Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов
Секретари: Станислав Иванов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, ще Ви запозная с Програмата за работа на Народното събрание за 24 – 26 октомври 2018 г. На Председателския съвет решихме да бъде включена допълнително точката: Проект за решение – ще Ви я изчета като осма точка, първа точка за четвъртък.
1. Гласуване на Проект на решение за гласуване недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради провала в областта на здравеопазването.
Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 15 октомври 2018 г.
2. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 10 октомври 2018 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 230 от 16 октомври 2018 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
3. Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.
Вносител е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на 10 октомври 2018 г.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
Вносител е Министерският съвет на 16 юли 2018 г. Приет е на първо гласуване на 20 септември 2018 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.
Вносител е Министерският съвет на 9 октомври 2018 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ.
Вносител е Министерският съвет на 30 август 2018 г. Приет е на първо гласуване на 5 октомври 2018 г.
7. Първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Вносители са Министерският съвет на 8 октомври 2018 г.; Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Емил Димитров и Христиан Митев на 9 октомври 2018 г.
8. Проект за решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и за избор на председател, заместник-председател и членове на Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства.
Вносител е Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения на 8 октомври 2018 г. – точка първа за четвъртък, 25 октомври 2018 г.
9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Валутния закон.
Вносител е Министерският съвет на 13 септември 2018 г. Приет е на първо гласуване на 26 септември 2018 г.
10. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.
Вносител е Министерският съвет на 11 октомври 2018 г.
11. Законопроект за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г.
Вносител е Министерският съвет на 5 октомври 2018 г.
12. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и кабинета на министрите на Украйна за сътрудничество при бедствия.
Вносител е Министерският съвет на 25 септември 2018 г.
13. Първо гласуване на Законопроекта за хората с увреждания.
Вносител е Министерският съвет на 18 октомври 2018 г. – точка първа за петък, 26 октомври 2018 г.
14. Първо гласуване на Законопроекти за личната помощ.
Вносители са Пламен Христов и група народни представители, 2 юли 2018 г.; Корнелия Нинова и група народни представители, 4 юли 2018 г. – точка втора за петък, 26 октомври 2018 г.
15. Парламентарен контрол.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 226 народни представители: за 209, против 1, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение за включване в дневния ред по чл. 53, ал. 3 от парламентарната група на „БСП за България“ – Корнелия Нинова и група народни представители:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагаме да се проведе изслушване на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика – господин Валери Симеонов, във връзка с неговото изказване по повод протестите на майките на децата в неравностойно положение.
На основание чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изслушването да се включи като точка първа в Програмата на Народното събрание за периода 24 –26 октомври 2018 г.“
Заповядайте, господин Жаблянов, да аргументирате своето предложение.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми министри! Парламентарната група на „Българската социалистическа партия“ с писмено искане настоява за изслушване на заместник министър-председателя господин Валери Симеонов във връзка с негови публични изявления и във връзка с категоричните разпоредби на българската Конституция, където в чл. 14 ясно е записано, че семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото. Освен чл. 14 на българската Конституция съществуват десетки международни документи, но аз ще подчертая само Хартата на Организацията на обединените нации, Хартата от Копенхаген и още редица документи, където майчинството не само че е обявено под закрилата на държавата и обществото, но е провъзгласено за основна ценност – една от основните ценности на човешката цивилизация.
Независимо от контекста на изказването, подредбата на думите, мястото на запетайките и това какво господин Симеонов е искал да вложи в собственото си изказване, цялото българско общество остана с усещането и с горчивото впечатление, независимо че в нашата Конституция ясно е записано, че българската държава е социална държава и че като социална държава с всичките инструменти на държавната политика защитава децата, защитава слабите в обществото, защитава онези, които имат нужда и не могат да реализират себе си чрез жестоките механизми на пазарната конкуренция, то господин Симеонов намери за необходимо – и то от поста, който заема… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Да, разбрах Ви. Приключвам.
…да квалифицира майчинството като някакъв инструмент за изнудване на държавата.
Скандалът е нечуван и настояваме господин Симеонов да пристигне в залата и да даде обяснение! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Обратно предложение?
Заповядайте, господин Ячев. (Шум и реплики.)
И Вие имате обратно? Добре.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, от място): Госпожо Председател, това оставка на правителството ли е, или линчуване на господин Валери Симеонов?
БОРИС ЯЧЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Правя обратно предложение – да бъде отхвърлено искането за изслушване на господин Валери Симеонов със следния мотив:
В петък Народното събрание предстои да разгледа и да приеме два от най-важните законопроекти – Закона за личната помощ и Законопроекта за хората с увреждания, които в изключително голяма степен ще решат проблемите на хората с увреждания. Проблеми, които не са били решавани през годините, включително и през два мандата управление на БСП!
Считам, че онази политическа сила, която иска да изрази отношението си към проблемите на хората с увреждания, може и трябва да го направи в петък, по време на дебата и при приемането на тези законопроекти, без излишна политическа драматургия и говорене тук, от трибуната на Народното събрание.
Затова правя обратно предложение – да бъде отхвърлено искането за изслушване на господин Валери Симеонов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ячев.
Заповядайте, господин Цонев, за обратно предложение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Правя обратно предложение, но със съвсем друг мотив.
Когато законодателната власт в парламента прави искане за изслушване на човек от изпълнителната власт, това обикновено става, когато има ситуации относно политики, относно кризи в страната, но когато става въпрос за морал, какъвто е този случай, когато става въпрос за абсолютна липса на какъвто и да било морал, когато става въпрос за цинизма на един човек, който вече няколко години взривява обществото с бруталните си цинични изказвания – няма какво този човек да бъде слушан тук! Процедурата по изслушване не включва изслушване на това дали един човек има възпитание, дали има ценности в себе си, а включва изслушване по политики и по ситуации.
Затова парламентарната група на „Движението за права и свободи“ е категорично против този човек да идва тук и да ни се обяснява какво е искал да каже. Това, което е искал да каже, за съжаление, е срам и позор вече за цялата ни страна и, за съжаление, ние не виждаме никакви адекватни действия от управляващото мнозинство.
Против това сме.
Искам да Ви заявя от името на групата, че ако приемете тази точка, „Движението за права и свободи“ няма да останем в залата да унижаваме избирателите си, да слушаме един циник! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Колеги, подлагам на гласуване предложението по чл. 53, ал. 3 да поканим за изслушване заместник министър-председателя Валери Симеонов.
Гласували 228 народни представители: за 92, против 122, въздържали се 14.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Първо, господин Карадайъ беше заявил, после Вие.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
- Законопроект за хората с увреждания. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Разпределен е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по здравеопазване, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по взаимодействието с неправителствени организации и жалбите на гражданите.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител е Вежди Рашидов. Водеща е Комисията по култура.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по околна среда и водите. Разпределен е на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на обща организация на пазарите на земеделските продукти на Европейския съюз. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по земеделието и храните.
Съобщения:
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министър-председателят на Република България уведомява Народното събрание, че Министерският съвет е приел:
- Решение № 751 от 19 октомври 2018 г., с което се разрешава участието на четирима военнослужещи от въоръжените сили на Република България с личното им оръжие и екипировка в мисията на НАТО в Ирак за срока на мисията в изпълнение на разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. За решението на Министерския съвет е уведомен и Президентът на Република България;
- Решение № 756 от 22 октомври 2018 г., с което се разрешава изпращането, използването на рота и национален поддържащ елемент – до 140 военнослужещи и до 40 единици военна техника от въоръжените сили на Република България, декларирани за операцията на Европейския съюз в състава на силите за оперативен резерв на операцията на НАТО в Косово – Кейфор, за срока на нейното провеждане, считано от 1 януари 2019 г.
Уведомленията са постъпили на 19 и 22 октомври 2018 г. с входящ № 802-00-51 и входящ № 802-00-52 и са предоставени на Комисията по отбрана.
- Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че за времето от 19 октомври 2018 г. до 27 октомври 2018 г. в районите на съвместно българо американско съоръжение – Учебен полигон „Ново село“, Безмер, и във военно отделени зони от въздушното пространство на Република България ще се проведе многонационално учение на Силите за специални операции. В учението ще участват сили и средства от въоръжените сили на Република България, както сили и средства от трети страни: Република Албания, Република Босна и Херцеговина, Република Гърция, Република Румъния, Република Сърбия, Република Македония, Република Черна гора, Република Турция и от силите на САЩ в Европа.
Многонационалното учение на Силите за специални операции се провежда в изпълнение на „План на дейността на 68-ма бригада Специални сили през 2018 г.“ и е свързано с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяването на военни действия водени от други – на друга държава или организации, въоръжени сили.
Уведомлението е постъпило на 22 октомври 2018 г. с входящ № 803-09-57 и е предоставено на Комисията по отбрана.
- от Сметната палата в Народното събрание е постъпила актуализирана Програма за одитната дейност на Сметната палата за 2018 г. Програмата е внесена с писмо № 824-00-20 от председателя на Сметната палата, в което са посочени съответни промени в нея. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
- от Националния статистически институт е постъпила информация за: „Инфлация и индекси на потребителските цени за септември 2018 г.“ Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Господин Карадайъ, заповядайте за декларация.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Ние от „Движението за права и свободи“ искаме оставката на вицепремиера Валери Симеонов.
В началото говореше за майките роми с инстинкти на… – дори няма да го цитирам. За подобно поведение от Съвета на Европа посочиха фашистки партии в българския парламент. За цитираното изказване беше осъден за ксенофобия и език на омразата от българския съд. После беше тупането по гърдите след позорното му поведение на границата с възрастна жена, смесвайки понятия и представяйки за патриотизъм едно брутално, нечовешко поведение. После пък беше заплашването на журналисти чрез официалния сайт на Министерския съвет и ред подобни действия и думи. Всеки път – премината червена граница.
Предупреждението ни при създаването на правителството беше неглижирано, следващите ни предупреждения – също. Дойде ред и на последното изявление – брутално, цинично, показващо истинското лице на най-уродливото съчетание на облечен с власт, за майки на болни деца, пред които всеки човек и властник би трябвало да изпитва респект за стоицизма, за героизма, за любовта, за хуманността, за вярата и надеждата им.
Един вицепремиер, загубен в собственото си неведение, изрече най-ужасните думи, които могат да се изрекат, и осъди не просто себе си, нанесе щети на държавата ни. Проблемът не е само политически, но и морален, той е и цивилизационен. Ничии извинения вече не вършат работа. Цинизъм е да отговаряш за етническите и демографските въпроси. Такива като него нямат място не във властта, а в политиката изобщо. Цинизмът на управляващите не може да компенсира незнанието, неумението, неспособността да управляват. Участието му в правителство на демократична България с парламентарно управление, правова държава по Конституция, е недопустимо. Не е необходимо да бъдат изброени всички случаи, когато негови думи и действия са били обект на критика и определяни като несъвместими с по-горе посочените определения за държавата. Но, за да не счупят вредната конструкция, ГЕРБ подлага на риск държавата. Пред държавата те избират властта, говорят за стабилност, а всъщност – упадък и бедност, липса на справедливост, хаос. Това можеше да е достатъчно, но от известно време основно се налага липсата на човечност.
Това ли е стабилността, за която говорят от управляващото мнозинство – стабилност на скандалите, гафовете, кризата на демокрацията, ерозията на държавността, в отдалечаването от хората и решаването на техните проблеми?! Час по-скоро този вицепремиер трябва да си отиде. Той е воденичен камък не само на шията на ГЕРБ, а и на страната. С оставането на този вицепремиер във властта България освен най-бедната, вече е и най-нехуманната държава в Европейския съюз. (Ръкопляскания от ДПС.)
В цивилизованите страни при такива прояви си тръгва не само министърът, но и премиерът. ГЕРБ трябва да знае, че нито продуцираните скандали, нито режисираните такива, гарнирани с отсъствие на премиера от страната, ще решат проблемите, нито следващите скандали ще потулят предишните, нито ще прикрият липсата на реформи, на истинска работа.
Другият вицепремиер призна в изявление от вчера, че според него коалицията през последните шест-седем месеца, а според нас от самото начало, не работи и ангажира обществото с неща, които не са хубави и не са нормални. Разполагаме ли с лукса да загубим време за още един мандат? Кой ще ни върне времето, кой ще върне загубеното време на хората? Не е нормално това, което се случва, и то час по-скоро трябва да приключи.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Демокрацията у нас е в криза, държавността е в агония. Участието на вицепремиера в разрушителния процес е сериозно. Превишаването на власт, изземването на функции, неадекватното поведение в сектора, за който отговаря, са най-малкото, което може да се посочи за конкретния вицепремиер.
В създадената ситуация има няколко възможности: или си отива един вицепремиер, или си отива цялото правителство, или позорът е за цялата държава. Решението дали да си отиде един вицепремиер или не е Ваше. Решението да си отиде целият кабинет ще бъде на българските граждани. Ако този вицепремиер не си отиде от властта, ние, от „Движението за права и свободи“, ще предприемем последващи политически действия, за да защитим демокрацията, да реанимираме държавността и да спасим България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Заповядайте, господин Стойнев, за декларация от името на група.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Повярвайте, искането за изслушване на Валери Симеонов не е продиктувано от желанието за пореден път да чуем цинизма на един лишен от морал и ценности човек. Никой не желае да се задълбочава и върху изясняването на така наречените семейни отношения при Патриотите. Не искаме да се занимаваме и с коалиционния параван, зад който се крият от ГЕРБ.
БСП е националноотговорна партия и искането за изслушване е заради необходимостта институцията, която Валери Симеонов представлява, да бъде заставена да покаже дали е адекватна на кризите, в които се намираме.
Първата криза – състоянието на грижата за хората с увреждания на държавно ниво.
Втората криза, която е много по-голяма, е правителствена и прераства в политическа криза. За нас изпълнителната власт е напълно блокирана и не е в състояние да упражнява функциите си. И тук се крият огромните рискове за страната. Затова искахме това изслушване. Неубедително звучи и казаното от господин Цветанов, че проблемите в коалицията са в резултат на междуличностни противоречия. Проблемите в коалицията са изначално заложени, след като бе дадена власт в ръцете на неустойчиви и неадекватни субекти, за да бъде закрепена поредната правителствена формула за консумация на власт. Валери Симеонов е продукт на един маниер в политиката, който превърна институциите на държавата в противници на народа, който превърна избраните да служат на народа в господари и дерибеи, които паразитират на гърба му. Тук не става дума за личен цинизъм и възпитание. Тук имаме израз на държавен цинизъм по отношение на гражданите и за това са отговорни и политическите алхимици от ГЕРБ.
Държавата трябва да бъде изчистена от този циничен и унищожителен управленски похват. Днес са децата с увреждания, вчера бяха онкоболните, утре ще бъдат други. Хората са коректни към държавата си и е най-нормално да очакват и тя да бъде адекватна в отговорностите към тях.
Ние имаме своята оценка на управлението на ГЕРБ и коалиция не от вчера и не заради тази конкретна криза и тя е ясна – необходими са нови избори и смяна на модела на управление. Това е нашата категорична партийна позиция.
Гражданското недоволство е близо до предела, зад който това управление губи своята легитимност, но като една от малкото отговорни партии БСП иска да извърви пътя към изборите демократично, зачитайки парламентаризма и чрез прозрачни действия. Това е другата причина за искане на това изслушване.
Освен гражданското общество, парламентът е другият център, от който да започне промяната. Ние следваме политическите си отговорности. В този смисъл не приемаме никакви обвинения за използване на протестите. Време е да видим дали чрез мнозинството за пореден път ще бъде направен опит парламентът отново да бъде употребен за спирачка на промяната. Ако се случи пак, това ще е най-силното доказателство, че този парламентарен мандат наистина е изчерпан. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
Господин Цветанов, заповядайте за декларация от името на група.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми министри!
