Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Явор Нотев и Нигяр Джафер

Секретари: Филип Попов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с Проекта на програма за работа на Народното събрание за периода 30 януари –1 февруари 2019 г.:
„1. Проект на решение за провеждане на тържествено извънредно пленарно заседание на Народното събрание по повод 140-ата годишнина от Учредителното народно събрание и приемането на Търновската конституция. Вносител е Цвета Караянчева, 29 януари 2019 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. Вносител е Министерският съвет, 20 ноември 2018 г. Приет на първо гласуване на 13 декември 2018 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Вносител е Министерският съвет, 4 декември 2018 г.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за животновъдството. Вносител е Министерският съвет, 17 декември 2018 г. Приет на първо гласуване на 11 януари 2019 г. – точка първа за четвъртък, 31 януари 2019 г.
5. Проект на решение за преименуване на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Професор Асен Диамандиев“ – Пловдив. Вносител е Министерският съвет, 17 януари 2019 г. – точка втора за четвъртък, 31 януари 2019 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Вносител е Министерският съвет, 10 януари 2019 г. Приет на първо гласуване на 23 януари 2019 г. – точка трета за четвъртък, 31 януари 2019 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за лечебните заведения. Вносител е Министерският съвет, 22 ноември 2018 г. Приет на първо гласуване на 24 януари 2019 г. – точка първа за петък, 1 февруари 2019 г.
8. Парламентарен контрол.“
Моля, гласувайте по така предложения дневен ред.
Гласували 157 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 33.
Предложението е прието.
Предлагам на Вашето внимание постъпили законопроекти и проекторешения от 23 до 29 януари 2019 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по правни въпроси и Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалното подпомагане. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по труда, социалната и демографската политика, на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта и на Комисията по образованието и науката;
- Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределена е на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и всички останали парламентарни комисии;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители са Иван Стефанов Вълков и група народни представители. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е на Комисията по земеделието и храните и Комисията по бюджет и финанси;
- Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2018 г. Вносител е Комисията за защита на личните данни. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред;
- Проект на решение за провеждане на тържествено извънредно пленарно заседание на Народното събрание по повод 140-ата годишнина от Учредителното събрание. Вносител е Цвета Караянчева.
Колеги, до мен е постъпило писмо от госпожа Гергана Стефанова – председател на парламентарната група на „Воля“:
„Уважаема госпожо Председател, моля на основание чл. 14, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат вписани промени в специалния регистър на Народното събрание, както следва:
1. Промяна на името на парламентарната група „Парламентарна група на Политическа партия „Воля“. Моля да бъде вписано новото име на парламентарната група, а именно: „Воля – българските родолюбци“. (Шум, реплики, смях.)
Прилагам протокол от проведено заседание на групата, подписано от всички народни представители от състава на парламентарната група.“
Тук е протоколът с подписите на народните представители.
Съобщения:
- Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република Българи със своя заповед е разрешил изпращането и използването на самолет с екипаж военнослужещи от състава на Военновъздушните сили на Република България за изпълнение на специални полети, за осигуряване на въздушен транспорт, за транспортиране на официални лица по маршрут от летище София до летище Букурещ, Република Румъния, на 30 януари 2019 г., и обратно – от летище Букурещ до летище Долна Митрополия и летище София, на 31 януари 2019 г.
В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени съответните компетентни държавни органи. Уведомлението е постъпило на 29 януари 2019 г. с входящ № 903-09-2 и е предоставено на Комисията по отбрана;
- В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили министър-председателят на Република България уведомява Народното събрание, че във връзка с провеждането на съвместни бойни стрелби с формирование за противовъздушна отбрана на Република Сърбия на зенитен полигон на Военновъздушните сили „Шабла“ в периода от 4 до 20 юни 2019 г., с Решение № 41 на Министерския съвет от 2019 г. се разрешава пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на въздухоплавателни средства и личен състав от Военновъздушните сили на Република Сърбия.
Уведомлението е постъпило на 25 януари 2019 г. с входящ № 902-00-4 и е предоставено на Комисията по отбрана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Преминаваме

към първа точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ТЪРЖЕСТВЕНО ИЗВЪНРЕДНО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ПОВОД 140-АТА ГОДИШНИНА ОТ УЧРЕДИТЕЛНОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ И ПРИЕМАНЕТО НА ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ.
Уважаема госпожо Караянчева, имате думата за представяне на Проекта за решение и мотивите.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! На 16 април 2019 г. се навършват 140 години от Учредяването на Великото народно събрание и приемането на Търновската конституция. Четиридесет и четвъртото народно събрание има честта да отбележи този празник, затова на 16 април 2019 г. заседанието ще бъде проведено в сградата на Учредителното събрание във Велико Търново. По тази причина трябва да приемем решение днес, за да може да официализираме това заседание.
Ще Ви кажа с няколко думи какво ще включва тържествената сесия, която ще проведем там, и съпътстващите събития, които започват от 5 февруари с концерт в зала „България“. Всички колеги народни представители имат пратени покани: зала „България“ – концерт на Софийската филхармония с няколко произведения, за да отбележим началото на честванията.
На 10 февруари 2016 г., неделя, ще има ден на отворените врати. Тогава ще имаме чeстта да посрещнем жителите и гостите на град София, които да влязат и в пленарната зала, да разгледат сградата на Народното събрание. За тях ще има и изненада – в кулоарите на Народното събрание ще бъде изложен оригиналът на Търновската конституция, за което искам да благодаря на Държавна агенция „Архиви“, че ни я предоставят.
Имаме пътуваща изложба във всеки областен град по програма, със съответен график.
Колеги народни представители, призовавам Ви да участвате в тази изложба, в представянето в съответния избирателен район. Тя е много интересна. Направена е от различни артефакти, които показват както сцени от Учредителното събрание, така също и части от дневниците на пленарните заседания, които са се водили в далечната 1879 г.
Имаме предвидена и дискусия на млади хора – студенти и ученици, които ще правят дискусионни клубове и ще се състезават помежду си по съвременни теми.
Финалът на тази дискусия ще бъде тук – най-добрите два отбора ще дебатират в сградата на Народното събрание.
Досега всичко, правено през годините за честванията на годишнините, които свързват Народното събрание с Учредителното събрание, са били по-институционални. Ние решихме, че трябва да бъдат повече обърнати към хората, повече български граждани да разберат какво точно се е случило в тази далечна година, какво точно са направили строителите на съвременна България със своя свободолюбив дух – да приемат един от основните закони, който е бил изключително прогресивен за тогавашното време.
Пристъпваме към датата 16 април 2019 г., когато в цяла България, във всички училища в България, ще има проведен урок по Конституция. Имаме направен примерен урок, който ще качим на сайта на Народното събрание, заедно с пауър пойнт представяне, за да може всеки учител, който дори не е историк, да може да проведе този урок по Конституция. Той ще стартира в момента, в който стартира и тържественото заседание в сградата на Учредителното събрание, така че цяла България в този час ще говори за българската Конституция.
Тържественото заседание, което ще открием с възстановка, ще продължи с тържествени речи на председателите на парламентарните групи.
След това, колеги, всяка парламентарна група ще излъчи най-младия си депутат и тези народни представители ще изчетат обръщението към българския народ, което ние ще приемем.
Това са мотивите, които мога да изложа по така предложения Проект за решение.
Надявам се духът на учредителите да започне да витае от днес в тази зала и да продължи в сградата на Учредителното събрание на 16 април 2019 г. Нека да бъдем конструктивни, нека да спорим така, както те са спорели, защото там дебатите са били изключително емоционални, имало е напускане на залата, имало е размяна на плесници (шум и реплики), но въпреки всичко, това не е пречело накрая, на 16 април 1879 г. да бъде приет документ, който, както казах преди малко, е един от най-прогресивните основни закони, приети в Европа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караянчева.
Колеги, преди да дам думата за изказвания, ще Ви прочета Проекта за решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за провеждане на тържествено извънредно пленарно заседание на Народното събрание по повод 140-ата годишнина от Учредителното народно събрание и приемането на Търновската конституция
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 2 и чл. 48, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Народното събрание да проведе тържествено извънредно пленарно заседание на 16 април 2019 г. в град Велико Търново, в музей „Възраждане и Учредително събрание“ при следния дневен ред:
Приемане на обръщение на Четиридесет и четвъртото народно събрание към българския народ по повод 140-ата годишнина от Учредителното народно събрание и приемането на Търновската конституция.“
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, доцент Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Изключително съм радостен от тази инициатива и като народен представител от Велико Търново, и като професионален историк. Мястото на заседанието на Учредителното събрание никак не е случайно, че е във Велико Търново. То е предопределено от решенията на Берлинския конгрес, в който ясно е фиксирано, че едно събрание от нотабили във Велико Търново ще изработи бъдещия Органически устав на Княжество България. Самото свикване на Събранието е предшествано от много дълги заседания дали въобще да се открие заседанието, защото това признава разделението на България и откъсването на Македония и Тракия – оставането им в границите на Османската империя. Тези дебати, предшестващи официалното откриване на Учредителното събрание, са известни под въпроса за обсъждането на общонародния въпрос.
