Председателствали: председателят Цвета Караянчева, заместник-председателите Явор Нотев и Нигяр Джафер
Секретари: Александър Ненков и Николай Александров
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, първа точка за днес, е:
ИЗБОР НА СЪДИЯ В КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Процедурата по избора е съгласно Правила, приети с Решение на Народното събрание от 12 септември 2018 г.
Господин Кирилов, заповядайте да ни запознаете с Доклада, след това ще изчета стъпките, които трябва да следваме за избора на съдия.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моля за процедура за допуск на кандидата за съдия в Конституционния съд господин Красимир Влахов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 171 народни представители: за 167, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Влахов в залата.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно изслушване на допуснатия кандидат за съдия в Конституционния съд на Република България
На свое заседание, проведено на 3 октомври 2018 г., Комисията по правни въпроси проведе изслушване на допуснатите кандидати за съдия в Конституционния съд на Република България, в съответствие с Раздел V от Решение на Народното събрание за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и за избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание, по-нататък Процедурни правила, прието на 12 септември 2018 г.
На предходно заседание на Комисията по правни въпроси, проведено на 28 септември 2018 г., беше извършена проверка на основание Раздел IV от Процедурните правила, в която е установено, че предложеният кандидат е представил всички необходими документи по Раздел I, т. 2. (Шум в залата.)
Постъпили са отговори от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
След извършване на проверката за допускане на кандидатите за изслушване и на основание Раздел IV, т. 5, до изслушване в Комисията по правни въпроси е допуснат кандидатът господин Красимир Красимиров Влахов.
От името на вносителите кандидатурата на господин Красимир Влахов беше представена от господин Данаил Кирилов, който посочи, че господин Влахов е един от уважаваните български юристи с над 20-годишен съдийски стаж и добави, че богатият му професионален опит ще допринесе за усъвършенстването на работата на Конституционния съд на Република България и за издигането на общественото доверие в тази институция като ефективен гарант за върховенството на Основния закон.
Господин Кирилов посочи, че съдия Влахов е роден на 24 септември 1972 г. в град Плевен. Завършил е юридическото си образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Професионалният му път започва през 1996 г. като младши съдия, а през октомври 1997 г. е назначен за съдия …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …в Софийския районен съд. В периода 2001 – 2004 г. е заместник-председател на Софийския районен съд, а от 2004 г. е съдия в Софийския градски съд, като по-късно е командирован във Върховния касационен съд.
През 2008 г. господин Влахов е избран за председател на Софийския районен съд, като през 2012 г. е назначен за заместник-председател на Върховния касационен съд. От 20 февруари 2018 г. до настоящия момент съдия Влахов заема длъжността „съдия“ във Върховния касационен съд.
В допълнение към биографията бяха изложени данни за обученията на господин Влахов в областта на европейското право,
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кирилов, изчакайте за малко.
Колеги, моля да запазим тишина. Благодаря Ви.
Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: …за преподавателската му дейност по гражданско право и процес в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в Националния институт на правосъдието.
Към научния принос на кандидата в областта на гражданското право и процес бяха посочени публикациите му: „Вещно право. Практически проблеми“; „Актуални проблеми на новия Граждански процесуален кодекс“; „Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“ и „Помагало по Гражданско материално право за кандидати за младши съдии“.
Господин Кирилов подчерта, че кандидатът е с безспорна репутация, отличен юрист и доказан административен ръководител и добави, че господин Влахов е сред най-добре подготвените български юристи, които могат да заемат длъжността „съдия“ в Конституционен съд на Република България. Той посочи, че с доказания си безспорен професионализъм и богат административен опит господин Влахов отговаря напълно на изискванията за заемане на длъжността „съдия“ в Конституционния съд на Република България.
В допълнение към представянето си, господин Красимир Влахов посочи, че издигането на кандидатурата му от квотата на Народното събрание, е предизвикателство и голяма чест. Предложението е най-високото признание за него като юрист и същевременно е свидетелство за зачитането на съдебната власт от законодателната власт.
Господин Влахов изложи концепцията си за мястото на Конституционния съд като обобщи, че този най-висш орган е гарант и пазител на Конституцията на Република България, осигурява баланс между законодателната, изпълнителната и съдебната власт, на които Конституционният съд е равнопоставен.
Особено внимание в изложението си съдия Влахов обърна на характерната за Конституционния съд автономност в неговата тълкувателна дейност, в която съдът се ръководи единствено и само от разпоредбите на Конституцията на Република България.
Господин Влахов постави акцент върху тълкувателната дейност на Конституционния съд, която е с основополагащо значение и която е насочена към разкриване на точния смисъл и значение на конституционната норма или група от разпоредби, като същевременно тази дейност не може да служи за намеса в законодателния процес или за тълкуване на актове на европейското законодателство.
Кандидатът представи и практиката на Конституционния съд относно интеграцията на правилата на Европейския съюз и приложимостта на актовете му в българското законодателство като обобщи, че договорът с Европейския съюз е част от вътрешното право и неговите разпоредби се прилагат автоматично без изричен акт.
Господин Влахов подробно изложи виждането си относно индивидуалната конституционна жалба като обърна внимание, че законодателят е разширил компетентността за сезиране на Конституционния съд чрез предоставянето на възможността на Висшия адвокатски съвет и на Омбудсмана на Република България да сезират Конституционния съд, като в своето изложение представи уредбата на този процес в Италия, Румъния и Франция – държави, в които възможността за пряка конституционна жалба на гражданите не е уредена.
В Комисията по правни въпроси са постъпили въпроси към кандидата: от Фондация „Български институт за правни инициативи“, които кандидатът включи в своето изложение.
Въпроси към кандидатите за съдия в Конституционния съд поставиха народните представители Крум Зарков, Филип Попов, Христиан Митев и Данаил Кирилов.
В отговор на зададените от господин Зарков и господин Митев въпроси съдия Влахов посочи, че в своята тълкувателната дейност Конституционният съд следва да се съобрази с настъпилите обществени промени и процеси, което обуславя и правомощията на върховния орган да преразглежда постановената вече от него практика.
В отговор на поставения от господин Митев въпрос, господин Влахов посочи, че конституционната възможност за сезиране от Върховния касационен съд и от Върховния административен съд има за предмет единствено установяването на противоконституционност на норма и то по производство, което е допуснато до касация и по което произнасянето на Конституционния съд ще обуслови изхода на делото.
С оглед на гореизложеното Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание Проект на образец на решение за избор на съдия в Конституционния съд на Република България, Приложение № 2. Към Доклада, Приложение № 1, е Списък на кандидата, участвал в изслушването – господин Красимир Красимиров Влахов.“
„Приложение № 2
Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 147, ал. 1, 2 и 3, чл. 148, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и чл. 4 от Закона за Конституционния съд
РЕШИ:
Избира Красимир Красимиров Влахов за съдия в Конституционния съд на Република България.“
Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Колеги, ще Ви изчета Правилата за избор на съдия в Конституционния съд на Република България:
1. Заседанието се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието може да присъстват предложените кандидати.
2. Комисията по правни въпроси представя Доклад за проведеното изслушване, което току-що господин Кирилов направи.
3. Кандидатите се представят от вносител на предложението по поредността им, определена в списъка на кандидатите за съдия в Конституционния съд на Република България, изготвен по азбучен ред на собствените имена, в изложение до 2 минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно и се извършва поотделно за всеки кандидат по поредността, определена в списъка на кандидатите.
6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
7. Когато никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
8. Ако и при повторно гласуване никой от кандидатите не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
Давам думата на господин Кирилов да представи в рамките на 2 минути кандидата.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! В Доклада, който представих на Вашето внимание, бяха представени основните биографични данни за съдия Влахов и затова няма да ги повтарям. Бих казал, че ще се радвам, ако запазите известна тишина, благоприличие и спазване на Правилника – все пак представяме на Вашето внимание една достойна кандидатура на професионалист, който се е реализирал и е работил през целия си стаж, през целия си период на реализация само и изцяло в системата на съдебната власт. Работил е като съдия, започнал е като младши съдия, заемал е основни ключови и тежки позиции като административен ръководител на съдилища в България.
Колегата Влахов безспорно има изключителен правен опит както в правната доктрина, така и в областта на правоприлагането. Извоювал си е авторитета на съдия, който зачита закона, който уважава закона и го прилага стриктно в работата си. Радвам се и за мен е чест да представя тази кандидатура. Радвам се, че неговата кандидатура – като професионална кандидатура без по политически оттенък и влияние, получи една много сериозна подкрепа и от другите парламентарни групи. (Реплика от ДПС.) Благодаря на колегите от ДПС за разбирането и за поканата, която ми отправиха.
Колеги, апелирам към Вас за подкрепа на тази кандидатура, включително и към колегите от „БСП за България“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Колеги, откривам разискванията.
Заповядайте за изказвания.
Господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За пореден път искам да благодаря на всички колеги, които участваха в дискусията и в изслушването на господин Влахов. Искам да благодаря на тези парламентарни групи, които проявиха инициативност, за да могат да се направят съответните срещи с господин Влахов и да се чуят както неговата концепция, така също и въпросите, които биха могли да се зададат и да получат съответните отговори. Знаем, че предложението за Красимир Влахов беше направено от парламентарното мнозинство – Политическа партия ГЕРБ и „Обединените патриоти“, но искам да благодаря на колегите от „Воля“ и от „Движението за права и свободи“, които изявиха желание да направят съответните срещи, да могат действително да формират своята позиция след днешното представяне и Докладът, който беше прочетен от председателя на Правната комисия господин Данаил Кирилов.
Това, което показа българският парламент, е още едно доказателство за прозрачността при избора на подобни длъжности и начина, по който се правят съответните процедури и процедурните правила, които се приемат. Тук искам само да споделя, че имаше упрек от народен представител от левицата, че се прави нещо тайно и се прави нещо задкулисно при избора – визирам господин Свиленски, който имаше възможността да атакува процедурите, които са приети в пленарната зала и по които процедури нито един народен представител не се е отклонил, а сме се стремили винаги да има повече възможност за търсене на широка парламентарна подкрепа при подобен избор.
Искам да благодаря и на Правната комисия затова, че действително, след като приключиха сроковете за номиниране на съответните кандидати, номинацията беше само една и имаше възможност в Правната комисия да се проведе изслушването, и същевременно с днешния доклад да пристъпим към гласуване в пленарната зала. Точно тук се обръщам към колегите отляво, когато излизат и говорят за това, че има нещо задкулисно, сега е моментът, колеги отляво, да вземете Вашето отношение, да дадете Вашата оценка както за процедурата, така също и за въпросите, които бихте могли да зададете към номинирания кандидат. Защото, ако не го направите днес в пленарната зала, просто нямате моралното право след това да бъдете съдници на процедури, които се прилагат и които се гласуват в пленарната зала. Не смятам, че една системна партия, каквато е БСП, би трябвало да бъде популистка партия и да се заиграва само и единствено със страховете на хората.
Точно тук искам да се обърна към една друга институция и съм убеден, че тя би трябвало да направи подобен подход при такива прозрачности и процедури, които трябва да бъдат възприети, защото никой в момента не знае каква е процедурата за избор на конституционен съдия, която ще бъде направена от президентската институция.
Призовавам президента на страната: нека да бъде много по-внимателен и да наблюдава внимателно какви са процедурите и прозрачността, която проявява българският парламент. Надявам се, че той ще направи подобни обсъждания и всичко ще бъде прозрачно пред обществото, защото днес повече от всякога ние се нуждаем от тази прозрачност и действително подобни експерти и представители на съдебната система, какъвто е Красимир Влахов, да бъдат избирани като конституционни съдии и да знаем, че те имат безупречна репутация. Самият отказ на други политически формации да се изказват днес означава, че номинацията, която е направена за Красимир Влахов, е напълно заслужена. Нека да го поздравим с бъдещия избор, който ще бъде направен в пленарната зала. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
От парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим номинацията на господин Красимир Влахов. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми съдия Влахов! Има пълно неразбиране на това каква е процедурата и какъв е смисълът на правилата за избор на конституционен съдия и на ролята на Конституционния съд. Дебат и изслушване имаше в Правната комисия – така, както е разписано в правилата. Никъде в правилата, които приехме тук, обаче не е разписано, че трябва преди това да се ходи по групите и да се търси предварителна подкрепа. Дебатът, за да е публичен, за да е ясен, за да е очевидно защо се избира, подкрепя се или не се подкрепя една кандидатура, се случва в Правната комисия или ресорната комисия, както е записано в правилата на Правилника на Народното събрание, в специалните правила, приети тук. Такива правила за Президентството няма, защото Президентството, уважаеми дами и господа, е еднолична институция съгласно българската Конституция.
За какво говорим тук днес? Не само за един кандидат, а говорим за Конституцията и начина, по който е гарантирано нейното спазване. Какво чухме в изказването преди малко? Чухме парламентарни групи, БСП, Президентство, не знам си какво. Чухме ли Конституция, чухме ли Конституционен съд? (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Чухме ли нещо, свързано с темата, за която говорим? Доскоро мислех, че Вие не искате да водите този дебат, но вече съм убеден, че Вие не можете да водите този дебат. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Съдия Влахов – искам да го кажа, има безспорно професионалните качества да заеме поста, за който е номиниран. Не ме е страх да го кажа, това е така. Съдия Влахов имаше правото, както всички други съдии, да развие в състезателна процедура своята кандидатура. Тази процедура се обезсмисли, когато предложението за неговата кандидатура беше подписано от всички парламентарни групи от тази страна и в публично заявление беше подкрепена от „Движението за права и свободи“. Когато една огромна част от Народното събрание подкрепим кандидатурата още преди изслушването, то изслушването няма голямо значение.
Защо ще се въздържим, уважаеми дами и господа народни представители? Защото говорим за неспазване на Конституцията, а и Конституцията повелява, че всеки народен представител има право на своето мнение, становище и лично убеждение, а не е просто гумен печат, който да легитимира предварително взети решения. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Реплики: „Браво!“)
Уважаеми дами и господа Народни представители! Уважаеми съдия Влахов, ще завърша изказването си така, както го завърших в Правната комисия. През 1996 г., по случай петата годишнина от приемането на българската Конституция, Народното събрание с тогавашния му председател Благовест Сендов решава да издаде Конституцията в малка жълта книжка. Всеки кандидат-студент по право я е виждал. Отзад на тази книжка издателите решават да напишат: „И нека тази Харта не остане само на хартия.“ Време е това да се случи! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Реплики има ли?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Реплика, уважаема госпожо Председател, за да може господин Зарков да вземе становище и да отговори на въпроса.
Първият въпрос е следният, господин Зарков: защо оттеглихте кандидатурата на Янаки Стоилов, която кандидатура…
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Ще Ви кажа веднага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам оттук да кажа: защо за втори път отмъщавате на един прекрасен юрист, на един прекрасен конституционалист? (Шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Вторият въпрос, господин Зарков, е следният: защо манипулирате всяко изказване и неглижирате фактите, които изложихме в нашето представяне? Ние представихме съдия Влахов като съдия, който винаги е зачитал Закона и респективно Конституцията, която е върховният Закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Господин Цветанов – втора реплика.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Зарков, само да кажа, че, за да няма такова състезателно начало, за което говорите, е липсата на подходяща кандидатура, която може да номинирате. Вие искахте да заложите на партийната си кандидатура, на господин Янаки Стоилов, който аз уважавам изключително много като парламентарист, и българският парламент загуби един достоен депутат от това, че предпочетоха Вас пред него. (Ръкопляскания от ГЕРБ. )
Мога да Ви кажа, че ако днес тук присъстваше Янаки Стоилов, парламентаризмът и начинът на поведение щеше да бъде много по различен от класата, която има Янаки Стоилов и другите депутати, които не намериха място, а имаха достойнството, качествата и авторитета като парламентаристи, а също така авторитет и в съответните им партийни организации, защото знаят какво е да имаш добро отношение към структурите, които са те номинирали и са те издигнали.
Господин Влахов, Вие заслужавате да бъдете конституционен съдия и не трябва въобще да се притеснявате от това, което ще има като „въздържал се“ от страна на БСП. Те винаги са „против“ за всичко хубаво, което се случва в държавата, и всяка една прозрачна процедура, която може да направи българският парламент (ръкопляскания от ГЕРБ и ОП), спазвайки на първо място Конституцията на страната. Това е, което прави БСП.
Много са случаите, в които те бламират собствения си председател на партията и на парламентарната група. Мога да Ви дам пример със Закона за вероизповеданията, в който се подписахме като съвносители председателите на ГЕРБ, на „Движението за права и свободи“, на Българската социалистическа партия, и в дебатите и гласуванията, които се водят в съответните ресорни комисии, БСП бламираха своя председател. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Трета реплика има ли? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа репликиращи, благодаря Ви за репликите. Те до голяма степен доказаха, че ние с Вас не водим дебата на едно и също място.
Взимам дуплика само за да изкажа дълбокото уважение на мен, на моята парламентарна група, на партията, която представлявам, към доцент Янаки Стоилов. Той не заслужава да го използвате по начина, по който го използвате.
Той, освен голям парламентарист, е голям конституционалист и ще продължава да върши една не по малко важна работа от тази на конституционен съдия, а именно преподавател по право в Софийския университет, където той тежи на мястото си. Тежеше на мястото си и тук…
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Но Вие не го издигнахте.
КРУМ ЗАРКОВ: …но не сте Вие тези, които решавате кой ще издигне… (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина.
КРУМ ЗАРКОВ: Просто се чувствам омерзен и искам да се обърна към всички, включително и към съдия Влахов: всеки български авторитет бива използван от тези хора за дребните им политически игри…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кои хора?
КРУМ ЗАРКОВ: …за да го разнасят от една страна на друга. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Резултатът от това, уважаеми дами и господа, е, че в България не останаха авторитети, които да не са поринати, и от това губи държавността, от това губи конституционализмът.
Уважаеми дами и господа народни представители, доцент Янаки Стоилов оттегли своята кандидатура с думите: „В уреден мач не играя.“ Прав е! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
По начина на водене, господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам процедура по начина на водене, защото днес, в деня, в който се избира член на органа, който контролира работата на народните представители, представители на Вашата политическа сила, господин Цветанов…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …да обиди не само тези, които ще дадат гласа си днес – „за“, „против“ или „въздържали се“, за попълване на този орган, но и към българските избиратели, към тези, които дадоха своя глас ние всички да сме в тази зала.
Господин Цветанов си позволи тук и Вие му позволихте, госпожо Председател, да обиди цяла парламентарна група, зад която стоят над 1 милион души…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По какъв начин, господин Иванов? По какъв начин?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …и моля да направите забележка…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво точно каза господин Цветанов?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …защото днес по този начин, с подобен дебат, се поставя изобщо под съмнение оттук нататък начинът, безпристрастността и работата на този орган, като Конституционния съд, на който всеки един трябва да има доверие. Опорочаването на дебата и влизането в подобна диалектика не води до нищо полезно, госпожо Председател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Следих внимателно изказванията на всички колеги и не намирам нищо обидно в казаното нито от господин Цветанов, нито от другите колеги. Не мога да налагам цензура. Тук е парламент, демократична институция и аз трябва да следя да няма обиди. А изказванията, които правят колегите, са аргументирани и аргументират определени тези.
Господин Жаблянов – изказване? Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Изборът на съдия в Конституционния съд от квотата на парламента е процедура като всички други процедури, с изрично разписани правила от Народното събрание. Тя предвижда всички възможности за гласуване, които са ни известни – „против“, „въздържали се“ и „за“ кандидатурата. Не мога да разбера принципа, по който разсъждават част от колегите, че ако всички не се строят зад физкултурника, няма да има упражнения на двора. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Този подход ми се струва елементарен, не е необходимо да обяснявам защо. Единодушието, болшинството, командата „строй се по гарнизона“ и така нататък са в пълен разрез с духа на парламентаризма, който Вие цитирате непрекъснато и в който се кълнете.
Не намирам никакви основания за изразяване на подобна политическа позиция от страна на ГЕРБ. Българската социалистическа партия може да прецени как да гласува за една кандидатура – това беше казано от моите колеги от трибуната. Да се определя дали една партия има конструктивно отношение към политическия процес, дали е институционална, дали е извънинституционална, това не зависи от нейния начин на гласуване в Народното събрание. Ако това някой не го е разбрал, означава, че напразно си е прекарал годините тук. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Реплики ще има ли?
Реплика – господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Само да напомня на колегата Жаблянов, че Законът за спорта е следващата точка от дневния ред. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Бих искал да му кажа, че във вчерашния ден, когато гледахме Закона за спорта, отсъстваше от реалния дебат и предполагам, че ще има възможност днес във втора точка да се включи активно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания, смях, оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цветанов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Биков, за втора реплика. (Шум, възгласи, смях в „БСП за България“.) Много Ви се радват колегите.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Жаблянов, факт е, че дебатът не е най качественият, защото не може да се проведе като дебат между различни концепции и затова опира до това Вие как ще гласувате. Естествено, че Вие имате право да гласувате както решите, но, ако ние също гласуваме „въздържал се“, означава да не изберем член на Конституционния съд, защото няма друга кандидатура. А това, че няма друга кандидатура, е Вашият проблем, защото, когато Вие казвате, че сте алтернатива, би трябвало да предлагате алтернативни политики, алтернативни кандидатури.
Тук чух господин Зарков да казва: „В уреден мач не ми се участва.“ Аз бих добавил: особено, ако мачът не е уреден в моя полза, защото такъв патос усещам. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Какво означава „уреден мач“ – че кандидатът бил отишъл в различните парламентарни групи, за да им обясни какво ще прави като конституционен съдия и те са му гласували доверие. Това е нормална практика.
Действително аз очаквам обаче този висок критерий, който сега поставяте, да го поставите, когато се излъчва и президентската квота. Да видим там какъв дебат ще се проведе, какви големи разговори и колко кандидатури ще има там? Ще има ли три, четири, пет кандидатури? Да видим кои са тези хора, да дебатират помежду си. Вицепрезидентът и президентът да дебатират евентуално помежду си. (Смях в ГЕРБ.) Не знам, това е прозрачността.
Летвата, която поставяте, е много висока и аз се надявам да можете да я прескочите в следващия момент. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Трета реплика – господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми народни представители, уважаеми съдия Влахов! уважаеми господин Жаблянов, никога не съм се съмнявал, че БСП знае най-добре как да гласува. Друг е въпросът, че в последно време последователно започва да се обърква в гласуванията си.
Нямам съмнение и за това, че БСП знае как да унищожава. Затова си позволих да използвам тази дума в смисъл „наказва“. (Реплика от „БСП за България“.) Точно затова избягах. И бях, и още съм първият спасен от Вас. (Смях, оживление и единични ръкопляскания.)
Няма да казвам, че и един президент последва примера, но не иде реч за мен. Не иде реч за мен, тук иде реч за объркването, което непрекъснато правите.