Скъпи колеги, днес с гласуването си всеки един от нас ще даде подкрепата си за правителството или ще отхвърли подкрепата си за правителството. Тези декларации, които чухме днес, са плод на това, че Вие не сте алтернатива. (Тропане по банката от народния представител Мустафа Карадайъ.) Вие сте го показвали винаги, когато сте имали възможността да управлявате. Когато излизат колегите от БСП да говорят за хората с увреждания, аз мога да ги попитам колко бяха парите, които те осигуряваха, когато управляваха – 179 млн. лв. (Силен шум, реплики и провиквания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Целта точно на това правителство, с тази парламентарна подкрепа и това коалиционно споразумение, което имаме, е да правим политики. Обединихме се около Управленска програма за 4-годишен управленски мандат. (Реплика на народния представител Мустафа Карадайъ.)
Парите, за които в момента ще се дебатира – по предстоящия проектобюджет, ще бъдат със 150 млн. лв. повече. Парите, които бяха увеличени за тази година, са в размер на 63 млн. лв.
Уважаеми колеги отляво, парите, които Вие давахте за хората с увреждания – 179 млн. лв., правителството, за което Вие днес изразявате своите различни мнения и оценки, ще даде 430 млн. лв. за догодина.
Кое правителство според Вас е правителство, което прави, което реализира реални политики и кое е правителството, което прави политики, за да задоволява лични интереси?
Мога да Ви кажа следното: Проектобюджетът за 2019 г., който ще гледаме, ще бъде на база 116 млрд. лв. брутен вътрешен продукт. Само да Ви кажа, че в Управленската програма е залегнало в 2021 г. той да бъде 120 млрд. лв.
Стъпките, които изпълнява правителството, по поетите управленски ангажименти, е минималната работна заплата ежегодно да се увеличава и тя ще стане 560 лв. от 2019 г.
Тук не искам да коментирам това, което направихме в сферата на образованието, и увеличението, което ще получат българските учители от 1 януари 2019 г. в размер на 20%, а цялата бюджетна сфера – с 10%. (Силен шум и реплики от „БСП за България“ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това са политики, които провежда правителството. Това са политики, които ще продължи да прави правителството, защото ние сме поели ангажимент за 4-годишно управление и това, което ние можем да направим, е действително тези политики да стигат до хората.
Да, действително всяко едно управление има и своите проблеми. Да, действително всяко едно управление има и своите различия, но точно това показва, че при това правителство няма задкулисие, защото всичко излиза и е ясно, всички тези различия стават дори публични. (Силен шум и реплики отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това, което направи днес вицепремиерът Валери Симеонов, е да се извини на всички тези, които са се почувствали засегнати. Това, което направи и премиерът на страната преди няколко дни – също да се извини от името на цялото правителство. Днес на коалиционния съвет, който имахме, обсъдихме това, което може да ни направи по-силни и да продължим 4-годишния си управленски мандат, разбира се, отчитайки и грешките.
Тук искам да кажа, че и оценката, която даде колегата Волен Сидеров, това е оценка на немалка част от народните представители. Но, когато седим на една маса и когато имаме отговорност, ние винаги слагаме приоритети за Управленската програма напред, както и това, което ни обединява, за да можем да постигнем успехи и да има резултати в тези секторни политики. Вие много добре знаете, че ние го правим по възможно най-добрия начин, а Вие не можете да бъдете алтернатива.
Икономическият растеж за тази година ще бъде около 4%. Икономическият растеж, който се залага за 2019 г., ще бъде 3,7%. (Реплики от ДПС.)
Уважаеми колеги, искаме да водим дебат за политики и за това кой какво е направил във всички възможни периоди на управление на страната, затова ние казваме следното: ние ще подкрепим с днешното си гласуване правителството, защото знаем, че това, което прави БСП, е да се придържа към заявеното от тях, да имат системен подход за постоянен вот на недоверие.
Тук искам специално да се обърна към госпожа Нинова, която каза, че се стягат организационно за избори. Мога да Ви кажа, че ние се стягаме да управляваме страната с 4-годишен управленски мандат, който реализираме в момента. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И в 2021 г. Ви каним да направим един действително достоен дебат, за да могат българските граждани отново да видят, че Вие не сте алтернатива и да дадат подкрепата си за ГЕРБ, която подкрепа ще дадат и на европейските избори, и на местните избори в 2020 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
По начина на водене, господин Цонев – заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Процедурата ми е по начина на водене, защото декларацията, която направи от името на парламентарната група председателят на групата на ГЕРБ господин Цветанов, не беше по нашия Правилник.
По Правилника декларации от името на група не могат да бъдат по тема от дневния ред. Това беше по темата от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Коя тема?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това беше по темата – вота на недоверие, гласуване на вота на недоверие. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Вие пет пъти споменахте във Вашата декларация аргументи „за“ и „против“ вота на недоверие, подкрепа или неподкрепа на политики и на кабинета.
Друг е въпросът, господин Цветанов, че не сте разбрали, че не става въпрос за управление в този дебат и в предните две декларации, а за морал и за Вашата морална отговорност да крепите този човек във властта. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Господин Марешки, заповядайте за декларация. (Силен шум, реплики и възгласи: „Еее!“)
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри!
От началото на мандата, но през последните няколко дни най-отчетливо, станахме свидетели на едно уродливо, извратено…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Внимавайте, господин Марешки! (Смях.)
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Опитвам се да бъда максимално внимателен, но хората, които се изказват, всъщност използват тези думи. Самият вицепремиер вчера каза, сам се определи: „Вие за изрод ли ме смятате?“, така че аз няма как да употребявам други думи, когато сме свидетели на такова поведение.
Само с лека корекция към господин Карадайъ – не само майките на деца с увреждания са свети! Всички майки на всички деца, включително и тези, които имат щастието да са родители на здрави деца, са свети. Никой няма право да се държи по този начин към нито една жена, станала майка, и към нито едно дете в тази държава!
Ние абсолютно категорично заставаме зад справедливото искане на българския народ за оставката на тези хора, които си позволяват да се държат по този начин. Странното само, което забелязваме в случая, е, че единственият човек, единственият общественик, който застана в защита на Валери Симеонов в борбата му срещу хората, родителите на децата с увреждания, беше другият вицепремиер Каракачанов. (Силен шум и провиквания.) И е странно защо тук не се иска неговата оставка. (Шум, реплики, провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги! Колеги, нека се изслушваме!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Ние ги държим тия двамата в тандем и искаме оставката и на двамата.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, аз тук исках и министър-председателят да присъства, за да му го кажа лично. Предполагам, че ще го чуе. Ние, ако си спомняте, в началото на мандата дадохме доверие на правителството. Такава беше волята на българските граждани. Вие ни убедихте, че седите зад една програма, че конструкцията на правителството е по една програма, която е в интерес на българските граждани, за високи доходи, за справедливост, за полицай във всяко населено място, за решаване на демографските проблеми и тогава, ако си спомняте, цялата група подкрепи правителството. Аз гласувах знаково „против“, защото казах, че не сме съгласни с част от екземплярите, с индивидите в правителството. (Силен шум, смях.)
Сега още повече този въпрос стои на дневен ред, защото виждате, че година и половина по-късно самият вицепремиер Каракачанов, както правилно беше отбелязано, казва: „Ние нищо не сме направили досега. Крайно време е да спрем да говорим и да започнем да работим“.
А бе, сега ли се сетихте, след година? Той – мандатът, свърши! (Оживление, смях.) Сега ли се сетихте?
Колкото по-бързо тези двамата си отидат от правителството, толкова по-сигурно е, че мандатът може да бъде изкаран и че властта, както сега се използва опорката: „Да не дадем властта на БСП и ДПС“. Това не може да бъде цел на нито едно управление. Цел може да бъде просперитет, развитие, благоденствие, а не кой, кое да е името! (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС.)
Ние бяхме подведени, че конструкцията на правителството са не имената, а програмата. В този смисъл – няма ли достойни хора в НФСБ и във ВМРО? Ние не искаме техните места – искам да Ви успокоя! Но няма ли достойни хора във ВМРО и в НФСБ, които да застанат на тези позиции? И защо, ако случайно тези двамата бъдат правилно изхвърлени от властта, трябва да се срути правителството? Те тогава вече няма ли да харесват програмата, която така шумно рекламират?
Аз знам, че сега отнякъде, ако се появи вицепремиерът Каракачанов, ще каже: „Той, Марешки, се готви, загрява, иска да бъде на неговото място“. Ще използвам случая още веднъж, за пореден път, въпреки че ние сме единствените, които с декларация сме го правили многократно и сме заявявали, че ние в това Народно събрание по никакъв начин, по никакъв повод няма да участваме в управление. Ние не сме тези еднодневки. В крайна сметка, ние сме една от малкото партии в този парламент, в смисъл – една от тези партии в този парламент, които самостоятелно, със собствена визия, със собствено лице са се представили пред българския народ и са получили подкрепа да бъдат тук за разлика от двете партии – НФСБ и ВМРО, които са единствените, които в този парламент никога не са успявали, да са имали въобще смелостта да излязат самостоятелно и да получат подкрепата, за да станат част от който и да е български парламент.
Така че на вицепремиера Каракачанов ще му кажа: не всички, уважаеми господин Каракачанов, са… Сега пак да бъда мек, но… (Шум, реплики от ДПС: „Недей! Недей!“)…уродливи кариеристи, които са готови да поставят на изпитание стабилността, интересите на българския народ, само и само да се закрепят на постовете си.
Аз мога да разкажа тук случаи, когато истински войводи, истински хора, които са членове на ВМРО, ми разказват как от времето на Костов още Каракачанов е говорил пред партийните редици: „Ей сега, само да се докопам до Военното министерство“. И те – хората, понеже са неопитни, и казват: „Е, добре, но защо Военното? Защо не икономиката, енергетиката?“ „А бе, Вие, ако знаете какво е във Военното, ще видите… “.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марешки!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Е това ли сега трябва да търпим – Каракачанов да си изпълнява детската мечта, мокрите сънища?!… (Силен шум, реплики, провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марешки, правя Ви забележка! Моля Ви!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Извинявам се! Извинявам се, но все пак виждате в каква ситуация сме – когато българският народ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Смекчете емоцията малко!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Българският народ е наричан „креслив“, „уж болни деца“. Това няма как да остане незабелязано, така че, уважаеми колеги, ако наистина програмата Ви е силна, оттеглете ги тези двамата и продължете програмата, за да може наистина да си изпълните мандата и в края на мандата да се гордеете с него, а не…
За нас като опозиция това, което правите е най-лесно – тези двамата ние ще ги използваме постоянно, във всеки един ден, до пълната победа, до изчистване на българското правителство от хора, които в крайна сметка, когато отсъства министър-председателят, те стават министър-председатели. Това ли са хората, които иска българският народ да го представляват и да го управляват?
Вземете си поука, слезте на земята, вземете правилните решения! Бъдете отговорни в името на правото на българския народ да живее по-достойно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“, ДПС и „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Марешки.
Господин Веселинов, заповядайте по начина на водене.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, обръщам се към Вас със забележка за начина на водене по време на изказването на преждеговорившия, тъй като той си позволи недопустими квалификации, които, разбира се, са ярка характеристика на неговия манталитет. Ясно е, че той е прочел доста по-малко книги, отколкото господин Каракачанов е написал, и това всички, които са познавали двамата индивиди, както той се изрази, могат да го преценят. (Смях и оживление в „БСП за България“. Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Не е в полза на българския парламент подобен примитивизъм да шества и да буйства от трибуната. Затова много Ви моля, всеки път, когато има подобни изблици на хора, утвърдили себе си като еталон на мутрополитиката, да ги слагате на мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Заповядайте, доцент Михов, за декларация от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Почитаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, скъпи колеги! Нашата декларация е посветена на един по-празничен, по-неделничен и по-исторически момент, но тъй като прекалено много думички се казаха за ВМРО, тя като че ли съвпада и става твърде актуална.
Вчера, 23 октомври, се навършиха 125 години от основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, чийто правоприемник днес е „ВМРО – Българско национално движение“. (Шум и реплики.)
Точно преди 125 години в Солун шестима млади българи – учители, лекари, книжовници, поставиха началото на първия таен комитет, който в следващите години обедини всички българи… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
МИЛЕН МИХОВ: Добре е да слушате, щом не могат да четат някои хора.
В следващите години обедини всички българи – от Цариград и Лозенград до Воден, Лерин, Костур, Битоля, Дебър, Кичево, Солун. Само няколко години по-късно в Княжеството беше създаден Върховният македонски комитет, в който активно участие вземаха всички политически партии – лидери, интелектуалци, професори от университета. (Шум и реплики.)
В продължение на 125 години ВМРО претърпя тежка историческа съдба – съдба, която само левицата може да разбере, защото е преживяла подобна тежка съдба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата, колеги!
МИЛЕН МИХОВ: След Първата световна война и в Кралството на сърби, хървати и словенци, и в Кралство Гърция, и в Царство България ВМРО беше подлагано на изкушения, натиск, преживявания, ангажирания с политическите борби. Тъй като се спомена кога за първи път ВМРО изпраща депутати в тази зала, ще припомня на тези, които мислят, че знаят нещо, че в българския парламент от 1927 г. до 1934 г. съществува Македонска парламентарна група, която е легалното представителство на тайната ВМРО.
След Втората световна война ВМРО беше подложена на тежки репресии и убийства както в България, така и в Югославия. През лятото на 1946 г. целият Централен комитет е заловен, част от активистите предадени на югославските тайни служби и завинаги изчезнали от полето на историята ни.
Днес ВМРО крачи със своите партньори по същия този утвърден път, по пътя, който има за цел извоюване на една силна, демократична, единна и просперираща България – лидер на Балканите, стожер на европейските ценности, бариера срещу ислямския фундаментализъм и азиатските насилия.
Днес ние следваме онзи принцип, заложен в първия ни устав – Устава на българските македоно-одрински революционни комитети, че член на ВМРО може да бъде всеки почтен българин и българка. Всеки почтен гражданин е наш приятел. Всеки, който с дела, думи и мисъл полага усилия и дава данък в полза на българщината, е наш приятел.
Ние няма да кажем тежка и лоша дума нито срещу опозицията, нито срещу който и да е български гражданин, още по-малко спрямо нашите приятели, партньори и колеги. Ние можем да прощаваме, за разлика от други, но ще припомня нещо, което е записано още през 30 те години: „ВМРО забавя, но не забравя.“ Честит празник! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доцент Михов.
Процедура – господин Кирилов, заповядайте. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)
Приключихме с декларациите на партиите.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, министри! (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имаше годишнина и затова господин Михов имаше възможност да разкаже в декларацията.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Правя процедурно предложение по чл. 51, ал. 2 от Правилника за пряко излъчване на точка първа от дневния ред.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): И втора точка. (Шум и реплики.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз правя за първа. (Оживление.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Кирилов за пряко излъчване по БНТ 2 и БНР гласуването по първа точка.
Гласували 212 народни представители: за 200, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Господин Зарков, заповядайте за процедура.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Разбира се, подкрепихме предложението на колегите от ГЕРБ за възможно най-висока публичност на първа точка от дневния ред. Предлагаме същото да важи и да се предава пряко по Българската национална телевизия и точка втора: обсъждане на десетото поред вето на президента, този път по Закона за изменение на Закона за държавната собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Ще го подложа на гласуване. Можеше да го предложите, когато разглеждаме втора точка, но ще го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте така направеното предложение на господин Зарков за пряко излъчване и на втора точка.
Гласували 214 народни представители: за 103, против 11, въздържали се 100.
Предложението не е прието.

Колеги, преминаваме към първа точка от дневния ред:
ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ ЗАРАДИ ПРОВАЛА В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.
Вносители: Корнелия Нинова и група народни представители на 15 октомври 2018 г.
Ще Ви изчета:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 89 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради провала в областта на здравеопазването.“
Моля, гласувайте.
Гласували 232 народни представители: за 99, против 133, въздържали се няма.
Предложението не е прието, тъй като за него е необходимо да има 121 народни представители „за“. Вотът е неуспешен. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Отрицателен вот – заповядайте. (Членовете на правителството излизат от пленарната зала.)
