Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Нигяр Джафер

Секретари: Александър Ненков и Джейхан Ибрямов

9,03 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добро утро, уважаеми колеги!
Моля да се регистрираме.
Отменете регистрацията. Няма кворум.
Следваща регистрация – след 10 минути.

9,15 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, заемете местата си. Предстои втора регистрация.
Моля, квесторите, информирайте народните представители от кулоарите.
Моля, режим на регистрация. (Звъни.)
Има кворум. Откривам заседанието.
Колеги, нека да честитим днес на имениците! Да им пожелаем здраве, късмет и успехи!
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Честит празник на всички!
От името на парламентарната група искам да обясня защо се провали първата регистрация. Както виждате, ние имаме достатъчно народни представители, за да проведем и сами заседанието си, но (шум и реплики) днес първа точка в дневния ред е внесена от колегите от Българската социалистическа партия, които – забележете, въпреки че внасят точка, която според тях е важна, не се регистрират и целят да провалят заседанието, което би трябвало да разгледа техния Законопроект. Това ми се струва вече леко неадекватно поведение от страна на БСП! Поне се регистрирайте, когато Вие внасяте точка, за да покажете, че имате ангажимент към собствения си Закон, а не чакайте на нас да Ви осигурим кворума, за да гледаме Вашия Закон! На всичкото отгоре Вашият Закон не ни интересува чак толкова много!
Вземете пример от колегите от ДПС, които в момента отсъстват, понеже нямат законопроект, но когато те имат законопроект, поне влизат в залата. Това, което правите тук, е смешно вече! Ставате смешни! Затова, както виждате, на втория път ние се регистрирахме, успяхме да съберем кворум – за нас кворумът не е проблем. Проблем за нас е, че нямаме срещу себе си адекватна опозиция! Това ни е най-големият проблем. За съжаление, този проблем ще продължи най-вероятно още дълго време. Благодаря Ви, за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
От името на група – господин Стойнев, заповядайте.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Днес е хубав празник!
Честит празник на имениците! Като сме почнали, ако ще въвеждаме такава практика – всеки път да честитим имените дни, тогава, моля Ви, госпожо Председател, да следите християнския календар и да честитим имените дни. Разбирате, че е обидно за едни народни представители да честитим, пък за други – не. Затова, както господин Биков е започнал, да честитим на абсолютно всички!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Следя празниците, господин Стойнев, и честитя. Обърнете внимание!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Относно днешната регистрация – нека да напомня на всички Вас, народните представители, които управлявате страната, че ние се регистрирахме, трима човека се регистрираха. Това, първо.
Второ, уважаеми народни представители от ГЕРБ, няма наши и Ваши закони! Всички тези закони са за българските граждани и се гласуват именно за благоденствието на българските граждани. Това, че Вие искате по някакъв начин да прокарате конкретни лобистки закони, след което се отмятате, си е Ваша работа, докато ние сме напълно последователни в нашата парламентарна практика. По никакъв начин не мога да се съглася, че законите са наши и Ваши.
Разбира се, най-скандалното е – за народните представители от ГЕРБ – изказвания на заместник министър-председател, който обижда български гласоподаватели със „смешни“ или със „смешна работа“. За нас това не е така! За нас именно това е пример как някои хора са се самозабравили. Хора, които са се докоснали до властта, не разбират болката на българските граждани. Хора, които по никакъв начин не се съобразяват с проблемите на българските граждани, стоят най-нагло във властта, по никакъв начин не уважават българския парламент, камо ли други институции, тези хора просто нямат място в управлението на страната! Веднъж сме казали, че няма де се регистрираме, докато вицепремиерът Валери Симеонов не напусне този пост и не разбирам тогава за какво се дразните? Разбирам обаче, че за Вас болките на хората са едни „смешни работи“ и това не Ви интересува. Много, много жалко е, колеги от ГЕРБ! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Стойнев.
По начина на водене?
Заповядайте, господин Атанасов, по начина на водене. (Шум и реплики.)
От името на парламентарна група.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес е Свети Архангел Михаил и заради това ще Ви припомня някои библейски неща: „Имахме очи и не виждахме, имахме уши и не слушахме!“
Колеги, с тези дребни крамоли, които правим и днес в парламента, с тези заяждания и с тези обиди помежду ни, защото много често – във вчерашния ден и по-предния, а пък да не говоря и по-по-предни дни, в края на краищата ние рушим държавността. Разберете го това нещо!
И друго – както казва великият Цицерон: „Когато Сенатът е срамен, народът полудява!“ Това исках да Ви кажа.
Нека да спрем тези неща, защото това не е в полза на никого! Атакува се позиция, не се обиждат цели парламентарни групи и не се обижда личност. Това, мисля, че опитните народни представители трябва да го предадат на по-неопитните колеги.
Моля Ви, нека да спрем с тези неща вече! (Шум и реплики.) Не носят полза на никого! Тук всички сме виновни. Не обвинявам дадена парламентарна група. Всички сме виновни в това отношение! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Колеги, ще Ви изчета едно съобщение:
„В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през/и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България, уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през териториалното море на Република България пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води и посещение на пристанище Бургас на кораб от състава на Военноморските сили на Гърция в периода от 9 до 16 ноември 2018 г., включително.
Визитата на кораба е свързана с провеждането на съвместна подготовка с кораби от Военноморските сили на Република България и кораби от състава на Постоянната противоминна група на НАТО в рамките на българо-румънското противоминно учение.“
Уведомлението е постъпило на 2 ноември 2018 г., с вх. № 803-09-63, и е предоставено на Комисията по отбрана.
Знаете, че днес продължаваме, първо, с предложенията по чл. 53, ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото предложение е от парламентарната група на „БСП за България“.

Първата точка за днес е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ.
Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители.
Кой ще представи Законопроекта?
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагаме на Вашето внимание Закон за допълнение на Закона за концесиите, който да разшири и да уточни общото изключение на Закона, което съществува в момента. Както знаете, чл. 24 от Закона за концесиите изключва от концесиониране определени обекти, като това са в най-общия смисъл обектите, които имат отношение към националната сигурност.
Ние предлагаме да създадем много по-ясна и точна ал. 2, в която да кажем, че не се възлагат концесии за дейността, услугите и обектите на онези търговски дружества, които са включени в специалния списък по Закона за приватизация и следприватизационния контрол, добил популярност като „забранителния списък за приватизация“.
Мотивите ни за това са следните.
Причините, поради които законодателят е решил да остави на особен ограничителен режим за приватизация определени дружества, са сходни с тези, които налагат изключването им при режима на концесиите. Това са чувствителни дейности, услуги и обекти, за които държавата следва да запази особено висока степен на контрол.
В същото време с новия Закон за концесиите – предвидените в него дълги срокове за концесиониране – от 35 години, с възможност за увеличаване с една трета, създават предпоставки за това целите, с които дадено дружество е изключено от общия ред за приватизация, да бъдат компрометирани и всъщност чрез концесиониране да се отдаде в частни ръце нещо, за което държавата преди това е решила, че трябва да остане под държавен контрол.
Не засягаме необходимостта и задължението от предварителен анализ и оценка във всеки друг случай. Тук обаче трябва да направим така, че експлицитно да изключим тези дейности, услуги и обекти като ясна воля на законодателя по отношение на специалното им място за българската икономика и националната сигурност. По този начин ще спестим и субективна преценка на изпълнителната власт, която често, знаете, е обект на различни интерпретации. Ще бъде постигната яснота и стабилност в отношенията и ще бъдат преодолени много конфликтни моменти. По отношение на заварените концесии за дейности, услуги и обекти предлагаме те да запазят действието си до приключване на договорите, но да не могат да бъдат сключвани други такива.
Уважаеми дами и господа народни представители, водещата Правна комисия не намери време да разгледа този законопроект и затова днес сме принудени да го гледаме по реда на Правилника директно в залата, без да имаме нейното становище. Това е жалко! За щастие обаче Икономическата комисия, на която е разпределен, е свършила работата си и е подала Законопроекта за различни становища. Становища са постъпили от различни министерства – Икономическото, Енергетиката, и те са ценни със своите разсъждения.
Големият и ключовият момент е следният: вярваме ли, че концесията е единственият начин за развитие на определени, достатъчно важни за държавата обекти, за да бъдат вписани в специален списък, или считаме, че държавата ни има способност, капацитет, воля да развива самостоятелно тези обекти, така че, от една страна, те да осигуряват печалба, от друга страна, нужната роля на държавата в икономиката, и от трета страна, сигурността на всички граждани? Нашата позиция по въпроса е ясна! В този смисъл предлагаме този законопроект.
Припомням нещо, което всички знаем, че на първо четене трябва да преценим именно това – философията на Законопроекта, неговата цел и предначертания начин за постигането му. Считаме, че сме в правилната посока. Законът за концесиите има нужда от прецизиране в този вариант, най-малкото защото иначе се създава впечатлението, че, от една страна, законодателят създава списък към закон с цел да подскаже нещо на българските граждани, а с друг закон заобикаля този списък. Това е вредно и може да доведе до пагубни последици не само за определени предприятия и дейности, но и за доверието в законодателния процес като цяло, с което моля да подкрепите Законопроекта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Колеги, откривам дебатите.
Имате думата за изказвания.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Такава промяна в Закона е нужна на нашето общество и държава, и то направена в настоящия момент. Най-напред трябва да уточним, че чрез Закона за концесиите се уреждат въпросите, които са свързани с конституционния режим на функциониране за държавен монопол, както и за концесия – държавна или общинска такава.
Въпреки че проблемите с концесиите се обсъждат от години, сега може би е последната възможност, благодарение на която могат да се въведат правила за защита, контрол и ограничение в тази сфера.
Друг наш мотив е, че чрез предложения Законопроект за допълнение на Закона за концесиите ще може да се защитава по императивен начин публичният интерес, като се лишава от възможност концесионерът да управлява еднолично чрез концесия дружество от забранителния списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Чрез концесиите държавата губи възможност за контрол над концесионера, който използва държавна или общинска собственост за лична изгода независимо от публичния интерес.
Искам да отбележа, че народните представители сме длъжни да се грижим за обществения интерес, а не за частния. Изнесени са в обществото и са публични данните от постъпленията в републиканския бюджет от предоставените вече концесии и те не говорят, че така отдадените са в полза на обществото и бюджета на държавата.
Статистиката категорично сочи следното, цитирам: над 700 държавни и над 1000 общински концесии са предоставени на местни икономически оператори, без предварително доказан опит на оператори, тоест предоставяме държавен и обществен ресурс за разпореждане на хора, които не знаем дали имат готовност и потенциал да го управляват, нито знаем начина, по който ще го управляват.
С така действащия Закон се създава възможност за скрита приватизация на дружества от забранителния списък по Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Общественият интерес изисква от нас да създадем такива условия за концесии, че те да са подчинени на ясни правила, които да охраняват дружествата от забранителния списък във всички случаи.
Посочената разпоредба в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за концесиите цели да подпомогне забранителния списък, а именно да не се концесионират дружества, които имат структуроопределящо значение за икономиката или висока обществена и социална значимост, защото чрез концесията се създават възможности за скрито източване на дружествата от забранителния списък.
Справедливостта и честността на концесионния процес обяснимо са във фокуса на нашето общество, защото чрез този процес държавни и общински ресурси преминават в частни ръце. В настоящия момент, когато останалите за концесия обекти са малко, се увеличава интересът към такива от забранителния списък. Затова не трябва да стоим безучастно, а да превърнем уредбата в тях в средство за защита на обществения интерес.
Предложената промяна цели запазване на финансово- икономическия баланс на държавата и общините спрямо риск от прекомерен интерес от страна на концесионера, както и да се избегне рискът от лошо управление на публичен ресурс.
Не на последно място по значение, искам да изтъкна, че с предложението за промяна се цели запазване на конкурентната среда. Съгласно чл. 55 от Закона за концесиите възлагането на концесия се инициира не само от концедента, но и по предложение на икономическия оператор, което позволява той чрез свързани лица да спечели концесията и да овладее определен икономически отрасъл или по-голям, допустим по закон, пазарен дял.
От БСП считаме, че е в интерес на българската държава да запази собствеността върху стратегически обекти и да не се позволява скрита приватизация чрез концесиониране. Народните представители трябва да бъдем пряко заинтересовани от качеството на публичните услуги и сме единствените, които можем да създаваме инструмент за ефективен контрол върху концесиите и те да бъдат насочвани в обществена полза.
Уважаеми колеги народни представители, считам, че предложеният от нас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите е приложим и е в синхронизация с останалата част от законодателството, поради което Ви молим за подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Реплики?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Байчев, с моята реплика всъщност искам уточнение и изяснение. В тази връзка бих искал да отговорите на следните въпроси.
Каква е връзката на забранителния списък със Закона за концесиите – първо? Второ, как си представяте имот, който е в капитала на търговско дружество и не е държавна или общинска собственост, да бъде предмет, да бъде обект на концесия? Какво е сравнението на Вашето предложение спрямо Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост във връзка със Закона за концесиите?
Струва ми се, че сте объркали и закона, и правната норма. Добре, издигате тази правна норма като декларация, но тя въобще не е в този закон, защото въобще не може да бъде приложима и няма връзка между забранителния списък в приватизационния закон и Закона за концесиите. Няма как да стане. Няма как да стане, защото концесия, ще го обясня още по просто – концесия на корпоративно имущество не може да има. Концесията е на държавна собственост или на общинска собственост. Затова бях много изненадан от този законопроект. Трудно ми беше да го разчета и търсех неговото систематично обяснение и връзка и със законодателството, и със Закона за концесиите – да не говоря, но и с двете директиви, които уреждат изискванията към концесионирането. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Прекратявам, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Байчев, имате думата за дуплика.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Кирилов! Доста време чакахме като председател на комисията да допуснете този законопроект и да го обсъдим надълго, нашироко и в подробности, но не знам защо Вие не направихте това нещо. Както казахте, вероятно не сте го разбрали.
Това, което искаме и поддържаме като теза, е, че този забранителен списък се заобикаля посредством останалата част от законодателството, включително и Законът за концесиите.
Предвид, че се опитваме да защитим обществения интерес, предлагаме тази поправка в Законопроекта. Дали ще я гласувате, или, както каза колегата, не Ви интересуват нашите закони, разбирайте държавния и обществен интерес, това ще покаже гласуването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Продължаваме с изказванията.
Господин Данчев, имате думата за изказване.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да бъда кратък, защото има няколко съвсем кратки въпроса, на които, струва ми се, че всички искаме да получим отговор от правителството и обществото е настроено да чуе тези отговори.
Колеги, питам се защо правителството не иска да вземе най-простото решение – да приватизира летището? Иска да го отдаде на концесия. Отговорът е много прост: летище София е в забранителния списък на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. С една дума, това, което правите, си е директно заобикаляне на Закона. Вие предлагате концесия за 35 до 48 години и това означава, че нашето поколение, респективно Вашето поколение, няма да знае какво е печелившо летище в държавни ръце.