Къде е порокът на процедурата, господин Жаблянов, след като ние дадохме плюс в тази процедура, дадохме повече – обявихме пред всички всичките срещи по парламентарни групи. Вие и тогава се въздържахте. Вие казахте – не искаме да участваме. Вие отхвърлихте една добросъвестно подадена ръка за парламентарен дебат, за постигане на консенсус. Тук, в този дебат, ние не трябва да си мерим политическите ефекти и дефекти, а трябва да дадем подкрепа или неподкрепа на един достоен професионалист. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Господин Жаблянов, дуплика ще има ли?
Заповядайте тогава. Минаха трите реплики.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Една голяма част от изказванията по същество не бяха реплики, но на репликите ще се постарая да отговоря.
Обсъждането на кандидатурите за Конституционния съд също предполага различни позиции. Кандидатурата на господин Янаки Стоилов е оттеглена лично от него и след като днес неговата кандидатура не присъства, не намирам за уместно въобще да бъде споменавано името му. Не си спомням Българската социалистическа партия да е споменавала името на господин Стоилов и разиграният скеч от колегите от ГЕРБ не смятам, че е в тяхна полза. Това е пълно отрицание на всичко, което говорите за съдържанието и характера на дебата.
Въпросът, който касае постигането на парламентарно единодействие по една или друга кандидатура, предполага отсъствието на политически и преднамерен подход. Дотолкова, доколкото Българската социалистическа партия не можа да открие такъв в действията на ГЕРБ, отказа да участва в това обсъждане. Още повече нашата оценка за качествата на кандидата, който остана, е положителна – това беше изразено от трибуната и можете да разчетете нашето гласуване единствено като отношение към това как Вие осъществявате парламентарното единодействие, господин Кирилов. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Изказвания?
Господин Атанасов, заповядайте за изказване.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да напомня на всички Ви, че процедурата е избор на конституционен съдия. Едва ли има в нашия парламент, в това число току-що колегата от БСП потвърди безспорните качества на този кандидат. Аз съм убеден, че всичките 240 народни представители тук, след ясната му биография – че е тръгнал от най-ниското стъпало и си е извървял пътя до най-високото, мисля, че това е абсолютно достойна кандидатура и тези дебати бяха за мен абсолютно, абсолютно излишни.
Предлагам Ви, тъй като нямам право да предложа спиране на дебатите, затова Ви предлагам да преминем към гласуване и да се приключи с тази точка. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Реплики към изказването на господин Атанасов? Не виждам.
Други изказвания? (Шум и реплики.) Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за избиране на съдия в Конституционния съд на Република България, който господин Кирилов изчете преди няколко минути.
Гласували 182 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 55.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Да поздравим господин Влахов с избора и да му пожелаем успех занапред!
Заповядайте, господин Влахов, да кажете няколко думи.
Честито!
КОНСТАНТИН ВЛАХОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да застана на парламентарната трибуна, за да заявя единствено, че съзнавам високата отговорност, която току-що ми възложихте, и няма да отстъпя от нея. Благодаря Ви.
Желая на Народното събрание успешна и ползотворна работа! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Влахов.
Колеги, продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА.
Госпожо Захариева, заповядайте.
Колеги, моля заемете местата си. Който излиза от залата, нека да побърза, за да можем да продължим работа.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
„Глава тринадесета – Контрол“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава тринадесета.
„Раздел I – Контрол от министъра на младежта и спорта“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 140, който става чл. 139:
„Чл. 139. Министърът на младежта и спорта самостоятелно или съвместно с други компетентни държавни и местни органи упражнява контрол върху:
1. спортните организации и други лица, които предоставят спортни услуги;
2. лицата, които са получили финансово подпомагане по този закон;
3. лицата, които имат сключен договор за наем или за учредено право на ползване или право на строеж за спортни обекти;
4. лицата, които извършват дейност по този закон, без да отговарят на изискванията му.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 141, който става чл. 140:
„Чл. 140. (1) Министърът на младежта и спорта упражнява контрол за спазването на изискванията на този закон и на актовете по прилагането му, включително за разходването на предоставените по реда на този закон публични средства.
(2) При упражняване на контрола по ал. 1 министърът на младежта и спорта може да се подпомага от външни независими експерти.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава тринадесета; отхвърлянето на наименованието на Раздел I; редакцията на чл. 140, който става чл. 139 по Доклада на Комисията; редакцията на чл. 141, който става чл. 140 по Доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: По чл. 142 има предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов:
„В чл. 142, ал., 1 се правят следните изменения:
1. в уводното изречение думите „с оглед на възложените им задачи“ се заменят с „в изпълнение на правомощията им по този закон“;
2. точка 5 отпада;
З. точка 6 става т. 5.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 142, който става чл. 141:
„Чл. 141. (1) Контролът по чл. 140, ал. 1 се упражнява чрез извършване на проверки от длъжностни лица, оправомощени от министъра на младежта и спорта.
(2) При извършване на проверката длъжностните лица се легитимират със заповед за проверка и имат право:
1. на свободен достъп до проверявания обект;
2. да изискват писмени обяснения, документи и друга информация на хартиен или електронен носител;
3. да проверяват счетоводни, търговски и други документи;
4. да изискват от трети лица сведения, документи и друга информация на хартиен или електронен носител;
5. да изискват проверяваните лица да се явят в сградата на Министерството на младежта и спорта и да осигурят достъп до всички места, в които проверяваните лица са осъществявали или осъществяват дейност;
6. да изискват информация от държавни и местни органи за осъществения от тях контрол върху спортните организации и тяхната дейност.
(3) Проверяваното лице е длъжно да оказва съдействие на длъжностните лица, да осигури свободен достъп до помещенията и до документацията и да предостави в определените срокове необходимите документи и информация, свързани с проверката. Документите на чужд език се представят заедно с точен превод на български език. Проверяваното лице не може да се позовава на търговска или друга защитена от закон тайна при извършване на проверката. Когато предоставя информация на длъжностните лица, проверяваното лице посочва материалите, за които смята, че съдържат търговска или друга защитена от закон тайна и трябва да се разглеждат като поверителни. В този случай материалите се предоставят, като данните, които се смятат за поверителни, се заличават.
(4) Проверяваното лице предоставя копия от документите, заверени от него. Заверката се извършва с полагане на надпис „Вярно с оригинала“, дата, подпис и печат на законен или упълномощен представител на проверяваното лице.
(5) Държавните и местните органи са длъжни да оказват съдействие на министъра на младежта и спорта и на длъжностните лица при осъществяване на контролните им функции.
(6) Длъжностните лица имат право на безплатен достъп до публични регистри при и по повод изпълнение на контролните им функции.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако си спомняте, още в началото на обсъждането на този законопроект казах, че спортът не се нуждае от рестрикции и ограничения, спортът се нуждае от държавна грижа и държавна подкрепа. Спортните организации, разбира се, най-вече сме защитавали тезата срещу административния произвол и срещу вмешателството в спортните организации.
Нашето предложение, което изчетохте и казахте, че работната група не е постигнала консенсус, всъщност е прието. И аз искам тук да благодаря на работната група и на Комисията за това, че е подкрепила нашето предложение именно срещу възможността за административен произвол и вмешателство в работата на спортните организации.
Какво имам предвид? Нашето предложение – т. 5, която съществува в текста на вносителя, да отпадне, а именно: представители на Министерството да присъстват на заседанията на управителните и контролните органи на спортните организации, като изразяват становища, които се отразяват в протокола на заседанието. Смея да твърдя, че имаше още по-рестриктивни и по-сериозни текстове, които касаеха вмешателството в работата на спортните организации от рода: да предлагат друг различен дневен ред на общите събрания на спортните организации.
Искам отново тук да заявя, че нашето желание и намерения са в този закон не да правим ограничения, а точно обратното – да защитаваме работата на спортните организации и да бъдем в подкрепа. За спорта винаги съм казвала, че трябва много сърце и, разбира се, средства, грижа и подкрепа от страна на държавата. Благодаря Ви, че все пак възприехте нашето предложение и сте го включили в текста на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Лечева.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Весела Лечева, Ченчев и Проданов.
Гласували 91 народни представители: за 27, против 22, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 142, който става чл. 141 по Доклада на Комисията.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: По чл. 143 има предложение на народните представители Лечева, Ченчев, Проданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 3, което е отразено на систематичното му място съответно в чл. 141 в редакцията на Комисията и в нов чл. 143, и не го подкрепя по т. 2, а именно:
„2. Алинея 5 отпада.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 143 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 141 в редакцията на Комисията.
Комисията предлага да се създадат нови чл. 142 и 143:
„Чл. 142. Длъжностните лица са длъжни да:
1. отразяват точно фактите при извършената проверка;
2. опазват служебната и търговската тайна, станала им известна във връзка с извършваната проверка;
3. не разгласяват данни от проверката;
4. обработват личните данни при спазване на Закона за защита на личните данни.
Чл. 143. (1) За извършената проверка се съставя констативен протокол в два екземпляра, който се подписва от длъжностните лица, извършили проверката. Протоколът се предявява на проверяваното лице, което има право да даде обяснения и възражения в момента на връчването му.
(2) При установяване на нарушения министърът на младежта и спорта по предложение на длъжностните лица сезира компетентните органи, прилага принудителни административни мерки или налага предвидените в закон наказания.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Весела Лечева по т. 2.
Гласували 80 народни представители: за 21, против 26, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване отхвърлянето на чл. 143, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 141.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване създадените нови членове 142 и 143.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: „Раздел II – Контрол от спортните федерации“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 144:
„Чл. 144. (1) Спортната федерация упражнява контрол върху своите членове за спазване изискванията на този закон.
(2) При установяване на нарушения, извършени от спортни клубове, спортната федерация уведомява министъра на младежта и спорта.
(3) В едномесечен срок от уведомлението по ал. 2 министърът на младежта и спорта назначава проверка.
(4) Спортната федерация прекратява членството на спортен клуб, който е допуснал извършването на системни нарушения на антидопинговите правила по чл. 90, ал. 4.“
„Глава четиринадесета – Принудителни и административни мерки“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четиринадесета.
По чл. 145 има предложение от народния представител Славчо Атанасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 145:
„Чл. 145. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон и нормативните актове по прилагането му, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, министърът на младежта и спорта или оправомощен от него заместник-министър има право да:
1. дава задължителни предписания;
2. разпорежда на спортните федерации да приведат вътрешните си актове в съответствие с този закон;
3. спре финансово подпомагане;
4. забранява провеждането на спортни състезания и събития.“
По чл. 146 има предложение от народния представител Славчо Атанасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 146:
„Чл. 146. (1) Принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед на министъра на младежта и спорта или оправомощен от него заместник-министър въз основа на мотивиран доклад на длъжностно лице от Министерството на младежта и спорта.
(2) В заповедта по ал. 1 се определят основанието за прилагане, видът и начинът на прилагане на съответната принудителна административна мярка.
Заповедта се съобщава в 7-дневен срок от постановяването на принудителната административна мярка по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Обжалването не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка.“
По чл. 147 има предложение от народния представител Славчо Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 147 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме предложението на Комисията наименованието на Раздел II да бъде отхвърлен; текста на чл. 144 в редакция на Комисията; чл. 145, така както е предложен; чл. 146; предложението чл. 147 да бъде отхвърлен и наименованието на Глава четиринадесета.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: „Глава петнадесета – Административнонаказателни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава петнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 148, който става чл. 147:
„Чл. 147. (1) На лице, което извършва дейност, за която се изисква спортен лиценз, без да притежава такъв, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.
(2) За нарушение на чл. 17, ал. 2 на спортния клуб се налага имуществена санкция в размера по ал. 1.
(3) Когато нарушението по ал. 1 или 2 е извършено повторно, имуществената санкция е в размер на 15 000 лв.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 149, който става чл. 148:
„Чл. 148. (1) На лице по чл. 90, ал. 1, което извърши нарушение на антидопинговите правила по чл. 90, ал. 4, се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер на 3000 лв.“
По чл. 150 има предложение от народния представител Славчо Атанасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 150, който става чл. 149:
„Чл. 149. (1) На лице по чл. 90, ал. 2, което допусне нарушение на антидопинговите правила по чл. 90, ал. 4, се налага имуществена санкция, както следва:
1. в размер на 1000 лв. за първо нарушение;
2. в размер на 2000 лв. за второ нарушение;
3. в размер на 3000 лв. за трето нарушение;
4. в размер на 4000 лв. за всяко следващо нарушение.
(2) Санкцията по ал. 1 се налага на спортните федерации, само ако нарушението е извършено от спортист или длъжностно лице от националния отбор по време на лагер на националния отбор или на състезание, организирано от международна спортна организация. Извън случаите по изречение първо санкцията се налага на спортния клуб, в който лицето осъществява дейността си.
(3) Поредността на нарушението по ал. 1, т. 1 – 4 се определя за период от две години, считано от датата на налагане на предходна санкция за нарушение по ал. 1 или ал. 2 с влязъл в сила акт.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 151, който става чл. 150:
„Чл. 150. (1) На длъжностно лице от Антидопинговия център или член на антидопингов екип, който не изпълни свое задължение при осъществяване на допинговия контрол, се налага глоба в размер от 500 до 1000 лв.
(2) За всяко следващо нарушение по ал. 1 глобата е в размер на 2000 лв.“
Предложение от народния представител Славчо Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 151:
„Чл. 151. За неизпълнение на принудителна административна мярка по чл. 145 на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1000 лв.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 152:
„Чл. 152. (1) За други нарушения на закона или на нормативните актове по прилагането му, извън случаите по чл. 147 – 151, на лицата се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер на 2000 лв.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 153:
„Чл. 153. (1) Актовете, с които се установяват нарушенията, се съставят от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на младежта и спорта, а за нарушения по чл. 150 – със заповед на изпълнителния директор на Антидопинговия център.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на младежта и спорта или от оправомощено от него длъжностно лице, а за нарушения по чл. 150 – от изпълнителния директор на Антидопинговия център.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма изказвания.
Гласуваме наименованието на Глава петнадесета по вносител; чл. 148, който става чл. 147; чл. 149, който става чл. 148; чл. 150, който става чл. 149; чл. 151, който става чл. 150 и създаването на нови чл. 151, чл. 152 и чл. 153.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 93 народни представители: за 93, без против и въздържали се.
Предложенията са приети.
Уважаеми колеги, имам удоволствието да Ви съобщя, че днес гост на Народното събрание е тазгодишният носител на гражданската награда на Европейския парламент – игуменът на Бигорския манастир в Македония архимандрит Партений.
Той е на балкона на пленарната зала. Моля да го поздравим с добре дошъл в българския парламент! (Всички стават и приветстват госта с ръкопляскания.)
Архимандрит Партений е номиниран за активната си дейност по отношение на подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония, а също и за принос за укрепване на европейския дух и ценностите на гражданите от региона.
Наградата ще му бъде връчена в Клуба на народния представител. Моля, всички народни представители по време на почивката да заповядат. Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: „Допълнителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Предложение на народния представител Славчо Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Весела Лечева, Иван Ченчев и Христо Проданов.
В „Допълнителните разпоредби“ на § 1 се създава т. 21 – 32.
Комисията подкрепя по принцип предложенията за създаване на т. 26, 27 и 30 и не го подкрепя в останалата му част:
„21. „Краткосрочно ползване“ е право на ползване за определени часове от денонощието и за срок до една година.
22. „Спортен продукт“ е стойност или услуга, в резултат на спортна дейност, за лична или обществена реализация.
23. „Спорт“ е многостранно обществено явление (сфера на човешката дейност), което се характеризира със специализирана система от средства, способи и форми на двигателна активност за укрепване на здравето, подобряване на физическата годност и хармоничното развитие и изява на човека.
24. „Система на спорта“ определя като съвкупност от елементи (физическо възпитание и спорт за всички, спорт за високи постижения, научно-информационна дейност, материално-техническо осигуряване, финансово осигуряване, организация и управление на системата и други), чието взаимодействие води до появата на нови интегративни качества, несвойствени за отделно взетите компоненти, формиращи системата. Последната представлява такова образувание, чийто отличителни черти са връзките, целостта и зависещата от тях устойчивост на структурата.
25. „Спортна дейност“ е всяка форма на физическа дейност, която чрез организирано или неорганизирано участие има за цел изразяването или подобряването на физическата и психическата годност, развиването на социални отношения или постигането на спортни резултати на всички нива.
28. „Физическа култура“ е съвкупността от научни и практически постижения в резултат на многообразната сложна човешка дейност, насочени за постигане на физическо съвършенство и проявлението му в обществената практика и ежедневието на човека.
29. „Спортната организация“ е организация, основана за спортни дейности в съответствие с този закон.
31. „Спорт за децата“ е организирана форма на физически упражнения, тоест спортни дейности, хармонизирани с морфо функционалните характеристики и възрастта на децата.
32. „ Спортни обекти“ са обекти на недвижима собственост или комплекси от недвижими имоти, както и движими вещи, които са функционално обусловени и отговарят на особените технически изисквания за упражняването на физическа активност и спорт на открито и закрито.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Адаптирана физическа активност“ е укрепваща здравето физическа активност от хора с ограничени способности или здравни проблеми съобразно техните интереси и възможности.
2. „Високи постижения“ са максималните изяви на спортисти чрез постигане на призови класирания на европейски и световни първенства или олимпийски игри или на резултати, съизмерими със световните стандарти.
3. „Военно-приложни спортове“ са спортове, които развиват специфични умения, приложими за нуждите на въоръжените сили, и съдействат за повишаване нивото на подготовка в областта на отбраната.
4. „Държавен спортен календар“ е списък с целесъобразно подредени във времето спортни състезания, приет от спортната федерация.
5. „Забранени субстанции и забранени методи“ са субстанции и методи, които са посочени в актуалния Списък на забранените субстанции и методи, приет от Световната антидопингова агенция и Списъка по Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа.
6. „Международен спортен календар“ е списък от целесъобразно подредени във времето спортни състезания, утвърдени от международна спортна федерация.
7. „Олимпийски цикъл“ е периодът между две летни или зимни олимпийски игри.
8. „Повторно“ е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
9. „Професионални спортисти“ са лица, които провеждат системна тренировъчна и състезателна дейност и за тях това е основна професия и получават възнаграждение за тази дейност.
10. „Свързани лица“ са:
а) съпрузите, роднините по права линия – без ограничения, по
съребрена линия – до четвърта степен включително;
б) работодател и работник;
в) лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото.
11. „Системни нарушения“ са извършване на три или повече нарушения в продължение на двегодишен период, за които на лицето са наложени наказания с влезли в сила наказателни постановления.
12. „Спонсорство“ е пряко или непряко финансиране на спортисти, спортни организации и спортни мероприятия, осъществено от физическо или юридическо лице с цел да се съдейства за популяризирането на неговото име, марка или обществен престиж, като размерът на предоставените финансови средства превишава пазарната стойност на получената в замяна рекламна услуга.
13. „Спортисти аматьори“ са лица, които провеждат системна тренировъчна и състезателна дейност и за тях това не е основна професия и/или не получават възнаграждение за тази дейност.
14. „Спорт за високи постижения“ е системна, високоинтензивна, научнообоснована тренировъчна и състезателна дейност за достигане на високи постижения от спортисти.
15. „Спорт за всички“ е укрепваща здравето физическа активност на лицата в свободното им време чрез свободен избор на индивидуално или организирано практикуване на физически упражнения и спорт.
16. „Спортни мероприятия“ са различни видове организирани спортни прояви.
17. „Спортно-туристическа дейност“ е укрепваща здравето физическа активност на лицата в свободното им време чрез свободен избор на индивидуално или организирано практикуване на физически упражнения и спорт сред природата.
18. „Състезателна дейност“ е форма на изява на двигателните и психическите способности на индивида в рамките на утвърдени състезателни правила.
19. „Трансфер“ е прехвърляне на състезателните права на спортистите.
20. „Треньорски услуги“ са провеждането или организирането на обучение, спортни занимания, тренировъчна или състезателна дейност.
21. „Физическа активност“ е целенасочена (планирана, структурирана и повторяема) форма на движения или физически упражнения за укрепване на здравето на хората.
22. „Физическото възпитание“ е процес, насочен към образование, развиване на двигателните способности на човека, придобиване на умения и знания в областта на физическата култура и спорта.
23. „Честна игра“ са етични правила за поведение на лицата, участващи пряко или косвено в администрирането или практикуването на физическо възпитание и спорт, с оглед на гарантиране на личното достойнство на всеки индивид, създаване на дух на взаимно уважение между спортуващите и предотвратяване на негативните прояви в спорта.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов.
Гласували 80 народни представители: за 19, против 29, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Госпожо Председател, преди да продължа с Доклада, моля да прегласуваме чл. 90 – в ал. 7 на страница 84 от Доклада: „С наредба на Министерския съвет в съответствие с разпоредбите на Световния антидопингов кодекс и актовете по ал. 1“ трябва да се чете „ал. 3“. Има допусната техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да бъде гласувана редакционната поправка – в чл. 90, ал. 7, вместо „ал. 1“, да се чете „ал. 3“.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. (1) Законът за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. …) се отменя.
(2) Неприключените до влизането в сила на закона производства по отменения Закон за физическото възпитание и спорта се довършват по досегашния ред.“
Предложение на народния представител Славчо Атанасов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 3 и § 4:
„§ 3. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. …) в чл. 30, ал. 1 се създава т. 15а:
„15а. взема решение за учредяване на спортен клуб по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта и приема правилник за организацията и дейността му.“
§ 4. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7, ал. 2 се създава т. 12:
„12. представител на националната организация за спортно-туристическа дейност.“
2. В чл. 129, ал. 3, т. 1, буква „д“ думите „и обектите за социален туризъм по чл. 48а“ се заменят с „по чл. 9, ал. 1, т. 3“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 5, като в ал. 2 думите „чл. 6“ се заменят с „чл. 9“.
По § 4 има предложение на народния представител Славчо Атанасов.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 6:
„§ 6. (1) Лицензираните спортни федерации привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в срок до една година от влизането му в сила.
(2) В срока по ал. 1 спортните федерации представят в Министерството на младежта и спорта и документите по чл. 21, ал. 1, т. 7, 8, и 10.
(3) На спортна федерация, която не е изпълнила задълженията си по ал. 1 и 2, се отнема спортният лиценз и се заличава от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1.
(4) На спортна федерация, която изпълни задълженията си по ал. 1 и 2, министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице издава безсрочен спортен лиценз.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7, като в ал. 2 думите „чл. 6“ се заменят с „чл. 9“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. (1) Министърът на младежта и спорта в тримесечен срок от влизането в сила на закона привежда в съответствие с него регистрите по отменения Закон за физическото възпитание и спорта.
(2) Издадените до влизането в сила на закона подзаконови нормативни актове се прилагат, доколкото не му противоречат.“
Комисията предлага да се създаде § 10:
„§ 10. В Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 7а, ал. 1 думите „за които има издаден акт по реда“ се заменят с „в съответствие с изискванията“.
