Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Нигяр Джафер и Веселин Марешки

Секретари: Александър Ненков и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добро утро, уважаеми колеги! Моля да се регистрираме.
Отменете регистрацията, няма кворум.
Следващата регистрация – след 10 минути.

Открито в 9,14 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в седмичната Програма за работата на Народното събрание следната допълнителна точка:
Проекти на решения за промени в постоянни комисии. Вносител е Искрен Веселинов на 10 октомври 2018 г., като предлагам това да стане точка четвърта за днешното пленарно заседание.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 139 народни представители: за 131, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.

Продължаваме с първа точка за днес:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА.
Доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Заповядайте, господин Велчев, да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ на 4 май 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 4 октомври 2018 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека като точка първа от дневния ред обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ на 4 май 2018 г.; и като точка втора – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г.
На заседанието присъстваха – от Министерството на образованието и науката: госпожа Таня Михайлова – заместник-министър; от Министерството на финансите: Илиана Владева – началник-отдел в дирекция „Държавни разходи“, Ивайло Танев – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, и Наталия Чернева – началник-отдел в дирекция „Данъчна политика“; от Министерството на правосъдието: Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“; от Светия Синод на Българската православна църква: Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопският митрополит Серафим, Видинският митрополит Даниил, Мелнишкият епископ Герасим – главен секретар на Светия Синод, Мария Кьосева и Радомир Чолаков – юристи на Светия Синод; от Мюсюлманското изповедание: Бирали Бирали – заместник главен мюфтия, и Асан Имамов – адвокат на Главното мюфтийство; от Католическата църква: отец Петко Вълов; от Обединени евангелски църкви: пастор Румен Борджиев и Грета Ганева; и от Правозащитна група „Свобода за всеки“: адвокати Виктор Костов и Невена Стефанова.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ, беше представен от народния представител Йордан Цонев.
Със Законопроекта се предлага нов модел на финансиране на вероизповеданията, според който държавна субсидия се предоставя на вероизповеданията, към които принадлежи не по-малко от едно на сто от населението на страната на база на резултатите от самоопределението от последното преброяване. Полагащата се държавна субсидия ще се изразходва целево за покриване на разходите на вероизповеданието за възнаграждения на персонал (свещенослужители и служители на религиозните институции), както и за осъществяването на други дейности, описани в Закона – образователни, социални, строеж и поддръжка на молитвени домове и други.
В Законопроекта размерът на субсидията се определя по модела на финансиране на политическите партии, като максималният размер на субсидията е 15 млн. лв. на вероизповедание, а заплатата на един свещенослужител се приравнява на заплатата на един учител. Господин Цонев подчерта, че вероизповеданията, които отговарят на този критерий, според последното преброяване от 2012 г. са източноправославното и мюсюлманското вероизповедание. Останалите вероизповедания ще продължават да получават субсидия по досегашния ред чрез Закона за държавния бюджет през дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.
Беше отбелязано, че в Законопроекта са необходими корекции по отношение на контрола на финансовите средства, за да става ясно, че същият не касае собствените приходи на религиозните институции, а само публичните средства, отпускани от държавата.
Като технически пропуск на вносителите господин Цонев посочи предвидения разрешителен режим относно участието на свещенослужители от чужбина в проповеди в страната, като същият следва да бъде уведомителен.
Другите важни въпроси, които трябва да бъдат решени и прецизирани в Законопроекта между първо и второ гласуване, са свързани с националната сигурност, финансирането от чужбина, със свещенослужителите на вероизповеданията, които са чужди граждани, с даренията, с духовните училища, с функционирането и финансирането на диоцезите на Българската православна църква в чужбина.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г., беше представен от народните представители Искрен Веселинов и Йордан Йорданов.
Според вносителите и двата законопроекта са отговор на едно и също желание – за спиране на чуждото влияние върху някои български вероизповедания, което е заплаха за националната сигурност на страната ни и препятстване на радикализма като глобално явление, което има своите прояви в България. Отбеляза се, че в това отношение представеният законопроект е по-изчерпателен и има повече предложения, някои от които са породили доста дебати. Изрази се надежда, че при предстоящия допълнителен диалог ще се постигне търсеният баланс.
Освен промените във финансирането, регистрационния режим, обучението в средните и висши духовни училища и административните санкции, важна част от Законопроекта са предложенията, свързани с допълнителното финансиране на религиозното образование в училищата, както и на възможността по утвърдени от Министерството на образованието и науката програми да бъдат осъществявани образователни дейности от вероизповеданията.
Вносителите посочиха, че за да има възможност между първо и второ гласуване да се проведат широки обществени дискусии, е необходимо да се формира работна група, в която да присъстват представители на различните политически сили и вероизповедания, и да се излезе с интегрирани общи предложения по Законопроекта.
По законопроектите са постъпили становища от Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Светия Синод на Българската православна църква, Мюсюлманското изповедание, Обединени евангелски църкви, Католическата църква, Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна църква и Правозащитната организация „Свобода за всеки“. В становищата си министерствата и вероизповеданията дават своите препоръки за корекции на законопроектите.
Варненският и Великопреславски митрополит Йоан представи становището на Светия синод на Българската православна църква по двата законопроекта. Той отбеляза, че законопроектите засягат фундамента на вероизповеданията в България и отношенията им с държавата и изложи възраженията на Светия Синод срещу: пълния контрол върху финансите на вероизповеданията; нарушаването на анонимността на дарителството; ограничението в размера на субсидията, която следва да се определя така, както е разписано досега, съгласно Закона за държавния бюджет; увеличаването на правомощията на дирекция „Вероизповедания“; понятието „религиозен радикализъм“, защото това понятие няма ясно определение и е чуждо на правния мир; определението „заплати на свещениците“, защото държавата не е запозната с йерархията на църквата и в този смисъл уравниловката между отделните служители не всеки път е приложима; срещу предвидените ограничения на правото на проповед, което е изконно право на всяко вероизповедание, включително и извън храма.
Светият Синод на Българската православна църква счита за необходимост и подкрепя формирането на работна група по законопроектите, като се ангажира да излъчи свои представители.
Представителите на Мюсюлманското изповедание заявиха, че становището им в голямата си част се припокрива със становището на Българската православна църква. Те обърнаха внимание на предлаганата редакция на чл. 33 от Закона за вероизповеданията, с която отпада законовото основание за съществуването на Висшия мюсюлмански институт, който е необходим за подготовката на свещенослужителите на изповеданието в България. Отбеляза се, че предвиденият в Законопроекта ред за откриване на висше училище по Закона за висшето образование предизвиква колизия и представлява непосилна задача за изповеданието.