Все още обществото ни чака отговор на въпроса: кое налага да бъде отдадено на концесия летището, разбирайте – да бъде приватизирано, след като то е печелившо предприятие, плаща дивиденти и парите остават в България, в държавата.
Отговорът за мен е ясен – и това предприятие ще се приватизира по същия начин, по който бяха приватизирани преди години всички останали печеливши предприятия, за да се прибере печалбата от някой друг. Така се приватизираха и банките, и мините, и заводите. Така сега ще мине и приватизацията на летището.
Най-важното обаче е какво се случва с националната сигурност? Тук за пореден път се обръщам към „Обединени патриоти“. Питам: инвеститорът, който ще вземе летището, ако е от една съседна нам страна, нали той ще знае кой ще влиза и излиза от летище София?! Това не е ли част от националната сигурност? Къде ще са службите в този момент и какво ще ни обяснявате Вие, респективно какво ще обяснявате на Вашите избиратели?
Затова от парламентарната група на „БСП за България“ се противопоставяме на концесията на летище София и настойчиво Ви призоваваме да подкрепите предлаганите промени в Закона за концесиите. Опасно е за страната да бъде концесионирано летище София, защото то е стратегически обект в българската национална инфраструктура, обект от национално значение и той ще бъде подарен, даден под наем, скрит под формата на концесия на нечия фирма, която ще калкулира печалби на гърба на държавата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Реплики?
Реплика – господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Младият колега сигурно не е бил свидетел на това как неговите чичовци и лели, по възрастни от партията му, дадоха на концесия много български обекти хей така, между другото. По какви процедури, кой спечели от тях, кой взе комисиони, някой разбра ли в тази зала?! Аз не разбрах.
Сега, в момента, когато още не е ясно кои са подали молби да вземат концесията, започваме да гадаем, ако турска фирма го вземе, какво щели да направят Патриотите? Интересно какво ще правят Патриотите, ако го дадат на турска? Естествено, че ще гласуват против. Не ни вкарвайте в тази игра!
Като стигнахте обаче до разсъждения за службите, аз пък се чудя къде са тези служби, че не разглеждат концесиите, които БСП е дала. Тези служби къде са, а веднага се хванаха с една история с 350 евро, които накрая ще се окаже дали са дадени, или не са дадени, за които стана големият скандал, за да окепазят ВМРО. И аз се чудя кой ли им каза на тези служби да направят това с ВМРО и защо тези служби не се занимават… (Шум, реплики, възгласи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Петров, не влизайте в този сценарий! Нека да говорим по темата. Благодаря Ви.
Друга реплика? Не виждам други реплики.
Имате думата за дуплика, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Петров! Честно да Ви кажа, не знам за какви чичовци и лели говорите, защото не съм бил свидетел на тази приватизация, за която става въпрос, но определено не искам да бъда част от това, което предлагате Вие. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Не искам да ставам съучастник в подобни престъпления срещу държавата!
Трудно ми е да коментирам останалите думи, но ще кажа, че според мен вече обществото едва ли се интересува от това, което правите в „Обединени патриоти“.
Накрая, наистина се питам: кой управлява държавата?! Нима Вашите вицепремиери Каракачанов и Симеонов не управляват службите, за които говорите?! Какво им пречи да разследват и да поискат разследване на тези процедури и на концесиите, за които говорите Вие? Поставете тези въпроси на тях, не на нас в Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Моля за удължаване времето на групата.
Ще Ви кажа три думички: държава, патримониум, активи.
Когато те са обединени, когато в патримониума на държавата има активи, това е равнозначно на силна държава. С тези концесии на практика Вие разграждате държавния двор. Тридесет и пет години с възможност за удължаване! Това Вие го приехте в Закона за концесиите, и то не само по отношение на имоти, а по отношение и на услуги. Визирам, да речем, имаше да се отдаде на концесия правна услуга за 35 години.
Господа, какво е това нещо?! (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.) Да, има го в Закона за концесиите. Има го!
И тук е връзката, уважаеми народни представители, между концесиите и приватизацията, защото това е приватизация. Вие давате, дарявате, продавате всички тези активи, които би следвало да бъдат в държавата, от които обществото, хората, българите да придобият някакви облаги. Вие ги дарявате в частни ръце. Ето затова е нашият закон, който сме внесли, който Вие най-вероятно няма да подкрепите, защото Ви е друга политиката.
Въпреки това мисля, че в това Народно събрание все още са останали държавници, все още са останали хора, които мислят за народа си, и съм сигурен, че те ще подкрепят този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Реплики?
Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Попов, тъй като обърнахте внимание на времето, чувствам се длъжен да осигуря да имате още три минути за дуплика и да поставя пак следния въпрос. Според Вас – цитирам чл. 8, ал. 1 от Закона за концесиите: „С концесията за ползване публичен орган предоставя възмездно на икономически оператор…“ Тук акцентът е на „публичен орган“: „…право да извършва определена стопанска дейност със субект…“, забележете, „…който е публична държавна или общинска собственост“. Същият е случаят и в другите видове концесии. Аз затова не мога да разбера – къде е този лозунг и девиз, къде му е мястото в този закон?! Той няма нищо общо, защото, пак повтарям, в забранителния списък иде реч за активи, които са корпоративно имущество. Там нямаме публичен орган, там нямаме публична държавна или общинска собственост.
Не мога да разбера, ако искахте нещо да кажете по Приватизационния закон, окей – насочете тази разпоредба натам. Ние дискутирахме промени, спомняте си, включително Закона за държавната собственост, и направихме превръзка автоматично и със Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, тук може наистина да настане голямо объркване и може ли и Вие да обясните как активи, които са под патримониума, както се изразява председателят на Правната комисия на едно дружество…
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Не съм казвал патримониум въобще.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: …сега отново се отдават на концесия – например летище София. Там също се стопанисват от едно акционерно дружество, а в същото време се отдават на концесия. Това става неразбираемо в аргументите, които се въртят в залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Недялков.
Трета реплика?
Господин Митев, имате думата.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Попов, аз също имам няколко въпроса към Вас във връзка с Вашето изказване и това на Вашите колеги преди Вас. Първо, този закон за конкретна сделка ли го правим?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Четете!
ХРИСТИАН МИТЕВ: Второ, отричате ли изобщо института на концесията, включително и в частност концесиите на летища? Доколкото си спомням, по време на Вашето управление печеливши, не губещи летища във Варна и Бургас бяха отдадени на концесия.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Има мотиви към Законопроекта!
ХРИСТИАН МИТЕВ: В интерес на истината те продължават да се развиват доста добре към момента. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Господин Попов – дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Кирилов, Вие хубаво цитирате чл. 8 от Закона за концесиите, ама Законът за концесиите три пъти го обсъждаме – в предишното Народно събрание, сега, след вето, в това Народно събрание. Трите пъти ние сме били против тези норми, които Вие ми цитирате тук, от тази трибуна, в Закона за концесиите. Ние казахме и тогава, и сега го повтаряме: какво целите на практика с този ЗИД на Закона за концесиите, който Закон е ветиран, на всичкото отгоре. Какво целите? То е ясно, и то прозира – затова сега няма да приемете и нашето предложение по отношение на Закона за концесиите.
Уважаеми колеги от Патриотите, аз не знаех, че Вие сте толкова загрижени за концесиите. (Шум и реплики от ОП.) Учудвам се. Учудвам се, че имате такъв дълбок поглед по отношение на концесиите. Вие ужким сте били винаги против концесиите, сега обаче, когато сте в управлението, изведнъж ставате „за“ всички концесии. (Шум и реплики от ОП.) За концесията, да речем, на летище София, което е печелившо за миналата година с милиони печалби, които ще влязат в българската хазна. Вие сега искате да го отдадете на концесия, да го приватизирате, да го затриете – на практика да го подарите. Това искате да направите. (Шум и реплики от ОП.)
Освен това летище София е единственото в България, което има значение и е стратегически обект, касаещ нашата национална сигурност. То е най-голямото в страната. То е най-голямото в страната – и Вие много добре го знаете.
По отношение на репликата на колегата Недялков – да, наистина, отдават се на концесия дейности, а не активи. Казах и в своето изказване тук каква е целта. Очевидно, че в България, уважаеми колега Недялков, с това мнозинство, с това правителство всичко може.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, от място): Не се отклонявайте от темата! Отклонявате се от темата!
ФИЛИП ПОПОВ: За съжаление, всичко може, и то да се измъкне накрая безнаказано – тук, защитавайки това правителство, тези народни представители, които са ги пратили там уж да управляват България, а те са там за собствена лична полза. И това го доказват и тук, и колегите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Внимавайте, господин Попов, изричате…
ФИЛИП ПОПОВ: Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изричате неща, които не би трябвало.
ФИЛИП ПОПОВ: Кои? Нещо невярно Ви казах? Не мисля. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Ерменков беше заявил изказване.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): Нали се редуват групите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Колеги от БСП, аз не мога да разбера откъде тази Ваша увереност или сигурност, че ние, Патриотите сме за това летище София или който и да е стратегически обект в България да бъде даван безусловно някъде си на концесия. „Обединените патриоти“ винаги сме били за това, че има сключени концесии, които смятаме, че са в ущърб на българската държава и това за нас е безспорен факт. (Реплика от „БСП за България“: „По нищо не личи.“)
Определени такива концесии са сключвани и по Ваше време. Така че не вкарвайте вина при нас, защото ние нямаме такова общо становище за конкретния случай, за който Вие говорите, по никакъв начин.
Примерът, който давате, за това как, видите ли, Република Турция щяла да се сдобие с данните от летище София, аз не знам какво общо имаме ние, „Обединени патриоти“ с Република Турция и с летище София, не мога да разбера? Просто няма логика.
Има логика обаче нещо друго, което трябва да си го припомняте от време на време, когато говорим за защита на информация, защита на националните интереси, национална сигурност и така нататък. Не сме ние, „Обединени патриоти“, нашите партии, 45 години да служеха на друга държава и да изпълняваха указанията и всичко, което се каже от Москва.
ИВАН ДИМОВ ИВАНОВ (БСП за България): Къде отиде пак…
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Това беше Вашата партия, Вие не сте се отказали от това наследство. Не сме ние тези, които предаваме националните интереси и суверенитета на държавата. Вие сте го правили. Когато сте го правили или се отречете от това нещо, кажете, че не е било правилно, или просто замълчете. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Аз нямаше да говоря, ако Вие не бяхте толкова активни от гледна точка на това, че Законът за концесиите, който предлагате, го свързвате с „Обединени патриоти“. Едва ли не, че ние сме концесионерите на държавата, което е абсурдно. Защото тези неща сте ги правили Вие, а не ние.
Другото да Ви припомня, когато говорите за национална сигурност – какви данни са изтичали? Не ние, „Обединени патриоти“, два пъти сме управлявали с ДПС. (Шум и реплики от ДПС.)
ЕЛХАН КЪЛКОВ (ДПС, от място): Кажи за паспортите! За паспортите кажи!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Ние сме си казвали мнението. За нас ДПС винаги е гледало друг интерес. Това е нашето мнение, Вие може да мислите друго. Това е нашето мнение! Ние имаме право на мнение. Имаме право на мнение! (Шум и реплики от ДПС.)
Вие два пъти управлявахте с ДПС, а ми говорите сега, че ние, „Обединени патриоти“, щели сме да дадем данните на Република Турция. Ами то е смешно! То е смешно! (Шум и реплики от ДПС.) Два пъти управлявахте. Даже последния път, като управлявахте, министър-председателят явно не е бил и от Вас, а от ДПС, защото после беше кандидат за президент, подкрепен от ДПС. Тоест Вие дори направихте министър-председател от ДПС. И Вие говорите за национална сигурност, за данни за концесии?! То е срамота! (Ръкопляскания от ОП. Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
По начина на водене – господин Летифов.
Преди това – има ли реплики? Не виждам.
Имате думата.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Процедурата ми по начина на водене е изцяло към Вас. Колегата не каза нищо по същество, по гледания Законопроект, но намеси половината наши съседи, не знам какви сцени и конспирации, и нищо по темата. Вие не му направихте забележка, господин Председател! Обиди по ДПС и прочее.
Кой пази национални интереси, кой продава чуждо гражданство стана ясно. (Викове от ДПС: „Ооо!“ Ръкопляскания от ДПС и „БСП за България“.) Моля Ви да се придържате към точката от дневния ред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Летифов.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък. Въпросът с това дали да се дават на концесия обекти, които са елемент от националната сигурност или са в забранителния списък, е въпрос и според това как ще гласуваме ще покажем нашето отношение към националната сигурност и към това как функционират обектите, които са и в забранителния списък.
Това, което искаме, и това, което Ви предлагаме: Народното събрание като висш орган на Републиката, бидейки парламентарна, да има думата при такива важни решения, които се вземат по отношение на обекти от националната сигурност и по отношение на неща, които са включени в забранителния списък.
Вие много добре знаете, че единственият начин, по който един обект може да бъде изваден от така наречения забранителен списък, е с решение на Народното събрание. Тогава, когато стане въпрос за даване на концесия на такива обекти, вместо те да бъдат давани по някакъв начин в преговори със съответни кандидати в министерства, със служители и така нататък, ще бъдат давани или ако решим като Народно събрание, че трябва да бъдат дадени на концесия, ще станат обект на дискусия тук, в парламента – обект на решение на висшия орган в държавата. Това е смисълът на предложеното – освен да защитим националната сигурност, да издигнем и парламентаризма, поне малко в това отношение, което се казва грижа към държавната собственост, грижа към националната сигурност.
Ако се замислите, ще видите, че точно това е другият смисъл на предложеното – запазването на функционирането на тези обекти именно за това, за което са създадени, именно за това, че те са елемент от националната сигурност, ключов елемент от икономиката на държавата. Помислете върху това, което Ви казах. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ерменков, предполагам, че е от годините – Вие сте по-възрастен от мен, и аз започвам да имам този проблем, но не бива толкова да забравяме. (Оживление.) Припомням част от дебата по Закона за концесиите. Когато ние Ви убеждавахме да има решение на Народното събрание за концесиите, които са над 25 години, тогава Вие казвахте: „Абсурд, не може да намесвате Народното събрание в тези процедури.“ Категорично не приемахте такова решение, поради което ние изменихме първия проект и първия вариант. А казвахте: „вечни концесии“. Вечни концесии, които щяло да дава Народното събрание. Пак припомням – нетипичен орган. Той пък по отношение на общините ще дерогира и местното самоуправление, и така нататък.
