Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Явор Нотев

Секретари: Александър Ненков и Джейхан Ибрямов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум – откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, днес е първа сряда от месеца – няма постъпили предложения от парламентарните групи.
Предлагам на Вашето внимание Програма за работата на Народното събрание за 5 – 7 декември 2018 г.:
1. Прекратяване на пълномощията на народен представител – подадена оставка от народния представител Ивайло Московски, 30 ноември 2018 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за хората с увреждания, вносител – Министерският съвет, 18 октомври 2018 г., приет на първо гласуване на 26 октомври 2018 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за личната помощ – Общ проект, изготвен от Комисията по труда, социалната и демографската политика, въз основа на приетите на първо гласуване на 26 октомври 2018 г. законопроекти с вносители Пламен Христов и група народни представители, 2 юли 2018 г.; Корнелия Нинова и група народни представители, 4 юли 2018 г.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за стратегическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Канада, от друга страна, вносител – Министерският съвет, 15 октомври 2018 г.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата – Общ проект, изготвен от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, въз основа на приетите на първо гласуване на 23 ноември 2018 г. законопроекти с вносители Боряна Георгиева и група народни представители, 10 май 2018 г.; Министерският съвет, 1 юни 2018 г.; Станислав Иванов и група народни представители, 14 ноември 2018 г.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, вносител – Министерският съвет, 5 ноември 2018 г.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за българските лични документи, вносители – народните представители Михаил Христов и Крум Зарков, 3 октомври 2018 г.
8. Проект на решение за попълване на ръководството на Комисията по външна политика, вносител – народният представител Корнелия Нинова, 27 ноември 2018 г.
9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, вносител – народният представител Вежди Рашидов, 19 октомври 2018 г., приет на първо гласуване на 14 ноември 2018 г.
10. Първо гласуване на Законопроекти за изменение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, вносители – Александър Сиди и група народни представители, 9 октомври 2018 г.; Министерският съвет, 5 ноември 2018 г.
11. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс – Общ проект, изготвен от Комисията по правни въпроси въз основа на приетите на първо гласуване на 25 октомври 2018 г. законопроекти с вносители – Министерският съвет, 8 октомври 2018 г.; и народните представители Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Емил Димитров и Христиан Митев, 9 октомври 2018 г.
12. Изслушване на министъра на енергетиката на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, относно представяне на информация във връзка с Процедура по избор на стратегически инвеститор/и за изграждането на АЕЦ „Белене“ и възможности за структуриране на Проекта, вносител – народният представител Делян Добрев, 4 декември 2018 г., точка първа за петък, 7 декември 2018 г.
13. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте по така прочетения Проект за програма.
Гласували 164 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 28 ноември до 4 декември 2018 г.:
- Законопроект за изменение на Закона за устройство на територията, вносители – Александър Ненков и група народни представители, водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление;
- Законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., вносител – Министерският съвет, предстои разпределение;
- Проект на решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, вносител – народният представител Данаил Кирилов, разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Съобщения.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със своя заповед е разпоредил изпращането на военен кораб с щатното си въоръжение и екипаж военнослужещи от Военновъздушните сили на Република България извън територията на страната в периода от 30 март до 18 април 2019 г., включително, за участие в съвместна подготовка в състава на Постоянната корабна група на НАТО, която ще се проведе в Черно море, териториалните води на Румъния и Украйна, и в пристанища Одеса и Констанца. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентни органи. Уведомлението е постъпило на 4 ноември 2018 г., с вх. № 803-09-71, и е предоставено на Комисията по отбрана.
Следващо съобщение: в Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност в периода 25 октомври 2018 г. – 24 ноември 2018 г., и Протокол № 48 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките от 28 ноември 2018 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден. С писмо на председателя на Народното събрание, Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Следващо съобщение: на 30 ноември 2018 г. от Министерството на здравеопазването в Народното събрание е постъпил Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2017 г.
Докладът е предоставен на Комисията по здравеопазване и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Последното съобщение – от Националния статистически институт е постъпила информация за „Стопанска конюнктура, ноември 2018 г.“, и „Индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността, октомври 2018 г.“. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред – Прекратяване пълномощията на народен представител, но преди това имаме декларация от името на парламентарна група.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На 1 декември се изпълниха 130 години от блажената кончина на Атанас Михайлов Чалъков, след 45-ата си година добил известност и оставил незаличима и безспорно пътеводна диря в историята на Отечеството и Балканите като Негово Светейшество Антим Видински, екзарх български.
Когато един народ има 15 столетия история, всеки ден от неговия календар е белязан с поне едно значимо събитие. Такъв народ сме ние, българите! И затова всеки ден от нашето настояще е достатъчен повод да си спомняме откъде идваме, какви сме, кои сме. Значими и непокорени!
Себепознанието е нашата сила, когато сме в окото на поредната времева вихрушка, когато отново на изпитание са подложени изконните ни представи за добро, красиво, значимо.
Антим е първият български екзарх, виден политик и общественик, останал в историята най-вече като борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: „Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов, свободен живот!“
Приснопаметният първойерарх, митрополит Видински и екзарх български Антим І, е роден в Лозенград през 1816 г. В млада възраст приема монашество в Света гора и за известно време се подвизава в Хилендарската света обител. Там се закърмя със свято родолюбие, четейки огнените слова из „История славянобългарска“ на преподобни Паисий Хилендарски.
Завършил духовно училище на остров Халки и със стипендия, издействана от руския консул в Измир, постъпва в Одеската духовна семинария. Продължава образованието си в Московската духовна академия, която завършва през 1856 г. с магистърска степен. След завръщането си в Цариград Патриаршията го удостоява с архимандритско достойнство и широко използвала неговата висока богословска подготовка като преподавател, а по-късно и ректор на Халкидонското богословско училище.
По силата на султански ферман от 20 февруари 1870 г. за учредяването на Българската екзархия трябвало да се избере екзарх, който да оглави и ръководи църковно-народните дела и да бъде законен представител на българския народ пред държавната власт. Когато Църковно-народният събор потърсил великодостойника за този висок и отговорен пост в това съдбоносно за българите време, той го намерил в лицето на Видинския митрополит Антим І.
На 16 февруари 1872 г. той е бил избран за български екзарх. Екзархът започва своето високо църковно-народно служение с рядко умение, усърдие и смелост. Подпомогнат от Светия синод и Екзархийския смесен съвет, той бързо урежда административния апарат. Не закъсняват обаче и трудностите от страна на Цариградската патриаршия и от политическите среди на чуждата държава.
Мобилизирайки своите нравствени сили и воля, умъдреният първойерарх екзарх Антим отблъсквал всякакво посегателство върху чистото православие и дадените ни права според фермана. Екзарх Антим І полага изключителни усилия за обединяването на разпокъсания народ в условията на големия подем на националното движение по това време и след обявяване на схизмата.
През есента на 1875 г. в екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев и други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите: „Бъдете благословени Вие, български чеда! Когато се върнете при Вашите другари във Влашко, предайте им, че от високия екзархийски престол, на който ни поставиха, както Вие, достойни чада на България, тъй и аз не ще престана да бъда носител на духа на народа си и с най-буден поглед и твърдо постоянство ще вървя към постигане на великата негова национална задача – освобождението!“
Истински голям морален изпит за българския екзарх е Априлското въстание и неговото потушаване с нечувана жестокост през пролетта на 1876 г. Това варварско злодеяние компрометирало турската държава пред културния свят. Правителството решило да организира публична изява на събрание от представители на народите в Отоманската империя пред дипломатическите представители в столицата. Екзарх Антим бил поканен чрез личното си присъствие или писмено да прикрие или отрече позорните изстъпления, както и да изрази голямата благодарност на българския народ от дадените му свободи. Неопетнената съвест и пламенното родолюбие не позволяват на Българския екзарх да измени на истината и на народа си и той категорично отказва с думите: „Не можем да благодарим на правителство, което коли, беси и угнетява народа!“
С широк политически поглед екзарх Антим изиграва важна роля в привличането на европейското обществено мнение на страната на българските национални интереси. Нещо повече, оплаквайки хилядите невинни жертви, той намира начин писмено да оповести за тази кървава трагедия Всерусийския император Александър II. Четенето на този знаменит документ трогва и днес: „Ако Русия не се застъпи за жестоката съдба на българския народ, нека тогава българите да бъдат заличени от числото на славяните и православните“, заявява екзархът. „България да бъде освободена!“ – ще бъде отзвукът на този зов.
Турското правителство не могло да прости тези действия на екзарха. Съдбата му била решена. Обявен за враг на султанската империя, той бил свален насилствено от екзархийския престол на 17 юни 1877 г., осъден на смърт, а след младотурския преврат – помилван и изпратен на заточение в Анкара, Мала Азия. Тогава в отговор на съчувствените думи на арменския патриарх, казва: „Дай Боже, Вашите думи да бъдеха истинни, защото, когато обесиха гръцкия патриарх Григорий, създаде се свободно гръцко кралство, и сега, ако обесят мен, това би могло да създаде свободно българско царство.“
От заточението българският екзарх се завръща вече в свободна България. Народът го посреща с възторг. С нищо не може да се сравни ентусиазмът и въодушевлението на 229-те народни представители, когато княз Дондуков се приближил към дядо Антим, благоговейно целунал ръката му и поискал благословия да пристъпи към великото дело и откриването на Учредителното събрание в Търново на 10 февруари 1879 г. След изработването и приемането на Конституцията на 16 април 1879 г. дядо Антим, като председател, заключава: „Свършихме делото, за което бехме определени – написахме Закон от народа и за народа.“ В следващите дни, между 17 април и 26 юни 1879 г., Първото велико народно събрание, в състав от 231 депутати, под председателството на всенародно уважавания йерарх избрало Александър I Батенберг за първи български княз, след което, начело на шествие и придружен от двама митрополити, Антим I отслужил молебен на легендарната Шипка и положил основния камък за издигане паметник на героите, паднали за свободата на България.
Екзарх Антим се връща във Видин и поема ръководството на Видинската митрополия като митрополит, какъвто е бил преди да бъде избран за екзарх.
За разлика от повечето русофилски настроени политици и йереи Антим I отстоява неизменно българските национални интереси. Когато разбира, че руските империалистически интереси ги застрашават, той подкрепя либералите в лицето на Стефан Стамболов и Петко Каравелов, с които е дългогодишен приятел. „Вие ни освободихте от турците… Чудя се кой ще ни освободи от Вас?“ – попитал Антим I княз Дондуков през 1879 г. на банкет по повод неговото изпращане в Търново.
На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, Видинската крепост е обсадена и градът е застрашен от превземане. Комендантът и група видни граждани предлагат на владиката да премине река Дунав и да отиде в Калафат. Антим I отказва да напусне обсадения Видин с думите: „Това не е достойно за мене. Трупът на пастира трябва да бъде там, дето пада народ и войска.“
През 1887 г. той е депутат в Третото велико народно събрание. След избора на Фердинанд за български княз дядо Антим публично го призовава да спазва Търновската конституция.
На 1 декември 1888 г. Екзарх Антим I предава Богу дух в град Видин.
Приживе завещава цялото си състояние за построяването на катедралата „Свети Димитър“, за изграждането на читалище и за развитието на просветното дело във Видин и построява голяма, двуетажна прогимназия, която днес носи името му.
Сто и тридесетата годишнина от блажената кончина на приснопаметния първи български екзарх Антим отново ни изправя пред сияйния образ на великия роден първойерарх, голям родолюбец, мъченик за вяра и род, за свободно Отечество. Извървеният от народа ни път оттогава до днес потвърждава силата и истинността на неговите добродетели и саможертва.
Най-верен и пълен израз на нашата почит към него ще бъдат нашите дела. Не бива да забравяме, че без неговата саможертвена любов и без трудовете на дейците на нашата църковна и национална независимост днес едва ли щяхме да имаме автокефална българска православна църква и да се радваме, че живеем в свободно отечество.
Но Бог благоволи да ни дари с истински отци, с духовни пастири, които положиха душите си и вложиха живота си в основите на нашата църковна и народна свобода, и по техните молитви ние трябва да продължим делото им…
Поклон и вечна признателност пред светлата памет на Антим I, eкзарх български! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тошев.

Преминаваме към първа точка от днешния дневния ред:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Постъпило е заявление от Ивайло Ангелов Московски, народен представител от Петнадесети изборен район – Плевенски: „Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България подавам оставка като народен представител, избран в мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Желая да бъдат прекратени пълномощията ми като народен представител с Решение на Народното събрание. Подпис: С уважение, Ивайло Московски.“
Изготвен е служебен Проект за решение, който ще Ви прочета, преди да дам думата за изказвания.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал.1, т.1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Ивайло Ангелов Московски като народен представител от Петнадесети изборен район – Плевенски.“
Колеги, откривам разискванията.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване току-що прочетения Проект за решение за прекратяване пълномощията на народен представител.
Гласували 149 народни представители: за 146, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ.
Внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г., приет на първо гласуване на 26 октомври 2018 г.
Доктор Адемов, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъде допусната Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 133 народни представители: за 129, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Доктор Адемов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Доклад относно: приетия на първо гласуване на 26 октомври 2018 г. Законопроект за хората с увреждания, № 802-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 октомври 2018 г.
„Закон за хората с увреждания“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
„Глава първа – Общи положения“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. Законът урежда обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания в Република България.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. Законът има за цел да:
1. насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания;
2. създаде условия за социално приобщаване на хората с увреждания;
3. способства за зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания;
4. предоставя подкрепа за хората с увреждания и техните семейства.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване: наименованието на Закона по текста на вносителя; наименованието на Глава първа по текста на вносителя, подкрепени от Комисията; редакцията на чл. 1 по Доклада на Комисията; редакцията на чл. 2 по Доклада на Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 137, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. Законът гарантира правата на хората с увреждания по начин, който осигурява зачитане на човешкото им достойнство и равното им третиране в личния, обществения и политическия живот, като се прилага индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
„Чл. 4. Основните принципи на Закона са:
1. личен избор и независимост на хората с увреждания и техните семейства;
2. равнопоставеност и недискриминация;
3. социално приобщаване и пълноценно и ефективно участие на хората с увреждания и техните семейства в обществения живот;
4. достъпност.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
„Чл. 5. (1) Областите на подкрепа за хората с увреждания са:
1. здравеопазване;
2. образование;
3. заетост;
4. жилищно осигуряване;
5. достъпна среда в урбанизираните територии и обществени сгради;
6. транспорт;
7. култура;
8. спорт;
9. личен живот;
10. обществен и политически живот;
11. правосъдие;
12. други области.
(2) Средствата за оказване на подкрепа за хората с увреждания с цел социално приобщаване включват:
1. медицинска, професионална, социална, трудова и психологическа рехабилитация;
2. образование и професионално обучение;
3. услуги, подпомагащи трудовата реализация;
4. достъпност и разумни улеснения;
5. социални услуги;
6. финансова подкрепа;
7. достъпна информация;
8. достъп до правосъдие и правна защита;
9. осигуряване на лична мобилност с максимална степен на независимост;
10. лична помощ;
11. универсален дизайн;
12. други средства.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
„Чл. 6. Чужденци с увреждания, които имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденци с увреждания, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с увреждания, ползващи се от временна закрила, и лица, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, се ползват със същите права, както българските граждани с увреждания, при условие че степента на трайно намалена работоспособност или видът и степента на увреждане са определени по реда на действащото законодателство в Република България.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 3, 4, 5 и 6 по Доклада на Комисията.
Гласували 142 народни представители: за 142, без против и въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следното наименование на Глава втора: „Органи на управление, наблюдение и сътрудничество“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
„Чл. 8. (1) Държавната политика за правата на хората с увреждания се осъществява от държавните и местните органи в сътрудничество с национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите, които създават условия и съдействат за реализирането на програми и проекти в тази област.
(2) Държавните и местните органи съгласно своите правомощия приемат, съответно издават нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с правата на хората с увреждания.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
„Чл. 9. (1) За осъществяване на държавната политика за правата на хората с увреждания министърът на труда и социалната политика:
1. координира дейностите на държавните органи с цел реализиране правата на хората с увреждания;
2. разработва, участва в обсъждането и предлага приемането и/или изменението на нормативни актове, стратегически документи, програми и планове, засягащи правата на хората с увреждания;
3. организира дейността на Националния съвет за хората с увреждания;
4. организира дейността по предоставянето на статут на национално представителните организации на и за хората с увреждания;
5. оказва методическа помощ на органите на изпълнителната власт за провеждането на държавната политика за правата на хората с увреждания;
6. координира събирането на данни от различните институции и организации, на базата на които изготвя анализи и годишен доклад за спазването на правата на хората с увреждания в секторните политики;
7. координира изпълнението на националните ангажименти по прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон (ДВ, бр. 12 от 2012 г., ДВ, бр. 37 от 2012 г.), както и на международните актове във връзка с правата на хората с увреждания;
8. предоставя информация на държавните органи и гражданското общество по прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания и националните политики;
9. представлява държавата в международни организации и програми, засягащи хората с увреждания;
10. ръководи и координира участието в национални и международни програми и проекти за хората с увреждания, включително и съвместно с други държавни органи и организации;
11. поддържа контакти със сродни специализирани държавни органи в други държави, както и с международни организации с предмет на дейност в подкрепа за хората с увреждания.
(2) За изпълнение на функциите по ал. 1 министърът на труда и социалната политика се подпомага от дирекция в специализираната администрация на Министерството на труда и социалната политика и от Агенцията за хората с увреждания.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
„Чл. 10. (1) Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(2) Агенцията за хората с увреждания се представлява и ръководи от изпълнителен директор.
(3) Агенцията за хората с увреждания:
1. участва в механизма по координация в областта на политиката за правата на хората с увреждания;
2. води и поддържа информационна система за хората с увреждания;
3. изготвя 6-месечни и годишни отчети за изпълнението на политиката за правата на хората с увреждания, които предоставя на министъра на труда и социалната политика;
4. води и поддържа регистър на лица, които осъществяват дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 61, ал. 1;
5. осъществява контрол на дейностите по т. 4;
6. води и поддържа регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания;
7. разработва програми и финансира мерки за стимулиране на стопанската инициатива в интерес на хората с увреждания;
8. разработва програми и финансира проекти за рехабилитация, интеграция и за изграждане на достъпна среда за хората с увреждания;
9. участва при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания и дава становища по тях;
10. публикува и поддържа на интернет страницата си информация за насоките и достъпа за реализиране на правата за хората с увреждания;
11. при установяване на нарушение на правата на хората с увреждания докладва на компетентните органи за предприемане на действия;
12. извършва и други дейности, определени с акт на Министерския съвет.
(4) Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията за хората с увреждания се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава втора, подкрепено от Комисията; текста на вносителя за чл. 7, подкрепен от Комисията; и редакцията на членове 8, 9 и 10 по Доклада на Комисията.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
„Чл. 11. (1) За осъществяване на функциите по насърчаване, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания се създава Съвет за наблюдение.
(2) Съветът за наблюдение осъществява дейността си при спазване на следните принципи:
1. защита и гарантиране на правата на хората с увреждания;
2. независимост и публичност;
3. сътрудничество и взаимодействие с държавните и местните органи и с гражданското общество.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
„Чл. 12. (1) Съветът за наблюдение се състои от 9 членове – двама представители, определени от омбудсмана на Република България, двама представители, определени от председателя на Комисията за защита от дискриминация, четирима представители на организациите на и за хората с увреждания, определени от тях, и един представител на академичната общност, определен от Българската академия на науките.
