Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Филип Попов и Симеон Найденов


ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги! Първо да честитим празника на всички именици днес, да са живи и здрави, много късмет и успехи! Да честитим празника и на строителите!
Моля, режим на регистрация.
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, имаме принципното съгласие на Председателския съвет да удължим времето до приемането на двата законопроекта, които ще разглеждаме днес.
Поставям на гласуване предложението да удължим времето до гласуването на двете точки за днес.
Гласували 156 народни представители: за 154, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Господин Попов, заповядайте за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, днес гледаме два изключително важни законопроекта – Законопроект за хората с увреждания и Законопроект за личната помощ.
Ресорният вицепремиер господин Симеонов обаче отсъства от гледането на тези два законопроекта. Ето защо ние настояваме господин Валери Симеонов да дойде в Народното събрание при гледането на точки 12 и 14. Моля той да бъде настоятелно поканен да дойде в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Настоятелно ще поканя господин Симеонов да присъства в залата.
Моля, информирайте господин Симеонов за желанието на народните представители да бъде в залата при разглеждането на тези два законопроекта.

Първа точка за днес е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ.
Вносител е Министерският съвет на 18 октомври 2018 г.
Първо ще ни запознае с Доклада си Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 24 октомври 2018 г., разгледа и обсъди Законопроекта за хората с увреждания.
В заседанието участваха Бисер Петков – министър на труда и социалната политика; Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания; Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“ в Министерството на труда и социалната политика; Любомира Язаджиева-Иванова – директор на дирекция „Пенсии“ в Националния осигурителен институт; Мая Манолова – омбудсман на Република България, Хюсеин Исмаил – началник отдел в администрацията на Омбудсмана, Иван Делчев – главен експерт в дирекция „Права на хората с увреждания и дискриминация“; родители на деца с увреждания, представители на национално представителни работодателски и синдикални организации, представители на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, представители на организации на и за хора и деца с увреждания. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина! Заемете местата си, колеги от БСП!
Мисля, че темата е много... (Реплики от народни представители от „БСП за България“, които стоят прави и разговарят с народния представител Емил Димитров.)
Господин Димитров, моля заемете мястото си!
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Законопроектът беше представен от господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика.
В началото на представянето той заяви, че Законопроектът е разработен в изпълнение на Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г., в която са заложени мерки, свързани с усъвършенстване на законодателството в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания – Мярка 137 „Изготвяне на нов вид социална оценка на хората с увреждания с отчитане на индивидуалните потребности” и Мярка 140 „Модернизиране на системата на интеграционни добавки за хора с увреждания“, и е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, ратифицирана със закон на 26 януари 2012 г.
Проектът на Закон за хората с увреждания предвижда предоставянето на всички мерки за подкрепа да се осъществява от една структура, която осигурява адекватна подкрепа на хората с увреждания и създава възможност на държавата по-ефективно да организира и координира политиката за тяхното приобщаване. Механизмът за координация предполага комуникация между различните държавни органи в секторните политики, така че да се гарантира достъпът на хората с увреждания до публичния ресурс.
Законопроектът предвижда от 1 януари 2021 г. създаването на Държавна агенция за хората с увреждания, която да осъществява дейности, свързани с изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите и координиране на политиката за правата на хората с увреждания. Целта е единната структура да координира изпълнението на цялостната държавна политика за правата на хората с увреждания.
Създава се Съвет за наблюдение, който да гарантира защитата на правата на хората с увреждания и да извършва дейности по насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания, както и да провежда консултации с представителните организации на и за хора с увреждания.
Координацията на органите, имащи отношение към реализацията на правата на хората с увреждания на национално, регионално и местно равнище, се налага заради необходимостта от повишаване на ефективността както на отделните структури при постигане на общите цели, така и за ефективното използване на ограничените ресурси, с които разполага държавата.
Определят се нови форми на подкрепа, идентифицирани чрез индивидуална оценка на потребностите, която изследва свързаните със здравословното състояние на човека с увреждания функционални затруднения и наличието на бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности, както и вида на необходимата подкрепа. Чрез установяване на вида подкрепа човекът с увреждане се насочва към компетентните институции и организации за реализиране на съответните му права. Новият подход при изготвяне на индивидуалната оценка предвижда същата да се извършва от специализирани отдели към дирекции „Социално подпомагане“, в чиито функции ще бъде заложено основно да осъществяват тази дейност. Специализираните отдели ще бъдат сформирани от квалифицирани експерти, обучени за работа с хора с увреждания.
На законово ниво се предвижда определянето на конкретните видове подкрепа, състояща се от два компонента:
Първият компонент е месечна финансова подкрепа, която компенсира разходите, породени от увреждането, и представлява парична сума, в зависимост от степента на увреждане.
Вторият компонент се състои от целеви помощи съобразно вида на увреждането и в зависимост от потребностите на оценяваното лице.
Предвижда се от 1 януари 2020 г. финансирането и предоставянето на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания да се осъществява от системата на здравеопазването, като същите ще се предоставят в натурално измерение и в съответствие с нов механизъм и утвърдени стандарти за качество.
С проекта на Закон за хората с увреждания се създават възможности за гарантиране на условия за равен достъп до образование и професионално обучение, осигуряване на заетост в обичайна, специализирана и защитена работна среда, както и предоставяне на адекватна подкрепа за работещите хора с увреждания и техните работодателите.
С квотата за работна сила се въвеждат същите регламенти и за частния сектор, като неспазването на квотните задължения води до изплащане на компенсационни вноски за работодателите. Квотният принцип ще се отнася за работодатели с численост на персонала от 50 и повече работници и служители.
Законопроектът предлага обвързване на публичното изразходване на средства под формата на субсидии за наемане на хора с трайни увреждания с изпълнените ангажименти по отношение на квотния принцип. Заложената промяна цели да подобри обществената и корпоративна социална отговорност. В тази връзка работодателите ще могат да получават средства по програми и мерки за насърчаване на заетостта по реда на Закона за насърчаване на заетостта само когато удостоверят изпълнение на квотните задължения.
С предлагания законопроект Агенцията за хора с увреждания продължава да финансира целеви програми и проекти на специализираните предприятия и кооперации за хора с увреждания с цел подобряване на тяхната производителност и конкурентоспособност.
Регламентира се нова форма на заетост – защитената заетост за хора с трайни и множество увреждания, осъществявана в центрове за защитена заетост, които могат да се създават към специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания и трудово-лечебни бази, като механизъм в подкрепа на трудовата интеграция на хора с трайни и множество увреждания, с цел осигуряване на условия за извършване на продуктивна дейност, платена работа и предоставяне на персонални подкрепящи услуги.
Предвижда се разработване и изпълнение на Национална програма в подкрепа на работодателите, съответно органите по назначаване, за финансиране на дейности по приспособяване и/или оборудване на работни места и осигуряване при необходимост на достъп до тях, с цел стимулиране и подпомагане на работодателите за наемане на хора с трайни увреждания.
Със Законопроекта е предвидено изменение в Кодекса за социално осигуряване във връзка със зачитане за осигурителен стаж при пенсиониране на времето, през което са полагани грижи за лице с трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане над 90 на сто, както и за дете с определена чужда помощ, което се нуждае постоянно от чужда помощ.
Ще бъде създадена информационна система за хората с увреждания, която ще служи за наблюдение и анализ на социално-икономическия статус на хората с трайни увреждания, за планиране на дейности, свързани със задоволяване на индивидуалните им потребности, и за разработване на секторни политики. Информационната система ще поддържа профил на всеки човек с трайно увреждане с възможност за индивидуален достъп до персоналните данни за лицето чрез идентификация по реда на Закона за електронната идентификация.
На законово ниво се въвеждат общите и специфични критерии за национална представителност на организациите на и за хората с увреждания и се дефинират по-облекчени условия за признаването им за национално представителни. Регламентират се финансовата подкрепа за национално представителните организации на и за хората с увреждания, осигурена под формата на субсидия от държавния бюджет, както и контролът по отношение на изпълнението на субсидираните от държавата дейности.
Накрая на представянето министър Бисер Петков заяви, че що се отнася до финансовия ресурс при приблизително запазване на броя на нуждаещите хора с увреждания с най-малко 50% трайно намалена работоспособност – около 490 000 души средногодишно, ще изисква бюджетен ресурс за 2019 г. в размер около 332 млн. лв. годишно. Това означава, че в сравнение с 2018 г. ще бъдат необходими допълнително около 133 млн. лв.
Към Законопроекта е приложен Доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието му. В него е записано, че с приемането на Законопроекта ще се осигури възможност за изрична регламентация и правно дефиниране на нов, съвременен модел на защита на правата и интересите на хората с увреждания, който напълно ще отговаря на очакванията на обществото и на европейските принципи.
Към Законопроекта е приложена Справка от Министерството на правосъдието, от която е видно, че съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове относно съответствието на Законопроекта с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, предложеният законопроект не създава нормативни предпоставки за противоречие с разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд по правата на човека.
Към Законопроекта е приложена Справка за отразените становища, получени след общественото му обсъждане. От нея е видно, че има и подкрепени, и неподкрепени предложения, направени от граждани, институции и неправителствени организации.
На 11 октомври 2018 г. е проведено заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, на което е взето решение, с което Националният съвет подкрепя Законопроекта за хората с увреждания.
Разглежданият законопроект е бил обсъден на 12 октомври 2018 г. от Постоянната комисия по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество. След направеното обсъждане са изразени следните становища: КНСБ подкрепя проекта, ССИ се въздържа от подкрепа, а представителите на АИКБ, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара и КТ „Подкрепа“ не подкрепят Проектозакона.
На 16 октомври 2018 г. е проведено заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. НСТС не е постигнал единодушна подкрепа по проекта на Закон за хората с увреждания. Работодателските и синдикалните организации са застъпили различни позиции.
В Комисията по труда, социалната и демографската политика са депозирани становищата на Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Съюза за стопанска инициатива, КТ „Подкрепа“ и на кооперация „Национална потребителска кооперация на слепите в България“, както на неправителствени организации и граждани. В становищата се съдържат принципни съгласия или несъгласия и конкретни предложения за промяна на Законопроекта.
В дискусията взеха участие омбудсманът на България госпожа Мая Манолова, изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания господин Минчо Коралски, представители на работодателски и синдикални организации, майките на деца с увреждания, представители на организации за хора с увреждания, граждани, които са с увреждания, и други. Всички застъпиха тезите си от писмените си становища.
Госпожа Манолова изрази подкрепа за Законопроекта по принцип. Тя заяви, че той има и пропуски, които се надява, че ще бъдат отстранени при второто четене на Законопроекта. Тя подкрепя основните политики и мерки, които са залегнали в проекта, като задължителния характер на индивидуалната оценка, месечната финансова подкрепа за хората с увреждания, средствата за помощни средства и медицински изделия, които ще достигат до хората, които имат нужда от тях. По повод на квотите за назначения на хора с увреждания от работодателите госпожа Манолова заяви, че твърдо стои зад текстовете, с които се уреждат тези задължения, и се надява, че работодателите ще преосмислят възраженията си.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Георги Гьоков, Светлана Ангелова, Калин Поповски, Милко Недялков и Хасан Адемов. Всички оценяват усилията, които са направени от екипа на министър Петков, за да бъде факт Законопроектът, ценят подкрепата, която е получена от майките на децата с увреждания и Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
С този законопроект са преодолени спорните моменти, преодолени са различията, намерени са допирните точки. Народните представители са убедени, че Законопроектът е отговор на част от потребностите на хората с увреждания и е първа крачка към решаването на много от техните проблеми.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов.
Следващият Доклад е на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Имате думата за представяне на Доклада, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 25 октомври 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от Султанка Петрова – заместник-министър на труда и социалната политика.
Законопроектът е разработен в изпълнение на Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г., в която са заложени мерки, свързани с усъвършенстване на законодателството в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания – Мярка 137 „Изготвяне на нов вид социална оценка на хората с увреждания с отчитане на индивидуалните потребности”, и Мярка 140 „Модернизиране на системата на интеграционни добавки за хора с увреждания“, и е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, ратифицирана със закон на 26 януари 2012 г.
Законопроектът има за предмет да уреди обществените отношения, свързани с насърчаване, защита и гарантиране на правата на хората с увреждания и тяхната подкрепа за социално приобщаване. Неговата стратегическата цел е предоставяне от държавата на необходимата и адекватна социално-икономическа подкрепа за хората с увреждания, чрез която да бъдат максимално приобщени в обществото. По нов начин се дефинират областите и средствата за подкрепа за социално приобщаване и се въвеждат принципи, които определят личния избор, независимост, равнопоставеност, достъпност, пълноценно и ефективно участие в обществения живот на хората с увреждания и техните семейства. Предлага се нова цялостна правна рамка за уреждане на обществените отношения, свързани с гарантиране на правата на хората с увреждания в Република България.
Законопроектът предвижда предоставянето на всички мерки на подкрепа да се осъществява от една структура, която да подпомага адекватно хората с увреждания и да създава възможност държавата по-ефективно да организира и координира политиката по приобщаването им. Тази структура ще бъде със статут на държавна агенция към Министерския съвет. Целта е Държавната агенция за хората с увреждания да координира изпълнението на цялостната държавна политика за правата на хората с увреждания. Тя ще има водеща роля при координацията между отделните институции и организации и ще започне да функционира от 1 януари 2021 г., като ще бъде универсален правоприемник на Агенцията за хората с увреждания. Агенцията за хората с увреждания ще осигури обезпечаване на новосъздадената структура с наличния си кадрови ресурс и материално-техническа база.
За осъществяване на функциите по насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН се създава Съвет за наблюдение, който да гарантира защитата на правата на хората с увреждания. Съветът осъществява дейността си на основата на принципите за независимост, равенство в третирането и пълноправно участие в обществения живот.
Регламентират се специфични функции на централната власт и органите на местното самоуправление, като се разширяват отговорностите им при координирането на политиката за правата на хората с увреждания. Координацията на органите, имащи отношение към реализацията на правата на хората с увреждания, на национално, регионално и местно равнище се налага поради необходимостта от повишаване на ефективността както на отделните структури при постигане на общите цели, така и за ефективното използване на ограничените ресурси, с които разполага държавата.
С Проекта на Закон за хората с увреждания се създават възможности за гарантиране на условия за равен достъп до образование и професионално обучение, осигуряване на заетост в обичайна, специализирана и защитена работна среда, както и предоставяне на адекватна подкрепа за работещите хора с увреждания и за техните работодатели.
С предложените промени се регламентира осигуряването на равен достъп до физическа среда, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии и до всички останали услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Заложените изисквания за достъпна среда са задължителни при изработване и одобряване на подробни устройствени планове и при техните изменения, както и при изработване и одобряване на инвестиционни проекти за изграждане на нови или при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство, пристрояване и надстрояване на елементите на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.
В Комисията са постъпили становища от редица неправителствени организации, в които са направени конкретни предложения за прецизиране на отделни разпоредби.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от приемане на предложените промени.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г., да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Следващият Доклад е на Комисията по здравеопазване.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК ВЕНКА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Предлагам на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 24 октомври 2018 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Султанка Петрова, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации, на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания и други.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Султанка Петрова. Целите на Законопроекта са насочени към усъвършенстване на законодателството в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания. С него се постигат заложени в Програмата за управление на Република България за периода 2017 – 2021 г. мерки, свързани с „Изготвяне на нов вид социална оценка на хората с увреждания с отчитане на индивидуалните потребности” и „Модернизиране на системата на интеграционни добавки за хора с увреждания“, съобразяват се международни правни стандарти и изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, ратифицирана със закон на 26 януари 2012 г.
Подкрепата за социално приобщаване на хората с увреждания включва множество средства: медицинска, социална, трудова и психологическа рехабилитация; образование и професионално обучение; заетост; достъпна среда, осигуряване на лична мобилност; достъп до правосъдие и правна защита; финансова подкрепа.
Предложеният нов подход при изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания предвижда тя да бъде извършвана от профилирани специалисти в специализирани отдели към дирекции „Социално подпомагане“.
Важно и безспорно положително е регламентирането на законово ниво на приемане на национална програма от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването за ранна профилактика и диагностика на генетични и пренатални заболявания и придобити състояния. Приемането на програмата ще създаде условия за постигане на високо национално покритие за пренатален скрининг.
Предвижда се от 1 януари 2020 г. финансирането и предоставянето на медицинските изделия и помощните средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания да се осъществява от системата на здравеопазването – от Министерството на здравеопазването и/или Националната здравноосигурителна каса, като се въвежда нов механизъм за тяхното отпускане – в натурално измерение, и стандарти за тяхното качество. Новият механизъм за отпускане, както и стандартите за качество, ще се утвърждават от управителя на Здравноосигурителната каса и министъра на здравеопазването.
В хода на дискусията беше споделено мнение от страна на родител на дете с увреждания, че Законопроектът е стъпка напред в усъвършенстването на правната уредба в сферата на правата на хората с увреждания и е резултат от задълбочена работа и анализ на много министерства, институции, представителни организации и граждански движения. Като ценно преимущество на предлаганата нова правна уредба беше отбелязано създаването на предпоставки за наемане на работа на лица с увреждания, като средство за социално приобщаване и начин за промяна на обществените нагласи.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване Комисията по здравеопазването единодушно – с 20 гласа „за“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Имате думата, госпожо Шевкед.
ДОКЛАДЧИК АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
по Законопроекта за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 24 октомври 2018 г., разгледа и обсъди Законопроекта за хората с увреждания.
На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика – Лазар Лазаров, заместник-министър на труда и социалната политика, и Любомира Аршинкова, главен експерт в дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“; от администрацията на Омбудсмана на Република България – Чонка Ковачева, началник на отдел „Международни стандарти и нормативна уредба“, и Нина Бояджиева – началник на отдел „Права на потребителите на административни и обществени услуги“; от Асоциацията на индустриалния капитал в България – Добрин Иванов, изпълнителен директор.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Лазаров.
Според вносителя целта на предложения законопроект е предоставяне от държавата на необходимата и адекватна социално-икономическа подкрепа за хората с увреждания, чрез която да бъдат приобщени в обществото. Предлаганият законопроект има претенция за гарантиране равноправното и пълноценно упражняване на правата на хората с увреждания.
Предлага се цялостна нова правна рамка, като правата на хората с увреждания се гарантират при зачитане на човешкото им достойнство чрез прилагане на индивидуален подход и оценка на потребностите им. Предвижда се създаването на Агенция за хората с увреждания към министъра на труда и социалната политика.
За контрол по прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания се създава Съвет за наблюдение, който е с четиригодишен мандат. За осъществяване на сътрудничество при разработване и прилагане на политиката за правата на хората с увреждания към Министерския съвет се създава Национален съвет за интеграция на хората с увреждания с председател ресорния заместник-министър.
Предвидено е изготвяне на индивидуална оценка на потребностите на човека с увреждане от служители на Агенцията за социално подпомагане. Индивидуалната оценка включва три компонента, като в заключение се определят видовете подкрепа, определени по реда на този закон.
Подкрепата за социално приобщаване се извършва чрез различни видове рехабилитация; образование и професионално обучение; заетост; достъпна среда; финансова подкрепа.
С цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда се въвежда квота на работната сила, която регламентира отговорността на всички работодатели да заделят от работните си места за назначаване на хора с трайни увреждания. Работните места, определени по реда на чл. 315 от Кодекса на труда, не се взимат предвид при отчитане изпълнението на квотата по този закон. При неизпълнение на задължението за квотата работодателят дължи ежемесечна компенсационна вноска в размер на 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане. Работодателят може да кандидатства пред Агенцията за хората с увреждания за финансиране на дейности, като наема на работа хора с увреждания за срок не по-кратък от три години след осигуряване на финансирането.
Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания утвърждава програми и проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания чрез специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания. На специализираните предприятия и кооперациите на хората с увреждания се преотстъпват 50 на сто от дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и задължителното здравно осигуряване. За осигуряване на заетост за хора с трайни и множество увреждания могат да се създават центрове за защитена заетост.
Месечната финансова подкрепа за хората с увреждания зависи от степента на увреждането и размера на линията на бедност. Освен месечна финансова подкрепа, хората с увреждания могат да получат и целеви помощи съобразно вида на увреждането.
Агенцията за хората с увреждания създава и поддържа информационна система за хората с трайни увреждания, като се поддържа профил за всеки човек, при регламентиран обмен на данни с другите държавни органи.
В Законопроекта са предвидени критерии за национална представителност на организациите на и за хората с увреждания.
Законопроектът отменя Закона за интеграция на хората с увреждания.
С промените в Кодекса за социално осигуряване за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лице с определена чужда помощ.
Предложени са и съответстващи промени в Закона за социалното подпомагане.
Законопроектът влиза в сила постъпателно до 2021 г.
Прилагането на Законопроекта ще бъде свързано с допълнителни разходи и административен ресурс за надграждане на капацитета на Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за хората с увреждания, както и за всички останали администрации с касателство до хората с увреждания. Предвиждат се допълнителни финансови разходи за създаването и функционирането на новосъздадената структура и внедряването на информационната система.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
Конфедерацията на независимите синдикати в България счита, че Проектозаконът заслужава подкрепа и изразява надежда, че съображенията на КНСБ относно някои недостатъчно добри и прецизни решения в Законопроекта ще бъдат взети предвид. Новосъздаденият Съвет за наблюдение се отклонява от чл. 33 на Конвенцията за правата на хората с увреждания и изглежда нелогично структуриран. КНСБ не приема решенията в Законопроекта, които визират така наречената лична помощ, като счита, че в този законопроект личната помощ следва да бъде развита като Раздел шести, а не в отделен закон за личната помощ.
Българската търговско-промишлена палата подкрепя необходимостта от нов закон за хората с увреждания. Неприемливи за работодателите са допълнителните квоти за наемане на работа на хора с увреждания, извън тези по Кодекса на труда; задълженията за изплащане на компенсационна такса в размер на 30% за всяко незаето работно място за човек с увреждане. Пазарната икономика поставя акцент върху стимулите, а не върху принудата и санкциите. Българската търговско-промишлена палата има резерви и срещу своевременната ефективност на Законопроекта, тъй като голяма част от разпоредбите имат програмен, а не нормативен характер, а друга част предвиждат приемането на нови актове.