2. В чл. 9, ал. 1 думите „привеждат спортните обекти в съответствие с изискванията по чл. 47б, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта и“ се заличават.“
„§ 9. Законът влиза в сила в тримесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
Предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов:
„Създава се § 1а:
„§ 1а. Създава се Приложение 1 към чл. 103, ал. 10:
„Приложение 1 към чл. 103, ал. 10
Списък на имотите за обезпечаване на тренировъчната и спортносъстезателна дейност на Националния олимпийски център:
1. Национален стадион „Васил Левски“;
2. Национален спортен комплекс „Диана“;
3. Столичен колодрум „Сердика“;
4. Тенис зала „София“;
5. Национални спортни зали „Раковски“;
6. Национална спортна база „Спортпалас“ – гр. Варна;
7. Високопланински спортен комплекс „Белмекен“;
8. Национална спортна база кану-каяк – гр. Кърджали.
9. Национална спортна база „Цар Самуил“ – гр. Петрич;
10. Национална конна спортна база „Хан Аспарух“;
11. Зимен дворец – гр. София;
12. Дворец на културата и спорта – гр. Варна;
13. Зала „Фестивална“ – гр. София;
14. Гребен канал – гр. Пловдив;
15. Спортен комплекс „Академик“ – гр. София;
16. Тенис комплекс „Академик“ – гр. София;
17. Спортна зала „Христо Ботев“ – гр. София;
18. Открити спортни обекти и съоръжения, игрища за видове спорт, Закрит спортен комплекс за обучение и тренировки и Многофункционална спортна зала на територията на Националната спортна академия „Васил Левски“ – гр. София;
19. Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски“ – гр. Несебър.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата по отношение на нашето предложение – като приложение в този законопроект да бъдат разписани и да бъдат част от Закона националните спортни обекти и съоръжения, които са специфични, специални по своята същност и функция, които са предназначени за учебната и тренировъчна дейност на всички национални състезатели.
Понеже мина без всякакъв дебат, без всякакво обсъждане нашето предложение за създаването на Национален олимпийски център, в който да бъдат включени същите тези спортни съоръжения, искам да задам един въпрос към вносителите: каква ще бъде съдбата на тези спортни обекти, какво ще бъде тяхното бъдеще и кое налага отпадането им от Закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Лечева.
Реплики ще има ли? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Колеги, подлагам на гласуване наименованието на подразделението; редакцията на § 2 по Доклада на Комисията; създаването на нови параграфи 3 и 4; § 3, който става § 5 със съответните изменения; редакцията на § 4, който става § 6 по Доклада на Комисията; отхвърлянето на § 5; редакцията на § 6, който става § 7 по Доклада на Комисията; подкрепения текст на вносителя за § 7, който става § 8; редакцията на § 8, който става § 9 по Доклада на Комисията; създаването на § 10 и текста по вносител за § 9, който става § 11.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Лечева, Ченчев и Проданов.
Гласували 85 народни представители: за 15, против 41, въздържали се 29.
Предложението не е прието.
С това, колеги, днес приехме Законопроекта за физическото възпитание и спорта на второ гласуване.
Има процедура от господин Кирилов.
Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, докато не е изтекла законодателната част на пленарното заседание, моля за удължаване на времето, докато обсъдим и гласуваме втора точка от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ. Малко са разпоредбите. Мисля, че минаха с консенсус в Комисията по правни въпроси. Смятам, че бързо бихме могли да обсъдим този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов да включим втора точка в днешния дневен ред – Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ.
Гласували 79 народни представители: за 71, против 5, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Продължаваме с трета точка за днес:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ.
Господин Кирилов, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На Вашето внимание e:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 802-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 август 2018 г.
На свое заседание, проведено на 19 септември 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 802-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 август 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър на правосъдието, и от Национално бюро за правна помощ госпожа Елена Чернева – председател.
Законопроектът беше представен от госпожа Ахладова, която посочи, че с него се цели намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за представяне на хартиен носител от гражданите на документи, удостоверяващи основанията за предоставяне на правна помощ, издавани от съответните компетентни ведомства – Агенцията за социално подпомагане, Националния осигурителен институт, Националната агенция по приходите, Агенцията по заетостта и Агенцията по вписванията.
Госпожа Ахладова уточни, че с предложените изменения и допълнения в Закона за правната помощ ще се осигури по-ефективна защита на интересите на гражданите и по-голяма бързина на процедурата по предоставянето ѝ.
В дискусията взеха участие народните представители Пенчо Милков и Христиан Митев, които заявиха, че подкрепят предложените законодателни промени.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 802-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 август 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Откривам разискванията. Не виждам желаещи за изказване.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 802-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 август 2018 г.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, прекъсваме. В 11,00 ч. – парламентарен контрол.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Уважаеми народни представители, продължаваме със седмичната програма.
Има заявка за декларации от името на парламентарни групи. Ще започнем с тях.
Първо, госпожа Захариева.
Заповядайте от името на парламентарната група на ГЕРБ.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги учители! Днес – на 5 октомври, отбелязваме Международния ден на учителя заедно с още 100 държави. За нас, учителите, това е повод да напомним на себе си за статута, правата и важността на професията ни. Учителят не само просвещава, учи, разпространява и възпитава, той е самите основи на обществото! Затова най-бързо реагира на предизвикателствата на времето, затова пръв усеща промените и затова изискванията на обществото към него са най-големи и често пъти над възможностите му. Но това, уважаеми колеги, не е професия, която започва с първия звънец и завършва с последния час!
Всяко време в нашата история е поднасяло изпитания за учителя, но винаги от неговите ръце, образно казано, са излизали поколения, които са твърдели и твърдят, а и доказват, че са най добрите, най-успешните и най-можещите.
Предизвикателствата на днешния ден са големи. Вече живеем във времето на „Индустрия 4.0”, говорим за деца, твърде различни от последните поколения. Все още се боричкат стари и нови обществени модели и все още търсим и припознаваме моралните ценности като абсолютна норма в живота ни, за да ги предадем точно на тези твърде различни наши деца.
Ето защо в ГЕРБ имаме неотклонна политика, в която образованието и учителят са нашият приоритет. Тук не става дума само за законодателни промени, не става дума само за промяна на финансирането, за повишаването на трудовите възнаграждения от 1 януари с 20%, за по-добри условия за квалификация, за повече възможности и за професионално израстване. Става дума за нещо друго – става дума за устойчивост, стабилност и перспектива, за права, статут и важност на професията, чиято мисия е да образова, и то във век, в който се смята, че „Гугъл знае всичко” или поне „Ютюб“.
Уважаеми колеги, редно е на този ден да кажем, че у нас, учителите, имаше стаено напрежение, че професията ни не е оценена, че нямаме достатъчно подкрепа, че родителите не отдават дължимото на институцията „Училище” и на професионалистите в него. Като общество позволихме на лошите примери да заемат възможно най-гръмогласно темата за училището и детската градина и да гледаме на нормалния успешен ден в класната стая като на особено постижение, а на добрите примери като на изключение. Редно е да си кажем, че обществото поиска повече от своите учители – повече гъвкавост, повече успешни резултати, повече грижа, повече качество дори и повече отговорности. И не прие позицията, че училището и детската градина трябва да са територия, забранена за останалите! И – да, училището не рядко се съпротивлява срещу тези искания.
Като политици трудно намерихме и намираме баланса между различните искания и устойчиви модели, но за ГЕРБ най-важното е устойчивостта на политиката в образованието. Животът и ежедневието ни поднасят всеки ден различни примери и предизвикателства. Успехът в едно училище невинаги е успех в друго. Законите и нормите не могат отведнъж да се преборят с недотам добри устойчиви схващания в професията ни, но те са основата за промяната. Всички искаме едно: качествено образование, високо подготвени учители, ясна перспектива за развитието на цялата система и това е в основата на политиката на нашата партия!
Уважаеми колеги, ще ми позволите на този 5-ти октомври да се обърна към онези млади хора, които още не знаят дали биха избрали учителството за своя професия, и към тези, които се колебаят.
Уважаеми бъдещи колеги преподаватели, изобщо не вярвайте на приказките, че ще Ви е трудно в тази професия заради заплатите, заради родителите, заради колектива, кариерата, часовете и така нататък. Не вярвайте, защото ще Ви бъде не трудно, а много трудно! И не заради директорите, не заради увеличените заплати, не заради амбициите на майки и бащи, баби и дядовци, не заради законите, наредбите, правилата, указанията на Образователното министерство, дори не заради учебния план, а и да не забравяме за „Гугъл“. Ще Ви бъде трудно, уважаеми млади хора, защото ще сте Вие, Вие само с Вашите умения, с Вашата професионална подготовка, с Вашата лична амбиция да бъдете успешни в класната стая, с Вашите деца!
Вие, млади хора, трябва да сте тяхното учене, тяхното знание, възпитание, техният пример. И тогава директорът, родителите, законите, наредбите, дори и „Гугъл“, ще бъдат Ваш съюзник. Тогава ще разберете, че учителската професия е призвание и мисия, и това не е клише, казано по време на празник.
Честит Международен ден на учителя, уважаеми колеги! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Захариева.
Има заявка за декларация от името на парламентарната група на „БСП за България”.
Заповядайте.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа министри, уважаеми колеги учители! Пети октомври – Международният ден на учителя, е още един повод за търсене на отговори на глобални въпроси, свързани с мисията на учителската професия.
Още от далечни времена учителят винаги е заемал важна част в обществото, именно защото без хора, които да образоват, едно общество не би могло да съществува.
По време на Възраждането в България учителите са сред пионерите, поставили основите за възстановяване на националното ни самосъзнание. Едни от най великите наши исторически личности са били учители – Неофит Рилски, Петър Берон, Христо Ботев, Иван Вазов, Добри Чинтулов, Йордан Йовков, братя Миладинови.
Всеки от нас помни своя първи учебен ден и своя първи учител. Всеки от нас има учител, който е оказал важна роля в живота му, защото освен знания, той му е дал цялата си любов, научил го е да мисли самостоятелно, да търси и намира отговори, да се съмнява, да анализира, да прави разлика между добро и зло.
Основните фактори, които определят качеството на образованието, са: добро заплащане, добро обучение, възможности за професионално и кариерно развитие, висока конкуренция за обучение и работни места, престиж на професията.
Какво се случва в България?
През последните десетилетия държава и общество рушат авторитета на учителя и принизяват професията му. Свидетели сме на дръзко, невъзпитано, агресивно поведение на част от учениците към учителите. Защо? Не е вродено, нали? Защото училището отразява това, което се случва в държавата – липса на ценности, бездушие, арогантност, корупция. Вече сме общество, в което образованието е престанало да бъде ценност и приоритет. Разходите, които прави държавата за образованието в България през далечната 1900 г. са такива, че България заема 15 о място в света, изпреварвайки всички балкански и други държави! Тази година, макар да е обявено за приоритет, за образование се отделят едва 3,6% от брутния вътрешен продукт – според Евростат средно за Европейския съюз този процент е 5,3.
Въпреки че вече са направени първите стъпки за повишаване възнагражденията на учителите, в България те все още са с едни от най-ниските доходи в Европа. Разбираемо е при ниските заплати на учителите съответно и техните пенсии да са на най-ниското ниво! Ако през 1896 г., малко след Освобождението, минималната учителска пенсия е 219 лв., то след повече от век – през 2016 г., средната учителска пенсия е 270 лв. Днес тази учителска пенсия е далеч под прага на физическото оцеляване и поредното доказателство за общественото признание и авторитета на българския учител в съвременна България!
Педагогиката като специалност продължава да бъде с най нисък приемен бал в университетите и това има своите последствия. Често квалификацията не е съобразена с желанието на учителите, а с определени икономически интереси и частни обучителни институции. (Шум, реплики и възгласи: „Еее, днес е празник!” от ГЕРБ.) Ограничени са възможностите за творческия подход на учителя и поради претовареното учебно съдържание и идеологически осакатените учебни програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, извинете, госпожо Симеонова!
Моля, колеги, да си припомним правилото от ученическите години: да не се обаждаме в час от място! Моля Ви! (Ръкопляскания от „БСП за България”.)
ДОНКА СИМЕОНОВА: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, продължете, госпожо Симеонова!
ДОНКА СИМЕОНОВА: Сигурна съм, че учителите разбират за какво говоря!
През 2016 г. влезе в сила новият Закон за предучилищното и училищно образование и постави на изпитание учителите и ръководителите на образователните институции. Държавните образователни стандарти – писани, коригирани, отменяни, дописвани, утвърдиха образователна система, в която, за съжаление, не ученикът, не учителят, а документацията е най-важната. Система, която ограничи правата на учителя в класната стая, забрани му да отстранява ученици от час, позволи на учениците от първи, втори, трети и четвърти клас да преминават в следващия клас, без дори да са постигнали необходимия образователен минимум и дори да са грамотни! Система, в която бройката на учениците е движеща сила, а понякога оцеляването на едно училище зависи от няколко ученика.
Система, която превърна учителя в чиновник, който прекарва по-голяма чест от времето си в писане на справки и представяне на понякога ненужна информация.
Съвсем логично е тогава, че последните данни на Евростат за България показват, че тя е сред държавите от Европейския съюз, в които проблемът със застаряването на учителите и феминизацията на учителската професия е най-остър. Страната ни е на второ място в Европейския съюз по застаряване на учители. Около 48% от учителите в България са на възраст над 50 години, а младите учители до 35 – около 13%. (Реплики.) Като резултат често учителят е без самочувствие, все по-малко са тези, които искат да стават учители и да приемат професията като признание.
Но в България има повече от 90 хиляди учители. Това са хората, които ежедневно са оценявани и контролирани от най-критичната и взискателна аудитория – децата и учениците. Изискванията към учителя са огромни. Той трябва перфектно да познава материала, да провокира интереса, да задържи вниманието, да има силно зрение, бързи реакции, да бъде добър психолог, оратор, дори артист, да притежава завидно самообладание, да има чувство за хумор, да знае как да действа в извънредни ситуации, за да опази живота и здравето на учениците, като истински учител да намира подход към всяко дете, да му помага да разкрие таланта си и добрите си качества.
Затова, със загриженост и мисъл за бъдещето, Българската социалистическа партия предложи един надпартиен отворен проект, който има за цел да представи конкретни решения по стратегически за страната ни въпроси, и най-вече в сферата на образованието – Визия за България. (Шум и реплики.) Предлагаме образованието да е държавен приоритет и обект на изключителен контрол от страна на държавата. Да създадем достъпно и съвременно училище, мотивирани и мислещи ученици.
И тук отново на ход е учителят – учителят на бъдещето. БСП предлага утвърждаване на учителската професия като регулирана професия с висока обществена значимост, оставена под контрола и закрила на държавата. Предвиждаме не по-малко от 100 часа годишно за следдипломна квалификация на учителите; периодичен платен отпуск за квалификация; стимули за висока квалификация. Предлагаме оптимизирана информационна система за прекратяване на безкрайната бумащина в училище. Ще отстояваме заплащане на учителския труд над средната работна заплата и стимулиране на добрите резултати; творчеството и работата при трудни условия; възпитанието и националните ценности да залегнат дълбоко в образователния процес.
Целта е професията „учител“ да получи обществено признание и уважение, а учителят да се чувства свободен да реализира идеите си, за да има България. С любовта и търпението, с които води за ръка бъдещето на България, българският учител продължава да бъде будителят на нашето време, най-борбеният, най-вдъхновеният, най-ревностният пазител на българските национални ценности и свобода.
Уважаеми учители, Вие сте щастливи с любовта на учениците си. Бъдете здрави, бъдете всеотдайни и отстоявайте себе си! Поклон пред труда Ви! Честит празник! Благодарим Ви! (Продължителни ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Симеонова.
Уважаеми народни представители, преминаваме към седмичния:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Ще Ви запозная със съобщение за постъпило питане от народния представител Иван Валентинов Иванов и народния представител Георги Страхилов Свиленски към Младен Маринов – министър на вътрешните работи, относно политиката на МВР за регистрирането и отчитането на престъпления от общ характер и пътно-транспортните произшествия.
Следва да се отговори в пленарно заседание на 12 октомври 2018 г.
Постъпили са писмени отговори от:
- заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика Валери Симеонов на въпрос на народния представител Теодора Халачева;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на народния представител Теодора Халачева;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на народния представител Жельо Бойчев;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Валентина Найденова;
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Красимир Богданов;
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Йордан Младенов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народния представител Иван Димов Иванов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Пенчо Милков и Стоян Мирчев;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Емилия Станева Милкова.
Това са постъпилите отговори.
Преди да преминем към изслушване на министрите в пленарната зала, ще Ви уведомя, че на основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят Томислав Дончев на два въпроса от народните представители Светла Бъчварова, Лало Кирилов и Николай Цонков, Димитър Данчев и Милко Недялков;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев на един въпрос от народния представител Славчо Велков и на един въпрос с писмен отговор от народния представител Валентина Найденова;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов на три въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Георгиев и Иван Димов Иванов;
- министърът на икономиката Емил Караниколов на един въпрос от народния представител Христо Проданов;
- министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на два въпроса с писмен отговор от народните представители Георги Стоилов и Иван Иванов;
- министърът на културата Боил Банов на два въпроса от народните представители Кристина Сидорова и Крум Зарков;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на един въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на два въпроса от народните представители Николай Иванов и Иван Генов; Николай Иванов и Цветан Топчиев;
- министърът на правосъдието Цецка Цачева на един въпрос с писмен отговор от народния представител Любомир Бонев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Георги Гьоков към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев;
- два въпроса от народния представител Кристиан Вигенин към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов;
- три въпроса от народните представители Петър Кънев, Джевдет Чакъров – два въпроса, към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участват министър-председателят на Република България Бойко Борисов, министърът на правосъдието Цецка Цачева, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев и министърът на младежта и спорта Красен Кралев.
Това бяха съобщенията, преминаваме към въпросите.
Първият въпрос е от народния представител Десислава Атанасова към министъра на околната среда и водите господин Нено Димов, който се отнася до чистотата на въздуха в град Разград.
Заповядайте, госпожо Атанасова, имате думата да развиете въпроса си.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Господин Димов, въпросът ми към Вас е провокиран, защото в приемната ми, като народен представител в Разград, постъпват сигнали от граждани на града относно чистотата на въздуха. Жителите от Разград се оплакват от остри, задушливи, дразнещи и неприятни миризми в сутрешните и вечерни часове на денонощието. На 25 септември тази година, тоест ден преди да задам въпроса си за парламентарен контрол, беше организиран протест за чистия въздух на Разград.
От това са провокирани и конкретните ми питания в рамките на парламентарния контрол, а именно, колко замервания на чистота на атмосферния въздух са правени от РИОСВ? Установявани ли са превишени норми на вредни прахови частици и наличие на вредни вещества? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Господин Министър, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, с цел оценка на качеството на атмосферния въздух, град Разград е включен в графика за контрол на измервания с лабораторна автоматична станция на Регионалната лаборатория – Русе, която е към Изпълнителната агенция по околна среда.
В периода януари – септември 2018 г. са проведени три измервания на качеството на атмосферния въздух – през месеците март, юни и август. Съгласно резултатите от измерването през месеците март и юни са регистрирани единични минимални превишения на максималната еднократна концентрация за показателя сероводород, а през месец септември са регистрирани превишения и на средноденонощната концентрация на същия показател.
Към настоящия момент при проведените измервания не са отчетени превишения на средноденонощната концентрация на фини прахови частици.
С цел установяване на вероятния източник на неприятни миризми от РИОСВ – Русе, са предприети следните действия. Извършени са девет проверки на обекти – потенциални източници на миризми, разположени на територията на града; в рамките на проведения контрол са взети проби от отпадъчните води от градската пречиствателна станция за отпадни води – Разград, към „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД, пречиствателната станция на отпадни води на „Биовет“ АД – клон Разград, пречиствателна станция на отпадни води на „Пилко“ ЕООД – Разград, и „Амилум България“ ЕАД – Разград.
Резултатите от физикохимичния анализ на взетите проби са показали отклонения от индивидуалните емисионни ограничения, определени в разрешителните документи, издадени на дружествата. За конкретните нарушения от РИОСВ – Русе, са наложили санкции, както следва: „Биовет“ АД – клон Разград – 88 хил. 191 лв.; „Водоснабдяване Дунав“ ЕООД – Разград, като оператор на градската пречиствателна станция за отпадни води в Разград – 67 хил. 35 лв.; „Амилум България“ ЕАД – 50 хил. лв., и „Пилко“ ЕООД – 120 лв. Предстои съставяне на акт по реда на Закона за водите на „Биовет“ АД за констатирано непостигане на необходимото качество на пречистване на отпадните води на изхода на пречиствателната станция.
Резултатите от всички тези измервания за качеството на атмосферния въздух са предоставени на община Разград и на Районната здравна инспекция в Разград с цел извършване на анализ относно влиянието на измерените концентрации върху здравето на населението на града. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Атанасова, ще вземете ли отношение? Имате възможност за реплика.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря, господин Министър, за изчерпателния отговор. Отчасти съм запозната с действията на РИОСВ – Русе, по отношение на измерванията през годината, съответно със съставените наказателни постановления и санкциите, които са в сериозни размери.
Бих искала да Ви запозная с един сигнал, който лично ще Ви предоставя, след като приключи отношението ми. То е с копие до всички народни представители, с копие до председателя на Парламента от Инициативен комитет за чистотата на въздуха в Разград. Моля да се предприемат съответните мерки по отношение на измерването от мобилна станция в Разград, така че наистина да се следи чистотата на атмосферния въздух. Благодаря предварително за взетите мерки. (Връчва папка с документи на министър Нено Димов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Господин Министър, мисля, че позициите бяха изяснени.
Това беше единственият въпрос към господин Димов – министър на околната среда и водите. Благодаря Ви за участието днес.
Преминаваме към въпросите към министъра на вътрешните работи господин Младен Маринов.
Първият е от народния представител Тодор Байчев и се отнася до единен автоматизиран централизиран регистър на лицензите за извършване на частна охранителна дейност.
Господин Байчев, имате думата да развиете въпроса си.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Приехме Закон за частната охранителна дейност, който влиза в сила тази година, някъде от края на месец март, и в Преходните и заключителните разпоредби ние постановихме МВР да създаде единен автоматизиран централизиран регистър на лицензите за извършване на частна охранителна дейност. Към този момент това не е създадено, въпреки че има все още малко време, но времето е малко – 31 март 2019 г. На практика няма и не е ясно колко са охранителните фирми в България, къде са регистрирани и каква дейност точно извършват към настоящия момент.
Съгласно чл. 41 от Закона за частната охранителна дейност, контролът върху тази дейност се извършва от МВР, от Главна дирекция „Охранителна полиция“, Главна дирекция „Криминална полиция“ и областните дирекции на МВР, на които е възложена такава заповед, като могат да осъществяват предварителен, текущ или документален контрол върху тези фирми.