(2) Мандатът на Съвета за наблюдение е 4 години и започва да тече от датата на попълване на състава му. Членовете на съвета осъществяват дейността си до конституирането на новия състав.
(3) Организациите на и за хората с увреждания определят своите представители по ред, определен с правилника за прилагането на закона.
(4) Дейността на Съвета за наблюдение се администрира чрез администрацията на омбудсмана на Република България и на Комисията за защита от дискриминация на ротационен принцип за срок две години.
(5) Съветът за наблюдение се представлява от председател и заместник-председател.
(6) Председател на Съвета за наблюдение е представител на институцията, която администрира дейността на Съвета за наблюдение по ал. 4.
(7) Заместник-председател на Съвета за наблюдение е представител на организациите на и за хората с увреждания, избран от тях, на ротационен принцип за срок една година.
(8) При отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник-председателя.
(9) В заседанията на Съвета за наблюдение могат да бъдат поканени и представители на други институции, организации, независими експерти, работодатели, синдикати и други.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
„Чл. 13. (1) Член на Съвета за наблюдение не може да е лице, което:
1. изпълнява държавна служба;
2. е поставено под запрещение;
3. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано.
(2) Ограничението по ал. 1, т. 1 не се прилага за представителите на омбудсмана на Република България и на Комисията за защита от дискриминация.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
„Чл. 14. Съветът за наблюдение:
1. изготвя становища, препоръки и предложения до отговорните институции за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на правата на хората с увреждания;
2. изготвя ежегодни доклади по предприетите действия за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания;
3. осъществява периодичен преглед и оценка на националното законодателство, практики и проекти на нормативни актове за съответствие с разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания;
4. осъществява и други дейности, свързани с насърчаване, защита и наблюдение по прилагането на Конвенцията.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
„Чл. 15. (1) Съветът за наблюдение провежда заседанията си най-малко веднъж на три месеца.
(2) Заседанията са редовни, ако в тях участват повече от половината от членовете на Съвета за наблюдение.
(3) Решенията на Съвета за наблюдение се взимат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.
(4) Членовете на Съвета за наблюдение не получават възнаграждение за участието си в него.
(5) Съветът за наблюдение приема правилник за дейността си и организацията на работа.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16:
„Чл. 16. (1) Съветът за наблюдение работи въз основа на приета от него годишна програма.
(2) Съветът за наблюдение ежегодно представя за сведение в Народното събрание доклад за дейността си.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за членове 11, 12, 13, 14, 15 и 16 по Доклада на Комисията.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 17 има предложение на народния представител Светлана Ангелова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
„Чл. 17. (1) За осъществяване на сътрудничество при разработване и провеждане на политиката за правата на хората с увреждания към Министерския съвет се създава Национален съвет за хората с увреждания, наричан по-нататък „Националния съвет“.
(2) Председател на Националния съвет е заместник министър-председател.
(3) Националният съвет е консултативен орган, в който участват представители на държавата, определени от Министерския съвет, национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България.
(4) Националният съвет дава становища по проектите на нормативни актове, стратегии, програми, планове и други актове, които засягат правата на хората с увреждания.
(5) Националният съвет си сътрудничи с органите по координация и наблюдение по закона.
(6) Членовете на Националния съвет не получават възнаграждение за участието си в него.
(7) Дейността и организацията на работа на Националния съвет се определят с правилник, приет от Министерския съвет.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18:
„Чл. 18. (1) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт определят служители, на които се възлагат функции на координатори по правата на хората с увреждания.
(2) Координаторите по ал. 1:
1. участват в разработването на политики и програми в областта на правата на хората с увреждания;
2. участват в изработването, изпълнението и отчитането на нормативните актове, стратегически документи, планове, проекти, анализи и доклади в областта на правата на хората с увреждания съгласно компетентността на съответния орган;
3. координират изпълнението на мерките от компетентността на съответния орган и участват в изготвянето на доклади по правата на хората с увреждания;
4. координират събирането и разпространението на информация и добри практики в областта на правата на хората с увреждания от компетентността на съответния орган;
5. изпълняват и други функции в областта на правата на хората с увреждания, възложени от съответния орган.
(3) Функциите на служителите, определени за координатори по правата на хората с увреждания, се определят в длъжностните им характеристики или чрез заповед на органа по назначаването и работодателя.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
„Чл. 19. (1) За провеждане на политиката за правата на хората с увреждания областните управители създават областни съвети.
(2) В състава на областните съвети се включват представители на областната и общинската администрация, на териториалните органи на изпълнителната власт, на национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза, както и други заинтересовани лица, работещи в областта на правата на хората с увреждания.
(3) Областните съвети съдействат и подпомагат областните управители при осъществяване, анализиране, разработване на стратегии, планове, мерки и други дейности, свързани с изпълнението на политиката в областта на правата на хората с увреждания на областно ниво.
(4) Членовете на областните съвети не получават възнаграждение за участието си в заседанията.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на членове 17, 18 и 19 по Доклада на Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Глава трета – Индивидуална оценка на потребностите“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 24 .
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 20:
„Чл. 20. (1) Хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна.
(2) Оценката по ал. 1 изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава трета, отхвърлянето на чл. 20 и текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 20, подкрепен от Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 20 има предложение на народните представители Корнелия Нинова, Виолета Желева, Надя Клисурска-Жекова, Георги Гьоков, Кристина Сидорова, Валентина Найденова, Вяра Ненчева, Теодора Халачева, Николай Иванов и Донка Симеонова – чл. 22 се изменя така:
„Чл. 22 (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от консултативна комисия в дирекциите „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане, която включва:
1. експерт от Дирекция „Социално подпомагане“, определен от директора на Дирекция „Социално подпомагане“;
2. лекар, определен от директора на регионалната здравна инспекция;
3. психолог, определен от началника на регионалното управление по образованието;
4. педагог, определен от началника на регионалното управление по образованието;
5. представител на общината, определен от съответния кмет;
6. експерт от Дирекция „Бюро по труда“, определен от директора на Дирекция „Бюро по труда“ на Агенцията по заетостта.
(2) При необходимост се включват и други специалисти.
(3) Участниците в Комисия получават индивидуално възнаграждение от бюджета на Министерство на труда и социалната политика, за всяко решение“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 22, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В основата на философията на новия Закон за хората с увреждания е индивидуалната оценка на потребностите, която в случая ще се изготвя от специализиран отдел към дирекциите „Социално подпомагане“.
Методиката за извършване на оценката на потребностите за подкрепа на хората с увреждания тепърва ще се разработва, също така и структурата на специализирания отдел, който ще се натовари с осъществяването на тази оценка. Ще бъде разработен в Правилника.
В крайния вариант на Законопроекта най-положителното и най-позитивното е така наречената „индивидуална оценка“. Предвид това с изготвянето ще бъде натоварен социален работник, с което съществуващата в момента Комисия за социална оценка ще бъде премахната. Натоварването за един социален работник – да предвиди всички нужди на потребностите на лицето, ще бъде много натоварващо за него и неясно според нас. Затова нашето предложение е в чл. 22 Комисията, която ще бъде натоварена с изготвянето на оценката, да бъде в следния вариант: социален експерт, лекар, психолог, педагог, представител на общината, експерт от Дирекция „Бюро по труда“, и при необходимост да се включат и други специалисти, като също така за участието да се получава и възнаграждение за това. Казвам това, защото сега съществува, както казах и в началото, Комисия, която изготвя тази оценка. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Да, има затруднение при работата, но това е защото служителите не са мотивирани да участват в Комисията и доста често не се събират. Това е така. Затова ние предлагаме да има съответно възнаграждение за всяко едно решение. Вместо да подобрим тази комисия, да подобрим работата й, в Законопроекта тази комисия просто се премахва и се създава отдел със статут, който засега още не е ясен.
Пак казвам, социалният работник не е нито експерт в образованието си, нито човек, който може обективно да прецени от какво имат нужда хората с увреждания за рехабилитация, за медицински съоръжения и приспособления.
Искам само да спомена, че в разсъжденията при обсъждането на Законопроекта в Комисията дори и министърът спомена и се съгласи с нашето предложение – че има нужда от други специалисти. Разбирам, че нашето предложение няма да бъде подкрепено в разглеждания законопроект, защото работната група може би ще подкрепи Проекта, заложен в началото, от всички, които много усърдно са работили по всички предложения. Моля Ви обаче в създаването на Правилника тази нужда от допълнителни специалисти да се има предвид. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили по чл. 22, в момента намира отражение в следващия член от доклада, който ще разглеждаме – 21. Той е свързан със специализираните отдели в дирекциите за социално подпомагане, каквито трябва да се създадат и които трябва да изготвят индивидуалната оценка на потребностите. Моята колежка Виолета Желева спомена преди малко необходимостта от привличането, понякога с оглед на спецификите на конкретния случай, на външни специалисти, които със сигурност няма да бъдат, как да кажа, достатъчни в тези специализирани състави на дирекциите. Не виждам какъв е проблемът в ал. 2 на чл. 21, където говорим за специализираните състави на дирекциите за социално подпомагане, да има хипотеза за привличане на външни специалисти, когато това е необходимо с оглед спецификите на конкретния случай.
В тази връзка, независимо че работната група се е обединила около конкретния текст на тези разпоредби, както колежката каза, при разглеждането на Законопроекта на второ четене самият министър на труда и социалната политика спомена, че най-вероятно ще възникнат такива хипотези. Затова сега, уреждайки обществените отношения на хората с увреждания в този изцяло нов Закон за хората с увреждания, смятам, че не е необходимо после да правим ревизия след ревизия на този закон, а е хубаво сега да попълним тези празноти и неясноти в Закона, за да бъде пълен и да отговори на потребностите на хората с увреждания, каквито са в действителност.
В тази връзка призовавам всички Вас – не виждам какъв е проблемът да направим редакционна поправка в текстовете на чл. 21, ал. 2, където говорим за специализираните състави, да допълним в ал. 2, че при необходимост могат да бъдат привличани външни специалисти с оглед спецификите на конкретния случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Чл. 22 имате предвид. Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики?
Заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Клисурска! Репликата, която искам да Ви направя, е по отношение на това, че в България има 147 дирекции „Социално подпомагане“. В останалите общини дори и в тези 147 общини е изключително трудно да се намерят експертите, за които Вие говорите. Още по-малко са и бюрата по труда.
Знаете, че има девет регионални дирекции на Агенцията по заетостта и още по-малко структури на Агенцията по заетостта. За да се намерят тези експерти, е необходимо да се привличат от други регионални структури, което е изключително трудно. Това са били аргументите на работната група да подкрепи този състав, който е предвиден в чл. 22 на предложения Законопроект.
Аз разбирам Вашето желание мултидисциплинарни екипи да осъществяват индивидуалната оценка на потребностите, но по-нататък в Закона, Вие ще видите и в Закона за личната помощ, са избегнати всякакви възможности за субективна оценка. Има предвидени скàли, има предвидени точно определени проценти, така че възможността на тези специализирани състави да правят субективни преценки е сведена до минимум. Точно това са били аргументите на работната група да подкрепи това предложение.
И още нещо, специализираните състави ще бъдат тези 147 човека от дирекции „Социално подпомагане“ плюс представители на Агенцията за хората с увреждания, за да може да се оформят след това – през 2021 г., когато се създаде новата Агенция за хората с увреждания. Идеята да се прави по методика, изготвена от министъра на труда и социалната политика, ограничава до минимум възможностите за субективна преценка и това беше идеята, когато се приемаха тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доктор Адемов.
Втора реплика – госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Госпожо Клисурска, на практика Вашето предложение не е нещо ново. Предложението за мултидисциплинарна комисия е сега действащата комисия, която извършва социалните оценки. Практиката показа, че тази мултидисциплинарна комисия не е ефективна, и социалните оценки, които се правят от тази комисия за хората с увреждания, са проформа и имат препоръчителен характер. Защо? Много трудно е в малко населено място да се намери лекар, психолог, педагог и да участват редовно в заседанията на тези мултидисциплинарни комисии. Затова и тези комисии много трудно се събираха редовно на своите заседания.
Предложението за изработването на индивидуалната оценка от специализирани отдели към Агенцията за социално подпомагане е от работната група, която работи по този законопроект. В нея активно участваха и представители на майките на деца с увреждания. Те също искат индивидуалната оценка да се изработва по нов ред, по нов начин и от нов състав, защото именно те твърдяха, че сегашната работа на мултидисциплинарните екипи, които изготвяха социалните оценки на хората с увреждания, са нефункционални и затова няма как да приемем това Ви предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Заповядайте, госпожо Клисурска, за дуплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Адемов, уважаема госпожо Ангелова! Ако сте слушали внимателно това, което изложих като аргументация по отношение на външните специалисти и по отношение ревизията на редакцията на чл. 21 – да въведем евентуално алинея втора за привличането на външни специалисти, Вие виждате, че действително се съобразяваме с разпоредбите на предложения нов законопроект, който е свързан с изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите от специализирани състави.
Това, което искам да кажа на господин Адемов, което той изложи по отношение на невъзможността за субективна оценка – невъзможността за субективна оценка не може, как да кажа, да е гарантирана през изготвяната методика. Според мен субективната оценка може да дойде оттам, където липсва необходимата експертиза. В тази връзка, независимо Методиката, когато липсва експертизата, може да доведе и до субективност при изготвяне на индивидуалната оценка. Има конкретни, специфични случаи на редки заболявания, на редки увреждания, които до голяма степен не могат по някакъв начин да покрият тези методически указания, които ще бъдат изготвени при индивидуална оценка на потребностите. В тази връзка смятам, че привличането на външни специалисти, когато е необходимо, с оглед на конкретните специфики и случаи, не са никакъв проблем и не смятам, че по някакъв начин влизаме в противоречие с всички останали текстове в този законопроект. Включително министърът на труда и социалната политика изложи това нещо, когато предлагахме този член и редакцията, свързана със специализираните състави. В тази връзка е моята дуплика на това, което Вие изложихте.
В никакъв случай ние не искаме да повторим съществуващото положение. Напротив, съгласни сме, че то трябва да бъде променено, но експертизата, която е необходима, винаги ще е необходима.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Следващо изказване има ли?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Сигурно няма законопроект в последните години, който да е включил такива усилия от страна на официалните институции, който да е възбудил и да е предизвикал такава гражданска и обществена енергия – сега сме пред финализирането му. Постигна се един забележителен напредък в последните месеци за решаване на проблем, който е десетилетен и нито едно правителство досега не направи усилията да реши проблема.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Това е второ четене вече.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля да ме слушате, Господин Стойнев. Не е Ваша работа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Стойнев, нека да чуем аргументацията на господин Шопов.
Господин Шопов, продължете изказването си.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Накрая, когато сме пред чл. 21, мисля, че мнозинството трябваше да бъде още по-диалогично и да приеме тези искания на майките на деца с увреждания и на практика да приключим този законопроект с пълен обществен, парламентарен и политически консенсус.
Какво правим отново? Отново създаваме дефицит в доверието пред обществото с нещо, което е толкова лесно, допустимо и приемливо и което наистина е добре, защото се касае до експертизите в обществените комисии, които ще решават конкретните случаи, поводи и казуси.
Аргументът, че щяло да има малки населени места, където това не можело да стане, не е съществен за мен. Винаги могат да бъдат привлечени, командировани и в най-малките населени места, така както са предвидени териториално комисиите, специалистите, които да правят своите преценки и всеки конкретен казус да излиза с гъвкаво решение, което да е съобразено със случая, защото тези казуси са толкова сложни, че не можем да ги подведем под един обществен знаменател и под една форма. Това от една страна.
Уважаеми колеги от мнозинството, огромен финансов ресурс се отделя и това е най-малкото, което може да затрудни и да създаде проблеми. Нека да знаем и да завършим това обсъждане и приемане на Законопроекта с това последно решение, като възприемем тези предложения, които бяха направени, и да знаем, че по забележителен начин сме стигнали до един обществен консенсус. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Клисурска. (Председателите се сменят.)
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Шопов, на една вълна сме днес и всички ние ще подкрепим този закон (показва Закона) и както виждате нашите предложения, които в момента правим, са само за подобряване на текстовете. Ние с огромно уважение се отнасяме към работата на работната група, защото под изключителен натиск тя пое и създаде този нов законопроект. Аз смятам, че той е необходим за всички, и Вие ще видите, че този консенсус, за който говорите, е постигнат вече с този нов закон – говорим в една посока.
Благодаря за подкрепата, която изложихте преди малко по отношение на това, че ще бъдат командировани необходимите специалисти. Точно такова е и нашето предложение, когато е необходимо това да се случи през закона.
В текстовете, които разглеждаме в момента, такава възможност не е създадена и това, което Вие казахте, подкрепя нашето предложение – много Ви благодаря за което. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Втора реплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, аз си позволявам да Ви направя реплика, защото във Вашето изказване отначало тръгнахте, че едва ли не сте „против“ предложението, което представят моите колеги, включително и аз. След това го обърнахте и казахте, че е добре да има обществен съвет с еди-какви си специалисти, ако трябва дори да се командироват. Определете за кое сте – против ли сте, за консенсус ли сте?! Казахте: „Законопроектът е добър, постигнахте консенсус.“ Вие сега защо влагате някакви разногласия с предложенията, после ги подкрепихте? Определете как ще гласувате – подкрепяте нашето предложение, или не го подкрепяте – първо?!
Второто несъгласие с Вашето изказване, е, че едва ли не преди да приемем този закон, всичко е било трагично в работата с хората с увреждания, приемайки този закон, от утре всичко тръгва по мед и масло. Въобще не е така, нужни са още изключително много усилия. Аз се радвам наистина на консенсуса, който се получи в приемането на Закона. Радвам се, че и хората, които пряко касаят Законопроекта в случая, който ще се превърне в закон, го харесват и стискам палци, този закон да тръгне да работи много добре, в което аз силно се съмнявам, поне в началото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Точно в началото ще тръгне добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Трета реплика – заповядайте, имате думата, уважаеми господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Нашата позиция е следната: това, което иска опозицията, е разумно и нормално, но то не може да бъде осъществено днес по следните причини, които сме коментирали в чисто професионален характер.
След като веднъж трудово-експертната лекарска комисия, която е в състав от трима лекари с различни клинични специалности, е взела решение какви проценти да определи като нетрудоспособност на съответния пациент, за тази широка експертна комисия няма откъде да бъдат взети да могат да участват допълнителни специалисти, защото тук сме коментирали, че трябва да участват колеги от двата вида много редки специалности – трудова медицина или професионални болести. По „професионални болести“ в момента не знам дали в България има 30 – 40 човека, които са основно в университетските болници и преподават на студентите тази специалност.
В „трудовата медицина“ колегите са заети основно в частния сектор, които имат такива фирми по трудова медицина. Тоест ние, ако вземем това решение, което е все пак казвам, разумно и нормално, което иска опозицията, може би в някаква перспектива занапред, когато се обучат такива кадри, е добре да има такива колеги, от тези специалности, но днес ние не можем.
Ние ще задължим тези комисии да намират такива колеги, а те няма откъде да ги намерят. Това е големият проблем, тоест ние имаме чисто физически недостиг на такива кадри в момента и затова тези комисии не могат да бъдат окомплектовани с такива лекари от двете клинични специалности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Поповски.
