Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Юлиан Ангелов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, ще подложа на Вашето внимание Програма за работа на Народното събрание за 12 – 14 декември 2018 г.:
1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносител: Вежди Рашидов на 19 октомври 2018 г. Приет на първо гласуване на 14 ноември 2018 г.
2. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносители: Гергана Стефанова и група народни представители на 23 февруари 2018 г.; Данаил Кирилов, Христиан Митев, Емил Димитров и Искрен Веселинов на 16 ноември 2018 г.
3. Първо гласуване на законопроекти за изменение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Вносители: Александър Сиди и група народни представители на 9 октомври 2018 г.; Министерският съвет на 5 ноември 2018 г.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс – общ проект, изготвен от Комисията по правни въпроси въз основа на приетите на първо гласуване на 25 октомври 2018 г. законопроекти. Вносители: Министерският съвет на 8 октомври 2018 г.; Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Емил Христов и Христиан Митев на 9 октомври 2018 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за българските лични документи. Вносители: Михаил Христов и Крум Зарков на 3 октомври 2018 г .
6. Проект на решение за попълване на ръководството на Комисията по външна политика. Вносител: Корнелия Нинова на 27 ноември 2018 г.
7. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител: Министерският съвет на 20 ноември 2018 г.
8. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка. Вносител: Министерският съвет на 29 октомври 2018 г. Приет на първо гласуване на 9 ноември 2018 г.
Колеги, това няма да бъде първа точка за четвъртък, понеже госпожа Стоянова ме уведоми, че трябва да направи допълнително заседание на Комисията.
9. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за устройство на територията. Вносител: Александър Ненков и група народни представители на 28 ноември 2018 г. – първа точка за четвъртък.
10. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделските продукти на Европейския съюз. Вносител: Министерският съвет на 23 октомври 2018 г. Приет на първо гласуване на 8 ноември 2018 г. – точка втора за четвъртък, 13 декември 2018 г.
11. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Вносител: Данаил Кирилов на 10 декември 2018 г. – точка първа за петък, 14 декември 2018 г.
12. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Вносител: Министерският съвет на 20 октомври 2018 г.
Колеги, на заседание на Председателския съвет беше решено като 13 точка днес да влезе в Програмата за работа на Народното събрание тази седмица: Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани. Вносители: Мустафа Карадайъ и група народни представители на 26 юли 2018 г.
14. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 134, против 4, въздържали се 43.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение от парламентарната група на партия „Воля“:
„На основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме да се проведе изслушване на заместник министър-председателя по обществения ред и сигурност и министър на отбраната Красимир Каракачанов във връзка с разкритията за нередности и злоупотреби при доставката на храни за армията. На основание чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изслушването да се включи като точка от Програмата на Народното събрание за периода от 12 декември до 14 декември 2018 г., като поради високата степен на обществена значимост на този проблем предлагаме то да бъде точка първа от програмата ни на 12 декември 2018 г. „
Кой ще обоснове искането от парламентарната група на партия „Воля“?
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (Воля): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз не мисля, че има нужда да обосновавам с кой знае какво изказване нашето предложение да изслушаме министър Каракачанов, тъй като всички знаем, че в предаване на bTV бяха изнесени – или поне така звучаха – доста сериозни факти за злоупотреба и за евентуална корупция, която би следвало да бъде разследвана от прокуратурата, но това е решение на главния прокурор и на органите.
Нашето предложение е в Народното събрание да изслушаме министър Каракачанов, като считаме, че най-важно е той да отговори първо на нас, на въпросите, които би следвало да му зададем, да разсее съмненията или пък да ги задълбочи.
Затова призоваваме всички Вие да подкрепите нашето предложение – да призовем министър Каракачанов и да получим адекватен отговор дали наистина има основание за съмнение за корупционни схеми в поръчката на храна за армията, или няма основание за такива. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Обратно предложение?
Генерал Попов, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя обратно предложение.
Тази точка по този въпрос ще бъде разгледана в Комисията по отбрана утре. При положение че се изложат всички факти от министъра на отбраната, колегите от парламентарната група на „Воля“, пък и всички народни представители в Комисията ще изслушат министър Каракачанов и ако те не са удовлетворени, този въпрос за обсъждане и за изслушване на министъра на отбраната може да бъде поставен следващата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми генерал Попов.
Колеги, подлагам на гласуване предложението за изслушване на вицепремиера Красимир Каракачанов по предложение на партия „Воля“.
Моля, гласувайте.
Гласували 179 народни представители: за 76, против 21, въздържали се 82.
Предложението не е прието.
Декларация от името на група.
Господин Велчев, заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На 10 декември, преди 70 години, Общото събрание на ООН приема Всеобща декларация за правата на човека – декларация, която въплъщава мечтите, стремежите и надеждите на народите и отделните личности да живеят в достойнство, равноправие и сигурност. Нейната изключителна важност и навременност се подкрепят и от факта, че тя е преведена на 375 езика и диалекта, което я превръща в най-превеждания документ в света.
Две години по-късно датата 10 декември 1948 г., на която е приета Всеобщата декларация, се превръща в Международен ден на правата на човека.
След края на Втората световна война, която бе сблъсък не само на оръжие и стратегии, но и интернационален отпор срещу фашизма и престъпленията на нацистите, въпросът за правата на личността стана глобален проблем на съвременната човешка цивилизация.
В резултат на необходимостта от възприемане и включване в социалната практика на държавите на единни критерии за съдържанието на правата на човека ООН приема Декларация, в която за пръв път се посочват видовете права – граждански, политически, икономически, социални и културни.
Значението на Всеобщата декларация за правата на човека е огромно. Тя поставя основата на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и стимулира създаването на множество международни договори за правата на човека.
Опазването на правата и свободите на всеки отделен човек и антидискриминационната политика са основен приоритет на Европейския съюз. През тази година наред с постигането на равенство между половете, утвърждаването правата на жените и на децата, борбата срещу расизма, ксенофобията и насилието, бяха поставени и акценти върху защитата правата на човека в новата дигитална, технологична среда и в областта на климатичните промени, както и информирането на по-широки слоеве на обществото относно значението на правата на човека и подобряването на превенцията, бързата реакция и отчетността.
Република България ратифицира Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи през 1992 г. заедно с поредица от протоколи, които усъвършенстват нейното действие. Стойностите на Европейската конвенция са вплетени в българския основен закон като класически норми за функциониране на едно съвременно, демократично общество.
Международните договори, ратифицирани от България, в йерархията на правните норми се нареждат сред конституционните разпоредби и с тях е необходимо да се съобразява националното законодателство.
У нас държавната политика в сферата на правата на човека е насочена към осигуряване равенство на всички български граждани, независимо от етническата им принадлежност, вероизповедания или сексуална ориентация, равни права и възможности на жени и мъже, защита на правата на детето и уязвимите групи от българското общество.
Избирането на страната ни през месец октомври тази година в рамките на Седемдесет и третата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк с подкрепата на 180 от общо 188 присъствали и гласували държави – членки на ООН, за член на Съвета по правата на човека за периода 2019 – 2021 г. е признание за активната ни политика и принос за насърчаването и защитата на правата на човека на национално и глобално ниво, както и за поетите доброволни ангажименти в тази сфера.
Да, успели сме и сме постигнали много и – да, има още много, много работа! Не се заблуждаваме, че всичко е решено. Тази материя е неотменна и неделима част от нашия живот днес, изключително жива и динамична, непрекъснато се развива, появяват се нови и нови предизвикателства, които е необходимо да вземем под внимание и с които да се справяме. Важни са постигнатите резултати, но още по-важно е да направим така, че те да бъдат устойчиви и да издържат проверката на времето.
Повече отвсякога е необходимо да бъдем единни срещу екстремизма, ксенофобията и расизма и непримирими към отнемането на основното и неотменимо човешко право – на живот.
Категорично заставаме зад тезата, че защитата и спазването на човешките права е и трябва да бъде споделена грижа и отговорност не само на всички нива на управление, но и на всички граждани.
Продължаваме да работим по отношение на усъвършенстване на законодателството, забраняващо проявите на насилие във всичките му форми, на нетолерантност и нетърпимост. Необходимо е да се отбележи, че за да бъдат ефективни тези условия, наред със законодателните мерки трябва да продължи чрез различни инструменти и процесът по образование, и формиране на мисленето на всеки един от нас в дух на толерантност и търпимост и зачитане на основните човешки права и свободи спрямо различията на другите.
Днес сме свидетели на неразрешени конфликти и многогодишни вражди, етнически различия и религиозна нетърпимост, които в крайната си фаза стигат до граждански войни. Като прибавим към всичко това и проблемите в световен мащаб, свързани с бежанската вълна, бедността, глада и болестите, увеличението на процесите на миграция и други, на практика се оказва, че повече отвсякога е необходимо да работим в посока превенция и постигане на устойчиви резултати за решаване на проблемите, свързани с правата на човека.
Уважаеми колеги, накрая нека да го кажа така: ние сме различни, имаме различни мечти и копнежи, различни идеи и цели. Те съставят нашия свят парченце по парченце. Те му придават цвят, те го карат да се развива, но само ако им позволим, само ако сме толерантни и проявяваме уважение към различните вероизповедания и етноси, ние даваме своя ценен и цветен нюанс в общата европейска картина в името на мира, добруването и просперитета на всеки от нас, само ако спазваме значимите и непреходните универсални принципи, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека – човешкото достойнство, свободата, равенство, братство. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Велчев.
Колеги, ще Ви запозная с постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 5 до 11 декември 2018 г.:
Законопроект за ратифициране на Протокола за присъединяване към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед на присъединяването на Еквадор, подписан на 11 ноември 2016 г. в Брюксел. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм. Разпределен е и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Вносител – Данаил Кирилов. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Законопроект за социалните услуги. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографска политика. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по въпросите на децата, младежка и спорта, Комисията по правни въпроси и Комисията по здравеопазване.

Преминаваме към първа точка от програмата за работа:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Вносител – народният представител Вежди Рашидов.
Господин Рашидов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, колеги!
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 854-01-75, внесен от Вежди Рашидов на 19 октомври 2018 г., приет на първо гласуване на 14 ноември 2018 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона и текста на вносителя за § 1, подкрепени от Комисията.
Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 2 и 3, които се подкрепят от Комисията.
Гласували 132 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: „Заключителна разпоредба.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението и текста на вносителя за § 4 – и двата текста се подкрепят от Комисията.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов.
ДОКЛАДЧИК ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин Председател, само да Ви уведомя, че е получено писмо от Сдружение „Ангелогласно детство“. Ако разрешите, ще Ви прочета част от писмото.
„Всички ние – децата от Детския хор на Българското национално радио и техните родители, бихме искали да изразим нашата огромна признателност за Вашето разбиране и подкрепа към Детския радиохор, проявени по време на затрудненията в дейността на Хора през това лято.
С Вашата помощ Детският радиохор продължава своя живот с най-хубавото, което може да дари на своята публика – концерти с красива и вълнуваща музика.
С уважение, Даниела Калайджиева, председател на Сдружение „Ангелогласно детство“. Благодаря на всички и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Рашидов.

Колеги, продължаваме с втора точка от програмата:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае господин Данаил Кирилов.
Имате думата, уважаеми господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-13, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители нa 23 февруари 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Емил Димитров Симеонов и Искрен Василев Веселинов нa 16 ноември 2018 г.
На свое заседание, проведено на 5 декември 2018 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-13, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители нa 23 февруари 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Емил Димитров Симеонов и Искрен Василев Веселинов нa 16 ноември 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Централната избирателна комисия (ЦИК) – госпожа Ивилина Алексиева – председател, и членове – госпожа Росица Матева, госпожа Мария Бойкинова, госпожа Кристина Стефанова, госпожа Камелия Нейкова, господин Александър Андреев и господин Ерхан Чаушев; от Министерството на външните работи: господин Васил Дурев – юрисконсулт в дирекция „Правна“ в отдел „Процесуално представителство“; от Асоциация „Прозрачност без граници“ – госпожа Ваня Нушева, програмен директор.
Господин Симеон Найденов представи мотивите на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-13, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители на 23 февруари 2018 г. Той посочи, че със Законопроекта се цели усъвършенстване на правната уредба на статута на избирателните комисии и прецизиране на реда за формиране на съставите, като се предлага партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент от Република България, но не са парламентарно представени, да не могат да предлагат членове в районните, общинските и секционните комисии. Предлага се въвеждането на видеонаблюдение във всяка секционна избирателна комисия през целия изборен ден, което да се излъчва на сайта на районната избирателна комисия.
От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Емил Димитров Симеонов и Искрен Василев Веселинов нa 16 ноември 2018 г., беше представен от господин Митев, който посочи, че с него се цели усъвършенстване на правната уредба и създаване на по-ефективен процес на организация и произвеждане на избори.
Предвижда се „Информационно обслужване“ АД да изработва специализираните устройства за гласуване във всички избирателни секции. Въвежда се възможност Централната избирателна комисия да определи броя и номерата на избирателните секции, в които да се произвежда машинно гласуване, като следва техният брой да не бъде по-малко от 1000.
Предвижда се машинно гласуване да не се произвежда в избирателни секции с по-малко от 300 избиратели, при гласуване с подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, в избирателни секции на плавателни съдове под българско знаме и в избирателни секции извън страната.
Предлага се партиите и коалициите да бъдат подредени по начина, по който е изтеглен жребият, съгласно чл. 262 от Изборния кодекс, но поредността да не се изписва като номерация пред партиите или коалициите в бюлетината за гласуване.
Със Законопроекта се предлага дистанционното електронно гласуване да бъде реализирано поетапно, след осигуряване на достатъчно гаранции за тайната на вота и механизъм за реализиране и гарантиране на сигурността. Цели се да се предостави разумен срок за допълнителни проучвания и създаване на допълнителни защити до цялостната реализация на дистанционно електронно гласуване.
В обсъждането взеха участие госпожа Ивилина Алексиева и госпожа Ваня Нушева. Госпожа Алексиева изрази подкрепата към Законопроекта, като обърна внимание на трудностите за въвеждане на машинното гласуване в специалните секции, които се създават 48 часа преди изборния ден. Тя отбеляза, че дистанционното електронно гласуване трябва да се реализира поетапно, като се обвърже с електронната идентификация по Закона за българските лични документи. Председателката на ЦИК подчерта, че не биха изразили становище относно отпадане изписването на номера пред партия или коалиция в бюлетината за гласуване, но ако се приеме, технически може да се изпълни.
В дискусията взеха участие народните представители: Йордан Цонев, Хамид Хамид, Данаил Кирилов, Крум Зарков, Христиан Митев, Десислава Атанасова, Пенчо Милков и Симеон Найденов.
Председателят на комисията Данаил Кирилов отбеляза, че са обсъждани няколко варианта за преодоляване на съвпадението между номера на партията и номера на кандидата в съответната листа като преференция. Той посочи, че ще подкрепи варианта номерацията на партиите да остане, но тя да е различна от тази на кандидатите в листите.
Народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид подчертаха, че подкрепят цялостното въвеждане на машинното гласуване, но отбелязаха, че са против съчетаването на машинно гласуване и гласуването с хартиени бюлетини, тъй като се удължава работата на изборните комисии. Те изразиха отрицателното си становище относно дистанционното електронно гласуване и преференциалното гласуване.
Господин Цонев и господин Хамид изразиха подкрепата си към Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-13, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители, който предвижда видеонаблюдение на преброяването на гласовете в изборната секция.
Господин Зарков изрази отрицателното си становище по Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Емил Димитров Симеонов и Искрен Василев Веселинов, като отбеляза, че ако „Информационно обслужване“ АД изработва специализирани устройства за гласуване, контролира ги и брои резултатите, тогава няма смисъл от дейността на ЦИК. Той припомни, че възможността за машинно гласуване е била предвидена още през 2014 г., но ЦИК не е успяла да изпълни изискванията на Закона и отбеляза, че се противопоставя на ограничаването на възможността за машинно гласуване.
Господин Милков и господин Зарков изразиха подкрепата си към предложението за въвеждане на видеонаблюдение в избирателните секции.
Господин Митев посочи, че ще подкрепи и двата Законопроекта, предложени за обсъждане.
В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси:
- с 14 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-13, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители нa 23 февруари 2018 г.;
- с 14 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-84, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Христиан Радев Митев, Емил Димитров Симеонов и Искрен Василев Веселинов нa 16 ноември 2018 г.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Имате думата.
ГЕРГАНА СТЕФАНОВА (Воля): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с мотивите към Изборния кодекс.
С предложената законодателна промяна се предвижда промяна в състава на членовете на районните избирателни комисии, общинските избирателни комисии и секционните избирателни комисии. Предложения за състава на посочените комисии могат да правят парламентарно представени партии и коалиции. Всяка парламентарно представена партия или коалиция участва в състава на изборната комисия с толкова членове, колкото отговарят на процента действителни гласове, които е получила през последните парламентарни избори, като участва с не по-малко от един член в състава ѝ.
Ръководствата в секционните избирателни комисии в цялата страна трябва да отговарят на съотношението на последните парламентарни избори между парламентарно представени партии и коалиции. Така ще се въведе възможността всяка една парламентарно представена партия и коалиция да участва в ръководствата на секционните избирателни комисии с толкова членове, колкото отговарят на процента на действителните гласове, които е получила през последните парламентарни избори.
Чрез направеното предложение ще се осигури възможност всички парламентарно представени партии да имат представители в изборни комисии, които да съблюдават редовността на провеждането на изборите. По този начин ще се намали възможността за манипулиране на изборните резултати и ще се осигури по-голяма прозрачност при провеждане на изборния ден.
Въвеждането на видеонаблюдение в изборните секции ще даде възможност на избирателите да наблюдават изборния ден на живо на сайта на Районната избирателна комисия и всеки един гражданин ще може да следи съответната избирателна комисия и да подава сигнали в случаи на установени нарушения на Изборния кодекс.
Чрез предложената мярка се засилва контролът върху изборите и ще се повиши доверието на избирателите в действителните изборни резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стефанова.
Господин Кирилов, имате думата за представянето на втория Законопроект.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Както добре знаете Комисията по правни въпроси нееднократно е провеждала комуникация и обсъждане с Централната избирателна комисия във връзка с дейността, която им възложихме с Изборния кодекс, включително и по повод на техни искания за трудностите и проблемите, които са срещнали при изпълнение на тази работа и тази дейност.
Редом с това Централната избирателна комисия редовно е представяла в Народното събрание анализ за провеждане на съответните видове избори. В конкретния случай основанието на този законопроект е в анализа на изборния процес през периода 2015 – 2017 г.
В мотивите подробно сме посочили данните и изпълнената работа във връзка с двата вида електронно гласуване – електронното дистанционно гласуване и електронното машинно гласуване. В този процес действително, с оглед по-големия период от време, през което са извършвани експерименталните гласувания, поетапността на въвеждане на машинното гласуване, струва ми се, че може категорично да заявим, че машинното гласуване вече е утвърдено като способ за гласуване в българското избирателно право.