Уважаеми господин Министър, на основание чл. 90, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 95 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание аз бих желал да Ви попитам: на какъв етап от административните, организационни и финансови мерки сме от създаването на единен автоматизиран централизиран регистър на лицензите за извършване на частна охранителна дейност, който би трябвало да доведе до ефективното управление на системата, процесите на административен контрол върху дейността и възможността за наблюдение върху законността на процесите в областта на частната охрана?
Виждам, че е налице забавяне на този чисто административен процес от страна на Министерството на вътрешните работи, за да изпълни това свое законово задължение и процесите протичат бавно и мудно.
Моят въпрос към Вас е следният: каква е готовността на Министерството на вътрешните работи да създаде единен автоматизиран централизиран регистър на лицензите за извършване на частна охранителна дейност? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Господин Министър, имате на разположение 3 минути съгласно нашия правилник, за да отговорите на въпроса на господин Байчев.
Имате думата!
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Байчев! Разработването и внедряването на автоматизирана информационна система „Лицензиране и контрол на частната охранителна дейност“ за обслужване на регистър по Закона за частната охранителна дейност е включено като част от приоритетите в Пътната карта за изпълнение на Стратегия за развитие на електронното управление в Република България за периода 2016 – 2020 г., приета с Решение № 983 на Министерския съвет от 15 ноември 2016 г. по Оперативна програма „Добро управление“. За реализиране на тази дейност са предвидени средства в размер на 420 хил. лв. Крайният срок за реализацията й е 31 декември 2018 г.
През месец юни 2018 г. е утвърдено Проектопредложение по разработеното и утвърдено задание за изграждане на автоматизирана информационна система „Лицензиране и контрол на частната охранителна дейност“. Административните и организационни мерки предстои да бъдат финализирани от Дирекция „Обществени поръчки“ – МВР, с избор на изпълнител за обществена поръчка за изграждане на автоматизирана информационна система „Лицензиране и контрол на частната охранителна дейност“.
Съгласно § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за частната охранителна дейност, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 10 от 30 януари 2018 г., в сила от 31 март 2018 г., срокът за изграждане на единния автоматизиран централизиран регистър на лицензите по чл. 70, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност е до една година от влизането в сила на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Байчев, имате възможност да вземете отношение към дадения отговор.
Заповядайте, имате думата!
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви за отговора, но няма как да бъда доволен от него, тъй като според мен беше чисто формален и бланкетен. Смея да твърдя, че по данните, които се изнасят, оборотът в този вид дейност варира от около 1 – 1,5 млрд. лв. до 2,5 млрд. лв. – нещо, което е доста над бюджета на МВР, както вече Вие сам знаете като министър, пък бяхте и главен секретар, и сте в течение. Този много по-голям бюджет ние не знаем в какви ръце отива, в какви чисто икономически субекти и кои физически лица стоят зад тях.
Другото, което също ме смущава, е извършената прокурорска проверка и че на нея се установяват някакви смущаващи факти, а именно, че лицензи са давани на криминално проявени лица, на психично болни. Вие сте полицай от кариерата, знаете и разбирате от оръжия – на един човек е дадено, включително му е разрешено за лична охрана, да има автоматично оръжие картечница, не ми се мисли, ако този човек с картечницата е психично болен, какво би могло да се случи!
Другото, което мога да кажа, е, че с неизпълнението на това свое задължение на практика МВР се превръща в нарушител. Това не говори добре за институцията, още повече тя е призвана със съвсем други функции.
Бих искал да цитирам и заместник главния прокурор Ася Петрова – повтарям заместник главния прокурор Ася Петрова, а не някой опозиционен депутат, която заявява, че основният проблем е липсата на общ регистър на фирмите и тяхната дейност. Не се изключва това да се прави умишлено. Мен ме смущава това нейно съмнение и Ви моля по най-бърз начин да протекат всички процедури, за да няма такива съмнения, че се върши нещо умишлено, и то още повече от страна на МВР. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Байчев.
Господин министър, имате възможност за дуплика – ще допълните ли отговора си с коментар на допълнително включените въпроси по репликата на господин Байчев? Имате тази възможност.
Заповядайте!
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Благодаря, господин Председател – ще бъда кратък.
Господин Байчев, все пак срокът не е изтекъл. Аз се запознах с мерките, които сме предприели. Това са процедури, които по закон трябва да се извършат. Финансирането е предвидено, така че се надявам в рамките на законовия срок това да бъде факт. Мога да Ви кажа, че и до момента тези фирми се регистрират, имат отчетност, но тя не е автоматизирана.
По отношение на фактите, които дадохте, ако имате конкретни такива, ще ги проверя и ще Ви запозная с резултата. Но дирекциите, които по закон упражняват контрол, го упражняват и към момента и не бих казал, че тази дейност е безконтролна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Маринов е от народните представители Илиян Тимчев, Георги Йорданов и Анелия Клисарова относно зачестили случаи на нов вид телефонна измама.
Господин Тимчев, имате думата да развиете въпроса.
Заповядайте!
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! В последно време зачестиха сигналите от граждани, подложени на нов вид телефонна измама. Става дума за импулсни обаждания от страната и от чужбина с цел натрупване на значителни суми по телефонните сметки на абонати на всички мобилни оператори. Нашият въпрос към Вас е конкретен: какво ще предприемете за решаването на този проблем? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Тимчев.
Господин Министър, моля да отговорите на поставения въпрос.
Имате думата!
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тимчев, Йорданов, госпожо Клисарова! Опитите за облагодетелстване чрез така наречените импулсни номера по метода „пропуснато повикване“ от чужбина са разпространени с различен интензитет през последните няколко години. Схемата се изразява в кратки позвънявания, като при връщане на обаждането се начисляват различни парични суми върху месечната сметка на абонатите – викащите номера, без значение дали се включва гласово съобщение или се отчита свободен сигнал. Повикванията са от чуждестранни номера с кодове на различни държави: Албания, Кралство Великобритания, остров Възнесение, Парагвай, Украйна, Хаити, Монако, Румъния, Гърция, Нигерия, Конго, Словения, Италия, Финландия, Литва и други. Предполага се, че телефонните номера, от които се извършват повикванията, се генерират чрез софтуер.
В Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерството на вътрешните работи до момента не е постъпвала информация за такива обаждания от български телефон. След извършване на справка в информационната система на МВР се установи, че от началото на 2018 г. до 26 септември 2018 г. няма образувани досъдебни производства за телефонни измами по посочената схема. За същия период в Главна дирекция „Национална полиция“, сектор „Измами“ е постъпил един сигнал за получени измамливи повиквания, без гражданинът да е станал жертва на престъпление. В хода на проверката по този сигнал е изпратено запитване до Кралство Великобритания, Остров Възнесение, Сомалия, Албания и Литва по линия на международното полицейско сътрудничество с молба за предоставяне на информация за собственост на номера, от който са засичани обажданията. До момента са постъпили отговори само от част от адресатите.
Също така при получаване на информация за конкретни телефонни номера, от които се извършват измамливи повиквания, незабавно се уведомяват мобилните оператори с оглед предприемане на действия за тяхното ограничаване съгласно Закона за електронните съобщения.
Основен инструмент за справяне с това явления е превенцията с оглед повишаване информираността на обществото. Министерството на вътрешните работи регулярно предупреждава и ще продължи да предупреждава гражданите за различни схеми на измамливи обаждания, включително по описаната схема. Проблемът е с обществена значимост и със справянето с него следва бъдат ангажирани и други държавни институции, имащи отношение към защитата правата на потребителите и към политиката в областта на телекомуникацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
За реплика?
Народният представител господин Тимчев – имате думата, заповядайте.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, отговорът Ви беше много кратък. За такъв вид модерна нова измама би трябвало Министерството да има ресурса да изпреварва със специалисти изобретателността на тези хора, занимаващи се с този вид измама. Това засяга една значителна част от населението на нашата страна, включително пенсионери, които със своите доходи, изпадат в много изненадваща ситуация.
Освен тези информационни усилия, които полагате, за да запознавате обществеността, мисля, че трябва, особено в малките населени места, Ваши служители ежедневно или ежемесечно да се занимават и запознават хората с това. И пак казвам, може би трябва да имате и някакъв отдел, който да предугажда тези неща и да изпреварва хората, които се занимават с този вид измама. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Тимчев.
Господин Министър? Няма да ползвате правото на дуплика.
Преминаваме към следващия въпрос, който е от народния представител Георги Гьоков. Той е относно мерки на Министерството на вътрешните работи за ефективно прилагане на разпоредбата на чл. 178ж от Закона за движението по пътищата при нарушаване на разпоредбите на чл. 58 от същия и предотвратяване на масовото нарушаване на тези разпоредби – движение и спиране в лентата за принудително спиране, така наречената аварийна лента.
Господин Гьоков, моля да развиете въпроса.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Министър, въпросът ми може би ще Ви се стори маловажен, но знаете, че карането в аварийната лента по магистралите води до много тежки катастрофи, включително с ранени и със загинали. Затова разпоредбите на Закона за движението по пътищата предвиждат забрана на водача да се движи или спира в лентата за принудително движение или спиране, освен при принудително спиране при авария или при влошено здравословно състояние. Заради тежките последствия в това каране в аварийната лента и множеството катастрофи, които се случиха с жертви включително ни накара нас като Народно събрание, като законодатели, през 2017 г. и по-точно през месец септември 2017 г., да утежним глобите и административните наказания по този повод, като в чл. 178ж предвидихме наказване с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. на водач, който нарушава този член или движение в аварийната лента, а когато нарушението е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба до 4000 лв.
Въпросът ми към Вас е: за периода от 26 септември 2017 г., когато влезе в сила това разпореждане на Закона за движение по пътищата, на колко водачи на моторни превозни средства са наложени санкции, предвидени по чл. 178ж, и на колко за нарушение при движение и спиране в лентата за принудително спиране? Какви мерки са предприети от Вас и от ръководеното от Вас министерство за ефективно прилагане на тези разпоредби при нарушаване разпоредбите на чл. 58 и предотвратяване масовото нарушаване на тези разпоредби – движение и спиране в лентата за принудително спиране?
Господин Министър, Вие сте нов министър и сигурно нямате отношение към мерките, но искам да знам от Вас какви ще бъдат бъдещите мерки, които ще вземете за предотвратяване на това нарушение? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков, за разясненията по въпроса.
Господин Министър, заповядайте, за да отговорите на зададения въпрос. Имате думата.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, на зададения от Вас въпрос: за периода 26 септември 2017 г. – 26 септември 2018 г. за нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 178ж, ал. 1 са наказани 199 водачи.
Ще си позволя от трибуната на Народното събрание да припомня какво гласят тези членове от Закона за движение по пътищата:
„Чл. 58. При движение по автомагистрала на водача е забранено: да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.“
Член 178ж от същия закон гласи:
„(1) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца и глоба 4000 лв.“
До настоящия момент от страна на Министерството на вътрешните работи се изпълнява следното.
Органите на Министерството на вътрешните работи с правомощия за работа по Закона за движение по пътищата и осъществяващи пряк контрол на движението по автомагистралите взимат отношение при всеки установен на място случай за нарушение на Закона, в това число и при нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата.
При всички случаи, при които има повече от два празнични дни, почивни дни, във връзка с което със заповед на Агенция „Пътна инфраструктура“ се въвежда временна организация на движението по автомагистралите, контролните органи на МВР издават съответните индивидуални административни актове спрямо нарушителите на Закона за движение по пътищата, в това число и при нарушение на чл. 58, т. 3 от същия закон.
Освен това при всички акции на „Пътна полиция“ през летния сезон, когато движението по автомагистралите е засилено, се провеждат полицейски операции по линия на Европейската мрежа на службите на „Пътна полиция“ – TISРOL, като в хода на тези операции се разпорежда контрол за недопускане управлението или спирането извън регламентираните в Закона случаи на моторни превозни средства в лентите за принудително спиране на автомагистралите. Министерството на вътрешните работи планира оборудване на служителите на „Пътна полиция“ с автоматизирани технически средства за контрол, с които по автомагистралите да се осъществява контрол по отношение на законовите разпоредби, в това число и на чл. 58, т. 3 от Закона за движение по пътищата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Гьоков, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа министри! Уважаеми господин Министър на вътрешните работи, благодаря Ви за отговора. Няма да казвам как ми прозвуча, но 199 водачи за една година при това масово нарушаване на правилата ми се виждат някак си малко. Нямам представа и не останах с впечатление от отговора Ви да има наложени наказания за повторно нарушение на разпоредбата на чл. 58 от Закона за движение по пътищата. Вие си давате ясно сметка, че това не е най-страшното престъпление – да караш в аварийната лента, но въпросът ми е породен от две неща.
Първо, задавам си въпроса: какъв е смисълът да правим едни тежки разпоредби, да увеличаваме наказанията – 1000 лв., 4000 лв.? При доходите на българите не са никак малки размерите на глобите. Отнемането на шофьорската книжка за три, за шест месеца също не е никак малко, то е дори съизмеримо с употребата на алкохол, доколкото си спомням наказанията. Какъв е смисълът да имаме тези наказания, когато не можем да ги прилагаме ефективно?
Вторият повод за въпроса ми беше следният. Има доста съвестни водачи, които в задръстванията при ремонтите на магистралата се редят и чакат. По-миналата седмица на 20-ия км на участъка от магистрала „Тракия“ имаше горе-долу около 10 км колона, която се движеше със средна скорост сигурно 10 км в час, защото 10 км ги минахме за един час. Тогава в аварийната лента имаше повече коли, отколкото в другата лента. Това предизвиква изключително възмущение от останалите водачи на пътя, които спазват правилата.
Мисля, че Министерството на вътрешните работи трябва да предприеме някакви по-сериозни мерки. Когато имаме някакви нарушения, които са предпоставка за сериозни произшествия, да вземем повече мерки да ги предотвратяваме, а не само като законодатели да вдигаме глобите нагоре, от което няма никакъв ефект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Министър, ще допълните ли отговора си?
Имате възможност да го направите – заповядайте.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Гьоков, че това наистина е тежко нарушение на Закона за движение по пътищата, което може да доведе и до жертви включително, сте прав. Това към момента е установено с физическо присъствие на контролиращите органи. Ефективното противодействие на нарушението ще е по-добро, когато се изградят автоматизирани системи за видеонаблюдение, които да контролират автоматично и да генерират съответните глоби. Ще бъда откровен, ресурсът за покриване на всички пътни мрежи не е достатъчен. Полицейските екипи, които работят на терен, за този период имат ангажимент по отработване на пътнотранспортни произшествия, по контрол на скоростта, по контрол за движение в лентите за аварийно спиране. Като министър ще работя в посока да се търси съвременен метод, който е приложим и дава резултат в други държави за контрол над този вид нарушения.
За конкретния случай, който споменахте при задръстването, искам да Ви информирам, че във връзка с участъците, където има ремонтни дейности, както знаете, АПИ издава заповеди за временно регулиране на движението. В някои от случаите в тези заповеди се изключва аварийната лента и тя става лента, която се включва в движението, което пък от наша страна също изисква допълнителен контрол, защото хората по принцип знаят, че е забранено и не всеки се е информирал, че в момента на този участък може да се движи автомобил. Ако забелязвате, като пътувате, така съм разпоредил, вече има и допълнителен ресурс от полицейски служители, макар и някъде с полагане на извънреден труд – там, където имаме възможност, точно за това: да информират и да подпомагат движението при такива тесни участъци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Това беше последният въпрос.
Има ли отношение към отговорите на министър Маринов? Не.
Да благодарим на министъра и да го освободим. Благодаря за участието в днешния парламентарен контрол .
Процедура – заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители от парламентарната група на БСП! Уважаеми господин Председател, към Вас ми е процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Слушам Ви.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Виждам, че залата е празна, с изключение на депутатите от парламентарната група на „БСП за България“. Призовавам Ви да обърнете внимание на този факт и да призовете колегите да влязат в пленарната зала, защото се получава така, че изслушахме какви ли не тиради, но докато БСП представя „Визията за България“, в пленарната зала е само БСП. За да не се получава тази грозна картина и хората от екраните да гледат как не функционира управлението и мнозинството, моля призовете ги да се явят на работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ченчев.
Споделям оценката и съображенията. Ще взема бележка.
Моля квесторите да помолят народните представители, които се намират в кулоарите или в парламентарните стаи, да бъдат помолени и поканени да заемат местата си в пленарната зала.
Очевидно е, че проблемът заслужава внимание и в друго време, на друго ниво. Благодаря Ви за бележката. Ще се постарая да я пренеса там, където ѝ е мястото. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
Продължаваме с въпроси към господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика.
Ще започнем с питане от народните представители Георги Йорданов Йорданов, Михаил Ивайлов Христов, Дора Илиева Янкова, Георги Янчев Гьоков, Илиян Ангелов Тимчев и Драгомир Велков Стойнев.
Питането е относно стратегия на Министерството на труда и социалната политика за компенсиране повишаването на цените на хляба и стоките от първа необходимост.
Заповядайте да развиете питането. Имате три минути, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги от парламентарната група на „БСП за България“, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър! През последните седмици наблюдаваме неконтролирано и немотивирано според нас увеличаване на цената на хляба и на стоките от първа необходимост. Това особено се отразява върху възможностите за оцеляване на социално слабите категории български граждани, и най-вече на хората с увреждания. Простият анализ, простата аритметична сметка показва, че при покупка само на един хляб от 1,20 лв. при една средна пенсия от 180 лв. на човек с увреждания, 20% от неговата пенсия отива само за закупуването на хляба. А къде са средствата за другите хранителни продукти? От 1 октомври, както знаем, се увеличи и цената на енергоносителите.
Тук не мога да не спомена предлагания копеймънт от министър Ананиев при потребност от болнично лечение, когато 15%, което е около 100 лв., трябва да се платят от тези хора при необходимост от постъпване в болница.
Моят въпрос към Вас е: има ли стратегия Министерството Ви за компенсиране това увеличаване на цените на основните хранителни продукти, пак повтарям, с цел физическото оцеляване на тази категория социално слаби български граждани? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Йорданов.
Уважаеми господин Министър, процедурата предвижда пет минути за отговор, тъй като сме в процедура по питане.
Имате думата да отговорите, заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Йорданов, уважаема госпожо Министър! Управленската програма на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г. поставя акцент върху постигане на по-висок жизнен стандарт и устойчивото нарастване на доходите.
През 2017 г. средната работна заплата отчете двуцифрен ръст от 11,8%. Водещо значение имаше частният сектор, където средната работна заплата отчете повишение от 12,7%. Динамиката на показателя в обществения сектор също се ускори до 9,2% и допринесе за нарастването на доходите. В условията на положителна динамика на цените в страната покупателната способност на средната работна заплата продължи да нараства, като реалният ѝ темп на растеж, дефлиран с индекса на потребителските цени, се ускори до 9,6%.
През месец август 2018 г. цените на повечето хранителни продукти и безалкохолни напитки по данни на националната статистика остават на равнището от предходния месец.
Увеличили са се цените на следните хранителни продукти: брашно – с 0,6%, бял хляб – с 1,9%, хляб „Добруджа“ – с 1,5%, типов и ръжен хляб – с 0,7%.
Отчетената годишна инфлация за август 2018 г. спрямо август 2017 г. е 3,5%, като цените на хранителните продукти и безалкохолни напитки през август 2018 г. се увеличават с 2,9%, на хляба и зърнените храни с 2,6%, като се има предвид, че инфлацията от 3,5% през август 2018 г. спрямо август 2017 г. е далеч под средния темп на нарастване на заплатите на работещите, съответно 7,1% и 8,2% през първо и второ тримесечие на годишна база през тази година. Това означава, че реалните трудови доходи нарастват изпреварващо.
Допълнителен положителен ефект върху доходите оказва и ръстът на минималната работна заплата. От 1 януари 2018 г. тя е 510 лв. и спрямо 2017 г. отбелязва повишение от 10,9%.
Нарастването на минималната работна заплата ще допринесе за повишаване жизненото равнище на най-ниско платените работници и намаляване на риска от бедност сред работещите.
Програмата на правителството и средносрочната бюджетна прогноза предвижда през следващата година минималната работна заплата да нарасне и да достигне до края на мандата на 650 лв.
Увеличението на пенсиите с 3,8% от 1 юли 2018 г. също до момента компенсира инфлацията. На този етап разчетите показват, че от 1 юли 2019 г. пенсиите ще бъдат увеличени с 5,7%, което също изпреварва ръста на прогнозната инфлация. Минималният размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, а също и минималните размери и на останалите пенсии за трудова дейност за периода от 1 юли 2017 г. до 1 юли 2018 г. бяха увеличени с близо 29%. Трайна практика е всяка година за Великден и Коледа да се изплащат допълнителни суми към пенсиите на пенсионерите с най-ниски доходи.
Бих искал да подчертая, че в пазарната икономика динамиката на цените на стоките е резултат от множество фактори, включително от такива, които се регулират от международните пазари и не са пряко обвързани с държавната политика.
Министерството на труда и социалната политика не разполага с функционални отговорности или компетенция да вземе становище по направените от Вас констатации за „неконтролируемо и необяснимо повишаване на цените“, цитирам, но в своята дейност подхожда отговорно към промените, които биха се отразили неблагоприятно на живота на българските граждани, особено на рисковите социални групи. В тази връзка се осъществява непрекъснат мониторинг и аналитично обследване инфлационните процеси в страната, включително по отношение на основните хранителни продукти.
Данните, предоставени от Националния статистически институт, към този момент ясно отразяват, че нарастването на цените и наличието на инфлация е резултат от позитивно движение на основните макроикономически фактори, но за да се опитаме да намерим правилното решение, ние трябва да търсим причините, факторите и възможностите за противодействие и превенция. В този смисъл Министерството на труда и социалната политика ще продължава да изпълнява своя ангажимент към хората, които сами не биха могли да се справят с осигуряване на основните си жизненоважни потребности.
С провежданата политика по социално подпомагане, насочена към най-уязвимите социални групи, се гарантира тяхната защита по най-добрия начин в рамките на наличните ресурси на базата на конкретна социална работа по всеки случай. От тази гледна точка тя не може и не бива да бъде основен и определящ елемент на политиката по доходите, но има важно значение в подкрепа на постигането на заложените в нея цели и приоритети, в това число и като фактор за ограничаване на неблагоприятното влияние на повишението на цените на стоките и услугите от първа необходимост.
Установяването на баланс между обществените потребности и бюджетните средства, така че да се постигне по-добра целенасоченост на социалните помощи при възможно най ефективно разходване на публичните финансови ресурси в подкрепа на доходите на най-уязвимите социални групи, е общ национален приоритет и само с консолидиране на общите ни усилия и сътрудничество с гражданите, бизнеса и социалните партньори можем да повишим ефикасността на този механизъм.