На 10 февруари обаче Учредителното събрание заседава в Търново и изработва Конституция, която съвсем не без основание можем да кажем – залага всички онези основни принципи на свободата, на равенството, на върховенството на закона, които и до днес са ценност на нашия политически и обществен живот.
Много е любопитно, но все пак се изкушавам да кажа, че едно от първите издания на Търновската конституция може да се види в нашата витрина тук, в кулоарите, която е издадена от печатницата на един от основателите на ВМРО през 1893 г. в Солун. Тази конституция става символ на всички българи, независимо къде живеят.
Вземам думата в подкрепа на решението и с един сериозен аргумент, че с това ние ще препотвърдим ролята на Велико Търново като център на държавността и конституционализма. В самите решения на Учредителното събрание е уредено това място на Велико Търново. Когато се обсъжда въпросът за столицата на Княжеството, Учредителното събрание взема решение, че България има две столици: София – административна, и Велико Търново – историческа. В първата – в София, князът пребивава, тоест държавният глава пребивава в София, а във Велико Търново полага клетва. За втори път, след откриването на Седмото велико народно събрание, Народното събрание ще заседава в Търново. Оказвайки подкрепа, ще си позволя да направя една редакционна поправка.
Много моля да приемете моето предложение и от Проекта на решение да отпадне названието „Народно събрание“ и да придобие формата „Учредително събрание“. Аргументите са ми изключително институционални и исторически. Ако погледнете във Вашите смартфони – Учредително събрание, ще видите всички публикации, дневници и книги, посветени на Учредителното събрание. От приетата Търновска конституция се определя името на новия парламент, който се нарича Народно събрание в двете му форми – обикновено Народно събрание и Велико народно събрание. В историческата памет и в документалистиката Учредителното събрание е формулирано просто като Учредително събрание. Думичката „народно“ е по-скоро препратка към вече приетата Конституция и установената до днес конституционна норма, че парламентът – законодателният орган в България, се нарича Народно събрание. Така че, ако трябва да бъдем коректни към названието на институцията, тогава и в историческата, и в националната памет трябва да изпишем Учредително събрание и аз Ви моля да приемете тази редакционна поправка. Благодаря Ви.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място.): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доцент Михов.
Само едно уточнение – къде точно?
МИЛЕН МИХОВ: И в Решението, и в заглавието изразът „Учредително народно събрание“ да бъде заменен с формулировката само „Учредително събрание“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Тогава ще пристъпим към гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване предложението на народния представител Милен Михов за редакционна поправка в текста на Решението, както го предложи.
Гласували 151 народни представители: за 131, против 3, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на Решението, както беше представен пред Вас, с вече приетите редакционни поправки.
Гласували 158 народни представители: за 157, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Уважаеми колеги, продължаваме с втора точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР, № 802-01-52, вносител – Министерският съвет на 20 ноември 2018 г., приет на първо гласуване на 13 декември 2018 г.
Уважаема госпожо Стоянова, имате думата да ни представите Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, моля първо за процедура – да гласуваме в залата на Народното събрание да бъдат допуснати госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, и господин Стефан Белчев – директор на дирекция „Методология на контрола и вътрешния одит“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 145 народни представители: за 137, против 2, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете да влязат представителите, допуснати до залата.
Моля продължете, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, № 802-01-52, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2018 г., приет на първо гласуване на 13 декември 2018 г.“ – проект второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1, подкрепен от Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, като предлага след думата „контрол” да се добави „в дружествата”, а думите „във връзка с” да се заменят със „съгласно”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване текста на вносителя за § 2 с предложените от Комисията редакционни поправки.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, като предлага в т. 1 думите „основния текст“ да се заменят с „текста преди т. 1“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3 с предложените редакционни поправки от Комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 7, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думата „стратегически“ се добавя „и годишни“, а думата „програми“ се заменя с „индикатори“.
2. Точки 4 и 7 се отменят.
3. Точка 8 се изменя така:
„8. разделянето на отговорностите по вземане на решение, изпълнение и осъществяване на контрол;“.
4. Точки 9 и 12 се отменят.
5. В т. 13 думата „въвеждането“ се заменя с „осигуряването“.
6. Точка 15 се отменя.
7. В т. 16 думата „създаването“ се заменя с „осигуряването“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 4.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, подкрепен от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 6, подкрепен от Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „въвеждат“ се заменя с „осигуряват“.
2. Алинеи 3 и 4 се изменят така:
„(3) Контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко:
1. система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания;
2. правила за достъп до активите и информацията;
3. политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност;
4. политики и процедури за текущ контрол върху изпълнението на поети финансови ангажименти и сключени договори;
5. политики и процедури за последващи оценки на изпълнението;
6. политики и процедури за обективно, точно, пълно, достоверно и навременно осчетоводяване на всички стопански операции;
7. политики и процедури за управление на човешките ресурси;
8. политики и процедури за спазване на лична почтеност и професионална етика.
(4) Редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност се определят от ръководителите на организациите по чл. 2 въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите и в съответствие с указанията на министъра на финансите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага на текста на § 7 по вносител.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, като предлага в т. 1 думите „основния текст“ да се заменят с „текста преди т. 1“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 8 с предложението за редакционни поправки от Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, подкрепен от Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, като предлага думите „в Информационната система за финансово управление и контрол в публичния сектор и“ да се заличат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване текста на вносителя за § 10 с предложението за редакционни поправки от Комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, подкрепен от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 12 има предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Министърът на финансите до 31 май изготвя и внася в Министерския съвет консолидиран годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор, който включва обобщена информация за състоянието на финансовото управление и контрол в публичния сектор, получена по реда на чл. 8, и за състоянието на вътрешния одит, получена по реда на чл. 40 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. След приемането му от Министерския съвет консолидираният доклад се представя на Народното събрание и на Сметната палата.“
3. Създава се ал. 5:
„(5) След разглеждане от Народното събрание становищата на Сметната палата по докладите по ал. 2 и 3 се изпращат на Министерския съвет и на Висшия съдебен съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Имате думата, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз искам да обясня на колегите от Народното събрание какъв е смисълът на това предложение, което съм направила по време на заседанието на Бюджетната комисия, а именно по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Както виждате, в § 12, а именно в чл. 20 се правят изменения, които имат за цел да повишат контрола, както и да създадат предпоставки за оптимизиране на дейността на вътрешните одити и въобще на състоянието на управлението и контрола в целия публичен сектор, което всички ние като народни представители искаме да се случи.
В тази връзка вносителят е предложил да се измени ал. 2, като е задължил министъра на финансите, събирайки информацията за състоянието, разглеждайки и обработвайки отчетите на вътрешните одити в различните публични организации, да направи обобщен доклад, съответно с анализ и изводи на тези доклади, които той е събрал и получил, и да го внесе в Министерския съвет, както и да го изпрати на Сметната палата и на Народното събрание.
Но така записана, тази процедура остава някак си недовършена, тоест Министерският съвет би могъл да вземе някакво становище, да вземе някакво решение за промяна в нормативни документи или за издаване на нормативни документи, които биха повишили нивото на тези вътрешни контролни органи. Много е важно да има в крайна сметка и външен поглед върху това. Именно затова е предвидено в ал. 2 този доклад на Министерския съвет да се представя в Народното събрание и Сметната палата. Народното събрание от своя страна в лицето на подкомисията в състава на Комисията по бюджет и финанси разглежда този доклад, може да вземе определени решения, може да даде определени препоръки. Сметната палата също има за задача да го разгледа и ако е необходимо, ще направи някакви допълнителни уточнения и проверки. И дотук.
Един вид информираме два органа – Народно събрание и Сметна палата, и с това приключваме, поради което аз направих това предложение. То задължава Сметната палата да внесе в Народното събрание своето становище по този консолидиран доклад, Народното събрание да го разгледа и съответно да се изпратят на Министерския съвет и на Висшия съдебен съвет, тъй като става дума не само за ал. 2, но и за ал. 3, с препоръки и с изводи за техни последващи действия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 12.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, като предлага след думите „глава четвърта „а“ да се добави ,,с чл. 20а – 20к“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13 с предложените от Комисията редакционни поправки.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване текста на вносителя за § 14, подкрепен от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, като предлага в т. 1 след думите „дружества по“ да се добави „чл. 2, ал. 2“, в т. 11 след думата „организациите“ да се добави „по чл. 2“, а в т. 15 думите „акт/документ“ да се заменят с „акт или документ“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване текста на вносителя за § 15 с предложените от Комисията редакционни поправки.