В разпоредбите на Изборния кодекс – при последните изменения на този нормативен акт, беше предвидено пълно, цялостно прилагане на машинно гласуване, включително и в секциите, в които имаме особен организационен елемент или статут. Няма да ги повтарям, аз ги изброих и в Доклада на Комисията по правни въпроси. Най-голяма трудност в тези секции би предизвикало снабдяването с машини за гласуване на секциите в чужбина, защото това би означавало освен експедицията на машината в съответната чужда държава да се предвиди екип за поддръжка на софтуера, респективно да се обезпечи този допълнителен алтернативен способ за гласуване. В част от случаите и в анализите са отбелязани трудности в тази посока и с верификацията на софтуера за тези видове гласувания, в които имаме провеждането на два тура. Също така посочвам, че в гласуванията досега – машинното и електронно гласуване, е в режим на местни избори и е било експериментирано и предлагано само в частта за избори на общински съветници.
По тази причина и с оглед на съображенията, които бяха развити и на двете срещи, проведени на работната среща с Централната избирателна комисия и с представители на Министерския съвет, в централния изборен орган имаше консенсус по въпроса, че са необходими корекции и изменения в законодателството, с оглед отпадане на абсолютността на машинното гласуване във всички избирателни секции. Подчертавам, че това не означава ние да сме предложили заличаване или отказ от този вид гласуване.
Статистическите данни, които са подробно изложени в анализа на Централната избирателна комисия, посочват, че първоначално е имало нарастващ интерес към този способ на гласуване, а впоследствие имаме нормализиране на интереса към машинното гласуване. Също така сме обсъждали многократно до каква степен при този регламент в Закона машинното гласуване опростява изборния процес, тъй като резултатът от гласуването не се възприема, отразява и отчита автоматично, директно и непосредствено, а се отразява в протоколите на секционните избирателни секции чрез контролното преброяване на разписките от електронното машинно гласуване. Тоест това означава, че имаме симултанно, тоест двойно осъществяване на броенето по този способ. Посочени са и недостатъците, които са били констатирани – освен грешки има случаи, в които не е била предадена паметта на флашка от съответната машина в секционни избирателни комисии.
По отношение на втория способ – също широко сме го дискутирали, също потвърждавам нашата сериозна амбиция този способ да стане факт тогава, когато имаме технологичната сигурност и обезпеченост на процеса на електронното дистанционно гласуване. Много се спекулира понастоящем в общественото пространство, но пак посочвам, че ние не се отказваме от плана, който беше установен в Изборния кодекс при последното изменение, във връзка с разписване на мерките за този способ на гласуване. Ние зачитаме волята на българския избирател, която беше отразена в референдума по този въпрос.
Същевременно не можем да не си дадем сметка и не можем да не анализираме промените в доверието към този способ, отказът на Франция. Тук многократно се твърдеше: „Но във Франция как този способ се е практикувал?“ Във Франция този способ се приложи експериментално, частично, докато беше отказан и не се осъществява понастоящем.
С председателя на Народното събрание имахме възможността преди три седмици да посрещнем доайена на конституционното право във Франция, който заяви по този въпрос: „Не разбрахте ли, че този въпрос вече не е актуален? Ние опитахме и не се получи. Рано е.“ Така че тук усилията следва да продължат, включително не само технологично, а и нашите усилия да поддържаме и да развиваме доверието към този способ. Подчертавам, че този способ на гласуване за нас е важен заради възможността да интегрираме по-активно в избирателния процес българските избиратели, живеещи извън територията на Република България.
Последно и накратко по проблема, възникнал с преференциалното гласуване – 15/15, 6/6 и други подобни. Примерно сме предложили един от вариантите, които са възможни, за да се реши този проблем. Пак заявявам, че лично аз като вносител промених становището си и вместо да няма номера пред партиите, бих предложил да остане цифровата номерация, като тя обаче се стартира за преференциалното гласуване от различно число. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Уважаеми колеги, откривам разискванията по предложените законопроекти.
Господин Зарков, имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На челно място в мотивите на ГЕРБ на разглеждания законопроект е отбелязано, че целите на това предложение са: да се подобри правната рамка, да се създаде по-ефективен процес на организация и провеждане на избори. Не за първи път се пишат и четат думи и съставят изречения шаблонно и без особено голям смисъл, но с този проект се постигат нови висоти, или по-скоро низини, в законотворчеството на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Въобще с дневния ред тази седмица – с този Изборен кодекс, с Наказателния кодекс, който ще разглеждаме след малко, и най-вече с предложенията по Антикорупционния закон, вкарани в понеделник и който искате да гласуваме в петък, ще завършим годината с фойерверки. Ще гръмнем тържествено във въздуха всички възможни стандарти на нормотворчеството в процедурен, в правен и в политически смисъл. Фестивалът е отворен с Изборния кодекс и нека да видим как точно той подобрява правната рамка и за кого я подобрява.
Основното предложение, мярката фар на това уж подобрение, е по съществото си отмяна на отдавна залегнало задължение на отговорните администрации – основно ЦИК, но съгласно чл. 18 от действащия Изборен кодекс и останалите компетентни органи на изпълнителната власт, те трябваше да осигурят на всеки избирател правото да гласува с хартиена или с бюлетина за машинно гласуване и това право е записано в Закона отпреди пет години. За пет години постоянно действащата ни изборна администрация не успя да се справи с осигуряването на няколко хиляди машини за изборния ден. Нашата страна – България, страна на космонавти, горда с постиженията си в IT-сектора и широколентовия достъп до интернет, катастрофира пред елементарното изискване на Изборния кодекс по отношение на няколко прости машини, оборудвани с неособено сложен софтуер. „Това не може да стане“ – отсякоха от ЦИК, и вносителите побързаха да се съгласят с тази безапелационна присъда. В последните седмици спорих доста със защитниците на тази идея в публични дебати, по медиите, в Правна комисия и знам, че каквото и да кажа, те са решили, но се обръщам към останалите колеги в залата, всеки от които сам ще носи отговорност за своя вот.
Имам няколко въпроса по отношение на машинното гласуване и ако може да отговорите поне на един с „да“, то значи имате достатъчно основание да подкрепите Закона. Ако не можете, то тогава въпросът остава между Вас, Вашето разбиране за ролята на народния представител и в крайна сметка Вашите избиратели.
Има ли някой от Вас отговор на въпроса: след приемането на този текст, при следващите избори в колко секции на страната ще има машини за гласуване? Припомням, че секциите са повече от 12 хиляди. Според предложението такива устройства трябва да има най-малко в хиляда, но в колко? В две хиляди, в три хиляди, в 1445? В колко? Ще има ли във Вашия район, ще има ли във Вашите секции? В кои от тях? И като казвам в кои секции – може ли някой да обясни по какви критерии ЦИК ще реши, че в една секция има машина, а в друга няма?
Единственият обективен критерий, залегнал в Закона, е да има най-малко 300 избиратели. Добре, но в повечето секции, особено в големите градове, всички отговарят на това изискване. Представете си гражданинът Петров и гражданинът Димитров, които живеят в един и същи изборен район, гласуват в две съседни училища или дори в две секции в едно и също училище и за единия има машина, а за другия – не, единият има право на избор, а другият – не. Защо и на какви основания? Защото ЦИК така бил решил. Не се съмнявайте, че оплакванията на Вашите избиратели ЦИК ще препраща пак към Вас – към законодателя, с простото обяснение, че такъв е Законът. Тъй като, сигурен съм, няма тук и навън разумен човек, който да вярва, че задачата за закупуване на машини е мисия невъзможна.
Третият въпрос, който имам към Вас – тези, които смятат да подкрепят този закон, е защо? Защо, когато е ясно, че има недоверие в изборния процес, в броенето в секционните избирателни комисии, в съставянето на протоколите, в пренасянето им и това недоверие е толкова голямо, защо се спира една проста мярка, която би могла да допринесе за неговото преодоляване? Защо?! Отговорът обаче тук може да не е „да“ или „не“, а по-скоро „или/или“. Или някой не иска да има машинно гласуване именно заради подобренията, които то предоставя по отношение на честността на изборния процес и този някой не са избирателите, които, между другото, в мотивите на Законопроекта е записано, има ясни данни, че имат интерес към този вид гласуване, или вносителите искат просто да угодят на Централната избирателна комисия и да ги разтовари от едно явно непосилно за тях бреме? Двете не са еднакво скандални обяснения, но са еднакво неприемливи.
При всеки случай бъдете сигурни, че единственият резултат от приемането на този закон ще бъде още по-ниска степен на доверие и още по-голям разрив между избирателите и техните избраници. Това ще е резултатът от поредното подобряване на правната рамка, още повече че приетата правна рамка, гарантирам Ви, съвсем скоро ще трябва да бъде изменяна отново.
Първо, между двете четения Законът ще бъде пренаписан заради редицата му технически дефекти и някой откровени недомислици – оставям настрана правно-техническите аспекти, те в случая не са най-важните. Но, моля Ви, имайте предвид недомислиците, които гласувате. Например, Законопроектът предвижда „Информационно обслужване“ АД да изгради машини и необходимите програми за тях. Председателят на Управителния съвет на дружеството професор Константинов обясни онзи ден пред медиите, при това доста образно, че това дружество не е в състояние да изпълни законовото задължение, което му се вменява по този начин. Или с други думи, с този закон, с един замах в два-три параграфа, вносителите обявяват една проста покупка за машини за абсолютно неизпълнима и в същото време създават наистина обективно невъзможни за изпълнение норми. Това ще направите с гласуването си след малко.
Честито на ЦИК, честито на „Информационно обслужване“ и честито на избирателите! Избиратели, които, между другото, бяха лъгани с години и по друг въпрос – този за електронното дистанционно гласуване. С какъв апломб в тази зала избраниците на ГЕРБ в предишното Народно събрание се провъзгласяваха за защитници на народната воля във връзка с проведения тогава референдум, в който наистина огромна група хора поискаха такъв тип гласуване.
С каква арогантност тогава, погледнете стенограмите, са отхвърляни всички предупреждения, отправени за рискове, характерни за този тип гласуване. Особено сред сънародниците ни в чужбина се създадоха легитимни очаквания, че след 1 януари 2018 г. такава система ще заработи.
Днес, далеч по-минорно, някак тихичко това се отменя за неопределен период от време със същите аргументи, които вчера същите хората определяха за абсолютно ретроградни. Но, като говорим за срокове – сроковете и този парламент – това изисква отделно внимание: сроковете за въвеждане на машинно гласуване – тях явно ги приключваме; сроковете за електронна идентификация чрез лични документи – отложени; сроковете за задължения на кметовете да направят общи устройствени планове – ще ги отложите след малко; срокове за регистри; срокове за такси; срокове за какво ли не – всичко се отлага. А, ако нещо не се отложи – няма проблем ще го променим със задна дата. Така действа това Събрание. Не Изборен кодекс, не Наказателен кодекс, не Антикорупционен закон – правилник за настолна игра не може да се напише така!
Уважаеми колеги от мнозинството, призовавам Ви да не подкрепяте този законопроект. Това няма да бъде акт на отстъпление, това ще бъде знак за здрав разум, от който страната ни отчаяно се нуждае. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Хамид, Вие сте записан за изказване.
Заповядайте, имате думата.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на „Движение за права и свободи“ ще подкрепи и двата предложени законопроекта.
Смятаме, че те са правилна, но не достатъчна крачка към връщане на доверието на гражданите в изборната ни система. Недостатъчна, защото нашето становище е да се върви само към машинно гласуване. Трябва да извадим хартиените бюлетини от изборния процес. Трябва да махнем хартията и химикалката от изборния процес.
Колеги, аз съм убеден, че ще видим ползите от машинното гласуване още на първите избори, където го приложим. Крачката е недостатъчна, защото предвиждаме то да започне с поне 1000 секции. Нашето мнение и желание е машинното гласуване да е масово и още на следващите избори да тръгне във всички секции. Не виждам проблем във всички обичайни секции, освен тези, които са в затвори, болници и подвижни, да има машини за гласуване. Това ще възстанови в голяма степен доверието на българските граждани към изборната ни система.
По предложения опит да се реши проблемът с този феномен 15/15 смятаме, че има няколко по-добри варианта за решаването му и ще ги предложим между първо и второ четене. Мисля, че премахването на номерата на партиите от интегралната бюлетина не е удачен вариант и създава съмнения за въвеждане на образователен ценз, за което през последните дни чухме и през медиите. Ще предложим няколко решения.
Нашето становище е, че преференцията не успя да се утвърди и не изигра ролята, за която беше въведена – да е мажоритарен елемент. Преференцията се оказа, че е само средство за вътрешнопартиен контрол на вота. Така че оставането на преференцията според нас е доста дискусионно. Ще предложим тя въобще да отпадне от изборното ни законодателство или поне да се изчислява по начин, по който няма да позволи едно голямо семейство да пренарежда, да си избира общински съветници и народни представители против волята на всички партийни организации.
Изговориха се доста неща. Дебатът за дистанционното електронно гласуване върви отдавна. Чухме и становището на господин Зарков.
Колеги, в момента целият свят говори за кибервойна, за кибератаки, за киберзаплахи. Доста по-напреднали в технологично отношение държави бяха тръгнали по този път и отмениха дистанционното електронно гласуване. Към настоящия момент не виждаме достатъчно гаранции, които биха гарантирали сигурността на вота, отчитането на резултатите и възпрепятстване на всички тези киберзаплахи. Ако днес в България тези IТ-специалисти, които говорят, че има достатъчно гаранции, са същите IТ-специалисти, които са работили по сигурността на Търговския регистър, на сайтовете на Министерството на правосъдието, на сайта на Министерството на вътрешните работи – горко ни от въвеждане на такава система?!
Няма абсолютно никакви гаранции за сигурността на вота. Тук има и друг голям проблем – липсва общественият контрол върху целия този процес, липсва ролята на застъпника в това дистанционно гласуване, така че ние ще чакаме по-добри времена и по-надеждни системи.
Доста се изговори и за така наречената „блокчейн технология“, която е била толкова сигурна, видите ли, че нямало да има проблем с гласуването. Искам само да Ви напомня, че миналата година в една от най-напредналите в това отношение държави за киберсигурност – Южна Корея, от блокчейн технологии откраднаха биткойни на стойност над 80 млн. долара. Така че нека тези, които говорят за сигурност на блокчейн технологиите, да прочетат малко новини в тази посока.
Ще подкрепим въвеждане на видеонаблюдение във всички секции. Това също е елемент за връщане на доверие в изборната система. Ние сме предлагали въвеждане на видеонаблюдение в Четиридесет и третото народно събрание – за съжаление, то тогава не беше прието. То работи успешно в много държави, виждали сме го при наши мисии за наблюдение на избори извън България, така че това е една добра, положителна стъпка. Разбира се, там трябва да детайлизираме само тайната на вота около кабинката за гласуване, но имаме наши текстове и ще ги предложим между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Хамид.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Попов – за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Няма да коментирам всички предложения за промени в Изборния кодекс. Някои от тях, като видеонаблюдението, дори сме предлагали и подкрепяли. Интересни бяха доводите, с които го отхвърлихте тогава, когато го предлагахме. Няма да ги коментирам, защото една промяна заслужава нашето внимание, а това именно е отмяната на машинното гласуване. Искам да Ви попитам: какво се промени за тези няколко години, когато приехте машинното гласуване и дистанционното електронно гласуване, досега, когато на практика го отменяте?
На първо място се промени и се разби политическият мит за непобедимостта на ГЕРБ. Промениха се обществените нагласи и настроения. Появи се алтернатива и Вие се уплашихте. Тук, естествено, се задейства автоимунният Ви механизъм за оцеляване. Разбира се, оцеляването минава само през консумацията на власт. Разбира се, за да има такава консумация, следва да Ви изберат. А как да те изберат, когато не си толкова обичан, меко казано? Първо, създаваш политическия мит, че това не е така, че се къпете в народната любов и после променяте правилата – от обективност към субективност, от по-малка възможност за манипулация към по голяма възможност за манипулация. Всичко това под претекста за демокрация, за сравнение с други европейски и неевропейски държави и липса на пари.
По отношение на демокрацията. Ясно е, че прозрачността и невъзможността да се влияе върху изборния процес и изборния резултат е по-демократичният способ. Това става, разбира се, с машинното гласуване. Как е било в други държави и как е при нас, по отношение на машинното гласуване? Ситуацията е същата, като към момента, когато предлагахте и гласувахте машинното гласуване – там нищо не се променило.
Нямало пари. Това дори не заслужава да се коментира – милиардите, които разпределихте с Постановление на Министерския съвет за миналата година. Разбира се, логично е, че никой няма да даде пари, за да бъде свален от власт. Това е логиката и аз я разбирам тази Ваша логика.
Въпросът тук е: защо изобщо законодателстваме? Защото в Закона, който би следвало да има характеристиките на предвидимост, стабилност, прозрачност нищо подобно не се случва. Ние законодателстваме според посоката на вятъра – тоест, Вие законодателствате – законът, след закона хаос, тъмнина и ГЕРБ отгоре. Това се случва в последните няколко години: приемат се закони, след това се изменят; удължават се срокове; отказват се от предложения – нови предложения. Всичко, насочено според конюнктурата, според настроенията – днешните и утрешните, и това как ГЕРБ да оцелее във властта.
За последните парламентарни избори недействителните бюлетини са 169 хиляди за страната. Четирите процента бариера са 136 хиляди. Тоест, за да влезе една политическа сила в Народното събрание, са ѝ били необходими 136 хиляди гласа. Сто шестдесет и девет хиляди са недействителните. Как се борите срещу това явление с недействителните гласове? Като отменяте машинното гласуване, отменяте този способ, който би довел до категорично намаляване на възможността за манипулация, от една страна, защото се изключва субективният елемент, човешкият фактор и, разбира се, до възможността за грешки при попълване на самата бюлетина и воденето ѝ до недействителни гласове – 169 хиляди гласа.
От друга страна, Вие искате да направите промяна в изборните правила и въвеждането, най-общо казано, на скрит образователен ценз с отмяната на квадратчето пред съответната партия с номера ѝ. Това го правите, от една страна, под претекст, за да няма толкова недействителни бюлетини, за да не се бъркат хората. От друга страна, в абсолютно противоречие с това Ваше твърдение, отменяте машинното гласуване, което е действителният способ, действителният фактор, да няма толкова недействителни гласове.
За мое съжаление истината е тази, с която започнах в началото. Моето изказване е политическо, не толкова юридическо или техническо, защото в тези промени, които предлагате, няма нищо юридическо, нищо техническо. Тук има само политика. И политиката е насочена към служебно печелене на следващите избори, каквито и да са те. Не е въпрос в липсата на финанси, не е въпрос в невъзможността да се въведе машинното гласуване – въпросът е в това, че ГЕРБ оттогава досега натрупаха доста негатив в обществото и се уплашиха. И сега, разбира се, преди съответните избори трябва да се променят изборните правила, което, между другото, е в противоречие със становището на Венецианската комисия, по отношение на това кога и как следва да се променят изборните правила – становище, което Вие почти никога не спазвате, между впрочем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов.
Има ли реплики към изказването? Няма.
Други изказвания?
Господин Иванов има думата за изказване.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Прави ми впечатление, че тази дискусия минава със същия тон и със същата инерция, с които преминаха и гласуванията по Закона за държавния бюджет.
Само да Ви припомня, че там се проведе почти идентична дискусия за това, че Вие в зародиш отнехте възможността в най кратки срокове, в обозримо бъдеще да бъде въведено машинното гласуване – текстове, които бяха приети преди години. Проспахте времето, в което можеше да се намери доставчик от чужбина. Проспахте времето, в което можеше български доставчик да направи и изработи подобни машини и те да бъдат приложени. Защо се прави това? Отговорът е един-единствен и категоричен – целта на сега управляващите е да продължат една изключително добре изработена практика за манипулация при гласуването на българските граждани.