Във връзка с това нашият подход е да следим социално икономическите процеси в страната и тяхното отражение върху ежедневието на хората, като залагаме на мерки, които имат устойчив характер и са с основно значение за постигане на поставените цели.
Въз основа на този подход се усъвършенства нормативната уредба на социалното подпомагане, така че то да гарантира все по добра защита на хората, които се нуждаят от подкрепа на държавата.
С последните промени свързани с увеличаването на размера на гарантирания минимален доход с над 15% от началото на тази година се създадоха обективни условия за разширяване на обхвата на подпомаганите лица и семейства и за увеличаване размера на помощта.
Тук бих искал да подчертая, че в отговор на текущата ситуация на база на споразумението, което вчера беше договорено между правителството и национално представените организации на работниците и служителите, средствата за целеви помощи за отопление ще бъдат увеличени с 40 млн. лв., което представлява 50% от планирания им размер в бюджета за тази година, който е 80 милиона, като с тази мярка ще се компенсира увеличението на цените на енергоносителите и на останалите стоки по веригата, включително стоките от първа необходимост, към които конкретно е насочен Вашият въпрос.
Допълнителните аргументи ще мога да изложа по-късно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Ще имате три минути. Исках да Ви помоля именно тогава да доразвиете мисълта си. Благодаря Ви за разбирането за спазване на процедурата.
Заповядайте, госпожо Янкова, за уточняващи въпроси и отношение. Имате две минути.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър! Господин Министър, Вие сте във Вашата роля да споделите програмата, наблюденията, увеличението, но ние сме в качествено нова ситуация от средата на август. От средата на август имаме динамика на повишение на цената на зърното. Август, септември, вече е октомври, има дори голямо увеличение, по-динамично и шоково.
Вие знаете, че това увеличение на цената на зърното е база за ценообразуване на почти всички стоки от продоволствения комплекс. Става въпрос за преработката, за цените на едро и за цените на дребно.
Паралелно с това ние знаем, че в България от доходите на домакинствата около 32% отиват за храни, докато в Европейския съюз са 12 – 13%.
В целия Пазарджишки район, в Батак, в Септември, в Пловдив, в София, ако в началото на септември увеличението беше 15%, то в началото на октомври имаме 50% увеличение на цените на хляба. И тези пари изземват доходи от пенсиите и от заплатите. Какво означава това за нас като народни представители? Ние имаме една голяма тревога – говори се за увеличени цени на тока, водата е увеличена, паралелно с това този ценови пакет за продоволствията покрай зърното ще се увеличи и реално ние сме в спиралата на инфлацията. Хората питат нас, народните представители, затова от тук, от трибуната, искаме Вие да осветите този процес. От края на август, септември, октомври правителството, на което Вие сте член, как анализирахте всичко това, което се случва в България, и какви са анализите и мерките, които сте предприели? Това първо.
И второ, тъй като ще се отнемат изключително много доходи от хората, как те ще бъдат компенсирани? Може би това е извод от първото за онези рискови групи.
Господин Министър, Вие представлявате социалната политика. Народът все повече обеднява. Дървата се увеличиха, хлябът се увеличава. Проблемите са много. Вие казвате: „Това не касае моята работа.“ Вие трябва да бъдете един от инициаторите в кабинета, да искате и да поставяте тази тема, да бъдете на страната на хората и да компенсирате обедняването, да предлагате мерки за компенсиране на обедняването.
Ето на тези два въпроса искам да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Господин Министър, съгласно процедурата имате три минути за отговор на допълнителните въпроси и допълване на основния Ви отговор. Имате думата.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, само в допълнение към това, което казах в отговора на Вашето питане, е, че по отношение на най-бедните групи от населението действа програма, която е Оперативна програма в рамките на Европейския съюз за подпомагане на най бедните групи от населението с храни от първа необходимост. Тази програма покрива голям брой целеви групи – около 340 000 са тези, които получават така наречените „хранителни пакети“, които предстои през тази есен също да бъдат получени от тези лица, нуждаещи се от това подпомагане с основни храни.
Другата мярка, която се реализира успешно и все повече се разширява, е осигуряване на топъл обяд в така наречените „обществени трапезарии“ за най-бедната част от населението. На база на сключени договори с общините тази мярка покрива около 50 000 лица.
Искам още веднъж да подчертая, че в отговор на тази тенденция – и той е актуален, буквално от вчера, за която Вие говорите – за повишение на цените, в която има различни фактори, но в основата е повишението на цените на енергоносителите, които бяха обявени от 1 октомври от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, специално газта, топлоенергията и така нататък. Макар че целевата помощ за отопление се изчислява на база на цената на електроенергията, която към момента не е променена, то е като реакция на това, което буквално от няколко дни наблюдаваме. Новите цени и повишението стана известно на 1 октомври, ще има увеличение на средствата за енергийни помощи, както се наричат, или целевите помощи за отопление, с които предстои в най-скоро време да се изработи механизмът за разпределение на тази допълнителна сума, която е в размер на 40 милиона и по този начин да се компенсира и да се подпомогне допълнително част от нуждаещите се за компенсиране повишението на цените на енергоносителите, защото те са фактор за повишение на цените, заедно с други фактори, за които Вие говорихте – за пшеницата, която пък пряко влияе върху цената на хляба.
Това е мярка, която не е прилагана. Това е мярка, която засилва този инструмент – целевите помощи за отопление, който действа от 2008 г. Тя е насочена към и в отговор на това повишение на цените на енергоносителите и очакваното повишение в резултат на това на цените по веригата.
Това бих могъл да отговоря като конкретен, вече поет ангажимент от страна на правителството на база на разговори с национално представените организации на работниците и служителите. Министерството на труда и Агенцията за социално подпомагане в най-скоро време ще разработят този механизъм за разпределяне на този допълнителен ресурс, така че да се реагира адекватно на ситуацията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Някой от вносителите ще вземе ли отношение?
Господин Гьоков, заповядайте, имате две минути за отношение към отговора.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Господин Министър, аз няма да коментирам отговора Ви по същество. Не смятам, че точно това искахме като отговор, но искам да Ви кажа, че бедността е икономическо състояние, при което липсват както пари и стоки, така и услуги от първа необходимост, които позволяват на човека да живее в приемливи условия. Такива са: храната, водата, образованието, здравните услуги и подслонът. Не казвам това за Вас, защото Вие сте доказан експерт в социалната сфера и ги знаете тези неща. Казвам го за народните представители, въпреки че липсват в залата.
Няма да сбъркам, ако кажа, че голяма част от българите нямат достатъчни по количество и качество храна, вода, образование, здравни услуги, уютен и топъл дом. А хлябът на българина е свещен и незаменим. А думата „хляб“ в много случаи е приела значението на хранене. Имаме и поговорка: „Има ли хляб, всичко има.“ Увеличението на цената му заедно с обичайното нарастване на разходите на домакинствата през зимата с около 20%, увеличените цени на газта, електроенергията и влиянието им по веригата на стоки са основание да се мисли за по адекватно компенсиране с цел оцеляването на социално слабите българи.
Има много действащи дефиниции за това какво е бедност, което води до съществени разминавания в разбирането на термина в различните държави. Поради същата причина все още не е създадена обща дефиниция за бедност и като няма такава, това е повод да се спекулира, както го прави например министър-председателят. Ще Ви цитирам думите му, когато той каза: „Българинът се видя с пари и се юрна към границата с Гърция по курорти.“
И сега идва въпросът: богат ли е българинът, който може да си позволи да си купува хляб и някои други стоки от първа необходимост, но това му струва повече от 30% от месечните доходи?
Второто по големина перо в разходите на българина, забележете, са средства, отделени за поддръжка на жилището, за вода, ток, газ, отопление, парно и други горива. И то е около 15%. А за здраве българинът отделя 5,4%.
И сега пресметнете колко финанси му остават на българина за свободното време, култура и почивка. Ако не можете, аз ще Ви кажа: българинът и по статистика, и по проучване отделя за свободно време и занимания 5,8%. И това е за средния българин. А за останалите, гдето живеят под прага на бедността, за тези повече от една трета от всички българи?!
Средно на лице от домакинството българинът изяжда 88 кг хляб годишно. Това са около 160 – 200 хляба, и това му е насъщният. Когато неконтролируемо, в общи линии необяснимо се повишава цената му и като управляващи нямате устойчива концепция за адекватно увеличаване на доходите, а само единични, хаотични и популистки напъни за увеличаването, при това неясно дали за групите хора, които наистина се нуждаят от това, тогава положението става напечено.
Имаме Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване до 2020 г. По моя преценка тя е добър документ, друг е въпросът, за съжаление, как се прилага. Затова хората остават с усещането, че и при подпомагането на рисковите групи царят по-скоро единични, хаотични и популистки напъни, отколкото стройна и справедлива система на компенсиране. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Свършвам, господин Председател.
Поне имаме консенсус за нужда от мерки, които да повлияят на рисковите социални групи, чиито характеристики са специфични – самотни възрастни хора, домакинства с голям брой деца, самотни родители и така нататък. Добре е, че имате виждане заедно със синдикатите да увеличим средствата за енергийно подпомагане с около 40 млн. лв. Не е добре, че не Ви е ясно как ще бъдат разпределяни тези средства и дали ще стигнат до тези, които най-много се нуждаят от тях.
Предполагам, че си давате сметка, че сте министър на труда и социалната политика в най-бедната страна и пред Вас остава предизвикателството, господин Министър, да се преборите с битуващото всеобщо усещане в българина за неадекватния размер на подпомагането и несправедливото му разпределение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
С това приключихме обсъждането на питането.
Преди да преминем към следващия въпрос, искам да Ви уведомя, че в резултат на мерките с помощта на квесторите положението в залата не се промени решително, но има представители на още две парламентарни групи – не са само на БСП.
С това не искам да оттегля обещанието си, че на Председателски съвет през следващата седмица ще поставя въпроса, където трябва да се намери неговото решение. Благодаря за забележката, господин Ченчев.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Въпрос от народния представител Виолета Желева и народния представител Георги Гьоков относно целеви помощи за отопление, промени в контекста на енергийната бедност.
Заповядайте, госпожо Желева – въпрос към министър Петков.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър! Енергийната бедност от години е остър и нарастващ проблем в България. Признат е за един от най-значимите социални проблеми при това с негативни перспективи за бъдещето.
Проучване, включително от Европейската организация за енергийна бедност, показва, че над 30% от българските домакинства не могат да си позволят лукса да поддържат дома си топъл. Трима от всеки десет българи са затруднени да живеят нормално, защото са енергийно бедни – не са в състояние да си позволят най-основните нива на енергия за адекватно отопление, готвене, осветление и други. Тази зима ще е една от най-тежката за социално слабите при очакваното поскъпване на топлоенергията.
В предходното питане Вие споменахте темата и казахте, че ще има увеличение в бюджета за социални плащания за отопление. Не смятам, че това ще бъде кой знае колко значително, като се има предвид, че бедните, социално слабите, които живеят под прага на бедността – с по 321 лева, са близо 2 милиона и ефектът няма да е кой знае колко голям.
Затова е добре да се помисли за дългосрочна политика за намаляване на енергийно бедните в България.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: какво е Вашето определение за енергийна бедност в контекста на българските условия и кога ще имаме официална дефиниция на това понятие?
Предвид постоянното повишение на цените за енергия ведно с равнището на доходите на домакинствата, какви са критериите, по които определяте енергийно бедните българи? Предвиждате ли и кога увеличението на цените на топлоенергията да се отчита и да се взима предвид преди отпускането на целевата помощ за отопление? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Желева.
Господин Министър, заповядайте за разяснение по поставения въпрос.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, в контекста на последното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране за увеличение на цените на газа и топлоенергията беше очаквано да се повдигне отново въпросът за така наречената енергийна бедност.
Позицията на Министерството на труда и социалната политика винаги е била, че това е комплексна тема, която не може и не бива да се решава само с целевите помощи за отопление, още повече че липсва приета и ясна дефиниция. За съжаление, въпреки нашите призиви за започване на такъв обществен дебат, след който да се стигне до общоприемлива дефиниция за енергийна бедност, отчитайки специфичните условия в България, той все още не е стартирал.
В публичното пространство се правят оценки въз основа на модели и характеристики, прилагани в други страни и при други условия, например границата от 10% от дохода на домакинството за енергийни разходи, които вече не се прилагат в съответната държава – става дума за Великобритания.
Следва да се отбележи, че енергийната бедност не е свързана само с отоплението на хората. Тук се включва енергийната ефективност като топлоизолация на жилището, ефективност на използваните уреди и така нататък. Затова е необходимо да се направи задълбочен преглед при определяне на елементите на енергийната бедност и проблемите, свързани с тях, в българските условия. По този начин ще се намерят правилните решения по компетентност. Дефинирането на енергийна бедност на ведомствен принцип няма да доведе до намиране на най-точните отговори за решаването на този комплексен въпрос.
Разбира се, оценявайки нашата отговорност и ангажимент към хората, ние имаме готовност и желание да дадем своя принос. Следва да се има предвид обаче, че законово заложената цел на социалните помощи, в това число и на целевите помощи за отопление, е не да се преодолява с тях бедността, в това число и така наречената енергийна бедност, а да се осигурява задоволяване на основните жизненоважни потребности на най-уязвимите социални групи, които не биха могли да се справят без помощта на държавата. Следователно помощите са само средство за притъпяване остротата на бедността, но не и средство за изваждане от бедност. Също така е важно да се отбележи, че целевите помощи за отопление не са помощи за енергийно потребление на най-нуждаещите се, а средство за осигуряване на отоплението на тези хора за определен период от пет месеца, което е в съответствие с основната цел на Закона за социално подпомагане.
Министерството на труда и социалната политика последователно провежда целенасочени политики за осигуряване на социална закрила на хората, повишаване на техните доходи и жизнено равнище, подкрепа на най-уязвимите социални групи, развитие на социалната икономика и социалното включване. В този смисъл дейността ни е важен елемент в общия комплекс от мерки и политики, които засягат и другите обществено-икономически сфери и области за борба с феномена бедност, в това число и така наречената енергийна бедност. Осигуряването на целева помощ за отопление на най-уязвимите групи е само една част от тази обща цел.
Механизмът за отпускане на целевата помощ за отопление през годините претърпя много промени, включително и с предоставянето и вида на ползваното гориво. Практиката и желанието на потребителите, което за нас винаги е било особено важно, наложи действащия модел в момента. Той дава възможност всяко лице и семейство, което получава помощ, да направи своя избор как да се отоплява и съответно да го променя в рамките на отоплителния сезон, ако настъпят събития, които налагат това. Този механизъм гарантира равнопоставеност на всички подпомагани лица и семейства, което е основен принцип и изискване в Закона за социално подпомагане. Същевременно предстои промяна в Наредбата за реда и условията за отпускане на целева помощ и Вашите съображения по отношение отчитането на цените и на другите енергоносители ще бъдат обсъдени.
В заключение, искам да Ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика ще продължи активно да работи за усъвършенстване на механизма за целево енергийно подпомагане, и съм убеден, че както и досега, съвместно със социалните партньори, ще намерим най-добрите решения в интерес на хората, които се нуждаят от подкрепата на държавата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Желева, господин Гьоков, ще имате ли реплика?
Господин Гьоков заяви желание – заповядайте, имате думата за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Петков, благодаря Ви за отговора.
Въпросът, който зададохме с колежката Желева, пък и отговорът, е в контекста на питането ни. Може би това е проблем, свързан основно с проблема на българите – бедността и доходите. Може би беше добре от наша страна да предизвикаме дебати по тези въпроси и всеки да си каже вижданията, за да имате ориентировка как управляващото мнозинство се отнася към този проблем и как опозицията се отнася, за да вземете адекватни мерки.
В отговора Ви очаквах да чуя например, че от Министерството сте направили анализ на въздействието от увеличението на цените на енергоносителите върху хората, върху българите, най-вече върху уязвимите групи българи. Не чух да сте правили такъв анализ.
Тогава идва въпросът: как ще разпределяте тези договорени пари със синдикатите, които министър Горанов вчера обяви? Между другото, защо господин Горанов обявява такива неща без консултации с Министерството на труда и социалната политика? За мен е странно, за Вас може би не е, но за мен е странно.
И още един въпрос, ние Ви питахме: В България имаме ли определение за енергийно беден, за енергийна бедност? Не чух във Вашия отговор да имаме такова или дефиниране на тези случаи, освен че споменахте за десетте процента – ако повече от доходите на домакинство отиват за отопление, са енергийно бедни.
Като нямаме такова определение, не знам как правим разчетите и как подпомагаме тези хора. Предстои зима и трябва да си направим равносметка как българите ще понесат отоплителния сезон в контекста на перманентно увеличаващите се цени на енергоносителите, за последствията от енергийната бедност, които са очевидни – студени, влажни жилища и така нататък. Няма да говоря, защото те са свързани с проблеми, които настъпват вследствие на тази енергийна бедност и с това стоене на студено. В рамките на две минути трудно би могло да се решат такива сериозни социални проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Министър, заповядайте за допълване на отговора.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Гьоков, благодаря, че с поставянето на този въпрос отново поставяте актуалността на въпроса за дебат по темата „Енергийна ефективност“ – критериите за нейното определяне. И в отговора на въпроса потвърдих готовността на Министерството, както и че Министерството на труда и социалната политика е поставяло и ще поставя този въпрос, и ще предизвика този дебат, отчитайки комплексния характер и мерки по отношение на борбата с енергийната бедност.
По отношение на целевите помощи за отопление, още веднъж ще потвърдя, че тяхното предназначение е по-скромно, по-ограничено – да подкрепят нуждаещите се за осигуряване на отоплението през тези пет месеца на зимния сезон. При разпределяне на допълнителните средства, които се отпускат от бюджета за тази цел, ще се отчита именно този характер и предназначение на целевите помощи, ще се отчита и вече действащото увеличение на цените на част от енергоносителите, което беше обявено от Комисията за енергийно и водно регулиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Това беше последният въпрос към Вас. Благодаря за днешното Ви участие в парламентарния контрол.
Продължаваме с въпроси към госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Първият въпрос е от народния представител Георги Гьоков относно прилагане на разпоредбите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. (Реплики, оживление.) Не разбирам на какво се дължи шума и оживлението.
Заповядайте да зададете въпроса.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, първо, честито за назначението. Не знам дали е за добре, ще видите много зор, но както и да е.
В приемната ми, госпожо Министър, получавам десетки сигнали. Сигурно поставеният въпрос от мен не е нищо ново, но има много граждани, които се оплакват от несправедливото отчитане на изразходваната от тях вода. Според тях е несправедливо, според тези, които начисляват водата, е справедливо, защото това право им дава Наредбата. Ще я цитирам: Наредба 4 от 14 септември 2004 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Аз подробно съм описал във въпроса какъв е проблемът и сега в рамките на две минути трудно ще го развия в цялост, но става въпрос, че са засегнати хора и те са хиляди в един средно голям град, които остават с чувство за несправедливо отношение към тях. Когато изразходваното от тях количество вода е отчетено по индивидуалния водомер в жилищната им сграда, се различава сбора от тези отчети от общия водомер, това количество – разликата, която при всички случаи е в плюс, се начислява на различните домакинства като процент от потреблението, за да може да се компенсира цената на това изразходвано количество в повече.
Хората смятат, че причината за тази разлика е кражба на водата, неотчитана от индивидуалните водомери от потребителите в сградата, която те по никакъв начин не могат да предотвратят и да установят.
Госпожо Министър, въпросите ми са: запозната ли сте с това масово явление в абсолютно всички български населени места, където има сгради с водопроводни отклонения с повече от един потребител, разлики в отчета на общия водомер и сбора на отчетите на индивидуалните водомери на всяка една малка, средна или голяма жилищна сграда?
Второ, има ли практика ВиК операторите да определят комисии по искане на потърпевшите, както е предвидено в Наредбата? Пак питам: защо ги наричаме молители, на тях трябва да им казваме декларатори.
Трето, не смятате ли, че тази наредба се нуждае от промяна поне в целия чл. 32 и особено в ал. 5, като промените са в посока да се вмени автоматично задължение на ВиК операторите при установяване на разлика в отчетеното количество вода по общия водомер и сбора на отчетите по индивидуалните водомери по-голяма от двадесет на сто, да установява причините за това? Ако до три последователни месеца операторът не е установил причината и не е дал предписание за отстраняването й, да няма право да разпределя разликата върху общите абонати. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Уважаема госпожо Министър, имате възможност да отговорите на въпросите. Имате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, благодаря Ви за този въпрос, той е навременен.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството инициира разработването на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4, която е от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Като резултат от работата на създадената Междуведомствена група, е изработен проект на нова наредба, който е публикуван на електронната страница на Министерството и е достъпен за разглеждане и предоставяне на становища по предложението.
Във връзка със задълженията на собствениците в етажната собственост и възможностите им за управление на риска при поддръжката и експлоатацията на сградните ВиК инсталации е дефинирана границата, до която операторът експлоатира общите мрежи и съоръжения на ВиК системите.
Към момента ВиК операторите имат практика по искане на потребителите в случай на установени разлики между отчета на общия водомер и сбора от индивидуалните водомери, по-голяма от определения размер в наредбата, да участват в комисии за определяне на причините за тях. При възникнал технически и експлоатационен проблем сградната ВиК инсталация, която е собственост на потребителите, както и при кражба на вода от вътрешната инсталация, отговорност по предприемане на действия за установяването й имат самите потребители, а операторът може да участва при констатирането й в качеството на специализирано лице, което има експертизата да посочи и да съдейства за възможните причини.
В новите текстове са предложени съществени промени в обхвата на отчитането и разпределянето на изразходваните водни количества в етажната собственост, когато това е ангажимент на операторите.
Предложението в наредбата е изразходваното количество вода за общо потребление в сградата да се разпредели по равно за всеки водоснабден обект, когато всички потребители са с осигурено метрологично годни водомери и осигуряват периодично достъп.
В този случай е предоставена възможност на етажната собственост чрез решение на общото събрание да бъде независима и сама да определя спецификата на водопотреблението в сградата и в съответствие с нея да управлява разпределението на вода между отделните потребители по принцип, който смятат за подходящ, въз основа на притежавани идеални части, на брой жители или пропорционално на индивидуалното потребление.
Това е много по-справедлив модел от предишния начин на отчитане и поради факта, че както привилегиите, така и отговорността е разпределена по равно между всички потребители на услугата, а не само към изрядните и тези, които реално отчитат показатели за изразходвана вода. Когато в сградата има потребители, които въпреки изискването за монтаж на индивидуален водомер в едногодишния срок не са регистрирали такива или не са допуснали оператора за реален физически отчет през последните 12 месеца, тогава за тези потребители ще се счита, че нямат осигурено мерене и участват солидарно в разпределението на количеството вода, които са изразходвани в сградата, но не могат да бъдат измерени.