Хубаво е това, че все пак се връща дебатът, тоест Вашата логика се обръща – има някакъв прогрес към вярното решение, но това, за съжаление, ще наложи и, уважаеми господин Председател, ще поискам изказване, макар да се въздържах досега, за да кажа какви са ми чисто правно-техническите съображения. Това не може да бъде законопроект. Той не е конституиран вярно в системата… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Ще го развия, добре, не искате да анонсирам изказването си, ще го развия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Все още е във времето на репликата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, ще пропусна трейлъра, който пуснахте за Вашето изказване, няма да се спирам на него, на тези три секунди анонсиране.
По същество. Много моля, първо, да правим разлика между концесиите като концесии – универсален инструмент, и това, което предлагаме, свързано с националната сигурност и забранителен списък. Да не бъркаме нещата!
И понеже си говорим за памет, аз не знам дали Ви правя впечатление на човек, който е със загубена памет, но смятам, че помня добре. Помня даже онези времена, когато тези обекти, които Вие сега се опитвате да концесионирате, приватизирате и раздадете, бяха строени от хората, с труда на хората и принадлежаха на хората. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) И това се опитвам да Ви кажа: трябва независимо от поколенията, независимо от това кога сте дошли на власт, кога сте седнали тук на банката и уж отговаряте за интересите на хората, които са Ви избрали, да се съобразявате с тези интереси, да помните това нещо и да не се опитвате да създавате условия тази собственост, която е принадлежала на хората, да бъде разграбена и раздадена ей така, под масата.
Още един път повтарям: една от целите, които си поставяме, е да издигнем нивото на Народното събрание, когато се вземат важни решения за стратегически обекти, които са елемент от националната сигурност, които също са елементи от икономическата сигурност на държавата и са в забранителния списък. Да може парламентът да си каже мнението, а хората да чуят кой за какво и как им служи и какво прави в техен интерес.
Иначе, всяко друго нещо тук, което започваме да си говорим, е загуба на време. Нещо повече, накрая ще Ви кажа, че дали ще бъде държавна собственост, или ще бъде дадено само за опериране, в крайна сметка всичко зависи и от контрола. За съжаление, нещо не го забелязвам при Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Изказванията продължават.
Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Както обещах, ще се опитам да говоря само правно по двата закона – по Закона за концесиите и по Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Първо, защото досега поне четири или пет пъти се каза – летище София, летище София, летище София – ще започна с това. Ако целта на този законопроект е концесионната процедура за летище София, тогава, колеги, го напишете изрично или намерете по някакъв начин такава норма, която да е относима само към този случай. За да сте наясно с фактическото и правното положение, ще кажа следното: верифицирах го и с колегата Ивайло Московски, който доскоро беше министър на транспорта. Първото нещо, което го попитах, е: какво стана с актовете за собственост на летището? Защото, като областен управител на София, господин Зарков, държа да ме чуете, защото очевидно Вие сте втори вносител, а малко колеги ще вникнат във фактическата и правната сложност на този случай. (Реплики.) Това правя, но не печеля Вашето внимание. Летище София е с акт за публична държавна собственост. Публична държавна собственост! Летище София – като писти, като земя, като терен, като съвкупност земя със съоръжения е предмет на Акт за публична държавна собственост. Вас, очевидно, това Ви притеснява, защото като такъв обект – да, той би могъл да подлежи на концесиониране по Закона за концесиите, но подчертавам, този актив, който е публична държавна собственост, той не е апортиран в капитала на дружеството „Летище София“ ЕАД. (Шум и реплики.)
С реплика нищо няма да решите, колега Попов. Опитайте да следвате мисълта ми. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете по текста.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: В „Летище София“ ЕАД няма писти, няма концесионен предмет, така че разделяйте двете неща. Това го казвам заради следното: Вие сте написали забранителния списък. В забранителния списък са търговски дружества, тоест респективно „Летище София“ ЕАД. Ако проблемът Ви е концесионната процедура на летището като публична държавна собственост, то няма нищо общо с дружеството.
Освен това, припомням, аз го казах и колегите трябваше да реферират – преди три заседания и на парламента, и на Правна комисия обсъждахме едновременно Закона за държавната собственост и Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Тогава аз Ви каних, колеги юристи от БСП, да дадем най строгия режим на охрана, на ограничаване, на невъзможност да имаме разпореждане чрез апорт на какъвто и да е актив, включен в капитала на търговско дружество, и Вие участвахте. Смятам, че колегите, които участваха в работната група, добросъвестно участваха. Сега, какво говореха в залата, това вече е друг въпрос, но смятам, че този резултат постигнахме с онова изменение, колеги. Това би следвало да го съобразите сега, защото Законопроектът, така както сте го дали, не е на мястото, няма ефект и няма нищо общо с желанията, които Вие афиширате от тази трибуна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплики?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Кирилов, репликата ми е към Вас. Тя има няколко основания. Първо, казахте, че ще говорите само правно. За съжаление, объркахме форумите. На първо четене се говори за целта на един законопроект. Четири месеца във Вашата комисия правно не можахме да проведем този разговор и за това Вие носите лична отговорност като председател на тази комисия. Не само това – не изпратихте за становище Законопроекта към правната общност, за да могат да кажат това, което са имали предвид и което са могли да кажат като критики по правната техника за целта, която преследваме.
Аз твърдя, че правната техника е коректна и не касае само летище София. Ако говорим за летище София, защото касае и него, припомням Ви, че за летище София парламентарната група на БСП специално юни месец внесе Проект на решение, с което да спре тази процедура, защото тя е вредна, защото е непрозрачна, защото не трябва да се случва. Вие го отхвърлихте. Уважаеми колега, понеже казвате: нищо не е вярно, ще Ви дам както мотивите ни към онзи проект, така и стенограмата от казаното дотук, за да знаете, че ние за летище София сме се произнасяли много пъти. Ще се произнасяме още! А този законопроект цели да предотврати цялостната тенденция на тази легислатура, която Вие правилно споменахте, за законите за приватизация и за Закона за държавната собственост, които бяха ветирани, които няколко пъти бяха обсъждани и които гледат само едно – държавата колкото може да се отърве от дружества, които в икономическата и държавническа логика са печеливши за нея. Затова може да има само два критерия и те въобще не са правни. Единият е, че на държавата не ѝ се занимава с управление на държавното имущество – просто е досадно, а другият е – иска да облагодетелства някой. Не вярвам, че не Ви се занимава с управлението, тъй като сте се вкопчили за него с всичка сила, привилегировам втората. (Ръкопляскания от „БСП за „България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Привършете изказването си, господин Зарков.
Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Втора реплика – господин Данчев.
Трета реплика?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, аз мисля, че разглеждаме предложение за промени в Закона за концесиите, които препращат към Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Аз ще се изкажа като член на Транспортната комисия и предното изказване, което направих, беше също като член на Транспортната комисия. Не съм специалист по юридическите въпроси, но си задавам въпроса: какъв е смисълът от забранителния списък в Закона за приватизация?
В моето изказване, като емблематичен пример за подобно заобикаляне на Закона за приватизация, беше дадено наистина летище София. Ако сте обърнали внимание, този забранителен списък – той е много дълъг, но започва с БДЖ и на второ място е именно летище София, затова го даваме и този пример, но въпросът не касае само летище София. Затова аз питам: какъв е смисълът от този списък? Какво означава попадането и присъствието на едно предприятие в този списък? Вие, като юрист, да ми го обясните на мен, защото аз съм икономист и не разбирам Вашата юридическа логика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев.
Трета реплика?
Имате думата, уважаеми господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми колега Кирилов, аз очаквах да бъдете по-детайлен и по-внимателен във Вашето изказване. Очаквах да направите един историческо-правен преглед на предходни, подобни концесионни процедури за две други летища, които смятам, че са не по-малко важни за националната сигурност, които са на източната граница на страната ни – летищата в Бургас и Варна, които бяха отдадени на концесия по времето на управлението на така наречената Тройна коалиция от БСП, ДПС и НДСВ.
Смятам, че когато поставяме въпроса за националната сигурност, тогава трябва да питаме: кога и къде беше поставена националната сигурност при тези две концесионни процедури? Освен това, очаквах все пак да посочите на колегите от БСП, че на заседанието на Правната комисията нито веднъж те не са искали включването на този закон като разглеждане като точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Не ми се ще да правя дуплика, но минимално ще отговоря отзад напред.
Господин Митев, истината е, че не съм се интересувал дали са концесионирани летища по времето на Тройната коалиция и дали летищата Бургас и Варна са между тях. Специалисти в областта на транспорта казаха, че по това време в транспорта са били общо 17 сключените концесионни договори. Не знам колко са били концесионните процедури. Тоест по това време очевидно се е практикувал този способ. Президентът тогава не е връщал Концесионния закон. Впрочем, ако пък вървим натам, тогава в изменението на Закона за концесиите от Тройната коалиция се предвиди за пръв път смелото решение да се обезщетява концесионер за непостигнат трафик, но това са висоти на едно друго законодателство, които ние не целим да достигнем.
По отношение на господин Данчев. Всъщност само на него исках да направя дуплика. Аз моля господин Данчев, Вие може да не сте специалист в правото, областта на Вашата компетентност да е друга, но моята молба е: погледнете, вижте с Вашите си очи и проверете в така наречения забранителен списък на Приватизационния закон какво точно е забранено там. И съобразно това направете своите изводи и своите заключения. Моля Ви, имайте предвид, че имотите, вещите – публична държавна собственост, са извън оборота.
Там имаме обща генерална забрана за всякакви разпоредителни сделки. Единственото изключение е концесията. Единственото изключение! Те не могат да бъдат включвани в капитала на търговски дружества, включително не могат да бъдат апортирани, нито каквото и да е. Това е все едно в общинското дружество, което преди беше „Паркинги и гаражи“, сега „Център за градска мобилност“, да се включат общинските улици, които са публична собственост, на които ЦГМ оперира паркирането. Не, улиците са си публична държавна собственост.
На колегата Зарков ще пропусна да отговоря. Според мен, той не допринесе нищо в повече от това, което сме говорили досега. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Господин Председателю, винаги пет секунди преди края ми взимате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кирилов, на всички подавам сигнал 5 секунди преди изтичане на определеното време, без изключения.
Следващи изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми български граждани, за четвърти път „БСП за България“ поставяме въпроса за концесията на летище София с различни правни форми: искане на проверка от Сметната палата, Проект за решение на парламента за спиране на процедурата, а сега и законодателна инициатива за промяна в Закона.
Разговорът и дебатът тръгнаха в правната плоскост, но това не е юридически въпрос и не е юридически спор. Това е политически въпрос, и то много голям и много сериозен политически въпрос. Защото дали с апорт или без апорт, дали с публични активи извън оборота, дали с увеличение на капитала на търговски дружества или не, акции или режим на активи, въпросът стои по следния начин: искаме ли държавата да има собственост и контрол върху стратегически обекти от българската икономика, инфраструктура и национална сигурност?
Модерна Европа отдавна реши този проблем в Германия, във Франция, в Чехия, в Австрия. Обектите от националната сигурност, от ВиК инфраструктурата, жп инфраструктурата са държавна собственост. Обърнете внимание, уважаеми управляващи, че кандидатите, поне тези, които засега са заявили желание за концесия на летище София, всички са с държавно или общинско мажоритарно участие.
Големият въпрос е: продължава ли Европа, в частност и България – това мнозинство и правителство, да се движат в посока отказ на държавата от всички функции и прехвърлянето им на частни субекти, отказ от национален суверенитет, отпадане на граници и продължаване и задълбочаване на глобализацията или обратното – връщане на държавата в стратегически сектори, пазене на национална идентичност, национален суверенитет и национални граници и държави? Това е големият въпрос. Виждате, че светът и Европа започват да го решават в посоката, в която предлагаме.
Това е въпрос и за прехода, колеги, защото отново поставяте въпроса назад кое правителство какво е давало на концесия и как го е правило. Неслучайно от близо две години се опитваме и търсим съгласие за това да кажем край на прехода, за който всички имаме вина. Няма невинни в тази работа! Не прехвърляйте само на една или друга партия. Ето това също е голям политически въпрос. Защото в този преход всеки е намирал различен начин да стигне дотук – държавата да се оттегли от основните си функции. Дали ще е с концесии, дали с приватизация, дали с апортни вноски, дали с игра в капитала и увеличаване и намаляване, това е резултатът.
Нашата грижа днес е не в юридическата техника и не дали текстът трябва да е в Закона за приватизация или в Закона за концесиите, грижата ни е за държавния интерес и как той трябва да се пази.
Що се отнася до въпроса: що е то концесия и има ли място в съвременния икономически живот? Концесията е модерна, съвременна форма на упражняване на собственост или на даване на права – концесионер, която уважаваме. Тя има място в настоящия и бъдещия икономически, политически и финансов живот и свят, но не там, където се касае за държавен, национален интерес, суверенитет и грижа за българските граждани, в случая говорим за България.
На следващо място, как точно с концесията на летище София отговаряте на въпросите, които Ви поставихме, след като в условията за концесията сте записали, че при война, национална катастрофа, криза, не дай боже, бедствие държавата трябва да предупреди концесионера да изчака шест месеца и след това да му плати обезщетение за това, че е поискала прекратяване на концесията и използване на националното си летище, за да защити националната си територия, националния си интерес и народа си? Шест месеца ще го чакаш и накрая ще му платиш за това?!
Как през концесията ще защитите България и народа, след като сте дали права на бъдещия концесионер – който и да е той, сам да си определя летищните такси? Той може да ги вдигне 10 пъти! Кой ще ги плаща – пак българският народ и пътуващите през летище София?! Как пазите националния интерес, след като сте записали в условията, че ако България реши, че има нужда от второ летище, че има капацитет за второ летище, трябва да пита първия концесионер – ако той разреши. Ако не – трябва да му плащаме отново обезщетение, доста по-високо от това, което ще получим?! Къде е тук националният интерес?
Защо се обръщаме най-вече към Патриотите и те се чудят защо към тях? Защото, уважаеми Патриоти, това е знаме на Вашите идеологии и програма не от вчера, не от днес – развихте цяла кампания, цяла идеология. Но основата на това, че не трябва да има изобщо концесия, че чуждите инвеститори и концесионери са колонизатори, че са крадци на българската национална собственост – това Ви е същността на патриотизма, вече ще го сложа в кавички. Затова се обръщаме към Вас, за да ни подкрепите в този случай. Защото господин Сидеров искаше ревизия на всички концесии, забележете! От кого – от Валери Симеонов? Нито единият, нито другият са свършили нещо по въпроса. И не казвайте, че не знаем как ще гласувате по темата, защото, уважаеми колеги Патриоти, Вие снощи вече гласувахте и разрешихте концесията на летище София. В Закона за държавния бюджет пише, че правителството дава летище София на концесия, срещу което получава 800 млн. лв. приход в приходната част на държавния бюджет и Вие подкрепихте това. Вие вече дадохте съгласие за концесията. Оставяме Ви като надежда за партньорство по темата „Национален интерес, родолюбие, суверенитет и роля на държавата в икономиката и в защита на интересите на гражданите си“.