Гласували 96 народни представители: за 96, няма против и въздържали се.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: „Заключителна разпоредба“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага да се измени така: „Заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване предложението на Комисията за промяна на наименованието на подразделението в „Заключителни разпоредби“.
Гласували 107 народни представители: за 93, против 12, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: По § 16 по вносител, господин Председател, има предложение на народните представители Мария Илиева и Евгения Ангелова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16:
„§ 16. В Закона за вътрешния одит в публичния сектор (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 16 се създава ал. 3:
„(3) Ръководителят на организацията осигурява на служителите от звеното за вътрешен одит необходимите средства и условия за текущо професионално обучение и развитие.“
2. В чл. 18:
а) в ал. 4 накрая се добавя „с изключение на предприятията от обществен интерес по смисъла на Закона за счетоводството, в които се създават одитни комитети по реда на Закона за независимия финансов одит“;
б) в ал. 5, т. 2 след думата „решение“ се добавя „доклада за състоянието на системите за финансово управление и контрол и“.
3. В чл. 19 се създава ал. 4:
„(4) В случай че сертификатът „вътрешен одитор в публичния сектор“, издаден от министъра на финансите, е придобит повече от три години преди назначаването на длъжност вътрешен одитор или ръководител на вътрешния одит и лицата не са извършвали дейност в областта на вътрешния или външния одит повече от три години преди назначаването им, същите трябва през последните две години преди назначаването да са преминали професионални обучения и/или да са били лектори в областта на вътрешния одит, с обща продължителност не по-малко от 20 часа.“
4. В чл. 31 се създава ал. 6:
„(6) Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори трябва да участват в поне едно професионално обучение годишно.“
5. В чл. 49, ал. 1 думите „министерствата и общините“ се заменят с „организациите по чл. 12, ал. 2 с изградени звена за вътрешен одит с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата“.
6. В чл. 50 след думите „поддържането на” се добавя „публична”, а след думите „одит и на” се добавя „публичен”.
7. В чл. 55:
а) създават се нови ал. 1 и 2:
„(1) Ръководителите на организациите по чл. 12, ал. 2, неизпълнили задължението за изграждане на звено за вътрешен одит, се наказват с глоба от 200 до 1000 лв.
(2) Ръководителите на организациите по чл. 18, ал. 1, неизпълнили задължението за създаване на одитен комитет, се наказват с глоба от 200 до 600 лв.“;
б) досегашните ал. 1, 2 и 3 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
8. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 9:
„9. „Одитен комитет“ е независим консултативен орган към ръководителя на организацията, осъществяващ наблюдение върху дейността на организацията, включително върху дейността на вътрешния одит, като не участва пряко в управлението и контрола на организацията и не носи управленска отговорност. Одитният комитет има за цел да подпомага ръководството на организацията по отношение на финансовото отчитане и вътрешния контрол и да спомага за осигуряването на независимост на вътрешния одит в организацията.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Изказвания?
Имате думата, уважаема госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Направеното от мен предложение за изменение на текста на вносител се отнася до квалификацията, която е необходима за вътрешните одитори за поддържане на валиден сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“. В първоначално направеното предложение не е уточнена продължителността на необходимото обучение, което се изисква, за да може сертификатът да е валиден, като е казано, че следва вътрешните одитори да са преминали три обучения.
Тъй като продължителността на професионалните обучения е различна – тя може да бъде от два часа, до три дни, до пет дни, смятам, че е необходимо този въпрос да бъде точно указан и поради това моето предложение е лицата, които желаят да бъдат назначени като вътрешни одитори, през последните две години преди назначаването да са преминали професионални обучения и/или да са били лектори в областта на вътрешния одит с обща продължителност, не по-малко от 20 часа.
Друг мотив или друга причина за това предложение е, че Законът за вътрешния одит признава като необходим сертификат за упражняване на тази професия освен сертификата за вътрешния одит в публичния сектор и два международно признати сертификата: единият – сертификат CIA – Certification internal auditor, и другият – CGAP, който е аналогът му за публичния сектор. Тези сертификати се издават от Международния институт по вътрешен одит и те изискват задължителна професионална квалификация годишно, за да могат да бъдат поддържани и лицето да доказва своята професионална компетентност.
От една страна, има разлика между часовете професионално обучение, които се изискват за практикуващи одитори – там са 20 часа за притежателите на сертификат CGAP и 40 – за CIA, а за непрактикуващите тази стойност е наполовина.
Тъй като Законът, както казах, приравнява тези сертификати и сертификата за вътрешен одитор в публичния сектор, който се издава от Министерството на финансите, и посочените от мен два сертификата, които се издават от Международния институт по вътрешен одит, смятам, че е логично и редно да има приравняване и на изискванията за поддържане на този сертификат, който доказва всъщност професионалната компетентност на одиторите, изисквана и съгласно стандартите за вътрешен одит, за упражняване на тази професия в публичния сектор.
Това, което също предлагам като допълнение, е като поддържане на професионалната квалификация да се признават и лекторските часове в областта на одита. Те се признават от Международния институт за вътрешен одит и се считат също като точки за професионално обучение, свързано с поддръжката на професионалната компетентност на лицата.
Тъй като е прието, че лица, които не упражняват професията, има много по-малък риск да допринесат някакъв риск по отношение на професионалната компетентност, която ще упражнят, предложението е поддръжката на сертификатите от лица, които не са упражнявали професията, да е наполовина на изискванията от задължително професионално обучение за действащите вътрешни одитори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева.
Реплика?
Реплика, уважаеми господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Илиева, Вие добре обяснихте Вашите предложения, но аз бих искал да Ви помоля за по-подробна аргументация за необходимостта да имаме външни одитори за вътрешен контрол и да убедите колегите, че това не е опит да се търси да се създаде работа на една категория хора, които да получават средства от публичния сектор.
Тук бих молил също така и за една забрана: да се забрани на всички тези одитори да извършват действия по Закона за адвокатурата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Втора реплика? Не виждам.
Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, смятам, че е безспорно за всички нас, че професионалната компетентност на вътрешните одитори предполага ефективно управление на дейностите и процесите в публичния сектор, защото една от идеите на вътрешния одит е именно да гарантира ефективността на управлението, да следи за ефективността на управлението, да следи за законосъобразност, за ефикасност и за икономичност на всички процеси и дейности, които протичат в публичния сектор. За да може одиторът наистина да гарантира всичко това, той трябва да бъде компетентен, да има необходимото не само образование, опит, но и квалификация. Общоприето е тази квалификация да се доказва чрез притежаване на сертификат, на първо място.
В България обаче сертификат за упражняване на дейност като вътрешен одитор в публичния сектор, който се издава от Министерството на финансите, са получили около 2000 души. Само 500 от тях са наистина действащи вътрешни одитори. Нормално е с течение на времето лица, които не упражняват тази професия и никога не са я упражнявали, да имат нужда да си припомнят, да опреснят, да осъвременят своите познания в областта на вътрешния одит, за да могат, ако те искат да започнат работа като вътрешен одитор в публичния сектор, наистина да бъдат на необходимото ниво на професионална компетентност и да постигат резултатите, които, както казах, целят да осигурят ефективност, ефикасност, икономичност и законосъобразност на всички управленски дейности, действия, процеси в публичната администрация.
Това именно е целта на това изменение, което изисква поддържане на професионалната компетентност на тези хора или преминаване на определен брой определени часове професионално обучение, за да могат те да докажат своята професионална компетентност и наистина да са полезни в работата си в публичния сектор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева.
Други изказвания?
Имате думата за изказване, уважаеми господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, извън предложението, което са направили колежките Илиева и Ангелова, искам да обърна внимание на друга точка в § 16, на която досега не е обръщано толкова внимание, което е нововъведение: задължението на ръководителите на организации, които са регламентирани в чл. 12, ал. 2 и в чл. 18, ал. 1, а именно да създадат такива звена за вътрешен одит, и важността за създаването им, вече с новия § 16 се регламентира да носят и санкции при неизпълнение на това изискване. Досега дори с тази регламентация в предишния закон нямаше ясно упоменати санкции за ръководителите на тези звена, ако не изпълнят това си законово задължение. Именно с вменяването на санкция, която е в случая по чл. 12, ал. 2 – от 200 до 1000 лв., и в чл. 18, ал. 1 – от 200 до 600 лв., се мотивира нуждата и прави неотменно задължението на ръководителите на тези звена да формулират, да прецизират и да изпълняват такава дейност по вътрешен одит, както и колежките са направили това свое предложение – в тези звена на вътрешен одит да работят хора, които са адекватно подготвени и да отговарят на компетенциите, които изисква длъжността им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Уважаеми господин Кирилов, имате думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, взимам думата накратко, за да уточня с оглед дупликата на колегата Мария Илиева и на изказването на колегата Иванов – приемам, че не става въпрос за външни вътрешни одитори, а за вътрешни одитори, които се назначават при спазване изискванията на този закон, така че оттеглям въпроса ми, който имаше друга логика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текста на § 16.