Благодаря на Министерския съвет за участието в гласуването. (Шум и реплики.)
Колеги, моля за ред в залата, за да можем да продължим работа!
Отрицателен вот на господин Марков.
Заповядайте, господин Марков.
ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми госпожи и господа от Социалистическата партия, аз се отнасям с респект и уважение към Вас по конституционно право да искате този вот на недоверие, и към Вашата партия, която е втора в България, за разлика от Вашите колеги в Европа, които изпаднаха от тройката, но гласувах „против“, тъй като считам, че не е нормално и не е добре за България да правим избори през месец януари, предизборна кампания на Коледа, и да правим избори по закон, за който на референдум гласуваха едва 500 хиляди души от българските граждани.
Понеже много се говорѝ за морал, все пак трябва да кажа: не съм съгласен по същество, че ГЕРБ носи вина за здравеопазването в България по простата причина, че дори половината от мандата не е минал, а Вие пет пъти управлявахте тази държава. В тази зала съм бил, когато имахте абсолютно мнозинство през 1990 г. и никой не Ви пречеше да правите реформи. Оставихте ни без памук, оставихте ни без аспирин...
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Вие пречехте! Вие пречехте, Марков!
ГЕОРГИ МАРКОВ: …и оставихте цяла София и провинцията в опашки за лекарства. (Шум и реплики от „БСП за България.)
Дойдохте през 1992 г. чрез преструктуриране на политическото пространство и създадохте паралелната държава. Вие създадохте правителството на „Мултигруп“ – цитирам Ренета Инджова, за да дойде кабинетът Виденов, когато лекарства имаше, но пари нямаше. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Жаблянов, моля Ви!
ГЕОРГИ МАРКОВ: Направихте ни заплатите по 5 – 6 долара тогава, за да дойде правителството на Станишев – Тройната коалиция. Вие направихте думата „коалиция“ мръсна.
Направихте най-голямата беля на българското здравеопазване – уволнихте професор Чирков, това светило на българската кардиохирургия, който създаде болницата „Света Екатерина“, който обучи цяла плеяда хирурзи, и той гледаше сина на Вашия министър и бащата на Вашия премиер, въпреки че те бяха, за съжаление, Бог да ги прости, болни от съвсем друг тип болести; за да дойде кабинетът Орешарски – не в Африка, както твърдят Ваши депутати, че ГЕРБ ни води, Вие сложихте с кабинета Орешарски България във фризера.
Аз Ви моля да проявите националноотговорно чувство. На фона на правителствената криза в Румъния, на бозата, която става в Македония, в Гърция – правителствена криза, България е остров на стабилност. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Догодина има евроизбори – нека тогава да си премерим силите. Благодарение на ГЕРБ България е стабилна.
Тук дойдоха европейските премиери, тук дойде китайският министър-председател. Да живее България! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марков.
Господин Цветанов, заповядайте за втори отрицателен вот. Господин Биков ще изчака.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против, защото за всички е ясно, че БСП не може да бъде алтернатива! За всички е ясно, че през всичките тези години БСП участваха в проблемите, наслагвани с години, които днес правителството на ГЕРБ, заедно с „Обединени патриоти“ се стремим да решим.
И най-важното от днешното ни гласуване е (реплики, възгласи от „БСП за България“), че днес правителството получи най-голямата парламентарна подкрепа.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Какъв отрицателен вот? Участвал е в дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цветанов!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Отнемете му думата. Няма право на отрицателен вот!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Гласовете, които дадоха подкрепа за правителството, са 133, съпоставимо с предишните…(Реплики и възгласи от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цветанов! Господин Цветанов, моля! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Пропускът е мой, извинете.
Господин Цветанов се е изказвал по дебата и няма право на отрицателен вот. Нека залата да ме извини, пропускът е мой.
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах против този вот на недоверие, защото подкрепям и Програмата на правителството, и правителството. Това вероятно не е изненада за много от Вас. (Реплики от „БСП за България“.) Имах и друга мотивация – гласувах в полза на БСП.
Колеги, не знаете каква беля ще си докарате до главата, ако започнете да управлявате и държавата в състоянието, в което се намирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Биков!
ТОМА БИКОВ: Трудно се справяте с вестник „Дума“ на този етап. (Шум, реплики, възгласи от „БСП за България“.) Положете усилия да намерите себе си в момента, в който сте в опозиция. Опозицията не е лошо нещо. (Шум и реплики.) Опозицията не е лошо нещо! Тя дава възможност на политическите общности да намерят себе си и да излъчат алтернатива. Година и половина Вие не търсите себе си, а играете ролята на някаква подскачаща група от хора, която по никакъв начин не показва признаци на адекватност.
Ако започнете да управлявате държавата, ще се провалите, защото не сте алтернатива на това правителство. (Реплики от „БСП за България“, шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
ТОМА БИКОВ: Това правителство има алтернатива и тази алтернатива се нарича „хаос и безвластие“. В желанието си на всяка цена и абсолютно самоцелно да съборите това правителство ще обслужите, без да искате, интереси, които дори и не си помисляте, без да знаете след това какво ще правите.
„Визия за България“, всичките документи, които написахте, сте ги мислили в някакви пиар групи и фокус групи. Знам как се случва това. Не е достатъчно, затова гласувах във Ваша подкрепа. Надявам се да изградите алтернатива. Това ще бъде полезно и за нас. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.

Колеги, преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 10 ОКТОМВРИ 2018 Г., ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 230 ОТ 16 ОКТОМВРИ 2018 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Давам думата на председателя на Комисията по правни въпроси, за да ни запознае с Доклада.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
относно Указ № 230 на Президента на Република България, постъпил на 18 октомври 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 10 октомври 2018 г., и мотивите към Указа.
На свое заседание, проведено на 23 октомври 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 230 на Президента на Република България, постъпил на 18 октомври 2018 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 10 октомври 2018 г., и мотивите към Указа.
Председателят на Комисията по правни въпроси докладва на членовете на Комисията Указа на Президента на Република България и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1, т. 2, § 3 и § 4 от Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет на 10 октомври 2018 г.
В мотивите си президентът посочва, че приетите в § 1, т. 2 и § 4 разпоредби противоречат на целта на забранителния списък, а именно да не се приватизира без решение на Народното събрание и разпоредбите дават възможност за скрита, безплатна приватизация на дружества от забранителния списък.
Президентът възразява срещу предвидената в § 4 възможност за апорт на необособени части, като приема, че Законът създава възможност апортът на обособени части да се извършва без решение на Министерския съвет.
С ветото на президента се оспорва и отпадането на правната възможност направилите апорт търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие да имат блокираща квота при вземането на решения на общото събрание.
В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Христиан Митев, Филип Попов и Крум Зарков.
Господин Кирилов посочи, че употребата на понятието „приватизация“ е неточна, тъй като приватизацията е прехвърляне чрез продажба, а Законопроектът има за предмет апорт на имущество. Той изрази несъгласие по повод направената оценка, че е налице скрита и безплатна приватизация, като отбеляза, че апортиращият получава насрещна престация, изразяваща се в членствени права, които осигуряват и гарантират права в дружеството. Като пример за членствени права бяха дадени правото на участие в управлението на дружеството, както и имуществени права, които носят пряка финансова изгода, като правото да се получи част от печалбата, реализирана от дружеството.
Господин Кирилов уточни, че в предложения чл. 28а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол изрично е предвидено, че апортът може да се извършва само и единствено в търговско дружество, в което участието в капитала е държавно или общинско. Той добави, че с правилото в чл. 28а, ал. 2 се забранява създаването на смесени дружества с частен субект, като непаричните вноски ще се извършват след санкция на Министерския съвет.
Във връзка с наведения довод за липса на специални правила при апортиране на обособени части беше отбелязано, че Законопроектът не променя сега действащия режим, тъй като урежда единствено апорта на необособени части, а обособените части подлежат на приватизационна процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
По отношение на отпадането на блокиращата квота господин Кирилов отбеляза, че с новосъздадената разпоредба непаричната вноска ще бъде извършвана единствено в дружества, в които капиталът е или държавен и/или общински, за разлика от сега действащата разпоредба, която позволява участие в дружества, в които капиталът не е изцяло тяхна собственост, тоест в дружества, в които капиталът може да е и на частни субекти. Той обобщи, че решението за апорт се взема от Министерския съвет и с премахването на възможността търговските дружества от забранителния списък да внасят имущество в капитала на дружества, в които има частно участие, отпада необходимостта от института на блокиращата квота.
Кирилов подчерта, че Законопроектът предвижда достатъчно гаранции за запазване на публичния интерес, като същевременно се осигурява правна възможност за държавата да участва в стопанския живот при ясно разписани правила.
Господин Зарков посочи, че от парламентарната група на „БСП за България“ подкрепят ветото на президента и мотивите към него, като допълни, че е необходимо Законопроектът да бъде обсъден отново.
Господин Митев посочи, че в работата по Законопроекта е постигнато съгласие относно предложените текстове и редакцията на § 4 осигурява защита на обществения интерес, тъй като решенията за внасяне на непарична вноска ще се вземат от Министерския съвет, което е достатъчна гаранция за прозрачност и публичност. Той добави, че апорт ще се извършва в дружества, в които капиталът е единствено държавен и/или общински.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 10 октомври 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Уважаеми колеги, откривам разискванията – имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Законът за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост е малък законопроект – само от три параграфа, които в процеса на тяхното обсъждане нараснаха до четири. Същевременно това е много важен въпрос, останал според мен без необходимото внимание, и днес съставът както от колегите народни представители, така и от гражданите го доказа. Това си има и своите причини.
Първо, Законопроектът беше внесен от народни представители, а не от Министерския съвет, което предопредели липсата на обществено обсъждане. При споровете в Комисията, след това в организираната работна група, основни радетели, защитници на Законопроекта бяха от администрацията на Министерския съвет.
Мотивите са достатъчно неясни, натъртващи единствено, че става дума за редакционни промени, за корекции в текстовете. Разпоредбите са формулирани също според мен достатъчно неясно.
В Законопроекта се направиха изключително съществени промени, вече като принцип, от колеги по време на второто четене в Правната комисия, която е водеща, на база изключения в нашия правилник. Дали Законопроектът не предизвика достатъчно внимание и случайно бързо мина през залата?! Според мен не беше случайно.
Както имах възможност да кажа в обсъжданията, този законопроект отваря широко една врата и то по начин, който е в противоречие с интереса и на държавата, и на българското общество. Дали отваря врата? В мотивите президентът нарича този процес „създаване на законова възможност за скрита, безплатна приватизация на дружества от забранителния списък чрез апортиране на техни имоти и вещи“.
Недвижимите имоти и вещи са материалният израз – те са тялото, средството, чрез което държавата осъществява политиката си. Във всеки един случай, загубата на такива имоти води до намаляване мощта и способностите на държавата. Именно по тази причина много години наред държавата е увеличавала имотите и вещите, с които е оперирала. Знаем, че имаше промяна в политиката – процесът на раздържавяване. Същевременно обаче след процеса на раздържавяване и след промените в нашето общество остана един съществен списък от търговски дружества, които представляват особено значение за държавата, като тези дружества не подлежат на приватизация.
В какво се състои голямата промяна? Голямата промяна се състои в това, че до този момент в законодателството съществуваше не само забрана за приватизация на търговски дружества от този забранителен списък, но и за апортиране на техни собствени имоти в други дружества, тоест търговски дружества от забранителния списък да губят имоти чрез съпорт в други дружества. За кои имоти става дума в този забранителен списък, защото в крайна сметка това предопределя и важността на въпроса: всички ВиК дружества; научноизследователските институти; БДЖ; летище София и другите летища; пристанищата; „Български пощи“; безконтактните мултиплексни вериги; всичките държавни горски предприятия; „Терем“ и другите дружества на Министерството на отбраната; много болници – държавна собственост, към Министерството на здравеопазването; търговските дружества с принципал Министерството на икономиката; НДК; „Информационно обслужване“; стадиони като Националния стадион, спортни комплекси като „Високопланинската база – Белмекен“; радиоелектронните системи на МВР; българския ERI HOLDING и други? Да не ги изреждам, списъкът е дълъг.
Това са предприятия, които съставляват сорс кода на Републиката. До момента българската държава и общество бяха защитени с изрична законова забрана. Сега забраната, да не я повтарям и да Ви цитирам параграфите, се превръща в преценка, при това политическа. Отменяйки с § 1, ал. 3 на чл. 43, съдържащ до момента забраната, създавайки новия текст в чл. 28а на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, се създава възможността за апортиране на имоти, които принадлежат на дружествата в този списък – в други дружества. Да, държавни, но вече невключени в този списък. Дружества, които могат да развиват стопанска дейност, да натрупват задължения и тези имоти да станат средство за обезпечение, а впоследствие – за изпълнение на техните задължения. Именно в това според мен е голямата врата, която отвори този малък законопроект. Това са и последиците, които визирам, защото с изменението на Закона за държавната собственост се заобикаля процесът на приватизацията, който за дружествата от забранителния списък принципно е невъзможен, и като не можем да ги изядем изцяло и да ги използваме, можем да предоставим възможност най-вкусните части – определени имоти, да бъдат изядени. Действащото право изисква решение на Народното събрание за приватизация за обособени части от предприятията в забранителния списък, а някой е измислил, че отделни имоти могат да не представляват обособени части по смисъла на Закона и да се вадят парче по парче като с пинсета от гърло на бутилка. Какво обаче би представлявало едно търговско дружество с гръмко наименование, примерно летище София, като недвижимите имоти, пистите за излитане и кацане, рулиране, или сградите ги няма?! Би било едно име.
Този законопроект е поредният, с който така променяме нормативната уредба, че правим по-префинени, по-моделирани и идеални процесите за разглобяване, за пренареждане, но не и за увеличаване имуществата и способностите на държавата в тези търговски дружества. Явно е трудно да управляваш, да съхраняваш, да умножаваш нещо, което друг е изградил.
Защо е прав президентът, като нарича този процес „скрита, безплатна приватизация, при това уредена със закон“? Уредена е със закон, защото този закон е приет, тези действия вече не са незаконни и не могат да бъдат преследвани.
Защо е скрита? Защото Законът за приватизация и следприватизационен контрол предвижда много режими и процедури, при които обществото получава информация, която в случая на апорт няма как да получи.
Защо е безплатна? Защото в момента на апорта парична вноска насреща не се получава, а се получават дялови акции от едно дружество, което, сигурно ще чуете след малко, също било държавно – да, и правно очакване на дивиденти, но на момента – нищо.
С този законопроект се заобикалят разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които са в обществен интерес – всички изисквания по отношение на това как да се използват сумите, които са получени от това имущество, и биха били получени от това имущество; всички забрани за конфликт на интереси; всички изисквания за предоставяне на информация на обществеността. Може да се обобщи – с тази законова промяна се слагат на тезгяха защитени до този момент предприятия, и позволете ми, предвид поведението и управлението от последните години и изключително тежкото състояние като система на държавата в момента, да ни противопостави на това Ваше решение. Законът, така както е предложен, според нас е опасен, затова ние няма да го подкрепим, а ще подкрепим ветото на президента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Реплики към изказването на господин Милков? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Не взех реплика към изказването на колегата Милков, което всъщност беше въвеждащото за мотивите на дебата, защото за две минути ще е трудно да опонирам по въведените от него твърдения. По тази причина ползвам правото на изказване, въпреки моментното състояние на колегата, все пак да му спестим и правото на дуплика, пък ако той иска, да направи реплика на моето изказване.
Уважаеми колеги, започвам, първо, с това – по този законопроект внимавахме много. Защо внимавахме много? Защото материята е сложна. Очевидно е, че тя трудно се разбира. Очевидно от мотивите на президента е, и че колегите от Президентството не са разбрали кой знае какво от този закон, а, ако са разбрали нещо, опитът е да се манипулира и пак да се внуши – в една тенденциозна преднамерена посока – нещо невярно, нещо опасно, нещо страшно.