Не сте в състояние да отговорите на нашите очаквания, но процедурите не са изчерпани. Ние ще опитаме със законовите форми, с които ни дава възможност правовата държава, да сезираме Върховния административен съд за решението на Министерския съвет, с което е взето решението за концесия. Ще се обърнем с молба за среща към президента Радев, който върна Закона за концесиите Ви с вето; който върна, също с вето, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с който раздавате активи на държавните дружества; който е последователен по темата национална сигурност и който ги има в правомощията си.
Ние ще търсим по законов ред институционална подкрепа през съда, през президентската институция също, за да проведем докрай тази политика, която ще обобщя накрая така: национален суверенитет, грижа на държавата за обекти, които са от стратегическо значение за националния интерес, грижа за българските граждани. БСП поема този ангажимент! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Реплика или изказване, господин Веселинов?
Реплика. Заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Нинова, взимам Ви реплика, за да можете да отговорите и да бъде коректен диалогът.
Мисля, че основният въпрос, който поражда Законопроектът, не е за мястото на държавата в икономиката. Основният въпрос днес в залата е: може ли БСП да напише и внесе свестен законопроект? Хубаво е да се произвеждат и надуват балони; хубаво е да се експлоатират теми, които са чувствителни за обществото; хубаво е обаче да имате и съответния капацитет, за да може да ги материализирате като законопроект и съответно да ги поставите вярно.
Добре е, че заимствате тéзи от книгите на някои от нашите лидери. Добре е и че ги представяте. Лошото е, че всичко това го правите като една евтина имитация. Идейната импотентност винаги личи и когато се правиш на нещо, което не си, също личи. Колегата преди мен вече постави въпроса къде е Вашата оценка за концесиите Ви, за Вашето миналото?
Първо, отречете се от тях, след това се опитвайте да задавате нов курс. Кажете: да, нека да не се връщаме към онези 45 години, да, ние сбъркахме, като дадохме на концесия летищата Варна и Бургас. Сбъркахме, когато бяхме съучастници в приватизацията, когато произведохме законите за масовата приватизация, Закона за приватизацията чрез РМД-та, нали така или иначе те са Ваше дело – на Вашето управление. Дайте си една оценка на миналото, след това се опитвайте да бъдете ментори на нас, Патриотите.
В момента Вие ни предлагате да приемем Закон за дървеното желязо. Не можем да приемем такъв закон, госпожо Нинова. Предлагате ни да направим задължителни правилата на Закона за движение по пътищата, за БДЖ, да речем. Моля Ви се, пишете нормални законопроекти, за да разчитате на нашата подкрепа, както между другото сте я имали тогава, когато сте имали свестни инициативи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Друга реплика?
Втора реплика – господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря.
Госпожа Лилова (оживление и смях), госпожа Нинова, исках да Ви припомня, че като заместник министър на икономиката Вие бяхте в правителството. Искам да попитам: участвали ли сте в процедури за даване на концесия на стратегически обекти? Питам: дали сте участвали, може да не сте.
Другото, което казахте, просто не Ви прави чест като човек, който е заемал такъв държавен пост, да твърдите, че основните летища във Франция, в Германия не са дадени на концесия. Как може такова нещо – да заблуждавате и да подвеждате публиката?! (Смях. Реплики от „БСП за България“.) Вие казахте нещо, което мен абсолютно ме шашна. (Смях. Шум и реплики от „БСП за България“.)
Да, бе, много смешно, господин Сашо! Господин Сашо, дето се спуква от смях... (Силен шум и реплики от „БСП за България“. Смях.)
Вие казахте, че от две години насам БСП е различна, и ние трябва да се съобразяваме с това. Добре, останаха ли мултимилионерите и олигархията в БСП тези две години във Вашата партия? (Реплика: „По темата.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По темата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да, точно така.
Въпросът е: как така да спрем да се ровим в концесиите, които са били? Напротив, искаме всички концесии да бъдат прегледани отново и особено тези, в които Вие сте участвали, ако сте участвали. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето Ви изтече.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
На тези въпроси госпожа Лилова, тоест Нинова, предполагам, че ще ми отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Петров.
Има ли трета реплика?
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Бях впечатлен от заявката на госпожа Нинова от името на парламентарната група и на партията, които ръководи, че БСП ще защитава националния суверенитет и така нататък, да не изреждам всичко. Не се съмнявам. Госпожа Нинова каквото каже, го прави – без ирония.
Искам обаче да запитам: така последователна ли ще бъде във всички закони, където трансферираме национален суверенитет? Защото след малко ще влезе един закон за БНБ, където ще видите, че това е факт, назначаването, смяната на управителното тяло ще се обжалва в европейски съдебни институции, а не в български.
Тече едномесечно публично обсъждане на предложенията за промяна в Закона за БНБ, които трансферират суверенитет към Европейската централна банка, във връзка с критикуваното от мен, а и не само от мен – от много икономисти, споразумение с Европейската комисия за влизане в „чакалнята на чакалнята“ на Еврозоната. Там се дава пълен трансфер на суверенитет. Всички оценки на активите ще ги извършва Европейската централна банка, а не нашата банка.
Репликата ми е тази: ще наблюдаваме как ще гласувате там и как там ще защитаваме интереса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Госпожо Нинова, имате думата за дуплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Цонев, националният суверенитет си е национален суверенитет и дали той минава през закони за банки, за летища или за концесии, е едно и също. Когато кажем, че ще го пазим, значи ще го пазим през различните варианти за опит върху неговото посегателство. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
Що се отнася до колегите Патриоти: не съм участвала в никакво качество във взимане на решения за концесии в миналото, но декларирам от името на „БСП за България“, че когато дойде моментът да взимаме решения за бъдещето, ще отменим концесията на летище София, колкото и да струва и каквото и да изисква от българската държавност, защото тази отмяна ще бъде защита на българския национален интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Продължаваме с изказванията.
Изказване – господин Сидеров, господин Гърневски.
Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Госпожо Нинова, специално за Вас нося този труд (показва), откъдето да продължите да преписвате, освен от „Планът Сидеров“. Това е равносметката… (Шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
Недейте, задръжте малко, господин Жаблянов! Задръжте – спокойствие, спокойствие!
Това е равносметка на предложените от „Атака“ проекторешения, законови промени и декларации за 156 работни дни. Това е Четиридесет и второто народно събрание – някои от Вас бяха в него. За 156 работни дни „Атака“ тогава предложи 31 законопроекта, 9 от които на второ четене, 25 проекторешения и три декларации.
Забележете, тогава на власт беше коалиция от БСП и ДПС. Тук има колеги от ГЕРБ, които ни слагаха в тази коалиция, само че тази книжка опровергава всички тези клевети, че „Атака“ тогава е участвала във властта, защото нито едно от нашите предложения не беше прието от управляващите БСП и ДПС. Нито едно! Освен мораториум върху земята, от който Вие се отрекохте след това – мораториум за продажба на земеделска земя – спомняте си този одиозен случай, в който БСП и ГЕРБ гласуваха заедно, след което на следващите два дни се отказаха от собственото си гласуване и казаха, че са се объркали.
Сега ще Ви прочета няколко от нашите предложения, които Вие, Вашата партия отхвърли, госпожо Нинова.
Предложение минималната пенсия да бъде в размер на 500 лв. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Слушайте! На 20 февруари 2014 г. кабинетът Орешарски, подкрепен от ДПС, с министри от ДПС – кабинет Орешарски: Пламен Орешарски – министър-председател на БСП, отхвърля предложението на „Атака“ минималната пенсия да бъде 500 лв.
Следващото предложение, отхвърлено с… (Реплика: „По темата.“ Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, запазете тишина! Това е уводът към изказването.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Предложението е отхвърлено с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП.
Месец февруари 2014 г. „Атака“ предложи минималната работна заплата в България да се приравни към средната минимална работна заплата за държавите от Европейския съюз – отхвърлен с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС.
Трето предложение: 20 февруари 2014 г. „Атака“ предложи премахване на плоския данък и преминаване към прогресивно подоходно облагане – отхвърлено с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС.
Следващо предложение: 20 февруари 2014 г. – също. „Атака“ предложи прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, редки и ценни метали. Нещо, за което аз говоря от 15 години. Вие не бяхте в политиката тогава, госпожо Нинова. Отхвърлено предложение с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС. Ето я Тройната коалиция, която управляваше 2013 г. и 2014 г.
„Атака“ предлага ДДС за хляб, лекарства и учебници да е нула процента – отхвърлено с ГЕРБ, ДПС и БСП.
„Атака“ предлага хранителни продукти, които се произвеждат на територията на България, да се намали тяхното ДДС наполовина и да стане в размер 10% – отхвърлено от същата Тройна коалиция ГЕРБ, ДПС и БСП.
Да чета ли още? Сто петдесет и шест предложения, госпожо Нинова! Вашата партия ги отхвърляше едно след друго. Когато предлагах да се прекратят златните концесии, Вие бяхте против. Когато предлагах да се изгонят ЧЕЗ, EVN, E.ON – тези, които заграбиха българското енерго и печелят от него все още, Вие бяхте против! Наричахте ни как ли не! Наричахте ни несистемна партия! Сега говорите с нашите думи! Сега крадете нашите идеи! Кажете поне, че ги крадете! Кажете: „Благодарим, господин Сидеров, че сте написали това, за да може да преписваме от него!“ За Алеята на преписвача Ви подарявам и тази книжка! (Подарява книгата. Силен шум. Ръкопляскания от ОП. )
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
За изказването имаше заявена реплика от господин Попов. Втора реплика от господин Жаблянов. (Народният представител Волен Сидеров излиза от пленарната зала.)
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Сидеров, Вие така бързо се изнизвате от залата, но говорите в минало свършено време. Сега какво направихте? Сега каква книжчица ще напишете? Явно Ви липсва материал, за да я попълните тази книжчица.
И един въпрос – очевидно няма да отговорите, защото няма да се върнете в залата, бързо бягате: сега ще подкрепите ли концесията на летище София? Благодаря за историческата ретроспекция – минало свършено. Тя и партията Ви ще бъде скоро свършена! Благодаря. (Силен шум. Народният представител Волен Сидеров влиза в пленарната зала.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има втора реплика.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Сидеров, колеги народни представители! Благодаря за препоръката, за материалите, които ни дадохте. Малко пресилено е да бъде наречено труд, но очевидно е, че зад това стои трудът на доста хора – на Вашата парламентарна група и на „Атака“, така че ще се отнесем с необходимото уважение.
Не бива да се притеснявате и да се смущавате от това, че сте подкрепяли правителството на Пламен Орешарски. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това правителство извърши и добри неща за България в мандата си, както всички правителства не могат да бъдат оценени само с плюс или минус. Недейте да правите политически актив, заемайки различни позиции за много кратко време, защото обществото има памет.
„Атака“ е последователна политическа сила в искането си за отстояване на изконно леви политически ценности. Тук с Вас може да намерим допирна точка. Можем да си партнираме даже, няма нищо лошо, когато е в името на защитата на националния интерес, на българското стопанство, на просперитета на българските граждани. Затова не разбирам това кресчендо, с което излязохте на трибуната.
Въпросът за подкрепата на сегашното правителство. Да, Вие давате подкрепа и правите компромис с много от ценностите, които смятате за Ваши и за изконни ценности. България се нуждае от правителство. Не може да стоим без правителство, защото всяка държава има правителство. По-честно в случая е да кажете, че правите компромис. На една малка партия винаги ѝ се налага да прави компромис, когато участва в управление с голяма партия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) И в този смисъл нека да не подхождаме така повърхностно по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов, времето Ви изтече.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз съм убеден, че и в бъдеще ще се наложи да правите компромиси, но го правете с достойнство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли трета реплика?
Трета реплика – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Сидеров, доколкото споменахте няколко пъти „Движението за права и свободи“, абсолютно сте прав – потвърждавам, така сме гласували, така гласувахме преди Орешарски, така гласуваме и след него. Нашата позиция по тези въпроси – по данъчните въпроси, по въпросите на икономиката, е неизменна. Нашата програма също. Ние така гласуваме и когато сме в управляващото мнозинство, и когато сме в опозиция. При нас няма извъртания. Плоският данък е плосък данък и когато сме в опозиция, и когато сме в управление, единната ставка за ДДС е единна ставка, концесиите, инструментите на икономическата политика – неизменно „Движението за права и свободи“ е най-предвидимата политическа сила по отношение на икономическата политика на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (ОП): Господин Жаблянов и господин Попов! Не беше кресчендо, това беше просто начин, по който да Ви покажа как стоят нещата – какви са фактите, защото това са фактите.
А това, че една малка партия трябва да прави компромис, нека да си помислим какво значи „малка партия“. „Атака“ беше втора политическа сила през 2006 г. – в началото на годината, втора – след БСП. Това показваше социологията. Бяха направени всички възможни усилия така да бъда очернен от БСП – от тогавашното БСП, разбира се, много от Вас сега са нови кадри в тази партия, но тогавашното БСП направи всичко възможно, включително с опита да ме осъдят ефективно, с наказателна присъда, с една скалъпена история, само и само да бъде ударена „Атака“.
Спомняте си, че тогава бях на балотаж с Вашия кандидат – господин Първанов. И си спомням един виден активист, той не е между живите, затова няма да му споменавам името, каза: „Е, добре, че пипнахме резултатите“, щото се бяхте много уплашили тогава от този балотаж.
Да, така бяха нещата, но срещу „Атака“ се водеше през всички тези години такава черна пропагандна война, каквато не се е водила никога в историята на България, срещу мен и моите колеги, но главно срещу мен се водеше такава черна пропагандна война, каквато никога, никога не се е водила в най-новата ни история!
Ето затова сега наричате „Атака“ – „малка партия“, а всъщност „Атака“ Ви проправи пътя. Тя Ви показа как да действате, какво да правите. Леви, десни идеи, национални идеи са това. Да, винаги сме били срещу концесиите, господин Попов, сега ще Ви отговоря много пряко и ясно, защото винаги съм отговарял така.
Аз съм против концесията на летище София и няма да я подкрепя! (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.) Тя не е съгласувана с мен. Говоря: с мен. За колегите от ВМРО и НФСБ не отговарям какво мислят те. Говоря за мен и за колегите ми от „Атака“ – не подкрепяме концесиите като форма на управление на икономиката в 21 век. Това е отживелица от колониалното време, но това е наше виждане. Това е виждане на Партия „Атака“, която съм създал през 2005 г. с идеология.