Имате думата за дуплика, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): На доктор Поповски ще отговоря само едно: моето твърдо становище и позиция винаги са били, че не може в XXI век една модерна европейска държава да се позовава на липсата на кадри в една или друга сфера, не само в тази, а в която и да е друга. Иначе една такава страна, която се позовава на липсата на кадри и няма кадри по принцип, минава в друга сфера и в друга категория страни. Кадри винаги ще се намерят, те трябва да бъдат обучени, ако трябва, за решаване на който и да е проблем, от която и да е сфера.
Колкото до моите опоненти и колеги от БСП (реплики от народния представител Надя Клисурска), опоненти в чисто опозиционен смисъл, иначе като идеи много често ние сме на едно мнение с Вас – ще отговоря, че не съм започнал моето изказване в някаква негативна насока… Аз исках само да напомня, че от 13 години, откакто „Атака“ е на политическата сцена, за нас от „Атака“ основен приоритет – вижте, всички наши програми, предизборни програми, вижте законопроектите, които сме внасяли, вижте онова, което сме поддържали в пленарната зала, винаги сме били строго и неотменно последователни и насочени към защита на социалните права на българските граждани – това е наше кредо и затова започнах моето изказване по този начин.
Както виждате и сега сме абсолютно последователни. На колегите от мнозинството, и на ГЕРБ и на „Обединени патриоти“ ще кажа: „Хайде, накрая на обсъждането на този законопроект да не ставаме евтини на брашното и скъпи на триците.“ Това е в момента дилемата, пред която се намираме, и да приключим разглеждането на Законопроекта с консенсус. За това съм пледирал много пъти от пленарна зала. Има теми, има въпроси – миналата седмица пак пледирах за това – в тази зала с консенсус всички – БСП, „Воля“ „Обединени патриоти“, ГЕРБ – тук не слагам само една партия, и това е ДПС, която е съвсем другаде в скалата на отстояване на българските национални интереси и политически ценности, и всичко друго. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 106 народни представители: за 36, против 29, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на текста на вносителя за чл. 22.
Гласували 111 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 21:
„Чл. 21. (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане.
(2) Индивидуална оценка на потребностите се изготвя по искане на:
1. човека с увреждане или упълномощено от него лице;
2. родителя (осиновителя), настойника или попечителя на човек с увреждане;
3. член на семейството, при когото е настанено дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
4. ръководителя на специализирана институция или социална услуга – резидентен тип, в която е настанено дете с увреждане;
5. директора на дирекция „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане при самосезиране.
(3) За изготвяне на оценката по ал. 1 се подават:
1. заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане;
2. формуляр за самооценка на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане;
3. медицински документи или експертно решение на Териториално-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) или Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК).
(4) Документите по ал. 3 се подават в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на човека с увреждане. Документите може да се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“, и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Документите може да се приемат и в дома на човека с увреждане при доказана с медицински документ необходимост.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 24, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, доктор Адемов.
Изказвания?
Имате думата за изказване, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Както виждате, в прочетените текстове на чл. 21, там, където говорим за индивидуалната оценка на потребностите и за специализираните състави, е мястото за нашето предложение – както си спомняте, аз го направих в залата, да направим редакция на този член.
Във връзка с това предлагам да гласуваме предложението по чл. 21, ал. 1, който да бъде допълнен със следния текст:
„Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане, като при необходимост се включват и други специалисти, с оглед спецификите на конкретния случай.“
Такава да бъде редакцията на ал. 1, чл. 21. Моля да го предложим за гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване редакционните поправки, които бяха предложени от народния представител госпожа Клисурска.
Гласували 99 народни представители: за 29, против 31, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на чл. 23 по вносител, който става чл. 21.
Гласували 94 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърляне на текста на чл. 24 по вносител.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Продължете, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 25 има предложение на народните представители Михаил Христов и Димитър Данчев:
„В чл. 25, ал. 2, т. 2, накрая, след думата „изделия“ се поставя запетая и се добавя „в т. ч. сроковете за ремонт и подмяна с нови.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 22:
„Чл. 22. (1) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за:
1. самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях;
2. увреждането/здравословното състояние;
3. вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане;
4. степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане;
5. степента на включване в социалната среда на човека с увреждане;
6. мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома;
7. други обстоятелства.
(2) За изготвянето на индивидуалната оценка Агенцията за социално подпомагане чрез своите органи има право на безвъзмезден достъп до данни, обработвани и администрирани от други публични органи или структури, съгласно изискванията за защита на личните данни.
(3) Индивидуалната оценка на потребностите, включително оценката за потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон, се изготвя по Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
(4) Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 по ред, определен с правилника за прилагането на закона.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Имате думата за изказване, уважаеми господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Явно е станало някакво недоразумение, тъй като предложението беше оттеглено още на Комисия. Сроковете за помощните средства на хората с увреждания – в момента има положителна промяна, учащите и работещите ползват реално погледнато 50% по-малък срок за експлоатация на помощните средства, както и за ремонт, така че то се припокрива с моето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Оттегляте ли предложението?
МИХАИЛ ХРИСТОВ: Да, оттеглям го, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Христов.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага, на текста на чл. 25 по вносител, който става чл. 22, и поради оттегляне на предложението на народните представители Михаил Христов и Димитър Данчев.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 23:
„Чл. 23. (1) Индивидуалната оценка на потребностите включва три компонента:
1. информация за човека с увреждане;
2. констатации за наличните функционални дефицити на човека с увреждане въз основа на събраната информация по чл. 22, ал. 1;
3. заключения, свързани с конкретни подкрепящи мерки.
(2) Заключенията в индивидуалната оценка на потребностите се основават на самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях и констатираните обстоятелства за наличните функционални затруднения и бариери при изпълнението на ежедневните и други дейности съобразно представените документи по чл. 21, ал. 3.
(3) В заключенията се определят видовете подкрепа по тази глава и потребността от предоставяне на социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон.“
Комисията предлага да се създадат нови чл. 24, 25, 26 и 27:
„Чл. 24. (1) Хората с увреждания имат право на финансова подкрепа съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл. 20 за осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия.
(2) Хората с трайни увреждания съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл. 20 имат право на:
1. финансова подкрепа за покупка на лично моторно превозно средство;
2. финансова подкрепа за приспособяване на жилище;
3. финансова подкрепа за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги;
4. финансова подкрепа наем на общинско жилище;
5. месечна финансова подкрепа.
(3) Хората с увреждания имат право да ползват социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа съгласно потребностите, определени в индивидуалната им оценка по чл. 20, при условия и по ред, определени със закон.“
„Чл. 25. (1) Въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за:
1. отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, и/или
2. отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2.
(2) Въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон.
(3) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 се съобщават писмено на лицето, подало заявление-декларация, в
7-дневен срок от издаването й заедно с индивидуалната оценка на потребностите.
(4) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 се мотивират.
(5) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят.“
„Чл. 26. (1) Заключенията и направленията, определени в оценката по чл. 20, са задължителни за всички органи и организации, отговорни за реализиране на правата на хората с увреждания.
(2) Индивидуалната оценка на потребностите се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане.
(3) Лицата с определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, установени след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата с намалена работоспособност, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата по закона пожизнено независимо от определения в експертното решение срок.
(4) Срокът на действие на индивидуалната оценка на потребностите, издадена въз основа на пожизнено експертно решение, както и в случаите по ал. 3, е 5 години от датата на издаването ѝ.
(5) Нова индивидуална оценка на потребностите може да бъде изготвена преди изтичането на срока на издадената оценка при:
1. издаване на ново експертно решение от ТЕЛК (НЕЛК) преди изтичането на срока на действащото експертно решение;
2. промяна в потребностите на човека с увреждане и заявеното желание по чл. 21, ал. 2.“
„Чл. 27. (1) При писмен сигнал или по преценка на директора на съответната дирекция „Социално подпомагане“ за недобросъвестно получена месечна финансова подкрепа и/или целева помощ, както и за неизползвана по предназначение целева помощ се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията.
(2) За резултатите от проверката длъжностното лице по ал. 1 съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекция „Социално подпомагане“.
(3) В случай на установена недобросъвестност при получаване на месечна финансова подкрепа и/или целева помощ и/или неизползвана по предназначение целева помощ директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената месечна финансова подкрепа и/или целева помощ заедно със законната лихва.
(4) Лицата, неизползвали по предназначение целева помощ, се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми.
(5) Заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от деня на получаването ѝ. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение.
(6) Принудителното изпълнение на заповедта по ал. 3 се допуска по искане на дирекция „Социално подпомагане“ по реда на Гражданския процесуален кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Госпожо Клисурска, имате думата за изказване.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Изказването ми ще бъде по чл. 23, който по предишните текстове беше чл. 26.
За мое голямо съжаление, при работата на работната група на второ четене беше направено искане за уточняване на термина „направленията“, защото, както виждате, в момента в ал. 3 става ясно какво определят заключенията и какви са видовете подкрепа, но за направленията не е направена такава конкретика. Такава конкретика не е изложена и в „Допълнителните разпоредби“ от §1. В тази връзка, четейки текста на чл. 23 и цялата му логика, такава каквато е, предлагам в ал. 3 – там, където коментираме заключенията, да въведем и текста „направленията“, защото направленията увисват. По сега действащото законодателство и по сега действащия Закон за социално подпомагане направленията са свързани с това, когато се издават от отделите за закрила на децата към дирекциите за социално подпомагане за настаняването в резидентни услуги – когато става от съда. Всички услуги за пълнолетни лица стават със заповед и направление от дирекциите за социално подпомагане. Но, забележете! В новия Закон за социалните услуги концепцията, която беше обсъждана, на текстовете на Закона за социалните услуги, вече е факт. Там става въпрос за насочване на ползване на социални услуги. В текста на Закона за хората с увреждания обаче – такъв, какъвто го въвеждаме в момента, и говорейки за заключения и направления – в ал. 2 и в ал. 3 за заключенията, не става ясно какво се случва с направленията.
В тази връзка, за да нямаме неясноти по отношение на направленията, след като става въпрос за ползване на социални услуги, предлагам да въведем и „направленията“, защото остава непълнота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване редакционната поправка, предложена от народния представител Надя Клисурска.
Гласували 98 народни представители: за 26, против 27, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 26 по вносител, който става чл. 23, и предложението на Комисията за създаване на нови членове от 24 до 27 включително, с текст съгласно предложението на Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 27 има предложение на Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 27 след думата „отдели“ се добавя „и привличането на необходимите външни специалисти“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 27, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 22, ал. 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 28, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 22, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 105 народни представители: за 30, против 16, въздържали се 59.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване два текста: първият е предложението на Комисията за отхвърляне на текста на чл. 27 по вносител, и вторият – предложението на Комисията за отхвърляне на текста на чл. 28 по вносител.
Гласували 110 народни представители: за 109, против 1, въздържали се няма.
Предложенията са приети. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Гласувах по последните текстове само за да имам правото да кажа, че в края на тази глава, която разглеждаме, ми се искаше да помечтая като човек, свързан с хората… (Народният представител Надя Клисурска разговаря с експерт на водещата комисия.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Клисурска, извинявам се, но трябва да Ви направя забележка – неофициално. Моля, седнете на място!
Моля, продължете.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Наложи ми се в края на тази глава да помечтая. Дано един ден Народното събрание на Република България приеме глава в закон, в който ще има индивидуална оценка на възможностите на хората с увреждания, а не на техните дефицити! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Недялков.
Моля продължете, уважаеми доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 28.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 29:
„Чл. 29. (1) Хората с увреждания имат право на рехабилитация, която е комплексна и може да е:
1. медицинска;
2. професионална;
3. социална;
4. трудова;
5. психологическа.
(2) Медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване и включва:
1. идентификация на уврежданията;
2. медицинска и функционална диагностика;
3. физикална терапия;
4. говорна и зрителна терапия;
5. кинезитерапия;
6. хидротерапия;
7. ерготерапия;
8. психотерапия;
9. поддържаща медикаментозна терапия;
10. назначаване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания.
(3) Медицинската рехабилитация е насочена към:
1. постигане на максимална функционална годност и успешна ресоциализация;
2. подпомагане на медико-биологичното възстановяване и профилактика на усложненията;
3. поддържане на функционалното състояние и ограничаване на патологичните последствия;
4. компенсиране по различни начини и чрез различни средства на загубата на функционална годност на увредените органи и системи.
(4) Професионалната рехабилитация е процес, който дава възможност на хората с увреждания за преодоляване на бариерите на достъп и връщането на работа към определена професия.
(5) Професионалната рехабилитация има за цел развитие на знанията и уменията на хората с увреждания за полагане на труд, подготовка за работа и осигуряване на работа, съответстваща на здравословното им състояние, образование и квалификация.
(6) В процеса на професионална рехабилитация се извършват следните дейности:
1. оценка на професионалната пригодност на хората с увреждания;
2. професионални консултации, които се основават на комплексна оценка на професионалната пригодност;
3. професионално обучение;
4. осигуряване на услуги за подкрепа и трудова асистенция;
5. осигуряване на подходяща подкрепа за преодоляване бариерите на функционалните ограничения за упражняване на усвоена професия, пригодено работно място и условия на труд съобразно потребностите на човека с увреждане и други.
(7) Социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на независим живот в обществото чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, психо-социално консултиране, трудова и професионална дейност, предоставяне на социални и рехабилитационни услуги и други дейности.
(8) Дейностите, които се извършват в областта на социалната рехабилитация, са свързани със:
1. изграждане на умения и способности за справяне при осъществяването на дейностите в живота;
2. изграждане на подкрепяща среда за човека за водене на независим живот;
3. създаването на условия за социални контакти, творчество и художествено-творчески изяви, рекреационни дейности, информация и други.
(9) Трудовата рехабилитация насърчава правото на заетост на хората с увреждане чрез:
1. трудова терапия;
2. социално приобщаване чрез трудова дейност;
3. осигуряване на услуги за насочване към заетост в специализирана, защитена или обичайна работна среда;
4. обучение в специализирана, защитена или обичайна работна среда;
5. осигуряване на подходяща форма на заетост в специализирана, защитена или обичайна работна среда;
6. адаптиране на трудовата среда за осигуряване на заетост на хората с увреждания.
(10) Психологическата рехабилитация е насочена към възстановяване и поддържане на психическото равновесие и възможности за дейност.
(11) Участие в различните видове рехабилитация по ал. 1 може да вземат и семействата на хората с увреждания в съответствие с идентифицирани потребности.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване следните текстове: първо, текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта, подкрепено от Комисията; второ, текста на вносителя за наименованието на Раздел I, подкрепен от Комисията; текста на вносителя за чл. 29, който става чл. 28, подкрепя се от Комисията, и редакцията, която Комисията предлага за текста на вносителя на чл. 30, който става чл. 29.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Всички предложения са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Раздел II.
По чл. 31 има предложение на народните представители Милена Дамянова, Галя Захариева, Венка Стоянова и Галя Желязкова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 30:
„Чл. 30. (1) На децата и учениците с увреждания, включително на децата и учениците със специални образователни потребности, се предоставя подкрепа за личностно развитие в системата на предучилищното и училищното образование.
(2) Подкрепата е обща и допълнителна и се прилага в съответствие с индивидуална оценка на всяко дете и на всеки ученик с увреждане, изготвена при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование и държавните образователни стандарти.“
По чл. 32 има предложение на народните представители Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 31:
„Чл. 31. (1) Подкрепата за личностно развитие се предоставя и осигурява на децата и учениците по чл. 30, ал. 1 съвместно с държавните и местните органи и техните структури и доставчиците на социални услуги.
(2) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование предоставят условия за равен достъп до качествено образование и приобщаване на децата и учениците чрез осигуряване на допълнителна подкрепа по чл. 187, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.
(3) Институциите по ал. 2 осигуряват допълнителната подкрепа за личностно развитие на децата и учениците с увреждания чрез план за подкрепа, изготвен по реда на чл. 187, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование. Планът се изготвя въз основа на оценка на индивидуалните потребности на всяко дете или ученик, която се извършва от екип за подкрепа за личностно развитие в детската градина или в училището.
(4) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование осигуряват достъп и присъствие на асистентите на деца или ученици с увреждания, когато в плана за подкрепа по ал. 3 е посочено, че детето или ученикът се нуждае от подкрепата на асистент.“
По чл. 33 има предложение на народните представители Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33 който става чл. 32:
„Чл. 32. (1) Регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование осъществяват организационно и методическо подпомагане на детските градини и училищата по отношение на предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие по чл. 31, ал. 2 на децата и учениците с увреждания, както и осигуряват ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности в случаите, предвидени в Закона за предучилищното и училищното образование.
(2) Към регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование се създават регионални екипи за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците по ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, доктор Адемов.
Колеги, има ли изказвания? Не виждам.
Преди да гласуваме, колеги – гости на парламента са курсанти и техни преподаватели от Националния военен университет. Моля да ги приветстваме с „Добре дошли!“ (Народните представители стават и с ръкопляскания поздравяват гостите.) Благодаря Ви!
Сега ще подложа на гласуване следните текстове: първият текст е текстът на вносителя за наименованието на Раздел II, вторият е редакцията на Комисията за чл. 31 по вносител, който става чл. 30, третият е редакцията на Комисията за чл. 32 по вносител, който става чл. 31, и четвъртият е редакцията на Комисията за чл. 33 по вносител, който става чл. 32.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 34 има предложение на народните представители Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 34 да бъде отхвърлен.
По чл. 35 има предложение на народните представители Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 33:
„Чл. 33. Висшите училища осигуряват:
1. подкрепяща среда, специални приспособления, необходимите учебни материали и допълнителна преподавателска помощ, подпомагащи процеса на обучение и оценяване на хората с увреждания;
2. подготовка на специалисти за работа с хора с увреждания.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Ще подложа на гласуване три текста: първият е предложението на Комисията за отпадането на текста на вносителя за чл. 34, вторият е редакцията на Комисията за чл. 35, който става чл. 33, и третият е предложението на Комисията в подкрепя на текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 34.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов чл. 36а:
„В Глава четвърта, Раздел ІІ се създава чл. 36а:
„Чл. 36а. При съответното прилагане на разпоредбите на този раздел подкрепа за личностно развитие – обща и допълнителна, за развиване на способностите и уменията се предоставя и на лица с увреждания, които поради настъпилото по-късно заболяване или поради полагане на грижи за лице с увреждания в домакинството са прекъснали обучението си за придобиване на основно, средно или висше образование.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска – имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Предложението, което сме направили в Раздел II на Глава четвърта е да се създаде чл. 36а за въвеждане на възможността, когато възникне увреждане и когато настъпва заболяване на един по-късен етап и когато съответно лице, което полага грижи за друго лице с увреждане, това е наложило то да прекъсне обучението си за придобиване на основно, средно или висше образование, да има такава подкрепа по реда на този раздел и тази глава.
Това е нашето предложение. Аз съм убедена в момента, че много голяма част от Вас това се случи и по време на дебатите при обсъждането на второ четене – ще коментират възрастта на хората, при които възникне тази хипотеза, и противоречията в Закона за предучилищното и училищното образование, но смятаме, че има такива случаи, в които лицата прекъсват обучението си поради това, че трябва да се грижат за хора с увреждания и в тази връзка предлагаме въвеждането на този чл. 36а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
(Реплика на народния представител Надя Клисурска към народни представители от ГЕРБ.)
Имате думата за реплика.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Клисурска, репликата ми е към Вас с молба в дупликата да даде малко повече разяснение как виждате прилагането на разпоредби от Закона за предучилищното и училищното образование към лица, които не са в системата на образованието. Особено ми е важно да чуя Вашата позиция, която предполагам, че няма да е лична, а ще бъде на групата колеги, внесли това предложение – как виждате осъществяването на допълнителната подкрепа в системата на висшето образование, къде тя е разписана и как смятате, че тя ще бъде предоставена на хората, които имат нужда? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Захариева.