Българската стопанска камара в свое становище определя като категорично неприемливи задълженията за наемане на лица с увреждания и предвидената компенсационна вноска. Изпълнението на предложените нови задължения в много от предприятията ще наложат освобождаване на персонал и назначаване на овакантените позиции на недостатъчно подготвени хора с увреждания. Определя се като категорично невярно и безотговорно твърдението в Оценката за въздействието, че за предприятията, които попадат в обсега на приложението на Закона, няма да се създадат задължения от финансов характер. Българската стопанска камара обръща внимание, че прехвърлянето на проблеми от една група в обществото върху друга не ги решава, а ги противопоставя.
Асоциацията на индустриалния капитал в България счита, че няма доказателства за необходимостта от точно такива промени в законодателството по уврежданията, каквито предлага Законопроектът. Досегашните политики в различните сфери не са анализирани по отношение на тяхната ефективност и ефикасност. Приемането на Законопроекта в този му вид ще породи още повече проблеми за хората с увреждания.
Представителите на администрацията на Омбудсмана заявиха неговата подкрепа за Законопроекта.
В последвалата дискусия народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ поставиха въпроси за липсата на финансова обосновка на Законопроекта; за усвояването на средствата, събрани от работодателите като такса за неизпълнение на квотата за назначаване на хора с увреждания; за заложените критерии за представителност на организациите на и за хората с увреждания; за очаквания брой лица с увреждания, които биха били назначени от работодателите в изпълнение на квотния принцип.
На поставените въпроси отговори заместник-министър Лазаров.
След приключване на разискванията и гласуване с резултати „за“ – 19 гласа, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за хората с увреждания, № 802 01 41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Шевкед.
Следва Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.
На заседание, проведено на 25 октомври 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.
Законопроектът беше представен от господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
Законопроектът е разработен в изпълнение на Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г., в която са заложени мерки, свързани с усъвършенстване на законодателството в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания – Мярка 137 „Изготвяне на нов вид социална оценка на хората с увреждания с отчитане на индивидуалните потребности“ и Мярка 140 „Модернизиране на системата на интеграционни добавки за хора с увреждания“, и е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, ратифицирана със закон на 26 януари 2012 г.
Действащата нормативна уредба не успява в достатъчна степен да уреди областите и средствата за оказване на подкрепа в тази област на обществените отношения. Моделът на изготвяне на социалната оценка не отговаря на очакванията на обществото за създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания и осигуряване на социална подкрепа за постигане на независим живот и пълноценна интеграция.
Законопроектът има за предмет уреждането на тези обществени отношения, свързани с насърчаване, защита и гарантиране на правата на хората с увреждания и тяхната подкрепа за социално приобщаване. По нов начин се дефинират областите и средствата за подкрепа за социално приобщаване, а правата на хората са гарантирани по начин, който да осигури зачитане на човешкото им достойнство чрез прилагане на индивидуален подход и оценка на потребностите им. Предоставянето на всички мерки на подкрепа ще се осъществява от една структура, която ще подпомага адекватно хората с увреждания и ще създаде възможност държавата по-ефективно да организира и координира политиката по приобщаването им. Предвидено е агенцията да бъде правоприемник на Агенцията за социално подпомагане и да заработи от 1 януари 2021 г.
За осъществяване на функциите по насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН ще се създаде Съвет за наблюдение.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева.
Следва Доклад на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
Господин Кутев, заповядайте да представите Доклада на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК АНТОН КУТЕВ: Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател!
„ДОКЛАД
на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите относно Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 октомври 2018 г., Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите разгледа и обсъди Проект на закон за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика.
По внесения законопроект в Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите има постъпили становища от Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Асоциацията на шофьорите инвалиди.
В представянето на Законопроекта госпожа Зорница Русинова заяви, че той е разработен в изпълнение на Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021, в която са заложени мерки, свързани с усъвършенстване на законодателството в областта на политиката за интеграция на хората с увреждания – Мярка 137 „Изготвяне на нов вид социална оценка на хората с увреждания с отчитане на индивидуалните потребности“ и Мярка 140 „Модернизиране на системата на интеграционни добавки за хора с увреждания“, и е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, ратифицирана със закон на 26 януари 2012 г.
Стратегическата цел, която се постига със Законопроекта за хората с увреждания, е предоставяне на държавата на необходимата и адекватна социално-икономическа подкрепа за хората с увреждания, чрез която да бъдат максимално приобщени в обществото.
Със Законопроекта се предвижда създаването на нова структура към Министерския съвет със статут на държавна агенция. Предвижда се Държавната агенция за хората с увреждания да осъществява дейности, свързани с изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите и координиране на политиката за правата на хората с увреждания. Целта е единната структура да координира изпълнението на цялостната държавна политика за правата на хората с увреждания.
Държавната агенция ще започне да функционира от 1 януари 2021 г., като тя ще бъде универсален правоприемник на Агенцията за хората с увреждания. Агенцията за хората с увреждания ще осигури обезпечаване на новосъздадената структура с наличния си кадрови ресурс и материално-техническа база.
За създаването и функционирането на Държавната агенция за хората с увреждания се предвижда сформирането на екипи, които да извършват индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания.
За осъществяване на функциите по насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН се създава Съвет за наблюдение.
Законопроектът въвежда нов подход за социално приобщаване чрез оценка, която да отчита индивидуалните потребности на хората с увреждания. Предвидено е индивидуалната оценка на потребностите да се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекция „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане.
Финансовата подкрепа се състои от два компонента.
Първият – месечната финансова подкрепа, която компенсира разходите, породени от увреждането, и представлява определена сума в зависимост от степента на увреждане. Базата за изчисляване на размера на подкрепата е линията на бедност за съответната година.
Вторият компонент се състои от целеви помощи, съобразно вида на увреждането и в зависимост от потребностите на оценяваното лице, установени в индивидуалната оценка.
В тримесечен срок от влизането на Закона в сила министърът на здравеопазването и управителят на Националната здравноосигурителна каса изработват и утвърждават новия механизъм и стандартите за качество на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ПСПСМИ).
В рамките на Законопроекта се въвежда „квота на работната сила“ в публичната и частната сфера. Предложените разпоредби са в съответствие с чл. 27 „Работа и заетост“, както и с чл. 28 „Подходящ жизнен стандарт и социална закрила“ от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.
Със Законопроекта е предвидено изменение в Кодекса за социално осигуряване във връзка със зачитане за осигурителен стаж при пенсиониране на времето, през което са полагани грижи за лице с трайно намалена работоспособност – вид и степен на увреждане над 90 на сто, както и за дете с определена чужда помощ, което се нуждае постоянно от чужда помощ.
Създава се информационна система за хората с увреждания, която ще поддържа профил на всеки човек с трайно увреждане. Въвеждат се общите и специфични критерии за национална представителност на организациите на и за хората с увреждания.
В хода на заседанието участие взеха народните представители Антон Кутев, Надя Клисурска, Даниела Дариткова, Милена Дамянова и Ирена Анастасова.
Господин Антон Кутев заяви, че подкрепя внесения Законопроект. Отбеляза, че безспорно предвиденият в Законопроекта Съвет за наблюдение трябва да бъде оглавен от вицепремиер, а не от министъра на Министерството на труда и социалната политика, тъй като се касае за координация на много други ведомства. Допълни още, че Планът за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания 2015 – 2020 не се изпълнява по предвидените в него срокове.
Госпожа Даниела Дариткова заяви, че подкрепя Законопроекта, и подчерта, че както здравеопазването, така и социалната дейност трябва да бъдат отговорност на всички министри.
Госпожа Милена Дамяна изказа подкрепа за Законопроекта и припомни, че в Закона за училищното образование вече е регламентирано приобщаващото образование.
Въз основа на разискванията и след проведено гласуване Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Становище на вносители ще има ли? Не.
Откривам разискванията – имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Ще започна с декларация, че аз и цялата парламентарна група ще подкрепим Законопроекта за хората с увреждания на първо гласуване. Това не значи, че няма да критикувам отделни принципи и норми, въвеждани с него.
Започвам с това, че действащото законодателство е от доста години и Законът за интеграция на хората с увреждания от 2005 г. изигра ролята си. Парите за подпомагане са малко и хората, и тези, които пряко ги касае, и обществото като цяло остават с усещане, че се разпределят несправедливо, на калпак, а не според потребностите.
Цялата ни социална система, в това число и законодателството, касаещо хората с увреждания, е резултат от непрекъснати, хаотични промени, които, образно казано, имат за цел да гасят пожари и да запушват дупки. Това до голяма степен е довело до отсъствието на цялостна логика, до липса на насоченост към тези, които имат най-много нужда от подкрепа и подпомагане.
Всички експерти са единодушни, че е нужна реформа в социалната сфера, и трябва да се започне с най-уязвимата група – хората с увреждания. Мисля, че вече има разбиране, консенсус и единодушие дори и сред политиците, а сред ползвателите на системата вече има абсолютна непримиримост и нетърпимост към нереформираната социална сфера и към постоянните натяквания от страна на управляващите, че средствата за подпомагане се увеличават ежегодно. Те ясно заявиха желание да се приемат промени в настоящото или да се изработи ново законодателство, което да следва логиката на ратифицираната от нашата страна още през 2012 г. Конвенция за правата на хората с увреждания на Организацията на обединените нации и общо взето да отразяват принципа – получаваната подкрепа и подпомагане да е диференцирано, а не на калпак, тоест според индивидуалните потребности на самия човек, към когото са насочени, а не единствено според телковото решение.
След настоятелни протести на майките на деца с увреждания, на национално представените организации на хората с увреждания, на други формални и неформални организации на хората с увреждания и различни заболявания, на фона на всичко казано от мен дотук започна спешното разработване на пакет от закони: Законът за личната помощ, Законът за хората с увреждания, Законът за социалните услуги. Защо спешно? Не е ясно, предвид това че има разписани действия в плана за действие на Република България за прилагане на ратифицираната още през 2012 г. Конвенция за правата на хората с увреждания. Стигна се до 18 октомври, когато след родилни мъки Законопроектът за хората с увреждания бе внесен в Деловодството на Народното събрание.
Силно се надявам този нов законопроект да стане основа за преодоляване на по-голяма част от препятствията и да даде реална възможност хората с увреждания да бъдат интегрирани в съвременното българско общество. Трябва обаче да е ясно, че не само законодателни пречки, но и липсата на достатъчно финансови средства също е проблем, тоест Законът и постановките в него ще останат само добро пожелание, ако не бъдат обезпечени финансово в необходимата и достатъчна степен.
Впрочем напук на всякаква логика и на фона на хвалбата на премиера, че дава още 150 милиона за хората с увреждания, истината изисква да отбележа, че има липса на финансова обосновка на предвидените в Законопроекта дейности и действия. Самият Законопроект за хората с увреждания бе приет след дълги и мъчителни дебати, в които освен експерти участваха и хора, които нищо не разбират от социална политика, хора, които преследваха популярност и политически цели, а също и хора, които защитаваха само собствените си интереси. Имаше изключително много проблеми, много спорни моменти, имаше и моменти, в които недоверието вземаше връх над рационалността.
В края на краищата според някои се получи нелош Закон, според други – Закон, който не се различава много от предходните закони, според трети Законът не решава проблемите на хората с увреждания.
От парламентарната група на „БСП за България“ оценяваме усилията, положени от всички страни в процеса на разработка на Законопроекта за хората с увреждания, въпреки че се работеше под сериозен обществен и институционален натиск и въпреки усещането, че през цялото време имаше стремеж да се задоволяват често напълно противоположни искания, интереси и претенции на заинтересовани групи. Оценяваме търпението и конструктивизма на министъра на труда, социалната и демографската политика, който прояви сериозно търпение при разработването и съгласуването на този закон.
У мен лично остава обаче убедеността, че Законопроектът е по-скоро за лица, освидетелствани от ТЕЛК и НЕЛК, а не за хора с увреждания, и като такъв трудно би заработил на практика. Давам пример: възрастен човек с изключително напреднала деменция или друго сериозно заболяване, което го прави сто процента безпомощен и зависим от чуждата помощ, но по обясними причини не е освидетелстван от ТЕЛК, как се вписва в този законопроект? Как се оценяват индивидуалните му потребности от социални услуги и до какви социални услуги би могъл да има достъп?
Струва ми се, че въпреки широко прокламираният от медиите консенсус и одобрение на всички участници в процеса по изготвяне на Законопроекта, включително от протестиращите майки от инициативата „Системата ни убива“, включително от национално представените организации на хората с увреждания, включително от омбудсмана аз изразявам мнение, че на този етап безрезервна, цялостна и безкритична подкрепа би била по-скоро вредна, отколкото полезна за бъдещото функциониране на Закона.
Струва ми се, че преди да получи нашата безрезервна подкрепа трябва да се променят редица неща, и то не само дребни детайли, а и някои принципни постановки. В този вариант на Законопроекта въобще не е ясно в каква степен са отразени на практика целите на Конвенцията за правата на хората с увреждания, а именно да се насърчава, защитава и гарантира пълноценно и равноправно упражняване на всички права на човека и основни свободи от хората с увреждания и да способства зачитането на вътрешно присъщото им човешко достойнство.
Не е ясно, ако този законопроект се превърне в закон, ще доведе ли до коренна промяна в общественото разбиране за хората с увреждания, която е безспорно необходима.
Въпреки че сме на първо гласуване, смятам, че трябва да се вгледаме по-детайлно в текстовете на Законопроекта и в тази връзка ще си позволя да обърна внимание не само върху някои положителни неща, но ще си позволя и известни критики, като отново повторя, че като цяло парламентарната група ще подкрепи Законопроекта.
Като промяна в положителна посока оценяваме промяната на критерия на базата за изчисляване на размерите на подпомагането на месечната финансова подкрепа за хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст – да се премине към ползване на линията на бедност вместо досега използвания гарантиран минимален доход. Това е по-доброто и по-обективното отношение.
Като положителна промяна оценяваме въвеждането с чл. 18 на координатори по права на хората с увреждания в централните и териториалните органи на изпълнителната власт. По принцип вменяването на функции и компетентности за участие в разработването на политики и мерки, касаещи правата на хората с увреждания, е добър ход и тези координатори биха могли да допринесат централните и териториалните органи на изпълнителната власт да изпълняват нормативните си задължения в областта на правата на хората с увреждания. Изпитвам обаче съмнение дали това ще проработи на практика, защото тава са поредните координатори, които въвеждаме със Закон.
Освен това се предвижда от 1 януари 2021 г. да се създаде Държавна агенция за хората с увреждания като нова структура към Министерския съвет, която да изготвя индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания, да има водеща роля при координация на цялостната държавна политика. Въпреки обясненията на министъра на труда, социалната и демографската политика аз не схванах логиката чак през 2021 г. да се открива такава агенция, а през това време специални структури в Агенцията за социално подпомагане в дирекции „Социално подпомагане“ да извършват такава оценка. Не ми става ясно, въпреки, пак казвам, обясненията на министъра, какъв ще е статутът на новата агенция за хората с увреждания – изпълнителна или държавна ще бъде? Например до 2021 г. ще бъде изпълнителна агенция, а след това държавна агенция? Погледнете чл. 10 на Закона, § 18 и § 19 от Преходните и заключителни разпоредби.
Какво налага изваждането на помощните средства от Министерството на труда, социалната и демографска политика от Агенцията за социално подпомагане и прехвърлянето им в Министерството на здравеопазването? След като се създава Държавна агенция за хората с увреждания, не е ли логично да ѝ се поверят помощните средства. Пак ли ще разхождаме тези хора от институция на институция? Тук не става въпрос само за администриране на раздаването на тези помощни средства, а става въпрос за това, че средствата, изразходвани за тази дейност, трябва да бъдат изключително и много строго контролирани.
Позволявам си да изразя лично мнение. В момента в Министерството на здравеопазването всичко е търговия и бизнес, много далеч от принципите на социалното подпомагане и едва ли е удачно тази дейност да се насочва там.
Може да звучи като клише, но реализацията на пазара на труда на хората с увреждания е ключов инструмент за приобщаването им във всички области на обществения живот и по този въпрос мисля, че две мнения няма. Може да говорим за програмите и мерките за стимулиране на работодателите да наемат хора с увреждания, които имат своето положително въздействие върху трудовата реализация и интеграция на тези хора, но трябва да признаем, че това не е достатъчно нито като обем, нито като устойчивост.
Заетостта в обичайна работна среда предполага най-бързата социализация на хората с трайни увреждания и в същото време най-трудно се постига. С тези квоти според мен се гарантира увеличаването на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда. Нали никой, дори работодателски организации не твърдят, че заетостта на хората с увреждания в България е на някакво приемливо ниво поне като средното за останалите европейски държави, още повече че тези квоти се отнасят както за частната, така и за публичната сфера и създават възможности за устойчива заетост.
Подкрепям тази законова разпоредба, защото така ще се създадат по-добри условия и мотивация на хората с увреждания за включването им на пазара на труда, а по този начин и ще си осигуряват доходи от трудова дейност, а не от социални помощи, ще имат социални контакти, ще плащат данъци, макар и облекчени, и осигуровки. Така ще могат реално да се приобщят социално-икономически и да се интегрират.
Разбирам протестите на работодателските организации срещу тези квоти за хората с увреждания и съответните санкции, но ние сме социална държава и солидарността изисква такива административни мерки, щом по друг начин, с доброволно съдействие от работодателите, не се получава устройването на работа и интегрирането на хората с увреждания в приемлива степен.
В по-голямата си част работодателите в България не желаят да вземат на работа хора с увреждания заради по-честите им отсъствия от работа и заради някои специфични защити, които имат, още повече че такива квоти съществуват и до момента в българското законодателство в Кодекса на труда, в сега действащия Закон за интеграцията на хората с увреждания и някои наредби, но нямаше абсолютно никакви санкции и никой не ги спазваше.
Създава се и Съвет за наблюдение, който да извършва дейности по насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания и да провежда консултации с организациите на и за хората с увреждания. Отново по принцип и като идея е добре, особено като гледам състава на този съвет, но както е разписано в Закона, аз не си представям как ще работи и как ще се администрира той. Логичният въпрос е: не изземваме ли и не дублираме ли функции?
Стигаме до болния и проблемен въпрос: кой ще представлява хората с увреждания? Определено този въпрос не е решен в този законопроект. Замяната на национално представените организации на и за хората с увреждания, национално представените организации на работодателите, национално представените организации на работниците и служителите, цитирам – юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейности в обществена полза, не е добра идея. Самата идея и въвеждане за национална представителност в консултативните органи е не да се въвеждат ограничения, а да се подберат най-компетентните и най-широко представените организации, които да оказват подкрепа и съдействие при формирането и провеждането на различните политики, в случая за интеграция на хората с увреждания, в съответствие с изискванията на националните и международните правни норми.
От парламентарната група на „БСП за България“ сме категорични, че всички организации, дори отделни граждани, трябва да имат възможност свободно да изразяват мнения, да дават предложения, да одобряват или критикуват проектите на закони и други държавни документи, да имат безусловно право да получават отговори на изказаните становища и критики, но в същото време сме наясно, че обществената значимост е експертиза, а ако щете и тежестта на изказаните становища зависят от броя на хората, които представлява съответната организация и от натрупания от нея опит в конкретната област.
Националното представителство като идея гарантира експертиза и не бива с лека ръка да се заменя, защото ще бъдат затруднени до крайна степен дискусиите и компромисите, които могат да бъдат постигани между държавата и различните участници в консултациите. Ако това бъде прието, би бил поставен въпрос като цяло за трипартитното сътрудничество и националното представителство. Може да говорим за облекчаване на критериите за представителност, но без такива е несериозно да говорим за каквото и да е било. Представяте ли си, че всяко едно решение за хората с увреждания оттук нататък ще бъде съпровождано от претенциите на кой ли не и всяка малка група със специфични цели, неотговарящи на общия интерес на хората с увреждания, ще създава юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейности в обществена полза, и ще претендират да имат сериозно влияние върху решенията?!
Отново Ви обръщам внимание, че не е лошо, даже е задължително тези малки групи да дават становища, предложения, да искат отговори и така нататък, но когато се стигне до вземане на сериозни решения при разработването и провеждането на политиката в областта на интеграцията на хората с увреждания, трябва да се разчита на експертизата и широката представителност.
Спирам до тук и напомням отново, че парламентарната група на „БСП за България“ ще гласува „за“, но за да стане Законопроектът работещ закон, предстои още много и доста сериозна работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Има ли реплики към неговото изказване и близо 15-минутно изложение? Няма реплики.
Второ изказване е заявено от доктор Поповски.
Заповядайте, имате думата.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър Петков! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи на първо четене настоящия закон. В него има няколко много важни нови неща – това е Агенцията за хората с увреждания, която беше коментирана преди малко, със статут на Изпълнителна агенция към Министерството на труда и социалната политика, новият Съвет за наблюдение от девет члена, от които двама са квота на омбудсмана, забележете, четирима са от Комисията за защита от дискриминация, четирима от национално представителните организации на хората с увреждания и един от БАН (реплика от народния представител Хасан Адемов), Национален съвет за интеграция на хората с увреждания със съответен вицепремиер – ресорен, така че не виждам как може да се получи по-голяма демокрация.
Няколко важни глави в този закон показват неговата всеобхватност, индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, подкрепа за социално приобщаване на хората с увреждания, образование, заетост, достъпна среда и лична мобилност, достъп до правосъдие, регистри, информационни системи и критерии за национално представителство. Виждаме, че в този закон са съобразени доста широка гама неща. Старият закон, знаем, че от 2005 г. е поправян повече от 30 пъти, така че времето за новия закон вече е дошло.
Не бих казал, че този пакет от три закона е много забавен и заради това, че те все пак трябваше да бъдат съобразени с Проектозакона за националния бюджет, защото и да ги бяхме гласували в средата на годината, те щяха да влязат в сила от 1 януари 2019 г. с новия бюджет.