Уважаеми управляващи, не Ви ли прави впечатление, че през последните години броят на гласуващите в страната намалява в някаква прогресия – било то геометрична, алгебрична, каквато и да искате? Не повече от 50% от българските граждани, имащи право на глас, излизат да гласуват. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров от ГЕРБ.) Не ме репликирайте от залата. Излезте тук от трибуната и ме репликирайте.
Аз участвам активно в избори от 2005 г. и знам с каква скорост българските граждани отказват да гласуват – кой ходи за гъби, кой ходи някъде другаде. Основната причина те да се откажат от своето право на глас в последните 10 години е затова, че усещат една предопределеност, предреченост на вота. Една предреченост, която през годините създавате именно Вие, господа от ГЕРБ, с различни притурки – било то Реформатори, било сега Патриоти, или който и да било друг.
За съжаление, единственият възможен начин да се върне доверието на гражданите в институциите, във възможността да изразят свободно своя вот, е именно чрез едно машинно гласуване, възможността пред една машина, която не би трябвало да може да се манипулира. След техния вот да излезе едно картонче, което не би трябвало нито един член на секционната избирателна комисия да успее да го манипулира. Вие казвате, че това ще се случи някъде, незнайно кога. Не стига, че мимоходом намалявате броя на секциите, но с тези темпове, с които променяте законодателството, това би могло да се случи, да кажем, след 10, след 20, 30 години.
Какво пречеше, уважаеми колеги, тези средства, които ние бяхме предложили още в Закона за държавния бюджет, да ги оставите там, да бъдат гласувани, да започне производството? Тук да отворя една скоба – Вие правите състезание с един кон, определяйки „Информационно обслужване“ като единствения възможен производител на тези машини, при положение че, както казаха колегите, шефът на Управителния съвет казва, че не могат да се справят. Това означава, че още повече ни пъхате в калта и намалявате възможността на българските граждани да изразят свободната си воля.
Разбира се, това правите въпреки всичко. Въпреки това, което Ви каза Венецианската комисия – шест месеца преди избори не трябва да се правят промени в избирателното законодателство, въпреки българските граждани, които нееднократно през последните месеци Ви казват, че е вредно за тях, вредно е за всеки един български гражданин, за всеки един бъдещ български гражданин. Ощетявате и тези, които са дали своя дан за българската държава – пенсионирали са се. Правите го против тези, които ще се родят или няма да родят, защото Вие не давате възможност на младите семейства да създават свое поколение в бъдеще. С подобни действия все повече Вие отказвате един български гражданин да вярва в собствената си държава. Единственият полезен ход, който днес може да направите, е наистина да отхвърлите този законопроект. Това е нещо, което ни хвърля в един безкраен цикъл на манипулация на изборите. Това е истината! Защото, както каза и колегата Филип Попов, 169 хил. невалидни бюлетини са страшно много.
Аз знам какво се прави в изборните комисии, участвал съм в избори – знам как се подменят бюлетини, виждали сме как се носят чувалите с бюлетините, как изчезват материалите на цели комисии, а след това се появяват, как с патрулки се носят документи от изборните секции.
В момента Вие какво казвате: „Уважаеми български граждани, всичко това, което Вие правите, всички тези референдуми, които се проведоха, всичко това, което Вие искате, заявихте от улицата и под всякакви форми, загърбваме го, нас не ни интересува! Ние караме напред. Нашата основна цел е да запазим това мнозинство, печелейки по какъвто и да е начин на европейските избори, та да може да изкретаме по някакъв начин до местните“.
Според мен този опит ще бъде неуспешен, да не кажа, че може би ще Ви се случи преди европейските да правите и парламентарни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Господин Кирилов, реплика ли искахте, или изказване?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място) Ако има други реплики и аз ще взема реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Кирилов, за реплика.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Предходният оратор каза, че знаел всичко по изборния процес. Това ме изкушава да поставя следния въпрос: на пресконференция на БСП след изборите от 2011 г. как тогавашният софийски лидер Румен Овчаров показваше, разнасяше оригинални протоколи – 27 протокола на 27 секционни избирателни комисии в София? Да, важно ми е да знам отговора на този въпрос.
Освен това, за да съм сигурен, че знаете, искам да опишете от тук технологичните стъпки – какво прави секционната избирателна комисия, в която има гласуване с машина? Просто да кажете на другите народни представители при машинно гласуване как действат членовете на СИК, кои данни къде ги попълват? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Господин Лазаров, втора реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател!
Уважаеми колега Иванов, ама много отрано взехте да се предавате за предстоящите европейски избори? Вие вече започнахте да обявявате оправданието си, че ще загубите тези избори. Ама, извинявайте! Поне изчакайте месец, два, три да дойде преди изборите. Вие вече взехте да търсите в Изборния кодекс, във Венецианската комисия – ама противоречия, шест месеца…
Да Ви напомня – сега действащият Изборен кодекс беше приет в много по-кратък срок преди изборите. Да Ви го припомня ли? Да Ви припомня ли, че нямаше доклад на Венецианската комисия, или имаше известни части, а Вие не искахте да го публикувате – сегашния Изборен кодекс? Да Ви припомня ли, че Вие го гласувахте и го приехте този Изборен кодекс? Отсега започнахте за говорите за манипулации, фалшиви бюлетини. Търчите пред вятъра. Търчите пред вятъра!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Изпитали сме го.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Изпитвали сте го. Да Ви припомня ли за изнесеното в публичното пространство 2011 г. от Ваши представители – сливенски опит, как ще манипулирате софтуера, защото иначе няма как да спечелите изборите?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Кметът на Пловдив.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, казахте „недействителни бюлетини“, „много недействителни“, „малко недействителни“. Ами да – 200 и няколко хиляди са. Голяма част от тях са поради затруднения при попълването на бюлетините. Те не са по-малко, отколкото преди, или повече, отколкото преди.
Много рано, много рано взехте да обявявате, да си търсите основанията и причините отсега, че ще загубите предстоящите избори, защото Вие нямате друга политика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България, от място): Лазаров, стига де!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Отсега започвате да нагрявате напрежението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
Дуплика, господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господа репликиращи, аз наистина не мога да разбера толкова ли е къса паметта Ви, или тук идвате на работа непричом? Всеки един е нов за Вас, а предходният е изчезнал?
Господин Кирилов, аз не знам господин Овчаров какви протоколи е разнасял, но знам господин Иванов, който точно е срещу мен, как разнасяше едни чували с бюлетини напред, назад. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“.) Знам как всяка година ние показваме протоколи от секционни избирателни комисии и избирателни комисии, в които очевидно има манипулация. Очевидно има манипулация! Несъответствия между броя на гласувалите, броя на преференциите – каквото друго се сетите. Вие убивате в зародиш възможността. Всичко това нека да изчезне. Не разбирам в момента защо ми правите реплика вместо да подкрепите нашето предложение този закон да отпадне, да влязат машините и да престане? Тогава ще дискутираме как ще се попълват и какво ще попълват председателите на СИК-ове.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Отговорете на въпроса.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Господин Лазаров, моето предложение в една-единствена посока го приемете към Вас – да излезете с достойнство от тази ситуация, да загубите с достойнство изборите, а не с манипулация. Защото Вие ще ги загубите при всички случаи. Поне да кажете: „Ние си направихме труда да бъдат честни и ги загубихме честно“, а не „Загубихме ги нечестно“.
Не знам, в тази ситуация като говорите за избори, какво ще каже примерно господин Славчо Атанасов, който в Пловдив имаше сериозни оплаквания от това нещо. Не го знам него как ще гласува… (Реплики от ГЕРБ.) Да, много ми е интересно, господин Атанасов, Вие как ще се отнесете към темата за машинното гласуване, при положение че Вие бяхте потърпевш именно от тези манипулации, за които ние говорим в момента?
Така че всичко, каквото и да си кажем днес, е с ясното съзнание, че Вие за пореден път лъжете българските граждани, за пореден път искате да им кажете: „Вие сте излишни. Ние си имаме тук една организирана команда, която ще излезе под строй и ще гласува. Въпреки това Вие си стойте вкъщи, нас не ни интересува. Ще загубим изборите и ще обвиним за това – примерно БСП, защото от трибуната манипулира хората и им казва, че трябва машинно гласуване“.
Не, господа. Това е единственият Ви шанс да излезете от ситуацията и да загубите честно изборите, които три пъти ще ги загубите следващата година. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
За да редуваме парламентарните групи, господин Божанков, ще дам думата на господин Ангелов. След това сте Вие.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! По повод на двата законопроекта, които са внесени и разглеждаме днес, мога да кажа следното.
По първия Законопроект, който е от ГЕРБ и Патриотите, който е подписан от тях, тук се цели да се избегнат два момента, които са проблеми в изборите. Единият момент е да избегнем феномена „15/15“, който се случва на всички партии. Между другото, на нас, Патриотите, не ни се е случвало, ние не сме ощетени от това, но има други, които са ощетени. За нас е важно номерата на партиите наистина да отпаднат. Крайно време е българските граждани да не гласуват за номера, а да гласуват за определени политически субекти или определени кандидати.
Тук чух спор и от страна на ДПС, че, видите ли, номерата трябвало да останат. Дами и господа, нека наистина да спрем този процес в България – хората да гласуват за номера. Достатъчно е хората да са интелигентни, когато искат да отидат да направят своя избор – трябва да гласуват за определен номер. От тази гледна точка ние сме вносители на този законопроект.
Другият проблем касае дейността на ЦИК, които са се произнесли по това, че има проблем с машинното гласуване, има проблем и с електронното гласуване, защото не могат да гарантират доставката до всяка една секция, както не могат да гарантират сигурността на вота и при машинното, и при електронното гласуване. Този ЦИК е създаден 42-то народно събрание, доминирано тогава от БСП и ДПС. Този ЦИК е доминиран от тези партии. Ние се съобразяваме с тяхното мнение. Ако БСП не са съгласни с мнението на ЦИК, които смятам, че може би са най-компетентният орган в България, който е запознат с изборния процес и вижда какви са проблемите, ами снемете си доверието от Вашите представители там. Ето, госпожа Нинова може да излезе и да каже: „От днес нататък в този ЦИК ние нямаме представители, които сме предложили, защото не сме съгласни с тяхното мнение“. Това е начинът. Хората, които Вие сте предложили, ние сме се съобразили с тяхното мнение, за да се гарантира сигурността на вота.
Тук беше даден пример с господин Петров и господин Димитров как щели да имат различни права. Днес за нас е важно господин Петров и господин Димитров, когато гласуват, да има тайна на вота и техният вот да не бъде манипулиран и фалшифициран.
Видите ли – „с машинното и с електронното гласуване щяло да се заобиколи човешкият фактор“. Пълна лъжа! Човешкият фактор е и при машинното, и при електронното гласуване. Кой обработва данните? Кой прави софтуера? Кой контролира софтуера? Пак хора.
Тоест това, което казвате за човешкия фактор, няма да бъде заобиколено. Напротив. Тогава човешкият фактор ще има още по-голяма роля за манипулиране на вота. Няма държава в света, включително и световните сили, които са в момента, които да могат да гарантират електронно гласуване или машинно гласуване на 100% и да защитят вота на хората. Това е истината! Защо трябва да заблуждаваме хората, защо трябва да си говорим неща, които всички знаем?
По другия законопроект, който касае така нареченото „видеонаблюдение в секции“ – естествено има и плюсове, и минуси. Аз ще Ви дам някои примери относно видеонаблюдението в секциите. Какво може да се постигне с видеонаблюдението в секциите? Застава всеки представител на дадена партия пред компютъра и започва да гледа кой избирател влиза в дадената секция да гласува и които не са гласували да се изпращат хора и да ходят да гласуват.
А как ще се гарантира с видеонаблюдение сигурността на вота на тези хора, които гласуват, когато вадят личните си документи и попълват списъците? Къде ще бъдат поставени тези камери? Няма ли да се вижда хората за кого гласуват?
Ако трябва да бъдат поставени видеокамери, нека накрая, когато завърши изборният процес в дадена секция, броенето да бъде заснемано как се броят, а не кой ходи да гласува. (Шум и реплики.)
Защото на мен ми е ясно какво ще стане в секции, които са в община на ДПС – там просто цялата общинска администрация ще бъде на компютрите да гледа кой е излязъл да гласува и който не е излязъл да гласува, ще бъде пращан човек да го вади. Това ли е целта? Така че, когато говорим за изборния процес, когато искаме да направим нещата по-редни и по-обективни и вотът на хората наистина да бъде защитен, нека да помислим как можем да защитим българските избиратели извън секциите, защото огромната манипулация с вързания вот, с купения вот се прави извън избирателните секции и това е истината. Не виждам никой от партиите да е загрижен какво се случва извън избирателната секция. Всички говорим вътре в секциите, където всеки един от нас има застъпници, наблюдатели, членове на комисии и всеки един от нас вижда как се извършва процесът вътре.
Нека между двете четения да помислим добре как да подобрим и да направи и така, че хората да имат честен и обективен вот, а не вот, който да бъде манипулиран, който да бъде под натиск и който, видите ли, имал повече права от гледна точка на това да може да гласува електронно или машинно. Важното е да гласува честно и тайно. Това е най-важното!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
Има ли желаещи за реплика?
Първа реплика към изказването на господин Ангелов – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми колега Ангелов, преди да се изкажете е добре да препрочетете по-хубаво предложенията.
По отношение на видеогласуването, става въпрос да има такова след приключване на изборния ден, уважаеми господин Ангелов, при преброяване на бюлетините и при писането на протоколите, защото там стават най големите манипулации. Имали сме случаи, определени в съда, където гласове, дадени повече за БСП, да се пишат в протокола на името на ГЕРБ (шум, реплики), има ги такива случаи – случаят в Ружинци, местни избори. Има го в протоколите на съда. Затова говорим. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Да, отмени изборите, касира изборите.
По отношение на нашите представители в ЦИК. Те са, уважаеми господин Ангелов, едва шест от над двадесет. Едва шест от над двадесет! И така пламенно, както тук уж защитавате справедливостта, прозрачността, по същия начин Ваши колеги – бивши партньори на ГЕРБ от Реформаторския блок, защитаваха машинното електронно дистанционно гласуване. Сега тях ги няма. Правете сметка и Вие къде ще бъдете скоро. Благодаря Ви. (Ръкопляскания „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов.
Втора реплика – заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Ангелов, не съм съгласен с предложението, което Вие защитавате така пламенно, а именно с отпадането на номерата на бюлетините. Би могло да се предложи и въведе друг метод, друга методология, но специално това, което Вие предлагате, ще затрудни изборния процес. Давам Ви веднага един пример – ако така наречените „Обединени патриоти“ сте на 37-мо място от 50 партии, всеки един Ваш избирател, докато стигне до Вас, ще загуби доста време да намери съответната позиция, където Вие сте написани. Ако толкова много желаете да приемете да отпаднат бюлетините, предложете да бъде например по азбучен ред. Защо да не бъде по този начин? Защо трябва да се тегли и да бъде разбъркано? Чисто технологично ще се губи повече време за гласуване и ще се бави изборният процес и вместо да го облекчаваме, ние по този начин ще го утежним.
А що се отнася до машинното гласуване – не сте прав. Не съм съгласен. По този начин се премахва чисто човешкият фактор. Много често в секционните избирателни комисии избухват едни спорове, едни пунически войни дали е излязла маркировката от съответното квадратче – така нареченият „хикс“ или „чавка“, дали е с два милиметра, три милиметра, това допустимо ли е, не е ли допустимо? Всичко това ще бъде избегнато, ако бъде въведено чрез машинното гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли трета реплика?
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще бъда кратък.
Първо, господин Ангелов, репликата ми към Вас се състои в това: Вие казахте, че идеята е да се улесни изборният процес, като се премахне номерацията. Ние много добре знаем, че в много от избирателните секции влизат едни хора и като им дадат едни линийки, и като ги пуснат тези линийки по интегралната бюлетина… дали има номер или няма номер, конкретният, който ходи с линийките там, не го интересува избирателя.
Второ, Вие току-що потвърдихте от тази трибуна съмнението на гражданите по отношение на това, че казахте: и в машините има човешки фактор. Това означава ли, че във всичките електронни регистри в държавата има човешки фактор и Вие се съмнявате в него, защото има причини затова? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ченчев.
Дуплика – господин Ангелов.
Заповядайте, имате думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Господин Ченчев, естествено, че когато има човешки фактор, винаги има съмнение и това е в цял свят, не само в България, особено в днешния свят, в който знаете, че технологиите са много развити. Има хора, които, ако решат, за 24 часа могат да блокират всички системи в света. Така че, когато играе човешкият фактор, естествено е, че може да има манипулации.
Ще Ви припомня нещо друго, понеже тук стана въпрос как изборите щели да бъдат манипулирани, за да спечелят определени партии или партия. По тази логика на президентските избори нямаше толкова много машинно гласуване или пък електронно, а спечели Вашият кандидат, тоест Вие тогава сте фалшифицирали изборите ли? По Вашата логика твърдите, че щом няма електронно и изцяло машинно гласуване на всяка секция, е трябвало да сте фалшифицирали президентските избори?! (Реплики от „БСП за България“.)
Другото, към господин Попов, който побърза да ни погребва. Господин Попов, нас – от ВМРО, 125 години ни погребват, но тези, които са ни погребвали, вече ги няма. Така че не бързайте да ни погребвате. Не бързайте да ни погребвате! Всички тези, които на гърба на ВМРО са си правили упражнения, вече ги няма. По внимателно с констатациите и заплахите. По-внимателно! Ние, за разлика от Вас, не служим днес на един цар, а на другия ден на друг, както правите Вие.
По повод номерата в бюлетините. Господин Байчев, Вашата реплика – можело да бъде по азбучен. Може да бъдат и по азбучен ред партиите и коалициите, но Вие тогава, всички партии ще искат да си кръстят примерно дадена коалиция в ЦИК да започва с буквата „а“, за да е по-напред в списъка и тогава няма логика. Примерно Вие може да се кръстите „Ах, защо гласувах за БСП“ и да сте на първо място. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Ангелов.
Преминаваме към следващите изказвания.
Господин Божанков – заповядайте, имате думата за изказване.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател!
Уважаеми колеги, начинът по който протича дебатът, е симптоматичен за българската демокрация. Фактът е, че към Законопроекта има само едно становище, а изборният процес е определящ за демокрацията в държавата.
Въпрос на желание е да се въведе машинното гласуване. Въпросът е има ли такова желание, защото самите Вие толкова години не направихте нищо. Дори и при гласуването на бюджета не гласувахте необходимите средства, което показва, че никога не сте имали намерение да го въвеждате. Четейки мотивите на Законопроекта, Вие казвате: малкият брой избиратели може да създаде риск за тайната. С мобилна секция може да се наложи рестартиране. Трябвало да придружава техническо лице. Трудно логистично осигуряване на машинно гласуване. Страници, страници и хиляди изречения оправдания как не може да стане.
Напомням Ви, когато има интерес, когато има лоби и когато има желание, как например се прие Законът за концесиите? Правната комисия работи до късно през нощта – до един, до два, до три през нощта…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Моля, удължете времето!
ЯВОР БОЖАНКОВ: Моля да удължите времето на групата.