Заместник главният мюфтия Бирали Бирали подчерта, че Националният съвет на религиозните общности в България абсолютно се противопоставя на това религиите да бъдат поставени под въпросителен знак, че представляват проблем за националната сигурност, тъй като в новата история на България, след демократичните промени няма пример за такъв религиозен екстремизъм, а напротив – всички вероизповедания работят за благото и изграждане на ценностната система на обществото.
Представителят на Католическата църква отец Петко Вълов сподели, че предложенията, касаещи чуждестранните свещенослужители, сериозно притесняват вероизповеданието. Католическата църква е наднационална и има служители от цял свят. У нас около 100 йеромонаси и монахини проповядват на български език и едно връщане към старите времена би представлявало лош знак. Наблегна се и на проблемите относно легализирането на дипломите за висше богословско образование на свещенослужителите, издадени от авторитетни чужди университети, финансирането и помощите от чужбина, на които разчита вероизповеданието, необходимостта от въвеждането на по-разумен критерий за регистриране на вероизповедание с оглед големия брой регистрирани вероизповедания в България.
Представителите на Обединени евангелски църкви отбелязаха синхрона в становищата на вероизповеданията и акцентираха на предлагания критерий численост съобразно данните от последното преброяване, който пряко засяга вероизповеданието, тъй като представлява и праг за откриването на духовни училища.
Адвокат Виктор Костов от Правозащитна група „Свобода за всеки“ изрази несъгласие с двата законопроекта като застрашаващи конституционния ред в страната и демократичните ценности.
В хода на дискусията участие взеха народните представители Красимир Велчев, Павел Шопов и Васил Антонов. Народните представители и представителите на вероизповеданията се обединиха около необходимостта да бъде създадена работна група с участието на представители на основните вероизповедания, която между първо и второ гласуване да прецизира двата законопроекта, така че да бъде постигнат пълен консенсус относно предложените изменения и допълнения на Закона за вероизповеданията.
След проведените разисквания Комисията по вероизповеданията и правата на човека:
- с 9 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ на 4 май 2018 г.;
- с 10 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велчев.
Следва Докладът на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, госпожо Захариева.
ДОКЛАДЧИК ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Корнелия Петрова Нинова и Мустафа Сали Карадайъ на 4 май 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 5 октомври 2018 г., Комисията по образованието и науката обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Корнелия Петрова Нинова и Мустафа Сали Карадайъ на 4 май 2018 г., както и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г.
Беше направено процедурно предложение от народния представител Веска Ненчева за отлагане на заседанието, което след проведено гласуване с резултат 2 гласа „за“ и 7 гласа „против“ не беше прието.
На заседанието присъстваха: Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката; представители от Главно мюфтийство на мюсюлманското изповедание в България: Мурат Пинков – заместник главен мюфтия, Аднан Джамбазов – главен юрисконсулт, и Асан Имамов – адвокат на Мюсюлманското изповедание.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Корнелия Петрова Нинова и Мустафа Сали Карадайъ, бе представен от народния представител Йордан Цонев. Той посочи, че основните цели на Законопроекта са да се създадат правила за финансиране на религиозните институции, както и правила за предотвратяване на възможността за намеса на чужди организации в дейността на българските религиозни общности. Финансирането на вероизповеданията, които имат под 1% от населението на страната на база на резултатите от последното преброяване, остава по досегашния ред. Господин Цонев уточни, че предвиденият в Законопроекта механизъм за финансов контрол се отнася за държавната субсидия на религиозните институции, която следва да се използва за изплащане на възнагражденията на свещенослужители и служители в религиозни институции.
В Законопроекта са предвидени правила за премахване на възможността за злоупотреба с религиозните права на лицата и използването им срещу националната сигурност и обществения ред в страната.
Също така в Законопроекта е предвидено, че вероизповеданията могат да откриват духовни училища при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование, както и възможност да откриват висши училища при условията и по реда на Закона за висшето образование.
Господин Цонев подчерта, че след приемане на първо гласуване има поет ангажимент за създаване на работна група с участието на всички заинтересовани страни и комисии за прецизиране на текстовете.
От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители, бе представен от народния представител Йордан Йорданов. Той отбеляза, че предложените изменения и допълнения са няколко групи. Основно целта на предложенията е да се уредят мерки за противодействие срещу религиозната радикализация и политизация на вероизповеданията.
Предложена е детайлизация на уредбата относно условията и реда за регистрация на религиозните общности. Друга група допълнения, които Проектът съдържа, са свързани с финансирането на вероизповеданията.
Господин Йорданов отбеляза, че в Законопроекта са предвидени и правила за осъществяване на образователни дейности от вероизповеданията, като те следва да са в съответствие със Закона за предучилищното и училищното образование и със Закона за висшето образование.
По представените законопроекти в Комисията по образованието и науката са постъпили становища от Министерството на образованието и науката, от Главното мюфтийство, от Католическата църква и от Обединени евангелски църкви.
Становището на Министерството на образованието и науката бе представено от заместник-министър Таня Михайлова. Тя отбеляза, че предлаганите изменения и допълнения следва да бъдат прецизирани в съответствие със Закона за предучилищното и училищното образование и със Закона за висшето образование.
В обсъждането на законопроектите се включиха представители от Главното мюфтийство, които изразиха притеснения относно предлаганите правила висшите училища на вероизповеданията да се откриват по реда на Закона за висшето образование, тъй като според тях тези правила ще ограничат дейността на Висшия ислямски институт.
Господин Йордан Цонев отговори, че е възможно да бъдат обсъдени и други варианти в тази връзка. Народният представител Милена Дамянова подчерта още веднъж, че предлаганите текстове ще бъдат прецизирани в работна група с широко участие.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване Комисията по образованието и науката:
- с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854 01 34, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Корнелия Петрова Нинова и Мустафа Сали Карадайъ на 4 май 2018 г., и
- с 10 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Захариева.
Следва Докладът на Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Корнелия Петрова Нинова и Мустафа Сали Карадайъ на 4 май 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г.
На свое заседание, проведено на 3 октомври 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Корнелия Петрова Нинова и Мустафа Сали Карадайъ на 4 май 2018 г., и Законопроект, внесен от Искрен Василев Веселинов.