Още веднъж потвърждавам нашата подкрепа – навременна, реална, и пожелавам успех на министър Петков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Поповски.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Кутев – първа реплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Господин Поповски, съгласявайки се на практика с почти всичко, което казахте, репликата ми е, че не е вярно, че не са забавени, защото те трябваше да са готови за бюджета през 2016 г., по Плана за интеграцията на хората с увреждания, приет от групата на ГЕРБ през 2012 г. Така че са забавени – не за този бюджет, за два бюджета преди това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кутев.
Има ли други реплики? Няма.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, доктор Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Моята дуплика е за това, че правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ за пръв път предвиждат такава сериозна сума в разходната част на бюджета, което ще даде една реалност трите нови закона да влязат в сила.
За предни правителства, в които ние не сме участвали, не мога да давам оценки. Разбира се, ние говорим за правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ в настоящия мандат на 44-тото Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Поповски.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Няма как да решим проблемите на хората с увреждания изведнъж с този и със следващия закон, но това е глътка въздух за тях. Закъснението е огромно. Съмнявам се, че щяха да бъдат факт и да има консенсус, ако властта не е на ръба на стабилността. Води се политика на сблъсъка, а не на реформата. Стигна се до там, че ние ще променяме закон не за по-доброто му функциониране в името на хората, а заради човека, заради цената на един пост.
Социалната и трудова интеграция и подкрепата за хората с увреждания е изключително значим обществен проблем. За съжаление, от години той няма адекватно решение. Решаването на тези проблеми изисква аргументирани, последователни и широкообхватни мерки, за да има устойчиви резултати.
Процесът на изработване на Проектозакона за хората с увреждания беше напрегнат и интензивен, в резултат на което останаха недостатъците от сега действащия Закон за интеграция на хората с увреждания. Основното е, че системна промяна няма да има и поне на този етап това ще се случи след две години.
Възприета е индивидуална оценка на потребностите, но с твърде неясен статут. Отчетени са необходими мерки по заетостта, но само в частта за процентите за задължителна заетост. Не знам защо работодателите толкова се притесняват от това, защото така или иначе има възможност за вратичка с така наречените алтернативни мерки. Какво значи „алтернативни мерки“ или по-скоро ще ги освободим от това задължение?
Изключително спорен е начинът за изготвяне на индивидуалната оценка. Предвидено е това да се извърши от социалния работник от Агенцията за социално подпомагане, като той трябва да вземе предвид образователни, трудови възможности и нуждата на човека с увреждания, както и функционалните му ограничения, което излиза далеч извън компетентността на социалния работник. Те не са нито образователни експерти, не са трудови посредници, не са лекари. Вменяват им се още допълнителни задължения, а като се има предвид ниското им заплащане в сферата, се надявам, че след време може и да няма такъв специалист, който да направи тази оценка.
В мотивите към Законопроекта е записано следното: „Прилагането на Законопроекта ще бъде свързано с допълнителни разходи и административен ресурс за изграждането на капацитета на Агенцията за социално подпомагане и на Агенцията за хората с увреждания.“ Това ще доведе до много повече ресурси, но те засега не са записани в бюджета и не ги намирам. Кажете ми къде са те? Предвиждат се и допълнителни финансови разходи, но, както казах, те са много малко засега.
Създаването на две структури с еднаква целева група, с общи цели и донякъде сходни дейности, е безумно. Създават се Агенция за хората с увреждания, специализиран нов орган, Съвет за наблюдение, Национален съвет за хората с увреждания, областни съвети и така нататък. Това за мен ще създаде институционален хаос.
Ще завърша с положителната промяна, с въвеждането на финансова подкрепа. Тя заменя и така наречените интеграционни добавки, които до този момент бяха процент от гарантирания минимален доход, като от 2017 г. е 75 лв. Въпреки значително по-добрата база на изчисляване на сегашната финансова подкрепа, една голяма част от хората с увреждане – тези с ТЕЛК решения от 50 до 70,99%, ще останат с много минимално подпомагане, защото то е 7% от линията на бедност. Това са 24,36 лв. Смятам, че е много, много под необходимото за финансова подкрепа. Добре е да се помисли за това и да се измисли механизъм за подпомагане на хората с увреждания, които са с тези проценти от 50 до 70,99%.
С всичко казано до тук, както и колегата преди мен заяви, ние ще подкрепим Закона, но е нужно сега да коментираме и недостатъците, защото в дебата между първо и второ четене трябва да има конструктивен диалог, за да може да се изчистят забележките и коментарите по сега предложения Законопроект. Надявам се това да се случи. Дължим го на хората с увреждане, за да не се получи така, че след две години те да бъдат отново излъгани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Има ли реплики? Няма реплики към нейното изказване.
Има ли други изказвания?
Доктор Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Искам да започна с поздравление към министъра на труда и социалната политика и неговия екип, към експертите в Министерството на труда и социалната политика, към работните групи, към всички, които участваха в тях – представителите на майките на деца с увреждания, представителите на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, на социалните партньори и всички, които преминаха през многократни обсъждания, преминаха през страдания, през протести, за да стигнем до това да имаме някакво прилично ниво на съгласие, за да може да бъде внесен Проектът на закон за хората с увреждания на първо четене в пленарната зала.
За важността на проблема, който обсъждаме, уважаеми дами и господа народни представители, искам да Ви цитирам част от мащабите на проблема, като се позова на оценката на въздействието, която е направена абсолютно професионално към този закон за хората с увреждания. За какво става въпрос? Приложното поле на този закон в България, от една страна, приложното поле и броят на хората с увреждания в европейски мащаб.
Знаете ли, уважаеми дами и господа народни представители, че в Европейския съюз всеки шести човек е с някаква степен на увреждане? Това прави 80 милиона европейски граждани с някаква степен на увреждане от 500-милионна Европа.
Как стоят нещата в България? С 50 и над 50% вид и степен на увреждане или трайно загубена работоспособност към месец юли 2018 г. са 739 219 човека в България, от които 27 130 деца.
Броят на тези, които получават различните форми на месечна подкрепа, в България са 497 000, което означава, че този проблем е изключително сериозен и неслучайно дискусията е трудна, премина през страдания, премина през изключително настоятелната и активна политика на омбудсмана на републиката Мая Манолова, за да стигнем до сегашната ситуация – да направим първите стъпки за решаването на проблемите на хората с увреждания.
Какво предлага новият Законопроект? Искам да се спра само на най-важните моменти от него. На първо място Проектът предвижда предоставянето на всички мерки от една централизирана агенция. Предложението е от 2021 г. това да бъде Държавна агенция към Министерския съвет.
Какво обаче се случва дотогава? Най-често се задава този въпрос, защото на практика този проект отменя стария Закон за интеграция на хората с увреждания, където е разписана възможността за създаване на такава агенция. Затова социалната оценка, индивидуалната оценка на потребностите до влизането на новата държавна агенция ще се извършва от специализирани отдели към дирекция „Социално подпомагане“.
И сега тук възниква естественият въпрос: хората, които ще работят в тези нови отдели към дирекция „Социално подпомагане“, тези специализирани състави, дали ще имат възможността в рамките на двата месеца до началото на следващата година, защото очакванията са от началото на следващата година да стартира процедурата по изготвянето на индивидуалните оценки... Аз съм убеден, че екипът на Министерството ще положи усилията тези нови структури, наречени „специализирани състави“, „специализирани отдели“ към досега съществуващата дирекция „Социално подпомагане“ да получат необходимата квалификация, необходимите умения и на базата на методиката, която ще бъде изготвена от министъра на труда и социалната политика още от началото на годината да стартират с изготвянето на новата индивидуална оценка на потребностите. Това е изключително важно, защото очакванията на хората са сгъстени и те очакват от началото на следващата година, както е записано в закона, новата финансова подкрепа. Но за да се стигне до новата финансова подкрепа, трябва да има структуриране на тези 147 дирекции „Социално подпомагане“, тяхното преформатиране, за да може те да отговорят на завишените очаквания на хората с увреждания. Това е един от важните моменти, защото, ако това не се случи, всичко останало, разписано в закона, ще си остане само разписано като текстове.
На следващо място, крайъгълен камък в тази цялостна дискусия по проблемите на хората с увреждания е така наречената „индивидуална оценка на потребностите“. Какво трябва да направи индивидуалната оценка на базата на функционалния дефицит? Защото всички, които имат нужда от подкрепа, за да преодолеят бариерите в обществото, за да стигнат до реализирането на техните основни права, трябва да минат през тази социална оценка, която, на първо място, трябва да оцени възможността за преодоляване на функционалния дефицит.
На второ място, да предвиди финансовата подкрепа за преодоляването на тези бариери, защото независимо от това, че имаш вече подкрепа за преодоляване на функционалния дефицит, ако ти нямаш възможност на базата на твоите потребности от това да имаш подкрепа да преодолееш бариерата на средата за достъп, примерно до образование, примерно до пазара на труда, примерно до лечебни заведения и така нататък, няма как да реализираш основни права на хората с увреждания, които са записани в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Ето това е най-важният момент – социалната оценка, как ще бъде направена тя, по какъв начин ще бъде направена, от какви експерти – с каква квалификация, с какви умения, за да можем, пак повтарям, да направим една реална индивидуална оценка на потребности и оттам да преминем към следващия етап – подкрепа за преодоляване на различните бариери в обществото.
Искам да кажа няколко думи за последната прословута дискусия около това кой трябва да оглави Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Преди това искам да кажа, че позицията на „Движението за права и свободи“ по този въпрос е изключително ясна. Защо казвам ясна? Защото предвид актуалната ситуация около вицепремиера, за който става въпрос, за нас е категорично недопустимо сега той да оглавява тази институция. Но тази дискусия трябва да продължи между първо и второ четене, защото има различни мнения по този въпрос.
Ако приемем, че политиката за хората с увреждания е хоризонтална политика и ангажира множество политики, въпросът, който трябва да си зададем, е, дали министър, който и да е той, дали министърът на труда или някой друг може да реализира координацията между различните секторни политики. И това е важният въпрос, на който вносителите са дали отговор, разбира се, при друга конюнктурна обстановка.
На следващо място искам да кажа няколко думи и за видовете подкрепа, това е изключително важно. Казаха колегите преди малко, че става въпрос за нов вид финансова подкрепа, която в зависимост от индивидуалната оценка, всъщност в зависимост от степента на увреждане ще бъде предоставена в границите между 7% и 57%, като в цифрово изражение това означава 24,36 лв. и 198,36 лв. Това е значително повече, отколкото бяха досегашните така наречени „интеграционни добавки“, които бяха свързани с гарантирания минимален доход, макар и 75 лв. от тази година като суми, сами се сещате, че не са достатъчни.
За първи път финансовата подкрепа се обвързва изобщо в цялата социална политика, първото обвързване с линията на бедност, която следващата година е 348 лв., е тук, в този закон. Говорим първо за месечна финансова подкрепа и различни видове целеви помощи съобразно вида на увреждането.
И като казах целеви помощи, тук искам да обърна внимание на факта, че от 1 януари 2020 г., от следващата година Министерството на здравеопазването ще предложи механизъм помощните технически приспособления, съоръжения и медицински изделия на хората с увреждания да не се отпускат от Министерството на труда и социалната политика, а да бъде разработен механизъм на базата на стандартизиране на помощните технически средства от Министерството на здравеопазването. Тоест до края на следващата година механизмът ще остане същият, какъвто е досега, разписан в Министерството на труда и социалната политика, а от следващата година Министерството на здравеопазването се ангажира с по-нови стандарти, да се надяваме, че дотогава ще има стандарти, да реализира подкрепата от гледна точка на целевите помощи, съобразно вида на увреждането.
Няколко думи искам да кажа и за прословутия квотен принцип. Трябва ли да има квотен принцип или не? Работодателите в България, работодателските организации дружно скочиха против този квотен принцип. Някои дори цитираха предишни варианти на Закона, в които имаше други цифрови изражения. В последния вариант, който е приет, не става въпрос за микропредприятията, не става въпрос и за малките предприятия, а става въпрос за квотен принцип на тези, които са над 50 работници и служители, от 50 до 59 са двама човека, а над 100 са 2% от числения състав.
Големият страх е от така наречената „компенсационна такса“, компенсационна вноска. Ако не изпълниш тези квоти, за които говорим, трябва да плащаш 30% от минималната работна заплата за всеки, който не е зает.
Уважаеми дами и господа народни представители, в тази зала сме приели криминализирането на умишленото неплащане на осигурителни вноски и на данъците преди няколко години. Искате ли да Ви кажа, че досега няма нито един осъден? Тоест нашият работодател може да се адаптира и да изпълнява законовите разпореждания такива, каквито са разписани. Така че това е превантивна мярка и аз съм убеден, че никой няма да плаща така наречената „компенсационна вноска“, още повече, че има предвидени алтернативни мерки.
Само, уважаеми господин Министър, може би в Закона трябва да се напише допълнително текст, който да препраща към Правилника и към наредба, където да бъдат коректно дефинирани, след консултации със социалните партньори и предимно с работодателите, тези възможности за алтернативни мерки.
Какви могат да бъдат те? Например, ако не можеш да изпълниш тези квоти по различни причини, знаете, че ако производството не позволява наемането на такива хора, ако в малки населени места бюрата по труда или публичните агенции по заетост не могат да предложат хора с увреждания, тогава има възможност за алтернативни мерки, които, пак повтарям, трябва да бъдат разписани в подзаконови нормативни актове, след консултация с работодателски организации, за да могат да бъдат преодолени тези страхове, за които говорим. Но квотният принцип е много важен, той е кауза на хората с увреждания и затова мисля, каквато е практиката и в някои от европейските държави, че тази квота трябва да фигурира в предложния закон.
Искам да кажа само няколко думи за новата форма на „Защитена заетост“, защото тя е изключително важна и става въпрос за хора с множествени увреждания. Тази форма на „Защитена заетост“ се предлага да бъде като филиали и като центрове за „Защитена заетост“ към специализираните предприятия и кооперациите. Това е изключително важно, защото и тези хора имат нужда да реализират своята остатъчна работоспособност, за да може да имат доходи от труд, за да не натоварват допълнително социалната система в държавата. Достойнството на тези хора е, че искат да имат доходи от труд, а не да разчитат единствено и само на подкрепата на държавата. Това е много важно и трябва да бъде оценено.
На следващо място, предвиждат се няколко национални програми на мястото на първоначалните фондове, които бяха оспорени от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ: Двата фонда, които са Национална програма, всъщност…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля да бъде удължено времето на всички групи.
ХАСАН АДЕМОВ: Новият вид е Национална програма за подкрепа на работодателите, забележете, освен, че има квоти, за изпълнението на квотите се дава възможност на работодателите да участват в програми и насърчителни мерки, които да ги подпомогнат да адаптират работните места, да създадат възможности за работно място на хората с увреждания, от една страна, а, от друга страна, да им дадат възможност за достъп до работните места, защото това е изключително важно – да преодолеят бариерите, както казах преди малко.
Така че работодателите имат възможност да се възползват от насърчителни мерки както по Закона за насърчаване на заетостта, така и по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, така и по Националния план за действие по заетостта, където има отделни схеми за подпомагане на работодателите. Така че, уважаеми работодатели в Република България, не се притеснявайте от тази квота! Тя е част от Вашата солидарност с хората с увреждания.
На следващо място, за първи път се предвижда промяна в Кодекса за социално осигуряване. На майките на деца с увреждания и на възрастни, на лица с увреждания, които се грижат през целия живот за деца, които имат нужда от допълнителна подкрепа, от чужда помощ, за първи път времето, през което те са отглеждали тези деца или лица, ще се признава за осигурителен стаж, така нареченият „дарен стаж“. Това е стъпка във вярната посока. Аз съм убеден, че тя ще бъде оценена от хората с увреждания.
Няколко думи за информационната система в Агенцията за хората с увреждания, която беше предмет на дискусии по време на проточилите се дълго време дебати. Уважаеми колеги, информационната система е изключително важна, има такава информационна система в Агенцията за хората с увреждания, но тя трябва да бъде надградена задължително и да включва характеристики на профила на лицето с увреждането. Трябва да има публичен достъп до този регистър, включително и хората с увреждания. Трябва на базата на този регистър той да дава възможност за структуриране на политики, на специални политики за хората с увреждания. Аз съм убеден, че това нещо може да се случи.
И последно, приключвам, няколко думи за критериите за национална представителност, които също бяха предмет на дълги дискусии. Част от критериите за национална представителност на хората с увреждания са достатъчно облекчени, но за първи път се дава възможност и на останалите ненационално представителни организации на проектен принцип да могат да кандидатстват за различните форми за подкрепа на хората с увреждания.
Няма да се спирам на финансовата рамка, тя беше уточнена. Ясно е, че в рамките на 133 милиона са разписани текстовете, които са в Закона за хората с увреждания.
Преди да завърша искам да кажа нещо, което, нека да не звучи като клише, но предстои второ четене, предстоят работни групи, предстои основната работа.
Първо, този закон не решава всички проблеми на хората с увреждания, но прави важни първи големи крачки за решаването на проблема на хората с увреждания.
На второ място, важният принцип – нищо за хората с увреждания без хората с увреждания, трябва да бъде ръководещ принцип.
И последното, с което завършвам. Уважаеми дами и господа, днес е Димитровден. Честито на всички именници! И нека този ден да бъде началото на новата промяна за реформа на политиките за хората с увреждания. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли реплики към неговото изказване? Не виждам.
Има ли други изказвания?
Госпожо Клисурска - заповядайте, след което ще продължим с другите изказвания.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Политиките за хората с увреждания са хоризонтални политики. Те са с голямо обществено значение и целта, която днес с този законопроект се опитваме да постигнем, е да дадем една гаранция и подкрепа не само за хората с увреждания, а и за техните семейства. Нашата парламентарна група оценява усилията на Министерството на труда и социалната политика, на работните групи, за да може днес Законопроектът да бъде разглеждан в това пленарно заседание.
Ще спомена добрите неща на предлагания Законопроект за хората с увреждания, но няма да спестя и критиките, въпреки че голяма част от тях бяха споделени по-рано. Те не са и критики, а са опасения доколкото всичко това, което е разписано в сегашния текст на Закона за хората с увреждания, реално ще бъде изпълнимо.
От една страна, нашата парламентарна група се радва много, че фокусът в политиката за хората с увреждания вече не е на основата на гарантирания минимален доход, а е прагът на бедността. Искането, в което говорим за проблемите на хората с увреждания и политиките в тази насока, беше поставено не само по време на протестите, а е наше предложение в дългите дебати, които предстояха тази година и половина.
Положителното, което в момента се случва с този законопроект, е и това, че на тези, които са полагали грижи за хора с увреждания и не са имали възможност да работят, техният осигурителен стаж ще бъде признат.
Въведените квоти за работодателите в предлагания Законопроект са нещо положително.
Не на последно място е индивидуалната оценка на потребностите, която е в основата на този законопроект и е съобразена с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.
Но дотук с положителното.
Има неща, които изключително много притесняват. Аз се надявам Министерството на труда и социалната политика да влезе в кондиция в рамките на следващите два месеца и надеждите, които възлага с този законопроект, реално да се случат.
Едно от опасенията ни е, че в момента във финансовата обосновка на Законопроекта са заложени едни 133 млн. лв. – някои казват 150, но как ще се случи това и как може да се даде крайна граница на необходимата сума, след като ще бъде извършвана индивидуална оценка на потребностите? Аз съм убедена, че ресурсът далеч ще надхвърли исканата сума и опасенията ми са свързани с това, че така заложената сума по никакъв начин няма да обезпечи дейностите по този законопроект и по следващия, който ще приемем като точка втора от днешния дневен ред.
Опасявам се, че когато говорим за индивидуална оценка на потребностите, човек с една и съща степен на увреждане няма да получи една и съща уравниловка по отношение на индивидуалната оценка, защото индивидуалната оценка на потребностите е свързана наистина с личния ресурс – това, което представлява индивидуалният човек.
От една страна, ако видим разпоредбите в Законопроекта за хората с увреждания, които формулират финансовата подкрепа –така е формулирана в Закона, тя се дава на база степен на увреждане. Извинявам се много, къде там е индивидуалната оценка на потребностите и как си кореспондират те? От друга страна, говорим, че в момента ще бъдат създадени специализирани състави към дирекциите за социално подпомагане.
В рамките на тези два месеца тези специализирани състави на база на методика, която трябва да бъде изготвена от Министерството на труда и социалната политика, трябва да бъдат обучени и да започнат да извършват индивидуалната оценка на потребностите от началото на следващата година. Как ще се случат нещата? Ще Ви дам едно мое лично опасение: през 2016 г. Министерството на труда и социалната политика печели проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, на което идеята е да внедри така наречените международни здравни стандарти за експертизата на работоспособността. Вече сме края на 2018 г. и все още проучваме опита на две държави, камо ли да стигнем до лицензиране на тези стандарти, които можеше по някакъв начин да бъдат заложени в този законопроект. Да, но не! За три години – само толкова!
Искрено се надявам – и ще спра дотук, тази методика, която ще бъде подготвена, да е работеща и да не спука балона още в началото на годината. Притеснението ми е свързано с квалификацията на кадрите в дирекциите за социално подпомагане и как тези 147 дирекции ще бъдат реорганизирани в момента със съответния необходим персонал, като знаем, от една страна, че те се нуждаят от допълнително обучение, а, от друга страна, материалната база на дирекциите за социално подпомагане в момента е в недобро състояние? Имам огромно опасение как ще бъдат организирани тези специализирани състави и доколко би била положителна тяхната ефективност да извършват индивидуалната оценка на потребностите,
Иначе приветстваме това, което в момента ще приемем на първо четене. Ние имаме нашите забележки и ще ги направим по време на разискванията между първо и второ четене. Надявам се, както днес приемаме Законопроекта, след два месеца да се поздравим и с неговата ефективна реализация, за която казах, че имам много опасения, които до голяма степен възпрепятстват положителната ни нагласа, че нещата реално ще се случат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики? Няма.