Когато има стимул, когато има желание, винаги има начин, а когато няма желание – има оправдание.
Колеги, какво си казахте, когато видяхте Търговския регистър? После се разходихте по „Графа“ и идвайки на работа, решихте, че може би е най-добре нищо да не пипате в интерес на България. Една такава теза може би заслужава уважение, но аз се тревожа, че другият вариант е верен и той е по-страшният, а по страшният вариант е този на Йосиф Сталин, който казва: „не е важно как гласуват избирателите, а кой брои гласовете“. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Божанков.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, моето изказване е провокирано от господин Ангелов, който говори за човешкия фактор.
Действително, когато има софтуер, естествено е, че може да има намеса, но, господин Ангелов, и на това има решение. Бил съм наблюдател на изборите в страна, където се гласуваше с механични машини. Това представляват едни касови апарати, в които няма електроника и не може да атакуваш софтуера, защото няма. Отиваш в секцията, показваш си личната карта и отиваш при едно малко параванче. Вътре на механичната машина има кодове, за който не знае – ГЕРБ-01, БСП-02. Вкарваш своя вот в паметта на машината, излиза една малка касова бележка, на която пише: „ГЕРБ-01“. Пуска се в урната и по този начин става гласуването. В 19,00 ч. се натиска тоталът и излиза табулограмата, където са резултатите: ГЕРБ 2000, БСП – 1000, ДПС – 300 и така нататък. Отваря се урната. Сортират се бюлетините и ги сравняват със самата табулограма. Няма един глас отклонение. Няма фалшиви бюлетини – дали е зачеркната, дали е излязла извън квадратчето. Прави се икономия и от бюлетини, защото, ако участват 40 партии, трябва да отпечаташ толкова, колкото милиона са избирателите. Тези машини се съхраняват, не са и много скъпи, за да закупиш 12 400.
Има решения, стига да има добро желание. Нищо ново няма да открием тук – топлата вода или колелото. Въпрос е на желания, но при това гласуване не може да се отклони един глас, не може да има никакви фалшификации, а се избягва самата роля на секционните комисии, където са фалшификациите. Те имат само регистрационни функции и нищо повече – табулограмата е в 19,00 ч., бюлетините заминават за преброяване. Елементарно е, но въпрос е на добра воля да се възприеме този начин. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Паунов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Моля Ви! Ще има цялостна процедура и по реплики, и по дуплики. Запазете спокойствие!
Господин Кирилов, имате думата за изказване.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз няма да бъда изчерпателен в коментара на всичко, което се каза в дебата до този момент, по причина на това, че голяма част от твърденията не бяха нито състоятелни, нито обосновани, нито почиваха на реално познание на изборния процес. Разбира се, опозицията в този дебат реши активно да използва внушение, и то пак на базата на предстоящи манипулации. Трудно е да изброя всички взаимно противоречиви и изключващи се тези, които бяха развити от колегите юристи от БСП, но ще попитам следното: ако има някакви рискове при тези два вида гласувания, защо намаляването на тяхната интензивност да води до увеличаване, а не както е логично, нормално, пропорционално до намаляване на тези рискове?
Не знам как провидяхте в тези два способа и в тези решения, които Ви предлагаме, конкретен замисъл?! Пак подчертавам, тези промени произтичат като инициатива от централния избирателен орган, в който, уважаеми колеги, преимущество, мнозинство имат членовете, посочени от Вашата формация през 2014 г., избрани за пръв път като постоянна изборна администрация, шумно прогласена от тогавашния Ви народен представител и заместник-председател на Народното събрание – на Четиридесет и второто народно събрание, госпожа Мая Манолова. (Реплики от „БСП за България“.)
Чудя се защо видеото за машинното гласуване, което беше достъпно в интернет пространството с открития урок на госпожа Мая Манолова как се гласува машинно в село Шишковци, където и тя, и кметът обясняват: „налегаме тук, налегаме тук“ – където те са гласували за партия „Възход“ и така нататък, защо е изтрито? Това се чудя. Въпреки това има записи с описанието, но видеото е изтрито. И се чудя защо? Колегата Манолова по принцип се гордее с всяко свое постижение. Сега заплашва тези промени да ходели на Конституционен съд. (Реплики.) Ама, вижте, нека да ходят на Конституционен съд, макар че те вече са заложени, както това е било сторено през 2014 г.
Повтарям, казах го и на представянето: има множество доказателства от експериментите и от приложението на машинното гласуване, които установяват недостатъци, които недостатъци, колеги, не са резултат на машините. Тези, които са проблем на машините, ние ги оставяме настрана.
Говорим за човешкия фактор. Говорим за това как членът на секционната избирателна комисия или губи паметта, или крие разписките от машината. Защото, колеги, при машинното гласуване имаме двойно преброяване и двойно отразяване на гласуването, имаме отразяване в електронен вид, и задължително, както Мая Манолова го е направила – в единствения легитимен документ, по който се отчитат резултатите, в протокола на секционната избирателна комисия.
И аз няма да се уморя – това го казвам и от работната група на Мая Манолова – каквито и методи да приложим, ако не може да обезпечим истинността на протокола от проведеното гласуване в секционната избирателна комисия, ако не обезпечим съдебната му защита, каквито и способи да бъдат, те надали ще получат на 100% пълно и абсолютно доверие. (Шум и реплики.)
Та, като се брои по този начин, както и Вие казвате, се надписвало – колегата Попов го каза – се променяли данните в последващ момент в протокола, какво значение има дали с машини, или с бюлетини е гласувано?
Но има значение, защото това е технологично по-модерен способ. Да, не е класически, да, отхвърлен е. И този способ е отхвърлен в рамките на сравнително-правното изследване и вече се практикува съвсем локално. Мисля, че само в един от щатите в Съединените американски щати има, но не във финални избори, а в предварителни партийни избори е имало електронно гласуване. Но тази мантра и тази мода ни я въведе Мая Манолова. Да, ние я следваме и ще увеличим този брой.
Веднага казвам и във връзка с въпроса на колегата Зарков – никой не знаел в колко секции и в кои секции. Ами, колега Зарков, предложете. Ние сме казали: не по-малко от хиляда, защото такъв е ръстът, който следваме при увеличението досега. Кажете три хиляди, пет хиляди, нека да го дискутираме. Ако този способ на посочване не Ви устройва, ами предложете друг – относително определяем, тоест дайте качествен или количествен критерий, по който да се определя в кои секции има. Но освен критиката и висенето по студия, аз съм сигурен, че Вие отново никакви разумни предложения няма да направите.
Също така не съм съгласен с Вашия намек за неравнопоставеност. Вие сте щели да имате два вида опции – машинно и хартиено гласуване, аз съм нямало да имам двата вида. Да, но имам възможност, правно валидна, призната от Конституцията, зачетена по съответния закон и от съответните комисии по съответния ред и съм упражнил волята си. Каква е разликата? Какъв е специфичният гъдел, който изпитва избирателят да „налега“ на машина или да зачертава бюлетина?
Всички тук приказки за достоверността според мен са дълбоко съмнителни и аз ще реферирам: попитайте Вашите представители в Централната избирателна комисия. Впрочем, и аз бях изненадан, когато година и половина, даже две преди този момент, започна не брожението, но говоренето от колегите от ЦИК, за това, че ще се появяват трудности. Те започнаха и да се появяват.
Имаше едно изказване, което беше четено и което изказване беше прочетено от един оратор, колеги, ако не сте разбрали, ще поясня. Единият оратор четеше надлежно въпросното изказване. Това изказване, колеги, аз съм го слушал и в миналия парламент. Не искам в този парламент да отваряме въпроса за цената на машините. Ще кажа следното: да, държавата има възможност да осигури машини за всички нормални секции. Въпросът е: каква ще бъде цената? Въпросът е: струва ли си това? Въпросът е: кому е изгодно това? Аз съм убеден, че Вие имате собствен отговор на това. И голяма част от колегите тук знаем верния отговор.
Забележителното е, че стана този технологичен линк – умно и красиво, Вие се свързахте с едни въжделения, които, признавам, ние продължаваме да подкрепяме, защото действително сме обещали и сме последователни в тази си подкрепа.
И пак ще кажа: ако разсъждавахме конюнктурно, ако се изкушавахме да получим преднина в изборите, ние щяхме да използваме нашите гласове сега, за да има максимално бързо електронно дистанционно гласуване. Нашата подкрепа в гласуването извън България е много по-голяма от Вашата.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България, от място): Не е много сигурно.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Сигурно е, вижте го. Погледнете секционните избирателни комисии извън България, вижте и се убедете. Но смятам, че нашата позиция не е конюнктурна, а е отговорна, защото отклонението или неподготвеността по тези способи може действително да дискредитира общия изборен резултат.
По отношение на Венецианската комисия Ви припомням, че декември месец е шестият месец преди провеждането на европейските избори. Тоест ние започнахме този дебат абсолютно навреме. Не сме писали в последния момент чисто нов Кодекс, като Кодекса на Мая Манолова, който прилагаме, и ЦИК, който е на Мая Манолова. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
За реплики?
Първа реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми колега Кирилов! След този словесен миш-маш аз основното, което разбрах, е, че на практика Вие не подкрепяте машинното гласуване. Това е така. (Реплики.)
Аз обаче ще Ви припомня само преди една година какво сте твърдели. Данаил Кирилов: „ГЕРБ не саботира машинното гласуване, винаги сме го подкрепяли.“; „ГЕРБ винаги категорично са подкрепяли машинното гласуване.“; „Доскорошният председател на Правна комисия в парламента Данаил Кирилов заяви, той коментира обвинението от страна на – няма да цитирам точно наименованието – според които ГЕРБ и БСП се опитват да спрат гласуването с машини чрез своите представители в Централната избирателна комисия“. И ето го и коментарът: „По никакъв начин не виждам отрицателна или саботираща роля на ГЕРБ. Напротив, ние винаги сме подкрепяли тези способи за гласуване и това ни е категоричната позиция. В тази връзка не приемаме обвиненията на ЦИК, че Народното събрание трябвало нещо да прави, и то нещо по-различно от това, което е сторено, тоест това, което е прието като законодателство. Тоест Народното събрание трябва да си законодателства. Смятаме също така, че беше коректно, ако ЦИК иска да се преурежда нещо в Закона, това да го беше направил най-късно след обявяването на резултатите от президентските избори“.
Господин Кирилов, какво се промени от тогавашната Ви позиция до настоящия момент? Абсолютно нищо! И тогава ЦИК е имал своите предложения, и сега ЦИК си има същите предложения, само че Вие променяте Вашата позиция „конюнктурно“, както се изразих. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Попов.
Господин Зарков – за втора реплика.
Заповядайте.
Трета реплика – народният представител Ерджан Ебатин.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кирилов! Няколко пъти повториха, че това са идеи на ЦИК и по принцип Вие имате метод на работа в Правната комисия, който аз и колегите ми не приемаме – Централната избирателна комисия иска това и ние го правим, кметовете искат онова и ние го правим, КОМПИ иска трето и ние го правим! Вие превърнахте Правната комисия на парламента в гумен печат на администрацията! Трябва да е обратното! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Това е Народното събрание! Вие казвате на администрацията какво да прави, а не администрацията на нас да ни казва как да променяме законите, за да й е удобно на нея! (Шум и реплики.) Що за логика е това?! (Реплики от народния представител Данаил Кирилов.)
Какво иска ЦИК? А какво искат гражданите? (Реплики.) И ще Ви кажа какъв е специфичният гъдел, който изпитва човека, гласувайки с машина. Специфичният гъдел е, че е сигурен, че гласът му ще бъде правилно отчетен, че преференциите, които дава, ще бъдат правилно отчетени. Специфичният гъдел е да знае, че този глас има смисъл, защото няма да бъде затрупан с измамни гласове. Това е специфичният гъдел и Вие скоро ще го разберете. (Реплики.)
И накрая, конкретни предложения: не променяйте Закона! Изпълнете го така, както е написан – във всяка секция да има машина. Онези секции, които са специфични, защото са на кораби, в затвори – за тях може да помислим. Но не ни продавайте глупости с някакви абсолютни измислени критерии, което ще позволи на ЦИК да определи в коя секция кой и как ще гласува.
И да, има разлика, защото аз и всички Вие, и гражданите отвън имаме равни избирателни права, което значи, че ако аз или Вие имате право да избирате между машина и бюлетина, всеки трябва да има такова право или никой – средно няма! Влезте си най-сетне в ролята на председател на Правната комисия! (Шум и продължителни ръкопляскания от „БСП за България.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Заповядайте, господин Ебатин – трета реплика.
ЕРДЖАН ЕБАТИН (ДПС): Благодаря.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов, доколкото изборните правила са правила, които легитимират една бъдеща власт, те трябва да бъдат построени по такъв начин, че да няма никакво съмнение в бъдещата власт, която ще бъде избрана.
Затова моето предложение към Вас и към всички политически сили е: между първо и второ четене на Закона да се съберем всички и да уточним такива правила, които да бъдат приети с консенсус, за да няма никакво съмнение по какъв начин се избира една бъдеща власт.
Темпо-ритъмът на тези правила трябва да бъде в съзвучие с времето, в което живеем, а не да бъде в съзвучие със страховете на определени политически партии – да не би политическият им опонент да се представи по добре или в някаква по-добра светлина. Затова имаме отговорност като политическа организация и като политически сили наистина да общуваме по-добре помежду си, да изградим такива изборни правила, които да не будят никакво съмнение в българския гражданин по отношение на това каква легитимация в една бъдеща власт ще даде. Това е моят призив към всички политически партии. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ебатин.
Господин Кирилов, заповядайте, възможност за дуплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, по задължение ще дупликирам, а не с желание. Всъщност не чух нищо съществено, което да заслужава отговор.
Колегата Попов представи някакъв миш-маш от изявления, които са неясно адресирани към конкретни избори. Всъщност тези изявления бяха изцяло в контекста и пак ще потвърдя – ние подкрепяме тези способи.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Как ги подкрепяте?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Подкрепяме ги, господин Попов! Подкрепяме ги! Подкрепяме и мажоритарния вот, който Вие не подкрепихте. Защо не го подкрепихте? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Внесохме ли Ви Законопроект за това? Внесохме Ви Законопроект и за мажоритарно гласуване, и за електронно дистанционно гласуване. Какво щяхте да правите? Щяхте да предлагате смесена немска система. Е, къде Ви е предложението за смесената немска система? Няма го. Къде? Кога? На кои избори?
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Ще го предложим, когато вземем властта.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На кои избори? Тя е сложна система, но ние я познаваме достатъчно добре. Ако толкова не можете, ще Ви предоставим един законопроект да го внесете, но от Ваше име, защото ние не подкрепяме това като правило точно заради доверието. Математиката няма да доведе до повишаване на доверието и затова Вие се целите преднамерено към деструкция в доверието. Ясно е какво правите! Само че този подход ще го видим. Тук ще отговоря на колегата Зарков и ще видим в крайна сметка какво цени българският избирател – конструктивното или деструктивното. Нека да има този избор.
Досега казвах „колегата Зарков“, но няма да коментирам изявленията на господин Зарков по това каква е връзката на законодателния процес с обществените проблеми и с тяхното решение и не искам да ме интерпретира по какъвто и да е неправилен и внушителен начин, че този искал, онзи не искал. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Обясних Ви го, казах Ви докладите, казах Ви анализите, казах Ви за срещите, които са стенографирани и имаше Ваш представител, а защо сега искате да злепоставям колегата Байчев, който се изказа изцяло позитивно на всичките срещи в ЦИК по този въпрос и бяхме в единомислие с него. Защо трябва да му правя лошо на момчето пред Вас? Защото Вие си сменяте ей така мнението, защото търсите евтината конюнктура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Това правите, колеги! Това правите, но въпреки това ние се състезаваме – не го забравяйте. По Вашите правила се състезаваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Приключвайте тезата си.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: И пак ще повторя: по Кодекса на Мая Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Заявено е изказване от господин Свиленски.
Заповядайте, уважаеми господин Свиленски, имате думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Кирилов, няма право на последен изказващ. Не го приемайте като Ваше право да бъдете последен, единствено за господин Цветанов се допуска. Така че всеки може да се изкаже тогава, когато му дадат думата.
Уважаеми колеги, изслушахме дебата, всички групи се изказаха и стана ясно – маските паднаха, и е крайно време да го кажем: „Обединени патриоти“ и ГЕРБ не искат машинно гласуване, „Движение за права и свободи“, „Воля“ и БСП искат машинно гласуване. Извинявайте от „Воля“ – не Ви знам позицията, тъй като не я казахте, но ДПС и БСП я заявиха ясно. „Воля“ и БСП: искаме видеонаблюдение в секциите след приключване на изборния ден – ясно. За другите колеги не се знае.
Хайде сега да видим защо го правим този дебат. Тук чухме аргументи от хиляда места как не можело да се направи, как имало човешки фактор, как парите били скъпи. Кажете, колеги, искате ли машинно гласуване, или не искате?
Законът е написан ясно: 12 000 секции – 12 000 машини. Вие защо искате 1000 машини? Ако не е честно машинното гласуване, кажете нула машини. Защо искате 1000? Защо искате в над 300 да има, пък под 300 да няма? Нали не е честно? Крайно време е някой да излезе и да каже честно от тази трибуна – от ГЕРБ, искате ли машинно гласуване, или не искате? Ако искате, вървим в посока на спазване на закона – 12 000 секции за 12 000 машини, всеки български гражданин да си упражни правото. Ако има спор по честността, убеждавате ни, че това не е правилно и отменяме машинното гласуване. Ама, Вие това не го казвате.
Данаил Кирилов казва: „Ако искахме да манипулираме изборите, щяхме да въведем електронното дистанционно гласуване.“ Вие го предложихте, колеги. Вие го предложихте преди няколко месеца и значи ли, че искате да манипулирате изборите?! Значи ли това нещо? Защо го предложихте? Сега тук ни говорите за мажоритарен вот, за някакви други неща, а сега темата е: машинно гласуване. Моля, някой от ГЕРБ, от факторите, от управляващите да излезе и да каже – „за“ машинното гласуване ли е, или „против“?
Колеги, аз казах и по време на бюджета: ГЕРБ не може да прави избори, без да фалшифицира, ГЕРБ не може да прави избори с машина и независимо, а могат да правят само с бюлетини, само с протоколи, само с чували, които след това да бъдат разнасяни.
Направете честни избори, за да можете, когато спечелите или когато загубите – няма лошо да загубиш по честен начин, не ми подхвърляйте репликата: „Президентските избори как бяха?“
Ние твърдим, че всички избори ще бъдат по-честни…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Времето, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …ако се въведе машинно гласуване. Оттам нататък Вашите интерпретации – президентски, непрезидентски, Кодексът бил на Мая Манолова. Ами от 4 години е приет този Кодекс. Защо не го приехте Вие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Завършете тезата си, моля Ви.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Четири години имате управляващо мнозинство. Защо не го променихте, а сега се оправдавате с Мая Манолова и с шестте човека в ЦИК от БСП? Ами, сменете ги тези 6 човека, но Вие имате 16, а не 6. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Има ли реплики към изказването на господин Свиленски? Няма.