Няма да спекулирам по въпроса какво е правила навремето БСП с режима на апорти. Искам да подходим принципно и чисто сравнително правно. Имаме един режим, който е установен в поне два закона. Единият закон е Законът за държавната собственост, а другият закон е Законът за приватизация и следприватизационен контрол. Да, колегата Милков правилно отбеляза, че аз, макар да съм девети от вносителите, още с подписването на Законопроекта казах: „Да, обаче ще го сверяваме много прецизно“. Освен че три пъти го връщахме на експерти, направихме и експертна работна група, която се проведе в Министерството на икономиката.
Вярно е, че проблемът беше поставен от Икономическото министерство. Вярно е, че поводът беше присъствието на несъществуваща препратка, защото Вие казвате, че се манипулира. Ето, виждате я (посочва текста) в действащия текст на чл. 57, ал. 3, последната част на алинеята. Действително е останала препратката към режима на Закона за публично-частно партньорство при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. Конкретният повод, защото и с това се манипулира – да, има проблем с това, че държавата и общината не могат да си довършат процедура по апорт в едно съвместно държавно общинско дружество. Да, това е конкретният повод да се установи това несъответствие в режима на Закона за държавната собственост.
Това са фактите, които породиха, послужиха за старта на въпросната законодателна инициатива, но, повярвайте ми, в никакъв случай по този въпрос не е имало политически дебат под каквато и да е форма. Аз призовавах колегите юристи от опозицията да участват активно и в дебата, и в работната група. Разбрах, че колеги са ходили и в Министерството на икономиката в работната група. Нямахме противоречия по това, че трябва да стигнем до такъв режим, при който да няма никакво съмнение, че се понижава изискването за разпореждане с държавно имущество под каквато и да е форма – под формата на апорт или под формата на разпореждане с недвижими имоти.
На обсъжданията на второ гласуване в парламента аз съм отсъствал от пленарната зала. Тогава бяхме с делегацията на ПАСЕ в Страсбург, но колегите казват, че по този законопроект пак не е имало никакъв дебат. И следва Указът на президента и мотивите за връщането му. Указът, колеги, е изключително лаконичен. Той е по-малко от страница и половина, хайде, Вие обичате разредените текстове, но този не е разреден – няма страница и половина. В страница и половина се опитвате да въведете три групи внушения, колегата Милков ги каза. Предполагам, че с известно неудобство ги казваше, защото трябваше да пресъздаде политически оттенък на нещо, което е изцяло правно. Друг е въпросът, че не е и вярно.
Започвам по трите групи уж аргументи, квази аргументи, измислени аргументи: скрита безплатна приватизация. Кое е скритото? Решението за апорт се взема от Министерския съвет. Това е гаранция за публичност и прозрачност. Аз го коментирах вчера и в Правната комисия – решенията на Министерския съвет подлежат на обжалване и на съдебен контрол. Къде е скритостта? Тук ще поставя въпроса: по времето, когато Румен Овчаров беше министър на икономиката, как, по кой ред се вземаше решението за апорт? Кажете, колеги! Имаше ли законов текст? Ако нямаше законов текст по Наредбата, как се вземаше решението?
Тук няма да коментирам това, че цялата манипулация е изградена на базата на смесването на приватизация, продажба, с правната сделка на апорта. Колеги, няма общо. Повтарям, няма общо. И това народните представители, които са не-юристи, не трябва да го смесват. Не трябва и да приемат твърденията на колегата Милков и на президента, че, видите ли, не се получавало нищо, давал се един имот в едно дружество и не се получава нищо.
Не е така, колеги. Получава се половината или най-често повече от половината от дружеството, тоест получава се участието в управлението, в имуществото, в дивидента и другите членствени и имуществени последици при управление, разпореждане с търговско дружество. Да, това решение е особено и затова в приетия закон ние сме казали, че тук обаче ще се спазват всички други закони. Ако се вземе такова решение, съответно видът на апорта, се спазват всички други изисквания на Закона, включително и тези, които са за държавни помощи.
Колеги, какво уредихме в този закон? Колегата Милков също Ви предупреди. Уредихме взаимния апорт, да го нарека вътрешноинституционален квазитърговски апорт, апорт на държавен имот в дружество, в което другият партньор е общината. Или обратното, апорт на общински имот в дружество, което е държавно. Е, къде е нарушен общественият интерес?! И двете проявления на обществения интерес са защитени, колеги.
Манипулира се и с понятието за забранителен списък. Колеги, припомнете си дебатите от предходното Народно събрание. Да, имаше тогава случаи, имаше спор между Агенцията за приватизация и една от тогавашните парламентарни групи по това: допустима ли е приватизационна процедура на обособена част от дружество, което е в забранителния списък?
Колеги, по това ние установяваме категоричен и ясен регламент. Ако някой не е разбрал или иска да продължи да манипулира, нека да прочета и трите алинеи на новия член, който ние систематично отнесохме на по-вярното място в Закона за приватизация и следприватизационен контрол като нов чл. 28а. Ето, вижте режима, защото може да сте забравили от 10 октомври какво сме приели:
„(1) Апорт на имоти или вещи, които не са обособени части, собственост на търговско дружество, включено в списъка по чл. 3 – тоест забранителния списък – се извършва след решение на Министерския съвет по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала на дружеството.“
(2) Апорт може да се извърши само в търговско дружество, в което едноличен собственик на капитала е дружество по ал. 1, както и в търговско дружество, в което дружеството по ал. 1 притежава част от капитала, а останалото участие в капитала е държавно или общинско.“
Е, какви по-големи гаранции да се предвидят при един апорт?! Министерският съвет и взаимно насрещно обвързване на – пак повтарям – използвам и не твърдя, че това са установени понятия – вътрешноинституционален апорт.
В заключение ще кажа, че с тази уредба ние реално запълнихме празнина. Вие не направихте нито едно предложение. Ако имахте съмнение, колеги, да го бяхте написали между първо и второ четене. Хайде, оставям неучастие в дебата, неизказване на второ четене, но да го бяхте направили като писмено предложение, като имате опозиционно такова. Ето това, което невярно е написал президентът, да го бяхте представили и като юристи да седнем конструктивно и да кажем: как, кажете Вашия израз, Вашия текст за това. Аз пак Ви каня, кажете. И вчера да бяхте казали – параграф 1 да стане така – точка 2 сте оспорили, параграф 4 да стане еди-как си. Кажете!
Явно ще Ви отговарям и на дуплики, така че прекъсвам дотук изказването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Реплики ще има ли?
Заповядайте, господин Милков.
ПЕНЧО МИЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ползвам правото на реплика, защото бях провокиран. Материалът е сложен и не се разбира. Някои са участвали на работна група. Материалът е сложен, но аз го разбирам. На работната група в Министерството на икономиката не някой, а аз участвах. Материалът беше внесен на второ четене в Правната комисия и по изразените от мен опасения съвсем разумно в един петък започна работна група в Министерството на икономиката. Въпреки че Законопроектът е внесен от народни представители, отидох, изложих своите съображения, при което въпросите, които имах да задам на парламентарния контрол, ме накараха да се върна в нашата сграда и не съм присъствал при окончателното формулиране и достигане на тези крайни резултати. Вижте, въпросът не е толкова юридически. На мен ми е приятно да си говоря за право, но в случая на сложен език се постигат ясни политически резултати.
Какво означава вътрешноинституционален апорт и нещата, които чувам в случая? Ако едно държавно дружество е в забранителния списък и се извади един имот и той отиде в друго държавно или общинско дружество, което вече не е в този списък, се променя, всички го разбраха, статута – дружество, което вече не е в този забранителен списък, се променя и възможното отношение на целия търговски оборот към този имот. Този имот може да стане причина да бъде изпълнено върху него, ако дружеството натрупа задължения и вече имотът не е на дружество от забранителния списък. Това са нашите опасения.
По отношение на скритата приватизация. Вижте, в Закона за приватизация и следприватизационен контрол процедурата, която е уредена, няма абсолютно нищо с процедурата на обявяване на дневния ред на заседание на Министерския съвет и вземане на политическо решение от него, докато в Закона за приватизация и следприватизационен контрол са заложени толкова много механизми по пътя до тяхната реализация, за да се защити общественият интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Милков, времето.
ПЕНЧО МИЛКОВ: Приключвам.
Така че затова се нарича скрита. Отново казвам, колеги, въпросът не е толкова юридически, колкото е политически. Деветдесет и осем процента от държавното имущество, което е подлежало на приватизация, е приватизирано. Аз смятам, че с настоящия законопроект се посяга и се протяга ръка към активи, които следва да останат сорс код и защитени за държавата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Милков.
Втора реплика – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Кирилов, Вие попитахте по каква процедура са се извършвали тогава апортите. По никаква. Просто е било забранено.
Какво гласи т. 2: „§ 3 се отменя.“ Хайде да видим в сега действащия закон какво пише в ал. 3?
Алинея 3 на чл. 43 от Закона започва с думичката „не“ и е следното: „Не могат да се апортират имоти и вещи, собственост на търговски дружества“. Включено е в Приложение № 1, така нареченият забранителен списък. Вие искате това изключение по ал. 3 да се отмени, да отпадне.
Какво искате всъщност? Аз ще се опитам на неюридически език да обясня за какво иде реч. Представете си, че едно дружество, да речем, примерно летище София с всичките си активи – сгради, автомобили, което е в този забранителен списък. Сега с тази промяна Вие казвате, че тези сгради, тези автомобили могат да отидат в друго дружество, което се казва, да речем: „Дайте да дадем на ГЕРБ“, примерно така се казва дружеството. Това друго дружество обаче не е включено в забранителния списък. Взимат се тези сгради, тези автомобили, всички тези активи от летище София, отиват в другото дружество и там те вече могат да се приватизират. Това дружество вече може да се приватизира. Да, летище София ще остане в този забранителен списък – пак казвам пример, но то ще бъде кухо, ще бъде една куха опаковка без никакво съдържание, едно кухо дружество и няма да има никакви активи в него.
Защо тогава, ако не целите така наречената скрита приватизация, каквато много правилно е описана тук в мотивите, ще искате и ще предлагате тази ал. 3 на чл. 43 да се отмени? Именно това Ви е целта. Президентът в мотивите на своя указ много ясно го е казал: „Апортът има транслативен ефект и предметът на апорта става собственост – това вече на юридически език – на дружеството, в което той е направен, без апортиращият да получи насрещно плащане. Когато апортът се прави в дружество, което не е в забранителния списък – „Дайте да дадем на ГЕРБ“ – няма пречка впоследствие това дружество да бъде приватизирано заедно с апортираните имоти.“
Ето това се цели на практика. Защото, какво е едно дружество? То се образува въз основа на вноските на неговите учредители. Едната възможност е парични вноски, другата е апорт, вещни права, вземания – това са апортните вноски. Когато Вие изпразните от съдържание това дружество, неговите активи – пак повтарям, движимо, недвижимо имущество ги прехвърлите в друго като апортна вноска, което може да се приватизира. Ето за това говорим, за скрита приватизация и то е толкова ясно, че просто няма накъде. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Трета реплика.
Заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, по-скоро репликата ми е като въпрос, защото слушах колегите репликиращи и в мен веднага се породи въпрос как през 2007 – 2008 г., въпреки че холдинг „Терем“ е в забранителния списък за приватизация като фундаментална част от националната сигурност, отделни заводи и терени от холдинга бяха приватизирани? Сещам се за пример за „Терем – Георги Бенковски“, по-известна вече като „Авионамс“, който бе приватизиран през 2008 г., въпреки че е част от холдинг „Терем“, който е в забранителния списък. Тогава някои хора приватизираха не само заводи, а и заводи, които са от националната сигурност, които са изключително нужни за поддържането на бойните способности. Защото в този завод до ден днешен всъщност се ремонтират части за самолетите и за хеликоптерите, но по това време той бе приватизиран и то по един много интересен начин.
Как, при положение че колегите обясняват, че това не е било възможно и не е било никога практика, всъщност са го правили по време на техните правителства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
Заповядайте за дуплика, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости, уважаеми колеги, които репликирахте! Ще опитам в краткото време за дуплика да дам възможно най-детайлния отговор на всички въпроси, които бяха поставени. Ще започна отзад напред – по въпроса, който колегата Гаджев постави.
Не знам, колега Гаджев, очевидно в отбранителната промишленост е било много светло и прозрачно и затова не съм разбрал как точно са приватизирани „Авионам“-ската обособена част на друго държавно дружество. Не знам също така и детайли, по които на външнотърговските дружества навремето са били приватизирани дъщерните им дружества. Не знам как е станало. Не знам на „Импекс“ този или онзи, как дъщерните, така наречени „задгранични дружества“ са били приватизирани. (Реплика: „А за Панаира да знаете?“)
Уви, и за Панаира не знам. Връщам се към правните въпроси.
Колеги, забравяте и манипулирате с това, че остава блокиращата квота, текстът за блокиращата квота остава! Той си е непроменен и няма как при това положение да се злоупотреби с последващото разпореждане: ал. 4 на чл. 57 си остава – когато предмет на вноската е вещно право върху имот или вещи – частна държавна собственост, лицето, което я е извършило, има блокираща квота!
Това е принципът и в Закона за държавната собственост, и в Закона за концесиите, който, колеги, също е приложим, и то паралелно и със Закона за държавните помощи. Няма да ми стигне времето.
Бърза репродукция по примера на колегата Филип Попов.
Колега, на летището има много автобуси, с които пътниците се возят от терминала до самолета и обратно. Ако тези автобуси се амортизират, господин Свиленски е специалист по това, амортизират се например 70 автобуса на летище София, и летище София много иска да ги даде на търговското дружество „Дайте да дадем на Видин“. Даваме ги на Видин. Спазваме процедурата на общинското дружество, но летище София става акционер в дружеството „Дайте да дадем на Видин“. И пак си я има забраната. Никой не може да прави последващи продажби с тези вече свръхамортизирани и на летището, и във Видин автобуси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Извинявайте за времето, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма нищо, господин Кирилов.
Други изказвания, колеги?
Господин Зарков – заповядайте, за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Това е десетото по ред вето на президента за този мандат на парламента – 44-тото Народно събрание. И ако изследваме законодателния процес, законодателството на това Събрание и ветото на президента, ще забележим, че започват да се очертават някои белези, които на който ѝ законопроект да бъдат засечени, ни карат да се усъмняваме в истинските му цели. В този законопроект – Законът за държавната собственост, който обсъждаме, аз идентифицирах седем такива белези, белези, които всеки от нас види ли, трябва да има едно наум.
Първи белег. Законопроектът е внесен от депутати, макар че на Комисията още от първото четене, още от самото начало стана ясно, че и инициативата, и работата по този законопроект е на Министерството на икономиката. Тоест вносителят се крие зад депутатите. Защо?
Втори белег. Законопроектът е подкрепен от цялото мнозинство, но е внесен от малкия коалиционен партньор. Депутатите на ГЕРБ – големият партньор, се крият след осмото място назад. Защо?
Трети белег. Оценката на въздействието, прикачена към Законопроекта, е изцяло формална. Проверете, имате материали пред Вас. Между оценката на въздействието и мотивите на Законопроекта няма разлика. Едни и същи неща са изписани. Тоест запълнено е изискването на Правилника. А оценката на въздействие е много важна.
Четвърти белег. Всички, абсолютно всички от текстовете са преработени, пренаписани между първо и второ четене. Законопроектът, внесен на първо четене, не е Законопроектът, който излиза след края на процедурата в нито един текст! Текстовете са изменени по специфична процедура – процедурата на чл. 83 от Правилника, тоест на заседанието на Комисията при разглеждането на второ четене. Няма срокове за вкарване на предложения между първо и второ четене. Няма период, в който тези предложения да са на сайта, за да могат бъдат видени не само от нас, а и от хората, които се интересуват от материята. Няма, в крайна сметка, никаква отговорност, защото никой не знае как точно се стига в бурния дебат на Комисията, в който участват и депутати, и експерти, в който се споменава и работна група, където е била някъде, някой е участвал, друг не.