В допълнение отбелязвам, че в проекта на нова наредба, е посочена рамката, която считаме, че в максимална степен е приложима в действащите условия и защитава потребителите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които са изрядни и отговорно се отнасят към собствеността си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Гьоков, имате две минути за реплика – заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря за толерантността, че позволявате удължаване на времето, защото този въпрос, е наистина сериозен и са засегнати много хора. Вие окачествихте въпроса като навременен, а аз го окачествявам за себе си като закъснял въпрос, защото това е от доста време. Трябва да Ви кажа, че събирам доста негативи върху себе си от хората, които идват в приемната и се жалват по този въпрос.
Радвам се, че ще има промени в Наредба № 4, за съжаление, не съм се запознал с тях, ще популяризирам това, че има нова наредба и може да се даде становище по нея от всички заинтересовани страни на сайта на Министерството. Сега обаче ме притеснява това, което казвате за пореден път, че при установени такива количества вода – разлики от индивидуалните и общия групов водомер, самите потребители имат задължението да се справят с проблема.
Първо, в по-старите жилищни сгради живеят възрастни хора. Може би, ако продължаваме да разсъждаваме в тази посока, ще стигнем до въпроса с адекватността и възможността за прилагане на Закона за етажната собственост.
По всяка вероятност няма да имате възможност да ми отговорите, но да ми кажете: колко такива желания за обследване на разликата са се получили във ВиК операторите, защото аз твърдя, че на общия фон на много случаи на такива разлики има много малко подадени такива жалби, и то не защото хората не недоволстват срещу това, а защото не могат да се организират да подадат такъв сигнал и такова искане до оператора.
Проблемите са много сериозни. Дано с новата наредба ги промените. Аз ще следя какво се случва с това и ще предам на хората, които идват в приемните ми, но и дори да не го правя това аз – уверявам Ви, че хората няма да се примирят с това. В приемната ми са идвали включително и млади хора, които са по-инициативни от възрастните, и са завели, мисля, дело в Административния съд, или не знам къде, срещу операторите. Не е нормално така да се случва в една държава – да се оставя инициативата на хората, на потърпевшите, защото може да се стигне и до саморазправи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Гьоков.
Имате възможност за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Гьоков, при разработването на наредбата, която е качена за обществено обсъждане на сайта на Министерството, са взели участие омбудсманът на Република България, Комисията за защита на потребителите, Комисията за енергийно и водно регулиране, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Съюзът на ВиК операторите, Асоциацията за регулиране на отношенията в етажната собственост, Българската национална асоциация „Активни потребители“ – изреждам всичко това, за да Ви кажа, че отношението към новата наредба е било съвсем сериозно.
В заключение ще кажа, че ще приемем всички становища и предложения, които получим по време на общественото обсъждане. Едномесечен срок имат всички – и потребители, и Вие като народни представители, да бъдете активни, да давате предложения. Всички предложения ще се обсъдят внимателно и тези от тях, които работната група счете, че са добри, ще регулират отношенията с потребителите във ВиК услугите, ще бъдат отразени в окончателния вариант на наредбата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Министър.
Стигаме до въпрос от народния представител Стефан Бурджев относно състоянието на пътната маркировка и пътните знаци в регион Плевен.
Заповядайте, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Нотев, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, имам следния въпрос към Вас: какво е текущото състояние на пътната маркировка и пътните знаци на републиканските пътища в Плевенския регион и какво се планира като адекватни и навременни действия с оглед на предстоящия есенно-зимен сезон? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви за краткия, но ясен въпрос, господин Бурджев.
Заповядайте за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бурджев, дейностите по полагане и подновяване на хоризонталната маркировка по републиканските пътища, както и за доставка и монтаж на пътни знаци се възлагат от Агенция „Пътна инфраструктура“ въз основа на договори след проведени обществени поръчки. Изпълнителите по тях работят в условията на финансовата рамка на програмата за поддържане на всяка календарна година при ограничен финансов ресурс.
В случаите, когато на пътните участъци, е предвидена рехабилитация и ремонтни дейности, те се изпълняват по одобрен технически проект, включващ и организация на движение със съответната хоризонтална маркировка и пътни знаци.
Предвид изтичане на договора за производство, доставка и монтаж на пътни знаци с постоянни променливи размери на вертикална сигнализация на републиканските пътища на територията на Северозападен район, включващ областите: Видин, Враца, Монтана, Ловеч и Плевен, Агенция „Пътна инфраструктура“ е обявила нова процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет по шест обособени позиции, като след приключване на новата процедура ще сключи договор с избрания изпълнител за Северозападен район.
През 2017 г. по участъци от републиканската пътна мрежа на територията на област Плевен са монтирани пътни знаци на обща стойност 86 797 лв. с ДДС, като разпределението им е I-ви клас – 18 459 лв.; II-ри клас – 11 678 лв.; III-ти клас – 56 197 лв.
Като цяло състоянието на пътните знаци на пътища първи и втори клас и на скорошно рехабилитираните пътища трети клас, е добро, но има необходимост от подновяване на значителна част от съществуващите знаци и поставяне на нови там, където липсват.
Областно пътно управление – Плевен, е заявило необходимост от подмяна или попълване на знаковото стопанство, като е изготвило количествено-стойностна сметка на необходимите разходи, възлизащи на 96 523 лв.
След избор на изпълнител ще се предприемат действия по реализирането и осигуряване на необходимия финансов ресурс.
По отношение на хоризонталната маркировка по републиканските пътища на тази територия, действащ към момента е договор с избран изпълнител в Северозападен район – той е 4-годишен и ще приключи месец юни 2019 г.
През 2017 г. е подновена осовата и част от напречната хоризонтална маркировка на всички републикански пътища първи и втори клас на територията на област Плевен, а именно път Плевен – Ботевград; Видин – Лом – Козлодуй – Никопол; Монтана – Бяла Слатина – Кнежа – Плевен; Плевен – Дебово – Никопол; Плевен – Ловеч – Троян – Кърнаре; Русе – Бяла – Свищов – Никопол – Плевен – Ботевград, където са подменени крайните линии на участък с дължина около 40 км.
Положена е нова хоризонтална маркировка и на участъци от пътища трети клас, на които е извършена частична рехабилитация. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще довърша в отговора на репликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Аврамова.
Заповядайте за реплика, господин Бурджев.
СТЕФАН БУРДЖЕВ (БСП за България): Въпреки че бях подготвен за подобен отговор, аз ще удържа на обещанието пред себе си, тъй като Вие сте съвсем нов министър и няма да истеризирам проблема, но ще се опитам със съвсем простички думи да Ви обясня. Вие с половин уста и това, което е написано, отчетохте, че има значителни пропуски, липси и неуредици на състоянието на хоризонталната и вертикалната пътна маркировка.
Ще го кажа простичко. Огромна част от пътните знаци са непочистени от храстова растителност. Моята преценка, а и на жителите, с които разговарям, а аз разговарям често с жителите от населените места в региона, е, че това е около 80%. За да не изпадаме в технически подробности, писани от чиновници в министерства и така нататък, ще обясня просто, че до пет, осем метра няма никаква видимост за големи табели и указателни пътни знаци. Това е в 80% от региона. Става въпрос за вертикалната маркировка. На второкласните, третокласните и други пътища също е ужасен проблем липсата на маркировка. Желанието – моето и на гражданите, е да се намери начин да се постави хоризонталната маркировка на основните пътища до четвъртокласна пътна мрежа поне средната ивица, която да бъде отправна точка. Съвсем човешки и отговорно Ви моля от името на стотици граждани.
Ние сме в Дунавската равнина и огромен проблем са, госпожо Министър, мъглите. Има много хора от всякаква политическа принадлежност, които пътуват, за да работят. Това са учители, които преподават в областния център, здравни работници, медицински сестри, санитари и така нататък. Казахте, че около 100 хиляди лева трябват за вертикална маркировка и може би още 50 хиляди за хоризонтална маркировка. Смешно е да говорим за такива пари, за да обезопасим, да осигурим и да успокоим живота на гражданите на Плевен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бурджев.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Бурджев, абсолютно сте прав за това, че безопасността на пътя трябва да бъде приоритет. Аз Ви уверявам, че пътната безопасност ще бъде един от основните приоритети на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на правителството.
Бих искала да допълня към отговора си, че хоризонталната пътна маркировка, която е изпълнена през 2017 г., е на стойност 520 хиляди лева. Преди началото на зимния сезон ще бъде подновена осевата линия на първокласните и второкласните пътища, както и на най-натоварените пътища от трети клас, за да се осигурят безопасни условия за придвижване на територията на област Плевен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Третият въпрос е от народните представители Георги Стоилов и Пенчо Милков относно състоянието на второкласен път II-21 от Републиканската пътна мрежа Русе – Силистра.
Заповядайте, господин Стоилов.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Министър, колеги! Уважаема госпожо Министър, жителите на град Мартен и село Сандрово за пореден път изразиха своето притеснение относно състоянието на пътя Русе – Силистра. Рисковите кръстовища към двете населени места – град Мартен и село Сандрово, създават доста проблеми и са със зачестили пътнотранспортни произшествия.
Въпросите ни към Вас са: запознато ли е ведомството Ви относно този проблем и какви мерки сте предприели към момента за решаването му? Извършвани ли са проверки относно наличието на необходимите пътни знаци и маркировка за тези кръстовища във връзка с предотвратяването на пътнотранспортни произшествия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стоилов.
За отговор министърът на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Път II-21 Русе – Силистра, е рехабилитиран по Проект „Транзитни пътища V“ лот 19. Общата дължина на участъка, ремонтиран по Програмата, е 93 км, като на територията на област Русе отсечката е с 23 км. Кръстовището за град Мартен попада в участък I от Проекта, кръстовището за село Сандрово е при км 9+688 и не попада в обхвата на лота. За лот 19 е издадено разрешение за ползване от 18 януари 2012 г. След приключване на рехабилитацията е въведена постоянна организация на движението съгласно одобрен проект, съгласуван с областната дирекция на МВР.
Път II-21 на територията на област Русе е в добро експлоатационно състояние. Служителите на Областно пътно управление – Русе, заедно с представители на пътноподдържащата фирма за областта, извършват системни огледи на участъците от републиканската пътна мрежа, включително на път II-21 Русе – Силистра. При констатирани проблеми предприемат необходимите мерки за тяхното отстраняване.
В периода 2017 – 2018 г. по републиканските пътища на територията на област Русе за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка, включително за подновяване маркировката на пешеходните пътеки, са изпълнени дейности на стойност 199 хил. 756 лв. с ДДС. По данни на Областно пътно управление – Русе, на двете кръстовища на град Мартен и село Сандрово вертикалната сигнализация е без липсващи знаци, а хоризонталната маркировка е в много добро състояние, подновявана е през 2017 г. Предвидено е преди началото на новия зимен сезон да се положи нова осева маркировка на път II-21 Русе – Силистра, по цялата му дължина.
В момента се извършва изрязване на храсти и дървета в разделителната ивица между двете платна. Предвид факта, че този път се използва за изчакване на тежкотоварни автомобили преди напускане на България през Дунав мост, много често е налице замърсяване на сервитутите, като областното пътно управление ежемесечно възлага извършването на оборка въпреки ограничения си бюджет. Съобразно наличния финансов ресурс за пътя се полагат грижи за текущо и зимно поддържане. Изпълнено е отстраняване на повреди по настилката, машинно косене, озеленяване и така нататък.
Следва да отбележа, че при извършено обследване от комисия с представител на Областната дирекция на МВР – Русе, за път II-21 не са констатирани участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия. С оглед на това експертите считат, че не се налага монтаж на допълнителни знаци по този път, тъй като действащата организация на движението изпълнява своето предназначение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
За реплика – господин Милков, заповядайте.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър Аврамова, от отговора Ви разбрах, че за Министерството проблем няма. Пътят е чудесен, катастрофите не са повече от нормалните за нашия регион, обаче според живеещите на място ситуацията не е такава. Ако сравнявате катастрофите на разклоните за град Мартен и село Сандрово с катастрофите на пътя Русе – Бяла, най-вероятно няма превишаващи проценти. Първо, да Ви обясня, че кръстовищата за Мартен са две. Това, което гражданите визират, е второто кръстовище за Мартен, в което липсва лента за завиващите към селото автомобили. Идващите автомобили от Силистра, движещи се с висока скорост, често стават причина за пътнотранспортни произшествия.
От последните месеци съм извадил, но няма да Ви цитирам, тежки катастрофи с убити на едно и също място по пътя Русе – Тутракан – Силистра. Кметовете на град Мартен и село Сандрово твърдят сега, когато въпросът стана силно общественозначим, че многократно са писали докладни към държавата и към Министерството за същия проблем, тоест не е измислен от нас, не е нововъзникнал и кметовете на населените места многократно са сигнализирали държавата по този въпрос.
Хората от град Мартен и село Сандрово заявиха, че ако не последват спешни мерки за правилно регулиране на кръстовищата, ще излязат на протести. Лошото е, че това е поредната тема, за която ние задаваме въпроси, а хората или вече са излизали на протести, или казват, че ще излязат на протести, защото се научиха, че викайки, системата започва да работи. Пожелавам Ви като нов министър да направите системата работеща, а не реагираща. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Милков.
За дуплика, госпожо Министър? Няма да има.
Да благодарим на министър Аврамова за участието в днешния парламентарен контрол.
Следват въпроси към министъра на земеделието, храните и горите.
Първи ще пита народният представител Светла Бъчварова. Питането е относно спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господа министри, уважаеми колеги! Моето питане е свързано със спазването на изискванията на Наредбата за условията и реда за възлагане на изпълнение на дейности в горските територии.
Както е известно, Законът за горите няма правилник за прилагане, но затова наредбите са тези, които дават основните параметри за управление в сектора и контрол по осъществяването на дейностите в този изключително важен подотрасъл в страната. Също така Законът за горите не е в обхвата на Закона за обществените поръчки, което означава, че Министерството на земеделието, храните и горите е отговорно за това, което се изпълнява с процедурите по възлагане на дейностите. На цитираната наредба основните цели и принципи, които са записани, е, че тя гарантира публичност, прозрачност, свобода, лоялна конкуренция при провеждането на процедурите.
Конкретната тема на питане е свързана със състоянието на провежданите процедури през 2018 г. за сключване на договори за добив на дървесина, пострадала от биотични и абиотични фактори. В тази връзка искам да кажа, че поне от 2014 г. такава дървесина се добива. Размерът на добитата дървесина е между милион, милион и двеста хиляди кубически метра и съответно за това са провеждани процедури по Наредбата, но през 2018 г. има разлика.
Затова моето питане е: спазват ли се изискванията на Наредбата и в какъв размер е добитата дървесина по предприятия, в които има пострадала дървесина от биотични и абиотични фактори? Има ли обявено природно бедствие в общините, в които са констатирани проблеми? Има ли сключени договори на основание чл. 27 от Наредбата, които предполагат директно възлагане, а не провеждане на търг? Какъв е техният брой и съответно размерът на добитата дървесина? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Бъчварова.
За отговор – министърът на земеделието, храните и горите, господин Румен Порожанов.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема професор Бъчварова, още в първите месеци от управлението на ръководения екип на Министерството на земеделието и горите е поставен фокус върху предприемането на незабавни и ефективни мерки за усвояването на повредената иглолистна дървесина, с оглед ограничаване темповете на разпространение на короядите в горските територии и запазване на здравословното им състояние.
В тази връзка през месец септември 2017 г. беше сформиран кризисен щаб за действие по ограничаването на повредите върху иглолистните гори и заседания, на които се отчита и докладва напредъкът от провеждания постоянен мониторинг на здравословното състояние на горите и усвояване на повредената маса. Аз имах възможност и в предходни заседания да отговарям за тежкото състояние на разрастващия се проблем с корояда през 2017 г. в горите на България.
От направения анализ е установено, че от дадените в указанията четири основни възможности за ускорено усвояване на повредената дървесина през 2018 г. най-прилагано, с дял от 75%, е сключването на договори за добив на дървесина по реда на чл. 27 от Наредбата, а именно, без провеждане на процедура. Държавните горски предприятия стриктно спазват разпоредбите на Наредбата, в това число и за пострадала от биотични и абиотични фактори дървесина. Размерът на добитата дървесина от началото на 2018 г. до момента, в това число повредена такава по предприятия, е както следва: Югоизточно държавно предприятие – общо 770 хиляди кубика, в това число повредена 250 кубически метра; Южно централно предприятие – общо 915, в това число 400 хиляди кубически; Югозападно държавно предприятие – 900 хиляди кубика, в това число повредена 550 хиляди кубически метра; Северозападно държавно предприятие – 330 хиляди, повредена 45 хиляди; Северно централно държавно предприятие – град Габрово – 370 хиляди кубика, в това число повредена 50 хиляди кубика; Североизточно държавно предприятие – Шумен – общо 445 хиляди кубика, от тях повредена 30 хиляди.
Единствено в Южно централно държавно предприятие – град Смолян, се посочват конкретни заповеди на областните управители на областите в Смолян и Кърджали, с които на 4 март 2015 г. е обявено бедствено положение на територията на тези области във връзка с падналия мокър сняг и силен вятър, довели до затварянето на републикански, общински, горски пътища от повалени множество дървета, причинили и прекъсване на електрозахранването на множество населени места. Бедственото положение е отменено на 16 март 2015 г., отново със заповеди на областните управители.
Подобно бедствие се случва и през януари тази година, на територията на община Смолян, когато ураганен вятър изкоренява и поваля множество дървета, вследствие на което е прекъснато електрозахранването на населени места и са затворени пътищата на територията на общината. В тази връзка кметът на община Смолян със своя заповед обявява бедствено положение в осем часа на 18 януари, което трае до 17,30 ч. на 19 януари тази година.
С оглед на значителното намаляване на сроковете за започване на работа в насажденията с пострадала дървесина, териториалните поделения на предприятията, в които са установени повреди на дървесината от биотични и абиотични фактори, възлага добива по реда на чл. 27 от Наредбата, без да провеждат открит конкурс или договаряне, след предписание, каквото е изискването по Наредбата, на съответната лесозащитна станция или регионална дирекция по горите.
През 2018 г., по реда на чл. 27 от Наредбата, от шестте държавни предприятия са сключени общо 1500 договора за добив на 555 хиляди кубика повредена от биотични и абиотични фактори дървесина, което представлява 15% от общата реализация на дървесина до момента за тази година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За два уточняващи въпроса – професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Информацията беше подробна. От това, което успях да запиша и което може да се калкулира, се вижда, че над два милиона кубически метра дървесина е засегната от факторите – биотични и абиотични. Използването на чл. 27 за първи път се появява през 2018 г. като възможност за реализация на тази дървесина, но там изискванията на чл. 27 са две. Първо, спешно ограничаване на възникнали пожари, природни бедствия и производствени аварии. Но в същото това време се посочва, че съответно всички дейности трябва да бъдат извършени в срок не по-голям от един месец. Информацията и договорите, които са ми изпратени от фирми, засегнати от прилагането на тази процедура, сочи, че договорите не се изпълняват за един месец, а отиват за три-четири-пет-шест месеца и се анексират непрекъснато, при което изискванията на чл. 27 не се спазват.
И вторият ми въпрос, който искам да задам, пак е свързан с Наредбата и изискването в чл. 9б да се публикува на страницата на държавните предприятия абсолютно пълната информация за сключените договори и тези, които съответно изпълняват тези договори. За съжаление, на страницата на нито едно държавно предприятие не открих подобна информация, открих единствено заявките или процедурите, в които се обявява необходимостта от провеждането на съответната процедура за възлагане на тази дейност, свързана с усвояването на дървесината.
Моите два конкретни въпроса са: при подготовката на справките обърнато ли Ви е внимание дали тези договори са в сроковете, които са в чл. 27 и публичността по отношение на тяхното реализиране?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, професор Бъчварова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Отново искам да наблегна на това, че при провеждането на конкурсите е спазено изцяло изискването да има предписание на съответната лесозащитна станция и регионална дирекция по горите. Проблемът с корояда, много добре знаете, част от Вашата парламентарна група – на „БСП за България“, бяха канени на заседанията на Кризисния щаб, над три милиона бяха кубиците, които бяха засегнати от корояд. Това, което можем в момента да отчетем, е, че процесът е овладян, да, има остатъчни петна, които продължават да се изчистват, но процесът е овладян. Имаме проблеми тук-таме в частни гори и тук-таме в общински гори. Безспорно това беше инструментът за възлагане за спешно влизане и унищожаване на заразената дървесина, защото заразената дървесина в момента, много добре знаете, че в момента, в който короядът хранително унищожи петното, автоматично се прехвърля настрани и това води до последствия, които стават трудно контролируеми. Така че при използването на този инструмент може би не навсякъде са се справили в рамките на единия месец от влизането, защото има и по-големи петна, които трябва да бъдат унищожавани – говоря за нашествието от корояд.
Съжалявам, че не мога да Ви отговоря за публичността на публикуването на договорите, но поемам ангажимент да проверя и, ако има проблем, да бъде отстранен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За отношение – професор Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Когато ме запознаха с проблемите, свързани с добива на дървесина по отношение на гори, които са засегнати и са пострадали при биотични и абиотични фактори, направи ми впечатление фактът, че използването на чл. 27, тоест без провеждане на каквато и да е било процедура, създава редица практики, особено за фирми, които не са достатъчно приближени на тези, които вземат решения за възлагането на процедурите. Защото, ако на страницата на съответното държавно предприятие са обявени териториите, в които ще се осъществяват тези дейности, след това горското предприятие кани съответните фирми да участват в търгове, впоследствие с една заповед, която получават горските предприятия – месец седми – вече изборът става и се прехвърля основно на самите директори на държавни предприятия.
Прави впечатление фактът, че дървесината, добита по този ред, включително и категориите едра и средна, не само че не се продават без търг или конкурс, а по ценоразпис на фирмите, които извършват съответния добив. Затова и в много от фирмите в сектора са притеснени, че подобни процедури, които нито са спешни – защото проблемът с корояда е поне от четири-пет години – досега винаги са се провеждали търгове, в които да има възможност да бъдат достатъчно прозрачни и ясни тези, които ги печелят.
Използването на тази вратичка и възможност в Наредбата, ако не се контролира по начина, по който има изисквания към нея, тоест за нейната спешност в рамките на един месец да се реализират съответните процедури, създава предпоставки за едно огромно напрежение и практики, които не биха били възможни в противен случай.
В заключение като държавен ресурс контролът по отношение на гората е изключително важен. Министерството на земеделието, като структура, която е отговорна за контрола, следвана от структурите, които се занимават, управляват и стопанисват гората, да намерят необходимите варианти и възможности да спазват изискванията на Наредбата по начина, по който тя е записана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Бъчварова.