Господин Панчев, имате думата за изказване.
СПАС ПАНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин Председател.
Повод да взема думата, уважаеми господин Председател, драги колеги, е едно от изреченията на доктор Адемов. Той каза, че дискусията е минала през много страдания.
Тези години на преход, уважаеми колеги, минаха през много страдания за хората и техните близки, които имаха нужда. Ние – българските политици, народните представители, сме в дълг към тези хора, към техните близки и роднини. За това състояние не са виновни днес управляващите, а всички партии, които в годините на прехода можеха да направят необходимото, че хората в нужда да живеят поне малко по-прилично.
Мисля, че е време, в което ние трябва да се извиним на тези хора, защото сме част от виновниците за техните страдания. В същото време да се извиним и на хората, които месеци наред стояха – в София, в големите градове в провинцията и организираха стачки, митинги с желанието час по скоро да седнем в тази зала и да решим проблемите, от които имат нужда нашите сънародници, за хората, които са инвалиди.
Иска ми се да поздравя правителството и министър Петков, който активно работеше през тези няколко месеца за реализация на този закон, който ние днес обсъждаме. Да подкрепя колегите – и отляво, и отдясно, които казаха, че ще гласуват тези промени, които се надявам да дадат една по-добра възможност на хората и на техните близки, които имат нужда да живеят в една по-социална, една европейска държава, каквато е България вече 11 години.
Сигурен съм, че има пропуски и още неща, от които има нужда, но най-важното – и това ми се иска да го чуят хората, които и в момента са на улицата и чакат, че има възможност от следващата година значително да се увеличават средствата за хората, които имат нужда, за техните лични асистенти, за близките им. Вярвам, че в определена степен това ще успокои нашите сънародници и ние ще можем по-спокойно да гледаме бюджета през месеца, който идва. Парите са недостатъчни, но вярвам, че ще бъдат едно добро начало.
Иска ми се, уважаеми колеги, да направя предложение да удължим времето до изчерпване на тези две точки, тъй като времето, което ни дава възможност да разглеждаме първите две точки в днешния дневен ред, е още 20 минути. (Реплики от ГЕРБ). Извинявайте, закъснях и не знаех, че е гласувано, защото изказванията продължиха, а има нужда наистина да се гласуват двата проекта, и между първо и второ четене забележките, които имат колегите, да бъдат обсъдени, приети и вкарани в новите закони. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев.
Други изказвания?
Имате думата за изказване, уважаема госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Днес на нашето внимание е Законопроект за хората с увреждания – важна тема, която стои във фокуса на обществото през последните няколко месеца и е част от поетите ангажименти на правителството.
Емоционалният подход е неизбежен, когато говорим за правата на хората с увреждания. Ако се замислим, всеки един от нас в тази зала има близък с физически или ментални проблеми и това ни прави всички съпричастни към тази тема. Едва ли има човек в тази зала, който не иска осигуряването на максимално добри условия за живот на хората с увреждания.
В продължение на месеци над 100 експерти, представители на неправителствени организации на и за хората с увреждания, синдикати, работодатели работиха по Проект на нов Закон за хората с увреждания, впоследствие в работната група се включи омбудсманът Мая Манолова – и по наше настояване, на парламентарната група, представители на протестиращите майки на деца с увреждания.
Работата по Законопроекта, както беше казано тук в залата, не беше лека. Този законопроект измина един труден път. В продължение на месеци се проведоха многочасови работни срещи, обществени обсъждания, част от които бяха медийно отразени. Имаше притеснени, недоволни, имаше напрежение. Внушаваха се спекулации, че, видите ли, правителството не иска да има нов Закон за хората с увреждания. Имаше спекулации по отношение на това, че няма да можем да се справим и Законопроектът за хората с увреждания няма да бъде приет преди бюджета за следващата година.
Казах, че работата е изключително трудна, защото, колеги, тази материя е изключително трудна. Тя изисква много сериозна и упорита работа. От Министерството на труда и социалната политика бяха изправени пред трудна ситуация, а именно да балансират между интересите на различните национално представителни организации на хората с увреждания и исканията на протестиращите майки и на децата с увреждания.
Трябваше да се намери разумният компромис и едновременно да се отговори на очакванията на протестиращите майки, на хората с увреждания като цяло. Искам да подчертая, че Законът за хората с увреждания е за всички хора с увреждания, които по статистика на Агенцията за хората с увреждания са над 750 хиляди.
Днес Закононпроектът е факт и ние го обсъждаме в пленарната зала, в реалните срокове, които даде министърът на труда и социалната политика. Факт е подписаният план за действие на политиките за хората с увреждания, който беше скрепен с подписите на министъра на финансите, на министъра на труда и социалната политика, на омбудсмана Мая Манолова, на национално представителните организации на и за хора с увреждания и представители на протестиращите майки на децата с увреждания.
Искам да подчертая, че правителството не бяга от своите ангажименти към хората с увреждания. Политиката за хората с увреждания винаги е била приоритет на правителството. В този мандат са заложени мерки в управленската програма, свързани с усъвършенстване на законодателството. Внимание заслужава и фактът, че лично с подкрепата на премиера Бойко Борисов правителството осигури 150 млн. лв. допълнително в Бюджет 2019 г. на Социалното министерство за политика за хората с увреждания. Това е близо с 56% повече от бюджета за хората с увреждания през тази година!
През месец май, когато парламентарната група на ГЕРБ инициира среща на протестиращите майки на децата с увреждания с национално представителните организации и с министъра на труда и социалната политика, се взе решение за изработване на Проект на нов закон за хората с увреждания, който следва да отрази настъпилите промени в общественото развитие и най-вече да отговори на очакванията на обществото за промяна в тази сфера.
Целта на Закона е да предложи цялостна нова правна рамка за уреждане на обществените отношения, свързани с гарантиране правата на хората с увреждания, за да може да водят достоен начин на живот, да бъде защитено човешкото им достойнство чрез прилагане на индивидуален подход и оценка на потребностите им. Необходимо е да има реформа в политиките за хората с увреждания вследствие на назрялата нужда от реформиране на системата. Настоящият модел не е достатъчно ефективен за оценяване на индивидуалните потребности на хората с увреждания и е необходимо неговото усъвършенстване. Съществуващата социална оценка е необходимо да бъде заменена с оценка от нов тип, чрез която да се постигне диференциран подход за осигуряване на независим живот на лицата с увреждания.
В Законопроекта за хората са увреждания има конкретни действия за съобразяване на социалната оценка на хората с увреждания с техните конкретни потребности и нужди от обучение, трудова заетост, реализация и социално включване.
Друг важен момент в Проекта на закон е предоставянето от страна на държавата на необходимата адекватна социално-икономическа подкрепа за хората с увреждания, чрез която да бъдат максимално приобщени в обществото и да могат да водят независим живот. Новият механизъм ще се основава на ясни критерии. Целта е да се гарантира максимално, ефективно използване на всички средства, които се дават за политиките за хората с увреждания, а най-важно е да се каже, че ще се следва индивидуалният подход за оценка и комплексно решаване на проблемите.
Важно е да отбележим, че в процеса на широкото обществено обсъждане за същността на реформата в политиката за интеграция на хората с увреждания бе приета преобладаваща част от предложенията за интеграция на хората с увреждания, отправени от страна на протестиращите майки на децата с увреждания, като намериха своето място в този законопроект.
Само ще маркирам конкретните предложения: Агенцията за хората с увреждания да бъде преобразувана в Държавна агенция за хората с увреждания като нова структура към Министерския съвет с регионални структури; прилагане на индивидуален подход при оценка на потребностите на всяко лице с увреждане с оглед на предоставяне на адекватна подкрепа, като индивидуалната оценка ще бъде водеща. Предвижда се индивидуалната оценка на потребностите, оценката на броя на часовете за ползване на лична помощ и необходимостта за ползване на друга социална услуга да бъде изготвена по утвърдена методика.
Други предложения от протестиращите майки са: регламентиране правото на лична помощ на хората с увреждания, съобразно индивидуалните им потребности; редът, условията и обхвата за ползване на личната помощ ще се уреждат със Закон за личната помощ; създаване на Съвет за наблюдение, който да извършва дейности по насърчаване и защита, по прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания; преминаване на финансирането на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия за хората с увреждания към системата на здравеопазването; създаване на информационна система, която да съдържа профил на всеки човек с трайно увреждане с възможност за индивидуален достъп до персоналните данни за лицето – чрез идентификация по реда на Закона за електронната идентификация; промяна на критериите за представителност и тяхното регламентиране на законово ниво; даване на възможност всяка една организация на хората с увреждания да може да кандидатства по проектен принцип за финансиране по програмите с национално и европейско финансиране, насочени към хората с увреждания; отпускането на месечна финансова подкрепа по Законопроекта за хората с увреждания да влезе в сила от 1 януари 2019 г.
Още веднъж, уважаеми колеги, искам да подчертая, че всички тези изброени предложения са на протестиращите майки на децата с увреждания, които са намерили място в Законопроекта за хората с увреждания.
Искам само да маркирам накратко някои важни моменти от Законопроекта, а на законово ниво се предвижда определянето на конкретните видове подкрепа. Има два компонента: първият компонент е месечната финансова подкрепа, която ще зависи от степента на увреждане, а размерът ще се определя в зависимост от линията на бедност за съответната година; вторият компонент ще са целевите помощи, съобразно вида на увреждането.
Много спорен беше текстът по отношение на квотния принцип – ние сме „за“ квотния принцип, за наемане на работа на лицата с увреждания. И сега има такъв, действащ в държавната администрация, защото заетостта в реална работна среда е най-бързата социализация на лицата с увреждания.
Внимание заслужава и това, че в Законопроекта се регламентира нова форма на заетост – защитената заетост на хора с трайни и множествени увреждания. Може да се създават към специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания в подкрепа на тяхната трудова заетост.
Създава се възможност за финансиране на проектен принцип на дейностите за изграждане на достъпна среда с цел премахване на съществуващите бариери и подкрепа на мобилността на хората с увреждания – по реда на Националната програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност.
Уважаеми колеги, искам да кажа и няколко думи по отношение на пиперливата тема от два дена – кой ще оглавява Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Уважаеми колеги, няма драма. Ние сме на първо четене на Закона за хората с увреждания, а до влизането в сила на Закона председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания е министърът на труда и социалната политика.
Ние, от парламентарната група на ГЕРБ, ще направим предложение – между първо и второ четене министърът на труда и социалната политика да продължи на оглавява Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Считаме, че ежедневната оперативна работа на министъра е да съблюдава всички политики, включително и политиката за хората с увреждания.
Обръщам се към всички народни представители да подкрепим Законопроекта за хората с увреждания, ръководейки се от убеждението, че с този проект е постигнато възможно най-доброто и балансирано решение в посока на промяна на политиките за хората с увреждания. Никой от нас, колеги, няма полза от противопоставяне, напрежение, излъчване на сигнали към обществото, че заради политически различия се пренебрегва истинската цел, а именно: хората с увреждания да живеят пълноценно, те, семействата им да чувстват подкрепата на държавата и на всички нас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Има ли реплики? Не виждам.
Изказания?
Имате думата, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, господин Министър!
Уважаема госпожо Ангелова, не взех думата за реплика, защото в рамките на изказването мога да направя същото и да не взимам думата два пъти, но тезата – че няма драма с това кой ще оглавява Съвета, да Ви кажа, не е вярна. Драма има! Човекът, който би трябвало да го направи според новия закон, е абсолютно неподходящ за това място. Драма има! Валери Симеонов не може да го оглави, както и не може да бъде вицепремиер след всичко, което свърши, така че идеята Ви е дълбоко погрешна. Има драма, тя е сериозна, подбрали сте напълно неподходящ човек за длъжност, на която той няма място. Помислете върху драмата.
Това е свързано с друго Ваше твърдение – че политиките за хората с увреждания винаги са били приоритет на правителството. Между другото, стана приоритет благодарение на тези жени горе, които всъщност Ви принудиха да го направите. Ако си прочетете Плана за интеграция на хората с увреждания, а такъв сте приели през 2012 г., ще видите, че това изобщо не е така, защото освен Министерството на труда не знам кое друго министерство е изпълнило ангажиментите си, които са записани в Плана с дата 2017 г., а тя изтече. Аз вече ги питах какво са свършили и някои от министерствата ми заявиха, че всъщност нямат ангажименти към този план. Така че тезата Ви как правителството го е направило приоритет – не, не е, а хората го направиха приоритет, протестите го направиха приоритет. Вашето правителството, доколкото можа, се съобрази, но далеч невинаги навреме и далеч невинаги на място.
Започвам оттам, че това не са спекулации, това е чистата истина, за която трябва да си дадете достатъчно ясна сметка.
Минаваме конкретно към Закона. Законът решава много проблеми, решава сериозна част от проблемите на хората с увреждания и всички са записани нееднократно в исканията на протестиращите хора с увреждания, които направиха седем, осем и повече национални протести. Благодарение на техните национални протести това стана приоритет. Не мога да не кажа, че Министерството на труда положи усилия, които изпълниха сериозна част от ангажиментите. Наистина благодаря на министъра, защото имаше реална дейност, която беше свършена.
В същото време целта на Закона, на протестите и на всичко, което правим, е всъщност ратификация на Протокола към Конвенцията на ООН. Протоколът не е ратифициран, Конвенцията за България не е влязла в сила, което означава, че хората с увреждания не могат да водят дела срещу държавата, защото държавата все още официално не си е поела ангажиментите – именно за това е цялата тази борба. Със Законопроекта ние извървяваме голяма част към ратификацията на Протокола, но далеч не е цялата. Има още. Той запълва 50 – 60% от това, което трябваше да свърши държавата, разписано е в Плана от 2012 г., което не е свършено.
От правителството твърдите, че това е приоритет, така че Вие тепърва трябва да започвате тази работа, ако изобщо по-късно ще сте правителство, за което се съмнявам.
Искам определено да обърна внимание на нещо важно. Този законопроект нямаше да бъде факт, ако за първи път според мен поне в рамките на това Народно събрание, имаме полезно взаимодействие между граждански организации, действия на опозицията и действия на управлението, по-скоро респективно на Министерството на труда и социалната политика, защото в него не включвам цялото правителство.
Искам да Ви обърна внимание, че според мен това е уникален исторически законопроект в това отношение, защото на практика гражданският натиск свърши работа през усилията на опозицията, за да доведе до промени в управлението. Пак казвам: моите поздравления към министъра на труда, който свърши много работа междувременно. Включително гражданският натиск доведе до там, искайки сега оставката на един вицепремиер, да защити министъра на труда, когато той беше уволнен на практика от правителството.
Гражданският натиск имаше всички свои измерения през това време. Той беше последователен и смислен. Искам да си дадете сметка, че ако не беше този граждански натиск, този резултат нямаше да го има.
Тези същите хора, които в момента протестират отпред, не се опитвайте по всякакъв начин да ги сатанизирате, не се опитвайте по всякакъв начин да изкарате, че това са някаква шепа хора, които, видиш ли, искат да вземат от хляба на пенсионерите. Същите тези хора принудиха Народно събрание на практика да приеме това законодателство. Ако не беше тяхното силно, агресивно и последователно присъствие, на практика това всичкото нямаше да се случи.
Завършвам с идеята, че между първо и второ четене ще направим, разбира се, нашите предложения за промени.
Законът е добър, той ще свърши работа, казах – не всичката.
Искам обаче да обърна специално внимание, че това е знак: този законопроект и приемането му е знак, че този парламент все пак е вменяем. Не сме подали много такива знаци, това е добрият знак.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кутев, нали не твърдите обратното?!
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Твърдя това, което казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тоест, Вие твърдите обратното, но в момента…
Имате думата за реплика, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми протестиращи български граждани! Мисля, че дебатът до това изказване на колегата Кутев, общо взето, макар и натоварен с много излишна фразеология, вървеше културно и доста добре, макар и малко бавно.
Позволих си да взема реплика поради следното.
Колегата Кутев казва да гледаме конвенциите и присъединяването на България към конвенциите. Колега Кутев, аз настоявам Вие да си представите, че говорите тук не пред този състав на Народно събрание, не пред господин Гьоков, а да кажем, говорите пред госпожа Масларова или пред Сергей Станишев. Искам да кажете всички тези твърдения и изисквания, представяйки си, че говорите пред тях.
Искам да кажа също така, че твърдението за дела срещу България поради липса или присъединяване към конвенциите е твърде пресилено и изключително невярно.
Говорейки обаче за конвенции, ще кажа следното: колега Кутев, експлоатацията на страданието е престъпление по всички конвенции, които третират правата на личността (ръкопляскания от ГЕРБ), във всичките аспекти. Затова Ви моля, ако искате резултат, не преекспонирайте, останете на базата на конструктивния, разумния диалог. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Други реплики?
Имате думата за втора реплика, уважаема госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, вземам думата, защото Вие бяхте абсолютно некоректен по отношение на критиките, които отправихте. Нарушихте добрия тон, както каза колегата Данаил Кирилов.
Не е вярно, че политиката за хората с увреждания не е приоритет на това правителство. Тя е била такава и винаги е била.
Ако погледнем данните и цифрите, когато Вие управлявахте през периода 2013 – 2014 г., средствата за политики за хората с увреждания бяха 180 млн. лв. Тази година средствата за политики за хората с увреждания са увеличени с 86 милиона. За следващата година са увеличени с 56% – това са 150 млн. лв. Догодина в бюджета на Социалното министерство ще има 420 млн. лв. за политики за хората с увреждания. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това е ангажиментът на Политическа партия ГЕРБ. Ние сме отговорни, изпълняваме си ангажиментите и ще продължим. Няма да допуснем да политизирате този проблем и този Закон за хората с увреждания, както обичайно правите Вие. Политиката за хората с увреждания не е само за Вас, политиката е за всички! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Трета реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Кутев. (Шум и реплики.)
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Колеги, искам да Ви уверя, че комсомолският патос, който вървеше досега, никак не ме трогва. Вярвайте ми, комсомолски патос съм видял много в живота си, повече от Вас със сигурност, въпреки че много от Вас са носители на комсомолския патос повече от мен поне по биография. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
По повод на парите, които сте дали. Госпожо Ангелова, не се научихте: парите не са нещото! За Вас може да са най-важното. Някои от Вас може да ги купят с пари. Тук не говорим за пари. От самото начало на протестите на хората с увреждания до сегашния момент, през цялото време се говори за това, че парите не са най-важното, че важното е реформата, която не е направена, и че е важно да се направят конкретни стъпки по отношение на реформата.
Ако в Закона, който обсъждаме днес, има нещо смислено, то е, че в него не става дума за пари. За пари става дума в бюджета. В Закона, който обсъждаме днес, не става дума за пари, става дума за политики. Ако ще гласуваме „за“ този закон, не е за парите, което още не сте разбрали, а е заради политиките, които проспахте, между другото Вие, лично! Ако Министерството свърши много работа, парламентарната Ви група и специално тези, които работят в Социалната комисия от ГЕРБ, Вие не свършихте работа. Това беше Ваша работа отпреди години, не сега! Ако министърът е министър отпреди година и половина, Вие сте депутат от миналото Народно събрание. Още тогава Вие трябваше да го свършите, пак подчертавам: по собствения Ви план, плана, който Вие сте приели.
Това било приоритет на правителството. Аз пак Ви казвам: Вие не сте чели плана, който сте приели, госпожо Ангелова! В този план ясно са записани дейностите, които трябва да извършат шест министерства до края на 2017 г., ако правилно си спомням. Вече съм го обяснявал в комисиите. Пратих в края на 2017 г. писма до всичките шест министерства лично да ги питам: „Вие какво свършихте по плана?“ Голяма част от тях ми отговориха с един и същи бланкетен отговор, който не значеше нищо. Едно от министерствата ми каза, че няма ангажименти по плана. Това ли Ви е приоритетът?! Това приоритет ли е – министерство, което не знае, че има ангажимент по Плана за интеграция на хората с увреждания?! Прочетете документа, той стои в Комисията.
И последното: по отношение експлоатацията на страданието. Господин Кирилов, гузна съвест, гузна съвест е това, което Ви гони! Има защо да Ви гони гузната съвест, да. Аз със страданието не съм направил нищо. Влезте в моя фейсбук и вижте за година и половина какво съм свършил за това време. (Реплики от народния представител Данаил Кирилов.) Не ми се пулете, помня Ви още като общински съветник от ГЕРБ, от БСП – преди това. Помня Ви като активист на район „Лозенец“. Аз съм свършил много работа през това време, Вие – не! Покажете ми лично Вие какво сте свършили за хората с увреждания! Аз моята работа я свърших. Вие трябва да се чувствате виновен. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място)): Това е демагогстване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли други изказвания?
Господин Цветанов, имате думата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Аз ще се придържам към това, което беше казано от Данаил Кирилов. Благодаря на колегите от Българската социалистическа партия, които се изказваха преди колегата Кутев, защото действително дебатът вървеше много конструктивно. Това трябва да бъде поведението, което трябва да имаме всички ние – народните представители в 44-ия парламент! Независимо от политическите си противоречия трябва да намираме консенсус, който да ни дава възможност да бъдем много по-продуктивни.
Благодаря за високата оценка, която беше дадена, и за вложените усилия от Социалното министерство и от работните групи, които работиха до настоящия момент.
Бях провокиран обаче да направя това изказване сега, защото колегата Кутев отново говореше, че няма смисъл от пари, а има нужда от политики. Понеже тук са и майките на деца с увреждания, искам само да споделя следното. Да им благодаря за диалога и за това, че действително направиха работеща комуникацията със Социалното министерство и с екипите, които работеха.
Уважаеми господин Кутев, понеже персонално засегнахте лично народния представител Светлана Ангелова за нейното проспиване или безхаберие, само да Ви кажа, че усилията, които положи правителството и всички, които участваха, за да се постигне консенсус и да може тези законопроекти да влязат в българския парламент, и ангажиментът, поет от управляващото мнозинство, от опозицията, от Министерството, е законопроектите да бъдат приети на първо четене и да можем до средата на месец декември да приключим тези законопроекти и да бъдат финансово обезпечени.