На заседанието присъстваха: от Българската православна църква – митрополит Гавраил Ловчански, митрополит Йоан Варненски и Великопреславски, митрополит Антоний Западно и Средноевропейски, Митрополит Серафим Неврокопски, митрополит Даниил Видински и доцент доктор Мария Кьосева – юридически съветник на Светия Синод; от Главното мюфтийство – господин Аднан Джамдазов – главен юрисконсулт.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, беше представен от председателя на Комисията – господин Данаил Кирилов, който заяви, че с него се цели да се създаде гаранция за религиозните свободи на лицата, да се предотврати възможността за намеса на чужди държави, институции и лица в делата и дейността на българските религиозни общности, както и да се премахне възможността за злоупотреба с тези права и използването им срещу националната сигурност на страната, обществения ред, народното здраве и морала, правата и свободите на гражданите.
Господин Кирилов посочи, че със Законопроекта се урежда възможността за участие на религиозните общности в Република България в обществения живот на страната чрез представяне на становища по проекти на закони и административни актове; създава се правна възможност за гарантиране възмездяването на труда на свещенослужителите; регламентира се получаването на целеви дарения и създаването на духовни училища.
Той допълни, че Законопроектът създава подробни правила за финансиране на религиозните институции с цел осигуряване на прозрачност относно източниците и начина на финансиране на вероизповеданията и предотвратяване на възможността за използване на религиозните институции в Република България за извършване на дейности, насочени срещу установения в страната правов ред.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, внесен от Искрен Веселинов, беше представен от народния представител Христиан Митев, който посочи, че в него се съдържат няколко групи допълнения, които целят да се усъвършенства правната уредба относно вероизповеданията.
Господин Митев отбеляза, че първата група предложения съдържат дефиниции за „религиозен радикализъм“ и „политизация на вероизповедание“, като допълни, че се предлага установяването на забрана за религиозните общности и институции да създават, разпространяват и използват литература, която проповядва религиозен радикализъм или идеи, които противопоставят българските граждани на религиозна основа. Предлага се ограничение за участие на ръководните органи на религиозни общности и институции в ръководствата на политически партии.
Проектът на закон въвежда изисквания за лицата, които извършват богослужения на територията на страната, като се предлага диференциран режим в зависимост от гражданството.
Друга група допълнения урежда реда и начина за регистрация на религиозните общности като юридически лица, както и основанията за прекратяването им. Предлагат се правила относно финансирането на вероизповеданията и на духовните училища, като се предвижда и представянето пред Сметната палата на годишни финансови отчети.
Последната група предложения са свързани с правилата за осъществяване на образователните дейности в духовните училища, както и изискванията относно местата за извършване на публични богослужения.
По представените законопроекти са постъпили становища от Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Министерството на финансите, Светия Синод, Главното мюфтийство, Католическата църква, Епархийския съвет на Арменска апостолическа православна църква, Обединените евангелски църкви, „Свобода за всеки“ – адвокатска и правозащитна организация, Национален алианс „Обединени Божии църкви“ и от Христо Цанков.
Митрополит Гавраил Ловчански и господин Аднан Джамдазов представиха становищата на Светия Синод и на Главното мюфтийство по повод разглежданите законопроекти за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
В обсъждането на законопроектите взеха участие народните представители Йордан Цонев, Христиан Митев, Данаил Кирилов, Десислава Атанасова и Хамид Хамид.
Господин Цонев отбеляза, че целта на Законопроекта, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ, е установяването на финансова стабилност на вероизповеданията и защитата на държавния интерес и националната сигурност на страната. Той допълни, че държавата ще осъществява финансов контрол само върху получените и разходваните от вероизповеданията държавни субсидии, и заяви, че ще подкрепи Законопроекта, като между първо и второ четене може да се прецизират текстове.
Господин Кирилов заяви, че ще подкрепи и двата законопроекта, като допълни, че текстовете следва да бъдат прецизирани, като се намери балансът между интересите на обществото и независимостта на вероизповеданията. Той посочи, че механизмът на субсидиране на вероизповеданията цели прозрачност, каквато е предвидена при финансирането на политическите партии и неправителствени организации.
Госпожа Атанасова посочи, че в настоящия парламент Законът за вероизповеданията е единствената тема, по която се обединяват и управляващи, и опозиция, и наблегна върху необходимостта от търсене на баланса между интересите на държавата и автономията на религиозните общности и институции.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси:
- с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Корнелия Петрова Нинова и Мустафа Сали Карадайъ на 4 май 2018 г., и
- със 7 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854 01 35, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова.
Становище на вносител?
Господин Цонев, заповядайте за първия Законопроект.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
От името на вносителите съвсем накратко, тъй като в докладите на трите комисии бяха подробно отразени целите на Законопроекта, както мотивите, така и проблемите, които следва да се решат, ако бъдат приети на първо четене.
Разбира се, основната цел на Законопроекта е да се осигури финансиране, финансова стабилност и независимост на основните вероизповедания в страната. В съответствие с Конституцията и целите на Законопроекта се предлага въвеждането на забрана на религиозните общности и институции да получават финансиране от чужди държави и лица за възнаграждения на свещенослужители и служители в религиозните институции. Това е във връзка с предложението да бъдат финансирани с нарочна субсидия вероизповеданията, за които са заявили повече от 1% принадлежност, повече от 1% от българските граждани.
Относно предложените изменения и допълнения в Глава четвърта „Имущество и финанси“ от Закона за вероизповеданията, тази част от предложенията са в две насоки.
Първо, „детайлни правила относно финансирането на религиозните институции и извършването на строг контрол от страна на държавата с цел спазване на ограниченията, които се предвиждат за това финансиране“. Нарочно прочетох този абзац, защото в мотивите си вносителите изрично подчертават, че става въпрос за правила и контрол относно това финансиране, а не относно средствата, които вероизповеданията получават по другите възможни начини – спонсорство, дарения, дейност, присъща на вероизповеданията. Притесненията, които имаха вероизповеданията, ако бяха добре прочетени мотивите, щяха да видят, че вносителите не предвиждат такъв контрол върху техните собствени средства.
Втората насока е „въвеждане на забрана за чуждо финансиране от други държави и чуждестранни лица в изрично уредените от закона случаи“. Тук се цели преди всичко прозрачност в източниците и начина на финансиране на религиозните вероизповедания. Един от основните проблеми на Законопроекта по отношение запазване свободата и независимостта на вероизповеданията е именно тук. Работната група, която ще бъде съставена заедно с представителите на основните вероизповедания, ще трябва да работи основно в тази насока – да се запазят анонимността на даренията, източниците на финансиране, но едновременно с това да има достатъчно прозрачност с оглед националната сигурност на страната.