Следващият въпрос е от народния представител Пенчо Милков относно мерки за недопускане на заболяването африканска чума по свинете в България.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми господин Порожанов! Област Русе е гранична за България и въпросът за африканската чума по свинете представлява реална опасност. В много населени места, след проведена разяснителна кампания по инициатива на кметовете на общини и на кметства, заедно с ветеринарни лекари са предприети действия за доброволното умъртвяване на домашни свине, отглеждани в тъй наречения заден двор, а именно поединично в дворовете на хората, непредставляващи животновъдни обекти. Удължен бе срокът за лов на диви свине, но същият следва да се извършва с придружител.
Постъпват данни, че по представените втори органни проби от ловците на Централната лаборатория в София, повече от 35 дни към момента на задаването на моя въпрос – 19 септември – няма отговор за наличие на заболяване в тях. Така дружинките и ловците са принудени да държат повече от 35 дни, пак към момента на задаване на моя въпрос, отстреляните диви прасета във фризерите и нямат възможност за прибиране на нови. В същото време данните за все нови и нови огнища в близост до България са известни на всички ни – в Румъния.
На територията на област Русе са налице свинеферми с над 150 хиляди животни. В случай на възникване на огнище може да се достигне до невъзстановими щети за този животновъден сектор в страната.
До настоящия момент борбата за недопускане на заболяването се води от кметовете на общини.
И сега моите въпроси, господин Министър. Какви мерки на национално ниво е предприела българската държава за недопускане на заболяването африканска чума по свинете на територията на Република България и достатъчни ли са тези мерки?
Какви мерки се предприемат в другите държави и могат ли да се възприемат като добри практики и да се приложат в България?
Какви мерки ще се предприемат в случай, че заболяването бъде установено на територията на България – то вече беше установено?
Какви ще са последиците за стопаните и за този сектор от животновъдството като цяло? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Милков! Да, наистина темата е много сериозна, мога половин час да Ви говоря от тази трибуна, много са и въпросите.
С цел превенция на заболяването на африканска чума по свинете с моя заповед от 28 февруари 2018 г., бе определена група, която да изготви и представи анализ относно необходимостта от предприемането на мерки срещу заболяването, както и възможните финансови разходи.
Създаден е координационен съвет от 27 юни, тази година, който да координира изпълнението на мерките от плана за превенция и контрол на заболяването по АЧС, с оглед сложната епизоотична обстановка в Европа и най-вече в Румъния. В Румъния болестта активно влезе от май месец, юни и в момента продължава да се разпространява.
Засиленото е вниманието на всички собственици на кланици и официални ветеринарни лекари за недопускане на инфекцията от животновъдни обекти към месодобивните предприятия.
Взети са мерки за дезинфекция на транспортните средства, влизащи и излизащи в животновъдните обекти, в кланиците, както и граничните пунктове на влизащите превозни средства. Граничните пунктове един по един, не едновременно, бяха възстановени – както ямите за преминаване, така и лирите, които пръскат превозните средства.
Засилен е контролът на заведенията за обществено хранене както по време на летния туристически сезон. Чрез Министерството на туризма са уведомени всички туроператорски фирми за мерките за недопускане на храни за лична консумация от туристите.
Чрез писмо до областните управители – на всички 28 административни области в страната, чрез средствата за масова информация, са разпространени съвети към населението за превенция за неразпространение на заболяването при клане на свине за лична консумация.
С цел стимулиране на ловците, са намалени цените на разрешителните, както и минималните цени за ползване на дива свиня по линия на организирания ловен туризъм.
Изградена е ограда на сухоземната граница на Република България с дължина 133 км. Предприети са законодателни промени за облекчаване на индивидуалния лов.
Бих искал да Ви кажа, че оградата успяхме да я направим за близо 45 дни, включително с почистване на полоса, включително с изграждане, с поставяне на двойна, където е необходимо, навсякъде с „Бруно“, но там, където имаше движение на животни и най-вече на диви свине с двойно поставяне на „Бруно“. И в момента, мога да Ви уверя, че няма движение на животни от Румъния по цялото протежение на сухоземната граница, включително до Русе вече. А и вече не само до Русе, а и надолу, тръгва на запад, имаме заболяване от страната на Румъния.
В момента, мога да Ви уверя, ние имаме ежедневни обходи на оградата от нашите горски служители. Няма разкъсвания и няма движения на животни, включително и не само дива свиня, но и на останалите домашни животни.
Тук са ми дали списък на държавите, които са засегнати. Много са засегнати. Вие знаете как тя прескочи и в Белгия. Там имаме унищожени вече над 6 хиляди диви свине.
Всяка държава – членка на Европейския съюз, е задължена да прилага общите мерки, съгласно европейското законодателство, но може да определи и по-стриктни от тях.
Тук са ми написали много неща. Още половин минута, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, разбира се.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Предприехме всички необходими мерки, които са стандартни и за Европейския съюз. Изземваха са абсолютно всички продукти, разбира се не с претърсване на колите и така нататък, от Гранична полиция и от нашите служители на входа, на туристите, тъй като основният вектор за разпространение са именно хранителните продукти, които са заразени.
Друг вектор е движението на животни, фуража и така нататък, и така нататък.
По отношение на огнището, което беше, по най-бързия начин се предприеха мерки за унищожаване на животните в село Тутраканци. В съседното село, което беше в 3-километровата зона, пробите са отрицателни.
По отношение на лова имахме среща с двата ловно-рибарски съюза онзи ден, в сряда, ако не се лъжа – 1100 проби са взети от ловния излет, който беше онзи ден. До момента всички са отрицателни, приключват абсолютно всички проби. Отрицателни са пробите и това ни даде основание малко да либерализираме режима на лова, така че покрай сухоземната граница и покрай реката, където бяхме забранили гонка, допускаме гонка, но без кучета, тъй като кучетата дават възможност на прасетата да стават много по-агресивни и да извървяват между 10 и 20 километра допълнителен преход.
В останалата част, приемете – половината на северната ни граница, до Видин, там сме разрешили засега лова с гонка. По същия начин сме разрешили лова с гонка, тъй като изтича туристическият сезон, около варненските курортни селища. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика – заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, смея да кажа, че отговорихте частично на поставените от мен въпроси, защото от кратка справка ще видите, че аз Ви питах какви биха били мерките и как биха били засегнати тези големи предприятия, което е с особена значимост за областта, от която съм аз, а именно Русенска. Както Ви казах, там има големи свинеферми с над 150 хиляди животни.
По отношение на дезинфекцията и мерките, за които казахте, не случайно Ви попитах: има ли и считате ли като положителна практика мерките в съседните държави? Там дезинфекцията е не само на границата, а е и между населените места, което считам за положителна мярка.
По отношение на оградата – най-вероятно и Вие знаете, и аз ще Ви кажа, като живеещ на границата, на река Дунав, че дивите прасета плуват и оградата е много хубаво нещо, но – първо, абстрахирайки се от съмненията в нейното качество и ефективност, няма да засягам тази тема, дивите прасета могат и по друг начин да преминат.
По отношение на лова – аз получих от Вас писмен отговор във връзка със заповедта за ограничаване на лова и за доклада, който е станал основание. Получих и двата доклада, включително и втория от 25 септември, но макар и след това известно либерализиране, за което Вие говорите, протестът е факт и вчера ловците бяха на Дунав мост, така че това либерализиране също е спорно, защото ловът без кучета, казват те, ще е неефективен.
Основното ми притеснение, основният повод да задам този въпрос, и се надявам Вие, като министър да вземете всички мерки българската държава да го направи, е България да не е 71-вата държава, в която ще е налице това заболяване, защото покрай дивите свине, за които ние говорихме, същественият удар, спецификата на свинепроизводството в България, е, че то се развива в големи комплекси, за разлика от Румъния, и болестта би засегнала цяла индустрия. Възстановяването й би отнело много години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков.
За дуплика, господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Милков, аз Ви казах, че Вие зададохте много въпроси и в рамките на две или три минути не мога да отговоря на всички.
Искам да Ви уверя, че от датите, които изброих, включително и анализът – да, това не е зооноза, това причинява големи икономически загуби. Големите икономически загуби са свързани с индустриалните ферми – 62 или 63 на брой са, спорно е числото. Приемаме, че са 62. Всички са чекирани за биосигурност. Там, където биосигурността не е достатъчна – в Сливо поле, ходих нарочно, проверих, наистина прекрасна ферма.
Това, което се опитваме за направим – да, кметовете помагат. Те помагат, но помагат в комуникацията с населението от гледна точка на животните, които се гледат в заден двор. Всичко останало е във функциите на органите на държавата, както по границата, както и по дезинфекцията, затова искам да Ви кажа, че не само кметовете са ангажирани с този процес.
По отношение на биосигурността на предприятията, ние и в момента, във всеки един момент – тези 62 предприятия гледат близо 400 хиляди животни или с три пъти цикъл в годината, те стават между милион и двеста и милион и триста, наясно сме и сме в абсолютна комуникация с бранша. Имахме и централен епизоотичен съвет преди около две седмици.
Да, много ни е трудно. Искаме да направим не 10-километрова, а 20-километрова зона около тези индустриални предприятия, която да бъде чиста от гледна точка на животните, защото в домашния двор няма биосигурност. В Румъния над хиляда са случаите на „заден двор“ и 62 000 са унищожените животни само в „заден двор“. Над 260 000 са вече животните, които са унищожени в индустриалните ферми. Там доскоро ги броях до 200 000, явно имат ново огнище.
Индустриалните ферми, те правят всичко възможно, но болестта може да проникне по най-различен начин, включително с фуража. Те трябва да не допускат фураж да се консумира преседял по-малко от два месеца в техните силози и така нататък.
В заключение искам да Ви уверя, тъй като можем много да говорим, каня Ви дори да коментираме в Министерството темата, защото се отнасяме с цялата сериозност към въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следва питане от народните представители Димитър Бойчев и Диана Саватева относно преодоляването на последствията от чумата по дребните преживни животни в областите Бургас и Ямбол и позицията на Министерството на земеделието, храните и горите за развитието на животновъдството в Странджа.
Заповядайте, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Нашето питане с колегата Димитър Бойчев е свързано с една тема, която беше в пика си през юли и август, но не загуби актуалност и през следващите месеци, както показват информациите в средствата за масова информация през последните дни.
Става въпрос за чумата по дребните преживни животни, по овце и кози, която засегна най-вече граничните райони в Югоизточна България, областите Ямбол и Бургас.
Ще ми позволите да направя кратка ретроспекция, за да мога да формулирам питането.
На 19 юни 2018 г. Националният диагностичен научно-изследователски ветеринарно-медицински институт потвърди положителни резултати за болестта чума по дребните преживни животни в животновъдни обекти в село Воден. Нарочно подчертавам тази фактология, защото имаше доста спекулации по темата има или няма чума.
След това – на 28 юни, положителна проба имаше и в стадо в село Кости, община Царево, област Бургас. През юли в община Болярово бе открито вторично огнище. На всички посочени места бяха умъртвени стотици овце и кози.
Кризата с чумата получи широк обществен отзвук. Коментарите и дискусиите продължиха дълго в най-различни посоки. От своя страна представители на опозицията нееднократно обвиняваха служителите на Българската агенция за безопасност по храните, че евтаназиране не се е налагало и е имало възможност за алтернативни мерки.
Още при първите анализи бе отчетено, че една от причините за напрежението сред фермерите и недоверие към институциите са пропуски в информационната политика на Агенцията.
Темата отново стана актуална съвсем скоро – на 17 септември, когато от спомената ферма в Болярово беше подаден сигнал за мъртви животни.
В този план нашето питане е следното: каква е позицията на Министерството на земеделието, храните и горите за развитието на животновъдството в Странджа? Разработва ли се концепция, която да е съобразена с рисковете на пограничните райони и най-вече по границата с Турция, защото преди седем години там отново бяха умъртвени животни от друго заболяване? Бихте ли предоставили обобщена картина на бедствието – брой на извършени проби, колко от тях са положителни, брой на унищожени животни, общо изплатени обезщетения и евентуално каква система от мерки трябва да се предприеме, за да не се повтори кризата след известно време? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Саватева.
За отговор, господин Министър – заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Саватева, уважаеми господин Бойчев! Темата ние дебатирахме многократно тук.
Знаете, че ние поискахме с ексминистъра на вътрешните работи Радев изслушване по темата, защото имаше много, как да кажа, спекулативни твърдения? Тези спекулативни твърдения, независимо че продължават от определени места, аз смятам, че отпадат едно по едно и това е достатъчно видно и ясно.
Малко допълнителна информация от това, което Вие изложихте като хронология. Аз тогава го описах много подробно, включително със самите животни и така нататък.
В засегнатите области са изследвани серологично 17 000 животни от общо 494 ферми. Тук говорим вече за пробите, които са взети в 20-километровата зона около седемте, от около петте села, в които имаше открит вирус, и те са в рамките вече на трите области – Хасково, Кърджали и Бургас.
Открити са антитела, говоря за тези нови 8000 проби, които приключиха след действията по петте населени места, на 256 животни срещу вируса на чумата по дребни преживни животни.
Във връзка с ликвидиране на огнищата от заболяването, до момента са унищожени 3857 овце и кози, като стопаните са обезщетени на 100% в размер на 827 хил. лв. Искам да Ви кажа, че обезщетенията бяха не само разумни, но и достатъчни за компенсиране и на допълнителни загуби, които биха претърпели стопаните. Отделно чрез минимална помощ „де минимис“ за подпомагане на земеделските стопани в областите Ямбол и Бургас и най-вече в тези седем общини, които бяха под възбрана за реализация извън общините на продукцията си, отглеждащи овце – майки, и кози, засегнати от заболяването, са изплатени 2 млн. 925 хил. лв., или общо средствата възлизат на 3 млн. 752 хил. лв., като тези, които са първите – за обезщетяване на животните, които са умъртвени, те подлежат за заявяване и възстановяване от Европейската комисия до 75% от тях. Останалите компенсации не подлежат на подобно възстановяване.
Относно развитието на животновъдството в Странджа следва да се отбележи, че към него, като един от типичните необлагодетелствани райони, Министерството на земеделието, храните и горите провежда политика, целяща опазване, насърчаване и развитие на съществуващия потенциал от породи и видове. Така предвидените дейности в Програмата за развитие на селските райони и директните плащания са съобразени с идентифицираните нужди и не само на този район, но и други такива.
В тази връзка следва да се подчертае, че животновъдите, кандидатстващи по различните мерки от Програмата за развитие на селските райони, получават компенсаторни плащания при изпълнение на инвестиционна мярка, свързана с модернизиране на стопанствата, включително за преработка и маркетинг на селскостопански продукт, съответно по-висок размер на финансовата помощ, интензитетът на помощта е по-висок.
От друга страна, отчитайки спецификата на планинските и полупланинските райони, за 2016 г. на фермерите се предоставя подпомагане за отглеждане от тях на млечни крави или овце при по-облекчени изисквания.
Не искам да влизам тук в дебатите, че създадохме предпоставки тези животновъди, при които имахме умъртвяване на животните, да получат всички полагащи им се плащания, включително и сега с обвързване и преходна национална помощ на база на форсмажора, за който всеки един от тях има протоколи.
Предвид създалата се епизоотична обстановка и с цел предотвратяване разпространението на чумата по дребните преживни животни и възникване на нови огнища, Министерството предвижда: актуализиране на Програмата за предпазни мерки срещу някои трансгранични заболявания по животните, които включват усилен серологичен и вирусологичен надзор по граничните райони на областите Бургас, Ямбол и Хасково, упоменати в Проект на решение за изпълнение на Европейската комисия за България, изготвяне на Програма за надзор, контрол, профилактика и ликвидиране на болестта чума по дребните преживни животни, провеждане на периодични двустранни срещи за обмен на информация относно заболяването между централните ветеринарни служби на Република България и Турция, допълнително обучение на регистрираните ветеринарни лекари в областите по отношение на заболяването и мерките, които трябва да се предприемат в случай на съмнение за заболяването чума по дребните преживни животни, включително провеждане и на симулативни упражнения.
Темата безспорно тук е много дълга и ние много изговорихме по нея. За съжаление не е приключила, защото, както споменах, тези 256 проби, които показват антитела, означава, че сме имали заболяване на животните, което е преминало. Спекулациите, че това е на база на ваксина, която е била правена нелегално от някой друг, е несъстоятелна, защото, ако бяха ваксинирани тези стада, всички трябваше да имат подобна положителна проба за антитела. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За два уточняващи въпроси, заповядайте, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги!
Господин Министър, благодаря Ви за конкретиката. Вие споменахте цифри, които се надявам да се появят и в средствата за масова информация, тъй като дават доста убедителна информационна картина на ситуацията, която действително беше кризисна и която засяга десетки стопани във важни райони за страната, защото там обезлюдяването не е илюзия, то е факт.
На мен лично ми направи впечатление сериозният брой на извършените проби, също и това, което казахте за броя на животните, в които са открити антитела, което всъщност и потвърждава тезата, че заболяването е факт – това е мнение на специалисти ветеринари. Мисля, че цифрите и конкретната информация са най-добрият начин да се спре дезинформацията и появата на фалшиви новини по една доста чувствителна тема. Разбира се, важно е да се отчете и помощта, която е получена, но затова след малко в отношението, което ще взема по темата.
Аз ще Ви задам два уточняващи въпроса. Единият от тях е свързан, както казах, с отчета на проблема по време на кризисната ситуация. Става въпрос, че колкото и да е трудно на ветеринарите да изпълнят своите ангажименти, те би трябвало да бъдат по-щедри в информацията спрямо собствениците на стада, да ги информират за това, което се случва, за неизбежните крайни мерки, които трябва да се предприемат.
В този смисъл моят уточняващ въпрос е: има ли промяна в информационната политика, за да се избегне това напрежение, което се получи в конкретния случай, и необходима ли е промяна в нормативната база, за да няма проблем при достъпа на ветеринари в стада при следващи инциденти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Саватева.
Заповядайте за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Да, безспорно беше отчетено, че първоначално темата с информационното уведомяване не беше достигнала до всеки един. Не че не бяха правени срещи на регионалните епизоотични съвети, не че на тях не присъстваха кметовете и производители, които все пак да предадат ситуацията, но на всеки му беше по-лесно да каже, че не е разбрал, някой не му е обяснил и така нататък. Да, отчетохме, че ветеринарите не са разговаряли с всеки един поотделно, а вече информация има предостатъчно. Смятам, че Агенцията по храните подобрява тази своя комуникационна политика.
Аз ще Ви дам един друг пример: Вие смятате ли, че няма достатъчно информация в стадото в Болярово, което е обградено от симпатизанти от партия, която не е в парламента, които стоят отпред, пазят стадото на Анна, за да не се взимат втори проби? В момента тя се е съгласила да се вземат втори проби – по нейни условия. Няма нейни условия, има закон! Там какво се очаква?
Мислите, че тя няма информация?! Ние не можем да установим заболяването от пробите, които са взети от умрялото животно – 11 животни умряха там. Да, хубаво е, че стадото в момента е под възбрана, стои си на място като комуна. Предполагам, че в момента му е отнет статусът за животновъден обект, защото той не отговаря на изискването. „Животновъден обект“ може да бъде този, който 24 часа в денонощието трябва да допусне органите на ветеринарните служби да имат достъп до стадото.
Това, че някой не желае да приеме информацията, че се търсят най-различни други поводи да няма информация – темата продължава. Да видим какво ще направим с тези 260 животни, които са с антитела. В никакъв случай не смятам, че трябва да се пристъпва към унищожаване на стада или нещо подобно. Трябва да видим животните, които са с антителата и как да подходим към тях, защото те са вирусоносители. Всеки един с антитела е вирусоносител.
Така че оттук нататък пробите ще продължат. Това беше втори кръг, ще има трети, предполагам, че ще има и четвърти, защото това е една опасна зона. За никой не е тайна, казахме го много пъти, че в Турция тази болест съществува и просто всички болести, за съжаление, в повечето случаи, както и при едрия рогат добитък, преминават под една или друга форма от нашата съседка, при която се развива. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За отношение, госпожо Саватева, заповядайте.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! За нас като народни представители от Бургаска област не е важен въпросът само да се вземат необходими мерки в конкретната ситуация. Вие бяхте достатъчно подробен в информацията, която изнесохте и ние видяхме стъпките, които са направени последователно.
Бих поставила акцент и върху бързото и адекватно изплащане на обезщетения. Аз специално проследих ситуацията с обезщетяването на стопаните в село Кости и съм убедена, че в случая е постъпено така, както трябва.
Важното е да се мисли обаче за бъдещото на отрасъла. От нещата, които Вие казахте, откроих три акцента. Единият е свързан с актуализиране на програмата, която включва засилен контрол в тези райони, по-добра информационна политика, която включва също и допълнително обучение на ветеринарите. Това са важни неща, които не би трябвало да имат кампаниен характер, а да се случват системно, постоянно, защото е важно в тази част на страната хората да имат шанс за поминък, а животновъдството е един от възможните, един от малко възможните поминъци в тази зона на страната.
Разбира се, този проблем, който възникна през месец юни, продължи през юли, и през август. Постави и освети един друг по-¬малък проблем, свързан с него, че на доста места в Странджа се гледат немаркирани животи, тоест, допуска се да има, ако не нелегални стада, нелегални животни, което пък предпоставя нелегалната търговия и може да бъде един от факторите за разпространението на такива зарази.
Тези мерки, които Вие казахте, със засиления контрол, надявам се, че ще елиминират възможността за отглеждане на немаркирани животни. В момента стопаните търпят щети от това, че не са направили необходимото, за да маркират животните, защото те нямат право да получат обезщетение, което е доста горчив урок.
Разбира се, имаме урок и от друга гледна точка – да, стопаните възприемат много тежко това, което се случва в техните ферми и няма как да е по-друг начин, но няма оправдание за хората отстрани, които като че ли се опитваха да наливат масло в огъня и да правят техния избор още по-труден. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Саватева.
Следва въпрос от народния представител Румен Георгиев относно измерване степента на интегрираност на аграрната политика на Министерството на земеделието, храните и горите чрез добавената стойност и заетостта.
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри!
Уважаеми господин Министър, анализът на аграрната политика в България показва, че механизмите както на общата селскостопанска политика, така и на националната селскостопанска политика са насочени към стимулиране отглеждането на свръхинтензивни култури – основно зърно. Липсват обаче стимулите и механизмите то да бъде преработвано в страната до краен потребителски продукт. Известно е, че най-добрият измерител за икономическата ефективност от интегрирането на подотраслите в сектора „Производство на храни“, е добавената стойност.
В Годишния доклад за състоянието и развитието на земеделието в България от 2017 г., в Раздел II „Износ на растения и продукти от растителен произход“, е записано: „Износът на растения и продукти от растителен произход през 2016 г. нараства с почти 16% спрямо предходната година, заемайки най-голям относителен дял от общия аграрен износ за годината – почти 50%. Най-голям е износът на житни растения – пшеница, ечемик, царевица, който представлява 25% от общия аграрен износ. Формирането на положително търговско салдо по Раздел II възлиза на 1 млрд. 300 млн. евро – с 21% над нивото от 2015 г.“.