Пети белег. В „Преходните и заключителни разпоредби“ се появява текст, който прави изменение в друг закон и който не е обсъждан въобще на първо четене! Така се променя цял един закон, без да се спазва конституционното изискване за две четения, и, разбира се, това е направено по същата тази процедура на чл. 83, тоест в един диалогов режим на Комисията.
Шести белег, който, когато стане, когато забележите, може да се попитате, какво се случва. Зад Законопроекта стои конкретен казус. По думите на вносителите още на първо четене в Правната комисия, проведено на 11 юни 2018 г., се казва, че на целия законопроект идеята му идва от противоречия в текстовете, които са идентифицирани от Министерството на правосъдието, покрай проблеми на индустриална зона в Бургас, която е собственост между държавата и общината.
Не съм наясно с конкретния казус на индустриалната зона, дали трябва намеса там или не. Сигурен съм, че законотворчество за конкретен казус е по дефиниция порочно, поради простата причина, че то може да проработи добре в този казус, но ще се прилага във всички казуси оттук нататък. Това, което може да Ви се струва добре за индустриална зона Бургас, може да доведе именно до това, за което моите колеги и президентът говорят от самото начало – продължаваща разпарчетосаност на българската икономика. Дали е целенасочено или не, е друг въпрос, на който ще отидем по-нататък.
Седми, последен белег за това, че Законопроектът нещо не е наред. Законопроектът се опитва открито да заобиколи друг закон, а именно в случая този за приватизация и следприватизационен контрол. Това създава основателно съмнение относно реалните му цели. Тоест в един закон ние казваме, забраняваме да приватизираме, тоест да отдаваме в частни ръце определени предприятия, защото те са структуроопределящи за българската икономика или защото те са важни за националната ни сигурност, и така и така, правим го шумно. Наскоро, между другото, тук се приемаха нови ограничения във връзка с имотите на дипломатическите дружества и така нататък. Правим го шумно, обявяваме една цел, но с друг законопроект се опитваме да я заобиколим. Резултатът от това е, че в българското законодателство почти не остана текст, срещу който да се намери друг текст, равен по сила и обратен по значение. Когато говорим за хаос в управлението, това е и така.
Да обобщим. Истинските вносители на този законопроект се опитаха да се скрият. Реалните цели на този законопроект се премълчават. Парламентарните процедури бяха превърнати в досадна формалност. Тогава как да не възникнат съмненията, които Президентът на Републиката не може просто да подмине? Още учудва ли се някой за всевластния климат на недоверие, който цари извън тази зала? И после казвате: няма политически дебат. Прав сте, господин Кирилов, нямаше политически дебат, защото всичко възможно беше направено такъв да не се случи.
Въпросът въобще не е юридически. Не може да очаквате от нас да кажем „§ 1“ или „§ 4“ и да сменим някаква запетайка. Въпросът е дълбоко политически, за това как държавата смята, че трябва да действа в своята икономика, какви лостове трябва да притежава, за да регулира, в крайна сметка, за да може да управлява.
И сега, понеже често говорим за алтернатива, искам да Ви кажа, че можеше да има такъв дебат. Съвсем спокойно можеше да се проведе такъв дебат. Вие имахте право да го поставите. Можеше например Министерският съвет по инициатива на Министерството на икономиката да не се крие, а да внесе Законопроекта и най-честно да каже, че продължават изповядването на политиката за обездържавяване, че на това правителство идеологията е тази политика, че то започна със Закона за концесиите и това е естественото му продължение, че политиката на това правителство изповядва идеята, че държавата е лош собственик (реплика отдясно: „Това не е вярно!“), че политиката на това правителство от началото докрай води по тази линия и така ще продължи до края на мандата му, колкото и дълъг да е той.
Имате абсолютното право да го кажете и щяхте да се натъкнете на опозиция, щяхте да се сблъскате с нас, защото ние не сме съгласни с това, защото смятаме, че не държавата е лош управник, а определени управници са лоши държавници. Това е съвсем различно. Защото смятаме, че има начин държавата да участва в икономическия живот на страната. Щеше да е законодателен дебат, защото на Вашия закон за скрита приватизация ние щяхме да отговорим с нашите закони за забрана на концесиите на дружествата, които са в забранителния списък, за летище София и за други, които са вече в Деловодството на парламента, за законопроекта, който ще внесем скоро за нов начин на управление на държавните дружества, не да търсим как да се отървем от тях, а да търсим как да ги управляваме по друг начин. Тогава с други думи щяхме да се окажем въвлечени в истински политически дебат и щяхме да сме достойни за тази зала.
Но не, Вие предпочетохте и предпочитате да минете по пътя на хитрините, на процедурните хватки, на различните законодателни еквилибристики. И за това най-вероятно има причина. Причината е, че усещате, че не може да спечелите политическия дебат там, където се намира. Сигурно имате основание. Трябва ясно да разберете веднъж завинаги, това е 10-ят път, който Ви се показва, че времето за хитринките отмина, че преди около две години българският народ избра президент, който доказва през това време, че държи на правилата, на Конституцията и на законността, в това число на честността на законодателния процес. Това са цели, които ние подкрепяме. Затова ще подкрепим и това негово вето. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики към изказването?
Заповядайте, реплика.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля за удължаване на времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Удължете времето на всички групи.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Уважаеми господин Зарков, правя тази реплика във връзка с това, че не съм съгласен с една констатация от Вашето изказване. Тя е следната: че целите и мотивите на промените на този законопроект не са ясни. За мен целите са кристално ясни и те са свързани отново с накърняване на държавния интерес.
Ще Ви припомня предишното вето на президента, което беше наложено по Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Тогава ставаше въпрос за накърняване на държавния интерес с 58 млн. лв. Беше ясно и името на адресанта, който трябваше да се облагодетелства от това решение.
С днешното решение и с днешната промяна в Законопроекта просто не може да се каже какво е точното число на сумата, с което ще бъде накърнен държавният интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Втора реплика?
Господин Кирилов, за втора реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! След като опозицията ще си удължава така времето за дебат, при това положение и аз ще направя категорично реплика на колегата Зарков, защото неговото изказване беше удивително. Удивлението ми е в следната посока. В него нямаше никакви правни аргументи, но имаше отново политически внушения. Имаше някакви признаци. Колеги около мен казваха: „Това да не е изкуствоведски анализ на картинка?“
Не знам тези признаци кой ги е въвел. Умните и красивите или едно списание, което има определени интереси в този дебат? Не знам откъде са? И то признаци за подозрения.
Има един хубав анекдот за подозренията, но не е редно да го разказвам от парламентарната трибуна.
Колеги, не са важни подозренията, важни са фактите. Ако имате факти, изведете ги! Ние имаме много факти. На мен, ако ми дадете пет часа парламентарно време, мога да Ви говоря за отделни приватизационни сделки, ако прибавим и Столична община и Ви говоря за джойнт венчърите на Стефан Софиянски, ще говоря още седем часа. Няма да питаме за „Стара планина холдинг“, където 51 декара на Южния парк са апортирани – апортирани са от „Софийски имоти“!
По моя парламентарен критерий, господин Зарков, за този дебат е важно, че процедурата беше отворена. Вие не пожелахте, пак казвам, нито с писмени предложения, нито по друг начин конструктивно да участвате. Да, президентските юристи не са разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
За трета реплика – заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Зарков, аз искрено Ви съчувствам. Съчувствам Ви, защото във Вашето изказване наистина не чухме нито един правен аргумент. Единствените аргументи, които чухме, бяха политически и аз Ви разбирам. Разбирам и колегата Милков, който се изказа преди това, тъй като в цялата парламентарна процедура по приемането на този законопроект – особено на второ четене, ние не чухме нито един довод срещу тези разпоредби, нито един правен довод защо не трябва да бъдат приети. Напротив, Законопроектът беше приет без какъвто и да било дебат на второ гласуване в пленарната зала. Припомням, че тогава, колеги от БСП, Вие не взехте отношение. Аз очаквах да чуя някакви аргументи по Законопроекта от Ваша страна и разбирам, че сега единствената причина да слушаме тук политически анализи, но не и правни такива, че трябва да защитите ветото на президента. Ясно е, че ако сте имали подобна позиция, щяхте да я изразите по време на второто четене, ясно е, че така или иначе сега сме поставени в ситуация, в която трябва да защитите несъстоятелните правни и политически мотиви, които се съдържат във ветото.
Аз няма да повтарям аргументите, които колегата Кирилов каза по отношение на държавния интерес. Всеки непредубеден юрист, който внимателно прочете разпоредбите, ще види, че всъщност държавният интерес е защитен, публичността и прозрачността са защитени именно с изискването да се произнася Министерският съвет – да прави преценка дали да бъде апортиран, или да не бъде апортиран един имот. Аз разбирам, че Вие черпите аргументите си от това как управлявате и как се разпореждате с държавната собственост. Не смятайте обаче, че всички са като Вас. Благодаря. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Дуплика – заповядайте, господин Зарков.
Колеги, моля да заявите ще има ли други изказвания.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господа репликиращи, благодаря Ви за репликите. Няма правен аргумент, няма нужда от правен аргумент. Този дебат не е юридически, уважаеми колеги. Това не е спор между експерти, затова и не сме участвали в него. Тук не е до запетайка или две, тук е, както виждате, управлението на страната в нейната икономическа част, икономическата ѝ роля. Това, което се опитвах да Ви кажа и явно не съм разбрал, е, че може да имате мнението, което имате. Имате това право и този сблъсък ще се състои искате или не искате. Това, което не е редно да правите, е да казвате, че мислите едно, когато говорите за Закона за приватизация, а да правите под сурдинка друго – със Закона за държавната собственост. Тази хитринка не минава. Точка!
Второ – Вас никой не Ви разбира. Ние не Ви разбираме, президентските юристи не Ви разбират, обществото не Ви разбира, медиите не Ви разбират, само Вие се разбирате! На какъв език говорим? (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Искам също да кажа така: между другото, това, че анализът ми е бил изкуствоведски, може да минава за обида само в тази част на залата. Ние не се обиждаме. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
По отношение на съчувствието, уважаеми господин Митев, нямам нужда от Вашето съчувствие, но Ви благодаря за него. От своя страна аз бих имал повече причина да изпитвам съчувствие към Вас, тъй като именно с Вашето име минаха по чл. 83 и когато утре неизбежните скандали минат един след друг, Вашето име ще светне в архивите на парламента. Не го заслужавате. (Възглас „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Други изказвания, колеги?
Господин Гърневски иска изказване. (Възглас „Еее!“ от „БСП за България“ и шум от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Действително е трябвало да има дебат на тази тема дали държавата е добър стопанин, дали управлява добре, или не управлява, и този дебат приключи през 1989 г., когато Българската комунистическа партия управляваше цялата държавна собственост – и небето, и водите, и под земята. Нямаше никаква опозиция и така добре управляваше, че фалира. Обяви фалит – фалира. И както казва един Ваш депутат в едно интервю през месец юни – съвсем прясно, може би сте го чели, небезизвестният секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия Стоян Михайлов-Дядото: „Нашата партия в лицето на нашите ръководители – другаря Младенов, другаря Луканов и другаря Георги Атанасов, ориентираха партията към капитализма. За съжаление, построиха един толкова уродлив капитализъм, най-уродливият в Европа, че държавата беше…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: …разграбена от номенклатурата и над 2 милиона млади българи напуснаха държавата“ – това, в което обвинявате непрекъснато тези, които тогава въобще ги е нямало на власт. (Ръкопляскане от народния представител Цветан Цветанов.)
Когато говорите, господин Зарков, за икономика и за държавно управление, правете разлика между приватизация, между онази скрита, онази мошеническа приватизация, която се осъществи от Вашата партия. По времето на Вашия лидер със старата визия, днес имате нова визия, бяха изкарани от забранителния списък маса фирми, предприятия, включително и Пловдивският панаир – онази, уродливата приватизация, за която пише секретарят на Централния комитет на БКП. Правете разлика между приватизация и концесия, защото в цял свят концесията е най-съвременното и сигурно средство на една държава да управлява свое имущество, за което няма необходимите средства, когато ще го повери за определен срок на някого. Онзи с неговите капитали ще го развие, ще плаща концесионна вноска на държавата, ще направи едно модерно предприятие или фирма и след 20 години то отново си е на държавата.
Ето така се управлява държавно имущество. Затова ГЕРБ прибягва до тези форми на сигурност и модерно управление в държавата, а не „разбойническа приватизация“ – по думите на Стоян Михайлов – секретарят на ЦК на БКП, извършена от комунистическата номенклатура и от органите на Държавна сигурност. Мисля, че господин Зарков има близки и има кого да попита за тази приватизация. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гърневски.
Реплика – заповядайте, господин Жаблянов.
Втора реплика – господин Кутев, и трета реплика – господин Шопов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Не е добре, когато дебатът стига до такива висини, но винаги, когато има предизвикателство пред истината, би следвало да се вземе отношение.
Въпросът за ролята и мястото на Българската социалистическа партия в процеса на приватизация…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Към кого е репликата?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Към господин Гърневски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Репликата е към господин Гърневски.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Следете, господин Лазаров. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Помолете господин Лазаров да ми даде възможност да довърша.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Благодаря.
Господин Гърневски, сложна е истината за българската приватизация. Истина е, че Българската комунистическата партия още в средата на 80-те години с няколко указа създаде първите механизми за частната инициатива в България. Тогава те бяха посрещнати с одобрение от българския народ. Дойде голямата промяна. След това правителството на господин Иван Костов направи голямата приватизация – най-голямата приватизация! Направи и масовата приватизация, господин Гърневски, а господин Стефан Софиянски като кмет на София направи голямата реституция и голямата приватизация. Историческата истина изисква това да бъде казано.
Разбира се, в приватизацията са участвали всички български граждани (шум от ГЕРБ и възгласи „Еее!“), които…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …изслушайте след запетайката, изслушайте след запетайката…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете, господин Жаблянов.
Моля Ви за тишина!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …които са имали финансови възможности, властови позиции и желание да усвоят собственост. Тази приватизация в България не беше справедлива, не беше продуктивна и доведе българската икономика до задънена улица. След като сме си направили изводите, днес би следвало да спрем тези порочни практики.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Порочни?!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Затова президентът наложи ветото, а Вие не можете да се извинявате за днешната си укорима позиция с изтъкване на подбрани исторически факти. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика – заповядайте, господин Кутев.
Господин Кутев има втора реплика, господин Шопов – трета реплика, за да приключим процедурата.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги!
Уважаеми господин Гърневски, аз обикновено избягвам да влизам в споровете по начина, по който Вие ги водите, защото според мен те са деструктивни, но все пак тук ще се намеся, защото става дума за нещо, което ми се струва важно в сегашния момент.
Аз не искам да се занимавам с това как е минала приватизацията, защото това го знаем всички и имаме много ясна представа как мина. Искам да се съсредоточа малко върху това: каква е ролята на държавата, за която Вие говорехте?
За мен всъщност не е важно исторически как е минало всичко това, но е важно как ще продължи нататък. Защото миналото е, че поне от 100 приватизирани предприятия, за които мога да си спомня, в момента има едно-две. Всеки от Вас може да изброи предприятията, които помни, че бяха приватизирани през този период, в момента са останали едно-две. Тоест в приватизацията има 1 – 2% успеваемост, другите 99% бяха съсипия, а не приватизация. Как при това положение Вие ми казвате, че държавата е била лош стопанин? Нищо подобно няма в това.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): „Техноимпекс“.
АНТОН КУТЕВ: В момента като парламент трябва да преосмислим ролята на държавата, да намерим държавата там, където е нейното място, защото тя има място и в икономиката, и в ЕРП-тата. Това, че Атомната централа в Козлодуй беше държавна, не доведе до нищо лошо, освен че направи по-ниска цената на тока. Защото ако не беше държавна, а частна, сега токът щеше да е два пъти по-скъп. Тоест ролята на държавата в момента е много важна. Тя е важна в сигурността, в здравеопазването, в образованието, в икономиката. Това е разговорът, който трябва да води Народното събрание, и ако Вие го водите – аз съм насреща.