„Със Заключителните разпоредби на Закона се изменят и допълват Законът за висшето образование и Законът за предучилищното и училищно образование, като се предвижда и редът за финансирането на духовните училища от държавния бюджет“. Тук искам да припомня, че Законопроектът дава възможност – основните вероизповедания, които отговарят на изискванията за финансиране над 1%, имат право да откриват висши учебни заведения, разбира се, по реда на Закона за висшето образование, което е плюс и за тях, защото само по този път ще могат да дават образователни и квалификационни степени, а няма друг ред в страната, по който да могат да правят това, както и да има академично израстване на преподавателския състав. Това особено касае Висшия ислямски институт, който няма тази категоризация, няма тези правомощия, а това е проблем, който е поставян многократно от представителите на Мюсюлманското вероизповедание, и то съвсем справедливо. В голяма степен касае и националната сигурност, тъй като всички в страната, включително и мюсюлманското вероизповедание, са заинтересовани подготовката на кадрите за обучение на религиозни проповедници да става в България, в едно добре организирано или няколко висши учебни заведения. И в тази посока има какво да се поработи между първо и второ четене.
Надявам се, че с това успях да представя мотивите на Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
За втория законопроект мотивите ще представи господин Веселинов.
Заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това е може би един от най-важните законопроекти, които разглеждаме в този мандат, тъй като той касае много особена и деликатна зона в обществените отношения. Такава реформа обаче трябва да се осъществи, тъй като ние смятаме, че съвсем отговорно трябва да се подходи към проблемите на националната сигурност в тази сфера.
Законопроектът, който представям, е инициатива на вицепремиера по сигурността господин Красимир Каракачанов, който на 19 октомври 2017 г. започна поредица от консултации със службите за сигурност, с Министерството на образованието и науката, с дирекция „Вероизповедания“, с Министерството на финансите с цел да реализираме три важни задачи пред политиката в България.
Първата от тях е да предотвратим заплахата от радикализация на българските вероизповедания, разбира се, говорим най-вече за мюсюлманското такова. Изчетох много становища, в които се твърди, че признаци на радикализация няма. Напротив, имаме дела на тема радикален ислям. Имаме дори осъдени на първа инстанция в това отношение и само определени пропуски в наказателното ни право поставят под въпрос окончателните присъди. Така че тази заплаха от радикализация е една от основните пред българската национална сигурност и тя трябва да намери своето място като решения в Закона за вероизповеданията.
Втората важна заплаха е тази за политизация на вероизповеданията, тъй като ние знаем как една политическа партия дълги години паразитираше върху мюсюлманското вероизповедание и смятаме, че връзката между политици и вероизповедание трябва да бъде легитимно прекратена.
Другата ни важна задача е зависимостта на мюсюлманското вероизповедание от Турция и това, че тази финансова зависимост трябва да бъде прекратена. Същевременно категорично смятаме, че не само мюсюлманското, но и християнското, православното вероизповедание, традиционното за страната ни, трябва да получи сериозна финансова подкрепа, така че да може да развива нормално своята дейност, да има възможност за повече духовност в образователния процес, включително да има възможност за финансиране на извънучилищни програми, разбира се, одобрени от МОН, които да допринесат за развитието на бъдещите български поколения.
Какви са основните акценти в Законопроекта?
На първо място, ние даваме определение що е то „религиозен радикализъм“ и що е то „политизация на вероизповеданията“, като, разбира се, тези определения може да са дискусионни, но смятаме, че сме направили максималното те да обхванат всички възможни заплахи за националната сигурност. Всъщност ние говорим за две лица на едно и също явление, тъй като религиозният радикализъм – ислямският радикализъм, е всъщност вид политизация на вероизповеданието и превръщането му от една чисто духовна институция в сила, която агресивно желае да променя нашето общество на база на определени религиозни постулати.
Комплексът от мерки срещу тази религиозна радикализация и политизация включва изричната забрана на вероизповеданията да осъществяват международни контакти с такива организации, които извършват подобен вид дейност и разпространяват подобен тип идеология, както и да се самоконтролират относно дейността на своите проповедници и своите свещенослужители.
Разширяваме, разбира се, мерките, с които административно могат да бъдат контролирани тези процеси и съответно санкционирани, и въвеждаме ограничения в ръководните органи на религиозните общности да членуват политически лица.
Даренията от чужбина са част от тези усилия, тъй като имаме засвидетелствани случаи на финансиране от източници зад граница на български представители на вероизповеданията, свързани с определени ангажименти на тези вероизповедания и по-скоро на тези проповедници за определен тип радикализъм и съответно внасяне на радикализъм в тяхното паство. Това, разбира се, е дискусионен въпрос, но ние не задължаваме деклариране и съответно да въвеждаме някакъв разрешителен режим за всички дарения – говорим за тези с източник в чужбина, както и поставяме въпроса за даренията от юридически лица, които и без това не са въпрос на вътрешна убеденост и някакъв морален акт, тъй като се отразяват чисто счетоводно.
Въвеждаме определени изисквания към лицата, които извършват богослужение на територията на страната, като на първо място това е изискването за образованието. Българските граждани трябва да приравняват своето образование към българското, ако е завършено в чужбина. Това са процедури, разписани в законите за предучилищното и училищното образование и за висшето образование. Отделяйки сериозен финансов ресурс за заплати на свещениците, естествено е държавата да има ангажимента лицата, които получават тези заплати, да имат съответната квалификация.
По отношение на чужденците проектът предлага те да участват в богослужението или да извършват богослужебни ритуали според практиката на съответната религиозна общност, а за участието им в проповедите, дейности по набиране, различни кампании това да става след съгласуване с Дирекция по вероизповеданията. Това е режимът и за всички чужди духовни лица – уведомителен, към Дирекцията по вероизповеданията, така че да е ясно кой осъществява такава религиозна дейност на територията на страната.
Детайлизираме сериозно уредбата по регистрация на вероизповеданията и тук имаме пълната подкрепа на Светия Синод в тази част от Главата, защото може да се каже, че сме шампиони по брой вероизповедания и ние мислим, че трябва да има малко по-сериозен ред при тяхната регистрация.
Въвеждаме правила за богослуженията във и извън сградите, където те се извършват, като на първо място въвеждаме изискване те да се извършват в места, които са пригодени за това с оглед безопасността и на самите вярващи, и възможността да има наблюдение върху тези обекти.
Въвеждаме изискване проповедите, не самите богослужения и ритуали, да бъдат на български език, тъй като смятаме, че това обръщение към паството трябва да е разбираемо за всички.
Въвеждаме нови правомощия на Дирекция по вероизповеданията.