Гласували 71 народни представители: за 70, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: За процедура – заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, съгласно нашия Правилник, чл. 83, ал. 1, народните представители могат да правят писмени предложения за изменение и допълнение в приетите на първо гласуване законопроекти. Съгласно чл. 84, ал. 1, последно изречение, предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат, не се гласуват.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Вие колко пъти нарушавате това правило? Защо процедурен въпрос?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това е процедурен въпрос.
Господин Председател, тук аз не правя предложение да бъдат отменени или да не бъдат гласувани, а Ви призовавам да не подлагате на гласуване следващите четири параграфа.
Господин Председател, не знам дали е нужно да обяснявам тук защо това е лоша практика и е недопустимо, тъй като не може на второ четене да бъдат променяни съществено законопроекти, които не са гледани на първо четене, не са минали през процедурата, която е необходима. В крайна сметка, ако Народното събрание ще приема всичко, което се внася от управляващите, то тогава да нямаме Правилник, да нямаме процедура по приемане и внасяне на законопроектите. Това е и една от причините рейтингът на Народното събрание да бъде толкова нисък. Начинът, по който ние правим законопроектите, е порочен. Разбира се, това се отразява на рейтинга ни като народни представители и аз не искам да бъда част от това.
Затова апелирам, господин Председател, на основание на Закона, на нашия Правилник, Вие да не допускате следващите четири параграфа за обсъждане и гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Заповядайте за обратно становище, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, искам да изразя обратно становище на това, което представи на Вашето внимание колегата Търновалийски, със следните аргументи и съображения.
Конституционният съд в множество решения е възприел, че обсъждането на предложения между първо и второ четене, тоест това, което казва колегата Търновалийски, че представлява приемане на едно четене, не е нарушение на конституционното изискване. Това е така, защото обратното би означавало, че ще се обезсмисли цялата процедура на предложения между първо и второ четене. Тази процедура всъщност е проявление на законодателната инициатива в две посоки – в посока да изразиш, да направиш предложение за алтернативно законодателно решение или за да допълниш такова.
В конкретния случай колегата възразява срещу разпоредби, които са обсъдени от водещата комисия. Те са били допуснати за обсъждане от водещата комисия. Имали сме такива прецеденти, в които самата комисия, по време на обсъждането, преценява и казва, примерно: „Тези четири разпоредби излизат извън обхвата, извън предмета на основния законопроект. Те са недопустими и ние не ги обсъждаме.“ Тогава пленарната зала е в положение да потвърди необсъждането, но тя пак има възможността да бъде коректив и да каже на водещата комисия: „Вие не сте ги допуснали за обсъждане, но ние ще ги обсъдим.“
При това положение и след като водещата комисия е възприела, че тези норми са във връзка със Законопроекта, не противоречат на неговия предмет и не изменят неговото съдържание, а в конкретния случай, доколкото разбрах, се касае пък и за уреждане на последиците от Решение на Конституционния съд по конституционно дело, по което ние сме задължени на друго основание – и по Конституция, и по Правилник, да съобразим това решение и Народното събрание има срок да направи това съобразяване. Така че, ако в тези четири разпоредби ние отразяваме последиците, съобразно решение на Конституционния съд, какво по-естествено от това? Изпълняваме задължението си, изпълняваме указанията на Конституционния съд и съответно регулираме материята в един оптимален срок, така както е предвиден и в закона.
Уважаеми господин Председателю, бих предложил, ако колегата Търновалийски настоява, да подложим неговата процедура на гласуване в цялост, анблок по отношение на допустимост или недопустимост на обсъждането на тези четири норми, но те са вече в Доклада. Ние няма как да прескочим, да игнорираме тяхното обсъждане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Това е процедура, каква реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Имаше обратно становище.
Нека да поясня. Според мен в изказването по процедурата господин Търновалийски изрично се обърна към мен, а не към залата за гласуване на неговото предложение – да не се подлагат на гласуване тези текстове.
Чухме и обратното становище.
Не виждам основание да променим една константна практика, господин Търновалийски, върху която и Вие се спряхте със своята оценка – че не е добрата практика, но това е практика, наложена в работата на Събранието.
Няма да подлагам на гласуване предложението. Няма такова искане.
Продължаваме с Доклада и гласуваме текстовете.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение от народните представители Менда Стоянова, Александър Иванов, Даниела Савеклиева и Евгения Ангелова за създаване на § 17, което е подкрепено от Комисията.
Комисията предлага да се създаде § 17:
„§ 17. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 5 ал. 3 и 4 се отменят.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, искам да Ви запозная с мотивите, с които сме направили това предложение, и то е за отмяната на ал. 3 и 4 на чл. 5 от Закона за Националната агенция за приходите, а именно, че с Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се вменява да бъдат отменени ал. 3 и 4 в чл. 5, поради това че нормите са неточни, непълни и не са в синхрон с разпоредбите на свързаното законодателство, приети впоследствие и действащи към настоящия момент.
Планът за приходите в държавния бюджет се определя с чл. 1 на Закона за държавния бюджет на Република България за всяка съответна година. Именно в тази връзка липсва основание за представяне пред Управителния съвет на Националната агенция за приходите на план или прогноза за приходите от публични вземания и на частни държавни вземания, събирани от Националната агенция за приходите, преди внасянето на такъв законопроект за държавния бюджет за съответната година в Министерския съвет. Такова е и настоящото изискване към действащата разпоредба в чл. 5, ал. 4 и ал. 3 в Закона за Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 16 от Закона за публичните финанси данъчноосигурителните и неданъчните приходи се набират от физически и юридически лица въз основа на закон или на друг нормативен акт, административен акт или договор. Събирането на данъчните и неданъчните приходи от Националната агенция за приходите и от Агенция „Митници“ са регламентирани в специалните закони, уреждащи дейностите на тези приходни агенции, а именно Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“.
Законите, уреждащи дейността на тези приходни агенции, а именно в чл. 14, ал. 1 от Закона за митниците, са посочени приходите, чийто администратор е Агенция „Митници“, като сред тях са и акцизите, и данъкът върху добавена стойност при внос на стоки по чл. 16 от Закона за данък върху добавената стойност, а в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите – събираните от Националната агенция за приходите публични и частни държавни вземания.
Следва да се има предвид, че на основание чл. 12, ал. 2 от Закона за публичните финанси централният бюджет – частта на държавния бюджет, където се отчитат приходите от данъци, се администрира от министъра на финансите в съответствие с изискванията на този закон, на Закона за държавния бюджет за съответната година и в изпълнение на актовете на Министерския съвет. Същевременно общото ръководство и контролът върху дейността на Националната агенция за приходите се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър, пак на основание чл. 4, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите. Министърът на финансите и определен от него заместник-министър на финансите са членове на Управителния съвет на Националната агенция за приходите, като министърът на финансите е председател на Управителния съвет. Това е регламентирано в чл. 5, ал. 1 и 2 от Закона за Националната агенция за приходите.
Предвид тези задължения на министъра на финансите и правомощията му при съставянето на държавния бюджет на Република България и контролирането на текущото изпълнение на същия бюджет в съответствие с годишните закони за държавния бюджет, планирането на събирането, събраните от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“ средства в държавния бюджет, текущата оперативна дейност на министъра на финансите и доколкото общият план за бюджетните приходи е заложен в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, и отговорната за събиранията Приходна агенция е определена със закон.
Именно на това основание предлагаме тези две алинеи – 3 и 4 на чл. 5 от Закона за Националната агенция за приходите, да отпаднат. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, вече заявих от тази трибуна, че няма да подкрепим тези текстове, на първо място, заради противоречието им с нашия Правилник по начина, по който са внесени.
Така или иначе, Вие започвате дебат по тези теми и, господин Председател, за втори път нарушавате Правилника, като допускате това да се случва в залата, защото така предложените текстове за промени в Закона за Националната агенция за приходите нямат нищо общо с философията и обхвата на Закона за финансовото управление и контрол на публичния сектор, към който са включени.
По отношение на мотивите. По никакъв начин не мога да се съглася, че тези две алинеи са неточни, непълни и не са в синхрон с разпоредбите на свързаното законодателство, както беше заявено преди малко тук от вносителя на това предложение. Тези текстове са в Закона за Националната агенция за приходите, откакто съществува законът, мисля, че е 2002 г. Изискването да бъде представено очаквано изпълнение, План за приходите от Националната агенция за приходите е напълно разбираемо и необходимо, но това няма нищо общо, че планът за приходите, виждате ли, бил отразен в чл. 1 в Закона за държавния бюджет. В крайна сметка в чл. 1 са приходите, но за да стигнем до чл. 1 и до внасянето и приемането на държавния бюджет, имаме една много дълга бюджетна процедура, част от която е именно представянето на Плана за приходите такъв, какъвто го виждат от приходните агенции, и ненапразно през 2009 г. Вие като мнозинство сте правили промени в тези текстове, като към публичните вземания са включени и частните такива.