Други реплики? Няма.
Дуплика – имате думата, уважаема госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Госпожо Захариева, права сте. По отношение на Закона за висшето образование действително текстът не е точен в редакцията на чл. 36а, но разбирайки аргументите, каквито аз ги изложих, в случая нашето предложение е свързано с тази подкрепа по-скоро за основно и средно образование. Такова е нашето предложение – ако приемате редакционната поправка, да отпадне „висше образование“, ще съм благодарна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Госпожо Клисурска, на това предложение Вие предлагате редакционна поправка ли?
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България, встрани от микрофоните): Да, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Много интересен казус.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: То трябва да се чете, като се пише.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Първо ще подложа на гласуване предложението, само трябва да обмисля, след което ще подложа на гласуване и редакционната поправка.
Други изказвания?
Госпожо Дамянова, имате думата.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз неведнъж от тази трибуна съм призовавала, когато се правят предложения, да се консултират с колегите в съответната парламентарна група, които са експерти в областта, в случая колегите от системата на образованието. Ненапразно ние сме направили редакция в предходните членове на закона, които бяха вече приети от залата и чиято цел беше да синхронизират Закона за хората с увреждания със Закона за предучилищното и училищното образование, за да няма разминаване.
В този смисъл, след като правим препратки към Закона за предучилищното и училищното образование, пред мен е чл. 174, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, която гласи: „Институциите в системата на предучилищното и училищното образование осигуряват подкрепа за личностно развитие на децата и учениците, съвместно с държавните и местните органи и структури и доставчици на социални услуги.“
Предходният чл. 173 казва кое лице е ученик: „Ученик е този, който се е записал в училище за обучение за завършване на клас“. Вие сте казали „лица“. Искате да кажете, че от утре училищата и детските градини трябва да предлагат обща и допълнителна подкрепа на всички лица, които се грижат за близки, които имат увреждане или са прекъснали обучението си в един етап от своя живот по една или друга причина поради грижа за близки или на самите лица с увреждания. Няма пречка, ако някой е прекъснал обучението си, да се запише в съответната форма на обучение и тогава ще получи съответната форма на подкрепа.
Вие си говорите, госпожо Клисурска, но аз Ви правя разяснение защо всъщност ще се въздържим на Вашето предложение.
Обща подкрепа. Ами за общата подкрепа аз ще Ви прочета Закона за предучилищното и училищното образование – екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти, допълнително обучение по учебни предмети при условията на този закон, допълнителни модули за деца, които не владеят български език, допълнителни консултации по учебни предмети, които се провеждат извън редовните учебни часове, кариерно ориентиране на учениците и така нататък. Няма пречка, когато въпросните лица се запишат, например във вечерна форма на обучение, защото са прекъснали своето обучение в един етап от своя живот, те да получат тази подкрепа по закон и това е съгласно Закона за предучилищното и училищното образование. Те имат това право, както, разбира се, и лица с увреждания, които също са прекъснали поради заболяване. Те могат да се запишат – има няколко форми на обучение, и те ще получават тази подкрепа. Но няма как, когато нямат статут на ученик и не са записани в училище, те да получават тази подкрепа. Защото за нея между другото малко по-нататък в Закона се казва, че се предоставя след оценка на потребностите от екип за подкрепа за личностно развитие, който е ситуиран в училището. След това отиваме на регионален екип, който потвърждава оценката, и така нататък. То е цяла глава. В този смисъл наистина е добре, когато правим предложения, да разглеждаме Закона за предучилищното и училищното образование в неговата цялост.
Но това, което искам да Ви кажа, е, че реално погледнато тези лица, ако се запишат в съответната форма на обучение, ще могат да получат подкрепа и това вече съществува в Закона още от 2016 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители с редакционната поправка, която беше предложена от народния представител Надя Клисурска.
Гласували 106 народни представители: за 23, против 44, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепа текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 35.
По чл. 38 има предложение на народните представители Христиан Митев, Калин Поповски, Атанас Стоянов, Йордан Апостолов и Георги Колев:
„В чл. 38, ал. 3 думите „само когато удостоверят изпълнение на задълженията по чл. 40“ се заличават.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 36:
„Чл. 36. (1) Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта осъществяват политиката по заетостта на хората с трайни увреждания, като съвместно с други заинтересовани страни разработват и предлагат за финансиране и реализиране програми и мерки за насърчаване на заетостта, осигуряващи равни възможности чрез социално-икономическа интеграция на хората с трайни увреждания, съгласно Закона за насърчаване на заетостта.
(2) По програмите и мерките по ал. 1 се предоставят средства за стимулиране на работодателите, които разкриват работни места за наемане на хора с трайни увреждания, по реда на Закона за насърчаване на заетостта.
(3) Работодателите могат да получават средства по програми и мерки по ал. 1, когато удостоверят изпълнение на задълженията по чл. 38.
(4) Трудовите и осигурителните отношения на наетите безработни лица с трайни увреждания от работодател, получил преференции по реализацията на програми и мерки за насърчаване на заетостта, се уреждат при условията на трудовото и осигурителното законодателство.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Христиан Митев, Калин Поповски, Атанас Стоянов, Йордан Атанасов и Георги Колев.
Гласували 100 народни представители: за 19, против 11, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Раздел III; чл. 37, който става чл. 35 и чл. 38, който става чл. 36 в редакция на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 39 има предложение от народните представители Христиан Митев и група народни представители:
„В чл. 39, ал. 2, т. 5 думите „е изпълнение на изискванията по чл. 40“ се заличават.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 37:
„Чл. 37. (1) Хората с увреждания, регистрирани в териториалните поделения на Агенцията по заетостта, имат право да ползват посредничество по информиране и намиране на работа и професионално ориентиране по реда на Закона за насърчаване на заетостта.
(2) Териториалните поделения на Агенцията по заетостта предоставят специализирано трудово посредничество на хората с увреждания, търсещи работа, което включва:
1. оценка на професионалните умения на хората с увреждания;
2. оценка на желанията и възможностите за придобиване на професионални умения с оглед на изискванията на пазара на труда;
3. включване в програма/проект за придобиване на професионални умения;
4. подпомагане чрез трудови наставници в процеса на обучение и започване на работа;
5. насочване на хората с увреждания към потенциални работодатели в изпълнение на изискванията по чл. 38 и посредничество при преговорите на хората с трайни увреждания и работодателите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепеното от Комисията предложение на народните представители Христиан Митев и група народни представители.
Гласували 105 народни представители: за 20, против 7, въздържали се 78.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста в редакция на Комисията за чл. 39, който става чл. 37.
Гласували 105 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 40 има предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 40 се правят следните изменения:
1. Алинея 6 отпада.
2. Алинея 7 става ал. 6, като в нея думите „и 6“ отпадат.
3. Алинея 8 става ал. 7, като в нея думите „ ал. 7“ се заменят с „ал. 6“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Христиан Митев и група народни представители:
„Член 40 се заличава.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40, който става чл. 38:
„Чл. 38. (1) С цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда работодателите назначават работници и служители с трайни увреждания съгласно квота, както следва:
1. работодатели с 50 до 99 работници и служители – едно лице с трайни увреждания;
2. работодатели със 100 и над 100 работници и служители – две на сто от средносписъчния си състав.
(2) Работните места, определени по реда на чл. 315 от Кодекса на труда, не се взимат предвид при отчитане изпълнението на квотата по ал. 1.
(3) Работодателите се освобождават от задължението по ал. 1 при:
1. наличие на специфични фактори в работната среда, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания;
2. липса на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции „Бюро по труда“ или от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
(4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ удостоверява обстоятелствата по ал. 3.
(5) Работодателите, извън тези по ал. 3, които прилагат алтернативни мерки за заетост на хора с трайни увреждания, определени с правилника за прилагането на закона, се освобождават от задължението по ал. 1.
(6) При неизпълнение на задължението по ал. 1 и 5 работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер 30 на сто от минималната работна заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Откривам разискванията.
Заповядайте, господин Гьоков, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Аз си мисля, че в залата няма човек, който да оспорва твърдението, че реализацията на хората с увреждания на пазара на труда е ключов инструмент за приобщаването им във всички области на обществения живот. Можем да си говорим много за програмите и мерките, които са предвидени в редица закони за заетост на тези хора, само че трябва да признаем, че колкото и положително въздействие да имат програмите и мерките върху трудовата реализация на хората с увреждания, те са изключително недостатъчни и не са устойчиви във времето.
Приветствам наличието на чл. 40, който между другото е един от ключовите елементи в този законопроект, който се стреми да гарантира някаква заетост на хората с трайни увреждания, и то не къде да е, и не по програми и по мерки, а в обичайна работна среда. Подкрепям тази законова разпоредба, защото така се създават по-добри възможности за хората с увреждания за включването им на пазара на труда и по този начин да си осигуряват доходи от трудова дейност, а не от социални помощи, да имат социални контакти, да плащат осигуровки и данъци – макар и облекчени, така ще могат реално да се приобщават социално-икономически и да се интегрират.
Разбирам като цяло хората от Патриотичния фронт, които са направили предложение да отпадне чл. 40 въобще от Законопроекта, но тези квоти за хората с увреждания трябва да съществуват, защото сме социална държава, солидарно общество и трябва да има административни мерки, щом по друг начин не можем да получим това устройване на работа и интегриране на хората с увреждания.
Аз ще напомня, че мерките като такива, или по-скоро квоти, има и сега към момента в законодателството – в чл. 325, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 27, ал. 1 и 2 от сега действащия Закон за интеграция на хората с увреждания и Наредба от февруари 2012 г. за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, но няма абсолютно никакви санкции. В голямата си част тези разпоредби на Кодекса на труда се изразяват в това работодателите да заявят тези места в бюрата по труда и до там, без да ги заемат.
Сега ние сме предложили в чл. 40 да отпадне ал. 6, която гласи: „Работодателите, извън случаите по ал. 4, които не изпълняват задълженията си по ал. 1 – тоест да осигуряват определени квоти – са длъжни да прилагат алтернативни мерки“. Смятам, че с тази ал. 6 обезсилваме действието на целия чл. 40 и го правим просто пожелателно. Бих се съгласил с оставането на алинеята, ако в Допълнителните разпоредби – § 1 бяхме указали по смисъла на този закон какво е „Алтернативна мярка“ в случая за осигуряване на заетост. След като не сме указали там за такава алтернативност или мерки, тези алтернативни мерки всеки може да ги тълкува, както си… (Реплика от народния представител Хасан Адемов.) Ако в Правилника, както ми подсказват, бъде определено, е друг въпрос, но аз смятам, че по принцип не трябва да има алтернативност на квотите, защото алтернативност за хората с увреждания са длъжни да правят всички работодатели.
Поддържам предложението ал. 6 от чл. 40 да отпадне и Ви моля да го подкрепите, защото иначе, пак Ви казвам, губи се целият смисъл на чл. 4. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Има ли реплики?
Заповядайте, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, квотите за хората с увреждания наред с месечната финансова подкрепа, са сърцевината на този законопроект. Вие прекрасно го разбирате и от Вашето изказване става ясно, че подкрепяте това. Дадени са допълнителни възможности за алтернативни мерки, които ще бъдат изброени и изредени в правилника за приложение към този закон.
Защо трябва да има алтернативни мерки? Защото има случаи, в които не е възможно, първо, поради липса на хора с увреждания от бюрата по труда; на второ място, поради естеството и характера на работата, която се извършва, няма как да бъдат наети хора с увреждания и затова се дава възможност за алтернативни мерки.
Алтернативните мерки например са: предприятията, фирмите, които не могат да осигурят квоти за хора с увреждания, да изкупуват продукция, произведена от хора с увреждания и други подобни такива, каквито ги има в европейската практика. Това е условието за заобикаляне на другите възможности за наемане на хора с увреждания, за да може, изпълнявайки алтернативните мерки, да не се плаща компенсационната такса от 30% от минималната работна заплата. Затова са дадени тези алтернативни мерки и аз съм убеден, че те не са кой знай колко трудни за изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Гьоков, заповядайте, за дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми доктор Адемов, наистина с две ръце подкрепям чл. 40 в Закона и това е основна част от него. Съгласен съм с всичко, което казахте. Знам алтернативните мерки и не само тази, а и други, но за мен редното беше в този законопроект – в § 1 на Допълнителните разпоредби, да се укаже какви са тези алтернативни мерки. Защото сега като законодатели определяме някаква възможност за алтернативност, но даваме възможност да я определя друг – Министерският съвет или който утвърждава Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания. Откъде да знам, а и всички народни представители, че тази алтернативност, която казвате Вие, точно там ще бъде заложена, аз ще бъда удовлетворен или хората с увреждания ще бъдат удовлетворени от нея? Затова си позволихме да направим предложението за отпадане на ал. 6. Ако вносителят беше съобразил да опише каква е алтернативността в Допълнителните разпоредби, може би нямаше да се налага да правим това нещо.
Аз продължавам да твърдя, че отпадането на ал. 6 е наложително към този момент, защото няма как да се съглася с някакъв бъдещ правилник, който не е на законодателния орган на Република България – Народното събрание, а е на Министерския съвет да решава алтернативността. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз Ви призовавам да подкрепите нашето предложение за отпадането на чл. 40. На първо място, поради философията, заложена в него. Тази философия е насочена към санкциониране на онези злодеи, които имат привилегията или нещастието в България да се наричат предприемачи, да се наричат бизнесмени, да се наричат търговски функционери или както искате.
Аз не мога да приема, че пак през механизма на санкциите, през механизма на налагането на задължителни квоти, от една страна, от друга страна, налагането на финансови санкции, колкото и да са незначителни действително – една трета от минимална работна заплата, ние трябва да налагаме спазването на закона по този начин на бизнеса в България. Напротив, аз мисля, че отношението на Народното събрание на Република България, на народните представители към бизнеса трябва да бъде по-скоро отношение на партньорство, отношение на осигуряване на съдействие за нормални условия за работа, а не репресии, а не санкции, а не принуда – такава, каквато се предлага от лявата част на залата.
Много ще ми бъде интересно да чуя мнението на Вашия представител Петър Кънев по тази точка, който има нещастието да бъде работодател. Много ще ми е интересно да чуя например някой друг, който е извършвал търговска дейност, има фирма и осигурява, обезпечава работа, заплати на своите служители – да каже тук какво е неговото мнение в качеството си и на народен представител, и на работодател. Но в случая ние за пореден път подхождаме като мащеха към българския бизнес.
Смятам, че подходът би трябвало да бъде по-различен. Този подход сме го обсъждали с министър Петков. Така или иначе, в суматохата, припряността и принудителното бързане на приемането на този закон не се потърсиха и не се предложиха такива мерки, които да насърчават работодателя при назначаване на хора с увреждания. Можеше да бъде било през намаляване на данъци, било по някакъв друг начин, което действително да стимулира.
Това имам като обръщение към Вас, защото в условията на прилагането на такива принудителни мерки ние нищо друго не правим, освен да демонстрираме за пореден път като политическа институция, като Народно събрание, от една страна, показна, лицемерна загриженост към хората с увреждания, но да не постигаме нищо. Като казвам „да не постигаме нищо“, имам предвид, че ще принудим издаването или изваждането на фалшиви ТЕЛК-ови решения, или пък хора с увреждания, които реално не са такива. Работодателите ще търсят начин да покрият тази квота, която им налагаме, което пак ще бъде една форма на двуличие, на лицемерие и на самозаблуда. Не, няма как да заблудим когото и да било. Затова аз и ние, вносителите, предлагаме като цяло да отпадне този чл. 40, най-малко заради това че в момента има неистова нужда от работна ръка. Аз не мога да си представя, че ще има някъде в България работодател, който да има нужда на назначи човек с определени умения и няма да го назначи само заради това, че той е инвалид. Няма как да стане това! В момента българската икономика се задъхва от липса и недостиг на работна ръка.
Така че още веднъж Ви призовавам да подкрепите нашето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Заявена е първа реплика от господин Гьоков, а след това от господин Христов. Добре, обратно.
Заповядайте, господин Михаил Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
Уважаеми господин Симеонов, на мен ми е пределно ясно, че в политиката се гледа рационално, а не емоционално, но във Вашето изказване не видях нищо от това. Осъзнавате ли, че става въпрос за един човек на сто? Като казвате, че няма привилегии към работодателите, явно не сте запознат с правилниците и законите за хората с увреждания и какви привилегии ползват работодателите за хората с увреждания?
Говорим наистина реално погледнато за един човек. Ако е толкова голям проблемът, както знаете, всъщност те трябваше да бъдат двама души на сто, но беше променено на един човек на сто. Не мисля, че е редно да правим проблем за един човек. Нали искаме да интегрираме тези хора в работна среда, в обществото?! В крайна сметка това е начинът – дали на работодателите им харесва или не, ние сме органът, който решава. Това дали им харесва, в крайна сметка е тяхно решение, тяхно право е да не им харесва. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Христов.
Втора реплика – господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Симеонов, съжалявам, но тук тотално се разминаваме във вижданията си по този въпрос. То не е нелогично. Но Вие казвате: лоши работодатели. Значи, тук в чл. 40 пише: „работодатели“. И защо изхождате от гледната точка, че става въпрос само за частни работодатели? В случая става въпрос и за държавата. Ние също я задължаваме да спазва тези квоти.Това – първо.
Второ, Вие говорите за стимули. Аз ще Ви кажа, че в сегашното законодателство съществуват изключително – не са кой знае колко много, но съществуват стимули. И това доведе до там, че в бюрата по труда не се наемат хора с увреждания по никой начин, освен със стимули, с преференции към работодателите – плащане на осигуровки, плащане на заплати за определено време. Нищо друго не може да накара един работодател да наеме човек с увреждания без такива стимули.
Аз ще Ви кажа и за Програмата „Заетост и интеграция за хора с увреждания“, тя се казва също „Заетост и обучение за хората с увреждания“, която е доста атрактивна програма за работодателите, защото там се плащат в продължение на две години осигуровките и заплатите. Така че това не върви.
Сега пак стигнахте до Вашата тема: фалшивите ТЕЛК-ове, неистова нужда от работни места. Това са все неща, които може би съществуват, но може би и не съществуват. За фалшивите ТЕЛК-ове за две години не видях да сме направили някаква голяма крачка и да сме показали, че пък толкова много фалшиви ТЕЛК-ове има в България. Нуждата от работна ръка няма непременно да накара работодателите да търсят хора с увреждания. Те търсят по-скоро, както и Вие предлагате, вносна работна ръка от чужбина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Благодаря Ви.
Аз имам много какво да Ви кажа по този въпрос, но имайте предвид, че се различавате много от общественото мнение и от моето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Някой друг път и при друга процедура. Благодаря Ви.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, на господин Христов – два процента са заложени, не един процент. Два процента над 100, да, а един човек е до 100. Защото той няколко пъти повтори един процент, може би допуска някаква механична грешка.
Пак повтарям: тук не е въпрос за два процента, не става въпрос и за един човек между 50 и 100. Това Ви е ясно, че няма да доведе до някаква революция по отношение на наемането на работна ръка измежду хората с увреждания. Няма да предизвика нищо! Обидно е отношението – върху това наблегнах! Обидно е отношението към работодателите, включително и към държавните фирми.