Само да Ви кажа, господин Кутев, може би не сте се информирали, но ще Ви покажа План за действие със съответно разписани стъпки и с подписите на тези, които участваха в процеса на последната права: Владислав Горанов, Бисер Петков, Мая Манолова, Вера Иванова и Адриана Стоименова. В този План за действие има и точната финансова подкрепа, която правителството гарантира, че ще бъде осигурена.
Господин Кутев, тук говорим за 150 млн. лв., които са част от тази политика. Тя може да бъде направена, когато действително има осигурено необходимото финансиране, защото знаем, че за всяка реформа са необходими финансови средства. Когато страната е стабилна и можем да си позволим да бъде осигурено финансиране, защо да не бъде подкрепено и от Вас, господин Кутев, въпреки черногледството, което имате, лъхайки постоянно омраза от парламентарната трибуна? Бъдете един път по-позитивен, бъдете по-конструктивен, защото майките на децата с увреждания са тук, за да видят, че този парламент действително може да гласува нещо, което да обедини всички.
Нека не говорим, че това е политика, която я прави само една политическа сила, а я прави 44-тото Народно събрание и всички депутати, изпратени от българските граждани. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Моля Ви, престанете да внасяте само омраза и напрежение в българския парламент. Направете го някъде другаде. Може би имате някакви лични проблеми. Всеки от нас има лични проблеми, но никой не иска да ги изразява, излизайки на парламентарната трибуна, и да злоупотребява с правата си като депутат, които му дава Народното събрание.
Аз благодаря на всички, които участваха.
Благодаря и на Данаил Кирилов за репликата, която направи.
Молбата ми към БСП е: за да имаме добър резултат в българския парламент, някой път е необходимо господин Кутев да не се изказва, за да може нещата да минават много по-добре. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от БСП за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Реплики? Няма.
Имате думата за лично обяснение, господин Кутев.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, от място): Стига се обяснява. Нека да свършим някаква работа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прав сте, господин Рашидов. Господин Кирилов и госпожа Ангелова не поискаха, но господин Кутев е в правото си и съм длъжен да му дам възможност. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Господин Цветанов, аз, разбира се, мога и да не се изказвам. По отношение на това дали имам право да се изказвам или не, ще ви кажа нещо друго: не знам дали аз съм човекът, който разваля парламентаризма, защото аз нямам проблеми с имотите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Нямам проблеми с присъдите в Страсбург. Ако ще говорим за парламентаризъм, да сме наясно – Вие имате да връщате пари на държавата. Според Вашата имотна декларация Вие имате достатъчно пари, за да ги върнете, защото делата, които са спечелени от хора в Страсбург поради Ваши грешки, са много. (Шум и тропане по банките от ГЕРБ.)
Защо тропате? Върнете парите! Вие дължите пари на държавата. (Шум и реплики.)
По отношение на това дали имам право да се изказвам или не, аз съм направил много неща за това, което се случи с този закон. Аз съм си свършил своята работа на човек от опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кутев, нека да спазваме добрия тон!
АНТОН КУТЕВ: Не съм убеден, че който и да е от тези, които крещят, че господин Кирилов, че Вие, че който и да е от Вас, сте свършили толкова. Аз съм с чиста съвест по отношение на това, което е станало. (Шум и реплики.)
Призовавам Ви, след като върнете парите, да се опитате да формулирате поне още четири ключови проблема в държавата, защото има много повече, и да направите нещо за решаването им преди да излязат хората да протестират срещу Вас, преди да сте притиснати и преди да се е наложил от гражданско неподчинение, защото аз бях тук и помагах в процеса със своята съвест, а Вие го правите под натиск!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По начина на водене – господин Рашидов.
Само Ви моля, виждам, че сте емоционален, поизцапахме го този закон достатъчно вече, да не влагаме емоция.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Министър! Колеги, обръщам се към Вас: отново превърнахме парламента в място, където можем да се омърсим и без да свършим никаква реална работа.
От тази трибуна аз казах: не си играйте със съдбите и болестите на хората! Проблемът не е само в майките, които са тук. В България има още много майки и болни деца.
Колкото до това да упреквате, че това са някакви крадци, и се занимаваме, то и за Вас се говори, че имате фабрика за чоропогащници. Това ли трябва да говорим пред тези майки, които се вълнуват днес? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защото не всичко е пари, но всичко е финикийски знаци. Тези хора искат лекарства, искат да си купят сирене, искат условия, в които да растат тези деца. А те растат в трудни условия. И ние се занимаваме с лични нападки! Вие сте като солист на „Филип Кутев“ – има няма, Вашият глас се чува. В какво ли не упреквате хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Приемам го по начина на водене.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Много Ви моля, не позволявайте това от тази трибуна, когато има много сериозна тема. Тук не е място за лични нападки и да си правим партийна политика. Отново Ви казвам: да не се забавляваме с мъките на хората. (Възгласи от „БСП за България“.) Не викайте така, а по-скоро решете съдбата на тези хора! Мерси. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Цветанов, имате думата за лично обяснение. (Реплики.)
Колеги, прави сте! Веднъж вече минахме една граница.
По начина на водене – господин Цветанов. (Реплики от „БСП за България“.)
Не е лично обяснение, а по начина на водене.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Когато се взима думата за лично обяснение или за реплика, нека да се придържаме към политическите аргументи и политиките, за които водим дебата! Когато обаче някой няма политически мотиви, минава към лични нападки. Това е същността на БСП и затова БСП са в това състояние. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Господин Председател, по начина на водене, (възгласи от „БСП за България“.), аз искам само да кажа, че когато се отвличаха хора в България – управляваше БСП; когато имаше поръчкови убийства и не се разкриваха – управляваше БСП. Аз успях да направя това с екипа, с който работих, и с Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Смятам, че с това бихме могли…
Заповядайте, имате думата, госпожо Нинова.
За изказване, нали?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Да, господин Председател.
Уважаеми колеги! Господин Цветанов, докато говорехте за език на омраза и внушавахте, че той се излъчва от БСП, дадохте поредния принос към рушенето на държавността в България, след като заявихте на народен представител, в случая на колегата Кутев, но това е принципен въпрос – дали може или не може да се изказва. (Реплики от ГЕРБ.) Това е българският парламент! Всички депутати тук са изпратени по избора на българския народ. Не сте нито Вие лично, нито Партия ГЕРБ тази, която ще каже кой ще се изказва и кой не. Издаване на присъди – политически или лични, към когото и да е от нас, е поредният удар по българската държавност и затова парламентаризмът е с най-ниския рейтинг в България. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Общи приказки.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Второ, твърдите, че трябва да говорим за политики, за консенсус и да се позоваваме на фактите. Нека си ги припомним: говорите, че БСП не е направило нищо, а правителството и мнозинството, видите ли, дало всичко по този въпрос за хората с увреждания. Да припомним как започна всичко и как е в момента: започна с изгонването на майките от парламента от господин Емил Христов, защото носеха надписи „Системата ни убива!“ и според Вас това беше реклама. Неслучайно тук гласувахме искане за оставка, защото с това отношение Вие показахте отношението си към тези хора. Как продължи? Пет месеца те на палатки, а правителството и мнозинството си затваряха очите. Как е в момента? Тези хора, тези майки заедно с децата си са пред Министерския съвет всеки ден. Това ли е работата, която сте свършили?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): По-добре от Вас.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Ние не Ви даваме оценка. Те Ви я дават, когато всеки ден са там под прозорците на Министерския съвет. Това означава или несвършена работа, или показано към тях отношение. И ако днес всички полагаме усилия да сложим началото на една реформа и да свършим работа, то по отношение на второто сте им длъжници – по отношение на това, което направихте към тях. Направи го Валери Симеонов, а Вие го подкрепихте, за да си спасите властта и постовете. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Нека да вървят законопроектите! Имате нашата подкрепа и ние ще гласуваме „за“, защото сме работили по тези законопроекти, но за дълга, който имате към тях, отговорността остава при Вас, защото, за да си спасите, пак казвам, властта и постовете, Вие показахте едно унизително и нечовешко отношение към тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова. Времето Ви свърши.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Днес да се биете в гърдите, че разбирате проблема и търсите консенсус, докато няма оставка на Валери Симеонов, няма да имате консенсус…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете изказването си, ако обичате.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: ...за отношението към майките, децата и хората с увреждания. (Ръкопляскания от „БСП за България“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Лазаров. По начина на водене?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Господин Председател, имате право на лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Лазаров, момент само.
Имам право, защото… Не, няма да поискам лично обяснение, въпреки че имам наистина основание да го поискам (реплики), защото достатъчно изцапахме този законопроект. Едва ли хората, които са тук, са очаквали това от нас.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, добре е занапред, когато има такива натоварени законопроекти, да помолите администрацията да извади протоколите от Социалната комисия, да речем от 2013 г. – 2014 г. – председател беше госпожа Нинова. Там има интересни работи – аз съм ги прочел. Има интересни неща – какво се е гледало, какво не се е гледало. Да бъдат запознати народните представители, защото, когато някой е развивал някакви тези, добре е да се види какво е правил преди това и какво е говорил. Това е моята молба, господин Председател. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров. Съгласявам се с Вас.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Аксиева.
ЕЛЕНА АКСИЕВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми колеги, не мога да повярвам какво чувам и виждам! Двата законопроекта са влезли най-после за разглеждане в залата и Вие отново превръщате всичко в един цирк. Вместо да се съсредоточим и да започнем да работим, да минава по-бързо, който има предложения да ги дава между първо и второ четене и реално да решим проблемите на хората, които чакат вече близо 30 години, Вие отново превръщате това в цирк. И после, какво мнение да имат хората за нас? (Ръкопляскания.)
Умолявам Ви, да се съсредоточим върху работата, а не да си губим излишно времето с неща, които са се случвали преди 20 или 30 години! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Аксиева.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Надявам се не.
Закривам разискванията. (Шум и реплики.)
Уважаеми господин Министър, искате ли думата?
Заповядайте.
МИНИСТЪР БИСЕР ПЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, господин Председателстващ! Уважаеми госпожи и господа народни представители, вземам думата, за да благодаря за дебата и за подкрепата по принцип на Законопроекта за хората с увреждания.
Приемането на този закон за хората с увреждания е първата стъпка към положителната промяна за тях, която всички искаме и те очакват. Казвам първата стъпка, защото следващите стъпки, са: Законопроектът за личната помощ и Законопроектът за социалните услуги, които в пакет би трябвало да решат голяма част от проблемите на хората с увреждания.
Искам да отбележа, че приемането на Закон за хората с увреждания е отговор на една от основните препоръки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания по защитата на първия доклад от прилагането на Конвенцията на България, а именно България да приеме нов закон за хората с увреждания, в съответствие с принципите на Конвенцията за правата на хората с увреждания, който да стане рамка за създаване на секторно законодателство, което да гарантира правата на хората с увреждания във всички области на живота.
Бих искал, от тази висока трибуна, да благодаря на всички участници в работната група, които не пожалиха сили и време в последните няколко месеца, за да подготвят този трудно родил се законопроект.
В изказванията бяха посочени някои недостатъци на Законопроекта. Безспорно той не е съвършен, но мисля, че дискусията между двете четения на Законопроекта ще даде възможност част от тези недостатъци да бъдат коригирани. Благодаря Ви още веднъж. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колеги, подлагам на първо гласуване Законопроекта за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет.
Гласували: 174 народни представители: за – 174, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от Програмата:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ЛИЧНАТА ПОМОЩ.
Вносители са: народният представител Пламен Христов и група народни представители, и народният представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Заповядайте, доктор Адемов, да представите Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители и гости!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за личната помощ, № 854-01-62, внесен от Пламен Христов и група народни представители на 2 юли 2018 г., и на Законопроект за личната помощ, № 854-01-64, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 юли 2018 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 24 октомври 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за личната помощ с вносител Пламен Христов и група народни представители и Законопроект за личната помощ с вносител Корнелия Нинова и група народни представители.
В заседанието участваха Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания, Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“ в Министерството на труда и социалната политика, Любомира Язаджиева – директор на дирекция „Пенсии“ в Националния осигурителен институт, Мая Манолова – Омбудсман на Република България, от администрацията на Омбудсмана – Хюсеин Исмаил и Иван Делчев, както и представители на протестиращите майки, на работодателски и синдикални организации, представители на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, представители на организации на и за хора и деца с увреждания.
Законопроектът на народните представители от парламентарната група на „Воля“ беше представен от народния представител Албена Найденова.
В изказването си тя подчерта, че предложеният проект има за цел чрез осигуряване на адекватна лична помощ да се подпомогнат хората с увреждания да упражняват основните си права, да водят независим живот, да имат свободен достъп до различни услуги и дейности.
Проектът предлага механизъм за предоставяне на лична помощ, който да осигури нейната устойчивост и финансиране, основаващ се на индивидуална оценка на потребностите, както и на единни критерии за включване в този механизъм. Чрез него се дава възможност на потребителите на личен асистент да избират кой да е той, както и да определят кога и как ще им бъде предоставяна тази услуга, тоест ползвателят на лична помощ участва в избора на асистентите, които могат да бъдат повече от един, в зависимост от неговите потребности.
Проектозаконът регламентира органите за предоставяне на лична помощ с подробно описани правомощия по прилагане на механизма. Той включва и разпоредби, регламентиращи контрола по прилагането на Закона, отчитане на изразходваните средства, както и подпомогнатите лица. Предвижда се и задължение за анализ и оценка на постигнатите цели при предоставяне на личната помощ.
Госпожа Найденова подчерта, че през последните 4 месеца след внасянето на Законопроекта са се случили много неща в посока договаряне на условия и взаимни отстъпки за решаване проблемите на хората с увреждания. На 9 октомври 2018 г. е подписано споразумение под формата на План за действия по приемане на законодателство за хората с увреждания между изпълнителната власт, омбудсмана, представителите на инициатива „Системата ни убива“ и национално представените организации на хората с увреждания. Договорени са допълнителни 150 милиона лева в бюджета за политики за хората с увреждания, тоест обстоятелствата, рамката, в която ще се разглежда този законопроект, се е променила. Затова вносителите на Законопроекта считат, че ангажимент на всички народни представители е да се обмислят детайлите по предлагания законопроект и с предложенията между първо и второ четене да успеят да създадат работещ законов инструмент, решаващ безспорната потребност на хората с увреждания от лична помощ.
Законопроектът на народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ беше представен от народния представител Антон Кутев.
Той заяви, че това е познат законопроект, бил е обсъждан многократно, включително и в Комисията по труда, социалната и демографската политика през месец юли. Законопроектът съдържа много спорни точки и недостатъци, като например взаимодействието между Законопроекта и Кодекса на труда, финансирането и администрирането на дейностите, предвидени от Законопроекта, изчисляване на почасовата ставка и други. Личното мнение на господин Кутев е, че по-добре би било личната помощ да бъде съотнесена към пакета от социални услуги, който скоро ще бъде обсъждан на законово ниво. Вносителите се надяват Законопроектът да получи подкрепа и в периода между двете четения да бъдат преодолени спорните моменти.
След госпожа Найденова и господин Кутев представяне поиска и омбудсманът госпожа Манолова, която припомни, че тя е първият вносител на Законопроекта през месец юни тази година. Същият законопроект по-късно, през месец юли е бил припознат от парламентарните групи на „Воля“ и на „БСП за България“. Тя припомни основните позиции на Законопроекта, посочени в мотивите към него.
В Законопроекта е посочено, че асистентските услуги са от жизнено значение за хората с увреждания, в това число децата. За тези хора и за тяхното социално включване ползването на асистент се явява единствената възможност, за да водят нормален независим живот и да упражняват основните си права.
Анализът показва, че в действащото законодателство не е въведена достатъчна уредба на социалните услуги „Личен и Социален асистент“, финансирани със средства от държавния бюджет. Като се изключат легалните дефиниции на двете социални услуги в Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, други важни правила не са регламентирани.
На нормативно ниво не са предвидени механизми за гарантиране устойчивостта на социалните услуги и за тяхното финансиране. Асистентските грижи се предоставят на проектен и програмен принцип, без каквато и да било сигурност, че след приключване на поредния проект или програма ще бъде продължено предоставянето и финансирането на услугите. Отделно от това, нуждаещите се от асистентска подкрепа имат ограничена възможност да избират своите асистенти. Често поради изискванията на програмите или поради неразбирателство с определените им асистенти потребителите остават изцяло без грижи за дълъг период, макар и формално да са одобрени за ползватели на услугата.
Реализираните социални услуги за асистентска подкрепа, финансирани със средства с държавния бюджет, не разполагат с достатъчно гъвкавост, която да позволява на граждани с установени увреждания, след изтичане на сроковете за подаване на документи за кандидатстване, да получават нужната им помощ. Дори Националната програма „Асистенти на хора с увреждания“, по която все пак е възможно да се подават заявления целогодишно, не предоставя реална възможност за осигуряване на личен асистент, предвид нерешения проблем с минималния брой работни места, определени за асистенти по програмата.
Освен липсата на адекватна оценка на потребности, по постоянно действащата Национална програма „Асистенти на хора с увреждания“ продължава да действа подоходен критерий, обвързан с размера на гарантирания минимален доход за страната. Независимо от изменението в началото на 2018 г. размерът на гарантирания минимален доход остава основна пречка за включване на нуждаещите се като ползватели на услугата по програмата.
Голям брой от родителите на деца с увреждания не са включвани в програмите за лични асистенти, което е причина те да остават без каквито и да било доходи и са принуждавани да използват отпусканата социално-икономическа закрила не за лечение, за компенсиране на дефицитите от заболяванията и за интеграция на децата, а за физическото оцеляване на семейството.
От друга страна, освен средствата по програми и проекти, за задоволяване на потребностите на хората с трайно намалена работоспособност от чужда помощ се отпускат от държавния бюджет добавки по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване и целеви помощи за придружител на основание чл. 44, ал. 1, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания.
Справките показват, че за посочените добавки и помощи се изразходват приблизително 90 млн. лв. от държавния бюджет, без дори и минимално да се подобрява положението на правоимащите хора с увреждания и техните семейства.
Сега действащата нормативна уредба на социалните услуги „Личен и Социален асистент“ не може да отговори на изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която Република България ратифицира на 26 януари 2012 г.
Предвид затрудненията на хората с увреждания и различните практики в държави – страни по Конвенцията за създаване на предпоставки за независим живот, на 27 октомври 2017 г. Комитетът на ООН за правата на хората с увреждания публикува официален коментар за съдържанието на понятията „Независим живот“ и „Включване в общността“. В Коментара е посочено и какво следва да представлява асистентската помощ, за да се гарантират максимално правата на нуждаещите се.
Проектът регламентира механизма лична помощ, чрез който се осигурява устойчивост на личната помощ и нейното финансиране; предоставяне на лична помощ въз основа на реална индивидуална оценка на потребностите; единни критерии за включване в механизма, които са определени на нормативно ниво; гъвкавост на дейностите и предоставяне на възможност на нуждаещия се да избира кой ще му бъде асистент, да го запознае със спецификата на потребностите си и да определя кога и как ще му бъде предоставяна услугата.
Механизмът лична помощ се основава на гарантирана от държавата финансова подкрепа, индивидуалните потребности и избор на лицата с увреждания.
Законопроектът изрично регламентира органите по предоставяне на лична помощ, с подробно описани правомощия по прилагане на механизма, ползвателите и доставчиците на лична помощ, както и изискванията за извършване на дейност като асистент.
Ползвател на лична помощ по смисъла на Законопроекта е дете или лице с увреждания, довели до ограничения в способността му за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, която да компенсира функционалния дефицит и да осигури подкрепа за упражняването на основните му права.
Законопроектът включва и разпоредби, регламентиращи контрола по прилагане на Закона, както и регламентация на отчитането на изразходваните средства и подпомогнатите лица с увреждания. Предвидено е и задължение за анализиране и оценка на постигнатите цели при предоставянето на личната помощ.
Накрая омбудсманът заяви, че финансовите разчети към Законопроекта са направени на базата на натурални показатели за 2018 г., предоставени от Националния осигурителен институт и Министерство на труда и социалната политика за броя на хората с увреждания. Екипът на госпожа Манолова е изчислил, че крайният размер на необходимия финансов ресурс е 105 млн. 141 хил. 962 лв.
Към Законопроекта е приложен Доклад за предварителна оценка на въздействието на Проектозакона за личната помощ, както и табличен разчет на финансовите средства, необходими за изпълнението на Законопроекта.
Разглежданите законопроекти са били обсъдени на 10 юли 2018 г. от Националния съвет за тристранно сътрудничество и от Постоянната комисия по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество. И двата органа не са подкрепили законопроектите.
И за двата законопроекта в Комисията по труда, социалната и демографската политика бяха депозирани становищата на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, национално представителните организации на и за хората с увреждания, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Националното сдружение на общините в Република България, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българската асоциация на лица с интелектуални увреждания, адвокат Хари Хараламбов. С много на брой принципни и конкретни аргументи всички изброени институции и организации не подкрепят предложените законопроекти.
В Комисията беше получено становище за подкрепа и приемане на Законопроекта, подготвен от институцията на Омбудсмана, от следните организации: Сдружение „Свети Мина“ – град Добрич, Национална асоциация „Усмихни се с мен“ – град София, Сдружение „Равен старт – 2008“ – град Габрово, Фондация „Движение на българските майки“ – град София, Сдружение „Погледни ме“ – град София, Фондация „Нашите недоносени деца“ – град София, Граждански форум „Чуйте нашия глас“ – град Варна, Сдружение „Равен старт 2009“ – град Бургас, Фондация Равен шанс 2001“ – град Варна, Сдружение „Дари усмивка“ – град Варна, Сдружение „Да прегърнем дете“, Фондация „Дечица“, Фондация „Живот в спектъра“, Сдружение „Защита на правата на хората с аутизъм в България“, Сдружение на родителите на деца със синдром на Даун.