Уважаеми колеги, за мен е неразбираемо защо трябва да отпадне информацията, която Националната агенция за приходите дава за очакваното изпълнение на приходите и очакваните приходи – План за приходите, за съответната година. В крайна сметка в последните години виждаме, че планирането се разминава с реалността и от управляващите се прави опит да се представи като по-добро изпълнение и по-добра работа на приходните агенции. Ако ние нямаме информация какво е виждането на приходните администрации за приходите, няма да можем да си направим извода къде е проблемът, защото повече събраните приходи не са винаги от по-добрата работата на администрациите. В много от случаите, и в повечето от тях, това е неправилно планиране, и то доста често напълно умишлено по определени причини, които всички ние тук знаем.
В мотивите се казва, че това е част от оперативната дейност на министъра на финансите и, видите ли, не е нужно НАП и Агенция „Митници“ да дават информация за Плана за приходите. Ако министърът на финансите няма тази информация от НАП, как ще бъде изготвен бюджетът за съответната година? Това е невъзможно!
Какво казваме тук? Министърът на финансите ще си вземе информацията, но обществото и Народното събрание не бива да знаят какво очакват приходните агенции, администрациите, на които всички ние плащаме, за да извършват тази дейност. Смятам предложенията за недопустими, още повече по начина, по който бяха внесени, без становището на министъра на финансите, без мнението на Националната агенция за приходите.
Още веднъж заявявам: това е порочен начин на правене на законодателство! Ние съвсем скоро очакваме в тази посока да имаме и решение на Конституционния съд, свързано с внесената жалба по Закона за бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Търновалийски, Вие казахте, че това са стари текстове – още от 2002 г. Ето това е първият аргумент.
От 2002 г. до 2019 г. имаме сериозно развитие в Агенцията за приходите и по отношение на оптимизиране и съсредоточаване на нейните функции в основния предмет на дейност, а именно контрол, събиране и обслужване на данъкоплатците.
Трябва да Ви кажа, че част от административната реформа е изчистване и на дублирането на звена в различни структури. В Министерството на финансите междувременно се създаде данъчна политика като дирекция, която си има свое направление, а именно прогнозиране, планиране, анализ на приходите от данъчни, неданъчни приходи и така нататък.
Вие искате в Агенцията за приходите да продължава да съществува такова дублиращо звено. Агенцията за приходите от 2002 г. досега изработи една много всеобхватна информационна система, в която има изключително много информация, бази данни. На базата на тези бази данни се правят различни разрези и справки, които са достъпни и за звеното по прогнозиране на приходите в Министерството на финансите. Правилното е това – Националната агенция за приходите да се съсредоточи върху нейната оперативна работа по събирането на приходите, а не да планира колко приходи тя самата да събере. Нали разбирате нонсенса? А от информационната ѝ система, от достатъчното данни и възможности за генериране на всякакъв разрез от справки, именно специализираното звено в Министерството на финансите, може и прави тази прогноза, която няма защо да се одобрява от Надзорния съвет на Националната агенция за приходите по простата причина, първо, че председателят на Надзорния съвет е самият министър, и, второ, пак казвам: не може Приходната агенция сама да си планира приходи и след това да си ги изпълнява. Никъде по света не е така! Вие сте ходили на обучение в различни страни, имате представа от различни приходни администрации. Навсякъде има разделение между оперативната дейност по събирането на приходите, по обслужването на данъкоплатците, по обработката на данъчните им декларации от планирането и прогнозирането на приходите, които тези агенции трябва да съберат.
Господин Търновалийски, не живейте с действителността от 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Втора реплика, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Колега Търновалийски, не мога да се съглася с Вашите мотиви, защото най-малкото съм един от вносителите на предложението, но продължавайки това, което госпожа Стоянова каза, не трябва българският данъкоплатец да плаща за дублиране на дейности в отделни министерства и ведомства. Най-малкото това, което казахте, че в чл. 1 на Закона за държавния бюджет тази информация е видима – за прогнозата, която приходните агенции – Националната агенция за приходите и Митническата агенция, правят за това какви средства ще бъдат събрани в държавния бюджет, мисля, че е достатъчно обстоятелствена, точна и коректна. Ако такава прогноза се надвиши или не се изпълни, съответно това има значение, както казахте, не само от прогнозата, ами и от работата на самата икономика или от работата на приходните агенции.
Казахте, че невинаги е тясна връзката. Така е, в тази част на изказването съм съгласен с Вас, а именно, че някой път това може да се случи от по-добрата икономическа обстановка и развитието на икономиката в държавата.
Моля Ви да преосмислите мнението си и да подкрепите настоящото предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за трета реплика, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Търновалийски, тъй като във Вашето изказване се позовахте макар и не много конкретно, но смятам, че на всички стана ясно, че имате предвид искането, което сте внесли срещу определени разпоредби от Закона за бюджета на Здравноосигурителната каса, направих търсене в практиката на Конституционния съд и бих искал да възразя на Вашето твърдение и даже спекулация, че с решението на Конституционния съд ние ще видим колко е порочна законодателната ни практика. Не – напротив. Убеден съм, че с решението на Конституционния съд ще видим потвърждение за това, че в обсъждането както на Закона за бюджета на Националната Здравноосигурителна каса, така и на този закон, ние спазваме законодателната процедура, такава каквато е била не само в 44-тото, 43-тото, 42-рото, 41-вото народно събрание, но и 39-тото и 40-тото народно събрание.
Ще се позова на Решение № 6 от 29 март 2001 г., с което се коментира легислатурата на Народното събрание по отношение на нормите, които касаят бюджетните правоотношения. Освен Вашата теза, която прокарвате тук, че в такива закони не може да се обсъждат предложения между първо и второ четене, ще видите, че Конституционният съд е потвърдил и това право на Народното събрание, както и още едно право – правото на Министерския съвет да разходва средства от преизпълнение на собствени приходи, с които не се влошава балансът на държавния бюджет. Това, което постоянно казвате: в еди-кой си ден Министерският съвет разходи еди- си колко милиона лева. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Времето.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Прочетете ги тези решения. Благодаря Ви за вниманието.
Важно ми е Вашето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Кирилов.
Ще има ли дуплика? Репликите бяха три.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Кирилов, това какво ще се произнесе Конституционният съд, ще видим, като имаме решение. След като Вие имате и толкова добре мотивирахте правилността на тази законодателна инициатива, променете тогава цитираните от мен два члена от Правилника. Защо трябва в противоречие на нашия Правилник днес да приемаме тези… Аз съм категоричен, че това противоречи на Правилника.
Уважаема госпожо Стоянова, от 2002 г. е целият Закон. Ако той е толкова стар, архаичен – променете Закона за Националната агенция за приходите. Ако това бяха мотивите Ви, то беше хубаво те да бъдат изписани. (Реплика от докладчик Менда Стоянова.) Сега се сетихте за това – видиш ли как се дублират звена в НАП и Министерството на финансите. (Реплика от докладчик Менда Стоянова.)
Уважаема госпожо Стоянова, Вие по-добре от мен знаете, че дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите я има от много години. След като управлявате вече почти 10 години, защо не го променихте преди това? Имали сте тази възможност. (Реплика от докладчик Менда Стоянова.)
Странното е, че януари месец, след като Законът е действал толкова години, след като сте имали толкова възможности, това не е променено и се прави по този начин, без да имаме становището на Агенцията и на Министерството, разбира се. Няма как да приемем това за нормално. Няма да го подкрепим. Ясно е, че Вие ще си го приемете и ще си го гласувате.
Отново казвам: тези порочни практики влияят върху отношението на българския бизнес, на българските граждани към нашата работа. Не искам това да бъде отношение към мен и още по-малко това е начин да се намалява административната тежест към бизнеса, като правим такива дребни и малки поправки по този начин. Това определено влияе върху работата и на бизнеса, който очаква от нас друго законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за създаване на нов § 17 в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 69, против 22, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народните представители Менда Стоянова, Александър Иванов, Даниела Савеклиева и Евгения Ангелова за създаване на § 18.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 18:
„§ 18. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. …) в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „издадена по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. …) се заменят с „отпечатана по реда, предвиден за отпечатване на ценни книжа“.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Лицата, които желаят да отпечатват ценни книжа, подават уведомление до Министерството на финансите.“
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли изказвания?
Заповядайте.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С промяната на § 18 се цели привеждане в съответствие на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа с разпоредбите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, свързани с въвеждането на регулаторен режим, както и запазване на контрола върху фискалната коректност на лицата, заинтересовани да отпечатват ценни книжа.