Господин Гьоков, представете си как трябва да постъпи един собственик на фирма, независимо каква е, за пренос-превоз с 51 човека – примерно 15 шофьори, 35 носачи и една счетоводителка, една. Ако примерно самият собственик е частник, той ще върши най-голямата част от административната дейност, която трябва да се върши. Какво става? Защо той ще трябва да търси да назначи един човек? Откъде ще го вземе този човек? От Бюрото по труда. И Бюрото по труда, държавен служител ще оцени дали този, който ще му пратят, ще върши или няма да върши работа, дали тази фирма има нужда точно от такава професия, или не. Извинявайте, това просто някак си е лишено от всякакъв разум и от логика.
Освен това искам да Ви припомня, че с приетия преди малко чл. 36, ал. 3 ние вече санкционирахме работодателя, като му забранихме да участва в програми, свързани с работната ръка. Говорим само за случаите, когато не е спазено изискването на чл. 40 в момента. Когато не е наел такива хора, един път той е ограничаван от достъпа до програми, втори път търпи санкции. Извинявайте, не мисля, че това, което правим в момента, е достойно за българското Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Лично обяснение?
Заповядайте, господин Кънев. Бяхте споменат поименно като представител на работодателите в тази зала.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, много кратко ще Ви кажа следното: това, което приемаме, е неработещо. Ние всички изпаднахме няколко месеца в един пълен ступор, в пълен гипс покрай протестите и сме готови на всичко. В Комисията ние гласувахме „против“, но истината е, че това е неработеща система.
Валери Симеонов е абсолютно прав. Аз знам, че ние в момента ще го подкрепим и ще го гласуваме. Просто сме притиснати и сложени до стената.
Големият и интересен въпрос е това, което фирмите трябва да плащат, ако не назначат. Не са убийствено много пари. Една нормална фирма може да си го разреши. Къде отиват тези пари? За какво ще се ползват? В общия кюп ли отиват? Какво става с тях? Това е интересен въпрос. Пак повтарям, знам, че ще го гласуваме, но приемаме поредното неработещо предложение. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кънев.
Заявени са дотук две изказвания.
Давам почивка 30 минути, след което ще продължим работата по този текст.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля, квесторите да поканят народните представители в залата – предстои да продължим със заявените изказвания по чл. 40.
Господин Шопов, заповядайте, имате думата за изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя това изказване, за да разсея впечатлението, което се създаде от изказването на някои колеги, че едва ли не „Обединени патриоти“ стоят и са за отпадането на чл. 40.
Явно, без да съм уведомен, макар и член на ресорната Комисия по труда и социалната политика, това е становище и позиция на НФСБ, но не на „Обединени патриоти“ като цяло, още по-малко това е позиция на Партия „Атака“. Оформят се две тези, включително и от представители на опозицията – едната, заедно с тази на НФСБ, в полза на работодателите или, да го наречем, представящи се като българския бизнес, и другата позиция, която е национално отговорната, съобразена с Конституцията на Република България, в която ясно е казано, че България е социална държава, което много често ние от „Атака“ напомняме в залата, за което винаги сме пледирали и сме се борили.
Няколко са нещата, които работодателските организации целят – някой път, когато разполагаме с повече време и като възможности за изказване от трибуната, аз ще ги класифицирам и ще Ви ги назова. Но едно от нещата, които представители на бизнеса, казвам: определени представители, определени организации на бизнеса, е да отпадне възможността хора с увреждания да работят, да бъдат наемани по определен преференциален ред от фирмите и бизнесът да бъде задължен да ги назначава на работа.
Досега това съществуваше в чл. 30 от Кодекса на труда, но без съответните санкции, тоест това не беше работещо правило. Най-после чл. 40 превръща това положение в работещо – реално да могат хора с увреждания да бъдат назначавани. Явно е защо бизнесът не желае това да се случва. Защото за бизнеса това са определени неудобства. Аз казвам: много малки неудобства, защото за бизнеса това е отделяне на ресурс, това е незначителен, това е много скромен ресурс. Бизнесът в България е този, който е получил огромната част от материалните активи, от преференциите, данъчната система е така направена, за да го излъчва, но не иска да поеме тази толкова скромна функция, която се иска от него и която обществото му вменява, защото това са незначителни средства, които бизнесът, който няма усещането, че е част от този сложен обществен организъм, се опитва да не поеме това задължение, което се осъществява в нормалните страни със социална пазарна икономика, каквато трябва да бъдем ние и към която трябва да се стремим. И какво ли ще се случи? Бизнесът ще поеме едни задължения, които могат да му донесат и полза, защото един човек с увреждане много често може да се окаже изключително полезен. Ако човекът има някакви физически увреждания, може да допринесе за съответното предприятие със своята мисъл, със своето творчество, което е съвсем нормално. От тази гледна точка бизнесът трябва да поеме част от своя ангажимент за обществото, и това е път в тази насока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма реплики към изказването.
Давам думата на госпожа Клисурска за следващо изказване.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! С голямо извинение към майките на деца с увреждания, които действително се налага да чакат и да слушат понякога и безсмислените дебати. Аз смятам, че този текст на Закона за хората с увреждания, коментиращ квотите за работодатели, е изключително важен. Извинете за забавянето и Вие.
Реплика не взех по отношение на изказването на господин Валери Симеонов, правя го в изказване и искам да му кажа, че по начина, по който в момента чл. 38 въвежда ангажимента на работодателите, им дава достатъчно алтернативни възможности, за да не спазят тези квоти – за наше голямо съжаление.
За наше голямо съжаление, това, което той изложи като аргументи, че има икономически дейности, които не могат да покрият това изискване по ал. 1, неслучайно е въведен текст в ал. 3, който изрично казва, че работодателите се освобождават от задължението по ал. 1 при наличие на специфични фактори в работната среда, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания, и при липса на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции „Бюро по труда“. Но най-вероятно господин Симеонов не си е направил труда да прочете или да разбере текстовете на ал. 3, защото той говореше за предприятия, свързани с икономически дейности пренос-превоз.
Ако погледнем по-надълбоко, ще видим и разпоредбите на чл. 315 от Кодекса на труда, които регламентират квотно задължение на работодателите по вида на икономическата дейност, и съгласно ал. 3 на чл. 315 от Кодекса на труда министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването определят тези квоти. Да, но тук ние коментираме квотите като нещо, което, извинете, е изключително лошо за работодателите. За наше голямо съжаление, на нашата парламентарна група, ние предложихме да отпадне ал. 5 – тази, която е свързана с алтернативните мерки, защото смятаме, че текстът, въведен с алтернативните мерки, освобождава работодателите от тези квоти, защото в Допълнителните разпоредби на § 1, независимо че в този текст регламентираме, че алтернативните мерки ще бъдат уредени в правилник, не става ясно какви са тези алтернативни мерки в този закон.
Ако прочетем изказвания на министъра на труда и социалната политика, един вид алтернативна мярка е например тези предприятия, които не могат да отговорят на тези потребности, евентуално да закупуват материали, произведени от хора с увреждания. Да, но тук има неяснота и непълнота, защото въвеждайки с един евентуален бъдещ правилник алтернативна мярка, точно освобождаваме работодателите, а алтернативна заетост няма. Така че господин Симеонов според мен може да бъде спокоен в своето изказване, но нека да чете текстовете на чл. 38 преди чл. 40 и да види, че ал. 3 дава и такива възможности – когато икономическата дейност не позволява това, те да бъдат освободени по ал. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания.
Доктор Адемов, заповядайте, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Много накратко.
Уважаеми дами и господа народни представители, този текст е изключително важен. Точно затова той е обсъждан дълго време и е предложен във вид, който балансира интереса на работодателите и на хората с увреждания, балансира обществените отношения, които са изключително деликатни.
За какво става въпрос? Цялата философия на предложеното законодателство, на трите закона – на Закона за хората с увреждания, на Закона за личната помощ, на Закона за социалните услуги, е да може хората с увреждания да могат да преодоляват бариери: бариери до заетост, бариери до образование, бариери до квалификация, бариери до здравеопазване. Преодолявайки тези бариери, те ще имат възможност на доходи от труд, а не само и единствено да разчитат на средства от социалната система. Точно затова работодателите са тези, които трябва да се възползват от предоставената възможност. В Националната програма за заетост за подпомагане на работодателите при наемане на хора с увреждания ресурсът е 5 милиона.
Уважаеми господа работодатели, направете проекти, които да Ви дадат възможност да адаптирате работните места, да дадете възможност на хората с увреждания да заемат своите работни места, за да може в крайна сметка да бъдете полезни за тях.
Аз разбирам, че обществото като цяло трябва да преодолее онези предразсъдъци, които са наложени през годините към хората с увреждания. Една от степените на интелигентност на обществото е отношението към хората с увреждания. Тъкмо затова – и работодатели, и работници, и служители, и хора с увреждания, обществото като цяло, всеки трябва да даде нещо от себе си, за да подпомогнем заетостта на тези хора, защото те са достойни, те искат да имат доходи от труд, за да може да се освободят от зависимостта от социалната система. Ето това е цялостната философия на трите закона, и аз се надявам, че тази философия ще бъде подкрепена от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Всъщност, господин Адемов, това е най-важното – социализацията на тези хора, тяхното приобщаване към обществения организъм, тяхното самочувствие, тези хора да се почувстват полезни за обществото. Това е и терапия за техните проблеми. Това е начин тези хора да влязат в обществото с целите си възможности, с целия си капацитет, което ще бъде и в полза за обществото. Това е основната задача, а ресурсът, който трябва да бъде отделен, е незначителен. Той е толкова малък, че едва ли някой бизнесмен ще почувства ресурса, средствата, които ще отдели за едно такова работно място. Става въпрос за предприятия и за процент, който е съвсем балансиран. А най-важното, пак повтарям, е социализацията на тези хора, тяхното самочувствие и влизането им в обществото като равноправни негови членове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Дуплика? Не желаете, доктор Адемов.
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Христиан Митев и група за отпадане на чл. 40, неподкрепено от Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 10, против 58, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 31, против 43, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на Комисията за чл. 40, който става чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Гласували 105 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 39.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 40:
„Чл. 40. Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на човека с увреждане при неговото наемане, при необходимост, в зависимост от вида и степента на увреждането.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на докладваните текстове –предложението на вносителя за чл. 41, който става чл. 39.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от Комисията, в редакцията, предложена от Комисията, за чл. 42, който става чл. 40.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението за текст на чл. 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 43 има предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители – в чл. 43, ал. 5 думите „и алтернативните мерки по чл. 40, ал. 6“ отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Христиан Митев и група народни представители:
„В чл. 43 се правят следните изменения:
1. В алинея 1 думите „за изпълнение на квотата по чл. 40, ал. 2“ се заличават.
2. Алинея 2 се заличава.
3. В алинея 3 думите „съобразно квотата по чл. 40, ал. 2“ се заличават.
4. В алинея 4 думите „в изпълнение на квотните задължения съгласно чл. 40, ал. 2“ се заличават.
5. Алинея 5 се заличава.
6. Алинеи 3 и 4 съответно се преномерират като ал. 2 и ал. 3.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 41:
„Чл. 41. (1) Работодателят уведомява териториалните поделения на Агенцията по заетостта за свободните работни места и за необходимите му работници и служители, тяхната квалификация и професионални умения, за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1.
(2) В тримесечен срок от уведомяването по ал. 1 работодателят е длъжен да назначи на работа хора с трайни увреждания, които отговарят на изискванията на заемане на работното място.
(3) Работодателят уведомява съответното териториално поделение на Агенцията по заетостта, че е назначил лице/лица с трайни увреждания съобразно квотата по чл. 38, ал. 1.
(4) Работодателите имат право да ползват посредничество за наемане на работна сила по реда на Закона за насърчаване на заетостта в изпълнение на квотните задължения съгласно 38, ал. 1.
(5) Условията и редът за изпълнение на квотните задължения за работодателите и алтернативните мерки по чл. 38, ал. 5, включително редът по чл. 38, ал. 6, се определят с правилника за прилагането на закона.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, гласуваме предложението на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 20, против 51, въздържали се 28.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Христиан Митев и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 19, против 15, въздържали се 71.
Предложението не е прието.
Сега преминаваме към гласуване на текста за чл. 43 по вносител, който става чл. 41, в редакцията, предложена от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 42:
„Чл. 42. Работодател, който създаде производствено звено или сектор, в който работят 5 и повече хора с увреждания, може да ползва правата по чл. 49 и чл. 50, ал. 1 за тези производствени структури и за работещите в тях хора с увреждания.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 43:
„Чл. 43. (1) Хората с увреждания, които търсят работа, имат право да ползват безплатно посреднически услуги по заетостта, предоставяни от трудови посредници с издадено удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа съгласно изискванията на Закона за насърчаване на заетостта и Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (обн., ДВ, бр. …)
(2) Посредническата дейност по ал. 1 се изразява в оказване на съдействие на търсещите работа лица и на работодателите, предлагащи работни места, с цел сключване на договор за наемане на работа.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 44:
„Чл. 44. (1) Агенцията за хората с увреждания може да финансира работодател, съответно орган по назначаване, по национална програма за заетост на хората с увреждания за:
1. осигуряване на достъп до работното място за човек с трайно увреждане;
2. приспособяване на работното място за човек с трайно увреждане;
3. оборудване на работното място за човек с трайно увреждане;
4. квалификация и преквалификация, съответно обучение за професионално и служебно развитие;
5. други дейности.
(2) Работодателят, съответно органът по назначаване, наема на работа хора с трайни увреждания за срок, не по-кратък от три години след осигуряването на финансирането по ал. 1.
(3) Работодател, съответно орган по назначаване, който не е изразходвал средствата по ал. 1 по предназначение или не е назначил хора с трайни увреждания, възстановява получените суми със законната лихва.
(4) Условията и редът за финансиране по ал. 1 се определят с правилника за прилагането на закона.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 45:
„Чл. 45. (1) Работодател, съответно орган по назначаване, на когото е осигурено финансиране по чл. 44, при условие че не ползва преференции по Закона за насърчаване на заетостта, ползва средства от държавния бюджет за 30 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания по ред, определен с правилника за прилагането на закона.
(2) Агенцията за хората с увреждания извършва контрол относно разходването на средствата по ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на докладваните текстове: текст за чл. 44 на вносител, който става чл. 42, в редакцията, предложена от Комисията; текст на вносител за чл. 45, който става чл. 43 в редакцията, предложена от Комисията; чл. 47, който става чл. 45 по вносител, в редакция предложена от Комисията, и чл. 46, който става чл. 44 по вносител, в редакцията, предложена от Комисията. Тези четири докладвани от докладчика текстове гласуваме едновременно, анблок.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По чл. 48 има предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 48 след думата „увреждания“ в нейната втора употреба се постави запетая и се добавя „на техен родител или член от домакинството им, който не е зает с предоставянето на лична помощ.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, който става чл. 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Жекова.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предложението, което правим по чл. 48, а с редакцията на работната група той ще стане чл. 46, правим предложение, с което искаме да се добави – да има възможност родител или член на домакинството също да може да се възползва от мерките за развитие на самостоятелна стопанска дейност.
Защо правим това наше предложение? В момента с този изцяло нов Законопроект се опитваме да уредим по-добре обществените отношения и политиките за хора с увреждания. Преди действащият сега Закон за интеграция на хората с увреждания, включително и Законът за насърчаване на заетостта, въвеждаха такава възможност, чрез която хората с увреждания, които имат предприемачески дух, които искат да развиват самостоятелна стопанска дейност, да могат през двата закона да се възползват от тази мярка за самостоятелна стопанска дейност.
С оглед на подобряването на законодателството, този изцяло нов закон, който въвеждаме в момента и съответно чл. 48, такъв, какъвто ни е предложен от работната група смятаме, че за да го подобрим, е добре да помислим за случаите, в които лица с увреждания, които са пълнолетни, за които в крайна сметка се налага грижа от техен родител, или от техен член на семейството да полагат и тази допълнителна грижа за член с увреждане на семейството, да имат възможността на тази стопанска инициатива.
Аз не смятам, че това по някакъв начин ще възпрепятства, а напротив, ще подобри мерки за насърчаване на заетостта, защото съм убедена, че хората, които се възползват от домакинството, от възможността да развиват самостоятелна стопанска дейност, по някакъв начин ще обхванат по най-добрия начин тези индивидуални потребности на членовете от своето семейство, които по някакъв начин да бъдат вкарани в трудовата заетост.
В тази връзка Ви призовавам да подкрепите нашето предложение. Смятам, че то е адекватно и ще отговори до голяма степен на потребностите на хората с увреждания и свързаната с това възможност за развитие на самостоятелна стопанска дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Жекова.
Има ли реплики към изказването? Не виждам.
Господин Гьоков поиска думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! По принцип чл. 48 е едно много добро попадение в Законопроекта за хората увреждания. Чрез неговите разпоредби даваме възможност да бъдат утвърждавани програми и проекти за започване на самостоятелна стопанска дейност от страна на хората с увреждания. Според мен е много положително и би могло да облекчи живота на тези хора. Така че с две ръце го подкрепям, и, както виждам, и Комисията го е подкрепила. Само че ние като предложение искаме да добавим още нещо, че роднините и близките на хората, които живеят в едно домакинство на хората с увреждания, да бъдат включени да имат възможност за самостоятелна стопанска дейност по специални програми и проекти, отново утвърдени от директора на Агенцията за хората с увреждания. Какво налага това и какви са ни мотивите?
Когато в едно семейство, в едно домакинство има човек с увреждане, това се отразява на цялото домакинство, на цялото семейство и те трябва да отделят много повече ресурси, отколкото всички останали семейства – и за лечението, и за подпомагането на този човек. Много често също хората от това семейство са ангажирани и с дейности по подпомагане на този човек. Имам предвид, че помагат на човека, който му е личен асистент, като близки се грижат за този човек и ако ние им дадем възможност по някакъв начин да ги подпомогнем те да започнат самостоятелна стопанска дейност, би било добре за цялото семейство и би било подпомагане на това семейство да живее малко по-добре. Гледах някъде статистика, за съжаление не мога да Ви кажа от кого е предоставена статистиката, че в България предприемачеството, самостоятелната стопанска дейност, е на едно от най-ниските нива в Европа, тоест много малко хора искат да се занимават със самостоятелна стопанска дейност, а това e един от пътищата, по които може да се увеличава заетостта и хората да отпадат от социалната система. Това е в общия дух на насърчаване на това предприемачество на самостоятелната стопанска дейност. Мисля, че нашето предложение е и в този дух.
Има един проблем, той не е проблем всъщност, изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания ще утвърждава програмите и проектите. По Закона тази Агенция за хората с увреждания ще бъде от 2020 г. нататък, дотогава няма да има такива програми за хората с увреждания, това не че е проблем, то досега въобще не е имало такава възможност с изключение на разпоредбите на Закона за насърчаване на заетостта. Така че едва ли е толкова голям проблем, но иначе мисля, че това като идея е добро. Ако Ви притеснява това, че ще се изразходват много финансови средства в тази посока, това не е така, защото може да се регулира сумата, която ще се ползва за тези преференции, за тези програми и мерки за насърчаване на самостоятелна стопанска дейност чрез Правилника за прилагане на Закона и там да се ограничават дейностите, които могат да се извършват от тези хора. Нищо лошо в това да бъде подкрепено предложението, имаше една поговорка – не е важно да нахраниш някой с риба, а да го научиш как да лови рибата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма реплики.