За изказване – заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Още един път се потвърди притеснението на колегите от лявата страна за предстоящите избори. Отсега започнаха да подгряват темата как ще загубят изборите и да си търсят оправдания, и от последните изказвания точно това отново научаваме. Загубете честно изборите! Вие не сте печелили избори от 2009 г. насам. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Да броя ли? Кога? Да не би през 2013 г. да ги спечелихте? Не, не бяхте първата политическа сила и тогава. А предните местни избори? Уважаеми колеги, разбирам, че си търсите оправдания, но това е Ваш проблем. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Има ли реплики към господин Лазаров? Няма.
Господин Цонев, заповядайте – за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, тук имаше някакъв спор за последно изказване. Ако това ще е последно, аз да взема да се извиня, защото не съм искал да е последното, а просто исках да се изкажа.
Колеги, когато заговорим от тази трибуна за Изборния кодекс, като че ли отваряме наистина кутията на Пандора. Какво излиза от нея? Всеки път, повече от две десетилетия, излиза едно и също – липсата на доверие на българските граждани в изборния процес. Това е факт, който всички признаваме: и тези, които сме тук, и тези, които са извън парламента – медии, и наблюдатели, и така нататък.
Второто нещо, което прави впечатление, е, че всяко изменение на Изборния кодекс усложнява правилата, прави по-труден достъпа до гласуване и по-трудно упражняването на правото на глас. Кой с какви мотиви го прави, аз не искам сега да влизам в този анализ, защото ще стане много партийно, а ние трябва да приемем такива правила, че да върнем доверието в изборния процес.
Всеобщо е мнението, че доверието в изборния процес се къса някъде около секционните избирателни комисии, около техните действия, около непрозрачността, която се случва там, около изготвянето на протоколите – шестдесет и няколко процента са сгрешени по данни на изборния орган, и онова, което се случва след изборите, което всички видяхме не веднъж и не след едни избори.
Сега ние като законодатели, ако сме честни пред хората и пред себе си, какво трябва да направим? Трябва да се опитаме да поправим грешките, които са допуснати досега и без партийни пристрастия. Защото тук чуваме всякакви клетви – как едните щели да спечелят, как било честно, как другите и така нататък.
Дайте да минимизираме възможността за грешки, да не кажем фалшификации, там, където те се случват най-често. Къде се случват най-често? В секционните избирателни комисии – 64% или 67% от протоколите са сгрешени. Това е извън всякаква статистическа норма за грешка. Очевидно става въпрос за много сложни процедури, за манипулации, за съмнения в прозрачността и честността.
Какво се предлага, за да не се случи това? Две неща общо-взето. Едното е видеонаблюдение – когато приключва процесът, всеки гражданин да може да влезе в интернет и да види в своята секция как се брои гласа му.
Второто, което се предлага, което е по-важно, е така нареченото „машинно гласуване“. Много не съм съгласен с тази терминология, защото, както каза тук колегата от парламентарната група на БСП, механични машини вече няма, имало е някъде. То ще бъде пак електронно, а другото електронно, което наричаме „електронно“, то е дистанционно.
Ще кажа становището на нашата парламентарна група и по двете техники, по двата метода. Така нареченото „машинно“, което ще го наричам „електронно“, а другото е дистанционно, ще върне доверието, защото ще минимизира процеса на съставяне, броене, изготвяне на протоколи, участие на секционните избирателни комисии в този процес. Само че, за да се случи това, трябва да са налице няколко неща. Първо, да няма хартия и химикал. Има ли смесено гласуване, смесен метод в секционните комисии, нищо не правим, а само даваме едни пари за машини и кой както му е угодно.
Ако ще е машинно, както е известно, да бъде 100% машинно. Ако ще е такова, да бъде във всички секции, без тези, за които колегите говориха – в болници, кораби, затвори, такива, които са преносими, и така нататък, а за всички останали няма причина да не бъде.
Първи мит: ще бъде скъпо – абсолютно невярно. Да не Ви губя времето – в Правната комисия достатъчно ясен пример дадохме, това нито е скъпо, нито е сложно. Няма нужда едни милиони – да се наемат някакви машини от чужбина, защото нищо не наемаме, освен едни кутии. Софтуерът се прави тук, той трябва да е отделен за всеки вид гласуване – знаете защо, няма нужда да пояснявам, а един тъчскрийн екран – едно периферно устройство, един хард диск не струва нищо вече на пазара, особено ако се купи на едро.
Дали може да го направи „Информационно обслужване“, държавната фирма – може, ние от ДПС сме категорични, имаме доверие в тази компания. Тя е изградила много висок капацитет в годините, независимо кой я е управлявал, а има и контролни механизми за софтуера, който те ще изработят. Така няма да струва скъпо. Така че това е мит. Дали ще бъдат 10, 15 или 20 хиляди въпросните електронни устройства, а не машини, няма никакво значение от гледна точка на фиска, от гледна точка на финансовата обезпеченост.
Но така ние ще постигнем още един резултат – колеги, няма да има невалидни бюлетини, няма да има грешки. Ако проследите… (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Може ли…
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Моля Ви, оставете ораторът да изкаже тезата си.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще имате възможност за дуплика – елате, кажете как ще има. Дори да има, ще бъдат минимизирани.
Ако проследите усложняването на правилата от 1990 г., от махането на цветните бюлетини, води само до един резултат – увеличаване на невалидните бюлетини! Тоест ние тук, в тази зала, с правилата, които предлагаме, караме едни български граждани да отидат да упражнят правото си на глас, да бъдат отговорни политически пред държавата, пред хората, пред децата си и да не им зачетем гласа! Е, каква е тази наша отговорност?! Ние трябва да минимизираме тези възможности. Ето това е единият от начините.
Затова ДПС категорично, да няма съмнение, сме за това машинно – то да бъде 100%, с тези изключения в секциите, и вътре в секциите да няма смесено – и единия, и другия способ.
По въпроса за дистанционното. Много популизъм, колеги, там и много интереси, които не са никак защитени от гледна точка на защита на целия процес. Ще Ви дам само един пример, като си послужа с това, с което атакуват отвън, особено така наречените „десни“, от традиционната десница: да има електронно гласуване, защото, видите ли, щом платежните операции са защитени, как няма да бъде защитен изборният процес?!
Ще Ви дам един пример. Окей, ще се намери ефективна защита да няма хакерска атака. Как и кой обаче ще гарантира кой стои отсреща в Чикаго, в Лондон или в Истанбул зад IP-адреса, от който се гласува със съответния идентификационен номер? Кой? Има ли някой, който ще гарантира?
Ще Ви дам пример. Вадя си сега кредитната карта – платежна операция, и я давам примерно на Вас, госпожо Нинова, и Ви давам кодчето, което го има отзад. Аз Ви го давам доброволно и Вие осъществявате платежна операция с моята карта. Какво пречи същото да стане с изборния процес? Няколкостотин хиляди да си дадат номерчето на някого и той зад един IP адрес да гласува лекичко и кротичко. Хайде, като ще прави някои изборни манипулации, да не го улесняваме, искате ли? Да вземе този, който е решил да си продава гласа, да отиде в секцията – да не е лесно, да не е чак толкова лесно, защото срещу това защита ня-ма и никога няма да бъде измислена. Затова високоразвитите страни с демокрации, които имат традиции, като Германия, не приемат такъв вид гласуване!
Ние от ДПС сме категорично против това. Няма никакво значение дали става въпрос за Чикаго, Лондон или Истанбул. Който иска да гласува, ще отиде в секцията. Точка по въпроса. Иначе е незащитен вотът, иначе ние не знаем какво се случва.
Нашият призив – в заключение: да спрем с партийните пристрастия, с демагогията и лицемерието; да направим правилата такива, че да върнем доверието в изборния процес – първо, второ, да улесним българските граждани да гласуват, и трето, да направим така, че техният резултат да бъде отчетен, а не да има няколкостотин хиляди невалидни гласа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-13, внесен от Гергана Желязкова Стефанова и група народни представители на 23 февруари 2018 г.
Гласували 182 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 65.
Предложението е прието.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 854-01-84, внесен от Данаил Кирилов, Христиан Митев, Емил Димитров и Искрен Веселинов на 16 ноември 2018 г.
Гласували 186 народни представители: за 125, против 61, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, следва 30-минутна почивка.
Позволете ми да Ви прочета едно съобщение: в източния кулоар на Народното събрание ще бъде открита благотворителна изложба с картини на деца от 143 СОУ „Георги Бенковски“ и Националната търговско-банкова гимназия. Изложбата е организирана от Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Събраните средства ще бъдат дарени на деца, лишени от родителска грижа. Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в пленарната зала.

Уважаеми колеги, започваме с разглеждането на трета точка от Програмата за работа на Народното събрание:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ.
Има два законопроекта – на народния представител Александър Сиди и група народни представители и на Министерския съвет.
Имате думата, уважаеми господин Нунев, за представяне на докладите на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред по двата внесени законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, моля, по-бързо влезте в залата – гласуваме процедурно предложение. Моля, заемете местата си – ще Ви изчакам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение за допуск в залата.
Гласували 84 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля, поканете заместник-министър Ципов да влезе в залата.
Моля, продължете, уважаеми господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 854-01-74, внесен от
Александър Сиди и група народни представители на 9 октомври 2018 г.
На свое редовно заседание, проведено на 21 ноември 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 854-01-74, внесен от Александър Сиди и група народни представители на 9 октомври 2018 г.
На заседанието присъстваха – от Министерството на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър, Росица Грудева – директор на дирекция „Правнонормативна дейност“, Валентин Венков – инспектор в сектор КОС в Главна дирекция „Национална полиция“, и Ева Венева – главен юрисконсулт в дирекция „Правнонормативна дейност“.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от Aлександър Сиди.
В изложението си отбеляза, че съгласно чл. 133 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се дава право да извършват ремонтна дейност на оръжие само на търговци по Търговския закон. Практиката показва, че съществуващите юридически лица с нестопанска цел, най-вече спортните клубове по стрелба, не могат да осъществяват ремонтна дейност. В същото време те разполагат с оръжейни работилници и специалисти, които могат да извършват тази дейност.
На сдруженията с нестопанска цел, които имат право да произвеждат взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с цел изследване, разработване или изпитване, е предоставено право на ремонтна дейност, а тези, които не са производители, са лишени от това право, което е нелогично и дискриминационно.
Предложението на Законопроекта е и на тях да се разреши ремонтна дейност, а не само на търговците по Търговския закон, което ще намали разходите им за външни услуги и ще увеличи възможността за привличане на допълнителни средства. По този начин ще се подпомогне развитието на стрелковите спортове в Република България.
Получени са становища от Министерството на младежта и спорта, от Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Министерството на младежта и спорта подкрепя по принцип Законопроекта, но изразяват мнение, че вместо „юридически лица“ да се запише „както и спортни федерации, получили спортен лиценз по реда на Закона за физическото възпитание и спорта и спортните клубове – техни членове“. Предлагат да се прецизира и регламентацията за получаване на разрешение за съхраняване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от спортни федерации и спортни клубове по съответните стрелкови спортове, които са получили разрешение. Министерството на вътрешните работи изразява становище, че спортните клубове могат да ремонтират собственото си оръжие, но приемането на предложението би позволило на юридическите лица с нестопанска цел да извършват търговска дейност, като предоставят услуги по ремонт на оръжие на трети лица срещу заплащане.
Подобна промяна обаче, ще влезе в противоречие със Закона за юридическите лица с нестопанска цел, доколкото същите на основание чл. 3, ал. 6 от Закона не разпределят печалба. Предлагат да бъде прецизирана разпоредбата, като в нея да бъде регламентирано, че лица, които не са регистрирани като търговци, не могат да предоставят услуги по ремонт срещу заплащане.
Министерството на отбраната няма бележки и предложения.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 854-01-74, внесен от Александър Сиди и група народни представители на 9 октомври 2018 г.“
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 802-01-50, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.
На свое заседание, проведено на 21 ноември 2018 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 802-01-50, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, Валентин Венков – инспектор в сектор КОС – Главна дирекция „Национална полиция“, Ева Венева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“; от Министерството на отбраната Климентина Денева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, Антоанета Якимова – държавен експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност“.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи.
В изложението си вносителят отбеляза, че причините за предлаганите изменения и допълнения в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗИДЗОБВВПИ) са свързани с необходимостта от осигуряване на съответствието на закона с Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия, Директива 2014/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара и надзор на взривните вещества за граждански цели.
Директиви 2013/29/ЕС и 2014/28/ЕС са транспонирани в Българското законодателство с две наредби на Министерството на икономиката, приети на основание Закона за техническите изисквания към продуктите, но не е извършено необходимото коригиране на ЗОБВВПИ, което води до противоречия в законодателството. С директивите се въвеждат допълнителни изисквания по отношение маркирането на взривните вещества за граждански цели и пиротехническите изделия, регламентира се провеждането на процедури за оценяване на съответствието с оглед осигуряване на високо ниво на защита на обществените интереси, здравето и безопасността на потребителите. Променя се категоризацията на пиротехническите изделия, като сега предвидените категории за фойерверки, а именно „категория 1“, „категория 2“, „категория 3“, „категория 4“ и „категории 2 и 3“ се заменят съответно с „категория F1“, „категория F2“, „категория F3“, „категория F4“ и „категории F2 и F3“.
Със Законопроекта се въвеждат и разпоредбите на Директива 2017/853/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Директива 91/477 на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие. В съответствие с Директивата се изменят категориите за огнестрелно оръжие, като категория D се заличава.
Въвеждат се понятието „салютно и акустично оръжие“, понятието „предупредително и сигнално оръжие“ заменя досегашното понятие „газово и сигнално оръжие“, изменено е и определението за „основен компонент на огнестрелно оръжие“, както и определението за „идентификационни данни на огнестрелни оръжия“. Променени са и сроковете за съхранение на данните в единния автоматизиран регистър за дейностите по този закон, поддържан от МВР.
Въвежда се забрана за придобиване, носене и употреба на пълнители с голям капацитет.
Допълнителни са и изискванията към лицата, извършващи дейности с огнестрелно оръжие за спортни цели, като са предвидени и допълнителни имуществени санкции и глоби.
Предвижда се, че при отсъствие на началника на РУ на МВР съответните разрешения за придобиване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, ще се издават от определения със заповед негов заместник.
Предвижда се също, че всички отпадъчни барути, взривни вещества, празни опаковки, черни и цветни метали, които могат да се получат в резултат на утилизацията на боеприпаси на въоръжените сили на Република България, както и всички постъпления от продажбата на отпадъчни барути, взривни вещества, празни опаковки, черни и цветни метали, получени в резултат на утилизацията на боеприпаси, преминават в собственост на лицата, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси, ще се считат за отчетени в цената на предоставената услуга, залегнала в договора за утилизация.
Приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства.
Със Законопроекта се предвижда въвеждане на европейско законодателство, за което е изготвен анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 802-01-50, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Нунев.
Двата доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спората – имате думата за представяне, уважаеми господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 24 октомври 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 854-01-74, внесен от Александър Сиди и група народни представители на 9 октомври 2018 г.
На заседанието присъстваха госпожа Яна Иванова – директор дирекция „Правно-нормативно информационно обслужване“ от Министерството на младежта и спорта, господин Валентин Венков – инспектор в главна дирекция „Национална полиция“, и госпожа Ева Венева – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ на Министерството на вътрешните работи.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Йордан Йорданов, който посочи, че основната цел на предложените изменения е да се предостави правна възможност на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, да извършват ремонтни дейности на оръжия и боеприпаси по реда на чл. 132 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Разширяването на обхвата на лицата, придобили правото на извършват ремонтни дейности по чл. 133, дава възможност на лицензираните по реда на Закона за физическото възпитание и спорта спортни организации да извършват ремонтна дейност на оръжия и боеприпаси, свързани с вида спорт, който те упражняват.
Вносителят подчерта, че предложеното изменение, от една страна, ще възстанови правната възможност на спортните организации да извършват тази ремонтна дейност, която са имали преди последвалите изменения на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, и от друга страна, да намали затрудненията, както и разходите на спортните клубове във връзка с използването на външни услуги.
В Комисията са постъпили становища по Законопроекта от Министерството на младежта и спорта и от Министерството на вътрешните работи.
Становището на Министерството на младежта и спорта изразява принципна подкрепа по предложените промени, като предлага прецизиране на текстовете, както и допълнение, което осигурява правна възможност спортните организации да придобият правото на организиране на складове за съхранение на оръжия и боеприпаси за тях по реда на чл. 80.
По време на обсъждането представители на Министерството на вътрешните работи принципно подкрепиха предложеното от Министерството на младежта и спорта прецизиране на текста, но изразиха несъгласие, относно разширяване на обхвата на лицата, придобили правото за организиране на складове за съхранение по чл. 80.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с „19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 854-01-74, внесен от Александър Сиди и група народни представители на 9 октомври 2018 г.“
„ДОКЛАД
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 21 ноември 2018 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 802-01-50, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г. – първо гласуване.
На заседанието присъстваха господин Асен Марков – главен секретар на Министерството на младежта и спорта, госпожа Росица Грудева – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ на Министерството на вътрешните работи, господин Валентин Венков – инспектор в главна дирекция „Национална полиция“, господин Иван Бързилов от Българска Т-Клас федерация и господин Живко Антонов от Българска федерация по динамична стрелба.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Росица Грудева, която посочи, че основната цел на предложените изменения е постигане на съответствие с разпоредбите на Директива 2013/29/ЕС и Директива 2014/28/ЕС, както и отстраняване на констатираните противоречия в българското законодателство. Предвидени са изменения, касаещи изискванията за законно предоставяне на пазара на пиротехнически изделия и взривни вещества за граждански цели. Променени са обозначенията на категориите фойерверки.
Със Законопроекта се въвеждат и разпоредбите на Директива 2017/853/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Директива 91/477 на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие. Променени са сроковете за съхранение на данните в Единен автоматизиран регистър „Контрол на общоопасните средства“.
Изменени са категориите огнестрелно оръжие, като е премахната категория D. Въведена е забрана за придобиване, носене и употреба на пълнители с голям капацитет, както и допълнителни изисквания към лицата, извършващи дейности с огнестрелно оръжие за спортни цели. Прецизирани са условията за ползване на ловно оръжие от лица, посещаващи Република България за ловен туризъм.
Подобрява се контролът при придобиването на огнестрелни оръжия за спортни цели, автоматични огнестрелни оръжия и оръжия с голяма вместимост на боеприпаси в пълнителя.
Вносителят подчерта, че с отмяната на § 12 и § 13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се избягва дублиране с разпоредби на наредбите по Закона за техническите изисквания към продуктите.
В Комисията са постъпили становища по Законопроекта от Българска Т-Клас федерация и Армейски спортен клуб „Тракия“. Техните представители изразяват принципна подкрепа по предложените промени, като предлагат прецизиране на текстовете относно заложените изисквания за брой тренировки, брой състезания и изстреляни боеприпаси за спортистите, практикуващи стрелкови спортове.
В обсъждането взеха участие народните представители Весела Лечева и Славчо Атанасов.
Господин Атанасов информира членовете на Комисията, че предвид спецификата на Законопроекта, на начина на въздействие и резултатът от него, е наложително да се създаде работна група, с участието на спортните федерации, която да изготви необходимите поправки, изменения и допълнения между първо и второ четене.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ 1 Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 802-01-50, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г. – първо гласуване“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Следващият доклад е на Комисията по земеделието и храните.
Имате думата да представите Доклада, уважаема госпожо Димова.