В подкрепа на горното е и фактът, че в определени случаи ценните книжа, за които се прилага настоящият режим по наредбите – това са билети и карти за превоз на пътници, талони за паркиране в зоните за платено паркиране, талоните за хазартни игри, могат да послужат за документиране на стопански операции.
Същевременно, наред с осигуряването на ефективна защита на финансовия интерес на държавата, предложените текстове водят до намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса посредством облекчаването на съществуващия режим за отпечатване на ценни книжа от удостоверителен на уведомителен. Предвидените изменения не изискват допълнителни финансови средства. Очакваните резултати от прилагането на предложената промяна са привеждане в съответствие на Наредбата с разпоредбите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса посредством облекчаването на съществуващия режим за отпечатване на ценни книжа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Щях да бъда съгласен с мотивите и с всичко това, което казахте, защото тази промяна е добра, ако всичко беше направено по съответния ред. Мисля, че само преди по-малко от два месеца правихме промени в Закона за счетоводството и ако там беше направена тази промяна, това наистина щеше да бъде намаление на административната тежест. Направено по този начин, това е административна тежест, това е объркващо законодателство и аз няма как да го подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли друга реплика? Не виждам желание за друга реплика.
Дуплика? Няма да има.
Други изказвания? Няма заявки за други изказвания.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за създаване на нов § 18 в редакция, предложена в Доклада на Комисията.
Гласували 87 народни представители: за 63, против 24, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Менда Стоянова, Александър Иванов, Даниела Савеклиева и Евгения Ангелова за създаване на § 19.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 19:
„§ 19. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. …) в чл. 2, ал. 3, т. 2 след думата „финанси“ се добавя „Българската народна банка и дружествата, в които тя има участие“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Заповядайте.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги! Във връзка с предложения новосъздаден § 19 ми се иска да дам малко по-подробна информация за това каква е била мисълта зад нашето предложение.
Тук се предлага промяна в Закона за частната охранителна дейност, а именно да бъде добавена Българската народна банка и дружествата, в които тя има участие. Българската народна банка е орган, създаден със закон и натоварен с определени функции, цели, задачи – те са описани в чл. 2 от Закона за Българската народна банка.
Основната цел на Българската народна банка като Централна банка е да поддържа ценова стабилност чрез осигуряване на стабилността на националната парична единица. В изпълнение на нормативно установените функции и задължения на Българската народна банка в обектите, които са нейна собственост, или са ползвани от нея във връзка с изпълнение на законовите ѝ правомощия, постоянно се съхраняват парични средства. Те са необходими за осигуряване на наличното парично обращение на страната. Обезпечаването на тяхната сигурност е, разбира се, от първостепенно значение.
В съответствие с отменения Закон за частната охранителна дейност Българската народна банка осъществя самоохрана чрез собствено звено, което отговаря за сигурността ѝ и пропускателния режим в сгради, и части от сгради, ползвани от Българската народна банка.
Съгласно сега действащия Закон за частната охранителна дейност Българската народна банка не попада в посочените субекти по чл. 2, ал. 3 на този закон, които имат право да продължат да осъществяват дейност по самоохрана. Действащият към момента лиценз за извършване на охранителната дейност на звеното за самоохрана на Българската народна банка ще бъде прекратен в едногодишен срок, считано от влизането в сила на този закон. След този срок Българската народна банка няма да има право да осъществява самоохрана, каквато дейност е наложителна – смятам, всички осъзнаваме, с оглед обезпечаване на сигурността на самата банка.
Във връзка с всичко това, което изложих до момента, необходимо и, разбира се, обосновано е Българската народна банка като орган, натоварен с важни функции от национално значение, както и дружествата, в които тя има участие, да бъдат включени в кръга от органи и институции, посочени в чл. 2, ал. 3 от Закона за частната охранителна дейност, които имат право да извършват самоохрана на собствено или ползвано от тях имущество. Разчитам, че този новосформиран параграф в Закона ще бъде подкрепен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми колеги! Текстът, който ни се предлага, сигурно е важен, но това показва отново несериозното отношение, за съжаление, и на Българската народна банка, защото виждате, че този закон е влязъл в сила с бр. 10 от 2018 г. За да се реши този проблем, днес сме поставени в това положение, отново подчертавам, да нарушаваме Правилника си, който е и закон.
Няма да подкрепим този текст. Да, може наистина да е важен, но до 31 март има достатъчно време, за да се направи отделен ЗИД, който да бъде внесен и да бъде гласуван по съответния ред. Смятам, че на Българската народна банка би ѝ приличало по този начин да се прави нейното законодателство, защото не виждам каква е връзката между частната охранителна дейност и Закона, към който това е включено, а именно Законът за вътрешния контрол.
Колеги, ние няма да подкрепим това. Аз разбирам, че каквото и да се внесе от мнозинството, то ще бъде подкрепено. Отново казвам, че това не прилича на институция като Българската народна банка и по този начин да бъде променяно нейното законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Реплика?
Господин Иванов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колега Търновалийски, от Вашето изказване разбрах следното: знаете, че по принцип е важен този текст, имате желание да го подкрепите, но леко, визирайки и за Вас неправилния начин на внасяне на промяната, няма да го подкрепите. Това го приемам малко така на инат.
Приемете, текстът е важен! Наистина може да се работи в контекста на Закона и тази добавка, която е за Българската народна банка, макар и в Закона за частната охранителна дейност, е важна за функционирането на Българската народна банка и за нейните свързани дружества. Затова Ви призовавам да преосмислите Вашето виждане за неподкрепяне на този текст и го подкрепете. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други реплики? Няма заявки за втора реплика.
Заповядайте, господин Търновалийски, за дуплика.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Уважаеми господин Иванов, Вие много ме изненадахте. Смятам, че с репликата си призовахте залата и нас отляво да не спазваме закона. Аз смятам, че ние сме в тази зала и затова сме изпратени тук, за да сме първите, които се съобразяваме и спазваме законодателството. Така че не го правим на инат, а точно защото искаме да има законност и първите, които спазват законите, това да сме ние. Призовавам Ви, Вие да не го подкрепяте, нищо, че е Ваше предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване? Няма заявки за изказване.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за създаване на § 19 в редакция, предложена и вписана в Доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 76, против 26, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Иванов, за процедура.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предлагам процедура по прегласуване, тъй като имаше движение в залата – господин Таско Ерменков влезе и излезе, други колеги влизаха и не можаха да гласуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Ще подложа на прегласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 19.
Гласували 106 народни представители: за 76, против 29, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Предложение на народните представители Менда Стоянова, Александър Иванов, Даниела Савеклиева и Евгения Ангелова за създаване на § 20.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 20:
„§ 20. В Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6, ал. 1:
а) създава се нова т. 7:
„7. периодично изготвя безпристрастна и цялостна оценка на макроикономическите и бюджетните прогнози на Министерството на финансите, в това число последваща оценка.“
б) досегашните т. 7, 8 и 9 стават съответно т. 8, 9 и 10.
2. В чл. 18, т. 3 думите „чл. 6, ал. 1, т. 7“ се заменят с „чл. 6, ал. 1, т. 8“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Имате думата, госпожо Илиева, за изказване.
МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, за да посоча причините, които водят до промени в Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми, бих искала да дам малко предистория, свързана с това изменение.
През 2011 г., в рамките на широкообхватна реформа за засилване на икономическото управление в Европейския съюз, беше приета Директива 2011/85 на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки. Тази директива въвежда определени изисквания за националните бюджетни прогнози, средносрочните бюджетни рамки и националните числови и фискални правила. За спазването на последните Директивата предвижда, че трябва да има ефективно и навременно наблюдение, извършвано от независими институции, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите членки.
На 28 ноември 2013 г. Народното събрание прие Закон за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция.
Съгласно направената със Закона Декларация по чл. 14, § 5 от Договора България се ангажира да прилага, считано от 1 януари 2014 г., Дял III „Фискален пакт“ от Договора, който надгражда и допълнително подсилва правилата за засилено икономическо управление в Европейския съюз, приети през 2011 г. Разпоредбите на Договора постановяват, че спазването на залегналите в него фискални правила трябва да бъде съблюдавано от независими национални институции. Във връзка с гореизложеното създаването на независим фискален орган и определянето на корективни механизми са ангажименти, произтичащи за Република България от законодателството в Европейския съюз в областта на бюджетното управление.
Законът за Фискален съвет и автоматични корективни механизми дава на Съвета правомощия за наблюдение спазването на числовите фискални правила, определени в Закона за публичните финанси и отнасящи се за сектор „Държавно управление“ и консолидираната фискална програма. Сред заложените функции на Съвета са изготвянето на становища относно пролетната и есенната макроикономически прогнози на министъра на финансите, основана на тях средносрочна бюджетна прогноза и общественото осигуряване за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и бюджета на ДОО. В допълнение на това Съветът следва да изготвя и мотивирано становище по отчетите за изпълнение на държавния бюджет, бюджета на ДОО и останалите социалноосигурителни фондове, администрирани от Националния осигурителен институт и бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми има за основна цел допълнение на чл. 6, ал. 1 с оглед на пълното транспониране на Директивата, която Ви посочих – Директива 2011/85 на Съвета от 8 ноември 2011 г., относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки.