Преминаваме към гласуване на текста на чл. 48 – предложението на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 22, против 4, въздържали се 75.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя в редакция, предложена от Комисията, и подкрепена от Комисията за чл. 48, който става чл. 46.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 48:
„Чл. 48. (1) Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са тези, които отговарят на следните условия:
1. регистрирани са по Търговския закон или по Закона за кооперациите;
2. произвеждат стоки или извършват услуги;
3. имат относителен дял на хората с трайни увреждания, както следва:
а) за специализирани предприятия и кооперации за слепи и слабовиждащи лица – не по-малко от 20 на сто от списъчния брой на персонала;
б) за специализирани предприятия и кооперации на лица с увреден слух – не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;
в) за специализирани предприятия и кооперации на лица с други увреждания - не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;
г) за специализирани предприятия и кооперации на лица с интелектуални затруднения или психични разстройства – не по-малко от 20 на сто от списъчния брой на персонала;
4. вписани са в регистъра по чл. 83.
(2) Лицата, работещи по трудово правоотношение в специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания и трудово-лечебните бази, подпомагат хората с трайни увреждания в трудовия им процес и са подкрепящ персонал.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 49:
„Чл. 49. Агенцията за хората с увреждания може да финансира специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания по целеви проекти и програми при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 47:
„Чл. 47. (1) Държавните и местните органи подпомагат и насърчават заетостта на хората с увреждания, като създават условия за осъществяване на дейността на специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания и трудово-лечебните бази чрез подходящи икономически стимули, финансови облекчения съгласно действащото законодателство и други подкрепящи насърчителни мерки.
(2) Мерките по ал. 1 включват осигуряване на възможности за изпълнение на местни инициативи в подкрепа на специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания и трудово-лечебните бази с цел повишаване на тяхната производителност и конкурентоспособност, мерки за повишаване на пригодността за заетост на хората с увреждания в специализирана работна среда и подобряване на тяхната професионална подготовка и трудова реализация, мерки за преодоляване на финансовите и икономическите ограничения на предприятията и кооперациите.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 50:
„Чл. 50. (1) На специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и трудово-лечебните бази се възстановяват 50 на сто от дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване на работещите по трудово правоотношение лица.
(2) Средствата по ал. 1 се използват за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на хората с трайни увреждания и подкрепящия ги персонал.
(3) Контролът относно използването на възстановените средства се осъществява от Агенцията за хора с увреждания по ред, определен с наредба на министъра специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и трудово-лечебните бази на труда и социалната политика.
(4) Специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и трудово-лечебните бази ползват данъчни преференции по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
(5) Хората с трайни уреждания, които получават доходи от трудова дейност, ползват данъчни облекчения при условия и по ред, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 51:
„Чл. 51. За осигуряване на заетост за хора с множество трайни увреждания може да се създават центрове за защитена заетост.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 52:
„Чл. 52. (1) Центровете за защитена заетост са механизъм в подкрепа на трудовата интеграция на хора с множество трайни увреждания с цел осигуряване на условия за извършване на продуктивна дейност, платена работа и предоставяне на персонални подкрепящи услуги.
(2) Центровете за защитена заетост:
1. идентифицират възможност за трудова реализация на хората с множество трайни увреждания;
2. изграждат адаптирана среда за реализиране на трудовите възможности по т. 1;
3. формират трудови навици за работа в обичайна или специализирана работна среда;
4. осъществяват посредничество между хората с множество трайни увреждания и работодателите.
(3) Центрове за защитена заетост може да се създават към специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и трудово-лечебните бази по ред, определен с правилника за прилагането на закона.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване на подкрепените от Комисията текстове на вносителя в редакция на Комисията за чл. 49, който става чл. 48, за чл. 50, който става чл. 49, за чл. 51, който става чл. 47, за чл. 52, който става чл. 50 и за чл. 53, който става чл. 51, както и за чл. 54, който става чл. 52.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Господин Председател, може ли само една редакционна бележка? В чл. 52 по вносител, който става чл. 50, в ал. 3 има допусната техническа грешка, да се чете „Контролът относно използването на възстановените средства се осъществява от Агенцията за хората с увреждания по ред, определен с Наредба на министъра на труда и социалната политика, специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и трудово-лечебните бази.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Това е техническа грешка.
Моля, режим на гласуване с отстраняване на техническата грешка, докладвана от доктор Адемов.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 53.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 54:
„Чл. 54. Собствениците на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията за обществено обслужване по чл. 53, ал. 2, т. 1 и 2 с цел осигуряване на информация за изградената достъпност в сградите, а именно, при изпълнени всички изисквания за достъпност, се задължават да поставят международния символ за достъпност на видно място на входа на сградата, както и да обявяват изградената достъпна архитектурна среда на електронната си страница, ако имат такава.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 55:
„Чл. 55. Собствениците на елементи на достъпната среда, сгради и съоръжения по чл. 53, ал. 2, т. 1 и 2, собственост на физически и юридически лица, планират мерки, финансови средства и срокове за привеждането им в съответствие с наредбата по чл. 53, ал. 3.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 56:
„Чл. 56. (1) Физическите и юридически лица, собственици на елементи на достъпната среда, сгради и съоръжения може да бъдат финансирани за дейности за изграждане на достъпна среда за хора с увреждания по национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност.
(2) Условията и редът за финансиране по ал. 1 се определят с правилника за прилагането на закона.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 57:
„Чл. 57. (1) Проектирането и изграждането на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на достъпната среда на сградите и съоръженията се извършват при спазване на наредбата по чл. 53, ал. 3 при условия и по ред, определени в Закона за устройство на територията.
(2) За съществуващи елементи на достъпната среда в урбанизираната територия и достъпната среда на съществуващи сгради и съоръжения, при които не може да се спазят изцяло изискванията за достъпност на наредбата по чл. 53, ал. 3 към отделни строителни елементи или това обременява излишно и непропорционално околните, достъпността се осигурява чрез прилагане на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни средства и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се налага. Прилагането на тази възможност се определя и доказва мотивирано в инвестиционния проект, изготвен по реда на Закона за устройство на територията, или в доклада за резултатите от обследването при извършване на обследване по реда на наредбата по чл. 176а, ал. 6 от Закона за устройство на територията.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване наименованието на Раздел ІV, подкрепено от Комисията; текста на вносителя за чл. 55, който става чл. 53, подкрепен от Комисията; предложението на вносителя за чл. 56, който става чл. 54 в редакция, предложена от Комисията; предложението на вносителя за чл. 57, който става чл. 55, в редакция на Комисията; предложението на вносителя за чл. 58, който става чл. 56, в редакция на Комисията, и предложението на вносителя за чл. 59, който става чл. 57, в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на Михаил Христов и Димитър Данчев за създаване на нов чл. 59а:
„Чл. 59а (1) Органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление са длъжни да осигурят предоставянето и по електронен път на всички услуги, касаещи хората с увреждания, с изключение на тези, чието естество изключва това.
(2) Органите по ал. 1 осигуряват достъп на своята страница в интернет до електронно копие на всички необходими за съответната услуга документи, както и възможността за тяхното попълване с печатни букви.
(3) Министерски съвет осигурява целево финансиране за изпреварващо създаване и внедряване на ресурси на е-Управление в Агенцията за хората с увреждания.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме неподкрепено от Комисията предложение на народните представители Михаил Христов и Димитър Данчев за създаване на чл. 59а.
Гласували 95 народни представители: за 16, против 31, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 58:
„Чл. 58. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията създава условия за достъп на хората с увреждания до транспортни, информационни и комуникационни услуги, като разработва нормативни актове за:
1. осигуряване на достъпен транспорт за обществено ползване;
2. внедряване на технически приспособления за адаптиране на автомобилите, управлявани от хора с увреждания, с цел компенсиране на техните дефицити и разработване на стандарти за обществения транспорт с цел улесняване придвижването на хората с увреждания;
3. осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания;
4. осигуряване на безпрепятствен достъп в обществения транспорт на хора с увреждания, придружени от кучета – водачи на слепи, или от кучета – асистенти на хора с увреждания.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 59:
„Чл. 59. Министерството на младежта и спорта в сътрудничество с общините и спортните организации създават условия за социално приобщаване на хората с увреждания чрез:
1. популяризиране на ползите от физическа активност и практикуването на спорт от хора с увреждания;
2. осигуряване на възможност за адаптирана физическа активност, практикуване на спорт и участие в спортни прояви и състезания на хора с увреждания, в т. ч. деца и ученици;
3. подпомагане на подготовката и участието на спортисти с увреждания в спортни състезания;
4. подпомагане на младежки дейности.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 60:
„Чл. 60. Министерството на културата в сътрудничество с общините осигуряват условия за интеграция на хората с увреждания чрез:
1. предоставяне на специализирана информация за използване на услуги, маршрути, архитектурно-транспортни и други облекчения в места за обществено ползване, предназначени за отдих и култура;
2. подкрепа за развитие на таланта и насърчаване творческите изяви на хората с увреждания.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 62.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 63:
„Чл. 63. Местните органи осигуряват в рамките на предоставената им компетентност:
1. изграждането и поддържането на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на достъпната среда в сградите и съоръженията по чл. 53, ал. 2, т. 1 и 2 – общинска собственост, и ежегодно разработват програми, одобрени от съответните общински съвети, с необходимите за това мерки, финансови средства и срокове за изпълнение;
2. достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от хора с увреждания транспортни средства;
3. достъп на хората с увреждания, придружени от кучета – водачи на слепи, или от кучета – асистенти на хора с увреждания, до местата за обществено ползване;
4. специални транспортни услуги за хората с увреждания;
5. необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания;
6. условия за подпомагане на извънучилищни детски и младежки дейности.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли изказвания по докладваните текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване на текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 58, в редакция, предложена от Комисията; текста на вносителя за чл. 61, който става чл. 59, в редакция на Комисията; предложение за чл. 62, който става чл. 60, подкрепен и в редакция на Комисията; текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 61, подкрепен от Комисията; текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 62, подкрепен от Комисията; текста на чл. 65, който става чл. 63, в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложения от народните представители Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов чл. 65а: Създава се чл. 65а:
„Чл. 65а. (1) За всички административни услуги в страната, с изключение на тези, чието естество не позволява това, следва да е осигурена възможността да се ползват и по електронен път от лице с увреждания.
(2) Министерски съвет осигурява целево финансиране за изпреварващо създаване и внедряване на ресурси на е-Управление в Агенцията за хората с увреждания.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията, за създаване на чл. 65а.
Гласували 99 народни представители: за 22, против 33, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 64.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Раздел V.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 65.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 68, който става чл. 66.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 67:
Чл. 67. (1) Органите на съдебната власт, както и всички държавни институции осигуряват на хората с увреждания ефективен достъп до правосъдие наравно с всички останали, включително чрез предоставяне на процедурни и подходящи за възрастта им мерки за подкрепа с оглед на тяхната роля във всички фази на процеса.
(2) В програмите на Националния институт на правосъдието и Академията на Министерството на вътрешните работи се включват обучителни програми за работа с хора с увреждания.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли изказвания по докладваните текстове? Не виждам.
Гласуваме предложението на вносителя за текст на чл. 66, подкрепен от Комисията, който става чл. 64; наименованието на Раздел V, подкрепено от Комисията; текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 65, подкрепен от Комисията; текста на чл. 68, който става чл. 66, подкрепен от Комисията; подкрепения от Комисията текст на вносителя за чл. 69, който става чл. 67, в редакция на Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Раздел VI.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 68:
„Чл. 68. (1) Хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20.
(2) Подкрепата по ал. 1 е предназначена за компенсиране на разходите, свързани с преодоляване на затрудненията, предизвикани от вида и степента на увреждане.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71, който става чл. 69.
По чл. 72 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 72 се правят следните изменения и допълнения:
1. т. 1 цифрата „ 7“ след думата „размер“ се заменя с „ 10“;
2. в т. 3 накрая, след думата „бедност“ се поставя запетая и се добавя „а ако лицето е с определена чужда помощ – 57 на сто от линията на бедност“;
3. т. 4 и 5 отпадат.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 70:
„Чл. 70. Право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18-годишна възраст, както следва:
1. от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане – в размер 7 на сто от линията на бедност;
2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност;
3. над 90 на сто степен на увреждане – в размер 25 на сто от линията на бедност;
4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност;
5. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност – в размер 57 на сто от линията на бедност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Има ли изказвания? (Шум и реплики.)
Госпожо Желева, имате думата за изказване.
Много моля за тишина в залата! Затруднявате работата.
Господин Вангелов, господин Петров, много Ви моля!
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Няколко са основните положителни моменти в Законопроекта за хората с увреждания. Както споменахме, една от тези положителни промени е новата финансова подкрепа, която се предвижда в този раздел VI.
В чл. 72 са уредени правата на хората и тези, които имат право да я ползват. В т. 1 от 50 до 70,99 на сто степен на увреждане тя е определена да е в размер на 7%. Казахме, че е положително, но според нас е недостатъчно, особено в т. 1 и в тази хипотеза от 50 до 70,99% на нетрудоспособност. Тази финансова подкрепа заменя така наречените „интеграционни добавки“, които до този момент бяха на базата на гарантирания минимален доход, и искам да кажа, че в първоначалния проект тази финансова подкрепа беше 10%. Казвам го, защото със сега предвидените финансови подкрепи от размер на 7%, това е 24,36 лв. Сами разбирате, че е нищожно и ще Ви дам един пример защо ние предлагаме в т. 1 на чл. 72 този размер от 7% да бъде 10, така както беше предвидено в началото на Проекта.
Преди една седмица се запознах със случая на една млада жена – 26-годишна. Няма да споменавам истинското ѝ име, ще я наречем Галя. Галя от две години живее вкъщи, затворена, няма възможност да излиза, защото има заболяване на долните крайници, което я поставя в положение да е изолирана от света. Галя получава 65 лв. на месец социални помощи. От две години има количка, която не може да използва, и помощното ѝ средство не е пригодено за нейното заболяване. Галя е в този процент, в тази хипотеза, която преди малко споменах. Тя има решение на ТЕЛК с 60%. Тези определени 60% я поставят в хипотезата, че тя ще получава 24, 36 лв. Тази подкрепа е нищожна. Разбира се, знам, че с този проект има финансова рамка, която ние трудно в момента можем да променим.
Ясно ми е, че няма да приемете това наше предложение, защото ще излезем от така гласуваните финансови средства в бюджета, който приехме съвсем наскоро, но ще Ви помоля да помислите за такива случаи по-нататък с ревизия на Законопроекта или с други хипотези, които ще могат да допринесат за по-доброто финансиране и подкрепа най-вече на тези хора. Наистина процентът е малък, но има случаи, в които той е такъв, че те не могат да се възползват и сумата е много малка, а, както казах, има и хора, които си остават вкъщи, изолирани от света.
Моля да се помисли за друг механизъм, който може да подкрепи доброто съществуване на тези хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики към изказването?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Госпожо Желева, няма да подкрепим Вашето предложение. Отговорът защо няма да го подкрепим, Вие го дадохте във Вашето изказване.
Регламентираните в Законопроекта размери на месечната финансова подкрепа са резултат от продължителен дебат и постигнат консенсус между всички заинтересовани страни по време на обсъждане на Законопроекта в работната група и от страна на национално представителните организации на и за хора с увреждания, и от страна на майките на деца с увреждания.
Също така тези размери на месечната финансова подкрепа са фиксирани в Плана за действие по прилагане на политиките за хората с увреждания, който е скрепен с подписите на министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика, на омбудсмана, на протестиращите майки на деца с увреждания и национално представителните организации. С оглед възможността да се гарантират всички права, дадени в този законопроект на всички лица с увреждания, ако приемем Вашето предложение, ние ще излезем извън финансовата рамка по отношение на отпуснатите и гласувани с държавния бюджет на Република България средства, предвидени за политики за хора с увреждания, и една евентуална промяна в заложените размери, както Вие предлагате, за най-ниската степен с увреждане на лицата с увреждания ще доведе до излизане извън параметрите. Финансовите средства няма да могат да стигнат за покриване и обезпечаване на този закон за всички лица с увреждания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Има ли други реплики?
За дуплика, госпожо Желева?
Имате думата, заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Ангелова, да, предполагах каква ще бъде Вашата реплика към мен, защото това го коментирахме и при разглеждане на Проекта в Комисията, затова си позволих да го кажа и в началото на моето изказване, че няма да бъда изненадана от това, което Вие ще ме репликирате.
Разбирам, че има някакъв консенсус, има разбиране за числата, за сумите, ясно ми е. Но ние като народни представители не може и не бива да се съгласяваме с консенсуса и разбирателството на някакви числа, защото имаме една сума, така го разбирам – че ние сме се разбрали, или по-скоро работната група за 7, 15, 20 или 25. Едни числа сме ги съобразили спрямо сумата.
Аз Ви помолих да се съобразявате и с други случаи и хипотези, които възникват. Като народен представител имам правото да кажа, че тази сума е крайно малка и нищожна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Желева.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текстовете, по които няма постъпили предложения от народни представители, а те са: по отношение на заглавието на Раздел VI, подкрепено от Комисията; текста за чл. 70, който става чл. 68, подкрепен от Комисията, в редакция, предложена от Комисията; текста за чл. 71, който става чл. 69 по вносител.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложените текстове са приети.
За чл. 72 има постъпило предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 34, против 12, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя в редакция, предложена от Комисията за чл. 72, който става чл. 70.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 71:
„Чл. 71. Хората с трайни увреждания от 18- до 20-годишна възраст имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, ако не получават месечна помощ по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 72:
„Чл. 72. Целевите помощи по чл. 69, т. 2 се предоставят за:
1. осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия по утвърдени стандарти за качество;
2. покупка на лично моторно превозно средство;
3. приспособяване на жилище;
4. балнеолечение и/или рехабилитационни услуги;
5. наем на общинско жилище.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 73:
„Чл. 73. (1) Хората с увреждания с установена потребност от помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 61, ал. 1, получават целева помощ за изработване, покупка и/или ремонт по чл. 72, т. 1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса.
(2) Целева помощ по ал. 1 се получава след представяне на медицински документ, издаден от лекарските консултативни комисии, ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващ необходимостта от помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия и техния вид, съобразно конкретните нужди на човека с увреждане.
(3) Финансирането и предоставянето на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания се осъществява въз основа на механизъм и стандарти за качество на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания.
(4) Механизмът и стандартите по ал. 3 се изработват и утвърждават съвместно от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса.
(5) Хората с увреждания, неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълната ѝ стойност заедно с лихвата по реда за събиране на държавните вземания.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на вносителя за чл. 73, който става чл. 71, подкрепено от Комисията; предложението на вносителя за чл. 74, който става чл. 72, подкрепено от Комисията; предложението на вносителя за чл. 75, който става чл. 73 в редакцията на Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: По член 76 – предложение на Михаил Христов и Димитър Данчев:
„В чл. 76, ал. 1 думите „линията на бедност“ се заменят с „минималната работна заплата, установена за страната“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители – в чл. 76, ал. 2 т. 2 – отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 74:
„Чл. 74. (1) Хората с трайни увреждания, чието придвижване е затруднено, имат право на целева помощ за покупка на лично моторно превозно средство до четирикратния размер от линията на бедност за съответната година, ако средномесечният доход на член от семейството за последните 12 месеца е равен или по-нисък от линията на бедност.
(2) Хората с трайни увреждания получават целевата помощ по ал. 1, ако отговарят и на следните допълнителни условия:
1. имат определена от ТЕЛК (НЕЛК) над 90 на сто вид и степен на увреждане или трайно намалена работоспособност, или
2. са работещи или учащи.