ДОКЛАДЧИК ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 802-01-50, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 14 ноември 2018 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В заседанието на комисията взеха участие: Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и от Изпълнителната агенция по горите инж. Юлиян Русев – директор на дирекция „Контрол и опазване на горските територии“, инж. Николай Пиронков – изпълняващ длъжността директор на дирекция „Лов“ и Фатме Демирова – началник-отдел „Нормативни дейности“.
Законопроектът в частта, която е от компетентността на Комисията по земеделието и храните, беше представен от Юлиян Русев.
Регламентира се възможност лицата, които стопанисват дивеча и притежават разрешение за съхранение на ловно оръжие и боеприпаси за него, при определени условия да могат да го предоставят за ловни цели на лица, ловуващи по линия на организирания ловен туризъм.
На служителите с контролни функции в защитените територии и на служителите с контролни функции по опазване на горите и дивеча в Изпълнителната агенция по горите и нейните структури, в държавните горски предприятия и техните поделения, в учебно-опитните горски стопанства и в ловните сдружения се дава възможност да съхраняват служебното си огнестрелно оръжие и боеприпасите за него по постоянен адрес.
В последвалата дискусия от парламентарната група на „Обединени патриоти“ определиха като необмислени голяма част от промените. Дадоха пример с въвеждането на разрешителен режим за газовите оръжия и оръжията, използвани при възстановки. Категорично възразиха срещу забраната за придобиване, съхранение, носене и употреба на автоматични огнестрелни оръжия, видоизменени в полуавтоматични, тъй като тя ще засегне огромен брой ловци, притежатели на такова оръжие. В заключение заявиха, че са против приемането на Законопроекта.
Във връзка с отправените въпроси заместник-министър Ципов обясни, че въвеждането на забраната е в резултат от транспонирането на европейските изисквания относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие, които страната ни вече е трябвало да въведе.
От парламентарната група на „Движение за права и свободи“ подкрепиха необходимостта от регламентиране на реда, по който се предоставя оръжие на лица, ловуващи по линия на организирания ловен туризъм. Същевременно оцениха като твърде рестриктивни промените, свързани с реда за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие.
От парламентарната група на „БСП за България“ се съгласиха с изложените аргументи и заявиха, че ще се въздържат да подкрепят Законопроекта, но между първо и второ гласуване ще направят предложения за прецизиране на част от текстовете.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 9 гласа “за”, 3 гласа “против” и 8 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия № 802-01-50, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Димова.
Докладът на Комисията по отбрана?
Заповядайте, господин Василев.
ДОКЛАДЧИК КАЛИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 802-01-50, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.
На заседание, проведено на 15 ноември 2018 г., Комисията по отбрана разгледа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 802-01-50, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2018 г.
В заседанието от Министерството на вътрешните работи участваха: заместник-министър Красимир Ципов, Ангел Димитров – началник, и Валентин Венков – инспектор в сектор КОС на Главна дирекция „Национална полиция“; Росица Грудева – директор, и Ева Венева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност“.
От Министерството на отбраната участваха: заместник-министър Атанас Запрянов, Клементина Денева – директор „Правно-нормативна дейност“, и полковник Илия Мърхов от дирекция „Логистика“.
Председателят на Комисията по отбрана Константин Попов посочи, че с приемането на Законопроекта се цели основно постигане на съответствие и въвеждане на разпоредби на директиви на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз.
Законопроектът беше представен от името на вносителите от заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов. Със Законопроекта се предвижда въвеждане на европейското законодателство. Цели се хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара и надзор на взривните вещества за граждански цели. С него се подобрява контролът върху дейностите с по-висока степен на риск при придобиването на огнестрелни оръжия за спортни цели, автоматични огнестрелни оръжия с голяма вместимост на боеприпаси в пълнителя.
Приемането на Законопроекта не води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства.
Заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов обърна внимание на предложеното допълнение в чл. 151, с което ще отпадне изискването за връщане във военните формирования на отпадъчни продукти при утилизацията на боеприпасите на въоръжените сили на Република България. С допълнението ще се постигне значително намаляване на рисковете от възникване на инциденти.
В последвалото обсъждане всички изказали се народни представители изразиха подкрепа на предложеното от Министерството на отбраната допълнение на чл. 151.
Народният представител Кольо Милев помоли за разяснение относно ограниченията с полуавтоматичното оръжие, съхранението на ловното оръжие и възможността чужди граждани да ловуват у нас, като посочи, че ще се въздържи на първо гласуване.
Народният представител Милен Михов сподели опасения, че Законопроектът може да води до финансови разходи и административни усложнения поради смяната на режима на немалка група оръжия. Не споделя, че трябва да се увеличават рестрикциите по отношение на ловно, спортно и най-вече оръжия с историческа стойност. Обърна внимание, че разпоредбите засягат голяма част от дружествата и организациите, занимаващи се с реконструкция и исторически възстановки с оръжие.
По молба на господин Михов своето мнение по Законопроекта представиха Здравко Илиев от Клуб за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“ и Тодор Предов от Национално дружество „Традиция“. Гостите поясниха, че са пропуснали периода на общественото обсъждане на Законопроекта и са изпратили писма до институциите.
Народният представител Валентин Радев приветства предложените промени и работата, извършена от МВР по подготовка на Законопроекта. Посочи, че нарасналите изисквания в европейското законодателство отчитат необходимостта от противодействие на тероризма и призова Законопроектът да бъде подкрепен на първо четене. Подчерта, че България не бива да се отличава от останалите европейски държави, че историческите оръжия следва да бъдат свързани със собственик и да бъдат безопасни.
Народният представител Симеон Симеонов препоръча да се огледат внимателно текстовете по отношение на ловците и по съхранение на оръжието. Ще се въздържи на първо гласуване до уточняване на детайлите.
Народният представител Пламен Манушев изрази мнение, че има неразбиране по отношение на ловците, защото ограничението не касае фабрично произведеното полуавтоматично оръжие, както и вече регистрираното преработено от автоматично.
В отговор на поставените въпроси заместник-министър Ципов посочи, че в Законопроекта е дадено ясно определение на полуавтоматично оръжие. Поясни, че измененията касаят автоматично оръжие, което е преправено в полуавтоматично. Дори се допуска да продължи използването на такова оръжие, за което вече има издадено разрешение. Отбеляза, че Законопроектът е бил публикуван за обществено обсъждане повече от три месеца. МВР има готовност да бъде обсъдено всяко становище и постъпило предложение за прецизиране на текстове. Предложи да бъде проведена среща в сектор КОС и с представители на Клуб за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие“ и Национално дружество „Традиция“.
Началникът на сектор КОС Ангел Димитров допълни, че за съхранение при лов се спазват изискванията на Закона. Няма пречка и чужденци да ловуват, включително да ползват оръжие от ловното стопанство, но трябва да бъдат придружавани от ловен надзирател. Реконструкции и исторически възстановки може да продължат да се извършват при опазване на здравето и сигурността на гражданите.
В момента в България има много клубове, които се занимават с исторически оръжия и предложените текстове в Законопроекта отчитат техните интереси. Важно е по изискванията от Европейските директиви всяко оръжие да бъде свързано със собственика си и да има уверение в техническата му годност.
В заключение, председателят на Комисията по отбрана Константин Попов посочи, че очевидно предложените промени са важни с оглед съвременните рискове и призова Законопроектът да бъде подкрепен на първо четене, а при постъпване на предложения между първо и второ четене, текстовете да бъдат прецизирани. Подчерта значението на допълнението в чл. 151 за процеса на утилизация.
В последвалото гласуване с 8 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 802-01-50, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Василев.
Това беше последният доклад.
Мотиви някой ще ни представи ли?
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Уважаеми дами и господа народни представители! Сега съществуващата разпоредба на чл. 133, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия дава право единствено на търговци според Търговския закон да извършват ремонтни дейности на оръжия.
В правния мир обаче съществуват и множество юридически лица с нестопанска цел, най-често спортни клубове по стрелба, които разполагат с физически и технически потенциал да извършват ремонтни дейности на оръжие, като в най-честия случай става въпрос за стрелкови единици, предназначени за спортни цели.
До 14 декември 2012 г. съществуваше текст в чл. 71, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, който е отменен с Постановление № 318 на Министерския съвет от 12 декември 2012 г., според който ремонтни дейности по чл. 70 могат да извършват юридически лица и търговци, получили разрешение от директора на ГДБОП или упълномощено от него длъжностно лице, или от началника на районното управление по местонахождението на работилниците, или структурно звено „Управление на собствеността и социални дейности“ при СДВР и ОД на МВР.
След така извършената отмяна на Правилника за приложение на Закона е пропуснато в последващите изменения на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия да се възпроизведе текстът от отменения Правилник и по този начин вече 4 години на юридическите лица, които не са търговци според Търговския закон, им е отнето съществуващото преди това право да извършват ремонтна дейност на оръжие.
Отнемането на тази дейност затруднява работата на клубовете, които трябва да изнасят оръжия от хранилищата и да търсят други места за ремонт, което на практика е изключително трудно, имайки предвид разрешителния режим на пренос. Клубовете разполагат с оръжейни работилници и майстори за ремонт на ръчно нарезно оръжие, чийто потенциал не може да бъде използван и се обезсмисля. Сдруженията с нестопанска цел, които придобиват право да произвеждат взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с цел изследване, разработване или изпитване, имат право на ремонтна дейност, а другите, които не са производители, са лишени от това право, което е нелогично и дискриминиращо.
Давайки право на юридическите лица с нестопанска цел да извършват ремонтни дейности на оръжие, от една страна, ще се намалят техните разходи по заплащането на тези външни към момента за тях услуги, а, от друга страна, ще им се даде възможност да привличат допълнителни средства. По този начин и в двата случая ще се подпомогне развитието на стрелковите спортове в Република България.
В разговори с колеги сме се разбрали, че всъщност би могло да се направи и корекция на този текст. Предполагам, че ако бъде подкрепен предложеният законопроект, в работната група между първо и второ четене ще постигнем правилното решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Взимам думата във връзка с това изменение, тъй като първо в Земеделската комисия бях човекът, който задаваше въпросите към заместник-министъра на вътрешните работи господин Ципов. За съжаление, той успя да аргументира този законопроект само с Директивата, без да се даде разяснение, и това реално накара цялата група, която сме в Земеделската комисия, да гласуваме против този законопроект.
Има сигнали от граждани, федерации и сдружения. Четири са основните проблеми в този законопроект. Първият е на ловците, тоест забраната за ползване на полуавтоматични ловни карабини или на отделна част от тях, така е изписано в Закона. Другият проблем са спортните клубове. Третият проблем са „Традиция“ и другите клубове, които се занимават с възстановки на исторически събития. Четвъртият, немаловажен, това са газовите оръжия.
Да започна първо от газовите оръжия, тъй като според Директивата не трябва да се дава възможност да се преработват газови оръжия, които да бъдат правени на огнестрелни с куршум. Това обаче няма как да се случи в голяма част от тези оръжия, тъй като повечето от тях, на 90% примерно, са с никелова сплав, която при изстрел би се пръснала и би увредила този, който изстрелва куршум през нея. Единствените газови оръжия, които реално може да възпроизведат изстрел с куршум, са металните оръжия, тоест железни оръжия, които обикновено са руски и вече отсъстват в голяма част на пазара.
По-големият проблем, разбира се, това са ловните карабини, полуавтоматичните. Така изписано в Закона, дава едно съмнение и много хора ни сигнализираха, включително и от Българския ловно-рибарски съюз, че това нещо ще повлияе на огромна маса хора. От 160 000 ловци в България около 100 ползват карабини. От тези 160 000 български ловци около 40 до 60 000 имат полуавтоматични карабини и едно такова отнемане на тяхното имущество би довело до сериозни последствия както за нас, така и за самите тях.
С колегите Милен Михов от ВМРО и Александър Иванов от ГЕРБ направихме кръгла маса във връзка с този закон, на която присъстваха 25 различни организации, които изразиха своите притеснения относно така изписаните текстове, включително, пак казвам, Българският съюз на ловците и риболовците. (Шум и реплики.)
Тук е моментът да благодарим на Министерството на вътрешните работи, които се постараха и изпратиха човек от Служба КОС, от Главна дирекция „Национална полиция“, които в дебат с всички представители на тези асоциации в крайна сметка се стигна до компромисен вариант, че между първо и второ четене ще бъде направена работна група. По думите на председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Цветанов в нея ще се изчистят спорните текстове и съответно Законопроектът ще бъде приведен в такъв модел, че да не тревожи нито ловците, нито спортните деятели, нито хората, които се занимават с възстановки. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сабанов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес пред нас отново е разглеждане на предложения за изменение на Закона за боеприпасите, който не е единствената, не е и последната поправка, на която сме свидетели в последно време.
Предлаганата поправка – поне, тази която е внесена от Министерския съвет, е под предлога, че това се прави, за да се приеме Европейска директива. Разбира се, в текстовете, които би трябвало да се гласуват и да се приемат, има и доста полезни предложения, които касаят работата на спортните клубове и начина, по който да се ремонтира оръжие и така нататък. Но излязоха и редица спорни елементи в така предложените текстове, които бяха сигнализирани от различни съсловни организации. Говоря за тези, които се занимават с ремонт на оръжие, тези, които правят възстановки, тези, които ловуват, използват ловни оръжия. Разбира се, те имат изключително сериозни основания.
Трябва да отбележа, че през годините, в които и аз съм се занимавал, и това, което направиха като забележка тези хора, е, че в нашето законодателство не са отчетени напълно комплексно трите компонента по отношение на оръжието. Говоря за правото на придобиване и съхраняване, правото на носене, правото на употреба и така нататък. Трябва да се вземат предвид при трактовките на тези понятия и различни ограничения, които имаме както от вътрешно, така и от международно законодателство.
Аз призовавам да бъде спазено обещанието, което беше дадено на заседание на Вътрешната комисия от Министерството на вътрешните работи и от председателя на Вътрешната комисия, тези спорни текстове да бъдат променени, особено които касаят така наречените „халосни боеприпаси“. Примерно изписано е понятието „изстрелване на халосни боеприпаси“, при положение че халостен боеприпас не се изстрелва, тоест с него се прави имитация на изстрел. Аз лично не разбирам как може да се направи това нещо?
Има текстове, според които под ударите на Закона ще попаднат и хора, които имат намерение да преустроят примерно едно газово оръжие в бойно. На практика, уважаеми колеги, всяко оръжие, което не е огнестрелно, може да бъде преустроено с необходимите познания в огнестрелно, включително една тръба, с извинение за израза, която не е предвидена за оръжие, може да бъде пригодена да изстрелва различни видове боеприпаси. Тук трябва да се направят много сериозни преценки по отношение на намеренията, защото спекулациите, които могат да се направят по отношение на тези, които използват различни оръжия за възстановки, за колекция и така нататък, да не попаднат под ударите на Закона. Основателни са опасенията на майсторите, които произвеждат колекционерски оръжия или оръжия за възстановки, че ще попаднат в тази графа – нарушители на Закона.
Разбира се, колегите, които говориха преди мен, съвсем основателно посочиха опасенията и на българските ловци, които вече притежават оръжия, които в първоначалния им вид са били предназначени за автоматична употреба, тоест автоматично оръжие, след това с различни модификации са приведени във вид да бъдат използвани за ловни цели. Тук се получава едно противопоставяне на различни групи – на тези, които вече са придобили такова оръжие, на тези, които ще придобиват. Говорим за наследство и така нататък. Тук основният ни въпрос е: защо тези текстове се появиха и защо създаваха такива спорове?
Оставам с впечатлението, че може би това е поредната директива, която е грешно преведена от специалистите, които са направили подобен превод – надяваме се да е това.
Между първо и второ четене членовете на ресорната комисия да разгледат внимателно всички текстове. Да се отделят всички нередности, които бяха забелязани, да се отразят интересите на засегнатите лица и тук, в залата, на второ четене да приемем един закон, който да бъде в интерес на производителите на оръжия за демонстрационни цели, на тези, които извършват културни мероприятия, на тези, които внасят ловно оръжие, и на тези, които потребяват ловно оръжие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Изказване?
Господин Александър Иванов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще се изкажа по втория Законопроект, внесения от Министерския съвет Закон за оръжията, да разясня и да разбия няколко мита, които бяха широко обсъждани, за съжаление, и сред мои колеги ловци бяха неправилно тълкувани. (Шум и реплики.) Така или иначе в превода на Директивата, в своята специфика, съдържаща терминология, касаеща оръжията за ловци, за спортни цели и за гражданите, има някои моменти, които при разглеждането и от Вътрешната комисия, а и от срещите, които бяха проведени с представителите на Служба КОС и Министерството на вътрешните работи, успокоиха ловните организации, организациите на спортните клубове, които се занимават със стрелкови спортове, също така и клубовете като „Традиция“ и „Братя по оръжие“ за исторически възстановки. Казаха, че ще се направи работна група между първо и второ четене на максимален срок, за да бъдат отстранени всякакви технически неточности и притесненията на българските граждани, които се занимават със спорт, хоби или колекционират оръжия.
Само да изтъкна нещо друго. И сега в българското законодателство няма абсолютно никакво право да се притежава автоматично оръжие, така че малко спорно е това, което излиза в медиите – че се забранявало, видите ли, сега да се притежава автоматично оръжие – не! Именно заради това, че този законопроект прецизира текстове за гражданите, които законово притежават оръжие, искат да притежават за спорт, за хоби, за лов, за исторически възстановки, да направим така, че този законопроект – аз съм убеден, че ще направим така – да не е в разрез с техните интереси и желания, и да не е по-рестриктивен от Директивата, която цитираме. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: За да не утежняваме текста на Директива 2017/853 на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, а да я направим в съответствие с българския бит и традиции. Над 130 години има организирани ловни сдружения в България, над 150 000 български граждани се занимават с лов за хоби. Мисля, че направените предложения между първо и второ четене, както беше предложено и в самата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, ще се прецизират, ще се детайлизират и ще успокоят българските ловци, спортисти и колекционери на оръжие.
Затова, колеги, Ви призовавам да подкрепим Законопроекта на Министерския съвет и между първо и второ четене с максимален срок да изчистим всички технически детайли, които може да притесняват българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Този законопроект – говоря за Закона на Министерския съвет – претърпя едно много добро обществено обсъждане, дори след внасянето му в Народното събрание. Господин Сабанов вече спомена, че с представители на Министерството на вътрешните работи, с представители на Министерство на земеделието, храните и горите и с представители на над 25 разнородни обществени организации беше проведено заседание на много високо ниво с една експертна група.
Аз споделям изказванията на всички преди мен и постигнатото общо съгласие между обществените организации, парламентарните групи и Министерството на вътрешните работи, че между първо и второ четене ще се направи една работна група с широка обществена експертиза на тези неправителствени и обществени организации. Това е важно да бъде направено, защото има два много важни фактора, които трябва да подчертаем при прилагането на тази директива.
Първото е, че нашият Закон за оръжията, нека така накратко да го казваме, е един много добър закон, в който има разпоредби, които превишават това, което от Европа ни казват. Това е похвално за всички законотворци, които са работили по този закон.
Вторият фактор, който трябва да отчетем, е, че българското общество, българските граждани освен високотехническа култура имат и висока оръжейна култура – нека така да го кажем.