С приемането на промените Фискалният съвет ще извършва периодична оценка на макроикономическите и бюджетните прогнози на Министерството на финансите, както и последваща екс пост оценка. Последващата оценка ще бъде изготвяна периодично, например веднъж на една до три години, и ще обхване период от поне четири поредни години.
Що се отнася до предвиденото изменение в § 2, то има технически характер и е свързано с промяна на номерацията в досегашните точки в Закона.
С промените в Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми се цели изпълнението на задължението, залегнало в Директива 2011/85 на Съвета за извършване на периодични последващи оценки, и това допълнение на текстовете в Закона относно дейността на Фискалния съвет ще засили националната фискална рамка и ще утвърди ролята на Фискалния съвет като независим наблюдател на фискалните правила.
Допълнителната цел на предложението е повишаване качеството на макроикономическите и бюджетните прогнози, изготвени от Министерството на финансите.
Ако мога да обобщя това, което казах накратко, измененията в посочения Закон за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми няма да доведат до увеличаване на допълнителни публични разходи, ще повишат фискалната и бюджетната прозрачност, ще гарантират стабилността и дългосрочната устойчивост на публичните финанси, ще повишат качеството на макроикономическите и бюджетните прогнози, изготвени от Министерството на финансите. Касае се за допълване на правомощията на Фискалния съвет за извършване на периодична последваща екс-пост оценка на макроикономическите и бюджетни прогнози. Също така ще се утвърди ролята на Фискалния съвет като независим наблюдател на фискалните правила. Всичко това ще доведе до пълното привеждане на изискванията на Директива 2011/85 на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, госпожо Илиева.
Има ли реплики? Не виждам заявки за реплики.
За изказване – господин Търновалийски, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Добре мотивирано предложение, но не по начина, по който трябваше да бъде направено. Това е поредното – пето становище, което ще трябва да изготвя Фискалният съвет.
Колеги, не знам кой се запознава и кой следи тези становища, но във връзка и с промените, които приехте в Закона за Националната агенция за приходите, във връзка и със становищата, които дават от Фискалния съвет, искам да Ви кажа, че имам чувството, че това е чисто формално, тъй като в становището на Фискалния съвет по отчета – Държавен бюджет 2017 г., в заключенията има констатация, че са недостатъчно прецизни оценката и планирането на макроикономическите показатели. Също така и в становището на Фискалния съвет по бюджета за 2018 г. има предложение по отношение на планирането на приходите и на разходите, които, не съм разбрал да са взети предвид при съставянето, при гласуването, при дебатирането на бюджетите за съответните години. Оставам с впечатлението, че това е чисто формално – да изпълним една директива, да имаме такъв Фискален съвет, за да сме еднакви с чужденците.
Смятам, че трябва да има повече тежест на документите, които се съставят във Фискалния съвет, и тази тежест трябва да я придадем именно ние. В това отношение ние сме длъжници към тази процедура и този толкова важен Съвет. Би трябвало тези становища да бъдат коментирани. След като обаче не правим дебат и не обсъждаме отчета на изпълнението на бюджета за съответната година, няма как да очакваме, че и някакви становища на някакъв си Фискален съвет ще бъдат подложени в залата, което не е добре. Благодаря.
Няма да подкрепим текста по причините, които казах сега, и при предните такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Търновалийски.
Има ли реплики? Няма реплики към изказването.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложението на Комисията за създаване на нов § 20 в редакция, предложена от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 68, против 27, въздържали се няма.
Предложението е прието, а с това на второ четене и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор с вносител Министерският съвет на 20 ноември 2018 г., приет на първо гласуване на 13 декември 2018 г.
Уважаеми народни представители, след почивката ще продължим работата си с първо гласуване на Законопроекта за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България.
Тридесет минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Уважаеми народни представители, продължаваме заседанието

със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЖИЛИЩНИЯ ФОНД В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2021 Г. № 802-01-56, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 4 ДЕКЕМВРИ 2018 Г.
Започваме с Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Александров, заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР АЛЕКСАНДРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 802-01-56, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2018 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 23 януари 2019 г., разгледа и обсъди Законопроекта за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.
На заседанието присъстваха: Томислав Дончев – заместник министър-председател; Сергей Цветарски – председател на Националния статистически институт; Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България; експерти.
Законопроектът бе представен от Томислав Дончев.
Според вносителя целта на предложения Законопроект е събирането на изчерпателни, надеждни, детайлни и сравними данни за населението и жилищния фонд на територията на Република България. Данните ще се събират в съответствие с принципите на професионална независимост, прозрачност, безпристрастност, обективност, надеждност и статистическа ефективност.
Досега са проведени 17 преброявания на населението, като последното е през 2011 г. Периодичността е на около 10 години. Следващото е предвидено за 2021 г.
Европейската комисия се нуждае от наличието на достатъчно надеждни, детайлни и сравними данни за населението и основните семейни, социални, икономически и жилищни характеристики на лицата за определяне на социалните и регионалните политики. Във връзка с това при разработването на Законопроекта и с цел осигуряването на необходимата информация са отчетени изискванията на Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно преброяването на населението и жилищния фонд и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/543, Регламент (ЕС) 2017/712 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/881 на Комисията.
Преброяването през 2021 г. не трябва да се приема като чисто статистическа дейност. То ще обслужи информационните потребности на широк кръг специалисти във и извън управлението, които в своята дейност се нуждаят от богата и точна информация.
Със Законопроекта се установяват общите правила на подготовката, провеждането, обработката и разпространението на данните от преброяването.
При избора на референтна дата за преброяването (22 януари 2021 г.) са отчетени възможните предвидими събития за подготовката и провеждането на преброяването.
Законопроектът предвижда необходимите данни за преброяването да се събират непосредствено от физическите лица – обект на преброяването, както и от административните единици, когато е необходимо. Въведено е задължение на органите на публичната и местната власт, поддържащи информационни системи, регистри и други източници на информация, създадени на основание на закон, да ги предоставят безвъзмездно на Националния статистически институт. Същото задължение е уредено и по отношение на юридическите субекти, които поддържат информационни системи и регистри в изпълнение на правомощия от името на публичната или местната власт на основание на нормативен акт.
Необходимите данни за лицата и жилищата, обект на наблюдение, ще се събират чрез преброителни карти и преброител или по интернет чрез попълване на електронен формуляр, а данните за жилищните сгради – чрез преброителни карти и преброител.
Законопроектът регламентира органите по преброяването, пряко ангажирани с подготовката, организацията и провеждането на изборите, като посочва техния състав, функции и задължения.
В Законопроекта са регламентирани пробното преброяване, предварителния обход на терен, районирането на страната на контролни райони и преброителни участъци, изготвянето на преброителните списъци, както и самото преброяване.
Ясно е определена политиката по опазване поверителността на данните, достъпа до информация и разпространение на крайните резултати.
Законопроектът регламентира осигуряването на средствата, необходими за преброяването във всичките му етапи. Разходите по преброяването ще възлязат на 38 262 хил. лв., като в тях е включено и разработването на нова електронна платформа за преброяване.
Предвидени са административнонаказателни разпоредби при неизпълнението на задълженията по този закон.
В Допълнителните разпоредби само по смисъла на този закон, е дадено определение на редица използвани понятийни категории.
Към Законопроекта е приложена Цялостна предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се справки по чл. 76, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
След приключване на обсъждането и гласуване, с резултати 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 802-01-56, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2018 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, уважаеми господин Александров.
Следва Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Кой ще представи Доклада?
Заповядайте, господин Ненков.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 802-01-56, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 13 декември 2018 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 802-01-56, внесен от Министерски съвет на 4 декември 2018 г.
В заседанието на Комисията взеха участие: господин Сергей Цветарски – председател на Националния статистически институт, госпожа Диана Янчева – заместник-председател, госпожа Магдалена Костова – директор на дирекция „Демографска и социална статистика“; госпожа Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Сергей Цветарски.
Преброяването на населението и жилищния фонд е най-мащабното изчерпателно статистическо изследване и един от основните източници за събиране на данни за броя и характеристиките на населението и жилищния фонд в страната.
Република България като държава – членка на Европейския съюз, е задължена съгласно Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно преброяването на населението и жилищния фонд да приложи пряко разпоредбите му и да представи изчерпателни данни на Комисията (Евростат), покриващи определени демографски, социални и икономически характеристики на лицата, семействата и домакинствата, както и за жилищния фонд на национално, регионално и местно равнище. Съгласно Регламент (ЕС) 2017/712 на Комисията за определяне на референтната година и програмата за статистическите данни и за метаданните за преброяването на населението и жилищния фонд, Република България трябва да проведе преброяване на населението и на жилищния фонд през 2021 г.