(3) Помощта по ал. 1 може да се ползва повторно след изтичането на 5-годишен срок от предишното й получаване, при установена потребност от това.“
Господин Председател, позволете ми да направя едно редакционно предложение – има допусната техническа грешка: в чл. 74 по предложението на Комисията, в ал. 2, т. 1 в края съюзът „или“ се заменя с „и“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Чета внимателно, за да разбера дали се променя смисълът. Променя се, нали?
Тогава ще подложа на гласуване и тази редакционна поправка.
Благодаря Ви. Считаме, че е направено удобно предложение.
Има ли изказвания по Доклада и по текста?
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми, колеги, уважаеми господин Министър!
В чл. 76 се уреждат правата на хората с трайни увреждания, намалена трудоспособност над 90%, които имат право на целева помощ. Тази помощ може да се получава, както казах – ТЕЛК над 90%, и втората алинея – да са работещи или учещи.
Нашето предложение е т. 2 – „работещи или учещи“, да отпадне, защото, както казахме преди малко, много са хората с увреждания, които са безработни и търсят работа. Смятам, че тази хипотеза – „работещи или учещи“, трябва да отпадне. Ако имат значително намалена трудоспособност и трудно се придвижват, както пише в чл. 76, това са хора, чието придвижване е затруднено. Затова Ви моля да подкрепите това наше предложение, макар че, предполагам, ще ме репликирате и ще кажете, че пак ще излезем извън финансовата рамка, но преди малко споменахме, че чрез този закон трябва да преодолеем няколко бариери.
Една от тези бариери, която сега с този член предлагаме да се премахне, е да се осигури достъпна мобилност. Как ще го направим, ако сложим такава хипотеза, която доста ще ограничи обхвата на предлаганата целева помощ? Затова, колеги, помислете и дори да излезем над финансовата рамка, аз смятам, че това може да се преодолее и Ви моля да подкрепите това разумно предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Желева.
Има ли реплики? Не виждам.
За изказване – господин Гьоков. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз имам само един въпрос към вносителите и към всички, които одобряват това предложение на вносителя и по-точно точка втора на ал. 2 от чл. 76 – „да са работещи или учещи“.
Задавам въпроса: ако към момента са работещи и учещи, ама след два дни не са, какво става? Не Ви ли притеснява, както в много други случаи, че това ще бъдат хората, принудени да започнат работа формално при някой познат работодател за един месец, докато им отпуснат тези средства, и после да си тръгнат? Или да се запишат да учат и после да си заминат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване редакционната поправка, направена в заседание от доктор Адемов: в текста, предложен от Комисията в чл. 74, ал. 2, т. 1, в края на изречението вместо съюза „или“ да се чете „и“.
Гласували 84 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
По реда на постъпването на предложенията за чл. 76: подлагам на гласуване предложението на народните представители Михаил Христов и Димитър Данчев, неподкрепено от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 12, против 34, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители за отпадане на чл. 76, ал. 2, т. 2, неподкрепено от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 17, против 35, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя, подкрепен от Комисията, в редакцията, предложена от Комисията, с току-що гласуваната редакционна поправка.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77, който става чл. 75.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78, който става чл. 76:
„Чл. 76. (1) Хората с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с трайни увреждания и военноинвалидите имат право на целева помощ по чл. 72, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист за необходимостта от провеждане на балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, съобразно конкретните им нужди.
(2) Целевата помощ по ал. 1 е в размер до 80 на сто от линията на бедност за съответната година, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи.
(3) Лицата по ал. 1 с определена потребност от чужда помощ имат право на помощта за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв, в размер до 80 на сто от линията на бедност за съответната година, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи.
(4) Целевата помощ се отпуска, когато за същия период услугите по ал. 1 не са ползвани на друго правно основание.
(5) Целевата помощ се изплаща на лицата по ал. 1 след представяне на разходооправдателни документи за извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги.
(6) При извършено балнеолечение и/или рехабилитационни услуги в обекти на дружества, в които едноличен собственик на капитала е Националният осигурителен институт или Министерството на здравеопазването, както и в специализирани болници за рехабилитация, които имат разрешение от министъра на здравеопазването за дейности по чл. 22 от Закона за лечебните заведения, целевата помощ се изплаща на съответния обект или специализирана болница за рехабилитация след представен от тях разходооправдателен документ.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79, който става чл. 77:
„Чл. 77. (1) Право на целева помощ по чл. 72, т. 5 имат хора с трайни увреждания, ако са самотни или са самотни родители с дете с трайни увреждания и договорът за наем е сключен с тях, както и ако са поставени под пълно запрещение и договорите за наем са сключени с техните законни представители.
(2) Целевата помощ по ал. 1 е в размер на нормативно определения наем по реда на Закона за общинската собственост и се превежда от дирекции „Социално подпомагане” след представяне на разходооправдателен документ от съответната община.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 80, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 23 и чл. 24.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 81, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 79.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 81:
„Чл. 81. Редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определят с правилника за прилагането на закона.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 80.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 85, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното място в чл. 27.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86, който става чл. 78.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложените текстове.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VII.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 82:
„Чл. 82. (1) Агенцията за хората с увреждания създава и поддържа информационна система за хората с увреждания, съдържаща данни относно тяхното здравословно състояние, квалификация, образователна степен, лични възможности за социално приобщаване, професионална реализация, социално-икономически статус, демографски и други данни.
(2) Данните по ал. 1 служат за наблюдение и анализ на социално-икономическия статус на хората с увреждания за планиране на дейности, свързани със задоволяване на индивидуалните им потребности, и за разработване на секторни политики.
(3) Държавните и местните органи, които имат правомощия в областта на правата на хората с увреждания, събират, поддържат и предоставят актуални данни, необходими за работата на информационната система по ал. 1.
(4) Данните в информационната система се обменят от органите по ал. 3 съгласно Закона за електронното управление и електроните удостоверителни услуги и се използват за целите по ал. 2.
(5) Информационната система на Агенцията за хората с увреждания поддържа профил на всеки човек с увреждане с възможност за индивидуален достъп до персоналните данни за лицето чрез идентификация по реда на Закона за електронната идентификация.
(6) Данните се събират и обработват съгласно изискванията за защита на личните данни.
(7) Редът за воденето, поддържането и ползването на данните в информационната система по ал. 1 се определя с правилника за прилагането на закона.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 83:
„Чл. 83. (1) Агенцията за хората с увреждания създава и поддържа регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. Регистърът е публичен и се поддържа в електронен вид.
(2) В регистъра по ал. 1 се вписват данни за всички специализирани предприятия и кооперации за хората с увреждания, които отговарят на изискванията на чл. 48, ал. 1.
(3) За вписване в регистъра по ал. 1 лицата, представляващи специализираните предприятия и кооперации за хората с увреждания, или упълномощени от тях лица подават заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.
(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат:
1. декларация за обстоятелствата по чл. 48, ал. 1 по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания;
2. документ, удостоверяващ правото на лицата да извършват дейност, подлежаща на регистрационен, разрешителен или лицензионен режим по специален закон.
(5) Заявлението по ал. 3 заедно с документите по ал. 4 се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.“
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 89, който става чл. 84:
„Чл. 84. (1) В 10-дневен срок от датата на подаване на заявлението и документите по чл. 83, ал. 3 и 4 изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка на документите и на условията по чл. 48, ал. 1.
(2) При констатиране на непълноти или несъответствия в документите Агенцията за хората с увреждания дава на заявителя 10-дневен срок за отстраняването им. В този случай срокът по ал. 1 се удължава със срока за отстраняване на непълнотите или несъответствията, но не повече от 20 дни от датата на подаване на заявлението за вписване.
(3) В срок до три дни след изтичането на сроковете по ал. 1 и 2 изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за вписване в регистъра по чл. 83 или мотивирана заповед, с която се отказва вписване.
(4) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от издаване на заповедта извършва вписване в регистъра по чл. 83 и издава удостоверение за регистрация.
(5) Заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Обжалването на заповедта по ал. 3 не спира изпълнението ѝ.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90, който става чл. 85:
„Чл. 85. (1) В регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания се вписват следните обстоятелства:
1. данни за специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания – единен идентификационен код, име и адрес на осъществяване на дейността;
2. данни за представителство на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания по регистрация от компетентен орган – име, постоянен и/или настоящ адрес;
3. предмет на дейност на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания;
4. данни по чл. 48, ал. 1, т. 2;
5. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това;
6. промени в обстоятелствата по т. 1 – 5;
7. забележки по вписаните обстоятелства.
(2) Регистрираните специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания са длъжни да уведомяват писмено или по електронен път Агенцията за хората с увреждания за всички промени в обстоятелствата, вписани в регистъра, в 14-дневен срок от настъпването им, като прилагат и съответните документи, които ги доказват.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 86:
„Чл. 86. (1) Регистрацията в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания се заличава:
1. по искане на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания;
2. при прекратяване на дейността на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания и при заличаване от търговския регистър или от регистъра по чл. 3 от Закона за кооперациите;
3. при неспазване изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 2;
4. при извършване на две или повече нарушения в рамките на една година на разпоредбите на чл. 85, ал. 2.
(2) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания или на оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
(4) В случаите по ал. 1, т. 3 и 4 подновяването на регистрацията на специализираното предприятие или кооперация може да се извърши в срок, не по-кратък от 12 месеца от датата на заличаването. Подновяването на регистрацията се извършва по реда на чл. 83.
(5) Искането по ал. 1, т. 1 се подава лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92, който става чл. 87:
„Чл. 87. Регистърът по чл. 83, ал. 1 се използва за наблюдение и контрол на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания, включително на дейността, извършвана от тях при изпълнението на целеви проекти и програми по чл. 49. Наблюдението и контролът се извършват от Агенцията за хората с увреждания и се определят с правилника за прилагането на закона.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложените от Комисията текстове.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Всички предложения са приети.
Процедура – заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение работното време да приключи до приемане на Законопроекта за хората с увреждания. Остава още малко, имайте търпение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 91 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 88:
„Чл. 88. (1) Агенцията за хората с увреждания създава и поддържа регистър на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. Регистърът е публичен и се поддържа в електронен вид.
(2) Дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания се извършват от лица, регистрирани като търговци по Търговския закон или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и нямат публични задължения.
(3) В регистъра по ал. 1 се вписват и поддържат данни за лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания.
(4) За вписване в регистъра по ал. 1 лицата или упълномощени от тях лица подават заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, в което задължително се вписват единният идентификационен код на лицето и липсата на задължения към Националната агенция по приходите. Към заявлението се прилагат:
1. списък на помощните средства, приспособленията, съоръженията и медицинските изделия за хората с увреждания, за които ще се осъществява дейността, с описание на моделите от съответния вид, на електронен носител;
2. списък на обектите, в които ще се осъществяват дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, с посочени адрес, телефон, факс/електронна поща и лице – отговорник за обекта;
3. декларация, че помещенията, в които ще се извършва дейност по предоставяне и ремонт на медицински изделия, отговарят на изискванията за съхранение на производителя, определени в инструкцията за употреба, както и на изискванията на наредбата по чл. 89, ал. 8;
4. списък на сервизните бази, в които ще се осигурява гаранционен и извънгаранционен сервиз, когато такъв се изисква, с посочени адрес, телефон, факс/електронна поща и лице - отговорник за базата.
(5) Към документите по ал. 4 лицата, които искат да се регистрират за осъществяване на дейност по предоставяне на слухови апарати, предоставят и списък на центровете по слухопротезиране с посочени адрес, телефон, факс/електронна поща и лице – отговорник за центъра, както и декларация за осигурен най-малко двегодишен гаранционен срок на изделията.
(6) Заявлението и документите по ал. 4 и 5 се подават лично, с писмо с известие за доставяне (обратна разписка) чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
(7) Лицата по ал. 2, които не са регистрирани по Търговския законреда, подават в Агенцията за хората с увреждания и легализиран превод на документите, удостоверяващи търговската регистрация по националното им законодателство.
(8) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или оправомощено от него длъжностно лице може да проверява за достоверността на заявените данни и обстоятелства служебно, като компетентните държавни органи и администрации и заявителите са длъжни да оказват необходимото съдействие.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 94, който става чл. 89:
„Чл. 89. (1) Подадените заявления по чл. 88, ал. 4 се разглеждат от комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.
(2) В 14-дневен срок от датата на постъпване на документите по чл. 88, ал. 4 комисията прави мотивирано предложение за вписване в регистъра или за отказ до изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.
(3) При констатиране на непълноти или несъответствия в документите по чл. 88, ал. 4 на лицето се предоставя 10-дневен срок за отстраняването им. В този случай срокът по ал. 2 се удължава със срока за отстраняване на непълнотите или несъответствията, но не повече от 20 дни от датата на подаване на заявлението за вписване.
(4) По преценка на комисията по ал. 1 може да бъдат извършвани проверки за достоверността на представените документи и декларираните обстоятелства. В този случай срокът по ал. 2 се удължава със срока на проверката, но не повече от 20 дни от датата на подаване на заявлението за вписване.
(5) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или оправомощено от него длъжностно лице в тридневен срок от датата на приключване на работата на комисията издава заповед за вписване в регистъра по чл. 88, ал. 1 или мотивирана заповед, с която се отказва вписване.
(6) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или оправомощено от него длъжностно лице в тридневен срок от издаването на заповедта извършва вписване в регистъра по чл. 88, ал. 1 и издава удостоверение за регистрация.
(7) Заповедта по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
(8) Условията и редът за осъществяването и контрола на дейностите по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 90.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96, който става чл. 91:
„Чл. 91. (1) Регистрацията на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, се заличава:
1. по искане на лицето;
2. при прекратяване регистрацията на лицето като търговец;
3. при установени две или повече нарушения на разпоредбите на закона и на наредбата по чл. 89, ал. 8 в рамките на една година.
(2) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания или на оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
(4) В случаите по ал. 1, т. 3 подновяването на регистрацията на лицето, осъществяващо дейност по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, може да се извърши в срок, не по-кратък от 6 месеца от датата на заличаването. Подновяването на регистрацията се извършва по реда на чл. 88 и 89.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложените от Комисията текстове.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 92:
„Чл. 92. (1) Организациите на и за хората с увреждания, които искат да бъдат признати за национално представителни, трябва да отговарят на следните общи критерии за национална представителност:
1. да са вписани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, като юридически лица в обществена полза, или по Закона за кооперациите за осъществяване на дейност в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания най-малко 5 години преди подаване на искането за признаване на национална представителност;
2. да имат най-малко 5-годишен доказан опит в областта на социалното приобщаване на хората с увреждания;
3. да имат членове в не по-малко от 25 на сто от общините в страната.
(2) Освен на общите критерии по ал. 1 кандидатите за национално представителни организации трябва да отговарят и на следните специфични критерии:
1. организациите на хора с увреждания да имат не по-малко от 1800 членове, от които не по-малко от 70 на сто да са хора с трайни увреждания, и да бъдат регистрирани като юридически лица с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност; организациите на сляпо-глухите хора трябва да имат не по-малко от 400 членове, от които не по-малко от 55 на сто да са хора с трайни увреждания, а организациите на малките хора не по-малко от 150 членове, от които не по-малко от 50 на сто да са хора с трайни увреждания, независимо от териториалното им покритие;
2. организациите на работодателите да имат не по-малко от 10 работодатели и не по-малко от 800 трудоустроени лица с увреждания и подкрепящ персонал съгласно чл. 48, ал. 1;
3. организациите за хора с увреждания, предлагащи социални услуги за хора с увреждания, да обслужват не по-малко от 4500 лица годишно и да имат назначени не по-малко от 50 души специализиран персонал за обслужване на хора с увреждания;
4. родителските и професионалните организации за хора с увреждания да имат не по-малко от 500 членове за организация и не по-малко от 1500 членове за асоциация на организации.
(3) Когато едно физическо или юридическо лице членува в две или повече национално представителни организации или в организации, кандидатстващи за признаване на национална представителност, с изключение на организациите по ал. 2, т. 1, изречение второ, т. 2 и 4 и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, за установяване наличието на критериите за представителност по ал. 2 това лице не се отчита при установяване на числения състав на нито една организация.
(4) Организациите на и за хората с увреждания, които не отговарят поотделно на критериите за национална представителност по ал. 1 и 2, могат да се сдружават и да участват в Националния съвет за хората с увреждания като асоциации с обща представителност.
(5) Условията и редът за признаване на национална представителност, както и контролът за спазването на критериите, се определят с правилник, приет от Министерския съвет.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98, който става чл. 93:
„Чл. 93. Финансирането на дейностите по закона се извършва със средства от:
1. държавния бюджет;
2. бюджетите на общините;
3. национални проекти и програми, европейските структурни и инвестиционни фондове и проекти и програми, финансирани от други международни финансови институции и донори;
4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
5. други източници.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 94:
„Чл. 94. Средствата на Агенцията за хората с увреждания по чл. 44, ал. 3 се разходват за реализиране на дейностите, заложени в Националната програма за заетост на хората с увреждания.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 95:
„Чл. 95. (1) Държавата осигурява финансова подкрепа за дейности на организациите на и за хората с увреждания с призната национална представителност по чл. 92 под формата на субсидия от държавния бюджет.
(2) Условията и редът за предоставяне на субсидията се определят с правилника за прилагането на закона.
(3) Изпълнението на дейностите по ал. 1 подлежи на контрол от Министерството на труда и социалната политика по ред, определен с правилника за прилагането на закона.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101, който става чл. 96.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложените от Комисията текстове.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
Процедура.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, процедура по начина на водене.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги, предлагам председателят да покани нашите колеги от БСП, защото те са останали 10 човека, а тяхната лидерка предлагаше през месец август да не почиваме, за да можем да приемем Закона. Сега къде са? Не ги виждам. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Предлагат да се намалят заплатите. Те вече компенсират заплатите си. (Говори встрани от микрофоните.) Ако може, призовете ги да дойдат в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Моля, продължете, доктор Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
По чл. 102 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 102, ал. 1 думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 6“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Христиан Митев и група народни представители:
„Член 102 се заличава.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 102, който става чл. 97:
„Чл. 97. (1) На работодател, който не е изпълнил задължението по чл. 38, ал. 6, се налага глоба от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е от 4000 до 10 000 лв.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване наименованието на Глава седма по вносител, която се подкрепя от Комисията. (Шум и реплики.)
Колеги, за да няма объркване, гласуваме текст на вносителя за наименованието на Глава седма, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 105, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 107 народни представители: за 20, против 40, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми представители на инициативата „Системата ни убива“, колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване на предложението на Корнелия Нинова, което ние не подкрепихме, за да дадем шанс на госпожа Нинова да влезе в пленарната зала, да обясни своето предложение и да даде възможност на народните представители от БСП, които към този момент са 15 човека, да бъдат повече в залата. Това е изключително важен закон и смятам, че отговорност на всички нас, народните представители, е да сме тук. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на повторно гласуване…
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви дам думата след това. (Реплики от „БСП за България“.)
Подлагам на повторно гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. (Реплики от „БСП за България“.)
Гласували 111 народни представители: за 20, против 58, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Имате думата за процедура, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене.