Нека да го обясня по-простичко: тоест ние в Доклада признаваме, че изнасяме първичен продукт – царевица, пшеница, ечемик без добавена стойност. Ще дам един пример с пшеницата: ако пшеницата бъде преработена на брашно, добавената стойност се увеличава два пъти, ако се преработи в тестени изделия, в хляб, където се повишава цената на хляба – до три пъти, ако се произведе фураж – четири пъти, фуражът за месо и мляко – девет пъти, ако от това нещо се произведе месото и хляба, млечни и местни продукти – 13 пъти, ако отиде в чинията на туристите – 20 пъти се увеличава добавената стойност. Тоест, къде тук е държавната политика и стимулите, за да създадем условия да преработим тази пшеница и тя да остане като добавена стойност в България?
В тази връзка въпросите ми към Вас, са: какви са данните за 2017 г. и 2018 г. за износ на растения и продукти от растителен произход, каква е политиката на Министерството на земеделието за стимулиране и механизмите в сектора за преработването им до краен продукт с висока добавена стойност и заетост? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Георгиев.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, ще си позволя шеговито да започна, защото смятам, че имаме достатъчно добри отношения. Предлагам Ви заедно да разработим Стратегия за износ на кетеринг, което означава само готова за консумация храна!
Абсолютно сте прав, абсолютно сте прав – малко информация.
Относно износа на селскостопански продукти през 2017 г. и първото полугодие на 2018 г. по данни на НСИ през 2017 г. от страната са изнесени селскостопански продукти на стойност близо 4,2 млрд. евро, което е с 1,1% над нивото от предходната година.
Износът на растения и продукти от растителен произход възлиза на близо 2 млн. евро – с 5,2% по-малко на годишна база.
Положителното търговско салдо или търговията с тези продукти от 2017 г. надхвърля 1 млрд. евро, тъй като междувременно се отчита увеличение на износа на други продукти. Делът на растенията и продуктите от растителен произход в общия аграрен бизнес намалява от 42,9% през 2016 г. на 46,2% през 2017 г.
Най-значителен в стойностно изражение е експортът на житни растения и е основно пшеница, царевица и ечемик, който представлява 22,4% от общия износ на селскостопански продукти, следван от този на маслодайни семена и плодове, а именно главно слънчоглед и рапица – 14,6%.
По предварителни данни през първите шест месеца на 2018 г. износът на селскостопански стоки бележи ръст от 13,5% спрямо същия период за 2017 г. и достига 1,9 млрд. евро, а в това число 8,9 млн. евро е на растения с продукти от растителен произход. Експортът на житни растения и маслодайни семена продължава да заема най-голям дял в общия аграрен износ – съответно 20,6% и 12,8%.
В същото време през последните години се наблюдава тенденция за увеличаване на износа на преработени продукти с по висока добавена стойност и съответно нарастване на техния дял в структурата на аграрния износ. Спрямо предходната година през 2017 г. е налице съществен ръст при износа на: мляко и млечни продукти има увеличение с 15,1%; мазнини и масла от животински и растителен произход – с 21,5%; хранителни продукти, подготвени на базата на житни растения, и тестени – с 10,7%; хранителни продукти от плодове и зеленчуци – с 6,9%; местни и рибни – с близо 15%; захар и захарни – с 12%.
Политиката на МЗХ е за стимулиране преработката на селскостопански продукти до краен продукт с висока добавена стойност и за заетостта. Основната цел на политиката в областта на земеделието е развитието на конкурентоспособен и устойчив отрасъл и в този смисъл всички предлагани инструменти на тази политика допринасят за съставянето на продукти с по-висока добавена стойност.
Това включва: подкрепа на доходите; стимулиране на инвестиционните и иновационните процеси; укрепване на пазарните позиции на земеделските производители; насърчаване на производството на биологични, специфични и традиционни местни продукти; подобряване на професионална квалификация на заетите в това и така нататък. Основен инструмент, както знаете, за постигане на по-висока конкурентоспособност е Програмата за развитие на селските райони. За периода от началото на нейното действие и за настоящите два програми периода – 5436 договора за подпомагане за близо 2 млрд. лв. Една от мерките за ПРСР, в която бенефициентите проявяват значителен интерес, е 4.2 – това е за преработка с цел модернизиране на физическите активи, на предприятията, преработващи земеделска продукция за производство на нови и качествени продукти.
До момента повече от постъпилите проектни предложения по мярката са насочени към производство на млечни и местни продукти, растителни и животински масла, към преработка на плодове и зеленчуци. От началото на настоящия програмен период за нейното прилагане досега са сключени 235 договора с обща стойност на субсидията в размер на 319 млн. лв.
Безспорно е, че Програмата за развитие на селските райони е основният инструмент за преработка и повишаване на принадената стойност, а има и доста чуждестранни инвестиции. Може би след Вашите въпроси и реплика ще добавя нещо, което имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Георгиев – заповядайте, за реплика.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, колеги! Ще се опитам и аз в шеговит тон да започна, само че с данни от Националния статистически институт. За периода от 2007 г. досега по линия на еврофондовете в сферата на селското стопанство и за развитието на селските райони са влезли безпрецедентни по финансов размер средства. За съжаление, спрямо брутния вътрешен продукт и брутната добавена стойност тези показатели, като относителен дял, са намалели, което показва, че има нещо доста сбъркано в цялата аграрна политика, която трябва да бъде продоволствена политика.
За периода, в който България е член на Европейския съюз, по линия на добавената стойност сме изгубили над 10 млрд. лв. и около 500 хиляди работни места. Това е по анализ и по доклад на БАН.
Уважаеми господин Министър, в данните, които Вие цитирахте за 2017 г. и 2018 г., се вижда, че отново имаме повишаване на износа на зърнените култури, на пшеницата, на ечемика и на царевицата. Тоест тази тенденция, която аз започнах, а Вие така шеговито казахте „да изнасяме кетъринг“, тоест добавената стойност отново ще излиза навън, извън България и затова считам, че трябва да се промени цялостната политика. Това нещо, разбира се, зависи много и от това, което ще се заложи в новата обща селскостопанска политика.
Вие знаете, че ние, като българска държава, ще имаме право да имаме собствена политика, затова Ви призовавам по-отговорно и в Комисията по земеделието и храните да бъде разгледан този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Георгиев.
Господин Министър – заповядайте, за дуплика.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Съвсем накратко. Вие запомнихте само числата за износа на непреработена продукция, а както видяхте, Ви дадох ръстовете за всички останали – преработена продукция в млечни, местни и така нататък.
Да, безспорно ситуацията е съвсем различна отпреди повече от 20 – 30 години, където в рамките на един Съюз за икономическа взаимопомощ предприятията работеха, изнасяха консерви в най-различен вид, това беше преработен продукт, а в момента всичко е на пазарни начала и не е толкова лесно.
Това, което бих си позволил – господин Милков тръгна, но в неделя и понеделник ще бъда в най-богатата арабска страна и очаквам да се върна с нещо интересно, така че ще Ви поканя по тези две теми, да ги коментираме, свързани именно с допълнителната преработка. Да, много трудно бихме преработили цялата пшеница, цялата царевица, но има индикация върху все повече фураж, който може да излиза, и то за страни, които се нуждаят от това нещо, а ние трябва да работим и смятам, че се опитваме и постигаме добри резултати. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Последният въпрос към министър Порожанов е от народните представители Светла Бъчварова, Дора Янкова и Лало Кирилов относно осигуряване на дърва за огрев за населението за предстоящия зимен сезон.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, колеги! Нашият въпрос с колежката Дора Янкова е свързан с осигуряване на дървата за огрев за населението за предстоящия зимен сезон.
Факт е, че в месеците септември, октомври, ноември дървата за огрев са една от най-търсените стоки от населението, а съответно голямото търсене води до повишаване на цените и до дефицит. Смеем да твърдим, че в резултат на проведените срещи и разговори в различни области на страната това се оказа един много сериозен въпрос за местното население, при което твърденията са в две посоки.
Първото е, че няма достатъчно дърва за огрев и, второ, че цените са изключително високи. Търговците на дървен материал, включително и на дърва за огрев, се оплакват, че не се изпълняват доставките, които периодично се изискват от дървообработващите фирми, като тези, които са заявили дърва за огрев, трябва да чакат 25, 30 и повече дни. Разбира се, съществува опцията за купуване на дърва за огрев от държавните предприятия, но за по-голяма част от населението това е почти невъзможно да се осъществи. На практика в България населението е свързано с доставката на дървата за огрев, а търговците го реализират съответно в най-близкото място, за да се икономисат транспортни разходи. Това е единият въпрос, който се поставя.
Другият голям проблем, който също се поставя, е наличието на голям ценови марж в цената на доставките за дърва за огрев даже в съседните общини и давам пример: Сатовча, Доспат. Това, което се твърди, е, че разликата в цените между двете общини е 30 – 40%, и то без да има съответно обяснение. По тази линия кметовете също са притеснени.
Нашият въпрос към Вас е: каква е реалната картина с осигуряването на дървата за огрев, защото всички тези твърдения са на базата на срещи и субективната представа на тези, които търсят в момента да си решат въпроса? Каква е причината за тази драстична разлика в цените, която се получава в различните общини и особено в цените между държавните предприятия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Бъчварова.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаема професор Бъчварова, уважаема госпожо Янкова, уважаеми господин Кирилов! Организацията от страна на държавните горски предприятия за снабдяване на населението с дърва за огрев ежегодно започва още през летните месеци. Свързана е с определяне на годишните количества дърва за огрев за съответните общини и/или населени места, с продажните цени, съответните сечища за добив, одобряване на списъците на правоимащите жители, изготвени от кметовете. Въпреки предприетите действия осигуряването на дърва за огрев може да стартира по-рано, а традиционно закупуването им се извършва непосредствено преди началото на отоплителния сезон от населението.
Определеното за годината общо количество дърва за огрев за директни продажби на физически лица е чрез два основни начина: настояща дървесина на корен и добита дървесина на временен склад и общо е 1 милион и 300 хиляди пространствени куб. м, което е с 28 хил. куб. м е повече от отчетените продажби за 2017 г.
Към края на месец септември 2018 г. по данни на териториалните поделения на държавните горски предприятия на населението са предоставени директно общо 700 хиляди пространствени куб. м, или 54% от определения обем за годината. Само за месец септември пряко са реализирани от физически лица 230 хиляди пространствени куб. м дърва за огрев. До настоящия момент над 100 хиляди домакинства вече са закупили дърва за огрев за лични нужди.
Реализираните количества са 32 хиляди пространствени куб. м, или 4% по-малко от същия период за 2017 г., причина за което е забавяне от страна на правоимащите, които сами организират добива на дърва за отопление за съответните нужди. Това е абсолютно съпоставимо горе-долу като данни.
По отношение на продажните цени на дървата за горене се наблюдава известно повишение в рамките на три до пет лева за пространствен кубически метър в отделните държавни горски и ловни стопанства, което представлява ръст около 7% спрямо миналогодишните цени. Увеличението се дължи на нарасналите разходи за добив на дървесина и поради намаляващата работна ръка за извършване на дейностите в горите и увеличеното търсене при проведените през годината търгове за продажба на дървесината.
Съгласно действащите нормативни разпоредби ценоразписите, по които се продават дървата за огрев, се утвърждават от директора на държавно предприятие на всяко териториално поделение и по предложение на неговия директор, за дървесината, добивана от общински гори – от общинския съвет. С това се обясняват и съществуващите ценови разлики между предлагането на дърва в съседни общини, попадащи в обхвата на различни стопанства и предприятия.
Дървата за огрев се продават на населението и от търговци, закупили дървесина след провеждането на търгове от горски и ловни стопанства. Към края на септември 2018 г. тези продажби възлизат на близо 2 милиона пространствени куб. м. Фирмите ги продават на населението на пазарен принцип и на цени с включени в тях разходи за товарене, транспорт, обработка и определена печалба. На пазара се предлага и дървесина, добивана от частни и общински гори, като Законът за горите регламентира приоритетно задоволяване на потребностите на населението с дърва за горене от горите – общинска собственост, които се управляват, стопанисват и ползват от общините чрез общински горски предприятия. Независимо от създадената организация и ритмичното задоволяване на търсенето на дърва за огрев от страна на населението на всички директори на държавни и ловни стопанства е дадено допълнително указание да поддържат постоянен контакт с местните власти. Разпоредено е също да се поддържа готовност за оказване на съдействие от държавните горски структури дори и на местата, където населението се снабдява с дърва за огрев от общински или частни гори.
Само едно допълнение. Във вторник направих извънредна среща на тема „Дърва за огрев и предоставяне на населението“. Част от информацията, която изнасям пред Вас, е свързана и с тази среща. Дал съм ясни разпореждания на всички директори на държавни горски стопанства до 15 октомври да направят срещи с кметовете на територията на държавните горски стопанства. Да се направят протоколи от тези срещи със съответните проблеми от едно или друго място; втора среща до края на месец октомври и трета среща до 15 ноември, така че да имаме обратна връзка с проблемите във всяко едно населено място. Знаете, че понякога имаме проблем и особено в Плевенска област или на други места, където има преобладаващи общински гори, така че да можем да реагираме, ако общините не успеят да задоволят по някакъв начин потребностите от дърва за огрев, да намерим съответния механизъм това да бъде осигурено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Госпожо Янкова – заповядайте, за реплика.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема Госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожо Министър! Стана ясно, министър Порожанов, и аз да Ви кажа един виц, сигурно заглавията във вестниците би трябвало да бъдат: „Зимата пак ни свари неподготвени. За кой ли път?“ Защо казвам така? Вие знаете за нашите обиколки в страната и хората са искрени. Един от въпросите, който задават, е: за цената на дървата и има ли дърва; цената на хляба и има ли хляб? Изобщо за ценовата политика.
Тъй като това е един проблем, по който се планира и Вие казахте, че лятото и пролетта между общините и южните предприятия, между кметовете се прави предварително планиране, според мен не е редно сега министърът в месец октомври да настъпи сериозно, делово и отговорно, за което – дай боже – да подкрепите и да подпомогнете този процес през месец октомври и да няма проблеми. Вие да се намесите, за да може армията, която е под Вас и която е свързана с южни предприятия, със северозападни предприятия, с шестте предприятия, много горски, в това число си давам сметка – и кметовете в деловата координация между населението и с общинските гори, да няма проблем. Снощи в Батак кметът каза: имам среща с ръководителя на Южното централно предприятие, трябват ми сто декара. Тази координация върви, но администрацията можеше да изтегли това по-напред.
Вторият въпрос: скъпичко е и ни става тежко и трудно да кажем и преглъщаме, когато нацепени дървата отиват на места 120 – 130 лв. на кубик до определено семейство. Това може би вече е спекула и трябва по някакъв начин да вземем решение по тези въпроси и да видим този проблем.
И още един въпрос, по който според мен сте в състояние и сме в състояние, ако трябва да направим и законодателно решение – не е нормално по тарифа на корен в Доспат да е по-евтино, Южното предприятие, и по тарифа на корен в Сатовча, съседното, да е по-скъпо. Вярно е, но това е държавна гора и когато даваме по тарифа на корен на населението да си достави дърва, по тарифа на корен е редно според мен да създаваме чувството за справедливост, че държавната гора има една цена. Вие може да кажете нещо друго, но ние с колегата и с населението като говорихме, то е чувство за справедливост в страната.
Затова се обръщам към Вас: направили сте на финала още по-отговорна министерска делова координация, от трибуната поехте тези ангажименти – населението, дай боже да не завали сняг, да може да се снабди с необходимите дърва и да бъдат спокойни за зимния период. Благодаря, госпожо Председател, за разбирането за времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Темата е важна и затова прецених, че няма да Ви ограничавам.
Благодаря, госпожо Янкова.
Господин Министър, дуплика? Няма да ползвате.
Да благодарим на министър Порожанов за участието му в днешния парламентарен контрол и да преминем към въпросите към министъра на енергетиката Теменужка Петкова.
Въпрос от народните представители Георги Стоилов и Пенчо Милков относно системни спирания на тока в град Мартен, община Русе, област Русе и гарантиране на електроподаването през зимния сезон в област Русе.
Заповядайте, господин Стоилов.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Жителите на град Мартен за пореден път излязоха на протест и блокираха пътя Русе – Силистра, за да настояват да се сложи край на продължаващия от години проблем със системните спирания на електрозахранването в града. Прекъсванията водят до лошо качество на живот и причиняват доста повреди в електроуредите. Хората недоумяват защо всеки месец градът им е включен в списъка за прекъсвания на електрозахранването, а няма никакъв резултат.
Въпросите ни към Вас са: какви мерки е предприело ведомството Ви относно този проблем и в какъв срок той ще бъде решен? Как и кой ще обезщети гражданите във връзка с имуществените вреди, които са понесли вследствие на този проблем, и предприети ли са всички мерки за гарантиране качеството на електроподаване в областта през зимния период? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стоилов.
За отговор – министърът на енергетиката госпожа Теменужка Петкова. Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоилов, уважаеми господин Милков, във връзка с поставените от Ваша страна въпроси, свързани със системни прекъсвания на електроснабдяването в град Мартен, област Русе Ви информирам следното.
Област Русе и съответно град Мартен се обслужват от електроразпределителното дружество „Електроразпределение Север“. Електрозахранването на град Мартен се осъществява от електропроводи Мартен и Сандрово от ТЕЦ Русе.
Във връзка с поставения от Вас въпрос беше изискана информация от „Електроразпределение Север“, свързана с конкретния случай. От страна на „Електроразпределение Север“ се посочва, че основна причина за изключванията на електропроводите са установените извършени кражби на елементи от кабелите средно напрежение, положени в проходимия колектор на ТЕЦ Русе. Вследствие на тези кражби са се увеличили непланираните изключвания, като се е наложило електроразпределителното дружество да захрани електропровод Мартен с индивидуален кабел. Двата електропровода – Мартен и Сандрово, са били изключени от подстанция ТЕЦ Русе. За захранването им е изградена нова кабелна линия от подстанция Слатина, собственост на „Електроразпределение Север“ АД. С предприетите мерки са ограничени значително аварийните прекъсвания в град Мартен.
За да предотврати бъдещи евентуални прекъсвания на електроснабдяването за клиентите в град Мартен, в началото на 2018 г. „Електроразпределение Север“ стартира инвестиционна програма по изграждането на нова регионална възлова станция „Изток Русе“. Новото съоръжение ще захрани електропроводите Сандрово, Мартен, Сливница и Рома. С изграждането на новата възлова станция двата електропровода Мартен и Сандрово ще имат независими аварийни защити, което ще повиши сигурността на електроснабдяването в района.
„Електроразпределение Север“ предвижда възловата станция да започне да функционира през месец декември 2018 г.
Във връзка с Вашето питане бих желала да Ви информирам, че за четвърта поредна година Министерството на енергетиката извършва планови проверки в електроенергийния системен оператор и електроразпределителните дружества, които оперират на територията на страната, в това число на „Електроразпределение Север“.
Независимо от това, че в момента са в ход тези планови проверки, във връзка с Вашето питане с моя заповед от вчера е възложено извършването на извънпланова проверка по конкретния случай. Тя ще бъде извършена в периода 11 – 12 октомври, като за резултатите от тази проверка ще имам ангажимента да Ви докладвам своевременно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Господин Милков, заповядайте за реплика.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър, ще започна отзад напред.
Първо, благодаря Ви за това, че сте възложили проверка по повод на нашия сигнал, но години наред електричеството в Мартен е нередовно. Години наред хората решават този проблем сами с влагане на допълнително средства, за да не им горят уредите, но те пак горят, токът гасне. Не зная при предишните проверки или при проверките в резултат на въпроси на мои колеги в предишни събрания или на кметовете, когато са писали, какви са били резултатите, че чак след като за пореден път хората излязоха и блокираха пътя преди три седмици, преди една седмица щастливо, гледахме по вестниците снимки, беше доставена тази възлова станция. Тя наистина е възлова, защото се надяваме да реши възлов проблем – проблем, с който години наред хората в това най-близко населено място и единствен друг град в нашата община, а именно град Мартен, живеят в недопустими условия.
Надявам се в резултат на проверката, която ще извършите, държавата най-сетне да прояви сила и проблемът да се разреши, защото е неадекватно дружеството да включва въпрос за решаване в проектите си за периода 2019 – 2023 г., каквато информация вече е изнесена, при положение че този проблем е от много години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков.
Дуплика ще има ли, госпожо Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Милков, благодаря за допълнението, което направихте. Наистина в този район има проблем и, както вече споменах, ние изискахме съответната информация от електроразпределителното дружество, което оперира на тази територия. Такава информация ни беше предоставена.
Наистина от колегите от „Електроразпределение Север“ са предприети много сериозни мерки, за да се инвестира доста сериозен ресурс – тази възлова подстанция, която се изгражда, вече е изградена и се очаква да бъде въведена в експлоатация през декември 2018 г., нейната стойност е малко над 400 хил. лв. Това наистина са много сериозни инвестиции. Наред с това близо 90 хил. лв. са инвестирани в други дейности, така че да може да се гарантира сигурността на електроподаването в региона.
Основната причина, поради която се е стигнало до тази неприятна за гражданите ситуация, е свързана именно с поредица от кражби на съответна инфраструктура, което е основният и голям проблем. За да могат колегите да преодолеят тези кражби в бъдеще, те са принудени и са предприели мерки да изградят такъв тип система, която да гарантира сигурността на електроподаването и да минимизира всички тези посегателства към енергийната инфраструктура. Това е основният проблем.
Изисках да ми бъде предоставена информация колко са жалбите, които са подадени от гражданите, жители на град Мартен. За двугодишен период – от 1 септември 2016 г. до настоящия момент, жалбите са четири по конкретни случаи. „Електроразпределение Север“ е извършило проверка, както предвижда нормативната уредба в съответните срокове. В резултат на проверките, които са направени, е установено, че тези прекъсвания на захранването в тези конкретни четири случая са били по причини извън „Електроразпределение Север“. На това основание, съгласно нормативно установения ред, не е налице и правно основание за претендиране на тези суми от страна на електроразпределителното предприятие.
Използвам случая още веднъж да Ви уверя, че са предприети всички необходими мерки и от страна на колегите от „Електроразпределение Север“, и от страна на Министерството на енергетиката. В момента са в ход плановите проверки, но конкретно в този случай ще проверим в детайли проблема и се ангажирам да Ви докладвам. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Да благодарим на министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова за участието в днешния парламентарен контрол.
Това беше и последният въпрос за днешния парламентарен контрол.
Следващото редовно пленарно заседание – на 10 октомври, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 14,12 ч.)
Председател:
Цвета Караянчева
Заместник-председатели:
Явор Нотев
Нигяр Джафер
Секретари:
Александър Ненков
Николай Александров