Решаваме и въпроса за финансирането, макар и по малко по-различен начин от колегите с другия законопроект, тъй като при нас при недостиг на финансиране за цялостната дейност на вероизповеданията е предвиден принципът за разпределение пропорционално на броя вярващи, заявили своята принадлежност към съответното вероизповедание на последното преброяване. Тук създаваме и съответните възможности за финансиране на религиозното обучение в училищата и извън тях, разбира се, под контрола на МОН.
И не на последно място, коментираме и статута на свещенослужителите, който трябва да бъде на високо ниво като хора, отговорни за духовността на българската нация.
Връщам се към началото на моето изказване, че това е сериозен, дълго мислен законопроект, който цели не да реши един проблем, а да реши поредица от проблеми и да пренареди една част от обществените отношения в тази сфера, така че те да бъдат, първо, адекватни за времето, второ, да бъдат в полза на самите вероизповедания и, трето, да бъдат в полза на националната сигурност и единството на нацията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Ще има ли изказвания?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще направя кратък коментар по Законопроекта, който е внесен от БСП, ГЕРБ и ДПС.
Ясна е основната цел на Законопроекта. Тя къде по-явно, къде не толкова се коментира – това е противостоене или противопоставяне на радикални форми на вероизповедания, на радикализъм в някои вероизповедания, които има в България, или на съответни секти или църкви, които се нароиха през последните 30 години.
Само че има текстове, затова вземам отношение, които задължително между първо и второ четене трябва да бъдат променени. За това говореше и Българската православна църква, Светият Синод. Има много становища и на другите вероизповедания, говоря за традиционните вероизповедания в България, които са от стотици години на българска територия, които нямат проблем със законността.
Само два примера ще Ви дам, за да видите за какво става дума. Това е в същността на Законопроекта.
Според чл. 21, макар че преди малко имахме лека дискусия с господин Цонев, се въвежда едно ограничение за предоставяне на държавна субсидия за вероизповеданията. Той казва следното: държавната субсидия се предоставя само на вероизповедания, към които принадлежи не по малко от едно на сто от населението на страната, което се е самоопределило така на последното преброяване.
Това е ограничително условие, въпреки че в мотивите на вносителите е записано – в мотивите обаче, че финансирането на останалите вероизповедания остава по стария ред, така според члена означава, че само Българската православна църква, защото говорим за 1%, тоест те трябва да имат вярващи може би около 70 – 75 хиляди – само православните християни и мюсюлманите в България са толкова. Трябва да е ясно!
По тази логика има традиционни вероизповедания – и затова взех думата, които ще останат без държавна подкрепа. Например българските арменци са около 30 хиляди човека. Знаете, Арменската апостолическа църква е в България може би от стотици години, а от последните над 100 години имат храмове в най големите градове. Те са изключително лоялни към държавата, арменската общност е изключително интегрирана, спазва законите – поради едно такова предложение те ще останат без подкрепа.
Второто нещо, което абсолютно касае други вероизповедания.
Въвежда се изискването свещеници и служители на вероизповедания да могат да бъдат само български граждани, като чужди граждани могат да бъдат свещенослужители само след разрешението на Дирекцията по вероизповеданията. Това да кажем, че може да бъде прието, но свещенослужещи чужди граждани могат да участват в богослужение само съвместно с местни представители на съответното вероизповедание. Ако това остане така в крайния вариант, трябва да Ви кажа, че арменските църкви в България ще бъдат затворени. Защо? Арменската апостолическа църква няма духовно училище в България, нормално, както и в Румъния и Украйна, и затова техният католикос, или католикос на всички арменци в Ереван, изпраща техните свещеници да служат в България, във всички страни – може би само в Русия имат такова духовно училище. Това изискване означава, че в тези църкви няма кой да служи, тоест трябва прецизиране.
Хубаво е, че ще има може би максимален срок между първо и второ четене за предложения, хубаво е, че ще има работна група, в която ще се включат представители на всички парламентарни групи, надявам се, както и на повечето вероизповедания. Това, което коментирам, последното, между другото, ще удари – как да се изразя, и Католическата църква. На много места в католическите църкви в България служат чужди граждани. Например в църквата в Малко Търново служат поляци поради същата причина.
Трябва много внимателно да отсеем сухото от суровото!
Като се опитваме да противодействаме на проповядването на радикализъм или радикален ислям, на разни други секти – не знам колко от Вас знаят, но вероизповеданията, регистрирани в България към момента, са 177, а реално традиционните вероизповедания в България са четири или пет, да направим така, че да постигнем целите си, но да не противостоим, да не попречим на традиционните вероизповедания в България, които спазват законите и са лоялни към своята родина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря Ви, господин Тишев.
Някакви реплики към изказването? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Днес коментираме две предложения за допълнение на Закона за вероизповеданията.
Чисто хронологически това е Закон, който е приет, в края на 2002 г. обнародван и фактически действа от 2003 г. Той е устройствен закон, основен за вероизповеданията в страната – всички вероизповедания. Това е Закон, който по обща оценка – не само по наша оценка, но и на европейските страни, с които сме имали контакти – и не само от тях, е един добър Закон.
Искам още веднъж да напомня, че с действието на този закон служат службите си всички вероизповедания. По времето на действие на този закон бе преодолян и разколът в Българската православна църква.
Днес фактически двата законопроекта – на единия ние сме съвносители, са резултат от Консултативния съвет при Президента на Република България – генерал Румен Радев, на който бе постигнато споразумение между всички политически сили, изпълнителна и законодателна власт, да се направят тези промени, засягащи белите полета в Закона по вероизповеданията, с цел, първо, да преодолеем някои слабости, които не бяха включени досега в Закона и, от друга страна, да засилим финансирането и да го осветлим, особено това, което идва отвън.
Законът за вероизповеданията – фактически това е седмо предложение за промяна, като шест от тях, последното беше 2015 г., но те бяха по-камерни, по-малки, но трябва много да внимаваме с това, което се предлага сега, което ние предлагаме, защото засягат пет-шест основни позиции по Закона за вероизповеданията. Както знаем, много често пътят към ада е постлан с много добри намерения, с цветя и рози.
Ние, като вносители на този законопроект, ще го подкрепим на първо четене, но не може да не прави впечатление, че, освен от изпълнителната власт, от различните министерства, Законът не е приет добре от различните вероизповедания, най-вече от православното вероизповедание, и не само от него. Най-много са забележките от него, така че в експертната група, която бе договорена при срещата на министър-председателя в Светия Синод, а и срещата, която ние вчера имахме с колеги, група народни представители, в Синода, ще се опитаме всички тези предложения, които – откровено трябва да си го кажем, са на ръба на Закона, да ги преодолеем и да намерим добра формулировка. Между първо и второ четене ще вземем активно експертно участие, но при приемането на Закона на второ четене няма да подкрепим формулировки, които са извън рамките на Закона и не са приети от отделните вероизповедания.