Тази идеология не беше подкрепена от българските избиратели, за да бъда министър-председател и затова, когато ме питат сега: „Защо пенсията не е 500 лв.?“, „Защо минималната заплата не е 1000 лв.?“, спекулативно и манипулативно, аз им отговарям: „Ето, аз го исках. Ей там е записано, но беше отхвърлено в залата.“
А в залата се сменяше мнозинството – беше на ГЕРБ, беше на БСП, беше на ДПС, беше общо, всякакво мнозинство, всички тези мнозинства през годините отхвърляха моите предложения, включително и за това, което не иска хляб, вода и пари – 17 май да бъде празник, на който да се поклоним пред жертвите на геноцида от Османската империя. И това отхвърляхте, драги, скъпи колеги, през всички тези години!
Така че – да, архивите са живи. Фактите са живи. Паметта е жива, но нашият компромис при управлението сега с ГЕРБ не е компромисът на това, което правехте всички Вие – партии, управлявали досега през всички тези 29 – 30 години вече…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Сидеров. Времето на дупликата изтече.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Щото аз съм човекът, който в 1989 – 1990 година участваше в промените на България и искаше България да е самостоятелна, суверенна, икономически силна, с горд народ. Всичко това не се получи поради върхушката на БКП, която ни тикна в колониалното робство, след това на СДС и след това на всички останали, които управляваха под диктат отвън (силен шум, реплики) и продължават да управляват под диктат отвън.
Защото и в момента България не е суверенна, госпожо Нинова!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Сидеров!
Благодаря Ви, господин Сидеров. Наистина, много време продължаваме!...
ВОЛЕН СИДЕРОВ: За какъв суверенитет говорите, като знаете, че не можете да вземете едно решение. Ако Вие утре сте министър-председател, няма да можете да вземете нито едно решение без съответните посолства да Ви кажат „да“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, приключете изказването си.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това е жалкото състояние на страната ни сега!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете изказването си, господин Сидеров, моля Ви!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: И ние се мъчим да помогнем с нещо, затова сме във властта. Ако не бях сега станал коалиционен партньор, нямаше да стане болницата в Ямбол, която я чакат 35 години! Ето това е резултатът на компромиса. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Продължаваме с изказванията.
Господин Гърневски, моля.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По време на прехода имаше три основни форми за раздържавяване. Едната е публично-частното партньорство, другата е приватизацията и третата от основните форми са концесиите.
Всички наблюдатели единодушно написаха дебели книги, че публично-частното партньорство и приватизацията са в основата на криминалния преход, с който държавата изгуби безценни, несметни богатства. Кой ги е приватизирал, кой не ги е приватизирал – говорили сме достатъчно, дори и вчера, от тази трибуна. Вероятно някога ще има проверка. В Комисията, на която съм член, направих предложение да предложим на Народното събрание знаковите сделки на прехода да бъдат проверени, за тях да няма давност, и там, където има престъпление, заграбеното да бъде върнато на държавата. Така ли е, генерал Симеонов? Така е. И всички членове на тази комисия, от всички партии, включително от БСП, подкрепиха едно такова обсъждане в Народното събрание.
За мен елемент на националната сигурност е не само летище София. Сигурно елемент на националната сигурност е и морският флот, речният флот, „България ер“. Нали са елемент на националната сигурност?
Към нашите приятели от ДПС: нима „Булгартабак“ не беше сигурност за населението, което представлявате? За хората?
А Международният панаир като търговско лице на България, създаден в 1891 г., и не от кой да е, а от строителя на съвременна България, един от строителите, най-големият – Стефан Стамболов, не е ли национална сигурност?
И всичко това изчезна с приватизация точно по времето, когато управляваше БСП, а заместник икономически министър по приватизацията беше лидерката на Българската социалистическа партия.
Всичко това не е ли национална сигурност? И как го загубихме всичко това? Дайте да отговорим на тези въпроси.
По време на управлението на БСП за летище София Кувейтският фонд ни осъди със 70 милиона долара за некадърното управление на БСП. Седемдесет милиона долара! Тридесет милиона лева на летище София изгоряха в КТБ. Така ли ще управлявате Вие, ако дойдете на власт и възстановите държавното управление? Ето как управлявате! Цифрите, числата говорят!
Но нека сега се спрем по-специално на тази тема, с която непрекъснато плашите българския народ, с Вашите измислени новини по концесията на летище София.
Всички специалисти по въздушен транспорт, работил съм на летище и имам тази информация, и то през всичките тези години са единодушни, че развитието на българския въздушен транспорт, на българските летища – и София, и Варна, и Бургас, и Пловдив, могат да имат успех и да гонят световните тенденции, европейските тенденции, само ако бъдат отдадени на изключително сериозни концесии. Това е единствената възможност за развитие на тези летища.
Въздушният транспорт все повече се налага в европейски и световен мащаб. Той става все по-актуален. България изостава от тези тенденции. Аз Ви питам: развитието на България и съответно на летищата не е ли елемент на националната сигурност, или ще дойде време, в което нашите летища ще бъдат толкова безлични и изостанали в тенденциите, че няма да има кой да кацне в България?
Вие не виждате ли, че само на 300 км се построи в Турция летище за 150 милиона годишен пътникопоток? На летище София минават около 6 милиона. Нали си представяте как, ако изостанем от тези световни тенденции и в развитие на тези летища, хората ще кацат на 300 км, а напряко през Черно море е още по-близо? Тази възможност да развием нашите летища, ако я пропуснем, ако пропуснем възможностите за концесия, след десет години тук младите хора ще питат: кой продаде националната сигурност на България в областта на въздушния транспорт?
Когато говорим за концесията на летище София – аз не знам кои са били консултантите при концесиите на Бургас и на Варна. Това е добро, което се е случило там, защото те се развиват, но за летище София консултант за бъдещата концесия е не кой да е, а Световната и Европейската банка за развитие. Някой от Вас ще се намери ли да отрече тези институции – основни консултанти за предложението за концесия?
За каква загуба на национална сигурност говорите? Дами и господа, който е бил на летище, знае, че пистата, полосата, това е държавна неприкосновена собственост. Никой не може да кацне и да излети без държавата да има контрол – митнически контрол, граничен контрол, всякакъв вид контрол си е под юрисдикцията на държавата. Основната дейност на едно летище е РВД – „Ръководство въздушно движение“, което контролира полетите не само над България, а в европейски мащаб. Това също е под контрола на държавата. Каква национална сигурност ние губим тук? Отдава се на концесия само наземното обслужване, но ако дойде концесионер, и затова трябва да бъде много сериозен конкурсът и търгът, за да дойде концесионер със своите дестинации, със своите граждански полети, с каргото за превоз на стоки в световен мащаб, той ще има единствен интерес да развие това летище, той ще печели от тези дейности. Той ще си дойде с дейностите, което ще развие летището.
Сега са шест милиона пътниците, като станат десет милиона, това, което предвижда концесията, той ще е задължен да построи втора писта, карго-терминали, наземно обслужване.
Говорите за 800 милиона, госпожо Нинова, но това е еднократната концесионна вноска. Нека да чуят хората – в проекта е заложено 15 милиона годишна вноска. Умножете 35 по 15, Вие можете да смятате, правили сте приватизация, наясно сте как стоят тези неща. Сметнете ги и вижте за какви пари говорим. Плюс няколко милиарда инвестиции. Има ли държавата България в следващите 10 – 15 години такъв ресурс, който да вложи и да гони европейските и световните тенденции? Очевидно – няма.
Защо концесията е най-сигурната форма? Концесията има срок, какъвто са определили на конкурса. Концесията има изискване за инвестиции. Не правиш тези инвестиции – концесията се прекратява. Някой ти развива една сериозна компания, и то в европейски и световен мащаб, и след 35 години тя си е на държавата България с всичките й перспективи в развитието. Ами те 30 години минаха! Нали? Нещо да се е подобрило, освен да се разграби държавата с криминалната приватизация. Когато се е грабила тази държава, не обвинявайте тези хора, юридически и фактически ги е нямало, но много от Вас са тук.
Не искам да политизирам, нека да бъдем по-скромни. Концесията, която ще бъде тук обсъдена, това е единствената възможна форма и гаранция, че държавата се развива и пази своето имущество.
Много елементарно разсъждавате и плашите хората, но всички икономически разчети на водещи специалисти в областта на този транспорт показват обратното на Вашето мислене. Благодаря Ви за вниманието.
Работете сериозно! Стига сте плашили хората с фалшиви новини!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Гърневски.
Има ли реплики? Няма реплики.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Излизам за съвсем кратко изказване в името на истината, защото все пак това е трибуна на свободата, но трябва да се има предвид и истината, когато се говори.
Относно мораториума за продажба на земеделска земя на чуждестранни физически лица, наложен от Четиридесет и второто народно събрание, искам да напомня, че той беше отменен от Конституционния съд, а не от парламента на Република България или от което и да е друго мнозинство. Беше отменен от Конституционния съд с мотиви, които в момента не сме в състояние да разгледаме, но интересно е да се погледнат, тъй като Конституционният съд е отделна тема.
Въпросът с истинския консултант по сделката на летище София, това не са Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Това са институциите, които са дали общи насоки по осъществяването на концесията, а истинският консултант или този, с който е сключен договор, се нарича „Глобал инфрастракчър фасилити“, така че когато тук се засягат въпроси, които имат отношение към конкретни параметри било на сделки, било на политически и парламентарни решения, е добре да се придържаме към истината. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Има ли реплики? Няма реплики.
Има ли други изказвания? Няма изказвания.
За процедура – заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес при започване на пленарния ден всички останахме с впечатлението, че БСП не желаят да внасят или да обсъждат този законопроект. С последното регистриране аз останах с впечатление, че хората, които искаха да подкрепят вносителя и се регистрираха, са трима. Аз не вярвам, че само трима човека са хората, които подкрепят лидерката на БСП и председател на парламентарната група, мисля, че са много повече – поне пет са. (Шум, реплики.)
За да Ви дам възможност да поправите грешката си, предлагам във връзка с чл. 53 от нашия Правилник да направим поименна проверка. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Пристъпваме към поименна проверка.

Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - отсъства
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - тук
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - тук
Алтимир Емилов Адамов - тук
Ангел Илиев Исаев - тук
Андон Димов Дончев - тук
Андриан Иванов Райков - тук
Анелия Димитрова Клисарова - тук
Анна Василева Александрова - тук
Антон Константинов Кутев - тук
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - тук
Атанас Славчев Стоянов - тук
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - тук
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - тук
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - отсъства
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - тук
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - тук
Виолета Русева Желева - тук
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - тук
Георги Георгиев Стоилов - тук
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Евдокиев Марков - тук
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - тук
Георги Колев Колев - тук
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тенев Станков - тук
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гергана Желязкова Стефанова - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниел Петков Йорданов - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - тук
Даниела Добрева Димитрова - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Денчо Стоянов Бояджиев - тук
Десислав Славов Чуколов - тук
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Десислава Йорданова Костадинова
-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Димова Саватева - тук
Дилян Станимиров Димитров - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - тук
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - тук
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - тук
Донка Димова Симеонова - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Дора Стоянова Христова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - тук
Евгени Генчев Будинов - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Елена Николова Йончева - отсъства
Елена Стефанова Аксиева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Димитров Симеонов - тук
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Ивайло Ангелов Московски - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Димов Иванов - тук
Иван Ивайлов Ченчев - тук
Иван Киров Генов - тук
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - тук
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Искрен Василев Веселинов - тук
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Стоянов Младенов - тук
Калин Димитров Василев - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - тук
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - тук
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - тук
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кръстина Николова Таскова - тук
Лало Георгиев Кирилов - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любомир Бойков Бонев - тук
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - тук
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - тук
Мартин Владимиров Тинчев - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - тук
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Никола Илиев Динков - тук
Николай Асенов Тишев - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Николай Георгиев Иванов - тук
Николай Димитров Пенев - тук
Николай Иванов Цонков - тук
Николай Кръстев Бошкилов - тук
Николай Цветанов Сираков - тук
Нона Кръстева Йотова - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Пенчо Пламенов Милков - отсъства
Петър Бойков Витанов - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Христов Петров - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук

Сто тридесет и осем са присъстващите в залата. Имаме кворум. Продължаваме нашата работа.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за концесиите, № 854-01-68, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 11 юли 2018 г.
Гласували 192 народни представители: за 87, против 69, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Тъй като много бързо се пристъпи към гласуване след поименната проверка, моля за процедура по прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Прегласуване.
Гласували 201 народни представители: за 88, против 73, въздържали се 40.
Предложението не е прието.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА, № 802-01-47, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 29 ОКТОМВРИ 2018 Г.
Госпожо Стоянова, имате думата да представите Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Моля в залата да бъдат допуснати госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, госпожа Нина Стоянова – подуправител на БНБ, госпожа Десислава Деянова – главен юрисконсулт на БНБ, и господин Калоян Симеонов – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в МФ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Гласуваме процедура по допуск в залата.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 104 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят допуснатите лица в залата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, № 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
Законопроектът беше представен от господин Владислав Горанов – министър на финансите.
Предлаганите изменения и допълнения отразяват в пълна степен изискванията на законодателството на Европейския съюз към регулаторната рамка за Българската народна банка. С тях ще се постигне изпълнение на препоръките на Европейската комисия и Европейската централна банка за съответствие по отношение на изискванията за институционална, функционална и персонална независимост на БНБ и на изискванията за забрана за парично финансиране и привилегирован достъп, както и задължението за опазване на професионална тайна.
С оглед на това Законопроектът предвижда регламентиране не само на независимостта на БНБ от националните органи и институции, но и от институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз и правителствата на другите държави членки.
По отношение постигането на персонална независимост е предвидено изменение в разпоредбите по прекратяване на правомощията на член на Управителния съвет, а също и възможността решението за това да бъде отнесено за разглеждане пред Съда на Европейския съюз на основание нарушение на Договорите за Европейския съюз или на правна норма за тяхното прилагане.
Въведената със Законопроекта забрана за парично финансиране се изразява в това, че Българската народна банка не може да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти, на Министерския съвет, на общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия.
Извършени са също промени, касаещи възможността определени обстоятелства да се установяват служебно, както и такива, свързани с осъвременяване на разпоредбите на Закона.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, № 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, № 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма въздържал се 1.
Предложението и Законопроектът са приети.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ПРЕХВЪРЛЯНЕТО И ВЗАИМНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВНОСКИ В ЕДИННИЯ ФОНД ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ, ПОДПИСАН В БРЮКСЕЛ НА 21 МАЙ 2014 Г. ЗАЕДНО С ПРОТОКОЛА ЗА ПОПРАВКА, № 802-02-20, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 24 АВГУСТ 2018 Г.
Госпожо Стоянова, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, подписано в Брюксел на 21 май 2014 г. заедно с Протокола за поправка, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г.
На редовно заседание, проведено на 18 октомври 2018 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, подписано в Брюксел на 21 май 2014г. заедно с Протокола за поправка, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите.