В проведената дискусия взеха участие народни представители Георги Гьоков, Светлана Ангелова, доктор Калин Поповски, Милко Недялков и Хасан Адемов. От името на своите парламентарни групи всички заявиха, че ще подкрепят и двата законопроекта, като изразиха готовност между двете четения да бъдат изработени корекциите, от които се нуждаят законопроектите.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 21 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за личната помощ, № 854-01-62, внесен от Пламен Христов, Албена Найденова и група народни представители на 2 юли 2018 г.
С резултати: 21 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за личната помощ, № 854-01-64, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, внесен на 4 юли 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов.
Следва Докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Колев.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за личната помощ, №854-01-62, внесен от Пламен Христов и група народни представители, и Законопроект за личната помощ, №854-01-64, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 25 октомври 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за личната помощ, № 854 01 62, внесен от Пламен Христов и група народни представители на 2 юли 2018 г., и Законопроект за личната помощ, № 854-01-64, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 4 юли 2018 г.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Султанка Петрова – заместник-министър на труда и социалната политика, и представители на администрацията на Омбудсмана.
От името на вносителите законопроектите бяха представени от народните представители госпожа Албена Найденова и господин Николай Иванов.
И двата законопроекта, макар и внесени от отделни групи народни представители, са с идентично съдържание, като и двете групи вносители са внесли проекта, изготвен с участието на омбудсмана и представители на организации на хората с увреждания. Целта на законопроектите е чрез осигуряване на лична помощ да се подпомогнат лицата с увреждания да упражняват основните си права, да имат възможност за независим живот, активно включване и участие в общността и достъп до различни услуги и дейности.
Регламентират се механизмът за осигуряване на личната помощ и неговото финансиране на основата на гарантирана от държавата финансова подкрепа, индивидуалните потребности и избор на лицата с увреждания. Определят се органите по предоставяне на лична помощ, правомощията им по прилагане на механизма, ползвателите и доставчиците на личната помощ, както и изискванията за извършване на дейност като асистент. Предвидено е доставчик на лична помощ да е общината по настоящия адрес на ползвателя, като кметът на общината може да възложи дейностите на доставчик на лична помощ, на юридическо лице с нестопанска цел, което отговаря на определените в Законопроекта условия. Регламентирани са условията и редът за дейността на доставчика на личната помощ, за предоставяне на личната помощ от асистентите и механизма за смяната им, както и за смяната на доставчика на услугата.
Предвидени са разпоредби, регламентиращи контрола по прилагането на Закона и отчитането на изразходваните средства и подпомогнатите лица с увреждания, както и за извършване на анализ и оценка на постигнатите цели при предоставянето на личната помощ.
Заместник-министър Петрова представи становището на Министерството на труда и социалната политика, в което се изразява принципната подкрепа на Законопроекта, като се предлагат и необходимите промени за прецизиране на отделни разпоредби между двете гласувания. Подкрепа на Законопроекта бе изразена и от страна на представителите на администрацията на Омбудсмана.
В хода на дискусията изказалите се народни представители изразиха принципната си подкрепа към Законопроекта, като обърнаха внимание на необходимостта от прецизиране на неговите разпоредби между двете гласувания.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за личната помощ, № 854 01 62, внесен от народния представител Пламен Христов и група народни представители; със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за личната помощ, № 854 01 64, внесен от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Колев.
Следва Докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Илиева,
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
Комисията по бюджет и финанси разгледа поотделно двата законопроекта и изготви два доклада, които ще представя на Вашето внимание по хронологичен ред на тяхното постъпване в Деловодството на Народното събрание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за личната помощ, № 854-01-62, внесен от народния представител Пламен Христов и група народни представители на 2 юли 2018 г.
На заседание, проведено на 25 октомври 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за личната помощ, № 854 01-62, внесен от народния представител Пламен Христов и група народни представители на 2 юли 2018 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Дора Христова –народен представител от парламентарната група на Политическа партия „Воля“.
Настоящата нормативна уредба на социалните услуги „Личен и Социален асистент“ не може да отговори на изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която Република България ратифицира на 26 януари 2012 г.
Предложеният Законопроект има за цел чрез осигуряване на адекватна лична помощ да се подпомогнат хората с увреждания да упражнят основните си права, да водят независим живот, да имат свободен достъп до различни услуги и дейности.
Проектът предлага механизъм за предоставяне на лична помощ, който да осигури нейната устойчивост и финансиране, основаващи се на индивидуална оценка на потребностите, както и на единни критерии за включване в този механизъм. Чрез него се дава възможност на потребителите на личен асистент да избират кой да е той, както и да определят кога и как ще бъде предоставена тази услуга.
Регламентирани са също така органите за предоставяне на лична помощ с подробно описани правомощия по прилагане на механизма, включени са и разпоредби, регламентиращи контрол по прилагане на Закона, отчитане на изразходваните суми и средства, както и подпомаганите лица. Предвижда се и задължение за анализ и оценка на постигнатите цели при предоставяне на личната помощ.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за личната помощ, № 854-01-62, внесен от народния представител Пламен Христов и група народни представители на 2 юли 2018 г.“
„ДОКЛАД
относно Законопроект за личната помощ, № 854-01-64, внесен от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители на 4 юли 2018 г.
На свое заседание, проведено на 25 октомври 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за личната помощ, № 854-01-64, внесен от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители на 4 юли 2018 г.
Законопроектът беше представен от господин Румен Гечев – народен представител от парламентарната група на „БСП за България“.
В действащото законодателство не е въведена достатъчна уредба на социалните услуги „Личен и Социален асистент“, финансирани със средства от държавния бюджет; не са предвидени механизми за гарантиране устойчивостта на социалните услуги и за тяхното финансиране; не са въведени инструменти, чрез които да се постигне непрекъснатост на предоставяне на услугите; не са предвидени единни механизми за извършване на адекватна оценка на потребностите на хората с увреждания от ползване на асистентска подкрепа. Оценките се изготвят по неясни и различни за всеки доставчик на услугата изисквания и подлежат на лесна и субективна промяна, а нуждаещите се от асистентска подкрепа имат ограничена възможност да избират своите асистенти.
Липсата на изрична уредба поставя реализирането на социалните услуги и задоволяването на потребностите на нуждаещите се изцяло в зависимост от волята на изпълнителната власт и особено на министъра на труда и социалната политика и кметовете на общини.
Настоящата нормативна уредба на социалните услуги „Личен и Социален асистент“ не може да отговори на изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която Република България ратифицира на 26 януари 2012 г.
Законопроектът регламентира механизма лична помощ, чрез който се осигурява устойчивост на личната помощ и нейното финансиране; предоставяне на лична помощ въз основа на реална индивидуална оценка на потребностите; единни критерии за включване в механизма, които са определени на нормативно ниво; гъвкавост на дейностите и предоставяне на възможност на нуждаещия се да избира кой ще му бъде асистент, да го запознае със спецификата на потребностите си и да определя кога и как ще му бъде предоставяна услугата.
Предвидено е също така и ефективно разходване на предоставяните и към този момент публични ресурси за асистентски услуги по различни програми и проекти.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за личната помощ, № 854-01-64, внесен от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители на 4 юли 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Илиева.
Колеги, откривам разискванията.Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Генов.
РУМЕН ГЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с позицията на нашата парламентарна група относно Законопроекта.
Факт е, че асистентските услуги са от жизнено значение за хората с увреждания, в това число и за децата. За да се осъществява социалното включване на хората с увреждания, които по подразбиране са в невъзможност да се обслужват сами, е ясно, че това е единствената им възможност да водят независим начин на живот.
Към момента за асистентска подкрепа се изплащат средства от държавния бюджет по различни програми и проекти, но законово на този етап не е уредена достатъчно ефективна нормативна уредба. В голяма част от случаите това се оказва основната причина за липса на устойчивост при представяне на този вид социална услуга.
Ние категорично споделяме необходимостта от създаване на по-добра и детайлна нормативна уредба и осигуряване на финансова устойчивост на асистентските услуги. Точно поради тази причина приемаме философията на Законопроекта и ще го подкрепим на първо четене, както го направихме и в комисиите, въпреки че значителна част от заинтересованите организации не го подкрепят или са с неутрални позиции.
Наясно сме, че целта на Законопроекта е да преодолее трудностите, които срещат хората с увреждания, и да се създават необходимите условия за упражняване на техните права. Това може да се случи, като на нуждаещите се бъдат предоставени възможности за избор за независим живот, за активно включване и участие в общността, както и за достъп до различни услуги и дейности. Освен всичко, така ще бъдат съобразени и изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Законопроектът ще регламентира и нещо друго: механизма за предоставяне на лична помощ, който се основава на гарантирана от държавата финансова подкрепа на индивидуалните потребности на всички нуждаещи се и избор на лицата с увреждания, като първо се осигурява устойчивост на личната помощ и нейното финансиране; определят се единни критерии за включване на механизма, които да са основа за извършване на така наречената индивидуална оценка на потребностите от лична помощ; ще се осигури и възможност за избор на асистент от страна на нуждаещите се от лична помощ при определяне на начина за предоставяне на необходимата подкрепа.
В Закона са регламентирани трите основни позиции: органите по доставяне на лична помощ с подробно описани правомощия по прилагане на механизма; кои са ползвателите и доставчиците на лична помощ, както и изискването за извършване на дейност като асистент. Определен е и кръгът от ползватели на лична помощ, който по смисъла на Законопроекта са деца или хора с увреждания, доведени до ограничение в способността им за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ.
Предвижда се опростена и достъпна процедура за включване на лицата в механизми чрез посещение на компетентния орган на място в дома, който да прецени правото на лична помощ и необходимия брой часове по настоящ адрес.
Заложено е изискване ползвателят на лична помощ активно да участва в избора на асистент и в зависимост от спецификата на потребностите си може да бъде определен дори повече от един асистент.
Също така е предвиден и ред за предоставяне на личната помощ от асистентите и механизъм за подмяна както на асистента, така и на доставчика на услугата.
Законопроектът урежда и контрола по прилагането му, като регламентира и начина за отчитане на използваните часове и разходваните средства за оказаната подкрепа на лицата с увреждания. В този вариант Законопроектът има доста позиции, които според нас се нуждаят от доуточняване, дори от промяна, които се надявам в периода между двете четения да бъдат разрешени, в резултат на което да бъде постигнат консенсус и реално работещ закон, който да удовлетвори потребностите на нуждаещите се от лична помощ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Аксиева.
ЕЛЕНА АКСИЕВА (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Както всички знаем, Законопроектът за личната помощ беше припознат и внесен първо от нашата парламентарна група вследствие на ескалиращото обществено недоволство и многомесечните протести на майките на деца с увреждания, с ясната цел, че този законопроект не е съвършен и ще предстоят много промени. За нас това е стъпка в правилната посока – да започнат най-после да се решават един по един тези наболели проблеми.
Предложеният проект има за цел чрез осигуряване на адекватна лична помощ да се подпомогнат хората с увреждания да упражняват основните си права, да водят независим живот и да имат свободен достъп до различни услуги и дейности.
Проектът предлага механизъм за предоставяне на лична помощ, който да осигури нейната устойчивост и финансиране, основаващ се на индивидуалната оценка на потребностите, както и на единни критерии за включване в този механизъм. Чрез него се дава възможност на потребителите на личен асистент да избират кой да е той, както и да определят кога и как да им бъде предоставена тази услуга. Тоест позволяват на личната помощ да участва в избора на асистентите, които могат да бъдат повече от един в зависимост от потребностите.
Законопроектът регламентира органите за предоставяне на лична помощ с подробно описани правомощия по прилагане на механизма. Той включва и разпоредби, регламентиращи контрола по прилагането на Закона, отчитане на изразходваните средства, както и подпомогнатите лица. Предвижда се и задължение за анализ и оценка на постигнатите цели при предоставяне на личната помощ.
Предоставените становища на ангажираните институции, организации и синдикати поради различни съображения отхвърляха предложения Проект на Закон за личната помощ, но през последните четири месеца след внасянето на Законопроекта се случиха много неща в посока договаряне на условия и взаимни отстъпки за решаване на проблемите на хората с увреждания, които се финализираха в План за действие по приемане на законодателство за хората с увреждания, подписан от изпълнителната власт, омбудсмана, представители на инициативата „Системата ни убива“ и национално представените организации на хората с увреждания. В това число бяха договорени допълнителни 150 млн. лв. в бюджета за политиката за хора с увреждания. Тоест обстоятелствата и рамката, в която ще се разглежда този законопроект, се промениха. Затова считаме, че ангажимент на всички нас е да го обмислим и между първо и второ четене да създадем работещ законов инструмент, който решава безспорната потребност на хората с увреждания от лична помощ.
Ще завърша с това, че многократно нашият лидер Веселин Марешки, както и ние от „Воля“ сме обявили, че подкрепяме хората с увреждания и докрай ще защитаваме техните искания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аксиева.
Реплики? Не виждам.
Изказване – господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Този закон е част от пакета от трите закона – можеше да бъде и фрагмент от Закона за социалните услуги, но решихме да се съобразим и с волята на протестиращите – да бъде отделен закон, който да гарантира устойчивост. Това вече се каза от колегите, а и в докладите на комисиите.
Има доста цифри, но ще цитирам за колегите, които не са в Социалната и Здравната комисия и не са се запознали в детайли, много важни неща, които се предвиждат до края на този управленски мандат. Коефициентът за часова ставка за положен труд по механизма на личната помощ по чл. 42, забележете, за 2019 г. е 1,1 от минималната заплата за страната – почасов коефициент, за следващата година е 1,3, а за 2021 г., когато ще бъде краят на този мандат евентуално – 1,5. Тоест веднъж тази ставка нараства, веднъж нараства и минималната работна заплата за страната. Тоест тук се осигурява финансова устойчивост, която е нещо наистина разумно и рационално в този закон, въпреки че се изписва само в тези три цифрички.
Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи, естествено, Законопроекта. Надявам се да спадне общественото напрежение и протестите да приключат час по-скоро, защото виждате, че се работи в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Поповски.
Реплики? Не виждам.
Господин Кутев, заповядайте за изказване.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, Законът за личната помощ е, както казахме, само един от серията закони, свързани с протестите на хората с увреждания и с урегулирането на тази материя. Многократно в комисиите казвах, че според мен систематичното място на тази тематика не е в отделен закон, а в Закона за социалните услуги. Това, че се появи в отделна тематика, е въпрос на всичко, за което спорихме преди малко, и е причинено от това как се разви цялата история с хората с увреждания и как изобщо парламентът и правителството започнаха да се занимават с нея.
Смятам, че този закон нито е работа на омбудсмана, който на практика координираше написването, с участието на много хора, включително на сътрудниците, с които работя, нито пък на депутати от опозицията. Това съм го заявявал не само сега, а много пъти по времето, докато вървеше обсъждането на Законопроекта – не само на този, но и на другите, когато е ясно, че имаме законодателство, което на практика трябва да обърне начина, по който функционира системата. Общото законодателство – не говоря само за Закона за личната помощ, и за този за хората с увреждания, и за Закона за социалните услуги. Естествено, че такова законодателство, което предлага ключови решения, не може да бъде правено от хора от опозицията или от омбудсмана – то трябва да бъде разработено от Министерството.
Може би този Законопроект за личната помощ беше максималното нещо, което по някакъв начин би могло да бъде разработено извън Министерството на труда и социалната политика и да има някакъв смисъл. Каквото и да си говорим, Министерството съществува достатъчно дълго, има достатъчно много кадри и достатъчно възможности, за да може да има капацитета да направи такива ключови реформи. И е съвсем нормално нито опозиционните депутати, нито омбудсманът на Републиката да имат този административен капацитет, за да изработят това законодателство. Именно затова през цялото време твърдях, че това законодателство трябва да се работи в Министерството и да излиза оттам. Именно затова основното нещо, което правих през тази година и половина, последното, е да давам зор на Министерството, а и на мнозинството в парламента, да си разработи законопроектите за социалните услуги, за да може те да придвижат нещата напред.
Този законопроект променя няколко ключови неща. Едното – той изцяло променя структурата и функциите на Агенцията за хората с увреждания, включително в другия вече се спомена, че трябва да стане Държавна агенция. Изцяло променя ролята и функциите на Агенцията за социално подпомагане, защото, за да се изпълни това, трябва част от Агенцията за социално подпомагане да премине в Агенцията за хората с увреждания. Това са все неща, които са прекалено големи, за да бъдат направени по начина, по който се направи този закон.
Резултатът от цялата тази работа е, че аз като вносител на Проекта напълно ясно осъзнавам, че той има своите недостатъци, които трябва да бъдат поправени между първо и второ четене. Най-малкото, той трябва да бъде синхронизиран достатъчно ясно с другите закони. Хайде, със Закона за хората с увреждания в момента е синхронизиран, но задължително трябва да се синхронизира със Закона за социалните услуги, който още не е внесен в парламента.
От тази гледна точка по този закон ни чака изключително много работа, но искам да обърна внимание, че той се появи именно като един от инструментите за това да си свършим работата всички ние. За мен през цялото време беше инструмент за това да доведем идеята и исканията на хората до някакъв реален край.
Именно затова, връщайки се към спора от предишната точка от дневния ред, искам да Ви кажа, че ролята в този случай е на всички ни – дитирамбите как сега правителството решава всичко, хубаво, нека ги решава.
Искам обаче да сме наясно, защото за мен уникалното в това законодателство, в този закон, в предишния и, дай боже, в следващия, който ще влезе след няколко дни – дано да влезе, е в това, че тук ако не беше натискът на гражданите, Законопроектът не само че нямаше да бъде написан и внесен, той нямаше да бъде приет! Същото това мнозинство, което сега ще гласува „за“, ако не беше този натиск и ако не беше политическата ситуация в момента, нямаше да приеме Законопроекта най-малко поради факта, че го внасят депутати от опозицията, но не само заради това.
В тази връзка за мен това законодателство е повод да си дадем сметка как може да работи Народното събрание, да си дадем сметка и как работи. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Реплики? Не виждам.
Доктор Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Законът за личната помощ е закон с доста сложна и противоречива история, но от тази сложност, от тази негова многопластност се роди каузата на майките на деца с увреждания. Пред тази кауза, колкото и странно да звучи, дори Законът за нормативните актове, дори и всички критици на този законопроект трябва да свалят шапки долу и да се поклонят пред желанието на майките да се борят за правата на своите деца.
Защо казвам това? Защото има много критици, в това число и господин Кутев преди малко, без да критикува Проекта, заяви, че мястото на личната помощ е в Закона за социалните услуги. Има и такива мнения. Дори голяма част от преобладаващите мнения са точно тези.
Големият въпрос обаче е: когато влезе в рамките на Закона за социалните услуги, когато той стане част от всички социални услуги, трябва ли да намерим инструмент, с който да дадем приоритет на личната помощ? Защото освен кауза, личната помощ е средство, личната помощ е инструмент и възможност за преодоляване на препятствия, за преодоляване на бариери, инструмент, който да даде възможност на хората да се интегрират.
Тук въобще не съм съгласен с това, което беше казано при обсъждането на предишния законопроект, че хората с увреждания искат финансови средства, за да си купят сирене и лекарства.
Не това искат, уважаеми дами и господа! Те искат възможност да работят, да имат доходи от труд, за да могат, както се изразяват някои от тях – да не паразитират върху социалната система, да не дразнят останалите членове на обществото! Защото голяма част от тях са с няколко висши образования, имат възможност да работят, но за това, че няма адекватна, устойчива през годините и във времето асистентска подкрепа, те не могат да вършат това! И се принуждават да останат вкъщи, принуждават се да останат при своите деца и по този начин – какво правят, нямат доходи от труд, разчитат единствено и само на социалната оценка.
Ако не дадем приоритет, ако не дадем доминираща роля на личната помощ в рамките на цялото наше социално законодателство с отделен закон, има риск тази услуга, наречена лична помощ, наречена асистентска подкрепа, да се загуби някъде в останалите социални услуги. Това е голямата логика, това е каузата на майките, която подкрепяме от началото от нашата парламентарна група, без фанфари, като някои от останалите колеги. Всеки има правото да преценява начина си на подкрепа.
Има няколко жалона, няколко крайъгълни камъка на личната подкрепа.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да обърнете внимание на тези три важни стълба на механизма на личната помощ.
На първо място – реална индивидуална оценка на потребностите. Без реална индивидуална оценка на потребностите, без тази оценка, извършена от достатъчно сериозни, квалифицирани и с умения социални работници, няма как, когато се определи вече финансовата подкрепа за функционалния дефицит, реално да се насочат към извършването на останалите форми на подкрепа и личната помощ. Защото ако реалната оценка определи лична помощ със съответните часове, със съответното финансиране, тогава нещата могат да се получат.
На следващо място – вторият основен стълб, много важен: единни критерии за включване в механизма. Защо единни критерии? Защото в сегашната ситуация общините, които сключват договори с Министерството на труда и социалната политика за предоставяне на тази асистентска програма, дори и Националната програма „Личен асистент“, имат различни критерии за включване. Има и подоходен критерий на всичко отгоре, свързан с гарантирания минимален доход. Затова единните критерии, закрепени в закон, са в основата на реализирането на правото на нуждаещите се от подкрепата, наречена „Личен асистент“. Асистентската услуга затова е важна, защото тя трябва да бъде конкретизирана, трябва да бъде вкарана в рамките на индивидуалната потребност, трябва да бъде вкарана в рамките на така наречената индивидуална оценка на потребностите.
На следващо място – гъвкавост на дейностите по предоставяне на услугата.
Какво означава това? Това означава, на първо място, право на избор на лицето с увреждане. Лицето с увреждане трябва да има правото да избере съответния личен асистент. Без да се зачита това негово право, стигаме до конфузни ситуации, в които има спорове между личния асистент, който е натрапен от някого, без да се отчита желанието на човека с увреждания. Затова без тази гъвкавост и това право на човека с увреждане да има мнение, когато определя личния асистент, да има правото да обясни на асистента какви са неговите потребности, от каква реална подкрепа има нужда, няма как нещата да се случат.
Уважаеми дами и господа, не искам да продължавам повече да говоря по този проект. Искам да кажа следното: знам, че има много хора, които настояват този проект да отиде в Закона за социалните услуги. Лично аз настоявам този проект, този механизъм на лична помощ да бъде в отделен закон.