Още веднъж – за финал: днес ние ще подкрепим и двата законопроекта, защото и двата кореспондират един с друг, имат и добрите страни – и единият, и другият, но трябва да бъдем много внимателни в работата между приемането на Закона за второ четене и работата в експертната комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Благодаря, господин Антонов.
Реплики към изказването на господин Антонов? Не виждам.
Други изказвания по Законопроекта?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да благодаря на всички парламентарни групи, които бяха съвносители на Законопроекта, който даде възможност да изпълним един ангажимент, поет на Консултативния съвет при президента Радев. Тук, разбира се, искам да кажа, че в този дебат, който трябваше да бъде воден в съответните комисии, колегите от БСП отсъстваха, въпреки че бяха съвносители, заедно с техния председател в лицето на Корнелия Нинова.
Прави впечатление, че има и интерпретиране на Закона по различен начин, но това, което се постигна като консенсус, за да се внесат мотивите и самият законопроект, даде възможност да отворим една дискусия, която отсъства от реалната парламентарна дискусия от 1990 г. Много са правителствата, много са парламентарните мнозинства, които са коментирали темата за вероизповеданията, но никой не е намирал политическа воля да осигури необходимия държавен ресурс, за да се финансират вероизповеданията в България и по този начин да ограничим възможността от външно влияние на други държави върху вероизповеданията в страната ни.
В момента страната ни прави изключително важна стъпка, защото всички знаем, че в момента променящата се среда за сигурност в цяла Европа доведе до сериозна промяна на законодателството във всяка една държава членка, свързана във вероизповеданията и начина на финансиране на съответните вероизповедания. Това, което се дава като възможност в момента, е да има един максимум, който да не бъде надхвърлян – от 15 млн. лв., но също така се дава възможност на тези вероизповедания, които са под 1%, да се запази сегашният ред и Дирекцията по вероизповеданията да има съответната санкция за осигуряването на този финансов ресурс, както е към настоящия момент.
Изключително важно е да се знае, че различията, които бяха публично оповестявани, между Българската православна църква и вносителите на законопроектите, защото и „Обединените патриоти“ имат своя Законопроект, мога да кажа, че на срещата, на която присъстваха част от народните представители, които са съвносители от страна на ГЕРБ, „Движението за права и свободи“ и „Обединените патриоти“, бяха с техен Законопроект. За голямо съжаление отсъстваха представители на Българската социалистическа партия. Искам да ги успокоя, че ангажиментът, който поехме пред Българската православна църква, е, че работната група, която ще бъде създадена, ще бъде с максимално дълъг срок – 21 дни, за да могат да бъдат чути всички различни мнения. И гледането на Законопроекта в Комисията по вероизповеданията ще бъде тогава, когато се постигне този консенсус, за да отпаднат абсолютно всякакви възможности някой да спекулира или да създава напрежение както между вероизповеданията, така и в обществото.
Искам да благодаря на всички от парламентарните групи, които участваха активно в дебатите, които се водеха в съответните ресорни комисии.
Тук искам да призова колегите от Българската социалистическа партия.
Колеги, и до настоящия момент имахте реална възможност да участвате активно в работата по Законопроекта, който беше подписан от Вашия председател – госпожа Корнелия Нинова. За голямо съжаление, във всичките комисии Вие или не гласувахте, или ако сте гласували, сте гласували „въздържал се“. Надявам се, че това, което днес направихте като заявка, че ще подкрепите Законопроекта на първо четене, е една добра стъпка, защото по този начин няма да може да се създава и усещането, че в Българската социалистическа партия има вътрешно противоречие между вносителя – в лицето на председателя на парламентарната група госпожа Корнелия Нинова, и група народни представители, които участват в съответните комисии в българския парламент.
Колеги, участвайте активно в дебата! Нека да създадем това спокойствие, което ще ни гарантира, че държавата е поела своя ангажимент, за да може да осигури необходимото финансиране за вероизповеданията в страната и да избегнем външното влияние, а това е изключително важно, особено, пак повтарям, за променящата се среда за сигурност както в държавите – членки на Европейския съюз, така също и Западните Балкани, Близкия изток и всичко това, което в момента е една потенциална заплаха за сигурността на цяла Европа.
Аз съм убеден, че Законопроектът ще намери своето бързо приложение и ще може с помощта и на Финансовото министерство, които дадоха положително становище за възможността тези средства да бъдат заложени в Проектобюджета за 2019 г., с което ще отговорим на едно желание – това, за което, за голямо съжаление, през последните 28 години нямаше политическа воля да се случи.
Благодаря на всички народни представители, които участват, ще продължат да участват и ще подкрепят окончателното приемане на Закона за вероизповеданията. Убеден съм, че всичко това, което имаше като притеснения както от католическата общност, така и от другите по-малки вероизповедания, мога да Ви уверя, че в разговорите между колегите, които участват активно в този процес, също се стигна до извода, че между първо и второ четене ще се даде възможност Дирекцията по вероизповеданията да има уведомителен режим за всички тези духовни служители, които са от други държави, които трябва да бъдат за по-малките вероизповедания – тук визирам и арменската, както казахте, и католическата общност, и разбира се, всяка друга общност.
Благодаря Ви, колеги. Надявам се, че Законопроектът на първо четене, с една сериозна парламентарна подкрепа, ще даде възможност да покажем, че сме единни в решаването на един проблем, който в продължение на над 28 години не беше решен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Реплика – господин Антонов, заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Притеснен съм все повече за Закона за вероизповеданията, след като господин Цветанов така ни успокоява по отношение на срещата, която проведоха с патриарха в Светия Синод. Още повече, че веднага след срещата група народни представители от Комисията по вероизповеданията имахме среща с четиримата митрополити, които взеха участие в Комисията по вероизповеданията. Действително позицията, която заявиха те, а тя не е само тяхна позиция, тя е и на другите вероизповедания, е много притеснителна. Тези техни притеснения бяха заявени във вчерашната среща – имат основание. Трябва да заострим вниманието, Вашето и нашето, в тази посока между първо и второ четене.
Тук съм съгласен с Вас, че консенсусът по Закона е много важен, защото това, което днес в двата закона го има, в голяма част от тях ние го бяхме подготвили през 2013 г. и до голяма степен това, което е писано и го дебатираме днес, е заимствано от нашия закон.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Eee!