Ако ще водим разговора за това какво е направил Иван Костов и кой е продал „БГ Балкан“ за 200 хиляди, можем да го водим, ама за мен не е важно това, важното е как ще продължим оттук нататък и Вие, като излезете от парламента, ще носите ли след себе си съвестта, че сте свършили нещо полезно, защото с разговора, който проведохте, няма да го носите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Господин Шопов, заповядайте за трета реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП):Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, дебатът, който водим по повод ветото на президента, започна да добива стойност и смисъл в последната си част, в която започнахме да даваме оценки за приватизацията изобщо и за нейните исторически аспекти, а е във връзка със Законопроекта, който обсъждаме и който беше върнат от президента, практически няма значение.
Казвам Ви и недейте да спекулирате, че нещо е щяло да се промени и държавният интерес ще бъде нарушен. Казаха се няколко неща в залата, които имат значение да не се създава обществена амнезия. Обществената памет е страшно къса и тя се интерпретира по много нечестен начин. Най-големият проблем за България – държавата беше разсипана, българската икономика беше разбита, държавната собственост беше ограбена по време на едно фатално, идиотско и крадливо управление – управлението на премиера Иван Костов. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, моля Ви!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Никой тук не бива да забравя този факт.
Ще Ви кажа само една цифра – 2680 предприятия, които бяха разсипани, унищожени и „приватизирани“ (шум и реплики от „БСП за България“), ограбени само по способа на разбойническо-ментарджийската приватизация. Пак Ви повтарям: 2680 предприятия – гръбнакът на българската икономика!
Не говоря за тези, които бяха съсипани и ограбени по способа на масовата приватизация, по преговори с потенциален купувач и бих продължил безкрайните други техники – те са много, на ограбване на държавната собственост. Това не бива никой да го забравя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви изтече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Ще бъдем депутати в това Събрание, били сме в минали събрания, а някои няма да бъдат. Но трябва да си дадем ясна сметка кое беше времето на най-жестокия, най-страшния грабеж в България, а тези неща не бива да се забравят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето Ви изтече, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: И една друга оценка – на сатанизирания отвсякъде бивш главен прокурор, уважавания от мен господин Филчев. Тридесет милиарда са отнесени, ограбени, пак по това време и със способите, за които говоря. Да си дадем сметка какво правим без спекулации, а „днешният проблем“, който Вие излагате, не е проблем. Държавата няма да пострада, държавната собственост няма да бъде отнесена. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
За дуплика – заповядайте, господин Гърневски.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Да, прав е господин Жаблянов, че през 1997 г. стартира приватизацията. Той каза много правилно, че в нея можеха да участват хората, които имат финансови възможности. Финансови възможности да участват имаха онези, които приватизираха външнотърговските дружества, където бяха налети държавните пари. Ако не знаете как става, питайте госпожа Нинова. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи от „БСП за България: „Еее!“)
Финансови възможности имаха онези, които в правителството на мафията, на Беров, с мандата на ДПС създадоха българската мафия и разграбиха спестяванията на народа чрез банките и всичко това стана до 1996 г. (Реплики от „БСП за България“.) Онези всички кредитни милионери, до един свързани с Държавна сигурност – офицери, доносници и така нататък, а с външнотърговските дружества – комунистическата номенклатура. Питайте дядото на господин Мирчев, той ще Ви обясни по-добре как става, човекът го написа. Значи могат да участват онези, които имат пари.
Да, разбойническо-мениджърска приватизация отвсякъде. Онези разбойници и мениджъри, които разграбиха държавата до 1996 г., след това я изкупиха! (Шум и реплики от „БСП за България“: „Вчера ги видяхме в Министерския съвет!“) Аз питам: къде е ГЕРБ, къде са „Обединени патриоти“, а къде са онези, на които Вие сте наследници? (Реплики от „БСП за България“.)
Аз бях в СДС и там беше госпожа Нинова, само че аз не съм приватизирал и един квадратен сантиметър, а нея питайте какво е приватизирала. Така че моята съвест е чиста!
Питайте госпожа Нинова, освен като приватизаторка по капиталистически, питайте я и като комунистически директор в комунистическото правителство. В същото време е заместник министър и председател на Борда на Панаира – нека да ни изнесе една лекция как изчезна Панаирът от държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По темата.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Ето как управляват комунистическите директори!
Ако се върнем на олигарсите, за които говорите, защото Вие говорите общи приказки, господин Зарков, ама едно име не чух. Бърза разходка на видните олигарси – в последните два месеца са цитирани: Бенчо Бенчев – Бургас, несметни богатства от българския народ, свързан с БКП; минаваме през Карнобат – Миньо Стайков, несметни богатства, свързан с БКП; доносникът на Държавна сигурност Ветко Арабаджиев – палати в Сен Тропе, по цял свят, по острови, агент на „Държавна сигурност“. А Георги Гергов си е Ваш – член на Централния комитет на партията.
Самият той каза: „Като отида на пленум на БКП, не мога да изброя милионерите“. Да сте живи и здрави! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гърневски.
Господин Попов – по начина на водене, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, моля Ви, когато от тази трибуна се чуват такива фалшиви и заупокойни напеви за близкото и далечно минало (шум, реплики и възгласи от ГЕРБ), за което господин Гърневски каза току-що и малко преди това, да бъде прекъсван.
Този опит да се изместят дебатът и темата, което за пореден път се случва в това Народно събрание, само с плахото Ви „по темата, господин Гърневски“ няма да мине, защото не отговаря на висотата на трибуната, която Вие заемате.
Господин Гърневски никога не е в темата, с изключение когато говори за някакво далечно минало и, пак повтарям: с фалшиви заупокойни напеви.
Затова Вие следваше да го прекъснете, да му отнемете думата и да го върнете в темата, а темата е: има ли скрита приватизация с този закон? Да, категорично има! Това е! Благодаря Ви. (Ръкопляскания и реплики от „БСП за България“: „Браво!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Колеги, други изказвания има ли?
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Моля, поканете народните представители в залата.
Подлагам на повторно гласуване Закона за изменение на Закона за държавната собственост, приет от Народното събрание на 10 октомври 2018 г.
Гласували 210 народни представители: за 145, против 65, въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това е приет Законът за изменение на Закона за държавната собственост.
Законът ще бъде изпратен на Президента на Републиката за обнародване в „Държавен вестник“ в 7-дневен срок от получаването му и съгласно чл. 101, ал. 3 от Конституцията.
Процедура – заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника във връзка с удължаване на срока на Договора на обединения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 853-14-10, от 19 октомври 2018 г. Предлагам срокът да е максималният – три седмици за внасяне на предложения по този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велчев.
Подлагам на гласуване предложението на господин Велчев за максимално удължаване на срока между първо и второ четене на Закона за вероизповеданията.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Колеги, в Северното фоайе ще бъде открита изложба за екологичните протести и зараждането на гражданското общество в България. Експозицията е посветена на 30-годишнината от създаването на Движението за самозащита на Русе и първите прояви на зараждащото се гражданско общество в България. Изложбата проследява хронологията на събитията през 1987 – 1988 г. Всички народни представители са поканени на откриването.
Тридесет минути почивка, начало на заседанието в 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, започваме работа.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Уважаеми господин Вигенин, имате думата за представяне на Доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз
На свое редовно заседание, проведено на 21 септември 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание § 10 от Заключителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание обсъди и прие проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.
Проектът на програма е разработен в съответствие с приоритетите на Тройното председателство на Съвета на Европейския съюз, приоритетите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г., Работната програма на Европейската комисия за 2018 г. и предложенията, направени от постоянните парламентарни комисии на Народното събрание.
В своята Работна програма за 2018 г. Европейската комисия предлага 26 нови инициативи в съответствие с десетте приоритета, заложени от председателя Жан-Клод Юнкер за периода 2015 – 2019 г.:
1. Нови стимули за работните места, растежа и инвестициите;
2. Свързан цифров единен пазар;
3. Устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата;
4. По-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена промишлена база;
5. По-задълбочен и по-справедлив икономически и паричен съюз;
6. Разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със САЩ;
7. Пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие;
8. Създаването на нова политика за миграцията;
9. По-силен участник на световната сцена;
10. Съюз на демократична промяна.
Освен това Европейската комисия предлага 12 нови инициативи по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT).
Съгласно § 10, ал. 1 от Заключителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Министерският съвет няма задължение за 2018 г. да внесе в Народното събрание Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
В Програмата на Тройното председателство на Съвета на Европейския съюз – 1 юли 2017 – 31 декември 2018 г., част от което е и България, са включени следните високоприоритетни области:
- Съюз за работни места, растеж и конкурентоспособност;
- Съюз, който предоставя на всички свои граждани възможности за действие и ги защитава;
- към Енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата;
- Съюз на свобода, сигурност и правосъдие;
- Съюзът като мощен фактор на световната сцена.
В Програмата на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз основните акценти са поставени върху следните области:
- бъдещето на Европа и младите хора – икономически растеж и социално сближаване.
- сигурност и стабилност в силна и единна Европа;
- европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани;
- цифрова икономика и умения на бъдещето.
При изготвянето на Проекта на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2018 г.), бяха отчетени и следните съображения:
- проверки за съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност на европейските законодателни предложения, включени в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, ще бъдат извършвани чрез активно упражняване правомощията на Народното събрание съгласно протокол 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз;
- по принцип в Годишната работна програма приоритетно се включват проекти на актове, които имат законодателен характер и създават възможност Народното събрание ефективно да участва в европейския дневен ред. Отчитайки изтеклите срокове съгласно протокол 2 по редица от предложенията на Европейската комисия, до края на 2018 г. Народното събрание следва да се фокусира върху политическия диалог с европейските институции, включително и по незаконодателните инициативи.
След състоялото се обсъждане Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание чл. 118, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага с 8 гласа „за“ на Народното събрание да приеме следното решение за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2018 г.:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.
Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и § 10 от Заключителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следната Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.
Народното събрание, като се ръководи от:
- засилената роля на националните парламенти в процеса на вземане на решения от Европейския съюз съгласно Договора от Лисабон и влиянието им във формулирането на европейските политики;
- спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейския законодателен процес;
- значението на европейските актове за социално-икономическото развитие на Република България за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в изпълнение на Стратегията „Европа 2020“,
реши да упражни правомощията си по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като подложи на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по Глава единадесета от чл. 118 до чл. 121 включително от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следните проекти на актове на европейските институции:
1. всеобхватно предложение за бъдещата многогодишна финансова рамка след 2020 г.;
2. последващи действия относно свързаното със солидарността измерение на енергийния съюз, включително предложение относно общи правила за газопроводи, които навлизат в европейския вътрешен пазар на газ;
3. пакет относно социалната справедливост: Предложение за създаване на европейски орган по въпросите на трудовия пазар; инициатива за достъп до социална закрила на самостоятелно заетите лица с нетипична форма на заетост; инициатива за европейски социално осигурителен номер, който може да се използва във всички области на политиката, където е приложим; преглед по REFIT на Директивата относно задължението за писмено заявление, с която се установява задължение за работодателя да информира работещите лица относно условията, приложими към договора или към трудовите правоотношения;
4. предложение за подобряване на веригата за доставка на храни;
5. съобщение относно евентуалното създаване на длъжността на постоянен европейски министър на икономиката и финансите, който подлежи на демократичен контрол (незаконодателна инициатива);
6. съобщение относно евентуалното разширяване на задачите на новата Европейска прокуратура с цел включване сред тях на борбата срещу тероризма въз основа на член 86, параграф 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз (незаконодателна инициатива);
7. инициатива за укрепване на прилагането на принципите на върховенството на закона в Европейския съюз (незаконодателна инициатива);
8. стратегия за успешното присъединяване на Сърбия и Черна гора, като най-добре подготвени кандидатки от Западните Балкани, със специален акцент върху върховенство на закона, основните права, борбата срещу корупцията и организираната престъпност и върху цялостната стабилност на региона (незаконодателна инициатива);
9. съобщение относно възможността за допълнително увеличаване на използването на гласуването с квалифицирано мнозинство в рамките на общата външна политика на основание член 31, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, както и подобряването на съгласуваността на общата външна политика (незаконодателна инициатива);
10. съобщение относно допълнителното укрепване на субсидиарността, пропорционалността и по-доброто регулиране в ежедневната работа на Европейския съюз (незаконодателна инициатива).“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Грозданова, имате думата.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съвсем накратко, поради това че водихме първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз в първата половина на 2018 г., по някакъв начин не ни достигна административен капацитет Министерският съвет да изпълни задълженията си по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, затова този правилник беше променен в началото на годината. След това ние, за да изпълним Конституцията на Република България, отново направихме промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като в крайна сметка освободихме Министерския съвет от ангажимента да изготви тази Годишна работна програма и в момента я изготвя Народното събрание.
Нека да обърна внимание, че тази Годишна работна програмата е за 2018 г. До края на 2018 г. остават само два месеца, така че за нас това е едно формално задължение и всъщност нейният срок изтича.
В тези предложения, които господин Вигенин направи, има законодателни актове. В по-голямата част от тях има и незаконодателни инициативи. Ще опитаме в последните два месеца, които остават на 2018 г., по някакъв начин да работим по тях.
Искам също да кажа, че Комисията по европейските въпроси и европейските фондове трябва да се готви за следващата Годишна работна програма за 2019 г., защото вчера – на 23 октомври, Европейската комисията излезе с новата Годишна работна програма за 2019 г. с три основни приоритети за следващата година. Ще ги кажа, защото мисля, че още не са станали публично достъпни:
1. Бързо постигане на съгласие по вече представените законодателни предложения.
2. Постигане на 10-те политически приоритети.
3. Приемане на ограничен брой нови инициативи за решаване на нерешените предизвикателства и представяне на няколко инициативи с оглед на бъдещето на Европейския съюз вече във формат 27 държави членки.
Призовавам Ви да подкрепите днешното предложение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да работим както за 2018 г., така и за Програмата за 2019 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, аз благодаря на госпожа Грозданова за уточненията, които направи.
Да споделя още нещо – това, което предстои всъщност, е, че на база на Програмата на Европейската комисия, която беше представена вчера, очакваме Министерският съвет да изготви Програма на правителството за следващата година. Ние го бяхме освободили от задължението само за 2018 г. Вероятно Програмата на Министерския съвет ще бъде готова към края на януари. Тя ще бъде внесена в Народното събрание, така че разчитам в първите месеци на 2019 г. максимално бързо да можем да приемем и съответно Програмата на Народното събрание на база на приоритетите на правителството. Това обаче не означава, че след последните промени в Правилника не можем и сами да инициираме някои наши решения и преди да бъде предложена такава програма от Министерския съвет.
Да уточня, че някои от приоритетите в нашата програма, които днес приемаме, ще бъдат продължени и в следващата година. Ще можем да продължаваме да реализираме тази програма за 2018 г. и в началото на 2019 г. до приемането на нашата програма за 2019 г. – ще има приемственост. Това, което правим днес, е донякъде и формално, но все пак ни дава възможност следващите два, три до четири месеца да имаме програмата, по която да работим – както Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, така и съответните комисии, които имат приоритети, които са в тяхната сфера на дейност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Колеги, ще подложа на гласуване Решението за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г. с текста, който беше представен от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.

Преминаваме към следващата точка от Програмата:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Госпожо Дамянова, имате думата за представяне на Доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Преди това, моля за процедура по допуск в залата на Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката; и госпожа Красимира Брози – главен секретар на Националната агенция за професионално образование и обучение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допуск в залата.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
Моля, поканете допуснатите.
