменията за партньорство между университета и други агенции създават възможности за висококвалифицирани практици или изследователи да бъдат асоциирани към департаменти или програми в дългосрочен план, при условие че е осигурено финансиране на заплащанията им. Те се назначават на длъжност „професор по професионална практика“.
Национален университет в Сингапур. Тук практиките наистина са изключително много. Имаме експерти по практика. Длъжностите, които могат да заемат в университетите, са както „доцент“, така и „професор по практика“. Това вече беше споменато от колегите.
Мога да продължа с още такива примери, но ще кажа няколко думи за Германия, която отива още по-далече във включването на специалистите от практиката, защото там имаме дуални програми за обучение в системата на висшето образование. Съществуват специализирани дуални висши училища във федералните провинции Баден-Вюртемберг, Рейнланд-Пфалц и други.
Ясно Ви е, че когато имаме дуална система, имаме участие не само на специалистите в практиката в учебния процес, но и в изпитните комисии – това е по отношение на комисиите.
На различните места специалистите от практиката имат различен хорариум. Той е най-голям в дуалния университет на Карлсруе в Баден-Вюртемберг, където има 72 редовни преподаватели и 700 хонорувани на непълно работно време, като последните провеждат 60% от всички часове в учебния план.
Има общо 56 000 подобни възможности в Германия и могат да се видят на сайта на германската Конференция на ректорите.
Колеги, мога да продължа още с добрите примери, но на второ четене мога да Ви ги представя конкретно или пък да Ви предоставя реферативния обзор, който беше поръчан от Комисията с цел да разработим един наистина добър законопроект и съответно да покажем какви са практиките по света.
За да завърша, колеги, ще кажа, че мисля, че е крайно време да приключим с лошите практики и с това да разсъждаваме има ли възможност някой да направи нещо така, че той да излезе от рамките на правилата. В крайна сметка промяната в Закона за висшето образование въвежда ред и процедура за нещо, което вече съществува, което се реализира в българските висши училища, дава се възможност на университетите по собствени правила да работят с партньори, които да бъдат в полза не на кого да е, а на студентите, колеги, защото, когато и студентите ги няма, ние с програма или без програма от бизнеса, отново ще останем без своите часове в университета. Това е, колеги, другото според мен са празни приказки от тази трибуна, от които никой не печели. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за висшето образование, № 854-01-66, внесен от народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Гласували 91 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, следващото редовно пленарно заседание е на 27 септември 2018 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председател:
Емил Христов



Секретари:
Юлиан Ангелов
Сергей Кичиков