Благодаря на народните представители от всички парламентарни групи, които подкрепиха тази идея. Независимо от подхода – на натиск и така нататък, личната помощ заслужава пред нея да свалим шапките долу и да кажем: благодаря на тези, които настояват за нея, за да може да вървим напред при решаване политиките на хората с увреждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли реплики? (Шум и реплики.) Процедура?
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, знаете че България е република с парламентарно управление. В началото на днешното заседание аз изрично помолих председателя на Народното събрание да покани настойчиво ресорния вицепремиер да дойде. Тя пое ангажимент да отправи такава настойчива покана – сигурен съм, че е изпълнила това свое обещание. До настоящия момент – вече ще гласуваме и втория закон, вицепремиерът го няма.
Моля да обясните какво се случи – направихте ли връзка с вицепремиера, защо се крие, къде е, нещо по-важно ли има? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Ще се постарая да разбера какво се случва в момента.
Няма реплики към господин Адемов.
Изказвания?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В настоящия момент хората с най-тежки увреждания реално са извън гражданския оборот. Те имат минимални социални осигуровки, нямат здравни осигуровки, не могат да работят. Не искам да говоря за подкрепата, която се осигурява от държавата по отношение на личната помощ по сега действащия механизъм. Не са обхванати всички общини, не са обхванати всички заинтересовани страни. В тази връзка този закон дава нов шанс за всички хора, които имат нужда от лична помощ. Най-важното, което той променя, е да създаде устойчивост на предоставянето на тази услуга в домашна среда. Законът дава предвидимост, устойчивост и справедливост за тези, които имат най-голяма нужда.
Адмирирам консенсуса в тази зала, в това заседание, всички да подкрепим Закона за личната помощ, защото той наистина има нужда от отделна разпоредба, да бъде специален закон, за да даде сигурност на хората, които се нуждаят от услуги в домашна среда.
Това, което искам да кажа, е, че изключително много се радвам, че той се случва тук и сега, изключително много се радвам, че не се отлага отново с аргумента, че трябва да бъде част от комплекта и част от Закона за социалните услуги, защото няма яснота реално кога Законът за социалните услуги ще бъде факт.
Приветствам консенсуса в залата и се надявам всички народни представители да подкрепим Закона за личната помощ! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за личната помощ, № 854 01-02, внесен от народния представител Пламен Христов и група народни представители.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроект за личната помощ, № 854 01-64, внесен от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 132 народни представители: за 131, против няма, въздържал се 1. (Ръкопляскания.)
Предложението се приема. (Народните представители стават и с ръкопляскания приветстват омбудсмана Мая Манолова и гостите на балкона.)
Поздравления! Всички Вие, там горе, успяхте да обедините цялата зала – макар и с леки отклонения, да постигнем нещо, което си струваше усилията. Благодаря Ви.

Колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Писмените отговори от:
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Румен Гечев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на два въпроса от народния представител Надя Клисурска;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на три въпроса от народния представител Лало Кирилов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Лало Кирилов;
- министъра на правосъдието Цецка Цачева на въпрос от народния представител Крум Зарков;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Филип Попов и Цветан Топчиев;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Цветан Топчиев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Кристина Сидерова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Любомир Бонев и Радослав Стойчев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Любомир Бонев, Манол Генов и Георги Йорданов;
- министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на въпрос от народните представители Иван Валентинов Иванов и Светла Бъчварова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народните представители Валентина Найденова и Светла Бъчварова;
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народните представители Христо Проданов и Георги Свиленски;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на околната среда и водите Нено Димов на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов.
Уважаеми народни представители, има постъпило питане за периода от 19 до 25 октомври от народния представител Дора Янкова към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството относно политиката на правителството за строителството, реконструкцията, рехабилитацията и стопанисването на републиканските пътища, трети клас. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 ноември 2018 г.
Продължаваме с въпроси към министъра на вътрешните работи Младен Маринов, който ще отговори на въпрос от народните представители Димитър Бойчев Петров и Диана Саватева относно справянето с престъпността в курортните селища през летния сезон на 2018 г.
Уважаеми господин Бойчев, имате думата.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ ПЕТРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с вече изтеклия летен туристически сезон. Безспорно, осигуряване спокойствието на туристите, съответно на персоналите, които са заети в този отрасъл, естествено и на живеещите хора в тези черноморски градове, в тези туристически комплекси, е един от важните фактори за развитието въобще на този отрасъл – туризма, който е един от основните, структуроопределящи в нашата икономика.
Въпросът ми е свързан с изминалия летен туристически сезон.
Специфични са нашите региони – както градовете по Черноморието, така и летните туристически комплекси. Те съсредоточават голям брой туристи, съответно са притегателен център и за престъпността през този период от годината, а в последните години вече се наблюдава, че сме притегателен център и на чуждестранни престъпници, които идват да упражняват различни престъпления в тези региони.
Въпросът ми е: какво показват анализите за криминогенната обстановка в Бургас и региона през месеците май – септември; какви са най-често извършваните престъпления; има ли разлика в картината на престъпността от миналите години? На база на обобщените данни, какви мерки трябва да предприеме МВР, за да осигури по-надежден сезон през предстоящата 2019 г.; необходими ли са промени в организацията на работа, както и в контактите с местната власт и бизнеса? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Саватева, уважаеми господин Бойчев, въз основа на анализа на оперативната обстановка и действащата организация на работа всяка година се разработва План за дейността на МВР по опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и осигуряване на пожарната безопасност в курортните комплекси и туристическите райони.
В разгара на сезона се реализират допълнително превантивни, охранителни и оперативно-издирвателни мероприятия. В областните дирекции на Министерството на вътрешните работи – Бургас, Варна и Добрич, на чиито територии са разположени морските курорти, се осъществява координация и взаимодействие с органите на местната власт и представители на частните охранителни фирми за предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушеиния.
С помощта на черноморските общини на възлови места в курортните комплекси са изградени системи за видеонаблюдение. Регулярно през целия сезон в туристическите обекти и комплекси са се извършвали съвместни полицейски операции с териториалните структури на Националната агенция по приходите, Българската агенция по безопасност на храните, Комисията за защита на потребителите, Агенция „Митници“, Министерството на туризма, на здравеопазването и други институции, които имат ангажимент.
През лятото на 2018 г. за опазването на обществения ред и противодействие на престъпността са командировани допълнителни полицейски сили към морските курорти и областните дирекции, които ги обслужват. Командировани са общо 933 полицейски служители, от които 759 са били командировани в Областна дирекция на МВР – Бургас, 126 в Областна дирекция – Варна, и 48 в Областна дирекция – Добрич.
Продължи утвърдената практика за реализиране на съвместна дейност с румънската, чешката, полската и тази година пилотно с немската полиция. Чуждестранните полицейски служители изпълняват функциите си в регламентираното за страната униформено облекло, като приоритетно работят с гражданите на Румъния, Чехия, Полша и Германия – гражданите, които са от техните държави. Съвместната дейност спомага за преодоляване на езиковата бариери и има положителен ефект в процеса на общуване и изграждане на доверие. Създаването на междуведомствени координационни центрове във Варна и Бургас също се утвърди като ефективна форма на взаимодействие между органите на МВР и Националната агенция по приходите. Тяхната цел е противодействие на данъчни престъпления и контрол по спазване на фискалната дисциплина, противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари, установяване на нерегламентирани доходи и парични потоци от престъпна дейност.
Искам да Ви уверя, че от органите на МВР е създадена необходимата организация за опазване на живота, здравето и имуществото на гостите в туристическите комплекси и обекти през изминалия туристически сезон. Наблюдава се намаление на регистрираните престъпления и увеличаване на разкриваемостта на извършените престъпления. Всяка година – в началото и в края на сезона, се провеждат срещи между ръководството на МВР и дипломатическите представителства на страни, за които България е традиционна туристическа дестинация.
На състоялата се на 18 май 2018 г. среща дипломатите дадоха висока оценка за дейността на българската полиция.
В процедурата по дупликата ще Ви предоставя и статистика относно регистрираните и разкрити престъпления на територията на курортните комплекси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Петров, имате думата за реплика.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ ПЕТРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, господин Министър, за отговора. Ние като странични наблюдатели забелязваме подобрение в работата на МВР с всеки изминал сезон, което, пак казвам, е много важно. Превантивните мерки, може би същинската дейност през самия летен туристически сезон, дават своите резултати.
Както казах, черноморските градове са много специфични. Давам пример с община Несебър, която е около 15 хиляди жители, но съответно е и район със съсредоточени много хотели, много голяма леглова база и лятото става един голям български град, което е допълнителна тежест за обезпечаването на тези региони от страна на полицията.
Ще Ви задам въпроса, знам, че може би не съм единственият със сигурност, който го е задавал, но не може ли да се помисли за един от начините Вие да се справите с това съсредоточаване на много хора през летния сезон с командироване на служители? Не мисля, че е нормално на 100% да се използва техният капацитет от гледна точка, че те не познават толкова добре региона, съответно местните хора и хотелиерите. Не може ли да се помисли малко – свързано е с пари и бюджет, да се увеличи донякъде щатът на малките управления, които са ситуирани в тези градове, и съответно може би през зимния сезон да се използват от ОРД – Бургас?
Пак казвам, определено има подобрения на работата. Мерките, които Вие казахте като взаимодействие с другите министерства, дават своя резултат, но все пак да се помисли и в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Уважаеми господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, ще започна първо от последното изречение. По отношение на щатната численост на тези районни управления Вие сам казахте, че те са специфични по своята същност, тъй като през летния сезон присъствието на граждани нараства изключително много, а пък през зимния сезон в някои от тях – говорим за курортните комплекси примерно като „Слънчев бряг“, дори няма и жители в него. Това налага от наша страна един гъвкав подход с оглед ефективното използване на ресурса.
Като принцип – лятото там се съсредоточават както туристи, така и престъпният контингент от цялата страна. От тази гледна точка командированите служители, които примерно са от столицата или от други градове – те добре познават техния престъпен контингент, който ние по вътрешни канали следим за неговото движение, и знаем къде се намира в момента. От тази гледна точка е хубаво да са командировани служители, които познават контингента, а от друга страна, са външни за хотелиерите и местното население. Ако ние увеличим районните управления в тези курорти, то пък зимата трябва да ги командироваме на други места. Мисля, че търсим варианти да намерим оптималното решение, за да можем да предоставим добра услуга на гражданите.
Ще Ви запозная със статистиката, която, както отбелязахте и Вие, е благоприятна – с тенденция за намаляване на извършените престъпления и увеличаване на разкриваемостта. Подходът, който от няколко години се прилага, и сработването на институциите, които са заети с тази дейност, мисля, че дават резултати, и предполагам, че в следващите сезони ще дадат още по-добри резултати.
Само за статистиката – през периода май – септември 2018 г. в районните управления – Несебър, Поморие, Созопол, Приморско и Царево при Областна дирекция на МВР – Бургас, са регистрирани общо 1607 престъпления, като сравнение са 2 хиляди 345 за летния сезон на 2017 г. Отчетено е намаление на регистрираната престъпност с 31,5%. С 26,8% намаляват регистрираните престъпления против личността. Наблюдава се увеличение на разкриваемостта с близо 20 пункта при регистрираните престъпления с наркотични вещества спрямо лятото на 2017 г., като ще отбележа, че този вид престъпност е латентна и реално трябват активни действия от страна на полицейските служители, за да бъде разкрита и регистрирана.
Основен дял при този вид престъпления са в Районно управление – Несебър, обслужващо територията на курорта „Слънчев бряг“. В курортните комплекси най-голям е делът на престъпленията против собствеността, но през лятото на 2018 г. се наблюдава намаление на регистрираните престъпления от този вид с 34,2% спрямо лятото на предходната година. В същото време разкриваемостта се повишава.
Анализът на Областната дирекция на МВР – Варна, показва, че нивото на престъпността е ниско за последните пет години. На територията на курортните комплекси „Златни пясъци“ и „Свети Константин и Елена“ при Областна дирекция – Варна, престъпленията са намалели с близо 30%. Най-отчетливо е регистрираното намаление при джебчийските кражби и при посегателствата спрямо моторни превозни средства, като там процентът е 82, а съответно при кражбите – 31,2. Същевременно се наблюдава увеличение на разкриваемостта по този вид престъпна дейност.
По отношение на Областна дирекция – Добрич, в последните пет години се наблюдава трайна тенденция към намаляване на криминалните престъпления и устойчивост в разкриваемостта. В курортите „Албена“ и Балчик при Областна дирекция – Добрич, преобладаваща част от извършените престъпления са кражбите, но в сравнение с предходните туристически сезони бележат също спад. Налице е намаление при грабежите, при посегателствата спрямо моторни превозни средства и при престъпленията, свързани с наркотични вещества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Продължаваме със следващия въпрос към министър Маринов – отново от народните представители Димитър Бойчев и Диана Саватева. Той е относно състоянието на интегрираната система за наблюдение и защита на границите между Република България и Република Турция.
Имате думата да зададете въпроса, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът за сигурността на българската граница е тема, която вълнува българското общество трайно през последните години. Това е съвсем обяснимо, защото след войната в Сирия имаше много интензивен бежански поток, пикът на който беше през 2014 – 2015-а, донякъде и 2016 г. Въпреки динамиката в международната обстановка и спадането на бежанския поток през последните години, интересът остава траен, тъй като не се знае какво ще се случи, както се казва – утре и през следващите години. Затова и беше взето решение за изграждане на интегрирана система за наблюдение и охрана на българската граница. Става въпрос за комплекс от постоянни мерки, които ще бъдат прилагани с перспектива – години наред. Още при изграждането на така нареченото преградно инженерно съоръжение, което беше завършено през месец юни 2017 г., ние с колегите от Бургас поставихме въпроса за поддръжката и за цялостната кондиция на преградното съоръжение заедно със системата за наблюдение, защото оградата е само една част от него. Когато говорим за това, много често забелязваме, че не се отчитат съпътстващите дейности, които са направени. Имам предвид съпътстващата инфраструктура и довеждащите пътища, без които функционирането на преградното съоръжение не би било възможно. Излишно е да се убеждаваме колко е важно всичко това да бъде непрекъснато под обгрижване и на Министерството на вътрешните работи, и на областните управи с пълното съзнание, че поддръжката е поверена на областните управи.
Задаваме Ви въпрос, който е свързан със състоянието на инженерното преградно съоръжение, защото няма по-вярна информация от тази как в момента изглежда то, с която разполага Гранична полиция, тъй като всеки ден служителите на Гранична полиция са там.
Бихте ли ни отговорили решен ли е въпросът с поддръжката на инженерното преградно съоръжение? Как се случва това в този момент? Кой осъществява контрола на самата поддръжка? И още един въпрос, който е свързан с цялостното функциониране на системата. Дооборудвано ли е със съответните камери и други средства цялостното инженерно съоръжение? Знаем, че оградата е само една част от съоръжението, а камерите са не по-малко важни. Имаше забавяне на обществените поръчки и дали това е преодоляно и какво е състоянието в момента? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Саватева, уважаеми господин Бойчев, Министерството на вътрешните работи, респективно Главна дирекция „Гранична полиция“, нямат възложени задължения по поддръжка на временно възпрепятстващо съоръжение и осъществяването на контрол върху тази дейност.
При изпълнение на функциите и задълженията си в непосредствена близост до възпрепятстващото съоръжение, служителите на Главна дирекция „Гранична полиция“ осъществяват контрол по отношение на неговата цялост. Незабавно се докладва за всеки установен случай на нанесена щета върху конструкцията вследствие на човешка намеса, метеорологични въздействия или други причини.
В зависимост от мястото на установеното събитие, Главна дирекция „Гранична полиция“ уведомява официално съответния областен управител за предприемане на необходимите мерки с цел отстраняване на констатираните щети и във възможно най-кратки срокове.
В дейностите по осъществяване на гранично наблюдение по границата с Република Турция активно се използват възможностите на изградената интегрирана система за наблюдение. Системата е изградена в две фази.
Първата фаза е разположена в участъка от държавната граница между ГКПП „Капитан Андреево“ и ГКПП „Лесово“. Въведена е в гранично наблюдение през 2013 г. Със средства на Фонд „Вътрешна сигурност“ е възстановена работоспособността на тази част от системата. Същата към настоящия момент функционира с пълния си капацитет.
Втората фаза е разположена в зоната от ГКПП „Лесово“ до устието на река Резовска на високорискови участъци и направления от държавната граница, включваща периметрови сигнално-охранителни системи и стационарни постове за техническо наблюдение. В ход е изпълнение на договор за изграждане на сензорни линии за наблюдение на участъци от държавната граница, които към момента не са обезпечени с технически средства за наблюдение.
В рамките на планираното разширение на интегрираната система за наблюдение са средства, осигурени от Европейската комисия. По други проекти са изградени и ще бъдат интегрирани нови пет стационарни поста за техническо наблюдение.
В прилаганите охранителни мероприятия на българо-турската граница активно се използват мобилни системи за наблюдение. С хеликоптерите на Специализирания отряд за въздушно наблюдение към Главна дирекция „Гранична полиция“, които са оборудвани с обзорно сензорни системи, от въздуха се осъществява наблюдение по протежение на държавната граница и районите в дълбочина на граничната зона. За обезпечаване на направленията, непокрити от елементи на интегрираната система за наблюдение, излъчваните гранично-полицейски наряди са осигурени с ръчни термовизионни камери, преносими системи за наблюдение и прибори за нощно виждане.
Активно участие и подкрепа оказа Европейската агенция за гранична и брегова охрана „Фронтекс“, като в тази връзка в условията на съвместната операция „Гъвкави оперативни дейности по Югоизточните граници“ се командироват сили и средства от други държави – членки на Европейския съюз, които патрулират с нашите гранични служители.
С оглед важността на темата, по третия поставен въпрос ще отговаря в процедура по дуплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте за реплика, госпожо Саватева.
ДИАНА САВАТЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Министър.
От това, което Вие казахте, разбрах, че в първата част между Капитан Андреево и Лесово, където всъщност най-рано – през 2013 г., са поставени съответните камери и други сензорни системи, няма проблем, в момента се обгрижва и съответното отремонтиране, което е трябвало да бъде направено, е направено. Предстоят още довършителни работи в другата част, която е до Резово. Предполагам, че за там също се използват част от средствата, които бяха предвидени от Европейската комисия. Става въпрос за 320 млн. лв. Доколкото съм информирана, срокът за тяхното усвояване е удължен. Предполагам, че можете да кажете нещо повече в тази посока, ако имате готовност, разбира се.
Заедно с това общото впечатление най-вече на хората, които живеем в пограничните райони, е, че бежанският поток е чувствително намалял през последните години. Разполагам с една статистика от предишен отговор на Вашия предшественик: през 2016 г. задържаните при опит да преминат българо-турската граница са 2194. Съответно през 2017 г. – 381. Трендът е ясен.
Бих била доволна – аз и колегата ми господин Бойчев, да чуем какви са данните през последната година, ако разполагате с такива данни, за да се убедим наистина, че става въпрос за едно чувствително намаление на бежанския поток. Това, разбира се, не означава, че наблюдателността и степента на ангажираност трябва да бъдат по-ниски. Защото, както вече споменахме, става въпрос за една динамична международна обстановка, при която не е изключено активизиране на бежанския поток. Предполагам, че МВР има готовност за акции при такива случаи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Саватева.
Заповядайте, господин Министър, за дуплика.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Саватева, ще започна оттам – сухоземната граница между България и Турция вследствие на изграденото възпрепятстващо съоръжение, на доизградената система за охрана са изключително ефективни. Това се отчита на европейско ниво. Включително и при последното ми участие в Съвета на министрите на вътрешните работи в Люксембург беше отбелязано, че подходът и начинът, по който ние охраняваме външната граница с Турция, дават изключителни резултати.
Ще Ви запозная със статистиката за тази година.
След изграждане на временното възпрепятстващо съоръжение по границата с Република Турция Главна дирекция „Гранична полиция“ отчита намаляване на опитите за незаконно преминаване на българо-турската граница поради пренасочване на част от миграционния натиск към границата на Република Турция с Република Гърция.
Съществена роля по отношение на намаляване броя на лицата, предприемащи опити за незаконно преминаване на границата, оказваше и въведеното извънредно положение в Република Турция. В периода от 1 януари до 31 юли 2018 г. са установени общо 1864 лица, от които е предотвратено незаконното навлизане на 1375, 160 са задържани на вход и 329 лица са задържани от съседните гранични власти. За сравнение в периода от 1 януари до 31 юли 2017 г. са установени общо 3122 лица, от които е предотвратено незаконното навлизане на 2445 лица, 441 лица са задържани на вход и 236 лица са задържани от съседните гранични власти, като за цялата 2017 г. общият брой е 6904 лица.
Същевременно през месеците август, септември и октомври – до 24 октомври 2018 г., се забелязва увеличаване броя на опитите за незаконно преминаване, както и на предотвратените случаи за незаконно преминаване на държавната граница с Република Турция. Това е свързано с метеорологичните особеностите – летен сезон. Като тенденция, върнато в предишни години, е нормално през този период на годината да се засилят опитите.
За посочения период са установени общо 2416 лица. В резултат на нарастващата оперативна обстановка и очертали се активни направления Главна дирекция „Гранична полиция“ продължава да командирова допълнителни сили и средства от други регионални дирекции на Гранична полиция на българо-турската граница и част от тях – на българо-гръцката граница, тъй като там също се забелязва тенденция за опити за незаконно преминаване.
Осъществява се и добро взаимодействие с турските гранични власти. Знаете, действат тристранни центрове, в които работят турски гранични полицаи, български гранични полицаи, гръцки гранични полицаи, което изключително улеснява взаимодействието и обмена на информацията.
По отношение на начините на преминаване няма промяна. Опитите за нарушаване са основно през зелената граница и в по малка част през гранично контролно-пропускателните пунктове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Предвид важността на информацията просрочихме времето, но благодаря за отговора. Мисля, че няма възражения по това.