Във връзка с изграждането на Единен механизъм за преструктуриране, Европейската комисия публикува на 10 юли 2013 г. законодателно предложение за Регламент за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране. Като част от общия подход при договарянето на Проекта на Регламент за Единния механизъм за преструктуриране, държавите членки приеха от законодателното предложение на Комисията да бъдат извадени отделни елементи във връзка с функционирането на Единния фонд за преструктуриране и да бъдат обособени в междуправителствено споразумение.
Договореност между държавите членки беше постигната и за свикване на Междуправителствена конференция с цел подписването на Споразумението, чрез което да се изгради поетапно Единен фонд за преструктуриране, като се специфицира механизмът за прехвърляне на средства от националните фондове за преструктуриране към Единния фонд за преструктуриране и постепенното им обединяване в него до края на 8-годишен преходен период. Задължението за прехвърляне на събраните на национално равнище вноски към Единния фонд за преструктуриране не произтича от правото на Съюза и не може да бъде законодателно основано на чл. 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, което именно налага регулирането на тези въпроси с акт на международното право.
Регламентът за Единния механизъм за преструктуриране определя създаването и начина на използване на Единния фонд за преструктуриране, както и критериите за определянето на предварителните и последващите вноски в този фонд. Участващите държави членки остават компетентни да събират тези вноски от кредитните институции, които са установени на техните територии, въз основа на правилата на Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и Регламента за Единния механизъм за преструктуриране.
През преходния период средствата, събирани на национално ниво чрез вноски от кредитните институции, ще се внасят в различни национални сметки (подразделения) на Единния фонд за преструктуриране, като поетапно и по определена схема средствата по тези подразделения ще се използват взаимно, така че те да се обединят напълно в Единния фонд за преструктуриране в края на преходния период, а националните подразделения да престанат да съществуват.
Споразумението е подписано на 21 май 2014 г. на заседанието на Корепер II и от българската страна при условие за последваща ратификация предвид разпоредбите на чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България, тъй като при определени хипотези предвижда участие на държавата в съдебно уреждане на спорове и изисква мерки от законодателен характер за неговото изпълнение. След подписването му е инициирана процедура за Протокол за поправка на Споразумението. Протоколът за поправка е изготвен на официалните езици на подписалите Споразумението страни и съдържа коригирани препратки към текста на Регламента за ЕМП.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 13 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържали се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, подписано в Брюксел на 21 май 2014 г. заедно с Протокола за поправка, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Следва Доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Госпожо Василева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 септември 2018 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. В заседанието също така взе участие и господин Калоян Симеонов – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в същото министерство.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 5, и 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Споразумение, подписано на 21 май 2014 г. в Брюксел.
Споразумението е подписано на заседание на Корепер II от 26 от настоящите 28 държави – членки на ЕС. Обединеното кралство и Швеция не са подписали Споразумението. Към този момент две държави – членки на Европейския съюз извън Еврозоната, вече са ратифицирали Споразумението – Унгария и Румъния.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране се предлага във връзка с подготовката на България за присъединяване към Единния механизъм за преструктуриране и Единния надзорен механизъм.
Изграждането на Единния механизъм за преструктуриране, основна част от който е създаването на Единен фонд за преструктуриране, е вторият елемент на банковия съюз в Европейския съюз. Първият елемент е под формата на Единния надзорен механизъм, като основните правни актове за неговото създаване и функциониране, в т.ч. Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с процедурния надзор над кредитните институции, са били приети през октомври 2013 г. и започват да се прилагат за държавите от банковия съюз през ноември 2014 г.
В Единния надзорен механизъм задължително участват всички държави – членки от Еврозоната. Държавите – членки извън Еврозоната, могат да участват чрез установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка и националните компетентни органи на тези държави.
Регламент № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент № 1093/2010 определя създаването и начина на използване на Единния фонд за преструктуриране, както и критериите за определянето на предварителните и последващите вноски в този фонд. Участващите държави членки остават компетентни да събират тези вноски от кредитни институции, които са установени на техните територии, въз основа на правилата на Директивата за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и Регламента за Единния механизъм за преструктуриране.
Съгласно разпоредбите на Регламента за Единния механизъм за преструктуриране, решенията или действията на Съвета за преструктуриране, Съвета или Комисията не налагат предоставянето от държавите членки на извънредна публична финансова подкрепа, нито накърняват бюджетната независимост и фискалните отговорности на държавите членки.
През преходния период средствата, събирани на национално ниво чрез вноски от кредитните институции, се предвижда да бъдат внасяни в различни национални сметки (подразделения) на Единния фонд за преструктуриране, като поетапно и по определена схема средствата по тези подразделения ще се използват взаимно, така че те да се обединят напълно в Единния фонд за преструктуриране в края на преходния период, а националните подразделения да престанат да съществуват.
В последвалата дискусия народните представители поскаха допълнително разяснение за начина, по който участва България във взимането на решения по вноските на средства, които се правят, и за контрола от страна на държавата върху процеса на тяхното разходване и възстановяване от и във Фонда.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 4 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Следва Докладът на Комисията по правни въпроси. Председателят на Комисията е вече в залата.
Заповядайте, господин Кирилов, очаквахме Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г.
На свое заседание, проведено на 11 септември 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за ратифициране на цитираното споразумение.
На заседанието присъства господин Калоян Симеонов – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерството на финансите.
След обсъждане се проведе гласуване и в резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г.“ Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: И аз Ви благодаря за резюмето, което ни представихте.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, моля на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване процедура Народното събрание да гласува Законопроекта и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Гласуваме процедурното предложение.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране
Член единствен. Ратифицира Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, подписано в Брюксел на 21 май 2014 г., заедно с Протокола за поправка.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме току-що изчетения текст на Законопроекта.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ гласуване.
Следва 30-минутна почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме работата в днешния пленарен ден с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ.
Заповядайте, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Така се радвам, че стигнахме най-после до този законопроект. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2018 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 25 октомври 2018 г., беше разгледан Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2018 г.
В заседанието участваха представители от Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър, Татяна Цветанова – директор на Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, Миглена Кацарова – главен юрисконсулт, и представители от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО).
Законопроектът от името на вносителя беше представен от господин Румен Димитров.
Законът за филмовата индустрия урежда отношения, свързани с производството, разпространението, промоцията и показа на филмите и държавното подпомагане на българската филмова индустрия, като създава условия за нейното развитие.
С предлаганите законодателни изменения и допълнения се осигурява прилагането на европейското законодателство в областта на държавните помощи, съответно на изискванията на Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 651/2014“ и Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1407/2013“.
Предвижда се държавното подпомагане да се реализира чрез три схеми. Две схеми за държавна помощ, съответно за производство на филми и за разпространение на филми, които се прилагат на основание Регламент (ЕС) № 651/2014 и една схема за минимална помощ за фестивали и показ на филми съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013. Законопроектът въвежда разпоредби, регламентиращи изричното прилагане на двата регламента, като същевременно се предлага условията и редът за предоставяне на държавното подпомагане за всяка от схемите да бъдат уредени в правилника за прилагане на Закона.
Изискванията, които Регламент (ЕС) № 651/2014 въвежда, са за предоставяна държавна помощ по схема за помощ за аудиовизуални произведения в размер до 50 млн. евро за схема – Европейската комисия не подлежи на уведомяване. Европейската комисия следва да бъде уведомявана в случаите, когато предоставената държавна помощ по схема за помощ за аудиовизуални произведения надхвърля 50 млн. евро. Във връзка с това в Законопроекта изрично е предвидена разпоредба, съгласно която годишният бюджет на всяка една от схемите за производство и за разпространение на филми да не превишава 97 млн. 790 хил. лв.
Регламент (ЕС) № 1407/2013 се отнася за случаите, в които не се уведомява Европейската комисия при предоставяне на помощ de minimis. Общият размер на помощта de minimis не може да надвишава 200 хил. евро за период от три бюджетни години.
По Законопроекта е извършена частична предварителна оценка на въздействието, която дава информация за очакваното въздействие и за резултатите от неговото приемане.
В изказването си народните представители Вежди Рашидов и Тома Биков обърнаха внимание относно финансирането на българските сериали.
Народният представител Нона Йотова изрази принципна подкрепа за Законопроекта, като обърна внимание, че между първо и второ гласуване ще бъдат направени конкретни бележки и допълнения.
Изпълнителният директор на АБРО Анна Танова изрази становище, че следва да се направят допълнения, които да се отнасят до аудиовизуалните произведения, продукт на българските телевизионни оператори.
След проведеното гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 12 гласа „за“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2018 г.“ (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Будинов.
Направете своята процедура за допуск.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Сега искам да направя процедура. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъдат допуснати Румен Димитров – заместник-министър на културата, и Миглена Кацарова – юрисконсулт в Министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Будинов.
Моля, режим на гласуване по направената процедура.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в пленарната зала.
Откривам разискванията, колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10 октомври 2018 г.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да направя още една процедура. На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам срокът за писмени предложения за изменения и допълнение на току-що приетия на първо гласуване Законопроект да бъде намален на 3 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Обратна процедура? Не виждам.
Подлагам на гласуване направената процедура от господин Будинов.
Гласували 97 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Благодаря, господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: И аз благодаря.
Искам да използвам случая да благодаря на всички колеги, които гласуваха „за“ този законопроект, независимо от коя парламентарна група са те.
Искам да Ви кажа, че много сериозно и сърцато работихме заедно с повечето от депутатите от Комисията по култура, Министерството на културата, Министерския съвет и Националния филмов център. Надявам се, че Законопроектът ще бъде приет така радушно и на второ четене и пак ще гласуваме „за“. Искам да ме разберете – това е много важно за хората, които работят в киното. Много филми, и то не само български, а много международни копродукции са буквално блокирани, докато не се приеме този закон. Затова е много важно той да се приеме в максимално кратки срокове.
Ще си позволя да кажа още няколко неща. Българското кино е една голяма ниша, от която българската икономика може да изкара много пари и дивиденти. За съжаление, тази ниша не се използва на 100%.
Уважаеми колеги, не подценявайте българската култура и българското кино! В него работят творци и професионалисти на много високо ниво. Всички знаем разликата между киноиндустрията и киноизкуството – Америка, Европа, а ако някой не знае, може да си прочете в интернет, но искам да Ви кажа, че в България има всички условия да се правят и двете – и киноиндустрия, и киноизкуство.
Моля за Вашите аплодисменти не за мен, а за българското кино! (Ръкопляскания и възгласи: „Браво, браво!“ от ГЕРБ и ОП.)
Благодаря Ви от сърце!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги от БСП, няма ли да подкрепите българското кино? (Реплика от народния представител Драгомир Стойнев: „Подкрепихме го с гласуване. Ние го подкрепихме с гласуване!“)

Колеги, преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Вносители са народните представители Емил Димитров и Данаил Кирилов.
Господин Кирилов, моля да ни представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнo-процесуалния кодекс, № 854-01-78, внесен от Емил Димитров Симеонов и Данаил Димитров Кирилов на 29 октомври 2018 г.
На свое заседание, проведено на 31 октомври 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнo-процесуалния кодекс, № 854-01-78, внесен от Емил Димитров Симеонов и Данаил Димитров Кирилов на 29 октомври 2018 г.
На заседанието присъства от администрацията на Президента на Република България госпожа Елица Обрешкова – старши експерт.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Данаил Кирилов, който посочи, че законодателната инициатива е продиктувана от необходимостта от промени в правната уредба, свързани с Решение № 14 на Конституционния съд на Република България от 9 октомври 2018 г., постановено по Конституционно дело № 12/2017 г.
Със Законопроекта се цели уреждане на възникналите правни последици от обявяването за противоконституционни разпоредбите на чл. 247в, ал. 1, т. 3 в частта „в случаите на чл. 94, ал. 1“ и на чл. 351, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Господин Кирилов отбеляза, че с цел изключването на противоречия в правоприлагането на чл. 247в, ал. 1, т. 3 от НПК е необходимо разпоредбата да се прецизира, като ясно се дефинират случаите, когато разпоредителното заседание се отлага поради неявяването на защитник. Предвижда се наличието на уважителна причина за неявяването на защитник винаги да е основание за отлагане на делото, но липсата на такава няма да води до отлагане, като изключение се допуска само в случаите на задължителна защита по чл. 94, ал. 1 от НПК.
Господин Кирилов посочи, че така ще се гарантират правата на подсъдимите, но същевременно ще се дисциплинира явяването на защитника като страна в процеса.
С оглед мотивите на решението на Конституционния съд следва да се създаде синхрон и съгласуваност между въведената забрана за определен вид възражения в съдържанието на въззивните и касационните жалби и протести. Затова се предлага изменение на разпоредбата на чл. 351, ал. 2 от НПК, като с касационната жалба и протест се предоставя възможност за отправяне на възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства.
По Законопроекта е постъпило положително становище от Върховния касационен съд.
В дискусията взеха участие народните представители Филип Попов, Христиан Митев, Данаил Кирилов и Крум Зарков.
Господин Попов и господин Зарков изразиха своето несъгласие за Законопроекта, като посочиха, че следва да се предостави време, за да бъде обсъден по-задълбочено от всички заинтересовани страни.
Господин Митев и господин Кирилов изразиха подкрепата си за Законопроекта, като господин Митев отбеляза, че той е навременен и изцяло съобразен с Решение № 14 на Конституционния съд от 9 октомври 2018 г.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за”, 1 глас „против“ и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнo-процесуалния кодекс, № 854-01-78, внесен от Емил Димитров Симеонов и Данаил Димитров Кирилов на 29 октомври 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Колеги, откривам разискванията, имате думата за изказвания.
Нямаме ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнo-процесуалния кодекс, № 854-01-78, внесен от Емил Димитров Симеонов и Данаил Димитров Кирилов на 29 октомври 2018 г.
Гласували 115 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение да преминем в обсъждане и гласуване на този законопроект в днешното заседание, тъй като не бяха изразени противни становища, не бяха направени заявления за предложения между първо и второ четене, а по съществото си и в дебатите в Правна комисия нямаше противоречия по тези две разпоредби, които се предлагат за промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Обратно предложение?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, действително тук нямаше изказвания, такива бяха направени в Комисията. Все пак тук се касае за текста, който преди това е бил обявен за противоконституционен, променен е, разбира се. Нека да не се избързва. Затова правя обратно предложение. Нищо няма да се случи, ако се забави със седмица и се даде възможност на народните представители. Виждам, че голяма част от тях и не присъстват тук, може да не са могли да вземат становище, да направят своите предложения между първо и второ четене. Една седмица повече или по-малко няма толкова да утежни тази празнота.
Правя обратно предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Респективно може да се направи предложение за минимален срок от 3 дни, но нека все пак да има срок между първо и второ четене. Благодаря. (Реплика на докладчика Данаил Кирилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не бяхте споменат, господин Кирилов, затова няма как за лично обяснение.