Моля, продължете с представянето на Доклада.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: „Доклад относно Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 802-01-26, внесен от Министерския съвет на 16 юли 2018 г., приет на първо гласуване на 20 септември 2018 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. …).“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, имаме ли изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване четири текста, които се подкрепят от Комисията, а именно: първият е относно наименованието на Закона, вторият е относно § 1, следващият е за § 2 по вносител и четвъртият е текстът на § 3 по вносител.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете по вносител за параграфи 4, 5, 6 и 7, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По параграф 8 има предложение от народния представител Ирена Анастасова и група народни представители:
„В § 8, в създадения член със заглавие „Информационна база данни за работодателите, които отговарят...“, ал. 7 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Имате думата за изказване, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение беше представен от депутатите от „БСП за България“ от Комисията по образованието и науката на срещи с директори и представители на бизнеса.
Законопроектът е приветстван, колегите директори смятат, че той е навременен и внася добра регламентация в системата на професионалното образование.
Какво е нашето предложение? Тъй като в чл. 17а3 се въвеждат изисквания за работодателите, които желаят да участват в партньорство за осъществяване на обучение чрез работа, а в чл. 17а4 се създава информационна база за работодателите, които отговарят на изискванията за осъществяване на обучението чрез работа или дуалната система на обучение.
В ал. 7 четем: „Работодател, който отговаря на изискванията по чл. 17а3, но не са подали заявление за включване в информационната база данни, могат да участват в партньорства за осъществяване на обучение чрез работа, дуална система на обучение, включително да сключват договори с институцията по чл. 17а, ал. 1, т. 1 или 2, въз основа на решение на директора на институцията.“ В тези случаи изпълнението на изискванията по чл. 17а3 се удостоверяват от работодателя с декларация по образец, утвърден от министъра на икономиката, която е приложение към сключения договор с институцията.
Нашето предложение е в § 8 да отпадне ал. 7, тоест работодателите, които отговарят на изискванията и са включени в информационната система, само те да могат да сключват договори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Симеонова.
Реплики? Не.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 21, против 42, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 11.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По параграф 9 има предложение от народния представител Ирена Анастасова и група народни представители:
„Параграф 9 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте – имате думата, госпожо Симеонова.
ДОНКА СИМЕОНОВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, след като с този законопроект ние въвеждаме регламентация и пак повтарям: чл. 17а3 въвежда изисквания към работодателите; чл. 17а4 създава информационна система, в която да се впишат работодателите, които отговарят на изискванията.
„§ 9. Създава се чл. 17а5, който гласи:
„Промяна в обстоятелствата за работодателя след сключен договор за партньорство:
(1) Когато след сключване на договор за партньорство между работодател и институция по чл. 17а, ал. 1, т. 1 или 2 се установи, че работодателят не отговаря на някои от изискванията по чл. 17а3, обучението чрез работа може да продължи в зависимост от конкретните обстоятелства и по преценка на директора на обучаващата институция.“
Тъй като смятаме, че нашата основна задача е да защитим здравето, живота и интересите на учениците, ние отново държим на нашето предложение – да отпадне този параграф и да не се позволява договорът да продължава при какви конкретни обстоятелства и по преценка на директора. Предлагаме отпадането на § 9. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Симеонова.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители.
Гласували 99 народни представители: за 24, против 56, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В чл. 22 ал. 9 се изменя така:
„(9) Националната агенция за професионално образование и обучение определя индикатори за предоставяне на годишна информация за извършената дейност по ал. 8 и критерии и показатели за самооценка на качеството на извършеното обучение.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 10 с текст съгласно предложението на Комисията и текста на вносителя за § 10, който става § 11 и се подкрепя от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12:
„§ 12. В чл. 31, ал. 1 след думите „производствено-учебни дейности“ се добавя „както и обучение на конкретно работно място“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване два текста: първият е редакцията, която Комисията предлага за текста на § 11 по вносител, който става § 12; и вторият е текстът на вносителя за § 12, който става § 13 и който се подкрепя от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 14:
„§ 14. В чл. 41 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думите „на професионалното образование и обучение“ се добавя „за осъществяване на контрол и оценка на качеството на дейността на лицензираните институции“.
2. В ал. 3 накрая се добавя „с не по-малко от 30 души щатен персонал“.“
Предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 15:
„§ 15. В чл. 46, ал. 1, изречение второ думите „две трети“ се заменят с „една втора“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на два нови параграфа – 14 и 15, с текст съгласно предложението на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители:
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Галя Захариева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. В чл. 49а се правят следните изменения:
1. В ал. 4 т. 1 и 2 се изменят така:
„1. името и седалището на едноличния търговец или на юридическото лице, получили лицензията; единен идентификационен код – за търговците, или код по БУЛСТАТ – за лицата, които не са търговци;
2. наименование на центъра за професионално обучение или на центъра за информация и професионално ориентиране;“.
2. Алинея 5 се отменя.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 16 с текст съгласно предложението на Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Галя Захариева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 17:
„§ 17. В чл. 49б се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: „Ред за издаване и изменение на лицензията“.
2. В ал. 2 т. 3 се отменя.
3. Алинеи 5, 6, 7 и 8 се изменят така:
„(5) След подаване на заявлението по ал. 1 се извършва проверка на редовността на подадените заявления и документи.
(6) При констатиране на нередовности заявителят се уведомява, като за тяхното отстраняване му се дава едномесечен срок от получаване на уведомлението. Срокът за произнасяне по ал. 4 спира да тече до отстраняването на несъответствията от заявителя или до изтичането на едномесечния срок.
(7) При положителен резултат от проверката по ал. 5 се прави оценка за възможността на заявителя да извършва обучение за всяка от професиите, посочени в заявлението относно съответствието на:
1. представените учебни планове и учебни програми с държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по съответната професия;
2. представените учебни планове и учебни програми с изискванията на чл. 13г и чл. 13д, ал. 4 и 5;
3. материално-техническата база, заявена за обучението с държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по съответната професия; проверка на място се прави, ако базата не е проверявана или не е вписана в публичен регистър на обектите с обществено предназначение;
4. преподавателския състав с държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по съответната професия.
(8) Председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение отказва издаването на лицензия, когато:
1. не са представени всички документи по ал. 2 или 3, представените документи са непълни или не са в определения вид или форма или нередовностите не са били отстранени в срок;
2. е констатирано несъответствие по една или повече професии при оценката по ал. 7.“
4. Създава се нова ал. 10:
„(10) Въз основа на писмено заявление в издадената лицензия може да бъдат извършвани промени, свързани с:
1. изменение на наименованието на центъра за професионално обучение или на центъра за информиране и професионално ориентиране;
2. добавяне на нови професии и специалности или отпадане на професии и специалности.“
5. Създава се нова ал. 11:
„(11) Лицата, на които е издадена лицензия, може да подават писмено заявление за добавяне на нови професии и специалности, като към него се прилагат:
1. формуляр по образец;
2. документация за професионално обучение – учебни планове и учебни програми за обучение по професиите, съгласно чл. 13;
3. документи за собственост или други документи, доказващи наличието на материално-техническа база, в която ще се извършва професионално обучение;
4. документи, издадени от компетентните органи, за съответствието на материалната база със здравните изисквания и с изискванията за пожарна и аварийна безопасност, или доказателство, че материалната база е вписана в публичен регистър на обектите с обществено предназначение;
5. справка за преподавателския състав, към която се прилагат и копия от документите за завършено образование и професионална квалификация и декларации за съгласие.“
6. Създават се ал. 12 и 13:
„(12) Изменението на лицензията с допълване на нови професии/специалности се удостоверява с приложение към лицензията, което съдържа посочените в чл. 49а, ал. 4 данни.
(13) Професия и специалност се заличават от издадената лицензия, когато:
1. настъпят промени в наименованията и кодовете на професиите или специалностите в Списъка на професиите за професионално образование и обучение;
2. центровете за професионално обучение не са извършвали обучение повече от 5 последователни години по включена в лицензията професия.“
7. Досегашната ал. 10 става ал. 14.
8. Досегашната ал. 11 става ал. 15.
9. Създава се ал. 16:
„(16) Подаването на заявления за лицензиране, лицензираните професии или специалности, както и отпадналите професии и специалности от лицензията се отразяват в информационната система на Националната агенция за професионално образование и обучение и в публичните регистри по чл. 42, т. 10.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 17, който Комисията предлага.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Галя Захариева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 18:
„§ 18. В чл. 49г се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Правата по лицензията се прекратяват с:
1. прекратяване дейността на юридическото лице или на едноличния търговец;
2. отнемането на лицензията;
3. писмено искане на притежателя на лицензията.“
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) След изтичане на срока на отнемането по ал. 3, правата по отнетата лицензия се възстановяват, ако съответният център е отстранил нарушението.“
Предложение на народния представител Галя Захариева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 19:
„§ 19. В чл. 49д се създава заглавие: „Съхраняване на документацията на центровете за професионално обучение, които са преустановили дейността си“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложеното от Комисията създаване на нови членове 18 и 19.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Галя Захариева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 20:
„§ 20. Създава се чл. 49е:
„Промени на професиите в лицензията
Чл. 49е. (1) Центровете за професионално обучение нямат право да провеждат обучение по професии/специалности от лицензията, които са били изменени или заличени от Списъка на професиите за професионално образование и обучение след придобиване на правата по лицензията.
(2) След настъпване на промените по ал. 1, в срок до една година, центърът за професионално обучение има право да подаде заявление по чл. 49б, ал. 11 за включване на друга професия от същото професионално направление на мястото на изменената или на заличената професия.
(3) За заявлението и дейностите по ал. 2 центърът за професионално обучение не дължи таксата по чл. 60, ал. 2.“
Предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Галя Захариева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. В чл. 50 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Националната агенция за професионално образование и обучение поддържа публичен регистър на издадените, временно или окончателно отнетите лицензни на центровете за професионално обучение и на центровете за информиране и професионално ориентиране на интернет страницата си, както и на лицата, подали заявление за издаване на лицензия.“
2. В ал. 2:
а) точка 1 се изменя така:
„1. поддържа регистър за издадените от центровете за професионално обучение документи по чл. 39 и 40;“
б) в т. 3 накрая се добавя „и Списък със специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда.“
3. Създават се ал. 3 и 4:
„(3) Националната агенция за професионално образование и обучение поддържа информационна система, в която центровете за професионално обучение въвеждат информация, необходима за:
1. поддържане на регистрите по чл. 42, т. 10 и 11;
2. обобщаване на информацията по чл. 22, ал. 8;
3. осъществяване на дейностите на Националната агенция за професионално образование и обучение по чл. 496 и чл. 49в.
(4) Информацията, свързана с провежданото професионално обучение, се въвежда от центровете за професионално обучение в информационната система по ал. 3 в срок до 10 дни от момента на нейното възникване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложените от Комисията нов § 20 и нов § 21.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста но вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 22:
„§ 22. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 13 думите „Списък със защитените от държавата специалности от професии“ се заменят със „Списък на защитените от държавата специалности от професии и Списък със специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда.“
2. В ал. 2, т. 3 след думата „квалификация“ се добавя „в професионалните гимназии, професионалните колежи, средните, профилираните или обединените училища с паралелки за професионална подготовка“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 13, който става § 22 по Доклада на Комисията, и предложенията на вносителя за: § 14, който става 23, § 15 става § 24, § 16 става § 25, § 17 става § 26, § 18 става § 27, подкрепени от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 28:
„§ 28. Член 60 се изменя така:
„Чл. 60. (1) Дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение се финансира със средства от:
1. държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката;
2. такси;
3. договори за възлагане на разработки, свързани с дейността на Агенцията;
4. издателска дейност;
5. организиране на национални и международни прояви;
6. провеждане на курсове за обучение на външни експерти и консултации на външни организации;
7. спонсорства, дарения и завещания;
8. национални и международни програми и проекти.
(2) Националната агенция по професионално образование и обучение събира такси в размер, определен в тарифа, одобрена от Министерския съвет за:
1. проверка на редовността на подадените заявления за лицензиране и на документите към тях.
2. оценка за възможността на заявителя да извършва обучение за всяка от професиите в заявлението;
3. издаване на лицензия за професионално обучение и вписване в публичния регистър;
4. издаване на дубликат на лицензията.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 29.
Комисията подкрепя теста на вносителя за наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 30.
По § 21 има предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21, който става § 31:
„§ 31. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. ...), в чл. 230 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение второ накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение“.
2. В ал. 2 думите „училищния учебен план“ се заменят със „съответните учебни планове“.
3. В ал. 3 думите „професионалните гимназии“ се заменят с „в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение)“.
4. Създава се ал. 6:
„(6) По време на обучението чрез работа учениците в дуалната система на обучение получават възнаграждение в размер: за 11 клас – не по-малко от два пъти, а за 12 клас – не по-малко от три пъти максималния размер на месечната стипендия, определена по реда на чл. 171, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложения от Комисията нов § 28; текста на вносител за § 19, който става съответно § 29; наименованието на подразделението; текста на вносител за § 20, който става § 30; редакцията на § 21, който става § 31 по Доклада на Комисията, и текста на вносителя за § 22, който става съответно § 32, подкрепен от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това е приет и Законопроектът.

Преминаваме към следващата точка в днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕКСПОРТНОТО ЗАСТРАХОВАНЕ.
Вносител е Министерският съвет на 9 октомври 2018 г.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм – господин Кънев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 17 октомври 2018 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане.
На заседанието присъстваха Александър Манолев – заместник-министър на икономиката, представители на Българската агенция за експортно застраховане, Комисията за финансов надзор и други.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Манолев.
Със Закона за експортното застраховане се уреждат условията и реда за застраховане и презастраховане за сметка на държавата на експортни рискове, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина. Дейността по този закон се извършва от акционерно дружество Българска агенция за експортно застраховане, която е застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането. Застрахователните и презастрахователните договори се сключват от името на Агенцията. Същевременно към Министерския съвет е създаден Междуведомствен съвет по експортно застраховане за провеждане на държавната политика при застраховане и презастраховане на експортни рискове, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина. Той определя основните принципи в дейността на Българската агенция за експортно застраховане; предлага ежегодно чрез министъра на икономиката на министъра на финансите размера на средствата за изплащане на застрахователни обезщетения, които да бъдат включени в Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за съответната година; определя експозициите по държави; одобрява разходите за дейността на Агенцията; определя начина на инвестиране на свободните средства по банковата сметка на Агенцията и други.
След извършена одитна проверка на дейността на Междуведомствения съвет по експортно застраховане и въз основа на резултатите от нея е направен изводът, че не се изпълняват изискванията на Закона за експортното застраховане.
Ето защо със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане се предлага промяна в системата за управление на Българската агенция за експортно застраховане – от едностепенна в двустепенна, чрез отпадането на Междуведомствения съвет по експортно застраховане като орган и замяната му с Надзорен съвет на Агенцията. Очаква се това да оптимизира дейността на Българската агенция за експортно застраховане, да създаде по-добра координация между всички заинтересовани страни и така да се постигне по-голяма оперативност в работата им.
В хода на дискусията народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че ще се въздържат от подкрепа на Законопроекта и изразиха съмнение, че създаването на надзорен съвет е единственият възможен начин за оптимизиране на дейността на Българската агенция за експортно застраховане.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 12, без „против“ и „въздържали се“ 5 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кънев.
Колеги, откривам разискванията.
Желания за изказване?
Господин Кънев беше изчерпателен с Доклада.
Не знам защо не Ви ръкопляскат на Вас, господин Кънев. Има някакво специално отношение, ми се струва.
Заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Както стана ясно от Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм, основното предложение за промяна в Закона е премахването на Междуведомствения съвет и създаването на двустепенна система на управление на Българската агенция за експортно застраховане със създаването на надзорен съвет към същата агенция.
Ние от БСП няма да подкрепим това предложение по следните причини:
Първо, причината, поради която се предлага разпускане на Междуведомствения съвет, е, че той трудно се събирал. Ние смятаме, че тъй като председател на този междуведомствен съвет е министърът на икономиката, няма никаква пречка с малко повече усилия от негова страна той да бъде събран. Съставът на Междуведомствения съвет се състои от представители – отново заместник-министри от други министерства, което е в духа на прозрачността на работа на този междуведомствен съвет. Това е несравнимо по-полезно, отколкото надзорен съвет, който ще е под шапката на министъра на икономиката.