Българинът има почит към оръжието, той знае да борави, да си служи и да се защитава с това оръжие. Фактът, че имаме толкова масов Ловен съюз, фактът, че имаме толкова масови обществени организации, които се занимават с реконструкция и организират възстановки – това, което днес виждаме на Шипка, в Панагюрище, в Тутракан и други места – е плод на самодейния труд, усилията и средствата на десетки, на стотици български граждани, които със собствени средства, със собствено знание, умение и технически възможности са достигнали до едно високо ниво на реконструкторското движение. В тази посока ние трябва да черпим от опита на тези организации и сдружения.
Има много важни въпроси, които те могат да ни дадат и кажат – специално говоря за реконструкторското движение, което така бурно се развива в България в последните 15 години, което се превръща във фактор на патриотично възпитание, на съхранение и представяне на традициите на Българската армия, Полицията, на българското национално освободително движение. В тази посока Законът трябва да облекчава работата на тези хора, които са честни и почтени граждани, които законно притежават, сдобили са се и ползват оръжия, които по сегашния закон се третират като оръжия за културни нужди.
В тази посока аз апелирам към съгласие с този закон и един експертен подход с подкрепата на гражданските организации, та между първо и второ четене да бъдат изчистени много детайли, защото това засяга много разнообразни сфери от спортната стрелба, през лова до колекционерството и реконструкторското движение – неща, които с една думичка или неправилно прехвърляне на един термин може да създадат трудности, от което никой няма полза.
Ние ще подкрепим Законопроекта на първо четене и се надявам на максималния срок между първо и второ четене на една експертна работа, заедно с Министерството на вътрешните работи и Служба КОС. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми доцент Михов.
Реплики?
Заповядайте, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми доцент Михов, забравихте да споменете, че в Чехия, примерно, тази директива не е приета, първо.
Второ. В цяла Европа газовите оръжия не са на уведомителен режим, както са в България. В цяла Европа са на свободен режим. В България, все пак, когато човек отиде и си купи газово оръжие, уведомява Служба КОС. Сега с тези изменения искаме да го направим на разрешителен режим, както се издава разрешение за пистолет, който стреля с куршум, тоест боен пистолет.
Така че трудно можем да обясним на баба Мария, която преди примерно шест месеца изгони крадецът от къщата си с такъв газов пистолет, как тя би могла да добие разрешително за носене, ползване и съхранение на оръжие в такъв вариант, какъвто предлагаме в този закон.
Надяваме се в тази работна група да бъде изчистено всичко, което притеснява българските граждани, съюзите и всички други организации, които участваха на тази среща. Искрено се надявам председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред господин Цветанов да направи всичко възможно, за да бъдат изчистени нещата в правилната посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сабанов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика? Не.
Господин Манев, заповядайте за изказване.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няма да бъда подробен в моето изказване, тъй като колегите преди мен бяха достатъчно изчерпателни и в положителните, и в отрицателните, и в съмнителните за тях страни на този закон. Само ще потвърдя, че моето твърдо убеждение е, че Законът, който действа в момента в България, е един от най-добрите и на най-високо ниво в Европа.
Това, което трябва да направим с внесения Закон, според мен, е да го приемем на първо четене и между първо и второ четене, каквото е уверението и решението на Вътрешната комисия, взето официално на нейно заседание, ще има работна група. Вече сме провели срещи с всички изброени от преждеговорившите заинтересовани лица – сдруженията на ловците, спортните сдружения, тези, които се занимават с възстановки и колекциониране. Такива срещи вече сме провели и само формулата „работна група“ ще доведе до това да няма напрежение в реални или не толкова реални проблеми, натрупани в този закон като усещания и очаквания.
Убеден съм, че Законът на второ четене ще бъде изключително добре вписан в сега действащия Закон и няма да създава напреженията, които се тиражират.
Обръщам се с молба към всички колеги – да не се поддаваме на предварителни очаквания за някакъв законопроект, а да го подкрепим сега на първо четене и активно да участваме, всеки, който има интерес или познания, защото и в лявата страна на залата има колеги експерти в тази област, не един и двама, и всеки, който може да привлече външна експертиза в работната група, която ще бъде към Вътрешната комисия, ще бъде единствено и само в интерес на гражданите и на правото им законно да притежават своите оръжия – било за лов, било за колекционерски цели, било за спорт.
А що се отнася до другия законопроект, който върви в пакет, този на колегата Сиди, смятам, че тази промяна е лесна, но трябва да бъде заедно и в пакет със Закона. Не трябва да бъде отделно. Добро е решението, че те вървят заедно.
Апелирам Ви, колеги, подкрепете Закона на първо четене, да го преработим и да го изработим за второ четене така, че да отговаря на всички Ваши изискванията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Манев.
Реплики? Няма.
За изказване – господин Андреев, заповядайте.
ГЕОРГИ АНДРЕЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник министър, уважаеми колеги! В този вид, този законопроект ние няма как да го приемем и по-точно чл. 5 на този законопроект. Затова аз искрено се надявам думите на преждеговорившите да са верни и между първо и второ четене настъпят тези промени.
Аз съм член на Българския ловно-рибарски съюз и много мои колеги също са членове.
Може би трябва да декларирам конфликт на интереси. Лично аз разполагам с три броя нарезно ловно бойно оръжие, два от които влизат в този закон, попадат под ударите на сега записания закон, господин Манев, и по-точно чл. 5, т. 1, ал. 6: „автоматични огнестрелни оръжия, които са видоизменени в полуавтоматични огнестрелни оръжия“.
Тези оръжия – нали водихме доста разговори с колеги, с браншовици, с експерти – са фабрично направени от съответните фирми с цел да бъдат използвани като ловни оръжия. Има много малко български такива оръжия и главно АК-Калашников. По-голямата част от тези оръжия не са български.
За нас в този закон се дава една вратичка, по-точно алинея в чл. 5: „физически лица, придобили огнестрелно оръжие, посочени в точка еди-коя си, еди-коя си, преди 13 юли 2017 г., могат да продължат да ги съхраняват, употребяват при спазване на следните изисквания на закона…“
Уважаеми колеги, ловът е традиция и се предава от поколение на поколение. Ловът възпитава ловците и неговите членове в опазване на околната среда, в разселването на дивеча в нашата страна. И това се предава от баща на син, на внук, на зет и така нататък.
Господин Заместник-министър, гордост е за един ловец да си даде личното оръжие, след като приключи своята дейност, на своя син, зет или друг наследственик. С този закон Вие ограничавате и това право.
Смятам, че между първо и второ четене, сериозни експертни групи ще работят над този закон и Законът ще бъде видимо изменен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Андреев.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, днешният дебат е полезен, защото поставя принципно въпросите и се очертават две тенденции – едната е за либерализация и за по-голяма гъвкавост, каквото е предложението на „Обединени патриоти“, а другата е за по-стеснено и възможност на притежателите на оръжие да извършват ремонти.
Трябва да си дадем сметка, че има две начала и два подхода, и ще потвърдя една стара позиция на „Атака“ – мисля, че е на „Обединени патриоти“ – за по-голяма либерализация по отношение на режима за оръжията изобщо. Това е спор, който е всемирен и който в различните страни тече по определен начин. В Съединените щати той е бил винаги много актуален, но той стои пред нашето общество като пред суверенна държава, пред народ, който сам избира своя модел. Това, което се прави днес с този дебат, е особено полезно, защото тук се изказват мнения, становища по темата за либерализация на притежаването на оръжие и възможността на гражданите да ги имат.
До голяма степен и днес се поставя въпросът и той също се коментира – за разрешителния режим или гражданите сами да могат да купуват оръжие.
Затова използвам момента да потвърдя и отново да заявя позицията на „Атака“, която ние имаме от самото начало на своето съществуване – да могат българските граждани да купуват оръжие, да го притежават според определен режим, с което ние отчитаме, че това е генерална превенция срещу престъпността, защото притежаването на оръжие винаги респектира онези, които биха използвали оръжие против правата, собствеността на гражданите и тяхната чест, тяхното достойнство. Много от престъпленията, които се извършват в момента, не биха били извършвани, ако извършителите знаят, че може да им бъде оказано отпор, тоест онзи, срещу който са насочени тези действия, всеки момент може да го употреби.
В тази връзка предложението на „Обединени патриоти“ е особено актуално, защото дава в контекста на всичко, за което говорим, на цялата тази материя, по-голяма възможност на притежателите на оръжие да го поправят, да го притежават, да го поддържат в годност за неговата употреба в мига, в който това се налага. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Първо ще подложа на гласуване Законопроект за изменение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 854-01-74, внесен от Александър Сиди и група народни представители на 9 октомври 2018 г.
Гласували 128 народни представители: за 91, против 9, въздържали се 28.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване втория Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 802-01-50, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2018 г.
Гласували 138 народни представители: за 97, против 20, въздържали се 21.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС.
Общ проект изготвен от Комисията по правни въпроси, въз основа на приетите на първо гласуване на 25 октомври 2018 г. законопроекти с вносители: Министерски съвет, 8 октомври 2018 г.; Цветан Цветанов, Данаил Кирилов, Емил Димитров и Христиан Митев, 9 октомври 2018 г.
С Доклада ще ни запознае Данаил Кирилов.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На Вашето внимание е: „Доклад относно Общ законопроект № 853-03-80 от 31 октомври 2018 г. на приетите на 25 октомври 2018 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 802-01-36, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2018 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-73, внесен от Цветан Генчев Цветанов, Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов и Христиан Радев Митев на 9 октомври 2018 г., изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (oбн., ДВ, бр. …)“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Параграф 1 – текст на вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има изказване.
Заповядайте, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Разглеждаме Наказателния кодекс. Няма нужда да обясняваме колко важен е този закон. Параграф първи от него променя отнемането в полза на държавата и по-точно някои дефиниции за това кое се отнема от престъпниците, когато тяхната вина е доказана. По думите на вносителите и стана ясно от Правната комисия, това се прави с цел да се въведат изискванията на Директива 2014/62 за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
Уважаеми колеги, искам да Ви информирам, че ние като законодателен орган – Народното събрание транспонира, превежда в българското законодателство тази директива за трети път. Първият път е през 2012 г. чрез Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, впоследствие този закон беше отменен и бе приет Закон за противодействие на корупцията и за отнето незаконно придобито имущество – по-известен като Антикорупционния закон, чиято основна цел, според мотивите му, беше въвеждане именно на тази директива.
Нещо повече. След тези законодателства, смея да твърдя, че прилаганият в България Антикорупционен закон далеч надхвърля стандартите за отнемане, конфискация и обезпечаване, отколкото тези на Директивата. Всички знаете, че Директивата залага минимални стандарти и цели, които страните са свободни да постигнат по начина, по който намират за добре и съгласно тяхната правна традиция. Нашият закон позволява отнемане дори извън наказателния процес – най-новият, а какво точно позволява по-старият, ще говорим може би по-късно днес.
Второ, в Директивата се посочват определени престъпления, по отношение на които такова отнемане на имуществото е възможно и става дума за много тежки, сериозни престъпления като трафик на наркотици, тероризъм и изпиране на пари, корупция и други, докато в нашия закон списъкът с престъпленията е доста по-дълъг и той включва например квалифицирана кражба или грабеж.
Трето, конфискацията е възможна, съгласно същата Директива, при условие че има влязла в сила осъдителна присъда. Спрямо най-новия вариант на нашия закон за така наречената „гражданска конфискация“, това не е така. Очевидно е, че се стремим, или вносителите се стремят, с предложената промяна в чл. 53 да се приведе в съответствие с разпоредбите от Директивата, но по-скоро това, към което се стремят, е Министерството на правосъдието да няма проблеми, обяснявайки що е то български закон на Европейската комисия и на органите, които проверяват как една директива е транспонирана.
Не си заслужава, за да улесним комуникацията на Министерството на правосъдието с Европейския съюз, да променяме Наказателния закон по две причини. Първата причина е, че чл. 53, макар да съдържа дефиниция, е в общата част на Наказателния кодекс, във видовете наказания. Това значи, че тя е приложима спрямо всички престъпления, а не както Директивата казва: спрямо някои тежки от тях. В случая няма значение дали ще те преследват за тероризъм, или по волята на пострадалия в дело от частен характер, или дали става дума за незаконен улов на риба – защото говорихме за лов и риболов преди малко, това ще се прилага за всички, което съвсем не е идеята на европейския законодател.
И може би нещо по-страшно. Както стана ясно на работната група, която председателят на Комисията по правните въпроси организира, от прокуратурата ни обърнаха внимание, че така заложен текстът ще заеме много време, средства, ресурс на прокурорите да могат да идентифицират, съответно да обезпечават или да искат за отнемане огромен по обем брой имущество, което е минавало на трети лица, което е било преобразувано и така нататък. Това прокурорите ще правят в тесните рамки на Наказателнопроцесуалния кодекс и има риск техният фокус да се измести върху идентифициране на имущество, а да не остане време за доказване на престъплението, а без доказване на престъпление, конфискация по Наказателния кодекс не може да има.
С две думи, за да ме разберете ясно: за да улесним един чиновник от Министерство на правосъдието да отметне нещо, което Европейската комисия го пита, ние ще застрашим най-важната роля на Наказателния кодекс, а именно сигурността, че ще последва наказание за всяко престъпление. Затова ние ще се въздържим по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Искам накратко да изясня § 1. За да не оставате с повратни впечатления, искам да подчертая следното. Действително след първото четене на Законопроекта – този текст е от Законопроекта на Министерския съвет, Комисията по правни въпроси формирахме работна група, за да изчистим от техническа и правна страна дискусионните въпроси, в които не би следвало да има политически характер и политически нюанс.
Безспорно е, че това беше една от разпоредбите, по която имаше задълбочен дебат, тъй като тя въвежда понятия в чл. 53, Раздел II – „Видове наказания“, тъй като въвежда дефиниции за пряката и непряка облага от престъплението. В резултат на този дебат и след изслушване на всички становища ние възприехме един, бих казал, обективен подход, който беше насочен главно към съобразяване на текстовете от Директивата, включително в този дебат представителите на Министерството на правосъдието се отказаха частично от предложенията в тяхната редакция, които биха затруднили праворазследващите органи в изследването и доказването на имуществото, което е трансформирано или свързано с активите, които са били резултат на престъпната дейност. Така че понастоящем дефиницията, която ще бъде на Вашето внимание, за непряка облага, кореспондира в пълна степен с Директивата.
По отношение на приложението на този вид санкциониране и дефиниране на непряката облага и твърдението, че тя обхваща всички престъпления в специалната част – да, това е въпрос на съобразяване от страните – членки на Европейския съюз, съобразно тяхната правна традиция и спрямо изискванията на правоприлагането.
В конкретния случай, уважаеми колеги, аз Ви моля да съобразите следното: няма деец, който да е извършил престъпление, в което целта е била набавянето на облага, който да стои и да не я трансформира и да чака държавата да му я отнеме, или наказателният съд да постанови присъда, в която има и конфискация. Разбира се, че той предприема и последващи действия, за да маскира това имущество, като го прехвърля, като го променя, като създава привидност, че деецът, извършил престъпление, няма връзка с това имущество.
Затова смятам, че редакцията, която е предложена на Вашето внимание, съответства на Директивата, съответства на разумния и обоснован стандарт за нейното приложение в българското наказателно право.
Ако трябва да се отклоня от чисто правния анализ, бих казал и следното. Прави впечатление в последните дни, уважаеми колеги, без да политизирам, че опозицията в настоящия парламент сърцато прегръща каузи, които са насочени срещу борбата с корупцията, срещу конфискуването на незаконно придобитото имущество, срещу постиженията, които бяха зачетени в промяната на българското законодателство, за изграждане на съвременно и модерно антикорупционно законодателство.
Колеги, ако това е обща цел, би следвало да бъдем единни в преследването на тази цел. Ако тя не е Ваша цел, моля, директно да го заявите, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Добре, последиците ще ги премълча тогава, госпожо Председател. Благодаря Ви за вниманието. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защото ме прекъснаха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Зарков, може би искате да продължите.
Ще му направите ли реплика на господин Кирилов?
Реплика – заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Кирилов, аз не съм съгласен с Вашето изказване, тъй като Вие не завършихте с анализ на това какви ще са последиците, а на мен ми е много любопитно какви ще са последиците. Очаквам в дупликата си да изразите това Ваше становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Митев.
Втора реплика ще има ли?
Заповядайте, господин Кирилов, за дуплика – сериозна публика се появи, господин Стойнев вече е тук, за да Ви слуша.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Митев, няма как да не продължа при това положение – казах защо и ще продължа с последиците.
Последиците ще уронят не само дисциплината, ще уронят авторитета на правото, ще имат значение и за първата съществена ключова предпоставка на този вид правни режими, тоест превенцията, въздържането. Те ще покажат на обществото, че ето, видите ли, законодателят може да пише закони, но съдът може да си приеме тълкувателно решение, в което да каже, че няма гражданска конфискация, че не са се състояли два закона, които са факт от повече от седем години, че образуваните над 300 дела по тези закони, видите ли, следва да бъдат прекратени.
Обществото ще остане с убеждение, че не законодателят решава въпроса за преследване на незаконно придобитото имущество, а го решават едни или други олигархични кръгове, които, по един или друг начин, поставят в зависимост отделни магистрати. Пак казвам, това ще допринесе за тази инерция от 30 години, в която върховенството на закона лесно се саботира по едни или други чисто икономически, няма да кажа „и престъпни интереси“.
Ние сме се клели от тази трибуна да спазваме Конституцията и да спазваме закона. Ние създаваме закона! Ние имахме воля за конфискационното производство – може да не съм бил аз, да не е бил господин Зарков през 2012 г., така е, не сме били лично ние, но българският парламент е имал волята да има такова производство. Той е решил този казус.
Сега въпросът, който дискутираме за непреките облаги, е да се кореспондира косвено, индиректно с въпроса за обема на конфискуваното имущество в резултат на престъпната активност.
Да, уважаеми колеги, трябва ясно да кажем, че в държава, която се бори с корупцията, трябва да има две правни санкции: тези по Наказателния кодекс – конфискация на имуществото и гражданската конфискация, когато за това имущество не е доказано конкретно престъпление, но не е придобито със законен източник. Благодаря Ви.
Извинявам се, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона и § 1 по вносител, подкрепени от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 110 народни представители: за 76, против 3, въздържали се 31.
Предложенията се приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
По § 3 има предложение от народния представител Емил Димитров, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 234 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „продава“ се заменя с „разпространява“, а думата „продаваните“ се заменя с „разпространяваните“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Който произвежда или държи с цел разпространение алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия без надлежно разрешително, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от двадесет хиляди до сто хиляди лева, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Създава се ал. 4:
„(4) Който в нарушение на установения ред изготвя, държи или укрива предмети, материали или оръдия, както и технически съоръжения, за които знае или предполага, че са предназначени или послужили за изграждане на съоръжения за производство на алкохол, алкохолни напитки или тютюневи изделия по ал. 2, се наказва с лишаване от свобода до три години.“
5. Досегашната ал. 3 става ал. 5.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Изказвания?
Господин Зарков, имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уточнявам, че изказването ми е по § 2, който касае предвидената промяна в чл. 195 на Наказателния кодекс, включен в Раздел I, Глава V, а именно „Кражба“. Предлага се да бъде добавено в текста на чл. 195, ал. 1, който гласи, че наказанието за кражба е „лишаване от свобода от една до десет години“ и това става, когато е под въпрос кражбата на моторно превозно средство.