Господин Председател, говорим с Вас, казвате, че познавате Правилника, допускате госпожа Атанасова да говори от трибуната по процедура по прегласуване, разни агитации да прави – кой бил в залата, кой го нямало тук. Това, което прави госпожа Десислава Атанасова, не е допустимо. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие много добре го знаете и не прекъснахте изказването, дори не й направихте забележка. Ако не съм прав, кажете: „Господин Гьоков, не сте прав!“, ако съм прав – направете забележка на госпожа Атанасова и да не повтаря това нещо. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Ако сега аз започна да обяснявам колко е важен наистина законът и че ако не беше парламентарната група на „БСП за България“, която първа подкрепи майките, които стоят горе, нямаше да се състои. (Шум и реплики от ГЕРБ.) В този дебат ли искате да изпадаме отново?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Защото, господин Председател, когато допуснете нарушение начина на водене, тогава с това предизвиквате десетки други начини на водене след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков, благодаря Ви.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Имайте го предвид и не го допускайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Следващата процедура по начина на водене – имате думата, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас по начина на водене, защото ако някой народен представител не познава Правилника, Вие трябва да му го напомните, когато нарушава процедурата за прегласуване. Ако някой народен представител, независимо от годините, прекарани в парламента, не знае, че по процедура на прегласуване няма как да има обосноваване допълнително на тези, за каквото призовава народният представител, трябва да му кажете, че това е невъзможно, и да го попитате защо толкова дребнаво се заяжда с неща, които нито са му в компетентността, нито са му в социалната чувствителност (шум и реплики от „БСП за България“), нито са му в правомощията да дава оценки. Ако Вие имате намерение за пореден път да смените Правилника на Народното събрание, за да може Вашите депутати да си изказват мнението тогава, когато искат, за каквото искат и по което време искат, направете го, но по съществуващия Правилник, трябваше да направите най-малкото забележка или най-малкото да научите Вашия народен представител какво има право, какво няма право, когато става въпрос за процедура на прегласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Христиан Митев и група народни представители, което не се подкрепя от Комисията.
Гласували 116 народни представители:за 12, против 25, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на чл. 102 по вносител, който става чл. 97.
Гласували 119 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103, който става чл. 98:
„Чл. 98. (1) Работодател, съответно орган по назначаването, който не изпълни задължение по чл. 44, ал. 3, или длъжностно лице, което не изпълни задължение по закона, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) При повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е от 2000 до 4000 лв.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 104, който става чл. 99:
„Чл. 99. На лице, което осъществява дейност по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания в нарушение на разпоредбите на закона и на наредбата по чл. 89, ал. 8, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1000 лв. за всеки отделен случай.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 105, който става чл. 100:
„Чл. 100. (1) За извършени нарушения по чл. 53 при изработването на проектите, съгласуването, одобряването и издаването на строителните книжа, изпълнението на строежите в съответствие с издадените строителни книжа и неизпълнение на разпорежданията на компетентните органи при проектирането и строителството се прилагат административнонаказателните разпоредби и се издават актове за съставяне на нарушения по реда на Закона за устройство на територията.
(2) Актовете за установяване на административните нарушения по ал. 1 и наказателните постановления се съставят и издават по реда на Закона за устройство на територията.“
По чл. 106 има предложение на народния представители Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106, който става чл. 101:
„Чл. 101. (1) Актовете, с които се установяват административните нарушения по закона, се издават от длъжностни лица от:
1. Агенцията за държавна финансова инспекция – за финансовите нарушения;
2. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – за нарушения на задълженията, свързани с трудовата заетост;
3. регионалните управления на образованието – за нарушения в областта на образованието;
4. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, съответно от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ – за нарушения в областта на достъпния транспорт;
5. Агенцията за социално подпомагане – за нарушения в областта на целевите помощи по чл. 72;
6. Агенцията за хората с увреждания – за нарушения, свързани с предоставянето на целеви помощи по чл. 72.
(2) Наказателните постановления се издават от:
1. директора на Агенцията за държавна финансова инспекция или оправомощено от него длъжностно лице;
2. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ или оправомощено от него длъжностно лице;
3. началника на съответното регионално управление на образованието;
4. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице;
5. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице;
6. изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или оправомощено от него длъжностно лице;
7. изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания или оправомощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Влезлите в сила наказателни постановления подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(5) Органите по ал. 1 предоставят ежегодно до 31 декември в Агенцията за хората с увреждания информация за направените проверки и за наложените санкции.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване предложените от Комисията текстове.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Допълнителна разпоредба“.
По § 1 има предложения на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В Допълнителни разпоредби, § 1, т. 24 се правят следните изменения:
1. буква „з“ отпада.
2. буква „и“ и „к“ стават съответно б. „з“ и б. „и“.
3. буква „л“ и „м“ отпадат.
4. буква „н“ става б. „к“.
5. буква „о“ отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на закона:
1. „Хора с увреждания“ са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот.
2. „Хора с трайни увреждания“ са лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.
3. „Комуникация“ включва всякакви езици, зрително представяне на текст, Брайлова азбука, тактилна комуникация, уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, дикторски, допълващи и алтернативни способи, опростен език, включително достъпни информационни и съобщителни технологии.
4. „Език“ включва говоримите и знакови езици, както и всякакви други форми на неговорим език.
5. „Разумни улеснения“ са всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, които не водят до непропорционално или неоправдано обременяване на околните, когато такива са необходими, за да се осигури на човека с увреждане признаването или упражняването на правата и основните му свободи наравно с всички останали хора по смисъла на Конвенцията за правата на хората с увреждания.
6. „Универсален дизайн“ е дизайн на изделия, жизнена среда, програми и услуги, които да се ползват в максимална степен от всички хора, без да се налага тяхното адаптиране или специализиран дизайн. Понятието „универсален дизайн“ не изключва наличието на спомагателни уреди и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се налага.
7. „Рехабилитация“ е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост.
8. „Профилактика“ са действията, предприети за предотвратяване на физически, интелектуални, психически или сензорни увреждания или за предотвратяване на увреждания вследствие на продължителна дисфункция или увреждане, както и адаптиране на средата.
9. „Помощни средства, приспособления и съоръжения“ са пособия, предназначени от производителя да компенсират загубена или увредена функция на човешки орган с цел увеличаване на възможностите за самообслужване, за извършване на трудова и друга дейност на хората с увреждания.
10. „Трудово-лечебни бази“ са звена, откривани в специализирани институции за социални услуги, за осъществяване на трудова терапия и рехабилитация на хора с увреждания.
11. „Организации на хора с увреждания“ са организации, в които повече от половината членове са хора с увреждания и се ръководят от хора с увреждания.
12. „Организации за хора с увреждания“ са организации, създадени да предоставят услуги на и за хора с увреждания и които поемат застъпническа роля от името на хора с увреждания.
13. „Обичайна работна среда“ е работна среда във всяко предприятие от националната икономика.
14. „Специализирана работна среда“ е работната среда в специализираните предприятия, приспособена за хората с увреждания.
15. „Кучета – водачи на слепи“ или „Кучета – асистенти на хора с увреждания“ са кучета, обучени в специализирани училища, което се доказва със сертификат за преминато обучение, отличителна служебна екипировка и знаци.
16. „Лица със затруднения в придвижването” са лица, които имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта.
17. „Линия на бедност” е монетарен показател за идентифициране на бедните в обществото, определен с постановление на Министерския съвет.
18. „Индивидуални потребности” е индивидуализирана нужда от подкрепа, която допълва възможностите на лицето и/или дава насока за конкретни дейности за подкрепа съобразно отчетените проблемни области.
19. „Доход” са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите и средствата, получени по закона и по Закона за закрила на детето и Закона за социално подпомагане.
20. „Доходи за отпускане на целеви помощи“ са всички приходи, произхождащи от:
а) трудова дейност;
б) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;
в) продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество;
г) продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност;
д) наем, рента и аренда;
е) авторски и лицензионни възнаграждения;
ж) дивиденти и доходи от дялово участие;
з) премии и награди от спортни състезания;
и) обезщетения и помощи;
к) пенсии;
л) стипендии;
м) месечни добавки и целеви помощи за деца;
н) присъдени издръжки;
о) други.
21. Не се смятат за доходи при отпускане на целевите помощи:
а) финансовата подкрепа;
б) добавката към пенсиите за чужда помощ на инвалидите с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ;
в) еднократната помощ при раждане по чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца;
г) хуманитарните помощи;
д) еднократните компенсации към пенсиите или извънредните пенсии;
е) добавките към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите, взели участие в Отечествената война, и на пострадалите при изпълнение на мисиите във военни контингенти на Организацията на обединените нации;
ж) допълнителната месечна компенсация към пенсиите на навършилите 75- или 80-годишна възраст;
з) помощите, определени с акт на Министерския съвет;
и) сумите, които настанените в специализирани институции за предоставяне на социални услуги получават като възнаграждение за участие в трудовотерапевтичен процес;
к) финансовите средства и помощи, отпускани по реда на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. ...).
22. „Подкрепящ персонал“ са работещите лица по трудово правоотношение в специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и трудово-лечебните бази, които подпомагат хората с увреждания в трудовия им процес и извършват работа, непосилна по обем и тежест да бъде изпълнявана от тях.
23. „Защитена заетост” е форма на заетост за хора с множество трайни увреждания в центрове за защитена заетост, съпроводена с пакет от подкрепящи услуги.
24. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми доктор Адемов.
Изказвания?
Госпожо Клисурска, имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предложението, което прави нашата парламентарна група, е свързано с т. 20 на § 1 от Допълнителните разпоредби, а именно доходите, които формулират отпускането на целеви помощи, и са изброени приходите, които произхождат от съответните дейности.
Както всички знаете, Законът за данъците върху доходите на физическите лица освобождава от облагане определени категории от тези приходи. Член 13 по-конкретно от Закона за данъците върху доходите на физическите лица изключва от облагане премиите от награди от спортни състезания – по-точно чл. 13, ал. 1, т. 22; изключва стипендиите в чл. 13, ал. 1, т. 18.
В тази връзка е нашето предложение за тези, които по Закона за данъците върху доходите на физическите лица са освободени от облагане на такива приходи, предлагаме да отпаднат и от т. 20 – „доходи за отпускане на целеви помощи“. Още повече предложението ни по тези доходи е свързано с това да отпаднат и месечните добавки и целевите помощи за деца – няма да го аргументирам защо – смятам, че всички разбирате аргументите.
Неясно за нас въвеждате с буква „о“: „други приходи“, които не е ясно как са формулирани и защо са тук. В крайна сметка говорим за конкретика, за приходи, които е ясно откъде идват, а в един момент формулираме и буква „о“: „други приходи“ – неясно какви?! Този текст е изключително несъстоятелен.
В тази връзка нашето предложение е да отпаднат премиите от спортни състезания от облагане; стипендиите; месечните добавки и целевите помощи за деца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисурска.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване. Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 107 народни представители: за 21, против 50, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Ще подложа на гласуване два текста. Първо, редакцията, която Комисията предлага за наименованието на подразделението, втори текст – редакцията, която Комисията предлага за текста на § 1.
Гласували 107 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 15.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“ – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 2 – предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В Преходни и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
„В § 2 в т. 4 и 5 думите „2021“ се заменят с „2020“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 28.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
„§ 2. Законът за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. ...) се отменя.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3:
„§ 3. До 31 март 2019 г. включително Министерският съвет:
1. приема правилник за прилагането на този закон;
2. приема методиката по чл. 22, ал. 3;
3. привежда устройствения правилник на Агенцията за хората с увреждания и устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане в съответствие със закона.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
„§ 4. Националният съвет за хората с увреждания е правоприемник на архива на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен в § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 106 народни представители: за 20, против 50, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Ще подложа на гласуване следните текстове: текста на вносителя за наименованието на подразделението – подкрепя се от Комисията; предложението на Комисията за отхвърляне на текста на § 2; редакцията, която Комисията предлага за текста на § 3, който става § 2; редакцията, която Комисията предлага за текста на § 4, който става § 3, редакцията, която Комисията предлага за текста на § 5, който става § 4, и предложението на Комисията за отхвърлянето на текста на вносителя за § 6.
Гласували 107 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 5:
„§ 5. До 31 март 2019 г. включително изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане:
1. сформира специализирани отдели за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите;
2. организира и провежда обученията на експертите от специализираните отдели по т. 1;
3. привежда Интегрираната информационна система в съответствие със закона.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 6:
„§ 6. (1) До 31 март 2019 г. включително хората с увреждания имат право на целева помощ по чл. 72, т. 1 въз основа на заявление – декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, като индивидуална оценка на потребностите не се изготвя.
(2) До 31 март 2019 г. включително хората с трайни увреждания имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 70 и/или целеви помощи по чл. 72, т. 2 – 5, въз основа на заявление –декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, като индивидуална оценка на потребностите не се изготвя.
(3) Заявлението – декларация се подава в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на човека с увреждане, към което се прилагат медицински документи или експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК.
(4) Към заявлението – декларация за отпускане на целева помощ по чл. 72, т. 5 и 6 се прилагат съответните документи по чл. 76 и 77.
(5) Заповедта за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70 и/или отпускане на целеви помощи по чл. 72, т. 2 – 5 се издава в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по ал. 1 – 4.
(6) Заповедта за отпускане на целева помощ по чл. 72, т. 1 се издава в срок до 10 дни от подаване на документите по ал. 1 – 4. Целевата помощ се предоставя по досегашния ред.
(7) Заповедите по ал. 5 и 6 се съобщават писмено на лицето, подало заявлението – декларация, в 7-дневен срок от издаването им.
(8) Отказът за отпускане на финансова подкрепа се мотивира.
(9) Заповедите по ал. 5 и 6 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) Вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят.
(11) Заповедта за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 70 се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане. Срокът на действие на заповедта, издадена въз основа на пожизнено експертно решение, както и в случаите по чл. 26, ал. 3, е 5 години от датата на издаването й.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 7:
„§ 7. (1) От 1 януари 2019 г. социалните пенсии за инвалидност, изплащани съгласно § 22т от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, се прекратяват служебно от Националния осигурителен институт на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване и на лицата, който са получавали тези пенсии, от 1 януари 2019 г. Агенцията за социално подпомагане изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, като индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 не се изготвя.
(2) Влезлите в сила до 31 декември 2018 г. включително индивидуални административни актове за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги, за обучение, за диетично хранене и лекарствени продукти и за достъпна информация, се преобразуват служебно от Агенцията за социално подпомагане в месечна финансова подкрепа и на лицата от 1 януари 2019 г. агенцията изплаща сума в размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, като индивидуална оценка на потребностите по чл. 20 не се изготвя.
(3) В случаи че определената месечната финансова подкрепа по ал. 1 и 2 е в по-малък размер от изплащаната до влизането в сила на закона, се отпуска по-благоприятната за лицето.
(4) За целите на ал. 1 приетите със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. трансфери по чл. 4, ал. 1 и разходите по чл. 4, ал. 2, т. 1.1.2 от същия закон се намаляват в размер до 133 000 хил. лв.
(5) Министерският съвет одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2019 г. до размера по ал. 4 за целите на изпълнението по ал. 1.
(6) В едномесечен срок от обнародването на закона Националният осигурителен институт предоставя на Агенцията за социално подпомагане информация за лицата, чиито социални пенсии за инвалидност се прекратяват по ал. 1 по ред, определен със споразумение между двете институции.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 8:
„§ 8. До 31 декември 2019 г. включително максималните размери на целевите помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия се определят и актуализират със заповед на министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите и министъра на здравеопазването.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, доктор Адемов.
Изказвания, колеги? Няма.
Подлагам на гласуване предложените от Комисията текстове, включително текстовете за отпадане.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на Комисията за създаване на нов § 9:
„§ 9. До 30 септември 2019 г. Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса съвместно изработват и утвърждават механизма и стандартите по чл. 73, ал. 3.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 14 да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 15 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 10:
„§ 10. Неприключилите до влизането в сила на закона производства по отменения Закон за интеграция на хората с увреждания се довършват по досегашния ред.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 11:
„§ 11. Организациите, признати за национално представителни до влизането в сила на закона, запазват представителността си до изтичането на срока, за който са признати.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 12.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 13:
„§ 13. (1) За функционирането на Държавната агенция за хората с увреждания по § 11 се сформират екипи, чиито състави се осигуряват чрез трансформиране на определен брой щатни длъжности от Агенцията за социално подпомагане.
(2) Трудовите и служебните правоотношения на служителите в екипите по ал. 1 се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда и чл. 87а от Закона за държавния служител.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 15.
Господин Председател, в предложението на Комисията за създаване на § 13 е допусната техническа грешка. Вместо „§ 11“ да се чете „§ 12“ в ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е редакционна поправка.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Да, редакционна поправка. В § 13 на Комисията в ал. 1 вместо „§ 11“, „§ 12“ – техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложените от Комисията текстове, включително редакционната поправка, предложена от доктор Адемов, включително преномеруването и отпадането на параграфи по предложение на Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Всички предложени текстове се приемат.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 17.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов § 23а:
„§ 23а. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. …) в чл. 232а, ал. 1 след запетаята след думата „закон“ се добавя „в нарушение на изискванията на Закона за хората с увреждания, а“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате ли изказвания, колеги? Няма.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 109 народни представители: за 20, против 59, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 22 и 23, подкрепени от Комисията, които стават 16 и 17.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Предложение на народния представител Христиан Митев и група народни представители.
Предложението е оттеглено в хода на дискусията в Комисията.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 18 – 26:
„§ 18. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. …) в чл. 40, ал. 3, т. 9 „със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ“ се заменят със „с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или с трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ“.
§ 19. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 13, ал. 1, т. 15 думите „Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят със „Закона за хората с увреждания“.
2. В чл. 22, ал. 1, т. 1, буква „з“ думите „чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят с „чл. 83 от Закона за хората с увреждания“.
§ 20. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. …) в § 6 т. 64 от допълнителните разпоредби се изменя така:
„64. „Човек с трайно увреждане“ е лице по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за хората с увреждания.“
„§ 21. В Закона за инспектиране на труда (обн., ДВ, бр. …) в чл. 6, т. 1, буква „в“ думите „Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят със „Закона за хората с увреждания“.
§ 22. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 31, ал. 1, т. 7 думите „чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят с „чл. 83 от Закона за хората с увреждания“.
2. В чл. 178, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят със „Закона за хората с увреждания“.
§ 23. В Закона за медицинските изделия (обн., ДВ, бр. …) в чл. 83, ал. 1, т. 6 думите „Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят със „Закона за хората с увреждания“.
§ 24. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения:
1. В чл. 12, ал. 9 думите „чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят с „чл. 83 от Закона за хората с увреждания“.
2. В § 2, т. 46 от допълнителните разпоредби думите „чл. 28, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят с „чл. 48, ал. 1 от Закона за хората с увреждания“.
§ 25. В Закона за семейните помощи за деца (обн., ДВ, бр. …) в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби думите „Закона за интеграция на хората с увреждания“ се заменят със „Закона за хората с увреждания“.
§ 26. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на отменения Закон за интеграция на хората с увреждания се прилагат, доколкото не противоречат на закона.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
Комисията предлага да се създаде § 28:
„§ 28. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на:
1. член 73, ал. 3 и § 16 и 18, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.;
2. параграф 7, ал. 6, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“;
3. параграфи 12 и 13, които влизат в сила от 1 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на параграфи от 18 до 26 включително, с текст съгласно предложението на Комисията; текста на вносителя за § 27; и предложението на Комисията за създаване на нов § 28, с текст съгласно предложението на Комисията.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Благодаря Ви, доктор Адемов.
Уважаеми колеги, следващото редовно пленарно заседание е на 6 декември 2018 г. от 9,00 часа съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,45 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер


Секретари:
Александър Ненков
Джейхан Ибрямов