Другото, поради което няма да подкрепим това предложение, е, че представителите на Междуведомствения съвет са изпълнявали функциите си и не се е плащало за тази дейност – те са я извършвали между другите си задължения. Докато предложението за създаване на надзорен съвет ще струва около 150 – 200 хиляди годишно, което ще бъде във вид на заплати, осигуровки и така нататък на членовете на надзорния съвет.
Това са причините, поради които ние от „БСП за България“ ще се въздържим от подкрепа на този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Проданов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортното застраховане, № 802-01-37, внесен от Министерския съвет на 9 октомври 2018 г.
Гласували 89 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На Вашето внимание е „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, внесен от Министерския съвет на 30 август 2018 г., приет на първо гласуване на 5 октомври 2018 г.“
„Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 18 се правят следните изменения:
1. В т. 3 думите „ал. 4 и 5“ се заменят с „ал. 5 и 6“.
2. В т. 4 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, подкрепено от Комисията, и създаването на нов § 1, който Комисията предлага.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2, като в него думата „информация“ се заменя с „информацията“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, който става § 2 със съответното изменение в него.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф 2 – текст на вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
„§ 3. В чл. 23, ал. 3 навсякъде в текста преди т. 1 след думата „съдът“ се добавя „съответно председателят на НБПП“.“ – Националното бюро за правна помощ, изписано като абревиатура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2, който става § 3 по Доклада на Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4:
„§ 4. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Когато е предоставена правна помощ чрез консултация в регионален център за консултиране, лицето може да кандидатства за правна помощ по чл. 21, т. 2 и 3. Решението за предоставяне на правна помощ за подготовка на документи за завеждане на дело и за назначаване на адвокат за процесуално представителство се взема от председателя на НБПП в 14-дневен срок от получаването на документите от съответния адвокатски съвет. Отказът за предоставяне на правна помощ се мотивира и подлежи на обжалване, като за обжалването се прилага ал. 2.“
2. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3, който става § 4 по Доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народните представители Иван Иванов, Явор Божанков и Пенчо Милков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Емил Димитров, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 5:
„§ 5. В чл. 33, ал. 4 се създава изречение второ: „Когато е наложено наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за адвокатурата, вписването се извършва след придобиване права на адвокат по реда на Глава втора от Закона за адвокатурата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Кирилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искам да запозная пленарната зала с движението по предложението от народните представители Иван Иванов, Явор Божанков и Пенчо Милков. Генезисът на това предложение е произлязъл от адвокатските среди поради зачестилите случаи на злоупотреба на адвокати с правата и неизпълнение на задълженията им по Закона за адвокатурата, респективно извършването на други правонарушения.
По тази причина в прокуратурата се е осъществил дебат в посока – след налагането на тези две наказания, които изчетох: наказанията по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5 – лишаване от право да се упражнява професията до три години, другото е до пет години, да няма автоматично възстановяване на адвокатските права. Да има възможност адвокатските съвети да имат повторна преценка по това дали след изтърпяване на наложеното наказание адвокатът действително се е поправил.
В Правната комисия ние подкрепихме, повтарям – след задълбочен дебат предложението на колегите от опозицията Иван Иванов, Явор Божанков и Пенчо Милков. Имаме и становището на Висшия адвокатски съвет – ето го (показва го), което е било представено обаче в процедурата по подготовка на този законопроект от Министерството на правосъдието. Становището е в сериозен обем. По отношение на тази разпоредба те са предложили малко по-разгърнат вариант на – да го нарека условно – последващия контрол за наличието на поправяне и отговаряне на качествата и изискванията при сгрешилия и наказан адвокат.
Тяхната разпоредба е развита в две отделни разпоредби.
Ние коментирахме във вчерашния ден дали колегата Иван Иванов би бил склонен да доразвие предложението си, евентуално с редакциите, които Висшият адвокатски съвет е обсъждал, но към настоящия момент, и с оглед реакции, които са постъпили неофициално, че това е предложение между първо и второ четене, че е постъпило предложение за изменение в друг закон, че не е могло да бъде обсъдено преди второто четене на Законопроекта, аз се обръщам към Вас, включително и към вносителите, да кажа: да, това е предложение, което по принцип заслужава подкрепа. Лично аз в това гласуване обаче ще се въздържа, за да имаме възможност да направим допълнителното обсъждане, да стигнем до редакция, включително да се коригират противопоставянията, които са постъпили и във Висшия адвокатски съвет и в дебата от други страни, с които становища ние не разполагаме.
Затова със съжаление казвам: в Правната комисия гласувах „за” предложението на Иван Иванов, дори колегата Емил Димитров – Ревизоро, направи предложение по чл. 83, за да допълни текста и да го редактира, но към този момент смятам, за мен е по-разумно и препоръчвам да се въздържим от подкрепа, да пуснем предложението като отделен законопроект, да ангажираме всички заинтересовани страни и да направим изменението в самия Закон за адвокатурата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Иванов за реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов! Отчитам като положителен факт това, че този текст беше единодушно подкрепен в Правната комисия. Разбира се, аз лично очаквах от Висшия адвокатски съвет да дойде официално предложение за тези изменения, за които Вие говорите – за допълнения на тези текстове, но такива не бяха постъпили.
По-скоро моята реплика е с един апел към Вас: действително тези текстове да се приемат днес, тъй като случаите на злоупотреба с права от страна на определени представители на адвокатската гилдия, са изключително често срещани. Днес да направим първата крачка и впоследствие да направим тези допълнения, които Вие цитирахте и които Висшият адвокатски съвет е представил в свое становище пред Министерския съвет и Министерството на правосъдието.
Разбирате, че в крайна сметка целта на адвокатската професия е да защитава интересите на своите клиенти. Тук говорим за такива случаи, които драстично решават правата и интересите на своите клиенти. Говорим за случаи, където има продажба на имущество извън рамките на закона – прехвърляне на фирми и така нататък. Нещо, което към днешна дата не е адекватно отразено в Закона за адвокатурата и не се санкционира по правилния начин.
По тази причина – аз затова правя тази реплика, за да направим крачката в тази посока и след това да направим обсъждането, защото обективни противопоставяния и текстове, мнения и становища нито на Адвокатския съвет, нито на някоя организация, свързана с адвокатурата, не са постъпили. Голяма част, да не кажа над 90% от адвокатското съсловие, подкрепя тези неща.
Да направим първата крачка и след това да внесем…
Аз съм съгласен с Вас: може би трябва по-детайлно да се урегулира този начин. Ако в рамките до края на тази година успеем, да го направим.
Апелът ни е да направим тази първа крачка днес! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Втора реплика ще има ли? Не виждам.
Заповядайте, господин Кирилов, за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, аз лично имам желание да подкрепя текста – не съм категоричен, че в тази му редакция, но моята молба е следната: поемам ангажимента и, ако искате, дори предлагам да бъдем съвносители – ако не, Министерството на правосъдието да го предложи, до края на годината да се внесе такова изменение в Закона за адвокатурата.
Не искам обаче колеги, които и сега имат по пет-шест дисциплинарни нарушения, но са умни и красиви, и много гласовити, не искам да водят дебат в публичното пространство, как това е противоконституционно изменение и да обясняват защо е противоконституционно изменението.
Мисля, че в този случай можем да си дадем не повече от месец да направим съгласуването с Висшия адвокатски съвет и Министерството на правосъдието, да сме сигурни в тяхната воля, тя да бъде еднозначна. И аз като Вас твърдя – не 90%, аз твърдя, че 99% от практикуващите адвокати са добросъвестни и спазват възможно най-точно и стриктно закона. Тези 99% имат нуждата, интереса от защита на професията и професионалния стандарт. Но нека да не го правим бързо на момента, защото, пак казвам, ще получим едни необосновани атаки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
За изказване – господин Димитров.
Заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Искам да заявя, че изцяло споделям изразеното становище от господин Данаил Кирилов по отношение на това, че ние трябва да обединяваме адвокатската гилдия, а не да я разделяме. И когато има разнопосочност в желанията какво трябва да се случи, трябва да изчакаме цялата гилдия да се обедини около дадени текстове, а ние, представителите на тази гилдия в парламента, разбира се, да ги подкрепим.
Аз като човек, който е в конфликт на интереси – защото съм вписан адвокат – мога да кажа, че с радост припознах текстовете на колегите от левицата. Направих поправки по част от тях, а други ги допълних – ако те бъдат възприети, как да се прилагат и от Бюрото за правна помощ.
След като чух изказването на господин Данаил Кирилов, както вече заявих, изцяло го подкрепям, оттеглям всички текстове и поправки, направени от мен. Моля също да не бъдат подлагани на гласуване и да не се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Комисията предлага да се създаде § 5.
Гласували 95 народни представители: за 31, против 6, въздържали се 58.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народните представители Иван Иванов, Явор Божанков и Пенчо Милков.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в § 6. (Уточнения встрани от микрофоните.)
Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители.
Създава се подразделение с наименование „Преходни и заключителни разпоредби“ с § 4:
„§ 4. В Закона за частната охранителна дейност…”
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в параграфи 7 и 8.
Предложение от народния представител Емил Димитров, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Той току-що го оттегли. (Уточнения встрани от микрофоните.)
Предложение от народния представител Емил Димитров направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“ с параграфи – тук са изписани: 5, 7, 8 и 9, а те трябва да станат, госпожо Председател, параграфи 5, 6 и 7.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Параграф 6 е посочено, той става § 5 в Закона за адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Стават 5, 6, 7. А девет?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Девет е отделен. Той става § 7 и също има редакция в номерата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Като започнем да ги гласуваме, Вие ще ги…
Параграф 6 става § 5 в Закона за адвокатурата и продължаваме нататък, нали?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Точно така.
„§ 6. В Закона за адвокатурата (обн., ДВ, бр. …), в чл. 22, ал. 1, т. 3 накрая се добавя: „до придобиване права на адвокат по реда на Глава втора“.
„§ 7…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изчакайте, господин Кирилов. Нека да приключим с § 5. (Уточнения встрани от микрофоните.)
Колеги, има ли изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване, първо, наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ и, второ, текста на § 5 съгласно предложението на Комисията от „Преходни и заключителни разпоредби“. (Уточнения встрани от микрофоните.)
Разбрахме се.
Отменете гласуването, моля. (Шум и реплики.)
Колеги, стават такива неща.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Председател, правя предложение за разделно гласуване.
Моля да се гласува разделно наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“ и параграф, означен като шести в Доклада ни, който би трябвало да се преномерира на пети, за изменението в Закона за адвокатурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах Ви.
Преминаваме към гласуване на наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 6 в първи вариант, който всъщност е § 5 и който не се подкрепя от Комисията. Правилно ли съм разбрал?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, с оглед на дебата, който проведохме, както и неосъщественото гласуване по предходните две предложения на колегите Иван Иванов и народните представители Пенчо Милков, Явор Божанков, така че… (Реплики.)
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Съвсем не ги подкрепяме.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ще се въздържа, но ще направим отделна законодателна инициатива по този въпрос.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България, от място): Няма обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, това е обяснение, господин Иванов. Това е обяснение!
Моля, режим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това е процедура. Добре, как? Разделихме гласуването? (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласувайте, господин Кирилов. Не влизайте в дебат!
Гласували 97 народни представители: за 21, против 1, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф, обозначен като 7, който би следвало да се преномерира в 5-и.
„В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 5, ал. 1:
а) в т. 5 думите „питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали“ се заменят с „обекти –недвижими имоти“;
б) точка 6 се отменя.
2. В чл. 7, ал. 1 думите „т. 2 – 6“ се заменят с „т. 2 – 5“.
3. В Глава втора наименованието на Раздел V се изменя така:
„Охрана на обекти – недвижими имоти“.
4. В чл. 24:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Охраната на обекти – недвижими имоти, е дейност по осигуряване на пропускателен режим в охранявания обект, по опазване на телесната неприкосновеност на физически лица, пребиваващи в обекта и физическа защита от противоправни посегателства на имуществото, находящо се в него, както и по тяхното предотвратяване.“;
б) В ал. 2 думите „и/или мониторен контрол“ се заменят с „мониторен контрол и реакция с мобилни охранителни патрули“.
5. Член 25 се изменя така:
„Чл. 25. (1) Възложител по договор за охрана по чл. 24 е физическо и/или юридическо лице, включително държавен или местен орган, собственик или ползвател на законно основание на недвижимия имот и имуществото, находящо се в обекта.
(2) Възложител по договор за охрана по ал. 1 е и едноличният търговец или юридическото лице, собственик или ползвател на законно основание на недвижимия имот, в който са обособени дискотеки, питейни или развлекателни заведения, игрални или компютърни зали, притежаващ разрешение от местен орган за извършване на търговската дейност и/или лиценз, издаден от Държавната комисия по хазарта.“
6. В Глава втора, Раздел VI с чл. 27, 28 и 29 се отменя.
7. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) точка 2 се изменя така:
„2. „Охраняван обект“ е физическо лице при лична охрана; движимо или недвижимо имущество – при охрана или самоохрана на имуществото на физически или юридически лица; недвижим имот и намиращото се в него движимо имущество – при сигнално-охранителна дейност; недвижим имот и намиращите се в него лица и движимо имущество – при охрана на обекти – недвижими имоти; пътното превозно средство и намиращите се в него ценности – при охрана при транспортиране на ценни пратки или товари; конкретното мероприятие – при охрана на мероприятие; селскостопанското имущество – при охрана на селскостопанско имущество.“;
б) точка 5 се отменя.
8. В § 4, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби думите „6-месечен“ се заменят с „9-месечен“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 7, който става § 5, –представен на народните представители.
Гласували 90 народни представители: за 80, против 10, въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф, обозначен с 8 в Доклада, но който трябва да се номерира като § 6.
„§ 8. (1) Издадените до влизането в сила на този закон лицензи за извършване на охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали и за охрана на урбанизирани територии по Закона за частната охранителна дейност, включително допълненията към лицензите, издадени по реда на § 4, ал. 4 – 6 от Преходните и заключителните разпоредби на същия закон за извършване на тези дейности, запазват действието си. Към притежаваните лицензи служебно се издава допълнение по чл. 46, ал. 4 от Закона за частната охранителна дейност, в което като вид дейност се посочва „охрана на обекти – недвижими имоти“.
(2) Подадените до влизането в сила на този закон заявления за издаване на лиценз за извършване на охрана на питейни и развлекателни заведения, дискотеки, игрални и компютърни зали и за охрана на урбанизирани територии, включително заявленията, подадени по реда на § 4, ал. 4 – 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за частната охранителна дейност за извършване на тези дейности, се разглеждат в срок до три месеца от влизането в сила на този закон без да е необходима промяна на данните в тях и без да се събира държавна такса, като в издадения лиценз, съответно в допълнението, като вид дейност се посочва „охрана на обекти – недвижими имоти“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Представете и следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Параграф, обозначен в Доклада като 9, но който трябва да се преномерира в § 7 и трябва да стане § 5, т. 8.
„§ 5 т. 8 влиза в сила от 30 септември 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване два текста.
Първият текст е § 8 съгласно Доклада на Комисията, който става § 6 и § 9 съгласно Доклада на Комисията, който става § 7, с корекцията по § 7, вместо 7 – 5 в текста.
Гласували 85 народни представители: за 77, против 8, въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
С това завършваме със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ.

Преминаваме към следващата точка от Програмата за работа:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС. (Уточнения между председателя Цвета Караянчева и заместник-председателя Емил Христов.)
Колеги, за да не разкъсваме докладите по законопроектите ще ги отложим, за да ги четем в тяхната цялост.
Следващото редовно пленарно заседание е на 25 октомври 2018 г. от 9,00 ч. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,47 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Станислав Иванов
Николай Александров