Следващият въпрос е от народните представители Михаил Христов, Теодора Халачева и Красимир Янков относно превенция на разпространението и употребата на така наречените дизайнерски дроги.
Заповядайте, госпожо Халачева, да развитие въпроса.
ТЕОДОРА ХАЛАЧЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът ни е свързан с превенцията и разпространението на употреба на дизайнерска дрога у нас.
В последните години употребата на психоактивни вещества от нов тип от деца и младежи се повишава. Скоростта, с която нарастват мащабите на разпространение в България, е такава, че всъщност се превръща в една тревожна тенденция, която е остра и тъжна. В тази възраст се оформят анатомичните особености на централната нервна система у децата, нейното функциониране, а оттук и психическите особености на личността и нейното поведение.
Специалистите по психично здраве у нас откриват връзка между употребата на новите видове психоактивни вещества с нарасналите прояви на агресивно поведение и психични разстройства на тези възрастови групи.
За съжаление, в България достъпът до веществата, които в определени комбинации водят до създаването на така наречените дизайнерски дроги, е неограничен. Деца и младежи лесно могат да стигнат до тях. За тяхното получаване всеки може да научи от дигиталното пространство, а много често и могат да се закупят от интернет.
Ограничаването на употребата на тези вещества е трудно, но е наша отговорност. Задължение на всяка държава е да създаде условия за опазване на здравето и живота на нейните граждани, а най-вече – на децата и младежите.
Господин Министър, Вие сте човек с опит, който дълго време е работил в МВР. Обръщаме се към Вас, към професионалиста Маринов с тревогата на всички български родители. Вие сте отговорен да няма страх от разпространението на наркотици у нас. Убедени сме, че капацитетът и възможностите на Вашето Министерство ще го постигнат.
Затова въпросът е: какви мерки ще предприеме Министерството на вътрешните работи за превенция на разпространението и употребата на дизайнерска дрога в България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Халачева.
Господин Министър, имате възможност да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Халачева, уважаеми господин Христов, уважаеми господин Янков, през последните няколко години националният наркопазар следва тенденциите на европейския, където новите психоактивни вещества или така наречените дизайнерски наркотици паралелно със стимулантите и канабиса, придобиват все по-голяма популярност.
При дизайнерската дрога се запазва тенденцията към нарастващо многообразие. Като цяло това са няколко основни групи законни заместители на наркотичните вещества. Произвеждат се в големи обеми от химически и фармацевтични компании в Китай и се изпращат в Европа, където се преработват в готови продукти, опаковат се и се продават.
Снабдяването с тях се извършва чрез онлайн търговия или пратки с куриерски фирми. Често пъти новите психоактивни вещества се предлагат свободно в специализирани магазини под формата на билка, чай, соли за вана, смеси от екзотични аромати и други. Законното им разпространение под формата на смеси за пушене представлява обективна заплаха за здравето на потребителите.
Полицейските органи на Министерството на вътрешните работи планират и осъществяват различни мерки с цел противодействие на разпространението и употребата на упойващите вещества. Разработена е Програма за работа на полицията в училищата, като се изпълняват конкретни цели, свързани с генералната превенция по отношение на учениците и изграждане на модели за безопасно поведение. Провеждат се срещи и се изнасят лекции в учебни заведения, като се обръща особено внимание на вредата от употребата на този вид наркотични вещества.
В районите около училищата се предприемат съвместни действия с учители и родители. Поддържат се постоянни контакти с представителите на учебни заведения с цел своевременно и системно уведомяване на органите на МВР при констатирани случаи на престъпление с наркотични вещества. Наблюдават се и лица със съмнително поведение, които разпространяват в районите на училищата.
Създадена е Междуведомствена работна група, в която са включени експерти от всички ангажирани институции по отношение на противодействието на разпространението и употребата на наркотични вещества, за разработване на Национална стратегия по наркотичните вещества за периода 2019 – 2023 г.
От органите на МВР се провеждат специализирани полицейски операции по противодействие на разпространението на наркотични вещества, в това число и дизайнерски наркотици. В резултат на тези операции са затворени магазини на територията на столицата и страната, където са предлагани свободно за продажба различни асортименти.
Изградени са трайни контакти с други държавни институции, имащи отношение към проблемите, свързани с този вид наркотични вещества, а именно Националния център по наркомания, Фокусния център по наркомании, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Агенция „Митници“ и други институции, които в определени моменти имат отношение към проблема.
Като инструмент за постигане на ефективност и положителни резултати в цялостната борба срещу наркотиците е изключително важна превенцията. В тази сфера работим ефективно на местно ниво с областните съвети по наркотични вещества. Подпомагаме и дейността на превантивно-информационните центрове по изпълнение на общински програми за борба с употребата на наркотични вещества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Има ли реплика от вносителите?
Заповядайте, господин Христов, имате думата.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, самият Вие казахте „законни наркотици“. Всъщност, реално погледнато, ако мен ме хванат с подобно вещество, е много трудно, ако не е в списъка на забранените, да бъда подведен под отговорност.
Ще Ви дам един интересен пример с унгарски индустриален разредител за автомобилна боя. Поинтересувах се – литърът е около 140 евро, което е много странно. Оказа се, че всъщност той не се употребява за сваляне на боята, а се слагат няколко капки в течност и човек, реално погледнато, е под въздействието на това вещество, но дрегерите или уредите за тестване на наркотици не могат да го уловят. Веществата са около 640 – тези, които в момента са в Европа, така че въпросът ми е: дали Министерството има предвид да вкара нови вещества в този списък? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Христов.
Господин Министър, заповядайте за отговор на допълнителния въпрос.
Имате думата.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, точно там е и проблемът с така наречените дизайнерски дроги, защото те изпреварват законодателството. И това не е само в България, това идва реално от други, по-развити държави.
Ние като Министерство и, естествено, всички органи, които работят по противодействието, при констатиране на такива случаи предприемаме инициатива за вкарване на определени продукти в този списък, но реално винаги това изостава. В момента, в който бъдат вкарани, се измисля нова молекула, нова смес, която реално е проблем, затова тук наистина е много важна превенцията и запознаването на подрастващите с проблема от този вид наркотични вещества.
Няма добри наркотични вещества, но в случая тези са изключително опасни, защото не са известни нито произходът, нито последствията или какви последващи проблеми могат да създадат в организма на подрастващите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Ченчев. Той е относно полицейското присъствие в град Копривщица.
Последен въпрос към министъра на вътрешните работи на днешното заседание.
Господин Ченчев, имате думата, за да развиете въпроса. Заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Господин Председател, благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, този въпрос го зададох преди около три месеца на Вашия предшественик и вече отново наш колега тук, в Народното събрание – господин Радев.
Тогава бях уверен от него, че такъв въпрос не стои и в Копривщица има полицейско присъствие и след 17,30 ч. Очевидно обаче, явно това нещо не е така, защото аз няма да Ви прочета мои мотиви за въпроса, а ще Ви прочета мотивите на гражданите на Копривщица, към които има приложени към момента 300 подписа – ето, това са, които ще Ви връча след малко, заедно с мотивите на хората.
Вие сте нов министър. Аз познавам Вашата работа, тъй като от предишни работни места сме се засичали. Знам, че работите с енергия, с професионализъм. Имате завиден и дълъг стаж в структурите на МВР и знам, че ще дадете всичко от себе си за решаването на този въпрос.
От гражданите на Копривщица: „Предвид това, че към момента в град Копривщица е подсигурено полицейско присъствие само в делничен ден, и то в светлата част на деня, настояваме за следното – осигуряване на 24-часово покритие със служители, както и в почивните дни.
Мотивите ни за това са: град Копривщица има население от 2400 човека, център е на самостоятелната община Копривщица, в която не са включени други населени места. В града функционират седем специализирани музея и една художествена галерия, съхраняващи паметници на културата от местно и национално значение, които годишно се посещават от над 150 хиляди български и около 20 хиляди чужди граждани, организират се международни и национални конференции, зелени училища, училищни лагери, има почиващи ежегодно, през месец август се провеждат традиционни фолклорни празници, културни форуми и обучения на ученици от художествени училища от цялата страна.
На територията му се намират 16 хотела, три почивни станции, 46 къщи за гости с леглова база от около 1800 места и над 20 питейни и увеселителни заведения, които функционират, както и два банкови клона и един банков офис.
В тази връзка – развиват се двата основни стопански отрасъла, осигуряващи трудовата заетост на населението – туризъм, и свързаното с него строителство на нови туристически обекти, и дърводобив и дървопреработвателна промишленост. В определени периоди на годината, особено лятото и есента, в землището на града временно се настанява да живее малцинствена група от ромско население от около 500 човека, с които населението на общината достига около 3 хиляди човека.
В тази връзка отчитаме и следните обстоятелства – отдалечеността от около 30 км на град Копривщица от град Пирдоп, в който функционира Районното управление – Пирдоп, затруднява бързото и своевременно пренасочване на допълнителни сили при възникнал инцидент на необходимост.
Увеличеният туристопоток, оформянето на пешеходна зона в централната градска част, функционираща съгласно заповед на кмета на общината в празнични и почивни дни, големият брой самотно живеещи възрастни лица, обезлюдяването на къщите вследствие преместването на собствениците им в известни периоди от годината, основно зимата, в по-големите градове, са предпоставка за извършване на престъпления против собствеността. И те се извършват, господин Министър.
В града има 1200 жилищни сгради, а се обитават постоянно около 500 от тях. Другите се посещават периодично в празнични и почивни дни. Кражби, занижаване на разкриваемостта при взломните и при кражби от жилищни и обществени сгради – тенденция за увеличението им през 2013 г. и в периода до 2018 г., престъпления с участието на гастролиращи лица“.
Бях уверен от Вашия предшественик, че такъв проблем повече няма да има, но виждаме, че той съществува. Аз сега ще Ви връча подписите на хората – ето. (Предава документи на министър Младен Маринов.)
Разбира се, разчитам на Вашата и на МВР компетентност, за да решите проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ченчев.
Господин Министър, заповядайте за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ченчев, проблемите за обезпечаване на полицейското присъствие в Копривщица, както Вие казахте, бяха поставени и е даден отговор от предишния министър на вътрешните работи.
Аз ще се спра на това, което към момента се изпълнява там.
Министерството на вътрешните работи, респективно Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – София, предприемат необходимите мерки за гарантиране сигурността на гражданите от община Копривщица.
На дневен ред стои въпросът с прецизиране състава на Районно управление – Пирдоп, като към настоящия момент вакантните щатни бройки са 15. С цел обезпечаване на обществения ред към състава на участъка в Копривщица е командирован допълнително един полицейски инспектор от група „Охранителна полиция“ при Районно управление – Пирдоп. Всички служители от Териториална полиция, назначени и работещи в Участък – Копривщица, са с местоживеене в града, което допринася за обезпечаването на 24-часово полицейско покритие.
Маршрутите и издаваните разпореждания на автопатрулите, работещи по единната разстановка в Районно управление – Пирдоп, се включват и в други участъци за обслужване, в случая – град Копривщица, осигурявайки полицейско присъствие в тъмната част от денонощието и в почивните дни.
Към настоящия момент се предприемат мерки по преодоляване на недокомплекта в Районно управление – Пирдоп, обявени са две конкурсни процедури за назначаване на държавна служба в МВР за общо 12 вакантни младши изпълнителски длъжности – полицай и полицай – водач на патрулен автомобил.
От първия конкурс вече са назначени пет полицаи след успешно завършен курс за първоначално професионално обучение. С приключване и на втората конкурсна процедура считам, че проблемът с недокомплекта в Районно управление – Пирдоп, ще се реши. Ще бъде възможно сформирането на два допълнителни автопатрула на смяна денонощно, като единият от тях ще е смесен – със служители, които работят по линия на патрулно-постова дейност и контрол на пътното движение.
Тези два патрула ще обслужват територията на Районно управление – Пирдоп, западен и източен район, съответно общините Златица, Челопеч, Чавдар, Мирково и общините Пирдоп, Антон и Копривщица, на ротационен принцип. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Господин Ченчев, заповядайте за реплика.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, този отговор от министъра на вътрешните работи, в частност във Ваше лице, ми се струва по-изчерпателен, защото в предишния отговор не беше казано, че има недокомплект от 12 щатни бройки. Аз Ви благодаря за отговора.
Не само аз, а и жителите на Копривщица са притеснени от цялата ситуация. Това, което виждам, е, че един инспектор е командирован, но хората, видимо от тази подписка, която са направили, и тя е към момента, вероятно продължават със събирането на още подписи от, предполагам, почти целия граждански състав в Копривщица.
Явно проблем има. Разбрах от Вас, че има 15 щатни бройки в Пирдоп, а недокомплектът е 12. Нали? (Реплика на министър Младен Маринов.) Да. Това, според мен е крещящ проблем, доста е стряскащо. До момента явно това е била ситуацията, защото там общините и въобще територията е голяма. Разстоянията между населените места са големи. Нямаше как хората втори път да не се обърнат и да предприемат по-строги мерки или да се опитат да Ви сигнализират всячески.
Вярвам, че ще бъде решен въпросът. В Копривщица имат проблеми със здравната помощ, с линейките. Аз вече съм задавал такъв въпрос. Разбира се, за град като Копривщица, пък и за всеки друг и всяко друго населено място в страната, не бива да се получава така, че хората там да се чувстват застрашени, да страдат от липсата на достатъчно сигурност или пък на здравни грижи, но това е друга тема. Затова наистина не само аз, но и те разчитат на Вашата компетентност, на МВР, за да бъде всичко това направено в най-кратки срокове, за да може да не се задават повече такива въпроси. Ние ще следим случая. Хората разчитат на Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Това беше всъщност последният въпрос към министъра на вътрешните работи господин Маринов. Благодаря му за участието.
Да му пожелаем успех в неговата работа!
Уважаеми народни представители, преди да преминем към въпросите към господин Вълчев – министър на образованието и науката, съм длъжен да направя едно съобщение в залата.
Днес, на 26 октомври 2018 г., е постъпил и ще бъде изпратен на народните представители Общ проект на законопроектите за личната помощ, приети на първо гласуване на 26 октомври 2018 г., днес.
Проектът е изготвен от Комисията по труда, социалната и демографската политика на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Съобщението се прави с оглед срока за писмени предложения за второ гласуване. Благодаря Ви.
Преминаваме към въпросите към господин Вълчев – министър на образованието и науката.
Въпрос от народния представител Елена Аксиева относно нередности в учебника за девети клас, които противоречат на Конституцията на Република България.
Заповядайте, имате думата, за да развиете въпроса си.
ЕЛЕНА АКСИЕВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с нередности в учебника за IX клас, които противоречат на Конституцията на Република България.
В учебник по биология и здравно образование за IX клас от издателство „Анубис“ с автори Шишиньова, Спасов, Оджакова, Йотовски, Неделчева, Асенова, Враджалиева, Русинова, Банчева на 78 страница фигурира следният текст в Раздел „Психосексуално развитие – зряла възраст“: „Настъпва социална и полова зрялост. Окончателно формиране на сексуалната идентичност – хетеросексуалност или хомосексуалност.“
Твърдението, че сексуалната идентичност се формира в зряла възраст, тоест че полът е социална роля, а не биологично определен факт, е смисловото ядро на джендър идеологията, станала известна у нас покрай опити на редица държавни институции за налагане на Истанбулската конвенция.
Наред с това се правят редица допускания за развитие на хомосексуална ориентация, които са чисто хипотетични и няма никакво основание да бъдат включвани в учебник, възпитаващ децата ни.
Факт е, че Вие лично сте гласували „против“ на заседанието на Министерския съвет от 3 януари 2018 г. по точка шест, която е Проект на решение за предложение на Народното събрание за ратифициране на Истанбулската конвенция, а в същото време Министерството на образованието и науката стои зад текстове на учебници, чрез които се въвежда джендър образование в училищата. И както е известно, с Решение № 13 от 27 юли 2018 г. на Конституционния съд на Република България теорията за пола като социална роля бе обявена за противоречаща на българската Конституция.
С оглед на представената информация по-горе Ви задавам следните въпроси:
В какъв тираж е отпечатан този учебник и колко държавни средства са изразходвани за него? Предвиждате ли и кога изтегляне на този учебник от пазара и от списъка с одобрени от Министерството на образованието и науката учебници за системата на народната просвета? Кой е одобрил цитирания учебник по биология, съдържащ, че сексуалната идентичност се формира в зряла възраст – кой административен орган и кои са неговите членове поименно? Смятате ли, че е редно да бъде назначена нова комисия от оценители, която да ревизира решението на първата комисия с оглед решението на Конституционния съд от 27 юли 2018 г.? Министерството на образованието и науката дава ли институционална гаранция, че е способно да предпази децата ни от джендър идеология и джендър внушения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Аксиева.
Господин Министър, заповядайте.
Процедурата предвижда възможност за отговор. Имате думата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Аксиева, благодаря за зададения въпрос, тъй като очевидно има дискусия по темата. От друга страна, разговорът на какво трябва да обучим и възпитаме децата си чрез образователната система е важен за всички нас и като родители, и като общество.
Чрез образователната система трябва да обучим и възпитаме децата си на набор от знания, умения и ценности. Законът за предучилищното и училищното образование, учебните програми, Проектът на стратегия за възпитателната работа в училищата, който разработихме, очертават този периметър от ценности, на които трябва да обучим и да възпитаме децата си. Сред тях не е така наречената джендър идеология. И като министър, и като родител не смятам, че джендър идеологията трябва да бъде проповядвана по какъвто и да е начин в училище.
Уверявам Ви, че ако има текстове в учебниците или други прояви в образователната система, които проповядват джендър идеология, ще предприема действия за преустановяването им – било то искане за промяна на съдържанието на учебник, спиране на анкета или нещо друго.
В случая обаче ситуацията не е такава. Аз самият не мога да видя в текста, който Вие визирахте, внушаване на джендър идеология. Не съм чувствителен към проблема и затова допуснах, че може да нямам око или не съм толкова голям специалист по джендър идеология като Вас. Поради това се консултирах с различни специалисти, но и те четат и не виждат джендър идеология. Отделно от това авторите на учебника са уважавани учени, а не джендър идеолози.
В учебника пише, че в зряла възраст младите хора достигат социална и полова зрялост. Да, като думи много близко до социален пол, ама съвсем различно по значение. Няма никаква опасност човек, на който не му се привиждат джендър идеологии, да бъде индоктриниран в такива.
Другото дискутирано е, че има хомосексуализъм. Нали не очаквате да скрием от 16-годишни деца термина „хомосексуализъм“?! Що се отнася до термина „сексуална идентичност“, очевидно е от контекста, че става дума за сексуална ориентация, а не за социална роля.
Съзнавам, че темата е актуална и привлекателна за политическо говорене, дори усещам надпревара в антиджендър реториката, но ако възприемем Вашата логика да осъждаме и забраняваме всичко, което периферно, звуково или по някакъв друг начин кореспондира с термини от джендър идеологията, рискуваме да забраним цялото сексуално, здравно и дори гражданско образование. Рискуваме да забраним и говоренето за равнопоставеност на половете. Рискуваме антиджендър говоренето да прерасне в истерия или цензура. Имаме нужда от положителен обществен разговор на какви ценности да възпитаме децата си, на какви знания и умения да ги научим, как да ги направим добри хора и пълноценни граждани, как да преподаваме сексуално образование, което изисква деликатност на преподаването, и така нататък. Тези разговори не трябва да водим в условията на морална паника.
Накрая още веднъж Ви уверявам, че ако има текстове в учебниците и други прояви в образователната система, които проповядват така наречената джендър идеология, ще предприема действия за преустановяването, но в конкретния случай няма такива.
За учебника не са отпускани държавни средства, тъй като закупуването на учебниците за IX клас не се финансира от държавата.
А що се отнася до нова комисия, по искане на народни представители сме сформирали не само комисия, но и механизъм за преглед на съдържанието на учебниците, текстовете в учебниците за дискусионни, спорни моменти. Над 3500 учители са се включили в този механизъм. Затова казвам, че не е само комисия за четене на учебници, включили са се и учени от научните организации, преподаватели във висшите училища.
Ще поискам от по-тесния формат на комисията специално да обърне внимание на тези текстове, като проведе нарочна дискусия има ли такива. Ако те, разбира се, кажат, че има такива, готов съм да се съобразя с тяхното мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Аксиева, заповядайте за реплика.
ЕЛЕНА АКСИЕВА (Воля): Господин Министър, благодаря за отговора. Самият Вие казахте, тъй като има дискусия по темата, това означава, че едва ли аз съм единствената, която е забелязала двусмислие в текста в този учебник.
Отделно на това, което цитирах – аз лично съм си закупила учебника и съм се запознала, не e така произволно да говоря – се казва, че в зряла възраст се изграждат и трайни връзки с партньор от другия или същия пол, а в юношество е възможно осъзнаване на сексуално влечение от същия пол. Тези твърдения ми звучат много двусмислено и аз като майка не бих искала детето ми в една възраст, в която е много лабилно – това е възрастта на пубертета все пак, да се набляга на тези идеологии.
Също така не смятам, че някой в залата би се съгласил, че това трябва да става едва ли не като рекламиране и изключението да се превръща в правило. Съгласна съм, че трябва да бъдем толерантни, но лично аз не намирам, както и много хора, с които съм разговаряла, резон това нещо да присъства в един учебник. Толерантността няма общо с това какво децата трябва да изучават.
На тази конкретна страница от учебника се обяснява и как става самото оплождане, как се образува съответно мъжки или женски пол и в същото време в една зряла възраст ти можеш да си избереш да бъдеш хетеросексуален или хомосексуален. За мен това си е абсолютно двусмислен текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Аксиева.
Господин Министър? Няма да ползвате възможността за дуплика.
Уважаеми народни представители, с този отговор се изчерпа Програмата за работа на парламента за настоящата седмица и дневната програма.
Следващото редовно заседание на парламента е на 31 октомври 2018 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,24 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева




Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер
Явор Нотев



Секретари:
Филип Попов
Симеон Найденов