При обсъждането на тези текстове в Правната комисия и в работната група стана ясно и практически беше казано от всички пеналисти, че този текст, тази промяна е безсмислена и ненужна. Причините за това са няколко. Посегателствата срещу моторни превозни средства и в момента – без тази промяна, са престъпления, и при това в Наказателния закон съществуват няколко текста, които могат да се приложат в зависимост от особеностите на конкретния случай. Всички юристи знаят, а и от обща култура е ясно, че когато няколко наказателни текста може да се приложат по един и същи случай, това може да доведе до противоречие с един от основополагащите принципи, а именно този за законоустановеност.
В момента, и без този текст, противозаконното проникване в чужд автомобил, без съгласието на собственика му, е престъпление – по чл. 346б от Наказателния кодекс, ако искате да го проверите. Противозаконното отнемане на чужд автомобил от владелеца му без негово съгласие с намерение за ползване също е престъпление – по чл. 346 от същия кодекс. Отнемането на чужд автомобил от владелеца му с намерение за присвояване е кражба – по чл. 194 и следващите от Наказателния кодекс, както става ясно и без тази поправка. Квалификацията на такава кражба е възможна не по един, а по няколко от съставите в едноименния раздел, който споменах. Ако стойността на автомобила пък е голяма, приложим е по тежко наказуемият състав – по чл. 195, ал. 2, какъвто е сега, без необходимост от допълнителни промени.
Между другото, попадат и взломната кражба или отнет чрез технически средства автомобил, като например използването на различни заглушителни устройства или сканиращи устройства, за които от МВР се оплакват, че им е трудно да ги преследват.
С други думи, без този текст Наказателният кодекс дава всички легални инструменти да се преследва това деяние. Очевидно е, че няма нужда от такъв. Въпросът е защо тогава се прави.
По време на обсъжданията прозвуча обяснението, че така се дава сигнал към хората, тоест гоним превантивния ефект. Но нека се замислим само какъв сигнал. Да погледнем санкциите. Предвижда се това деяние да се наказва със затвор, лишаване от свобода от една до десет години. Моля, имайте предвид, че съгласно сега действащото законодателство например блудство с дете се наказва по-леко – от една до шест или от две до осем години, в зависимост. Изнасилването се наказва по-леко, отколкото това, което предвиждате сега за кражбата на моторно превозно средство. Това поставя доста по-генералния въпрос за наказателната политика на държавата като цяло, за Наказателния кодекс не като отделни разпоредби, които променяме прекалено често, а за система от норми, която има своята последователност и спазва принципи.
Споменах принципа за законоустановеност и трябва да кажем за принципа на съответствие на наказанието спрямо обществената опасност на деянието. Това е „а“ и „б“ на наказателното право, нека не пипаме с лека ръка, защото постигаме обратния ефект.
Припомням Ви, че старият закон за углавното съдопроизводство, който е действал в България преди век, е задължавал съдиите да решават делата според чистия разум на закона. Ние сме на път да изпразним закона от чистия разум. Това не е добре! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Имате думата, уважаеми господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Тъй като стана дебат по § 2, и тъй като се касае за квалифицираната кражба по чл. 195, действително ние водихме задълбочен спор и в работната група, и в Комисията по правни въпроси.
Аз ще застъпя различното разбиране от предходния оратор в следния смисъл. Той очерта действащите състави в Наказателния кодекс, по които имаме квалификация, отговаряща на типично незаконно – извинявам се за този израз, тоест за незаконосъобразно поведение по отношение на моторните превозни средства. Продължава да съществува проблемът с доказването на тези деяния, и по тази причина ние възприехме и смятаме, че е оправдано за прецизност и за систематична обвързаност да има т. 12 в ал. 1 на чл. 195, която да конкретизира предмета на кражбата – моторно превозно средство.
Смятаме, че по този начин ясно ще се отличат хипотезите на обичайната, да кажем, типична кражба на моторно превозно средство от противозаконното отнемане на превозно средство и от противозаконно отнемане на превозно средство с друга цел – демонтаж и продажба на части от превозното средство.
Ще се позова на част от изявленията на заместник-министъра Красимир Ципов в обсъждането по този въпрос. „През последните години има множество предложения от страна на разследващите органи на Министерството на вътрешните работи да бъдат образувани досъдебни наказателни производства по чл. 195, според които предложения ние много често получаваме отказ, включително от страна на прокуратурата да бъде подкрепено такова обвинително заключение именно поради обстоятелствата, че не може да се докаже намерението да се ползва противозаконно отнетото моторно превозно средство, поради простата причина, че самото МПС е разкомплектовано.
Много често се откриват части от него на така наречените „площадки за метали“, автоморги или магазини за автосервизи и поради тази причини ние смятаме, че има необходимост да се създаде такъв квалифициран състав, доколкото да обхванем и случаите, в които МПС е било разкомплектовано.“ Това е изявлението на заместник-министъра на вътрешните работи, което кореспондира, в интерес на истината, на волята на правителството, което е вносител на тази част от законопроекта.
По отношение на размера на наказанието – този размер следва систематичното място, където сме отнесли т. 12. Сравнения с други престъпления, които са срещу личността, не бяха правени и не бяха дебатирани в работната група. Ако колегите са имали такова виждане, биха могли да направят съответно предложение и сега да обсъждаме предложение специално по отношение на размера на наказанието.
Припомням, че по тази разпоредба, формулирана в § 2, не бяха постъпили никакви предложения между първо и второ четене или предложения по чл. 83 от Правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Реплики? Не виждам.
Имате думата за изказване, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Благодаря Ви, най-уважаеми господин Председателю.
Уважаеми колеги, аз безкрайно се учудвам от позицията на БСП. Обществото е в дефицит, и то три десетилетия, във връзка с подобни разпоредби, този текст и това прецизиране на изпълнителното деяние, което се предлага в момента. Ние от „Обединени патриоти“, горещо приветстваме отпреди няколко месеца инициативата да бъде направената тази поправка в Наказателния кодекс. Аз питах, включително господин Данаил Кирилов, кога, кога и най-после ето, влиза.
За мен има две обяснения във връзка с позицията на БСП. Аз не чета тука нещо написано, готови опорни точки, както виждате, но за мен позицията на БСП може да има две обяснения. Първото, предварително казвам, го изключвам – че БСП се опитва да защитава крадците на моторни превозни средства – това го изключвам. Другото е, БСП взима тази позиция заради простата опозиционност. Опозиционност навсякъде, за всичко, включително и по този въпрос по един силно, строго, абсолютно юридически текст, абсолютно необходим за усъвършенстването на българското наказателно право, защото този казус е изключително често приложим. Проблемът е национален от три десетилетия.
Тук ще направя едно обяснение, то е малко историческо и юридическо. Ще обясня на колегите от БСП защо е този дефицит, защо е това закъсняване, защо продължава да съществува това неясно понятие „отнемане на моторно превозно средство“. Както Ви е известно, колеги юристи, Наказателният кодекс е от 1968 г., създаден е, когато такива престъпления просто нямаше. Тогава тези престъпления, най-много подобни, се състояха в една пийнала компания – взимат една „Лада“ или „Москвич“ и правят една разходка, но тогава никой не смееше да направи това деяние, да осъществи това престъпление, да открадне моторно превозно средство. Този дефицит е исторически в българското наказателно право и най-после ние след 3 десетилетия ще го изчистим с това, че ще назовем изпълнителното деяние такова, каквото е. А изпълнителното деяние според всички принципи на наказателното право е кражба, не отнемане, защото в момента никой не отнема моторното превозно средство, за да се повози с гаджето си или да се придвижат между две дискотеки, както някога това е ставало. Затова най-после ние, юристите, всички трябва да се обединим отново и това трябва да бъде консенсусен въпрос, за да не става това, което три десетилетия се случва, защото в момента няма годен текст да бъде наказан извършителят, изпълнителят на това деяние и да бъде подведен и да бъде вкаран в затвора, както виждаме пресния случай от тези дни. Извършил десетки кражби на моторни превозни средства, които минават под някаква друга формулировка, пак казвам – безличното „отнемане“. Това отнемане, всъщност какво е това отнемане? Това отнемане преминава в разкомплектоването, продажбата, прехвърлянето в чужбина на моторното превозно средство – парекселанс кражба по всички правила на това понятие. Сега, да противостоим на това, да му оспорваме, да се опитваме да завоалираме, да спираме това от гледна точка на проста опозиционност, за мен е абсолютно несъстоятелно. Дайте да не спорим за глупости, за очевадни неща. Ако можем българските политици, колегите депутати от предишни народни събрания да ги обвиним в нещо, да ги укорим в нещо, то е защо толкова късно – след тридесет години, се случва точното назоваване на нещата, прецизирането им юридически и вкарването им в системата на специалната част от българското наказателно право – там, където им е мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Реплики?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Шопов, с цялото ми уважение взимам реплика, за да Ви кажа, че не можете да оставите впечатлението в народните представители и гражданството, че видите ли едва ли не днес с този закон кражбата на МПС става престъпление.
За да не съм голословен и да не отнемам повече от времето, ще Ви прочета не от 1968 г., а от 1993 г., когато за последен път е променян текстът за кражба: „Който отнеме чужда движима вещ от владение на другиго без неговото съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до 8 години.“ Чужда движима вещ е и МПС, но законодателят е решил, че това не е достатъчно и през 1997 г. е написал, не през 1968 г., а през 1997 г.: „Който противозаконно отнеме“ не просто „отнеме“, а „Който противозаконно отнеме чуждо моторно превозно средство от владение на другиго без негово съгласие, се наказва с лишаване от свобода от една до осем години“.
Понеже законодателят е решил, че и това не е достатъчно прецизно, е направил още една разпоредба, даже още две, но ще Ви ги спестя и двете: „Който противозаконно проникне в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика“ и така нататък. Следователно не може да кажете, че сега, видите ли, след тридесет години кражбата на МПС се криминализира – това е едно, всъщност Вие можете да кажете каквото решите – това е Ваше право, но прокуратурата – тези, които повдигат и поддържат обвинението, бяха на Правната комисия, бяха на работна група и обясниха с думи прости, че това е безсмислен текст, че той няма да помогне, а в много случаи може да навреди. И този обществен феномен, който е достатъчно опасен, за да се занимава с него Наказателният кодекс, не само че няма да пострада, а може да създадем проблем на правоприлагащите органи. Това исках да Ви кажа. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Друга реплика?
Дуплика, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (ОП): Господин Зарков, Вие просто защитавате моята теза. Това, което казвате, подкрепя моето виждане, онова, което защитавах. Ние знаем – простете ми, наясно съм с тези текстове, с тази история и развитие по отношение на наказателното право във връзка с посегателството върху моторните превозни средства, но това са други изпълнителни деяния, защото посегателството може да бъде осъществено чрез няколко изпълнителни деяния. До този момент не беше визирано, не беше определено, не беше фиксирано точно това деяние – кражбата на моторно превозно средство, защото за това говорим. Защото и сега може някой да отнеме моторно превозно средство, за да си послужи с него, за да се придвижи, да го изостави или защото ей така – му доставя удоволствие, това също е възможна хипотеза. Масовата практика, случаят, който ощетява хиляди български граждани, случаят, който е бич за българското общество в продължение вече на три десетилетия, е кражбата, не абстрактното отнемане, за някаква друга цел, в някаква друга връзка. Кражбата, кражбата е това, което ние днес визираме, фиксираме и най-после даваме като възможност на българските правоохранителни органи и институции да приложат за борбата с това явление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Други изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване само текста на вносителя за § 2, който се подкрепя от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 70, против 15, въздържали се 11.
Предложението се приема.
Сега подлагам на гласуване два текста. Първият е редакцията, която Комисията предлага за текста на § 3, и вторият е текстът на вносителя за § 4, подкрепен от Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 8.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Допълнителна разпоредба“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Допълнителни разпоредби“.
Параграф 5 – текст на вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Параграф 6 – текст на вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване три текста: предложението на Комисията за промяна наименованието на подразделението, както Ви беше представено; и текстовете на вносителя за § 5 и § 6, подкрепени от Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 24.
Предложенията са приети.
Процедура – имате думата, уважаеми господин Христов.
МИХАИЛ ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, вземам процедура – моля да бъде удължено времето до приключване на пета точка, тъй като Законопроектът е изключително важен за всички хора с увреждания, а вече трета седмица не успяваме да го гласуваме. Единодушно е приет в комисиите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 95 народни представители: за 23, против 7, въздържали се 65.
Не се приема предложението.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Параграф 7 – текст на вносител.
По § 7 има предложение на народния представител Филип Попов и група народни представители:
„В Преходни и заключителни разпоредби, § 7, се правят следните изменения:
1. В т. 2:
а) буква „в“ отпада.
б) буква „г“ става б. „в“, като в нея думите „ал. 12“ се заменят с „ал. 9“.
2. Точка 5 отпада.
3. Точки 6 и 7 стават съответно т. 5 и 6.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Димитър Лазаров и Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете ме, господин Кирилов. Няма да ни стигне времето за изчитане дори на следващия параграф. Ще направите ли предложение – до гласуването на този § 7, или спираме точно в 14,00 ч.?
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Председател, по този параграф опозицията заяви, че желае дебат, затова нека да не пресираме дебата. Ако е възможно, да ме оставите да го изчета. Четенето ще е около 7 минути и изказванията около 15 минути най-малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тоест продължаваме до 14,00 часа. Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Както прецените, но ако искате, поне да бъде прочетен, а утре да бъде дискутиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете, господин Кирилов.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Предложение от народните представители Димитър Лазаров и Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 24 се създава ал. 6:
„(6) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 5, т. 1 и в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, ако в шестмесечния срок след получаване на съобщение за спирането пострадалият от престъплението не подаде тъжба по реда на чл. 81.“
2. В чл. 25, ал. 1 се създава т. 6:
„6. на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.“
3. Член 50 се изменя така:
„Чл. 50. Когато на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, наказателното производство се спира, като прокурорът уведомява пострадалия за правото му да подаде тъжба по реда на чл. 81, ако не са налице основанията по чл. 49.“
4. В чл. 55:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Обвиняемият има право да му бъде предоставена обща информация, улесняваща неговия избор на защитник. Той има право свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия.“;
б) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
5. В чл. 63:
а) в ал. 7:
аа) в текста преди т. 1 след думата „стража“ се поставя запетая и се добавя „както и за задържането на основание чл. 64, ал. 2“;
бб) в т. 1 накрая се добавя „или друго посочено от обвиняемия лице“;
вв) точка 3 се отменя;
б) създава се нова ал. 8:
„(8) Когато задържаният е чужд гражданин, по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи. Aко задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка.“;
в) създават се ал. 9 – 11:
„(9) Уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа, когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство. Отлагането на това уведомяване се прилага с оглед на особените обстоятелства на всеки конкретен случай, като не надхвърля необходимото и не се основава само на вида или тежестта на извършеното престъпление.“
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА:
„(10) Решението по ал. 9 се взема от прокурора на досъдебното производство, който се произнася с мотивирано постановление. Постановлението подлежи на обжалване от обвиняемия или от неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд.
(11) Съдът незабавно разглежда жалбата еднолично в закрито съдебно заседание и се произнася с определение. Определението на съда е окончателно.“;
г) досегашната ал. 8 става ал. 12.
6. Създава се чл. 72а:
„Управление на обезпечено имущество
Чл. 72а. Имуществото, обезпечено по реда на чл. 72 с цел конфискация или отнемане на вещи в полза на държавата, се управлява и пази по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.“
7. В чл. 81 ал. 3 се изменя така:
„(3) Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6.“
8. В чл. 85 ал. 3 се изменя така:
„(3) Гражданският иск се предявява най-късно до започването на разпоредителното заседание, а при дела от частен характер до започването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.“
9. В чл. 96, ал. 1 се създават изречения второ, трето, четвърто и пето: „На обвиняемия се разясняват последиците от отказа от защитник. Разяснението, както и причините, посочени от обвиняемия, поради които се отказва от защитник, се отразяват в протокола за съответното процесуално действие или в отделен протокол. Обвиняемият има право във всеки момент на производството да оттегли отказа си от защитник, като извършените до този момент процесуални действия запазват процесуалната си стойност. При оттегляне на отказа от защитник на обвиняемия незабавно се осигурява възможност да упражни правата си по чл. 55.“
10. В чл. 235 думите „чл. 63, ал. 8“ се заменят с „чл. 63, ал. 12“.
11. В чл. 243, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „и 6“.
12. В чл. 244, ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „а в случаите на чл. 25, ал. 1, т. 6 и ги уведомява за правата по чл. 80“.
13. В чл. 245 се създава ал. 4:
„(4) Прокурорът прекратява наказателното производство, ако в шестмесечния срок от получаване на съобщението за спиране на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 пострадалият от престъплението подаде тъжба по реда на чл. 81.“
14. В чл. 246, ал. 4 думите „чл. 63, ал. 8“ се заменят с „чл. 63, ал. 12“.
15. В чл. 249, ал. 4, т. 1 думите „чл. 55, ал. 3“ се заменят с „чл. 55, ал. 4“.
16. В чл. 251, ал. 5 думите „двадесет и първа“ се заменят с „двадесет и втора“.
17. В чл. 276 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с доклад, в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове.
(2) Председателят предоставя възможност на прокурора, на частния тъжител и на гражданския ищец да изложат обстоятелствата, включени в обвинението и предявените искове.“
18. В чл. 377 ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс или когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.“
19. В чл. 386 се създават ал. 5 и 6:
„(5) С цел да се защити най-добрият интерес на непълнолетния, уведомяването на конкретно лице по ал. 4 може да се отложи за срок до 24 часа, когато е налице неотложна необходимост, за да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило сериозно наказателното производство. Отлагането на това уведомяване се прилага с оглед на особените обстоятелства на всеки конкретен случай, като не надхвърля необходимото и не се основава само на вида или тежестта на извършеното престъпление. В този случай за задържането и за отлагане на уведомяването незабавно се уведомява Държавната агенция за закрила на детето.
(6) В случаите по ал. 5 се прилагат разпоредбите на чл. 63, ал. 10 и 11.“
20. В чл. 395а, ал. 1 и 2 думите „чл. 55, ал. 3“ се заменят с
„чл. 55, ал. 4“.
21. В чл. 420, ал. 2 думите „т. 5“ се заменят с „т. 4 – 6“.
22. В чл. 421, ал. 3 изречение първо се изменя така: „Осъденият може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 в шестмесечен срок от уведомяването за решението по чл. 422, ал. 1, т. 4, от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5 или от фактическото предаване в случаите по чл. 422, ал. 1, т. 6“.
23. В чл. 423:
а) В ал. 1, изречение първо след думите „влязлата в сила присъда“ се добавя „или от фактическото предаване от друга държава на Република България“.
б) В ал. 5 след думите „предаден от друга държава на Република България“ се добавя „след допусната екстрадиция“.
24. В допълнителната разпоредба:
а) думите „Допълнителна разпоредба“ се заменят с „Допълнителни разпоредби“;
б) създава се § 1а:
„§ 1а. Кодексът въвежда изискванията на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ, L 294/1 от 6 ноември 2013 г.). Обединеното кралство, Ирландия и Дания не са обвързани от директивата и от нейното прилагане.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
С това завършваме работата днес.
Следващото редовно пленарно заседание e на 13 декември 2018 г. от 9.00 ч. съгласно приетата програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,06 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер

Секретари:
Юлиан Ангелов
Слави Нецов