ВАСИЛ АНТОНОВ: Точно така, ето, оценихте го и виждам, че го приветствате.
Днес имаме консенсуса, който беше постигнат на Консултативния съвет при президента генерал Румен Радев.
В заключение искам от името на парламентарната група на Българската социалистическа партия да приветствам българския патриарх Неофит с наближаващата му 73-годишнина и да му пожелаем здраве и все така мъдро и уверено да води Българската православна църква. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Антонов. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика ще има ли, господин Цветанов?
Заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Антонов, аз Ви благодаря за подкрепата, която ще дадете днес в пленарната зала. Съжалявам, че Вашият председател отсъства от днешното заседание, когато се гледа такъв изключително важен Законопроект. Защото за мен няма по-важно от това да отговорим на очакванията на вероизповеданията в страната ни. И когато народните представители имат своя парламентарен ангажимент, избрани са да бъдат народни представители – по такива ключови закони да отсъстват от пленарно заседание, това означава, че всъщност не уважаваме избирателите си, не уважаваме нашите работодатели, които са ни избрали да бъдем в българския парламент. Но може би това е решение, което Вие си го взимате и Вие си правите съответните Ваши политики.
Единственото, което бих отправил като призив към хората, които ще участват активно в експертната група – нека да се обърнем и към президентството – да изпратят свой представител, защото до настоящия момент те не участват по никакъв начин в дебата. Смятам, че би било хубаво да изпратим едно писмо, с което да призовем част от Администрацията, или тези, които смятат, че могат да бъдат експерти от президентството, да се включат, за да можем действително да облечем със съдържание тези думи, които казахте, господин Антонов, и думите, които казах и аз за постигнатия консенсус на Консултативния съвет при президента.
Надявам се, че с тяхното участие няма да развалим консенсуса, който към настоящия момент декларираме. Аз съм убеден, че с днешното гласуване и с гласуването на представителите от Българската социалистическа партия ще постигнем нещо, което е ключово и важно за българското вероизповедание в България. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цветанов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! За всички ни е ясно, че религиозните институции и общности в Република България са автономни образувания на българските граждани и че държавата не се намесва в тяхната религиозна дейност, а ги защитава и подпомага като български юридически лица и организации на българските граждани.
В Законопроекта се предвижда по-голяма ангажираност на религиозните общности в обществения живот на страната и изразяване на становища по проекти на законови и административни актове. Според нас това ще подобри условията и средата на диалог и ще засили доверието между религиозните общности и държавните органи в страната.
С направените предложения ще се осигури необходимата прозрачност в източниците и начина на финансиране на религиозните изповедания. Засилва се и контролната роля на държавата, като се предвижда строга регламентирана отчетност. В тази връзка с постигнатия консенсус, както виждаме, различните парламентарни групи в различно време по различен начин са участвали в този процес. Според нас предвижданата работна група между първо и второ четене ще допринесе за подобряване на предложените текстове в Законопроекта.
От името на „Движението за права и свободи“ отправям един призив: този законопроект да не бъде инструмент за противопоставяне, а да бъде онова нещо, което може да ни обедини! Ние се надяваме, че работната група много бързо ще си свърши работата и в най-скоро време Законопроектът ще бъде приет и на второ четене. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Карадайъ.
Реплики към изказването на господин Карадайъ? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Моля, заемете местата си.
Квесторите, моля да поканите народните представители в залата.
Колеги, подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854 01 34, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ на 4 май 2018 г.
Гласували 138 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г.
Гласували 132 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 25.
Предложението е прието.

Колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА, № 802 01 25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г. Приет на първо гласуване на 19 септември 2018 г.
Кой ще ни представи Доклада за второ четене?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо бих искала да направя предложение за процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – процедура за допуск по т. 2 и т. 3 от дневния ред на заместник-министъра на културата господин Румен Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Направено е процедурно предложение за допуск в залата.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, квесторите да поканят допуснатото лице в залата.
Продължете!
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, № 802-01-25, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2018 г. и приет на първо гласуване на 19 септември 2018 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: По § 1 има предложение от народния представител Нона Йотова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 5 се създава ал. 5:
„(5) Конкурсът се излъчва на запис на интернет страницата на Министерството на културата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя в редакция на Комисията за § 1.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 7 се създава ал. 6:
„(6) Конкурсът се излъчва на запис на интернет страницата на Министерството на културата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 2 в редакция на Комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
„(5) Конкурсът се излъчва на запис на интернет страницата на Министерството на културата.“
2. Досегашната ал. 5 става ал. 6.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на § 3 по доклада на Комисията.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: По § 4 има предложение от народния представител Нона Йотова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 26, ал. 2 се създава изречение второ:
„При невъзможност на министъра на културата да присъства на заседание на Управителния съвет по изключение той се замества от упълномощен от него заместник-министър.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по отношение на текста кой замества министъра на културата? Няма изказвания.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 4.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В Закона за филмовата индустрия (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 7, ал. 2 се създава изречение второ:
„Конкурсът се излъчва на запис на интернет страницата на Министерството на културата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 5 в редакция на Комисията.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ МИЛКОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме последния – § 6, по Доклада на Комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, с което и целият Закон.
С това приключихме работата по точка втора за днес.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Вносител е Министерският съвет.
Кой ще представи Доклада на Комисията?
Заповядайте, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще Ви представя: „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 802-01-24, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2018 г. и приет на първо гласуване на 12 септември 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по наименованието на Закона? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 1.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 2.
Гласували 75 народни представители: за 74, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 3.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4 и § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текстовете по вносител на § 4 и § 5.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: По § 6 има предложение от народния представител Диана Саватева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 30, ал. 2 се правят следните изменения:
1. Точки 1 и 2 се отменят.
2. Точка 3 се изменя така:
„3. удостоверение за съдебна регистрация, ако липсва вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;“.
3. Точка 4 се изменя така:
„4. документи, удостоверяващи наличието на изискванията по чл. 25, ал. 1, т. 1 – 4, като документите по чл. 25, ал. 1, т. 1 се проверяват служебно.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на § 6 в редакция на Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текстовете на вносителя за параграфи 7, 8, 9 и 10.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текстовете на вносителя за параграфи 11, 12, 13 и 14.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: По § 15 има предложение от народния представител Диана Саватева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15:
„§ 15. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „Специализиран експертен съвет“ се добавя „за опазване на недвижимите културни ценности“.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Предложенията на НИНКН по чл. 58, ал. 1 и 3, чл. 62, ал. 1, чл. 64, ал. 1 се включват в дневния ред за разглеждане от съвета по ал. 2 в едномесечен срок от постъпването им в Министерството на културата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 15.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Предложение от народния представител Диана Саватева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. В чл. 66 ал. 2 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме създаването на нов § 16.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 16, който става § 17; § 17, който става § 18; и § 18 по текста на вносителя, който става § 19.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: По § 19 има предложение от народния представител Тома Биков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19, който става § 20:
„§ 20. В чл. 72, ал. 2 думите „а за София-град и София-област – Националния археологически институт с музей при БАН“ се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията за § 19, който става § 20.