Заповядайте по начина на водене.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искам процедура по начина на водене, за да уведомя Вас като председател за движението по този законопроект. Да, действително Законопроектът беше внесен от мен и от господин Димитров-Ревизоро на 29 октомври 2018 г. и беше гледан на 31 октомври 2018 г. в Комисията по правни въпроси. Тогава колегата Попов направи възражение за преждевременност и каза, че няма достатъчно становища. Всъщност имаше постъпило становище от Върховния касационен съд, но той настояваше, че би следвало да се получи становище и от Висшия адвокатски съвет. Аз припомням, че това беше миналия месец, на 31 октомври 2018 г. Сега вече сме 8 ноември, тоест Висшият адвокатски съвет имаше цяла седмица и един ден, за да изрази становище, ако желаеше.
А защо, защо е важно да реагираме бързо на това предизвикателство? Тук припомням, че Конституционният съд потвърди повече от 10 оспорени разпоредби в това конституционно дело, но за тези две изрази съображения, които ние сме длъжни да вземем предвид. Сега двете норми не се прилагат и това би затруднило и съда, и следствието. Не може така с лека ръка да оставим наказателната процедура и да кажем: „Нека да дадем допълнителен срок“. Какво ще стане, ако през тези 20 дни примерно пропадне някоя безспорна присъда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще го подложа на гласуване и залата ще реши.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Така можехме да Ви подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Ще го подложа на гласуване и залата ще реши.
Колеги, господин Кирилов, господин Попов, подлагам на гласуване процедурата на господин Кирилов – Законопроектът да мине днес и на второ гласуване.
Гласували 120 народни представители: за 95, против 24, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Кирилов, заповядайте да ни запознаете с второто четене.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„ЗАКОН
за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс
§ 1. В чл. 247в, ал. 2 след думата „лице“ се добавя „както и на защитника, извън случаите на чл. 94, ал. 1“.
§ 2. В чл. 351 ал. 2 се изменя така:
„(2) С касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства.“
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Процедура по начина на водене. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласуваме, в процедура на гласуване сме, господин Ерменков!
Подлагам на гласуване и на второ четене наименованието на Закона, § 1 и § 2, които са подкрепени от Комисията.
Не е по Доклада на Комисията, а така както ги е докладвал господин Кирилов!
Гласували 105 народни представители: за 88, против 17, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Първи отрицателен вот – господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Гласувах „против“ този законопроект не по отношение на самите текстове, които бяха предложени, а защото тези текстове не намериха възможност да бъдат обсъдени тук в Народното събрание. Няма такава скорост на внасяне и на приемане на законопроекти. Касае се за Наказателно-процесуален кодекс, не за какъвто и да е закон, а за Кодекс. Касае се за това, че имаше решение на Конституционния съд на Република България, защото в Наказателно-процесуалния кодекс отново бяха направени такива, как да кажа, неюридически предложения, които, разбира се, Конституционният съд следваше да отмени.
Отново се правят набързо предложения, на коляно, няма становище на тези, които са сезирали Конституционния съд на Република България, а именно – Висшият адвокатски съвет. Нямаше възможност и народните представители добре да се запознаят с текста, да направят своите предложения, макар, както казах, да се даде и тридневен срок на тези предложения.
Приемането в едно заседание на промени в Наказателно-процесуалния кодекс – особено след решение на Конституционния съд, е само по себе си абсурдно и говори за „висотата“ на парламентаризма в България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Не така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Господин Ерменков, втори отрицателен вот?
По начина на водене, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам процедура по начина на водене.
Госпожо Председател, след като завчера допуснахте да се приема решение на Народното събрание, внесено в процедура, без да бъде разгледано от съответните комисии, без да бъде дадена възможност на парламентарните групи да изкажат своето отношение по него, днес допуснахте да се гласува на второ четене промяна в законопроект без Доклад на Правната комисия за второ четене (реплики от ГЕРБ) и без да има заседание на Комисията между първо и второ четене, в което да се разгледа и да се даде възможност за допълнение и така нататък. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Госпожо Председател, според мен това противоречи на Правилника, който сме приели, и създава впечатление в хората, че ние сами не спазваме правилата, които приемаме, а пък очакваме хората да бъдат законопослушни и да спазват законите, които ние по същия начин приемаме.
Много Ви моля, искам да ми отговорите на въпроса: имате ли Доклад от Правната комисия за приемане на Законопроекта на второ четене, или сега четохме от едно листче, на което е текстът на промяната? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ерменков, има такъв член в Правилника, в който се казва, че ако няма предложения между първо и второ четене, Законопроектът може да се приеме и на второ. Нямаше изказвания, нямаше предложения, така че аз подложих на гласуване процедурата, предложена от господин Кирилов, така че...
Заповядайте, господин Лазаров, за процедура по начина на водене.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Процедура, госпожо Председател.
Подарете този правилник на господин Ерменков да вземе да го прочете и ще намери потвърждение на това, което казвате и което почти всички депутати, а и по-новите знаят, как се прави между първо и второ. Има ли нужда? Ето, госпожо Председател, подарете на господин Ерменков Правилника и най-сетне да го прочете. От доста време е народен представител. Може би няма Правилника, но съм сигурен, че може да чете. Сигурен съм и че не го е чел. (Смях. Народният представител Димитър Лазаров подава на председателя Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Вие му го подарете, господин Лазаров, защото аз не съм пощальон. Моля Ви се! Подарете му го Вие.

Колеги, продължаваме със следващия законопроект:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПАЗАРИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОДУКТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Госпожо Танева, моля да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
Правя процедурно предложение за допуск в залата на госпожа Лозана Василева – заместник-министър на Министерството на земеделието, храните и горите, и госпожа Ирина Лазарова – директор на дирекция „Пазарни мерки и организация на производители“ в Министерство на земеделието, храните и горите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 105 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 802-01-44, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2018 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 31 октомври 2018 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на Комисията взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите: Лозана Василева и Вергиния Кръстева – заместник-министри, Ирина Лазарова – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите“, Огнян Петков – държавен експерт в дирекция „Растениевъдство и биологично производство“, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“.
Законопроектът беше представен от Лозана Василева, която изтъкна, че основните промени са свързани с привеждане на Закона в съответствие с действащото европейско законодателство.
Отпада възможността за оспорване на административните актове по административен ред пред министъра на земеделието, храните и горите като непосредствено горестоящ административен орган.
Отменят се текстовете, регламентиращи режима за прилагането на държавните помощи.
От Закона отпадат разпоредбите, уреждащи производствените квоти и одобряването на рафинерии и на производители на изоглюкоза. Определя се редът, по който рафинериите и производителите на изоглюкоза следва да подават информация, редът за упражняване на контрол върху нейната достоверност и се определя компетентният орган, който ще извършва проверки и ще налага санкции във връзка с издадените лицензии за внос на захар, предназначена за рафиниране.
Предвидени са редица изменения, касаещи биологичното производство на земеделски и хранителни продукти. Министърът на земеделието, храните и горите ще определи с наредба условията и реда за търговията от разстояние с биологични продукти, етикетирането и контрола на продуктите, произхождащи от заведенията за обществено хранене, както и изискванията по отношение на контролиращите лица. Прецизирани са текстовете, касаещи правилата за акредитация на контролиращите лица и изискуемите документи при кандидатстване за издаване на разрешително за контролна дейност. Предвидени са съответните административнонаказателни разпоредби при установени нарушения.
Въвеждат се текстове, регламентиращи използването на незадължителния термин за качество „планински продукт“. Условията и редът за неговото използване и осъществяването на контрол върху неговата употреба също ще бъдат определени в наредба. С преходните и заключителните разпоредби биологично произведените храни са добавени като отделна група храни в Закона за храните.
Прецизирани са процедурите за прилагането на публичната интервенция, на помощта за частното складиране и на промоционалните програми, свързани със земеделски и хранителни продукти.
Прецизирани са разпоредбите, уреждащи системата за контрол за съответствие на пресните плодове и зеленчуци с приложимите пазарни стандарти. Прецизират се текстовете, касаещи прилагането на новата обща схема за предоставяне на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа. Предвидено е участието в схемата да се съпътства от прилагането на образователни мерки.
Отпада подробното разписване в Закона на мерките, включени в националните програми за подпомагане в лозаро-винарския сектор.
По отношение на сектор „Зърно“ е предвидено земеделските производители да подават декларациите за произведените количества зърно само веднъж годишно за цялото произведено количества зърно.
С преходните и заключителните разпоредби се правят промени в следните други закони:
В Закона за водите се прецизират текстовете, свързани с компенсацията, предоставена на предприятия, натоварени с извършването на обществената услуга за защита от вредното въздействие на водите. Предвидено е в размера на компенсацията да се включват нетните разходи на дружеството, разходите за инвестиции и разумна печалба, чийто размер ще се предлага от одитора, който проверява документите за нетните разходи на дружеството.
В Закона за Селскостопанска академия се правят правно технически корекции.
В Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига отпада законовото основание за издаване на наредба на Министерския съвет за условията и реда за извършване на научна оценка на риска.
В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия се разписват хипотезите, в които действието на разрешенията за промишлена обработка на тютюн и за производството на тютюневи изделия се прекратява.
В Закона за храните се създава правно основание за издаване на удостоверения за съответствие на храни с качествата и изискванията за производство, установени с БДС.
Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти в Република България са предоставили становище по текстовете, свързани с биологичното производство.
От парламентарната група на „БСП за България“ изразиха несъгласие с промените, свързани с биологичното производство, с преобразуването на базите данни в регистри, с увеличението на санкциите, както и с промените в Закона за водите и в Закона за храните. В заключение заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта, но между първо и второ гласуване ще направят своите предложения за прецизиране на текстовете.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 11 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 802-01-44, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Танева.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата.
Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлаганият Законопроект си поставя доста амбициозни цели и те са свързани най-малко в четири насоки:
Първата е съответствие на законодателството в България с регламентите и промените в европейското законодателство.
Втората е свързана с необходимостта да се подобри административният капацитет на прилагащите органи и тези, които използват пазарните мерки.
Третата, с по-лесното усвояване и достъпа на финансови средства към тези, които Програмата за развитие на селските райони дава възможност да се реализират.
И не на последно място, запазване на положителните тенденции по отношение на операторите, които влизат в обхвата на подпомагане и съответно имат подкрепата чрез Закона за прилагане на общата организация на пазарите.
Ние категорично считаме, че така формулираните цели не решават нито един от въпросите с текстовете, които са приложени, като отчитаме факта, че част от предложенията са свързани наистина с промяна на регламентите, но регламентите действат директно.
Основният проблем, основаната насока на промените са свързани с биологичното производство. Знаем, че има проблеми с биологичното производство, знаем, че има одитни мисии, но това, което се предлага в момента, е само да замажем очите на Европейската комисия, без да се решат въпросите, които стоят пред администрацията, също така и по отношение на контрола.
Освен това в тези промени категорично може да се каже, че се прокрадват и доста лобистки текстове и се осигурява един много сериозен административен произвол по отношение на биологичните производители. За какво става въпрос?
Първо, в предложените промени се наблюдава и може да се констатира тотална абдикация на Министерството на земеделието, храните и горите от процесите, които са свързани с управлението на биологичното производство. Изисква се и се казва, че Министерството поддържа Публичен регистър на биологичните производители. В същия момент обаче Министерството не носи никаква отговорност за това каква информация има в този публичен регистър, което е някаква абсолютна глупост за мен по простата причина, че този регистър е все пак официален и Министерството би следвало да има своите отговорности. Друг е фактът, че в рамките на пет дни биологичните производители трябва да се регистрират. Освен това трябва да имат под някаква форма електронен подпис, което за малките и дребни производители ще бъде сериозен проблем. Това са въпроси, които технически могат да се изчистят между първо и второ четене.
Пак в Законопроекта се предлага усъвършенстването на системата за контрол и осъществяване на проверки. В следващия момент министърът на земеделието изчезва. Тоест, Министерството на земеделието, министърът на земеделието под никаква форма не участва в система, в която административните актове да могат да бъдат обжалвани. Например, Държавен фонд „Земеделие“ – имате решение, заповед за отказ на първо, второ, трето. Обжалването е пред министъра на земеделието и едва тогава отива в съда, докато тук директно се казва, че ако има проблем с проверките на място, ако има проблем, какъвто и да е, свързан със сертифициращите фирми и с контрола, министърът на земеделието не е този, който може да се произнесе съответно по тези административни проверки.
Проверките на място са също много интересни. Там няма как да бъдат оспорвани от тези, които са засегнати, което означава, че например в рамките на една година могат да не продължат да работят по простата причина, че цялата процедура е прекалено дълга, за да реализират своите намерения.
В този закон се предвижда изискване за контролиращите фирми за квалификация и брой на инспектори – контролиращите лица.
Колеги, това вече веднъж е направено, но ние имаме Българска агенция по акредитация, която, за да даде сертификат по ИСО на съответната фирма, означава, че тук имате и специалисти, имате инспектори, които да отговарят. На кого е необходимо втори път да поискаме същото, но от Министерството на земеделието, храните и горите? Въпросът явно е риторичен, но е факт, че това е записано в Законопроекта като тук вече имаме едни сериозни санкции на контролиращите лица. Също тотално не се разбира какво значи сертификация и нейните процеси. Защо въобще Министерството се занимава със сертификацията? Има друго министерство, друга структура, която носи отговорност за сертификацията.
Много често или въобще в Законопроекта се цитира регламент: този регламент, онзи. Неправилно се тълкуват и неправилно се цитират.
Регламентите на Европейската комисия действат пряко. За биологичното производство това са Регламент 834 от 2007 г. и 889 от 2008 г.
Определенията, които се дават, като се казва, че са на база на регламентите, са неточни, непълни и неверни. В обяснението какво представлява подизпълнител, особено при биологичното производство се казва, че това са единствено фирмите, на които ограниченията се свеждат до преработка и съхраняване на биологични продукти. Ако видите Регламент 889… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: …там е дадено описание кои са процесите, които включва биологичното производство. В никакъв случай производството не е изключено от тази категория. Не може под никаква форма ние да имаме доверие, когато се внася Законопроект, да сравняваме с регламентите, защото някой е преценил, че дотук или ще използва откъси от регламентите, за да ги вкара в Закона. Или не ги вкарвайте, те се прилагат пряко, в противен случай се получава така, че всички ние влизаме в ситуация да се защитим с Регламента, но да не го прилагаме по начина, по който той е разписан. Лично аз се чувствам много зле, защото, като прочета: прилагаме регламент първо, второ, трето, приемам, че това е истината. Но фактът, че намерих две, три, четири грешки в цитираните регламенти, вече ме принуждава всички законопроекти да ги подложа на тотална ревизия. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, много е шумно! Моля, за тишина!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Мога още много да говоря за биологичното производство. Имам време, до 14,00 ч. мога да говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате време, разбира се.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Но като цяло това, което е направено като промяна за биологичните производители, е доста сериозен рекет срещу тях, и то наказателен рекет. Със Закона няма да решим проблемите на биологичното производство, колкото и сложни да се те.