Данните от преброяването са необходими и в процеса на вземане на решение на национално ниво за разпределяне на публичните финанси в различни области, като образование, здравеопазване, социална защита, инвестиции, както и при разработването на национални и регионални политики и при класифицирането на регионите в Общността за изпълнение на Кохезионната политика и разпределянето на европейски фондове за държавите членки.
Основната цел на Закона е да осигури събирането, обработката и предоставянето на актуална, достоверна, изчерпателна и подробна статистическа информация в три основни направления:
- брой на населението и жилищния фонд в Република България (общо за страната и по административно-териториални единици);
- структура на населението по пол, възраст, образование, икономическа активност и други демографски и етнокултурни признаци;
- характеристики на жилищния фонд в страната.
Предлаганият Законопроект урежда подготовката, организацията и провеждането на преброяването през 2021 г. Със Закона се установяват общите правила за събиране, обработване и разпространение на данни за населението и жилищния фонд, получени от преброяването. Законопроектът определя 22 януари 2021 г. за референтната дата, към която ще се отнасят данните, събрани по време на преброяването. Периодът за подготовка и провеждане на преброяването е съобразен с подготовката и провеждането на два изборни процеса през 2021 г. – за народни представители, и за президент и вицепрезидент, с оглед на ангажиментите на общинските администрации в изборния и преброителния процес. Преброяването ще се проведе в периода от 22 януари до 15 февруари 2021 г.
В Законопроекта са определени органите на преброяването – Националният статистически институт, Централната комисия по преброяването, териториалните статистически бюра, областните и общинските преброителни комисии, регламентирани са техните правомощия, а по отношение на комисиите – съставът, формирането и организацията на дейността им.
В Законопроекта е посочена изрично информацията, която ще се събира за населението, домакинствата, сградите и жилищата. Освен информацията, която е задължителна съгласно европейското законодателство, за национални цели ще се събира и допълнителна информация:
- по отношение на лицата – етнокултурни характеристики, здравен статус и други;
- по отношение на жилищата/сградите – енергийна ефективност, материална осигуреност, услуги и други.
Съобразена е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за статистиката за доброволно предоставяне на информацията относно етническата принадлежност, вероизповеданието и здравното състояние.
Законопроектът предвижда приемане на Програма на преброяването, която да бъде внесена за разглеждане от Министерския съвет в тримесечен срок от обнародването на закона.
В Законопроекта ясно е определена политиката по опазване на поверителността на данните, достъпа до информация и разпространението на крайните резултати в съответствие с националното и европейското законодателство. Изрично е посочено, че субектът на лични данни, събирани и обработвани при преброяването, не може да се ползва от правата по чл. 15, 16, 18 и 21 от Общия регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, тъй като личните данни се използват единствено за статистически цели.
Извършената оценка на въздействието установява, че разликата между регулаторните ползи – 54 555,07 хил. лв., и регулаторните разходи – 53 337,17 хил. лв., за периода от приемането на Закона до следващото преброяване е 1 217,90 хил. лв. Необходимите средства се осигуряват целево от централния бюджет, като се разпределят в четири последователни години – от 2019 г. до 2022 г.
Представителите на Националното сдружение на общините изразиха становище в подкрепа на Законопроекта, готовност за съвместна работа с Националния статистически институт и направиха препоръки за прецизиране на някои специфични изисквания при извършване на преброяването с оглед обезпечаване на данните за прилагане на промените в Закона за местните данъци и такси относно таксата за битовите отпадъци.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от изготвянето и приемането на Закона. На конкретни въпроси, зададени от членовете на Комисията, свързани със събирането на информация относно етническата принадлежност и вероизповеданието на лицата с оглед на предстоящите промени в Закона за вероизповеданията, представителите на Националния статистически институт направиха разяснения по възможностите за законосъобразното събиране на такива данни на доброволен принцип. Направени бяха и разяснения по организацията и техническото прилагане на предвидените в Законопроекта дейности.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 802-01-56, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин Ненков.
Откривам разискванията.
Има ли изказвания?
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! В предложения законопроект никой не вижда да има някакъв проблем, но като върнем ситуацията през 2011 г., когато беше предходното преброяване, тогава имахме дълги разговори с Националния статистически институт относно задължителните и незадължителните графи в преброяването, а също така и с изреждането на определени етнически групи, които по-скоро са етнографски групи, отколкото етнически.
След дълги спорове успяхме тогава да решим една част от тези проблеми, но остана основният проблем, че в графите за етническа принадлежност на преброяването и в графите за религиозна принадлежност всъщност е направено така, че и анкетьорите, и преброяването по интернет дава възможност на голяма част от българските граждани да не посочат своята етническа или религиозна принадлежност – което е тяхно право и никой не ги задължава. Но самата методика, начинът, по който се прави – виждаш две страници, в които пише „това не е задължително“, и даже не ги прочитат.
Нашата идея е да се направи така, че човек да влезе в тези графи и да посочи, че не желае примерно да посочи етническа или религиозна принадлежност, а не просто да ги подмине.
Защото какво се получи на предното преброяване? Тотално изкривени данни! Всъщност България етнически се оказа с много по-малка част етнически българи, отколкото преди това. В България приблизително един милион души не са посочили етническата си принадлежност. Само четири милиона и нещо са посочили, че са православни християни, за което всички знаем, че не е така. Същото касае и мюсюлманите, които са в България, защото и там процентът е доста нисък. Тоест тези данни са изкривени и не отговарят на реалността и на истината.
Вярно е, че има международни договори и конвенции, които дават възможност на хората да не бъдат тормозени по религиозен или етнически принцип, и затова те не са длъжни да го посочат. Да, така е, всеки има право да не посочи етническата или религиозната си принадлежност. Но ние трябва да се погрижим, когато се извършва това преброяване, така да се направи методиката, самите анкетни карти и самата интернет страница, че хората все пак да прочетат какво могат да посочат, ако искат да го посочат.
Защото това безумие, което беше предния път, всъщност ние се оказахме държавата, в която от целия свят изведнъж рязко спада християнското население, нали? Ама тотално спада с милион и половина, което е пълно безумие! Отделно, същото се касае, ако щете, и за етническите българи, и за етническите турци, и за етническите цигани, всички изведнъж рязко спаднаха. Все едно че тези хора не съществуват, а е задължително да преброим хладилника или цветния телевизор, което е просто смешно, нали?
Нашата молба е всички парламентарни групи да обърнат внимание на тези проблеми, без значение дали това Народно събрание тогава ще действа, или няма да действа – все пак една част от хората, които са тук, ще бъдат все още в политиката, и да направим така, че наистина да получим що-годе реална представа за българското население. Да не допускаме по никакъв начин тези данни да се изкривяват и после да се злоупотребява с тях на гърба на българската държава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За първи път ще се съглася с това, което каза господин Ангелов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Репликата все пак е несъгласие, но дайте да чуем повода.
ТАНЕР АЛИ: Не, единствено имам реплика върху това, че тези графи, които се посочват по Европейска директива от 2008 г., наистина не са задължителни. Можем да посочим да се впише в тези графи: „Не желая да посоча каква етническа група или каква религиозна група съм.“ В това може би ще се състои нашето предложение между първо и второ четене.
Също така това ще рефлектира и върху този закон, който приехме за вероизповеданията, защото там спрямо брой население на вярващите в Република България ще се разпределят определени субсидии и би трябвало статистическото изследване да посочва тази бройка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, господин Али! Две чудеса се случиха. Едното е, че имаме съгласие по една тема с представители на ДПС, и, второ, двама представители на ДПС спореха тук – госпожа Джафер и господин Али, което също е хубаво. Това е демокрацията относно изказванията. Аз също се съгласявам, че това е начинът.
Може да се помисли, господин Али, дали не се налага някаква промяна в Закона за статистиката и доколко е допустимо с това, което ние сме водили като разговори, и дали ще отговаря наистина на международните конвенции и спогодби, трябва да се прецени. Но най-вече начинът, по който може да се случи това, е чрез самата методология и естествено чрез инструктиране и правилна информация до всички хора, които ще преброяват и ще участват в самото преброяване, така че може би натам трябва да насочим усилия. Иначе всяко предложение, което ще реши тези проблеми, ние бихме го подкрепили, защото считаме, че наистина трябва да има реална и обективна информация за населението на България, а не изкривени данни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания, уважаеми народни представители? Няма.
Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г., № 802-01-56, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2018 г.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението и Законопроектът са приети.
С това, уважаеми колеги, приключихме работата за днес.
Продължаваме утре съгласно приетия дневен ред.
Закривам заседанието (Звъни.)

(Закрито в 12,25 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председатели:
Емил Христов
Явор Нотев
Нигяр Джафер



Секретари:
Филип Попов
Слави Нецов