Гласували 87 народни представители: за 86, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 20, който става § 21.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Предложение от народния представител Тома Биков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21, който става § 22:
„§ 22. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Териториалният обхват се определя от границите и площта на недвижимата културна ценност и на охранителната й зона. Охранителната зона се определя за осигуряване при необходимост от по-ефективна териториалноустройствена защита на недвижимата културна ценност и обхваща непосредствената територия около ценността, важни визуални перспективи и други територии или елементи с поддържащо значение за нейната културна и историческа значимост и за нейното опазване. Не се определя охранителна зона само в изключителни случаи, мотиви за което се посочват в предварителната оценка по чл. 56, т. 3 или в заключителната оценка по чл. 61, ал. 1 от Закона за културното наследство. За опазването на единични недвижими културни ценности, разположени в териториалния обхват на групова недвижима културна ценност, не се определят охранителни зони, а се прилагат предписанията за опазване на груповата недвижима културна ценност.“
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Предписанията за опазване на недвижимите културни ценности се определят въз основа на резултатите от предварителната, съответно от заключителната, оценка, на анализа на въздействието от проведени намеси и на степента им на застрашеност от антропогенни и природогеографски фактори. С предписанията за опазване се посочват допустимите намеси в недвижимите културни ценности, устройството или условията за ползването на териториите в техните граници и охранителни зони с цел осигуряване на пълноценното им опазване и представяне.“
3. Досегашните ал. 5 – 7 стават съответно ал. 6 – 8.
4. Досегашната ал. 8 става нова ал. 9.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията за § 21, който става § 22.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 22, който става § 23.
Гласували 89 народни представители: за 88, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 23, който става § 24.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по § 24? Няма.
Гласуваме § 24 по вносител, който става § 25.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който остава § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 25, който става § 26.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 26, който става § 27.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 27, който става § 28.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме § 28, който става § 29.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: По § 29 има предложение от народния представител Тома Биков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 30:
„§ 30. В чл. 151 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 т. 1 се изменя така:
„1. копие на договор с български културен и/или научен институт или висше училище, дейността на които е свързана с опазване на археологическото наследство;“.
2. В ал. 3 т. 2 се изменя така:
„2. копие на договор с български културен и/или научен институт или висше училище, дейността на които е свързана с опазване на археологическото наследство;“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 29, който става § 30.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 30, който става § 31.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: По § 31 има предложение от народния представител Емилия Милкова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 32:
„§ 32. В чл. 160, ал. 3 навсякъде след думите „министърът на културата“ се добавя „или оправомощен от него заместник-министър“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания по току-що изчетения текст? Няма.
Пристъпваме към гласуване на редакцията на § 31, който става § 32.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 32, който става § 33.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 33, който става § 34.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Не виждам.
Гласуваме текста на вносителя за § 34, който става § 35.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението за текст на § 35, който става § 36.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Предложение от народния представител Емилия Милкова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 37:
„§ 37. В чл. 196 ал. 2 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението за създаване на нов § 37.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Параграф 37 – в чл. 196 ал. 2 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме текста на вносителя за § 36, който става § 38.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Предложение от народния представител Емилия Милкова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 39:
„§ 39. В § 29 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. 16 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „могат да кандидатстват за издаване на разрешение по чл. 150, ал. 1“ се добавят думите „и за вписване в регистъра по чл. 150, ал. 2“, а думите „и най-малко два пъти са били ръководители на теренно археологическо проучване“ се заменят с думите „който може да бъде доказван включително с 10 издадени разрешения за теренни археологически проучвания“.
2. Създава се ал. 2:
„(2) За лица по ал. 1, които не са участвали в теренно археологическо проучване като заместник-ръководители, но са били ръководители на теренни археологически проучвания, кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 150, ал. 2, като посочените обстоятелства се отразяват в заявлението по чл. 151, ал. 1 и се проверяват служебно.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме създаването на нов § 39.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага следната редакция: „Заключителна разпоредба“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания по наименованието на подразделението? Няма.
Гласуваме наименованието на подразделението.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 37, който е отразен на систематичното му място като § 39, поради което предлага § 37 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Комисията за отхвърляне на § 37.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Гласуваме последния параграф – предложението на Комисията за § 38, който става § 40.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, с което е приет и целият Закон.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми колеги, благодаря Ви. Радвам се, че всички гласуваме „за”, когато става въпрос за българската култура. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Будинов.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Заповядайте, господин Веселинов, да представите решенията.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Александър Маиров Сиди като член на Комисията по енергетика.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване току-що прочетеното решение.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля, прочетете и другото решение.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): „Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Александър Маиров Сиди за член на Комисията по труда, социалната и демографската политика.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Изказвания? Няма.
Гласуваме предложението за нов член на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Гласували 86 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, това беше последната точка от дневния ред за днес.
Следва съобщение за парламентарен контрол за 12 октомври 2018 г., петък:
1. Министър-председателят на Република България Бойко Борисов ще отговори на един въпрос от народния представител Антон Кутев.
2. Заместник министър-председателят Томислав Дончев ще отговори на два въпроса от народните представители Светла Бъчварова, Лало Кирилов и Николай Цонков; и Димитър Данчев и Милко Недялков.
3. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на един въпрос от народния представител Петър Витанов.
4. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на три въпроса от народните представители Кристина Сидорова – два въпроса; и Крум Зарков.
5. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на седем въпроса от народните представители Джевдет Чакъров – два въпроса; Николай Иванов и Иван Генов; Стефан Бурджев; Крум Зарков, Георги Стоилов и Пенчо Милков; Николай Иванов и Цветан Топчиев; и Бюрхан Абазов.
6. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на четири въпроса от народните представители Георги Гьоков; Славчо Велков; Илиян Тимчев, Георги Йорданов и Анелия Клисарова – два въпроса.
Редовно заседание – утре в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 11,29 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Нигяр Джафер
Веселин Марешки

Секретари:
Александър Ненков
Сергей Кичиков