Прави ми впечатление, че се променят още пет закона. Винаги сме говорили, че това е доста лоша практика.
В Закона за водите. Опитах се да разбера какво значи справедлива печалба, която ще определи одитор. Става въпрос за „Напоителни системи“, които всяка година в Закона за държавния бюджет получават едни средства за превантивни действия – ОПВВ, както ги наричат.
Досега бяха 15 милиона. В бюджета, който се предлага за тази година, са 19 милиона. Сега тезата е, че освен разходите, които трябва да покрива държавата чрез субсидия за тези дейности, трябва да има и справедлива печалба. Цитира се някакъв доклад на Комисията, без да се казва какво значи справедлива печалба.
Направих си труда да проуча, да питам счетоводители, одитори и така нататък. Справедлива печалба се появява единствено, когато се калкулира цената на услугата превоз – междуселски и междуградски от общините, и пише, че не може да бъде повече от 5%. Тук нямаме такова нещо. И справедлива пазарна цена, но одитор да определя справедливата печалба, без да има абсолютно никакви ориентири на какво основание може да бъде тя и какъв да е нейният размер, ми се струва нещо, което е голямо постижение в законодателството. Това означава, че одиторът може да си определи произволно тази стойност, при условие че няма откъде да тръгне или как да реализира това свое иначе добро намерение, че печалбата е важна, а „Напоителни системи“ са търговски дружества.
В Закона за храните. Сега министърът ще издава сертификат, че работят по БДС! Има Публичен регистър в Българската агенция по безопасност на храните. В този публичен регистър ги има и фирмите, и всичко, каквото правят. За какво трябва да има и документ – сертификат?! На кого е нужно?!
В Комисията се опитах да задам тези въпроси, уважаеми колеги, нямах отговор на нито един от тях. Това, че в мотивите са записани добри пожелания и колко неща ще променим в Закона, ми се струва, че не е достатъчно. Трябва да има много по-сериозна експертиза и много по-сериозно разписани текстове, за да се създадат предпоставки за разширяването на биологичното производство, тъй като това е една пазарна ниша, която всички ние очакваме да се развива, а не да бъде санкционирано.
По останалите закони ми се струва, че даже не е много прилично с един Законопроект, колкото и козметични да са промените, да се променят други закони.
Няма да подкрепим Законопроекта, но както и в Комисията подчертахме, между първо и второ четене ще направим промени, които да създадат представки този закон да решава въпроси, а не да създава нови проблеми, както ще се получи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема професор Бъчварова.
Реплики? Не виждам реплики.
За декларация от името на група, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За никого вече не е тайна кой се гаври най-силно с българщината, с едно от най-важните неща! Нашето достойнство като български граждани, както и достойнството на всеки един гражданин на която и да е държава е неговото гражданство!
Вече всички все повече се убеждаваме в думите на бившия заместник на господин Каракачанов във ВМРО – господин Костадинов, който определя, че така наречените патриоти от ВМРО-БНД са създали цял престъпен бранш, паспортна мафия, че председателят на ВМРО е назначил свой близък приятел и бивш съратник, пак според думите на бившия му заместник – господин Костадинов, за шеф на Агенцията, която извършва това, може би най-огромно престъпление спрямо българския народ и българската държава, а именно продажбата на българско гражданство, че хиляди, а може би стотици хиляди хора, които нямат нищо общо с нас като нация, като народ са получили същия документ, с който разполагаме ние. И това – само за да се облагодетелстват, да се обогатят.
Заради тази дейност Костадинов нарича партията „Каракачановата престъпна формация“, че не може да се свърши абсолютно нищо без знанието на Каракачанов, казва, че той всъщност е „истинският архитект и създател на престъпната схема“. Тези неща, казани от най-близкия, най-доверения човек на Каракачанов, звучат страшно.
Ние, като част от целия български народ, също стоим и се чудим защо тези хора още са на свобода, а не дават обяснения там, където трябва да го правят, но какво да се чудим? Явно така е по нашите земи!
От вчера стана ясно и къде са парите на българските пенсионери. Само един политически измамник може да обещае 300 лв. пенсия и дума да не обели за самолети, а впоследствие да купи самолети и да няма 300 лв. пенсия. Политическите измамници са излъгали българския народ. Според „Дойче Веле“ избраниците на ВМРО са „най-излъганите избиратели“. Ние не вярвахме, че това е истина. И, повярвайте ни, цяла нощ, сигурно се чудите защо и откъде са тези свещички – цяла нощ ние бяхме уединени в един красив български манастир, и дума по дума, страница по страница гледахме Проектобюджет 2019. И търсихме сакралното число 300 лв. пенсия. Не че е достатъчно, но поне е нещо.
И най-важното – това е първа точка от Вашата програма. Преди аз въобще да съм решил да се занимавам с политика, ако ме питаха какво предлагат тези, щях да кажа: „Предлагат 300 лв. пенсия.“ Толкова е набито това нещо в главите на целия български народ.
Уви, такова число не намерихме. Стоте лева, които допълнително трябваше да се дадат на българските пенсионери, за да помогнем поне малко да живеят по-добре след грабежите, на които са подложени постоянно, отлетяха в пълна радиотишина за Граф Игнатиево, за покупката на осем самолета!
Но да кажем: „Добре де, те са отлетели вече!“, българските пенсионери – по една студена вода, да се молим да са живи и здрави, а някои сигурно се молят с техния привичен цинизъм, се молят сигурно и по-бързо да си отидат от този свят, за да не им плащат и мизерните пенсии, но чухме и следващия цинизъм, че понеже осем самолета не му стигали на Каракачанов, и понеже нямало повече пари за останалите осем, които също ще иска да купи, сега след като не добавя 100 лв., за да станат 300 лв. пенсиите, сега щял да предлага да ги намалим на 100 лв., щото то дали 100 или 200 – за българския пенсионер било едно и също. И щели да дадат предложение да намалим пенсиите на българските пенсионери на 100 лв. и с икономисаните 100 лв. да купим останалите осем самолета.
Ето това вече е върхът на нахалството! Това очакваме вече да се случи и най-накрая дано да се събуди изтерзаният български народ!
Вижте, аз знам, че след малко е много вероятно някой примат, някое недоносче…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Внимавайте, господин Марешки! Моля Ви! Внимавайте!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Абсолютно съм внимателен! Много съм внимателен! Искам и много внимателно и Вие да ме слушате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Без да използвате такива думи! (Шум и реплики.)
Моля Ви, без да се обаждате от залата! Ще имате възможност за отговор.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Ще излезе и ще започне да чете някакви декларации как аз на някакъв изверг, който е обиждал майката на някой друг, съм му ударил шамар или нещо подобно. С някакви такива дребнотемия ще се опитва да узакони своята престъпна дейност, като търси престъпление от другите.
Това е големият проблем на българската политика въобще през целия преход, че оправданието на кражбите днес, за продажбите на българските паспорти днес, е, че те казват: „Ама и тя – някаква си друга служителка Катя еди-коя си, го е правила преди това с турски паспорти.“ Представяте ли си? Те не казват: „Ние сме невинни!“ Те казват: „Добре, ама Вие като го правихте с турските паспорти?!“
И виждате ли, днес даже се опитват да извъртят думите на Прокуратурата, които са: „все още“. Забележете: „все още“ изчезва от репликите на колегите и се говори само, че няма данни за участието на Каракачанов в тази схема. Само че точното изречение на Прокуратурата е: „все още“...
Ами то преди една седмица все още нямаше данни за приятеля на Каракачанов – директора. Ние не знаем какво ще стане след една седмица. Надяваме се, че Прокуратурата трескаво и активно събира данни и факти за неговото участие в тази схема, според твърденията на бившия му заместник.
Аз не искам в момента Каракачанов да изгони, примерно Юлиан Ангелов или Искрен Веселинов от партията, щото представяте ли си тогава какво ще чуем? (Шум и реплики. Оживление.)
Тогава какво ще чуем за сегашното положение на партията? Аз не искам. Даже не знам какво трябва да направя с ушите си, за да не чувам какво ще чуят те, ако, не дай си боже, Каракачанов изгони тези двамата в момента от ВМРО. Тогава вече те ще бъдат принудени да кажат цялата истина, но все пак, колеги, за да разбирате какво Ви говоря, а не след това да фъфлите някакви неща, трябва освен да се пишат книги, трябва и да се четат книги.
Но по-важното е… (Шум и реплики.)
По-важното е, слушайте внимателно, по-важното е качеството на тези книги и ако Вие сте стигнали до там – само да се запознаете с творчеството на Вашия лидер, аз мисля, че можете да намерите много лесно по-достойни и по-силни автори, защото той със сигурност не е в челото на световната литературна и научна публицистика, проза и поезия. Аз не съм запознат с неговото творчество, не знам точно какво е. Така че няма да Ви е трудно да намерите по-силни автори. Отделете време и четете малко повече!
Уважаеми колеги, ние вчера участвахме и на литургията в манастира. След това имахме много хубави, стойностни разговори с хората, които управляват там. Виждаме, че те се опитват да правят нещо добро, да възраждат българщината, която Вие продавате!
Искам да Ви кажа нещо много важно. Бог е милостив! Ние сме сигурни, че и на тези изверги той ще им прости. В крайна сметка в това е неговата сила. Той и на най-големите изверги ще прости, защото вярва, че те могат да бъдат поправени, но ние Ви призоваваме: намерете време между далаверите, влезте в някоя църква, запалете свещичка и се молете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Марешки!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Молете се на българския народ да Ви прости за всичките измами и грабежи, за които отговаряте. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Марешки.
Лично обяснение – заповядайте. (Реплики.)
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Понеже бях споменат поименно от господин Марешки, дължа да отбележа, че на личното ми обяснение той след това няма право на лично обяснение, да не се нарушава Правилникът.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (Воля, встрани от микрофоните): То и на декларация няма лично обяснение!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Напротив.
Личното ми обяснение е във връзка с това, че бях споменат и бяха изразени много лъжи отново от трибуната на българското Народно събрание.
Първо, искам да попитам, госпожо Председател, господин Марешки има ли право да поиска от името на парламентарна група декларация. Той член ли е на ръководството на парламентарната група на „Воля“. Ако не е член, може и да е член, аз не съм сигурен…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Председателят на парламентарната група на „Воля“ беше в залата и тя може да му е дала…
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Тя може да е била в залата, но в крайна сметка господин Марешки, като заместник-председател на Народното събрание повече… (Шум и реплики.)
Така или иначе, той нарушава Правилника на Народното събрание, защото аз не съм видял някой от парламентарната му група, от ръководството, да поиска думата от името на група. И това му се позволява вече повече от година. В крайна сметка трябва да бъдем стриктни относно спазването на Правилника.
Относно лъжите и манипулациите, които изрече – аз за пореден път ще го заявя. ВМРО по никакъв начин, никога не е спекулирала със съдбините на българите зад граница. Напротив, ние единствено и винаги сме само помагали. Ние сме съгласни – от ВМРО, да бъдем проверявани, разследвани, проучвани и всичко, свързано с нас, за да се види дали има подобно нещо.
Ние сме готови да застанем и на детектора на лъжата, но тогава ще искаме и господин Марешки също да застане на детектора на лъжата и всички негови твърдения, лъжи и на всички неща, свързани с бизнеса, също да отговори на детектора на лъжата, за да видим кой лъже и кой не лъже. Защото едно е да излезеш от трибуната и да твърдиш нещо, друго е то да е вярно.
Надявам се наистина разследващите органи да потвърдят това, което казаха и досега, че няма данни нито за Каракачанов, нито за лица, свързани с него, от ВМРО за подобни схеми.
Ако трябва, пак казвам, ние сме готови да съдействаме и да бъдем проверявани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов. Времето!
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Само довършвам – днешното изказване на господин Марешки беше основно за това, защото от неговата парламентарна група днес на трима народни представители им се иска от Прокуратурата да им се снеме имунитетът. Не на нас, а на него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Лично обяснение беше. Достатъчно. Благодаря Ви.
Относно това дали господин Марешки има право да вземе думата от името на парламентарна група – да, има, защото госпожа Стефанова е председател на групата. Тя присъстваше в залата и има право да го упълномощи, за да вземе отношение от името на парламентарна група.
Продължаваме с дебатите по първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
Има ли други изказвания, колеги? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, № 802 01 44, внесен от Министерския съвет на 23 октомври 2018 г.
Гласували 117 народни представители: за 81, против 33, въздържали се 3.
Предложението е прието.
За процедура – госпожо Танева, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! По повод направените разисквания и в Комисията по земеделието и храните, и тук, в залата, изказаните бележки от професор Бъчварова, действително има текстове и хипотези, които се нуждаят от прецизиране. Затова правя предложение срокът между първо и второ четене да бъде удължен със седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Танева.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Десислава Танева.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Съобщение за парламентарен контрол на 9 ноември 2018 г., петък, 9,00 ч.
1. Заместник министър-председателят Томислав Дончев ще отговори на един въпрос от народния представител Александър Ненков.
2. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на три въпроса от народните представители Кристиан Вигенин и Петър Витанов; Петър Витанов и Димитър Данчев; и Иво Христов.
3. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на един въпрос от народния представител Румен Гечев.
4. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на един въпрос от народните представители Николай Цонков и Славчо Велков.
5. Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Гьоков.
6. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на два въпроса от народните представители Михаил Христов; и Тодор Байчев и Цветан Топчиев.
7. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на два въпроса от народните представители Жельо Бойчев и Таско Ерменков; и Христо Проданов.
8. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на четири въпроса от народните представители Георги Михайлов; Надя Клисурска и Донка Симеонова; Анелия Клисарова и Ирена Анастасова; и Ирена Анастасова.
9. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на два въпроса от народните представители Дора Янкова; и Николай Тишев; и на едно питане от народния представител Дора Янкова.
10. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на един въпрос от народния представител Георги Гьоков.
11. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на два въпроса от народните представители Христо Проданов; и Румен Гечев.
12. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на три въпроса от народните представители Красен Кръстев и Калин Василев; и Евгени Будинов (два въпроса).
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от ПОДНС, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на един въпрос от народния представител Антон Кутев;
- министърът на финансите Владислав Горанов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Филип Попов;
- министърът на околната среда и водите Нено Димов – на един въпрос от народните представители Десислава Тодорова и Александър Мацурев;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Николай Цонков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
Поради предварително поети ангажименти в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.
С това днешният работен ден приключи.
Утре – парламентарен контрол от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13.25 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Нигяр Джафер


Секретари:
Александър Ненков
Джейхан Ибрямов